26.04.2017

Резултати от търсенето

Посланик Балтажи: "Руският мир" за украинците означава руски танкове и зелени човечета

Украинските войници, доброволци и опълченци са имали значителна роля в Руско-турската война, довела до освобождението на България. Според украинските историци около половината от участващите в тази война са били рекрутирани в Украйна. През 1856 г. царят издава указ, по който се провежда мобилизация в Киевския, Одеския и Харковския окръг. Основно са били мобилизирани селяни. Те са били истински опълченци, като българските. Не като тези днес в Донбас, които уж са "опълченци", но са въоръжени с най-модерно руско оръжие. Това не е от народа, а платена работа за съзнателна дестабилизация и убийство на чужди граждани, казва посланикът на Украйна в България Н. Пр. Микола Балтажи в интервю пред Mediapool. Г-н посланик, каква е актуалната обстановка в Донбас? Остава тревожна. След 29 януари Русия и изцяло контролираните от нея незаконни военни формирования съзнателно ескалираха ситуацията в Авдеевка и обстрелват позициите на украинските войници и мирни квартали. Те използват местните жители като жив щит. Това е доказано и от Агенцията на журналистически разследвания Bellingcat. Русия продължава системно да нарушава Минските споразумения. В същото време обвинява украинските власти, че те не правят това. Ние обаче смятаме, че Минският процес трябва да бъде продължен, тъй като към днешния ден той няма алтернатива. Призоваваме нашите партньори от Нормандския формат (Франция, Германия, Украйна и Русия – бел.ред.), както и всички държави от демократичната общност, да засилят консолидирания натиск върху Руската федерация да изпълнява задълженията си по споразумението. Ние държим на мирно решаване на конфликта. Последното заседание в Нормандския формат се проведе в Мюнхен. Министрите се договориха за спиране на огъня, но за съжаление то не се спазва от хибридните руско-терористични сили в Източна Украйна. От страна на Кремъл няма интерес и политическа воля. Той продължава военната агресия срещу суверенна държава като през същото време отрича военното присъствие на Русия в Донбас и че тя вкара военния конфликт и е част от него. Смятате ли, че реалната ситуация в Донбас се отразява коректно в България? За да се оправдае военната агресия срещу Украйна, бруталното нарушаване на международното право, Русия продължава да използва хибридната война и мощна пропагандна кампания срещу целия демократически свят. България не е изключение. Пропагандата на Москва няма никакви ограничения. Измами, манипулации, откровени лъжи, подмяна на понятия. Всичко това е в арсенала на руската пропаганда, който успешно се упражнява и в самата Русия, и извън нея. Много е важно хората да знаят истината за ситуацията в Украйна, за военния конфликт с Руската федерация. Руската военна агресия започна преди три години. Оттогава почти 10 хиляди души са загинали, около 23 000 души са ранени, а 1.8 млн. украинци се смятат за вътрешно преместени лица. 7% от територията на Украйна е временно окупирана от Руската федерация, а 409 километра от границата с Русия не се контролират от украинската власт. Русия продължава да препраща в Донбас модерно въоръжение, техника, да укрепва войските си и наемниците, като фактически подклажда конфликта в Донбас. В същото време продължава да се милитаризира и Крим, брутално се нарушават човешките права на единственият коренен народ - кримските татари и етническите украинци, които не се съгласни с окупацията .Фактически окупационната власт превърна Крим в "сива зона", в която господстват несправедливост, терор и репресии. Това е резултатът от тази тригодишна военна агресия на Руската федерация. Русия като държава окупатор носи пълната отговорност за ситуацията в Автономна Република Крим и отделни райони на Донецка и Луганска области. В България, а и в други европейски страни, има много активен дебат дали трябва да бъдат подкрепени санкциите срещу Русия. Една от лансираните тези е, че санкциите не работят и трябва да бъдат отменени. Какво е вашето мнение? Санкциите се въведоха в отговор на руската военна агресия след окупацията на Крим и войната в Донбас. Те са отговор, следствие, а не причината. Руските политици и пропаганда обаче бъркат тези понятия. Окупацията на Крим стана с добре подготвена спецоперация от страна на Руската федерация, ръководена лично от Путин, което той призна в един пропаганден филм, макар че дотогава го отричаше. Санкциите демонстрират единството на Европейския съюз, който добре оцени реалната заплаха не само за Украйна, но и за Европа и целия свят. Санкциите не могат да бъдат свалени, докато Русия не възстанови териториалната цялост на Украйна, тоест, не върне Крим и не са изпълнени изцяло Минските споразумения. Това е решението на Европейския съвет. Всяко едно селектиране или фрагментиране на санкциите може да доведе до засилване на възможността на Русия да дестабилизира Украйна и да застрашава Европа. Русия трябва да изпълни до края Минските споразумения. Работещ инструмент ли са санкциите? Да. Ако санкциите не бяха работещи, Кремъл нямаше да проявява такава голяма активност да се свалят. Той действа със своите приятели, адепти, петата колона - навсякъде. Защо? Защото от санкциите страда руската икономика, страда обкръжението на Путин и т.н. Не можем да отречем, че от санкциите страдат всички, но въпросът е до каква степен. Какви са загубите за европейските държави и за самата Русия? Какви са загубите за Украйна, за балтийските държави, за Полша? В тези държави обаче няма призиви за свалянето им, защото от собствения си опит добре разбират цената на реалната военна заплаха от Русия. Щетите съзнателно се преувеличават. Ако загубите от санкциите, са 0.01% от БВП на България, това не е чак толкова много. За туризма също се спекулира, защото през последните две години броят на руските туристи се увеличава. Държави, които бяха тясно свързани с износа към Руската федерация, успяват да го пренасочат. Има и европейски компенсационен механизъм. Може да се търсят решения, но да се свалят санкциите без Русия да си изпълни международните задълженията, ще означава демонстрация на слабост от страна на ЕС и капитулация пред Руската федерация. Има още една спекулация, включително и в България. Защо не се говори какви са причините за този дебат? Статистиките потвърждават, че няма големи щети за българската икономика. Санкциите са един мирен, дипломатичен инструмент срещу военната агресия на Русия. Засега не сме намерили друг. Ако свалим санкциите без алтернатива, ще принудим ли режимът на Путин да се върне в лоното на международното право? В никакъв случай. Чрез безнаказаност само ще засилим апетитите му. Санкциите засега са безалтернативни и няма причини и логика те да бъдат свалени. Ако позволите един недипломатичен въпрос. Как бихте коментирали изявлението на сегашния президент Румен Радев, че "Крим дефакто е руски"? Президентът на България призна, че в случая с Крим има нарушаване на международното право. Щом е така, от гледна точка на международното право Автономна Република Крим не може да принадлежи на Русия. Ние сме благодарни, че България от самото начало подкрепи териториалната цялост на Украйна, осъди анексирането на Крим и се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. Тя подкрепи резолюциите на Общото събрание на ООН за териториалната цялост на Украйна и за ситуацията с правата на човека в Крим и украинския град Севастопол. Надяваме се, че българският държавен глава и служебното правителство ще продължат тази линия на подкрепа. Украйна има нужда от засилване на международната солидарност и политическо-дипломатичния и икономически натиск на международната общност срещу Руската федерация, за да изпълнява международните си задълженията. В същност, това е държавата, която се постави над международното право. Киев досега не получава помощта, която очаква от НАТО. Това формира ли антизападни настроения сред украинците? Преобладаващата част на украинското общество подкрепя европейската и евроатлантическа интеграция на Украйна. Украинците, които излязоха на Евромайдана за европейските ценности, за подписване на спогодбата за асоцииране, виждат бъдещето на Украйна, на своите деца и внуци в Европа и НАТО. След като Русия погази Будапещенския меморандум (между Украйна, САЩ, Русия и Великобритания от 5 декември 1994 г. - бел. ред.), ние фактически останахме без международна защита. Позицията на Запада трябва да е още по-силна, включително засилването на военна помощ. Една държава брутално наруши Будапещенския меморандум и си позволи да вкарва в суверенна Украйна войници, танкове, артилерийски системи, въпреки че по меморандума трябва да е гарант за териториалната цялост на моята страна. Защо другите държави по меморандума, като Великобритания и САШ, не могат да помогнат на законната украинска власт да защити държавния суверенитет, териториалната цялост, независимостта и свободата на Украйна? Украинците очакват, че Западът ще продължи подкрепата си на системните реформи и ще засили помощта във военната сфера. Какви са сигналите от новата американска администрация? Ние сме в добър диалог с новата американска администрация и очакваме САЩ да останат гарант за териториалната цялост и реформи в Украйна. Това е много важно. Външният ни министър бе в САЩ, очаква се и посещение на президента. Там нещата се променят. Президентът на САЩ и администрацията му са добре информирани за положението в Украйна и конфликта с Русия. Вижте какви сигнали излизат от американското общество, от Конгреса, от неправителствения сектор – да се засили натискът върху Руската федерация. На 26 февруари Държавният департамент на САЩ призова Русия и сепаратистите, които тя подкрепя, незабавно да приключат огъня, да изтеглят тежките въоръжения и да осигурят безпрепятствен достъп на наблюдателите от ОССЕ. Там много добре разбират, че Русия не иска да играе по международните правила. Тя се опитва чрез хибридната война да си наложи свой дневен ред. Западът добре разбира безпардонната им намеса по света, не само в САЩ, но и затова, за което говорят политиците в Германия, Франция, Черна гора - и реагира. Как трябва да се противодейства на хибридната война? Хибридната война няма правила, за нея се харчат огромни парични и кадрови ресурси. Чрез хибридната война и мощната пропаганда Кремъл иска да оправдае военната намеса и престъпления срещу една суверенна държава и да наложи стереотип, който трябва да доведе до съгласие между хората по света, че Западът трябва да се съобразява с Русия. Върви война за съзнанието на хората. В Русия е невъзможно да се противодейства. Там медиите се контролират от Кремъл и другомислещи политици, политолози, експерти, журналисти имат затруднен достъп до медии. Руските медии станаха средства за масова дезинформация на хората. Ако не се предприемат мерки, в крайна сметка ставаш част от самата пропаганда. Много е важно това да се разбира. "Руският мир" за украинците не означава нищо повече, освен руски танкове и зелени човечета. Руската пропаганда обаче подкопава европейските ценности, вярата на хората в тях. Вижте как действа в самия ЕС – насажда една мисъл: "още малко му остава и ще го смачкаме, ще го съсипем". Русия става враг на европейските ценности на международното право. Много хора – политици, журналисти, политолози, експерти стават адвокати на руската пропагандата и помагат на Кремъл в държавите членки на ЕС. Трябва да застанем зад европейските ценности, зад върховенството на закона, независимите прокурори и съдии, зад независимите медии. Трябва да застанем зад фундаменталните ценности на западния цивилизован свят, които в момента Русия иска да смачка. Тя не ги иска, за нея те са враг. Аз говоря за режима в Кремъл, не за Русия. Според вас обаче как трябва да се отразяват случаите на насилие в Донбас, при които Киев от една страна и Москва и сепаратистите от друга, взаимно се обвиняват кой го провокира? Няма конфликт, в който агресорът да казва истината. Агресорът е винаги крадлив и лъжлив като Русия. Тя открадна Крим, а който краде, винаги лъже, крадецът вика дръжте крадеца. Русия и нейните платени наемници в Донбас нямат друг начин да подхранват пропагандата и да плашат хората под тази временна окупация, освен да обвиняват украинските сили. Тези терористи, които те наричат опълченци, не могат да правят нищо, освен да стрелят. Те не са дошли в Украйна да докарат мир, да правят реформи, а да стрелят и убиват украински граждани, а те са и украинци, и руснаци, хора, които говорят руски и т.н. Тезата или митът за "защита на рускоговорящи", с която Путин влезе в Украйна, се провали, защото стрелят по всички. Няма гражданска война или вътрешен конфликт. Има война между Украйна, която отстоява независимостта и свободата си във въоръжената борба със сегашната Русия. Това е истината. Всичко останало са приказки. Да очакваме, че агресорът ще си промени реториката и ще признае, че той провокира украинските войски, никога няма да стане. Все едно както Хитлер влезе в Полша и ние да вярваме, че той е говорил истината. Тези с тяхната пропаганда обаче стигнаха още по-далеч, защото са още по-лъжливи, агресивни и цинични. Терористите използват местното население в окупирания Донбас като жив щит. В началото на февруари, например, е установено, че ракетните им системи са били разположени в окупирания Донецк на 200 метра от хипермаркет "Ашан" и на 500 метра от училище и жилищни сгради и от там стрелят по мирни квартали в Авдеевка. Те провокират украинските войници и чакат те да им отговорят. Това се документира, снима и се предава пред целия свят. Където има нарушаване на международното право, на закона, няма от къде да има морал. Украинските войници отговарят, ако има реална заплаха за живота им, но съотношението на отговорите са примерно 10:1 и естествено не се стреля по мирни квартали, за което говорят руските пропагандисти. Кремъл обаче говори дори за някаква партия на войната, че президентът на Украйна и правителството й са заинтересувани от военния конфликт и те са виновни и стрелят, а те самите са дошли за мир при нас. Ето каква значи хибридната война. И в България има редица електронни медии и не само електронни, които се позовават на информацията, която се издава от незаконните военни формирования и структури в Донбас. Това, което предават руските медии – тази манипулация и лъжи, се опитват да ги тиражират тук и да влияят на съзнанието на българите. Дълбоко съм убеден, че българите са достойна и свободна нация и няма това ди си позволят. На лъжата краката са къси. Как тълкувате решението на Кремъл да признае паспортите, издадени от сепаратистите в Донбас? Признаване в Русия на псевдодокументите на така нар. народни републики в Донбас свидетелства за нейната реална военна намеса на Русия, която тя от самото начало отрича. Това е и показателна демонстрация на Москва на намерението да продължи курса на ескалация на започнатия от нея въоръжен конфликт. Това се случва на фона на срещата на външните министри от "Нормандската четворка". С тези действия руското ръководство съзнателно подкопава Минския процес. Цинично прикривайки се с правата на човека и хуманитарни цели, Кремъл за пореден път се поставя над международното право и национално си законодателство и на практика признава, че извършва окупация на част от украинския Донбас. Българското общество обаче е силно разделено по отношение на Русия, тъй като има традиционно топло отношение към руския народ, което се предава често и към политиките на Кремъл. Вие усещате ли подкрепа на тезите ви в България? Ние усещаме подкрепа. Българското правителство от самото начало подкрепи териториалната цялост на Украйна и санкции, което високо ценим. Понякога дори на улицата срещам хора, които казват "Г-н посланик, ние разбираме ситуацията при вас, България също се е борила за своята свобода и ви пожелаваме по-бързо да се приключи този военен конфликт в Донбас". Тези знаци на подкрепа от политици и обикновени български граждани винаги посрещаме с дълбока признателност. Обществото навсякъде е разделено. В Украйна обаче стана обратното. Хората първо се консолидираха на Евромайдана, като свалиха антинародния режим и възстановиха пътя към Европа. Парадокс е, че с военната си агресия срещу Украйна, Путинова Русия още повече обедини украинската нация. Истината за Украйна и украинския Донбас обаче се манипулира много и гражданите в самата Русия не знаят какво става там. Например, има указ на руския президент, според който информацията за загинали войници по време на спецоперации е държавна тайна. Нещо подобно имаше по време на войната в Чечения и военната инвазия от страна на Съветския съюз против Афганистан. Ако се върнем пак към България, е редно да се отбележи, че тук има доста хора с традиционно проруски сантимент. Не виждам нищо лошо в това, ако става дума за руския народ и нация. И ние нямаме проблем с руския народ, а със сегашния кремълски режим. Обаче, основното, което липсва в България, е, че не се прави разлика между Русия и сегашния режим на Путин, който избра пътя на териториален реванш и не се съобразява, игнорира и не уважава правата на своите съседи. Ясно и какво е отношението му към собствените му граждани, заразени от имперско-шовинистическо самочувствие и от едно авторитарно управление, базиращо се върху принуда и всевластие на бюрократично-полицейския апарат. Една демократична държава не може да извърши военна агресия срещу съседна държава, която фактически не се признава, а цинично се назовава "братски или единен народ". Русия много успешно ползва русофилските настроения. Много се спекулира с Руско-Турската война (1877-1878), с православието и т.нат. Тя се прави все едно нищо не е станало в Украйна, сякаш преди това не са били окупирани Южна Осетия и Абхазия, сякаш не е имало други замразени конфликти, за които отговорността е на Руската федерация. Руската пропаганда манипулира съзнанието на хората, на българските граждани. Много е важно и политици, политолози и журналисти да говорят истината. Има международно право, европейски ценности. Без спазването им обречени сме да нямаме достойно бъдеще. Единственото, което днес може да направи Русия, е да "освободи" България и други държави от европейските ценности и международното право. Може да звучи иронично, но към това са фокусират усилията на Кремъл. Около националния празник Трети март в България винаги се заформя дебата оценявали се достатъчно Русия за освобождението на България, но като че ли не се отделя особено внимание на ролята на войниците от други страни във войната. Надявам се, че тази година пак ще се спомни за украинските войници. Нека не забравяме, че на входа пред храм "Александър Невски" също е отбелязан приноса на украинците. Русия обаче не вижда приноса на други освен руснаците. Ролята на украинските войници, доброволци и опълченци е много значителна. Те са били истински опълченци като българските. Не като тези в Донбас, които уж са "опълченци", но са въоръжени с най-модерно руско оръжие. Това не е от народа, а платена работа за съзнателна дестабилизация и убийство на чужди граждани. Според украинските историци около половината от участващите в тази война са били рекрутирани в Украйна. През 1856 година царят издава указ, по който се провежда мобилизация в Киевския, Одеския и Харковския окръг. Основно са били мобилизирани селяни. Ако погледнете структурата на царската войска, ще се се видят десетки украински полкове. Има и украинци служили и ръководили дивизии, бригади, батальони на руската армия. Геройски се сражават легендарни генерали Михайло Драгомиров и Фьодор Радецки. Много от героите на Плевен и Шипка-Шейново са били свързани с тогавашната Украйна. Тя също е била превърната в лазарет, където са се лекували пострадалите войници. За загиналите и достойно украинско участие свидетелстват паметници, изградени не само в България, но и в Украйна – Киев, Харков, Одеса, Болград. Участието на украинските войници в тази война е част от нашето съзнание и национална памет. Тогава украинските войници, заедно с руските, румънските, молдовските, финландските и други и българските опълченци извоюваха българската свобода. Сега правнуците на руските войници вдигнаха оръжие срещу правнуците на украинските и дойдоха с пушка на мачкат свободата на украинска земя. Тук е редно да се сетим за подвига на генерал Иван Колев и думите на големият българин Иван Вазов към руския войник в стихотворението от 1916 година*: "О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете!" * Стихотворението на Иван Вазов "На руските воини".

Деградация без край

 Олигарсите ще бъдат низвергнати, защото в определен смисъл са носители на националния суверенитет в икономическия смисъл. Тази парадоксална мисъл изказа още преди една година известният украински политически технолог Дмитрий Джангиров. Сега, след като държавата по договорка с МВФ национализира най-голямата частна банка "Приватбанк", собственост на олигарха Игор Коломойски, Джангиров повтори тезата си. С национализация на "Приватбанк", в която държат своите сметки и депозити 22 милиона украинци, от 42- милионното население на страната бе изтръгнато сърцето на империята на Коломойски, която включва още заводи, нефтена компания и редица електронни и печатни медии. Както със сарказъм отбелязват украински журналисти - преди в страната имаше шестима олигарси, а сега има един и той по съвместителство е президент на страната.  Според слуховете именно президентът на страната Петро Порошенко е основният изгодополучател от разкулачването на украинския олигархат. Още в края на 2015 г. държавният глава на Украйна бе единственият богаташ от челната десятка, който увеличи своето състояние с 20% до 979 млн. долара, по версията на изданието "Новое время". Ако се окаже, че той, както е обвиняван, действително е получил пълен и частичен контрол върху "Приватбанк" чрез национализацията, то тогава Порошенко ще сложи несимволичен окончателен край на т.нар. "Революция на достойнството". Именно така някои украинци и местни медии наричат държавния преврат, осъществен с помощта на САЩ и други западни държави през февруари 2014 г. Една от основните причини за недоволството срещу бившия президент Виктор Янукович, освен чисто формалната, че не е подписал споразумението за Асоциация с ЕС, бе и че се стреми, заедно със синовете си, да получи контрол върху всички по-апетитни парчета от украинската икономика. Това консолидира срещу него олигарсите в Украйна, които не желаеха да се разделят с придобитата собственост. Три години по-късно и с цената на 10 000 убити в гражданската война украинци Порошенко е на път да направи това, в което се провали Янукович, и което стана една от причините за кървавата криза в Украйна. Президентът на Украйна не може обаче да се похвали с нищо друго, освен със собственото си обогатяване. Страната му така и не получи в срок обещания 90-дневен безвизов режим с ЕС - съществена част от асоциацията с ЕС, на която много украинци разчитаха, за да работят извън страната.   Самото споразумение за асоциация бе изменено под натиска на холандските гласоподаватели, които го отхвърлиха на референдум в началото на 2016 г. В резултат на сделка между холандския премиер Марк Рюте и другите лидери на страните от ЕС към договора за асоциация бе включен анекс, според който споразумението не може да се разглежда като крачка към започване на преговори с Киев за членство в ЕС. Освен това бе записано, че Украйна не получава колективна гаранция за сигурност, нито допълнително финансиране. В крайна сметка споразумението за асоциация на Украйна с ЕС се превърна в един обикновен договор, който регулира търговията между Киев и ЕС в полза на последния и в ущърб на украинската страна. Съвсем издевателски прозвуча и коментарът на агенция  "Асошиейтед прес", която писа, че споразумението между Рюте и останалите държавни ръководители ще "позволи на ЕС да покаже обединен фронт пред все по-враждебната Русия". Излезе, че украинците ще бъдат прецакани в името на борбата срещу Русия, която започна, а по-точно беше официализирана в името на териториалната цялост на Украйна.  В същото време икономически положението на бившата съветска република продължава да се влошава независимо от това, че "целият свят ни подкрепя", както обича да казва президентът Порошенко. Според лидера на Аграрната партия на Украйна Виталий Скоцик за последните три години потреблението на хранителни продукти е паднало 2,4 пъти. Ако през 2013 г. пазарът на храни е бил с обем 17,6 млрд. долара то през 2016 г. той се е свил до 6,8 - 6,9 милиарда. Бившият министър на икономиката Виктор Суслов пък добавя, че дори БВП на Украйна да нарасне с обещания 1% през 2016 г. то това няма да спре постепенната деградация на икономиката, която се сви два пъти от 2013 г. насам. Суслов казва, че никакви проекти за развитие не са възможни в държава, където БВП на глава от населението е паднало до 2115 долара, по данни на МВФ за 2015 г. Това поставя Украйна на 134 място в света, изпреварена от редица африкански държави, и това е 4,3 пъти по-малко, отколкото в съседна Русия (9054 долара), която също преживя значим спад заради падането на цените на петрола и санкциите.  Естествено това се отразява и на отношението на народа към властта. Според социологическо изследване, проведено през есента на м.г. от Rating Group Ukraine, по поръчка на Международния републикански институт на САЩ и кой знае защо платено от канадското правителство, 72% от украинците смятат, че страната им се движи в грешно направление а само 11 на сто мислят, че посоката е вярната. Действията на държавния глава Петро Порошенко са одобрявани само от 20%, а на премиера Владимир Гройсман от 13% от анкетираните. 74 на сто от украинците казват, че икономическото положение на страната през 2016 г. се е влошило, а 78% смятат, че то ще продължи да върви на по-зле и през 2017 г. На този фон няма нищо учудващо, че 40% от украинците са заявили намерение да си търсят работа зад граница, като 75% от тези хора са обявили, че нямат намерение да се връщат после у дома.  Само като напълно откъснат от реалността можем да разглеждаме в такъв случай отчетът на т.нар. Група за подкрепа на Украйна за 18 месеца, в който се изреждат "успехите" при съдействието на ЕС за реформите в страната. От документа става ясно, че за три години годишно Украйна е получавала над 200 млн. евро като безвъзмездна помощ. Освен това ЕК е гарантирала кредити от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за реконструкция и развитие на обща стойност от 7 млрд. евро. Тук не влизат парите по линията на МВФ, които в момента са спрени, защото Киев не изпълнява изисквания на фонда, като например да плати 3 млрд. долара дълг към Русия. Не са включени и други финансови помощи от западни държави. САЩ са дали само гаранции за 1 млрд. долара, но не и самия милиард. Това са парите, с които живее банкрутиралият в пряко и преносно значение режим в Киев. Тези суми обясняват защо три години след преврата некадърната, корумпирана до безумие и фашизираща се власт все още не е изметена. Без западната финансова помощ режимът на Порошенко и Ко нама да изкара дълго. Поради това за президентът и управляващото мнозинство са кръвно заинтересовани да имат благоразположението на Запада и преди всичко на САЩ. И точно тук Киев сам си докара още проблеми.  Макар много да се говори как Русия се намесила в американските избори в полза на кандидата на републиканците Доналд Тръмп, за това няма доказателства. Медийната истерия не може да замени истинските доказателства. Виж, Украйна обаче се намеси в американските избори в полза на Хилъри Клинтън и затова има твърди доказателства. Украинските специални служби съвсем официално разпространиха сред американските медии информацията, че ръководителят на предизборния щаб на Тръмп Пол Манофорт, който бе съветник и на експрезидента Янукович, е откраднал над 12 млн. долара от "черната каса" на Партията на регионите на Янукович. Никой не преследва Манофорт в САЩ, но той напусна поста си в щаба на Тръмп. Сега Пол Манофорт се завръща в политиката, а с него и "топлите" му чувства спрямо сегашното украинско ръководство. Малко преди Коледа обаче стана ясно, че още по-важна фигура от командата на Тръмп - вероятният държавен секретар Рекс Тилерсън, също има "прекрасни" спомени от общуването си с новите украински власти. Оказа се, че новите власти, веднага след преврата, са прекратили подготовката на договор с "Ексон Мобайл", оглавяван от Тилерсън за разработката на нефтено находище близо до Одеса, в Черно море. Компанията на бъдещия държавен секретар на САЩ тогава загубила немалко пари, защото вече била наела кораб за изследвания на морското дъно. Това разказа в интервю за канала в ютуб на журналиста Анатолий Шарий бившият министър на енергетиката на Украйна Едуард Ставицки.  Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ беше студен душ за киевските власти. Тяхното поведение в момента е като на хазартен тип, който е заложил всичко на един кон (Хилъри Клинтън), загубил е и се е затаил в очакване на ответната реакция. Докато Порошенко обаче очаква какво ще бъде отношението на новата администрация на Белия дом, в Украйна продължава ерозията на режима Доскорошната "икона" на страната Надежда Савченко, очаквано бе свалена от пиедестала, след като се срещна с лидерите на непризнатите Донецка и Луганска народна република в търсенето на решение за спиране на конфликта в Източна Украйна. Довчерашната украинска Жана Д'Арк бе изгонена от парламентарната група на партията на Юлия Тимошенко, бе обявено, че ще бъде отзована от ПАСЕ, а медиите започнаха кампания за нейното развенчаване, като се използват аргументи, които допреди година бяха определяни като руска пропаганда. В същото време антикорупционното бюро започна разследване срещу главния прокурор Юрий Луценко по обвинение, че е заел поста, след като е дал подкуп. Депутатът Игор Луценко, който е бил от видните участници в последния Майдан, пред телевизия "112" пък обвини американското правителство, че неправилно е раздавало грантовете сред украинците - на едни, видиш ли, дали малко, а на други повече. Друг депутат, Сергей Лешченко пък обвини украинската власт (самият той част от управляващото мнозинство), че заради "политическа корупция" е загубила подкрепата на Европа. Видният олигарх Виктор Пинчук, взет от втория президент на Украйна Леонид Кучма и удостоен от Джордж Сорос с прозвището "просветен капиталист", пък взе и изведнъж преди Нова година предложи от САЩ план за спасението на страната му, който включва признаване на изборите в ЛНР и ДНР, отлагане на темата за статута на Крим, временен отказ от членство в ЕС и НАТО. Тъй като това предложение прозвуча от страниците на вестника на американския бизнес "Уолстрийт джърнъл", известни украински политолози като Константин Бондаренко и Руслан Бортник обявиха, че Пинчук просто огласява в аванс позицията на бъдещата администрация на президента Тръмп.  Бог знае дали това е така, но би било наивно да очакваме, че местните нацисти ще се съгласят така лесно да загубят всичко, заради което тероризираха Украйна три години наред. Със сигурност тази страна я очакват още, нови тежки изпитания през тази година.  Клиничните русофоби - сенаторите от САЩ Джон Маккейн и Линдзи Греъм (съответно отляво и отдясно на президента Петро Порошенко) посетиха в навечерието на Нова година позиции на украинската армия в околностите на град Мариупол. Киев обаче е притеснен, че при новия президент Тръмп подкрепата на САЩ за Украйна няма да бъде както преди

Британски генерал: Путин избра опасен път

Британският генерал Ричард Ширеф заемаше няколко години един от най-висшите постове в структурата на НАТО. През 2011-2014 г. той бе зам. върховен главнокомандващ обединените сили на пакта в Европа. А през май 2016 г. излезе книгата му "2017 г.: войната срещу Русия", където той моделира потенциалния военен сблъсък на страните от Северноатлантическия алианс с Русия. - Генерал Ширеф, бих искала да чуя оценката ви за неотдавнашното изостряне на ситуацията в Източна Украйна. Този въпрос сега мого се обсъжда както в Брюксел, така и в Киев и в Москва. - Мисля, че трябва да бъдем много обезпокоени. Виждаме, че въпреки Минските споразумения там продължават бойните действия. Това доведе до голям брой жертви както сред мирното население, така и сред военните. Смятам, че Западът и изобщо международната общност трябва да признаят цялата тежест на създалата се ситуация. Обезпокоен съм, че вниманието на медиите превключи от Украйна на други теми. Създалата се ситуация в Украйна продължава да представлява реална заплаха за сигурността на Европа. И Украйна продължава да носи това бреме. Тръмп: Ако Русия нападне Прибалтика, ще помогна само ако заслужават - Защо ситуацията се изостри точно сега? - Мисля, че това е свързано с превземането на Алепо. Това напомня на ситуацията от 2015 г. Тогава видяхме как огънят в Източна Украйна угасна веднага, щом Русия започна военната кампания в Сирия. Възможно е сега този огън пак да се разпалва, докато в Сирия стана по-тихо. - Смятате ли, че Западът трябва да продължи за оказва помощ на Украйна? - Да, абсолютно. Украйна се намира на фронтовата линия. Когато авторитарните лидери предприемат агресивни стъпки, трябва да им се даде отпор, за да се избегне по-нататъшна агресия. Историята много нагледно ни го демонстрира. Мисля, че Западът и международната общност трябва да продължат подкрепата за Украйна. Това е и финансова помощ, и обучение, и гражданското общество, и военна подкрепа. В крайна сметка важна е военната мощ. Не трябва да забравяме и дипломацията. Но аз смятам, че е много важно да бъде оказвана военна помощ на Украйна, за да може тя да възпира и предотвратява нови атаки от изток. - Но критиците ще ви отговорят, че такъв подход  може да предизвика ескалиране на конфликта... - Да, не се учудвам, когато чувам такива думи. Трябва да отбележа, че не съм виждал с очите си ситуацията в Източна Украйна. Сега размишлявам за това от позицията, на която не се чувствам много комфортно - докато седя в креслото. Бих предпочел да се окажа там и да оценя ситуацията лично. Но историята ни учи, че слабостта само въодушевява авторитарните управници и агресията. А когато ги посрещаш със сила, покаваш, че може да се стигне само дотук, но не и нататък. Това е ефективният начин а бъде сложен край на действията им. Мисля, че видяхме вече достатъчно. Какво ескалиране още трябва да видим? Вече видяхме как бе свален пътнически самолет. Видяхме как руската армия задейства смазваща мощ, извършваше масивен ракетен и артилерийски обстрел. Няма нито един намек, че те ще започнат да сдържат тази активност. Затова смятам, че отговорът ни трябва да бъде адекватен. Тръмп очаква Русия да върне Крим на Украйна - Как оценявате перспективата за влизане на Украйна в НАТО? - Това е сложен въпрос. Смятам, че трябва да признаем, че в Донбас се води война, там воюват руски войски или сепаратисти, действащи с подкрепата на Москва. Няма и капка съмнение, че в тази кампания участват и високопоставени руски военни. При такива условия е нереално да обещаваме на Украйна безусловно прилагане на Член 5 от Договора на НАТО. Трябва да го принаем. На този етап не е време да говорим за членство на Украйна в НАТО. Но НАТО със сигурност не трябва да дава на Путин право на вето за това кой ще влиза и няма да влиза в Северноатлантическия алианс. И отделните членки на НАТО, разбира се, трябва да продължат да помагат на Украйна. Това се отнася най-вече за онези страни, чието въоръжение е съвместимо с това на Украйна. Става дуа на първо място за страните от бившия Варшавски договор. Те запазиха много от оборудването и въоръжението от съветски тип. - Информационната война стана важна съставна част от конфликта в Източна Украйна. Смятате ли, че Западът не прави достатъчно, а а противостои на Русия по това направление? - Видяхме колко ефективно Русия използва своите информационни възможности и киберпотенциал. И Западът трябва да признае това. Това вече стана част от историята на конфликта в Източна Украйна. Западът не трябва да дава на Русия свобода на действие в информационното пространство, трябва да се бори. Струва ми се, че Западът в началото действаше неохотно в тази насока. Сега се появи разбиране за важността на тази работа. Но аз бих искал да видя повече активни действия в информационното и киберпространството. Москва се надява Тръмп да изтегли войските на НАТО от границата с Русия - Смятате ли, че Западът губи информационната война? - Към Запада е отправено сериозно предизвикателство. Вече неведнъж видяхме, че на демокрациите е доста по-трудно да действат в тази сфера, отколкото авторитарните режими, които имат под ръка всички лостове на властта. Демократичните страни не могат да влияят върху своите месии по същия начин и слава Богу. Мисля, че е много важно да бъде разказано на обикновените хора в Русия колко опасен път е избрал техният лидер. В действителност Западът като цяло и по-специално Великобритания биха искали да понижат нивото на напрежението, да изградят нормални отношения. Искаме във Великобритания да идват руски студенти, да се развива търговията. Русия е велика държава и трябва да съществуваме заедно. - Във Великобритания се чуват немалко гласове, че обратно, трябва да се увеличава натискът. - Смятам, че трябва да се действа и на двата фронта. От една страна, трябва да бъдем силни и твърди. Трябва да покажем на Русия линията, която тя не трябва да престъпва. Ние ще подкрепяме Украйна. готови да се бием до смърт, до последния войник, като защитаваме страните от НАТО. И ние ще възпрем Русия. Но това не означава, че искаме сблъсък. Искаме да поддържаме мира. 70 години Западна Европа живя в мир. И ние не искаме война с Русия под никаква форма, затова наред с демонстрацията на сила е необходим диалог. Но този диалог трябва да се води при определени условия. Руското ръководство трябва да признае международното право, на признае, че е недопустимо през XXI да бъдат анексирани територии на съседна държава. Ние не искаме връщане към политиката на кръв и стомана, към национализма от XIX век. Трябва да намерим начин да градим отношения и прокарваме мостове. - През 2016 г. излезе книгата ви, в която описвате възможен сценарий за война срещу Русия. Продължавате ли да смятате, че е възможен такъв развой на събитията? - Това е книга-предупреждение. Застанали сме на ръба на пропастта заради нежеланието на Запада да признае опасността, която представлява набиращата сила Русия и най-вече ръководството й. Москва рязко увеличи разходите за отбрана и демонстрира желание да използва сила, за да промени границите в Европа. Слабостите на Запада, за които пиша в книгата, са кумулативен ефект от свиването на военните възможности. Наблюдавахме тези свивания през последните 20 години. Това е особено вярно за страните от Западна Европа и  по-малка степен се отнася за САЩ. Но с книгата ми се опитвам да доведа до знанието на ората мисълта, че ако искаме мир, трябва да сме готови да плащаме за това. Понякога е необходимо да демонстрираме, че сме готови да се сражаваме за това. - Промени ли се оценката ви да събитията с настъпването на 2017 г.? - Написах книгата през 2015 г. И тогава нещата изглеждаха доста объркващи. Като стимул за написването на книгата послужиха действията на Путин по време на анексирането на Крим и последвалите събития в Донбас. Сега поглеждам назад, че животът се оказа по-странен от една измислица. Видяхме мащабно използване на руските сили в Сирия, опити да бъде разпалена бежанска криза д цел дестабилизиране на ЕС. Видяхме активността на Русия в киберпространството и това, което със сигурност бяха кибератаки с участието на Русия срещу сървърите а демократическата партия в САЩ. Това са скандални събития. И едва ли някой би могъл да предположи, че могат да се случат такива неща. И покрай всичко това видяхме кандидат-президент на САЩ, който се усъмни в НАТО. Като кандидат-президент на САЩ той заяви, че ое и да не дойде на помощ на страна членка на НАТО в случай на нападение. И това е много опасно. Това може да подкопае доктрината за колективна сигурност на НАТО, която е най-важният възпиращ елемент. От друга страна, новият президент на САЩ дава надежди за рестартиране, нов диалог в отношенията с Русия. Но той трябва да се води ог позицията на силата, а не на слабостта. И част от тази позиция на силата трябва да бъде израз на подкрепа за НАТО. Трябва да прозвучат думите, че при Тръмп Америка изцяло ще подкрепя воите съюзници от НАТО, безусловно ще спазва Член 5 от Договора и ще играе водеща роля в алианса, както САЩ са го правили и преди. Сигурността на Европа винаги се е основавала на абсолютната увереност, че американският президент, който и да е той, ще дойде на помощ на членка на НАТО, която е нападната. Живеем в свят, в който повече не трябва да бъдем уверени в сигурността си. За да останем в безопасност, трябва да бъдем в състояние да възпираме потенциалните агресори. - Това няма ли да ни доведе до затворен кръг от взаимни обвинения и ескалиране на напрежението? - Винаги ще се намерят такива, които ще кажат това. Относно разговорите, че изпращането на сили на НАТО в Прибалтика може да бъде сметнато за провокация - трудно мога да си представя, че изпращането на 4 батальона в състав от общо 4000 души може да бъде сметнато за провокация. В същия миг Русия заяви за формирането на 3 мотострелкови дивизии а границата с прибалтийските страни. Т.е. става дума за около 50-60 хиляди военни. За какъв паритет може да се говори тук? Мисля, че Русия уважава силата. Тя опипва и опипва почвата в търсене на слабите места у своите опоненти. И се страхувам, че ега Западът е в позицията на номер 2. ---- * Авторката е кореспондент на Би Би Си. Интервюто е публикувано от руската редакция на програмата.

Три години от събитията на Майдана в Киев

Този ноември се навършват 3 години от събитията на Майдана в Киев, които промениха напълно Украйна. Каква е равносметката за подкрепата, която Европа дава за промените в Украйна? Според германския анализатор Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика в Берлин - Европа и страните членки направиха грешки както в стратегията, така и в изпълнението на подкрепата си за Украйна. Те вложиха много енергия в Минския процес, който е в задънена улица, а успоредно с това не успяваха да подкрепят съществено независимостта на съдебната система.Густав Гресел представи визията си за реформите в Украйна по време на дискусия, организирана от офиса на съвета в София. Въпреки критиките и негативните заглавия процесът на реформа в Украйна, както и подкрепата на ЕС претърпяха сериозен напредък. Проблемът, който имаме е на политико-стратегическо равнище. Украйна отлагаше дълго време ключови реформи като тази в правосъдната система. Едва на 30 септември влязоха в сила първите промени в правосъдната система и това доведе до затруднение в реформите в много други сфери. Искам да окуража хората, че Украйна вече не е това, което беше и този процес е необратим. Европейците също бяха заети със собствените си проблеми – референдума за Брекзит, за да водят активна външна политика в тази посока, но въпреки това подкрепата по поетите ангажименти доведе до това в Украйна промяната да се получи. Густав Гресел, старши анализатор  в Европейския съвет за външна политика, добави, че в някои европейски страни се наблюдава умора и поражение спрямо Украйна. Той препоръчва Минският процес да не отвлича вниманието от усилията за реформи. Гресел отговори на въпроса за критиките, че Европа е изоставила Украйна след Майдана и войната. Има много обвинения и голяма част от тях са насочени към споразумението от Минск и преговорите по него, както и към войната в Източна Украйна. Тогава и от двете страни имаше проблеми в комуникацията, бяха допуснати сериозни грешки. Част от отговорността за това е на президента Петро Порошенко, защото реализирането на 12-те точки от мирния план започна по време на неговия мандат с обещанието за скорошен мир в Украйна, с популистки обещания, които доведоха до много горчивина и разочарование у самите украинци. Борис Тарасюк, заместник-председател на Комисията по външната политика във Върховната Рада на Украйна и бивш министър на външните работи, който беше специален гост на дискусията, също няма еднозначен отговор на въпроса достатъчна ли е подкрепата на Европа за реформите в неговата страна:Смятам, че Европейският съюз работи много, за да подкрепи реформите в Украйна и също така смятам, че правителството в Украйна трябва да работи още повече за успеха на тези реформи, но в същото време има и моменти, които показват, че ЕС не прави достатъчно за подкрепата на Украйна - имам предвид визовата либерализация на украинските граждани и по този въпрос смятам, че на нас ни е необходима по-силна поддръжка.Тарасюк добави още: От страна на украинското правителство имаше забавяне с изпълнение на критериите и също забавяне с приемането на законодателни актове, а от страна на Европейския съюз се поставяха нови и нови изисквания, което също не помага за визовата либерализация. Смятам, че това не е справедливо за Украйна, тъй като Украйна освободи от визите всички граждани от всички държави-членки на Европейския съюз през 2005 година. Цялото интервю с Густав Гресел и Борис Тарасюк можете да чуете от звуковия файл.

Напредъкът на Украйна в либерализацията на газовия пазар е значителен, въпреки повишаването на цените

Напредъкът на Украйна в процесите на либерализация  на газовия пазар е много сериозен, коментира в ефира на "Хоризонт"  Ангел Минев, който е  ръководител на проект  за техническа помощ в областта на енергетиката на Украйна по линията на ЕС. Целта е синхронизиране на украинското законодателство с европейското. Наред с това целта на ЕС е била да се организира мерене при преноса на  руски газ през Украйна: Основните усилия на ЕС бяха да се организира мерене, защото от времето на Съветския съюз там нямаше мерене - между Украйна и Русия. Мереше се на изхода на Украйна и това предизвикваше доста спорове между Русия и Украйна. сега вече има мерене между държавите.  Украйна има огромен капацитет за транзит -  над 150 млрд. куб. метра годишно може да транзитира,  каза още Ангел Минев, като добави:  Но Русия по различни причини избра да заобикаля Украйна. Това обаче крие риск, посочи експертът, защото Украйна с транзитните такси всъщност е поддържала своята газопреносна инфрастуркура. Но там има много политика - в транзита, подчерта Минев. Той обясни, че Украйна е успяла да диверсифицира доставките:Те нулираха доставките от Русия, в момента получават само от Европа, реверсивни доставки, и върви един процес на сериозна либерализация на пазара. Експертът допълни, че цената на синьото гориво се е повишила и гони пазарните равнища:  Преди години газът беше много евтин в Украйна. Допускаше се кръстосано субсидиране. Сега цените за населението и за някои други сектори са много близо до пазарните, защото този газ вече се плаща. Договорите за газ се изчистиха от политическата си компонента, която присъстваще в старите договори, подчерта още Минев, като посочи също, че цените на синьото гориво в Украйна са скочили няколко пъти.  Въпреки това страната не се отказва от реформите: Изпълняват тази програма, защото нормализирането на цените е свързано с големи кредити от международните финансови институции и те просто следват тези програми, обясни Ангел Минев. По отношение на опасенията, че Русия може да спре доставките за Европа през Украйна, Минев напомни, че газовата търговия е изгоден бизнес и за Европа и за Русия, и посочи, че подобен ход би засегнал работата на стотици добивни предприятия. А в момента, в който те намалят добива, себестойността се повишава, а нямат приходи, защото не продават. Така че, от икономическа и бизнес гледна точка, за "Газпром" това е много тежко решение. Може би за това те бавно-бавно заобикалят Украйна. Защото износът за Европа е важен за тях. Същото е и за Европа, посочи Минев и обясни:  Европа едва ли би стимулирала и подпомагала разваляне на сделките с Русия, защото няма откъде да вземе тези доставки утре.Цялото интервю може да чуете от звуковия файл. 

Страх в Киев – САЩ го оставят сам срещу Русия?

 Американските избори през ноември предизвикаха шок сред политиците в Киев. Вътрешният министър на страната на бърза ръка изтри един свой язвителен коментар срещу Доналд Тръмп във Фейсбук, пуснат преди изборите. Близостта на Доналд Тръмп с руския президент Путин не предвещава нищо добро за Украйна. Украинците сега се тревожат, че Тръмп и Путин биха могли да решат съдбините им, без да ги питат. Опасяват се и от евентуално съкращаване на американските икономически помощи за Киев. Известният украински мултимилиардер и меценат Виктор Пинчук – олигарх с голямо политическо влияние в Киев, публикува анализ в „Уол Стрийт джърнъл”, в който твърди, че изборът на Тръмп в САЩ и растящият популизъм в Европа принуждават Украйна да направи "болезнени компромиси".  Според Пинчук, Украйна трябва да се откаже от членство в НАТО, да спазва неутралитет и същевременно да търси нови гаранции за сигурността си. Евентуалната европейска интеграция също трябвало да се отложи. „Някой ден Крим може и сам да реши да се върне в Украйна” По отношение на Донбас, Виктор Пинчук предлага Украйна да се откаже от максималистичните си искания и да се съгласи на провеждането на местните избори, дори и те да не са напълно свободни и честни поради руското военно присъствие. Украйна трябвало да изведе темата за анексирания през март 2014 г. полуостров Крим от дневния ред на предстоящите преговори с Русия. След две десетилетия можело самият Крим да пожелае отново да се присъедини към Украйна, така както бившата ГДР едно време се присъедини към политически и икономически по-силната Западна Германия. Реакциите на тези предложения бяха крайно остри. Независимата либерална депутатка Хана Хопко, която оглавява Комисията по външните работи в украинския парламент, нарече предложенията на Пинчук "криминални". Според нея, е "престъпление, че някои си играят с териториалната цялост на Украйна”. И други депутати в Радата заявиха, че Пинчук предава интересите на народа. Нарекоха го „човек на Москва”. Външнополитическият съветник на президента Константин Елисеев се обяви категорично срещу отказа от евроатлантическия курс на страната и срещу всякакво отлагане на стремежа за членство в ЕС и НАТО. "Това би означавало да предадем независимостта и суверенитета на страната и да се върнем към съветското минало", заяви той. Директорът на киевския мозъчен тръст "International Center for Policy Studies" Василий Филипчук смята, че Украйна разполага с много малко време, за да уреди военния конфликт в източната част на страната. "Украйна вече не може да разчита на САЩ в конфликта с Русия. Това е ясно и на Москва, затова Русия ще търси изостряне на ситуацията", каза той. Филипчук изложи детайлиран план от девет точки, в който препоръчва страната да не се присъединява към НАТО. Украйна обаче трябвало да държи на целта си за прием в ЕС. По отношение на Крим политологът препоръчва сложна процедура, която да доведе до автономията му, а на Донбас предлага да бъдат дадени специални регионални права след изтеглянето на всички руски войници. "Заради тези предложения получавам стотици мейли със заплахи и СМС-и, в които ме наричат "предател", каза Филипчук пред Дойче Веле. Търсят се хора с "морален авторитет" Леонид Кравчук предлага арбитражно решение Има и други нестандартни предложения за решаването на конфликта между Украйна и Русия. В интервю за радио "Ехото на Москва" първият президент на независима Украйна Леонид Кравчук предложи да се създаде консултативен съвет от експерти. За целта Кремъл и Киев трябвало да излъчат по петима души "с морален авторитет, които никога не са членували в никоя партия или правителство". Те трябвало да разработят арбитражно решение за решаването на конфликта. Дали това решение обаче може да се постигне толкова лесно? Политологът Филипчук във всеки случай твърди, че украинското общество е крайно уморено от войната в Донбас и конфликта с Русия. От тази гледна точка, то било узряло за сериозна дискусия.

Воюваш в Донбас - 8 години затвор, дори без да си убивал

"Ако български граждани отидат в Украйна, за да воюват на страната на проруските сепаратисти в Донбас, те трябва да знаят, че рискуват най-малко 8 години затвор, и то само за принадлежност към терористични формирования." Това заяви специално за Клуб Z Тарас Березовец - съветник в Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (РНБУ). Той участва в дискусия на тема "Влиянието на Русия в Европа", организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) - София. Съвсем наскоро на 13 г. затвор в Украйна е бил осъден бразилски гражданин. Различни срокове затвор са получили граждани на Испания и Сърбия. Березовец няма данни дали в Украйна се сражават българи. Киев търси бияч от Околовръстното за убийства в Донбас Бразилецът е бил записан на видеоматериали, разпространени в интернет. В тях той се хвали с убийства на украинсик военнослужеши. След като е бил заловен от властите, южноамериканецът е признал вината си. Тези хора са заловени в рамките на хайка на украинското контраразузнаване. То арестувало стотици хора, обвинени в терористична дейност. "В Украйна вече е прието по-строго законодателство за участие в терористични организации. Самото наемничество вече е тежтко престъпление. Дори български или други чужди граждани да не са извършвали никакви други престъпления, т.е. не са воювали срещу украинската армия и не са убивали нейни военнослужещи, те ще бъдат осъдени само за това, че са наемници, и за това, че са участвали в дейността на организации, официално обявени в Украйна за терористични", предупреди Тарас Березовец. Той уточни, че за терористични се смятат всички сепаратистки военни формирования, действащи на териториите на т. нар. Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР). "Това престъпление се наказва най-малко с 8 години затвор. В Украйна няма смъртна присъда и най-тежкото наказание е затвор до живот. Има няколко души с такива присъди - те са признати за виновни в убийства, изтезания и изнасилвания. Но засега това са само украински граждани." Украйна може да съди още един български наемник Преди година Украйна разпозна българския гражданин Георги Близнаков като наемник в проруски батальон в ДНР, участвал в убийства на украински граждани и в мъчения на военнослужещи от бившата съветска република. Това стана, след като той бе арестуван за побой над шофьор на софйското околовръстно шосе. Наскоро адвокатът на Близнаков заяви, че той отново се намира в Украйна, след като изчезна от България през август 2016 г. Българските и другите доброволци, сражаващи се на страната на сепаратистите в Донбас, са идентифицирани от украинския сайт "Миротворец". Там фигурират общо 9 наши граждани. Само трима от тях обаче са обвинени за участие в бойни действия. Това са споменатият вече Георги Близнаков, Димитър Големанов и Красимир Дечев. В списъка на "Миротворец" е и депутатката от "Атака" Магдалена Ташева. Тя е попаднала там като международен наблюдател на непризнатите от Запада избори в ДНР през 2014 г. Още през август 2014 г. Денис Пушилин - един от лидерите на ДНР, заяви пред Клуб Z, че български доброволци воюват на страната на сепаратистите в Украйна. Той обаче отказа да даде подробности. Денис Пушилин: Българи воюват на страната на опълченците в Украйна

Русия щяла да цепи Украйна с помощта на българите там

Русия се опитва да използва българското и други етнически малцинства в Украйна, за да разпространява сред тях настроения за автономия и да разцепи страната. Това стана ясно от думите на шефа на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Василий Грицак. Той говори на конференция по въпросите на сигурността в Киев, предаде агенция УНИАН. "Русия не се е отказала от идеята за федерализация на Украйна и се опитва да използва за целта разпространяването на автономни настроения в западните и югозападните части на страната", каза Грицак. По думите му вниманието на руските спецслужби е насочено към българите, унгарците, гагаузите и русините. Грицак обаче увери, че СБУ полага усилия да се противопостави на такъв род агресии. Бесарабски българи на бунт срещу мобилизирането им в Украйна (видео) Наистина представители на споменатите малцинства са се обръщали към властите в Украйна с искане на автономия, припомня в. "Експрес газета". Това са правили и живущиге в републиката поляци и румънци. Тези постъпки според изданието обаче са били свързани по-скоро с лични политически амбиции на техните активисти, отколкото с истинските потребности на населението. Езиците на тези малцинства имат статут на регионални езици в Украйна. Пак според "Експрес газета" не е съвсем ясно как точно Русия планира да използва тези малцинства при положение, че българите в Украйна са 160 000 (0,4% от населението), унгарците са 120 000 (0,3%), а гагаузите и русините са още по-малко. Украйна може да мобилизира 2000 българи Клуб Z припомня Украински офицер спори през януари 2015 г. с етнически българи в село Кулевча, които не искат да бъдат мобилизирани. Стопкадър YouTube В началото на 2015 г. бесарабски българи в Украйна протестираха срещу мобилизирането им в армията заради конфликта с Русия. По същото време етническият българин Виталий Дрозда избяга у нас, защото не пожела да воюва и по тази причина го заплашваше затвор. Руски и проруски медии писаха, че Украйна умишлено мобилизира предимно хора от малцинствата. Говореше се, че такава участ очаква 2000 българи. Нашенец от Украйна избяга в България, за да не воюва Властите в Киев обаче заявиха, че не делят хората според етническата им принадлежност и третират всички като граждани на страната. При визитата си у нас по това време украинският външен министър Павло Климкин заяви, че са мобилизирани не повече от 20 етнически българи. Пак тогава украинският посланик у нас Микола Батажи - също етнически българин, заяви в интерю за Клуб Z, че повечето наши сънародници в Крим са подкрепили анексирането на полуострова от Русия при непризнатия от Запада референдум. А ръководителят им Иван Абажер дори бил "наблюдател".

Войната в Източна Украйна навлиза в четвъртата си година, без перспективи за мир

Украйна навлиза днес в четвъртата година от кървавия конфликт с проруските бунтовници на изток, който с няколко поредни мирни споразумения и спирания на огъня се превърна в замразен конфликт без перспектива за уреждане на хоризонта.    От април 2014 г. конфликтът отне живота на над 10 000 души. Никой в Украйна не можеше да си представи такъв голям брой човешки жертви, когато проевропейският бунт на Майдана доведе до свалянето на проруския президент Виктор Янукович. Малко след това Украйна изгледа безпомощно как Москва анексира Кримския полуостров и как проруски демонстранти установиха контрол в началото на април върху държавните учреждения в източните градове Донецк и Луганск.   Тези демонстранти, които се противопоставиха на новите проевропейски власти, бързо отстъпиха място на сепаратистки милиции и Киев започна на 13 април "антитерористична операция", за да си върне контрола върху бунтовническите зони.    Русия, която отрича да се е намесвала по какъвто и да е начин, твърди, че става дума за вътрешен конфликт в Украйна. Признава само, че руски "доброволци" са тръгнали по свое желание да окажат помощ на бунтовниците в борбата срещу новото правителство.    Този единствен активен военен конфликт на европейския континент доведе до тежка криза между Русия и Украйна, две исторически "братски" страни, но и до нова студена война между Русия и Запада, който наложи серия от санкции срещу Москва.   Веднага след като бе избран през май 2014 г., украинският президент Петро Порошенко обща, че отвоюването на източната част на страната "няма да отнеме повече от два-три месеца". "Това ще продължи няколко часа", подхвърли той.   Но трите години конфликт хвърлиха светлина върху неспособността на Киев да отвоюва териториите, контролирани от сепаратистите. Украинската армия, зле въоръжена и слабо подготвена, понесе няколко оскърбителни поражения след първоначалните си победи.   През август 2014 г. близо 360 нейни войници загинаха в Иловайск. През януари 2015 г. след девет месеца ожесточени боеве летището в Донецк мина под контрола на бунтовниците, а през февруари същото се случи и със стратегическия железопътен възел Дебалцево.   На дипломатическия фронт Киев и сепаратистите подписаха през 2014 г. в Минск с участието на Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа споразумение, очертаващо основните линии на политическо уреждане.   Споразумението бе препотвърдено от Киев и бунтовниците през февруари 2015 г. след френско-германско посредничество и в присъствието на президента Владимир Путин. Наречено "Минск 2", то доведе след себе си много прекратявания на огъня, които всеки път приключваха с нови стълкновения по фронтовата линия, която де факто стои непроменена.   Въпреки всичко поредицата от примирия позволи през 2016 г. значително да намалее насилието, макар и внезапни престрелки да продължават да вземат жертви. При последната през февруари загинаха 30-ина души в Авдиивка, индустриален град под контрола на Киев.   Наред с големия брой човешки жертви конфликтът вкара Украйна и в дълбока икономическа криза. Украинската икономика, която бе в лошо състояние още преди протестите на Майдана, е носена на ръце от Международния валутен фонд, който й отпусна през 2015 г. спасителен план в размер на 17,5 милиарда долара.   В рецесия от две години, минирана от корупция, икономиката на страната трябва сега да се справи и с последиците от блокирането на обмена на стоки с Източна Украйна, включително на въглища.   Блокадата, която бе наложена през март от Петро Порошенко, след като националисти блокираха влаковете с търговски стоки между Киев и сепаратистките зони, принуждава Украйна да търси други източници за енергоснабдаване извън източния минен басейн.   Киев "не улеснява задачата на изтока, а уж иска той отново да стане част от Украйна", изрази съжаление пред АФП западен дипломат, пожелал анонимност.   Русия също няма да смени подхода си към Украйна, която иска да запази под свое влияние, смятат експерти.   "Докато сегашното правителство на Русия е на власт, ще бъде трудно Украйна да бъде оставена да тръгне по собствен път", каза Лилия Шевцова от мозъчния тръст "Чатъм хаус" в Лондон.      По  БТА.

Премиерът обеща на Украйна помощ за отпадане на визите за ЕС

 България винаги е защитавала тезата, че когато пред една държава бъдат формулирани критерии като условие за постигане на определена цел и тя ги изпълни, трябва да може да се ползва от правата, които й се полагат. Страната ни ще подкрепи предоставянето на безвизов режим за украинските граждани при пътуванията им в Европейския съюз, защото Украйна е изпълнила предварително поставените й условия. Това заяви премиерът Бойко Борисов при срещата си с президента на Украйна Петро Порошенко, който е на официално посещение у нас. Министър-председателят изрази подкрепата на страната ни за политическото асоцииране и икономическата интеграция на Украйна с ЕС и заяви готовността ни да я подпомогнем експертно в този процес. Борисов подчерта необходимостта от пълно изпълнение на Минските договорености, за да се нормализира обстановката в Украйна и да се възстановят обичайните търговско-икономически отношения както между нашите две страни, така и между държавите от ЕС и Русия. Наложените взаимни санкции между ЕС и Русия и ситуацията в Украйна влияят неблагоприятно на бизнес контактите между България и Украйна и това е довело до значителен спад в стокообмена през последните години, посочи Борисов. Той изрази мнение, че възстановяването на работата на междуправителствената комисия за търговско-икономическо сътрудничество, която не е провеждала сесия от 2010 година, би спомогнало за разрешаване на съществуващите проблеми и връщане към добрите традиции на партньорство между бизнес организациите в двете страни. По-рано през деня Порошенко се срещна и с българския държавен глава Росен Плевнелиев. Балансът в Черноморския район е тотално разрушен, категоричен бе след срещата Плевнелиев. Според думите му кризата в Украйна, но не само тя, генерирала опасности. „Ще приветстваме решенията във Варшава на НАТО. Защо са нужди гаранции за сигурност, украинският президент най-добре може да ви разкаже какво се случва днес в Украйна“, загатна още президентът. Коментарът на Порошенко бе, че след анексирането на Крим и агресията на Русия, били нарушени много гаранции, човешки права и меморандуми и потвърди, че единственият механизъм за стабилизиране е НАТО. В допълнение пък Плевнелиев подчерта: „България не признава резултатите от референдумите, организирани от самопровъзгласилите се власти в Донецк и Луганск. Не признаваме и никога няма да признаем незаконната окупация и анекс на Крим от Русия. За нас Крим е Украйна, а Украйна е Европа.“.

А ако Русия тръгне и срещу други държави?

 Миналата седмица донесе добри новини за сигурността на Централна Европа и Украйна. Може обаче да се окаже, че това е била една от последните добри седмици. Положително беше, че ЕС за пореден път удължи санкциите срещу Русия, наложени на страната в резултат на руската агресия в Украйна. Положително е и това, че ЕС се опитва да спаси споразумението за асоцииране с Украйна. Холандия гласува на референдум срещу споразумението, но държавните и правителствени ръководители на ЕС дадоха ясно да се разбере, че договорът са асоцииране не обещава нито пълноправно членство, нито военна помощ. По този начин ЕС се опитва да окуражи холандския парламент да ратифицира споразумението. Не е ясно обаче дали парламентът в Хага ще има необходимата смелост за това малко преди изборите през март. Ако парламентът не намери сили да го стори, това би било равнозначно на триумф за Владимир Путин, не по-малък от манипулациите на американските избори. Борбата за европейското асоцииране на Украйна, която един корумпиран президент искаше да върне в сферата на влияние на Русия, стана повод за революцията на Майдана. Прозападният избор на украинците пък доведе до наказателната акция на Русия през 2014: до анексията на Крим и до нахлуването в Донбас. Оттогава насам Украйна задвижи една впечатляваща реформаторска програма. И то в състояние на война. Бяха проведени свободни избори, бяха оповестени данни за големите финансови състояния, независимо че олигарсите още оказват съпротива. Ако ЕС сега не изпълни обещанието си да асоциира Украйна, в името на което междувременно загинаха 10 000 души, ще означава, че 25 години след края на Съветския съюз, Европа реанимира доктрината „Брежнев”, според която съседните на Русия държави се ползват само с ограничен суверенитет. В момента има натрупване на различни опасности. Докато Русия разполага ядрени ракети край Калининград, американците си избраха за президент човек, който гледа на външната политика предимно като на бизнес, а не толкова като на изискване за съюзническа вярност. Неговият бъдещ външен министър Рекс Тилерсън е шеф на петролен концерн, комуто санкциите срещу Русия пречат. Затова той вече поиска рестриктивните мерки срещу Москва да бъдат пратени по дяволите. И в Европа се чуват подобни гласове. Италия, Унгария и Словакия се подчиниха на удължаването на санкциите с недоволно мърморене. Това, че ЕС като цяло успя да запази своя курс спрямо Русия, се дължи главно на общите усилия на Франция и Германия. Френският президент Оланд обаче напуска поста, а най-вероятните му наследници може би няма да продължат съпротивата срещу неоимперските амбиции на Москва. Кандидатът на консерваторите Франсоа Фийон се възхищава на Русия, а партията на Марин Льо Пен взима заеми от руски банки. Рисковете пред Източна Европа Има ли кой да спира имперските амбиции на Русия? Така че Източна Европа и Украйна се оказват в крайно рискова зона. Ако Америка, а после и Европа отменят санкциите през идната година, а бъдещият американски президент се окаже готов да оттегли американските защитни гаранции в НАТО, каквито намеци вече имаше, то не само бъдещето на Украйна може да се окаже застрашено.  Други бивши съветски републики също могат да попаднат в тази категория. И тогава ще се окаже, че великите сили отново си поделят Европа, както едно време в Ялта. Не е задължително обаче да се стига дотам. Доналд Тръмп, който е опитен бизнесмен, може би няма да продаде съюзниците си толкова евтино, както се опасяват някои. А Франсоа Фийон, след като стане президент на Франция, може би ще следва консервативните ценности на партията си. Може бе ще се опита да стабилизира Европа, вместо да я съсипе. Но всичко това е твърде неясно. И Франция като нищо може да се откаже от борбата срещу имперските амбиции на Русия, от която вече отпаднаха САЩ и Великобритания. Тогава народите между Германия и Украйна ще останат съвсем сами срещу Русия. А Германия ще бъде изправена пред сложни въпроси. Ще продължи ли да се противопоставя на желязната хватка на Москва в Украйна, ако Западът се разпадне? Ако остане сама, без ядрената сила на САЩ в условията на един разпадащ се ЕС? И какво ще стане, ако след Украйна, пред опасност се окажат изправени и други държави от бившата съветска империя като Латвия, Естония, Полша? Ще устои ли Германия на злото изкушение да сключи сделка с Русия, както по времето на пакта Рибентроп-Молотов? Ще има ли силата и волята да отхвърли подобно предложение? И ако да, как и колко бързо би могла да се подготви за деня, в който ще ѝ се налага сама, или в най-добрия случай с малка групичка от държави като балтийските републики и Полша, да удържа положението в икономическо, идеологическо, а и военно отношение? Може би подобен ден наближава и има много неща, които трябва да се премислят внимателно. Конрад Шулер, ФАЦ Frankfurter Allgemeine Zeitung www.faz.net Всички права запазени Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Трудното изгнание на руските опозиционери в Украйна

Щом руският опозиционер Алексей Ветров разбрал, че може да свърши в затвора, решението дошло само - да избяга в Украйна, "враг" на Русия. След три години в изгнание обаче е разочарован от посрещането там. Ударил на камък още в началото - властите му отказали политическо убежище. Административните бариери му препречили пътя към законно пребиваване в Украйна. "Надявах се поне в тази страна да забравя всичкия този престъпен абсурд, да се включа в строежа на демокрацията, но така и не ми дадоха възможност", разказва пред АФП 37-годишният Ветров. Още 400 негови сънародници от Русия - журналисти и бизнесмени, са избягали в Украйна, привлечени от новото прозападно управление след падането на проруския президент Виктор Янукович. Ветров организирал множество опозиционни протести в Нижни Новгород, на 400 км източно от Москва. Обвинява местните власти, че за отмъщение затворили малката му фирма, продавала мобилни телефони, и го заплашили с арест. Пристигнал в Украйна, той веднага поискал политическо убежище. Миграционните власти обаче отхвърлили молбата му; впоследствие съдът неведнъж потвърдил това решение. "Представител на миграционните служби заяви пред магистратите, че Русия е демократична държава и там е просто изключено да има натиск върху опозицията", обяснява Ветров със саркастичен тон. Той няма нито разрешително за пребиваване, нито разрешително за работа. Страхува се да не бъде експулсиран в Русия въпреки слабите изгледи за сътрудничество между двете страни, които са на нож след анексията на Крим от Москва през 2014 г. и избухването на въоръжен конфликт между силите на Киев и проруските бунтовници в Източна Украйна. Неизпълнени обещания Освен разбитите надежди на Алексей Ветров, прозападните украински власти са отговорни за още много разочарования сред противниците на Кремъл, живеещи в изгнание в Украйна. През април 2015 г. например президентът Петро Порошенко обеща да улесни процедурата за получаване на украинско гражданство, каквото предостави незабавно на шепа руснаци, преследвани според тях във федерацията заради политическите им убеждения. Броят на желаещите обаче нарасна и процесът като че ли замря - едва петнайсетина руснаци са получили украински паспорти от две години насам. "Правим всички необходими проверки, това се отнася и за руснаците", мотивира се пред АФП говорител на миграционните служби - Сергий Гунко. Изтъква например, че трябва строго да се спазва конвенцията на ЕС за бежанците. Никакви гаранции В Русия Павел Шлехтман бил застрашен от петгодишна присъда, след като качил в социалните мрежи послание в подкрепа на Украйна. Избягал в Киев, където молбата му за убежище също била отхвърлена. "Миграционните служби решиха, че не съм преследван по политически причини в Русия", каза за АФП 49-годишният Шлехтман. Макар и противници на Кремъл, в очите на украинските власти руските активисти са потенциални шпиони, недоволстват правозащитните неправителствени организации. Друга спънка пред желаещите законно да пребивават в Украйна е протакането в твърде бюрократизираните миграционни служби. А множество случаи на отхвърлени молби за убежище остават "необясними", възмущава се Максим Буткевич, подпомагащ кандидатите от Русия в редиците на неправителственото сдружение "Без граници". Миграционните служби често отхвърлят молбите, дори ако съдебен орган е потвърдил правото на убежище, добавя той. Според Буткевич одобрените молби за убежище в Украйна са "много по-малко", отколкото в съседни страни като Полша, Словакия и Унгария. "Изобщо няма гаранции, че можеш да получиш защита в Украйна", казва със съжаление той. По БТА

Антон Киссе: Българите в Украйна се стремят да запазят своята културна идентичност, език и традиции

В столичен ежедневник се появи  информация, препечатана  от изданието „Голос.ua“, че българите в Украйна са поискали от президента Порошенко да им бъде предоставена  териториална автономия в Одеска и Херсонска  област.  Информацията бе  разпространена също в прегледа на печата на сутрешните телевизионни блокове и в различни сайтове. За да почерпим вода от извора, както се казва, се свързахме с Антон Киссе, председател на Асоциацията на българите в Украйна, депутат в Одеския областен съвет и заместник-председател на Съвета на националните обединения при президента на Украйна. Аз също се запознах с информацията, че херсонските българи имат такава инициатива. Веднага се свързах с тях и се оказа, че  информацията е невярна. Такава инициатива за автономия няма. Как стоят нещата? Преди една седмица в Запорожието се проведе заседание на Съвета на българите в Украйна.  На него разглеждахме въпроса за административно–териториалната реформа  и се обединихме около мнението Болградски район  да остане административен район с център град Болград и към него да се присъединят всички села в  околността, а също и другите райони  с  преобладаващо население с български корени. Това искане отправихме и до г-н Бойко Борисов и до президента Плевнелиев  и до нашия президент г-н Порошенко.  Получихме  уверение, че господин Порошенко ще подкрепи идеята за административен район с център град Болград. Г-н Киссе, моля внесете още малко яснота в казуса с автономията? Ситуацията в Украйна е доста сложна и желанието за каквато й да е автономия всява напрежение, недоволство и да кажем нежелани структурни трансформации, каквито има в други държави. В една своя медийна изява нашият президент Порошенко се беше изказал за даването на автономия на кримските татари, в Крим. След това последваха коментари и не само на българите, румънците и унгарците за изменение в Конституцията на Украйна по този въпрос. Вие знаете, че аз съм в конституционната комисия, където работим по въпроса да се преразгледа правото на малките народи, които живеят в Украйна, да имат възможност да  създават национална културна автономия, за да  съхранят своя език, традиции, обичаи, и в дадения случай своята българска история. Ето затова става дума, уважаеми слушатели на моята прародина България. Тук няма друго. Ние, българите в Украйна, внимателно следим ситуацията и действаме в съответствие със законодателството и действащата Конституция на страната ни. И естествено, не може на някои народи да се дават преференции. Всички в Украйна трябва да имат равни условия, независимо от националността – заяви Антон Киссе.

„Вашингтон таймс”: Порошенко може да доведе Украйна до това, от което Западът се страхува най-много

Украинският президент Петро Порошенко може да доведе страната си до това Украйна отново да се окаже в руска орбита, пише бившият адмирал от ВМС на САЩ Джеймс Лайънс. В статия, публикувана във в. „Вашингтон таймс”, Лайънс изтъква, че в момента вниманието на Запада е съсредоточено най-вече върху „близкоизточния хаос”, а важността на Украйна убягва от погледа на западните държави. След като властта в страната беше поета от прозападно правителство начело с Порошенко, украинците очакваха „истински реформи”, които да изведат страната от руската сфера на влияние. Но вече изминаха две години, а реални реформи няма, констатира адмирал Лайънс. Той се позовава на редица аналитици, които пишат за украинската криза, и по-специално на наблюдателя на Ройтерс Джош Коен, според когото нещата с корупцията в Украйна са толкова зле, че и нигерийски принц щеше да се чувства неудобно. Лайънс обръща внимание на парадоксална, според него, ситуация: самата борба с корупцията предоставя най-много корупционни възможности на украинското правителство. В тази борба правителството на Украйна избирателно използва властта си, за да насърчава своите фаворити и да наказва опонентите си. Авторът дава конкретен пример, за който писа американският политолог и специалист по Украйна Тарас Кузьо: трима украински прозападни политици бяха арестувани, вероятно заради това, че са изпаднали в немилост пред Порошенко. От гледна точка на Лайънс, сегашният украински президент е проблем, а не решение за Украйна. „Западните държави продължават да го убеждават колко необходими са реформите, които да изтръгнат Украйна от лапите на олигарсите – очевидно забравяйки, че той самият е олигарх”, отбелязва авторът, като напомня за панамските документи, осветили връзката на Порошенко с редица офшорни схеми. Лайънс обяснява защо Западът продължава да дава шанс на украинския президент. Той се позовава на думите на Лев Голинкин, който в статия за Foreign Policy написа: „изглежда причината за безкрайното търпение на Запада към Порошенко е, че Киев се противопоставя на Москва”. Трудно е да си представим, че Западът би търпял „безсъвестна клептокрация”, ако Украйна не беше в конфликт със страна, която НАТО определя като главна заплаха. Както вече отбеляза авторът на Foreign Policy, заради безконтролната си корупция Украйна прилича на „тенджера под налягане с размерите на Тексас”, но в центъра на Европа.

Плевнелиев пред Евраперламента: Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС

Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Това каза президента Росен Плевнелиев в обръщение пред Европейския парламент в Страсбург, съобщиха от прессекретариата на държавния глава . „Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС”, заяви държавният глава, цитиран от агенция Фокус. „И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите”, допълни Плевнелиев. Крим е Украйна и Украйна е Европа, смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна, каза още държавният глава. По думите му никой не иска да се връща във времето, когато Великите сили са си разпределяли сферите на влияние. „Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави”, категоричен бе той. „Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците”, каза Плевнелиев. Той коментира, че липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. „Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята”, заяви президентът. По думите му, трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. „И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона”, коментира още той и допълни, че всеки млад европеец трябва да може да види къде и как са станали битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да се започва война. „Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност”, коментира Росен Плевнелиев.

Путин: Москва обмисля да затегне граничния контрол по земя и по вода в Украйна

Руският президент Владимир Путин  е провел среща със Съвета за сигурност на страната, за да бъде обсъдено вземането на допълнителни мерки за сигурността на Крим. От Кремъл посочват, че Москва обмисля да затегне граничния контрол по земя и по вода в Украйна. Причина са предотвратените от специалните служби терористични актове на анексирания от Украйна полуостров, предаде ТАСС. На срещата са били обсъдени и допълнителни мерки за гарантиране сигурността на жителите и жизнено важните инфраструктурни обекти в Крим във връзка с предотвратените терористични актове. Разгледани са били и споразуменията, постигнати на срещите на руския президент тази седмица с колегите му от Азербайджан, Иран, Турция и Армения. Обвинението на Русия, че Украйна организира "терористични атаки" в Крим е "абсолютно нелепо", коментира постоянният представител на Киев в ООН Владимир Йелченко: Президентът Путин направи изявление, в което обвини Украйна в провокации по протежение на границата с Крим. Той обвини Украйна в тероризъм вместо в търсене на мирно решение на конфликта – това звучи и е абсолютно нелепо. Украйна остро осъжда всяка форма на тероризъм и никога няма да прибегне до военни средства по повод Крим, подчерта Йелченко: Първи на изказването реагира Министерството на отбраната на Украйна, което ясно заяви, че не е имало абсолютно никакви военни действия по границата с Крим, както и че никога страната ни не би разрешила каквито и да проблеми с Русия с военни средства. Изказването може да бъде определено като "фалшива провокация" от Руската федерация. Надяваме се, че това няма да доведе до конфликт на друго ниво, но не изключваме тази възможност, добави Владимир Йелченко, като поясни, че има вариант Украйна да постави въпроса за обсъждане пред Съвета за сигурност на ООН на базата на развитието на ситуацията. В сряда от Федералната служба за сигурност на съобщиха, че Русия е предотвратила серия от опити за  терористични атаки на украинските специални части на територията на Крим. От ведомството посочиха още, че украински военен офицер от разузнаването и група от руските и украинските граждани, заподозрени в подготовката на атаките, са били задържани и ще бъдат разпитани.   От Киев незабавно отхвърлиха обвиненията на Москва за планирани нападения в Крим.

Путин: Москва обмисля да затегне граничния контрол по вода и по суша в Украйна

Руският президент Владимир Путин  е провел среща със Съвета за сигурност на страната, за да бъде обсъдено вземането на допълнителни мерки за сигурността на Крим. От Кремъл посочват, че Москва обмисля да затегне граничния контрол по вода и по суша в Украйна. Причина са предотвратените от специалните служби терористични актове на анексирания от Украйна полуостров, предаде ТАСС. На срещата са били обсъдени и допълнителни мерки за гарантиране сигурността на жителите и жизнено важните инфраструктурни обекти в Крим във връзка с предотвратените терористични актове. Разгледани са били и споразуменията, постигнати на срещите на руския президент тази седмица с колегите му от Азербайджан, Иран, Турция и Армения. Обвинението на Русия, че Украйна организира "терористични атаки" в Крим е "абсолютно нелепо", коментира постоянният представител на Киев в ООН Владимир Йелченко: Президентът Путин направи изявление, в което обвини Украйна в провокации по протежение на границата с Крим. Той обвини Украйна в тероризъм вместо в търсене на мирно решение на конфликта – това звучи и е абсолютно нелепо. Украйна остро осъжда всяка форма на тероризъм и никога няма да прибегне до военни средства по повод Крим, подчерта Йелченко: Първи на изказването реагира Министерството на отбраната на Украйна, което ясно заяви, че не е имало абсолютно никакви военни действия по границата с Крим, както и че никога страната ни не би разрешила каквито и да проблеми с Русия с военни средства. Изказването може да бъде определено като "фалшива провокация" от Руската федерация. Надяваме се, че това няма да доведе до конфликт на друго ниво, но не изключваме тази възможност, добави Владимир Йелченко, като поясни, че има вариант Украйна да постави въпроса за обсъждане пред Съвета за сигурност на ООН на базата на развитието на ситуацията. В сряда от Федералната служба за сигурност на съобщиха, че Русия е предотвратила серия от опити за  терористични атаки на украинските специални части на територията на Крим. От ведомството посочиха още, че украински военен офицер от разузнаването и група от руските и украинските граждани, заподозрени в подготовката на атаките, са били задържани и ще бъдат разпитани.   От Киев незабавно отхвърлиха обвиненията на Москва за планирани нападения в Крим.

Новински: Украйна е пред антиМайдан

  Предстоящата политическа есен що доведе до глобални промени в Украйна заяви депутатът от „Опозиционния блок“ Вадим Новински в статия за украинското издание „Обозревател" („Наблюдател“), предаде БГНЕС. „Украйна стои пред прага на качествено нови отношения, качествено нови процеси вътре в обществото... Махалото тръгна в обратната посока: войната, противоборството в обществото, атмосферата на недоверие и „лова на вещици“, геополитическия сблъсък вървят към своя край“, пише депутатът във Върховната Рада. Според него през политическата есен на 2016-та „ще бъдат прекършени постмайдановските стереотипи, ще започне оздравяването на обществото". „Дневният ред ще се определи по линия на сблъсъка между следните позиции: война или мир, продължаване на разрухата или стабилизация, имитация на реформи или нова Конституция, илюзорни надежди за Запада или разчитане на собствените сили, Русия е враг и агресор или е най-важният политически и икономически партньор, интересите на транснационалните магнати или националните интереси? В тази координатна система Украйна ще трябва да решава въпросите през следващата половин година“, заявява Новински. Той е убеден, че сегашната управляваща коалиция ще се разпадне под натиска на вътрешните противоречия. „Ще започне нова фаза на продължаващата над две години политическа криза“, смята той. Друг фактор, който ще промени украинската политика, са промените в световната политика. „Днешна Европа бързо променя посоката и поставя нови платна заради оцеляването си. Актуалната както никога идея за създаване на зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток като противовес на мъртвородения проект за Трансатлантическа зона за свободна търговия превръща Украйна в основния препъни камък: докато не бъде решен украинският въпрос, няма да е възможно преминаването към разрешаването на въпроса за сближаването между Европа и Русия“, отбелязва политикът. При това войната, според него, „е не повече от параван, който прикрива провалите в икономиката и социалната сфера и нежеланието от отказа от деспотични пълномощия и баснословни печалби от военните сделки“. При тези условия, подчертава депутатът, Европа може окончателно да загърби Украйна, а САЩ са твърде ангажирани с президентската надпревара, която може да доведе до неочаквани обрати и промени. Всичко това трябва да тласне Украйна към „преразглеждане на външнополитическата си доктрина... И това преразглеждане може да стане още през есента на 2016-та“. Според него минският процес за регулиране на кризата в Донбас е попаднал в задънена улица. Новински предлага въпросът да се реши спешно и самостоятелно „с минимални имиджови загуби“. В противен случай той смята, че Украйна ще стане като Босна и Херцеговина. Реформите в държавата не просто буксуват, те са спряли, продължава опозиционерът. "Страната се нуждае от "революция отгоре" – добре управляван и контролира процес на смяна на системата. Убеден съм, че тази есен темата за нова Конституция ще стане повече от актуална“, смята авторът. Преразглеждането на социално-икономическата политика е следващото предизвикателство, с което ще се сблъска страната, прогнозира законодателят. След Майдана на власт дойде правителство, което изразяваше интересите на транснационалните компании. Още есента ще има сериозни протести на отчаялите се граждани, сблъскали се с политиката на МВФ в Украйна: сметките, високите цени, ликвидирането на социалните придобивки, галопиращата безработица – всичко това ще даде плодове след два месеца предвижда политикът от „Опозиционния блок“. 

Украйна е готова за разговор с Русия за дълга от 3 млрд. долара

  Украйна е готова да обсъжда с Русия дълга си от 3 млрд. долара и да се придържа към своите ангажименти в рамките на текущите програми на МВФ, предаде БГНЕС. Това заяви агенция „Блумбърг“, позовавайки се на министъра на финансите на Украйна Александър Данилюк. „Украйна е отворена за извънсъдебно споразумение, ако за него бъдат намерени приемливи основания“, се казва в съобщението. В същото време се отбелязва, че Украйна е уверена в своята правна позиция и е съсредоточена върху подготовката за съдебно споразумение, планирано за януари 2017 г. По-рано министърът на финансите на Русия Антон Силуанов съобщи, че Русия е готова да продължи преговорите с Украйна по досъдебното урегулиране на въпроса с дълга, ако украинската страна промени позицията си. През декември 2013 г. рският президент Владимир Путин и тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович се споразумяха Москва да отпусне на Киев кредит от 15 млрд. долара чрез пускане на украински ценни книжа. В рамките на програмата облигации за 3 млрд. долара са били пуснати на Ирландската фондова борса на 20 декември 2013 г. и изкупени от Русия за сметка на Фонда за национално благосъстояние. На 18 декември 2015 г. правителството на Украйна обяви мораториум по плащането на руския дълг, а бившият премиер на Украйна Арсений Яценюк се е мотивирал с това, че Русия отказва да подпише споразумение за преструктуриране на дълга при равни условия с частните кредитори. 

Сергей Лавров: Примирие в Украйна в понеделник!

В понеделник ще влезе в сила примирие между проруските сепаратисти и украинската армия в Източна Украйна. Това е съобщил руският министър на външните работи Сергей Лавров по време на конференцията по сигурността, която се провежда в Мюнхен, прераде АФП. Милион деца в Източна Украйна имат нужда от хуманитарна помощ Споразумението за прекратяване на огъня в Източна Украйна е било постигнато между Украйна, Русия, Германия и Франция в събота в германския град, става ясно от думите на Лавров. По думите на представителя на режима в Кремъл новината е "позитивна", но това не значи, че е постигнат „значителен прогрес“ по време на срещата в „нормандски формат“. "Позитивно е, че контактната група от външните министри на четирите страни се съгласиха отново за старт на прекратяване на огъня на 20 февруари", заяви Лавров, цитиран от АФП.  По думите му споразумението включва и темата за старт на изтеглянето на тежкото въоръжение от Източна Украйна. Последното е едно от настояванията на Русия. По-рано през деня по време на речта си пред конференцията Лавлов заяви, че "Русия подкрепя пълното изпълнение на споразуменията от Минск". Сергей Лавров: НАТО е институция на студената война Лавров е заяви още пред руски журналисти, че срещата на четворката в Мюнхен е била с цел да се провери доколко е напреднало изпълнението на договореностите от срещата в Берлин, която се проведе през октомври. По думите на руския външен министър обаче напредъкът не е особено голям.  Вече почти три години продължават въоръжениет действия между проруските сепаратисти и украинската армия в Източна Украйна заради анексацията на Крим от Москва. Убитите вече са близо 10 000 души. Властите в Украйна твърдят, че Русия организира военна подкрепа за проруските сепаратисти, а Кремъл отрича. Въпреки че споразумение за примирие и прекратяване на огъня в Източна Украйна имаше и през декември, военните сблъсъци са чести, а в началото на месеца загинаха близо 30 души заради ескалацията на напрежението в региона.  Порошенко прекъсна визита в Германия заради обстрели с десетки жертви

Проруски лобисти са представили в Белия дом алтернативен мирен план за Украйна

Личният адвокат на американския президент Доналд Тръмп е представил план за мир в Украйна, подготвен от хора, които не са дипломати, потвърди американският всекидневник "Ню Йорк таймс". Според вестника планът бил предаден на президента от неговия личен адвокат Майкъл Коен - доверен човек на Тръмп, който работи за него от 2007 г. Седмица преди президентският съветник по националната сигурност Майкъл Флин да бъде уволнен, в кабинета му на ръка бил доставен запечатан плик с този план, съдържащ и начина, по който Тръмп може да уреди вдигането на санкциите срещу Русия. Дори и след излизането на Флин от президентския екип заради контактите му с руския посланик, мирният план за Украйна и Русия остава заедно с хората, които го лансират, отбелязва "Ню Йорк таймс". Освен Коен, който е женен за украинка, това са още Феликс Сейтър - руско-американски бизнес партньор на Тръмп, който отдавна движи контактите му с Москва, украинският депутат Андрий Артьоменко - яростен противник на президента Петро Порошенко, натрупал цяло досие за неговата корумпираност, както и бившият шеф на предизборната кампания на Тръмп Пол Манафорт, известен с връзките си с проруското лоби в Украйна. Според "Ню Йорк таймс" тези хора, въпреки че някои от тях са разследвани от ФБР заради връзките им с Русия, продължават да действат зад кулисите за подобряване на отношенията на новото американско правителство с Москва. Те са аматьори в дипломацията, но казват, че тяхната цел просто е да сложат край на кървавия 3-годишен военен конфликт, отнел до момента живота на 10 000 души. "Кой не иска да помогне за постигане на мир?", запитал риторично Коен. Тяхното предложение обаче съдържа нещо повече от план за мир. Опозиционният депутат Андрий Артьоменко, който смята себе си за подобен на Тръмп бъдещ лидер на Украйна, твърди, че разполага с доказателства, уличаващи президента Петро Порошенко в корупция, с явно намерение да го свали от власт. Артьоменко твърди, че бил насърчен в тези усилия от високопоставени помощници на руския президент Владимир Путин. Планът на Артьоменко предвиждал изтегляне на всички руски войски от Източна Украйна. След това украинците трябва да решат с референдум дали полуостров Крим, завладян и анексиран от Русия през 2014 г., да бъде даден на лизинг на Русия за 50 или 100 години. Украинският посланик в САЩ Валерий Чали изпратил писмени отговори на въпроси, зададени от Ню Йорк таймс", в които отхвърлил подобни идеи, наричайки ги "грубо нарушение на украинската конституция". "Подобни идеи могат да бъдат прокарвани само от хора, които явно или прикрито представляват руските интереси", посочил той. Не е ясно дали Белият дом ще се отнесе сериозно към предложението. Официален Киев обаче бе реагира възмутено на тази инициатива на политически аматьори. Посланик Чали, цитиран от вестника, казал, че Артьоменко не е уполномощаван да представя никакви алтернативни планове за мир от името на Украйна на което и да е чуждо правителство, включително и на американското". Лично президентът Петро Порошенко предупреди Запада на конференцията по сигурността в Мюнхен да не крои задкулисни планове за "удовлетворяване на апетитите на Русия". Бившият американски посланик в Украйна Джон Хърбст изрази опасения, че президентът Тръмп, известен със симпатиите си към Путин, може да се окаже твърде нетърпелив да подобри отношенията с Русия за сметка на Украйна - евентуално с план като този на Артьоменко. Коен се срещнал със Сейтър и с Артьоменко и обещал да предаде тяхното предложение в Белия дом. Той казал пред "Ню Йорк таймс", че не знае дали руското правителство е насърчило усилията на Артьоменко, както сам той твърди, но разбира обещанието му да представи доказателства за корупцията на Порошенко. След като предал запечатания плик на президентският съветник Флин, Коен сега очаква отговор от Белия дом, независимо от оставката на Флин. Коен, Сейтър и Артьоменко се надяват, че новият съветник на президента по националната сигурност ще подеме тяхната кауза. По БТА

Украйна: Само страхливци връщат кредити

Можеше да е и по-лошо. Украинският банков сектор обаче беше пощаден от ескалация. “Всички бяхме подготвени за такъв сценарий и в чекмеджетата си имахме извънреден план за ликвидация. В крайна сметка никой не трябваше да го вади от чекмеджето”, казва член на управителния съвет на известна чуждестранна банка, пожелал анонимност. Браншът най-вероятно го дължи на опитите на президента Петро Порошенко и на намесата на Централната банка да се внесе успокоение. Малко преди края на 2016 г. Националната банка безпрецедентно обяви, че парите на вложителите в „Приватбанк“ (Частна банка – б.р.) са сигурни. Все пак тя има 20 милиона клиенти, почти половината от населението на Украйна. Ако те се бяха поддали на паника, а самата банка да фалира, цялата финансова система щеше да рухне. Порошенко дръпна внезапната спирачка и малко преди Коледа на 2016 г. я одържави. Новите олигарси властват в Украйна Камара от лоши кредити Оттогава цари спокойствие. Според експерти обаче кризата бързо може отново да избухне. В сравнение с Еврозоната банковият сектор на Украйна се намира в лошо състояние. В последния си доклад Националната банка посочва известно стабилизиране, след като през предходната година загубите са били рекордни – 159 милиарда украински гривни (5,45 милиарда евро). Истинската картина обаче е друга. В последния си доклад самата Национална банка посочва, че 30,5 на сто от раздадените кредити са несъбираеми. При това процентът значително е занижен. Според анализи на експерти той е 50 на сто. Пазителите на валутата твърдят, че при «Приватбанк» лошите кредити възлизали едва на 11,4 на сто, въпреки че отдавна е известно – почти всички кредити са раздадени от нея на фирми, които са свързани с акционери на банката. Олигарх ли е Порошенко или не? Раздвоен съм. Вярвам и на едното, и на другото Връщане на кредити при тази олигархична структура се смята за изключено. От друга страна, държавните банки, чийто дял отново нарастна на над 50 на сто, признават катастрофалното си положение. Лошите кредити при тях са 45 на сто и то без да се взимат предвид тези на „Приватбанк“. Корупция и олигарси на власт Олигархът Игор Коломойски е един от собствениците на "Приватбанк". Ройтерс го нарече "олицетворение на шуробаджанащината и корупцията". Снимка Уикипедия Националната банка, чиято безхаберна политика беше подлагана на критики, междувременно се активизира и то под натиска на западни кредитори. Тя издаде разпореждане, с което принуди банките да извършват оценки на риска при отпускането на кредити. Браншът страда предимно заради дълбоката рецесия, която от 2014 г. държи страната в примка. В рамките на две години брутният вътрешен продукт се срина с над 16 на сто, така повлече по нанадолнището и националната валута. Вината за това не е само в конфликта с Русия, който парализира индустриално развитите източни части на страната, а и на продължаващата да съществува олигархична икономическа структура. Естествено, и на корупцията. Според корупционния индекс на «Трансперънси интернешънъл» по този показател Украйна е на 131-о място в списъка от общо 176 държави. Така заедно с Русия двете страни са в дъното на таблицата за Европа. Според експертите корупцията е основният проблем в банковия сектор. Банковият надзор дълго време е позволявал на проблемни банки и на техните собственици да източват пари. Кредитите трудно са събираеми, тъй като клиентите заплащат далеч по-малки суми, за да се забавят съдебни процеси, отколкото са дължимите лихви по кредитите. «Само страхливци връщат кредити», казват в Украйна. При случая с «Приватбанк» има и политико-тактически причини. Един от собствениците й - олигархът Игор Коломойски, по време на ескалацията на украинската криза беше губернатор в източната част на страната. Той нападаше вербално Владимир Путин, както никой друг не го е правил. Между другото го нарече «дребен шизофреник». Това му спечели симпатиите на Киев. С оглед на «Приватбанк» агенция Ройтерс го окачестви като «олицетворение на шуробаджанащината и корупцията». Междувременно и ЕС критикува положението в Украйна. Преди всичко олигархично структурираната икономика се окачествява като една от основните причини да забуксува борбата с корупцията. Посочва се също, че съдебната система не е в достатъчна степен независима от правителството, както и че олигарси упражняват влияние върху политически партии. Война между олигарсите клати властта в Украйна От руския към европейския пазар Има и сигнали в положителна посока. Рецесията приключи и икономиката бавно се съвзема. Прогнозните стойности за ръст на брутния вътрешен продукт за тази година варират между един и три процента. Според икономисти Украйна печели от глобалната конюнктура и от завишаването цените на суровините, което е от решаващо значение за страната. Все още обаче икономиката се намира в състояние на трансформация от руския към европейския пазар, което налага редица реформи. Равносметката засега е отрицателна. Трябва обаче да се признае, че от невероятните 43 на сто инфлация за 2015 г. през миналата година тя падна на 12,4 на сто. За 2017 г. експерти предвиждат едноцифров показател. Забележителен е и фактът, че в своя Global Risk Briefing за 2017 г. агенция Блумбърг оценява украинската валута като най-стабилната в света. Стабилизира се и отпускането на кредити. Междувременно лихвите по тях вече не са 24 на сто, а “само” 16 на сто. При влоговете също се наблюдава стабилизиране. Въпреки това банковият сектор продължава да има проблем с печалбите. А с одържавяването на „Приватбанк“ държавният дял в сектора отново е над 50 на сто, което от гледна точка на конкуренцията се окачествява като проблематично. В рамките на 3 години пазарният дял на петте най-големи банки се покачи почти двойно и достигна 57 на сто. От 2014 г. близо 90 банки или половината от паричните институти изчезнаха от пазара. Най вероятно още дузини ще ги последват. ------- * Авторът е кореспондент в Москва на в. "Ди Велт”, където е публикувана статията. Препечатваме я с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.

Русия отхвърли обвиненията на Киев пред Международния съд на ООН

Твърденията на Киев в Международния съд на ООН, че Русия е участвала във въоръжения конфликт в Източна Украйна, са безпочвени, заяви пред съда ръководителят на правния отдел в руското външно министерство Роман Колодкин, цитиран от Франс прес и ДПА. "Руската федерация спазва задълженията си по договорите, на които се позовава Украйна" в защитата на позицията си пред Международния съд, каза Колодкин. "Не сме установили никакво законово или фактическо основание" за исканите от Киев мерки, добави той. Вчера Киев поиска от съда да осъди Москва да плати обезщетение за сваления малайзийски самолет през 2014 г. Самолетът, изпълнявал полет от Амстердам за Куала Лумпур, бе свален с ракета "земя-въздух" над военна зона в Източна Украйна, при което загинаха всичките 298 човека на борда. Ищецът настоява също, докато трае делото, съдът да наложи на Русия "временни санкции", сред които да й забрани да финансира и въоръжава промосковските бунтовници и да спре дискриминацията срещу татарите в Крим. Украйна смята, че Русия осигурява оръжия и финансови средства на проруските сепаратисти в Източна Украйна в нарушение на конвенцията на ООН срещу финансирането на тероризма. На 6 януари тази година в Международния съд в Хага започна предварителни изслушвания по жалбата на Украйна срещу Русия. В нея се твърди, че от 2014 г. Русия е засилила намесата си в украинските вътрешни работи чрез "военно нахлуване в Украйна", "финансиране на терористични актове", а в Крим "е завзела с военна сила част от украинската суверенна територия". В жалбата се посочва също, че на тези територии Русия "извършва целенасочена кампания за културна чистка", с което нарушава Конвенцията за премахване на всички форми на расовата дискриминация. Колодкин изтъкна, че ставащото в Източна Украйна е вътрешен въоръжен конфликт, а не тероризъм, и поиска съдът да отхвърли иска на Киев. Най-малко 17 зенитноракетни комплекса "Бук-М1", принадлежащи на украинската армия, се се намирали в Източна Украйна през лятото на 2014 г., когато там бе свален малайзийският пътнически самолет, заяви друг високопоставен чиновник от руското министерство на външните работи пред съда. По думите на Иля Рогачов Русия активно е сътрудничела на Съвета за сигурност на Холандия и Съвместната следствена група, които проучваха причините за свалянето на "Боинг"-а, изпълнявал полет Ем Ейч 17 от Амстердам до Куала Лумпур. Русия обаче не е съгласна с изводите на тези два органа, защото те са оставили настрана "голяма част от доказателствата", подчерта той и посочи като пример данни, получени от "двама независими холандски журналисти", пребивавали наскоро на мястото на катастрофата. Рогачов, който е директор на департамента за нови предизвикателства и заплахи към руското външно министерство, каза пред съда в Хага, че международните следователи не са стигнали до извода, че гражданският самолет е бил свален умишлено или че ракетите са били предоставени специално за тази цел, което означава, че не можа да става дума за нарушение на Конвенцията на ООН за противодействие на финансирането на тероризма.

Депутат в Украйна плаши с бунтове на бесарабски българи

Украинският депутат от български произход Антон Кисе заплаши властите в Киев с бунт на бесарабски българи срещу местните националисти, предаде агенция "Украински новини". Кисе, който е председател на Асоциацията на българите в Украйна (АБУ), отправи предупреждението си на среща с премиера Владимир Гройсман. Сред българите в Болградския район в Одеска област цари напрежение и недоволство. Причините са две. Русия щяла да цепи Украйна с помощта на българите там Първата е оскверняването от украински националисти в края на февруари на издигнатия в Болград паметник на българските опълченци, загинали в Руско-турската война през 1877-1878 г. Той бе напръскан с жълта боя, а със син цвят бе изписано "Куфар - гара - София" - явен призив етническите българи да се махат. Българската страна изрази недоволство, а самите украински власти осъдиха деянието. "Вандалите, поругали паметника на българските опълченци, оскърбиха всички жители на Бесарабия. Трябва да се разбере, че проявите на радикален национализъм, когато на граждани на Украйна, които не са представители на основната нация, се предлага да напуснат родината си, това не е шега и не е дребно хулиганство. И не напразно оскверняването на паметника в Болград вече предизвика резонанс в България, откъдето ми се обадиха много политици и правозащитници", заяви Кисе. Бесарабски българи на бунт срещу мобилизирането им в Украйна (видео) Другата причина за недоволството на българите е предстоящото ликвидиране на Болградския район в рамките на Закона за доброволно обединение на териториалните общини. Според Кисе реформите не зачитат националните, културните, езиковите фактори, които са основа на манталитета на региона. Миналата седмица шефът на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Василий Грицак заяви, че Русия се опитва да разцепи страната, като разпространява настроения за автономия сред българското и други етнически малцинства там. В началото на 2015 г. бесарабски българи в Украйна протестираха срещу мобилизирането им в армията заради конфликта с Русия. По същото време етническият българин Виталий Дрозда избяга у нас, защото не пожела да воюва и по тази причина го заплашваше затвор. Нашенец от Украйна избяга в България, за да не воюва Руски и проруски медии писаха, че Украйна умишлено мобилизира предимно хора от малцинствата. Говореше се, че такава участ очаква 2000 българи. Пак тогава украинският посланик у нас Микола Батажи - също етнически българин, заяви в интервю за Клуб Z, че повечето наши сънародници в Крим са подкрепили анексирането на полуострова от Русия при непризнатия от Запада референдум. А ръководителят им Иван Абажер дори бил "наблюдател".