10.12.2016

Резултати от търсенето

Три години от събитията на Майдана в Киев

Този ноември се навършват 3 години от събитията на Майдана в Киев, които промениха напълно Украйна. Каква е равносметката за подкрепата, която Европа дава за промените в Украйна? Според германския анализатор Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика в Берлин - Европа и страните членки направиха грешки както в стратегията, така и в изпълнението на подкрепата си за Украйна. Те вложиха много енергия в Минския процес, който е в задънена улица, а успоредно с това не успяваха да подкрепят съществено независимостта на съдебната система.Густав Гресел представи визията си за реформите в Украйна по време на дискусия, организирана от офиса на съвета в София. Въпреки критиките и негативните заглавия процесът на реформа в Украйна, както и подкрепата на ЕС претърпяха сериозен напредък. Проблемът, който имаме е на политико-стратегическо равнище. Украйна отлагаше дълго време ключови реформи като тази в правосъдната система. Едва на 30 септември влязоха в сила първите промени в правосъдната система и това доведе до затруднение в реформите в много други сфери. Искам да окуража хората, че Украйна вече не е това, което беше и този процес е необратим. Европейците също бяха заети със собствените си проблеми – референдума за Брекзит, за да водят активна външна политика в тази посока, но въпреки това подкрепата по поетите ангажименти доведе до това в Украйна промяната да се получи. Густав Гресел, старши анализатор  в Европейския съвет за външна политика, добави, че в някои европейски страни се наблюдава умора и поражение спрямо Украйна. Той препоръчва Минският процес да не отвлича вниманието от усилията за реформи. Гресел отговори на въпроса за критиките, че Европа е изоставила Украйна след Майдана и войната. Има много обвинения и голяма част от тях са насочени към споразумението от Минск и преговорите по него, както и към войната в Източна Украйна. Тогава и от двете страни имаше проблеми в комуникацията, бяха допуснати сериозни грешки. Част от отговорността за това е на президента Петро Порошенко, защото реализирането на 12-те точки от мирния план започна по време на неговия мандат с обещанието за скорошен мир в Украйна, с популистки обещания, които доведоха до много горчивина и разочарование у самите украинци. Борис Тарасюк, заместник-председател на Комисията по външната политика във Върховната Рада на Украйна и бивш министър на външните работи, който беше специален гост на дискусията, също няма еднозначен отговор на въпроса достатъчна ли е подкрепата на Европа за реформите в неговата страна:Смятам, че Европейският съюз работи много, за да подкрепи реформите в Украйна и също така смятам, че правителството в Украйна трябва да работи още повече за успеха на тези реформи, но в същото време има и моменти, които показват, че ЕС не прави достатъчно за подкрепата на Украйна - имам предвид визовата либерализация на украинските граждани и по този въпрос смятам, че на нас ни е необходима по-силна поддръжка.Тарасюк добави още: От страна на украинското правителство имаше забавяне с изпълнение на критериите и също забавяне с приемането на законодателни актове, а от страна на Европейския съюз се поставяха нови и нови изисквания, което също не помага за визовата либерализация. Смятам, че това не е справедливо за Украйна, тъй като Украйна освободи от визите всички граждани от всички държави-членки на Европейския съюз през 2005 година. Цялото интервю с Густав Гресел и Борис Тарасюк можете да чуете от звуковия файл.

Премиерът обеща на Украйна помощ за отпадане на визите за ЕС

 България винаги е защитавала тезата, че когато пред една държава бъдат формулирани критерии като условие за постигане на определена цел и тя ги изпълни, трябва да може да се ползва от правата, които й се полагат. Страната ни ще подкрепи предоставянето на безвизов режим за украинските граждани при пътуванията им в Европейския съюз, защото Украйна е изпълнила предварително поставените й условия. Това заяви премиерът Бойко Борисов при срещата си с президента на Украйна Петро Порошенко, който е на официално посещение у нас. Министър-председателят изрази подкрепата на страната ни за политическото асоцииране и икономическата интеграция на Украйна с ЕС и заяви готовността ни да я подпомогнем експертно в този процес. Борисов подчерта необходимостта от пълно изпълнение на Минските договорености, за да се нормализира обстановката в Украйна и да се възстановят обичайните търговско-икономически отношения както между нашите две страни, така и между държавите от ЕС и Русия. Наложените взаимни санкции между ЕС и Русия и ситуацията в Украйна влияят неблагоприятно на бизнес контактите между България и Украйна и това е довело до значителен спад в стокообмена през последните години, посочи Борисов. Той изрази мнение, че възстановяването на работата на междуправителствената комисия за търговско-икономическо сътрудничество, която не е провеждала сесия от 2010 година, би спомогнало за разрешаване на съществуващите проблеми и връщане към добрите традиции на партньорство между бизнес организациите в двете страни. По-рано през деня Порошенко се срещна и с българския държавен глава Росен Плевнелиев. Балансът в Черноморския район е тотално разрушен, категоричен бе след срещата Плевнелиев. Според думите му кризата в Украйна, но не само тя, генерирала опасности. „Ще приветстваме решенията във Варшава на НАТО. Защо са нужди гаранции за сигурност, украинският президент най-добре може да ви разкаже какво се случва днес в Украйна“, загатна още президентът. Коментарът на Порошенко бе, че след анексирането на Крим и агресията на Русия, били нарушени много гаранции, човешки права и меморандуми и потвърди, че единственият механизъм за стабилизиране е НАТО. В допълнение пък Плевнелиев подчерта: „България не признава резултатите от референдумите, организирани от самопровъзгласилите се власти в Донецк и Луганск. Не признаваме и никога няма да признаем незаконната окупация и анекс на Крим от Русия. За нас Крим е Украйна, а Украйна е Европа.“.

Антон Киссе: Българите в Украйна се стремят да запазят своята културна идентичност, език и традиции

В столичен ежедневник се появи  информация, препечатана  от изданието „Голос.ua“, че българите в Украйна са поискали от президента Порошенко да им бъде предоставена  териториална автономия в Одеска и Херсонска  област.  Информацията бе  разпространена също в прегледа на печата на сутрешните телевизионни блокове и в различни сайтове. За да почерпим вода от извора, както се казва, се свързахме с Антон Киссе, председател на Асоциацията на българите в Украйна, депутат в Одеския областен съвет и заместник-председател на Съвета на националните обединения при президента на Украйна. Аз също се запознах с информацията, че херсонските българи имат такава инициатива. Веднага се свързах с тях и се оказа, че  информацията е невярна. Такава инициатива за автономия няма. Как стоят нещата? Преди една седмица в Запорожието се проведе заседание на Съвета на българите в Украйна.  На него разглеждахме въпроса за административно–териториалната реформа  и се обединихме около мнението Болградски район  да остане административен район с център град Болград и към него да се присъединят всички села в  околността, а също и другите райони  с  преобладаващо население с български корени. Това искане отправихме и до г-н Бойко Борисов и до президента Плевнелиев  и до нашия президент г-н Порошенко.  Получихме  уверение, че господин Порошенко ще подкрепи идеята за административен район с център град Болград. Г-н Киссе, моля внесете още малко яснота в казуса с автономията? Ситуацията в Украйна е доста сложна и желанието за каквато й да е автономия всява напрежение, недоволство и да кажем нежелани структурни трансформации, каквито има в други държави. В една своя медийна изява нашият президент Порошенко се беше изказал за даването на автономия на кримските татари, в Крим. След това последваха коментари и не само на българите, румънците и унгарците за изменение в Конституцията на Украйна по този въпрос. Вие знаете, че аз съм в конституционната комисия, където работим по въпроса да се преразгледа правото на малките народи, които живеят в Украйна, да имат възможност да  създават национална културна автономия, за да  съхранят своя език, традиции, обичаи, и в дадения случай своята българска история. Ето затова става дума, уважаеми слушатели на моята прародина България. Тук няма друго. Ние, българите в Украйна, внимателно следим ситуацията и действаме в съответствие със законодателството и действащата Конституция на страната ни. И естествено, не може на някои народи да се дават преференции. Всички в Украйна трябва да имат равни условия, независимо от националността – заяви Антон Киссе.

„Вашингтон таймс”: Порошенко може да доведе Украйна до това, от което Западът се страхува най-много

Украинският президент Петро Порошенко може да доведе страната си до това Украйна отново да се окаже в руска орбита, пише бившият адмирал от ВМС на САЩ Джеймс Лайънс. В статия, публикувана във в. „Вашингтон таймс”, Лайънс изтъква, че в момента вниманието на Запада е съсредоточено най-вече върху „близкоизточния хаос”, а важността на Украйна убягва от погледа на западните държави. След като властта в страната беше поета от прозападно правителство начело с Порошенко, украинците очакваха „истински реформи”, които да изведат страната от руската сфера на влияние. Но вече изминаха две години, а реални реформи няма, констатира адмирал Лайънс. Той се позовава на редица аналитици, които пишат за украинската криза, и по-специално на наблюдателя на Ройтерс Джош Коен, според когото нещата с корупцията в Украйна са толкова зле, че и нигерийски принц щеше да се чувства неудобно. Лайънс обръща внимание на парадоксална, според него, ситуация: самата борба с корупцията предоставя най-много корупционни възможности на украинското правителство. В тази борба правителството на Украйна избирателно използва властта си, за да насърчава своите фаворити и да наказва опонентите си. Авторът дава конкретен пример, за който писа американският политолог и специалист по Украйна Тарас Кузьо: трима украински прозападни политици бяха арестувани, вероятно заради това, че са изпаднали в немилост пред Порошенко. От гледна точка на Лайънс, сегашният украински президент е проблем, а не решение за Украйна. „Западните държави продължават да го убеждават колко необходими са реформите, които да изтръгнат Украйна от лапите на олигарсите – очевидно забравяйки, че той самият е олигарх”, отбелязва авторът, като напомня за панамските документи, осветили връзката на Порошенко с редица офшорни схеми. Лайънс обяснява защо Западът продължава да дава шанс на украинския президент. Той се позовава на думите на Лев Голинкин, който в статия за Foreign Policy написа: „изглежда причината за безкрайното търпение на Запада към Порошенко е, че Киев се противопоставя на Москва”. Трудно е да си представим, че Западът би търпял „безсъвестна клептокрация”, ако Украйна не беше в конфликт със страна, която НАТО определя като главна заплаха. Както вече отбеляза авторът на Foreign Policy, заради безконтролната си корупция Украйна прилича на „тенджера под налягане с размерите на Тексас”, но в центъра на Европа.

Плевнелиев пред Евраперламента: Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС

Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Това каза президента Росен Плевнелиев в обръщение пред Европейския парламент в Страсбург, съобщиха от прессекретариата на държавния глава . „Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС”, заяви държавният глава, цитиран от агенция Фокус. „И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите”, допълни Плевнелиев. Крим е Украйна и Украйна е Европа, смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна, каза още държавният глава. По думите му никой не иска да се връща във времето, когато Великите сили са си разпределяли сферите на влияние. „Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави”, категоричен бе той. „Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците”, каза Плевнелиев. Той коментира, че липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. „Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята”, заяви президентът. По думите му, трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. „И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона”, коментира още той и допълни, че всеки млад европеец трябва да може да види къде и как са станали битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да се започва война. „Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност”, коментира Росен Плевнелиев.

Путин: Москва обмисля да затегне граничния контрол по земя и по вода в Украйна

Руският президент Владимир Путин  е провел среща със Съвета за сигурност на страната, за да бъде обсъдено вземането на допълнителни мерки за сигурността на Крим. От Кремъл посочват, че Москва обмисля да затегне граничния контрол по земя и по вода в Украйна. Причина са предотвратените от специалните служби терористични актове на анексирания от Украйна полуостров, предаде ТАСС. На срещата са били обсъдени и допълнителни мерки за гарантиране сигурността на жителите и жизнено важните инфраструктурни обекти в Крим във връзка с предотвратените терористични актове. Разгледани са били и споразуменията, постигнати на срещите на руския президент тази седмица с колегите му от Азербайджан, Иран, Турция и Армения. Обвинението на Русия, че Украйна организира "терористични атаки" в Крим е "абсолютно нелепо", коментира постоянният представител на Киев в ООН Владимир Йелченко: Президентът Путин направи изявление, в което обвини Украйна в провокации по протежение на границата с Крим. Той обвини Украйна в тероризъм вместо в търсене на мирно решение на конфликта – това звучи и е абсолютно нелепо. Украйна остро осъжда всяка форма на тероризъм и никога няма да прибегне до военни средства по повод Крим, подчерта Йелченко: Първи на изказването реагира Министерството на отбраната на Украйна, което ясно заяви, че не е имало абсолютно никакви военни действия по границата с Крим, както и че никога страната ни не би разрешила каквито и да проблеми с Русия с военни средства. Изказването може да бъде определено като "фалшива провокация" от Руската федерация. Надяваме се, че това няма да доведе до конфликт на друго ниво, но не изключваме тази възможност, добави Владимир Йелченко, като поясни, че има вариант Украйна да постави въпроса за обсъждане пред Съвета за сигурност на ООН на базата на развитието на ситуацията. В сряда от Федералната служба за сигурност на съобщиха, че Русия е предотвратила серия от опити за  терористични атаки на украинските специални части на територията на Крим. От ведомството посочиха още, че украински военен офицер от разузнаването и група от руските и украинските граждани, заподозрени в подготовката на атаките, са били задържани и ще бъдат разпитани.   От Киев незабавно отхвърлиха обвиненията на Москва за планирани нападения в Крим.

Путин: Москва обмисля да затегне граничния контрол по вода и по суша в Украйна

Руският президент Владимир Путин  е провел среща със Съвета за сигурност на страната, за да бъде обсъдено вземането на допълнителни мерки за сигурността на Крим. От Кремъл посочват, че Москва обмисля да затегне граничния контрол по вода и по суша в Украйна. Причина са предотвратените от специалните служби терористични актове на анексирания от Украйна полуостров, предаде ТАСС. На срещата са били обсъдени и допълнителни мерки за гарантиране сигурността на жителите и жизнено важните инфраструктурни обекти в Крим във връзка с предотвратените терористични актове. Разгледани са били и споразуменията, постигнати на срещите на руския президент тази седмица с колегите му от Азербайджан, Иран, Турция и Армения. Обвинението на Русия, че Украйна организира "терористични атаки" в Крим е "абсолютно нелепо", коментира постоянният представител на Киев в ООН Владимир Йелченко: Президентът Путин направи изявление, в което обвини Украйна в провокации по протежение на границата с Крим. Той обвини Украйна в тероризъм вместо в търсене на мирно решение на конфликта – това звучи и е абсолютно нелепо. Украйна остро осъжда всяка форма на тероризъм и никога няма да прибегне до военни средства по повод Крим, подчерта Йелченко: Първи на изказването реагира Министерството на отбраната на Украйна, което ясно заяви, че не е имало абсолютно никакви военни действия по границата с Крим, както и че никога страната ни не би разрешила каквито и да проблеми с Русия с военни средства. Изказването може да бъде определено като "фалшива провокация" от Руската федерация. Надяваме се, че това няма да доведе до конфликт на друго ниво, но не изключваме тази възможност, добави Владимир Йелченко, като поясни, че има вариант Украйна да постави въпроса за обсъждане пред Съвета за сигурност на ООН на базата на развитието на ситуацията. В сряда от Федералната служба за сигурност на съобщиха, че Русия е предотвратила серия от опити за  терористични атаки на украинските специални части на територията на Крим. От ведомството посочиха още, че украински военен офицер от разузнаването и група от руските и украинските граждани, заподозрени в подготовката на атаките, са били задържани и ще бъдат разпитани.   От Киев незабавно отхвърлиха обвиненията на Москва за планирани нападения в Крим.

Новински: Украйна е пред антиМайдан

  Предстоящата политическа есен що доведе до глобални промени в Украйна заяви депутатът от „Опозиционния блок“ Вадим Новински в статия за украинското издание „Обозревател" („Наблюдател“), предаде БГНЕС. „Украйна стои пред прага на качествено нови отношения, качествено нови процеси вътре в обществото... Махалото тръгна в обратната посока: войната, противоборството в обществото, атмосферата на недоверие и „лова на вещици“, геополитическия сблъсък вървят към своя край“, пише депутатът във Върховната Рада. Според него през политическата есен на 2016-та „ще бъдат прекършени постмайдановските стереотипи, ще започне оздравяването на обществото". „Дневният ред ще се определи по линия на сблъсъка между следните позиции: война или мир, продължаване на разрухата или стабилизация, имитация на реформи или нова Конституция, илюзорни надежди за Запада или разчитане на собствените сили, Русия е враг и агресор или е най-важният политически и икономически партньор, интересите на транснационалните магнати или националните интереси? В тази координатна система Украйна ще трябва да решава въпросите през следващата половин година“, заявява Новински. Той е убеден, че сегашната управляваща коалиция ще се разпадне под натиска на вътрешните противоречия. „Ще започне нова фаза на продължаващата над две години политическа криза“, смята той. Друг фактор, който ще промени украинската политика, са промените в световната политика. „Днешна Европа бързо променя посоката и поставя нови платна заради оцеляването си. Актуалната както никога идея за създаване на зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток като противовес на мъртвородения проект за Трансатлантическа зона за свободна търговия превръща Украйна в основния препъни камък: докато не бъде решен украинският въпрос, няма да е възможно преминаването към разрешаването на въпроса за сближаването между Европа и Русия“, отбелязва политикът. При това войната, според него, „е не повече от параван, който прикрива провалите в икономиката и социалната сфера и нежеланието от отказа от деспотични пълномощия и баснословни печалби от военните сделки“. При тези условия, подчертава депутатът, Европа може окончателно да загърби Украйна, а САЩ са твърде ангажирани с президентската надпревара, която може да доведе до неочаквани обрати и промени. Всичко това трябва да тласне Украйна към „преразглеждане на външнополитическата си доктрина... И това преразглеждане може да стане още през есента на 2016-та“. Според него минският процес за регулиране на кризата в Донбас е попаднал в задънена улица. Новински предлага въпросът да се реши спешно и самостоятелно „с минимални имиджови загуби“. В противен случай той смята, че Украйна ще стане като Босна и Херцеговина. Реформите в държавата не просто буксуват, те са спряли, продължава опозиционерът. "Страната се нуждае от "революция отгоре" – добре управляван и контролира процес на смяна на системата. Убеден съм, че тази есен темата за нова Конституция ще стане повече от актуална“, смята авторът. Преразглеждането на социално-икономическата политика е следващото предизвикателство, с което ще се сблъска страната, прогнозира законодателят. След Майдана на власт дойде правителство, което изразяваше интересите на транснационалните компании. Още есента ще има сериозни протести на отчаялите се граждани, сблъскали се с политиката на МВФ в Украйна: сметките, високите цени, ликвидирането на социалните придобивки, галопиращата безработица – всичко това ще даде плодове след два месеца предвижда политикът от „Опозиционния блок“. 

Украйна е готова за разговор с Русия за дълга от 3 млрд. долара

  Украйна е готова да обсъжда с Русия дълга си от 3 млрд. долара и да се придържа към своите ангажименти в рамките на текущите програми на МВФ, предаде БГНЕС. Това заяви агенция „Блумбърг“, позовавайки се на министъра на финансите на Украйна Александър Данилюк. „Украйна е отворена за извънсъдебно споразумение, ако за него бъдат намерени приемливи основания“, се казва в съобщението. В същото време се отбелязва, че Украйна е уверена в своята правна позиция и е съсредоточена върху подготовката за съдебно споразумение, планирано за януари 2017 г. По-рано министърът на финансите на Русия Антон Силуанов съобщи, че Русия е готова да продължи преговорите с Украйна по досъдебното урегулиране на въпроса с дълга, ако украинската страна промени позицията си. През декември 2013 г. рският президент Владимир Путин и тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович се споразумяха Москва да отпусне на Киев кредит от 15 млрд. долара чрез пускане на украински ценни книжа. В рамките на програмата облигации за 3 млрд. долара са били пуснати на Ирландската фондова борса на 20 декември 2013 г. и изкупени от Русия за сметка на Фонда за национално благосъстояние. На 18 декември 2015 г. правителството на Украйна обяви мораториум по плащането на руския дълг, а бившият премиер на Украйна Арсений Яценюк се е мотивирал с това, че Русия отказва да подпише споразумение за преструктуриране на дълга при равни условия с частните кредитори. 

Столтенберг призова Русия да спре подкрепата си за сепаратистите в Украйна

 Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова Русия да прекрати своята "политическа, военна и финансова подкрепа за сепаратистите" в Украйна, предаде Ройтерс. Апелът бе отправен след срещата на върха на алианса във Варшава, на която организацията укрепи източния си фланг като противовес на Москва, отбелязва агенцията. Съюзниците са единни в своята подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, каза Столтенберг на съвместна пресконференция с украинския президент Петро Порошенко. Той подчерта, че НАТО няма да признае незаконното и нелегитимно анексиране на Крим от Русия и осъжда умишленото дестабилизиране (от нейна страна) на Източна Украйна, "където прекратяването на огъня се нарушава ежедневно". "Призоваваме Москва да прекрати своята политическа, военна и финансова подкрепа за сепаратистите. Всички страни трябва да прилагат изцяло Минските споразумения" за уреждане на конфликта в Украйна, призова Столтенберг. Примирието в Източна Украйна се нарушава и прилагането на мирния план, договорен в столицата на Беларус от Украйна, Русия, Франция и Германия, е блокирано от месеци. През последните седмици Париж и Берлин възобновиха дипломатическите усилия за изпълнение на Минските споразумения. Някои страни членки на ЕС и НАТО обаче са все по-обезпокоени от според тях бавния напредък на Украйна при провеждането на икономическите реформи и в борбата с корупцията. Те настояват за възобновяване на диалога с Русия, която от две години е в относителна изолация и с наложени санкции от страна на Запада.

„Газпром“ пак подхваща война с Украйна

По традиция руският енергиен монополист „Газпром“ подхвана познатата песен, че Европа може да остане на студено заради Украйна. Президентът на „Газпром експорт“ Александър Медведев заяви, че има висок риск за транзита на руско синьо гориво през Украйна заради малкото газ в подземните хранилища, съобщи в. „Взгляд“. Това е позната теза на „Газпром“, защото енергийният монополист иска да отреже Украйна като транзитна страна. През последните 6-7 години в началото на зимата Русия плаши Стария континент, че ще остане на студено заради Украйна. На 24 октомври постоянният представител на Русия при ЕС заяви, че Украйна дори и при мека зима ще бъде принудена да отклонява газ от транзита, а това може да доведе до нова газова криза. Причината е, че Киев не се е запасил със синьо гориво в своите подземни газови хранилища. На 13 октомври украинският премиер Владимир Гройсман заяви, че родината му има достатъчен запас от газ за зимата. Заместник – президентът на „Нафтогаз Украйна Сергей Перелома заяви, че компанията е гарантирала запаси от 14,7 млрд. куб. газ. От своя страна „Газпром“ репликира, че на Украйна са необходими 17 млрд. куб.м. газ. Киев вече договори с Европа доставки на газ на по-ниски цени. ...

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Туризмът в Турция на ръба заради отлива на руските туристи

Туристическият сезон в Турция регистрира най-тежкия си юни заради спада на летовниците от Русия с 98,5% и от Германия с 44,9%. Курортът Анталия е буквално на ръба, плажовете и хотелите са критично пусти – сравнението на числата от миналогодишния период 1 - 16 юни с този разкрива спад в туристическия поток от 58,7%. Лятото напомня с все по-унищожителна сила за кризата с Москва след инцидента със сваления от турците руски бомбардировач през ноември м.г., а Русия бе един от двата най-големи пазари в сектора. Към тази криза се прибавят и зачестилите терористични атаки в Турция, както и политическите трусове в страната, като всичко това рефлектира най-осезаемо в столицата на туризма Анталия, отбелязва агенция „Доган“. През първите 5 месеца на тази година броят на посетителите е спаднал до 42% в сравнение с този за същия период на м.г. До края на месец май с 96% се е свил потокът от Русия и с 30% от Германия. По данни от летището в Анталия миналата година в дните от 1 до 16 юни са пристигнали 732 353 туристи, а за същия период на т.г. те са едва 302 522 души. И докато миналата година само в рамките на тези две седмици пътниците от Русия са били 241 320 души, то сега те са 3 517. През 2014 г. броят им е бил 318 000. С 44, 9% се е свил броят на германските туристи. През първата половина на юни 2015 г. в Анталия са почивали 213 735 души, докато сега са 117 845. Отлив от тази дестинация регистрират и туристи от Казахстан с 63, 3%, Швеция с 50,6%, Швейцария с 61,2%, Холандия с 45,9%, Австрия с 62,4%, Чехия – 76,3%, Англия – 22,5%, Полша – 46,3%. Рекордният срив на туристическия пазар в Русия и Европа доведе до продажбата на над 2 000 хотела, както и до масирана рекламна кампания в други страни. Отбелязва се минимален ръст в интереса за почивка в Анталия от Узбекистан, Саудитска Арабия, Исландия, Албания, Иран, Грузия, Азербайджан, Литва, Украйна. Собственици на празни хотели коментират, че причина за всичко това е не само късният финал на учебната година, но и започналият Европейски футболен шампионат и че на този фон цифрите все пак са удовлетворителни. Председателят на сдружението на професионалните хотелиери Али Къзълдаг подчертава жестоките мерки на руското правителство, което забрани на гражданите си да летуват в Турция и на туроператорите да продават пакети за почивки, като ги заплаши с огромни глоби. „Очакваният туристически поток от Украйна също не се състоя, но тази страна преживява сериозна икономическа криза. Паралелно с това действа и факторът за несигурност, свързан с терористичните нападения. Не сме имали друг такъв юни, не сме го и прогнозирали. Пазарът е под натиска на икономически и политически трусове, Европейския футболен шампионат, късния старт на ученическите ваканции, месеца Рамадан (мюсюлманските пости преди Шекер байрама). Всичко това предизвика тежък срив както на вътрешния ни пазар, така и на този в Близкия Изток“, коментира Къзълдаг. Председателят на Асоциацията на туристическите агенции в Украйна Олександр Новиковски препоръчва на браншовиците в Турция да не повишават цените на пакетите, за да могат 1 млн. украинци да си позволят почивка през това лято. „Хората в Украйна не печелят добри пари, след кризата заплатите паднаха до 200 долара. Затова не следва да оскъпявате рязко пакетите за юли и август, регистрирахме засилен интерес към едноседмичните пакети през май и юни на стойност 250-300 долара“, настоя Новиковски по време на опознавателен тур в турските курорти. Той цитира данни на асоциацията, според които е имало 749 000 украински летовници през миналата година по плажовете в Турция и настоя да няма увеличение на пакетите, за да може да дойдат 1 млн. души. „Турция за украинците е най-близката курортна дестинация, хората оценяват качественото обслужване, хубавото море и ако един турист си е купил почивка за 500 долара, той ще похарчи още 200 в търговските обекти. Добре е, че самолетните билети поевтиняха – от 180 долара сега са 150 долара“, коментира експертът от Украйна. По данни на турските авиолинии седмично от Украйна с 18 самолета пристигат 5 000 туристи и поради повишения интерес вече има полети и от други градове на страната. Според генералния директор на външните авиолинии на Турция Хамди Гювенч Украйна е един блестящ пазар и чупи рекорди, много от туристите са летували и в предишни години в Турция, а привличането на още по-големи маси е стратегическа цел за турския бизнес.

"Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря."

 Дойче Веле: Как се отнасяхте към Русия преди събитията на Майдана? Надежда Савченко: Никак. Сега, след Майдана, вече имам някакво отношение към нея, но преди за мен Русия бе просто част от бившия Съветски съюз, съседна страна, в която никога не бях ходила. Бях чувала, че има красива природа. Но когато за първи път бях в Русия на "екскурзия", веднага влязох в затвора - след като ме похитиха сътрудниците на ФСБ. Там прекарах две години и не видях нищо друго, освен стени и решетки. За руския народ мога да съдя само от това, което виждах покрай мен. Познавам много добри и смели руснаци, които не се уплашиха да тръгнат срещу системата и пострадаха заради това. Илдар Дадин например бе вкаран в затвора, защото издигаше лозунги в моя подкрепа. Дойче Веле: Избраха Ви за депутат във Върховната рада задочно от листата на партия "Баткивщина", когато бяхте в затвора. Защо станахте част именно от тази партия? Или не сте я избирали? Надежда Савченко: Избрах я лично. Доколкото си спомням, имах предложения от общо четири партии. Дойче Веле: Не Ви ли смущава съмнителната репутация на Юлия Тимошенко? Надежда Савченко: Нито един политик няма еднозначна или изрядна репутация. Както казват: само този, който не прави нищо, няма врагове. А ако човек се занимава с нещо, неминуемо прави и грешки. Дойче Веле: Но в случая с Тимошенко става дума за корупция? Надежда Савченко: Да, разбирам. Но не знам някой от властниците у нас да не е корумпиран. Дойче Веле: Какви са личните Ви взаимоотнешения с Юлия Тимошенко? Това партньорство ли е или конкуренция? Надежда Савченко: Ние поддържаме по-скоро работни отношения. Не сме приятелки, не си пием кафето заедно и не клюкарстваме. Дойче Веле: Как се отнасяте към управляващия тандем Порошенко-Гройсман? Смятате ли, че тези хора могат да измъкнат страната от икономическата криза? Надежда Савченко: Струва ми се, че днешната власт не е способна на това. И не е достойна за народа, който управлява. Дойче Веле: Значи твърдите, че във Вашата страна няма нито едни честен политик, способен да се заеме с реформи? Надежда Савченко: Защо само в моята страна? Струва ми се, че честните политици изобщо са голяма рядкост. Но пък по време на офшорния скандал, политиците във Великобритания или Ирландия например сметнаха за необходимо да дадат обяснения и някои дори подадоха оставки. А какво става в нашата страна? Нашият народ или по-точно нашите народи реагираха така: "Колко са откраднали? А, слава Богу, че не са прибрали повече! Това е сегашната ситуация. Украинският и руският народ са свикнали да живеят лошо. Дойче Веле: Неотдавна заявихте, че искате да водите преки преговори с лидерите на Донецката и Луганската народни републики. Въпросът е дали ръководителите на самопровъзгласилите се републики имат желание да разговарят с Вас. Надежда Савченко: Да, имат желание. Не са ми се обаждали по телефона, но ние имаме други начини за връзка. И аз знам, че те имат желание да разговарят. И това ще се случи. Защото ние нямаме друг избор. Всички ние сме един народ и трябва да живеем заедно. Дойче Веле: Вие обаче казвате, че те са марионетки. Защо трябва да разговаряте с марионетки, ако те се командват от Москва? Не е ли по-добре да се водят разговори с Кремъл? Надежда Савченко: Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря. Ние трябва да решим проблемите у нас, в Украйна. Русия ни пречи да го сторим, но ако се обединим, ще се оправим и без нея. Дойче Веле: Русия обаче е заинтересована от преки преговори. И ако тя бъде изключена от тази война, то тя ще се превърне в гражданска. Надежда Савченко: Ние не водим гражданска война. Ние воюваме срещу Русия. Срещу руските войници и руските оръжия. За мен обаче е по-важно, че същите тези Донецка и Луганска републики взеха своето решение. Не се уплашиха да го защитят пред Русия и са готови за преговори. Русия няма право да нарушава границите на чужда държава. Няма право да налага мнението си на когото и да било. Затова смятам, че Русия трябва да се прибере вкъщи. И ние в Украйна ще заживеем по-добре, отколкото преди. Дойче Веле: Смятате ли, че това е ключът за решаването на проблемите? Надежда Савченко: Да, защото човечността е ключ към разрешаването на всички проблеми. Властта винаги отстъпва пред човечността. Мен ме пуснаха от затвора не благодарение на политиците, а защото народът не разреши на властта да ме забрави. Някои се молеха за мен, други организираха протестни акции, трети окупираха посолства. Само народът може да постигне нещо такова. И точно в това е силата на демокрацията. Дойче Веле: Вие се застъпвате за удължаване и засилване на санкциите срещу Русия. Защо смятате, че това е ефикасно средство? Надежда Савченко: Ако Европа се застъпва за човешките права, тя не може да гледа безучастно. Има два варианта: или разговаряш с езика на оръжията, или действаш с инструментите на политиката и икономиката. Не смятам, че трябва да влизаме в Трета световна война. Сега Украйна плаща за сигурността в Европа и за своята свобода с живота на своите граждани. Европа може и е длъжна да разговаря цивилизовано с Русия на езика на икономиката и политиката. Много ме боли, че от това страдат обикновените хора, както в Русия, така и в Европа и Украйна. Точно затова и санкциите трябва да бъдат още по-персонализирани, за да наказват хората, които са заслужили наказание. Що се отнася до общите икономически санкции, те трябва да бъдат отменени поетапно, като същевременно за това се поставят едни или други условия. Дойче Веле: Защо сте против връщането на делегацията на Русия в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и връщането на правото ѝ на глас? В такъв случай диалогът става невъзможен. Надежда Савченко: Защото това не са хората, с които може да се води диалог. Диалог трябва да се води с народа, който се бои и който трябва да изправим на крака. Няма смисъл да се води предварителен диалог с продажни хора, които са загрижени само за своите кариеристични интереси. Руската делегация в ПАСЕ не призна нито статута ми на депутат, нито моя имунитет. Тези хора просто заявиха, че не признават ПАСЕ за орган, който може да предоставя имунитет. Как тогава същите тези хора да бъдат делегати в една структура, която не признават и чиито правила не спазват? И защо? Нека да си останат делегати в "клуба на тайгата", където действат законите на мечката. Защото мечката е господар в тайгата. И когато излезе оттам, на определен етап я дресират. Дойче Веле: При какви обстоятелства може да бъде върната руската делегация в ПАСЕ? Надежда Савченко: Само когато в Русия се проведат честни и прозрачни избори, което в момента е невъзможно. Когато от народа бъде избрана нова власт, когато бъде променен съставът на Държавната дума и когато се смени президентът. Тогава ще бъде променен и съставът на делегацията, която Русия изпраща в ПАСЕ. Това ще бъдат хора, които уважават другите хора и споделят европейските ценности. С такива хора може да се разговаря. Савченко и президентът на Украйна Порошенко Дойче Веле: Виждали ли сте такава смяна на властта в Украйна? Надежда Савченко: Да. У нас в Украйна властта се променя. Всеки път по малко. Може би не толкова много, колкото ни се иска. Но значително повече от това, което съм виждала в Русия. Дойче Веле: Ще станете ли президент? Надежда Савченко: А трябва ли? Ако народът каже "трябва", войникът отговаря "тъй вярно". Никакви страхове, никакви опасения. И никакво желание. Но, ако народът каже "трябва", ще стана президент. Дойче Веле: Каква е вероятността да Ви изберат за президент? Надежда Савченко: Днес е стопроцентова. Но утре? Ще видим, както обичат да казват у нас в Одеса.

Н. Пр. Микола Балтажи: Свободата на словото е светая светих за всяка демокрация

Не бих сравнявал Украйна с други държави. Свободата на словото е светая светих за всяка демократична държава, включително за Украйна. Убийствата на журналисти не може да се толерират в общество като украинското. Това заяви в интервю за предаването „12+3“ посланикът на Украйна у нас Микола Балтажи , като увери, че се извършва разследване на смъртта на Павел Шеремет от най-добрите следователи под надзора на главния прокурор на страната. Балтажи изрази предположение, че причините за убийството на Шеремет не са лични, а са по-скоро свързани с професионалната му дейност, защото журналистът винаги е бил критичен, бил е известен с независимите си възгледи и винаги се е стремял да търси истината:Не бива да бързаме с изводите, че Павел Шеремет е бил неудобен за украинската власт. Такива интереси може да има и държава, която води война с Украйна – Руската федерация.Посланик Балтажи определи ситуацията в Донбас като тревожна и заяви, че Русия умишлено ексалира напрежението, като се увеличават въоръжените провокации от руска страна. Според него Москва продължава опитите си за диверсионна дейност, както и доставките на въоръжение и техника на територията на Украйна. Блокиран е процесът на размяна на заложници. Украйна е заинтересована да се възстановят мира, спокойствието и нормалния живот в Донбас, декларира още Микола Балтажи.Няма напредък в мирния процес. Русия води пропагандна кампания и хибридна война срещу Украйна, обобщи дипломатът. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Незаконна търговия на оръжие в Румъния

Във връзка с информация на "Скай нюз" за незаконна търговия с оръжие, вкарано от Украйна бе извършена проверка от румънското Управление за борба с организираната престъпност и тероризма. Това съобщи пресслужбата на DIICOT, цитирана от ТАСС. „Проверяваме истинността на тези материали”, каза главният прокурор на DIICOT (Direcția de Investigare a Infracțiunilor de Criminalitate Organizată și Terorism) Даниел Хородничану пред агенция Аджерпрес. „Има много неясни неща, много несъответствия. Изглежда странно, че търговците на оръжие са разрешили на британските журналисти да ги снимат”, съобщава БГНЕС. Председателят на парламентарната комисия за контрол на Службата за външно разузнаване (SIE) Михаице Клементе потвърди, че престъпниците може да внасят оръжие от територията на Украйна. „Възможно е да съществуват румънски граждани, които придобиват оръжие в Украйна и го препродават на Запад или в Близкия изток”, цитира го сайтът hotnews.ro. Бившият директор на SRI Костин Джорджеску се обяви за необходимостта от сътрудничество с Украйна за пресичане на каналите за доставка на оръжие, като изказа опасения, че в крайна сметка то може да попадне в ръцете на терористичната групировка „Ислямска държава”. От Румъния оръжието попада в други страни и в края на краищата в ръцете на мафиоти и терористи. Необходимо е международно сътрудничество, особено с Украйна, с митническите власти. От Украйна оръжието може да се превозва през Молдова, Полша и Румъния”. Мисля, че тези кадри са реални, защото тази търговия съществува. Това трябва да е сигнал за тревога. Оръжието не се произвежда от „Ислямска държава” в Сирия или Ирак, то се купува в различни страни”, каза Джорджеску. Група британски журналисти пристигна в Румъния, за да се срещне с търговците на оръжие, които са готови да го продадат на купувачи в Западна Европа. „Те знаеха, че сме журналисти и искаме да покажем, че е относително лесно да се купи оръжие”, каза във филма един от британските журналисти. „По време на срещата те ясно казаха, че ще продадат на всеки клиент – банкови обирджии, престъпни групировки, терористи – без каквато и да е разлика”. Според тях оръжието идва в Румъния от Украйна, а друга група го доставя в Западна Европа и в Близкия изток.

Пътуващите българи към Украйна с препоръки от МВнР

  Във връзка с нарасналото обществено напрежение, характеризиращо се с протести в големите украински градове и предвид влошената криминогенна обстановка, Министерството на външните работи издаде препоръки на българските граждани, пътуващи за Украйна, съобщава БГНЕС. Преди да предприемат пътуване до Украйна да се регистрират на сайта на МВнР в рубриката „Пътувам за …“ или в българските дипломатически представителства, като посочат периода и мястото на пребиваване и оставят телефон за връзка. Така ще могат да получат и актуална информация за обстановката в страната; да носят винаги със себе си валиден паспорт, като в никакъв случай не оставят вещите и документите си без надзор; при пътуване с автомобил да спират само на добре осветени и оживени места по пътя и да не оставят привлекателни и скъпи вещи в салона на автомобила, след напускането му, както и своите документи и пари; често криминални групи създават ситуация (инсцениране на сбиване, катастрофа, припадане или друг нещастен случай), за да притъпят вниманието на чужденеца и да откраднат незабелязано вещи, пари и документи, поради което при попадане в подобна ситуация българските граждани следва да бъдат бдителни и предпазливи; следва да се избягва присъствието в районите на масови обществени прояви (протести, митинги и др.); препоръчително е преди посещението в страната българските граждани да имат записани дежурните телефони на консулска служба Киев и ГК - Одеса. При необходимост, българските граждани могат да се обръщат за допълнителна информация и съдействие към посолството на Република България в Киев и Генералното консулство в Одеса: Посолство на Република България в Украйна Адрес: П.К. 01023, гр. Киев, Украйна, ул. „Госпитальная” № 1 Телефон: +38044 246 72 37; +38044246 76 72 Факс: +38044 235 51 19 Дежурни телефони в извънработно време: +380442467237;+380442467672 Консулска служба Факс: +38044 234 99 29 Е-mail: Embassy.Kiev@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/ukraine Генерално консулство на Република България в Одеса, Украйна Адрес: 65062, Украйна, гр. Одеса, ул. „Посмитного”, 9 Телефон: +38 048 746 65 54; +38 048 746 65 58 Факс: +38 048 746 65 48 Дежурни телефони в извънработно време: +38 098 205-18-60; Консулска служба Телефон: +38 048 746 63 39 (По - Пт, 14.00 - 16.00 ч.) Е-mail: Consulate.Odessa@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/ukrainegc

Райхел: Украйна няма да влезе в НАТО в близко бъдеще

  Въпросът за членството на Украйна в НАТО не стои на дневен ред в близко време, тъй като страната не е готова за влизане в Североатлантическия алианс, предаде БГНЕС. Това заяви посланикът на Германия в Киев Ернст Райхел в интервю за вестник "Новое Время". Към момента Украйна не е готова за влизане в НАТО. На последната среща на върха на алианса във Варшава през юли се състоя заседание Украйна-НАТО, където бе прието съвместно изявление на страните участнички за по-нататъшното развитие на отношенията между Украйна и асоциацията. Ръководителите на страните-членки на НАТО заявиха в тази декларация, че са за политика на отворените врати и че в бъдеще на Украйна ще бъде дадена възможност да получи членство при спазване на всички поети от нея ангажименти. Въпросът за членството й обаче не стои в близко бъдеще. По-рано бившият тенерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че за влизане в алианса Украйна трябва да покрие редица критерии, за осъществяването на което ще бъде необходимо много време. Според експерти това няма да може да стане в близките 20 години. 

Споразумението за "Турски поток" предизвика тревога в Украйна

Споразумението между Турция и Русия за строителството на газопровода "Турски поток", което официално бе подписано преди два дни в Истанбул, предизвика тревога в Украйна. "Реализирането на "Турски поток" ще причини сериозни загуби на украинската икономика", заяви доскорошният украинският посланик в Анкара Сергий Корсунский пред журналисти, предаде БНТ. Когато в действие влезе новият газопровод по дъното на Черно море, Украйна в голяма степен ще изгуби ролята си на транзитираща страна, посочи Корсунский. В подписаното от енергийните министри на Турция и на Русия споразумение се предвижда "Турски поток" да влезе в действие през 2019 г. Вместо Украйна, Турция ще бъде транзитираща страна, през територията на която ще минава "Турски поток" и ще стига до границата с Гърция.  "С подписването на "Турски поток" дадохме ново ускорение на развитието на отношенията между Турция и Русия", заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган на пресконференция след разговора с Владимир Путин. Турският премиер Бинали Йълдъръм посочи, че Турция се превръща в център, енергиен хъб, обединяващ международните енергийни маршрути и осигуряващ енергийната сигурност на Европа. Споразумението предвижда изграждането на две отсечки от магистралния тръбопровод по дъното на Черно море, но според турската страна може да бъдат общо четири. Всъщност "Турски поток" бе изведен на дневен ред през 2014 г. Тогава България, заради изискванията на ЕС, който държеше "Южен поток" да отговаря на изискванията на т. нар. Трети енергиен пакет, бе принудена да се откаже от участие в предложения преди това от Москва "Южен поток", който трябваше да свързва руското черноморие с българското чрез пристанище Бургас. През декември 2014 г. Путин пристигна на посещение в Анкара и лично и изненадващо предложи строителството на "Турски поток", което бе прието от Ердоган. Тогавашната договорка предвиждаше строителството на газопровода да започне през 2016 г. Кризата заради сваления бомбардировач замрази проекта за известно време. През лятото Путин и Ердоган се сдобриха, затоплиха отношенията и преди два дни бе подписано и междуправителственото споразумение за газопровода, което отваря нови енергийни хоризонти пред Турция. Досега Русия продаваше газа през Украйна. Но поради политическите проблеми с Киев, Путин предпочете Турция като нова алтернатива, с която през 2019 г. се очаква да приключи транзитът през Украйна. Според експертите 910 км от проектния газопровод ще преминава през черноморската акватория на Турция. 260 км. ще преминават през сухопътната територия на турска Тракия и ще стигат до Гърция, а оттам ще продължава за Европа. Всяка от линиите ще пренася по 750 млн. куб. м. газ. Общата стойност на магистралния газопровод се предвижда да бъде над 11.5 млрд.долара. Според бившия украински посланик в Анкара обаче нито Русия, нито Турция притежават необходимата технология за реализирането на магистралния газопровод. "Три четвърти от газопровода ще преминава по дъното на Черно море, тръбите трябва да бъдат монтирани на голяма дълбочина, а нито Русия, нито Турция притежават технология за такива дейности. Само европейските фирми притежават такива технологии, но те няма да се ангажират поради ембаргото, наложени от ЕС върху Русия", посочва той. По думите му договорката за свободна търговия, постигната между Турция и Русия, също няма да е добра за Украйна.

ПАСЕ с две резолюции срещу руската агресия в Украйна

На 12 октомври 2016 ПАСЕ прие две резолюции: „Политически последици на руската агресия в Украйна“ и „За нарушаване на правата на човека на неконтролирани от украинската страна територии на Донбас и в Крим“. В документите се декларира: - че има руска агресия срещу Украйна; - руските войски трябва да се изтеглят от територията на Украйна; - изборите в Донбас в сегашните условия са невъзможни, тъй като не може да се гарантира сигурността/безопасността им и противоречат на Европейската конвенция за защита правата на човека ЕTS 9. - На Донбас и в Крим имаше военна интервенция; - така наречените Донбаска и Луганска народни републики са нелигитимни и тяхната дейност се контролира от Русия, която носи отговорност за ситуацията там - потвърдени са резултатите от Съвместния следствен комитет за свалянето на МН 17 от ракета БУК, която е вкарана в Украйна от Русия на окупирана територия и после е изтеглена в Русия. Всички виновни трябва да носят отговорност за това престъпление. Документите, приети по време на есенната сесия на ПАСЕ в Страсбург, ясно се посочва посланието Русия да се откаже от незаконната анексия на Крим и да позволи на Украйна да възстанови своя контрол над полуострова. Организацията е обезпокоена, че продължаването на този „замразен“ или „полузамразен“ конфликт поражда нестабилност и несигурност не само в Украйна, но и цяла Европа. Изводите от двата документа са ясен сигнал за продължаване на...

ФЕМЕН рушат "Стената" поставена пред Украйна (снимки)

Полуголи активистки от феминистката организация ФЕМЕН организираха нова протестна акция в украинската столица Киев. Протестиращите срещу издигането на ефимерни стени по пътя към демократичното европейско бъдеще на Украйна, развъртяха огромни чукове пред сградата на германското посолство в Киев и направиха опит да разбият легендарния символ на разделението на света и хората - фрагмент от Берлинската стена. Днешната акция на феминистките бе посветена на срещата на върха между Украйна и ЕС, която се проведе в Брюксел. Тя е символ на протест срещу изкуствените пречки, които всеки ден се поставят пред Украйна по пътя на страната към безвизов режим с ЕС. Борбата за европейска интеграция на Украйна продължава вече 3 години. Въпреки агресията на Путин в Донбас и Крим, украинците продължават да ходят на емблематичния Майдан, от където започна революцията през 3013 г. Тогава на подобна среща на върха между Украйна и ЕС, бившият украински президент Виктор Янукович отказа европейската интеграция и днес, въпреки събитията през последните 3 години строителството на стени между Украйна и Европа продължава. ...

НАТО днес решава за подсилването на Източния си фланг

В Брюксел ще започне срещата на министрите на отбраната на НАТО, на която ще бъде и българския министър на отбраната Николай Ненчев. На срещата ще бъде решено разполагането на четири многонационални батальона в Естония, Латвия, Литва и Полша, заяви преди срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предаде БНТ. Министърът на отбраната на Украйна ще запознае колегите си със ситуацията в Източна Украйна и многобройните нарушавания на спирането на огъня. Срещата в Брюксел трябва ще подготви почвата за Срещата на върха във Варшава на 8 и 9 юли. Четирите батальона, които ще бъдат изпратени в Балтийските републики и Полша, ще наброяват обща численост от около 4000 военни. Целта е да се подсили Източния фланг на НАТО в отговор действията на Русия по анексирането на Крим и дестабилизирането на УКрайна, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО: Международните батальони, които ще разположим на ротационен принцип, ще бъдат под командването на НАТО, а не под национална. Командните Центровете Североизток и Югоизток имат за задача да управляват именно силите по Източния фланг. Столтенберг заяви, че многобройните нарушения на спирането на огъня в Източна Украйна е изключително тревожно. По думите му НАТО трябва да използва влиянието си, така че да бъде постигнат мир съгласно Минските споразумения. Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО: Русия има специална отговорност, защото продължава да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна с оборудване и друг вид подкрепа. Тежкото въоръжение трябва да се изтегли. Трябва да видим пълно изпълнение на Минските споразумения. Няма друг път към мирно разрешаване на конфликта в Украйна освен пълното изпълнение на Минските споразумения. Министрите на отбраната ще обсъждат още продължаване на подкрепата за Ирак и Афганистан дали са постигнати набелязаните през 2014 г. в Уелс прагове за разходи за отбрана, както и противоракетния щит в Румъния и Полша. Посланик Дъглас Лют, постоянен представител на САЩ в НАТО: Във Варшава лидерите ще потвърдят, че много работа се свърши от срещата в Уелс, но това не е достатъчно.  

Фьодор Лукянов: Кризата между Русия и ЕС не започна от Украйна и няма да приключи с Украйна

Днес е последният ден от работата на 20-тия юбилеен Санктпетербургски международен икономически форум. Очакванията с него бяха свързани, че може да спомогне за нормализирането на отношенията между Русия и ЕС след 2014 г. На форума бе председателят на ЕК Жан Клод Юнкер, италианският премиер Матео Ренци, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, както и бившият френски президент Никола Саркози, и бившият френски външен министър Юбер Ведрин. Според влиятелния руски външнополитически наблюдател Фьодор Лукянов, отношенията между Русия и Европа е безконечен процес, продължаващ вече няколко столетия. Тези, които са мислили, че могат да заместят в Русия, Европа с Азия и Далечния изток явно не са си давали ясна сметка, че Русия е разположена в близост Европа и има много общо, въпреки също толкова сериозните си отношения с държавите от Азия и дългата си граница с тях. Не бих определил стопляне или охлаждане на отношенията между Русия и Европа, целта е те да се върнат към тяхното нормално развитие и взаимодействие, коментира още Фьодор Лукянов: Кризата в отношенията между Русия и Евросъюза започна не от Украйна и няма да приключи с Украйна. Още в средата на 2000г. се забелязваха определени явления, предизвикващи взаимно раздразнение. Дълго се опитваха да прикрият това раздразнение. В крайна сметка Украйна се превърна не в причина, а в катализатор. Предишният модел на двустранните отношения буквално бе взривен. Всичко приключи. Не може да има връщане към така нареченото стратегическо партньорство. А сега, ако украинската криза не се изостри в близките месеци или година, година и половина, а ситуацията се стабилизира, санкциите ще бъдат постепенно трансформирани. Няма да бъдат отменени изведнъж, но смекчени. Тук възниква въпросът за новия модел на отношенията, какъвто засега няма. По време на форума Жан Клод Юнкер каза точно това, което трябваше да каже, заяви Лукянов: Пристигайки в Русия въпреки мнението на мнозина в Евросъюза, той естествено няма как да бъде прекалено позитивен. Затова всички претенции бяха изказани. В същото време, както се очакваше, подчерта важността на разговорите по време на криза. Какво са си говорили зад кулисите не знаем и вероятно няма да разберем. Самият факт на пристигането на Юнкер е по-важен от съдържанието на разговорите. Той не е обикновен човек, а институция. И тази институция, въпреки всичко, счете за възможно да изпрати такъв сигнал. Сигурен съм, че този сигнал е възприет тук. Русия, въпреки сегашната си репутация на Запад, е много чувствителна към сигналите. Както към позитивните, така и към негативните. Мисля, че ще бъде направен опит да се поддържа тази позитивна динамика. Това е дълъг процес и не означава, че утре ще се събудим и ще имаме нови отношения. Ако погледнем картата и обърнем внимание на размерите на Русия, ще си дадем сметка за сложността за всяка преориентация. Онези, които смятаха, че тази преориентация ще стане с едно щракване на пръстите, че ще сменим Европа с Азия и че всичко ще бъде прекрасно, са или платени, или просто глупави. Преориентацията или по-скоро опитът за диверсификация на икономическите и политическите отношения вече започна. Тя ще продължи дълго заради дълбочината и сериозността на този процес. Това в някакъв смисъл е въпрос не на отношенията между Русия, Запада, Украйна и така нататък, а въпрос на преориентация на страна, която се е формирала няколко столетия. Тази преориентация или ребалансиране, както казват американците, е необходимост, свързана с промените в световен мащаб, а не с отношенията между Русия и Запада. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Борисов: Ще подкрепим безвизов режим за украинците при пътуванията им в ЕС

България винаги е защитавала тезата, че когато пред една държава бъдат формулирани критерии като условие за постигане на определена цел и тя ги изпълни, трябва да може да се ползва от правата, които й се полагат. Страната ни ще подкрепи предоставянето на безвизов режим за украинските граждани при пътуванията им в Европейския съюз, защото Украйна е изпълнила предварително поставените й условия. Това заяви премиерът Бойко Борисов при срещата си с президента на Украйна Петро Порошенко, който е на официално посещение у нас, съобщиха от правителствената пресслужба. Борисов изрази подкрепата на страната ни за политическото асоцииране и икономическата интеграция на Украйна с ЕС и заяви готовността ни да я подпомогнем експертно в този процес. Борисов подчерта необходимостта от пълно изпълнение на Минските договорености, за да се нормализира обстановката в Украйна и да се възстановят обичайните търговско-икономически отношения както между нашите две страни, така и между държавите от ЕС и Русия. Наложените взаимни санкции между ЕС и Русия и ситуацията в Украйна влияят неблагоприятно на бизнес контактите между България и Украйна и това е довело до значителен спад в стокообмена през последните години, посочи премиерът Борисов. Той изрази мнение, че възстановяването на работата на междуправителствената комисия за търговско-икономическо сътрудничество, която не е провеждала сесия от 2010 г., би спомогнало за разрешаване на съществуващите проблеми и връщане към добрите традиции на партньорство между бизнес организациите в двете страни.