04.12.2016

Резултати от търсенето

Росен Йорданов: Хора, като Омар Матийн не трябва да се героизират

Хора, като убиецът от Орландо Омар Матийн не бива да се героизират, заяви в предаването „Нещо повече“ криминалният психолог Росен Йорданов. Матийн нападна гей клуб в американския град и уби 50 души, 53-ма са в болница, някои с опасност за живота. Нападателят беше убит след престрелка с полицията. Интернет, колкото и да е полезен за хората, в крайна сметка става и е много опасна среда, защото това, което научих, е, че въпросният терорист е бил в някаква интернет академия на известен имам, който също е лежал в щатските затвори, по подозрение, че е водил терористична или друга дейност, наказуема от закона, посочи Росен Йорданов. Той открои и психологическите разлики между масовите и серийните убийци: При масовите убийци, за разлика от серийните, има една много важна разлика и тя е, че при масовите убийци елементът на демонстративност е много важен, т.е. осмислянето на патологичните мотиви като някаква форма на обществено значима кауза, независимо от това колко значима е тя. Докато при серийните убийци имаме интимност, прикритост. Нуждата от афиширане на действията не е толкова силна. Това, че откриват някакъв смисъл или търсят някакъв смисъл в своето поведение и придавайки му някакъв социален ореол, не бива да променя профила на тези хора. Те са всъщност хора, които имат дълбоки душевни страдания, които много често имат някакъв социален израз – те имат проблеми с адаптацията или в отношенията. Особено, когато фокусът са хомосексуалисти, подобна ярост показва, че може би този човек дълбоко в себе си е имал подобни съмнения в идентичността си, обясни психологът. Той каза още, че лицето на съвременния терорист е толкова многообразно, че много трудно може да се идентифицира с обичайните средства. Цялото интервю с Росен Йорданов можете да чуете от звуковия файл.

Жителите на русенско село се оплакват от постоянни токови удари

Ежедневни проблеми с електрозахранването имат хората в русенското село Червена вода. Въпреки многобройните сигнали за постоянните токови удари до "Енерго про", от дружеството няма никаква реакция Хладилникът ми изгоря предната седмица. Значи ако не ди платим за месеца, идват, веднага ни откачат, прошка няма, а когато няма ток, зимата четири дена ток сме нямали. Аз имам малки деца, има хора, които са с бебета. Какво правим? На газова лампа, кой век сме ние, казва една от потърпевшите.  Идваха тук един път, викам: "Предния път платих 900 лева за голямата хладилна витрина, за малката – 600" и техниците ми казаха, че е от токов удар. Казаха ми: "Идете в енергото и си платете 70 и колко лева да сложат на стълба на таблото някакъв техен уред, да замерят и да видят колко пъти спира тока:. Викам: "Аз да платя от джоба си? Няма да го платя никога. Това си е ваше задължение", обяснява друг жител на селото Кметът Румен Русев е наясно с проблема, защото живее в селото и също е потърпевш: Аз не знам защо се получава това нещо. Има някакъв проблем явно в системата. Дори в началото на годината аз лично писах писмо да ги предупредя, че имам достатъчно много оплаквания и съответно да се взимат някакви мерки. Тогава те изразиха едно мнение, че имали някакъв проблем с далекопроводите.  И съответно имаше един период, може би повече от 6 месеца, където не се случваха тези неща, но за съжаление сега може би от една седмица пак започнаха. Комуникацията с "Енерго про" е силно затруднена, тъй клато единствено управлението във Варна има право да коментира казуси и да взема решения

Проф. Михаил Неделчев: Бойко Борисов повече се респектира от нецензурни думи

 – Проф. Неделчев, как според вас ще продължи привидното успокояване на раздорите в управленската коалиция след трусовете между ГЕРБ, реформаторите и Патриотичния фронт? – През следващите дни ще видим дали ще има успокоение. Очевидно е, че тези избори са някак си по-нервни. А това е израз на криза. Ето например изборите за президент в САЩ са изключително непредвидими и с алогични послания. Израз на криза е и това, че се допусна възможността Тръмп да бъде кандидат на най-старата американска партия. Тази криза очевидно се получава на много места в света. Когато политическият процес е истеризиран и алогичен, самите избори са алогични. Т.е. изборите не са позитивна кулминация на политическия процес, а са криза – радикално преобръщане. По тази причина и нашите президентски избори стоят като нещо нелогично, което изисква някакъв друг тип анализ. – Какъв е вашият анализ за поведението на Реформаторския блок (РБ) и на ДСБ, която хем е във властта, хем не е? – Този анализ е много труден, защото изборите, които предстоят, са уравнения с много неизвестни. Както знаем, такива уравнения са понякога нерешими. Как ще се държи РБ? По същия начин. Т.е. представителите на ДСБ и депутатите от Гражданския съвет ще продължават да са опозиционно настроени. Неслучайно в изявите на министър-председателя в понеделник и на пресконференциите отсъстваха представители на Гражданския съвет и на ДСБ. Аз се притеснявам, че и премиерът, и управляващите не си дават сметка каква фатална грешка направиха с това, че не подкрепиха министър Христо Иванов за цялостния замисъл на реформата в съдебната система така, както тя беше направена. – Миналия петък премиерът размаха пръст и на другите министри на РБ – на Москов, Ненчев, Лукарски и Кунева. След изборите ще бъдат ли сменени министрите на РБ с хора на патриотите? – Това е поредица от неизвестни, защото всичко ще зависи и от начина, по който ще се представи РБ на изборите. Реформаторите единни подкрепят кандидатурата на Трайчо Трайков. Това, в което трябва да се съсредоточат, не е толкова начинът, по който ще оцелее правителството, а постигането на максимален резултат. Преди ден министър Кунева употреби странна словесна конструкция, но каза и нещо точно: “От резултатите на Трайчо Трайков ще зависи оставането на минстрите на РБ в кабинета.” Така тя иззе инициативата на министър-председателя, като му каза “не ти ще ни уволниш, а ние сами ще решим оставаме ли или не”. Разбира се, това не отнема правото на министър-председателя да има своите ходове, включително и силови. – Резултатът, който Трайчо Трайков ще получи на изборите, няма ли да е и тест за оцеляването на РБ, който не е тайна, че е пред разпадане? – Разбира се, че има такава опасност. Въпреки че моето субективно желание е това да не се случва, защото за мен РБ събира първото в СДС в някакъв късен и остатъчен вариант. Моята надежда беше, че ще успеем да обединим млади хора от новите поколения. Ако не възкресим ентусиазма от най-първите години, поне да създадем надежда. И мисля, че това се случи – разбира се, не в пълния обем, в който желаем. – Но нали вие сам разбирате, че между партиите в РБ има дълбоки противоречия и той няма как да оцелее? Толкова време дори не успяхте да излъчите лидер, който да го оглави. – Оказа се невъзможно. Дори и да пожелаят сегашните лидери на отделните партии, самите им членове се съпротивляват. СДС казват “ние сме най-старата организация”. ДСБ – “ние сме най-принципната”. Хората на Кунева – “ние сме най-голямата”. Корман Исмаилов казва “ние сме най-специфчната”. Земеделците твърдят други неща и т.н. Т.е. самите партии се съпротивляват на идеята за един единствен ръководител, защото тогава една от партиите ще надделее в рамките на РБ. – Радан Кънев говори за нов десен проект, който най-вероятно ще се реализира около ДСБ след тези избори. – Аз също имам информация за този десен проект и засега зная, че само се обмисля. Все още не се е пристъпило към конкретни действия. В политиката понякога се работи с много далечна перспектива. – Нецензурното обръщение на Радан Кънев към Бойко Борисов от ефира на Нова телевизия не прекъсна ли мостовете между ДСБ и ГЕРБ? – Аз винаги съм смятал, че в политиката понякога и скандалите са функционални. Хубаво е от време на време да има и словесни изригвания. Радан Кънев се извини, но каза, че по същество запазва смисъла на тази фраза, изчиствайки я от този нецензурен елемент. – Смятате ли, че Бойко Борисов лесно ще преглътне тези думи? – Бойко Борисов като мъжкар добре знае, че мъжкарите един друг се ругаят, това е нормално. Бойко Борисов това ще го респектира повече, отколкото гладичка и учтива фраза. А и мисля, че публиката по друг начин наблюдава това. За публиката това е нещо много радикално, за Бойко Борисов едва ли чак толкова. Точно такъв тип неща не го обиждат толкова, колкото пренебрежение, снизхождение или твърдение, че не е достатъчно образован. – Вие като човек на изящното слово не се ли притеснявате от подобен публичен език между политиците? – Не, не се притеснявам. Аз лично не употребявам такива думи, дори и в състояние на афект си служа с по-различни изрази. Но в края на краищата за какво служи такава фраза? Първо, за да фокусира внимание – и това се случи. И то не към персоната на изричащия я, колкото към ситуацията. Освен това такива думи по някакъв начин раздират. Такова дръзко изричане префигурира цялата политическа ситуация. Самото изричане има важен социално-психологически ефект – че някой си е позволил да изрече това нещо. Не знаем точно какъв е, но той съществува. – Да се върнем на изборите. Социолози прогнозират, че разликата между Цецка Цачева и ген. Радев на балотажа ще е много малка и битката ще е ожесточена. РБ ще подкрепи ли ГЕРБ на балотажа като дясна партия? – Всичко зависи от резултатите на нашия кандидат, които също са фактор при решаването на това сложно уравнение. Мисля, че РБ ще призове своите избиратели да гласуват по съвест… Аз съм човек, който обича да наблюдава нормалните политически процеси, а изборите са голяма бъркотия. Никога не съм се оправял в такива ситуации, въпреки че и аз съм избиран с добри резултати. За мен изборите са друг тип емоция, в която има нещо твърде агресивно, и мен като човек вегетарианец ме стряска. Цялото това желание да излезеш напред и да се покажеш – тази възбуда е нелогична. Потвърждава го фактът, че най-различни хора, които нямат самопреценка за себе си, се кандидатират за президент. Това е специфично полудяване. Както навремето Хитлер е подлудил целия германски народ, както сега се случват доста особени неща в Русия, по същия начин изборите въздействат върху цялото общество. – Здравословно ли би било ГЕРБ да не спечели и президентските избори? – Най-общо казано, за стабилността на държавата това няма да бъде здравословно предвид и ситуацията в Европа, която е особено напрегната. – Възможно ли е връщането на левицата във властта? – Не дай Боже. С изумление наблюдавам и се чудя как БСП са се съгласили на платени репортажи, на които председателката Корнелия Нинова говори толкова антиевропейски. Аз разбирам, че тяхната маса от симпатизанти и членове е антиевропейска. За нея НАТО и ЕС продължават да са Западът, който е враждебен. Те обаче не успяха да убедят никого, включително децата си, да ходят в Коми, а не в Испания, Италия, Великобритания, Германия, Австрия и т.н. Те не им обясниха, че ние сме наистина част от ЕС. И сега, за да натрупат повече процентчета и да отнемат от патриотите, започват радикално да говорят антиевропейски. Това е чудовищно. Това е огромна заплаха за България. Трябва да си даваме сметка, че тези хора вършат престъпление. Защото участието ни в НАТО и ЕС е огромно историческо събитие. Не само, както казваше президентът Стоянов, е цивилизационен избор, но и огромно политическо събитие. Тези хора вървят срещу историята и следващите поколения. На техните хора трябва да се обясни, че Съветския съюз го няма, че Русия не е онзи наш “брат”. Второто голямо престъпление, което се върши през последните години, е начинът, по който се направи опит да бъде омаскарен президентът Плевнелиев. Един абсолютно достоен президент, една от най-достойните политически фигури от прехода. Президентът Плевнелиев се оказа изключителен държавник, който израсна за тези години. Независимо от всички колебания и в неговата собствена партия той удържа позицията, че става въпрос за историческо събитие, в което България е включена. – Защо в тази предизборна кампания битката не е между дясно и ляво, а е сред управляващите? – Управляващата партия би трябвало да си каже винаги ли е достатъчно дясна и категорично проевропейска. Тя би трябвало да си даде сметка, че понякога именно ГЕРБ предизвиква турбуленции в целия сектор с някои свои ходове. Така че отговора на този въпрос трябва да дадат управляващите.   Нашият гост Проф. Михаил Неделчев е роден през 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Редактор във в. “Литературен фронт” и сп. “Родна реч”. 15 г. работи в издателство “Български писател”. Активен участник в създаването на СДС и член на ръководството на Радикалдемократическата партия. Участник в Кръглата маса през 1990 г. Народен представител от СДС във ВНС и в 36-ото народно събрание. Преподавател в Нов български университет. Член на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Google Translate срещу Microsoft Translator – коя услуга е по-добра

Независимо дали обичате да пътешествате по света, учите нов език или сте собственик на бизнес, инструменти като Google Translate и Microsoft Translator могат да ви помогнат много.   Безспорно двете услуги са много полезни, но те не са лишени от недостатъци. От Life Hacker се опитват да намерят отговор на въпроса Google Translate срещу Microsoft Translator – коя услуга е по-добра?   Google Translate отдавна е фаворит, когато става въпрос за инструменти за превод, но през последните години Microsoft Translator навакса много. Сега и двете услуги са доста сходни, когато става дума за функционалност.   Преди да се потопим  и да започнем да сравняваме функциите на Google Translate и Microsoft Translator, нека хвърлим един бърз поглед върху двата инструмента:   1. Google Translate Безплатен инструмент за превод на Google, който може да се използва чрез браузър, мобилен браузър, Android приложение или iOS приложение. Приложението за Android и iOS може да превежда текст, реч в реално време, изображения, уеб страници и дори видео в реално време на някои езици. Има също така API, което програмистите могат да използват, за да изградят свои собствени инструменти за превод.   2. Microsoft Translator Безплатен инструмент за превод на Microsoft, който може да се използва във вашия браузър или мобилен браузър (чрез Bing Translator), и има приложения за Windows, Windows Phone, iOS, Android и приложения за Apple Watch и Android Wear. В допълнение, Microsoft Translator може да се интегрира с други приложения на Microsoft, като Microsoft Office, Skype , и Visual Studio чрез Microsoft Translator API. Версиите на браузъра могат да преведат само текст и уеб страници, но Microsoft Translator приложенията могат да работят с текст, реч в реално време, както и изображения.   3. Google поддържа повече езици от Microsoft Translator, но не всеки език работи с всяка функция Google Translate поддържа 103 езици, а Microsoft Translator – 54 езика. Но преди да отбележим точка за Google Translate, важно е да се отбележи, че не всеки език в каталога им има същото ниво на подкрепа, тоест не всеки език работи с всяка функция на Google Translate. Ето защо двете услуги се изравняват, тъй като единствено основните езици поддържат всички функции на инструментите.   4. Google позволява да превеждаме видео в реално време, а Microsoft улеснява разговорите Функцията, с която Google Translate изпъква е възможността за превод на видео в реално време. Google Translate има шест основни функции, които можете да използвате без интернет връзка: - Въвеждате някакъв текст във вашия браузър или на телефона си и той може да бъде преведен. - Изписвате ръкописно дума или фраза на вашия сензорен екран с пръст и те могат да бъдат преведени. - Казвате нещо в микрофона на телефона си и получавате превода му, всичко това се случва в реално време. - Можете да направите снимка на текста и да го преведете. - Може да насочите камерата на телефона си към някакъв текст и той ще бъде преведен в реално време. Функцията, с която Microsoft Translator изпъква е възможността за превод на разговор в реално време. Екранът се разделя на две половини, и  всяка от страните в разговора избира езика на който иска превод. Разбира се, това може да бъде постигнато и с Google Translate, но усещането не е толкова добро. Microsoft Translator има пет основни функции: - Въвеждате някакъв текст във вашия браузър или на телефона си и той може да бъде преведен. - Казвате нещо  в микрофона на телефона си и получавате превода му, всичко това се случва в реално време. - Можете да направите снимка на текста и да го преведете. - Вие и друг човек, може да говорите в микрофона на телефона си и той да превежда всичко, което казвате в реално време. -  Вие сте в състояние да използвате споменатите по-горе характеристики без интернет връзка.   И двете приложения позволяват да чуем аудио на текста, който искаме да преведем, за да знаем правилното произношение. Това обаче не е достъпно за всеки език. Освен това и двете приложения  водят регистър на миналите ви преводи, така че да можете бързо да имате достъп до тях при нужда. Google Translate маркира любимите преводи със звезди, така че те са запазени завинаги, а Microsoft Translator също има подобна функция.   Вижте как да използваме смартфона си за превод на чужд език

Президентските избори са "важно неважни"

 Д-р Николай Димитров е университетски преподавател по социална психология. Завършил е Софийския университет с отличен успех през 2000 г. Зад гърба си има и 11-годишен журналистически опит, като се е занимавал основно с международна и вътрешна политика "Президентските избори са само "предпремиерно представление" - уж си е истинско, и уж има публика - Г-н Димитров, при тази кандидатпрезидентска кампания много от кандидатите опитаха да формулират специфични послания и образи. С какво се различават от тези на предишните избори за държавен глава? - И с много, и с нищо. Помните ли кои бяха кандидатпрезидентските двойки на предишните избори? Вероятно не. Сигурно помните само тези, които отидоха на балотаж. Това ще се случи и с настоящите двойки - след известно време повечето имена ще бъдат забравени. Ако и сега излезете на улицата и попитате колко са кандидатпрезидентските двойки, едва ли мнозина ще ви кажат дори приблизителното число. А след години при споменаването на имената, реакцията към някои би била: "А, да, вярно!", към други: "А този пък кой е?". Това е една от приликите. Другата прилика е в - извинете ме за израза - "всевъзможната паплач", решила да участва в президентските избори. Но в това е и разликата, специфичното в сегашните. Ако в миналите странностите се свеждаха до Светльо Витков, то в тазгодишните менажерията е наистина потресаваща. Няма да споменавам имена... Предишните избори бяха много по-предсказуеми от настоящите. Тогава ГЕРБ бяха "на гребена на вълната", народът още живееше в омаята на поредния си месия, меденият месец между управляващи и управлявани още не беше свършил... Сега нещата са доста по-различни. Но отстрани погледнато, нагласата у всички водещи партии е по-скоро като към досадно задължение. А още по-странно беше и продължава да е поведението на управляващата партия. При посланията няма нищо ново. За пореден път политиците ни проявяват синдрома "Симеон Сакскобургготски": все едно за първи път стъпват в България, за първи път се показват по телевизия и за първи път народът ги вижда и чува, но за сметка на това - те са единствените, които цял живот сме чакали. Като в онзи стих на Георги Константинов: "Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах". Но това държание, все едно не са били част от прехода и от управлението на страната досега, е повече дразнещо, отколкото полезно за тях! Особено любопитен ми е един бивш икономически министър, който тепърва започва да развива някакви икономически тези в ролята си на кандидат-президент. Като цяло посланията могат да бъдат разделени на три: в единия край са тези за кебапчетата и топлите питки - кратко, ясно, право в целта (не коментирам изричащия ги, обаче), в другия край са някакви гръмки неясни и неконкретни фрази, клипове с животни и прочее, много малка част са относително смислени. Имам усещането, че политиците ни наистина са от друго време и от друго пространство. Тези, които им правят кампаниите, ги мамят чудовищно, че има смисъл от парите, които им дават, или просто не ги е еня. Президентските избори са - нека кажа така: "важно неважни". Важни са за партиите, но не защото позицията е важна, напротив - президентската институция у нас е почти безсмислена. Между другото, вицепрезидентската - още повече. Росен Плевнелиев имаше някакъв странен исторически шанс да облече в някакъв смисъл институцията, когато в мандата си състави две служебни правителства. Вотът за президент е важен, защото тази година е горе-долу по средата на мандата на това Народно събрание и ще покаже на какъв твърд електорат може да разчита всяка партия и на каква подкрепа от останалата част от избирателите. При все само привидната мажоритарност на президентския вот той си е чисто партиен, не само в България... Има доста партии, които сами знаят, че нямат никакъв особен шанс. Голямата търговия за подкрепа от малките партии на балотажа вече тече с пълна пара! - Двете най-големи партии изправиха един срещу друг военен пилот и "майката на нацията"... До каква степен етикетите, които им бяха пришити, могат да се отразят на електоралните нагласи? - На твърдите електорални ядра - почти никак. Пак казвам - президентският вот е само привидно мажоритарен и това си пролича в някаква степен и по издигнатите кандидатури. Повечето - дори и на най-големите партии, стоят като "изсмукани от пръстите". Особено на управляващата партия. Самите партии не понечиха да дадат стабилни основания "Защо точно този или точно тази", още повече, че много от кандидатурите са, меко казано, неочаквани. А не понечиха, именно защото президентските избори са само "предпремиерно представление" - уж си е истинско, уж има публика, ама е само "пред-", а не е премиера. Пък и за твърдия електорат няма особено значение. Що се касае до "неангажираните" избиратели - те не са хомогенна група, даже напротив - твърде разнородна са. Вероятно при някои иронията и сарказмът ще отключат негативни реакции и стереотипи. Други обаче със сигурност ще търсят допълнителна информация и ще направят информиран избор. - Защо ГЕРБ криха до последно кандидатурата си за "Дондуков"2? - Хипотезите са две: или наистина са я крили, или просто са я избрали в последния момент. Засега няма особено достоверни доказателства в подкрепа на едната или другата, като изключим няколко по-скоро "жълти" информации, че от месеци кандидатката на управляващите сама е настоявала на кандидатурата си, а от партията са "тупали топката" в трескаво търсене на друга кандидатура. Това звучи по-скоро несериозно. Ако допуснем, че са я крили - има причини. И са много по-сериозни от "експресните" кьорфишеци, които виждаме сега, с валидността на дипломите, членството в партията и прочее. Конспирация няма. Просто самата Цецка Цачева е с малък харизматичен потенциал и от едно продължително показване и продължително експлоатиране на името и фигурата й кандидатурата й по-скоро би загубила, отколкото да бъде наложена стабилно. Само за месец социологическите проучвания постоянно, макар и с по малко, й отнемат от процентите. Отделно от това, колкото и да ни се иска да сме "модерни" и "съвременни", българите в огромното си мнозинство все още сме много патриархално настроени и не сме готови да приемем на сериозно жена-президент. Формулировката за "майка на нацията" се възприема повече като подигравка, а нападките срещу самата Цачева са много повече в посока, най-общо казано, външния й вид като контратеза на президентската институция, отколкото подготвеността или компетентността й да изпълнява функцията на президент. Дори и самият номиниращ я неглижира публично, като обосноваваше избора на военен за вицепрезидент като "патерица" и заради "некомпетентността" на Цачева във военните дела. И как да бъде възприета тази кандидатура на сериозно, като самият Бойко Борисов публично я унизи? Да не забравяме обаче, че на честването на Съединението още в началото на септември президентът Плевнелиев съвсем "услужливо" отиде в абсолютно измислена визита в чужбина, а военната церемония на площада в Пловдив беше проведена от Цачева като своеобразна "репетиция". Лично на мен тогава ми се затвърди отдавнашното съмнение, че тя ще е кандидатурата на ГЕРБ за президент. По-склонен съм да защитавам тезата, че са я крили. Ако не са я крили, а просто са търсели име, това в никакъв случай не значи каквото мнозина подозират или каквото на мнозина се иска - че е "къса пейката". Самият премиер си го каза горе-долу така: понеже другите са ми важни на сегашните си постове, не мога да се лиша от тях. С други думи: от всички, които обсъждахме, тази ми е най-ненужната и най-неважната на позицията си... - БСП заложи на формулата "издигнат от инициативен комитет", което не е прецедент за кампаниите й. Достатъчно разпознаваем ли е ген. Радев от социалистите и ще успее ли да привлече и гласове извън левицата? - Много сложен въпрос. От една страна, БСП умело и доста ловко излезе от ситуация, в която би могло да се наложи да издигне лидера си. А Корнелия Нинова, освен почти току-що избрана начело на партията, е и жена. А стереотипите са си стереотипи. Ген. Радев не е със сигурност от най-разпознаваемите лица и със сигурност - съвсем не по-разпознаваем от кандидат-вицепрезидента си Илияна Йотова, например. Но той служи идеално за "лакмус". Той е идеалната кандидатура за преброяване на твърдия електорат. Що се касае до втората част от въпроса ви - това ще го видим по-скоро на балотажа. На първия тур традиционно гласуват основно твърдите ядра, другите успяват да намерят отражение на вижданията си у някого от всички кандидати. Малцина са тези, които се отказват от своя кандидат заради това, че е очевидно неизбираем. - В надпреварата има и доста ексцентрични кандидати - един свири на цигулка, друг обещава лимонада и кебапчета, има и екстрасенс... Какви са шансовете обществото да ги приеме сериозно? - Минимални. През последните няколко седмици ставам все по-голям оптимист за избирателната култура на българина. В началото мислех, че доста хора биха гласували за Митьо Пищова, за да протестират - едните заради смехотворната "задължителност" на вота, другите - срещу статуквото. Напоследък осъзнавам, че много малко хора ще се "вържат". Просто самата кандидатпрезидентска двойка е толкова несериозна, че даже е очеизваждащо. И ако за Цецка Цачева по-горе говорихме, че времето е прекалено малко, но от това тя само печели, то за Митьо Пищова цял месец предизборна кампания е прекалено много и съвсем не в негова полза. За екстрасенсите не ми се говори - там очевидно има някакъв, и то много на дребно, финансов интерес. - До каква степен апатията и умората на хората от избори ще се отразят на активността за вота? Тези избори са много, много нетипични. Заедно с тях се провежда и референдум. И точно този референдум се заиграва с тази апатия и умора, за която говорите. Той ще активизира допълнително избирателите този път да не отидат "за гъби", а да отидат до урните. Много вероятно е обаче апатичните да изберат квадратчето "Не подкрепям никого". Просто тези, които репликираха предишните избори с "Айде, бе, ще им гласувам!", на тези отново сменят канала, когато вървят предизборните клипове, но този път репликата ще е "Не ми пука кой ще е". Естествено, има и достатъчно хора, които ясно разбраха, че задължителността на изборите е напълно бутафорна и ако не отидат да гласуват, нищо особено няма да произтече. - До последно парламентът променя изборните правила, не обърква ли това избирателите? - Едва ли. Законовите рамки на изборите са принципно неясни и непознати за избирателите. А те самите и нямат особена мотивация да се запознаят с правилата. Тези, които се интересуват - със сигурност няма да се объркат. Тук проблемът и посланието беше съвсем друго - че някакви хора, които уж са юристи, приемат абсурдни юридически текстове, очевидно просто защото не са се замислили особено над тях.  

Славчо Пеев: Необходимо е по-малко "аз" и повече "ние"

Мисля, че съм честен и искрен в това, което правя. Но много се лъжем като общество напоследък. Това тъжно признание направи в предаването "Хоризонт за вас" актьорът Светослав Пеев , според когото вечер живеем паралелен живот на този през деня: И аз съм в това което става. Живеем някакъв двоен живот – приберем се – сериал някакъв, мач, влизаме в тоя живот. Няма български футбол като хората и всички онова ни привлича. Иска ми се това, което става вечер да го има през деня – в тази държава, в този град, в този момент. Защото този живот не е реален. През деня те подхващат едни неща… Моите преподаватели ме научиха да казвам това, което мисля, защото те го казваха и то в много по-трудни за изказ времена, спомни си актьорът. Пеев е убеден, че любовта винаги спасява, а смехът и сатирата могат да покажат, но не могат да оправят нещата. Хората трябва да обичат мястото където живеят, онова, което работят, казва още Славчо Пеев: Не се плаша. Знам, че винаги има надежда. Много вярвам в децата. Че има много знаещи и можещи и без да употребяват думичката „аз“. Повече трябва да казваме „ние“.

Гнездото на стършелите: Румен Белчев и Вичо Балабанов

„Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио! Искам да се оплача от пълната липса на бонбонки в трамваите. Как е в тролеите не знам, аз предпочитам релсовия транспорт – и да заспи ватманът, трамваят няма къде да иде настрани, пък и тенекиите му са по-здрави, и да се кюсне някой в тях, по-зле за блейката, отколкото за возещото се гражданство. Аз не че съм се превозил, пресметнал съм, че по-евтино излиза да си ходя пеш, но когато вали вземам трамвая за три спирки. Както и да ги мери човек – около два километра. По осемдесет стотинки всеки. Излиза, че на километър трамваят вече ми излиза колкото такси. Направих малко изчисление – оказа се, че ако реша да отида някъде с трамвая – до Париж, например, ще ми струва около хиляда и шестстотин лева – толкова излиза, като се умножат двете хиляди километра до столицата на разврата по цената за километър с градския ни транспорт. Не, не ми е паднала саксия на главата – знам много добре, че до Париж трамвай няма. То и влак няма – откак Агата Кристи закла някакъв в Ориент експреса, те взеха, че го спряха. Има самолет. Пък самолетът отива дотам за около триста лева, проверих – толкова е еднопосочният. Спокойно, няма да се прибирам със самолет – знам наредбата, че не бива да се нарушава нощната тишина. Пък и аз отдавна не съм се качвал на такова нещо. Но имам някакъв спомен, че преди да излети машината, минаваше стюардеса и раздаваше на всички бонбонки – да си ги смучат, докато набират височина, та да не им пукат ушите. Пък и децата да се радват. Мисълта ми беше тая – че щом ще се возим на нещо, което вози пет пъти по-скъпо от самолет, не би било зле поне да ни раздават бонбончета при качване! В някои самолети, доколкото съм чувал, давали и обяд, само че аз за обяд не настоявам – някой може да ме залее с чорбата си. Едно бонбонче стига – може и дъвчащо. Само дано обществената поръчка да не я спечели фирмата „Кръц-Кръц”, голямо скърцане със зъби ще настане, пък медиите кой знае как превратно ще вземат да го изтълкуват. Под масата човек се среща с всякакви. Ето, снощи, тъкмо разсъждавах дали да не се хвана за покривката и да опитам да се изкача отново над нея, и – троп – до мен се стовари още един. Слава Богу, рекох си, ще си имам компания! Разкарах салатата от косата на колегата, погледнах го и – няма да повярваш – го познах! Финансовият министър! - Разгеле – рекох му, - ти си живо доказателство, че когато някой ти трябва, достатъчно е да поседиш достатъчно дълго на едно място и той ще ти дойде на крака! Имам гениална идея и ужасно искам да я споделя – рекох. – Нужна ми е цялата ти концентрация и фискална памет! Значи, господин министре, идеята е проста като на Колумб яйцето. От една страна – постъпи разумното предложение всеки шаващ под българското слънце да получава по петстотин кинта месечно без да има нужда да прави друго, освен да се подписва, че ги е получил. Ако искаш да бачкаш – бачкай, ако не щеш – стой си вкъщи, ходи на мач, черпи приятели с тия пари – твои са си! Ще попиташ – а откъде ще се вземат парите. Ей в това е гениалността на идеята ми – парите ще се вземат от едно друго място! - Кое? – попита финансовият министър. Целунах го по челото и продължих: - Как беше досега – на поданиците не плащаме нищо заради това, че са поданици, дори напротив – ние, поданиците, плащаме на тия, които избираме, за да ни управляват и водят по единствено верния път към просперитет и светло бъдеще – нали тъй? - Тъй – рече финансовият министър. - Обръщаме чорапа наопаки! Отсега нататък избраниците няма да получават заплата от нас, а напротив – те ще си плащат заради това, че са ни избраници! Определяме им една минимална базова сума, която ще трябва да внасят всеки месец в банката, а ако някой реши да пусне повече – добре дошъл! Него пак ще си го изберем следващия път! Пък цициите – няма! Да си живеят като нас – с петстотин кинта на месец! И хич не им се притеснявай, няма да умрат от глад! Те и сега заплатата я имат колкото да има какво да декларират пред Сметната палата. Но най-важното е, че тогава ще си имаме естествен подбор на водачи на нацията – те ще са най-достойните и най-богатите – тези, които имат желанието и възможностите да й плащат! Не както досега – да не казвам кои. - Кои? – попита министърът. С тоя въпрос ми стана съмнителен – огледах го по-внимателно, махнах една краставичка от очилата му и го познах – не беше той. Брей, да си излагам аз идеята за национален просперитет пред случаен пияндурник! Ей така пропадат шансовете на отечеството!

Явно има провокатори, чиято цел е да създадат напрежение по време на Европейското

Явно има определени хора, които са дошли за да могат да създават безредици и проблеми. Това е неконтролируем процес – не можеш да кажеш кой ще предизвика безредиците, кой няма. Това заяви в предаването "Преди всички" Борислав Нинов – специален пратеник на БНР на Европейското първенство по футбол. Действително най-големите проблеми за органите на реда бяха в Марсилия. Тогава английски и руски запалянковци създадоха сериозни безредици, не случайно федерациите на двата отбора бяха официално предупредени заради всичко това. Явно има провокации и провокатори ,чиято цел  е да бъде създадено напрежение, побоища, да бъдат счупени кафенета, витрини. На снощния мач между Турция и Хърватия имаше сериозен пропускателен режим, заяви още Нинов. Снощи само един път по време на мача имаше една бомбичка. Бях проверен поне 50 пъти основно – чанти, документи и т.н. В метрото не видях да има някакъв контрол, но след края на мача метростанциите около стадиона бяха затворени. Явно има някакъв контрол около стадионите, но вътре в постъпите аз не видях да има провокации и проблеми. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Ислямът в Европа: в единствено или множествено число

Центърът за култура и дебат „Червената къща“ и Френският институт организират дебат „Ислямът в Европа: в единствено или множествено число?“, който ще се проведе днес в София. В дебата участие ще вземе Рашид Бензин, смятан за гласа на радикалния франкофонски ислям. От българска страна ще участва Ибрахим Карахасан – Чънар, основател на Турския културен център у нас. В интервю за „Преди всички“ той каза, че ислямското предизвикателство, пред което беше изправен Старият континетнт, има двойствен характер: От една страна, във вътрешен план, Европа трябва да направи необходимото да интегрира маргинализираното, но бързо растящо мюсюлманско малцинство, в което мнозина коренни жители на континента виждат заплаха колективната идентичност и традиционните ценности на европейското общество. От друга страна, във външен план, Европа се нуждае от приобщаване на населените предимно с мюсюлмани държави, разположени от Казабланка до Кавказ и намиращи се във фокуса на различни стратегии на сигурност. Ибрахим Карахасан - Чънар смята, че законовата забрана на носене на бурки няма да доведе до сблъсъци, тъй като това облекло е привнесено: Ако очакват някакъв цивилизовансблъсък между исляма и християнството в нашите земи, няма да се получи. Аз казвам, че това е едно отделно явление, което не е типично и няма да се развие в нашите земи, просто условията няма да го позволят. Всъщност ислямът у нас е твърде синкретичен, на битово равнище е. Християнството и ислямът имат много допирни черти. Бурките като принесени отвън, те просто няма да се вградят като някакъв дрескод или като някакво явление. Нещата при нас са се сложили така, че това е наистина нещо чуждо, което не би се приело от българското общество. Подробностите можете да чуете от интервюто в звуковия файл.

Д-р Ханке: Европейската икономика ще претърпи относително леки щети при Брекзит

Точно преди седмица германското списание "Шпигел" излезе в Обединеното кралство със специално двуезично издание на близо тройно по-ниска цена с емоционален призив към британските си читатели "Моля, не си отивайте!" и с интервю на Волфганг Шойбле, в което финансовият министър на най-мощната държава в Евросъюза предупреждава британците да не си мислят, че ще могат да се възползват от предимствата на единния пазар, ако гласуват против съюза. Макар да бе отхвърлено с насмешка от агитаторите против оставането в ЕС, за други това изявление изведнъж зачеркна вариантите за мека раздяла между Лондон и Брюксел и постави отново въпроса за цената, която всички ние - оставащите в Евросъюза, ще трябва да платим. Няма място за негативни последици, ако британците останат в Евросъюза. Решат ли да си идат, поне неизвестността вече няма да я има. Ще има две-три години, за да видим за какво ще са преговорите. Това заяви в предаването „Събота 150“ д-р Роберт Ханке, който преподава политическа икономика в Лондонското бизнес училище (London School of Economics and Political Science). Ясно е, че ще последва тежък икономически шок за Обединеното кралство. Паундът ще се срине драматично. Повечето от големите корпорации и банки ще трябва да преосмислят стратегиите си. Вероятността от стръмна рецесия е доста голяма. Що се отнася до Европейския съюз, то той си има достатъчно собствени проблеми и не му трябва британска криза, но все пак Брекзитът ще бъде относително малък удар за него в икономически аспект. На въпрос кои държави от Евросъюза са най-уязвими икономически и социално, ако се стигне до пълен развод с Обединеното кралство, д-р Роберт Ханке каза: Мисля, че ефектът ще бъде разпределен почти симетрично из целия съюз. Някои страни като Франция и Германия търгуват повече с британците, но също и с други държави във и извън Европейската икономическа зона. Повечето икономики ще имат време да се приспособят през тези 2-3 години, докато отношенията с Великобритания се предоговарят. Всъщност ще имаме не краткосрочен, а средносрочен шок. Ако Обединеното кралство се отдели от Евросъюза германската търговия ще се пренасочи към други страни. Така че всички други държави, с които Германия търгува, няма да бъдат повлияни или пък ще бъдат облагодетелствани от факта, че германците не търгуват с британците както преди. Като цяло европейската икономика ще претърпи относително леки щети при Брекзит, а може и да се подобри. Според д-р Ханке дори Брекзит да има някакъв негативен ефект върху плана Юнкер, то той ще бъде малък: Инвестиционният план на Жан-Клод Юнкер не е много успешен сам по себе си, защото е с относително малки мащаби. Би могъл да проработи като насочена интервенция - както плана Маршал след Втората световна война, който не е бил много голям, но достатъчно голям, защото е бил насочен към относително малка територия. Така че дори Брекзит да има някакъв негативен ефект върху плана Юнкер, то той ще бъде малък ефект върху нещо малко. Някои от банките ще трябва да преместят бизнеса си извън Лондон през следващите две-три години, но това не означава, че ще прекратят дейността си. Д-р Ханке смята, че последните седем години ще се окажат доста по-голям икономически шок за Евросъюза от това, което ще претърпи при излизане на Великобритания. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Девето издание на "София прайд"

Под мотото "Роднини, приятели, съюзници" в столицата днес се провежда деветият гей парад. Сборен пункт е Паметникът на съветската армия.  Шествието ще премине по централни столични булеварди. Участие ще вземат много млади хора, техни приятели, роднини, дори домашни любимци. В 18 часа започна официалната част на прайда. "София прайд" се провежда за девета поредна година и фокусира вниманието върху семейството и приятелите. Те осигуряват на хората с различна сексуална ориентация грижовна, приобщаваща и подкрепяща среда. Издигайки девиза "Родители, приятели и съюзници", тазгодишният прайд подкрепя и толерантността между различните поколения и различни общности. Ето какво казаха част от участниците в "София прайд" тази година в столицата: Посланието е към нашите близки - семейства, родители, приятели - посланието е да дойдат тук и смело да ни подкрепят, защото в България все още повечето хомосексуални, бисексуални, интерсекс хора са невидими. По статистика, по изследвания, 68 процента от българите не се отнасят добре към хомосексуалните, а над 40 процента не желаят да споделят едно работно място с хомосексуални хора. Много от хомосексуалните хора се сблъскват най-вече с трудност да бъдат приети в семействата си, тъй като семейството по някакъв начин интернализира тази хомофобия и трансфобия, която се шири в обществото. Безхаберието на институциите води всъщност до това семействата да се притесняват, да крият хомосексуалността на своите деца и да се притесняват буквално за тяхната безопасност, за тяхната кариера, за тяхното развитие. Аз съм от Германия. Тук има малко по-малко хора от парадите в Германия. Любовта е любов и няма значение дали са двама мъже, две жени - споделиха участнички в "София прайд". Двама български евродепутати, трима членове на Столичния общински съвет, 17 дипломатически мисии "УНИЦЕФ в България" и 11 неправителствени организации са сред изпратилите писма с изразена подкрепа. Има много общественици, общински съветници. Едновременно с гей парада София е арена и на протестно шествие под надслов "Да запазим децата от разврата". Противниците на "София прайд" са се събрали около пилоните близо до НДК и не са тръгнали на протестно шествие. Не е ясна причината за това, тъй като според първоначалния план протестното шествие срещу "София прайд" трябваше да тръгне около 17.30 часа. Повечето събрали се хора обаче обвиняват чуждите дипломатически мисии в София и Столична община, че са разрешили провеждането на "София прайд" именно в такъв ден, какъвто е днес - Черешова Задушница: Къде отиде моралът? Тези деца как ще израснат? Искам да кажа, че това е гавра с духовете на нашите национални герои. Днес, на Задушница, трябваше да не го правят. Това е по настояване на 17 посолства от 17 държави и е против християнската вяра, против християнския дух на България. След като не можаха вече с ислямизирането на България да успеят, сега това е следващият удар - казаха недоволни граждани. Изключително засилено е полицейското присъствие по столичния булевард "Витоша". Има жандармения, полиция, водометни машини, конна полиция. Полицаите са в пъти повече от участниците в шествието, което е срещу "София прайд". До момента в МВР няма задържани хора, които да са се опитвали да организират някакъв вид провокации. Полицията категорично няма да допусне шествието "София прайд" да се засече, в която и да е част на столицата с противниците на парада.

Д. Димитров: Дебатът за промени в Изборния кодекс е толкова разпръснат, че никога не може стигне до рационално решение

Беше очевидно, че гласуването в петък на новите промени в Изборния кодекс е предрешено. След голямо лъкатушене ще се стигне до нормата от 35 секции в една страна, независимо коя, което ще бъде някакъв вид компромис, някакъв вид ограничение и ще засегне малко повече Турция, отколкото всички останали. Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ политологът Димитър Димитров, според когото в обсъждането не е била засегната темата за големите пропуски в Изборния кодекс: Големият проблем е, че от 90-те години досега условията силно са се променили, избирателите са станали мобилни, начинът, по който се изготвят списъците – постоянен адрес – е все по-малко свързан с реалността, а никой нищо не прави да осъвремени или да предложи мерки, които да направят списъците адекватни. Заради цветните бюлетини, през 90-те години е било по-лесно да се наблюдава и работата на изборните комисии, както и да се преброяват бюлетините, допълни той.  Отделни партии са направили част от програмите си промяната на определени текстове в Кодекса и се борят „със зъби и нокти, и всичко което можем да видим като дебат“ се борят тези промени  да съвпаднат с начина, по който са формулирани в партийните им програми, допълни политологът: Класически пример е ПФ, който иска да се запише „задължително гласуване“ и, ако не се запише „задължително гласуване“, а се създаде алтернативна серия от правила, която би моглада мотивира избирателите, ПФ въобще е против каквото и да е друго, освен записа в партийната им програма. Така, както се води  дебатът, той е толкова разпръснат между различните видове избори, че никога не може да се стигне до някакво рационално решение. Отделните избори затова са отделни и избирателното право се операционизира за местни, президентски, европейски или парламентарни избори. Необходимо е просто група експерти да седнат и да поставят всичко това в една обща рамка. Отпадането на въвеждането на избирателен район чужбина е „едно от най-безсмислените упорства на мнозинството“, коментира политологът. Той допълни, че ограничаването на броя на секциите в чужбина е „технически параметър“, но не може да се каже, че ограничава правото на гражданите: Даже, в известен смисъл, ако той пребивава в Истанбул, никой не му пречи  да обиколи всички  секции и да гласува по веднъж, защото списъците в тези секции се създават в изборния ден. Отсъствието на общ ред, който да е проследяем и контролируем, се заменя с безсмислени спорове кой има и кой няма права. Всеки избирател в Турция, освен че може да се запише в избирателния списък по местопреживяване или където се намира в деня на изборите, може  да се върне и в страната ни, където неговото име е надлежно отразено поне веднъж в избирателния списък по постоянен адрес. Това е повече от привилегия. Всички останали избиратели не могат да направят това. Гласуването в чужбина никога не е било и не е имало отношение към изборния резултат на президентски избори, напомни политологът.

Д. Димитров: Дебатът за промени в ИК е толкова разпръснат, че никога не може да има решение

Беше очевидно, че гласуването в петък на новите промени в Изборния кодекс е предрешено. След голямо лъкатушене ще се стигне до нормата от 35 секции в една страна, независимо коя, което ще бъде някакъв вид компромис, някакъв вид ограничение и ще засегне малко повече Турция, отколкото всички останали. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" политологът Димитър Димитров, според когото в обсъждането не е била засегната темата за големите пропуски в Изборния кодекс: Големият проблем е, че от 90-те години досега условията силно са се променили, избирателите са станали мобилни, начинът, по който се изготвят списъците – постоянен адрес – е все по-малко свързан с реалността, а никой нищо не прави да осъвремени или да предложи мерки, които да направят списъците адекватни. Заради цветните бюлетини през 90-те години е било по-лесно да се наблюдава и работата на изборните комисии, както и да се преброяват бюлетините, допълни той.  Отделни партии са направили част от програмите си промяната на определени текстове в Кодекса и се борят "със зъби и нокти", и всичко което можем да видим като дебат, се борят тези промени  да съвпаднат с начина, по който са формулирани в партийните им програми, допълни политологът: Класически пример е ПФ, който иска да се запише "задължително гласуване" и ако не се запише "задължително гласуване", а се създаде алтернативна серия от правила, която би могла да мотивира избирателите, ПФ въобще е против каквото и да е друго, освен записа в партийната им програма. Така, както се води  дебатът, той е толкова разпръснат между различните видове избори, че никога не може да се стигне до някакво рационално решение. Отделните избори затова са отделни и избирателното право се операционизира за местни, президентски, европейски или парламентарни избори. Необходимо е просто група експерти да седнат и да поставят всичко това в една обща рамка. Отпадането на въвеждането на избирателен район чужбина е едно от най-безсмислените упорства на мнозинството, коментира политологът. Той допълни, че ограничаването на броя на секциите в чужбина е "технически параметър", но не може да се каже, че ограничава правото на гражданите: Даже, в известен смисъл, ако той пребивава в Истанбул, никой не му пречи  да обиколи всички  секции и да гласува по веднъж, защото списъците в тези секции се създават в изборния ден. Отсъствието на общ ред, който да е проследяем и контролируем, се заменя с безсмислени спорове кой има и кой няма права. Всеки избирател в Турция, освен че може да се запише в избирателния списък по местопреживяване или където се намира в деня на изборите, може  да се върне и в страната ни, където неговото име е надлежно отразено поне веднъж в избирателния списък по постоянен адрес. Това е повече от привилегия. Всички останали избиратели не могат да направят това. Гласуването в чужбина никога не е било и не е имало отношение към изборния резултат на президентски избори, напомни политологът. Интервюто на Таня Величкова с Димитър Димитров можете да чуете от звуковия файл.

Д. Димитров: Беше очевидно, че гласуването в петък на новите промени в Изборния кодекс е предрешено

В петък парламентът прие, на първо четене, проектът на ГЕРБ и отхвърли останалите 6 предложения за изменения на изборния закон.  Беше очевидно, че гласуването в петък на новите промени в Изборния кодекс е предрешено. След голямо лъкатушене ще се стигне до нормата от 35 секции в една страна, независимо коя, което ще бъде някакъв вид компромис, някакъв вид ограничение и ще засегне малко повече Турция, отколкото всички останали. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" политологът Димитър Димитров. Той смята, че в текста има големи пропуски и умишлено лошо скроени правила, а  в обсъждането не е била засегната темата за големите пропуски в Изборния кодекс: Големият проблем е, че от 90-те години досега условията силно са се променили, избирателите са станали мобилни, начинът, по който се изготвят списъците – постоянен адрес – е все по-малко свързан с реалността, а никой нищо не прави да осъвремени или да предложи мерки, които да направят списъците адекватни. Заради цветните бюлетини през 90-те години е било по-лесно да се наблюдава и работата на изборните комисии, както и да се преброяват бюлетините, допълни той.  Отделни партии са направили част от програмите си промяната на определени текстове в Кодекса и се борят "със зъби и нокти", и всичко което можем да видим като дебат, се борят тези промени  да съвпаднат с начина, по който са формулирани в партийните им програми, допълни политологът: Класически пример е ПФ, който иска да се запише "задължително гласуване" и ако не се запише "задължително гласуване", а се създаде алтернативна серия от правила, която би могла да мотивира избирателите, ПФ въобще е против каквото и да е друго, освен записа в партийната им програма. Така, както се води  дебатът, той е толкова разпръснат между различните видове избори, че никога не може да се стигне до някакво рационално решение. Отделните избори затова са отделни и избирателното право се операционизира за местни, президентски, европейски или парламентарни избори. Необходимо е просто група експерти да седнат и да поставят всичко това в една обща рамка. Отпадането на въвеждането на избирателен район чужбина е едно от най-безсмислените упорства на мнозинството, коментира политологът. Той допълни, че ограничаването на броя на секциите в чужбина е "технически параметър", но не може да се каже, че ограничава правото на гражданите: Даже, в известен смисъл, ако той пребивава в Истанбул, никой не му пречи  да обиколи всички  секции и да гласува по веднъж, защото списъците в тези секции се създават в изборния ден. Отсъствието на общ ред, който да е проследяем и контролируем, се заменя с безсмислени спорове кой има и кой няма права. Всеки избирател в Турция, освен че може да се запише в избирателния списък по местопреживяване или където се намира в деня на изборите, може  да се върне и в страната ни, където неговото име е надлежно отразено поне веднъж в избирателния списък по постоянен адрес. Това е повече от привилегия. Всички останали избиратели не могат да направят това. Гласуването в чужбина никога не е било и не е имало отношение към изборния резултат на президентски избори, напомни политологът. Интервюто на Таня Величкова с Димитър Димитров можете да чуете от звуковия файл.

Д. Димитров: Беше очевидно, че гласуването на промените в Изборния кодекс е предрешено

В петък парламентът прие, на първо четене, проектът на ГЕРБ и отхвърли останалите 6 предложения за изменения на изборния закон.  Беше очевидно, че гласуването в петък на новите промени в Изборния кодекс е предрешено. След голямо лъкатушене ще се стигне до нормата от 35 секции в една страна, независимо коя, което ще бъде някакъв вид компромис, някакъв вид ограничение и ще засегне малко повече Турция, отколкото всички останали. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" политологът Димитър Димитров. Той смята, че в текста има големи пропуски и умишлено лошо скроени правила, а  в обсъждането не е била засегната темата за големите пропуски в Изборния кодекс: Големият проблем е, че от 90-те години досега условията силно са се променили, избирателите са станали мобилни, начинът, по който се изготвят списъците – постоянен адрес – е все по-малко свързан с реалността, а никой нищо не прави да осъвремени или да предложи мерки, които да направят списъците адекватни. Заради цветните бюлетини през 90-те години е било по-лесно да се наблюдава и работата на изборните комисии, както и да се преброяват бюлетините, допълни той.  Отделни партии са направили част от програмите си промяната на определени текстове в Кодекса и се борят "със зъби и нокти", и всичко което можем да видим като дебат, се борят тези промени  да съвпаднат с начина, по който са формулирани в партийните им програми, допълни политологът: Класически пример е ПФ, който иска да се запише "задължително гласуване" и ако не се запише "задължително гласуване", а се създаде алтернативна серия от правила, която би могла да мотивира избирателите, ПФ въобще е против каквото и да е друго, освен записа в партийната им програма. Така, както се води  дебатът, той е толкова разпръснат между различните видове избори, че никога не може да се стигне до някакво рационално решение. Отделните избори затова са отделни и избирателното право се операционизира за местни, президентски, европейски или парламентарни избори. Необходимо е просто група експерти да седнат и да поставят всичко това в една обща рамка. Отпадането на въвеждането на избирателен район чужбина е едно от най-безсмислените упорства на мнозинството, коментира политологът. Той допълни, че ограничаването на броя на секциите в чужбина е "технически параметър", но не може да се каже, че ограничава правото на гражданите: Даже, в известен смисъл, ако той пребивава в Истанбул, никой не му пречи  да обиколи всички  секции и да гласува по веднъж, защото списъците в тези секции се създават в изборния ден. Отсъствието на общ ред, който да е проследяем и контролируем, се заменя с безсмислени спорове кой има и кой няма права. Всеки избирател в Турция, освен че може да се запише в избирателния списък по местопреживяване или където се намира в деня на изборите, може  да се върне и в страната ни, където неговото име е надлежно отразено поне веднъж в избирателния списък по постоянен адрес. Това е повече от привилегия. Всички останали избиратели не могат да направят това. Гласуването в чужбина никога не е било и не е имало отношение към изборния резултат на президентски избори, напомни политологът. Интервюто на Таня Величкова с Димитър Димитров можете да чуете от звуковия файл.

Панайот Рандев: 60-70% от учениците са прилагали или са били обект на кибертормоз или

В края на 90-те и и началото на 21 век като се появи явлението кибертормоз. Той е многолик и се увеличава с всяка година, но се пренебрегва от семействата, обществеността и властите. Това каза за “Хоризонт“ в предаването “Хоризонт до обед“ психологът Панайот Рандев. В петък беше отбелязан Международният ден на спирането на кибертормоза. Кибертормоз е всяка електронна комуникация, чрез която някой насажда съзнателно враждебно и оскърбително отношение към друг човек. Децата и младежите в училищна възраст са чести мишени. Панайот Радев беше категоричен, че има проблем, въпреки че родителите и учителите не знаят за това: Смята се, че над 50%, дори 60-70 на сто, от учениците в някакъв момент от своя живот са били обект на кибертормоз или в някакъв момент те са го извършвали. За съжаление обаче, заради относителната си невидимост и нетрадиционност, възрастните не са го виждали. Около 10% от децата споделят това със своите учители или родители. Ако при традиционния тормоз около 15-20% от децата споделят със своите учители, а 30-35 на сто с родителите си, то кибертормозът е много по-невидим. Родителите мислят, че няма такова нещо, защото в около 5-10% от случаите стига до тях. 70-80% от учениците са обект на словесен тормоз – обиждане, правене на неприлични забележки. Ако говорим за цяла България в образователната сфера, 200-250 хиляди случаи годишно имаме на тормоз, от които 80-100 хиляди са на кибертормоз. Ако обаче видите статистиката на Държавната агенция за закрила на детето, има 100 случая в България. Грубо казано, всеки 10-и е психологически зависим, а всели 20-и е клинично зависим, поясни още Рандев. Цялото интервю и можете да чуете в звуковия файл.

Панайот Рандев: 60-70% от учениците са били обект на кибертормоз или са го извършвали

В края на 90-те и началото на 21 век се появи явлението кибертормоз. Той е многолик и се увеличава с всяка година, но се пренебрегва от семействата, обществеността и властите. Това каза за “Хоризонт“ в предаването “Хоризонт до обед“ психологът Панайот Рандев. В петък беше отбелязан Международният ден на спирането на кибертормоза. Кибертормоз е всяка електронна комуникация, чрез която някой насажда съзнателно враждебно и оскърбително отношение към друг човек. Децата и младежите в училищна възраст са чести мишени. Панайот Рандев беше категоричен, че има проблем, въпреки че родителите и учителите не знаят за това: Смята се, че над 50%, дори 60-70 на сто, от учениците в някакъв момент от своя живот са били обект на кибертормоз или в някакъв момент те са го извършвали. За съжаление обаче, заради относителната си невидимост и нетрадиционност, възрастните не са го виждали. Около 10% от децата споделят това със своите учители или родители. Ако при традиционния тормоз около 15-20% от децата споделят със своите учители, а 30-35 на сто с родителите си, то кибертормозът е много по-невидим. Родителите мислят, че няма такова нещо, защото в около 5-10% от случаите стига до тях. 70-80% от учениците са обект на словесен тормоз – обиждане, правене на неприлични забележки. Ако говорим за цяла България в образователната сфера, 200-250 хиляди случаи годишно имаме на тормоз, от които 80-100 хиляди са на кибертормоз. Ако обаче видите статистиката на Държавната агенция за закрила на детето, има 100 случая в България. Грубо казано, всеки 10-и е психологически зависим, а всели 20-и е клинично зависим, поясни още Рандев. Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Кубрат Пулев: Следващият ми мач ще бъде за защита на европейската титла

За осми път големият български боксьор Кубрат Пулев бе определен за Спортист №1 на месеца в анкета сред спортните журналисти. Това се случи след като през май любимецът на българите постигна 23-та си победа на професионалния ринг. Тогава в двубой с британеца Дерек Чисора в Хамбург той си върна европейската титла. Единствената му загуба на ринга досега е от бившия световен шампион Владимир Кличко през 2014 г. Понастоящем Кубрат е трети в световния рейтинг на боксьорите от тежката категория на WBC (Световния боксов съвет) и втори в рейтинга на IBF (Световната боксова федерация). Относно новото, което можем да очакваме около него, Кобрата каза: Преговаряме с поляка Мариуш Вах, който има огромно желание да се бие с мен. Смятам, че такъв мач може би ще има и е доста вероятно това да се случи към края на годината. Според Пулев огромен е шансът двубоят да се състои в софийската зала „Арена Армеец”, но това ще се изясни със сигурност, след като се уточнят категорично противникът и датата. Относно следващата си среща, той заяви: Предполагам, че ще бъде за защита на европейската титла, защото аз съм задължен да я защитя в определени срокове. Но срещата може да е хем за защита на европейската титла, хем да е за някой друг пояс, но не за световната титла, тъй като за нея трябва да съм официален претендент. Така се извъртяха нещата на този етап, че все още не съм такъв. Трябва да има първо елиминационен мач и тогава да стана официален претендент. В WBC съм трети  в света и смятам, че това е една удобна титла, която може да се атакува. Сега се раздвижиха нещата и относно мача Александър Поветкин–Дионтей Уайлдър във версията на WBC.  Около Поветкин се разрази някакъв скандал и мачът отпадна. Така че ще видим как ще се развият нещата. Относно актуалното състояние на българския бокс и резултатите досега от олимпийската квалификация в Баку от 16 до 25 юни, Кубрат Пулев изказа мнение, че за да бъде успешен българският бокс, е необходим нов цялостен подход: Самият фундамент на бокса трябва да се построи, а не да се работи ден за два. Сега дано вземат и квоти, и медал. Но след олимпиадата трябва да се мисли за целия олимпийски цикъл, а не за годината, само за европейското първенство, иначе няма да има прогрес. Ще има някакви случайни победи или пълен късмет, за да се вземе някакъв медал. А когато има цялостна концепция, смятам, че нещата могат да вървят и да се очакват медали на следващата олимпиада. Преди седмици Международната асоциация за аматьорски бокс (АИБА) утвърди със свое решение правото на професионалните боксьори да участват на олимпиади, включително на предстоящата в Рио. Решението Пулев коментира така: „Аз съм „за”, защото това е възможност за професионалистите да играят при аматьорите, както и обратното. Смятам, че в това няма нищо лошо. Това е като обединение на бокса като цяло, макар че трудно ще се получи, защото двата вида бокс са много различни и са горе-долу като различни спортове. Аз обаче не мога да кажа, че ще участвам, защото засега има търкания между професионалния и аматьорския бокс” – каза Пулев, визирайки последвалото решение на IBF и WBC да санкционират професионалистите, които се явят на олимпиада. В края на миналата година Кубрат и брат му Тервел, бронзов медалист от олимпийските игри в Лондон през 2012 г., откриха Боксова академия, достъпна за деца и възрастни, като протегнаха ръка включително към млади таланти от бедни семейства. Европейският шампион сред професионалистите обобщи, че академията се развива успешно и вече се обмисля идеята за откриването на втора зала: Има момчета наистина талантливи, бойци, каквито бяхме ние като малки. Те не са много, но талантите си личат и се набляга на тях. Има момчета с характер. А за бокса на първо място трябва здрав характер. Ние правим необходимото, за да се работи с тях, за да имат мотивация във всеки етап от развитието си, за да не се отказват, да не се демотивират, да не мислят за други неща. Просто да тренират и да се стремят към успехите, към победите, сподели Кобрата.

Нови протести в САЩ, след като полицията застреля чернокож мъж

Втора поредна вечер стотици протестиращи се събраха в Батън Руж, щата Луизиана, след като полицията застреля чернокож мъж. Губернаторът на Луизиана Джон Бел Едуардс заяви, че Департаментът по правосъдие, ФБР и щатската полиция разследват случая.  По-рано през деня видео на убийството породи бурни реакции сред обществото. В клипа се вижда как униформени са притиснали на земята мъж в района на малък супермаркет и след това се чуват няколко изстрела. В друг клип може да се види как офицерите изваждат някакъв предмет от панталона на загиналия, докато той лежи окървавен на земята. Полицията в Батън Руж заяви, че във вторник вечерта са отишли на подаден сигнал за мъж, който продавал компакт дискове и заплашвал хора с оръжие. На разпространеното видео не може да се установи ясно дали жертвата е носила оръжие. Офицерите, които са участвали в инцидента, са пуснати в административен отпуск. Загиналият е 37-годишният Алтън Стърлинг – баща на пет деца. Няколко часа след информацията за смъртта му ФБР пое случая, за да установи дали е имало нарушаване на гражданските му права или дали униформените са действали от расови подбудиПрез изминалата нощ в близост до малкия супермакет се събраха около 200 съпричастни, близки и приятели на Стърлинг. На мястото са се чували призиви за справедливост и познатия слоган „Животът на чернокожите е от значение.“ Протести имаше и във Филаделфия, където около 70 човека блокираха натоварен път. Убийствата от полицаи на чернокожи е една от най-чувствителните теми в американското общество и редица афроамериканци губят надежда, че призивите им за справедливост имат някакъв ефект. Всяка година около хилядa души биват убивани от полицаи. Значително по-голяма част от тях са чернокожи.

Документалният театър – кръстопът на човешките съдби

Необходим ли ни е театърът и в крак ли е той с времето, в което живеем? Този въпрос често изниква в съзнанието ми, разглеждайки афишите. Бързо намирам отговора, защото част от темите, които повдига са актуални от векове. Единствено в храма на Мелпомена думите, погледите и движенията са в идеална симбиоза помежду си. Именно в нея се крие и магията на най-старото сценично  изкуство. Днес ще ви срещнем с младата актриса и режисьор Неда Соколовска, която развива един все още непопулярен у нас театрален жанр – документалния театър. Ето какво я провокира да започне своето пътуване в неизвестното: Трудно ми е да си спомня преломния момент, в който реших да се занимавам с документален театър. Мисля, че беше през 2009 година, когато отидох да уча във Финландия. Всъщност може би точно това има голямо значение за избора ми. Там алтернативните форми бяха добре развити и самото обучение ни стимулираше да търсим собствения си път и език в изкуството, което правим. Тогава си дадох сметка, че онова, което се случва около нас винаги ми е било по-интересно. Ситуациите, в които попадаме, дори и буквално пренесени на сцената, са ми се стрували много по-важни, по-дълбоки и парадоксални от онези изкуствени ситуации, които ние създаваме на сцената, работейки с текст. Нейната цел е думите, които използва в спектаклите, да са „живо слово”, т.е. да са изречени от други хора, а не измислени. Играта на сцената пък трябва да е естествена, без преструвки. Темите, които засяга в постановките, са насочени към различни социални групи, които тя определя за невидими. Хората с увреждания, нетрадиционна сексуална ориентация, бездомните и социално слабите са сякаш в периферията на обществото, забравени и изоставени от всички. Държавата дори не опитва да реши проблемите им, сякаш те не съществуват. Отношението към тях е като към ненужен товар и бреме, от което трябва да се освободим или просто да оставим в някой ъгъл. Според Неда, не бива да пренебрегваме другите хора и да гледаме на тях като различни и чужди. Трябва да опитаме да ги разберем и да им помогнем ако го поискат. Руският поет Владимир Маяковски казва за театъра, че не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма. Точно това личи и от постановките на младата режисьорка. С помощта на интервютата, които взимат от срещите си с хората, актьорите успяват да пресъздадат дословно един живот на действително съществуващ човек. Позволяват на публиката да се вгледа в душата на героя. Защото зад всеки един човек се крие една история, която той би искал да разкаже. Продължаваме разговора си за една инициатива, която Неда и екипът й разработват от половин година, наречена В/ХОД. Ето каква е нейната задача, както и част от проектите, които развива: Целта на тази платформа е не само да разпространи документалното изкуство, а и да разшири неговите хоризонти, защото в момента са твърде малко артистите и групите, които се занимават с това. Има голяма опасност то да се маргинализира защото не е разработено. Идеята на В/ХОД е да представяме външни продукции на артисти и театри, които имат някаква социална насоченост или разглеждат някакъв проблем от нашето съвремие. За половин година, откакто В/ХОД се развива започнахме много интересни проекти. Един от тях е ХОД 16. Това са ежемесечни срещи, нещо като академия за театрали. Театрали от различни специалности- режисьор, актьор, сценограф и драматург се събират и избират заедно тема, която е от публичното пространство. Нещо, което се случва в момента и те смятат, че е важно. Обединяват се около тази тема и в рамките на 2 часа създават идея за спектакъл, който може и никога да не се случи. Идеята на тези срещи е, че се запознават хора, които иначе няма къде да срещнат освен ако не работят заедно. Другата програма, която В/ХОД развива е „менторство”. Това са новозавършили студенти, които имат някакъв сценичен опит в документална посока и тя им помага да развият произведението или представлението, така че да се направи цялостен спектакъл. За мен това е изключително важно, защото много от студентите, които завършват  изпадат в някаква безтегловност. Цялата инерция, която са набрали, всичко, което са научили и способностите, които са развили потъват в бездействие, защото няма къде да ги приложат. Тази менторска програма им дава възможност да показват своята работа пред публика. Неда се надява да реализират още една интересна идея, наречена „Вторични суровини”. Това е един апел към гражданите, ако желаят, да предоставят свои стари дневници или писма, които искат да изхвърлят. Така ще помогнат за опазването на природата, а и дареното може да послужи за създаването на архив, от който екипът да черпи идеи за нови спектакли. Защото думите отлитат, но написаното остава.Въпреки скептицизма, царящ в обществото, младото момиче смята, че хрумването ще има успех. Ще видим дали е така през септември, когато инициативата започне. А дотогава нека си спомним какво е да сме хора и да изровим алтруизма от дъното, където сме го скрили. Нека си помагаме един на друг, без да се делим по вяра, етнос или начин на живот. При всяка среща с нов човек, пред нас се разкрива цял един свят от емоции, поуки и идеи, които можем да почерпим. Защо да не се възползваме? Снимки: Студио за документален театър VOX POPULI

ЕК отпуска 6 млн. евро допълнително за защита на българската граница

Процесите, които текат в света, не ме правят изобщо оптимист. Сега събираме горчивите плодове на безумната външна политика, която се водеше години наред в световен мащаб. Това каза пред журналисти днес министър-председателят Бойко Борисов. Той посочи, че засега няма пряка заплаха за страната ни, защото се полагат огромни усилия, но отбеляза, че всеки ден ситуацията се усложнява. „Поисках допълнителна подкрепа от Европейския съюз - хора, техника. След разговора ми с канцлера Меркел почти всички ми се обадиха, че имат задача бързо на България да се окаже помощ. Тази седмица ми бе потвърдено, че ще получим 6 млн. евро финансова помощ от ЕК”, съобщи Борисов. По думите му това е наложително, заради защитата на границата. „Обясних, че бюджетът ми изнемогва. От една страна правя съоръжение на границата, от друга всеки ден командировъчни за армия и полиция, отделно гуми, акумулатори, машини - неща, които хората дори не ги виждат“, добави премиерът. Министър-председателят заяви, че към момента отношенията със съседните държави са добри. В понеделник предстоят разговори с гръцкия премиер Алексис Ципрас, който ще бъде в София с целия си кабинет за съвместно заседание на двете правителства. Относно предстоящите президентски избори министър-председателят коментира, че ще обяви кандидатурата за президент през септември. „Дотогава искам да се ориентирам и да намерим най-подходящия човек. С всички качества, който ще се справи с всичко. Изключително важно е това, предвид новите критични условия, пред които е изправен светът, защото президентът е и върховен главнокомандващ“, подчерта Борисов. „Виждам че и другите партии осъзнават колко е важен изборът за президент на държавата. Въпросът не е кой ще спечели президентския вот. Важна е държавата“, заключи Борисов. Днес премиерът посети Велико Търново където откри саниран блок и заедно с министъра на околната среда и водите Ивелина Василева прерязаха лентата на Регионалната система за управление на отпадъците. „В момента имаме 4000 санирани блока, 100% държавна помощ е това. В другите държави хората или общините участват с някакъв процент във финансирането“, заяви премиерът Борисов, който днес посети Велико Търново. Министър-председателят посочи, че за този месец са събрани с около 200 млн. лв. повече спрямо предходния юли допълнително в бюджета от борбата с контрабандата. „Ако не разклатим държавата по някакъв начин, по 1 млрд. на година ще отива за хората под формата на саниране“, допълни Борисов. Той посочи и инвестициите, които държавата е направила в региона за реализацията на различни проекти и обекти.

Огнян Минчев: Ердоган иска да координира турските интереси със силното руско присъствие в Сирия

Срещата между Путин и Ердоган е от особена важност, тъй като руско-турските отношения в последната една година направиха максималните амплитуди и в двете страни - в посока на максимално изостряне на напрежението между Москва и Анкара, и в посока на максимално сближаване, което по всяка вероятност се случва пред очите ни в настоящия момент. Това коментира в предаването "12+3" политологът Огнян Минчев: Това, което се случва е доста логично. Защото Русия постигна един много благоприятен стратегически резултат в Сирия преди всичко благодарение на факта, че американската администрация на президента Обама беше достатъчно инертна и неактивна в сирийския конфликт и изобщо в региона, който обхваща конфликтите в Близкия изток. И това даде възможност на Путин да установи в Сирия степен на контрол, който е изключително висок. Това вече предполага и една позиция на много благоприятно поставяне на рамката на руско-турските отношения. И президента Ердоган така или иначе се съобразява с тази нова роля на Русия. Ердоган водеше политика през последните няколко години, която вместо да постави Турция в ролята, предписана от неговия бивш външен министър и  премиер – Ахмет Давутоглу – "нулеви проблеми със съседите", на практика изправи Турция пред множество проблеми с всички свои съседи. Свалянето на руския самолет през миналата есен и изострянето до карен предел на отношенията с Русия приключи кръга на тази враждебност, която на практика политиката на Ердоган успя да осигури за Турция. Ердоган е обиден на САЩ за това, че те са дали убежище на неговия основен враг Гюлен, каза още Огнян Минчев. Според него президентът на Турция е твърде емоционален човек и сближаването му с Русия по всяка вероятност носи и подобен компонент. Това, което Ердоган иска от Русия, е на първо място Русия да вдигне ембаргото върху турски хранителни стоки за Русия – един много сериозен бизнес за Турция. На второ място да възстанови чартърните полети и голямото присъствие на руски туристи по турските морски крайбрежия. На трето място да задвижи енергийните проекти. Ердоган иска и по някакъв начин да координира турските интереси с факта на силното руско присъствие в Сирия. Според политолога основен проблем на Ердоган и на политиката на Турция през последните години е радикалното противопоставяне на режима на Асад в Дамаск и следващите процеси, които водят до изолацията на Турция: Днес на практика Ердоган може да излезе от тази изолация, само и ако по някакъв начин се договори с Русия за поделяне на интересите в Сирия. За първи път в сериозни анализи се поставя въпросът за излизане на Турция от НАТО, подчерта Огнян Минчев: Това отделяне на позицията на Турция като категорична част от Запада в момента набира сила и ескалира до там, че вътрешните процеси на установяване на един плътен авторитарен режим в Анкара, съчетани с инерцията на турската външна политика за приближаване към Русия в един момент наистина ще поставят под въпрос доколко надежден партньор на НАТО и на Запада е Турция в ключови измерения на нейното регионално и международно присъствие. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Християнизирани антични светилища в България

Християнството отрича езичеството. Нерядко обаче между езическите и християнските обекти съществуват интересни взаимовръзки, които не са систематично изследвани и анализирани, смята събеседникът ни доц. Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло.По селата често чуваме легенди, според които някой сънувал, че някъде имало някаква реликва. Когато хората отивали на мястото, наистина намирали нещо и построявали параклис. Тези случаи са твърде много, за да са случайни. Според мен тази приемственост е свързана със спомена на населението за светите места от минали времена. Един от примерите за това явление е намиращият се в близост до Кюстендил, на границата с Македония, „Кръстати камен” – висок 2 метра оброчен кръст, издялан от масивна скала. Кръстът е паднал и се е счупил, удряйки се в скалата зад него. Любомир Цонев отива да види мястото: Реших да обиколя скалата и забелязах отгоре кръгли, изящни, хубаво издълбани ямки, с улейче за изливане. Според археолозите това са праисторически светилища. Какво се е изливало там – мляко, вода или вино, не се знае, тъй като се отнасят към II-то хилядолетие пр.н.е. Бях изумен. Чудех се, каква сила може да припомни на хора от средновековието, че там преди хилядолетия също е имало светилище. Друг забележителен обект е оброкът „Свети Петър и Павел” в с. Червен бряг в близост до гр. Дупница, разказва доц. Цонев: На мястото има праисторическа могила. На върха й е забит менхир – вертикален камък също около 2 м. В християнската епоха горният му край е изчукан и е оформен като кръст. От едната страна е издялана ниша за палене на свещи. Оказа се, че и в Западна Европа има подобни случаи. Върху менхири се издялва кръст като белег на новата епоха, а върху могили с други мегалити – долмени, например, се прави параклис. Но в Западна Европа тези обекти се поддържат, а тук аз с много труд ги намирам, – споделя доц. Цонев, като подчертава, че сведенията за тези обекти постепенно си отиват заедно с възрастните хора. Връзката между езичеството и християнството може да се проследи и в надграждането на образите. Такъв е случаят с тракийския конник, божество, наричано „Херос”. Ето какво още разказва доц. Любомир Цонев: Образът на тракийския конник е рожба на балканските племена от времето преди новата ера. Намерени са около 5 000 релефни каменни плочи с този образ. Очевидно местното население е имало склонност да си представя своя бог като конник. Този конник не е агресивен. Той препуска или ходи на лов. Такива плочи се изработват до IV в. включително. Към IX-X в. обект на всеобщо почитание става Свети Георги, който според легендите е бил воин. На първите му изображения той държи меч, щит, изобразяван е изправен или седнал. Но тук, на Балканите, в периода около IX век, се появява изображение на Свети Георги на кон. Подозирам, че местното население е пазило традиция и склонност, когато уважава някакъв герой, бог, да го качва на кон. В периода XV-XIX в. на много места в страната плочи с изображение на тракийския конник са почитани като икони на Свети Георги. Подобен случай е регистриран в Пловдив. В началото на ХХ век там се създава музей. Директорът му Борис Дякович обикаля къщите в околността в търсене на артефакти за музея. В частен дом той вижда в ъгъла малък домашен параклис с плоча на тракийски конник, която толкова дълго е била почитана със свещи като образ на Свети Георги, че върху нея се е образувал дебел слой от сажди. Интересно свидетелство за връзката между старите образи на Херос и този на Свети Георги, според доц. Цонев, е и двойна икона, открита в Созопол в началото на ХХ в.: Тя представлява релефна дървена плочка с двама конници – Свети Георги и Свети Димитър, поставена в рамка с житийни сцени. Рамката е датирана към XVII в. По всяка вероятност, обаче, дървената плочка е по-стара. Свети Георги е изобразен с копие и бори някакъв звяр. Зад гърба му се вижда лък и колчан със стрели, нещо, което не се среща на други икони на светеца. Това е далечен отглас на тракийския конник, който е бил ловец. Срещу светците има дърво. Около него се извива змия, към която Свети Димитър размахва боздуган. Сюжетът с Хероса, дървото и змията е изобразен поне на половината от плочите от тракийско време. Иконописецът съзнателно е знаел и е копирал старите образци. Самата дървена плочка също е релефна, както каменните. В християнството няма подобен сюжет, – подчертава доц. Цонев. Снимки: личен архив на доц. Любомир Цонев

Какво означават кодовете за грешки в Google Play

Google Play Store е най-сигурното и лесно достъпно място, от където може да изтеглите нови приложения и да актуализирате старите си игри. От време на време обаче може да се сблъскате с някои проблеми.   За съжаление, когато това се случи, кодовете за грешки, които Google представя остават неразбираеми за голяма част от потребителите и по този начин не помагат за бързото решаване на проблемите.   Ето защо решихме да ви представим информацията на Android Authority, които предлагат на вниманието ни списък с най-често срещаните грешки в Google Play Store и техните решения.   Error 944 Error 944 се появява, когато Google Play Store сървърите са офлайн или има някакъв друг проблем със свързването. В този случай, изчакайте известно време преди да опитате отново да получите достъп и не пипайте настройките на приложението, защото проблема не е при вас.   Error 941 / 927 / 504 / 495 / 413 / 406 / 110 / rh01 / rpc:aec:0 Ако сте имали проблеми с изтеглянето на приложения от Play Store , вероятно сте се сблъсквали с грешките Error 495, 110 или някой от другите кодове изброени по-горе. Въпреки че те всички показват различни проблеми при изтеглянето на приложения, решението е едно и също, което е нов Google ID на вашето устройство, а това не е трудно да се направи.   За целта трябва да изтриете Google Play Store данните като отидете в Settings > Apps > All > Google Play Store > Clear data & Clear cache. Така ще разберете дали това ще реши проблема ви. Ако ли не, ще се наложи да изтриете данните си и от Google services framework. Така ще получите нов  Google ID за вашето устройство. Получаването на ново ID обаче може да създаде проблеми с някои от вашите приложения, така че може да се наложи да ги преинсталирате. Ако все още имате проблеми след това, ще трябва да изтриете профила си в Google от вашето устройство. За да направите това, и да го добавите отново след рестартирането, отидете в Settings > Accounts > Google.   Error Processing Purchase (DF-BPA-09) С тази грешка може да се сблъскате в случаите, когато искате да изтеглите платено приложение. За да решите проблема ще се наложи да изтриете данните в Play Store приложението си. За целта отидете в Settings > Apps > All > Google services framework и натиснете „Clear data“. Ако това не помогне, логнете се в Google Play Store от компютър и изтеглете от там приложението на устройството си.   Error 919 Ако видите тази грешка, то това означава, че на устройството ви няма място за приложението което искате да изтеглите или за актуализацията. За да решите този проблем, започнете с премахването на някои стари неизползвани приложения, стари снимки, видео или музика, за да освободите място.   Error 491 / 923 / 101 Error 491 означава, че тегленията и актуализациите са невъзможни за вашето устройство, тоест нещо някъде сериозно се е объркало. За да коригирате тази грешка, ще трябва да изтриете и след това да добавите същия или нов Google акаунт за вашето устройство. За целта отидете в Settings > Accounts > Google menu, кликнете върху акаунта и след това натиснете “Remove account”.   Рестартирайте вашия смартфон или таблет, след което се върнете в Settings > Accounts > Google и отново се логнете в акаунта си. И накрая отидете в Settings > Apps, изберете таба „All“, превъртете до Google Services и кликнете върху „Clear data“.   Error 403 Error 403 е грешка, която е подобна на Error 491 и означава, че по някаква причина някои изтегляния и актуализации са невъзможни. Този проблем е причинен от конфликт, който се появява, когато се използват две или повече Google акаунта на едно устройство за закупуване на приложения. За да решите проблема, влезете в Google профила си, от който сте купили приложението, деинсталирайте го и след това извършете покупката. Ако това не работи, отстранете историята на търсенията си в Play Store като отидете в Play Store Settings > Clear search history.   Error 927 Това е още една грешка, която може да се появи в случаите когато се опитвате да изтеглите приложение или актуализация, но тя не е свързана с вашето устройство или с акаунта ви, а означава че текат актуализации на Play Store. Най-доброто решение е да изчакате малко преди да опитате отново да изтеглите приложението, което искате. Освен това може да изчистите данните за Play Store и Google Services под Settings > Apps > All.   Error 481 Този код означава, че има някаква голяма грешка с вашия акаунт. Единствената корекция е да премахнете стария си профил и след това да се регистрирате с нов. Може да изтриете акаунта си под General Settings > Accounts > Google.   Error 911 Error 911 се дължи на някакъв проблем с текущата ви Wi-Fi връзка, но понякога може да бъде решен с изчистването на данните на Play Store, както с повечето кодове за грешки.  Ако сте свързани към Wi-Fi хотспот, който изисква вход, възможно е Error 911 да се появява, защото трябва отново да удостоверите връзката си. След като направите това, отворете приложението и опитайте отново. Ако все още имате проблеми след това, най-вероятно проблемът е с вашата Wi-Fi мрежа, така че опитайте с различна връзка.   Вижте 9 начина за достъп до Google Play, ако приложението не работи