04.12.2016

Резултати от търсенето

„Каста дива“ гостува на оперния фестивал „Афродита“ в Пафос

Лятното издание на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива” ни „пренася” на остров Кипър в Средиземно море – там, където според древногръцките митове и легенди от морската пяна се е родила богинята на любовта и красотата Афродита. Мястото е в югозападната част на острова в областта Пафос. Нарича се „Petra tou Romiou” или „Скалата на Афродита”. Наистина е приказно красиво и изпълнено с позитивна енергия! Представете си малък залив с пясъчен плаж сред варовикови скали. Сините морски води ту спокойно галят пясъка под топлите слънчеви лъчи, ту мощно се разбиват в скалите с грохот и с пухкава бяла пяна, сред която, според легендите, се е появила Афродита. По плажа хората правят върху пясъка сърца от камъчета. Всяко лято по три милиона туристи пренареждат тази мозайка. Влюбени двойки си правят фото сесии сред скалите. Аз също направих доста снимки и успях да си намеря камъче, изваяно от вълните във формата на сърце! Бих постояла още там, на скалата на Афродита, но в западната част на Кипър, в областта Пафос ме очаква цял туристически маршрут, посветен на богинята на любовта и красотата. Той преминава през древния град Пафос, край село Куклия, където е светилището на Афродита и продължава през планината на север до Полис Хрисохус, близо до който се намират т.нар. „Бани на Афродита”. Там богинята се е къпела в кристално чистите води на малко езеро в естествена пещера, обгърнато от свежата зеленина на древно смокиново дърво. Но да се върнем в град Пафос, където всяко лято има престижен оперен фестивал на името на богинята на любовта и красотата Афродита. През годините в него са гостували трупите на Балшой театър, Мариинския театър, Театър Виелки Варшава, Арена ди Верона, Оперния театър на Триест и още, и още. Незабравими за публиката остават и спектаклите на Софийската национална опера на 4-и, 5-и и 6-и септември 2009 г. – на операта „Лакме” от Делиб, под диригентството на маестро Франческо Роза, с Петя Иванова и Диана Василева в главната роля, във великолепната постановка на акад. Пламен Карталов. На живописното пристанище в Пафос се издига средновековният замък, построен на мястото на стара византийска крепост през 13-и век от династията Лузинян, владетели на Йерусалимското кралство, Кипърското кралство и Киликийска Армения. Всъщност и той е разрушен през 16-и век и построен и укрепен наново от турците, след като превземат острова. В днешно време Замъкът на пристанището в Пафос всяка година в началото на месец септември се превръща в естествен декор на оперни продукции „под звездите”. Тази година беше 18-ото издание на оперния фестивал „Афродита” в Пафос. На 2-и, 3-и и 4-и септември се играха спектаклите на операта „Дон Жуан” от Моцарт – продукция на „Centro Formazione Alta Cultura” Парма с участието на Кипърския симфоничен оркестър. Бях щастлива да бъда сред гостите на този перфектно организиран фестивал! На пристанището край стените на средновековния замък се строи сцената и зрителната площадка – стабилна амфитеатрална конструкция с 2 209 седалки, обзаведени с удобни възглавнички.  На три места, така че да има подходящи за всички зрители, се прожектират субтитри на гръцки и на английски език. Спектаклите на операта „Дон Жуан” от Моцарт на 2-и, 3-и и 4-и септември – продукция на оперна компания от Парма с участието на Кипърския симфоничен оркестър, бяха с много високо качество! И двата състава солисти в трите фестивални вечери бяха много добри без компромиси. Италианският диригент Матео Белтрами изгради много стилни в музикално отношение спектакли, а знаем колко трудно е да се изпълни стилно Моцарт! Неслучайно освен голяма кариера на италианските сцени, маестро Белтрами има престижни изяви и на немски сцени като Земперопер в Дрезден и Щатсопер в Щутгарт, където е дирижирал спектакли с участието на знаменития тенор Йонас Кауфман! Но най-силно ме впечатли прекрасното звучене на Кипърския симфоничен оркестър с концертмайстор Волфганг Шрьодер. Първо, за разлика от България, където все още имаме добри инструментални школи, но младите български музиканти бързат да отпътуват от страната, в Кипър няма музикална академия с традиции, но явно има достатъчно висок стандарт, който привлича обратно младите кипърски музиканти, изучили се в чужбина. И второ, явно има достатъчно висок стандарт, за да бъдат привличани и добри чуждестранни музиканти. И така – спектаклите на операта „Дон Жуан” от Моцарт с участието на италианските солисти, хор „Джузепе Верди” от Парма и Кипърския симфоничен оркестър под диригентството на Матео Белтрами ни доставиха голяма музикална наслада! Режисьорът Марчело Липи, художникът на декорите и костюмите Алфредо Троизи и художничката на осветлението Фиамета Балдизери бяха направили и красив класически спектакъл, който създаваше три часа истинско музикално-театрално вълшебство в топлите летни вечери на пристанището в Пафос. Спектакълът беше много хубав! Много ми хареса, казаха възрастна дама от Германия, млада жена от Великобритания и господин от Бразилия, който за първи път гостува в Кипър. Операта „Дон Жуан“ на Моцарт е забележителна! Музиката е чудесна! Изпълнителите са прекрасни! Природата е толкова красива, звездното небе! Гледала съм много спектакли тук и всички са били много добри, сподели дама от Русия, която живее на острова и редовно следи фестивала „Афродита”. Възторжени бяха отзивите на щастливата публика след финалния спектакъл на операта „Дон Жуан“ на фестивала „Афродита“ в Пафос, който беше уважен и от кмета на града, и от президента на Кипър. Организаторите на фестивала „Афродита” вече започват да подготвят следващото му издание. Ако планирате Вашата лятна ваканция през първата седмица на месец септември 2017 г. на остров Кипър, ще имате шанс да гледате в европейската столица на културата Пафос някой от спектаклите на операта „Отвличане от Сарая” от Моцарт. Билетите са от 25 до 70 евро. Продължаваме нашата разходка из остров Кипър. Отправяме се на югоизток от Пафос към Лемесос или Лимасол. Според древногръцките митове и легенди тук е роден изкусен скулптор. Той изработил от слонова кост толкова прекрасна статуя, че се влюбил в нея. Молел горещо боговете да го дарят с такава жена. Трогната, богинята на любовта и красотата Афродита вдъхнала живот на статуята. Досетихте ли се? Това са Пигмалион и неговата Галатея. От любовта им се родил Пафос, а внукът им Кинир станал първият жрец в храма на Афродита в стария град Пафос в Кипър. Ето още една легенда: Дъщерята на Кинир Мирта била ослепително красива и толкова горда, че се сметнала за още по-красива от Афродита. За наказание богинята я превърнала в дърво. От дървото се родил Адонис. Израснал много красив младеж и изкусен ловец. Един ден по време на лов преминал покрай „Баните на Афродита” в северозападната част на остров Кипър, където богинята се къпела в прохладните чисти води. Двамата се влюбили силно един в друг, но не след дълго любовта им разгневила съпруга на Афродита. Той изпратил един глиган да подгони и убие младежа. Афродита дълго търсила смъртно ранения Адонис по капките от кръвта му, които се превърнали в анемонии. Богинята била безутешна. Трогнат от скръбта й, бащата на всички богове и хора Зевс наредил на бога на подземния свят Хадес да пуска Адонис обратно на земята шест месеца през годината. И тогава цялата природа сякаш се преражда, защото Афродита отново се радва на своя любим. А тези две легенди са пресътворени в много произведения на литературата и изкуствата. Сред тях са „Метаморфозите” на римския поет Овидий и пиесата „Пигмалион” на английския драматург Джордж Бърнард Шоу, по които американският композитор Фредерик Лоу създава великолепния мюзикъл „Моята прекрасна лейди” – най-любимият мюзикъл на българската публика според националната анкета на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива”. След Пафос и Лимасол вече сме в Ларнака – третият по големина град в Кипър, построен на мястото на древния Китион, дом на важни исторически забележителности, сред които ще спомена три. В Китион възкресеният от Исус Христос Лазар е бил ръкоположен от апостолите Варнава и Марко за епископ. Тук е живял 30 г. и тук се съхраняват мощите му във великолепния храм „Свети Лазар”, построен от император Лъв Шести Философ през 9-и век и възстановен през 17-и век. На 11 километра от Ларнака се намира още една византийска църква – „Панагия Ангелоктисти” или „Богородица Ангелоградена”, в която е съхранена изключително ценна мозайка от 6-и век. Тя изобразява Богородица с Исус Христос сред архангелите Михаил и Гавриил и се оценява като равна на мозайките от Равена! В близост се намира и много голяма светиня за мюсюлманите. Това е джамията Хала Султан, посветена на роднината на пророка Мохамед Ум Харам – четвърто по важност място за поклонение след Мека, Медина и Ал Акса в Йерусалим. На път за Ларнака ми се случи нещо много интересно! Искрено вярвам, че няма случайни неща в живота ни! В самолета за Ларнака срещнах една забележителна дама, която много високо ценя като музикант и като мениджър – директорът на Варненската опера и Драматичния театър "Стоян Бъчваров", сопранът Даниела Димова. А тя ме запозна с още една дама, която заслужава огромно възхищение и уважение като музикант и като мениджър –  мецосопранът Цвета Христофору. Тя също е от Варна, вече 20 години живее в Кипър и създава на острова най-напред първата оперна школа за млади оперни певци, а след това през 2008 г. и първата оперна компания в Кипър. С нея поставя най-напред операта „Дидона и Еней” от Пърсел, следват „Сватбата на Фигаро” , „Дон Жуан” от Моцарт и други, а това лято подготвя още един голям проект. Той е постановка на операта „Орфей и Евридика” от Глук в театъра в Ларнака, която ще бъде заснета от кипърската телевизия и със записа ще се кандидатства за още един, грандиозен проект. За всичко това чуйте в звуковите файлове в разговора с Цвета Христофору и Даниела Димова, които освен че излъчват еднаква силна енергия и ентусиазъм, имат и изключителна визуална прилика и ще се превъплътят съответно в ролите на Орфей и Евридика.

„Академичният симфоничен оркестър е уникален състав, истински преподавател за студентите“ – проф. Ивайло Кринчев за предстоящия празничен концерт

След броени дни НМА „Панчо Владигеров“ ще отбележи 60-ата годишнина от създаването на Академичния симфоничен оркестър. Това е и повод да се обърнем към историята на състава. Днес едва ли можем да си представим културния живот на страната ни без музикалните институции и постоянно обновяващия се списък на талантливи диригенти и виртуозни солисти. Независимо от добрите традиции и постижения в тази област, началото не е толкова отдалечено от днешния ден. Първият оркестър в България е създаден в средата на XIX век от унгареца Михай Шафран – емигрант, който събира само чужденци емигранти. Националната музикална академия – най-старото висше музикално учебно заведение, възпитало поколения прекрасни изпълнители и теоретици, се ражда през 1921 г. Седем години по-късно преподаватели и студенти обединяват ентусиазма си в Академичния симфоничен оркестър, който прави първите си стъпки  под ръководството на големия цигулар и диригент Саша Попов. Независимо, че има учебни функции, съставът развива голяма концертна дейност в страната, а за около година дори издава списание „АСО“, в което се организира историческата дискусия за националния музикален стил. Ще попитате защо НМА отбелязва 60, а не 88 години от създаването на своя оркестър – отговор дава  заместник ректорът проф. д-р Ивайло Кринчев. Историята на този състав е доста противоречива. За първи път се ситуира през 1928 г., както е известно от научните изследвания. След това променя името и принадлежността си. Едва през 1956 г. е във вида, в който го познаваме днес. Всъщност, това е един уникален състав. Във времето постепенно се избистря концепцията за неговото място в Академията. Симфоничен оркестър с богата концертна програма, той се превръща в своеобразен преподавател за студентите. Незаменима е ролята му в обучението на бъдещите професионалисти. Имената на известните творци, заставали на диригентския му пулт, са наистина много. Със сигурност е невъзможно да изброим всички, но в никакъв случай не бива да пропускаме Саша Попов, както и проф. Асен Найденов, който е начело на оркестъра през 1956 г. С историята му са свързани личности от ранга на Влади Симеонов, Константин Илиев, Иван Маринов… Дългогодишен преподавател по оперно-симфонично дирижиране е и уважаваният проф. Васил Казанджиев. Дори не можем да си представим колко музиканти са градили опит и знания, благодарение на оркестъра. Бих казал, че цялата година минава под знака на този празничен повод, но големият концерт, с който специално го отбелязваме, е на 30 септември. За първи път у нас ще прозвучи Концерт за клавирно трио и струнен оркестър от Бохуслав Мартину. В триото участват изтъкнати наши професори – Велислава Георгива (пиано), Йосиф Радионов (цигулка) и Анатоли Кръстев (виолончело). Диригент е Георги Патриков –млад колега, главен асистент в катедрата по дирижиране. Втората част от концерта е посветена на 85-годишнината от рождението на Цветан Цветанов - позабравен български композитор, може би защото си отиде много рано. Той беше дългогодишен преподавател по хармония и композиция. Ще прозвучи неговата Четвърта симфония, която години наред отсъства от репертоара на оркестрите у нас. Искам да подчертая, че на 60-годишнината са посветени всички изяви на студентите по оперно-симфонично дирижиране, които изнасят концерти съвместно със своите състуденти – певци и инструменталисти.

НМА „Проф. Панчо Владигеров“ отбелязва с два тържествени концерта своята 95-годишнина

Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ отбелязва своята 95-годишнина с два тържествени концерта – на 5.12 от 18 часа, в голямата зала на Академията и в Старозагорската опера на 6.12 от 19 часа. Програмата представя произведения от Васил Казанджиев, Любомир Пипков, Александър Райчев, Гаетано Доницети, Джакомо Пучини, Франц Шуберт и разбира се – творби от Панчо Владигеров. Академичният симфоничен оркестър, под диригентството на проф. Пламен Джуров, ще бъде на сцената заедно с избрани солисти, носители на престижни награди. За празничните концерти, както и за някои новини около дейността на НМА, разказва ректорът проф. Димитър Цанев. Програмата на концерта е разнопосочна. Подбрана е така, че да представи общото ниво на студентите в различните специалности – инструменталисти, певци, ансамблово музициране. Обликът на Академията през годините не се е изменил толкова в идейно отношение, колкото в областта на технологиите, образователната среда и международните контакти. Това включва всички нововъведения в изучаваните сфери и повишеното присъствие на хуманитарни науки. По отношение на определени специалности ние много плътно сме свързани с електронните инструменти, докато в областта на т.нар. класическо обучение, предпочитаме да следваме старите традиции. Бъдещите ми планово са свързани с „изнесена центробежна политика“ на международен обмен и популяризиране на вътрешната ни продукция. Наскоро успяхме да закупим нов концертен роял от най-висок клас, който е една неприкрита наша гордост. Когато се заговори за световни музикални центрове, присъствието ни там е решаващо. Получените награди в областите на вокалното и инструментално изкуство са неизброими. Престижът е видим, а следата, която България е оставила в европейското културното наследство, е дълбока, независимо, че е малка страна. Става въпрос за изключително високи постижения. Бих искал да изкажа благодарностите си на всички, които съдействат за поддържането на това ниво, доказано и по рейтинговата система, където отново сме на първо място. Това е реалното състояние на Академията, както по отношение на преподаването, така и спрямо творческото равнище на нашите студенти. Ето и малко история: Държавната музикална академия, както се нарича в началото, е създадена по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски. Узаконена е с Царски указ от 21 юли 1921 г., на Цар Борис III. През 1928 г. започва дейността си Академичен симфоничен оркестър, ръководен от големия български диригент проф. Саша Попов. Той става основа за създаването на Царския симфоничен, предшественик на Софийската филхармония. През 1954 г. в Академията вече има три факултета, впоследствие тя е преименувана на Българска държавна консерватория. През 1955 г. е създаден щатен хор и отново – симфоничен оркестър. Към Вокалния факултет се основава Оперна студия и Учебен музикален театър. През 2006 г. учебното заведение получава името, което носи и до днес – Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”.  В настоящия момент там се изучават 46 специалности в различни образователни степени. Постоянно се организират и майсторски класове, лекции и концерти на изтъкнати музиканти.

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 11 до 20 септември 2016 г.

11 септември 3.00 часа – Карл Мария фон Вебер (1786-1826), увертюра към „Вълшебния стрелец“. 3.12 часа – Паул Константинеску (1909-1963), Троен концерт за цигулка, чело и пиано. Соло цигулка - Рафаел Бутару; соло чело - Ръзвáн Сума; соло пиано - Ребека Омордия. 3.40 часа - Модест Мусоргски, оркестрация Морис Равел, „Картини от една изложба“. Изпълнява Националният оркестър на Румънското радио с диригент Николае Молдовяну. 4.14 часа - Антонио Вивалди (1678-1741), Концерт в ре мажор (RV.208), „Великият могул“. Изпълнява Елизабет Уолфиш (барокова цигулка) с Австралийския бранденбургски оркестър. Диригент – Пол Дайър. 4.29 часа - Роберт Шуман (1810-1856), Соната за пиано № 1 във фа диез минор, oпус 11. Изпълнява Маурицио Полини (пиано). 12 септември 3.00 часа - Франо Парач (р. 1946), Колелото на късмета (Fortunae rota). 3.17 часа - Алфред Шнитке (1934-1998), Концерт за хор. Изпълнява Хорът на Хърватската радио-телевизия с диригент Тончи Билич. 3.56 часа - Модест Мусоргски (1839-1881), „Картини от една изложба“. Изпълнява Фазъл Сай (пиано). 4.29 часа - Морис Равел (1875-1937), Струен квартет във фа мажор. Изпълнява квартет „Биава“. 13 септември 3.00 часа - Ференц Лист (1811-1886), Унгарска рапсодия № 8 във фа диез минор (S.244). 3.09 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), аранжимент Игнац Фридман (1882-1948), „Сицилиана“ из Соната в ми бемол мажор BWV.1031. 3.12 часа - Мориц Мошковски (1854-1924), Любовен валс (op. 57/5). 3.17 часа - Антон Рубинщайн (1829-1894), Баркарола № 5 в ла минор (op.93/7). 3.24 часа - Фридерик Шопен (1810-1849), Етюд в до мажор (op.10 No. 1). 3.35 часа - Леополд Годовски (1870-1938), валс „Стара Виена“. 3.39 часа - Шарл-Валантен Алкан (1813-1888), Валсово движение из „Три бравурни етюда“, oпус 16. Изпълнява Алберт Мамриев (роял „Блютнер“) 3.45 часа - Ференц Лист (1811-1886), симфонична поема „Мазепа“. Изпълнява Литовският национален симфоничен оркестър с диригент Юозас Домаркас. 4.02 часа - Макс Регер (1873-1916), Интермецо в ми бемол минор (oпус 45 № 3). Изпълнява Макс Регер (пиано). 4.06 часа - Йоханес Брамс (1833-1897), Интермецо в ми бемол минор, oпус 118 № 6. Изпълнява Константин Игумнов (1873-1948), пиано. 4.11 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), транскрипция Ференц Лист (1811-1886), Фантазия върху „Атинските развалини“ от Бетовен (S.389). Изпълнява Феручо Бузони (1866-1924), пиано. 4.23 часа - Карл Мария фон Вебер (1786-1826), Брилянтно рондо в ми бемол мажор, oпус 62. Изпълнява Раул Пуньо (1852-1914), пиано. 4.29 часа - Рихард Вагнер (1813-1883), Прелюд към „Парсифал“. Изпълнява Феликс Мотл (1856-1911), пиано. 4.41 часа - Рихард Вагнер (1813 - 1883), „Сбогуването на Брунхилда“ из „Залезът на боговете“. Изпълнява Биргит Нилсон (мецосопран) с Оркестъра на Кралския Концертгебау. Диригент - Пиер Монтьо. 14 септември 3.00 часа - Георг Бенда (1722-1795), Клавирна соната в до мажор. 3.10 часа - Йозеф Антон Щефан (1726-1797), Клавирна соната в ми бемол мажор. 3.26 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Клавирна соната в сол мажор K.283. 3.39 часа - Фридрих Вилхелм Руст (1739-1796), Клавирна соната в ре мажор. 3.53 часа - Йозеф Хайдн (1732-1809), Клавирна соната № 49 в ми бемол мажор, Hob. XVI:49. 4.10 часа - Йозеф Хайдн (1732-1809), Престо из Клавирна соната № 54 в сол мажор, Hob XVI:40. Изпълнява Едоардо Торбианели (фортепиано). 4.14 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Клавирно трио в до минор, oпус 1 № 3. Изпълняват Катарин Гауърс (цигулка), Адриан Брендел (чело) и Пол Люис (пиано). 4.44 часа - Йозеф Хайдн (1732-1809), Симфония № 26 в ре минор H.1.26 (Оплакване). Изпълнява „Оркестра либера класика“ с диригент Хидеми Сузуки. 15 септември 3.00 часа - Шарл Дюпар (1670 - 1740), Увертюра. 3.04 часа -Анри дю Мон (1610-1684), „О, Вечност“. 3.10 часа - Шарл Дюпар (-1670 - 1740), Анри дю Мон (1610-1684) Сарабанда, Мотет In lectulo meo. 3.18 часа - Робер дьо Визе (ок. 1655- ок.1732/3), Сюита в сол мажор. 3.32 часа - Себастиан льо Камю (1610-1677), „Нека нощта продължава“, дворцова ария. 3.37 часа - Франсоа Дюфо (преди 1604-ок.1672), Оноре д'Амбри (втора половина на 17-и век), Пиеса за арфа и дворцова ария „Сладката тишина на нашата гора“. 3.43 часа - Себастиан льо Камю (1610-1677), Гаспар льо Ру (1660-1707), Ламбер Мишел (1610- 1696), Две френски арии и една пиеса за чембало. 3.52 часа - Марк-Антоан Шарпантие (1634-1704), Шакона и Ария. 3.57 часа - Гийом-Габриел Нивер (ок. 1632-1714), мотет „Благословена е Мария“. Ансамбъл „Граунд флор“: Вива Бианка Луна Бифи (сопран), Жулиет Пере (сопран), Марк Мойон (тенор), Бенямин Шерер Кесада (цигулка), Етиен Галетие (теорба), Елена Андреев (чело), Анжелик Мойон (арфа), Гвенаел Алибер (чембало). 4.04 часа – Доменико Скарлати (1685-1757), Соната във фа минор (K. 69). Изпълнява Йоана Бошляк-Гурньок (чембало). 4.08 часа – Винсенте Адáн (1775-1787), Второ ново дивертименто. Изпълняват Дагмара Капчинска (чембало) и Комале Акакпо (дулцимер). 4.21 часа – Доменико Скарлати (1685-1757), Соната в сол минор (K. 88) за двама чембалисти. Изпълняват Дагмара Капчинска и Гвенаел Алибер. 4.30 часа - Антонио Солер (1729-1783), Фанданго. Изпълняват Фредрик Фром (цигулка), Бенямин Шерер Кесада (цигулка), Теодоро Баý (виола д'арко), Хагер Ханана (чело), Йоана Бошляк-Гурньок (чембало), Дагмара Капчинска (чембало), Гвенаел Алибер (чембало), Болете Роед (флейта), Комале Акакпо (дулцимер). 4.37 часа - Луиджи Бокерини (1743-1805), Концерт за чело и оркестър в сол мажор (No.4) (G.481). Изпълнява Моника Лесковар (чело) с Вараждинския камерен оркестър. Диригент - Давид Герингас. 4.55 Кристоф Вилибалд Глук (1714-1787), „Танци на фуриите“, балетна музика из „Орфей и Евридика“. Изпълнява Австралийският бранденбургски оркестър с ръководител Пол Дайър. 16 септември 3.00 часа - Йозеф Сук (1874-1935), симфонична поема „Прага“, oпус 26. 3.26 часа - Йозеф Сук (1874-1935), Симфония № 1 в ми мажор, oпус 14 (1897-99). Симфоничен оркестър на Чешкото радио с диригент Ондрей Ленард. 4.09 часа - Антонин Дворжак (1841-1904), Клавирен квинтет № 2 в ла мажор, oпус 81. Изпълняват Янине Янсен и Андерш Нилсон (цигулки), Юлиан Рахлин (виола), Торлейф Теден (чело) и Итамáр Голáн (пиано). 4.49 часа - Сестра Киара Маргарита Коцолани (1602-ок.1677) двугласен мотет O quam bonus es. Изпълнява ансамбъл „Капела Артемизия“ с ръководител Кендас Смит. 17 септември 3.00 часа - Йоханес Брамс (1833-1897), Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, oпус 77. Соло цигулка - Франк Петер Цимерман. 3.40 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), аранжимент Йоханес Брамс (1833-1897), Алегро из Соната за цигулка № 2, BWV 1003. Франк Петер Цимерман (цигулка). 3.46 часа - Йоханес Брамс (1833-1897), Симфония № 1 в до минор, oпус 68. Оркестър на Швейцарското италианско радио с диригент Маркус Пошнер. 4.32 часа - Клара Шуман-Вийк (1819-1896), Клавирно трио, oпус 17 в сол минор. Изпълняват Ева Цурбрюг (цигулка), Ангела Шварц (чело) и Ерика Радермахер. 18 септември 3.00 часа - Антонин Дворжак (1841-1904), Концерт в си минор, oпус 104 за чело и оркестър. Соло чело - Миша Майски. 3.39 часа - Пьотр Чайковски (1840-1893), Ария на Ленски из „Евгений Онегин“. Соло чело - Миша Майски. 3.46 часа - Йоханес Брамс (1833-1897), Симфония № 2 в ре мажор, oпус 73. 4.30 часа - Джузепе Верди (1813-1901), Прелюд из „Травиата“. Оркестър на Италианска Швейцария с диригент Маркус Пошнер. 4.35 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Соната за чело и пиано в ла мажор, опус 69. Изпълняват Джонг-Юнг Лий (чело) и Кюм-Бонг Ким (пиано). 19 септември 3.00 часа - Хайнрих Шюц (1585-1672), из „Давидови псалми“: „Из дълбините виках към тебе, Господи“, Псалм 130 (SWV.25); „При Вавилонските реки“ Псалм 137 (SWV.37). Изпълняват Академичният хор, Луцерн, Зив Браха (лютня), Арно Йохем (виолоне), диригент - Улрике Грош. 3.11 часа - Франк Мартен (1890-1974), Пасакалия (1944). Изпълнява Йоханес Щробл (орган). 3.23 часа - Игор Стравински (1882-1971), Меса за хор и духови инструменти. Изпълняват Академичният хор, Луцерт и Духовият ансамбъл при Луцернската консерватория. Диригент - Улрике Грош. 3.41 часа - Хайнрих Шюц (1585-1672), из Давидови псалми: „Господ е Пастир мой“, Псалм 23 (SWV.33); „Колко са любезни твоите селения“, Псалм 84 (SWV.29). Изпълняват Академичният хор, Луцерт и Духовият ансамбъл при Люцернската консерватория. Диригент - Улрике Грош. 3.54 часа - Марен Маре (1656-1728), Сюита № 2 за две виоли в сол мажор из „Пиеси за една и две виоли, Париж, 1686“. Изпълнява ансамбъл „Виол егал“: Сюзи Напър и Маргарет Литъл (виоли да гамба). 4.33 часа - Йозеф Мартин Краус (1756-1792), Четири интермедии и дивертименти към комедията на Молиер „Амфитрион“ VB.27 (Paris-Stockholm, 1785-87). Изпълнява ансамбъл „Л'арте дел мондо“ с диригент Вернер Ерхард. 20 септември 3.00 часа - Карл Нилсен (1865-1931), Струнен квартет № 1 в сол минор, опус 13. 3.27 часа - Пер Ньоргор (р. 1932), Струнен квартет № 1 Quartetto Breve. 3.35 часа - Карл Нилсен (1865-1931), Струнен квартет № 3 в ми бемол мажор, oпус 14. 4.07 часа - Традиционна скандинавска народна мелодия, аранжимент – Датският струнен квартет; Валс по Ласе от Люби. Изпълнява Датски струнен квартет: Руне Тонсгор и Фредерик Йоланд (цигулки), Асбьорн Ньоргор (виола), Фредрик Шьойен Шьолн (чело). 4.12 часа - Жан Сибелиус (1865-1957), Симфония № 4 в ла минор, oпус 63. Симфоничен оркестър на Шведското радио с диригент Даниел Хардинг. 4.53 часа - Фридерик Шопен (1810-1849), Ноктюрно в до минор, oпус 48 № 1. Изпълнява Тереса Кареньо (пиано), записано на механично пиано Велте-Миньон на 2 април 1905 година.

Музикалната академия празнува 60-годишнината на Академичния симфоничен оркестър

95 години се навършиха от създаването на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", а в самото начало на новата академична година идва друга важна годишнина - 60-ата откакто в Академията има професионален симфоничен оркестър, с който работят, учат и изнасят концерти студентите от диригентските и инструменталните класове. Новото ръководство на НМА, оглавявано от ректора проф. Димитър Цанев - виден наш пианист и доскорошен декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет, изрази в предаването "Алегро виваче" по Програма "Хоризонт" огромното си уважение към този уникален музикален апарат, който е колегиална опора за всички прохождащи на голямата сцена млади музиканти.На 30 септември от 19 часа в концертната зала на Музикалната академия с тържествен концерт ще бъде отбелязана 60-годишнината на Академичния симфоничен оркестър.Междувременно новата учебна година започна с ценна придобивка за НМА "Проф. Панчо Владигеров" - нов концертен роял.Чуйте от звуковия файл интервюто с проф. Димитър Цанев.

Първи концерт от новия сезон на Симфоничния оркестър на БНР - директно предаване от зала „България”, 14 октомври, 19 часа

Диригент - Росен Гергов, солист: Юлиян Хеденборг, пиано (Швеция). В програмата: • Добринка Табакова - „Тракия” (премиера за България); • Сергей Рахманинов - Концерт за пиано и оркестър № 2 в до минор, опус 18; • Игор Стравински - музика из балета „Петрушка” (версия от 1947). Концерта може да слушате по програма „Христо Ботев”. Росен Гергов завършва НМУ „Любомир Пипков” в София. Изучава пиано в класа на Милка Митева, кларинет при Борислав Йоцов, след което взема уроци и по дирижиране при Михаил Ангелов. Обучението си продължава във Виена при Леополд Хагер и Сейджи Озава. Гергов дирижира Симфоничния оркестър на Австрийското радио и телевизия (ORF) при дипломирането си и става асистент-диригент във Виенския симфоничен оркестър „Тонкюнстлер“ - позиция, която заема до 2009. Росен Гергов е лауреат на Първия международен конкурс за диригенти на името на Евгений Светланов през 2007. Неговият запис на творби от Дейвид Чески със Симфоничния оркестър на Норландс опера (Швеция) е номиниран за наградите Грами през 2008. Гергов има записи за Би Би Си, Баварското радио и Австрийското радио и телевизия. С богат опит със съвременна музика, Росен дирижира Israel Contemporary Players в представления на „Касандра” от Мишел и „Кайзерът на Атлантис” от Виктор Улман с Klangforum Wien. През изминалия сезон Росен Гергов дебютира с Немския симфоничен оркестър (Берлин) и Словашкия радиосимфоничен оркестър. Диригентът е работил с оркестри като Люксембургската филхармония, Би Би Си оркестър, Ensemble Modern, Токийския филхармоничен оркестър, Виенския симфоничен оркестър и много други. Юлиян Хеденборг е роден в Австрия и от малък започва да свири на пиано и цигулка. Музикалното си образование получава в едни от най-елитните музикални университети като „Моцартеум” в Залцбург, Университета за музикално и сценично изкуство във Виена, а през 2011 работи с проф. Тиконов в консерваторията „Хайдн”. През 2006 пианистът започва да експериментира с други жанрове и се изявява като бас китарист и пианист в различни състави. Този опит дава нов поглед на Хеденборг върху изкуството, който влияе върху неговите интерпретации на класическата музика. Музикантът концертира активно в Япония и САЩ, където музицира като част от камерен състав съвместно със своите двама братя. Хеденборг изнася и солови концерти в Австрия, Германия, Чехия, Словакия и Япония, последвани от дебютът му през този концертен сезон в София, заедно със Симфоничния оркестър на БНР и диригента Росен Гергов. Пианистът е носител на първи и специални награди от редица международни конкурси, някои от които за конкурса 21st Century Art в Португалия, Международен конкурс за класическа музика в Стокхолм, Швеция, Valsesia Musica Juniores Competiton, Италия и други. Юлиян Хеденборг е вдъхновен от съчетаването на различните форми на изкуствата и работи с Музея за съвременно изкуство във Виена „Къща 21”, с който реализира проект за развитие на модерното изкуство. Добринка Табакова е композитор на музика с „греещи тонални хармонии и величествен размах, които пресъздават силна емоционална дълбочина“, отбелязва „Уошингтон Таймс“ и списание „Страд“. Тя работи с едни от най-изтъкнатите музиканти и организации, между които Би Би Си, Кралското филхармонично дружество, Максим Рисанов, Джанин Янсен, Гидон Кремер, „Амстердам Синфониета“, хора на катедралата „Сейнт Пол” в Лондон, както и фестивали за класическа музика по цяла Европа, Америка и Хонг Конг. Табакова е работила със Симфоничния оркестъра на Българското национално радио по два специални проекта, част от Международната трибуна на композиторите. Първият авторски албум на Добринка Табакова - „Струнни пътеки”, записан на легендарната немска компания ЕСМ Records, е номиниран за най-добър класически албум на 56-тите награди „Грами“ в Лос Анджелис 2014. Тази година Табакова бе поканена да напише кантата за честванията на 400-ия юбилей от смъртта на Уилям Шекспир. Премиерата на кантата ‘Безсмъртния Шекспир’ беше изпълнена на тържествения концерт в катедралата, където писателя е погребан. Предстоят ангажименти със танцовата компания на Сидни и Радиооркестъра на Лайпциг. За своята творба „Тракия” композиторката казва: Тракия е първото симфонично произведение което написах като студент в консерваторията „Гилдхол”, Лондон, и премиерата му беше в залата „Барбикан” по време на конкурса за Златния Медал на консерваторията през 2001 година. Освен композиторския интерес към откриването на множеството звукови цветове, които могат да бъдат постигнати със симфоничния оркестър, произведението е вдъхновено от природата на тракийския регион и яркия контраст на низината обгърната от планините. *** Добринка Табакова (1980) Тракия (2001) Времетраене ок. 8 минути

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 21 до 31 октомври

21 октомври 3.00 часа - Густав Малер (1860-1911), Симфония № 1 в ре мажор. 3.57 часа - Густав Малер (1860-1911), „Блумине”. Румънски младежки оркестър с диригент Кристиан Мандял. 4.05 часа - Улви Джемал Еркин (1906-1972), Клавирен квинтет. Изпълняват Надя Неволович и Тимотé Копé (цигулки), Емилия Михаела Ротомеза (виола), Домитúй Копé (чело), Нора Бош (пиано). 4.28 часа - Фернандо Отеро (р. 1972), „Развълнувани”. 4.31 часа - Астор Пиацола (1921-1992), Милонга на Ангела. 4.38 часа - Хулиан Пласа (1928-2003), „Чернокосата”. 4.41 часа - Симоне фан дер Вейрден (р. 1990), Сан Гара. Трио за танго „Рофа”. 4.45 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Нощна пиеса (Nachtstück) D.672. 4.50 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Нощ и мечти D.827. 4.54 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Към Луната D.193. 4.57 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Странникът към Луната D.870. Илкéр Арджáюрéк (тенор) и Саймън Лепър (пиано). 22 октомври 3.00 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Ададжо и Фуга - две части из Соната за соло цигулка в сол мажор BWV.1001. Изпълнява Надя Неволович (цигулка). 3.11 часа - Роберт Шуман (1810-1856), Концерт за пиано и оркестър в ла минор, опус 54. Изпълнява Александър Павлович (пиано) със Симфоничния оркестър на Сръбската радиотелевизия. Диригент - Боян Суджич. 3.44 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Дивертименто в ре мажор K.136. Изпълнява квартет Фан Кюйк. 3.56 часа - Клод Дебюси (1862-1918), Соната за чело и пиано в ре минор. Изпълняват Едгар Морó (чело) и Пиер-Ив Одик (пиано). 4.08 часа - Сезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка и пиано (M.8) в ла мажор. Изпълняват Надя Неволович (цигулка) и Нора Бош (пиано). 4.38 часа - Пол Шонфийлд (р. 1947), Четири сувенира за цигулка и пиано. Изпълняват Елена Уриосте (цигулка) и Майкъл Браун (пиано). 4.50 часа - Артър Прайър (1869-1942), Валс-каприс: Малката Сузана. Изпълняват Питър Мур (тромбон) и Джонатан Уеър (пианофорте). 4.56 часа - Едуард Елгар (1857-1934), Любовен поздрав. Изпълняват Едгар Моро (чело) и Пиер-Ив Одик (пиано). 23 октомври 3.00 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), аранжимент Александър Зилоти (1863-1945), Прелюд в си минор BWV.855a. 3.05 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), аранжимент Сергей Рахманинов (1873-1943), Из Партита за цигулка No.3 в ми мажор BWV.1006: Прелюд, Гавот, Жига. Роман Лопатински (пиано) 3.13 часа - Алесандро Страдела (1639-1682), Солова кантата „Мъдростта и суетата”. Изпълнява Алисия Амо (сопран) с ансамбъл „Скола канторум басилиенсис. Алесандро де Марки - чембало и диригент. 3.28 часа - Камий Сен-Санс (1835-1921), Концерт за чело и оркестър № 1 в ла минор, опус 33. Изпълнява Александър Рам (чело) с Националната филхармония на Русия. Диригент - Владимир Спиваков. 3.48 часа - Бохуслав Мартину (1890-1959), Сонатина за кларинет и пиано. Изпълняват Анелийн фан Вау (кларинет), и Мартин Клет (пиано). 4.00 часа - Камий Сен-Санс (1835-1921), Mon coeur s'ouvre à ta voix из операта „Самсон и Далила“. Изпълняват Едгар Моро (чело) и Пиер-Ив Одик (пиано). 4.06 часа - Алесандро Страдела (1639-1682), Солова кантата „Като златна грива в небето”. Изпълнява Джулия Семендзато (сопран) с ансамбъл Скола канторум базилиенсис. Алесандро де Марки - чембало и диригент. 4.15 часа - Клод Дебюси (1862-1918), Струнен квартет в сол минор, опус 10. Изпълнява квартет Фан Кюйк. 4.42 часа - Сергей Рахманинов (1873-1943), аранжимент Алън Ричардсън (1904-1978), Вокализа, опус 34 № 11. Изпълнява Роман Лопатински (пиано). 4.49 часа - Антал Дорати (1906-1988), „Щурец и мравка”, № 1 из Пет пиеси за обой. Изпълнява Ева Стейно (обой). 4.52 часа - Виторио Монти (1868-1922), Чардаш. Изпълняват Едгар Моро (чело) и Пиер-Ив Одик (пиано). 4.57 часа - Григораш Йоника Динику (1889-1949), Хоро стакато. Изпълнява Румънският младежки оркестър с диригент Кристиан Мандял. 24 октомври 3.00 часа - Помпео Каничари (1670-1744), Меса кончертата за 8 гласа и басо континуо. Изпълнява ансамбъл „Кончерто романо“ с ръководител Алесандро Куарта. 4.05 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Соната за пиано D.959 в ла мажор. Изпълнява Шай Вознер (пиано). 4.46 часа - Йозеф Мартин Краус (1756-1792), Симфония в до мажор (VB.139). Изпълнява ансамбъл „Кончерто Кьолн”. 25 октомври 3.00 часа - Мартин Палмери (р. 1965) Меса за Буенос Айрес (Меса-танго за смесен хор, сопран, бандонеон, пиано и струнни). Изпълняват Лиляна Марин (мецосопран), Еуджен Негруца (акордеон), Думитру Матей (пиано), Руският национален камерен хор с ръководител Илона Степан, Руският национален камерен оркестър, диригент - Евгени Бушков. 3.36 часа - Фердинандо Карули (1770-1841), Рондо в ми минор. 3.38 часа - Марио Ганджи (1923-2010), Тарантела. 3.42 часа - Сержу Асад (р. 1952), Бразилски сцени: Пиноте; Ресифе дос кораис. 3.46 часа - Астор Пиацола (1921-1992), Танго-сюита за две китари (втора и трета част). 3.56 часа - Ерик Клептън (р. 1945), Сълзи в небето (Tears in Heaven). 3.58 часа - Сергей Орехов (1935-1998), Марджанджа. 4.01 часа - Емилио Медина (ок. 1892-1967), Тангийо. 4.04 часа - Валдир Азеведу (1923-1980), Влюбен. 4.07 часа - Фердинандо Карули (1770-1841), Рондо в сол мажор, опус 34. 4.11 часа - Андрю Йорк (р. 1958) Сандзен-ин. 4.16 часа - Паулу Белинати (р. 1950), Жонго. 4.21 часа - Херóнимо Химéнес (1854-1923), Сватбата на Луис Алонсо. 4.28 часа - Éктор Катромано (1945-2005), Венесуелски валс. 4.31 часа - Пако де Лусия (1947-2014), Момичето от тъмната врата (La Niña de Puerta Oscura). 4.33 часа - Пако де Лусия (1947-2014), Между две води (Entre dos aguas). 4.38 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Турско рондо (трета част из клавирна соната № 11 в ла мажор K.331) Китарно дуо Торнадо: Игор Тулинцев и Сергей Ковтунов. 4.41 часа - Мануел де Фая (1876-1946), Седем народни испански песни, аранжирани за тромпет и пиано. Изпълняват Алисън Болсъм (тромпет) и Аласдеър Бийтсън (пиано). 4.53 часа - Енрике Гранадос (1867-1916), аранжимент Крис Пол Харман, „Махата и славеят” из „Гойески”. Изпълняват Изабел Байракдарян (сопрано) и Браян Епърсън, Маурицио Баканте, Роман Борис, Саймън Фрайър, Дейвид Хетърингтън, Робърта Янсен, Пол Уиднър, Томас Уайби и Уинона Зеленка (чели). 26 октомври Феликс Менделсон (1809-1847), Елиас (Илия), опус 70, оратория. Изпълняват Карина Говéн (сопран), Роксана Константинеску (алт), Колин Балзър (тенор), Кристофър Първис (баритон), Датският национален концертен хор и Датският национален симфоничен оркестър. Диригент Масааки Сузуки. 3.00 часа - Първа част 4.06 часа - Втора част 27 октомври 3.00 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония кончертанте в ми бемол мажор K.364 за цигулка, виола и оркестър. 3.32 часа - Густав Малер (1860-1911), Симфония № 5 в до диез минор. Филхармония на Осло с диригент Василий Петренко. 4.44 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Струнен квартет № 4 в до мажор K. 157. Изпълнява ансамбъл „Армони юниверсел“. 28 октомври 3.00 часа - Густав Малер (1860-1911), Вълшебният рог на момчето, версия за глас и оркестър. Соло алт - Натали Стуцман, соло баритон - Йохан Ройтер. 4.00 часа - Жан Сибелиус (1865-1957), Симфония № 2 в ре мажор, опус 43. Датски национален симфоничен оркестър с диригент Василий Петренко. 4.47 часа - Пиер-Габриел Бюфарден (ок. 1690-1768), Концерт за флейта и оркестър в ми минор. Изпълнява Ернст Бургхард-Хилзе (флейта) с ансамбъл Академия за старинна музика Берлин. Диригент Щефан Май. 29 октомври 3.00 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), увертюра „Творенията на Прометей”, опус 43. 3.07 часа - Бела Барток (1881-1945), Концерт за пиано и оркестър № 3 Sz.119. Соло пиано - Дежьо Ранки. 3.30 часа - Ференц Лист (1811-1886), Света Доротея S.187. Дежьо Ранки (пиано). 3.33 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Симфония № 7 в ла мажор, опус 92. Национален оркестър на Франция с диригент Даниеле Гати. 4.13 часа - Йохан Непомук Хумел (1778-1837), Клавирен квинтет в ми бемол мажор/минор, опус 87, 1825 г. Изпълняват Тобиас Рингбор (цигулка), Ингегард Киркегор (виола), Джон Еде (чело), Хокан Ерен (контрабас), Стефан Линдгрен (пиано). 4.33 часа - Антонио Салиери (1750-1825), увертюра към „Пещерата на Трофоний“. Изпълнява Симфоничният оркестър на Ставангер с диригент Фабио Бионди. 4.40 часа - Луи Шпор (1784-1859), дуо за две цигулки във фа мажор, опус 148. Изпълняват Вилмош Сабади и Миклош Сентхейи (цигулки). 30 октомври Връщане към астрономическото часово време! 3.00 часа - Михаил Глинка (1804-1857), увертюра към „Руслан и Людмила”. 3.07 часа - Николай Римски-Корсаков (1844-1908), симфонична сюита Шехеразада, опус 35 Национален оркестър на Румънското радио с диригент Кристиан Мъчелару. 3.52 часа - Морис Равел (1875-1937), Утринна песен на шута (Alborada del gracioso) из „Огледала” (1905). Изпълнява Бент-Оке Лундин (пиано). 3.00 часа - Вилхелм Стенхамар (1871-1927), Струнен квартет No.3 във фа мажор, опус 18. Изпълнява струнен квартет Югдрасил: Хенрик Петершон и Пер Оман (цигулка); Роберт Вестлунд (виола); Пер Нюстрьом (чело). 3.32 часа - Едвард Григ (1843-1907), Четири псалма за баритон и смесени гласове, опус 74. Изпълнява Естонският филхармоничен камерен хор с диригент Пол Хилиър. 3.53 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Соната за цигулка № 3 в до мажор BWV.1005. Изпълнява Вилде Франг (цигулка). 4.17 часа - Феликс Менделсон (1809-1847), Симфония № 3 в ла минор, опус 56 „Шотландска”. Изпълнява Уелският национален оркестър на Би Би Си с диригент Ричард Хикокс. 31 октомври 3.00 часа - Феликс Менделсон (1809-1847), Симфония за струнни № 7 в ре минор. 3.23 часа - Антонин Дворжак (1841-1904), Серенада в ми мажор, опус 22 за струнен оркестър. Симфоничен оркестър на Шведското радио с диригент Томо Келер. 3.51 часа - Феликс Менделсон (1809-1847), Симфония № 5 в ре мажор, опус 107 „Реформационна”. Изпълнява Симфоничният оркестър на Шведското радио с диригент Даниел Хардинг. 4.21 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Струнен квартет № 1 в ре мажор, опус 11. Изпълнява струнен квартет „Тямел”. 4.51 часа - Феликс Менделсон (1809-1847), транскрипция Феликс Драйшьок (1860-1906), Сватбен марш и Танц на елфите из „Сън в лятна нощ”, опус 61 - Концертна парафраза. Изпълнява Феликс Драйшьок (1860-1906), пиано.

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 10 ноември 2016 г.

1 ноември Свири Симфоничният оркестър на Би Би Си. Диригент - Сър Ендрю Дейвис 3.00 часа - Фредерик Делиус (1862-1934) „В лятната градина”, за оркестър. 3.17 часа - Хю Ууд (1932), Epithalamium за хор и оркестър. Солист: Ребека Ботън (сопрано). С участието на Хора на Би Би Си 3.38 часа - Карл Нилсен (1865-1931), Концерт за кларинет и оркестър, опус 57. Солист: Марк Симпсън 4.02 часа - Морис Равел (1875-1937), Сюита №2 „Дафнис и Хлое” 4.19 часа - Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка и пиано в ла мажор. Изпълняват Алина Ибрагимова (цигулка) и Седрик Тибергиен (пиано) 4.46 часа - Роберт Шуман (1810-1856), Увертюра из междуактната музика към „Манфред”, опус 115. Диригент - Иржи Белохлавек. 2 ноември Изпълнения на Световния оркестър за мир с диригент Валери Гергиев 3.00 часа - Роксана Пануфник (1968), „Три пътя към мира”. 3.14 часа - Рихард Щраус (1864-1949), Симфонична фантазия „Жената без сянка” 3.34 часа - Густав Малер (1860-1911), Симфония №6 в ла минор. 4.52 часа - Аугуст Енна (1859-1939), Две пиеси из цикъла Кaverstykker: №2 (Валс) и №3 (Интермецо). Изпълнява на пиано Ида Чернецка. 3 ноември Изпълнения на Пиер Питцл (барокова китара) 3.00 часа - Творби за китара от Франческо Корбета (1615-1681) (1и 2) и Фердинандо Валдамбрини (3) 1.Folia; 2.Corrente; 3.Capona 3.08 часа - Джовани Батиста Граната (1620/21-1687), Фрагменти из Soavi Concerti di Sonate 3.15 часа - Творби за китара от Франческо Корбета (1615-1681) (1и 2), и Фердинандо Валдамбрини (3). Caprice de Chacone 3.19 часа - Робер дьо Визе (1655-1733), Фрагменти из „Тетрадка за китара” 3.29 часа - Франсиско Гуерау (1649-1722, Фрагменти из Poema Harmonico 3.42 часа - Франсиско Гуерау (1649-1722), Избрани пиеси за китара 3.51 часа - Гаспар Санц (1640-1710), Canarios 3.55 часа - Гаспар Санц (1640-1710), Paradettas 4.06 часа - Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка и пиано, аранжимент за флейта на Жан-Пиер Рампал. Изпълняват Карлос Брунел (флейта) и Левант Кенде (пиано) 4.32 часа - Кристоф Ернст Фридрих Вайзе (1774-1842), Симфония №6 в до минор. Изпълнява Концертен Оркестър на Датското радио. Диригент Адам Фишер. 4 ноември Изпълнения на духовия квинтет Ma'alot 3.00 часа - Антонин Дворжак (1841-1904), Три славянски танца: №8 в сол минор (опус 46 №8) , №10 в ми минор (опус 72 №2) и  №15 в до мажор (опус 72 –2) 3.15 часа - Астор Пиацола (1921-1992), „Четири сезона в Буенос Айрес” 3.38 часа - Скот Джоплин (1868-1917), Три рагтайма 3.47 часа - Феликс Менделсон-Бартолди (1809-1847), Музика за духови инструменти из „Сън в лятна нощ”   4.08 часа - Астор Пиацола (1921-1992), Café 1930 4.12 часа - Бела Барток (1881-1945), Концерт за пиано №3. Изпълнява Джейн Куп с Филхармоничния оркестър на Калгари. Диригент - Марио Бернарди 4.37 часа - Витолд Лютославски (1913-1994), Симфония №4. Изпълнява Варшавски филхармоничен оркестър. Диригент - Яцек Каспшчик. 5 ноември    Свири Националният оркестър на Румънското радио. Диригент - Кристиан Орозану 3.00 часа - Кароли Колдмарк (1830-1915), Концерт за цигулка №1 в ла минор. Солист: Антал Залай 3.37 часа - Бела Барток (1881-1945), Мелодия из Соната за соло цигулка. Изпълнява Антал Залай 3.43 часа - Йоханес Брамс (1833-1897), Три унгарски танца: №1 в сол минор, №5 в сол минор и №6 в ре мажор. 3.53 часа - Антонин Дворжак (1841-1904), Три славянски танца: №1 в до мажор (опус 46), №2 в ми минор (опус 72) и №8 в сол минор (опус 46) 4.07 часа - Александър Бородин (1833-1887), Половецки танци из операта „Княз Игор”. С участието на Академичния хор при Румънското радио, подготвен от Михаил Гоя 4.19 часа - Фредерик Шопен (1810-1849), 24 прелюда, опус 28. Изпълнява на пиано Беатриче Рана 4.57 часа - Никола Валет (1583 -1645), Carillon de village. Изпълнява на лютня Тойохико Сатох. 6 ноември Изпълнения на Балтийския Младежки симфоничен оркестър с диригент Кристиян Ярви 3.00 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Увертюра „Прометей”, опус 43. 3.06 часа - Жан Сибелиус (1865-1957), Балада из Сюитата „Карелия”, опус 11 3.14 часа - Войчех Килар (1932-2015), Orawa 3.23 часа - Кжищоф Пендерецки (1933), Адажио из Симфония №3 3.35 часа - Вилхелм Стенхамар (1871-1927), Mellanspel ur Sången, опус 44 3.40 часа - Карл Нилсен (1865 -1931), Рапсодична увертюра „Едно въображаемо пътешествие” 3.45 часа - Едвард Григ (1843-1907), Триумфален марш из Sigurd Jorsalfar 3.49 часа - Николай Римски-Корсаков (1844-1908), „Испанско капричио“, опус 34 4.04 часа - Арво Пярт (1935), Кантус „ин мемориам“ за Бенджамън Бритън 4.11 часа - Гелготас Гедимас (1980), „Никога не забравяй Космическия океан” 4.18 часа - Калнинс Имантс (1941), Първа част (Allegretto) из „Рок Симфония” (Симфония №4) 3.28 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Танц на шутовете из балета „Снегурочка”    4.33 часа - Георг Фридрих Хендел (1685-1759), аранжимент Даниел Шнайдер (1961) , Фрагменти из сюитата „Музика на водата” 4.40 часа - Хуго Алфвен (1872-1960), Финал на балета „Блудният син” 4.44 часа - Витолс Язепс (1863-1948), Jewels suite, опус 66. Изпълнява Латвийски национален симфоничен оркестър. Диригент - Янис Лиепнинс. 4.55 часа - Якоб Гаде (1879-1963), „Ревност” (Танго). Изпълнява Кристина Астранд (цигулка) с Датски национален симфоничен оркестър. Диригент - Джон Маусери. 7 ноември Творби от Йохан Себастиан Бах в изпълнение на хора и симфоничния оркестър на Западногерманското радио. Диригент - Хелмут Рилинг 3.00 часа - Кантата №43 Gott fahret auf mit Jauchzen. Солисти: Кристина Ландсхамер (сопрано), Сузане Лангнер (контраалт), Мартин Латке (тенор) и Кресимир Стражанац (бас) 3.21 часа - Концерт в ре минор за две цигулки и струнен оркестър. Солисти: Хосе Мария Блуменшейн и Бригите Крьомелбайн 3.37 часа - Кантата №11 Lobet Gott in seinen Reichen. Солисти: Кристина Ландсхамер (сопрано), Сузане Лангнер (контраалт), Мартин Латке (тенор) и Кресимир Стражанац (бас) 4.04 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 -1827), Соната за пиано №7 (опус 10 №3) в ре мажор. Изпълнява Ингрид Филтер 4.26 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Серенада в до мажор за струнни, опус 48. Изпълнява симфоничният оркестър на Радио Братислава. Диригент - Лудовит Райтер. 8 ноември Изпълнения на вокалния квинтет Die Singphoniker. Съпровожда на пиано Берно Шарпф 3.00 часа - Две песни по стихове на Йохан Волфганг фон Гьоте: Франц Шуберт (1797-1828), Sehnsucht и Георг Крайслер (1922-2011) - Frühlingsmärchen 3.08 часа - Три песни от Франц Шуберт (1797-1828): Zum Rundetanz, Die Nacht и Wein und Liebe 3.16 часа - Георг Крайслер (1922-2011), аранжимент Фанц Ксавер Das Mädchen mit den drei blauen Augen (Момичето с трите сини очи) 3.19 часа - Две песни от Франц Шуберт: Der Geistertanz и Das Dörfchen 3.26 часа - Георг Крайслер (1922-2011), Warum 3.28 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Grab und Mond 3.37 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Hüttenbrenner и Георг Крайслер (1922-2011), Please shoot your husband 3.44 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Ruhe, schönste Glück der Erde 3.49 часа - Георг Крайслер (1922-2011), Ich hab koa Lust 3.56 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Der Entfernten и Георг Крайслер (1922-2011), Sie ist ein herrliches Weib real 4.03 часа - Георг Крайслер (1922-2011), Der schöne Heinrich and Bidla Buh 4.13 часа - Георг Крайслер (1922-2011), Tauben vergiften im Park 4.16 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Trinklied 4.18 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Симфония №5 в си бемол мажор. Изпълнява Кралски „Концертгебау” оркестър. Диригент - Ленърд Бърнстейн 4.49 часа - Георг Фридрих Хендел (1685-1789), Трио-соната опус 2 - 5 в сол минор. Изпълнява ансамбъл Musica Alta Ripa. 9 ноември Изпълнения на Националния оркестър на Румънското радио с диригент Йозеф Хорват 3.00 часа - Николо Паганини (1782-1840), Концерт №1 в ре мажор, опус 6 за цигулка и оркестър. Солист: Йозеф Лендвай 3.32 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Ларго из Соната за цигулка №3 в до мажор. Изпълнява Йозеф Лендвай 3.35 часа - Николо Паганини (1782-1840), Вариации върху арията Nel cor piu non mi sento из операта на Паизиело „Хубавата воденичарка”. Изпълнява Йозеф Лендвай 3.39 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета” 4.01 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), „Италианско капричио“, опус 45 4.18 часа - Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен квартет, опус 35 в сол минор. Изпълняват музикантите от клавирно трио Kungsbacka и Лорънс Пауър (виола)   10 ноември Свири струнен квартет „Казалс” в състав: Вера Мартинес и Абел Томас (цигулки), Джонатан Браун (виола) и Арно Томас (виолончело) 3.00 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Струнен квартет в ла мажор, опус 18 №5 3.29 часа - Дмитрий Шостакович (1906-1975), Струнен квартет №6 в сол мажор, опус 101 3.53 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Струнен квартет в ми минор, опус 59 „Разумовски” 4.27 часа - Дмитрий Шостакович (1906-1975), „Полка” из второ действие на балета „Златният век” (опус 22) 4.31 часа - Пер Норгард (1932), Пасторал за струнно трио. Изпълнява Трио „Аристос”   4.37 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония №33, номерация по Кьохел 319 в си бемол мажор. Изпълнява Датски оркестър „Симфониета” с диригент Адам Фишер.

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 10 до 20 ноември 2016 г.

11 ноември 3.00 часа - Витолд Лютославски (1913 - 1994), Концерт за оркестър. 3.31 часа - Дмитрий Шостакович (1906 - 1975), Концерт за пиано и оркестър № 2 във фа мажор Oп. 102. Соло пиано - Александър Мелников. 3.51 часа - Анджей Пануфник (1914 - 1991), Трагична увертюра. 4.00 часа - Анджей Пануфник (1914 - 1991), Приспивна за 29 струнни и две арфи. 4.10 часа - Дмитрий Шостакович (1906 - 1975), Симфония № 6 в си минор оп. 54. 4.40 часа - Сергей Прокофиев (1891 - 1953), Гавот из Симфония № 1 в ре мажор Oп. 25 "Класическа". Варшавска филхармония с диригент Антони Вит. 4.43 часа - Карол Шимановски (1882 - 1937), Шест курпьовски песни за хор (1929): "Хей волове мои" (Hej, wółki moje); "А кой чука там" (A chtóz tam puka); "Нека Исус Христос да бъде възхваляван" (Niech Jezus Chrystus bandzie pochwaluny); "Шибам коня" (Bzicem kunia); "Готви се за сватбата, скъпа" (Wyrzundzaj sie dziwce moje); "Господин музикант" (Panie muzykancie). Изпълнява Хорът на Полското радио с диригент Влоджимеж Шедлик. 12 ноември 3.00 часа - Дмитрий Шостакович (1906 - 1975), Квартет № 1 в до мажор оп. 49. 3.17 часа - Леош Яначек (1854 - 1928), Струнен квартет № 2 "Интимни писма" (Listy duverne). 3.44 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Квартет във фа мажор оп. 59 № 1 "Разумовски". 4.23 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Cavatina. Adagio molto espressivo из Квартет в си мажор Oп. 130 Квартет "Вихан": Леош Чепицки и Ян Шулмайстер (цигулки), Якуб Чепицки (виола) и Алеш Каспржик (чело). 4.30 часа - Бохуслав Мартину (1890 - 1959), Концерт за две пиана и оркестър. Изпълняват Ярослава Пехочова и Вацлав Маха със Симфоничния оркестър на Би Би Си. Диригент - Иржи Белохлавек. 4.56 часа - Антонин Дворжак (1841 - 1904), Фуга в сол бемол мажор. Изпълнява Павел Черни на орган, построен от Йохан Зомер през 1882 - 3 г. в Тепла. 13 ноември 3.00 Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1927), Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор оп. 61. Соло цигулка - Изабеле Фауст. 3.43 часа - Дьорд Куртаг (р. 1926), Doloroso из "Знаци, игри и послания". Изпълнява Изабеле Фауст (цигулка). 3.45 часа - Игор Стравински (1882 - 1971), Концерт за струнен оркестър в ре мажор "Базелски". 3.58 часа - Роберт Шуман (1810 - 1856), Симфония № 1 в си бемол мажор оп. 38 "Пролетна". Люксембургска филхармония с диригент 'Spring' Luxembourg Philharmonic Orchestra, диригент - Густаво Жимено. 4.30 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Клавирно трио в ми бемол мажор Oп. 1 № 1. Изпълнява трио Кунгсбака. 14 ноември 3.00 часа - Саломоне Роси (ок. 1570 - ок. 1630), Еврейски псалми и инструментални канцони. 3.50 часа - традиционна музика, "Елоим хашивену" - псалм 80. Анс. "Арс кантус" с ръководител Томаш Добжански; рави Ицхак Хоровиц. 3.54 часа - Феликс Менделсон (1809 - 1847), Струнен октет в ми бемол мажор Oп. 20. Изпълняват Леонидас Кавакос, Пер Кристиан Скалстад, Фроде Ларсен и Тур Юхан Бьоен (цигулки), Ларш андер Томтер и Катрин Бълок (виоли), Йойстейн Сонстад и Ернст Симон Глазер (чели). 4.26 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Симфония № 4 Oп. 60 в си бемол мажор. Изпълнява Филхармонията на Би Би Си с диригент Джанандреа Нозеда. 15 ноември 3.00 часа - Рихард Вагнер (1813 - 1883), Прелюд към Първо действие на оп. "Тристан и Изолда". 3.15 часа - Джеймс МакМилан (р. 1959), "Кредо". Участващи хорове: Манчестърски камерен хор, "Нордърн синфония", "Ръшли сингърс". 3.36 часа - Антон Брукнер (1824 - 1896), Симфония № 6 в ла мажор. Филхармония на Би Би Си с диригент Хуанхо Мена. 4.35 часа - Йохан Щраус - син (1825 - 1899), аранжимент Арнолд Шьонберг (1874 - 1951), "Кайзер - валс" Oп. 437 (1888) за камерен ансамбъл. Изпълнява Канадският камерен ансамбъл с диригент Рафи Арменян. 4.47 часа - Рихард Вагнер (1813 - 1883), Прелюд към оп. "Парсифал". Изпълнява Феликс Мотл (пиано). 16 ноември 3.00 часа - Антонио Салиери (1750 - 1852), либрето Джовани Батиста Касти, "Първо музиката, после думите" (Prima la musica, poì le parole), театрално дивертименто в едно действие. Изпълняват Енрико Фисоре (бас, Маестрото), Владимир Руждяк (баритон: Поетът), Джурджевка Чакаревич (мецосопран: Дона Елеонора), Нада Сиришчевич (сопран: Тонина), Фестивален оперен ансамбъл, Дубровнишки симфоничен оркестър, диригент - Никша Бареза. 4.08 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756 - 1791), ув. из "Театралният директор", зингшпил в едно действие K.486. Изпълнява Бергенската филхармония с диригент Айвър Болтън. 4.14 часа - Фридерик Шопен (1810 - 1849), Соната за пиано № 3 в си минор Oп. 58. Изпълнява Ван Клайбърн (пиано). 4.40 часа - Йозеф Хайдн (1732 - 1809), Симфония № 95 (H.1.95) в до минор. Изпълнява Филхармонията на Осло с диригент Марек Яновски. 17 ноември 3.00 часа - Жан Сибелиус (1865 - 1957), "Тапиола", симфонична поема оп. 112. 3.19 часа - Карл Нилсен (1865 - 1931), Концерт FS.119 за флейта и оркестър. Соло флейта - Андерш Йонхял. Симфоничен оркестър на Шведското радио с диригент Филип фон Щайнекер. 3.38 часа - Франц Шуберт (1797 - 1828), Симфония № 9 в до мажор D.944 "Голямата". Изпълнява Симфоничният оркестър на Шведското радио с диригент Дейвид Афкам. 4.33 часа - Карл Нилсен (1865 - 1931), Духов квинтет оп. 43. Изпълнява анс. Галяр. 18 ноември 3.00 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Концерт за пиано и оркестър № 5 в ми бемол мажор Oп. 73 "Императорски". Соло пиано - Оливер Шнидер. 3.36 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Багатела № 25 в ла минор WoO 59, "На Елиза". Изпълнява Оливер Шнидер. 3.40 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Симфония № 3 в ми бемол мажор Oп. 55 "Героична" Цюрихски камерен оркестър с диригент Сър Роджър Норингтън. 4.23 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Трио в си бемол мажор Oп. 11 за кларинет, чело и пиано. Изпълняват Мартин Фрьост (кларинет), Турлейф Тедейн (чело) и Роланд Пьонтинен. 4.45 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Шест вариации върху собствена тема във фа мажор Oп. 34 за пиано. Изпълнява Борис Берман (пиано). 19 ноември 3.00 часа - Антонио Солер (1729 - 1783), аранжимент Иван Мартин (р. 1978) Три клавирни сонати: Соната в ре мажор R.84; Соната в ре бемол мажор R.88; Соната в до минор R.48. 3.13 часа - Енрике Гранадос (1867 - 1916), Осем поетични валса. 3.30 часа - Енрике Гранадос (1867 - 1916), Концертно алегро оп. 46. 3.39 часа - Ференц Лист (1811 - 1886), Сиви облаци S.199 за пиано. 3.43 часа - Ференц Лист (1811 - 1886), Погребение (Funerailles), № 7 из "Поетични и религиозни хармонии" S.173. 3.58 часа - Клод Дебюси (1862 - 1918), Четири прелюда: Вятърът в равнината (из Първа тетрадка; Хълмовете на Анакапри; Момичето с ленените коси (из Първа тетрадка); Фойерверк (из Втора тетрадка). 4.12 часа - Клод Дебюси (1862 - 1918), Островът на радостта. 4.20 часа - Доменико Скарлати (1685 - 1757), Клавирна соната в си минор K.27 Иван Мартин (пиано). 4.23 часа - Исаак Албенис (1860 - 1909), оркестрация Енрике Арбóс, сюита "Иберия". Изпълнява Западноавстралийският симфоничен оркестър с диригент Хорхе Мещер. 4.54 часа - Себастиан Ирадиер (1809 - 1965), Гълъбът (La Paloma). Изпълнява Виктория де лос Анхелес (сопран) с оркестър "Синфония ъв Лондон". Диригент Рафаел Фрюбек де Бургос. 20 ноември 3.00 часа - Едвард Григ (1843 - 1907), Прелюд из Сюита Холберг оп. 40. 3.04 часа - Едвард Григ (1843 - 1907), Три пиеси. 3.11 часа - Курт Вайл (1900 - 1950), сюита из "Опера за три гроша". 3.27 часа - Астор Пиацола (1921 - 1992), Забрава. 3.32 часа - Жорж Бизе (1838 - 1875), из "Кармен": Прелюд, Хабанера, Бохемска песен, Тореадор Изпълнява медният духов ансамбъл "тенТинг". 3.39 часа - Франц Шуберт (1797 - 1828), Соната за пиано в ре мажор D.850. Изпълнява Николай Демиденко (пиано). 4.18 часа - Сергей Прокофиев (1891 - 1953), Симфония № 5 оп. 100. Изпълнява Симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Милен Начев.

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 11 до 20 ноември 2016 г.

21 ноември 3.00 часа – Макс Регер (1873 - 1916), Mein Odem ist schwach, оп. 110 №1 из „Три сакрални песни за хор“. Изпълнява Вокален ансамбъл Щутгард с диригент Фрайдер Берниус. 3.17 часа – Йохан Себастиан Бах (1685 - 1750), Прелюд, Алеманда и Куранта из Сюита за виолончело №6 в ре мажор. Изпълнява Жан - Гиен Кейрас. 3.36 часа – Макс Регер (1873 - 1916), Ach Herr, strafe mich nicht in deinem Zorn, оп. 110 №2 из „Три сакрални песни за хор“. Изпълнява вокален ансамбъл Щутгард с диригент Фрайдер Берниус. 3.52 часа – Йохан Себастиан Бах (1685 - 1750), Сарабанда, Гавот, Жига из Сюита за виолончело №6 в ре мажор. Изпълнява Жан - Гиен Кейрас. 4.07 часа – Макс Регер (1873 - 1916), „О, Смърт, колко горчива си ти“, оп. 110 №3 из „3 сакрални песни за хор“. Изпълнява Вокален ансамбъл от Щутгард с диригент Фрайдер Берниус. 4.17 часа – Макс Регер (1873 - 1916), „Нощна песен“, оп. 138 №3 из „Осем гостоприемни песни“. Изпълнява вокален ансамбъл Щутгард с диригент Фрайдер Берниус. 4.22 часа – Макс Регер (1873 - 1916), Четири тонови поеми оп. 128 по Арнолд Бьоклин. Изпълнява Филип Кох (цигулка) и Люксембургски Филхармоничен оркестър с диригент Олаф Хензолд. 4.51 часа – Ребека Кларк (1886 - 1979), 4 песни: 1. Мечта 2. Осем часа 3. В градините на Салей 4. Посрещане. Изпълняват Елизабет Уотс (сопран) и съпровод на пиано Пол Търнър (пиано). 22 ноември 3.00 часа – Франц Шуберт (1797 - 1828), Вокален цикъл „Зимен път“ (по текст на Вилхелм Мюлер). Изпълнява Мануел Валзер (баритон). Съпровожда на пиано Волфрам Ригер. 4.13 часа – Карл Мария фон Вебер (1786 - 1826), Увертюра „Петер Шмол и неговият съсед“. Изпълнява камерният оркестър на Нидерландското радио. Диригент Антони Рос - Марба. 4.24 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756 - 1791), Струнен квинтет в сол минор, К.516. Изпълнява ансамбъл „Камерните солисти на Осло“. 23 ноември Изпълнения на Националния филхармоничен оркестър на Русия с диригент Владимир Спиваков. 3.00 часа - Жул Масне (1842 - 1912), Navarra Dance из балетната музика в операта "Сид". 3.05 часа - Шарл Гуно (1818 - 1893), каватина на Ромео от операта "Ромео и Жулиета". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.09 часа - Жорж Бизе (1838 - 1875), Въведение към Трето действие на операта "Кармен". 3.12 часа - Шарл Гуно (1818 - 1893), ария на Винсент от операта "Мирей". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.16 часа - Жул Масне (1842 - 1912), Aragon Dance, из балетната музика в операта "Сид". 3.18 часа - Жул Масне (1842 - 1912), ария на Вертер от операта "Вертер". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.21 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), Увертюра към операта "Атила". 3.24 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), ария на Дука от операта "Риголето". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.32 часа - Винченцо Белини (1801 - 1835), Увертюра към операта "Норма". 3.39 часа - Гаетано Доницети (1797 - 1848), романс на Неморино от операта "Любовен еликсир". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.44 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), Прелюд към Трето действие от операта "Травиата". 3.48 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), речитатив, ария и кабалета на Алфред от операта "Травиата". Солист - Дмитрий Корчак (тенор).  3.53 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), La donna e mobile, песен на Дука из операта "Риголето". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.56 часа - Руджиеро Леонкавало (1857 - 1919), Mattinata (Утринна серенада). Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.58 часа - Сергей Рахманинов (1873 - 1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Изпълнява Нобуюки Цодзии (пиано) заедно с Филхармоничния оркестър на Би Би Си с диригент Хуанхо Мена. 4.32 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840 - 1893), "Буря" - симфонична фантазия по Шекспир, оп. 18. Изпълнява Филхармоничният оркестър на Би Би Си с диригент Василий Синайски. 4.54 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840 - 1893), "Уж полночь близится" - ария от Трето действие на операта "Дама Пика". Изпълнява Галина Савова (сопран) заедно със симфоничния оркестър на Нидерландското радио с диригент Антъни Рос - Марба. 24 ноември Изпълнения на Шотландски симфоничен оркестър на Би Би Си с диригент Маркус Щенц. 3.00 часа - Жан - Филип Рамо (1683 - 1764), Сюита от операта - балет "Галантни Индии". 3.13 часа - Бернард Рандс (1934), Концерт за пиано и оркестър. Солист - Джонатан Бис (пиано). 3.41 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756 - 1791), Симфония № 1 в ми бемол мажор, K.16. 3.51 часа - Рихард Щраус (1864 - 1949), "Животът на героя", оп. 40. 4.34 часа - Йоханес Брамс (1833 - 1897), Четири песни, оп. 32. Изпълняват Рууд ван дер Меер (баритон) и Рудолф Янсен (пиано). 4.44 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756 - 1791), Соната за пиано в ре мажор, K.576. Изпълнява Джонатан Бис (пиано). 25 ноември 3.00 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Соната за цигулка в ла мажор, оп. 30 № 1. 3.25 часа - Гийом Льокьо (1870 - 1894), Соната за цигулка в сол мажор Габриел Кройтору (цигулка Гуарнери дел Джезý, 1731), Хория Михаил (пиано). 4.00 часа - Сезар Франк (1822 - 1890), текст: Сикар е Луи дьо Фурко, „Психея”, симфонична поема за хор и оркестър (M.47). Изпълняват Хорът на Нидерландското радио и Филхармонията на Нидерландското радио с диригент Жан Фурне. 4.48 часа - Роберт Шуман (1810 - 1856), Песни из цикъла „Мирти”, опус 25. Изпълнява Оле Першон (баритон) със Стефан Бойстен (пиано). 26 ноември Изпълнения на Asasello Quartet. 3.00 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756 - 1791), Струнен квартет в си бемол мажор, K.159. 3.16 часа - Дмитрий Шостакович (1906 - 1975), Струнен квартет № 3 във фа мажор, оп. 73. 3.49 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840 - 1893), Струнен квартет № 3 в ми бемол минор, оп. 30. 4.28 часа - Сулхан Цинцадзе (1927 - 1991), Танц. 4.30 часа - Дмитрий Шостакович (1906 - 1975), Полка из Две пиеси за струнен квартет. 4.33 часа - Йозеф Хайдн (1732 - 1809), Симфония № 44 в ми минор "Траурна". Изпълнява Националният симфоничен оркестър на Датското радио с диригент Михаел Шонвандт. 27 ноември Изпълнения на Симфоничния оркестър на Би Би Си с диригент Мартин Брабис. 3.00 часа - Айвър Гърни (1890 - 1937), "Военна елегия" (War elegy) за оркестър. 3.15 часа - Сали Бимиш (1956), Концерт за акореон и оркестър - The Singing. Солист - Джеймс Краб (акордеон). 3.37 часа - Жан - Филип Рамо (1683 - 1764), Из пиеси за клавесин - Разговори на музите. Изпълнява Джеймс Краб (акордеон). 3.42 часа - Уилям Уолтън (1902 - 1983), Симфония № 1 в си бемол минор. 4.27 часа - Дмитрий Шостакович (1906 - 1975), Соната за цигулка и пиано, оп. 134. Изпълняват Веско Ешкенази (цигулка) и Людмил Ангелов (пиано). 28 ноември 3.00 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), Реквием. Изпълняват: Анджела Мийд (сопран), Карен Каргъл (мецосопран), Йосеп Канг (тенор), Реймънд Асито (бас), Концертна асоциация към Хора на Дойче Опер Берлин, Симфоничен оркестър на Шотландското Би Би Си с диригент Доналд Ръникълс. 4.21 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Струнен квартет № 14 в до диез минор, опус 131. Изпълнява Orlando Quartet. 29 ноември 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Симфония № 8 във фа мажор, oп. 93. 3.24 часа – Ектор Берлиоз (1803 - 1869), Откъси от „Ромео и Жулиета“ – драматична симфония, оп. 7. 3.39 часа – Антонин Дворжак (1841 - 1904), Симфония № 9 в ми минор, оп. 95 „Из Новия свят“. Щутгартски радиосимфоничен оркестър с диригент сър Роджър Норингтън. 4.22 часа – Гюстав Шарпантие (1860 - 1956), Depuis le jour из операта „Луиза“. 4.27 часа – трад. спиричуъл, аранжимент Натаниъл Дет, „Язди, Исусе“. Дороти Мейнър (сопран) с Арпад Шандор (пиано). 4.29 часа – Ейтор Вила - Лобос (1887 - 1959), Шанго. Изпълнява Роланд Хейс (тенор). 4.31 часа – трад., аранжимент Самюъл Барбър (1910 - 1981), „Уоли, уоли“. Изпълнява Самюъл Барбър (баритон и пиано). 4.34 часа – Самюъл Барбър (1910 - 1981), откъси из „Отшелнически песни“ (запис от световната премиера на 30 октомври 1953). Изпълнява Леонтин Прайс (сопран) със Самюъл Барбър (пиано). 4.41 часа – трад. американска, „Шенандоу“. Изпълнява Томас Хампсън (баритон) с неизвестен пианист. 4.44 часа – Майкъл Типет (1905 - 1998), Пет негърски спиричуъла из ораторията „Дете на нашето време“. Изпълнява Ванкувърският бахов хор с диригент Брус Пулан. 4.55 часа – трад. аранжимент Хари Такър Бърли, „Понякога се чувствам като дете без майка“. Изпълнява Виктория де лос Анхелес (сопран) с Джефри Парсънс (пиано). 30 ноември Изпълнения на Симфоничния оркестър на Мелбърн с диригент Ендрю Дейвис. 3.00 часа - Рихард Щраус (1864 - 1949), симфонична поема "Дон Жуан", оп. 20. 3.19 часа - Едуард Елгар (1857 - 1934), Концерт за виолончело в ми минор, оп. 85. Солист - Трулс Мьорк (виолончело). 3.49 часа - Бенджамен Бритън (1913 - 1976), Първа част (Declamation) от Сюита за соло виолончело No.2, оп.80. Изпълнява Трулс Мьорк. 3.54 часа - Ектор Берлиоз (1803 - 1869), Фантастична симфония, оп. 14. 4.45 часа - Густав Холст (1874 - 1934), Духов квинтет в ла бемол мажор, оп. 14. Изпълнява ансамбъл Cinque Venti.

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 21 до 30 ноември 2016 г.

21 ноември 3.00 часа – Макс Регер (1873 - 1916), Mein Odem ist schwach, оп. 110 №1 из „Три сакрални песни за хор“. Изпълнява Вокален ансамбъл Щутгард с диригент Фрайдер Берниус. 3.17 часа – Йохан Себастиан Бах (1685 - 1750), Прелюд, Алеманда и Куранта из Сюита за виолончело №6 в ре мажор. Изпълнява Жан - Гиен Кейрас. 3.36 часа – Макс Регер (1873 - 1916), Ach Herr, strafe mich nicht in deinem Zorn, оп. 110 №2 из „Три сакрални песни за хор“. Изпълнява вокален ансамбъл Щутгард с диригент Фрайдер Берниус. 3.52 часа – Йохан Себастиан Бах (1685 - 1750), Сарабанда, Гавот, Жига из Сюита за виолончело №6 в ре мажор. Изпълнява Жан - Гиен Кейрас. 4.07 часа – Макс Регер (1873 - 1916), „О, Смърт, колко горчива си ти“, оп. 110 №3 из „3 сакрални песни за хор“. Изпълнява Вокален ансамбъл от Щутгард с диригент Фрайдер Берниус. 4.17 часа – Макс Регер (1873 - 1916), „Нощна песен“, оп. 138 №3 из „Осем гостоприемни песни“. Изпълнява вокален ансамбъл Щутгард с диригент Фрайдер Берниус. 4.22 часа – Макс Регер (1873 - 1916), Четири тонови поеми оп. 128 по Арнолд Бьоклин. Изпълнява Филип Кох (цигулка) и Люксембургски Филхармоничен оркестър с диригент Олаф Хензолд. 4.51 часа – Ребека Кларк (1886 - 1979), 4 песни: 1. Мечта 2. Осем часа 3. В градините на Салей 4. Посрещане. Изпълняват Елизабет Уотс (сопран) и съпровод на пиано Пол Търнър (пиано). 22 ноември 3.00 часа – Франц Шуберт (1797 - 1828), Вокален цикъл „Зимен път“ (по текст на Вилхелм Мюлер). Изпълнява Мануел Валзер (баритон). Съпровожда на пиано Волфрам Ригер. 4.13 часа – Карл Мария фон Вебер (1786 - 1826), Увертюра „Петер Шмол и неговият съсед“. Изпълнява камерният оркестър на Нидерландското радио. Диригент Антони Рос - Марба. 4.24 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756 - 1791), Струнен квинтет в сол минор, К.516. Изпълнява ансамбъл „Камерните солисти на Осло“. 23 ноември Изпълнения на Националния филхармоничен оркестър на Русия с диригент Владимир Спиваков. 3.00 часа - Жул Масне (1842 - 1912), Navarra Dance из балетната музика в операта "Сид". 3.05 часа - Шарл Гуно (1818 - 1893), каватина на Ромео от операта "Ромео и Жулиета". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.09 часа - Жорж Бизе (1838 - 1875), Въведение към Трето действие на операта "Кармен". 3.12 часа - Шарл Гуно (1818 - 1893), ария на Винсент от операта "Мирей". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.16 часа - Жул Масне (1842 - 1912), Aragon Dance, из балетната музика в операта "Сид". 3.18 часа - Жул Масне (1842 - 1912), ария на Вертер от операта "Вертер". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.21 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), Увертюра към операта "Атила". 3.24 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), ария на Дука от операта "Риголето". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.32 часа - Винченцо Белини (1801 - 1835), Увертюра към операта "Норма". 3.39 часа - Гаетано Доницети (1797 - 1848), романс на Неморино от операта "Любовен еликсир". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.44 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), Прелюд към Трето действие от операта "Травиата". 3.48 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), речитатив, ария и кабалета на Алфред от операта "Травиата". Солист - Дмитрий Корчак (тенор).  3.53 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), La donna e mobile, песен на Дука из операта "Риголето". Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.56 часа - Руджиеро Леонкавало (1857 - 1919), Mattinata (Утринна серенада). Солист - Дмитрий Корчак (тенор). 3.58 часа - Сергей Рахманинов (1873 - 1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Изпълнява Нобуюки Цодзии (пиано) заедно с Филхармоничния оркестър на Би Би Си с диригент Хуанхо Мена. 4.32 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840 - 1893), "Буря" - симфонична фантазия по Шекспир, оп. 18. Изпълнява Филхармоничният оркестър на Би Би Си с диригент Василий Синайски. 4.54 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840 - 1893), "Уж полночь близится" - ария от Трето действие на операта "Дама Пика". Изпълнява Галина Савова (сопран) заедно със симфоничния оркестър на Нидерландското радио с диригент Антъни Рос - Марба. 24 ноември Изпълнения на Шотландски симфоничен оркестър на Би Би Си с диригент Маркус Щенц. 3.00 часа - Жан - Филип Рамо (1683 - 1764), Сюита от операта - балет "Галантни Индии". 3.13 часа - Бернард Рандс (1934), Концерт за пиано и оркестър. Солист - Джонатан Бис (пиано). 3.41 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756 - 1791), Симфония № 1 в ми бемол мажор, K.16. 3.51 часа - Рихард Щраус (1864 - 1949), "Животът на героя", оп. 40. 4.34 часа - Йоханес Брамс (1833 - 1897), Четири песни, оп. 32. Изпълняват Рууд ван дер Меер (баритон) и Рудолф Янсен (пиано). 4.44 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756 - 1791), Соната за пиано в ре мажор, K.576. Изпълнява Джонатан Бис (пиано). 25 ноември 3.00 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Соната за цигулка в ла мажор, оп. 30 № 1. 3.25 часа - Гийом Льокьо (1870 - 1894), Соната за цигулка в сол мажор Габриел Кройтору (цигулка Гуарнери дел Джезý, 1731), Хория Михаил (пиано). 4.00 часа - Сезар Франк (1822 - 1890), текст: Сикар е Луи дьо Фурко, „Психея”, симфонична поема за хор и оркестър (M.47). Изпълняват Хорът на Нидерландското радио и Филхармонията на Нидерландското радио с диригент Жан Фурне. 4.48 часа - Роберт Шуман (1810 - 1856), Песни из цикъла „Мирти”, опус 25. Изпълнява Оле Першон (баритон) със Стефан Бойстен (пиано). 26 ноември Изпълнения на Asasello Quartet. 3.00 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756 - 1791), Струнен квартет в си бемол мажор, K.159. 3.16 часа - Дмитрий Шостакович (1906 - 1975), Струнен квартет № 3 във фа мажор, оп. 73. 3.49 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840 - 1893), Струнен квартет № 3 в ми бемол минор, оп. 30. 4.28 часа - Сулхан Цинцадзе (1927 - 1991), Танц. 4.30 часа - Дмитрий Шостакович (1906 - 1975), Полка из Две пиеси за струнен квартет. 4.33 часа - Йозеф Хайдн (1732 - 1809), Симфония № 44 в ми минор "Траурна". Изпълнява Националният симфоничен оркестър на Датското радио с диригент Михаел Шонвандт. 27 ноември Изпълнения на Симфоничния оркестър на Би Би Си с диригент Мартин Брабис. 3.00 часа - Айвър Гърни (1890 - 1937), "Военна елегия" (War elegy) за оркестър. 3.15 часа - Сали Бимиш (1956), Концерт за акореон и оркестър - The Singing. Солист - Джеймс Краб (акордеон). 3.37 часа - Жан - Филип Рамо (1683 - 1764), Из пиеси за клавесин - Разговори на музите. Изпълнява Джеймс Краб (акордеон). 3.42 часа - Уилям Уолтън (1902 - 1983), Симфония № 1 в си бемол минор. 4.27 часа - Дмитрий Шостакович (1906 - 1975), Соната за цигулка и пиано, оп. 134. Изпълняват Веско Ешкенази (цигулка) и Людмил Ангелов (пиано). 28 ноември 3.00 часа - Джузепе Верди (1813 - 1901), Реквием. Изпълняват: Анджела Мийд (сопран), Карен Каргъл (мецосопран), Йосеп Канг (тенор), Реймънд Асито (бас), Концертна асоциация към Хора на Дойче Опер Берлин, Симфоничен оркестър на Шотландското Би Би Си с диригент Доналд Ръникълс. 4.21 часа - Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Струнен квартет № 14 в до диез минор, опус 131. Изпълнява Orlando Quartet. 29 ноември 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827), Симфония № 8 във фа мажор, oп. 93. 3.24 часа – Ектор Берлиоз (1803 - 1869), Откъси от „Ромео и Жулиета“ – драматична симфония, оп. 7. 3.39 часа – Антонин Дворжак (1841 - 1904), Симфония № 9 в ми минор, оп. 95 „Из Новия свят“. Щутгартски радиосимфоничен оркестър с диригент сър Роджър Норингтън. 4.22 часа – Гюстав Шарпантие (1860 - 1956), Depuis le jour из операта „Луиза“. 4.27 часа – трад. спиричуъл, аранжимент Натаниъл Дет, „Язди, Исусе“. Дороти Мейнър (сопран) с Арпад Шандор (пиано). 4.29 часа – Ейтор Вила - Лобос (1887 - 1959), Шанго. Изпълнява Роланд Хейс (тенор). 4.31 часа – трад., аранжимент Самюъл Барбър (1910 - 1981), „Уоли, уоли“. Изпълнява Самюъл Барбър (баритон и пиано). 4.34 часа – Самюъл Барбър (1910 - 1981), откъси из „Отшелнически песни“ (запис от световната премиера на 30 октомври 1953). Изпълнява Леонтин Прайс (сопран) със Самюъл Барбър (пиано). 4.41 часа – трад. американска, „Шенандоу“. Изпълнява Томас Хампсън (баритон) с неизвестен пианист. 4.44 часа – Майкъл Типет (1905 - 1998), Пет негърски спиричуъла из ораторията „Дете на нашето време“. Изпълнява Ванкувърският бахов хор с диригент Брус Пулан. 4.55 часа – трад. аранжимент Хари Такър Бърли, „Понякога се чувствам като дете без майка“. Изпълнява Виктория де лос Анхелес (сопран) с Джефри Парсънс (пиано). 30 ноември Изпълнения на Симфоничния оркестър на Мелбърн с диригент Ендрю Дейвис. 3.00 часа - Рихард Щраус (1864 - 1949), симфонична поема "Дон Жуан", оп. 20. 3.19 часа - Едуард Елгар (1857 - 1934), Концерт за виолончело в ми минор, оп. 85. Солист - Трулс Мьорк (виолончело). 3.49 часа - Бенджамен Бритън (1913 - 1976), Първа част (Declamation) от Сюита за соло виолончело No.2, оп.80. Изпълнява Трулс Мьорк. 3.54 часа - Ектор Берлиоз (1803 - 1869), Фантастична симфония, оп. 14. 4.45 часа - Густав Холст (1874 - 1934), Духов квинтет в ла бемол мажор, оп. 14. Изпълнява ансамбъл Cinque Venti.

Лия Петрова и Уралски младежки симфоничен оркестър закриват Софийски музикални седмици

Лия Петрова, носителка на първа награда от престижния конкурс "Карл Нилсен 2016" в Дания, е в България за участия с Уралския младежки симфоничен оркестър от Екатеринбург с диригент Енхе. На 25 юни в рамките на фестивала "Варненско лято" музикантите зарадваха публиката с произведения на Пьотр Илич Чайковски - Концерта му за цигулка и Четвъртата му симфония. Същата програма ще прозвучи и на закриването на 47-ото издание на "Софийски музикални седмици" на 29 юни от 19.00 часа в зала "България". Творческите контакти на българската цигуларка с оркестъра едва сега започват - инициатор за запознанството е екипът на столичния форум. Младежката енергия обаче се забелязва от самото начало и общите усилия водят до чудесен резултат, оценен високо от варненската публика.Лия Петрова пристигна в България след серия концерти във Франция, а след изявите на родна сцена я очаква поредното престижно участие - на 17 юли във фестивала на Пиер Карден в замъка Лакост (Франция), където отново ще се свири камерна музика с легендите Марта Аргерич и Миша Майски. Концертът ще бъде част от поредицата "Марта Аргерич и приятели". Какво още очаква Лия Петрова от наситеното с концерти и лични ангажименти лято - чуйте в интервюто с нея за предаването "Алегро виваче" в звуковия файл.

Ученик на легендарния Карян дирижира във Варна румънския национален симфоничен оркестър

Световноизвестният маестро Кристиян Мандял и високо ценения Румънски национален симфоничен оркестър представят стилна класическа програма пред публиката на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ 2016 в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център на 4 юли от 19:00. Искрящ брилянт в 90-годишната музикална корона на фестивала е гастролът на

Румънският национален симфоничен оркестър гостува на „Варненско лято”

Румънският национален симфоничен оркестър, воден от своя знаменит диригент маестро Кристиян Мандял, гостува тази вечер на международния музикален фестивал „Варненско лято”. Програмата, съставена от най-доброто в европейската музикална класика, включва Сергей Прокофиев – Симфония № 1 "Класическа", Пьотр Илич Чайковски – „Вариации "Рококо", и Феликс Менделсон – Симфония № 4 "Италианска". Концертът на гостите от северната ни съседка е включен в основната програма „Симфонична и камерна музика“ и ще започне  в 19 ч. в Зала 1 на Фестивалния и конгрес...

Проф. Минчо Минчев за музикалния празник „Варненско лято“

Минчо Минчев е именит цигулар и педагог. Специализант на проф. Ифра Нийман. Печелил три първи награди на „Карл Флеш“ в Лондон, лауреат на още редица авторитетни международни конкурси. Свири на цигулки „Гуарнери“ и „Страдивари – барон Витгенщайн“, изработена от големия италиански майстор през 1716 г. От 1990 г. е професор във „Фолкванг Хохшуле” в Есен – Германия. Свирил е в „Карнеги хол” – Ню Йорк, „Кенеди център” – Вашингтон, „Болшой театър” и зала „Чайковски” – Москва, „Фестивал хол” и „Роял Алберт Хол” – Лондон и др. Работил е с големи диригенти, между които сър Чарлз Гроувз, сър Невил Маринър, Ленард Слаткин, сър Александър Гибсън, сър Джон Елиът Гардинер, Емил Чакъров и др. Артистичен директор е на Международната лятна академия, провеждана в рамките на „Варненско лято“ – най-стария български фестивал, чиято 90-годишнина отбелязваме през 2016-а. Преди дни проф. Минчев, заедно със сина си Николай, изнесе концерт, посветен на Емил Чакъров – български диригент от световна класа. Събитието беше част от програмата на „Варненско лято“. Нека припомним, че Емил Чакъров дълги години е бил асистент и сътрудник на Херберт фон Караян. Дирижирал е Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис и др. През 1986 г. основава „Новогодишния фестивал“ в София, който се провежда и до днес. Ръководи Софийския фестивален оркестър, основан също по негова идея. Чакъров е добре познат и като оперен диригент. „Ковънт гардън”, Лондон, „Метрополитън”, Ню Йорк, „Миланската скала” са само част от големите оперни театри, в които е дирижирал образци от световната класика. България и светът губят Емил Чакъров на 43-годишна възраст, през 1991-ва. Бях щастлив с моя син да посветим този концерт на Емил, който си отиде преди 25 години – разказва проф. Минчо Минчев. – Той беше много талантлив и специален музикант, с много очарование и динамизъм, с блестяща кариера, която трябваше да продължи, за да радва всички. Бяхме заедно в музикалното училище. С израстването му концертите и оркестрите, с които работеше ставаха все по-качествени и многобройни. Жалко, че не е сред нас. Бяхме приятели и имахме взаимно доверие. Програмата, която изпълнихме със сина ми в памет на Емил, беше за две цигулки и цигулка и виола. Понякога си доставям удоволствие да свиря и на виола. Залата на Икономическия университет във Виница – Варна, която ни предоставиха за някои от концертите на „Варненско лято“ е прекрасна, с много хубава акустика, с 500 места. Ректорът проф. Илиев е отворен за този род концерти и ни сътрудничи. Човек винаги е много щастлив, когато има претъпкан салон и отзвук, носещ удоволствие. Немският квартет „Орфеус“ изнесе прекрасен концерт – продължава проф. Минчев. – Забележителен беше концертът, посветен на годишнината на Йехуди Менухин. От училището на негово име в Лондон дойдоха две млади дарования, великолепни цигуларки. Искам да отбележа и рецитала на Георги Василев  – класическа китара. Неговият майсторски клас върви с пълна сила. Много ми се искаше тази година да дойде Анна Томова-Синтова, за  да присъства точно на 90-годишнината на фестивала, но има други сили, които понякога не ни позволяват да правим онова, което сме планирали. Дано в бъдеще тя да е с нас, защото педагог от нейната класа е нещо изумително. Миналогодишните участници, които имаха възможността да работят с нея, ще помнят това цял живот. Фестивалът „Варненско лято“ е празник, представящ различни аспекти на музикалното изкуство.

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 21 до 31 юли 2016-а

21 юли Изпълнения на Националния оркестър на Румънското радио с диригент Кристиан Оросану. 3.00 часа – Карой Голдмарк (1830-1915), Концерт за цигулка и оркестър №1 в ла минор, опус 28. Солист: Антал Залай (цигулка). 3.37 часа – Бела Барток (1881-1945), Мелодия из соната за соло цигулка, Sz.117. Изпълнява Антал Залай. 3.43 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Три унгарски танца: №1 в сол минор, №5 в сол минор и №6 в ре мажор. 3.53 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), Три славянски танца: №1 в до мажор, №2 в ми минор, № / в сол минор. 4.07 часа – Александър Бородин (1833-1887), Половетскти танци от операта „Княз Игор“. Участва Академичния хор на Румънското радио с диригент Дан Михаил Гойа. 4.19 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), 24 прелюдии за пиано, опус 28. Изпълнява Беатриче Рана (пиано). 4.57 часа – Никола Вале (1583-1645), Carillon de village. Изпълнява Тойохико Сато (лютня). 22 юли Свири Симфоничният оркестър на Радио Щутгарт. Диригент – Стефан Дьонев. 3.00 часа – Жан Сибелиус (1865-1957), „Завръщането на Леминкайнен” – част из Сюита, опус 22 „Леминкайнен“. 3.08 часа – Жан Сибелиус (1865-1957), Концерт за цигулка и оркестър, опус 47 в ре минор. Солист – Николай Знайдер. 3.40 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Сарабанда из Партита за соло цигулка №2 в ре минор. Изпълнява Николай Знайдер. 3.44 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Сарабанда из Партита за соло цигулка №1 в си бемол минор. Изпълнява Николай Знайдер. 3.49 часа – Антон Брукнер (1824-1896), Симфония №4 в ми бемол мажор „Романтична”. 4.56 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Елегия из „Пет пиеси за две цигулки и пиано” – аранжимент за соло цигулка и пиано, опус 37. Изпълняват Валдис Заринш (цигулка) и Йева Зарина (пиано). 23 юли Изпълнения на квартет Казалс. 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Струнен квартет в ла мажор, опус 18 №5. 3.29 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Струнен квартет в сол мажор, опус 101 №6. 3.53 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Струнен квартет в ми минор, опус 59 №2. 4.27 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Полка из второ действие на балета „Златен век“, опус 22. 4.31 часа – Пер Норгорд (1932), Пасторал за струнно трио. Изпълнява трио „Аристос“. 4.37 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония №33 в си бемол мажор, K.319. Изпълнява оркестър „Симфониета“ на Датското радио с диригент Адам Фишер. 24 юли Изпълнения на Националния симфоничен оркестър на Ирландското радио и телевизия с диригент и солист Райън Уигълзуърт. 3.00 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Концерт за пиано и оркестър №19 във фа мажор, K.459. 3.31 часа – Едуард Елгар (1857-1934), Симфоничен етюд „Фалстаф“, опус 68. 4.08 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Симфония №3 в мопус 97. 4.40 часа – Карл Мария фон Вебер (1786-1826), Grand duo концертанте за кларинет и пиано, опус 48. Изпълняват Хоакин Валдепеняс (кларинет) и Патриша Пар (пиано). 25 юли 3.00 часа – Лаударио ди Кортона / Аноним / Лаударио ди Кортона, Venite a laudare; Beata viscera; Laude novella. 3.10 часа – Лионел Пауър (ок.1370-1445) / Лаударио ди Кортона / Аноним Лаударио ди Кортона, Gloria; Oimè lasso e freddo lo mio core; Doleo super te / Absalon fili mi; Sia Laudato San Francesco. 3.22 часа – Аноним / Лаударио ди Кортона, Thomas gemma Cantuarie / Thomas cesus in Doveria; Cantico del Sole. 3.31 часа – Нинó Джанджгава (1964), Алелуя №№ 1, 5 и 11 из „Седемнайсет алелуи“,  опус 44; Джон Тавънър (1944-2013), „Агнецът“; Нинó Джанджгава (1964), Алелуя №№ 7 и 8 из „Седемнайсет алелуи“,  опус 44; Арво Пярт (1935), „Богородице, Дево, радуйся“. 3.44 часа – Нинó Джанджгава (1964), Алелуя №№ 3 и 4 из „Седемнайсет алелуи“,  опус 44; Джон Тавънър (1944-2013), „Погребален икос“; Нинó Джанджгава (1964), Алелуя №№ 2 и 6 из „Седемнайсет алелуи“,  опус 44. 3.57 часа – Арво Пярт (1935), Два славянски химна. Ансамбъл „Арс нова Копенхаген“ с ръководител Пол Хилиър. 4.05 часа – Джовани Батиста Перголези (1710-1736), Salve Regina във фа минор. Изпълнява Сара Мингардо (мецосопран) с оркестър „Симфониета“ на Датското радио. Диригент: Риналдо Алесандрини. 4.20 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Соната в ре минор BWV.964 (първоначално Соната за цигулка в ла минор BWV.1003). Изпълнява Волфганг Глюксам (клавесин). 4.42 часа – Карл Дитерс фон Дитерсдорф (1739-1799), Концерт за клавесин и струнни в ла мажор (1779). Изпълнява Линда Никълсън (фортепиано) с ансамбъл „Флорилегиум Коллинда“. 26 юли Изпълнения на Нюйоркската филхармония с диригент Алън Гилбърт. 3.00 часа – Магнус Линдберг (1958), Vivo. 3.08 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за пиано и оркестър №1 в си бемол минор, опус 23. Солист: Евгений Кисин. 3.47 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), „Размишление“. Изпълнява Евгений Кисин (пиано). 3.53 часа – Морис Равел (1875-1937), Втора сюита „Дафнис и Хлое“. 4.10 часа – Джордж Гершуин (1898-1937), Рапсодия в синьо в аранжимент за пиано и струнен квинтет. Изпълняват музикантите от струнен квартет New Stenhammar заедно с Бенгт - Еке Лундин (пиано) и Щафан Зьоолм (контрабас). 4.27 часа – Уолтър Пистон (1894-1976), Прелюд и Алегро за орган и оркестър, 1943. Изпълнява Дейвид Шрадер (орган) заедно с Grant Park Orchestra с диригент Карлос Калмар. 4.38 часа – Мариан Мозетич (1948), Ангелски пасион – концерт за две арфи и оркестър, (1995). Изпълняват: Нора Буманис и Джулия Шоу (арфи), Марк Деструбе (цигулка), Диане Бертелсдорф (виолончело), Роджър Кол (обой), Кристофър Милард (фагот) и оркестър на Канадското радио във Ванкувър с диригент Марио Бернарди. 27 юли 3.00 часа – Александър Бородин (1833-1887), Струнен квартет №2 в ре мажор. 3.31 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Струнен квартет в до минор D.703, „Квартетна част”. 3.41 часа – Пьотр Чайковски (1840-1893), Струнен квартет №1 в ре мажор, опус 11. 4.10 часа – Пьотр Чайковски (1840-1893), аранжимент Ростислав Дубински (1923-1997), „Сладки сънища” из „Детски албум”, опус 39. Струнен квартет „Бородин” в състав Рубен Ааронян и Сергей Ломовски (цигулки); Игор Найдин (виола) и Владимир Балшин (чело). 4.13 часа – Франц Шуберт (1797-1828), аранжимент Феликс Мотл (1856-1911), Фантазия във фа минор D.940 (оригинал за пиано на четири ръце). Изпълнява Филхармонията на Осло с диригент Генадий Рождественски. 4.32 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Концерт за пиано и оркестър №2, опус 102 във фа мажор. Изпълнява Дмитрий Шостакович (пиано) със Софийската филхармония. Диригент – Константин Илиев. 4.49 часа – Клод Дебюси (1862-1916), Соната за чело и пиано в ре минор. Изпълняват Зара Нелсова (чело) и Грант Йоханесен (пиано). 28 юли 3.00 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Соната за пиано №21 в си бемол мажор D.960. Изпълнява Мария Жоао Пиреш. 3.46 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Соната за пиано №26 в ми бемол мажор, опус 81a. Изпълнява Жулиен Брокал. 4.04 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Фантазия във фа минор D.940 за пиано на 4 ръце. 4.24 часа – Едвард Григ (1843-1907), Песента на Солвейг из „Пер Гинт“, сюита №2. Мария Жоао Пиреш и Жулиен Брокал – пиано на 4 ръце. 4.28 часа – Едуард Елгар (1857-1934), Вариации за оркестър по собствена тема „Енигма“, опус 36. Изпълнява Филхармонията на Осло с диригент Андре Превен. 29 юли Изпълнения на Симфоничния оркестър на Пражкото радио с диригент Ондрей Ленард. 3.00 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), Симфонична поема „Героична песен“, опус 111. 3.22 часа – Модест Мусоргски (1839-1881), Симфонична поема „Нощ на голия връх“. 3.35 часа – Отакар Острчил (1879-1935), Синфониета, опус 20. 4.07 часа – Йозеф Паленичек (1914-1991), Концерт за пиано № 1 в до мажор (1940). Солист: Итка Цехова. Диригент: Роланд Золман. 4.37 часа – Ян Антонин Кожелух (1747-1818), Кончерто в до мажор за фагот и оркестър. Солист: Милан Музикар. Диригент: Войчех Спурни. 30 юли 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Шест вариации по собствена тема във фа мажор, опус 34 за пиано. 3.15 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Петнадесет вариации и фуга по тема из „Прометей” в ми бемол мажор, опус 35 („Ероика”). 3.41 часа – Игор Стравински (1882-1971), Серенада в ла мажор за пиано (1925). 3.55 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953), Соната №5 в до мажор, опус 135 за пиано, редактирана. Борис Берман (пиано). 4.12 часа – Пьотр Чайковски (1840-1893), Симфония №6 в си минор „Патетична”, опус 74. Изпълнява Симфоничният оркестър на Нидерландското радио с диригент Кенет Монтгомъри. 31 юли Творби от Йохан Себастиан Бах в изпълнение на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио. Диригент: Хелмут Рилинг. 3.00 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Кантата №43 (BWV.43) Gott fahret auf mit Jauchzen. Солисти: Кристина Ландшамер (сопрано), Сузане Лангнер (контраалт), Мартин Латке (тенор), Крешимир Стражанак (бас); С участието на Хора на Западногерманското радио. 3.21 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Концерт в ре минор за две цигулки и струнен оркестър. Солисти: Хосе Мария Блуменщайн и Бригите Крьомелбайн. 3.37 часа – Кантата №1 Lobet Gott in seinen Reichen (Възвисена оратория). Солисти: Солисти: Кристина Ландшамер (сопрано), Сузане Лангнер (контраалт), Мартин Латке (тенор), Крешимир Стражанак (бас). С участието на Хора на Западногерманското радио. 4.04 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Соната за пиано №7, опус 10 №3 в ре мажор. Изпълнява Ингрид Филтер 4.26 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Серенада в до мажор, опус 48 за струнен оркестър. Изпълнява Симфоничният оркестър на Братиславското радио. Диригент: Лудовит Ра.

Симфоничен концерт край фонтана събра стотици почитатели на музиката

Стотици варненци и гости на града се събраха около фонтана на пл. "Независимост", за да се насладят на симфоничен концерт на открито. Новата лятна музикална традиция бе поставена на 15-ти август, м. г., и вече уверено набира скорост.

Рапърът Нели ще пее със симфоничен оркестър

Рапърът от САЩ Нели е подготвил нещо специално за завръщането си догодина в град Сейнт Луис, в който е израснал - съвместна изява с местния симфоничен оркестър, предаде АП.Нели ще пее със симфоничния оркестър на Сейнт Луис на 3 февруари 2017 г. в зала "Пауъл". Програмата ще включва симфонични интерпретации на хитови парчета на рапъра, сред които "Hot in Herre", "Just a Dream" и "Country Grammar". Нели е сред най-продаваните рап изпълнители на всички времена. 41-годишният рапър е носител е на две награди "Грами". Източник: БТА ...

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 21 до 31 август 2016 година

21 август Изпълнения на Концертния оркестър на Би Би Си с диригент Кийт Локхарт. 3.00 часа – Джон Карпентър (1876-1951), Krazy Kat Джаз пантомима „Лудата котка“ (1921). 3.14 часа – Джон Карпентър (1876-1951), Концертино за пиано и оркестър. Солист – Майкъл Черток. 3.41 часа – Джон Карпентър (1876-1951), Carmel Concerto (1948). 3.56 часа – Джон Карпентър (1876-1951), Patterns за пиано и оркестър. Солист – Майкъл Черток. 4.14 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Соната за цигулка № 2 в ла мажор, опус 12 № 2. Изпълняват Матс Цетерквист (цигулка) и Матс Видлунд (пиано). 4.31 часа – Антон Рейха (1770-1836), Квинтет с обой във фа мажор, опус 107. Изпълнява ансамбъл Les Adieux. 22 август Изпълнения на вокален ансамбъл Plus Ultra. 3.00 часа – Томас Луис де Виктория (1548-1611), Кирие из меса Surge Propera и мотет Vidi speciosam. 3.11 часа – Джовани да Палестрина (1525-1594), мотет Nigra sum sed formosa (Черна съм, но съм красива). 3.15 часа – Томас Луис де Виктория (1548-1611), Глория из меса Surge Propera. 3.22 часа – Джовани да Палестрина (1525-1594), Trahe me post te – част от мотета Canticum Canticorum (Песен на песните). 3.25 часа – Томас Луис де Виктория (1548-1611), мотет Trahe me post te (Вземи ме с теб). 3.28 часа – Томас Луис де Виктория (1548-1611), Кредо из меса Surge Propera и мотет Nigra sum sed formosa. 3.42 часа – Томас Луис де Виктория (1548-1611), Санктус и Бенедиктус из меса Surge Propera и мотет Vadam et circuibo civitatem. 3.55 часа – Джовани да Палестрина (1525-1594), мотет Quam pulchri sunt (Колко са красиви). 3.58 часа – Томас Луис де Виктория (1548-1611), Агнус Деи из меса Surge Propera. 4.00 часа – Джовани да Палестрина (1525-1594), мотет Surge propera. 4.04 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Партита за соло цигулка № 2 в ре минор, BWV.1004. Изпълнява Лейла Шайег (барокова цигулка). 4.30 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Соната за пиано № 1 във фа диез минор, опус 11. Изпълнява Мартин Хелмхен (пиано). 23 август Изпълнения на арменски камерен хор „Ховер” с диригент Сона Ховханисян. 3.00 часа – Вардапет Комитас (1869-1935), Пет сакрални хорови песни. 3.18 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Warum ist das Licht gegeben dem Muhseligen, мотет, опус 74. 3.29 часа – Вардапет Комитас (1869-1935), Hovn anush (Сладък бриз). 3.33 часа – Кшищоф Пендерецки (1933), Херувимска. 3.41 часа – Ваче Шарафян (1966), Petalfall Music. 3.46 часа – Кшищоф Пендерецки (1933), Missa Brevis. 4.06 часа – Вардапет Комитас (1869-1935), Трудова песен. 4.12 часа – Ейноюхани Раутаваара (1928), Вечерна молитва. 4.13 часа – София Губайдулина (1931), Все великолепие. 4.16 часа – Вардапет Комитас (1869-1935), Три хорови песни. 4.19 часа – Вардапет Комитас (1869-1935), Come on my bull. 4.23 часа – Вардапет Комитас (1869-1935), Три арменски народни песни. Изпълняват: Джовани Солима (виолончело), Габриеле Беллу (цигулка), Матео Амадаси (виола), Андреа Вакхер (виолончело), Марко Амико (китара) и Джовани Карузо (клавир). 4.37 часа – Лучано Берио (1925-2003), Фолклорни песни за мецосопран и 7 инструменталисти. Изпълняват: Ярд ван Нес (мецосопран) и солисти от Кралския Концертгебау оркестър с диригент Рикардо Шайи. 24 август 3.00 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Соната за пиано в до мажор, K.545, в аранжимент за две пиана на Едвард Григ. Изпълняват Петер Яблонски (пиано) и Патрик Яблонски (пиано). 3.13 часа – Игор Стравински (1882-1971), Пролетно тайнство (версия за две пиана). Изпълняват Петер Яблонски (пиано) и Патрик Яблонски (пиано). 3.47 часа – Морис Равел (1875-1937), сюита из балета „Майка ми, гъската“. Изпълнява Националният оркестър на Би Би Си в Уелс с диригент Ричард Хикокс. 4.16 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Вокален цикъл „Забравени песни“. Изпълняват Елизабет Уотс (сопран) и Гари Матюмън (пиано). 3.34 часа – Франсис Пуленк (1899-1963), „Селски концерт“ за харпсихорд и оркестър. Йзпълнява Джори Виникур (харпсихорд) и филхармоничният оркестър на Френското радио с диригент Марк Минковски. 25 август Изпълнения на Кралския оркестър на Дания с диригент Марек Яновски. 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Симфония № 4 в си бемол мажор, опус 60. 3.35 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Симфония № 9 в до мажор, D.944. 4.30 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Вокален цикъл „Любовта на поета“ по стихове на Хайне. Изпълняват Ронан Колет (баритон) и Кристофър Глин (пиано). 26 август 3.00 часа – Антон Аренски (1861-1906), Концерт в ла минор, опус 54 за цигулка и оркестър. Изпълнява Франтишек Новотни (цигулка) със Симфоничния оркестър на Чешкото радио. Диригент – Станислав Вавржинек. 3.21 часа – Пьотр Чайковски (1840-1893), „Фатум“ – фантазия, опус 77 за оркестър. 3.41 часа – Пьотр Чайковски (1840-1893), „Франческа да Римини“ – симфонична фантазия по Данте, опус 32. Симфоничен оркестър на Чешкото радио с диригент Томаш Браунер. 4.06 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), „Островът на мъртвите“, опус 29. Изпълнява Симфоничният оркестър на Чешкото радио с диригент Петр Алтрихтер. 4.28 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Соната в сол минор за чело и пиано, опус 65. Изпълняват Клас Гунаршон (чело) и Роланд Пьонтинен (пиано). 27 август Изпълнения на Датския национален симфоничен оркестър с диригент Ален Алтиноглу. 3.00 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Симфония № 95 в до минор, H.1.95. 3.20 часа – Франсоа Боалдийо (1775-1834), Концерт за арфа и оркестър в до мажор. Солист – Ксавие дьо Местр (арфа). 3.41 часа – Феликс Годфроа (1818-1897), Венециански карнавал. Изпълнява Ксавие дьо Местр (арфа). 3.48 часа – Игор Стравински (1882-1971), Песента на славея – за оркестър. 4.11 часа – Морис Равел (1875-1937), Болеро. 4.28 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Струнен квартет в до мажор, опус 59 № 3. Изпълнява Yggdrasil String Quartet. 28 август Изпълнения на Владимир Ашкенази (пиано). 3.00 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) Соната в ре мажор, K.311. 3.19 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953), Соната № 6 в ла мажор, опус 82. 3.45 часа – Фредерик Шопен (1810-1849), 12 етюда, опус 25. 4.16 часа – Фредерик Шопен (1810-1849), Мазурка в до диез минор, опус 30, № 4. 4.21 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Струнен квартет № 14 в до диез минор, опус 131. Изпълнява Orlando Quartet. 29 август Изпълнения на Ensemble Studium. 3.00 часа – Аноним – 1. O monialis concio burgensis-planctus; 2. Rorate caeli -Graduale Romanum ad Introitum; 3. Cum iubilo Romanum Kyrie lX; Kyrie, Rex virginum; 5. Gloria in excelsis 3.17 часа – Аноним – 1. Graduale. Benedicta et venerabilis; 2. Alleluia, Salve Virgo; 3. Ave Maria. 3.27 часа – Аноним – 1. Ave Maria Graduale Romanum ad Offertorium; 2. O Maria Virgo/O Maria maris/In veritate - conductus; 3. Sanctus. Clangat cetus. 3.37 часа – Аноним – 1. Agnus Dei. Gloriosa spes reorum 2. Beata Viscera -Graduale Romanum ad Communionem; 3. Haec est mater; 3. Benedicamus Domino; 5. Benedicamus Domino. 3.48 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Соната за пиано № 3 във фа минор, опус 5. Изпълнява Кристина Ортиц (пиано). 4.27 часа – Карл Нилсен (1865-1931), Симфония № 2, опус 16 „Четирите темперамента“. Изпълнява Бергенската филхармония с диригент Ингар Бергби. 30 август Изпълнения на Концертен оркестър на Би Би Си с диригент Йоханес Вилднер. 3.00 часа – Валтер Браунфелс (1882-1954), Симфонични вариации върху френска детска песен, опус 15. 3.17 часа – Валтер Браунфелс (1882-1954), сюита из операта „Стъклената планина“, опус 39 b. 3.43 часа – Валтер Браунфелс (1882-1954), „Симфония бревис“, опус 69. 4.16 часа – Луи Шпор (1784-1859), Фантазия, Тема и Вариации по тема от Данци в си бемол мажор, опус 81. Изпълнява Ласло Хорват (кларинет) с Новия будапещенски струнен квартет. 4.25 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Прелюд и Любовната смърт на Изолда из „Тристан и Изолда“. Изпълнява Филхармонията на Осло с диригент Рафаел Фрюбек де Бургос. 4.41 часа – Лудвиг ван Бетовен, (1770-1827), Голяма фуга за струнен квартет, опус 133. Изпълнява струнен квартет „Вертаво“. 31 август 3.00 часа – Франц Лист (1811-1886), Прелюд и фуга по BACH, S.260. Изпълнява Елизабет Завадка (орган). 3.18 часа – Франц Лист (1811-1886), Вариации по тема от Бах, S.673. Изпълнява Елизабет Завадка (орган). 3.39 часа – Макс Регер (1873-1916), Соната за орган № 2 в ре минор, опус 60. Изпълнява Елизабет Завадка (орган). 4.06 часа – Макс Регер (1873-1916), Мотет Ach Herr, strafe mich nicht (Господи, не ме наказвай), опус 110, № 2. Изпълнява Националният хор на Датското радио с диригент Щефан Паркман. 4.24 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Сюита за соло виолончело в ми бемол мажор, № 4, BWV.1010. Изпълнява Ги Фуке (чело). 4.49 часа – Антонио Вивалди (1678-1741), Концерт в до мажор, RV.444. Изпълнява ансамбъл „Ил джардино армонико”: Енрико Онофри и Марко Бианки (цигулки), Дуилио Галфети (цигулка / виола), Паоло Бески (чело), Паоло Рици (виолоне), Лука Пианка (теорба), Гордън Мъри (чембало) и Джовани Антонини (ръководител).

Филхармония „Пионер” с концерт на престижния форум Young Euro Classic

Филхармония „Пионер” е основана през 1952 г. от големия наш диригент проф. Влади Симеонов. Днес продължава своята концертна дейност, а на диригентския пулт е Любомир Денев-син. Нека припомним, че след като си отиде създателят на „Пионер“, настъпиха много промени, дори за определен период съставът не съществуваше. Възстановиха го бивши оркестранти, заедно със семейството на проф. Симеонов. Беше учредена и фондация, носеща неговото име, която се грижи за организацията на изявите, репетиционния процес и т.н. Преди около месец младите симфоници изнесоха изключително успешен концерт в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято”. Имаме огромното щастие да сме поканени за участие в Young Euro Classic, който е сред най-големите младежки музикални форуми в света – казва Любомир Денев-син. – Провежда се между 17 август и 3 септември в Konzerthaus – Берлин, една от най-големите концертни зали в града. Солист в програмата ни е големият български цигулар Светлин Русев, концертмайстор на Филхармоничния оркестър на Френското национално радио и на Филхармоничния оркестър на Сеул. Той ще изпълни Рапсодия „Вардар“ (във версията за цигулка и оркестър) и „Песен“ от Панчо Владигеров. Виолончелистката Емилия Барановска, която също концертира по цял свят, ще представи две френски творби – „Песен“ от Венсан Д’Енди и „Алегро апасионато“ от Камий Сен-Санс. „Гвоздеят на програмата“ е Симфония №9 „Из Новия свят“ на Дворжак. Това произведение е любимо и на музикантите, и на почитателите на класическата музика, една от най-ярките творби не само в за Дворжак, но и за световната музикална съкровищница. Доц. Александър Пешев, бивш оркестрант, днес изпълнителен директор на фондация „Проф. Влади Симеонов“, споделя: Това беше най-любимото произведение и на всички нас, още от времето на проф. Влади Симеонов. Много се радвам, че младите ни наследници го изпълняват със страхотен хъс, предават младежката си енергия и това достига до публиката. Доказателство е нашата впечатляваща изява на „Варненско лято“. Щастлив съм, че отново са заложени в репертоара произведенията, които свирехме някога. И това е съвсем естествено – проф. Симеонов разгръщаше пред нас златните страници на световната музикална литература. Щастлив съм и от факта, че имаме възможност да се представим на престижни международни сцени. Идеята за участие в Young Euro Classic обсъждаме от миналата година. Емилия Барановска ни свърза с организаторите, които имаха желание да ни поканят. Последва прослушване за попълване на състава, както и сериозни репетиции. Филхармония „Пионер“ е част от съставите на Националния дворец на децата, който е под управлението на Министерството на образованието и науката. Благодарни сме на тези държавни институции, оказали подкрепа за осъществяването на концерта в Берлин. Ето и подробности за форума, който предоставя сцената си на елитни състави от цял свят, разказва отново Любомир Денев-син: Творческата компания, сред която се изявяваме, е наистина „предизвикателна“, ако мога така да се изразя. В афиша са Европейският младежки симфоничен оркестър, „Густав Малер“ оркестър, основан от Клаудио Абадо, има оркестър от Арабските емирства, Румънско-молдовски младежки симфоничен оркестър. Невъзможно е да изброим всички, но са поканени най-добрите подобни състави от Германия, Франция, Норвегия, Латвия и др. Диригентите също са известни имена от големите световни сцени, палитрата е много богата. Концертът на Филхармония „Пионер“ в Берлин е на 27 август, от 20.00 ч. в Konzerthaus.

Берлин аплодира наши млади таланти

За първи път български младежки симфоничен оркестър е поканен да изнесе концерт на един от най-престижните фестивали в света - Young Euro Classic в Берлин. Филхармония „Пионер", в която участват 88 музиканти на възраст между 14 и 24, заминава утре за германската столица. Авторитетният форум, който се провежда от 17 август до 3 септември, събира около 20 трупи от различни краища на света - Европейският младежки симфоничен оркестър, Уралския, Австрийският "Густав Малер" и още юноши от Румъ...

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 10 септември 2016 г.

1 септември Изпълняния на Словашки оркестри. 3.00 часа – Еуген Сухон (1908-1993), „Симфониета рустика“ (1954-55) – из „Картини от Словакия“. Изпълнява Словашката филхармония. Диригент Лудомир Райтер. 3.19 часа – Едвард Григ (1843-1907), Концерт за пиано и оркестър в ла минор, опус 16. Изпълнява Мариан Лапшански със симфоничния оркестър на Словашкото радио. Диригент Ондрей Ленърд. 3.50 часа – Александър Мойзес (1906-1984), Симфония №7, опус 50. Изпълнява симфоничният оркестър на Словашкото радио Диригент – Ладислав Словак. 4.29 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), „Сред природата“, опус 91. Изпълнява Симфоничният оркестър на Радио Братислава. Диригент Ондрей Ленърд. 4.44 часа – Иржи Карт (1708-1778), Соната за две цигулки и басо континуо. Изпълняват Анна и Куидо Холблинговчи (цигулки) и Алоис Меншик (китара). 2 септември Изпълнения на Филхармонията на Люксембург. Диригент – Мухай Танг. 3.00 часа – Ойганг Чен (1951), „Ву ксинг“ (Петте елемента). 1. Вода 2. Дърво 3. Огън 4. Земя 5. Метал. 03.13 часа – Унсук Чин (1961), Su за инструмент „шенг“ и оркестър. Солист – Ву Вей (шенг). 3.40 часа – Айганг Чен (1951), L'Eloignement (Далечината). 3.57 часа – Зао Жипинг – Концерт за гайда №2. Солист – Ву Ман. 4.17 часа – Франц Шуберт (1797-1828), 6 музикални момента (D.780). Алфред Брендел 4.43 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Фантазия за цигулка и оркестър, опус 131 в до мажор. Изпълнява Томас Цетмайер с Кралски „Концертгебау“ оркестър. Диригент – Николаус Харнонкур. 3 септември Свири Варшавската филхармония с диригент Сергей Смбатян. 3.00 часа – Газарос Сариан (1920-1998), „Пасакалия“. 3.09 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Концерт №1 в ла минор, опус 77 за цигулка и оркестър. Солист – Летисия Морено. 3.48 часа – Мануел де Файя (1876-1946), „Нана“. Изпълняват Летисия Морено (цигулка) и неизвестен арфист. 3.51 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Симфония №7 в ла мажор опус 92. 4.31 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Концерт за флейта, арфа и оркестър в до мажор, номерация по Кьохел 299. Изпълняват Сузана Клинчарова (арфа), Георги Спасов (флейта) и камерен ансамбъл „Софийски солисти“. Диригент – Пламен Джуров. 4 септември Свири Националният симфоничен оркестър на Ирландия. Диригент – Никълъс Колон. 3.00 часа – Едуард Елгар (1857-1934), Увертюра, опус 50 In the South (Аласио). 3.23 часа – Ернест Блох (1880-1959), Schelomo – еврейска рапсодия за виолончело и оркестър. Солист – Леонард Елшенбройх. 3.47 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953), Симфония №5 в си бемол мажор, опус 100. 4.32 часа – Карл Нилсен (1865-1931) Духов квинтет, опус 43. Изпълнява духов квинтет The Ariart. 5 септември Хорови творби от Марк-Антоан Шарпантие (1634-1704) в изпълнение на ансамбъл Correspondances. Диригент - Себасиен Досе. 3.00 часа – Мотет за починалите; 3.10 часа – „Петъчен урок“ за тригласен хор; 3.25 часа – Ектения O vos omnes; 3.30 часа – „Мизерере на йезуитите“; 3.56 часа – „Меса за починалите“; 4.11 часа – „Стабат Матер“; 4.19 часа – Литания на Девата. 4.37 часа – Марк-Антоан Шарпантие – Соната. Изпълнява ансамбъл „Кончерто Копенхаген“ Диригент и изпълнител на клавесин – Ларс Улрик Мортенсен. 4.52 часа – Жан-Батист Люли (1632-1687), Фрагменти из Кралско камерно трио. Изпълнява ансамбъл „Кончерто Копенхаген“. Диригент и изпълнител на клавесин – Ларс Улрик Мортенсен. 6 септември Свири Националният оркестър на Румънското радио. Диригент – Давид Крешенци. 3.00 часа – Гаетано Доницети (1797-1848), Увертюра към операта „Дон Паскуале“. 3.00 часа – Джузепе Верди (1813-1901), Ария La mia Letizia infondere из второ действие на операта „Ломбардци“. Изпълнява Стефан Поп, тенор. 3.11 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Ария Temerari! Sortite fuori из операта „Така правят всички жени“. Изпълнява Теодора Георгиу (сопрано). 3.17 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Сцена с писмото из операта „Евгений Онегин“. Изпълнява Юлия Исаева (сопрано). 3.31 часа – Джузепе Верди (1813-1901), Хор Patria oppressa из четвърто действие на операта „Макбет“. Изпълнява Академичният хор на Румънското национално радио. 3.39 часа – Джузепе Верди  (1813-1901), Увертюра към операта „Луиза Милер“. 3.45 часа – Джакомо Пучини (1858-1924). Дует O soave fanciulla из първо действие на операта „Бохеми“. Изпълняват Стефан Поп (тенор) и Теодора Георгиу (сопрано). 3.50 часа – Джузепе Верди (1813-1901), Два фрагмента из операта „Трубадур“: Хор Vedi! Le fosche notturne spoglie и Stride la vampa. Изпълняват Хорът на Румънското национално радио с диригент Дан Михай и Лиляна Чюка Матей (мецосопрано). 3.56 часа – Джузепе Верди (1813-1901), Хор на вещиците Tre volte miagola из трето действие на операта „Макбет“. Изпълнява Хорът на Румънското национално радио с диригент Дан Михай. 4.01 часа – Джакомо Пучини (1858-1924), Ария Tu che di gel sei cinto из трето действие на операта „Турандот“. Изпълнява Теодора Георгиу (сопрано). 4.04 часа – Джакомо Пучини (1858-1924), Ария Un bel dì vedremo из второ действие на операта „Мадам Бътерфлай“. Изпълнява Юлия Исаева (сопрано). 4.09 часа – Джордже Енеску (1881-1955), „Соната торсо“ из Незавършена соната за цигулка и пиано (1911). Изпълняват Клара Чернат (цигулка) и Тиери Юле (пиано). 4.24 часа – Йозеф Виенявски (1837-1912), Симфония в Ре, опус 49. Изпълнява симфоничният оркестър на Полското радио. Диригент – Павел Пшьотски. 7 септември Карл Мария фон Вебер (1786-1826,) „Вълшебният стрелец“ (френска версия ). Изпълняват: Андрю Кенеди (тенор – Макс) Софи Картхойзер (сопрано – Агата), Гидон Закс (бас баритон – Каспар) , Виржини Пошон (сопрано – Енхен), Матю Брук (бас - Куно), Самюел Еванс (баритон - Килиан), Робърт Дейвис (баритон Отокар), Люк Бертен-Хюго (бас - Хермит), Кристиан Пелисие (актьор – Замиел), Хор „Монтеверди“ и Оркестър „Революционен и романтичен“ с диригент Сър Джон Елиът Гардинър 3.00 часа – Първо действиеа 3.47 часа – Второ действие 4.38 часа – Трето действие 8 септември Свири Националният симфоничен оркестър на Дания под диригентството на Дмитрий Китаенко. 3.00 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Симфония №1 в сол минор, опус 13 „Зимни мечти“. 3.46 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Концерт №1 в ла минор, опус 77 за цигулка и оркестър. Солист Джеймс Енес. 4.27 часа – Игор Стравински (1882-1971), Балетна сюита „Жар птица“. 4.50 часа – Йохан Фридрих Фаш (1688-1758), Соната в ре минор. Изпълнява ансамбъл „Бахови солисти от Амстердам“. Диригент – Вим тен Хаве. 9 септември Изпълнения на български музиканти 3.00 часа – Ернест Шосон (1855-1899), „Поема за любовта и морето“, опус 19 за глас и оркестър. Изпълнява Валентина Куцарова (сопрано) със Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Диригент – Емил Табаков. 3.29 час Морис Равел (1875-1937), „Дафнис и Хлое“ – балет. Изпълняват Смесеният хор и симфоничният оркестър на Българското национално радио. Диригент – Емил Табаков. 4.27 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Соната за цигулка и пиано, опус 134. Изпълняват Веско Ешкенази и Людмил Ангелов. 10 септември Свири струнен квартет „Александър“ в състав: Закариас Графило и Фредерик Лифшиц (цигулки), Пол Ярбух (виола) и Санди Уилсън (виолончело). 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Струнен квартет №15 в ла минор, опус 143. 3.45 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Кларинетен квинтет в си бемол минор, опус 115. С участието на Джоан Енрик Луна (кларинет). 4.25 часа – Джордж Гершуин (1898-1937), Фрагменти из операта „Порги и Бес“ (с участието на Джоан Енрик Луна, кларинет). 4.28 часа – Казимйеж Сероцки (1922-1981), Романтичен концерт за пиано и оркестър. Изпълнява Адам Водницки със Симфоничния оркестър на Полското национално радио в Катовице. 4.54 часа – Витолд Лютославски (1913-1994), „Епитаф“ за обой и пиано. Изпълняват Ейдриън Уилсън (обой) и Джоан Сийли (пиано).

Предстоят повече от 22 часа директни предавания от "Аполония", започваме днес

От тази вечер започват директните излъчвания от фестивала на изкуствата "Аполония". Ето и първият концерт в ефира на програма "Христо Ботев"  от 19.00 часа с участието на Димитър Буров - цигулка, Христо Танев -  виолончело, и Людмил Ангелов - пиано. Програма: Франц Шуберт Клавирно Трио №1 Сергей Рахманинов Елегично трио Панчо Владигеров ТриоДимитър Буров учи в Лондон и по-късно участва като солист и камерен музикант в редица фестивали в Англия. Свири с камерни състави като Chilingirian, Carducci, Tippett Quartets, London Mozart Trio, Molto Musica Ensemble, St Martin in the Fields и други. Бил е солист на повечето големи български оркестри, гостувал е и на Международния европейски фестивал, Софийски музикални седмици, Варненско лято. Изнася концерти във Франция, Швейцария, Германия, Русия, Турция, Словакия и Далечния Изток. Започва педагогическата си кариера във Великобритания, а по-късно ръководи струнна катедра. Води майсторски класове в Англия, Хонг Конг, Китай, Турция, Словакия и България.  Има записи в БНР и издадени няколко компактдиска, един от които е отличен за най- добър диск на месеца от Classical Music Magazine в Лондон . Христо Танев е учил в САЩ. Бил е солист на повечето големи български оркестри, участвал е във водещи фестивали в страната. Изнасял е концерти в Германия, Испания, Русия, САЩ, Турция, Словакия и Сърбия. Има записи за БНР, БНТ, bTV и български звукозаписни фирми. От 1994  е концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР. Канен е като гост концертмайстор на оркестрите на Софийската Опера, Софийската Филхармония, Симфоничния оркестър на Сан Паоло и Мюнхнер Рундфунк. Член на Квартет Димов и преподавател в НМА Панчо Владигеров и НБУ. Людмил Ангелов e носител на награди в престижни международни конкурси в Италия, Чехия, САЩ, Полша. През 1997 получава първата и единствена награда на конкурса Майстори напианото в Монте Карло, в който участват само финалисти от международни конкурси.  Свири на сцените на всички европейски страни, Северна и Южна Америка, Хонг Конг, Корея, Тайван. Изнася рецитали и е солист на  оркестъра на Ковънт Гардън – Лондон, Филхармоничен оркестър – Монте Карло, Руския държавен симфоничен оркестър, Берлинския симфоничен оркестър, Испанския национален оркестър, Атинския държавен оркестър, Софийската филхармония и др. През 2004 е обявен за Музикант на годината от БНР.Живее в Испания, където е директор на Международния музикален фестивал в Толедо

Къде и кога може да гледате „Замръзналото кралство” под звуците на симфоничен оркестър и хор?

    Българските зрители имат още една възможност да видят най-гледания анимационен филм на „Дисни” за всички времена, пише БТВ. На 21 декември „Замръзналото кралство” ще бъде прожектиран в НДК под звуците на симфоничен оркестър и хор. Филмът има над 1 млрд. долара приходи по света, носител е на две награди „Оскар”, Наградата на британската академия и „Златен глобус”. В България над 230 хил. души са го гледали в киносалоните, превръщайки го в най-успешния филм на „Дисни” до момента и у нас.