10.12.2016

Резултати от търсенето

Д. Пардю: Надявам се българите да не падат в капана на провокациите с историята, които македонски държавници правят

В началото на седмицата в Скопие се проведе най-мащабната досега протестна демонстрация от т.нар. Шарена революция. 20 000 души чупиха прозорци, палеха огньове и замеряха с боя сгради на държавни институции. Парламентът реши да не започва процедура по импийчмънт на президента Георге Иванов заради амнистията на 56-ма души по аферата с масовите подслушвания, която доведе до оставката през януари на премиера Никола Груевски. Джеймс Пардю, който преди да бъде посланик на САЩ у нас през 2002-2005 г. беше изпратен от президента Джордж Буш-младши да спаси Македония от междуетническа война, коментира в интервю за предаването "Събота 150" по "Хоризонт": Македония пак е в политическа криза. Но засега тя ми изглежда доста по-малко опасна от заплахата от гражданска война през 2001 г. Надявам се, че проблемите ще се решат скоро, защото ако това продължава твърде дълго, би застрашило жизнеспособността на страната и стабилността на региона.  Не съм изненадан, че хората изразяват недоволство от състоянието на демокрацията в Македония, върховенството на закона и действията на правителството. Лидерите им не успяват да задоволят очакванията в много аспекти. Просто не виждам ясен път напред без сериозен международен ангажимент. Защото македонските партии са много добри, когато трябва да кажат на какво се противопоставят, но не и когато от тях се очаква да предложат начини за решаване на проблемите. Дипломацията може да помогне, но все пак македонските лидери сътвориха тази криза и в края на краищата тяхна е отговорността за изход от нея. В същото време се отнасям много критично към липсата на подкрепа от Съединените щати и Европейския съюз при решаването на някои от най-сериозните проблеми на Македония. Те се отнасят особено нехайно към вълната от сирийски и иракски бежанци към Македония и решаването на спора за името с Гърция. Дипломатът коментира и твърденията на Георге Иванов, че чуждестранни врагове се опитват да подпалят гражданска война в страната му:  Напълно погрешни са обвиненията, че Западът иска да дестабилизира Македония. За Западния свят е важно регионът да е стабилен. Доказателство за това беше постигането на Охридското споразумение, с което бе предотвратена война в Македония. От 1991 г. Съединените щати и Европа се ангажираха с дипломация и военна сила да помагат за стабилността и сигурността на Балканите и да интегрират млади държави като Македония в НАТО и Европейския съюз. Така че си мисля, че сега някои просто се опитват да хвърлят върху някого вината за проблеми, които са причинени от нечия неефективност на местно ниво. Знам, че Русия говори за чужда намеса, но е абсолютно невярно, че САЩ и Западна Европа дестабилизират Македония. Тя е в стратегическия център на Балканите и от десетилетия стратегическият интерес на Запада е да донесе сигурност и стабилност на региона, не да го дестабилизира. Посредническата мисия на САЩ и ЕС в Македония в момента не е ефективна, защото не се води на достатъчно високо ниво и че не е с достатъчно висок приоритет, коментира Пардю. Усилията са насочени към множество кризи извън региона - войната в Сирия, вълната от мигранти в Европа, британското излизане от Европейския съюз. Във Вашингтон, Брюксел и другите европейски столици не обръщат адекватно внимание на македонския проблем. Не ни е работа да се месим във всички детайли на функционирането на балканските държави, но в случая на Македония, тъй като тя е от стратегическа важност за региона и заради поредицата от кризи, които преживя, според мен е важно да се подходи с агресивно дипломация. Западът може да помогне много на тази страна да продължи напред. Демонстрациите отразват неудовлетвореността на обществото от едно окопало се във властта правителство. Уважавам правото на свободно слово и гражданска активност, но в никакъв случай не бива да се стига до насилие. Никола Груевски подаде оставка под обществен натиск. И ако се окажат верни обвиненията в корупция и злоупотреба с власт, не виждам как би могъл отново да е национален лидер. Как би могла Македония, след цяла година вълнения, оставки и обвинения срещу властимащите, да върнат същите хора в управлението? Това не би ми изглеждало логично. Никой не е незаменим. Сигурен съм, че в Македония има много способни хора, които да я водят напред в бъдещето. Един от големите проблеми на Македония е липсата на силни политически алтернативи. ВМРО-ДПМНЕ са на власт от години и страната страда от лошото им управление. Но и социалистите имаха шанс да управляват и също не се представиха добре. Албанските партии пък, въпреки че са в много силна политическа позиция, не я използват достатъчно, за да помогнат за просперитета на държавата. Неуспехите са на целия политически спектър, не е само на ВМРО-ДПМНЕ, но при тях са най-видими. Не  познавам Зоран Заев и не мога да го коментирам. Но бих казал, че моментът е подходящ за да излязат на преден план нови политически лица, с нови идеи и визия за по-добра Македония. Настояването на България Скопие да се ангажира с договор за добросъседски отношения преди да даде подкрепата си за македонското членство в ЕС и НАТО, пардю коментира така: Надявам се България да не прави нищо, което да подклажда крайния национализъм, който от години е характерна черта на Македония. В националния интерес на България са добрите отношения със стабилна и демократична Македония, интегрирана в НАТО и ЕС. Надявам се българите да не падат в капана на провокациите с историята, които някои македонски държавници правят по свои политически съображения. Оставете историците да водят този спор, това ще им отнеме поколения. Страните ви трябва да погледнат към бъдещето на основата на добри взаимоотношения. В спорът за името на Македония с Гърция не бива да се разчита на креативност или иновативни предложения. Съществуват множество подходящи решения, коментира дипломатът: На мен лично ми харесва Република Нова Македония. Но не смятам, че при настоящите обстоятелства е възможен компромис. За съжаление националистите и в Атина, и в Скопие виждат изгода в поддържането на тази жлъчна свада. Но докато спорът не бъде решен, стабилността на Балканите ще продължи да е поставена на карта и Македония няма да е част от Европа и НАТО. Не вярвам Атина и Скопие да се договорят без сериозна международна намеса с агресивна дипломация от страна на САЩ и ЕС. Дипломация, която да предлага стимули за постигане на съгласие и наказания при неуспех, но за всички страни в спора.

Проф. Михаел Бар-Зоар: Една малка държава каза „Не“ на Хитлер.

 Вестник „Труд” представя на читателите си новата седмична рубрика „Цар Борис III и спасяването на българските евреи”. В нея публиката ще бъде запозната с мненията „за” и „против” ролята на монарха през Втората световна война за избавлението на евреите в тогавашните граници на България. Този своеобразен форум ще даде трибуна на експерти и историци, запознати с темата „Холокост”, които участват задочно и в спор, разразил се през последните години у нас и по света. А именно – отговорен ли е Борис III за депортирането на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония? Трябва ли страната ни официално да признае за истина твърдението, че е могла да направи повече за изпратените в газовите камери? Или да остане с имиджа на единствената държава, която е спасила всички свои евреи през Втората световна война? Днес представяме противоположните мнения на проф. Михаел Бар-Зоар и Раду Йоанид. Първият е сред най-изтъкнатите познавачи на историята от онзи период. Проф. Бар-Зоар е роден на 30 януари 1938 г. в София. Емигрира в Израел през 1948 г. Раду Йоанид е директор на отдел „Международни архивни програми” в Мемориалния музей на холокоста във Вашингтон. Призовава днешните официални български власти за цялата истина за депортирането на евреите от Беломорието и Македония.    Проф. Михаел Бар-Зоар: Една малка държава каза „Не“ на Хитлер. Проф. Бар-Зоар е автор на биографични и исторически изследвания, включително и книга за спасяването на българската еврейска общност през Втората световна война – „Извън хватката на Хитлер” (1998). – Професор Бар-Зоар, каква е ролята на цар Борис ІІІ за спасяването на българските евреи? – Има два етапа в поведението на цар Борис ІІІ по този въпрос. В началото на Втората световна война той се уповаваше много на Германия, за да получи областите, които България беше изгубила преди години – Добруджа, Тракия и Македония. Добруджа беше върната на България на конференция във Виена, а Тракия и Македония бяха дадени на българска администрация от Германия, която нападна Гърция и Югославия. Нейните войски бяха в България. И цар Борис ІІІ, без да го попитат, се опита да плати за това с мерки срещу евреите. Той прекара един закон за защита на нацията, който беше много близък до Нюрнбергските расистки закони против евреите. Създаде комисарство по еврейските въпроси, начело на което застана бесен нацист – Александър Белев. Евреите трябваше да ходят със значки, не можеха да бъдат журналисти, да имат бизнес, много от тях бяха изселени от София, както и моето семейство. През февруари 1943 г. Белев подписа договор с Германия за изселването на евреите в Полша. Тогава никоя друга държава не беше подписала такъв договор. Първата „пратка” трябваше да е 20 000 евреи – почти 12 000 от Тракия и Македония и още 8000 от Стара България. Започна изселването на първите, но когато се опитаха да вземат тези от старите предели на страната, започнаха бунтове. На 9 март 1943 г. скочиха църквата и група депутати от парламента, които принадлежаха към профашиското мнозинството, водени от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. И така вечерта, в която влаковете с евреите трябваше да тръгнат към Полша и групите вече вървяха към гарите, царят издаде заповедта нито един евреин да не напуска България. – Въпреки това Борис III е имал много слабости. – Слабостта на царя бе неговата сила. И до днес по цял свят има спорове добър ли е бил Борис III, или не е бил. За всяко решение обаче е важно кой се подписва отдолу. Ако царят не беше казал да не заминават, щяха да заминат. Фактът е, че и при двата опита за депортация той е казал „Не”. И стана нещо, което ние наричаме чудо – България е единствената страна в света, спасила евреите си. Аз бях дете в България. Имах един чичо Яков и един чичо Иван и аз не знаех каква е разликата. Най-добрите приятели на баща ми бяха българи, християни. България е единствената страна, в която имаше едно смесено общество, бедните евреи живееха с българите и нямаше чувство за дискриминация. Според мен ги е обединило това, че 500 години против турците са били и евреите, и циганите, и арменците. В моята книга има една снимка от българско село на пет прегърнати жени – по средата е майка ми с еврейската си значка. В тези година такава снимка никъде на друго място в Европа нямаше как бъде направена. Никой нямаше да се снима с една еврейка! Ние, българските евреи, чувстваме, че имаме физически и морален дълг към България за това, което тя направи. Защото една малка държава, един малък народ, който беше просто хапка за Хитлер, каза „Не”. – А доколко България носи отговорност за съдбата на евреите от Тракия и Македония? – Това е петно върху България. Когато тя взе Тракия и Македония, българите се отнасяха към тях като част от страната, затова наричаха Борис III цар Обединител. От германска гледна точка обаче не беше така. Дори в картите, които видях в Берлин, на Тракия и Македония пишеше „под българска администрация”. Те не ги приеха като част от България. От самото начало те казаха на българите – тези евреи там са наши. Видях и документа, в който германците пишат къде се намират евреи в Европа и кои са те. За България бяха 43 000 евреи, тези от Тракия и Македония бяха записани като такива от Сърбия, Македония, Югославия или от Гърция. Тук има голяма разлика между Добруджа и Тракия и Македония. Добруджа беше официално върната на България и всички жители станаха веднага българи, а евреите станаха български евреи и не бяха докоснати. – Защо тогава казвате, че е петно върху България? – Защото българската полиция и армия не трябваше да помагат на германците при тази депортация. Царят трябваше да протестира. Но според мен нищо не можеше да се направи. Тези евреи в Тракия и Македония бяха сираци, нямаше кой да ги запази – 11 343 евреи, пратени направо в газовите отделения в Треблинка. – Защо музеите на холокоста във Вашингтон и в Израел имат различни версии за спасяването на българските евреи? – Да, в „Яд Вашем” в Йерусалим казват – в България сте имали 60 000 евреи, просто вкарват и тези и от Тракия и Македония в сметките, и 12 000 са били изпратени – това е лошо за вас. Затова имаме и голяма спор с тях. Когато аз бях в „Яд Вашем”, разказах на директора на музея тази история за българските евреи, която сега разказвам на вас, и той каза, че заради мен трябва да приготви отново цялата изложба в музея. Той не знаеше тези неща.   Раду Йоанид: Трябва да изнесете цялата истина През 2013 г. Йоанид остро критикува декларацията на българския парламент, приета в чест на 70 години от спасяването на българските евреи. Според него България и цар Борис III не са направили достатъчно. – Г-н Йоанид, повече от 15 години се води спор кой е виновен за депортирането на 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония през 1943 година. Едната теза е, че за това е виновно пронацисткото правителство на Богдан Филов, други заявяват, че отговорността е на цар Борис III. Къде е истината? – Преди да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем друг, а именно – имало ли е холокост в България? Има чудесни изследвания за холокоста у вас и едно от тях е глава, посветена на България, в книгата на Раул Хилберг за унищожението на евреите. Искам да поясня, че историята в никакъв случай не е свързана с обвиняване. Българските архиви са отворени, има ясни данни за това какво се е случило. Най-голямата грешка, която всеки народ би могъл да направи, включително и България, е да позволи на политиците или на хора с малко познания по темата да разказват какво се е случило в историята. В България има много добри историци, учители и журналисти, които могат да проверят точно каква е истината и да я изнесат цялата. Но когато даден политик или дипломат използва историята да извърти и изкриви истината, тогава ние сериозно сме загазили. – А фактите какво казват? – Документите и архивите за България и Втората световна война ни казват, че се е случило нещо от фундаментално значение. България е държава, която е съюзник на нацистка Германия. България привежда в изпълнение много силно антисемитско законодателство. То дискриминира евреите, включително изгонва част от тях, но България също така е държава, в която митрополията, политически фигури като Димитър Пешев защитават българските евреи. Поради това е и опортюнизмът на цар Борис III, защото той, от една страна, одобрява законодателството, но от друга – не позволява депортирането на българските евреи. Ако оставим настрана Тракия и Македония, българските евреи оцеляват. Солидарността на определени интелектуалци, на политици, на църквата не може да бъде отречена. Тя е много важна и е пример за това какво е можело да се постигне в други държави, което обаче не се е случило. Но след като уточнихме всичко, трябва да споменем, че точно обратното се е случило в Беломорска Тракия и Македония. Ако евреите от Добруджа получиха българско гражданство, то онези от Тракия и Македония не получиха такова. И всички тези около 11 хиляди са депортирани .Това е организирано от комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, а изпълнението е от страна на българската армия и полиция, като те са били сериозно насърчавани и подтиквани от германците. Това са историческите факти. – Тогава има ли създаден национален мит в България относно еврейския въпрос? – Да, това е направено при комунистическия режим. За съжаление политиците от посткомунистическата ера са се поучили от тези неща и това определено не е никак положително. – Ще ви върна на въпроса за цар Борис III, защото в България много се дискутира темата дали той е цар спасител на евреите, или не е? – Тази история е много сложна. Най-доброто тълкувание на неговата роля определя Хилберг. Той казва: от една страна, царят дава възможност за прилагането на антисемитското законодателство, обещава депортацията на евреите от Тракия и Македония и депортирането на още 9000 евреи от София. Царят е с прозападни нагласи, разбира, че войната може да вземе различна посока, така че решава да не депортира евреите от София, а само да ги изгони от пределите на града. Но той най-малкото толерира депортирането на евреите от Тракия и Македония. Не бих казал, че той е спасил евреите, а че ги е пощадил. Да ги спасиш, означава активно да предприемаш стъпки за защитаването на хората и техните семейства. Когато обаче позволиш да се носят жълтите звезди, когато конфискуваш собствеността им, когато ги караш да вършат принудителен труд, когато ги изгониш, не бих нарекъл това нито защита, нито спасяване. – Но какво очаквате тогава – България да излезе със специална декларация ли по този въпрос? – Не смятам, че ще е лоша идея България да направи международна или национална комисия за холокоста в страната, като в нея да влязат национални историци, а и чуждестранни представители, които познават историята. След това да представят работата си на политиците. Зная, че ще има хора, които ще продължат да отричат, че изобщо е имало холокост. Всеки е свободен да тълкува историята по начина, по който преценят, но европейска държава като България би следвало официално да има позиция, много ясна, за това какво се е случило. И не смятам, че определена глава от историята трябва да бъде отричана. Важното е държавата да приеме своята собствена история такава, каквато е. Избрани мисли на големия държавник Шимон Перес: България е верен приятел на Израел ”България е верен приятел на Израел – преди 70 години се опълчи, за да спаси своите евреи, а миналото лято показа твърдост и съпричастност при терористичната атака в Бургас.” „Най-големият принос на евреите към историята е недоволството! Ние сме нация, родена, за да бъде недоволна. Убедени сме, че всяко нещо на този свят може да бъде направено още по-добре!” „В Англия казват, че антисемит е човек, който мрази евреите повече, отколкото е необходимо.” „Телевизията прави диктатурата невъзможна и демокрацията – непоносима.” „Мирът не трябва да е между правителствата, а между хората. Преди фейсбук това беше невъзможно.” „Кризите в света започват, когато Америка има повече пари, отколкото идеи. Парите не правят пари. Идеите правят пари.” „За мен да мечтая означава просто, че съм прагматичен.” „В Израел – земя, бедна на природни ресурси, ние се научихме да ценим нашето най-голямо национално предимство – умовете! Чрез тях превърнахме голата пустиня в процъфтяващи ниви и начертахме нови хоризонти в науката и технологиите.” „Вижте, Израел няма намерение да използва ядрено оръжие, но няма нищо лошо другите да се страхуват от него. Така то действа като спирачка.” „Знаете ли кой е против демокрацията в Близкия изток? Съпрузите! Докато не се дадат равни права на жените, няма да има напредък в региона.” „Туризмът е основно перо в икономиката на Египет. Обаче като няма бикини, няма туризъм! Те трябва сами да си решат…” „Една сутрин се влюбих в момиче, което по-късно ми стана съпруга. По това време бяхме толкова наивни… четях й „Капиталът” на Карл Маркс, за да я впечатля.” „Вижте, ние съществуваме от 4000 години, половината от които сме прекарали в изгнание. Никой освен нас в Близкия изток не говори оригиналния си език. Когато създадохме държава преди 64 години, бяхме само 650 000 души. Така че – плуваме срещу течението, но не се отказваме.” „Знаете ли откога съществува цивилизацията – от момента на изобретяване на огледалото.” „Израел е най-драматичната държава в света. Всеки е ангажиран с всеки. Всеки спори с всеки. Когато съм извън Израел, ми е много скучно.” „Вратите на Израел са винаги отворени за сътрудничество с България.” Даниела Кръстанова, Светлана Василева

25 години независима Македония

  Република Македония отбеляза 25 години от своята независимост с голям прием в центъра на София, на който присъства българският обществен, икономически и културен елит, пише БГНЕС. Празникът беше открит с изпълнение на българския и македонския химни. Домакин на приема бе посланикът на Република България у нас Н.Пр. Мариян Гьорчев. „Добре дошли драги приятели, ние в Посолството на Република Македония сме горди, че сте заедно с нас да отбележим големия ден за македонските граждани“, обърна се емоционално към гостите македонският посланик. „На 8 септември 1991 г. мнозинството македонски граждани гласуваха за свободна, независима и суверенна Република Македония. Днес тя е мултиетническа, мултикултурна и мултирелигиозно общество, което се стреми към европейска интеграция и членство в евроатлантическата система за сигурност“, каза той. „Ние, македонците, никога няма да забравим, че България първа призна независимостта на Република Македония“, подчерта посланик Гьорчев и отбеляза, че българо-македонските отношения са отлични. Важно значение играят многобройните инициативи за сътрудничество между българските и македонски граждани, които общуват помежду си с доверие и уважение. „Сега е ред и на нашите правителства и парламенти да наградят тези отношения и първата крачка ще бъде да се подпише и ратифицира споразумението за сътрудничество и приятелство между двете страни“, завърши приветствието си македонският посланик. Събитието събра водещи фигури от българския елит – политици, бизнесмени, общественици и културни дейци, както и представители на водещите медии, писатели, публицисти и историци. С присъствието си те засвидетелстваха желанието за добри двустранни отношения между нашите два съседни народа и за близки връзка във всички области. Националният празник на Република Македония бе уважен и от чуждестранни посланици и военни аташета у нас, сред които на Белгия, Турция, Китай, Индия, Южна Корея, Хърватия, Украйна, Ватикана и много други. На 8 септември 1991 година в Република Македония се проведе референдум, на който над 95% от гласувалите се обявиха за създаването на отделна държава. Преди това на 25 януари македонският парламент прие Декларация за независимост. Формално независимостта бе обявена на 18 септември 1991 година, когато парламентът прие Декларация за независимост на базата на резултатите от референдума. Новата Конституция на Република Македония бе приета на 17 ноември същата година. Република Македония беше единствената, която се отдели от вече несъществуваща Югославия по мирен път. Федерацията на югодиктатора Тито се разпадна в огъня на кървави етнически конфликти заради сръбския хегемонизъм на Слободан Милошевич и желанието на Белград да наложи волята си на всички. Макар че Република Македония избягна войната, тя плати висока цена за желанието си да се развива като самостоятелна държава – изтеглящите се югославски войски успяха да отнесат със себе си всичко, което бе възможно да се вземе, оставяйки след себе си разруха. България бе първата държава в света, която призна независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 г. под конституционното й име. „Това беше правилният ход и правилната политика С един удар разсякохме възела на сложните двустранни отношения, с които беше белязана наша двустранна история през ХХ век. Натрупаните проблеми можеха да се решат с един замах. Това можеше да стане само с признаването на независимостта на Македония, без да се поставят никакви предварителни условия. Веднага след като направихме това, ние се обърнахме и към всички наши съседи да последват примера ни. Смятахме, че ако те направят това, Македония от възел на противоречия, можеше да се превърне в притегателен център”. Това заяви за БГНЕС по повод на 20-годишнината от македонската независимост /8.09.2011 г./ д-р Желю Желев /президент 1990-1997 г., починал на 30.01.2015г./, който беше инициаторът на този съдбовен политически акт. София оказа безценна помощ при утвърждаването на младата държава, която страдаше от тежкото гръцко политическо и икономическо ембарго, поставящо под въпрос нейното съществуване. Българската дипломация и лично президентът Желю Желев изиграха важна роля за признаването на Македония от една от Великите сили и постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Русия. На 8 април 1993 година Общото събрание на ООН прие Македония като 181 пълноправен член на Световната организация. Поради съпротивата на Гърция страната бе приета като Бивша югославска Република Македония. До днес Македония е призната с нейното конституционно име от 116 държави, включително и от три постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия и Китай. Македония има дипломатически отношения със 160 държави по света. 

Веселин Марешки: Македония и България са братски страни, но политиците ни раздалечават и внушават за различията между нас

Македония и България са братски страни, но ние позволихме политиците толкова години да ни раздалечават и внушават, че различията между нас са по-силни от това, което ни обединява. Това заяви в лекция в Скопие кандидатът за президент Веселин Марешки, пише БГНЕС. Лекцията беше на тема "Българо-македонското икономическо сътрудничество - ключ към регионалната стабилност и просперитет" и беше изнесена по покана на Македоно-Българската стопанска камара. Десетки представители на бизнеселита на югозападната ни съседка бяха гости на събитието. "Македония е единствената съседна страна, с която нямаме нито директни полети, нито жп линия, а автомобилният път и от двете страна на границата е далеч от европейските стандарти", заяви Марешки. Той подчерта, че въпреки това над 500 000 туристи от Македония са посетили България през 2015 година, а хиляди млади македонци се обучават в българските университети. "Миналото и настоящето трябва да бъдат трамплин за развитието на двустранните отношения в бъдеще. България е в дълг към Македония и не е направила достатъчно, за да й помогне за приемането й в НАТО и Европейския съюз", каза още кандидатът за президент на България. Той изнесе и факти за бездействието на България - още от 2008 година Македония е изпълнила критериите за членство в НАТО, има подкрепата на всички останали страни-членки, но заради спор с Гърция за името на държавата въпросът е замразен. Марешки подчерта, че приемането на Македония в евроатлантическите структури е в интерес на цяла Европа. "България призна Македония преди 25 години, но сега не подава ръка, за да й помогне. Ако бъда избран за президент на България, първото, което ще направя в международен план е да поканя колегите си от Гърция и Македония на тристранна среща", допълни Марешки. По думите му е дошло време бизнесът от двете страни на границата да направи възраждане на отношенията между Македония и България. "Аз съм бизнесмен, но съм принуден да се изправя срещу статуквото, защото е дошло време да бъдем смели и да поискаме едно нормално бъдеще", завърши Марешки лекцията си пред представители на бизнеселита на Македония. "Бизнесът говори на един език и затова на нас не ни трябват преводачи. Бизнесът е този, който може да направи така, че държавите да се съобразят с него и да създадат условия и в България, и в Македония, при които търговията и инвестициите да се реализират по-бързо и по-добре", заяви председателят на Македоно-Българската камара Зоре Темелковски. "Винаги е хубаво, когато човек от бизнеса се опитва да влезе в политиката. Това е така, защото човекът от бизнеса много добре знае какви са проблемите, които съществуват за икономиката на държавата, какво пречи на търговията и на възможностите за по-добро развитие. Така бъде ли той избран може да направи конкретни действия, за да подобри положението", заяви по време на дискусията бившият кмет на Скопие и депутат в македонския парламент. По думите му на Балканите няма място за разделение, всички са братя и приятели и действията на различните стопански камари и бизнесклубове дават пример какви трябва да бъдат отношенията между държавите.

Президентът на Македония упрекна ЕС в нерешителност за мигрантската криза

  Нерешителността на Европейския съюз в борбата с последиците от сегашната миграционна криза и интеграцията на балканските държави поставя под заплаха сигурността на Македония и води до застоя на региона, предаде БГНЕС. Това заяви президентът на Македония Георги Иванов в речта си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Според него повече от 20 милиона мигранти от Азия и Африка вече са в непосредствена близост до външните граници на Европа, а "много от тях са вече в Европа и ЕС трябва да намери начини и механизми да защити своите граници, да гарантира сигурността на коридорите и да интегрира мигрантите и бежанците, но да не ги асимилира. " "Македония високо оценява двустранната помощ, ние предприемаме действия и вземаме решения за защита на нашата територия и територията на ЕС. Затова трябва да отбележа, че блокирането на процеса на интеграцията ни и нерешителността на Европейския съюз за справяне с миграционната криза застрашава сигурността на Република Македония", каза Иванов. Македонският президент добави, че, за да се контролира потока имигранти и бежанци през територията на републиката, се е наложило да бъде включена армията в защита на границата. Той подчерта, че така "успяхме да гарантираме сигурността на републиката." "Ако погледнем Европейския съюз, ще забележим, че в него се появяват пукнатини. Европейският съюз премахна границите между държавите, но не може да защити своите външни граници от най-сериозните кризи – миграционната криза и заплахата за сигурността. Миграционната вълна доведе до разхлабване на европейските институции и политики и тези провали са последователни", каза президентът на Република Македония. Той изрази съжаление, че Македония е независима държава в продължение на 25 години и от първия ден на своята независимост "се сблъсква с непосредствените заплахи, които идват от територията на Евросъюза и страните-членки на НАТО, както и от страни-членки на ООН", посочвайки миграционния проблем и международния тероризъм. "През последните 25 години нашият път към международно признание и интеграция се усложнява от това, че са налице твърде много пречки, изправихме се пред проблема с отричането на самоидентичността на Македония и на македонските граждани и всъщност по тази причина не ни дават възможност да се присъединим към НАТО и Европейския съюз ", изрази мнението си Иванов. Той посочи, че в продължение на пет години Македония е очаквала да бъде изпълнено решението на международния съд по спора за името на републиката между Гърция и Македония, но "то така и си остава неизпълнено до днес, което е ярък пример за неефективността и нерешителността на Европейския съюз". Президентът Иванов каза, че такъв подход към интеграцията на балканските страни в ЕС е довел до "застой на региона и засилването на агресивни тенденции." 

Посланикът на Македония: 500 000 наши граждани са посетили България през 2015 година

В рамките на туристическото изложение „Елате на Балканите“, което се провежда в Интер експоцентър туроператорите от България  и от балканските страни договарят детайлите по различни програми, които ще предложат на туристите в бъдеще, както и комбинирани програми за далечните пазари. Една от страните, с които България работи активно за привличане на туристи и създаване на общ туристически продукт е Македония. Сътрудничеството между България и Македония в областта на туризма е с огромни възможности, смята посланикът на Македония у нас Марян Гьорчев. Всяка година има ръст в обмена на туристи. През 2015-та година 500 000 граждани на Македония са посетили България, а през тази година се очаква броят им да достигне 600 000, каза още той. Македонските туристи проявяват интерес към ски курортите и тези по южното Черноморие, сподели той. Има посещения и на знаменити места в България, каквито са Велико Търново, Копривщица,  Преслав - всички места, които означават културоложки съзнания на македонците за близките отношения между България и Македония. Ние считаме България за приятелска и братска страна. В последните 5 години има ръст на посещаемостта на българите в Македония от 13%. Броят на българите, които посещават Македония, е 29 000. Смятаме, че и в 2016-та година ще има ръст. Това показва, че имаме много неща, които трябва да споделим. Гьорчев подчерта, че  общите туристически продукти между Балканските страни ще привлекат повече туристи:Регионално да действаме, да се обединяваме за туристическите оферти, особено морски туризъм, ски-туризъм, алтернативен туризъм, хайкинг, байкинг, езерен туризъм, манастирски туризъм, не само между нас. Например, конткретно за Китай ние можем да бъдем интересни като България, Македония и Албания заедно. Повечето туристи от България посещават Охрид. Често Скопие е спирка по пътя за Охридсткото езеро. Кухнята, забележителностите, нощният живот е това, което ги привлича, за да останат обичайно една или две нощи. Поясняват Петар Старделов и Владо Србиновски – от сдружението на туристическата индустрия „Асоциация Балкания“: Българите като туристи са добри клиенти, може да не правят прекалено големи разходи за пътуването си, но знаят защо идват и какво искат да видят. Най-голям е броят на туристите в Македония от Турция, Сърбия, Холандия и на четвърто място е България. Обикновено българите пътуват в почивните дни. Културните и природни забележителности и храната са това което оценяват високо. За предстоящите Новгодишни празници се търсят по-големите хотели и ресторанти, нощните клубове. Много хора ще прекарат новогодишната нощ на главния площад в Скопие заради богатата забавна програма.

Американски учен: Македония не е пропаднала държава, трябва да влезе в НАТО

  Македония трябва да стане част от НАТО, включително и с временното наименование бивша Югославска република Македония. Това каза пред радио „Гласът на Америка” известният американски учен от института „Джон Хопкинс” във Вашингтон Даниел Сървър, пише БГНЕС. Македония не е пропаднала държава, независимо от факта, че на няколко пъти самата тя се довежда до ръба, но винаги намира изход в последния момент, казва Сървър, който е директор на програмата за управление на конфликти в института. Според него на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 11 декември, по всяка вероятност ще спечели сега управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски. „Аз не знам кой ще спечели, но очевидно Груевски все още е влиятелен. Лично аз очаквах разпространените записи да му нанесат голяма вреда”, казва Сървър и добавя, че има реални шансове за промяна на управлението, но това не означава, че опозицията ще спечели. На въпроса как може да бъде решен спорът за името на Република Македония между властите на Скопие и Атина, той казва следното: „Не вярвам, че ще се стигне до напредък. Груевски не вижда компромис, който той може да приеме. Гърците също не виждат компромис, който могат да приемат. Според мен би било добре Македония да влезе в НАТО, като БЮРМ, защото това е особено важно за отношенията вътре в държавата, тъй като албанците искат повече от македонците да са част от НАТО”, подчертава Сървър. Той смята, че това може да стане чрез обаждането на американския президент до гръцкия премиер, който да приеме това нещо. Но според него трудно това може да се случи, след като през 2008 г. Буш се опита да направи това, но не успя. Ако не се стигне до истински натиск срещу Гърция, която няма какво да загуби, има опасност самата Македония и македонците да се обърнат към Русия за подкрепа, а албанците от Македония да се обърнат за подкрепа към САЩ. Съществуването на този проблем американският експерт очаква да се отрази върху междуетническите отношения в самата Македония, което е много лошо за стабилността в региона, отбелязва още американският дипломат. 

България и Македония обединяват износа на земеделска продукция за Китай

  България и Република Македония могат да излязат на китайския пазар със своя земеделска продукция. Това заяви македонският министър на земеделието доктор Михаил Цветков след среща с българския си домакин Десислава Танева, пише БГНЕС. „България и Македония са малки земеделски производители, а световните пазари се нуждаят от големи количества земеделска продукция. Разговаряхме за износ в Китай, където вашата страна вече е представена. След месец-два към нея ще се присъедини и Република Македония, така че и на другия край на света ние отново ще сме съседи. В тази връзка обсъдихме опита, който България е натрупала от работата си на китайския пазар“, заяви министър Цветков. Страните от Централна и Източна Европа са организирани в асоциация, която има възможност да изнася земеделска продукция за Поднебесната. „Имайки предвид обаче, че България и Македония са съседни страни искаме да направим така, че по-лесно да получим достъп на този пазар, като обединим нашите усилия“, каза той. Министър Цветков смята, че двете страни трудно ще могат да изнасят пресни плодове и зеленчуци за Китай заради големите разстояния. „Република Македония е готова да изнася консервирани плодове и зеленчуци, консервирана месна продукция и вина. Нашата страна има прекрасни вина“, каза той и добави, че България също може да изнася такава земеделска продукция за този необятен пазар. Освен възможностите за сътрудничество двамата министри са обсъдили борбата с опасната болест нодуларен дерматит. Тя беше открита в началото на април по говедата в Хасковско и Старозагорско, а в момента е обхванала и други региони не само у нас, но и в съседните балкански страни. „Необходими са общи усилия и организация, за да се справим с тази болест, защото нейните преносители нямат граници. Това беше поводът да се срещна днес с министър Десислава Танева. Нашият разговор беше много плодотворен“, каза Михаил Цветков. Двамата министри са разговаряли и за българския опит в земеделието след приемането на страната ни в Европейския съюз. „Македония, която е страна - кандидат за членство в ЕС, ще се възползва от този опит и ще организира своите земеделски стопанства така, че да отговарят на европейските изисквания“, каза министър Цветков. Той съобщи, че стокообменът в земеделието между двете страни не е голям. Република Македония изнася за нас продукция за 20 милиона евро, а ние – за около 40 милиона евро. Според него тези данни не отговарят на възможностите и трябва да се работи за разширяването на взаимната търговия не само между двете страни, но и за излизането ни на трети пазари.

В. "Дневник", Македония: България и Гърция не могат да се договорят чии са македонците

Как така ние крадем, а гърците не крадат българската история, пита в. "Дневник", като изтъква, че двете страни членки на ЕС никак не могат да се договорят чии са македонците. Българските държавни ръководители през последните два дни не реагираха на изявлението на гръцкия президент Прокопис Павлопулос, че "Македония е гръцка", направено на честване във Воден, пише вестникът, предаде БНТ. Изданието отбелязва, че мълчанието на София на серия изявления на гръцки държавни представители за "гръцкия характер на Македония", или че "кръстникът е избрал грешно име за Република Македония" е станало вече традиция. Подобно отношение е учудващо, защото в българските политически, научни и други кръгове има единно мнение, че населението, което живее в Егейска Македония, е с български етнически характер, както и населението в Република Македония, за което се изнася тезата "един български народ в две държави", коментира вестникът. Време е за край на кризата, започваме заедно, цитира в. "Вечер" видеообръщение на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, качено във Фейсбук. Трябва да имаме визия и отговор на предизвикателствата, да се учим от собствените си грешки, за да бъдем още по-добри, каза Груевски в обръщението си към гражданите. Той изтъкна, че партия ВМРО-ДПМНЕ започва интензивна работа и ще се постарае до всеки гражданин и всяко семейство да стигне нейното послание, че ще направи живота на хората по-добър и Македония по-просперираща. В "Утрински весник" се съобщава, че снимките на избирателите, които ще бъдат включени в списъците за гласуване на парламентарните избори на 11 декември, ще представляват още един начин за проверка на достоверност на изборния процес. Тази практика се прилага за пръв път в Македония. Вестникът съобщава, че избирателните списъци ще бъдат публикувани за проверка от 28 октомври до 11 ноември, след което на 1 декември след евентуални корекции Държавната избирателна комисия трябва да ги утвърди и подпише.  

Джамбазки: Да се възстанови гражданството на наследниците на българи, останали в Македония

Евродепутатът Ангел Джамбазки призова България да върне гражданството на всички наследници на българи, останали след 1944 година в границите на Македония. Джамбазки присъства на конференция, посветена на  загиналите за освобождението на Македония българи, чиято памет се почита в деня на Свети Дух: Ние никога не сме отнемали гражданството на теми хора, те са били поданици на Царство България. Правим тежка политическа грешка, когато не възстановяваме това гражданство ад хок, както постъпихме през 90-те години с нашите сънародници са с еврейски произход. На второ място, ние трябва да имаме любезна, но твърда политика по отношение на властта в Скопие, по отношение на езика на омразата, опити да се фалшифицира тази история като неизменно,  незаобиколимо условие за каквато и да била интеграция на Република Македония, където и да било. От името на министерството на отбраната Иво Антонов отбеляза:Македонски въпрос ще има дотогава, докато географската област Македония е разделена и в част от нея управляват антибългарски режими. Аз много се надявам в скоро време тези части от Македония под чужда власт да придобият необходимата степен на демокрация. Конференцията е организирана от Македонския научен институт в София. Денят ще бъде отбелязан и с панихида в памет на загиналите за свободата на Македония.

Л. Кючуков: Македония загуби темпо на реформите заради авторитарния режим на Никола Груевски

Македония е забавила темпа на реформи заради авторитарния режим на Никола Груевски, подчерта дипломатът Любомир Кючуков на конференцията на Македонския научен институт, посветена на Деня на Македония и християнския празник Свети Дух. Македония загуби темпо - те са в посока на вътрешнополитическите тенденции за все по-затворено и авторитарно управление в рамките на модела Груевски, подчерта Кючуков, според когото въпросът пред Македония е дали вече не е непоправимо отклонението от желанието на страната за еврочленство. Бившият евродепутат Станимир Илчев припомни, че по редица спорни въпроси България не е достатъчно активна в политиката си към Македония. Илчев настоя за единност на сегашните евродепутати, но и предупреди: В момента, в който Македония започне, може би, за членство в Европейския съюз, тогава не просто някой ще се опита да търси македонци в Гоце Делчев и в Мусонище, а всеки ден ще говорят за преследването на македонците в България. Българската патриаршия абдикира от дебата за признаване на независимостта на македонската църква,подчерта от своя страна Горан Благоев: За Църква-майка на съвременната Македонска църква се смята Сръбската патриаршия. А днес Българската патриаршия знае, че има много повече основание да бъде Църква-майка на Македонската църква и именно с това съзнание следва да участва в църковната дипломация в региона.

Македония излиза от шока след наводненията

След преминалия шок от първите два дни в Македония се надяват ситуацията да се нормализира. Всички, които са били в опасност, са евакуирани и настанени в кризисни центрове в Скопие или при роднини и приятели, увери в предаването "Преди всички" Сузана Пауновска от Македонския червен кръст. По линия на Червения кръст са били раздадени са 3500 пакети с хигиенни материали и храна. Разчистват се терените след наводненията. От днес започва раздаването на облекла, обувки и средства за дезинфекция, съобщи още Пауновска. Като най-сериозен проблем, по думите ѝ, се очертават необходимите допълнителни средства и материали за реконструкция и възстановяване на къщите. Необходими са още кофи, лопати и средства за разчистване на дворовете след водното бедствие. Човешкият потенциал и позитивното отношение са много важни при справянето с последиците от наводнението, каза още Сузана Пауновска. Евродепутатът Андрей Новаков, който е в Скопие като доброволец, разказа, че първото предизвикателство е било да се намерят горива за отводнителните съоръжения, защото бензиностанциите в района на бедствието не са функционирали. Минералната вода е дефицитна стока и се наложи да се търсят известни количества, 20 тона минерална вода от България пътуват към Македония, съобщи още Новаков и допълни, че е видял семейства, които не спазват забраната на властите да пият вода от чешмите си. В такава ситуация човек има нужда от по-малко приказки и повече действия. Хората са отчаяни. Загубили са част от живота си, други са загубили близки. Тук е много тежко. Новаков е помогнал на македонско семейство да ограничи част от последиците от наводнението в дома си. В Клуба на ВМРО в центъра на Благоевград е организира събиране на помощи за пострадалите в Македония. Пунктът ще работи от 8 до 18 часа до петък, обяви Цона Кръстева, която се занимава с организацията. Хората в Македония са ни близки по кръв, памет и съвест и се чувстваме длъжни в този момент да им помогнем, сподели тя. Засега има постъпили дарения от детски дрехи и одеяла. Хората в Македония имат най-голяма нужда от вода, храна, която може да се отвори и да се консумира веднага, детски храни и памперси, уточни Кръстева.Българските спасителни екипи в Македония днес вече работят заедно, за разлика от предишните дни, обясни за "Хоризонт" главен комисар Николай Николов. Те работят по отводняване на селата край столицата Скопие. Все още няма открити от обявените за издирване хора след наводнението в нощта срещу неделя. 60 души са обявени за издирване, а 21 са загиналите. България изпрати в Скопие 22-ма специалисти, които да са в помощ на местните власти.Всички акценти по темата чуйте в звуковите файлове.

Открити са банкови сметки в помощ на пострадалите от наводненията в Македония

От посолството на Република Македония у нас съобщиха за откриването на банкови сметки, по които ще се набират средства в помощ на пострадалите граждани в резултат на природното бедствие, което сполетя Скопие и околните области на 6 и 7 август, предаде репортер на БГНЕС. Водната стихия отне живота на 22 души, над стотина бяха ранени, а други хиляда евакуирани. Освен загубата на човешки животи са нанесени огромни материални щети, включително е разрушена инфраструктура в Скопска и Тетовска области. От посолството на Република Македония отправят горещ апел за съдействие и осигуряване на хуманитарна и финансова помощ. Прилагаме данните за банковите сметки, на които могат да се изпращат даренията от юридически лица, институции и организации до Народната Банка на Македония: For payments in euros only Correspondent bank details: DEUTSCHE BUNDESBANK ZENTRALE Address: Wilhelm Epstein strasse 14 Frankfurt am Main GERMANY SWIFT BIC:MARK DE FF Bank details: NATIONAL BANK OF THE REPUBLIC OF MACEDONIA Address: bul. “Kuzman Josifovski Pitu” br.1 1000 Skopje MACEDONIA SWIFT BIC:NBRM MK 2X Final beneficiary: IBAN: MK07 1007 0100 0003 371 Name: Ministerstvo za finansii ------------------------------------------------------- Дарения от частни лица може да се изпращат по сметката на Червения кръст на Република Македония ЧЕРВЕН КРЪСТ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ Банка: Комерциjална банка АД Скопиje Ул. Орце Николов 2, Скопиje 1000 Сметка: 300 000 000 000 13325730522-11 Swift code: KOBSMK2X Iban: MK07300701000001228 Македонската страна се нуждае от следните най-належащи потребности, които следва да се изпращат до Центъра за справяне с кризи и Секретариата за европейски въпроси при правителството на Република Македония: 1. бутилирана вода; 2. Лекарства 3. пакетирани храни; 4. детски храни и памперси; 5. дезинфектанти .    Източник: БГНЕС

Германия помага на Македония да влезе в ЕС и НАТО

  Неминуемо е Македония да стане член на Европейския съюз и НАТО, също както е неминуемо Европейският съюз и Германия да направят всичко по силите си, за да може да се обезопаси европейската граница. Това ще помогне и на Македония за в бъдеще да няма проблем с нелегалните мигранти, заяви бившият федерален министър на отбраната Франц-Йозеф Юнг, пише БГНЕС. Той се срещна вчера в Берлин с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. След срещата с делегацията на ВМРО-ДПМНЕ Юнг заяви, че ЕС не може сам да се справи с охраната на външните граници на общността, което се вижда от примера с Гърция. Репортерът на БГНЕС припомня, че Атина отказа да охранява външните граници на Евросъюза и единственото, което правеше бе организирано да извозва стотиците хиляди незаконно влезли мигранти на север към Европа, дестабилизирайки по този начин не само страните-членки от Евросъюза, но на първо място Македония и Западните Балкани. Това съответно създаде заплаха пред функционирането на зоната за свободно движение Шенген и много държави от ЕС бяха принудени заради гръцките действия да върнат контрола по границите, изграждайки огради и изпращайки армията и полицията да ги охранява. Франц-Йозеф Юнг смята, че вътрешните граници на ЕС могат да бъдат отворени само, ако бъде обезопасена външната граница на регионалната организация. Той припомни, че като министър на отбраната на ФРГ е подкрепил членството на Македония в НАТО, но все още има един проблем, който трябва да намери решение. Юнг се надява, че с помощта на международната общност ще се намери решение на спора за името с Гърция. „Смятам, че този въпрос е много важен и в периода, когато бях министър на отбраната дадох своята подкрепа в спора за името във връзка с продължаването на евроинтеграцията на Македония. Гърция трябва да отдели въпроса за името от процеса на интеграция. С помощта на международните институции може да се намери решение на този проблем и Македония ще получи перспектива за членство в НАТО и ЕС“, каза германският политик. 

Филип Петровски: Крайно време е да се промени начинът на комуникация между Македония и България

  Призовавам за диалог и приятелство между Република Македония и България. Нека да покажем, че неразбирателството единствено и само вреди на отношенията между нашите приятелски държави. Това заяви директорът на Държавния архив на Република Македония Филип Петровски в ексклузивно интервю пред специалните пратеници на БГНЕС в Скопие Цветана Арангелова и Георги Пашкулев. Благодарение на Петровски бяха отворени досиетата и станаха известни злодеянията на тайната полиция УДБА на югодиктатора Тито. От разкритията стана ясно, че над 136 000 души са имали досиета. "Крайно време е да се промени начинът на комуникация между нашите два народа. Знам от хората, но и лично аз съм убеден, че България и Македония са приятелски държави. Аз нямам врагове в България и това е една близка нам страна, с която трябва да развиваме тесни отношения", каза той. За съжаление има хора, които не желаят това да се случи, много често връх взима пропагандата. "Смятам, че на това трябва да се отговори по следния начин: в Македония има хора, които гледат на България като на приятел, същото е и в България. Трябва в медиите и разговорите помежду ни да развиваме именно това", подчерта Филип Петровски. "Призовавам за диалог и приятелство. На едно интелектуално ниво да покажем, че противоречията само ни вредят", заяви той. Като добър пример Филип Петровски даде отношенията през последните години между Българската академия на науките /БАН/ и Македонската академия на науките и изкуствата /МАНИ/. "Смятам, че това е едно добро начало за сближаване на високо научно равнище. Постигнахме добри резултати. Трябва да продължим на същото ниво - дали между двете Академии, дали по време на срещи между интелектуалците в София и Скопие... По този начин ще докажем, че може да се създаде приятелска атмосфера", категоричен е Филип Петровски. Според него приятелските отношения между нашите страни не са просто необходими, те са задължителни на фона на бързо променящата се обстановка в света. "Ние виждаме колко бързо се руши светът, създаден след падането на Берлинската стена /1989 г./. Балканите се намират на огневата линия, мигрантските потоци заплашват да ни залеят. Това са големи опасности и предизвикателства, които само с общи усилия - македонски и български - можем да преодолеем", заяви Филип Петровски. Той предупреди, че мигрантският натиск не ни е отминал. Напротив през следващата пролет трябва да се подготвим за нова вълна. Според него е хубаво, че вече се обменя информация както между службите, така и на високо ниво. "Трябва да се разбере и България, и Македония се намират в един котел. Това означава, че ще трябва да търсим общи отговори на проблемите. И в тази връзка още веднъж ще призова крайно време е да оставим зад нас всички неразбирателства, да започнем диалог и заедно на тези географски ширини да се справим с предизвикателствата", подчерта Филип Петровски. Очаквайте втора част на интервюто с директора на Държавния архив на Република Македония, което ще бъде посветено на разкриването на досиетата. 

Акад. Воденичаров: Препоръчваме на политиците да последват учените и да седнат на една маса с македонските

Ние препоръчваме на българските политици отношенията ни с Република Македония да стават все по-близки и това, което гражданите на двете държави чувстват помежду си, да бъде реализирано на политическо ниво. Това заяви акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН. Повод за неговото интервю е призивът за диалог и приятелство на директора на Държавния архив на Република Македония Филип Петровски, пише БГНЕС. „Между гражданите на България и Република Македония няма никакви проблеми, те са на друго ниво“, каза академик Воденичаров и продължи: „Нека политиците да седнат и те да говорят също, както говорят учените на двете държави. Разговорите между нас текат съвсем спокойно, приятелски и колегиално. Ние си поставяме цели, които са полезни за двете държави. И държавните институции трябва да подпомогнат нашето сътрудничество“. Българската академия на науките /БАН/ и Македонската академия на науките и изкуствата /МАНИ/ отдавна работят за приятелството между двете страни. „Диалогът между двете академии започна преди 3-4 години. Учените от двете страни приеха, че трябва да седнем на една маса и да видим нещата, които ни сближават, а нещата, които ни разделят, по какъв начин да бъдат разрешени. Тук искам да подчертая, че що се отнася до различията, които се натрупаха през последните 100 години, те не са привнесени от нас, а отвън. Всичко това, което е сторено пак отвън, пречи на отношенията между самите хора и между двете държави“, заяви председателят на БАН. Той посочи, че преди месец учените от двете академии са се събрали в България, където са отчели резултатите от общата работа – около 30 проекта, а също така са набелязали да продължат работата заедно през следващите 3 години. „Не става дума само за наука, а за пълния спектър от теми, включително икономиката на България и Република Македония и представянето ни пред Европа“, разказа академик Воденичаров. Българската и македонската науки помагат за опазването на националната сигурност на двете страни. „Ние имаме общи проблеми“, каза председателят на БАН, който е всепризнат експерт в областта на отбранителната промишленост. Един от институтите на академията вече е подписал договор с предприятие от ВПК в Прилеп. „България и Македония могат да работят заедно по много съвместни проекти в отбранителната област. Можем да подпомогнем като цяло укрепването на съответните структури в двете страни. И в момента българската отбранителна индустрия ползва няколко предприятия в Македония като поддоставчици за някои изделия. Също така ние можем да излезем с общ продукт на трети пазари. От моите колеги в Македония знам, че има разбиране за едно такова сътрудничество в бъдеще“, заяви академик Воденичаров.

С митинги започна битката за парламентарните избори в Македония

Всички основни политически партии в Република Македония проведоха митинги още в първи ден от официалното откриване на предизборната кампания за предстоящите на 11-ти декември предсрочни парламентарни избори, пише БГНЕС. Управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ откри кампанията си в Охрид. "На тези избори име две напълно различаващи се концепции за избор на двама кандидати за премиер - аз и Зоран Заев. Тези избори са решение за Македония... Македония, която не се подава на рекет и на най-различни сценарии. Македония, която няма да позволи да бъде държава в плен на непрекъснато напрежение и да бъде преразгледано нейното държавно устройство", каза Груевски. Според него лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз /СДСМ/ Зоран Заев обещава неща, "които много добре знае, че няма как да се осъществят". От ВМРО-ДПМНЕ обвиняват, че Заев, че иска да превърне Република Македония във федерация и албанското малцинство в равноправен народ. СДСМ откри кампанията си в град Прилеп. Зоран Заев се обяви за минимална заплата от 30 000 денари /около 500 евро, бел.ред/. По отношение на въвеждането на два официални езика в страната лидерът на СДСМ каза следното: "Многоезичието е културното богатство на Македония. Трябва да се гордеем, че Конституцията на страната ни гарантира използването на езиците на всички етнически общности. Ние имаме либерална и европейска конституция. Повдигането на тази тема се прави от хора, които нямат какво да предложат на народа", каза още Заев и поиска публичен диспут с Груевски. Най-голямата албанска партия - Демократически съюз за интеграция /ДСИ/ откри кампанията си в столицата Скопие. "Изборите на 11-ти декември са от ключово значение, защото на тях се решават големи въпроси - дали ще продължим по пътя на евроинтеграцията или ще се влачим. Ние сме за НАТО, за Брюксел, за Обединена Европа, с Вашингтон и със САЩ. Поради тази причина трябва да завършим до край нашата работа и да излезем още по-силни", каза лидерът на ДСИ Али Ахмети.

Приемиера на книгата "Темелко Нешков – ДОСИЕ – Югославия срещу душата на Македония"

Тази вечер от 18 часа в Art Hall (Телефонна палата) в София  издателство "Свети Климент Охридски" ще представи книгата "Темелко Нешков – ДОСИЕ – Югославия срещу душата на Македония". Темелко Нешков е един от най-изявените борци за правата и свободите на българите в Македония. Той излежава 12 години в различните лагери в бивша Югославия – в Босна и Херцеговина, Сърбия и Македония. В края на 70-те години на миналия век, заедно със семейството си намира убежище в Западна Европа, а през последните десетилетия живее в България. Отиде си от този свят на 17 декември 2013 г. на 85-годишна възраст.  Досието му е измъкнато не от архивите на Българските тайни комунистически служби, а от Архива на УДБА, т.е. от архива на всемогъщата Държавна сигурност на бивша Югославия.За първи път досие, водено от тази всемогъща структура, става достояние на хиляди и за първи път на бял свят излизат тайните методи за въздействие, които засягат дълбоко човешката същност – смелостта, достойнството и волята, от една страна, и страхът, подлостта и предателството – от друга.В ефира на "Хоризонт" синът на Телмелко Нешков – Любчо Нешков – разказа повече за книгата и за своя баща.  Книгата показва жестокостта, продължителността и разврата на режима на югодиктатора Тито – от самото му начало 45-а година до пълния разпад на федерацията и последствията, които е имала върху отделните републики, отбеляза Любчо Нешков и добави:Досието на баща ми започва с ареста му, когато неговата група, начело с Ангел Мишев, е задържана през 47-а година и са осъдени – баща ми на 12 години, а лидерите на организацията, като Ангел Мишев и Живко Гелев, са осъдени на смърт. И са осъдени от кого – от бъдещия външен министър на Тито – Лазар Мойсов. След това втората част се отнася за този малък период, когато баща ми излиза от затвора, но не се отказва – продължава, срещи из цяла Македония с приятелите си, с другарите си от затвора, помагат си взаимно, те му помагат, защото е без работа. Жени се за майка ми Даница, ражда се Славица и след два месеца отново го прибират, когато тя е на два месеца, и го осъждат на осем години затвор и след това излиза 62-ра година. Това е втората част на досието. Третата се отнася за периода, когато той е "на свобода" – от 62-ра до 77 година, и всички тези преследвания по един или по друг начин, пикове и спадове, и той се налага да избяга. Първо със Славица, сестра ми, в началото на 77 година, получава закрилата и укриваното ООН в Западна Европа. Година и половина по-късно се събира семейството и там вече, не че не съм вярвал, не че не сме знаели какво прави УДБА, тази зловеща, както скоро един я нарече, международна терористична организация, защото тя действа не само в бивша Югославия, но извън границите ѝ. Какво са правили в Западна Европа, просто е чудовищно.Любчо Нешков беше категоричен, че както благодарение на България тази книга вижда бял свят, така и благодарение на България Темелко Нешков е оцелял. Когато България е с вдигната глава и върви напред, не може да има проблеми за нито един българин, където и да се намира, и в каквито и условия и страдания да е бил. Когато България е била подчинена, унизена, както е било 1945-а, страданията са еднакви и от двете страни на границата. И още: За да има помирение, трябва да се знае истината. За да има чисти отношения, трябва да знаем миналото, каза Нешков и допълни, че е убеден, че книгата и документите, които тя разкрива, ще помогне на политиците и в Македония, и в България да осмислят бъдещето, настоящето и да изградят едни наистина истински близки отношения, а да не попадат в капана на сътворени от външни сили провокации, които водят до конфронтация между България и Македония. Целия разговор с Любчо Нешков чуйте от звуковия файл. 

Днес е Свети дух: Църквата прославя Светата Троица, светското общество - Ден на Македония и падналите български герои

Свети Дух се отбелязва 51 дни след Великден, на деня след Петдесетница. Всяка година се пада в понеделник. Тази година този ден е 9 юни. Известен е още с имената Русаля и Духовден. Празникът е свързан по смисъл с чествания на предния ден празник - Петдесетница. Двата празника са последни от Великденския цикъл. На Петдесетия ден от Господното възкресение Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове. В понеделник след Петдесетница църквата прославя Светата Животворна Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, които имат равно достойнство. Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения. В народните вярвания от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода по земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата.На Свети Дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. С този ден започва Русалската седмица, приемана за особено опасен период. Тогава идват русалийките, които според народно поверие били душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди. На тази основа са изградени забрани и обредни действия, характерни за Русалската седмица. За да се предпазят от нечистите сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода. За повечето българи Свети Дух е поредният църковен празник, малцина от тях си спомнят, че преди повече от половин век той е имал същото значение като Деня на славянската писменост и култура 24 май и Деня на народните будители 1 ноември. В периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска /1913/ и Първата Световна /1914-1918/ завършват с две национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен. По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България. В отговор на тежкия гнет, който има за цел да заличи българщината в тези земи, ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете световни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите родни домове. За пръв път той се чества на 6 юни 1923 г. Тогава младежите от студентското дружество "Вардар" към СУ "Св. Климент Охридски" почитат паметта на двама воеводи на ВМРО - поетите Илия Кушев и Любомир Весов, загинали през 1922 г. в сражение със сръбските окупационни сили. На този ден ние се прекланяме пред жертвите на Кресненско-Разложкото въстание през 1878, Мелнишкото въстание от 1895, Горноджумайското въстание от 1902, Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Почит пред всички, които се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония. Прекланяме се и пред паметта на хилядите българи, станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913, Охридското въстание през септември 1913, вдигнали се срещу новите сръбски окупатори. Дълбок поклон пред 200 000 български офицери и воини, дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918. Свети Дух е ден на пробуждане на българската национална памет. Ден на протест срещу всички, които ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната идентичност на българите в Македония.

Йоханес Хан: ЕС е готов да приеме Македония, ако обстановката в страната се нормализира

Това каза комисарят по европейската политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан, предаде агенция „Фокус“ от Брюксел. „Лично съм ангажиран с решаването на проблемите в Македония“, каза Йоханес Хан в отговор на въпрос за перспективите пред страната. Хан изрази надежда, че ще бъде постигната договореност за дата за предсрочните парламентарни избори, с което ще бъде и превъзмогната усложнената ситуация. Комисарят Хан съобщи, че днес е имал среща с лидера на едната от двете големи албански партии, а утре ще се срещне с лидера на другата партия, като целта на разговорите е да получи ясна представа за реалната политическа обстановка. Той уточни, че Европейският съюз прави всичко необходимо, за да бъде разрешен конфликтът в Македония, тя да продължи развитието си в рамките на европейските стандарти, което включва и европейски стандарти. Йоханес Хан съобщи, че приветства всякакъв вид инициатива от страна на България или на Гърция да помогнат по темата, за да добие бившата югославска република Македония нов облик, защото досега не е получавала в конкретни срокове европейски перспективи. Комисарят Хан каза още, че не представлява тайна срещата на министрите на външните работи миналата седмица, на която те са изразили загриженост за сегашната обстановка в Македония и за невъзможността страната да подреди своя дневен ред. Хан каза още, че в Европейския съюз са готови, ако ситуацията в Македония се нормализира, на страната да бъдат предложени преговори за европейско членство. 

Земетресение с магнитуд 5,2 по скалата на Рихтер на 7 км източно от Скопие

Трус с магнитуд 5,2 по скалата на Рихтер разтърси граничния район на Македония и Косово около 16:10 часа днес, съобщиха от Средиземноморския сеизмологичен институт.  Епицентърът е на 168 км югозападно от София, на 7 километра източно от македонската столица Скопие и на дълбочина от едва 2 километра.         Няма данни за жертви и разрушения.Македонски медии съобщават, че земетресението е предизвикало паника в центъра на Скопие. Земетресението с епицентър в Македония предизвика паника в Прищина и беше усетено в много райони за Косово. Това съобщи за БНР директорът на Радио и Телевизия Косово Лорик Арифай:Бях в апартамента си, защото е почивен ден. Изведнъж всичко се разтресе.Погледнах дъщеря ми, защото си помислих, че скача върху леглото. Разлюляването беше наистина много силно. Видях, че тя си стои кротко и не прави нищо. Погледнах лампата на тавана и видях, че че и тя се люлее. Тогава казах на жена ми да излизаме навън, защото има земетресение. Всички хора от моя блок излязоха на улицата. Веднага проверих  в интернет и видях, че епицентърът е в Македония. Много мои приятели споделиха във Фейсбук и Туитър, че трусът е бил усетен в различни райони на Косово.Имаше паника. Доколкото прочетох, става дума за магнитуд 5,1-5,2 по Рихтер, което е много силно. Имайки предвид факта, че след войната в Прищина бяха построени много нови сгради, които никога не са били проверявани за устойчивост на земетръс, всички бяха уплашени, всички бягаха навън. Това продължи 10-15 минути. Сега ситуацията се нормализира. В момента хората се опитват да влязат във връзка с гражданите на Македония в района на Арачиново, където преобладават албанците. Опитват се да разберат какво се е случило там. Трусът е усетен слабо и в нашата страна, по високите етажи на сградите в Югозападна България. Няма данни за разрушения и пострадали, съобщиха от пресцентъра на МВР.За Българското национално радио Емил Ботев от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН с ъобщи: Уточняваме степента на въздействие на територията на страната. Ние разбираме, че земетресението, което стана в 16,10 ч. с магнитуд 5.2 в района на Скопие на 160 км западно от София на територията на нашата страна, в това число и в София, то е усетено твърде слабо, на границата на усещане, само в някои високоетажни сгради, само в определени райони и то от единични жители. В някои други райони като Благоевград, Кюстендил, също Радомир, е усетено мъничко по-силно, доколкото тези райони са по-близо до западната ни граница. Но, също степента на усещане е най-много трета, тук таме има елементи на 3-4 степен на въздействие. Това е по т.нар. 12-степенна скала на макросеизмична европейска скала, която съответства на популярната в България, използвана от десетилетия скала за Източна Европа Медведев-Шпонхоер-Карник. Слабо е усетено това земетресение, защото до последната 12-та степен имаме цели 9 степени. Дори в епицентралната зона, в района на Скопие, няма нанесени повреди, поне засега, от тези няколко десетки свидетелства, които са ни изпратили колегите от Скопие няма данни за установени повреди. Вардарска сеизмична зона не е свързана, тя контактува така, и то през няколко десетки километра, на дълбокия юг някъде около Петрич се свързва със Струмска сеизмична зона на територията ни, няма как да се предаде на такова разстояние, не се приема, че има пряка връзка. Нас ни дели една голяма тектонска единица. В Благоевград земетресението е усетено само по високите етажи на жилищните блокове. В Кюстендил трусът е разлюлял и по-ниските сгради. Няма сигнали към Спешна помощ от уплашени хора, съобщи д-р Анелия Георгиева, началник на спешния център в Кюстендил. На шестия етаж в кв."Герена" цветарниците на терасите започнали да се накланят. 60-годишният инженер Севделин Атанасов се прибрал по обед със семейството си от Крива паланка, Македония, където сутринта имаше два по-слаби труса. Той разказа, че затова за няколко часа е усетил няколко земетресения. По думите му паника сред хората няма - нито в Кюстендил, нито в Македония. Там той не е видял струпване на хора пред жилищните блокове. Седях на масата пред компютъра.Изведнъж усетих, че масата започна да се люшка. Погледнах през прозореца, видях, че на терасата един саксийник с цветя се клати, вдигнах главата нагоре и видях, че полюлеят се разклати. Трусът беше доста силен, но кратък. Свърши трусът, погледнах през прозореца, и видях, че навън нямаше никой, просто никой не се беше уплашил очевидно Началникът на регионалната служба "Пожарна безопасност и защита на населението" в Кюстендил комисар Светлин Георгиев каза за БНР, че трусът е усетен в целия град, засега няма постъпила информация за установени разрушения. По-рано са били регистрирани два по-слаби труса - съответно с магнитуд 3,8 и 2,8 по скалата на Рихтер. Трусът  е усетен и по високите етажи в София, сигнализираха наши слушатели

Георге Иванов: Ще приветствам Радев с добре дошъл в клуба на президентите от региона

Вратата ми е отворена за новоизбрания български президент Румен Радев. На първата ми среща с него, която ще се състои днес, ще го поздравя за победата му и ще го приветствам с добре дошъл в клуба на президентите от региона. Надявам се да имам отлични отношения с Румен Радев, защото президентите трябва да държат вратата си отворена за всички. Това заяви Георге Иванов, президент на Република Македония, пише БГНЕС.  Изявлението на новоизбрания президент, че трябва да подпишем договор за приятелство между нашите две страни, е изключително важно. Много време изгубихме за подписването му. Не може текст, който трябва да бъде съгласуван от двете страни, да бъде пречка за развитието на двустранните ни отношения. Не ни отива, защото сме две приятелски и съседни държави, свързани с много неща от миналото, които имат общо бъдеще. Готови сме да подпишем договора и го показахме по най-различен начин, приемахме предлаганите инициативи. Трябва да затворим този въпрос. Искам България, както правят Хърватия и Словения, да играе активна роля в региона и да бъде по-ангажирана към страните, които още не са част от Европейския съюз. Република Македония се нуждае от катарзис Македония демонстрира кураж да се изправи лице в лице със своето минало, с фактите, а не с митовете и легендите за него. Много малко страни от комунистическия блок са имали смелостта да постъпят така – да отворят архивите и открито да разговарят както за жертви, така и за мъчители. Необходимо ни е време, за да се излекуват травмите от миналото. На Балканите хората казват, че раните не трябва да се отварят, а трябва да бъдат оставени да зараснат. Физическите рани ще зараснат, но не и душевните рани на наследниците на жертвите на комунистическия режим. Тези хора трябва да бъдат удовлетворени. Най-малкото, трябва да бъде разкрита истината защо някой е опропастил живота на техните родители и техния собствен живот. Това е душевна утеха, за да могат да се успокоят хората, че най-накрая справедливостта винаги побеждава. България беше част от източния блок, а у нас се твърдеше, че имаме някакъв по-хуманен социализъм. От разкритите досиета се вижда, че на територията на бивша Югославия са били практикувани същите методи, използвани от Държавна сигурност в страните от Варшавския договор. Много хора са били принуждавани да доносничат срещу най-близките си. Част от мъчителите са още живи и не искат да се откажат от привилегиите, които притежават от миналото. Техните деца също имат привилегии. Необходим е катарзис. Трябва да се освободим от този товар от миналото, който ни дърпа назад. Днешната политическа криза в Република Македония е част от наследството на тези стари структури, свикнали да действат с такива прийоми. Този, който знае тайните ви, е господар на вашата свобода. Няма да имаме свобода, докато тези хора, които притежават нашата истина, продължават да ни рекетират. Хората трябва да почувстват свободата. Необходими са поколения, но пътят е този. За да има помирение, трябва да се знае истината. Гръцката блокада е катализатор за кризите в Македония През последните години започнахме да изграждаме мостове на доверие с Гърция, имахме срещи с премиера Алексис Ципрас, но с всяка своя изява гръцкият президент Прокопис Павлопулос руши тази атмосфера на доверие. На няколко пъти той направи изявления, характерни за миналото. Той не работи за бъдещето. Това означава, че в Гърция все още има хора, които са със затворени очи и не виждат действителността. Нашето благосъстояние и развитие буксуват заради гръцката блокада. Стоим на едно място и това създава вътрешно недоверие и разслоение в македонското общество. Надявам се след изборите да бъдат сформирани нов парламент и правителство. Но ако не започнем предприсъединителни преговори с Европейския съюз и не получим дата, което ще ни помогне да се променим и да се европеизираме, отново ще изпаднем в криза. В политиката има управляващи и опозиция, енергията от взаимните им обвинения няма да се използва за нещо конструктивно, а ще води до политически кризи. Оптимисти сме, но оптимисти с опит, реалисти. Виждаме как стоят нещата. Нашите институции трябва да бъдат европейски, за да се чувстват гражданите сигурни, че имат бъдеще, че техните деца ще намерят работа и ще имат успешен живот. Трябва да мислим повече за младите хора у нас. Политиците трябва да работят за младите, инвестицията в тях е инвестиция в бъдещето. Балканите трябва да се обединят по безспорните въпроси Длъжни сме да си помагаме и това много добре се видя по време на мигрантската криза. Не можем да променим географията и затова сме длъжни да си помагаме. Но още робуваме на догми и стереотипи от миналото. Това са Балканите – имаме много психологически проблеми, които могат да бъдат решавани, но само с диалог и открита комуникация. Като пример за добра комуникация мога да посоча сътрудничеството между Българската академия на науките (БАН) и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). Има въпроси, които тежат на нашите отношения, но това не пречи те да бъдат дискутирани от учените от нашите две страни. Техният пример трябва да бъде последван и от останалите. Само този, който общува, може да се интегрира, а който не го прави, се гетоизира и си намира врагове. Сътрудничеството между БАН и МАНИ е пример как трябва да работят институциите на двете страни, организациите и отделните хора. Нужни сме едни на други. Трябва да си помагаме, за да се справим с предизвикателствата. Титлата „Доктор хонорис кауза“, която получих от БАН, е най-ценното, което съм получавал. Защото, когато това отличие идва от съседа, има най-голямо значение и тежест. В България има хора с открит поглед, които виждат бъдещето. Те карат нас, политиците, да отворим вратите и да разширяваме сътрудничеството и общуването. Балканите трябва да се обединят върху безспорните въпроси. Вижте страните от Вишеградската група или Прибалтика как намират общи решения на предизвикателства като тероризъм, мигранти и организирана престъпност. Балканските държави са длъжни да намерят решения, да обменят опит и информация, защо това да не се случва между официалните институции. Много македонци са намерили спасение в България Когато е било много тежко, много македонци са дошли в София. Аз също имам много роднини тук, в София. По време на Балканските войни (1912-1913 г.) мнозина са намерили тук убежище от балканските кланета. Някои са дошли в България, други са останали в Гърция, трети са отишли в Македония. Всеки е изградил своя идентичност – някои са българи, други гърци, трети македонци, но на сватбите пеем едни и същи песни. Мигрантската криза е комплексен феномен Много хора не правят разлика между бежанците, които идват от районите на конфликти, и мигрантите, които идват от Азия и Африка, в търсене на по-добър живот. От една страна имаме хора, загубили всичко и търсещи по-добър живот, но от друга, не трябва да позволим с това да бъде злоупотребено от терористи и джихадисти, които използват мигрантската вълна. Те искат да се доберат до Европа и да изпълнят замислените терористични атаки и така да привлекат внимание. Необходимо е тясно сътрудничество между страните, през които преминават мигрантските маршрути. Веднага след като беше закрит Балканският маршрут, информирах българския президент и българския премиер, че има опасност от откриването на нов през територията на България. В тази връзка имаше добро партньорство между службите. И България беше подготвена за тази вълна. След като бе затворен маршрутът за африканските мигранти през Италия, те отново ще се насочат към нас и трябва да сме подготвени. Службите трябва да обменят информация. Ние не сме част от ЕС и НАТО и няма как да им предоставим тези данни, въпреки че това е от общ интерес. Затова споделяме данни с приятелските страни. При предишната криза много дипломати и политици не вярваха на собствените си служби. Имахме случаи, когато западни спецслужби ни казваха: защо ни давате тези данни, нашите политици не ни вярват. Политиците и дипломатите не искаха да създават неблагоприятна атмосфера, защото предстоят избори и тези данни ще се отразят върху резултатите. Хоризонтът на политиците е до изборите. Тук обаче е работата на учените, експертите да обменят информация, защото целият ни живот ще мине под знака на мигрантските кризи. В Африка има население от над 1 милиард души, в Азия населението се увеличава. Хората търсят достоен и хубав живот и Европа се превръща в магнит за тях. Ние поставихме ограда по границата, вие също го направихте. Но един ден, ако дойдат хиляди, какво ще правим? Трябва да действаме превантивно! ЕС трябва да действа превантивно по отношение на следващата бежанска вълна. Трябва да се създават центрове в самата Африка, където да се полагат грижи за хората. Тези хора нямат нищо, имат само живота си и за това рискуват всичко, за да намерят по-добър живот за себе си и децата си. По тази причина Средиземно море е наречено гробище за мигрантите. Трябва да се полагат грижи за лагерите, които се намират на границата между Египет и Судан. Конфликтите един ден ще приключат и тези хора ще трябва да се върнат по домовете си. Но това е прекалено сложно за европейските институции, които действат бавно и когато вземат решение, вече са изправени пред нов проблем. Трябва да се изправим пред действителността. Международните институции работят все едно са още в 20 век. Необходими са сътрудничество и регионални връзки. Кризите в Европа превърнаха много страни в егоисти, никой вече не мисли за целия континент. 

Договорът за добросъседство с Македония остава в сферата на пожеланията

Работното посещение на президента на Македония Георге Иванов в България напомни тези дни за близките отношения между двете държави, но и за проблемите в тях. Българската академия на науките удостои госта със званието „Доктор хонорис кауза” за принос към правната наука, образованието, културата и обществения живот. Удостояването може да се възприеме и като елемент от сближаване между академиите на науките на двете страни, които от три години насам честват заедно празника на славянските равноапостоли св. св. Кирил и Методий – 24 май. Тази година израз на това сближаване бяха също една изложба в София за богомилското движение и неговата книжнина и представянето на научен сборник за модернизма в българската и македонската литература през XX век. Тези и някои други подобни прояви на съвместно отбелязване на общи за българите и македонците събития са обаче недостатъчни за подписване на толкова желания от години междудържавен Договор за добросъседство и сътрудничество. В разговор с македонския си колега президентът Росен Плевнелиев посочи, че пътят към подписването на този договор трябва да бъде извървян в името на приятелството и сътрудничеството. Подобно е разбирането и на президента Иванов, който в интервю за българска медия коментира, че за подписването вече е изгубено много време и не може текст, който трябва да бъде съгласуван от двете страни, да бъде пречка за развитието на двустранните връзки. За подписване на договора настоя още преди седмица и новоизбраният президент на България Румен Радев. Сега, в разговора си в София с президента Иванов, Радев увери, че ще работи за приемственост в политиката към Македония. Приемственост в политиката към Македония предполага наред с друго и оставане на изискването на София Договорът за добросъседство да бъде подписан като условие за подкрепа на каузата за интегриране на Македония в ЕС и НАТО. Остана усещане за приемственост в политиката на македонската страна към България, след като президентът Иванов коментира, че подобно на Хърватия и Словения, България трябва да е по-ангажирана към страните от региона, които още не са част от ЕС. В крайна сметка обаче подписването на договор за добросъседство не е компетенция на държавнвите глави, а на правителствата на двете страни, а те в момента са пред смяна. В Македония ще има ново правителство след предсрочните избори през декември. Ново правителство се очаква скоро и в София, но вероятно обаче най-напред служебно и с ограничени правомощия в международната политика, и едва през пролетта редовно и с пълни правомощия за международни договори. При това положение, въпреки добрите намерения, изразени тази седмица в София от президентите Плевнелиев и Иванов, договорът за добросъседство между двете страни засега си остава в сферата на добрите пожелания.

Австрия обнадежди Македония за преговори за членство в ЕС

Провеждането на свободни и честни избори, заедно с прилагането на приоритетните реформи, ще направи възможно връщането на Македония на пътя, който води към отваряне на преговорите за членство в ЕС. Това заяви днес външният министър на Австрия Себастиян Курц по време на посещението си в Македония, пише БГНЕС. „Надявам се , че ще успеете да направите важни реформаторски стъпки преди всичко по линия на заздравяването на правовата държава и онова, което е необходимо в момента, а именно провеждане на честни и свободни избори. Ако това успее , то Македония ще се намира на добър път към ЕС и при всеки случай ще има отваряне на преговорния процес“, каза Курц след срещата си с македонския външен министър Никола Попоски. Австрийският дипломат също така изрази подкрепа и за македонската евроинтеграция. В тази връзка той посочи, че по време на днешната му среща с Попоски Виена и Скопие са приели общ план за сътрудничество за 2017 г., който ще се отнася до интеграцията на Македония в ЕС и сътрудничеството по Берлинския процес. Курц също така още веднъж благодари за дейността на Македония по затварянето на бежанския маршрут, което по думите му значително е намалило притока на мигранти към Австрия. От своя страна Попоски също изрази признателност за оказаната от Виена подкрепа. „Благодарни сме за подкрепата, която Австрия ни предоставя по пътя ни към ЕС... Австрия е силен и убедителен поддръжник на този път и се надяваме и работим интензивно, за да може за по-кратък период да започнем процеса на преговори с особен фокус върху основните глави 23 и 24 от преговорите“, каза македонският дипломат. Отговаряйки на журналистически въпрос за вчерашното си присъствие на митинг на ВМРО-ДПМНЕ в Скопие, Курц посочи, че е присъствал там в качеството си на член на Европейската народна партия.