10.12.2016

Резултати от търсенето

След победата на Тръмп остават въпросителните за развитието на отношенията САЩ-Германия

Отношенията между САЩ и Германия -  едни от най-важните съюзници в Европа, са отношения на възход и падение. След края на Втората Световна война американците първоначално са окупатори, но бързо се превръщат в пръв помощник на западната част на разделена Германия - както с изграждането на демократични институции и укрепването им, така и за възраждането на икономиката чрез плана Маршал. Така през 60те години Америка вече е приятел, а не окупатор. През 1963 г. идва и знаковото посещение на тогавашния президент Джон Ф. Кенеди в Западен Берлин, произнесъл скоро след издигането на стената прословутата реплика "Аз съм берлинчанин" ( Ich bin ein Berliner!).  В годините на студената война САЩ поемат под крилото си Западна Европа, и особено Германия -  като фронтова държава. От това германците черпят само ползи. Но не за дълго: войната във Виетнам променя радикално отношението към Америка, заражда се протестното движение от 68-ма, преляло по-късно през 80те години в мощното в Германия пацифистко движение срещу разполагането на американски ракети със среден обсег във Федералната република. Расте страхът от вездесъщия трансатлантически съюзник, но идеята за обединение на разделена Германия отново превръща САЩ и ФРH в най-верни съюзници. През 1987 г. Роналд Рейгън изговаря пред Бранденбургската врата в Берлин това, което до тогава никой не смяташе за възможно:Open this gate, tear down this wall. Добрите отношения между федералния канцлер Кол, президента Буш старши и Горбачов правят падането на Берлинската стена възможно, при това мирно. Следва дълъг период на особено топли взаимоотношения между Берлин и Вашингтон, които довеждат до безпрецедентната до тогава военна намеса на Бундесвера в чужбина. След терористичната атака от 11-ти септември канцлерът Шрьодер заявява своята пълна подкрепа в борбата с тероризма и Германия изпраща войници в Афганистан. Но след това отказва участие в операцията в Ирак, което води до следващото охладняване в отношението на Вашингтон. От двете страни на океана расте желанието за промяна. Донася я Барак Обама, спечелил сърцата не само на американците, но и на европейските политици. Сред тях е и Ангела Меркел, която Обама нарича "лидер от световен мащаб". Любовта обаче не трае дълго - аферата с подслушването на американската Национална агенция за сигурност, чиято жертва се оказа и самата Меркел, хвърли сянка върху отношенията между САЩ и Германия за дълго, но те все пак стъпват на стабилна ценностна основа. Именно тази основа днес изглежда силно разклатена. Берлин е неприятно изненадан от победата на Доналд Тръмп. През цялото време на предизборната кампания водещи политици в Берлин без всякакво притеснение подкрепяха открито Хилари Клинтън. Всички парламентарно представени партии недвусмислено демонстрираха антипатията си към Доналд Тръмп. Външният министър Франк Валтер Щайнмайер дори го нарече "проповедник на омразата". След успеха на републиканеца, първият германски дипломат сравни резултата от изборите в САЩ със земетресение, като побърза дипломатично да допълни, че Германия приема избора му и ще трябва да се съобрази с волята на американците. По думите му обаче американската външна политика от сега нататък ще бъде непредсказуема. По-конкретна беше Ангела Меркел, която постави ясна рамка на бъдещите отношения между Германия и САЩ:Германия и Америка споделят общи ценности: демокрация, свобода, върховенство на закона, зачитане на човешкото достойнство, независимо от произхода, цвета на кожата, религията, пола, сексуалната ориентация или политическите убеждения. Въз основа на тези ценности предлагам на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп тясно сътрудничество.***************В коментар във връзка с президентските избори в САЩ политологът д-р Ларс Брожус от водещия тинктанк „Фондация за икономически и политически анализи“ в Берлин заяви пред БНР, че в Берлин се надяват, че двустранните отношения са достатъчно стабилни, за да преживеят Доналд Тръмп.  Анализаторът признава,  че в Германия дори и за специалистите успехът на републиканския кандидат е бил неочакван. И въпреки, че никой не беше убеден в победата на Доналд Тръмп, си задавахме въпроса, какво ще правим, ако все пак той спечели, какво ще означава това за трансатлантическото сътрудничество, за двустранните отношения, отбелязва д-р Брожус и допълва: Очаквам, че дипломатическите, военните и икономическите контакти ще продължат, както до сега, т.е. че смяната в Белия дом и различията на повърхността няма да повлияят на работния ритъм в Берлин и Вашингтон. Още повече, Германия вече е преживявала такъв период на различия - по времето на президента Джордж Буш и управляващата в Берлин коалиция между социалдемократите и зелените имаше сериозни разминавания във външната политика. Нека само да спомена войната в Ирак. Тогава това не доведе до трайно влошаване на двустранните отношения. Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

Защо Путин дойде в Берлин?

 Рядко срещи на високо равнище са тъй претоварени с очаквания - и рядко тези очаквания се оказват толкова преувеличени. Пробив към мир в Украйна? И четиримата – Меркел, Оланд, Путин и Порошенко – клатят глава. Резултатите от срещата могат в най-добрия случай да бъдат определени като „безжалостно контрастна моментна снимка”, обясняват в Берлин. Срещата вчера е била просто за сверяване на часовниците между четирите страни, добави говорител на Кремъл. Като стана дума за часовници: да, различията между Москва и Кремъл са свързани с времето. Няма разбирателство за поредността на действията и за това кога е най-подходящият момент за едно или друго. Споразумението от Минск, подписано през февруари 2015 година с германско и френско посредничество,  задава рамката за прекратяването на конфликта в Донбас. В него страните се ангажират с политически, юридически и военни обещания, групирани в 13 точки. Човек няма нужда да е суеверен, за да подходи със съмнение към документа. Защото споразумението от Минск не съдържа пътна карта и не фиксира поредността на предвидените мерки. Всеки дърпа чергата към себе си Ето как Киев и Москва получиха възможността да се окопаят – всеки зад собствените си приоритети. Украинците искат първо да решат въпросите на сигурността и едва тогава да се захванат с политиката. Руснаците пък искат точно обратното: Киев първо да изпълни политическите си ангажименти, едва след това да се говори по военните въпроси. В Киев обаче смятат всяка политическа отстъпка пред Москва за „предателство” и „капитулация”. От своя страна руското правителство изобщо не си поплюва с реториката и категорично застава на страната на сепаратистите, а в резултат от това всяка негова отстъпка ще изглежда пред домашната му публика също като „предателство”. По-задънена улица от тази едва ли можем да си представим. Германската дипломация  –  по ръба на бръснача В желанието си все пак да раздвижи парализираните преговори, германската дипломация направо даде всичко от себе си през последните седмици. Тя пое огромни рискове и на моменти се движеше по ръба на бръснача. През септември, например, германският външен министър посети Киев. Там Щайнмайер каза, че е получили уверението на руския си колега Лавров, че Кремъл ще използва влиянието си върху сепаратистите в Източна Украйна, за да бъде сключено примирие. Но руската мантра открай време гласи: По принцип ние нямаме нищо общо с конфликта. Кремъл през цялото време настоява, че правителството в Киев трябва да се разбере със сепаратистите, за да бъде прекратена „гражданската война”. Тъй че само ден след изявлението на Щайнмайер Москва го опроверга: Лавров изобщо не бил казал такова нещо, той изобщо не бил в състояние да дава подобни обещания. И все пак: първата крачка към прекратяване на огъня – колкото и нестабилно да е то – отваря пътя към споразумение за изтегляне на войските. Крачка напред? Кристиан Трипе Тъкмо натам се насочиха усилията по време на срещата в Берлин в сряда вечерта: да се раздалечат войските, да се работи по конкретната „пътна карта”, тоест – да възникне някакъв график за осъществяването на споразумението от Минск. В тези усилия германската канцлерка и френският президент участват като посредници, украинският президент като лидер на страна в конфликта, а руският президент – като фактор, който все пак, някакси, може да повлияе на сепаратистите. В Берлин Путин беше принуден да изслуша някои не особено приятни реплики – за своята роля в Донбас и за руската военна операция в Сирия. Подкрепяйки диктатора Асад, руските ВВС бомбардират цивилното население в Алепо. Френският президент го определя като военно престъпление, а германската канцлерка отново отвори дума за санкции срещу Русия заради тази операция. Независимо от всичко това Путин дойде в Берлин. Дали защото е готов на отстъпки? Или пък защото разбира, че го е прекалил – и в Източна Украйна, и в Близкия изток? А може би той просто се опитва да създаде силово поле между двете си войни – интервенцията в Сирия и битката за трайно влияние в Украйна – от което в крайна сметка да спечели?   Ясно е едно: Путин няма да се откаже от борбата си, независимо, че разговорите вчера в Берлин бяха нещо повече от обикновена моментна снимка. След тях на хартия остават и конкретни резултати.

В Берлин се срещат външните министри на държавите-основателки на ЕС

Германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер се среща с петима свои колеги от ЕС в Берлин днес, за да обсъди излизането на Великобритания от блока. Преди началото на срещата Щайнмайер посочи, че Европейският съюз не трябва да изпада в истерия след резултата от допитването. Политиците трябва да се вслушат в очакванията на европейските правителства, но и в очакванията на европейските народи, каза още германският външен министър, цитиран от Асошиейтед прес. Канцеларията на Щайнмайер заяви, че днешната среща е една от многото, които се провеждат в сегашния период, и не трябва да се възприема като "някакъв ексклузивен формат". В Берлин рано сутринта пристигнаха външните министри на държавите-основателки на ЕС -  Хранция, Холандия, Белгия, Люксембург и Италия. Темата на срещата е новата ориентация на ЕС след излизането на Великобритания. В понеделник пък със своите колеги от тези държави и председателят на ЕС Доналд Туск ще се срещне канцлерът Ангела Меркел. Щайнмайер посрещна гостите си във вила "Борсиг" на езерото Тегел край Берлин. В началото на разговорите той посочи, че ЕС е успешен проект, който гарантира мир и стабилност. "Няма да оставим да ни вземат тази Европа", заяви пред журналисти Щайнмайер. "Не можем да си избираме искаме ли обща Европа или не – не става дума за желание. Ние имаме нужда от нея", каза още германският външен министър. В Берлин се очаква да бъде съставен документ с предложения за бъдещото развитие на ЕС. В т. нар. "Берлинска декларация" ще се предложи на страните членки да се предоставя повече свобода и ако те не желаят да участват в различни интеграционни стъпки, да имат това право. Обмисля се и как ЕС да бъде направен по-функционален.

Меркел и Мей се споразумяха за „разумен и организиран“ брекзит

 Първата среща между новия министър-председател на Великобритания Тереза Мей и германския канцлер Ангела Меркел, която се проведе в сряда, беше насочена преди всичко към това двете дами да се опознаят по-добре, за да оформят стратегиите си за преговори. До този момент те нямаха много общо помежду си, но за всички е ясно, че именно от тях зависи бъдещето на Европа, предава Фокус. Излизането на Великобритания от Европейския съюз трябва да бъде „разумен и организиран“ процес, заяви новият й премиер на пресконференция в Берлин, последвала преговорите с германския й колега. Мей подчерта, че Лондон няма да поиска развод с Брюксел преди края на 2016 г. „Ние няма да задействаме чл. 50 (от Лисабонския договор), докато нашите цели не са ясни, затова казах вече, че това няма да се случи преди края на тази година“, отбеляза Мей.   Целта на Великобритания след отделянето й от Общността да запази „близките икономически връзки“ с блока. „Разбира се, нашите отношения ще се променят, но търговските трябва да се запазят и занапред“, заяви Мей при първото си посещение в Берлин като премиер на Обединеното Кралство.     Основна точка, която предизвиква разминаване в позиците на Лондон и Берлин относно бъдещето споразумение, е дали след брекзита ще бъде възможно свободното движение на европейски граждани с цел работа във Великобритания. „Това ще бъде част от нашите преговори“, увери Мей. На свой ред Ангела Меркел увери, че и двете страни се стремят да достигнат до „най-добрия резултат за Великобритания“, но въпреки това посъветва правителството в Лондон да определи колкото е възможно по-скоро конкретните времеви рамки на брекзита. „Великобритания не иска ситуацията да попадне в застой, Германия и ЕС също не искат подобно нещо“, заяви Меркел. Германският канцлер отбеляза все пак, че тя е готова да даде на Лондон необходимото време, докато страната си създаде „ясно определена позиция“, за да се започнат разговори за напускането на Европейския съюз.     „В наш общ интерес е Великобритания да кандидатства за излизане с много ясно определена позиция за преговори“, обясни Меркел, която се очаква да играе ключова роля при разговорите. Същевременно германският канцлер изрази увереност, че ситуацията ще бъде преодоляна „в духа на приятелството и единството“, с което се характеризират двустранните отношения между Берлин и Лондон. FOCUS: Меркел и Мей - дуото, които ще реши бъдещето на Европа До този момент германският канцлер Ангела Меркел и новият министър-председател на Великобритания Тереза Мей нямаха много общо помежду си. Сега обаче двете дами са натоварени с тежката задача да решат бъдещето на Европа. Тях ги обединяват много неща, но имат и една основна точка на раздор, коментира изданието FOCUS. Една жена на Даунинг стрийт, разбира се, бързо предизвиква асоциации с управлявалата Великобритания в периода 1979-1990 г. Маргарет Тачър. Въпреки това не са много наблюдателите, които виждат бившия британски вътрешен министър като втората "желязна лейди".     Сър Малкълм Рифкинд, дългогодишен министър на външните работи и по европейските въпроси, работи в тясно сътрудничество с двете жени и коментира, че имат "много различни характери". Британският политик е категоричен за новия премиер: "Тя ми напомня много повече на Ангела Меркел". Всъщност, в чисто биографичен аспект двете дами имат много прилики. Както германският канцлер, така и британският министър-председател са дъщери на пастори. И двете са омъжени, но нямат деца, разтоварват се с походи сред природата и обичат да готвят, и пазят личния си живот далеч от фокуса на любопитните журналисти. Меркел и Мей са изключително интелигентни политици, и както Рифкинд сам отбелязва, са уважавани и "сериозни личности". В политически план също лесно може да бъдат открити паралели - и двете дами са председатели на консервативни партии, и определено нямат проблем с това да черпят идеи както от дясно, така и от ляво в политическия спектър - стига те да са добри и полезни. В областта на външната политика обаче между двете дами предстои тежък дебат. Мей е хардлайнер в политиката към чужденците. Новият премиер на Обединеното Кралство бе твърд привърженик на британското оставане в Общността, но по отношение на свободното движение на хора в ЕС с цел работа е категоричен противник. На свой ред позицията на Меркел по този въпрос съответства ясно на европейските правила. За нея четирите основни свободи на ЕС не подлежат на коментар, включително и свободата на гражданите на Общността сами да избират къде да работят. Това обстоятелство е плодотворна почва за сблъсък между двете жени в бъдеще, който трудно би могъл да завърши със сделка. Мей обаче твърдо ще настоява да получи за страната си благословията на свободната търговия, като същевременно затвори границите си за гражданите на Съюза. Меркел ще се бори докрай за запазване на основните принципи на Брюксел. Това включва и предотвратяване на превръщането в политика на това, което може да се опише като фобия на Лондон от източноевропейски работници. При все това случващото се във Великобритания се харесва и подхранва десните популисти именно в държавите от източната част на европейската карта - факт, който също тревожи управляващите в Берлин. Така че първата среща между Тереза Мей и Ангела Меркел, която се проведе в сряда, беше насочена преди всичко към това двете дами да се опознаят по-добре, за да оформят стратегиите си за преговори. Защото в бъдеще дуото Меркел-Мей ще има решаващо въздействие върху съдбата на Европа.

Неясноти около срещата на „Нормандската четворка“

Германският канцлер Ангела Меркел е готова да покани в Берлин руския президент Владимир Путин на среща за Украйна. Правителственият говорител Щефан Зайберт подчерта на пресконференция, че е важно да се продължат преговорите за постигане на мир в Източна Украйна.  „Това може да е към момента и директен, личен разговор ако предпоставките за напредък са налице“, заяви Зайберт. Според него целта на активното посредничество е да се спре по-нататъшната дестабилизация на Източна Украйна. Според говорителя на германското външно министерство Мартин Шефер Берлин продължава да работи интензивно за подготовката на нова среща на „Нормандската четворка“ (Германия, Франция, Русия, Украйна). Засега не се посочва конкретна дата за срещата.  По-рано руският посланик във Франция Александър Орлов каза за радио Europe 1, че следващата среща на четворката ще е на 19 октомври в Берлин. Кремъл обаче не е потвърдил тази информация. Самата Ангела Меркел заяви на съвместна пресконференция с президента на Нигерия Мухамаду Бухари , че решение за среща в „нормандския формат“ в Берлин през следващата неделя засега не е взето и „въпросът остава открит“ докато не завършат срещите на работно ниво. Ако срещата в Берлин се осъществи, тя ще е първата за Владимир Путин след началото на украинската криза. След анексирането на Крим през пролетта на 2014 г. Ангела Меркел не е посещавала Москва....

Ина Линдеман гостува в пловдивската галерия "Резонанс"

Изложба на Ина Линдеман "Берлин Център" ще се открие в  галерия „Резонанс“. Авторката живее в Берлин. Изложбата показва различни картини, в които посетителите могат да усетят разнообразието на Берлин като мегаполис, който се променя. Цялата тази експресия от рефлексията "Берлин – художник" ще бъде видима за зрителите, разбира се, в една абстрактна версия, казват от „Резозанс“. Ина Линдеман е художник, който чрез своите творби отстоява една радикална и безкомпромисна артистичност. Това може да се наблюдава не само по време на цялостния творчески процес, но се доказва още повече благодарение на промените в развитието на нейното изкуство. Един от поводите за това твърдение е и нещо, което може би остава в страни от вниманието, а именно, имената на картините, които стоят под всяка една от тях. За разлика от много други художници при нея няма да забележите нито една, на която да пише „без име”. Живописването и създаването на изображението са винаги в непосредствена взаимовръзка със събития и преживявания, определени от една дума, обозначение или изречение, отнесени към картината. Заглавието при Ина Линдеман принадлежи на картината така, както всички останали компоненти – като цвят, формат и начин на живописване.  Петер Функен „Мислите следват енергията”. Живописта разгръща богатството на цвета. Тя го изявява и изказва чрез имплицитното (прикрито) и експлицитно (ясно, изрично) проявяване на неговата материална непосредственост. В живописта говоренето се формира по свой собствен начин и съответства на изобразеното.  Волфганг Сиано

Ето за какъв Берлин е мечтаел Хитлер (СНИМКИ)

На ъгъла на Dudenstrasse и General-Pape-Strasse в Берлин стои огромен цилиндричен блок от бетон. В структурата се намират няколко стаи, пълни с парчета старо, ръждясало оборудване. Построена през 1941-42 г. по време на нацисткия период, това не е страшно вълнуващо забележителност днес, но има огромна историческа стойност – тя показва плановете на един диктатор за Берлин. След евентуална победа във Втората световна война, в която Хитлер е доста уверен, фюрерът планира редизайн на Берлин.

Жан-Клод Юнкер: Берлин ще играе централна роля в ЕС след вота в полза на Брекзит

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви в интервю за в. "Билд", че Берлин ще играе централна роля в Европейския съюз след вота в полза на Брекзит, предаде Франс прес. Агенцията припомня, че канцлерът Ангела Меркел е поканила в понеделник в Берлин френския президент Франсоа Оланд, италианския премиер Матео Ренци и председателя на Европейския съвет Доналд Туск, а за днес е предвидена среща на външните министри от шестте страни основателки на Съюза, също в Берлин. В интервюто за "Билд", Юнкер заявява, че 73-мата британски евродепутати може да напуснат Европейския парламент преди изтичането на текущите им мандати през 2019 г. Ситуацията е различна за приблизително хилядата британци, работещи като еврочиновници, понеже те работят за Европа, а не за Великобритания, уточнява той.

По-малко власт за чиновниците в Брюксел, ЕС да стане "гъвкав съюз"?! Под натиска на "брекзит" Париж и Берлин са готови на такива стъпки

Германските и френските власти активно търсят нови пътища и ориентири за Европейския съюз. Заедно с останалите страни, основателки на ЕС, са готови да разгледат варианта „гъвкав съюз“, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ /ФАЦ/. Референдумът във Великобритания принуди Германия и Франция да се сплотят в търсенето на нови пътища за развитието на Евросъюза. „Европа днес се нуждае от ориентири“, заяви в интервю за ФАЦ германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер. Той подчерта, че именно Берлин и Париж носят главната отговорност за съдбата на организация. Щайнмайер и неговите колеги от Франция, Италия, Холандия, Люксембург и Белгия – петте други страни-основателки на ЕС, ще се съберат днес в Берлин, за да обсъдят излизането на Великобритания, както и документа за „гъвкав съюз“. Той предвижда страните да не участват във всички интеграционни проекти на Евросъюза. В същото време в началния текст на документа, съставен от германската и френската страни, се отбелязва, че двете държави трябва да работят, за да не се повтори подобен сценарий, като този във Великобритания, и в други държави от ЕС. „На европейците никак няма да им е лесно да излязат от тази криза“, каза Щайнмайер по телевизия Це Де Еф. Неговият френски колега Жан-Марк Еро заяви, че общата цел на Германия и Франция е повишаването на ефективността на Евросъюза. Те се интересуват от конкретните решения, които ще позволят на регионалната организация да функционира по-добре, уточни той в интервю за АФП. При това не става дума да се увеличава властта на Брюксел. Резултатите от срещата на външните министри ще бъдат представени на 27 юни в Берлин на канцлера Ангела Меркел и президента Франсоа Оланд. Самата Меркел вчера определи референдума като „преломен момента за Европа и европейския процес на обединение“ и предупреди да не се правят „прибързани изводи“. Президентът на Франция Франсоа Оланд заяви, че съжалява за решението на британците. „Британското „не“ е голямо предизвикателство за ЕС“, каза той. На референдума, който се проведе на 23 юни, 51,9% от британците гласуваха за излизането на тяхната страна от Евросъюза. На противната позиция бяха – 48,1%. Брюксел призова Лондон незабавно да започне преговори за излизане от ЕС.

По-малко власт за чиновниците в Брюксел, ЕС да стане "гъвкав съюз"?! Под натиска на брекзит Париж и Берлин изглежда са готови на такива стъпки

Германските и френските власти активно търсят нови пътища и ориентири за Европейския съюз. Заедно с останалите страни, основателки на ЕС, са готови да разгледат варианта „гъвкав съюз“, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ /ФАЦ/. Референдумът във Великобритания принуди Германия и Франция да се сплотят в търсенето на нови пътища за развитието на Евросъюза. „Европа днес се нуждае от ориентири“, заяви в интервю за ФАЦ германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер. Той подчерта, че именно Берлин и Париж носят главната отговорност за съдбата на организация. Щайнмайер и неговите колеги от Франция, Италия, Холандия, Люксембург и Белгия – петте други страни-основателки на ЕС, ще се съберат днес в Берлин, за да обсъдят излизането на Великобритания, както и документа за „гъвкав съюз“. Той предвижда страните да не участват във всички интеграционни проекти на Евросъюза. В същото време в началния текст на документа, съставен от германската и френската страни, се отбелязва, че двете държави трябва да работят, за да не се повтори подобен сценарий, като този във Великобритания, и в други държави от ЕС. „На европейците никак няма да им е лесно да излязат от тази криза“, каза Щайнмайер по телевизия Це Де Еф. Неговият френски колега Жан-Марк Еро заяви, че общата цел на Германия и Франция е повишаването на ефективността на Евросъюза. Те се интересуват от конкретните решения, които ще позволят на регионалната организация да функционира по-добре, уточни той в интервю за АФП. При това не става дума да се увеличава властта на Брюксел. Резултатите от срещата на външните министри ще бъдат представени на 27 юни в Берлин на канцлера Ангела Меркел и президента Франсоа Оланд. Самата Меркел вчера определи референдума като „преломен момента за Европа и европейския процес на обединение“ и предупреди да не се правят „прибързани изводи“. Президентът на Франция Франсоа Оланд заяви, че съжалява за решението на британците. „Британското „не“ е голямо предизвикателство за ЕС“, каза той. На референдума, който се проведе на 23 юни, 51,9% от британците гласуваха за излизането на тяхната страна от Евросъюза. На противната позиция бяха – 48,1%. Брюксел призова Лондон незабавно да започне преговори за излизане от ЕС.

Най-голямата забележителност на Берлин - Бранденбургската врата ще бъде осветена в цветовете на Турция

Бранденбургската врата – най-известната забележителност на германската столица, ще бъде осветена тази вечер в националните цветове на Турция, съобщи общината в Берлин. В четвъртък всички знамена над институциите ще бъдат снети наполовина в памет на десетките жертви от атентата на истанбулското летище. Истанбул и Берлин са побратимени градове и осветяването в червено и бяло на портата от XVIII век е израз на солидарност със семействата на загиналите и подстрадалите, заяви Даниела Аугенщайн, говорителка на правителството на столицата. Нападението на летище "Ататюрк" - третото по натовареност в Европа и осмото по големина в света – е поредният сигнал за уязвимостта на големите ни градове, каза в сряда сенаторът на Берлин по въпросите на вътрешните работи Франк Хенкел, цитиран от ДПА. През последните месеци една от най-големите забележителности в Европа и света бе осветена с френските и белгийските национални цветове, както и с цветовете на дъгата в солидарност с жертвите на тероризма и в подкрепа на малцинствени групи в обществото.  

Великите европейци - Артур Шопенхауер, втора част

Някъде по времето, когато философът Артур Шопенхауер пише и издава своята най-известна книга – „Светът като воля и представа”, той минава и през дебрите на любовта. Имам предвид чисто физическата любов, тъй като очевидно не е влюбен в прислужницата, с която спи или поне си ляга от време на време. Тя ражда от него незаконна дъщеря, но детето умира същата година. На пръв поглед, тази история не оставя кой знае какви следи в живота на Шопенхауер по-нататък.  Все пак обаче това със сигурност е още един начин той от личен опит да се убеди в правотата на базисното си философско твърдение – че светът е място за страдание, а инструментът на това страдание са човешките желания. Сред тях желанието за любов и за продължаване на рода, имат особено болезнени последствия, защото вкарват човека в цикъл, от който няма излизане, но вътре в който пък няма удовлетворение. На този фон изобщо не е случайно, че Артур Шопенхауер цял живот остава ерген, макар през 1821 година да започва дълга връзка с 19-годишната оперна  певица Каролине Рихтер. Десетина години по-късно пък, когато е на 43, се влюбва в 17-годишната Флора Вайс, само че този  път тя го отхвърля. Явно обаче и тези връзки не променят съществено възгледа му, че „жената по природа е създадена, за да се подчинява”. Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано Анти-феминистките възгледи на Шопенхауер само се засилват от един инцидент, който се разиграва по-късно, докато философът живее в Берлин. Той е съден от някоя си Каролин Маркет, която твърди, че Шопенхауер я нагрубява, а дори и посяга с ритници и юмруци в коридора на пансиона, където двамата живеят. В отговор философът отрича физическото насилие, но казва, че тя, въпреки направените забележки, вдига прекалено много шум точно пред вратата му и го вбесява, защото му пречи да се съсредоточи в мисленето и писането. Най-вероятно това е истина, но все пак Шопенхауер е осъден всеки месец до смъртта на жената да и плаща компенсация. Това продължава 20 години, така че май е донякъде разбираемо защо в есето си „За жените”, Шопенхауер пише: „Жената плаща дълговете си към живота не чрез това, което прави, а чрез това, от което страда – чрез мъките на раждането и грижите за детето, както и чрез принадлежността си на своя съпруг, на когото трябва да бъде търпелив и аплодиращ придружител”. Независимо от тези си възгледи за жените обаче, както се знае, и в по-късните си години философът „никога да не отказва женска компания”. Това противоречие е част от сложните, а често и полюсни отношения между житейската практика и философските възгледи на Артур Шопенхауер. Да, той живее самотен и изолиран, а по характер е мнителен, агресивен и изключително песимистично настроен човек, както с право може да се предположи дори само от четене на книгите му. В същото време обаче, въпреки че обосновава крайната необходимост да се обезсили волята, за да се намали страданието, сам постоянно има изблици на изключително своеволие; въпреки, че величае спокойствието, винаги е енергичен; въпреки, че в живота си е краен мизантроп, във философията си проповядва състрадание, съпричастност с другите хора, като най-добро облекчение за човека от тежката му участ. Другото подобно облекчение според Шопенхауер, е творчеството – включително философията, която не е наука, а изкуство. Колкото до традиционната и широко възприета утеха – Бог, Шопенхауер практически го изключва като опция, според него Бог няма никакво място в човешкия живот – а дори ако изобщо има Бог, то той всъщност е Дяволът.  Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано, 15.25  След като издава дисертацията си, Шопенхауер получава задочно докторска степен от университета в Йена и се мота известно време около Ваймар, където в литературния салон на майка си се запознава с Гьоте. Той го впечатлява с теорията си за цветовете, с която иска да се противопостави на последните открития на Нютон за светлината. Там младият философ среща и Фридрих Майер, човекът, който ме дава да чете латинския превод на „Упанишадите”, книгата, събрала основните текстове на хиндуизма, някои от които се споделят също от будизма и джайнизма. Както се твърди, „Упанишадите” „съдържат изказвания, свързани с естеството на крайната реалност /Брахман/ и описват характера на човешкото спасение /мохта или мукти/, както и пътят към него”. Тази книга особено импонира на Шопенхауер, той я проучва цял живот, неизменно я държи до леглото си, чете я буквално всяка вечер и пише за нея, че е „най-висшия продукт на човешката мъдрост”. Неговата страст към източната философия се развива цял живот, той се научава да медитира и чете много други индийски текстове, които по онова време започват да се появяват като гъби из Европа. Що се отнася до европейските философски корени на Шопенхауер, те са в Древна Гърция и най-вече – в Платон. Следващото най-високо ниво с поред него постига Кант, а окончателното изясняване на някои спорни или неуточнени моменти от кантовата философия се постига чрез визиите на самия Шопенхауер. Не звучи никак скромно, обаче кой е казал, че гениите трябва да са скромни? Или добрички и послушни? Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано, 15.25 - https://www.youtube.com/watch?v=uLsZjERmJDo През 1820 година Артур Шопенхауер става лектор по философия в университета в Берлин. Точно тогава там Хегел с неговата теория на историческия материализъм е истинска звезда и събира почитатели от цяла Европа, млади студенти, които се тълпят да го слушат. Шопенхауер не може да го понася, той нарича Хегел „груб шарлатанин” и влиза в директен сблъсък с него. Не, не се бият двамата, разбира се, просто сблъсъкът става изтънчено – Шопенхауер назначава своите собствени лекции за същите часове, когато са и лекциите на Хегел, сигурен, че мислещите младежи ще предпочетат реалността на неговия идеализъм пред разни шарлатански глупости. Не става така, едва  пет души се за писват да слушат курса на Шопенхауер, докато тълпите си остават при Хегел. Разочарован, той напуска академичната кариера и никога не се връща към преподаването, а по-късно пише и саркастичното си есе „За университетската философия”. В следващите десетина години Артур Шопенхауер живее в Берлин, пътува из Европа, но основно се занимава с писане. Вероятно вече се чудите с какво всъщност се изхранва този човек, след като се знае, че от книгите си, които при това издава предимно на собствени разноски, няма почти никакви продажби, а опитът му да си докара доходи като преводач също се проваля. Всъщност, през по-голямата част от живота си той живее от наследство. Въпреки превратностите на времето и пазара, в един момент Шопенхауер получава немалка сума пари от разпродажбата на бащиния му бизнес, пари, които, заедно с някои случайни приходи, му дава възможност да живее съвсем добре до смъртта си – без голям лукс, но и без изобщо да се притеснява. Йохан Пиксис, Меланж от мотиви по „Обсадата на Коринт” от Росини  През 1831 година в Берлин от Русия идва епидемия от холера и Шопенхауер се спасява от нея, като напуска града, пътува малко по Европа, а после се установява за постоянно във Франкфурт на Майн. Тук само да вметна, че основният му философски противник – Хегел, също бяга от холерата, но греши в преценката си, че епидемията е отминала, връща се и скоропостижно предава богу дух. Във Франкфурт Шопенхауер живее 27 години, а през последните десетина от тях започва да получава, макар не в степента, в която той смята за нужно, очакваното признание. През 38-ма за есето си „За свободата на човешката воля” философът получава награда от Кралското норвежко научно общество. През 43-та преиздава „Светът като воля и представа”, добавяйки втори том, основно с разяснителни бележки. През 50-те идеите му вече започват да се обсъждат с все по-голям респект в академичните и творческите среди, а Рихард Вагнер му посвещава прочутия си оперен цикъл, още незавършен тогава, „Пръстенът на нибелунгите”. Животът, който води Шопенхауер, е скромен – състои се предимно от четене и писане. „Ако нямаше книги на този свят, отдавна щях да изпадна в отчаяние” – пише той. Малка шега, разбира се, защото очевидно, поне в чисто философски план, той никога не е излизал от отчаянието. Обаче Шопенхауер предупреждава също, че е вредно и прекомерното четене, защото така човек залинява и започва да заимства все  повече чужди мисли от външни източници, вместо да мисли със собствената си глава. В кабинета, където знаменитият философ прекарва по-голямата част от времето си, той се намира в изключително приятна и възвишена компания. До него има бюст на Кант, от другата му страна е позлатена тибетска статуя на Буда, от стените гледат маслени портрети на Гьоте, Декарт и Шекспир, допълнени от 16 гравюри с изображения на кучета. През 1860 година земните страдания на философа най-после са прекратени от банална пневмония. На земята върху гроба му има каменна плоча, на която са изписани само две думи – Артур Шопенхауер. Няма и нужда от повече. Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано, 08.48

Германия готви да изтегли самолетите си от Инджирлик

  Германската армия се готви за изтегляне на своите части от турската авиобаза „Инджирлик“ на фона на все по-засилващия се спор между двете страни съюзници в НАТО, пише германското издание „Шпигел“. В края на декември 2015 г. Берлин изпрати в „Инджирлик“ разузнавателни изтребители и самолети за зареждане като част от участието си в международната коалиция срещу „Ислямска държава“. Към момента Германия има общо около 240 войници, разположени в базата, съобщава БГНЕС. Анкара обаче отказва да допусне германски политици на посещение в базата, което е накарало по-малкия коалиционен партньор от Социалдемократическата партия да поиска изтегляне на германските части от базата. По силата на германското законодателство Бундестагът може да решава относно съдбата на германските части зад граница. Мандатът на Берлин в „Инджирлик“ изтича в края на тази година и социалдемократите заплашват да блокират неговото удължаване. „Ако вече не е възможно да посещаваме нашите войници, то тогава изобщо няма да става въпрос за удължаване на мандата“, заяви пред „Шпигел“ Райнер Арнолд, експерт по сигурност към партията. Без да се позовава на източници, списанието посочва, че германското министерство на отбраната вече обмисля варианти за прехвърляне на частите си на други места като Йордания или Кипър. Берлин и Анкара са в конфликт, след като германският парламент взе решение да определи като геноцид избиването на арменци от османски сили по време на Първата световна война, както и заради заплахата на Турция да оттегли подкрепата си за мигрантското споразумение с ЕС от март. Берлин също така разгневи Анкара и заради критиките, които отправи срещу начина, по който властите в страната отговориха на опита за преврат срещу президента Реджеп Ердоган от средата на юли. По време на организираната след това чистка над 40 000 държавни служители, полицаи, военни и журналисти бяха арестувани или отстранени от работа.

Кюстендилският съд предава на прокуратурата в Берлин албанец, обвинен във взломна кражба за 7 000 евро

Кюстендилският окръжен съд допусна незабавно предаване на албанец, македонски гражданин на властите на Федерална Република Германия в изпълнение на валидна заповед за арест. Тя е издадена на 17.06.2016 г. от г-жа Буренс, прокурор в Прокуратура - Берлин при Районен съд Тиргартен - Берлин.Спрямо исканото лице Agron Kamberi е издадена Европейска заповед за арест, с цел провеждане на наказателно производство срещу него. Той е обвинен за взломна кражба в жилище в Берлин, преди Коледа на 2013 година, като от жилище са откраднати вещи, на обща стойн...

Рекордно високо участие на местните избори в Берлин

Рекордно високо участие на местните избори в Берлин беше регистрирано в края на изборния ден в германската столица. Пред много изборни секции се извиха опашки и се наложи дори кметът на Берлин Михаел Мюлер от Германската социалдемократическа партия да чака на опашка, за да пусне бюлетините си.  Дадох ясно да се разбере през последните седмици, че този вот е специален. Залозите са високи - от едната страна стои Берлин, чийто курс на развитие трябва да продължи да бъде успешен, а от друга вотът е и ясен знак срещу "Алтернатива за Германия", обясни пред журналисти Мюлер, който по време на предизборната кампания  остро разкритикува миграционната политика на "Алтернатива за Германия", като заяви, че на двуцифрен резултат за десните на тези избори, светът би трябвало да погледне като на възраждането на нацизма.  Очаква се вотът отново да бъде спечелен от социалдемократите. В 12 часа гласа си бяха пуснали 25% от берлинчаните, а пък други 21% са избрали гласуването по поща. Очаква се този път изборите да минат при рекордно високо участие. Преди пет години до урните отидоха 60% от берлинчани. Право на глас имат 2,5 милиона души. Заради малките разлики между отделните партии при проучванията се очакват и изненади. Въпреки това се смята, че управляващите социалдемократи ще спечелят отново. Загуби ще претърпят християндемократите, които едва ли ще могат този път да участват в управляващата коалиция. Двуцифрени резултати очакват популистите от "Алтернатива за Германия“, които най-вероятно ще влязат в местния парламент. Това би бил десетия парламент на провинция, в който те присъстват.

Партията на Ангела Меркел претърпя жестоко поражение на изборите в Берлин

Германската социалдемократическа партия постигна най-високи резултати на днешните избори в столицата Берлин, съобщи Дойче Веле. Лявоцентристката ГСДП, водена от кмета на Берлин Михел Мюлер, печели 23% от гласовете. Християндемократическият съюз на канцлера Ангела Меркел е на второ място с 18%. Това е най-лошото представяне на партията в досегашната история на вота в Берлин.

Среща на Нормандската четворка се провежда днес в Берлин

Германският канцлер Ангела Меркел ще разговаря днес в Берлин с руския президент Владимир Путин. Теми на срещата им ще са конфликтите в Източна Украйна и Сирия. Към разговорите ще се присъединят и държавните глави на Франция и Украйна Франсоа Оланд и Петро ПорошенкоТова е първата визита на Владимир Путин в Берлин от четири години насам. За тези четири години отношенията между Русия и Запада достигнаха критична точка на охлаждане заради конфликта в Източна Украйна. Основната цел на разговорите днес е Русия и Украйна да се ангажират със спазване на споразуменията от Минск. Самото посещение на Путин в Берлин се тълкува като положителен жест от страна на Кремъл, но въпреки това очакванията от тази среща не са големи. Не бива да очакваме чудеса, заяви преди срещата самата Меркел. Канцлерът обяви обаче, че ще постави на масата и въпроса за бомбардировките в Алепо. Хуманитарната ситуация там е катастрофална, удрят се не само военни цели, но и болници, училища, невинни хора, посочи тя. Санкции срещу Русия и заради действията й в Сирия Меркел не смята за изключени, но според нея първо по-важно е да се търси диалог и съвместен опит за прекратяване на тази криза.

"Нормандската четворка" ще заседава в Берлин

В Берлин по-късно днес започва среща на върха на т.нар. "Нормандска четворка" На нея ще присъстват президентите на Русия, Украйна, Франция и германския канцлер Ангела Меркел. Основна точка в програмата са инициативите за постигане на мир в Източна Украйна. Предварителните очаквания не включват постигането на ключов напредък. Любопитното е, че Путин посещава Берлин за първи път след избухването на украинската криза в началото на 2014 г. Руският президент ще кацне на военната част на столичното летище „Тегел“ и веднага ще се отправи към канцлерството, пише в. „Берлинер цайтунг“. Той щял да пренощува в известния берлински хотел „Адлон“. Полицията съобщи, че заради посещението в града ще има много затворени улици. „Ние трябва да изчерпим всяка възможност, за да постигнем напредък в прилагането на Минските споразумения“, заяви канцлера на Германия в навечерието на срещата. Според Меркел не може да се очаква чудо. Срещата ще се проведе в канцлерството в Берлин, където разговорите ще бъдат в т.нар. „Нормандски формат“. Последните разговори в този състав бяха през октомври миналата година, но на тях не се постигна успех. Очаква се канцлерът на Германия Ангела Меркел и нейните гости да обсъдят и „драматичната ситуация в Сирия“. По-рано днес говорителят на германското правителство заяви, че Меркел не е поставяла предварителни условия за провеждането на среща...

"Нормандската четворка" се събра в Берлин

Ангела Меркел посрещна останалите лидери от "Нормандската четворка" в сградата на канцлерството в Берлин. Меркел и президентите на Украйна, Русия и Франция - Петро Порошенко, Владимир Путин и Франсоа Оланд ще търсят начини за уреждане на конфликта в Донбас. След това те ще продължат разговорите си на работна вечеря. По-късно Порошенко ще напусне срещата. Меркел и нейните останали гости ще обсъдят ситуацията в Сирия. По-рано днес говорителят на германското правителство заяви, че Меркел не е поставяла предварителни условия за провеждането на срещата. Според Щефан Зайберт няма връзка между примирието в Алепо и поканата към Путин за разговорите в Берлин. Руският президент посещава Берлин за първи път след избухването на украинската криза в началото на 2014 г.  ...

Андреас Кюнаст: Срещата на Нормандската четворка не е провал

Разговорите между Меркел, Оланд и Путин доведоха до малък напредък в Украйна и до абсолютно никакъв в Сирия, но въпреки това мисля, че срещата беше успешна и в никакъв случай не е провал. Причината е, че канцлерът Меркел и френският президент Оланд успяха очи в очи да заявят на руския президент Путин, каква е позицията на ЕС и по двата конфликта. Това заяви в интервю за БНР германския журналист от ZDF Андреас Кюнаст. В предаването „Събота 150“ той коментира изводите от срещата на Нормандската четворка и посочи, че германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд са разговаряли с руския президент Владимир Путин по начин, който е далеч от дипломатичния тон. Според Кюнаст, срещата в Берлин е показала недвусмислено, че санкциите все пак дават резултат: Все пак Путин се съгласи на макар и малки отстъпки в конфликта в Украйна, напр. за продължаване на изтеглянето на войски и военна техника не само от три конкретни района, както бе договорено до сега, а от нови четири. Това едва ли щеше да се случи без санкции. Освен това мисля, че в дългосрочен план Путин си прави чисто финансови сметки и санкциите влияят върху това. Путин не може да има интерес от продължаващи загуби за руската икономика. Освен това военните разходи в Източна Украйна и в Сирия са много високи. Така че макар Москва да официално да настоява, че санкциите не нанасят щети, мисля, че това не е така и че това е причината Путин да седне на масата за преговори в Берлин. Германия в момента председателства ОССЕ. Запитан опитва ли се сега Германия да играе по-важна роля в международната политика, Андреас Кюнаст подчерта: Категорично да. Председателството на Германия в ОССЕ е доброволно - то не се предава хронологично или по азбучен ред. А това, че Германия застана начело в такъв сложен момент съвсем ясно показва, че тя иска да играе по-важна роля в международната политика. Президентът, канцлерът и външният министър винаги са твърдели, че Германия иска да поеме такава роля. Със срещата в Берлин видяхме, как би могла да изглежда тази роля, т.е.  Берлин поема по пътя на дипломацията, а не по пътя на въоръжена намеса в чужди държави, като например в Африка или в Средиземно море - тези мисии са много спорни в Германия. Става дума за пътя на дипломацията, който изисква постоянство в посредничеството между страните в конфликта, както показва примера с Украйна. Тази политика се води на първо място от федералното министерство на външните работи и се приема много добре от германците. Цялото интервю на Весела Владкова с Андреас Кюнаст чуйте в звуковия файл.

Между два и три часа се чака пред секциите в Берлин и Мюнхен

Между 2 и 3 часа чакат желаещите да гласуват в изборните секции в Берлин и Мюнхен. „Доколкото знам, посолството е настоявало за отваряне на три секции в Берлин, но са разрешили само две. И сега чакаме“, заяви младеж от опашката. Към 15 часа в Берлин бяха гласували общо 1010 души - 600 за президент и 410 за референдума.

Ренци планира "спасителна" програма за италианските банки, заобикаля ограниченията на ЕС за държавна помощ

Италия се насочва към мултимилиардна подкрепа за спасяване на своите залиняващи банки, използвайки като извинение разтърсването на пазара след британския вот за излизане от ЕС. По този начин Рим избягва стриктните правила, забраняващи държавна помощ при подкрепата за финансовите институции, пише "Файненшъл таймс". След поредния удар върху италианските банкови активи в навечерието на британския референдум италианският премиер Матео Ренци възобнови идеите за заздравяването на сектора, който бързо се превърна в едно от най-слабите звена на еврозоната, посочват банкери и държавни представители. Предишните планове на Италия за спасителни програми бяха посрещнати с дълбок скептицизъм от официалните лица в Брюксел и Берлин, които не виждаха законов начин за заобикаляне на строгите европейски правила за спасителни програми. Създадени в навечерието на европейската финансова криза, те поставят тежестта по спасяването на банките върху частните кредитори, вместо върху данъкоплатците. Несигурността на Италия около нейните банки, както и нежеланието на Рим да се изправи пред структурните си проблеми, се оказва бреме за възстановяването на еврозоната. Това също е и едно от най-големите спънки към постигането на амбициозния проект за завършването на европейски банков съюз, който да направи своите заемодатели по-гъвкави. Италианските банки са затрупани с дългове от периферни държави, лоши кредити, слаба рентабилност и фрагментирана структура. Италия има 600 отделни банки и техните клонове са по-многобройни от пицариите в страната. Последният план на Ренци ще се опита да премахне ограниченията за държавни помощи на основание „финансова стабилност“. Планът призовава за събиране на пари от държавни или подобни на държавни организации като банка „Cassa Depositi e Prestiti“, които да използва, за да купи ценни книжа без лихви на слаби капитализирани заемодатели, посочват италиански държавни представители и банкери. По време на среща с Ангела Меркел в Берлин в понеделник вечерта Ренци заяви: „Днес правилата са много трудни, но въпреки това европейските и националните институции, започвайки от италианското правителство“, ще направят всичко необходимо за осигуряването на спокойствие и сигурност на гражданите“. В миналото Брюксел се опитваше да отрезвява Италия, че не са налице признаци за криза, която да заплашва финансовата стабилност на страната. ЕС също така посочи, че капиталовото стимулиране ще бъде в нарушение на новите правила за спасителни програми в Директивата за възстановяването и оздравяването на банките. „Германия трябва да не е с всичкия си, за да споделя власт и рискове със страна, която действа по този начин“, посочва висшестоящ европейски представител, участващ в дебата за италианските банки. Той също така нарече опитите на Италия да се възползва от ситуацията около „Брекзит“ цинични. Последиците от „Брекзит“ са мъчителни за Ренци. Той вече беше разклатен от лавинообразната победа на популисткото движение „5 звезди“ по време на кметските избори в Рим и Торино само преди седмица, която се дължи на недоволството на гласоподавателите от слабата икономика и безработицата в страната, която е 12 процента. Банковите проблеми на Италия предшестваха идването на Ренци във властта преди две години и половина. Те обаче се превърнаха в основно поле за битки на 41-годишния премиер и могат да застрашат неговите шансове за победа на референдума по изменение на конституцията в страната тази есен – вот, на който Ренци е заложил длъжността си. Неговата левоцентристка партия вече понася кризата на електоралния гняв заради множеството банкови скандали. Инвеститор в една отслабнала малка регионална банка се самоуби този месец. През април италианското правителство спонсорира създаването на подкрепен от частни лица фонд за спасение на банки, наречен „Атлас“, заради притеснения от предаване на несигурността върху други финансови институции. Заради законите в държавата той трябва да е финансиран от частния сектор и успя да събере само около 5 млрд. евро – недостатъчно, за да реши всички неволи на сектора. Според италиански банкери капиталовата дупка в сектора е близо 40 млрд. евро – цифра, която според представители на други държави значително подценява тежестта на лошите заеми. „Държавната подкрепа за италианските банки има доста смисъл в момента. Това са извънредни времена и изискват извънредни мерки“, заяви Никхили Сринивасан, главен инвестиционен директор на италианския застраховател „Generali“, който управлява 500 млрд. евро в световен мащаб. „Задължително е правителството да гарантира наличието на сигурност, а основните банки да са добре капитализирани“, допълни той. Европейски служители посочват, че Италия е пропуснала възможността да последва примера на Испания и да създаде подкрепена от държавата лоша банка през 2012 г., преди правилата за държавна помощ да се променят. Сега Италия трябва да се изправи пред нови банкови регулации. Те включват не само разпоредби върху държавната помощ за банковия сектор, но и правила за спасяване на банките, които ще влязат в сила през януари. Берлин иска новата Директива за възстановяване и оздравяване на банките да започне да действа на практика. Наистина, като условие за каквато и да е било по-нататъшна интеграция в еврозоната, включително подкрепа за фонда по спасяване на банките в зоната с единна валута, Германия иска дори по-строги правила за намаляване на риска. Хенрик Ендерлайн, професор в берлинското учебно заведение „Hertie School“, посочва, че настоящият смут на пазарите, предизвикан от „Брекзит“, е точният вид „умерена криза“, за каквато системата е проектирана. Така че няма причина за отпадане на правилата. Вече има признаци на противопоставяне срещу идеята сред някои ръководители на средни по големина банки. Виктор Масия, изпълнителен директор на северната регионална банка „UBI Banca“, чиито акции спаднаха с 6% в понеделник, заяви пред репортери, че при „толкова оскъдни ресурси се питам защо би било необходимо да се инвестират фондове в банки като нашата“. Резкият спад на цените на ценните книжа на италианските банки след вота на Великобритания беше „прекомерно“, допълни той.

Спипаха наш за 21 кг кока в Берлин

Българин беше задържан на летището в Берлин заради 21 кг хероин. Срещу 25-годишния нашенец е имало международна заповед за арест. При проверката на летището германски полицай е установил, че турските сили за сигурност издирват българина, срещу когото има заповед за арест заради престъпление, свързано с наркотици. Младежът е обвинен, че в началото на 2012 г. е участвал в доставка на близо 21 кг хероин. За екстрадицията му ще решава главната прокуратура в Берлин....

Cadillac представи два нови модела в Берлин

Cadillac представи два нови модела в Берлин Ако има място в Европа, което да прилича донякъде на центъра на Ню-Йорк, то това е Берлин. Той предлага културни съсредоточия и...