07.12.2016

Резултати от търсенето

Тежка катастрофа в Алжир, два пътнически влака се удариха

    Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир, съобщава Нова телевизия. Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са раненипри сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.    

При 100% обработени протоколи ген. Радев печели във всички 28 области

Вече са обработени 100% от протоколите от гласуването за президент и вицепрезидент. Резултатите показват: ген. Румен Радев - 59,59% или повече от 2 милиона души са гласували за него Цецка Цачева - 35,93% или над 1 милион и 200 хиляди души са гласували за нея "Не подкрепям никого" - 4,48% или над 150 000 души Избирателната активност е малко над 50 на сто, което означава, че повече от 3 милиона и 500 хиляди души са отишли до урните, за да гласуват за президент и вицепрезидент, съобщава БНТ. Във всички 28 области на страната печели ген. Румен Радев, като в 19 области той има 60% или малко повече подкрепа. Най-голяма тя е в област Търговище - 70,42%. Докато Цецка Цачева е получила най-сериозна подкрепа от Варна - 40,90 на сто. Камелия Нейкова - говорител на ЦИК: "Протоколите на СИК за гласуването в чужбина са пристигнали в ЦИК, извършва се повторно въвеждане на данните от тях. Румен Радев получава малко над 52% от гласовете на българските избиратели в чужбина, а Цецка Цачева - малко над 43% и около 4% са отбелязали "Не подкрепям никого". ...Срокът за обявяване на окончателните резултати е 3 днес след обявяването на края на изборния ден. Към момента 21 РИК са предали своите протоколи, но имаме уверението на останалите, че до края на днешния ден ще предадат и останалите комисии. Така, че в утрешния ден би могло да сме в готовност за обявяване на резултатите". Румен Радев печели в Пловдив и областта Генерал Румен Радев и Илияна Йотова печелят гласовете на избирателите в Пловдив-град и Пловдив-област. На база 100% обработени протоколи на секционните избирателни комисии за Румен Радев в Пловдив са гласували 54,77%. Цецка Цачева събира 40,02% от вота и губи с повече от 23 хиляди гласа. Квадратчето „Не подкрепям никого“ са избрали 5 процента от избирателите. Почти двойно повече гласове събира Румен Радев в Пловдивска област. Там за него са дали вота си 98302 души или 61,48% от гласувалите. Цецка Цачева има 43 хиляди гласа по-малко „Не подкрепям никого“ са избрали само 4% от гласувалите. Избирателната активност в областта е била 53,27%. В областта най-много хора са гласували в община Брезово, а най-малко в община Кричим. През изборния ден в 17-а Районна избирателна комисия са подадени 8 сигнала и жалби, но комисията ги е счела за неоснователни. В Пловдив на балотажа са участвали 158344 от избирателите или 51,57%. В сравнение с първия тур на президентските избори активността сега е била малко по-ниска Благоевградска област избра генерал Румен Радев за президент Изборният ден в Благоевградска област премина без сериозни нарушения. Предаването на протоколите от секционните избирателни комисии в Районната избирателна комисия приключи в 6 часа тази сутрин. Последни изборните протоколи са предали по-отдалечените от областния град общини. В Благоевградска област само половината от хората, които имат право да гласуват са заявили своята позиция при избора на президент. На втория тур на президентските избори възможността "Не подкрепям никого" са избрали близо 6000 души. Седем са жалбите и сигналите за нарушения в изборния ден, част от тях са препратени по компетентност към Прокуратурата, а други Районната избирателна комисия в Благоевград е взела решение, че са неоснователни. Очаква се Прокуратурата да се произнесе за подадените сигнали, които все още се проверяват. В Благоевградска област са гласували малко над 162 хиляди души. За Румен Радев и Иляна Йотова в региона своят вот са дали 90 684 избиратели, а за Цецка Цачева и Пламен Манушев - 63 681 души. Много малък е и броят на недействителните бюлетини в областта. Според Районната избирателна комисия най-активни на балотажа вчера са били хората на средна възраст, между 45-50 години.   Предаването на изборните книжа във Варна приключи още през нощта Във Варна предаването на изборните книжа след балотажа протече по-спокойно и обработката на протоколите приключи около 4 часа сутринта. Членовете на секционните избирателни комисии бяха недоволни главно от факта, че на много места се е наложило да изчакват полицейския ескорт. Придружаването на изборните книжа до районната комисия е задължително по закон. Поради различната скорост на работа в секциите обаче това забавя тези, които са приключили по-рано. От дирекцията на варненската полиция уточниха, че те осигуряват ескорта, но организацията на изборния процес не зависи от тях. Резултатите от балотажа във варненския избирателен район при 100 процента обработени протоколи показват 49.29 процента избирателна активност и 98.5 на сто действителни бюлетини. От тях 53.85 от гласувалите са избрали Румен Радев, 40.90 на сто – Цецка Цачева, а гласовете „не подкрепям никого“ са 5.24 процента. Русенци предпочетоха Румен Радев за президент Кандидатпрезидентската двойка Румен Радев и Илияна Йотова, издигната от инициативен комитет и подкрепена от БСП спечели вота на 60092 избиратели от Русе и региона. Данните са от всички обработени протоколи на секционни комисии. За Радев и Йотова на втория тур са гласували 60.28% от избирателите. Опонентите им - двойката, издигната от ГЕРБ - Цецка Цачева и Пламен Манушев, са били предпочетени от 34951 русенци, което е 35.06% от гласоподавателите. Възможността "Не подкрепям никого" в бюлетината е била избрана от малко над 4600 души. За разлика от първия тур, когато броенето на бюлетините в Русе приключи в следобедните часове на деня след вота, на втория тур всички резултати бяха ясни в 5 часа сутринта. В региона Силистра, Разград, Велико Търново и Търговище данните показват, че резултатите са сходни. Най-голяма разлика в подкрепата на двете двойки има в Търговище, където Радев и Йотова са били подкрепени от 70.42% от избирателите, а Цачева и Манушев - от 26.13%.    

1200 нашенци харчат 16 бона годишно за британска диплома

  България е в топ 10 на чуждите студенти там За година студентите във Великобритания харчат по 7200 паунда или 16 560 лева. Те се нуждаят от 800 паунда месечно (1840 лв). Това показва проучване за 2016 г. на британската медийна агенция ZenithOptimedia, поръчано от Nat West Bank. Те са разпитали 2500 студенти от 25 популярни университета из Острова. Оказва се, че тази сума не е проблем за 1200 български студенти. Както „Монитор“ писа, това е бройката на заминаващите за Обединеното кралство тази есен според Николай Христанов, който работи в една от консултантските фирми за образование в чужбина. Повечето от тях   не се притесняват от Брекзит   защото за тях няма да има промяна в условията за кандидатстване, прием и финансиране поради факта, че са кандидатствали преди година, когато изобщо не се очакваше насрочването на референдум за излизането на страната от ЕС. В България е отчетен ръст от 10% на студентите, заминаващи за чужбина, в сравнение с миналата година. 71% от предпочелите тази опция са избрали Англия, а по-малко Германия, Холандия и Дания. Интересът към Обединеното кралство е толкова голям, че България е в топ 10 на европейските страни, изпращащи най-много студенти там. Според проучването средно на седмица харчовете възлизат на 85 паунда или 195 лева на студент, но като изключим наема за общежитието. Оказва се, че само за стоки от първа необходимост като храна и вода се харчат по 20 паунда седмично или 46 лева и това е най-големият разход след общежитието. Най-малко дават за книги и учебни материали, а алкохолът е на четвърто място след дрехите Най-големите пияници са в Нюкасъл, а най-малко пари за пиене дават в Бирмингам.   Повечето студенти си намират почасова работа.   Проучването показва, че най-изгодният град, в който можеш да учиш и работиш, е Портсмут. Заключението е направено след изчисляване на средните приходи и разходи за учащи в града. Портсмут е следван от Ливърпул и Нюкасъл, а най-скъпи се оказват Единбург и Саутемптън, като преди тях са Кембридж и Оксфорд.   Разчитат главно на заеми   Въпреки всичко статистиката сочи, че само 2% от младежите избират висше учебно заведение по това какви са таксите му. За 74% от разпитаните водещ фактор е репутацията на университета и предметите, които ще изучават. Повечето студенти се притесняват за това как ще разпределят бюджета си, въпреки че не приемат това за водещ фактор при избора си. Почти половината от участниците в проучването са оценили финансовите си притеснения за 5-ца по скала от 1 до 10. 24% от тях са посочили 8, 9 или 10. По-голямата част от студентите разчитат на заеми повече, отколкото на родителска финансова помощ или работа. След като се калкулират основните източници на пари, които са заеми, родителска помощ, стипендии, работа и т.н. се оказва, че младежите получават средно по 161 паунда седмично от заеми или 370 лева. Това е 4 пъти повече от всички други финансови постъпления на студентите. Пресметнато за семестър учащите в Портсмут получават средно 1516 паунда – 3 486 лева от всички източници общо, а тези в Шефилд вземат по 934 паунда – 2148 лв. Според статистиката останалите британски градове се вместват по средата.     В Манчестър и Белфаст работят най-много   По старо правило, което статистиката доказва, работещите харчат по-малко, отколкото разчитащите на таткова или държавна помощ. Интересно е, че учащите в Манчестър и Белфаст работят най-много часове, но приходите им за семестър са под средните за студенти в страната. Най-малко часове и най-малко пари съответно вземат в Кембридж, а най-много припечелват в Брайтън. За дрехи и обувки харчат най-много в Белфаст. Освен че образованието на Острова е скъпо, то изисква и много труд. 77% от времето на студентите е заето с учене, 10% с работа, хобита и само 8% със социализиране. Статистиката сочи, че студентите в Кембридж и Оксфорд отделят най-много време за учене, а най-малко тези в Лестър и Ливърпул. Последните в графа „социализиране“ са учащите в Оксфорд и Белфаст. Най-ученолюбивите плащат и най-много за наем – 135 паунда (310 лв.) за седмица в Оксфорд и 131 (301 лв.) за Кембридж.

Оглупяване чрез образователната реформа

 Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.   За интелектуалното развитие Интелектът и интелектуалното развитие на личносттаимат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото. Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време.Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.   Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания. Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа. Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно. Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него. Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща. Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата. Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес. В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.   Механизмите на масовото оглупяване Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм– вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование. Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности. Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери. Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия. Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение. В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство. Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.   Образователната политика В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване. Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие. Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.   Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.   5.11.2016 г. Анко Иванов – д-р по философия, дългогодишен учител и автор на учебни помагала

В ресторант в Мексико отвлякоха 16 човека

Най-малко 16 човека бяха отвлечени от ресторант в мексиканския курортен град Пуерто Валярта, съобщи прокурорът на щата Халиско Едуардо Алмагер. По предварителни данни от полицейското разследване в един от ресторантите на курорта връхлетели въоръжени престъпници, информира БГНЕС. Те подбрали от присъстващите в ресторанта посетите най-малко 16 души и ги отвели с автомобили в неизвестна посока. Похищенията в Мексико не са рядкост, особено във връзка с изясняване на отношенията между престъпни групировки. Един от най-фрапиращите случаи бе преди две години, когато през септември 2014 г. в град Игуала бяха отвлечени 43 студенти. Както впоследствие стана известно те са били отвлечени от полицаи и са били предадени в ръцете на престъпна банда, а после най-вероятно – убити. Във връзка с този случаи бяха арестувани повече от 100 човека, включително бившият кмет на Игуала, настоящият кмет на град Кокула и мтого полицейски служители Въоръжени отвличат 16 човека от ресторант в Мексико Най-малко 16 човека бяха отвлечени от ресторант в мексиканския курортен град Пуерто Валярта, съобщи прокурорът на щата Халиско Едуардо Алмагер. По предварителни данни от полицейското разследване в един от ресторантите на курорта връхлетели въоръжени престъпници. Те подбрали от присъстващите в ресторанта посетите най-малко 16 души и ги отвели с автомобили в неизвестна посока. Похищенията в Мексико не са рядкост, особено във връзка с изясняване на отношенията между престъпни групировки. Един от най-фрапиращите случаи бе преди две години, когато през септември 2014 г. в град Игуала бяха отвлечени 43 студенти. Както впоследствие стана известно те са били отвлечени от полицаи и са били предадени в ръцете на престъпна банда, а после най-вероятно – убити. Във връзка с този случаи бяха арестувани повече от 100 човека, включително бившият кмет на Игуала, настоящият кмет на град Кокула и мтого полицейски служители Въоръжени отвличат 16 човека от ресторант в Мексико Най-малко 16 човека бяха отвлечени от ресторант в мексиканския курортен град Пуерто Валярта, съобщи прокурорът на щата Халиско Едуардо Алмагер. По предварителни данни от полицейското разследване в един от ресторантите на курорта връхлетели въоръжени престъпници. Те подбрали от присъстващите в ресторанта посетите най-малко 16 души и ги отвели с автомобили в неизвестна посока. Похищенията в Мексико не са рядкост, особено във връзка с изясняване на отношенията между престъпни групировки. Един от най-фрапиращите случаи бе преди две години, когато през септември 2014 г. в град Игуала бяха отвлечени 43 студенти. Както впоследствие стана известно те са били отвлечени от полицаи и са били предадени в ръцете на престъпна банда, а после най-вероятно – убити. Във връзка с този случаи бяха арестувани повече от 100 човека, включително бившият кмет на Игуала, настоящият кмет на град Кокула и мтого полицейски служители

Рекорден брой мигранти напускат Швеция, стриктни и дълги процедури при молбите за убежище

  Рекордните 4542 мигранти са оттеглили молбите си за убежище и са напуснали Швеция през първите осем месеца на 2016 г, пише БГНЕС. Причина за отлива на хора са дългите процедури по обработка на документи, новите стриктни шведски закони за прием на семейства на бежанци, както и разпоредбите, според които на всеки върнал се доброволно в родината си мигрант ще бъде отпускана сума пари. В същото време страната отчита и на половина по-малко нови молби за убежище в сравнение с периода януари-август на миналата година, пише британският в. „Индипендънт“. През 2014 г. и 2015 г. Швеция се превърна в една от най-популярните за мигранти държави от Европа, като в края на миналата година новите молби за убежище достигнаха до 160 000. През 2015 г. също така е отбелязан и рекордно висок процент на одобрени молби – 55% от всички подадени заявления. Въпреки това студеното време и импровизираните лагери за настаняване, бавното обработване на документи, както и все по-негативното възприемане на мигрантите от обществеността стават причини за увеличеното напускане на страната. В същото време нисък остава и броят на мигранти, успели да си намерят работа – по-малко от 500 от 160 000 са регистрираните работещи. От началото на 2016 г. правителството в Стокхолм въвежда нови правила за ограничаване на броя новопристигнали, които включват по-стриктен контрол на границите и ограничения за приема на семейства на бежанци. В същото време отпада задължението за осигуряване на жилище за мигрантите, които не са получили статут на бежанци, като също се удължава и времето за задържане на новодошлите. Допълнително все повече мигранти се възползват от правителствена схема, която е в сила от 2013 г. в страната. Според нея всеки мигрант, който доброволно се върне в родината си, може да получи сума в размер на до 30 000 крони (3500 долара). За семейства сумата може да достигне до 75 000 крони (9000 долара). В резултат Шведската агенция по миграцията предвижда за цялата 2016 г. да има общо 60 000 нови молби за убежище. В същото време значително са намалели и молбите от иракски граждани през 2016 г. През първите осем месеца на годината те са 1243, което е по-малко от броя на оттеглилите заявленията си за убежище (1366).  Рекорден брой мигранти се отказват от убежище в Швеция Рекордните 4542 мигранти са оттеглили молбите си за убежище и са напуснали Швеция през първите осем месеца на 2016 г. Причина за отлива на хора са дългите процедури по обработка на документи, новите стриктни шведски закони за прием на семейства на бежанци, както и разпоредбите, според които на всеки върнал се доброволно в родината си мигрант ще бъде отпускана сума пари. В същото време страната отчита и на половина по-малко нови молби за убежище в сравнение с периода януари-август на миналата година, пише британският в. „Индипендънт“. През 2014 г. и 2015 г. Швеция се превърна в една от най-популярните за мигранти държави от Европа, като в края на миналата година новите молби за убежище достигнаха до 160 000. През 2015 г. също така е отбелязан и рекордно висок процент на одобрени молби – 55% от всички подадени заявления. Въпреки това студеното време и импровизираните лагери за настаняване, бавното обработване на документи, както и все по-негативното възприемане на мигрантите от обществеността стават причини за увеличеното напускане на страната. В същото време нисък остава и броят на мигранти, успели да си намерят работа – по-малко от 500 от 160 000 са регистрираните работещи. От началото на 2016 г. правителството в Стокхолм въвежда нови правила за ограничаване на броя новопристигнали, които включват по-стриктен контрол на границите и ограничения за приема на семейства на бежанци. В същото време отпада задължението за осигуряване на жилище за мигрантите, които не са получили статут на бежанци, като също се удължава и времето за задържане на новодошлите. Допълнително все повече мигранти се възползват от правителствена схема, която е в сила от 2013 г. в страната. Според нея всеки мигрант, който доброволно се върне в родината си, може да получи сума в размер на до 30 000 крони (3500 долара). За семейства сумата може да достигне до 75 000 крони (9000 долара). В резултат Шведската агенция по миграцията предвижда за цялата 2016 г. да има общо 60 000 нови молби за убежище. В същото време значително са намалели и молбите от иракски граждани през 2016 г. През първите осем месеца на годината те са 1243, което е по-малко от броя на оттеглилите заявленията си за убежище (1366). /

Магията на гювечето...

  Със застудяването идва и магията на гювечето.... Нужно е малко време и мързел малко повечко. Какво да вземем от хладилника? 6-7 бр. картофи 250 гр. шунка или колбас 250 гр. топено сирене 5 кисели краставички Сол на вкус Черен пипер Зехтин (масло или олио) Връзка пресен магданоз или малко босилек Какво да правим? Обелете картофите. Нарежете ги на кубчета и поръсете с малко сол и черен пипер. Разбъркайте ги. Нарежете шунката на лентички или както желаете. Киселите краставички нарежете на малки кубчета. Принципно, те не са задължителни, но определено, ще придадат свежа нотка на ястието. Нарежете топеното сирене на малки парченца или колелца. В гювечето сипете малко олио или зехтин, за да може дъното и стените на съда да се намаслят. Това може да се направил и с масло. На дъното на гювечето сложете малко картофи. След това, топено сирене, краставички, шунка, пак картофи и т.н., докато гювечето се напълни. Напълнете всичките гювечета, сложете им капачетата и право във фурната. Печете на 220-250 градуса, докато картофите се изпекат. Когато това стане, извадете гювечетата от фурната, махнете капаците и поръсете с настърган кашкавал. Връщаме ги за кратко във фурната, докато кашкавалът се разтопи. Поднасят се украсени с магданоз или босилек. Добър апетит. ...

Американците са еднакво стресирани от Хилари Клинтън и Доналд Тръмп

Мнозинството от американците са изплашени от кандидатите, които остават в президентската надпревара. Това показва ново изследване на Асошиейтед прес и на социологическия институт Джи еф Кей. Осемдесет и един процент от американците казват, че се страхуват от един от двамата кандидати за президент - Хилари Клинтън иДоналд Тръмп. От тези 81 процента от анкетираните три четвърти казват, че ще гласуват за някой от двамата претенденти, не защото го подкрепят, а защото искат другият, от когото се страхуват, да не дойде на власт. За останалата една четвърт няма значение кой ще спечели изборите, защото тези хора се страхуват и от двамата кандидати. Ако Хилари Клинтън спечели, ще започна вероятно да обмислям самоубийство. Определено не съм й фен, казва 67-годишният Денис Фернандес от град Флорънс, щата Аризона. Ако Тръмп спечели, ние вероятно ще се преместим в Малта или Нова Зеландия, вече проверихме как стоят нещата там, казва Лоурънс Джеймс, 55-годишен жител на Дърам, щата Северна Каролина. Някои от анкетираните признават, че се страхуват, че Тръмп и Клинтън могат да вземат прибързани решения, а други - че досега не са научили от изявленията им как ще се справят с проблемите на страната. Петдесет и шест процента от американците казват, че ще се уплашат, ако Тръмп спечели изборите. Само 22 процента казват, че ще бъдат горди, че той стане президент, показва допитването. Четиридесет и осем процента от анкетираните ще се уплашат, ако Клинтън стане президент. Само 27 процента казват, че ще бъдат горди с нейното избиране. От допитването има една добра новина за Клинтън: близо две трети от американците смятат, че тя ще спечели изборите. Анкетата показва също, че половината от собствените поддръжници на Клинтън я възприемат като малко или напълно нечестна, а над една трета - като малко или напълно несимпатична. Четиридесет и седем процента от привържениците на Тръмп смятат, че той е малко или напълно неучтив. Тридесет и девет процента го възприемат като малко или напълно несимпатичен. Тридесет и един процента смятат милиардера за малко или за напълно неквалифициран за поста. 14 процента от поддръжниците на Тръмп са на мнение, че той до известна степен е расист. Жените повече от мъжете имат положително мнение за Клинтън(40 срещу 33 процента). 68 процента от цветнокожите, 52 процента от хората от латиноамерикански произход и 28 процента от белите одобряват кандидатката на демократите. Когато става дума за Тръмп, мъжете повече от жените имат положително мнение за него (34 срещу 28 процента) 40 процента от белите, 13 процента от хората от латиноамерикански произход и 7 процента от цветнокожите одобряват кандидата на републиканците.

Жители на Малко Търново са притеснени от случилото се в Турция

Жителите от пограничния град Малко Търново са притеснени от случилото се в южната ни съседка. На граничния пункт обстановката е спокойна.  Няма струпване на автомобили на границата при Малко Търново. Малцина са желаещите да преминат в южната ни съседка. Служителка на обменното бюро в близост до пропускателния пункт коментира, че в повечето случаи автомобилите предпочитат да се върнат обратно: Няколко коли бяха, не повече, с българска регистрация. Те предполагам, че са информирани и сами са предприели пътуване. От ГД "Гранична полиция" съветват да не се пътува към Турция до нормализиране на обстановката, а жителите на Малко Търново се притесняват, че ситуацията може да се усложни: Как няма да се притесняваме? То е най-близо до нас. Това е ужас. Маса народ отиде.Страшно е. Като цяло си е страшно - споделят жители на Малко Търново.  

Малко над 556 лв. са нужни за издръжката на един българин през второто тримесечие

Издръжката на живот на българина се движи надолу. Малко над 556 лв. са нужни за издръжката на едно лице през второто тримесечие, което е с 1% по-малко на годишна база. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Динамиките в предходните години са били нагоре, но от 2014 г. заради дефлацията издръжката на един човек от семейство намалява, обясни Димитров. Това е бавен процес, обаче, който не се забелязва от хората. Основната причина е движението надолу на цените на природния газ. В момента има намаляваща дефлация, т.е. върви се към нормализиране на дефлацията. Бюджетът за 2016 г. е сглобен при допускане за инфлация от 0.5%, което означава че приходите са разчетени при такова движение нагоре. Това буди тревога как ще се отрази дефлацията върху приходите на бюджета, защото не се знае с каква стойност ще бъде и ако не продължи подчертаната тенденция за повишаване на събираемостта от плащане на осигуровки и данъци. Има опасност това да повлияе върху приходите в бюджета до края на годината и може да донесе проблеми за някои разходи, защото в бюджета са заложени повече разходи, които са били отлагани досега, обясни Димитров. Инфлацията е основен фактор за икономическия растеж - вътрешното потребление, което е поставено под внимание, защото дефлацията означава, че харчим по-малко, защото не получаваме много пари, допълни той. Димитров припомни, че една от целите, които движи икономиката напред, е контролираната инфлация. Дефлацията създава проблеми, за да има ръст в БВП е нужна "здравословна" инфлация между 1 и 2 %. Доходите трябва да бъдат стимулирани, което очевидно не се случва, предвид данните, смята той. Увеличението на заетостта е доста плахо, по неговата оценка. Спад до 7.3% показват бързо снижение на безработицата, което означава, че икономиката явно търси кадри, но наема само част от тях. Парадоксалното е, че има 70 хил. по-малко безработни, но заетостта се увеличава с 25 хил. души, което означава, че другите са отпаднали от пазара на труда. Истински безработните у нас са 13.4%, което е около половин милион души, обясни Димитров. Коефициентът на заетост също показва позитивна тенденция, която обаче е недокрай вярна, защото приближава 50%, от тези, които са постигнати преди кризата от 2008 г. Възстановяването на заетостта не следва тези темпове. Възстановени на работа са около половината, а останалите не са изобщо на пазара на труда, което означава, че тези хора вероятно са емигрирали, според него. Растежът в икономиката се обуславя от крайното потребление, а не от инвестиции, подчерта Димитров. Необходимо е обаче да има по-сериозно потребление, което означава и да има по-високи доходи. Синдикалистът отново заяви, че който говори за ръст в депозитите, манипулира обществото, защото две трети от хората у нас нямат никакви депозити, а от тези, които имат, растат върховите 10%. 2226 лв. са необходими за едно четиричленно семейство. С тази сума трябва да се покрият разходите за храна, за жилище, образование и почивка. Това означава, че всеки от двамата възрастни трябва да получава поне 1100 лв. заплата. В страната повишаването на средната работна заплата е заради повишаването на МРЗ и СРЗ. Темповете на нарастване на заплатите са недостатъчни, за да има осезаемо подобряване на жизнения стандарт на населението. Ръстът в икономиката през последните години е свързан и с ръста на новонаетите работници, които през тази година са се увеличили с 1.7%. Търсенето на работна сила е фактор за увеличаването на СРЗ. През 2015 г. са търсени повече работници в отраслите, където заплатите са над средната за страната. Нарастват и работните места, които са високоплатени. Увеличава се обаче и делът на нископлатените работници. 704 хил. души или 31.9% от работещите са с такава заплата (между 474 и 700 лв.). Наетите в частния сектор са с 40 хил. души повече, а в обществения сектор има намаление с над 6 хил. души. Хранителните стоки са поевтинели с 0.6% на месечна база, а на годишна база имат ръст от 0.6%. Поевтиняват сезонните зеленчуци, млякото, яйцата. Ръстът в нехранителните продукти е на тримесечна база основно заради увеличаването на разходите за транспорт. Границата на бедност е 295 лв. при тези хора най-необходимите стоки от първа необходимост леко поевтиняват - олиото, захарта, водата и вътрешният транспорт. За първото тримесечие на 2016 г. 31.3% от населението, живеят под прага на бедност - те намаляват с 9%, но това са 2.5 млн. души, ако се прибавят към тях данните от Евростат 34.2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Според данните на Евростат тези хора се увеличават. Над 54% живеят около прага на бедност - между 295 до 420 са 270 хил. души, с доход около 557 лв. са над 4.2 млн. души. Ниските трудови възнаграждения са основната причина за това толкова хора да са бедни или да са с риск от бедност. Твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата. Съотношението между най-бедните и най-богатите за последните две години у нас се увеличава, което ни приближава до латиноамериканска икономика. В България съотношението между най-бедните и най-богатите е най-голямо от целия ЕС. /БГНЕС

Австрия се гневи! „Гугъл“ и „Фейсбук“ плащат по-малко данъци, отколкото местните павилиончета за вурстчета

  Многонационални компании като веригата от кафенета „Старбъкс“ и платформата за онлайн търговия „Амазон“ плащат по-малко данъци в Австрия от типичните за нея павилиончета за вурстове, заяви австрийският канцлер Кристиан Керн, цитиран от Ройтерс, пише БТВ. Керн, който е председател на Австрийската социалдемократическа партия и управлява в рамките на центристка коалиция, разкритикува и интернет гиганти като „Гугъл“ и „Фейсбук“, като заяви, че, ако те плащат повече данъци, ще има по-големи субсидии за печатните медии. „Всяка виенска сладкарница, всяко павильонче за вурстове плаща повече данъци в Австрия, отколкото многонационалните корпорации“, каза Керн. „Това се отнася за „Старбъкс“, „Амазон“ и други компании“, добави той, като похвали решението на Европейската комисия от тази седмица, че компанията „Епъл“ трябва да плати на ирландските власти до 13 млрд. долара, получени като данъчни облекчения, тъй като смята това за нерегламентирана държавна помощ. Керн разкритикува държавите от ЕС с ниски данъци, които са привлекли мултинационални компании и поради това са наблюдавани внимателно от Брюксел. „Действията на Холандия, Люксембург или Малта са всъщност липса на солидарност с останалата част от европейската икономика“, заяви той. Керн не каза, че „Фейсбук“ и „Гугъл“ ще трябва да плащат повече данъци, но подчерта, че те осъществяват значителни продажби в Австрия, оценявани на по над 100 млн. евро за всяка компания, а същевременно са наели на работа относително малко хора – „малко над 10“ за „Гугъл“ и „както се твърди, дори и по-малко“ за „Фейсбук“. „Те изсмукват рекламния потенциал на икономиката, но нито плащат корпоративен данък, нито съществуващия в Австрия налог върху рекламната дейност“, каза Керн.

Пожар в община Малко Търново може да е предизвикан от нелегални имигранти

Пожар гори край село Граматиково, община Малко Търново. Запалени са сухи треви и храсти. Предположенията са, че огънят е запален от нелегални мигранти, които са били задържани по-рано днес край населеното място. Засега периметърът на пожара е малък, но в близост има иглолистни гори, съобщи кметът на Малко Търново Илиян Янчев:Това е местността Камъка между Малко Търново и Граматиково. В момента над 50 души участват в гасенето, и от горското, и от пожарната, и от общината, доброволци с с тупалки, с лопати, да може да се локализира пожарът. Да се надяваме, че няма да духне вятър и че времето ще бъде благосклонно, защото повече от три месеца не е капнала капчица дъжд и всичко е толкова сухо, че е достатъчно само да го духнеш и да се разпространи. Сигналът за пожара е подаден от жители на селото, които забелязали пушека. По същото време са задържани 7 души бежанци, а малко по-късно и втора група, добави кметът Илиян Янчев. Той подчерта, че при пожара няма опасност за населението на село Граматиково.

Пожарът край Малко Търново може да е предизвикан от нелегални имигранти

Пожар гори край село Граматиково, община Малко Търново. Запалени са сухи треви и храсти. Предположенията са, че огънят е запален от нелегални мигранти, които са били задържани по-рано днес край населеното място. Засега периметърът на пожара е малък, но в близост има иглолистни гори, съобщи кметът на Малко Търново Илиян Янчев, предаде БНР.   "Това е местността Камъка между Малко Търново и Граматиково. В момента над 50 души участват в гасенето, и от горското, и от пожарната, и от общината, доброволци с тупалки, с лопати, да може да се локализира пожарът. Да се надяваме, че няма да духне вятър и че времето ще бъде благосклонно, защото повече от три месеца не е капнала капчица дъжд и всичко е толкова сухо, че е достатъчно само да го духнеш и да се разпространи", коментира Янчев.   Сигналът за пожара е подаден от жители на селото, които забелязали пушека. По същото време са задържани 7 души бежанци, а малко по-късно и втора група, добави кметът Илиян Янчев. Той подчерта, че при пожара няма опасност за населението на село Граматиково.

Пожарът в община Малко Търново може да е предизвикан от нелегални имигранти

Пожар гори край село Граматиково, община Малко Търново. Запалени са сухи треви и храсти. Предположенията са, че огънят е запален от нелегални мигранти, които са били задържани по-рано днес край населеното място. Засега периметърът на пожара е малък, но в близост има иглолистни гори, съобщи кметът на Малко Търново Илиян Янчев:Това е местността Камъка между Малко Търново и Граматиково. В момента над 50 души участват в гасенето, и от горското, и от пожарната, и от общината, доброволци с с тупалки, с лопати, да може да се локализира пожарът. Да се надяваме, че няма да духне вятър и че времето ще бъде благосклонно, защото повече от три месеца не е капнала капчица дъжд и всичко е толкова сухо, че е достатъчно само да го духнеш и да се разпространи. Сигналът за пожара е подаден от жители на селото, които забелязали пушека. По същото време са задържани 7 души бежанци, а малко по-късно и втора група, добави кметът Илиян Янчев. Той подчерта, че при пожара няма опасност за населението на село Граматиково.

Ремонт в столицата затваря за коли площада около "Св. Александър Невски"

  По-малко автомобили в центъра на София. Това предвижда нов столичен ремонт на стойност 40 милиона лева. Ключови места в града ще бъдат затворени за движение на коли и превърнати в зони за разходка. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината, пише Нова телевизия. Катедралният храм "Александър Невски". Паметник на културата, чийто площад от години е предпочитано за шофьорите кръгово кръстовище. И паркинг. Сега, ако искате да разгледате храма, трябва внимателно да се огледате и в двете посоки, защото тук трафикът винаги е интензивен. Скоро обаче "господари" ще са единствено пешеходците, туристите и… младоженците. „Група от пешеходни връзки, които да свързват площадните пространства, улиците, историческите центрове, за да може да се създаде един пешеходен маршрут”, коментира главният архитект на София Здравко Здравков. Новината обаче бързо срещна неодобрението на шофьорите. „Трагедиите в София продължават. Повече не мога да кажа нищо. Не стига разкопаните улици и кражбите ами ще се занимаваме и със затваряне още на зони”, възмути се таксиметров шофьор. В мащабния ремонт, започващ от догодина, се включва подмяна на настилките, ново улично осветление и нови пейки. На 10 централни места в града ще са разположени и безплатни Wi Fi зони.         Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината По-малко автомобили в центъра на София. Това предвижда нов столичен ремонт на стойност 40 милиона лева. Ключови места в града ще бъдат затворени за движение на коли и превърнати в зони за разходка. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината. Катедралният храм "Александър Невски". Паметник на културата, чийто площад от години е предпочитано за шофьорите кръгово кръстовище. И паркинг. Сега, ако искате да разгледате храма, трябва внимателно да се огледате и в двете посоки, защото тук трафикът винаги е интензивен. Скоро обаче "господари" ще са единствено пешеходците, туристите и… младоженците. ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ ПАВЕТА ИЛИ АСФАЛТ: Софиянци решават съдбата на „Дондуков” По план цялото пространството пред паметника трябва да се превърне в място за отдих и разходка. В споделена зона за пешеходци и велосипедисти предстои да се превърне и улица Шишман. В бъдеще идеята е за цяла верига от пешеходни зони. „Група от пешеходни връзки, които да свързват площадните пространства, улиците, историческите центрове, за да може да се създаде един пешеходен маршрут”, коментира главният архитект на София Здравко Здравков. Новината обаче бързо срещна неодобрението на шофьорите. „Трагедиите в София продължават. Повече не мога да кажа нищо. Не стига разкопаните улици и кражбите ами ще се занимаваме и със затваряне още на зони”, възмути се таксиметров шофьор. В мащабния ремонт, започващ от догодина, се включва подмяна на настилките, ново улично осветление и нови пейки. На 10 централни места в града ще са разположени и безплатни Wi Fi зони. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината По-малко автомобили в центъра на София. Това предвижда нов столичен ремонт на стойност 40 милиона лева. Ключови места в града ще бъдат затворени за движение на коли и превърнати в зони за разходка. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината. Катедралният храм "Александър Невски". Паметник на културата, чийто площад от години е предпочитано за шофьорите кръгово кръстовище. И паркинг. Сега, ако искате да разгледате храма, трябва внимателно да се огледате и в двете посоки, защото тук трафикът винаги е интензивен. Скоро обаче "господари" ще са единствено пешеходците, туристите и… младоженците. ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ ПАВЕТА ИЛИ АСФАЛТ: Софиянци решават съдбата на „Дондуков” По план цялото пространството пред паметника трябва да се превърне в място за отдих и разходка. В споделена зона за пешеходци и велосипедисти предстои да се превърне и улица Шишман. В бъдеще идеята е за цяла верига от пешеходни зони. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината По-малко автомобили в центъра на София. Това предвижда нов столичен ремонт на стойност 40 милиона лева. Ключови места в града ще бъдат затворени за движение на коли и превърнати в зони за разходка. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината. Катедралният храм "Александър Невски". Паметник на културата, чийто площад от години е предпочитано за шофьорите кръгово кръстовище. И паркинг. Сега, ако искате да разгледате храма, трябва внимателно да се огледате и в двете посоки, защото тук трафикът винаги е интензивен. Скоро обаче "господари" ще са единствено пешеходците, туристите и… младоженците. ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ ПАВЕТА ИЛИ АСФАЛТ: Софиянци решават съдбата на „Дондуков” По план цялото пространството пред паметника трябва да се превърне в място за отдих и разходка. В споделена зона за пешеходци и велосипедисти предстои да се превърне и улица Шишман. В бъдеще идеята е за цяла верига от пешеходни зони. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината По-малко автомобили в центъра на София. Това предвижда нов столичен ремонт на стойност 40 милиона лева. Ключови места в града ще бъдат затворени за движение на коли и превърнати в зони за разходка. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината. Катедралният храм "Александър Невски". Паметник на културата, чийто площад от години е предпочитано за шофьорите кръгово кръстовище. И паркинг. Сега, ако искате да разгледате храма, трябва внимателно да се огледате и в двете посоки, защото тук трафикът винаги е интензивен. Скоро обаче "господари" ще са единствено пешеходците, туристите и… младоженците. ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ ПАВЕТА ИЛИ АСФАЛТ: Софиянци решават съдбата на „Дондуков” По план цялото пространството пред паметника трябва да се превърне в място за отдих и разходка. В споделена зона за пешеходци и велосипедисти предстои да се превърне и улица Шишман. В бъдеще идеята е за цяла верига от пешеходни зони.   БЪЛГАРИЯ ПАВЕТА ИЛИ АСФАЛТ: Софиянци решават съдбата на „Дондуков” По план цялото пространството пред паметника трябва да се превърне в място за отдих и разходка. В споделена зона за пешеходци и велосипедисти предстои да се превърне и улица Шишман. В бъдеще идеята е за цяла верига от пешеходни зони. „Група от пешеходни връзки, които да свързват площадните пространства, улиците, историческите центрове, за да може да се създаде един пешеходен маршрут”, коментира главният архитект на София Здравко Здравков. Новината обаче бързо срещна неодобрението на шофьорите. „Трагедиите в София продължават. Повече не мога да кажа нищо. Не стига разкопаните улици и кражбите ами ще се занимаваме и със затваряне още на зони”, възмути се таксиметров шофьор. В мащабния ремонт, започващ от догодина, се включва подмяна на настилките, ново улично осветление и нови пейки. На 10 централни места в града ще са разположени и безплатни Wi Fi зони.

Голямата мистерия на тези избори

 Добре е да се знае, че в България има и четящи избиратели. Разбира се, че голяма част от гражданите имат своите политически предпочитания, памет за отминали събития или пък преки зависимости, които предопределят избора им. Но гласуването за президент е единственият национален мажоритарен избор - за нито един друг пост в държавата не се изискват „повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели", както пише в Конституцията. Затова в тези избори са важни и личностите, и биографиите им, и техните конкретни намерения и планове. Защо искат да станат президент? Какво смятат да правят на този пост? Какво няма да правят, ако бъдат избрани? Звучи като нещо, което се подразбира - нали от всеки кандидат за работа се очаква да сподели поне няколко думи за това как ще се държи и какво ще прави, ако бъде одобрен. Най-популярните кандидати могат да бъдат разделени на две групи - Цецка Цачева, Румен Радев и Красимир Каракачанов нямат свои интернет сайтове, а кампаниите им са подчинени изцяло на познатите партийните канали за информация. Трайчо Трайков, Ивайло Калфин и Татяна Дончева имат своите места в мрежата, където четящият избирател може да открие намеренията им. Това обаче е чисто формалното разделение. Посланията към избирателите са като цяло толкова размити, неразпознаваеми и нищонезначещи, че по време на кампанията се обсъждат теми като безобразията на парламента, дългогодишното бездействие на институциите срещу картела на пазара на горивата, поредните срамни знаци за зависимости в съдебната система - всичко друго, но не и ролята на президента. А не е вярно, че държавният глава е безгласна буква. Дайте да дадем ! Кандидатът на управляващата партия ГЕРБ Цецка Цачева не е публикувала своя платформа. Произнесе кратка реч при откриването на кампанията, среща се всеки ден с хора из страната, а пресцентърът на партията разпространява еднотипни съобщения: „Цецка Цачева в Ловеч: Правилните решения са взимат с отговорност и в диалог с българските граждани". В Плевен ще каже, че диалогът е важен, в Русе - че единството също е важно. И така нататък. Лайтмотив на нейната кампания са стабилността, единството, целостта на нацията. Ако към всички тези общи приказки добавим малко тревожност и авиационни термини, ще сме запознати с посланията на кандидата на БСП ген. Румен Радев. Малко цигани, малко ислямизация, малко призиви за освобождение на България (която е „на колене“, разбира се) и получаваме формулата на Красимир Каракачанов, който е кандидатът на ВМРО, НФСБ и „Атака“. Издигнатият от Реформаторския блок Трайчо Трайков е единственият сред кандидатите, който публикува своя статия с конкретните си намерения - да налага вето върху „лобистки закони, които нарушават интереса на гражданите“; да не одобрява „назначението на тримата големи в съдебната власт или на главния прокурор, ако те са плод на политическа сделка или договор с големи бизнесмени“; да предложи промени в Конституцията за „намаляване на парламентарната квота в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, антикорупционен прокурор, премахване на следователите, импийчмънт на главния прокурор“. Проблемът на подобни конкретни ангажименти е липсващата среда за тяхното обсъждане. Татяна Дончева изказва близки оценки за „завладяната държава“, но говори предимно за необходимите реформи. А в България все пак предстоят президентски, а не парламентарни избори. Засега поне. Иван Бедров Геополитически хаос В тази среда четящият избирател трудно може да се ориентира какви са външнополитическите виждания на основните кандидати за президент. Каква България си представят утре, част от какъв Европейски съюз да бъде, как да се държи на фона на близки и по-далечни заплахи? Малко повече конкретика има единствено около думите „Русия“ и „санкции“. Ясно е за публиката, че Румен Радев, Ивайло Калфин и Красимир Каракачанов са за сваляне на санкциите срещу Русия, защото водят до големи загуби за българската икономика. На този фон Трайчо Трайков отново е самотник. Единствено той обяснява, че санкциите са наложени само срещу определени лица от ръководството на Русия заради анексирането на Крим, а в резултат Москва наложи санкции срещу продукти от ЕС, включително и от България. Цецка Цачева не говори по тази тема, но декларира „евроатлантическа ориентация“ и придържане към „европейския път на България“. Каракачанов говори за заплахите от Турция, а Трайков винаги споменава заплахите в комплект - от Турция и от Русия. Това предлагат кандидатите за президент на България. Проблемът е, че синтезирането на тази информация отнема време, което повечето избиратели не само нямат, но и никой не очаква да го инвестират точно в това. Ако човек разчита на медиите, ще научи, че кандидатите на ГЕРБ и БСП се гонят, но не се хващат за дебат. А за кандидатите на по-малки политически сили може и нищо да не научат, защото предизборната кампания е онова време в годината, когато българските медии спират да обсъждат (ако изобщо са го правили) политическите оферти, а на преден план излизат парите, които всеки кандидат може да си позволи да инвестира в медийното си присъствие.

Понижение на петролните цени след съмнения за споразумение между основните производителки за намаляване на добивите

Цените на "черното злато" продължават да се понижават и в началото на новата седмица на фона на опасения, че страните от и извън ОПЕК ще успеят да постигнат окончателно споразумение за планирано намаляване на добивите. В петък петролът са настани трайно под психологическото ниво от 50 долара за барел, след като стана ясно, че Иран и Ирак не желаят да участват в договореното в рамките на ОПЕК намаляване на производството. Фючърсите на американския лек суров петрол се понижиха с 2% към 48,70 долара за барел, а тези на петрола срот брент - с 1,5% към 49,31 долара за барел, приключвайки седмицата с обезценка от близо 4% - най-солидни седмични загуби от средата на септември насам. Низходящият тренд остава в сила и през днешната търговия, след като основните производителки извън картела не поеха конкретен ангажимент за присъединяване към ОПЕК при ограничаване на производствените нива. Официални представители и експерти от Азербейджан, Бразилия, Казахстан, Мексико, Оман и Русия се срещнаха през уикенда във Виена за консултации, но единственото за което се договориха беше само тяхното съгласие да проведат нова среща през ноември преди редовното заседание на ОПЕК на 30-ти ноември. Липсата на по-конкретни ангажименти за присъединяване към предложеното от ОПЕК намаляване на производството, или дори само за замразяване на добивните нива, предполага, че страните извън картела изглежда желаят първо ОПЕК да разреши своите вътрешни различия, преди те да вземат отношение по този важен въпрос. Това се отразява негативно на цените на "черното злато", като днес фючърсите на американския лек суров петрол се понижават с 0,66% към 48,38 долара за барел, а на петрола сорт брент - с 0,8% към 49,31 долара за барел. Подновената несигурност относно изхода на предстоящите след седмица (на 8-и ноември) президентски избори в САЩ също се отразява негативно на световните капиталови пазари и респективно при търговията на рискови финансови активи каквито са и петролните фючърси. Повод за тази несигурност даде новината за подновено разследване на ФБВ относно личните имейли на кандидата за президент на Демократическата партия - Хилари Клинтън. Междувременно агенция Ройтерс представи резултати от свое последно проучване сред водещи анализатори, според което петролът едва ли ще отбележат сериозно поскъпване през следващата година. Според запитаните 35 анализатори, осреднената цена на петрола сорт брент през настоящата година ще бъде от 44,78 долара за барел - малко над 44,74 долара за барел при предходното аналогично проучване. За 2017-а година те дори вече очакват малко по-слабо поскъпване на петрола сорт брент до 57,08 долара от предишна прогноза за 57,28 долара за барел. Що се отнася за американския лек суров петрол, те очакват неговата средна цена през текущата година да бъде от 43,46 долара за барел (малко под предишна оценка за 43,49 долара) преди да нарасне до 55,22 долара за барел през следващата година (под тяхна предишна прогноза за 55,46 долара). Въпреки че има голяма вероятност топ производителят Русия да се съгласи да замрази своите добиви на настоящите рекордни исторически върхове, другите производители извън ОПЕК е малко вероятно да се присъединят към общите усилия за ограничаване на производството и дори могат да увеличат техните добиви, посочват анализаторите, запитани от Ройтерс. Според тях, ако сделката, предложена от ОПЕК, не успее да се материализира, това може да доведе до рязко понижение на петролните цени към 40 долара за барел, като в същото време настоящият проблем с пренасищането на доставките може да остане в сила най-малко до средата на 2017-а година. Възможното увеличаване на лихвените ставки от Федералния резерв на САЩ, евентуалното по-нататъшно отслабване на китайската икономика и намаляване на геополитическите сътресения в страни като Либия и Нигерия могат допълнително да забавят възстановяването на цените на петрола, показват резултатите от новата анкета на Ройтерс.

Как 2 пенсии могат да се окажат по-малко от една?

Две пенсии - от ДОО и от Универсален пенсионен фонд /УПФ/ , която ще получават родените след 1959 г., задължително и непременно са по-малко от една по причини, заложени в Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Звучи абсурдно, но ви уверявам, че е истина. Това заяви днес в презентацията си на форум, организиран от Съюза на икономистите в България, с подкрепата на Национално гражданско сдружение ГЛАС и Независимия институт за приложна икономика, с участието на експерти от Българския финансов форум и КТ „Подкрепа”, Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти и член на Консултативната група към Европейския орган за ценни книжа и пазари, пише БГНЕС. В дискусията, а част от тях и със свои реферати, участие взеха проф. Кръстьо Петков, проф. Боян Дуранкев, Десислав Данов, Георги Атанасов, Димитър Манолов- президент на КТ „Подкрепа”, бившият управител на НОИ Христина Митрева и др. Възможността две пенсии да са по-малко от една се поражда от факта, че осигурителната вноска е една и съща, но тези, които се осигуряват в УПФ отделят, отклоняват, изваждат част от задължителната си осигурителна вноска и я насочват именно към този фонд, обясни Любомир Христов. Съответно пенсията им от ДОО ще бъде намалена, защото вноските им са били по-малки. Това означава, че теоретично е възможно, а на практика- сигурно, че размерът на пенсията от УПФ няма да бъде достатъчен, за да компенсира намалението на пенсията от ДОО. Така че лицата, които се осигуряват само в ДОО ще завършат с по-високи пенсии, отколкото лицата, които си разделят вноската на две и насочват част от нея към УПФ, смята Любомир Христов. На какво се дължи този ефект? Показвам това по два независими начина и го доказвам чрез анализ само на законовите текстове и подобни допустими показатели за бъдещето, продължи той. Първо, когато си разделяте осигурителната вноска на две, вие внасяте една час в УПФ, където парите носят доходност. Отчетната досега, между 2002 г.- 2015 г. реална доходност е 0.5%, другата част от парите ви постъпват в ДОО,където те също носят доходност, която е в пъти по-висока и достига до 4% или 10 пъти повече. Естествено, ако един човек си влага осигурителните вноски при 4% реална доходност годишно, а друг внася три четвърти от вноската си при 4%, а останалата една четвърт при 0.4% , то този , който разделя вноската си на две няма да има толкова пари преди пенсиониране, посочи Любомир Христов. Това е единият начин да се демонстрира моделът. Другият начин да се стигне до този извод, че две пенсии могат да бъдат по-малко от една в следващите 20 г., е да се пресметне каква доходност трябва да реализира човек в УПФ, за да може пенсията му в УПФ да изравни това намаление, за което говорим, поясни Христов. Е, доходността, според параметрите в КСО , е 4.4% всяка година между 2016 г. и 2041 г., нещо ,което е невъзможно, отсече той. И това е така отново по законови причини. Такава доходност изисква поемане на инвестиционен риск, какъвто КСО не разрешава на пенсионните дружества. Така че доходността не само в миналото, а и в следващите 20 г. , която осигурените могат да очакват от УПФ, ще бъде толкова ниска, че двете им пенсии задължително ще бъдат по-малко от една, обобщи финансовият консултант. Смятам категорично, че осигуряването в УПФ уврежда интереса на хората и то по две причини. Досега говорихме за количествения критерии, другият е качественият- пенсията от УПФ не е качествена,тя не ги защитава при дълголетие, докато пенсията от ДОО е пожизнена и не може да намалява номинално, подчерта Христов. При това положение за осигурените следват два извода: първо, те трябва да насочат цялата пълна задължителна осигурителна вноска само към ДОО и второ- да знаят, че държавната пенсия няма да им е достатъчна, за да поддържат начина си на живот, който са имали преди пенсионирането си. Затова, трето, те трябва да спестяват и инвестират допълнително извън пенсионната система на България, в глобално диверсифициран портфейл при ниски разходи, препоръча Любомир Христов. Това те могат да правят в цяла Европа, особено за хората с финансова грамотност, които, седейки си в къщи пред компютъра, могат да си открият сметка , примерно, в застрахователно дружество . Ние сме от 10 г. членове на ЕС и тук има свобода на движение на капиталите. Разбира се, тези действия не са популярни и повечето хора не ги знаят. Но ако не са достатъчно компетентни, има към кого да се обърнат. Мен като ме заболи главата, аз не знам каква е причината и отивам на лекар, за да ми каже той дали имам основание да се притеснявам и как да се лекувам. Така е и при нас- има дипломирани финансови консултанти, които са компетентни и достатъчно етични, за разлика от управляващите и представляващите пенсионните дружества у нас, които могат разумно да посъветват хората в техен интерес, заключи Любомир Христов.

Защо две пенсии могат да се окажат по-малко от една

 Две пенсии - от ДОО и от Универсален пенсионен фонд /УПФ/ , която ще получават родените след 1959 г., задължително и непременно са по-малко от една по причини, заложени в Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Звучи абсурдно, но ви уверявам, че е истина. Това заяви днес в презентацията си на форум, организиран от Съюза на икономистите в България, с подкрепата на Национално гражданско сдружение ГЛАС и Независимия институт за приложна икономика, с участието на експерти от Българския финансов форум и КТ „Подкрепа”, Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти и член на Консултативната група към Европейския орган за ценни книжа и пазари, предаде репортер на БГНЕС. В дискусията, а част от тях и със свои реферати, участие взеха проф. Кръстьо Петков, проф. Боян Дуранкев, Десислав Данов, Георги Атанасов, Димитър Манолов- президент на КТ „Подкрепа”, бившият управител на НОИ Христина Митрева, Богомил Николов, изп. директор на асоциация "Активни потребители" и др. Възможността две пенсии да са по-малко от една се поражда от факта, че осигурителната вноска е една и съща, но тези, които се осигуряват в УПФ отделят, отклоняват, изваждат част от задължителната си осигурителна вноска и я насочват именно към този фонд, обясни Любомир Христов. Съответно пенсията им от ДОО ще бъде намалена, защото вноските им са били по-малки. Това означава, че теоретично е възможно, а на практика- сигурно, че размерът на пенсията от УПФ няма да бъде достатъчен, за да компенсира намалението на пенсията от ДОО. Така че лицата, които се осигуряват само в ДОО ще завършат с по-високи пенсии, отколкото лицата, които си разделят вноската на две и насочват част от нея към УПФ, смята Любомир Христов. На какво се дължи този ефект? Показвам това по два независими начина и го доказвам чрез анализ само на законовите текстове и подобни допустими показатели за бъдещето, продължи той. Първо, когато си разделяте осигурителната вноска на две, вие внасяте една час в УПФ, където парите носят доходност. Отчетната досега, между 2002 г.- 2015 г. реална доходност е 0.5%, другата част от парите ви постъпват в ДОО,където те също носят доходност, която е в пъти по-висока и достига до 4% или 10 пъти повече. Естествено, ако един човек си влага осигурителните вноски при 4% реална доходност годишно, а друг внася три четвърти от вноската си при 4%, а останалата една четвърт при 0.4% , то този , който разделя вноската си на две няма да има толкова пари преди пенсиониране, посочи Любомир Христов. Това е единият начин да се демонстрира моделът. Другият начин да се стигне до този извод, че две пенсии могат да бъдат по-малко от една в следващите 20 г., е да се пресметне каква доходност трябва да реализира човек в УПФ, за да може пенсията му в УПФ да изравни това намаление, за което говорим, поясни Христов. Е, доходността, според параметрите в КСО , е 4.4% всяка година между 2016 г. и 2041 г., нещо ,което е невъзможно, отсече той. И това е така отново по законови причини. Такава доходност изисква поемане на инвестиционен риск, какъвто КСО не разрешава на пенсионните дружества. Така че доходността не само в миналото, а и в следващите 20 г. , която осигурените могат да очакват от УПФ, ще бъде толкова ниска, че двете им пенсии задължително ще бъдат по-малко от една, обобщи финансовият консултант. Смятам категорично, че осигуряването в УПФ уврежда интереса на хората и то по две причини. Досега говорихме за количествения критерии, другият е качественият- пенсията от УПФ не е качествена,тя не ги защитава при дълголетие, докато пенсията от ДОО е пожизнена и не може да намалява номинално, подчерта Христов. При това положение за осигурените следват два извода: първо, те трябва да насочат цялата пълна задължителна осигурителна вноска само към ДОО и второ- да знаят, че държавната пенсия няма да им е достатъчна, за да поддържат начина си на живот, който са имали преди пенсионирането си. Затова, трето, те трябва да спестяват и инвестират допълнително извън пенсионната система на България, в глобално диверсифициран портфейл при ниски разходи, препоръча Любомир Христов. Това те могат да правят в цяла Европа, особено за хората с финансова грамотност, които, седейки си в къщи пред компютъра, могат да си открият сметка , примерно, в застрахователно дружество . Ние сме от 10 г. членове на ЕС и тук има свобода на движение на капиталите. Разбира се, тези действия не са популярни и повечето хора не ги знаят. Но ако не са достатъчно компетентни, има към кого да се обърнат. Мен като ме заболи главата, аз не знам каква е причината и отивам на лекар, за да ми каже той дали имам основание да се притеснявам и как да се лекувам. Така е и при нас- има дипломирани финансови консултанти, които са компетентни и достатъчно етични, за разлика от управляващите и представляващите пенсионните дружества у нас, които могат разумно да посъветват хората в техен интерес, заключи Любомир Христов. /БГНЕС Прочети още на:  http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4466632/

Скачат осигуровките за пенсия

Осигуровките за пенсия се повишават от догодина. Новите стойности ще понижат заплатите на работещите с до 11 лв., съобщи bTV. Хората, които са на минимална заплата, ще внасят с 2 лв. повече в хазната, а тези на максимален осигурителен доход - малко над 11 лева. От януари минималната заплата става 460 лв. Общо за всички видове осигуровки на работника ще се удържат малко над 61 лв. Ако вноската за пенсия се беше запазила, работникът щеше да дава с около 2 лв. по-малко. Заради увеличението на минималната заплата обаче в крайна сметката нетната заплата ще се увеличи с 29,53 лв. спрямо тази година. При заплата 1200 лв. общо за осигуровки на работника ще се удържат 5,28 лв. повече. Заради оставащата обаче по-малка облагаема сума в крайна сметка нетната заплата, т.е. това което получаваме чисто, ще се намали с по-малко от 5 лева. Ако се осигуряваме на максималният доход 2600 лв. - общо за осигуровки ще ни удържат малко над 11 лв. повече. Заради оставащата по-малка облагаема сума, чистата заплата ще се стопи с 10,3 лв.  ...

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Липсата на медицински кадри е заплаха за националната сигурност

 От  56   000  медицинските сестри у нас се стопиха на  23   500 , а средната им възраст е над  50  г. Заплащането им – повече от мизерно,  450 – 500  лв. месечна заплата. Не може медицинските сестри да учат 4  г. и след като постъпят на работа да получават заплата, която е с 20  лв. повече от тази на санитарката, която е без образование и често е наета от Бюрото по труда. Има нередки случаи и когато санитарки получават повече пари от медицинските сестри. Ще дам следния пример: старши рехабилитатор на голяма болница се подписва под по-малко пари, отколкото чистачката. Да, чистачката е трудоустроена и не й удържат данъци. Но не е ли абсурдно рехабилитаторката, която е с магистърска степен по управление на здравни грижи, освен образованията по рехабилитация и кинезитерапия, да е наказвана по този начин? Една от причините са безкрайните реформи, които за нашето съсловие се изразяваха в периодични съкращения. През 2015  г. 745  медицински сестри са напуснали България, предпочитайки да се трудят в чужбина. Тази цифра е в този порядък всяка година. Но обърнете внимание, че ако от 56  000  сестри напуснат около 700 процентът е нисък, но когато от 23  000  напуснат 700 , това вече е наистина тревожно. От началото на 2016  г. са напуснали 343 сестри, но те обикновено си подготвят документите през летния период и през есента цифрата ще е значително нагоре. Една от привлекателните за тях страни за работа е Великобритания, но и там, както и тук, заплащането зависи в какво звено ще ги наемат. Ето, последния пример у нас е предложението на проф. Генчо Начев сестрите в операционни и интензивни грижи да започват с 1500  лв. заплата в болницата „Света Екатерина”. Той е принуден на тази крачка, защото и ние от 10  г. говорим, че ако ситуацията продължава да е като сегашната, ще се стигне или до закриване на болници, или те сами ще фалират, поради липса на квалифицирани сестри. Прогнозирам, че примерът на болницата „Света Екатерина” ще бъде последван и от други здравни заведения. Знае се, че една трета от грижата за болния е на сестрите. Може да има перфектна операция, но когато няма съответстващата постоперативна грижа, се провалят всички други плюсове. Преди имаше задължителен стандарт към един лекар да се прикрепят две сестри. Премахнаха този критерии, както и включването на сестрите в комисиите по акредитация. И тази дейност се неглижира. Впоследствие клиниките решиха, че колкото по-малко сестри имат на щат, толкова по-добре, защото парите ще се разпределят на по-малко хора. Но се стигна до абсурда да не може да се работи въобще с подобен орязан щат. Тази диспропорция породи и своеобразна вътрешна миграция. Например, закъсва болницата Х за сестри, обявява високи заплати и от болницата Y започват да се изнасят всички сестри от операционните и интензивни отделения към по-високия стандарт. Мине се не мине време и в привлекателната със заплащането си болница парите започват да се намаляват или слагат такъв график на сестрите, че те не смогват от преумора да се справят. И тогава следващата болница с недостиг и високи заплати започва да попълва липсите си — тогава сестрите масово се пренасочват натам. Във Великобритания, например, заплащането също варира, но на нива в пъти над заплатите на тукашните сестри. Една операционна сестра в тази страна може да получава от 3500  до 4000  паунда. А най-ниската заплата за бранша в островната държава не е по-малко от 1200  паунда и обикновено се дава на сестрите в домовете за възрастни хора. Вярно, там стандартът е друг, по-скъпо е, но условията са изключително привлекателни. Вече не набират във Великобритания само сестри с опит, вземат ги даже без език, без приличен стаж, защото „гладът” за медицински сестри в целия свят е огромен. Ако ние, от Източна Европа, а и от Далечния Изток и Азия, захранваме с медицински сестри западните европейски страни, то те от своя страна пък захранват с тези кадри САЩ . На САЩ са им необходими 13  млн. медицински сестри, са изчислили експерти. Затова казвам, че 21  век ще бъде век на здравните грижи, а не толкова на медицината. Защо? Защото населението застарява в целия развит свят. Хората живеят много по-дълго, но парадоксално медицината „произвежда” болни и инвалиди. Има обяснение – преди години голяма група случаи за медицината бяха обречени, сега, обаче, новите знания и технологии спасяват тези болни. Но голяма част от тях минават в графата инвалиди или хронично болни и изискват много грижи. Също така при увеличаване продължителността на живота, съпътстващо се появяват и характерните за възрастта тежки болести, които изискват допълнителни умения и помощи. Медицината наистина се развива устремно и много скоро ще бъде възможно лекар от Лондон да оперира дистанционно чрез модерните комуникации болен от Бомбай, например. Но няма такава машина, която да гледа болния след операцията, затова трябват сестрите. На фона на тези тенденции съм абсолютно сигурна, че в нашите поликлиники и болници, щат не щат, ще увеличат мизерното заплащане на медицинските сестри. Защото се касае не само за живота на пациентите, но и за оцеляването на самата болница. Близък, но съвсем друг проблем тук е напускането на системата от самите лекари. Винаги казвам, че докато не се промени отношението към нашето съсловие, като към равностоен член на медицинския екип, със своите компетенции, пак няма да спре потока на емиграция, дори да им дадат високи заплати. Защото нашите кадри в чужбина са много уважавани. Може би, няма да повярвате, но съм имала случай, в който директор от Окръжна болница ми каза: аз имам 50  лекари и 30  парцала, имайки предвид медицинските сестри. Да не говорим за злоупотребата с образа им на „леки жени”, който се оказа доста жилав в представите на хората… Поправям такива шегобийци с репликата: престанете да ги подлагате на подигравки, та те вече са над 50 -годишни! Имаме и нов проблем – медицински сестри на пенсионна възраст, а и не само те, на много места работят извън закона. Нашата браншова организация се третира от някои служители почти като разузнавателна централа, защото ни засипват със сигнали за такива нарушения, които ние трябва да установим. У нас проблем е и кариерното развитие на медицинските сестри. Във Великобритания те растат в професията на 8  нива, според професионалната им квалификация, от което зависи и заплатата им. Да не говорим, че тяхната опитност е в пряка връзка с непрекъснатото им усъвършенстване в новите технологии на медицината, учене – цял живот. В България, слава Богу, се разкриха училища за сестри и акушерки във всички градове, в които по-рано бяха закрити колежите – най-голямата допусната грешка за съсловието. Но… младите отново заминават. Излиза, че ние подготвяме кадри за чужди системи за здравеопазване — предимно за Европа. Макар че напоследък огромна привлекателност за сестрите имат и страни като Катар, където им предлагат 4000 долара месечна заплата. Дори вече няма значение квалификацията й – важно е да има диплома, а те там на място ще я доподготвят, ще й помогнат да научи и езика. Ще го кажа направо – липсата на критична бройка медицински сестри в България вече засяга националната сигурност. Виждате в какъв свят живеем – природни катаклизми, заплаха от тероризъм, близки военни конфликти. Кой ще помага, ако се случи нещо – винаги нашите хора са на първите огневи линии, за да достигнат пострадалите живи до болницата… Голяма драма е и липсата на извънболнична помощ от страна на медицинските сестри по домовете, с изключение на платените грижи, ако си позволите този лукс. В цял свят броят на сестрите се определя от броя на населението в една страна, а не от броя на лекарите, както е у нас. Ако искаме да преодолеем демографската катастрофа, да имаме здрави и пълноценни граждани, деца и възрастни, за които възрастта не е порок, са ни необходими спешни решения и държавна политика. Да, дават се пари по проекти, но когато те приключат, спира финансирането, свършват и достигнатите позитивни ефекти. Тенденцията ще се обърне, обаче, когато започнат да стават белите и се отиде към нежелани от никого съдебни дела… Проф. д-р Станка Маркова От БГНЕС *Авторът е почетен председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

По-малко от час остава до края на гласуването за членството на Великобритания в ЕС

По-малко от час остава до края на референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз. Гласуването в много части на Лондон се провежда в наводнени изборни секции. Въпреки лошото време в столицата на Обединеното кралство и в цяла Южна Англия, избирателната активност се очаква да бъде висока. Пред някои секции се образуваха опашки, а до други достъпът е затруднен заради дъжда. Анализатори коментираха, че това може да доведе до обръщане на резултата, защото резултатите "за" или "против" оставането на Великобритания в Европейския съюз са много близки. Въпреки че водещите медии не оповестяват експресни проучвания, за да не повлияят на вота на избирателите, по улиците на Лондон има хора, които раздават листовки или носят фланелки с отговора, който подкрепят. Забраната за публикуване на допитванията обаче не спря изтичането на данни в интернет. Според тях превесът е за оставането в Европейския съюз. Подобна е и прогнозата, която се разчита от коефициентите при залозите за резултата от референдума. Привържениците на оставането на Великобритания в ЕС водят с 52 процента срещу противниците, показва допитване на института "Ипсос МОРИ". То беше огласено шест часа след началото на референдума. Близо 46,5 млн. британци решават дали страната им да остане в Европейския съюз, или да го напусне. Избирателната комисия във Великобритания отбелязва, че това е рекорден брой гласоподаватели. Очаква се пред урните да се явят между 60 и 80 на сто от регистрираните избиратели, или между 27 и 36 млн. души. Те отговорят на въпроса: "Трябва ли Великобритания да остане член на Европейския съюз, или да напусне Европейския съюз?". Различни опити за агитация в последния момент прилагат поддръжниците и на двете кампании. "Файненшъл таймс" показа снимка на жена с малко момченце, които агитират за подкрепа на оставането във Великобритания. "Дейли мейл" пък засне жена, подкрепяща напускането, която  е предлагала химикалката си пред една от изборните секции с аргумента, че ако знакът върху бюлетината е с молив, "те ще го изтрият". И в последния ден от кампанията вчера не можа да се стигне до превес на една от позициите – „за” или „против” оставането на Великобритания в Европейския съюз. Според резултатите от последни проучвания, публикувани снощи, кампанията за оставане в Евросъюза е засилила позициите си. Анкета на института КомРес показва, че привържениците на членството водят с 48 процента на 42. В друго допитване на ЮГав за "Таймс" позицията за оставане събира 51 срещу 49. Все по-голяма вероятност – до 80 на сто, дават и букмейкърите за победа на еврочленство. Лидерът на британската Лейбъристка партия Джереми Корбин изрази оптимизъм за оставането на Великобритания в Европейския съюз. Запитан дали се чувства уверен в победата на поддръжниците на еврочленството на днешния референдум, Корбин отговори, че е "изключително уверен".  Британските букмейкъри твърдят, че поддръжниците на оставането на Великобритания в ЕС имат по-добри шансове да спечелят референдума, отколкото поддръжниците на излизането. Резултатът от референдума не е задължителен. Парламентът може да не се съобрази с него, но ще има силен политически натиск да го направи, особено ако е с подчертано мнозинство на едната страна. Премиерът Камерън предупреди, че резултатът ще бъде необратим и ще определи дългосрочното бъдеще на страната и няма да има второ гласуване по въпроса, съобщават агенциите. Преброяването на гласовете в секциите по места ще започне веднага след затварянето им и ще се извършва ръчно. Първи частични резултати се очакват малко след полунощ местно време (2.00 ч бълг. време).  Големите електронни медии не са обявили планове за екзитполове, съответно и за прогнозни резултати след края на гласуването, тъй като позициите са изравнени и рамките на статистическата грешка са твърде широки, за да се направи надеждна прогноза. Има съобщения обаче, че някои финансови институции може би са поръчали частни допитвания, които да окажат влияние върху борсите, скоро след края на гласуването в 22 часа.