27.03.2017

Резултати от търсенето

Накъде отива Турция?

 Президентът Тръмп спечели изборите в САЩ и светът се обърка за пореден път през последните десетилетия. Сред първите лидери, които побързаха да се обадят по телефона с поздравления за успеха, бе турският президент Ердоган. Проправителствените медии в Анкара предварително бяха информирали, че предстои разговор, но по отношение на посещение обяснението бе, че "ще се уточнява през януари или февруари". Без да се пропуска, че една от темите ще бъде исканата от Турция екстрадиция на обвинявания за автор на опита за преврат от 15 юни проповедник Фетулах Гюлен. Ако съветник на президента Тръмп е убеден, че в името на стратегически съюзнически връзки между двете страни това искане на Ердоган би било възможно за одобрение от страна на Вашингтон, то решението определено няма да е веднага след встъпването в длъжност на новия "господар в Белия дом". Ердоган вече обясни в поредна реч, че "започва нов период в САЩ" и че се надява с този избор американският народ да направи "хаирлия крачки било по отношение на развитието на обстановката в региона ни, било по отношение на основните права и свободи в света". Другото са стандартни пожелания за "успешно бъдеще на този избор".  Редица официални наблюдатели в Турция обаче незабавно намериха общи черти между двамата президенти, като акцентираха върху извода, че те познавали добре страната и народа си, че "знаят пътя за достигане до избирателя" и че "ако Тръмп действа съобразно профила на страната си, ще има съдбата на Ердоган, който знае как да се обръща към избирателя, знае какво той иска". А Ердоган допълни, че "победата на Тръмп трябва да е урок за опозицията", която трябва "добре да прочете развитието на Тръмп". Тези думи са само дни след реч на Ердоган в истанбулски Университет за здравни науки, където е получил титлата "доктор хонорис кауза" за принос. И това по време на появили се съмнения в американската преса за истинността на дипломата му за висше образование. Там Ердоган казва "аз не съм чирак в политиката, не съм и калфа" и прави разбор на политическите си стъпки като премиер и президент в една сложна и за Турция геополитическа обстановка. Струва си европейските анализатори да са информирани за разбиранията на Ердоган и оценките му за собствената му политика и идеи. Защото все повече от тях се убеждават, че "в момента едва ли нещо в отношенията на Европа със САЩ и Турция изглежда нормално" и че "настоящите събития в Турция с или без Тръмп вероятно са проблем щ1 в ЕС". Кой ще направи първата "крачка назад"? Въпросите, които се задават в тази връзка, започват с "как би трябвало да реагира ЕС на това, че Турция прави крачки назад в цивилизационното си развитие" и че "Анкара заплашва да тръгне по пътя на диктатурата". Дори се допусна Турция да играе ключова роля за сигурността на Европа чрез миграционните потоци на фона на случващото се в Сирия и Ирак и сега тя си позволява да заплашва ЕС, да го рекетира, да оспорва лошите оценки в доклада на ЕК за напредъка й по пътя към членство, да обвинява Брюксел в лъжа заради превеждането на 270 млн. (според Анкара), а не обещаните 3 млрд. за намиращите се на нейна територия бежанци. Както и да настоява за незабавно отпадане на визите за турски граждани, независимо от неизпълнението на изискващите се за целта 72 условия, и накрая да изпраща войски на територията на съседните Сирия и Ирак, защото следва свои интереси и търси да си осигури стратегически позиции там след приключване на битките. Което включва и намеса във вътрешна политика и осигуряване на влияние в конфликтите при съседите, за да не се допусне в крайна сметка създаване на независим Кюрдистан. Независимо дали на територията на Ирак или Сирия. Старата практика (станала достояние благодарение на турски наблюдатели) да се заплащат достатъчно средства на Барзани, кюрдският лидер в Иракски Кюрдистан, за да не се реализират подобни намерения, и да се използва чрез преминаващи през Турция тръби добиваният петрол от контролираните от Ербил кладенци в кюрдските територии в рамките на Ирак, явно вече не може да се прилага. Не и след ИД, след битките за отвоюване на Мосул от тази страховита крайна ислямистка групировка, където пешмергите (военен отряд на кюрдите) заедно с официална армия на Багдад, шиитски милиции (подкрепяни от Иран) под егидата на САЩ и съюзници водят битки за всеки квартал или улица в опустошения от ислямистите град. Турски военни части също са там, независимо че правителството на Ирак многократно изрази становище за незабавното им оттегляне и дори заплаши с възможност за избухване на регионална война в тази връзка.  Последваха нелицеприятни изказвания на турски политици по отношение на иракския премиер Хайдер ал Абади и това за пореден път постави въпроса "всичко ли е в ръцете на Ердоган" и       "всесилен ли е Ердоган"?               Да, той не е чирак или калфа в политиката. 14 години на власт в страна като Турция са опит, който дава увереност и знания как да се лавира в сложните международни отношения, как да се приласкават избирателите или как да се организират избори. Информациите, че Анкара е започнала преговори за подписването на споразумение за свободна търговия с историческия съюзник Великобритания (винаги заставала зад турските каузи в минали събития), която след "Брекзит"-а търси своя собствен път към развитие в променящия се свят, са ново доказателство как се отстояват национални интереси в несигурна обстановка при неясни перспективи за световния ред. Но са и сигнал, че няма нищо случайно в протичащите напоследък политически процеси по света. Спомнете си как президентът Тръмп бе в Шотландия по време на очакване на "Брекзит"-а, какво каза тогава, как и защо спечели невероятната битка за Белия дом и какви идеи сподели с поддръжниците си, докато медии и социологически агенции величаеха Хилъри Клинтън. Сега Ердоган ще подписва споразумение с широк обхват с Кралството, "колкото този на споразумението за митнически съюз между Турция и ЕС". Разединеният ЕС няма единно становище не само по споразумението с Турция за бежанците, не само за визите, но и за самото членство на Анкара в ЕС. Не е само външният министър на Австрия, Курц, който убедено посочва, че Турция не е готова за такова членство и споразумението няма бъдеще. "Трябва да се търсят други пътища за изход от кризата", допълва Курц, който дава и конкретика на вижданията си. Звучи логично Ердоган при тези обстоятелства да се обръща към Лондон, но този път без унизителни за него извинения, които трябваше да преглътне, за да нормализира отношенията с Русия. Защото отношенията му със стратегическия съюзник САЩ зациклиха в един момент, и то най-вече по отношение на събитията в Близкия изток, ролята на кюрдите там и явното споразумение Москва и Вашингтон сами да решават съдбата на региона, като съгласуват действия. Каквото и друго да се говори. Това винаги става за сметка на малките играчи. И без значение е дали Сирия ще се федерализира, разпадне на части или Асад ще го има за още дълъг период. С амбициите за регионален играч, Анкара няма как да се примири с отрежданата й роля. И тук започват дилемите Защото с Русия се споразумяват за енергийни проекти и възстановяване на отношения, но тези дни Министерството на земеделието в Москва настоява забраната за внос на турски домати да се удължи с още 3 години. Едва ли става дума само за притеснения относно вредни вещества в отглежданите поне по 2 реколти на година домати в Турция. Същите заливат и нашия пазар, но никой не се интересува какво консумираме всъщност. А доматите са традиционно основно перо в износа на селскостопански продукти от Турция. Още повече, че турската икономика през последните 2 години не може да се похвали с постижения. Не само турската лира пада, инфлацията е 8%, безработицата бележи ръст, цените растат, БВП е 3% (2015 г. 4%), туризмът е в упадък, което тревожи управляващите, но повече турските граждани. Това като капак на страховете им от терор и насилия след опита за преврат. Част от тези граждани на 10 ноември отбелязаха 78 години от смъртта на Ататюрк по начин, който може да се приеме като противовес на водената от Ердоган политика за принизяване историческата роля на "бащата на нацията" за изграждане на модерна Турция. Не може да има двама велики лидери в Турция. Отдавна потретите на Ататюрк са свалени от магазини, ресторанти, обществени места, а сега в Измир гражданите на хилядно шествие са ги носели с покрити с черни чаршафи глави. Известно е, че Измир е крепост на кемализма и там винаги гласуват в полза на опозиционната НРП, кемалисти, при всеки избор. Покритите глави може и да са от страх, защото събитията във връзка с отбелязване на годишнината от кончината на Ататюрк са били официално отменени в Анкара поради опасения за сигурността. Което не е попречило и там хиляди да поднесат цветя на паметника му. Няма спор, че това са предимно светски настроените турци.  В крайна сметка е видно, че събитията, които напоследък се случват в Турция, са в пряка връзка с изявите й и извън границите, но са и доказателство, че Ердоган няма и не може да бъде променен. Той си има своята политическа програма, следва я последователно и тя винаги е насочена в личен план, за оцеляване и реализация като президент с разширени правомощия. Той е убеден, че промяната на конституцията с цел въвеждане на президентска система в страната "ще ускори прогреса на Турция". Всъщност каквото и да се коментира на Запад, Ердоган едва ли е проводник на налудничави идеи, например за пълна ислямизация на страната или пълно унищожение на малцинства като кюрдите (15-20 млн. в страната). Да, Турция стъпка по стъпка се ислямизира, но за него религията е само средство да държи консервативните маси в подчинение, да го следват, особено по време на избори, и да спазват онези правила, които няма да им позволят друг кръгозор и стремежи. Затова има промени и в образователната система, а учителите са сред най-често уволняваните служители. Да се пеят приспивни песни не за да пораснат децата, а за да се изправят, т.е. старите идеи за османското величие сега могат да служат за обединение и мисли в друга посока, а не например за високите цени.  В същото време кюрдите са приемливи само ако не настояват за права, независимост или автономия. С тънки политически сметки Ердоган постигна поставени цели. Първо унищожи армията и висшите й офицери, стожери на кемализма, светското начало и коректив на всяка власт. После започна мирен процес с кюрдите, защото му бяха необходими гласовете им по време на предстоящи избори, и то за да спечели срещу НРП и националистите. По традиция кюрдите гласуваха предимно за опозиционната НРП или малки леви партии. Когато обаче те влязоха в Меджлиса чрез прокюрдската ДПН (със съпредседател "турския Обама", Демирташ) и станаха заплаха за едноличната му власт поради искания за повече демокрация и права, той смени подхода и се започна гражданската война в Югоизточна Турция  срещу ПКК. ДПН и лидерът й Демирташ не си позволиха категорично да се дистанцират от ПКК, или поне в това ги обвинява Ердоган. Все пак те всички са кюрди и мечтите им са едни и същи. Пътищата за постигането им определено са различни. Междувременно се случи онзи "Дар от Аллах" (според Ердоган), опитът за преврат, който му позволи да си разчисти сметките с противници, включително с бившия съюзник, проповедника Фетулах Гюлен, и неговото движение "Хизмет", наричани вече ФЕТО. Неотдавна забраниха, уж временно, интернет, т.е. дадени социални мрежи, арестуваха журналисти (опозиционният лидер Калъчдароолу казва, че са 142-ма), отнеха първо имунитета на 130 депутати, а после арестуваха 11 от тях, които са от прокюрдската ДПН, включително двамата съпредседатели, и ги обвиниха в тероризъм, подкопаване на основите на държавата и разпространение на терористична пропаганда. Ердоган открито обвинява ДПН в действия за злепоставяне на Турция в международен план и така да има възможността да даде гласност на идеите си. В допълнение той е убеден, че ще подпише връщане на смъртното наказание, ако Меджлисът го предложи. Всички лидери на Запад реагираха с "притеснителни действия" (Меркел), "силно безпокойство" (Ренц), "дълбоко безпокойство" (Държавен департамент), "недопускане на Турция в ЕС" (Кати Пери, отговаряща в ЕК за Турция), "Анкара да каже какво иска" (комисар Хан) и т.н.  И сега какво? Накъде отива Турция? Рекет над ЕС с цел чрез контрол на миграционните потоци да се признае правото да се разпорежда в Северна Сирия, т.е. да няма кюрдска автономия, а зона за сигурност, което трябвало да намали потока на бежанците към Европа. Отричане на Лозанския договор (1923 г.) като ощетяващ, за да вдъхне енергия на смиреното и уплашено турско общество, което е закърмено по принцип с великодържавни идеи. Из страната циркулират карти на Велика Турция, а министри говорят, че "границите на страната трябва да се изместят малко навън", което навежда на мисли, че става въпрос за анексиране на земи от съседи. В цялата суматоха става дума и за Кърджали. По-скоро обаче иде реч за разширяване на правомощия, а не за разширение на граници, което няма как да се получи без световна война. Един вид реторика с цел вътрешни сметки и обединение на нацията зад подобни "претоплени манджи", обосновани от проф. Давутоглу в неговата "Стратегическа дълбочина" и получили названието "неоосмански възгледи". На това му се казва национална кауза и стратегически политики! Зад тях обикновено стоят и националистите, а техният лидер Бахчели си остава единственият съюзник на управляващата ПСР за промяна на конституцията и битката с ПКК. Турция се управлява чрез решения на правителството, а то е на пряко подчинение на президента. "Наричат ме диктатор, не ми пука", казва Ердоган, и още "влиза ми от едното ухо и излиза през другото". "Ние твърдо влизаме в Сирия и заедно със свободната сирийска армия, обучена у нас, ще участваме в битките срещу ИД", твърди Ердоган. Очевидно е, че не е само срещу ИД. Той е срещу Асад, но зад Асад продължават да стоят 60-70% от сирийците, и то светски настроените. Позицията е изчаквателна, и то най-вече, за да се установи какво ще се разберат Путин и Тръмп. Но определено Ердоган не си губи времето, следва целите си. Тези дни на изложение в Истанбул бе представен за първи път турски танк, наречен "Алтай", собствено производство във фирми на Коч, за който се казва, че ще конкурира успешно използваните до момента подобни западни съоръжения. Твърди се, че има готовност за производство на 250 такива танкове. Защо ли? Къде се нареждаме ние?   Както обикновено, за нас остава да определим какво ни устройва, и ако може, бързо да преодолеем съществуващото сред българите чувство за зависимост на управляващите от Ердоган. Както и за наличие на намеса във вътрешните ни дела. Устройва ли ни "приятелството" между Русия и Турция? Ще съумеем ли да правим балансирана политика не като има различни изказвания на различните институции, а като се определи национална позиция, която защитава интересите ни, и тя да се отстоява от всички при всеки повод? Само единение на нацията ли е необходимо? Не, и у нас е необходима промяна като тази в САЩ, която да ни гарантира национално достойнство, друг път за отстояване на  интереси и ако може по-малко "сателитен синдром". Има шанс, защото големите вече са заети със своите дела и трябва да се използва моментът на глътката въздух.  "Който го може", както се казва. Като силен аргумент да се признае правото на Турция да не допусне кюрдска автономия Ердоган представи несанкционираното навлизане на тежковъоръжени армейски части в Северна Сирия

Ерхан Бозан: Ердоган си мисли, че демокрацията е трамвай, от който можеш да слезеш на всяка спирка

35 000 арестувани и още десетки хиляди изгонени от работните си места в армията, съдебната система, образованието, държавните институции, медиите. Това е равносметката до сега за 4 месеца от провалилия се опит за преврат в Турция на 15 юли.  Обвиненията обикновено са за връзки с организацията на сочения за главатар на метежа Фетулах Гюлен или с обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Президентът Реджеп Ердоган търпи все по-остри критики от западните демокрации, но това не го спира по пътя му към пълна консолидация на властта в южната ни съседка. Той на практика е само на крачка от осъществяването на тази своя мечта. БНР се опита тази седмица да получи алтернативна гледна точка за ситуацията в Турция. Специалният ни пратеник на Националното радио Деян Йотов разговаря с представители на практика вече единствената парламентарна опозиция - основаната през 1923 година от Мустафа Кемал Ататюрк Народнорепубликанска партия.В парламента на Турция в момента са представени четири политически формации. Управлява Партията на справедливостта и развитието. Най-голямата опозиционна партия е Народнорепубликанската. Трета сила, поне доскоро беше кюрдската Демократична партия на народите, и четвърта - Партията на националистическото действие.От две седмици кюрдите бойкотират парламента, след като лидерите им бяха арестувани по обвинения за врюзки с ПКК. Националистите пък подкрепят управляващите в инициативите за връщане на смъртното наказание и за промяна на конституцията в посока преминаване към президентска република. Така кемалистите от Народнорепубликанската партия остават единствени срещу желанието на президента Реджеп Ердоган да владее еднолично всички властови лостове.Гласът им рядко се чува във и извън пределите на Турция. Не на последно място, защото опозиционната преса там вече е практически смазана. И в медийното пространство властва президентът и правителството на неговата Партия на справедливостта и развитието.Ето как отговаря депутатът Оуз Каан Салъджъ на аргументите на Ердоган, че досегашната система е в състояние да произвежда само нестабилни коалиционни правителства, което не е в интерес на държавата:В Турция традиционно от 150 години има парламентарен режим. Той води началото си още от края на Османската епоха и тази система осигурява представителство на всички слоеве на обществото, за да могат да изразяват мнението си. Президентска система в страна като нашата, която не е федерация, би отворила вратите към диктатура. Ние искаме да влезем в Европейския съюз и затова не е възможно да кажем "да" на един диктатор дошъл на власт с избори.************Популистки, в стил Доналд Тръмп и някои по-дребни и маргинални европейски политици, Реджеп Ердоган отвръща на обвиненията, че се стреми към диктатура по следния начин: Наричат ме диктатор, но мен това не ме интересува, важно е какво казва турският народ!Лидерът на кемалистите в Истанбул Джемал Джанполат, който влезе в световното медийно пространство със смелата си защита на арестуваните журналисти от най-големия опозиционен вестник - „Джумхуриет”, не одобрява посоката, в която Ердоган е повел Турция:Много труден период. Република Турция изживява много трудни времена. От една страна Сирия, от друга Ирак, там се води война. След опита за преврат на 15 юли правото, демокрацията бяха загърбени. От гледна точка на републиката и демокрацията това е грешна посока. Това го виждаме с арестите  на  журналистите от "Джумхуриет" и на политици.Ерхан Бозан, който оглавява клона на партията в населения доста плътно с пристигнали от България в различни периоди през последните 100-ина години турци, истанбулски квартал Авджълар, категорично сочи причината за кризисното състояние на Турция.Заради Ердоган и неговото его. Той си мисли, че демокрацията е трамвай, от който можеш да слезеш на всяка спирка. Можеш да я използваш като средство за придвижване до определен момент, докато постигнеш целите си. И тогава да забравиш за демокрацията. Това е основният проблем. Той не вярва искрено в демокрацията.Депутатът Салъджъ дава конкретни примери защо това е така:Пресата в Турция е под натиск. Политиците са подложени на заплахи. Срещу нашия заместник-председател имаше въоръжено нападение, срещу председателя  имаше атентат. Съдът е под контрола на правителството. Турция едновременно се бори срещу две терористични организации  - ПКК и "Ислямска държава". Преди 4 месеца се преборихме с опит за преврат. Турция не е държава създадена на маса. Ще преодолее всичко това. Ние като опозиция, вярваме в демократичния напредък на Турция, притеснени сме за страната си. Но страната ще се справи с всичко.***********Колкото и да са критични към сегашната власт в Турция, тримата опозиционери, които са на три различни стъпала в йерархията на партията на Ататюрк, са уверени в способностите си да препречат пътя на Ердоган към абсолютната власт.Има два начина да попречим за въвеждането на президентска система. В Парламента да попречим на 330 или повече депутати да гласуват "за". Ако не можем да направим това, ще бъде свикан референдум. И ще трябва да осигурим отрицателен вот на него, смята депутатът Салъджъ.Ерхан Бозан от Авджълар оптимистично мисли, че Турция не е стигнала до място, от което няма връщане назад:Не. Не сме толкова отчаяни. Надяваме се и вярваме в себе си. Че можем да се избавим от тази ситуация. Народнорепубликанската партия е надеждата на турския народ. Защото ако се придържаме към принципите на Ататюрк, ще можем отново да се изправим на крака и тогава ще можем да бъдем истинска част от съвременния свят - западния свят. Истинска демокрация.Бозан единствен се осмелява да подкрепи конспиративната теория, че опитът за преврат и войната срещу кюрдите са инструмент за постигане на властовите амбиции на Ердоган. Ето какво мисли той за обвиненията срещу журналистите от „Джумхуриет”, че подкрепяли Гюлен и ПКК:Това са глупости. Защото именно Партията на справедливостта и развитието помага на тези нелегални сега организации. И то от самото си създаване през 2002 година. Те са свързани с организацията на Фетулах Гюлен. А именно "Джумхуриет" се бори срещу тях от много години. Причината зад тези обвинения е друга - те не искат да се чуват опозиционни гласове. Затова искат да ги накарат да замлъкнат. Плашат се, че "Джумхуриет" ще е силен глас срещу въвеждането на президентска република.*******Публикуваният в деня след американските президентски избори годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция към пълноправно членство в Евросъюза разбуни духовете в Анкара. Президентът Реджеп Ердоган се зарече да пререже пъпната връв на Турция с Европа. А правителството му заплаши за пореден път, че ще спре да изпълнява споразумението за спиране на мигрантската вълна към Стария континент.Ердоган обяснява охладняването си към Европа с липсата на солидарност от нейна страна срещу тероризма на Гюлен и кюрдите, който заплашва демокрацията в Турция. Опозицията обаче е на коренно противоположно мнение - че проблемът не е в Европа:Борбата с тероризма не е само проблем на нашата страна. Това трябва да се каже. Когато се говори за борба с тероризма, трябва да се борим с терористите, а не с хора, които нито са свързани с тях, нито им симпатизират. Ако се гледа на всеки като на терорист, някои стават по-податливи към пропаганда. Затова задачата ни е да разделим терористите и народа, да водим политика в посока премахване на условията за тероризъм. Ако осигурим прозрачност и демокрация, терористите няма да успяват.Проблемът, според председателя на авджъларския клон на Народнорепубликанската партия Ерхан Бозан, е, че Турция се е намесила в конфликта в Сирия. Не е било работа на Анкара да си пъха носа в комшийските дела и според лидера на партията за цял Истанбул Джемал Джанполат:Позицията ни по този въпрос е много ясна. Мустафа Кемал, знаете е бил румелиец, от Солун. Неговите принципи са ясни - "Мир в родината, мир в света". Турция трябва да е страна, която не се меси във вътрешните проблеми на никоя съседка. Винаги  сме били за това всяка страна да си решава проблемите с демократични средства и така ще продължим. България например е демократична държава и Турция няма право да й се бърка. Искаме да имаме много добри отношения. България беше спомената и от Бозан. Страната ни според него ще спечели, ако кемалистите сменят Ердоган във властта. Защото тогава комшиите ни ще са демократична страна, а не диктатура. На въпроса какво трябва да стане, за да спечелят кемалистите следващите избори депутатът Салъджъ отговаря:Да си в опозиция, да правиш политика докато Партията на справедливостта и развитието е на власт е много трудно. Помислете, правят се президентски избори, има трима кандидати. Само единият е всеки ден по телевизията, другите двама не се виждат, защото журналистите са зависими. По този начин ти се отнема правото, възможността да обясниш къде грешат управляващите, да убедиш народа в правотата си. С още по упорита работа ние ще успеем да решим проблемите на Турция.А как биха станали по-силни опозиционерите:Редовните избори трябва да са през 2019 година. Но междувременно може да има референдум, вероятно догодина. Ако на референдума се каже "не", на президентската система, тогава силата на всички опозиционни партии ще се увеличи много, твърди Салъджъ.Но възможно ли е Турция да е стабилна и силна без здрава управленска ръка? Този стереотип, според Ерхан Бозан, е отживелица:Турция в края на краищата ще се отърве от манталитета  на едноличното мнение и власт на един единствен човек. Турция има важен исторически опит с демокрацията. Това е съществен  период на 94-годишната ни република. Турският народ е вкусил  от това и няма да позволи то да бъде премахнато. Президентската система - едноличната власт на падишаха, е архаизъм.Темата за политическата ситуация в Турция, разработена от Деян Йотов, може да чуете и в звуковия файл. 

Акад. Георги Марков: На турската граница отново ще има фронт

 – Акад. Марков, какъв знак за Европа е стоплянето на отношенията между Русия и Турция след срещата на Ердоган и Путин? – Исторически Русия и Турция са били противопоставени през вековете. Известно е, че има десет руско-турски войни. Нашата държава възниква в резултат на деветата руско-турска война. Има само едно изключение, след Първата световна война Мустафа Кемал Ататюрк е подпомогнат от руснаците да отблъсне съглашенското нахлуване в Мала Азия и да създаде светска държава. Така че това е второто рязко и голямо сближаване между Русия и Турция, които явно имат проблеми – вътрешнополитически, външнополитически и икономически. Днес те се опират една на друга преди всичко срещу Европейския съюз. ЕС наложи санкции на Русия. Има обтягане на отношенията и между ЕС и Турция. Наблюдаваме сближаване между Русия и Турция, което ще има дълготрайни последици за Европа. – Повече политически или енергийно-икономически са причините за това сближаване? – Икономически Турция е притисната от санкции и има стремеж да бъде изолирана. САЩ провеждат политика на международна изолация и на Русия. От друга страна, Турция също изпадна в международна изолация, въпреки че Западът подкрепи борбата на Ердоган за „демокрация“. Но след този злополучен и малко нагласен опит за преврат в Турция нещата ще отидат към авторитарна ислямистка диктатура. Ердоган знае, че няма да влезе в ЕС. А и той не го желае, защото това ще ограничи неговата власт. Той иска предимства, без да влиза в ЕС. Ето сега дава ултиматум – или махате визите, или ви пускам 2-3 млн. бежанци. – Има ли резон в твърденията на някои анализатори, че Ердоган и Путин се изолират от целия свят? – Исторически това е обяснимо. В средата и края на  XIX  век в Русия се появява течение, което иска да я реформира по западен образец, но личности като Достоевски се обявяват против. Русия е нещо отделно от Запада, въпреки че Петър Велики реформира Русия под влияние на Западна Европа. Османската империя също сочи, че тогавашните европейски сили ще разделят нейните владения. Както и стана след Първата световна война. Така че и двете държави имат исторически наследена боязън към Запада. – Турция може ли да се окаже фактор за разклащането на НАТО? – Турция от десетина години лека-полека се измъква от НАТО. Това беше показателно през 2003 г., когато отказа да участва в коалицията срещу Саддам Хюсеин и не допусна американците да използват нейни бази за бомбардиране на Ирак. За разлика от 1991 г., когато в първата война срещу Ирак участва и Турция. Откакто Ердоган е на власт, Турция полека се измъква от задълженията си в НАТО и ние трябва да бъдем готови тази граница, която сега е някаква декоративна ограда, да стане истинска. – Как декоративна ограда, премиерът толкова се гордее с нея? – Това днес е някаква накъдрена ограда. Добре знам какво имаше там през годините на студената война. Това беше фронт на студената война. Дано не съм лош пророк, но там отново ще има фронт. Ако Турция напусне НАТО, ние тук се озоваваме, както казва народът, на топа на устата. Тези благопожелания, които управляващите отправят към Анкара за подкрепа, за бежанците и т.н. – това са надежди от едната само страна. Според мен Анкара си има своя ислямистка и неоосманистка политика и няма да се съобразява със задълженията си към НАТО. Анкара ще се измъква от тези задължения, понеже те я спъват да се създаде тази „Велика“ Турция, както Давутоглу пише в своята книга „Стратегическа дълбочина“. Той говори за Велика Турция, която да наследи османо-турското геополитическо пространство на Балканите, в Близкия изток и в Кавказ. При положение че Турция и Русия се сближават, Турция трябва да се отдръпне в Кавказ, защото там има и руска зона от средата на  XIX  в. За Сирия също стои въпрос, защото руснаците подкрепят Асад, а Ердоган е за неговото сваляне. – Ще се споразумеят ли Путин и Ердоган по отношение на Асад и Сирия? – Това е основен въпрос. Възможно е Ердоган и там да отстъпи. Вижте как се унизи , като отиде на крака при Путин, а преди това му се извини за сваления самолет. Говори му на „ти“, нарича го Владимир, „моя приятел“. Явно Ердоган е притиснат… Като специалист теоретик на превратите мога да кажа, че Ердоган е знаел за опита за преврат. Но този преврат е предварително неуспешен, защото Ердоган преди няколко години обезглави светското командване на турската армия с помощта на ЕС. От Брюксел казаха – никакви генерали в политиката. И той хвърли 250 генерали по затворите. Не може турската армия вече да направи успешен преврат. Ердоган е знаел за този опит за преврат и го е предизвикал. А и кой прави преврат в 9 часа вечерта? Часът на преврата е в два след полунощ, когато народът и управляващите спят. А той в 9 часа, когато всички са пред телевизорите и те го пускат по телевизора как народът излиза срещу танковете. Това беше нагласен работа. Парадоксът е, че Ердоган изведнъж стана борец за демокрация срещу военната хунта. А последната опора на светска Турция беше армията – генералите и полковниците. Само че тя сега изцяло е ислямистка. Армията, както и всякакви служби за разузнаване са му подчинени. Ердоган използва този опит за преврат и сега хиляди са в затворите, включително декани и ректори на университети. А Западът казва – Ердоган е борец за демокрация. – По какъв начин случващото се в Турция ще рефлектира в България? – Както казах вече, ние сме на топа на устата. Има доста наши сънародници от турски произход. Видях Касим Дал на митинга в Истанбул, който каза, че бил видял родината там пред червените знамена. Лютви Местан направи партия, която ще бъде клон на турската „Партия на справедливостта.“ Тя ще бъде изцяло поддържана от Анкара и аз се чудя защо ВКС я допусна. Имаме две открито протурски партии – на Касим Дал, който, забележете, е в Реформаторския блок, където дори един го гласят за кандидат-президент. Човек да се смее ли, да плаче ли? Това са партии, които са продължение на партията на Ердоган и те не го крият. Твърдят, че мислят доброто на България, а всъщност са пета колона на Ердоган. – Какви може да се последствията от непредвидимостта на Ердоган, от неговата емоционалност и крайни решения? – Ердоган е обсебен от наркотика на властта. Хитлер държи речи на летището в Западен Берлин пред 1 млн. души. И тогава се развяват червени знамена, но с пречупени кръстове. Виждам Ердоган как върви по неговите стъпки. Той не чете, той се взривява и казва неща, които като държавен глава не трябва да изрича. Вдъхновява се от милионното множество, защото той е „новият баща“ на турците. До портрета на Ататюрк слагат и неговия портрет, както Ленин и Сталин навремето. Той обаче не е продължител, а отрицател на Кемал, защото Кемал създава нова държава, която няма нищо общо с османската империя. Докато Ердоган се вижда като новия султан. – Как да тълкуваме подобно противоречие? – Това е само началото. Ще дойде време, когато Ердоган ще взриви мавзолея на Кемал Ататюрк. Няма да стане веднага, но ще стане, защото той е отрицател на Кемал. – Какво да очакваме от предстоящата среща на Бойко Борисов с Ердоган? Каква е адекватната позиция на България? – Министър-председателят ще го удари на молба по отношение на бежанците. Тази сделка между Турция и Европа е пред провал. А няма как ние да останем в добри отношения с Турция, ако тя бъде провалена. Бежанците са оръжие на Ердоган. Той неслучайно ги пропускаше миналата година. Това беше нахлуване. Целта на Ердоган беше да наводни Европа. – Как ще продължи този процес? – Ето във Виена има отпор. Самият канцлер каза, че не може да влезе държава в ЕС, в която се възстановява смъртното наказание. А Ердоган говори като всички диктатори от името на народа: „Народът иска смъртно наказание. И аз ще му го дам“. И защо? За да избеси своите врагове. По този начин Ердоган казва на Брюксел: „Не се намесвайте, а си отваряйте границите.“ Знаете ли какво ще настъпи в България? Турците и сега масово пътуват до Германия и на Запад. Ами ако се отворят границите за Турция, какво ще стане по магистрала „Тракия“? Няма да можем да се разминем от турски коли. Ще бъде такова нахлуване. Ердоган обаче иска да паднат визите, иначе щял да пусне 2-3 млн. бежанци. Трудна е картинката… Като видя социоложката, сега министър, Румяна Бъчварова вечер по телевизора да ми казва, че всичко е под контрол, не мога да заспя. Толкова ме успокоява. – В тази ситуация трябва ли ни генерал за държавен глава? – Ако е генерал, трябва да има и качества на държавник. Стана дума за Ататюрк, който е паша, кадрови военен. Кимон Георгиев е бил полковник от армията, завършил е Военно училище. Той има качества за министър-председател при различни исторически обстоятелства… Аз твърдя, че офицерството е част от интелигенцията. Наскоро познат ми напомни приказката, че „когато Господ раздавал ум, военните били на учение“. Опонирах му, защото офицерството е институция, която беше смачкана от политиците. Те смачкаха и армията. – Какъв е коментарът ви за двете кандидатури за президент, които се обсъждат в публичното пространство – на ген. Румен Радев и на Бойко Борисов? – Ген. Радев го познавам само като военен. Той притежава качества и характер и има позиция. Докато Бойко Борисов е генерал от МВР. За пръв път в българската история генерал от МВР става министър-председател. В миналото е имало антагонизъм между армия и полиция. Борисов се утвърди. Въпреки че по конституция министър-председателят е трети, властта е в негови ръце. Там са парите, влиянието и трябва много обстоятелства да го притиснат, за да се кандидатира…. Освен ако не се намеси американското посолство. Не е тайна, че САЩ държаха Плевнелиев да бъде преизбран, но той е неизбираем. Бойко Борисов се различава и от президента, и от външния и военния министър, като казва, че в Черно море не иска фрегати, че с Русия трябва да внимаваме, тъй като имаме икономически отношения. Той е прав, но това дразни Чичо Сам. – Излиза, че трябва да слушаме САЩ, да се съобразяваме с Русия и да внимаваме с Турция – как се овладява такава сложна ситуация? – Това е по силите на държавник. Цар Борис Трети през Втората световна война успява, въпреки световния пожар. Той беше съюзник на Хитлер, но не изпрати войски на Източния фронт. Такива държавници днес не виждам. Бедата на прехода е, че много случайни хора изведнъж станаха отговорни политици. Не са и сънували, че ще станат президенти и министър-председатели. А и от всеки политик държавник не става. Нашият гост: Акад. Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. През 1970 г. завършва история в Софийския университет. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. През 1986 г. става старши научен сътрудник. От 1993 г. има научната степен доктор на историческите науки, а от следващата година е професор. От 1993 до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в НБУ. През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.

Европейските лидери решиха! Бежанският поток повече няма да преминава през Балканите

  Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа, пише Нова телевизия. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов.       Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.    

Хага: Твърде рано е за посредничество за уреждане на кризата с Турция

Твърде рано е за посредничество за уреждане на дипломатическата криза между Холандия и Турция, заяви холандският премиер Марк Рюте. "Супата е толкова гореща, че ще стане лошо, ако някой реши да я опита", добави той. В същото време той уточни, че неговото правителство няма да влошава нещата, например като изгони турския посланик. Премиерът напомни, че Холандия вече е предприела срещу Турция стъпка без прецедент с отказа миналата седмица да разреши на турски министър да влезе на нейна територия. Дипломатическата криза между двете страни ескалира, след като Анкара замрази двустранните отношения с Холандия и обяви, че няма да пусне холандския посланик да се върне в страната. Причина за това стана забраната на Хага турски политици да провеждат агитационни митинги сред турската общност преди референдума за въвеждането на президентска република в Турция. Холандия получи подкрепа от много западни страни и от европейските институции. В сряда председателят на Европейския съвет Доналд Туск изрази лично съпричастност с Холандия. "Холандия е Европа и Европа е Холандия - място на свобода и демокрация. Ротердам е градът на Еразъм, разрушен от нацистите, с кмет от Мароко днес. Ако някой вижда там фашизъм, е изгубил връзка с действителността", коментира той. Председателят на ЕК Жан Клод Юнкер от своя страна посочи, че е скандализиран от изявленията на Турция по отношение на Холандия. "ЕС няма да се присъединява към Турция, Турция се стреми към членство в ЕС", отбеляза той. Германия обмисля още забрани за агитация В конфликта с Турция е въвлечена и Германия, която също не разреши агитация на своя територия. Турският президент Реджеп Ердоган от своя страна обвини Германия, че използва "нацистки" методи, че подкрепя "терористите" в страната му и че агитира за отговор с "не" на референдума. Шефът на кабинета на канцлерката Ангела Меркел съобщи, че не се изключва възможността за нови забрани. "Ще обмислим внимателно какви действия са отговорни и какви - не. Забрана за влизане би била крайна мярка. Но си запазваме правото за това", каза Петер Алтмайер в интервю пред медии от вестникарската група Функе. Малката западна провинция Саар вече съобщи, че се възползва от правото да забранява политически прояви, които излагат на опасност мирното съжителство между германци и чужденци, отбелязва Ройтерс. Алтмайер добави, че международното право позволява на всички страни, включително на Германия, да забранява влизане на представители на чужди правителства, макар това да се е случвало рядко. "Германия няма да позволи на Турция да прехвърля вътрешните си конфликти на германска земя .От основаването си Федерална република Германия е призната в цял свят за образец на конституционна държава. Няма да позволим тази репутация да бъде опетнена от когото и да било, включително от турски политици, които правят предизборна кампания в страната си", добави шефът на кабинета на Меркел. НАТО не бива да тласка Турция към излизане от пакта В същото време в сряда германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен коментира, че Турция трябва да остане в НАТО независимо от кризата между нея и редица европейски страни, но съюзниците не бива "да изоставят" и опонентите на турската власт. "Турция не улеснява задачата ни в НАТО", призна Фон дер Лайен, докато Турция вече две седмици протестира срещу забраните в Европа някои нейни министри да участват в митинги, подкрепящи Ердоган, пред турските диаспори на континента. "Никой обаче не бива да си въобразява, че една Турция извън НАТО би се вслушвала повече в гласа ни или че с нея общуването би било по-лесно, отколкото с Турция, останала в НАТО", предупреди германската министърка на отбраната. Според нея точно защото членките на НАТО са съюзнички, те могат "да дискутират по-лесно за принципите (си), засягащи демокрацията и отвореността на обществото - дори при противопоставяне". Германската министър на отбраната, която е част от всички правителства на канцлерката Ангела Меркел за 11 години, смята също, че задържането на Турция в НАТО е сигнал, отправен към опонентите на турския президент Реджеп Ердоган. "Не бива да изоставяме големия брой турци, които не желаят да бъдат разширени пълномощията на президента" чрез референдума на 16 април в Турция, добави Фон дер Лайен. Виена: Присъединяването на Турция към ЕС е немислимо Австрия смята, че Турция не трябва никога да става част от Европейския съюз, имайки предвид все по-репресивната политика в страната, се казва в политически документ на австрийското външно министерство. Поради това присъединяването на Турция към ЕС е немислимо, заяви външното министерство в документ, изготвен като част от подготовката за председателството на Австрия в ЕС през втората половина на 2018 г. и разпространен от ДПА. Австрия също е една от страните, въвлечена в големия скандал между Турция и Европа във връзка с кампанията в чужбина на турски политици. Вместо присъединителни преговори ЕС би трябвало да се стреми към споразумение за сътрудничество, включващо търговия, външна политика, правосъдие и антитерористични мерки, се казва в документа.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Доган като Ердоган

Едно плашило броди из България – на турската заплаха. Това плашило е предизборно, манипулативно и не е безобидно. То се опитва да внуши страх, че България е сама срещу агресивен и много по-силен съсед, пренебрегвайки фактите, че с Турция сме в един и същ отбранителен алианс и че тя кандидатства за съюз, в който ние  членуваме от 10 години. Подтекстът на това плашене на народа е, че евроатлантическата принадлежност на България е безполезна както и партиите, които я отстояват и че трябва да се търсят решения извън нея. Страхът от “агарянского гонения” добре се допълва с мъглявия червен лозунг за “промяна”. Наистина турският президент Реджеп Тайип Ердоган и министрите му в последните седмици дадоха обилни основания на ЕС, включително и на България, да гледат страната им с тревога. Ердоган иска да отваря граници – да го направи! Турските водачи си позволиха безпрецедентно конфронтационни изказвания спрямо Европа, обвинявайки нейни ключови демокрации в “нацизъм” и “фашизъм”, в “кръстоносен поход” срещу исляма. Те заплашиха и да се оттеглят от съвместната декларация с ЕС от 18 март 2016 г. за спиране на нелегалната миграция от Турция към Европа и да отворят границите си за нея, като първата страна по пътя на потенциалната миграционна вълна би била България. Ердоган към турците в Европа: Раждайте не по 3, а по 5 деца Това говорене на турското ръководство е с подчертан вътрешнополитически адрес. Целта е управляващата Партия на справедливостта и развитието да консолидира и мобилизира електората си за насрочения за 16 април конституционен референдум, който се очаква да превърне страната от парламентарна в президентска република, съсредоточавайки властта в ръцете на Ердоган. Засега той е фактическият, но де юре, неформален лидер на турците, тъй като по конституция главните правомощия са у министър-председателя Бинали Йълдъръм. Ердоган малко се интересува какво мислят опозицията, Европа и светът за речите му , които на моменти звучат налудничаво, включително с неоосманистката си носталгия, граничеща с териториални претенции към съседни държави. След неуспешния опит за преврат на 15 юли м. г. турският президент е фокусиран изцяло върху приоритета на 14-годишното си управление – да сложи ръка върху цялата власт и не подбира средствата. Без да подценява рисковете от провокационните изявления от Анкара, България трябва да запази разсъдъка си бистър и да не отговаря огледално на никакво ниво. Полезно е българските лидери и политици да се вслушват в реакциите на ЕС, в чиято обща външна политика участваме. За съжаление, колкото повече българската предизборна кампания върви към края си, толкова повече тонът ѝ се отдалечава от европейския и се приближава към ориенталския. Ред политици и наблюдатели се изкушават да развяват турската заплаха също с очевидни вътрешнополитически цели. Това е опасно. “За мен няма да е изненада, ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа”, заяви на 16 март т.г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган в обръщение, издържано в характерния му “резонансен” стил. Бомбастичните приказки за предвоенна обстановка, усуканите писания за “поливариантно моделиране на различните геополитически таргети” се свеждат до едно просто и старо предизборно подгряване на електората: “Отечеството е в опасност, гласувайте за мене, защото аз ще го спася”. Т. е. плашим публиката с другите, за да спечелим гласа й. Явно кризата в жанра на предизборната демагогия е толкова дълбока, че подобно на Ердоган и Доган вече не подбира средствата. Електоратът е толкова недоверчив, че не остава с какво друго да го впечатлиш освен със заплахи за националната сигурност. Местан показа писмо от архива, в което Доган говори за "родината майка Турция" (ПЪЛЕН ТЕКСТ) Прозрачни са и две други цели – да бъдат заклеймени отцепеният от ДПС Лютфи Местан и партията му ДОСТ като антибългарски, неоосманистки агенти и да се обоснове евентуално сътрудничество в следващия парламент на ДПС с партии като “Атака”, ВМРО и НФСБ, чиято запазена марка е антитурската реторика. Когато бивши агенти на ДС се опитват да ни турят перде на очите, е препоръчително да го отместим и да гледаме фактите. Ердоган не за първи път заплашва да залее ЕС с мигранти. Той се закани да отвори ГКПП Капъкуле към България на 25 ноември 2016 г., когато Европейският парламент прие резолюция, призоваваща държавите-членки да прекратят присъединителните преговори с Турция. Той обаче не изпълни заплахата си. Ще го направи ли сега? Не знаем. Знаем обаче, че ако го направи, на Турция ще се случат най-малко три неща: първо тя ще загуби 6 милиарда евро финансиране от ЕС за 3-те милиона бежанци предимно от Сирия и Ирак на нейна територия; второ:  гражданите й няма да получат правото да пътуват безвизово до ЕС; трето: ЕС може наистина да замрази или окончателно да прекрати присъединителните й преговори, т.е. да ѝ отнеме една стратегическа перспектива, към която тя върви от 1963 г. Ердоган, може да говори лудости, но не е луд. Ако беше, нямаше да успее да управлява непрекъснато от 2003 г. досега. Ако скъса дефинитивно с Европа, той може да спечели референдума, но в дългосрочен план да си създаде тежък вътрешен проблем. Днес ЕС може да му е изгоден като опонент, но съюзът е и ще остане ключов икономически партньор на Турция, без чийто пазар Ердогановият електорат няма да е доволен. Европа е и дом на милиони турски работници и на техните семейства, източник на доходи за роднините им у дома. Ако изгори мостовете към нея, президентът ще си създаде милиони ненужни врагове. В Европа са повечето от съюзниците на Турция в НАТО. Макар да издигна страната си до статута на регионална сила, турският президент не може да не си дава сметка за реалното съотношение на силите и за опасността от изолация от евроатлантическата общност. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер му го напомни през изминалата седмица: “Не ЕС ще се присъединява към Турция, а Турция ще се присъединява към ЕС”, каза той пред Европейския парламент. Европа има и работещия инструмент на икономическите санкции, които причиниха доста болка на Русия. Би ли издържал режимът на Ердоган на евентуални ограничителни мерки, прицелени в чувствителните места на страната му? За Турция е важна помощта на европейските служби в борбата срещу тероризма. Европа може да подкрепя мирно политическо решение на кюрдския въпрос в рамките на единна Турция (както прави досега), но може и да застане с цялата си тежест зад кюрдско искане за автономия. Това не би било проблем за нея, а за Ердоган. Най-сетне, ЕС вече не е толкова уязвим на миграционен натиск, колкото беше преди две години. В рекордни за своите законодателни процедури срокове съюзът създаде своя обща Гранична и брегова охрана, която може, ако е необходимо, да окаже помощ на изправена пред миграционна криза държава-членка. Турция може да отвори вратите пред мигрантите, но ЕС не е същият разграден двор от времето на “Балканския маршрут” от 2015 г. – дори с уговорката, че новата служба още не е изпитана в реална обстановка. Така че заканите на Ердоган и министрите му досега произвеждат главно шум. Ако Анкара се опита да отиде отвъд този ефект, това може да ѝ струва твърде скъпо. Да не забравяме, че Ердоган зави към национализма и антиевропейското говорене след парламентарните избори на 7 юни 2015 г., които за кратък период сложиха край на 12-годишната хегемония на партията му и преградиха пътя й към конституционно мнозинство. Пречката се оказа кюрдската Демократична партия на народите. Тогава турският президент прекрати мирния процес с кюрдите, който му беше спечелил подкрепата на ЕС и се върна към военната репресия спрямо това малцинство. И тук мотивацията му беше изцяло вътрешнополитическа. Тя остана такава и когато репресиите и пренебрегването на нарастващата външна изолация се засилиха многократно след неуспелия опит за преврат. В Турция няма свободни медии, затова президентът изглежда всемогъщ. Истината обаче е, че той е дълбоко разделящ лидер, чиято власт почива върху конфронтацията между привърженици и противници, която поддържа. Времето  ще покаже доколко устойчив е този курс. ЕС досега нито веднъж не се поддаде на провокациите ат Анкара. Той не ѝ даде повод да направи нищо повече от това да се пени пред микрофона с цената на международното си самокомпрометиране. Съюзът отчете реалното значение на Турция като фактор в миграционната криза и в същото време не отстъпи от интересите си. Той реагира пропорционално както на предизвикателния език, така и на потъпкването на демокрацията в Турция, особено след опита за преврат. ЕС не прекрати преговорите с нея, давайки й да разбере, че, може да го направи, че има обществен натиск за това и че преговорите имат правила. Той даде ясно да се разбере и че визова либерализация ще има, когато Турция изпълни всички изисквания. Словесните заплахи са израз на слабост. ЕС не ги използва, а последователно отстоява и позицията, че изпълнява своята част от миграционната сделка и очаква отстрещната страна също да изпълнява нейната. На провокативните турски речи Европа отговори със законни действия,  които са във властта на нейните държави-членки. Те решиха как да се отнесат с желанието на турски министри да агитират за референдума на тяхна територия. Делата пораждат доверие, а не възпламеняващите думи. Затова либералът Марк Рюте спечели парламентарни избори в Холандия. По същия начин трябва да реагира и България – с дела, а не с думи. Последните, когато са непремерени, могат да се обърнат срещу нас, оказвайки се самоизпълняващо се пророчество. Размахването на турската заплаха може да бъде претекст за безпринципни политически обединения около някакъв “умерен национализъм” (за чиято умереност няма точна мярка), то може да помогне на остатъчното ДПС и на компрометирания му модел “КОЙ” да се присламчат към евентуално бъдещо управление с участието на т. нар. “патриоти”. То обаче няма да помогне с нищо на България, защото в международен план може да доведе само до повече напрежение в отношенията ни с Турция, на което и Европа няма да се зарадва. Силата на българската позиция е в единството с европейската – на турския национализъм не бива да отговаряме с български, а с принципно отстояване на върховенството на правото.

Опитът да ни въвлекат във война с Русия е безумен

 – Преди повече от година в интервю за „Труд“ заявихте, че България ще има второ правителство, което „да въведе България във военния конфликт, който се очаква да стане на украинска територия“. Изглежда в Русия започнаха да се случват драматични събития, но сякаш войната не се случи. – В Русия се случват драматични събития, при това в момента. Признавам, че тогава не бях напълно точен. Имах предвид, че някой много упорито тласка България във война с Русия, защото точно тогава замисълът беше да се воюва с Русия по повод Украйна. Всъщност войната беше тръгнала и беше въпрос на време на България да бъде поставена задачата да участва и да бъдат запитани нашите гащници: „Вие на коя страна сте все пак? Докога ще хитрувате?“ Слава Богу, това не се случи, в последния момент спряха започналата война с Минск-2, но всичко това беше в развитие. – Не е ли безумие да се обяви война на Русия? – Защо пък да е безумие? За вас и за мен може би е безумие, но светът, в който живеем, е достатъчно безумен. Напротив, САЩ не могат без война, те трябва да направят война. И ако Хилъри Клинтън беше спечелила изборите, войната най-вероятно щеше да е започнала. – Нима Доналд Тръмп е миротворец? – Едва ли. Доналд Тръмп ще отложи войната с някъде около пет или шест години, но тя все пак ще стане. Разбира се, междувременно в САЩ се случват много важни неща и аз съм крайно недоволен, че тук дори не ги отбелязваме. Ако на Тръмп му позволят да стане президент, а това ще стане ясно на 19-и, когато трябва да го утвърди колегията, ние ще бъдем свидетели на новия американски изолационизъм. Там се очертаха контурите на принципно нов свят, който ще бъде страшно интересен. – По-добър или по-лош ще бъде този свят? – По-добър, надявам се. Това е принципно нова схема на световните отношения. С нашата неспособност да забелязваме света, ровейки се в гюбрето, което сами създаваме, ние цяла година няма да забелязваме този изолационизъм, а той се формира пред очите ни. В Русия също стават много странни, непонятни и, боя се, тревожни неща. Не някой друг, а Путин разрушава елитния консенсус. – Какво не виждаме оттук в Русия? – Лично аз много неща не виждам, но поне бих искал да знам защо Путин напоследък говори какво ще прави, когато завърши мандата си и политическата си кариера. Той за първи път говори така. Никога досега Путин не е говорил за своето персонално бъдеще. – Тоест няма да се реализира планът “Путин – император”? – Той вече е император. Императорската позиция е конституирана, а кой ще заема стола на императора е вече другият въпрос. Путин би могъл да остане, защото сме свидетели на реакцията “Няма да ви пуснем, любими Владимир Владимирович!” Това не е важно, не е важна дори личността на Путин, важното е, че се променят пластовете под императорския стол. Например разклатена е позицията на вечния несменяем политически Чубайс (Анатолий Чубайс, идеолог на приватизацията в Русия по времето на президента Борис Елцин, б.р.). Твърдя, че в Русия настъпват промени, които не се виждат достатъчно добре, но е сигурно, че ги има. Вземете например само идеята за създаване на национална гвардия. Само веднъж в Русия е имало национална гвардия – по времето на Иван Грозни, наричала се е “Опричнина”. – Каква е причината? На кого са нужни тези нови опричници? – В Русия винаги има три неизменни властови константи, три инстанции и цялата руска политика може логически да се сведе до отношенията между тези три инстанции. – Кои са те? – Първата инстанция е тази на Батюшката Цар или генерален секретар на КПСС, или президент – в зависимост от епохата. Втората инстанция, независимо от времето, е народът. И третата и може би най-важна инстанция са болярите или според епохата – номенклактура или олигарси. Времената се сменят, но инстанциите като структурни позиции си остават. Общо взето, руската история се свежда до това как императорът, ужасен от това, което се случва, вика народа на помощ срещу болярите. – Усещате ли някакво жужене в днешното дворянство? – Да, точно това усещам – жужене. То, разбира се, дворянството не съществува вече, но е заместено от една особена смесица от олигарси и висши държавни служители. Оттам очаквам истински изненади. – Какво ще промени в света изолационизмът на САЩ, който, както казахте, се развръща пред очите ни? – О, вижте, това е краят на епохата, която продължи толкова дълго, че не помним началото й. Аз като историк помня, но това е смяна не на актовете в пиесата, това е смяна на пиесата, на автора. Това е невероятно интересно и важно нещо и аз искрено съжалявам, че българите се занимават с глупотевините на слугинско-кухненските си свади. Вижте, американската държавност е добре направена. Там се знае кой кой е и с какво се занимава. Когато президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас – ние нямаме негов аналог в България – каже нещо, държавните идеолози си го записват внимателно. Той е видимото звено между невидимия интелектуален елит и видимите държавни изпълнители. Когато Ричард Хаас започне да говори изолационистки, това означава изключително важни неща. Това означава нов тип целеполагане в Съединените щати, това означава нов тип отношения с двата основни други фактора – Русия и Китай. Това би могло да означава и утвърждаване на една нова тенденция. Аз смятам, че до една година светът ще бъде разделен на три различни зони на влияние. Ще се признаят три световни столици. Първата е Вашингтон като технологичен лидер на света. САЩ ще си останат Велика сила и няма как да бъде другояче. Втората столица е Пекин. Китай вече е най-голяма икономика в света, и третата столица е Москва. Русия е безспорно доказала се военна сила – непобедима до този момент и безспорно депо на ресурси. – Какво притежава Русия, може ли да се измери? – Русия притежава 64 на сто, а според други 38 на сто от всички световни запаси на всичко – като започнете от прясната вода, дървесина, минете през уран и редки метали и свършите с петрол и газ. Разузнатите находища там са на стойност 135 трилиона долара, но по-голямата част на Руската федерация дори не е разузната. Никой не знае какво има там. – Какво пропускаме българите в тази променяща се ситуация? – Своето място, своята ориентация. – Виждате ли лидер, който може да провиди всичко, което се случва около нас? – Проблемът не е в лидерите. Проблемът е в смисъла, който е напуснал българския политически живот. Има лидери. Борисов също е лидер посвоему, по кухненски. В един по-добър свят Борисов можеше да бъде много полезен човек. Корнелия Нинова, ако се предпази да прави непредвидени глупости, и тя човек може да стане. Само за Радан Кънев няма никаква надежда. Обичам да слушам две неща в живота си – немски реклами за перилни препарати и Радан Кънев. Тогава душата си почива. Вижте, има и много други упорити хора, които вярват, че правят нещо полезно за страната. Смисълът обаче е напуснал политиката в България. Ние винаги правим уж нещо много умно, а се получава все същата манджа с грозде. – Най-големият страх на българите от тази инвазия, която ни притиска от югоизток? Реална ли е тази заплаха? – Да, реална е. Българинът на едно такова дълбинно равнище под стомаха, усеща опасността. Ние сме народ, който има много живи съхранени инстинкти за опасност. От Изток идва голямо зло и съм изключително разтревожен, защото докато то идва, в София се занимават с глупави скандали. Ние нямаме работеща управленска машина. В София няма кой да поеме отговорност… освен американския посланик може би. – Между какво трябва да избира България, ако има воля да избира? – Това, което ще ви кажа, е скандално, но то ще се наложи с времето със или без мен – това няма никакво значение. Обективната тенденция води България към необходимостта на първо място от нови отношения с Русия. Ние можем и трябва с правото си на вето в Европейския съюз да се обявим против санкциите срещу Русия. Това не е действие с огромна икономическа или политическа важност, но това е символика, която по нов начин ще конституира традиционните отношения между двете страни. Опитът да ни изправят във война срещу Русия е безумен. Никой няма да успее. Второ, ние трябва да напуснем военната организация на НАТО. НАТО е никому ненужна организация и при това трябва да го направим, преди Тръмп да врътне кранчето на тази никому ненужна организация. – Сигурно ли е, че ще врътне кранчето? – Той точно това каза. Сигурността струва пари и който не си плаща, няма да се занимават с него. Може би ще се появи някакво ново НАТО, което брои стотинките, което няма място за мащабни проекти и за безумни мечти как ще бият Русия. Тръмп е изразител на едно старо разбиране, че грижите на Америка не са в Европа, а на друго място. НАТО беше замислена като военна организация, която да проецира контрол върху военно-политическите отношения между Германия и Франция. А това вече е невъзможно. Спокойно Европа може да бъде оставена да си изгради сама въоръжените сили. При един такъв формат там някъде ще има място и за българските умиращи днес въоръжени сили – да се почувстват там мъже и отговорни хора. Ние трябва да останем в Европейския съюз, но не в този жалък опит за Европейски съединени щати, който сам по себе си е троцкистки проект – унищожаване на националните суверенитети и създаване на „общоевропейски суверенитет”. Ние, оставайки си в тази Европа на отечествата, в Европа, моделирана от идеите на Шарл дьо Гол, бихме могли да проучваме възможностите за икономическо и политическо взаимодействие с Евразийския съюз. Ние трябва да знаем какво се случва там и да имаме отворена врата – и то, разбира се, единствено при условието, че знаем какво означава суверенитет. – Не е ли важно и да знаем какво искаме, защото можем да останем и без съюз, и без суверенитет? – Да, много е важно, но ние не сме решили още какво искаме и сме останали без суверенитет. Нашият суверенитет е ипотекиран в Брюксел. Оттам идват някакви вноски заради ипотеката и тези европейски пари се транжират от 300-400 по-първа ръка семейства. Ние можем да си потърсим суверенитета, но това е сложна задача. Можем да помислим за нова роля на Балканите, можем да помислим за нова визия за участието си в изграждането на европейските въоръжени сили. – Какво виждате на южната ни граница? – На южната граница има открита инфекция. Тя може да започне да гангренясва, а ние се занимаваме с смешни неща – като това дали ще се разберат Радан Кънев и Бойко Борисов. Усещате ли разликата в мащабите? Едното е екзистенциален проблем, другото – смехория. – Южната инфекция и лекуването й е свързана със състоянието на Турция и новата й форма на управление, към която върви. – Да, наистина Турция върви към нова форма на управление. Мисля, че Ердоган няма да види новата Турция, тя идва след него. Той ще се бори отчаяно, до последно. Ердоган не е мой любимец, но аз признавам, че той добре формулира приоритетите си. Като всеки опитен турски политик той е наясно, че голямата опасност е кюрдският въпрос. Във всеки момент там ще стане нещо и Ердоган трябва да припалва танковете. – Колко време ще продължи този процес? – Не знам. Никой не знае. Вижте, турската държава е създавана на базата на една скрита предпоставка: няма Кюрдистан. Или има турска държава и няма Кюрдистан или обратното. При този втори сценарий някаква Турция би имало. Някакъв вилает около Анкара с международно управление на Истанбул – и Южна Турция, като територия на кюрдската държава. Ердоган трябва да направи всичко, което зависи от него, за да не допусне това да се случва. Турция е на геополитически разлом и там действат силите на съдбата, с която вече не можеш да се договаряш, не можеш да разговаряш. Там действат слепите и безжалостни автоматизми на голямата геополитика, която е злобна вещица всъщност. Тя е безмилостна. Аз се отнасям без симпатии, но с уважение към съвременна Турция. Това е една модернизирана държава, но Турция е опряла до една историческа бариера, за която никой не знае как ще мине отвъд. Проблемът на Турция не е проблем с Ердоган. – А това не е ли и наш проблем – съдбата на Турция? – Естествено, че е и наш проблем. За нас има огромна разлика между модернизирана Турция и Турция, която се изгражда въз основите на „Мюсюлманското братство“ – ислямския модернизъм на Гюленистка Турция. Възможен е такъв сюжет, но е възможен и друг – Турция, разрязана на две, много силна, много вдъхновена и икономически стабилна държава на кюрдите. Те са в този момент на развитието си, в който Великите сили лека-полека склоняват към създаването на подобна държава. Те имат народ, имат територия, имат огромно количество петрол и ресурси. Имат и жени, които са готови да воюват. Знаете ли какво става, когато жените вземат оръжието? Това е чудовищна ситуация. Кюрските жени воюват – това означава, че народът мисли в категориите „Свобода или смърт“. Такъв народ не може да бъде спрян. Мисля, че това е най-лошият сън на Ердоган. А за нас, да, това също е проблем. Има ли Кюрдистан, с който ние общуваме или няма? Кюрдистан, когато се появи, няма да е далече от България. – Появяват се разни апокалиптични сценарии, за бъдещето на България в този случай? – Аз не вярвам в тях, но нека ги споменем за пълнота на картината. Отчаяният турски елит, усещайки, че изпуска Южна Турция, решава да получи компенсация на север – към Кавказ, и на северозапад – през България. Има една граница, която за малко да стане естествена граница между България и Турция. Това са Траяновите врати и ето го отново се появява заплаха от разделение на Санджака с Румелия. Днешна България съществува поради едно изключително смело, малко откачено – но благословено, исторически вярно действие на група българи – Съединението. Две Българии са били напълно възможни – Санджака и Румелията. Слава Богу, тези българи са се постарали историята ни да тръгне в друга посока, но тъй като нещата в историята се въртят на големи кръгове, може да се наложи отново да мислим за интегритета на България. Геополитиката, както казах, е злобна вещица. Ние живеем върху геополитическа зона и заплахите остават скрити за елитите ни, които предпочитат да се крият в затворените си квартали. Те не искат да осъзнаят, че тази държава, която имаме, е заплатена с кръв. Тя е плащана от поколения воини. Българите, за да имат държава, са воювали и проливали кръв. Днес сме бели и пухкави. Правим брилянти гей паради. От Аспарух до Тодор Живков лидерите са осъзнавали, че тази държава е възможно да съществува само при калкулация на военни фактори. Днес това не ни интересува – делим европейски пари, гледаме брадати жени по „Евровизия“ и отговаряме на световните предизвикателства с дебати в „Червената къща“ и с вдъхновени гей паради. Може би пък да не ни се полага държава тогава. – Все пак не сме малък народ. – Ние сме голям народ в онзи смисъл. Понякога малките народи са големи – еврейският народ е голям именно по този начин. Ние трябва посвоему, плащайки греховете си, и с Божията помощ да построим един по-български, по-адекватен, по-съгласуван с нашето историческо достойнство и съзнание за нас свят. Сега този свят го няма.   Нашият гост Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Борисов пред Франс прес: За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна

 От БСП лъжат, че ще настояват за отмяна на санкциите срещу Русия, на тях им е силно бъдещето време . Това каза лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов в интервю за Агенция „Франс прес“. На въпрос какъв е верният том спрямо Русия, Борисов коментира, че страната ни много пъти е влизала в конфликти с нея, отстоявайки европейската политика. „За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията“, уточни той. „Един от главните ни проблемите ни с Русия, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса“, обясни лидерът на ГЕРБ. „Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме“, допълни Борисов. „Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме“, каза още той. „В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа“, допълни Бойко Борисов. На въпрос дали би подкрепил вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП, Борисов заяви: „Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Ние искаме настоящето да ни е добро“. „Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември“, коментира той.  „Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал“, обясни Борисов. „Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото“, поясни той.   Четете тук пълното интервю: Агенция „Франс прес“: Очаквате ли ескалация на напрежението между ЕС и Турция в близкия месец до референдума и каква е правилната политика на България в тази ситуация? Бойко Борисов: Има съвпадение, което допълнително напряга ситуацията - референдум в Турция и избори в ключови държави в ЕС като Холандия, Франция, Германия и България, която е на границата. В една такава ситуация винаги се изговарят неща, които след това за съжаление дълги години не могат да отшумят. Ескалацията ще продължава. Всички страни само губят от нея. Могат да имат краткосрочен успех за изборите, но в дългосрочен план за губещите. Защо? От една страна споразумението с Турция работи добре с ЕС, помните какво чудо беше преди година и половина – две, балканският път, какво се случваше по границите на Македония, Сърбия, Хърватия, Унгария, Австрия, Германия, на Ламанша какво беше. Споразумението намали с 80%, официална статистика, натиска на границата с България. България се справи добре. Тези проблеми във времето бяха решени. В същото време Турция без ЕС каква търговия ще прави? Освен това толкова турски граждани живеят в най-хубавото място на Европа, която със своята толерантност ги е приела и те изкарват парите си там, образоват децата си. С една дума конфронтацията не носи нищо положително в дългосрочен аспект. Носи само наслагване на тежки обиди в дипломатическите отношения, които след това трябва да бъдат преодолявани по някакъв начин. Във времето, през което съм бил премиер съм се старал и ЕС и с Турция да поддържаме балансирани отношения във взаимно изгоден интерес за всички. Затова в началото, когато предлагах бежанците да се държат в близост до точките на конфликт, да се изтеглят бежанските лагери в трети страни, извън ЕС, а ние да ги подпомагаме финансово, докато военните конфликти приключат сега стана принцип в ЕС, но се загубиха доста години. Огромният наплив на мигранти, който дойде в Европа разклати много управления и имиджа на много от водещите политици. Ние през това време тихо направихме преградни съоръжения, подсилихме границата, поддържахме с турското правителство такива взаимоотношения, че и те да имат полза да охраняват границата. Натискът върху българската граница в момента е почти нула. Агенция „Франс прес“: Но сега отношенията между България и Турция се влошиха с намесата на турската страна в полза на ДОСТ. Правилна ли е реакцията от страна на сегашните власти? Бойко Борисов: Президентът Румен Радев го каза най-точно, че е недопустима тази намеса, но в същото време трябва да се продължи с дипломация, с действия, които отчитат, че това е наш съсед. Тук съм съгласен с него. В същото време, ако се върнем 27 години назад, колко години сме говорили, че не е хубаво да има партии на етнически принцип. Това не е от вчера, ДОСТ е отпреди 5-6 месеца, но откога в българската политика и обществото е говори, че българските мюсюлмани, роми и всички останали етноси трябва да са във всички партии, независимо дали в ГЕРБ, БСП и т.н. Вижте така наречените смесени райони там кметовете са само от ГЕРБ и ДПС, други партии няма. Вижте резултатите в тези райони БСП е четвърта политическа сила почти навсякъде. Битката навсякъде е между ГЕРБ и ДПС. Защо? Защото в ГЕРБ вече има десетки, да не кажа стотици хиляди мюсюлмани. В ГЕРБ те виждат, че ние сме за развитие на регионите, в партията могат да бъдат и министри, и депутати, и общински съветници, и кметове. Има равен старт и шанс с всеки християнин. Агенция „Франс прес“: Каква част от кметовете в смесените райони са на ГЕРБ? Бойко Борисов: Много са – в Разград, Търговище, Дулово, Силистра, Алфатар, Никола Козлево. Много да изброявам много дълго време. Хайде да изброим на БСП. През годините, ако се погледне ще видите, че винаги тези общини от БСП, НДСВ, бяха обикаляни. Хубаво, ама когато ДПС започна да се изчерпва, довчера Лютви Местан със Сергей Станишев се целуваха на Орлов мост, тогава какъв беше г-н Местан и от трибуната на Парламента в хор крещяха и БСП и ДПС – боли ли ви, ще ви избием зъбките. Забравихте ли това преди 2 години? Не? И ние не сме го забравили, заради това се съсредоточихме в партията с политиката, която имаме да правим в тези смесени райони обредни домове, във всяко населено място, което в 21 век нямаше вода, канализация, пазар, детски градини, реновирани училища. Навсякъде за тези 2 години всичко е направено и се строи в момента. Давам пример с едно Ябланово, откъдето е започнал Възродителния процес и там от 12 общини 9 са с кметове на ГЕРБ. Има кметове на ГЕРБ, които не говорят български, говорят турски и са на по 20, 25, 27 години - млади хора. Там направихме пътищата, закарахме вода до домовете им, в 21 век на чешмите нямаше вода.  Агенция „Франс прес“: Много ясно завихте, че с ДПС коалиция няма да правите, но дали сътрудничество с партия, която би ви подкрепила в Парламента бихте приели? Бойко Борисов: Винаги сме били искрени към ДПС, на президентските избори казахме, че не желаем подкрепата нито на ДПС, нито на ДОСТ. ДПС открито и ясно гласуваха за президента Радев. В същото време считам, че всички български партии трябва да се уважават и действително да сме опоненти, а не врагове. Когато ДПС са ни помагали за нещо аз съм излизал на трибуната в Парламента или в интервю, за да благодаря за помощта за даден закон. Мога да изброя и сега – благодарихме им, когато приехме бюджета, когато отстоявахме плоския данък, когато приехме Закона за предварителното отчуждение, защото иначе бяха блокирани всички инфраструктурни проекти и щяхме да загубим европейското финансиране. Обществото знае, за кое сме казали благодари. Имаше един израз за градивната опозиция, не да си опозиция само, за да си на всяка цена против, а това, което го имаш в програмата си и го предложи мнозинството да го подкрепиш. Така бихме постъпили и ние ако има такова предложение в Парламента, на който и да е.  Агенция „Франс прес“: Какъв е верният тон спрямо Русия, като се има предвид, че България е свързана историческия с нея, но се управлява от Владимир Путин. С Русия на Путин България трябва ли да има някакви привилегировани отношения? Бойко Борисов: Имаше Русия на Горбачов, Русия на Брежнев, Русия на Елцин, сега е Русия на президента Путин. Много пъти влизахме в конфликти, отстоявайки европейската политика. За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията. За „Южен поток“ имахме доста словесни престрелки не само с президента Путин, но и с външния министър Лавров. Какво се разбрахме накрая? Ако европейският газов хъб „Балкан“ функционира и ЕК, заедно с България имат интерес за диверсификация на доставка на газ, не само по южния газов коридор, който минава през Гърция, Турция и Италия и беше допуснато България да бъде заобиколена, но сега с европейския газов хъб, със знанието и участието на ЕК една тръба може да дойде до България за 15 млрд. Това е в полза и за Русия, и за България, и за Европа. Освен това започнахме да разработваме газовите и петролните си находища в Черно море – „Хан Аспарух“ и „Силистар“. Има доста добри данни към момента на най-големите компании в сферата. Вярвам, че тези компании не си слагат парите на вятъра, които са огромни, за проучвания. В следващите години ще има диверсификация по тези тръби, които подменихме и всички компресорни станции вече са реверсивни, направихме с Румъния интерконектора, сега правим с Турция, Гърция и Сърбия. През новите ни тласкатели и сега по тези тръби можем да пренасяме газ до Солун.  Един от проблемите ни с Русия, главен, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса. Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме. Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме. Между другото там ремонтираме и хеликоптерите от НАТО и в корабостроителницата във Варна ремонтираме руски кораби. Изгодно и за двете страни, решен е още един проблем, който беше насложен. В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. Тук, като българи дължим огромна благодарност на ЕК, че застана твърдо зад нас и отрегулирахме и този процес. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа. Агенция „Франс прес“: Споменахте „Южен поток“. Идеята за доставка на руски газ в бъдещия хъб може ли да се разглежда като частично осъществяване на „Южен поток“? Бойко Борисов: „Южен поток“ като име вече не съществува. След като една тръба идва почти до Истанбул и завива към Истанбул, нищо не пречи една тръба да продължи и за България, за да може да се покрие с капацитета, който имаме в момента. Това е изгодно и на руснаците, защото е диверсификация и за тях, да не минават изцяло през Турция, защото и там в момента не е най-спокойното място.  Агенция „Франс прес“: Тоест част от този проект, който преди беше разработен за „Южен поток“ да се използва? Бойко Борисов: Тръбите така или иначе са във Варна и Бургас, те са тук. Когато в този телефонен разговор попитах президента Путин има ли интерес, за да работим по тях, той каза има и тогава направихме тази голяма европейска конференция във Варна. На нея дойдоха шефовете на най-големите дирекции в ЕК. Президента Путин имаше една единствена претенция - ЕК да е за. Ясно е, че България винаги или поне докато ГЕРБ управлява ще се съобразява с общите европейски решения.  Агенция „Франс прес“: Примерите, които изброихте показват какво- че България поддържа отношения с Русия с прагматична цел? Бойко Борисов: Отношенията са факт. Те са факт, изброих къде какво сме направили. Като резултат тази година имахме рекорден брой руски туристи. Може би, най-много за всички времена. И този въпрос го отрегулирахме- в условията на санкции ръстът на стокооборота с Русия е 14%.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли подкрепили вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП? Бойко Борисов: Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Израснах във времето на социализма, карайки на татко москвича само в петък, когато имаше банани и портокали само на Нова година, и то по 2-3 на семейство, тогава знаехме, че бъдещето е времето, към което се стремим, някога в бъдещето. Ние искаме настоящето да ни е добро. Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември.  Агенция „Франс прес“: Една страна може ли да постави вето? Доколкото ми е известно с мнозинство се взимат решения за санкции.  Бойко Борисов: Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал. Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото.  Агенция „Франс прес“: При ваш нов мандат каква ще е позицията Ви? Бойко Борисов: Позицията ни ще е такава, каквато е била досега- заедно със всички европейски държави санкциите ще продължат до категоричното спазване на Минските споразумения. Това сме го заявили категорично и сме го правили 2 години. При нас въпросителни няма.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли обобщили всичко това, което казахте за Русия? Доколкото разбирам от една страна в политическите отношения България твърдо следва политиката спрямо Русия, но има привилегировано отношение в икономиката.  Бойко Борисов: Има прагматично отношение. Историческите отношения между България и Русия са задружни. В огромната си част българският народ приема, че те са наши освободители. Това е усещането на хората. Ние сме поставили отношенията на ниво взаимоизгодни и прагматични. Оттам нататък като част от европейското семейство и лоялен член на НАТО твърдо изпълняваме ангажиментите си. Това сме го правили 7 години. Въпроса го приемам повече като препотвърждаващ позициите, а не като БСП да шикалкавим по начина, по който шикалкавеха за коалиция с ДПС. Да се върнем на първия въпрос, какво отговарят на въпроса ГЕРБ и БСП. Ние казваме- няма да правим коалиция с ДПС и ДОСТ. БСП казват- ще питаме нашите избиратели какво мислят по въпроса. Как ще питате избирателите си и кой ще брои резултата?  Агенция „Франс прес“: Руският посланик изрази желание Путин да бъде поканен за 14-тата годишнина от освобождението. Имате ли позиция по въпроса дали трябва да бъде поканен?  Бойко Борисов: В България трябва да бъде поканен Путин и Тръмп. Тези, които управляват трябва да отидат в Москва, във Вашингтон, разбира се първо в Брюксел. За съжаление, за тези 7 години и половина като премиер не отидох в Москва. Не знам дали съм постъпил правилно.  Агенция „Франс прес“: Споменахте Путин, Тръмп и други. В сегашната обстановка като че ли интересът на САЩ към Балканите намаля, ЕС има много проблеми. Опасявате ли се, че при тези обстоятелства Балканите да бъдат дестабилизирани, отново да изникнат противоречия в много балкански страни?  Бойко Борисов: След 26 март остава само и България да бъде дестабилизирана. Гърция няма накъде повече да се дестабилизира. Не само с мигрантите, а и с финансовата и икономическа криза. Международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. На Турция международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. Македония години наред вече не може да направи правителство. Сърбия с пускането на влак до Косово надали ще направи отношенията там по-малко взривоопасни. Това, което се случи в Крим, може да се случи и в България.  Агенция „Франс прес“: В какъв смисъл? Бойко Борисов: Оказва се, че би могло едно население, което се има за проруско, може да се има и за протурско, да каже ние искаме самоуправление. Тук според мен, гледайки предизборната кампания, идва най-голямата опасност от ДОСТ. Просто съм изумен от това, което ми показаха на клипове като пропаганда от възродителния процес.  Агенция „Франс прес“: Какво точно? Бойко Борисов: Ще Ви ги дадем да ги видите. Как в Турция се агитира сред българските изселници за изборите на 26 март. Агенция „Франс прес“: Имате ли информация в България да срещат подкрепа от страна на мюсюлманското малцинство? Бойко Борисов: Има места, където имат силна подкрепа.  Агенция „Франс прес“: Да се върнем на обстановката в Балканските страни (…) Бойко Борисов: Остава само България. В Румъния продължават протестите всяка вечер месеци наред и то един месец след избори. Не може да се каже, че и там е най-спокойното място. Това, което се случва в Македония, в Босна и Херцеговина е голям проблем.  Агенция „Франс прес“: Русия винаги е имала интерес към Балканите. Турция също интереса си. Очаквате ли Балканите да попаднат в сблъсъка между тези две страни и конфликтите да ескалират?  Бойко Борисов: Русия и Турция в момента са в прекрасни отношения. Затова считам, че това говорене на колегите, че ще ходят да тропат и да поставят вето в Брюксел в един момент може да се постигне друг ефект. Спасението на България от всякакви такива процеси е в членството й в ЕС и НАТО.  Агенция „Франс прес“: Смятате, че Балканите не могат да бъдат дестабилизирани повече от това? Бойко Борисов: Остава България, защото страната ни с икономическия растеж от 3.8%, 0 инфлация, на излишък, най-нисък външен дълг е място на стабилност. Това президентът Радев го е казвал на срещата си в Берлин с немския бизнес.  Агенция „Франс прес“: Бившият президент Плевнелиев вчера говори за намеса на Русия в българските вътрешни работи. Имате ли впечатление, че Русия се намесва в българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Като слушам как от БСП се извежда като приоритет ветото за санкциите, може би има някаква, след срещите с Решетников, след отиването им на конгреса в Москва. Може да има някакви договорки, но аз нося отговорност за ГЕРБ и затова предпочитам да говоря за това какво правим и какво ще отстояваме.  Агенция „Франс прес“: Нямате впечатление, че на този етап Русия се намесва във българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Би било много нечестно да го кажа, защото след последния ни телефонен разговор с президента Путин, направихме всичко, за което се разбрахме. Би било нечестно и некоректно да изляза и да го кажа. Ако ме бяхте питали преди една година, може би щях да кажа точно това. След като разговаряхме и поставихме няколко теми- всички бяха решени. Не считам, че имам основание да го кажа, за другите партии не знам.  Агенция „Франс прес“: Споменахте многократно, че България е лоялен член на ЕС. Според вариантите за бъдещо развитие на ЕС на Юнкер къде виждате България?  Бойко Борисов: България има стратегическо място на Балканите, външна граница на ЕС с най-проблемния съсед, в случая Турция. Понеже е модерно първа, втора скорост, България трябва да бъде в страните на първа скорост, защото българският народ по време на нашето управление си изстрада спазването на Маастрихтските критерии и на всички правила на ЕС, което много държави не направиха. Българският народ заслужава мястото си на първа скорост. Колко държави в Европа могат да се похвалят с нулев бюджетен дефицит? България излезе на излишък от последната година. Колко? Да не кажа, че няма. Колко държави могат да кажат, че са спазили Маастрихтския критерий за външен дълг до 60%. България е отличник- 0 инфлация, 14 млрд. фискален резерв, стабилен лев.  Агенция „Франс прес“: Това в голяма степен го дължим на Валутния борд.  Бойко Борисов: Да, защото го подпираме Валутния борд, така че да е борд. Преди 2 години, когато взехме управлението, фискалният резерв беше слязъл на 3 цяло и нещо. На фона на всичко това българският народ успя да изплати и огромната сума от 1,3 млрд. лева натрупани задължения към американските централи и 1, 2 млрд. платихме на руските централи с опростени лихви от 90 млн. от президента Путин. Успяхме след като фалираха КТБ да изплатим 3,7 млрд. лева на вложителите с до 100 хил. евро. Това са огромни пари, които българският народ отстоя, за да бъде във всички граници, които е поставил ЕС, за първа скорост. Сега дойде ли редовно правителство веднага трябва да кандидатства за чакалнята на еврозоната. Стрес тестът на банковата система мина отлично.  Агенция „Франс прес“: Да, но България продължава за съжаление да е най-бедната страна в ЕС, излиза в доклади на ЕК, че е корумпирана, как влияе всичко това? Бойко Борисов: Те всички са корумпирани, корупцията не е българска дума. Ние го отчетохме като проблем и през тези две години хвърлихме всичките си усилия в борбата срещу контрабандата, защото бяха огромните черни пари, които развращаваха цялата система в България. Сега с антикорупционния закон и звеното, агенцията, която ще разследва, ще има правомощията да стигне до конфискация на имуществото. Защото когато се конфискува имуществото, придобито по престъпен начин, ще спрат и да искат да крадат, защото няма да има смисъл. Като си направи някой къща, ще му я вземат или ако си купи кола, ще му я конфискуват. Агенция „Франс прес“: Защо не го направихте? Бойко Борисов: Имаше много неща, които правихме, но антикорупционният закон не успя да мине, защото нямахме достатъчен брой депутати. А когато си поставяш такива задачи трябва да имаш 121 депутати, за да го приемат. Убеден съм, че по този начин, който предлагаме и е абсолютно в унисон с това, което и Брюксел и народът искат, ще бъде първа точка в новия Парламент, рязко ще се намали това усещане за корупция. Също и с електронното управление, с това, което предлагаме за борба с бюрокрацията, виждате как оборудваме вече полицейските си коли. Така, че отвсякъде, откъдето идва усещане на гражданите за корупция да можем да го смажем. Агенция „Франс прес“:В този смисъл кои страни от румънския модел за борба с корупцията бихте възприели и кое смятате, че е неподходящо за нас? Бойко Борисов:С цялото ми уважение към съседите, никога Румъния не ми е била модел за подражание. Искаме да бъдем като Германия. Това е моя модел и към това трябва да се стремим, защото съседите ги познавам добре и не знам някой да е емигрирал в Румъния. Всички бягат в Германия, Франция. Нашият модел е там. Аплодирам това, което румънските колеги са направили и считам, че с това, което предлагаме ние резултатите ще са много добри и в тази цел, защото това, което направихме в борбата с контрабандата беше отчетено и от г-н Франс Тимерманс, в изказванията и в доклада за борбата с контрабандата. Нещо, което събра над 2,3 млрд. евро повече в бюджета. Това са много пари. Агенция „Франс прес“:Разбирам, че Румъния не Ви е модел за подражание, но сме както се казва в една лодка. Бойко Борисов:Радвам се, че и главният прокурор Сотир Цацаров се срещна с румънската прокурорка Лаура Кьовеши, може да се обменя опит. Нашите служби в МВР винаги са работили много добре с румънците. Винаги съм за това да се вземе доброто от всеки един модел. Агенция „Франс прес“: Всяка година Европейската комисия оценява и България и Румъния, как стана така, че те дръпнаха в борбата с корупцията, а България не са?  Бойко Борисов: Аз само до преди няколко месеца чувах как заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс заплашваше Румъния със спиране на европейските фондове. Аз го слушах това, защото такъв успешен модел направиха, че в един момент щяха да си счупят държавата със закона, който приеха и изкараха милиони на улицата. Това е неустойчив модел. Аз съм „за“ да арестуваме всички. В края на краищата щом това се иска, да се арестувахме всички. Но само преди месец видяхте какво се стана, затова търсим устойчивост, каквато има в Германия, каквато има в Австрия, в Холандия.  Агенция „Франс прес“: И смятате, че това може да се осъществи именно чрез този централен орган ?„ Бойко Борисов: Точно така – абсолютно независим, по румънски модел, щом искате да чуете и думата „румънски“ модел.  Агенция „Франс прес“: Настоявате ли за отмяна на механизма за наблюдение от Брюксел или смятате, че той помага и поощрява борбата с корупцията?  Бойко Борисов: Ако нещо положително е станало в съдебната система, то е благодарение на механизма. Този механизъм в рамките на тази Европейска комисия ще бъде заменен с преки проверки по дела и по системи. Считам, че ще бъде достатъчно, защото системата има нужда от контрол и проверка. Ние не можем да я контролираме, защото политиката по никакъв начин не може да се намесва в тази власт, но когато идват проверяващи прокурори за помощ, за съдействие, това е само хубаво за България. По същия начин могат да идват и съдии – да се съберат само съдиите и да видят. В края на краищата, когато телефонните измами на възрастни хора са толкова голям проблем защо 62% от присъдите са условни. Това превенция ли е? Ако го кажа аз това може да възпали съдийската гилдия. Но, ако седнат съдите и си помислят – нашите баби и дядовци заслужават ли да им случва това всеки ден, съм убеден, че те не са по-малко патриоти, българи или по-малко искащи от нас да има ред и законност. Просто трябва да има такъв механизъм, затова считам, че той играе добра роля. Трябва да се стремим да падне, но в никакъв случай да не останем без механизъм за подпомагане на по-добрата дейност на прокурорите, съдиите, следователите, МВР. Агенция „Франс прес“: Купуването на гласове трайно се наложи в изборите в България. Бойко Борисов: За първи път действително честни бяха президентските избори. Дано и на тези избори е така. Знам, че ГЕРБ не се занимава с тази дейност. Когато имаш 1 млн. избиратели няма смисъл да се цапаш с няколко хиляди, които биха могли да ти донесат 1 депутат. При нас дали са 84, 85 или 86 няма значение. Има значение за малките партии, които или минават над бариерата, или имат с 1,2,3 повече и могат в една коалиция да намерят по-добър ефект за себе си. Агенция „Франс прес“: В началото на 2018 г. България ще поеме председателството на ЕС, ако спечелите 3 мандат ще управлявате този процес. Кои са приоритетите за България като председател и има ли някаква опасност, ако настъпи нестабилност или се прецени, че има високи нива на корупция това председателство да бъде отнето? Бойко Борисов: Всичко, което предлагаме в тази сфера ще доведе до много бързи и добри резултатите, убеден съм. Не случайно сме пример в борбата с контрабандата, защото бихме могли да кажем, а тази контрабанда, която се шири в Европа защо се допуска? Това са милиарди евро черни пари, които разбиват икономиките. Ние нашите поуки си ги извеждаме, атакуваме и ще го направим, това е гарантирано. Що се касае до председателството вече няма време. На всяка цена трябва да се състави правителство, за да може то да си поеме задачите и да може председателството да се проведе както трябва. Ако ГЕРБ е в управление сте добре дошли, за да говорим за него. Агенция „Франс прес“: Още ли настоявате България да се присъедини към Шенген, какъв е интересът? Бойко Борисов:България се е присъединила към Шенген. Винаги съм гледал повече на реалните неща, не на формалните. Всички признаха, че България е най-добрата външна граница на Европейския съюз, справя се добре. Европейската комисия каза, че България е покрила всички критерии за Шенген, Европейският парламент го каза, Европейският съвет го каза, така че ние сме там. Агенция „Франс прес“: Какво ще спечели България, ако формално се присъедини към Шенген? Бойко Борисов: Въпросът не е за спечелване, а още повече да се усили борбата с престъпността и охраната на външните граници. Агенция „Франс прес“: Тоест ще има по-добър достъп до информационни системи? Бойко Борисов: И сега има. Агенция „Франс прес“: Пълен достъп има България и сега? Бойко Борисов: Проформа го няма, но на практика особено контраразузнавателните служби обменят целия обем информация, защото е застрашена сигурността на всяка една държава в ЕС, а нашите служби се работят добре по тази линия. Агенция „Франс прес“: Може би, ако България и Румъния влязат в Шенген още повече ще се засили мигрантският поток, защото като се влезе в тях се отива навсякъде? Бойко Борисов: Те и сега, като влязат в Гърция могат да отидат навсякъде. Затова пътят беше през Гърция, защото България стоеше здраво на границата си.  Агенция „Франс прес“: Ако действително се влошат отношенията между отделни страни от ЕС като Германия с Турция и в отговор на това големи групи мигранти тръгнат към България, как трябва да реагираме и да се подготвим? Бойко Борисов: Сега е времето да се работи това да не се случи, защото съм задал риторични въпроси. Ако дойдат 50 или 100 хил. на оградата майки с деца, с семейства, какво ще ги правим, ще започнем да стреляме ли по тях? Агенция „Франс прес“: Какво ще ги правим? Бойко Борисов: Ще ги пускаме. Водил съм такава политика от Истанбул отивах и говорих с Ердоган и Йълдъръм, след това кацах директно в Берлин, за да говоря с австрийският канцлер, с ЕК, защото този сценарий е много изпълним. Виждате, че Турция ежедневно плаши с него. Ние сме хуманна нация. Във Велико Търново в препълнена зала с хора зададох въпрос – коя майка ще каже на сина си отиди и стреляй по тези хора на границата, да вдигне ръка? Нито една. На думи е лесно да приказваш, затова цялата ни дипломация трябва да се вкара в това да не се допусне. Да се говори с Брюксел, да се говори и с Анкара и да не се допусне. Допусне ли се вече няма печеливш, няма добро, няма решение.  Агенция „Франс прес“: Какъв е пътят, какво е бъдещето за тези хора? Какво е правилно да извърши правителството, дали трябва да вземе мерки за тяхната интеграция в България? Тук трябва да се възпитава видимо общественото мнение, защото ги отхвърля или те трябва да върнати откъдето са дошли, или да отидат в съседни страни? Бойко Борисов: Какво се получи през тези години? Много настоявах в Брюксел това да не се допусне, то се допусна. Още преди две години – три настоявах да се затворят всички граници на ЕС и достъпът на мигранти да става само през официалните КПП-та, след преглед, след сне

Сближаването между Москва и Анкара - залози и перспективи

Изненадващият курс към подобряване на руско-турските отношения след кризата, породена от сваления преди месеци от турските ВВС-части руски бомбардировач, е повод за многобройни коментари и анализи. Основният въпрос е дали Москва и Анкара ще успеят да върнат двустранните си отношения на нивото, което бяха постигнали, превръщайки се в почти стратегически партньори. Според Наталия Улченко , която ръководи изследователския екип за Турция в Института по ориенталистика към Руската академия на науките, никой не може  да влезе два пъти в една и съща река : В Русия се смята, че икономическите контакти с Турция изпреварват политическите. Сега обаче според мен се откриват определени възможности в политическата област по отношение на Сирия. Ако се върна към икономическите контакти - ще мине известен инерционен период по отношение на това към кои проекти Москва и Анкара ще могат "да се върнат". Тези седем месеца показаха, че има неща, които не могат да бъдат преодолени заради общите интереси в определени области. Например в разгара на кризата турските плодове бяха достатъчно бързо изместени от руския пазар и мисля, че сега няма как да се върнат там толкова лесно.Главният редактор на списанието „Проблеми на националната стратегия" Аждар Куртов казва, че заради водените между Русия и Турция повече от 10 войни на Балканите и в Кавказ образът на Турция в руското общество съвсем не е приятелски:Но каквито и отношения да имаме, Турция е най-близкия съсед на Русия и със съседите е най-добре да бъдете приятели.Щом има възможност да се подобрят отношенията, грях би било да не се възползвате от тази ситуация.Русия много добре разбира, че Турция е неин конкурент в търговско-икономическите отношения и доказателство за това , е че Турция се бореше и се бори тръбопроводите да минават през нейната територия.Днес обаче според Аждар Куртов Русия трябва да преразгледа някои от икономическите проекти, които я свързват с Турция: Да, става въпрос за ядрената централа „Якую“, но и не само за нея. Например навремето, когато „Газпром“ подготвяше документите за газопровода „Син поток“, те не бяха подготвени качествено в юридически план, което дава основание сега Турция да иска намаляване на цената на синьото гориво. Тази „източна политика“ е много характерна за действията на Турция - всяко недоглеждане на партньора ти се използва максимално в негов ущърб. Също така не трябва да храните надежда, че „Турски поток“ ще бъде осъществен, защото за разлика от „Син поток“, който директно доставя газ за нуждите на Турция, в случая с „Турски поток“ това ще става за Южна Европа и за ЕС. И дали ще се появи  „Турски поток“ няма да зависи от Турция, а от ЕС.  Запитан кой ще направи по-голям компромис по въпроса със сирийските кюрди - Москва или Анкара, анализаторът отговори:Съдбата на народите не трябва да бъде тема, свързана с компромис. Ако сирийските кюрди смятат, че имат право на широко представителство пред властите в Сирия, за да могат да решават своите проблеми, не трябва предварително да бъдат осъждани. Федерализиране на Сирия? Защо не, ако всички искаме гражданската война там да приключи и да няма конфликти занапред, защо да не се постигне компромис в тази посока? Има разлика в политиката на Анкара и Москва относно кюрдите, защото е разбираемо, че Турция не иска след Иракски Кюрдистан и сирийските им събратя да тръгнат по този път - това може да бъде пример за кюрдите вътре в Турция, които през последните десетилетия се движат към постигането на административна и политическа автономия. Турция обаче не е готова за това и както изглежда още дълго няма да бъде готова. Явно е, че този въпрос дълго време ще разделя както Москва и Анкара, така и Вашингтон и Анкара. Целия репортаж от Москва чуйте от звуковия файл.

Не дразнете Ердоган. Нито Путин.

 „Изнудване“ – така германският вицеканцлер Зигмар Габриел определи подновеното настояване на Турция за отмяна на визите с ЕС след вълната от репресии, последвали неуспешния опит за преврат. „От Турция зависи дали ще има либерализиране на визовия режим", предупреди той и добави, че Германия и Европа няма да допуснат да бъдат изнудвани. Подобна позиция зае и австрийският външен министър Себастиян Курц. Пред австрийската агенция АПА той нарече „рекет“ и „шантаж“ заплахите на турския си колега Мевлют Чавушоглу, че Турция щяла да анулира споразумението с ЕС за бежанците, ако Анкара не получи срочно визовите облекчения. Непосредствено след потушаването на опита за преврат в южната съседка на България, премиерът Борисов обяви по телевизията, че споразумението между ЕС и Турция не се спазва и призова местните политици да бъдат особено предпазливи, когато говорят по темата. „Ние трябва да бъдем по-внимателни в изказа, защото трябва не само да запазим комуникацията, а да направим така, че те да спазят своя ангажимент да не ни залее бежанска вълна", каза Борисов. А тези дни, след телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел, той спешно издейства европейска помощ от 6 милиона евро за „защита на границата“ и обеща и още финансиране - за завършване на 230-километровата ограда с Турция. "Трябва да се вдига шум“ Тази трескава активност поставя въпроса дали все пак българските страхове от изпускане на миграционните вълни от Турция са оправдани, след като т.нар. балкански маршрут отдавна вече е затворен? „Да, трябва да се вдига шум, иначе няма да ти обърнат внимание“, казва за ДВ анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. Подходът на България в това отношение е подобен на гръцкия: ЕС плаща двойно и тройно на Гърция за всичко, което тя прави за охраната на своите граници. "В България сме относително по-скромни - чак миналата година дойдоха по-сериозните помощи в тази посока“, припомня експертът. Според него преминаването през България вече е доста сложно, а при наличието на ограда и засилена охрана минаващите могат да са десетки на ден, но стотици - едва ли. Подобно на Унгария и Австрия, България също прилага тактиката да залавя промъкналите се нелегално хора и да ги извозва обратно към съответната съседка. България изгражда телена ограда по границата си с Турция „Естествено, някои успяват да преминат, и това ще продължава. Вярно, струва им скъпо, но това е надеждата на мигранта - да се добере колкото е възможно по-близо до Запада. А България и Сърбия са по-близо до заветната цел, отколкото Турция, нали? Затова процесът ще продължи. Той няма да спре нито с края на войната в Сирия, нито с каквито и да е споразумения със съседите“, убеден е Безлов. Сърбия втвърдява позициите си Докторът по най-нова история Бисер Банчев от Института по балканистика към БАН е на друго мнение. Според него Турция може да създаде голям мигрантски проблем за България и Гърция. „Херметично запечатани са само границите между Сърбия и Хърватия и между Сърбия и Унгария. Румъния и Албания са странични бежански коридори, а човешкия поток през България и Македония към Сърбия продължава да тече, но това далеч не е типичната сезонна миграция. Просто приливът е предизвикан от затварянето на унгарската граница. Кризата в Турция не увеличава, нито намалява потока, който е постоянен и просто не спира“, отбелязва балканистът. Неговата прогноза е, че Хърватия и Унгария ще останат твърди в защитата на границите си, от което следва, че натискът върху България и Гърция ще бъде най-силен. Бежанци в района на турско-българската граница Друго тревожно обстоятелство е това, че Сърбия също окончателно може да затвори границите си. Досега тя не си позволяваше да демонстрира твърда позиция към съседки от ЕС, но след като на 18 юли бяха отворени две нови преговорни глави, в т.ч. „Правосъдие, свобода и сигурност“, Белград изрази гласно недоволството си от пропускливостта на българските граници. "Така натискът към България и Гърция се засилва и откъм запад“, казва Банчев. Политика и лично приятелство Тихомир Безлов е склонен да интерпретира приглушената политика на София към Анкара с историята в личните контакти между Борисов и Ердоган, които датират още от времето на първото правителство на ГЕРБ. „Спекулира се, че още тогава между двамата е имало договореност за разцепване на ДПС - особено след коментарите на Ердоган, че това е партия под влиянието на руските служби. С оттеглянето на Доган и идването на Местан начело на ДПС българо-турските отношения като че се подобриха – все пак турският президент и екипът му дадоха доверието си на новия лидер на ДПС", коментира Безлов. Тихомир Безлов След отстраняването на Местан обаче тези отношения отново се изостриха и тогава Бойко Борисов отказа да вземе страна. Сега партията ДОСТ на Лютви Местан може да се регистрира, а проучванията сочат, че тя дърпа към себе си доста от електората на ДПС, в това число и от живеещите в Турция български изселници. "Събитията там вероятно ще накарат тях и близките им в България да гласуват срещу ДПС, а подобрените отношения между Русия и Турция едва ли ще променят отношението на Ердоган към ДПС“, прогнозира анализаторът от ЦИД. Според него България е твърде незначителна, за да бъде мост между Турция и ЕС в спора за визите. „Ние сме периферия и най-често се опитваме да избягваме заемането на позиция – показателно беше въздържаното отношение на София към ситуацията в Турция. Или, казано в рамките на шегата, логиката е такава :„Ако дразним Путин, той ще ни спре газа, ако дразним Ердоган, той ще ни пусне мигрантите“, добавя иронично Тихомир Безлов. Пазарлък до дупка Ако не изнудва, Турция със сигурност ще води много сериозен пазарлък за визите. Това е в традициите на турската политика и тук не може да има изненада", твърди Бисер Банчев от БАН. Той очаква южната съседка на България да преговаря докато не извлече най-изгодните условия за себе си. И ако Анкара прецени, че е губеща страна в този пазарлък, тя със сигурност може да предприеме и драстични мерки, добавя експертът.

"Не можем просто така да хулим Турция с всички сили"

 Дойче Веле: Безразлично ли е федералното правителство по отношение на свободата на пресата в Турция? Флориан Хан: Естествено, че не. Както правителството, така и парламентът наблюдават с голяма загриженост какво се случва в Турция. Това важи и за натиска върху журналистите в страната, както и за засилващото се ограничаване на свободата на пресата. Дойче Веле: Преди време бившият главен редактор на "Джумхуриет" Джан Дюндар избяга в Германия. Сегашният главен редактор Мурат Сабунджу пък беше арестуван в началото на седмицата. Защо федералното правителство реагира толкова вяло? Флориан Хан: Именно тези арести показват, че ние сме в много трудна позиция. От една страна Турция е много важен партьор в борбата срещу т.нар. "Ислямска държава", а от друга страна - дори и само заради геостратегическото си положение - тя е и много важен съсед на ЕС. Не е толкова лесно да хулим с всички сили Турция. Защото винаги трябва да мислим и за собствените си интереси. Дойче Веле: Мери ли Германия с двоен аршин именно заради своите интереси? Флориан Хан: Както казах, ние трябва да мислим за собствените си интереси, но от друга страна пък нищо не бива да бъде замитано под килима. Честно казано, не вярвам, че при това състояние на нещата в Турция, ние ще премахнем визовия режим. Дойче Веле: Нека се върнем след малко към визовия режим. Сега ми се иска да Ви попитам дали германското правителство не стана силно зависимо от Турция във връзка със сделката за бежанците? Флориан Хан: Трябва да гледаме реалистично на нещата. В много сфери Турция оказва пряко влияние върху нашите интереси - независимо дали искаме, или не. А към това спада и ролята на Турция в бежанската криза. Дойче Веле: Част от сделката с бежанците включваше и премахването на визовия режим за турски граждани. Нима с тази тема вече е приключено? Флориан Хан: Премахването на визовия режим действително беше част от тази сделка, но то беше обвързано със списък от 72 условия, които Турция трябваше да изпълни. Страната е отдалечена на светлинни години от изпълнението на тези 72 условия - също и поради ограничаването на свободата на пресата. Мисля, че отмяната на визовия режим вече не е тема за разговор. Между другото ХСС винаги е застъпвало позицията, че при това състояние в Турция не може да има отмяна на визовия режим. Дойче Веле: Миналата седмица турското правителство уволни кметовете на Диарбекир. Сега предприема крути мерки срещу опозиционната преса - въпреки протестите от чужбина. Означава ли това, че в момента правителството в Анкара прави каквото си поиска?   Флориан Хан от ХСС Флориан Хан: За съжаление трябва да отбележим, че това развитие е много тревожно. Представете си само: след опита за преврат през юли в Турция бяха уволнени над 100.000 държавни служители, бяха закрити над десет унвиверситета. Всичко това напомня и за мрачните времена от нашата собствена история. Дойче Веле: Колко е ценна Турция като партньор? Флориан Хан: Човек не може винаги да си избира партньорите, също както не може да си избира и съседите. Турция е наш съсед. Тя лежи на Ахилесовата пета на европейската външна граница и по този начин и на външната граница на Германия. Именно в този контекст е важно да подхождаме към нея с нужното спокойствие и сериозност. Дойче Веле: В това ли се изразява реалната политика? Флориан Хан: В това отношение трябва да бъдем съвсем честни. Естествено, че турската ни политика е реална политика.   Флориан Хан е експертът по външнополитическите въпроси от Християнсоциалния съюз (ХСС) *** Вижте и едно от нашите видеа за Турция:

Ердоган: Напрежението между Турция и ЕС ще се успокои с партньорство в Шанхайската петорка

Напрежението между Турция и ЕС ще се успокои с бъдещо партньорство и членство в Шанхайската петорка, Европа не видя нищо полезно от присъединяването на страната, заяви президентът Реджеп Ердоган. Идеята за пренасочването на Турция към членство в друг съюз Ердоган лансира за втори път в рамките на визитите си в Пакистан и Узбекистан пред придружаващите го журналисти. Според него е много добро съвпадение британският Брекзит и новата ера в отношенията между Турция и ЕС, а вече и в други европейски страни като Франция, Италия и др. се надигат подобни нагласи за напускане на съюза, информира БГНЕС. „Ситуацията е следната – Турция в крайна сметка трябва да почувства спокойствие. Стига вече сме повтаряли ЕС, та ЕС. Някои могат и да ме критикуват, но аз питам какво пречи Турция да бъде част от Шанхай-5 и казах това на Путин, на Назарбаев. Тази организация за сътрудничество в началото е основана от 5 държави, после се присъединяват Узбекистан, Пакистан, Индия, а сега и Иран иска това. Уважаемият Путин изрази готовност желанието ни да бъде разгледано. Надявам се, че ако има положително развитие и Турция стане член на Шанхай-5, това ще бъде много добре за нас“, посочи Ердоган. Той призова за търпение до края на тази година и изрази възмущение от факта, че ЕС блокира пътя на страната цели 53 г., че преговорните глави само се отварят, но не следва затваряне. „Като няма приключване на преговорните глави, какъв е смисълът изобщо да се отварят? За страните в Латинска Америка има свободен визов режим, но за Турция не. Разбрахме се да изчакаме до края на годината и тогава ще решим дали да отменим сделката за реадмисията на мигрантите. През юни трябваше да получим 3 млрд. евро за тях, за бежанците, не за нас, има един протокол за това, но на хартия, има договорен и втори транш от 3 млрд. евро, и чакаме да видим какво ще направят. А после и ние ще решим как да постъпим. Невъзможно е да разбереш поведението на ЕС, какви ги върши, какво говори, но никога не видя нещо полезно и добро в Турция, и няма подобно намерение“, коментира Ердоган. Той припомни, че Европа често оклеветява името му, изнася неверни, според него, твърдения за липса на свобода на изразяването и словото, и за нарушаване на човешките права. В. "Хюрриет“ съобщава, че Русия и Китай, които са доминиращи в Шанхайската петорка, са дали бърз и благоприятен отговор на идеята за включването на Турция в организацията. Това ще бъде логична стъпка на Ердоган, Шанхай-5 е много различна от ЕС организация и членовете й са напълно независими, смята членът на горната камара на руския парламент и на съвета за отбраната Дмитрий Пушков. Говорителят на външното министерство на Китай Гинк Шуанг също реагира на изявленията на Ердоган и подчерта, че се отдава особено голямо значение на желанието му за задълбочено сътрудничество с Шанхай-5. „Турция е важна страна в Евразия и за Шанхай-5 са важни диалогът и партньорството с тази страна. Организацията се основава на консенсуса на всичките си членове и на правната си рамка, ще поискаме от институциите сериозна оценка на това желание“, каза Шуанг на редовната си пресконференция, цитиран от Анадолската агенция. Медиите в Турция бързо се заеха да публикуват детайли за това какво представлява Шанхай-5 и защо е полезно страната да стане член. Първите стъпки към учредяването й са направени през 1995 г. след разпада на СССР и военните споразумения между Русия и Китай с гаранции за края на враждебните им отношения. През 1996 г. Петорката е основана от Китай, Русия, Киргизстан, Таджикистан и Казахстан с цел повишаване на доверието между страните-членки, взето е решение за разоръжаване на граничния регион с цел насърчаване на регионалното сътрудничество. През 2001 г. Узбекистан се отказва да участва в този международен процес, а официалното учредяване на организацията е на 15 юни същата година. Тъй като церемонията и централата са в Шанхай, групата за сътрудничество приема името на китайския град. Според мненията на международните експерти по политика и геополитика, Русия цели увеличаване на влиянието си върху властта в Китай и в континентална Азия с мека политика. Тази организация има за цел да даде повече увереност в ненамесата на външни страни в независимостта и суверенитета на участващите в групата за икономически отношения. Въпреки това не може да се твърди, че Шанхай-5 не е и военен съюз, макар да няма обвързващо споразумение като в НАТО по схемата „ударът по страна-членка на пакта е удар по всички останали“. Веднъж годишно се провеждат срещи на Върха на Петорката, като се обсъжда ситуацията със сигурността в региона. На 24 юни 2016 г. на срещата в Ташкент бяха приети Индия и Пакистан, а след финала на предприсъединителния процес те ще станат редовни членове през 2017 г. в Астана. Общият брой на населението на страните-членки на Шанхай-5 е почти наполовина колкото е това в света – 3 млрд. и 40 млн. души. След Арабската пролет и други страни започнаха да чукат по вратите на Петорката. На този етап Монголия, Иран, Афганистан и Беларус очакват да получат статут на наблюдатели в организацията, възможно е през 2017 г. Иран да стане член. Към момента Турция е далеч от входната врата и има статута на партньорски диалог, което е една степен под този на наблюдател. На същото ниво са Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал и Шри Ланка. Руските медии обаче, цитирани от турския „Хюрриет“, не мислят, че е възможно Турция като член на НАТО да стане част от Шанхай-5 и това би могло да доведе до серия от правни казуси. Анкара действително обмисля членство в Петорката, но първо трябва да напусне НАТО, освен това Шанхай-5 не е предимно икономическа организация като ЕС така, че те не са еквивалентни. Шанхай-5 е организация за сигурност, акцентират руските публикации. За да стане Турция член, е необходимо останалите страни да подкрепят искането й. Дори Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан от Евразийския регион да гледат топло на това намерение, възможно е Китай да се отдръпне и да постави на първо място стария проблем с уйгурите. 

Путин, Тръмп и Ердоган – лидери във фокуса на световната политика

 През  2016  г. Русия,  САЩ  и Турция бяха във фокуса на световната политика. Противници на Ердоган го въвлякоха в пагубна за Турция авантюра със свалянето на руския самолет. Но останаха изненадани от самия Ердоган. Когато се наложиq светът видя, че и Ердоган може да се помоли и да му простят. Но това не бе просто молба за прошка на Ердоган пред Путин. Това бе началото на един нов свят. Последва опит за преврат срещу Ердоган. Но понеже вече се изграждаше новия свят, от Москва предупредили Ердоган за началото на преврата. Последствията ги вижда целият свят. В края на годината бе извършено покушение срещу Русия на турска територия. И отново като че ли противници на Ердоган се опитаха да го въвлекат в конфликт с Русия. Със свалянето на руския самолет противниците на Ердоган наистина успяха да го вкарат в много тежък конфликт с Русия. Сега обаче сметките бяха правени без кръчмар. Нито Путин, нито Ердоган, позволиха убийството на руския посланик да се превърне в повод за нов конфликт между двете империи. Нещо повече, отношенията на сътрудничество им се задълбочиха. През 2017  година от отношенията между Путин и Ердоган зависи резултата на Арабската пролет. Арабската пролет започна по един начин, но очевидно завършва по друг начин. В началото на пролетта Русия не беше фактор. В края на пролетта всичко зависи от Путин. Арабската пролет промени света. Та кой преди няколко години би допуснал, че изходът на войната срещу Асад ще зависи от Русия, Турция и Иран? Да, светът се промени. Към това трябва да добавим и бъдещото управление на Тръмп. Отива си Барак Обама. Отива си заедно с Арабската пролет. Историята ще трябва да даде оценка за него като Президент на САЩ . По мое мнение Обама е американският вариант на Михаил Горбачов. Горбачов започна Преустройството и завърши с разпада на СССР  и източния блок. Обама започна с реформи в САЩ , които обаче завършиха с изолация на щатския долар. Да, това е крайният резултат – все повече сделки се правят с други валути. Към икономическият съюз БРИКС  явно има засилен интерес. Ако към него се присъединят страни като Турция и Иран, то това ще бъде на практика половината свят. Този резултат няма как да не се отрази на САЩ  и авторитета на Обама. Та именно затова и Тръмп победи – за да спаси икономически САЩ . В края на втория си мандат Обама без да иска сам номинира за световна сила Русия. Всекидневното обвиняване на Русия за намеса в изборите за Президент на САЩ  накара и скептиците по отношение на руските възможности да повярват в тях. Накрая дойде и изгонването на семействата на руските дипломати. И както казва Тръмп, това бе повод за страхотен ход на Путин – покани децата на американските дипломати в Русия на новогодишно тържество. Към това бих прибавил и още един факт- истерията, която се разрази срещу избора на Тръмп. Демокрацията не е територия за истерии. При демокрацията загубилият чрез вот — губи, а спечелилият — печели. Толкова!   Какво пропускат политическите анализатори? Пропускат факта, че XX  век е приключил не само астрономически. Той приключи и политически. Сега вече живеем в XXI  век- и астрономически и политически. Политическият резултат на отминалия век бе един – световно господство на щатския долар. В новия век обаче явно е започнала ревизия на това господство. Арабската пролет може би бе опит за спиране на ревизията, но очевидно неуспешен. През последните месеци като че ли започват да се топят и едни източни ледове между Русия и Япония. Ако тези ледове се пропукат, то може да се образува истински ледоход срещу долара. На този фон ще трябва да работи и президентът Тръмп. Той като че ли не мисли и друго. Очевидно той с прагматичното си мислене е разбрал, че ситуацията е друга. През ХХ  век световната икономика се бореше да бъде част от икономиката на САЩ . Днес икономиката на САЩ  трябва да се бори да бъде част от световната икономика.   В България мнението на политиците ни за Русия, Турция и САЩ  е преди всичко емоционално и най-малко прагматично. Често политика се прави в зависимост от това дали си яростен русофил или русофоб, както и туркофил или туркофоб. Историята показва, че страни като Русия, Турция и САЩ  не трябва нито да се мразят, нито да се обичат. Това са огромни държави, които просто трябва да се уважават. Дори бих казал, че това са страни, с които всяка държава трябва да се съобразява. Българските политици имат твърде изопачени представи за тези три държави. Част от политиците ни живели през епохата на СССР  и днес приемат Русия като символ на комунизма. Повечето българи възприемат Турция като Османската империя. Малцина са тези, които приемат тези две страни като много големи геополитически играчи, както и като страни с огромен икономически потенциал. Нито Русия е СССР , нито Турция е Османската империя. И двете държави са незаобиколими геополитически фактори. Българските демократи се разделиха и за оценката си за символа на световната демокрация – САЩ . Едни приемат Тръмп, други го обвиняват в русофилство. А той просто е и ще бъде президент на САЩ . За българските политици е крайно необходимо да осъзнаят, че България трябва да има стратегия за отношенията си с тези три държави. Тази стратегия трябва да се позовава на дълбок исторически и икономически анализ. И вероятно трябва да е с период минимум от 100  години. С Русия и Турция историята показва, че не можеш да общуваш нормално, ако хоризонта ти на мислене е 2 ,3  или 10  години. И Русия и Турция не предпочитат да общуват с политици, които имат ограничен хоризонт на мислене.Често в България политици се заблуждават, че могат да бъдат монополисти на американското ухажване. А са пропуснали да забележат, че ако американците ухажваха само един вариант политици, то нямаше да бъдат тази велика сила. Внимателният прочит на отношенията между Русия и Турция показва, че те са си взаимно необходими. На практика трябва да си спомним за пакта между Ленин и Ататюрк. И в двете държави водещите политици са изключителни прагматици. И вероятно наистина разглеждат българските политици като техни политически чираци. Такова е нивото на нашите. Последните реакции на българските демократи показаха, че те са имали по-скоро стратегически отношения с част от американския политически елит, а не със САЩ . А това е грешка, голяма грешка.   Българската икономика ще зависи изключително силно от отношенията между Русия и Турция. Т.е. ние ще можем да правим икономика в отрасли, които тези две държави не развиват. Ето защо е необходимо да се мисли за българската енергетика. Ето защо трябва да се мисли за българското земеделие, производство на храни и туризъм. Събитията от последните месеци показват, че тези отрасли ще бъдат най-застрашени за българската икономика. Започва строителството на Турски поток. И ако някой си мисли, че само с това ще спре енергийната експанзия на Русия и Турция в Европа, то явно той е наивник. След газовата енергетика, ще дойде ред на атомната. Следователно българските политици трябва да мислят къде ще бъде мястото на българската енергетика. Обикновено нашите политици са свикнали да мислят в минало време. Енергетика се прави само ако можеш да мислиш в бъдеще време и ако имаш икономически изгодни източници на енергия. По същия начин стои въпроса и за българското земеделие и производство на храни. В България почти не се познава руската стратегия за развитие на фамилни стопанства. Само зърнените търговци се интересуват от факта, че Русия вече може да диктува международните пазарни условия в тази търговия. Не анализираме факта, че Турция проявява готовност да внася 50  000  тона червено месо на година от Русия. Та само преди няколко години Русия бе вносител както на пшеница, така и на месо. Резултатите от ембаргото обаче са налице. Преди време ембаргото срещу СССР  го срути. Но след време може да се окаже, че ембаргото срещу Русия е поръчано от самата Русия. Мнозина са тези, които обичат да говорят колко страшно е ембаргото срещу Русия, как ниските цени на петрола ще довършат руската икономика. Това не са сериозни думи. Руското правителство все повече намалява дела на въглеродната икономика. Имаме трансформация на въглеродната икономика от износ, към суровина в производствени процеси. Тази трансформация ще осигури и осигурява вече изключителна рентабилност на руското производство. И ако нашите политици не анализират тези процеси, то рискуват да приведат бедността ни не спрямо Европа, а спрямо Африка. Светът се промени. Това е факт, който не може да се отрича. Днес всички политически анализатори са се вторачили в Путин и Тръмп. Към тях бих добавил и Ердоган. Те са събирателните образи на променящия се свят. За да разберем Путин, Тръмп и Ердоган обаче трябва да потърсим техните исторически корени. Те не са дошли от нищото. Зад тях стои история. И за тримата може да се каже, че са представители на идеите, които са изградили собствените им държави, нации и цивилизации. Няма как да разберем Путин, ако не познаваме в детайли историята на Русия. Съвременна Русия е наследник на идеята Византия. Москва е официално обявена от Константинополската патриаршия за Третия Рим. След падането на Константинопол през 1453  г. племенницата и наследница на последния византийски император представител на Палеолозите по стечение на обстоятелствата става жена на руския цар Иван III . Така руските царе придобиват наследствени права върху византийската корона. Заедно със Зоя Палеологина в Москва пристигат и всички оцелели византийски аристократични фамилии. Това са наследници на същите онези аристократи, които по времето на Константин Велики напуснаха Рим и се заселиха в Константинопол. Тези фамилии са същите, които имат правото на претенция за творци на Римската цивилизация, тъй като те са нейните създатели. За това те смятат, че истинският Рим е пренесен заедно с тях в Константинопол, а в последствие и в Москва. Тази потомствена римска аристокрация успява да овладее руската власт и култура. Не случайно дори и в днешния герб на Русия централно място заема римския двуглав орел. Не е случайна и появата в наши дни на историческия сериал „София“. В Русия обаче най-сериозният противник на тази римска аристокрация са наследниците на хазарските аристократични фамилии. Войната между тези аристокрации не е спирала никога. Путин олицетворява именно наследниците на римската аристокрация. Това е истинската Русия-наследник на Византия. Тази Русия е в сърцето на всеки руснак. Путин направи нещо много важно, което остава невидимо за анализаторите. Той просто връща Русия на руснаците. Той възкресява Третия Рим. Ето защо са абсолютни наивници тези, които смятат, че някой може да накара руснаците да застанат срещу Путин. Обикновеният руснак вярва в православието и руската цивилизация. Не е случаен факта, че Сорос няма почва в Русия. Путин просто даде историята в ръцете на руснаците. Заради тази история руснаците могат да воюват с всеки и да го победят. Сега Путин дава и икономически лостове в ръцете на обикновените руснаци. И точно като император Путин направи чеченците свои съюзници. Днес чеченците са готови да воюват във всяка точка от света по заповед на Путин. А ако някой мисли, че чеченците не могат да воюват, то значи той е неосведомен човек.   След Путин в Русия, в САЩ  дойде Тръмп. Тръмп разчиташе на подкрепата на наследниците на създателите на американската държава и цивилизация. Това са наследниците на онези смели хора, които със смелостта и авантюризма си създадоха САЩ . Самият той е наследник именно на такъв смел авантюрист, който в края на XIX  век се заселва във САЩ . Тръмп получи тази подкрепа – на истинската Америка. Тръмп получи подкрепата на духа на Америка. Сега предстои да върне САЩ  на обикновените американци. Тръмп много ясно показва, че ще се бори за американците, за техния просперитет и правото им да имат самочувствието на граждани на велика държава. Очевидно Тръмп предпочита просперитета на истинските американци, а не този на няколко мултинационални компании. Кой стои срещу Тръмп? Стоят Сорос и други наследници на хазарската аристокрация. Какво е общото между Путин и Тръмп? И двамата уважават духа на своите нации. И двамата защитават интереса на носителите на истинските ценности на своите цивилизации. Срещу двамата стоят Сорос и сие. Защо тогава се учудват мнозина, че Путин и Тръмп могат да бъдат партньори? Всеки, който познава историята на Русия и САЩ , живота на Путин и Тръмп, не е изненадан от това партньорство. Не бива да пропускаме и Ердоган. Неговият възход бе свързан с политика изградена с доктрината „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу и идеите на Фетуллах Гюлен за реформа в исляма. Очевидно, че тези доктрини имаха своите недостатъци и техните автори вече не са в обкръжението на Ердоган. Но Ердоган в движение коригира тези недостатъци. Ердоган крепи своята подкрепа на отношението му към турците, а не толкова на отношение към други етноси. Той се обръща директно и контактува дори и с най-обикновения турчин. А за обикновения турчин това е като дар от съдбата. Обикновеният турчин е готов да воюва за Ердоган и го доказа. Да, ако в САЩ  бе победила Хилари Клинтън, може би Ердоган би имал сериозни проблеми- с унижените генерали и кюрдите. Но в САЩ  победи Тръмп. Това е новият свят. Светът на Путин, Тръмп и Ердоган. Свят построен върху исторически основи на нациите, към които принадлежат. Естествен е въпросът за мястото на България в този нов свят. Към днешна дата май сме извън борда. Политическата ни класа не е способна да разбере променения свят. В новия свят политическите лидери не крият произхода си- погледнете Путин, Тръмп и Ердоган. А нашите кандидати за лидери крият произхода си. Ако смятат, че светът не знае произхода им, то явно се лъжат. Светът знае, че тези фамилии преди 1989  г. бяха верни на Москва, а след 1989  г. обвързаха новото си поколение със Сорос. Ето защо световните лидери могат да разглеждат нашите такива единствено и само като лакеи. Могат да ги разглеждат единствено и само като поредните последователи на Хаджи Иванчо Хаджипенчович. И това е горчивата истина за съжаление. Всичко това налага час по-скоро да се реализират две неща. На първо място трябва да се създаде нова политическа класа, която световните лидери няма да разглеждат като група лакеи. Следващата задача е свързана с изграждане на аналитични центрове от българската държава. Тези аналитични звена трябва да изучават новия свят. Трябва да се изучават Русия на Путин, САЩ  на Тръмп и Турция на Ердоган. Трябва да се изучава БРИКС . Динамиката на съвременния свят показва, че ако закъснеем с 5  икономически години за постигане на даден резултат, то този ефект се отразява негативно в следващите 50  астрономически години. За външната политика съотношението е още по-тежко. Вероятно всяка политическа година може да има ефект на цял астрономически век. На този фон трябва да виждаме някъде и ЕС . Да, ние сме членове на ЕС . Но ЕС  се оказа слаб и без лидери. ЕС  трябва да намери новите си Жан Моне и Хелмут Кол. Все още не виждаме техните достойни наследници. И тук идва ред и на въпроса за възможността на политиците ни да мислят и анализират стратегически. Очевидно имаме огромна липса на този ресурс. Но не можем да си позволим да чакаме политиците ни да се научат да мислят и анализират стратегически. Друг е въпросът дали имаме хора, които не са политици, но могат да мислят и анализират стратегически. Имаме и те не са малко. Тези хора трябва да открие политическата класа. Не ги ли открие, все повече ще придобиваме облика на държава колония. Петко Добрев От сайта „Епицентър”

Президентът смъмри исканията за извънредни предизборни мерки

В условията на нарастваща истерия около "турска заплаха" за намеса в изборите и акции на националистите за блокиране на границата, президентът Румен Радев призова всички участници в предизборната кампания към отговорен тон и поведение. "До изборите остават броени дни. Отделни партии и политици се опитват да изострят дебата, с надеждата да си заработят по-висок изборен резултат", написа Радев в сряда Фейсбук и призова в дните до края на кампанията за отговорно поведение. "Напомням, че тези, които най-показно и гръмогласно настояват за радикални действия от страна на президента и служебното правителство, са автори на днешното изборно законодателство. България е правова държава и изборите ще се проведат според правилата, които самите те са изработили и гласували. Призовавам българските граждани да упражнят свободно правото си на глас. Българските институции активно работят за пресичането на всякакви опити за изборни злоупотреби”, заявява Румен Радев. В последния месец няколко партии и коалиции настояват да бъде преосмислено откриването на 35 секции в Турция, както предвижда Изборния кодекс, дори и въобще да се отмени гласуването на българските изселници заради извънредното положение там. Герджиков: Няма как изборите да бъдат опорочени Служебният премиер Огнян Герджиков за пореден път увери в сряда, че няма никакви опасения за провал на изборите. Няма как изборите да бъдат опорочени, взети са всички необходими мерки, каза той. "Аз вече обикалям няколко областни града, говоря с областни управители, с кметове, с председателите на съответните районни избирателни комисии, за да се убедя, и се убеждавам, че е създадена една много добра организация и към днешна дата няма никакви сериозни основания за някакъв провал на изборите", заяви проф. Герджиков по време на посещение във Велико Търново. МВР е мобилизирано, мобилизирани са и другите специални служби, мобилизирана е цялата държава, за да бъдат безпроблемни изборите, допълни той. Предизборната криза между България и Турция се задълбочи в сряда, след като ДАНС експулсира от страната още един турски държавен служител, а друг турски гражданин бе обявен за персона нон грата. Премиерът Герджиков отбеляза, че двамата не са имали дипломатически ранг. "Те са се занимавали с неща, с които не е редно да се занимават и затова са експулсирани", посочи той. "Не очакваме обаче напрежение, а само по-голям пътникопоток" В същото време служебният вицепремиер и министър на отбраната Стефан Янев, който отговаря за изборите, заяви, че властите имат информация за автобуси, които пътуват от Турция към България за изборите на 26 март. "Трудно е да кажем от къде точно идва тази организация, но определено има такава", коментира той в сряда сутринта пред бТВ. От думите му не стана ясно какъв точно е проблемът с автобусите, за които предупреждават националистите, при положение, че българските изселници в Турция с двойно гражданство имат право да участват в изборите. "Вероятно напливът на автобуси по границата ще бъде увеличен. Не очакваме обаче напрежение, а само по-голям пътникопоток. Границата трябва да остане отворена, защото е важна част от икономическите процеси", каза Янев Той също увери, че са взети мерки за предотвратяване на евентуална външна намеса във вота. Предупредени са определени политически партии, а на някои са наложени глоби за агитация на чужд език и използване на нерегламентирани клипове. С разрешението на МВР във вторник коалицията "Обединени патриоти" блокира граничните пунктове с Турция "Капитан Андреево", "Лесово" и "Малко Търново". Целта бе да се попречи на рейсовете с гласоподаватели от Турция. Следобед блокадата бе вдигната и всички, която искаха да влязат в страната – влязоха. Затварянето на границата от политици е нарушение на закона Янев призна, че организираните от националистите протести са в нарушение на закона: "Тези протести са оглавявани от политици, които са кандидати за парламента, и с този вид действия те нарушават закона. Не очакваме провокации, протестите ги приемам като част от предизборната игра и изразяване на нагласите на група хора". Вицепремиерът каза още, че има информация и за изпращане на есемеси в Турция на хора с българско гражданство, но не уточни какво точно е съдържанието им. Не се нае да коментира и дали това е вид агитация. Той уточни, че посланикът ни в Анкара Надежда Нейнски е в България за консултации и все още не се е върнала обратно. Според него това бил достатъчно добър дипломатически ход, за да се покаже на Турция, че има нарушаване на диалога за добросъседство. "Тя не е отзована и турските ни колеги разбират много добре този дипломатически език", каза Янев. МВР не вижда проблем в блокадата На този фон вътрешният министър Пламен Узунов даде положителна оценка за действията на полицията на трите гранични пункта с Турция "Полицията в пълен обем си изпълни служебните задължения и не допусна нарушение на обществения ред по време на разрешени демонстрации. Полицията ги е охранявала, така че да не пречат на нормалното придвижване на хора и автомобили", каза Узунов. България няма интерес от затварянето на границата Служебният външен министър Ради Найденов коментира от своя страна, че "затварянето на граници не решава проблема": "Нямаме интерес от създаване на напрежение между две държави. Ние сме съседи и трябва да залагаме на добрите отношения" "България приема участието на турски дипломат и агитацията му да се гласува за определена партия за намеса във вътрешните работи на страната. Извикахме посланика на Турция, тъй като изборите трябва да бъдат проведени така, че да бъдат съобразени с българското законодателство", припомни Найденов пред Нова тв. Относно участието на турския посланик у нас в клип на партия ДОСТ той заяви, че човек може да бъде сниман на много места и това да бъде изтълкувано по много различни начини. Попитан намесва ли се Русия във вътрешните работи на страната, външният министър отговори: "Няма данни за такава намеса. Един дипломат стъпва на факти, а аз нямам такива". Президентът търси помощ от ЕС Междувременно президентът Румен Радев е запознал по телефона председателя на Европейския съвет Доналд Туск с възникналото напрежение в двустранните отношения с Турция поради намесата в изборния процес и вътрешните работи на страната ни. От прессекретариата на държавния глава съобщават, че в началото на април Туск ще посети България и ще се запознае със ситуацията в региона и с охраната на външните граници на ЕС. Обсъдено е било и повдигнатото обвинение за убийство на бивши български граничари от страна на турски съд по повод инцидент от 2008 г. "Държавният глава изрази категоричната позиция на България в защита на граничните полицаи и очакването си за солидарност от страна на ЕС". Има изостряне на отношенията, но няма да предприемаме радикални мерки Премиерът Герджиков коментира във Велико Търново, че има известно изостряне на взаимоотношенията между ЕС и Турция, но това не означава, че България трябва да предприеме радикални мерки. "Ние трябва да развиваме добросъседски отношения с Турция, защото граничим непосредствено", отбеляза Герджиков. Другите европейски държави са отдалечени от Турция, затова за нас е много важно Турция да е приятел на България, доколкото това е възможно, каза той. По думите му опитите за провокация от "известни лица" от една или друга политическа сила, свързани с изборите, не са за първи път. Според него държавата е готова, организацията е създадена за да се противодейства на такива опити.

Турция не е допуснала активист на ДПС да агитира в страната

Конкуренцията между ДПС и ДОСТ за гласовете на българските изселници в Турция ескалира на фона на безуспешните опити на българското правителство да се противопостави на намесата на турските власти в изборите за парламент у нас 26 март. Турски медии съобщиха, е Анкара отказала да допусне в страната бившия депутат от ДПС и бивш председател на парламентарната комисия за приятелство между двете страни Ердинч Исмаил Хайрула. Източник на информацията е турският опозиционен лидер Кемал Кълъчдароглу. На заседание на парламентарната група на своята Народнорепубликанска партия (НРП) Кълъчдароглу коментирал тази седмица забраните на различни прояви в Европа, на които турски представители планираха да агитират в полза на гласуване с "да" на референдума в Турция за въвеждане на президентска система на управление. "Вие правите същото", обърнал се опозиционният лидер към правителството и дал за пример случай с Ердинч Исмаил Хайрула - "депутат от Движението за права и свободи и председател на групата за приятелство България-Турция в 43-тото Народно събрание“. "Той искаше да прави пропаганда в Турция. Влизането му в Турция бе забранено. Външното министерство забрани. Защо го забрани? Вие правите същото" (като Германия)", казал опозиционният лидер, цитиран от в. "Миллиет". "Защо забранявате на този турски гражданин да идва при хората с двойно гражданство и да пропагандира?", запитал още Кълъчдароглу. Турция няма практика официално да обявява кого и защо не допуска на своя територия. Според неофициална информация обаче и други висши функционери на ДПС не са били допускани в югоизточната ни съседка след "разкола" между Ахмед Доган и Лютви Местан. Турция зае открито страната на Местан и публично призова да се гласува за партията му ДОСТ. Организации на българските изселници в Турция обаче се обявиха в подкрепа на решението на Анкара да не допусне бившият депутат и поискаха извинение заради сравнението между двата казуса, съобщава БТА. Федерацията на балканските турски изселници и бежанци (БГФ) заяви, че думите на Кълъчдароглу относно българските турци са причинили "огромно разочарование" в общността. "Кълъчдароглу е допуснал фактологически грешки, като уточнява, че Ердинч Исмаил Хайрула има само българско, а не двойно гражданство", посочиха от федерацията. Федерацията посочва още, че ДПС, "която включи в списъците си бивши депутати от крайнонационалистическата партия АТАКА и отчуждава Турция, вече не може да бъде представител на българските турци". Председателят на Дружеството за култура и сътрудничество на балканските турци /Бал-Тюрк/ Байрам Чолакоглу пък прикани Кълъчдароглу да се извини на българските турци. Той уточнява, че освен че не е турски гражданин, Хайрула вече не е нито депутат, нито председател на групата за приятелство с Турция в Народното събрание. "Осъждаме Кълъчдароглу заради думите, използвани от него, и заради неговата неосведоменост и липса на чувствителност и го приканваме да поиска извинение от българските турци", посочва Чолакоглу. Напоследък изглежда сред български изселници нараства броят на симпатизантите на партията на Лютви Местан ДОСТ. През последната седмица напрежението между България и Турция се изостри, след като София протестира пред Анкара заради "директна намеса" във вътрешните ни работи. Причина за българската реакция стана призива на турският министър на труда и социалните грижи Мехмет Мюеззиноглу българските изселници да гласуват масово на изборите на 26 март, като специално подчерта подкрепата на Турция за ДОСТ. В отговор Турция призова България да прекрати мерките за ограничаване на политическите права на малцинствата и даде да се разбере, че няма да се съобрази с българската реакция.

Путин: Връзките между Русия и Турция се възстановяват с бързи темпове

Връзките между Русия и Турция се възстановяват с бързи темпове, Москва се радва на това, заяви в петък руският президент Владимир Путин, след като се срещна с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган в Москва. По думите на турския лидер пък, в момента основни елементи в сътрудничеството между икономиките на двете страни са отбранителната промишленост и енергетиката. Икономическото сътрудничество Ердоган каза, че сътрудничеството между Русия и Турция по строителството на газопровода "Турски поток" и АЕЦ "Аккую" се развива все по-активно. Изпълнението на проекта "Турски поток" ще позволи да се увеличат доставките на газ в Турция и да се повиши транзитният потенциал на тази страна, заяви от своя страна Путин, цитиран от ТАСС. Миналия месец влезе в сила междуправителственото споразумение по мащабния проект за строителство на газовата система "Турски поток", допълни Путин на заседанието на Съвета по сътрудничество на високо равнище между Русия и Турция. Практическото изпълнение на този проект ще позволи да се увеличи обемът на доставки на природен газ за Турция, и да се повиши транзитния й потенциал, каза руският държавен глава. Путин определи сътрудничеството между двете страни в енергетиката като "истински стратегическо". Той отбеляза, че Турция е вторият по обем потребител на руски газ. Има добри перспективи за задълбочаване на сътрудничеството в металургията, автомобилостроенето и производството на селскостопанска техника, допълни Путин. Турция влиза в числото на основните външноикономически партньори на Русия, посочи Путин. Същевременно той отбеляза, че през последните години двустранният стокообмен е намалял. През 2016 г. той намаля почти с една трета, фактически падайки до равнището отпреди десет години, посочи руският президент. Надяваме се, че негативната динамика във взаимната търговия ще може да се преодолее тази година, добави той. Турция ще създаде в страната инфраструктура за обслужване на банкови карти "Мир", каза още Путин. Активизирането на двустранните икономически връзки би допринесло за увеличаване на дела на националните валути във взаимните разплащания, ние знаем, че господин президентът /на Турция Реджеп Тайип Ердоган/ активно подкрепя това, посочи руският президент. Конкретна стъпка в това направление ще стане създаването в Турция на инфраструктура за обслужване на банкови карти на руската платежна система "Мир", за което говорихме в тесен състав, добави Путин. Ердоган пък заяви, че руските компании трябва да бъдат избавени от санкции и ограничения от страна на Запада. Турция е заинтересована от доставката на руски самолети МС-21 (влязъл в производство нов модел руски пътнически самолет от класа на Боинг 737 и Еърбъс 320 – бел. ред.), посочи още Ердоган. Ние сме заинтересовани и е нужно да осъществим сътрудничество и да привлечем турски индустриалци към доставки на самолети МС-21, които се произвеждат в Русия, отбеляза турският президент. Военното сътрудничество По време на същото заседание пък Ердоган акцентира върху военното сътрудничество, което било много важно за двете страни. Ердоган изтъкна необходимостта от предприемане на съвместни усилия за предотвратяване на кръвопролитието в Сирия. Що се отнася до въпросите на сигурността в нашия район, за това да се спре кръвопролитието в Сирия, аз мисля, че ние сме длъжни да предприемем съвместни усилия, каза Ердоган. Руският президент Владимир Путин също изтъкна „изпълнената с доверие ефективна работа на военните ведомства и специалните служби на Русия и Турция по въпроса за Сирия“. "Ние активно работим за решаване на най-острите кризи в света, преди всичко в Сирия", каза руският лидер. "Много приятно е да се отбележи, че никой не очакваше, че на равнище военни ведомства, специални служби, ще се установи такъв изпълнен с доверие, много ефективен диалог", посочи Путин.

Конфликтът се задълбочава: Анкара наложи санкции на Холандия

Кризата в отношенията между Турция и Европейския съюз се задълбочи, след като Анкара замрази двустранните отношения с Холандия и обяви, че няма да пусне холандския посланик да се върне в страната. Освен това Турция спира и всички политически обсъждания на високо ниво с Холандия и затваря въздушното си пространство за холандски дипломати заради забраната на Хага турски политици да провеждат агитационни митинги сред турската общност преди референдума за въвеждането на президентска република в Турция.   Санкциите обаче не предвиждат намеса в икономическите отношения между двете страни.   Турският президент Реджеп Ердоган заяви, че Анкара обсъжда и варианти за преразглеждане на взаимоотношенията си с Европейския съюз. Турският вицепремиер Нуман Куртулмуш от своя страна за пореден път заплаши Анкара да суспендира споразумението между ЕС и Турция, което ограничи миграцията.   Ердоган коментира, че ЕС заблуждава Турция и постъпва нечестно спрямо нея, като не изпълнява ангажиментите си.   "Те постъпват нечестно. Дадоха ни обещания за бежанците, говореха за помощ от шест млрд. евро. Дойдоха 750 млн. евро“, каза Ердоган.   Холандският премиер Марк Рюте от своя страна коментира, че турските санкции "не са толкова лоши", но са некоректни, тъй като холандците имат повече основания да са гневни.   В събота холандските власти не разрешиха на министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу да кацне на холандска земя, а по-късно наредиха турската министърка на семейството и социалната политика Фатма Бетюл Саян Кая да напусне страната. Двамата министри искаха да участват в събрания, на които да насърчат представителите на турската диаспора да гласуват с "да" на референдума в Турция на 16 април за разширяване на президентските пълномощия.   Правителството на Рюте бе разгневено от това, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган нарече холандците нацисти и от решимостта му да проведе в събота митинги във връзка с референдума сред турците в Холандия без да има разрешение за това.   Разривът между ЕС и Турция е все по-близо    Ердоган коментира в телевизионно интервю, че явно "някои страни членки на ЕС, начело с Германия, не могат да приемат възхода на Турция като нововъзникваща сила". Той отправи и директно обвинение, че те умишлено се опитват да саботират гласуването в полза на референдума за измененията в турската конституция    Турция, която вече 50 години преговаря за присъединяване към ЕС, се отдалечава все повече от членството си и върви към налагането на едноличен диктаторски режим на президента Ердоган. Германия, Дания и други европейски държави подкрепиха Холандия, което доведе до задълбочаване и на конфликта между Ердоган и ЕС.   "Ню Йорк таймс" коментира, че ЕС е отправил предупреждение към Турция в ескалиращия спор заради конституционния референдум. Изданието посочва, че съюзът е заявил, че турските опити за засилване на правомощията на президента може да се отразят на кандидатурата на Анкара за присъединяване към съюза.   Вестникът отбелязва, че това изявление, направено от двама представители на Европейската комисия, е най-решителната колективна реакция до момента на острите словесни атаки от страна на Турция.   Германският коментатор Даниел Брьослер пише във вестник "Зюддойче цайтунг", че формалният край на преговорите с Турция за присъединяване към ЕС вече изглежда неизбежен.   В понеделник върховният представител на ЕС за външна политика и сигурност Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан предупредиха Анкара да се въздържа от прекалени изказвания и действия, които рискуват по-нататъшно изостряне на ситуацията между нея и холандските власти. Турция обаче реагира остро и коментира, че "късогледите изказвания на ЕС нямат никаква стойност за нашата държава".    Конфликтът между Анкара и Берлин не затихва   На този фон продължиха и нападките на Ердоган към германския канцлер Ангела Меркел. Той я обвини в телевизионно интервю, че "подкрепя терористите". По думите му Берлин е оставил без последстващи действия досиетата  на 4 500 предполагаеми терористи, предоставени от Анкара.    "Меркел, ти подкрепяш, храниш терористите. Предадохме 4.5 хиляди досиета, но нищо не е направено по тях”, каза турският президент.   Турция обвинява Германия, че дава убежище на кюрдски активисти и лица, издирвани във връзка с неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 година. Ердоган разкритикува Меркел и за подкрепата й за холандския премиер Марк Рюте.   Германските власти също възпрепятстваха миналата седмица провеждането на такива срещи, което разгневи Анкара.    Ангела Меркел реагира с кратко изявление на нейния говорител. Той каза, че германският канцлер няма да участва в състезание по провокации.   Австрия също спира турската агитация   Австрийският канцлер Кристиан Керн от своя страна също потвърди, че има намерение да спре предизборните изяви на турски политици в Австрия .    Според него турският президент Реджеп Тайип Ердоган залага съзнателно на провокацията, затова е необходимо да се забранят предизборните изяви на турските политици в Австрия.    Тези изяви водят към извращаване на свободата на хората да се събират, заяви Керн.   "Смятам, че турската страна вероятно ще продължи тази игра и в Австрия", добави Керн, цитиран от БТА.   По думите му Виена не бива да се съгласява на всичко. Той уточни, че е в правото на кметовете да осуетят подобни изяви, както например това се случи в австрийските градове Хьорбранц, Винер Нойщат, Херцогенбург и Линц, където по решение на кметовете турските политици не говориха пред своите сънародници.

“Тагес-Анцайгер”: А ако Ердоган пак пусне бежанците...

Турските заплахи неизменно звучат мрачно, почти библейски – ако Европа не се отнася почтено към Турция, имало готовност отново да се отворят шлюзовете и Европа да се наводни. Вместо да се задържат бежанци на турска територия, те биха могли да бъдат извозвани с автобуси направо към границата, пише швейцарският в. “Тагес-Анцайгер” . Повод за публикацията са крайно обтегнатите отношения между Анкара и държави от ЕС, които отказват да се превърнат в арена на битката на Ердоган да спечели референдума на 16 април, което пък би му отворило пътя към еднолична власт. Европа направи така, че да могат да я изнудват, е позицията на противниците на споразумението за бежанците в Германия, Франция и Холандия. Заканите на президента Реджеп Тайип Ердоган и на турското държавно ръководство да суспендират споразумението с ЕС започнаха още след влизането на споразумението в сила преди година, но досега те бяха кухи, посочва “Тагес-Анцайгер”. “Причината е много проста – споразумението е от интерес и за Турция”, цитиран е духовният баща на споразумението, австриецът Гералд Кнаус (46 г.), който е  ръководител на «Европейската инициатива за стабилност». Това е мислителница с представителства в Берлин, Брюксел, Виена и Истанбул. Основана е през 1999 г. в Сараево след войната в Косово с цел постигане на европейско единство по пътя на разбирателството. Важни са милиардите Кнаус пояснява, че Турция се намира в тежко икономическо положение и припомня ангажимента на ЕС по споразумението за бежанците с Анкара  през 2016 и 2017 г. да предостави на Турция по 3 милиарда евро годишно за подобряване положението на бежанците в страната. Срещу това Анкара се задължи да приема обратно бежанци, които от нейна територия са пристигнали в други държави, примерно в Гърция. "Сумата е колосална, като се има предвид, че досега Турция е приела обратно едва 900 бежанци от Гърция", заявява Кнаус. Ето защо той бил до голяма степен оптимист – Анкара няма да суспендира споразумението, дори и ако отношенията с Европа продължават да се влошават. Ако въпреки всичко Турция осъществи заканите си, това изобщо не означавало, че стотици хиляди бежанци от Сирия и Ирак мигновенно ще се отправят към Европа. «Да, Турция може да закара бежанците до границата. Но какво става после?», пита се Кнаус и припомня факти. През лятото на 2015 г. вълна от бежанци пое към Гърция с намерение да достигне до Германия, Швеция или поне до Австрия. Точно преди година обаче първо балкански държави се барикадираха, издигайки заграждения и така беше затворена гръцко-македонската граница. Десет дни по-късно по силата на споразумението на ЕС с Турция границата се премести още по на изток. 62 000 бежанци блокирани в Гърция Преди споразумението само през октомври 2015 г. 212 000 души избягаха от Турция в Гърция. След влизането в сила на споразумението общият брой за година е едва 25 000 души. Тъй като границите на север са затворени, мнозина от тези хора са блокирани на гръцки острови. При нечовешки условия и без всякаква перспектива чакат решение за получаване на убежище. С пристигнали по-рано бежанци сега общият брой на блокираните в Гърция мигранти е 62 000 души. “Тагес-Анцайгер” цитира и мнение на германския професор по миграция от университета в Останбрюк Олаф Клайст. Положението на бежанците в Гърция е толкова стъписващо, че дори Турция да суспендира споразумението, не може да се очаква бежанска вълна. Бежанците на нейна територия отдавна били наясно, че не си струва да се отправят по море към Гърция. По-добре е да останат в Турция. Кнаус обаче не е такъв оптимист. Ако вместо сегашните 50 души дневно 200 души поемат към Гърция, тамошната система по прием на бежанци бързо ще колабира: “Би се стигнало до хуманитарна катастрофа. Осмелявам се да се усъмня, че в такъв случай гърците биха били готови да продължават да подсигуряват границата си с Македония, за да спират бежанците на совя територия.” Балканският маршрут действа Който мисли, че Балканският маршрут е затворен, той се заблуждава, пише още “Тагес-Анцайгер”. Всеки месец трафиканти прекарвали хиляди бежанци от Гърция към Западна Европа въпреки заграждения и бодлива тел. Само в Германия всеки месец пристигали по 15 000 бежанци, повечето от които по уж затворения Балкански маршрут. Останалите идвали през Италия или Швейцария. Според Кнаус важното било колко мигранти изобщо достигат до Гърция. Преди споразумението с Турция, през януари и февруари 2016 г., са били 124 500 души. Сега, година по-късно – 2400. Явно е възпираща перспективата да те върнат обратно в Турция или дълго да си блокиран в Гърция. А и граничните заграждения на Балканите били всичко друго, но не и непреодолими. “Европа може да бъде изнудвана, защото я делят една сухопътна и една морска граница с Турция, а не заради споразумението”, е заключението на Гералд Кнаус.

Край Босфора шум се вдига… и мирише на сяра

 Центробежните сили могат да се преодолеят само със силна централизирана власт в Анкара Референдумът в Турция за промяна на управлението е наистина „вабанк“ за президента Ердоган Тези дни вулканът Етна изригна отново. Всъщност просто кихна и хвърли пепел и лава. Ако изригне с цялата си мощ така, както го е правил преди векове, то наоколо нищо няма да остане. Винаги съм се чудел защо хиляди хора строят домове, живеят по склоновете на вулкана, при условие че знаят заплахите. Оказва се, че склоновете на Етна са изключително плодородни и рискът изглежда си струва. Българите са се населили преди векове в подножието на вулкан. Близо до Константинопол търговията е добра, земята плодородна, цезарят е близо. Когато обаче стане криза, на юг събитията придобиват опустошителните размери на изригнал вулкан. Този вулкан няколко пъти ни е помитал. Днес край Босфора пак мирише на сяра, земята издайнически вибрира, за да ни предупреди, че вулканът може пак да изригне. Турция се тресе от драматични събития, а ние сме първата къща по склона и пътя на лавата. Това обаче поражда безпокойство едва в част от тези, които гледат международни новини. В пламенното писмо на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган присъства един израз, който е доста тревожен. Той обяснява как опитът за легитимация на неоосманистката доктрина на Турция е достигнала до крайности. Доган убедено ни казва, че играта на Анкара е “вабанк”. Всичко е заложено на една карта, а ние като страна изглежда сме част от залога. Турция се намира на исторически кръстопът и това не е клише. Само допреди шест години най-голямата държава на Балканите и най-голямата натовска армия след САЩ изглеждаше спокойна, тръгнала по пътя към Европейския съюз, въпреки ретроградните тенденции за налагане на нрави от минали векове. Кюрдите получиха повече права, бяха представени политически на всякакво ниво – или поне така изглеждаше. Много е важно да се знае защо единовластието, диктатурата изглеждат неизбежни в Турция. След като започна поредната арабска пролет – в Сирия, южните граници на страната станаха фронтова линия. Разпадът на държавността в Сирия доведе до изключително бърза дезинтеграция на дълго потискани етноси и религиозни групи, като най-важният от тях бяха кюрдите. Десетилетия наред режимът на фамилията Асад не просто тероризираше, а буквално смазваше този етнос. Въпреки че даваше убежище на лидера на ПКК Абдуллах Йоджелан и той ръководеше съпротивата на кюрдите в Турция от Дамаск, местните сънародници на враг номер едно на Анкара по онова време живееха като крепостни селяни, без елементарни права. Арабската пролет обърна нещата наопаки. Превърна кюрдите в един от малкото съюзници на режима и реално получиха автономия. Това за Турция е кошмар. Турският президент Реджеп Ердоган и цяла Турция в момента се намират на неспокоен разлом. Страната се тресе. Само преди няколко месеца в страната бе задействан опит за военен преврат. Животът на Ердоган бе застрашен и това, че днес той размахва пръст на Европа, е въпрос на шанс, роден от изтекла информация. Днес центробежните сили в страната са най-големите в цялата история на съвременна Турция. Враговете на Ердоган са много – радикални ислямисти, кемалисти, гюленисти и най-вече кюрдите. В Източна Турция се води реална война и процесът на формиране на кюрдско самоуправление е в действие. Това е най-големият кошмар за Ердоган и за целостта на Турция. Нищо друго не го интересува, освен да няма независима кюрдска държава. Не го интересува нито ЕС, нито САЩ. Нищо друго няма значение, освен да върне контрола в ръцете си. Единственият начин да спре – или поне отложи за неопределено време безмилостния ход на събитията – е да създаде силно централизирана власт. Това не може да стане с демокрация, а чрез президентски режим. При последните избори – редовните и извънредните за Меджлиса, Ердоган не успя да събере онова квалифицирано мнозинство в турския парламент, за да проведе конституционните реформи по демократичен начин. Днес той вече е помел своите вътрешни опоненти: приключи с движението на Фетхуллах Гюлен, армията е окастрена от светския елит, бизнесът, медиите, елитът на нацията, са в краката му, а кюрдите търпят сериозни загуби на фронта. Силите обаче са на привършване, а и не е ясно при едни нови избори какво може да се случи. Предстоящият референдум е повратна точка за Ердоган. С добра дума, жандармерия и контрол на изборния процес е твърде възможно в рамките на няколко месеца в Турция да видим първия държавен глава с правомощията на султан. Това ще бъде краят на кемалистка Турция, а новият облик на южната ни съседка още не е ясен. Точно заради това днес е изключително важна неоосманската риторика на Ердоган – този език, тази политика и тази идеология налива вода в неговата мелница. Агресията към Европа, към съседите мобилизира националистическия дух. Не бива да съм прав, но една демонстрация с хиляди бежанци, пуснати през нашата граница в навечерието на референдума, видът на една смирена Европа, ще изстреля нивото на национална гордост и мечта за велик султан в космическа орбита. Не се учудвайте, че такава риторика действа. Навсякъде действа. И в България човек, който говори за Симеонова България на три морета, живее добре. В Турция обаче въпросът е на живот и смърт, най-вече за този режим. Ако референдумът се окаже неуспешен за президента Ердоган, то бихме могли да очакваме неочакваното, и при това с отрицателен знак отпред.  

Преди минути! ЕРДОГАН: ВОЙНАТА НА ПОЛУМЕСЕЦА СРЕЩУ КРЪСТА ЗАПОЧВА ОТ БЪЛГАРИЯ!

 На митинг пред свои симпатизанти тези дни, турският президент Реджеп Ердоган обяви, че войната на Полумесеца и Кръста вече е започнала. Някои скептично настроени българи веднага ще кажат, че на Ердоган не бива да се вярва, защото той лесно се пали и изказването му може да е само емоционален изблик, предназначен за вътрешна употреба. Само че ако погледнем фактите ще се убедим точно в обратното. Какво се случва напоследък пред очите ни: Ердоган за нула време успя да се скара с целия Европейски съюз. Най-напред той се нахвърли върху Холандия, обвинявайки я, че не спазва демократичните правила. И я заплаши, че ще пострада сериозно заради пренебрежителното си отношение към Турция. Той визира забраната на Холандия към турски министри да агитират сред тамошното турско малцинство в полза на референдума, който ще разшири изключително много правата на Ердоган като президент. И на практика Турция от парламентарна държава ще се превърне в президентска. След това, по същия повод Ердоган се скара и с Австрия. Германия пък нарече няколко пъти „нацистка държава“. После се опита да сплаши и Франция. Защо Ердоган си позволи  така грубо да нахока най-силните държави-членки на Евросъюза? Причините са две: Първо, в тези държави има многомилионна турска диаспора. И не трябва много да разсъждаваме, за да се сетим, че голяма част от тази диаспора са просто радикални ислямисти. Тоест те представляват пряка заплаха за сигурността на гражданите и държавите от Западна Европа. Вторият коз, който държи Ердоган са милионите арабски мигранти в Турция, които той всеки момент може да пусне, за да залеят Европа. Следователно буйният президент на Турция знае, че Европа му е в кърпа вързана. Знае, че всички държави сега зависят от неговото благоволение. И най-важното, Ердоган знае, че именно сега е най-удобният момент, в който да стартира истинската и явна война на Полумесеца срещу Кръста. Специалистите по Турция- и руските, и българските, и западноевропейските, отдавна предупреждават, че не само с Ердоган шега не бива. Шега не бива и с Турция. Защото тези хора са убедени, че ИСЛЯМЪТ е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ, по който трябва да вървят народите в Европа и на Балканите. И когато казват, че Те, мюсюлманите, трябва да започнат СВЕЩЕНА война с „изкривената“ Европа, те изобщо не се шегуват. За тях това е въпрос на най-дълбока вяра. Вяра в непоклатимостта на думите на Пророка, който е казал, че „неверниците трябва да се унищожават с всички средства“. И точно в този контекст истински лъсва националното предателство на родния доскорошен велможа Борисов, който продаде България на Ердоган и я превърна в ТУРСКИ ВИЛАЕТ. Борисов предаде България, защото многократно пренебрегна тревожните предупреждения на българските експерти турколози, които в прав текст са му заявявали неведнъж, че компромиси с Турция не бива де се правят. По простата причина, че днешна Турция в очите на Ердоган и на милионите негови привърженици е Османската империя вчера. И за да възстановят миналото величие на едновремешната Висока Порта, Ердоган и голяма част от турските му привърженици, са готови на всичко. Включително и да подпалят война. На Балканите, в Европа, и в света. Нещо повече: Привържениците на Ислямска държава в Турция вече свободно изразиха в социалните мрежи своята огромна радост от вчерашните атентати в Лондон и приветстваха убийството на невинни хора. В един момент дори е имало заплаха и за премиера на Великобритания Тереза Мей.  А най-популярният лозунг на турските радикали в Интернет гласи: „Скоро битката ще се води на ваша земя!“ Ако някой все пак търси още доказателства, че турците се готвят за битка с християните,  нека влезе в сайта на новоучредената с разрешението на Борисов турска партия „ДОСТ“ и там ще прочете какво ни подготвя Ердоган.  В сайта черно на бяло пише, че ако нахлуе в България, турската войска ще я превземе само за 72 часа. Тези факти са повече от достатъчни, за да се убедим, че Ердоган се готви да заграби България отново, и да я превърне в турска провинция. Защото Турция никога не се е примирявала, че българските „гяури“ са свободни. На всичкото отгоре България заема и най-важната част от Балканите. Тя е стратегическият кръстопът между Изтока и Запада. Тя е и ключът към завладяването на Балканския полуостров. Ето защо можем само да изкажем адмирации на президента Румен Радев, който предприе БЪРЗИ И КАТЕГОРИЧНИ мерки за справяне с турската заплаха. Още на 14 март той привика българския посланик в Турция Надежда Михайлова за спешни консултации в България. След това, на 15 март проведе екстрени срещи с посланици, акредитирани у нас. Най-напред бе срещата с руския посланик Анатолий Макаров.  После Румен Радев се срещна с посланиците на Холандия, Австрия, Германия и Франция, защото тези държави бяха пряко замесени в конфликта с Турция. Последва нещо нечувано и изключително рядко срещано в нашата дипломатическа практика: България експулсира няколко турски граждани, като им забрани да влизат в страната за срок от 5 години. Това говори, че радикалните турски ислямисти са подготвяли нещо много опасно за нашата национална сигурност. И съвсем неслучайно председателят на БСП Корнелия Нинова каза, че първите неща, които ще направи като премиер, ако социалистите спечелят изборите са две: Незабавно да отмени Постановление № 208 за заселване на бежанци в България. И незабавно ще подкрепи президента Румен Радев за неотложно свикване на  Консултативния съвет за национална сигурност. Изводът за всички нас е ясен. И твърде категоричен: България и българският народ не трябва да гласуват никакво доверие на Турция. Не можем да очакваме помощ и от Евросъюза, понеже западните държави тепърва ще имат сериозни проблеми с Ердоган. А в същото време нито имат военната сила, нито пък желанието да се бият с втория най-силен член на НАТО Турция, заради нас. Затова остава единственото решение, което екипът на Skandalno.net повтаря от години: Доверие можем да имаме само на нашите руски братя. Защото те имат и сили, и възможности, и желание да ни избавят от очертаващото се ново турско робство, което ни заплашва. И ЗАЩОТО БЕЗ РУСИЯ – НЯМА БЪЛГАРИЯ! Skandalno.net Автор: Иво Македонски, Skandalno.net

"Сънди телеграф": Съдбата на Турция е изпит за света

Под заглавие "Отмъщение срещу метежниците" "Сънди телеграф" съобщава за вълната арести в Турция на служители на армията и съдебната система, последвала опита за преврат. Съдбата на Турция е изпит за света Западът има нужда от стабилна Турция и Турция, разбира се, също има нужда от стабилна Турция, посочва изданието и добавя, че макар и да е основателна опозицията срещу Ердоган, "лидер, който се опитва да преобърне дългата светска традиция на Турция", един преврат е огромна "грешка в сметките".  "Сънди таймс" също смята, че метежниците, вдъхновени от успехите на предишни военни преврати в страната, са си направили криви сметки, защото дори онези, които са против турския президент, искат той да спечели на избори. Независимо от това как е възприеман навън, в своята страна Ердоган се ползва с подкрепата на поне половината от избирателите. В ръцете си той сега има възможност още повече да втвърди режима по отношение на човешките права и свободата на изразяване, отбелязва вестникът, като добавя, че това може да отдалечи Турция от целта за членство в Европейския съюз. "Ердоган преживя преврата, но бъдещето му все още е несигурно", пише "Индипендънт". Много хора в Турция и извън страната смятат за опасно заиграването на Партията на справедливостта и развитието с османския национализъм и радикалния ислямизъм. Дори и целта на пучистите да е била някакъв вид либерализиране, не е работа на армията да направи това. Трудно е да бъдем оптимисти за бъдещето на Турция. В началото на века с появата на Реджеп Тайип Ердоган, тя беше модел, пример за напредък. Либерализираната икономика осигури заетост на хиляди турски младежи, а липсата на подобни възможности отвори път за Арабската пролет. Турция беше една от двете демокрации в Близкия изток и един от много малкото примери за демокрация в ислямския свят. Гордееше се с миналото си на секуларизъм. Опитите за преврат бяха останали в миналото. Днес тя има напрегнати отношения със съседите. Явно е, че и армията е тревожна, изтъква "Индипендънт".В редакционна статия на "Ню Йорк таймс" се твърди, че опитът за преврат в Турция ще усложни отношенията между Анкара и Вашингтон. Вестникът предвижда, че опитът за преврат ще има последствия за демокрацията в Турция, че турските граждани ще трябва да платят немалка цена, а за международната общност ще възникнат нови трудности що се отнася до борбата с "Ислямска държава".

Евролидери призоваха Анкара да защитава демокрацията и върховенството на закона

Евролидерите подложиха на критика действията на властите в Турция след неуспешния опит за преврат. Едни от тях, като представителите на ЕНП, са по-умерени в изказванията си, други, като либералите, доста по-категорични в оценките си, но всички са единодушни в призива си към Ердоган да се спазват демократичните принципи и върховенството на закона. Председателят на Групата на Европейската Народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Манфред Вебер призова Турция да защитава демокрацията и върховенството на закона след проваления преврат в страната, предаде NewEurope. „В тези трудни часове правителството е най-силно, ако поддържа ценностите и принципите, заради които е било подложено на атака. Демокрацията, върховенството на закона, разделението на властите и основните свободи трябва да бъдат защитени“, заяви той. „Турското правителство трябва да се въздържа от действия, които могат да доведат страната по-далеч от Европа“, добави той. „Гражданите и на Турция, и на ЕС имат интерес от близко партньорство в сферите на икономическия растеж и миграцията“, смята Вебер. „Изразявам своите съболезнования към семействата а жертвите и давам пълната си подкрепа на демократическите институции в Турция“, каза политикът в заключение. Германският канцлер Ангела Меркел е провела телефонен разговор с президента на Турция Реждеп Тайип Ердоган, по време на който е обърнала внимание на необходимостта при преследването на метежниците страната да се ръководи от върховенството на закона , предаде ТАСС. „Канцлерът призова президента да поддържа принципите на пропорционалността и закона по повод отговора на турската държава срещу опита за осъществяване на преврат“, заяви прес-секретарят на германското правителство Щефен Зайберт. Меркел е посочила, че въвеждането на смъртно наказание в Турция „не е приемливо при никакъв случай“. По-рано Зайберт каза, че завръщането на Турция към екзекуциите ще означава край на преговорите за членството на страната в ЕС.  Председателят на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в Европейския парламент Ги Верхофщадт пък заяви, че президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган злоупотребява с проваления опит за преврат в страната, за да преследва политическите си противници, предаде NewEurope. „Добре е , че Турция избегна нова военна диктатура, но само ако демокрацията бива поддържана. Това, което виждаме е нататъшно настъпление на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция срещу свободата на словото, независимостта на правосъдието и върховенството на закона. Това ще влоши отношенията между ЕС и Турция“, заяви белгийският политик, който е и бивш министър-председател на страната. Верхофщадт, който е водачът на АЛДЕ в Европейския парламент предупреди, че въвеждането на смъртното наказание е червената линия, която не трябва да бъде пресичана от Турция. Според него чистките във войската и други санкции извън рамките на закона трябва да бъдат прекратени незабавно. „Реакцията на Ердоган към преврата поведе страната дори по-далеч по погрешния път“, заяви той. „Призовавам върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и сигурността Федерика Могерини и председателя на Европейския съвет Доналд Туск да замразят всички преговори с Турция, докато Ердоган не потвърди следването на европейските ценности“, заяви политикът.

Извънредно положение в Турция! /обновена/

Министерският съвет на Република Турция под ръководството на президента Ердоган взе решение за въвеждане на извънредно положение на територията на страната за срок от 3 месеца. Извънредното положение е необходимо, за да се отстранят бързо всички елементи на терористичната организация, участвала в опита за преврат", каза Ердоган в президентския дворец в Анкара. Турският президент каза още, че може би опитът за преврат още не е приключил. Според него е възможно и други страни да са замесени в преврата, като добави, че опозиционерът Фетулах Гюлен, когото обвинява като организатор на преврата, може сам да е бил ръководен от по-висши сили. Държавният глава на Турция подчерта, че въвеждането на извънредното положение съответства на конституцията на страната и не противоречи на принципа за върховенство на закона и основните граждански свободи. Армията се намира под контрола на правителството, отбеляза Ердоган, добавяйки, че като президент и главнокомандващ ще работи съвместно с военните, за да освободи Турция от „вируса“. Арестите в страната ще продължат, увери Ердоган. В сряда официално бяха арестувани двама членове на Конституционния съд на Турция за предполагаема връзка с неуспешния преврат и гюленистите. Те бяха сред общо 113-те задържани в сряда, сред които има съдии, прокурори и членове на висши съдебни инстанции. До този момент след пресичането на опита за преврат уволнени, арестувани или разследвани са около 60 хил. души, сред които войници, полицейски служители, съдии, представители на администрацията и образователната система. „Но този процес все още не е завършен“, закани се турският президент. Съгласно думите му все още не е ясен точният брой на хората, които са замесени в неуспешния опит за пуч. При това Ердоган допусна, че при организирането на военния преврат са участвали и други държави. Кои обаче са те Ердоган отказа да коментира. Движението на гюленистите, което Анкара обвини в организирането на опита за държавен преврат в страната, може да предприеме още действия за сваляне на властта според Ердоган. „Терористичната организация на гюленистите е създала паралелна структура в страната. Извършеният от тях опит за държавен преврат се оказа неуспешен. Но съм уверен, че в близките дни и седмици те ще предприемат някои действия за бъдещето си. Нашата държава и народ стоят на единен фронт срещу подобен род лица и организации. До този момент, докато сме единни, танковете няма да достигнат своите цели“, заяви Ердоган. Въпреки критиката на Брюксел турският президент потвърди готовността си да върне смъртното наказание в страната. „Светът не е само Европейския съюз“, заяви Ердоган в интервю за телевизионния канал Al Jazeera по-рано в сряда, подчертавайки, че смъртно наказание се прилага и в държави като САЩ, Русия и Китай. Турският президент отново припомни, че ако депутатите в парламента одобрят конституционна промяна в тази насока, той няма да се противопостави и ще утвърди връщането на този тип наказание. Междувременно Ердоган каза задочно на френския външен министър Жан-Марк Еро „да си гледа работата“, след като първият дипломат на Париж предупреди Анкара за репресиите след неуспешния опит за преврат. „Той трябва да си гледа неговата работа. Има ли право да прави такива декларации за моята личност? Не, няма. Ако иска урок по демокрация може да получи лесно такъв от нас“, заяви Ердоган в интервю за телевизионния канал Al Jazeera, предаде Фокус. От Министерството на външните работи на България също съобщиха за въвеждането на извънредно положение на територията на южната ни съседка за срок от 3 месеца. Решението се основава на чл. 120 от конституцията на Турция, според който то трябва да бъде одобрено от турския парламент. Непосредствено след това правителството ще издаде декрети, имащи силата на закон, с които ще бъдат въведени конкретните мерки, включващи ограничения на правата на гражданите за посочения период, обясняват от МВнР. След публикуването на декретите Външното ни министерство ще информира незабавно българските граждани, за да се съобразяват с въведените мерки при престоя им в Република Турция. Обстановката в Република Турция остава нестабилна. На територията на цялата страна се провеждат серия от операции на турските сили за сигурност, вследствие на които може да се очаква ескалиране на напрежението и да се генерират заплахи за физическата сигурност на гражданите. Същевременно на много места се организират масови обществени мероприятия като митинги и протестни шествия. Нивото на риска остава високо, като са възможни и сблъсъци на отделни места. Предвид влошената обстановка на сигурност, МВнР настоятелно препоръчва на българските граждани в Турция да избягват да посещават оживени места в големите градове на страната. В Истанбул да се избягват обществените места с ключова социална роля като площад „Таксим”, бул. „Истиклял”, площадът пред двореца Долмабахче, туристическите места в район Фатих, спирките на метрото и метробусовете в централните части на Истанбул – районите Фатих, Бейоглу, Шишли, Бешикташ, големи търговски обекти и др. Препоръчва се да се избягват и инфраструктурните обекти, които бяха в центъра на процесите от 15.07, вкл. летище „Ататюрк”, ако не се пътува през него. В Одрин, на входовете и изходите на града, както и в самия град, се извършват засилени проверки на самоличността на гражданите и на автомобилите, като се изискват личните документи на водача и документите на автомобила. Възможни са забавяния при придвижването на превозните средства. Входовете и изходите на ГКПП на българо-турската граница са отворени и функционират нормално, но на ГКПП „Капитан Андреево – Капъкуле“ трафикът, основно на изход към Турция, е натоварен, предвид обичайните за това време премивания на турски граждани, живеещи в Западна Европа. От турска страна допълнително е засилен граничният контрол и се извършва детайлна проверка на личните документи. МВнР настоятелно препоръчва на българските граждани да се въздържат от пътуване до Република Турция до нормализиране на обстановката. В случай на крайна необходимост от пътуване до Турция, да се информират постоянно за актуалните събития в страната и конкретния район, който планират да посетят, както и да се регистрират в рубриката „Пътувам за…” на сайта на МВнР, като оставят адресни и мобилни данни. Към днешна дата няма постъпила нова информация за спешни случаи на български граждани, нуждаещи се от помощ. При необходимост от съдействие българските граждани да се обръщат към дипломатическите и консулските представителства на Република България в Република Турция.