08.12.2016

Резултати от търсенето

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Дебатът между Цецка Цачева и ген. Румен Радев в битката за "Дондуков" 2 (обзор)

Комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките ни днешни неуспехи. Това каза кандидатът за президент, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от БСП Румен Радев по време на дебата между него и опонента му за държавен глава на ПП ГЕРБ Цецка Цачева по БНТ. „Разочарование и надежда донесоха тези 27 години. Не може да не споменем всички демократични промени в нашата страна – членството в НАТО, ЕС и прехода към демокрация. В същото време в хората усещат чувството за безпътица, чувството на отчаяние“, заяви Радев. Той уточни, че грешките на прехода са основно две. „Хората имаха огромни надежди за бързото присъединяване към европейското семейство. Няма справедливост и много хора не могат да се възползват от демокрацията. Не могат да гарантират бъдеще на децата си. Неспособността на държавата да се справи с корупцията отчайва хората, това влияе на инвестициите“, подчерта той. Ген. Радев заяви, че не е член на БСП, но е благодарен на партията, че е издигнала кандидатурата му за президент. „Определено БСП има вина за резултатите, които виждаме днес, както има вина и вашата партия, г-жо Цачева", коментира още той.  Според него през последните две години българската политика е била без ясна позиция. „Усилията са само през последните 2 месеца. В това време не завършихме съоръженията си. Оградата по границата поскъпна 4 пъти. От голямо значение е да имаме ясна политика и тя трябва да защитава нашата национална идентичност". За отбраната на българската границата Радев заяви още, че без да се ревизира Дъблинското споразумение, няма как да получим пълна сигурност и спокойствие. "На сръбската граница се хващат много повече мигранти, отколкото на българо-турската. Армията трябва да има подготовка. Тя е придатък на гранична полиция. Отговорността за охраната е на „Гранична полиция“ и МВР. Президентът е длъжен да координира", каза още той. Радев допълни, че Германия вече въвежда лимит от 200 000 човека и до 2020 г. ще отдели 92 млрд. евро за интеграция без изгледи за успех. "Това означава 15 000 на бежанец. Алтернативата е запазването на нашата национална сигурност. Тук са нелегални мигранти, които разследваме“, каза още Румен Радев. На въпрос дали трябва бюджетът на армията да бъде по-висок, ген. Радев обясни, че по негово време бюджетът по предложение на Министерство на отбраната е бил орязан повече с една четвърт. „Проблемите на служещите са и в ежедневието. Хората напускат, те са демотивирани, обезверени, не добре оборудвани. Не могат да водят нормална подготовка. Тук трябва президентът да има много ясни позиции как да запази боеспособността на въоръжените ни сили“, коментира той. От своя страна издигнатата от ПП ГЕРБ за кандидат-президент Цецка Цачева коментира, че в другите източно-европейски държави годните на прехода и резултатите от него имат по-добър финал от този в България. „На вчерашния ден, 9-ти ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символично, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност на демократичните процеси, на които всички днес се радваме, заяви тя. За мигрантската криза Цачева подчерта, че няма време за свикване на КСНС, а трябва да се действа на момента от компетентните служби. „България води прагматична и отстояваща националния интерес политика. Проблемът с мигрантската вълна е едно от най-големите предизвикателства. Корени се в открито военни конфликти, които са близо до границата ни. Немислимо е проблемът с бежанците да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейска солидарност, така както това се случва", добави тя. Кандидат-президентът на ГЕРБ коментира още, че България добре пази своите териториални граници, а правителството има солидарността на европейските държави. За увеличаването на цената по поставянето на оградите, Цачева каза, че когато става въпрос за сигурността на държавата, цената не е належащ въпрос. "Европейската гранична бреговата охрана разполага с 1500 човека. Българската граница и гранични полицаи са неприкосновени“, каза още тя. Цачева заяви, че ако стане президент и трябва да реши дали да пусне Закона за държавния бюджет без да се предвиждат средства за сухопътните сили, тя би отговорила отрицателно. „Безспорно повече от 25 години не са инвестирани достатъчно средства в обновяването и модернизирането на българската армия. Бюджетът за настоящата 2016 е 1, 35 % от общия бюджет на България. За 2017 се предлага повече това е 1,63 %“, каза тя и посочи, че това е при поет ангажимент той да стигне до 2%. Според нея обновяването на сухопътните сили трябва да върви успоредно с ВВС и ВМС. Ген. Радев й напомни, че е била председател на Народното събрание и я попита защо не е поставила този въпрос. Цачева отговори, че разликата между нея и него е, че когато не може да убеди колегите си от мнозинството, не напуска, а остава и продължава. И двамата претенденти за "Дондуков" 2 коментираха избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Цачева заяви, че това е изборът на гражданите на Америка, който е демократично направен при спазването на правилата. По думите й с него всички следва да се съобразим. „Като президент, ако бъда избрана ще работя с президента Тръмп. Предстои да видим дали това е за добро или не. След кампанията нещата стават по-отговорни и балансирани“, поясни тя. Ген. Радев припомни, че преди няколко дни Цачева е заявила, че е привърженик на Клинтън, което е явен дисонанс в отговорите ѝ само за една седмица. „Надявам се да може да излезе от това състояние към Тръмп“. От своя страна Цачева каза, че Хилари Клинтън е известен на държавниците политик и е по-предвидима за ЕС. "Тръмп е ново лице за политиката и не познавам нищо, освен заявеното от него“. На свой ред Радев поясни, че рискове в съвременния свят винаги има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава промяната. „Имаме добри отношения със САЩ, смятам че смяната няма да повлия на отношенията“, допълни той. По думите му най-важна е сигурността. „С тях сме стратегически партньори в сферата на отбраната, това трябва да продължи. Трябва да търсим и партньорство в инвестициите. Важно е да се увеличават“, допълни той. На въпрос кой с каква ориентация кандидат е, Радев заяви, че той е европейски насочен. "Аз съм европейският кандидат за президент, а вие сте турският. Отношенията ни с Русия трябва да се поставени на ясна прагматична основа, гарантираща разширяването на нашите пазари. Трябва да си върнем пазарите в Русия, между двата народа има духовна вековна връзка и трябва да бъде продължавана", подчерта още той. Ген. Радев се обърна към Цецка Цачева и заяви, че тя е кандидатът на ДОСТ и е турски кандидат. „Кой тиражира лъжите, че съм проруски кандидат?“, запита той. Според него доказателство за това е, че охотливо пренебрегва гражданските права и проблеми в националната сигурност. „Какви са вашите зависимости от Турция?“, попита той. Радев обърна внимание на факта, че тя е спечелила 12 хил. гласа в Турция, а той около 300. От своя страна Цецка Цачева отговори на твърденията на Радев за това, че е турски кандидат, като посочи, че това е несериозно, неистина и лъжа. "Факт е, че сред изселниците ни в Турция имаме много поддръжници, но аз съм обикновена майка, която никога не е замесвана в олигархични кръгове", коментира Цачева. Тя уточни, че работят за всички българи без да ги делят по етнос и образование. Кандидат-президентът припомни, че световната преса е писала, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. "Вие като какъв се определяте?", попита тя. Радев заяви, че Европа все повече се затваря за Турция. „Турция не е спазила редица критерии в областта на човешките права, както споразумението за реадмисия. Няма да видим скоро Турция да изпълни тези условия. Ние сме на границата. Трябваше да мислим много по-отдавна. Президентът за това е президент – за да мисли в перспектива, трябва да бъде визионер и да предвижда напред рисковете и заплахите“, допълни Радев. Цачева коментира, че не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга. „Това, което се случва в Турция, е важно за нас. Опасявам се, че Турция се отдалечава от заявения си европейски приоритет“, коментира тя. За отпадането на визите, Цачева посочи, че ЕС има ясна политика за всяка една държава. „Критериите са конкретни и само когато са изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. България е правова държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствие и липса на баланс между сигурност и човешки права. Не го разбират тези, които не са юристи“, подчерта Цецка Цачева. Тя уточни, че ГЕРБ в смесените райони има висок ръст на гласовете. По думите й е достатъчно да се види картата на България от местните избори, за да стане ясно колко етнически турци, които са членове и симпатизанти на ГЕРБ, са гласували за партията. Кандидатите за "Дондуков" 2 направиха коментари и за съдебната реформа. „Успяхме да направим не малко. Конституционна реформа, промените за съдебната власт, продължават останалите закони – антикорупционния, за който се надявах да бъде факт до кампанията“, изреди Цачева. Тя заяви, че няма да се колебае, когато види, че законодателният процес не дава очакваната от българското общество справедливост. Румен Радев нарече промените в съдебната реформа козметични. „Тези промени едва ли са ефективната борба с корупцията. Г-жо Цачева, как след разговорите с РБ се решихте да правите съдебна реформа? Юни месец бяхте казали, че тя е приключила. Вие се отказахте от подписа си“, посочи той. В отговор Цачева припомни, че тя е вносител на първия закон със 132 подписа. „Не съм се отметнала. Подписът ми стои. На първо чете Антикорупционният закон ще бъде факт до края на календарната година, въпреки съпротивата на опозицията“, подчерта тя. По отношение на това какво би направил, ако стане президент, Радев каза, че ще посети Румъния във връзка със системата там, която осъди политически лица в страната. „Ще поканя съответния румънски представители, за да говорим за сериозна съдебна реформа и като президент ще настоявам за съдебна реформа“. Той поясни още, че ще види мотивите на всички заинтересовани. „За намаляване на политическата зависимост, на прокуратура и инспектората на ВВС. Това е въпрос на дискусия. Ще се срещна с хората, ще почерпя и международен опит“, уточни Румен Радев. Във връзка с това какво може да направи българският президент за съдебна реформа и борба с корупцията, Цачева отбеляза още един пример, сред който и че от ноември действат новите правила в законодателството. По думите ѝ това е нейната кауза преди да бъда в политиката. „Аз знам след срешите с бизнеса и с обикновените граждани колко много те желаят справедливост“, добави тя. По темата за обединяването на нацията и националните интереси, ген. Румен Радев подчерта, че президентът трябва първо да е обединител на нацията. По думите му вотът за президент му дава силата той да бъде партньор между партиите, институциите, между гражданските сдружения и българските граждани. „Президентът трябва да може да изслушва всички страни. Трябва да може да търси консенсус. За да имаме обединение, ние трябва да имаме цел. Не може просто да се обединяваме, ако нямаме цел“, заяви Радев. Попитан коя е българската национална цел, той посочи, че в нашата държава всеки български гражданин трябва да може да реализира своя талант, да има правото и на труд, на спокоен и сигурен, живот със стандарт и качество на живот в една среда с ясно бъдещо развитие. Кандидатът за президент от ГЕРБ Цецка Цачева заяви, че нацията е разделена. Тя подчерта, че не приема от избори на избори било то парламентарни или местни, да не се зачита постигнато от предходно управление. По думите й трябва да се преодолее дефектът на управлението. „Това се постига с изготвянето на национална доктрина“, каза тя и посочи, че президентът трябва да започне диалога с неправителствените организации и политическите партии за изработването на една такава доктрина. Според Цецка Цачева това е необходимо, за да сме сигурни, че дори когато демокрацията го изисква, налага и допуска или има смяна на политически сили, трябва да е ясно, че посоката на развитието на България няма да бъде отклонявана. Тя коментира и темата за националния интерес. „Неведнъж заявих в тази кампания искам да видя образована, богата просперираща българска нация, която да живее в една стабилна държава с работещи институции. С уважение към различните етноси“, подчерта още Цачева. Тя призова да се забрави езикът на омразата, който се чува от пленарна зала често. „Ние всички сме част от единната българска нация и такава трябва да я завещаем на българските деца“, заяви Цачева. Ген. Румен Радев заяви, че българите не са се предали. Според него  има кауза, за която един президент да стои и да се бори. Той трябва да върне загубеното достойнство на нацията, защото много политици се постараха българинът да живее с убеждението, че неговото национално достойнство е потъпкано. Според него това е спойващият елемент, защото целта е високо качество на живот, благоденствие, в една сигурна обстановка, но с достойнство. Цецка Цачева сподели нейна лична история, свързана с датата 10 ноември. Тя разказа, че на среща гражданинът Христо Марков я е попитал дали е внучката на Иван Цачев. „Аз днес пристъпих синовното обещание и клетва, което дадох на баща ами на смъртния му одър. Да аз съм внучката на Иван Цачев“, заяви тя и обясни, че той е бил със смъртнa присъда по времето на комунистическия режим. „Аз научих след 10 ноември“, каза тя. Цачева заяви, че е попитала родителите си защо са крили толкова години и защо тя и сестра й не са знаели какъв е коренът им и каква е пъпната им връв. „Баща ми да ми прости“, каза Цачева. Тя обясни, че знае, че някои хора не я харесват. „Правиха разследване за дипломата ми“, поясни тя. Цецка Цачева каза, че я е разтърсило в кампанията това, че са я нарекли ляв кандидат. „Искам извинение и прошка от баща ми, защото аз го направих днес. Толкова години го тая, но ситуацията е такава, че ние трябва да спрем с тези разделителни линии“, подчерта кандидатът за президент от ГЕРБ. От своя страна ген. Радев поднесе своите съчувствия за личното признание. „Наистина се надявах, тази кандидат-президентска кампания да не бъде асоциирана с едни парламентарни и чисто политически избори. Това беше шанс да не се делим, но ние точно в тази кандидат-президентска кампания разделяхме българския народ. Тук мога да кажа, че вината не е моя“, коментира Радев. Според него със свирепата си атака на всички министри, от които България чака да работят, всички вкупом са се юрнали, не толкова в атаки срещу него, а да разединяват нацията. Цачева заяви, че колегите й от ГЕРБ са я упреквали, че е водила толерантна кампания. Тя подчерта, че е запазила толерантен и коректния изказ. „Аз вярвам, че доброто ще бъде оценено, но е по-важно аз как ще се чувствам, когато ми се наложи с всичките тези хора“. По думите й така или иначе тези каузи, ще продължи да ги работи и отстоява. В края на дебата с кандидата за държавен глава от ГЕРБ Цецка Цачева, ген. Радев коментира България върви към бъдещето обърнати назад. "И крачейки гърбом, ние на всяка крачка се спъваме. Време е да се обърнем напред и да гледаме смело към бъдещето, крачейки напред". По думите му е време нацията ни да се обедини. „Време е да престанем да се разделяме“, заяви ген. Румен Радев.  Той заяви, че преди пет години президентът е бил посочен от ГЕРБ. „Резултатът го видяхме. Нека този път не правим тази грешка. Нека този път българските граждани да изберат сами, затова ги призовавам, за да имаме наистина самостоятелен, независим президент. Президент, който да бъде лидер“, каза Радев и посочи, че държавният глава трябва да се е доказал, че в сложна обстановка може да взима решения. В заключителната си реч Цецка Цачева припомни, че върви към президентската институция с експертизата си, която има като юрист, с опита, който е натрупала, с твърдостта си и решимостта си да не се отказва. Тя цитира китайския мислител и философ Конфуций. „Конфуций е казал, че ако стоиш дълго на пръсти – падаш. Така е и с политиците тогава, когато не си истински, когато не си себе си, няма как дълго време да заблуди гражданите“, заяви тя. „Много важното, на което държа е, че България трябва да спазва посоката си, трябва да останем в Европа, защото и Европа е в България. Трябва да работим за демократичните ценности, за свободите, които имаме, защото те не са даденост и много лесно биха могли да бъдат отклонени. Това е отговорността ни в избора, който ще направим в неделя“, добави Цецка Цачева.

Георге Иванов: Ще приветствам Радев с добре дошъл в клуба на президентите от региона

Вратата ми е отворена за новоизбрания български президент Румен Радев. На първата ми среща с него, която ще се състои днес, ще го поздравя за победата му и ще го приветствам с добре дошъл в клуба на президентите от региона. Надявам се да имам отлични отношения с Румен Радев, защото президентите трябва да държат вратата си отворена за всички. Това заяви Георге Иванов, президент на Република Македония, пише БГНЕС.  Изявлението на новоизбрания президент, че трябва да подпишем договор за приятелство между нашите две страни, е изключително важно. Много време изгубихме за подписването му. Не може текст, който трябва да бъде съгласуван от двете страни, да бъде пречка за развитието на двустранните ни отношения. Не ни отива, защото сме две приятелски и съседни държави, свързани с много неща от миналото, които имат общо бъдеще. Готови сме да подпишем договора и го показахме по най-различен начин, приемахме предлаганите инициативи. Трябва да затворим този въпрос. Искам България, както правят Хърватия и Словения, да играе активна роля в региона и да бъде по-ангажирана към страните, които още не са част от Европейския съюз. Република Македония се нуждае от катарзис Македония демонстрира кураж да се изправи лице в лице със своето минало, с фактите, а не с митовете и легендите за него. Много малко страни от комунистическия блок са имали смелостта да постъпят така – да отворят архивите и открито да разговарят както за жертви, така и за мъчители. Необходимо ни е време, за да се излекуват травмите от миналото. На Балканите хората казват, че раните не трябва да се отварят, а трябва да бъдат оставени да зараснат. Физическите рани ще зараснат, но не и душевните рани на наследниците на жертвите на комунистическия режим. Тези хора трябва да бъдат удовлетворени. Най-малкото, трябва да бъде разкрита истината защо някой е опропастил живота на техните родители и техния собствен живот. Това е душевна утеха, за да могат да се успокоят хората, че най-накрая справедливостта винаги побеждава. България беше част от източния блок, а у нас се твърдеше, че имаме някакъв по-хуманен социализъм. От разкритите досиета се вижда, че на територията на бивша Югославия са били практикувани същите методи, използвани от Държавна сигурност в страните от Варшавския договор. Много хора са били принуждавани да доносничат срещу най-близките си. Част от мъчителите са още живи и не искат да се откажат от привилегиите, които притежават от миналото. Техните деца също имат привилегии. Необходим е катарзис. Трябва да се освободим от този товар от миналото, който ни дърпа назад. Днешната политическа криза в Република Македония е част от наследството на тези стари структури, свикнали да действат с такива прийоми. Този, който знае тайните ви, е господар на вашата свобода. Няма да имаме свобода, докато тези хора, които притежават нашата истина, продължават да ни рекетират. Хората трябва да почувстват свободата. Необходими са поколения, но пътят е този. За да има помирение, трябва да се знае истината. Гръцката блокада е катализатор за кризите в Македония През последните години започнахме да изграждаме мостове на доверие с Гърция, имахме срещи с премиера Алексис Ципрас, но с всяка своя изява гръцкият президент Прокопис Павлопулос руши тази атмосфера на доверие. На няколко пъти той направи изявления, характерни за миналото. Той не работи за бъдещето. Това означава, че в Гърция все още има хора, които са със затворени очи и не виждат действителността. Нашето благосъстояние и развитие буксуват заради гръцката блокада. Стоим на едно място и това създава вътрешно недоверие и разслоение в македонското общество. Надявам се след изборите да бъдат сформирани нов парламент и правителство. Но ако не започнем предприсъединителни преговори с Европейския съюз и не получим дата, което ще ни помогне да се променим и да се европеизираме, отново ще изпаднем в криза. В политиката има управляващи и опозиция, енергията от взаимните им обвинения няма да се използва за нещо конструктивно, а ще води до политически кризи. Оптимисти сме, но оптимисти с опит, реалисти. Виждаме как стоят нещата. Нашите институции трябва да бъдат европейски, за да се чувстват гражданите сигурни, че имат бъдеще, че техните деца ще намерят работа и ще имат успешен живот. Трябва да мислим повече за младите хора у нас. Политиците трябва да работят за младите, инвестицията в тях е инвестиция в бъдещето. Балканите трябва да се обединят по безспорните въпроси Длъжни сме да си помагаме и това много добре се видя по време на мигрантската криза. Не можем да променим географията и затова сме длъжни да си помагаме. Но още робуваме на догми и стереотипи от миналото. Това са Балканите – имаме много психологически проблеми, които могат да бъдат решавани, но само с диалог и открита комуникация. Като пример за добра комуникация мога да посоча сътрудничеството между Българската академия на науките (БАН) и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). Има въпроси, които тежат на нашите отношения, но това не пречи те да бъдат дискутирани от учените от нашите две страни. Техният пример трябва да бъде последван и от останалите. Само този, който общува, може да се интегрира, а който не го прави, се гетоизира и си намира врагове. Сътрудничеството между БАН и МАНИ е пример как трябва да работят институциите на двете страни, организациите и отделните хора. Нужни сме едни на други. Трябва да си помагаме, за да се справим с предизвикателствата. Титлата „Доктор хонорис кауза“, която получих от БАН, е най-ценното, което съм получавал. Защото, когато това отличие идва от съседа, има най-голямо значение и тежест. В България има хора с открит поглед, които виждат бъдещето. Те карат нас, политиците, да отворим вратите и да разширяваме сътрудничеството и общуването. Балканите трябва да се обединят върху безспорните въпроси. Вижте страните от Вишеградската група или Прибалтика как намират общи решения на предизвикателства като тероризъм, мигранти и организирана престъпност. Балканските държави са длъжни да намерят решения, да обменят опит и информация, защо това да не се случва между официалните институции. Много македонци са намерили спасение в България Когато е било много тежко, много македонци са дошли в София. Аз също имам много роднини тук, в София. По време на Балканските войни (1912-1913 г.) мнозина са намерили тук убежище от балканските кланета. Някои са дошли в България, други са останали в Гърция, трети са отишли в Македония. Всеки е изградил своя идентичност – някои са българи, други гърци, трети македонци, но на сватбите пеем едни и същи песни. Мигрантската криза е комплексен феномен Много хора не правят разлика между бежанците, които идват от районите на конфликти, и мигрантите, които идват от Азия и Африка, в търсене на по-добър живот. От една страна имаме хора, загубили всичко и търсещи по-добър живот, но от друга, не трябва да позволим с това да бъде злоупотребено от терористи и джихадисти, които използват мигрантската вълна. Те искат да се доберат до Европа и да изпълнят замислените терористични атаки и така да привлекат внимание. Необходимо е тясно сътрудничество между страните, през които преминават мигрантските маршрути. Веднага след като беше закрит Балканският маршрут, информирах българския президент и българския премиер, че има опасност от откриването на нов през територията на България. В тази връзка имаше добро партньорство между службите. И България беше подготвена за тази вълна. След като бе затворен маршрутът за африканските мигранти през Италия, те отново ще се насочат към нас и трябва да сме подготвени. Службите трябва да обменят информация. Ние не сме част от ЕС и НАТО и няма как да им предоставим тези данни, въпреки че това е от общ интерес. Затова споделяме данни с приятелските страни. При предишната криза много дипломати и политици не вярваха на собствените си служби. Имахме случаи, когато западни спецслужби ни казваха: защо ни давате тези данни, нашите политици не ни вярват. Политиците и дипломатите не искаха да създават неблагоприятна атмосфера, защото предстоят избори и тези данни ще се отразят върху резултатите. Хоризонтът на политиците е до изборите. Тук обаче е работата на учените, експертите да обменят информация, защото целият ни живот ще мине под знака на мигрантските кризи. В Африка има население от над 1 милиард души, в Азия населението се увеличава. Хората търсят достоен и хубав живот и Европа се превръща в магнит за тях. Ние поставихме ограда по границата, вие също го направихте. Но един ден, ако дойдат хиляди, какво ще правим? Трябва да действаме превантивно! ЕС трябва да действа превантивно по отношение на следващата бежанска вълна. Трябва да се създават центрове в самата Африка, където да се полагат грижи за хората. Тези хора нямат нищо, имат само живота си и за това рискуват всичко, за да намерят по-добър живот за себе си и децата си. По тази причина Средиземно море е наречено гробище за мигрантите. Трябва да се полагат грижи за лагерите, които се намират на границата между Египет и Судан. Конфликтите един ден ще приключат и тези хора ще трябва да се върнат по домовете си. Но това е прекалено сложно за европейските институции, които действат бавно и когато вземат решение, вече са изправени пред нов проблем. Трябва да се изправим пред действителността. Международните институции работят все едно са още в 20 век. Необходими са сътрудничество и регионални връзки. Кризите в Европа превърнаха много страни в егоисти, никой вече не мисли за целия континент. 

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждан

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) 2. Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани 2.1. Предпоставки за икономически растеж и финансова стабилност През последните няколко години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно-ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления. На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др. На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите 16 на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток , Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. По отношение развитието на публичните финанси трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо решително увеличаване на публичните (текущи и инвестиционни) разходи и радикални промени (т.е. „пари плюс реформи”) в три основни направления:  образование (с акцент върху училищното образование);  здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа);  икономическа инфраструктура – основно води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации) и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища). Интегритетът на българското общество и устойчивото развитие на националната икономика изискват по-справедлива и рационална данъчна система. Необходими са (смели) реформи в нормативната уредба на данъчното облагане у нас, които:  да възстановят „достойнството” на подоходното данъчно облагане (чрез отмяна на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);  да намалят тежестта на косвените данъци върху потреблението (чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС, увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС и балансирана акцизна политика);  да повишат значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения). За оценка на въздействието се говори отдавна, но държавата все още е длъжник на обществото в това отношение. Крайно време е оценката на очакваните/действителните последици (разходи, ползи и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира подобаващо. Това ще гарантира:  по-добри, по-отговорни и по-прозрачни политически решения;  по-малко, по-ясни и по-качествени нормативни актове; 17  достойно (и национално отговорно) участие в нормотворческия процес на ниво ЕС. За осигуряването на качествен растеж на страната (на макро ниво) е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. За реализирането на качествен растеж на микро ниво е важно да се осигурят условията за т. нар. добър растеж в компаниите, който подсилва ефекта от създаването на стойност. Това означава съобразяване с концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Чуждите инвестиции до кризата не допринесоха съществено за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, те не доведоха до значима промяна в технологичната готовност и иновативното развитие на бизнеса. Това е така, тъй като голяма част от инвестициите бяха насочени към сектори с ниска добавена стойност - строителство, търговия, недвижими имоти. Усилията по привличане на чуждестранни инвестиции в страната следва да се насочат приоритетно към сектори с възможности за висока добавена стойност, като например:  електротехника и електроника;  информационни и комуникационни технологии;  аутсорсинг;  земеделие и хранително-вкусова промишленост;  машиностроене и по-специално транспортно оборудване;  транспорт и логистика;  здравеопазване и фармацевтика;  химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Стимулирането на земеделието от своя страна предполага необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност. Като цяло очакванията на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Особено чувствителни са инвеститорите по отношение на регулативните режими, които се нуждаят от сериозно опростяване. В дългосрочен план държавата следва да се намесва предимно с ограничен набор от икономически мерки, например чрез насърчаване на иновациите и на предприемачеството в определени сектори. Да се стимулират инвеститорите сами да намерят най-перспективните производства от гледна точка на възможностите за създаване на висока добавена стойност. 18 В краткосрочен план за реалния сектор е важно и първоначалното стимулиране на растежа посредством активизиране на вътрешното потребление - домакинско, колективно и инвестиционно. За целта е оправдано да се използват част от публичните ресурси. Изходни предпоставки Колкото и спорна да изглежда (от сегашна гледна точка) специализацията на България в рамките на СИВ, тя все пак осигуряваше номинални положителни темпове на растеж, но при натрупване на огромни вътрешни и външни дисбаланси. С разпадането на СИВ се разруши и съществуващия модел на икономически растеж. В продължение на няколко години след това България отбелязваше отрицателни прирасти на БВП, съпроводени с нарастваща безработица, галопираща инфлация и бързо декапитализиране на икономиката. Факторите допринесли за този спад бяха много, при това не само икономически. Безспорна обаче беше липсата на ясен икономически модел, който да се следва от бързо сменящите се правителства. Чак в началото на новото столетие се оформи (макар и по-скоро стихийно) някакъв модел на растеж, който беше основан на нарастващи обеми външно финансиране, водещо до нарастването на вътрешното потребление и съответно по-висок растеж. Това обаче беше съпроводено с рязко влошаване на текущата сметка на платежния баланс и нарастване на външната задлъжнялост на частния сектор. В условията на бързо нарастващ внос и растящо вътрешно потребление бюджетните приходи растяха с по-бързи темпове, отколкото БВП, което породи появата на бюджетни излишъци. Въпреки наличието на бюджетни излишъци, фискалната политика през тези години беше определено про-циклична, а номиналните размери на излишъците не можеха да компенсират прегряването на икономиката, намерило израз в нарастване на ценовото равнище и на преобладаващата част от финансовите и реални активи. Глобалната финансова криза и отражението й върху българската икономика всъщност сложиха край на един модел на развитие, който очевидно не беше устойчив в по-дългосрочен план. Основният проблем беше в структурата на чуждестранните инвестиции, която не беше насочена към търгуемия сектор, а преди всичко към недвижимите имоти и финансовия сектор. Такава структура на инвестициите насърчаваше предимно строителството, което е силно про-цикличен сектор и негативните резултати не закъсняха. Размерите на дефицита по текущата сметка надхвърлиха 25 % от БВП, което само по себе си бе много тревожно, но още по-притеснително бе рязкото влошаване на международната инвестиционна позиция, чиито негативни стойности преминаха границата на 100 % от БВП. Ако могат да се извлекат някакви позитиви от кризата, то те са свързани с необходимостта от преосмисляне на цялостния модел на развитие наложил се през последното десетилетие. Доколкото българската икономика продължава да изпитва недостиг на капитали, финансирането отвън по необходимост ще продължи да играе важна роля. Въпросът следователно се свежда до формата на това финансиране – дали трябва да се залага на възстановяване на потоците от преки чуждестранни инвестиции, или трябва да се форсира износът, който да осигури необходимите финансови ресурси за необходимите инвестиции в реални активи, които да осигурят устойчив икономически растеж. Експортно-ориентираният растеж като единствена алтернатива Експортно-ориентираният растеж се основава на насърчаване и подкрепа на износа, който да осигурява необходимите обеми от чуждестранна валута. Рационалността на този подход се корени във възможностите на външната търговия да бъде и източник на икономически растеж в смисъл, че помага за по-ефективното 19 разпределение на ресурсите както в рамките на отделно взета страна, така и между различни страни и региони. Освен това, износът е ефективно средство за въвеждане на нови технологии и придобиване на нови знания, което влияе стимулиращо върху растежа. С други думи, нарастването на износа играе важна роля в общия процес на икономически растеж, като оказва положително влияние както на търсенето, така и на акумулирането на капитали. От друга гледна точка, с нарастването на износа се увеличават и импортните възможности на икономиката, което също влияе благоприятно на растежа. Емпиричните данни категорично показват, че отвореността на икономиката и експортно-ориентираният растеж донесоха големи ползи за редица развиващи се страни. Многобройни са примерите както в Югоизточна Азия, така и в Централна и Южна Америка. През последните няколко десетилетия няма нито един случай на икономика, която да е регистрирала високи и стабилни темпове на икономически растеж, без това да е било съпроводено със значително увеличение на обемите на външната търговия. При избора на възможните политики в краткосрочен план следва да изходи от икономическите дадености, а те са, че българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност и външноикономическите фактори винаги са имали изключително важно значение за развитието. Тази особеност на националното стопанство се запазва и дори нараства през последните две десетилетия. Доколкото това до голяма степен е предопределено както от историческото развитие и географското местоположение, така и от редица икономически фактори, страната ни на практика няма разумна алтернатива на все по-тясна интеграция в европейското и световно стопанство. Въпреки че това се разбира и споделя както от всички икономисти, така и от всички политици, наличието на съгласие не прави задачата за оптимално използване на външния сектор по-малко сложна. Само до преди 25 години в политически разделена Европа страните от ЦИЕ нямаха възможността да се включат в международната тенденция на експортна ориентация. Разбира се, всички тези държави бяха фундаментално зависими от бившия съветски пазар, но функционирането на този пазар коренно се различаваше от това на глобалния пазар. Следователно, тяхната международна конкурентоспособност, критичен фактор за успешното експортно ориентиране, нямаше как да бъде измерена правилно, а ако въобще беше измервана се оказваше, че до голяма степен те са неконкурентоспособни на западните пазари, а техните потенциално конкурентни стоки срещаха високите бариери на протекционизма. Без да се навлиза в детайли, няколко фактора обясняват не само приложимостта, но и необходимостта от експортно-ориентирана стратегия.  На първо място, за много промишлени стоки, ограничените вътрешни пазари не предлагат възможността за развитие на производства, които да бъдат конкурентоспособни в международен план въз основа на икономии от мащаба. Тук трябва да се отбележи, че размерът на пазара силно зависи от доходите на населението, а не от размера на населението, както често грешно се приема.  Второ, конкурентните предимства, насърчаващи растежа, могат да бъдат използвани изцяло само ако националната икономика се ориентира към чуждестранни пазари.  На трето място, експортната ориентация подобрява специализацията и оказва допълнително положително въздействие както върху производствата, възползващи се от икономиите от мащаба, така и върху вноса на стоки, които се вграждат в продукцията, предназначена за износ. Тук трябва да се подчертае колко е важно една страна да бъде отворена към 20 вноса, който може да замени неконкурентоспособно вътрешно производство – главна пречка пред реализирането на конкурентоспособен износ, който се основава на вграждането на по-евтини и по-качествени вносни стоки.  Четвърто, в резултат от отвореността, експортно-ориентираните държави често се възползват не само от по-конкурентоспособен внос, но се радват и на ползите от трансфера на технологии и ефективни мениджърски методи.  На пето място трябва да се спомене ролята на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – в повечето случаи чрез тях навлизат нови технологии, които играят централна роля в успешния експортно-ориентиран растеж.  Шесто, ключов външен фактор за успешната експортно-ориентирана стратегия е отвореността, размерът и динамиката на международните/ регионалните пазари. Търговската либерализация, било то на глобално ниво или в рамките на регионални или дори двустранни споразумения за свободна търговия, генерира значим и позитивен стимул за отваряне на икономиката и предлага нови възможности за износ. Не бива да се пренебрегва също факта, че сътрудничеството с чуждестранни (както транснационални, така и малки и средни) компании често отваря външните пазари за вътрешната продукция и насърчава експортно-ориентирания модел на растеж. Може да се обобщи, че България трудно може да предпочете стратегия, която да не е базирана на нарастваща експортна ориентация. Създаването на условия за устойчив и висок растеж с реална възможност за догонващо икономическо развитие по неизбежност преминава през по-задълбочено участие в международното разделение на труда. Намаляването на загубите (и съответно увеличаването на печалбите) има нужда от последователна и дългосрочна икономическа и социална стратегия. Това определено не трябва да е за сметка на връщане към развитие, базирано на вътрешното търсене, което не би могло да доведе нито до растеж, нито до догонващо икономическо развитие, а в същото време, изглежда неустойчиво дори в краткосрочен или средносрочен план. Какво може и следва да се направи в краткосрочен план През последните години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления.  На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др.  На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото 21 международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност (подобен на този, установен в Румъния през октомври 2011 г.) с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток, Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. Експортно-ориентираната стратегия може да бъде подкрепена и от редица инструменти като някои от тях са:  Частично географско преориентиране по отношение на външната търговия и произхода на ПЧИ, както в рамките на ЕС (към по-динамични и конкурентоспособни партньори в т. ч. новите страни-членки), така и извън ЕС;  Ясни преференции към предпочитани сектори (виж списъка по-горе), без да се нарушават правилата за конкуренция на ЕС и чрез избягване на изкривяваща пазара намеса от страна на държавата в развитието на икономиката;  Внимателен анализ на възможностите за експортно-ориентирано заместване на вноса, което означава, че все по-голяма част от внесените стоки, 22 използвани в експортно-ориентирано производство, да се произвеждат в България от местни или чуждестранни (предимно малки и средни) компании, разбира се, при спазване на принципа продуктът да е със същото качество и по-конкурентна цена или да предлага същата цена, но с по-добро качество, или в най-оптималния случай, по-високо качество в съчетание с по-конкурентни цени и условия на доставка;  Подпомагане на експортно-ориентирания растеж на малките и средни фирми по три различни начина: включването им (като дъщерни дружества) в мрежата от производството и услуги на транснационалните компании, работещи в България за износ; превръщането им в автономни и преки износители на различни стоки и услуги (в началото предимно към съседните пазари като Румъния, Западните Балкани, някои от новите страни-членки, но също така към Гърция, Турция и Украйна) и най-накрая, развиване на конкурентните им предимства и успешното им конкуриране с чуждестранни компании в избрани сектори на българския потребителски (или инвестиционен) пазар (със специален фокус върху храните и други основни сектори, произвеждащи потребителски стоки);  Създаване на капацитет за структурно обновяване в рамките на даден сектор (от текстил до машини) на производствени предприятия в България, ръководени от транснационалните компании. Успехът на тези усилия със сигурност се нуждае от тясно сътрудничество с транснационалните компании, но също така и постоянно подобряване на бизнес средата в страната, както и следеното отблизо на развитието на международния бизнес, влияещ върху глобалната позиция и бизнес перспективите на съответните компании;  Структурно модернизиране, което обикновено означава по-високо ниво на технологиите, включени в производството, заетост на по-високо квалифицирани работници и по-висока вътрешна добавена стойност, което на определен етап да се съсредоточи върху изграждане на стратегически клъстери със значителни ефекти на синергия и разпростиране на положителните ефекти към различни сектори и области на икономиката;  Ефективното сътрудничество с експортно-ориентираните транснационални компании изисква продължителни усилия на изграждане на мрежа, както на нивото сътрудничество в областта на производството, така и на ниво правителство и неговите високопоставени представители, отговарящи за икономическите политики на страната;  Трябва внимателно да се идентифицират възможности произлизащи от трансферите от ЕС и как те биха могли да се използват по най-ефективен начин за подпомагане на експортно-ориентиран растеж, включително и експортната ориентация на малките и средни предприятия и структурната модернизация на производството и/или предоставянето на услуги от страна на чуждестранни предприятия, намиращи се в България. В заключение, България е малка и по-слабо развита страна с наслоени проблеми както от времето на плановата икономика, така и след прехода към пазарно-ориентирана икономика. Страната разполага с много ограничен вътрешен пазар, а нейната икономическа отвореност (и уязвимост) е значителна и продължава да нараства. От тази ситуация няма друг изход освен прилагане на икономическа стратегия, основана на експортна ориентация, не само въпреки вялото търсене на нейните основни външни пазари, но и заради намаляващата роля на други фактори, които допринасят за устойчивия растеж (главно ръста на вътрешното търсене). Инвестициите могат и следва да станат важен фактор за по-висок растеж само ако те са насочени в експортно-ориентирани, а оттам и конкурентни производствени дейности и услуги. 23 Ясно е, че експортно-ориентираната стратегия прави една малка икономика по-зависима от външни развития и може най-малкото временно да увеличи икономическата и финансова уязвимост. Въпреки това, другият подход, базиран на протекционизъм, растеж, генериран от вътрешното търсене и активно гледащи навътре политици и общество, не води до устойчив растеж, а още по-малко би могъл да роди конкурентоспособен играч в очертаващата се глобална среда на XXI век. Двойната задача на отговорната икономическа политика се състои в създаване на благоприятна среда за устойчив експортно-ориентиран растеж, но в същото време и в свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от по-високото ниво на уязвимост. Това в никакъв случай не е лесна задача, но пред малките страни не съществува друг път за реализиране на устойчив растеж и постепенно достигане на по-високо ниво на технологично развитие, структурна конкурентоспособност и в крайна сметка постигане на основната цел – по-висок (и устойчив) жизнен стандарт на голяма част от обществото. Необходими стъпки за прилагане на експортно-ориентиран модел на растеж Предвид степента на отвореност на икономиката, вътрешната икономическа политика трябва да се превърне в „производна” на външноикономическата, т.е. мерките на вътрешната политика трябва да се насочват към реализиране приоритетите на външната политика. В тази връзка могат да се откроят три основни момента в развитието на външноикономическите отношения на България, които следва да насочват външноикономическа политика занапред: глобализация, европейска интеграция, регионално сътрудничество. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тях, създават условия за предсказуемост и по този начин улесняват деловите среди. На основата на тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа. Всичко това подпомага превръщането на българския пазар в неразделна част от единния европейски пазар, представляващ област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. В по-конкретен план съществуват различни насоки за стимулиране на икономическия растеж чрез по-активно включване на българската икономика в международното разделение на труда. По-важните от тези насоки могат да се систематизират както следва:  Ключов фактор е повишаването на производителността и конкурентоспособността чрез внедряване на съвременни технологии и иновации. Освен традиционните инструменти (преки чуждестранни инвестиции, трансфер на технологии и ноу-хау) държавата следва да изиграе решаваща роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност. Крайната цел на такава политика и скъсването с многогодишната практика на износ на трудоемки стоки с ниска степен на добавена стойност в полза на капиталоемка продукция, която заема доминиращ дял във външната търговия на ЕС;  Смекчаване и последващо преодоляване на проблема с ниската конкурентоспособност на българските продукти, особено на селскостопанските. Постигането на тази цел ще изисква постепенно, но устойчиво нарастване на усвоените средства от еврофондовете и прилагане на целенасочена политика за развитието на селските райони;  Улесняване достъпа на българските фирми до единния пазар на ЕС чрез засилено участие в системата за взаимно признаване на сертификатите 24 и сертификационните процедури. Това ще намали значително разходите по износа особено в отраслите на млекопреработващата, месодобивната и месопреработващата промишленост, които са с признат огромен потенциал;  Идентифициране на фирмите с потенциал за излаз и конкурентно поведение в общия европейски пазар. Тези фирми следва да се подпомагат с целево насочени програми и проекти, включително по създаването на партньорски взаимоотношения с водещи чужди фирми. След закриването на Агенцията за малки и средни предприятия, тези функции следва да се поемат от Министерство на икономиката и отчасти от агенцията за чуждестранни инвестиции;  Насърчаване използването на инструменти като публично-частното партньорство при реализация на проекти финансиране от фондовете на ЕС;  Стимулиране инициативността и проактивното поведение на българските фирми за намирането на подходящи контрактори, включването им във високотехнологични субконтракторни вериги и в изграждането и функционирането на индустриални клъстери и предприемачески мрежи;  Облекчено кредититиране на износа и осигуряване на разнообразни финансови инструменти;  Осигуряване на държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити, насочено към фирмените и банкови кредити с цел създаване допълнителни стимули не само за износителите, но и за финансово- кредитните институции;  Търсене на възможности за данъчни и митнически облекчения за експорта, в т.ч. освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи; връщане на вече платени данъци и мита при износа; предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестранни .инвестиции по повод повишаване конкурентостта и експортността на местното производство;  Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро- и водоснабдяване и т.н.); транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи; паспортни, визови и др. преференции. Насоки за развитие на реалния сектор Необходимост от осигуряване на качествен растеж на макро и микро ниво Когато се търси растеж на икономиката, на преден план следва да излезе въпросът за качеството на този растеж. Многобройни са примерите от последните години, когато определени страни отбелязваха впечатляващи темпове на растеж в продължение на недълъг период от време, предизвикваха възхищението на наблюдатели и анализатори по цял свят и, разбира се, бяха сочени за пример. След това неизбежно се случваше „неочакван срив“ във финансовата система и икономиката като цяло, като основното обяснение за подобно развитие е лошото качество на растежа. За недопускането на подобен сценарий в бъдеще е необходимо да се съгласуват изискванията по отношение на качеството на растежа, едновременно на макроикономическо и на микроикономическо ниво. За осигуряването на качествен растеж на макро ниво е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. 25 За постигането на качествен растеж на микро ниво е важно да се направи разграничение между т. нар. добър растеж и лош растеж на ниво компания. Добрият растеж подсилва ефекта от създаването на стойност. Лошият растеж подсилва ефекта от изяждането на стойност. За целта би трябвало да се стъпи на концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на секторите, които са с най-висок потенциал за реализиране на икономическа добавена стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Какво следва да се направи в това отношение? От една страна трябва се извърши задълбочен анализ на секторите/отраслите на България, за да се откроят бизнесите, които притежават трайни конкурентни предимства, дължащи се на: местоположение, специфични природни ресурси, квалификация на работната сила и т.н. От друга страна е полезно да се провери кои бизнеси/сектори са най-успешни в процеса на създаване на икономическа добавена стойност в някои от водещите икономики на настоящия етап. Всичко това се оказва още по-важно като се отчете фактът, че българският капиталов пазар е сред формиращите се капиталови пазари, а изискваната норма на възвръщаемост на тези пазари е значително по-висока отколкото на развитите капиталови пазари на САЩ, Западна Европа, Япония и др. Това се вижда на много места във връзка с подходите, които прилагат международните инвеститори, когато определят цената на собст

Ако ще пътувате извън България с кола, прочетете в кои страни зимните гуми са задължителни?

В повечето държави в ЕС зимните гуми не са задължителни, но има и изключения, напомнят от Европейския потребителски център в България, пише Нова телевизия. Затова - ако вече планирате ски ваканцията си извън България и ще пътувате с кола, ето какви са изискванията за зимните гуми зад граница: Държави, където използването на зимни гуми е разписано в закон: Естония Зимните гуми там са задължителни между 1 декември и 1 март. Няма обаче да сгрешите, ако ги ползвате и за по-дълъг срок - между 15 октомври и 31 март. При извънредни метеорологични условия се допуска към гумите да се добавят и шипове от 1 октомври до 30 април. Такива приспособления обаче са забранени между 1 май и 1 октомври.  Финландия Там зимните гуми трябва да са на колата между 1 декември и края на февруари. Ако ще слагате гуми с шипове, не забравяйте, че това е разрешено между 1 ноември и първия понеделник след Великден. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки.  Латвия Между 1 декември и 1 март латвийските пътища са отворени само за коли, оборудвани с гуми, подходящи за зимни условия. Това означава, че грайферите трябва да са поне с 4 мм дълбочина. Гуми с шипове са забранени между 1 май и 1 октомври. Словения Между 15 ноември и 15 март, както и при силен снеговалеж или поледица извън този период,  колите до 3,5 тона трябва да са оборудвани със зимни гуми. Такива трябва да са поставени и на четирите колела. Другият вариант е  да карате с летни гуми, но в багажника да сте сложили и вериги за сняг, които да ползвате при необходимост. И в двата случая грайферите на гумите трябва да са поне 3 мм. Хърватия Зимните гуми са задължителни между 15 ноември и 14 април. Зимното оборудване се отнася до всички моторни превозни средства, независимо от условията навън. Возилата, които тежат под 3,5 тона, трябва да са със зимни гуми (М+S) или с летни, но с минимална дълбочина на грайфера 4 мм, а в багажника да има вериги. В случай на нарушение на правилата за шофиране при зимни условия, шофьорите могат да бъдат глобени в размер на 700 куни (приблизително 95 евро). Швеция В тази скандинавска държава между 1 декември и 31 март е задължително да сте екипирали колата си подходящо или със зимни гуми. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки. Правилата се отнасят и за ремаркетата. В Швеция гумите с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 15 април, както и ако се очакват тежки зимни условия. Държави, където зимните гуми са задължителни, ако това налагат метеорологичните условия: Германия Ако шофирате към Германия и по пътя има сняг, поледица или скреж, трябва да сте подготвени със зимни гуми или т.нар. всесезонни гуми, които да са поставени и на четирите колела. Техните грайфери трябва да са поне 1,6 мм дълбочина. При положение, че метеорологичните условия са по-меки от обикновено, може да останете и с летни гуми. Много е важно да се знае, че гуми с шипове, които могат да нарушат настилката, не са позволени. Австрия Между 1 ноември и 15 април колите трябва да са оборудвани със зимни гуми, когато природните условия го изискват. Тези гуми трябва да са на четирите колела, когато пътищата са покрити със сняг или лед, като грайферите им трябва да са не по-малко от 4 мм дълбоки. Гуми с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 31 май. Шиповете трябва да прилягат плътно, за да не увреждат пътната настилка. Важно е да знаете, че има ограничение в скоростта на движение на колите с гуми с шипове (80 км/ч в извънградско и 100 км/ч по магистралата), като превозното средство трябва да е „маркирано” със знак за такива гуми. Стикерът се купува от автомобилни клубове или бензиностанции. При зимни условия шофирането без зимни гуми или вериги за сняг може да ви коства глоба от 35 eвро. В случай че и другите участници в движението са изложени на опасност, санкцията може да стигне и 5000 евро. Люксембург Зимните гуми са задължителни при сняг или поледица на пътя. Норвегия Няма задължение колите да са със зимни гуми, но в същото време те трябва да са годни за шофиране при зимни условия, което по същество е същото. От 1 ноември (или 15 октомври в Северна Норвегия), шофьорите имат право да използват гуми с шипове, без да бъдат глобявани. След първия понеделник след втория ден на Великден това оборудване трябва да бъде свалено. Словакия Ако го изискват метеорологичните условия, зимните гуми са задължителни за автомобилите под 3,5 т – т.е., когато пътищата са покрити със сняг или лед. Румъния Управление на превозно средство по обществени пътища, покрити със сняг, лед или черен лед, без зимни гуми, се счита за нарушение. Чехия От 1 ноември до 31 март автомобилите трябва да са снабдени със зимни гуми, ако по пътя има значително количество сняг или лед. Тези гуми трябва да са поне с 4 мм грайфер. Гуми с шипове не са разрешени. Държави, където зимните гуми са задължителни, само ако има знак за това на пътя: Франция Зимните гуми по принцип не са задължителни, освен ако няма поставен специален пътен знак на пътя. Испания Като цяло зимните гуми не са задължителни в Испания.  Според последните промени в регулацията гумите трябва да са с поне 3 мм дълбочина през периода 1 ноември-14 април. Италия Зимните гуми не са задължителни в Италия. Когато обаче има специален пътен знак, автомобилите трябва да са оборудвани с вериги за сняг или зимни гуми за периода, указан на знака. Държави, в които зимните гуми не са задължителни: В Белгия, Кипър, Малта, Португалия, Унгария и Гърция зимните гуми не са задължителни. Дания Зимните гуми не са задължителни. Ползването на гуми с шипове е разрешено от 1 ноември до 15 април. Ирландия Зимните гуми не са задължителни. Гумите с шипове не са незаконни, но могат да се ползват при по-плътна снежна или ледена покривка. Исландия Няма определен период, в който зимните гуми да са задължителни. Според местните разпоредби обаче в колата трябва да има оборудване – вериги за сняг или гуми с по-дълбоки грайфери, за да са под ръка на шофьорите при обилен сняг или лед на пътя. Ако зимата е мека, например в по-южните райони, могат да се ползват и летни гуми, но т.нар. всесезонни гуми са най-използваните в Исландия. Употребата на вериги е забранена в случай, че причинява щети на настилката. Литва Зимните гуми не са задължителни, но по правило между 10 ноември и 1 април не могат да се ползват летни гуми, а се налага те да се заменят с т.нар. всесезонни гуми.  Не са позволени гуми с шипове между 10 април и 1 ноември. Холандия В Холандия зимните гуми не са задължителни. Употребата на гуми с шипове не е позволена, защото уврежда настилките. Полша Не се изисква използването на зимни гуми, но силно се препоръчва употребата на зимни гуми или на т.нар. всесезонни гуми през зимата при по-тежки природни условия. Веригите са разрешени, в определени места са задължителни, като в тези райони на пътищата са поставени специални знаци. Употребата на гуми с шипове е строго забранена в Полша. Те могат да се ползват само по време на зимни състезания или рали. Великобритания Зимните гуми не са задължителни. Разрешена е и употребата на вериги за сняг, както и на гуми с шипове.

Първи диспут между Цецка Цачев и Румен Радев

Кандидат-президентът на ГЕРБ Цецка Цачева и на БСП – Румен Радев, се изправиха един срещу друг в първия голям телевизионен сблъсък по bTV.Държавният глава трябва да се ръководи от националния интерес – а това е образована и просперираща нация, която живее в стабилна и сигурна държава. Евроатлантическият път на България е без алтернатива, представи основното си послание Цачева.Промяната е неизбежна, президентът не трябва да бъде церемониал-майстор, а да е действен. Първият ми приоритет е сигурността, вторият – балансирана и независима външна политика, третият – да бъда социален филтър на законите, които ощетяват правата на гражданите, каза ген. Радев. В първия кръг от дебатите двамата претенденти за президентския пост, на които социолозите предричат най-голям шанс за успех, отговаряха на въпроси за националната сигурност.Не бива да се правят компромиси с националната сигурност. Охраната на нашата граница изисква и отговорност спрямо европейските граждани, посочи Цачева.  Компромис не трябва да се прави с подготовката на хората в сферата на националната сигурност и техния социален статус. Дълги години властите се отнасяха с пренебрежение към проблемите на тези хора, посочи ген. Радев.В спор за цената на оградата по границата, той заяви, че по времето на кабинета "Орешарски", когато започна изграждането на т.нар. "преградно съоръжение" цената е била 250 хил. лв. на километър и тогава в имало скандали за това, че тя е висока, докато сега цената достига 1 млн. лв. на километър.Имаме една сигурна граница, и това е сръбската, коментира ген. Радев въпроса за достъпа на нелегални мигранти до страната ни. От миналата седмица има 50% ръст на заловени и нахлули нелегални мигранти, който са хванати на сръбската граница, посочи той. Цачева не се съгласи. Според нея има непознаване на механизма, по който лицата влизат на наша територия: има временни центрове, а хората със статут на бежанец може да се придвижват свободно. Не е тайна, че тези хора правят опити да напуснат страната, тъй като тя не е крайната им цел, каза Цачева. По думите ѝ средно на ден към този момент в страната ни влизат 81 мигранти, докато през през октомври 2015 г. броят им е бил е 7000, т.е. намалели са в пъти.  Огромният проблем е, че процъфтява каналджийството, което генерира престъпност и корупция. Не виждам драконовски мерки. Ние трябва да пресечем каналджийството и това е общ проблем – на Народното събрание, Министерския съвет и Президентството. Не бива да се нагнетява тревога, институциите са на място, действаме в синхрон помежду си, използваме и европейската солидарност. Силният глас на България се чува в Европа, посочи Цачева.   Относно това редно ли е да "тихомълком" да се предават на Турция лица, които там са заплашени от преследване, Цачева заяви, че когато е нарушен законът, това трябва да се случва. Националният интерес на държавата е пред отделни права, заяви тя, но добави, че законът се грижи да няма конфронтация между тях. Тихата екстрадиция за мен не говори добре. Никой не бърза експресно, на часа, да върне хора, заплашени от мъчения. Това ме води ме на мисълта, че имаме зависимост от Ердоган, заяви ген. Радев. Задълбочен диалог с Турция трябва да се води, но е важна позицията, от която тръгваме – от позицията на слабия ли, попита той. България има своите ангажименти в ЕС и НАТО и ние сме част от решението на ЕС за Турция – едно много трудно, много спорно споразумение, но в резултат от него опасността по българската граница е намаляла, заяви Цачева.Всеки, дошъл отвън, пази територия, а българският летец защитава Родина – това са две отделни неща, каза ген. Радев относно различните варианти за защита на българското небе. Това трябва да е винаги съвместно и никога срещу заплащане, посочи той.Защитата трябва да е дело на модерна наша армия, която в синхрон с партньорските служби на НАТО има ангажимент за охраната. А защо и да не мислим за обща европейска армия, попита Цачева.В рамките на дебата по външнополитическите теми двамата кандидат-президенти се обединиха около въпроса за преразглеждане на икономическите санкции, наложени на Русия, и се съгласиха, че страните, търпящи негативите, трябва да бъдат компенсирани.Цачева заяви готовност да бъде върховен главнокомандващ на българската армия, тъй като тази фигура трябва да взима политическите решения, когато дипломацията е претърпяла провал. Кандидатът на ГЕРБ заяви готовност да се допитва не само вицепрезидента си вицеадмирал Манушев, но и до самия ген. Радев. Радев посочи, че не е проблем жена да бъде начело на българската армия и я посъветва да бъде главнокомандващ не само на армията, но и на всички въоръжени сили на България.По въпроса за възвръщането на казармата, Румен Радев заяви:  Нямаме икономически ресурс да върнем наборната военна служба. Добра идея е, ако гледаме патриотичното възпитание на младежта, но за мен трябва да имаме силно начално военно обучение.  А Цецка Цачева смята, че:   Трябва да имаме модерна българска армия в рамките на силите на НАТО и с надежда за обща европейска армия. По темата за Русия двамата кандидати смятат:Румен Радев: Нека да е ясно – България е член на ЕС и НАТО. Друга алтернатива няма. Но това не значи, че трябва да създаваме врагове извън тези съюзи. Еврофилията не значи русофобия. Това, че губим икономически, е факт. "Южен поток" стана "Турски поток". Стана така, че евтиният газ е за Турция и таксите остават за нея и това е икономическата цена на русофобията. Не съм казвал, че искам преразглеждане на участието в НАТО, а начина на участие. Искам да видя България по-силен и активен член на съюзите. Не с послушание и декларации.Цецка Цачева: Безспорно активна балансирана външна политика, стъпила на основата на националния интерес. Участието в НАТО трябва да продължи, а президентът да бъде гарант за модернизиране на военните сили. Направили сме европейския си избор. В рамките на кампанията, като че ли има противодействие и се чуват гласове за друга ориентация. Това е недопустимо.Икономическите санкции срещу Русия трябва да бъдат преразгледани. Ще настоявам българската дипломация да изработи обща позиция за отмяна на санкциите и пострадалите държави да получат компенсации.Румен Радев: Поздравявам г-жа Цачева, това е една рационална позиция. Но трябва да търсим интереса си.По темата за суверенитета на Крим:Румен Радев: Крим де юре е украински, де факто над него се вее руския флаг. Бъдещето му зависи от народа.Цецка Цачева: Анексията е в грубо нарушение на договореностите след края на Втората световна война. Крим е в Украйна.По отношение на ролята на България в отношенията между между Турция и ЕвропаЦецка Цачева: Ние сме съседи и така ще бъде. По повод дипломацията, като държава член на ЕС, ние сме част от общото решение на политиките на ЕС.Румен Радев: Не приемам Местан да бъде посредник между Турция и България, трябва да използваме официалните си канали.А за искането за облекчен визов режим на турски граждани в ЕвропаРумен Радев: Не одобрявам, трябва се изпълнят условията за това.Цецка Цачева: Задълженията по споразумението са ясно разписани и трябва да се изпълнят.

Румен Радев: Президентът трябва да обединява, не да разделя

Президентът не трябва да бъде рецитатор на чужди тези. Той трябва да обединява, не да разделя. С тези думи ген. Румен Радев, кандидат за президент от БСП, се включи в дебат по бТВ срещу основния си опонент Цецка Цачева от ГЕРБ. В началото Радев изложи основните си послания: Първият ми приоритет е сигурността. Вторият ми приоритет е балансирана и независима външна политика. Третият ми приоритет е да бъда социален филтър на законите, които ощетяват правата на гражданите, пише БГНЕС. Запитан дали се чувства комфортно, след като последните социологически проучвания дават 8% разлика между двамата и има ли време да настигне Цачева, Радев каза: Има достатъчно време, кампанията е много динамична. Той бе категоричен, че неговата битка е за доверието на всички български граждани и за бъдещето на България. Национална сигурност Според Румен Радев компромис не трябва да се прави с подготовката и социалния статус на хората, които са в структурите на националната сигурност. Най-големият проблем е, че политическата върхушка години наред пренебрегваше проблемите на националната сигурност, затова в момента въоръжените сили са в плачевно състояние, заяви той. Генералът беше категоричен, че отдавна знае и се бори за проблемите на въоръжените сили – и като офицер, и като генерал, и като командир на Военновъздушните сили. Радев припомни, че в правителството на Пламен Орешарски оградата по границата е била започната. Тогава бяха наказани двама достойни генерали заради висока цена на оградата, тогава тя струваше 250 хил. лв. на километър, каза той и напомни, че оградата е некачествено изпълнение. В момента оградата, която вие строите струва над 1 млн. лв. на километър, защо парламентът срамежливо мълчи, обърна се Радев към Цачева. Запитан дали институциите се справят с бежанската криза, ген. Радев заяви: Имаме една сигурна граница и в момента това е единствено сръбската граница. Нашата граница е пропусклива. Ако питате нелегален мигрант от Лъвов мост, ще ви каже, че няма проблем да я пресече, добави той. Според него най-сериозни са проблемите с трафика и каналджийството. Не виждам драконовските мерки на държавата, които да пресекат каналджийството, посочи Радев и добави, че ако той е държавен глава би свикал Консултатитен съвет по национална сигурност (КСНС), на който да се вземат адекватни мерки. Каналджийството е общ проблем – и на изпълнителната власт, и на парламента, и на президентството, категоричен бе Радев. Той изрази позиция и по въпроса защо България тихомълком върна 7 души на Турция преди броени дни: Проблемът е, че България продължава да губи суверенитет. Тази експресна и тиха екстрадиция не говори добре. Никой не бърза да връща така хора. Никоя държава не действа така бързо, заяви Радев. Това ме навежда на мисълта, че България има някаква зависимост от Ердоган, каза той. Според него факт е, че България трябва да води задълбочен диалог с Турция, тъй като от там идват редица заплахи, но въпросът е от каква позиция ние тръгваме към г-н Ердоган – от позицията на слабия, или …, запита Радев. На въпрос кой трябва да охранява българското небе, ген. Радев беше категоричен: Разбира се, че трябва и можем да го пазим с нашите съюзници, но при две условия – никога срещу заплащане и винаги съвместно, тоест никога без наши летци и самолети. Външна политика Няма никакъв проблем, ако жена застане на чело на Българската армия, каза още Румен Радев. Ако г-жа Цачева стане държавен глава тя трябва да бъде върховен главнокомандващ и на въоръжените сили, и на Българската армия, продължи Радев. България е член на ЕС и НАТО и тук друга алтернатива няма, но това не означава, че ние трябва да си създаваме врагове извън тези съюзи, добави Радев и уточни, че никога не е казвал, че България трябва да преразгледа участието си в НАТО. Казал съм, че България трябва да преразгледа начина си на участие в НАТО. Радев поздрави Цачева относно позицията й по повод икономическите санкции срещу Русия. Той констатира, че Крим деюре е украински, де факто над Крим се вее руския флаг. На въпроса какъв участник е България между Турция и отношенията й с ЕС, той каза: Не приемам г-н Местан да бъде посредникът между Турция и България. Ние имаме добри отношения с Турция, но трябва да внимаваме какво става с нея. Турция трябва да изпълни условията, за да бъде ясно, че споразуменията трябва да се спазват и едва тогава може да се говори за безвизов режим, категоричен бе кандидатът за президент. Правомощията на президента Президентските правомощия са достатъчни, но зависи как се оползотворяват, смята Румен Радев и се обяви категорично против въвеждането на президентска република. Запитан за квадратчето "не подкрепям никого", той каза, че е против методиката за изчисляване на резултатите от президентските избори, приети през месец март. Всеки българин трябва да има правото да реши дали да гласува и как, каза Радев по повод задължителното гласуване. Той каза, че ще гласува на референдума, защото има ясна позиция по поставените въпроси. На въпроса защо трябва той да е петият президент, ген. Радев заяви: Защото България очаква промяна. Трябва да имаме самостоятелен президент - лидер, който взема отговорни решения в трудна обстановка. 

Външната политика е сведена до едноличните решения на премиера

 В момента външната политика е сведена до еднолични изказвания, указания и действия на премиера - невинаги премерени, невинаги обосновани и невинаги защитаващи нашето национално достойнство. Затова говорим за изпълнение на политиката на "началниците", затова говорим за внос на външна политика. Това обобщение направи вчера ген. Румен Радев пред Българското дипломатическо дружество и Националната асоциация за международни отношения. Генералът изброи няколко основни изисквания, за да има страната ефективна и балансирана външна политика. На първо място са надеждните източници на информация, които да работят в реално време. След това са необходими канали, по които тази информация да тече бързо. Третият компонент са органите, които да анализират задълбочено и експертно информацията. "На тази база да се изработват стратегически проекти и ежедневни решения. Тези анализи трябва да достигат до хората, които вземат решения. Те трябва да работят по ясни процедури", смята кандидатът за президент. Той изрази съжаление, че в момента наличните източници на информация не се използват пълноценно и няма координация, не е ясно кой и по какви критерии извършва анализа и най-важното - как се ползва експертизата. Тя се ползва основно за справки и за обосновка на вече взети политически решения, възмути се Радев. Той допълни, че България има достатъчно експерти, добре подготвени дипломати, които могат да извършват анализ и да работят за рационална, единна външна политика. Радев смята, че липсва ясна, недвусмислена нормативна база, с която да се разработва единна национална позиция. "Имахме три позиции за флотилията в Черно море, имахме и две кандидатури за генерален секретар на ООН. Такива разминавания не водят до единна позиция, а трябва да сме последователни и предсказуеми партньори", добави той. Амбициите за националните цели са паднали на много ниско ниво, смята кандидатът за президент. Той попита каква е следващата национална цел. Едва ли е само усвояването на еврофондове, вметна той, а присъстващите дипломати от кариерата започнаха да се смеят. "Трябва да си поставим амбициозни цели. Една такава може да е България да излезе от дъното на Европа и да се придвижи нагоре", предложи Радев. Кандидатът за президент подчерта, че България трябва да търси партньорство и със страните от Азия. Той отбеляза, че Китай напредва не само с икономическо, но вече и с военно присъствие. Радев вижда възможности за партньорство в сферата на високите технологии с Япония. Добри взаимоотношения трябва да се търсят и с други, набиращи скорост, страни от Азия. "Чакаме с интерес да приключат изборите в САЩ, за да имаме ясна ориентация, видяхме Путин, който на два пъти извърши стратегическа изненада - в Крим и в Сирия, видяхме Китай, който разраства своето икономическо и военно влияние, виждаме как кризата в Близкия изток се разраства, виждаме как в Украйна, в Босна и Македония не е спокойно. Виждаме как мигрантската криза става и цивилизационна в Европа. Заплахите към националната сигурност растат, а светът става все по-трудно предсказуем и ние трябва да мислим за по-широк диапазон на нашите собствени способности, за да реагираме бързо и адекватно", обобщи Радев. След обяд Радев гостува и на Съюза на тракийските дружества.  След среща с ръководството на Българската търговско-промишлена палата ген. Радев коментира, че експертите на организацията могат да съдействат експертно за икономическото развитие на страната. На срещата бяха обсъдени потенциалните ни стратегически цели и развитието на икономиката като елемент от националната сигурност   Генералът за: За Ненчев и бойните самолети Крайно време е министър Ненчев да понесе не само морална, но и юридическа отговорност за състоянието на военната ни авиация и това, което направи с нея, категоричен бе Радев. На въпрос, свързан с купуването на нови бойни самолети, той коментира, че военният министър, под принудата на обстоятелствата, най сетне е тръгнал в посоката, в която още преди 2 г. е било ясно, че трябва да вървим. "Най-сетне имаме позиция, макар и закъсняла. Миг29 бе моята война с министъра на отбраната от 2 г. Имах ясни отчети, докладни, устни становища, че договорите с РСК МиГ не трябва да бъдат прекратявани, защото не знаем как ще бъде осъществявана поддръжката им. Всичките ми прогнози за съжаление се сбъднаха", коментира бившият шеф на ВСС. Той добави, че България е имала нужда от нов боен самолет, защото тези, които имаме, изчерпват своя капацитет. "Не му прави чест на Ненчев - все говори, че само съм плашел, че авиацията ни щяла да бъде приземена, пък тя летяла. Тя беше приземена два пъти, защото ресурсът на важни агрегати се изчерпа. Министър Ненчев гледаше на другата страна. Със свой подпис, с моите заместници, с много труд на инженерно-техническия състав и риск, поет от летците, на два пъти подписвах продължаване на ресурса на всеки един самолет от тези, които летят в момента", обясни генералът. Служба "Военна информация" На оплакване в залата, че звеното "Военна информация" е понижено и пренебрегнато, ген. Радев коментира, че проблемът в превръщането му в обикновена служба идва от Закона за функциониране и управление на системата за защита на националната сигурност. Този закон е недоносче, отсече бившият шеф на ВСС. "Той управлява нещо, което не описва. Системата я няма. Само са споменати службите, но няма вътре механизмите за взаимодействието. То е описано с един-единствен член от едно изречение и така и не е разписано как си взаимодействат службите", възмути се той. Генералът добави, че познава много хора от "Военна информация" и смята, че тяхната експертиза трябва да се използва по най-добрия начин. "За мен ще бъде най-важно да има изключително добър екип от експерти по въпросите на външната политика. Ще работя за уточняване на механизмите за изработване на тази политика. Ще работя с активен диалог с всички институции, от които зависи разработването й", добави кандидатът за президент. Природните богатства и концесиите С цел решителното подобряване на благосъстоянието на България Радев смята да създаде Съвет за икономическо развитие. Това ще бъде експертен постоянно действащ орган, който ще се опита да икономизира и външната политика. Генералът бе провокиран от въпрос за "хищническото разграбване на природните ни богатства" и безбройните концесии. "Не става въпрос само за хищническото разграбване, то удря и по морала на българите. Ние сме 10-15 пъти на по-унизителни условия спрямо редица африкански държави и за мен това е абдикиране на държавата от важни стратегически дейности - в енергетиката, в добива на злато, и спрямо водата", коментира кандидатът за президент. Генералът се спря на концесията в Челопеч, не пропусна да определи като стратегическа грешка и приватизацията на "Софийска вода". Той бе категоричен, че множество такива грешки има и в концесиите на полезни изкопаеми. Знам, че договорите трудно ще бъдат прекратени, защото има убийствени неустойки в тях, но можем да засилим контрола, добави Радев. За Ирина Бокова и ООН България извърши естрадно самоубийство на сцената на ООН - с тези думи генералът отговори на въпрос, свързан с решението на кабинета да оттегли подкрепата си за кандидатурата на Ирина Бокова начело на международната организация. Радев бе категоричен, че държавата в лицето на Бойко Борисов трябва да й се извини. По думите му само по този начин ще успеем, макар и само частично, да изтрием срама от създалата се ситуация. "С тази постъпка страната стана отрицателен пример в учебниците по дипломация. Ако аз бях направил подобно нещо, щях да се извиня", добави Радев. САЩ и Русия България може и трябва да допринася за възстановяване на диалога между НАТО и Русия - така Радев отговори на въпрос на чия страна би застанал като бъдещ главнокомандващ на военните сили при евентуална война между Русия и САЩ. "Да, България е малка държава. Нашият глас може би трудно ще се чуе, но ние трябва да настояваме и да имаме активна политика в това отношение", добави той. Основа за превръщането на България в балансьор са доброто стратегическо партньорство със САЩ и вековните духовни и културни връзки с руския народ. "Ние нямаме интерес от това противопоставяне. Ако има такова, страдат първо държавите от източния фланг на НАТО, а ние сме сред тези държави. Доказа го и Украйна", обоснова се кандидатът за президент. Той отново припомни позицията си за отпадането на санкциите на ЕС за Русия. "България е член на НАТО и ЕС, но моята амбиция е да не приключваме това членство с демонстрация на лоялност, с послушна и пасивна политика. Аз се обявих за преразглеждане на начина на членство в тези съюзи - да бъдем активни и с ясна позиция", подчерта генералът. Македония България отстъпи от своята водеща позиция на Балканите, смята Радев. Той бе попитан какво трябва да се промени в политиката към съседните балкански страни и в частност с Македония. Генералът призна, че очаква с нетърпение резултата от декемврийските избори в Скопие. Според него е важно да се подпише Споразумението за двустранно сътрудничество с Македония, но на тяхното държавно ръководство трябва да се покаже, че няма да получат подкрепа за ЕС, ако продължат да крепят своята идентичност с кражба от нашата история и литература. Радев смята, че македонците не само трябва да уважават българските паметници, но дори да се грижат за тях.  

Красен Кралев: Трябва да проведем започнатите реформи

  Министърът на младежта и спорта Красен Кралев обяви, че последните дни на Олимпийските игри в Рио де Жанейро са били успешни за България, но трите медала не бива да ни успокояват и започнатите реформи трябва да бъдат проведени възможно най-бързо, тъй като спортът ни е в криза, предаде БГНЕС. „Игрите приключиха успешно за нас. Изкарахме много тежък период и тежка Олимпиада. Имахме силни моменти, но и тежки ситуации. Спечелихме три медала, но изпуснахме още четири – на Антоанета Бонева, Ивайло Иванов, Николай Байряков и Владимир Дубов. Големите „експерти“ преди началото на Игрите ни предричаха, че ще се върнем без медал и опитаха още през първата седмица да създадат голямо напрежение в страната. От третия ден започнаха да питат къде са ни медалите при положение, че имаше още две седмици до края на Олимпиадата. Отличията, които спечелихме обаче не трябва да ни успокояват. Аз многократно съм заявявал и пак ще кажа, че без значение колко медала сме взели, трябва да си дадем ясна сметка, че българският спорт се намира в криза. За това по най-бързия начин трябва да довършим реформите, които заедно с моя екип стартирахме от година и половина. Предстои приемането на нов закон за спорта, който се надявам да реши голяма част от проблемите. Държавата трябва да продължи да изгражда спортната инфраструктура и да реновира настоящата. Треньорите трябва да се замислят сериозно върху работата си и да продължат да се усъвършенстват, а президентите на федерациите трябва да обърнат много по-голямо внимание на детско-юношеския спорт, за да вървим напред“, заяви спортният министър. „Има много работа, но трябва да приемаме малко по-спокойно и успехите, и неудачите, защото това все пак е едно спортно състезание. Виждате какви драми се случват – 1 хилядна не достигна нашите момичета от ансамбъла по художествена гимнастика да станат сребърни медалистки. Мисля, че го заслужаваха след всичко, което им се случи. Огромна трагедия с Цвети. След това трябваше да минат през вълна от критики и хейт заради решението на Илиана Раева и нейния екип да участват на Европейското първенство. Два месеца преди Игрите този ансамбъл трябваше да се доизгради в движение, за да може да се синхронизира с новото попълнение. Трябва да сме малко по-обрани в емоциите си. Знам, че българинът силно люби и мрази, но в реакциите си трябва да сме малко по-балансирани“, каза Кралев. Той подчерта, че е министър, който стои близо до състезателите и е отлично запознат със състоянието им, тъй като непрестанно ходи на техните тренировки и подготвителни лагери. Кралев отчете факта, че някои спортисти са имали и малшанс, но други не са защитили участието си на Игрите. „Всички са подготвени. Някои нямаха шанс, на други стресът попречи да се реализират. Имаше и хора, които откровено се разхождаха и не защитиха по никакъв начини квотите и присъствието си в Рио де Жанейро. Имаше и такива, които се постараха, но това са им възможностите. Това е спорт и не бива да сме крайни и за всяко нещо да ги разпъваме на кръст. Трябва да си дадем реална сметка къде е икономиката на държавата ни, защото спортът е функция от нея. Къде стоим ние икономически на картата на света, за да искаме нашите спортисти да имат максимални резултати? Върху държавата и министерството също се изля хейт. С какво сме виновни ние? Нашата роля е да създадем нормативна уредба, да изградим спортна база и да осигурим средства за подготовка. Законът е готов, базата се реконструира и изгражда ежедневно, пари за подготовка сме осигурили предостатъчно на всички федерации, участващи на Игрите. Едните казват: дават 50 млн. лв., което са много пари, а другите – държавата не се грижи достатъчно за спорта. На обществото обаче трябва да е ясно, че парите за професионалния спорт идват от Българския спортен тотализатор, а не от данъците на хората. Бюджетът на Министерството на спорта е функция от икономиката на държавата“, заяви Кралев. Той обърна внимание и на новия начин, по който се разпределят средствата за федерациите и който е максимално обективен. „Федерациите, които спечелиха олимпийските медали получават и най-голям ресурс, защото работят най-добре. В спорта много хора са свикнали на принципа от всеки му според възможностите, на всекиго според потребностите. Комунизмът свърши. Вече всеки трябва да си заслужи парите. Който работи, ще получава повече средства от държавата, за да може да обърне внимание и на детско-юношеските школи, на обучението на треньорите и поддръжката на базите“, подчерта министърът. Красен Кралев си пожела новият закон за спорта да бъде приет възможно най-бързо. „Законът е изключително важен за реформата, която провеждаме. Пожелавам на всичките ни спортисти здраве, защото, когато има контузии няма как да очакваме резултати. Пожелавам им и търпение, защото нашият народ е много взискателен и то е нужно, за да извървим пътя си докрай. Реформите ще бъдат тежки и болезнени, но трябва да ги реализираме в името на българския спорт“, завърши министър Кралев. 

Как хиляди европейци остават без дом

  Външните граници трябва да се запечатат за нелегални пришълци Има такъв роман на френския писател Ектор Мало (Hector Malot)- “Без дом”, написан през далечната 1878 година, която е и последната година от петвековното робство на българския народ под османска власт. Домът е основната материална придобивка на всеки човек, а загубата му винаги е трагедия. Домове се строят, домове се купуват и продават. Понякога за нещастие човек губи дома си. Днес, в този момент, хиляди хора в Европа губят домовете си. Губят ги не по своя вина, а по вина на собствените си мекушави правителства. За какво иде реч? Крайно време е истината да се каже без лъжи и преструвки, тоест без политкоректно празноговорене. А истината е, че цели квартали и даже центрове в големите европейски градове (а и в не толкова големите също) не стават за живеене. Не стават, защото там са се преселили огромни маси хора с чужда култура и друг, меко казано, стил на живот. В засегнатите градски райони рязко е нараснала престъпността (някъде над десет пъти!), включително сексуалните посегателства над жени и деца. Често извършителите на тези престъпления даже не осъзнават характера на постъпките си, защото смятат, че имат право на подобни посегателства. В известен смисъл ние, потърпевшите, няма даже защо да им се сърдим. Те са такива, други са. На всичкото отгоре пришълците смятат, че са специално поканени тук, за да бъдат изхранвани и да им се осигурят жени, специална храна и разни други екстри, които иначе се срещат само в рая. В техния рай. А що се отнася до поканата, тук май са прави. Само дето тази покана не дойде от обикновените хора, а от безотговорните им ръководители. В засегнатите от нашествието квартали е много трудно да се живее. Хората излизат и се връщат само по светло, бронират жилищата си, не пускат децата си сами навън. Възрастните хора също не могат да излизат спокойно извън домовете си, а жените, включително младите, трябва да се обличат като бабички, за да не дразнят младите агресивни пришълци. Полицията обикновено бездейства или даже се крие, а лъжливите медии крият престъпленията или ги омаловажават. Така, освен че трябва да променят начина си на живот, хората са лишени от правото да изказват възмущението си. Това, разбира се, няма как да продължава дълго. Но докато нещата не се променят, стават и други неприятни неща. Много неприятни. Например хората остават без дом. И наистина, оказва се, че хората в засегнатите райони не могат да напуснат домовете си и да се заселят другаде. В една нормална държава, при нормални условия човек лесно сменя жилището си: продава го или го отдава под наем и отива другаде, където купува жилище или почва да живее под наем. Така е в нормалните държави и в нормалните времена. Но това, което се случва в момента, не е нормално. Причината е кристално ясна: в поразените райони жилищата не струват нищо. Или струват 10% от първоначалната си цена, което е практически същото. За да си купят дом, много хора са изтеглили банков заем и той трябва да се връща. Банките, които иначе много агресивно предлагат жилищни кредити, в случая не се интересуват от досадната подробност, че домът на длъжника вече не струва нищо. Разбира се, когато заемът е срещу ипотека на същото това жилище, контрата остава и в банките. Които започват да придобиват имоти, които са обезценени в пъти Нека резюмираме ситуацията. Един човек е изтеглил кредит, който при нормални условия ще връща през целия си активен период, но срещу това накрая ще има жилище. Само дето се оказва, че жилището не става за живеене, а кредитът трябва да се връща. Животът на човека е в руини. За един законопослушен и добронамерен гражданин това е чудовищна несправедливост. А когато човек се чувства жертва на чудовищна несправедливост, той сам е готов на чудовищни действия. Французите би трябвало да имат генетична памет за трагичните събития в периода от 1789 до 1799 година. Както руснаците трябва да имат подобна памет за 1917 година и за последвалата я гражданска война. Какво трябва да се направи? Разбира се, трябва да се прекрати безконтролното нашествие. Европа без граници не е и не трябва да бъде Европа, в която всеки може да преминава от една държава в друга, както му скимне и в частност като гази зелените граници и лази под и над телените заграждения. И, естествено, е без грам документи, защото удобно ги е загубил. За разлика от телефона и парите си примерно. И ако вътре в Европа все пак движението на хора следва да бъде максимално облекчено, то външните европейски граници трябва категорично да се запечатат за нелегални пришълци и особено за терористи. Във всички европейски държави незаконното преминаване на границата е криминално престъпление. В България за това по закон се предвиждат до 5 години лишаване от свобода. Друг е въпросът, доколко този закон се спазва. И този именно въпрос трябва гражданите да го задават на своите управници. Като не е зле да им се напомня какво се случи във Франция преди 227 години и в Русия преди 99 години. И за който не е разбрал, ще напомня. Граница се пази със сила. С всички степени на силата, за да съм съвсем точен. И, разбира се, пришълците трябва да се отсеят. Които се нуждаят от убежище и могат да докажат тази нужда, трябва да получат такова. Но дори и тук трябва да е ясно, че това не се отнася за всички. Защото желанията и възможностите в тази област са напълно противоположни. А иначе време е всички да научим смисъла на думата „всички”, например когато произнасяме култовата фраза „Елате всички!”. В Африка например живеят един милиард души, повечето от тях в провалени държави. Могат ли всички да дойдат в Европа? А какво да правим с хората, които на практика загубиха жилищата си и също така на практика им беше съсипан животът? Справедливо е държавата, след като не си опази границите, да компенсира материално засегнатите свои граждани. Който в неставащите за живеене райони иска да продаде жилището си, нека му го купи държавата на цената на придобиването му с отчитане на инфлацията. Или по пазарни цени преди нашествието, което също е вариант. В началото написах, че много хора в Европа в момента губят жилищата си, без да имат вина за това. Е, сега ще трябва да се поправя. Защото в цялата тази история невинни няма. И всички ние ще продължаваме да сме виновни за всички нещастия, които ни се случват. Ще сме виновни, защото си избрахме да ни управляват хора, които се провалиха. Демокрацията е силна, защото може да се самоорганизира в движение. Или поне досега можеше. Европа ще издържи и ще се справи, както издържа и се справи през 1683 година във Виена и през 1945 година в Берлин. Лошото е, че и днес, както и тогава, ще се наложи това да стане по трудния начин. Но то си е така, опитът е най-ценната придобивка. И за него се плаща най-скъпо.

Президент и премиер за Брекзит: Лош ден за Европа

 Лош ден за Нова доза доверие и реформи - от това се нуждае ЕС “Лош ден за Европа, за европейската демокрация и икономика, за ЕС. Ясен знак за ненаучен урок от историята. Една велика сила, символ на свободна търговия, на либерална демокрация, реши да се изолира обратно в националните си граници, на собствения си остров.”         Такова съжаление изрази по повод на Брекзит държавният глава Росен Плевнелиев. Той призна, че е сериозно загрижен: “Дълбоко съм притеснен, че днес националисти и популисти тържествуват по улиците на Европа. Но обединена Европа, със или без Великобритания, трябва да гледа напред.”       Президентът уважавал решението на британците, а също - провеждането на референдуми, но само подчинени на ясни правила, а не на заиграване със страховете на хората. Плевнелиев разчете Брекзита като предупреждение за последиците от “все по-агресивния популизъм”.       Сега било и времето       ЕС да покаже, че       е много повече       от която и да е       държава - членка       А също - европейските политици да се обърнат към принципите, които са създали ЕС - да се гарантира мирът в Европа. “Сега е времето ЕС да направи своите изводи, да си вземем поука от грешките. Да се концентрираме около важното за бъдещето. Трябва да останем единни, да дадем нова доза доверие на ЕС, да стартираме нови интеграционни проекти” - такава възможност вижда в ситуацията българският държавен глава.                               Лош ден за Европа - така коментира решението на референдума Великобритания да напусне общността и премиерът Бойко Борисов. Призна, че съжалява заради избора на Острова. Макар че това решение разделяло тежко английския народ, българският премиер го уважавал. Но в същото време Борисов втвърди тона - при този изход ЕС трябва да продължи решително без Лондон: “Щом така са избрали - да се оставят сами да решават съдбата си. Ние да започваме да мислим за Европа без тях. От днес нататък трябва да се разсъждава - каквото за всички страни извън ЕС, това и за Англия.”       Според него евродепутатите на Лондон вече не бива да гласуват в ЕП.       Премиерът е категорично против подписването на специални споразумения между ЕС и Лондон: “Никакви преговори за особени статути не трябва да се водят, защото това ще разбие съюза. Ако всички държави донори получат специални споразумения, накрая в ЕС ще си останем само ние, Гърция и Румъния.” ЕС трябва да покаже, че може и без Великобритания, настоя Борисов.       И на България ще       се отрази във       всички случаи -       ЕС става по-слаб,       смята премиерът.       “Виждате пазарите как реагираха - аз предупредих за това лирата как пада, така че последствията са за всички. Резултатите ще ги видим следващите месеци и години”, обобщи Борисов. По повод мерките, които общността трябва да вземе, той напомни, че няма система, която да не трябва да се променя непрекъснато: “Много от нещата, които и аз съм говорил в ЕС, излязоха истина. Можеше още преди година да спрем Балканския път - колко пъти съм настоявал, и за това време колко нелегални имигранти влязоха. Има много неща да се поправят - това ще бъде       урок за всички да       действаме       по-дисциплинирано       и по-бързо       след този удар, отчитайки интересите на всички страни членки.”                               Митов: Без емоции, сега трябва       да спрем ефекта на доминото       Новината за резултата от референдума във Великобритания дълбоко ме разочарова, заяви външният министър Даниел Митов след извънредното заседание на МС.       “В момента обаче емоциите са излишни. Длъжни сме да направим така, че да не се получи ефектът на доминото в ЕС ”, заяви той. Първият ни дипломат е убеден, че “популизмите и национализмите не бива да надделеят над здравия разум”.       Митов съобщи още, че българското правителство ще излезе със специална позиция за резултатите от референдума, но не уточни кога ще стане това.       Предстои много задълбочен дебат за бъдещето на ЕС, в който съществено участие ще вземат и представители на България.       “За мен резултатът от допитването означава, че британската нация е разделена на две”, каза Митов. Според него решението за напускане на Евросъюза ще се отрази не само на състоянието на Обединеното кралство, но и на държавите от ЕС.       Според външния министър още е рано да се говори за позицията на Обединена Европа, като сега големият въпрос е дали Великобритания ще задейства чл. 50 от Лисабонския договор. От изявлението на премиера Дейвид Камерън стана ясно, че той няма да предприеме тази стъпка, а нов лидер на страната се очаква да бъде избран не по-рано от октомври т.г.       Според член 50 всяка държава от ЕС може да реши да се оттегли от него, като отчете изискванията на собствената си конституция. Затова Брюксел сключва споразумение с тази страна, в което се определят редът и условията за отделяне. Освен това член 50 определя срок от 2 г., в който вече подписаните договори между напускащата страна и ЕС продължават да се прилагат.       През това време обаче е в сила параграф 4, според който оттеглящата се държава не участва в обсъжданията и решенията около нейното излизане.       На въпрос как ще успокои нашите сънародници в Англия Митов отговори, че те няма как да не са притеснени, но ситуацията тепърва ще се изяснява. Предстои много процедурна работа, тъй като евентуалното излизане от ЕС ще отнеме години, убеден е министърът.       Той обаче е убеден, че Евросъюзът има сили и възможности да излезе по-силен от тази критична ситуация.                                       Кунева: България може да е       по-дълго председател на ЕС       Решението от референдума във Великобритания поставя остро въпроса с българското председателство на Съвета на ЕС, тъй като сме в една тройка с Великобритания и Естония.       Това заяви пред БНТ вицепремиерът по европейските въпроси и главен отговорник по подготовката на страната ни за европейското председателство през втората половина на 2018 г. По думите ѝ следващите дни ще са решаващи и предстоят много разговори, за да се намери най-добрият вариант.       Единият, но най-малко вероятен е Великобритания да остане в тройката, вторият - предшестващата я Малта да поеме и британското председателство, което би удължило мандата ѝ от 6 на 12 месеца, но това би поставило сериозно предизвикателство пред страната.       Третият и най-реалистичен според Кунева вариант, за който “24 часа” вече писа, е да бъде изтеглен мандатът на естонското председателство, което пък би оказало пряк ефект върху българското, което се удължава също - и двете на по 9 месеца. Допреди година имаше гласове, че България е започнала твърде рано подготовката си и че няма от какво да се притеснява, но днешното решение променя ситуацията и трябва да имаме чувство за спешност, призна Кунева. “Спешно е да разберем какво правим с изготвянето на приоритетите на тройката, които планирахме да направим заедно с Великобритания, ще се променя ли изобщо форматът на триото. Има и безкрайно много технически подробности за решаване - от документите през комуникационната програма”, посочи Кунева.                           Шефката на външната   комисия: Излизането   от ЕС ще е 2-3 години   “Жан-Клод Юнкер много точно каза преди месец, че националните правителства трябва да взимат повече решения, ЕС прекали.”   Това каза пред журналисти в парламента председателят на комисията по външна политика Джема Грозданова (ГЕРБ).   Ефектът за България, както и за всички членки на ЕС от излизането на Великобритания няма да бъде положителен в нито една сфера - икономическа, политическа, сигурност, подчерта Грозданова. Според нея излизането на Великобритания основно е свързано с темата за сигурността. Релуртатите от референдума ще са проблем и за самата държава.   Грозданова посочи, че излизането от ЕС е дълъг процес - ще отнеме 2-3 години и тепърва ще разберем какво точно ще последва. Дори и на високо европейско ниво не били наясно как точно ще стане излизането на Великобритания от съюза. Грозданова призна, че очаква и други държави да последват примера на Лондон. Но не и България, защото още сме нови членове и евроскептицизмът у нас не е настъпил.               Станишев: Великобритания   обърна гръб на бъдещето   Шокиран съм от резултата от референдума. Ние, европейските прогресивни сили, подкрепихме нашата партия-член - лейбъристите - в кампанията им за оставане на Обединеното кралство. Искахме силна Великобритания в силна Европа, заяви президентът на ПЕС веднага след излизането на данните от референдума.   “Разбира се, резултатът от референдума трябва да бъде уважен. Той показа, че младите британци, Лондон, Оксфорд, Шотландия и Северна Ирландия смело гледат напред, но Великобритания обърна гръб на бъдещето. Тепърва ще бъдат правени анализи и оценки, но най-ужасяващият резултат от референдума е необратимото разделение в Обединеното кралство. Безотговорното поведение на лидера Дейвид Камерън и на много други политици от Консервативната партия доведе до необходимостта в XXI век да изграждаме нови граници помежду си. За всички е лесно да предположим какво предстои: референдуми за излизане от Великобритания в Шотландия и Северна Ирландия, вълна от национализъм и популизъм, на която ще се качат политици, искащи референдуми за напускане на ЕС в много държави членки”, заяви Станишев.   ПЕС застава категорично срещу това. Случващото се е резултат от твърде дългото налагане от страна на десните в Европа на социалното неравенство, отнемането на шансовете и липсата на солидарност. Затова хората бягат в националните си граници, смята лидерът на ПЕС.   Левите разработили пътна карта, която изпратили на левите премиери и партии, както и на евродепутатите социалисти. С нея ПЕС започва дискусия за бъдещето на ЕС.                   Нинова: Властта да защити   250 000-те българи в Британия   Уважаваме решението на британските граждани. То е урок за ЕС и за Европа да започне спешно да се променя - да излезе от бюрокрацията, формализма и чиновническото отношение към проблемите и да премине към решаване на реалните въпроси на европейските граждани, на икономиката на Европа, нейната сигурност, като отчита националния интерес на всяка държава членка. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.   Тя призова българското правителство да защити интересите на 250 000-те българи, които учат, живеят и работят във Великобритания. БСП настоява и за анализ как излизането на Лондон от съюза ще се отрази на бюджета на ЕС, на бюджета и икономиката на България, най-вече на малкия и средния бизнес.               ДПС: ЕС да търси по-дълбока интеграция   “Един знак за европейските политици, за европейските държави да намерят формулата, за да се постигне една по-дълбока мотивация за по-голяма интеграция в Европейския съюз, което да доведе до развитието му на такова ниво, че Европа да стане лидер в световната политика.”   Това заяви по повод Брекзит лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пред журналисти в парламента.   “Затова този референдум е един много важен урок за всички политици, за всички държави в ЕС. За съжаление, вече получихме позиции на крайните и националистическите формации от други държави, които изразиха мнение, че и при тях би било редно да има референдум за излизане от Европейския съюз”, изрази тревога Карадайъ. И добави: “Нашето очакване е, че този урок ще бъде прочетен, ЕС ще намери сили, ще се консолидира, но и ще намери вярната посока за своето развитие, а не инерциално да върви в тази посока, в която вървим, включително и в инвестициите.”   Лидерът на ДПС посочи, че сега на ход са политиците. След като английският премиер Дейвид Камерън подаде оставка, във Великобритания ще има избори, след които с решение ще се произнесе английският Парламент, напомни лидерът на ДПС.   “Безспорно това ще влияе и на световната икономика, и на европейската, на финансовите пазари, ще повлияе и на България”, заключи Мустафа Карадайъ.                   Сидеров: Отзад може би прозира   САЩ, дано не е начало на война   Този ход на Англия за мен е с американско участие. Щом най-верният съюзник на САЩ, подводницата на САЩ в Европейската общност, както я наричаше Дьо Гол, се измъква от ЕС, значи нещо лошо се готви за самия ЕС. Не дай Боже, да е война, но аз подозирам и подобни действия - ако дойде ястребът Хилари Клинтън, тя заяви, че трябва да има само остри санкции срещу Русия, но и военно притискане. Това отваря възможност за война срещу Русия.   Всяка промяна отваря и шанс за друго - би било чудесно Великобритания да се еманципира от САЩ, но при тези лидери в Европа - Меркел и Оланд, се съмнявам да избере Европа. Значи трябва да се сменят лидерите.   Още през януари 2007 г. предупредих: “Не бързайте с шампанското.” Сега търпим повече щети - 325 милиона са постъпленията по статистика за м.г., а членският ни внос е 500 млн. евро.   Може би ще се чувстваме по-добре икономически извън ЕС, българският народ ще узрее и за това. Можем обаче да проведем сега референдум за членството ни в НАТО - руските самолети и военното оборудване са по-добри от американските. По същия начин бихме могли да се защитим от имиграцията, ако не сме в ЕС.   Ефект на доминото вероятно ще има - главно в старата част на Европа, плюс Унгария от новите, където тези настроения са анти-ЕС.          

Словото е оръжие, но трябва да се използва много внимателно

 Боян Ангелов Иванов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, валдорфска педагогика и социална психология в Швейцария. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат. Специализирал и преподава в областта на гьотеанистическа естетика и валдорфската педагогика. Председател е на Българо-Швейцарската академия за художествени науки и на фондация „Читалище 1870″, чието издание е възрожденското списание „Читалище”. От началото на 2013 г. е директор на издателство „Български писател”. Автор на 18 поетични книги. Автор е на книги с историко философска и литературно - критическа насоченост, съставител на енциклопедии и поетични антологии. Негови поетични творби са превеждани на различни езици: руски, украински, немски, английски, френски, италиански, испански, японски, румънски, полски, унгарски, арабски, хинди и др. Превежда от немски, френски, руски и гръцки. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. С Боян Ангелов разговаряме за проблема с чалга културата, каква е ролята на писателите в България и защо сме на едно от последните места по свобода на словото. - Г-н Ангелов, в ерата на чалга културата в България каква роля имат писателите?  - Ролята на писателите е да защитават традициите на българската литература, която е много силна. Както навремето Ботев и литературния критик Мишо Бончев успяха да разгромят даскалската възрожденска поезия, която само наподобяваше поезия, но въпреки своя възрожденски привкус, от нея лъхаше един примитивизъм. Така и високата литература трябва да отстоява постиженията на българската литература, които са от хилядолетия. Още от Черноризец Храбър и това, че българският език е един от основните езици на Европа, официален език на Европейския съюз и създаден от братята Кирил и Методи, това означава, че не само българският писател, но и всеки българин трябва да отстоява високото слово. Както в Германия говорим за висок немски език, на който са писали класиците на Германия и днешните писатели, почти всяка провинция има свои диалект и всеки може да си говори на диалекта, така и българският език трябва да се пази със своите най-големи образци. На мен ми е смешно, дори обидно, когато момичета на 17-18 години казват, че ще направят някакво текстче, което нищо не означава и срами българския език. Аз мисля, че именно една от основните цели на българския писател и Българския писателски съюз е да се бори с чалгата. - Какво трябва да стане, за да се промени това?  - Трябва да има някакви високи критерии. Трябва тези медии, които пускат чалга изблици да имат високи критерии и те да се поддържат от съвременни и талантливи български писатели, които не са малко в България. Има и СЕМ, той трябва да вземе отношение по това, защото всяка демокрация си има граници, защото неусетно в България се зароди не само едно чалга поколение. Млади и красиви момчета и момичета слушат една умопомрачително долнопробна музика. За съжаление някои членове на Съюза на българските писатели пишат текстове за тези чалга изпълнители, което е срам за българския писател.  - Това ли е причината да сме на едно от последните места по свобода на словото?  - Мисля, че трябва да сме на едно от първите места по свобода на словото, защото се говори и се пише какво ли не в българските медии и тъй като няма закон за печата, уж всяка медия отговаря пред закона, но вие виждате в българските медии може да се напише всичко за един човек, да бъде очернен и трябва да се тръгва по едни съдебни процедури, които понякога завършват и с успех, но понякога, за съжаление, те могат и да убият човек. Затова словото е оръжие, но трябва да се използва много внимателно. То не може само да се използва за комплименти, трябва да се казва истината, но тя може да се каже по много начини. Може да се осъди постъпката на един човек, но не и да се унищожи самата личност. Всеки човек има свое достойнство. Би трябвало, особено журналистите, които са учили и журналистическа етика, да спазват принципите й. - Защо в България авторите и писателите не се ползват с такова уважение, както в чужбина? - Не знам в чужбина как се ползват авторите, но тук на някого, особено на политическата власт е много удобно да нямат писателите като свои врагове. Затова те създават конюнктурни писатели, които по някакъв начин могат и трябва да обслужват тази власт. Другите е по-лесно да бъдат поставени в ъгъла, да не им се чува думата. Те могат да си говорят, но когато вестникът е в няколкохиляден тираж и сайта не се посещава много, тогава писателското слово загива. Но писателското слово съществува и аз мога да ви уверя, че има много сериозни и свестни писатели, които държат на своето достойнство и на достойнството на своя народ.  Наистина сме на едно от последните места по свобода на словото, защото знаете, че огромна част от медиите са в частни ръце и понякога за журналистите остава само един избор. Или да напишат самата истина, или на другия ден вече да се чувстват уволнени. Аз не искам да обобщавам за всички, но в много от случаите е така. - За какво най-много обичате да пишете?  - Преди всичко съм се ориентирал да пиша поезия, защото един писател, както и всеки човек не бива да се разпръсква в много области. Между прозата и поезията има и много прилики, но има и много разлики. Поезията като лазерен лъч трябва в малко думи да се кажат много неща и смятам, че поезията е възможност човек да общува с другите хора, но също така да прояви онова любопитство, което е присъщо на всеки човек. Например какво става след живота, дали смъртта е последната крачка на живота, дали няма други брегове на живот, други форми на съществуване. Това е една от основните задачи на поезията въобще и аз се стремя да прониквам в тези тайнства, да не се осланяме само на това, което ни дава религията, окултната философия. Всеки човек, ако се въоръжи с оръжието на други сетива, ако се довери на своята интуиция, той може да достигне до някои истини, които обикновения човек, затрупан от всекидневни грижи, не може толкова лесно да разбере. Едно интервю на Ивайло ИЛИЕВ

Експертът по сигурност проф. Николай Радулов: Законът за МВР не решава проблема с раздутата администрация

 Проектът за противодействие на тероризма има минуси   - Проф. Радулов, Законът за МВР мина на първо четене. Започва ли с него реформата в министерството? - Това е доста по-сложен въпрос, отколкото хората предполагат. Причината е, че такива структури, които се занимават с опазването на обществения ред и сигурността, не са структури, в които реформата се извършва веднъж и завинаги. Предвид това, че престъпният свят непрекъснато се изменя по посока на подобряване и повишаване на възможностите си за печалба. Това става непрекъснато. Затова би трябвало да не говорим за реформа, а за възможността на структурите за обществен ред и сигурност да се променят, и то така, че да изпреварват промените в престъпния свят. Тоест реформата не е нещо застинало, а нещо, което непрекъснато трябва да става в Министерството на вътрешните работи и другите специални служби. - Да очакваме значи още промени? - Ние трябва да очакваме непрекъснати промени. Те трябва да са проактивни - да изпреварват промените в организацията на престъпната дейност. Ако днес трафикът на хора не носи печалби, каквито носи трафикът на цигари или наркотици, престъпният свят се ориентира веднага към тях. Там няма администрация, необходимостта да се изготвят документи, които да се придвижват с месеци. От тази гледна точка промените трябва да са перманентни и задачата им е поддържане на високо ниво на сигурност на гражданите. - Но тези постоянни реформи не умориха ли полицаите, които са на първа линия в борбата с престъпността? - Въпросът е в какво трябва да се състоят тези промени. Всъщност те трябва да са свързани с изграждане на мобилни звена, които да могат много бързо да разгъват обсега си на дейността, така че да противодействат на съществуващата криминогенна обстановка. Това, което се извършва сега, е доста архаичен подход за извършване на промени. Законът предвижда и още няколко неща, които се обявяват за панацея, за нещо, което ще доведе до някакви коренни промени. Министърът на вътрешните работи казва, че тези промени ще ни спестят 65 милиона лева всяка година, които ще се дават за развитие на научно-техническа дейност, за снабдяване. Но всъщност защо това, което бе декларирано от няколко правителства, няма да се случи - намаляването на администрацията. Защото ако администрацията се намали наполовина, ние ще имаме ежегодно спестени към 200 милиона лева. Не 65! Никой не се осмелява да съкрати реално администрацията, непрекъснато са в ход някакви палиативни мерки. Вероятно ще са необходими около 200 милиона лева, за да може тази администрация да си смени категорията. Прехвърлянето в трета категория ще доведе до това, че тези хора няма да се пенсионират след шест години, а след 15-16 години. Тоест хората, които работят по този закон, ще заковат сегашния брой на администрацията в следващите 15 години непроменен. А от фонд “Работна заплата” на МВР 45 процента отива за администрацията. Преминаването на администрацията от първа в трета категория носи своите рискове. Част от хората в нея имат контролни, управленченски и методически функции към другите хора, които остават в първа категория. Това означава, че те няма да са достатъчно авторитетни, минавайки в трета категория. Има два подхода, които трябва да се използват – първо, администрацията да остане първа категория, но да бъде рязко намалена до една трета от сега съществуващата. Другата възможност е задължителното изискване служителите от администрацията да имат минимум 10 години на терен, на улицата, непосредствено с хората. - Да разбираме ли, че с този закон не се решава проблемът с т.нар. чантаджии? - Кардиналният проблем не се решава. А и фактът, че някой ще мине от първа в трета категория, не значи, че ще му се намали заплатата. - Част от критиките към закона са, че в промените има само финансови икономии и нищо за подобряването на работата на полицаите. - Факт е, че и икономиите – такива, каквито биха могли да се извършат, няма да станат. Ето пример - намаляването на обезщетенията при пенсиониране от 20 на 12 заплати. В целия свят в края на службата полицаите получават една сума, която не е оспорвана от никого. Тъй като те трябва по някакъв начин да се устроят, когато спрат с полицейската си дейност. Тя е специфична и не им позволява да работят на друго място. Така че тези пари са компенсация за много от предвидените и непредвидените по закон намалени възможности по време на самата служба. Компенсация за това, че семействата на полицаите дълго време остават сами, без да могат да са подпомогнати, тъй като служителите на МВР работят на ненормиран работен ден. Друго нещо - законът би трябвало да предвижда възможността недокомплектът в МВР да не надхвърля 3-4 процента. Ние обаче продължаваме последните 25 години да работим с недокомплект, който е между 12 и 20 процента. Тези щатни бройки, които съществуват, но не са запълнени, са обикновено там, където хората са униформени, нископлатени и е най-трудната работа. Незаетите щатни бройки са там, където ние най-много се нуждаем от полицаи - на улицата, в малките населени места. - Това орязване на привилегии няма ли в един момент да доведе до противопоставяне между стари и нови служители? - Неминуемо ще доведе до вътрешно противопоставяне. Защото едните ще продължават по стария режим да работят, а новоназначени по новия закон, ако бъдат изпратени на акция, могат да кажат: “Вие ще получавате повече, като се пенсионирате, вие отивайте.” Или: “Защо трябва да работим толкова прецизно, след като няма да вземем такива заплати като вас.” Когато хора работят една и съща работа, всичко, което им се полага, трябва да е адекватно. От тази гледна точка орязването на парите в края на пенсионирането ще доведе до сериозни проблеми в системата. Да, хората не трябва да постъпват в МВР заради обезщетенията при пенсиониране. Когато започват тази работа, тези пари ще са далеч в бъдещето. Но те знаят, че някъде на края на тяхната рискова служба ги чака нещо, което ще им помогне след това да продължат нормално живота си. - Като експерт по сигурността как бихте коментирали новия Закон за противодействие на тероризма? - Като всеки проект той си има плюсове и минуси. Надявам се, че минусите ще бъдат забелязани в Народното събрание. В това напрегнато време е добре да има такъв закон. Но има неща, които са странни и нямат логическа връзка с това, което се казва в закона. - Например? - Ясно е, че трябва да има превенция. И част от нея е забрана за промяна на местоживеенето или забрана за напускане на страната. Противодействието на тероризма в голямата си част е скрито противодействие. Всеки път, когато забраниш нещо на лице, за което има обосновано предположение за участие в терористична дейност, то веднага ще бъде сигнализирано, че е обект на интерес от службите. И ще законспирира още повече дейността си. В такива случаи се извършват тайни разработки, лицето е негласно наблюдавано и ако трябва, бива арестувано.

Колите трябва да се изнесат извън историческия център на София

  3D сканиране ще даде визия за цветовете на сградите - Арх. Здравков, какво още може да се направи, за да се спасят от разруха Захарна фабрика, къщите на Яворов и Фингов и да не последват съдбата на Тютюневия град в Пловдив? - Всичко е свързано с отношението на собствениците към имота им. Винаги съм казвал, че собствеността задължава. Когато имате градина, вие я плевите, ако имате сграда, не я оставяте да се разруши. Проблемът е, че административните санкции не винаги работят. В Закона за устройството и застрояването на Столична община са предвидени санкции до 100 000 лв. Такива са налагани нееднократно и въпреки това все още има сгради - паметници на културата, които са в лошо състояние. След откази за доброволно укрепване общината може да ги ремонтира. Точно това е другият проблем, защото общината трябва да започне да си търси по законов ред парите, които е инвестирала във възстановяването на собствеността. Проблемът е, че тези сгради са били национализирани и са минали да речем три поколения, откакто сградата е построена. Тогава собственикът вече вижда в този имот възможност за застрояване и търси начин как да получи от него максимално големи придобивки. Освен това самата държава също не е била добър стопанин, защото през това време тези сгради са били отдавани за детски градини, обществени клубове и т.н. Затова задължително трябва да има законодателни промени. По този начин собствениците ще бъдат по-отговорни към опазването на тези сгради. Разбира се, имаме и добрите примери. През последните няколко години само в район „Възраждане“ има възстановени десетки сгради, част от които са паметници на културата. - Какви конкретни промени в закона според вас са нужни? - В момента собствениците на сгради - паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел, се освобождават от данък върху недвижимите имоти. Не съм законодател, но когато се инвестира във възстановяването им, тези пари може да се приспаднат от данъците. Трябва да се предложат мерки, чрез които собствениците да бъдат подпомагани да инвестират в тях. - Да разбирам ли, че вие сте против повече рестрикции, а да се въведат повече стимули за собствениците? - Разбира се, трябва да се работи и в тази посока, но недобросъвестният собственик трябва да бъде наказван. Санкцията от 100 000 лв. е огромна сума, три пъти е налагана за Захарна фабрика. След санкциите обикновено отсрещната страна започва механизма на отпор - обжалване на актове. И в един момент стигаме дотам, че паметникът се руши, докато се водят едни безкрайни дела. - Може ли да се възстанови Захарна фабрика и как? - В едната си част тя е безвъзвратно загубена, но за останалата експертите могат да предложат различни варианти. Когато нещо е загубено, бутането и вдигането на нова сграда вече е бутафория. Погледнете „Гранд хотел София”, който е на мястото на старото кметство, това вече няма нищо общо с предишната сграда. Европа е специално място, наслоено с много исторически пластове. Минавайки по една улица, можеш да проследиш цялата история в архитектурата й. Ако ги унищожаваме и създадем на тяхно място модерни сгради, усещането няма да е същото. Трябва да направим така, че собствениците на тези сгради да разберат, че те им носят повече ползи, отколкото вреди. Ако закупите във Великобритания вила със сламен покрив, тя струва 4,5 млн. паунда, а същата, но със супермодерна архитектура, е 1,5 млн. паунда. - Ще има ли общ стандарт как да изглеждат обществените сгради в София? - Заедно с екипа ми подготвяме промени в ЗУЗСО, направихме предложения до МРРБ за създаване на нова Наредба за градската среда. Идеята е тя да обхваща градските пространства с фасадни решения по улиците, с цветови решения за тях, с фасадното осветление, с решение за мястото на рекламата, плюс елементите за градското обзавеждане. Така ще има визия на градска улица. Тоест ще запазим историческия център в характерен вид, а не собствениците да боядисват сградите - едната бежова, едната розова или кафява. Идеята е да има цялостен силует. Надявам се законовите промени да минат до края на годината, а през следващата да подготвим наредбата и тя да заработи. Успоредно с това работим по този принцип за Зона 2 в центъра - участъка от улиците „Граф Игнатиев”, „6-ти септември”, „Шишман” и „Солунска”. Възложих изготвянето на цялостен силует и заснемане с 3D сканиране, които да послужат за основа на такива цялостни силуетни планове. Те ще дадат визия за цветовете на сградите, местата на осветленията и така ще има хармония между тях. - А какво се случва с конкурса за третата зона – между президентството и Руската църква? - Искам новият конкурс да бъде направен след един внимателен анализ на публичните пространства в града. Преди да възложим Зона 3, трябва да си зададем и да си отговорим на въпроса: „Какъв искаме да е историческият център след 5, 10, 20 или 50 години”. Желанието ми е да го освободим от автомобили. Проблемът на заданията за централната градска част е, че не бяха ясно дефинирани, не беше ясно какво точно очаква възложителят или общината да се случи с този конкурс. Искам да възложа един анализ на публичните пространства, който да дефинира проблемите, да посочи възможните решения. - Преди дни кметът на София съобщи, че ви е възложила заедно с общински съветници да подготвите цялостна визия на София за следващите 30 години. Това част от нея ли е? - Да, това е част от нея. Визията ще включва и развитието на транспортната инфраструктура, изнасянето на автомобилите от центъра, изграждане на буферни паркинги по периферията и на транзитни трасета, които ще изнесат автомобилите си. Това ще е цялостна визия на града през следващите 30 години. - Как трябва да се развива общественият транспорт, за да накарате хората да слязат от колите си и да освободите историческия център? - Чрез изграждане на буферни паркинги по периферията и развитието на масовия градски транспорт. В момента се работи усилено по третия метродиаметър. Методите са много, има и рестриктивни мерки. В Лондон са въведени санкции за влизане в града. Трябва да се променят приоритетите, придвижването от точка А до точка Б зависи от два фактора - време и пари. Когато общината предложи на шофьора и двете неща на по-ниска стойност, постепенно ще се сменят приоритетите. След развитието на третия метродиаметър ще се направи изменение на ОУП, който ще стъпи на метрото и жп инфраструктурата.   - Имате задача да направите нова схема за велосипеден транспорт, докъде стигнахте? - Възложихме на „Софпроект” да я направи и заедно със съветниците ще я качим на сайта, за да може да бъде разгледана и от неправителствените организации. Така ще изясним местата за движение на велосипеди. През последните години в София заедно с реконструкцията на улици и изграждането на нови пътни участъци се изграждат и велоалеи. Натрупахме опит и си взехме поуки и в момента се проектират трасета с по-широки габарити. Нещата се промениха и при настилката, тя вече е задължително отделена от асфалтовата лента. Имаме идея за линеен парк през гара Пионер, който да тръгне през бившата линия на НКЖИ, под „Цариградско шосе” зад „Арена Армеец“ и да стигне зад кв. „Слатина”, а след приемането на ПУП да продължи през Борисовата градина, под „Симеоновско шосе“, под Погребите и през корекцията на р. Драгалевска да излезе на Околовръстния път. Търсим цялостни решения, като целта е да свържем велосипедната мрежа. Жителите на квартал "Младост" искат мораториум върху застрояването на зелените площи и преразглеждане на подробните устройствени планове. Какво е решението? - Подробният устройствен план е преработван два пъти, минал е през две изключително тежки обсъждания и накрая завършва с решение на СОС. Той не е бил тайна, а е публичен. Много е лесно да кажем, че този план е лош. През годините се създаде възможност за възстановяване земята в комплексите, а след 1994 г. се проведе един процес, който възстанови земеделска земя в комплексите, но тя вече бе с инженерна инфраструктура, с ток, вода, с канали. През 70-80 години се е строило с принципите на модернизма - сградите са с площ за благоустройство, но в един момент тази земя е възстановена, затова дори и лоши тези планове са действащи за нас. Трябва да дадем ясен знак на хората, че тези планове са влезли в сила и ако някой от терените, отредени за застрояване попадат в квартални градини, би следвало да се помисли за вариант тези собственици да бъдат компенсирани. За конкретната площадка в момента се обжалва разрешението за строеж пред съда, очакваме решението и ще предприемем конкретни действия. Искам изрично да подчертая, че не трябва да се спекулира с думата „мораториум”. Териториите в жк „Младост” са изключително големи, с терени за училища и детски градини. Тоест мораториумът ще означава да спрем всякакво строителство, включително на образователни сгради и инженерна инфраструктура. Към всеки един случай трябва да се подхожда индивидуално и да се търси подход и решение. Надявам се, след като приключат изборите за нов кмет на „Младост”, да помислим и за възможни терени, които да се предложат като обезщетение, това е разумният подход. - Имаше спекулации, че започва строителство и в парк Въртопо. - Започваме изготвяне на цялостен подробен устройствен план на парк Въртопо, като целта е максимално да бъдат защитени зелените площи на територията. Докато той се изготвя, това спира всякакви строителни намерения. Той ще бъде разделен на два етапа от 4-ти километър до бул. „Андрей Ляпчев”, а вторият ще е до Околовръстния път. Визитка:   Роден е през 1972 г. в Плевен Завършил е архитектура във ВИАС Бил е началник на сектор „Градоустройство” в община Плевен и главен архитект на Червен бряг Създател на архитектурно бюро През април 2016 г. печели конкурса за главен архитект на София  

Порочните практики нямат място в Медицински университет София

Проф. Вихра Миланова – ректор на столичния Медицински университет Проф. Миланова, защо едва сега прекратявате договора с италианските партньори на Медицински университет за изнесеното обучение в Швейцария? Отговорът е много прост. В средата на септември постъпи окончателният доклад от Одиторска проверка, проведена от Министерство на образованието и науката. В него е разгледана дейността на Медицински университет София, включително и изнесеното обучение. Както вече стана и публично известно, одитът започва заради сигнал, постъпил от един немски професор за проблеми с изнесеното обучение в Кьолн, Германия.  В края на доклада са изредени основните нарушения, като срещу всяко от тях е посочена и степента на риска за Университета, в случай че не бъде отстранено нарушението. Повечето са определени като високорискови, включително и проблемите с изнесеното обучение.  Като ректор съм длъжна да взема това под внимание и да изпълня препоръките, така както е записано в доклада. Разгледахме с екипа ми всичко описано като високорисково и се заехме да подреждаме дейността на Университета, така че да отговаря на законодателството. Разработват се правила за работни заплати и извънтрудови възнаграждения, преглеждат се цитираните като спорни, обществени поръчки, търсим начин да направим изнесените обучения, законови. Затова на този етап, договорът с италианския партньор е временно спрян, докато се изясни ситуацията и се вземе решение как и под каква форма ще се работи.  Аз със сигурност няма да съм ректорът, който при ясни констатации и категорични препоръки от страна на Министерството, което регулира дейността на Университета, ще продължи да прилага вредни и неправомерни практики. Това противоречи на логиката на позицията, която заемам, както и на собствените ми принципи. Това което се случва в МУ София, война между бивш и настоящ ректор ли е? Проф. Митев твърди, че от два месеца Вие се занимавате само с него, търсите компромати срещу него и екипа му? Както вече казах – имаше одит и той констатира проблеми. Като ректор аз ще изпълня предписанията на одиторите. В противен случай последиците за Университета ще бъдат катастрофални. Не ми се вярва ако акад. Митев беше на мое място, да постъпи по друг начин.  А и какво значи война между мен и академик Митев? Аз не влязох в Ректората на МУ, за да водя битка. Не застанах на тази позиция и да създавам ред в администрацията на Университета, нито да разчиствам проблеми, защото смятах, че нещата в Ректората се случват както трябва. Нямах никаква идея, че всичко това ще се окаже един от основните ми приоритети на това място. Както може да се види и от мандатната ми програма, моето намерение беше да развивам МУ, да насоча инвестициите в хората - в преподавателите, в студентите, а не да издирвам документи, договори и да давам справки на прокурори, което правя вече почти месец.  Моята представа, както предполагам и тази на много мои колеги за Университета беше че много е направено, че има над какво да се надгражда. Защо бих поискала да руша, да отнемам предимство на нашето училище, да спирам възможностите му за развитие?  Но когато виждам, че има проблеми – няма как да си затворя очите и да се надявам резултатите от доклада, от прокурорските проверки да ни подминат. След 6 месеца начело на МУ София вече съм наясно с много неща, зная къде има пропуски, какво трябва да се промени. Затова не виждам как може да се говори за война, за реванш и други подобни лични квалификации.  И още нещо - по никакъв начин не мисля, че трябва да се слага знак за равенство между Университета и неговия ректор – нито бившия, нито настоящия или бъдещия. Ние говорим за един осемгодишен период в управлението на висшето училище, в които са постигнати резултати, но и са допуснати значителни, сериозни нарушения. И това трябва да се промени. Който ще дойде след мен – ще анализира направеното от мен и това е нормален процес нали? А не война.  Има и друга „конспиративна“ теория – че това което става е всъщност договорка между вас двамата и след предвиденото за 11 октомври извънредно общо събрание, проф. Митев ще се върне като ректор на Университета? Искам много категорично и ясно да заявя – аз в договорености преди кандидатирането си, по време на моята кандидатура и след това не съм влизала. Непрекъснато се лансира тезата, че аз съм „лична кандидатура“ на акад. Митев – вероятно затова намира място и подобна теория, че аз съм „преход“ към негов нов мандат. Първо това по закон не е възможно. И второ – решението ми да се кандидатирам за ректор на Медицински университет София е мое лично, дълго премисляно, осъзнато, рационално и емоционално подкрепено от моя собствен опит като преподавател. Човек се развива в определена посока, трупа знания, опит и в един момент от кариерата си решава, че може да даде нещо повече от себе си, от времето и енергията за определена кауза. На това се базира решението ми да се кандидатирам – смятам, че мога да допринеса в някаква степен към досегашното развитие на Университета, на който аз самата дължа всичко – обучение, опит, професионално развитие, среда, ако искате даже и приятелства.  За пари ли става дума в тази „пуническа война“, проф. Миланова? Битка за 100-те млн. лв. средства на Университета ли е това? Пак ще попитам – за какви войни и битки говорим? Аз не воювам с никого. Има проблеми – опитваме се да ги решаваме. Но ако това се приема по този начин – нека тогава да сложим точните определения – да, това е битка за името на Университета като почтена, спазваща закона и даваща качествено обучение, образователна институция.  Това ме води в действията ми до тук. Ако те се приемат по този начин, това означава, че другата страна - тези които ме обвиняват в унищожаване на МУ, смятат, че той може да се развива добре само по този начин – на ръба и отвъд закона, чрез намиране на „тънката страна на нещата“, на третирането на разпоредбите на нормативната уредба „творчески“. Този начин на работа обаче, е довел и до Одитен доклад с 50 страници констатации с проблеми, оценени като високорискови.  Моят подход към работата е друг. Смятам, че трябва да се сложи ред, да се спазват законите и разпоредбите във висшето образование, че трябва да се положат усилия да се мотивират колегите за работа, да намерим начин да бъдем привлекателни за чуждите студенти не с ниски такси и никакъв контрол при влизане в Университета, а с качествено образование и диплома, която ще им отвори място навсякъде, където те искат да се развиват.  Но ако трябва да се върна към въпроса Ви за парите на Университета ще кажа само това – те ще бъдат разходвани съгласно определените приоритети, характерни за едно висше учебно заведение – за обучение на студентите, за заплати на преподавателите, за инвестиции в инфраструктура и оборудване, за проекти, с които да се развива Университетът.  Обвиняват Ви, че искате да прекратите бизнес-инициативите на Университета, осъществявани досега, които са довели до финансова стабилност за висшето училище? Нищо, което до този момент е работело като източник на средства на Университета и което е в рамките на закона, няма да бъде спряно. Ако не е законосъобразно – ще се опитаме да го направим такова, както става и с изнесените обучения например.  Странен ми е този начин на изразяване, който чувам през последните седмици за средствата на МУ – „докарани от някого“, „оставени от някого“, „спечелени“. Бюджетът на един университет се формира от субсидията, която държавата отпуска за един студент, публичен ресурс, таксите на платените студенти и проектно финансиране – това основните пера в него. Университетът не е частна фирма, акционерно дружество, в което акционерите „вкарват“ инвестиции, развиват и делят дивиденти от печалба. Всеки лев, който стои в банковите сметки е резултат от труда на всички, които участват в работата на Университета ни. Нали за всички е ясно, че без преподаватели – няма обучение, няма такси, няма приходи, няма „капитал“?  Не съм убедена, че е много добър мениджърски подход и повод за гордост при налични средства от близо 100 млн. лв. - хората, които носят съдържанието на висшето училище да получават между 400 и 700 лв. – асистенти, доценти и професори. Трябва да се търси баланс между инвестицията в инфраструктура и инвестицията в хората, въпреки че „възвръщаемостта“ от двете инвестиции не е съвсем същата.  И още нещо по темата за парите, смятам, че е крайно време решенията за приоритетите за разходването им да се вземат от всички членове на Общото събрание, защото това е логиката на демократичния процес.  Сред обвиненията към Вас е и това, че рушите Университета? Какво всъщност свършихте през тези първи 6 месеца като ректор? Сред колегите ми вече официално се разпространява моя снимка, под която е написано че това е унищожителят на Медицински университет. Аз благодаря за тези квалификации, защото показват, че определени хора виждат в мен огромна сила, а това значи, че аз трябва да я намеря – дори и да я нямам. Защото предполагам, че те не се съмняват дотолкова в устойчивостта на Университета, за да сметнат че един човек за 5 – 6 месеца може да го разбие. Тук отново се налага да коментирам лични квалификации, оценки, нападки, които отдавна напуснаха полето на добрия тон.  Аз обаче, няма да изляза от това поле и затова ще кажа в отговор на въпроса Ви само това – уви не изпълнявам приоритетите, заложени в мандатната ми програма, защото се наложи да се занимавам с проверки – одитни, прокурорски, всякакви. Наложи се да давам отговори на въпроси, на които трудно се отговаря и да решавам проблеми, които не аз съм създала. И всичко това на фона на упоритото и в нарушение на правилата, саботиране на административния процес в МУ, което далеч не се ограничи до отказ от предаване на документи на прокуратурата. И което започна от самото ми встъпване в Университета. Няма смисъл да навлизам в подробности – само ще кажа, че през първите месеци до мен документи трудно стигаха или стигаха частично. А за началото на учебната година всички преподаватели бяха „поканени“ от страна на бившето ръководство да не отиват на откриването й с надеждата то да се провали. Което така или иначе не се случи. Изобщо в обобщение мога да кажа, че отвън се налага един добре организиран хаос, който цели да покаже колко несъстоятелна като ректор съм.  Затова и предприех някои стъпки да променя работата в администрацията на Университета, което включваше и пенсиониране на главния секретар и уволнение на някой от служителите, които съвсем открито саботираха дейността. Не съм „обезглавила“ ректората. Нямам и не съм имала намерение да пенсионирам насилствено никого, както са плашени колегите ми, нямам намерение да уволнявам преподаватели – това също активно се говори вече повече от месец.  И за да ви докажа, че работата върви, че отлив на студенти – нито български, нито чуждестранни няма – ще ви кажа, че досега са подадени 735 молби от чужденци, от които 580 са за медицина. До момента са обработени и са записани 300 от тях, а на по останалите кандидатури продължава да се работи.  Все още първи заместник-ректор на МУ е акад. Ваньо Митев – предишният ректор. Да. Нима не е най-нормалното нещо да търсиш подобна приемственост в работата? Затова и за мен беше естествено да поканя акад. Митев за първи заместник-ректор, защото смятах, че той може да бъде от полза със знанията и опита си. За съжаление от периода на края на одита той е в продължителен болничен, което не му позволява да идва на работа и да помогне за изчистването на констатациите за неуредици, посочени в доклада. Но от друга страна той е написал сериозни възражения срещу тях.  Виждам обаче, че болестта му позволява организиране на пресконференции и активна организационна дейност по извънредното общо събрание, което би трябвало да се състои следващата седмица. Това между другото също е нарушение на закона, този път на Кодекса на труда, нарушение с което се занимава Инспекцията по труда.  Заради това ли ще „Ви искат главата“ следващата седмица? Заради намерението Ви да прекратите досегашния начин на работа? Заради уволненията? Заради това, а и вероятно защото другата страна в този конфликт има съмнения, че още от „тънкостите“, чрез които е управляван Университета ще излязат на бял свят. Сигурно и заради това, че посреднически фирми вече не работят за МУ София.  След като станаха ясни много неща напоследък започнах да получавам писма от най-различни колеги, от студенти, дори от пациенти, които говорят за това какво трябва да се промени, какви практики, които са съществували досега трябва да се премахнат. Извънредно Общо събрание, свикано в нарушение на Закона за висшето образование и на Правилника на МУ, ще ми търси сметка за унищожаването на Университета. Колегите ми са буквално всекидневно засипвани от анонимни имейли, в които се „разкриват“ всички мои злодеяния, дори студентите са убеждавани са да се подписват против мен. Всичко това, в комбинация със заплахите и обещанията, че след 11 октомври „всичко ще си дойде на мястото“ създава една нетърпима среда за работа.  Затова преди няколко дни аз се обърнах в лично обръщение към колегите си от Общото събрание, в което се опитах да представя своята гледна точка. Обясних им защо съм мълчала досега. Надявам се, че са оценили мотивите ми и поне отчасти са разбрали какво е действителното състояние на нещата в Университета. А защо запазихте мълчание до сега? Ще Ви кажа онова, което казах и колегите си. Мълчах, не защото не можех да отговоря на всичките неистини и на откровените лъжи, които се разпространяват. Не защото не мога да покажа реалните факти за размера на заплатите на преподавателите, за състоянието на сметките на Университета, за нарушенията и гражданските договори, които останаха извън обхвата на Одитния доклад.  Мълчанието ми беше продиктувано не от страх, малодушие или от гузна съвест, а защото смятам, че е важно преди всичко да съхраним името на Университета, който трябва да стои над нашите дребни „битки“ и желания. Защото за мен е обидно преподаватели и студенти да бъдат въвличани в подобни скандали.  Но както казах и на тях сега вече съм убедена, че е време и аз да кажа своите думи. Защото е добре истината да излиза на бял свят по-често и по-чиста, отколкото обичайно се случва в подобни ситуации. И защото ситуацията вече истеризира, рискува да разцепи изцяло преподавателите в Университета, да се отрази и на обучителния процес. А това не бива да се допуска.  Разговорът ни досега не прилича много на разговор за образование или за медицина? Уви не. На част от темите в него бих могла да сложа и професионална оценка. Трудно се говори за подобни проблеми, когато те засягат образование и още повече обучението на бъдещи лекари. Образованието и медицината са стратегически инвестиции в бъдещето на една нация. Затова за мен е изключително важно в тези две сфери нещата да са чисти. И ако не мога да променя голямата картина, цялостната ситуация, аз със сигурност нося отговорност, докато съм ректор – за обучението в Медицински университет София, докато съм лекар – за здравето на своите пациенти. На тази отговорност няма да изневеря, независимо от атаките срещу мен.  Как ще работите оттук нататък, проф. Миланова – в атмосфера на разделение, на страх, съмнения? Обърнах се към колегите си с призив да си спомнят какво е Медицински университет София – за тях самите, за медицината у нас. Сигурна съм, че никой от тях, които сте вложили години от живота си в него, не е забравил, какво стои зад славната му история. Призовах ги да спрем да се позорим, като поставяме напред личните цели и страсти над достойното минало и над името на това уникално висше училище.  Университет ще има и след нас, защото той е резултат от обединените усилия на много хора, назад във времето, а и днес. Но това как ще излезем всички ние от тези страсти, които ни владеят сега – с тежки поражения или с гордост зависи само от нас самите, от зрелостта ни да избираме приоритети.  Защото е дошло време за избор – в каква посока и с какво име да вървим напред. И това решение трябва да се вземе без страх, със смело сърце и хладен разум.  

Илияна Йотова: Има рязък обрат в поведението на нашите опоненти г-жа Цачева и г-н Манушев

Има рязък обрат от страна на нашите опоненти в ПП ГЕРБ – г-жа Цачева и г-н Манушев. Нашият тон и нашият характер на кампанията с ген. Радев се запазва и ще се запази като наше поведение, когато спечелим президентските избори. Това кандидатът за вицепрезидент, Илияна Йотова, издигната от Инициативен комитет и подкрепена от БСП, пише БГНЕС. Нашата кампания беше толерантна през всичките дни, заложихме на многото срещи с хората. Обиколихме над 300 села, малки и големи градове, областни центрове. Срещите ни продължаваха понякога повече от час и половина – два, защото се стремяхме да отговорим на всички въпроси, които ни задаваха хората, а ви уверявам, че те не бяха никак леки. Защото има две Българии – България, която е България на големите градове и България на малките градове и села, където хората нямат никаква перспектива, където регионите буквално са обезлюдени, където младите и активни хора са си тръгнали от страната. И това е страшната картина и диагноза за България през 2016 година. За съжаление нашите опоненти не разбраха тези уроци. В последните 6 дни между първия и втория тур хвърлиха цялата държавна машина върху нас. Всички министри се изредиха, за да говорят срещу ген. Радев, срещу мен, да обясняват как едва ли не ако спечелим изборите, ще настане световен апокалипсис. Стигна се до това да мобилизират кметовете по места, които залепяха листчета по блокове и по къщите – ако ген. Радев спечели, ще се спре санирането, ще се затворят детските градини, ще се спре електричеството. Можете ли да си представите докъде можем да стигнем. И тук не е въпросът за кампания срещу мен и срещу ген. Радев и срещу хората, които издигнаха нашите две кампании, това е тип отношение към българските граждани. Унизително е да плашиш свободни хора по подобен начин. Аз мисля, че на 13 ноември ще бъдат наказани. Арогантността на министрите на ПП ГЕРБ стигна невероятни висоти. Между другото ако бъдем честни, едни от най-гласовитите са тези, които уж са с етикета реформатори – говоря за г-жа Кунева и за външния министър Митов, и за Ненчев, и за Лукарски, г-жа Бъчварова. Да, ние ги разбираме защо това е така, не толкова от любов към кандидатите на партия ГЕРБ, колкото те знаят и се борят за собственото си оцеляване. Когато спечелим изборите, г-н Борисов е казал, че ще има предсрочни избори и те ще се разделят със сладките си министерски кресла – това е истината. Но мисля, че хората добре разбират и аз не виждам защо трябва да си губим времето повече с тях, заяви Йотова. За сигналите за купуване на гласове, Йотова каза, че тази атака не е само психологическа, но и финансова. „Защото особено последните два дни, включително и днес ние се превърнахме буквално в телефонни централи. Отвсякъде ни се обаждат хората, за да казват как се купуват цели ромски секции, как се раздават пари на бедни хора в пограничните райони на страната, където мизерията наистина е в застрашителни размери. Обаждат ни се да казват как ръководства на малкото български предприятия, които имаме, са притискани от държавата, от Министерски съвет, за да правят списъци на своите работници, да ги следят после по секциите дали са гласували или не. Продължава този стил на ПП ГЕРБ да се отнася към българските граждани, като към крепостни селяни. И тъй като на 6 ноември се видя нещо хубаво, втората новина след това, че ние бихме ПП ГЕРБ за първи път, беше това, че хората преодоляха страха. И аз се надявам, че на 13 ноември, със самочувствието от резултатите от първи тур, този страх ще бъде преодолян в още по-голяма степен. След като вчера министър-председателят излезе и каза, че кандидатурата на г-жа Цачева е грешка, очевидно е, че последните инструменти, последните средства за спечелването на тези избори, според тях, е купуването на гласове, търговията с влияние, притискането и на местната и на държавната администрация, както разбира се, може да се очакват и опити за фалшификации в самия изборен ден, но ние сме готови за това”, каза тя. На въпрос кое е важното в тези избори, защо има силен интерес и партия ГЕРБ иска да спечели тези избори, Йотова отговори: „Да не говорим за ПП ГЕРБ, ние говорим за един човек и това е г-н Борисов”. “Той не е свикнал да губи и както виждате в тези 6 дни, вместо да се държи на висотата на поста, който заема – той е министър-председател на България, той хвърли всичко срещу нас, за да спечели по този служебен начин президентските избори. Аз ако бях на негово място сигурно щях да бъда доста по-кротка и да оставя една друга политическа сила, Инициативен комитет, да спечелят президентската институция. - за да има коректив и алтернатива. Г-н Борисов иска да има чрез г-жа Цачева и президентството, защото нали нямаме никакви илюзии, че тя ще води самостоятелна политика. Тя ще бъде по цял ден на телефона, за да слуша какво нарежда министър-председателят, за какво разделение на власти можем да говорим в тази ситуация. Ще каже някой – тя може да се еманципира – не, не може да се еманципира, защото тя 6 г. беше председател на НС и ние видяхме, че за тези 6 г. тя позволи на г-н Борисов буквално да унищожава тази институция. Спомняте ли си, когато той веднъж нахлу в пленарната зала и обяви, че там народните представители са банда безделници и тя не реагира по никакъв начин. Това показва, че тя не може да се еманципира от него. Той е все пак неин политически лидер, нека да не го забравяме. Затова ние полагаме всички усилия – ще спечелим тези избори. Ще ги спечелим с надеждата и очакванията на хората за промяна. Вижте и референдумът – той ясно показа. Броят на хората, които гласуват на този референдум е събирателно на всички избиратели на отделните кандидатпрезидентски двойки. Какво говори това? Че има настроение в България за радикални промени. Хората вече не харесват тази политическа система, не харесват лицата, които олицетворява тази политическа система в по-голямата си част и искат нещо ново да се случи. Защото гласуваме на едно място – България буквално в момента няма светлина в тунела. Няма визия как се развива в следващите 5-10 години, каква държава искаме да бъдем, дали държава, която действително е равностоен партньор в ЕС или е страна, която е територия за експерименти на чужди политики, които ни се налагат отвън. За да се преобрази това, трябва да има някакъв сигнал и този сигнал трябва да бъде даден на тези избори, когато аз и ген. Радев ги спечелим”, каза Йотова. Попитана кои са първите неща, които като президентска институция би трябвало да направят във вътрешнополитически план, Йотова отговори, че това е една нормализация и успокоение, както на институциите, така и на обществото. „Вижте на какво заложиха нашите опоненти от нощта на изборите. Че ако ние спечелим изборите или когато ние спечелим изборите ще трябва моментално да има предсрочни парламентарни избори. Защо трябва да има предсрочни парламентарни избори? Това не е истинска заявка на министър-председателя Борисов. Това е опит за пределна мобилизация на избирателите на ПП ГЕРБ и аз съвсем категорично правя прогнозата, че когато загубят изборите, те няма да си подадат оставката. Да ви кажа честно и формално, не би трябвало. Защото никъде не е казано, напротив обратното е, че президентът и министър-председателят трябва да са от една и съща политическа сила. Няма такава връзка между едното и другото. Съвсем друг е въпросът, че преди една седмица, преди първи тур г-н Борисов призна, че няма мнозинство в парламента. Това вече е съвсем друга причина. Ако той наистина се чувства без мнозинство, ако трябва малките политически формации да го рекетират за всеки един закон, всяко решение в държавата да се взема на базата на задкулисни договорки, тогава го разбирам, че иска предсрочни избори. Тогава ги искаме и всички ние, защото означава, че няма никаква перспектива пред страната. Ето виждате в момента с какво се занимават - комунизъм-антикомунизъм, въобще теми, които …. моят син е на 2 години, и дори вече не иска да ги слуша. Той не ги разбира, за да иска да ги слуша, а и те не му дават нищо занапред, нищо за в бъдещето. Всичко е обърнато към миналото. Но и сега вместо да се занимаваме с тези, буквално нелепости, имаме много по-важна тема, освен президентските избори и това е бюджетът на страната. Вече се призна, че той е грешен, че сметките са грешни. Някъде се губят едни 2 млрд. Ето това са истинските теми за нас. Затова сега на първо място сме се съсредоточили върху спечелването на изборите и след това съвсем нормално е да видим какви са първите 3-4 неотложни задачи, които не президентът, не министър-председателят, не партиите, а българското общество трябва да реши. Разбира се, на първо място няма как да отминем тази тема – това е непосредствената заплаха за националната сигурност във връзка с миграцията и бежанците. България е в точката на замръзване по тази тема. Защо? Ние нито в момента можем да си решим вътрешните проблеми, границата ни продължава да бъде пропусклива, пробита от каналджийски и трафикантски мрежи, аз не мога да повярвам, че ако има една стабилна власт и държавата си е на мястото, че не може да ги разбие тези мрежи. Напротив, тя би могла да се справи в рамките дори на един месец. Но за съжаление тези мрежи финансират и политически партии и това вече много открито се говори долу сред хората в южната част на България около турската граница. Второ, не сме решили въпроса с тези центрове, които вече са над 100% запълнени. Ето, онзи ден имаше епидемия в най-големия център в Харманли. Лекарите вече не искат да го обслужват, защото държавата не иска да им плаща, няма посредници, няма преводачи. Това е много страшно, защото центърът е от отворен тип и означава, че тези епидемии ще се разпространят и върху българските граждани. Да не говорим за това, че след 19 ч. там те се страхуват определено да се разхождат по улицата. Така че много са проблемите, а за Европа е още по-страшно. Защото сега на масата на преговорите между държавите-членки стоят три много важни въпроса, за които България все още няма никаква позиция, а за част от тях има и грешната позиция. Ще кажа веднага кои са тези три въпроса. На първо място, ние нямаме позиция по промяната в Дъблинското споразумение. Докато ние не променим два текста, които директно ни обричат като бъдещ бежански център и санитарен кордон пред Европа, няма как да запазим националния си интерес. Какво имам предвид?! Един текст, който казва, че за убежището на мигрантите е отговорна първата държава на влизане, тоест това е текст, който се отнася до всички гранични държави, включително и България. И вторият текст е възможността да се връщат обратно на наша територия вече преминали бежанци и мигранти от другите страни в ЕС. И тук трябва да търсим съюзници. Тук е много важна ролята на българската дипломация, на бъдещия президент, на министър-председателя. Съюзници са в лицето на Италия, на Малта, Гърция, в по-малка степен, но не без значение Испания и Португалия. Защото това са външните граници на ЕС и ние имаме едни и същи проблеми. Ако обединим усилията си, тези текстове ще паднат. Стои цялостният пакет за промяна на политиката за миграция и убежище, и тук България трябва да намери своя интерес. Тя държи златната карта в тази част на Европа. От нея зависи ако има едно голямо стълпотворение на особено икономическа миграция, тъй като бежанците стават все по-малко, ще бъдат засегнати и другите страни в Европа. Затова е важно ние сега да поставим този интерес. И на трето място – големият въпрос за отношенията ни с Турция. Аз не искам дори да си мисля, че има нещо вярно в тези слухове, които се носят, че има сделка между г-н Борисов и г-н Ердоган, и тази сделка е и във връзка с президентските избори. За първи път от 27 години една чужда държава си позволява да се намесва във вътрешната политика на съседна държава, каквато е България. Това е абсолютно недопустимо, защото суверенитет много трудно се губи, коментира Йотова и отправи риторичен въпрос към премиера – каква е цената на тази сделка? Тя напомни за посещението на Борисов в Турция и отбеляза, че той е единственият ръководител в Европа, който се е обявил изцяло за отпадане на визите за турски граждани. Слава богу, в Европа никой не обърна внимание на това – и Юнкер, и другите правителствени ръководители заявиха, че това може да се случи само ако Турция изпълни всичките 72 критерия, коментира Йотова. От друга страна обаче, продължи тя, ние сме заинтересувани да има добри отношения и да се развиват преговорите между ЕС и Турция, защото за България е важно да се доизпълни споразумението за реадмисията на мигрантите. Тя припомни, че в момента Турция е блокирала най-важния текст от споразумението ЕС-Турция, а именно възможността да се връщат икономическите мигранти от трети страни на турска територия. Затова и нашите центрове в момента са пълни – защото голямото количество хора от Афганистан и Пакистан ние не може да ги връщаме в Турция, допълни Йотова. Всички тези въпроси стоят пред българските институции и пред бъдещия президент. Именно за това аз съм много доволна, че нашият кандидат за президент е човек с военна подготовка, човек с много добри познания в геополитическите отношения, заяви кандидатът за вицепрезидент. Йотова прогнозира, че след президентските избори първите „министерски глави, които ще отхвърчат” са на външния министър Даниел Митов, който на няколко пъти буквално подхлъзна министър-председателя – случаят с ООН и кандидатурата на Кристалина Георгиева, която пък след това напусна и ЕК – тоест, България получи един след друг два много тежки шамара. Другият е министърът на отбраната Николай Ненчев, защото този човек не е за този пост. Йотова припомни, че на провелата се наскоро среща на министрите на отбраната от Вишеградската четворка и с участието на страни извън ЕС като Македония, единственият непоканен е бил Николай Ненчев. Това е много странно, защото в момента една от най-рисковите граници е именно българо-турската граница, тъй като през нея минават най-голямо количество нелегални мигранти. Аз тълкувам това по два начина – или тези министри нямат никакво доверие на Ненчев, или той се е поставил в такава позиция, че някой друг може отново да вземе решенията без участието на България. Това, според мен, е много позорно и работи срещу нас, категорична бе Йотова. На въпроса какви ще са първите действия на президентската двойка Радев – Йотова при победа на балотажа в неделя, кандидатът за вицепрезидент отвърна: Задължително е веднага да се свикат всички институции – институцията има един прекрасен инструмент, който се нарича Консултативен съвет по национална сигурност. Трябва да се види какво е фактическото състояние на мигрантската криза – фотографската снимка на ситуацията, да е ясно какво правим с хората, които вече са на наша територия. Да не забравяме, че живеем в много сложни време и затова е много важно да знаем истинската картина. В диалог с всички институции трябва да се изчистят двете позиции – какво правим като неотложни 5 стъпки, за да видят хората в България, че имат институции, които са гарант за тяхната сигурност. И втората крачка е как с обединени усилия отстояваме своите позиции в Европа. Оттам нататък втората най-сериозна тема е бедността, каза още Йотова. Мизерията и беднотията в България взеха наистина застрашителни размери, констатира тя и допълни, че не трябва да се правят само анализи. Ние с ген. Радев сме реалисти, знаем, че не е по силите да се справи с демографската катастрофа и с преодоляване на бедността нито една партия, нито едно правителство, нито един политик, но в едно сме убедени – не просто консенсус, а национално обединение по тези въпроси, преглъщане, компромиси, за да вървим напред, каза Илияна Йотова. В заключение тя се обърна към имащите право на глас българи с думите да не се страхуват, а да защитават правото си на избор.

Акад. Георги Марков: Бойко Борисов не се научи да губи

 – Акад. Марков, трябва ли генерал Румен Радев да благодари на Бойко Борисов за победата си? – Бойко Борисов заложи на губеща карта, защото Цецка Цачева е неизбираема. Той реши да повтори номера отпреди пет години, като сложи Росен Плевнелиев със заръка да му топли мястото. Сега искаше да сложи Цецка Цачева за още пет години да му топли мястото. Борисов се страхува от личности, които могат да го засенчат и грубо казано, издига пионки. Ето, Плевнелиев се доказа като невзрачен и слаб президент. В политиката, особено в историята, не всичко може да се повтори. Той сбърка, като подцени генерал Радев, подобно на други политици, които казаха: „Кой е този генерал, той не е от нас, няма политически опит.“ Но на ген. Радев точно това му е предимството. Хората се отвратиха от тия стари политически муцуни. Те искат да видят ново лице в политиката и затова убедително го избраха. – След балотажа се появиха заглавия като „ГЕРБ затисна държавата с много власт“, „Това е краят на режима на ГЕРБ“. Не е ли пресилено да говорим за „режима на ГЕРБ“? – Малко е пресилено, но имаше стремеж в Бойко Борисов да контролира цялата власт. Макар че по конституция той е третият човек, той е силният. На него са му подчинени и президентът и председателят на Народното събрание. На него му е удобно да управлява така. Партията да заема и трите високи държавни поста. Но това, че народът е избрал генерал, който не е от неговата партия, не трябва да го изкарва от нерви. А точно това се случи. „Хвърлям си оставката, настъпва хаос, България загива, без мен не може“. Явно е захапал много яко наркотика на властта. – Трябваше ли Борисов да обвързва загубата на партията си на президентските избори с оставка на правителството? – Категорично не. В нормалните демократични държави могат да работят президент и министър-председател, които представляват различни политически сили. Това не е причина за заплахи и изнудване. „Ако не гласувате за моя човек Цецка Цачева, аз ще ви разкажа играта. Ще дойде кабинет „Орешарски 2“. Ще гърмят много банки и т.н.“ Това не е достоен начин и той не трябваше да го прави. Прекалено много се е вторачил в себе си. – На тези избори обаче политическата карта почервеня дори в бастионите на ГЕРБ. Тази промяна не налага ли предсрочни избори? – Политиците трябва да знаят, че която и да е партия, не може да управлява 45 години. Наскоро бях при кмета на един град, чието име ще спестя. Като влязох в кабинета му, видях голям портрет на Бойко Борисов. Това малко ме стресна. Макар да съм виждал друг портрет, който години наред висеше във всеки кабинет. Обикновено кметовете на ГЕРБ си слагат на писалищата малки портрети и говорят едно и също – „лидерът, лидерът, ние сме партия от лидерски тип, лидерът решава…“ А самият Борисов повтаря: „Аз, аз“. Дори Тодор Живков при онзи тоталитарен режим казваше: „Ние, другари“, въпреки че еднолично решаваше в политбюро. Азът на Борисов много нарасна. Той трябва да преглътне и да приеме нещата от тяхната естествена страна. След като е каратист, трябва да умее да понася удари, да пада, да става, да губи и пак да печели. А той не умее да губи. Скрил се на 16-ия етаж на административната сграда на НДК в партийната централа на ГЕРБ, и там дава пресконференции. Той дава и отнема думата, кара се със Сашо Диков, журналистите викат, пълен хаос. – Едно от забележителните събития на тези избори беше наказателният вот. Убедили се българският избирател, че неговият глас е силен и че може да променя? – Хубавото е, че го нямаше обичайното пораженско настроение „какво ще им гласувам, като нищо не зависи от моя глас“. Вижда се, че политическата класа, както се наричат, е доста стресната. Не само в ГЕРБ, това важи за всички политици, включително от БСП. Тези функционери трябва да разберат, че не мога да управляват повече от няколко години. Още при първото правителство на Бойко Борисов в една телевизия се изказах критично за ГЕРБ. Тогава техен депутат ме прекъсна и каза: „Вижте какво, професоре, Бойко Борисов строи магистрали“. Отговорих му: „И Хитлер строеше магистрали, но загуби войната.“ И стана една олелия. Как така ще ги сравнявам… Въпросите не се решават само с магистрали, Северната дъга, Южната дъга… Обикалям страната и виждам хора, които живеят в пълна мизерия. А той говори за светло европейско бъдеще. – Защо когато влязат във властта, политиците се откъсват от народа? – Когато обикалят предизборно, местните партийни структури им устройват посрещане, за което плащат от партийния бюджет. Почват едни речи, погачи, гайди свирят и те виждат, че народът живее добре. „Задръстиха магистрала Струма, имат пари, ходят на Бяло море“, казва премиерът. Да, ама не всички ходят на Бяло море. Ние нямаме средната класа на демократична държава. – След като оставката на правителството се очертава се сложна политическа ситуация. Възможна ли е приемственост между сегашния и бъдещия президент при сформирането на служебен кабинет? – Трябва да има приемственост при предаване на властта. Обама, който подкрепи Хилари и обруга Тръмп, че не ставал дори за продавач на сандвичи, още на следващия ден го поздрави с победата и го прие в Овалния кабинет. След като държим да се учим от Чичо Сам, тази велика демокрация отвъд океана, трябва да възприемем някои техни правила. Не трябва да има драма в предаването на властта. А Борисов заплашва: „Хвърлям си оставката, държавата отива в криза и повече няма да участвам в никаква коалиция“. Сиреч „аз пак ще се върна на бял кон и вие пак ще плачете за мен“. – И тези избори, макар и мажоритарни, показаха все по-голяма непримиримост между партии от едно и също политическо семейство. В същото време бъдещите управления неизбежно ще са коалиционни. Не са ли обречени на нестабилност? – У нас надделяват балканските страсти. Тук да управляваш означава да командваш. Изкуството на властта при нас не е познато. Липсва и политическа култура. А на някои им липсват и първите седем години. Разговарял съм с политици, които не умеят да слушат, прекъсват те, гледат си часовника и се държат обидно. Те трябва да се научат и да губят, и да се държат възпитано. А не когато ги изберат, да казват: „Народът е помъдрял“. Когато загубят: „Народът е тъп и нищо не разбира“. – Ще се вслушат ли депутатите в думата на народа, който чрез референдума поиска мажоритарен вот и намаляване на държавната субсидия? – Доколкото разбрах, ГЕРБ и БСП ще приемат решенията на референдума, но не знам дали няма да променят размера на субсидията. Ето, Борисов играе на инат с изявлението си „ на чисто – никакви субсидии“. – Какъв очаквате да е външнополитическият курс на новия президент, който по време на предизборната кампания беше обвиняван за човек на Русия и на Путин? – Опонентите на ген. Радев, когото познавам лично, преиграха. На дебата Цецка Цачева заложи на слаби опорни точки, като го нападна, че е човек на БСП. А той е безпартиен офицер. С обвинението към него, че е русофил, загуби много точки. Русофилството в България има дълбоки исторически корени и ефектът е обратен. Радев трябва да запази равновесието. България е член на ЕС и НАТО. Но това не означава, че трябва да бъдем в конфликт с Русия, както Плевнелиев залага на тази карта. За него тя е печеливша, защото дочух, че се кани да отиде на работа в НАТО, американците някъде да го подредят… Не си даваме сметка, че в Москва имаме исторически капитал. Имам приятел в Солун, който казва: „Ние, гърците, играем с православието. Ако бяхме славяни като вас , щяхме да сме в още по-привилегировано положение“. Русия е толкова голяма, че няма как да я заобиколим. Равновесието, равновесието е най-важно – цар Борис Трети е казал през Втората световна война на Хитлер: „Винаги с Германия и никога против Русия“. Царят успя да изпрати войски на Източния фронт и благодарение на това запази Южна Добруджа. Но не всеки е цар Борис Трети. – Победата на Тръмп показа криза на либералната демокрация. Какви ще са нейните последици? – Тази епоха на глобализация аз наричам „корпорациите срещу нациите“. Корпоративният капитал иска да управлява света и работи против националните държави. Границите пречат за пазари, суровини и евтина работна ръка. Неслучайно тук чуждите фондации подкопават нашата национална идентичност, включително прибягват до фалшифициране на нашата история. Това, което стана в САЩ, е наистина историческо. Там корпоративният капитал посочва кой трябва да бъде избран за президент. Преди казаха – чернокож президент – стана. Сега поискаха жена. Но не стана, защото Тръмп е прекалено богат и може да говори това, което мисли.   Нашият гост Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международните отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Автор е на десетки студии и на монографиите “България в Балканските войни 1912-1913 г.”, “България – ключът към Голямата война 1914-1916 г.”, “Камбаните бият сами”, “Парола “Сабя” и др.

"Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря."

 Дойче Веле: Как се отнасяхте към Русия преди събитията на Майдана? Надежда Савченко: Никак. Сега, след Майдана, вече имам някакво отношение към нея, но преди за мен Русия бе просто част от бившия Съветски съюз, съседна страна, в която никога не бях ходила. Бях чувала, че има красива природа. Но когато за първи път бях в Русия на "екскурзия", веднага влязох в затвора - след като ме похитиха сътрудниците на ФСБ. Там прекарах две години и не видях нищо друго, освен стени и решетки. За руския народ мога да съдя само от това, което виждах покрай мен. Познавам много добри и смели руснаци, които не се уплашиха да тръгнат срещу системата и пострадаха заради това. Илдар Дадин например бе вкаран в затвора, защото издигаше лозунги в моя подкрепа. Дойче Веле: Избраха Ви за депутат във Върховната рада задочно от листата на партия "Баткивщина", когато бяхте в затвора. Защо станахте част именно от тази партия? Или не сте я избирали? Надежда Савченко: Избрах я лично. Доколкото си спомням, имах предложения от общо четири партии. Дойче Веле: Не Ви ли смущава съмнителната репутация на Юлия Тимошенко? Надежда Савченко: Нито един политик няма еднозначна или изрядна репутация. Както казват: само този, който не прави нищо, няма врагове. А ако човек се занимава с нещо, неминуемо прави и грешки. Дойче Веле: Но в случая с Тимошенко става дума за корупция? Надежда Савченко: Да, разбирам. Но не знам някой от властниците у нас да не е корумпиран. Дойче Веле: Какви са личните Ви взаимоотнешения с Юлия Тимошенко? Това партньорство ли е или конкуренция? Надежда Савченко: Ние поддържаме по-скоро работни отношения. Не сме приятелки, не си пием кафето заедно и не клюкарстваме. Дойче Веле: Как се отнасяте към управляващия тандем Порошенко-Гройсман? Смятате ли, че тези хора могат да измъкнат страната от икономическата криза? Надежда Савченко: Струва ми се, че днешната власт не е способна на това. И не е достойна за народа, който управлява. Дойче Веле: Значи твърдите, че във Вашата страна няма нито едни честен политик, способен да се заеме с реформи? Надежда Савченко: Защо само в моята страна? Струва ми се, че честните политици изобщо са голяма рядкост. Но пък по време на офшорния скандал, политиците във Великобритания или Ирландия например сметнаха за необходимо да дадат обяснения и някои дори подадоха оставки. А какво става в нашата страна? Нашият народ или по-точно нашите народи реагираха така: "Колко са откраднали? А, слава Богу, че не са прибрали повече! Това е сегашната ситуация. Украинският и руският народ са свикнали да живеят лошо. Дойче Веле: Неотдавна заявихте, че искате да водите преки преговори с лидерите на Донецката и Луганската народни републики. Въпросът е дали ръководителите на самопровъзгласилите се републики имат желание да разговарят с Вас. Надежда Савченко: Да, имат желание. Не са ми се обаждали по телефона, но ние имаме други начини за връзка. И аз знам, че те имат желание да разговарят. И това ще се случи. Защото ние нямаме друг избор. Всички ние сме един народ и трябва да живеем заедно. Дойче Веле: Вие обаче казвате, че те са марионетки. Защо трябва да разговаряте с марионетки, ако те се командват от Москва? Не е ли по-добре да се водят разговори с Кремъл? Надежда Савченко: Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря. Ние трябва да решим проблемите у нас, в Украйна. Русия ни пречи да го сторим, но ако се обединим, ще се оправим и без нея. Дойче Веле: Русия обаче е заинтересована от преки преговори. И ако тя бъде изключена от тази война, то тя ще се превърне в гражданска. Надежда Савченко: Ние не водим гражданска война. Ние воюваме срещу Русия. Срещу руските войници и руските оръжия. За мен обаче е по-важно, че същите тези Донецка и Луганска републики взеха своето решение. Не се уплашиха да го защитят пред Русия и са готови за преговори. Русия няма право да нарушава границите на чужда държава. Няма право да налага мнението си на когото и да било. Затова смятам, че Русия трябва да се прибере вкъщи. И ние в Украйна ще заживеем по-добре, отколкото преди. Дойче Веле: Смятате ли, че това е ключът за решаването на проблемите? Надежда Савченко: Да, защото човечността е ключ към разрешаването на всички проблеми. Властта винаги отстъпва пред човечността. Мен ме пуснаха от затвора не благодарение на политиците, а защото народът не разреши на властта да ме забрави. Някои се молеха за мен, други организираха протестни акции, трети окупираха посолства. Само народът може да постигне нещо такова. И точно в това е силата на демокрацията. Дойче Веле: Вие се застъпвате за удължаване и засилване на санкциите срещу Русия. Защо смятате, че това е ефикасно средство? Надежда Савченко: Ако Европа се застъпва за човешките права, тя не може да гледа безучастно. Има два варианта: или разговаряш с езика на оръжията, или действаш с инструментите на политиката и икономиката. Не смятам, че трябва да влизаме в Трета световна война. Сега Украйна плаща за сигурността в Европа и за своята свобода с живота на своите граждани. Европа може и е длъжна да разговаря цивилизовано с Русия на езика на икономиката и политиката. Много ме боли, че от това страдат обикновените хора, както в Русия, така и в Европа и Украйна. Точно затова и санкциите трябва да бъдат още по-персонализирани, за да наказват хората, които са заслужили наказание. Що се отнася до общите икономически санкции, те трябва да бъдат отменени поетапно, като същевременно за това се поставят едни или други условия. Дойче Веле: Защо сте против връщането на делегацията на Русия в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и връщането на правото ѝ на глас? В такъв случай диалогът става невъзможен. Надежда Савченко: Защото това не са хората, с които може да се води диалог. Диалог трябва да се води с народа, който се бои и който трябва да изправим на крака. Няма смисъл да се води предварителен диалог с продажни хора, които са загрижени само за своите кариеристични интереси. Руската делегация в ПАСЕ не призна нито статута ми на депутат, нито моя имунитет. Тези хора просто заявиха, че не признават ПАСЕ за орган, който може да предоставя имунитет. Как тогава същите тези хора да бъдат делегати в една структура, която не признават и чиито правила не спазват? И защо? Нека да си останат делегати в "клуба на тайгата", където действат законите на мечката. Защото мечката е господар в тайгата. И когато излезе оттам, на определен етап я дресират. Дойче Веле: При какви обстоятелства може да бъде върната руската делегация в ПАСЕ? Надежда Савченко: Само когато в Русия се проведат честни и прозрачни избори, което в момента е невъзможно. Когато от народа бъде избрана нова власт, когато бъде променен съставът на Държавната дума и когато се смени президентът. Тогава ще бъде променен и съставът на делегацията, която Русия изпраща в ПАСЕ. Това ще бъдат хора, които уважават другите хора и споделят европейските ценности. С такива хора може да се разговаря. Савченко и президентът на Украйна Порошенко Дойче Веле: Виждали ли сте такава смяна на властта в Украйна? Надежда Савченко: Да. У нас в Украйна властта се променя. Всеки път по малко. Може би не толкова много, колкото ни се иска. Но значително повече от това, което съм виждала в Русия. Дойче Веле: Ще станете ли президент? Надежда Савченко: А трябва ли? Ако народът каже "трябва", войникът отговаря "тъй вярно". Никакви страхове, никакви опасения. И никакво желание. Но, ако народът каже "трябва", ще стана президент. Дойче Веле: Каква е вероятността да Ви изберат за президент? Надежда Савченко: Днес е стопроцентова. Но утре? Ще видим, както обичат да казват у нас в Одеса.

Борисов: Искам да сътрудничим с Турция

  "Искам да сътрудничим с Турция. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални", заяви премиерът Бойко Борисов за в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, предаде БГНЕС. „Българските морски и сухопътни граници, могат да се опазват само заедно с Турция. Затова и вярвам, че споразумението между ЕС и Турция от март, дори и силно критикувано, е единственото правилно решение. Ние имаме на границата всеки ден между 200 и 250 мигранти от турска страна, които по наш сигнал биват връщани от турците, преди въобще да достигнат границата”  коментира премиерът. Той подчерта, че за да бъде преодоляна мигрантската криза е трябвало да се действа по-рано и с общи усилия на страните членки на ЕС. „Трябваше обаче всички ние, държавите-членки на ЕС, да можем и да действаме по-бързо. Ние всички имаме разузнавателни служби, и те ни предупреждаваха, какво ще дойде към нас, както и сега предупреждават за онова, което се случва, например, в Северна Африка. Преди една година не трябваше да бъдем по-малко човечни, а да реагираме по-бързо и по-гъвкаво”. Според него защитата на европейските външни граници е трябвало да бъде разбирана като обща задача на всички държави-членки на ЕС. „Целта от самото начало трябваше да бъде влизането да става само през установените гранични пунктове. През гранични пунктове, където в приемните центрове на хората да се снемат отпечатъци и да се регистрират, преди оттам да последвана координирано презаселване в различните държави-членки”. Борисов ояснява, че вместо това „ в сърцето на Европа държави се обградиха с граници, всеки сам за себе си. Унгария построи ограда в средата на Европа, Австрия – също, и други държави също са на път да го направят”. „България построи ограда, защото България носи отговорност за външната граница на ЕС с Турция. Ние все още не сме член на Шенгенското пространство, обаче опазваме тук една практически шенгенска граница. Ние издигаме подобни защитни съоръжения, за да имаме въобще някакъв шанс да опазваме европейската граница, за която сме отговорни, с неколкостотин километра дължина. За разлика от други страни, ние не искаме да изграждаме огради в средата на Европа. Проблемите на Гърция са и мои проблеми”, казва Борисов и уточнява, че не би искал да се вдига ограда и на границата с Гърция. „Държавите от Вишеград, значи Полша, Унгария, Чешката република и Словакия, ни предложиха пари, за да построим ограда с Гърция. Но ние не искаме това. Аз много добре мога да си спомня колко щастливи бяха българите, когато дойде времето, в което те можеха най-накрая да пътуват свободно в Европа. Една ограда между нашите страни би означавала, че ЕС вече го няма”, каза Борисов. Премиерът отново повтори тезата си, че не се налага да има мисия на НАТО за наблюдение на бреговете на Черно море. „Вярвам, че ние в момента в Черно море постигаме добри резултати и без мисия на НАТО. Това, от което се нуждаем, е помощ на сушата. България е най-бедната държава-членка на ЕС, обаче трябва да отделя огромен човешки и технически ресурс за опазване на своите външни граници. Практически сме оставени да се справяме сами. Ние полагаме големи усилия, но не зная колко време нашата граница ще може да устои на миграционния натиск”, подчертава министър-председателят. Той поясни, че „нашата техника е стара. Хеликоптерите ни са на доизживяване, камионите и високопроходимите автомобили сe движат ден след ден в непроходими терени, много от тях са вече негодни за употреба”. „Ние изразходвахме много средства в периферията на Европа, за да предотвратим оградите в сърцето на Европа, и не бива да бъдем оставяни сами. Средствата трябва да бъдат инвестирани не в центъра на Европа, а там, където нашият континент наистина трябва да охранява своите граници, за да може да остане отворен във вътрешността си: в Италия, Гърция и България. Само че България е много по-бедна от Италия, а и от Гърция. Въпреки това, от нас се очаква да охраняваме общата европейска външна граница с огромни усилия, а докато се топят нашите и без това ограничени ресурси, НАТО иска едновременно с това да увеличим и военните си разходи. Всичкото това събрано заедно надвишава нашите сили. Една средна българска пенсия е 150 евро на месец. Социалният аспект на повишените разходи, които се изискват от нас, се подценява в чужбина с лека ръка. Това се превръща за нас в една бюджетно-политическа и социална тежест. Ние даваме повече пари за бежанската криза, отколкото за нашите пенсионери”, допълни Борисов. Премиерът категорично заяи, че не е съгласен с идеята на австрийския външен министър Курц да се развали споразумението с Турция. „ Който обмисли алтернативата докрай, ще разбере, че при дадените обстоятелства няма нищо по-добро за Европа от това споразумение. Да вземем за пример Гърция. Винаги съм казвал, че Гърция най-сетне трябва да се научи да спазва бюджетна дисциплина. Това могат да го изискват с право европейските партньори на Гърция. Но същевременно с това гърците са част от нашето европейско семейство, не можем да ги оставим в беда. Ако Европа не иска да си сътрудничи с Турция, какво трябва да правят тогава България и Гърция директно на турската граница? Турция е силен и важен съсед и част от нея се намира в Европа. Затова трябва да се опитаме да поддържаме възможно най-добри отношения с нея”, каза Борисов. На въпрос дали се страхува от турския президент Реджеп Ердоган, Борисов отговори, че се страхува от това, което се случва в Турция. ”Всъщност, аз съм смел човек и мисля, че съм доказал това в моя живот. В продължение на пет години съм гасил пожари като пожарникар и при това често съм рискувал живота си. Дълги години съм бил треньор на националния отбор по карате и собственик на охранителна фирма, която също извършваше и лична охрана. Но куражът и смелостта не трябва да позволяват на някой да стане невнимателен или дори неразумен. В моя живот съм установил, че страхът е едно нормално човешко чувство, което всеки човек познава. Колкото по-неразумен е един човек, толкова по-малко се страхува. В момента отново е на мода сред някои политици, да се представят като смели герои, като велики лидери на силни страни, които отиват на война с танкове и самолети. Това са хора, които обичат да се харесват на себе си. И народът също обича големите герои. Въпреки това, този, който постоянно дрънчи със сабя, трябва в един момент да я извади. От такова развитие на нещата се страхувам. Който заплашва, че би могъл да залее Европа с мигранти – какво би направил, ако тази Европа сега прекрати споразумението с него? Тогава той трябва да осъществи заплахата”. „Страхът е чувство, което ни пази, дори ако не е модерно да се каже това. Страхувам се, защото Турция вече няколко пъти визира едно развитие, което може да бъде фатално за България. Ердоган постави своя въпрос много умно: Какво бихме направили ние в Европа, ако бежанците отново масово започнат да идват? Ще ги застреляме? Това наистина не можем. Значи ние ще ги приемем. Но какво ще се случи тогава с нас? Дотам не трябва да се стига. Затова искам да сътрудничим с Турция. Откакто е сключено споразумението за мигрантите с Турция, България и Европа не са подложени на толкова голям натиск. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални”, коментира Борисов.

Образованието ни се управлява от Фондация „Америка за България”

  Само за три дни над 150 000 българи са изтеглили от интернет или поръчали по пощата учебника по Родинознание     Костадин Костадинов, историк, автор на алтернативния Учебник по Родинознание Костадин Костадинов е роден на 1  април 1979  година във Варна. Завършва магистратура по Балканистика през 2002  година и по Право през 2011  година във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Той е директор на Регионалния исторически музей в Добрич и инициатор за създаването на учебник по Родинознание, изцяло базиран на историческата истина. Помагалото, което е от 1 . до 4 . клас, предизвика огромен интерес сред учители и родители. Разпространява се напълно безплатно и може да бъде изтеглено свободно от интернет. Печатната версия е издадена само в 5000  броя и е изцяло финансирана от дарения. „ Не претендирам, че измислям топлата вода, но смятам, че историята не трябва да бъде фалшифицирана”, заяви пред „Земя” историкът, решил да възроди българското Родинознание. Вижте какво още ни разказа Костадин Костадинов. -Г-н Костадинов, как се роди идеята за Учебника по Родинознание? -Роди се от безсилието, което изпитах, когато се сблъсках няколко поредни пъти с антибългарската държавна машина. Преди 2  години и половина за първи път видях какво пише в учебниците по т. нар предмет „Човекът и обществото”, който замести Родинознанието. Видях и по какъв начин се промиват мозъците на нашите деца в училище, където ги възпитават във всичко друго, но не и в български дух. На практика в учебниците не става ясно кои са нашите деца и в каква държава живеят. Срещнах се с трима министри на образованието от три поредни правителства. В правителството на Бойко Борисов, в служебното правителство на Марин Райков и в това на Пламен Орешарски. По време на срещите те или казваха, че от тях нищо не зависи, или обещаваха неща, които впоследствие не изпълняваха. След това организирах протести пред Регионалните инспекторати по образованието, писах статии, но единственото, което постигнах, е да двигна шум по медиите. Нищо не се промени. Учебниците останаха същите, а отровата продължи да се излива в главите на децата ни. Аз съм историк и това, което можех да направя за собствените си деца, е да ги обучавам така, както мен са ме обучавали навремето. Не претендирам, че измислям топлата вода, но смятам, че историята не трябва да бъде фалшифицирана. Освен това тя трябва да бъде преподавана по начин, който да накара детето да се влюби в нея. То трябва да обича историята и собствения си народ, а не да я възприема като досаден и скучен предмет, по който просто трябва да изкара някаква оценка. Поради това реших, че трябва да поема ангажимент не само към своите деца, а към всички българчета. Така в началото на годината подех тази нициатива. Исках да възродя думата родинознание, защото според мен „Човекът и обществото” е изключително безличен предмет. С помощта на Фондация „Българска памет” и д-р Милен Врабевски, един от най-големите съвременни българи, успях да събера необходимите средства, за да може учебникът да излезе. Отпечатах 5000  броя. Учебникът вече може да бъде свален и от Интернет. И хартиеният, и електронният вариант са напълно безплатни. - Колко броя са стигнали до желаещите да се снабдят с него? -Признавам, наистина не очаквах интересът да бъде толкова голям. Учебникът излезе във вторник. До сряда 3000  бройки вече бяха разпратени до желаещите да се снабдят с хартиения вариант. Пуснах и електронния вариант в моя блог kostadin.eu, за да може да се тегли свободно и безплатно. Само за ден тегленията са над150  000 . Но това не показва, че съм написал нещо велико, не съм нито Паисий Хилендарски, нито Петър Берон. Като основа използвах учебници, създадени преди 1944  г. Това показва, че българският народ копнее и жадува да образова децата си по начин, различен от този, по който ги образова училището. Днес България със своето отношение към образованието по никакъв начин не се различава от Османската държава през 19  век. Османската империя и държавата ни в момента са абсолютно и еднакво вредни за народа, образованието и децата ни. Именно заради това създадох учебника по Родинознание. - Предвиждате ли отпечатването на още бройки? - Ако има пари, разбира се, защото интересът е наистина огромен, но все пак Фондация „Българска памет”, която помогна, не може да се сравнява с мащаба и размерите на българската държава. Нека направим сравнение. МОН  отделя 2  млн. лв. за ключодържатели и запалки, учебникът по Родинознание беше отпечатан в 5000 екземпляра за по-малко от 10000  лв., като имате предвид, че по-голямата част от сумата е осигурена от Фондация „Българска памет”, но не трябва да забравяме, че тя няма безгранични възможности. Още веднъж искам да благодаря на д-р Милен Врабевски, защото без неговата помощ и подкрепа може би още щях да събирам средства. - С оглед на огромния интерес сред родители и учители смятате ли, че има шанс учебникът да бъде одобрен от Министерството на образованието и науката? - Хората, които ни управляват, няма да допуснат това. Няма да позволят учебникът да влезе в българските училища. Образованието ни се управлява от една чужда фондация — „Америка за България”. Там колят и бесят най-различни неправителствени организации, които се контролират от лица с връзки зад граница. Което какво показва? Показва, че българското училище е превърнато в инструмент за отродяване и унищожаване на българите от собствената им нация. Води се политика на етноцид, който унищожава българското самосъзнание и култура и ни превръща в безволева и безропотна дива маса. - Имаше ли някакъв преломен момент, който Ви подтикна да напишете учебника? -Капката, която преля чашата, беше назначението на Меглена Кунева за министър на образованието. Не виждам особена разлика между нея и Мидхат паша, който в края на епохата на турското робство е искал да обедини българските и турските училища. С поста, който Меглена Кунева получи, реших, че нещата вървят от зле на още по-зле. - Какво е мнението Ви за реформата в образованието? И как се справя настоящият просветен министър с нея? - Какво означава реформа? Да унищожим българското образование? Да, в този случай Меглена Кунева ще се справи. Ако трябва да се закриват училища, а българските деца да се „обезобразяват”, защото до това води образованието в момента, то Меглена Кунева определено е точният човек. Мисля, че тя много добре се справя със задачата си, както и фондация „Америка за България”, разбира се. - Трябва ли учебниците, тетрадките и въобще всички ученически пособия да бъдат безплатни? Например както е във Финландия. - Естествено, че трябва, освен това трябва да бъдат и по-малко на брой. Нужен е и сериозен държавен контрол — особено върху т. нар. идеологически предмети. Като казвам това, може да се намери някой, който да си направи асоциация с комунизма — нищо подобно. Историята и идеологически предмет, тя възпитава. Изгражда любов към родината, българския национален дух и българското самосъзнание. Дори и сред хора, които не са от български произход. В страната ни има турци, цигани, арменци, но всички те трябва да бъдат възпитавани в любов към България и българския народ. Това обаче не се случва. - Има ли нещо, което искате да кажете на българските деца, родители и учители? - Искам да кажа на българските родители, че докато спят през последните 10  години, защото тези учебници са в обращение от 2004  г., децата им бяха превръщани в антибългари, в една еничарска, безродна група, която гледа с присмех на собствената си история, народ и произход. Нека не се учудваме, когато собствените ни деца се обръщат и срещу нас, и срещу България. В крайна сметка когато някой израсне в кочина, няма как да очакваме от него да стане висококултурен джентълмен. От нас зависи какви ще бъдат наследниците ни. Те са огледало на нас самите, така че няма какво да говорим за децата, нека говорим за родителите. Там е проблемът. Докато те търпят страната да бъде управлявана от хора, които не са българи нито по възпитание, нито по поведение, то България определено ще загине. Интервюто взе Цветелина Цветанова

Министърът на енергетиката: За да се спрат кражбите на ток трябва да прилагаме по-добре Наказателния кодекс

  Въпросът с цената на тока, която плащат тези, които крадат, е въпрос, който трябва да намери решението си максимално бързо, защото от това губим всички ние. Не е справедливо и обосновано този, който краде ток да плаща по-малко от този, който е изряден платец. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на дискусия, посветена на превенцията на кражбите на електроенергия и енергийни съоръжения, пише БГНЕС. Петкова определи кражбите на електроенергия и енергийни съоръжени като изключително важен проблем, който стои на дневен ред от много години. Тя подчерта, че с общи усилия трябва да се намери пътя за разрешаването му. „Тази тема е много важна и касае всички нас, защото, когато има посегателство върху електропреносната мрежа от това страдат всички и всички трябва да платим. Темата за кражбата на ток е много важна и от гледна точка на енергийната ни сигурност. Когато има посегателство върху електропреносната мрежа има и много сериозни рискове върху цялата енергийна мрежа”, заяви Петкова. Тя бе категорична, че трябва да се намери пътя за борба с този проблем. „Трите електропреносни дружества генерират загуба в милиони левова от кражбата на ток. За 2015-2016 г. до този момент посегателствата към ЕСО са 17 на брой и щетите са в милиони левове”, обясни енергийният министър. Теменужка Петкова припомни, че кражбата на електрическа енергия е визирана и в Наказателния кодекс и представлява криминално деяние, за което се предвиждат санкции, включително лишаване от свобода. „Трябва да направим така, че тази разпоредба да действа, ако тя действа съм сигурна, че ще има много силен превантивен ефекти и ще намали желанието на други лица да посягат към кражба на електрическа енергия”, каза още министърът на енергетиката. След като чу мнението на представителите на трите електроразпределителни дружества у нас, Петкова заяви, че изводът не може да е друг освен формиране на обществена нетърпимост към подобни деяния. „Правителството застава категорично зад такава позиция и ще работим за това този проблем да бъде преодолян. Въпросът с цената на тока, която плащат тези, които крадат, е въпрос, който трябва да намери решението си максимално бързо, защото от това губим всички ние. Не е справедливо и обосновано този, който краде ток да плаща по-малко от този, който е изряден платец. Тук е много важна ролята на КЕВР, които ще направят всичко възможно този дисбаланс да бъде елиминиран”, посочи Петкова. Относно кражбите на енергийната инфраструктура, тя коментира, че и това е много важен проблем, който рефлектира пряко върху енергийната сигурност на страната. „Трябва да се намери начин този риск да бъде минимизиран. Може би е мястото да се помисли тук за някакви промени в законодателството. Трябва да се намери начин, който да отдели по определени критерии тази част от критичната инфраструктура и тя да се третира по по-специален начин и, когато има посегателство върху нея производството да е по-бързо и с по-сериозни санкции”, убедена е Теменужка Петкова. Във връзка с криминализирането на деянията, свързани с продажба на метали и скрап, енергийният министър посочи, че може да се мисли и в тази посока и да се немери решение. „Добре е всички ние да инициираме създаването на съвместна работна група под егидата на МЕ, в рамките, на която да формираме предложения за законодателни предложения, които да дадат възможност за цялостно решаване на проблема. Такава група ще е много важна и полезна с оглед на това, че в края на годината ще има промяна на Закона за енергетиката във връзка с пълната либерализация на енергийния пазар. Бихме могли да инициираме промени в законодателството, които да дадат резултат максимално бързо”, уверена е Петкова. Има предложение цената на киловат час за лицата, които крадат ток, да се вдигне, каза още Петкова. Наказателният кодекс е предвидил разпоредба, съгласно, която, когато се установи по съответния ред, че има незаконно посегателство върху електроенергийната система, газопреносната мрежа и топлоснабдителната система, е предвидена санкция и наказание - лишаване от свобода. „Има подобни присъди, но голям част от тях не са влезели в изпълнение за лицата, които са откраднали електрическа енергия. На лице е много сериозна воля от страна на правителството, парламента, този проблем да бъде решен. Той седи на дневен ред от много дълги години, но решаването му преминава през определени стъпки, които трябва да бъдат извървени. предложих да се създаде съвместна работна група, която да излезе с конкретни законови предложения”, посочи Петкова. Тя, обаче обясни, че към настоящия момент съществува несправедливост, че тези лица, които крадат ток, плащат по цена, която е на технологични разходи, които са приблизително около 6 ст. на киловат час. „Тези 6 ст. включват цената за пренос и задължение към обществото. Лоялните клиенти плащат около 13-15 ст. на киловат час. Това е недопустимо. Според мен проблемът идва през 2014 г., когато бившата КЕВР приравнява тези кражби към технологичните разходи, които се заплащат от електроразпределителните предприятия”, разясни ресорният министър. „Имаме идеята и амбицията това да бъде променено като предложението, което беше направено е тази цена да бъде за цена на недостиг на балансиращия пазар, която е приблизително около 20 ст. на киловат част, която трябва да заплащат тези недобросъвестни лица за всеки откраднат киловат час. Към настоящия момент се начислява за 3 месеца, предложението беше този период да бъде увеличен до 6 месеца назад да се плаша калкулация за 20 ст. на киловат част. Това е предложение, което се надявам д бъде обсъдено с КЕВР и да бъдат предприети действия”, заяви Петкова и допълни, че това са правомощия изцяло на КЕВР и, за да се стигне до подобна промяна трябва да се променят правилата за търговия. надявам се това да бъде факт съвсем скоро. Предстои да се реши този проблем, правителството има воля и това нещо ще се случи, зарече се Петкова. Относно посещението й в Кипър тя коментира, че вчера е било проведено първото заседание на работна група и от страна на Кипър е бил проявен много сериозен интерес към концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България и възможността един от източниците за доставка на природен газ за газовия хъб „Балкан” да бъде именно кипърски газ от находището „Афродита”. Тя подчерта още, че се надява утре парламентът да приеме на второ четене законопроектът за помощта за НЕК.