10.12.2016

Резултати от търсенето

Ноам Чомски: САЩ провали България, отстоявайте независимостта си!

 „Провалена държава" е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава. И книгата обръща внимание на факта, че някои от най-богатите и най-могъщите държави в историята на човечеството влизат в тази категория. До голяма степен САЩ са провалена държава. Има много велики нации, нации, които са преживели провалени държави в историята си. На пръв поглед САЩ, най-мощната страна на света за момента, не е провалена държава, не е провалена държава в същия смисъл като Хаити например - една от най-бедните държави в западното полукълбо. Една от причините за разликата е, че САЩ е независима, никога не е била завладявана. А в Хаити държавността първоначално била рушена от колониална Франция и след това, през последните 100 години, от американците. И това са двете уж крайности, които ви давам като пример. Но и САЩ и Хаити са провалени. Следя Балканите. Те наистина като регион на много разрушителни конфликти. България има късмет да не бъде епицентър на тези конфликти. Засега! От друга страна България пострада - както и всички страни от Европейския Изток - от колапса на комунистическия режим и сериозния срив на икономиките след 90-а година, което е много сериозно като срив. И до известна степен този колапс на икономиките вървеше и с нещо, което би могло да се нарече икономически геноцид от страна на Запада. Има известни елементи на възстановяване вече, на съживяване на икономиките, и определено се наблюдава напредък в демократичните форми на управление - повече свобода на словото, повече възможности за политическа изява и т.н. Но оценката е нещо много сложно и комплексно. Напоследък четох едно изследване за Словакия и в него се сравнява качеството на живот и показателите за човешкото развитие през 70-те и 80-те години, сравняваше се с 90-те и началото на нашия век, та до ден днешен. В голяма степен по тези показатели се наблюдава спад и регрес, не напредък. От друга страна в политическото пространство откритостта и отвореността са вече факт. Така че, тук оценката е нееднозначна. САЩ са много доволни, когато има демокрация, но е добре демокрацията да се съчетава и с подчиненост на САЩ. Това е израз на американската мощ. От друга страна, ако има демокрации, които се развиват като опровергават или се опитват да поставят под въпрос влиянието на Съединените щати, естествено САЩ се обръщат против тях и се опитват да ги разрушат. САЩ не се интересуват от това да изнасят демокрация, интересуват се от това да изнасят подчинение и за това има стотици примери, които могат да бъдат дадени. Най-драматичният такъв пример днес са Русия и Сирия. Които са точно толкова либерални и демократични държави, колкото самите САЩ. Но пропагандата на САЩ ги обявява за диктатури. Защо?! Ясно е защо! Още по-отявлен пример е този с Палестина. През януари 2006 година палестинското население проведе свободни, открити и много добре наблюдавани избори и също всички обявиха единодушно и потвърдиха, че тези избори са били свободни и справедливи. Но политическата партия, която спечели изборите, се противопоставя на САЩ, така че САЩ веднага накараха Израел да направи нещо, което във всички случаи беше наказание за това, че хората са гласували по съвест в едни свободни и честни избори. И открито САЩ просто наказват това население и го карат да гласува по начин, който те желаят. Не може да си представите по-драматичен пример за омраза или за незачитане на демокрацията. И Газа, която е най-засегната и там хората наистина пострадаха най-много, попада именно в полезрението на Женевската конвенция, тя е защитена от нея, Газа е окупирана територия. И има абсолютно единомислие в мнението на международната общност, че това е така. Тя е окупирана територия и затова за нея важи Женевската конвенция. В член 33 от конвенцията е записано, че е огромно престъпление да се наказват цивилни и те да страдат. А кой ще приложи тази конвенция? Страните, подписали конвенцията, се задължават със закон да преследват съдебно всички, които по някакъв начин нарушават конвенцията, включително и своите собствени лидери. Ако САЩ и Европа бяха страни, спазващи закона, би трябвало да изкарат на съд собствените си ръководители за сериозните нарушения на Женевската конвенция. Така че от една страна това е драстичен пример за омраза и незачитане на демокрацията, а от друга страна е демонстрация за незачитане на международните договорености и международното право. Това са всъщност характеристики на едни провалени държави. Много други примери има също - Венецуела и т.н. Възможен ли беше износът на демокрация от страна като САЩ да бъде съчетан с някакъв План Маршал, който ние в България не получихме? Планът Маршал е създаден при много специфични обстоятелства. След Втората световна война САЩ бяха наистина изцяло посветени на идеята да възстановят Западна Европа като огромна икономическа мощ. Имаше естествено стратегически причини за плана „Маршал", и освен това най-голяма част се пада на търговските, на комерсиалните интереси. Съединените щати излязоха от Втората световна война като може би най-богатата държава. Имаха половината от благата и богатството на света по това време. А и имаше огромна производителна промишленост в САЩ. Огромни капитали и възможности да инвестира, а единственото място, където можеше да се инвестира, тогава беше Западна Европа. Така че Планът Маршал беше едно много деликатно предложение от страна на американската икономика, което работеше в двете посоки. И по стратегически причини беше създаден той. България и Източна Европа не получиха предложение за Плана Маршал, защото САЩ и Великите сили по това време имаха съвсем различна представа за това как да се развие Източна Европа. Говоря за времето след падането на Берлинската стена. Прегледайте бизнес пресата по това време, прочетете я. Financial Times в Лондон, Business Week в Съединените щати. Те бяха просто на седмото небе от това, че беше паднала Берлинската стена. И казаха, че това ще бъде едно оръжие, насочено срещу западните работници. Ето ви Източна Европа, казаха те, и тук една работна сила се е устремила към нас, работна сила, която е с много добро образование, здрава, права, с правилния цвят на кожата и живее в условия при правителства, които наистина са ги потискали, и те са свикнали да се подчиняват. Ето ви идеалните работници, които са евтини, които ще създадат огромни печалби за западните корпорации. И ще им дадат възможност да подкопаят луксозния начин на живот на западните работници. И във Financial Times, основният бизнес вестник на света, имаше статия, в която се казва: „Това е троянският кон на комунистическото влияние» «Ластарите му отиват на Запад и това са ластари и корени, които могат да подкопаят уюта на западните работници и да създадат много повече печалби за западните корпорации. От друга страна Планът Маршал имаше същите цели: повече власт и повече пари за корпорациите в САЩ. Но тогава това можеше да стане с възстановяване на икономическата мощ на Европа. Планът „Маршал" всъщност и военните разходи, които доведоха до това да се раздели Европа, бяха основите за създаване на тези многонационални корпорации". Буквално цитирам Министерството на търговията на администрацията на Рейгън. Значи целите са същите: власт и пари за елитите, Съединените щати - богатите. Но тука усилието, формулата, по която да се получи същият резултат, е друга. Те са различни през 1950 и 1990 година. А демокрацията е нещо, което въобще няма отношение. И трябва да кажа, че има много добри школи на мисълта на Запад. И най-известният учен в тази област е Томас Кородерс. До голяма степен той е най-уважаваният учен. Той всъщност много ентусиазъм влага в това да се насърчава демокрацията, но той поне е честен учен. И казва, че съжалява, че от Рейгъновата администрация до днешен-ден САЩ „преследват демокрацията само тогава и единствено тогава, когато тя е в услуга на стратегическите цели на САЩ." И това е точно така. Русия се развива много добре, доколкото глобалната западна олигархия й позволява. Очевидно глобалната им цел е да я съсипят и разграбят. Твърде амбициозна цел, бих казал. През 1990 година Горбачов се съгласи да допусне обединена Германия и тя да влезе в НАТО. Това бе вражески военен съюз, нали? Това беше невероятно и неочаквано като ход от страна на съветски лидер. Германия беше довела до разруха няколко пъти Русия в този век. Германия като част от един голям военен алианс вече се превръща в една много по-голяма стратегическа заплаха. Така че Горбачов беше склонен да приеме тази огромна стратегическа заплаха за Русия. Но имаше една ситуация Quit pro quo. Джордж Буш, като президент по това време, се съгласи да не разширява НАТО на Изток. Това беше балансът. Така че за Русия да остане една буферна зона. Русия, Горбачов, също предложи в тази буферна зона да няма ядрени оръжия. От арктическия полюс, до Средиземно море. И САЩ нарушиха този баланс. През 1994 година президентът Клинтън не зачете официалното споразумение и разшири НАТО на Изток. И това е всъщност нарушаване на едно официално споразумение и също представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия. И това продължава и сега - към Украйна. Предложението да се разположат противоракетни съоръжения в Източна Европа е много сериозна заплаха за съветския, така наречен ядрен щит. Можете да го прочетете във водещи стратегически публикации в Америка. Има един журнал Arms Control Today, контрол върху въоръженията в днешно време. В него има публикация от водещ стратегически анализатор в САЩ, Теодор Постал, който е професор в моя университет. И той анализира заплахата, която тези инсталации представляват за стратегическия щит на Русия. И съответно тези ходове предизвикаха Русия да започне да разширява военния си капацитет. Източна Европа и Балканите, понеже се намират точно в средата на разгорещяваща се конфронтация между Западна Европа и Русия, която сериозно се катализира. Това са критично важни събития. Сирия практически е унищожена от американско-ислямисткото нашествие. Страната вече е абсолютно разрушена. Имаме много надеждна информация за нагласите на сирийското население по средиземноморското крайбрежие, което е под контрола на Асад. Да отбележа само, че това е 90 % от цялото население на Сирия. Преди няколко седмици американски военни издадоха един доклад, който изтече в публичното пространство. След много подробно и внимателно проучване на общественото мнение в Сирия. Обхванати са различни групи от населението. Заключението е, че всички сирийци подкрепят два основни извода: първият извод е, че ужасните неща, които са се случили след индиректната инвазия на Съединените щати, са по вина на Съединените щати, а вторият, и всички са единодушни, е че САЩ трябва да спре агресивната си политика по унищожение на страната им. Но мнението на сирийците дори не се разглежда като възможност за действие, ако гледате сегашните кандидат-президенти и четете какви възможности предлагат те за решаване на този конфликт от страна на Съединените щати. Желанията на сирийския народ никой не ги споменава. Единственото, за което се говори, е как Съединените щати ще се постараят Сирия да стане една стабилна и предсказуема държава. Сирийците ги очаква съдбата на Ирак, ако не и по-лоша. Миналия ноември беше постигнато споразумение между САЩ и клиентското правителство, качено на власт от Съединените щати в Ирак. Споразумението дава възможност на САЩ да задържи войските си по принцип до когато пожелае, без краен срок. В това споразумение черно на бяло се казва как Ирак трябва да даде приоритет на инвестициите, идващи от Съединените щати. Изненадан бях, колко откровено нахална е тази договорка, но това е споразумение, подписано между две официални правителства. САЩ трябва доста да се потруди, за да изпълни в реалния свят това споразумение. Може да не успее, но това е целта. Eто какво е посланието ми към българите:  Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили. Трудно е, но е възможно! Автор: Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския университет Източник: News Front

Как и защо Обама създаде „Ислямска държава“ – I част

 Доналд Тръмп обяви, че Обама е основател, а Хилари Клинтън – съосновател на „Ислямска държава“. Не че казаното е някаква тайна. Съвсем друго е обаче, когато кандидат за президент го каже, пък вземе, че изведе от него далеко стигащи изводи за фалшивата „битка“ на Обама с ИДИЛ и необходимостта от сближаване с Русия в борбата срещу общия враг – ислямския терор. Това може да означава колосално преобръщане на световния ред. И тъй, на митинг във Форт Лодърдейл (Флорида) на 10 август кандидат-президентът на републиканците заяви, че Обама е основател на ИДИЛ и, верен на своя неподражаем стил, го повтори 4 пъти: „… И после Обама влезе там (в Ирак). Когато влезеш в такова място, нормално е да почистиш. А той забърка още по-голяма мръсотия. Той забърка такава мръсотия! След това имаме Хилари с Либия… колко тъжно! В много отношения те го уважават. ИДИЛ се отнасят с уважение към президента Обама. Той е основателят на ИДИЛ. Той е основателят на ИДИЛ. Той е основателят. Той основа ИДИЛ. И аз бих казал, че съосновател е измамницата Хилари Клинтън. Съосновател: Хилари Клинтън!“ Полудяла от възторг, публиката дълго скандира „Хилари в затвора!“ (Lock her up!) В щатските медии последва врява до Бога, заплахи със съд, искания за оттегляне на изявлението. През  „устата“ на Демократическата партия  – каналът Си Ен Ен, звучаха патетични речи на подставени лица от типа: „Аз винаги съм бил републиканец, и такъв ще си остана, но тази година не мога да гласувам за кандидата на Републиканската партия, който обвини президента на САЩ в тероризъм.“ Или: „Тръмп де факто нарече Обама „терорист“! Лидерът на Свободния свят не може да бъде терорист, не можем да позволим това! И откъде-накъде екс държавният секретар Хилари Клинтън ще е съосновател на ИДИЛ?!“ „В цялата история на САЩ не е имало друг случай, в който претендент за Белия дом да обвинява актуалния държавен глава в престъпления срещу човечеството“, обясни  сенатор-демократ, който вдигна отново тезата на Обама, че Тръмп е негоден да управлява и, следователно, Републиканската партия трябва да си избере друг кандидат. Симпатизанти на милиардера се опитаха да му помогнат, като изтълкуват думите му като метафора, но Тръмп категорично отказа подобни услуги. „Вие искате да кажете, че президентът е оставил в Ирак вакуум, че е проиграл мира, нали?“ – попита проф. Хю Хюит, преподавател по конституционно право и популярен радиоводещ. “Не-е!  Искам да кажа, че той е основателят на ИДИЛ. Искам да кажа точно това!‘ – възнегодува Тръмп. Интервюто се проведе на 12 август. За да няма повече тълкувания в преносен смисъл, в следващите дни Тръмп още няколко пъти повтори констатацията си пред Си Ен Ен и Ен Би Си:  „Мисля точно това, което казах. Обама е основателят на ИДИЛ. Буквално“. И изведнъж някой (нещо?) накара кандидат-президента да даде заден ход. Започна закачливо. „Вие от сарказъм не разбирате ли?!“, попита той в Туитър.  Тръмп обясни, че думите му са били интерпретирани неправилно от журналистите, които той нарича „най-ниската форма на живот на планетата.“ После оттегли изявлението си почти изцяло. „Появата на ИДИЛ е пряк резултат от решенията на президента Обама и държавния секретар Хилари Клинтън“, заяви Тръмп на 15 август в Охайо . Това вече е друго. Накрая кандидатът на републиканците направо се извини с аргумента, че съжалява за грешките, които е допуснал, когато  в разгорещени дебати се обсъждат много и важни теми. В момента „най-ниската форма на живот“ го къса на части заради този унизителен обратен завой. Дори онези US медии, които традиционно подкрепят Републиканската партия като Фокс Нюз, не намират думи, за да оправдаят  това преобръщане. Кой и с какво го уплаши? Ясно е, че с подобни колебания от нула до 180 градуса Тръмп няма да спечели „либералите“, които така  или иначе вече са решили да гласуват за Хилари Клинтън, но може да загуби (и вече губи) онези бели, християнски избиратели от средната класа, които гласуваха за него на първичните избори само заради смелостта му да нарича нещата със собствените им имена. Но каква е истината? И какво следва от нея? Истината е, че Барак Обама е основателят на ИДИЛ. Буквално. Ето едно от най-силните, неопровержимите доказателства. В САЩ действа организацията „Джудишъл уоч“ (юридически наблюдател), която наблюдава работата на трите власти. В нея работят юристи. На 18 май 2015 г. тя публикува 3 секретни документи на Пентагона и един на Държавния департамент, получени след съдебен процес по американския закон за достъпа до информация. Досега тези 4 документа не са преведени на български език. А си струва! Става дума за свод от около 100 страници, силно цензурирани от двете споменати ведомства.  Всички те носят гриф „Секретно/Не за чужденци“ и бележката „Това е информационен доклад, не е финализирана разузнавателна информация“. Трите документа на Пентагона са издадени от неговата разузнавателна агенция DIA (Defence Intelligence Agency). ПЛАНЪТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА „САЛАФИТСКО КНЯЖЕСТВО“  ВЪРХУ ТЕРИТОРИИ НА СИРИЯ И ИРАК Първото от писмата на DEA с номер R050839Z от 12 август 2012 г., е било изпратено на министъра на отбраната, началниците на CENTCOM (Централното командване на въоръжените сили на САЩ), SOCOM (Командването на специалните операции на САЩ), Обединения комитет на началник-щабовете, ЦРУ, ФБР, Държавният департамент, Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, както и на една малко известна, но много мощна институция – Националната агенция за геопространствено разузнаване (National Geospatial Agency). Има и други адресати, които обаче са зачернени от цензора. Ето писмото: (БЕЛИТЕ ПОЛЕТА ВСЪЩННОСТ СА ЗАЧЕРНЕН, ЦЕНЗУРИРАН ТЕКСТ) R 050839Z, 12 август Министерство на отбраната Държава: Ирак (ИРК) Дата на издаване: 20120730 [Точкa 1 е изцяло цензурирана. От т. 2 се чете само текста „Обща ситуация“] ОБЩАТА СИТУАЦИЯ: A. Във вътрешен план събитията вземат ясна религиозна насоченост B. САЛАФИСТИТЕ, Мюсюлманското братство и АКИ са основните движещи сили на въстанието в Сирия. C. ЗАПАДЪТ, страните от Залива и Турция подкрепят опозицията, докато Русия, Китай и Иран подкрепят режима. … D. –[ цензурирано] Е. РЕЖИМЪТ  се стреми да концентрира присъствието си в крайбрежните области (Тартус и Латакия), но не изоставя Хомс, защото той контролира транспортните маршрути в страната. Режимът намали присъствието си в областите, граничещи с Ирак. (Хасака и Дер Зор)  3. АЛ КАИДА – ИРАК (АКИ) А. АКИ познава Сирия. АКИ тренираше в Сирия, преди да инфилтрира Ирак В) АКИ подкрепя сирийската опозиция от самото начало, както идеологически, така и чрез медиите. АКИ е в опозиция на правителството на Асад, защото го смята за сектантски режим, враждебен на сунитите . C. АКИ проведе редица операции в няколко сирийски града под името „Джайш ал-Нусра“ (победоносна армия) – едно от нейните крила D. АКИ, чрез говорителя на „Ислямска държава в Ирак“ (ИДИ), Абу Мухамад ал-Аднани, обяви, че сирийският режим е „джибха ал-рувафз“ (авангард на шиитите), който е обявил война на сунитите. В допълнение той призовава сунитите в Ирак, особено на племената по границата със Сирия, да се вдигнат на война срещу режима в Сирия. Той разглежда режима като невернически, защото поддържа партията на неверниците Хизбула  и други невернически режими като тези в Ирак и Иран. Е. АКИ смята, че сунитският въпрос в Ирак е въпрос на всички правоверни и касае всички сунитски араби и мюсюлмани. 4. ГРАНИЦИТЕ А.Границата между Сирия и Ирак се простира на около 600 км сложен терен с голяма пустиня, планински вериги  (планините Синджар), общи реки (текат от двете страни) и обработваеми земи. В. Ирак граничи пряко със сирийските провинции Хасака и Дер Зор, както и със (сирийски) градове по границата. С. Земята от двете страни между Ирак и Сирия е просторна пустиня, пресечена от долини и в нея липсват транспортни маршрути с изключение на международния път и някой големи градове. 5. НАСЕЛЕНИЕТО ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ГРАНИЦАТА   А. Населението от двете страни на границата има племенен социален бит, запечатан със силни племенни и брачно-семейни връзки. В. Религиозната принадлежност обединява населението от двете страни, когато в региона възникнат събития. С. АКИ има големи „джобове“ и бази от двете страни на границата, което улеснява потока от оръжия и бойци. D. АКИ беше в упадък в западните провинции на Ирак през 2009 и 2010 г. Но след въстанието в Сирия религиозните и племенни сили в региона започнаха да симпатизират на религиозното въстание. Симпатията намира израз в петъчните молитви в джамиите, в които се отправят призиви за набиране на доброволци за подкрепа на сунитите в Сирия. … 6. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ИРАКСКАТА И СИРИЙСКАТА ГРАНИЦА А.  Три гранични бригади са достатъчни да контролират границата в мирни времена, за наблюдателни функции и предотвратяване на контрабанда и инфилтриране . В. [Цензурирано] С. В предишни години по-голяма част от бойците на АКИ влизаха в Ирак през сирийската граница. 7. БЪДЕЩИ ПРОГНОЗИ ЗА КРИЗАТА: A. РЕЖИМЪТ ще оцелее и ще запази контрола си върху сирийската територия. [По-нататък текстът е цензуриран] B). РАЗВИТИЕ на днешните събития до разгръщане на прокси война: С подкрепата на Русия, Китай и Иран режимът контролира областите с влияние по крайбрежието (Тартус и Латакия) и свирепо защитава Хомс, който се смята за важен транспортен възел в Сирия. Силите на опозицията се мъчат да поемат контрола над източните области (Хасака и Дер Зор), които граничат със западните провинции на Ирак (Мосул и Анбар), както и границата на съседна Турция  Западните страни, държавите в Залива и Турция подкрепят тези усилия.  Тази хипотеза се потвърждава от данните от последните събития, което ще даде възможност да се подготвят убежища под международна закрила подобни на това, което се получи в Либия, когато Бенгази бе избран за център на временното правителство. … 8. (С) ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ИРАК А. Граничните войски на сирийския режим се изтеглиха от границата, а силите на опозицията (Сирийската свободна армия) поеха граничните райони, завзеха граничните постове и издигнаха там своя флаг. Иракските гранични войски са изправени пред една граница със Сирия, която не е охранявана от официални сили, а това създава сериозна заплаха. В. Опозиционните сили ще се опитат да използват своите иракски територии като убежища за своите отряди, разчитайки на симпатиите на пограничното иракско население, като същевременно набират бойци и приемат бежанци от Сирия. С. Ако ситуацията се разгърне, има възможност за създаване на обявено или необявено салафистко княжество в източна Сирия. (Хасака и Дер Зор), а точно това искат силите, които подкрепят опозицията, за да изолират сирийския режим, който е възприеман като стратегическата дълбочина на шиитската експанзия (Ирак и Иран)… D. Влошаването на ситуацията има тежки последици върху положението в Ирак, както следва: 1. За АКИ се създава идеална атмосфера да се върне в своите стари „джобове“ в Мосул и Рамади и ще получи нов тласък за обединяване на джихада на сунитите в Ирак и Сирия и на останалите сунити в арабския свят срещу онези, които те смятат за общ враг – еретиците (шиитите-б.м.). ИДИ може да обяви създаването на Ислямска държава чрез съюза си с други терористични организации в Ирак и Сирия, което ще означава огромна заплаха за единството на Ирак и защитата на неговата територия. 2. – цензурирано 3. Терористични елементи ще получат отново възможност да нахлуят на иракската арена. [Всички други „страшни последици“ са цензурирани, вероятно защото засягат други държави, освен споменатите Ирак и Сирия. Цензурирано е и всичко останало до края.] ***** Писмото излага плана на американското разузнаване за създаването на „Ислямска държава“ и ползите от нея за САЩ. Само 2 години по-късно, през юни 2014 г. някогашната ИДИ (по онова време „Ислямска държава в Ирак“), но под името ИДИЛ („Ислямска държава в Ирак и Леванта“) осъществи този план. Писмото ясно заявява, че в Сирия няма друга „опозиция“, освен Ал-Каида в Ирак (АКИ) и че различните групировки като споменатите ИДИ, „Джабхат ал-Нусра“, „Джайш ан-Нусра“ и „Свободна сирийска армия“ не са нищо друго, освен бригади на АКИ. Това е една и съща частна джихадистка армия, която според ситуацията и тактиката се явява пред света под различни аватари, но се командва от един общ стратегически център. 28 март 2015 г. Една обща джихадистка армия, съставена от терористичните бригади „Джайш ал Ислам“ (знамето вляво), „Свободната сирийска армия“ (знамето в средата) и забранената от ООН и САЩ „Джабхат  ал-Нусра“ (черното знаме вдясно) завзе град Идлиб на границата с Турция. Ясно е също, че под „западните държави“ авторът едва ли е имал предвид Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Швеция, Норвегия, Дания, Белгия, Холандия, Люксембург и Канада! Те са западни държави, които обаче нямат никакъв интерес. Под евфемизмите „Западът“ и „западните държави“ авторът има предвид най-вече САЩ. Можем да добавим и пуделите Британия и Франция, които между двете световни войни управляваха Леванта с мандат на Обществото на народите. Но тяхната роля в създаването на ИДИЛ е спомагателна – те не решават, а само помагат в изпълнението на решения, взети във Вашингтон. И тъй, силата, която подкрепя създаването на ислямска държава върху територията на днешните Сирия и Ирак е една – САЩ.  Тя използва древната вражда между шиити и сунити, разпалва я до степен на открита война, като ясно заема страната на сунитските диктатури – Турция, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), срещу шиитските правителства в Сирия, Иран, Ирак и Ливан (чиито правителства са доминирани от Хизбула). От писмото става ясно, че: 1.    Още през 2012 г. САЩ са планирали създаването на днешната Ислямска държава като „салафитско княжество“. На едно място авторът даже я назовава със сегашното й име – „ислямска държава“. Тя им е необходима като марионетка в прокси войната срещу „еретиците“(шиитите), т.е. срещу сирийското правителство и Иран. 2.    САЩ откровено се самоопределят като част от силите, подкрепящи опозицията Ал-Каида и нейното „салафитско княжество“ – ИДИЛ. 3.    Още през 2012 г. САЩ са били наясно, че създаването на ИДИЛ ще има страшни последици за Ирак и целия регион, но не са направили нищо, за да предотвратят създаването й. 4.    Още през 2012 г. САЩ са знаели, че въпреки всичко „режимът в Дамаск“ ще издържи и ще запази контрола си върху територията. Разсекретяването на този документ през 2015 г. завъртя медийната машина. Казионните медии се нахвърляха върху онези, които виждат истината, осмиваха ги като „теоретици на конспирацията“, като невежи лица, като… злобари (!?), които просто мразят президента Обама. Заваляха и коментари, оправдаващи и даже акламиращи действията на DIA, която направила толкова точна „прогноза“ за предстоящите събития, предсказала ги до подробности, браво на нея! Американското разузнаване и неговият началник, президентът, никога не са искали създаването на „Ислямска държава“. Ето, в писмото е казано, че създаването й ще има „тежки последици“ за териториалната цялост на Ирак. Авторът на текста е употребил квалификацията „тежки“! Но кой е казал, че Вашингтон желае Ирак да остане цял? Вярно е обратното –въпреки че воюваха 9 години и изхарчиха трилиони долари, САЩ не можаха да си осигурят послушен, колониален режим в Багдад. Ирак е предимно шиитски народ (съотношението шиити:сунити  65:35%) и при шиитско управление попада естествено под влиянието на Иран. Откак се изтеглиха от Ирак американците правят всичко възможно за разкъсването на тази държава на три независими субекта – кюрдски, шиитски и сунитски. Така че „тежките последици“ от създаването на ислямска държава за целостта на Ирак са търсени, те са цел на американската политика в Близкия изток. Кой спусна тази инструкция за работа в Сирия на изброените мощни институции? Кой подбра получателите? Трябва да е някой, който стои над тях, за да има правомощията да ги инструктира. И защо спуска този план за изпълнение на правителството и въоръжените сили на САЩ, ако все пак знае, че „режимът в Дамаск“ ще издържи? Името му е зачернено, едва ли някога ще го научим. Можем обаче да отгатнем кой не е автор. По това време шеф на DIA e генерал Майкъл Флин. Той е назначен на този пост на 26 юли 2012 г., т.е. само 2 седмици преди разпространението на писмото. Цялата му кариера минава в различните секретни служби на САЩ. Участвал е на терен във всички войни и интервенции – от Гренада (1983г.) и Хаити (1994 г.), до Афганистан и Ирак. Ген. Флин отрича авторство на горния документ. Той казва, че е бил категорично против изложения в него план. Трябва да му вярваме. През 2014 г. ген. Флин беше уволнен, защото, по собствените му думи, в разговори с президента Обама е употребявал изразите „радикален ислям“ и „радикален джихад“, когато говори за сирийските бунтовници. А президентът Обама бил забранил употребата на тези изрази, защото те обвързват исляма с чудовищните кланета, извършени от неговите марионетки на терена – „сирийските бунтовници“. (В съзнанието на Барак Хюсеин Обама ислямът е велика религия на мира, а джихадът е сърцевинна част от нея.) През август 2015 г. Флин даде напоително интервю за Ал-Джазира, в което заяви, че създаването на ИДИЛ е било „съзнателно решение“ на правителството на САЩ. Той каза, че е чел горния документ и го проучил много внимателно, след което е влязъл в спор с висшестоящите с настояване САЩ да НЕ подпомагат „тези групи“. Ген. Майкъл Флин (вдясно от Путин, от другата страна на масата) на прием по случай 10-годишнината на телевизия „Русия днес“.  На 10 декември 2015 г. в Москва, по време на прием по случай 10-тата годишнина на англоезичната руска телевизия RT (Russia Today), ген. Флин стоеше до президента Путин. Самият факт, че шефът на военното разузнаване на САЩ присъства на честването на една телевизия като RT, която ежедневно разобличава американската военна пропаганда, говори много за убежденията му. Говори също така за това, че Обама не се ползва с уважение сред генералитета. Безпричинните уволнения на една дузина топ военни, включително и сред онези, воюващи в Ирак и Афганистан като генерал Дейвид Петреъс и ген. Джон Алън  (заради извънбрачна афера!), ген. Стенли Маккристъл (заради платена публикация срещу него в списание „Ролинг стоун“), показа желанието на Барак Хюсеин Обама да се разправи с генералитета. Ген. Флин е само един от многото, с които Обама се подигра. Днес Флин е съветник на Доналд Тръмп, имаше даже очаквания, че ще бъде избран за негов вице. Бившият шеф нa DIA е убеден, че големият неприятел на САЩ и техните европейски съюзници е радикалният ислям, а Русия е „страхотен съюзник“, без чиято подкрепа врагът не може да бъде победен, защото той – врагът, вече не е концентриран на един полуостров (Арабия) или в една държава (Афганистан), а действа в глобален мащаб – навсякъде, където има мюсюлмани.

„ИЗВИНЯВАЙ, АМЕРИКА, НО НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД Е МЪРТЪВ“

 Огромният военен бюджет и мощта на корпорациите не помагат на Вашингтон: САЩ губят способността си да решават вътрешните си проблеми и да печелят битки на международната арена. Това написаха популярните американски издания The Nation и The Huffington Post.       Според автора от The Nation, в съвременна Америка са се сформирали два силови центъра. Това не е двойката президент – Конгрес, а системата за национална сигурност и корпорациите. И колкото по-мощни са тези два сектора, толкова по-малко САЩ са способни да удържат властта в нейната традиционна функция вътре в страната, както и зад граница. В резултат политическата система на страната е парализирана: Конгресът и президентът не могат да постигнат консенсус по елементарни въпроси, например, за ремонта на пътищата.       Америка е абсолютно безпомощна отвътре. Във вътрешността си тя е мнима свръхдържава, – така характеризира ситуацията журналистът от американското издание.       САЩ хвърлят немалко средства за гарантиране на безопасността, поддържат стотици военни бази и форпостове по целия свят. Но американската армия е безсилна в борбата със световните безредици, а Вашингтон при цялата му военна и икономическа мощ изпитва немалко трудности, опитвайки се „да наложи волята си“ над другите държави. Според автора на статията, САЩ не могат „да трансформират мощта си в каквото и да е, приличащо на успех“.       Към горнеизразеното становище се присъединява журналистът от The Huffington Post Амитав Ахария – професор по международни отношения от Американския университет във Вашингтон. Според думите му, ако е силно да се каже, че САЩ преживяват упадък, то с пълно право може да се твърди, че Америка не е способна, както в миналото, да налага правила и да ръководи международните властови институции.       Ерик Познер от Чикагския университет открито заявява, че новият световен либерален ред, установен след разпада на СССР през 1991 г., изживява последните си дихания и е време Америка да се прости със световното господство.   „Извинявай, Америка, но новият световен ред е мъртъв“ , – така той озаглави статията си в авторитетното списание The Foreign Policy. Тези два центъра не са сформирани в САЩ вчера или онзи ден. Достатъчно е да си спомним за ролята на ФБР при Едгар Хувър и т.н. Що се отнася до ролята на корпорациите, то военно-промишленият комплекс винаги е играл решаваща роля във формирането на посоката, в това число на външната политика на САЩ. Истината е, че след края на „студената война“ влиянието му е леко подтиснато, но във времената на Клинтън се наблюдава извънредно засилване ролята на банките…       Много са признаците за засилване на корпорациите и специалните служби, както и за  отслабването на държавната власт в САЩ днес или в миналото. Авторите на статиите, за които говорим, са прави в едно – днес това явление придоби огромни мащаби.     Интересното е, че Обама искаше да оглави системата, надявайки се да я промени в известна степен, но в резултат системата го пречупи напълно. При Обама спецслужбите, доколкото можем да съдим по прочетеното в медиите, получиха още по-голяма автономия и влияние. Разбираемо е, че началото на този процес бе поставено още преди идването на Обама на власт: ролята на разузнаването се засили веднага след известните събития през 2001 г. и след приемане на т.нар. „патриотичен акт“… Едва ли политическото ръководство на САЩ дава преки указания за подслушване на разговорите на политиците от Германия и другите европейски страни. Трудно е да си представим, че лично Обама е искал американските агенти да се внедряват в самия апарат на бундестага, за да следят как се извършват разследванията пре съдебните дела за разобличаването на агентите на американските спецслужби. А когато всичко това става известно на световната общност, вредата за американските интереси е тотална и необратима.       Що се отнася до корпорациите, разбираемо е, че всички ние живеем в епоха на глобализация, и трансатлантическите корпорации, които в огромното си мнозинство са американски, просто не могат да не играят сериозна роля. И затова тяхното влияние във външната и вътрешната политика на Щатите винаги е било значително. Но ако погледнем няколко години назад, при администрацията на Буш, оставаме с впечатлението ,че засилващото се влияние на корпорациите и спецслужбите е следствие не от неефективността на конкретната администрация. Повече от ясно е, че става дума не за слабост и недалновидност на един управленски отбор, а за пороци на системата.       Друга тема е жестоката битка между президента и висшия орган на законодателна власт в САЩ. Американската система предполага тясно взаимодействие между президента и Конгреса, особено при изработването на икономическата политика, при приемането на бюджета. Разбира се, за републиканците методите на Обама са неприемливи, но, напълно е възможно, причина за тези жестоки разногласия да са не само въпросите за медицинските застраховки и бюджета. Допускаме, че и двата лагера, и представителите на демократическата и тези от републиканската партия разбират, че за да съхрани Америка лидерството си в съвременния свят са им необходими нови инструменти. Но каквито и нови инструменти да се употребяват, единство между двата лагера не се наблюдава. На фона на тези неизгладими противоречия се засилва ролята на спецслужбите и корпорациите.     Целият 20 век се характеризира с изменения в съотношението между затворената в националните граници скрита власт и откритата представителна държавност.     Това ярко се проявява по време на Версайската конференция след Първата световна война, където представителят на наднационалните структури „полковник Хауз“ (Едуард Мандел Хауз, бел.ред) играе по-съществена от Удро Уилсън роля. При това първият е само съветник на президента. Подобна е ситуацията в Англия. През 70-80-те години в света се случва нещо интересно – на власт в центъра на световната капиталистическа система идва новата хищническа млада партия на корпорациите, а в средата на 80-те нейни представители се настаняват в Белия Дом. Първият представител на корпорациите е Джими Картър, след който практически всички президенти на САЩ са поставяни на „трона“ от корпорациите. Да, и Джон Кенеди, и Ричард Никсън са поставени от корпорациите начело, но те все пак изразяват до известна степен интересите на държавата. В това отношение Никсън е последният президент на САЩ, който е повече президент на държавата, отколкото на корпорациите.       В резултат на „пълзящия преврат“, който започва с убийството на Кенеди и завършва с импийчмънта на Никсън, корпоратокрацията окончателно дойде на власт в САЩ. И какво стана? Стана това, което вече се забелязва и от американските журналисти: Конгресът и президента на САЩ са не нещо друго, а обикновени марионетки.     Т.е., държавите се командват от корпорациите и разузнаването.       Това е много интересна тенденция в ядрото на капиталистическата система – увеличаване ролята на представителите на военните структури и спецслужбите в управляващите групи: политическото пространство на традиционните структури – министър-председател, президент, парламент и пр. формално не са отменени като институции, но реално значението им в съвременния свят рязко спада. Достатъчно е да погледнем зигзагите на Меркел: тя говори едно, а върши обратното. Абсолютно ясно е, че канцлерът се намира под мощния натиск на различни структури.     За Обама няма какво да кажем – той е абсолютно зависим президент.     Трябва да признаем, че лошо познаваме реалната ситуация в самия връх на световната властова пирамида. Знаем кои са Рокфелер, Ротшилд, Барух, затворените структури. Но съществуват също около 150 корпорации (преди няколко години беше публикуван техния списък в едно от швейцарските списания), чийто интереси тясно се преплитат и същевременно си противоречат. Затова е трудно да се каже кой или кои точно стоят зад Обама. Както е ясно, крупните кланове от типа на Ротшилд и Рокфелер „не събират яйца в една кошница“, а присъстват във всички наднационални структури и тихичко захранват различни представители на политическите проститутки.       Дали нерешителността на Обама се обуславя от политически прагматизъм или е проява на интересите на транснационалните корпорации?       Нерешителността на Обама е свързана с това, че съществува някакво особено равновесие между различните групировки в световните структури. Точно това равновесие не му позволява да прави резки стъпки. В близките две години ще видим още много непоследователни действия на САЩ, защото управляващите там правят всичко, за да усложнят живота на своите „врагове“, които и да са те…     А какви са отношенията между разузнаването и корпорациите?       Известният политолог Самюел Хантингтън има блестящ доклад за отношенията между корпорациите и западните спецслужби, в който доклад той фиксира нещо много интересно: в средата на 70-те години спецслужбите на Запада – ЦРУ и МИ-6 – се преориентирват от държавите към трансатлантическите корпорации, като към по-динамични играчи на световната сцена. Това съвпада с горенаписаното: именно от 70-80-те години корпоратокрацията взема връх над държавата.       Вече е напълно сформирана симбиозата между най-големите разузнавателни служби и транснационалните корпорации, а ако отчетем факта, че разузнавателните служби винаги са били свързани със затворени наднационални структури, то се получава интересен триъгълник: корпорации-спецслужби-мафия. Впрочем, ако вземем предвид основните клаузи от криминалната глобална икономика, то тук спецслужбите твърде сериозно вече са задминали мафията. Около 90 % от световния наркотрафик в света, според оценки на специалисти, се контролира от три спецслужби – ЦРУ, МИ-6 и Мосад. Т.е., системите за национална сигурност са тясно свързани със световните транснационални корпорации и затворените наднационални структури, и една след това – с капиталистическата държава.       А какви тогава са интересите на  американското разузнаване и корпорациите в Украйна?       Корпорациите искаха да установят стопроцентов контрол над източно-европейската зона. И работата не е само в шистовия газ, а и в контрола над всички транспортни потоци, в това число и наркотрафика. Тук са забъркани интересите на транснационалните компании и САЩ като държава и техния сблъсък с Русия. Русия и до днес си остава държава, способна да се противопостави на Щатите. Затова те не могат да допуснат съществуването на такава държава, каквато е Русия. За да решат руския проблем, американците се нуждаят от плацдарм на руските граници и такава популация, която при благоприятна ситуация би могла да бъде хвърлена срещу Русия.       Съвсем не е случайно, че на последното заседание на Билдербергския клуб в последния момент в програмата е бил внесен въпросът за руския президент. Той представлява опасност за Запада, защото чрез БРИКС може да създаде система, която би била способна да съсипе долара. Визитата на Владимир Путин в Латинска Америка потвърждава тези опасения на западната върхушка. Затова интересите на корпорациите, държавите и части от наднационалните структури съвпадат – те формират таран за удар срещу Русия.     Но: не всички представители на световната класа са съгласни със случващото се, а това създава пространство за маневри, сходни с тези, които е вършил някога Сталин. Само припомням, че той умело се е възползвал от противоречията между Ротшилд и Рокфелер, в резултат на което американският капитал е взел активно участие в руската индустриализация и така е помогнал на руснаците да създадат този „меч“, с който бе разбит Вермахта.     Америка по своя военно-промишлен потенциал си остава свръхдържава. Но отслабването на традиционните институции президентство и парламент създават опасна ситуация, при която Америка става все по-непредсказуема. Щатите се намират на ръба на сериозни промени. Всички форми на управление и власт, с които сме свикнали от 20 век, в най-близко бъдеще ще бъдат изоставени като абсолютно ненужни, защото те са само фасада.     Според журналистите от The Washington Post, Порошенко успешно води операцията в Украйна, защото отказвал да прави „нежелателни отстъпки“ на Москва. Но редакцията на The National Interest смята, че тъкмо Русия действа много сдържано пред заплахата от етническа чистка, надвиснала над рускоговорящото население в Източна Украйна. Петя Паликрушева

Институт "Иван Хаджийски": След избора на Тръмп - светът пред нова геополитическа ситуация

Свидетели сме на световна национал-консервативна вълна, извела на преден план лидери като Доналд Тръмп в САЩ, Владимир Путин в Русия, Си Дзинпин в Китай, Нарендра Моди в Индия, Реджеп Ердоган в Турция, маршал Сиси в Египет и обхванала мощно Европа през последните две години (Брекзит, Орбан и вишеградци, германската „алтернатива”, италианските „пет звезди”, опасността от Фрексит), твърди анализ на Института "Иван Хаджийски" за глобалната ситуация след изборите в САЩ. Дискусията по  анализа е с участието на  проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.   Промените „горе”, в политическия връх, не могат да бъдат разбрани, без да се вземат предвид сътресенията „долу”, изразени от масови движения като „Окупирай Уолстрийт!”, „Възмутените”, „Арабската пролет”.     След изборите в САЩ съпротивата срещу (нео)либералната глобализация, международния ред, основан на нея, и хаоса, предизвикан от нея, навлезе в нова фаза. Отказ на САЩ от стремежа да бъде едноличен световен хегемон би могъл да създаде условия за по-ниска конфликтност в преход към многополюсен свят.   Победата на Тръмп бе постигната с подкрепа на избиратели, които се чувстват маргинализирани и незащитени от досегашната политика на Вашингтон. Това бе победа на „националните“ срещу „транснационалните“ интереси на САЩ. Единственият общ знаменател между Тръмп и Клинтън беше величието на Америка, но прочитът на това величие е кардинално противоположен и изразява позиции и интереси на различни социални категории.   Посланията на Тръмп противоречат на икономическата глобализация. Тя едва ли може да бъде спряна, но може да промени своята форма, темпове на протичане, отношения между печеливши и губещи. Досега за „алтерглобализация” се говореше от „долу”. Новият американски президент има възможност да погледне на този проблем от най-високото място в днешния свят: креслото в Белия дом.   В САЩ спечели един до голяма степен антисистемен кандидат, независимо от медийното, финансово и международно преимущество на неговия опонент. Това е пореден сигнал, че механизмите на либералните елити за въздействие върху общественото мнение стават все по-неработещи.   Съпротивата срещу очертаващия се завой в американската политическа стратегия ще продължи с различни форми на натиск върху новия президент и неговия екип, включително и опити за реванш, блокиране на решения, заплахи за импийчмънт. Американската демокрация навлиза в рискова фаза.   Бъдещите действия на Тръмп, разположени между радикалността на собствените му позиции, необходимия конформизъм със системата и ефектите на конюнктурата, не могат да бъдат цялостно предвидени.   След Брекзит, изборът на Тръмп е и поредният удар върху европейския политически естаблишмънт. Допълнителни шансове получават привържениците на националното самозатваряне. В нова светлина попадат и кризите в Украйна и Близкия изток, поради това, че гледните точки на Обама и Тръмп значително се разминават.   В западния свят има кризата на елитите и масовото несъгласие с политическия естаблишмънт от изминалия четвърт век. Германия на Меркел се очертава като най-значимият световен защитник на либералната глобализация.   Отчасти под влияние на кампанията в САЩ, българският политически дебат също бе доминиран от конфронтацията Запад–Русия. След избора на Тръмп този конфликт вероятно ще добие ново измерение.   Заслужава да си спомним за прочутата песен Yankee Doodle – нещо като химн за обикновения американец. Не само Тръмп, неговите привърженици бяха също обливани с обидни квалификации, осмивани и отричани: “deplorables”, “irredeemables”.  Жалки, окаяни, безнадеждни... Всъщност, прочутата песен Yankee Doodle първоначално е използвана от британските войници, за да се надсмиват над „янките” по време на войната за независимост. Става – и дълго време остава, американски химн! И Yankee Doodle победи. Yankee Doodle е от малко селище. Yankee Doodle иска работно място, а не да бъде световен хегемон. Yankee Doodle няма други ценности освен традиционните. Yankee Doodle е мъж, а не гей (“And with the girls be handy”). Yankee Doodle е освободил своята земя от англичаните, не за да я предостави на мексиканците. В известен смисъл изборният резултат представляваше реванш на „едноетажна Америка“ срещу небостъргачите, концентриран израз на недоволството на малкия човек от провинцията срещу мултикултурализма, свободната търговия и аутсорсинга, моралния релативизъм и двойните стандарти, и най-общо – срещу механизма на възпроизводство на елитите, който лансира едни и същи фигури и фамилии по високите етажи на политиката и бизнеса. Имената на Буш и Клинтън са достатъчно ярък пример за това. Парадоксът на изборите: стандартният, добре известен, типичен „янки” успя да изрази своите тревоги и надежди чрез нестандартна личност.     В предизборна борба на терена на най-развитата капиталистическа страна победи кампанията, която е по-малко платена, по-слабо медийно подкрепена и повече отричана, подкопавана не от другаде, а от Белия дом – това е парадокс. Можем да го разберем, само ако оценим здравия смисъл на Yankee Doodle, изправен срещу поредица от объркващи глобални и национални парадокси: ∙ Най-богатата страна в света е и най-задлъжнялата: в края на годината системно се изправя на границата на... фалит. ∙ САЩ имат неимоверен военен бюджет от над половин трилион долара, десет пъти по-голям от руския. Само 23 милиарда отиват за нови оръжия, съпоставимо или по-малко от руските разходи за същата цел. Резултат: американският стратегически ядрен арсенал е на равнището на 80-те години. Руският е обновен и обновяващ се. Къде отиват милиардите? Всеки може да си представи колко струва само поддържането на инфраструктурата на повече от 700 военни бази, пръснати по целия свят... ∙ Глобализацията дава политическо предимство на САЩ, но водеща икономическа роля придобиват транснационалните компании, които дори базирани в САЩ без задръжки изнасят и/или разкриват производствени мощности в трети страни, където нормата на печалба е по-висока. ∙ Основен фактор в икономическия цикъл става финансовият капитал за сметка на промишления капитал. Фиктивните трансакции придобиват реална икономическа тежест и са в състояние да дебалансират националната икономика. ∙ Миграционните движения, които поражда глобализацията, осигуряват приток на евтина, социално неосигурена работна ръка. Типичен пример: нелегалните латиноси. ∙  САЩ стават световен хегемон и... губят себе си. Тръмп опита, убедително или не, да отстои възгледа „толкова Америка по света, колкото е изгодно на самата Америка“.   Възможна ли е „нелиберална“ Европа? В продължение на няколко десетилетия общественият вятър надуваше платната на „неолиберализма”. Сега се променя в „нелиберална“ посока. Ако съпоставим Брекзит и победата на Тръмп, ще се убедим, че сходните черти са много и не са случайни. И във Великобритания, и в САЩ има разцепление на елита с дългосрочни последици. И в двете страни победата не беше постигната от „големите пари”, от медийно и институционално доминиращите. А избирателите със сходни социологически характеристики не се смутиха от мощните кампании, които ги маргинализираха, обиждаха и оплакваха. Събитията в САЩ директно влияят върху Европа. Променя се съотношението на силите вътре в рамките на ЕС в полза на десните и консервативните сили, които логично разглеждат американския резултат и като своя „победа“. Достатъчно индикации се виждат за предстояща промяна на отношенията с Русия. Европа трудно ще се адаптира към новата ситуация с национално-консервативна вълна, която по самата си същност усилва центробежните сили. В ход са цяла поредица вътрешни дезинтегриращи фактори спрямо ЕС в сегашния му вид: Орбан и Вишеградската четворка, възходът на „Алтернатива за Германия“ и спадащото доверие в германските социалдемократи, рисковете от предстоящите избори във Франция и референдумът в Италия. На този фон решението на ЕП относно руската пропаганда показва паника.  На целия този фон все по-ярко се откроява Германия (под управлението на Меркел) като единствената голяма държава, твърдо защитаваща международния либерален ред. Либералните елити, загубили (временно) битката в САЩ, започват да се ориентират вече видимо към откровена подкрепа за линията на Меркел и вероятно ще работят за това в непосредствена перспектива. И посещението на Обама в Германия сочи именно това. Едва ли е съвпадение, че решението на Меркел да се бори за четвърти мандат след многомесечни колебания бе оповестено непосредствено след победата на Тръмп в САЩ. Обратната - „алтернативна за Германия” - тенденция обаче не трябва да се подценява, а може да получи и нови стимули от провал на турската политика на Германия, засилване на мигрантския натиск, от нови терористични актове и други симптоми на вътрешно напрежение. Президентството на Тръмп ще бъде и предизвикателство за отношенията на България с Германия – ключовия ни европейски партньор. У нас изборът на Румен Радев за български президент няма пряка аналогия с победата на Тръмп. Въпреки това има много допирни точки – масово обществено желание за промяна, набираща сили консервативна и националистическа вълна, търсенето на фигури извън традиционния политически елит, заявка за външнополитическа умереност, но не и за геополитическа революция - „да“ на евроатлантизма, но с преразглеждане на досегашната стратегия и подход към Русия.          

Най-влиятелните технологични компании през 2016г.

Когато през месец април Apple съобщи първия спад в продажбите на iPhone, някои наблюдатели заявиха, че най-добрите дни на дружеството са зад гърба му. Въпреки тревогата на Тим Кук обаче, Apple продължава да засенчва своите конкуренти във всеки показател.   Сред световните технологични компании тя има най-високи приходи ($233 милиарда), печалба ($53 милиарда), активи ($239 милиарда) и пазарна капитализация ($ 586 милиарда) за изминалата година.   Тези резултати поставят Apple в челната позиция сред технологичните компании на годишната класация Global 2000 на FORBES и на 8 място сред всички 2000 публични компании попадащи в класацията.   В подреждането за 2016 г. попадат компании от 63 държави, чийто общ годишен оборот е $ 35 трилиона, а сумарната им печалба е $2,4 трилиона. Търгуваните на борсите по света глобални корпоративни гиганти имат активи за $ 162 трилиона, а инвеститорите ги оценяват на общо $ 44 трилиона.   Сред най-големите 2000 публични компании в света най-многобройни са представителите на САЩ (586), следвани от Китай и Хонконг (249), Япония (219), Великобритания (92) и Южна Корея (67).   Ето как се подреждат технологичните компании в класацията Global 2000 на FORBES:   1. Apple, САЩ 2. Samsung Electronics, Южна Корея 3. Microsoft, САЩ 4. Alphabet, САЩ 5. IBM, САЩ 6. Intel, САЩ 7. Cisco Systems, САЩ 8.  Oracle, САЩ 9. Hon Hai Recision, Тайланд 10. Taiwan Semiconductor, Тайланд 11. Hewlett Packard Enterprise, САЩ 12. Qualcomm, САЩ 13. Alibaba, Китай 14. SAP, Германия 15. Facebook, САЩ 16. Tencent Holdings, Китай 17. EMC, САЩ 18. Amazon.сom, САЩ 19. HP, САЩ 20. Ericson, Швеция   Вижте най-добрите бизнес приложения за Android OS

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

САЩ и Русия договориха план за Сирия. Ще нанасят координирани удари срещу терористите

  САЩ и Русия договориха мирен план по сирийското регулиране, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери в Женева сред преговорите с руския външен министър Сергей Лавров, предаде БГНЕС. „САЩ и Русия обявяват за план, който се надяваме да спре страданията в Сирия и да осигури преход към политически процес“, посочи Кери. "САЩ и Русия призовават съвместно всички страни да поемат ангажимент за спиране на военните действия. Има ясен срок, от 00:00 часа 12 септември", изтъкна още държавният секретар на САЩ. По думите му, ако прекратяването на огъня се задържи една седмица, двете страни ще предприемат координирани военни действия срещу терористите в Сирия. Необходимо е режимът за прекратяване на огъня да обхване и Алепо, в противен случай ще се провали споразумението между САЩ и Русия за Сирия, изтъкна Кери. “Става дума за създаване колкото се може по-бързо на демилитаризирана зона, за да бъдат възобновени там хуманитарните операции”, поясни той. По думите му предвижда се да бъдат изключение въздушните удари в онези райони в Сирия, където се намират опозиционните сили Според него изпълнението на споразумението между САЩ и Русия за Сирия зависи и от Дамаск, и от сирийската опозиция. Кери посочи, че „процесът по разграничаване на действащите в Сирия терористични групировки ще се провежда под ръководството на експертен съвет, който ще действа и за спазването на прекратяването на огъня.“ Джон Кери изрази благодарност към Русия за работата по сирийското регулиране. Авиациите на Русия и САШ ще извършват съгласувани удари срещу терористите, обяви от своя страна руският външен министър Сергей Лавров. „Ние съгласувахме районите, в които такива удари ще бъдат координирани. И в тези райони ще работят само въздушните сили на Русия и САЩ“, добави той. По думите му Русия и САЩ са съгласували пет документа за Сирия, всички те създават условия за възобновяване на политическия процес. Те обаче ще останат непублични заради чувствителността на информацията, поясни Лавров. „Не искаме тя попадне в ръцете на онези, които вероятно ще се опитат да провалят изпълнението на мерките, предвиждани както в рамките на хуманитарните доставки, така и в други части от нашите договорености“, обясни руският външен министър. Първата стъпка по реализирането на договореностите ще бъде спирането на огъня, първоначално за 48 часа. Механизмите за реагиране на нарушенията на примирието ще заработят още от 12 септември, понеделник, когато то трябва да влезе в сила. Според Лавров режимът за прекратяване на огъня трябва да покаже стабилността си в продължение на една седмица. Руският външен министър подчерта, че разграничаването на терористите от умерената опозиция е записана като ключов приоритет в договореността на Русия и САЩ за Сирия. Двете страни ще създадат специален център с участието на военни и разузнавачи за разграничаването на силите в Сирия и съгласуване на ударите срещу терористичните групировки „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“. Русия горещо приветства заявлението на САЩ за твърдото им намерение да се борят с "Джебхат ан-Нусра", изтъкна Лавров. Той разкри още, че сирийското правителство е било информирано за споразумението и го е приело. Министърът посочи още, че американските санкции срещу Русия не са попречили за изработването на споразумението за Сирия. Лавров благодари на американската делегация, аналогична благодарност към руската стана изрази и Джон Кери. Междувременно руският външен министър Сергей Лавров почерпи с пица и водка журналистите, които отразяваха руско-американският преговорен маратон за Сирия в Женева. Всъщност пиците били изпратени от американската делегация, за да изкупи вината за проточилата се преговорна пауза от над 5 часа. Това разкри на страницата си във Фейсбук говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова. Руско-американските преговори Лавров-Кери продължиха над 13 часа и биха московските преговори от 15 юли. Лавров донесе няколко кутии с пици на журналистите. Жестът му бе посрещнат с аплодисменти от журналистите. Един от тях шеговито попитал: “А къде е водката“. Лавров излезе от залата, но след малко се върна и попита кой иска водка, след което предложил пакет с две бутилки. „Пицата е от американската делегация, а водката от руската“, обяви Лавров. Захарова написа във Фейсбук, че Кери изпратил на Лавров и екипа му пица, „за да изкупи (неудобството) от проточилата се 9 часа пауза, по време на която американската делегация съгласуваше преговорите с Вашингтон“. По-рано бе съобщено, че американският президент Барак Обама отишъл да играе голф в момент, когато Вашингтон съгласуваше позицията по водените в Женева руско-американски преговори за регулиране на сирийския конфликт. Това стана малко, след като в Женева източник от руската делегация съобщи на журналисти, че делегациите вече 5 часа чакат съгласуването на позициите в американската столица. „Очевидно съгласуването на преговорните позиции е заседнало във вашингтонската вертикала на властта. Този път съгласуването заседна повече от пет часа“, бяха думите на източника пред репортерите. Няколко минути по-късно от Вашингтон дойде съобщението, че Барак Обама е напуснал Белия дом. Агентите на Сикрет сървиз, съпровождащи държавния глава, бяха облечени във всекидневни дрехи, а не официални, от което журналистите направиха извода, че президентът е приключил с работния си ден. А малко по-късно стана известно, че Обама е пристигнал във ВВС базата „Ендрюс“ край Вашингтон и заиграл голф на създаденото там игрище. /ТАСС

Путин: Русия не е срещу САЩ, а е против взимането на едностранни решения

САЩ представят Русия като враг, за да отвлекат вниманието от вътрешните си проблеми. Това заяви руският президент Владимир Путин в Индия след срещата на върха на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), предаде ТАСС, цитирана от бТВ. "САЩ имат много проблеми. В такива условия мнозина прибягват към проверената система за отвличане на вниманието на избирателите от собствените проблеми. Смятам, че сега точно това наблюдаваме. Целта е нацията да се обедини в борбата с врага. Образът врага в лицето на Иран и иранската ядрена заплаха изглежда не беше особено ефективен, с Русия е по-интересно. Според мен тази карта сега активно се разиграва", каза Путин. Той изрази надежда, че след изборите в САЩ отношенията между двете суперсили ще бъдат възстановени. Русия не възнамерява да влияе върху хода на предизборната кампания в САЩ, тъй като не знае каква линия ще избере един или друг кандидат след победата си, заяви Путин в отговор на обвиненията на Вашингтон, че Москва се опитва да се меси в предизборната кампания на страната на кандидата на републиканците Доналд Тръмп. "Мислите, че отношенията ни със САЩ се промениха заради Сирия ли? Не, не заради Сирия, а заради опита на една страна да наложи собствените си решения на целия свят", подчерта Владимир Путин. Той подчерта, че Русия "не е против тази страна, а против вземането на едностранни решения, които не са обмислени докрай и не вземат предвид историческите и културни особености на една или друга страна, дори ако в тази страна има конфликти и противоречия". Путин заяви, че Ирак и Либия никога не са били центрове на тероризъм, а са се превърнали в негов развъдник след ликвидирането на държавните им структури, което е довело и до масови бежански потоци. Наложените на Русия санкции заради действията й в Сирия или Украйна "нямат за цел да решат нещо, а да спрат укрепването на Русия като пълноценен участник в международната дейност. Ако не беше Украйна, щеше да се измисли нещо друго. Целта е просто да се изработи политика на сдържане на Русия. Тази цел няма да бъде постигната", заяви Путин. На молба за коментар на изявлението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, че САЩ ще реагират подобаващо на хакерските атаки на Русия, които ТАСС представя като заплаха за американски кибератаки, Путин заяви, че Байдън не е казал нищо, което вече да не е известно. "От нашите американски приятели може да се очаква всичко, което им е угодно. Но какво толкова ново е казал той (Байдън)? Нима не знаем, че официалните органи на САЩ следят и подслушват всички? Тези действия на САЩ отдавна са всеизвестни, отдавна не са тайна за никого. САЩ следят не само потенциалните си противници, а и съюзниците си, дори и най-близките. За колко скандали с подслушване на лидери на страни съюзници на САЩ знаем? Така че Русия не е някакво изключение, ние винаги сме били цел на такива атаки. Това вече си го знаем", заяви Путин.  

Тръмп стана 45-тият президент на САЩ с общо 290 гласа "ЗА" (обзор)

Американските граждани произнесоха присъдата си: републиканецът Доналд Тръмп е новият, 45-ти по ред държавен глава на САЩ, който ще управлява страната от Белия дом през следващите четири години, предаде Фокус. Триумфът на републиканеца е убедителен. Той получи подкрепата на 290 електори при необходим минимум от 270 гласа, докато съперникът му от Демократическата партия Хилари Тръмп събра 218 гласа. Победата на Тръмп изглеждаше неочаквана за едни, а за други – направо шокираща. Реакцията на международната общност по повод вота на американците не закъсня. Да си честитим новия американски президент. Това заяви премиерът Бойко Борисов преди правителственото заседание, поздравявайки кандидата на Републиканската партия Доналд Тръмп за триумфа му в президентската надпревара в САЩ.  Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин поздрави републиканеца Доналд Тръмп за победата му на президентските избори в САЩ, и съгласно разпространените в медии твърдения, е бил сред първите чуждестранни лидери, отправили приветствия към новия лидер на Белия дом. Путин изрази увереност, че диалогът между Москва и Вашингтон, базиран на принципите на равноправие и взаимно уважение, отговаря на интересите на двете страни, се казва в официалното съобщение, разпространено от Кремъл. Реакцията на Стария континент бе поляризирана. Европейският съюз ще продължи да работи заедно със Съединените американски щати, чиито граждани избраха републиканеца Доналд Тръмп за следващ президент на страната. Това увери Върховният представител на ЕС за външната политика и въпросите за сигурност Федерика Могерини. „Отношенията между ЕС и САЩ са по-дълбоки от която и да е политическа промяна. Ще продължим да работим заедно, преоткривайки силата на Европа“, заяви Могерини след провъзгласяването на Тръмп за победител в президентската надпревара в САЩ. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейския съвет Доналд Туск пък поканиха новоизбрания държавен глава на САЩ Доналд Тръмп на среща на върха след внушителната му победа на президентските избори в страната. „Ще използваме тази възможност да Ви поканим да посетите Европа за среща на върха на ЕС-САЩ при първа възможност“, се казва в писмо до Тръмп, написано от Юнкер и Туск. „Днес е по-важно от всякога да укрепим трансатлантическите отношения“, се казва още в текста на водещите политици на ЕС. Същевременно председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви, че очаква трудни отношения със Съединените американски щати след избирането на републиканеца Доналд Тръмп за нов президент на страната. Германският социалдемократ подчерта, че политическата система в САЩ е преминала през достатъчно предизвикателства и е достатъчно силна за президентска служба на Тръмп. Най-развълнувани в Европа от изборните резултати в САЩ бяха крайнодесните политици като Найджъл Фарадж, Геет Вилдер, Марин Льо Пен и Виктор Орбан, които приветстваха топло избирането на Тръмп. Неочакваната победа на републиканеца на президентските избори в САЩ предизвика реакцията на политици от цял свят, включително в Израел и Палестина. Топлите пожелания на местните лидери бяха съпътствани с очаквания от новия президент на САЩ, вариращи от преместване на американското посолство в Ерусалим, до надежди за налагането на двудържавно решение на израелско-палестинския конфликт.

Тръмп отвя Хилари в битката за Белия дом

  Шок и сълзи в щаба на us демократите Избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да бъде лидер на всички американци и призова страната да превърже раните на разделението след оспорваната предизборна кампания, предадоха агенциите. Републиканецът изуми света, като нанесе тежко поражение на смятаната за фаворит за Белия дом Хилари Клинтън, отбелязва Ройтерс. С победата си на президентските избори той сложи край на осемгодишното управление на Демократическата партия. Богат магнат на недвижими имоти и бивш водещ на риалити шоу, Тръмп се понесе на гребена на вълна от гняв към върхушката във Вашингтон и победи Клинтън, която е бивша първа дама и бивш държавен секретар. Тръмп произнесе победната си реч пред свои ликуващи симпатизанти в балната зала на хотел в Ню Йорк. Той обеща да използва опита си на бизнесмен, за да помогне на САЩ, и обяви, че има голям икономически план, с който ще удвои растежа на страната и ще направи икономиката й най-силната в света. Америка няма да бъде нищо друго освен най-великата сила, заяви 45-ият президент на САЩ. Той съобщи, че малко по-рано Хилари Клинтън му е телефонирала, за да признае поражението си. Тръмп изрази готовност да си сътрудничи със своите опоненти. Искам да кажа на света, че американският интерес винаги ще е на първо място, заяви Тръмп. Той обеща да изгради добри отношения с всички страни. „Ние ще намерим разбирателство с всички държави, повярвайте ми“, каза новият стопанин на Белия дом. Тръмп подчерта, че американският народ е „способен да се справи с всякакви предизвикателства“. Той призова нацията към единство. Настъпи часът да се обединим като един народ заяви новият американски президент. Малко преди Тръмп да започне своята реч на трибуната излезе губернаторът на щата Индиана Майкъл Пенс. Той обяви пред събралите се привърженици, че Доналд Тръмп е избран за 45-ия президент на САЩ. „Американският народ каза своята дума и изрази своята воля“, каза Пенс, който ще бъде новият вицепрезидент на САЩ. Тръмп печели изборите, набирайки 279 електорални гласа, докато неговият противник Хилари Клинтън успя да спечели 218, пише „Ню Йорк таймс“. Президентът демократ на САЩ Барак Обама се обади на републиканеца Доналд Тръмп да го поздрави за победата на изборите и да го покани да се срещнат в четвъртък в Белия дом, за да обсъдят предаването на властта, предаде Ройтерс. Обама, който се обади и на загубилия изборите кандидат на Демократическата партия Хилари Клинтън, се очакваше по-късно вчера да направи изявление, посветено на резултата от вота. Обама и Тръмп имаха "много сърдечен разговор", каза шефката на предизборния щаб на кандидата на републиканците Келиан Конуей. Тръмп се е представил по-добре в определени сегменти на американското общество, отколкото се очакваше, а Хилари по-зле, което доведе до развръзка на президентските избори, различна от социологическите прогнози за победа на Клинтън, предаде Ройтерс. Изследване на Ройтерс/Ипсос сочи, че Клинтън има два процентни пункта преднина пред Тръмп при женския електорат, 49 срещу 47%, което е по-малко от очакваното. При малцинствата тя има голямо преимущество, но преднината й реално се оказва не по-голяма от тази, която сегашният президент Барак Обама получи през 2012 г. Тръмп печели сред хората без висше образование, белите евангелисти и живеещите извън големите градски райони. В щаба на Хилари Клинтън, която буквално се скри и отказа да прави изявления пред медиите, царяха гняв и сълзи, коментира АФП. Когато Тръмп влезе в Белия дом през януари, той ще е подпомогнат и от победата на своите съпартийци републиканци в Конгреса, където те запазиха контрола си и над двете камари в сегашните избори. Световни лидери го поздравяват Руският президент Владимир Путин поздрави вчера Доналд Тръмп за победата на президентските избори в САЩ и каза, че Москва има политическа воля отношенията между Русия и САЩ да бъдат възстановени, предаде ТАСС. "Разбираме и си даваме сметка, че това няма да бъде лек път предвид влошеното състояние на отношенията между САЩ и Русия", заяви той. Руският президент подчерта, че вината за това не е на Москва. Трябва да направим всичко, за да върнем руско-американските отношения на устойчива траектория на развитие", заяви Путин. "Това би било от полза както за руския, така и за американския народ и би оказало положително въздействие върху общия климат в международните дела, отчитайки особената отговорност, която имат Русия и САЩ за поддържането на глобална стабилност и сигурност", каза той. Германският канцлер Ангела Меркел поздрави Доналд Тръмп за победата му и предложи двамата да работят в тясно сътрудничество въз основа на ценности като демокрация, свобода и уважение към закона и достойнството на хората, съобщи Ройтерс. Меркел посочи, че сътрудничеството със САЩ продължава да бъде важен стълб в германската външна политика. Китайският президент Си Цзинпин заяви, че няма търпение да работи с Доналд Тръмп, но без конфронтации и запазвайки принципа на взаимното уважение, предаде АФП. В предизборната кампания Тръмп обеща, че ще наложи мита върху китайските стоки, за да спре девалвацията на валутата, и че ще върне в САЩ изнесените в Китай работни места. Тръмп получи поздравления от ЕС, НАТО и лидери от целия свят.

Търговското споразумение между ЕС и САЩ изглежда все по-проблемно след Brexit

Вотът на Великобритания да напусне Европейския съюз хвърля допълнителна сянка на съмнение около бъдещото мащабно търговско споразумение между ЕС и САЩ, показва анализ на "Уолстрийт Джърнъл". От 2013-а година насам двата най-големи икономически блока в света са в процес на трудни преговори за подписване на Трансатлантическото споразумение за търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) и все още се надяват да приключат важната сделка преди края на мандата на американския президент Барак Обама, изтичащ през януари 2017-а година. Европейски дипломати обаче отбелязват, че след загубата на един от най-силните застъпници на търговското споразумение в лицето на Великобритания, която до този момент доста често служеше като противотежест на по-протекционистично настроените страни от ЕС, перспективите за скорошно одобряване на търговската спогодба са по-несигурни от всякога. "Уолстрийт Джърнъл" цитира Жолт Дарвас, който е старши сътрудник в базирания в Брюксел независим "мозъчен тръст" Bruegel, да казва, че преговорният процес около TTIP беше несигурен и колеблив още преди британския референдум, като вотът Brexit ще усложни допълнително шансовете за скорошно подписване на търговското споразумение между САЩ и ЕС. Още преди гласуването в подкрепа за Brexit, шансът за TTIP беше много малък, посочи Дарвас. В същото време високопоставени американски и европейски представители продължават да настояват, че споразумението продължава да се придвижва напред. Ние искаме да приключим тези преговори преди края на тази година, заяви през миналия месец председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Държавният секретар на САЩ Джон Кери пък заяви тази седмица в Брюксел, че споразумението ще има геополитическо значение и за двете страни и може да стане още по-значимо след Brexit, предвид неговите икономически ползи. Даниел Каспари, който е депутат от Европейския парламент и говорител по международната търговия на дясноцентристката ЕНП, също посочи, че Brexit прави необходимостта от подписването на TTIP още по-належаща. Ако Великобритания напусне ЕС, това ще направи споразумението TTIP още по-спешно, тъй като Съюзът ще иска да компенсира бързо загубата на относителната си тежест в световната икономика, посочи той. Главният преговарящ от американска страна - Дан Мулейни пък заяви след края на последния кръг от преговорите през миналия петък, че ние сме наясно по отношение на TTIP, че неговата икономическа и стратегическа обосновка остава силна. Той обаче призна, че Brexit е направил сделката по-малко значима за САЩ от икономическа гледна точка. Трябва да се има предвид, че Великобритания е най-големият търговски партньор на САЩ в ЕС, според общата стойност на износа на стоки през 2015 година, показват данни на американското Министерство на търговията. Очевидно е, че оттегляне на Великобритания от единния пазар на ЕС ще се отрази на стойността на европейския пазар, каза Мулейни, посочвайки, че 25% от американския износ за Европа е в посока към Великобритания и че Обединеното кралство е най-големият пазар в световен мащаб за американския сектор на услугите. Според редица анализатори, перспективите за скорошно успешно приключване на търговските преговори между САЩ и ЕС ще бъдат допълнително усложнени от предстоящите през 2017-а година парламентарни избори в Германия и Франция, както и от надвисналите още този ноември президентски избори в САЩ. Единственото нещо, което можем да кажем с висока степен на сигурност е, че не може да се очаква съществено раздвижване около преговорите за TTIP, докато не преминат изборните цикли - на първо място в САЩ и след това във Франция и Германия, заяви Фредрик Ериксон, директор на Европейския център за международна политическа икономика, базиран в Брюксел. Трябва да се има предвид, че официално номинираният от снощи републикански кандидат за президент на САЩ - Доналд Тръп заяви преди време: Ние се нуждаем единствено от двустранни търговски споразумения. Не е необходимо да сключим още едно масивно международно споразумение, подобно на TPP, заяви Тръмп през юни, позовавайки се на търговското споразумение между САЩ, Япония, Канада, Австралия и още осем други държави от тихоокеанския регион (т.нар. Транстихоокеанско споразумение за партньорство - TPP).

Първи реакции в Брюксел след победата на Доналд Тръмп

Външните министри на страните от Европейския съюз ще обсъдят на 14 ноември ситуацията след президентските избори в САЩ. Това съобщи пред телевизия Ес Ве Те ръководителката на шведската дипломация Маргот Валстрьом. Множество въпроси за външната политика на президента Тръмп трябва да получат отговор, заяви председателят на Европейския парламент Мартин Шулц: Поздравявам новоизбрания президент на САЩ. Несъмнено, това е труден момент в отношенията между САЩ и ЕС. Надяваме се, че Доналд Тръмп и неговото правителство ще уважават основните права и интереси на Евросъюза. Имаме общи интереси и общи отговорности. Сигурен съм, че президентът Доналд Тръмп ще бъде различен от кандидат-президента Тръмп. В съвместно писмо председателят на Съвета Доналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер поканиха новия американски президент на среща на върха ЕС-САЩ. Само с тясно сътрудничество ще можем да се справим с предизвикателства като борбата срещу ДАЕШ, териториалната цялост на Украйна, климатичните промени или миграцията, пише Туск. Той призовава САЩ да не пестят усилия за постигането на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Нашето стратегическо партньорство се корени в споделените ни ценности като свобода, човешки права, демокрация и вярата в пазарната икономика, казва още председателят на Европейския съвет. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че лидерството на САЩ е по-важно от всякога. НАТО отговори решително на новата среда на сигурност, но предстои още работа. Колкото по-силна е НАТО, толкова по-добре за САЩ и за Европа, допълва Столтенберг, който също кани Тръмп на Натовската среща на върха в Брюксел догодина.Не знаем какво да очакваме от САЩ, коментира председателят на Групата на ЕНП в ЕП Манфред Вебер: Посланието е ясно - сега нещата зависят от Европа. Трябва да имаме повече самоувереност и да поемаме повече отговорност. Трябва да обърнем по-сериозно внимание на опасенията и страхове на хората и да дадем конкретни и реалистични отговори. Не трябва да оставяме свободно поле за радикалите по целия свят. Те не трябва да бъдат победителите в такъв вид събития. Тръмп е олицетворението на вирус, който се разпространява в САЩ и Великобритания, обяви от своя страна лидерът на втората по големина група на Социалистите в ЕП Джани Питела:Въпреки че уважаваме вота на американците, за нас днес е тъжен ден. Сега се изправяме пред въпроса дали Европа е способна да се реформира и да се сдобие с анти-тела, които да противостоят на този вирус. Европейският комисар за външната политика Федерика Могерини заяви, че Еворепейският съюз и Съединените щати ще продължат да работят заедно след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, предаде Ройтерс. Ще работим заедно и ще преоткриваме силата на Европа, каза Могерини в Туитър. Малко преди да стане ясна победата на Тръмп, германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен заяви пред телевизия А Ер Де, че е била шокирана от междинните резултати. Тя не даде прогноза какво ще се случи в трансатлантическите отношения. По думите ѝ, Европа има интерес САЩ да останат открита страна, готова да носи отговорност.

Медалистите от деветия ден на олимпийските игри в Рио де Жанейро

Призьори от деветия ден на олимпийските игри в Рио де Жанейро:       лека атлетика, 100 метра (мъже): 1. Юсейн Болт (Ямайка)  - 9.81 секунди 2. Джъстин Гатлин (САЩ)  - 9.89    3. Андре Де Грас (Канада)  - 9.91    лека атлетика, 400 метра (мъже): 1. Уейд ван Нийкерк (Южна Африка) - 43.03 секунди, световен рекорд 2. Кирани Джеймс (Гренада)  - 43.76    3. Лашон Мерит (САЩ)  - 43.85 лека атлетика, троен скок (жени): 1. Катерин Ибаргуен (Колумбия)  - 15.17 метра   2. Юлимар Рохас (Венецуела)  - 14.98    3. Oлга Рипакова (Kaзахстан)  - 14.74  - - - - - - - - -    22. ГАБРИЕЛА ПЕТРОВА (БЪЛГАРИЯ)  - 13.92 маратон (жени): 1. Джемима Сумгонг (Кения)  - 2:24.04 часа 2. Юнис Кирва (Бахрейн)  - 2:24:13    3. Маре Дибаба (Етиопия)  - 2:24:30 --------------------------------------------- 108. МИЛИЦА МИРЧЕВА (БЪЛГАРИЯ)  - 2:51:06   спортна стрелба, 50 метра пушка от три положения (мъже): 1. Николо Камприяни (Италия) - 458,8 точки 2. Сергей Каменски (Русия)  - 458,5 3. Алекси Райно (Франция)  - 448,4 ------------------------------------ 35. Антон Ризов (България)  - 1161 точки в квалификациите   спортна гимнастика, земя, мъже: 1. Макс Уитлок (Великобритания) - 15.633 точки 2. Диего Иполито (Бразилия)  - 15.533 3. Артур Мариано (Бразилия)  - 15.433 спортна гимнастика, кон с гривни, мъже: 1. Макс Уитлок (Великобритания) - 15.966 точки 2. Луис Смит (Великобритания)  - 15.833 3. Александър Надур (САЩ)  - 15.700 спортна гимнастика, прескок, жени: 1. Симон Байлс (САЩ)  - 15.966 точки 2. Мария Пасека (Русия)  - 15.253 3. Джулия Щайнгрубер (Швейцария) - 15.216 спортна гимнастика, смесена успоредка, жени: 1. Алия Мустафина (Русия) - 15.900 точки 2. Медисън Кошан (САЩ)  - 15.833 3. Софи Шедер (Германия)  - 15.566 бокс, категория до 49 килограма, мъже: 1. Хасанбой Дусматов (Узбекистан) 2. Юрберхен Мартинес (Колумбия) 3. Нико Мигел Ернандес (САЩ) и Хоанис Аргилагос (Куба) тенис, смесени двойки: 1. Бетани Матек-Сандс и Джак Сок (САЩ) 2. Винъс Уилямс и Раджийв Рам (САЩ) 3. Луцие Храдецка и Радек Щепанек (Чехия) тенис, сингъл мъже: 1. Анди Мъри (Великобритания) 2. Хуан Мартин Дел Порто (Аржентина) 3. Кей Нишикори (Япония) тенис, двойки жени: 1. Екатерина Макарова и Елена Веснина (Русия) 2. Мартина Хингис и Тимеа Бачински (Швейцария) 3. Луцие Шафаржова и Барбора Стрицова (Чехия) ветроходство, клас RS:X, жени: 1. Шарлин Пикон (Франция)  - 64 наказателни точки 2. Пейна Чън (Китай)  - 66 3. Стефания Елфутина (Русия) - 69 ветроходство, клас RS:X, мъже: 1. Дориан ван Рейселберге (Холандия) - 25 точки 2. Ник Демпси (Великобритания)  - 52    3. Пиер льо Кок (Франция)  - 86   голф, мъже: 1. Джъстин Роуз (Великобритания) - 268 удара (-16) 2. Хенрик Стенсон (Швеция)  - 270 (-14) 3. Мат Кучар (САЩ)  - 271 (-13) скокове във вода, 3-метров трамплин, жени: 1. Тинмао Шъ (Китай)  - 406.05 точки 2. Цзъ Хъ (Китай)  - 387.90 3. Таня Каньото (Италия) - 372.80 борба класически стил, категория до 59 килограма: 1. Исмаел Бореро (Куба 2. Шинобу Ота (Япония) 3. Елмурат Тасмурадов (Узбекистан) и Стиг-Андре Берге (Норвегия) борба класически стил, категория до 75 килограма: 1. Роман Власов (Русия) 2. Марк Овергаард Мадсен (Дания) 3. Хьон-У Ким (Република Корея) и Саейд Морад Абдвали (Иран) колоездене на писта, индивидуален спринт, мъже: 1. Джейсън Кени (Великобритания)  10.164 и 9.916 секунди    2. Калъм Скинър (Великобритания)  10.277 и 10.002    3. Денис Дмитриев (Русия)  10.105 и 10.190 фехтовка, шпага отборно (мъже): 1. Франция (Яник Борел, Даниел Жарен, Жан-Мишел Люсенай) 2. Италия 3. Унгария Вдигане на тежести, категория над 75 кг (жени): 1. Мън Супин (Китай)  - 307 килограма двубой (130 кг изхвърляне и 177 кг изтласкване)    2. Kим Kук Хян (КНДР) - 306 (131+175)    3. Сара Роубълс (САЩ) - 286 (126+160).

Какво Америка може да научи от Дания

 Датският рай е новият копнеж на американската политика Датският дебат се върти около въпроса как да се подобри раят, а не дали това наистина е рай Четири века след като Уилям Шекспир е написал „има нещо гнило в Дания” малката скандинавска държава очевидно е успяла да постигне много. Датчаните бяха приятно поласкани да видят как спокойната им и благоденстваща страна беше поставена в центъра на дебатите около кампанията за американското президентство, когато двамата основни кандидати на демократите – Берни Сандърс и Хилъри Клинтън – започнаха разпален спор дали американците могат да научат нещо от социалния модел на Дания. „Винаги е хубаво, когато Дания се сочи като пример”, казва Кристин Шварц, продавачка в копенхагенски магазин. „Ние често сме си мечтали да живеем по американски начин. Сега изглежда, че американците трябва да си мечтаят за датския начин.” Дания е нация с 5,6 млн. жители, които живеят на територия колкото половината от щата Южна Каролина. Страната е може би най-добре позната с приказките на Ханс Кристиан Андерсен, сред които са „Грозното пате” и „Малката русалка”. Но освен това тя си е спечелила репутацията на страна, в която да се живее е нещо вълшебно поради високия стандарт на живот. Дания се намира на трето място (от 158 страни) в списъка на ООН на страните с най-щастливи жители. САЩ се намират на 15 място. Преди три години списание „Икономист” я определи като петото място на света, в което си струва човек да бъде роден, веднага след съседите й Норвегия и Швеция. САЩ бяха класирани на 16-о място. Датчаните получават безплатни или солидно субсидирани здравни услуги, образование и професионална подготовка, както и компенсации, когато са безработни, в отпуск по болест или за отглеждане на дете. Но всичко това идва на цена, която не всички американци ще желаят да приемат: високи данъци. В дебата между двамата президентски кандидати Сандерс заяви, че САЩ трябва да гледат внимателно към скандинавските страни „и да се учим от онова, което те са постигнали за своите трудещи се хора”. Клинтън отговори: „Ние не сме Дания. Ние сме САЩ и нашата работа е да обуздаваме крайностите на капитализма, така че да не изпада в амок”. Десетилетия наред икономистите са изследвали начините, по които Дания и нейните скандинавски съседи са съчетавали в едно капитализма и социализма, постигайки стабилна социална система при пазарна икономика. За разлика от социалистическите общества те приемат свободния пазар. „Когато разглеждате отвореността на икономиката – когато разглеждате капитализма – се оказва, че има много малко разлика между САЩ и Дания”, казва Мариан Тапи, политически анализатор. Дания е дори по-отворена за световна търговия от САЩ. „Ако САЩ биха желали датски модел, трябва да се знае, че това е много скъп модел” – посочва Мадс Фугледе, десноцентристки политик. – И единственият начин, по който можете да го платите, е чрез облагане на средната класа с по-високи данъци, отколкото САЩ го правят в момента.” Дания използва данъците и социалните разходи по агресивен начин, за да изравнява разликите в доходите между богатите и останалите. Повече от две трети от датските работници са обединени в профсъюзи в сравнение с 11 % в САЩ. Мощните профсъюзи и преразпределящото правителство изглежда не пречат на датския бизнес. Дания се класира на четвърто място по лекота за вършене на бизнес, според класацията на Световната банка за 189 страни. Съединените щати са седми. В противоположност на демократическия дебат в САЩ, за датските политици е силно необичайно да превъзнасят добродетелите на американското общество по време на избирателните кампании. „От бившите комунисти до ултраконсерваторите всички тук защитават датския модел – отбелязва Фугледе. – Датският дебат се върти около въпроса как да се подобри раят, а не дали това наистина е рай.” * Със съкращения от сайта “Либерален преглед”

Мирела Демирева завърши пета на финалите на Диамантената лига

Олимпийската вицешампионка Мирела Демирева завърши на пето място в скока на височина на финалите на Диамантената лига по лека атлетика в швейцарския Цюрих. Демирева преодоля 190 сантиметра, след което направи три неуспешни опита на 196. Това бе последен старт за сезона за Демирева, която донесе един от трите медала за България на Олимпиадата в Рио де Женейро миналия месец. Тя завърши на седмо място в Диамантената лига за сезона в дисциплината с 13 точки.Олимпийската шампиона Рут Бейтия от Испания спечели пета победа във веригата за годината, след като преодоля 196 сантиметра. Така тя убедително взе диамантения трофея в скока на височина с 61 точки.   Призовата тройка допълниха шведката Софи Скоог и Иника Макферсън (САЩ) със 193 см. Златната медалистка на 200 метра от Рио 2016 Илейн Томпсън (Ямайка) триумфира с второ най-добро време за сезона и рекорд на Диамантената лига от 21.85 секунди. Томпсън изпревари в последните метри световната шампионка от Пекин 2015 Дафне Схипърс, която завърши с лично за сезона от 21.86 секунди, с 2 стотни от секундата по-добро от резултата, с който спечели сребърно отличие на Игрите в Рио де Жанейро.Олимпийската шампионка от Лондон 2012 Алисън Филикс (САЩ) финишира трета за 22.02 секунди. Схипърс триумфира с диамантения трофей в дисциплината, след като постигна три победи през сезона и завърши с 48 точки. Томпсън е втора с 30 точки.В спринта на 100 метра при мъжете 33-годишният ветеран Асафа Пауъл (Ямайка) постигна първи успех във веригата за сезона с 9.94 секунди и спечели диамантения трофея с 26 точки.Втори и трети с по 9.99 секунди завършиха Акани Симбине (Южна Африка) и Бен Юсеф Мейте (Кот Д'Ивоар).   На 100 метра с препятствия при жените новата световна рекордьорка Кендра Харисън (САЩ) триумфира с 12.63 секунди и с шестата си победа за сезона убедително спечели първото място в дисциплината на веригата със 70 точки.   Натурализираната кенийка Рут Джебет, която на Игрите в Рио 2016 донесе първото златно отличие в историята на Бахрейн, спечели бягането на 3000 метра стипълчейз с рекорд на турнира от 9.07.00 минути, но остана на малко повече от 14 секунди от световния рекорд, който постави в Париж в края на август в друг старт от Диамантената лига.19-годишната Джебет спечели диамантения трофей с 56 точки, след като записа четвъртия кси успех за сезона в Цюрих.Олимпийската шампионка в бягането на 800 метра Кастер Семеня (Южна Африка) продължи доминацията си и триумфира с 1.56.44 минути. Тя взе пети успех във веригата и завърши на върха в дисциплината за сезона с 60 точки.Французинът Рено Лавийени, който остана със сребро в Рио 2016, взе реванш и с 5.90 метра раздели първото място със Сам Кендрикс (САЩ). Така Лавийени триумфира за пети път през сезона в дисциплината и със 72 точки стана първият лекоатлет, който печели диамантен трофей за седма поредна година. Олимпийският първенец Тиаго Да Силва (Бразилия) завърши трети с 5.84 мента   Златният медалист от Рио 2016 на троен скок Крисчън Тейлър (САЩ) записа пета победа за годината. Той постигна рекорд на турнира от 17.80 метра и с 60 точки заслужено взе диамантения трофей в дисциплината.Световният шампион в зала Том Уолш (Нова Зеландия) триумфира в тласкането на гюле с 22.20 метра. Така бронзовият медалист от Рио 2016 подобри с 20 сантиметра стария си рекорд на Океания в дисциплината.Олимпийският първенец Райън Краузър (САЩ) остана втори с 22.00 метра, а трети се нареди сребърният медалист от Рио Джо Ковач (САЩ) с 21.20 метра.  С третия си успех за сезона Уолш взе и диамантения трофей с 58 точки. Ковач също завърши с три победи, но остана втори с 42 точки.ЛаШон Мерит (САЩ) победи в бягането на 400 метра с 44.64 секунди в отсъствието на олимпийския шампион и световен рекордьор Уейд ван Нийкерк (Южна Африка) и на сребърния медалист от Рио 2016 Кирани Джеймс (Гренада). Мерит взе четвъртия успех в дисциплината за сезона и триумфира в крайното класиране с 50 точки.   В сектора за скок дължина при жените олимпийската вицешампионка Бритни Рийс (САЩ) постигна 6.95 метра и триумфира с 2 сантиметра пред Ивана Шпанович (Сърбия). Трета се нареди Даря Клишина (Русия) с 6.63 метра.Златната медалистка от Рио 2016 Тиана Бартолета (САЩ) завърши едва шеста с 6.51 метра. С общо пет победи и 68 точки Шпанович убедително взе диамантения трофей в дисциплината.Олимпийската шампионка на диск Сандра Перкович (Хърватия) пък в Цюрих записа седмата си победа в Диамантената лига за годината с 68.44 метра и взе трофея с 80 точки.

Как и защо Обама създаде „Ислямска държава“ – II част

 Един от най-популярните постери срещу кандидатурата на Хилари Клинтън за президент изобразява сцена на изтезания и напомняне за мъчителното убийство на посланик Стивънс в Бенгази през 2012 г.  В първата част на този материал анализирахме първия от общо 4 документа на Пентагона и Държавния департамент, разсекретени през май 2015 г. след процес, заведен от американската неправителствена организация „Джудишъл уоч“ (Judicial Watch, JW). Документът, издаден от разузнавателната служба на Пентагона DIA (съкр. от Defence Intelligence Agency) на 12 август 2012 г., разкрива плана на САЩ за създаване на „обявено или необявено салафитско княжество“ под етикета „Ислямска държава“ върху териториите от двете страни на сирийско –иракската граница, като в тях трябва да попаднат сирийските градове Дер ез-Зор и Хасака. След около 2 години, през юни 2014 г., този план бе изпълнен – закачулените главорези на „Ислямска държава“ пресякоха иракско-сирийската граница и обявиха че тя вече не съществува, тъй като граничните територии от двете страни се сливат в една държава-халифат. От страна на Сирия „халифатът“ със столица град Ал-Ракка обхваща пограничните административни области на градове Дер ез-Зор и Хасака, а от иракска страна негов главен град е Мосул.   Според плана на американските секретни служби бъдещото салафитско княжество „Ислямска държава“ трябва да обхваща североизточния край на Сирия – областите на град Дер ез-Зор, разположен на река Ефрат и на град Хасака, разположен на река Хабур, най-големия приток на Ефрат. (Границата вероятно е замислена да мине приблизително през черната линия със зелената стрелка на картата). Но джихадистите проникнаха далеч на запад и завзеха град ал-Ракка, който обявиха за столица на своя халифат. Ал-Ракка е също разположен на Ефрат.  Така река Ефрат стана естествена граница на халифата. Тази граница е особено актуална днес във връзка с нашествието на турската армия в Сирия, представяно като Операция „Щитът на Ефрат“. Подобно на първия документ и останалите 3, получени и публикувани от „Джудишъл уоч“ през май 2015 г., са силно цензурирани. Но и това, което е разсекретено, говори достатъчно красноречиво. ВТОРИЯТ документ описва Бенгази гейт. Преди да го прочетем обаче, трябва да припомним в какво се състои скандалът. Събитието, наречено „Бенгази гейт“, се разиграва на 11 септември 2012 г. вечерта до 6:00 часа сутринта на следващия ден. На тази дата в САЩ отбелязват 11-тата годишнина от сриването на кулите-близнаци в Ню Йорк и нападението на Пентагона от Ал Каида. Около 20:30 ч. на 11 септември 2012 г. американското консулство в Бенгази е нападнато, посланик Кристофър Стивънс и трима агенти на ЦРУ са убити след линч. Белият дом пуска в обръщение една бездарна лъжа – че убийствата на американците са резултат от някакво любителско видео в ЮТюб, озаглавено„Невинността на мюсюлманите“, което обиждало пророка Мохамед. Именно този 13-минутен запис на група самодейни актьори, които разиграват сценки в една частна вила, възмутил либийците и те се събрали на спонтанен протест пред US консулството в Бенгази. Но в хода на демонстрацията някои от тях взели да хвърлят молотови, подпалили сградата на консулството и посланик Стивънс се задушил в дима. Изрично бе подчертано, че „филмът“ бил продуциран от един египетски копт, емигрирал в САЩ години преди това. Тоест – пак християните бяха набедени за поредното ужасяващо варварство, извършено от мюсюлмани. А снимките, показващи как съюзниците на Обама в Либия – т.нар. бунтовници, носят Стивънс съблечен и събут, изнасилен и изтезаван, били всъщност фотографии на приятелски настроени либийци, които давали първа помощ на американския дипломат, за да го спасят от задушаване, съобщи говорител на Държавния департамент. Изтезаването на Кристофър Стивънс, продължило 7 часа, бе заснето и публикувано в Интернет от самите либийски бунтовници още на 12 .09.2012 г.  На погребението на един от убитите агенти, Тайрън Уудс, държавната секретарка Хилари Клинтън заяви, че ще направи всичко възможно подобни художествени произведения, обиждащи вярата на мюсюлманите, да не се появяват в социалните мрежи, а продуцентът на въпросното видео да бъде заловен и осъден. Фактите доказаха, че нападението няма нищо общо с каквито и да е видеа или протестни демонстрации. ((Истината за този терористичен акт и филма „Невинността на мюсюлманите“ бе изложена в предаването „В окото на бурята“, бр. 16 от 3 ноември 2012 г., както и в няколко публикации във в. „Атака“ от началото нa ноември 2012 г.) Но ако истината бе излязла наяве още тогава, Обама със сигурност щеше да загуби изборите за втори мандат, които се състояха само 2 месеца по-късно, на 6 ноември 2012 г. Но върху претендента за Белия дом, републиканеца Мит Ромни, бе оказан силен натиск да не коментира в кампанията си лъжите на Обама и Хилари Клинтън за случая в Бенгази. И той се подчини. Скандалът избухна отново тази година, когато Клинтън започна кампанията си за президент на САЩ. В момента Бенгази гейт заема централно място в американските медии. До ден днешен Барак Обама и Хилари Клинтън лъжат публично, крият съучастието си в този терористичен акт, за да избегнат правосъдието. Да видим какво казват документите на „Джудишъл уоч“ за главните действащи лица в кървавия екшън, разиграл се в Бенгази късно вечерта на 11 септември 2012 г. На 12 септември 2012 г. групата на DIA в Бенгази изпраща до около 50 длъжностни лица във Вашингтон, сред които държавния секретар Клинтън и министъра на отбраната Леон Панета, както и до командирите на американските войски в Европа, следната грама с описание на нападението на консулството: ………………. R162032Z, 12 септември [Около 35 от адресатите са зачернени. Оставени са само посочените по-долу.] ДО: Командира на Централното командване във военновъздушната база „Макдил“, Флорида; Командира на Европейското командване във Файхинген; Началника на Командването на специалните операции във военновъздушната база „Макдил“; Началника на Транспортното командване във военновъздушната база „Скот“, Илиноис; Директора на Националната агенция за сигурност във Форт „Джордж Мийд“(2 длъжностни лица); Щаб на Африканското командване в Щутгард (2 длъжностни лица); Щаба на Европейското командване във Файхинген; Обединения щаб на началник-щабовете; Съвета за национална сигурност – Вашингтон; Министъра на отбраната; Държавния секретар; Централното командване в „Макдил“; Стратегическото командване в Офут… Това е комбинирано съобщение Министерство на отбраната Държава или не-държавен субект: Либия ТЕКСТ: 1) РЕЗЮМЕ: „Бригадите на Пленника Омар Абдул Рахман“ (съкр. БПОАР) поемат цялата отговорност за нападенията на консулството на САЩ в Бенгази, Либия. Групата има тренировъчни лагери из страната и изповядва идеологията на Ал Каида. 2). БПОАР пое отговорност и за нападенията срещу Червения кръст в Бенгази и за нападението на британския посланик; групата наброява около 120 души. БПОАР са свързани с „Ансар ал-Шариа“ катиба (батальон – б.м.), командвана от Суфиян ал-Гумма, те са базирани в Дерна, но имат клон и в Бенгази. Ансар ал-Шариа изповядва същата идеология, но се смята, че не е замесена в нападението на Консулството на САЩ на 11 септември 2012 г. 3). Нападението е планирано най-малко 10 дни преди атаката, примерно около 01.09.2012 г. Намерението беше да нападнат консулството и да убият максимален брой американци, за да отмъстят за убийството от американци на Абу Яхия ал-Либи в Пакистан, а също и в памет на атаките срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 г. 4) Лидер на БПОАР е Абдул Басет Азуз; Азуз бе изпратен от Зауахири да създаде бази на Ал Каида в Либия. Беше съобщено, че Азуз не е харизматичен лидер, а само радикален насилник. Той е също член на „Мъчениците от Абу Салим“ катиба, водена от Фатхи Агиб. 5). През последните 5 години Азуз основа колежа „Ал-Таухид“ (единобожие) в Дерна; създаването на този колеж беше одобрено от Министерството  на образованието с подписа на зам.-министъра на образованието Фатхи Ал-Каари – член на „Мюсюлманското братство“ и понастоящем един от 8-те кандидат-президенти. Колежът „Ал-Таухид“ е централата на БПОАР, намира се до главната болница в Дерна. Повечето от членовете на групата са под 28 години, като повечето са на възраст между 17 – 21 години. Азуз е успял да създаде щаб и тренировъчни съоръжения в Дерна. Те тренират и в околните планини, където имат големи скривалища с оръжие. Някои от тези скривалища са прикрити като хранилки за добитък. Те имат SA-7*, SA-23/4**, а също и неидентифицирани ракети с дължина около 2 метра. Те се обучават почти всеки ден като наблягат на религиозните уроци, свещеното им писание, включително 3 часа на ден по джихадистка идеология. 6) Приблизително 120 човека на БПОАР тренират в този район. Понякога към тях се присъединяват други радикални групи като „Мъчениците от Абу Салим“ катиба и „Ансар ал-Шариа“ катиба. Едно от главните места, където планират операции, е джамията Хамза, където… [цензурирано]… никой, освен тяхната група не може да се моли там и всички в Дерна са наясно с това. 7) Най-важната локация е джамията Ал-Садака… [цензурирано]… В района на джамията има малка правоъгълна стая, приблизително 12х6 метра, където има много ръкописни документи. По-голяма част от документацията си пишат на ръка, защото групата рядко използва имейл. Тези документи съдържат информация за цялата дейност на Ал Каида в Либия. [По- нататък документът е зачернен.] Слепият шеих Омар Абдул Рахман, осъден на доживотен затвор в САЩ като извършител на атентата с камион-бомба в подземен гараж на Световния търговски център през 1993 г.  Ал Каида, Мюсюлманското братство и всички останали терористични групи по света периодично искат освобождаването му. Посланик Стивънс в своя кабинет в Триполи. На малката снимка Абдул Басет Аззуз, главатар на групата „Бригадите на слепия  шейх Омар Абдул Рахман“, която е била ударната сила в нападението на консулството в Бенгази. Според други секретни информации, изтекли в медиите, първоначалната идея на Азуз е била да отвлекат посланика и после да се мъчат да го разменят за слепия шейх. Но Кристофър Стивънс е открит гей, който никога не се е притеснявал от особените си сексуални предпочитания, твърдят негови съученици и състуденти. Това вероятно е било известно на „бунтовниците“ и с него се обяснява варварската сексуална гавра с посланика, довела и до смъртта му.  *** Убийствата на Стивънс и тримата агенти са обект и на „бърз рапорт“, написан от Оперативния център в Кабинета на изпълнителния секретар на Държавния департамент. Той е изпратен до всички компетентни длъжности, включително и до Джоузеф МакМанус – изпълнителния асистент на Хилари Клинтън. Този „бърз рапорт“ е изпратен в 6:08 ч. сутринта на 12 септември 2012 г. и в него, както и във втория документ по-горе, няма и дума ни за демонстрации, ни за протести, ни за видео, обиждащо мюсюлманите. Всяко изречение е придружено с бележката SBU (Sensitive But Unclassified), което значи “Чувствително, но не секретно“ Ето самият рапорт: ПОСПЕДНИ РАЗВИТИЯ: Четирима служители на Мисията бяха убити, а трима бяха ранени при нападение на десетки бойци срещу Дипломатическата мисия на САЩ в Бенгази около 15:50 ч. източно време Целият персонал на Мисията е евакуиран и сега е в Триполи. Ранените получават медицинска помощ в местна болница преди да бъдат евакуирани. Мисията на САЩ съкращава персонала си до нужния авариен минимум. Американски военни самолети трябва да пристигнат в 10:30 ч. източно време, за да евакуират персонала на мисията. Медицински самолет ще пристигне в 11:10 ч. източно време. Антитерористична група на морската пехота пътува от Испания за Триполи. Посолството в Триполи подготви извънредно съобщение, с което уведомява всички американци за съкращаването на персонала на мисията и ги призовава да напуснат Либия с граждански полети. Редица медии съобщават за смъртта на американския посланик Стивънс. Коментар на JW: „Тези документи са изумителни. Не е чудно, че трябваше да водим дела по закона за достъп до информацията и да чакаме две години, за да ги получим. Ако американският народ знаеше истината – че Барак Обама, Хилари Клинтън и други членове на администрацията са знаели, че нападението в Бенгази е от начало до край терористична атака на Ал Каида и въпреки това са лъгали и са я прикривали, сега Мит Ромни можеше да бъде президент. И защо администрацията на Обама продължава да подкрепя Мюсюлманското братство, дори и след като е научила, че Братството е свързано с терористичната атака в Бенгази и с Ал Каида? Тези документи показват и връзката между катастрофата в Либия и войната с ИДИЛ. Те потвърждават, че САЩ са знаели удивителни подробности за прехвърлянето на оръжия от Бенгази за сирийските джихадисти“, пише Том Фитън, президент на „Джудишъл уоч“. Четирите жертви на либийските бунтовници, отляво надясно: посланик Кристофър Стивънс; Шон Смит, завеждащ информацията в US-посолството в Либия; Глен Дохърти и Тайрън Уудс – агенти, изпратени в Либия с договори като служители по сигурността.  *** Доставки по море: от Бенгази до сирийските пристанища Баняс и Бурж Ислам  ЧЕТВЪРТИЯТ документ е изпратен от агентите на DIA в Либия един месец след убийството на Кристофър Стивънс и тримата агенти в Бенгази. Документът носи дата 12 октомври 2012 г. Той доказва, че и след Бенгази гейт Обама продължава сътрудничеството си с либийските джихадисти и закриля доставките на оръжия от Либия за сирийските бунтовници под ръководството на американската агентура. За жалост почти цялото съдържание е цензурирано. Зачернени са поне 12 от институциите и длъжностните лица, до които е бил адресиран, а те са много важни – това са институциите, които имат отношение, ако не и пряко участие в организиране на джихадистките „революции“ в Близкия изток. Онези, които ни е позволено да знаем, са саматa DIA, отделът на Националната агенция за сигурност (NSA) във Форт „Джордж Мийд“ в Мериленд (до 3 длъжностни лица), Командирът на южното командване в Маями (Флорида), Командирът на Транспортното командване – военновъздушна база „Франк Скот“ в Илиноис; ЦРУ – Вашингтон, Комендантът на корпуса на морската пехота – Вашингтон; Началникът на военноморските операции – Вашингтон, Министерство на енергетиката; Министерство на вътрешната сигурност (до 2 длъжностни лица), Министерство на финансите (до 2 длъжностни лица); ФБР (до 4 длъжностни лица), Централата на НОРАД и Командирът на Северното командване; Щабът на Военновъздушните сили; Обединеният щаб на началник-щабовете; министърът на отбраната (Леон Панета – б.м.), Държавният секретар (Хилари Клинтън- б.м.), Централното командване на въоръжените сили. Нека разгледаме малкото, което е било извадено на светло: КЛАСИФИКАЦИЯ: СЕКРЕТНО Министерство на отбраната R 051443Z/ 12 октомври Дата на събиране на информацията: от 1 май 2012 г. до 1 септември 2012 г. Държава или недържавен субект: Либия, Сирия Предмет: оръжия от бившите арсенали на Либия се прехвърлят в Сирия през пристанище Бенгази, Либия ТЕКСТ: 1. Оръжия от бившите арсенали на Либия бяха превозени от пристанище Бенгази (Либия) до пристанищата Баняс и Бурж Ислам в Сирия. Оръжията, превозени в края на август 2012 бяха снайпери, РПГ, и муниции за гаубици с калибър 125 мм и 155 мм. 2. Веднага след падането на режима на Кадафи през октомври 2011 г. и в последвалата несигурност до началото на септември 2012 г., оръжията от бившите либийски складове в Бенгази бяха превозени от пристанище Бенгази до пристанищата Баняс и Бурж Ислам в Сирия. Тези две сирийски пристанища бяха избрани, защото през тях минават много малко товари. Корабите, с които оръжията бяха пренесени, бяха средни по размер, като всеки от тях можеше да носи не повече от 10 контейнера. 3. Броят на транспортираните оръжия може да бъде оценен както следва: 500 снайпера, 100 РПГ с общо 300 снаряда, и около 400 ракети за гаубици – по 200 от калибър 125 мм и 155 мм. [По-нататък текстът е цензуриран.] Коментар нa JW: „Това е първото официално документирано свидетелство, че администрацията на Обама е знаела, че от либийското пристанище Бенгази се доставят оръжия за сирийските бунтовници.“  *** ДОТУК разгледахме 4 разсекретени документа – едно електронно писмо на Държавния департамент от ранната утрин на 12 септември 2012 г., което дори не е секретно в строгия смисъл на думата, плюс 3 секретни документа на военноразузнавателната служба на Пентагона DIA. Знаем какво DIA е съобщавала на президента  Обама през август-октомври 2012 г. (Всеки работен ден на американските президенти започва с 15-минутен брифинг на специалните служби). А какво са знаели в ЦРУ? Те също са били съвсем наясно със 1) плановете за създаване на „Ислямска държава“ и 2) трансфера на оръжия и джихадисти от Либия за Сирия през посочения период. Нещо повече, те са контролирали тези дейности заедно с агентите нa DIA  в Либия и Сирия. През ноември 2012 г. тогавашният шеф на ЦРУ, ген Дейвид Петреъс, бе призован да свидетелства пред двете комисии за разузнавателните служби – съоттветно на Конгреса и на Сената, за случая „Бенгази“. Но веднага след като стана ясно, че  е призован,  той бе принуден да си подаде оставката. На 6 ноември 2012 г. Обама бе преизбран за втори мандат. На 9 ноември 2012 г. , след две поредни срещи с Обама, ген. Петреъс обяви, че напуска поста шеф на ЦРУ поради угризения на съвестта заради една своя извънбрачна афера с журналистката Пола Бродуел, която впрочем той прекратил една година преди това. Очевидно генералът, отличен като герой от войните в Ирак и Афганистан, е бил притискан да даде лъжливи показания пред двете камари на Конгреса.  Според една статия в „Уолстрийт джърнъл” Петреъс не се е поддал на рекета – предпочел е да изтърпи едно омаскаряване със секс-скандал, но да каже истината в Конгреса. И наистина, на 17 ноември 2012 г.той се яви на изслушване и потвърди: всички данни на ЦРУ сочат , че нападението на консулството в Бенгази е дълго подготвян терористичен акт на местните филиалина Ал Каида. Но служителите на ЦРУ са били „насърчавани да мислят“, че това е спонтанен протест срещу любителското видео „Невинността на мюсюлманите“ в ЮТюб. Оттогава изминаха 4 години. И отново днес, през 2016-та, истината за „интимните“ отношения на Обама и Клинтън с главорезите в Либия, а най-вече в Сирия отново излизат на преден план. Отново Хилари Клинтън и генерал Петреъс дават показания пред Конгреса, отново лумва с ослепителна светлина „Бенгази гейт“, отново US медиите се чудят и маят как стана тъй, че уж се биехме срещу Ал Каида, а се оказа, че тя е съюзник на Вашингтон. (Следва)

Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на банкерите в революциите

 В 1905г. фабианската организация в Лондон подпомага болшевиките с голяма сума за започване на революциите, а много от членовете и дават в помощ и лични средства. Един от тях е известния Жозеф Фелс, американски сапунен магнат, отпуснал лично големи суми. Якоб Шифт, Джордж Кенън, Морган и някой нюйорски банки заемат на Япония 30 000 000 долара, за да нападне Русия от изток, и по този начин улесняват болшевиките. На 1 май 1905г. те започват революцията, с която обаче не успяват. В 1915г. в Ню Йорк е образувана нарочна корпорация за координиране на помощите - специално тези за болшевиките. Организаторите й са Рокфелер, Морган и ,,Нейшенъл сити бенк", президент - Франк Вандерлип, директори - Дюпон, Ото Кан и други представители на банките. Изглежда немислимо капиталисти от такъв ранг да са финансирали антикапиталистическа революция.  Според един рапорт до Руското генерално командване на 14 февруари 1916г. в източната част на Ню Йорк се е състояло тайно събрание на 62 делегати. Целта на събранието им била да обсъдят начина за започване на голямата революция в Русия. Според делегатите в момента условията били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. Някои от членовете веднага уведомили събранието, че той е напълно подсигурен, като многократно било споменавано името на Якоб Шифт. На 27 март 1917г. Троцки напуска Ню Йорк с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, защото откриват у него 10 000 долара - голяма сума за времето. Въпреки че Троцки притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото знаели кой е и защо се връща в Русия. По същото време Канада/САЩ и Царска Русия воюват срещу Германия. Евентуална революция застрашавала интересите на Канада и САЩ понеже при неин успех Ленин би сключил мирен договор с Германия, а тя, като освободи войските си от руския фронт, би ги насочила срещу канадските и американските. Така и стана. Под натиска на американския президент Уилсън, който действа против интересите на собствената си страна, канадците пускат Троцки и придружаващите го. Ленин напуска Швейцария със своите 32 привърженици във военен германски брониран влак, носещ злато и валута, достатъчни за започване на революцията. Той преминава през военните германски бойни линии, охраняван от германски войници. Още преди да е завършила революцията, помощта отпусната от Германия свършва. Ленин се обръща за помощ към Уоилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд - записано е в регистрите на Конгреса на САЩ на 2 септември 1919г. През 1926г. Рокфелер отпуска на Съветския съюз 75 000 000 долара заем и става негов скрит съдружник. Рокфелер построява там петролна рафинерия, която спасява до известна степен икономиката на Съветския съюз. През 1966г. САЩ намаляват контрола над експорта с комунистическите страни. Много стоки, смятани дотогава за стратегически, са освободени от ембаргото. Забрана за износ на Съветския съюз е имало върху много видове оръжия на САЩ, въпреки нея чрез Рокфелер построиха завод на р. Кама, най-голямата в света по производство на танкове и др. военна техника. В 1989г. Рокфелер и фирма на Ротшилд и синове от Лондон започват там строителство на повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий. От много отдавна Рокфелер притежава изключителните права да прехвърля технологични новости от САЩ в Съветския съюз в най-различни отрасли, включително военния. В Китай ситуацията е подобна. От твърде отдавна капиталистите строят големи заводи и предприятия. ,,Стандарт ойл" е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци. Парадоксално - обикновеният американец трепери само при мисълта за ,,червеното чудовище", докато ,,неговият най-голям враг"- капиталистите му помагат и го поощряват. През 1804г. Наполеон, разбрал силата на тези, които застрашават Франция, спира да ги толерира, заради което заплаща скъпо. От този момент нататък РОтшилд започва да финансира всяка коалиция срещу него, и днес дори самите евреи твърдят, че не Уелингтън, а Ротшилд е победил Наполеон. И това е самата истина. Знаейки я, като окупира Париж, Хитлер веднага нарежда почетна военна част да дежури на Наполеоновия гроб, и същевременно заповядва останките на сина на Наполеон и Мария Луиза да бъдат пренесени от Австрия и погребани при тези 101 а бащата, където е тяхното място. Парите са играли винаги една от най-важните и мръсни роли в историята на революциите, в съдбите на държавите. Още Кромуел, известна революционна фигура, е бил в тесни връзки с много силни финансисти от Холандия; получил е големи суми пари от Манасех Бен Израел и Фернандес Карвайол, които го подпомагат да направи революцията през 1647г. и да ликвидира крал Чарлз I , който е представлявал голяма пречка за някои финансови реди. Френската революция от 1789г. е най-мащабното събитие в историята на Европа след падането на Рим. Никога преди тълпите не са били в състояние да направят сполучлива революция срещу всички останали класи в държавата. Като феномен заслужава специално внимание, защото е бил последван и в ред други страни, революцията не беше дело на французите, а на чужденци, чиято цел бе да унищожат всичко, което бе Франция. Такова е заключението не само на много историци, но и на самия масон Робеспиер. Като се направи сравнение между Франция в 1789г., Англия в 1640г., Русия в 1917г., Германия и Унгария в 1918-1919г., и Испания в 1936г., се налага реалното заключение, че зад всичко произтекло стои колосална организация, огромни средства и, преди всичко, голяма тайна, крайно необходима за успеха му. Френската революция е финансирана изцяло от Ротшилд. Орлеанският херцог е използван повече като титла и име. Той както и Дантон, Робеспиер, Мирабо и др. бяха премахнати от сцената, след като изиграха ролите си. Точно така е стояло и в плановете на авторите. Те самите признават: ,,Ние ликвидираме дори масоните по толкова хитър начин, че никой да не е в състояние да се съмнява в нас. По същия начин ние ще процедираме с всички, които знаят твърде много" Те ликвидираха и президента на САЩ Линкълн, защото ги лиши от правото да печатат пари тъй като съвсем правилно мислеше, че това е право единствено само на държавата. Последователно държат на обещанието си да премахнат всеки, който им препречи пътя. Заслужат специално внимание четири революции от историята на човечеството, защото методите и начините на изпълнението им показват пълно сходство ( с изключение на техническите средства, които с течение на времето са усъвършенствали). Те са Кромуеловата в Англия, Френската, Руската и Испанската от 1936г. Пълното, сходство доказва, че са дело на една и съща, международна организация. Първите три успяха и завършиха с убийствата на монарсите и техните поддръжници. Интригите, подготовката и финансирането на тези революции са правени и идвали при всички случаи от едно и също място. Кроумел е финансиран, както бе казано, главно от Манасех Бен Израел и от Карвайол, който именно е въоръжил неговата армия. Постигнати са дори известни изменения в религиозните традиции. Разрушителното дело обаче не е за дълго, тъй като контрареволюцията възстановява стария режим. По времето на Кромуел много християнски църкви били превърнати в публични домове, пазарища и тоалетни. На малкото останали църкви било забранено да бият камбаните, както и да проповядват и практикуват християнската религия. При Френската революция от 1789г. техническите планове и форми за успешното и изпълнение са било значително подобрени. Години преди започването й по цяла Франция били основавани и развивани тайни организации. Плановете за ликвидирането на предишния режим били подготвени предварително и били по-сурови и по-ефикасни. Убийството на краля Людовик XVI става по своемо рода законен и ,,съдебен пър". Същото е и с голяма част от тези, които минават през гилотината. В случая неволно се налага сравнението от нар. ,,Народен съд" в България, който донесе смърт на десетки хиляди невинни и честни българи само заради политическите им убеждения. Всеки, обвинен в нещо и изправил се пред ,,народните обвинители", бе посрещан от разярената тълпа, на която бе внушено да крещи само смърт, смърт, смърт. Това е чудовищно, но е самата печална истина. След Френската революция и последвалите я други революции на бе позволено да се разгърне каквато и да е гражданска война. Самата войска бе обезглавена и деморализирана. Невидимият контрол през 1789г. е бил толкова силен, че утайката на френския народ победоносно е ликвидирала естествените му лидери, което всъщност е съвсем неестествено явление. Едно от най-съмнителните явление са внезапно появилите се въоръжени банди от престъпници, идващи от известния град Марсилия, мнозина от които дори не говорели френски език. Това е първата формация от чужди наемни криминални елементи, налагащи  революция в страна, която не е тяхна. Тази структура след 150 години се изменя в международни бригади, които се опитаха да наложат марксизма в Испания. Във Франция бяха сринати много неща. Обикновени думи дори бяха заменени с други: ,,господин" , ,,госпожа"  станаха ,,гражданин"! Бяха преименувани и месеците от календара! Френският флаг с всеизвестните лилии беше сменен с трикольор. Съветската революция дойде по същия път, както френската, с единствената разлика, че техническата и подготовка и изпълнение бяха по-усъвършенствани и мерките и - още по-драстични. Утайката на обществото, след като постигна това, което се смяташе за невъзможно, и ликвидира всички останали класи включително и ,,кулаците", които притежаваха по 2-3 крави бяха вкарани в Червената армия под международния червен флаг на Ротшилд и с национален химн - Интернационалът. Следващата революция бе Испанската от 1936г. Тогава за щастие на Европа се намериха много доблестни и храбри хора като генерал Франко, които осуетиха тайните планове и се противопоставиха на революционните сили чрез дълга и тежка борба, в която ги унищожиха. В тази революция беше въведен развит елемент на външни сили - международните бригади. ,Те бяха съставени не само от комунисти, а също и най-вече от авантюристи, криминални и подведени под отговорност хора - от 52 различни страни! Обличат ги в дрехи досущ като американското бойно облекло, но със знак петолъчка. Сформирали бригадите във Франция и по най-мистериозен път ги транспортирали в Испания. До октомври 1936г. голяма част от света не е знаела за подготвяната революция, Италия и Германия обаче били наясно кой финансира и организира международните бригадири най-ефективно помагат на Франко да унищожи нашествениците, обявил през октомври 1936г. най-арогантно испански град Барселона за столица на съветски-западно европейски държави. Плановете на скрития елит пропаднаха благодарение на Германия и Италия без чиято помощ Франко трудно би се справил. Тези две държави бяха в процес да престроят Европа в независима от злато и лихви финансова система, чрез която веднъж завинаги щяха да се унищожат силата и властта на елита. Това именно бе и една от главните причини за Втората световна война, в която двете държави бяха бити. През септември 1938г. напрежението в Европа беше покачено безнадеждно - най-вече между германци, поляци и чехи, обитаващи Судет. Английският министър-председател Невил Чембърлейн, не качвал се на самолет никога дотогава, прехвърча до Мюнхен, където постигна с Хитлер историческо споразумение за мирно решаване на въпросите между трите европейски страни. Европа цяла ликуваше от надежда, че войната е избегната. Хитлер, който никога не е желал да воюва срещу Англия, е бил готов на всякакви отстъпки, за да избегне каквото и да било стълкновение с тази страна. На всички историци това обстоятелство стана съвсем ясно веднага след войната. Споразумението на Чембърлейн с Хитлер, разбира се, не отговаряше на интересите на тези ,които готвеха Втората световна война. Започнаха да атакуват Чембърлейн по всевъзможни начини. Чрез пресата подеха непочтена кампания срещу него, парламентът се втурна да го упреква, че е подсигурил мира. В Москва незабавно, след като стана известно за сключения мирен договор между Англия и Германия, се свикват големи протестни митинги, на които горят портрети и изкуствени фигури на Чембърлейн. В самата Англия е задействана машинката  на интригите срещу Чембърлейн в безспирен ход. Изфабрикувана е неизбежната му оставка от министър-председателски пост. За негов заместник е подготвен Уинстън Чърчил. На 2 септември 1939г. английското и френското правителство правят официална декларация, че ще бъдат атакувани единствено военни обекти. Обещанието от английска страна бе нарушени на 11 май 1940г., в дена, в който министър-председател на Великобритания става Чърчил. Това е човекът, който пръв започна бомбардировките над население в Германия. Американският прокомунистически президент Рузвелт не само е бил склонен, но и мечтаел да види раздробена Британската империя. През 1946г. той изведнъж под нечий натиск става най-големия враг на Германия. Рузвелт спечелва изборите за президент на САЩ изключително вследствие на настойчиви обещания, че ще държи САЩ извън каквато и да е европейска война и че в никакъв случай няма да позволи американски синове да бъдат изпратени да се бият в Европа. Той обаче не само че не изпълни това обещание, но напротив предизвика войната. Той не спазва международните закони за неутралитета и преднамерено изпраща на Япония ултиматум, неприемлив за когото и да било и рефлектиращ единствено в незабавна война. На 30 октомври 1940г. е декларирал в Бостън: ,,Казвал съм това много пъти преди, но  ще го кажа отново и отново: вашите момчета няма да бъдат изпратени в никакви чуждестранни войни". На 29 декември заявява отново: ,,Всяко твърдение за изпращане на наши армии в Европа е преднамерена и предумишлена неистина". Президентът на най-авторитетната и най-силната страна в света не удържа на обещанието си и се подиграва с избралите го на високия пиедестал, изменя на интересите на страната си. Кое причини такъв обратив решенията му? Има само един отговор - дълбокият замисъл на кръга, заинтересован американските арсенали и бойни сили да се използват във война/която да унищожи Европа и я постави в ръцете му. Така произтекоха и продължат да произтичат хилядите мъки и нещастия, материалната задълженост. В дневника на Джеймс Форестал, публикуван през 1951г. в Ню Йорк, стоят няколко много показателни изказвания на Чембърлейн. През 1938г. той казва на американския посланик във Великобритания Джоузеф Кенеди, че Англия няма причина да воюва с Хитлер. Година по-късно той заявява: ,,Америка и световният ционизъм насилиха Англия да влезе във войната". Това става ясно и от твърдение на южноафриканския министър на отбраната Осуалд Пиров, комуто Чембърлейн казал, че една световна сила го държи под голямо напрежение, и не му дава възможност да се приспособи и примири с Хитлер. Много хора добре помнят как през 1930-1939г. цял свят приветстваше усилията на Чембърлейн за споразумение и мир в Европа. Всички го гледаха като предвестник на мира. И каква изненада идва на 10 май 1940г., когато той си подава оставката и отстъпва поста си на Чърчил! Та светът очакваше от него да направи чудо и да предотврати Втората световна война в ЕвропаЧ Колко неудобен е бил за тези, в чиито сметки стоят войните! Днес, когато повечето от събитията от миналото вече са ни изяснени, можем да разберем, същността им, страшния им характер. Разбирайки го, сме задължени да предприемем мерки и се предпазим в бъдеще от пъклените планове, които готвят да разрушат ценностите, на които стоим. http://illuminatibg.blogspot.com.au/2015/03/uchastieto-na-kapitalistite-v-revolyuciite.html

Барак Обама: Отношенията САЩ-Иран все още не са нормализирани, за това удължавам санкциите към Техеран

Американският президент Барак Обама реши за пореден път да продължи режима на едностранни санкции срещу Иран. Това се посочва в писмено съобщение, изпратено днес от името на Обама до ръководството на Конгреса на САЩ. Както се съобщава в документа, текстът на който е публикуван от пресслужбата на Белия дом, ограничителните мерки, или "извънредното положение" в отношенията с Иран, обявено от Вашингтон преди близо 37 години, отново са продължени с една година. В изпратеното от Обама известие се посочва, че той е решил да остави в сила президентска заповед № 12170 от 14 ноември 1979 г., с която се обявява извънредно положение, във връзка с изключителната заплаха за националната сигурност, външната политика и икономиката на САЩ, създадена от ситуацията в Иран, съобщава БГНЕС. Американският президент е обосновал решението си с факта, че "отношенията (на САЩ) с Иран все още не са нормализирани" и "процесът на изпълнение на (двустранните) споразумения от 19 януари 1981 г. все още е в стадий на изпълнение". Става въпрос за т.нар алжирски споразумения между САЩ и Иран, които доведоха до освобождаването на американските дипломати, прекарали повече от година в Техеран като заложници след Ислямската революция от 1979 година. На 14 ноември 1979 г. 39-тият президент на САЩ Джими Картър подписа указ 12170, в отговор на вземането на американските заложници в Техеран. На финансовото министерство на САЩ бе дадена заповед да блокира всички официални ирански активи в САЩ, включително сметки в американски банки и техните чуждестранни клонове и офиси. На 7 април 1980 г. Картър прекъсна дипломатическите с Техеран и забрани американския износ за Иран на практически всякакви стоки, включително храна и лекарства. След това наложи ембарго върху вноса на всякакви стоки от Иран в САЩ, американците да пътуват до Иран. Впоследствие, всички американски засилваха санкциите срещу Ислямската република. Тези ограничения не са включени в пакета от санкции, които САЩ обеща да отмени след като Техеран изпълни всички точки от Съвместния всеобхватен план за действие, подписан на 14 юли 2015 във Виена от Иран и петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, плюс Германия. 

Тръмп помита либерализма, предстоят световни промени

 Хората предпочитат политици с доза щуротия в поведението и лексиката си пред рационално хладните с академичен изказ субекти Доналд Тръмп победи Хилъри Клинтън и е 45-ят президент на САЩ напълно закономерно. Мнозина са изненадани, но то защото или не са анализирали надълбоко, или са мислели за желаното като за действително. Продължителният и изключително тежък предизборен маратон в Щатите не може да преодолее успешно никой случаен кандидат. До най-високия политически пост в тази страна достигат само подкрепени от мощни финансово-икономически кръгове лица. Тръмп от немското Trumpff буквално се превежда като “коз”. Несъмнено и зад него стоят такива могъщи фактори и чрез него те надцакаха стоящите зад Клинтън други групи от най-едрия капитал. За пред хората обаче той се представя като символ на американската мечта – ето как един най-обикновен милиардер може да стане дори президент. През 2016 г. според класацията на на “Форбс” на най-богатите хора е на 156-а позиция в САЩ и на 324-та в света. Освен като “коз”, Trumpff се използва за означаване на “ценен ресурс” и като”изненада”, за да се получи някакво предимство Какъв ли не го изкараха и продължават да го рисуват противниците му оттам и отсам Атлантика. Шут бил, луд бил, цял Хитлер и почти Путин! А той е много сериозен и психически нормален човек, макар много ярък и артистичен представител на големия бизнес. Че откъде иначе ще се вземат големите му успехи в тази тежка, рискована, стресова и безмилостна до крайна свирепост дейност! Друго нещо са публичните образи, в които по различно време е влизал Тръмп през продължителния си, наситен с перипетии, битки и успехи досегашен живот. Разбира се, различен е при това често разнообразно нюансиран според конкретните ситуации е и предизборният му образ. Ами в огромен спектакъл с много действия и сценарни сложнотии участваше човекът, справи се отлично пред милиардна публика! Като преодоля многобройни препятствия, понесе чувствителни удари, включително и в гръб, в отговор нанесе още повече и още по-болезнени. Боец от най-висока класа – това е Доналд Тръмп. Боец по природа, възпитание и подготовка. Такъв, какъвто е нужен на САЩ и на стоящите зад него лица от американския и световния истеблишмент с оглед извънредно трудния и опасен завой, който се налага да извърши тази велика страна. В името на запазването на нейната водеща роля в света, за подобряването на качеството на живота на мнозинството американци, с оглед и интересите на владеещите големи капитали. Крушката си има опашка. Наследил е генетично тези качества от баща си, притежавал и показвал същия профил и достигнал пределна възраст при изпълнен с перипетии и люти битки живот. По свой образ и подобие е възпитавал сина си в детството и юношеството. Редица любопитни и знакови личностни успоредици могат да се прокарат между Тръмп и 26-я президент на САЩ Теодор Рузвелт. Типичен консерватор модернист, онзи голям мъж с борбена и активна младост след 1901 г. с изключителен устрем и енергия извършва забележителни за Америка и света дела. Получава Нобелова награда не авансово като Обама, а след първия си мандат на поста за успешните усилия за сближаване с Япония и Русия. От редица нюанси в политическите изявления на Тръмп може да се предположи, че ще следва идейно-политическите подходи и методи на знаменития си съгражданин и предшественик, верен на своя стил и доколкото позволяват времето и обстоятелствата през XXI в. Малко преди изборния ден в знаковия за американската история град Гетисбърг Тръмп произнесе особено съществена реч: “Президентът Линкълн бе изправен пред невиждан разкол в страната и се надявам, че ще можем да вземем пример от него и да победим разделението, пред което сме изправени ние днес… страната е в беда и разбрах, че не мога просто да стоя и да гледам отстрани… че съм длъжен да се намеся… зная как се води играта във Вашингтон и на Уолстрийт, наясно съм как се заобикалят правилата в ущърб на обикновения американец. Това са разбойнически правила… Днешната система е абсолютно неработеща и основана на мошеничество… Медиите официози са важен елемент от корупционния механизъм… образуват гигантска структура, която казва на избирателите какво да мислят и какво да правят и съсипват демокрацията… Днес ние сме на кръстопът… нашите проблеми няма да се решат, ако се надяваме да го направят политиците, които ги породиха… Ще пресушим вашингтонското блато и ще го заменим с ново управление – на народа, осъществявано от народа и в името на народа, повярвайте ми! Умолявам американския народ да надмогне политическата суматоха. Предлагам ви моя план от сто дни за възвръщане на американското величие.” Американците вярват на думите му, знаят добре хала си. Нобелистът проф. Джоузеф Стиглиц от Колумбийския университет преди няколко години писа: “Америка се превръща във все по-разделено общество – не само между бели и афроамериканци, но и между единия процент много богати и останалите, както и между високообразованите и по-малко образованите независимо от расата. И разликата вече може да се измерва не само със заплатите, а и със смъртните случаи. Средният доход на служител на пълен работен ден е по-нисък, отколкото преди 40 години.” Франсис Фукуяма писа преди две години: “Америка страда от политическо загниване… Повтарящите се бюджетни кризи, закостенялата бюрокрация и липсата на политическо новаторство са признаци, че политическият модел боледува… мнозинството избиратели от двете страни на политическия спектър въстанаха срещу това, което те смятат за корумпирана и користна върхушка… В центъра на американската политика отново е социалното положение – то е по-важно от останалите водораздели като расово-етническите, проблемите на половото равенство, сексуалната ориентация или географията… дойде времето за по-действено решаване на проблемите… неочакваната поява на Тръмп и Бърни Сандърс на политическия Олимп носи нови големи възможности.” Политиката в голяма степен се свежда до човешки измерения, забелязването и оценките на политическите играчи силно зависят от възприемането им в психологически план и едва после от вглеждането в гражданската им същност. Забелязали сме колко често споменаваме по-видните с личните им имена или прякори. Като да са членове на семействата ни или съседи, предизвикващи ту нашето одобрение, ту хулите ни. Затова и в медиите отдавна се е наложил психологическият подход и така политическият живот стана персонализиран, а личността на политика има основната роля за избора ни. От това зависи народната воля, малцинство са взиращите се в програми, идеи и концепции. Доналд Тръмпа е майстор да общува с публика, да въздейства на електоралната маса, да подтиква на несъзнателно ниво към решения в полза на своите цели. Емоционалният образ на публичната фигура е определящ за нейния успех или провал, а той е с класи по-силен в този план от Хилъри и дори от Бил Клинтън. Само такъв като Тръмп има силите, знанията, уменията и практиката да надделее над такива като тях и го направи. Хората предпочитат политици с доза щуротия в поведението и лексиката си пред рационално хладните с академичен изказ субекти. През 1975 г. американските лекари Фридман и Розенман описват профила “тип А” на хора, които често стават техни пациенти по тяхната специалност – кардиологията. Основните характеристики са: изразена амбициозност, бързо и енергично превключване от една на друга разнообразни дейности, борбеност, висока производителност, мобилизиращ околните дух. Ако седне, ще се умори, казват за такива субекти. Използва се за такива и една фраза на Морис Дрюон – “Като велосипед стои изправен, но само като е в движение”. Това е типажът, който най-често постига впечатляваща биография на успеха, притежаващите success story, както често и одобрително се казва за такива в Америка. Доналд Тръмп отдавна е на обществената сцена точно с такъв образ: работохолик, традиционно ориентиран и действен ценител на женската красота, неудържим преследвач на успехи в не една или две области на бизнеса, свръхактивен и често груб при сблъсъци с конкуренти, опоненти и недоброжелатели. Разломът в американското общество се пренесе в двете партии. Предлаганата от Сандърс политика разцепи предизборно демократите, а идеите на Тръмп – републиканците. И двамата понесоха тежки удари в гърба си, вторият стана президент въпреки яростната на моменти съпротива вътре. Сега републиканците освен президентския пост имат още Конгреса и Сената, фактически пълната власт. Първото голямо изпитание пред Тръмп ще бъде да запълни цепнатината между себе си и голяма част от партийния елит. Справи ли се успешно в началото на 2017-а, може да пристъпи към елементи от обещаните много трудни, но пък извънредно важни реформи. Дали ще започне да се строи стена по границата с Мексико, или по други начини ще се спира притокът на емигранти, но задачата е неотложна. По този болезнен за Щатите проблем може да се очакват вълнения, дори бунтове сред латиносите и чернокожите, тласкани задкулисно от досегашния политически елит. Макар и доказано добър кадровик, от Тръмп и екипа му ще се изисква голяма ловкост при подмяната на важни фигури в администрацията и особено при промяната на правилата на нейното функциониране предвид обещаните шест мерки за борба с корупцията и срастването между власт и бизнес. Предстоят седем мерки за защита на американските икономически интереси, предполагащи сблъсъци както с европейските съюзници, така и с Китай и редица други страни в Азия и Америките. САЩ с новия президент влизат в период на известна неопределеност и непредсказуемост, съюзниците им започнаха силно да нервничат. Резки промени едва ли ще последват, но и плавните вероятно ще се окажат неприятни за политическите елити сред евросъюзниците. Много от тях се усещат се заплашени да загубят комфорта си да се ояждат сладко и безнаказано под досегашния политически чадър на хегемона. Страховете им се озвучиха в техните медии.”Накрая се случи възможно най-лошата катастрофа: Доналд Тръмп е президент на Съединените щати. Невъобразимото стана истина (”Зюддойче цайтунг”). “Тръмп трябва да обясни какво иска да прави. Междувременно останалият свят трябва да осмисли случилото се снощи: подкрепящите революцията чукат на вратите ни” (”Стампа”). “Много ни е страх. Новоизбраният президент е лабилен фанатик, сексуален хищник и непоправим лъжец. Способен е на всичко” (”Гардиън”). ”Тръмпокалипсис… Шок. Удар от гръм. Водещата световна сила от днес е в ръцете на крайнодесни (”Либерасион”). Резултатите от изборите за президент на САЩ са силен сигнал за Европа, която вече не знае какво може да очаква от Съединените щати, заяви председателят на фракцията на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер. Президентската администрация на Франция беше приготвила само един вариант за поздравително писмо до победителя на изборите в САЩ – до Хилъри Клинтон. Франсоа Оланд изглеждаше отчаян и посърнал, докато поздравяваше Тръмп. Победата на Тръмп усилва стократно ехото от Брекзит, дори обещава “троен щатски exit”. Външните министри на ЕС ще проведат извънредна среща в неделя, за да обсъдят положението, май ще го приветстват с масово ръкоплещене. Ясно им е, че ще правят всичко възможно САЩ да останат велика сила, но не толкова плашеща с оръжия и наказваща, колкото внушаваща доверие и добронамерена сила, водеща, а не диктуваща. Каквато отдавна не е, а на тях точно така им беше уютно. В Поднебесната не бързат с реакциите, плетат кошницата си бавно и неотклонно без заяждане и подскоци в навечерието на големите промени. В Русия с известни основания се надяват на намаляване на американското настъпление по всички направления, не споделят големи очаквания за отмяна на санкциите и реално презареждане. Президентът Путин поначало не бърза, има основания да допусне, че с новия президент на САЩ ще се разбира по-добре, отколкото с предишните.. По нашенско се регистрира паника сред грантаджийската и протестърска общност, благодетелят им Сорос усилено работеше срещу Тръмп и никак не е изключено “Америка за България” да позатвори кранчетата или да ревизира състава на политическите си слуги. Смут настъпи особено сред Прокопиевата либерална дружинка, предчувстват хлад и неприятности откъм засегнатите от подривните им мероприятия през последните години, ако останат без протекции голи сред вълци. Студ, глад и мизерия им се привиждат. Личи си и по реакциите на Плевнелиев, напомнящи на същите като при брюкселските мултикултурници, емигрантолюбци, гейпарадисти и политкоректници. Тръмп е от друго тесто, плаши ги, тъй като иска САЩ да не стряскат, а да убеждават в правотата си. А тогава няма нужда от слугуването им.

Отлично представяне на българските тенисисти в САЩ

Три победи на сингъл и две на двойки постигнаха родните тенисисти на турнира "Eddie Herr" в САЩ. Това международно състезание е сред най-силните в света за възрастовите групи от 12 до 18 г. Българската федерация по тенис финансира участието на четирима наши състезатели на поредица турнири в САЩ, сред които и "Eddie Herr". Заради отличното си представяне през годината БФТ подпомага европейските отборни шампионки до 12 г. Катерина Димитрова (ТК Локо 98), Денислава Глушкова (ТК Дема) и Стела Пеева (ТК Авеню), както и Динко Динев (ТК Черноморец). С тях е и треньорът Йордан Кънев, пише БГНЕС. При момчетата до 12 г. държавният ни шампион Динко Динев (ТК Черноморец) се класира на четвъртфинал след успех над Уил Дженкинс (Великобритания) с 6-0, 6-4 в трети кръг и в спор за място на полуфиналите ще играе с миналия през квалификациите кореец Гунук Канг. Стела Пеева (ТК Авеню) и Денислава Глушкова (ТК Дема) също постигнаха успехи на сингъл в САЩ. Стела победи осмата в схемата Рейчъл Галис (САЩ) с 6-1, 1-6, 7-6(6) и се класира за четвъртфиналите на турнира "Eddie Herr". Там нейна съперничка ще е Джейд Халер (Швейцария). Дени се справи с петата поставена Мария Дроботова (САЩ) с 6-3, 7-5 и в спор за полуфинала ще срещне поставената под №3 Кейтрин Скот (САЩ). Катерина Димитрова (ТК Локо 98) и Дени, като втори поставени почиваха в първия кръг, а във втория се справиха с корейките Еден Жеонг и Южин Ким – 7-5, 6-2. В спор за място на полуфинала те ще играят с Рейчъл Гейлис и Джейдън Макний от САЩ. Стела в тандем с Надежда Калтурина (Русия) победиха Миа Сарцев (САЩ) и Ребека Суарес с 6-4, 6-2 и ще играят в трети кръг. Следващите им съпернички ще са представителките на домакините – Алекс Блохина и Виолета Мартинес. Адриан Андреев (ТК Левски), който премина успешно през квалификациите на турнира за юноши и девойки до 18 години "Eddie Herr" във Флорида, САЩ, бе спрян от Фин Бас (Великобритания) след 1-6, 7-6(0), 0-6 в среща от втория кръг на основната схема.

Ген. Данфърд: Екстрадицията на Гюлен ще бъде разгледана в рамките на американската съдебна система

Въпросът за екстрадицията на ислямския опозиционер Фетуллах Гюлен ще бъде разгледан въз основа на юридическите норми на САЩ, заяви пристигналият в Турция генерал Джон Данфърд. Председателят на Комитета на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ посети днес авиобазата в „Инджирлик” в южна Турция, където се срещна с американски военни, изпълняващи задачи в рамките на дейността на антитерористичната коалиция. В Анкара ген. Дънфърд разговаря с премиера Бинали Йълдъръм и посети сградата на парламента, бомбардирана по време на опита за военен преврат. Млади партийни активисти протестираха срещу визитата на генерала и скандираха лозунги „Убиецо Дънфърд, махай се от Турция!”. Демонстрантите заявиха, че американските военни и ЦРУ са замесени в метежа от 15 юли, за който Анкара обвинява Гюлен. След среща с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Турция Хулуси Акар Данфърд ще се върне в „Инджирлик”, откъдето ще излети за САЩ. /БГНЕС Въпросът за екстрадицията на ислямския опозиционер Фетхулах Гюлен ще бъде разгледан въз основа на юридическите норми на САЩ, заяви пристигналият в Турция генерал Джон Данфърд. Председателят на Комитета на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ посети днес авиобазата в „Инджирлик” в южна Турция, където се срещна с американски военни, изпълняващи задачи в рамките на дейността на антитерористичната коалиция. В Анкара ген. Дънфърд разговаря с премиера Бинали Йълдъръм и посети сградата на парламента, бомбардирана по време на опита за военен преврат. Млади партийни активисти протестираха срещу визитата на генерала и скандираха лозунги „Убиецо Дънфърд, махай се от Турция!”. Демонстрантите заявиха, че американските военни и ЦРУ са замесени в метежа от 15 юли, за който Анкара обвинява Гюлен. След среща с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Турция Хулуси Акар Данфърд ще се върне в „Инджирлик”, откъдето ще излети за САЩ. /ТАСС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/balkani/4448643/ Въпросът за екстрадицията на ислямския опозиционер Фетхулах Гюлен ще бъде разгледан въз основа на юридическите норми на САЩ, заяви пристигналият в Турция генерал Джон Данфърд. Председателят на Комитета на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ посети днес авиобазата в „Инджирлик” в южна Турция, където се срещна с американски военни, изпълняващи задачи в рамките на дейността на антитерористичната коалиция. В Анкара ген. Дънфърд разговаря с премиера Бинали Йълдъръм и посети сградата на парламента, бомбардирана по време на опита за военен преврат. Млади партийни активисти протестираха срещу визитата на генерала и скандираха лозунги „Убиецо Дънфърд, махай се от Турция!”. Демонстрантите заявиха, че американските военни и ЦРУ са замесени в метежа от 15 юли, за който Анкара обвинява Гюлен. След среща с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Турция Хулуси Акар Данфърд ще се върне в „Инджирлик”, откъдето ще излети за САЩ. /ТАСС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/balkani/4448643/

Излъгаха за Ирак, а за Милошевич?

 На  24  март  2016  г. Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага се произнесе по делото срещу бившия политически лидер на босненските сърби Радован Караджич. В общо  2590  страници съдийският състав признава Караджич за виновен в геноцид и още девет от общо единадесет точки от обвинението — за геноцид в Сребреница, престъпления срещу човечеството и във военни престъпления, извършени по време на Югославските войни през  90 -те години. “Радован Караджич, съдът ви осъжда на  40  години затвор“, заключи съдията О-Гон Куон, с което сложи край на процес, започнал през далечната  1995  г. Новината светкавично обиколи всички световни медии, които обсипаха с похвали съдийския състав за въздаденото правосъдие. Върховният комисар на ООН  по човешките права Заид ал Хусеин също не закъсня да приветства решението Хагския трибунал, обявявайки, че справедливостта е възтържествувала, а присъдата показва, че влиятелни извършители на такива престъпления трябва да знаят, че няма да избягат от правосъдието. Някъде там, в тези 2590  страници, представляващи делото срещу Караджич, или по-точно на страница 1303 , някак мимоходом е записано становището на съдебния състав относно участието на друг обвиняем в геноцид и престъпления срещу човечеството по време на Югославските войни — президента Слободан Милошевич. А то гласи: „Съдийският състав не намира, че има достатъчно доказателства, представени в този случай, за да приеме, че Слободан Милошевич се е съгласил с общия план за окончателното премахване на босненските мюсюлмани и босненските хървати от териториите, населени с босненския сърбин.“ Откритието прави журналистът Анди Уилкоксън, известен защитник на Слободан Милошевич и сръбската страна в конфликтите в бивша Югославия от 90 -те, заради което често е наричан от противниците си расист и ислямофоб. В своя материал, публикуван на 1 август 2016  г. в американския сайт counterpunch.org, известен с левите позиции, които заема, Уилкоксън цитира още редица заключения на съдебния състав за ролята на Милошевич. В едно от тях, например, магистратите са категорични, че през 1992  г. отношенията между Милошевич и Караджич се влошават, за да се стигне до 1994  г. когато двамата са на коренно различни позиции относно курса на действие, който трябва да се предприеме спрямо ситуацията в Босна и Херцеговина. „От март 1992  г. е имало видим раздор между обвиняемия (Караджич) и Милошевич по време на срещи с международни представители, на които Милошевич и други сръбски лидери открито критикуват лидерите на босненските сърби за извършването на “престъпления срещу човечеството “, “етническо прочистване“ и война за собствените си цели“, се казва в позицията на Хагския трибунал. Съдиите дори отбелязват, че независимо от факта, че Декларацията за суверенитета на Босна и Херцеговина е изчетена в отсъствието на представители на босненските сърби на 15  октомври 1991  г. и това води до ескалация на напрежението, Милошевич е против създаването на Република Сръбска и се застъпва за по-предпазлив подход. Това са само част от цитираните от Анди Уилкоксън позиции на съдийския състав на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия относно ролята на Милошевич, но ако те бъдат приложени към делото на бившия сръбски президент, прекратено след смъртта му на 11  март 2006  г., то присъдата най-вероятно би била — невинен. Тези факти, разбира се, не свалят от плещите на Слободан Милошевич, като президент, моралната отговорност за хилядите жертви на територията на бивша Югославия, но отваря редица въпросителни. А най-важната от тях е: След като САЩ  вече доказано излъга за притежаваните от Садам Хюсеин през2003  г. оръжия за масово поразяване и използва тези изфабрикувани обвинения, за да нахлуе в Ирак, излъга ли Западът (начело съсСАЩ , и в частност — НАТО ) и за ролята на Милошевич в Югославските войни, за да може да подчини и Сърбия на геополитическите амбиции на САЩ ? Първата интервенция на водената от САЩ  военна коалиция на територията на бивша Югославия се провежда между 30  август и 20 септември 1995  г. и включва 5000  души и 400  самолета от 15  нации. Под надслов „Преднамерена сила“ тя е в отговор на терора, на който е подложено мюсюлманското население на Босна и Херцеговина от военния лидер на босненските сърби ген. Ратко Младич. За мозък на операциите обаче САЩ  посочват именно президента Слободан Милошевич, който според тях е дал нареждането — твърдение, за което Хагския трибунал бе категоричен при произнасянето на присъдата срещу Радован Караджич, че е недоказуемо. Четири години по-късно, през 1999  г. САЩ  отново подема кампания срещу Милошевич, като го обвинява в организирането на операция за етническо прочистване на Косово. Това обвинение също се превръща в несъстоятелно след свидетелството на магистратите от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, според които Слободан Милошевич заявява, че „членовете на други народи и етноси трябва да бъдат защитени и че националния интерес на сърбите не е дискриминацията“, а „Слободан Милошевич не е част от съвместно престъпно начинание“ и не е бил отговорен за военни престъпления, извършени по време на войната в Босна и Херцеговина 1992 –95 . След като тези американските обвиненията към Милошевич се оказват скалъпени, няма как да не се поставят под съмнение и последвалата няколко години по-късно кампания срещу сръбския президент, в която той е обрисуван като „Касапинът от Балканите“ — стратегия, използвана по-късно и спрямо Садам Хюсеин, а и срещу всеки неудобен за Запада управник. Именно тази кампания, която в крайна сметка се оказва базирана на абсолютно недоказуеми обвинения, печели обществено одобрение и подкрепата на ООН  за започналата на 24  март 1999  г. операция „Съюзна сила“, известна още като „Благородна наковалня“, при която натовските самолети в продължение на 78  дни бомбардират общо 990  цели. До 10  юни 1999  г. над територията наСР  Югославия са изсипани 14  хил. бомби, като само столицата Белград преживява 212  бомбардировки. В огнения ад загиват над 2000 цивилни граждани, а ранените са над осем хиляди. В списъка на жертвите попадат и имената на 88  деца. Но в крайна сметка целта е постигната — Слободан Милошевич пада от власт след изборите на 24  септември 2000  г., на които е победен от Воислав Кощуница и в последствие е арестуван по обвинение за служебни и финансови злоупотреби, а някога мощната Югославия е разцепена. През 2001  г. Милошевич е предаден на Трибунала в Хага за да бъде съден. Основните „доказателства“ за вината на Слободан Милошевич, които на 24  март 2016  г. бяха приети за неоснователни от магистратите, са предоставени на съда отново от САЩ . По този начин осъдителната присъда на Радован Караджич се превръща в осъдителна и за налаганата от САЩ  и НАТО  геополитика, коствала живота на толкова много хора от Ирак, през бивша Югославия до днешна Сирия. Световната общественост вече стана свидетел на признанието на Великобритания, че „инвазията в Ирак през март 2003  г. се е базирала на грешни информации от тайните служби“, последвано от сълзливо извинение на тогавашния британски премиер Тони Блеър, който декларира готовността си да поеме последствията. Месеци по-късно обаче последствия няма нито за Блеър, нито за тогавашния президент на САЩ  Джордж Буш. Няма трибунал в Хага, нито международен съд, а оглавен от САЩ , Алианса продължава своята игра на геополитика, този път в Украйна и нищо чудно след някоя и друга година да се наложи някой от западните лидери пак да се извинява в търсене на индулгенция за хилядите погубени животи. А дотогава за всеки нормален човек остава надеждата, че думите на върховният комисар на ООН  по човешките права Заид ал Хусеин, че влиятелните извършители на престъпления срещу човечеството трябва да знаят, че няма да избягат от правосъдието все някога ще се превърнат в реалност. Иван Гайдаров

Сергей Лавров: Русия не иска да води война със САЩ

  Русия няма намерение да изостря отношенията със САЩ и никога не е нарушавала споразуменията, гарантиращи глобалния стратегически баланс по сигурността. „Запознати сме с изказвания на американски военни, че войната с Русия е неизбежна, но войната никога не ни е влизала в намеренията“, каза Лавров в интервю за Си Ен Ен, съобщава БГНЕС. Той обърна внимание върху засилването на военното присъствие на САЩ в страните от Източна Европа, на придвижване на изток на военни инфраструктури на НАТО, на преоборудването на американски бомбардировачи, които сега могат да изстрелват в непосредствена близост до руските граници по-съвременни и точни атомни бомби. За разлика от американците Русия не придвижва свое оръжие на своята територия“, подчерта Лавров. Руският външен министър обърна внимание на това, че страната му никога не се е опитвала да излезе от споразуменията, които служат за „крайъгълен камък за поддържането на стратегическата стабилност“. Като пример той посочи договора за противоракетна отбрана, който е бил развален от американците. По думите му, като обяснение за тази стъпка бившият вече президент Джордж Буш е заявил тогава, че руснаците и американците вече не са врагове и президентът Владимир Путин е свободен да предприема в отговор каквито и да е било предохранителни мерки и контрамерки. „За съжаление проектът за противоракетен щит стана най-разрушителният за глобалната стабилност“, каза Лавров. „Плановете за създаване на европейски и азиатски сегменти от ПРО ни карат да бъдем дълбоко обезпокоени, тъй като това е явен опит за постигане на едностранно предимство. Що се отнася до споразумението за утилизация на плутоний, то аз се надявам, че всички са наясно, че САЩ не изпълниха своите договорни ангажименти. Вземайки решение за промяна на метода на утилизация на плутония, който бе описан в договора с Русия, те направиха документа недействителен. САЩ не съумяха да изпълнят своите задължения, а ние ги изпълнихме и продължаваме да ги изпълняваме“, каза Лавров. Що се отнася до сътрудничеството между Русия и САЩ по въпросите за ядрените изследвания и атомната енергетика, Лавров припомни, че „скоро след украинската криза американското министерство на енергетиката официално е предупредило Русия, че при създалите се условия изцяло прекратява сътрудничеството по това споразумение. Лавров заяви, че съжалява за случващото се сега в отношенията между Русия и САЩ. „Мисля, че си имаме достатъчно проблеми“, каза той и отбеляза, че дневния ред на политиците не бива да се отразява на отношенията между хората. По думите му, усложняване на отношенията между Русия и САЩ „е започнало много преди Украйна и много преди Сирия“. Той припомни за „закона Магнитски“, приет от САЩ /санкциониращ руски лица, замесени в смъртта на юриста Сергей Магнитски, който бе разкрил злоупотреби на чиновници с държавни средства /, както и ситуацията с Едуард Сноудън, който се оказа на руска земя, когато летеше не за Русия, а за една от латиноамериканските страни. Лавров обясни действията на руските власти с това, че „не са могли да оставят Сноудън на борда на самолета“ и затова са му дали своего рода убежище. „Това беше оправдано“, каза той. Тогава американският президент отмени визитата си в Русия. „Това беше нервна реакция“, каза Лавров. „Това, че се чувстваме обидени, а не оценяваме истинските мащаби на случващото се, понякога ни поставя в много неизгодно положение“, коментира той. 

САЩ промени 25-годишния модел на гласуване за резолюцията за Куба в ООН

САЩ за пръв път от 25 години насам се въздържа да даде своя глас по време на днешното гласуване на резолюцията на ООН, осъждаща икономическо ембарго на САЩ над Куба, документ, на който САЩ винаги яростно се противопоставяха, съобщава CBS News. Постоянният представител на САЩ в организация Саманта Пауър заяви, че позицията на САЩ по време на вота ще бъде "въздържал се. Думите ѝ бяха посрещнати с овации в 193-мата членове на Общото събрание на ООН. Пауъл каза, че САЩ се въздържа, заради новия подход на президента Обама в Куба, но това не означава, че страната ѝ "категорично" отхвърля твърденията, описани в резолюцията, които предполагат, че ембаргото нарушава международното право. Тя също така подчерта, че позицията на въздържал се "не означава, че Съединените щати се съгласяват с всички политики и практики на кубинското правителство." "Не е така. Ние сме силно обезпокоени от сериозните нарушения на човешките права, които кубинското правителство продължава да извършва." Израел, която бе единствената страна, която подкрепи САЩ в противопоставянето им на резолюцията миналата година, също гласува с "въздържал се". Макар гласуването на ООН да има символичен характер, то се провежда в исторически момент за отношенията между САЩ и Куба. ...