10.12.2016

Резултати от търсенето

Колко тежат жените и мъжете?

  Средното тегло на хората по света е 62 кг., но то варира в зависимост от държавата в която живеят, условията на живот, начина на хранене, материалните възможности, телосложението и др, съобщава БГНЕС. Ето как средно се движи теглото при мъже и жени в различните държави: Германия - 82 кг. при мъжете и 68 при жените; Канада - 80 кг. при мъжете и 68 при жените; САЩ - 88 кг. при мъжете и 75 при жените; Япония - 61 кг. при мъжете и 51 при жените; Виетнам - 58 кг. при мъжете и 45 при жените; Бразилия - 73 кг. при мъжете и 63 при жените; Великобритания - 84 кг. при мъжете и 69 при жените; Бангладеш - 56 кг. при мъжете и 43 при жените; Чили - 77 кг. при мъжете и 68 при жените; Австралия - 85 кг. при мъжете и 70 при жените; Етиопия - 59 кг. при мъжете и 47 при жените; Кувейт - 86 кг. при мъжете и 69 при жените; Южна Корея - 69 кг. при мъжете и 57 при жените; Северна Корея - 59 кг. при мъжете и 47 при жените; Русия - 87кг. при мъжете и 69 при жените; 

Колко тежат жените и мъжете по света?

  Средното тегло на хората по света е 62 кг., но то варира в зависимост от държавата в която живеят, условията на живот, начина на хранене, материалните възможности, телосложението и др, съобщава БГНЕС. Ето как средно се движи теглото при мъже и жени в различните държави: Германия - 82 кг. при мъжете и 68 при жените; Канада - 80 кг. при мъжете и 68 при жените; САЩ - 88 кг. при мъжете и 75 при жените; Япония - 61 кг. при мъжете и 51 при жените; Виетнам - 58 кг. при мъжете и 45 при жените; Бразилия - 73 кг. при мъжете и 63 при жените; Великобритания - 84 кг. при мъжете и 69 при жените; Бангладеш - 56 кг. при мъжете и 43 при жените; Чили - 77 кг. при мъжете и 68 при жените; Австралия - 85 кг. при мъжете и 70 при жените; Етиопия - 59 кг. при мъжете и 47 при жените; Кувейт - 86 кг. при мъжете и 69 при жените; Южна Корея - 69 кг. при мъжете и 57 при жените; Северна Корея - 59 кг. при мъжете и 47 при жените; Русия - 87кг. при мъжете и 69 при жените; 

НСИ: Съществено е повишението на цените при производството на напитки

  Общият индекс на цените на производител през октомври 2016 г. нараства с 0.6% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.8%, и в добивната промишленост - с 0.1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение, съобщиха от НСИ, цитиран от БГНЕС. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на напитки - с 0.6%, при производството на облекло и при производството на превозни средства, без автомобили - по 0.5%, а намаление е регистрирано при производството на изделия от други неметални минерални суровини и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0.1%. Общият индекс на цените на производител през октомври 2016 г. намалява с 0.7% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.0%, а увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 1.2%, и в преработващата промишленост - с 0.3%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 2.9%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2.5%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.8%, а намаление е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон и при производството на химични продукти - по 2.5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври 2016 г. е с 0.4% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.7%, и в добивната промишленост - с 0.1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 1.6%, при производството на напитки - с 0.6%, при производството на облекло и при производството на химични продукти - по 0.4%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври 2016 г. спада с 1.4% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 0.9%, в преработващата промишленост - с 0.2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.7%. По-ниски цени в преработващата промишленост спрямо октомври 2015 г. са отчетени при: производството на химични продукти - с 4.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2.0%, производството на електрически съоръжения - с 1.7%. Нарастване на цените се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2.9%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.8%, производството на превозни средства, без автомобили - с 1.8%. Индексът на цените на производител на международния пазар през октомври 2016 г. се увеличава с 0.9% в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост е отчетено нарастване на цените с 0.9%. По-съществено увеличение спрямо предходния месец се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.7%, при производството на облекло, при производството на лекарствени вещества и продукти и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - по 0.5%, а намаление е отчетено при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - по 0.2%. Индексът на цените на производител на международния пазар през октомври 2016 г. се увеличава с 0.5% в сравнение със същия месец на 2015 година. В преработващата промишленост нарастването на цените на производител през октомври 2016 г. е с 0.8% спрямо октомври 2015 година. Увеличение на цените е отчетено при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5.4%, и при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.1%. Намаление на цените се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 9.3%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.3%. 

Индексът на цените на производител през юли 2016 г. намалява с 0.2%

  Общият индекс на цените на производител през юли 2016 г. намалява с 0.2% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 1.2%, в преработващата промишленост - с 0.2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.3%, съобщиха от НСИ. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 0.2%, и при производството на електрически съоръжения - с 0.1%, а увеличение е регистрирано при производството на основни метали - с 1.9%, и при производството на облекло - с 0.8%, предаде БГНЕС. Общият индекс на цените на производител през юли 2016 г. намалява с 4.3% в сравнение със същия месец на 2015 година. Спад на цените е регистриран в добивната промишленост - с 9.4%, в преработващата промишленост - с 4.0%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.8%. По-съществено намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 5.6%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 3.1%, и при производството на химични продукти - с 2.7%, а увеличение е регистрирано при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3.2%, при производството на тютюневи изделия - с 2.4%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2.1%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли 2016 г. е с 0.1% под равнището от предходния месец. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - по 0.2%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 2.4%. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на химични продукти - с 1.2%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.6%, а увеличение е отчетено при производството на основни метали - с 2.4%, и при производството на облекло - с 0.6%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли 2016 г. спада с 3.8% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 6.0%, в преработващата промишленост - с 3.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.7%. По-ниски цени в преработващата промишленост спрямо юли 2015 г. са отчетени при: производството на основни метали - с 5.6%, производството на химични продукти - с 4.7%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 2.0%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 3.7%, производството на тютюневи изделия - с 2.4%. Индексът на цените на производител на международния пазар през юли 2016 г. намалява с 0.4% в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост е отчетен спад на цените с 0.2%. По-съществено намаление спрямо предходния месец се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 0.7%, и при производството на електрически съоръжения - с 0.1%, а увеличение е отчетено при производството на основни метали - с 1.8%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.5%. Индексът на цените на производител на международния пазар през юли 2016 г. намалява с 5.2% в сравнение със същия месец на 2015 година. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през юли 2016 г. е с 4.8% спрямо юли 2015 година. Намаление на цените е отчетено при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 9.7%, и при производството на основни метали - с 5.6%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.7%, обработката на кожи; производство на изделия от обработени кожи без косъм - с 3.0%. 

НСИ: Общият индекс на цените на производител намалява с 0.3% за август

  Общият индекс на цените на производител през август 2016 г. намалява с 0.3% спрямо предходния месец, предаде БГНЕС. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2.4%, и в преработващата промишленост - с 0.4%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено нарастване - с 0.1%, съобщават от НСИ. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.6%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 0.5%, а увеличение е регистрирано при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.3%, и при производството на хранителни продукти - с 0.4%. Общият индекс на цените на производител през август 2016 г. намалява с 2.7% в сравнение със същия месец на 2015 година. Спад на цените е регистриран в добивната промишленост - с 9.1%, в преработващата промишленост - с 2.0%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.1%. По-съществено намаление се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 2.8%, при производството на химични продукти - с 2.2%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1.3%, а увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 2.6%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2.3%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2016 г. е с 0.2% под равнището от предходния месец. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 1.4%, в преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - по 0.1%. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели, и при производството на основни метали - по 0.5%, а увеличение е отчетено при производството на хранителни продукти - с 0.4%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.3%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2016 г. спада с 2.7% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 2.1%, в преработващата промишленост - с 2.0%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.1%. По-ниски цени в преработващата промишленост спрямо август 2015 г. са отчетени при: производството на химични продукти - с 4.6%, производството на основни метали - с 2.8%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 2.1%. Нарастване на цените се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2.7%, производството на тютюневи изделия и производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - по 2.6%. Индексът на цените на производител на международния пазар през август 2016 г. намалява с 0.7% в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост е отчетен спад на цените с 0.7%. По-съществено намаление спрямо предходния месец се наблюдава при производството на лекарствени вещества и продукти - с 0.8%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.6%, а увеличение е отчетено при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.8%, и при производството на хранителни продукти - с 0.3%. Индексът на цените на производител на международния пазар през август 2016 г. намалява с 2.8% в сравнение със същия месец на 2015 година. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през август 2016 г. е с 2.0% спрямо август 2015 година. Намаление на цените е отчетено при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 9.5%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 3.0%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.2%, производството на тютюневи изделия - с 2.4%. 

Брутният вътрешен продукт през първото тримесечие на 2016 г. е 18 514 млн. лв.

По данни от бизнес анкетите на НСИ през юни 2016 г. показателят на доверие в промишлеността се повишава с 0.7 процентни пункта в сравнение с април 2016 година. През април 2016 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 2.5% спрямо съответния месец на 2015 г. (предварителни данни). На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 4.9%, и в добивната промишленост - с 2.5%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.8%. Календарно изгладените данни показват намаление от 10.4% на строителната продукция през април 2016 г. в сравнение със същия месец на 2015 година. На годишна база намалението на строителната продукция през април 2016 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя предимно от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът е с 12.1%, а при гражданското/инженерното строителство понижението е с 8.4%. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2016 г. възлиза на 18 514 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2 589 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.77391 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 10 437 млн. долара и съответно на 1 459 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 9 466 млн. евро, като на човек от населението се падат 1 324 евро. Сезонно изгладените данни1 показват растеж от 2.9% на БВП през първото тримесечие на 2016 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.7% спрямо четвъртото тримесечие на 2015 година. През април 2016 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 1.8 пункта спрямо равнището си от януари, като при населението в градовете увеличението е 1.6 пункта, а при населението в селата - 2.0 пункта. Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са леко влошени спрямо предходното наблюдение. През април 2016 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 5.4% спрямо същия месец на предходната година. През април 2016 г. спрямо същия месец на 2015 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 21.1%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 13.2%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 8.3%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 8.4%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 6.6%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2.2%. За индивидуално потребление на населението през първото тримесечие на 2016 г. се изразходват 74.7% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2015 г. е 3.7% (според сезонно изгладените данни). Средното натоварване на мощностите в промишлеността през април 2016 г. намалява с 2.8 процентни пункта в сравнение с януари 2015 г. и достига 72.4%. Бруто образуването в основен капитал през първото тримесечие на 2016 г. спрямо същия период на предходната година според сезонно изгладените данни1 намалява в реално изражение с 3.9%. Относителният дял на този показател в БВП е 16.3%. През първото тримесечие на 2016 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 2 975.1 хил., от които 1 586.1 хил. са мъже и 1 389.1 хил. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 48.5%, като в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. се увеличава с 0.8 процентни пункта. При мъжете този дял е 53.8%, а при жените - 43.6%. През първото тримесечие на 2016 г. безработните лица са 279.6 хил., а коефициентът на безработица - 8.6%. В сравнение с първото тримесечие на 2015 г. броят на безработните намалява с 19.9%, а коефициентът на безработица - с 2.0 процентни пункта. От общия брой на безработните лица през първото тримесечие на 2016 г. 162.7 хил. (58.2%) са мъже и 116.9 хил. (41.8%) са жени. Коефициентът на безработица е 9.3% за мъжете и 7.8% за жените. По предварителни данни през първото тримесечие на 2016 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват със 7.7% спрямо първото тримесечие на 2015 година. Увеличението в индустрията е с 8.6%, в услугите - със 7.0%, и в строителството - с 8.4%. Според бизнес анкетите на НСИ през юни 2016 г. 21.9% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През март 2016 г. средната работна заплата е 952 лв., което е с 4.2% повече в сравнение с предходния месец. Спрямо март 2015 г. ръстът е 7.9%. Според оценките на мениджърите от промишлеността през юни 2016 г. в сравнение с май се регистрира известно намаление на осигуреността на производството с поръчки от чужбина (с 3.5 процентни пункта). За април 2016 г. салдото по текущата сметка2 е отрицателно и възлиза на 93 млн. евро (при дефицит от 322.4 млн. евро за април 2015 година). За януари - април 2016 г. салдото е положително и възлиза на 219.1 млн. евро (0.5% от БВП)3 при дефицит от 208.7 млн. евро (0.5% от БВП)3 за януари - април 2015 година. Търговското салдо2 за април 2016 г. е отрицателно в размер на 101.5 млн. евро при дефицит от 179.4 млн. евро за април 2015 година. За януари - април 2016 г. е отрицателно в размер на 319.1 млн. евро (0.7% от БВП) 3 при дефицит от 696.4 млн. евро (1.6% от БВП) 3 за същия период на 2015 година. Износът (FOB)2 е 1 865.9 млн. евро за април 2016 г., като се понижава с 46.7 млн. евро (2.4%) в сравнение с този за април 2015 г. (1 912.6 млн. евро). За януари - април 2016 г. е 6 997 млн. евро, като е по-нисък със 136.5 млн. евро в сравнение със същия период на 2015 година (7 133.5 млн. евро). Износът за януари - април 2015 г. нараства на годишна база с 13.8%. Вносът (FOB) 2 за април 2016 г. е 1 967.4 млн. евро, като намалява със 124.6 млн. евро (6.0%) спрямо април 2015 г. (2 091.9 млн. евро). За януари - април 2016 г. е 7 316.1 млн. евро, като намалява с 513.8 млн. евро (6.6%) спрямо същия период на 2015 г. (7 829.9 млн. евро). Вносът за януари - април 2015 г. нараства на годишна база с 5.1%. Преките чуждестранни инвестиции2 в страната (отчетени в съответствие с принципа на първоначалната посока на инвестицията) по предварителни данни възлизат на 61.6 млн. евро за април 2016 г. при 196.2 млн. евро за април 2015 година. За януари - април 2016 г. преките чуждестранни инвестиции в страната са в размер на 429.1 млн. евро (при 782.2 млн. евро за януари - април 2015 година). Преките инвестиции в чужбина1 за април 2016 г. нарастват с 6.4 млн. евро (при намаление с 42.7 млн. евро за април 2015 година). За януари - април 2016 г. преките инвестиции в чужбина нарастват със 17.3 млн. евро (при намаление с 16.1 млн. евро за януари - април 2015 година). За април 2016 г. портфейлните инвестиции - активи1 се понижават с 88.5 млн. евро при намаление със 188.1 млн. евро за април 2015 година. За януари - април 2016 г. те се понижават с 31.8 млн. евро при намаление с 45.5 млн. евро за същия период на 2015 година. За април 2016 г. портфейлните инвестиции - пасиви1 за април 2016 г. нарастват с 9.8 млн. евро при намаление със 164.5 млн. евро за април 2015 година. За януари - април 2016 г. портфейлните инвестиции - пасиви се повишават с 1 090.4 млн. евро при увеличение с 1 070.5 млн. евро за същия период на 2015 година. Външнотърговското салдо от стоки и услуги през първото тримесечие на 2016 г. е положително. Износът на стоки и услуги се увеличава с 0.3%, а вносът на стоки и услуги намалява с 1.3% спрямо същия период на предходната година. През май 2016 г. хармонизираният индекс на потребителските цени намалява с 2.5% в сравнение със същия месец на 2015 година. Най-голямо намаление на цените е регистрирано в групата "Транспорт” - с 9.4%. През четвъртото тримесечие на 2015 г. индексът на цените на жилищата нараства с 4.0% в сравнение със същото тримесечие на 2014 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май 2016 г. спада с 4.5% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 12.1%, в преработващата промишленост - с 3.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.0%. По данни от конюнктурната анкета през юни 2016 г. мениджърите предвиждат продажните цени в промишлеността да запазят равнището си през следващите три месеца. През май 2016 г. тримесечният индекс на междубанковия пазар СОФИБОР1 се понижава в сравнение с май 2015 г. с 0.41 процентни пункта - от 0.55 до 0.14%. През май 2016 г. широките пари (паричният агрегат М3)1 се увеличават на годишна база с 8.1% при годишно нарастване от 8.0% през април 2016 година. В края на май т.г. широките пари са 74.463 млрд. лв. (82.1% от БВП)2 при 74.016 млрд. лв. към април 2016 г. (81.7% от БВП)2. Кредитите на Нефинансови предприятия и домакинства и НТООД1 през май 2016 г. възлизат на 48.095 млрд. лева. Кредитите за Нефинансови предприятия се понижават с 1.1% на годишна база през май т.г. (2.2% годишно намаление през април 2016 г.) и в края на май достигат 30.017 млрд. лв. (33.1% от БВП)2. Кредитите за Домакинства и НТООД са 18.078 млрд. лв. (19.9% от БВП)2 в края на май 2016 година.          

Женският ни национален отбор по волейбол ще играе за бронза на световния "Гран При" турнир във Варна

Женският волейболен тим на Полша се класира за финала на група 2 на Световното "Гран при". Във втория полуфинал на турнира полякините победиха домакина България с 3:1 гейма и ще спорят днес за място в елитното ниво на "Гран при". За България срещата започнаха Гергана Димитрова, Нася Димитрова, Ева Янева, Петя Баракова, Виктория Григорова, Емилия Николова и либеро Мария Филипова. Домакините започнаха добре двубоя и при първото техническо водеха с 8:5, а по-късно с 4 точки при 10:6. Националките обаче позволиха на Полша да изравни при 13:13. След още две равенства при второто техническо прекъсване полякините водеха с 16:15. Последваха две равенства, след което отборът на Полша отново взе аванс в резултата. Домакините изравниха при 23:23 след страхотна атака по диагонала на Ева Янева. Последваха отличен блок на българския отбор и точка от сервиз на Емилия Николова, и България взе първата част с 25:23. След три равенства в началото на втората част домакините поведоха с 8:6 при първото техническо прекъсване. Отборът на Полша изравни при 13:13, а след нови две равенства при второто техническо прекъсване резултатът бе 16:15 за гостите. Последва ново равенство, а заради грешки на националките ни полякините поведоха и до края на гейма нямаха проблеми и го спечелиха с 25:21 и изравниха резултата в мача. Третата част започна с няколко равенства, а при първото техническо прекъсване резултатът бе 8:7 за България. Полша успя да изравни при 9:9, а при второто прекъсване водеше с 16:12. Националките ни отново допускаха грешки и в атака, и в защита и логично Полша взе третата част с 25:15. Полша започна ударно четвъртата част и набързо поведе с 8:2 при първото техническо прекъсване. Добрата игра на Полша продължи и гостите поведоха с 9 точки при второто техническо прекъсване - 16:7. Националките ни успяха да намалят пасива си до 2 точки, но силите им не стигнаха за обрат и Полша спечели с 25:21 и съответно с 3:1 мача. Днес от 16.10 е срещата за третото място на турнира, в която ще играят Пуерто Рико и България. От 19.10 часа е финалът между тимовете на Доминиканската република и Полша. Победителят се изкачва в елитното ниво на "Гран при".

Какви самолетни катастрофи са ставали в България?

 Агенция "Фокус" направи справка какви самолетни катастрофи в България. Вижте ги:  22 май 2015 г. - Едномоторен самолет пада летище „Лесново”. При катастрофата е загива пилотът. Двуместният самолет от ултралеката авиация “Рали 105” е излета от Лесново за Ихтиман, но при заход към летището машината се разбива в тревните площи до пистата. 08 септември 2012 г. Двама души пострадаха при инцидент с малък едномоторен самолет на летището в Шумен. Пристигналите на място полицаи и пожарникари установили, че самолетът е излетял с четирима пътници, след като получил разрешение от диспечерите на летище Варна. Малко след като се отделила от асфалта, машината изгубила мощност. При опит за приземяване самолетът се разбил. Техническа експертиза ще установи защо самолетът е паднал, след като достигнал височина около 10 метра. 24 август 2011 г. - При опит за кацане на летище Приморско катастрофира самолет, чешко производство от типа SR22. При удара машината се запалва, а хората в нея загиват. 30 август 2008 г. - Самолет на чартърната авиокомпания "Би ейч еър" се сблъсква с ято гларуси при излитане от полоса "04" на височина 2-3 метра. Вследствие на инцидента машината получава повреди в двата двигателя и в дясното полукрило. Самолетът каца аварийно. 14 май 2008 г. - Около 15.15 часа в района на село Тополи, област Варна, катастрофира селскостопански самолет LZ 3105, извършващ химическа работа, Самолетът се удря в жици за високо напрежение. Пилотът на машината загива на място. 30 януари 2008 г. - След излитането от летището в Лажес, Азорски острови, самолет Ту-154 М LZBTZ на правителствения "Авиоотряд 28", с който президентът Георги Първанов и водената от него делегация пътува за официално посещение в Мексико, претърпява техническа повреда, което налага повторното му кацане в Лажес. Самолетът кръжи три часа и половина над Атлантическия океан, за да изразходва част от горивото и каца успешно въпреки силния вятър и повредата. Щети и пострадали няма. 11 април 2006 г. - По време на полет за пръскане на селскостопански площи с препарати по договор със земеделски кооперации от района самолет на селскостопанската авиация катастрофира край с. Козловец, община Свищов. Загива 42-годишният пилот Евгени Панайотов от Горна Оряховица и 23-годишният Атанас Ганев от с. Козловец, който пътувал в самолета. 11 април 2006 г. - Едноместен самолет "Авиатика" се разбива в землището на новозагорското село Пет могили. 49-годишният пилот Динко М. от Стара Загора загива. 2 юли 2004 г. - Ултралек двуместен самолет LZ - BARVOAT, тип "P92S" /"Р92EHO"/, пада на 300 м западно от летището в Долна баня. Пилотът на машината умира на място. Самолетът, собственост на загиналия Дамян Балабанов, е изпълнявал тренировъчен полет. 16 май 2003 г. - В района на Панагюрище по време на тренировъчен полет загива майор Анатолий Тодоров Полянков. Майор Полянков е изпълнявал полет на малка височина със самолет МиГ- 21 БИС, излетял от Трета авиобаза Граф Игнатиево. 22 ноември 1952 г. - Самолет Ли-2 с 26 пътници на борда и 4 души екипаж, летящ по линията София-Горна Оряховица-Варна, катастрофира при връх Вежен. Загиват всички пътници. 4 ноември 2001 г. - Самолет на АК "Балкан" "Ан 24" по маршрут Атина - София претърпява инцидент - при излитането колесникът е прибран преждевременно, самолетът се накланя назад и опашката му опира в полосата. Задействал се противопожарният датчик. 31 август 2001 г. - Край с. Доброславци, Софийско, след инцидент при техническо обслужване на самолет МИГ - 23 загива един старшина, а друг капитан е с наранявания и е настанен без опасност за живота във ВМА. 7 август 2001 г. - При излитане в района на Долна баня катастрофира учебен двумоторен самолет. Загиват инструкторът и пилотът - 53-годишният Петър Тихомиров Петров и 34-годишният Христо Петров Стайков. 14 декември 2000 г. - На летището в Атина, Гърция, влекач удря дясното крило на президентския самолет "Ту-154" и нанася сериозна повреда. Президентът се завръща в България с друг самолет. 15 август 2000 г. - Български товарен самолет Ан 12, на авиокомпания "ИНТЕРТРАНС ЕР" катастрофира в ДР Конго. При кацане на летището в Кисангани машината излиза от пистата. Жертви няма. 28 април 2000 г. - Самолет на врачанската фирма "Балкан агроавиация" се разбива край с. Мърчево, Монтанско. 47-годишният пилот Иван Александров е тежко ранен. 2 юни 1999 г. - Военен самолет Миг-21 се разбива в землището на с. Драгомир, Пловдивско. Загиват пилотите капитан Георги Богданов Русев и старши лейтенант Сашо Димитров Николов. 4 февруари 1998 г. - Самолет на "Ер София" катастрофира при Азорските острови. Загиват 7-те членове на екипажа. 2 август 1988 г. - В 17, 29 ч. самолет Як-40 на БГА при излитане от София за Варна се разбива в коритото на река Искър. Загиват 27 пътници, ранените са 10. 10 януари 1984 г. - Край софийското село Кривина при кацане катастрофира самолет Ту-134 на авиокомпания "Балкан". Загиват всичките пътници и екипажът на самолета (50 души). 16 март 1978 г. - При катастрофа на самолет на БГА "Балкан" ТУ-134 по редовен полет София -Варшава, край врачанските села Тлачене и Габаре загиват 73 души - 27 българи, 39 поляци и 7-членен екипаж. Загива и треньорката по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, помощничката й Румяна Стефанова и момичетата от отбора. 21 декември 1971 г. - На летище София при излитане за Алжир катастрофира самолет "ИЛ-18" със 73-ма пътници на борда. Загива екипажът от 6 души и 24 пътници, сред които естрадната певица Паша Христова. По чудо оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов, Янка Рупкина. 3 септември 1968 г. - Край Карнобат се разбива самолет Ил-18, изпълняващ чартърен полет Дрезден – Бургас, загиват 45 човека. 24 ноември 1966 г. - Самолет Ил-18 на българската държавна авиокомпания ТАБСО по линията София-Берлин катастрофира край Братислава. Загиват всичките 82 души на борда - 74 пътници и осемчленният екипаж. Сред жертвите са оперната певица Катя Попова, ген. Иван Бъчваров, началник на Генералния щаб (1950-1960). © www.24chasa.bg

2,1% от българските висшисти са "работещи бедни"

  2,1% от българските висшисти са работещи бедни. Това сочат данните на националната статистика за индикаторите за бедност и социално включване през миналата година, предаде БГНЕС. 5,8% са бедните българи със средно образование, 21.3% - с основно и 57.6% с начално или без образование. 8.5% от висшисти от турския етнос живеят в бедност, а 59% от ромския етнос без образование или с началото такова също живеят в бедност. През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5% до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1% по-нисък от този при мъжете. През 2015 г. 7.8% мъже и жени на възраст 18-64 години са били работещи бедни, а през 2014 г. броят им е бил 9.3%. От т.нар. работещи бедни процентът на мъжете (8.3%) е по-голям от този на жените (7.2%). 6.7% от тях са работили на пълно работно време и 30.3% на непълно. Става ясно, че образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност . Така и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден. 33.6% от българските домакинства са имали затруднения при плащането навреме на заем за покупка на жилище, наем на жилище, текущи разходи за ток, вода, отопление, както и вноски за погасяване на кредити. 24.1% от семействата, пък не притежават автомобил. През 2015 г. 440.3 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 10.9% от населението, като спрямо 2014 г. относителният им дял намалява с 0.3%, а делът на мъжете (11.2%) е с 0.6 процентни пункта по-висок от този при жените (10.6%). Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите –- 38.8%, при 13.6% за турската етническа група и 4.5% за лицата от българския етнос. Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност (фиг. 10). Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 54.0%, а за 10.7% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (49.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). 43.1% от българските деца не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. 43.1% нямат екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала). През 2015 г. 33.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e както следва - 20.9% от българската етническа група, 38.1% от турската етническа група, 72.7% от ромската етническа група и 23.5% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.4% от българската етническа група, за 5.4% от турския етнос, за 30.9% от ромската група и за 5.1% от друг етнос. Около 17% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 41.0% за децата от турската етническа група, 73.1% - от ромската етническа група, и 10.8% - от друг етнос. Линията на бедност за 2015 г. намалява спрямо 2014 г. в 14 области, като най-голямо е намалението в областите Хасково (с 15.9%), Сливен (с 15.5%), Кюстендил (с 15.3%) и Перник (с 11.4%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд - в област Хасково с 9.9% и в област Сливен с 4.6%. Съществено влияние оказва и намаляването на средния размер на дохода от пенсии в областите- Хасково (с 13.3%), Сливен (с 19.9%), Кюстендил (със 7.8%) и Перник (с 21.3%). Линията на бедност за 2015 г. се увеличава спрямо 2014 г. с повече от 10% в областите Ловеч (с 18.0%), София (с 13.2%), Пазарджик (с 11.2%), Търговище и Русе с по 10.3%. Няколко са водещите причини за увеличението. Една от тях е увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (с 12.3% за област Ловеч, със 17.8% за област София, с 15.9% за област Пазарджик, с 11.1% за област Русе и с 4.1% за област Търговище). Другата е намаляване на броя на икономически неактивните лица (с 14.0% в област Ловеч, с 21.6% в област Пазарджик, с 10.2% в област Русе, с 13.5% в област София и с 13.4% в област Търговище). Увеличаване на средния размер на доходите от труд е третата причина. Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.8%, а с най-високо равнище е област Шумен - 30.4%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.0%, при 30.7% за област Шумен. В областите Стара Загора, Перник, Ямбол, Русе, София, Кюстендил, Видин, Пловдив и София (столица) относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Монтана, Силистра, Сливен, Разград и Кърджали, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Къде да очакваме тапи по време на Голямото прибиране

  Голямото прибиране след четирите почивни дни около Деня на независимостта започва. Очаква се интензивно движение на изходите на София - по автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“ и главен път Е-79 София-Кулата, информират от АПИ. Над 400 000 души се предполага, че са пътували през празничните дни от четвъртък насам. Близо 100 хиляди от тях в чужбина, най-вече в Северна Гърция и плажовете на Халкидики. Засилени проверки по пътищата предстоят днес, съобава Нова телевиизия.  Между 14 ч. и 20 ч. ще бъде ограничено движението на тежкотоварните камиони над 12 тона по автомагистралите и най-натоваренитe пътища. Целта е повишаване на безопасността, увеличаване на пропускателната способност на инфраструктурата и по-спокойно пътуване за прибиращите се.  Ограничението за камионите над 12 т е за автомагистралите, пътищата Видин - Ботевград; Благоевград - ГКПП „Кулата“; в. „Коритна“ - Велико Търново - Шумен; Русе - Велико Търново; ГКПП „Калотина“ - ГКПП „Капитан Андреево“; Дуранкулак - Варна - Бургас; Околовръстен път София; Симитли - Гоце Делчев; Пловдив – Смолян и Бургас - Царево. Забраната не важи за МПС, превозващи бързоразвалящи се хранителни продукти и товари на температурен режим, живи животни и опасни товари. За улеснение на трафика през Владая и повишаване на пътната безопасност утре на път Е-79 ще се обособят две ленти в посока Софияза времето от 10.00 ч. до 16.30 ч. Временната организация ще е от пътен възел „Даскалово“ до кръстовище „Драгичево“. Алтернативен маршрут на първокласния път през Владая е магистрала „Люлин“. На виадукт „Елешница“ при 15-и километър на магистрала „Хемус“ в момента се ремонтира платното за Варна и цялото движение се прехвърля в платното за София. Ще се обособят две ленти за пътуващите към София и една лента за посока Варна от 10.00 ч. до 10.00 ч. на 26 септември, понеделник. Извършват се ремонтни дейности и на тръбата за Варна на тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ на магистрала „Хемус“. Преминаването през съоръженията се осъществява двупосочно в тръбата за София. Алтернативният маршрут за пътуване по време на ремонта на тунел „Витиня“ от София за Ботевград е път I-1 от 215-ти км до км 209+500 и обратно. Връзката на АМ „Хемус“ с първокласния път за пътуващите към Ботевград е при пътния възел при 30-и км на автомагистралата, а за идващите от Ботевград при 36-ти километър на АМ „Хемус“. При изхода на София се извършва ремонт на пътен надлез „Яна“ над магистрала „Хемус". От 18 ч. днес до 10 ч. на 26 септември движението ще се извършва без затруднение по двете пътни платна. От 14 ч. на 22 септември до 18 ч. на 24 септември и след 10 ч. на 26 септември ще бъде затворено за движение платното в посока Варна и трафикът ще се прехвърли двупосочно в платното за София. Поради ремонтно-възстановителни дейности на виадукти при км 15+940 и км 20+840 в платното за София на АМ „Тракия“ движението се осъществява двупосочно в платното за Бургас. В неделя от 10 ч. до 10 ч. на 26 септември ще се обособят две ленти за движение в посока София и една лента в посока Бургас. Ограничено е движението в платното за Бургас в участъка от км 134+196 до км 139+823 на АМ „Тракия“ поради ремонт на моста над р. Стряма при км 136+950, като движението се извършва двупосочно в платното за София. За улеснение на трафика днес ще се спре обрушването на откосите на пътя София-Кулата при Кресненското дефиле.     Къде има ремонти и ще се затрудни ли движението? Голямото прибиране след четирите почивни дни около Деня на независимостта започва. Очаква се интензивно движение на изходите на София - по автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“ и главен път Е-79 София-Кулата, информират от АПИ. Над 400 000 души се предполага, че са пътували през празничните дни от четвъртък насам. Близо 100 хиляди от тях в чужбина, най-вече в Северна Гърция и плажовете на Халкидики. Засилени проверки по пътищата предстоят днес.  Между 14 ч. и 20 ч. ще бъде ограничено движението на тежкотоварните камиони над 12 тона по автомагистралите и най-натоваренитe пътища. Целта е повишаване на безопасността, увеличаване на пропускателната способност на инфраструктурата и по-спокойно пътуване за прибиращите се.  ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ ПРАЗНИЧНО ПЪТУВАНE: Ремонти и леки катастрофи объркаха трафика ПО ГРАНИЦАТА С ГЪРЦИЯ: Интензивен трафик и колони от автомобили В ПЪРВИЯ ПОЧИВЕН ДЕН: Засилен трафик и масови проверки по пътищата ЗАРАДИ ПРАЗНИЦИТЕ: Натоварен трафик и засилени проверки на КАТ Ограничението за камионите над 12 т е за автомагистралите, пътищата Видин - Ботевград; Благоевград - ГКПП „Кулата“; в. „Коритна“ - Велико Търново - Шумен; Русе - Велико Търново; ГКПП „Калотина“ - ГКПП „Капитан Андреево“; Дуранкулак - Варна - Бургас; Околовръстен път София; Симитли - Гоце Делчев; Пловдив – Смолян и Бургас - Царево. Забраната не важи за МПС, превозващи бързоразвалящи се хранителни продукти и товари на температурен режим, живи животни и опасни товари. За улеснение на трафика през Владая и повишаване на пътната безопасност утре на път Е-79 ще се обособят две ленти в посока Софияза времето от 10.00 ч. до 16.30 ч. Временната организация ще е от пътен възел „Даскалово“ до кръстовище „Драгичево“. Алтернативен маршрут на първокласния път през Владая е магистрала „Люлин“. На виадукт „Елешница“ при 15-и километър на магистрала „Хемус“ в момента се ремонтира платното за Варна и цялото движение се прехвърля в платното за София. Ще се обособят две ленти за пътуващите към София и една лента за посока Варна от 10.00 ч. до 10.00 ч. на 26 септември, понеделник. Извършват се ремонтни дейности и на тръбата за Варна на тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ на магистрала „Хемус“. Преминаването през съоръженията се осъществява двупосочно в тръбата за София. Алтернативният маршрут за пътуване по време на ремонта на тунел „Витиня“ от София за Ботевград е път I-1 от 215-ти км до км 209+500 и обратно. Връзката на АМ „Хемус“ с първокласния път за пътуващите към Ботевград е при пътния възел при 30-и км на автомагистралата, а за идващите от Ботевград при 36-ти километър на АМ „Хемус“. При изхода на София се извършва ремонт на пътен надлез „Яна“ над магистрала „Хемус". От 18 ч. днес до 10 ч. на 26 септември движението ще се извършва без затруднение по двете пътни платна. От 14 ч. на 22 септември до 18 ч. на 24 септември и след 10 ч. на 26 септември ще бъде затворено за движение платното в посока Варна и трафикът ще се прехвърли двупосочно в платното за София. Поради ремонтно-възстановителни дейности на виадукти при км 15+940 и км 20+840 в платното за София на АМ „Тракия“ движението се осъществява двупосочно в платното за Бургас. В неделя от 10 ч. до 10 ч. на 26 септември ще се обособят две ленти за движение в посока София и една лента в посока Бургас. Ограничено е движението в платното за Бургас в участъка от км 134+196 до км 139+823 на АМ „Тракия“ поради ремонт на моста над р. Стряма при км 136+950, като движението се извършва двупосочно в платното за София. За улеснение на трафика днес ще се спре обрушването на откосите на пътя София-Кулата при Кресненското дефиле.

5 пъти по-ниска е средната заплата в България в сравнение с държавите от ЕС

Въпреки напредъка в дела на компенсация на наемния труд, по равнище на доходи България е на последно място не само сред страните-членки на ЕС-28, но и в региона. Сравнителният анализ показва, че номиналният размер на средната работна заплата в България от 420 евро е с около 5.5 пъти по-нисък от средните нива на ЕС-28 (2293 евро). Повече от 12 пъти е по-ниска работната заплата в България от тази в Швейцария, от Германия с около 6.2 пъти. Размерът на работната заплата в България значително изостава от същия на Балканските страни. Въпреки че в Румъния през последните години доходите бяха орязани, средната работна заплата през 2014 г. е по-висока от тази в България с 21.9%. СРЗ на Македония е по-висока с 16.6%, на Сърбия с 35%. През първото полугодие на 2016г. се очертават умерени нива на нарастване, както на средната работна заплата, така и на броя на наетите лица. Причините за тези положителни изменения е съживяването на икономиката и възстановяване на трудовия пазар, довело до засилено търсенето и назначаването предимно на квалифицирана работна сила, както и силната конкуренция на цената на труда на европейския трудов пазар. Освен това съществена роля оказва и нарастването на МРЗ, както и МОД, които от една страна доведоха до автоматично нарастване на брутните заплати, а от друга повлияха за показване на част от скритите до скоро доходи, съобщава БГНЕС. Все още обаче темповете на нарастване на СРЗ са крайно недостатъчни, за да се почувства осезаемо подобрение на пазара на труда и оттам на жизнения стандарт на населението. Причините са изключително ниската база, от която започват да растат възнагражденията, а така също и задълбочаващите се регионални разлики в заплащането, които се обуславят от ниската вътрешна инвестиционна активност. Пазарът на труда изпитва остра нужда от квалифицирана работна ръка и проблема с разминаването между търсенето на бизнеса и уменията на работещите все повече се задълбочава. Доказателство е драстичното нарастване на дела на промишлените предприятията, които определят недостига на подходяща работна сила като фактор за осъществяване на дейността им. През септември 2016 г. този дял достига до 25%, като нарастването е с повече от три пъти в сравнение със същия период на 2012 г. ( 7.8%). Тези данни са индикация, че икономиката на страна има по-висок потенциал за развитие, който в бъдещи би могъл да се осъществи, ако първо, се активират политиките насочени към повишаване на квалификацията и преквалификацията, при това не само от страна на държавата, но и с участието на бизнеса. Второ, повишаването на заплащане на труда е най-важният стимул, който ще задържи хората да работят в България и ще ги мотивира да развиват професионалната си кариера. Предварителните данни на НСИ за заплатите и числеността на наетите работници и служители през първото полугодие на 2016г. позволяват да се очертаят следните по-важни констатации: След като през 2010 до 2014 г. заплатите растяха с около и малко над 6%, през първото полугодие на последните две години 2015- 2016 г., средният размер на работната заплата (869 лв. и 934 лв.) ускорява ръста и достига съответно до 7.8% през 2015 г. и 7.5% през 2016 г. Нарастването на средните заплати е съпроводено и с ръст на наетите лица, съответно с 0.7% през 2015 и 2.0% през 2016 г. За първи път след 2009 г, ръстът на икономиката на страната през последните две години е съпроводен с ускорен ръст на наетите лица. Това са индикации, че икономика на страна се „събужда” и генерира нови работни места. В сравнение със същия период на 2008 г. броя на наетите лица остава с близо 184 хил. по-малко, което се дължи на трайното и последователно редуциране на персонала в периода 2009-2014 г Средната заплата в частния сектор (927 лв.) нараства с по-бързи темпове (7.9%), като постепенно се приближава до размера от обществения сектор (956 лв.), след като той забави темповете си до 6.2%. През последните няколко години заплащането в частния сектор изоставаше средно с около 8-10 процентни пункта от това в обществения, а сега разликата е сведена до под 5 процентни пункта. Това е показател за изсветляване на доходите в частния сектор, следствие от нарастване на МОД. Повишаването на средните брутни заплати се основана на ускореното нарастване на наетите лица в сектори, които са водещи по разкриването на нови работни места, при това с размер на трудово възнаграждение над средния за страната. Новите работни места са в информационните технологии и услугите свързани с тях, в индустрията, като водещи са: „Дейности в областта на информационните технологии и услуги “ ръст на наети лица с 13.3%, при СРЗ от 2844 лв.; „Информационни услуги” ръст на наетите лица с 15.2%, при СРЗ от 1643 лв.;”Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно осигуряване” ръст на наетите с 6% , при СРЗ от 2134 лв.;„Производство на електрически съоръжения” със СРЗ от 1053 лв., и ръст на наетите със 7 %. Тези данни отново доказват тезата, че постигнатия ръст се дължи основно на високо платени отрасли, поради дефицит на квалифицирани кадри и силният конкурентен натиск на европейския трудов пазар. Друг важен показател, характеризиращ ниските нива на заплащането по икономически дейности, е нарастването на броя на нископлатените работници със СРЗ в диапазон от 491 лв. до 704лв. (т.е. 75% от СРЗ за страната на заплатите). С такъв размер работят над 674 хил. лица, което представлява около 30.4% от всички наети. За едногодишен период нарастват с нови 21 хил. лица. Като нископлатени работници, могат да бъдат определят работещите в следните икономически дейности: рибно стопанство (491 лв.), производство на облекло (579 лв.), обработка на кожи, производство на обувки (540 лв.), производство на дървен материал и изделия от дърво (564 лв.), мебели (602лв), ресторантьорство (510 лв.), дейности по обслужване на сгради и озеленяване (538 лв.) и т.н. В отраслите на преработващата промишленост през първото полугодие на 2016 г. доминира положителен ръст на средната заплата, средно с 10.6%, който е съпроводен и с ръст на наетите лица средно с 2.4%. Наблюдават се сектори с нарастване на заплащането над средните за промишлеността нива, но тези ръстове почти не се усещат, тъй като базовият размер на СРЗ е на изключително ниски нива. Така например, отчетливо нарастване от 18.9% се регистрира при „Обработка на кожи”, но с размер на СРЗ едва от 540 лв. и спад на наетите лица с 10.3%; при „Производство на мебели” средната заплата нараства с 14.5% ( 602 лв.), при ръст от 1.5% на наетите лица; Производството на облекло” ръст от 12.1%, с размер на СРЗ от 579 лв., при това със спад на наетите лица с 3.5%. 5.8 пъти е диференциацията между най-ниската и най-висока работна заплата, след като през същия период на 2015г е 5.5 пъти. Въпреки увеличението на размера на СРЗ тези различия в заплащането задълбочават социалното неравенства в страната. Тези данни са аргумент, че темпът на нарастване на ниските работни заплати изостава от този на високо платените работници. През първото полугодие на 2016 г. броя на наетите лица на МРЗ в икономиката на страната достига до 341 507 лица, това представлява 14.8% от общо наетите в страната. Доказателство за необходимостта от нарастване на МРЗ е изтласкващия ефект върху работните заплати, особено за тези икономически дейности, в които се регистрира висок дял на трудещите се на минимално възнаграждение. Като примери могат да бъдат посочени следните икономически дейности: „Административни и спомагателни дейности (логистика, кол-центрове, счетоводни дейности)”. Броят на наетите лица на МРЗ представлява 37.1% от общо наетите, след като през първо полугодие на 2015 г. е 30.8%. За същия период нарастват както средната работна заплата с 9.8%, така и наетите с 6.1% „Операции с недвижими имоти” – броят на наетите на МРЗ достига до 20.2%, при 11.3% през 2015 г. СРЗ отчита нарастване с 11.3%, при ръст на наетите лица от 2.3%. „Преработваща промишленост” – наетите лица на минимална заплата представляват 19.5% от общо наетите, при 14.7% през 2015 г.. За едногодишен период СРЗ нараства с 10.6%, при ръст на общо наетите с 2.4%. Диференциацията на работните заплати по области продължава да задълбочава социалните неравенства. Във всички области на страната, с изключение на София, средната заплата е по-ниска от средната за страната. Все по-силно се разтваря ножицата между столицата и най-бедните области в страната. Трудовите възнаграждения във Видин (648 лв.) са почти два пъти по-ниски от тези в София (1261 лв.). Причините се обясняват със застаряващо население в по-малките населени райони, така и с трудовата миграция и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От друга страна, това са проблеми, свързани с недостатъчно добре развитата бизнес среда, както и липсата на мерки и инициативи за стимулиране на местните инвестиции, насочени към разкриване на нови работни места. В 9 от 28 района размерът на средната работна заплата представлява около 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са Видин (648 лв.), Силистра (674 лв.), Ямбол (692 лв), Благоевград (660лв), Кюстендил (674 лв.), Перник (695) Хасково (698 лв.), Смолян (687 лв.). Все пак в картината на средните възнаграждения има и положителна новина - заплатите във Видин са се повишили с 10.8%, а наетите лица с 0.8% спрямо първото полугодие на миналата година. Във всички области се наблюдава ръст на работните заплати, макар и с различна степен от 1.1% (Враца) до 14.1% (Монтана). 32% от всички наети лица в икономиката на страната работят в София. Средната заплата е с 35% по-висока от средната за страната. По-големият брой работещи в София, при това на чувствително по-висока заплата, са причината за нарастването на абсолютния размер на средната заплата за страната. Ако изключим София от наблюдението за трудовите възнаграждения, то тогава средната заплата за страната достига до 792 лв. през второто тримесечие на 2016 г. При тези условия нарастването на заплата изпреварва средния ръст за страна и достига до 8.5% спрямо същия период на миналата година, което се дължи на по-забавения темп на нарастване на СРЗ в София (6.2%) в сравнение с останалите области. В 17 области се отчитат нарастване по-високо от средния ръст за страната: Монтана с (14.1%), Добрич (12.7%), Ловеч с 11.1%, Русе (12.7%), Смолян (12.1%), Хасково (11.7%). Общ извод: остава сериозен проблемът със силната регионална диференциация на заплати и заетост, който се обосновава от абсолютно ниския размер на работните заплати и големият обхват на нископлатени работници. Разликите в стандарта на живот в различните региони у нас остават непреодолимо големи. Покупателната способност на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението. Компенсацията на наемния труд като дял от БВП през последните година отчете видим подем от 36.9% през 2012 г. достига до 41.3% през 2015г, но все още продължава да бъде сред последните места. След България остават: Румъния (32.3%), Полша (36.6%), Словакия (38.4%), Италия (39.6%), Ирландия (30.6%), Чехия (39.9%). Въпреки положителните промени България значително изостава от средните нива на страните на ЕС-28 ( 47.4%), като в повечето от старите държави членки този показател е около или над 50% от БВП. Тези данни предполагат, че все още за българската икономика остава проблема в първичното разпределение на доходите между труд и капитал, вследствие на който не може да бъде реализирана в оптимален обем една пo - ускорена политика на догонване на работните заплати спрямо средноевропейското ниво; Драстични различия в трудовите възнаграждения се регистрират по браншове за една и съща работа в полза на страните от Съюза: Производство на облекла – в Испания СРЗ (1606 евро) е с 5.8 пъти по-висока от тази в България ; Румъния (402 евро) с 1.4 пъти, Кипър с 3.9 пъти, Полша с 1.9 пъти; Производство на лекарствени вещества и продукти - в Испания СРЗ (3480 евро) е с 6.5 пъти по-висока от тази в България; Румъния (1018 евро) с 2 пъти, Кипър с 3.6 пъти, Полша с 2.5 пъти; Хотелиерство - Испания (1642 евро) или с 4.4 пъти по-висока, Кипър (1290 евро) с 3.4 пъти, в Полша с 1.8 пъти; Образование – Испания с 4.1 пъти по-висока, Румъния (607 евро) с 13.9%, Кипър с 4.4 пъти, Полша(931 евро) с 2.2 пъти. КНСБ продължава да настоява за приемането на конкретни мерки за повишаване на доходите, като: приемане на механизъм за нарастване на МРЗ, като най-ниското месечно възнаграждение в страната да се движи в коридора - от линията на бедност, умножена по коефициент 1,3, до 60% от средната работна заплата ( в диапазон от 403 до 560-570лв). Така с коефициентът 1,3 минималната работна заплата се гарантира издръжката на един възрастен човек от семейството и едно дете, а горната граница от 60% от средната работна заплата е европейски стандарт; да бъде въведена диференцирана МРЗ за завършилите висше образование младежи, работещи по специалността си, като тя бъде установена в Кодекса на труда с коефициент 1.5 от МРЗ за страната (690 лв.); от 2018 г. да се определят минимални заплати по категории персонал. Това, е възможен изход от конфликта с работодателските съюзи, които отказаха да преговарят за минимални осигурителни прагове за 2017 г., Необходима е да се разработи добра законова регламентация за договаряне на минималните заплати по категории и да е ясно, че законът наказва този, който не плаща заплатата, която трябва да плати, както и осигуровката върху нея. Държавните институции да провеждат ефективен контрол при укриване на осигурителните вноски, който да доведе до осезаемо редуциране на сивата икономика и повече информация за санкционираните работодатели.

НСИ: Ръст при „Воден транспорт”, "Сухопътен транспорт" и "Пощенски и куриерски услуги"

  По предварителни данни през второто тримесечие на 2016 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства с 1.5% спрямо първото тримесечие на 2016 година, предаде БГНЕС. Ръст е регистриран при дейностите „Воден транспорт”- с 25.8%, „Сухопътен транспорт” - с 2.6%, и „Пощенски и куриерски услуги” - с 2.1%. Намаление на индексите на оборота се наблюдава при „Въздушен транспорт” (3.1%) и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” (1.1%), съобщиха от НСИ. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” нараства с 2.3% спрямо първото тримесечие на 2016 г., което се дължи на дейностите: „Далекосъобщения” (7.2%), „Информационни услуги” (5.6%) и „Радио- и телевизионна дейност” (1.4%). Спад е регистриран при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” - с 12.0%, „Издателска дейност” - с 1.5%, и „Дейности в областта на информационните технологии” - с 0.3%. При Други бизнес услуги най-голямо е увеличението на индекса на оборота спрямо предходното тримесечие при „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила” - с 11.3%, докато при „Други професионални дейности” се отчита най-същественото намаление - с 10.1%. През второто тримесечие на 2016 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства със 7.8% в сравнение със същото тримесечие на 2015 година. Увеличение се наблюдава при „Пощенски и куриерски услуги” (11.2%), „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” (9.7%) и „Сухопътен транспорт” (8.5%). Намаление е регистрирано при „Въздушен транспорт” и „Воден транспорт”, съответно със 7.3 и 2.3%. Общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” е с 11.6% по-висок в сравнение с второто тримесечие на 2015 година. Увеличение се наблюдава при всички дейности в състава на сектора, като най-съществен е ръстът при „Информационни услуги” (23.3%) и „Далекосъобщения” (15.8%). При Други бизнес услуги увеличение спрямо второто тримесечие на 2015 г. е отчетено при повечето дейности, като то е най-голямо при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност” - с 54.5%. Намаление е регистрирано при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” - с 8.1%, и „Други професионални дейности” - с 2.6%. 

НСИ: Пътниците на пътническия транспорт се увеличават с 3.7%

  По предварителни сезонно изгладени данни през второто тримесечие на 2016 г. в сравнение с предходното тримесечие се наблюдава намаление на превозените товари от товарния транспорт с 3.3%. При извършената работа също е регистриран спад от 6.7%, съобщиха от НСИ, предаде БГНЕС. Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават с 3.7% спрямо първото тримесечие на 2016 г., докато извършената работа е с 0.6% по-малко. По предварителни данни през второто тримесечие на 2016 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. както превозените товари, така и извършената работа от товарния сухопътен и воден транспорт намаляват съответно с 14.7 и 6.2%. Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават през второто тримесечие на 2016 г. с 6.7% спрямо същия период на предходната година. Извършената работа също нараства с 4.1% спрямо второто тримесечие на 2015 година. През второто тримесечие на 2016 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 25 910.0 хил. т, или с 4 779.2 хил. т по-малко спрямо съответното тримесечие на 2015 г., което основно се дължи на вътрешните превози на автомобилния и железопътния транспорт. Същевременно международните превози нарастват с 11.0% в сравнение с второто тримесечие на 2015 година. Увеличението при автомобилния транспорт е с 3.1%, а при железопътния - с 4.4%. Извършената работа също намалява с 5.8% спрямо същия период на 2015 г. и достига 9 212.2 млн. ткм в резултат на по-малкото количество превозени товари при вътрешните превози. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт през второто тримесечие на 2016 г. е 126 566.0 хил., или с 9.7% повече спрямо второто тримесечие на предходната година, което се дължи на по-големия брой превозени пътници от автомобилния транспорт. При автобусните превози се наблюдава увеличение от 10.6%, докато при железопътните е регистриран спад от 6.9%. Извършената работа се увеличава с 4.4% в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. и достига 3 630.4 млн. пътниккилометра. Увеличението се дължи основно на автобусните превози, при които извършената работа е с 6.1% повече. Превозените товари от речния и морския транспорт, които през текущото тримесечие на 2016 г. са извършвали само международни превози, нарастват с 218.2 хил. т спрямо второто тримесечие на 2015 г. в резултат на по-голямото количество превозени товари от речния транспорт. Същевременно извършената работа намалява с 67.7 млн. ткм, или с 19.8%, спрямо съответния период на 2015 г. поради по-малкото разстояние, на което са били превозени товарите от морския и речния транспорт. През второто тримесечие на 2016 г. при водния пътнически транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа съответно с 8.8 хил. пътници и 1 098.9 хил. пътниккилометра. Увеличението се дължи основно на по-големия брой превозени пътници при международните превози на речния и морския транспорт. През периода април - юни 2016 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 62 476.0 хил. пътници, или с 1.1% повече спрямо второто тримесечие на предходната година. Ръст от 6.5% е регистриран при трамвайните превози, докато при тролейбусния транспорт се наблюдава намаление от 4.5%. При превозените пътници от метрополитена не е регистрирано изменение спрямо съответното тримесечие на 2015 година. Същевременно при извършената работа, измерена в пътниккилометри, е регистриран спад от 0.6% спрямо същия период на 2015 година. При тролейбусния транспорт е отчетен спад от 6.1%, докато при трамвайните превози извършената работа се увеличава с 6.4%. 

Ръст на пътническите превози с 3.7%

  По предварителни сезонно изгладени данни през второто тримесечие на 2016 г. в сравнение с предходното тримесечие се наблюдава намаление на превозените товари от товарния транспорт с 3.3%. При извършената работа също е регистриран спад от 6.7%, съобщиха от НСИ, предаде БГНЕС. Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават с 3.7% спрямо първото тримесечие на 2016 г., докато извършената работа е с 0.6% по-малко. По предварителни данни през второто тримесечие на 2016 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. както превозените товари, така и извършената работа от товарния сухопътен и воден транспорт намаляват съответно с 14.7 и 6.2%. Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават през второто тримесечие на 2016 г. с 6.7% спрямо същия период на предходната година. Извършената работа също нараства с 4.1% спрямо второто тримесечие на 2015 година. През второто тримесечие на 2016 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 25 910.0 хил. т, или с 4 779.2 хил. т по-малко спрямо съответното тримесечие на 2015 г., което основно се дължи на вътрешните превози на автомобилния и железопътния транспорт. Същевременно международните превози нарастват с 11.0% в сравнение с второто тримесечие на 2015 година. Увеличението при автомобилния транспорт е с 3.1%, а при железопътния - с 4.4%. Извършената работа също намалява с 5.8% спрямо същия период на 2015 г. и достига 9 212.2 млн. ткм в резултат на по-малкото количество превозени товари при вътрешните превози. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт през второто тримесечие на 2016 г. е 126 566.0 хил., или с 9.7% повече спрямо второто тримесечие на предходната година, което се дължи на по-големия брой превозени пътници от автомобилния транспорт. При автобусните превози се наблюдава увеличение от 10.6%, докато при железопътните е регистриран спад от 6.9%. Извършената работа се увеличава с 4.4% в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. и достига 3 630.4 млн. пътниккилометра. Увеличението се дължи основно на автобусните превози, при които извършената работа е с 6.1% повече. Превозените товари от речния и морския транспорт, които през текущото тримесечие на 2016 г. са извършвали само международни превози, нарастват с 218.2 хил. т спрямо второто тримесечие на 2015 г. в резултат на по-голямото количество превозени товари от речния транспорт. Същевременно извършената работа намалява с 67.7 млн. ткм, или с 19.8%, спрямо съответния период на 2015 г. поради по-малкото разстояние, на което са били превозени товарите от морския и речния транспорт. През второто тримесечие на 2016 г. при водния пътнически транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа съответно с 8.8 хил. пътници и 1 098.9 хил. пътниккилометра. Увеличението се дължи основно на по-големия брой превозени пътници при международните превози на речния и морския транспорт. През периода април - юни 2016 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 62 476.0 хил. пътници, или с 1.1% повече спрямо второто тримесечие на предходната година. Ръст от 6.5% е регистриран при трамвайните превози, докато при тролейбусния транспорт се наблюдава намаление от 4.5%. При превозените пътници от метрополитена не е регистрирано изменение спрямо съответното тримесечие на 2015 година. Същевременно при извършената работа, измерена в пътниккилометри, е регистриран спад от 0.6% спрямо същия период на 2015 година. При тролейбусния транспорт е отчетен спад от 6.1%, докато при трамвайните превози извършената работа се увеличава с 6.4%. 

10 полезни техники за фокусиране на снимки

Едно от първите правила на фотографията е, че обекта трябва да бъде контрастен. Повечето съвременни цифрови фотоапарати предлагат редица начини за постигане на контрастни снимки.   От  Tech Radar разгледат най-важните техники и най-добрите настройки за фокусиране, които може да използвате.   Ръчно фокусиране Въпреки че почти всички съвременни цифрови фотоапарати могат да фокусират обектива автоматично, те позволяват да се направи това и ръчно. Ръчното фокусиране е особено добър вариант при макро фотографията, защото много фотоапарати докато се опитват да се фокусират върху много близки обекти, лещата се движи в и извън фокус всеки път, когато натиснете бутона за освобождаване на затвора. Ето защо по-добре е да изберете ръчно фокусиране и да си свършете работата сами.   Нещо повече, Live View технологията прави ръчното фокусиране много лесно, тъй като тя обикновено дава възможност да се увеличи изображението на екрана, така че можете да видите точното място, което ви интересува, и след това да фокусирате апарата.   Единично автоматично фокусиране Често за съкращение на единично автоматично фокусиране се използва единично AF. При тази опция фокусът ще се заключи, ако спусъкът се задържи натиснат наполовина, след като фотоапаратът извърши фокусирането. Ако трябва да се насочите отново ще трябва да вдигнете пръста си от бутона на затвора и след това да го натиснете втори път. Единичното автоматично фокусиране е подходящо при заснемане на пейзажи и статични предмети.   Непрекъснат автофокус При AF с непрекъснато следене (AF-С), фотоапаратът ще продължи да фокусира, ако спусъкът се задържи натиснат наполовина, след като вече е извършено фокусиране. Тъй като фотоапаратът продължава да фокусира до момента на натискането на спусъка докрай, този режим е подходящ при обекти, които са в движение.   Някои модели фотоапарати като например Canon EOS 7D и Nikon D7000, имат опции, които ви позволяват да определите кои AF точки камерата ще използва за проследяване на обекта, докато той се движи в определена рамка. Някои модели дори ще ви позволят да уточните колко бързо камерата да реагира на промените в обекта.   Избор на точка за автоматичен фокус Когато сте избрали автоматично фокусиране, трябва да имате активна AF точка над обекта във визьора, за да получите контрастно изображение. Най-общо казано, има два начина на избиране на AF точка. Най-лесният е като оставите вашия фотоапарат сам да реши, тоест да изберете автоматичната опция за избор на AF точка. В много ситуации, ще получите добра снимка, но камерата ви обикновено ще се опита да се съсредоточи върху най-близкия обект в близост до центъра на кадъра, а това не винаги е най-точното локализиране за по-малки предмети или фини детайли. Поради тази причина, по-добре е сами да зададете AF точка.   Ръчен избор на AF точка Ръчният избор на AF точка дава максимално ниво на контрол върху това къде да се фокусира камерата и е за предпочитане когато снимате пейзаж, натюрморт и при портретната фотография. Тази опция  за фокусиране на камерата обикновено се извършва чрез натискане на бутона за избор на  AF точка и след това с помощта на бутоните за навигация се избира точката за автоматично фокусиране. След като стигнете до AF точката, която трябва да е над обекта ви, вие сте готови да фокусирате и да направите снимката.   Разпознаване на лица Този популярен вариант за фокусиране на камерата е форма на автоматично избиране на AF точка. Опцията се предлага от много компактни фотоапарати, както и от някои огледално-рефлексни фотоапарати в Live View режим. Разпознаването на лица е изключително полезна опция, от която може да се възползвате по време на партита и събирания.   Фокусиране и прекомпозиране Дръжте натиснат наполовина бутона на затвора, за да заключите фокуса, прекомпозирате изображението, така че обектът да е там, където желаете и натиснете спусъка за да снимате. При използване на тази техника за фокусиране на камерата, от съществено значение е камерата да е настроена в режим на единично AF. Тази техника е подходяща при снимане при слаба светлина.   Използване на back-button фокусиране Ако фотоапаратът ви го позволява, отидете в менюто и настройте фокуса така, че да не се задейства при натискане на бутона на затвора наполовина, а по-скоро да се задейства, когато използвате бутона на гърба на камерата. По този начин, фокуса не е зависим от бутона на затвора и няма начин вашата камера да префокусира наново. Този метод е много полезен когато се снимат движещи се обекти.   Ако бутона на затвора не контролира автоматичното фокусиране на камерата няма да губите време за опити  да се фокусирате всеки път, когато натискате бутона и можете да изчакате, докато обектът е в правилната позиция, за да снимате.   Хиперфокално разстояние  При пейзажните фотографи говорим за така известното хиперфокално разстояние. Това е точката, в която се създава максимална дълбочина на рязкост за тази настройка на фокусното разстояние и блендата. Фокусирането в тази точка се гарантира, че не се губи дълбочината на полето, като се фокусира твърде далеч в образа, нито пък се ограничава същата, като се фокусира върху много близък обект. Хиперфокалното разстояние може да се пресметне приблизително ако се следва правилото, фокусът да е в точка на дистанция от обектива около 1/3 от дълбочината на целия кадър.   Технологията Focus stacking (наслагване на кадри заснети с различни фокусни разстояния) Focus stacking е дигитална техника, при която няколко снимки, направени с различни фокусни разстояния са обединени в един образ, за да се даде максимален контраст снимката. Въпреки че може да се прилага за пейзажна фотография, тази технология е особено полезна за макро фотографията, защото дълбочината на полето е много ограничено, когато обектите са изключително близки. Ще имате нужда от Photoshop или друг софтуер, който поддържа работа със слоеве, за да комбинирате снимките и създадете една.   Вижте какво трябва да знаем за автофокуса при смартфоните

Работния ден приключва, а голямото пътуване тепърва започва

  Голямото предпразнично пътуване започна с пълна сила, колони от автомобили се извиха по основните пътни артерии на столицата, пише БГНЕС. В последния работен ден софиянци започнаха да напускат през всички основни изходи на София. Четирите почивни дни по случай Деня на независимостта на България предразполагат за дълги и не толкова дълги пътувания. Във връзка с предприетите действия по осигуряване на безопасността на движението и ограничаване на предпоставките за настъпването на тежки пътно-транспортни произшествия по време на предстоящите празници ще бъде въведена организация на движение по пътищата за облекчаване на трафика от страна на „Пътна полиция“. От МВР уточняват, че основните най-тежки направления са – пътят София- Перник-Благоевград-Кулата, АМ "Тракия" и АМ "Хемус", пътят Асеновград- Смолян, пътят Симитли- Гоце Делчев и от Калотина до София. По тези пътни направление е създадена организация с полицейски екипи, включително от "Охранителна полиция", като за днешния ден и за 25-ти септември основното задължение на полицейските служители ще бъде да подпомагат движението, ако се наложи и да го контролират. От 22 до 25 септември акцията „Алкохол и неправоспособност“ ще се проведе на територията на страната. От 16 ч. до 20 ч. се ограничава движението на камионите над 12 тона по автомагистралите и най-натоварените пътища. Целта е повишаване на безопасността, увеличаване на пропускателната способност на инфраструктурата и по-спокойно пътуване за предстоящите четири почивни дни. Очаква се интензивно движение на изходите на София, по автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“ и път I-1 (Е-79) София - Кулата. Необходимо е шофьорите да карат внимателно и със съобразена скорост, да спазват въведените ограничения, пътната сигнализация и указанията на „Пътна полиция“, която следи и предприема необходимите действия за организацията на движението, съветват от АПИ. Ограничението е за следните участъци от републиканската пътна мрежа –автомагистралите; път I-1 Видин - Ботевград; път I-1 Благоевград - ГКПП „Кулата“; път I-4 п. в. „Коритна“ - Велико Търново - Шумен; път I-5 Русе - Велико Търново; път I-8 ГКПП „Калотина“ - ГКПП „Капитан Андреево“; път I-9 Дуранкулак - Варна - Бургас; път II-18 Околовръстен път София; път II-19 Симитли - Гоце Делчев; път II-86 Пловдив – Смолян и път II-99 Бургас - Царево. Движението на тежкотоварните камиони над 12 т по същите направления ще бъде ограничено и в последния почивен ден – 25 септември /неделя/, от 14 ч. до 20 ч. Забраната не важи за МПС, превозващи бързоразвалящи се хранителни продукти и товари на температурен режим, живи животни и опасни товари (ADR). За улеснение на трафика през Владая и повишаване на пътната безопасност днес се обособяват две ленти в посока Перник, за времето от 12:00 ч. до 16:30 ч. На 22 септември /четвъртък/ ще има две ленти за излизащите от София от 8:00 ч. до 14:00 ч. на път I-1 (Е-79). Временната организация ще е от пътен възел „Даскалово“ до кръстовище „Драгичево“. През последния празничен ден – 25 септември /неделя/ ще се обособят две ленти в посока влизане в София, за времето от 10:00 ч. до 16:30 ч. По този начин пристигащите в столицата шофьори ще могат да пътуват по-удобно и безопасно. Алтернативен маршрут на първокласния път през Владая е АМ „Люлин“. На виадукт „Елешница“ при 15-ти километър на АМ „Хемус“ - в момента се ремонтира платното за Варна и цялото движение се прехвърля в платното за София, като се обособяват две ленти за движение в посока Варна и една лента в посока София. В последния почивен ден ще се обособят две ленти за пътуващите към София и една лента за посока Варна от 10:00 часа на 25 септември до 10:00 ч. на 26 септември Извършват се ремонтни дейности и на тръбата за Варна на тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ на АМ „Хемус“. Преминаването през съоръженията се осъществява двупосочно в тръбата за София. Алтернативният маршрут за пътуване по време на ремонта на тунел „Витиня“ от София за Ботевград е път I-1 от 215-ти км до км 209+500 и обратно. Връзката на АМ „Хемус“ с първокласния път за пътуващите към Ботевград е при пътния възел при 30-ти км на автомагистралата /Витинска река/, а за идващите от Ботевград при 36-ти километър на АМ „Хемус“. Този маршрут е с 2 км по-дълъг и с около 7-10 минути по-бавен. Той обаче може да се окаже и по-бърз. Сравнение: по АМ „Хемус“ са 22 км, минават се за около 17 минути. Алтернативното трасе – 22 км, за около 24 минути. Поради ремонтни дейности на виадуктите при км 41+160 и км 41+400, преди тунел „Ечемишка“ на АМ „Хемус“ движението се осъществява двупосочно в платното за София. От ч. днес до 10 ч. на 25 септември се обособяват две ленти в посока Варна и една лента в посока София. От 10 ч. на 25 септември до 10 ч. на 26 септември ще се обособят две ленти за движение в посока София и една лента в посока Варна. При изхода на София се извършва ремонт на пътен надлез „Яна“ над АМ „Хемус. От 14 ч. днес до 14 ч. на 22 септември и от 18 ч. на 24 септември до 10 ч. на 26 септември /понеделник/ движението по АМ „Хемус“ ще се извършва без затруднение по двете пътни платна. От 14 ч. на 22 септември до 18 ч. на 24 септември и след 10 ч. на 26 септември ще бъде затворено за движение платното в посока Варна и трафикът ще се прехвърли двупосочно в платното за София. Извършва се ремонт и на пътни връзки и съоръжения при км 126+270 на пътен възел „Север“ на АМ „Тракия“ при пресичането с път II-64 Пловдив-Карлово и на моста над р. Пясъчник при км 127+047. Ограничено е движението по платното за Бургас от км 126 до км 127 на АМ „Тракия“, като движението е пренасочено двупосочно в платното за София. На пътния възел е спряно движението по пътните връзки Карлово – Бургас и София – Пловдив, като е осигурено преминаването по останалите отбивки. Пътуващите от Карлово до Бургас е необходимо да продължат по път ІІ-64 до началото на гр. Пловдив, където трябва да направят обратен завой и да се качат на магистралата по пътната връзка в посока Пловдив-Бургас. Пътуващите за Пловдив могат са използват пътен възел „Запад” при км 119 и при пътен възел „Изток” при км 133. Поради ремонтно-възстановителни дейности на виадукти при км 15+940 и км 20+840 в платното за София на АМ „Тракия“ движението се осъществява двупосочно в платното за Бургас. От 14 ч. днес до 10 ч. на 25 септември се обособяват две ленти в посока Бургас и една лента в посока София. В неделя - 25 септември от 10 ч. до 10 ч. на 26 септември ще се обособят две ленти за движение в посока София и една лента в посока Бургас.

БСП: Няма да подкрепим бюджета на ДОО за 2017 г.

Ние от БСП лява България, няма да подкрепим този бюджет, заяви днес депутатът от БСП лява България Кирчо Карагьозов по време на дебата по бюджета на ДОО за 2017 г. В него никой нищо не гарантира, увери той, пише БГНЕС. Дори може да се стигне до там, че в края на бюджетната година бедните българи да се увеличат като брой, прогнозира депутатът. Вярно е, че професионалното ръководство и експертите на НОИ са се справили отлично при съставянето му, но в границите на зададената политика и финансова рамка, поясни Карагьзов. Според него увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1% е действие в правилната посока, но отново се предвижда запазване на максималния осигурителен доход на нивото на 2016 г. Освен намаляването на съотношението между максималния и минималния осигурителен доход, в този бюджет остава принципът да се облагодателстват само високодоходните групи. Не се предвижда и увеличаване на вноските във фонд „Безработица“, след като той отдавна е със сериозен дефицит. В бюджета на ДОО за 2017 г. по приходите се предлагат следните политики: увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт – 18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 10,5 за сметка на работодателя и 8,3 за сметка на работника и 13,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,7/6,1.Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 процентни пункта – 60,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. и 55,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г. Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2017 г. техните размери са, както следва: фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто; фонд „Безработица” – 1,0 на сто; фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто за сметка на работодателя. Предложените в законопроекта минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6 на сто за 2017 г. в сравнение с 2016 г. с ефект върху приходите от около 24,3 млн. лв. увеличение. За 2017 г. не са договорени минималните осигурителни доходи, а са запазени нивата от 2016 г. Средното увеличение се дължи на новия размер на минималната работна заплата - 460 лв., заложена в основните параметри на проекта на държавния бюджет за 2017 г. Увеличава се диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2015 г., съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв. Запазва се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите - 300 лв.,както и размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2 600 лв. Общата сума на приходите и трансферите се предлага в размер на 10 375,6 млн. лв. което възлиза на 11,2 на сто от БВП. В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителните вноски, които са предвидени в размер на 5 614,7 млн. лв., което възлиза на 6,1 на сто от БВП. По разходите в бюджета на ДОО за 2017 г. се предлагат следните политики:повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд, от 1 януари 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,1 на 1,126 с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) (2,4 на сто), а от 1 юли 2017 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, не се осъвременяват по чл. 100 на КСО, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж – 1,126. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2017 г. с 2,4 на сто (чл. 100 от КСО). Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер 35 на сто от максималния осигурителен доход - 910 лв. Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв., и ограничението му на ниво 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа. Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, при безработица и бременност и раждане - 24 календарни месеца. Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – за първите три работни дни се изплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни.Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв. Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв. Общият размер на разходите и трансферите е 10 375,6 млн. лв. В сумата на разходите с най-голям относителен дял са разходите за пенсии в размер на 8 936,3 млн. лв., което възлиза на 86,1 на сто от всички разходи в държавното обществено осигуряване. Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт се запазва на нивото от 9,7 на сто, като предвидените средства за пенсии са с 235 млн. лв. или с 2,7 на сто повече в сравнение с размера им в бюджета на ДОО за 2016 г. Средният размер на пенсията през 2017 г. се предвижда да достигне 341,57 лв., при среден размер за 2016 г. от 331,47. Планираната сума за изплащане на социални помощи и обезщетения е 1 350,0 млн. лв., което е 13,0 на сто от общите разходи на бюджета на ДОО, като средствата са със 126,5 млн. лв. повече в сравнение с 2016 г. Разпределението на разходите за основните групи краткосрочни обезщетения по КСО е следното:обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 459,3 млн. лв., което е 104,9 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.; планирани са обезщетения за 17 001,5 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 27,02 лв. Както и обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 8,2 млн. лв., което е 102,5 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.; планирани са обезщетения за 271,5 хиляди дни за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест при среднодневно обезщетение от 30,14 лв. Обезщетения за бременност и раждане – 355,3 млн. лв., което е 110,7 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.; планирани са обезщетения за 13 355,6 хиляди дни за временна неработоспособност поради бременност и раждане при среднодневно обезщетение от 26,60 лв.Обезщетения за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст и за осиновяване на дете от 2 до 5 години – 145,1 млн. лв., което е 99,8 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.; планираните обезщетения за отглеждане на малко дете са за 8 942,6 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 16,19 лв. Парични обезщетения за безработица – 359,7 млн. лв., което е 95,0 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.; планираните обезщетения са за 86 706 правоимащи лица със средномесечен размер на обезщетението 345,67 лв. Планираните разходи за дейност „Социално осигуряване” са 81,8 млн. лв. Относителният дял на разходите за дейността спрямо всички разходи на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (КБДОО) за 2017 г. е 0,79 на сто. Разходите за персонал са 56,5 млн. лв. и са разработени при средносписъчен брой на наетите лица по трудови (1 138) и служебни (2 404) правоотношения. За 2017 г. проектът на средствата за капиталови разходи е направен на база необходимите действия за стопанисване, управление и обновяване на материалната база, като средствата са запазени на нивото от 2016 г. За 2017 г. бюджетното салдо е 0. Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула. Предложения за проекти на бюджети на отделните фондовете на ДОО за 2017 г. За фонд „Пенсии” приходите и трансферите са 3 737,3 млн. лв., разходи и трансфери 7 815,2 млн. лв. и дефицит от 4 078,0 млн. лв. Спрямо закона за 2016 г. приходите и трансферите са увеличени с 398,3 млн. лв.; разходите и трансферите също са увеличени със 125,0 млн. лв. и дефицита е намален с 273,3 млн. лв. 

Духовното развитие на единната българска нация

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни 5 олимпиади, от които те се връщат с високи награди. За съжаление, на диаметрално противоположния полюс са учениците, които трудно се справят с учебния материал. Те са много повече от успешните ученици и определят ниското средно образователно равнище в България, регистрирано при международното оценяване PISA през 2012 година. Застрашително голяма част от нашите ученици не са подготвени за успешна реализация в живота, тъй като знанията и уменията им са под приетия общообразователен минимум. Тези пропуски в образоваността ще се възпроизвеждат в следващите поколения и ще предизвикат в бъдеше тотален срив както на националната образователна система, така и на системите на общественото осигуряване и на цялата икономика. Причините, довели до катастрофалния спад в нивото на българското образование са многобройни и многопластови. Тук споменаваме част от най-съществените:           а) Отчуждаването от училището на голяма част от учениците и липсата на желание за учене           Това е най-сериозното предизвикателство пред образователната ни система. Проблемът не е само български и има донякъде обективна основа, с която следва да се съобразяваме. Най-общо казано, става дума за изоставане на образователната система от развитието на модерните технологии. Образователният процес следва установената през вековете традиция: „учителят или учебникът са носители на знанието, а учениците – слушат (или четат), запаметяват и възпроизвеждат наученото“. Предаването и придобиването на знания е основано на слушане, четене, писане и евентуално показване и разглеждане на статична картина (чертеж или снимка). Очаква се ученикът да комуникира пряко и предимно само с източника на информация (книгата и/или учителя). Този модел на образование днес е неприемлив за младите хора. Образователният процес, разглеждан като натрупване на факти и житейски опит, протича навсякъде, не само в училище. Чрез радиото, телевизията, компютърните игри и Интернет младите хора, още преди да са тръгнали на училище, усвояват многократно по-голяма по обем информация от връстниците си отпреди 60–70 години. Те ежедневно са подложени на интензивни информационни въздействия, основани на мощни динамични носители на информация, като видеоклипове, филми и компютърни образователни среди, които изпълняват ролята на своеобразни тренажори, позволяващи на младия човек да въздейства върху виртуалнатата среда и веднага да види и усети реакцията на своите действия. Този момент (виждането и управлението на реакцията на средата) е много важен, защото е свързан с „естественото учене”, минаващо през активното участие и взаимодействие на ученика със средата, чрез опитване и изпробване на различните ситуации и възможности.           Изоставането на образователния процес от развитието на комуникационните технологии също има принос за отчуждаването от училището. Тези технологии улесняват контактите и позволяват наученото бързо да се сподели и обсъди с много хора наведнъж, дори когато те физически не са на едно и също място. Споделените наблюдения, новите факти, различните гледни точки, аргументите „за” и „против” дадена теза, стават достояние на много хора наведнъж. Това издига равнището на информираност на цялата група и има значителен интегрален образователен ефект. Без преувеличение може да се твърди, че се е появил един нов и естествен за съвременните условия начин за възприемане и изучаване на обкръжаващия ни свят – с „помощта на групата, като част от колектива“.           Друг фактор, който допринася за негативното отношение към ученето и към училището е това, че образователният процес в твърде висока степен е фокусиран върху изучаването на факти. От друга страна, информация за много от изучаваните 6 факти е налична и лесно достъпна с помощта на търсачките в интернет. Човек може да получи отговор на редица въпроси чрез тях. Това създава фалшиво усещане, че отговорите на повечето въпроси вече ги има и че е достатъчно само да попиташ, за да намериш отговора. Тогава става естествен въпросът „Необходимо ли е човек да прекарва значителна част от живота си в училище, където се набляга върху научаването на факти?”. Негативна последица от „вярата в готовия отговор” е и това, че способността да се даде отговор на „незадаван до сега“ въпрос чрез използване на вече наученото, чрез експериментиране, чрез анализиране и обмисляне на проблема не се развива и не се оценява. Относително повърхностното знание е цената, която плащаме днес за удобството при използването на новите технологии и за достъпа до огромна по обем информация. Не бива да забравяме, че една от главните цели на образованието е да ни научи да даваме отговор на въпроси и да намираме решения на проблеми, с които не сме се срещали преди това. За тях няма готов отговор в интернет и тъкмо върху постигането на тази цел трябва да се фокусира образователния процес. Въпросът как да се направят училището и ученето отново привлекателни, не е лесен и едва ли има еднозначен отговор. Неоспоримо е обаче, че за да се състезава с привлекателността на външния свят, училището трябва да разполага със съвременна технологична инфраструктура и да владее използването й. Само това, за съжаление, не е достатъчно. Необходими са промени и в учебното съдържание и най-вече в характера на самия учебен процес. Например, по-добре е ударението да се премести от преподаването и изучаването на факти, част от които са вече известни на учениците, към изясняването на връзката между фактите и явленията и към това как функционира светът като цяло. Необходимо е да се премине от сега преобладаващия стил на преподаване, при който учениците са пасивни слушатели, към стил на „разучаване” на проблема или явлението, при който целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза и, накрая, достига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка на компетентностите (2006/962/EC; изброени са в края на раздела). Особено важно е, че се развива и укрепва способността на учениците да анализират и изследват, което е най-съществената част на умението за самостоятелно учене през целия живот. Поощрява се въображението и творческото начало. Стимулира се самостоятелната работа и мислене на учениците. Образователният процес става част от цялото всекидневие и „излиза” извън клас. Този стил на образование вече е добре разпространен във високоразвитите страни, където е известен под името “Inquiry Based Education” („Изследователски подход в образованието”). Масовото му използване би решило в значителна степен проблема с отчуждаването на учениците от училище и от ученето.Например БАН, където изследователският подход е работно ежедневие, може да подпомогне развитието на българската образователна система в тази посока (при това не само на училищно равнище). Първите стъпки са направени. По договор с МОН Институтът по математика и информатика на БАН проведе няколко 128-часови курсове с учители за усвояване на изследователския подход в образованието по математика. Регулярно се провеждат и курсове за повишавване на квалификацията на учителите в областта на Изследователския подход в образованието по математика. Разработеният в БАН Виртуален училищен кабинет по математика убедително показва преимуществата на 7 този подход. Чрез него математическите факти и явления могат да се изучават чрез експериментиране със специално създадени за целта среди (аплети).           Значителен ресурс за връщане на интереса към ученето и към училището има в извънкласните и извънучилищни занимания и дейности – викторини, фестивали, кръжоци, състезания, олимпиади, възлагане и разработка и докладване на проекти, празници на науката други подобни. Те могат да обхванат значителна част от учениците и да ги включат в дейности, които имат занимателен характер, но неусетно допринасят за изграждане на знания и компетентности.           б) Спад в обществения статус на учителя, непривлекателност и силно феминизиране на учителската професия           Причините, довели до това състояние на нещата са многобройни. Част от тях имат обективен характер. До преди 60-70 години училището имаше господстваща роля при преподаването и усвояването на знания, умения и компетентности. Училището беше, образно казано, „домът на образователния процес”. На това се основаваше високият авторитет на училището и на учителя в обществото. Училището днес вече не е единственият дом на образователния процес.           От друга страна, очакванията към квалификацията на учителя днес нараснаха силно. Той трябва да е добър специалист в областта си, да владее съвременните информационни и комуникационни технологии, да е в състояние да изгражда у учениците си ключовите компетентности, да владее тънкостите на педагогиката, психологията и когнитивните науки. Формите на подготовка и преквалификация на учителите, обаче, запазиха традиционния си характер и тези изисквания спрямо квалификацията на учителя няма как да бъдат удовлетворени. Като се добави и ниското заплащане на труда на учителите, сегашната картина става напълно обяснима. Решението може да се търси само в дългосрочен план (повече от десетилетие), като се усъвършенстват формите за подготовка на учителите и като се създадат условия, като учители да бъдат привличани хора, за които тази професия е мисия.           в) Продължителността на учебната година е по-къса по сравнение с останалите европейски страни. Лятната ваканция е неоправдано дълга, за сметка на по-малък брой ваканции през годината. Намален е броят на часове по природо-математическите дисциплини.           Продължителността на учебната година в България, като брой учебни дни, е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 дни за учениците от V до VIII клас и 160 дни за тези до IV клас. В Дания и Италия минималната продължителност на учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия е 190 дни. Освен това, учебната година у нас започва късно и приключва по-рано в сравнение с редица други европейски държави. Българските ученици са с една от най-дългите летни ваканции, но през годината ваканциите са по-малко, отколкото в други страни. Това води до неравномерно натоварване и прекъсване в учебния процес. Резултатите на българските ученици в PISA показват, че това положение следва да се преосмисли и евентуално промени. За сметка на продължение на учебната година могат да се увеличат часовете по математика и по естествени науки. Силното намаляването на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България и намали съществено привлекателността на България като инвестиционна дестинация за високотехнологични производства. За съжаление, тъкмо в тези производства принадената стойност (печалбата) е най-голяма. Привличането на инвестиции само чрез ниски разходи за труд обрича страната ни на програмирана бедност за десетилетия напред. 8           г) Образованието не е приоритет в ценностната система на голяма част от населението           Наблюденията показват, че липсата на образование у родителите често се „наследява” и от децата. Ценностната система на родителите става, до голяма степен, ценностна система и на следващото поколение. Обществената среда, социалният статус на семейството, социокултурните различия влияят силно върху отношението към образованието. Ако няма противодействие, неграмотността и необразоваността постепенно ще обхващат все по-широки слоеве от българското общество. Не е необходимо голямо въображение, за да се предвидят последиците.           Образованието не е приоритет за много български граждани и поради това, че значителен брой хора в обществото ни, без да имат забележим образователен ценз, демонстрират добро материално благополучие, въпреки че това благополучие доста често е с неясен или дори със съмнителен произход. Многобройни са примерите и в обратната посока. Висококвалифицирани специалисти, преподаватели, учени, лекари, работници трудно посрещат ежедневните си нужди. Много млади хора, завършили дори висше образование, не работят по специалността си или въобще не могат да си намерят работа. Демотивиращ е и фактът, че държавата има само декларирана, но не и осъзната визия за ролята на образованието и на науката в дългосрочното развитие на страната и в привличането на инвестиции.           д) Игнориране на етнодемографските процеси и засилване на мултикултуралния характер на обществото           Основните характеристики на динамиката в етнодемографските процеси в обществото ни е известна на всички. Характеристиката „мултикултуралност” ще засилва присъствието си в България и Европа. Образователната ни система обаче е възникнала и е обслужвала нуждите на монокултурно общество. Може би това е причината, когато се произнася думата „интеграция” много хора да чуват „асимилация”. Очевидно е необходимо адаптацията към бъдещите условия да започне още от сега, за да не се окажем неподготвени за пореден път. Изграждането на образователна система, която се съобразява с различията в нагласите и възприятията е трудна задача, но първите стъпки следва да се направят веднага.           е) Незадоволително съ

За неразбраното „Не подкрепям никого”*

 Напълно нелепо е един глас да се брои за действителен, а при определянето на изборните резултати да се окаже недействителен Изумен съм от това, че в разгорялата се дискусия на тема „Не подкрепям никого” масово не се разбират елементарни неща. Най-напред да кажа, че наистина е напълно нелепо един глас да се брои за действителен, а при определянето на изборните резултати да се окаже недействителен. Той трябва еднозначно да се тълкува или като недействителен, или като действителен. Ако се тълкува като недействителен, изборните резултати ще се изчисляват както досега. А именно – сборът от гласовете, подадени за отделните кандидати, ще се приеме за 100%, а процентът за всеки отделен кандидат ще е неговият относителен дял от гласовете, подадени за всички кандидати. Така е било на всички произведени досега в България избори. Ще отбележа и това, че дали един глас се обявява за действителен или недействителен, не оказва НИКАКВО влияние върху избирателната активност (в широко цитираната публикация във вестник „Сега” е допусната груба грешка в това отношение, от неразбиране или умишлено – не знам). Това е така, защото избирателната активност се изчислява като отношение между броя на гласувалите (по какъвто и да е начин) и броя на хората, имащи право на глас. Т.е. при изчисляването й се вземат предвид, и то с еднаква тежест, и действителните, и недействителните гласове. Ако не беше така, нямаше как да знаем каква е активността в хода на изборния ден, когато урните още не са отворени и гласовете не са преброени. Последици ще има, ако „Не подкрепям никого” се брои за действителен глас. Нека кажа ясно какви биха били тези последици: При мажоритарни избори (президентски и кметски): колкото повече хора гласуват с „Не подкрепям никого”, толкова повече нараства вероятността да се стигне балотаж. Това е така, защото спечелилият на първи тур кандидат, за да бъде избран още на първи тур, трябва да има повече гласове не само от всички други кандидати (както е сега), а от всички други кандидати плюс „Не подкрепям никого”. На втори тур обаче „Не подкрепям никого” няма да има никакво въздействие, защото просто се избира кандидатът с повече гласове, подадени за него. При пропорционални избори (парламентарни, общински, европейски): колкото повече хора гласуват с „Не подкрепям никого”, толкова по-висока ще става 4-процентовата бариера за влизане в парламента, изчислена като абсолютен брой гласове. И следователно с нарастването на „Не подкрепям никого” големите партии ще преразпределят повече гласове и ще получават повече парламентарни мандати. Т. е. два основни ефекта върху изборния резултат: по-вероятен балотаж при мажоритарен избор, дори при категорична победа на водещия кандидат (но без влияние на втори тур), и облагодетелствуване на големите партии (а те са „партиите на статуквото”) при пропорционален избор. Донякъде комичното в цялата история е, че хората масово съзират манипулация в полза на големите партии, ако „Не подкрепям никого” е недействителен глас. Всъщност е точно обратното при пропорционални избори. А при мажоритарни – ако окаже изобщо влияние (ще окаже само при категорично преимущество на единия от двамата, но недостатъчно, за да се прехвърлят 50% при отчитането на „Не подкрепям никого”), то ще е в това, че първите двама ще се джавкат още една седмица. И последно: единственият начин да не вдигате избирателната активност (ако тази е политическата ви позиция) е, както свикнахме да казваме, да отидете за гъби и да не изпълните провъзгласеното от законодателя задължение да гласувате. * Текстът е от личната на Цветозар Томов страница във фейсбук. Мнението е лично и не ангажира ЦИК

Разрешават физическата саморазправа на „Военна полиция“

На служителите на „Военна полиция“ вече ще бъде разрешено да използват физическа сила и помощни средства в случай на абсолютна необходимост. Това става законова норма след като депутатите днес приеха част от промените в закона за военната полиция на второ четене. И в момента народните представители четат и гласуват по него в пленарна зала текст по текст, пише БГНЕС. Абсолютна необходимост има при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на орган на службата; при опит на задържано лице да избяга, както и да посегне на своя живот или на живота и здравето на други държавни органи. Абсолютната необходимост се отнася и за случаи при нападение срещу граждани и органи на службата, освобождаване на заложници, както и групови нарушения от военнослужещи на обществения и войсковия ред и нападения на сгради и помещения. Физическата сила и помощните средства се използват след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници. При охраната на стратегически обекти органите на служба „Военна полиция” ще могат да поставят временни или постоянни заграждения около тях. Стратегическите обекти за охрана от „Военна полиция“ се определят със заповед на министъра на отбраната. А при отказ на лице действията при полицейска регистрация, с изключения на събиране на лични данни, ще се извършват принудително с разрешение на съдия. Необходимо е някои норми като тези, които са свързани с оперативно-издирвателната дейност на служба „Военна полиция”, някои от дейностите по охрана и ескорт, употребата на оръжие, помощни средства и физическа сила от органите на службата, действията, свързани с полицейската регистрация и идентификацията, да бъдат подробно регламентирани в закона, а не в подзаконови актове, каквато е досегашната практика. От една страна, това е свързано с обстоятелството, че чрез повечето от изброените дейности се ограничават в различна степен граждански права и свободи, а от друга страна, се цели да се отговори на някои пропуски и неточности в досегашното ни законодателство, визирани и в решения на Европейския съд по правата на човека. Тези обстоятелства намериха вече своето отражение в други закони, регламентиращи сходни на дейностите на военната полиция. С промените в закона се прецизират разпоредбите, свързани с антитерористичната дейност, извършването на проверките и дейността по извършването на полицейската регистрация, която се осъществява при съпътстващи действия от страна на органите на МВР.Регламентира се дейността по изготвянето на експертизи и експертни справки и становища от квалифицирани и определени за това служители, каквато е била практиката до настоящия момент, без пълната регламентация за това. Регламентират се също дейностите по осъществяването на противопожарен контрол от служба „Военна полиция”, тъй като досега това ставаше чрез препратки към закона за МВР, което водеше до известни неточности в уредбата. Наред с това се въвежда възможността за прилагане на принудителни административни мерки при осъществяване на тази дейност, което ще допринесе за нейното реално осъществяване. Въвеждат се текстове, регламентиращи осъществяваната дейност по разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства – това са потенциални събития с широко обществено значение и би следвало тази възложена по закон дейност да има поне минималната правна регламентация.Със закона се уточнява кои лица са органи на служба „Военна полиция” и как се легитимират, което е важно с оглед на осъществяване на правомощията им. Детайлно се регламентират случаите и възможностите за употреба на оръжие и помощни средства от органите на служба „Военна полиция” и военнослужещите от военнополицейските формирования, като безусловно се въвежда принципът на „абсолютната необходимост”. Това, от една страна, ще защити правата на „потенциалните нарушители”, като съдейства за запазване на живота и здравето им, а от друга страна, допринася за увереността при изпълнението на служебните задължения от органите на службата. По този начин и във връзка със закриване на наблюдението на Комитета на министрите към Съвета на Европа по групата решения на Европейския съд по правата на човека, касаещи непропорционалната употреба на огнестрелно оръжие, се отговаря на необходимостта от промяна на законовата уредба, регламентираща „абсолютната необходимост” при употребата на огнестрелно оръжие от военната полиция. Със законодателните промени в Закона за МВР от 2012 г. и в новия Закон за МВР от 2014 г. е въведен стандартът „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила или други помощни средства от служителите на МВР. С предлагания законопроект не се дават повече правомощия на военната полиция, не се променя и не се разширява обхватът на извършваните дейности. Предвижда се също подзаконовите актове по прилагането да се приведат в 6-месечен срок в съответствие с промените в закона. 

Държавният глава отправи искане до Конституционния съд за предсрочния вот (Обновена)

Президентът Росен Плевнелиев отправи искане до Конституционния съд за тълкуване - дали в последните три месеца от своя мандат държавният глава насрочва нови парламентарни избори, без да е разпуснал Народното събрание, пише БГНЕС. Държавният глава се обръща към Конституционния съд, за да се избегне противоречивото тълкуване на Конституцията и да се предотврати вакуум в конституционната система. От прессекретариата на държавния глава информират, че основният закон предвижда възможност в чл. 99, ал. 7, при която депутатите в действащо Народно събрание не могат да постигнат съгласие да формират правителство. Когато трите опита някоя от парламентарните групи да състави правителство са неуспешни и това се случва в последните три месеца от мандата на действащия президент на Републиката, тогава държавният глава съставя служебно правителство, но не разпуска парламента. Съществуват различни мнения в общественото пространство и в правната литература по отношение на продължението на процедурата по смисъла на чл. 99, ал. 7 от Конституцията. Първата теза е, че през последните три месеца от мандата си президентът не може да разпусне Народното събрание и не може да насрочи нови избори, а в неговата компетентност е само да назначи служебно правителство. Втората теза е, че през последните три месеца от мандата си държавният глава не може да разпуска Народното събрание, но назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ, Като държавен орган, на който чл. 99, ал. 5 и ал. 7 от Конституцията възлага назначаването на служебно правителство и насрочването на избори за народни представители, при невъзможност на Народното събрание да формира Министерски съвет, моля да дадете тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 7, изречение първо от Конституцията: В последните три месеца от своя мандат насрочва ли президентът на Републиката нови избори, без да е разпуснал Народното събрание? Необходимо е тълкуване на разпоредбата, за да се избегне нейното противоречиво тълкуване и да се предотврати вакуум в конституционната система. От приемането на Конституцията през 1991 г. до днес не е имало случай, в който краят на мандата на държавния глава да е съвпаднал с правителствена криза, прераснала в парламентарна. Съдържанието на седмата алинея на чл. 99 от Конституцията може да бъде разбирано нееднозначно и да бъдат изразени две противоречиви тези. Първата теза е, че през последните три месеца от мандата си президентът не може да разпусне Народното събрание и не може да насрочи нови избори, а е в неговата компетентност само да назначи служебно правителство. Втората теза е, че през последните три месеца от мандата си държавният глава не може да разпуска Народното събрание, но назначава служебно правителство и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3 от Конституцията. Предсрочното прекратяване на пълномощията на Народното събрание е силно ограничено по конституционен път. При създаването на Основния закон в началото на 90-те години на ХХ в., в условия на политическо противопоставяне, се налага разбирането, че парламентът трябва да бъде стабилизиран. Поради тази причина не е предвидена възможност за предсрочното му разпускане като противотежест на парламентарния вот на недоверие към правителството. Министерският съвет не може да разпуска парламента, но може да предизвика правителствена криза. Според Конституцията Народното събрание може да бъде разпуснато предсрочно само в две крайни хипотези. При първата - парламентът взема решение за произвеждане на избори за Велико народно събрание (чл. 160, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Основния закон), което да извърши съществена конституционна ревизия или да приеме изцяло нова конституция. С произвеждането на изборите пълномощията на действащото Народно събрание се прекратяват. Другата хипотеза за предсрочно разпускане на Народното събрание е стриктно предвидена като конституционно правомощие на държавния глава. До това действие на президента може да се стигне само тогава, когато една правителствена криза прерасне в парламентарна. Кризата настъпва, когато не може да се образува правителство при съществуващо съотношение на парламентарно представените политически сили. Невъзможността за формиране на парламентарно подкрепен кабинет след три поредни неуспешни опита (по чл. 99, ал. 1-3 от Основния закон) би могла да бъде както при новосформирано Народно събрание след общи избори, така и при прекратени пълномощия на парламентарно правителство (чл. 111, ал. 1 от Конституцията). При невъзможност да се постигне съгласие за формиране на правителство, което да се ползва с доверието на мнозинството в парламента, чл. 99, ал. 5 от Конституцията задължава президента да разпусне Народното събрание и да насрочи избори. Изчерпването на процедурата по чл. 99 от Конституцията за съставяне на правителство на парламентарна основа има за последица назначаване на служебно правителство, разпускане на Народното събрание и насрочване на нови избори (чл. 99, ал. 5). Това става с актове на президента, които се издават едновременно, посочва конституционната юрисдикция в мотивите към Тълкувателно решение № 20 от 1993 г. (Обн., ДВ, бр. 1 от 1993 г.). Основният закон предвижда крайна конституционна ситуация, в която депутатите в действащо Народно събрание не могат да постигнат съгласие да формират правителство и това се случва в последните три месеца от мандата на президента на Републиката. В този случай държавният глава съставя служебно правителство, но не разпуска парламента. Споровете в общественото пространство са по отношение на продължението на процедурата по смисъла на чл. 99, ал. 7 от Конституцията. Ако се възприеме първото възможно тълкуване, то разпоредбата на чл. 99, ал. 7 от Конституцията може да се разглежда като гаранция, че по едно и също време Републиката няма да се окаже без държавен глава, парламент и правителство. Служебното правителство, назначено от президента с изтичащ мандат, работи с Народното събрание и върху него може да бъде упражняван парламентарен контрол, но който не цели реализирането на политическа отговорност (Диспозитив на Тълкувателно решение № 20 от 1993 г. на Конституционния съд). Новоизбраният държавен глава полага клетва пред завареното Народно събрание (чл. 96 във вр. с чл. 76, ал. 2 от Конституцията). След като президентът на Републиката встъпи официално в длъжност, той разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3 от Конституцията (аргумент от чл. 99, ал. 5). Новият президент може да прави персонални промени в състава на служебното правителство, както и да освободи завареното правителство и да назначи изцяло нов състав на служебно правителство. Разпускането на Народното събрание и насрочването на избори за народни представители става с укази на президента на Републиката (чл. 98, т. 1, чл. 102, ал. 3, т. 3 и т. 6 от Конституцията). Държавният глава не е свободен в преценката си дали да разпуска Народното събрание, респективно - да насрочва парламентарни избори, в случаите на чл. 99, ал. 5 от Конституцията. Следвайки тази логика и мотивите на Тълкувателно решение № 20 от 1993 г. на Конституционния съд, при представяне на първата възможна теза държавният глава не би трябвало да може да насрочва парламентарни избори, след като не може да разпуска Народното събрание. Редакцията на нормата на чл. 99, ал. 7 от Конституцията основателно се критикува, вкл. и в правната литература (анализ на чл. 99, ал. 7 в „Конституция на Република България. Коментар“, Сиела, С., 1999, с. 274, както и Стойчев, Ст., „Конституционно право“, V доп., Сиела, С., 2003, с. 529). Конституционната разпоредба не казва нито че президентът с изтичащ мандат не може да насрочи нови избори, нито че новоизбраният президент е задължен да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори. Второто възможно тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 7 от Конституцията е, че в нея императивно не се позволява президентът на Републиката да разпуска Народното събрание в последните три месеца от мандата си, даже и когато то не е в състояние да състави правителство (изчерпани са трите опита). Но няма такава забрана за насрочване на предсрочни избори за ново Народно събрание. Не е логично при правителствена криза, прераснала в парламентарна, неспособният да излъчи правителство парламент да бъде съхранен. Това тълкуване на чл. 99, ал. 7 почива и върху схващането, че конституционният законодател е предотвратил с нея възможността политическата и парламентарната криза да бъдат задълбочени и с евентуална невъзможност на новоизбрания президент да встъпи в длъжност, тъй като за това е необходимо той да положи клетва пред Народното събрание. Безспорно е, че правомощията на държавния глава се прекратяват с изтичането на мандата му, а Конституцията не позволява този мандат да бъде удължен. При този случай при разпуснат парламент би се стигнало до ситуация, в която държавата да няма действащ държавен глава. Именно тази възможност е предотвратена с разпоредбата на чл. 99, ал. 7. С произвеждане на предсрочните парламентарни избори би следвало да се прекрати мандатът на старото Народно събрание. Аргументи могат да бъдат извлечени както от чл. 160, ал. 3, така и от § 1, ал. 2 от ПЗР на Конституцията, за да не съществуват две легислатури едновременно. Наред с това държавата не остава без легитимни органи – президент, парламент, правителство. Политическата криза не се задълбочава, а получава своето бързо разрешение чрез избори. Допълнителен аргумент в подкрепа на това тълкуване може да бъде извлечен и от самата природа на служебното правителство. Служебното правителство има временен характер съгласно диспозитива (т. II) на Тълкувателно решение № 20 от 1992 г. на Конституционния съд. Основната задача, с която то е натоварено, е да подготви и организира провеждането на парламентарни избори. Без това свое правомощие самото съществуване на служебен кабинет изглежда лишено от основание. Ако се възприеме първото тълкуване на чл. 99, ал. 7 от Конституцията, че се чака встъпването в длъжност на новоизбрания президент, то това би означавало почти половин година вътрешната и външната политика на държавата да бъдат осъществявани от служебно правителство. В една парламентарна република това положение би трябвало да е в ограничени случаи, а не в продължителен период от време. УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ, Предвид изложеното, моля, на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да постановите решение, с което да дадете задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 7, изречение първо от Конституцията по въпроса: „В последните три месеца от своя мандат насрочва ли президентът на Републиката нови избори, без да е разпуснал Народното събрание?“. Моля да конституирате като заинтересовани страни Народното събрание и Министерския съвет.

Раздвижване в промишлеността

Общият индекс на цените на производител през октомври 2016 г. нараства с 0.6% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.8%, и в добивната промишленост - с 0.1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. Това обявиха от Националния статистически институт. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост1 се наблюдава при производството на напитки - с 0.6%, при производството на облекло и при производството на превозни средства, без автомобили - по 0.5%, а намаление е регистрирано при производството на изделия от други неметални минерални суровини и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0.1%. Общият индекс на цените на производител през октомври 2016 г. намалява с 0.7% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.0%, а увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 1.2%, и в преработващата промишленост - с 0.3%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 2.9%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2.5%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.8%, а намаление е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон и при производството на хим...

Волейболистите ни изпуснаха финала на Европейската лига

Мъжкият ни национален отбор по волейбол не успя да се класира за финала на Европейската лига, която се провежда в Двореца на културата и спорта във Варна. Тимът воден от Мирослав Живков отстъпи с 2:3 гейма пред Естония във втория полуфинал на надпреварата. Отборът на Естония започна повече от добре срещата и набързо поведе с 4:1. Гостите успяваха да организират много добра блокада, което затрудняваше максимално българските атаки и при първото техническо прекъсване резултатът бе 8:3 за естонците. Гостите продължиха с отличната си игра, докато домакините допускаха много грешки. Добрата игра на блокадата и разнообразните атаки на Естония им позволи при второто техническо прекъсване да водят с 16:9. До края на първата част Естония нямаше никакви проблеми и спокойно спечели гейма с 25:18. През втората част националите ни показаха много по-качествена игра и успяха да поведат още в началото, а при първото техническо прекъсване водеха с 8:4. Естонците допускаха много грешки и при посрещането, и в атака, а българският тим бе стабилен във всички компоненти на играта, а след отлична атака на Велизар Чернокожев дойде второто техническо прекъсване при резултат 16:9. До края на гейма българите бяха безкомпромисни и затвориха гейма с 25:15. След равенство при 4:4 през третата част гостите успяха да поведат в резултата и при първото техническо прекъсване водеха с 8:5. Естонците успяха да поддържат преднината си и при второто прекъсване водеха с 16:11. С по-добрата си игра гостите заслужено спечелиха третата част с 25:19. Домакините отново показаха различна игра в началото на четвъртата част и успяха да поведат още в началото и при първото техническо прекъсване водеха с 8:5. Българите успяха да затрудняват противника си с началните си удари, показаха отлична блокада и много добри атаки и при второто прекъсване водеха с 16:7. Домакините не изпуснаха изобщо инициативата до края на гейма и го спечели с 25:14 и изходът от мача щеше да се реши с тайбрек. В началото на тайбрека Естония успя да поведе с 3:1, но момчетата на треньор Мирослав Живков реализираха 4 поредни точки и не само изравниха, но и поведоха в резултата. Гостите изравниха веднага при 4:4, а след това поведоха с 6:4. Последваха обаче три поредни точки на националите ни и те отново излязоха напред в резултата. Последваха 5 изравнявания на резултата, но в крайна сметка гостите успяха да вземат тайбрека със 17:15 и спечели мача с 3:2 гейма. Днес от 15.00 часа Австрия и България ще спорят за бронзовите медали в лигата. От 18.00 часа пък Естония се изправя срещу тима на Македония в спор за първото място.

ГИТ спря 10 строителни обекта в София

Заедно с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Румяна Михайлова в проверки на строителни обекти на територията на София се включи и Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова се включи в проверки на строителни обекти на територията на София днес заедно с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Румяна Михайлова. Девет екипа от Главна инспекция по труда провериха през деня 20 строителни обекти в 38 предприятия. На проверените обекти са заварени да работят 190 работници, съобщиха от ГИТ. Установени при проверките са около 160 нарушения. От тях 64 са нарушенията, свързани с липсата на обезопасяване от падане от височина, срутване на земна маса и др. Нарушенията, свързани с електробезопасността са 28. Нарушенията, свързани с непровеждане на ежедневния инструктаж, са 8. Спряно е строителството, до отстраняване на нарушенията, на три от четири сгради на един строителен обект в кв. „Манастирски ливади“. Принудителната административна мярка е предприета заради необезопасени контури на етажните плочи и на отвори на конструктивни елементи, което създава риск от падане от височина. Общо при проверките през деня са спрени 10 необезопасени обекти, машини, съоръжения, работни места, дейности, които крият риск за живота и здравето на работниците. Установени са 9 лица без сключени писмени трудови договори. Един обект, в кв. „Манастирски ливади“, е бил напуснат масово от работещите при влизане на контролните органи на ИА ГИТ през дупка в оградата. Фактът, че строителните обекти са открити и с много възможности за изход, които позволяват работещите да ги напускат бързо, е идентифициран като проблем на контролната дейност. Поради това е въведена практика обекти, за които има съмнение, че се напускат умишлено от работещите, да се проверяват почти ежедневно след първото посещение. Наблюдава се тенденция в тези случаи да се сключват договори с работниците, дори към момента на проверката те да не са били установени на работните им места или установените лица без договор на обекта да са били единици, в което се изразява превантивната дейност на ИА ГИТ. При проверките днес в София най-честите установени нарушения са идентични с тези, които се установяват при контролната дейност в строителството като цяло. Риск от падане от височина създава използването на скелета, които не са обезопасени с парапети от трите си страни; използване на ограждения без монтирана бордова лента, преминаване между отделните нива на скеле, чрез изкачване по конструкцията, а не посредством специално предвидена за целта стълба; необезопасени тераси; импровизирани преходни мостчета и пасарелки без парапети. Скелетата не се ограждат с предпазни мрежи, когато се работи на височина по фасади в населени места, където преминават хора или превозни средства, което създава опасност от удар при падане на тежки предмети. Опасност от затрупване на земни маси създават други чести нарушения, като работата в необезопасени изкопи с вертикални стени, по-дълбоки от 1,5 м или използваното укрепване не е съобразено с устойчивостта на земните маси, особено при овлажняване на почвата в следствие на валежи. Допуска се изкопаната земна маса и строителните материали да се складират в близост до ръба на изкопа, в зоната на естественото срутване. В същата опасна зона се допуска и движението на строителна механизация. Законодателството изисква да има минимум 1 метър обезопасена зона от ръба на изкопа, в която е забранено складиране на земна маса и материали, както и движението на техниката. И в строителството една от сериозните опасности идва от поражение от електрически ток в резултат на често установявани случаи на отворени електрически табла; електрически кабели на временни инсталации, положени по терена по начин, с възможност за механичното им увреждане (пробиване, срязване и допир до тоководещи части). По време на проверките дори беше установен кабел, положен във водата след валеж. Опасност от спъване, подхлъзване, падане, срязване, пробождане създават строителни отпадъци и материали, разхвърляни на работната площадка и по работните зони, както и положени върху земята кабели, маркучи и др. Благодарение и на различни европейски програми и проекти работодателите все по-често осигуряват специално облекло и лични предпазни средства, съобразени със стандартите - каски, обувки със защитена срещу пробождане подметка и бомбе със защита срещу смазване, премазване. Въпреки това липсата им на обектите или неизползването им продължава да е едно от честите нарушения. В този случай, ако има осигурени лични предпазни средства, отговорност носи както самият работник, така и отговорното лице, което го е допуснало до работното място без тях. Секторът „Строителство“ подлежи на засилен контрол, тъй като е идентифициран като един от рисковите от една страна по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - заради високия трудов травматизъм, и от друга - заради проблемите с възникването на трудовите правоотношения, работното време и почивките, заплащането на труда. За седемте месеца на годината контролните органи на Главна инспекция по труда са извършили 2907 проверки в сектора от общо 29 149 броя. Установените нарушения на проверените обекти в строителството са 13 488 броя от общо 133 101 броя за периода. По осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд нарушенията на строителните обекти са 7248 броя. Тези, които касаят трудовите правоотношения - възникването им, разпределението на работното време, отпуските и почивките, заплащането на труда, са 6165 броя. За отстраняването на установените в строителството предписания са предприети 12 840 принудителни административни мерки. От тях 12 727 броя са задължителни за изпълнение предписание, които позволяват на работодателите да изпълнят изискванията на закона, без да търпят финансови санкции за това. Издадени са 67 от общо 268 акта за спиране на необезопасени обекти, машини, съоръжения, работни места, дейности, които пряко застрашава живота и здравето на работещите. На практика всеки четвърти акт за спиране е бил в строителството. Най-често на строителни обекти се спират необезопасени машини - повдигателни съоръжения (кранове, хаспели), неукрепени и необезопасени скелета, циркуляри без предпазител на режещия инструмент, машини с открити тоководещи части под напрежение, необезопасено срещу поражение от електрически ток временно ел. захранване; дейността по отделни участъци или работни места, където съществува опасност от падане от височина или от затрупване от земна маса. Издадените актове за установяване на административно нарушение за седемте месеца в сектора са 807 броя от 5204 броя общо. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления е 915 460 лв. при 5.2 млн. лв. Работа без сключен писмен трудов договор е установена в 237 случая при 1451 случая общо. Тези случаи намаляват през годините. Въпреки, че строителството остава един от най-рисковите сектори, в рамките на контрола се установява, че все повече работодатели инвестират в ново оборудване, част от което е закупено по европейски програми и проекти. Средства се влагат в скелета, строителна механизация, преносими санитарно-битови фургони и контейнери, в т.ч. химически тоалетни. Все по-често се прави съвместна оценка на риска при едновременна работа на обекта на няколко изпълнители. Въпреки положителната тенденция, проблемът със съвместната организация на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд от няколко фирми, работещи на една площадка, все още не е решен и е едно от най-честите нарушения, констатирани на строителните обекти. По време на контролната дейност в сектор „Строителство“ се установява, че има сериозни проблеми със спазване на трудовото законодателство от фирмите-подизпълнители - негативна тенденция, която се отчита в световен мащаб. По отношение на трудовите правоотношения са констатирани редица нарушения по работното време. Трябва обаче да се има предвид, че това често се случва със съгласието на работниците, които са от цялата страна и предпочитат да работят по-дълго време без почивка, за да могат после да получат по-дълга такава и да се приберат по родните си места. Затова при проверка те не желаят да съдействат на инспекторите, като напускат обекта или отказват да попълват декларацията, в която реално да отразят отработените от тях дни.   Източник: БГНЕС