07.12.2016

Резултати от търсенето

Странният копнеж светът да има полицай

 Има наистина случаи, в които по професор-вучковски гледаш и не вярваш на ушите си. Хем изявлението на едного или другиго се вписва напълно в досегашната му линия на поведение, хем пък постът, който е заемал, предполага разсъжденията му да бъдат доста по-различни. Поредното доказателство е призивът на Андерс Фог Расмусен в "The Wall Street Journal" към САЩ да не изоставят ролята си на световен полицай. На доста политици от различни страни този вопъл би им отивал. Но датчанинът не е кой да е, той е бивш генерален секретар на НАТО, на една организация за колективна сигурност. И би трябвало коментарите му да са насочени към взаимодействие при изпълнението на целите на пакта, а не към почти цялостно уповаване във възможностите, а и желанието, на един от неговите членове. Повод за публикацията му е спомен за първото му посещение като шеф на Алианса в Москва през 2009 г., когато Путин му казал, че след като бил разпуснат Варшавският договор, трябвало да се разпусне и НАТО, тъй като и двете организации са отживелици от Студената война. Но причината е, че така мисли и Тръмп. Кандидатът на републиканците за президент на САЩ също смята, че НАТО е отживелица. Че е толкова демоде, та съвсем спокойно може да се разпадне и това да не е голяма беда. Разбира се, НАТО няма да се разпадне, поне в обозримото бъдеще, но Тръмп отива по-нататък, като отказва да приеме САЩ в ролята на световен полицай. Дали това е само игра на думи, засега не е ясно, но няма съмнение, че тъкмо във възможността им да се превърнат в дела се корени истинската причина Расмусен да се тревожи. И датчанинът стъпва върху събитията в Близкия изток и Северна Африка, както и върху ситуацията в Украйна, за да мотивира нуждата от такъв американски президент, който не само да бъде полицаят, налагащ ред по света, но и пожарникарят, успяващ да гаси огъня на конфликтите, както и здравомислещият кмет, който да оглави процесите на възстановяване. И нито дума за това, че САЩ съвсем не са без участие, меко казано, в създаването на тези огнища на напрежение. Сякаш не е чул как Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп спорят чие управление - на републиканците или на демократите - е подпомагало бойците на "Ал Кайда" и е съдействало за укрепването на "Ислямска държава", и как никой от двамата не отрича, че това е сторила собствената им страна. Сякаш не му е попадало интервюто на 39-ия щатски президент, в което Джими Картър казва, че САЩ заслужено са получили образа на държавата, която разпалва въоръжени конфликти практически по всякакъв повод. Расмусен сигурно е запознат с всичко, което обаче не му пречи да твърди, че САЩ имат не само необходимото материално величие, за да бъдат световен полицай. Но и че работата е в нравствеността, защото само Вашингтон имал моралното величие, за да направи това. Да оставим настрана моралната страна на въпроса, колкото и да е важна. По нея има непримирими различия между голяма част от политиците и свободомислещите хора, които не търпят световен полицай в страните си, независимо от националността му. Упреквайки Путин, че отправя предизвикателство към световния ред, установен след Втората световна война, Расмусен не се усеща, че заприличва на него, както и на Тръмп. Защото онова, което двамата казват на висок глас относно състоянието на Алианса, датчанинът не го произнася, но го предпоставя. Тримата са приблизително на едно и също мнение. Различията са по ключовия въпрос какво да се прави. Путин смята, че Западът е изиграл Москва, като не е разпуснал НАТО след разтурянето на Варшавския договор. И че във време, в което Русия все повече надскача отредения си преди четвърт век статус на регионална сила, а светът върви от еднополюсност към многополюсност, САЩ нито могат, нито трябва да бъдат световен полицай. Тръмп пък отказва да види своята страна в ролята на планетарен жандарм. Компромисът, на който засега е склонен, е съюзниците да си плащат, ако искат и занапред да бъдат под американския щит. И само Расмусен отчаяно, по собствения си израз, настоява Щатите да си останат световен полицай. Без тях НАТО не може да стори нищо. За Путин и Тръмп е разбираема лекотата, с която правят тези оценки - върху техните плещи никога не е тежала отговорността за състоянието на пакта. Но за Расмусен е наистина по професор-вучковски учудващо, защото той беше негов генерален секретар. Би следвало да поеме поне част от отговорността защо НАТО до такава степен не е оня фактор за сигурност, който да оправдае съществуването си, та трябва изцяло да се осланя на САЩ. Но не я поема. Което е още един повод да се запитаме какви политици управляват семействата, към които от десетина години принадлежим. И че лидерската криза в ЕС, която вече мнозина анализатори признават, отдавна е не само вътрешносъюзна, но и евроатлантическа.

Уейд ван Нийкерк от Южна Африка взе златото на 400 метра с нов световен рекорд

Уейд ван Нийкерк от Южна Африка спечели олимпийското злато на 400 метра в леката атлетика, след като свали от върха и 17-годишен рекорд на Майкъл Джонсън (САЩ). Времето на победителя е 43.03 секунди, а най-доброто постижение до тази сутрин, принадлежащо на Джонсън, беше 43.18 и поставено на 26-и август 1999 година. Втората позиция остана за Кирани Джеймс от Гранада с 43.76, а третата и бронзов медал прибира Лашон Мерит от САЩ с 43.85. Ван Нийкерк е световен шампион от Пекин миналата година, беше безапелационен и водеше преди финала с почти пет метра пред Кирани. Третият Лашон Мерит, който е олимпийски шампион от Пекин 2008, пък оформи медалисти, които за първи път в историята на дистанцията на Олимпиада всички завършват под 44 секунди. Американецът Джонсън, който е олимпийски шампион от 1996-а и от 2000 година, просто не можеше да повярва на случващото се на пистата. О, Боже мой. От осма пътека да поставиш световен рекорд. Не може да говорим колко е бърз, защото аз никога не бях виждал нещо подобно на 200 метра и на 400 метра, коментира Джонсън пред Би Би Cи. Може да ви звучи налудничаво, но още преди старта си вярвах, че ще направя световен рекорд. Винаги съм мечтал за медал от Олимпийските игри. Чувствам се благословен, заяви шампионът. Лека атлетика, финал на 400 метра (мъже): 1. Уейд ван Нийкерк (Южна Африка)  43.03 секунди, световен рекорд 2. Кирани Джеймс (Гренада)  43.76    3. Лашон Мерит (САЩ)  43.85.

Йордан Йовчев и Енчо Керязов стават част от "Галерията на легендите"

Двама от големите ни спортисти – Йордан Йовчев и Енчо Керязов получиха поредното признание. На 11 септември двамата българи ще бъдат приети в "Галерията на легендите" на Световната асоциация по акробатика, която е със седалище в САЩ. Акробатичното общество ще почете и приеме за първи път в своята история двама от най-големите спортисти на България, заяви председателят на Световната акробатична асоциация Дейвид Джейкъбс. Керязов и Йовчев ще бъдат наградени за изключителен принос към спорта в световен мащаб. Енчо Керязов е отличен в категорията "професионална акробатика", а Йовчев в раздела "спортна акробатика или гимнастика". Енчо Керязов е един от най-известните циркови артисти на България. Ето и част от неговите постижения: 2002 – първа награда на фестивала „Диана и Херман Ренц“; Холандия – 2002 и 2004 – цирков артист на годината; Холандия 2004 – Награда на публиката на фестивала „Диана и Херман Ренц“; Холандия – 2005  – цирков артист на годината; Германия – 2006 г. – цирков артист на годината; „Сребърна звезда“ от международен цирков фестивал в Гренобъл, Франция. През 2007  той получи наградата „Сребърен клоун“ на Световния цирков фестивал в Монте Карло. В 110 годишната история на българския цирк, Енчо Керязов е първият и единствен цирков артист, който получава тази награда за солово изпълнение. Всички награди досега са печелени от групови номера или трупи. Тази награда даде възможност Енчо да подпише седемгодишен договор с най-престижния цирк в ЕС – Ронкали, кат по този начин стана един от най-високо платените циркови артисти. Енчо Керязов е почетем гражданин на Ямбол, а на 24 май 2013 г., в чест на Деня на българската просвета и култура, по предложение на Съюз на артистите в България, той бе удостоен с високото държавно отличие „Златен век“. През 2016 година участва като соло еквилибрист в 40-то юбилейно издание на цирковия фестивал в Монте Карло, преминало под мотото „Най-доброто от най-доброто“. През 2011 Енчо Керязов създава фондация, носеща неговото име, която подкрепя талантливи деца в България с постижения в областите „Образовани“, „Изкуство“ и „Спорт“. Съветът на директорите на фондацията включва легендарните български спортисти Нешка Робева и Йордан Йовчев. Йордан Йовчев е най-големият и успешен български гимнастик. Участва на шест поредни олимпиади от 1992 до 2012 г. Така той става първият гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта. Ето и неговите постижения: През 1991 на Европейското първенство за юноши до 18-годишна възраст, провело се в Атина, става вицешампион в многобоя. През 1996 на Европейското първенство в Копенхаген е вицешампион на халки и четвърти в многобоя. През 1996 на Олимпийските игри в Атланта остава четвърти на халки. През 1999 на Световното първенство в Тянцзин е бронзов медалист в многобоя. През 2000 на Европейското първенство в Бремен остава четвърти на халки. През 2000 на Олимпийските игри в Сидни става двоен бронзов медалист на земя и халки. През 2001 на Световното първенство в Гент става двоен световен шампион на земя и халки. През 2002 на Европейското първенство в Патра е европейски шампион на халки, европейски вицешампион на земя и европейски вицешампион в многобоя. През 2002 на Световното първенство в Дебрецен е  двоен световен вицешампион на халки и земя. През 2003 на Световното първенство в Анахайм е двоен световен шампион халки и земя. През 2004 на Олимпийските игри в Атина печели бронзовия медал на земя и сребърния на халки. През 2009 на Световното първенство в Лондон е сребърен медалист на халки.

Българин на осминафинал на сабя в Рио, победи осемкратен световен шампион

Българският сабльор Панчо Пасков се класира за осминафиналите в дисциплината сабя на Игрите в Рио де Жанейро. В първия кръг от надпреварата той победи с 15-14 туша руския представител Алексей Якименко, съобщи Gong.bg. Якименко e осемкратен световен шампион и бе считан за фаворит. Руснакът е световен шампион индивидуално по сабя от 2015 година, а отборно е седемкратен световен шампион и седемкратен европейски шампион Българинът демонстрира невероятна воля и дух и успя да се измъкне от много трудна ситуация. Пасков изоставаше със 7-12 туша, но не...

Титла със световен рекорд за грузинец на щанги

Грузинецът Лаша Талахадзе спечели олимпийското злато в кат. над 105 кг във вдигането на тежести, като постигна световен рекорд в двубоя от 473 кг. Той фиксира 215 кг в изхвърлянето и подобри рекорда в това движение. Резултатът на Талахадзе, който е европейски шампион от тази година и световен от миналата, в изтласкването от 258 кг му помогна за рекорда в двубоя. Олимпийският шампион от Лондон - Бехдад Салимикордасиаби (Иран), подобри също рекорда в изхвърлянето - 216 кг. Салимикордасиаби обаче направи нула във второто движение и отпадна, проваляйки се три пъти на 245 кг. Така той стана първият щангист, който е направил световен рекорд, но в същото време е и дисквалифициран. Гор Минасян (Армения) завърши втори с двубой от 451 кг (210 кг и 241 кг), а трети остана отново грузинец - Иракли Турманидзе с 448 кг (207 и 241).

Институт "Иван Хаджийски": След избора на Тръмп - светът пред нова геополитическа ситуация

Свидетели сме на световна национал-консервативна вълна, извела на преден план лидери като Доналд Тръмп в САЩ, Владимир Путин в Русия, Си Дзинпин в Китай, Нарендра Моди в Индия, Реджеп Ердоган в Турция, маршал Сиси в Египет и обхванала мощно Европа през последните две години (Брекзит, Орбан и вишеградци, германската „алтернатива”, италианските „пет звезди”, опасността от Фрексит), твърди анализ на Института "Иван Хаджийски" за глобалната ситуация след изборите в САЩ. Дискусията по  анализа е с участието на  проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.   Промените „горе”, в политическия връх, не могат да бъдат разбрани, без да се вземат предвид сътресенията „долу”, изразени от масови движения като „Окупирай Уолстрийт!”, „Възмутените”, „Арабската пролет”.     След изборите в САЩ съпротивата срещу (нео)либералната глобализация, международния ред, основан на нея, и хаоса, предизвикан от нея, навлезе в нова фаза. Отказ на САЩ от стремежа да бъде едноличен световен хегемон би могъл да създаде условия за по-ниска конфликтност в преход към многополюсен свят.   Победата на Тръмп бе постигната с подкрепа на избиратели, които се чувстват маргинализирани и незащитени от досегашната политика на Вашингтон. Това бе победа на „националните“ срещу „транснационалните“ интереси на САЩ. Единственият общ знаменател между Тръмп и Клинтън беше величието на Америка, но прочитът на това величие е кардинално противоположен и изразява позиции и интереси на различни социални категории.   Посланията на Тръмп противоречат на икономическата глобализация. Тя едва ли може да бъде спряна, но може да промени своята форма, темпове на протичане, отношения между печеливши и губещи. Досега за „алтерглобализация” се говореше от „долу”. Новият американски президент има възможност да погледне на този проблем от най-високото място в днешния свят: креслото в Белия дом.   В САЩ спечели един до голяма степен антисистемен кандидат, независимо от медийното, финансово и международно преимущество на неговия опонент. Това е пореден сигнал, че механизмите на либералните елити за въздействие върху общественото мнение стават все по-неработещи.   Съпротивата срещу очертаващия се завой в американската политическа стратегия ще продължи с различни форми на натиск върху новия президент и неговия екип, включително и опити за реванш, блокиране на решения, заплахи за импийчмънт. Американската демокрация навлиза в рискова фаза.   Бъдещите действия на Тръмп, разположени между радикалността на собствените му позиции, необходимия конформизъм със системата и ефектите на конюнктурата, не могат да бъдат цялостно предвидени.   След Брекзит, изборът на Тръмп е и поредният удар върху европейския политически естаблишмънт. Допълнителни шансове получават привържениците на националното самозатваряне. В нова светлина попадат и кризите в Украйна и Близкия изток, поради това, че гледните точки на Обама и Тръмп значително се разминават.   В западния свят има кризата на елитите и масовото несъгласие с политическия естаблишмънт от изминалия четвърт век. Германия на Меркел се очертава като най-значимият световен защитник на либералната глобализация.   Отчасти под влияние на кампанията в САЩ, българският политически дебат също бе доминиран от конфронтацията Запад–Русия. След избора на Тръмп този конфликт вероятно ще добие ново измерение.   Заслужава да си спомним за прочутата песен Yankee Doodle – нещо като химн за обикновения американец. Не само Тръмп, неговите привърженици бяха също обливани с обидни квалификации, осмивани и отричани: “deplorables”, “irredeemables”.  Жалки, окаяни, безнадеждни... Всъщност, прочутата песен Yankee Doodle първоначално е използвана от британските войници, за да се надсмиват над „янките” по време на войната за независимост. Става – и дълго време остава, американски химн! И Yankee Doodle победи. Yankee Doodle е от малко селище. Yankee Doodle иска работно място, а не да бъде световен хегемон. Yankee Doodle няма други ценности освен традиционните. Yankee Doodle е мъж, а не гей (“And with the girls be handy”). Yankee Doodle е освободил своята земя от англичаните, не за да я предостави на мексиканците. В известен смисъл изборният резултат представляваше реванш на „едноетажна Америка“ срещу небостъргачите, концентриран израз на недоволството на малкия човек от провинцията срещу мултикултурализма, свободната търговия и аутсорсинга, моралния релативизъм и двойните стандарти, и най-общо – срещу механизма на възпроизводство на елитите, който лансира едни и същи фигури и фамилии по високите етажи на политиката и бизнеса. Имената на Буш и Клинтън са достатъчно ярък пример за това. Парадоксът на изборите: стандартният, добре известен, типичен „янки” успя да изрази своите тревоги и надежди чрез нестандартна личност.     В предизборна борба на терена на най-развитата капиталистическа страна победи кампанията, която е по-малко платена, по-слабо медийно подкрепена и повече отричана, подкопавана не от другаде, а от Белия дом – това е парадокс. Можем да го разберем, само ако оценим здравия смисъл на Yankee Doodle, изправен срещу поредица от объркващи глобални и национални парадокси: ∙ Най-богатата страна в света е и най-задлъжнялата: в края на годината системно се изправя на границата на... фалит. ∙ САЩ имат неимоверен военен бюджет от над половин трилион долара, десет пъти по-голям от руския. Само 23 милиарда отиват за нови оръжия, съпоставимо или по-малко от руските разходи за същата цел. Резултат: американският стратегически ядрен арсенал е на равнището на 80-те години. Руският е обновен и обновяващ се. Къде отиват милиардите? Всеки може да си представи колко струва само поддържането на инфраструктурата на повече от 700 военни бази, пръснати по целия свят... ∙ Глобализацията дава политическо предимство на САЩ, но водеща икономическа роля придобиват транснационалните компании, които дори базирани в САЩ без задръжки изнасят и/или разкриват производствени мощности в трети страни, където нормата на печалба е по-висока. ∙ Основен фактор в икономическия цикъл става финансовият капитал за сметка на промишления капитал. Фиктивните трансакции придобиват реална икономическа тежест и са в състояние да дебалансират националната икономика. ∙ Миграционните движения, които поражда глобализацията, осигуряват приток на евтина, социално неосигурена работна ръка. Типичен пример: нелегалните латиноси. ∙  САЩ стават световен хегемон и... губят себе си. Тръмп опита, убедително или не, да отстои възгледа „толкова Америка по света, колкото е изгодно на самата Америка“.   Възможна ли е „нелиберална“ Европа? В продължение на няколко десетилетия общественият вятър надуваше платната на „неолиберализма”. Сега се променя в „нелиберална“ посока. Ако съпоставим Брекзит и победата на Тръмп, ще се убедим, че сходните черти са много и не са случайни. И във Великобритания, и в САЩ има разцепление на елита с дългосрочни последици. И в двете страни победата не беше постигната от „големите пари”, от медийно и институционално доминиращите. А избирателите със сходни социологически характеристики не се смутиха от мощните кампании, които ги маргинализираха, обиждаха и оплакваха. Събитията в САЩ директно влияят върху Европа. Променя се съотношението на силите вътре в рамките на ЕС в полза на десните и консервативните сили, които логично разглеждат американския резултат и като своя „победа“. Достатъчно индикации се виждат за предстояща промяна на отношенията с Русия. Европа трудно ще се адаптира към новата ситуация с национално-консервативна вълна, която по самата си същност усилва центробежните сили. В ход са цяла поредица вътрешни дезинтегриращи фактори спрямо ЕС в сегашния му вид: Орбан и Вишеградската четворка, възходът на „Алтернатива за Германия“ и спадащото доверие в германските социалдемократи, рисковете от предстоящите избори във Франция и референдумът в Италия. На този фон решението на ЕП относно руската пропаганда показва паника.  На целия този фон все по-ярко се откроява Германия (под управлението на Меркел) като единствената голяма държава, твърдо защитаваща международния либерален ред. Либералните елити, загубили (временно) битката в САЩ, започват да се ориентират вече видимо към откровена подкрепа за линията на Меркел и вероятно ще работят за това в непосредствена перспектива. И посещението на Обама в Германия сочи именно това. Едва ли е съвпадение, че решението на Меркел да се бори за четвърти мандат след многомесечни колебания бе оповестено непосредствено след победата на Тръмп в САЩ. Обратната - „алтернативна за Германия” - тенденция обаче не трябва да се подценява, а може да получи и нови стимули от провал на турската политика на Германия, засилване на мигрантския натиск, от нови терористични актове и други симптоми на вътрешно напрежение. Президентството на Тръмп ще бъде и предизвикателство за отношенията на България с Германия – ключовия ни европейски партньор. У нас изборът на Румен Радев за български президент няма пряка аналогия с победата на Тръмп. Въпреки това има много допирни точки – масово обществено желание за промяна, набираща сили консервативна и националистическа вълна, търсенето на фигури извън традиционния политически елит, заявка за външнополитическа умереност, но не и за геополитическа революция - „да“ на евроатлантизма, но с преразглеждане на досегашната стратегия и подход към Русия.          

В Исландия е поставен световен рекорд за тв зрители на спортно събитие (видео)

Исландците са поставили световен рекорд при победата с 2:1 над Англия в 1/8-финала на европейското първенство. Около 272 000, или 94 процента от населението на острова между 10 и 80 г., са наблюдавали по телевизията този двубой. Това е най-висок показател не само за футбола, но и за който и да е друг спорт в световен мащаб.

Световна титла за България и световен рекорд на 3-то Световно първенство за хора с увреден слух

Със световна титла за България и световен рекорд приключи 3-то Световно първенство за хора с увреден слух, което се проведе в Стара Загора от 26.06. до 02.07.2016 г. Елена Узунова триумфира със световната титла в дисциплината хвърляне на копие, на новия полигон за хвърляния на спортен комплекс „Берое". В четвъртия си опит родната състезателка, която миналата година записа световен рекорд на европейското първенство в Полша, регистрира постижение от 46,28 м. Втора, само на 22 см, с 46,06 м, остана Ан Ю Ксю от Тайпе, бронзът отиде при Анастасия М...

Очакваме нов световен рекорд за максимална скорост през октомври 2017 (Видео)

Очакваме нов световен рекорд за максимална скорост през октомври 2017 (Видео) Екипът зад проекта BLOODHOUND Supersonic Car обяви, че официалната част от програмата по регистрирането на нов световен рекорд за...

Очакваме нов световен рекорд за максимална скорост през октомври 2017 (Видео)

Очакваме нов световен рекорд за максимална скорост през октомври 2017 (Видео) Екипът зад проекта BLOODHOUND Supersonic Car обяви, че официалната част от програмата по регистрирането на нов световен рекорд за...

Triumph ще гони нов световен рекорд за максимална скорост на мотоциклет

Triumph ще гони нов световен рекорд за максимална скорост на мотоциклет От легендата Triumph Motorcycles обявиха официално, че компанията ще направи опит да постави нов световен рекорд за максимална скорост на...

20 години от олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта

Днес се навършват точно 20 години от едно историческо за България и родния спорт събитие – олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта, припомня сайтът на Българския олимпийски комитет (БОК). Във вечерните часове на 3 август 1996 г. столицата на щата Джорджия става свидетел на една от най-оспорваните битки в скока на височина за жени и коронясала в крайна сметка най-великата в историята на тази дисциплина. Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В "Сеул 1988" г. и в "Барселона 1992" тя е считана сред най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата. Знаех, че олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх – разказва днес Стефка Костадинова. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя. Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна – успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме "съхраниха" в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек. След като в квалификациите Костадинова няма никакви проблеми с норматива от 193 см, самият финал протича невероятно драматично и в крайна сметка остава в статистиките като един от най-силните и качествени в цялата олимпийска история. Стефка печели титлата при невероятна конкуренция. Девет жени прелитат над 1,96 м, пет скачат над 1,99 м, за медал са нужни минимум 2,01 м – "най-високият бронз" е за украинката Инга Бабакова. Сребърната Ники Бакояни от Гърция пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Гъркинята изниква сякаш изневиделица и оказва огромна съпротива на българката. Бакояни скача 2,03 м в третия си опит – тази височина и до днес е рекорд на Гърция и я поставя на трето място във вечната ранглиста за разлика между личен ръст и лично постижение след Антониета ди Мартино (35 см) и Инка Макферсън (35 см) Костадинова трябваше да се справи с всичко това, плюс първо да изравни с 2,03 м и след това да подобри олимпийския рекорд с 2,05 м, за да триумфира със златото. Осигурила си титлата и постигнала вече олимпийската си мечта, Костадинова пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен световен рекорд с летва пред себе си на 2,10 м. Целият свят тогава гледаше как една българка, надвила вече своите съпернички, опитваше да постави нова граница в човешките възможности. Умората и психическото натоварване обаче оказаха влияние и тези 2,09 оцеляха – та чак до днес. Височините, над които преминава Стефка за своя най-мечтан триумф: 180 см – пропуска 185 см – от първи опит 190 см – от първи опит 193 см – от първи опит 196 см – от първи опит 199 см – от първи опит 201 см – от първи опит (само тя и Бабакова, Бакояни скача във II опит) 203 см – от първи опит (изравнен ол. рекорд, Бакояни скача в III опит) 205 см – от втори опит (олимпийски рекорд, гъркинята не успява, злато за Стефка) 210 см – три неуспешни опита да подобри собствения си световен рекорд Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги като емблема, като символ на кариерата ти – спомня си Костадинова. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта... Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика. Стефка и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки че мнозина не я брояха сред топ фаворитите.  През 1996 г. тя имаше силен сезон, а и успя да "надскочи" себе си точно на олимпиадата – твърди Костадинова. С този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това ѝ остана единственият старт с резултат над 2 м. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само след като приключат всички останали с опитите. Бях готова на всичко и тази готовност ми помогна да стигна до върха. Наскоро се видяхме с Ники Бакояни, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Казах ѝ, че без нея нямаше да подобря олимпийския рекорд. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново ѝ благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история. Дори когато подобрих олимпийския рекорд, за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително че така ще бъде и имах готовност да скачам – ако се наложи – дори за световен рекорд. Тъй че, радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла. Златото на Стефка в Атланта – невероятна драма, родила една от най-вълнуващите и блестящи победи в историята на олимпийската атлетика и в съкровищницата на българския спорт.

Болт ще бяга за световен рекорд в Рио

Шесткратният олимпийски шампион Юсейн Болт ще се стреми да подобри собствения си световен рекорд на 200 метра на олимпийските игри в Рио де Жанейро, въпреки че имаше контузия преди месец.Аз наистина, наистина искам да постигна това. Този не е перфектен сезон за мен до момента, но сега съм в много добра форма, каза Болт на пресконференция в Рио.Ямайският спринтьор, който ще навърши 30 години в последния ден на олимпийските игри 21 август, отново подчерта, че това ще бъде последната му олимпиада.Много хора не са щастливи от това, но съжалявам. Мисля, че това със сигурност ще бъде последното ми участие на олимпийски игри, добави той. Болт се стреми към безпрецедентен требъл в спринта на олимпийски игри, след като спечели 100 метра, 200 метра и щафетата 4 по 100 метра в Пекин 2008 и в Лондон 2012. Това е 11-кратен световен шампион и притежател на световните рекорди на 100 метра (9.58 секунди) и на 200 метра (19.19 секунди).

Българин победи световния шампион на сабя в Рио и после отпадна

Българският сабльор Панчо Пасков отпадна на осминафинала на турнира в Рио, след като в първия кръг отстрани световния шампион и фаворит в надпреварата. На 1/16-финала той победи с 15-14 туша руския представител Алексей Якименко, съобщи Gong.bg. Якименко e осемкратен световен шампион и бе считан за фаворит. Руснакът е световен шампион индивидуално по сабя от 2015 година, а отборно е седемкратен световен шампион и седемкратен европейски шампион. Българинът демонстрира невероятна воля и дух и успя да се измъкне от много трудна ситуация. Пасков изо...

Бургаски ученик стана световен шампион по IT

България вече има своя световен шампион по информационни технологии. Ученикът Георги Бошев от Бургас спечели в конкуренцията на 700 000 участници от повече от 120 държави и стана световен шампион по информационни технологии на Световният MOS шампионат (Certiport Microsoft Office Specialist World Cha...

Иранец спечели титлата в щангите със световен рекорд

Киануш Ростами спечели златен медал в категория до 85 килограма във вдигането на тежести. 25-годишният иранец подобри своя световен рекорд, като завърши с 396 килограма в двубоя (179 кг в изхвърлянето и 217 кг в изтласкването). Предишното върхово постижение на двукратния световен шампион - 391 килограма, беше поставено на шампионата на планетата в Алмати (Казахстан) през 2014 година. На олимпийските игри в Лондон преди четири години Ростами спечели бронзов...

„ИЗВИНЯВАЙ, АМЕРИКА, НО НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД Е МЪРТЪВ“

 Огромният военен бюджет и мощта на корпорациите не помагат на Вашингтон: САЩ губят способността си да решават вътрешните си проблеми и да печелят битки на международната арена. Това написаха популярните американски издания The Nation и The Huffington Post.       Според автора от The Nation, в съвременна Америка са се сформирали два силови центъра. Това не е двойката президент – Конгрес, а системата за национална сигурност и корпорациите. И колкото по-мощни са тези два сектора, толкова по-малко САЩ са способни да удържат властта в нейната традиционна функция вътре в страната, както и зад граница. В резултат политическата система на страната е парализирана: Конгресът и президентът не могат да постигнат консенсус по елементарни въпроси, например, за ремонта на пътищата.       Америка е абсолютно безпомощна отвътре. Във вътрешността си тя е мнима свръхдържава, – така характеризира ситуацията журналистът от американското издание.       САЩ хвърлят немалко средства за гарантиране на безопасността, поддържат стотици военни бази и форпостове по целия свят. Но американската армия е безсилна в борбата със световните безредици, а Вашингтон при цялата му военна и икономическа мощ изпитва немалко трудности, опитвайки се „да наложи волята си“ над другите държави. Според автора на статията, САЩ не могат „да трансформират мощта си в каквото и да е, приличащо на успех“.       Към горнеизразеното становище се присъединява журналистът от The Huffington Post Амитав Ахария – професор по международни отношения от Американския университет във Вашингтон. Според думите му, ако е силно да се каже, че САЩ преживяват упадък, то с пълно право може да се твърди, че Америка не е способна, както в миналото, да налага правила и да ръководи международните властови институции.       Ерик Познер от Чикагския университет открито заявява, че новият световен либерален ред, установен след разпада на СССР през 1991 г., изживява последните си дихания и е време Америка да се прости със световното господство.   „Извинявай, Америка, но новият световен ред е мъртъв“ , – така той озаглави статията си в авторитетното списание The Foreign Policy. Тези два центъра не са сформирани в САЩ вчера или онзи ден. Достатъчно е да си спомним за ролята на ФБР при Едгар Хувър и т.н. Що се отнася до ролята на корпорациите, то военно-промишленият комплекс винаги е играл решаваща роля във формирането на посоката, в това число на външната политика на САЩ. Истината е, че след края на „студената война“ влиянието му е леко подтиснато, но във времената на Клинтън се наблюдава извънредно засилване ролята на банките…       Много са признаците за засилване на корпорациите и специалните служби, както и за  отслабването на държавната власт в САЩ днес или в миналото. Авторите на статиите, за които говорим, са прави в едно – днес това явление придоби огромни мащаби.     Интересното е, че Обама искаше да оглави системата, надявайки се да я промени в известна степен, но в резултат системата го пречупи напълно. При Обама спецслужбите, доколкото можем да съдим по прочетеното в медиите, получиха още по-голяма автономия и влияние. Разбираемо е, че началото на този процес бе поставено още преди идването на Обама на власт: ролята на разузнаването се засили веднага след известните събития през 2001 г. и след приемане на т.нар. „патриотичен акт“… Едва ли политическото ръководство на САЩ дава преки указания за подслушване на разговорите на политиците от Германия и другите европейски страни. Трудно е да си представим, че лично Обама е искал американските агенти да се внедряват в самия апарат на бундестага, за да следят как се извършват разследванията пре съдебните дела за разобличаването на агентите на американските спецслужби. А когато всичко това става известно на световната общност, вредата за американските интереси е тотална и необратима.       Що се отнася до корпорациите, разбираемо е, че всички ние живеем в епоха на глобализация, и трансатлантическите корпорации, които в огромното си мнозинство са американски, просто не могат да не играят сериозна роля. И затова тяхното влияние във външната и вътрешната политика на Щатите винаги е било значително. Но ако погледнем няколко години назад, при администрацията на Буш, оставаме с впечатлението ,че засилващото се влияние на корпорациите и спецслужбите е следствие не от неефективността на конкретната администрация. Повече от ясно е, че става дума не за слабост и недалновидност на един управленски отбор, а за пороци на системата.       Друга тема е жестоката битка между президента и висшия орган на законодателна власт в САЩ. Американската система предполага тясно взаимодействие между президента и Конгреса, особено при изработването на икономическата политика, при приемането на бюджета. Разбира се, за републиканците методите на Обама са неприемливи, но, напълно е възможно, причина за тези жестоки разногласия да са не само въпросите за медицинските застраховки и бюджета. Допускаме, че и двата лагера, и представителите на демократическата и тези от републиканската партия разбират, че за да съхрани Америка лидерството си в съвременния свят са им необходими нови инструменти. Но каквито и нови инструменти да се употребяват, единство между двата лагера не се наблюдава. На фона на тези неизгладими противоречия се засилва ролята на спецслужбите и корпорациите.     Целият 20 век се характеризира с изменения в съотношението между затворената в националните граници скрита власт и откритата представителна държавност.     Това ярко се проявява по време на Версайската конференция след Първата световна война, където представителят на наднационалните структури „полковник Хауз“ (Едуард Мандел Хауз, бел.ред) играе по-съществена от Удро Уилсън роля. При това първият е само съветник на президента. Подобна е ситуацията в Англия. През 70-80-те години в света се случва нещо интересно – на власт в центъра на световната капиталистическа система идва новата хищническа млада партия на корпорациите, а в средата на 80-те нейни представители се настаняват в Белия Дом. Първият представител на корпорациите е Джими Картър, след който практически всички президенти на САЩ са поставяни на „трона“ от корпорациите. Да, и Джон Кенеди, и Ричард Никсън са поставени от корпорациите начело, но те все пак изразяват до известна степен интересите на държавата. В това отношение Никсън е последният президент на САЩ, който е повече президент на държавата, отколкото на корпорациите.       В резултат на „пълзящия преврат“, който започва с убийството на Кенеди и завършва с импийчмънта на Никсън, корпоратокрацията окончателно дойде на власт в САЩ. И какво стана? Стана това, което вече се забелязва и от американските журналисти: Конгресът и президента на САЩ са не нещо друго, а обикновени марионетки.     Т.е., държавите се командват от корпорациите и разузнаването.       Това е много интересна тенденция в ядрото на капиталистическата система – увеличаване ролята на представителите на военните структури и спецслужбите в управляващите групи: политическото пространство на традиционните структури – министър-председател, президент, парламент и пр. формално не са отменени като институции, но реално значението им в съвременния свят рязко спада. Достатъчно е да погледнем зигзагите на Меркел: тя говори едно, а върши обратното. Абсолютно ясно е, че канцлерът се намира под мощния натиск на различни структури.     За Обама няма какво да кажем – той е абсолютно зависим президент.     Трябва да признаем, че лошо познаваме реалната ситуация в самия връх на световната властова пирамида. Знаем кои са Рокфелер, Ротшилд, Барух, затворените структури. Но съществуват също около 150 корпорации (преди няколко години беше публикуван техния списък в едно от швейцарските списания), чийто интереси тясно се преплитат и същевременно си противоречат. Затова е трудно да се каже кой или кои точно стоят зад Обама. Както е ясно, крупните кланове от типа на Ротшилд и Рокфелер „не събират яйца в една кошница“, а присъстват във всички наднационални структури и тихичко захранват различни представители на политическите проститутки.       Дали нерешителността на Обама се обуславя от политически прагматизъм или е проява на интересите на транснационалните корпорации?       Нерешителността на Обама е свързана с това, че съществува някакво особено равновесие между различните групировки в световните структури. Точно това равновесие не му позволява да прави резки стъпки. В близките две години ще видим още много непоследователни действия на САЩ, защото управляващите там правят всичко, за да усложнят живота на своите „врагове“, които и да са те…     А какви са отношенията между разузнаването и корпорациите?       Известният политолог Самюел Хантингтън има блестящ доклад за отношенията между корпорациите и западните спецслужби, в който доклад той фиксира нещо много интересно: в средата на 70-те години спецслужбите на Запада – ЦРУ и МИ-6 – се преориентирват от държавите към трансатлантическите корпорации, като към по-динамични играчи на световната сцена. Това съвпада с горенаписаното: именно от 70-80-те години корпоратокрацията взема връх над държавата.       Вече е напълно сформирана симбиозата между най-големите разузнавателни служби и транснационалните корпорации, а ако отчетем факта, че разузнавателните служби винаги са били свързани със затворени наднационални структури, то се получава интересен триъгълник: корпорации-спецслужби-мафия. Впрочем, ако вземем предвид основните клаузи от криминалната глобална икономика, то тук спецслужбите твърде сериозно вече са задминали мафията. Около 90 % от световния наркотрафик в света, според оценки на специалисти, се контролира от три спецслужби – ЦРУ, МИ-6 и Мосад. Т.е., системите за национална сигурност са тясно свързани със световните транснационални корпорации и затворените наднационални структури, и една след това – с капиталистическата държава.       А какви тогава са интересите на  американското разузнаване и корпорациите в Украйна?       Корпорациите искаха да установят стопроцентов контрол над източно-европейската зона. И работата не е само в шистовия газ, а и в контрола над всички транспортни потоци, в това число и наркотрафика. Тук са забъркани интересите на транснационалните компании и САЩ като държава и техния сблъсък с Русия. Русия и до днес си остава държава, способна да се противопостави на Щатите. Затова те не могат да допуснат съществуването на такава държава, каквато е Русия. За да решат руския проблем, американците се нуждаят от плацдарм на руските граници и такава популация, която при благоприятна ситуация би могла да бъде хвърлена срещу Русия.       Съвсем не е случайно, че на последното заседание на Билдербергския клуб в последния момент в програмата е бил внесен въпросът за руския президент. Той представлява опасност за Запада, защото чрез БРИКС може да създаде система, която би била способна да съсипе долара. Визитата на Владимир Путин в Латинска Америка потвърждава тези опасения на западната върхушка. Затова интересите на корпорациите, държавите и части от наднационалните структури съвпадат – те формират таран за удар срещу Русия.     Но: не всички представители на световната класа са съгласни със случващото се, а това създава пространство за маневри, сходни с тези, които е вършил някога Сталин. Само припомням, че той умело се е възползвал от противоречията между Ротшилд и Рокфелер, в резултат на което американският капитал е взел активно участие в руската индустриализация и така е помогнал на руснаците да създадат този „меч“, с който бе разбит Вермахта.     Америка по своя военно-промишлен потенциал си остава свръхдържава. Но отслабването на традиционните институции президентство и парламент създават опасна ситуация, при която Америка става все по-непредсказуема. Щатите се намират на ръба на сериозни промени. Всички форми на управление и власт, с които сме свикнали от 20 век, в най-близко бъдеще ще бъдат изоставени като абсолютно ненужни, защото те са само фасада.     Според журналистите от The Washington Post, Порошенко успешно води операцията в Украйна, защото отказвал да прави „нежелателни отстъпки“ на Москва. Но редакцията на The National Interest смята, че тъкмо Русия действа много сдържано пред заплахата от етническа чистка, надвиснала над рускоговорящото население в Източна Украйна. Петя Паликрушева

Плевнелиев: Светът изгуби своя баланс

Светът изгуби своя баланс. Ще отнеме доста време, докато бъде създаден нов устойчив световен ред. Това заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на 12-та Годишна среща на държавните глави на страните от ЕС от групата "Арайолуш". „Намираме се в преходен период – от един световен ред, установен след края на Втората световна война, който изгубихме, към нов устойчив световен ред в един глобален многополюсен свят, който тепърва трябва да създадем", уточни президентът. По покана...

Българският параолимпиец Ружди Ружди постави световен рекорд в Рио

Българинът Ружди Ружди подобри световен рекорд по време на параолимпийските ирги в Рио де Жанейро. В тласкането на гюле (клас F55) той постигна 12.33 м. С това българинът подобри собствения си световен рекорд с 29 см. Преди три месеца той записа 12.04 см и спечели европейската титла в Гросето. Ружди направи рекордното тласкане още в първия си опит. Следващите два също бяха много силни - 12.22 и 12.19 м. Очаквайте подробности!

Български параолимпиец постави световен рекорд в Рио

Българинът Ружди Ружди подобри световен рекорд по време на параолимпийските ирги в Рио де Жанейро. В тласкането на гюле (клас F55) той постигна 12.33 м. С това българинът подобри собствения си световен рекорд с 29 см. Преди три месеца той записа 12.04 см и спечели европейската титла в Гросето, съобщи Sportlive.bg. Ружди направи рекордното тласкане още в първия си опит. Следващите два също бяха много силни - 12.22 и 12.19 м.

Параолимпиецът Ружди Ружди спечели злато със световен рекорд в Рио

Българинът Ружди Ружди спечели златен медал от параолимпийските игри в Рио де Жанейро. Той триумфира в тласкането на гюле (клас F55) със световен рекорд. Отличието е първо за България от игрите в бразилския град, които се провеждат от 7 до 18 септември. Ружди постигна 12.33 м, с което подобри собствения си световен рекорд с 29 см. Преди три месеца той записа 12.04 см и спечели европейската титла в Гросето. Ружди направи рекордното тласкане още в първия си опит....

Български параолимпиец със световен рекорд и златен медал в Рио

Българинът Ружди Ружди подобри световен рекорд по време на параолимпийските ирги в Рио де Жанейро. В тласкането на гюле (клас F55) той постигна 12.33 м. С това българинът подобри собствения си световен рекорд с 29 см. Преди три месеца той записа 12.04 см и спечели европейската ти

Ружди Ружди е параолимпийски шампион

Българинът Ружди Ружди спечели олимпийската титла в тласкането на гюле на Параолимпийските игри в Рио с нов световен рекорд. Атлетът, който се състезава в група F55, изпрати снаряда на 12.33 м още в първия си опит. Така той подобри собствения си световен рекорд 12.04 м, поставен на европейското първенство в Гросето (Италия) по-рано това лято. Ружди показа класа, като при още три от опитите му гюлето се приземи по-далеч от досегашния световен рекорд: 12.22 м, 12.19 м, 12.12 м. Сребъре...