06.12.2016

Резултати от търсенето

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Саламът на социализма срещу банана на капитализма

 Магазинът беше въздълго и високо помещение, а как магазинерът влизаше зад тезгяха, бе едно от чудесата на света. Или пък някаква общоселска тайна беше, защото питах големите, но те се усмихваха странно и казваха, че също не знаят. Застоявах се в магазина с подобаващо уважение към загадката. Гледах на магазинера като на вълшебник. Той можеше не само да премине от другата страна на висок колкото мен тезгях, но и да отмерва с ръка, точна като с везна. Захарта, брашното, бобът бяха насипани в една редичка сандъчета зад гърба му. Той се обръщаше, загребваше с лопатка, изсипваше в кафявата кесия и после кантарчето заспиваше на килограм. Освен това той знаеше всичко. Ако купувачът се оплачеше, че има пърхот, той му даваше катранен сапун. Знаеше на коя точно кашлица помагат „лукчетата” и на коя нишадърът. Над главата му висеше дълъг шнур с крушка, тя пръскаше светлина над главата на магазинера, която ми приличаше на ореола от иконата, скрита зад пердето в бабината стая. Това, че имаме икона, също беше тайна. Животът беше пълен с чудеса. Едно от тях настъпваше, когато в магазина пристигаха маслини. За тях се знаеше с дни предварително. Дойдоха ли? Ще дойдат. Пристигнаха ли вече? Идат, идат. Те се появяваха в каче от другата страна на щанда, което караше магазинера да изглежда още по-вълшебен. А миризмата им, ох, миризмата им, ах, миризмата… Омаята от тази миризма искат да ми продадат сега носталгичните реклами. Саламът от детството, сладоледът от детството, кренвиршите от детството… И досега избирам маслини, като ги мириша. Но никои от тях не миришат на онова. На кое всъщност, попитах се веднъж. И си отговорих – на чудо. Появата на маслини в оня магазин беше с аромата на чудо. Чудото беше разпределено с купончета. Тези купончета бяха първото отрезвяващо нещо в живота ми. Тогава разбрах, че живея не във вълшебен, а в реален свят. Не, въобще не съм си помислила, че живея в тоталитарна държава, в която някой някъде решава колко пъти в годината хората имат право на вкуса на маслините. И през ум не ми мина, че има места, където можеш да си купуваш маслини всеки ден и затова животът там е може би по-добър. Нищо такова не смути душата ми. Но разбрах, че магазинерът не може да даде на когото колкото иска маслини. Той можеше да даде само толкова, колкото пише на картончето. Следователно – той не беше вълшебник. На вълшебниците не им казват какво да правят. Ето така си отива вълшебството, че марципанът е шоколад, а „Идеал“ е най-хубавата дъвка, тъй като друга изобщо няма. Малко по-късно  разбрах, че на едно място тезгяхът се отваря, на такава ширина колкото да мине човек, и мястото вече не изглеждаше магическо. Даже и светлината престана да е като в иконата. Беше си просто място, където можеше да си купиш газ, вакса, халва на килограм, кибрит, легенче и четка за бръснене, войнишки якички, а в сряда даже и салам. Беше отвратителен, впрочем, като всеки евтин салам. Това, което искат да ми продадат рекламите сега, не е „саламът от нашето време“, а мечтата ми от едно време да мога да си го купувам, когато поискам, колкото поискам. После в живота ми имаше много магазини. Унгарските магазини, до които имах често семеен повод да пътувам през седемдесетте и осемдесетте и от които носех на всички приятелки сапуни „Амо”, шампоан „Мелинда”, бикини и всички други неща, които в България липсваха. Одобрение от милицията за пътуване в Унгария даваше право да обменя 125 лева във форинти. Ах, бирата от онова време! Ех, бирата…Обръщахме бутилката обратно и ако не се стелеше утайка, пиехме. Но рекламите не искат да ми продадат спомена за утайките и мухите в бутилките, те искат да ми припомнят пяната на други спомени. После празните български магазини, пред които една сутрин опашката за мляко притисна мъжа ми в рамката на вратата и му пукна ребро. После битакът. Безбройните магазини за дрехи втора употреба с неповторимата миризма на препарата, с който обработваха вехториите и който продавачката наричаше с усмивка „мизерна чистота”, макар той да си беше „чиста мизерия”. И накрая мола, в който има толкова много неща, без които можеш. В който има всичко, освен вълшебство. Не, няма да се подигравам на носталгичните реклами. Те са професионално насочени към целева група, която обича вълшебствата. Всеки от нас поотделно, но и заедно като народ ние обичаме вълшебствата. Падаме си по спасители, месии, магьосници, които раздават блага. Харесва ни благините да бъдат доставяни, пускани, регулирани. Маркетинг специалистите нямаше да са добри, ако не знаят как да ни продадат сега салам срещу някогашна мечта в магазина винаги да има салам. Нямаше да ги бива експертите по рекламата, ако не могат да изтъргуват една бира като нова, представяйки я за стара колкото спомените ни. На тях това им е работата. На зрителите обаче няма как да не се подиграе човек. Защото те изцяло объркаха носталгията по несбъднатите мечти с носталгия по времето, в което мечти трудно се сбъдваха. Не са забравили цените от онова време, но са забравили, че срещу тези цени рядко можеше да се купи всичко. И така превърнаха салама в новия банан – както тогава се мечтаеше невъзможния банан, така сега се бленува по оня едновремешен салам. Но най-вече си заслужават подигравка зрителите защото, когато те мислят така, изглежда нормално новата лидерка на БСП да поднася цветя на Тодор Живков и да възприема носталгичните реклами като предизборна кампания на партията си. Чак да се зачуди човек защо няма реклами на Живков и Пенчо Кубадински, да речем. Много просто: те няма как да ни липсват, защото са си тук. Автор: Веселина Седларска

България, която изгубихме

 През 1989 г. индустриалните ни предприятия са били 2593 – т.е., 7,7 пъти повече от тези през 1939 г. – заети лица в 1989 г. – 1 580 000 души, т.е. 15,8 пъти повече от 1939 г. – общата промишлена продукция при индекс 100 за 1939 г., през 1989 г. е 103 пъти повече. – обем на износа през 1989 г. – 16,2 млрд. щ.д. – т.е. 83 пъти повече от 1939 г. – през 1939 г. изнесената промишлена продукция е била само 4,3 %, а суровините 95,7 %, почти изцяло от селското стопанство. През 1989 г. съотношението е обратно: суровини – 4%, промишлени изделия – 96%. – в 1989 г. общият износ на България е бил по-голям от износа на Гърция и Турция, взети заедно. Над 50 % от износа са изделия на машиностроенето и на електрониката. Не е вярно е твърдението, че сме изнасяли промишлени изделия само в източните страни. Ето истината за десетилетието 1981-1990 г. Общата оценка за равнището на индустрията ни към 1990 г. е дадена от ООН. В “Доклада за човешкото развитие – 1995 г.”, на стр. 228, от изследваните 174 страни за индустриални са приети 47 и България е в тази група. Днес картината е плачевна. За по-малко от 20 години индустриалното производство падна под 40 % от производството през 1989 г.! В известния си доклад господата д-р Ран и д-р Ът написаха: “От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции …, което доведе до създаване на вдъхващи уважение производствени мощности и изследователски и развойни звена в областта на микроелектрониката… Нашата преценка е, че между 70 и 80 на сто от основните фондове са на съвременно ниво… През последните години на електрониката и далекосъобщителната техника се падат над 20% от българската национална промишлена продукция. В този отрасъл работят приблизително 130 хиляди души, от които около 8 хиляди са висококвалифицирани инженери…” Въпреки тази висока оценка на г-дата Ран и Ът, днес всичко това е разрушено, мощностите, специалистите и работниците ги няма! Причините за тази всеобхватна разруха стават все по-ясни. Зад сините и червени мечти за промяна, зад политическите страсти вече се открояват интересите и целите на световните сили, техните методи и действия, използваните пропагандни и дезинформационни ходове. Целта им вече се вижда: да прекроят света в началните десетилетия на настоящия 21 век. Извършва се непознато в човешката история разделение на малцина свърхбогати и на огромна беднота, затъваща в мизерия, във физическо и морално израждане. Вече може да се съзре и мястото, което е определено на България в тази конструкция – да се превърне в държава от колониално-компрадорски тип. Технологията на разрухата е прецизна. Тя включва серия от стратегически удари: срив на пазарите; разпад на стопанското управление; унищожителни удари върху финансовата и банковата системи; разстройство на националната и на регионалните инфраструктури; тотално разрушаване на индустрията и селското стопанство; генерална разправа с българския индустриален интелект. Използва се виртуозна тактика: обществото ни се държи в непрекъснато политическо напрежение, ежедневно се раждат противопоставящи събития, младите се обливат наркотично с екшъни и телевизионни игри, обещаващи бързо забогатяване. Вече 20 години съзиданието е заменено с трошене. Организаторите на това национално цунами сами се уплашиха от ужасяващата гледка. Пръв Луканов изрече думите: „Сега главната опасност е носталгията по миналото”. Това узакони демагогията и фалшификацията и ги утвърди като стил. Резултатите са потресаващи. Катастрофално е намалението на населението ни. При първото преброяване през 1887 г. сме били 3,15 милиона; през 1946 г., след четири войни – 7 милиона, в 1990 г., след „фаталните” 45 години – 8,99 милиона.; в 2006 г. – 7,3 милиона души, а днес на практика сме под 7 млн. Намалението на нацията ни с 2 милиона души само за 25 години, е бедствие, по-голямо от националните катастрофи, сполетели България от Освобождението досега! Срината е подготовката на специалисти. От Освобождението до 1950 г. са придобили висше образование под 40 хиляди българи. През периода 1951-1990 г. завършилите ВУЗ са над 450 хиляди! Много от тях са вече пенсионери, младите са на работа в чужбина, малко останахав родината, повечето от тях не работят по специалността си. В началото на 1990 г. Луканов, Лилов и Младенов нарекоха икономиката ни „катастрофирала”, въпреки че Световната банка определи състоянието й като „криза”, която може да се преодолее. Те проведоха специален пленум за отговорността за “икономическата катастрофа”. Как ли биха нарекли днешното ни състояние? Утре „Тревожно” – това е слабо определение за бъдещето ни. Нито една обществена сила не е показала своето виждане за нашето “утре” и ясни пътища за неговото просветляване. Държавниците на други страни от бившата соцсистема правилно видяха новите световни процеси и предприеха действия съобразени и с тях, и с националните си интереси, и съхраниха индустрията си. Нашите политици не направиха това. Тръгнаха по мъглявини като “кръгли маси”, “демократичен социализъм”, властови пазарлъци и с това сложиха началото на срива ни. – фалшифицираха се основни данни: реалният ни валутен дълг, като се отчетат валутният резерв и външните ни вземания, беше под 5 млрд. щ.д., той бе обявен за 10,5 млрд. щ.д. Даже и при тази невярна цифра, той възлизаше на 227 % от годишния приход. При Унгария това съотношение беше 319 %, а при Полша – 484%. Въпреки по-доброто ни състояние правителството на Луканов обяви “мораториум” на плащанията по дълга – рядко явление в световната практика. – прие се най-дивата програма на приватизация, препоръчана от Ран и Ът. Те написаха: “Докато успешните приватизационни програми включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време, ако иска да промени към по-добро икономическия упадък, в който сега се намира… Това предизвикателство … е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила”; – не се привлякоха в приватизацията световни фирми, по чиито лицензи, комплектни доставки и постоянно сътрудничество изградихме стотици заводи. Вместо да се разрушават, много от тях би могло да им се предложат като смесена собственост, както направиха в Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Например: – за електро- и мотокарното ни производство бяха закупени над 10 лицензи за елементи и възли от известни фирми като “Бош”, “Плеси”, “Перкинс”, “Линде”, “Варта”, “Шльойман”. До 1989 г. продадохме в десетки страни над 1,2 милиона електро- и мотокари, част от тях все още са в движение. Заводите ни бяха разрушени, в това време производители от Чехия усвоиха и ни продават тези елементи и възли като резервни части за нашите кари. – имахме над 30 завода и големи цехове за производство на инструменти и матрици. Прецизните машини в тях, работещи с точност до микрон и само в термоконстантни помещения, бяха над 200, може би колкото са в Швейцария, признат световен производител на инструменти. Една 20-килограмова сложна матрица струва колкото лек автомобил. С тях работеха майстори със забележителен опит. В София построихме първия малък инструментален завод със система “Кад–Кам” – директно управление на производствените машини от компютърните инженери, конструктори на инструментите. Когато го видя в действие, известният Максуел предложи да го закупи за крупна сума. Днес този завод е съборен и като сграда. Прецизни машини, струващи 500-800 хиляди щ.д., бяха продадени за по няколко хиляди, главно в Турция, някои даже се дадоха за скрап; – заводът за спиралошевни тръби край Септември, с чиято продукция бе изградена 70% от газовата мрежа на наша територия до 1990 г., бе разрушен до основи, защото технологията му била стара. Днес в Турция се построи завод със същата технология, а ние отпаднахме от списъка на производители на газови тръби. За сведение – два факта. От 13-те аварии с газови тръби у нас до 1990 г. всички са при вносните тръби и нито една от нашите; листовата стомана за тръбите се произвеждаше от “Кремиковци” по оригинална технология, създадена от научноизследователските институти на БАН и на завода; – завод “Ямболен” за полиестерна коприна край Ямбол бе изграден с доставка на технологии и оборудване от световноизвестната “Хьост”, Германия. Той снабдяваше с продукцията си наши заводи, правеше и директен експорт. Сега цеховете му са сринати; – в този списък мога да включа още стотици заводи. Сред тях: Стоманолеярен завод в гр. Раковски, един от най-модерните в Европа – с оборудване от Германия; заводът за фин трикотаж “Яница” в Елхово – с италиански и германски машини; заводът за пасмантерия в Болярово – с машини и модели от Белгия; заводът ветеран за металорежещи машини в София – с уникални цехове; заводът за кондензатори в Кюстендил – с машини от Япония; чугунолеярен завод в Орешака – с техника от Германия; заводът за автобуси “Чавдар” в Ботевград – с лиценз от “Кесборер – Сетра”, Германия, заводът за полупроводници в Ботевград – по лиценз на CSF, Франция; завод за електропреобразователни прибори, Горубляне, – с лицензи от Япония; завод за дизелови двигатели, Варна, – по лиценз на “Перкинс”, Англия. Тези и още много други ходове като “връщане на земята в реални граници”, раздаване на невъзвращаеми банкови кредити, продажба на индустриални мощности на безценица, дори за 1 лев, унищожиха индустрията ни. А сега накъде? Поради безхарактерност и чуждопоклонничество пропуснахме пътя на други страни от бившата соцсистема, саморазрушихме се и сега сме “под дъното”. Остават ни следните възможности: – да продължим по досегашния разрушителен път; – да си въобразим, че по чудо ще възкресим времето преди 1990 г. И в двата случая ще станем ликвидатори на третата българска държава, нещо, което ни се крои отвън. Единственото спасение е да осъзнаем, че пред нас е дълъг път на капиталистическо развитие и че единствено, което можем, и то трудно, е да търсим при него човешки форми на живот на българите. За съжаление, почти ежедневно ни затрупват примери, показващи, че днешните управляващи не са в състояние да постигнат и това. Бих им предложил няколко неща: – откажете се от сляпото чуждопоклонничество. Защитавайте нашите интереси, колкото и да е трудно това! – спрете незабавно ежедневните си препирни и смешни спорове. Те противопоставят нацията и ни водят към самоубийство! – разберете, че държавата е сложно нещо и крайностите са фатални! Тя затова съществува, за да бъде полезна на хората. Съгласието ви, че трябва колкото се може “по-малко държава”, е признание, че тя изобщо не ви е нужна. В човешката история има такива крайни и затова фатални примери. Един крал обяви: “Държавата, това съм аз” и следовникът му бе гилотиниран. Един строй обяви: “Аз съм всичко в държавата” и той рухна! Сегашната крайност – “по-малко държава” – е най-опасна – тя ще ликвидира не само себе си, но и народа! – осъзнайте, че държава без индустрия е само потребител на чужди стоки и това ще я доведе до гибел. Затова работете с всички сили за възраждане на наши производства. Създайте фондове, приемете насърчителни закони, помагайте на млади и инициативни производители. Преди години, при посещения в Турция и Гърция, се учудвах на индустриалната им изостаналост. Сега, особено Турция, ме учудва с мащабите на индустриалното си развитие. Тези страни намират пътища, дори гъвкаво се настаняват със своя индустрия и у нас. – трябва да ви е пределно ясно, че нищо няма да постигнем без индустриален интелект. За 20 години почти го пропиляхте, сгъстихте тягостно атмосферата около ВУЗ и БАН. Незабавно я разведрете и създайте условия за възраждане на висшето образование! – накрая няколко думи към новите индустриалци. Зная за трудностите, при които крепите производството си. За да ги преодолявате по-успешно, обединете се от общ идеал: да създавате нова индустриална България. Това налага да намерите точната пропорция между своите и националните интереси! Източник: www.novazora.ne 

Слабоумието не идва внезапно

 Останалите в старостта се превръщат в зли или наивни малоумници, които стават тежест за собствените си внуци и пораснали деца. Академик Бехтерев, посветил изследванията си на функциите на човешкия мозък отбелязва, че голямото щастие да умрат, съхранявайки разума си приживе, се дава само на 20% от хората. Останалите в старостта се превръщат в зли или наивни малоумници, които стават тежест за собствените си внуци и пораснали деца. 80% е значително повече от броя на тези, на които е съдено да развият рак, болестта на Паркинсон или чупливост на костите. За да влезете в бъдеще в щастливите 20% е важно да започнете още сега. С течение на годините, почти всички започват да стават мързеливи. Ние работим много в младостта си, за да почиваме на стари години. Обаче колкото повече се успокояваме и отпускаме, толкова по-голяма вреда си нанасяме. Нуждите ни се свеждат до баналните "вкусно ядене - достатъчно сън". Интелектуалната работа се свежда до решаването на кръстословици. Нараства нивото на претенциите и изискванията към живота и обкръжението, притиска ни тежестта на миналото. Раздразнителността и неразбирането на нещата води до отхвърляне на действителността. Страда паметта и способността да се мисли. Постепенно човек се откъсва от реалния свят, създавайки си свой, често жесток и враждебен, болезнен фантастичен свят. Деменцията никога не идва изведнъж. Тя прогресира през годините, набирайки все повече и повече власт над човека. Това, което сега са само предпоставки, в бъдещето могат да се превърнат в благодатна почва за деменцията. Тя заплашва най-вече тези, които са живели живота си без да променят навиците си. Такива качества като прекомерна принципност, упоритост и консерватизъм е много по-вероятно да доведат до деменция в старостта, отколкото гъвкавостта, способността бързо да се променят решенията, емоционалността. Ето някои косвени признаци, които показват, че е необходимо да направите ъпгрейд на мозъка си: Започвате болезнено да приемате критиката, докато вие самите твърде често критикувате другите. Не искате да учите нови неща. По-скоро ще се съгласите да ремонтирате стария мобилен телефон, отколкото да се заемете с инструкцията за новия модел. Често казвате: "Ех, преди..." - спомняте си и изпитвате носталгия по старите времена. Готови сте в унес да говорите за нещо, без да забелязвате скуката в очите на събеседника. Не е важно, че той сега ще заспи, важно е това, което казвате, което е интересно за вас ... Трудно ви е да се концентрирате когато започнете да четете сериозна или научна литература. Трудно разбирате и запомняте четеното. Можете днес да прочетете половин книга, а утре да забравите началото. Започвате да говорите по въпроси, които никога не сте познавали. Например за политика, икономика, поезия или фигурно пързаляне. При това ви се струва, че толкова добро владеете проблема, че можете още утре да започнете да управлявате държавата, да станете професионален литературен критик или спортен съдия. От два филма - произведение на култов режисьор и популярна киноновела/детектив - избирате втория. Защо да се напрягате? Въобще не рзбирате какво толкова интересно някои намират в тези култови режисьори. Смятате, че другите трябва да се адаптират към вас, а не обратното. Голяма част от живота ви е съпроводена с ритуали. Например, не можете да пиете сутрешното си кафе от някаква друга чашка, освен от любимата си, преди да нахраните котката и да прелистите сутрешния вестник. Отпадането на дори един-единствен елемент проваля целия ви ден. От време на време забелязвате, че тормозите околните с някои свои постъпки, правите го без злоба, а просто защото вярвате, че така е по-правилно. Трябва да ъпгрейдвате мозъка си! Забележете, че най-светлите хора, запазили разума си до преклонни години, като правило са хората на науката и изкуството. Те, поради спецификата на работата си, трябва да напрягат паметта си и да извършват всеки ден умствена работа. Те следят пулса на съвременния живот, проследяват модните тенденции и дори в някои неща ги изпреварват. Тази "производствена необходимост" е гаранция за щастливо разумно дълголетие. На всеки две или три години започвайте да учите нещо. Не е задължително да постъпвате в колеж и да получавате трето или дори четвърто образование. Можете да минете краткосрочен опреснителен курс или да усвоите една напълно нова професия. Можете да започнете да ядете тези храни, които по-рано не сте яли, да откривате нови вкусове. Обградете се с млади хора. От тях винаги можете да поемете разни полезни неща, които ще ви помогнат да сте съвременни. Играйте с децата, те могат да ви научи на много неща, за които вие даже не подозирате. Ако отдавна не сте научавали нищо ново, може би просто не сте търсили? Огледайте се наоколо, колко нови и интересни неща се случват там, където живеете. От време на време решавайте интелектуални задачи, правете всякакви видове тестове. Учете чужди езици, дори ако няма да ги ползвате. Необходимостта редовно да запомняте нови думи ще тренира паметта ви. Растете в дълбочина! Извадете старите книги и от време на време се припомняйте училищни и университетски програми. Спортувайте! Редовната физическа активност действително спасява от деменция. Често тренирайте паметта си, спомняйте си стихове, които някога сте знаели наизуст, танцови стъпки, програмите, които сте практикували в института, телефоните на стари приятели и много друго - всичко, което можете да си спомните. Разбийте навиците и ритуалите. Колкото повече следващият ден се различава от предишния, толкова по-малко вероятно е, че ще "се окопаете" и ще стигнете до деменция. Ходете на работа по различни улици, откажете се от навика да си поръчвате едни и същи ястия, занимавайте се с неща, с които никога преди не сте се занимавали. Дайте повече свобода на другите и правете колкото е възможно повече неща сами. Колкото по-спонтанно реагирате, толкова по-креативни ще сте и по-дълго ще съхраните ума и интелекта си! Източник: funnyreps.com Превод: NBOX.BG 

Доналд Туск: Великобритания трябва да започне процедурата за напускане колкото може по-скоро

Великобритания трябва да започне преговори за напускане на Европейския съюз, „колкото се може по-бързо“, каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск, цитиран от AFP. „Сега ние очакваме правителството на Обединеното кралство да приложи решението на британците, колкото може по-бързо, въпреки трудността на този процес“,

БМР се надява, че централните банки ще успокоят трусовете на финансовите пазари, които са в резултат на Brexit

Водещите централни банки ще ограничат сътресенията на финансовите пазара колкото е възможно, след като Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, заяви през уикенда ръководителят на Банката за международни разплащания Хайем Каруана. В петък (ден след референдума във Великобритания) някои от най-големите централни банки в света, предложиха финансови механизми, целящи да успокоят силно разколебаните световни финансови пазари, а някои от тях дори интервенираха на валутните пазари, тъй като те притеснява, че нестабилността може да навреди на икономическия растеж. На проведената през уикенда редовна годишна обща среща на Банката за международни разплащания беше посочено, че централните банки са готови да си сътрудничат, за да подкрепят финансовата стабилност, която пострада сериозно след новината за Brexit. Има вероятност за известен период на несигурност и настройка. Обединеното кралство е силно интегрирано в глобалната икономика и притежава един от най-важните световни финансови центрове, заяви в своя реч шефът на базираната в Швейцария БМР Хайме Каруана, но допълни: Аз съм уверен, че с добро сътрудничество на глобално ниво, несигурността може да бъде овладяна и необходимите корекции ще протичат толкова гладко, колкото е възможно. В петък Централната банка на Англия предложил да предостави повече от 250 млрд. паунда и да осигури "значителен" достъп до чуждестранна валута, за да се облекчи каквото и да е рязко свиване на ликвидността на паричните пазари, като нейният шеф Марк Карни заяви, че при необходимост ще бъдат предприети и допълнителни мерки. Федералният резерв на САЩ пък обяви, че е готов да осигури доларова ликвидност чрез своите т.нар. "суап линии" с останалите водещи централни банки, колкото е необходима, за справяне с натиска на глобалните пазари за финансиране, който може да има неблагоприятни последици за американската икономика. Според Каруана от Банката за международни разплащания, по-силни капиталови и ликвидни буфери, въведени от банките, правят пазарите по-устойчиви в случай на сериозно трусове, както и че централните банки са готови да гарантират, че пазари ще продължават да работят по един нормален начин. Централните банки действаха бързо в миналото, те са готови да действат отново и разполагат с необходимите инструментите, посочи той. Въведени са обширни планове за непредвидени ситуации от страна на частния сектор и от централните банки, за да се ограничат смущенията на финансовите пазари, допълни Каруана. В същото време обаче, БМР подчерта, че слабата производителност, високата задлъжнялост и ограничено пространство за маневри в провежданите парични и лихвени политики носят рискове за дългосрочния растежа на световната икономика. Към тези насрещни ветрове вече се добавя и решението на Великобритания да гласува за излизане от ЕС, засилвайки политическия и финансов хаос.

Банката за международни разплащания очаква централните банки да успокоят трусовете на финансовите пазари след Brexit

Водещите централни банки ще ограничат сътресенията на финансовите пазари колкото е възможно, след като Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, заяви ръководителят на Банката за международни разплащания Хайем Каруана. В петък (ден след референдума във Великобритания) някои от най-големите централни банки в света предложиха финансови механизми, целящи да успокоят силно разколебаните световни финансови пазари, а някои от тях дори интервенираха на валутните пазари, тъй като ги притеснява, че нестабилността може да навреди на икономическия растеж. На проведената през уикенда редовна годишна обща среща на Банката за международни разплащания беше посочено, че централните банки са готови да си сътрудничат, за да подкрепят финансовата стабилност, която пострада сериозно след новината за Brexit. Има вероятност за известен период на несигурност и настройка. Обединеното кралство е силно интегрирано в глобалната икономика и притежава един от най-важните световни финансови центрове, заяви в своя реч шефът на базираната в Швейцария БМР Хайме Каруана, но допълни: Аз съм уверен, че с добро сътрудничество на глобално ниво несигурността може да бъде овладяна и необходимите корекции ще протичат толкова гладко, колкото е възможно. В петък Централната банка на Англия предложи да предостави повече от 250 млрд. паунда и да осигури "значителен" достъп до чуждестранна валута, за да се облекчи каквото и да е рязко свиване на ликвидността на паричните пазари, като нейният шеф Марк Карни заяви, че при необходимост ще бъдат предприети и допълнителни мерки. Федералният резерв на САЩ обяви, че е готов да осигури доларова ликвидност чрез своите т.нар. "суап линии" с останалите водещи централни банки, колкото е необходима за справяне с натиска на глобалните пазари за финансиране, който може да има неблагоприятни последици за американската икономика. Според Каруана от Банката за международни разплащания по-силни капиталови и ликвидни буфери, въведени от банките, правят пазарите по-устойчиви в случай на сериозни трусове, както и че централните банки са готови да гарантират, че пазари ще продължават да работят по един нормален начин. Централните банки действаха бързо в миналото, те са готови да действат отново и разполагат с необходимите инструментите, посочи той. Въведени са обширни планове за непредвидени ситуации от страна на частния сектор и от централните банки, за да се ограничат смущенията на финансовите пазари, допълни Каруана. В същото време обаче БМР подчерта, че слабата производителност, високата задлъжнялост и ограничено пространство за маневри в провежданите парични и лихвени политики носят рискове за дългосрочния растеж на световната икономика. Към тези насрещни ветрове вече се добавя и решението на Великобритания да гласува за излизане от ЕС, засилвайки политическия и финансов хаос.

Банката за международни разплащания очаква централните банки да успокоят финансовите пазари след Brexit

Водещите централни банки ще ограничат сътресенията на финансовите пазари колкото е възможно, след като Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, заяви ръководителят на Банката за международни разплащания Хайем Каруана. В петък (ден след референдума във Великобритания) някои от най-големите централни банки в света предложиха финансови механизми, целящи да успокоят силно разколебаните световни финансови пазари, а някои от тях дори интервенираха на валутните пазари, тъй като ги притеснява, че нестабилността може да навреди на икономическия растеж. На проведената през уикенда редовна годишна обща среща на Банката за международни разплащания беше посочено, че централните банки са готови да си сътрудничат, за да подкрепят финансовата стабилност, която пострада сериозно след новината за Brexit. Има вероятност за известен период на несигурност и настройка. Обединеното кралство е силно интегрирано в глобалната икономика и притежава един от най-важните световни финансови центрове, заяви в своя реч шефът на базираната в Швейцария БМР Хайме Каруана, но допълни: Аз съм уверен, че с добро сътрудничество на глобално ниво несигурността може да бъде овладяна и необходимите корекции ще протичат толкова гладко, колкото е възможно. В петък Централната банка на Англия предложи да предостави повече от 250 млрд. паунда и да осигури "значителен" достъп до чуждестранна валута, за да се облекчи каквото и да е рязко свиване на ликвидността на паричните пазари, като нейният шеф Марк Карни заяви, че при необходимост ще бъдат предприети и допълнителни мерки. Федералният резерв на САЩ обяви, че е готов да осигури доларова ликвидност чрез своите т.нар. "суап линии" с останалите водещи централни банки, колкото е необходима за справяне с натиска на глобалните пазари за финансиране, който може да има неблагоприятни последици за американската икономика. Според Каруана от Банката за международни разплащания по-силни капиталови и ликвидни буфери, въведени от банките, правят пазарите по-устойчиви в случай на сериозни трусове, както и че централните банки са готови да гарантират, че пазари ще продължават да работят по един нормален начин. Централните банки действаха бързо в миналото, те са готови да действат отново и разполагат с необходимите инструментите, посочи той. Въведени са обширни планове за непредвидени ситуации от страна на частния сектор и от централните банки, за да се ограничат смущенията на финансовите пазари, допълни Каруана. В същото време обаче БМР подчерта, че слабата производителност, високата задлъжнялост и ограничено пространство за маневри в провежданите парични и лихвени политики носят рискове за дългосрочния растеж на световната икономика. Към тези насрещни ветрове вече се добавя и решението на Великобритания да гласува за излизане от ЕС, засилвайки политическия и финансов хаос.

И Борисов фен на еврото - в единна Европа било нормално да има единна валута

Колкото по-единна иска да бъде Европа, толкова по-нормално е всички да имаме и единна европейска валута. Това каза министър-председателят Бойко Борисов пред журналисти в парламента, предаде агенция Фокус. Във връзка с публикации в медиите, че председателят на Европейската комисия Жан –Клод Юнкер е искал ускорена процедура за въвеждане на еврото в България Борисов припомни, че въвеждането на единната валута не зависи от това дали искаш, или не искаш. „В предприсъединителните договори ние сме поели ангажимент да въведем еврото. Това, че ние не го въвеждаме е защото има допълнително доста изисквания по въпроса, които към момента можем да си позволим да се забавим”, обясни министър-председателят. Той припомни, че при кабинета „Борисов 1” с финансовия министър по това време Симеон Дянков са искали да влязат в чакалнята на Еврозоната. „При ниския бюджетен дефицит, при стабилността на банките, при валутния борд, който имаме , при огромния фискален резерв от над 11,5 млрд. лева, при ниския дълг, имаме възможност при всички критерии да се включим към момента, но ще го направим, колкото се може по-късно”, подчерта Борисов. „На практика вие не го усещате, както и инвеститорите не го усещат, защото чрез валутния борд имаме фиксиран курс на лева към еврото. Знае се, че за 1 евро получават 2 лева. Това дава спокойствие на инвеститорите и бизнеса”, поясни още Борисов. По думите му въвеждането на еврото не е нещо, което е трагично. „Напротив колкото по-единна иска да бъде Европа, толкова по-нормално е всички да имаме и единна европейска валута”, заяви той. В отговор на въпрос дали е разговарял с представители на европейските институции на тази тема Борисов каза: „Не, не сме говорили. По много теми сме говорили с Юнкер тези дни, но тази тема, не ми е била поставяна”. Той и посочи, че темата най-вероятно ще се разисква от финансовите министри, централните банкери.

Уърк парти (седянка)

По който и от двата начина да го кажем, едва ли ще стане по-разбираемо за съвременните младежи, нищо че и в училище, и в литературата все трябва да са срещали някоя и друга от думите, свързани с това старо обществено явление. А думите са много и разнообразни, колкото са били и видовете събирания за полагане на доброволен безплатен труд в полза на някого, практикувани от прабабите и прадядовците ни. Тлака, меджия, зареда, молба, ангария, попрелка, беленка, роненка… и още толкова, колкото видове труд се е извършвал, умножен по разновидностите в различните народни говори. Колкото до партито, сиреч веселието, то неизбежно е съпътствало всяко събиране на млад народ, независимо в кои времена е ставало. Хубавото е, че съчетаването на двете в едно – работа и веселие се случва и днес, макар и да не е толкова масово разпространено. Но това е друга тема, а темата на предаването ни е многообразието от думи, назоваващи тези събирания в живота на старите българи и споменът за традиционната култура, която те съхраняват. Гостува ни доц. Марияна Витанова от Института за български език. • Бъдеще в миналото: младите за общуването в интернет. • Забравете тази дума: от коя дума или съчетание предлагате да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, красива и изразителна.

Външният ни дълг намаля до 76% от БВП

 В края на май 2016 г. делът на брутния външен дълг на България намалява до 76,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо нивото му от края на април. Тона показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ). Съотношението на задълженията на държавата, банките и частния сектор към нерезиденти спрямо произведеното в икономиката се понижава леко от 76,3%, колкото бе към 30 април 2016 г. Миналата годината пък приключи с брутен външен дълг за 34,091 млрд. евро, което е 77,2% от БВП. В абсолютно изражение брутният външен дълг нараства с 1,162 млрд. евро до 35,253 млрд. евро за периода януари-май 2016 г., но само спрямо май 2015 г. има спад от 1,3% на годишна база, или с 449,8 млн. евро. Тогава показателят възлизаше на 35,7 млрд. евро, или 80,8% от БВП. За пет месеца само задълженията на сектор „Държавно управление“ към чужбина са нагоре с 1,095 млрд. евро, или с 19,6%. Така в края на май задълженията на правителството възлизат на 6,671 млрд. евро. Делът на задълженията на правителството, общините, социално-осигурителните фондове и на другите институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата, спада до 14,4% от 14,5% от БВП, колкото бе в края на април 2016 г. Външните задължения на банковия сектор се понижават с 6,1% спрямо края на миналата година до 3,876 млрд. евро. Делът на дълговете на банките към чужбина остава на ниво 8,4% от БВП, каквото беше съотношението в края на април. Все пак то намалява спрямо отчетените 9,3% от БВП в края на миналата година. В края на май 2016 г. получените общо кредити и депозити от нерезиденти нарастват до 3,169 млрд. евро при 3,267 млрд. евро в края на май 2015 г., показват още данните на централната банка. Външните задължения на т.нар. други сектори, към които спадат дълговете на търговските фирми от реалния сектор (включително заемите, за които има поети държавни гаранции, и заемите на фирми с преобладаващо държавно участие) и на домакинствата, се повишават със 181,6 млн. евро за пет месеца до 11,918 млрд. евро. Делът на брутния външен дълг на фирмите и домакинствата към БВП се смъква до 25,7% от БВП от 25,8%, колкото беше в края на април 2016 г.

Как да удължите живота на батерията на смартфон с Android

В ежедневието си днес използваме много повече мобилните си устройства, отколкото преди пет години. Причината за това е, че технологиите се развиха много за този кратък период. За съжаление обаче, батериите не се подобряват със същата скорост, както дисплеите, процесорите и GPU производителността.   И въпреки, че капацитетът на батериите расте с всяка изминала година, потребителите не виждат огромна полза от този факт, защото Android устройствата се нуждаят от все повече и повече енергия за да ни служат.   Как бихме могли да се справи с този проблем? От Pocket Now ще ни посъветват Как да удължим живота на батерията на смартфон с Android.   1. Намалете времето за изгасване на екрана Когато телефонът не се използва, той автоматично се заключва и екранът му угасва. Колкото по-малко е времето за автоматично изключване, толкова по-дълго ще работи батерията на телефона ви.    2. Намалете яркостта на екрана Яркостта на екрана оказва голямо влияние върху батерията. Не разчитайте на автоматичното настройване на яркостта, тъй като по принцип тези стойности са по-високи, отколкото наистина се нуждаете. Намалете яркостта ръчно и я дръжте толкова ниска, колкото ви е удобно.   3. Използвайте тъмни теми и тапети Това ще ви помогне, ако смартфонът ви е с AMOLED дисплей , тъй като AMOLED технологията работи на принцип, при който цветните пиксели се осветяват, докато черните остават неосветени. Така че, колкото по-малко енергия се отделя за осветяване на пикселите, толкова по-малко ще се хаби батерията.   4. Ограничете или забранете получаването на данни във фонов режим Вашата електронна поща, Facebook, Twitter или вашето приложение за архивиране на данни постоянно търсят връзка с интернет за актуализиране на информацията. Тази синхронизация обаче не само заема системни ресурси и забавя работата на вашето устройство, но и изразходва заряда на батерията.   5. Изключете всички приемници и антени Това, че устройството ви поддържа едновременно NFC, GPS, Wi-Fi и Bluetooth e чудесно, но имайте предвид, че всички тези услуги, особено GPS, изключително бързо изтощават батерията. Android държи всички приложения, които използват местоположението ни, заредени на фонов режим, така че ако забравите да изключите GPS, скоро ще ви се наложи да зареждате батерията.   6. Забранете автоматичните ъпгрейди По подразбиране, изтеглените от Google Play приложения автоматично се актуализират, когато има наличен ъпдейт и това е нещо добро, защото може да се възползваме от по-добър интерфейс и производителност. Има обаче и недостатъци на автоматичното инсталиране на актуализации на приложенията, едно от които е бързо хабене на батерията.   7. Изключете уведомленията и синхронизацията Всеки потребител иска да получава на минутата нотификации от приложенията, но този „лукс“ се отразява на живота на батерията на смартфона ви. Въпреки че не е много удобно, по-добре е да изключите уведомленията и ще видите промяната. А ако имате важно приложение, което трябва да се обновява в реално време, оставете синхронизацията само за него, за да хабите излишно батерията за постоянно обновяване на всички приложения.   8. Активирайте режим, който щади батерията Ако устройството ви поддържа „Power Saving“ режим, използвайте го, за да удължите живота на батерията. Този режим ви позволява да ползвате само ограничен брой функции, като изпращане на съобщения, провеждане на разговори и сърфиране в интернет.   Вижте 6 съвета за по-бързо зареждане на батерията

Как да удължим живота на батерията на смартфон с Android

В ежедневието си днес използваме много повече мобилните си устройства, отколкото преди пет години. Причината за това е, че технологиите се развиха много за този кратък период. За съжаление обаче, батериите не се подобряват със същата скорост, както дисплеите, процесорите и GPU производителността.   И въпреки, че капацитетът на батериите расте с всяка изминала година, потребителите не виждат огромна полза от този факт, защото Android устройствата се нуждаят от все повече и повече енергия за да ни служат.   Как бихме могли да се справи с този проблем? От Pocket Now ще ни посъветват Как да удължим живота на батерията на смартфон с Android.   1. Намалете времето за изгасване на екрана Когато телефонът не се използва, той автоматично се заключва и екранът му угасва. Колкото по-малко е времето за автоматично изключване, толкова по-дълго ще работи батерията на телефона ви.    2. Намалете яркостта на екрана Яркостта на екрана оказва голямо влияние върху батерията. Не разчитайте на автоматичното настройване на яркостта, тъй като по принцип тези стойности са по-високи, отколкото наистина се нуждаете. Намалете яркостта ръчно и я дръжте толкова ниска, колкото ви е удобно.   3. Използвайте тъмни теми и тапети Това ще ви помогне, ако смартфонът ви е с AMOLED дисплей , тъй като AMOLED технологията работи на принцип, при който цветните пиксели се осветяват, докато черните остават неосветени. Така че, колкото по-малко енергия се отделя за осветяване на пикселите, толкова по-малко ще се хаби батерията.   4. Ограничете или забранете получаването на данни във фонов режим Вашата електронна поща, Facebook, Twitter или вашето приложение за архивиране на данни постоянно търсят връзка с интернет за актуализиране на информацията. Тази синхронизация обаче не само заема системни ресурси и забавя работата на вашето устройство, но и изразходва заряда на батерията.   5. Изключете всички приемници и антени Това, че устройството ви поддържа едновременно NFC, GPS, Wi-Fi и Bluetooth e чудесно, но имайте предвид, че всички тези услуги, особено GPS, изключително бързо изтощават батерията. Android държи всички приложения, които използват местоположението ни, заредени на фонов режим, така че ако забравите да изключите GPS, скоро ще ви се наложи да зареждате батерията.   6. Забранете автоматичните ъпгрейди По подразбиране, изтеглените от Google Play приложения автоматично се актуализират, когато има наличен ъпдейт и това е нещо добро, защото може да се възползваме от по-добър интерфейс и производителност. Има обаче и недостатъци на автоматичното инсталиране на актуализации на приложенията, едно от които е бързо хабене на батерията.   7. Изключете уведомленията и синхронизацията Всеки потребител иска да получава на минутата нотификации от приложенията, но този „лукс“ се отразява на живота на батерията на смартфона ви. Въпреки че не е много удобно, по-добре е да изключите уведомленията и ще видите промяната. А ако имате важно приложение, което трябва да се обновява в реално време, оставете синхронизацията само за него, за да хабите излишно батерията за постоянно обновяване на всички приложения.   8. Активирайте режим, който щади батерията Ако устройството ви поддържа „Power Saving“ режим, използвайте го, за да удължите живота на батерията. Този режим ви позволява да ползвате само ограничен брой функции, като изпращане на съобщения, провеждане на разговори и сърфиране в интернет.   Вижте 6 съвета за по-бързо зареждане на батерията

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Архитектът Явор Иванов мечтае да построи база на Марс

Човешката фантазия не признава граници – тя е свободна да обходи цялата Галактика и да построи нови светове. Ала когато е подплатена със знания и доза трезвост, тя се превръща в първооткривател и творец тук и сега. Явор Иванов вече е създал своя нов свят – подкрепил го е с диплома по архитектура и знания за астрономията и космонавтиката, които страстно трупа от дете. Затова и никак не е странно, че във въображението си той вече е пропътувал пътя до Марс. Проектът му „Марсианец” за база на Червената планета впечатлява не само с дързостта да премери сили в област, приоритет на големите мозъци от НАСА, но и с голяма достоверност. На външен вид базата на Марс наподобява пчелна пита, която може да приюти шестима астронавти за 550 дни, и да им предостави условия за научни изследвания в район от 80 км в диаметър, разказва младият архитект. Тя се състои от 88 модула, които пристигат поединично на марсианската повърхност, и съединени образуват по-голямо вътрешно пространство. В него съм предвидил лаборатория, фитнес, помещения за готвене, хранене, спане, за производство на ракетно гориво. Между отделните зони има т.нар. въздушни шлюзове, които създават по-голяма сигурност на астронавтите, ако някоя от тях бъде компрометирана. Освен това, са осигурени кислородът, електричеството и водата – най-ценният ресурс на Марс, както и система аквапоника за отглеждане на растения – с нея обитателите на базата сами ще си произвеждат храна. Падината Исмениус кавус е най-подходяща за разполагането на базата. На нея денят на астронавтите ще преминава във външни научно-изследователски дейности, прибиране в марсианския им дом, работа в лабораторията и комуникация със Земята. „Скайпът” между двете планети ще обхваща видео и писмени съобщения, които обаче ще пристигат със забавяне около 12 минути. Денят на Червената планета продължава почти колкото и на Земята (малко над 24 часа), затова пък атмосферата е доста разредена, средната температура е минус 63 градуса и често навява прах. Пътуването е 210 дни, престоят 550 дни и обратно още 210 дни – обяснява Явор Иванов. – Толкова е, защото на всеки две години има цикъл между Земята и Марс, когато е най-енергоефективно да се изпрати полезен товар. Иначе екипът на Червената планета ще се сменя подобно на Международната космическа станция. А колкото до радиацията – в обшивката на базата и на космическия кораб ще има специален слой, който ще защитава астронавтите от вредните космически и слънчеви лъчи. За разлика от футуристичните мечтания, проектът на Явор Иванов е съобразен с изискванията на НАСА и може да се изпълни със съвременни материали в близките 20 години. Според плановете на НАСА човек ще стъпи на Марс до 2035 г. Частните компании като SpaceX пък имат амбицията това да стане още по-рано. Но аз мисля, че ще се случи около 2040 г., което означава, че до 2055-а е възможно да имаме база на Марс. Тя може да се изгради в рамките на 4-5 години – всеки от модулите се прави на Земята и се изпраща за време между 6 и 8 години – убеден е архитектът. Луната или Марс – кое небесно тяло ще населим най-напред? Двете не се изключват взаимно – категоричен е Явор Иванов. – Луната може да бъде първата стъпка към достигането на Марс, тъй като е доста по-близка. Но Марс разполага с по-благоприятни условия за живот, включително и времетраенето на деня. Изобщо психологически човек би се чувствал много по-добре на Марс, отколкото на Луната. Явор Иванов мечтае да замине за Марс и да види с очите си българска база там. В това време участва с проекта си в международен конкурс за космическа архитектура и би се радвал на възможност да говори пред наши учени за вижданията си относно хабитат на Марс. Но всъщност погледът му е насочен навън – за да сбъдне колкото се може по-скоро въжделението си да проектира извънземни сгради.  Снимки: личен архив

Децата ще следват твоя пример, не твоя съвет

 Да бъдем добри, да прощаваме, да уважаваме възрастните, да бъдем толерантни и бла, бла, бла... На някои хора тези послания, които са част от етичния кодекс на училище във Видин, могат да им звучат вехто, наивно, банално, че даже смешно и досадно. Остарели принципи за смотаняци, като че ли излязли от „мода“. Добрите са скучни, а лошите момчета и момичета са COOL. Вероятно заради това мислене, което колкото и да отричаме, е пропито в обществото ни, доброто понякога ни изглежда демоде. И колкото и да апелираме към него и да се опитваме да възпитавам децата си в този дух, сякаш самите ние сме скъсали връзката с него. На теория всичко ни е до скука познато, но на практика положението е друго. От такъв  етичен кодекс като че ли имат нужда не само учениците, но и големите – техните учители, родители, каки, батковци и т.н. И без да давам предварителни оценки, нека всеки просто попита собствената си съвест как постъпва в ежедневието си – дали е наистина добър, или просто лицемерно любезен и подмазвачески услужлив, дали прощава, или гледа да си върне, когато някой го настъпи? Дали се опитва да разреши конфликтите по мирен начин, или непременно търси отплата, дали наистина уважава възрастните, или са тежест, бреме и досада, дали се съобразява с мнението и правата на другите, или натрапнически и маниакално отстоява собствената си правота и чест. И след като си отговори на тези въпроси, да се замисли дали етичният кодекс за учениците е само за учениците. Ами не, не е. Той е и за учителите, и за родителите, и за управниците в МОН, и т. н. Интересно ще ми е да проследя в годините какъв резултат ще има от въвеждането на етични кодекси в училище, което се очаква да се случи , след като Законът за предучилищно и училищно образование влезе в сила. Не, че няма нужда от него. Напротив, колкото и овехтели и добре познати да изглеждат добродетелите с библейски произход, щом днес страдаме от дефицита им, то трябва да си ги повтаряме. Въпросът е, обаче и да ги изпълняваме. Защото децата не следват съвети, облечени в лицемерно добри апели, а следват примери на поведение. И ако етичният кодекс в училище не се спазва от всички, той ще е поредното добро пожелание, написано на хартия и не оставило нищо след себе си. Защото аман от стратегии, закони, правилници и какви ли не други нормативни и ненормативни документи. Аман от поучения и приказки, с които хората се самоизобличават, когато ги опровергаят с действията си. Затова нека има кодекси, нека те влязат не само в училищата, но и в кабинетите на управниците, на шефовете, в офисите, в домовете ни и най вече в главите и сърцата ни!

Колкото и да сте спечелили доверието им и доказали любовта си, зодиите крият дълбоки тайни

Колкото и да сте им близки, колкото и да сте спечелили доверието им и доказали любовта си, зодиите никога няма да ви признаят това... Вижте какви са най-дълбоките тайни, които крият от всички.

Борисов: Искам да сътрудничим с Турция

  "Искам да сътрудничим с Турция. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални", заяви премиерът Бойко Борисов за в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, предаде БГНЕС. „Българските морски и сухопътни граници, могат да се опазват само заедно с Турция. Затова и вярвам, че споразумението между ЕС и Турция от март, дори и силно критикувано, е единственото правилно решение. Ние имаме на границата всеки ден между 200 и 250 мигранти от турска страна, които по наш сигнал биват връщани от турците, преди въобще да достигнат границата”  коментира премиерът. Той подчерта, че за да бъде преодоляна мигрантската криза е трябвало да се действа по-рано и с общи усилия на страните членки на ЕС. „Трябваше обаче всички ние, държавите-членки на ЕС, да можем и да действаме по-бързо. Ние всички имаме разузнавателни служби, и те ни предупреждаваха, какво ще дойде към нас, както и сега предупреждават за онова, което се случва, например, в Северна Африка. Преди една година не трябваше да бъдем по-малко човечни, а да реагираме по-бързо и по-гъвкаво”. Според него защитата на европейските външни граници е трябвало да бъде разбирана като обща задача на всички държави-членки на ЕС. „Целта от самото начало трябваше да бъде влизането да става само през установените гранични пунктове. През гранични пунктове, където в приемните центрове на хората да се снемат отпечатъци и да се регистрират, преди оттам да последвана координирано презаселване в различните държави-членки”. Борисов ояснява, че вместо това „ в сърцето на Европа държави се обградиха с граници, всеки сам за себе си. Унгария построи ограда в средата на Европа, Австрия – също, и други държави също са на път да го направят”. „България построи ограда, защото България носи отговорност за външната граница на ЕС с Турция. Ние все още не сме член на Шенгенското пространство, обаче опазваме тук една практически шенгенска граница. Ние издигаме подобни защитни съоръжения, за да имаме въобще някакъв шанс да опазваме европейската граница, за която сме отговорни, с неколкостотин километра дължина. За разлика от други страни, ние не искаме да изграждаме огради в средата на Европа. Проблемите на Гърция са и мои проблеми”, казва Борисов и уточнява, че не би искал да се вдига ограда и на границата с Гърция. „Държавите от Вишеград, значи Полша, Унгария, Чешката република и Словакия, ни предложиха пари, за да построим ограда с Гърция. Но ние не искаме това. Аз много добре мога да си спомня колко щастливи бяха българите, когато дойде времето, в което те можеха най-накрая да пътуват свободно в Европа. Една ограда между нашите страни би означавала, че ЕС вече го няма”, каза Борисов. Премиерът отново повтори тезата си, че не се налага да има мисия на НАТО за наблюдение на бреговете на Черно море. „Вярвам, че ние в момента в Черно море постигаме добри резултати и без мисия на НАТО. Това, от което се нуждаем, е помощ на сушата. България е най-бедната държава-членка на ЕС, обаче трябва да отделя огромен човешки и технически ресурс за опазване на своите външни граници. Практически сме оставени да се справяме сами. Ние полагаме големи усилия, но не зная колко време нашата граница ще може да устои на миграционния натиск”, подчертава министър-председателят. Той поясни, че „нашата техника е стара. Хеликоптерите ни са на доизживяване, камионите и високопроходимите автомобили сe движат ден след ден в непроходими терени, много от тях са вече негодни за употреба”. „Ние изразходвахме много средства в периферията на Европа, за да предотвратим оградите в сърцето на Европа, и не бива да бъдем оставяни сами. Средствата трябва да бъдат инвестирани не в центъра на Европа, а там, където нашият континент наистина трябва да охранява своите граници, за да може да остане отворен във вътрешността си: в Италия, Гърция и България. Само че България е много по-бедна от Италия, а и от Гърция. Въпреки това, от нас се очаква да охраняваме общата европейска външна граница с огромни усилия, а докато се топят нашите и без това ограничени ресурси, НАТО иска едновременно с това да увеличим и военните си разходи. Всичкото това събрано заедно надвишава нашите сили. Една средна българска пенсия е 150 евро на месец. Социалният аспект на повишените разходи, които се изискват от нас, се подценява в чужбина с лека ръка. Това се превръща за нас в една бюджетно-политическа и социална тежест. Ние даваме повече пари за бежанската криза, отколкото за нашите пенсионери”, допълни Борисов. Премиерът категорично заяи, че не е съгласен с идеята на австрийския външен министър Курц да се развали споразумението с Турция. „ Който обмисли алтернативата докрай, ще разбере, че при дадените обстоятелства няма нищо по-добро за Европа от това споразумение. Да вземем за пример Гърция. Винаги съм казвал, че Гърция най-сетне трябва да се научи да спазва бюджетна дисциплина. Това могат да го изискват с право европейските партньори на Гърция. Но същевременно с това гърците са част от нашето европейско семейство, не можем да ги оставим в беда. Ако Европа не иска да си сътрудничи с Турция, какво трябва да правят тогава България и Гърция директно на турската граница? Турция е силен и важен съсед и част от нея се намира в Европа. Затова трябва да се опитаме да поддържаме възможно най-добри отношения с нея”, каза Борисов. На въпрос дали се страхува от турския президент Реджеп Ердоган, Борисов отговори, че се страхува от това, което се случва в Турция. ”Всъщност, аз съм смел човек и мисля, че съм доказал това в моя живот. В продължение на пет години съм гасил пожари като пожарникар и при това често съм рискувал живота си. Дълги години съм бил треньор на националния отбор по карате и собственик на охранителна фирма, която също извършваше и лична охрана. Но куражът и смелостта не трябва да позволяват на някой да стане невнимателен или дори неразумен. В моя живот съм установил, че страхът е едно нормално човешко чувство, което всеки човек познава. Колкото по-неразумен е един човек, толкова по-малко се страхува. В момента отново е на мода сред някои политици, да се представят като смели герои, като велики лидери на силни страни, които отиват на война с танкове и самолети. Това са хора, които обичат да се харесват на себе си. И народът също обича големите герои. Въпреки това, този, който постоянно дрънчи със сабя, трябва в един момент да я извади. От такова развитие на нещата се страхувам. Който заплашва, че би могъл да залее Европа с мигранти – какво би направил, ако тази Европа сега прекрати споразумението с него? Тогава той трябва да осъществи заплахата”. „Страхът е чувство, което ни пази, дори ако не е модерно да се каже това. Страхувам се, защото Турция вече няколко пъти визира едно развитие, което може да бъде фатално за България. Ердоган постави своя въпрос много умно: Какво бихме направили ние в Европа, ако бежанците отново масово започнат да идват? Ще ги застреляме? Това наистина не можем. Значи ние ще ги приемем. Но какво ще се случи тогава с нас? Дотам не трябва да се стига. Затова искам да сътрудничим с Турция. Откакто е сключено споразумението за мигрантите с Турция, България и Европа не са подложени на толкова голям натиск. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални”, коментира Борисов.

Доналд Туск призова Великобритания да стартира преговорите за Brexit колкото се може по-скоро

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви в четвъртък, че в интерес на всеки е Великобритания да стартира преговорите за напускане на ЕС колкото се може по-скоро. Туск беше в Лондон за първата си двустранна среща с новия британски премиер Терез Мей. Министър-председателят на Обединеното кралство обаче отново подчерта, че нейната страна няма да активира Член 50 от Лисабонския договор, даващ старт на официалните разговори за развод с ЕС, до края на настоящата година, за да може да се даде време на правителството ѝ да се подготви добре. Нашата цел е да се установят възможно най-близки отношение между ЕС и Великобритания. Топката за стартиране на преговорите е в ръцете на британците. В интерес на всеки е разговорите за Brexit да стартират колкото се може по-скоро, написа Донлад Туск в туитър. В следващ туит председателят на Европейския съвет посочи, че се е срещнал с британския премиер, за да я информира относно предстоящата този месец среща на останалите 27 страни-членки на ЕС в Братислава и за да обсъди с Мей процеса по преговорите за Brexit.

Медведев има вила - 3 пъти колкото Кремъл!

Фондът на руския опозиционер Алексей Навални разкри, че премиерът Дмитрий Медведев има вила, разположена върху територия три пъти колкото Кремъл и 30 пъти колкото Червения площад, предаде БНР. Шестметрова ограда прикрива вилата на Дмитрий Медведев в...

Медведев с вила три пъти колкото Кремъл

Фондът на опозиционера Алексей Навални разкри, че руският премиер Дмитрий Медведев има вила върху площ 3 пъти колкото Кремъл и 30 пъти колкото Червения площад. Имотът бил построен със средства от благотворителния фонд “Дар”. Вилата е разположена върху почти 80 декара земя в град Пльос в Подмосковието, твърди Фондът за борба с корупцията.

Терорист не се превъзпитава, а се унищожава

 Нашите мюсюлмани са хора работливи, интелигентни, умни, културни. Тия, които идват, са нещо страшно – неграмотни, нагли, безцеремонни и… убийци. – Четох ваше изказване, в което твърдите, че терористите сменят тактиката си на действие. След особения атентат в Ню Йорк това звучи логично. Бихте ли обяснили какво имате точно предвид? – Тази промяна на действията на терористите се наблюдава още от атаките в Париж. Атентатът в Ню Йорк, при който беше взривена една бомба в Манхатън, а след това бяха открити още няколко бомби по протежение на трасето на проваления маратон в Ню Джърси, доказва новата тенденция. Аз отдавна твърдя и предупреждавам, че ще се премине от сложни за организиране атентати на едно място към масови атаки с по-малки бомби на повече места, които да всеят много повече паника и да костват много повече жертви. – Терористичните организации в миналото имаха конкретни искания към държавите или поне бяха конкретни наказателни операции. Така беше с беше червената фракция „Баадер-Майнхоф“, „19 ноември“, с Карлос Чакала и кой ли не. Днес не се поставят никакви искания. Защо? – Терор на латински означава ужас. Тероризмът има за цел да ужаси, да разколебае обществото, което е атакувано. Целта им не са толкова материалните щети, колкото пораженията върху хората. Колкото повече убити има, колкото повече ужасени има, толкова повече нараства тяхната сила. Така се случи и във Франция, и в Белгия, както и сега в Ню Йорк. Нима мислите, че Ню Йорк не е защитен град? Защитен е, но вече е и ужасен. Терористите винаги се движат една крачка преди нас и ни изненадват. Затова успяват. – Ясно е – Ню Йорк е ужасен, Париж явно се тревожи. Но каква е крайната им цел? – В случая с този тип тероризъм има една много ясна цел – джихад. Унищожаване на християнството, създаване на халифати. Това е. Навремето бяха казали, че първият халифат ще бъде на територията на Европа, ще бъде в Испания, където е бил и последният халифат на територията на Европа. Това е тяхната цел – налагане на салафитския ислям в западния свят. Не говорим за исляма, който ние познаваме тук в България. Много хора у нас се заблуждават. Когато преди няколко години започнахме да говорим против политиката на прием на имигранти, защото ги обявявахме за ислямисти, ни обясняваха, че те са като нашите мюсюлмани в България. Ами нищо общо нямат. Нашите са хора работливи, интелигентни, умни, културни. Тия са нещо страшно – неграмотни, нагли, безцеремонни и… убийци. –  Ако кажем, че те са завоеватели, това не предефинира ли тероризма във война? –  Т ероризмът е част от войната. –  Трябва ли в България да се плашим от такава война? – Аз за нашите мюсюлмани съм спокоен. Те няма да се радикализират така, че да тръгнат срещу държавата. Притеснявам се от циганите. Тяхната прослойка е бедна, необразована, не им се работи, не им се учи. Чакат всичко наготово и са добра почва за радикалния ислям. – Вижте, честно казано в света не съм чувал за циганин терорист. – Терористът е терорист, независимо от какъв етнос е. Максимата на американската служба за сигурност, от които съм се учил от едно време, както и от западногерманските служби, е, че терорист не се превъзпитава, терористът се унищожава – буквално и преносно. – Как можем да защитим границата си от нахлуващите преселници? – Не трябва да има в България мигрантски селища от открит тип. Трябва да бъдат като затвори и да се изхвърлят от България. Какво правят тези хора от Афганистан у нас? Тук почти не идват сирийци, които наистина бягат от ужаса на войната. Тук идват млади, неграмотни, нахални, ножари – готови за бой, безскрупулни, прости. Какво ще правим с тях? Ще ги превъзпитаваме ли? Не можем да ги превъзпитаме. Трябва да се махат от България – с влакове, със самолети, ако щат с летящи килимчета, но те нямат място в България. Освен това в Афганистан няма война. – Малко е спорно дали има война или няма, при условие че държавата е окупирана и всеки ден умират няколко десетки души. – Ами като има война, да стоят там и да си я защитават. Няма ние да им правим държавността оттук. Да не би да мислите, че афганистанците мислят за държавността в България? Хич не им пука. Скоро чух един лаф, който тръгна от Германия. На един мигрант му дават жилище, пари, помощи, а той недоволства: „Жилище – хубаво, ами беемвето кога ще ми дадете?“ – Забавно. Как ще коментирате тезата „те са тук, защото ние сме там“? – Това вероятно го е казал някой от онези неправителствени организации, които са в България. – Не са те. – И да не са те, това е несъстоятелно. Несериозни работи. – Вие имате ли доверие на полицията как ни пази от тероризма. Вчера (неделя – б. а.) минах през летището и имаше въоръжени с картечни пистолети полицаи, но си седяха в храстите, пушиха си и си бъбреха. – Аз съм 40 години в полицията и антитероризма. Невинаги трябва да стоиш навън на калдъръма като гвардеец. Има си начин да се върши тази работа и не е работа на странични хора да я виждат. Не й е лесно на нашата полиция. Малко са, зле платени… ама много зле платени, а от тях искаме стотици неща, пък отгоре на всичко да бъдат и най-културните. Ами не може! Инвестирайте в полицията солидно заплащане и обучение и ще имате и по-културни хора. – Грешка ли беше според вас, че изкараха досиетата на агентурата на Държавна сигурност – включително такива, които са чужденци? – Никой не ме е питал мен, но това е огромна грешка. – Защо? – Някой друг направи ли го в бившия социалистически лагери или някъде другаде по света? – Мисля, че само частично за службите на ГДР. – Там е друга работата. Първо изнесоха целия архив във ФРГ и чак тогава отваряха само такива, които са били политически полицаи, и после запалиха квартирата на Щази. Никаква агентура не беше разкрита. Боже! Те са велика Германия, но защо? Защото знаят какви са националните им интереси. Аз съм се учил на антитероризъм от ФРГ, както в САЩ, както и в Русия. Не от ГДР. – Има ли опасност за България в момента? – Мисля, че да. Особено напоследък мигрантската вълна е страшна. Това са само мъже. Това е неуправляема маса. Бият се с ножове, защото така са свикнали. Вие минавате ли по „Мария Луиза“ вечер? – Не е приятно място, съгласен съм. Излезе информация, че напоследък много от пришълците, вместо да плащат с пари, се съгласяват да ги превръщат в мулета, които пренасят наркотици през границата. Това може ли да стане без българи? – Зависи. В България има вече много натурализирани чужденци – сирийци, иракчани, афганистанци. Може би те в основата, но не може да мине и без българи. Една от основните групи от трафиканти, които придвижват чужденците в България, е от българи. Не може да мине без нас. Където се появим ние, всичко става страшно. – Какво заслужават като наказание такива българи, които сриват държавата и поставят хората в опасност, за да прекарват у нас пришълци, включително опасни? – Те не разсъждават като вас и мен. Тях ги интересува парата. Даже биха предпочели да се занимават с имигранти и терористи, отколкото с наркотици, защото се изкарват повече пари. Тава е и причината да е намалял трафикът на наркотици у нас. – Чиста работа. – Чиста и освен това няма кой да спазва законите. Прокуратурата и съдът са първите, които не спазват законите по отношение на мигрантите. Те минават границата, а това е престъпление по българските закони. Ако вие минете нелегално границата, знаете ли какво ще ви се случи? Ще ви вкарат в затвора. А защо тези не ги вкарват в затвора? Те се разхождат и правят каквото си искат. Доколкото си спомням, имаше един такъв, който десет пъти го връщат от Сърбия като нарушител. Хайде вие минете десет пъти нелегално в Сърбия! – Откъде имат толкова пари, за да си платят на трафикантите? – Въпросът е – ако имат толкова пари за трафиканти, защо искат пари от нашата социална система? Вижте, основният въпрос е как да изгоним тези мигранти от България. Трябва всички лагери от открит тип незабавно да се превърнат в затворени и всички на изток да знаят, че тук ще бъдат в такива лагери, за да се стреснат. Никой няма да дойде тук, ако знае, че нищо няма да му се даде наготово. Нашият гост Иван Бояджиев е роден през 1938 г. Експерт е по сигурността, антитероризма и взривните вещества с над 35 години стаж в МВР. Работил е в службата за оперативно-техническа информация към Второ главно управление на ДС (контраразузнаване). Той е създател на формирания през 1985 г. специален Отдел за откриване и обезвреждане на самоделни взривни устройства, който оглавява 7 години. Участвал е в разследването на някои от най-тежките терористични нападения, сред които бомбеният атентат на гара Буново на 9 март 1985 г., при който загинаха 7 души. След 1989 г. до пенсионирането си през 1992 г. служи в ДОТИ. Между 1995 и 1997 г. е главен секретар на МВР.

Да си купиш президент

 Местни избори 2015. Велико Търново. Костюмиран и избръснат кандидат за общински съветник тръгва към избирателната секция заедно с членовете на своето семейство. Мобилизирана е подкрепата на родители, сватове, баджанаци, приятели. Всички трябва да гласуват в полза на кандидата. Решено-сторено. Идва часът на... истината. Резултатите от избирателната секция са закачени на стената. Шок и ужас! Не само приятелите, сватовете, баджанаците и родителите, не само съпругата, но и самият кандидат не е гласувал за себе си. Нула.  Случаят е действителен. Какво ли е станало? Много простичко, обяснява кандидатът. Прецакаха ме своите, то е ясно. Манипулирали са протокола от изборите. Всичко е станало по време на броенето. Уж толкова хора гледат, а... Всичко е възможно. * * * Манипулациите и фалшификациите на изборния процес са бездънна яма. До президентския вот остават броени дни, а сигналите за игра извън рамките на закона са като лавина. Деликатни и не толкова предупреждения за "правилно" гласуване тепърва ще изплуват. Ситуации като тази в казино "Роял Палмс" в Бургас, където персоналът бе заплашен с глоба от 50 лв., ако не участва в "симпозиум" на ГЕРБ, колкото щеш. Повечето от тях - без последици и обществена реакция. Училищни автобуси и коли на детски градини са впрегнати в кампанията. Пакети със захар, олио, макарони, специални почерпки за избирателите официализират бонусите на пазара. Да, политиката е пазар и за жалост възрастови и морални скрупули отдавна няма. Докато подозрително млади партийни активисти шареха с плакати на Цецка Цачева тази неделя в Северния парк в столицата, в Асеновград министри употребиха откриването на православен храм за предизборни цели. Към на пръв поглед дребните покупко-продажби на гласове, на които българинът уж вече не се ловял като шаран на бастун трябва да добавим мащабната промоция, която прави властта. Рекордно голям бюджет за догодина внася кабинетът, предизборно надуха клаксона управляващите. И със скоростта на светлината започнаха да осребряват изреченото. Някои министри се опънаха на репликите, че приказките за повече пари са предизборни маньоври. За разлика от Цачева и Цветанов, които дори не крият, че благоразположението на правителството зависи правопропорционално от подкрепата на изборите. Ако в с. Кьосево, Кърджалийско, искат проектите за водоснабдяване да тръгнат, да гласуват правилно. Във врачанското с. Косталево са длъжни да върнат жеста на ГЕРБ за отпуснатите 100 млн. лв. за Северозапада. Не че някой нещо е видял или е получил, ама... Който е забравил, че 1,5 млн. лв. са отишли за университета във Велико Търново, добре е да си припомни, и заради това да гласува за Цачева. Щедри обещания за по-високи пенсии и заплати, демонстративно отпуснати милиончета за наука, образование и здравеопазване, стипендии за ромските деца съпровождат страхуването. Няма друга алтернатива, освен ГЕРБ - ако не ги изберете, ни чака студена зима, комунистически глад и руска инвазия, леят от екрана всеки ден министри и депутати. Към идеологическите опорни точки трябва да добавим и реалистичните заплахи за оставане без работа и съсипване на бизнеса, за физическо ликвидиране дори. Изборната машина на ГЕРБ е впрегната за поредната победа, която трябва да бъде постигната с цената на всичко. Ако не бъде подкована от социолозите и търговците, ще трябва да се ошлайфа по време на гласуването. С контролиран хаос от типа на кошмара в "Арена Армеец" преди година, само че в национален мащаб. Предпоставки за това има в ремонта на изборното законодателство в последната минута. Хаосът, който предстои, е добър повод, първо, властта да си измие ръцете с некадърните депутати, които явно трябва да бъдат сменени. И, второ, да оправдае всеки резултат - такъв, какъвто й е необходим. През последния четвърт век се нагледахме на разновидности на купуване на гласове, като призът държат три системи - на десетниците, на петдесетниците и печално известната "индийска нишка". При системата на десетниците лицето Х е "стотник", а лицето У - "хилядник". Всеки трябва да намери по 10-15 души, които да станат десетници на главния шеф - партийния брокер Той е гарантът, че всички набрани лица ще гласуват за "правилния" кандидат на "правилната" партия. Десетниците трябва да осигурят по още 10-15 човека. Характерното в схемата е, че хората на по-ниските нива не контактуват пряко с "началниците". Така тези, които контролират вота, остават недосегаеми. При системата на десетниците всеки получава толкова пари, колкото гласоподаватели е успял да купи. Системата на петдесетниците е по-опростена, защото става въпрос за "предизборна хватка" по време на кампанията. Тя е свързана с подписване на договори за агитационна дейност. По силата на този договор възложителят раздава посочените пари на хората за агитационна работа. Това е класическа схема за "търговия с гласове". Тя функционира по следния начин: човекът, натоварен да разпространява материали и да провежда беседи с избирателите, срещу еднократен хонорар съставя списък от 50 души, които се ангажира да "обработи". Получил веднъж потвърждението им, "възложителят" брои на ръка сумите, с които ще гарантира гласовете им. "Контролните" функции се реализират след преброяването на бюлетините, когато се установява дали "изпълнителят" е свършил работата си. Предвидени са дори бонуси. Системата "индийска нишка" беше една от най-ефективните за купуване на гласове в България. Нейните механизми бяха прости: на дадения избирател се дава попълнена бюлетина с определен знак, която той пуска, но и изважда навън една празна като доказателство за "правилния" избор. На извадената бюлетина също се нанася съответния знак, като впоследствие тя се дава на друго лице. Днес тази система може да сработи единствено на референдума. Защото на бюлетините има уникален номер в два екземпляра - единият се къса преди гласуването, а другият - след сравняване след това. Това не позволява влизането с попълнена предварително бюлетина и изваждането на празна такава. Според някои политици обаче и това може да стане, ако номерът на бюлетината се къса от членовете на СИК така, че да не се чете. Две седмици преди вота на 6 ноември дойде първият сигнал за изборна търговия Той постъпи електронно в РИК в Благоевград и в него се твърди, че определено лице обикаля и снима личните карти на избирателите в ромската махала в Благоевград.  Според врели и кипели в изборните дела гласоподаватели от Северозападна България дори задължителното гласуване няма да спре купуването на гласове. И днес цената на глас варира от 30 до 50 лв., на места дори се предлагали и по 100. Какво е свършила прокуратурата срещу купуването на гласове? Резултатите са "мижи да те лажем". На изборите през 2015 г. са образувани 317 дела. Привлечени са 60 лица към наказателна отговорност, 4 от тях са задържани от съда под стража. Впоследствие са прекратени 109 дела, 23 все още не са приключени, отчете неотдавна говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. Гаранции срещу купуване на гласове няма, категорични са от прокуратурата. Оттам само могат да обещаят, че на предстоящия вот ще има дежурни прокурори, които ще приемат сигнали за нарушения. Въпреки гаранциите за честен изборен процес, такъв отдавна не съществува. Най-пробитото звено, извън купения вот и манипулациите, се оказва гласуването и отчитането на резултатите. Независимо от стотиците наблюдатели и застъпници, от уникалното за изборния процес "качване" на протоколите в интернет, както и от твърденията, че заради опасността от хакерски атаки всички ходели с флашки в джобовете и не обработвали онлайн протоколите. Мили спомени Да се върнем в годините. На конференция на ГЕРБ малко преди изборите през 2009 г. кметът на Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ) без свян обяснява опорните точки за вота:  * "невалидните бюлетини не са толкова, колкото ни се иска"; * "отиваме на инструктаж на представителите на ЦИК в училищата"; * "елементи от квартала, говорили сме с "роми-експерти"; * "на молитва за Исус ще им намекнем да гласуват за ГЕРБ". Нищо ново под слънцето. Фалшиви/невалидни бюлетини, инструктажи... Това видяхме и преди изборите през 2013 г. Най-добре онагледено беше купуването на гласове и инструктажът в хотела на гербер в Етрополе. И така - 6 ноември 2016 г. Как могат да направят вота ви невалиден или да манипулират бюлетината? Като ви дадат бюлетина, предварително откъсната от кочана, без да е положен печат върху нея. Членът на СИК може умишлено да не постави втори печат, или да пропусне да откъсне отрязъка с номера на бюлетината. Което автоматично компрометира вота. Може да звучи конспиративно, но "симпатичното" мастило в стаичката за гласуване не е за подценяване - току-виж вотът ви изчезнал след час-два. Ако член на СИК се опита да ви убеди, че може да гласувате с черна химикалка или да поставите повече от едно хиксче - не му се връзвайте. Рисунките по бюлетината, както и драсването с червен лак например по нея я правят невалидна. Това с лака може да го свърши и член на СИК, по невнимание... уж. Пак така, небрежно, член на избирателната комисия може да нанесе други знаци по бюлетината - например чрез удари с цигарена кутия с вградено в нея пишещо устройство. Като нищо заради "оперативност" и "по-добра организация" да се окажете в аванс с повече печати върху бюлетината. Което автоматично ще обезсмисли всички мисловни действия в кабинката. Ако все пак сбъркате в стаичката, можете да поискате втора бюлетина. Това може да стане еднократно и не могат без основание да ви откажат. Гласът е действителен, дори да има дефекти на производството на бюлетината, механични зацапвания и увреждания, а също и ако знакът Х излиза малко от квадратчето. Има още куп възможности за манипулации, сред които показване на начина на гласуване чрез телефон, камера и пр. след излизане от "тъмната" стаичка, изнасяне на списъци, урни и пр. Винаги има съмнения, когато в избирателните списъци се дописват повече избиратели, както и когато при преброяването се установи подозрително голям брой невалидни бюлетини за един от кандидатите. И докато всички обясняват как вотът е прозрачен, защото: протоколите на СИК се поставят на видно място, след това публично се носят в РИК, всичко се сканира и "качва" в интернет, бюлетините се запечатват в чували и се носят, и пр., малцина са категорични, че всичко е чисто. И има защо. Възможностите за манипулации на вота са скрити в процеса преди всичко да стане демонстративно публично. Бюлетините се броят само веднъж и то от един човек   Да, присъстват всички членове на СИК, има и наблюдатели, и застъпници. Според указанията от ЦИК на отделни купчинки се подреждат действителните бюлетини с вот за всеки от кандидатите, гласовете "Не подкрепям никого" и недействителните бюлетини. В суматохата какво пречи част от бюлетините да бъдат подменени? Каква е гаранцията, че преброителят ще брои коректно, че няма договорка с други членове на СИК? А какво да кажем за невалидните бюлетини? Независимо че според указанията на масата, където ще се броят бюлетините, не трябва да има химикалки, списъци и неизползвани материали, няма гаранции, че вотът не може да се опорочи - с едно драсване, леко скъсване и т.н. Застъпниците и наблюдателите могат да направят забележка в случай на нередност, но нямат право да се месят в работата на СИК. Само членовете на избирателната комисия определят кой глас е действителен, кой - не. Според експерти фалшифицирането на протокола е трудно, тъй като документът не може да се променя без знанието на всички. Нито един от присъстващите членове на комисията не може да откаже да подпише протокола, може да стори това с "особено мнение". Всички поправки се правят с подписите на всички членове. Разбира се, че са възможни фалшификации на подписите на някои от членовете. Няма как да не остане незабелязана промяната на данни в протокола по пътя от СИК до РИК. Макар че на предишни избори политици са обръщали внимание и за подобни опити за манипулации - чрез подмяна на един протокол с друг. Имало е и случаи на умишлено несъответствие на номерата на протоколите, когато длъжностно лице предаде в Районната избирателна комисия протокол, чийто фабричен номер не съответства на номера, вписан в протокола за предаването и приемането на изборните книжа и материали. РИК може да върне протокола на СИК за поправки, ако в него има фрапантни грешки. Ново броене на бюлетините обаче се прави, само ако фабричните номера в долния ъгъл на протокола са различни на двата му листа. Тогава бюлетините се броят от всички членове на секционната комисия в присъствие на районната. Дребните технически нередности и пропуски всъщност са силен коз за манипулиране на вота, ако явлението е мащабно, добре планирано и организирано, заложено и изпълнено. При контролиран повсеместен хаос резултатът може да е с обратен знак. Опашките и часовете затвор в "Арена Армеец", както и разнасянето на чували с бюлетини са красноречив пример. В досегашната изборна практика са констатирани и други начини за опорочаване на вота: отваряне на урната с бюлетини преди официалния край на изборния ден, проблеми с копирната техника, предизборна агитация в близост до СИК, наличие на автомобили с чужди за населеното място регистрации в близост до изборните секции, допускане на видимо нетрезви или дрогирани избиратели в секцията за гласуване и пр. *    *    * Да си купиш президент е скъпо, но не невъзможно начинание. Въпрос на предварителна подготовка и стиковане на изборните механизми. И на ресурси, с каквито властта разполага. ГЕРБ знаят, че в политиката се плаща за бъдещи услуги. Затова залагат. Цената, която плащат, няма отношение към броя на гласувалите. ГЕРБ използват автомобил на столичното 176 ОДЗ "Зорница" в район "Връбница", за да зареждат шатрата на кандидатпрезидентската им двойка в с. Мрамор, в която цял ден раздават курбан на гражданите Кампания по герберски - Цецка Цачева на симпозиум на ГЕРБ в казино "Роял Палмс" в Бургас. Присъствието на целия персонал е задължително! Ако някой не дойде - глоба 50 лева! На опашка за храна от "Жени ГЕРБ" в столичния кв. "Красна поляна", а след това - и пред урните за гласуване

Какво да правим ако намокрим смартфона си

За съжаление, много често се случват инциденти с нашите мобилни джаджи, защото ние ги носим постоянно със себе си. А повечето от нас не могат редовно да подменят смартфона си поради високите цени, освен ако нещата наистина не са излезли извън контрол.   И така, какво да правим, ако се окаже че ценния ни телефон падне във ваната, дъжда го намокри или сме го изпрали със любимите си дънки? За щастие има какво да се направи преди да е станало твърде късно.   Предлагаме ви съветите на Digital Trends за това кaкво да правим ако намокрим смартфона си!   1. Бързо извадете телефона от течността. Колкото по-бързо направите това толкова по-добре.   2. Изключете телефона.   3. Премахнете калъфа и батерията, ако е възможно. За съжаление днес повечето телефони не позволяват да се извади батерията им.   4. Извадете SIM картата и я подсушете внимателно. Ценните данни, които се съхраняват на нея може да са оцелели въпреки че телефона ви е бил намокрен.   5. Премахнете и други компоненти ако е възможно – MicroSD карти, слушалки и всичко друго, което е включено или добавено към вашия смартфон. Много телефони не позволяват на своите собственици лесно да ги отварят и да видят какво има вътре, но ако вашия може да се отвори без да анулирате гаранцията си, чувствайте се свободни да го разглобите, колкото е възможно повече, за да го подсушите по-лесно.   6. Започнете с леко разклащане на телефона си, за да премахнете повърхностната влага. След това, вземете една кърпа и попийте толкова влага, колкото можете, особено в кухините на телефона. Не бършете твърде рязко и не използвайте сешоар, или други уреди, които могат да нагреят компонентите, при прекомерна температура може допълнително да увредите вашия смартфон.   Ако решите може да поставите телефона си в купа с ориз или със силициев диоксид (пакетчетата, които се слагат в кутиите за обувки и новите чанти). Оризът и силициевия диоксид ще абсорбират останалата  влага и ще подпомогнат на процеса на изпаряване.   7. Бъдете търпеливи. Независимо кой метод за сушене изберете, оставете телефона си от 24 до 48 часа, преди да го сглобите отново и започнете да използвате.   Вижте 6 причини, поради които телефонът ви не може да се включи