04.12.2016

Резултати от търсенето

Ако ще пътувате извън България с кола, прочетете в кои страни зимните гуми са задължителни?

В повечето държави в ЕС зимните гуми не са задължителни, но има и изключения, напомнят от Европейския потребителски център в България, пише Нова телевизия. Затова - ако вече планирате ски ваканцията си извън България и ще пътувате с кола, ето какви са изискванията за зимните гуми зад граница: Държави, където използването на зимни гуми е разписано в закон: Естония Зимните гуми там са задължителни между 1 декември и 1 март. Няма обаче да сгрешите, ако ги ползвате и за по-дълъг срок - между 15 октомври и 31 март. При извънредни метеорологични условия се допуска към гумите да се добавят и шипове от 1 октомври до 30 април. Такива приспособления обаче са забранени между 1 май и 1 октомври.  Финландия Там зимните гуми трябва да са на колата между 1 декември и края на февруари. Ако ще слагате гуми с шипове, не забравяйте, че това е разрешено между 1 ноември и първия понеделник след Великден. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки.  Латвия Между 1 декември и 1 март латвийските пътища са отворени само за коли, оборудвани с гуми, подходящи за зимни условия. Това означава, че грайферите трябва да са поне с 4 мм дълбочина. Гуми с шипове са забранени между 1 май и 1 октомври. Словения Между 15 ноември и 15 март, както и при силен снеговалеж или поледица извън този период,  колите до 3,5 тона трябва да са оборудвани със зимни гуми. Такива трябва да са поставени и на четирите колела. Другият вариант е  да карате с летни гуми, но в багажника да сте сложили и вериги за сняг, които да ползвате при необходимост. И в двата случая грайферите на гумите трябва да са поне 3 мм. Хърватия Зимните гуми са задължителни между 15 ноември и 14 април. Зимното оборудване се отнася до всички моторни превозни средства, независимо от условията навън. Возилата, които тежат под 3,5 тона, трябва да са със зимни гуми (М+S) или с летни, но с минимална дълбочина на грайфера 4 мм, а в багажника да има вериги. В случай на нарушение на правилата за шофиране при зимни условия, шофьорите могат да бъдат глобени в размер на 700 куни (приблизително 95 евро). Швеция В тази скандинавска държава между 1 декември и 31 март е задължително да сте екипирали колата си подходящо или със зимни гуми. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки. Правилата се отнасят и за ремаркетата. В Швеция гумите с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 15 април, както и ако се очакват тежки зимни условия. Държави, където зимните гуми са задължителни, ако това налагат метеорологичните условия: Германия Ако шофирате към Германия и по пътя има сняг, поледица или скреж, трябва да сте подготвени със зимни гуми или т.нар. всесезонни гуми, които да са поставени и на четирите колела. Техните грайфери трябва да са поне 1,6 мм дълбочина. При положение, че метеорологичните условия са по-меки от обикновено, може да останете и с летни гуми. Много е важно да се знае, че гуми с шипове, които могат да нарушат настилката, не са позволени. Австрия Между 1 ноември и 15 април колите трябва да са оборудвани със зимни гуми, когато природните условия го изискват. Тези гуми трябва да са на четирите колела, когато пътищата са покрити със сняг или лед, като грайферите им трябва да са не по-малко от 4 мм дълбоки. Гуми с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 31 май. Шиповете трябва да прилягат плътно, за да не увреждат пътната настилка. Важно е да знаете, че има ограничение в скоростта на движение на колите с гуми с шипове (80 км/ч в извънградско и 100 км/ч по магистралата), като превозното средство трябва да е „маркирано” със знак за такива гуми. Стикерът се купува от автомобилни клубове или бензиностанции. При зимни условия шофирането без зимни гуми или вериги за сняг може да ви коства глоба от 35 eвро. В случай че и другите участници в движението са изложени на опасност, санкцията може да стигне и 5000 евро. Люксембург Зимните гуми са задължителни при сняг или поледица на пътя. Норвегия Няма задължение колите да са със зимни гуми, но в същото време те трябва да са годни за шофиране при зимни условия, което по същество е същото. От 1 ноември (или 15 октомври в Северна Норвегия), шофьорите имат право да използват гуми с шипове, без да бъдат глобявани. След първия понеделник след втория ден на Великден това оборудване трябва да бъде свалено. Словакия Ако го изискват метеорологичните условия, зимните гуми са задължителни за автомобилите под 3,5 т – т.е., когато пътищата са покрити със сняг или лед. Румъния Управление на превозно средство по обществени пътища, покрити със сняг, лед или черен лед, без зимни гуми, се счита за нарушение. Чехия От 1 ноември до 31 март автомобилите трябва да са снабдени със зимни гуми, ако по пътя има значително количество сняг или лед. Тези гуми трябва да са поне с 4 мм грайфер. Гуми с шипове не са разрешени. Държави, където зимните гуми са задължителни, само ако има знак за това на пътя: Франция Зимните гуми по принцип не са задължителни, освен ако няма поставен специален пътен знак на пътя. Испания Като цяло зимните гуми не са задължителни в Испания.  Според последните промени в регулацията гумите трябва да са с поне 3 мм дълбочина през периода 1 ноември-14 април. Италия Зимните гуми не са задължителни в Италия. Когато обаче има специален пътен знак, автомобилите трябва да са оборудвани с вериги за сняг или зимни гуми за периода, указан на знака. Държави, в които зимните гуми не са задължителни: В Белгия, Кипър, Малта, Португалия, Унгария и Гърция зимните гуми не са задължителни. Дания Зимните гуми не са задължителни. Ползването на гуми с шипове е разрешено от 1 ноември до 15 април. Ирландия Зимните гуми не са задължителни. Гумите с шипове не са незаконни, но могат да се ползват при по-плътна снежна или ледена покривка. Исландия Няма определен период, в който зимните гуми да са задължителни. Според местните разпоредби обаче в колата трябва да има оборудване – вериги за сняг или гуми с по-дълбоки грайфери, за да са под ръка на шофьорите при обилен сняг или лед на пътя. Ако зимата е мека, например в по-южните райони, могат да се ползват и летни гуми, но т.нар. всесезонни гуми са най-използваните в Исландия. Употребата на вериги е забранена в случай, че причинява щети на настилката. Литва Зимните гуми не са задължителни, но по правило между 10 ноември и 1 април не могат да се ползват летни гуми, а се налага те да се заменят с т.нар. всесезонни гуми.  Не са позволени гуми с шипове между 10 април и 1 ноември. Холандия В Холандия зимните гуми не са задължителни. Употребата на гуми с шипове не е позволена, защото уврежда настилките. Полша Не се изисква използването на зимни гуми, но силно се препоръчва употребата на зимни гуми или на т.нар. всесезонни гуми през зимата при по-тежки природни условия. Веригите са разрешени, в определени места са задължителни, като в тези райони на пътищата са поставени специални знаци. Употребата на гуми с шипове е строго забранена в Полша. Те могат да се ползват само по време на зимни състезания или рали. Великобритания Зимните гуми не са задължителни. Разрешена е и употребата на вериги за сняг, както и на гуми с шипове.

Бойко Борисов: Премиерската заплата трябва да е поне 10 000 лева

Поне 10 000 лева би трябвало е заплатата на българския премиер. Това изчисли в интервю за bTV министър-председателят Бойко Борисов. Той съобщи, че заплата му е 4000 лв., макар да трябва да е поне 10 000 лв. заради отговорността, която носи и заради това, че всичко рано или късно „опира до него". Министър-председателят се разписва месечно срещу 4000 лева, а би трябвало срещу поне 10 000 лева, смята той. "За мен управленията и постовете, които съм заемал, са били кауза. Няма премиер, няма служби в света да нямам техните награди или да не ме цитират при операции. Всяко нещо в тази държава опира в един момент до мен, за което 4000 лева е заплатата. Поне 10 000 лева, поне. Това е уважение към труда. Но, естествено, че ние нито можем да предложим такова нещо, нито ще го предложа. Но за следващия премиер, ако искат, за тази отговорност, която се носи, и като се има предвид, че в много от държавните дружества, да не говорим в администрацията, особено тази, която работи с европейски проекти, вземат повече от мен. Не е справедливо, не е честно", смята премиерът.  Преди дни независимият депутат Георги Кадиев попита вярва ли някой, че премиерът на най-корумпираната държава в Европа има една къща в Банкя, 150 хиляди лева на влог и едно куче. Борисов реагира остро на констатацията на Кадиев, както и на твърдението на народния представител, че само пурите, които пуши премиерът, струват по 300 лв. бройката. Борисов обаче отчете, че няма дори личен автомобил. "От 15-16 години изпълнявам такива длъжности, че ме вози или карам служебен автомобил. Какво да декларирам? Кучетата ми са три. И ако някъде мисли, че имам кола, къща, имот, сметка, му я подарявам. Това са клевети, но за съжаление след последната присъда срещу Волен Сидеров, съдът каза, че можеш да говориш всякакви глупости, да обиждаш, да правиш каквито си искаш безобразия, да внушаваш и максималното наказание е 3000 лева, а в същото време аз трябва 35 000 лева да платя за това, че съм осъдил, че са ме клеветили", каза Борисов. Той допълни, че ще плати средствата от заплатата си и изчисли, че те съставляват две трети от годишното му възнаграждение. Освен това премиерът посочи, че трябва да тръгва за работа доста по-рано от повечето хора. Причината е, че не иска да прави тапи заради колите на НСО, които го карат от дома му в Банкя до Министерския съвет. "В 7.30 часа гледам да съм се изтеглил и да съм в Министерския съвет, за да не нарушаваме трафика. Вчера с колегите се събрахме, помолих директора на НСО да говори с всички, които ползват трасе, да направят така, че ако не е нещо важно, не е чуждестранен гост, 7.30-8.30 часа това време да се избягва, както и интервалът вечер от 17.30 до 19.00 часа. Отделно извън тези трима - председател на НС, президент и премиер, всички, които ползват НСО, в този часови график да знаят, че им е забранено да го ползват", каза той. Борисов не уточни обаче кои са останалите хора от държания апарат, които също ще трябва да стават по-рано за работа заради премиерската забрана и задръстванията в столицата.

Максимум 35 секции в страна в чужбина на изборите, решиха депутатите

Народното събрание прие на първо четене последните предложения за промени в Изборния кодекс на ГЕРБ и отхвърли всичките други 6 предложения. Очаквано, дебатите продължиха над 3 часа преди гласуването. Законопроектът на управляващите предвижда максималният брой секции в чужда страна да е 35. На територията на ЕС места за гласуване ще се разкриват в дипломатическите ни представителства и навсякъде, където има подадени поне 60 заявления за гласуване. В Европа само на две места на предишните избори имаше над 35 секции - във Великобритания и в Испания. В страни извън ЕС освен поне 60 заявления, ще е нужно и изрично решение на ЦИК къде точно да се намират избирателните секции. Това ще става след предложение на посланиците и консулите на България, които ще съобразяват какво е разпределението на българското население на територията на съответната страна и какво да е разстоянието между секциите. Окончателното решение ще е на ЦИК. То поне ще подлежи на съдебен контрол - ще може да се обжалва пред ВАС. Гласуваха 111 "за", 35 "против", 11 се въздържаха. Законът подкрепи депутатите от ГЕРБ, БДЦ, Патриотичния фронт, и част от Реформаторския блок и от "Атака". Против бяха БСП, ДПС и депутатите от ДСБ. Предложенията на Радан Кънев и Георги Кадиев, всъщност идентични предложения на българите в чужбина, пратени през омбудсмана Мая Манолова, бяха категорично отхвърлени. Едва 8 бяха "за" предложението на Кадиев, 22 за Кънев, ГЕРБ, БСП, ПФ, БДЦ и "Атака" гласуваха заедно "против" - два пъти съответно по 106 и 110 гласа, а ДПС се въздържаха. Този законопроект предвиждаше разкриване на автоматични секции там, където на предишни избори са гласували поне 100 души, намаляване на броя на заявленията на 40 и отпадане на ограничението за брой секции в една държава. Както и създаване на район "Чужбина". И останалите 4 законопректа - на АБВ, БСП, ДПС и БДЦ - не получиха подкрепа в зала. Те предлагаха разнообразни теми, предъвквани вече хиляди пъти в дебатите по Кодекса и отхвърлени, като майчиният език за ДПС и блокирането на електронното гласуване за БСП. Дебатите протекоха почти идентично с тези във водещата правна комисия. Основният обсъждан законопроект бе този на ГЕРБ. Първи срещу промените очаквано скочиха от ДПС, тъй като секциите в Турция на последните избори бяха много над сега позволените 35 - 104. Така техните гласоподаватели са най-засегнати от предложенията, които ПФ призна, че са именно срещу Движението. "Този законопроект по дефинитивен начин лишава всички български граждани там от правото им да гласуват", каза Четин Казак. Бившият лидер на ДПС и сегашен на ДОСТ Лютви Местан също се изказа - "Ще ударим само турците, като ще намалим секциите 4 пъти. Никакви демагогски измишльотини няма да снемат тази жестоко правдива оценка, защото обектът на закона, както и субектът на избирателното право, не са териториите, а гражданите", каза той в типичния си стил. "Ако приемем вашето твърдение, че секциите в Турция са 104, аз ще ви питам защо е имало 104 секции плюс, като логиката и аргумента ми е следния - на едни от последните избори гласувалите за 64-65 хил, почти толкова, колкото е българското присъствие в Лондон. Да, колко от тях са гласували - българите в Лондон сигурно казват - да, ние 20% гласуваме, останалите не можахме да се наредим на опашката. Много има и в Испания. Не смея да казвам какво е числото в САЩ. Но виждате, че тях не можем да ги привлечем. Та моето питане е такова - защо секциите бяха със 104 повече?", репликира го шефът на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов. "Повече са били секциите, защото повече са гражданите. Не можете на териториален принцип да лишавате индивида. Това наистина е престъпно и историята ще ви осъди за това", отговори Местан. Димитър Делчев от ДБГ коментира, че е останала сянката от факта, че в ЕС българите могат да гласуват само в дипломатически представителства, но отбеляза успехът от първите промени с въвеждането на електронното гласуване. Тук се включи възмутеният правист на БСП Чавдар Георгиев: "Вие ни налагате един американски модел и една американска практика, които заедно с президентските си избори правят референдуми дали да се разрешат гей браковете или да ходят гейовете в казармата. България си има собствена парламентарна и изборна традиция. Не се гордейте, че прокарахте отново електронното гласуване, то е абсолютно противоконституционно. Такива форми има само в държави, в които не се изисква тайна на гласуването." Всъщност тайната на вота е също толкова задължителна в тези държави, както и в България. "Вашето недоверие, че технологиите не могат да го гарантират, е ваш проблем. А това е доказано, щяхте да го видите, ако бяхте идвали на срещите. БСП са рекордьор по сваляне на правителства. Друга партия не може да си представи колко пъти са сваляни ваши правителства. Вас за това ви е страх", отговори Делчев. Казак отново се включи в дебата, за да даде присъда на ГЕРБ - "Българските граждани ще проумеят, че подобно управление не съвпада с европейската посока на България и ще ви отрекат на едни следващи избори." Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък отклони темата към най-старото предложение на ГЕРБ, което Бойко Борисов обеща преди месеци при среща с българи в Лондон - МИР "Чужбина". "Българската нация на момента живее на различни места, изключително важно е запазването й като общност. И прилагането на сегашния закон доведе до създаване на ядра на българската диаспора, които досега нямаше. И поиска равно представяне с 32-ри МИР "Чужбина", и динамичен мандат . т.е. броят народни представители от един район да зависи от гласуващите в него, не от записаните във "фалшивите списъци". Което според него ще увеличи и активността", каза Кънев.    

Депутатите все пак настъпиха настъпиха българите зад граница - максимум 35 секции в страна в чужбина на изборите

Народното събрание прие на първо четене последните предложения за промени в Изборния кодекс на ГЕРБ и отхвърли всичките други 6 предложения. Очаквано, дебатите продължиха над 3 часа преди гласуването. Законопроектът на управляващите предвижда максималният брой секции в чужда страна да е 35. На територията на ЕС места за гласуване ще се разкриват в дипломатическите ни представителства и навсякъде, където има подадени поне 60 заявления за гласуване. В Европа само на две места на предишните избори имаше над 35 секции - във Великобритания и в Испания. В страни извън ЕС освен поне 60 заявления, ще е нужно и изрично решение на ЦИК къде точно да се намират избирателните секции. Това ще става след предложение на посланиците и консулите на България, които ще съобразяват какво е разпределението на българското население на територията на съответната страна и какво да е разстоянието между секциите. Окончателното решение ще е на ЦИК. То поне ще подлежи на съдебен контрол - ще може да се обжалва пред ВАС. Гласуваха 111 "за", 35 "против", 11 се въздържаха. Законът подкрепи депутатите от ГЕРБ, БДЦ, Патриотичния фронт, и част от Реформаторския блок и от "Атака". Против бяха БСП, ДПС и депутатите от ДСБ. Предложенията на Радан Кънев и Георги Кадиев, всъщност идентични предложения на българите в чужбина, пратени през омбудсмана Мая Манолова, бяха категорично отхвърлени. Едва 8 бяха "за" предложението на Кадиев, 22 за Кънев, ГЕРБ, БСП, ПФ, БДЦ и "Атака" гласуваха заедно "против" - два пъти съответно по 106 и 110 гласа, а ДПС се въздържаха. Този законопроект предвиждаше разкриване на автоматични секции там, където на предишни избори са гласували поне 100 души, намаляване на броя на заявленията на 40 и отпадане на ограничението за брой секции в една държава. Както и създаване на район "Чужбина". И останалите 4 законопректа - на АБВ, БСП, ДПС и БДЦ - не получиха подкрепа в зала. Те предлагаха разнообразни теми, предъвквани вече хиляди пъти в дебатите по Кодекса и отхвърлени, като майчиният език за ДПС и блокирането на електронното гласуване за БСП. Дебатите протекоха почти идентично с тези във водещата правна комисия. Основният обсъждан законопроект бе този на ГЕРБ. Първи срещу промените очаквано скочиха от ДПС, тъй като секциите в Турция на последните избори бяха много над сега позволените 35 - 104. Така техните гласоподаватели са най-засегнати от предложенията, които ПФ призна, че са именно срещу Движението. "Този законопроект по дефинитивен начин лишава всички български граждани там от правото им да гласуват", каза Четин Казак. Бившият лидер на ДПС и сегашен на ДОСТ Лютви Местан също се изказа - "Ще ударим само турците, като ще намалим секциите 4 пъти. Никакви демагогски измишльотини няма да снемат тази жестоко правдива оценка, защото обектът на закона, както и субектът на избирателното право, не са териториите, а гражданите", каза той в типичния си стил. "Ако приемем вашето твърдение, че секциите в Турция са 104, аз ще ви питам защо е имало 104 секции плюс, като логиката и аргумента ми е следния - на едни от последните избори гласувалите за 64-65 хил, почти толкова, колкото е българското присъствие в Лондон. Да, колко от тях са гласували - българите в Лондон сигурно казват - да, ние 20% гласуваме, останалите не можахме да се наредим на опашката. Много има и в Испания. Не смея да казвам какво е числото в САЩ. Но виждате, че тях не можем да ги привлечем. Та моето питане е такова - защо секциите бяха със 104 повече?", репликира го шефът на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов. "Повече са били секциите, защото повече са гражданите. Не можете на териториален принцип да лишавате индивида. Това наистина е престъпно и историята ще ви осъди за това", отговори Местан. Димитър Делчев от ДБГ коментира, че е останала сянката от факта, че в ЕС българите могат да гласуват само в дипломатически представителства, но отбеляза успехът от първите промени с въвеждането на електронното гласуване. Тук се включи възмутеният правист на БСП Чавдар Георгиев: "Вие ни налагате един американски модел и една американска практика, които заедно с президентските си избори правят референдуми дали да се разрешат гей браковете или да ходят гейовете в казармата. България си има собствена парламентарна и изборна традиция. Не се гордейте, че прокарахте отново електронното гласуване, то е абсолютно противоконституционно. Такива форми има само в държави, в които не се изисква тайна на гласуването." Всъщност тайната на вота е също толкова задължителна в тези държави, както и в България. "Вашето недоверие, че технологиите не могат да го гарантират, е ваш проблем. А това е доказано, щяхте да го видите, ако бяхте идвали на срещите. БСП са рекордьор по сваляне на правителства. Друга партия не може да си представи колко пъти са сваляни ваши правителства. Вас за това ви е страх", отговори Делчев. Казак отново се включи в дебата, за да даде присъда на ГЕРБ - "Българските граждани ще проумеят, че подобно управление не съвпада с европейската посока на България и ще ви отрекат на едни следващи избори." Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък отклони темата към най-старото предложение на ГЕРБ, което Бойко Борисов обеща преди месеци при среща с българи в Лондон - МИР "Чужбина". "Българската нация на момента живее на различни места, изключително важно е запазването й като общност. И прилагането на сегашния закон доведе до създаване на ядра на българската диаспора, които досега нямаше. И поиска равно представяне с 32-ри МИР "Чужбина", и динамичен мандат . т.е. броят народни представители от един район да зависи от гласуващите в него, не от записаните във "фалшивите списъци". Което според него ще увеличи и активността", каза Кънев.    

Явно в здравната системата нещата скърцат

 -  В  5  лечебни заведения започна тестовото внедряване в реални условия на системите с пръстов идентификатор. Най-късно до  1  октомври това ще бъде абсолютно задължително за всички болници в страната. Ще спрат ли така злоупотребите в здравната система? Ще изчезнат ли пациентите-фантоми и източването на клинични пътеки? Кога ще се случи и дългоочакваната реформа в Спешната помощ? Всички тези теми ще коментираме с проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във  II   МБАЛ , проф. Григоров. Ще се сбъднат ли очакванията, че пръстовият идентификатор наистина ще спре злоупотребите в системата? Какви са вашите очаквания?  -  Аз нямам никакъв опит естествено с това нещо, но от това, което се обяснява, изглежда, че действително ползата в тази посока ще бъде несъмнена за злоупотреби, за пациенти-фантоми и т.н. Ясно е, че това ще се получи. Така поне го обясняват тези, които го въвеждат. Иначе с много голям възторг беше приета преди време другата система с картирането, но се видя, че нищо не се получи. Надявам се, че тук ще стане.  - Има разбира се и опасения, свързани с тази нова система. Те идват най-вече от Сдружението на общинските болници, според които инсталацията, поддръжката, закупуването на тези уреди доста ще утежнят работата на общинските болници у нас. Знаем, че точно този пръстов идентификатор беше и ябълката на раздора между Лекарския съюз и Здравната каса преди месеци. Как може да се успокоят лекарите и общинските болници и да се надяваме ли, че в крайна сметка наистина ще се стиковат нещата и ще заработи системата?  - Това въвеждане в петте болници според мен е едно разумно решение и то ще си покаже. Все пак до 1  октомври има доста време и се надявам, че евентуалните пролуки на неблагополучие ще бъдат оправени дотогава. Единственото, което ме безпокои е, че, не знам поне в рамките на Европейския съюз това да е масово въведено. Ако беше толкова хубаво, вероятно щеше да бъде масово въведено. Това ме безпокои.  - Защо като че ли, професор Григоров, всичките усилия през годините, свързани с спиране на злоупотребите в здравната система, източването на клинични пътеки не се увенчават с успех. Къде всъщност в ядрото стои този проблем и как може да се противодейства?  -  Това е много хубав въпрос. Ако трябва да го кажа с едно изречение, а после да го поясня, мисля, че коренът на злото е в самата система. Ние от 2000 г. непрекъснато въвеждаме неща, непрекъснато контролираме нещо, непрекъснато следим, а то пък минава по други обиколни „байпаси“ и т.н. Явно в системата нещата скърцат. За мен поне като лекар, който действително съм се занимавал с администрация, но така или иначе като лекар, който в основата си е клиницист, мога да ви кажа, че и трите неща, които са важни за едно здравеопазване, за да се нарече то, че е реформирано според мен и според Световната здравна организация са – смъртност, брой на хоспитализации и заболеваемост. Те у нас въобще не са променени, даже са влошени. Тогава, когато можем да се похвалим, че сме намалили смъртността, и то решително, както примерно стана в една Финландия и то преди 20  години. Когато намалее смъртността, когато намалеят хоспитализациите, които по официални данни миналата година са били около 2  милиона при 6  милиона население, можете да си представите за какво говорим, и заболеваемостта, а тя основно е свързана със значително засилване на доболничната помощ и като финансиране, и като възможности в резултат на това финансиране. Когато една голяма част от пациентите се оттеглят за решаване на техните проблеми в доболничната помощ, всички тези фантоми, всичко това, което изброихте, ще намалее.  -  Ще се съгласите надявам се, проф. Григоров, че един огромен проблем също от години е Спешната помощ. Със 170  милиона лева ще бъде модернизирана Спешната помощ у нас. Такива са последните обещания, но знаем, че отдавна се обещават средства за Спешна помощ, с години се говори за тази реформа. Кои са обаче проблемите, които вие съзирате в системата на Спешната помощ у нас и освен средствата, недофинансирането, какви са и другите проблеми, свързани със самото качество на медицинската услуга и разбира се с кадрите?  -  Те са преди всичко организационни и аз ще ви дам един пример с инфарктите. Една съществена част на спешността са инсултите и инфарктите поне в терапевтичната част. Отделно от това са вече травмите, катастрофите и т.н. Как стоят нещата, понеже съм кардиолог, при инфарктите? До преди 7 –8  години ние имахме 2  катетеризационни лаборатории за съвременно лечение на инфаркта. Става дума с проникване в коронарния съд, който е засегнат, който е запушен и отпушването му по механичен път. Това е най-съвременното, знае се вече. Сега имаме 34  и смъртността не е намалява, тя е една и съща. Значи има някакъв организационен проблем. Или методиката е виновна, което е смешно да го твърдим, или има нещо в организацията. И в самата София наскоро беше защитена чудесна докторска дисертация и то в „Пирогов“. Подчертавам, че е в „Пирогов“ не заради друго, а защото психическата нагласа за спешност в българина до голяма степен е свързана именно с тази болница. Тя си е извоювала престижа да бъде преди всичко и най-вече спешна. Отделно е колко е вярно това, но така или иначе това в съзнанието на българина го има. И аз ще ви кажа някои цифри, защото те бяха извлечени върху много сериозна извадка — над 800  пациента. От получаването на болката в гърдите, което се смята за началото на инфаркта, до приключване на процедурата няма 25  часа при мъжете и 30  часа при жените. Това е ужасяващо. Говорим за София. Можете да си представите. Това веднага за какво говори? Между другото най-малко виновна е Спешна помощ. Тя си върши работата в този клон, но първо пациентите късно се обаждат, което говори, че те имат ниска здравна култура, а те имат ниска здравна култура заради лоша профилактика. Ето ви единият клон на бедата. Второто, екипите се събират с часове, защото те са си вкъщи. А пожарната команда, пожарникарите вкъщи ли спят и ги събират, когато стане пожар? Ето ви един елементарен организационен въпрос, който може да се реши с една наредба, но не се решава. За да не се решава не мога да кажа, че има „умствена недостатъчност“ в тези, които ще трябва да го решат, а най-вероятно има някакви интереси. - Проф. Григоров, този проблем в организацията ще бъде ли решен с разделянето на здравните пакети на „основен“ и „допълнителен“? Знаем, миналия месец това разделяне получи финално одобрение от парламента. Вашите очаквания в тази посока?  -  Не, не, това се отнася най-вече и преди всичко за хроничните заболявания. За спешността не виждам да има някакво значение. Да, при хроничните заболявания вероятно ще има. Между другото трябва да ви кажа, че при всичките недостатъци на нашата система има и някои положителни неща. Едно от положителните неща е, че безспорно българинът има сравнително бърз достъп при хронично заболяване било до семеен лекар, било до специалист, защото в чужбина и то в напреднали страни се чака с месеци за хронични заболявания.  -  Колко реални са опасенията пак на общинските лечебни заведения у нас, че новата здравна карта ще обрича пациентите да чакат?  -  Ако новата здравна карта е съобразена с нуждите на населението в конкретните места, мисля, че няма такава опасност. Аз лично давам консултации в Дупница и от части съвсем от скоро в Монтана и мога да кажа, че това намаляване на леглата, която се получи, не е съобразено с конкретните нужди на населението. Някак си механично е направено. Действително механичното изчисление има своето значение. Знае се, например, че ежедневно на 1000  души трима се нуждаят от хоспитализация – дали ще е кардиология, гастроентерология и т.н.. Да, но каква е структурата на населението? В една голяма част от нашите малки градчета имаме преобладаващо възрастно население. Там вече тези неща се изместват в смисъл на по-голяма заболеваемост. Знае се, че след 60 години всеки един човек, който е доживял тази възраст пак според Световната здравна организация има между 3  и 6  заболявания, една част от които са свързани помежду си. Нещата са доста сложни. Някак си струва ми се, че Министерството на здравеопазването по много механичен начин ги решава.  Интервюто е на Радио „Фокус” (заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ )

2,1% от българските висшисти са "работещи бедни"

  2,1% от българските висшисти са работещи бедни. Това сочат данните на националната статистика за индикаторите за бедност и социално включване през миналата година, предаде БГНЕС. 5,8% са бедните българи със средно образование, 21.3% - с основно и 57.6% с начално или без образование. 8.5% от висшисти от турския етнос живеят в бедност, а 59% от ромския етнос без образование или с началото такова също живеят в бедност. През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5% до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1% по-нисък от този при мъжете. През 2015 г. 7.8% мъже и жени на възраст 18-64 години са били работещи бедни, а през 2014 г. броят им е бил 9.3%. От т.нар. работещи бедни процентът на мъжете (8.3%) е по-голям от този на жените (7.2%). 6.7% от тях са работили на пълно работно време и 30.3% на непълно. Става ясно, че образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност . Така и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден. 33.6% от българските домакинства са имали затруднения при плащането навреме на заем за покупка на жилище, наем на жилище, текущи разходи за ток, вода, отопление, както и вноски за погасяване на кредити. 24.1% от семействата, пък не притежават автомобил. През 2015 г. 440.3 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 10.9% от населението, като спрямо 2014 г. относителният им дял намалява с 0.3%, а делът на мъжете (11.2%) е с 0.6 процентни пункта по-висок от този при жените (10.6%). Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите –- 38.8%, при 13.6% за турската етническа група и 4.5% за лицата от българския етнос. Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност (фиг. 10). Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 54.0%, а за 10.7% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (49.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). 43.1% от българските деца не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. 43.1% нямат екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала). През 2015 г. 33.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e както следва - 20.9% от българската етническа група, 38.1% от турската етническа група, 72.7% от ромската етническа група и 23.5% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.4% от българската етническа група, за 5.4% от турския етнос, за 30.9% от ромската група и за 5.1% от друг етнос. Около 17% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 41.0% за децата от турската етническа група, 73.1% - от ромската етническа група, и 10.8% - от друг етнос. Линията на бедност за 2015 г. намалява спрямо 2014 г. в 14 области, като най-голямо е намалението в областите Хасково (с 15.9%), Сливен (с 15.5%), Кюстендил (с 15.3%) и Перник (с 11.4%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд - в област Хасково с 9.9% и в област Сливен с 4.6%. Съществено влияние оказва и намаляването на средния размер на дохода от пенсии в областите- Хасково (с 13.3%), Сливен (с 19.9%), Кюстендил (със 7.8%) и Перник (с 21.3%). Линията на бедност за 2015 г. се увеличава спрямо 2014 г. с повече от 10% в областите Ловеч (с 18.0%), София (с 13.2%), Пазарджик (с 11.2%), Търговище и Русе с по 10.3%. Няколко са водещите причини за увеличението. Една от тях е увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (с 12.3% за област Ловеч, със 17.8% за област София, с 15.9% за област Пазарджик, с 11.1% за област Русе и с 4.1% за област Търговище). Другата е намаляване на броя на икономически неактивните лица (с 14.0% в област Ловеч, с 21.6% в област Пазарджик, с 10.2% в област Русе, с 13.5% в област София и с 13.4% в област Търговище). Увеличаване на средния размер на доходите от труд е третата причина. Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.8%, а с най-високо равнище е област Шумен - 30.4%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.0%, при 30.7% за област Шумен. В областите Стара Загора, Перник, Ямбол, Русе, София, Кюстендил, Видин, Пловдив и София (столица) относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Монтана, Силистра, Сливен, Разград и Кърджали, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

„Нов Отечествен фронт“ трябва да има ясна кауза, за да успее

 Многострадалната опозиция пък все още изглежда твърде раздробена и скарана, за да бъде приемана като безусловна заплаха за управленското статукво Тоталната доминация на ГЕРБ отдавна е пропукана. Но за сметка на това около партията гравитират прекалено много политически субекти. Като започнем от тези, с които се формира управленската коалиция – Реформаторския блок, и завършим с патeрицата на Ковачки и БДЦ в парламента. Многострадалната опозиция пък все още изглежда твърде раздробена и скарана, за да бъде приемана като безусловна заплаха за управленското статукво. Затова прозвучаха странно думите на министър Томислав Дончев, който привидя „нов Отечествен фронт” срещу ГЕРБ. Позата изглежда героическа, но поне на този етап няма основания в реалността. От уважение към историята трябва да се подчертае, че Отечественият фронт в своя първоначален вид не е просто сбирток от партии с мераци с власт, а широка коалиция около исторически значима кауза – антифашизма. Но да оставим историята. Въпросът е може ли да има широк опозиционен фронт срещу ГЕРБ. Президентските избори изглеждаха най-реалистичният повод за подобно усилие. То обаче се оказа извън възможностите на окопалите се зад своите партийни дувари шарени политбюра. Лявата опозиция се явява на избори с рекорден брой кандидати. Това е не проблем на отделни лични или партийни амбиции, а на неспособност на БСП и останалите леви и центристки формации да провеждат обединителна политика. Нищо ново на българския политически небосклон, разбира се. Възможна ли е все пак ситуация „всички срещу ГЕРБ” при очаквания втори тур на президентските избори? Скептичен съм. Помислете. Ако приемем, че на втори тур срещу Цецка Цачева се яви кандидатът на БСП генерал Румен Радев, то обединените патриотични сили ще застанат ли зад червения кандидат? Или ще направят по-логичния политически ход – да подкрепят ГЕРБ, партията, с която заедно формират парламентарно мнозинство, което стои зад кабинета „Борисов”. А вероятността реформаторите да се включат в анти-ГЕРБ фронт с БСП и ДПС звучи абсурдно?! С други думи – формула „всички срещу ГЕРБ” в тези избори изглежда невъзможна. Тогава възможно ли е поне раздробената левица да застане в „единен строй” за втория тур? Както се казва – а дано, ама надали. Дори политическата мъдрост да накара АБВ да преглътне махленската интрига, която им спретна Корнелия Нинова, то има ли земна сила, която да накара Татяна Дончева и „Движение 21” да се подредят в тази ситуация до „Позитано” 20 след всичко, което се случи. И това не е въпрос на емоции, а на различен тип избиратели. Разочарованите от старата левица трудно ще бъдат мотивирани да подкрепят „личния кандидат” на червената лидерка. Много въпросителни пред евентуална лява консолидация за втория тур ще отпаднат и когато станат ясни резултатите на основните леви кандидати. Засега с модерна и активна кампания се откроява кандидатът на АБВ Ивайло Калфин. На фона на рутинните партийни сбирки и разфокусираните послания на БСП той съумява да стигне до повече социални групи с ясни идеи и конкретна политика. Видима и нестандартна е и кампанията на Татяна Дончева. С други думи – засега имаме доста амбициозно участие на конкурентите на Радев в лявото пространство. Поне според мен само силно представяне на БСП може да накара останалите състезатели вляво да застанат не просто декларативно, а активно зад Радев – Йотова на втория тур. Ако хипотетично обаче БСП удари историческо дъно в първия тур, а Калфин се представи по-добре от очакваното, това би направило разговорите за подобна консолидация доста непредсказуеми. По-важното обаче е, че за да се формира реална и мощна опозиционна алтернатива от типа „всички срещу ГЕРБ”, са необходими поне две основни предпоставки. Първата е ясна обединителна кауза. „Стани да седна” не може да играе такава роля. Никой от потенциалните претенденти за властта не е „целият в бяло”. Затова каузата трябва да е водеща, защото идеята тези са нови, да опитаме с тях, не е валидна. Вредно е и прекомерното партийно самочувствие, което може да торпилира подобно обединение. Втората предпоставка е тежка криза в управляващата партия, предизвикана от международни усложнения или вътрешнополитически провали. Такава роля може да изиграе и малко вероятна загуба на президентския вот. При всички положения и двете предпоставки засега не са налице. Критиката към управляващите е силна и ще се засилва, но все още не е премината онази повратна точка, отвъд която се показва „смяната на караула” във властта. Победа на ГЕРБ, дори и с малко, ще бъде брандирана като „поредната” и препотвърждаване на доверието на избирателите. И това ще е факт. Но ако тази евентуална победа е прекалено измъчена, с много спорове за честността на изборите, то позиционната война между управляващи и опозиция може и да прерасне в нещо повече. Тогава всичко ще е в ръцете на опозиционните лидери – от тяхната далновидност, способност да обединяват, а не да разединяват и от тяхната политическа визия ще зависи изходът от борбата за смяна на властовата конфигурация. Но едно са партийните сметки, друго са хората пред урните. * Авторът е директор на Института за модерна политика

Срутване на мост взе жертви в Германия

Поне един човек загина при рухването на участък от новостроящ се магистрален мост в Германия, съобщи ДПА. Инцидентът е станал в германската провинция Бавария. 6-ма работници са получили тежки наранявания. Срутил се е 40-метров участък от моста, под който е имало поне 20 работници. В момента текат спасителни дейности и се проучват възможностите за наличието на още хора под отломките. Води се разследване за причините за срутването. Поне 12 работници са били на строежа по време на срутването....

Прависти недоумяват: Започващият евроодит на прокуратура ще оценява и структурата на съдебната система

Започващата в понеделник първа петдневна мисия за проверка на българската прокуратура засяга и въпроси за политиката в сферата на обвинението, включително “мястото й в картата на съдебната система”. Това са съобщили пред БГНЕС източници от Министерството на правосъдието, с чието съдействие европейски прокурори пристигат у нас. Според прависти проверяващите евроексперти нямат правомощия и експертиза за оценка на структурата на системата. Европейският одит бе поискан от премиера Бойко Борисов в края на миналата година. Стартът на мисията вече бе отлаган два пъти, първо в началото на месец април, а по-късно и в края на месец май. Засягането на политически въпроси, каквото представлява дискутирането на вижданията на структурния и функционален модел на прокуратурата, както и мястото й в картата на съдебната система в контекста на Актуализираната стратегия за съдебна реформа, сериозно се разминава с първоначалния замисъл на европейския одит. Петима от общо седемте експерта са прокурори, четирима от които действащи магистрати във Великобритания, Германия, Испания и Холандия, т.е. би било немислимо от тях да се очаква да излизат с препоръки за мястото на държавното обвинение у нас, което е регламентирано в Конституцията и в Закона за съдебната власт, заявиха източници на БГНЕС в правосъдното ведомство. Такива правомощия нямат и двамата експерти от Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия, която е създадена през миналата година. Одитът на българската прокуратура ще е един от първите проекти, която позиционираната в Брюксел структура ще изпълнява. Европейските институции нямат правомощия да препоръчва на страните-членки на ЕС как да бъдат структурирани отделните институции в различните власти. Резултатът от референдума във Великобритания пък поставя под въпрос участието на двама от петимата магистрата, които утре трябва да започнат срещите си в българската столица. Има вероятност “Брекзит” да доведе до оттеглянето на двамата британски експерта още преди започването на мисията им. За момента се планират общо пет посещения на европейските прокурори и експерти у нас, а впечатленията им да бъдат обобщени в доклад, който трябва да бъде готов през декември месец. Независимо, че ще обсъждат въпроси, които се отнасят до работата на прокуратурата, следващата седмица европейските гости ще имат срещи с най-малко шестима съдии, както и с поне трима адвокати. Поне при първата си мисия, двамата европейски експерта и магистратите от четири европейски прокуратури, не предвиждат да посетят нито работните места на български прокурори и следователи, нито ще се запознаят с работата на полицейските служби имащи отношение към събирането на информация и доказателства, необходими за разследването на различни престъпления. Мисията ще започне със среща с правосъдния министър Екатерина Захариева, която освен за промените в Закона за съдебната власт, които вече бяха приети на първо четене от правната комисия на Народното събрание и предстои да се гледат в пленарна зала, ще обсъдят и т.нар. “антикорупционен закон” на вицепремиера Меглена Кунева, който веднъж вече бе отхвърлен от парламента. Управляващите са амбицирани да приемат двата законопроекта в близките седмици, въпреки множеството критики, които предложенията срещат от страна на съдебната система и неправителствения сектор. В понеделник гостите от Европа ще имат среща и с главния прокурор Сотир Цацаров. Одиторите вече са се запознали в детайли и с конкретните дела, които ще бъдат обект на дискусии при предстоящите срещи в София. Обсъждани ще бъдат поне осем наказателни дела, уточниха от МП.

Буфон иска да играе за Италия поне до световното през 2018 г.

Вратарят на Италия Джанлуиджи Буфон заяви, че иска да играе за националния отбор поне до световното първенство в Русия през 2018 г. Той се надява да продължава да бъде викан в "скуадра адзура", ако запази страхотната си форма. "Когато играеш на такова ниво, не ти определяш дали ще продължиш в националния отбор. Всяка твоя изява на терена се следи, а решението го взема треньорът. Аз бих искал да остана поне още две години. Ако запазя формата си и новият треньор е доволен от мен, с...

Испания може да вкара ЕС в нова криза

От брюкселска гледна точка, подемът на испанските популисти не вещае нищо добро. Те отказват да осъществят финансовите и политически препоръки на ЕК, а това съдържа истински експлозивен заряд за контрола върху цялата еврозона. Лидерът на партия "Подемос" Пабло Иглесиас обича да повтаря, че Испания страдала от зловещия диктат за икономии на ЕС. Но това не е вярно. Испания не бе спасена от фалит чрез преки европейски фондове като Гърция, или Португалия. Тя взе кредити за спасяване на кретащите си банки. Тройката (ЕК, МВФ и ЕЦБ) никога не е била в Испания и следователно не й диктува нищо. Истината за испанските икономии Испанската фискална политика се води от испанското правителство в рамките на европейското валутно пространство. Ако някой прокарваше мерки за икономии в държавните разходи и реформи, то това беше консервативното правителство под ръководството на дискредитирания Мариано Рахой. А "Подемос" си измисли един враг в лицето на ЕС, но това няма нищо общо с реалноста. Истината гласи: Испания не пести, а с лека ръка прави повече дългове, отколкото допуска стабилизационният пакт на еврозоната. ЕК и останалите страни-членки просто си затвориха и очите и дадоха изключителни права на Испания. И това в никакъв случай не беше диктат за икономии. В момента Испания е не само парализирана политическа. Тя е и нестабилна. Сепаратистите в Каталония допълнитено усложняват ситуацията и карат Испания да прилича на имплодиралата заради Шотландия Великобритания. Ако сега левицата в Испания увеличи държавните разходи и данъците, ще постави европейските партньори в цугцванг, тъй като страната няма да може да изпълнява критериите за бюджетния дефицит години наред. Критикуваната от "Подемос" политика на икономии поне доведе до лек ръст на икономиката и бавно намали безработицата. Може би твърде бавно, но това е друг въпрос. Факт е, че несигурното политическо положение в страната вече доведе до отслабване на икономическата динамика. И подемът на левите популисти може да доведе до спиране на инвестициите, а в най-лошия случай - до рецесия, както стана в Гърция. Какво става в южните европейски страни? ЕС съзира опасност и за Португалия, където лявото правителство скъса с ограничаването на дълговете и също нарушава критериите за бюджетния дефицит. Гърция пък е най-безнадеждният случай. Тамошната коалиция от леви и десни носи отговорността за намаляването на БВП. Страната може да бъде съживена само с финансови инжекции от другите страни-членки, защото в политическо отношение ЕС не може да си позволи Грексит в контекста на бежанската криза. Левите популисти от движението на Пепе Грило в Италия също са в подем. Премиерът социалдемократ Матео Ренци все още се държи. Той е задвижил реформите, но също иска да увеличи държавните разходи. Да, южните страни-членки са в криза. Левите популисти бележат успехи, но поне не настояват за излизане от ЕС, както сториха хаотичните привърженици на Брексит. "Подемос" иска Испания да остане в ЕС, но настоява за прекратяване на предполагаемата германска хегемония в Общността. Напоследък лидерът на "Подемос" гарнира речите си с лозунги за "новото отечество" и се приближава до националистическите брътвежи на Найджъл Фарадж във Великобритания. Движението на Пепе Грило "Пет звезди" иска Италия да остане в ЕС, но да излезе от валутния съюз. Левите радикали в Гърция пък искат на всяка цена да запазят еврото, тъй като поне проумяха, че страната им няма никакви шансове извън еврозоната.   Бернд Ригерт   Голямо изпитание за ЕС След Брексита страните, които искат да правят повече дългове, ще стават все по-силни. А за Германия, Финландия, Ирландия и Холандия ще става все по-трудно да държат твърдо на политиката на икономии. ЕЦБ залива пазарите с пари и по този начин държи ниски лихвите за държавните облигации на южните страни-членки. Под въпрос е обаче колко дълго може да функционира тази схема. Може би и президентът на ЕЦБ Марио Драги няма да може да предотварти спекулациите за южните страни-членки, ако Испания сега направи завой на ляво. В страните, които плащат за политиката на ниските лихви, вече се надигнат критични гласове. Холандският десен популист Геерт Вилдерс иска в страната му също да бъде проведен референдум за излизане от ЕС. Но не поради "диктата за икономии" на Брюксел, а защото се застъпва срещу помощите за южните държави в Общността. Поради същите причини дяснопопулистката германска партия "Алтернатива за Германия" иска германците да излязат от еврозоната. Центробежните сили в ЕС стават все по-силни. И на Юг, и на Север.    

Ангелкова оцени сивия сектор в туризма на поне 20%

Министърът на туризма Николина Ангелкова оцени сивия сектор в туризма на поне 20 на сто. Пред депутатите от парламентарната икономическа комисия тя прогнозира, че поне с такъв процент ще нараснат приходите за държавата от туристическите услуги след като бъде въведена единната система за туристическа информация. Въвеждането на единната система е заложено в промени в Закона за туризма, които комисията одобри днес на първо четене. Предвижда се да се свържат в реално време регистрите на...

Наказателен вот и за българите в чужбина

 Българите в чужбина също ще имат право на наказателен вот. Това решиха депутатите от правната комисия при гласуването на второ четене на промените в Изборния кодекс. Те разписаха изрична промяна, че и в бюлетините за чужбина ще се впише квадратче „Не подкрепям никого”. При предишните поправки това бе предвидено само за вота у нас заради въвеждането на задължителното гласуване, което ще действа само на територията на страната. След изрично писмо на ЦИК с предупреждение, че бюлетините за президентските избори наесен ще са различни обаче, депутатите решиха да изравнят правилата. Народните представители потвърдиха и на второ четене варианта за вот зад граница, около който си бяха стиснали ръцете след дълги преговори ГЕРБ, РБ и ПФ. Той предвижда таван до 35 секции във всяка стана, без значение дали е в ЕС, или не. Изискването за тъмна стаичка извън дипломатическите консулства пък ще бъде наличието на поне 60 заявления на нашенци. С подкрепените промени се смъква и прагът на броя жители на селата, в които ще се провеждат избори за кмет, вместо да се назначава - от поне 400 на поне 350 души. За окончателното затваряне на темата с поправките в Изборния кодекс остава само последната стъпка - последно гласуване и в пленарната зала.

Турски туристи с невиждан интерес към северна Гърция

Хиляди турци пристигат ежедневно на почивка в Гърция. Само за едно денонощие през граничния пункт са преминали 5 хиляди турци с автомобили и автобуси по посока туристическите курорти в северна Гърция. По информация от туристическите агенции турските туристи до днес са с 30% повече в сравнение с миналата година, като минималният им престой е поне седмица.Този неочакван интерес за почивка в Гърция се обяснява поне с две причини – силната рекламна кампания на гръцкото министерство по туризъм, както и активната политика на кмета на Солун – Янис Бутарис - за откриване на нови фериботни линии към Турция и привличане на туристи.Халкидики, Солун, Кавала и Тасос са предпочитаните дестинации за турските туристи. Пред гръцките медии много турски туристи заявиха, че идват тази година за първи път, но са запознати с доброто обслужване и прекрасните условия за почивка. Според тях офертите за луксозните хотели са достъпни и основно пътуват за Халкидики. Всички заявяват, че поне ден остават в Солун, за да посетят археологическите паметници.Тази неочаквана атака на турски туристи създаде километрични опашки на граничния пункт при Кипос. Гръцките власти увеличиха екипите по паспортен и митнически контрол, но въпреки това на границата се чака с часове.Много силен е и трафикът през Маказа, откъдето влизат не само българи, но ежедневно и хиляди румънски туристи.

Проверяват дейността на досегашния директор на АЕЦ "Козлодуй"

Премиерът Бойко Борисов съобщи в парламента, че е започнала проверка за дейността на освободения от поста директор на АЕЦ "Козлодуй" Димитър Ангелов.  Разследването е започнало след подаден сигнал от независимия депутат Георги Кадиев, който каза, че е получил папка с данни в офиса на партията си "Нормална държава":За потенциални корупционни сделки в АЕЦ "Козлодуй", офшорна компания на Сейшелите, собственост на изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй", договори, с които той като физическо лице е давал кредити на лица, с които АЕЦ е имала отношения. Преди мен за това са знаели поне няколко народни представители от ГЕРБ, поне един министър, поне един синдикален лидер, със сигурност и доста служители на АЕЦ "Козлодуй". За мен това е класически пример за политически чадър. За капак на всичко това вчера Българският енергиен холдинг освободи изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" с аргумента, че му е изтекъл мандатът. Пито-платено! Освободеният директор на електроцентралата Димитър Ангелов разпространи позиция, в която отрича всички обвинения. Той е категоричен, че е напуснал поста по свое желание: Аз още преди два месеца предупредих министър Петкова и директора на Българския енергиен холдинг, че моят договор, изтичайки на 3-ти юли 2016 година, съм анализирал състоянието си и искам коректно да ги предупредя, че нямам намерение да го продължавам. Това е свързано с мои лични планове. Аз отдавна съм пенсионер. Димитър Ангелов отрече твърденията, че е имал фирма у нас, или в чужбина. Той беше категоричен, че в периода, през който е бил изпълнителен директор в АЕЦ "Козлодуй", няма корупционни практики, което се доказва и от множеството регулярни проверки от компетентните органи. Ангелов посочи, че през мандата му е наваксано закъснението при изпълнението на проекта за удължаването на експлоатационния срок на ядрените мощности, като за Пети блок е осигурен и аванс от половин месец. По думите му финансовото състояние на централата е стабилно и има средства за изпълнението на проекта. Димитър Ангелов остава изпълнителен директор до вписването в Търговския регистър на новото ръководство на АЕЦ "Козлодуй".

Кабинетът работи поне по 3 варианта след решението на арбитража за АЕЦ "Белене"

След решението на арбитража за АЕЦ "Белене" правителството работи поне по три варианта, сред които: да продаде реактора, да продаде проекта и да строи централата. Това коментира пред журналисти премиерът Бойко Борисов при откриването на новопостроен футболен терен на територията на стадион "Локомотив" в София. По-късно днес той заминава на официално посещение в Иран. "Сега полагаме усилия поне за три варианта да не загубим парите или да си ги върнем най-малкото, или включително да продадем проекта и, ако се намери инвеститор, който да не иска о...

Каква би трябвало да е премиерската заплата според Бойко Борисов

Поне 10 000 лева би трябвало е заплатата на българския премиер. Това изчисли в интервю за bTV министър-председателят Бойко Борисов. Той съобщи, че заплата му е 4000 лв., макар да трябва да е поне 10 000 лв. заради отговорността, която носи и заради това, че всичко рано или късно „опира до него". Министър-председателят се разписва месечно срещу 4000 лева, а би трябвало срещу поне 10 000 лева, смята той. "За мен управленията и постовете, които съм заемал, са били кауза. Няма премиер, няма служби в света да нямам техните награди или да не ме цитир...

Ужасът нараства! Убитите в Ница станаха поне 50, но тепърва ще се разбере истинския брой (СНИМКИ/ВИДЕО 18+)

Броят на убитите при случващото се в южния френски град Ница е на път да нарастне още повече. Местните власти намекнаха, че се очаква да са поне 50, а нищо чудно и това число да нарастне, пише английският "Дейли Мейл". А тълпата, в която се е врязал огромният камион е наброявала поне 100 души.

Българската делегация в Рио най-малка от 60 години насам

Делегацията ни от 51 спортисти, които ще участват на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, е най-малката от 60 години насам. През 1956 година в Мелбърн България е имала 43 представители, а рекордът е през 1980 година, когато за Москва заминават 271 спортисти. Любопитната статистика разкриват от официалния сайт на БОК. Най-много от българските олимпийци в Рио са родени през 1994 г. – общо 10. След тях най-благодатни за раждането на спортни звезди у нас са били 1989 г. и 1990 г. с по 6 представители. Всички наши състезатели на Игрите са родени между 1980 и 1997 г. Най-ялови за спортни таланти са били 1980, 1984, 1988, 1995, 1996 г., които са „дали“ само по един спортист в състава за Рио. От спечелилите квоти за Рио най-млад е 18-годишният Ангел Кодинов, който ще навърши 19 години след около месец, на 4 септември. След него в класацията е Даниел Асенов, който стана на 19 г. на 19 май т.г. От дамите най-малка е включилата се в последния момент в ансамбъла Любомира Казанова, която навърши 20 години на 23 май т.г. Най-възрастен е също включилият се в последния момент в борцовия състав Димитър Кумчев, който е на 36 г. След него в класацията следват трима, родени през 1983 г. Самуил Донков(20.06), Силвия Дънекова(07.02) и Елис Гури(06.07). Най-много от нашите олимпийци в Рио са родени в София – общо 11, следват Пловдив с 8, Хасково с 3, а 7 града имат по двама представители – Сливен, Плевен, Асеновград, Стара Загора, Пазарджик, Сандански и Варна, останалите 13 селища са по един. Бройката на София обаче се вдига много от ансамбъла, в който 4 от 5-те гимнастички са от София. В тази статистика не са включени двамата родени извън България – Гури и Дубов. Най-многобройната ни делегация в олимпийската история е била на Игрите в Москва през 1980 г., когато изпращаме в руската столица 271 спортисти. Заради бойкота обаче тази олимпиада е малко по-специална, а в класацията следва Сеул 1988 със 182 нашенци, които записват най-успешното ни представяне с 10 титли и пето място в крайното призово класиране по нации. Под 60 спортисти не сме имали от 60 години насам – в Мелбърн през 1956 г. бяхме със 43 състезатели. Преди Рио общо 1765 са били олимпийците ни в летните спортове. Най-спортен град според българските олимпийци в Рио е Пловдив. Градът под тепетата е дал цели 8 спортисти при население половин милион. София има 11 представители, но при близо 2 милиона жители. По глава от население обаче абсолютен № 1 е Котел, който при 6000 жители осигури един олимпиец – Силвия Дънекова. В тази класация следват 8-хилядното Гълъбово с 1(Стефани Стоева), 10-хилядна Мездра с 1(Митко Ценов) и 12-хилядно Раднево също с 1(Борислав Новачков). Като ден с най-много български участници на Олимпиадата в Рио се очертава 15 август, понеделник. Тогава, поне според предварителните заявки, е възможно да стартират до 13 наши спортисти. Най-спокоен за нашите ще е 8 август, когато максимум петима ще запишат участие. Интересни са и очакванията за дните с най-много финали за нас – на 16 август и на 21 август е възможно до 7 българи да участват в решителните стартове, на обратния полюс са 7 и 8 август с по една потенциална възможност. Трябва задължително да се поясни, че това са изчисления върху хипотетични възможности, които зависят от жребия, програмата по дни и сесии, способностите и представянето на отделните ни спортисти и отбори в хода на Игрите. Бургас, Шумен, Перник и Благоевград са най-големите „градове-длъжници“ на българския спорт, поне според подадените данни за състава на българските олимпийци в Рио. Тези 4 града от Топ 15 в класацията по брой население у нас нямат по нито един представител на Игрите в Бразилия. От останалите най-многобройни като жители селища у нас, всички имат поне по един свой участник в делегацията ни. Логично, с най-много представители сред българските олимпийци е Национална спортна академия. Една трета(17) от нашите спортисти са възпитаници на НСА „Васил Левски“. В класацията следва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 3-ма олимпийци, Югозападен Университет с двама, а цели 10 други висши заведения са с по един. Сред тях има три университета в САЩ, един от нашите учи вече трета година за зъболекар(сабльорът Панчо Пасков), а Елис Гури е с диплом от Албанската спортна академия „Вожо Куши“. От завършилите само спортно училище, най-много са от тези от софийските – 3, а по двама представители имат спортните паралелки в Сливен, Пловдив и Хасково. Само двама са легионерите в българската олимпийска делегация. И двамата са в борбата. Елис Гури е роден в Албания, в град Шкодра през 1983 г., баща му е бивш състезател по борба. На европейското първенство в Тампере през 2008 г. Гури спечели бронзов медал в категория до 96 килограма, а на летните олимпийски игри в Пекин завърши на осмо място. В края на 2010 година получава българско гражданство и започва да се състезава за България, след което на Олимпиадата в Лондон 2012 отпадна на ¼-финал. Владимир Дубов е бесарабски българин, родом от Дубовка, Украйна. Световен вицешампион от Будапеща, носител на златния пояс „Дан Колов“ за миналата година. Наскоро съпругата му Дина и кръстения на него 2-годишен син също се преместиха в България, семейството си закупи дом и се установи в Перник. Борбата си остава най-успешният български спорт в олимпийската история. Борците ни са спечелили общо 68 медала, от които 16 златни. Следват щангите с 36(12 титли), леката атлетика с 18 отличия(5 титли), боксът с 18(4), кану-каякът 17(4), спортната стрелба 16(4) и др. България е печелила злато в 9 спорта, а медали в 16. В олимпийската ни делегация има 29 мъже и 22 жени. Това затвърждава традицията на големи спортни форуми да се увеличава бройката на мъжете. В Лондон преди 4 години бяхме с 37 мъже и 26 жени. Единствената в историята Олимпиада, на която в българския тим има повече жени е Пекинската през 2008 – 27 мъже и 43 жени. Югът води с много на Севера по отношение на родени в тези региони на България олимпийци. На Север от Стара планина са родени само 12 от българските спортисти в Рио, на Юг са 36, а намиращият се точно на вододела Котел има един представител.  В Рио България ще бъде представена в 14 спорта. Това е в синхрон със започналата през този век негативна тенденция за „свиване на територията“ в олимпийската програма. В Атина имахме състезатели в 20 спорта, в Пекин – в 15, а в Лондон в 17. В най-много спортове участваме на Игрите в Москва 1980 и в Атина 2004 – по 20, а на обратния полюс са първите модерни игри в Атина през 1896 г., където сме представени от един гимнастик. /БГНЕС

Час физическа активност на ден ни предпазва от вредните последствия на работата зад бюро

Поне един час физическа активност на ден може да предпази тялото ни от вредните последствия на работата зад бюро, показва международно проучване, цитирано от британския в. „Гардиън“. Според Световната здравна организация (СЗО) препоръчителното време упражнения на седмица е 150 минути, но според данните на изследователите, събрани от над 1 млн. души, то е недостатъчно. Международният екип е установил, че при хората, които работят зад бюро по осем и повече часа на ден и имат малко физическа активност, шансът да починат в следващите между две и 18 години е 9,9%. За сравнение при хората, които седят зад бюро само по четири часа и спортуват активно този процент е 6,8%. Те обаче също така са установили, че увеличеният риск от смърт, свързан със седене зад бюро, се елиминира при хора, които практикуват поне час физическа дейност на ден. Според водещия автор на изследването проф. Улф Екелунг от Норвежкото училище за спортни науки и Университета в Кеймбридж не е необходимо задължително да се подлагаме на тежки физически упражнения, за да намалим риска от смъртност. „Не е необходимо да спортувате или да ходите на фитнес. Добре е и да упражнявате по-бързо ходене, може би сутрин, в обедната почивка или след вечеря. Може да разделите ходенето на два пъти, но е необходимо да е поне един час“, заяви той. Проучването на Екелунг и екипа му обобщава данни от 16 други проучвания, които обхващат най-вече хора на възраст над 45 години от САЩ, Западна Европа и Австралия. Изследователите са установили, че един час упражнения с умерена интензивност като ходене с 5,6 км/ч или каране на колело с 16 км/ч са достатъчни, за да премахнат негативните ефекти от седенето зад бюро за дълъг период от време. Той също така посочи, че 5-минутна почивка, дори и само, за да отидете до автомата с вода, също е от полза за здравето. /БГНЕС

Бавенето на кандидатурите за президент е нечестно

 Арман Бабикян е роден във Варна през 1967 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури и СУ "Св. Климент Охридски", специалност политология. Радиожурналист, работил за БНР и радио "Свободна Европа", създател на "Канал Ком", управител на радио "Атлантик". Експерт по политически пиар. "Борисов никога не е имал свян да прибира електорат, от който и да е край на политическото пространство" - Г-н Бабикян, действията и промененото публично говорене на премиера през последната седмица, свързани основно с енергийните проекти, означават ли, че прави завой на Изток? - Поведението на премиера Борисов е абсолютно непоследователно, тъй като е много странно човек да променя неколкократно позицията си и то по въпроси, които са от стратегическо и дългосрочно значение за страната ни. Смятам това за абсолютно несериозно. Аз не знам как гледат на последните му анонси за възстановяване на част от проектите, известни като "големия шлем" на Първанов, хора като вицепремиера Меглена Кунева, Радан Кънев, а също и редица от неговите партньори, които се намират в кабинета. На мен това ми изглежда доста странно както неговите стъпки, така и тяхното мълчание. - Имате ли обяснение за мълчанието им? - Все още се надявам, че имат време за реакция. В противен случай би означавало, че голяма част от тях са се превърнали в служители на ГЕРБ, а не са представители на политически партии от десницата. Струва ми се абсолютно безпринципно да си водил кампании, да си обещавал позиции на избирателите си, след което мълчаливо да наблюдаваш как министър-председателят говори за АЕЦ "Белене" като частен проект; да говори за държавно участие, при положение, че същият този човек, примерно в казуса с Уестингхаус, твърдеше, че няма да допусне никакво държавно участие. Знаете какво представлява държавното участие. То е или финансиране, а Борисов винаги е казвал "пари нямаме", или държавни гаранции, а той настояваше, че България няма да даде държавни гаранции; или означава гарантирано изкупуване на електричество, което той винаги също е отричал. Няма друг вид съучастие от страна на държавата. За мен е интересно как ще погледнат американските му партньори на този различен аршин. - Публично няма реакция засега. - Така е, но може би те са свикнали вече с бързите промени в поведението му и просто изчакват. - На 10 юли Борисов поиска 30 дни, за да реши казуса с реакторите за "Белене" и глобата, наложена на България от международния арбитраж. Остава само ден от поисканите тридесет, а решение няма, освен някаква виртуална работна група, която тепърва ще се събира. - Казусът не е много лесен за решаване, така че този един месец беше доста амбициозен срок, който си самопостави премиерът. Надявам се да се намери някакъв изход, защото тук говорим за минимизиране на щети, а не за постигане на печеливш вариант около проекта "Белене". Всъщност той никога не е бил печеливш. - Да не би пък Борисов да се готви да "скочи" в президентската надпревара, опитвайки се с проруско говорене да си разшири подкрепата? - Нищо чудно. Той никога не е имал свян да прибира електорат от който и да е край на политическото пространство, така че това не би било изненадващ ход от негова страна. Но вижте, когато един човек е министър-председател, а не кандидат за такъв и носи отговорност за, хайде най-глуповато казано, за имуществото на държавата, да прави подобни движения в пространството обикновено струва милиони на страната. Така че "посягането" му към чужд електорат може да се окаже доста скъпо на България. - Нали знаете максимата за целта и за средствата? - Да, очевидно властта е най-важното за него в случая. - Изненадва ли ви фактът, че все още няма обявени кандидатпрезидентски двойки от големите политически партии? - Вече не. Това беше изненада преди месец-два. Сега вече всички сме наясно, че ще бъдат обявени, но късно. Това е неприятно за българската демокрация, най-малкото, защото на хората не им се дава възможност да си съставят достатъчно дълбоко становище за всяко едно от предложенията. Някак си появата на "дядо Коледа" в последния момент преди Нова година е много нечестно спрямо гражданите, от които се очаква да гласуват. - А дали хората ги интересува кой ще е всъщност? - Те през цялото време ще твърдят, че не ги интересува, но всъщност ги интересува и ще видите, че в края на краищата ще излязат към урните поне 3-3,5 млн. Не е престижно да се казва, че човек се интересува от политика, защото политиката в България се свързва с мръсни действия. Асоциирането на политиката с мръсни действия слага дамга на всички, включително и на почтените политици, и това също не е добре. Някак си цялата професия, ако говорим за професионални политици, е поставена под въпрос. - В политиката в България влязоха много случайни хора. - Аз със същия успех ви казвам, че в политиката в България не влязоха умишлено тези пък, които се смятат за почтени. Така че проблемът е колкото на тези непочтени, които проникнаха, толкова и на почтените, които подминаха един свой обществен ангажимент. Защото трябва да си признаем, че политиката е обществен ангажимент, който лишава човек от възможността да обгрижва себе си и семейството си. - Нека се върнем отново на предстоящите избори. Изглежда, ГЕРБ ще "играят" сами, без реформаторския блок? - Те винаги са играли сами, този път много ясно отдавна го казаха чрез Цветан Цветанов. Това не означава, че няма да разчитат и на гласове извън ГЕРБ, защото една част от РБ вече е толкова..., опасявам се дали да използвам думата, свързана или зависима от ГЕРБ, така че нищо чудно да получат подкрепа поне на втория тур от партии като "България на гражданите", СДС и т.н. - Вижте как предстоящите избори консолидираха патриотите. Те сякаш забравиха противоречията си? - Честно казано, изненада ме колко гъвкаво Борисов се лиши от част от техните услуги, стимулира ги да се окажат заедно и го направи с лекота. Така успя да откъсне потенциални гласове от евентуален свой бъдещ опонент в червено. - Как мислите, ДПС и ДОСТ ще вземат ли страна или ще играят самостоятелно? - Не мога да знам, поне що се отнася до ДПС като партия, която има доста по-сериозно електорално влияние, отколкото неизвестното електорално присъствие на ДОСТ. ДПС ще вземат решение, понякога са го правили на прага на втория тур. - Прави ли ви впечатление генералското присъствие в публичното пространство, когато се говори за кандидатурите за президент? - Не казвам трябват ли ни генерали или не, защото това навява мрачни мисли обикновено. Ако трябва да сме честни, мрачните мисли бяха внушавани много дълго време в съзнанието на българския гражданин, ако щете, с дълговото обременяване на страната, ако щете, със събитията на юг от нас; ако щете, със събитията на североизток от нас; ако щете, с терористичните актове в ЕС и не само в него, а по цял свят; ако щете, с мигрантската вълна, с чувството за несигурност, нестабилност, страх, опасения, които биват тиражирани много настойчиво. Те доведоха дотам, че самите представители на правителството и самият Бойко Борисов превърнаха предизборната програма и управленската програма на кабинета в купчина плява и изтъкнаха като основни приоритети на страната ни стабилността, сигурността, непоклатимостта. И всичко това в прав и обратен ред. Създаването на подобна психо-социална среда естествено извиква на дневен ред хора с по-близък до военния профил, отколкото, да речем поети, и писатели. - Появата на кандидатурата на ген. Радев в публичното пространство разклати крехкото душевно равновесие на премиера. - Така изглежда наистина. Той има за разрешаване един отворен въпрос и това е въпросът дали той ще се кандидатира или не. Той не може да вземе това решение очевидно дълго време, затова и номинацията на ГЕРБ се бави толкова много. Моментът, в който той вземе решение какво да прави, неговата нервност ще изчезне. - Какви са шансовете за лявата кандидатура? - Шансовете биха зависили и от много  външни фактори. Например би могло да има хора, които да гласуват за кандидат на левицата, просто защото не понасят днешното управление, което аз не бих нарекъл управление на десницата, тъй като Бойко Борисов за мен не е десен министър-председател нито е лидер на дясна партия, тъй като повечето от ходовете му са популистки, а не десни или леви. Давам ви пример с вече отминали избори, на които кандидат беше Ивайло Калфин, на втори тур колко гласове, които не идват от левицата, събра той? За него гласуваха и хора, които не понасят левицата, но изглежда ужасно им беше додеяло управлението на Борисов. Успехът на ляв кандидат зависи повече от моментни решения, от организиране на кампанията, ако щете, и от финансиране, послания и други неща, които до два-три месеца ще приключат. Въпросът за левицата обаче е много по-широк и сложен за решаване. Имайте предвид, че този проблем има и десницата. Защото тя след появата на ГЕРБ, говоря за смислената и автентична десница в България, се намира в недобро положение и на нея също й трябват много сериозни усилия, за да може да стъпи на краката си. При нормални десница и левица България ще има най-малкото по-демократично управление.

Рушат се болници, които крепяха здравеопазването ни

 Лошите условия на лечение могат да влошат състоянието на пациента – Д-р Атанасов, след захлаждането през последните дни предстои една гореща седмица. Синоптиците прогнозират този уикенд температурите да стигнат до 38 градуса. Как влияе на организма тази рязка промяна във времето? – Постоянните промени във времето са стрес за организма. Климатът, особено напоследък, много се промени. Жегите станаха по-изразени, по-продължителни. Това няма как да не се отрази на здравето, работата и ежедневието на всеки от нас. Много трябва да се пазят децата и възрастните – особено тези, които са на над 80 години. Те са изключително уязвими и задължително трябва да се съобразяват с необичайните климатични промени. Най-засегнати обаче са хората с хронични заболявания. Може да се каже, че през тазгодишните летни месеци е увеличен броят на обострянията на някои хронични заболявания и това вероятно е свързано и с климатичните особености. Тези декомпенсаторни прояви при хронично болните са характерни за летния период. Изключително важно е в летните дни хората с хронични заболявания много внимателно да съобразяват часовия период, в който се излагат на слънчевото въздействие. Температурните разлики, резките промени в климата също могат да доведат до влошаване на състоянието им. Напоследък виждаме какво се случва с времето – първо е много горещо, после е много влажно, а накрая и много студено. Един човек с хронично белодробно заболяване би бил много уязвим при тези климатични условия, защото те могат да доведат до тежко обостряне на белодробен хроничен възпалителен процес. – Кои са най-рисковите групи сред хронично болните? – Първо трябва да е ясно, че всички хронично болни са еднакво изложени на голям риск. Жегите и промените във времето са бич за всеки такъв пациент. Най-голям е процентът при хората, които страдат от кардиологични хронични заболявания и съдови заболявания на главния мозък, но това не значи, че при пациентите с белодробни болести, хронични заболявания на храносмилателната система, заболяванията на отделителната система и т. н. е по-различно. Парещите слънчеви лъчи, жегите декомпенсират почти всички хронични заболявания. Дали ще са камъни в бъбреците, или мозъчносъдово заболяване – няма значение. Състоянието рязко може да се влоши и да се стигне до постъпване в болница. – Какво трябва да направи хронично болният, ако усети, че състоянието му се влошава? – Задължително да потърси лекарска помощ. Много от хронично болните се подлагат на различни видове самолечения. Това е опасно. Болният може да си навреди повече, ако приема медикаменти, които не са съобразени със заболяването му. Друг важен съвет за хронично болните е да избягват да излизат навън, когато е най-горещо, тоест в часовете около обед и следобед – между 12 и 16 ч. В този часови диапазон слънцето е най-опасно. Ако трябва да се върши някаква работа, нека направят всичко възможно да я свършат или в ранните часове, или по-късно вечер, когато е по-хладно. Съществено е обаче при първи симптоми на дискомфорт или при някакво оплакване болният да потърси лекарска помощ. Обикновено хората първо се обаждат на личния си лекар, който ги пренасочва към съответен специалист. Той се заема със състоянието в детайли и решава дали болният трябва да се хоспитализира. Има и един детайл, който е много важен. Понякога състоянието на пациента може да се влоши, ако условията в самата болница са лоши. На много места не са правени ремонти от години и това затруднява, а понякога възпрепятства спазването на елементарни хигиенни изисквания. Човек може да се разболее само от обстановката. – За кои болници говорите? – Имам предвид мизерните условия в големите болници в София – „Пирогов“, много от клиниките на Медицинския университет (бивша Медицинска академия), градските и бившите окръжни болници. Тези болници са търговски дружества и са обречени сами да печелят парите, с които да се издържат. Това обаче е непосилна задача. Без двойно финансиране самите болници трудно могат да покрият елементарни изисквания. В „Пирогов“ например южните стаи не са климатизирани. Представете си сега през лятото какъв парник става в стаите следобед. Слънцето нагрява там часове наред и когато настаним хронично болен човек в тях, състоянието му може да се влоши рязко. Опитваме се да намалим слънчевото въздействие с щори, с подръчни материали. Понякога лепим вестници или оризова хартия по прозорците, отваряме врати, за да стане течение. Това обаче не решава проблема, а и носи други рискове. – В началото на годината здравният министър д-р Петър Москов обеща ремонт в „Пирогов“. – Да, но все още нищо не се случва. Да кажем, че климатизирането на стаите е някаква екстра, за която няма пари. Ремонт обаче наистина е жизненонеобходим. Клиника на „Пирогов“, визирам клиниката по вътрешни болести, която лекува между две и три хиляди души годишно, е в ужасно състояние. Това е лошо както за пациентите, така и за целия медицински персонал – за лекарите, за сестрите и санитарите. Не говоря просто за някакви козметични промени, които трябва да се направят. Имам предвид цялостен ремонт. В някои болнични стаи мазилката пада от тавана… Опасно е за пациентите. – Падаща мазилка от тавана, неклиматизирани стаи… Идеални условия за развитие на вътреболнични инфекции. Имате ли такива наблюдения? – Да, определено. Тези условия са идеална предпоставка за появата на такива вътреболнични инфекции. Съответните структури на ХЕИ следят стриктно за появата на вътреболнични инфекции и ако установят такива, дават съответни предписания. За нас остава непосилната задача да изпълним предписанията, дадени предписания от органите на ХЕИ, защото в ежедневната ни работа те са закон. Обикновено санирането на стените, подовете и таваните с бактерицидни покривни бои – т.нар сребърна боя например, се прави поне веднъж в годината. Тези бои имат силен дезинфекциращ ефект и трябва да се ползват във всяка болница. Стените в клиниката, в която работя, не са пребоядисвани от 2000 г. Това са 16 години. Кой не боядисва стените си 16 години – този, който няма пари, или този, който няма какво да боядисва? Държавата няма какво да боядисва. Държавата нехае. И това не важи само за „Пирогов“. Големите болници, които досега крепяха българското здравеопазване, са оставени да се разрушат. В същото време виждаме как никнат много нови и лъскави частни болници. Не всички хора обаче могат да си позволят финансово да се лекуват там. Те никога няма да влязат в тези болници и затова се лекуват в другите – в „Пирогов“, в клиниките на бившата Медицинска академия, в големите окръжни и градски болници, които са в окаяно състояние. Ръководствата на тези болници няма какво да сторят. Какво да направи един директор на такава болница, когато е зависим от държава, правителство, от министри, от здравната каса, от финансовото министерство?! Директорите на болниците не са виновни, те просто са изкупителна жертва на виновниците за състоянието на българското здравеопазване. – Защо се случва това? – Всичко е въпрос на преразпределение на пари. Превърнаха професията ни в сергия. Някога моите учители ме учеха, че професията ни е изкуство. След известно време започнах да се надявам, че е поне наука. Сега виждам, че е долна сергия. Оставам с впечатлението, че нарочно държавните структури пренасочват парите към частните болници. Всяка година пускаме по 20-30 рапорта към директора, в които настояваме за ремонт. Но това не зависи от него. Директорът ги препраща към министерството и чакаме. Още през 2013 г., когато д-р Таня Андреева беше здравен министър, започнахме да изпращаме искания и молби за ремонт. Парите така и не стигнаха до болницата. Сега, в началото на годината, министърът на здравеопазването д-р Петър Москов официално обеща, че негов приоритет ще е ремонтът на детската противошокова зала, на клиниката по вътрешни болести и на кардиологичната клиника. Все още нищо не е направено. За щастие успяхме да ремонтираме покрива на сградата, в която се помещават клиниките по вътрешни болести и кардиология. Това обаче се случи благодарение на дарение от лекарка, работеща в чужбина. Нейна близка бе приета за лечение в клиниката по кардиология. Благодарение на помощта на колежката успяхме да ремонтираме покрива. Допреди това при всеки дъжд се сипеха вода и мазилка и върху главите на болните. От 2011 г. проф. Миланова (проф. Мария Миланова, шеф на клиниката по кардиология – б.р.) води борба да се направи ремонт на сградата, за която говоря. Някои клиники в болницата са обновени и отговарят на съвременните изисквания за лечебна структура. Наша цел е същото да се случи и с клиниките по вътрешни болести и кардиология. Това е трудна работа, но е жизнено важно да се свърши. Пациентите на клиниките по вътрешни болести и кардиология, както и близките им негодуват, но няма къде да идат – трябва да бъдат лекувани. И ние се опитваме поне това да правим качествено.

Великите европейци – Антонио Вивалди

Искате ли да чуете как звучи липсата на музика? Тишина, тишина, тишинаНе знам дали имам право да започна историята точно на Антонио Вивалди с мълчание. Дали това не е пренебрежение към истинския, страстен и безкраен живот, който кипи в музиката му, към цветовете на нежността и силата на драматизма, които бликат от нея, към диханието на любовта и поклона пред бога, които я въздигат. Не е пренебрежение. Имам право да започна така, защото преди 275 години всичко така свършва. Човекът, наречен Вивалди, с цялата му вдъхновяваща музика, е погребан във Виена като бедняк, на гроба му не се чува и стон, той си тръгва в тишина. Какво ли е струвало на духа му да гледа отгоре това безмълвно погребение. Така че – чуйте, няма музика. Тишина, тишина, тишина Вивалди, Лято, Престо Още някой сериозно да твърди, че е снобско да се слуша Вивалди? Или че е проява на не особено изискан вкус? А ако го и харесваш на всичкото отгоре, това си е направо предателство към високите интелектуални стойности. Знам откъде идва това вирене на нос у снобите. Те вероятно не знаят, но аз знам. То тръгва от Карло Голдони, известен италиански писател и интелектуалец от времето на Вивалди, който лично го познава и казва за него, че е „гениален цигулар, но посредствен композитор”. После отношението минава през забравата, която ляга върху музиката на Вивалди в края на живота му, когато музикалните вкусове рязко се променят и продължава дълго. След това минава и през онази подхвърлена през ХХ век реплика на композитора Игор Стравински: „Вивалди е силно надценен, той е един тъп човек, който просто композира една и съща форма много пъти.” Добре, де, аз нищо не разбирам от музика и всички тези оценки биха могли да ми направят впечатление, ако не знаех за оценката на може би най-големия музикален гений на човечеството, самия маестро Йохан Себастиан Бах. Не, неговата не е изказана с думи, а е изразена чрез няколко прости факта – Бах се учи от Вивалди на композиция, прави кавъри на негови парчета и стига дотам, че откровено залага принципи от музиката му в знаменитата си поредица „Бранденбургски концерти”. Толкоз по въпроса за позитивните и негативните оценки. Ако някой още иска да спори – да спори с Бах, не с мен. Или със самия Вивалди, ако предпочита. Вивалди, Симфония №2, Анданте, 1.29.00  В представите на много наши съвременници името Антонио Вивалди не се свързва с обществени скандали или други особени драми, то е просто едно от големите имена през музикалната епоха на барока, която мнозина наричат още „предкласика”. Някои негови съвременници обаче смятат Антонио Вивалди за истински „музикален хулиган”. Той заслужава това прозвище с факта, че е „смел новатор, въвел духовите инструменти в оркестровката”, както пишат критиците. Доколкото разбирам, по онова време духовите инструменти, както и ударните, изобщо не са част от нормалния оркестър, а са част от арсенала на армията - служат само за по-отчетливо отмерване на ритъма във военните оркестри. А Вивалди рязко променя това, прави духовите част от фона, на който да се вихрят солата на цигулките и другите струнни, затова половината хора из Европа, където става известен, го ругаят. За сметка на това обаче другата половина го харесват толкова много, че му дават поръчки или тръпнат да издаде новите си композиции, за да ги купят. Карл VІ, императорът на Свещената римска империя, който е голям любител на музиката, го прави рицар, дава му златен медал и го кани при себе си във Виена. Явно Карл е силно захласнат не само по музиката, но и по човека Вивалди. След единствената среща на живо, която двамата имат, той казва, че за това кратко време е разговарял с композитора повече, отколкото с всичките си министри през последните две години. Кралят на Франция чрез своя посланик във Венеция изглежда също си пада по Вивалди и през 1726 му поръчва да композира музика по повод раждането на принцесите Хенриета и Луис-Елизабет, след като година по-рано за сватбата на самия Луи ХV, вече е прозвучала грандиозната „Глория”. Вивалди, Глория  Антонио Луцио Вивалди е роден през 1678 година във Венеция. Семейството му е бедно, той има вродена болест - тежка астма или друг проблем с дишането, който му остава за цял живот. При раждането си изглежда толкова зле, че акушерката веднага го кръщава, като смята, че е на умиране и няма да стигне до църквата. Бащата на Вивалди е бръснар и цигулар, но постепенно зарязва удоволствията на бръсненето за сметка на музиката. Това съчетание не е толкова необичайно – в бръснарските салони на Венеция задължително има музикални инструменти, за да се забавляват клиентите, докато чакат реда си. Или самият бръснар, когато няма клиенти. Така или иначе, татко Джовани става професионален цигулар в църковен оркестър и вероятно той дава първите уроци на сина си. Който пък се развива и става гениален цигулар, буквално - нещо като един век по-ранен вариант на Паганини. Освен музиката, от баща си Вивалди наследява и рижата коса, заради която по-късно го наричат „червения свещеник”. Да, свещеник е. Учи 10 години, за да получи църковния сан и не е особено доволен, когато се оказва, че заради болестта не може да изпълнява църковните задължения. Грешат онези, които намекват, че той по-скоро се прави на болен и посред някоя меса се изсулва към сакристията, за да запише поредната блестяща музикална идея, която му е хрумнала. Вивалди, Концерти за чембало, 8.05 Да, вярвам, че покрай звука на това чембало вече и по-големи музикални лаици от мен схващат истинския характер на бароковата музика. „Бароко” е португалска дума, значи „бисер с неправилна форма”. Тя влиза във френски и испански и започва да се използва като термин, който обозначава епохата на пищността и изобилието в изкуството. „Защо да се използва една нота там, където могат да се използват пет?” – този въпрос точно характеризира творческото мислене на онова време. Но така е и в живописта, в архитектурата.Епохата на барока започва някъде от средата на ХVІ век и продължава поне 150 години. В религиозен план негова идейна закваска е контрареформацията - времето, когато католическата църква се опитва да се противопостави на силната протестантска вълна в Европа. В политически план основата му е изграждането на силно централизираната държава – властта на кралят-слънце във Франция например. В икономически план пък барокът е плод на криза, която започва в Италия и постепенно се разпространява на север, като обхваща континента. Няма да навлизам в големи подробности за това, само ще кажа, че вероятно без музиката на Вивалди барокът  пак щеше да си бъде бисер с неправилна форма, но бисер не чак толкова красив. Вивалди, Концерт за мандолина и лютня  Животът на Вивалди е малко странен, пълен с противоречия и неизвестни. Заради болестта той прекарва повечето време на легло - не може да излезе сам, да отиде до пазара, около него винаги има хора, които му помагат за всяко движение. И въпреки това пътува доста из Европа, изнася концерти, гостува на монарси и благородни фамилии. Някои се учудват също, като разберат, че през по-голямата част от живота си Вивалди заема длъжности, свързани с музиката, в едно сиропиталище за момичета, за което и композира стотици от своите произведения. Не се стряскайте, това, пък и другите три венециански сиропиталища тогава, са нещо като институт за благородни девици. В тях живеят два вида деца – тези на благородниците, загинали във войните, основно с турците, които Венеция води, както и незаконните отрочета на оцелелите от въпросните войни венециански граждани. Институцията се финансира щедро от градската управа, а още по-щедро – от виновните богати татковци, които искат да осигурят на децата си поне част от грижата, която им дължат. В тези сиропиталища момчетата се обучават на търговия, а момичетата – на музика. Някои съвременни изследователи намекват, че именно в това общество на млади девици Вивалди вероятно е познал и удоволствията на любовта. Доста цинично предположение, което не се подкрепя от нищо. Доста по-логични, но пак несвързани с никакви доказателства, са предположенията, че певицата Ана Джиро, която Вивалди обучава, специално за която пише доста от оперите си и заедно с която живее години наред, освен негова муза, е и негова любовница. Той поне отрича яростно слуховете, които се носят за тази връзка. Като си помисля обаче – тъжно би било, ако този наистина страстен музикант, наречен Антонио Вивалди, никога не е изживял и безумството на обикновената човешка любов. Вивалди, Безумства, 7.34

Честито, господин Президент!

 Зам.-председателят на НДСВ Илия Лингорски публикува своите размисли за президентските избори в социалната мрежа Фейсбук. Кой губи и кой печели в състезанието за "Дондуков"2. Публикуваме статуса му без редакторска намеса "Странно, че никой до сега не коментира какъв и колко всъщност е политическият интерес на Борисов в това ГЕРБ да печели президентските избори? Или по примера на бившия си началник и учител да остави президентската институция на опозицията?… Оставяйки президентството на Радев, Първанов и мъчещата се да покаже живец и обновление БСП, Борисов губи битката, но печели войната. Или по-точно губи една слаба и печели поне три силни взятки: 1. предизвиква предсрочни избори, като загубата на президенството само мобилизира електората му в дясно и центъра, докато останалите са изразходили ресурсите си в президентската надпревара, и си осигурява поне още един мандат с комфортна широка коалиция за България по любимия на мнозина германски образец, с доминиран от него и партията му кабинет, хем ще си е спокоен за Председателството на ЕС през 2018, което лично за него е много важно; 2. освобождава се от това контрата да е винаги у него и да му се пишат всички негативи до следващите избори през 2018 г., защото всички ще дърпат или атакуват само него за пари, назначения и за всичко, докато премиер, председател на НС, и президент са в ГЕРБ; 3. не си навира още един таралеж в гащите с президент от своята партия, драпащ с групата си да си правят втори център на власт в разнобой с правителството - както беше и при СДС, и при БСП и досега в ГЕРБ; ГЕРБ и Борисов реално нямат полза от спечелването на изборите през ноември. А може вече и да не им е толкова лесно. Иначе защо им бе да освобождават Плевнелиев и да не издигат кандидатура до последно?... ГЕРБ ще спечелят изборите през пролетта. Иначе рискуват да загубят изборите през есента на 2018. Най-големият и най-силният противник на Борисов, а може би и единственият, поне за сега, е времето. Ген Радев може би вече е фаворита. Но не заради приемливата му и малко позната личност, а още по-малко заради електорания потенциал на Левицата. Радев е Президент, ако Борисов и елита на ГЕРБ са проумяли от опит неудобствата на властта и вече гледат по-дългосрочно. И те се поопариха като всички други от стремежа си да концентрират и разпределят всички властови позиции между партийцте си и присъдружните им котерии. Пък и перспективите за икономиката не са най-добри в момента. Широка коалиция с премиер от най-голямата партия и президент от опозицията вече бе пробвано през 2001. За разлика от всички други моно-партийни опити с патерици сработи отлично за постигането на големите цели на България - както външно, така и вътрешно политически. През 2005 форматът принципно бе повторен, но за БСП като най-голяма партия остана проблема премиерът им да се контрира със съпартиеца си президент, което остави тежките си последици и до днес. След разбиването на контрапродуктивните за БГ двуполюсен модел и широките царски коалиции нито едно правителство до сега не е успяло са изкара мандата си. По-всяка вероятност такава ще е съдбата и на настоящото. Борисов има редица качества, но едно от тях му дава сигурно предимство - винаги го подценяват. Все пак е царски ученик. 24news.bg