06.12.2016

Резултати от търсенето

Емилия Занкина: Жените все още присъстват маргинално в политиката

По света женските въпроси са защитавани основно от левите партии. Консервативното и дясното също защитава жените и техните интереси, но по много различен начин. Левият дискурс е феминистки, а десният – традиционен, свързан със социални помощи, образование, здравеопазване. Проследявайки изказванията на жените в парламента у нас от 2005 година насам можем да кажем, че жените се изказват предимно по тези въпроси – на жените е предоставена тази, смятана само за женска територия, което е форма на изключване и ограничава компенетността. Това каза в предаването "Преди всички" Емилия Занкина, изследовател и преподавател по политически науки в Американския университет в България. Днес в Центъра за култура и дебат "Червената къща" тя ще представи изследването "Жените в десните радикални партии в България".  Десните радикални партии са много интересни, качествено различни, наричани от изследователите „мъжки партии“, за тях гласуват предимно мъже, анализира Емилия Занкина. По думите й, от една страна имаме численото изражение на женското присъствие, но от друга  по-важно е съдържателното присъствие на жените в политиката – доколко присъствайки правят смислени неща и дали това е свързано с предимно женски въпроси. Занкина даде пример с Източна Европа, където дясноцентристки партии като ГЕРБ дават трибуна за изява на много жени и на много високи позиции, които традиционно са били запазени за мъжете. Третият елемент според изследователката е символичният – дали хората възприемат жените като компетентни и дали те имат репутация сред гласоподавателите. Въвеждането на квоти променя числеността, но по-трудно променя репутацията, отбеляза преподавателят. Присъствието на жените в политиката е признак на много други процеси, които се случват в обществото – там, където се повишава цялостното цивилизационно ниво жените намират все по-видно място във всички сфери на живота, подчерта Занкина, според която в западните общества от години има нова ценностна парадигма и политиката като място на най-властовите позиции отрежда традиционно малко място на жените, но световните тенденции са за средно ниво на присъствие на жените в политиката над 20 на сто, а в страните с квоти за жените процентът е още по-висок . Изследователите стигат до извода, че все още жените имат доста маргинална роля и функция в политиката.  Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Защо големият митинг в Турция ще се изпъчва на живо и в Пенсилвания

Митингът в защита на демокрацията, който ще се проведе утре в Истанбул, ще се излъчи и в Пенсилвания, САЩ, където се намира обвиненият в опита за преврат в Турция Фетхуллах Гюлен предаде кореспондентът на БГНЕС. По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентната акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката.   По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614 Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/

Бавенето на кандидатурите за президент е нечестно

 Арман Бабикян е роден във Варна през 1967 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури и СУ "Св. Климент Охридски", специалност политология. Радиожурналист, работил за БНР и радио "Свободна Европа", създател на "Канал Ком", управител на радио "Атлантик". Експерт по политически пиар. "Борисов никога не е имал свян да прибира електорат, от който и да е край на политическото пространство" - Г-н Бабикян, действията и промененото публично говорене на премиера през последната седмица, свързани основно с енергийните проекти, означават ли, че прави завой на Изток? - Поведението на премиера Борисов е абсолютно непоследователно, тъй като е много странно човек да променя неколкократно позицията си и то по въпроси, които са от стратегическо и дългосрочно значение за страната ни. Смятам това за абсолютно несериозно. Аз не знам как гледат на последните му анонси за възстановяване на част от проектите, известни като "големия шлем" на Първанов, хора като вицепремиера Меглена Кунева, Радан Кънев, а също и редица от неговите партньори, които се намират в кабинета. На мен това ми изглежда доста странно както неговите стъпки, така и тяхното мълчание. - Имате ли обяснение за мълчанието им? - Все още се надявам, че имат време за реакция. В противен случай би означавало, че голяма част от тях са се превърнали в служители на ГЕРБ, а не са представители на политически партии от десницата. Струва ми се абсолютно безпринципно да си водил кампании, да си обещавал позиции на избирателите си, след което мълчаливо да наблюдаваш как министър-председателят говори за АЕЦ "Белене" като частен проект; да говори за държавно участие, при положение, че същият този човек, примерно в казуса с Уестингхаус, твърдеше, че няма да допусне никакво държавно участие. Знаете какво представлява държавното участие. То е или финансиране, а Борисов винаги е казвал "пари нямаме", или държавни гаранции, а той настояваше, че България няма да даде държавни гаранции; или означава гарантирано изкупуване на електричество, което той винаги също е отричал. Няма друг вид съучастие от страна на държавата. За мен е интересно как ще погледнат американските му партньори на този различен аршин. - Публично няма реакция засега. - Така е, но може би те са свикнали вече с бързите промени в поведението му и просто изчакват. - На 10 юли Борисов поиска 30 дни, за да реши казуса с реакторите за "Белене" и глобата, наложена на България от международния арбитраж. Остава само ден от поисканите тридесет, а решение няма, освен някаква виртуална работна група, която тепърва ще се събира. - Казусът не е много лесен за решаване, така че този един месец беше доста амбициозен срок, който си самопостави премиерът. Надявам се да се намери някакъв изход, защото тук говорим за минимизиране на щети, а не за постигане на печеливш вариант около проекта "Белене". Всъщност той никога не е бил печеливш. - Да не би пък Борисов да се готви да "скочи" в президентската надпревара, опитвайки се с проруско говорене да си разшири подкрепата? - Нищо чудно. Той никога не е имал свян да прибира електорат от който и да е край на политическото пространство, така че това не би било изненадващ ход от негова страна. Но вижте, когато един човек е министър-председател, а не кандидат за такъв и носи отговорност за, хайде най-глуповато казано, за имуществото на държавата, да прави подобни движения в пространството обикновено струва милиони на страната. Така че "посягането" му към чужд електорат може да се окаже доста скъпо на България. - Нали знаете максимата за целта и за средствата? - Да, очевидно властта е най-важното за него в случая. - Изненадва ли ви фактът, че все още няма обявени кандидатпрезидентски двойки от големите политически партии? - Вече не. Това беше изненада преди месец-два. Сега вече всички сме наясно, че ще бъдат обявени, но късно. Това е неприятно за българската демокрация, най-малкото, защото на хората не им се дава възможност да си съставят достатъчно дълбоко становище за всяко едно от предложенията. Някак си появата на "дядо Коледа" в последния момент преди Нова година е много нечестно спрямо гражданите, от които се очаква да гласуват. - А дали хората ги интересува кой ще е всъщност? - Те през цялото време ще твърдят, че не ги интересува, но всъщност ги интересува и ще видите, че в края на краищата ще излязат към урните поне 3-3,5 млн. Не е престижно да се казва, че човек се интересува от политика, защото политиката в България се свързва с мръсни действия. Асоциирането на политиката с мръсни действия слага дамга на всички, включително и на почтените политици, и това също не е добре. Някак си цялата професия, ако говорим за професионални политици, е поставена под въпрос. - В политиката в България влязоха много случайни хора. - Аз със същия успех ви казвам, че в политиката в България не влязоха умишлено тези пък, които се смятат за почтени. Така че проблемът е колкото на тези непочтени, които проникнаха, толкова и на почтените, които подминаха един свой обществен ангажимент. Защото трябва да си признаем, че политиката е обществен ангажимент, който лишава човек от възможността да обгрижва себе си и семейството си. - Нека се върнем отново на предстоящите избори. Изглежда, ГЕРБ ще "играят" сами, без реформаторския блок? - Те винаги са играли сами, този път много ясно отдавна го казаха чрез Цветан Цветанов. Това не означава, че няма да разчитат и на гласове извън ГЕРБ, защото една част от РБ вече е толкова..., опасявам се дали да използвам думата, свързана или зависима от ГЕРБ, така че нищо чудно да получат подкрепа поне на втория тур от партии като "България на гражданите", СДС и т.н. - Вижте как предстоящите избори консолидираха патриотите. Те сякаш забравиха противоречията си? - Честно казано, изненада ме колко гъвкаво Борисов се лиши от част от техните услуги, стимулира ги да се окажат заедно и го направи с лекота. Така успя да откъсне потенциални гласове от евентуален свой бъдещ опонент в червено. - Как мислите, ДПС и ДОСТ ще вземат ли страна или ще играят самостоятелно? - Не мога да знам, поне що се отнася до ДПС като партия, която има доста по-сериозно електорално влияние, отколкото неизвестното електорално присъствие на ДОСТ. ДПС ще вземат решение, понякога са го правили на прага на втория тур. - Прави ли ви впечатление генералското присъствие в публичното пространство, когато се говори за кандидатурите за президент? - Не казвам трябват ли ни генерали или не, защото това навява мрачни мисли обикновено. Ако трябва да сме честни, мрачните мисли бяха внушавани много дълго време в съзнанието на българския гражданин, ако щете, с дълговото обременяване на страната, ако щете, със събитията на юг от нас; ако щете, със събитията на североизток от нас; ако щете, с терористичните актове в ЕС и не само в него, а по цял свят; ако щете, с мигрантската вълна, с чувството за несигурност, нестабилност, страх, опасения, които биват тиражирани много настойчиво. Те доведоха дотам, че самите представители на правителството и самият Бойко Борисов превърнаха предизборната програма и управленската програма на кабинета в купчина плява и изтъкнаха като основни приоритети на страната ни стабилността, сигурността, непоклатимостта. И всичко това в прав и обратен ред. Създаването на подобна психо-социална среда естествено извиква на дневен ред хора с по-близък до военния профил, отколкото, да речем поети, и писатели. - Появата на кандидатурата на ген. Радев в публичното пространство разклати крехкото душевно равновесие на премиера. - Така изглежда наистина. Той има за разрешаване един отворен въпрос и това е въпросът дали той ще се кандидатира или не. Той не може да вземе това решение очевидно дълго време, затова и номинацията на ГЕРБ се бави толкова много. Моментът, в който той вземе решение какво да прави, неговата нервност ще изчезне. - Какви са шансовете за лявата кандидатура? - Шансовете биха зависили и от много  външни фактори. Например би могло да има хора, които да гласуват за кандидат на левицата, просто защото не понасят днешното управление, което аз не бих нарекъл управление на десницата, тъй като Бойко Борисов за мен не е десен министър-председател нито е лидер на дясна партия, тъй като повечето от ходовете му са популистки, а не десни или леви. Давам ви пример с вече отминали избори, на които кандидат беше Ивайло Калфин, на втори тур колко гласове, които не идват от левицата, събра той? За него гласуваха и хора, които не понасят левицата, но изглежда ужасно им беше додеяло управлението на Борисов. Успехът на ляв кандидат зависи повече от моментни решения, от организиране на кампанията, ако щете, и от финансиране, послания и други неща, които до два-три месеца ще приключат. Въпросът за левицата обаче е много по-широк и сложен за решаване. Имайте предвид, че този проблем има и десницата. Защото тя след появата на ГЕРБ, говоря за смислената и автентична десница в България, се намира в недобро положение и на нея също й трябват много сериозни усилия, за да може да стъпи на краката си. При нормални десница и левица България ще има най-малкото по-демократично управление.

Ото фон Бисмарк: Политиката е умението да хванеш Бог за пеша на расото

 Наскоро у нас излезе първата биографична книга за основателя на съвременната германска държава Ото фон Бисмарк. Това е класно литературно произведение на баварския историк проф. д-р Ханс-Кристоф Краус, съставляващо и актуално учебно полагало по политика, издадено на немски м.г. по случай 200 години от рождението на канцлера. Темата Русия е постоянно на вниманието на Бисмарк. Около две години като млад дипломат той е оглавявал посолството на Прусия в Санкт Петербург и в края на мандата си освен френски владеел свободно още един чужд език – руския. Предлагаме ви откъс от новата книга. И в областта на дипломацията Бисмарк постоянно предупреждава „да не се абсолютизират направените изводи“ защото отвореността на ситуацията, както и винаги трудното за преценка поле за действие трябва непрекъснато да се обмислят и определят отново. „Теорията в политическата дейност и в сферата на дипломацията е много по-скучна от обикновения живот и по-малко значима.“ Двадесет години, след като поема управлението, укорите които отправя към професорите парламентаристи за тяхната откъснатост от действителността, съответстват изцяло на неговото разбиране за политиката: „Политиката не е наука, както си въобразяват господа професорите, тя е изкуство, тя е точно толкова наука , колкото скулптурата и живописта… Държавникът прилича „на странник в гората, който знае посоката на своя път, но не точката, в която ще излезе от гората. Точно като него държавникът трябва да върви по проходими пътища, ако не иска да се заблуди.“ Бисмарк е водил политика, която той самия определя с неизползвания днес израз „conjectural politic“, политика на предположенията. Тя може да бъде описана като изкуството да се правят прогнозни оценки на случайностите … да се вземат под внимание възможните алтернативи, с прецизен поглед върху „предположенията“ т. е. върху възможностите, случайностите и непредвидимостите…. Качество, допълващо мисленето в алтернативи и „conjectural politic“, е изкуството да се чака|: „Бихме могли да бутнем стрелките на часовника напред, но времето няма да тръгне по-бързо. Умението да чакаш, докато обстановката се развива, е предпоставка за практическата политика.“ Специфичното изкуство на чакането се състои в това, да не се губи търпение, да не се притъпява вниманието, да не се подценяват „предположенията“, да не се пропуска мигът, в който да уловиш за пеша расото на бога, преминаващ през историята – реплика на Бисмарк станала пословична. Освен лишеност от илюзии, прозорливост и реалистичен поглед за необходимото, големият дипломат и политик трябва да притежава още нещо – усет за хората. Още в първите си години като дипломат Бисмарк пише по адрес на Наполеон III: „Способността да се възхищавам от хората е слабо развита в мен, но вероятно поради някакъв дефект в очите си виждам твърде добре слабостите им вместо добрите им качества.“ Това, разбира се, е ирония, защото този дефект е завидната способност да умееш да преценяваш другите хора, особено онези, с които работиш като политик и дипломат, да съумяваш да видиш истинската личност, грижливо скрита точно в тази сфера зад маска, и правилно да разчиташ собствените си политически действия. В края на живота си Бисмарк твърди , че „задачата на политика е възможно най-точно да предвиди това, което други хора биха направили при дадени обстоятелства. Тази дарба рядко е вродена в такава степен, че да не се нуждае от известен професионален опит и познаване на хората, за да стане ефективна.“ В действителност Бисмарк притежавал в извънредно голяма степен способността да наблюдава, както и тънка психологическа интуиция, позволяващи му с най-голяма точност да преценява „слабостите, уязвимите страни и реакциите“ на своите противници. Език и стил За своеобразието и значимостта на личността на Бисмарк извън политическата сфера е характерно неговото изключително ораторско майсторство, неговият неповторим начин на изразяване, наситен с елегантност, точност и образност стил, за който свидетелстват писмата му, служебните доклади и мемоари. Особено впечатление прави естествената метафорика на писмата му. Това най-ярко проличава по неподражаем и проникновен начин в писмата му като годеник: „Ако открием плевел в полето на нашето сърце – се казва в едно от забележителните му писма до Йохана фон Путкамер от февруари 1847 г. – нека заедно да положим усилия неговите семена да не покълнат. Ако това все пак се случи, да ги изкореним, а не да ги покрием със слама, защото това вреди на зърното, но не унищожава плевела…“ Пак така изразително формулирани са думите му по повод политическата криза от 1866 г., като по отношение на другите страни отбелязва: „ Нямам никакво колебание да метна в тигана най-мощното от всички свободолюбиви изкуства – всеобщото избирателно право, за да стресна монархическата чужбина“ и да възпра опитите й „да бърка с пръсти в националния ни омлет.“ Висша форма на стилистично изкуство Бисмарк постига и при описания на други лица, значими и интересни за съвременната история: Много известни са описанията на разговорите му на четири очи с Хайнрих фон Гагерн по актуални политически въпроси: „Би трябвало да чуете Гагерн !Той веднага зае позата на Юпитер, вдигна вежди, косите му настръхнаха нагоре, извъртя очи и ги изви с такава сила към небето, че чак изпукаха, и ми заговори с надути фрази, сякаш аз бях цял парламент… с господина от Франкфурт не може да се говори, той е истинско кречетало…“ Ненадминато по точност е неговото описание на френския политик и министър-председател на временното правителство по време на конфликта 1870/1871 г., Адолф Тиер, с когото Бисмарк преговаря за условията на мирния договор. „Тиер е типичен южняк, дребен, пъргав и много приказлив – пише Бисмарк до жена си. – Духовитият и мил партньор всъщност не е делови човек за устни преговори. Безспир мислите му изскачат като пяна от отворена бутилка, която ти пречи да отпиеш от съдържанието. На всичко отгоре е сърцат дребен мъж с побеляла коса , достоен за уважение и много мил, с добри старофренски обноски, така че за мен беше трудно да бъда суров с него, както подобаваше.“ ЦИТАТИ Излъжи света – кажи истината! Какво е успешна политика? Да сключиш изгоден договор с Русия. • • • Никога недейте да кроите хитроумни планове срещу Русия, защото на всяка ваша хитрост тя ще отвърне с внезапна и непредсказуема глупост. • • • Най-много се лъже след лов, по време на война и преди избори. • • • Господ пази идиотите, пияниците, децата и Съединените американски щати. • • • Политиката е изкуството на възможностите. • • • Ако искате да излъжете целия свят, просто кажете истината. • • • Не вярвайте на нищо в политиката, докато не го опровергаят официално. • • • Законите са като кренвиршите – по-добре не гледайте как се правят. • • • Превантивната война е като да се самоубиеш заради страх от смъртта. • • • Всички сме хора, дори и правителството. • • • Журналистите са хора, които са си сбъркали занаята. • • • Свободата е лукс, който не всеки може да си позволи. • • • Повече полза има от добре изпълнен лош план, отколкото от зле изпълнен добър план. • • • Историята се прави, а не се пише.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

България е без грешки в политиката по сближаване с ЕС

  България е сред държавите без допуснати грешки в управлението на проекти от политиката по сближаване на ЕС. Това става ясно от годишния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) за изпълнението на европейския бюджет за 2015 г., който бе представен днес в Министерския съвет от Илиана Иванова, български представител в институцията и председател на втора одитна камара, съобщиха от правителствената пресслужба, предаде БГНЕС. „За втора поредна година при одитираните операции за кохезионна политика в България не бяха открити никакви грешки. За 2015 г. България попада в одитната извадка на Декларацията за достоверност с девет операции за кохезионна политика, а осем операции бяха проверени през предходната година. За целия европейски бюджет общият изчислен процент грешки за този вид политики възлиза на 5,2%, като продължава да бъде сериозно над прага на същественост“, коментира Иванова, която е докладчик за глава „Икономическо, социално и териториално сближаване“ на документа. „Кохезионната политика – политиката за сближаване на ЕС, е най-големият източник на финансово подпомагане за инвестиции в растеж и заетост, а България е сред държавите-членки, които получават най-много средства за сближаване. Да бъдем изрядни и единствена държава без грешка от всички проверени дейности от кохезионната политика за 2015 г. е знак, че системата у нас работи и институциите ни заслужават доверие“, коментира вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев. По думите му точно сега, в навечерието на преговорите за бюджета на ЕС до 2027 г. и бъдещето на кохезионната политика, изрядността в изпълнението на проектите доказва, че политиката по сближаване постига целта си да балансира и преодолява различията в социалното и икономическото развитие на регионите. Дончев подчерта още, че България се справя добре в темповете на инвестиции със средства от европейските фондове, подобрявайки значително напредъка в тази сфера, сравнен с този в същия момент от предходния програмен период. Общият размер на бюджетните разходи на ЕС през 2015 г. възлиза на 142,5 млрд. евро или около 285 евро за всеки европейски гражданин. От доклада става ясно, че ЕСП е заверила отчетите на Европейския съюз за 2015 г., но за разходната част на европейския бюджет е изчислен процент на грешка от 3,8%, в сравнение с 4,4% година по-рано. Годишният доклад за изпълнението на европейския бюджет на Европейска сметна палата се използва като база от Европейския парламент при работата по процедурата за освобождаване от отговорност на европейските институции. Докладът обръща специално внимание на положителния ефект от корективните действия на държавите-членки и Европейската комисия върху изчисления процент грешка. 

Иво Прокопиев: Никакви министри не съм предлагал

Не е вярно, че съм предлагал 5-6 души за министри при първия кабинет "Борисов". Не съм имал никакви други отношения с него извън институционалните разговори. Никакви министри не съм, изобщо, предлагал. Особено тези имена, които г-н Борисов споменава. Такива разговори между мен и него – за Плевнелиев, за Дянков, за Трайков… Не мога да коментирам защо той казва неистини, то в толкова голям, широк ефир, какъвто е телевизионния. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ бизнесменът Иво Прокопиев. Той заяви че има „доста активна комуникация“ с Борисов през годините без да споделям и без да подкрепям това, което той върши, особено в сферата на икономиката. Това, че има хора, които споделят общи ценности за развитието на България в икономическата сфера, това, че част от тези хора, които и той споменава, са били по някакъв начин свързани с КРИБ, например господин Плевнелиев беше член на Управителния съвет на КРИБ, а сегашният кмет на Бургас беше шеф на Регионалната организация на КРИБ, е напълно нормално, защото тогава КРИБ беше най-голямата и най-авторитетна организация на бизнеса. Напълно е нормално хора от бизнеса да влизат в политиката и от политиката да се връщат обратно в бизнеса или в бизнес-организациите, но това, че някой задкулисно е лобирал или е влиял, просто не е вярно. Запитан какво друго от изказванията на Борисов би искал да опровергае, бизнесменът заяви: „Няма какво да потвърдя“. Той допълни, че оценката му за банкера Цветан Василев като „главен виновник и отговорник“ за случилото се в КТБ не се е променила, но това не е причина медиите да не го използват за източник на информация и да не публикуват интервюта с него. Доколкото това интервю е дадено от основното действащо лице в онзи период, има достатъчно основание тези твърдения да бъдат проверени в детайли от компетентните органи. Това е, за което става въпрос – не да вярваме безусловно на това, което Василев казва, а тези твърдения да бъдат проверени. Той заяви, че никога не се е чувал по телефона с Цветан Василев, а за последно е разговарял с Борисов „преди седмица-две“ по незначителен повод. Прокопиев потвърди, че е имало сигнали за готвено покушение срещу него, които са били предадени на Борисов от службите в качеството му на премиер: Нашата среща беше да изкоментираме тази информация. Нищо повече от това. Той се разпореди на съответните органи да действат. Бизнесменът заяви, че няма амбиция за пряко участие в политиката в близко бъдеще. С това той отговори и на въпрос дали готви политически проект съвместно с лидера на ДСБ Радан Кънев, който да бъде обявен след изборите. Темата за политическата промяна в България е много голяма. За себе си мога да кажа, че амбиция за пряко участие в политиката в непосредствено бъдеще нямам. Като гражданин и като човек с активна обществена позиция бих участвал във всяка инициатива от гражданска страна, която би довела до промяна на статуквото в България, да бих. Той заяви че е обсъждал политика с „много хора, които са притеснени от това, което се случва в България“.

Прокопиев: Не съм предлагал министри за първия кабинет "Борисов"

Не е вярно, че съм предлагал 5-6 души за министри при първия кабинет "Борисов". Не съм имал никакви други отношения с него извън институционалните разговори. Това каза бизнесменът Иво Прокопиев, предаде БНР. "Никакви министри не съм, изобщо, предлагал. Особено тези имена, които г-н Борисов споменава. Такива разговори между мен и него – за Плевнелиев, за Дянков, за Трайков… Не мога да коментирам защо той казва неистини, то в толкова голям, широк ефир, какъвто е телевизионния", добави Прокопиев. Той заяви че има „доста активна комуникация“ с Борисов през годините без да споделям и без да подкрепям това, което той върши, особено в сферата на икономиката. Според него това, че има хора, които споделят общи ценности за развитието на България в икономическата сфера и че част от тези хора, които и Борисов споменава, са били по някакъв начин свързани с КРИБ, е напълно нормално, защото тогава КРИБ беше най-голямата и най-авторитетна организация на бизнеса. Такива например са господин Плевнелиев, който е бил член на Управителния съвет на КРИБ, както и сегашният кмет на Бургас е бил шеф на Регионалната организация на КРИБ. "Напълно е нормално хора от бизнеса да влизат в политиката и от политиката да се връщат обратно в бизнеса или в бизнес-организациите, но това, че някой задкулисно е лобирал или е влиял, просто не е вярно", коментира още Прокопиев. Запитан какво друго от изказванията на Борисов би искал да опровергае, бизнесменът заяви, че няма какво да се потвърждава. Той допълни, че оценката му за банкера Цветан Василев като „главен виновник и отговорник“ за случилото се в КТБ не се е променила, но това не е причина медиите да не го използват за източник на информация и да не публикуват интервюта с него. "Доколкото това интервю е дадено от основното действащо лице в онзи период, има достатъчно основание тези твърдения да бъдат проверени в детайли от компетентните органи. Това е, за което става въпрос – не да вярваме безусловно на това, което Василев казва, а тези твърдения да бъдат проверени", добави още той. Той заяви, че никога не се е чувал по телефона с Цветан Василев, а за последно е разговарял с Борисов „преди седмица-две“ по незначителен повод. Прокопиев потвърди, че е имало сигнали за готвено покушение срещу него, които са били предадени на Борисов от службите в качеството му на премиер. Бизнесменът заяви, че няма амбиция за пряко участие в политиката в близко бъдеще. С това той отговори и на въпрос дали готви политически проект съвместно с лидера на ДСБ Радан Кънев, който да бъде обявен след изборите. "Темата за политическата промяна в България е много голяма. За себе си мога да кажа, че амбиция за пряко участие в политиката в непосредствено бъдеще нямам. Като гражданин и като човек с активна обществена позиция бих участвал във всяка инициатива от гражданска страна, която би довела до промяна на статуквото в България, да бих". Той заяви също, че е обсъждал политика с „много хора, които са притеснени от това, което се случва в България“.

Статус на деня: Бойко и Слави превърнаха шоуто в политика и политиката в шоу

"Симбиозата на Бойко и Слави е като дружбата от векове и за векове, като въздуха и слънцето за всяко живо същество. Това са двамата най-опасни политици-шоумени за България, защото единият вкара шоуто в политиката, а другият - политиката в шоуто, и така превърнаха шоуто в политика и политиката в шоу." Това написа проф. Николай Слатински във "Фейсбук". Целият статус гласи: "Мой колега преди малко ми обясняваше разгорещено каква огромна опасност са мажоритарните избори. И един от...

„Вашингтон поуст“: Законопроектът против Русия може да попречи за подобряване на отношенията с Путин

Конгресът на САЩ работи върху нов законопроект против политиката на Русия, с който може да попречи на избрания президент Доналд Тръмп да подобри отношенията между Вашингтон и Москва. Това пише в. „Вашингтон поуст“, посочвайки, че основният противник на взаимоотношенията с Русия в Конгреса е влиятелните сенатори републиканец Джон Маккейн и Линдзи Греъм, пише БГНЕС. Според информация на изданието, което се позовава на източници от Конгреса и Камарата на представителите, законопроектът предвижда допълнителни мерки за разширяване на санкциите срещу Русия. Маккейн и Греъм „имат подробен план за противодействие на политиката на Тръмп по отношение на Русия“. Маккейн, който оглавява комитета за въоръжени сили в Сената, по-рано заяви, че смята за неприемливо сътрудничеството на САЩ с Русия по Сирия. Подобни възгледи е изразявал и Греъм. По неговите думи Тръмп ще определя външната и отбранителна политика на САЩ като президент и главнокомандващ на въоръжените сили, но „Конгресът също може да каже своята дума и да изиграе роля в тези въпроси“. Вестникът посочва, че е възможно Тръмп да намери поддръжка на политиката си спрямо Русия сред сенаторите републиканци като Ранд Пол, който подкрепя ненамесата на САЩ в политиката на други държави, и проруски настроени конгресмени като Дан Рорбакер. Въпреки това, пише „Вашингтон поуст“, повечето американски законодатели са настроени негативно по отношение на властите в Москва. 

Корина Крецу ще открие в София конференция, посветена на политиката на сближаване

Европейският комисар по регионалната политика Корина Крецу е на посещение в страната ни днес и утре. В София, заедно с премиера Бойко Борисов, тя ще открие конференция, посветена на политиката на сближаване. За първи път България е домакин на форума, организиран от Генерална дирекция "Регионално развитие" на Европейската комисия. Той ще събере представители на Европейския парламент, Европейската сметна палата, служители в националните администрации, които работят с европейските фондове от целия Европейски съюз. Ще бъдат обсъдени резултатите на политиката в периода 2007-2013 г.

Еврокомисар Корина Крецу открива в София конференция, посветена на политиката на сближаване

Европейският комисар по регионалната политика Корина Крецу е на посещение в страната ни днес и утре. Румънката, която отговаря за контрола по усвояването на милиарди евро от фондовете на Европейския съюз за България, ще открие в София, заедно с премиера Бойко Борисов, конференция, посветена на политиката на сближаване. За първи път България е домакин на форума, организиран от Генерална дирекция "Регионално развитие" на Европейската комисия. Той ще събере представители на Европейския парламент, Европейската сметна палата, служители в националните администрации, които работят с европейските фондове от целия Европейски съюз. Ще бъдат обсъдени резултатите на политиката в периода 2007-2013 г. Еврокомисията все още не е направила окончателна оценка на усвоените средства от страната ни през първите години след присъединяването. Очаква се скоро Брюксел да публикува данните за неусвоените пари по оперативните програми. Участие в конференцията днес ще вземе и вицепремиерът Томислав Дончев, и колегата му от Словакия Петер Пелегрини, отговарящ за кохезионната политика. Неговата страна ще поеме ротационното председателство на Европейския съвет от 1 юли .

Доц. Петър Стоянович: Култура не се прави с малки стъпки и на парче

Наш гост е доц. д-р Петър Стоянович– министър на културата в експертния кабинет на Пламен Орешарски, парламентарен секретар на Министерството на външните работи и началник на кабинета на министър Надежда Михайлова, където е заместник-председател на Европейската народна партия. Защитилият с отличие степен доктор по философия на Виенския университет и най-висшето научно звание доктор на историческите науки, Стоянович заема висши партийни постове в СДС и в ПП „Движение Гергьовден“. Следвал „Германистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и завършил „Обща история“ и „История на Източна и Югоизточна Европа“ във Виенския университет, посещавал е и семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Както казват кръвта вода не става и Петър Стоянович поема към политиката и германистиката, подобно на своя дядо, на когото е кръстен и своя прадядо - Иван Стоянович-Аджелето, национал революционер, създател на българските телекомуникации, журналист, народен представител, създател на първата българска телеграфна агенция, дипломат и царски съветник. Наследник на видни личности, което е предимство, но и тежест,  Петър Стоянович ос вен успешна професионална кариера, има и интересен, и колоритен живот, срещи с много значими персони. Баща му Иван Стоянович е колос в сферата на киното, майката му Ани Бакалова е сред знаменитостите на родния театър и кино. В предаването гостът обяснява колко много го обогатява в детството му д`осега до театрали, кинаджии и писатели, с които е обграден и какви са мотивите му да не тръгне по пътя на именитите си родители в изкуството, а да се насочи към историята, политиката и лингвистиката. Гостът разказва за студентския си живот във Виена, когато живее в дома на имперски наследници от фамилията Щолберг - внуците на император Франц Йосиф, но работи там като градинар, детегледач и прислуга, за да може да учи. Макар и за кратък период от времена министерския пост (29 май 2013 - 8 август 2014) той прави много полезни стъпки за българската култура, приема поста като шанс да промени статуквото. Стоянович споделя какво спира развитието не само на културата, но и на държавата – подценяването на ресора, липсата на адекватно финансиране, объркани приоритети, работа на парче, повече партийни отколкото национални каузи. Споделя, че някои от законите, върху които поставя акцент - за меценатството, за авторското право, за културното наследство, така и не виждат бял свят. Според него „големият проблем на българите е, че никой не си знае мястото“. А къде е неговото място, къде се чувства най-комфортно и щастливо? Нашият гост е обиколил цял свят, могъл е да остане да работи и да живее във Виена, но се връща в родината, защото „Дървото без корен е мъртва дървесина“. Освен в старата родова къща в София Петър Стоянович обича да се зарежда в селския си дом, където е минало детството му покрай баба му Бина и дядо му, който е знаел четири езика и е бил шеф на най-големия тютюнев концерн в Европа. Разказва за 120-годишната къща, която е била килийно училище от XIX век и която му носи повече уют от бляскавите европейски столици. Рицар на цивилния кръст за заслуги на Република Малта и Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта - Петър Стоянович е категоричен, че с партийността отдавна е скъсал, но не и с политиката. Убеден е, че премисленият компромис е в основата на успешната кариера. Политик, историк, културен деец и изключително ерудиран учен и балканист доц. д-р Петър Стоянов, като своите предци, с действията си постоянно се стреми да гради историята и бъднините на съвременна България.

Кемал Джанкая: "Ислямска държава" е проблем не само за Турция, но и за целия свят

Думата "Ислямска" не е много правилна, защото в структурата на "Ислямска държава" са събрани хора от различни националности. А социопсихологията на тези хора говори, че те имат проблем с психическото си състояние. За да развиват дейността си те имат подкрепата на световните монополи и картели и най-вече на производителите на оръжие. "Ислямска държава" е проблем не само за Турция, но и за целия свят, каза в коментар за предаването "Събота 150" турският журналист Кемал Джанкая, главен редактор на вестник "Бурса". Турските държавни ръководители все още са предпазливи при произнасянето на името на групировката за атентата на летище "Ататюрк". Причина за това може би е водената от Турция политика през последните години по отношение на Сирия. Виждаме, че досега всички усилия ситуацията в района да бъде уредена не дават резултат. Противоборствата продължават и никой не се наема да каже докога. В тази ситуация дори и Турция да промени политиката си спрямо Сирия и действията си спрямо "Ислямска държава", то тази промяна по никакъв начин няма да ограничи терора. Възобновяването на отношенията на Турция с Русия и Израел доведе до събуждане на "спящите клетки" на групировката и те минаха в нападение. И атаката срещу летище Ататюрк е показателен факт. ИДИЛ няма да се задоволи само с нападението срещу истанбулското летище, каза още Кемал Джанкая: По въпроса за възобновяването на отношенията с Русия мисля, че Москва може да постави искания пред Анкара, свързани с политиката й спрямо Близкия Изток. И те може би ще са насочени към провеждането на мирен процес в Сирия с участието на Асад, както в Израел и в Египет. А това може да доведе до радикализирането на "Ислямска държава" и за това не изключвам още по-ужасни нападения от нейна страна. На въпрос как очаква да се развие бъдещото партньорство на Турция с Израел, журналистът заяви: Затоплянето на отношенията с Израел се очакваше от всички, въпреки че властите упорито отричаха подобни възможности. Разбира се, това затопляне не е подготвяно кратко време, то е резултат на множество дипломатически усилия, които доведоха до този развой на събитията. За мен Израел и Турция имат пресечни точки в този момент и те са свързани най-вече с енергийната сфера. Но за мен Израел ще се води предимно от търговски цели и не очаквам да промени политиката си в Близкия изток. А що се отнася до близкоизточната политика на Турция, то и Русия и Израел ще поискат тя да отстъпи от някои свои действия.  И двете споразумения аз лично възприемам като временни, с цел „поемане на глътка свеж въздух“. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Любомир Кючуков: След Брекзит в политиката на Великобритания доминиращото понятие е "бягство от отговорност"

В политическия език във Великобритания след референдума доминират няколко неприлични понятия и едното от тях е бягство от отговорност. Така директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков коментира в предаването "12+3" по програма "Хоризонт" защо излизането на Великобритания от ЕС оказа такова странно влияние върху ключовите агитатори за Брекзита: Мнозина определят именно така оставката на Дейвид Камерън, защото той не просто подаде оставка, а той остави страната в определено безвремие, остави държавата без правителство и остави Консервативната партия без лидер. Всичко това води до много висока степен на нестабилност в страната. Основният печеливш, както го определиха, Борис Джонсън отказа да поеме отговорността, отказа той да бъде този политически лидер, който да подаде молба за излизане от ЕС. Сред лейбъристите също има подобни тенденции. Любомир Кючуков допълни: Мисля, че Фараж след време отново би използвал да потърси своето място в политиката, а Борис Джонсън не пое сега отговорност, но също запази възможността да влезе отново в политиката. За Камерън това не стои като възможност. Цялото интервю с Любомир Кючуков можете да чуете в звуковия файл.

Само в БЛИЦ! Волен Сидеров с взривяващ коментар за трагедията в Ница: Политиката на Брюксел е вредна, все повече българи се питат какво правим в ЕС?

"За мен случилото се в Ница е пореден удар срещу политиката на Европейския съюз. Политиката на Брюксел е вредна! Става ясно, че ЕС иска да интегрира мултикултурни общества, които са несъвместими. Крайно време е българските политици да кажат, че тази политика е погрешна и да започнат да водят по-самостоятелна политика за отстояване на националните интереси". Това заяви пред БЛИЦ лидерът на "Атака" Волен Сидеров.

Полският външен министър: Мултикултурната политиката на Франция доведе до трагедията в Ница

Трагедията в Ница, където в резултат на терористичен акт на 14 юли загинаха 84 души, е възникнала в следствие на мултикултурната политиката и политкоректното отношение на френските власти. Такова мнение изказа външният министър на Полша Мариуш Блашчак в сутрешната програма на Полското радио, предава ТАСС. „Факт е, че политиката „мулти-култи“, а също и политкоректността донесоха своите трагични последици“, заяви той. „Фактите са такива, че във Франция има огромна група мюсюлмани и част от тях е агресивно настроена към културата на страната, в която са пристигнали те или техните бащи и прадеди“, добави Блашчак. Според него предприетите от властите на страната действия „не са адекватни спрямо заплахата“.

Иранското външно министерсвто: Политиката в подкрепа на тероризма доведе Саудитска Арабия до задънена улица

Политиката на подкрепа към тероризма окончателно е вкарала Саудитска Арабия в задънена улица, от която трудно може да излезе, това заяви прессекретарят на иранското външно министерство Бахрам Хасеми, коментирайки масовото убийство на цивилни в йеменската провинция Таиз, предаде ТАСС. „Политиката на подкрепа и захранване на тероризма окончателно

Иранското външно министерство: Политиката в подкрепа на тероризма доведе Саудитска Арабия до задънена улица

Политиката на подкрепа към тероризма окончателно е вкарала Саудитска Арабия в задънена улица, от която трудно може да излезе, това заяви прессекретарят на иранското външно министерство Бахрам Хасеми, коментирайки масовото убийство на цивилни в йеменската провинция Таиз, предаде ТАСС. „Политиката на подкрепа и захранване на тероризма окончателно

Ангела Меркел защити политиката си за бежанците

Ангела Меркел категорично отхвърли възможността да промени политиката си спрямо бежанците на фона на последните терористични нападения в страната.Натискът спрямо нея в тази посока се засили, след като в Германия в рамките на седмица бяха извършени четири атаки, две от които бяха дело на търсещи убежище бежанци. Меркел прекъсна отпуската си и даде по-рано от планираното традиционната си годишна пресконференция. За това как Меркел коментира последните нападения и как реагира на исканията да промени политиката си спрямо бежанците разказва Александър Андреев от "Дойче Веле".

Елена Йончева: В момента се води истинска битка за Сирия

Не смятам, че Ердоган ще скъса със Запада, смятам, че в момента текат преговори и до голяма степен това, което се случва в Турция е в резултат на цялата близкоизточна политика и най-вече политиката на Турция спрямо Сирия, това заяви в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт" журналистът Елена Йончева: Смея да предполагам, че този преврат не е осъществен от прокемалистки, просветски сили и в защита на тази теза е това, което се случва в Турция - излязоха хора по улиците, които са срещу политиката на Ердоган, които са просветски настроени, но които бяха срещу опита за преврат. Не говоря само за лидерите на големите кемалистки партии, говоря за обикновените хора, които бяха най-силната опозиция през 2013 г. – по време на протестите в парка "Гези". Предполагам, че Ердоган, в следствие на политиката си спрямо Сирия, вижда, че има вероятност за създаване на кюрдска държава, защото кюрдите заявяват все по-твърдо своите позиции. Сигурно е постигнал някакъв тип договореност с Москва за преориентация на неговата външна политика, най-вече спрямо Сирия, т.е. затваряне на турско-сирийската граница и оказване на всякаква логистична подкрепа за крайните ислямисти.Йончева допълни: Има предположения, че Русия е предупредила Ердоган пет часа преди преврата. Става въпрос за руската база в Латакия, която разполага с необходимото разузнавателно оборудване. В момента се води истинска битка за Сирия, коментира Елена Йончева: Ако битката завърши с полза за екстремистите, това означава затвърждаване на техните позиции и голяма война в Близкия изток. Тогава тези бежанци в Турция и тези, които са в Европа, ще ни се сторят нищожни. Сърцето на огромния конфликт е Сирия.Цялото интервю с Елена Йончева можете да чуете от звуковия файл.

Метаморфозите на Путин

 Дълго време руснаците смятаха, че главното постижение на Путин е подобряването на жизненото равнище. Резултатите от  проучване на центъра "Левада" показват, че сега три пъти по-малко хора са уверени в това. Повечето граждани са склонни да вярват, че ниските заплати и пенсии, както и размахът на корупцията се вписват в графата на основните неуспехи на руския президент. На първо място в списъка на достиженията на Путин се нарежда повишаването на отбранителната способност на армията. На второ място в тази класация се нарежда укрепването на международните позиции на Русия, изпреварвайки икономическото развитие на страната. Излиза, че през последните години в общественото съзнание Путин се превърна от "президент на задоволения живот" в  "президент на силната армия", принудил света да го уважава. Очевидно тази смяна на имиджа на Путин устройва много руснаци. Съдейки по високия рейтинг на президента, политиката в стил "пушки вместо масло" се радва на одобрение в съвременна Русия. Путин не стана руският Рузвелт На Путин не му се удаде да стане руският Рузвелт, съумял да победи кризата. Днес го сервират на обществото като ръководителят, който възроди армията и международния авторитет на страната. Подобно позициониране е характерно за диктатори, които се заиграват с уязвеното от неуспехите национално самолюбие на гражданите. Пропагандата се опитва да принуди хората да забравят икономическите трудности, прослявяйки всячески силовите външнополитически действия. Неслучайно руснаците поставят начело в списъка на успешните действия на руския президент военната операция в Сирия и анексията на Крим. Всичко това напомня на политиката на съветското ръководство, което заглушаваше растящите икономически проблеми с пропагандата за успехите на СССР "в борбата срещу световния империализъм". Но в епохата на Брежнев тази пропаганда стана неефикасна, защото с красиви телевизионни митове не можеш да си напълниш хладилника. Нерушим съюз между патриоти и безразлични Известният социолог и анализатор Леонтий Бизов описва три основни типа на идейно-политическа ориентация на руснаците: национал-консерватори (патриоти), либерали и леви. Въпреки това най-многочислената група, според неговите изследвания, е тази на хората, които са напълно индиферетни към политиката. След анкесията на Крим и началото на конфронтацията със Запада, патриотите станаха "твърдият" електорат на Путин. Според тях именно възраждането на армията оправдава икономическите трудности. Именно те се готови да се примирят с определени икономически загуби в името на продължаването на руската експазия в Украйна. Игор Айдман Тоталната Путинова пропаганда позволява на патриотите да поведат след себе си и безразличните. И този нерушим съюз между патриоти и индиферетни е основата на Путиновото болшинство. Либералният електорат си остава в повечето случаи опозиционен. А руснаците, споделящи левите ценности, не могат да бъдат удовлетворени от социално-икономическата политика на днешната власт.Очевидно много политически безразлични граждани се опитват в анкетите да демонстрират своята лоялност и патриотизъм, за да се впишат в господстващата сред обществото идеология. През последната година обаче броят на тези, които и при тези обстоятелства се решават да изразят безразличието си към Путин, нарасна почти двойно. По всичко личи, че влиянието на патриотите над безразличните постепенно отслабва. Техният блок може да се разпадне под въздействието на растящите икономически трудности. И това е най-голямата заплаха за стабилността на Путиновия режим. Не е изключен и друг вариант на развитие на събитията. Под влияние на масираната военно-патриотична пропаганда през последните години расте и популярността на армията и специалните служби. Това са единствените институции, освен президента и църквата, коити се ползват с доверието на повече от половината руснаци. С помощта на контролираните от тях медии, те могат всеки момент да засилят пропагандния натиск сред населението и да промият мозъците на аполитичните граждани. По този начин пропутиновото болшинство може да бъде запазено. Тройният съюз между президента, силовата олигархия и църквата е и най-влиятелният сред останалите политически институции (Държавната дума, партиите, правителството и т.н.) И ако му се удаде и в бъдеще да контролира обществото, сегашният авторитарен режим може да продължи да съществува дори и след Путин.

Бойко Борисов: И аз съм против политиката на Турция, но те са ни съседи

  И аз съм против политиката на Турция, но това ни е съседът, това ни е границата. Това каза премиерът Бойко Борисов в интервю за бТВ, предаде БГНЕС. Ние като държава сме длъжни да имаме добри отношения с нашите съседи, не става въпрос за посредничество, заяви Борисов. Той коментира, че само идиот може да направи коментарите за „пощенски гълъб” или „куриер”, каквито се чуха по повод неговите срещи в Турция с президента Ердоган и в Германия с канцлера Меркел. Той категорично отрече да е говорител на турския президент. Вече най ме дразни изречението „България не е сама”, „вие не сте сами”. Казах и на Меркел, и на австрийския канцлер - трябват ни техника, трябват ни хора, конкретни решения, посочи още премиерът по повод проведените срещи с европейските партньори и конкретно с договореното с Доналд Туск. Над 108 милиона евро са влезли в България по границата, искам в пъти да се увеличат под формата на техника, термовизия, физическа сила, заяви още премиерът и напомни, че трябва засилена охрана и на гръцката граница. Пожелавам на всички мои опоненти да могат да ги привикват и да ги цитират всички световни медии, коментира още Борисов. Връщайки се на темата Турция, Борисов продължи: Имаме 8 километра да довършим от оградата по българо-турската граница. Въпросът е, ако дойдат 8 хиляди души на оградата, тя ще издържи ли, ще стреляме ли по тях… И аз съм против политиката на Турция, но тя ни е съседът. И аз искам Австрия, Германия и Франция да са ни съседи, но не са и ние трябва да решаваме проблемите, заяви Борисов. Видимо ядосан премиерът заяви, че месец и половина е дошла поканата да присъства на откриването на моста в Истанбул и сложи край на коментарите за „пощенски гълъб” и „говорител”.  Премиерът добави, че ще се кандидатира за следващите президентски избори заради играта. Той обясни, че забавянето на обявяването на кандидата си за президент не е от неуважение към избирателите. "Айде бе, как не уважаваме избиратели си, ГЕРБ съществува благодарение на избирателите си. От 2 октомври, аз им обещавам, че ще им втръсне от кандидата на ГЕРБ", заяви премиерът в типичния си стил. "На 2 октомври, като обявим нашия кандидат, тогава ще пуснем и всички календари, картички", продължи той. Борисов заяви още, че на тези избори няма да се кандидатира, но на следващите президентски, ще се кандидатирам заради играта, а и тогава ще е добил достатъчно стаж за „Дондуков” 2. Толкова ми е сложна ситуацията този месец, че не искам да им влизам в тона, каза още Борисов по повод БСП и председателя на левицата Корнелия Нинова. Според него кандидатът на социалистите за президент - ген. Румен Радев вече се гърчи. Запитан да коментира четирите дами, сочени засега като евентуални кандидати на ГЕРБ за президентския пост – Кристалина Георгиева, Цецка Цачева, Йорданка Фандъкова и Румяна Бъчварова, Борисов каза: „Хубавици”.