10.12.2016

Резултати от търсенето

Как и защо Обама създаде „Ислямска държава“ – I част

 Доналд Тръмп обяви, че Обама е основател, а Хилари Клинтън – съосновател на „Ислямска държава“. Не че казаното е някаква тайна. Съвсем друго е обаче, когато кандидат за президент го каже, пък вземе, че изведе от него далеко стигащи изводи за фалшивата „битка“ на Обама с ИДИЛ и необходимостта от сближаване с Русия в борбата срещу общия враг – ислямския терор. Това може да означава колосално преобръщане на световния ред. И тъй, на митинг във Форт Лодърдейл (Флорида) на 10 август кандидат-президентът на републиканците заяви, че Обама е основател на ИДИЛ и, верен на своя неподражаем стил, го повтори 4 пъти: „… И после Обама влезе там (в Ирак). Когато влезеш в такова място, нормално е да почистиш. А той забърка още по-голяма мръсотия. Той забърка такава мръсотия! След това имаме Хилари с Либия… колко тъжно! В много отношения те го уважават. ИДИЛ се отнасят с уважение към президента Обама. Той е основателят на ИДИЛ. Той е основателят на ИДИЛ. Той е основателят. Той основа ИДИЛ. И аз бих казал, че съосновател е измамницата Хилари Клинтън. Съосновател: Хилари Клинтън!“ Полудяла от възторг, публиката дълго скандира „Хилари в затвора!“ (Lock her up!) В щатските медии последва врява до Бога, заплахи със съд, искания за оттегляне на изявлението. През  „устата“ на Демократическата партия  – каналът Си Ен Ен, звучаха патетични речи на подставени лица от типа: „Аз винаги съм бил републиканец, и такъв ще си остана, но тази година не мога да гласувам за кандидата на Републиканската партия, който обвини президента на САЩ в тероризъм.“ Или: „Тръмп де факто нарече Обама „терорист“! Лидерът на Свободния свят не може да бъде терорист, не можем да позволим това! И откъде-накъде екс държавният секретар Хилари Клинтън ще е съосновател на ИДИЛ?!“ „В цялата история на САЩ не е имало друг случай, в който претендент за Белия дом да обвинява актуалния държавен глава в престъпления срещу човечеството“, обясни  сенатор-демократ, който вдигна отново тезата на Обама, че Тръмп е негоден да управлява и, следователно, Републиканската партия трябва да си избере друг кандидат. Симпатизанти на милиардера се опитаха да му помогнат, като изтълкуват думите му като метафора, но Тръмп категорично отказа подобни услуги. „Вие искате да кажете, че президентът е оставил в Ирак вакуум, че е проиграл мира, нали?“ – попита проф. Хю Хюит, преподавател по конституционно право и популярен радиоводещ. “Не-е!  Искам да кажа, че той е основателят на ИДИЛ. Искам да кажа точно това!‘ – възнегодува Тръмп. Интервюто се проведе на 12 август. За да няма повече тълкувания в преносен смисъл, в следващите дни Тръмп още няколко пъти повтори констатацията си пред Си Ен Ен и Ен Би Си:  „Мисля точно това, което казах. Обама е основателят на ИДИЛ. Буквално“. И изведнъж някой (нещо?) накара кандидат-президента да даде заден ход. Започна закачливо. „Вие от сарказъм не разбирате ли?!“, попита той в Туитър.  Тръмп обясни, че думите му са били интерпретирани неправилно от журналистите, които той нарича „най-ниската форма на живот на планетата.“ После оттегли изявлението си почти изцяло. „Появата на ИДИЛ е пряк резултат от решенията на президента Обама и държавния секретар Хилари Клинтън“, заяви Тръмп на 15 август в Охайо . Това вече е друго. Накрая кандидатът на републиканците направо се извини с аргумента, че съжалява за грешките, които е допуснал, когато  в разгорещени дебати се обсъждат много и важни теми. В момента „най-ниската форма на живот“ го къса на части заради този унизителен обратен завой. Дори онези US медии, които традиционно подкрепят Републиканската партия като Фокс Нюз, не намират думи, за да оправдаят  това преобръщане. Кой и с какво го уплаши? Ясно е, че с подобни колебания от нула до 180 градуса Тръмп няма да спечели „либералите“, които така  или иначе вече са решили да гласуват за Хилари Клинтън, но може да загуби (и вече губи) онези бели, християнски избиратели от средната класа, които гласуваха за него на първичните избори само заради смелостта му да нарича нещата със собствените им имена. Но каква е истината? И какво следва от нея? Истината е, че Барак Обама е основателят на ИДИЛ. Буквално. Ето едно от най-силните, неопровержимите доказателства. В САЩ действа организацията „Джудишъл уоч“ (юридически наблюдател), която наблюдава работата на трите власти. В нея работят юристи. На 18 май 2015 г. тя публикува 3 секретни документи на Пентагона и един на Държавния департамент, получени след съдебен процес по американския закон за достъпа до информация. Досега тези 4 документа не са преведени на български език. А си струва! Става дума за свод от около 100 страници, силно цензурирани от двете споменати ведомства.  Всички те носят гриф „Секретно/Не за чужденци“ и бележката „Това е информационен доклад, не е финализирана разузнавателна информация“. Трите документа на Пентагона са издадени от неговата разузнавателна агенция DIA (Defence Intelligence Agency). ПЛАНЪТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА „САЛАФИТСКО КНЯЖЕСТВО“  ВЪРХУ ТЕРИТОРИИ НА СИРИЯ И ИРАК Първото от писмата на DEA с номер R050839Z от 12 август 2012 г., е било изпратено на министъра на отбраната, началниците на CENTCOM (Централното командване на въоръжените сили на САЩ), SOCOM (Командването на специалните операции на САЩ), Обединения комитет на началник-щабовете, ЦРУ, ФБР, Държавният департамент, Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, както и на една малко известна, но много мощна институция – Националната агенция за геопространствено разузнаване (National Geospatial Agency). Има и други адресати, които обаче са зачернени от цензора. Ето писмото: (БЕЛИТЕ ПОЛЕТА ВСЪЩННОСТ СА ЗАЧЕРНЕН, ЦЕНЗУРИРАН ТЕКСТ) R 050839Z, 12 август Министерство на отбраната Държава: Ирак (ИРК) Дата на издаване: 20120730 [Точкa 1 е изцяло цензурирана. От т. 2 се чете само текста „Обща ситуация“] ОБЩАТА СИТУАЦИЯ: A. Във вътрешен план събитията вземат ясна религиозна насоченост B. САЛАФИСТИТЕ, Мюсюлманското братство и АКИ са основните движещи сили на въстанието в Сирия. C. ЗАПАДЪТ, страните от Залива и Турция подкрепят опозицията, докато Русия, Китай и Иран подкрепят режима. … D. –[ цензурирано] Е. РЕЖИМЪТ  се стреми да концентрира присъствието си в крайбрежните области (Тартус и Латакия), но не изоставя Хомс, защото той контролира транспортните маршрути в страната. Режимът намали присъствието си в областите, граничещи с Ирак. (Хасака и Дер Зор)  3. АЛ КАИДА – ИРАК (АКИ) А. АКИ познава Сирия. АКИ тренираше в Сирия, преди да инфилтрира Ирак В) АКИ подкрепя сирийската опозиция от самото начало, както идеологически, така и чрез медиите. АКИ е в опозиция на правителството на Асад, защото го смята за сектантски режим, враждебен на сунитите . C. АКИ проведе редица операции в няколко сирийски града под името „Джайш ал-Нусра“ (победоносна армия) – едно от нейните крила D. АКИ, чрез говорителя на „Ислямска държава в Ирак“ (ИДИ), Абу Мухамад ал-Аднани, обяви, че сирийският режим е „джибха ал-рувафз“ (авангард на шиитите), който е обявил война на сунитите. В допълнение той призовава сунитите в Ирак, особено на племената по границата със Сирия, да се вдигнат на война срещу режима в Сирия. Той разглежда режима като невернически, защото поддържа партията на неверниците Хизбула  и други невернически режими като тези в Ирак и Иран. Е. АКИ смята, че сунитският въпрос в Ирак е въпрос на всички правоверни и касае всички сунитски араби и мюсюлмани. 4. ГРАНИЦИТЕ А.Границата между Сирия и Ирак се простира на около 600 км сложен терен с голяма пустиня, планински вериги  (планините Синджар), общи реки (текат от двете страни) и обработваеми земи. В. Ирак граничи пряко със сирийските провинции Хасака и Дер Зор, както и със (сирийски) градове по границата. С. Земята от двете страни между Ирак и Сирия е просторна пустиня, пресечена от долини и в нея липсват транспортни маршрути с изключение на международния път и някой големи градове. 5. НАСЕЛЕНИЕТО ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ГРАНИЦАТА   А. Населението от двете страни на границата има племенен социален бит, запечатан със силни племенни и брачно-семейни връзки. В. Религиозната принадлежност обединява населението от двете страни, когато в региона възникнат събития. С. АКИ има големи „джобове“ и бази от двете страни на границата, което улеснява потока от оръжия и бойци. D. АКИ беше в упадък в западните провинции на Ирак през 2009 и 2010 г. Но след въстанието в Сирия религиозните и племенни сили в региона започнаха да симпатизират на религиозното въстание. Симпатията намира израз в петъчните молитви в джамиите, в които се отправят призиви за набиране на доброволци за подкрепа на сунитите в Сирия. … 6. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ИРАКСКАТА И СИРИЙСКАТА ГРАНИЦА А.  Три гранични бригади са достатъчни да контролират границата в мирни времена, за наблюдателни функции и предотвратяване на контрабанда и инфилтриране . В. [Цензурирано] С. В предишни години по-голяма част от бойците на АКИ влизаха в Ирак през сирийската граница. 7. БЪДЕЩИ ПРОГНОЗИ ЗА КРИЗАТА: A. РЕЖИМЪТ ще оцелее и ще запази контрола си върху сирийската територия. [По-нататък текстът е цензуриран] B). РАЗВИТИЕ на днешните събития до разгръщане на прокси война: С подкрепата на Русия, Китай и Иран режимът контролира областите с влияние по крайбрежието (Тартус и Латакия) и свирепо защитава Хомс, който се смята за важен транспортен възел в Сирия. Силите на опозицията се мъчат да поемат контрола над източните области (Хасака и Дер Зор), които граничат със западните провинции на Ирак (Мосул и Анбар), както и границата на съседна Турция  Западните страни, държавите в Залива и Турция подкрепят тези усилия.  Тази хипотеза се потвърждава от данните от последните събития, което ще даде възможност да се подготвят убежища под международна закрила подобни на това, което се получи в Либия, когато Бенгази бе избран за център на временното правителство. … 8. (С) ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ИРАК А. Граничните войски на сирийския режим се изтеглиха от границата, а силите на опозицията (Сирийската свободна армия) поеха граничните райони, завзеха граничните постове и издигнаха там своя флаг. Иракските гранични войски са изправени пред една граница със Сирия, която не е охранявана от официални сили, а това създава сериозна заплаха. В. Опозиционните сили ще се опитат да използват своите иракски територии като убежища за своите отряди, разчитайки на симпатиите на пограничното иракско население, като същевременно набират бойци и приемат бежанци от Сирия. С. Ако ситуацията се разгърне, има възможност за създаване на обявено или необявено салафистко княжество в източна Сирия. (Хасака и Дер Зор), а точно това искат силите, които подкрепят опозицията, за да изолират сирийския режим, който е възприеман като стратегическата дълбочина на шиитската експанзия (Ирак и Иран)… D. Влошаването на ситуацията има тежки последици върху положението в Ирак, както следва: 1. За АКИ се създава идеална атмосфера да се върне в своите стари „джобове“ в Мосул и Рамади и ще получи нов тласък за обединяване на джихада на сунитите в Ирак и Сирия и на останалите сунити в арабския свят срещу онези, които те смятат за общ враг – еретиците (шиитите-б.м.). ИДИ може да обяви създаването на Ислямска държава чрез съюза си с други терористични организации в Ирак и Сирия, което ще означава огромна заплаха за единството на Ирак и защитата на неговата територия. 2. – цензурирано 3. Терористични елементи ще получат отново възможност да нахлуят на иракската арена. [Всички други „страшни последици“ са цензурирани, вероятно защото засягат други държави, освен споменатите Ирак и Сирия. Цензурирано е и всичко останало до края.] ***** Писмото излага плана на американското разузнаване за създаването на „Ислямска държава“ и ползите от нея за САЩ. Само 2 години по-късно, през юни 2014 г. някогашната ИДИ (по онова време „Ислямска държава в Ирак“), но под името ИДИЛ („Ислямска държава в Ирак и Леванта“) осъществи този план. Писмото ясно заявява, че в Сирия няма друга „опозиция“, освен Ал-Каида в Ирак (АКИ) и че различните групировки като споменатите ИДИ, „Джабхат ал-Нусра“, „Джайш ан-Нусра“ и „Свободна сирийска армия“ не са нищо друго, освен бригади на АКИ. Това е една и съща частна джихадистка армия, която според ситуацията и тактиката се явява пред света под различни аватари, но се командва от един общ стратегически център. 28 март 2015 г. Една обща джихадистка армия, съставена от терористичните бригади „Джайш ал Ислам“ (знамето вляво), „Свободната сирийска армия“ (знамето в средата) и забранената от ООН и САЩ „Джабхат  ал-Нусра“ (черното знаме вдясно) завзе град Идлиб на границата с Турция. Ясно е също, че под „западните държави“ авторът едва ли е имал предвид Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Швеция, Норвегия, Дания, Белгия, Холандия, Люксембург и Канада! Те са западни държави, които обаче нямат никакъв интерес. Под евфемизмите „Западът“ и „западните държави“ авторът има предвид най-вече САЩ. Можем да добавим и пуделите Британия и Франция, които между двете световни войни управляваха Леванта с мандат на Обществото на народите. Но тяхната роля в създаването на ИДИЛ е спомагателна – те не решават, а само помагат в изпълнението на решения, взети във Вашингтон. И тъй, силата, която подкрепя създаването на ислямска държава върху територията на днешните Сирия и Ирак е една – САЩ.  Тя използва древната вражда между шиити и сунити, разпалва я до степен на открита война, като ясно заема страната на сунитските диктатури – Турция, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), срещу шиитските правителства в Сирия, Иран, Ирак и Ливан (чиито правителства са доминирани от Хизбула). От писмото става ясно, че: 1.    Още през 2012 г. САЩ са планирали създаването на днешната Ислямска държава като „салафитско княжество“. На едно място авторът даже я назовава със сегашното й име – „ислямска държава“. Тя им е необходима като марионетка в прокси войната срещу „еретиците“(шиитите), т.е. срещу сирийското правителство и Иран. 2.    САЩ откровено се самоопределят като част от силите, подкрепящи опозицията Ал-Каида и нейното „салафитско княжество“ – ИДИЛ. 3.    Още през 2012 г. САЩ са били наясно, че създаването на ИДИЛ ще има страшни последици за Ирак и целия регион, но не са направили нищо, за да предотвратят създаването й. 4.    Още през 2012 г. САЩ са знаели, че въпреки всичко „режимът в Дамаск“ ще издържи и ще запази контрола си върху територията. Разсекретяването на този документ през 2015 г. завъртя медийната машина. Казионните медии се нахвърляха върху онези, които виждат истината, осмиваха ги като „теоретици на конспирацията“, като невежи лица, като… злобари (!?), които просто мразят президента Обама. Заваляха и коментари, оправдаващи и даже акламиращи действията на DIA, която направила толкова точна „прогноза“ за предстоящите събития, предсказала ги до подробности, браво на нея! Американското разузнаване и неговият началник, президентът, никога не са искали създаването на „Ислямска държава“. Ето, в писмото е казано, че създаването й ще има „тежки последици“ за териториалната цялост на Ирак. Авторът на текста е употребил квалификацията „тежки“! Но кой е казал, че Вашингтон желае Ирак да остане цял? Вярно е обратното –въпреки че воюваха 9 години и изхарчиха трилиони долари, САЩ не можаха да си осигурят послушен, колониален режим в Багдад. Ирак е предимно шиитски народ (съотношението шиити:сунити  65:35%) и при шиитско управление попада естествено под влиянието на Иран. Откак се изтеглиха от Ирак американците правят всичко възможно за разкъсването на тази държава на три независими субекта – кюрдски, шиитски и сунитски. Така че „тежките последици“ от създаването на ислямска държава за целостта на Ирак са търсени, те са цел на американската политика в Близкия изток. Кой спусна тази инструкция за работа в Сирия на изброените мощни институции? Кой подбра получателите? Трябва да е някой, който стои над тях, за да има правомощията да ги инструктира. И защо спуска този план за изпълнение на правителството и въоръжените сили на САЩ, ако все пак знае, че „режимът в Дамаск“ ще издържи? Името му е зачернено, едва ли някога ще го научим. Можем обаче да отгатнем кой не е автор. По това време шеф на DIA e генерал Майкъл Флин. Той е назначен на този пост на 26 юли 2012 г., т.е. само 2 седмици преди разпространението на писмото. Цялата му кариера минава в различните секретни служби на САЩ. Участвал е на терен във всички войни и интервенции – от Гренада (1983г.) и Хаити (1994 г.), до Афганистан и Ирак. Ген. Флин отрича авторство на горния документ. Той казва, че е бил категорично против изложения в него план. Трябва да му вярваме. През 2014 г. ген. Флин беше уволнен, защото, по собствените му думи, в разговори с президента Обама е употребявал изразите „радикален ислям“ и „радикален джихад“, когато говори за сирийските бунтовници. А президентът Обама бил забранил употребата на тези изрази, защото те обвързват исляма с чудовищните кланета, извършени от неговите марионетки на терена – „сирийските бунтовници“. (В съзнанието на Барак Хюсеин Обама ислямът е велика религия на мира, а джихадът е сърцевинна част от нея.) През август 2015 г. Флин даде напоително интервю за Ал-Джазира, в което заяви, че създаването на ИДИЛ е било „съзнателно решение“ на правителството на САЩ. Той каза, че е чел горния документ и го проучил много внимателно, след което е влязъл в спор с висшестоящите с настояване САЩ да НЕ подпомагат „тези групи“. Ген. Майкъл Флин (вдясно от Путин, от другата страна на масата) на прием по случай 10-годишнината на телевизия „Русия днес“.  На 10 декември 2015 г. в Москва, по време на прием по случай 10-тата годишнина на англоезичната руска телевизия RT (Russia Today), ген. Флин стоеше до президента Путин. Самият факт, че шефът на военното разузнаване на САЩ присъства на честването на една телевизия като RT, която ежедневно разобличава американската военна пропаганда, говори много за убежденията му. Говори също така за това, че Обама не се ползва с уважение сред генералитета. Безпричинните уволнения на една дузина топ военни, включително и сред онези, воюващи в Ирак и Афганистан като генерал Дейвид Петреъс и ген. Джон Алън  (заради извънбрачна афера!), ген. Стенли Маккристъл (заради платена публикация срещу него в списание „Ролинг стоун“), показа желанието на Барак Хюсеин Обама да се разправи с генералитета. Ген. Флин е само един от многото, с които Обама се подигра. Днес Флин е съветник на Доналд Тръмп, имаше даже очаквания, че ще бъде избран за негов вице. Бившият шеф нa DIA е убеден, че големият неприятел на САЩ и техните европейски съюзници е радикалният ислям, а Русия е „страхотен съюзник“, без чиято подкрепа врагът не може да бъде победен, защото той – врагът, вече не е концентриран на един полуостров (Арабия) или в една държава (Афганистан), а действа в глобален мащаб – навсякъде, където има мюсюлмани.

Тони Блеър се извини за въвличането на Великобритания в нахлуването в Ирак

Бившият британски премиер Тони Блеър изрази „тъга, съжаление и извинение” във връзка с публикувания днес доклад за войната в Ирак, който показа, че Великобритания не е имала основания да се включи в западната офанзива в страната през 2003 година. „От доклада стана ясно, че не е имало лъжи. Парламентът и кабинетът не са били подведени и не е имало тайни уговорки за военни действия”, заяви още Блеър. По-рано публикуваният доклад на анкетната комисия, оглавявана от сър Джон Чилкот, показа, че Великобритания е влязла във войната в Ирак „преди да са изчерпани мирните решения за разоръжаване“ (на иракска армия от оръжия за масово поразяване). Докладът обвинява тогавашния премиер Тони Блеър за включването на страната във войната в Ирак. „Стигнахме до извода, че Обединеното кралство се е включило в нахлуването в Ирак, преди да бъдат изчерпани мирните опции за разоръжаване“, каза Чилкот, представяйки доклада на комисията. „Условията, в които е било взето решението, че е имало правна основа за британска военна операция, са били твърде неудовлетворителни“, добави той. „Днес е очевидно, че политиката към Ирак е била основана на погрешна разузнавателна информация и оценки. Те не са били поставени под съмнение, макар че е трябвало“, изтъкна още сър Джон Чилкот. В доклада се посочва също, че година преди началото на войната в Ирак премиерът Тони Блеър е обещал на американския президент Джордж Буш, че ще бъде с него „каквото“ и да се случи. Тоест това е станало през 2002 година. Разследването оценява действията на Запада в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин като „напълно неадекватни“. В по-ранна писмена позиция Блеър, който беше премиер на Великобритания от 1997 до 2007 година, изрази готовността си да поеме отговорност за действията си.

След дъжд - качулка: Тони Блеър се покая, че е основен подпалвач на войната в Ирак и съсипването на Близкия Изток

Бившият британски премиер Тони Блеър изрази „тъга, съжаление и извинение” във връзка с публикувания днес доклад за войната в Ирак, който показа, че Великобритания не е имала основания да се включи в западната офанзива в страната през 2003 година. „От доклада стана ясно, че не е имало лъжи. Парламентът и кабинетът не са били подведени и не е имало тайни уговорки за военни действия”, заяви още Блеър. По-рано публикуваният доклад на анкетната комисия, оглавявана от сър Джон Чилкот, показа, че Великобритания е влязла във войната в Ирак „преди да са изчерпани мирните решения за разоръжаване“ (на иракска армия от оръжия за масово поразяване). Докладът обвинява тогавашния премиер Тони Блеър за включването на страната във войната в Ирак. „Стигнахме до извода, че Обединеното кралство се е включило в нахлуването в Ирак, преди да бъдат изчерпани мирните опции за разоръжаване“, каза Чилкот, представяйки доклада на комисията. „Условията, в които е било взето решението, че е имало правна основа за британска военна операция, са били твърде неудовлетворителни“, добави той. „Днес е очевидно, че политиката към Ирак е била основана на погрешна разузнавателна информация и оценки. Те не са били поставени под съмнение, макар че е трябвало“, изтъкна още сър Джон Чилкот. В доклада се посочва също, че година преди началото на войната в Ирак премиерът Тони Блеър е обещал на американския президент Джордж Буш, че ще бъде с него „каквото“ и да се случи. Тоест това е станало през 2002 година. Разследването оценява действията на Запада в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин като „напълно неадекватни“. 

Ердоган: Турската армия няма да изпълнява заповеди от Ирак

  Турският президент Реджеп Ердоган настоя премиерът на Ирак Хайдар ал Абади „да не прекрачва границата” в изявленията си за присъствието на турски военни в арабската държава и за участието им в подготвяната операция по освобождаването на град Мосул, съобщи БГНЕС. „Ирак има редица претенции спрямо лагера Башика в северната част на страната (където е военният контингент на Турция за борба с терористите), а сега ни казват да напуснем тяхната територия”, казва Ердоган. „Но турската армия няма да изпълнява вашите заповеди”, категоричен е държавният глава на Турция. В лагера Башика турски инструктори обучават кюрдски доброволци. Анкара планира те да участват в кампанията за освобождаване на Мосул. На пресконференция в иракския град Кербала в неделя Ал Абади заяви, че няма да позволи на турски военни да участват в операцията срещу Мосул. Ал Абади посочи, че „проектът на Анкара да разположи свои сили” извън Турция е грубо нарушение на суверенитета на Ирак. В отговор Ердоган каза, че Ал Абади го е обидил лично. „Не разговарям с вас, не сте на нивото ми”, каза Ердоган по повод коментара на иракският премиер. „Няма никакво значение какво заявявате от Ирак. Трябва да сте наясно, че ще правим това, което искаме”, заяви Ердоган. Анкара има 2000 войници в Ирак – около 500 са в лагера Башика в северен Ирак. Спорът между Анкара и Багдад избухна след като турският парламент удължи правителствения мандат с една година и позволи на турски войски да останат в Ирак и Сирия. Иракският парламент нарече турските войски „окупационна сила”.

Картър: Ние действаме за защита на суверенитета на Ирак

  Американският министър на отбраната Ащън Картър каза, че ще подчертае необходимостта от зачитане суверенитета на Ирак по време на визитата си в Турция днес, предаде БГНЕС. Анкара влезе в спор с Багдад по това дали турската армия може да участва в операцията по изтласкването на джихадистите от Ислямска държава (ИД) от града. Картър, признавайки въпроса за деликатен, пропусна конкретно да каже дали е на мнение, че на Турция трябва да бъде позволено да участва във военни операции в Ирак. Вашингтон преди заемаше позицията, че това е работа на Багдад. „Естествено ще говоря за това. И, да, естествено, че това е деликатен въпрос. Ние самите действаме, както и коалицията, зачитайки суверенитета на Ирак. Това е важен принцип за нас“, каза картър, съобщи в. „Хюриет“. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е разочарован, че неговата страна, която е член на НАТО, не е включена по-значително в одобрената от САЩ операция срещу Мосул и е гневен на подкрепата на Вашингтон за Отредите за защита на народа на сирийските кюрди (YPG), които са военното крило на Партията Демократичен съюз (PYD). На въпрос за въздушни удари на турската бойна авиация срещу бойци от YPG, Картър отговори, че на 20 октомври е имало турска атака срещу групировки, които не са директно подкрепяни от САЩ, но са „близки до наши приятели“, с чиито бойци Вашингтон работи. Анкара е в конфликт с Ирак за присъствието на турски войски в лагера Башика край Мосул, както и по въпроса дали да участва в офанзивата срещу населения предимно със сунити гр. Мосул, който навремето е влизал в границите на Отоманската империя. Ердоган предупреди за опасността от сектански кръвопролития, ако иракската армия разчита на помощта на бойци от шиитски милиции. Американски военен, пожелал анонимност, призна, че Турция има оправдани безпокойства за сигурността си от ставащото в Ирак, но допълни, че Вашингтон е дал ясно да се разбере, че „никой военен не трябва да действа в районите (на Ирак), ако не е изрично поканен“. Военния допълнил, че зад кулисите Щатите действали за постигане на разбирателство между Анкара и Багдад по въпроса. Картър избегна директно да коментира въпроса преди разговорите си в Анкара. Той изтъкна, че САЩ си партнират както с Турция, така и с Ирак в битката срещу ИД.

Иракските военни напредват към Мосул, но търговските отношения с Турция се влошават

Иракската федерална полиция и сили на сигурността са атакували Хамам ал Алил, последното голямо селище преди Мосул. Отчетен е и спад в търговските отношения между Ирак и Турция. Силите по сигурността са щурмували Хамам ал Алил по земя, докато иракските военновъздушни сили са оказали прикритие от горе. Офанзивата за освобождаването на Мосул започна на 17 октомври със съвместна операция на иракските военни сили, кюрдски и шиитски бойци и коалиция, водена от САЩ. Според някои твърдения военните са стигнали до река Тигър, която се намира в центъра на града. Преди три години Ирак е бил вторият най-голям търговски партньор на Турция с двустранна търговия на стойност 14 милиарда щатски долара годишно. Откакто Ислямска държава е поела контрола върху големи райони в Ирак обаче, и двете икономики пострадаха. Махмут Ер, шофьор на ТИР от Турция се оплака: Загубихме около 75 процента от дохода си. Пренасяме по-малко стоки и транспортните такси се увеличиха. Воините в Сирия и Ирак допринесоха за намаляване на приходите ни. Много приятели започнаха да продават камионите си. Според Турско-иракския бизнес съвет износът на Турция към Ирак е спаднал с 45 процента за последните две години. Турция внася от Ирак около 45 процента от нужния на страната нефт. В момента напрежението между Анкара и Багдад расте заради ролята на турските военни в северен Ирак, което може да бъде допълнителен негативен фактор към вече влошените търговски връзки.

Доклад: Тони Блеър е пряко виновен за войната в Ирак

След 7 години разследване председателят на разследващата комисия за войната в Ирак сър Джон Чилкот представи окончателния доклад. Той подчерта, че тогавашният премиер на Великобритания Тони Блеър е бил осведомен за възможните последици от нахлуването в близкоизточната държава, предава BBC. Разследващата комисия бе създадена, за да проучи как и защо правителството на Блеър се включва във войната през 2003 г. Тогава загинаха 179 британски войници, чиито роднини очакват да разберат за какво са дали живота си техните синове. „Предупреждавали са Блеър, че военните действия ще повишат нивото на заплахите срещу интересите на Великобритания и САЩ от страна на „Ал Кайда“. Него са го предупредили също, че нахлуването може да доведе до това иракското въоръжение да се окаже в ръцете на терористите“, заяви при изслушванията сър Джон Чилкот. "Инвазията през март 2003 г. се е базирала на грешни информации от тайните служби", допълни той. Плановете на Великобритания за управление на окупацията на Ирак след инвазията от 2003 г. са били „напълно неадекватни“, заяви Чилкот, предава AFP. „Въпреки изричните предупреждения, последствията от нахлуването са били подценявани. Планирането и подготовката за Ирак след Саддам са били напълно неадекватни“, подчерта Чилкот. Докладът за Ирак съдържа 2.6 милиона думи и е 4.5 по-дълъг от "Война и мир" на Толстой. "Необходими си дни наред, за да се прочете задълбочено", пише "Гардиън" и призовава читателите си да се включат в изучаването на доклада. Британският министър-председател Дейвид Камерън заяви, че правителството трябва да извади поука от грешките, довели до въвличането на Великобритания в инвазията на Ирак. Той направи изявлението в отговор на дългоочакваното разследване за войната, пише The New York Times. Лидерът на британските лейбъристи Джереми Корбин се извини от името на партията си за решението за британската намеса в Иракската война през 2003 г. след публикуването на Доклада „Чилкот“, в който се посочи ролята на тогавашния министър-председател лейбърист Тони Блеър в нея, пише The independent. Лидерът на Лейбъристката партия заяви, че войната е била „акт на военна агресия, започната под грешен претекст". Той описа резултата от инвазията като „колониален стил окупация“. „Мисля, че най-важното нещо, което можем да направим е да извадим поуки за бъдеще“, заяви той, посочвайки Доклада на Чилкот. „Единствено бих посочил, че всъщност няма набор от мерки и планове, които да могат да осигурят съвършенство във всеки един от тези случаи“, добави той. „Военните намеси са винаги трудни, планирането на изхода от намесата е винаги трудно и мисля, че парламентът в никакъв случай не трябва да бъде наивен и че при всеки случай може да има перфектен набор планове , които могат да решат един въпрос за вечни времена“.        

Ще стане ли у нас като на Запад?

 И на Запад има корупция, но когото хванат, изгаря веднага и задълго, може би завинаги. С тази мантра мнозина се утешавахме в началото на прехода, когато развихрилата се корупция бързо разделяше обществото на бедни и богати, и то не въз основа на съобразената със закона инициативност и предприемчивост, а според криминалните способности. Разграбващите държавното - от кредитните, данъчните и акцизните милионери през приватизаторите до политиците-кавалери на процентите, не само не изгаряха, ако деянията им станеха публично известни, но и се превръщаха в герои на нашето време. За тях въздишаха красавици, по петите им тичаха репортерки, а шоумени песни пееха. И ако някой дадеше фира, това се случваше, защото е поръчан от себеподобен, а не защото властта го е хванала за гушата. Ще дойде и вашето време, си казвахме ние, повечето. Ще стане и у нас като на Запад и тогава ще ви се разкаже играта. Само че четвърт век по-късно това време още не е дошло. В Румъния - може би да, но не и у нас. Не се знае дали в самия Запад все още се е запазило "сан шанжман". И малко по малко мантрата, че ще бъдем като другите, увяхна, и не защото не е красива. Докато затваряхме глава след глава в процеса за присъединяване към ЕС, един грък потърси депутатското ми съдействие. Яки момчета искаха да подчинят бизнеса му. Да му налагат кого да назначава, от кого да купува, на кого на продава, на каква цена. Споделих му надеждата си, че като влезем в ЕС, това ще се промени. "О, едва ли - възкликна той, и в Гърция е същото!" Дали е съвсем или почти същото, нямаше как да проверя, но илюзията, че у нас ще стане като на Запад, се запропуква още повече. А превземането на бизнеси не само не спря, но и започна да се осъществява със силата на властта или поне под нейния чадър. Това обаче се случи по-късно, след приемането ни в голямото европейско семейство, а тогава, между двете хилядолетия, страната ни искаше да докаже, че е готова за членство и в ЕС, и в Северноатлантическия пакт. Новопоявили се държавници смятаха, че трябва известно време да се държим като реален член на НАТО, ако искаме и юридически да станем част от него. А след атентатите от 11 септември 2001 г. царят-премиер даде в писмо дума на президента Буш, че сме готови да действаме като фактически член. Всъщност ние не просто се готвехме, но и отдавна действахме. През 1999 г. парламентът гласува коридор за натовските самолети към тогавашна Югославия, въпреки многохилядния протест на жълтите павета. По време на кампанията в Афганистан американски самолети-цистерни използваха летището в Бургас за своя база. Изпратихме военен контингент и там, и в Ирак, макар все още да нямаше решение на Съвета за сигурност на ООН, а само мерак на група държави, самоназовали се "Коалиция на желаещите". И всичко това, за да заслужим място в НАТО, а оттам - и в ЕС. Но да заслужим пред кого? Пред Тони Блеър, който обещал на президента Буш, че ще бъде с него, каквото и да се случи? Също като нашия цар-премиер. През 2005 г. бяха разкрити секретни документи, според които администрацията на Буш е бързала да нападне Ирак много преди Съветът за сигурност да одобри военните действия. Тогава Блеър нарече това спекулация. Сега обаче продължилото седем години официално разследване от комисия, ръководена от сър Джон Чилкот, доказа, че Блеър е излъгал. Не е имало доказателства за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак, особено пък на такива, които могат да бъдат задействани в рамките на 45 минути. Ирак не е могъл да произведе атомна бомба, а правителството му не е лъгало за възможностите си. Блеър е бил осведомен, че Хюсеин не е заплаха за Запада и че свалянето му ще създаде хаос и ще подпомогне тероризма. И въпреки това операцията в Ирак стана факт, към който и ние, макар и на по-късен етап, сме съпричастни. И не защото обичаме войната, а за да заслужим пустото членство. Сега Блеър изразява "съжаление, тъга и извинение". Но какво от това? Жертвите са повече от милион, животът на други десетки милиони е объркан, мигрантите щурмуват Европа и я обезсилват, тероризмът вилнее. Ама някой си бивш премиер, па макар и британски, бил казал "сори".  Може много да се чудим защо въобще ги разсекретяват архивите, след като ефектът е никакъв. Някои се изсилват, че щели да съдят Блеър за лъжите, довели до войната в Ирак, по закон от 1806 г. Да бе, да! Колкото някога жените от лагера на мира в "Грийнъм комън" осъдиха британското правителство за разполагането на крилати ракети по закон от ХIV век, забраняващ изстрелването на снаряди по време на гнезденето на птиците. Несъмнено има какво да вземем от Запада. Но сякаш предпочитаме да копираме онова, което впоследствие се оказва лъжа и измама. Може би защото така по-лесно получаваме потупване по рамото, а някои - и погалване по главата от трима папи. Все ласкателства, които ни струват скъпо.

Напрежение между Турция и Ирак заради турското военно присъствие

Ново напрежение се пороид между Анкара и Багдад, след като турският парламент удължи с една година мандата на турската армия за трансгранични операции в Ирак и Сирия.   Иракският парламент в специално резолюция осъди  решението на  турския Меджилис.    А преди това иракският премиер Хайдар ал Абади  заяви,че турското военно присъствие на иракска територия може да доведе до регионална война.  Днес иракският посланик в Анкара бе привикан във външно министерство за обяснения. Турция отхвърли обвиненията. Вицепремиерът Нуман Куртулмуш заяви,че турското военно присъствие в Ирак е насочено към стабилност във време,когато страната е дълбоко поделена и че Турция няма намерение да бъде окупационна сила.  Всъщност причина за кризата е фактът, че турски войници се намират на базата "Башика" в Северен Ирак като част от международната мисия за обучение и екипиране на иракските сили срещу терористичната групировка ИД. Но правителството на Ирак разглежда турските войски като окупатори. Багдад се разгневи още повече, когато говорителят на турския президент Реджеп Ердоган Ибрахим Калън обяви тези дни, че 5 хиляди турски войници, които са били подготвени на базата "Башика", ще участват в евентуална операция за освобождаването на град Мосул в Северен Ирак от терористите от "Ислямска държава", но той не уточни дата. 

Потокът от босненски джихадисти към Сирия и Ирак почти е спрял

Потокът от джихадисти от Босна и Херцеговина към Сирия и Ирак почти е спрял, но 200 граждани на балканската страна все още се бият в Близкия изток. Това гласи информация на западния тинк-танк „Атлантическа инициатива”, базиран в Сараево. „Заминаванията на босненски граждани към Сирия и Ирак са продължили през 2015 г., но с по-бавно темпо. Тенденцията почти е спряла до началото на 2016 година”, гласят изводите от изследването на организацията. През 2015 г. напълно са спрели завръщанията от Близкия изток, с изключение на няколко екстрадиции от турски затвори. Анализаторите отдават позитивната тенденция на „интензивните усилия в съдебното преследване на нови бойци и завръщащи се от Сирия и Ирак”, както и на все по-трудния достъп до контролираните от „Ислямска държава” територии. Негативният оттенък на изследването са доказаните заминавания на цели босненски семейства, в някои случаи с 9 деца и 5-месечни бебета. Един на всеки трима босненци в Ирак и Сирия е непълнолетен. От 2012 г. насам 330 граждани на Босна са заминали, за да се включат в джихада. От тях 188 са мъже. Най-малко 50 са били убити, а 47 са се върнали на Балканите. Смъртността сред босненските бойци е два пъти по-голяма, в сравнение с тази при други европейски джихадисти. Това може би се дължи на липсата на възможност за някакъв вид военна подготовка преди заминаването. Изтъква се още, че въпреки „сензационните” информации в медиите за джихадистки тренировъчни лагери в Босна, полицейските разследвания не са открили потвърждение за наличието на такива. Около 40% от населението на Босна и Херцеговина е мюсюлманско. Това са т.нар. бошняци, повечето от които изповядват умерена и светска форма на исляма.

Решението за британска инвазия в Ирак е било основано на погрешни заключения

Седем години след края на войната в Ирак излезе дългоочакваният доклад на сър Джон Чилкот, в който той критикува тогавашния премиер Тони Блеър и правителството в неадекватни действия. Председателят на комисията, която разследва британското участие във войната в Ирак между 2003 и 2009 г., Джон Чилкот, днес оповести доклада си, състоящ се от 2 милиона и 500 хиляди думи. В речта си при обявяването той заяви, че започналите през 2003 г. военни действия не са били последната мярка, която е трябвало да бъде предприета, тъй като не са били изчерпани всички останали възможности. Той критикува правителството и тогавашния министър-председател Тони Блеър, че не са успели да постигнат обявените си цели и че силно са подценили последиците от конфликта за Ирак. Докладът освен това заключава, че не е била изцяло налице законова база за започване на военните действия поради липсата на втора резолюция на Съвета за сигуронст на ООН. Докладът също преценява, че поднесените навремето доказателства за способността на Саддам Хюсеин да разработва оръжия за масово унищожение не са убедителни. Сега е ясно, че решението за инвазия в Ирак е основано на базата на погрешни заключения на разузнаването и политиците, изтъкна Джон Чилкот. Той се надява докладът да помогне да бъдат дадени отговори на семействата на повече от 200-те британци, загинали в конфликта.

Тони Блеър защити решението си за включването на Великобритания във войната в Ирак

Бившият британски премиер Тони Блеър изрази тъга и съжаление за войната в Ирак, но защити решението си за включването на Великобритания в инвазията през 2003 г.Решението за започване на войната в Ирак и за отстраняването на Саддам Хюсеин от власт в коалиция от над 40 държави, оглавявана от САЩ, беше най-трудното, най-важното и най-мъчителното, което съм взимал в рамките на 10-те си години като британски премиер. За това решение днес поемам пълна отговорност, без изключения, без извинения, заяви Тони Блеър.Той обясни, че заключенията на разузнаването са се оказали погрешни, а ситуацията, създадена от войната, е била много по-враждебна, продължителна и кървава от очакваното. Блеър също отхвърли обвиненията, че тероризмът в днешно време е резултат от войната в Ирак. Само моля смирено британския народ да приеме, че взех това решение, защото смятах, че това е правилното нещо, което да бъде направено, въз основа на информацията, която имах, и на заплахите, които забелязвах. Беше мой дълг като премиер в този момент през 2003 г. да направя това, което смятах за правилно, подчерта Тони Блеър.Това е първата реч на бившия премиер след излизането на доклада на комисията, разследвала британската намеса в Ирак. В него се отправят остри критики към правителството на Блеър и към него самия, че са действали неадекватно и че страната всъщност не имала основания за участие в инвазията през 2003 г.

Сър Грийнсток: Съединените щати принудиха Великобритания да започне военни действия в Ирак прекалено рано

Бившият британски посланик в ООН, сър Джеръми Грийнсток, заяви, че Съединените щати са принудили Великобритания да започне военни действия в Ирак „прекалено рано“.След публикуването на доклада на Джон Чилкот за британското участие във войната в Ирак от 2003 до 2009 година, който заключава, че тогавашният премиер Тони Блеър е преувеличил заплахата, която представлява Саддам Хюсеин, и че военните действия не са били последната възможна мярка, Джеръми Грийнсток заяви, че Блеър е настоявал за резолюция на ООН в покрепа на инвазията. Гийнсток обаче уточнява, че тогава американската администрация е смятала, че това е просто загуба на време. Бившият британски посланик в ООН изтъкна, че премиерът, кабинетът и той самият са смятали, че на оръжейните инспектори в Ирак трябва да се дадат още 6 месеца с надежда Саддам Хюсеин да отстъпи, преди да се предприемат бойни действия. Макар и президентът Джордж Буш първоначално да е подкрепял тази идея, по-късно под въздействието на други влиятелни американски фигури той е променил мнението си и е оказал натиск върху британците да влязат във войната, посочи Грийнсток. Британският генерал Тим Крос, участвал при изготвянето на плановете за войната, се присъедини към казаното от Гийнсток, като отбеляза, че хора като Доналд Ръмсфелд, министър на отбраната на Съединените щати по време на военните действия, не са искали и да чуят предупрежденията на Великобритания и на ООН за евентуалните последици от инвазията за Ирак.

Посланика на Ирак у нас изнася публична лекция в Сливен

Публична лекция на тема „Ирак - освободен от терористичната организация ИДИЛ до края на 2016" ще изнесе Извънредния и пълномощен посланик на Република Ирак у нас Кахтан Джанаби в Сливен. Тя ще се проведе на 26 юли, вторник от 13.30 часа в зала „Май". Опорни точки в лекцията на посланика са културното наследство на Ирак и цивилизациите, съвременна история, прогрес, в борбата срещу Ислямска държава и и настоящата ситуация в Ирак, двустранните отношения с България и други страни от Близкия Изток. Лекцията ще бъде последвана от дискусия и фотоизлож...

Турция: Войниците ни остават в Ирак

  Анкара заяви, че турски войски ще останат в Ирак, независимо от позицията на Багдад. Иракските власти от своя страна обвиниха Турция, че рискуват създаването на регионална война, настоявайки да запази частите си в своята съседка, пише БГНЕС. „Независимо какво казва правителството в Багдад, турското присъствие там ще остане, за да се бори срещу „Ислямска държава“ и да избегне всякаква насилствена промяна на демографския състав в региона“, заяви турският премиер Бинали Йълдъръм в телевизионен коментар. Турция е изпратила около 2000 души в Ирак, като близо 500 от тях се намират в лагера Башика в Северен Ирак, където обучават иракски бойци за сражения при операцията за поемане на контрола над град Мосул, посочват турски медии. В събота парламентът в Анкара удължи с една година мандата си както в Ирак, така и в Сирия. Иракският парламент определи турските войски като „окупационни сили“. В знак на протест Анкара привика иракския посланик в страната. В отговор подобен ход предприеха и властите в Багдад спрямо турския представител там. В своето изказване днес Йълдъръм заяви, че иракския „парламент няма право да говори така“. „Когато войски от 63 държави се намират там няма причина (иракския парламент – бел. ред.) да се фокусира върху турското присъствие“, посочи той. В същото време значително по-различна позиция от Багдад заеха властите в Иракски Кюрдистан, според които турските войски в региона се намират там с тяхно разрешение. Това заяви говорителят на местната администрация Сефин Дизаи. Според него в лагерите в региона турските военни извършват подготовка на полицаи и бойци от кюрдските формирования пешмерга. Спорът между Багдад и Анкара идва в навечерието на планирана операция за поемане обратно контрола върху град Мосул, който е под управлението на „Ислямска държава“ от 2014 г. насам. 

Войници от Багдад започнаха операцията по освобождаването на Мосул от "ИД"

В Близкия Изток започна още една мащабна военна операция срещу близкоизточната радикална групировка „Ислямска държава“. В ранните часове на деня бе даден старт на военната операция за освобождаването на иракския град Мосул от контрола на терористите от „ИД“, предаде Фокус. Началото на офанзивата, която бе чакана седмици, ако не и месеци наред, бе обявено в телевизионно обръщение на министър-председателя на Ирак Хайдер ал Абади с думите: „Настъпи времето за победа!“. Иракският премиер се обърна към жителите на втория по големина град в страната, обещавайки им „освобождаване от насилието и тероризма на „Ислямска държава“. След като бе даден официален старт на дългоочакваната операция по освобождаването на града от хватката на близкоизточните терористи от „Ислямска държава“, Абади поясни, че само армейски и полицейски сили на Багдад ще влязат в Мосул. „Силите, които водят освободителните операции, са смелата иракска армия и националната полиция, и те са тези, които ще влязат Мосул, не други", увери премиерът на Ирак. Но операцията на иракската армия ще бъде подкрепена от кюрдските пешмерги. Местните сунитски милиции също ще се включат в усилията за изтласкването на джихадистите от втория по големина иракски град. САЩ и партньорите от международната коалиция срещу „Ислямска държава“ също изразиха готовност да подкрепят Ирак в „трудната борба“ за освобождаването на Мосул, увери американският министър на отбраната Аштън Картър след началото на военната операция. „Това е решаващ момент в кампанията за трайна победа над „Ислямска държава“, заяви Картър в официално изявление. „Ние сме уверени, че иракските ни партньори ще надвият нашия общ враг, и ще освободят Мосул и останалата част на Ирак от омразата и жестокостта на „Ислямска държава“, допълни американският военен министър. И макар бойните действия едва да започват, опасенията за мащаба на кръвопролитията вече са налице. Началото на операцията се чака вече седмици наред, и ако битките с „Ислямска държава“ за Фалуджа и Рамади са показателни, то борбата за Мосул също ще бъде ожесточена. Заместник-генералният секретар на ООН за хуманитарните въпроси и спешната помощ Стивън О’Брайън изрази сериозна загриженост за цивилното население в иракския град Мосул, след като от Багдад дадоха сигнал за начало на военната операция. „Изключително загрижен съм за сигурността на до 1,5 млн. души, живеещи в Мосул, които може да бъдат засегнати от военните операции за превземането на града от „Ислямска държава“, заяви британецът, предупреждавайки, че „семействата са в сериозен риск от попадане под кръстосан огън или като мишени на снайперистите“. Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) призова всички участващи в операцията да разграничават цивилните лица от военните цели. „Хората, които не участват в конфликта, трябва да бъдат защитени; също така и гражданските сгради като училища, болници и домове трябва да бъдат под защита. Страните в конфликта трябва винаги да помнят и да виждат разликите между тях и военните обекти“, заяви Сара Ал Завкари от иракското представителство на МКЧК. Хуманитарната ситуация в Ирак остава крайно сложна: в страната има повече от три милиона разместени лица. „След като започне операцията в Мосул, очакваме стотици хиляди да напуснат града. Броят им може да достигне милион. Това е сериозно число и всички тези хора се нуждаят от предмети от първа необходимост: кръв, храна, вода, медикаменти“, предупреди Сара Ал Завкари. Все пак тя увери, че МКЧК „има продоволствия и предмети от първа необходимост за почти 300 хил. души“.

Аштън Картър е в Ирак, за да направи оценка на операцията за отвоюване на Мосул

Телевизия CNN съобщи, че терористите от „Ислямска държава“ са екзекутирали 284 жители на иракския град Мосул. Телевизията се позовавава на източник на службите за сигурност. Престъплението е извършено в четвъртък и петък в южните покрайнини на втория по големина иракски град. Повечето екзекутирани били мъже, но сред жертвите имало и деца. Всички те били застреляни. Телевизията уточнява, че няма официално потвърждение на тази информация. Вчера бе съобщено, че Върховният комисар за правата на човека към ООН разследва информацията за убийството на 40 мирни жители от село край Мосул. Тази седмица иракската армия и кюрдските милиции започнаха операция по отвоюването на града от „Ислямска държава“. Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър пристигна в Ирак, за да се срещне с американски военни командири и да направи оценка на напредъка, постигнат в началото на операцията за отвоюване на иракския град Мосул от бойците на "Ислямска държава", предаде Асошиейтед прес. Посещението става два дни, след като американски военнослужещ загина при експлозия на самоделно взривно устройство в Северен Ирак. По-рано министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър заяви, след разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, чеТурция и Ирак са постигнали принципно споразумение, което би могло да даде възможност на Анкара да участва в операцията за отвоюване на Мосул от "Ислямска държава". Това предаде Ройтерс: Аз съм уверен, че има споразумение по този въпрос, сега ние обсъждаме прилагането му на практика, посочи Картър. По-рано турският президент Ердоган заяви, че страната му не може да бъде оставена извън операцията за освобождаване на Мосул. Ирак обаче, се противопоставя на турското участие, защото иска Абкара да изтегли стотиците си военнослужещи от лагера Башика, близо до Мосул, където те бяха разположени, за да обучават иракски сунитски бойци. Според експерти президентът Ердоган е загрижен за новото равновесие на силите, което ще бъде установено между различните общности след освобождаването на Мосул.

Обама и Ердоган са обсъдили операцията срещу "Ислямска държава" в Ирак

Американският президент Барак Обама и турският му колега Реджеп Ердоган са обсъдили в телефонен разговор военната операция в Ирак срещу "Ислямска държава". Двамате лидери са подвърдили подкрепата си за запазване на суверинитета и териториалната цялост на Ирак. Обама е приветствал продължаващия диалог между Турция и Ирак за определяне на подходящо ниво и форма на участие на Турция в офанзивата на международната коалиция за прочистването на Ирак от джихадистите.В същото време Ердоган съобщи подробности около турското участие в борбата срещу "Ислямска държава". Той заяви, че турската военна операция в Сирия след град Ал Баб ще се насочи към град Манбидж, а също и към град Ракка, който е считан за крепост на джихадистите.Междувременно от щаба на турската армия съобщиха, че при артилерийски обстрел са били поразени над 100 цели на "Ислямска държава" и на сирийските кюрдски сили в Северна Сирия. Турската армия втори месец провежда трансгранична военна операция в Северна Сирия "Ефратски щит".

Накъде отива Турция?

 Президентът Тръмп спечели изборите в САЩ и светът се обърка за пореден път през последните десетилетия. Сред първите лидери, които побързаха да се обадят по телефона с поздравления за успеха, бе турският президент Ердоган. Проправителствените медии в Анкара предварително бяха информирали, че предстои разговор, но по отношение на посещение обяснението бе, че "ще се уточнява през януари или февруари". Без да се пропуска, че една от темите ще бъде исканата от Турция екстрадиция на обвинявания за автор на опита за преврат от 15 юни проповедник Фетулах Гюлен. Ако съветник на президента Тръмп е убеден, че в името на стратегически съюзнически връзки между двете страни това искане на Ердоган би било възможно за одобрение от страна на Вашингтон, то решението определено няма да е веднага след встъпването в длъжност на новия "господар в Белия дом". Ердоган вече обясни в поредна реч, че "започва нов период в САЩ" и че се надява с този избор американският народ да направи "хаирлия крачки било по отношение на развитието на обстановката в региона ни, било по отношение на основните права и свободи в света". Другото са стандартни пожелания за "успешно бъдеще на този избор".  Редица официални наблюдатели в Турция обаче незабавно намериха общи черти между двамата президенти, като акцентираха върху извода, че те познавали добре страната и народа си, че "знаят пътя за достигане до избирателя" и че "ако Тръмп действа съобразно профила на страната си, ще има съдбата на Ердоган, който знае как да се обръща към избирателя, знае какво той иска". А Ердоган допълни, че "победата на Тръмп трябва да е урок за опозицията", която трябва "добре да прочете развитието на Тръмп". Тези думи са само дни след реч на Ердоган в истанбулски Университет за здравни науки, където е получил титлата "доктор хонорис кауза" за принос. И това по време на появили се съмнения в американската преса за истинността на дипломата му за висше образование. Там Ердоган казва "аз не съм чирак в политиката, не съм и калфа" и прави разбор на политическите си стъпки като премиер и президент в една сложна и за Турция геополитическа обстановка. Струва си европейските анализатори да са информирани за разбиранията на Ердоган и оценките му за собствената му политика и идеи. Защото все повече от тях се убеждават, че "в момента едва ли нещо в отношенията на Европа със САЩ и Турция изглежда нормално" и че "настоящите събития в Турция с или без Тръмп вероятно са проблем щ1 в ЕС". Кой ще направи първата "крачка назад"? Въпросите, които се задават в тази връзка, започват с "как би трябвало да реагира ЕС на това, че Турция прави крачки назад в цивилизационното си развитие" и че "Анкара заплашва да тръгне по пътя на диктатурата". Дори се допусна Турция да играе ключова роля за сигурността на Европа чрез миграционните потоци на фона на случващото се в Сирия и Ирак и сега тя си позволява да заплашва ЕС, да го рекетира, да оспорва лошите оценки в доклада на ЕК за напредъка й по пътя към членство, да обвинява Брюксел в лъжа заради превеждането на 270 млн. (според Анкара), а не обещаните 3 млрд. за намиращите се на нейна територия бежанци. Както и да настоява за незабавно отпадане на визите за турски граждани, независимо от неизпълнението на изискващите се за целта 72 условия, и накрая да изпраща войски на територията на съседните Сирия и Ирак, защото следва свои интереси и търси да си осигури стратегически позиции там след приключване на битките. Което включва и намеса във вътрешна политика и осигуряване на влияние в конфликтите при съседите, за да не се допусне в крайна сметка създаване на независим Кюрдистан. Независимо дали на територията на Ирак или Сирия. Старата практика (станала достояние благодарение на турски наблюдатели) да се заплащат достатъчно средства на Барзани, кюрдският лидер в Иракски Кюрдистан, за да не се реализират подобни намерения, и да се използва чрез преминаващи през Турция тръби добиваният петрол от контролираните от Ербил кладенци в кюрдските територии в рамките на Ирак, явно вече не може да се прилага. Не и след ИД, след битките за отвоюване на Мосул от тази страховита крайна ислямистка групировка, където пешмергите (военен отряд на кюрдите) заедно с официална армия на Багдад, шиитски милиции (подкрепяни от Иран) под егидата на САЩ и съюзници водят битки за всеки квартал или улица в опустошения от ислямистите град. Турски военни части също са там, независимо че правителството на Ирак многократно изрази становище за незабавното им оттегляне и дори заплаши с възможност за избухване на регионална война в тази връзка.  Последваха нелицеприятни изказвания на турски политици по отношение на иракския премиер Хайдер ал Абади и това за пореден път постави въпроса "всичко ли е в ръцете на Ердоган" и       "всесилен ли е Ердоган"?               Да, той не е чирак или калфа в политиката. 14 години на власт в страна като Турция са опит, който дава увереност и знания как да се лавира в сложните международни отношения, как да се приласкават избирателите или как да се организират избори. Информациите, че Анкара е започнала преговори за подписването на споразумение за свободна търговия с историческия съюзник Великобритания (винаги заставала зад турските каузи в минали събития), която след "Брекзит"-а търси своя собствен път към развитие в променящия се свят, са ново доказателство как се отстояват национални интереси в несигурна обстановка при неясни перспективи за световния ред. Но са и сигнал, че няма нищо случайно в протичащите напоследък политически процеси по света. Спомнете си как президентът Тръмп бе в Шотландия по време на очакване на "Брекзит"-а, какво каза тогава, как и защо спечели невероятната битка за Белия дом и какви идеи сподели с поддръжниците си, докато медии и социологически агенции величаеха Хилъри Клинтън. Сега Ердоган ще подписва споразумение с широк обхват с Кралството, "колкото този на споразумението за митнически съюз между Турция и ЕС". Разединеният ЕС няма единно становище не само по споразумението с Турция за бежанците, не само за визите, но и за самото членство на Анкара в ЕС. Не е само външният министър на Австрия, Курц, който убедено посочва, че Турция не е готова за такова членство и споразумението няма бъдеще. "Трябва да се търсят други пътища за изход от кризата", допълва Курц, който дава и конкретика на вижданията си. Звучи логично Ердоган при тези обстоятелства да се обръща към Лондон, но този път без унизителни за него извинения, които трябваше да преглътне, за да нормализира отношенията с Русия. Защото отношенията му със стратегическия съюзник САЩ зациклиха в един момент, и то най-вече по отношение на събитията в Близкия изток, ролята на кюрдите там и явното споразумение Москва и Вашингтон сами да решават съдбата на региона, като съгласуват действия. Каквото и друго да се говори. Това винаги става за сметка на малките играчи. И без значение е дали Сирия ще се федерализира, разпадне на части или Асад ще го има за още дълъг период. С амбициите за регионален играч, Анкара няма как да се примири с отрежданата й роля. И тук започват дилемите Защото с Русия се споразумяват за енергийни проекти и възстановяване на отношения, но тези дни Министерството на земеделието в Москва настоява забраната за внос на турски домати да се удължи с още 3 години. Едва ли става дума само за притеснения относно вредни вещества в отглежданите поне по 2 реколти на година домати в Турция. Същите заливат и нашия пазар, но никой не се интересува какво консумираме всъщност. А доматите са традиционно основно перо в износа на селскостопански продукти от Турция. Още повече, че турската икономика през последните 2 години не може да се похвали с постижения. Не само турската лира пада, инфлацията е 8%, безработицата бележи ръст, цените растат, БВП е 3% (2015 г. 4%), туризмът е в упадък, което тревожи управляващите, но повече турските граждани. Това като капак на страховете им от терор и насилия след опита за преврат. Част от тези граждани на 10 ноември отбелязаха 78 години от смъртта на Ататюрк по начин, който може да се приеме като противовес на водената от Ердоган политика за принизяване историческата роля на "бащата на нацията" за изграждане на модерна Турция. Не може да има двама велики лидери в Турция. Отдавна потретите на Ататюрк са свалени от магазини, ресторанти, обществени места, а сега в Измир гражданите на хилядно шествие са ги носели с покрити с черни чаршафи глави. Известно е, че Измир е крепост на кемализма и там винаги гласуват в полза на опозиционната НРП, кемалисти, при всеки избор. Покритите глави може и да са от страх, защото събитията във връзка с отбелязване на годишнината от кончината на Ататюрк са били официално отменени в Анкара поради опасения за сигурността. Което не е попречило и там хиляди да поднесат цветя на паметника му. Няма спор, че това са предимно светски настроените турци.  В крайна сметка е видно, че събитията, които напоследък се случват в Турция, са в пряка връзка с изявите й и извън границите, но са и доказателство, че Ердоган няма и не може да бъде променен. Той си има своята политическа програма, следва я последователно и тя винаги е насочена в личен план, за оцеляване и реализация като президент с разширени правомощия. Той е убеден, че промяната на конституцията с цел въвеждане на президентска система в страната "ще ускори прогреса на Турция". Всъщност каквото и да се коментира на Запад, Ердоган едва ли е проводник на налудничави идеи, например за пълна ислямизация на страната или пълно унищожение на малцинства като кюрдите (15-20 млн. в страната). Да, Турция стъпка по стъпка се ислямизира, но за него религията е само средство да държи консервативните маси в подчинение, да го следват, особено по време на избори, и да спазват онези правила, които няма да им позволят друг кръгозор и стремежи. Затова има промени и в образователната система, а учителите са сред най-често уволняваните служители. Да се пеят приспивни песни не за да пораснат децата, а за да се изправят, т.е. старите идеи за османското величие сега могат да служат за обединение и мисли в друга посока, а не например за високите цени.  В същото време кюрдите са приемливи само ако не настояват за права, независимост или автономия. С тънки политически сметки Ердоган постигна поставени цели. Първо унищожи армията и висшите й офицери, стожери на кемализма, светското начало и коректив на всяка власт. После започна мирен процес с кюрдите, защото му бяха необходими гласовете им по време на предстоящи избори, и то за да спечели срещу НРП и националистите. По традиция кюрдите гласуваха предимно за опозиционната НРП или малки леви партии. Когато обаче те влязоха в Меджлиса чрез прокюрдската ДПН (със съпредседател "турския Обама", Демирташ) и станаха заплаха за едноличната му власт поради искания за повече демокрация и права, той смени подхода и се започна гражданската война в Югоизточна Турция  срещу ПКК. ДПН и лидерът й Демирташ не си позволиха категорично да се дистанцират от ПКК, или поне в това ги обвинява Ердоган. Все пак те всички са кюрди и мечтите им са едни и същи. Пътищата за постигането им определено са различни. Междувременно се случи онзи "Дар от Аллах" (според Ердоган), опитът за преврат, който му позволи да си разчисти сметките с противници, включително с бившия съюзник, проповедника Фетулах Гюлен, и неговото движение "Хизмет", наричани вече ФЕТО. Неотдавна забраниха, уж временно, интернет, т.е. дадени социални мрежи, арестуваха журналисти (опозиционният лидер Калъчдароолу казва, че са 142-ма), отнеха първо имунитета на 130 депутати, а после арестуваха 11 от тях, които са от прокюрдската ДПН, включително двамата съпредседатели, и ги обвиниха в тероризъм, подкопаване на основите на държавата и разпространение на терористична пропаганда. Ердоган открито обвинява ДПН в действия за злепоставяне на Турция в международен план и така да има възможността да даде гласност на идеите си. В допълнение той е убеден, че ще подпише връщане на смъртното наказание, ако Меджлисът го предложи. Всички лидери на Запад реагираха с "притеснителни действия" (Меркел), "силно безпокойство" (Ренц), "дълбоко безпокойство" (Държавен департамент), "недопускане на Турция в ЕС" (Кати Пери, отговаряща в ЕК за Турция), "Анкара да каже какво иска" (комисар Хан) и т.н.  И сега какво? Накъде отива Турция? Рекет над ЕС с цел чрез контрол на миграционните потоци да се признае правото да се разпорежда в Северна Сирия, т.е. да няма кюрдска автономия, а зона за сигурност, което трябвало да намали потока на бежанците към Европа. Отричане на Лозанския договор (1923 г.) като ощетяващ, за да вдъхне енергия на смиреното и уплашено турско общество, което е закърмено по принцип с великодържавни идеи. Из страната циркулират карти на Велика Турция, а министри говорят, че "границите на страната трябва да се изместят малко навън", което навежда на мисли, че става въпрос за анексиране на земи от съседи. В цялата суматоха става дума и за Кърджали. По-скоро обаче иде реч за разширяване на правомощия, а не за разширение на граници, което няма как да се получи без световна война. Един вид реторика с цел вътрешни сметки и обединение на нацията зад подобни "претоплени манджи", обосновани от проф. Давутоглу в неговата "Стратегическа дълбочина" и получили названието "неоосмански възгледи". На това му се казва национална кауза и стратегически политики! Зад тях обикновено стоят и националистите, а техният лидер Бахчели си остава единственият съюзник на управляващата ПСР за промяна на конституцията и битката с ПКК. Турция се управлява чрез решения на правителството, а то е на пряко подчинение на президента. "Наричат ме диктатор, не ми пука", казва Ердоган, и още "влиза ми от едното ухо и излиза през другото". "Ние твърдо влизаме в Сирия и заедно със свободната сирийска армия, обучена у нас, ще участваме в битките срещу ИД", твърди Ердоган. Очевидно е, че не е само срещу ИД. Той е срещу Асад, но зад Асад продължават да стоят 60-70% от сирийците, и то светски настроените. Позицията е изчаквателна, и то най-вече, за да се установи какво ще се разберат Путин и Тръмп. Но определено Ердоган не си губи времето, следва целите си. Тези дни на изложение в Истанбул бе представен за първи път турски танк, наречен "Алтай", собствено производство във фирми на Коч, за който се казва, че ще конкурира успешно използваните до момента подобни западни съоръжения. Твърди се, че има готовност за производство на 250 такива танкове. Защо ли? Къде се нареждаме ние?   Както обикновено, за нас остава да определим какво ни устройва, и ако може, бързо да преодолеем съществуващото сред българите чувство за зависимост на управляващите от Ердоган. Както и за наличие на намеса във вътрешните ни дела. Устройва ли ни "приятелството" между Русия и Турция? Ще съумеем ли да правим балансирана политика не като има различни изказвания на различните институции, а като се определи национална позиция, която защитава интересите ни, и тя да се отстоява от всички при всеки повод? Само единение на нацията ли е необходимо? Не, и у нас е необходима промяна като тази в САЩ, която да ни гарантира национално достойнство, друг път за отстояване на  интереси и ако може по-малко "сателитен синдром". Има шанс, защото големите вече са заети със своите дела и трябва да се използва моментът на глътката въздух.  "Който го може", както се казва. Като силен аргумент да се признае правото на Турция да не допусне кюрдска автономия Ердоган представи несанкционираното навлизане на тежковъоръжени армейски части в Северна Сирия

Реджеп Ердоган призова НАТО да не предоставя оръжия на терористите в Сирия и Ирак

Турският президент Реджеп Ердоган призова НАТО да не прави разлика между отделните терористични организации в Сирия и Ирак и да не им предоставя оръжия. Това заяви държавният глава по време на реч преди началото на пленарната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в Истанбул, пише БГНЕС. „У членове на признати от нас терористични групировки, действащи в Сирия и Ирак, е намерено оръжие, произведено от наши приятели. Ние имаме серийните номера на това въоръжение. С тях (съюзниците – бел. ред.) сме говорили за това, но те не проявяват интерес“, заяви Ердоган. По неговите думи съюзниците на Анкара са заявили, че „това оръжие е предоставено на организации отдавна или на такива, които не са признати за терористични групировки“. Става въпрос за кюрдските формирования Партия на демократичния съюз (PYD) и Отрядите за народна защита (YPG). „Казват, че докато PYD и YPG воюват против „Ислямска държава“ (ИД), то ще им оказват поддръжка. Добре, хайде тогава да подкрепяме и „Джебхат ал нусра“. Те също воюват против ИД“, допълни Ердоган, според когото е „неприемливо да се правят разлики между терористичните организации“. По отношение на действията на военновъздушните сили на Анкара в Сирия и Ирак държавният глава посочи, че страната няма интереси към териториите на тези държави и не подкопава техния суверенитет. Президентът също така припомни и инициативата на Анкара за създаване на зона за сигурност в Сирия. Той призова страните от НАТО да помогнат за създаването на такава територия, свободна от терористи, която по думите му ще е от значение както за Сирия, така и за Ирак. По отношение на бежанците, които идват в Турция от тези две страни, Ердоган посочи, че държавата ще „държи вратите си отворени за всички, които бягат от бомби“ за разлика от Европа, която трудно взима решение за прием на бежанци. 

От 2017 г. Ирак намаля добива на петрол

От 2017 г. Ирак ще намали средния дневен добив на петрол. Това потвърди иракският премиер Хайдар ал Абади, цитиран от Блумбърг. Той не пропусна да припомни, че родината му е готова да подкрепи споразуменията, постигнати от страните - членки на ОПЕК във Виена. Ирак ще спази договореностите на ОПЕК за намаляване на производството, каза Хайдар ал Абади. Той не пропусна да отбележи, че цените на суровия петрол трябва да бъдат разумни както за потребителите, така и за производителите. Решението на Багдад е ключово. Страната има вторите по големина залежи от черно злато в ОПЕК. През последните месеци Ирак ясно посочваше, че гледа на увеличаване на добива като опция за повишаване на приходите в хазната. Според постигнатите на 30 ноември във Виена договорености, от 1 януари 2017 г. ОПЕК намалява средното дневно производство до 1,164 ммлн. барела. Ирак ще трябва да го намали на 210 000 барела. Цените на петрола се понижиха в сряда. Спадът става на фона на данните за намаляване на резервите в САЩ. Американският лек суров петрол поевтинява с 0,47% до $50,69 за барел, а европейският сорт Брент с 0,32% до $53,76 за барел. Във вторник стана ясно, че запасите на САЩ през седмицата до 2 декември са се понижили с 2,2 млн. барела. В същото време резервите от бензин се повишават с 830 хил. барела, а дестилатите на суровия петрол отчитат ръст от 4,1 млн. барела. Това е най-голямото им увеличение от над два месеца....

От 2017 г. Ирак намалява добива на петрол

От 2017 г. Ирак ще намали средния дневен добив на петрол. Това потвърди иракският премиер Хайдар ал Абади, цитиран от Блумбърг. Той не пропусна да припомни, че родината му е готова да подкрепи споразуменията, постигнати от страните - членки на ОПЕК във Виена. Ирак ще спази договореностите на ОПЕК за намаляване на производството, каза Хайдар ал Абади. Той не пропусна да отбележи, че цените на суровия петрол трябва да бъдат разумни както за потребителите, така и за производителите. Решението на Багдад е ключово. Страната има вторите по големина залежи от черно злато в ОПЕК. През последните месеци Ирак ясно посочваше, че гледа на увеличаване на добива като опция за повишаване на приходите в хазната. Според постигнатите на 30 ноември във Виена договорености, от 1 януари 2017 г. ОПЕК намалява средното дневно производство до 1,164 ммлн. барела. Ирак ще трябва да го намали на 210 000 барела. Цените на петрола се понижиха в сряда. Спадът става на фона на данните за намаляване на резервите в САЩ. Американският лек суров петрол поевтинява с 0,47% до $50,69 за барел, а европейският сорт Брент с 0,32% до $53,76 за барел. Във вторник стана ясно, че запасите на САЩ през седмицата до 2 декември са се понижили с 2,2 млн. барела. В същото време резервите от бензин се повишават с 830 хил. барела, а дестилатите на суровия петрол отчитат ръст от 4,1 млн. барела. Това е най-голямото им увеличение от над два месеца....

Премиерът на Ирак обяви победа над град Фалуджа - един от бастионите на "Ислямска държава"

Премиерът на Ирак обяви победа над Фалуджа. Според командира на операцията иракските войници са освободили 70% от града. Офанзивата беше подкрепена от самолети на военната коалиция срещу „Ислямска държава” Премиерът на Ирак Хайдер Ал- Абади обяви победа над град Фалуджа - една от основните крепости на „Ислямска държава”. Въпреки това, правителствените сили продължават борбата в някои части на града, които все още са под влиянието на терористичната групировка. Анализаторите смятат, че ще отнеме доста време до установяване на пълен контрол над Фалуджа след като по сходен начин през декември 2015 година Абади обяви победа над „Ислямска държава” в друг голям град, Рамади, но след това бяха нужни още няколко седмици за установяване на пълен контрол. Иракската армия, подкрепена от американски въздушни удари, започна офанзива за отвоюването на Фалуджа на 22 май тази година. Те превзеха редица обществени сгради, които бяха под контрола на екстремистите. Фалуджа беше една от „крепостите” на двегодишния халифат на „Ислямска държава. И рождено място на Ал Кайда в Ирак.   

Доклад: Великобритания е влязла във войната с Ирак прибързано

Великобритания е влязла във войната в Ирак „преди да са изчерпани мирните решения за разоръжаване“ (на иракска армия от оръжия за масово поразяване). Това обяви председателят на анкетната комисия сър Джон Чилкот, която разследва участието на страната в иракската война. „Стигнахме до извода, че Обединеното кралство се е включило в нахлуването в Ирак, преди да бъдат изчерпани мирните опции за разоръжаване“, каза Чилкот, представяйки доклада на комисията. „Условията, в които е било взето решението, че е имало правна основа за британска военна операция, са били твърде неудовлетворителни“, добави той. „Днес е очевидно, че политиката към Ирак е била основана на погрешна разузнавателна информация и оценки. Те не са били поставени под съзнание, макар че е трябвало“, изтъкна още сър Джон Чилкот. Решението за участието на кралството бе взето от тогавашния премиер Тони Блеър.