10.12.2016

Резултати от търсенето

"Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря."

 Дойче Веле: Как се отнасяхте към Русия преди събитията на Майдана? Надежда Савченко: Никак. Сега, след Майдана, вече имам някакво отношение към нея, но преди за мен Русия бе просто част от бившия Съветски съюз, съседна страна, в която никога не бях ходила. Бях чувала, че има красива природа. Но когато за първи път бях в Русия на "екскурзия", веднага влязох в затвора - след като ме похитиха сътрудниците на ФСБ. Там прекарах две години и не видях нищо друго, освен стени и решетки. За руския народ мога да съдя само от това, което виждах покрай мен. Познавам много добри и смели руснаци, които не се уплашиха да тръгнат срещу системата и пострадаха заради това. Илдар Дадин например бе вкаран в затвора, защото издигаше лозунги в моя подкрепа. Дойче Веле: Избраха Ви за депутат във Върховната рада задочно от листата на партия "Баткивщина", когато бяхте в затвора. Защо станахте част именно от тази партия? Или не сте я избирали? Надежда Савченко: Избрах я лично. Доколкото си спомням, имах предложения от общо четири партии. Дойче Веле: Не Ви ли смущава съмнителната репутация на Юлия Тимошенко? Надежда Савченко: Нито един политик няма еднозначна или изрядна репутация. Както казват: само този, който не прави нищо, няма врагове. А ако човек се занимава с нещо, неминуемо прави и грешки. Дойче Веле: Но в случая с Тимошенко става дума за корупция? Надежда Савченко: Да, разбирам. Но не знам някой от властниците у нас да не е корумпиран. Дойче Веле: Какви са личните Ви взаимоотнешения с Юлия Тимошенко? Това партньорство ли е или конкуренция? Надежда Савченко: Ние поддържаме по-скоро работни отношения. Не сме приятелки, не си пием кафето заедно и не клюкарстваме. Дойче Веле: Как се отнасяте към управляващия тандем Порошенко-Гройсман? Смятате ли, че тези хора могат да измъкнат страната от икономическата криза? Надежда Савченко: Струва ми се, че днешната власт не е способна на това. И не е достойна за народа, който управлява. Дойче Веле: Значи твърдите, че във Вашата страна няма нито едни честен политик, способен да се заеме с реформи? Надежда Савченко: Защо само в моята страна? Струва ми се, че честните политици изобщо са голяма рядкост. Но пък по време на офшорния скандал, политиците във Великобритания или Ирландия например сметнаха за необходимо да дадат обяснения и някои дори подадоха оставки. А какво става в нашата страна? Нашият народ или по-точно нашите народи реагираха така: "Колко са откраднали? А, слава Богу, че не са прибрали повече! Това е сегашната ситуация. Украинският и руският народ са свикнали да живеят лошо. Дойче Веле: Неотдавна заявихте, че искате да водите преки преговори с лидерите на Донецката и Луганската народни републики. Въпросът е дали ръководителите на самопровъзгласилите се републики имат желание да разговарят с Вас. Надежда Савченко: Да, имат желание. Не са ми се обаждали по телефона, но ние имаме други начини за връзка. И аз знам, че те имат желание да разговарят. И това ще се случи. Защото ние нямаме друг избор. Всички ние сме един народ и трябва да живеем заедно. Дойче Веле: Вие обаче казвате, че те са марионетки. Защо трябва да разговаряте с марионетки, ако те се командват от Москва? Не е ли по-добре да се водят разговори с Кремъл? Надежда Савченко: Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря. Ние трябва да решим проблемите у нас, в Украйна. Русия ни пречи да го сторим, но ако се обединим, ще се оправим и без нея. Дойче Веле: Русия обаче е заинтересована от преки преговори. И ако тя бъде изключена от тази война, то тя ще се превърне в гражданска. Надежда Савченко: Ние не водим гражданска война. Ние воюваме срещу Русия. Срещу руските войници и руските оръжия. За мен обаче е по-важно, че същите тези Донецка и Луганска републики взеха своето решение. Не се уплашиха да го защитят пред Русия и са готови за преговори. Русия няма право да нарушава границите на чужда държава. Няма право да налага мнението си на когото и да било. Затова смятам, че Русия трябва да се прибере вкъщи. И ние в Украйна ще заживеем по-добре, отколкото преди. Дойче Веле: Смятате ли, че това е ключът за решаването на проблемите? Надежда Савченко: Да, защото човечността е ключ към разрешаването на всички проблеми. Властта винаги отстъпва пред човечността. Мен ме пуснаха от затвора не благодарение на политиците, а защото народът не разреши на властта да ме забрави. Някои се молеха за мен, други организираха протестни акции, трети окупираха посолства. Само народът може да постигне нещо такова. И точно в това е силата на демокрацията. Дойче Веле: Вие се застъпвате за удължаване и засилване на санкциите срещу Русия. Защо смятате, че това е ефикасно средство? Надежда Савченко: Ако Европа се застъпва за човешките права, тя не може да гледа безучастно. Има два варианта: или разговаряш с езика на оръжията, или действаш с инструментите на политиката и икономиката. Не смятам, че трябва да влизаме в Трета световна война. Сега Украйна плаща за сигурността в Европа и за своята свобода с живота на своите граждани. Европа може и е длъжна да разговаря цивилизовано с Русия на езика на икономиката и политиката. Много ме боли, че от това страдат обикновените хора, както в Русия, така и в Европа и Украйна. Точно затова и санкциите трябва да бъдат още по-персонализирани, за да наказват хората, които са заслужили наказание. Що се отнася до общите икономически санкции, те трябва да бъдат отменени поетапно, като същевременно за това се поставят едни или други условия. Дойче Веле: Защо сте против връщането на делегацията на Русия в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и връщането на правото ѝ на глас? В такъв случай диалогът става невъзможен. Надежда Савченко: Защото това не са хората, с които може да се води диалог. Диалог трябва да се води с народа, който се бои и който трябва да изправим на крака. Няма смисъл да се води предварителен диалог с продажни хора, които са загрижени само за своите кариеристични интереси. Руската делегация в ПАСЕ не призна нито статута ми на депутат, нито моя имунитет. Тези хора просто заявиха, че не признават ПАСЕ за орган, който може да предоставя имунитет. Как тогава същите тези хора да бъдат делегати в една структура, която не признават и чиито правила не спазват? И защо? Нека да си останат делегати в "клуба на тайгата", където действат законите на мечката. Защото мечката е господар в тайгата. И когато излезе оттам, на определен етап я дресират. Дойче Веле: При какви обстоятелства може да бъде върната руската делегация в ПАСЕ? Надежда Савченко: Само когато в Русия се проведат честни и прозрачни избори, което в момента е невъзможно. Когато от народа бъде избрана нова власт, когато бъде променен съставът на Държавната дума и когато се смени президентът. Тогава ще бъде променен и съставът на делегацията, която Русия изпраща в ПАСЕ. Това ще бъдат хора, които уважават другите хора и споделят европейските ценности. С такива хора може да се разговаря. Савченко и президентът на Украйна Порошенко Дойче Веле: Виждали ли сте такава смяна на властта в Украйна? Надежда Савченко: Да. У нас в Украйна властта се променя. Всеки път по малко. Може би не толкова много, колкото ни се иска. Но значително повече от това, което съм виждала в Русия. Дойче Веле: Ще станете ли президент? Надежда Савченко: А трябва ли? Ако народът каже "трябва", войникът отговаря "тъй вярно". Никакви страхове, никакви опасения. И никакво желание. Но, ако народът каже "трябва", ще стана президент. Дойче Веле: Каква е вероятността да Ви изберат за президент? Надежда Савченко: Днес е стопроцентова. Но утре? Ще видим, както обичат да казват у нас в Одеса.

Премълчаният живот на един български екзарх

Няма столичанин, който да не знае къде се намира улицата в центъра на София, която носи името на екзарх Йосиф I. Но живия живот и забравеното му дело на църковен деец и извисен дух на българин остават неизвестни за днешното ни общество. Повод да се присетим за този изключителен човек е 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от кончината му. С помощта на доц. Христо Темелски, който е посветил част от професионалните си проучвания на Екзарх Йосиф, и д-р Емилия Ценова ще проследим най-важните етапи от патриотичната одисея и забравените му заслуги за опазване на националната свяст. Из българския печат след смъртта на екзарх Йосиф I: „Всички българи от Черно море до Морава, от Бяло море до Дунава, от Охрид до Лозенград оплакват великата загуба в лицето на своя върховен духовен началник”. (в. „Народни права”) „Една велика личност изчезна!... Поклон пред праха на великия Българин, на достойния и неуморим служител на народа”. (в. „Воля”) „Творците на новата българска история си отиват. Отива си и Негово Блаженство, един от първите зидари на общонародното българско дело; отива ди, уви, без да види довършена сградата, за издигането на която е посветил цял живот!” (в. „Мир”) Из дневника на екзарх Йосиф I 24 март 1915 г., неделя. 1) Целта на България е да се обедини национално, като си вземе Македония, Одринско и Добруджа от Сърбия, Гърция, Турция и Румъния. Разбита и унижена от четворица неприятели, съюзени против нея, тя не може [сама нищо], освен с помощта на едната от двете групи сили, която има интерес от една обединена България, като й даде съдействието си, да постигне поне отчасти целта си. Тия групи са: Германия и Австрия едната, и Русия, Англия и Франция, другата. 2) Първата група се стреми да се разшири на изток - Drang nach Osten и счита славянството за свой исконен неприятел, счита го за гюбре, с което да тори своята нива, стреми се към Солун и Цариград, [за] да се разшири в Мала Азия; тя е за Турция, Гърция и Румъния, [които са] неприятели на славизма и би искала да се изтрепеме ние със Сърбия, за да й отворим пътя за Солен и Цариград. 3) На Русия [й] трябва Босфорът и Дарданелите, и да спре Германия и Австрия да не завладяват Балканския полуостров и Мала Азия. Ако поиска да ни завладее ще срещне съпротивление от Англия и [от] Франция, за да не развали европейското равновесие, както и Германия и Австрия - [т. е.] цяла Европа. Русия не би била против Св. Стефанска България и ако сме откровени и искрени с нея, тя по би помогнала да ни се повърне една част от изгубеното. Кой ти скара с Русия? Стамболов и цар от страх да не би да ни глътне Русия. Но от Германия и Австрия същата и [то] по-голяма опасност. С Русия ще си запазим вярата и славянството..., така щото от германизмът и от русизмът, германизмът е по-опасен и опасността от Русия е твърде далечна. 4) Трябва само, като вземем участие във войната, да не изчерпваме силата си и да [ни] бъде здраво гарантирано, че онова, което ще ни признаят ще можем да го завладеем и задържим. Остава и да се види, коя от страните ще излезе победителка, защото България не може да води война, а [трябва] с малко жертви да вземе загубеното. Като желаем Русия да излезе победителка, желателно е даже на принципа на народността да стане съюз между България, Сърбия, Гърция [Балкански съюз] и Румъния. Ако се изморят двете страни и сключат мир, ние трябва да останем от страната на Русия, като православна и славянска за в бъдеще. 5) Българската политика води княз Фердинанд, немец и католик, доведен от Стамболов и партията му да пази България от подчинение на Русия, наложен на Русия, и който в душата си е за католицизма и германизма, против православието и Русия. 6) При всичко, че България има Конституция, но българския народ [е] и несформиран национално и политически, няма управляваща класа, няма аристокрация, няма буржоазия, няма обществено мнение; народ [от] 90 % селяни, с една интелигенция разделяна от царя на много партии, за да се гони помежду си, а той да владее и царува. На тая интелигенция безбожна и гладна той раздава властта поочередно да дойде, да се поохрани и понакраде, и която на първо място като несъстоятелна туря личния си интерес, а патриотизма за маска на всички предприятия, отгдето ще излезе гешефтът. Затова, когато дойдат на власт са лакеи пред царя и нямат мнение, и ако [случайно] имат, не смеят да го кажат. Той ги презира като безхарактерни и им налага волята си, и той не си дава оставката (министъра), догдето [царят] не ги натири с метлата. В България царува личния режим. Царят вътрешно разделя, за да царува, а вънкашно хитрува между силите и пропада между два стола. Той е ненаситен, грандоман, хитрец, не се задоволява с онова, което е според силите му и се мисли по-хитър от нсички велики господари, затова опропасти и България, и себе си. Чрезмерно горд, той счита всички българи за говедари и е убил в тях инициативата. Той се обляга на правителството, на администрацията, която всяко правителство променява, на армията, която е разделил и така доминира опозиционната интелигенция; пресата е партизанска или подкупена и пише за пари, народът всякога е с властта; даже и опозицията може да се подкупи и се подкупува от властта; и депутатите като им дават сега по 30 лева на ден са готови да си седят все депутати и да вотират за властта. От 220 депутати 40 са социалисти – широки или тесни, 60 земевладелци, които не са елементи да управляват, а да разлагат, турците са всякога за властта. Гешовата, Даневата и Малиновата партии [са] уж консервативни, [но] не са съгласни помежду си. Радославовата, Тончевата и Генадиевата [партии са] уж либерални, [но] не са съгласни тоже да се съгласят и едните, и другите да искат от царя да управляват конституционно, и той ще се принуди да се подчини; да определят една политическа, национална, независеща от волята на царя [партия]  и да поведат целия народ подир себе си, каквото направиха партиите на всички държави, които влязоха във войната. Сега пък Гешовата и Даневата партии, които пропаднаха като бяха на власт от некадърност, и Чалиновата, на която царят е обещал, че ще я доведе на власт, гледат как да глътнат Радославовата [партия] уж за общото добро, за да му вземат мястото. Партиите, подклаждани от царя, се гонят помежду си, за да се докопат до властта, за да се охранят, турят личния интерес по-горе от отечествения. И от това черпи силата си личният режим на царя, който тоже туря своя личен интерес по-горе от отечествения, и всичко – цар и партии са съгласни да поддържат този режим. Църквата е слаба, духовенството просто, без съзнание [от] нуждата от дисциплина, за да пази своите интереси, без собствена политика. Моята задача е да не се ангажирам в някаква партия, да съм легален с короната и властта и да гледам да приготвим духовенство, образовано и платено от държавата, и да се вдигне схизмата, да намерим нещо, материална опора в Русия, и тука да уредим манастирите, да може дами да се поддържаме, защото един ден правителството ще прекрати и това, което сега дава.”                                                                                                              Български екзарх Йосиф I, Дневник, С., 1992, с. 822-823. Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

САЩ и Русия договориха план за Сирия. Ще нанасят координирани удари срещу терористите

  САЩ и Русия договориха мирен план по сирийското регулиране, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери в Женева сред преговорите с руския външен министър Сергей Лавров, предаде БГНЕС. „САЩ и Русия обявяват за план, който се надяваме да спре страданията в Сирия и да осигури преход към политически процес“, посочи Кери. "САЩ и Русия призовават съвместно всички страни да поемат ангажимент за спиране на военните действия. Има ясен срок, от 00:00 часа 12 септември", изтъкна още държавният секретар на САЩ. По думите му, ако прекратяването на огъня се задържи една седмица, двете страни ще предприемат координирани военни действия срещу терористите в Сирия. Необходимо е режимът за прекратяване на огъня да обхване и Алепо, в противен случай ще се провали споразумението между САЩ и Русия за Сирия, изтъкна Кери. “Става дума за създаване колкото се може по-бързо на демилитаризирана зона, за да бъдат възобновени там хуманитарните операции”, поясни той. По думите му предвижда се да бъдат изключение въздушните удари в онези райони в Сирия, където се намират опозиционните сили Според него изпълнението на споразумението между САЩ и Русия за Сирия зависи и от Дамаск, и от сирийската опозиция. Кери посочи, че „процесът по разграничаване на действащите в Сирия терористични групировки ще се провежда под ръководството на експертен съвет, който ще действа и за спазването на прекратяването на огъня.“ Джон Кери изрази благодарност към Русия за работата по сирийското регулиране. Авиациите на Русия и САШ ще извършват съгласувани удари срещу терористите, обяви от своя страна руският външен министър Сергей Лавров. „Ние съгласувахме районите, в които такива удари ще бъдат координирани. И в тези райони ще работят само въздушните сили на Русия и САЩ“, добави той. По думите му Русия и САЩ са съгласували пет документа за Сирия, всички те създават условия за възобновяване на политическия процес. Те обаче ще останат непублични заради чувствителността на информацията, поясни Лавров. „Не искаме тя попадне в ръцете на онези, които вероятно ще се опитат да провалят изпълнението на мерките, предвиждани както в рамките на хуманитарните доставки, така и в други части от нашите договорености“, обясни руският външен министър. Първата стъпка по реализирането на договореностите ще бъде спирането на огъня, първоначално за 48 часа. Механизмите за реагиране на нарушенията на примирието ще заработят още от 12 септември, понеделник, когато то трябва да влезе в сила. Според Лавров режимът за прекратяване на огъня трябва да покаже стабилността си в продължение на една седмица. Руският външен министър подчерта, че разграничаването на терористите от умерената опозиция е записана като ключов приоритет в договореността на Русия и САЩ за Сирия. Двете страни ще създадат специален център с участието на военни и разузнавачи за разграничаването на силите в Сирия и съгласуване на ударите срещу терористичните групировки „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“. Русия горещо приветства заявлението на САЩ за твърдото им намерение да се борят с "Джебхат ан-Нусра", изтъкна Лавров. Той разкри още, че сирийското правителство е било информирано за споразумението и го е приело. Министърът посочи още, че американските санкции срещу Русия не са попречили за изработването на споразумението за Сирия. Лавров благодари на американската делегация, аналогична благодарност към руската стана изрази и Джон Кери. Междувременно руският външен министър Сергей Лавров почерпи с пица и водка журналистите, които отразяваха руско-американският преговорен маратон за Сирия в Женева. Всъщност пиците били изпратени от американската делегация, за да изкупи вината за проточилата се преговорна пауза от над 5 часа. Това разкри на страницата си във Фейсбук говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова. Руско-американските преговори Лавров-Кери продължиха над 13 часа и биха московските преговори от 15 юли. Лавров донесе няколко кутии с пици на журналистите. Жестът му бе посрещнат с аплодисменти от журналистите. Един от тях шеговито попитал: “А къде е водката“. Лавров излезе от залата, но след малко се върна и попита кой иска водка, след което предложил пакет с две бутилки. „Пицата е от американската делегация, а водката от руската“, обяви Лавров. Захарова написа във Фейсбук, че Кери изпратил на Лавров и екипа му пица, „за да изкупи (неудобството) от проточилата се 9 часа пауза, по време на която американската делегация съгласуваше преговорите с Вашингтон“. По-рано бе съобщено, че американският президент Барак Обама отишъл да играе голф в момент, когато Вашингтон съгласуваше позицията по водените в Женева руско-американски преговори за регулиране на сирийския конфликт. Това стана малко, след като в Женева източник от руската делегация съобщи на журналисти, че делегациите вече 5 часа чакат съгласуването на позициите в американската столица. „Очевидно съгласуването на преговорните позиции е заседнало във вашингтонската вертикала на властта. Този път съгласуването заседна повече от пет часа“, бяха думите на източника пред репортерите. Няколко минути по-късно от Вашингтон дойде съобщението, че Барак Обама е напуснал Белия дом. Агентите на Сикрет сървиз, съпровождащи държавния глава, бяха облечени във всекидневни дрехи, а не официални, от което журналистите направиха извода, че президентът е приключил с работния си ден. А малко по-късно стана известно, че Обама е пристигнал във ВВС базата „Ендрюс“ край Вашингтон и заиграл голф на създаденото там игрище. /ТАСС

Фьодор Лукянов: Кризата между Русия и ЕС не започна от Украйна и няма да приключи с Украйна

Днес е последният ден от работата на 20-тия юбилеен Санктпетербургски международен икономически форум. Очакванията с него бяха свързани, че може да спомогне за нормализирането на отношенията между Русия и ЕС след 2014 г. На форума бе председателят на ЕК Жан Клод Юнкер, италианският премиер Матео Ренци, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, както и бившият френски президент Никола Саркози, и бившият френски външен министър Юбер Ведрин. Според влиятелния руски външнополитически наблюдател Фьодор Лукянов, отношенията между Русия и Европа е безконечен процес, продължаващ вече няколко столетия. Тези, които са мислили, че могат да заместят в Русия, Европа с Азия и Далечния изток явно не са си давали ясна сметка, че Русия е разположена в близост Европа и има много общо, въпреки също толкова сериозните си отношения с държавите от Азия и дългата си граница с тях. Не бих определил стопляне или охлаждане на отношенията между Русия и Европа, целта е те да се върнат към тяхното нормално развитие и взаимодействие, коментира още Фьодор Лукянов: Кризата в отношенията между Русия и Евросъюза започна не от Украйна и няма да приключи с Украйна. Още в средата на 2000г. се забелязваха определени явления, предизвикващи взаимно раздразнение. Дълго се опитваха да прикрият това раздразнение. В крайна сметка Украйна се превърна не в причина, а в катализатор. Предишният модел на двустранните отношения буквално бе взривен. Всичко приключи. Не може да има връщане към така нареченото стратегическо партньорство. А сега, ако украинската криза не се изостри в близките месеци или година, година и половина, а ситуацията се стабилизира, санкциите ще бъдат постепенно трансформирани. Няма да бъдат отменени изведнъж, но смекчени. Тук възниква въпросът за новия модел на отношенията, какъвто засега няма. По време на форума Жан Клод Юнкер каза точно това, което трябваше да каже, заяви Лукянов: Пристигайки в Русия въпреки мнението на мнозина в Евросъюза, той естествено няма как да бъде прекалено позитивен. Затова всички претенции бяха изказани. В същото време, както се очакваше, подчерта важността на разговорите по време на криза. Какво са си говорили зад кулисите не знаем и вероятно няма да разберем. Самият факт на пристигането на Юнкер е по-важен от съдържанието на разговорите. Той не е обикновен човек, а институция. И тази институция, въпреки всичко, счете за възможно да изпрати такъв сигнал. Сигурен съм, че този сигнал е възприет тук. Русия, въпреки сегашната си репутация на Запад, е много чувствителна към сигналите. Както към позитивните, така и към негативните. Мисля, че ще бъде направен опит да се поддържа тази позитивна динамика. Това е дълъг процес и не означава, че утре ще се събудим и ще имаме нови отношения. Ако погледнем картата и обърнем внимание на размерите на Русия, ще си дадем сметка за сложността за всяка преориентация. Онези, които смятаха, че тази преориентация ще стане с едно щракване на пръстите, че ще сменим Европа с Азия и че всичко ще бъде прекрасно, са или платени, или просто глупави. Преориентацията или по-скоро опитът за диверсификация на икономическите и политическите отношения вече започна. Тя ще продължи дълго заради дълбочината и сериозността на този процес. Това в някакъв смисъл е въпрос не на отношенията между Русия, Запада, Украйна и така нататък, а въпрос на преориентация на страна, която се е формирала няколко столетия. Тази преориентация или ребалансиране, както казват американците, е необходимост, свързана с промените в световен мащаб, а не с отношенията между Русия и Запада. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Т. Тагарев: На срещата във Варшава, за пръв път от десетилетия, Русия е посочена като потенциален агресор

Държавните ръководители на страните- членки на НАТО достатъчно категорично потвърдиха ангажимента си за защита на страните от евентуална агресия. За първи път от десетилетия, Русия е посочена много ясно като потенциален агресор, като страна, която нарушава и действа срещу установената европейска архитектура за сигурност, срещу своите  близки страни и има провокационни действия спрямо страни-членки на НАТО. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ военният експерт доц. Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната и настоящ директор на Института по отбрана. Той изтъкна, че страните са дали и ясен сигнал на Русия за готовността си за диалог.  Експертът  прогнозира, че предстоящия т съвет НАТО – Русия няма да достигне конкретни решения , но показва добра воля на НАТО да търси и политически диалог. Според експерта 4-те мултинационални батальона в Прибалтика не могат да спрат Русия, но:Могат да имат много голям принос, за да възпрат евентуални провокативни действия от страна на Русия, тъй като въпросът при съвремените заплахи и начин на действие, който обозначаваме като "хибридна заплаха", или "хибридна война", не е да имаме голям брой военнослужещи или тежко въоръжение, а да може да се реагира бързо. Самото наличие на съюзници от Съединените щати, Великобритания, Канада и Германия на територията на Балтийските страни и Полша вече е много ясен индикатор, че каквото и да се случи, много бързо ще бъдат задействани механизмите на член 5-ти и няма да има никакво колебание от страна на НАТО. По повод исканията за демилитаризация на Черно море, Тагарев изтъкна: Не ми е известен случай в историята, когато при наличие на някакво напрежение между две страни или група страни едната е решила да се разоражи и е гарантирала по този начин своята сигурност. Няма такъв случай в историята. Това може би звучи добре, но за да се случи такъв процес трябва да има желание на всички страни, които имат отношение към региона.  В момента това което виждаме абсолютно категорично и ясно е, че Русия инвестира огромни средства за да милитиаризира в много висока степен Кримския полуостров.Относно липсата на конкретни решения за Черно от срещата във Варшава, бившият министър изтъкна, че въпросът не е оставен "встрани" и уточни: Поради активната позиция и търсене на решение от страна на Балтийските страни и Полша, намирането на решение е в по-напреднала фаза, докато в Черноморския регион, се признава важността му, признава се, че има възможност за насочване на миграционни потоци, но остава да бъде намерено решение за разработване на съответните планове, но това ще стане. Ученият подчерта че позицията на Великобритания в НАТО не е отслабена заради решението на страната да напусне ЕС и припомни военните ѝ ангажименти в Балтийския региони и Афганистан. Президентът на САЩ може да окаже някакво влияние върху курса на страната в НАТО, но не и да го промени драматично, изтъкна  Тагарев по повод предстоящигте президентските избори в САЩ. Експертът по сигурността и бивш заместник-министър на отбраната Симеон Николов оцени, че срещата във Варшава е демонстрирала „решителност и оптимизъм“, въпреки някои нерешени въпроси. Има общо 3 въпроса, по които не беше постигнато единство. Няма конкретно решение по ядреното възпиране и промяна на ядрената стратегия, въпреки че фигурираше в дневния ред и имаше натиск от някои среди отвън, да се разгледа този въпрос. Вторият въпрос, който отсъства е, настояването на някои генерали, да има т. нар „военен Шенген“ - тоест, свободно придвижване на войски по териториите на страните-членки. Трето, беше отложено крайното решение по присъствието в Черно море. Очевидно ще се върви натам, но ще бъде под формата на военни учения. Това, което се пропуска в дискусиите, е, че освен военноморски сили, регионът ще бъде усилен и с военновъздушни. В основата навсичко стои конвенцията от Монтрьо. Въпросът е, как тя да бъде заобиколна, за да може да има едно постоянно присъствие. Единство е било постигнато относно Русия, но се наблюдава и „леко смекчаване на тона“ към Москва преди съвета НАТО-Русия. Според  мен, от тези дискусии бяха засенчени по-сериозни заплахи за Европа като тероризма и бежанската криза. Те фигурират в крайната декларация, но не бяха изведени на преден план.  Но се създава впечатление, както чухме от министъра на отбраната на САЩ  Аштън  Картър, да се преминава от подкрепа на партньорите към възпиране на Русия – т.е. подготовка за евентуален конфликт с велика сила. Най-важното, според мен, след единството по отношение на Русия, е подписаното споразумение между НАТО и ЕС, защото това сътрудничество включва ранно идентифициране, анализ на заплахите, по-добър обмен на разузнавателна и друга информация… Дислоцирането на многонационалните батальони в балтийските държави е по-скоро жест към тях, отколкото реална възпираща сила спрямо Русия, коментира експертът.

Акад. Георги Марков: На турската граница отново ще има фронт

 – Акад. Марков, какъв знак за Европа е стоплянето на отношенията между Русия и Турция след срещата на Ердоган и Путин? – Исторически Русия и Турция са били противопоставени през вековете. Известно е, че има десет руско-турски войни. Нашата държава възниква в резултат на деветата руско-турска война. Има само едно изключение, след Първата световна война Мустафа Кемал Ататюрк е подпомогнат от руснаците да отблъсне съглашенското нахлуване в Мала Азия и да създаде светска държава. Така че това е второто рязко и голямо сближаване между Русия и Турция, които явно имат проблеми – вътрешнополитически, външнополитически и икономически. Днес те се опират една на друга преди всичко срещу Европейския съюз. ЕС наложи санкции на Русия. Има обтягане на отношенията и между ЕС и Турция. Наблюдаваме сближаване между Русия и Турция, което ще има дълготрайни последици за Европа. – Повече политически или енергийно-икономически са причините за това сближаване? – Икономически Турция е притисната от санкции и има стремеж да бъде изолирана. САЩ провеждат политика на международна изолация и на Русия. От друга страна, Турция също изпадна в международна изолация, въпреки че Западът подкрепи борбата на Ердоган за „демокрация“. Но след този злополучен и малко нагласен опит за преврат в Турция нещата ще отидат към авторитарна ислямистка диктатура. Ердоган знае, че няма да влезе в ЕС. А и той не го желае, защото това ще ограничи неговата власт. Той иска предимства, без да влиза в ЕС. Ето сега дава ултиматум – или махате визите, или ви пускам 2-3 млн. бежанци. – Има ли резон в твърденията на някои анализатори, че Ердоган и Путин се изолират от целия свят? – Исторически това е обяснимо. В средата и края на  XIX  век в Русия се появява течение, което иска да я реформира по западен образец, но личности като Достоевски се обявяват против. Русия е нещо отделно от Запада, въпреки че Петър Велики реформира Русия под влияние на Западна Европа. Османската империя също сочи, че тогавашните европейски сили ще разделят нейните владения. Както и стана след Първата световна война. Така че и двете държави имат исторически наследена боязън към Запада. – Турция може ли да се окаже фактор за разклащането на НАТО? – Турция от десетина години лека-полека се измъква от НАТО. Това беше показателно през 2003 г., когато отказа да участва в коалицията срещу Саддам Хюсеин и не допусна американците да използват нейни бази за бомбардиране на Ирак. За разлика от 1991 г., когато в първата война срещу Ирак участва и Турция. Откакто Ердоган е на власт, Турция полека се измъква от задълженията си в НАТО и ние трябва да бъдем готови тази граница, която сега е някаква декоративна ограда, да стане истинска. – Как декоративна ограда, премиерът толкова се гордее с нея? – Това днес е някаква накъдрена ограда. Добре знам какво имаше там през годините на студената война. Това беше фронт на студената война. Дано не съм лош пророк, но там отново ще има фронт. Ако Турция напусне НАТО, ние тук се озоваваме, както казва народът, на топа на устата. Тези благопожелания, които управляващите отправят към Анкара за подкрепа, за бежанците и т.н. – това са надежди от едната само страна. Според мен Анкара си има своя ислямистка и неоосманистка политика и няма да се съобразява със задълженията си към НАТО. Анкара ще се измъква от тези задължения, понеже те я спъват да се създаде тази „Велика“ Турция, както Давутоглу пише в своята книга „Стратегическа дълбочина“. Той говори за Велика Турция, която да наследи османо-турското геополитическо пространство на Балканите, в Близкия изток и в Кавказ. При положение че Турция и Русия се сближават, Турция трябва да се отдръпне в Кавказ, защото там има и руска зона от средата на  XIX  в. За Сирия също стои въпрос, защото руснаците подкрепят Асад, а Ердоган е за неговото сваляне. – Ще се споразумеят ли Путин и Ердоган по отношение на Асад и Сирия? – Това е основен въпрос. Възможно е Ердоган и там да отстъпи. Вижте как се унизи , като отиде на крака при Путин, а преди това му се извини за сваления самолет. Говори му на „ти“, нарича го Владимир, „моя приятел“. Явно Ердоган е притиснат… Като специалист теоретик на превратите мога да кажа, че Ердоган е знаел за опита за преврат. Но този преврат е предварително неуспешен, защото Ердоган преди няколко години обезглави светското командване на турската армия с помощта на ЕС. От Брюксел казаха – никакви генерали в политиката. И той хвърли 250 генерали по затворите. Не може турската армия вече да направи успешен преврат. Ердоган е знаел за този опит за преврат и го е предизвикал. А и кой прави преврат в 9 часа вечерта? Часът на преврата е в два след полунощ, когато народът и управляващите спят. А той в 9 часа, когато всички са пред телевизорите и те го пускат по телевизора как народът излиза срещу танковете. Това беше нагласен работа. Парадоксът е, че Ердоган изведнъж стана борец за демокрация срещу военната хунта. А последната опора на светска Турция беше армията – генералите и полковниците. Само че тя сега изцяло е ислямистка. Армията, както и всякакви служби за разузнаване са му подчинени. Ердоган използва този опит за преврат и сега хиляди са в затворите, включително декани и ректори на университети. А Западът казва – Ердоган е борец за демокрация. – По какъв начин случващото се в Турция ще рефлектира в България? – Както казах вече, ние сме на топа на устата. Има доста наши сънародници от турски произход. Видях Касим Дал на митинга в Истанбул, който каза, че бил видял родината там пред червените знамена. Лютви Местан направи партия, която ще бъде клон на турската „Партия на справедливостта.“ Тя ще бъде изцяло поддържана от Анкара и аз се чудя защо ВКС я допусна. Имаме две открито протурски партии – на Касим Дал, който, забележете, е в Реформаторския блок, където дори един го гласят за кандидат-президент. Човек да се смее ли, да плаче ли? Това са партии, които са продължение на партията на Ердоган и те не го крият. Твърдят, че мислят доброто на България, а всъщност са пета колона на Ердоган. – Какви може да се последствията от непредвидимостта на Ердоган, от неговата емоционалност и крайни решения? – Ердоган е обсебен от наркотика на властта. Хитлер държи речи на летището в Западен Берлин пред 1 млн. души. И тогава се развяват червени знамена, но с пречупени кръстове. Виждам Ердоган как върви по неговите стъпки. Той не чете, той се взривява и казва неща, които като държавен глава не трябва да изрича. Вдъхновява се от милионното множество, защото той е „новият баща“ на турците. До портрета на Ататюрк слагат и неговия портрет, както Ленин и Сталин навремето. Той обаче не е продължител, а отрицател на Кемал, защото Кемал създава нова държава, която няма нищо общо с османската империя. Докато Ердоган се вижда като новия султан. – Как да тълкуваме подобно противоречие? – Това е само началото. Ще дойде време, когато Ердоган ще взриви мавзолея на Кемал Ататюрк. Няма да стане веднага, но ще стане, защото той е отрицател на Кемал. – Какво да очакваме от предстоящата среща на Бойко Борисов с Ердоган? Каква е адекватната позиция на България? – Министър-председателят ще го удари на молба по отношение на бежанците. Тази сделка между Турция и Европа е пред провал. А няма как ние да останем в добри отношения с Турция, ако тя бъде провалена. Бежанците са оръжие на Ердоган. Той неслучайно ги пропускаше миналата година. Това беше нахлуване. Целта на Ердоган беше да наводни Европа. – Как ще продължи този процес? – Ето във Виена има отпор. Самият канцлер каза, че не може да влезе държава в ЕС, в която се възстановява смъртното наказание. А Ердоган говори като всички диктатори от името на народа: „Народът иска смъртно наказание. И аз ще му го дам“. И защо? За да избеси своите врагове. По този начин Ердоган казва на Брюксел: „Не се намесвайте, а си отваряйте границите.“ Знаете ли какво ще настъпи в България? Турците и сега масово пътуват до Германия и на Запад. Ами ако се отворят границите за Турция, какво ще стане по магистрала „Тракия“? Няма да можем да се разминем от турски коли. Ще бъде такова нахлуване. Ердоган обаче иска да паднат визите, иначе щял да пусне 2-3 млн. бежанци. Трудна е картинката… Като видя социоложката, сега министър, Румяна Бъчварова вечер по телевизора да ми казва, че всичко е под контрол, не мога да заспя. Толкова ме успокоява. – В тази ситуация трябва ли ни генерал за държавен глава? – Ако е генерал, трябва да има и качества на държавник. Стана дума за Ататюрк, който е паша, кадрови военен. Кимон Георгиев е бил полковник от армията, завършил е Военно училище. Той има качества за министър-председател при различни исторически обстоятелства… Аз твърдя, че офицерството е част от интелигенцията. Наскоро познат ми напомни приказката, че „когато Господ раздавал ум, военните били на учение“. Опонирах му, защото офицерството е институция, която беше смачкана от политиците. Те смачкаха и армията. – Какъв е коментарът ви за двете кандидатури за президент, които се обсъждат в публичното пространство – на ген. Румен Радев и на Бойко Борисов? – Ген. Радев го познавам само като военен. Той притежава качества и характер и има позиция. Докато Бойко Борисов е генерал от МВР. За пръв път в българската история генерал от МВР става министър-председател. В миналото е имало антагонизъм между армия и полиция. Борисов се утвърди. Въпреки че по конституция министър-председателят е трети, властта е в негови ръце. Там са парите, влиянието и трябва много обстоятелства да го притиснат, за да се кандидатира…. Освен ако не се намеси американското посолство. Не е тайна, че САЩ държаха Плевнелиев да бъде преизбран, но той е неизбираем. Бойко Борисов се различава и от президента, и от външния и военния министър, като казва, че в Черно море не иска фрегати, че с Русия трябва да внимаваме, тъй като имаме икономически отношения. Той е прав, но това дразни Чичо Сам. – Излиза, че трябва да слушаме САЩ, да се съобразяваме с Русия и да внимаваме с Турция – как се овладява такава сложна ситуация? – Това е по силите на държавник. Цар Борис Трети през Втората световна война успява, въпреки световния пожар. Той беше съюзник на Хитлер, но не изпрати войски на Източния фронт. Такива държавници днес не виждам. Бедата на прехода е, че много случайни хора изведнъж станаха отговорни политици. Не са и сънували, че ще станат президенти и министър-председатели. А и от всеки политик държавник не става. Нашият гост: Акад. Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. През 1970 г. завършва история в Софийския университет. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. През 1986 г. става старши научен сътрудник. От 1993 г. има научната степен доктор на историческите науки, а от следващата година е професор. От 1993 до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в НБУ. През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.

NATIONAL POST: РУСИЯ ИЗПРЕВАРИ САЩ ПО ВСИЧКИ ФРОНТОВЕ

 Русия надмина САЩ в Сирия, независимо от всички присмивания и предсказания на американския президент Барак Обама, че Москва ще затъне в сирийското «блато», пише канадското издание  The National Post.   Миналата година, когато Русия започна операцията в Сирия, Обама реагира с тази насмешка. На американския президент явно не му хареса «настойчивата външна политика» на Москва в Близкия Изток и в други региони, Обама явно разчиташе на това, че Русия ще «се опари в Сирия и ще излезе засрамена от своето приключение в Близкия Изток», се казва в статията.     Но всичко това не се случи. Русия не затъна в «блатото» и съумя крайно ефективно да използва ограничения военен ресурс — тя промени хода на гражданската война и  запази поста за сирийския президент Башар Асад, пише The National Post.       Нещо повече, през септември, независимо от миналогодишния сарказъм на Обама, Русия и САЩ обявиха за постигането на споразумение за Сирия. Ако то се реализира, голяма част от опозицията ще бъде неутрализирана, а Москва и Вашингтон ще започнат съвместни действия срещу враговете на Асад — ИД и «Фронт ан-Нусра», отбелязва изданието.       Независимо от бъдещето на споразумението, руският президент Владимир Путин «успя да постигне това, че САЩ да се присъединят към «въображаемото руско блато». Обама изглежда слаб и принуден да отговаря на действията на Москва в Близкия Изток, а Путин «укрепи за себе си статуса на незаменим арбитър за съдбата на Сирия», се казва в статията.     Действията на Русия в Сирия са само част от нейната политика по укрепване на позициите на страната в Близкия Изток, Москва има успех в това число заради самите САЩ, които не участват в случващото се в региона. Независимо от това, Владимир Путин се погрижи за връзките си с Иран, подобри отношенията си с Турция, предложи на Израел и Палестина да проведат преговори на руска територия.     Както твърди авторът на статията, Москва има два основни мотива при провеждането на активната си близкоизточна политика. Първият — стремежът да се спре разпространението на радикалния ислям, вторият — да се прекрати поредицата държавни преврати в страните от региона.       «Във възприятията на Русия крайният резултат от действията на Америка винаги е засилване на хаоса и радикалните ислямисти, които са враждебни както за руските, така и за американските интереси», — цитира изданието заместник директора и научен сътрудник към Програмата «Русия и Евразия» от Центъра за стратегически и международни изследвания Джефри Манкоф.     Успехите в Близкия Изток ще обезпечат на Русия влияние върху западните страни, независимо от събитията в Украйна през 2014 година и присъединяването на Крим. И макар ситуацията в Украйна да не се е подобрила, отношението на Запада към Путин се промени. Понастоящем САЩ и ЕС да принудени да се съобразяват с Русия, цитира The National Post мнението на професора от Джорджтаунския университет Аджела Стент.     Русия победи САЩ в това, че Вашингтон все повече отстъпва от своя първоначален план да отстрани Асад. Всички събития, започвайки от 2011 година показват, че първоначалната политика на САЩ е била катастрофална. Вариантите за Вашингтон са все по-малко благоприятни, не му остава нищо друго, освен да се приспособи към руската линия, пише изданието, позовавайки се на Джефри Монкофф.    

Валерий Емелянов: Влизането в Сирия доведе до изостряне на геополитическата ситуация

Според Валерий Емелянов, независим политолог и познавач на процесите в Близкия Изток, влизането на Русия в сирийския конфликт, не е донесло нищо специално на Москва, дори напротив е влошило положението ѝ на международната сцена. Той смята, че участието на Русия в конфликта в Сирия на страната на правителството в Дамаск е засилило противопоставянето между Москва и Запада. Ето как той разчита изминалите 12 месеца за Русия, отговаряйки на въпроса какво те са донесли на Русия в гражданския конфликт в Сирия: Мисля, че това участие освен главоболия и нови проблеми не донесе нищо ново на Русия.Острото геополитическо противопоставяне между Русия и Украйна е на такова равнище, че нещата са практически в състояние на война, така че този фронт е полуоткрит, второто е общата геополитическа сложност свързана със санкциите и контрасанкциите с ЕС и САЩ. Това състояние днес напомня на периода на Желязната завеса. Влизането в Сирия доведе до изостряне на геополитическата ситуация.Емелянов е категоричен, че ходът на Москва с участието в конфликта в Сирия е необоснован:  Гледано от днешния ден, сирийската ситуация влезе във фаза, когато в нея има слабо правителство, но като всяко друго правителство от Близкия Изток се държи амбициозно за властта. От гледна точка на глобалните икономически и политически цели на Русия в Сирия, сега Москва трябва да постигне общ баланс на силите в Близкия Изток в отношенията с Турция или с Ирак. Използването на руска военна сила в Сирия само задълбочава сложната външнополитическа ситуация, в която се намира Москва в Близкия Изток. Това само намалява влиянието й и за това руските военнополитически дивиденти са много малко в тази ситуация, затова смятам, че участието на Русия в Сирия не беше докрай преценено. Не така обаче мисли близкият до официалната руска линия арабист и политолог Борис Долгов от Центъра за изследване на арабския и ислямския свят към РАН, който преди дни се завърна от посещение в Сирия: Смятам, че тези действия бяха успешни, но има една поредица от въпроси които възникват. Както е известно част от руските военни сили, бяха изведени от Сирия, и беше обявено, че те са изпълнили своята задача и това е така, но ситуацията след това показа, че въоръжените групировки не са съгласни да отиват към каквото и да е ефективно прекратяване на огъня. Споразуменията се нарушават. Спомняме си, че след постигнатата преди две седмици договореност между Русия и САЩ, то беше нарушено 300 пъти. За това според мен сега са необходими по-активни действия на руските военнокосмически сили в Сирия, подкрепа на армията на Сирия за унищожаването на тези групировки, които са свързани с ИДИЛ и "Ал Кайда" и представляват в крайна сметка радикални ислямисти.  Независимият военен експерт Владимир Евсеев смята, че Русия е създала условия властите в Дамаск да могат да победят в конфликта. Той сравнява същевременно и действията на Иран в този конфликт и добавя: Иранците стоят зад варианта - победа на всяка цена. Движението "Хизбула" така воюва, но Русия не воюва така. За нея е важна не толкова победата, а стабилността на Сирия и да бъде запазена като единна държава, каквато я виждаме на картата. Русия се договаря с Турция за вкарването на войските само и само, за да запази Сирия като единна държава. В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Николай Кръстев.

М. Джемилев: Мюсюлманите в Крим основно са татари и смятат, че Русия е окупатор, борят се за освобождението с ненасилствени средства

Мустафа Джемилев - бивш председател на Меджлиса (събранието на кримските татари), което властите в Крим забраниха през пролетта на тази година е лишен от правото да влиза в Крим след анексирането на полуострова. Джемилев беше в София по покана на Полския културен институт буквало ден преди да стане ясен лауреата на Наградата Сахаров на Европейския парламент, където даде интервю за предаването "Хоризонт до обед", в което разказа за забраната и водените от него дела за отмяната й: Забраната беше от април 2014 година, така че стават две години и половина, като минах през всички инстанции, за да установя какъв е този орган на Руската федерация, който е издал забраната за влизане в Крим. Оказа се, че Федералната служба по миграцията, която се занимава по принцип с такива дела не се е произнасяла. Става ясно, че службата е всъщност Федералната служба за държавна сигурност - ФСБ, а тя няма такива права и сега делото е на последна инстанция във Върховния съд на Руската федерация. После ще подам жалба пред Европейския съд по правата на човека. Трябва да мине цялата процудера по изчерпване на казуса на федеративно ниво, а после съм сигурен, че ще спечеля делото в Европейския съд. Но , окупационните власти в Крим, предвиждайки, че мога да спечеля делото в Страсбург отвориха ново наказателно дело срещу мен с превантивна цел. Имам заповед за арест по различни обвинения - първото от които е за  посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация. Тоест това, че не признавам Крим като част от Русия - това представлява посегателство със срок до 5 години затвор. Така че, даже да спечеля в Страсбург, ако вляза в Крим ще ме арестуват по новото дело. Мюсюлманите в Крим основно са кримски татари. Те са около 90 процента от всички мюсюлмани на полуострова. Те не приемат окупацията и смятат, че Русия е окупатор, който трябва да напусне нашата територия, но в същото време мюсюлманската общност провъгласи принципа на Ненасилието. Така, че мюсюлманите се борят за освобождението на Крим с Ненасилствени средства, с мирни методи. Русия просто си търси повод и ще го намери, ако има физически стълкновения. И без това Русия се чуди как да накара кримските татари да напуснат Крим. А ако има стълкновения има опасност от директно увищожаване на народа на кримските татари. Затова, независимо от всички безобразия - безчислени обиски, арести, изчезващи хора, тайни убийства - ние продължаваме да призоваваме съотечествениците ни да се въздържат от употреба на сила и от радикални действия, защото това може да доведе до сериозни загуби. Призоваваме кримските татари да не напускат Крим, защото точно това искат окупанторите. Ако се разходите с микрофон в Симферопол и питате хората дали са доволни, че сега са в състава на Руската федерация ще получите 2 отговора - или хората, които питате ще се разбягат, за да не отговарят, това ще е първия тип отговор. А другият - ще е : "Да, много се радваме, че сме част от Руската федерация". Защото да се говори, че си несъгласен с окупацията, и с това, че Крим е в състава на Русия, това вече попада под наказателен състав за посегателство спрямо териториалната цялост. Даже човек да каже, че иска да се проведе втори референдум, това ще се смята за съмнение в законността на присъединяването на Крим. Втората опорна точка на кремълските пропагандисти, която гордо огласяват на международни форуми, е че всички жители на Крим искат руски паспорти. Впрочем, без документ за самоличност, на практика не можеш да живееш изобщо. Без паспорт не можеш нито да учиш, нито да получаваш пенсията си, или да отидеш при лекар. Първо това е йезуитска политика, а после тя се използва и за пропагандна цел, като се посочва как всички били доволни от окупацията и от руските си паспорти. Запитан дали много кримски татари ли напускат полуострова, той заяви, че няма точни данни и цитира организацията Крим СОС/SOS, според която за миналата година са регистрирани 21 000 души, които са се обърнали към тази организация, за помощ да напуснат Крим. Това далеч не са всички. Може да умножим този брой по три. И поне половината от тях са кримски татари, Защото най-голям натиск се оказва именно върху тях, макар че на територията на Кримския полуостров те са едва 13%. Преди време Джемилев съобщи, че ФСБ заделя 20 милиона долара, за да наруши единството на кримските татари с помощта на ислямистки организации на полуострова. За „Хоризонт до обед“, той уточни: Това беше стара аналитична справка за обществено-политическото състояние на полуострова. В нея се казваше, че кримските татари и техният политически орган Меджлис са главната политическа сила, която може да възпрепятства стратегическите интереси на Русия в Крим. В тази справка четем за редица мерки за неутрализиране на Меджлиса. За провокиране на вътрешно разепление, за създаване на разклонения и на дублиращи организации и за отделянето на 20 милиона долара, които да бъдат използвани за това. За създаване на всякакви организации - младежки, женски, спортни, които обаче да са против Меджлиса. Всъщност не им достигаха хора за тези организации, които създаваха и затова едни и същи хора виждахме във всички тях. Например, поддържаха една организация която се казваше Крим Милет Ветан, друга "Поколение Крим". Сега "Кирим Бирлиги“.Така или иначе те сега тясно си сътрудничат с окупационните руски власти. По времето на Янукович службите за сигурност не просто бяха превзети, но в тази аналитична справка, която ви дадох като пример, се говореше и че Меджлисът на кримските татари е главната опозиционна сила срещу настоящата власт в Кремъл. И затова предлагаха мерки за неутрализиране на Меджлиса със създаване на тези клонинг организации и поддържане на определени групировки, които да се противопоставят на Меджлиса. В другите спарвки не се говореше за пари. Но това, че паралелно и ФСБ и службите на Янукович работеха срещу кримските татари беше добре известно. Джемилев остро критикува Владимир Путин, но не отрича, че руският лидер го е търсил за преговори и разказа:ли ми е повлиял. ще ви разкажа как стана. След процеса ме осъдиха на две години и поливина затвор и  Имах свиждане с майка ми и брат ми. Майка ми само плачеше и я изведоха, Брат ми ме молеше да прекратя гладната стачка. Отделни мои органи вече бяха спрели да функционират. Бях близо до края. И когато изведоха майка ми, брат ми каза, че има един последен аргумент. На стъклото, което ни разделяше, залепи картичката от Андрей Сахаров. Само няколко думи, които помня и досега. "Скъпи Мустафа, скъпи синко, направих всичко възможно, за да те освободят, но сега имам към теб една молба. Да прекратиш гладната стачка, защото вашата смърт ще е само подърък за нашите врагове." Същият ден написах заявление за спиране на гладната стачка. по-късно и неговата жена Елена Бонер идваше, оставяше лекарства. Те ми помогнаха да изляза от пораженията, които гладната стачка вече беше оставила върху организма ми. Още преди окупацията на границата на Симферопол и Бахчесарая се срещнах с представител на Руската федерация от Татнефть. Разговаряхме за сътрудничество на бинзесмени от Крим и Татарстан. И внезапно в края на срещата този представител каза, че е упълномощен да ме покани на среща с Владимир Путин. Помня съвсем точно датата - 15 февруари 2014 година. Още преди окупацията, още преди бягството на Янукович. Аз се изумих и попитах: „А за какво изобщо ще разговаряме с Путин“. „Ами за бъдещето на Крим“, каза представителя на нефтената компания. А аз попитах: „Какво отношение изобщо има вашият Путин с бъдещето на Крим?“ Отказах да приема поканата за среща с Путин в Сочи. А после започнаха и събитията.  Когато отидохме с делегация кримски бизнесмени на среща с Шаймиев в Татарстан, в Казан - точно там, ден по -късно той ми каза, че за срещата в Казан е разбрал Путин и е поискал отново да разговаряме. Пак отказах, като казах, че ще разговарям ако той изведе войските си от Крим, защото вече беше почнала окупацията. Но, ако иска да говори за някакви неща по принцип, аз няма какво да разговарям, и че първо трябва да се посъветвам с нашето ръководство. Така и направих. Говорих с украинския премиер и Яценюк каза, че е ясно защо Путин иска да разговаря с мен, но че той не вижда смисъл в това. Каза ми да решавам сам. Впрочем Шаймиев не изразяваше възхищение от това, че Крим е окупиран и ме попита "С какво мога да ви помогна?". И когато му казах: "Та, вие сте съветник на Путин, обяснете му, че прави огромна грешка и разваля отношенията между нашите страни с десетилетия напред", той тъжно се усмихна и каза - "Кажете му го сам, той чака на телефона". Качихме се на втория етаж в една стая, в която имаше само един диван, маса и телефон. И някъде около 30-40 минути разговаряхме. След този разговор често ме питаха различни неща, например - дали мисля, че Путин е нормален човек или нещо друго. И аз винаги отговарям - че не съм се виждал с него, а че разговаряхме по телефона, и че имаше глас на нормален човек. Разбира се по закона на гостоприемството започнахме официално. аз благодарих за топлия прием в Татарстан, взеха ме от летището, съвсем официално, а той пък ме уважи с думи за това, че предвождам един малък, но важен народ. После вече по същество аз казах: "Господин Президент няма да ви давам съвети, но искам да изразя гледната точка на човек от коренния народ на територията, която окупирахте и смятам, че направихте огромна грешка и че трябва веднага да изведете войските си оттам”. А той ми отговори, колко щастливи ще сме всички ние и как той ще реши всички проблеми, които Украйна за 23 години не успя, и че Русия е велика страна. Благодарих му за предложената помощ, но подчертах, че през 1944 година, Русия ни разсели, депортира и подложи на геноцид кримските татари. Казах и че, ако действително иска да направи нещо добро, първо трябва да си изнесе войската, и го посъветвах да седне на масата за преговори с ръководството на Украйна. А той ми каза - но ето след 4 дни ще има референдум и когато чуем мнението на Кримския народ тогава ще решаваме. Този термин употреби - "кримски народ". Аз го преупредих, че никой не вярва в т.нар. референдум, а като коренен народ на Крим ние вече взехме решение  да бойкотираме референдума като нарушение на международното право. Не може да влезете с танкове на нашата територия и да си устроите референдум. Това беше разговор между двама глухи.  Той си знае своето, аз моето. Путин не е обещавал автономия на кримските татари, допълни Джемилев: Нямаше разговор за автономия, но той обещаваше да  реши всички проблеми. Каза, че знае, че кримските татари имат голяма диаспора в Турция. И, че Крим може да стане свързващ мост между Русия и Турция, на което, аз казах, че е по-скоро мост между Украйна и Турция, така че няма как да сме мост и с Русия. В общи линии обещаваше решаване на социалните проблеми и …щастие. Крим ще се върне в Украйна, убеден е Джемилев и допълва: В противен слуай ще има тържество на агресията. Ние сме против военно решение за Крим. Затова вярваме в санкциите, но те не просто трябва да бъдат ефективни, за да заставят агресора да се държи прилично. Не бива да се прекъсват, а напротив - да се увеличат докато агресорът не освободи незаконно придобитите територии. Не мисля, че има нещо по-ефективно от санкциите. Агресията не трябва да минава незабелязано. това, което става в отношенията Турция-Русия напоследък, не предизвиква възторг сред кримките татари. Имах трудни разговори с външния министър на Турция. Бях наскоро в Анкара и му казах, че не разбирам защо правят всичко това. После говорих и по турската телевизия. Казах, че ако те наричат сега Путин приятел, човекът, който причини толкова нещастие на кримскотатарския народ, то тогава какви сме ви ние?! Джемилев e убеден, че Путин се опита да разпространи политиката за "събиране на бившите съветски народи" и върху други страни от бившия СССР.

М. Джемилев: Мюсюлманите в Крим основно са татари и смятат, че Русия е окупатор

Мустафа Джемилев – бивш председател на Меджлиса (събранието на кримските татари), което властите в Крим забраниха през пролетта на тази година, е лишен от правото да влиза в Крим след анексирането на полуострова. Джемилев беше в София по покана на Полския културен институт, буквало ден преди да стане ясен лауреатът на Наградата "Сахаров" на Европейския парламент, където даде интервю за предаването "Хоризонт до обед" и разказа за забраната и водените от него дела за отмяната ѝ: Забраната беше от април 2014 година, така че стават две години и половина, като минах през всички инстанции, за да установя какъв е този орган на Руската федерация, който е издал забраната за влизане в Крим. Оказа се, че Федералната служба по миграцията, която се занимава по принцип с такива дела, не се е произнасяла. Става ясно, че службата е всъщност Федералната служба за държавна сигурност – ФСБ, а тя няма такива права, и сега делото е на последна инстанция във Върховния съд на Руската федерация. После ще подам жалба пред Европейския съд по правата на човека. Трябва да мине цялата процедура по изчерпване на казуса на федеративно ниво, а после съм сигурен, че ще спечеля делото в Европейския съд. Но  окупационните власти в Крим, предвиждайки, че мога да спечеля делото в Страсбург отвориха ново наказателно дело срещу мен с превантивна цел. Имам заповед за арест по различни обвинения – първото от които е за посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация. Тоест това, че не признавам Крим като част от Русия – това представлява посегателство със срок до 5 години затвор. Така че, даже да спечеля в Страсбург, ако вляза в Крим ще ме арестуват по новото дело. Мюсюлманите в Крим основно са кримски татари. Те са около 90 процента от всички мюсюлмани на полуострова. Те не приемат окупацията и смятат, че Русия е окупатор, който трябва да напусне нашата територия, но в същото време мюсюлманската общност провъгласи принципа на Ненасилието. Така, че мюсюлманите се борят за освобождението на Крим с Ненасилствени средства, с мирни методи. Русия просто си търси повод и ще го намери, ако има физически стълкновения. И без това Русия се чуди как да накара кримските татари да напуснат Крим. А ако има стълкновения има опасност от директно увищожаване на народа на кримските татари. Затова, независимо от всички безобразия - безчислени обиски, арести, изчезващи хора, тайни убийства - ние продължаваме да призоваваме съотечествениците ни да се въздържат от употреба на сила и от радикални действия, защото това може да доведе до сериозни загуби. Призоваваме кримските татари да не напускат Крим, защото точно това искат окупанторите. Ако се разходите с микрофон в Симферопол и питате хората дали са доволни, че сега са в състава на Руската федерация ще получите 2 отговора - или хората, които питате ще се разбягат, за да не отговарят, това ще е първия тип отговор. А другият - ще е : "Да, много се радваме, че сме част от Руската федерация". Защото да се говори, че си несъгласен с окупацията, и с това, че Крим е в състава на Русия, това вече попада под наказателен състав за посегателство спрямо териториалната цялост. Даже човек да каже, че иска да се проведе втори референдум, това ще се смята за съмнение в законността на присъединяването на Крим. Втората опорна точка на кремълските пропагандисти, която гордо огласяват на международни форуми, е че всички жители на Крим искат руски паспорти. Впрочем, без документ за самоличност, на практика не можеш да живееш изобщо. Без паспорт не можеш нито да учиш, нито да получаваш пенсията си, или да отидеш при лекар. Първо това е йезуитска политика, а после тя се използва и за пропагандна цел, като се посочва как всички били доволни от окупацията и от руските си паспорти. Запитан дали много кримски татари ли напускат полуострова, той заяви, че няма точни данни и цитира организацията Крим СОС/SOS, според която за миналата година са регистрирани 21 000 души, които са се обърнали към тази организация, за помощ да напуснат Крим. Това далеч не са всички. Може да умножим този брой по три. И поне половината от тях са кримски татари, Защото най-голям натиск се оказва именно върху тях, макар че на територията на Кримския полуостров те са едва 13%. Преди време Джемилев съобщи, че ФСБ заделя 20 милиона долара, за да наруши единството на кримските татари с помощта на ислямистки организации на полуострова. За „Хоризонт до обед“, той уточни: Това беше стара аналитична справка за обществено-политическото състояние на полуострова. В нея се казваше, че кримските татари и техният политически орган Меджлис са главната политическа сила, която може да възпрепятства стратегическите интереси на Русия в Крим. В тази справка четем за редица мерки за неутрализиране на Меджлиса. За провокиране на вътрешно разепление, за създаване на разклонения и на дублиращи организации и за отделянето на 20 милиона долара, които да бъдат използвани за това. За създаване на всякакви организации - младежки, женски, спортни, които обаче да са против Меджлиса. Всъщност не им достигаха хора за тези организации, които създаваха и затова едни и същи хора виждахме във всички тях. Например, поддържаха една организация която се казваше Крим Милет Ветан, друга "Поколение Крим". Сега "Кирим Бирлиги“.Така или иначе те сега тясно си сътрудничат с окупационните руски власти. По времето на Янукович службите за сигурност не просто бяха превзети, но в тази аналитична справка, която ви дадох като пример, се говореше и че Меджлисът на кримските татари е главната опозиционна сила срещу настоящата власт в Кремъл. И затова предлагаха мерки за неутрализиране на Меджлиса със създаване на тези клонинг организации и поддържане на определени групировки, които да се противопоставят на Меджлиса. В другите спарвки не се говореше за пари. Но това, че паралелно и ФСБ и службите на Янукович работеха срещу кримските татари беше добре известно. Джемилев остро критикува Владимир Путин, но не отрича, че руският лидер го е търсил за преговори и разказа:ли ми е повлиял. ще ви разкажа как стана. След процеса ме осъдиха на две години и поливина затвор и  Имах свиждане с майка ми и брат ми. Майка ми само плачеше и я изведоха, Брат ми ме молеше да прекратя гладната стачка. Отделни мои органи вече бяха спрели да функционират. Бях близо до края. И когато изведоха майка ми, брат ми каза, че има един последен аргумент. На стъклото, което ни разделяше, залепи картичката от Андрей Сахаров. Само няколко думи, които помня и досега. "Скъпи Мустафа, скъпи синко, направих всичко възможно, за да те освободят, но сега имам към теб една молба. Да прекратиш гладната стачка, защото вашата смърт ще е само подърък за нашите врагове." Същият ден написах заявление за спиране на гладната стачка. по-късно и неговата жена Елена Бонер идваше, оставяше лекарства. Те ми помогнаха да изляза от пораженията, които гладната стачка вече беше оставила върху организма ми. Още преди окупацията на границата на Симферопол и Бахчесарая се срещнах с представител на Руската федерация от Татнефть. Разговаряхме за сътрудничество на бинзесмени от Крим и Татарстан. И внезапно в края на срещата този представител каза, че е упълномощен да ме покани на среща с Владимир Путин. Помня съвсем точно датата - 15 февруари 2014 година. Още преди окупацията, още преди бягството на Янукович. Аз се изумих и попитах: „А за какво изобщо ще разговаряме с Путин“. „Ами за бъдещето на Крим“, каза представителя на нефтената компания. А аз попитах: „Какво отношение изобщо има вашият Путин с бъдещето на Крим?“ Отказах да приема поканата за среща с Путин в Сочи. А после започнаха и събитията.  Когато отидохме с делегация кримски бизнесмени на среща с Шаймиев в Татарстан, в Казан - точно там, ден по -късно той ми каза, че за срещата в Казан е разбрал Путин и е поискал отново да разговаряме. Пак отказах, като казах, че ще разговарям ако той изведе войските си от Крим, защото вече беше почнала окупацията. Но, ако иска да говори за някакви неща по принцип, аз няма какво да разговарям, и че първо трябва да се посъветвам с нашето ръководство. Така и направих. Говорих с украинския премиер и Яценюк каза, че е ясно защо Путин иска да разговаря с мен, но че той не вижда смисъл в това. Каза ми да решавам сам. Впрочем Шаймиев не изразяваше възхищение от това, че Крим е окупиран и ме попита "С какво мога да ви помогна?". И когато му казах: "Та, вие сте съветник на Путин, обяснете му, че прави огромна грешка и разваля отношенията между нашите страни с десетилетия напред", той тъжно се усмихна и каза - "Кажете му го сам, той чака на телефона". Качихме се на втория етаж в една стая, в която имаше само един диван, маса и телефон. И някъде около 30-40 минути разговаряхме. След този разговор често ме питаха различни неща, например - дали мисля, че Путин е нормален човек или нещо друго. И аз винаги отговарям - че не съм се виждал с него, а че разговаряхме по телефона, и че имаше глас на нормален човек. Разбира се по закона на гостоприемството започнахме официално. аз благодарих за топлия прием в Татарстан, взеха ме от летището, съвсем официално, а той пък ме уважи с думи за това, че предвождам един малък, но важен народ. После вече по същество аз казах: "Господин Президент няма да ви давам съвети, но искам да изразя гледната точка на човек от коренния народ на територията, която окупирахте и смятам, че направихте огромна грешка и че трябва веднага да изведете войските си оттам”. А той ми отговори, колко щастливи ще сме всички ние и как той ще реши всички проблеми, които Украйна за 23 години не успя, и че Русия е велика страна. Благодарих му за предложената помощ, но подчертах, че през 1944 година, Русия ни разсели, депортира и подложи на геноцид кримските татари. Казах и че, ако действително иска да направи нещо добро, първо трябва да си изнесе войската, и го посъветвах да седне на масата за преговори с ръководството на Украйна. А той ми каза - но ето след 4 дни ще има референдум и когато чуем мнението на Кримския народ тогава ще решаваме. Този термин употреби - "кримски народ". Аз го преупредих, че никой не вярва в т.нар. референдум, а като коренен народ на Крим ние вече взехме решение  да бойкотираме референдума като нарушение на международното право. Не може да влезете с танкове на нашата територия и да си устроите референдум. Това беше разговор между двама глухи.  Той си знае своето, аз моето. Путин не е обещавал автономия на кримските татари, допълни Джемилев: Нямаше разговор за автономия, но той обещаваше да  реши всички проблеми. Каза, че знае, че кримските татари имат голяма диаспора в Турция. И, че Крим може да стане свързващ мост между Русия и Турция, на което, аз казах, че е по-скоро мост между Украйна и Турция, така че няма как да сме мост и с Русия. В общи линии обещаваше решаване на социалните проблеми и …щастие. Крим ще се върне в Украйна, убеден е Джемилев и допълва: В противен слуай ще има тържество на агресията. Ние сме против военно решение за Крим. Затова вярваме в санкциите, но те не просто трябва да бъдат ефективни, за да заставят агресора да се държи прилично. Не бива да се прекъсват, а напротив - да се увеличат докато агресорът не освободи незаконно придобитите територии. Не мисля, че има нещо по-ефективно от санкциите. Агресията не трябва да минава незабелязано. това, което става в отношенията Турция-Русия напоследък, не предизвиква възторг сред кримките татари. Имах трудни разговори с външния министър на Турция. Бях наскоро в Анкара и му казах, че не разбирам защо правят всичко това. После говорих и по турската телевизия. Казах, че ако те наричат сега Путин приятел, човекът, който причини толкова нещастие на кримскотатарския народ, то тогава какви сме ви ние?! Джемилев e убеден, че Путин се опита да разпространи политиката за "събиране на бившите съветски народи" и върху други страни от бившия СССР.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Русия реагира бурно след мача на Европейското първенство по футбол в навечерието на националния си празник

Мачът между националните отбори на Русия и Великобритания се превърна в истинско отражение на сложните отношения между Москва и Лондон през последните години, което придаде в известна степен и политически характер на двубоя. Политици и водещи фигури във външната политика в Москва реагираха бурно на отбелязания от руския отбор гол в последния възможен момент от мача. Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова написа във Фейсбук „ураааа“, докато председателят на парламентарната комисия по външна политика Алексей Пушков нарече случилото се „чудо“, а неговият колега, председателят на външната комисия във федералното събрание на Русия Константин Косачов, определи гола на тима на страната му като възможност, при която сънародниците му са показали в действителност какво могат, когато се мобилизират.  Днес в Русия се отбелязва и 26-та годишнина от обявяването на декларацията за независимост, отворила пътя и към излизането й от състава на бившия Съветски съюз. Тази дата не оставя равнодушен никого както сред политиците, така и сред анализаторите в Москва. За руските комунисти тази дата и събитието, свързано с независимостта на Русия и ролята на първия демократично избран президент Борис Елцин, не е донесла нищо позитивно, а напротив дори е способствала за разпадането на бившия Съветски съюз. Генадий Зюганов дори предложи националният празник на Русия да бъде преместен на 28 юли, когато Русия приема християнството, идея която бе отхвърлена от Кремъл. Според политическите наблюдатели обаче именно 12 юни е денят, в който е бил възстановен руският суверенитет и държавност. Социолози от центъра „Левада“ извършиха допитване сред 1600 души как се отнасят към този празник. Според данните, се оказва, че 44% от анкетираните и досега са убедени, че той се нарича „Ден на независимостта на Русия“, а само 38% знаят, че това е „Денят на Русия“. Една пета от допитаните са се затруднили да отговорят в какво се е превърнала за тях независимостта. Въпреки това, Денят на Русия си остава празник и неработен ден в страната. Според допитването 14% от работещите руснаци ще прекарат 12 юни у дома, в семеен кръг, а 11% – на вилата или на село. Също толкова възнамеряват да работят на националния празник на страната им. Всеки десети е планирал пътуване сред природата на излет. За 9% Денят на Русия не се отличава с нищо от обикновената събота или неделя, също толкова граждани искат да го използват просто за „почивка“. На 12 юни 5% планират разходки из града или в парка и по-далечни пътешествия, а 2% желаят просто да се наспят. 11% от участвалите в допитването нямат конкретни планове за деня.

НАТО увеличава присъствието си в Черноморския регион, създава се румънско-българска бригада

НАТО ще изгради многонационална бригада в Румъния, в която България ще участва с до 400 войници на ротационен принцип. Това стана ясно от думите на генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. На въпрос за това какво повече може да се очаква за България и Румъния, Столтенберг обясни, че това са подходящи решения, взети на базата на военните анализи. Баланс на южния фланг Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4443426. Баланс на южния фланг Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4443426/ Баланс на южния фланг Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4443426/ Баланс на южния фланг За инициатива в Черноморския регион генералният секретар на НАТО обясни, че вече има по-сериозно присъствие под формата на въздушно патрулиране и радарите АУАКС в Турция, както и бригадата на Румъния и България. Повече тренировки ще има в този район. До октомври обаче военните планират да дадат съвет как присъствието на НАТО ще се случи не само на сушата но и по вода и въздух. „Някои от страните изразиха нуждата от подобно нещо“, каза Йенс Столтенберг, без да уточни дали това са били Турция, Румъния или България. „НАТО по-рано вече усили своето присъствие в Черноморския регион и в югоизточната част на алианса. Включително е усилено въздушното патрулиране и са взети мерки в подкрепа на Турция, по-конкретно, разполагането там на елементи на ПРО на НАТО и самолети-радари АУАКС“, заяви Столтенберг, цитиран от световните медии. Той посочи и готовността на НАТО за командване на щита, чийто елементи са американските кораби "Испания", радарите в Турция и система за прихващане в Румъния. Тази система не представлява заплаха за Русия, каза Столтенберг. Той посочи и нуждата от диалог с Москва, което ще стане на среща на съвета НАТО - Русия следващата седмица. Подсилване на източния фланг Лидерите на НАТО взеха решение за изпращането на 4 батальона край границите с Русия и потвърдиха готовността си да повишат разходите за отбрана до 2% от БВП. Четирите батальона на НАТО ще останат в Полша и Прибалтика толкова дълго, колкото е необходимо, отбеляза генералният секретар на алианса. „Това е отворено споразумение. То ще продължи толкова, колкото е необходимо. Ние нямаме някаква конкретна дата, когато то ще приключи“, каза той и уточни, че по-рано на източния фланг не е имало такова присъствие. „Това е нова реалност за нас“, каза Столтенберг. Решението е било взето въз основа на военен анализ след събитията в Украйна. Столтенберг посочи, че по-рано никой в НАТО не е мислил за подобно нещо. „Това са отбранителни действия, правопропорционална на руските“, добави той. Столтенберг обяви, че НАТО е взело решение кои нации ще ръководят многонационалните батальони в Източна Европа. За Латвия ще отговаря Канада, за Литва – Германия, за Естония – Великобритания, а за Полша – САЩ. НАТО ще избягва инцидентите с Русия Той подчерта, че НАТО трябва да направи всичко, за да избегне неразбирането и инцидентите с Русия. „Русия не трябва да бъде изолирана. Освен това, във връзка с увеличаването на военната активност в Европа и край нейните граници ние сме заинтересовани в съгласуването на правилата за взаимодействие с нея. Ние ще направим всичко необходимо, за да избегнем неразбиране и инциденти“, каза Столтенберг. Генералният секретар на алианса напомни, че Русия е най-големият съсед на НАТО и играе важна роля в света. „Ние не желаем конфронтация. Усилвайки сдържането и отбраната, ние продължаваме да търсим конструктивен диалог с Русия“, заяви Столтенберг. На 13 юли по време на заседанието на Съвета Русия-НАТО /СРН/ алиансът ще информира Москва за резултатите от срещата във Варшава. “Съветът Русия-НАТО е важен инструмент за управлението на нашите отношения в тази сложна обстановка в сферата на сигурността. Ще свикам ново заседание на Съвета идващата сряда, за да информираме Русия за взетите от нас решения“, каза генералният секретар. Столтенберг също така обяви, че системата за противоракетна отбрана /ПРО/ на НАТО се намира на базово оперативно равнище на готовност.

Григорий Явлински: Русия все още не може да организира честни и справедливи избори, защото няма независим съд

Днес в Русия е ден за размисъл преди утрешните парламентарни избори. Те ще бъдат седмите след разпадането на СССР и възстановяването на Русия като самостоятелна държава преди 25 години.  В момента в Русия няма демокрация, заяви лидерът на опозицията Григорий Явлински, според когото ако няма фалшификации от страна на управляващите, представляваната от него партия "Яблоко" може да влезе в новата Дума и дори да има собствена парламентарна група.  Според най-разпознаваемия руски опозиционен политик много от гражданите на Русия към днешна дата не вярват в резултатите от предстоящите в неделя парламентарни избори.  Всички гласоподаватели обаче трябва да участват в тях, посочи Явлински, защото алтернативата е насилие и беззаконие, а в Русия това е много опасно, защото може само да доведе до рязко влошаване на ситуацията. Затова смяната на властта, на правителството и на президента, обясни пред "Хоризонт"  Григорий Явлински, трябва да става по законен начин и задължително мирно: Русия все още не може да организира открити, честни и справедливи избори, защото няма независим съд, няма еднакъв закон за всички, както и неприкосновена частна собственост, а тук следователно няма и независимо финансиране. А без това честни избори не може да има. В Русия се провеждат избори само от 25 години - на нея ще ѝ бъдат необходими още много да постигне реализирането на честни и открити избори. Нашите прогнози сочат, че "Яблоко" може да получи между 7 и 10 %, обясни още Явлински, според когото  днес в Русия няма демокрация: В Русия няма демокрация! Руската демокрация днес не изглежда никак, защото нея просто я няма! По-лошо  -  дори днес системата, която съществува в Русия, представлява много сериозна авторитарна система, която има признаци за развитие в шовинистична и криминална система.

Търговските войни на Русия

 През последните две-три години Русия воюва активно. Тук добре се вписват Студената война срещу Запада и двете горещи войни - необявената в Източна Украйна и продължаващата в Сирия, както и няколко търговски войни. Критикувайки западните държави за наложените санкции против Руската федерация, Москва на свой ред използва ембаргото като икономическо оръжие. В Кремъл явно са убедени в ефикасността на забраната за внос и явно недооценяват дълготрайните вреди за имиджа на страната като надежден и предсказуем търговски партньор. Защо плодовете и зеленчуците? Най-пресният пример е с руския износ на пшеница за Египет, който миналата година стана най-важният за Русия чуждестранен пазар за зърно. Въпреки международните стандарти, които допускат 0,05 процента съдържание на мораво рогче, Египет изведнъж въведе изискването за нулево съдържание на този вид паразитна гъбичка в пшеницата. Отговорът на фирмите от Франция и другите традиционни страни, износителки на това, на практика неизпълнимо, условие беше прекъсване на участието в търговете в Египет. Русия реагира на държавно ниво: след като египетските власти отказаха доставката на руска пшеница - поради горната причина - Руската федерация временно забрани вноса на египетски плодове и зеленчуци. На 19 септември надзорния орган за селскостопанска продукция Росссельхознадзор обяви мярката, като се позова на "систематичните нарушения на международните и руските фитосанитарни изисквания от египетска страна". Два дни по-късно Египет се отказа от изискването си за нулево съдържание на мораво рогче в пшеницата, а още няколко дни по-късно голяма египетска делегация пристигна в Москва с настояването за отмяна на ембаргото за египетски плодове и зеленчуци. Още същия ден мярката падна (без картофите). Успехът на житната блиц-война с Египет накара руските власти да вярват, че силовите методи постигат бързи резултати. Война и срещу Турция В Санкт Петербург президентите Путин и Ердоган заровиха томахавките Ако в случая с Египет Москва само искаше да разруши възникналата външноикономическа бариера, то в случая с Турция си беше поставила две много по-мащабни задачи. От една страна това беше един вид външнополитическа наказателна операция, или отмъщение за сваления руски самолет от турските ВВС, а от друга - протекционистка кампания за защита на собствените производители от турските конкуренти и подкрепа за туризма в Сочи и Крим. Русия удържа победа и в тази война. За това свидетелства голямата макроикономическа вреда, нанесена на турския туризъм. В самата Руска федерация пострадаха туроператорите и руските туристи. В края на краищата турският президент Ердоган бе принуден да се извини. А по всичко личи, че на 9 август в Санкт Петербург той "сключи мир" с руския президент Путин. И след това обаче Русия не прекрати икономическите си атаки - Москва не отмени ембаргото за внос на турски плодове и зеленчуци, а само обеща да го стори в недалечно бъдеще. Окопната война с ЕС Най-продължителната и мащабна война Русия води обаче срещу ЕС. И тук не става въпрос само за отговор на икономическите санкции на Запада. Главните цели на тази война са протекционистки: Москва се опитва да предпази максимално руското селско стопанство от европейската конкуренция. И тази кампания започна много преди президентът Путин да подпише указа от 6 август 2014 година за забрана на вноса на хранителни продукти от ЕС и редица други европейски страни. Унищожаване на сирене, нелегален внос от ЕС На 1 юли 2013 година Росссельхознадзор ограничи вноса от ЕС на картофи за посев и продоволствие. Както виждаме сега, в списъка се добавят и картофите от Египет. От 21 януари 2014 година бе забранен вносът на живи свине и свинско месо от ЕС, а от 1 август 2014 година също и вносът на ябълки от Полша. В този смисъл поетапното капсулиране на руския пазар за европейската селскостопанска продукция, което е в нарушение на правилата на Световната търговска организация, вече беше в пълен ход, когато икономическите санкции на Брюксел дадоха повод на Москва да въведе широкомащабното продоволствено ембарго. В резултат на това вече над две години Русия и ЕС са в състояние на продължителна окопна търговска война. От нея в Русия печелят производителите, а страдат потребителите, които получават продукти с ниско качество на завишени цени. В страните от ЕС загуби понесоха на първо време свинефермите, млекопреработвателните предприятия и градинарите, които обаче получиха частични компенсации от Брюксел. Повечето селскостопански производители от ЕС се пренасочиха към други пазари или намалиха производството си, но тази война не оказва макроикономическо влияние върху Европа. Наред е Беларус   Москва, която вече е привикнала да използва силови методи при решаването на бизнес-въпросите, не се колебае да води и търговски войни със страните от Евразийския икономически съюз. Официално Русия не води търговска война с Беларус, но интервенира с партизански методи и на беларуския фронт. Във всеки случай на 20 септември президентът на Беларус Александър Лукашенко обвини Русия, и в частност Росссельхознадзор, че блокира някои беларуски стоки в интерес на руските олигарси. Два дни по-късно Росссельхознадзор излезе с изявление за "несъстоятелните оплаквания" от беларуска страна. Но този тон, по правило, е признак за разрастваща се търговска война.

Сергей Лавров: Русия не иска да води война със САЩ

  Русия няма намерение да изостря отношенията със САЩ и никога не е нарушавала споразуменията, гарантиращи глобалния стратегически баланс по сигурността. „Запознати сме с изказвания на американски военни, че войната с Русия е неизбежна, но войната никога не ни е влизала в намеренията“, каза Лавров в интервю за Си Ен Ен, съобщава БГНЕС. Той обърна внимание върху засилването на военното присъствие на САЩ в страните от Източна Европа, на придвижване на изток на военни инфраструктури на НАТО, на преоборудването на американски бомбардировачи, които сега могат да изстрелват в непосредствена близост до руските граници по-съвременни и точни атомни бомби. За разлика от американците Русия не придвижва свое оръжие на своята територия“, подчерта Лавров. Руският външен министър обърна внимание на това, че страната му никога не се е опитвала да излезе от споразуменията, които служат за „крайъгълен камък за поддържането на стратегическата стабилност“. Като пример той посочи договора за противоракетна отбрана, който е бил развален от американците. По думите му, като обяснение за тази стъпка бившият вече президент Джордж Буш е заявил тогава, че руснаците и американците вече не са врагове и президентът Владимир Путин е свободен да предприема в отговор каквито и да е било предохранителни мерки и контрамерки. „За съжаление проектът за противоракетен щит стана най-разрушителният за глобалната стабилност“, каза Лавров. „Плановете за създаване на европейски и азиатски сегменти от ПРО ни карат да бъдем дълбоко обезпокоени, тъй като това е явен опит за постигане на едностранно предимство. Що се отнася до споразумението за утилизация на плутоний, то аз се надявам, че всички са наясно, че САЩ не изпълниха своите договорни ангажименти. Вземайки решение за промяна на метода на утилизация на плутония, който бе описан в договора с Русия, те направиха документа недействителен. САЩ не съумяха да изпълнят своите задължения, а ние ги изпълнихме и продължаваме да ги изпълняваме“, каза Лавров. Що се отнася до сътрудничеството между Русия и САЩ по въпросите за ядрените изследвания и атомната енергетика, Лавров припомни, че „скоро след украинската криза американското министерство на енергетиката официално е предупредило Русия, че при създалите се условия изцяло прекратява сътрудничеството по това споразумение. Лавров заяви, че съжалява за случващото се сега в отношенията между Русия и САЩ. „Мисля, че си имаме достатъчно проблеми“, каза той и отбеляза, че дневния ред на политиците не бива да се отразява на отношенията между хората. По думите му, усложняване на отношенията между Русия и САЩ „е започнало много преди Украйна и много преди Сирия“. Той припомни за „закона Магнитски“, приет от САЩ /санкциониращ руски лица, замесени в смъртта на юриста Сергей Магнитски, който бе разкрил злоупотреби на чиновници с държавни средства /, както и ситуацията с Едуард Сноудън, който се оказа на руска земя, когато летеше не за Русия, а за една от латиноамериканските страни. Лавров обясни действията на руските власти с това, че „не са могли да оставят Сноудън на борда на самолета“ и затова са му дали своего рода убежище. „Това беше оправдано“, каза той. Тогава американският президент отмени визитата си в Русия. „Това беше нервна реакция“, каза Лавров. „Това, че се чувстваме обидени, а не оценяваме истинските мащаби на случващото се, понякога ни поставя в много неизгодно положение“, коментира той. 

Путин: Русия не е срещу САЩ, а е против взимането на едностранни решения

САЩ представят Русия като враг, за да отвлекат вниманието от вътрешните си проблеми. Това заяви руският президент Владимир Путин в Индия след срещата на върха на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), предаде ТАСС, цитирана от бТВ. "САЩ имат много проблеми. В такива условия мнозина прибягват към проверената система за отвличане на вниманието на избирателите от собствените проблеми. Смятам, че сега точно това наблюдаваме. Целта е нацията да се обедини в борбата с врага. Образът врага в лицето на Иран и иранската ядрена заплаха изглежда не беше особено ефективен, с Русия е по-интересно. Според мен тази карта сега активно се разиграва", каза Путин. Той изрази надежда, че след изборите в САЩ отношенията между двете суперсили ще бъдат възстановени. Русия не възнамерява да влияе върху хода на предизборната кампания в САЩ, тъй като не знае каква линия ще избере един или друг кандидат след победата си, заяви Путин в отговор на обвиненията на Вашингтон, че Москва се опитва да се меси в предизборната кампания на страната на кандидата на републиканците Доналд Тръмп. "Мислите, че отношенията ни със САЩ се промениха заради Сирия ли? Не, не заради Сирия, а заради опита на една страна да наложи собствените си решения на целия свят", подчерта Владимир Путин. Той подчерта, че Русия "не е против тази страна, а против вземането на едностранни решения, които не са обмислени докрай и не вземат предвид историческите и културни особености на една или друга страна, дори ако в тази страна има конфликти и противоречия". Путин заяви, че Ирак и Либия никога не са били центрове на тероризъм, а са се превърнали в негов развъдник след ликвидирането на държавните им структури, което е довело и до масови бежански потоци. Наложените на Русия санкции заради действията й в Сирия или Украйна "нямат за цел да решат нещо, а да спрат укрепването на Русия като пълноценен участник в международната дейност. Ако не беше Украйна, щеше да се измисли нещо друго. Целта е просто да се изработи политика на сдържане на Русия. Тази цел няма да бъде постигната", заяви Путин. На молба за коментар на изявлението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, че САЩ ще реагират подобаващо на хакерските атаки на Русия, които ТАСС представя като заплаха за американски кибератаки, Путин заяви, че Байдън не е казал нищо, което вече да не е известно. "От нашите американски приятели може да се очаква всичко, което им е угодно. Но какво толкова ново е казал той (Байдън)? Нима не знаем, че официалните органи на САЩ следят и подслушват всички? Тези действия на САЩ отдавна са всеизвестни, отдавна не са тайна за никого. САЩ следят не само потенциалните си противници, а и съюзниците си, дори и най-близките. За колко скандали с подслушване на лидери на страни съюзници на САЩ знаем? Така че Русия не е някакво изключение, ние винаги сме били цел на такива атаки. Това вече си го знаем", заяви Путин.  

Дмитрий Куликов: Коя е истината? На Обама, че е разгромил Русия или на Клинтън, че тя прави в САЩ каквото си иска

България винаги е интересна за обикновените граждани на Русия, ако съдим по това колко много купуват имоти и прекарват голяма част от времето си в нея. Специалистите – политолози, историци и икономисти също много добре познават ситуацията. Наскоро имахме едно предаване, където се обсъждаше България и предстоящите избори. Имаше много специалисти, които много добре са запознати със ситуацията във вашата страна. България традиционно е интересна за руснаците. Много неща ни свързват. Дори в историята на нашите взаимоотношения има различни моменти, а когато има различни моменти, интересът е по-голям. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ руският политолог и журналист Дмитрий Куликов, според когото настоящият етап от взаимоотношенията е „много сложен“. Той е категоричен, че твърденията за липса на свобода на словото в Русия категорично са неверни: Предлагам да се сравни това с демократичните страни в Европа. Ние, да речем, имаме радиостанция „Ехото на Москва“, която има огромна аудитория. Финансирана е от „Газпром“ и там няма да чуете нито една добра дума за руската власт. Каквото и да прави руската власт, за тази станция всичко е лошо. Има телевизионен канал „Дъжд“, има много печатни издания, интернетът е свободен за всички. Аз работя в държавното радио повече от година и никой досега не ми е казал какво трябва да обсъждам. Често ми е трудно да намирам гости за своите предавания, защото на журналистите, шефовете на редакциите на различни агенции или западни ТВ канали, които работят в Москва, им е забранено да стъпват в такива предавания в Русия. Те не поясняват детайлно, но смятат, че ако участват в нашите предавания ще укрепват, едва ли не, нашата пропаганда. Ние искаме повече такива хора да идват, но на тях им е забранено. Политологът предрече изборна победа за Хилари Клинтън в САЩ, „макар че историческата истина е на страната на Тръмп“: Тръмп казва, че Америка трябва да си гледа нейните неща, а не да решава световните проблеми - самата Америка ги има много. Ако това гледище победи, мисля, че за целия свят ще е по-добре. А госпожа  Клинтън казва, че „Америка няма проблем“, въобще „никакви проблеми не съществуват за нея“, тя е „образец за целия свят“  и това е „последната надежда на човечеството“. Това са цитати! Тя така всъщност се е изразявала. И мисля, че това е голяма заблуда. На въпрос дали затова руснаците са хакнали пощата на госпожа Клинтън и на Демократическата партия политологът отговори иронично: Това бе съобщението на Демократическата партия на Щатите, но няма никакво доказателство. Изобщо проблемът е с логиката. Да речем, излиза президентът Обама и казва: "Русия е изолирана. Ние изцяло сме разкъсали руската икономика. Още малко и в Русия целият народ ще се надигне и ще катурне властта". Тоест Русия е една слаба регионална държава. Излиза обаче Клинтън и казва: "Русия се набърква във вътрешните работи на Америка“, „Тръмп е марионетка на Путин“, „Русия си прави каквото си иска в Близкия изток". И ние започваме да питаме тогава коя е истината - на Обама, когато той всъщност е разгромил Русия, или когато говори Клинтън, че  Русия си прави в Америка каквото си иска, дори си назначава кандидат за президент и влияе практически върху цяла Европа. Мисля, че нито едното, нито другото.

Д. Куликов: Коя е истината? На Обама, че е разгромил Русия или на Клинтън, че Кремъл прави в САЩ каквото си иска?

България винаги е интересна за обикновените граждани на Русия, ако съдим по това колко много купуват имоти и прекарват голяма част от времето си в нея. Специалистите – политолози, историци и икономисти също много добре познават ситуацията. Наскоро имахме едно предаване, където се обсъждаше България и предстоящите избори. Имаше много специалисти, които много добре са запознати със ситуацията във вашата страна. България традиционно е интересна за руснаците. Много неща ни свързват. Дори в историята на нашите взаимоотношения има различни моменти, а когато има различни моменти, интересът е по-голям. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ руският политолог и журналист Дмитрий Куликов, според когото настоящият етап от взаимоотношенията е „много сложен“. Той е категоричен, че твърденията за липса на свобода на словото в Русия категорично са неверни: Предлагам да се сравни това с демократичните страни в Европа. Ние, да речем, имаме радиостанция „Ехото на Москва“, която има огромна аудитория. Финансирана е от „Газпром“ и там няма да чуете нито една добра дума за руската власт. Каквото и да прави руската власт, за тази станция всичко е лошо. Има телевизионен канал „Дъжд“, има много печатни издания, интернетът е свободен за всички. Аз работя в държавното радио повече от година и никой досега не ми е казал какво трябва да обсъждам. Често ми е трудно да намирам гости за своите предавания, защото на журналистите, шефовете на редакциите на различни агенции или западни ТВ канали, които работят в Москва, им е забранено да стъпват в такива предавания в Русия. Те не поясняват детайлно, но смятат, че ако участват в нашите предавания ще укрепват, едва ли не, нашата пропаганда. Ние искаме повече такива хора да идват, но на тях им е забранено. Политологът предрече изборна победа за Хилари Клинтън в САЩ, „макар че историческата истина е на страната на Тръмп“: Тръмп казва, че Америка трябва да си гледа нейните неща, а не да решава световните проблеми - самата Америка ги има много. Ако това гледище победи, мисля, че за целия свят ще е по-добре. А госпожа  Клинтън казва, че „Америка няма проблем“, въобще „никакви проблеми не съществуват за нея“, тя е „образец за целия свят“  и това е „последната надежда на човечеството“. Това са цитати! Тя така всъщност се е изразявала. И мисля, че това е голяма заблуда. На въпрос дали затова руснаците са хакнали пощата на госпожа Клинтън и на Демократическата партия политологът отговори иронично: Това бе съобщението на Демократическата партия на Щатите, но няма никакво доказателство. Изобщо проблемът е с логиката. Да речем, излиза президентът Обама и казва: "Русия е изолирана. Ние изцяло сме разкъсали руската икономика. Още малко и в Русия целият народ ще се надигне и ще катурне властта". Тоест Русия е една слаба регионална държава. Излиза обаче Клинтън и казва: "Русия се набърква във вътрешните работи на Америка“, „Тръмп е марионетка на Путин“, „Русия си прави каквото си иска в Близкия изток". И ние започваме да питаме тогава коя е истината - на Обама, когато той всъщност е разгромил Русия, или когато говори Клинтън, че  Русия си прави в Америка каквото си иска, дори си назначава кандидат за президент и влияе практически върху цяла Европа. Мисля, че нито едното, нито другото.

Дано София не заприлича на Хавана преди Кастро

 Наближава 7 ноември - деня, в който отбелязваме събитието, дало повод на Джон Рид да напише "Десет дни, които разтърсиха света". Има основателен въпрос. Как е възможно една 300-летна империя с воински традиции, със строго подреден аристократичен ред да стане лесна плячка на малобройна, както казват днес, болшевишка партия. Има едни обяснения днес, че германците чрез Ленин подкупили Русия и така победила Октомврийската революция. Това е като приказките, че през Септемврийското въстание селяните ни са получавали пряко три милиардна субсидия от Коминтерна, за да го направят. Аз не мога да си представя как може да пламне такъв пожар, само защото германците са дали пари на брата на Ленин и на подстрекателите. Става дума за нещо много важно, което мисля че съвременно звучи. Една империя, в която офицерите поливаха с шампанско циганските певачки, а в същото време един универсално надарен народ тънеше в невежество, не може да бъде разрушена с германски пари, каквито и да са те. Това много ми напомня на съвременното ни състояние днес. Всичките тези пищни тържества от уискито до напудрените конференции, подминават един основен въпрос - че все пак има едно угнетено население, чиято бедност може да породи ненавист, е способно да генерира насилие. Понякога, както във всички световни революции, може да стигне до по-големи жестокости от тези, от които е била предизвикана революцията. Мисля си: дано София не заприлича на Хавана преди Кастро, където има казина, деликатеси, милионери, плажове. И след това един незначителен по брой отряд праща всичко по дяволите. Проблемът е световен - рано или късно, след като нямат пари за партии, пропаганда и вестници, угнетените се вдигат. Това в историята като хронология става приблизително през 300 години. Днес Октомврийската революция е едно от най-почитаните и най-заклеймяваните събития в историята на Русия. Дори във Франция, когато умря самият Де Гол, написаха: "Умря най-обичаният и най-мразеният човек във Франция". Никой не може да отрече революцията в Русия като събитие, с което се скъсва с царския режим, независимо от това какви жестокости са осъществени по негово време. Едно е ясно - че царска Русия нямаше същия авторитет, който имаше авторитарна Русия при Сталин и преди това при Ленин. Отначало този експеримент, при който дърводелци и обущари стават значими личности в световната история, е един алтернативен вариант на уморените и лъскавите професионални политици. Затова една значителна част от световната интелигенция поздрави това събитие в Русия - защото очакваше, че от него ще излезе един нов вид управление. За жалост това не се получи, което съвсем не означава, че експериментите са пропаднали завинаги. Всъщност, в Русия и Декабристкото движение, и Октомврийската революция са дело на интелигенцията. Но декабристите са аристократи, това е друг подход към управлението на Русия. Докато при Октомврийската революция една значителна част от интелигенцията се изплаши от този гняв, взрив и насилие и това даде възможност на много амбициозни хора като сърфисти да се качат на вълната на народния гняв. Както винаги в историята - една идея, започнала прекрасно, след това се изражда. Така беше след английската революция, така беше след френската революция. До голяма степен и след освобождението на България не дойдоха хъшовете, дойдоха част от тях, станали вече търгаши, а не хъшове. Има обаче един феномен - величието на руснаците, който още не е разбран. До ден днешен в Русия се пеят т.нар. "блатные" песни, песните на дворянството, което не одобрява революцията, което бяга от Русия. Днешните потомци на тези дворяни пък, където и да са по света, в мнозинството си тачат родината си и й помагат. Това наистина е величието на един народ. Като мистика, като психология, като принадлежност. Много хора между двете войни си отиваха и се връщаха в Русия, знаейки, че ги чака ако не разстрел, то лагер - това, което другите нации, включително и ние, не биха предприели като саможертва да останат в принадлежността си към баба, към майка и коляно, към народ. нека си спомним, че генерал Деникин отказва да награждава офицери в гражданската война, защото са избивали руснаци, както отказва да се срещне и с ген. Андрей Власов, защото, макар и страдащ от съветската власт, той не уважава предателя. Затова днес трябва да разберем, че едно събитие не може само да се слави или само да се заклеймява. То трябва да бъде обяснено. Една империя рухва поради своята слабост, но се възстановява едно национално величие, което независимо през какви перипетии минава, дори и днес буди респект. Дори тогава, когато не го приемаш като алтернатива.

Хибридна война по време на студен мир

На ротационен принцип и по настояване на Полша, Литва, Латвия и Естония, НАТО изпраща безсрочно 4 пехотни батальона на източния фланг на алианса като допълнителна гаранция срещу евентуална руска агресия. „Няма съмнение, че ние отговаряме на действията на Русия в Украйна, защото преди незаконната анексия на Крим никой не говореше за подобно военно присъствие“ – аргументира се генералният секретар Йенс Столтенберг. България не е искала допълнителни сухопътни войски, потвърди министърът на отбраната Николай Ненчев пред БНР. Без съмнение обаче България е плацдарм на развихрилата се след украинската криза хибридна война. Около това мнение се обединиха участниците в международна кръгла маса в София, организирана от Европейския съвет за външна политика. Макар нов термин, хибридната война е позната още от древната история. Още римляните са използвали нейните методи в битката за Картаген, а по време на Първата световна война Германският райх тайно е подкрепял… Ленин. Под хибридна война политиците и военните стратези разбират преследването на стратегически цели чрез открити и секретни операции, дипломатически натиск и икономическа принуда, дезинформация и кибер атаки, а пример за това са както спирането на газови доставки, така и финансирането на пропагандни медии. „Хибридната война ще е темата на бъдещето“ – твърди високопоставен натовски генерал, пожелал анонимност в навечерието на срещата на върха във Варшава през юли. Анексирането на Крим и нарушаването на международни споразумения от страна на Русия предизвика налагане на санкции срещу Москва, последвани от руски контрасанкции и засилваща се антизападна пропаганда. Днес сме свидетели на втвърдяването на тона между Русия и Запада. От трибуната на ЕП българският президент в безпрецедентно остра реч предупреди, че Русия цели да дестабилизира ЕС, и посочи, че украинската криза е сложила началото на един период на „студен мир”. Годините на „студената война” пък се помнят със силно пропагандната окраска в медиите от двете страни на желязната завеса. По думите на българския външен министър Даниел Митов тези времена са на път да се завърнат: Отглеждането на информационни ГМО-та и посаждането им в съзнанието на хората е част от новите средства на стария конфликт между Изтока и Запада, а ЦИЕ се превръща в арена на този конфликт. Русия през цялото време ни казва, че няма да позволи да бъде цивилизационно колонизирана от Запада. Докато не изясним този въпрос и къде е границата между нас, не мисля, че можем да рационализираме отношенията си пълноценно – смята българският външен министър. – Проблемите пред Европа често изпреварват нейната готовност да се справи с тях. Свидетели сме на маршируващия популизъм на националистическите партии. А т.нар. Brexit е червена лампа, която сигнализира за нарастващото недоволство в рамките на ЕС. За това Европа повече от всякога има нужда от спешни, но общи решения. Европа трябва да утвърди правилните, а не популярните решения. Със сигурност грешно решение би било, ако ЕС под каквато и да е форма реши да отговори на антизападното говорене на Русия с ответен пропаганден тон. ЕС е ценностна общност и такава реакция не би й прилягала. За отношенията между ЕС и Русия социологът Кънчо Стойчев обаче има друга рецепта: Колкото повече притискаме Русия – било то пропагандно или по друг начин – толкова повече укрепваме властта на Путин. Нашият проблем въобще не е руският народ, нашият проблем безспорно е Путин. По последни социологически данни от Русия все още 25% от руснаците считат, че съдбата и бъдещето на Русия са свързани с Европа. Ние трябва да се хванем за тези 25% и да измерваме ефективността си с увеличаването на този дял. Това е възможно, но със сигурност няма да стане с конфронтация. И докато участниците в дискусията обсъждаха инструментите на хибридната война, журналистът Иван Бедров смята, че в областта на медиите става дума за обикновена и целенасочена дезинформация. Причините за растящото влияние на тези „откровени лъжи“ по думите на журналиста са и в това, че с навлизането на интернет и социалните медии в нашето ежедневие публиката става все по-уязвима. Крайният продукт, който получава публиката, и то в утвърдени медии, са международни новини, изцяло съставени от дезинформационни единици от социалните мрежи. Голям проблем на днешните медии, които до голяма степен са зависими от социалните мрежи, е че те не могат да достигнат подобно разпространение, каквото лъжата. Ресурсите в българските медии, както и по цял свят, стават все по-малко. Но в България проблемът е изключително изострен. Първото място, където се съкращават разходи, са отделите за международна политика. Резултатът е, че българската публика е лишена от международни новини, а парадоксът е, че успоредно с този процес расте интересът на публиката към такова съдържание. Това, което може да промени картината, не е пропаганда срещу пропаганда. Това е неефективно, да не кажа и глупаво, още повече не ни прилича – ние нали не искаме да сме такива? Решението е в предоставянето на достатъчно количество вярна и достъпна информация на българските медии. Но за съжаление огромната част от медиите нямат пари, за да плащат за съдържание.

Владимир Путин: Европа остава основен партньор на Русия

Европа остава основен партньор на Русия, обяви президентът на страната Владимир Путин по време участието си на провеждащия се в Санкт Петербург икономически форум. България има желание да изгради търговски дом в северната столица на Русия, стана ясно след разговорите между министъра на икономиката Божидар Лукарски и заместник-министъра на икономиката на Русия Алексей Ткачов. Владимир Путин очерта новите икономически реалности, в които се намира страната му, и проблемите свързани с това. Пред участниците в икономическия форума той посочи, че отношенията на Русия с Европа са важни, и че ЕС остава основен партньор за Москва, подчертавайки следното: Русия не беше инициаторът на днешния колапс, на объркването и проблемите, както и на въвеждането на санкции. Всички наши действия бяха и си остават изключително ответни. Все пак ние не сме злопаметни и сме готови да подадем ръка на нашите европейски партньори. Това обаче безусловно не може да бъде "игра на една врата".Пред Санктпетербургския форум Путин идеята си за проекта „Голяма  Евразия“ в които освен Евразийския икономически съюз, влизат страните от ОНД, а интерес проявяват още Индия, Китай и Иран. Владимир Путин участва в един панел заедно с италианският премиер Матео Ренци и казахстанския президент Нурсултан Назарбаев.  Висока оценка на форума в Санкт Петербург даде пред БНР министърът на икономиката ни Божидар Лукарски, които проведе редица двустранни срещи. Според него отношенията между Москва и Брюксел се развиват в посока на сближаване на икономиките, коментира още той. Усеща се разведряване на отношенията между ЕС и Русия в икономически план. Ето как министър Лукарски коментира намеренията за развитие на отношенията с останалите региони в Русия и насърчаването на контактите между българските и руските малки и средни предприятия:Всъщност, и ако трябва да бъда откровен, разбира се, не бих казал, че това е някаква огромна новина, но напредъкът, който сме си поставили за цел с руската страна, е развитие на регионалните взаимоотношения в икономически план и на регионалното коопериране, защото до този момент България на институционално ниво има подписано споразумение и взаимоотношения единствено с Централния федерален район, т.е. Москва, а нашата идея е развитието на регионалните взаимоотношения, както и кооперирането между малките и средни предприятия в България и малките и средни предприятия в Русия.Министър Лукарски предложи да бъде създаден български търговски дом в Санкт Петербург, както и да се открие български логистичен център на площадката на най-големия продоволствен център в Русия. На срещата с Алексей Лихачов, първи заместник-министър на икономическото развитие бяха обсъдени и възможностите за увеличаване на руските инвестиции в България. През първото тримесечие на 2016 г. инвестициите възлизат на 15,5 млн. евро, като Руската федерация е на едва 8 място по преки чужди инвестиции в България за периода. Беше повдигнат и въпросът за сътрудничеството между малките и средните предприятия на двете държави. "Малките и средните предприятия играят важна роля за развитието икономическите отношения на двете държави, подкрепяме двустранното сътрудничество между тях", подчерта още Божидар Лукарски.

Ал. Перенджиев: Разполагането на батальони до границите на Русия е с нападателен характер

На срещата на високо равнище във Варшава на 8-ми и 9-и юли ще бъде взето решение за разполагането на четири многонационални батальона в близост до границите на Русия. Според военния експерт и политолог Александър Перенджиев зад разгръщането на тези батальони стои не отбранителна концепция или стратегия, а нападателна: Целта й е да оказва натиск по границите на Русия. Ако държавите, които граничат с Русия смятат, че ние сме заплаха за тях, то те са способни да се защитават самостоятелно. Когато обаче се разполагат тези батальони, то става дума за разгръщане на антируска военна инфраструктура до нашата граница, на базата на която може да бъде увеличавана числеността на войските. Там, където вече има батальон по-нататък може да бъде разгърнат полк, на основата на полка може да се появи дивизия, на основата на дивизията - корпус, а на основата на корпуса - армия. Разгръщането на тези четири натовски батальона е заплаха за Русия, няма отбранителен, а изключително нападателен характер. Бих искал да подчерта, че Русия няма никакво намерение да напада Прибалтика, Полша или която и да е друга държава. Защото Русия си има достатъчно проблеми и не разполага с ресурсите да завоюва други страни и още по-малко да установява властта си там. Целта на цялата тази антируска стратегия е не защита от Русия, а оправдаване на военните разходи на Съединените щати и ръководството на НАТО. На въпрос дали разпоредената от президента на Русия Владимир Путин проверка на боеспособността на руската армия е свързана с плановете на НАТО за засилване на военното присъствие, Перенджиев каза: У нас в Русия през последните 3-4 години постоянно се провеждат внезапни проверки. Когато служех във въоръжените сили през 90-те години и в началото на 2000-та, винаги е имало такива проверки, особено през юни и юли. Защо? Защото у нас на първи юни започва лятното обучение. И всички тези проверки целят едно единствено нещо - проверка на бойната готовност. Те нямат нищо общо с това дали НАТО ни заплашва или не. Това е нормална руска традиция. Моля на това да не се гледа като на заплаха за Европа. По повод идеята за създаване на обединен черноморски флот с участието на Румъния, Украйна, Турция и България, Александър Перенджиев коментира: Най-интересното е, че този флот не е нужен нито на България, нито на Румъния. Знаете ли, може би е необходим на Турция. За създаването на тази военна групировка са необходими не малко пари. Ще ви дам примерна сума. Трябва да бъдат похарчени около два милиарда евро. Това включва разходи за организация на управлението, т.е. щабове, системи за връзка, пунктове за разполагане на войските. Построяване на военно-морска инфраструктура. Всичко това не е евтино. Това е първо. Второ, кой ще плати? Готова ли е България да понесе такива големи разходи? Сигурен съм, че не. Румъния? Не. Украйна няма никакви пари. Пари има Турция. Тогава задавам следния въпрос. Ще създаде ли Турция този обединен черноморски флот на основата на равнопоставено партньорство. Силно се съмнявам. По-скоро флотът на България, на Румъния и на Украйна всъщност ще се превърне в придадък на турския флот. Нека българските граждани ме опровергаят и кажат, че не съм прав. За България присъединяването към този обединен черноморски флот е изпълнено с много големи рискове, смята военният експерт: Руснаците много обичат да почиват в България. Руските граждани купуват недвижимо имущество в България, плащат големи данъци, с което до голяма степен поддържат бюджета на страната. Необходимо ли е България да затвори този канал за приходи към собствения си бюджет? Създаването на този флот не е в интерес на България и най-вече на българските граждани. Иска ми се интересът на гражданите все пак да бъде поставен на първо място. Александър Перенджиев оцени изявлението на премиера Бойко Борисов, че България няма да участва в подобна инициатива, като разумна и нормална стъпка, насочена към защитата на интересите на цялата страна и на гражданите в нея. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Ал. Перенджиев: Разполагането на батальони до границите на Русия има нападателен характер

На срещата на високо равнище във Варшава на 8-ми и 9-и юли ще бъде взето решение за разполагането на четири многонационални батальона в близост до границите на Русия. Според военния експерт и политолог Александър Перенджиев зад разгръщането на тези батальони стои не отбранителна концепция или стратегия, а нападателна: Целта й е да оказва натиск по границите на Русия. Ако държавите, които граничат с Русия смятат, че ние сме заплаха за тях, то те са способни да се защитават самостоятелно. Когато обаче се разполагат тези батальони, то става дума за разгръщане на антируска военна инфраструктура до нашата граница, на базата на която може да бъде увеличавана числеността на войските. Там, където вече има батальон по-нататък може да бъде разгърнат полк, на основата на полка може да се появи дивизия, на основата на дивизията - корпус, а на основата на корпуса - армия. Разгръщането на тези четири натовски батальона е заплаха за Русия, няма отбранителен, а изключително нападателен характер. Бих искал да подчерта, че Русия няма никакво намерение да напада Прибалтика, Полша или която и да е друга държава. Защото Русия си има достатъчно проблеми и не разполага с ресурсите да завоюва други страни и още по-малко да установява властта си там. Целта на цялата тази антируска стратегия е не защита от Русия, а оправдаване на военните разходи на Съединените щати и ръководството на НАТО. На въпрос дали разпоредената от президента на Русия Владимир Путин проверка на боеспособността на руската армия е свързана с плановете на НАТО за засилване на военното присъствие, Перенджиев каза: У нас в Русия през последните 3-4 години постоянно се провеждат внезапни проверки. Когато служех във въоръжените сили през 90-те години и в началото на 2000-та, винаги е имало такива проверки, особено през юни и юли. Защо? Защото у нас на първи юни започва лятното обучение. И всички тези проверки целят едно единствено нещо - проверка на бойната готовност. Те нямат нищо общо с това дали НАТО ни заплашва или не. Това е нормална руска традиция. Моля на това да не се гледа като на заплаха за Европа. По повод идеята за създаване на обединен черноморски флот с участието на Румъния, Украйна, Турция и България, Александър Перенджиев коментира: Най-интересното е, че този флот не е нужен нито на България, нито на Румъния. Знаете ли, може би е необходим на Турция. За създаването на тази военна групировка са необходими не малко пари. Ще ви дам примерна сума. Трябва да бъдат похарчени около два милиарда евро. Това включва разходи за организация на управлението, т.е. щабове, системи за връзка, пунктове за разполагане на войските. Построяване на военно-морска инфраструктура. Всичко това не е евтино. Това е първо. Второ, кой ще плати? Готова ли е България да понесе такива големи разходи? Сигурен съм, че не. Румъния? Не. Украйна няма никакви пари. Пари има Турция. Тогава задавам следния въпрос. Ще създаде ли Турция този обединен черноморски флот на основата на равнопоставено партньорство. Силно се съмнявам. По-скоро флотът на България, на Румъния и на Украйна всъщност ще се превърне в придадък на турския флот. Нека българските граждани ме опровергаят и кажат, че не съм прав. За България присъединяването към този обединен черноморски флот е изпълнено с много големи рискове, смята военният експерт: Руснаците много обичат да почиват в България. Руските граждани купуват недвижимо имущество в България, плащат големи данъци, с което до голяма степен поддържат бюджета на страната. Необходимо ли е България да затвори този канал за приходи към собствения си бюджет? Създаването на този флот не е в интерес на България и най-вече на българските граждани. Иска ми се интересът на гражданите все пак да бъде поставен на първо място. Александър Перенджиев оцени изявлението на премиера Бойко Борисов, че България няма да участва в подобна инициатива, като разумна и нормална стъпка, насочена към защитата на интересите на цялата страна и на гражданите в нея. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.