07.12.2016

Резултати от търсенето

Накъде отива Турция?

 Президентът Тръмп спечели изборите в САЩ и светът се обърка за пореден път през последните десетилетия. Сред първите лидери, които побързаха да се обадят по телефона с поздравления за успеха, бе турският президент Ердоган. Проправителствените медии в Анкара предварително бяха информирали, че предстои разговор, но по отношение на посещение обяснението бе, че "ще се уточнява през януари или февруари". Без да се пропуска, че една от темите ще бъде исканата от Турция екстрадиция на обвинявания за автор на опита за преврат от 15 юни проповедник Фетулах Гюлен. Ако съветник на президента Тръмп е убеден, че в името на стратегически съюзнически връзки между двете страни това искане на Ердоган би било възможно за одобрение от страна на Вашингтон, то решението определено няма да е веднага след встъпването в длъжност на новия "господар в Белия дом". Ердоган вече обясни в поредна реч, че "започва нов период в САЩ" и че се надява с този избор американският народ да направи "хаирлия крачки било по отношение на развитието на обстановката в региона ни, било по отношение на основните права и свободи в света". Другото са стандартни пожелания за "успешно бъдеще на този избор".  Редица официални наблюдатели в Турция обаче незабавно намериха общи черти между двамата президенти, като акцентираха върху извода, че те познавали добре страната и народа си, че "знаят пътя за достигане до избирателя" и че "ако Тръмп действа съобразно профила на страната си, ще има съдбата на Ердоган, който знае как да се обръща към избирателя, знае какво той иска". А Ердоган допълни, че "победата на Тръмп трябва да е урок за опозицията", която трябва "добре да прочете развитието на Тръмп". Тези думи са само дни след реч на Ердоган в истанбулски Университет за здравни науки, където е получил титлата "доктор хонорис кауза" за принос. И това по време на появили се съмнения в американската преса за истинността на дипломата му за висше образование. Там Ердоган казва "аз не съм чирак в политиката, не съм и калфа" и прави разбор на политическите си стъпки като премиер и президент в една сложна и за Турция геополитическа обстановка. Струва си европейските анализатори да са информирани за разбиранията на Ердоган и оценките му за собствената му политика и идеи. Защото все повече от тях се убеждават, че "в момента едва ли нещо в отношенията на Европа със САЩ и Турция изглежда нормално" и че "настоящите събития в Турция с или без Тръмп вероятно са проблем щ1 в ЕС". Кой ще направи първата "крачка назад"? Въпросите, които се задават в тази връзка, започват с "как би трябвало да реагира ЕС на това, че Турция прави крачки назад в цивилизационното си развитие" и че "Анкара заплашва да тръгне по пътя на диктатурата". Дори се допусна Турция да играе ключова роля за сигурността на Европа чрез миграционните потоци на фона на случващото се в Сирия и Ирак и сега тя си позволява да заплашва ЕС, да го рекетира, да оспорва лошите оценки в доклада на ЕК за напредъка й по пътя към членство, да обвинява Брюксел в лъжа заради превеждането на 270 млн. (според Анкара), а не обещаните 3 млрд. за намиращите се на нейна територия бежанци. Както и да настоява за незабавно отпадане на визите за турски граждани, независимо от неизпълнението на изискващите се за целта 72 условия, и накрая да изпраща войски на територията на съседните Сирия и Ирак, защото следва свои интереси и търси да си осигури стратегически позиции там след приключване на битките. Което включва и намеса във вътрешна политика и осигуряване на влияние в конфликтите при съседите, за да не се допусне в крайна сметка създаване на независим Кюрдистан. Независимо дали на територията на Ирак или Сирия. Старата практика (станала достояние благодарение на турски наблюдатели) да се заплащат достатъчно средства на Барзани, кюрдският лидер в Иракски Кюрдистан, за да не се реализират подобни намерения, и да се използва чрез преминаващи през Турция тръби добиваният петрол от контролираните от Ербил кладенци в кюрдските територии в рамките на Ирак, явно вече не може да се прилага. Не и след ИД, след битките за отвоюване на Мосул от тази страховита крайна ислямистка групировка, където пешмергите (военен отряд на кюрдите) заедно с официална армия на Багдад, шиитски милиции (подкрепяни от Иран) под егидата на САЩ и съюзници водят битки за всеки квартал или улица в опустошения от ислямистите град. Турски военни части също са там, независимо че правителството на Ирак многократно изрази становище за незабавното им оттегляне и дори заплаши с възможност за избухване на регионална война в тази връзка.  Последваха нелицеприятни изказвания на турски политици по отношение на иракския премиер Хайдер ал Абади и това за пореден път постави въпроса "всичко ли е в ръцете на Ердоган" и       "всесилен ли е Ердоган"?               Да, той не е чирак или калфа в политиката. 14 години на власт в страна като Турция са опит, който дава увереност и знания как да се лавира в сложните международни отношения, как да се приласкават избирателите или как да се организират избори. Информациите, че Анкара е започнала преговори за подписването на споразумение за свободна търговия с историческия съюзник Великобритания (винаги заставала зад турските каузи в минали събития), която след "Брекзит"-а търси своя собствен път към развитие в променящия се свят, са ново доказателство как се отстояват национални интереси в несигурна обстановка при неясни перспективи за световния ред. Но са и сигнал, че няма нищо случайно в протичащите напоследък политически процеси по света. Спомнете си как президентът Тръмп бе в Шотландия по време на очакване на "Брекзит"-а, какво каза тогава, как и защо спечели невероятната битка за Белия дом и какви идеи сподели с поддръжниците си, докато медии и социологически агенции величаеха Хилъри Клинтън. Сега Ердоган ще подписва споразумение с широк обхват с Кралството, "колкото този на споразумението за митнически съюз между Турция и ЕС". Разединеният ЕС няма единно становище не само по споразумението с Турция за бежанците, не само за визите, но и за самото членство на Анкара в ЕС. Не е само външният министър на Австрия, Курц, който убедено посочва, че Турция не е готова за такова членство и споразумението няма бъдеще. "Трябва да се търсят други пътища за изход от кризата", допълва Курц, който дава и конкретика на вижданията си. Звучи логично Ердоган при тези обстоятелства да се обръща към Лондон, но този път без унизителни за него извинения, които трябваше да преглътне, за да нормализира отношенията с Русия. Защото отношенията му със стратегическия съюзник САЩ зациклиха в един момент, и то най-вече по отношение на събитията в Близкия изток, ролята на кюрдите там и явното споразумение Москва и Вашингтон сами да решават съдбата на региона, като съгласуват действия. Каквото и друго да се говори. Това винаги става за сметка на малките играчи. И без значение е дали Сирия ще се федерализира, разпадне на части или Асад ще го има за още дълъг период. С амбициите за регионален играч, Анкара няма как да се примири с отрежданата й роля. И тук започват дилемите Защото с Русия се споразумяват за енергийни проекти и възстановяване на отношения, но тези дни Министерството на земеделието в Москва настоява забраната за внос на турски домати да се удължи с още 3 години. Едва ли става дума само за притеснения относно вредни вещества в отглежданите поне по 2 реколти на година домати в Турция. Същите заливат и нашия пазар, но никой не се интересува какво консумираме всъщност. А доматите са традиционно основно перо в износа на селскостопански продукти от Турция. Още повече, че турската икономика през последните 2 години не може да се похвали с постижения. Не само турската лира пада, инфлацията е 8%, безработицата бележи ръст, цените растат, БВП е 3% (2015 г. 4%), туризмът е в упадък, което тревожи управляващите, но повече турските граждани. Това като капак на страховете им от терор и насилия след опита за преврат. Част от тези граждани на 10 ноември отбелязаха 78 години от смъртта на Ататюрк по начин, който може да се приеме като противовес на водената от Ердоган политика за принизяване историческата роля на "бащата на нацията" за изграждане на модерна Турция. Не може да има двама велики лидери в Турция. Отдавна потретите на Ататюрк са свалени от магазини, ресторанти, обществени места, а сега в Измир гражданите на хилядно шествие са ги носели с покрити с черни чаршафи глави. Известно е, че Измир е крепост на кемализма и там винаги гласуват в полза на опозиционната НРП, кемалисти, при всеки избор. Покритите глави може и да са от страх, защото събитията във връзка с отбелязване на годишнината от кончината на Ататюрк са били официално отменени в Анкара поради опасения за сигурността. Което не е попречило и там хиляди да поднесат цветя на паметника му. Няма спор, че това са предимно светски настроените турци.  В крайна сметка е видно, че събитията, които напоследък се случват в Турция, са в пряка връзка с изявите й и извън границите, но са и доказателство, че Ердоган няма и не може да бъде променен. Той си има своята политическа програма, следва я последователно и тя винаги е насочена в личен план, за оцеляване и реализация като президент с разширени правомощия. Той е убеден, че промяната на конституцията с цел въвеждане на президентска система в страната "ще ускори прогреса на Турция". Всъщност каквото и да се коментира на Запад, Ердоган едва ли е проводник на налудничави идеи, например за пълна ислямизация на страната или пълно унищожение на малцинства като кюрдите (15-20 млн. в страната). Да, Турция стъпка по стъпка се ислямизира, но за него религията е само средство да държи консервативните маси в подчинение, да го следват, особено по време на избори, и да спазват онези правила, които няма да им позволят друг кръгозор и стремежи. Затова има промени и в образователната система, а учителите са сред най-често уволняваните служители. Да се пеят приспивни песни не за да пораснат децата, а за да се изправят, т.е. старите идеи за османското величие сега могат да служат за обединение и мисли в друга посока, а не например за високите цени.  В същото време кюрдите са приемливи само ако не настояват за права, независимост или автономия. С тънки политически сметки Ердоган постигна поставени цели. Първо унищожи армията и висшите й офицери, стожери на кемализма, светското начало и коректив на всяка власт. После започна мирен процес с кюрдите, защото му бяха необходими гласовете им по време на предстоящи избори, и то за да спечели срещу НРП и националистите. По традиция кюрдите гласуваха предимно за опозиционната НРП или малки леви партии. Когато обаче те влязоха в Меджлиса чрез прокюрдската ДПН (със съпредседател "турския Обама", Демирташ) и станаха заплаха за едноличната му власт поради искания за повече демокрация и права, той смени подхода и се започна гражданската война в Югоизточна Турция  срещу ПКК. ДПН и лидерът й Демирташ не си позволиха категорично да се дистанцират от ПКК, или поне в това ги обвинява Ердоган. Все пак те всички са кюрди и мечтите им са едни и същи. Пътищата за постигането им определено са различни. Междувременно се случи онзи "Дар от Аллах" (според Ердоган), опитът за преврат, който му позволи да си разчисти сметките с противници, включително с бившия съюзник, проповедника Фетулах Гюлен, и неговото движение "Хизмет", наричани вече ФЕТО. Неотдавна забраниха, уж временно, интернет, т.е. дадени социални мрежи, арестуваха журналисти (опозиционният лидер Калъчдароолу казва, че са 142-ма), отнеха първо имунитета на 130 депутати, а после арестуваха 11 от тях, които са от прокюрдската ДПН, включително двамата съпредседатели, и ги обвиниха в тероризъм, подкопаване на основите на държавата и разпространение на терористична пропаганда. Ердоган открито обвинява ДПН в действия за злепоставяне на Турция в международен план и така да има възможността да даде гласност на идеите си. В допълнение той е убеден, че ще подпише връщане на смъртното наказание, ако Меджлисът го предложи. Всички лидери на Запад реагираха с "притеснителни действия" (Меркел), "силно безпокойство" (Ренц), "дълбоко безпокойство" (Държавен департамент), "недопускане на Турция в ЕС" (Кати Пери, отговаряща в ЕК за Турция), "Анкара да каже какво иска" (комисар Хан) и т.н.  И сега какво? Накъде отива Турция? Рекет над ЕС с цел чрез контрол на миграционните потоци да се признае правото да се разпорежда в Северна Сирия, т.е. да няма кюрдска автономия, а зона за сигурност, което трябвало да намали потока на бежанците към Европа. Отричане на Лозанския договор (1923 г.) като ощетяващ, за да вдъхне енергия на смиреното и уплашено турско общество, което е закърмено по принцип с великодържавни идеи. Из страната циркулират карти на Велика Турция, а министри говорят, че "границите на страната трябва да се изместят малко навън", което навежда на мисли, че става въпрос за анексиране на земи от съседи. В цялата суматоха става дума и за Кърджали. По-скоро обаче иде реч за разширяване на правомощия, а не за разширение на граници, което няма как да се получи без световна война. Един вид реторика с цел вътрешни сметки и обединение на нацията зад подобни "претоплени манджи", обосновани от проф. Давутоглу в неговата "Стратегическа дълбочина" и получили названието "неоосмански възгледи". На това му се казва национална кауза и стратегически политики! Зад тях обикновено стоят и националистите, а техният лидер Бахчели си остава единственият съюзник на управляващата ПСР за промяна на конституцията и битката с ПКК. Турция се управлява чрез решения на правителството, а то е на пряко подчинение на президента. "Наричат ме диктатор, не ми пука", казва Ердоган, и още "влиза ми от едното ухо и излиза през другото". "Ние твърдо влизаме в Сирия и заедно със свободната сирийска армия, обучена у нас, ще участваме в битките срещу ИД", твърди Ердоган. Очевидно е, че не е само срещу ИД. Той е срещу Асад, но зад Асад продължават да стоят 60-70% от сирийците, и то светски настроените. Позицията е изчаквателна, и то най-вече, за да се установи какво ще се разберат Путин и Тръмп. Но определено Ердоган не си губи времето, следва целите си. Тези дни на изложение в Истанбул бе представен за първи път турски танк, наречен "Алтай", собствено производство във фирми на Коч, за който се казва, че ще конкурира успешно използваните до момента подобни западни съоръжения. Твърди се, че има готовност за производство на 250 такива танкове. Защо ли? Къде се нареждаме ние?   Както обикновено, за нас остава да определим какво ни устройва, и ако може, бързо да преодолеем съществуващото сред българите чувство за зависимост на управляващите от Ердоган. Както и за наличие на намеса във вътрешните ни дела. Устройва ли ни "приятелството" между Русия и Турция? Ще съумеем ли да правим балансирана политика не като има различни изказвания на различните институции, а като се определи национална позиция, която защитава интересите ни, и тя да се отстоява от всички при всеки повод? Само единение на нацията ли е необходимо? Не, и у нас е необходима промяна като тази в САЩ, която да ни гарантира национално достойнство, друг път за отстояване на  интереси и ако може по-малко "сателитен синдром". Има шанс, защото големите вече са заети със своите дела и трябва да се използва моментът на глътката въздух.  "Който го може", както се казва. Като силен аргумент да се признае правото на Турция да не допусне кюрдска автономия Ердоган представи несанкционираното навлизане на тежковъоръжени армейски части в Северна Сирия

Ерхан Бозан: Ердоган си мисли, че демокрацията е трамвай, от който можеш да слезеш на всяка спирка

35 000 арестувани и още десетки хиляди изгонени от работните си места в армията, съдебната система, образованието, държавните институции, медиите. Това е равносметката до сега за 4 месеца от провалилия се опит за преврат в Турция на 15 юли.  Обвиненията обикновено са за връзки с организацията на сочения за главатар на метежа Фетулах Гюлен или с обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Президентът Реджеп Ердоган търпи все по-остри критики от западните демокрации, но това не го спира по пътя му към пълна консолидация на властта в южната ни съседка. Той на практика е само на крачка от осъществяването на тази своя мечта. БНР се опита тази седмица да получи алтернативна гледна точка за ситуацията в Турция. Специалният ни пратеник на Националното радио Деян Йотов разговаря с представители на практика вече единствената парламентарна опозиция - основаната през 1923 година от Мустафа Кемал Ататюрк Народнорепубликанска партия.В парламента на Турция в момента са представени четири политически формации. Управлява Партията на справедливостта и развитието. Най-голямата опозиционна партия е Народнорепубликанската. Трета сила, поне доскоро беше кюрдската Демократична партия на народите, и четвърта - Партията на националистическото действие.От две седмици кюрдите бойкотират парламента, след като лидерите им бяха арестувани по обвинения за врюзки с ПКК. Националистите пък подкрепят управляващите в инициативите за връщане на смъртното наказание и за промяна на конституцията в посока преминаване към президентска република. Така кемалистите от Народнорепубликанската партия остават единствени срещу желанието на президента Реджеп Ердоган да владее еднолично всички властови лостове.Гласът им рядко се чува във и извън пределите на Турция. Не на последно място, защото опозиционната преса там вече е практически смазана. И в медийното пространство властва президентът и правителството на неговата Партия на справедливостта и развитието.Ето как отговаря депутатът Оуз Каан Салъджъ на аргументите на Ердоган, че досегашната система е в състояние да произвежда само нестабилни коалиционни правителства, което не е в интерес на държавата:В Турция традиционно от 150 години има парламентарен режим. Той води началото си още от края на Османската епоха и тази система осигурява представителство на всички слоеве на обществото, за да могат да изразяват мнението си. Президентска система в страна като нашата, която не е федерация, би отворила вратите към диктатура. Ние искаме да влезем в Европейския съюз и затова не е възможно да кажем "да" на един диктатор дошъл на власт с избори.************Популистки, в стил Доналд Тръмп и някои по-дребни и маргинални европейски политици, Реджеп Ердоган отвръща на обвиненията, че се стреми към диктатура по следния начин: Наричат ме диктатор, но мен това не ме интересува, важно е какво казва турският народ!Лидерът на кемалистите в Истанбул Джемал Джанполат, който влезе в световното медийно пространство със смелата си защита на арестуваните журналисти от най-големия опозиционен вестник - „Джумхуриет”, не одобрява посоката, в която Ердоган е повел Турция:Много труден период. Република Турция изживява много трудни времена. От една страна Сирия, от друга Ирак, там се води война. След опита за преврат на 15 юли правото, демокрацията бяха загърбени. От гледна точка на републиката и демокрацията това е грешна посока. Това го виждаме с арестите  на  журналистите от "Джумхуриет" и на политици.Ерхан Бозан, който оглавява клона на партията в населения доста плътно с пристигнали от България в различни периоди през последните 100-ина години турци, истанбулски квартал Авджълар, категорично сочи причината за кризисното състояние на Турция.Заради Ердоган и неговото его. Той си мисли, че демокрацията е трамвай, от който можеш да слезеш на всяка спирка. Можеш да я използваш като средство за придвижване до определен момент, докато постигнеш целите си. И тогава да забравиш за демокрацията. Това е основният проблем. Той не вярва искрено в демокрацията.Депутатът Салъджъ дава конкретни примери защо това е така:Пресата в Турция е под натиск. Политиците са подложени на заплахи. Срещу нашия заместник-председател имаше въоръжено нападение, срещу председателя  имаше атентат. Съдът е под контрола на правителството. Турция едновременно се бори срещу две терористични организации  - ПКК и "Ислямска държава". Преди 4 месеца се преборихме с опит за преврат. Турция не е държава създадена на маса. Ще преодолее всичко това. Ние като опозиция, вярваме в демократичния напредък на Турция, притеснени сме за страната си. Но страната ще се справи с всичко.***********Колкото и да са критични към сегашната власт в Турция, тримата опозиционери, които са на три различни стъпала в йерархията на партията на Ататюрк, са уверени в способностите си да препречат пътя на Ердоган към абсолютната власт.Има два начина да попречим за въвеждането на президентска система. В Парламента да попречим на 330 или повече депутати да гласуват "за". Ако не можем да направим това, ще бъде свикан референдум. И ще трябва да осигурим отрицателен вот на него, смята депутатът Салъджъ.Ерхан Бозан от Авджълар оптимистично мисли, че Турция не е стигнала до място, от което няма връщане назад:Не. Не сме толкова отчаяни. Надяваме се и вярваме в себе си. Че можем да се избавим от тази ситуация. Народнорепубликанската партия е надеждата на турския народ. Защото ако се придържаме към принципите на Ататюрк, ще можем отново да се изправим на крака и тогава ще можем да бъдем истинска част от съвременния свят - западния свят. Истинска демокрация.Бозан единствен се осмелява да подкрепи конспиративната теория, че опитът за преврат и войната срещу кюрдите са инструмент за постигане на властовите амбиции на Ердоган. Ето какво мисли той за обвиненията срещу журналистите от „Джумхуриет”, че подкрепяли Гюлен и ПКК:Това са глупости. Защото именно Партията на справедливостта и развитието помага на тези нелегални сега организации. И то от самото си създаване през 2002 година. Те са свързани с организацията на Фетулах Гюлен. А именно "Джумхуриет" се бори срещу тях от много години. Причината зад тези обвинения е друга - те не искат да се чуват опозиционни гласове. Затова искат да ги накарат да замлъкнат. Плашат се, че "Джумхуриет" ще е силен глас срещу въвеждането на президентска република.*******Публикуваният в деня след американските президентски избори годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция към пълноправно членство в Евросъюза разбуни духовете в Анкара. Президентът Реджеп Ердоган се зарече да пререже пъпната връв на Турция с Европа. А правителството му заплаши за пореден път, че ще спре да изпълнява споразумението за спиране на мигрантската вълна към Стария континент.Ердоган обяснява охладняването си към Европа с липсата на солидарност от нейна страна срещу тероризма на Гюлен и кюрдите, който заплашва демокрацията в Турция. Опозицията обаче е на коренно противоположно мнение - че проблемът не е в Европа:Борбата с тероризма не е само проблем на нашата страна. Това трябва да се каже. Когато се говори за борба с тероризма, трябва да се борим с терористите, а не с хора, които нито са свързани с тях, нито им симпатизират. Ако се гледа на всеки като на терорист, някои стават по-податливи към пропаганда. Затова задачата ни е да разделим терористите и народа, да водим политика в посока премахване на условията за тероризъм. Ако осигурим прозрачност и демокрация, терористите няма да успяват.Проблемът, според председателя на авджъларския клон на Народнорепубликанската партия Ерхан Бозан, е, че Турция се е намесила в конфликта в Сирия. Не е било работа на Анкара да си пъха носа в комшийските дела и според лидера на партията за цял Истанбул Джемал Джанполат:Позицията ни по този въпрос е много ясна. Мустафа Кемал, знаете е бил румелиец, от Солун. Неговите принципи са ясни - "Мир в родината, мир в света". Турция трябва да е страна, която не се меси във вътрешните проблеми на никоя съседка. Винаги  сме били за това всяка страна да си решава проблемите с демократични средства и така ще продължим. България например е демократична държава и Турция няма право да й се бърка. Искаме да имаме много добри отношения. България беше спомената и от Бозан. Страната ни според него ще спечели, ако кемалистите сменят Ердоган във властта. Защото тогава комшиите ни ще са демократична страна, а не диктатура. На въпроса какво трябва да стане, за да спечелят кемалистите следващите избори депутатът Салъджъ отговаря:Да си в опозиция, да правиш политика докато Партията на справедливостта и развитието е на власт е много трудно. Помислете, правят се президентски избори, има трима кандидати. Само единият е всеки ден по телевизията, другите двама не се виждат, защото журналистите са зависими. По този начин ти се отнема правото, възможността да обясниш къде грешат управляващите, да убедиш народа в правотата си. С още по упорита работа ние ще успеем да решим проблемите на Турция.А как биха станали по-силни опозиционерите:Редовните избори трябва да са през 2019 година. Но междувременно може да има референдум, вероятно догодина. Ако на референдума се каже "не", на президентската система, тогава силата на всички опозиционни партии ще се увеличи много, твърди Салъджъ.Но възможно ли е Турция да е стабилна и силна без здрава управленска ръка? Този стереотип, според Ерхан Бозан, е отживелица:Турция в края на краищата ще се отърве от манталитета  на едноличното мнение и власт на един единствен човек. Турция има важен исторически опит с демокрацията. Това е съществен  период на 94-годишната ни република. Турският народ е вкусил  от това и няма да позволи то да бъде премахнато. Президентската система - едноличната власт на падишаха, е архаизъм.Темата за политическата ситуация в Турция, разработена от Деян Йотов, може да чуете и в звуковия файл. 

Акад. Георги Марков: На турската граница отново ще има фронт

 – Акад. Марков, какъв знак за Европа е стоплянето на отношенията между Русия и Турция след срещата на Ердоган и Путин? – Исторически Русия и Турция са били противопоставени през вековете. Известно е, че има десет руско-турски войни. Нашата държава възниква в резултат на деветата руско-турска война. Има само едно изключение, след Първата световна война Мустафа Кемал Ататюрк е подпомогнат от руснаците да отблъсне съглашенското нахлуване в Мала Азия и да създаде светска държава. Така че това е второто рязко и голямо сближаване между Русия и Турция, които явно имат проблеми – вътрешнополитически, външнополитически и икономически. Днес те се опират една на друга преди всичко срещу Европейския съюз. ЕС наложи санкции на Русия. Има обтягане на отношенията и между ЕС и Турция. Наблюдаваме сближаване между Русия и Турция, което ще има дълготрайни последици за Европа. – Повече политически или енергийно-икономически са причините за това сближаване? – Икономически Турция е притисната от санкции и има стремеж да бъде изолирана. САЩ провеждат политика на международна изолация и на Русия. От друга страна, Турция също изпадна в международна изолация, въпреки че Западът подкрепи борбата на Ердоган за „демокрация“. Но след този злополучен и малко нагласен опит за преврат в Турция нещата ще отидат към авторитарна ислямистка диктатура. Ердоган знае, че няма да влезе в ЕС. А и той не го желае, защото това ще ограничи неговата власт. Той иска предимства, без да влиза в ЕС. Ето сега дава ултиматум – или махате визите, или ви пускам 2-3 млн. бежанци. – Има ли резон в твърденията на някои анализатори, че Ердоган и Путин се изолират от целия свят? – Исторически това е обяснимо. В средата и края на  XIX  век в Русия се появява течение, което иска да я реформира по западен образец, но личности като Достоевски се обявяват против. Русия е нещо отделно от Запада, въпреки че Петър Велики реформира Русия под влияние на Западна Европа. Османската империя също сочи, че тогавашните европейски сили ще разделят нейните владения. Както и стана след Първата световна война. Така че и двете държави имат исторически наследена боязън към Запада. – Турция може ли да се окаже фактор за разклащането на НАТО? – Турция от десетина години лека-полека се измъква от НАТО. Това беше показателно през 2003 г., когато отказа да участва в коалицията срещу Саддам Хюсеин и не допусна американците да използват нейни бази за бомбардиране на Ирак. За разлика от 1991 г., когато в първата война срещу Ирак участва и Турция. Откакто Ердоган е на власт, Турция полека се измъква от задълженията си в НАТО и ние трябва да бъдем готови тази граница, която сега е някаква декоративна ограда, да стане истинска. – Как декоративна ограда, премиерът толкова се гордее с нея? – Това днес е някаква накъдрена ограда. Добре знам какво имаше там през годините на студената война. Това беше фронт на студената война. Дано не съм лош пророк, но там отново ще има фронт. Ако Турция напусне НАТО, ние тук се озоваваме, както казва народът, на топа на устата. Тези благопожелания, които управляващите отправят към Анкара за подкрепа, за бежанците и т.н. – това са надежди от едната само страна. Според мен Анкара си има своя ислямистка и неоосманистка политика и няма да се съобразява със задълженията си към НАТО. Анкара ще се измъква от тези задължения, понеже те я спъват да се създаде тази „Велика“ Турция, както Давутоглу пише в своята книга „Стратегическа дълбочина“. Той говори за Велика Турция, която да наследи османо-турското геополитическо пространство на Балканите, в Близкия изток и в Кавказ. При положение че Турция и Русия се сближават, Турция трябва да се отдръпне в Кавказ, защото там има и руска зона от средата на  XIX  в. За Сирия също стои въпрос, защото руснаците подкрепят Асад, а Ердоган е за неговото сваляне. – Ще се споразумеят ли Путин и Ердоган по отношение на Асад и Сирия? – Това е основен въпрос. Възможно е Ердоган и там да отстъпи. Вижте как се унизи , като отиде на крака при Путин, а преди това му се извини за сваления самолет. Говори му на „ти“, нарича го Владимир, „моя приятел“. Явно Ердоган е притиснат… Като специалист теоретик на превратите мога да кажа, че Ердоган е знаел за опита за преврат. Но този преврат е предварително неуспешен, защото Ердоган преди няколко години обезглави светското командване на турската армия с помощта на ЕС. От Брюксел казаха – никакви генерали в политиката. И той хвърли 250 генерали по затворите. Не може турската армия вече да направи успешен преврат. Ердоган е знаел за този опит за преврат и го е предизвикал. А и кой прави преврат в 9 часа вечерта? Часът на преврата е в два след полунощ, когато народът и управляващите спят. А той в 9 часа, когато всички са пред телевизорите и те го пускат по телевизора как народът излиза срещу танковете. Това беше нагласен работа. Парадоксът е, че Ердоган изведнъж стана борец за демокрация срещу военната хунта. А последната опора на светска Турция беше армията – генералите и полковниците. Само че тя сега изцяло е ислямистка. Армията, както и всякакви служби за разузнаване са му подчинени. Ердоган използва този опит за преврат и сега хиляди са в затворите, включително декани и ректори на университети. А Западът казва – Ердоган е борец за демокрация. – По какъв начин случващото се в Турция ще рефлектира в България? – Както казах вече, ние сме на топа на устата. Има доста наши сънародници от турски произход. Видях Касим Дал на митинга в Истанбул, който каза, че бил видял родината там пред червените знамена. Лютви Местан направи партия, която ще бъде клон на турската „Партия на справедливостта.“ Тя ще бъде изцяло поддържана от Анкара и аз се чудя защо ВКС я допусна. Имаме две открито протурски партии – на Касим Дал, който, забележете, е в Реформаторския блок, където дори един го гласят за кандидат-президент. Човек да се смее ли, да плаче ли? Това са партии, които са продължение на партията на Ердоган и те не го крият. Твърдят, че мислят доброто на България, а всъщност са пета колона на Ердоган. – Какви може да се последствията от непредвидимостта на Ердоган, от неговата емоционалност и крайни решения? – Ердоган е обсебен от наркотика на властта. Хитлер държи речи на летището в Западен Берлин пред 1 млн. души. И тогава се развяват червени знамена, но с пречупени кръстове. Виждам Ердоган как върви по неговите стъпки. Той не чете, той се взривява и казва неща, които като държавен глава не трябва да изрича. Вдъхновява се от милионното множество, защото той е „новият баща“ на турците. До портрета на Ататюрк слагат и неговия портрет, както Ленин и Сталин навремето. Той обаче не е продължител, а отрицател на Кемал, защото Кемал създава нова държава, която няма нищо общо с османската империя. Докато Ердоган се вижда като новия султан. – Как да тълкуваме подобно противоречие? – Това е само началото. Ще дойде време, когато Ердоган ще взриви мавзолея на Кемал Ататюрк. Няма да стане веднага, но ще стане, защото той е отрицател на Кемал. – Какво да очакваме от предстоящата среща на Бойко Борисов с Ердоган? Каква е адекватната позиция на България? – Министър-председателят ще го удари на молба по отношение на бежанците. Тази сделка между Турция и Европа е пред провал. А няма как ние да останем в добри отношения с Турция, ако тя бъде провалена. Бежанците са оръжие на Ердоган. Той неслучайно ги пропускаше миналата година. Това беше нахлуване. Целта на Ердоган беше да наводни Европа. – Как ще продължи този процес? – Ето във Виена има отпор. Самият канцлер каза, че не може да влезе държава в ЕС, в която се възстановява смъртното наказание. А Ердоган говори като всички диктатори от името на народа: „Народът иска смъртно наказание. И аз ще му го дам“. И защо? За да избеси своите врагове. По този начин Ердоган казва на Брюксел: „Не се намесвайте, а си отваряйте границите.“ Знаете ли какво ще настъпи в България? Турците и сега масово пътуват до Германия и на Запад. Ами ако се отворят границите за Турция, какво ще стане по магистрала „Тракия“? Няма да можем да се разминем от турски коли. Ще бъде такова нахлуване. Ердоган обаче иска да паднат визите, иначе щял да пусне 2-3 млн. бежанци. Трудна е картинката… Като видя социоложката, сега министър, Румяна Бъчварова вечер по телевизора да ми казва, че всичко е под контрол, не мога да заспя. Толкова ме успокоява. – В тази ситуация трябва ли ни генерал за държавен глава? – Ако е генерал, трябва да има и качества на държавник. Стана дума за Ататюрк, който е паша, кадрови военен. Кимон Георгиев е бил полковник от армията, завършил е Военно училище. Той има качества за министър-председател при различни исторически обстоятелства… Аз твърдя, че офицерството е част от интелигенцията. Наскоро познат ми напомни приказката, че „когато Господ раздавал ум, военните били на учение“. Опонирах му, защото офицерството е институция, която беше смачкана от политиците. Те смачкаха и армията. – Какъв е коментарът ви за двете кандидатури за президент, които се обсъждат в публичното пространство – на ген. Румен Радев и на Бойко Борисов? – Ген. Радев го познавам само като военен. Той притежава качества и характер и има позиция. Докато Бойко Борисов е генерал от МВР. За пръв път в българската история генерал от МВР става министър-председател. В миналото е имало антагонизъм между армия и полиция. Борисов се утвърди. Въпреки че по конституция министър-председателят е трети, властта е в негови ръце. Там са парите, влиянието и трябва много обстоятелства да го притиснат, за да се кандидатира…. Освен ако не се намеси американското посолство. Не е тайна, че САЩ държаха Плевнелиев да бъде преизбран, но той е неизбираем. Бойко Борисов се различава и от президента, и от външния и военния министър, като казва, че в Черно море не иска фрегати, че с Русия трябва да внимаваме, тъй като имаме икономически отношения. Той е прав, но това дразни Чичо Сам. – Излиза, че трябва да слушаме САЩ, да се съобразяваме с Русия и да внимаваме с Турция – как се овладява такава сложна ситуация? – Това е по силите на държавник. Цар Борис Трети през Втората световна война успява, въпреки световния пожар. Той беше съюзник на Хитлер, но не изпрати войски на Източния фронт. Такива държавници днес не виждам. Бедата на прехода е, че много случайни хора изведнъж станаха отговорни политици. Не са и сънували, че ще станат президенти и министър-председатели. А и от всеки политик държавник не става. Нашият гост: Акад. Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. През 1970 г. завършва история в Софийския университет. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. През 1986 г. става старши научен сътрудник. От 1993 г. има научната степен доктор на историческите науки, а от следващата година е професор. От 1993 до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в НБУ. През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.

Европейските лидери решиха! Бежанският поток повече няма да преминава през Балканите

  Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа, пише Нова телевизия. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов.       Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.    

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Сближаването между Москва и Анкара - залози и перспективи

Изненадващият курс към подобряване на руско-турските отношения след кризата, породена от сваления преди месеци от турските ВВС-части руски бомбардировач, е повод за многобройни коментари и анализи. Основният въпрос е дали Москва и Анкара ще успеят да върнат двустранните си отношения на нивото, което бяха постигнали, превръщайки се в почти стратегически партньори. Според Наталия Улченко , която ръководи изследователския екип за Турция в Института по ориенталистика към Руската академия на науките, никой не може  да влезе два пъти в една и съща река : В Русия се смята, че икономическите контакти с Турция изпреварват политическите. Сега обаче според мен се откриват определени възможности в политическата област по отношение на Сирия. Ако се върна към икономическите контакти - ще мине известен инерционен период по отношение на това към кои проекти Москва и Анкара ще могат "да се върнат". Тези седем месеца показаха, че има неща, които не могат да бъдат преодолени заради общите интереси в определени области. Например в разгара на кризата турските плодове бяха достатъчно бързо изместени от руския пазар и мисля, че сега няма как да се върнат там толкова лесно.Главният редактор на списанието „Проблеми на националната стратегия" Аждар Куртов казва, че заради водените между Русия и Турция повече от 10 войни на Балканите и в Кавказ образът на Турция в руското общество съвсем не е приятелски:Но каквито и отношения да имаме, Турция е най-близкия съсед на Русия и със съседите е най-добре да бъдете приятели.Щом има възможност да се подобрят отношенията, грях би било да не се възползвате от тази ситуация.Русия много добре разбира, че Турция е неин конкурент в търговско-икономическите отношения и доказателство за това , е че Турция се бореше и се бори тръбопроводите да минават през нейната територия.Днес обаче според Аждар Куртов Русия трябва да преразгледа някои от икономическите проекти, които я свързват с Турция: Да, става въпрос за ядрената централа „Якую“, но и не само за нея. Например навремето, когато „Газпром“ подготвяше документите за газопровода „Син поток“, те не бяха подготвени качествено в юридически план, което дава основание сега Турция да иска намаляване на цената на синьото гориво. Тази „източна политика“ е много характерна за действията на Турция - всяко недоглеждане на партньора ти се използва максимално в негов ущърб. Също така не трябва да храните надежда, че „Турски поток“ ще бъде осъществен, защото за разлика от „Син поток“, който директно доставя газ за нуждите на Турция, в случая с „Турски поток“ това ще става за Южна Европа и за ЕС. И дали ще се появи  „Турски поток“ няма да зависи от Турция, а от ЕС.  Запитан кой ще направи по-голям компромис по въпроса със сирийските кюрди - Москва или Анкара, анализаторът отговори:Съдбата на народите не трябва да бъде тема, свързана с компромис. Ако сирийските кюрди смятат, че имат право на широко представителство пред властите в Сирия, за да могат да решават своите проблеми, не трябва предварително да бъдат осъждани. Федерализиране на Сирия? Защо не, ако всички искаме гражданската война там да приключи и да няма конфликти занапред, защо да не се постигне компромис в тази посока? Има разлика в политиката на Анкара и Москва относно кюрдите, защото е разбираемо, че Турция не иска след Иракски Кюрдистан и сирийските им събратя да тръгнат по този път - това може да бъде пример за кюрдите вътре в Турция, които през последните десетилетия се движат към постигането на административна и политическа автономия. Турция обаче не е готова за това и както изглежда още дълго няма да бъде готова. Явно е, че този въпрос дълго време ще разделя както Москва и Анкара, така и Вашингтон и Анкара. Целия репортаж от Москва чуйте от звуковия файл.

Не дразнете Ердоган. Нито Путин.

 „Изнудване“ – така германският вицеканцлер Зигмар Габриел определи подновеното настояване на Турция за отмяна на визите с ЕС след вълната от репресии, последвали неуспешния опит за преврат. „От Турция зависи дали ще има либерализиране на визовия режим", предупреди той и добави, че Германия и Европа няма да допуснат да бъдат изнудвани. Подобна позиция зае и австрийският външен министър Себастиян Курц. Пред австрийската агенция АПА той нарече „рекет“ и „шантаж“ заплахите на турския си колега Мевлют Чавушоглу, че Турция щяла да анулира споразумението с ЕС за бежанците, ако Анкара не получи срочно визовите облекчения. Непосредствено след потушаването на опита за преврат в южната съседка на България, премиерът Борисов обяви по телевизията, че споразумението между ЕС и Турция не се спазва и призова местните политици да бъдат особено предпазливи, когато говорят по темата. „Ние трябва да бъдем по-внимателни в изказа, защото трябва не само да запазим комуникацията, а да направим така, че те да спазят своя ангажимент да не ни залее бежанска вълна", каза Борисов. А тези дни, след телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел, той спешно издейства европейска помощ от 6 милиона евро за „защита на границата“ и обеща и още финансиране - за завършване на 230-километровата ограда с Турция. "Трябва да се вдига шум“ Тази трескава активност поставя въпроса дали все пак българските страхове от изпускане на миграционните вълни от Турция са оправдани, след като т.нар. балкански маршрут отдавна вече е затворен? „Да, трябва да се вдига шум, иначе няма да ти обърнат внимание“, казва за ДВ анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. Подходът на България в това отношение е подобен на гръцкия: ЕС плаща двойно и тройно на Гърция за всичко, което тя прави за охраната на своите граници. "В България сме относително по-скромни - чак миналата година дойдоха по-сериозните помощи в тази посока“, припомня експертът. Според него преминаването през България вече е доста сложно, а при наличието на ограда и засилена охрана минаващите могат да са десетки на ден, но стотици - едва ли. Подобно на Унгария и Австрия, България също прилага тактиката да залавя промъкналите се нелегално хора и да ги извозва обратно към съответната съседка. България изгражда телена ограда по границата си с Турция „Естествено, някои успяват да преминат, и това ще продължава. Вярно, струва им скъпо, но това е надеждата на мигранта - да се добере колкото е възможно по-близо до Запада. А България и Сърбия са по-близо до заветната цел, отколкото Турция, нали? Затова процесът ще продължи. Той няма да спре нито с края на войната в Сирия, нито с каквито и да е споразумения със съседите“, убеден е Безлов. Сърбия втвърдява позициите си Докторът по най-нова история Бисер Банчев от Института по балканистика към БАН е на друго мнение. Според него Турция може да създаде голям мигрантски проблем за България и Гърция. „Херметично запечатани са само границите между Сърбия и Хърватия и между Сърбия и Унгария. Румъния и Албания са странични бежански коридори, а човешкия поток през България и Македония към Сърбия продължава да тече, но това далеч не е типичната сезонна миграция. Просто приливът е предизвикан от затварянето на унгарската граница. Кризата в Турция не увеличава, нито намалява потока, който е постоянен и просто не спира“, отбелязва балканистът. Неговата прогноза е, че Хърватия и Унгария ще останат твърди в защитата на границите си, от което следва, че натискът върху България и Гърция ще бъде най-силен. Бежанци в района на турско-българската граница Друго тревожно обстоятелство е това, че Сърбия също окончателно може да затвори границите си. Досега тя не си позволяваше да демонстрира твърда позиция към съседки от ЕС, но след като на 18 юли бяха отворени две нови преговорни глави, в т.ч. „Правосъдие, свобода и сигурност“, Белград изрази гласно недоволството си от пропускливостта на българските граници. "Така натискът към България и Гърция се засилва и откъм запад“, казва Банчев. Политика и лично приятелство Тихомир Безлов е склонен да интерпретира приглушената политика на София към Анкара с историята в личните контакти между Борисов и Ердоган, които датират още от времето на първото правителство на ГЕРБ. „Спекулира се, че още тогава между двамата е имало договореност за разцепване на ДПС - особено след коментарите на Ердоган, че това е партия под влиянието на руските служби. С оттеглянето на Доган и идването на Местан начело на ДПС българо-турските отношения като че се подобриха – все пак турският президент и екипът му дадоха доверието си на новия лидер на ДПС", коментира Безлов. Тихомир Безлов След отстраняването на Местан обаче тези отношения отново се изостриха и тогава Бойко Борисов отказа да вземе страна. Сега партията ДОСТ на Лютви Местан може да се регистрира, а проучванията сочат, че тя дърпа към себе си доста от електората на ДПС, в това число и от живеещите в Турция български изселници. "Събитията там вероятно ще накарат тях и близките им в България да гласуват срещу ДПС, а подобрените отношения между Русия и Турция едва ли ще променят отношението на Ердоган към ДПС“, прогнозира анализаторът от ЦИД. Според него България е твърде незначителна, за да бъде мост между Турция и ЕС в спора за визите. „Ние сме периферия и най-често се опитваме да избягваме заемането на позиция – показателно беше въздържаното отношение на София към ситуацията в Турция. Или, казано в рамките на шегата, логиката е такава :„Ако дразним Путин, той ще ни спре газа, ако дразним Ердоган, той ще ни пусне мигрантите“, добавя иронично Тихомир Безлов. Пазарлък до дупка Ако не изнудва, Турция със сигурност ще води много сериозен пазарлък за визите. Това е в традициите на турската политика и тук не може да има изненада", твърди Бисер Банчев от БАН. Той очаква южната съседка на България да преговаря докато не извлече най-изгодните условия за себе си. И ако Анкара прецени, че е губеща страна в този пазарлък, тя със сигурност може да предприеме и драстични мерки, добавя експертът.

"Не можем просто така да хулим Турция с всички сили"

 Дойче Веле: Безразлично ли е федералното правителство по отношение на свободата на пресата в Турция? Флориан Хан: Естествено, че не. Както правителството, така и парламентът наблюдават с голяма загриженост какво се случва в Турция. Това важи и за натиска върху журналистите в страната, както и за засилващото се ограничаване на свободата на пресата. Дойче Веле: Преди време бившият главен редактор на "Джумхуриет" Джан Дюндар избяга в Германия. Сегашният главен редактор Мурат Сабунджу пък беше арестуван в началото на седмицата. Защо федералното правителство реагира толкова вяло? Флориан Хан: Именно тези арести показват, че ние сме в много трудна позиция. От една страна Турция е много важен партьор в борбата срещу т.нар. "Ислямска държава", а от друга страна - дори и само заради геостратегическото си положение - тя е и много важен съсед на ЕС. Не е толкова лесно да хулим с всички сили Турция. Защото винаги трябва да мислим и за собствените си интереси. Дойче Веле: Мери ли Германия с двоен аршин именно заради своите интереси? Флориан Хан: Както казах, ние трябва да мислим за собствените си интереси, но от друга страна пък нищо не бива да бъде замитано под килима. Честно казано, не вярвам, че при това състояние на нещата в Турция, ние ще премахнем визовия режим. Дойче Веле: Нека се върнем след малко към визовия режим. Сега ми се иска да Ви попитам дали германското правителство не стана силно зависимо от Турция във връзка със сделката за бежанците? Флориан Хан: Трябва да гледаме реалистично на нещата. В много сфери Турция оказва пряко влияние върху нашите интереси - независимо дали искаме, или не. А към това спада и ролята на Турция в бежанската криза. Дойче Веле: Част от сделката с бежанците включваше и премахването на визовия режим за турски граждани. Нима с тази тема вече е приключено? Флориан Хан: Премахването на визовия режим действително беше част от тази сделка, но то беше обвързано със списък от 72 условия, които Турция трябваше да изпълни. Страната е отдалечена на светлинни години от изпълнението на тези 72 условия - също и поради ограничаването на свободата на пресата. Мисля, че отмяната на визовия режим вече не е тема за разговор. Между другото ХСС винаги е застъпвало позицията, че при това състояние в Турция не може да има отмяна на визовия режим. Дойче Веле: Миналата седмица турското правителство уволни кметовете на Диарбекир. Сега предприема крути мерки срещу опозиционната преса - въпреки протестите от чужбина. Означава ли това, че в момента правителството в Анкара прави каквото си поиска?   Флориан Хан от ХСС Флориан Хан: За съжаление трябва да отбележим, че това развитие е много тревожно. Представете си само: след опита за преврат през юли в Турция бяха уволнени над 100.000 държавни служители, бяха закрити над десет унвиверситета. Всичко това напомня и за мрачните времена от нашата собствена история. Дойче Веле: Колко е ценна Турция като партньор? Флориан Хан: Човек не може винаги да си избира партньорите, също както не може да си избира и съседите. Турция е наш съсед. Тя лежи на Ахилесовата пета на европейската външна граница и по този начин и на външната граница на Германия. Именно в този контекст е важно да подхождаме към нея с нужното спокойствие и сериозност. Дойче Веле: В това ли се изразява реалната политика? Флориан Хан: В това отношение трябва да бъдем съвсем честни. Естествено, че турската ни политика е реална политика.   Флориан Хан е експертът по външнополитическите въпроси от Християнсоциалния съюз (ХСС) *** Вижте и едно от нашите видеа за Турция:

Ердоган: Напрежението между Турция и ЕС ще се успокои с партньорство в Шанхайската петорка

Напрежението между Турция и ЕС ще се успокои с бъдещо партньорство и членство в Шанхайската петорка, Европа не видя нищо полезно от присъединяването на страната, заяви президентът Реджеп Ердоган. Идеята за пренасочването на Турция към членство в друг съюз Ердоган лансира за втори път в рамките на визитите си в Пакистан и Узбекистан пред придружаващите го журналисти. Според него е много добро съвпадение британският Брекзит и новата ера в отношенията между Турция и ЕС, а вече и в други европейски страни като Франция, Италия и др. се надигат подобни нагласи за напускане на съюза, информира БГНЕС. „Ситуацията е следната – Турция в крайна сметка трябва да почувства спокойствие. Стига вече сме повтаряли ЕС, та ЕС. Някои могат и да ме критикуват, но аз питам какво пречи Турция да бъде част от Шанхай-5 и казах това на Путин, на Назарбаев. Тази организация за сътрудничество в началото е основана от 5 държави, после се присъединяват Узбекистан, Пакистан, Индия, а сега и Иран иска това. Уважаемият Путин изрази готовност желанието ни да бъде разгледано. Надявам се, че ако има положително развитие и Турция стане член на Шанхай-5, това ще бъде много добре за нас“, посочи Ердоган. Той призова за търпение до края на тази година и изрази възмущение от факта, че ЕС блокира пътя на страната цели 53 г., че преговорните глави само се отварят, но не следва затваряне. „Като няма приключване на преговорните глави, какъв е смисълът изобщо да се отварят? За страните в Латинска Америка има свободен визов режим, но за Турция не. Разбрахме се да изчакаме до края на годината и тогава ще решим дали да отменим сделката за реадмисията на мигрантите. През юни трябваше да получим 3 млрд. евро за тях, за бежанците, не за нас, има един протокол за това, но на хартия, има договорен и втори транш от 3 млрд. евро, и чакаме да видим какво ще направят. А после и ние ще решим как да постъпим. Невъзможно е да разбереш поведението на ЕС, какви ги върши, какво говори, но никога не видя нещо полезно и добро в Турция, и няма подобно намерение“, коментира Ердоган. Той припомни, че Европа често оклеветява името му, изнася неверни, според него, твърдения за липса на свобода на изразяването и словото, и за нарушаване на човешките права. В. "Хюрриет“ съобщава, че Русия и Китай, които са доминиращи в Шанхайската петорка, са дали бърз и благоприятен отговор на идеята за включването на Турция в организацията. Това ще бъде логична стъпка на Ердоган, Шанхай-5 е много различна от ЕС организация и членовете й са напълно независими, смята членът на горната камара на руския парламент и на съвета за отбраната Дмитрий Пушков. Говорителят на външното министерство на Китай Гинк Шуанг също реагира на изявленията на Ердоган и подчерта, че се отдава особено голямо значение на желанието му за задълбочено сътрудничество с Шанхай-5. „Турция е важна страна в Евразия и за Шанхай-5 са важни диалогът и партньорството с тази страна. Организацията се основава на консенсуса на всичките си членове и на правната си рамка, ще поискаме от институциите сериозна оценка на това желание“, каза Шуанг на редовната си пресконференция, цитиран от Анадолската агенция. Медиите в Турция бързо се заеха да публикуват детайли за това какво представлява Шанхай-5 и защо е полезно страната да стане член. Първите стъпки към учредяването й са направени през 1995 г. след разпада на СССР и военните споразумения между Русия и Китай с гаранции за края на враждебните им отношения. През 1996 г. Петорката е основана от Китай, Русия, Киргизстан, Таджикистан и Казахстан с цел повишаване на доверието между страните-членки, взето е решение за разоръжаване на граничния регион с цел насърчаване на регионалното сътрудничество. През 2001 г. Узбекистан се отказва да участва в този международен процес, а официалното учредяване на организацията е на 15 юни същата година. Тъй като церемонията и централата са в Шанхай, групата за сътрудничество приема името на китайския град. Според мненията на международните експерти по политика и геополитика, Русия цели увеличаване на влиянието си върху властта в Китай и в континентална Азия с мека политика. Тази организация има за цел да даде повече увереност в ненамесата на външни страни в независимостта и суверенитета на участващите в групата за икономически отношения. Въпреки това не може да се твърди, че Шанхай-5 не е и военен съюз, макар да няма обвързващо споразумение като в НАТО по схемата „ударът по страна-членка на пакта е удар по всички останали“. Веднъж годишно се провеждат срещи на Върха на Петорката, като се обсъжда ситуацията със сигурността в региона. На 24 юни 2016 г. на срещата в Ташкент бяха приети Индия и Пакистан, а след финала на предприсъединителния процес те ще станат редовни членове през 2017 г. в Астана. Общият брой на населението на страните-членки на Шанхай-5 е почти наполовина колкото е това в света – 3 млрд. и 40 млн. души. След Арабската пролет и други страни започнаха да чукат по вратите на Петорката. На този етап Монголия, Иран, Афганистан и Беларус очакват да получат статут на наблюдатели в организацията, възможно е през 2017 г. Иран да стане член. Към момента Турция е далеч от входната врата и има статута на партньорски диалог, което е една степен под този на наблюдател. На същото ниво са Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал и Шри Ланка. Руските медии обаче, цитирани от турския „Хюрриет“, не мислят, че е възможно Турция като член на НАТО да стане част от Шанхай-5 и това би могло да доведе до серия от правни казуси. Анкара действително обмисля членство в Петорката, но първо трябва да напусне НАТО, освен това Шанхай-5 не е предимно икономическа организация като ЕС така, че те не са еквивалентни. Шанхай-5 е организация за сигурност, акцентират руските публикации. За да стане Турция член, е необходимо останалите страни да подкрепят искането й. Дори Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан от Евразийския регион да гледат топло на това намерение, възможно е Китай да се отдръпне и да постави на първо място стария проблем с уйгурите. 

"Сънди телеграф": Съдбата на Турция е изпит за света

Под заглавие "Отмъщение срещу метежниците" "Сънди телеграф" съобщава за вълната арести в Турция на служители на армията и съдебната система, последвала опита за преврат. Съдбата на Турция е изпит за света Западът има нужда от стабилна Турция и Турция, разбира се, също има нужда от стабилна Турция, посочва изданието и добавя, че макар и да е основателна опозицията срещу Ердоган, "лидер, който се опитва да преобърне дългата светска традиция на Турция", един преврат е огромна "грешка в сметките".  "Сънди таймс" също смята, че метежниците, вдъхновени от успехите на предишни военни преврати в страната, са си направили криви сметки, защото дори онези, които са против турския президент, искат той да спечели на избори. Независимо от това как е възприеман навън, в своята страна Ердоган се ползва с подкрепата на поне половината от избирателите. В ръцете си той сега има възможност още повече да втвърди режима по отношение на човешките права и свободата на изразяване, отбелязва вестникът, като добавя, че това може да отдалечи Турция от целта за членство в Европейския съюз. "Ердоган преживя преврата, но бъдещето му все още е несигурно", пише "Индипендънт". Много хора в Турция и извън страната смятат за опасно заиграването на Партията на справедливостта и развитието с османския национализъм и радикалния ислямизъм. Дори и целта на пучистите да е била някакъв вид либерализиране, не е работа на армията да направи това. Трудно е да бъдем оптимисти за бъдещето на Турция. В началото на века с появата на Реджеп Тайип Ердоган, тя беше модел, пример за напредък. Либерализираната икономика осигури заетост на хиляди турски младежи, а липсата на подобни възможности отвори път за Арабската пролет. Турция беше една от двете демокрации в Близкия изток и един от много малкото примери за демокрация в ислямския свят. Гордееше се с миналото си на секуларизъм. Опитите за преврат бяха останали в миналото. Днес тя има напрегнати отношения със съседите. Явно е, че и армията е тревожна, изтъква "Индипендънт".В редакционна статия на "Ню Йорк таймс" се твърди, че опитът за преврат в Турция ще усложни отношенията между Анкара и Вашингтон. Вестникът предвижда, че опитът за преврат ще има последствия за демокрацията в Турция, че турските граждани ще трябва да платят немалка цена, а за международната общност ще възникнат нови трудности що се отнася до борбата с "Ислямска държава".

Евролидери призоваха Анкара да защитава демокрацията и върховенството на закона

Евролидерите подложиха на критика действията на властите в Турция след неуспешния опит за преврат. Едни от тях, като представителите на ЕНП, са по-умерени в изказванията си, други, като либералите, доста по-категорични в оценките си, но всички са единодушни в призива си към Ердоган да се спазват демократичните принципи и върховенството на закона. Председателят на Групата на Европейската Народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Манфред Вебер призова Турция да защитава демокрацията и върховенството на закона след проваления преврат в страната, предаде NewEurope. „В тези трудни часове правителството е най-силно, ако поддържа ценностите и принципите, заради които е било подложено на атака. Демокрацията, върховенството на закона, разделението на властите и основните свободи трябва да бъдат защитени“, заяви той. „Турското правителство трябва да се въздържа от действия, които могат да доведат страната по-далеч от Европа“, добави той. „Гражданите и на Турция, и на ЕС имат интерес от близко партньорство в сферите на икономическия растеж и миграцията“, смята Вебер. „Изразявам своите съболезнования към семействата а жертвите и давам пълната си подкрепа на демократическите институции в Турция“, каза политикът в заключение. Германският канцлер Ангела Меркел е провела телефонен разговор с президента на Турция Реждеп Тайип Ердоган, по време на който е обърнала внимание на необходимостта при преследването на метежниците страната да се ръководи от върховенството на закона , предаде ТАСС. „Канцлерът призова президента да поддържа принципите на пропорционалността и закона по повод отговора на турската държава срещу опита за осъществяване на преврат“, заяви прес-секретарят на германското правителство Щефен Зайберт. Меркел е посочила, че въвеждането на смъртно наказание в Турция „не е приемливо при никакъв случай“. По-рано Зайберт каза, че завръщането на Турция към екзекуциите ще означава край на преговорите за членството на страната в ЕС.  Председателят на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в Европейския парламент Ги Верхофщадт пък заяви, че президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган злоупотребява с проваления опит за преврат в страната, за да преследва политическите си противници, предаде NewEurope. „Добре е , че Турция избегна нова военна диктатура, но само ако демокрацията бива поддържана. Това, което виждаме е нататъшно настъпление на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция срещу свободата на словото, независимостта на правосъдието и върховенството на закона. Това ще влоши отношенията между ЕС и Турция“, заяви белгийският политик, който е и бивш министър-председател на страната. Верхофщадт, който е водачът на АЛДЕ в Европейския парламент предупреди, че въвеждането на смъртното наказание е червената линия, която не трябва да бъде пресичана от Турция. Според него чистките във войската и други санкции извън рамките на закона трябва да бъдат прекратени незабавно. „Реакцията на Ердоган към преврата поведе страната дори по-далеч по погрешния път“, заяви той. „Призовавам върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и сигурността Федерика Могерини и председателя на Европейския съвет Доналд Туск да замразят всички преговори с Турция, докато Ердоган не потвърди следването на европейските ценности“, заяви политикът.

Извънредно положение в Турция! /обновена/

Министерският съвет на Република Турция под ръководството на президента Ердоган взе решение за въвеждане на извънредно положение на територията на страната за срок от 3 месеца. Извънредното положение е необходимо, за да се отстранят бързо всички елементи на терористичната организация, участвала в опита за преврат", каза Ердоган в президентския дворец в Анкара. Турският президент каза още, че може би опитът за преврат още не е приключил. Според него е възможно и други страни да са замесени в преврата, като добави, че опозиционерът Фетулах Гюлен, когото обвинява като организатор на преврата, може сам да е бил ръководен от по-висши сили. Държавният глава на Турция подчерта, че въвеждането на извънредното положение съответства на конституцията на страната и не противоречи на принципа за върховенство на закона и основните граждански свободи. Армията се намира под контрола на правителството, отбеляза Ердоган, добавяйки, че като президент и главнокомандващ ще работи съвместно с военните, за да освободи Турция от „вируса“. Арестите в страната ще продължат, увери Ердоган. В сряда официално бяха арестувани двама членове на Конституционния съд на Турция за предполагаема връзка с неуспешния преврат и гюленистите. Те бяха сред общо 113-те задържани в сряда, сред които има съдии, прокурори и членове на висши съдебни инстанции. До този момент след пресичането на опита за преврат уволнени, арестувани или разследвани са около 60 хил. души, сред които войници, полицейски служители, съдии, представители на администрацията и образователната система. „Но този процес все още не е завършен“, закани се турският президент. Съгласно думите му все още не е ясен точният брой на хората, които са замесени в неуспешния опит за пуч. При това Ердоган допусна, че при организирането на военния преврат са участвали и други държави. Кои обаче са те Ердоган отказа да коментира. Движението на гюленистите, което Анкара обвини в организирането на опита за държавен преврат в страната, може да предприеме още действия за сваляне на властта според Ердоган. „Терористичната организация на гюленистите е създала паралелна структура в страната. Извършеният от тях опит за държавен преврат се оказа неуспешен. Но съм уверен, че в близките дни и седмици те ще предприемат някои действия за бъдещето си. Нашата държава и народ стоят на единен фронт срещу подобен род лица и организации. До този момент, докато сме единни, танковете няма да достигнат своите цели“, заяви Ердоган. Въпреки критиката на Брюксел турският президент потвърди готовността си да върне смъртното наказание в страната. „Светът не е само Европейския съюз“, заяви Ердоган в интервю за телевизионния канал Al Jazeera по-рано в сряда, подчертавайки, че смъртно наказание се прилага и в държави като САЩ, Русия и Китай. Турският президент отново припомни, че ако депутатите в парламента одобрят конституционна промяна в тази насока, той няма да се противопостави и ще утвърди връщането на този тип наказание. Междувременно Ердоган каза задочно на френския външен министър Жан-Марк Еро „да си гледа работата“, след като първият дипломат на Париж предупреди Анкара за репресиите след неуспешния опит за преврат. „Той трябва да си гледа неговата работа. Има ли право да прави такива декларации за моята личност? Не, няма. Ако иска урок по демокрация може да получи лесно такъв от нас“, заяви Ердоган в интервю за телевизионния канал Al Jazeera, предаде Фокус. От Министерството на външните работи на България също съобщиха за въвеждането на извънредно положение на територията на южната ни съседка за срок от 3 месеца. Решението се основава на чл. 120 от конституцията на Турция, според който то трябва да бъде одобрено от турския парламент. Непосредствено след това правителството ще издаде декрети, имащи силата на закон, с които ще бъдат въведени конкретните мерки, включващи ограничения на правата на гражданите за посочения период, обясняват от МВнР. След публикуването на декретите Външното ни министерство ще информира незабавно българските граждани, за да се съобразяват с въведените мерки при престоя им в Република Турция. Обстановката в Република Турция остава нестабилна. На територията на цялата страна се провеждат серия от операции на турските сили за сигурност, вследствие на които може да се очаква ескалиране на напрежението и да се генерират заплахи за физическата сигурност на гражданите. Същевременно на много места се организират масови обществени мероприятия като митинги и протестни шествия. Нивото на риска остава високо, като са възможни и сблъсъци на отделни места. Предвид влошената обстановка на сигурност, МВнР настоятелно препоръчва на българските граждани в Турция да избягват да посещават оживени места в големите градове на страната. В Истанбул да се избягват обществените места с ключова социална роля като площад „Таксим”, бул. „Истиклял”, площадът пред двореца Долмабахче, туристическите места в район Фатих, спирките на метрото и метробусовете в централните части на Истанбул – районите Фатих, Бейоглу, Шишли, Бешикташ, големи търговски обекти и др. Препоръчва се да се избягват и инфраструктурните обекти, които бяха в центъра на процесите от 15.07, вкл. летище „Ататюрк”, ако не се пътува през него. В Одрин, на входовете и изходите на града, както и в самия град, се извършват засилени проверки на самоличността на гражданите и на автомобилите, като се изискват личните документи на водача и документите на автомобила. Възможни са забавяния при придвижването на превозните средства. Входовете и изходите на ГКПП на българо-турската граница са отворени и функционират нормално, но на ГКПП „Капитан Андреево – Капъкуле“ трафикът, основно на изход към Турция, е натоварен, предвид обичайните за това време премивания на турски граждани, живеещи в Западна Европа. От турска страна допълнително е засилен граничният контрол и се извършва детайлна проверка на личните документи. МВнР настоятелно препоръчва на българските граждани да се въздържат от пътуване до Република Турция до нормализиране на обстановката. В случай на крайна необходимост от пътуване до Турция, да се информират постоянно за актуалните събития в страната и конкретния район, който планират да посетят, както и да се регистрират в рубриката „Пътувам за…” на сайта на МВнР, като оставят адресни и мобилни данни. Към днешна дата няма постъпила нова информация за спешни случаи на български граждани, нуждаещи се от помощ. При необходимост от съдействие българските граждани да се обръщат към дипломатическите и консулските представителства на Република България в Република Турция.

Боян Чуков: България не може да бъде посредник между ЕС и Турция

Посещението на нашия премиер в Турция ще бъде от изключително значение за България през следващите няколко месеца, това заяви в интервю за предаването "12+4" по програма "Хоризонт" анализаторът Боян Чуков: Аз мисля, че за нас е изключително важно да имаме много добри отношения с Турция. България е заинтересована да има като съсед просперираща и стабилна Турция, тъй като на територията на Турция се намират около два-три милиона бежанци и в тази мъртва схватка, в която са се вкопчили ЕС и Турция, където има преговори, където има включително и рекет, е важно да имаме добри отношения с Турция.Чуков допълни: България не може да бъде посредник между ЕС и Турция. Това бяха едни медийни балони, които се развиваха дълги години в България, че нашата страна ще бъде посредник на ЕС с Русия, на ЕС с Турция и т.н., но това са мощни геополитически, глобални и регионални играчи, които не се нуждаят от някакви дребни посредници. Турция като мощна държава си има своя стратегия, ние не можем да променяме стратегията на Турция, но чисто прагматичната политика на Турция е много адаптивна и тук България трябва да търси своя национален интерес и да търси компромиси с Турция, така че по отношение на нашата територия да запазим все пак приличното състояние, в което се намираме в момента. Цялото интервю с Боян Чуков можете да чуете в звуковия файл.

Турция под заплаха от нови по-мащабни терористични удари

Нощни клубове и хотели в курортите в Турция ще бъдат атакувани от ислямистите, след като ДАЕШ е внедрила в страната 5 групи от по 7 терористи. Това се посочва в доклад на разузнавателните служби на САЩ, предаде кореспондентът на БГНЕС в южната ни съседка. Подобно предупреждение американското разузнаване бе отправило 20 дни преди атентата на летището в Истанбул, а ден преди него на гражданите на САЩ, работещи или временно пребиваващи в Турция, бе препоръчано да избягват местата, където се струпват много хора. Докладът с данните за новите мишени е предоставен на турските разузнавателни служби и сили за сигурност. Веднага след атентата от 28 юни на летище „Ататюрк“ Америка обеща активно съдействие за разследването и изпрати в Турция свои експерти по тероризъм. Прогнозите им са смразяващи с категоричността си - следващите нападения ще бъдат с далеч по-големи мащаби, поражения и жертви. Терористичният акт на летището не беше осъществен по решение или идея на една „спяща клетка“, а по заповед от централата на ДАЕШ в Ракка, казва анонимен източник, цитиран от турските медии. Според американския доклад от Сирия в Турция са прехвърлени 35 ислямски терористи, разпределени в 5 групи от по 7 бойци, като всички са чуждестранни граждани. Уточнява се, че едната група е извършител на нападението на международното летище в Истанбул и след като трима от атентаторите-самоубийци се взривиха, 4-има все още се издирват, а вероятността за техни последващи удари е особено голяма. Счита се, че те все още се намират в Истанбул и че е много възможно да извършат нападения в мегаполиса. Една или повече от останалите смъртоносни седморки ще бъде насочена към курортите в Анталия, Мугла, Измир, в южните и западните провинции, туристическите центрове, нощните клубове и хотелските комплекси. Допуска се, че в Турция терористите ще приложат модела от Орландо, където бе атакуван нощен клуб. По данни на ЦРУ ударните групи са влезли в Турция преди месец и въпреки, че са засечени от турските служби, нито един от членовете им не са сред арестуваните при специализираните полицейски операции. В доклада се посочва още, че има висока степен на заплаха от паралелни нападения в различни точки на страната, тъй като това е предпочитан стил на ДАЕШ. Американските анализатори, наблюдаващи отблизо развитието на терора обаче акцентират на факта, че лидерите на Турция се смятат за недосегаеми и за невъзможни мишени на ислямистите, и неглижират действителната опасност, като демонстрират слаба бдителност. „Лидерите в Анкара вярват и внушават, че ислямските терористи ще понесат отговорност и ще получат възмездие, че на тях самите нищо не би могло да им се случи. Но само те си вярват, че са в състояние да дадат решителен отпор на тероризма“, коментират експертите от САЩ. Те подчертават необходимостта на първо място да бъде пресечен трафикът на хора от и през Турция към ДАЕШ. По техни данни ако напоследък по над 2 000 души месечно са се присъединявали към ислямските терористи, то през месец май броят им се е свил до 200 души и това е вследствие на натиска на САЩ и на Запада като цяло. В доклада се посочва още, че е известен и Илхами Бали - координаторът на трафика през турско-сирийската граница, когото турските служби са считали за командващ атентатите в страната, но всъщност той е изпълнител на лимитирани поръчки. Арабин в сирийския град Ракка е високопоставеният ислямист, който планира и ръководи смъртоносните удари в Турция, а популярният Абу Ханзала не е лидер на ДАЕШ, се уточнява в доклада. Бившият ръководител на разузнавателната служба на Турция MIT Джеват Йонеш също прогнозира предстоящи мащабни нападения. Медиите припомнят и разкритията на заловения терорист Ерсен Челик, според които страната ще бъде атакувана с шпионски безпилотни самолети, химически оръжия и ракети, произвеждани в Алепо. В цяла Турция продължава издирването на Ахмет Чатаев, заповядал смъртоносния атентат на летището в Истанбул, както и взривовете пред централната гара в Анкара, Султанахмет и Таксим в Истанбул.  

Леонид Исаев: Турция подобри отношенията си с Русия, защото се нуждае от съюзници

Не можем да говорим за истинско затопляне на отношенията между лидерите на Русия и Турция. По-скоро става дума за някакво подобряване на отношенията между две държави, обусловено от обективни причини, заяви в интервю за предаването "Събота 150" руският политически анализатор Леонид Исаев. На въпрос какви взаимни отстъпки са готови да направят Москва и Анкара, той отговори: Сега можем да говорим за отмяна на сакнциите. Можем да кажем, че ще се постараем да възстановим предишния търговски обмен. Русия започна отново да изпраща туристите си в Турция. Или поне отмени забраната за пътуването им до там. Турция от своя страна може да реши въпроса с компенсациите за семейството на загиналия летец. Взаимни отстъпки има и по отношение на поднесеното от Ердоган извинение. Да, той се извини, но избра прекалено обтекаема формулировка. Ние го разбахме така, както ни беше изгодно да го разберем. Турците представиха нещата така, както им беше изгодно да ги представят. Всеки се ориентира към собствената си аудитория. Всеки се постара да отчете собствените си интереси. Мисля обаче, че остават висящи въпроси като тероризма, санкциите, връзките на Ердоган с "Ислямска държава", сирийския конфликт. Това са въпросите, по които не очаквам взаимни отстъпки. Нито Русия, нито Турция на този етап могат да заемат диаметрално противоположни позиции, каза още Исаев: Ние не можем да се откажем от подкрепата си за Асад, а Турция не може да се откаже от подкрепата си за онези сили, които подкрепя през петте години от началото на конфликта. Там, за съжаление, имаме напълно различни интереси. Намираме се от двете страни на барикадата. Единствената възможност за сближаване между Русия и Турция по сирийския въпрос е позициите им за решаването на конфликта да станат по-малко принципни. За Турция това едва ли е възможно, но за Русия е напълно възможно. Преди свалянето на руския самолет ние много добре знаехме за връзките на Турция с различни радикални ислямистки групировки в Сирия. Затваряхме си очите за това, защото считахме Турция за наш приятел. Ако успеем да се върнем към тази формула, това би била за нас оптималната възможност за съгласуване на позициите по сирийския въпрос. Според руския анализатор подобряването на отношенията с Русия се дължи на факта, че в настоящия момент Турция много се нуждае от съюзници: Това не се отнася само до Русия. Буквално няколко дни преди това Турция нормализира отношенията си с Израел. Ясно е, че става въпрос за някаква стратегическа линия на Анкара в търсене на съюзници, защото е ясно, че в съвременния свят, особено в Близкия изток, никой не може да решава проблемите сам. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Българското правителство и президентът осъха опита за насилствена смяна на властта в Турция

Българското външно министерство призова всички сънародници да отменят пътуванията си към Турция, независимо с какъв превоз са предвидила да го направят. Отправя се призив към всички наши сънародници в Турция да не напускат хотелите и жилищата, в които се намират. Българските власти призовават сънародниците ни да не посещават публични места и при първа възможност да се регистрират на страницата на министерството. Освен това, те могат да получат повече информация и помощ от всички дипломатически представителства на България в Анкара, Истанбул, Бурса и Одрин. Телефоните и адресите могат да се видят на интернет страницата на Министерството на външните работи. По-последна информация  през трите пункта на българо-турската граница се пропускат само автомобилите, пътуващи към Турция. От турска страна не се допускат коли, влизащи в България. Българското правителство осъди опита за насилствена смяна на властта в Турция и увери, че е впрегнало всичките си усилия, за да гарантира безопасността на българските граждани в югоизточната ни съседка. Премиерът Борисов изрази надежда казусът да бъде отрегулиран по демократичен начин. Ние с тревога следим какво се случва с нашите съседи. Винаги сме били за законност, за спазване на конситуцията на която и да е държава. Има ред за сваляне и махане от власт, и това демократичният свят го е направил чрез избори. Точната формулировка е "да няма спирала от насилие", защото насилието ражда насилие. Мир с война и с убити не се постига.Външният министър се чу с външния министър на Турция, по линия на специалните служби направихме необходимите контакти, поизяснява се вече ситуацията. Да се надяваме, че ще се отрегулира по законния и демократичен начин. Борисов припомни, че вече се опитва да се оказва съдействия на българите в Турция: Всички служби са си по местата. Външно министерство и всички екипи следят и сме готови да се отзовем по всякакъв начин за подкрепа на всеки български гражданин, който е в Турция. Разбира се, никого не съветвам сега да пътува нататък, защото няма и да стигне. Затворени са от турска страна КПП-тата към България, усилили сме максимално границата допълнително с гранична полиция, с военните части.  Президентът Росен Плевнелиев също осъди проявите на насилие в Турция и изрази подкрепа за демократично избраните институции. Република Турция е добър съсед и стратегически партньор на Република България. За нас стабилността и мирът в Турция са от първостепенно значение, както и спазването на човешките права, се казва в съобщение на сайта на държавния глава. Президентът призова българските граждани в Република Турция да се обръщат при необходимост към дипломатическите ни представителства в страната. В звуковия файл можете да чуете изявление на премиера Бойко Борисов.

Българското правителство и президентът осъдиха опита за насилствена смяна на властта в Турция

Българското външно министерство призова всички сънародници да отменят пътуванията си към Турция, независимо с какъв превоз са предвидила да го направят. Отправя се призив към всички наши сънародници в Турция да не напускат хотелите и жилищата, в които се намират. Българските власти призовават сънародниците ни да не посещават публични места и при първа възможност да се регистрират на страницата на министерството. Освен това, те могат да получат повече информация и помощ от всички дипломатически представителства на България в Анкара, Истанбул, Бурса и Одрин. Телефоните и адресите могат да се видят на интернет страницата на Министерството на външните работи. По-последна информация  през трите пункта на българо-турската граница се пропускат само автомобилите, пътуващи към Турция. От турска страна не се допускат коли, влизащи в България. Българското правителство осъди опита за насилствена смяна на властта в Турция и увери, че е впрегнало всичките си усилия, за да гарантира безопасността на българските граждани в югоизточната ни съседка. Премиерът Борисов изрази надежда казусът да бъде отрегулиран по демократичен начин. Ние с тревога следим какво се случва с нашите съседи. Винаги сме били за законност, за спазване на конситуцията на която и да е държава. Има ред за сваляне и махане от власт, и това демократичният свят го е направил чрез избори. Точната формулировка е "да няма спирала от насилие", защото насилието ражда насилие. Мир с война и с убити не се постига.Външният министър се чу с външния министър на Турция, по линия на специалните служби направихме необходимите контакти, поизяснява се вече ситуацията. Да се надяваме, че ще се отрегулира по законния и демократичен начин. Борисов припомни, че вече се опитва да се оказва съдействия на българите в Турция: Всички служби са си по местата. Външно министерство и всички екипи следят и сме готови да се отзовем по всякакъв начин за подкрепа на всеки български гражданин, който е в Турция. Разбира се, никого не съветвам сега да пътува нататък, защото няма и да стигне. Затворени са от турска страна КПП-тата към България, усилили сме максимално границата допълнително с гранична полиция, с военните части.  Президентът Росен Плевнелиев също осъди проявите на насилие в Турция и изрази подкрепа за демократично избраните институции. Република Турция е добър съсед и стратегически партньор на Република България. За нас стабилността и мирът в Турция са от първостепенно значение, както и спазването на човешките права, се казва в съобщение на сайта на държавния глава. Президентът призова българските граждани в Република Турция да се обръщат при необходимост към дипломатическите ни представителства в страната. В звуковия файл можете да чуете изявление на премиера Бойко Борисов.

Опитът за преврат в Турция - атака срещу ислямизацията или добре скроен план

Развитието в Турция през последните години и ислямизацията създадоха доста негативни настроения в определени среди в Турция, а армията в Турция винаги е била гарант за светския характер на държавата. Вероятно включилите се в неуспешния опит за преврат са искали да се противопоставят на ислямизацията на държавата. Това мнение изрази в предаването „Неделя 150“ Александър Велев, бивш генерален консул на България в Истанбул, според когото опитът за преврат е изненадващ, защото не се опира на конкретна обстановка, която би го провокирала. 52% от хората са гласували за Ердоган и начинът за смяна на правителството е през избори. Турското общество е много поляризирано и бе подценен фактът, че той много добре владее подкрепящите го народни маси, обясни Велев. Военните не успяха, защото армията е отслабена след разкрития през 2007 година заговор и подмяната на много висши офицери, а от друга страна военните от втория ешелон, участвали в преврата, са надценили собствените си възможности, подчерта Велев и добави, че е трудно да се прецени дали те са били неподготвени и са смятали, че ще получат подкрепата на населението в хода на операцията. Не цялата армия участва във военния преврат, подценени са и силите за сигурност в Турция, които владеят голяма част от ситуацията в страната, каза още той, като акцентира и върху военните действия на изток срещу кюрдите, които изтощават турската армия. Пълзящата ислямизация на Турция не бива да се подценява, заяви още бившият ни консул в Истанбул и нарече въпросът за смъртното наказание много важен за Турция по пътя към Европа и европейските ценности. Ако Ердоган предозира реакцията си на преврата ще се получи втвърдяване на позициите на ЕС към Анкара, прогнозира Велев, като допълни, че Ердоган не може да си позволи такова захлаждане на отношенията с Европа и САЩ. Генералът от резерва и настоящ военен експерт Съби Събев потърси причините за развоя на събитията в Турция като неправилна оценка и неправилно съотношение на силите, за да стартира събитие като военен преврат. Събев изтъкна, че за разлика от минали случаи на преврати при този няма масовост и единност в намеренията. Като недостатък на операцията той оцени факта, че не е било привлечено висшето военно ръководство, а координацията не е била добра. Сериозно е била подценена вероятността за обществен отпор и мобилизация на поддръжниците на президента Ердоган, не са били овладени и медиите, очерта картината Съби Събев. Според него настоящите репресии срещу военните са доста силни и неприемливи и той не изключи вторична реакция на армията и нов опит за преврат, ако бъде премината една граница. Дългосрочната печеливша стратегия е да се запази стабилността в Турция, заключи експертът. Случващото се в Турция касае не просто България като съседна държава, но и нашата сигурност в различни аспекти. За нас ставащото в Турция е от особен интерес. Това гласи прочитът на Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който определи случилото се в Турция като неуспешен опит за преврат, може да се каже и метеж. Всички опити за преврати в демократични държави след 1980 година са неуспешни, отбеляза още Кръстев и припомни руския пуч от началото на 90-те години. По думите му демократичният рефлекс вече е различен и хората очакват да бъдат информирани: Когато има една легитимна демократична власт и демократични очаквания на хората, да се мисли, че някой ще излезе с въоръжени сили, без каквато и да е легитимност и да каже, че ще донесе демокрацията и ще спаси народа от нещо, това няма как да се възприеме. Терористичните атаките срещу турската армия също повишават напрежението вътре в нея, смята още Георги Кръстев. Всички мнения чуйте в звуковия файл.

Доц. Соня Хинкова: Опитът за преврат в Турция ще има сериозни външнополитически проекции

Чистките в Турция няма да спрат поне в следващия един месец, ще преобладава намерението за разправа, но опитът за  държавен преврат в Турция има много сериозни външнополитически последици и тези проекции тепърва ще се проявяват. Този коментар на прави в предаването „Преди всички“ доц. д-р Соня Хинкова . По думите й най-сериозно проявление ще има в Близкия Изток, където през последната година Турция е загубила присъствие и темп и сега ще се опита да си възвърне позициите там. Относно заявката на турския президент Реджеп Ердоган за връщане на турското наказание доц. Хинкова посочи, че той няма да върви към самостоятелно решение, което е изключително рисково и дори в парламента подобно решение няма да се вземе лесно.Безкрайните отстъпки не са добрия подход спрямо Турция. Европейският съюз трябва да прояви по-твърд подход и не бива да се ръководи само от страха от бежанската вълна, каза още преподавателят:Европейският пазар е твърде важен за Турция. Тя може да играе рисково и твърдо, но няма да зачеркне отношенията си с ЕС. Според доц. Хинкова, ще се употреби максимално активна дипломация в рамките на НАТО , за да се води активен диалог с Турция. Тя подчерта, че едва ли армията в Турция е без контрол, а заплахите за изключване от Алианса са твърде крайни, защото са твърде изградени структурите, които свързват Турция с НАТО и по-скоро можем да очакваме разумна, спокойна, но по-твърда позиция, за да могат нещата да бъдат контролирани . Относно версията за добре подготвен и режисиран преврат доц. Соня Хинкова каза следното:По-склонна съм да мисля, че едва ли има инсценировка. Много подготвен изглежда и това като че ли захранва тази версия. Но не мисля, че Ердоган разполага с такъв контрол върху армията. Малко еднозначно интерпретираме нещата. Турската армия е по-специфична армия, а това остава встрани от анализа. Турция няма да може да използва искането си за екстрадиция на ислямския проповедник Фетулах Гюлен като карта, заяви още Хинкова, която не очаква усложняване на отношенията със САЩ. Тя предположи, че преекспонираните турски искания ще бъдат овладени , защото искането за екстрадиция е регулиран и дълъг процес и не може да се развие само на базата на обвинение. Препоръчително е да няма бързи и непремерени реакции по отношение на опита за преврат в Турция, заяви още доц. Хинкова, акцентирайки върху българската позиция по случващото се. Тя вижда възможност за България като непосредствен съсед да открои ролята си в рамките на ЕС и НАТО относно Турция. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Ген. Данфърд: Екстрадицията на Гюлен ще бъде разгледана в рамките на американската съдебна система

Въпросът за екстрадицията на ислямския опозиционер Фетуллах Гюлен ще бъде разгледан въз основа на юридическите норми на САЩ, заяви пристигналият в Турция генерал Джон Данфърд. Председателят на Комитета на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ посети днес авиобазата в „Инджирлик” в южна Турция, където се срещна с американски военни, изпълняващи задачи в рамките на дейността на антитерористичната коалиция. В Анкара ген. Дънфърд разговаря с премиера Бинали Йълдъръм и посети сградата на парламента, бомбардирана по време на опита за военен преврат. Млади партийни активисти протестираха срещу визитата на генерала и скандираха лозунги „Убиецо Дънфърд, махай се от Турция!”. Демонстрантите заявиха, че американските военни и ЦРУ са замесени в метежа от 15 юли, за който Анкара обвинява Гюлен. След среща с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Турция Хулуси Акар Данфърд ще се върне в „Инджирлик”, откъдето ще излети за САЩ. /БГНЕС Въпросът за екстрадицията на ислямския опозиционер Фетхулах Гюлен ще бъде разгледан въз основа на юридическите норми на САЩ, заяви пристигналият в Турция генерал Джон Данфърд. Председателят на Комитета на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ посети днес авиобазата в „Инджирлик” в южна Турция, където се срещна с американски военни, изпълняващи задачи в рамките на дейността на антитерористичната коалиция. В Анкара ген. Дънфърд разговаря с премиера Бинали Йълдъръм и посети сградата на парламента, бомбардирана по време на опита за военен преврат. Млади партийни активисти протестираха срещу визитата на генерала и скандираха лозунги „Убиецо Дънфърд, махай се от Турция!”. Демонстрантите заявиха, че американските военни и ЦРУ са замесени в метежа от 15 юли, за който Анкара обвинява Гюлен. След среща с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Турция Хулуси Акар Данфърд ще се върне в „Инджирлик”, откъдето ще излети за САЩ. /ТАСС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/balkani/4448643/ Въпросът за екстрадицията на ислямския опозиционер Фетхулах Гюлен ще бъде разгледан въз основа на юридическите норми на САЩ, заяви пристигналият в Турция генерал Джон Данфърд. Председателят на Комитета на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ посети днес авиобазата в „Инджирлик” в южна Турция, където се срещна с американски военни, изпълняващи задачи в рамките на дейността на антитерористичната коалиция. В Анкара ген. Дънфърд разговаря с премиера Бинали Йълдъръм и посети сградата на парламента, бомбардирана по време на опита за военен преврат. Млади партийни активисти протестираха срещу визитата на генерала и скандираха лозунги „Убиецо Дънфърд, махай се от Турция!”. Демонстрантите заявиха, че американските военни и ЦРУ са замесени в метежа от 15 юли, за който Анкара обвинява Гюлен. След среща с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Турция Хулуси Акар Данфърд ще се върне в „Инджирлик”, откъдето ще излети за САЩ. /ТАСС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/balkani/4448643/

Край на ледниковия период между Ердоган и Путин

Краят на ледниковия период между президентите на Русия и Турция ще бъде сложен на предстоящата им среща. Ледниковият период беше предизвикан от свалянето на един руски бомбардировач, съобщава БГНЕС. Ледниковият период между Русия и Турция продължи точно седем месеца, за сближаването стигнаха едва шест седмици. И ако имаме предвид, че на 9 август турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се отправи към Русия за среща с колегата си Владимир Путин, това определено ще представлява обрат от 180 градуса. Турският президент ще извърви окончателно своята Голгота до Санкт Петербург - родния град на Путин. А началото на процеса бе сложено през юни с едно писмо до Путин, в което Ердоган изрази съжалението си за свалянето на руския боен самолет на турско-сирийската граница на 24 ноември 2015 и поднесе извиненията си на семействата на жертвите. Инцидентът, при който загинаха двама руски военни, неимоверно охлади отношенията между близките дотогава партньори. Освен другото, Русия наложи ембарго на турските хранителни продукти и прекрати чартърните полети до Турция - любима курортна дестинация за милиони руснаци. Москва замрази и два големи съвместни проекта: изграждането на газопровод през Черно море и строителството на ядрена централа. Сега и по двата въпроса предстои лично да се произнесат президентите. Сближаването изглежда още по-изненадващо, ако се има предвид как се отнасяха двете страни помежду си съвсем доскоро. Наистина - Ердоган изрази съжаление за свалянето на изтребителя, но подчерта, че страната му не приема границите ѝ да бъдат нарушавани. В предхождащите инцидента седмици Турция нееднократно бе излизала с протести срещу нарушенията на нейното въздушно пространство по границата със Сирия от страна на руски бомбардировачи. На Запад нарасна загрижеността от избухването на военен конфликт между Русия и членуващата в НАТО Турция. Путин определи обстрела на самолета като "удар с нож в гърба". "Аллах е решил да накаже управляващите в Турция като им отнеме разсъдъка", заяви той в реч в началото на декември 2015. Извън това Москва упрекна турските управляващи, че са замесени в петролни сделки с "Ислямска държава". Руската телевизия почти ежедневно злословеше по адрес на Ердоган. Депутатът Владимир Жириновски пък заплаши да хвърли атомна бомба по Босфора, за да сложи край на съществуването на турската метрополия. Това, което очевидно от няколко седмици не съществува, е обаче руският гняв. Само няколко дни след писмото си до Путин Ердоган проведе и телефонен разговор с руския президент. Именно тогава е била договорена личната среща, която предстои. Освен това Путин отмени забраната за чартърните полети до Турция и от края на юли руските туристи отново се стичат към турските плажове. След неуспешния преврат на турските военни срещу Ердоган между двамата президенти се е състоял още един телефонен разговор, този път по инициатива на Москва, като Путин демонстративно подкрепил Ердоган. Тези обрати в руско-турските отношения могат да объркат дори и опитните наблюдатели, пише московският експерт по проблемите на външната политика Фьодор Лукянов. "Ако трябва, и най-острите думи могат да бъдат забравени", отбелязва той. Обратът стана възможен и поради това, че наред с формалното извинение, Турция е изпълнила поне частично още две условия на Москва, посочват руските наблюдатели. На първо място - виновните за обстрела на руския боен самолет турски военни пилоти са в ареста. И на второ - Анкара проявява готовност за обсъждането на обезщетение. Руските експерти смятат, че актуалното развитие на нещата в Турция ще тласне страната още по-силно към Москва. Имат се предвид критиките на Европейския съюз, Съединените щати и на Запада като цяло спрямо предприетите от Ердоган ограничения на демократичните права след проваления преврат. Русия дори би могла да се превърне в нова опора на Турция, смята Виктор Надеин-Раевски от руския Институт за политически и социални проучвания на Черноморския и на Каспийски регион. "Напоследък се заговори за членството на Турция в Шанхайската организация за сътрудничество и в Евразийския икономически съюз", посочва той. И в двете организация Русия е водеща сила. Надеин-Раевски е убеден, че руско-турските икономически отношения ще се ускорят "относително бързо", докато политическото сближаване ще е по-сложно. "Основният проблем е Сирия", подчертава експертът. Турция се надява на смяна във властта в Дамаск, а Русия поддържа режима на Асад, включително с военни средства.

Борисов: Искам да сътрудничим с Турция

  "Искам да сътрудничим с Турция. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални", заяви премиерът Бойко Борисов за в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, предаде БГНЕС. „Българските морски и сухопътни граници, могат да се опазват само заедно с Турция. Затова и вярвам, че споразумението между ЕС и Турция от март, дори и силно критикувано, е единственото правилно решение. Ние имаме на границата всеки ден между 200 и 250 мигранти от турска страна, които по наш сигнал биват връщани от турците, преди въобще да достигнат границата”  коментира премиерът. Той подчерта, че за да бъде преодоляна мигрантската криза е трябвало да се действа по-рано и с общи усилия на страните членки на ЕС. „Трябваше обаче всички ние, държавите-членки на ЕС, да можем и да действаме по-бързо. Ние всички имаме разузнавателни служби, и те ни предупреждаваха, какво ще дойде към нас, както и сега предупреждават за онова, което се случва, например, в Северна Африка. Преди една година не трябваше да бъдем по-малко човечни, а да реагираме по-бързо и по-гъвкаво”. Според него защитата на европейските външни граници е трябвало да бъде разбирана като обща задача на всички държави-членки на ЕС. „Целта от самото начало трябваше да бъде влизането да става само през установените гранични пунктове. През гранични пунктове, където в приемните центрове на хората да се снемат отпечатъци и да се регистрират, преди оттам да последвана координирано презаселване в различните държави-членки”. Борисов ояснява, че вместо това „ в сърцето на Европа държави се обградиха с граници, всеки сам за себе си. Унгария построи ограда в средата на Европа, Австрия – също, и други държави също са на път да го направят”. „България построи ограда, защото България носи отговорност за външната граница на ЕС с Турция. Ние все още не сме член на Шенгенското пространство, обаче опазваме тук една практически шенгенска граница. Ние издигаме подобни защитни съоръжения, за да имаме въобще някакъв шанс да опазваме европейската граница, за която сме отговорни, с неколкостотин километра дължина. За разлика от други страни, ние не искаме да изграждаме огради в средата на Европа. Проблемите на Гърция са и мои проблеми”, казва Борисов и уточнява, че не би искал да се вдига ограда и на границата с Гърция. „Държавите от Вишеград, значи Полша, Унгария, Чешката република и Словакия, ни предложиха пари, за да построим ограда с Гърция. Но ние не искаме това. Аз много добре мога да си спомня колко щастливи бяха българите, когато дойде времето, в което те можеха най-накрая да пътуват свободно в Европа. Една ограда между нашите страни би означавала, че ЕС вече го няма”, каза Борисов. Премиерът отново повтори тезата си, че не се налага да има мисия на НАТО за наблюдение на бреговете на Черно море. „Вярвам, че ние в момента в Черно море постигаме добри резултати и без мисия на НАТО. Това, от което се нуждаем, е помощ на сушата. България е най-бедната държава-членка на ЕС, обаче трябва да отделя огромен човешки и технически ресурс за опазване на своите външни граници. Практически сме оставени да се справяме сами. Ние полагаме големи усилия, но не зная колко време нашата граница ще може да устои на миграционния натиск”, подчертава министър-председателят. Той поясни, че „нашата техника е стара. Хеликоптерите ни са на доизживяване, камионите и високопроходимите автомобили сe движат ден след ден в непроходими терени, много от тях са вече негодни за употреба”. „Ние изразходвахме много средства в периферията на Европа, за да предотвратим оградите в сърцето на Европа, и не бива да бъдем оставяни сами. Средствата трябва да бъдат инвестирани не в центъра на Европа, а там, където нашият континент наистина трябва да охранява своите граници, за да може да остане отворен във вътрешността си: в Италия, Гърция и България. Само че България е много по-бедна от Италия, а и от Гърция. Въпреки това, от нас се очаква да охраняваме общата европейска външна граница с огромни усилия, а докато се топят нашите и без това ограничени ресурси, НАТО иска едновременно с това да увеличим и военните си разходи. Всичкото това събрано заедно надвишава нашите сили. Една средна българска пенсия е 150 евро на месец. Социалният аспект на повишените разходи, които се изискват от нас, се подценява в чужбина с лека ръка. Това се превръща за нас в една бюджетно-политическа и социална тежест. Ние даваме повече пари за бежанската криза, отколкото за нашите пенсионери”, допълни Борисов. Премиерът категорично заяи, че не е съгласен с идеята на австрийския външен министър Курц да се развали споразумението с Турция. „ Който обмисли алтернативата докрай, ще разбере, че при дадените обстоятелства няма нищо по-добро за Европа от това споразумение. Да вземем за пример Гърция. Винаги съм казвал, че Гърция най-сетне трябва да се научи да спазва бюджетна дисциплина. Това могат да го изискват с право европейските партньори на Гърция. Но същевременно с това гърците са част от нашето европейско семейство, не можем да ги оставим в беда. Ако Европа не иска да си сътрудничи с Турция, какво трябва да правят тогава България и Гърция директно на турската граница? Турция е силен и важен съсед и част от нея се намира в Европа. Затова трябва да се опитаме да поддържаме възможно най-добри отношения с нея”, каза Борисов. На въпрос дали се страхува от турския президент Реджеп Ердоган, Борисов отговори, че се страхува от това, което се случва в Турция. ”Всъщност, аз съм смел човек и мисля, че съм доказал това в моя живот. В продължение на пет години съм гасил пожари като пожарникар и при това често съм рискувал живота си. Дълги години съм бил треньор на националния отбор по карате и собственик на охранителна фирма, която също извършваше и лична охрана. Но куражът и смелостта не трябва да позволяват на някой да стане невнимателен или дори неразумен. В моя живот съм установил, че страхът е едно нормално човешко чувство, което всеки човек познава. Колкото по-неразумен е един човек, толкова по-малко се страхува. В момента отново е на мода сред някои политици, да се представят като смели герои, като велики лидери на силни страни, които отиват на война с танкове и самолети. Това са хора, които обичат да се харесват на себе си. И народът също обича големите герои. Въпреки това, този, който постоянно дрънчи със сабя, трябва в един момент да я извади. От такова развитие на нещата се страхувам. Който заплашва, че би могъл да залее Европа с мигранти – какво би направил, ако тази Европа сега прекрати споразумението с него? Тогава той трябва да осъществи заплахата”. „Страхът е чувство, което ни пази, дори ако не е модерно да се каже това. Страхувам се, защото Турция вече няколко пъти визира едно развитие, което може да бъде фатално за България. Ердоган постави своя въпрос много умно: Какво бихме направили ние в Европа, ако бежанците отново масово започнат да идват? Ще ги застреляме? Това наистина не можем. Значи ние ще ги приемем. Но какво ще се случи тогава с нас? Дотам не трябва да се стига. Затова искам да сътрудничим с Турция. Откакто е сключено споразумението за мигрантите с Турция, България и Европа не са подложени на толкова голям натиск. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални”, коментира Борисов.

Четири лагера на терористи с 15 хиляди бойци има на територията на Турция

Четири лагера на терористични организации, в които се намират почти 15 000 бойци, са разположени на територията на Турция до границата със Сирия. Това съобщава агенция "Доган", позовавайки се на извадки от полицейски доклад, подготвен за прокуратурата. "Групировки като "Ислямска държава", "Джебхат ан-Нусра", "Кетибет ул-Талибан" са създали четири лагера за тренировки в близост до границата със Сирия. В тях се намират около 14 700 бойци. Това са лагерите Атман, Аекробат, Анадан и Харим-Тафар Такхарим", се казва в отчета на полицията от Диарбекир. В него се посочва, че бойците, които са в тези лагери, идват от Кавказ, Средна Азия, Близкия изток и Северна Африка. Подготовката на тази инфраструктура е започнала още в началото на 21 век и е организирана от "Ал Кайда", към която впоследствие са се присъединили и други терористични организации. След избухването през 2011 г. на кризата в Сирия групировките са пренасочили вниманието си именно към тази държава. "За осигуряването на бойците с боеприпаси са се използвали легални и нелегални възможности за преминаването на турската граница. За съжаление фактът, че територията на Турция се използва от терористите за проникване в Сирия, вреди на международния имидж на нашата страна, която се опитват да представят като помощник на тези групировки", констатира докладът. Полицията предупреждава, че по никакъв начин не трябва да се пренебрегва вероятността от терористични атентати в Турция, защото дейността на групировките в Сирия директно се отразява на Републиката. "ИД планира нападения в Турция, за да принуди Анкара да се включи във войната в Сирия. Цел на терористите могат да бъдат военни и правоохранителни органи в провинция Шанлъурфа. Има разузнавателни данни, че сред целите са Анкара и Истанбул, където има много посолства", се отбелязва в доклада. Също така се съобщава, че терористите са планирали незаконно да вкарат в Турция 10 коли-бомби. "През последните месеци нарасна броят на турските граждани, участващи в сблъсъците в региона и извършващи смъртоносни атентати в Турция. Чужденци и турци, пострадали при сблъсъците в Сирия, са настанявани в болници в граничните области на Турция, където биват регистрирани със сирийски имена и фамилии", се казва още в документа. Освен това в Турция различни организации и имами водят пропаганда в полза на ИД и участието във войната в Сирия. На терористите също така помагат и някои сирийски бежанци. Полицията смята, че "демократична и светска" Турция е една от главните цели на "Ислямска държава в региона. Групировката смята страната за държава на неверници, в която политическата система трябва да се смени с ислямистка. ИД планира нападения в Турция, за да принуди Анкара да се включи във войната в Сирия, предупреждава полицейски доклад.

Движението през граничните пунктове между България и Турция е нормализирано

Засилени са мерките за сигурност по българо-турската граница. Това съобщи министърът на отбраната Николай Ненчев в Елхово. На граничните пунктове се извършват и допълнителни проверки. Към момента от Министерството на отбраната не разполагат с оперативна или разузнавателна информация, която да показва засилен бежански натиск и са взети единствено превантивни мерки. В охраната на границата от тази сутрин са включени 230 военнослужещи и техника. Отворени са Контролно-пропускателните пунктове между Турция и България. Това съобщи пред „Хоризонт“ говорителят на „Гранична полиция“ - Лора Любенова: Към момента на ГКПП „Капитан Андреево – Капъкуле“ турските гранични власти възстановиха пропускането и на леки автомобили към България. През пункта преминават всички видове превозни средства. Възстановено е и движението и на граничните пунктове „Лесово“ и „Малко Търново“ в двете посоки за всички видове превозни средства. Няма данни за опашки. На „Малко Търново“ и „Лесово“ колегите съобщават, че трафикът е слаб. На „Капитан Андреево“ трафикът от товарни автомобили е интензивен към България, както и от леки автомобили, в които пътуват турски граждани, работещи в Западна Европа, които се връщат за годишния си отпуск. Спокойна е ситуацията на ГКПП "Лесово". Изключително слаб е трафикът към пункта, движение през него няма, съобщи кореспондентът на БНР. От българска страна са в готовност да обработват и пропускат, както тежкотоварни, така и леки автомобили. От турска страна няма официална информация за затваряне на митническия пункт. Пред пункта от тази нощ стоят 14 молдовски автомобила, пълни с туристи, тръгнали към Истанбул на почивка. От турска страна за три часа в България влязоха няколко ТИР-а, между които и български. Не се наблюдава засилено полицейско присъствие. На турския граничен пункт "Капъкуле" трафикът към България е засилен. Липсва официална информация дали решението за пропускане на автомобилите към България е по заповед на турските власти. Няма яснота докога ще продължи този режим и дали отново границата ще бъде затворена. На граничния пункт "Капитан Андреево" няма образувани колони от превозни средства. По-рано за хаос там разказаха пътници, които се бяха свързанли с кореспондентския пункт на БНР в Хасково. Те са сигнализирали, че часове се налагало да чакат да бъдат пропуснати на наша територия, но от турските гранични власти не давали никакви обяснения, кога ще бъде освободено движението. Според нашите сънародници, чакащи на границата, е имало колони от леки автомобили на турска територия. Те съобщиха поне за 30 автобуса с пътници и десетки тежкотоварни автомобили.През граничния пункт „Капитан Андреево“ към Турция, може да се преминава с всякакви превозни средства. На "зелената граница" има засилена охрана и допълнителни постове.Няма струпване на леки и товарни автомобили на граничен пункт Русе – Гюргево, от където превозни средства влизат в страната ни, за да продължат към Турция. Във връзка със ситуацията на граничните пунктове с Турция, при пункта Русе - Гюргево няма наложени извънредни мерки. Няма чакащи автомобили на граничния пункт при Малко Търново. Обстановката е спокойна. От българска страна пунктът е отворен, като в ранните часове на деня, само 2-3 леки автомобила са били на КПП „Малко Търново“, но след като са получили информация за обстановката в южната ни съседка, са се върнали обратно. От неофициални източници от „Гранична полиция“ „Хоризонт“ научим, че няколко автомобила са продължили пътя си. Те са били пропуснати и от граничния пункт на турска територия. Но близо 800 метра след границата, са били спрени от турската полиция и не са могли да продължат. От граничната служба съветват, в момента да не се предприемат пътувания към южната ни съседка. Повечето автобусни фирми, превозващи пътници от България за Турция, са отменили пътуванията си за днес. Хората могат да получат обратно парите за купените от тях билети. От фирмите казаха, че минимум до два дни, автобуси няма да извършват превози до Турция. Пътниците на една от фирмите, са били разменени с пътниците, тръгнали от Турция за България на границата и по този начин желанията на клиентите са били удовлетворени. Едните са стигнали до България, а другите до Турция. Други превозвачи обаче продължават да изпълняват курсовете до и от Турция. Пред "Хоризонт" Георги Атанасов - мениджър вътрешни и международни  линии в голяма автобусна компания, посочи , че последният автобус на фирмата е пристигнал снощи от Турция и че няма проблем с преминаването на границата : Към момента това, което наблюдаваме е, че автобусите се пропускат през граничните пунктове и няма проблем с преминаването. По-бавно, но преминават. Вечерта автобусът трябва да тръгне в 22 часа. От Варна и Бургас продължават надолу. Наблюдаваме ситуацията и преценяваме в момента. Няма никой, който да може да каже дали ще стане или не. Това, което дават от Истанбул в момента е, че обстановката е нормална, всичко работи - заведения, магазини. Не би трябвало да има проблем. Хората излизат на работа. Всяка фирма експлоатира автобусите по различен начин и определя дали ще има курс или не.От Софийската ж.п. гара казаха, че влакът от София за Истанбул  в 19.15 ще пътува и няма да бъде отменян