06.12.2016

Резултати от търсенето

Художникът Никола Манев: Вдигам наздравица за любов към живота

  Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва Никола Манев е роден е на 28 август 1940 г. в Пазарджик, но израства в Чирпан. Затова всички мислят, че градът на Яворов му е роден. Завършва Академията за изящни изкуства в Париж в класа на проф. Морис Брианшон. Над 50 години живее и работи във Франция. През 2000 г. купува възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и я завещава на града. В нея са изложени негови картини, дарени на града.   - Г-н Манев, писателят Джордж Оруел казва: „Ако искате да видите картина на бъдещето, представете си ботуш, който смазва човешкото лице“. Съгласен ли сте с такава визия за бъдещето на човечеството? - Не съм такъв песимист. Мисля, че добрите енергии ще надделеят над черните. Ислямска държава трябва да бъде унищожена, защото е враг на човечеството, на прогреса и на живота. Това е черната енергия, дяволът в човешкия живот. Хората рано или късно ще се осъзнаят, че единственият начин е големите сили да се обединят и да унищожат това черно видение, което в момента се казва Ислямска държава. - Каква е обстановката във Франция сега, седмици след касапницата в Ница? - Животът е по-силен от това, което се случи. Джихадистите се опитват да внесат смут, да разделят хората, но продължава да има фестивали, спектакли. Виждаш обаче въоръжени войници по улицата, породи се недоверие… Аз деля хората на две категории – тези, които градят и другите, които рушат. Едните свързват, другите разделят. Ясно е към коя група бих искал да принадлежа – към онези, които подават ръка, строят мостове, а не стени. Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва. Човек трябва да приеме другия, а фанатизмът, расизмът разделят хората. В моята махала, тук в Париж, има всички цветове и като изляза на улицата не се мръщя, когато някой не е от моя цвят. Трябва да живеем заедно, това е единственият начин. Това много важи и за България, циганският проблем трябва да се разреши, не може да се живее с тази омраза. Трябва да живеем заедно. Всички сме продукт на един сперматозоид и една яйцеклетка. Колко трае животът? Той е един кратък период, затова трябва да намерим начин да живеем заедно, да се разбираме. Всички черни енергии обаче трябва да бъдат премахнати, изкоренени. Като те боли зъб – или трябва да го извадиш, или да го оправиш, не е възможно иначе. - Как човекът на изкуството преодолява страха в работата си? - Изолирал съм се от света тази година, повече живея в ателието си в двайсти квартал и всичко научавам от медиите. Като се замисли човек, по-близо сме до изхода на живота, отколкото до входа и искам максимално да направя каквото мога, за да оставя нещо на хората. Това ми е единственото желание и то ме движи в живота. В момента правя една серия картини „Четирите сезона“ - четири картини голям формат и си живея в моя свят. Направих „Зимата“ в момента съм на „Пролетта“. Имам проблеми с цветовете, защото не искам да бъде вулгарно, като слагам по евтин начин бяло, розово и зелено. Но това са си проблеми около създаването на всяка творба. Една картина минава през всички стадии. Навремето цитирах Пикасо, който почва да рисува един натюрморт, от натюрморт се превръща в пейзаж, после става голо тяло, минава през всички стадии, докато не се намери окончателното разрешение. Не искам да се сравнявам ни най-малко с Пикасо, но започвам в синьо, пък свършвам в розово или в червено. Както в природата началото идва от Големия взрив, така е и с картината - почва от взрив и минава през много стадии. - Слушате ли Вивалди докато рисувате „Четирите сезона“? - Не, но ми звучи в съзнанието. Всичко, което съм преживял през тези периоди, гледам да го вкарам в творбите, а не да нарисувам едно дърво с цветчета. Искам да създам атмосферата на тези четири сезона, всички живеем и зиме, и пролет, и лято, и есен. „Зимата“ успях да я докарам донякъде, според мен, но крайната дума е на хората. Моят учител Васил Стоилов казваше така „Кольо, ако искаш нещо да оставиш на тоя свят, трябва да имаш малко нещо лично твое, а не да приличаш на този, онзи, да напомняш, да имитира. Трябва да имаш собствен стил“. Мисля, че с годините си създадох стил, не всеки го харесва, но аз комуникирам с онези, които ме харесват. Работя интуитивно, не по план. Така съм работил цял живот. - А откъде идва импулсът да правите музеи? Преди 17 години в Чирпан превърнахте възрожденска къща в галерия и дарихте на града картини, сега предстои откриването на такива галерии в Ловеч и Троян, а в Пазарджик тече подписка за откриване на къща-музей… - Музеи звучи много претенциозно! Не искам да правя музей, това са места, където хората могат да видят картините ми. Досега съм направил 165 самостоятелни изложби и много често в България идват обикновени хора от народа с парче вестник и казват „Подпишете се тук, да имам нещо от вас“. Водят си децата, внуците. Неудобно ми е, защото не съм нито Леонардо ди Каприо, нито Ален Делон! Предпочитам да им дам една картинка, да гледат нещо, което съм направил. Това ми създаде желание да направя така, че да имат постоянен контакт с моите картини. От 60 години се издържам само от продажба на картини, но много хора нямат възможност да си купят, а искат да ги гледат, защото им доставя удоволствие. Казвам си: „Защо моите картини трябва да стоят срещу стената и да стоят заключени и да чакат някой ден да ме обявят за гений и работите ми да струват много пари?“ Това не ме интересува, искам да доставя удоволствие на хората. Има една фраза на великия Верлен, която ми служи като пример „Няма нищо по-хубаво за душата, отколкото да доставиш радост за една друга душа и тя да стане по-малко тъжна“. Всеки човек носи някаква тъга в себе си. Искам да доставям радост чрез картините. Оттам се роди идеята да направя дарение на най-различни градове, където ме искат. Разбира се, мнозина ще кажат, че го правя от суета, от егоцентризъм. Винаги ще се намери някой да хвърли камък, но аз не се съобразявам с тях, а с тези, които ми дават цвете и парче вестник да се подпиша. - Къде могат да се видят ваши картини от 60-те, 70-те и 80-те години? - Имал съм късмет да купуват картините ми и от най-старите периоди почти нямам вече. В Чирпан могат да се видят 180 мои платна, включително и от стари периоди. В Ловеч съм дарил 30 картини, в Троян също. Може всеки да ги види, без да дава пари, просто за да изпита удоволствие. - На 28 август ставате на 76 години, за какво вдигате наздравица сега? - За любов към живота, към светлината, към красотата, към небето, към облаците, към всичко, което е животът. Към пеперудите, които летят, към морето, за всичко това. Към любовта – към тази, която идва и към онази, която е била. На рождения ми ден няма да съм в България, но тогава в галерията на Икономическия университет във Варна ще подредят двайсетина мои картини, а в къщата в Ловеч, която е в квартал „Вароша“ ще изложат 30-те картини, които дарих. Всичко това ми доставя удоволствие и ентусиазъм за работа, толкова е семпло и много човешко.

Папандреу към британците: Както Гърция остана в ЕС, така останете и вие

Въпреки трудностите и жертвите през последните години и въпреки някои лошо създадени политики на Европейския съюз гърците избираха, отново и отново, да останат в него и да избегнат т.нар. Grexit, пише бившият министър-председател на Гърция Георгиос Папандреу в коментар за CNBC. Въпросът е защо? На първо място, ЕС означава по-мирни съседи. Добре помним времената, когато имахме малък или никакъв контакт със съседите си в северната част на Балканския полуостров. Разпадането на Югославия през 90-те години доведе до ужасяващо етническо прочистване, недоверие и изкуствени граници по въпроси, свързани с религиозните различия. Когато регионът ни неотклонно започна да се придвижва към Европейския съюз, преодоляхме липсата на сътрудничество, въоръжаването и етническото напрежение. Сега има търговия, културни дейности между хората, сътрудничество в сферата на инфраструктурата, енергетиката и образованието, което осмисля региона ни. Създадохме пътна карта за всичко, което ще гарантира спазването на правата на човека и малцинствата, както и добри междусъседски отношения. Можем да си представим общо бъдеще заедно, основавайки се на общи ценности, вместо бъдеще на враждебност и омраза. Второ, гласът ни е по-силен, пише Папандреу. В по-широк регион, изпълнен с конфликти, като Близкия изток, войната в Сирия, Украйна, Кавказ, нашият европейски глас, когато е обединен, е силен и уважаван. Разделени, ние сме слаби. Когато поех ротационното председателство на ЕС през 2003 г., бях впечатлен от силата на единния пазар. Обсъждахме и повлияхме на дебата по въпроси като генетично модифицирани организми заедно с президента Джордж Буш и опасните промишлени продукти с китайците. Когато ние, като единен ЕС, вземем решение по обща политика по отношение на правата или пък здравеопазването на нашите граждани, или за възможните вреди на вноса върху околната среда, нашият глас не само се чува. Ние наистина можем да променим глобалната политика и практики. И то от полза за всички. Трето, има две страни в дебата за суверенитета. Някои казват, че се отказваме от суверенитет в ЕС. Други казват, че всъщност заздравяваме суверенната си воля в ЕС. И това е простичка идея, тъй като обединени ще устоим, разделени – ще паднем. Но реалността чука на вратата, без значение колко здраво я затворим. Ако наистина се опитваме да се справим с проблемите на деня, няма как да го направим сами. Само се замислете: климатични промени, епидемии, глобална финансова криза, бежански наплив. Нито един от тези проблеми не може да бъде решен от сама суверенна страна. Никой не е остров в тази глобална икономика. Не на последно място, имам ли си свои критики към ЕС? Можете да се обзаложите, че имам. Искам по-голямо участие на гражданите, искам да видя гражданите ни да избират официалните лица в Брюксел – или поне да имат по-голям демократичен контрол. Искам ЕС с политики, ориентирани към растежа. Искам нашият глас да бъде чут по света още по-силно. Искам по-силен глас, който ще защити основните ценности, които съхраняваме в демокрациите си. И това са само част от тревогите ми.  

Представиха официално Жозе Моуриньо

Новият мениджър на „Манчестър Юнайтед“ Жозе Моуриньо официално бе представен пред английските медии. Назначението на португалеца бе обявено още през месец май, когато бе освободен Луис ван Гаал. Моуриньо позира с фланелката на „червените дяволи“ на терена на "Олд Трафорд", а по-късно даде и първата си пресконференция. Предишните два пъти аз пристигах в страната отвън, сега е различно. Бях уволнен от Челси, но след това останах в същата страна, със същите познати лица. Няма нищо ново. Пристигам в клуб, който трудно може да бъде описан. Не обичам изявленията, че това е мечтана работа. Реалността е, че това е работа, която всеки иска, но не много хора я получават.  Аз я получих. Знам какво очакват феновете от мен. Това предизвикателство не ме прави нервен. То идва в точния момент в моята кариера. Мотивацията у мен е страхотна. Аз съм на мястото, на което искам да бъда. Искам да бъда в този клуб, в тази страна и в тези турнири.Манчестър Юнайтед е клуб за Шампионската лига. През юли 2017-а трябва да сме сигурни, че вместо да чакаме плейофите за Лига Европа, ще сме там, където трябва да бъдем - в ШЛ. Ще бъде лесно и прагматично да се фокусирам върху това, че не сме в ШЛ, че трябва да се върнем там, да сме отново в топ 4. Аз обаче съм по-агресивен. Искам да печелим. Да спечелим всичко. Да побеждаваме, да играем добре, да не получаваме голове. Искам феновете да бъдат зад нас. Разбира се, няма да можем да спечелим всичко, но искаме да го направим. Има мениджъри, които не са взимали титла от десет години. Има и такива, които не са ставали шампиони никога. Последният път, когато аз спечелих титлата, бе преди година. Няма какво да доказвам на другите. Има какво да доказвам само на себе си. Аз не мога да работя, без да постигам успехи. Това е природата ми. За феновете не Юнайтед успехите са нещо обичайно. Искам играчите да забравят последните няколко години. Какво означава да се представим по-добре? Да завършим четвърти? Аз съм на 53 години и все още съм много млад мениджър, така че ще е лошо за мен ако нямам амбиции и пред мен няма големи предизвикателства.Не мога да кажа какви промени ще има в състава. Имаме четири приоритета за селекция, на четири позиции. Третото ново попълнение ще бъде обявено съвсем скоро. Аз съм мениджър, който обича да има специалисти, а не многофункционални играчи. Поставихме си четири цели. Докато не постигнем и четвъртата, ще продължим да работим здраво. Аз, цялата структура на клуба, господин Уудуърд, собствениците - всички работим заедно върху това. Когато реализираме и четвъртата цел, ще си отдъхнем. Това няма да стане на 31 август. Трябва да стане по-рано и след това ще се чувстваме по-стабилни. Аз съм мениджър на най-големия клуб във Великобритания и ще се фокусирам върху собствената ни работа. Уважавам всеки друг мениджър и всеки опонент тук. Никога не бягам от отговорност, но реалността е, че аз нямам вина за напускането на Райън Гигс. Райън искаше работата, която клубът реши да даде мен. Вината не е моя. Райън искаше да бъде мениджър, а клубът, по причини, които те могат да ви обяснят, реши да даде работата на мен. Той взе решение, което изисква смелост. Ако един ден реши да се върне, а аз съм все още тук, никога не бих го спрял. Какви съвети ми даде сър Алекс Фъргюсън? Първият му съвет бе да си взема чадър. А вторият - да донеса бутилка от любимото си вино, защото сега ще имаме много възможности да бъдем заедно. Щом свърши ваканцията му, ще се виждаме много често. Знаете ли колко млади играчи съм наложил в първите отбори? Наложил съм 49 футболисти от съответните академии. Има две много важни подробности в това отношение. Понякога налагаш млади играчи заради много контузии на футболисти от първия състав. В други случай е лесно да промотираш таланти, когато вече си изгубил шанс да се бориш за целите си. При мен контузиите винаги са били много малко и аз никога не съм налагал млад футболист заради кадрови проблеми. Правел съм го само по убеждение. Миналата година бе единственият ми сезон, когато не съм се борил за титлата. Във всеки друг сезон от кариерата ми винаги съм печелил титлата или съм завършвал втори и до последно съм се борил за нея. Може би Уейн Рууни вече не е типичен нападател, типичен №9, но при мен той никога няма да бъде и №6, който да играе на 50 метра от вратата. За мен той ще бъде №9, №10 или №9,5, но никога №6. Дори не е №8, заяви Моуриньо.

Христо Янев подаде оставка като старши треньор на ЦСКА- София

Христо Янев подаде оставка като старши треньор на ЦСКА-София. Причината са сбаите резултати на тима в първите четири мача на Първа професионална футболна лига. Искам най-доброто за този клуб, не бягам от отговорност и заради това подавам оставка от треньорския пост. Това е добре за отбора и мисля, че ще върне ЦСКА в правилния път. Ако искаме нещо да се промени, аз трябва да бъда част от това начало. В първите четири мача не видях отбора, който искам да виждам и това е причината да напусна. Виждам болка в очите на феновете и това означава, че не си вършим работата както трябва. Искам нещо да се промени и момчетата да разберат, че трябва да се борят и да защитават името на ЦСКА. Искам да виждам радост при феновете, както беше на финала за купата, каза старши треньорът на "армейците" на извънредна пресконференция. Виждам голямо старание, има качество и класа, но не това правим като продукция. Особено извън нашия стадион. Тренировъчният процес беше перфектен, но това, което правехме в него, трябва да се случва и на терена. Ако искам коректност, трябва първо аз да бъда такъв и се стремя да го правя. Този отбор е на два месеца. Дайте ми пример колко такива отбора в световен мащаб правят нещо значимо. Говорих с футболистите и им обясних цялата ситуация. Те трябва да разберат, че трябва да защитават ЦСКА, независимо дали треньор съм аз или някой друг", каза още носителят на купата на България с ЦСКА от миналата година. Феновете ни са фантастични. Те бяха винаги зад нас, винаги зад мен. Готови са да помогнат винаги на всеки в отбора и заради това им свалям шапка. Но всеки един от нас, който е в ЦСКА, трябва да разбере, че е тук, защото има качества. Трябват още характер и сърце, завърши Христо Янев.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Борисов категоричен: Искам в Черно море платноходки, яхти, туристи. Не искам в курортите ми да се разхождат военни фрегати

България няма да подкрепи инициатива на НАТО за сформиране на флотилия в Черно море, която да парира евентуална руска агресия. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов. Той се закани, че ще има „проблеми” с министрите си, ако те са поемали ангажимент в тази посока. Вчера президентът подкрепи румънската инициатива за общ черноморски флот и изпращането на войници в Румъния. Само след три седмици предстои среща на държавите от НАТО в Полша на най-високо ниво, където трябва да бъде представена националната ни позиция по въпроса. Бойко Борисов не коментира дали Турция ще прекрати споразумението за реадмисия на нелегални имигранти, ако нашата страна откаже да участва във флотилията. „Ние нямаме нищо писмено от страна на Турция, но е факт, че от 200 души, които сме върнали, имаме 200 отказа”, каза още премиерът. „Българо-румънски учения можем всеки ден да правим. Другото вече е пряко отиване към военен конфликт”, подчерта министър-председателят. Според него участие на България във флотилия на НАТО би се приело особено тежко от руската страна. „Когато дойдоха колегите с нашите партньори и за противоракетната отбрана, аз винаги съм твърдял, че исторически няма как България да бъде нападната от страна на Русия. Те имат друг тип действия на територията на България, те са преди всичко икономически, които са били и срещу мен. С ракети и танкове съм убеден, че няма такива идеи”, категоричен беше Борисов. Той подчерта, че сме направили всичко, което се изисква от нас като членове на НАТО. "От Анкара президентът Путин и президентът Ердоган за една нощ или ден "Южен поток" го прекръстиха на "Турски поток" и заобиколиха България. Нашите реактори в Белене заминаха за натовска Турция. Нито един мой съсед или колега не се обади в моя защита", каза още премиерът. Той призова „ястребите” да изпратят своите синове на бойните кораби. „Чакам Ненчев да си дойде, Дани Митов да си дойде, много неприятно ще е, ако те са поемали ангажимент (...) Ако мои министри са давали напразни надежди без да ме информират по тази тема, ще имат проблеми с мен”, заяви премиерът. Той сподели, че неотдавна е коментирал с германския канцлер Ангела Меркел, че „хората в Европа и света са забравили какво е война”. „Аз искам в Черно море да виждам платноходки, яхти, туристи, мир и любов. Не искам в курортите ми да се разхождат военни фрегати напред и назад. Такъв зор, толкова инвестиции направиха и частният капитал, и държавата в тези курорти...”, заяви още той.

Правата ми при съставяне на завещание

 Пълнолетен съм и имам възможността да разбирам и ръководя действията си, притежавам свое имущество и куп роднини, които като харпии се навъртат наоколо, готови да докопат това, което притежавам, след моята смърт. Аз обаче съм против. В този случай законът ме защитава като ми дава възможност да съставя завещание, с което да определя какво да се случи с моето имущество и кои да са моите наследници. Как да съставя завещание? Имам две възможности за завещание: саморъчно завещание; нотариално завещание. Саморъчното завещание предоставя повече възможности и е по-лесно за изготвяне. На практика всеки може да си направи завещание, но все пак има малки изисквания, които следва да се спазват. Когато правя саморъчно завещание, не трябва да забравям, че то следва да бъде в ръкопис, а не написано на пишеща машина или компютър и отпечатано. Няма значение хартията, на която ще го напиша. Освен това, за да е действително моето завещание, то трябва да е: Датирано – дата може да бъде вписана още в самото начало, например „Днес – 14.07.2012 г.”, а може и да бъде записана под самия текст, просто трябва да бъде ясно и недвусмислено. Подписано от мен – препоръчително е да изпиша саморъчно и името си под текста, но се приема и само ако има подпис. Ако ми се наложи да поправям нещо в текста, сбъркал съм или пък съм си променил намерението, то тези поправки следва да бъдат датирани и подписани отстрани, за да може да се разбере кога са правени и че са правени от мен; допустимо е завещанието ми да бъде и на друг език, а не само на български. Саморъчното ми завещание може да бъде съхранено: от мен самия, като го поставя в някой шкаф например и там си седи на тайно място, за да го извадя, когато реша. Добре е да известя наследниците, които посочвам в завещанието си, за това къде точно се намира то. Все пак след моята смърт някой трябва да намери това завещание, за да бъде то изпълнено. Да се съхранява от някой мой познат и той да го даде на моите роднини и близки след като се спомина. А може да бъде съхранявано и от нотариус.  За целта трябва да го предам в запечатан плик, нотариусът да състави протокол за състоянието на плика, в който го предавам и да го впише в регистъра на нотариуса, както и да го впише в специална книга към Агенцията по вписванията и да го съхранява в сейфа с документи, докато се спомина или докато не реша, че не искам това да е моето завещание и искам да внеса промени или просто да го отменя. Нотариалното завещание е втората възможност, която имам, когато реша да съставя завещание. Тук редът е малко по-специфичен, защото се съставя официален документ.  Всичко започва с молба до нотариуса.  После трябва да си намеря двама свидетели, след което мога да пристъпя към съставяне на завещанието. Като последен елемент от подготовката за съставянето се проверява самоличността ми и дали имам пълна дееспособност, т.е дали съм пълнолетен и психически здрав; същото се прави и спрямо моите свидетели. След това се пристъпва към съставяне на завещанието. Редът е следният: Аз лично диктувам на нотариуса кой какво искам да наследи. Нотариусът записва точно моята воля, допустими са изменения само в насока прецизиране на изказ ми – например премахване на паразитни думи като ”значи”, „батка”, ”айляк”, „ами”, ”ъъъъъъ”, “гле`й са”, “мани го тоя, изключвам го” и т.н , но не може да изменя моите желания по същество. Нотариусът прочита какво е записал след като приключа със завещаването – за да се уверя лично, че всичко е както бих искал. След текста на завещанието се записва, че ми е прочетено завещанието и аз не съм възразил. Подписвам се под записаното. Подписват се свидетелите. Подписва се нотариусът. Заплаща се нотариална такса. В практиката понякога заплащането на нотариалната такса се случва ПРЕДИ извършване на нотариалното действие. Информирам наследниците, които съм посочил в завещанието, за съставянето на това завещание, както и за името на нотариуса, който го съхранява. След това нотариусът прибира завещанието в служебния си сейф при другите документи и го съхранява докато почина или реша, че искам промени или пък реша да отменя съставеното завещание. Нотариусът следва след съставянето на завещанието да подаде заявление за вписване в специална книга в Агенцията по вписванията. Изпълнение на завещанието ми След моята смърт, ако съм направил саморъчно завещание и не е предадено на нотариус, напълно е достатъчно моите роднини да го намерят, прочетат и да изпълнят волята ми. Иначе всеки заинтересуван, който знае, че има завещание, което те укриват, може да се обърне към съда с иск да бъде изпълнено завещанието ми. Ако съм го оставил на съхранение при нотариус трябва да се обърнат към въпросния нотариус, той да извади завещанието ми, да разпечата плика и да състави протокол за разпечатването и прочитането и после да бъде изпълнена последната ми воля. Както саморъчното, така и нотариалното завещание трябва да бъде обявено, за да породи своите правни последици. Обявяването на завещанието става от нотариус. След моята смърт наследниците ми трябва да посетят нотариуса, който съхранява моето завещание или да занесат съхраняваното у дома саморъчно завещание, заедно с акта за моята смърт. Нотариусът ще извърши предвидените в закона действия и ще състави протокол за обявяването на моето завещание. Това означава, че ще отвори неразпечатвания до този момент плик, в който се намират листата, върху които съм описал последната си воля, ще прочете на висок глас какво разпореждам да се направи с имуществото ми, ще състави протокол за тези действия и ще прикрепи оригинала на завещанието към този протокол, след което ще впише протокола в нотариалните книги и ще предостави на наследниците номера на книгата и партидата, в която се съхранява завещанието. След съставянето на този протокол моята воля може да бъде изпълнена, като наследниците, които съм посочил, могат да се позовават на моето завещание и да посочват номера на протокоала и нотариуса, при който се съхранява оригинала на написаните от мен завещателни разпореждания. Ако съм съставил приживе нотариално завещание, то моите роднини следва да се обърнат към нотариуса, който е съставил завещанието ми и да поискат препис, т.е копие от завещанието и да изпълнят волята ми.   Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия. Източник:  Христо Милчев, Pravatami.bg

Министър Кунева ще настоява за публичен контрол върху дейността на висшите учебни заведения

Министерството на образованието и науките уважава и стриктно спазва законите - ние не се намесваме в академичната автономия, което означава правото на университета, на академичното управление, да го осъществява на базата на тези изключително широки правомощия, които законодателят му е дал. Това обясни за предаването "Преди всички" вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева относно гласуваното във вторник назначение на професор Виктор Златков за нов ректор на Медицинския университет в София. Той беше избран на Общото събрание на университета, което при закрити врата отстрани от длъжност досегашния ректор професор Вихра Миланова. В ситуация сме, в която е поставена на карта репутацията на цяло едно висше учебно заведение и то най-старото, най-престижното по отношение на медицинската професия. За мен това е много тежък удар и за нашата система, и срещу престижа на страната,  посочи Кунева, която изключи да има политическа намеса в назначението на професор Златков. Проблемът тук е, че ние говорим за академично ръководство, за професория, за хора, на които ние доверяваме буквално живота си - лекари, а на мен не ми е все едно моралът на един лекар в нито един момент,  подчерта Кунева. Образователният министър посочи, че след като приключат вече започналите проверки от просветното министерство в университетите в страната, самата тя ще настоява за публичен контрол върху дейността на висшите учебни заведения, като за целта обмисля промени в Закона за висшето образование: Ситуация, в която данъкоплатецът плаща, а незнае за какво, а академичната автономия води до някои изкривявания - аз не искам. Става въпрос за контрол и отговорност - това е моят избор! Аз искам да има свобода, искам да има подкрепа и искам да има отговорност и ще ги наложа! Проверки ще има, резултати ще има - там, където има отчетлив проблем, аз ще се обърна към прокуратурата или ДАНС, защото това не е просто цветът на нацията, а това са хора, които са призвани да се грижат за нацията, допълни министър Кунева. Още по темата можете да чуете в звуковия файл.

Александър Томаш: Трябват ни точки, искам да спечелим срещу "Нефтохимик"

Старши треньорът на футболния "Верея" (Стара Загора) Александър Томаш представи пред медиите две от новите попълнения в отбора Салим Керкар и Осман Балде, които може още в неделя да дебютират при домакинството срещу "Нефтохимик". Двубоят от 11-ия кръг на Първа лига е от 20.00 часа на стадион "Трейс Арена". "Салим Керкар, който е играл в "Берое", го познавате добре. Направиха му изследвания в клиника във Франция, той има огромното желание отново да играе футбол. Мисля, че всички сте запознати с неговите качества. За мен по важно беше не неговите футболни качества, аз ги познавам, а неговото желание да играе за "Верея". С неговото идване той го показа и със желанието си да помогне на нашия клуб и по този начин да помогне и на себе си, защото той заслужава по добро място. Аз съм убеден че той ще го постигне това нещо. Осман Балде е на 26 години със френски паспорт, юноша на "Пари Сен Жермен", игра е във всички гарнитури има и два мача за мъжкия отбор. След това играе в Португалия - "Олянензе" с 29 мача. По същия начин разговаряхме с него и за мен е много важно първо техните качества като хора. Надяваме се, че ние не бъркаме като екип, вярвам и се надявам, че тези хора ще помогнат със собствените си качества да се вдигне класата на нашия отбор. Имаме още едно ново попълнение, младо момче Родерик се казва с френски паспорт, играе последно в трета дивизия на Испания. До нова година той няма право да играе за нашия отбор, но спортно-техническият щаб и ръководството на клуба преценихме, че за нас е важно да гледаме и бъдещето, а не мач за мач. В България много се говори за стратегии, но независимо кой е треньорът, всеки клуб трябва да има и бъдеще. Той ще играе за втория отбор, но е добра инвестиция за бъдещето", заяви Томаш. Салим Керкар и Осман Балде също говориха пред медиите. "Благодаря на клуба и на треньора на "Верея", че ми даде възможност да дойда в клуба след контузия и двете тежки операции. Готов съм да помогна и на себе си, и на клуба", заяви Салим Керкар. "Искам да благодаря на треньора и на президента, че оказаха своето доверие към мен. От неделния мач срещу "Нефтохимик" съм на разположение", каза Осман Балде. След това Томаш коментира и предстоящия двубой срещу "Нефтохимик". "Лошо е, че нашият отбор влезна в така наречената фаза, че трябва да играем за точки. Каквото и да си говорим за тактики на нас ни трябват точки, които са жизнено важни. Как ще ги постигнем, не е второстепенно значение, но мисля, че предстоящия мач и двата отбора се намираме в такава фаза, че всяка една победа, или всяка една точка е ценна. Естествено, че ние ще направим всичко възможно да го спечелим този мач. Ще се срещнат два отбора които се опитват да играят футбол, да намират себе си, и според мен отборът който по малко сгреши той ще победи. Надявам се това да бъде Верея", заяви Александър Томаш. Той добави, че има  малко проблеми около състава, но се надява да бъдат разрешени до неделя. "Очаквам ние да победим както във всеки един мач. Пропуснахме доста точки, защото нещо ни липсваше, търсим го, искаме да променим поведението. Включително и аз като треньор, искам да отида на по високо ниво, като знания, като развитие, водене на мачове. Опитвам се да си търся слабостите, защото най-трудното нещо е човек да има реална самооценка. Аз съм много критичен към себе си и искам да се развивам. Затова всяка една загуба я приемам като моя грешка. Но не се притеснявам от това нещо", каза още младият наставник на "Верея".

Изповедта на една материалистка

Искам мъж, който носи костюми. Тази вечер искам да вечерям с него в хубав ресторант. Искам да си облека любимата рокля и да нося най-красивите обувки. Искам да пия вино – бяло, сухо и да слушам джаз. Може и без последното. Така станах материалистка. Сложиха ми този етикет пре

Косъма с тежка клетва за политиците: Умрете в адски мъки!

„Искам, ама наистина ИСКАМ, всички обичайни играчи, които сега се точат по изборите за поредната власт - ДА ИЗМРЕТЕ В АДСКИ МЪКИ!!!“ Това написа във Фейсбук актьорът Александър Сано, известен като Косъма от "Под прикритие". Той изригна в социалната мрежа заради случайна среща с момче, което живее в абсолютна нищета. Ето какво написа актьорът: „Излезнахме семейно да хапнем навън. Точно преди да влезем в ресторанта, тъкмо паркирах, към мен се приближи момче, видимо на около 16. Каза "Добър вечер", след което предложи да ми измие колата, или да измете пред блока и ако ми хареса как ще свърши работата, забележете!!! - не да му дам пари (за да не го помисля за наркоман вероятно), а да му купя от магазина хляб и маргарин, с които той и брат му да се нахранят! Повтарям ХЛЯБ И МАРГАРИН!!!! Да, дадох пари на момчето. Той и брат му, поне да ядат нещо различно от маргарин тази вечер, щото и без това щяли да спят по пейките. А е зима... Чакам си поръчаната вечеря, познайте с какъв "апетит". И сега не ме е срам от това, което ще напиша: Искам, ама наистина ИСКАМ, всички обичайни играчи, които сега се точат по изборите за поредната власт - ДА ИЗМРЕТЕ В АДСКИ МЪКИ!!! Не просто да умрете, а да се гърчите в болки в бъбреци и панкреас, давещи се в МАРГАРИН!!! Мръсни, долни, гадни, гнусни свине. Тези момчета са ви деца! Умрете!“...

Трайков: Искам до неделя „да изстискаме“ Цецка Цачева

Не искам Румен Радев и Илияна Йотова да станат президент и вицепрезидент, а за да преценя дали е хубаво нещо Цецка Цачева да стане, „искам я изстискаме до неделя – искам в неделя аз и хората, които са гласували за мен или стоят зад моите послания, да знаят съвсем точно за

Ген. Радев: За мен е важен диалогът и консенсусът. Ние ще се съобразяваме с българските национални интереси

  Като президент ще се съобразявам с българските национали интереси и интересите на българските граждани. Това заяви новоизбраният президент Румен Радев, предаде БГНЕС. "Президентът е най-легитимно избраната политическа фигура и трябва да бъде много наясно с всички онези решения, които се вземат в държавата. За мен е важен диалогът и консенсусът. Вече доста държави се обявиха за отмяната на сакнциите срещу Русия. Президентът трябва да бъде активен и ще бъда такъв. Ще таботя тясно с правителството за отмяна на сакнциите", коментира той. „Ние водихме една етична кампания. Бяхме близко до хората. Ние слушахме техните болки и техните надежди. Ние открито заявихме, че в своята дейност в президентската институция ще се съобразяваме с българските национални интереси и интересите на хората. Това беше залог за нашата подкрепа“, каза Радев. „Ние играхме за доверието на всички български граждани и това е най-важният резултат“, категоричен е той. На въпрос за липсата на политически опит Радев отговори: Вие най-добре ще прецените какви са плюсовете и минусите на това, че нямам политически опит. Но мога да заявя, че аз нямам лобистки и партийни зависимости. Имам управленски опит и качества на ръководител, но не искам сам да си давам оценка. Тази оценка са давали моите колеги. Радев отбеляза, че всички лидери искат да се срещнат и с президента на САЩ, и с президента на Русия. „Искам през моя мандат да имам диалог с лидерите и на двете държави“, каза той и добави, че новият президент на САЩ Доналд Тръмп заяви недвусмислено, че ще работи за диалог с Русия. „Това дава надежда за намаляване на противопоставянето в горещите точки. Дано това да се случи“, пожела Радев. Искам да приветствам Росен Плевнелиев за държавническата позиция да ме покани на среща на "Дондуков" 2. "Ако той ме покани, ще говорим по всички въпроси", обеща Радев. Относно служебния кабинет по-рано от 22 януари нямам отношение към този въпрос, по-точно нямам правомощия. Служебният кабинет, ако се стигне до такъв, трябва да бъде назначен от Росен Плевнелиев, уточни Радев. Румен Радев благодари на всички симпатизанти и членове на ДПС, които гласуваха за нас. „Както искам да благодаря и на всички членове и симпатизанти от ГЕРБ, които гласуваха за нас. А те са повече, отколкото на ДПС“, добави той. „Ще се водя от законите и от спазването на човешките права, ще водя диалог с всички партии и с българските граждани“, заяви Радев. „По отношение на десните хора много ясно казах, че като президент няма да деля хората на сини и червени, на леви и десни, по тяхната етническа и религиозна принадлежност. Всички сме български граждани и трябва да работим за просперитета на България. Президентът е най-легитимно избраната фигура, няма да стоя като пасивен наблюдател, но няма да се превишавам и правата“, добави той. Радев обеща да бъде активен президент във външнополитически план и че ще работи в това направление заедно с правителството. С правителството ще работим като в кабината на Еърбъс, където има място за пилот и помощник-пилот, описа той. Последните действия на Борисов не са държавнически. Той не превъзмогна егото си. Заложи съдбата на държавата заради своето его, категоричен е Радев. 

Меир Шалев: От 14-годишен искам да пиша като Набоков, още не съм успял

Израелският писател Меир Шалев представя у нас новата си книга "Момчето с гълъбите". В моите книги няма политика. Ако искам да говоря за политика, имам седмична вестникарска колонка в "Йедиот ахронот", каза писателят в студиото на предаването "12+3". Близо 15 години бях водещ в радиото и телевизията, преди това - репортер и разследващ журналист и ми беше приятна тази работа.В един момент реших, че искам да сменя работата си. Раснах сред книги, разказа писателят. Имах специална баба. Някои от моите чичовци доста са си изпатили от нея. Бях й първи внук. Нейните разкази бяха много интересни, като приказки. С тях съм израснал. В моето семейство има два вида хора: едните пишат, другите разказват. И двете групи са ми повлияли.Не само четох "Лолита" ами ми я даде баща ми и каза , че трябва да я прочета, защото е написана добре.   Прочетох "Лолита" на 14 години. Искам да пиша като Набоков, но засега не съм успял. Гогол, Платонов, Булгаков, Бабел - от малък винаги много съм харесвал техните книги. "Мъртви души " съм прочел поне 12 пъти.Когато бях за пръв път в Русия за представянето на моя книга, ми казаха: Може би не знаете, но вие сте руски писател.Имам много повече жертви в конфликта между сунити и шиити, отколкото между Израел и палестинците. Има нещо общо - причината за войната е в религиозните различия. Това превръща конфликта в екстремен и не дава възможност да се намери разрешение. Оптимист съм по природа, но смятам, че разрешаването ще отнеме доста време. Отбелязвам, че мирните процеси са многодълги, продължителни, тежки. Бих се радвал, ако една сутрин се събудя и видя, че няма нито едно свято  място в Ерусалим, нито една религия. Но това е невъзможно, каза Шалев. Престанах да карам мотор на 58 години, защото усетих, че вече нямам толкова бълрзи реакции и не карам така, както бих искал. Сега пътувам с кола, каза още писателят в интервюто за "12+3. Можете да го чуете в звуковия файл.

Мажд Алгафари за заговора с бежанците: Богати афганистански секти подклаждат миграцията

 Мажд Алгафари е завършил журналистика. Собственик и преводач от арабски език в агенция за преводи и легализации “Леопард”. Брат е на известния режисьор и пиар експерт Нидал Алгафари. В интервю за "Труд" той заяви, че богати секти в Афганистан подклаждат миграцията. – Г-н Алгафари, много шум се вдига, в голямата си част непремерен, около сигурността на родните граници, и в частност южната ни с Турция. Каква е реалната ситуация от гледната точка на компетентен експерт, който следи от години събитията в Близкия изток в реално време, ако мога така да се изразя? – Истината е, че ние като държава не сме подготвени за такова нещо. Нямам политики как да предоставяме информация на хората у нас, как да ги запознаем с това, което се случва, как да им представим реалната истина кои хора заслужават убежище въобще да влизат в нашата страна. Всичко, което се прави в тази посока у нас, е пълен хаос. Като започнем от изграждането на „оградата” по границата и стигнем до физическото приемане на бежанците и търсещите убежище у нас – обработването на молбите, разглеждането на отделните случаи… – Само тромавите процедури ли създават проблеми? – Не е толкова въпросът до „тромави”, колкото до това, че показахме на мигрантите и трафикантите в Турция, че тук, в България, не се трогваме от тях и не ги докосваме. Без значение по какъв начин влизат на наша територия, с какви способи – ние не им повдигаме обвинение за нарушаване на нашата граница, което за тях е абсолютен плюс. – Институционален ли е проблемът, или опира и до национален манталитет – помним югоембаргото от 90-те и как нарушаването му и трафикът на горива и оръжия създадоха капиталите на родната организирана престъпност. – В основната на проблема е утвърденият у нас начин на приемане на мигранти. Когато са от близка до нашата култура, да кажем балканската, ги приемаме на драго сърце. – Имате предвид ксенофобията, която се насажда към чужденци, които не са близки до нашия културен произход? – Това е само едно от нещата, които искам да отбележа. Терористичните актове на територията на Европа през последните две години, паралелно произтичащите събития в Арабския свят, в Азия всички тези култури и техните проблеми са далечни за българина. Ние не искаме да възприемаме страданията на тези народи като страдания на нормални хора, които заслужават помощ, заслужават да им се протегне ръка – ние предпочитаме да правим планове как да се отървем от тях. – По-скоро не ги възприемаме като „хора”… – Именно. Възприемаме ги като заплаха. Основна вина за това в интерес на истината имат масмедиите. Които ги представят като „много опасни” хора, които извършват атентати в Европа. Всичко това може да дойде у нас. По-голямата част от журналистите задават едни и същи въпроси. И получават едни и същи отговори, защото събеседниците в разговорите са едни и същи. – В началото на голямата бежанска криза през лятото и есента на 2013 г., когато България едва се интересуваше от продължаващата две години дотогава война в Сирия, темата беше въведена по една от масовите телевизии с национално покритие като: „Сирийските бежанци: напаст ли са неканените гости?” Малко хора в България тогава обърнаха внимание на двойния негатив, с който се представят у нас едни напълно непознати хора, но това даде тон на отрицателното отношение към мигрантите въобще. Оттам започна тази негативна реторика, която за няколко години се превърне в неписана национална доктрина… – Точно за този подход говоря, който е не само неправилен на национално, но се следва и на европейско ниво. Помните скандалите около „опипванията” в Кьолн от края на миналата година, предполагаеми изнасилвания… Съмнително е колко от тези информации са верни, а не служат именно за подклаждане на антиимигрантската реторика. Да подклаждат казионна омраза срещу тези хора. – Според вас масовото отношение към бежанците в Европа се дължи на стереотип, изкуствено наложен от медиите, подобно на ситуацията у нас. Един вид ние не мразим изконно „чужденците”, но ни учат да мразим конкретни чужденци? – Добре де, но кой ни учи на такова отношение? Медиите – от една страна, политиците – от друга, които възприемат информацията и собственото си възпитание от средствата за масова информация. – България исторически е гостоприемна страна към страдалците. Не една и две общности, които сме свикнали да възприемаме като част от родната етническа палитра, са намерили убежище у нас като събратя в страданието. Разбирам, че ваш брат наскоро е избягал от ужасите на войната в Сирия и е дошъл да търси щастието си у нас. Как се чувства той като бежанец, намерил убежище в България? Какво вижда и какво разбира? – Той се чувства много добре. Интегрира се лесно в българското общество, отвори заведение и продължи живота си. Но за него важи фактът, че той има роднини в България. Не е търсил помощ от нас, а предположи, че ако ние живеем тук, значи и той може. – Съвсем логично. Откъде идва проблемът с омразата към бежанците тогава? – Според мен идва от това, че тези хора не искат да останат тук, а да продължат към Западна Европа. И не защото държавата е бедна – добрият търговец ще печели повече, когато държавата е бедна. В една страна с висок стандарт на живот се печели много по-трудно. Когато всички бягат за Германия, в българското и европейското обществено мнение се налага убеждението, че тези хора бягат по икономически причини, а не толкова заради войната. И не правят разлика между отделните групи страдалци. – Можем ли да кажем, че причините, поради които бежанците не търсят спасение в България, са същите, поради които и българите я напускат – липсата на перспективи за развитие? Очевидна констатация, но все пак да я кажем. – Именно. Но отново ще се върна там – ние не правим разлика между сирийци, афганистанци, пакистанци и причините им да търсят по-добър живот извън страните си. Аз се опитвам от много време да вменя на медиите това разделение. Лично също съм против някои сирийци да влизат на територията на България. Ако един мъж е изоставил семейството си в Турция, за да бяга към Европа, той няма място тук. Със семейството си, подгонен от ужасите на войната, в търсене на препитание и дом за децата си, може съвсем спокойно да е „добре дошъл”. – Тази формула не е ли в основата на проблема? На възприятието у нас и в Европа изобщо, което толкова лесно се преглъща с плитката масмедийна пропаганда? – Не, напротив. Става въпрос, че има нещо гнило. Нееднократно съм повдигал този въпрос. Кажете ми: едно афганистанче на 17-18 годинки откъде намира 10 000 евро, за да тръгне от родината си и да стигне до Германия? – Индоктриниране, подмолни организации? – Да и не. Имаше през 90-те в България едни мисионери с черни костюми и бели ризи с едни табелчици на гърдите. Не се е съмнявам, че още ги има, може би не ги виждам толкова. Които идват, убеждават те в едни догми, промиват ти мозъка… С такива е пълно в момента в Афганистан. Това са секти, религиозни организации, които отчасти се финансират от конкретни държави, но предимно от платежоспособни хора, които имат конкретни интереси. Основният от които е отслабването на Европа. – Говорим за саудитските шейхове, американските евагелистки пастори – все „хора”, които боравят с неизчерпаемите финансови средства на „вярващите”, за да проповядват „религията” в свой интерес? – Точно така! – Казвате, че имаме проблем с разделението – как можем най-основателно да разделяме „истинските”, ако мога да се изразя, бежанци и да ги наречем „подставените”? – За мен бежанец е човек, който, когато влиза в България, дори и да не е най-близката му съседна и миролюбива страна, прескачайки една Турция, казва: „Моля ви, искам да живея и да работя в България!” Нашето правителство с наредбите, които се спуснаха – без значение дали иска, или не иска, ние му даваме бланка, в която той може само да потърси статут на бежанец. Независимо дали казва: „Аз искам да живея в Германия.” На него не му се дава единствено възможността да каже: „Аз искам да живея в България.” – Тоест ние сами се представяме пред тях като приемна държава, а не като транзитна страна, първата по пътя им към ЕС? – А това не трябва да бъде така. Ако един човек откаже – не иска статут в България, ние първо трябва да го осъдим, че е влязъл нелегално в страната – за нарушаването на държавната граница. Вместо това ние промиваме цялата история и обвиняваме едни хора, че са дошли да живеят тук. Ето те искат статут (на бежанци)! Не, не искат статут? Искат от България да отидат в Германия.

Съпругът ми не ме ревнува

 Премиерата на филма "Жената на моя живот" в който младата актриса Вили Марковска е в главната женска роля, ще се запомни задълго! Да я видят дойдоха два пъти повече зрители, отколкото побира един салон. Наложи се те да бъдат разделени в две зали, за да видят блестящата продукция на известния документалист - режисьора Антоний Дончев. Пленителната игра на великолепната Вили разчувства всички присъстващи в залите. Виолета Марковска е родена на 24 април 1987 г. в София. Първоначално завършва театралната школа към Народния театър "Иван Вазов", а след това и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" с актьорско майсторство. Снима се в български и чужди продукции. Отделно от това работи като рекламно лице в клипове, прави реклами и е модел. Зад гърба си младата актриса има солиден списък от кинопродукции, като "Алиса знае какво да прави!" "Столичани в повече", "Универсален войник: Регенерация", "Copperhead", "Шивачки", "Фаворитът 2", "Открадната светлина", "Хотел България ", "Nature Unleashed: Avalanche", "Shark Zone","Disaster", "Octopus 2: River of Fear", "For the Cause" и др. Най-голямото щастие за Вили е майчинството, а най-голямата стабилност актрисата чувства редом до съпруга си. Йогата е нейното превъплъщение и постоянната й роля, от която тя никога няма да се откаже. - Като малка имитирах говорителките по телевизията - Запазената ми марка е да играя дъщерята на главния герой - В "Жената на моя живот" се разбирахме с партньора ми главно с очи - Йогата е втората ми професия и начин на живот - Не глезя сина си, надявам се да се занимава с финанси - Най-голямото ми хоби е ходенето пеш - Вили, как избра професията на актриса или някой ти посочи съдбовния път? - Дебютът ми в телевизията беше в тв сериала "Хотел България", сценарист беше проф. Семерджиев. Тогава бях все още ученичка. След това играх в "Шивачки". В този филм все още не бях студентка във НАТФИЗ. След него твърдо реших, че киното е моята съдба и да бъда актриса е моят път в живота. Майка ми много искаше да ме разубеди, но не успя. Нейното желание бе да отида да уча в чужбина някаква по-стабилна професия, но съдбата си наложи ветото върху мен. Иначе от малка много обичам да си играя на актриса. Бях много артистично дете. Имитирах учителките си в училище, но най-голямата ми слабост беше да имитирам говорителките по телевизията, които четат новините. Впоследствие кандидатствах в НАТФИЗ в класа на Веско Ранков заедно със Здравко Митков, където ме приеха от първия път. След това дойде филмът "Открадната светлина", за който имам награда в Холивуд. - Как я получи? - Аз съм единствената българска актриса с награда от Холивуд Филм Фест. Режисьор е Майкъл Кори Дейвис от Ямайка. Той пристигна в България, за да направи филм по действителен случай за белите робини. Когато отидох на кастинга, влязох последна и Майкъл Дейвис каза, че е видял повече от сто актриси, но се спира на мен. Картината е наистина по действителен случай за една българка, която отива в Гърция, отнемат й детето и я превръщат в сексробиня. "Открадната светлина", който в оригинал се казва "SvetlanaТs Journey", е късометражен и е много тежък и сериозен. В главната мъжка роля е Максим Генчев, той играе сводника. Половин година след излъчването ми се обадиха от кинофестивала в Лос Анджелис и ми съобщиха, че съм спечелила отличието за главна женска роля. Наградата ми още стои там, в кабинета на директора на кинофеста. Имам над 12 филма в чужди продукции на Ню Имидж, където винаги съм играла сериозни роли. Никой не ме е дублирал. Претендирам, че имам доста добър английски и винаги сама съм играла ролите си в англоезичните продукции. - С кои от известните актьори си играла в чуждите продукции? - С Жан Клод ван Дам, с Долф Лундгрен, с известната актриса Марни Елтън. Пресечни точки съм имала и с Крисчън Слейтър. В повечето американски продукции винаги ме избираха за дъщеря на главния герой. Стана нещо едва ли не като "запазена марка" да играя щерката на главния персонаж в англоезичните продукции. Последният филм, в който играх с Жан-Клод ван Дам, е "Универсален войник". - Как те избират във филмите? - С ръка на сърцето заявявам, че винаги си спечелвам ролите само и единствено чрез кастинг, наравно с всички участвам в борбата за ролята. Никога не съм играла във филм чрез "шуробаджанащина". Най-интересното е, че винаги закъснявам и отивам последна на кастинга и ме избират. Вероятно е някаква съдба. Но от последна ставам първа. Така стана и в "Шивачки", и в "Открадната светлина". - Би ли изиграла отрицателна роля? Коя е ролята мечта? - В "Шивачки" бях в ролята на проститутка, в "Открадната светлина" също. Какво значи "отрицателна роля"? Актьорът временно представлява конкретен персонаж, това не е той в живота. Бих изиграла всякаква роля, която е изпълнена със смисъл и дълбочина. Жестоко се влюбих в последната си героиня Виан в "Жената на моя живот". Бих искала да изиграя роля като Джесика Ланг във "Франсис", като Глен Клоуз във "Фатално привличане", като Деми Мур в "Разкриване". Възхищавам се на актрисата Джулия Робъртс. Тези актриси имат присъствие на екрана независимо в каква роля са. - В момента по кината е най-новият филм с твое участие "Жената на моя живот", в който си в главна роля. - Кастингът е бил доста сериозен не само за женската роля, но и за главната мъжка роля. Накрая режисьорът Антоний Дончев стига до извода да вземе оригинален кюрдски актьор за мъжката роля и мен за негова партньорка. Разбрах, че ролята ми не е на български и че трябва перфектно да предам чувствата на героинята, защото впоследствие ще бъда озвучавана на кюрдски. Моят партньор Соран Ебрахим не говореше въобще английски, той говореше само "сорани" - един от диалектите на кюрдски език, и затова комуникацията ни не беше от най-лесните. За мен беше много любопитно и забавно едновременно, когато се подготвяхме за играта си с репетиции на маса. Преводачка обясняваше всички мои реплики на Соран и той си пишеше транскрипцията на думите на български и си ги повтаряше, за да знае какво му казвам и как да реагира на думи като "обичам те" и "искам да те видя". От своя страна и аз трябваше да науча някои базисни неща на кюрдски, за да мога пък аз да бъда адекватна на неговите реплики. Този език има толкова много диалекти и беше интересно как на Соран дори не му беше приятно, когато преводачката му говореше, но на различен диалект. Героите общуват на повече от 10 езици и диалекти. Пъстрата езикова палитра е ефектна, но и доста трудоемка за актьорския екип. "Жената на моя живот" е копродукция на България, автономната област Кюрдистан в Северен Ирак, Македония и Румъния. Продуцентът е Иван Тонев, оператор и съсценарист е известния документалист Антоний Дончев. Сред авторите на сюжета е кюрдският журналист Али Талиб, по чиято идея е проекта. Любовната история е във фокуса - останалото е само фон. Шестгодишният Азад, кюрд от Ирак, е сгоден за Виан, но войната ги разделя. 13 години по-късно, на път към Европа, той (Соран Ебрахим) я среща и се влюбва в нея, без да я разпознае. Виан (моята героиня) обаче мисли, че Азад е замесен в убийството на баща й, и не се разкрива пред него, обсебена от желанието за отмъщение. Азад рискува всичко, за да спечели сърцето й отново. "Жената на моя живот" успя да впечатли журито на няколко различни международни кинофорума. Своя блестящ дебют филмът направи в Русия на големия кинофестивал в Москва. За своя първи опит в игралното кино Дончев си спечели приз за най-добър режисьор от 11-ото издание на Румънския международен филмов фестивал Rо-IFF 2015. В Македония връчиха награда за операторско майсторство на Иван Тонев, а аз бях удостоена с отличие за най-добра женска роля от Кипърския международен фестивал. Филмът имаше и своето представяне у нас на 33-ия фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Важно е да се знае, че драмата е по истински случай. Според авторите филмът е за това, че въпреки демагогията на политиката човек може да обича - достатъчно основание да продължава да живее. - Как се възприе, гледайки се на екрана, да говориш кюрдски? - Усещането наистина е много странно. Както за мен самата, така и за публиката. Самите реплики ми бяха на български и английски. Знаех съдържанието, за да мога да пресъздам емоцията. Дублирана съм от кюрдска актриса, която смятам, че много добре се е справила и с интонацията, и с емоцията, и с гласовия тембър. С партньора ми Соран работехме главно с очи. След изявата ми в този филм дори писаха, че съм "кинегенечна и без да играе". Което може да се интерпретира различно, разбира се. Между нас имаше огромна езикова бариера, но на екрана имаше невероятно партньорство, което можеше да се разгърне. - Възможно ли беше наистина да се влюбите един в друг? - По принцип историята познава много такива примери. Брад Пит и Анджелина Джоли, например. При нас това беше изключено, може би защото и двамата сме професионалисти и гледаме сериозно на работата си. А и аз като жена, слагам винаги една бариера между играта и реалния ми живот. Никога не бих могла да прекрача тази бариера. Прекалено съм отдадена на съпруга си. Често ми задават въпроса как така играя любовните сцени толкова естествено и реалистично, не ми ли пречи това в живота. Не, не ми пречи в личния живот. Първо, защото до себе си имам един изключителен мъж, който разбира моята професия не ме ревнува. И второ - защото съм професионалист и гледам на това като на добре свършена работа. Когато играя любовни сцени, между мен и партньора ми винаги има една възглавница. - Докато работеше по филма "Жената на моя живот", ти направи и семейство, роди прекрасния си син. Каква е Вили Марковска като майка и съпруга? - Да, синът ми е на година и два месеца. Казва се Красимир. И е моето голямо слънце и радост в живота ми. Щастливо съм омъжена за Ивайло Ангарски, но категорично не коментирам личния си живот, защото той е личен, не обществен. Не можеш да споделяш личните си неща с други, тогава те се превръщат във всеобщо достояние. Смятам, че публичната личност е такава с изявите си. Съпругът ми е финансист, стабилен и много практичен човек. Благодарение на неговата точна професия постигаме баланса вкъщи. Иво ми дава много добри идеи в професията. Чувствам се много спокойна с него. А и хич не ми е скучно, той е с невероятно чувство за хумор. Относно възпитанието на сина ми, въпреки че все още е много мъничък, не го глезя. Смятам, че когато имаш момче, не трябва да му е лесно, за да стане мъж един ден. Ако падне и плаче, не му обръщам особено внимание, оставям го сам да прецени обстановката, да стане и да престане да плаче. Опитвам се да му давам възможността да се развива. Това не е безразличие, а изработване на природните рефлекси. По характер е много интересно дете - чувствителен, същевременно е много хитър, сензитивен, с един игрив поглед. Послушен е, може би е от зодията му Риби - на 17 март е роден. Надявам се да е като баща си и да продължи техния семеен род с икономика и финанси. Не бих го посъветвала да става актьор, но ако един ден той сам поиска, ще го подкрепя. - Имаш ли нови предложения за роли в момента? - Засега не, но очаквам едно грандиозно предложение и дълбоко се надявам да стане, затова няма да разгласявам тайната. Нека да е изненада за зрителите. Да не забравяме все пак, че аз не съм се отказала от театъра. Непрекъснато пътувам с Искра Радева. Играя редовно, но голямата ми любов е киното. Това е друг свят. Театралната сцена много калява артиста. Ако в киното имаш право на грешка и на няколко дубъла, то в театъра нямаш такава възможност. Това е големият риск и закалката на театралната сцена. Киното е нещо коренно различно. Суматохата, големият екип, шумът на клапата, виковете на режисьора - всичко това много ме привлича, мотивира и вдъхновява. Някой беше казал, че "актьорската професия е все едно да пишеш с пръчка по вода- изчезва веднага". Това е миг, който играеш, и това е. Няма да се повтори. - Вили, откъде се взе йогата в живота ти? - Йогата е начинът ми на живот, втората ми професия. Йогата е нещо, което ми дава невероятно спокойствие. Това е великото осмисляне на Вселената, на духа и тялото, начин на дишане и на здраво съществуване. Първоначално йогата ми беше хоби, което превърнах в работа. Между другото точно съпругът ми ме насърчи да стана професионален инструктор по йога и да завърша съответната квалификация в НСА. Започнах преди 10 г., когато установих, че имам вродена гъвкавост, стабилност на телесното тегло. И реших да започна съвсем любителски. Разучих дишането, а после и всички елементи. Завърших курс за професионални инструктори към Българската Федерация по йога в НСА. Благодаря на ректора на спортната академия, който много ме насърчаваше в тази област. Благодаря и на Българската федерация по йога, защото те организираха курса. Миналата година за първи път в света се проведе световен ден на йога, на който имах честта да бъда водеща. Сега преподавам четири пъти в седмицата в специализирано студио. Йогата ме прави много щастлива и предавам своето щастие и на другите. - Когато групата е голяма, това не пречи ли на осъзнаването? Тъй като йогата е преди всичко осъзнаване. - Да, пречи, но това е процес. Йогата трябва да се прави всеки божи ден, изисква невероятно постоянство. Йогата дава енергия, не отнема, презарежда тялото и духа. Много е важно да се започне от някъде и хората трябва да възпитат в себе си това специфично осъзнаване, изключване от всичко. Старая се да обяснявам, да съм максимално точна и вярна в обясненията си. Не ми остава време за медитация, това е един изключително сложен процес. За неговото постигане трябва да се измине осемстепенната стълба на йогата, да се постигне глобалното съвършенство, хармонията и балансът между духът и тялото. Първоначално човек трябва да възпита в себе си изпълнението на моралните принципи, заложени в йогата. А те са: да бъде чист външно и вътрешно, да не лъже, да не краде, да бъде добър с околните. Редовно трябва да се изпълняват позите за гъвкавост, защото тези пози правят тялото ни здраво и дълголетно. Хората трябва да се научат да дишат правилно, за да се кръвоснабдяват органите равномерно. Всеки индивид трябва да умее както да се концентрира, така и да релаксира. Релаксът, изключването е нещо много важно. С йогата целя да направя хората спокойни, с балансиран ум, да избия всякакви наченки на агресията. Искам да се научат да мислят за мига. Когато хората влязат при мен в залата, настоявам още от влизането да си изключат мозъка от битовизмите и да не мислят за сметките за ток, парно. Искам да бъдат тонизирани, с гъвкави тела , с гъвкав и стабилен гръбначен стълб, защото отново повтарям - здравият гръбнак е важен за дълголетието на човек. - Освен с йога с какво поддържаш тази прекрасна фигура? Каква е диетата на Вили Марковска? - Не спазвам диета, а определени правила в начина на хранене. Не ям месо, консумирам само риба. Прясно мляко не пия. Не консумирам изобщо захар. Обичам да пия късо кафе. След 17.30 ч не ям, никога не вечерям! Най-успелите хора не са най-умните, а най-организираните. Аз съм такава. - Религиозна ли си? - Да, вярваща съм. Но без крайности. Когато имам вътрешни терзания, винаги се обръщам за помощ към Всевишния. Категорично вярвам в Бога. - Как ще прекарате лятото? - Все още нищо не сме планирали, тъй като приоритет е малкият принц Красимир. Така че, ако почиваме някъде, ще гледаме да е удобно и практично преди всичко за детето. Харесвам и морето, и планината. Много обичам да ходя. Всеки ден изминавам минимум 5 км на ден пеша. Мога да се спусна от Бояна до центъра с количката. . - На кого би искала да благодариш? - Бих искала да благодаря на Бога, че съм жива и здрава. Бих искала да благодаря на майка ми, че я има. Бих искала да благодаря на зрителите и ценителите на "Седмото изкуство" . Препоръчвам ви да се откъснете малко от ежедневните грижи и да се потопите в любовната сага на лентата "Жената на моя живот". На читателите на в. "Стандарт" бих искала да пожелая много здраве и любов.

Борисов: Искам яхти, мир и любов в Черно море (обзор)

„Искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи - мир и любов. Не искам на курортите ни да се разхождат военни фрегати." Това заяви пред журналисти премиерът Бойко Борисов. И допълни: „На Бургас да дислоцираме военни фрегати, самолетоносачи или във Варна, по време на курортния сезон, мисля че това минава границата.

Борисов: Търсим начин да вдигнем учителските заплати

Винаги съм бил против да се противопоставят съсловия, защото всички в своята сфера са изключително важни за обществото. От събраните допълнително средства от контрабанда в края на миналата година дадохме 20 млн. лв. допълнително за учителите. Това коментира премиерът Бойко Борисов пред журналисти в Димово. Той допълни, че за да се говори по тази тема трябва да дойде краят на годината и да се видят всички баланси. „Винаги с министъра на финансите сме искали да се дава повече за образование, здравеопазване“, допълни Борисов. По думите му, анонсираното от министъра на образованието увеличение на учителските заплати може да бъде прието като добро пожелание. „Приемам, че казаното от г-жа Кунева пред толкова хора е искала да покаже, че има грижа за тях. И то действително има“, заяви премиерът като посочи отпуснатите допълнително осигурени средства през миналата година в отделни сектори. Борисов увери, че ще бъдат положени всички усилия и ще се търсят варианти, но сега не е моментът да се коментира. „Ако всеки министър излезе и каже: „Аз искам за отбрана“, другият да каже – за полицаите или пожарникарите, третият – за учителите, четвъртият – за здравеопазване, цялата система ще се разбърка. Кой не иска да даде повече за учителите? Аз искам двойно да им дам. Искам и на докторите, и на полиците да дам“, каза още премиерът Борисов. Той посочи, че ще се търсят варианти, възможности за съкращаване на разходи, но подчерта също, че заради новите оперативни програми се налага да има буфери в бюджета за авансови плащания на жизнено важни за регионите проекти. 

Чарлстън, Южна Каролина – един от най-добрите райони за работа и растеж

Чарлстън в американския щат Южна Каролина в момента е сред 10-те метрорайона с най-благоприятни условия за нови работни места и растеж. Градът привлича с обещанието си за т.нар. "бизнес френдли" среда. Когато "Боинг" решиха да построят фабриката си тук, назначих строителен инспектор, който да отговаря за работата там през цялото време, защото, ако те трябваше да направят изкоп, за да поставят тръба и трябваше да чакат до следващия ден за инспекция на този изкоп, това им струва пари. Това е един от елементите от история за икономическо възраждане след затварянето на най-големия работодател в града, обясни  кметът на Северен Чарлстън Кийт Съми. Драматичната трансформация е започнала преди 20 години след като безработицата в Чарлстън е скочила от 2,6 на 7,1%. Станислава Фаулър живее в града от 14 години. Тя работи в американска счетоводна фирма, където се занимава с международни данъци. Нейни клиенти са чуждестранни клиенти, които инвестират в Южна Каролина или в Америка като цяло: През 80-те години икономиката на Чарлстън е зависела много от  военните инвестиции и при закриване на местната база обществото е трябвало да предприеме инициатива да привлече нови бизнеси, които да възстановят загубените работни места, но това всъщност е създало възможност да се преосмислят нещата и да се намери нова стратегия за региона, която да привлича компетентни кадри и да разнообрази състава на тази икономика. Затварянето на военноморската база "отваря очите" на местните власти за нови начини на развитие. С желанието си да привлече всякакви инвестиции Чарлстън се позиционира като готов да сътрудничи изцяло на всеки работодател. От друга страна, стратегическото положение и капацитетът на пристанището е притегателна сила за познати по целия свят автомобилни марки. Пристанището играе голяма роля, но самият щат е много гостоприемен и насърчаващ бизнеса с данъчните си облекчения, които се дават и могат да се споразумяват с новите инвеститори в щата, каза Фаулър. Бизнес френдли е терминология, която описва подкрепата и съвместната работа между местната власт и частния сектор. Това коментира Беки Форд, която e директор по Глобален бизнес към Алианса за регионално развитие на града и допълни:  Правим каквото можем да оказваме подкрепа на бизнесите, така че те да насочат вниманието си към нещата, които са от най-голямо значение за продукцията и работата им с клиенти. Едно от нещата, които правим, е своевременно издаване на разрешителни за изграждане на съоръженията им и ефикасното им пускане в експлоатация, така че да не губят време. Кевин Айкълбъргърг е основател и ръководител на технологичната компания "Блу Ейкърн", която се занимава с разработването на сайтове за онлайн търговия: Технологичните индустрии в миналото бяха концентрирани в няколко специфични района – Силициевата долина, Ню Йорк, Университета на Калифорния в Лос Анджелис, Остин, а днес тенденцията, която можете да видите, е, че те се настаняват във всеки град. Не е необходимо да сте в някой по-специален хъб, за да сте в бизнеса с технологии. Ако попитате някой от хората в Блу Ейкорн защо са дошли тук, едно от първите неща, които ще ви кажат, е – заради самия Чарлстън. От друга страна, при приоритетите на младото поколение днес компенсацията не е на първо място. Те искат да са част от общност, на която принадлежат. Те искат качество на живот, баланс между личен живот и работа. Не всички желаят да работят по 80 часа на седмица както в Сан Франциско. Николай Атанасов е един от служителите в "Блу Ейкърн“. Родом от Ивайловград и завършил в Техническия университет със специалност "Електронен инженер". Николай е в Чарлстън е от 2014 година. Спечелил е зелена карта и решил да дойде тук. Работи в компанията от година и няколко месеца: Атмосферата е много приятелска и няма никакви задължения кой как да се облича, важно е да си следиш проектите, да си изпълняваш нещата. Има наистина такива допълнителни придобивки като безплатна бира, безалкохолно, дори веднъж в месеца има безплатен обяд. Позволяват домашни любимци да се носят, стига да не пречат на останалите. Първото впечатление, когато дойдох на първото интервю, ми направи един черен лабрадор, който се разхождаше из фирмата. Аз бях доста впечатлен от това, защото много обичам животните и особено лабрадорите са ми любимите кучета, така че това беше първото нещо, което ме впечатли, и разбира се, и бирата и безалкохолните. Чарлстън е в период на разцвет. След повратния момент със затварянето на най-големия създател на работни места – военноморската база, съществувала от 1901-ва до 1996-а – градът се модернизира. Във времената на изключително поляризирана риторика по въпроси на глобализацията южното градче с около 125 хиляди е домакин на производители от страни като Швеция, Германия, Великобритания, Канада, Франция и Япония. Около 17 хиляди са наети в международни компании. Една от задачите на общината е да отговори на нуждите на работодателите от квалифицирана на работна ръка. Целта също така е да се създаде шанс за всеки. Един от проблемите, които имаме в системата ни от държавни училища, е свързан с подготовката на млади афроамериканци за откриващите се нови работни места. Постоянно работим в тази посока. Работим с училищата, като оказваме подкрепа в тренинга, стремим се да ги отдалечим от негативните страни, които те срещат в районите, където живеят, така че да се фокусират върху утрешния ден, а не върху днешния. Маркуел Ролак – Смолс е чирак във Венчър Еърберингс вече около година. Той е на 17 и освен, че завършва гимназия, посещава и курсове в местния "Трайдънт техникъл колидж". "Трайдънт" ми даде възможност да избегна ходенето на онези предмети, свързани с  предварителните изисквания, от които бих се нуждаел, в случай че от гимназията решах да продължа директно в университет. Сега автоматично имам вече 45 кредита, така че все едно вече съм изкарал една година и половина в университета. Това са 27 хиляди долара, които няма да плащам за образованието си.  Фактът, че не трябва да плащам 100 хиляди долара за университет, е нещо значимо. Опитът на Маркуел в компанията помага да научи освен специфични за работата неща и умения, които може да приложи навсякъде: Вършене на много неща едновременно, но в същото време ми помогна да си планирам времето. Ходенето на занимания в колеж сутринта, след това – в гимназията, после – обратно в колежа за още пет часа от понеделник до четвъртък. Струваше ми се супернатоварено, но успях да намеря ритъм и да си планирам времето. Какво те мотивира да следваш плана си и да достигнеш целта си да станеш инженер? Искам да стана инженер, но най-вече искам да съм дизайнер на коли. Знам какво искам да направя и събуждайки се всяка сутрин, си казвам – един ден ти ще станеш инженер, един ден ти ще станеш дизайнер на коли. Работодателите тук ме вдъхновяват и това ме мотивира. Вдъхновението идва и от майка ми. Определено, ако се занимаваш с бизнес, можеш да разчиташ на пълната подкрепа от властимащите – данъчни облекчения, благоприятни закони и осигуряване на решени да се развиват млади хора. В подобен сценарий съществува опасност това китно място с много цвят и богата история да се превърне в индустриален комплекс с основна идея – печеленето на пари. Едно от нещата, които ме привличат в Чарлстън, са плажовете, които го заобикалят. Те не са развити туристически от гледна точка на хотели, ресторанти, клубове и заведения, а по-скоро малки къщички, които можеш да си наемеш и да прекараш там уикенда и седмицата със семейството си. Плажната ивица е много широка, не е претоварено от туристи и имаш наистина възможност да се разтовариш и да се насладиш на природата там, каза Фаулър. Околната среда определено е много важна за нас. Не бихме имали това качество на живот, без да обръщаме внимание на околната среда и да осъзнаваме баланса между развитието и околната среда. Компании като "Боинг" ни дават добри примери за отдаденост на околната среда с инициативи, които включват повече от предписаните от закона. Компаниите правят повече, за да са сигурни, че това, което имаме, се пази за бъдещите поколения. Мисля, че "Боинг" имат една програма в момента, която ги ангажира с намаляване на отпадъците до нула процента на територията на фабриката им. Те рециклират, използват възобновяема енергия. Всъщност много от приложените дейности тук са паралелни на подобни инициативи в европейски държави, коментира Форд. Чарлстън ми харесва най-много старата част на града, уличките, боядисаните сгради от едно време, които са къщи на търговци. Аз дори в момента съм в процес на купуване на къща и те имат едни асоциации, наречени "хоум оунър асосиейшън", които определят и одобряват проектите за строителство, така че това да нарасне на средата, която е била отпреди, и по този начин Чарлстън не губи от чара си, обясни Атанасов. Обща черта между градовете, които претърпяват скорострелен растеж, е тенденцията към загуба на уникалния характер. Запазването на културата, която в крайна сметка е породила възхода, е предизвикателство с притока на нови хора. От друга страна, бързият растеж създава опасност, с която се сблъскаха други южни градове като Шарлът и Атланта – прекаления трафик – фактор, изискващ адекватни инфраструктурни планове. Как да жонглираш между запазване на чара и бизнес френдли подхода в подобна динамична ситуация? Кметът на Северен Чарлстън Кийт Съми коментира: Когато станах кмет, ние бяхме в процес на затваряне на военноморската база. Бях кмет, когато базата беше затворена. Търсихме начини за привличане на нови инвестиции и нови индустрии, които да компенсират загубените работни места. В началото на първия ми мандат имахме 55 хиляди души, сега сме между 120 и 125 хиляди. Ние сме на първо място по търговия в Южна Каролина, въпреки че  по големина сме трети. Ние сме едно общество, настроено приятелски към бизнеса. Вярваме, че комерсиалният, индустриалният и жилищният сектор могат да съществуват съвместно, при условие че всяка една страна демонстрира уважение спрямо другата. Това е философията, която използвам при работата си, и мисля си, че заради това сме успешни от гледна точка на растежа.

Прохазка избран за футболист №1

  Полузащитникът на Левски Роман Прохазка бе избран за футболист №1 на 3-ия кръг в Първа професионална лига в традиционната анкета на Пресклуб България. Словакът спечели приза, след като бе с основна заслуга за успеха на неговия тим с 1:0 над шампиона Лудогорец, съобщи БГНЕС. „Първо благодаря за наградата на всички, които гласуваха за мен. Много се радвам. Но най-вече се радвам, че победихме Лудогорец. Второто нещо – искам да кажа, че съжалявам за контузията на Анисе, аз не съм искал да го контузя. Искам да му пожелая бързо възстановяване – да се оправи по-бързо и да се върне на терена. Не искам да коментирам наказанието. Малко странно е за мен. Но го приемам. Не е приятно, но няма какво да променя. Неприятно е един месец да не играеш, но аз ще тренирам здраво и може да се върна и по-силен“, заяви словакът. „Ние направихме разбор след срещата с Лудогорец. Видяхме грешките си и знаем, че това е начин, по който трябва да продължи да играем. Левски трябва да запази инерцията от Лудогорец! Можем да победим всеки в България!“, допълни още полузащитникът.

Анита Мейзер: Мачкат ме, искам да умра достойно (Обзор, видео)

Съдът я остави зад решетките Aз съм невинна и искам да го докажа. Искам да умра достойно, проплака Анита Мейзер пред варненския апелативен съд във вторник. Бившата Мисис България е обвинена в убийство по непредпазливост на съпруга си - културиста Николай Димов, и предлагане на подкуп от 30 000 евро на полицай.

Борисов: Искам да сътрудничим с Турция

  "Искам да сътрудничим с Турция. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални", заяви премиерът Бойко Борисов за в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, предаде БГНЕС. „Българските морски и сухопътни граници, могат да се опазват само заедно с Турция. Затова и вярвам, че споразумението между ЕС и Турция от март, дори и силно критикувано, е единственото правилно решение. Ние имаме на границата всеки ден между 200 и 250 мигранти от турска страна, които по наш сигнал биват връщани от турците, преди въобще да достигнат границата”  коментира премиерът. Той подчерта, че за да бъде преодоляна мигрантската криза е трябвало да се действа по-рано и с общи усилия на страните членки на ЕС. „Трябваше обаче всички ние, държавите-членки на ЕС, да можем и да действаме по-бързо. Ние всички имаме разузнавателни служби, и те ни предупреждаваха, какво ще дойде към нас, както и сега предупреждават за онова, което се случва, например, в Северна Африка. Преди една година не трябваше да бъдем по-малко човечни, а да реагираме по-бързо и по-гъвкаво”. Според него защитата на европейските външни граници е трябвало да бъде разбирана като обща задача на всички държави-членки на ЕС. „Целта от самото начало трябваше да бъде влизането да става само през установените гранични пунктове. През гранични пунктове, където в приемните центрове на хората да се снемат отпечатъци и да се регистрират, преди оттам да последвана координирано презаселване в различните държави-членки”. Борисов ояснява, че вместо това „ в сърцето на Европа държави се обградиха с граници, всеки сам за себе си. Унгария построи ограда в средата на Европа, Австрия – също, и други държави също са на път да го направят”. „България построи ограда, защото България носи отговорност за външната граница на ЕС с Турция. Ние все още не сме член на Шенгенското пространство, обаче опазваме тук една практически шенгенска граница. Ние издигаме подобни защитни съоръжения, за да имаме въобще някакъв шанс да опазваме европейската граница, за която сме отговорни, с неколкостотин километра дължина. За разлика от други страни, ние не искаме да изграждаме огради в средата на Европа. Проблемите на Гърция са и мои проблеми”, казва Борисов и уточнява, че не би искал да се вдига ограда и на границата с Гърция. „Държавите от Вишеград, значи Полша, Унгария, Чешката република и Словакия, ни предложиха пари, за да построим ограда с Гърция. Но ние не искаме това. Аз много добре мога да си спомня колко щастливи бяха българите, когато дойде времето, в което те можеха най-накрая да пътуват свободно в Европа. Една ограда между нашите страни би означавала, че ЕС вече го няма”, каза Борисов. Премиерът отново повтори тезата си, че не се налага да има мисия на НАТО за наблюдение на бреговете на Черно море. „Вярвам, че ние в момента в Черно море постигаме добри резултати и без мисия на НАТО. Това, от което се нуждаем, е помощ на сушата. България е най-бедната държава-членка на ЕС, обаче трябва да отделя огромен човешки и технически ресурс за опазване на своите външни граници. Практически сме оставени да се справяме сами. Ние полагаме големи усилия, но не зная колко време нашата граница ще може да устои на миграционния натиск”, подчертава министър-председателят. Той поясни, че „нашата техника е стара. Хеликоптерите ни са на доизживяване, камионите и високопроходимите автомобили сe движат ден след ден в непроходими терени, много от тях са вече негодни за употреба”. „Ние изразходвахме много средства в периферията на Европа, за да предотвратим оградите в сърцето на Европа, и не бива да бъдем оставяни сами. Средствата трябва да бъдат инвестирани не в центъра на Европа, а там, където нашият континент наистина трябва да охранява своите граници, за да може да остане отворен във вътрешността си: в Италия, Гърция и България. Само че България е много по-бедна от Италия, а и от Гърция. Въпреки това, от нас се очаква да охраняваме общата европейска външна граница с огромни усилия, а докато се топят нашите и без това ограничени ресурси, НАТО иска едновременно с това да увеличим и военните си разходи. Всичкото това събрано заедно надвишава нашите сили. Една средна българска пенсия е 150 евро на месец. Социалният аспект на повишените разходи, които се изискват от нас, се подценява в чужбина с лека ръка. Това се превръща за нас в една бюджетно-политическа и социална тежест. Ние даваме повече пари за бежанската криза, отколкото за нашите пенсионери”, допълни Борисов. Премиерът категорично заяи, че не е съгласен с идеята на австрийския външен министър Курц да се развали споразумението с Турция. „ Който обмисли алтернативата докрай, ще разбере, че при дадените обстоятелства няма нищо по-добро за Европа от това споразумение. Да вземем за пример Гърция. Винаги съм казвал, че Гърция най-сетне трябва да се научи да спазва бюджетна дисциплина. Това могат да го изискват с право европейските партньори на Гърция. Но същевременно с това гърците са част от нашето европейско семейство, не можем да ги оставим в беда. Ако Европа не иска да си сътрудничи с Турция, какво трябва да правят тогава България и Гърция директно на турската граница? Турция е силен и важен съсед и част от нея се намира в Европа. Затова трябва да се опитаме да поддържаме възможно най-добри отношения с нея”, каза Борисов. На въпрос дали се страхува от турския президент Реджеп Ердоган, Борисов отговори, че се страхува от това, което се случва в Турция. ”Всъщност, аз съм смел човек и мисля, че съм доказал това в моя живот. В продължение на пет години съм гасил пожари като пожарникар и при това често съм рискувал живота си. Дълги години съм бил треньор на националния отбор по карате и собственик на охранителна фирма, която също извършваше и лична охрана. Но куражът и смелостта не трябва да позволяват на някой да стане невнимателен или дори неразумен. В моя живот съм установил, че страхът е едно нормално човешко чувство, което всеки човек познава. Колкото по-неразумен е един човек, толкова по-малко се страхува. В момента отново е на мода сред някои политици, да се представят като смели герои, като велики лидери на силни страни, които отиват на война с танкове и самолети. Това са хора, които обичат да се харесват на себе си. И народът също обича големите герои. Въпреки това, този, който постоянно дрънчи със сабя, трябва в един момент да я извади. От такова развитие на нещата се страхувам. Който заплашва, че би могъл да залее Европа с мигранти – какво би направил, ако тази Европа сега прекрати споразумението с него? Тогава той трябва да осъществи заплахата”. „Страхът е чувство, което ни пази, дори ако не е модерно да се каже това. Страхувам се, защото Турция вече няколко пъти визира едно развитие, което може да бъде фатално за България. Ердоган постави своя въпрос много умно: Какво бихме направили ние в Европа, ако бежанците отново масово започнат да идват? Ще ги застреляме? Това наистина не можем. Значи ние ще ги приемем. Но какво ще се случи тогава с нас? Дотам не трябва да се стига. Затова искам да сътрудничим с Турция. Откакто е сключено споразумението за мигрантите с Турция, България и Европа не са подложени на толкова голям натиск. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални”, коментира Борисов.

Бойко Борисов: И аз съм против политиката на Турция, но те са ни съседи

  И аз съм против политиката на Турция, но това ни е съседът, това ни е границата. Това каза премиерът Бойко Борисов в интервю за бТВ, предаде БГНЕС. Ние като държава сме длъжни да имаме добри отношения с нашите съседи, не става въпрос за посредничество, заяви Борисов. Той коментира, че само идиот може да направи коментарите за „пощенски гълъб” или „куриер”, каквито се чуха по повод неговите срещи в Турция с президента Ердоган и в Германия с канцлера Меркел. Той категорично отрече да е говорител на турския президент. Вече най ме дразни изречението „България не е сама”, „вие не сте сами”. Казах и на Меркел, и на австрийския канцлер - трябват ни техника, трябват ни хора, конкретни решения, посочи още премиерът по повод проведените срещи с европейските партньори и конкретно с договореното с Доналд Туск. Над 108 милиона евро са влезли в България по границата, искам в пъти да се увеличат под формата на техника, термовизия, физическа сила, заяви още премиерът и напомни, че трябва засилена охрана и на гръцката граница. Пожелавам на всички мои опоненти да могат да ги привикват и да ги цитират всички световни медии, коментира още Борисов. Връщайки се на темата Турция, Борисов продължи: Имаме 8 километра да довършим от оградата по българо-турската граница. Въпросът е, ако дойдат 8 хиляди души на оградата, тя ще издържи ли, ще стреляме ли по тях… И аз съм против политиката на Турция, но тя ни е съседът. И аз искам Австрия, Германия и Франция да са ни съседи, но не са и ние трябва да решаваме проблемите, заяви Борисов. Видимо ядосан премиерът заяви, че месец и половина е дошла поканата да присъства на откриването на моста в Истанбул и сложи край на коментарите за „пощенски гълъб” и „говорител”.  Премиерът добави, че ще се кандидатира за следващите президентски избори заради играта. Той обясни, че забавянето на обявяването на кандидата си за президент не е от неуважение към избирателите. "Айде бе, как не уважаваме избиратели си, ГЕРБ съществува благодарение на избирателите си. От 2 октомври, аз им обещавам, че ще им втръсне от кандидата на ГЕРБ", заяви премиерът в типичния си стил. "На 2 октомври, като обявим нашия кандидат, тогава ще пуснем и всички календари, картички", продължи той. Борисов заяви още, че на тези избори няма да се кандидатира, но на следващите президентски, ще се кандидатирам заради играта, а и тогава ще е добил достатъчно стаж за „Дондуков” 2. Толкова ми е сложна ситуацията този месец, че не искам да им влизам в тона, каза още Борисов по повод БСП и председателя на левицата Корнелия Нинова. Според него кандидатът на социалистите за президент - ген. Румен Радев вече се гърчи. Запитан да коментира четирите дами, сочени засега като евентуални кандидати на ГЕРБ за президентския пост – Кристалина Георгиева, Цецка Цачева, Йорданка Фандъкова и Румяна Бъчварова, Борисов каза: „Хубавици”. 

Колите трябва да се изнесат извън историческия център на София

  3D сканиране ще даде визия за цветовете на сградите - Арх. Здравков, какво още може да се направи, за да се спасят от разруха Захарна фабрика, къщите на Яворов и Фингов и да не последват съдбата на Тютюневия град в Пловдив? - Всичко е свързано с отношението на собствениците към имота им. Винаги съм казвал, че собствеността задължава. Когато имате градина, вие я плевите, ако имате сграда, не я оставяте да се разруши. Проблемът е, че административните санкции не винаги работят. В Закона за устройството и застрояването на Столична община са предвидени санкции до 100 000 лв. Такива са налагани нееднократно и въпреки това все още има сгради - паметници на културата, които са в лошо състояние. След откази за доброволно укрепване общината може да ги ремонтира. Точно това е другият проблем, защото общината трябва да започне да си търси по законов ред парите, които е инвестирала във възстановяването на собствеността. Проблемът е, че тези сгради са били национализирани и са минали да речем три поколения, откакто сградата е построена. Тогава собственикът вече вижда в този имот възможност за застрояване и търси начин как да получи от него максимално големи придобивки. Освен това самата държава също не е била добър стопанин, защото през това време тези сгради са били отдавани за детски градини, обществени клубове и т.н. Затова задължително трябва да има законодателни промени. По този начин собствениците ще бъдат по-отговорни към опазването на тези сгради. Разбира се, имаме и добрите примери. През последните няколко години само в район „Възраждане“ има възстановени десетки сгради, част от които са паметници на културата. - Какви конкретни промени в закона според вас са нужни? - В момента собствениците на сгради - паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел, се освобождават от данък върху недвижимите имоти. Не съм законодател, но когато се инвестира във възстановяването им, тези пари може да се приспаднат от данъците. Трябва да се предложат мерки, чрез които собствениците да бъдат подпомагани да инвестират в тях. - Да разбирам ли, че вие сте против повече рестрикции, а да се въведат повече стимули за собствениците? - Разбира се, трябва да се работи и в тази посока, но недобросъвестният собственик трябва да бъде наказван. Санкцията от 100 000 лв. е огромна сума, три пъти е налагана за Захарна фабрика. След санкциите обикновено отсрещната страна започва механизма на отпор - обжалване на актове. И в един момент стигаме дотам, че паметникът се руши, докато се водят едни безкрайни дела. - Може ли да се възстанови Захарна фабрика и как? - В едната си част тя е безвъзвратно загубена, но за останалата експертите могат да предложат различни варианти. Когато нещо е загубено, бутането и вдигането на нова сграда вече е бутафория. Погледнете „Гранд хотел София”, който е на мястото на старото кметство, това вече няма нищо общо с предишната сграда. Европа е специално място, наслоено с много исторически пластове. Минавайки по една улица, можеш да проследиш цялата история в архитектурата й. Ако ги унищожаваме и създадем на тяхно място модерни сгради, усещането няма да е същото. Трябва да направим така, че собствениците на тези сгради да разберат, че те им носят повече ползи, отколкото вреди. Ако закупите във Великобритания вила със сламен покрив, тя струва 4,5 млн. паунда, а същата, но със супермодерна архитектура, е 1,5 млн. паунда. - Ще има ли общ стандарт как да изглеждат обществените сгради в София? - Заедно с екипа ми подготвяме промени в ЗУЗСО, направихме предложения до МРРБ за създаване на нова Наредба за градската среда. Идеята е тя да обхваща градските пространства с фасадни решения по улиците, с цветови решения за тях, с фасадното осветление, с решение за мястото на рекламата, плюс елементите за градското обзавеждане. Така ще има визия на градска улица. Тоест ще запазим историческия център в характерен вид, а не собствениците да боядисват сградите - едната бежова, едната розова или кафява. Идеята е да има цялостен силует. Надявам се законовите промени да минат до края на годината, а през следващата да подготвим наредбата и тя да заработи. Успоредно с това работим по този принцип за Зона 2 в центъра - участъка от улиците „Граф Игнатиев”, „6-ти септември”, „Шишман” и „Солунска”. Възложих изготвянето на цялостен силует и заснемане с 3D сканиране, които да послужат за основа на такива цялостни силуетни планове. Те ще дадат визия за цветовете на сградите, местата на осветленията и така ще има хармония между тях. - А какво се случва с конкурса за третата зона – между президентството и Руската църква? - Искам новият конкурс да бъде направен след един внимателен анализ на публичните пространства в града. Преди да възложим Зона 3, трябва да си зададем и да си отговорим на въпроса: „Какъв искаме да е историческият център след 5, 10, 20 или 50 години”. Желанието ми е да го освободим от автомобили. Проблемът на заданията за централната градска част е, че не бяха ясно дефинирани, не беше ясно какво точно очаква възложителят или общината да се случи с този конкурс. Искам да възложа един анализ на публичните пространства, който да дефинира проблемите, да посочи възможните решения. - Преди дни кметът на София съобщи, че ви е възложила заедно с общински съветници да подготвите цялостна визия на София за следващите 30 години. Това част от нея ли е? - Да, това е част от нея. Визията ще включва и развитието на транспортната инфраструктура, изнасянето на автомобилите от центъра, изграждане на буферни паркинги по периферията и на транзитни трасета, които ще изнесат автомобилите си. Това ще е цялостна визия на града през следващите 30 години. - Как трябва да се развива общественият транспорт, за да накарате хората да слязат от колите си и да освободите историческия център? - Чрез изграждане на буферни паркинги по периферията и развитието на масовия градски транспорт. В момента се работи усилено по третия метродиаметър. Методите са много, има и рестриктивни мерки. В Лондон са въведени санкции за влизане в града. Трябва да се променят приоритетите, придвижването от точка А до точка Б зависи от два фактора - време и пари. Когато общината предложи на шофьора и двете неща на по-ниска стойност, постепенно ще се сменят приоритетите. След развитието на третия метродиаметър ще се направи изменение на ОУП, който ще стъпи на метрото и жп инфраструктурата.   - Имате задача да направите нова схема за велосипеден транспорт, докъде стигнахте? - Възложихме на „Софпроект” да я направи и заедно със съветниците ще я качим на сайта, за да може да бъде разгледана и от неправителствените организации. Така ще изясним местата за движение на велосипеди. През последните години в София заедно с реконструкцията на улици и изграждането на нови пътни участъци се изграждат и велоалеи. Натрупахме опит и си взехме поуки и в момента се проектират трасета с по-широки габарити. Нещата се промениха и при настилката, тя вече е задължително отделена от асфалтовата лента. Имаме идея за линеен парк през гара Пионер, който да тръгне през бившата линия на НКЖИ, под „Цариградско шосе” зад „Арена Армеец“ и да стигне зад кв. „Слатина”, а след приемането на ПУП да продължи през Борисовата градина, под „Симеоновско шосе“, под Погребите и през корекцията на р. Драгалевска да излезе на Околовръстния път. Търсим цялостни решения, като целта е да свържем велосипедната мрежа. Жителите на квартал "Младост" искат мораториум върху застрояването на зелените площи и преразглеждане на подробните устройствени планове. Какво е решението? - Подробният устройствен план е преработван два пъти, минал е през две изключително тежки обсъждания и накрая завършва с решение на СОС. Той не е бил тайна, а е публичен. Много е лесно да кажем, че този план е лош. През годините се създаде възможност за възстановяване земята в комплексите, а след 1994 г. се проведе един процес, който възстанови земеделска земя в комплексите, но тя вече бе с инженерна инфраструктура, с ток, вода, с канали. През 70-80 години се е строило с принципите на модернизма - сградите са с площ за благоустройство, но в един момент тази земя е възстановена, затова дори и лоши тези планове са действащи за нас. Трябва да дадем ясен знак на хората, че тези планове са влезли в сила и ако някой от терените, отредени за застрояване попадат в квартални градини, би следвало да се помисли за вариант тези собственици да бъдат компенсирани. За конкретната площадка в момента се обжалва разрешението за строеж пред съда, очакваме решението и ще предприемем конкретни действия. Искам изрично да подчертая, че не трябва да се спекулира с думата „мораториум”. Териториите в жк „Младост” са изключително големи, с терени за училища и детски градини. Тоест мораториумът ще означава да спрем всякакво строителство, включително на образователни сгради и инженерна инфраструктура. Към всеки един случай трябва да се подхожда индивидуално и да се търси подход и решение. Надявам се, след като приключат изборите за нов кмет на „Младост”, да помислим и за възможни терени, които да се предложат като обезщетение, това е разумният подход. - Имаше спекулации, че започва строителство и в парк Въртопо. - Започваме изготвяне на цялостен подробен устройствен план на парк Въртопо, като целта е максимално да бъдат защитени зелените площи на територията. Докато той се изготвя, това спира всякакви строителни намерения. Той ще бъде разделен на два етапа от 4-ти километър до бул. „Андрей Ляпчев”, а вторият ще е до Околовръстния път. Визитка:   Роден е през 1972 г. в Плевен Завършил е архитектура във ВИАС Бил е началник на сектор „Градоустройство” в община Плевен и главен архитект на Червен бряг Създател на архитектурно бюро През април 2016 г. печели конкурса за главен архитект на София