19.02.2017

Резултати от търсенето

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Британски генерал: Путин избра опасен път

Британският генерал Ричард Ширеф заемаше няколко години един от най-висшите постове в структурата на НАТО. През 2011-2014 г. той бе зам. върховен главнокомандващ обединените сили на пакта в Европа. А през май 2016 г. излезе книгата му "2017 г.: войната срещу Русия", където той моделира потенциалния военен сблъсък на страните от Северноатлантическия алианс с Русия. - Генерал Ширеф, бих искала да чуя оценката ви за неотдавнашното изостряне на ситуацията в Източна Украйна. Този въпрос сега мого се обсъжда както в Брюксел, така и в Киев и в Москва. - Мисля, че трябва да бъдем много обезпокоени. Виждаме, че въпреки Минските споразумения там продължават бойните действия. Това доведе до голям брой жертви както сред мирното население, така и сред военните. Смятам, че Западът и изобщо международната общност трябва да признаят цялата тежест на създалата се ситуация. Обезпокоен съм, че вниманието на медиите превключи от Украйна на други теми. Създалата се ситуация в Украйна продължава да представлява реална заплаха за сигурността на Европа. И Украйна продължава да носи това бреме. Тръмп: Ако Русия нападне Прибалтика, ще помогна само ако заслужават - Защо ситуацията се изостри точно сега? - Мисля, че това е свързано с превземането на Алепо. Това напомня на ситуацията от 2015 г. Тогава видяхме как огънят в Източна Украйна угасна веднага, щом Русия започна военната кампания в Сирия. Възможно е сега този огън пак да се разпалва, докато в Сирия стана по-тихо. - Смятате ли, че Западът трябва да продължи за оказва помощ на Украйна? - Да, абсолютно. Украйна се намира на фронтовата линия. Когато авторитарните лидери предприемат агресивни стъпки, трябва да им се даде отпор, за да се избегне по-нататъшна агресия. Историята много нагледно ни го демонстрира. Мисля, че Западът и международната общност трябва да продължат подкрепата за Украйна. Това е и финансова помощ, и обучение, и гражданското общество, и военна подкрепа. В крайна сметка важна е военната мощ. Не трябва да забравяме и дипломацията. Но аз смятам, че е много важно да бъде оказвана военна помощ на Украйна, за да може тя да възпира и предотвратява нови атаки от изток. - Но критиците ще ви отговорят, че такъв подход  може да предизвика ескалиране на конфликта... - Да, не се учудвам, когато чувам такива думи. Трябва да отбележа, че не съм виждал с очите си ситуацията в Източна Украйна. Сега размишлявам за това от позицията, на която не се чувствам много комфортно - докато седя в креслото. Бих предпочел да се окажа там и да оценя ситуацията лично. Но историята ни учи, че слабостта само въодушевява авторитарните управници и агресията. А когато ги посрещаш със сила, покаваш, че може да се стигне само дотук, но не и нататък. Това е ефективният начин а бъде сложен край на действията им. Мисля, че видяхме вече достатъчно. Какво ескалиране още трябва да видим? Вече видяхме как бе свален пътнически самолет. Видяхме как руската армия задейства смазваща мощ, извършваше масивен ракетен и артилерийски обстрел. Няма нито един намек, че те ще започнат да сдържат тази активност. Затова смятам, че отговорът ни трябва да бъде адекватен. Тръмп очаква Русия да върне Крим на Украйна - Как оценявате перспективата за влизане на Украйна в НАТО? - Това е сложен въпрос. Смятам, че трябва да признаем, че в Донбас се води война, там воюват руски войски или сепаратисти, действащи с подкрепата на Москва. Няма и капка съмнение, че в тази кампания участват и високопоставени руски военни. При такива условия е нереално да обещаваме на Украйна безусловно прилагане на Член 5 от Договора на НАТО. Трябва да го принаем. На този етап не е време да говорим за членство на Украйна в НАТО. Но НАТО със сигурност не трябва да дава на Путин право на вето за това кой ще влиза и няма да влиза в Северноатлантическия алианс. И отделните членки на НАТО, разбира се, трябва да продължат да помагат на Украйна. Това се отнася най-вече за онези страни, чието въоръжение е съвместимо с това на Украйна. Става дуа на първо място за страните от бившия Варшавски договор. Те запазиха много от оборудването и въоръжението от съветски тип. - Информационната война стана важна съставна част от конфликта в Източна Украйна. Смятате ли, че Западът не прави достатъчно, а а противостои на Русия по това направление? - Видяхме колко ефективно Русия използва своите информационни възможности и киберпотенциал. И Западът трябва да признае това. Това вече стана част от историята на конфликта в Източна Украйна. Западът не трябва да дава на Русия свобода на действие в информационното пространство, трябва да се бори. Струва ми се, че Западът в началото действаше неохотно в тази насока. Сега се появи разбиране за важността на тази работа. Но аз бих искал да видя повече активни действия в информационното и киберпространството. Москва се надява Тръмп да изтегли войските на НАТО от границата с Русия - Смятате ли, че Западът губи информационната война? - Към Запада е отправено сериозно предизвикателство. Вече неведнъж видяхме, че на демокрациите е доста по-трудно да действат в тази сфера, отколкото авторитарните режими, които имат под ръка всички лостове на властта. Демократичните страни не могат да влияят върху своите месии по същия начин и слава Богу. Мисля, че е много важно да бъде разказано на обикновените хора в Русия колко опасен път е избрал техният лидер. В действителност Западът като цяло и по-специално Великобритания биха искали да понижат нивото на напрежението, да изградят нормални отношения. Искаме във Великобритания да идват руски студенти, да се развива търговията. Русия е велика държава и трябва да съществуваме заедно. - Във Великобритания се чуват немалко гласове, че обратно, трябва да се увеличава натискът. - Смятам, че трябва да се действа и на двата фронта. От една страна, трябва да бъдем силни и твърди. Трябва да покажем на Русия линията, която тя не трябва да престъпва. Ние ще подкрепяме Украйна. готови да се бием до смърт, до последния войник, като защитаваме страните от НАТО. И ние ще възпрем Русия. Но това не означава, че искаме сблъсък. Искаме да поддържаме мира. 70 години Западна Европа живя в мир. И ние не искаме война с Русия под никаква форма, затова наред с демонстрацията на сила е необходим диалог. Но този диалог трябва да се води при определени условия. Руското ръководство трябва да признае международното право, на признае, че е недопустимо през XXI да бъдат анексирани територии на съседна държава. Ние не искаме връщане към политиката на кръв и стомана, към национализма от XIX век. Трябва да намерим начин да градим отношения и прокарваме мостове. - През 2016 г. излезе книгата ви, в която описвате възможен сценарий за война срещу Русия. Продължавате ли да смятате, че е възможен такъв развой на събитията? - Това е книга-предупреждение. Застанали сме на ръба на пропастта заради нежеланието на Запада да признае опасността, която представлява набиращата сила Русия и най-вече ръководството й. Москва рязко увеличи разходите за отбрана и демонстрира желание да използва сила, за да промени границите в Европа. Слабостите на Запада, за които пиша в книгата, са кумулативен ефект от свиването на военните възможности. Наблюдавахме тези свивания през последните 20 години. Това е особено вярно за страните от Западна Европа и  по-малка степен се отнася за САЩ. Но с книгата ми се опитвам да доведа до знанието на ората мисълта, че ако искаме мир, трябва да сме готови да плащаме за това. Понякога е необходимо да демонстрираме, че сме готови да се сражаваме за това. - Промени ли се оценката ви да събитията с настъпването на 2017 г.? - Написах книгата през 2015 г. И тогава нещата изглеждаха доста объркващи. Като стимул за написването на книгата послужиха действията на Путин по време на анексирането на Крим и последвалите събития в Донбас. Сега поглеждам назад, че животът се оказа по-странен от една измислица. Видяхме мащабно използване на руските сили в Сирия, опити да бъде разпалена бежанска криза д цел дестабилизиране на ЕС. Видяхме активността на Русия в киберпространството и това, което със сигурност бяха кибератаки с участието на Русия срещу сървърите а демократическата партия в САЩ. Това са скандални събития. И едва ли някой би могъл да предположи, че могат да се случат такива неща. И покрай всичко това видяхме кандидат-президент на САЩ, който се усъмни в НАТО. Като кандидат-президент на САЩ той заяви, че ое и да не дойде на помощ на страна членка на НАТО в случай на нападение. И това е много опасно. Това може да подкопае доктрината за колективна сигурност на НАТО, която е най-важният възпиращ елемент. От друга страна, новият президент на САЩ дава надежди за рестартиране, нов диалог в отношенията с Русия. Но той трябва да се води ог позицията на силата, а не на слабостта. И част от тази позиция на силата трябва да бъде израз на подкрепа за НАТО. Трябва да прозвучат думите, че при Тръмп Америка изцяло ще подкрепя воите съюзници от НАТО, безусловно ще спазва Член 5 от Договора и ще играе водеща роля в алианса, както САЩ са го правили и преди. Сигурността на Европа винаги се е основавала на абсолютната увереност, че американският президент, който и да е той, ще дойде на помощ на членка на НАТО, която е нападната. Живеем в свят, в който повече не трябва да бъдем уверени в сигурността си. За да останем в безопасност, трябва да бъдем в състояние да възпираме потенциалните агресори. - Това няма ли да ни доведе до затворен кръг от взаимни обвинения и ескалиране на напрежението? - Винаги ще се намерят такива, които ще кажат това. Относно разговорите, че изпращането на сили на НАТО в Прибалтика може да бъде сметнато за провокация - трудно мога да си представя, че изпращането на 4 батальона в състав от общо 4000 души може да бъде сметнато за провокация. В същия миг Русия заяви за формирането на 3 мотострелкови дивизии а границата с прибалтийските страни. Т.е. става дума за около 50-60 хиляди военни. За какъв паритет може да се говори тук? Мисля, че Русия уважава силата. Тя опипва и опипва почвата в търсене на слабите места у своите опоненти. И се страхувам, че ега Западът е в позицията на номер 2. ---- * Авторката е кореспондент на Би Би Си. Интервюто е публикувано от руската редакция на програмата.

Дебатът между Цецка Цачева и ген. Румен Радев в битката за "Дондуков" 2 (обзор)

Комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките ни днешни неуспехи. Това каза кандидатът за президент, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от БСП Румен Радев по време на дебата между него и опонента му за държавен глава на ПП ГЕРБ Цецка Цачева по БНТ. „Разочарование и надежда донесоха тези 27 години. Не може да не споменем всички демократични промени в нашата страна – членството в НАТО, ЕС и прехода към демокрация. В същото време в хората усещат чувството за безпътица, чувството на отчаяние“, заяви Радев. Той уточни, че грешките на прехода са основно две. „Хората имаха огромни надежди за бързото присъединяване към европейското семейство. Няма справедливост и много хора не могат да се възползват от демокрацията. Не могат да гарантират бъдеще на децата си. Неспособността на държавата да се справи с корупцията отчайва хората, това влияе на инвестициите“, подчерта той. Ген. Радев заяви, че не е член на БСП, но е благодарен на партията, че е издигнала кандидатурата му за президент. „Определено БСП има вина за резултатите, които виждаме днес, както има вина и вашата партия, г-жо Цачева", коментира още той.  Според него през последните две години българската политика е била без ясна позиция. „Усилията са само през последните 2 месеца. В това време не завършихме съоръженията си. Оградата по границата поскъпна 4 пъти. От голямо значение е да имаме ясна политика и тя трябва да защитава нашата национална идентичност". За отбраната на българската границата Радев заяви още, че без да се ревизира Дъблинското споразумение, няма как да получим пълна сигурност и спокойствие. "На сръбската граница се хващат много повече мигранти, отколкото на българо-турската. Армията трябва да има подготовка. Тя е придатък на гранична полиция. Отговорността за охраната е на „Гранична полиция“ и МВР. Президентът е длъжен да координира", каза още той. Радев допълни, че Германия вече въвежда лимит от 200 000 човека и до 2020 г. ще отдели 92 млрд. евро за интеграция без изгледи за успех. "Това означава 15 000 на бежанец. Алтернативата е запазването на нашата национална сигурност. Тук са нелегални мигранти, които разследваме“, каза още Румен Радев. На въпрос дали трябва бюджетът на армията да бъде по-висок, ген. Радев обясни, че по негово време бюджетът по предложение на Министерство на отбраната е бил орязан повече с една четвърт. „Проблемите на служещите са и в ежедневието. Хората напускат, те са демотивирани, обезверени, не добре оборудвани. Не могат да водят нормална подготовка. Тук трябва президентът да има много ясни позиции как да запази боеспособността на въоръжените ни сили“, коментира той. От своя страна издигнатата от ПП ГЕРБ за кандидат-президент Цецка Цачева коментира, че в другите източно-европейски държави годните на прехода и резултатите от него имат по-добър финал от този в България. „На вчерашния ден, 9-ти ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символично, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност на демократичните процеси, на които всички днес се радваме, заяви тя. За мигрантската криза Цачева подчерта, че няма време за свикване на КСНС, а трябва да се действа на момента от компетентните служби. „България води прагматична и отстояваща националния интерес политика. Проблемът с мигрантската вълна е едно от най-големите предизвикателства. Корени се в открито военни конфликти, които са близо до границата ни. Немислимо е проблемът с бежанците да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейска солидарност, така както това се случва", добави тя. Кандидат-президентът на ГЕРБ коментира още, че България добре пази своите териториални граници, а правителството има солидарността на европейските държави. За увеличаването на цената по поставянето на оградите, Цачева каза, че когато става въпрос за сигурността на държавата, цената не е належащ въпрос. "Европейската гранична бреговата охрана разполага с 1500 човека. Българската граница и гранични полицаи са неприкосновени“, каза още тя. Цачева заяви, че ако стане президент и трябва да реши дали да пусне Закона за държавния бюджет без да се предвиждат средства за сухопътните сили, тя би отговорила отрицателно. „Безспорно повече от 25 години не са инвестирани достатъчно средства в обновяването и модернизирането на българската армия. Бюджетът за настоящата 2016 е 1, 35 % от общия бюджет на България. За 2017 се предлага повече това е 1,63 %“, каза тя и посочи, че това е при поет ангажимент той да стигне до 2%. Според нея обновяването на сухопътните сили трябва да върви успоредно с ВВС и ВМС. Ген. Радев й напомни, че е била председател на Народното събрание и я попита защо не е поставила този въпрос. Цачева отговори, че разликата между нея и него е, че когато не може да убеди колегите си от мнозинството, не напуска, а остава и продължава. И двамата претенденти за "Дондуков" 2 коментираха избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Цачева заяви, че това е изборът на гражданите на Америка, който е демократично направен при спазването на правилата. По думите й с него всички следва да се съобразим. „Като президент, ако бъда избрана ще работя с президента Тръмп. Предстои да видим дали това е за добро или не. След кампанията нещата стават по-отговорни и балансирани“, поясни тя. Ген. Радев припомни, че преди няколко дни Цачева е заявила, че е привърженик на Клинтън, което е явен дисонанс в отговорите ѝ само за една седмица. „Надявам се да може да излезе от това състояние към Тръмп“. От своя страна Цачева каза, че Хилари Клинтън е известен на държавниците политик и е по-предвидима за ЕС. "Тръмп е ново лице за политиката и не познавам нищо, освен заявеното от него“. На свой ред Радев поясни, че рискове в съвременния свят винаги има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава промяната. „Имаме добри отношения със САЩ, смятам че смяната няма да повлия на отношенията“, допълни той. По думите му най-важна е сигурността. „С тях сме стратегически партньори в сферата на отбраната, това трябва да продължи. Трябва да търсим и партньорство в инвестициите. Важно е да се увеличават“, допълни той. На въпрос кой с каква ориентация кандидат е, Радев заяви, че той е европейски насочен. "Аз съм европейският кандидат за президент, а вие сте турският. Отношенията ни с Русия трябва да се поставени на ясна прагматична основа, гарантираща разширяването на нашите пазари. Трябва да си върнем пазарите в Русия, между двата народа има духовна вековна връзка и трябва да бъде продължавана", подчерта още той. Ген. Радев се обърна към Цецка Цачева и заяви, че тя е кандидатът на ДОСТ и е турски кандидат. „Кой тиражира лъжите, че съм проруски кандидат?“, запита той. Според него доказателство за това е, че охотливо пренебрегва гражданските права и проблеми в националната сигурност. „Какви са вашите зависимости от Турция?“, попита той. Радев обърна внимание на факта, че тя е спечелила 12 хил. гласа в Турция, а той около 300. От своя страна Цецка Цачева отговори на твърденията на Радев за това, че е турски кандидат, като посочи, че това е несериозно, неистина и лъжа. "Факт е, че сред изселниците ни в Турция имаме много поддръжници, но аз съм обикновена майка, която никога не е замесвана в олигархични кръгове", коментира Цачева. Тя уточни, че работят за всички българи без да ги делят по етнос и образование. Кандидат-президентът припомни, че световната преса е писала, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. "Вие като какъв се определяте?", попита тя. Радев заяви, че Европа все повече се затваря за Турция. „Турция не е спазила редица критерии в областта на човешките права, както споразумението за реадмисия. Няма да видим скоро Турция да изпълни тези условия. Ние сме на границата. Трябваше да мислим много по-отдавна. Президентът за това е президент – за да мисли в перспектива, трябва да бъде визионер и да предвижда напред рисковете и заплахите“, допълни Радев. Цачева коментира, че не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга. „Това, което се случва в Турция, е важно за нас. Опасявам се, че Турция се отдалечава от заявения си европейски приоритет“, коментира тя. За отпадането на визите, Цачева посочи, че ЕС има ясна политика за всяка една държава. „Критериите са конкретни и само когато са изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. България е правова държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствие и липса на баланс между сигурност и човешки права. Не го разбират тези, които не са юристи“, подчерта Цецка Цачева. Тя уточни, че ГЕРБ в смесените райони има висок ръст на гласовете. По думите й е достатъчно да се види картата на България от местните избори, за да стане ясно колко етнически турци, които са членове и симпатизанти на ГЕРБ, са гласували за партията. Кандидатите за "Дондуков" 2 направиха коментари и за съдебната реформа. „Успяхме да направим не малко. Конституционна реформа, промените за съдебната власт, продължават останалите закони – антикорупционния, за който се надявах да бъде факт до кампанията“, изреди Цачева. Тя заяви, че няма да се колебае, когато види, че законодателният процес не дава очакваната от българското общество справедливост. Румен Радев нарече промените в съдебната реформа козметични. „Тези промени едва ли са ефективната борба с корупцията. Г-жо Цачева, как след разговорите с РБ се решихте да правите съдебна реформа? Юни месец бяхте казали, че тя е приключила. Вие се отказахте от подписа си“, посочи той. В отговор Цачева припомни, че тя е вносител на първия закон със 132 подписа. „Не съм се отметнала. Подписът ми стои. На първо чете Антикорупционният закон ще бъде факт до края на календарната година, въпреки съпротивата на опозицията“, подчерта тя. По отношение на това какво би направил, ако стане президент, Радев каза, че ще посети Румъния във връзка със системата там, която осъди политически лица в страната. „Ще поканя съответния румънски представители, за да говорим за сериозна съдебна реформа и като президент ще настоявам за съдебна реформа“. Той поясни още, че ще види мотивите на всички заинтересовани. „За намаляване на политическата зависимост, на прокуратура и инспектората на ВВС. Това е въпрос на дискусия. Ще се срещна с хората, ще почерпя и международен опит“, уточни Румен Радев. Във връзка с това какво може да направи българският президент за съдебна реформа и борба с корупцията, Цачева отбеляза още един пример, сред който и че от ноември действат новите правила в законодателството. По думите ѝ това е нейната кауза преди да бъда в политиката. „Аз знам след срешите с бизнеса и с обикновените граждани колко много те желаят справедливост“, добави тя. По темата за обединяването на нацията и националните интереси, ген. Румен Радев подчерта, че президентът трябва първо да е обединител на нацията. По думите му вотът за президент му дава силата той да бъде партньор между партиите, институциите, между гражданските сдружения и българските граждани. „Президентът трябва да може да изслушва всички страни. Трябва да може да търси консенсус. За да имаме обединение, ние трябва да имаме цел. Не може просто да се обединяваме, ако нямаме цел“, заяви Радев. Попитан коя е българската национална цел, той посочи, че в нашата държава всеки български гражданин трябва да може да реализира своя талант, да има правото и на труд, на спокоен и сигурен, живот със стандарт и качество на живот в една среда с ясно бъдещо развитие. Кандидатът за президент от ГЕРБ Цецка Цачева заяви, че нацията е разделена. Тя подчерта, че не приема от избори на избори било то парламентарни или местни, да не се зачита постигнато от предходно управление. По думите й трябва да се преодолее дефектът на управлението. „Това се постига с изготвянето на национална доктрина“, каза тя и посочи, че президентът трябва да започне диалога с неправителствените организации и политическите партии за изработването на една такава доктрина. Според Цецка Цачева това е необходимо, за да сме сигурни, че дори когато демокрацията го изисква, налага и допуска или има смяна на политически сили, трябва да е ясно, че посоката на развитието на България няма да бъде отклонявана. Тя коментира и темата за националния интерес. „Неведнъж заявих в тази кампания искам да видя образована, богата просперираща българска нация, която да живее в една стабилна държава с работещи институции. С уважение към различните етноси“, подчерта още Цачева. Тя призова да се забрави езикът на омразата, който се чува от пленарна зала често. „Ние всички сме част от единната българска нация и такава трябва да я завещаем на българските деца“, заяви Цачева. Ген. Румен Радев заяви, че българите не са се предали. Според него  има кауза, за която един президент да стои и да се бори. Той трябва да върне загубеното достойнство на нацията, защото много политици се постараха българинът да живее с убеждението, че неговото национално достойнство е потъпкано. Според него това е спойващият елемент, защото целта е високо качество на живот, благоденствие, в една сигурна обстановка, но с достойнство. Цецка Цачева сподели нейна лична история, свързана с датата 10 ноември. Тя разказа, че на среща гражданинът Христо Марков я е попитал дали е внучката на Иван Цачев. „Аз днес пристъпих синовното обещание и клетва, което дадох на баща ами на смъртния му одър. Да аз съм внучката на Иван Цачев“, заяви тя и обясни, че той е бил със смъртнa присъда по времето на комунистическия режим. „Аз научих след 10 ноември“, каза тя. Цачева заяви, че е попитала родителите си защо са крили толкова години и защо тя и сестра й не са знаели какъв е коренът им и каква е пъпната им връв. „Баща ми да ми прости“, каза Цачева. Тя обясни, че знае, че някои хора не я харесват. „Правиха разследване за дипломата ми“, поясни тя. Цецка Цачева каза, че я е разтърсило в кампанията това, че са я нарекли ляв кандидат. „Искам извинение и прошка от баща ми, защото аз го направих днес. Толкова години го тая, но ситуацията е такава, че ние трябва да спрем с тези разделителни линии“, подчерта кандидатът за президент от ГЕРБ. От своя страна ген. Радев поднесе своите съчувствия за личното признание. „Наистина се надявах, тази кандидат-президентска кампания да не бъде асоциирана с едни парламентарни и чисто политически избори. Това беше шанс да не се делим, но ние точно в тази кандидат-президентска кампания разделяхме българския народ. Тук мога да кажа, че вината не е моя“, коментира Радев. Според него със свирепата си атака на всички министри, от които България чака да работят, всички вкупом са се юрнали, не толкова в атаки срещу него, а да разединяват нацията. Цачева заяви, че колегите й от ГЕРБ са я упреквали, че е водила толерантна кампания. Тя подчерта, че е запазила толерантен и коректния изказ. „Аз вярвам, че доброто ще бъде оценено, но е по-важно аз как ще се чувствам, когато ми се наложи с всичките тези хора“. По думите й така или иначе тези каузи, ще продължи да ги работи и отстоява. В края на дебата с кандидата за държавен глава от ГЕРБ Цецка Цачева, ген. Радев коментира България върви към бъдещето обърнати назад. "И крачейки гърбом, ние на всяка крачка се спъваме. Време е да се обърнем напред и да гледаме смело към бъдещето, крачейки напред". По думите му е време нацията ни да се обедини. „Време е да престанем да се разделяме“, заяви ген. Румен Радев.  Той заяви, че преди пет години президентът е бил посочен от ГЕРБ. „Резултатът го видяхме. Нека този път не правим тази грешка. Нека този път българските граждани да изберат сами, затова ги призовавам, за да имаме наистина самостоятелен, независим президент. Президент, който да бъде лидер“, каза Радев и посочи, че държавният глава трябва да се е доказал, че в сложна обстановка може да взима решения. В заключителната си реч Цецка Цачева припомни, че върви към президентската институция с експертизата си, която има като юрист, с опита, който е натрупала, с твърдостта си и решимостта си да не се отказва. Тя цитира китайския мислител и философ Конфуций. „Конфуций е казал, че ако стоиш дълго на пръсти – падаш. Така е и с политиците тогава, когато не си истински, когато не си себе си, няма как дълго време да заблуди гражданите“, заяви тя. „Много важното, на което държа е, че България трябва да спазва посоката си, трябва да останем в Европа, защото и Европа е в България. Трябва да работим за демократичните ценности, за свободите, които имаме, защото те не са даденост и много лесно биха могли да бъдат отклонени. Това е отговорността ни в избора, който ще направим в неделя“, добави Цецка Цачева.

Георге Иванов: Ще приветствам Радев с добре дошъл в клуба на президентите от региона

Вратата ми е отворена за новоизбрания български президент Румен Радев. На първата ми среща с него, която ще се състои днес, ще го поздравя за победата му и ще го приветствам с добре дошъл в клуба на президентите от региона. Надявам се да имам отлични отношения с Румен Радев, защото президентите трябва да държат вратата си отворена за всички. Това заяви Георге Иванов, президент на Република Македония, пише БГНЕС.  Изявлението на новоизбрания президент, че трябва да подпишем договор за приятелство между нашите две страни, е изключително важно. Много време изгубихме за подписването му. Не може текст, който трябва да бъде съгласуван от двете страни, да бъде пречка за развитието на двустранните ни отношения. Не ни отива, защото сме две приятелски и съседни държави, свързани с много неща от миналото, които имат общо бъдеще. Готови сме да подпишем договора и го показахме по най-различен начин, приемахме предлаганите инициативи. Трябва да затворим този въпрос. Искам България, както правят Хърватия и Словения, да играе активна роля в региона и да бъде по-ангажирана към страните, които още не са част от Европейския съюз. Република Македония се нуждае от катарзис Македония демонстрира кураж да се изправи лице в лице със своето минало, с фактите, а не с митовете и легендите за него. Много малко страни от комунистическия блок са имали смелостта да постъпят така – да отворят архивите и открито да разговарят както за жертви, така и за мъчители. Необходимо ни е време, за да се излекуват травмите от миналото. На Балканите хората казват, че раните не трябва да се отварят, а трябва да бъдат оставени да зараснат. Физическите рани ще зараснат, но не и душевните рани на наследниците на жертвите на комунистическия режим. Тези хора трябва да бъдат удовлетворени. Най-малкото, трябва да бъде разкрита истината защо някой е опропастил живота на техните родители и техния собствен живот. Това е душевна утеха, за да могат да се успокоят хората, че най-накрая справедливостта винаги побеждава. България беше част от източния блок, а у нас се твърдеше, че имаме някакъв по-хуманен социализъм. От разкритите досиета се вижда, че на територията на бивша Югославия са били практикувани същите методи, използвани от Държавна сигурност в страните от Варшавския договор. Много хора са били принуждавани да доносничат срещу най-близките си. Част от мъчителите са още живи и не искат да се откажат от привилегиите, които притежават от миналото. Техните деца също имат привилегии. Необходим е катарзис. Трябва да се освободим от този товар от миналото, който ни дърпа назад. Днешната политическа криза в Република Македония е част от наследството на тези стари структури, свикнали да действат с такива прийоми. Този, който знае тайните ви, е господар на вашата свобода. Няма да имаме свобода, докато тези хора, които притежават нашата истина, продължават да ни рекетират. Хората трябва да почувстват свободата. Необходими са поколения, но пътят е този. За да има помирение, трябва да се знае истината. Гръцката блокада е катализатор за кризите в Македония През последните години започнахме да изграждаме мостове на доверие с Гърция, имахме срещи с премиера Алексис Ципрас, но с всяка своя изява гръцкият президент Прокопис Павлопулос руши тази атмосфера на доверие. На няколко пъти той направи изявления, характерни за миналото. Той не работи за бъдещето. Това означава, че в Гърция все още има хора, които са със затворени очи и не виждат действителността. Нашето благосъстояние и развитие буксуват заради гръцката блокада. Стоим на едно място и това създава вътрешно недоверие и разслоение в македонското общество. Надявам се след изборите да бъдат сформирани нов парламент и правителство. Но ако не започнем предприсъединителни преговори с Европейския съюз и не получим дата, което ще ни помогне да се променим и да се европеизираме, отново ще изпаднем в криза. В политиката има управляващи и опозиция, енергията от взаимните им обвинения няма да се използва за нещо конструктивно, а ще води до политически кризи. Оптимисти сме, но оптимисти с опит, реалисти. Виждаме как стоят нещата. Нашите институции трябва да бъдат европейски, за да се чувстват гражданите сигурни, че имат бъдеще, че техните деца ще намерят работа и ще имат успешен живот. Трябва да мислим повече за младите хора у нас. Политиците трябва да работят за младите, инвестицията в тях е инвестиция в бъдещето. Балканите трябва да се обединят по безспорните въпроси Длъжни сме да си помагаме и това много добре се видя по време на мигрантската криза. Не можем да променим географията и затова сме длъжни да си помагаме. Но още робуваме на догми и стереотипи от миналото. Това са Балканите – имаме много психологически проблеми, които могат да бъдат решавани, но само с диалог и открита комуникация. Като пример за добра комуникация мога да посоча сътрудничеството между Българската академия на науките (БАН) и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). Има въпроси, които тежат на нашите отношения, но това не пречи те да бъдат дискутирани от учените от нашите две страни. Техният пример трябва да бъде последван и от останалите. Само този, който общува, може да се интегрира, а който не го прави, се гетоизира и си намира врагове. Сътрудничеството между БАН и МАНИ е пример как трябва да работят институциите на двете страни, организациите и отделните хора. Нужни сме едни на други. Трябва да си помагаме, за да се справим с предизвикателствата. Титлата „Доктор хонорис кауза“, която получих от БАН, е най-ценното, което съм получавал. Защото, когато това отличие идва от съседа, има най-голямо значение и тежест. В България има хора с открит поглед, които виждат бъдещето. Те карат нас, политиците, да отворим вратите и да разширяваме сътрудничеството и общуването. Балканите трябва да се обединят върху безспорните въпроси. Вижте страните от Вишеградската група или Прибалтика как намират общи решения на предизвикателства като тероризъм, мигранти и организирана престъпност. Балканските държави са длъжни да намерят решения, да обменят опит и информация, защо това да не се случва между официалните институции. Много македонци са намерили спасение в България Когато е било много тежко, много македонци са дошли в София. Аз също имам много роднини тук, в София. По време на Балканските войни (1912-1913 г.) мнозина са намерили тук убежище от балканските кланета. Някои са дошли в България, други са останали в Гърция, трети са отишли в Македония. Всеки е изградил своя идентичност – някои са българи, други гърци, трети македонци, но на сватбите пеем едни и същи песни. Мигрантската криза е комплексен феномен Много хора не правят разлика между бежанците, които идват от районите на конфликти, и мигрантите, които идват от Азия и Африка, в търсене на по-добър живот. От една страна имаме хора, загубили всичко и търсещи по-добър живот, но от друга, не трябва да позволим с това да бъде злоупотребено от терористи и джихадисти, които използват мигрантската вълна. Те искат да се доберат до Европа и да изпълнят замислените терористични атаки и така да привлекат внимание. Необходимо е тясно сътрудничество между страните, през които преминават мигрантските маршрути. Веднага след като беше закрит Балканският маршрут, информирах българския президент и българския премиер, че има опасност от откриването на нов през територията на България. В тази връзка имаше добро партньорство между службите. И България беше подготвена за тази вълна. След като бе затворен маршрутът за африканските мигранти през Италия, те отново ще се насочат към нас и трябва да сме подготвени. Службите трябва да обменят информация. Ние не сме част от ЕС и НАТО и няма как да им предоставим тези данни, въпреки че това е от общ интерес. Затова споделяме данни с приятелските страни. При предишната криза много дипломати и политици не вярваха на собствените си служби. Имахме случаи, когато западни спецслужби ни казваха: защо ни давате тези данни, нашите политици не ни вярват. Политиците и дипломатите не искаха да създават неблагоприятна атмосфера, защото предстоят избори и тези данни ще се отразят върху резултатите. Хоризонтът на политиците е до изборите. Тук обаче е работата на учените, експертите да обменят информация, защото целият ни живот ще мине под знака на мигрантските кризи. В Африка има население от над 1 милиард души, в Азия населението се увеличава. Хората търсят достоен и хубав живот и Европа се превръща в магнит за тях. Ние поставихме ограда по границата, вие също го направихте. Но един ден, ако дойдат хиляди, какво ще правим? Трябва да действаме превантивно! ЕС трябва да действа превантивно по отношение на следващата бежанска вълна. Трябва да се създават центрове в самата Африка, където да се полагат грижи за хората. Тези хора нямат нищо, имат само живота си и за това рискуват всичко, за да намерят по-добър живот за себе си и децата си. По тази причина Средиземно море е наречено гробище за мигрантите. Трябва да се полагат грижи за лагерите, които се намират на границата между Египет и Судан. Конфликтите един ден ще приключат и тези хора ще трябва да се върнат по домовете си. Но това е прекалено сложно за европейските институции, които действат бавно и когато вземат решение, вече са изправени пред нов проблем. Трябва да се изправим пред действителността. Международните институции работят все едно са още в 20 век. Необходими са сътрудничество и регионални връзки. Кризите в Европа превърнаха много страни в егоисти, никой вече не мисли за целия континент. 

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждан

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) 2. Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани 2.1. Предпоставки за икономически растеж и финансова стабилност През последните няколко години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно-ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления. На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др. На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите 16 на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток , Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. По отношение развитието на публичните финанси трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо решително увеличаване на публичните (текущи и инвестиционни) разходи и радикални промени (т.е. „пари плюс реформи”) в три основни направления:  образование (с акцент върху училищното образование);  здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа);  икономическа инфраструктура – основно води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации) и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища). Интегритетът на българското общество и устойчивото развитие на националната икономика изискват по-справедлива и рационална данъчна система. Необходими са (смели) реформи в нормативната уредба на данъчното облагане у нас, които:  да възстановят „достойнството” на подоходното данъчно облагане (чрез отмяна на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);  да намалят тежестта на косвените данъци върху потреблението (чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС, увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС и балансирана акцизна политика);  да повишат значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения). За оценка на въздействието се говори отдавна, но държавата все още е длъжник на обществото в това отношение. Крайно време е оценката на очакваните/действителните последици (разходи, ползи и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира подобаващо. Това ще гарантира:  по-добри, по-отговорни и по-прозрачни политически решения;  по-малко, по-ясни и по-качествени нормативни актове; 17  достойно (и национално отговорно) участие в нормотворческия процес на ниво ЕС. За осигуряването на качествен растеж на страната (на макро ниво) е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. За реализирането на качествен растеж на микро ниво е важно да се осигурят условията за т. нар. добър растеж в компаниите, който подсилва ефекта от създаването на стойност. Това означава съобразяване с концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Чуждите инвестиции до кризата не допринесоха съществено за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, те не доведоха до значима промяна в технологичната готовност и иновативното развитие на бизнеса. Това е така, тъй като голяма част от инвестициите бяха насочени към сектори с ниска добавена стойност - строителство, търговия, недвижими имоти. Усилията по привличане на чуждестранни инвестиции в страната следва да се насочат приоритетно към сектори с възможности за висока добавена стойност, като например:  електротехника и електроника;  информационни и комуникационни технологии;  аутсорсинг;  земеделие и хранително-вкусова промишленост;  машиностроене и по-специално транспортно оборудване;  транспорт и логистика;  здравеопазване и фармацевтика;  химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Стимулирането на земеделието от своя страна предполага необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност. Като цяло очакванията на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Особено чувствителни са инвеститорите по отношение на регулативните режими, които се нуждаят от сериозно опростяване. В дългосрочен план държавата следва да се намесва предимно с ограничен набор от икономически мерки, например чрез насърчаване на иновациите и на предприемачеството в определени сектори. Да се стимулират инвеститорите сами да намерят най-перспективните производства от гледна точка на възможностите за създаване на висока добавена стойност. 18 В краткосрочен план за реалния сектор е важно и първоначалното стимулиране на растежа посредством активизиране на вътрешното потребление - домакинско, колективно и инвестиционно. За целта е оправдано да се използват част от публичните ресурси. Изходни предпоставки Колкото и спорна да изглежда (от сегашна гледна точка) специализацията на България в рамките на СИВ, тя все пак осигуряваше номинални положителни темпове на растеж, но при натрупване на огромни вътрешни и външни дисбаланси. С разпадането на СИВ се разруши и съществуващия модел на икономически растеж. В продължение на няколко години след това България отбелязваше отрицателни прирасти на БВП, съпроводени с нарастваща безработица, галопираща инфлация и бързо декапитализиране на икономиката. Факторите допринесли за този спад бяха много, при това не само икономически. Безспорна обаче беше липсата на ясен икономически модел, който да се следва от бързо сменящите се правителства. Чак в началото на новото столетие се оформи (макар и по-скоро стихийно) някакъв модел на растеж, който беше основан на нарастващи обеми външно финансиране, водещо до нарастването на вътрешното потребление и съответно по-висок растеж. Това обаче беше съпроводено с рязко влошаване на текущата сметка на платежния баланс и нарастване на външната задлъжнялост на частния сектор. В условията на бързо нарастващ внос и растящо вътрешно потребление бюджетните приходи растяха с по-бързи темпове, отколкото БВП, което породи появата на бюджетни излишъци. Въпреки наличието на бюджетни излишъци, фискалната политика през тези години беше определено про-циклична, а номиналните размери на излишъците не можеха да компенсират прегряването на икономиката, намерило израз в нарастване на ценовото равнище и на преобладаващата част от финансовите и реални активи. Глобалната финансова криза и отражението й върху българската икономика всъщност сложиха край на един модел на развитие, който очевидно не беше устойчив в по-дългосрочен план. Основният проблем беше в структурата на чуждестранните инвестиции, която не беше насочена към търгуемия сектор, а преди всичко към недвижимите имоти и финансовия сектор. Такава структура на инвестициите насърчаваше предимно строителството, което е силно про-цикличен сектор и негативните резултати не закъсняха. Размерите на дефицита по текущата сметка надхвърлиха 25 % от БВП, което само по себе си бе много тревожно, но още по-притеснително бе рязкото влошаване на международната инвестиционна позиция, чиито негативни стойности преминаха границата на 100 % от БВП. Ако могат да се извлекат някакви позитиви от кризата, то те са свързани с необходимостта от преосмисляне на цялостния модел на развитие наложил се през последното десетилетие. Доколкото българската икономика продължава да изпитва недостиг на капитали, финансирането отвън по необходимост ще продължи да играе важна роля. Въпросът следователно се свежда до формата на това финансиране – дали трябва да се залага на възстановяване на потоците от преки чуждестранни инвестиции, или трябва да се форсира износът, който да осигури необходимите финансови ресурси за необходимите инвестиции в реални активи, които да осигурят устойчив икономически растеж. Експортно-ориентираният растеж като единствена алтернатива Експортно-ориентираният растеж се основава на насърчаване и подкрепа на износа, който да осигурява необходимите обеми от чуждестранна валута. Рационалността на този подход се корени във възможностите на външната търговия да бъде и източник на икономически растеж в смисъл, че помага за по-ефективното 19 разпределение на ресурсите както в рамките на отделно взета страна, така и между различни страни и региони. Освен това, износът е ефективно средство за въвеждане на нови технологии и придобиване на нови знания, което влияе стимулиращо върху растежа. С други думи, нарастването на износа играе важна роля в общия процес на икономически растеж, като оказва положително влияние както на търсенето, така и на акумулирането на капитали. От друга гледна точка, с нарастването на износа се увеличават и импортните възможности на икономиката, което също влияе благоприятно на растежа. Емпиричните данни категорично показват, че отвореността на икономиката и експортно-ориентираният растеж донесоха големи ползи за редица развиващи се страни. Многобройни са примерите както в Югоизточна Азия, така и в Централна и Южна Америка. През последните няколко десетилетия няма нито един случай на икономика, която да е регистрирала високи и стабилни темпове на икономически растеж, без това да е било съпроводено със значително увеличение на обемите на външната търговия. При избора на възможните политики в краткосрочен план следва да изходи от икономическите дадености, а те са, че българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност и външноикономическите фактори винаги са имали изключително важно значение за развитието. Тази особеност на националното стопанство се запазва и дори нараства през последните две десетилетия. Доколкото това до голяма степен е предопределено както от историческото развитие и географското местоположение, така и от редица икономически фактори, страната ни на практика няма разумна алтернатива на все по-тясна интеграция в европейското и световно стопанство. Въпреки че това се разбира и споделя както от всички икономисти, така и от всички политици, наличието на съгласие не прави задачата за оптимално използване на външния сектор по-малко сложна. Само до преди 25 години в политически разделена Европа страните от ЦИЕ нямаха възможността да се включат в международната тенденция на експортна ориентация. Разбира се, всички тези държави бяха фундаментално зависими от бившия съветски пазар, но функционирането на този пазар коренно се различаваше от това на глобалния пазар. Следователно, тяхната международна конкурентоспособност, критичен фактор за успешното експортно ориентиране, нямаше как да бъде измерена правилно, а ако въобще беше измервана се оказваше, че до голяма степен те са неконкурентоспособни на западните пазари, а техните потенциално конкурентни стоки срещаха високите бариери на протекционизма. Без да се навлиза в детайли, няколко фактора обясняват не само приложимостта, но и необходимостта от експортно-ориентирана стратегия.  На първо място, за много промишлени стоки, ограничените вътрешни пазари не предлагат възможността за развитие на производства, които да бъдат конкурентоспособни в международен план въз основа на икономии от мащаба. Тук трябва да се отбележи, че размерът на пазара силно зависи от доходите на населението, а не от размера на населението, както често грешно се приема.  Второ, конкурентните предимства, насърчаващи растежа, могат да бъдат използвани изцяло само ако националната икономика се ориентира към чуждестранни пазари.  На трето място, експортната ориентация подобрява специализацията и оказва допълнително положително въздействие както върху производствата, възползващи се от икономиите от мащаба, така и върху вноса на стоки, които се вграждат в продукцията, предназначена за износ. Тук трябва да се подчертае колко е важно една страна да бъде отворена към 20 вноса, който може да замени неконкурентоспособно вътрешно производство – главна пречка пред реализирането на конкурентоспособен износ, който се основава на вграждането на по-евтини и по-качествени вносни стоки.  Четвърто, в резултат от отвореността, експортно-ориентираните държави често се възползват не само от по-конкурентоспособен внос, но се радват и на ползите от трансфера на технологии и ефективни мениджърски методи.  На пето място трябва да се спомене ролята на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – в повечето случаи чрез тях навлизат нови технологии, които играят централна роля в успешния експортно-ориентиран растеж.  Шесто, ключов външен фактор за успешната експортно-ориентирана стратегия е отвореността, размерът и динамиката на международните/ регионалните пазари. Търговската либерализация, било то на глобално ниво или в рамките на регионални или дори двустранни споразумения за свободна търговия, генерира значим и позитивен стимул за отваряне на икономиката и предлага нови възможности за износ. Не бива да се пренебрегва също факта, че сътрудничеството с чуждестранни (както транснационални, така и малки и средни) компании често отваря външните пазари за вътрешната продукция и насърчава експортно-ориентирания модел на растеж. Може да се обобщи, че България трудно може да предпочете стратегия, която да не е базирана на нарастваща експортна ориентация. Създаването на условия за устойчив и висок растеж с реална възможност за догонващо икономическо развитие по неизбежност преминава през по-задълбочено участие в международното разделение на труда. Намаляването на загубите (и съответно увеличаването на печалбите) има нужда от последователна и дългосрочна икономическа и социална стратегия. Това определено не трябва да е за сметка на връщане към развитие, базирано на вътрешното търсене, което не би могло да доведе нито до растеж, нито до догонващо икономическо развитие, а в същото време, изглежда неустойчиво дори в краткосрочен или средносрочен план. Какво може и следва да се направи в краткосрочен план През последните години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления.  На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др.  На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото 21 международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност (подобен на този, установен в Румъния през октомври 2011 г.) с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток, Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. Експортно-ориентираната стратегия може да бъде подкрепена и от редица инструменти като някои от тях са:  Частично географско преориентиране по отношение на външната търговия и произхода на ПЧИ, както в рамките на ЕС (към по-динамични и конкурентоспособни партньори в т. ч. новите страни-членки), така и извън ЕС;  Ясни преференции към предпочитани сектори (виж списъка по-горе), без да се нарушават правилата за конкуренция на ЕС и чрез избягване на изкривяваща пазара намеса от страна на държавата в развитието на икономиката;  Внимателен анализ на възможностите за експортно-ориентирано заместване на вноса, което означава, че все по-голяма част от внесените стоки, 22 използвани в експортно-ориентирано производство, да се произвеждат в България от местни или чуждестранни (предимно малки и средни) компании, разбира се, при спазване на принципа продуктът да е със същото качество и по-конкурентна цена или да предлага същата цена, но с по-добро качество, или в най-оптималния случай, по-високо качество в съчетание с по-конкурентни цени и условия на доставка;  Подпомагане на експортно-ориентирания растеж на малките и средни фирми по три различни начина: включването им (като дъщерни дружества) в мрежата от производството и услуги на транснационалните компании, работещи в България за износ; превръщането им в автономни и преки износители на различни стоки и услуги (в началото предимно към съседните пазари като Румъния, Западните Балкани, някои от новите страни-членки, но също така към Гърция, Турция и Украйна) и най-накрая, развиване на конкурентните им предимства и успешното им конкуриране с чуждестранни компании в избрани сектори на българския потребителски (или инвестиционен) пазар (със специален фокус върху храните и други основни сектори, произвеждащи потребителски стоки);  Създаване на капацитет за структурно обновяване в рамките на даден сектор (от текстил до машини) на производствени предприятия в България, ръководени от транснационалните компании. Успехът на тези усилия със сигурност се нуждае от тясно сътрудничество с транснационалните компании, но също така и постоянно подобряване на бизнес средата в страната, както и следеното отблизо на развитието на международния бизнес, влияещ върху глобалната позиция и бизнес перспективите на съответните компании;  Структурно модернизиране, което обикновено означава по-високо ниво на технологиите, включени в производството, заетост на по-високо квалифицирани работници и по-висока вътрешна добавена стойност, което на определен етап да се съсредоточи върху изграждане на стратегически клъстери със значителни ефекти на синергия и разпростиране на положителните ефекти към различни сектори и области на икономиката;  Ефективното сътрудничество с експортно-ориентираните транснационални компании изисква продължителни усилия на изграждане на мрежа, както на нивото сътрудничество в областта на производството, така и на ниво правителство и неговите високопоставени представители, отговарящи за икономическите политики на страната;  Трябва внимателно да се идентифицират възможности произлизащи от трансферите от ЕС и как те биха могли да се използват по най-ефективен начин за подпомагане на експортно-ориентиран растеж, включително и експортната ориентация на малките и средни предприятия и структурната модернизация на производството и/или предоставянето на услуги от страна на чуждестранни предприятия, намиращи се в България. В заключение, България е малка и по-слабо развита страна с наслоени проблеми както от времето на плановата икономика, така и след прехода към пазарно-ориентирана икономика. Страната разполага с много ограничен вътрешен пазар, а нейната икономическа отвореност (и уязвимост) е значителна и продължава да нараства. От тази ситуация няма друг изход освен прилагане на икономическа стратегия, основана на експортна ориентация, не само въпреки вялото търсене на нейните основни външни пазари, но и заради намаляващата роля на други фактори, които допринасят за устойчивия растеж (главно ръста на вътрешното търсене). Инвестициите могат и следва да станат важен фактор за по-висок растеж само ако те са насочени в експортно-ориентирани, а оттам и конкурентни производствени дейности и услуги. 23 Ясно е, че експортно-ориентираната стратегия прави една малка икономика по-зависима от външни развития и може най-малкото временно да увеличи икономическата и финансова уязвимост. Въпреки това, другият подход, базиран на протекционизъм, растеж, генериран от вътрешното търсене и активно гледащи навътре политици и общество, не води до устойчив растеж, а още по-малко би могъл да роди конкурентоспособен играч в очертаващата се глобална среда на XXI век. Двойната задача на отговорната икономическа политика се състои в създаване на благоприятна среда за устойчив експортно-ориентиран растеж, но в същото време и в свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от по-високото ниво на уязвимост. Това в никакъв случай не е лесна задача, но пред малките страни не съществува друг път за реализиране на устойчив растеж и постепенно достигане на по-високо ниво на технологично развитие, структурна конкурентоспособност и в крайна сметка постигане на основната цел – по-висок (и устойчив) жизнен стандарт на голяма част от обществото. Необходими стъпки за прилагане на експортно-ориентиран модел на растеж Предвид степента на отвореност на икономиката, вътрешната икономическа политика трябва да се превърне в „производна” на външноикономическата, т.е. мерките на вътрешната политика трябва да се насочват към реализиране приоритетите на външната политика. В тази връзка могат да се откроят три основни момента в развитието на външноикономическите отношения на България, които следва да насочват външноикономическа политика занапред: глобализация, европейска интеграция, регионално сътрудничество. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тях, създават условия за предсказуемост и по този начин улесняват деловите среди. На основата на тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа. Всичко това подпомага превръщането на българския пазар в неразделна част от единния европейски пазар, представляващ област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. В по-конкретен план съществуват различни насоки за стимулиране на икономическия растеж чрез по-активно включване на българската икономика в международното разделение на труда. По-важните от тези насоки могат да се систематизират както следва:  Ключов фактор е повишаването на производителността и конкурентоспособността чрез внедряване на съвременни технологии и иновации. Освен традиционните инструменти (преки чуждестранни инвестиции, трансфер на технологии и ноу-хау) държавата следва да изиграе решаваща роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност. Крайната цел на такава политика и скъсването с многогодишната практика на износ на трудоемки стоки с ниска степен на добавена стойност в полза на капиталоемка продукция, която заема доминиращ дял във външната търговия на ЕС;  Смекчаване и последващо преодоляване на проблема с ниската конкурентоспособност на българските продукти, особено на селскостопанските. Постигането на тази цел ще изисква постепенно, но устойчиво нарастване на усвоените средства от еврофондовете и прилагане на целенасочена политика за развитието на селските райони;  Улесняване достъпа на българските фирми до единния пазар на ЕС чрез засилено участие в системата за взаимно признаване на сертификатите 24 и сертификационните процедури. Това ще намали значително разходите по износа особено в отраслите на млекопреработващата, месодобивната и месопреработващата промишленост, които са с признат огромен потенциал;  Идентифициране на фирмите с потенциал за излаз и конкурентно поведение в общия европейски пазар. Тези фирми следва да се подпомагат с целево насочени програми и проекти, включително по създаването на партньорски взаимоотношения с водещи чужди фирми. След закриването на Агенцията за малки и средни предприятия, тези функции следва да се поемат от Министерство на икономиката и отчасти от агенцията за чуждестранни инвестиции;  Насърчаване използването на инструменти като публично-частното партньорство при реализация на проекти финансиране от фондовете на ЕС;  Стимулиране инициативността и проактивното поведение на българските фирми за намирането на подходящи контрактори, включването им във високотехнологични субконтракторни вериги и в изграждането и функционирането на индустриални клъстери и предприемачески мрежи;  Облекчено кредититиране на износа и осигуряване на разнообразни финансови инструменти;  Осигуряване на държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити, насочено към фирмените и банкови кредити с цел създаване допълнителни стимули не само за износителите, но и за финансово- кредитните институции;  Търсене на възможности за данъчни и митнически облекчения за експорта, в т.ч. освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи; връщане на вече платени данъци и мита при износа; предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестранни .инвестиции по повод повишаване конкурентостта и експортността на местното производство;  Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро- и водоснабдяване и т.н.); транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи; паспортни, визови и др. преференции. Насоки за развитие на реалния сектор Необходимост от осигуряване на качествен растеж на макро и микро ниво Когато се търси растеж на икономиката, на преден план следва да излезе въпросът за качеството на този растеж. Многобройни са примерите от последните години, когато определени страни отбелязваха впечатляващи темпове на растеж в продължение на недълъг период от време, предизвикваха възхищението на наблюдатели и анализатори по цял свят и, разбира се, бяха сочени за пример. След това неизбежно се случваше „неочакван срив“ във финансовата система и икономиката като цяло, като основното обяснение за подобно развитие е лошото качество на растежа. За недопускането на подобен сценарий в бъдеще е необходимо да се съгласуват изискванията по отношение на качеството на растежа, едновременно на макроикономическо и на микроикономическо ниво. За осигуряването на качествен растеж на макро ниво е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. 25 За постигането на качествен растеж на микро ниво е важно да се направи разграничение между т. нар. добър растеж и лош растеж на ниво компания. Добрият растеж подсилва ефекта от създаването на стойност. Лошият растеж подсилва ефекта от изяждането на стойност. За целта би трябвало да се стъпи на концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на секторите, които са с най-висок потенциал за реализиране на икономическа добавена стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Какво следва да се направи в това отношение? От една страна трябва се извърши задълбочен анализ на секторите/отраслите на България, за да се откроят бизнесите, които притежават трайни конкурентни предимства, дължащи се на: местоположение, специфични природни ресурси, квалификация на работната сила и т.н. От друга страна е полезно да се провери кои бизнеси/сектори са най-успешни в процеса на създаване на икономическа добавена стойност в някои от водещите икономики на настоящия етап. Всичко това се оказва още по-важно като се отчете фактът, че българският капиталов пазар е сред формиращите се капиталови пазари, а изискваната норма на възвръщаемост на тези пазари е значително по-висока отколкото на развитите капиталови пазари на САЩ, Западна Европа, Япония и др. Това се вижда на много места във връзка с подходите, които прилагат международните инвеститори, когато определят цената на собст

Ако ще пътувате извън България с кола, прочетете в кои страни зимните гуми са задължителни?

В повечето държави в ЕС зимните гуми не са задължителни, но има и изключения, напомнят от Европейския потребителски център в България, пише Нова телевизия. Затова - ако вече планирате ски ваканцията си извън България и ще пътувате с кола, ето какви са изискванията за зимните гуми зад граница: Държави, където използването на зимни гуми е разписано в закон: Естония Зимните гуми там са задължителни между 1 декември и 1 март. Няма обаче да сгрешите, ако ги ползвате и за по-дълъг срок - между 15 октомври и 31 март. При извънредни метеорологични условия се допуска към гумите да се добавят и шипове от 1 октомври до 30 април. Такива приспособления обаче са забранени между 1 май и 1 октомври.  Финландия Там зимните гуми трябва да са на колата между 1 декември и края на февруари. Ако ще слагате гуми с шипове, не забравяйте, че това е разрешено между 1 ноември и първия понеделник след Великден. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки.  Латвия Между 1 декември и 1 март латвийските пътища са отворени само за коли, оборудвани с гуми, подходящи за зимни условия. Това означава, че грайферите трябва да са поне с 4 мм дълбочина. Гуми с шипове са забранени между 1 май и 1 октомври. Словения Между 15 ноември и 15 март, както и при силен снеговалеж или поледица извън този период,  колите до 3,5 тона трябва да са оборудвани със зимни гуми. Такива трябва да са поставени и на четирите колела. Другият вариант е  да карате с летни гуми, но в багажника да сте сложили и вериги за сняг, които да ползвате при необходимост. И в двата случая грайферите на гумите трябва да са поне 3 мм. Хърватия Зимните гуми са задължителни между 15 ноември и 14 април. Зимното оборудване се отнася до всички моторни превозни средства, независимо от условията навън. Возилата, които тежат под 3,5 тона, трябва да са със зимни гуми (М+S) или с летни, но с минимална дълбочина на грайфера 4 мм, а в багажника да има вериги. В случай на нарушение на правилата за шофиране при зимни условия, шофьорите могат да бъдат глобени в размер на 700 куни (приблизително 95 евро). Швеция В тази скандинавска държава между 1 декември и 31 март е задължително да сте екипирали колата си подходящо или със зимни гуми. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки. Правилата се отнасят и за ремаркетата. В Швеция гумите с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 15 април, както и ако се очакват тежки зимни условия. Държави, където зимните гуми са задължителни, ако това налагат метеорологичните условия: Германия Ако шофирате към Германия и по пътя има сняг, поледица или скреж, трябва да сте подготвени със зимни гуми или т.нар. всесезонни гуми, които да са поставени и на четирите колела. Техните грайфери трябва да са поне 1,6 мм дълбочина. При положение, че метеорологичните условия са по-меки от обикновено, може да останете и с летни гуми. Много е важно да се знае, че гуми с шипове, които могат да нарушат настилката, не са позволени. Австрия Между 1 ноември и 15 април колите трябва да са оборудвани със зимни гуми, когато природните условия го изискват. Тези гуми трябва да са на четирите колела, когато пътищата са покрити със сняг или лед, като грайферите им трябва да са не по-малко от 4 мм дълбоки. Гуми с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 31 май. Шиповете трябва да прилягат плътно, за да не увреждат пътната настилка. Важно е да знаете, че има ограничение в скоростта на движение на колите с гуми с шипове (80 км/ч в извънградско и 100 км/ч по магистралата), като превозното средство трябва да е „маркирано” със знак за такива гуми. Стикерът се купува от автомобилни клубове или бензиностанции. При зимни условия шофирането без зимни гуми или вериги за сняг може да ви коства глоба от 35 eвро. В случай че и другите участници в движението са изложени на опасност, санкцията може да стигне и 5000 евро. Люксембург Зимните гуми са задължителни при сняг или поледица на пътя. Норвегия Няма задължение колите да са със зимни гуми, но в същото време те трябва да са годни за шофиране при зимни условия, което по същество е същото. От 1 ноември (или 15 октомври в Северна Норвегия), шофьорите имат право да използват гуми с шипове, без да бъдат глобявани. След първия понеделник след втория ден на Великден това оборудване трябва да бъде свалено. Словакия Ако го изискват метеорологичните условия, зимните гуми са задължителни за автомобилите под 3,5 т – т.е., когато пътищата са покрити със сняг или лед. Румъния Управление на превозно средство по обществени пътища, покрити със сняг, лед или черен лед, без зимни гуми, се счита за нарушение. Чехия От 1 ноември до 31 март автомобилите трябва да са снабдени със зимни гуми, ако по пътя има значително количество сняг или лед. Тези гуми трябва да са поне с 4 мм грайфер. Гуми с шипове не са разрешени. Държави, където зимните гуми са задължителни, само ако има знак за това на пътя: Франция Зимните гуми по принцип не са задължителни, освен ако няма поставен специален пътен знак на пътя. Испания Като цяло зимните гуми не са задължителни в Испания.  Според последните промени в регулацията гумите трябва да са с поне 3 мм дълбочина през периода 1 ноември-14 април. Италия Зимните гуми не са задължителни в Италия. Когато обаче има специален пътен знак, автомобилите трябва да са оборудвани с вериги за сняг или зимни гуми за периода, указан на знака. Държави, в които зимните гуми не са задължителни: В Белгия, Кипър, Малта, Португалия, Унгария и Гърция зимните гуми не са задължителни. Дания Зимните гуми не са задължителни. Ползването на гуми с шипове е разрешено от 1 ноември до 15 април. Ирландия Зимните гуми не са задължителни. Гумите с шипове не са незаконни, но могат да се ползват при по-плътна снежна или ледена покривка. Исландия Няма определен период, в който зимните гуми да са задължителни. Според местните разпоредби обаче в колата трябва да има оборудване – вериги за сняг или гуми с по-дълбоки грайфери, за да са под ръка на шофьорите при обилен сняг или лед на пътя. Ако зимата е мека, например в по-южните райони, могат да се ползват и летни гуми, но т.нар. всесезонни гуми са най-използваните в Исландия. Употребата на вериги е забранена в случай, че причинява щети на настилката. Литва Зимните гуми не са задължителни, но по правило между 10 ноември и 1 април не могат да се ползват летни гуми, а се налага те да се заменят с т.нар. всесезонни гуми.  Не са позволени гуми с шипове между 10 април и 1 ноември. Холандия В Холандия зимните гуми не са задължителни. Употребата на гуми с шипове не е позволена, защото уврежда настилките. Полша Не се изисква използването на зимни гуми, но силно се препоръчва употребата на зимни гуми или на т.нар. всесезонни гуми през зимата при по-тежки природни условия. Веригите са разрешени, в определени места са задължителни, като в тези райони на пътищата са поставени специални знаци. Употребата на гуми с шипове е строго забранена в Полша. Те могат да се ползват само по време на зимни състезания или рали. Великобритания Зимните гуми не са задължителни. Разрешена е и употребата на вериги за сняг, както и на гуми с шипове.

Нека законът и държавата не пречат на кооперациите

 Явор Гечев е роден през 1978 г. Завършил е Аграрния университет в Пловдив със специалност растителна защита. Специализирал е политически мениджмънт в Института за социална интеграция и в НБУ. Първите години от професионалната му биография са на земеделски производител. В периода 2008-2010 заема различни длъжности в ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, след което се връща в частния сектор. Избран е за депутат в 42 Народно събрание, след което става зам.-министър на земеделието и храните в кабинета на Пламен Орешарски и отговаря за еврофинансирането. През миналата година Гечев оглави Националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ). Член е на Националния съвет на БСП.    'В земеделието трябва устойчива политика, която да не се променя под натиск" - Господин Гечев, през миналата година оглавихте НСЗКБ. На какво ниво е земеделското коопериране у нас в сравнение с това в Европа, има ли сериозни разлики? - Всъщност няма прилики. На практика кооперативизма в България по отношение на земеделието се изчерпва с организацията, която представлявам. Това са кооперациите, останали в България, които по ред причини, по-скоро целенасочено, са атакувани, превземани, унищожавани. Били са около 9 хил. в ранните 90 години на миналия век. По една или друга причина тяхното имущество, стопанисване на земя и т.н. е минало през фалити, през различни ръце. Това, което е останало, са около 900 кооперации, които в огромната си част са много добре структурирани, устойчиви, публични институции. Има, разбира се, дисбаланси. В Северна България кооперациите са големи, устойчиви и добре функциониращи, предимно занимаващи се със зърнопроизводство. Много по-тежко е състоянието в Тракийската низина, където земята е раздробена, няма същите добиви от зърнопроизводство. Проблемите в едната и в друга България са различни. Колкото до разликите с Европа - тя е изключително кооперативна. Не само като понятие, а и като структура на земеделието макар и от други типове. България изобщо не се е развивала до този момент в това отношение. А всички говорят за кооперации на фермерите, за водни синдикати, за водни кооперации, за сдружения, които да продават продукцията, за преки вериги на кооперативен принцип. Това обаче само се говори, а на практика го няма. И когато погледнеш нормативната база, се оказва, че всъщност не можеш и да го направиш в чистата му форма. Трябва да правиш акционерни дружества и т.н., които не са подходящи като модел за България. Нито за Европа. Законодателството за кооперирането е не просто неподходящо, него го няма. За съжаление има и неразбиране. Няма и практика в България, с изключение на нашата организация. Усещането и на другите браншови организации е, че това е необходимост като модел. Европа неслучайно е тръгнала по пътя на кооперирането. Малките, средните пък и по-големите не могат да си осигурят нито пазар, нито да контрактуват договори на зелено, нито да минимизират разходите си. Не е необходимо примерно едно стопанство, което отглежда нещо върху 50-100 декара, да има агроном на заплата. Един читав агроном може да контролира работата и консултира стопанската дейност по отношение на науката в да речем 20-30-50 такива стопанства. Както и трактор, който нормално работи по-голяма площ, а и не всеки производител може да си го позволи, е икономически неизгодно да обработва площи под капацитета му. Затова моделът на кооперирането се е наложил в Европа от самосебе си. И е много странно битуването на мнението за кооперациите у нас, че са някакъв тоталитарен модел. Това е пълна глупост. Пикът на кооперациите в България е бил по времето на Александър Стамболийски, много преди 9 септември е имало кооперации. Трябва да бъдат подпомогнати законодателно и структурно съществуващите кооперации, да се стъпи на тях, но да се отворят възможностите, да се благоприятства този процес, за да се тръгне към кооперативно земеделие. - Всичко това ли ви накара да работите по проект за промяна в Закона за кооперациите? - Едно от първите неща, които започнах да правя като новоизбран председател, е да обиколя страната и да се срещна пряко с хората. Там са проблемите, там е експертизата. Целта ми беше да се видят конкретните, цялостните проблеми. Нормативната база е изключително остаряла, тя не отразява действителността, по скоро създава проблеми. До голяма степен тя възпрепятства развитието на кооперациите. Предвид спецификата на българското земеделие се оформя една картина, която не е перспективна по отношение дори на съществуващите кооперации. Нямам предвид като възможности за обработка на земята и като добив на продукцията - там кооперациите се справят относително добре. Ето един пример обаче. Кооперациите като законодателство в момента представляват дялови вноски на капитал, на пари на някакви хора. В повечето случаи кооперациите, които са правени в момента, са дялови вноски от компенсаторните записи, които са придобивали някакво имущество от ТКЗС-та, от ликвидационните съвети. Добре де, ама земеделска кооперация без обвързаност със земята, не е ли безумие? Кому е нужно собствените член-кооператори да отдават под аренда собствената си земя в кооперацията. Един от големите проблеми е взаимовръзката на член-кооператорите със земята и с правните отношения. Стои и въпросът всичките ли кооператори трябва да имат еднакъв глас или различни според дяловете, които представляват. В тези много сериозни промени в закона искаме първо да направим спецификите на земеделските кооперации. Другото е отварянето на всичките видове кооперации в земеделието. Кому е нужно една кооперация или сдружение на собственици, което е всъщност юридическо лице, за да стопанисва водни обекти по Закона за сдруженията за напояване със същите хора да трябва да направи второ юридическо лице. Това е безумие. Много се говори за преки вериги за коопериране за пазари. На големите търговски вериги са им необходими големи количества продукция. Кой малък, среден и дори голям производител може да предоставя всеки ден в рамките на 1-2 години например по един тир домати от определени сортове? Светът го е измислил, това става чрез кооперативите. - Значи, ако искаме да се постигне това, за което иначе постоянно се говори - да има повече български стоки в магазините, трябва да минем през кооперирането? - Цяла Европа, целият свят е минал през кооперирането. Разковничето на проблемите с липсата на пазари, на структурата на търговските отношения и на преките вериги, е кооперирането. Нямам предвид кооперации от тип ТКЗС в тоталитарната държава. Нека обаче законът и държавата не пречат на съществуващите кооперации. Защото селата, в които има кооперации, са живи. Има стотици кооперации, които поддържат доброволни социални фондове. И когато има затруднен човек в селото, те му помагат при нужда от операция например. Много от кооперациите поддържат на себестойност и дори на загуба фурни за хляб, столове, социални кухни, издържат пенсионерски домове и т.н. Друго много важно е, че кооперациите дават доста по-голяма рента в повечето от случаите. Освен това поддържат доста по-голям състав, но действителен състав, осигуровките на който са на 100-процентовата база. Един комбайнер в сезона взема например 4000 лв. заплата и кооперацията му плаща данъците. Кооперациите са публични структури, които са напълно на светло. Може би и заради това при тях има много повече данъчни проверки. Кооперациите не пречат на никого и затова трябва да бъдат оставени да се развиват, но успоредно с това трябва да бъдат отворени и другите форми. И нашата организация е готова да помага на хората, които искат да се сдружават. С промените, които подготвяме, може би създаваме прецедент, но ние сме хората, които имат експертизата, при нас е единственото коопериране по отношение на земеделието. Звучи абсурдно, че браншът си прави закон, но се стараем да го направим така, че да разрешим проблемите в кооперирането. Ще го предложим за обсъждане и на другите големи и по-малки браншови организации, за да си кажат мнението. И след това като готово и оформено предложение ще го представим на политическите партии и на МЗХ, за да проведем реални дебати върху него. Ако тръгнем да го променяме запетайка по запетайка, без да се виждат цялостната концепция и стратегията, която трябва да се изпълни на държавно ниво, нещата няма да се получат. Всъщност отдавна тези промени е трябвало да ги има. Кооперирането помага и на малките земеделски производители, защото те нито са устойчиви икономически, нито могат да достигнат до пазара, нито могат иначе да намалят цените на доставките си. Затова държавата трябва да благоприятства процеса на коопериране. А самият бранш вече е узрял за този закон. И неслучайно тази законодателна инициатива идва от бранша, а не от държавата. - Какви са причините земеделието ни в момента да е монокултурно и докъде ще стигнем, ако продължим все в тази посока? - Това се дължи на поредицата от неправилни действия и от липсата на стратегия. Говорят за стратегии, но аз съм виждал само планове. Държавата има няколко инструмента. Единият е законодателството. Държавата е регулатор и в зависимост от това какви условия създава, така се и развива браншът. Дотук сме свидетели на стихийно развитие и на липса на регламентация. Разбира се, при сегашните обстоятелства няма проблем с пазара на пшеницата и зърнените култури, защото той е световен. Висока механизация, големи площи, общо взето, малко хора се занимават със сектора. Когато се обработват големи площи, това дава някаква рентабилност. В момента обаче пшеницата се продава на себестойност и дори под себестойност. Освен това най-добрите времена в зърнопроизводството отминаха. И самите фермери, и кооперациите осъзнават, че трябва да се работи в друг аспект по отношение на разнообразяване към зеленчукови култури, към животновъдство и т.н. Много голяма заблуда е мантрата, че много трябва да изнасяме. Ние изнасяме повече, отколкото внасяме земеделски продукти. Но ако от тази сметка извадим зърнените култури, ще видим какъв е баланса. А истината е, че няма как изведнъж да започнеш да изнасяш плодове и зеленчуци, защото производството има своя специфика. Когато секторът се управлява от хора, които не разбират тази специфика, се стига до това, на което сме свидетели. Трябва целенасочено да се работи по отношение на вътрешния пазар - плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти, за да достигне българската продукция 80%. И чак тогава трябва да мислим как да разнообразяваме и увеличаваме износа. В момента ние нямаме икономическите структури, които да го правят, да го синхронизират през кооперирането, необходимо е и държавата да застане като гарант по отношение на изпълнението на договорите, и то пак на принципа на кооперирането. Всички големи търговски дружества, които захранват със земеделска продукция, са на практика кооперативи в цяла Европа. Хората, които се занимават с търговия на продукти, не искат да разговарят с хиляди доставчици и това е нормално. Затова вземат оттам, откъдето може да им се осигури много продукция. И понеже у нас това не става, те го правят зад граница. Проблемите в сектора са ясни, въпросът е какво се прави за тяхното решаване. - Постоянно се говори за еди колко си пари, които отиват за този или онзи бранш, но никой не говори какви са резултатите. - Това е големият проблем, че постоянно се говори колко сме изхарчили и колко сме усвоили. Никакво значение няма колко пари сме изхарчили и колко пари сме усвоили. Единственото, което трябва да има значение, е какво сме постигнали с тези средства като структура на земеделието, като производство, като култури, като преки вериги, като БВП. Когато се погледне БВП, става ясно, че той не се е повишил. Мърда на фискална база в зависимост от цената на зърнените култури. Това обаче не стига. Истината е, че ние не сме в пазарна икономика в сектор земеделие. И трябва да се проумее, че за да постигне държавата някакви резултати в този сектор, е необходимо добро законодателство, поземлена реформа, производствени структури, чак тогава са европейските средства, държавното доплащане и намалените акцизи. Изисква се една балансирана, устойчива, прагматична и най-вече прогнозируема политика на държавата. - Правен ли е анализ каква е ползата за земеделието ни от европарите? - На последния мониторингов комитет по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) аз като негов член казах, че трябва да има такъв анализ. И Министерският съвет, и ЕК включително казват, че трябва да има анализ. Например, когато е отворена една мярка от ПРСР, не трябва да се отваря целият бюджет, а част от него, за да се види как върви и какъв ефект се постига. Това обаче не се прави, защото ще излезе, че се дават пари за глупости. Да, така е. Има изкривяване по отношение на финансовия ресурс - мислят се мерки, които не са за земеделието, а на друг принцип да отидат средствата. Не мога да обвиня хората, че вземат пари, въпросът е, че държавата ги дава за глупости. И затова няма ефект и структурата на земеделието ни е монокултурна. Нивата на производство на плодове и зеленчуци са ужасяващо малки. А земеделците отдавна са повече счетоводители, повече експерти по еврофондовете, повече юристи, отколкото производители. Готов съм за спор по отношение на тези проблеми, ако има обаче с кого да се спори, но държавата трудно влиза в директни дебати. Отговорите са стряскащи, но няма смисъл да си крием главите като щрауси в пясъка. Проблемите трябва ясно да се осъзнаят и да се направи план как да се стигне от точка А до точка Б и да има една устойчива политика, която да не се променя под натиск, защото всеки от браншовете ще си иска своето. Трябва ясна и устойчива стратегия, а не да се променя тя с всяко правителство. Затова и се захванахме да подготвим сериозни промени в закона, които ще са готови около април. Но не можем да направим тези промени с МЗХ, защото ние дори не можем да си комуникираме с министерството. И то не заради нас.

Путин, Тръмп и Ердоган – лидери във фокуса на световната политика

 През  2016  г. Русия,  САЩ  и Турция бяха във фокуса на световната политика. Противници на Ердоган го въвлякоха в пагубна за Турция авантюра със свалянето на руския самолет. Но останаха изненадани от самия Ердоган. Когато се наложиq светът видя, че и Ердоган може да се помоли и да му простят. Но това не бе просто молба за прошка на Ердоган пред Путин. Това бе началото на един нов свят. Последва опит за преврат срещу Ердоган. Но понеже вече се изграждаше новия свят, от Москва предупредили Ердоган за началото на преврата. Последствията ги вижда целият свят. В края на годината бе извършено покушение срещу Русия на турска територия. И отново като че ли противници на Ердоган се опитаха да го въвлекат в конфликт с Русия. Със свалянето на руския самолет противниците на Ердоган наистина успяха да го вкарат в много тежък конфликт с Русия. Сега обаче сметките бяха правени без кръчмар. Нито Путин, нито Ердоган, позволиха убийството на руския посланик да се превърне в повод за нов конфликт между двете империи. Нещо повече, отношенията на сътрудничество им се задълбочиха. През 2017  година от отношенията между Путин и Ердоган зависи резултата на Арабската пролет. Арабската пролет започна по един начин, но очевидно завършва по друг начин. В началото на пролетта Русия не беше фактор. В края на пролетта всичко зависи от Путин. Арабската пролет промени света. Та кой преди няколко години би допуснал, че изходът на войната срещу Асад ще зависи от Русия, Турция и Иран? Да, светът се промени. Към това трябва да добавим и бъдещото управление на Тръмп. Отива си Барак Обама. Отива си заедно с Арабската пролет. Историята ще трябва да даде оценка за него като Президент на САЩ . По мое мнение Обама е американският вариант на Михаил Горбачов. Горбачов започна Преустройството и завърши с разпада на СССР  и източния блок. Обама започна с реформи в САЩ , които обаче завършиха с изолация на щатския долар. Да, това е крайният резултат – все повече сделки се правят с други валути. Към икономическият съюз БРИКС  явно има засилен интерес. Ако към него се присъединят страни като Турция и Иран, то това ще бъде на практика половината свят. Този резултат няма как да не се отрази на САЩ  и авторитета на Обама. Та именно затова и Тръмп победи – за да спаси икономически САЩ . В края на втория си мандат Обама без да иска сам номинира за световна сила Русия. Всекидневното обвиняване на Русия за намеса в изборите за Президент на САЩ  накара и скептиците по отношение на руските възможности да повярват в тях. Накрая дойде и изгонването на семействата на руските дипломати. И както казва Тръмп, това бе повод за страхотен ход на Путин – покани децата на американските дипломати в Русия на новогодишно тържество. Към това бих прибавил и още един факт- истерията, която се разрази срещу избора на Тръмп. Демокрацията не е територия за истерии. При демокрацията загубилият чрез вот — губи, а спечелилият — печели. Толкова!   Какво пропускат политическите анализатори? Пропускат факта, че XX  век е приключил не само астрономически. Той приключи и политически. Сега вече живеем в XXI  век- и астрономически и политически. Политическият резултат на отминалия век бе един – световно господство на щатския долар. В новия век обаче явно е започнала ревизия на това господство. Арабската пролет може би бе опит за спиране на ревизията, но очевидно неуспешен. През последните месеци като че ли започват да се топят и едни източни ледове между Русия и Япония. Ако тези ледове се пропукат, то може да се образува истински ледоход срещу долара. На този фон ще трябва да работи и президентът Тръмп. Той като че ли не мисли и друго. Очевидно той с прагматичното си мислене е разбрал, че ситуацията е друга. През ХХ  век световната икономика се бореше да бъде част от икономиката на САЩ . Днес икономиката на САЩ  трябва да се бори да бъде част от световната икономика.   В България мнението на политиците ни за Русия, Турция и САЩ  е преди всичко емоционално и най-малко прагматично. Често политика се прави в зависимост от това дали си яростен русофил или русофоб, както и туркофил или туркофоб. Историята показва, че страни като Русия, Турция и САЩ  не трябва нито да се мразят, нито да се обичат. Това са огромни държави, които просто трябва да се уважават. Дори бих казал, че това са страни, с които всяка държава трябва да се съобразява. Българските политици имат твърде изопачени представи за тези три държави. Част от политиците ни живели през епохата на СССР  и днес приемат Русия като символ на комунизма. Повечето българи възприемат Турция като Османската империя. Малцина са тези, които приемат тези две страни като много големи геополитически играчи, както и като страни с огромен икономически потенциал. Нито Русия е СССР , нито Турция е Османската империя. И двете държави са незаобиколими геополитически фактори. Българските демократи се разделиха и за оценката си за символа на световната демокрация – САЩ . Едни приемат Тръмп, други го обвиняват в русофилство. А той просто е и ще бъде президент на САЩ . За българските политици е крайно необходимо да осъзнаят, че България трябва да има стратегия за отношенията си с тези три държави. Тази стратегия трябва да се позовава на дълбок исторически и икономически анализ. И вероятно трябва да е с период минимум от 100  години. С Русия и Турция историята показва, че не можеш да общуваш нормално, ако хоризонта ти на мислене е 2 ,3  или 10  години. И Русия и Турция не предпочитат да общуват с политици, които имат ограничен хоризонт на мислене.Често в България политици се заблуждават, че могат да бъдат монополисти на американското ухажване. А са пропуснали да забележат, че ако американците ухажваха само един вариант политици, то нямаше да бъдат тази велика сила. Внимателният прочит на отношенията между Русия и Турция показва, че те са си взаимно необходими. На практика трябва да си спомним за пакта между Ленин и Ататюрк. И в двете държави водещите политици са изключителни прагматици. И вероятно наистина разглеждат българските политици като техни политически чираци. Такова е нивото на нашите. Последните реакции на българските демократи показаха, че те са имали по-скоро стратегически отношения с част от американския политически елит, а не със САЩ . А това е грешка, голяма грешка.   Българската икономика ще зависи изключително силно от отношенията между Русия и Турция. Т.е. ние ще можем да правим икономика в отрасли, които тези две държави не развиват. Ето защо е необходимо да се мисли за българската енергетика. Ето защо трябва да се мисли за българското земеделие, производство на храни и туризъм. Събитията от последните месеци показват, че тези отрасли ще бъдат най-застрашени за българската икономика. Започва строителството на Турски поток. И ако някой си мисли, че само с това ще спре енергийната експанзия на Русия и Турция в Европа, то явно той е наивник. След газовата енергетика, ще дойде ред на атомната. Следователно българските политици трябва да мислят къде ще бъде мястото на българската енергетика. Обикновено нашите политици са свикнали да мислят в минало време. Енергетика се прави само ако можеш да мислиш в бъдеще време и ако имаш икономически изгодни източници на енергия. По същия начин стои въпроса и за българското земеделие и производство на храни. В България почти не се познава руската стратегия за развитие на фамилни стопанства. Само зърнените търговци се интересуват от факта, че Русия вече може да диктува международните пазарни условия в тази търговия. Не анализираме факта, че Турция проявява готовност да внася 50  000  тона червено месо на година от Русия. Та само преди няколко години Русия бе вносител както на пшеница, така и на месо. Резултатите от ембаргото обаче са налице. Преди време ембаргото срещу СССР  го срути. Но след време може да се окаже, че ембаргото срещу Русия е поръчано от самата Русия. Мнозина са тези, които обичат да говорят колко страшно е ембаргото срещу Русия, как ниските цени на петрола ще довършат руската икономика. Това не са сериозни думи. Руското правителство все повече намалява дела на въглеродната икономика. Имаме трансформация на въглеродната икономика от износ, към суровина в производствени процеси. Тази трансформация ще осигури и осигурява вече изключителна рентабилност на руското производство. И ако нашите политици не анализират тези процеси, то рискуват да приведат бедността ни не спрямо Европа, а спрямо Африка. Светът се промени. Това е факт, който не може да се отрича. Днес всички политически анализатори са се вторачили в Путин и Тръмп. Към тях бих добавил и Ердоган. Те са събирателните образи на променящия се свят. За да разберем Путин, Тръмп и Ердоган обаче трябва да потърсим техните исторически корени. Те не са дошли от нищото. Зад тях стои история. И за тримата може да се каже, че са представители на идеите, които са изградили собствените им държави, нации и цивилизации. Няма как да разберем Путин, ако не познаваме в детайли историята на Русия. Съвременна Русия е наследник на идеята Византия. Москва е официално обявена от Константинополската патриаршия за Третия Рим. След падането на Константинопол през 1453  г. племенницата и наследница на последния византийски император представител на Палеолозите по стечение на обстоятелствата става жена на руския цар Иван III . Така руските царе придобиват наследствени права върху византийската корона. Заедно със Зоя Палеологина в Москва пристигат и всички оцелели византийски аристократични фамилии. Това са наследници на същите онези аристократи, които по времето на Константин Велики напуснаха Рим и се заселиха в Константинопол. Тези фамилии са същите, които имат правото на претенция за творци на Римската цивилизация, тъй като те са нейните създатели. За това те смятат, че истинският Рим е пренесен заедно с тях в Константинопол, а в последствие и в Москва. Тази потомствена римска аристокрация успява да овладее руската власт и култура. Не случайно дори и в днешния герб на Русия централно място заема римския двуглав орел. Не е случайна и появата в наши дни на историческия сериал „София“. В Русия обаче най-сериозният противник на тази римска аристокрация са наследниците на хазарските аристократични фамилии. Войната между тези аристокрации не е спирала никога. Путин олицетворява именно наследниците на римската аристокрация. Това е истинската Русия-наследник на Византия. Тази Русия е в сърцето на всеки руснак. Путин направи нещо много важно, което остава невидимо за анализаторите. Той просто връща Русия на руснаците. Той възкресява Третия Рим. Ето защо са абсолютни наивници тези, които смятат, че някой може да накара руснаците да застанат срещу Путин. Обикновеният руснак вярва в православието и руската цивилизация. Не е случаен факта, че Сорос няма почва в Русия. Путин просто даде историята в ръцете на руснаците. Заради тази история руснаците могат да воюват с всеки и да го победят. Сега Путин дава и икономически лостове в ръцете на обикновените руснаци. И точно като император Путин направи чеченците свои съюзници. Днес чеченците са готови да воюват във всяка точка от света по заповед на Путин. А ако някой мисли, че чеченците не могат да воюват, то значи той е неосведомен човек.   След Путин в Русия, в САЩ  дойде Тръмп. Тръмп разчиташе на подкрепата на наследниците на създателите на американската държава и цивилизация. Това са наследниците на онези смели хора, които със смелостта и авантюризма си създадоха САЩ . Самият той е наследник именно на такъв смел авантюрист, който в края на XIX  век се заселва във САЩ . Тръмп получи тази подкрепа – на истинската Америка. Тръмп получи подкрепата на духа на Америка. Сега предстои да върне САЩ  на обикновените американци. Тръмп много ясно показва, че ще се бори за американците, за техния просперитет и правото им да имат самочувствието на граждани на велика държава. Очевидно Тръмп предпочита просперитета на истинските американци, а не този на няколко мултинационални компании. Кой стои срещу Тръмп? Стоят Сорос и други наследници на хазарската аристокрация. Какво е общото между Путин и Тръмп? И двамата уважават духа на своите нации. И двамата защитават интереса на носителите на истинските ценности на своите цивилизации. Срещу двамата стоят Сорос и сие. Защо тогава се учудват мнозина, че Путин и Тръмп могат да бъдат партньори? Всеки, който познава историята на Русия и САЩ , живота на Путин и Тръмп, не е изненадан от това партньорство. Не бива да пропускаме и Ердоган. Неговият възход бе свързан с политика изградена с доктрината „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу и идеите на Фетуллах Гюлен за реформа в исляма. Очевидно, че тези доктрини имаха своите недостатъци и техните автори вече не са в обкръжението на Ердоган. Но Ердоган в движение коригира тези недостатъци. Ердоган крепи своята подкрепа на отношението му към турците, а не толкова на отношение към други етноси. Той се обръща директно и контактува дори и с най-обикновения турчин. А за обикновения турчин това е като дар от съдбата. Обикновеният турчин е готов да воюва за Ердоган и го доказа. Да, ако в САЩ  бе победила Хилари Клинтън, може би Ердоган би имал сериозни проблеми- с унижените генерали и кюрдите. Но в САЩ  победи Тръмп. Това е новият свят. Светът на Путин, Тръмп и Ердоган. Свят построен върху исторически основи на нациите, към които принадлежат. Естествен е въпросът за мястото на България в този нов свят. Към днешна дата май сме извън борда. Политическата ни класа не е способна да разбере променения свят. В новия свят политическите лидери не крият произхода си- погледнете Путин, Тръмп и Ердоган. А нашите кандидати за лидери крият произхода си. Ако смятат, че светът не знае произхода им, то явно се лъжат. Светът знае, че тези фамилии преди 1989  г. бяха верни на Москва, а след 1989  г. обвързаха новото си поколение със Сорос. Ето защо световните лидери могат да разглеждат нашите такива единствено и само като лакеи. Могат да ги разглеждат единствено и само като поредните последователи на Хаджи Иванчо Хаджипенчович. И това е горчивата истина за съжаление. Всичко това налага час по-скоро да се реализират две неща. На първо място трябва да се създаде нова политическа класа, която световните лидери няма да разглеждат като група лакеи. Следващата задача е свързана с изграждане на аналитични центрове от българската държава. Тези аналитични звена трябва да изучават новия свят. Трябва да се изучават Русия на Путин, САЩ  на Тръмп и Турция на Ердоган. Трябва да се изучава БРИКС . Динамиката на съвременния свят показва, че ако закъснеем с 5  икономически години за постигане на даден резултат, то този ефект се отразява негативно в следващите 50  астрономически години. За външната политика съотношението е още по-тежко. Вероятно всяка политическа година може да има ефект на цял астрономически век. На този фон трябва да виждаме някъде и ЕС . Да, ние сме членове на ЕС . Но ЕС  се оказа слаб и без лидери. ЕС  трябва да намери новите си Жан Моне и Хелмут Кол. Все още не виждаме техните достойни наследници. И тук идва ред и на въпроса за възможността на политиците ни да мислят и анализират стратегически. Очевидно имаме огромна липса на този ресурс. Но не можем да си позволим да чакаме политиците ни да се научат да мислят и анализират стратегически. Друг е въпросът дали имаме хора, които не са политици, но могат да мислят и анализират стратегически. Имаме и те не са малко. Тези хора трябва да открие политическата класа. Не ги ли открие, все повече ще придобиваме облика на държава колония. Петко Добрев От сайта „Епицентър”

Равносметката

 Второто правителство на премиера Бойко Борисов дойде на власт в резултат на парламентарните избори от  5  октомври  2014  г. и остана на власт малко повече от  2  години до  13  ноември  2016  г.  БГНЕС  предлага анализ на пет от ключовите сектори за изминалия период. Яснота, стабилност, прозрачност, предвидимост, анализи и решения — професионални, не толкова политически мотивирани се очаква да са приоритетите в работата на служебния министър на отбраната. Той ще работи в продължение на два месеца, без да има законодателна инициатива и с вече приет Бюджет 2017  г. Реалните и изпълними цели в рамките на тези ограничения и този мандат обаче може да се поставят. Времето ще е достатъчно да се даде ясен отговор на въпросите, които останаха да висят в публичното пространство след управлението на Николай Ненчев. Сред тях безспорно е този за реалното състояние на трите вида въоръжени сили – хора, техника, в каква степен е преодоляна зависимостта от трети страни – един от приоритетите на Ненчев. Страната ни навакса ли изоставянето в изпълнението на целите на способности, което поставяше под въпрос доверието към нас като надежден съюзник. Двете години, през които Николай Ненчев беше на един от най-горещите столове в правителството, бяха белязани с разнопосочното говорене, неразбрани действия и серии от обяснения след едно или друго политическо изказване. Дотолкова много, че в крайна сметка имаше анализатори, които определят като най-голям негов успех това, че успя да се задържи на поста. Затова и прозрачността и даване гласност на това в какво състояние са трите вида въоръжени сили безспорно е необходим. По наболелите въпроси имаше заседания и на Съвета по отбрана и на Комисията по отбрана в Народното събрание, така че анализи има и ясни отговори могат да се дадат, без да е необходим дълго провеждан преглед на структурите, например. Така обществото ще е наясно за какво се дават над 1  млрд. лв. за въоръжените сили и защо трябват бюджетът за отбрана да расте, както е записано в нормативните документи с хоризонт 2020 . Най-същественият въпрос, на който служебният кабинет може и трябва да отговори е какъв е реалният недостиг от военнослужещи. Официално към 31  декември 2015  г. окомплектоваността на военното министерство, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с личен състав беше 87  %. Липсата на пари бе посочена като основна причина за попълването на некомплекта, социалния статус на хората в отбраната и тяхната мотивация. В началото на тази година специалисти изчисляват, че над 5000  човека е недостигът на хора за армията ни, както и че има военни подразделения, които не са попълнени до 50 % от личния състав. Разчети показват неотложна необходимост от осигуряване на допълнителни средства за персонал за 2017  г. за назначаване поне на 500  военнослужещи на вакантни длъжности. Все пак в последните дни от управлението си от ведомството, ръководено от Николай Ненчев, разкриха процедура за заемане на 486  вакантни войнишки длъжности в Сухопътните войски. Конкурсът ще се проведе в периода 7  – 21  юни 2017  г. Вече имаше коментари и въпроси дали числеността на армията не е паднала под критичните 20  000  души. А и задачите пред нея растат, освен да участва в мисии, да поддържа и развива способности за отбрана на страната, да помага на хората в кризи и бедствия, за което се поддържат 98  формирования, тя се включи например и в охраната на границата. Служебният кабинет трябва да осигури безпрепятствената работа по процедурите за изпълнение на двата инвестиционни проекта, които бяха приети от НС . Двата предстоящи месеца без парламент не би трябвало да забавят работата по тях, защото проекта за новия тип боен самолет например се очаква да бъде на вниманието на депутатите отново около средата на годината. Това, което не бе свършено от екипът на Ненчев е предвижването до Министерски съвет на проекта за бойна машина на пехотата. Така държавното ръководство продължава да бъде длъжник на най-големия вид въоръжени сили Сухопътни войски, които без този проект са на изчезване. Това предстои и може би ще бъде шанс за служебен министър да го придвижи, а след избиране на ново Народно събрание да бъде внесен за разглеждане и там. Още повече, че се демонстрира съгласие за този проект сред депутатите от различни парламентарни групи и не би трябвало такова действие да търпи политически критики. И още един въпрос, който служебният министър може да изясни въпреки краткия си мандат. Има ли и къде е системният проблем в министерството с обществените поръчки, защото не една и две бяха тези, които бяха спирани. Разбира се, дължат се и отговори на въпроса имаше ли чистка в МО  за последните две години или казано по друг начин колко от служителите бяха сменени и по какви причини? Това са част от конкретните отговори, които ръководството на МО , макар и в служебен кабинет дължи. За приоритети като гарантиране стабилността в управлението, отчетност и стабилност една структура на субординация като армията не би трябвало да има необходимост от подчертаване. Така както и приоритет като този да се осигурят условия военнослужещите зад граница да могат да гласуват на изборите. Около 140  са българските бойци, които участват в различни операции и мисии извън територията на страната — български граждани с право на глас. Още с встъпването си в длъжност като служебен министър (по-късно той остана такъв и в редовното правителство на Борисов) външният министър Даниел Митов показа, че гледа на МВ нР не като на място, което ще изработва външната политика на страната, въпреки че декларираше на думи точно обратното, а като удобен пристан за намирането на хубава и добре платена работа за свои близки съратници. Най-фрапантният пример е „роднинското“ назначение на Десислава Димитрова-Прошкова за съветник в политическия кабинет на министъра. Тя е съпруга на Прошко Прошков, който е бивш съпартиец на Митов в две партии – Демократи за силна България и Движение „България на гражданите”. Показателно е, че в продължение на дни от ведомството отказваха да потвърдят за назначението, а когато го обявиха не уточниха какви са задълженията й. Хора от кухнята на МВ нР отбелязват, че преди да заема поста на съветник тя е разнасяла папки. Назначаването на Прошкова не е единственото от този род, но е най-запомнящо се. То бе обида за кадровите дипломати. Шепата останали кадърни служители са разкъсвани между съзнанието за дълг и невъзможните професионални условия, в които са поставени от МВ нР и неговата обща администрация. А тя в съчетание със слабото ръководство на ведомството в лицето и на заместник-министър Христо Ангеличин, който както стана ясно е разследван от Прокуратурата за корупция, доубиват професионалното съсловие. В тези условия едва ли може да се говори за провеждането на каквато и да било външна политика и което е още по-лошо напълно обезличи претенциите на Митов да се справи с “лошите практики на предишното ръководство”. И ако предстоящото ни председателство на Европейския съюз през 2018  г. бъде успешно, то това ще е именно заради тези малцина професионалисти, които въпреки всички усилия остават верни на призванието си. Защото дипломацията е и въпрос на призвание, а не на само на общи тези, подобни на тези, заявени в началото на мандата на бившия вече външен министър. Да не говорим и за неуместните и хаотични действия на Даниел Митов и Меглена Кунева, за които е обществена тайна, че дори не си говорят. Поставената като приоритетна задача поредна мантра „превръщането на България в активен участник в процеса на вземане на решения в ЕС “ така и не се състоя в мандата на Даниел Митов, както не се състоя и по време на неговите предшественици. Не за друго, а защото самото членство на страната в двата съюза вече изпълнява условието за активно и равнопоставено участие, дотолкова доколкото държавата-членка е в състояние да формулира, кои са нейните интереси. Политическият кабинет на МВ нР, начело с Митов така и не успя да излезе от състоянието на общи приказки по иначе важни теми от международния дневен ред, а също така и не намери правилната формула, за да възстанови връзката между професионалното съсловие дипломати и неговото ръководство в лицето на Политическия кабинет. Известен факт е, че колкото и големи да са идеите на даден министър, а в случая с Митов и претенциите му, той няма как да е успешен, ако не е подпомаган от експертното съсловие. В същото време се запази тенденцията външнополитическото ни ведомство да се управлява като неправителствена организация. Най-звучният провал на Митов обаче дойде с българската кандидатура за ООН ,  където заради неговите действия България бе унижена както никога през последните 27  години, изминали след 1989  г. Оттеглянето на кандидатурата на Ирина Бокова от надпреварата за генерален секретар на ООН  в последния момент изложи България пред изумените погледи на международната общност и доказа, че изразът “да си стреляш в краката” има своето ново олицетворение в лицето на Даниел Митов. Изненадващото решение само седмица преди ключовото гласуване в Съвета за сигурност на ООН  нанесе тежък удар върху имиджа на страната ни. Вместо Митов да обясни спокойно какво е замислил да направи още в началото на подготвителния процес, а по-късно и на самите избори за генерален секретар, той се впусна в безобразни обяснения за комунистическото минало на Бокова буквално часове след провала на Кристалина Георгиева. Всичко това не остана скрито за българското общество и е една от причините, според социолози и политолози, за загубата на президентските избори от ГЕРБ  през ноември. Балканите са регионът, където България има капацитета и експертизата да прави външна политика. Вместо да активизираме политиката си спрямо Република Македония, оказвайки й помощ в справяне с мигрантската вълна, което щеше да бъде полезно и на самите нас, в случай че се сблъскаме с подобно нещо, официална София остана пасивна. Пропуснахме покрай ушите си посланието на македонския външен министър Никола Попоски, който ни покани да участваме с военна сила в охраната на гръцко-македонската граница, както и посланието на президента Георге Иванов – България да прегърне Македония. Ние за пореден път избираме да плуваме в гръцки води, а не да създаваме съюзи с Република Македония, Хърватия, Словения или страните от Вишеградската четворка. Икономизацията на външната политика, т.е. правенето на външна политика в услуга на българския бизнес, се повтаря като мантра от десетилетия. Последният опит в това направление беше в богатите на въглеводороди емирства от Персийския залив. Поредицата от усилия там бяха съсипани от безобразните кадрови назначения на ръководители на мисии след 2014  г. насам, включително липсата на адекватен контрол от страна на министър Митов, който така и не разбра, че редките му шаблонни коментари по българските телевизии и “появи” в социалните мрежи не го направиха разпознаваем нито у нас, нито зад граница. Провалът се дължи и на нежеланието на правителствата след 2014  г. да водят подредена външна политика с оглед на националния интерес, който в крайна сметка следва да е в основата на всяка програма за управление. Мандатът на Даниел Митов ще бъде запомнен със своята неясна политика и безпринципно ръководство. За него МВ нР бе плацдарм за осъществяване на личните му амбиции за кариерен растеж.  Вътрешният министър да изреже политическите метастази в МВР . В последните години вотът има все по-малко общо с истинската воля на хората, тъй като в повечето случаи е корпоративно зависим или финансово /разбирай купен/. Какъв ще бъде в сегашния случай зависи от служебното правителство и особено от вътрешния министър – дали ще успее да разбие схемите, по които органите на властта се използваха като предизборни щабове. За целта служебният министър е добре да познава системата отвътре, да знае къде и как да пипа, за да изреже политическите й метастази. МВР  е силово министерство, не е партийна структура. Тук няма място за популизъм, още по-малко за подлизурковци. Няма място за политиканстване. Трябва човек, който със замах да подкоси мераците структурите на МВР  да бъдат използвани в предизборните хватки или по схемите за купуване на гласове – чрез влияние, под натиск или просто срещу заплащане. Принципно е трудно да се разчистят тези авгиеви обори – особено в регионалните структури. Там назначенията са на принципа – или си верен на партията /разбирай на ръководството/, или си извън играта. И може да работиш безкрайно, честно и достойно, но от това промяна в статуса ти няма да настъпи. То и затова стотици момчета напуснаха силовите институции и отидоха в частния сектор. Няма как да създаваш живот, да искаш да подреждаш собствения си и насреща в лицето на ръководството да имаш партийни мислители, заети с едно-единствено нещо – да останат на власт. А в МВР  не би трябвало да се консумира власт, там би трябвало тя да се създава. И кой, ако не някой необвързан, казано на жаргон, който е перде, но под шапката му сгрява за какво идва реч, може да нахлуе в деполитизираната на книга и политизирана в натура структура на силовите институции и да измете мераците на тези, които ползват вътрешното ведомство като обслужващ персонал на властимащите, както и на тези, които си осигуряват присъствие във властта чрез ведомството, задължено да пази държавността. За да се сложи край на тези, които мимикрират, че са държавници, а всъщност са държанки. И всичко това е само за начало, което е изцяло във възможностите на един служебен министър. След това министърът в редовното правителство ще може на чисто да структурира властта, на която се държи не само националната, но и моралната сигурност на българите. Вместо милиарди енергетиката донесе на България международни унижения. Едни от най-големите провали на втория кабинет „Борисов“ бяха инкасирани в някога цветущия сектор енергетика ,  който бе поверен в ръцете на Теменужка Петкова. Нейното управление ще бъде запомнено с пропускането на големи възможности на стойност милиарди евро и публични международни унижения. През този период България загуби възможността да реализира проекта за газопровод „Южен поток“. Страната беше публично унижена от президента Владимир Путин по време на посещението му в Анкара на 1  декември 2014  г. Вместо него „Газпром“ ще изгради „Турски поток“, който на практика ще заличи България от мястото й на транзитен център на газ за страните от Балканите. Това има не само геополитически, но и икономически последици, защото ще губим приблизително по 200  млн. лв. на година. А това бяха единствените свежи пари в сектора, в който навремето бяхме регионален лидер. В опит поне малко да си върнем позициите беше предложено изграждането на газов хъб „Балкан“, но за момента към него почти няма никакъв интерес от страна на главния доставчик — „Газпром“. Истинската причина е, че благодарение на това управление България загуби имиджа си на надежден партньор. От нея вече за всичко ще искат „железобетонни гаранции“, както образно се изрази Владимир Путин отново по време на среща с турския президент Реджеп Ердоган през лятото на 2016 . В същото време абсолютно нищо не беше направено по посока на диверсификацията на газовите доставки. И в момента единственият доставчик на „синьо гориво“ за страната остава Русия. А през 2014  г. се тръбеше наляво и надясно как ще имаме газова връзка с Гърция и по нея ще тече азерски газ, който всъщност ще бъде добит едва през 2020  г. Проектът за 7  блок на АЕЦ  „Козлодуй“ по американска технология на „Уестингхаус“ също не отбеляза никакъв напредък по времето на Петкова. Въобще е трудно да се каже какво е бъдещето на този проект. Но със сигурност едва ли това може да бъде записано като някакъв успех. За АЕЦ  „Белене“, който беше спрян през март 2012  г. от първото правителство на Бойко Борисов, България бе осъдена на 16  юни 2016  г. от международния арбитраж. Това беше поредната шумна плесница върху авторитета на страната ни. Сумата бе 620  милиона евро. След три месеца колебания, като за всеки ден трябваше да плащаме 167  000  евро неустойка, правителството прие горчивата истина, че трябва да плати. На 8  декември НЕК  преведе дължимата сума от 601  милиона евро на „Росатом“ и придоби оборудването с дълъг цикъл на производство. Тези пари дойдоха от държавата, която отпусна заем от 1 ,270  млрд. лева на НЕК . Приблизително милиард държавата извади от джобовете ни и за да плати за така наречените американски централи. Това не попречи на Теменужка Петкова да заяви, че най-голямата й заслуга била да стабилизира финансово сектора, който според доклад на изпълнителния директор на ЕСО  от началото на 2017  г. се намира в състояние на „тревога“. И докато Петкова „стабилизираше“ сектора, трима нейни предшественици станаха клиенти на прокуратурата. Какво следва? Най-общо казано новият служебен министър ще трябва да разчисти авгиевите обори, завещани му от Петкова. Здравеопазването трябва да се излекува от грешките на д-р Москов Проблемите в здравеопазването не са един или два, за да се решат за краткото време, с което трябва да се съобрази служебното правителство, но има неща, които трябва да бъдат променени бързо. С оглед на това, че служебният кабинет ще бъде в началото на годината, когато се сключва и договорът между Българския лекарски съюз и НЗОК  трябва да се предотврати криза между касата и лекарите, както стана в началото на миналата година, когато лекарите бяха против подписването на Националния рамков договор. Лекарите трябва да бъдат чути и промените в здравеопазването трябва да се извършат с тяхното одобрение. Ако трябва да се каже в едно изречение какво е приоритетно да се извърши от служебното правителство, то е по-скоро да се премахне или неутрализира свършеното от бившия здравен министър Петър Москов. Основно става дума за премахване на пръстовите отпечатъци, които от тази година ще касаят вече не само пациентите, които влизат за лечение в болниците, но и доболничната помощ — т.е. прегледите при лекар. ВАС  веднъж вече спря въвеждането на пръстовите отпечатъци, но е необходимо МЗ  да преустанови опитите за узаконяването им и да се премине към реализиране на т.нар. здравна карта. Трябва да се търсят възможности и за по-добър контрол на финансирането на болниците от Касата. От началото на тази година пръстовите отпечатъци вече ще касаят не само хоспитализираните пациенти, но и доболничната помощ, където ще се изискват пръстови отпечатъци. Това, което трябва да се направи приоритетно е тази система да се спре и да се продължи реализирането на здравна карта, както е навсякъде по света. Трябва да се промени и една от последните промени на Москов или наредба 10 , с която здравният министър лиши лекарите от задължението да определят с кои медикаменти да лекуват и позволи на фармацевтите да правят това. Така практически, когато лекарите изписват международното непатентно име на лекарството, аптекарите могат да предлагат конкретно търговско име. Това се отнася само за лекарствата, които са паднали от патент. В момента един от най-големите проблеми на болниците в страната, са липсите на специалисти, защото условията в чужбина са по-добри от тези в България. Това е и причината да се помисли за вариант студентите ни по медицина да получават адекватна възможност за специализации в България. Към момента тези възможности са силно ограничени и младите лекари не си губят времето в изчакване чудото да се случи, а продължават живота си извън пределите на страната. Като капак на всичко, което е направил в рамките на управлението си, д-р Москов е подписал и обществена поръчка за 1 ,2  млрд. лева. за доставка на лекарства за нуждите на болниците за период от 24  месеца, които ще бъдат закупувани след сключването на рамкови споразумение от Централния орган за покупки в сектор “Здравеопазване”. Тъй като поръчката е разписана от министъра в последния момент, вероятно няма да е лошо да се направи проверка. Много важен акцент в работата на служебното правителство е и да се приложи т.нар. клинична онкологична комисия и да се следва комплексно лечение, защото онкоболните в момента са оставени да се оправят сами. Това показа и скандалът в пловдивския Комплексен онкологичен център, където са правени операции, вместо да се приложи лечение, а хората са ненужно инвалидизирани. Трябва да се ускори усвояването на европарите за образование Първата задача пред новия служебен министър на образованието е да ускори усвояването на европейските средства по ОП  “Наука и образование за интелигентен растеж”, защото до момента са усвоени около една трета от парите, а срокът за сключването на договорите е до края на 2017  година. Срокът за подаване в МОН  на проектите за изграждане Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, които ще бъдат финансирани с общо 350  млн. лв. от оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж беше до 23  януари. Парите по тази програма за застрашени, защото МОН  не е изпълнило две от предварителните условия от споразумението за партньорство с ЕС , които трябваше да са готови до края на 2016  г. Става дума за Националната стратегия за научните изследвания, която е одобрена само в МС  и МОН  не е актуализирало т.нар. пътна карта за научната инфраструктура. Заради това може да бъдат спрени парите по програмата. Това е и причината да се действа бързо, за да се спасят тези евросредства. Освен това трябва да се преразгледат и критериите за прием на децата в детски градини и в първи клас, защото родителите масово са недоволни от промените, които екипът на министъра в оставка Меглена Кунева направи. В момента по-голяма тежест за приемането на дете в градина или училище се прави по настоящ, а не по постоянен адрес. В този случай, ако има съвпадение на настоящия и постоянния адрес, детето ще има по-голям шанс да влезе в дадена градина или училище, нещо, което според родителите е проява на дискриминация. Родителите настояват децата от предучилищните групи в едно училище да бъдат приемни с предимство в първи клас в същото училище. Освен това искат критерият за обучаващи се брат или сестра в избраното от тях учебно заведение, трябва да бъде с по-голяма тежест. С оглед на това, че окончателният вариант на проекта за прием трябва да бъде готов до средата на февруари, определянето на критериите за прием трябва да бъде първостепенна задача за новия служебен министър на образованието. МОН  определи 4  задължителни критерия за прием — постоянен адрес, настоящ адрес, с предимство ще се приемат братя и сестри, които се обучават в съответното училище и социален критерий за ученици сираци.  По материали на Агенция БГНЕС (със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ )

Искаме нормална държава по нов икономически модел

 "Важно е да формираме социална държава, която да намали бедността и неравенството" "Съвременното ляво не е да даваш по-високи помощи, а да квалифицираш и образоваш" - Г-н Стойнев, БСП тръгва доста амбициозно към изборите. Предизборната платформа дори прави заявки за управленска програма. Кои са най-важните неща, които БСП се надява да промени в държавата? - Промяната вече е налице. Като първа опозиционна сила БСП си постави задача да свали правителството на Бойко Борисов и това вече е факт. Постигнахме го с новия стил, който наложи председателят Корнелия Нинова - да казваме ясно проблемите на правителството, да посочваме грешните политики и да предлагаме алтернатива. Този стил се харесва на хората, това е една от основните причини да победим на президентските избори. Тази промяна трябва да продължи с конкретна нова политика, която да бъде обърната към хората, към трудещите се, към българската икономика. Ние искаме България с правила и справедливост. Искаме солидарна държава, защото всички ние сме един народ. Силният, можещият, смелият трябва да бъде опора на слабия, уплашения и бедния. Важно е да формираме социална държава, която да намали бедността и неравенството. БСП винаги се е опитвала да подкрепя най-засегнатите и нуждаещите се. Както казахте, тази платформа прилича повече на управленска програма. За разлика от предишните ни платформи, този път документът се обсъжда в структурите. Преди да бъде официално приета от конгреса, я подложихме на обстойни публични обсъждания - с браншови организации, синдикати, работодатели, неправителствени организации и експерти. Всички дават своето мнение, препоръки и идеи, голяма част от тях вече са включени в платформата. Документът не говори само за политика, както сме свикнали, а предлага конкретни мерки и ангажименти как ще изпълним написаното. Предишни наши платформи звучаха добре, но така и не обясняваха как точно ще постигнем приоритетите, на които залагаме. Сега имаме фокус върху два акцента. Важни са младите хора, те трябва да могат да сбъдват мечтите си тук, в България, а не да напускат родината. Втората част също е свързана с младите семейства, по-точно с реализацията им. Искаме те да се развиват и да успяват в България, а не да продават своите знания и умения за жълти стотинки на чуждестранните компании. Ще имаме държава, която наистина ще се грижи българите да бъдат образовани, здрави, професионално подготвени. Ще се подкрепят инициативните и предприемчивите. Ние сме социална партия и като такава предвиждаме повишаване на заплащането във важни за нас сфери като образованието, здравеопазването и сигурността. От това ще има висок положителен и социален ефект. Хората в армията, в МВР, учителите и лекарите трябва да получат необходимото уважение. - Обвиниха БСП, че прави стъпка назад от искането си за отпадане плоския данък. Какви промени възнамерявате да въведете в данъчната система? - Правим плавен изход от плоския данък. Изходът от този тип облагане не трябва да става изведнъж. Моторът на една икономика е средната класа. Това са хора, които имат ипотечни и потребителски кредити. Те също правят своя бюджет на микрониво, разбирате какво означава за тях изведнъж да им се каже, че от 10% данъците им стават 18% - рязко ще бъдат натоварени допълнително.  Затова избираме различен подход. Първо, въвеждаме необлагаем минимум от 500 лв. за всяко младо работещо семейство, подчертавам, работещо семейство, което има деца. Защо 500 лв. става необлагаем минимум? С оглед на демографската криза поемаме ангажимент от дължимия данък общ доход 50 лв. да остават в българското семейство. Ако някой получава 500 лв., има едно дете и работи, той трябва да плати 50 лв. ДОД на месец, но когато държавата го подпомага с 50 лв., неговият дължим данък е нула. Тази мярка не важи за тези, които са свикнали да живеят на гърба на социалната система. Тук става въпрос за младите, активните, трудолюбивите хора. Оттук нататък държавата ще помага на всяко работещо семейство. Годишно помощта за едно дете ще бъде 600 лв., а за две - 1200 лв. Тези пари остават в семействата. Не очакваме да решим демографския срив само с тази мярка, но се опитваме постепенно да подпомагаме семействата. Това е първата стъпка към въвеждането на семейно подоходно облагане. Втората ни стъпка е за най-богатите хора. Предлагаме чувствителна разлика в данъка им - за всички доходи от заплата и от наеми да се заплаща 20% ставка при месечен доход над 10 хил. лв. Вече не можем да говорим за плосък данък, който е единна ставка за абсолютно всички доходи, говорим за плавен изход от плоския данък. - Едва ли средствата, които ще съберете от промяната в облагането на по-богатите, ще компенсират помощите, които предлагате за младите родители, има ли разчет какви средства са необходими за това? - Според нашите сметки трябват между 300 и 320 млн. лв. за помощта към младите родители. - Какви други мерки залагате, за да помогнете на младите семейства? - В социалната сфера отново залагаме мерки, насочени към децата. Винаги, когато БСП е управлявала, помощта за отглеждане на едно дете от 1 до 2 години е била равна на минималната работна заплата. Сега предвиждаме увеличаване на тази помощ - вместо сегашните 340 лв. тя да стане 460 лв. Планираме разширяване обхвата на помощта в началото на учебната година за бедните дечица, която в която в момента е само за първокласници. Ако родителите нямат висок доход, във втори, трети и четвърти клас детето продължава да бъде бедно, затова искаме и тези дечица да бъдат обхванати от помощта.  Предвиждаме удвояване обхвата на домакинствата, които са енергийно бедни - от 250 хил. на 500 хиляди. За нас като социалисти е важно българите да водят достоен живот сега, а не в бъдеще.  - Къде е мястото на културата в платформата? - Културата е изразител на националната ни идентичност, устойчивото й развитие е важен фактор от ценностната ни система. 1% от БВП трябва да отива към тази сфера. Младите таланти и материалната база трябва да бъдат подкрепяни, защото управляващите ги пренебрегват. - Има ли средства, които да гарантират реализацията на всички тези планове? - Пари в държавата има, приоритети няма. Със сметките, които сме направили за всички мерки в платформата, по никакъв начин няма да надхвърлим Маастрихтските критерии от 3% бюджетен дефицит. Смятам, че водим разумна бюджетна политика. Приоритетите ни са ориентирани както към стимулиране на икономиката, така и към подпомагане на уязвимите социални групи в българското общество. Целта ни е да постигнем справедливост, един от основните принципи на БСП. - Как смятате да намалите групата на хората, които се нуждаят от помощи? - За да излязат от тази група, българите трябва да имат работа. Затова е необходимо да бъдат образовани и квалифицирани. Моето желание е да има колкото се може по-малко работещи бедни, а за да няма работещи бедни, съответно трябва да има и по-висок доход. За да има по-висок доход, трябва по-голяма производителност на труда, а за нея трябва по-голяма квалификация. Затова в сферата на образованието сме заложили конкретни политики за квалификацията им, това трябва да става съвместно с българския бизнес. Искаме да се направи карта "Образование", която съвместно с българския бизнес да начертае сферите, в които ще имаме нужда от кадри през следващите 5-10 години. Например, ако след 10 г. страната ще търси електроинженери и геодезисти, тези професии да са приоритетна държавна поръчка в университетите. Студентите в тази специалност няма да плащат никакви такси, обучението им става напълно безплатно.  Желаем и нов закон за професионалното образование, който да поддържа директна връзка с българския бизнес. Целта е да се подготвят кадри, които да отговарят на съвременните нужди на българската икономика. Хора, които веднага да започнат работа - хем да учат, хем да работят, да бъдат конкурентоспособни в днешния глобализиран свят.  За засилване на връзката между образование и наука ще работим за развитие на развойни центрове, центрове за технологичен трансфер към БАН и към университетите, даване на възможност на българските предприемачи да работят с учените. Изготвяме програма, с която да се осигури оборудване за модерно обучение - технологични кабинети и лаборатории за средното и висшето образование. Идеята е чрез образованието да подпомогнем младите хора да бъдат можещи и конкурентоспособни. Съвременното ляво не е да даваш по-високи помощи, а да квалифицираш и образоваш, за да може един човек да се състезава, да има равен шанс за успех с другите. - Много от образованите и перспективни български младежи търсят реализация в чужбина. Как ще ги мотивирате да останат тук? - Една от причините да напускат е, че те имат желание да направят свое предприятие, да регистрират своя марка, но няма банка, която да ги финансира, защото нямат финансова история. Затова предлагаме фонд "Иновации" със 150 млн. лв. начален капитал, който да финансира нашите млади учени, ай ти специалисти, инженери. Той е насочен към хората, които искат да създадат нови продукти, които работят в био- и нанотехнологиите, електрониката, фотониката, в сфери, които носят наистина голяма добавена стойност и могат да доведат до по-високи приходи в българската икономика. Тези хора ще получават подкрепа тук, в България, и няма да им се налага както досега да продават знанията и уменията си за жълти стотинки на чуждестранни компании. Именно подобен фонд за дялово инвестиране ще помогне младите български предприемачи. Защо да не се създават работни места тук, а чуждестранните фирми да печелят на гърба на нашите способни младежи? Имаме икономика, която се базира на еврофондове, обществени поръчки и намаляващи чуждестранни инвестиции. През 2020 г. еврофондовете приключват, какво ще правим тогава? Покрай тези фондове и обществени поръчки се създадоха групи по интереси, които породиха корупция, твърде малка част от средствата отива при тези, които наистина се нуждаят от тях. БСП иска страната да отбележи икономическо развитие, искаме предприятия, които не зависят от определена група по интереси, която да ги рекетира. Искаме нормална държава, която да тръгне по нов икономически модел. Затова създаваме и фонд "Индустрия" с начален капитал 500 млн. лв. за дялово финансиране на предприятия. Той е насочен към всеки български предприемач, който иска да създаде нови работни места и има 10-годишна стратегия за развитие на индустриални мощности. Ключово обаче ще е и регионалното разпределение на тези фирми, защото търсим регионално балансирано развитие на страната. Държавата може да помага на българските производители, както и на онези млади хора, които имат своя идея да развият своя бизнес у нас. България трябва да стане място, в което сегашните и бъдещите поколения искат да живеят, а не да мислят как да хванат самолета от Терминал 2. Предлагаме и създаването на Български финансов холдинг под шапката на Българската банка за развитие, той ще включва фонд "Индустрия" и "Иновации" и Агенцията за експортно застраховане. Предвиждаме увеличаване на застрахователния капацитет на агенцията на 2 млрд. лв. Това ще подпомогне родните износители, които в момента не усещат подкрепа от страната. Идеята е, когато човек отиде в този финансов холдинг, да получава на едно място както финансиране, така и застрахователна подкрепа. Чрез този холдинг Българската банка за развитие ще разшири своята дейност, така че българският бизнес да знае, че може да разчита на подкрепа от държавата.  Никога досега в платформите на БСП не е имало конкретни мерки за намеса на държавата в икономиката. С този документ отговаряме на нуждите на българските производители. Нашата основна цел е да ги защитим.  Започнахме със сферата на земеделието чрез Закона за храните, който предлагаме. В големите търговски вериги с оборот над 2 млн. лв. ще има сигурни квоти за български плодове, зеленчуци, мляко и месни продукти. До момента това не е правено, а е директен удар и борба срещу монополите. Даваме стимул за всеки земеделски производител, че продукцията му ще бъде реализирана, без той да работи за жълти стотинки, докато хилядите прекупвачи по веригата печелят на негов гръб. Смятаме да пренасочим и земеделските субсидии, които в момента се обират от около 20 големи зърнопроизводители. Тези средства трябва да отиват за зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство. Неслучайно вече тръгнаха реклами за български стоки в големите магазини - започва се! - Какво се случва с АЕЦ "Белене" и енергетиката? - Винаги сме казвали, че България има нужда от нови енергийни мощности и ще подкрепим всяка една такава. Събитията от последните месеци показаха, че България има нужда от нови енергийни базови мощности. За съжаление останахме единствената държава на Балканите, която не прави инвестиции в енергетиката. Имаме нужда от развитието на нови ядрени мощности с оглед и на новите европейски директиви, които ще наложат ограничение на производството на въглища. Ядрената мощност няма алтернатива и България трябва да направи всичко необходимо да изгради нови ядрени мощности. - Транспортната сфера също се нуждае от внимание... - Трябва да развием устойчива, балансирана и ефективна транспортна система. Необходимо е да се предприемат мерки по оздравяването на БДЖ. Може да развиваме инфраструктурата на вътрешните водни и морски пътища. Ще припомня, че БСП иска отмяна на концесията на летище София, тъй като то е стратегическа инфраструктура и е необходимо да остане с държавно управление. - БСП критикуваше усилено бившия здравен министър. Кои са промените в здравеопазването, които смятате да реализирате? - За щастие имаме много експерти в тази сфера. За нас ключови са кадрите в българското здравеопазване, защото, ако продължават да напускат страната, след 10-15 г. няма да има кой да ни лекува. Предлагаме, когато един доктор учи 11 г. например, когато държавата е платила неговото образование, 50% от времето, в което е учил, да остава и да работи тук. Ако този човек желае да напусне страната, нека е така добър да плати цялото си образование - от първата до последната година плюс квалификацията, тогава е свободен да отиде където иска. Всяка година от подготовката на един студент по медицина струва между 3 и 4 хил. лв. на държавата, съответно той трябва да изпълни своя ангажимент към нея. Това ще важи единствено за сектор здравеопазване и става въпрос за лекари, стоматолози, медицински сестри, акушерки и лаборанти. Важно е, когато човек си е платил здравните осигуровки, здравната услуга в болницата да бъде напълно безплатна. Ще се борим срещу скритите форми на заплащане в лечебните заведения! Държавните и общинските болници са наш приоритет. В никакъв случай няма да позволим затварянето им - достъпът до здравеопазване е залегнал в Конституцията. Важно е наистина да осигурим на хората достъп до качествено здравеопазване.  - Географското ни положение и политическите реалности ни изправиха пред опасността от голям бежански и мигрантски поток. Готова ли е БСП с мерки, които да гарантират сигурността на гражданите? - И преди говорехме, че искаме външна политика, която гарантира националната сигурност и териториалната цялост на страната. Не се отричаме от това, този път казваме и как ще го постигнем.  България трябва да е активен участник при взимането на решения в ЕС и НАТО, т.е да бъдем сред тези, които определят дневния ред, а не просто да бъдем послушковците на някого. Бойко Борисов казва, че гласувал като г-жа Ангела Меркел, тя обаче защитава интересите на германските граждани, а не нашите. Необходимо е българското правителство да предприеме конкретни стъпки за отпадане на санкциите на ЕС спрямо Русия. Тези санкции не водят до полза за никого, не дават необходимия ефект.  Що се касае за непосредствената заплаха, оградата по границата с Турция трябва да бъде доизградена и поддържана. Тя все още не е изградена, въпреки че Борисов обещаваше това да бъде направено. Искаме активни действия за връщане на чужденци, които не са бежанци от военни действия. Като лява и хуманна партия сме готови да помогнем на тези, които бягат от война,  но не може да даваме подслон за абсолютно всички. Настояваме и за преразглеждане на Дъблинското споразумение - като гранична държава търпим негативи от него.

Първи диспут между Цецка Цачев и Румен Радев

Кандидат-президентът на ГЕРБ Цецка Цачева и на БСП – Румен Радев, се изправиха един срещу друг в първия голям телевизионен сблъсък по bTV.Държавният глава трябва да се ръководи от националния интерес – а това е образована и просперираща нация, която живее в стабилна и сигурна държава. Евроатлантическият път на България е без алтернатива, представи основното си послание Цачева.Промяната е неизбежна, президентът не трябва да бъде церемониал-майстор, а да е действен. Първият ми приоритет е сигурността, вторият – балансирана и независима външна политика, третият – да бъда социален филтър на законите, които ощетяват правата на гражданите, каза ген. Радев. В първия кръг от дебатите двамата претенденти за президентския пост, на които социолозите предричат най-голям шанс за успех, отговаряха на въпроси за националната сигурност.Не бива да се правят компромиси с националната сигурност. Охраната на нашата граница изисква и отговорност спрямо европейските граждани, посочи Цачева.  Компромис не трябва да се прави с подготовката на хората в сферата на националната сигурност и техния социален статус. Дълги години властите се отнасяха с пренебрежение към проблемите на тези хора, посочи ген. Радев.В спор за цената на оградата по границата, той заяви, че по времето на кабинета "Орешарски", когато започна изграждането на т.нар. "преградно съоръжение" цената е била 250 хил. лв. на километър и тогава в имало скандали за това, че тя е висока, докато сега цената достига 1 млн. лв. на километър.Имаме една сигурна граница, и това е сръбската, коментира ген. Радев въпроса за достъпа на нелегални мигранти до страната ни. От миналата седмица има 50% ръст на заловени и нахлули нелегални мигранти, който са хванати на сръбската граница, посочи той. Цачева не се съгласи. Според нея има непознаване на механизма, по който лицата влизат на наша територия: има временни центрове, а хората със статут на бежанец може да се придвижват свободно. Не е тайна, че тези хора правят опити да напуснат страната, тъй като тя не е крайната им цел, каза Цачева. По думите ѝ средно на ден към този момент в страната ни влизат 81 мигранти, докато през през октомври 2015 г. броят им е бил е 7000, т.е. намалели са в пъти.  Огромният проблем е, че процъфтява каналджийството, което генерира престъпност и корупция. Не виждам драконовски мерки. Ние трябва да пресечем каналджийството и това е общ проблем – на Народното събрание, Министерския съвет и Президентството. Не бива да се нагнетява тревога, институциите са на място, действаме в синхрон помежду си, използваме и европейската солидарност. Силният глас на България се чува в Европа, посочи Цачева.   Относно това редно ли е да "тихомълком" да се предават на Турция лица, които там са заплашени от преследване, Цачева заяви, че когато е нарушен законът, това трябва да се случва. Националният интерес на държавата е пред отделни права, заяви тя, но добави, че законът се грижи да няма конфронтация между тях. Тихата екстрадиция за мен не говори добре. Никой не бърза експресно, на часа, да върне хора, заплашени от мъчения. Това ме води ме на мисълта, че имаме зависимост от Ердоган, заяви ген. Радев. Задълбочен диалог с Турция трябва да се води, но е важна позицията, от която тръгваме – от позицията на слабия ли, попита той. България има своите ангажименти в ЕС и НАТО и ние сме част от решението на ЕС за Турция – едно много трудно, много спорно споразумение, но в резултат от него опасността по българската граница е намаляла, заяви Цачева.Всеки, дошъл отвън, пази територия, а българският летец защитава Родина – това са две отделни неща, каза ген. Радев относно различните варианти за защита на българското небе. Това трябва да е винаги съвместно и никога срещу заплащане, посочи той.Защитата трябва да е дело на модерна наша армия, която в синхрон с партньорските служби на НАТО има ангажимент за охраната. А защо и да не мислим за обща европейска армия, попита Цачева.В рамките на дебата по външнополитическите теми двамата кандидат-президенти се обединиха около въпроса за преразглеждане на икономическите санкции, наложени на Русия, и се съгласиха, че страните, търпящи негативите, трябва да бъдат компенсирани.Цачева заяви готовност да бъде върховен главнокомандващ на българската армия, тъй като тази фигура трябва да взима политическите решения, когато дипломацията е претърпяла провал. Кандидатът на ГЕРБ заяви готовност да се допитва не само вицепрезидента си вицеадмирал Манушев, но и до самия ген. Радев. Радев посочи, че не е проблем жена да бъде начело на българската армия и я посъветва да бъде главнокомандващ не само на армията, но и на всички въоръжени сили на България.По въпроса за възвръщането на казармата, Румен Радев заяви:  Нямаме икономически ресурс да върнем наборната военна служба. Добра идея е, ако гледаме патриотичното възпитание на младежта, но за мен трябва да имаме силно начално военно обучение.  А Цецка Цачева смята, че:   Трябва да имаме модерна българска армия в рамките на силите на НАТО и с надежда за обща европейска армия. По темата за Русия двамата кандидати смятат:Румен Радев: Нека да е ясно – България е член на ЕС и НАТО. Друга алтернатива няма. Но това не значи, че трябва да създаваме врагове извън тези съюзи. Еврофилията не значи русофобия. Това, че губим икономически, е факт. "Южен поток" стана "Турски поток". Стана така, че евтиният газ е за Турция и таксите остават за нея и това е икономическата цена на русофобията. Не съм казвал, че искам преразглеждане на участието в НАТО, а начина на участие. Искам да видя България по-силен и активен член на съюзите. Не с послушание и декларации.Цецка Цачева: Безспорно активна балансирана външна политика, стъпила на основата на националния интерес. Участието в НАТО трябва да продължи, а президентът да бъде гарант за модернизиране на военните сили. Направили сме европейския си избор. В рамките на кампанията, като че ли има противодействие и се чуват гласове за друга ориентация. Това е недопустимо.Икономическите санкции срещу Русия трябва да бъдат преразгледани. Ще настоявам българската дипломация да изработи обща позиция за отмяна на санкциите и пострадалите държави да получат компенсации.Румен Радев: Поздравявам г-жа Цачева, това е една рационална позиция. Но трябва да търсим интереса си.По темата за суверенитета на Крим:Румен Радев: Крим де юре е украински, де факто над него се вее руския флаг. Бъдещето му зависи от народа.Цецка Цачева: Анексията е в грубо нарушение на договореностите след края на Втората световна война. Крим е в Украйна.По отношение на ролята на България в отношенията между между Турция и ЕвропаЦецка Цачева: Ние сме съседи и така ще бъде. По повод дипломацията, като държава член на ЕС, ние сме част от общото решение на политиките на ЕС.Румен Радев: Не приемам Местан да бъде посредник между Турция и България, трябва да използваме официалните си канали.А за искането за облекчен визов режим на турски граждани в ЕвропаРумен Радев: Не одобрявам, трябва се изпълнят условията за това.Цецка Цачева: Задълженията по споразумението са ясно разписани и трябва да се изпълнят.

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

Найден Тодоров: Ще направя всичко Емил Табаков да дирижира отново Филхармонията

Диригентът Найден Тодоров зае директорския пост в Софийска филхармония на границата между две управления в Министерството на културата. Но дори да няма пълната подкрепа на министъра (който и да е той), диригентът трябва да спечели по-важната битка – за обединението на оркестъра. Съставът е раздиран от междуособици далеч преди напускането на дългогодишния им титуляр Явор Димитров. Скандалите – някои от които станаха публични – бяха в пълно противоречие с идеята за хармония в този елитен филхармоничен оркестър. Сега новият директор има амбицията да накара гласовете на 220 инструмента да зазвучат в един. Поканихме на разговор Найден Тодоров, за да научим как смята да управлява в сложна и враждебна среда – междуособиците в оркестъра, смалилата се публика и ограниченията във финансирането, наложени от държавата. – Г-н Тодоров, със страх ли заемате директорския пост в Софийска филхармония, или с амбиция? – С надежда. Няма как да изпитвам страх от една институция, която познавам от много години и към която винаги съм изпитвал силни чувства. Ситуациите около, преди и след конкурса за директор създадоха у мен известно напрежение, но в крайна сметка моята история със Софийска филхармония ми дава една увереност, че имаме бъдеще заедно. – И все пак ви предстои битка. С какви оръжия влизате в нея? – Вярвам, че работата, която вършим, би постигнала много малко с битка. Бих имал успех, ако успея да спечеля доверието на хората. Оттам нататък идва страшното. Веднъж получил тяхното доверие, човек трябва да го запази. За мен Софийска филхармония е представителният оркестър на България, институция, която през последните години се е затворила в себе си. Причините са комплексни: икономическото положение в страната, вътрешни проблеми, отношението към културата на хората у нас. И най-важната ни задача е да си върнем уважението на зрителите, да ни възприемат като част от своя живот. Имам предвид концертите, а не скандалите. От друга страна, музиката винаги е била едно от малкото оръжия на България за добро представяне в света. Затова представителният български оркестър би трябвало да има по-широко участие в музикалния живот извън страната. И за разлика от другите български състави, които гостуват на различни места, по различни поводи, гостуванията на софийска филхармония трябва да са много по-внимателни, тъй като тя не представя един оркестър, а цялата българска музикална култура. – Казвате, че Филхармонията е изгубила доверието на своята публика, с какво точно? – Политиката на Филхармонията се променяше прекалено често през последните години – не бих казал дали за добро или не, просто е различно, а това създава несигурност. Преди години съществуваше тъй нареченият филхармоничен ден – четвъртък, ден за концерти. Защо е бил точно четвъртък, сигурно никога няма да разбера. Но през последната година концертите на Филхармонията се програмират в различни дни и един утвърден от времето навик започва да се разрушава – а публиката така или иначе не е много. От друга страна, ако се погледне настоящия сезон, могат да се забележат много интересни чуждестранни имена, някои от които имат потенциала да се превърнат в звезди… но значимите български музиканти отсъстват в значителна степен. – Светлин Русев често излиза с Филхармонията… Веско Ешкенази от известно време липсва, а Васко Василев не съм чувала да е свирил заедно с този оркестър. Но пък Соня Йончева имаше концерт с Филхармонията… – Според мен ние можем да изредим всеки един от тези концерти не заради друго, а защото това са събития – случило се е нещо много интересно. Обичайните филхармонични концерти са с чужди гости, но големите събития са с български звезди. Този факт ме прави щастлив, защото говори много добре за това какво България дава на музиката по света – у нас обаче концертите на онези, които формират българската музикална култура, са рядкост. – Има диригенти, чиято биография е свързана със Софийска филхармония, но по една или друга причина не са излизали начело на Филхармонията от десетки години. Това са Минчо Минчев, Емил Табаков… Вие бихте ли ги върнали? – Ще направя всичко възможно те да се върнат във Филхармонията. – И Емил Табаков ли? – Дори Емил Табаков. Той е голям диригент, цяла ера в историята на Софийска филхармония. Смятам, че големите български изпълнители трябва веднъж на една или две години да се появяват в афиша на Филхармонията. Това включва Пламен Джуров, Иван Кожухаров, Станислав Ушев, Павел Владев, Иво Венков… Също Веско Ешкенази, Минчо Минчев, Светлин Русев, Мила Георгиева, Людмил Ангелов – това са изпълнители, с които ние се гордеем по света, защо не се гордеем и в Софийска филхармония с тях? Надявам се на тяхната позитивна реакция. Времето лекува раните. Отношенията между хората имат върхове и спадове, но когато говорим за големи български музиканти, те не бива да бъдат пренебрегвани от афиша. – Какво от грешките на вашите предшественици на поста не бихте сторили? – Всеки е водил много различна политика. Моето виждане е, че трябва да показваме най-доброто от света, което можем да докараме тук, но в същото време трябва да представяме и българското. А проблемите, когато има такива, трябва да се решават вътре, преди да станат такава бомба. Понякога това не се случва от злонамереност, друг път човек е така улисан в задачите, които сам си е поставил, че не забелязва тлеещите конфликти, докато не се превърнат в пожар. Българите сме силно емоционални хора и големи индивидуалисти.  – Остава ли в състава на Филхармонията вашата основна конкурентка за поста – цигуларката Светлина Терзиева, която управлява временно оркестъра преди вас? – Няма причини да не бъде в оркестъра. Към настоящия момент тя е подала молба за 6-месечен неплатен отпуск, след което, предполагам, ще се върне във Филхармонията. Нямам лични проблеми с нея. Борила се е за позицията на постоянно изпълняващ длъжността директор и това е нещо нормално. И преди съм работил с хора, с които сме били конкуренти за една и съща позиция. Въпросът е човек да овладее своята индивидуалност. – Какво наследство ви оставя Светлина Терзиева? – Поставила е някои много интересни акценти в сезона, но те се забелязват само от тесните специалисти. Заложила е на произведения, които рядко се изпълняват и у нас, и по света; както и на изпълнители, известни в други държави, но не и у нас. И все пак неизвестни изпълнения с неизвестни изпълнители е лошо съчетание за публиката в България – защото всички ние е страх от непознатото, не само публиката. Хората тук не обичат неизвестността и понякога предпочитат лошото пред неизвестното. Не мисля, че когато един човек спечели конкурс за директор, той трябва да застъпи веднага. Защото предишният директор е водил друга политика и трябва да има шанс да си я завърши. В цял свят е така. Но аз ще се постарая да не нанасям корекции в така съставената програма – и то по една много обикновена причина. Не смятам, че конкурсите за директор у нас се провеждат по правилния начин. Но не в този смисъл, в който тя го твърди. Не мисля, че когато един човек спечели конкурс за директор, той трябва да застъпи веднага. Защото предишният директор е водил друга политика и трябва да има шанс да си я завърши. В цял свят е така. Примерно през 2016 г. Виенската филхармония обяви своя нов директор, който застъпва през 2020 година. Същото беше и при настоящия директор, който застъпи след като една цяла година в операта и двамата директори (старият и новият) имаха кабинети. Единият водеше политиката на операта за настоящия сезон, а новият – за следващия сезон. Това създава приемственост и лишава обществото от тези сблъсъци, които виждаме у нас. Оркестърът може да доизживее с удоволствие периода на предишния директор и да се запознае с новия. Нека си спомним каква беше ситуацията преди години с Националния музикален театър и Старозагорската опера, когато новоизбраните директори не бяха допуснати да влязат в сградата. Този страх от непознатото би бил лесно решим с едно по-дългосрочно предаване на властта. У нас обаче понякога се случва човек да направи така, че след него да не могат да продължат. – Това не е конкретният случай с вас, нали? – Надявам се, че не е. – В чужбина управлението на оркестър, подобен на Софийската филхармония, е разделено на няколко души. При вас как ще бъде – вие еднолично ли ще управлявате? – Моята идея е да има един междинен период, в който оркестърът ще се запознае с някои диригенти, за да си хареса един или няколко. В крайна сметка е добре оркестърът да избере своя главен диригент – такава беше практиката в Берлинската филхармония. Дава се списък и се гласува анонимно – така ще постъпя и аз. Но самият избор на имена ще бъде, след като музикантите са имали възможност да работят с тези хора. – За това ще ви бъде нужен вероятно един сезон? – Може би по-малко от един сезон. Надявам се до средата на следващия да можем да се зарадваме с един главен диригент, който съвместно и с администрацията, и с мен, и с оркестъра да започне работа. – Възможно ли е вие да сте този главен диригент? – Не. Аз ще се радвам много да дирижирам Софийска филхармония и честно казано, ако на мен ми се отнеме възможността да я дирижирам, вероятно ще се откажа от позицията, която заемам в момента. – Вие ще бъдете администратор, главният диригент ще е художественият ръководител, а кой ще определя репертоарната политика? – Надявам се да я правим заедно с главния диригент. Ще търся комуникация и с музикантите, за да видя, че имаме общи виждания за бъдещето на оркестъра. В България всички се оплакват как се формират конкурсите за директори, как се случват, но малцина се замислят за по-големия проблем – какво представлява тази длъжност. Защото каквото и да реши диригентът, отговорността се носи от директора. В моята длъжностна характеристика пише, че аз отговарям за художествено-творческите процеси и за художественото израстване на състава. Тоест, ако главният диригент води различна от моята политика и се издъни, това ще бъде мой проблем. Затова при търсенето на главен диригент ще се оглеждам за личности, с които имаме общи схващания за бъдещето на състава. На запад има две различни практики. Едната е тъй нареченият немски модел за управляване на подобен институт: триумвират със сравнително равни права – административен директор или интендант, главен диригент и финансов лидер. Американският модел е съвършено различен: има изпълнителен директор и музикален директор. Музикалният директор е диригент, а изпълнителният директор е администратор, но и двамата са подчинени на борд на директорите. В България художествената, административната и финансовата политика е в ръцете на един директор. Лошото е, че не съществува вид образование, което да подготви човек и за трите едновременно. Ако разбира от едно, то другото ще куца. – Какъв е вашият случай? Вие имате опит в Русе. И доколкото знам направихте няколко турнета, които закрепиха финансовото положение на операта. – Така беше. В Русенската опера се борехме непрекъснато с промените във финансовите изисквания към нас. Търсехме различни варианти. Това е част от цялостния проблем в България – правилата се сменят много често. Винаги съм твърдял, че при изяснени правила няма политика, която може да събори моите идеи. А правилата за 2017 г. ще ги разберем до броени дни. Надяваме се да няма изненади, но кой знае… – Защо се сменят толкова често, какво е вашето обяснение? – Според мен Министерството на културата се намира в сложна среда, в която не може да води дългосрочна политика. То винаги зависи от Министерството на финансите, което му налага ограничения. И за да оцелее самото Министерство на културата, то започва да налага рестрикции надолу по веригата. Ще дам пример с прословутия делегиран бюджет. Имам двойствено впечатление към него – мога да говоря и за хубавите, и за отрицателните му страни. Проблемът е, че се създава една абсолютно отворена финансова система, а бюджетът на Министерството на културата е ограничен. И когато един или два института, както се случи миналата година, направят по-големи приходи, министерството се явява в невъзможност да изплати субсидията, която по собствените му правила трябва да изплати, и се налага да прави системи в системата, да слага допълнителни ограничения, за да удържи финансовия натиск върху себе си. Това показва нестабилност в системата. И когато се опитат да я коригират, отново настъпва проблем – в момента, в който се направи да е добре за едни, за други става лошо. Една и съща субсидия има в Русенска, Старозагорска, Варненска, Бургаска, Пловдивска опера – градове с абсолютно различна икономическа среда. Симфоничните оркестри във Враца, Видин и Шумен получават субсидия на лев от билет. Националната филхармония получава субсидия от 6 лева. Оперите в Русе, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив получават по 6 лева на билет. Националната опера получава по 4 лева. Тази система е балансирана изцяло на приходите и разходите. И се оказва, че например Пламен Карталов от Софийска опера е наказан за това, че е добър мениджър. Образно казано. Според мен трябва да има действително разграничаване от една страна на националните институти, които са представителни за България, и от друга страна на големите регионални институти, които поддържат огъня на културата в тези места. А от трета страна – да се подкрепят малки бисерчета на места, които да показват на хората нещо, което те иначе не биха видели. Финансирането на тези три категории би трябвало да бъде на различен принцип. Не говоря за суми, а за принцип на финансиране. Софийска филхармония примерно би следвало да подпомага развитието на българската музика. Но публиката тук се притеснява от непознати неща. Ако ние поръчаме, което би трябвало да е политика на националните културни институти, на българските композитори да пишат за нас – какво се случва с публиката? Трябва да има формула, която да ни кара да се чувстваме сигурни в това, когато ние се обърнем към композиторите си. Най-известният конкурс за композитори у нас е „7/8“. Българските културни институти би следвало да търсят и да откриват талантите у нас. Да им дават сцена. Настоящата система прави съвършено обратното. Вместо да търсим неизвестното, ние търсим мечките. – Какво разбирате под „мечки“ в класическата музика? – Преди няколко години няколко оркестъра работиха с един страхотен актьор и певец – Руслан Мъйнов. Публиката не идваше, защото концертите са страхотни, каквито те бяха, а защото знаеха кой е Руслан Мъйнов. Нашият късмет беше, че този човек изпитваше влечение и към класическата музика. Той е тенор, звучи доста школувано и пееше сериозни оперни арии, които някои тенори не биха се хванали да изпълняват. Ще ви дам един пример за „мечка“, която – за съжаление – не желае да играе тази роля, един изключителен български цигулар – Васко Василев. Той би могъл да влезе в тази роля, но не иска. С него българските състави биха могли да изнервят Министерството на културата. – Как мислите – дали новият служебен министър на културата има воля да коригира Методиката на финансиране на сценичните изкуства? Двамата навярно се познавате от Русе, където той беше театрален директор, помните и как той напусна поста си там. – Трябва да кажа нещо в този ред на мисли. Невинаги съм съгласен с оценките, давани от Министерството на културата. Защото това, че в даден момент определен лимит не е достигнат или не е надвишен, не означава, че съответният директор се е справил. Спомням си с див ужас 2010-2011 година, те бяха потресаващи за мен, защото получих писмо какви съкращения трябва да направя… Да, българската култура има нуждата от реформа, но според мен тя трябва да бъде много по-обмислена и реформа не бива да се осъществява, когато няма пари. Не защото трябва да се спестят едни пари, а да се осъществява, за да се повиши ефективността на съществуването на тези институти. За времето, когато Рашко Младенов беше директор, аз останах с впечатлението, че артистите доста го харесваха. А честно казано имах и интересни лични преживявания с него. Той дойде при мен и ми каза, че иска артистите от театъра да пеят с оркестъра. Бях шокиран, а той ми обясни, че при известна подготовка би могло да се получи. Публиката беше в див възторг от крайния резултат. – Твърдите, че Реформата чисто финансово не влияе добре на културата. А като естетика каква е културата след въвеждането на Реформата? Не намаляха ли събитията? – Събития има, но те не са заради Реформата, а понякога са дори въпреки нея. За мен събитие е този Вагнер-цикъл, който се случи в Софийска опера. Но това са еднократни събития. Единици. – Наблюдава се и бум на халтурата при тая Реформа… – Да не мислите, че Русенската опера не се е издържала също с халтура? И в Софийска филхармония не всичко е високо изкуство. Има и халтура. Но музикантите не са виновни. Пак ще дам един пример. В Австрия има разделение на изкуството – сериозно и развлекателно. За тях развлекателното е музиката на Йохан Щраус. – Има известна разлика с масовата култура в България. – О, да, тя тук въобще не е Йохан Щраус. И какво се случва в Австрия – тъй нареченото сериозно изкуство се субсидира добре, а на развлекателното се създава мотивация да се развива от печалба на пари. Държавата трябва да направи това разделение – кое е сериозно изкуство, кое е развлекателно. Невинаги съм съгласен с оценките, давани от Министерството на културата. Защото това, че в даден момент определен лимит не е достигнат или не е надвишен, не означава, че съответният директор се е справил. – Да се върнем към наследството, което ви остави Светлина Терзиева. Имате заместник-директор, назначен безсрочно. Познавате ли новия си заместник в Софийска филхармония? – Вече се познаваме. Гошо Мерджанов. Бивш военен. Искам първо да се запозная с него. Да си изградя представа за цялата администрация, понеже тя е доста голяма. Не искам да говоря с подробности. Защото ако започна да разказвам какво съм видял, създавам предварително отношение. Преди да тръгна да действам, искам да си създам лично впечатление за всеки един от тези хора. Какви са неговите качества, неговите възможности и място в Софийска филхармония. – С какво полковник Мерджанов би могъл да ви бъде полезен? – Добър въпрос, на който нямам отговор. Първо ще се запозная с работата му, и в случай че тя не отговаря с позицията, която заема, ще го помоля да се разделим. – Какъв репертоар ще заложите за следващия сезон? – Няма да говоря за имена и произведения, а за принцип. Чрез комбинация на популярни произведения с нови, непознати за нашата публика имена. И обратно – качествени, но непознати за публиката произведения, ще бъдат представяни чрез изпълнители, които зрителите познават и обичат. Винаги да има нещо, за което хората да се хванат и поискат да дойдат на концерт. В противен случай изчезва балансът и независимо от добрите намерения, се губим. "Площад Славейков"

Румен Радев: Президентът трябва да обединява, не да разделя

Президентът не трябва да бъде рецитатор на чужди тези. Той трябва да обединява, не да разделя. С тези думи ген. Румен Радев, кандидат за президент от БСП, се включи в дебат по бТВ срещу основния си опонент Цецка Цачева от ГЕРБ. В началото Радев изложи основните си послания: Първият ми приоритет е сигурността. Вторият ми приоритет е балансирана и независима външна политика. Третият ми приоритет е да бъда социален филтър на законите, които ощетяват правата на гражданите, пише БГНЕС. Запитан дали се чувства комфортно, след като последните социологически проучвания дават 8% разлика между двамата и има ли време да настигне Цачева, Радев каза: Има достатъчно време, кампанията е много динамична. Той бе категоричен, че неговата битка е за доверието на всички български граждани и за бъдещето на България. Национална сигурност Според Румен Радев компромис не трябва да се прави с подготовката и социалния статус на хората, които са в структурите на националната сигурност. Най-големият проблем е, че политическата върхушка години наред пренебрегваше проблемите на националната сигурност, затова в момента въоръжените сили са в плачевно състояние, заяви той. Генералът беше категоричен, че отдавна знае и се бори за проблемите на въоръжените сили – и като офицер, и като генерал, и като командир на Военновъздушните сили. Радев припомни, че в правителството на Пламен Орешарски оградата по границата е била започната. Тогава бяха наказани двама достойни генерали заради висока цена на оградата, тогава тя струваше 250 хил. лв. на километър, каза той и напомни, че оградата е некачествено изпълнение. В момента оградата, която вие строите струва над 1 млн. лв. на километър, защо парламентът срамежливо мълчи, обърна се Радев към Цачева. Запитан дали институциите се справят с бежанската криза, ген. Радев заяви: Имаме една сигурна граница и в момента това е единствено сръбската граница. Нашата граница е пропусклива. Ако питате нелегален мигрант от Лъвов мост, ще ви каже, че няма проблем да я пресече, добави той. Според него най-сериозни са проблемите с трафика и каналджийството. Не виждам драконовските мерки на държавата, които да пресекат каналджийството, посочи Радев и добави, че ако той е държавен глава би свикал Консултатитен съвет по национална сигурност (КСНС), на който да се вземат адекватни мерки. Каналджийството е общ проблем – и на изпълнителната власт, и на парламента, и на президентството, категоричен бе Радев. Той изрази позиция и по въпроса защо България тихомълком върна 7 души на Турция преди броени дни: Проблемът е, че България продължава да губи суверенитет. Тази експресна и тиха екстрадиция не говори добре. Никой не бърза да връща така хора. Никоя държава не действа така бързо, заяви Радев. Това ме навежда на мисълта, че България има някаква зависимост от Ердоган, каза той. Според него факт е, че България трябва да води задълбочен диалог с Турция, тъй като от там идват редица заплахи, но въпросът е от каква позиция ние тръгваме към г-н Ердоган – от позицията на слабия, или …, запита Радев. На въпрос кой трябва да охранява българското небе, ген. Радев беше категоричен: Разбира се, че трябва и можем да го пазим с нашите съюзници, но при две условия – никога срещу заплащане и винаги съвместно, тоест никога без наши летци и самолети. Външна политика Няма никакъв проблем, ако жена застане на чело на Българската армия, каза още Румен Радев. Ако г-жа Цачева стане държавен глава тя трябва да бъде върховен главнокомандващ и на въоръжените сили, и на Българската армия, продължи Радев. България е член на ЕС и НАТО и тук друга алтернатива няма, но това не означава, че ние трябва да си създаваме врагове извън тези съюзи, добави Радев и уточни, че никога не е казвал, че България трябва да преразгледа участието си в НАТО. Казал съм, че България трябва да преразгледа начина си на участие в НАТО. Радев поздрави Цачева относно позицията й по повод икономическите санкции срещу Русия. Той констатира, че Крим деюре е украински, де факто над Крим се вее руския флаг. На въпроса какъв участник е България между Турция и отношенията й с ЕС, той каза: Не приемам г-н Местан да бъде посредникът между Турция и България. Ние имаме добри отношения с Турция, но трябва да внимаваме какво става с нея. Турция трябва да изпълни условията, за да бъде ясно, че споразуменията трябва да се спазват и едва тогава може да се говори за безвизов режим, категоричен бе кандидатът за президент. Правомощията на президента Президентските правомощия са достатъчни, но зависи как се оползотворяват, смята Румен Радев и се обяви категорично против въвеждането на президентска република. Запитан за квадратчето "не подкрепям никого", той каза, че е против методиката за изчисляване на резултатите от президентските избори, приети през месец март. Всеки българин трябва да има правото да реши дали да гласува и как, каза Радев по повод задължителното гласуване. Той каза, че ще гласува на референдума, защото има ясна позиция по поставените въпроси. На въпроса защо трябва той да е петият президент, ген. Радев заяви: Защото България очаква промяна. Трябва да имаме самостоятелен президент - лидер, който взема отговорни решения в трудна обстановка. 

Външната политика е сведена до едноличните решения на премиера

 В момента външната политика е сведена до еднолични изказвания, указания и действия на премиера - невинаги премерени, невинаги обосновани и невинаги защитаващи нашето национално достойнство. Затова говорим за изпълнение на политиката на "началниците", затова говорим за внос на външна политика. Това обобщение направи вчера ген. Румен Радев пред Българското дипломатическо дружество и Националната асоциация за международни отношения. Генералът изброи няколко основни изисквания, за да има страната ефективна и балансирана външна политика. На първо място са надеждните източници на информация, които да работят в реално време. След това са необходими канали, по които тази информация да тече бързо. Третият компонент са органите, които да анализират задълбочено и експертно информацията. "На тази база да се изработват стратегически проекти и ежедневни решения. Тези анализи трябва да достигат до хората, които вземат решения. Те трябва да работят по ясни процедури", смята кандидатът за президент. Той изрази съжаление, че в момента наличните източници на информация не се използват пълноценно и няма координация, не е ясно кой и по какви критерии извършва анализа и най-важното - как се ползва експертизата. Тя се ползва основно за справки и за обосновка на вече взети политически решения, възмути се Радев. Той допълни, че България има достатъчно експерти, добре подготвени дипломати, които могат да извършват анализ и да работят за рационална, единна външна политика. Радев смята, че липсва ясна, недвусмислена нормативна база, с която да се разработва единна национална позиция. "Имахме три позиции за флотилията в Черно море, имахме и две кандидатури за генерален секретар на ООН. Такива разминавания не водят до единна позиция, а трябва да сме последователни и предсказуеми партньори", добави той. Амбициите за националните цели са паднали на много ниско ниво, смята кандидатът за президент. Той попита каква е следващата национална цел. Едва ли е само усвояването на еврофондове, вметна той, а присъстващите дипломати от кариерата започнаха да се смеят. "Трябва да си поставим амбициозни цели. Една такава може да е България да излезе от дъното на Европа и да се придвижи нагоре", предложи Радев. Кандидатът за президент подчерта, че България трябва да търси партньорство и със страните от Азия. Той отбеляза, че Китай напредва не само с икономическо, но вече и с военно присъствие. Радев вижда възможности за партньорство в сферата на високите технологии с Япония. Добри взаимоотношения трябва да се търсят и с други, набиращи скорост, страни от Азия. "Чакаме с интерес да приключат изборите в САЩ, за да имаме ясна ориентация, видяхме Путин, който на два пъти извърши стратегическа изненада - в Крим и в Сирия, видяхме Китай, който разраства своето икономическо и военно влияние, виждаме как кризата в Близкия изток се разраства, виждаме как в Украйна, в Босна и Македония не е спокойно. Виждаме как мигрантската криза става и цивилизационна в Европа. Заплахите към националната сигурност растат, а светът става все по-трудно предсказуем и ние трябва да мислим за по-широк диапазон на нашите собствени способности, за да реагираме бързо и адекватно", обобщи Радев. След обяд Радев гостува и на Съюза на тракийските дружества.  След среща с ръководството на Българската търговско-промишлена палата ген. Радев коментира, че експертите на организацията могат да съдействат експертно за икономическото развитие на страната. На срещата бяха обсъдени потенциалните ни стратегически цели и развитието на икономиката като елемент от националната сигурност   Генералът за: За Ненчев и бойните самолети Крайно време е министър Ненчев да понесе не само морална, но и юридическа отговорност за състоянието на военната ни авиация и това, което направи с нея, категоричен бе Радев. На въпрос, свързан с купуването на нови бойни самолети, той коментира, че военният министър, под принудата на обстоятелствата, най сетне е тръгнал в посоката, в която още преди 2 г. е било ясно, че трябва да вървим. "Най-сетне имаме позиция, макар и закъсняла. Миг29 бе моята война с министъра на отбраната от 2 г. Имах ясни отчети, докладни, устни становища, че договорите с РСК МиГ не трябва да бъдат прекратявани, защото не знаем как ще бъде осъществявана поддръжката им. Всичките ми прогнози за съжаление се сбъднаха", коментира бившият шеф на ВСС. Той добави, че България е имала нужда от нов боен самолет, защото тези, които имаме, изчерпват своя капацитет. "Не му прави чест на Ненчев - все говори, че само съм плашел, че авиацията ни щяла да бъде приземена, пък тя летяла. Тя беше приземена два пъти, защото ресурсът на важни агрегати се изчерпа. Министър Ненчев гледаше на другата страна. Със свой подпис, с моите заместници, с много труд на инженерно-техническия състав и риск, поет от летците, на два пъти подписвах продължаване на ресурса на всеки един самолет от тези, които летят в момента", обясни генералът. Служба "Военна информация" На оплакване в залата, че звеното "Военна информация" е понижено и пренебрегнато, ген. Радев коментира, че проблемът в превръщането му в обикновена служба идва от Закона за функциониране и управление на системата за защита на националната сигурност. Този закон е недоносче, отсече бившият шеф на ВСС. "Той управлява нещо, което не описва. Системата я няма. Само са споменати службите, но няма вътре механизмите за взаимодействието. То е описано с един-единствен член от едно изречение и така и не е разписано как си взаимодействат службите", възмути се той. Генералът добави, че познава много хора от "Военна информация" и смята, че тяхната експертиза трябва да се използва по най-добрия начин. "За мен ще бъде най-важно да има изключително добър екип от експерти по въпросите на външната политика. Ще работя за уточняване на механизмите за изработване на тази политика. Ще работя с активен диалог с всички институции, от които зависи разработването й", добави кандидатът за президент. Природните богатства и концесиите С цел решителното подобряване на благосъстоянието на България Радев смята да създаде Съвет за икономическо развитие. Това ще бъде експертен постоянно действащ орган, който ще се опита да икономизира и външната политика. Генералът бе провокиран от въпрос за "хищническото разграбване на природните ни богатства" и безбройните концесии. "Не става въпрос само за хищническото разграбване, то удря и по морала на българите. Ние сме 10-15 пъти на по-унизителни условия спрямо редица африкански държави и за мен това е абдикиране на държавата от важни стратегически дейности - в енергетиката, в добива на злато, и спрямо водата", коментира кандидатът за президент. Генералът се спря на концесията в Челопеч, не пропусна да определи като стратегическа грешка и приватизацията на "Софийска вода". Той бе категоричен, че множество такива грешки има и в концесиите на полезни изкопаеми. Знам, че договорите трудно ще бъдат прекратени, защото има убийствени неустойки в тях, но можем да засилим контрола, добави Радев. За Ирина Бокова и ООН България извърши естрадно самоубийство на сцената на ООН - с тези думи генералът отговори на въпрос, свързан с решението на кабинета да оттегли подкрепата си за кандидатурата на Ирина Бокова начело на международната организация. Радев бе категоричен, че държавата в лицето на Бойко Борисов трябва да й се извини. По думите му само по този начин ще успеем, макар и само частично, да изтрием срама от създалата се ситуация. "С тази постъпка страната стана отрицателен пример в учебниците по дипломация. Ако аз бях направил подобно нещо, щях да се извиня", добави Радев. САЩ и Русия България може и трябва да допринася за възстановяване на диалога между НАТО и Русия - така Радев отговори на въпрос на чия страна би застанал като бъдещ главнокомандващ на военните сили при евентуална война между Русия и САЩ. "Да, България е малка държава. Нашият глас може би трудно ще се чуе, но ние трябва да настояваме и да имаме активна политика в това отношение", добави той. Основа за превръщането на България в балансьор са доброто стратегическо партньорство със САЩ и вековните духовни и културни връзки с руския народ. "Ние нямаме интерес от това противопоставяне. Ако има такова, страдат първо държавите от източния фланг на НАТО, а ние сме сред тези държави. Доказа го и Украйна", обоснова се кандидатът за президент. Той отново припомни позицията си за отпадането на санкциите на ЕС за Русия. "България е член на НАТО и ЕС, но моята амбиция е да не приключваме това членство с демонстрация на лоялност, с послушна и пасивна политика. Аз се обявих за преразглеждане на начина на членство в тези съюзи - да бъдем активни и с ясна позиция", подчерта генералът. Македония България отстъпи от своята водеща позиция на Балканите, смята Радев. Той бе попитан какво трябва да се промени в политиката към съседните балкански страни и в частност с Македония. Генералът призна, че очаква с нетърпение резултата от декемврийските избори в Скопие. Според него е важно да се подпише Споразумението за двустранно сътрудничество с Македония, но на тяхното държавно ръководство трябва да се покаже, че няма да получат подкрепа за ЕС, ако продължат да крепят своята идентичност с кражба от нашата история и литература. Радев смята, че македонците не само трябва да уважават българските паметници, но дори да се грижат за тях.  

Красен Кралев: Трябва да проведем започнатите реформи

  Министърът на младежта и спорта Красен Кралев обяви, че последните дни на Олимпийските игри в Рио де Жанейро са били успешни за България, но трите медала не бива да ни успокояват и започнатите реформи трябва да бъдат проведени възможно най-бързо, тъй като спортът ни е в криза, предаде БГНЕС. „Игрите приключиха успешно за нас. Изкарахме много тежък период и тежка Олимпиада. Имахме силни моменти, но и тежки ситуации. Спечелихме три медала, но изпуснахме още четири – на Антоанета Бонева, Ивайло Иванов, Николай Байряков и Владимир Дубов. Големите „експерти“ преди началото на Игрите ни предричаха, че ще се върнем без медал и опитаха още през първата седмица да създадат голямо напрежение в страната. От третия ден започнаха да питат къде са ни медалите при положение, че имаше още две седмици до края на Олимпиадата. Отличията, които спечелихме обаче не трябва да ни успокояват. Аз многократно съм заявявал и пак ще кажа, че без значение колко медала сме взели, трябва да си дадем ясна сметка, че българският спорт се намира в криза. За това по най-бързия начин трябва да довършим реформите, които заедно с моя екип стартирахме от година и половина. Предстои приемането на нов закон за спорта, който се надявам да реши голяма част от проблемите. Държавата трябва да продължи да изгражда спортната инфраструктура и да реновира настоящата. Треньорите трябва да се замислят сериозно върху работата си и да продължат да се усъвършенстват, а президентите на федерациите трябва да обърнат много по-голямо внимание на детско-юношеския спорт, за да вървим напред“, заяви спортният министър. „Има много работа, но трябва да приемаме малко по-спокойно и успехите, и неудачите, защото това все пак е едно спортно състезание. Виждате какви драми се случват – 1 хилядна не достигна нашите момичета от ансамбъла по художествена гимнастика да станат сребърни медалистки. Мисля, че го заслужаваха след всичко, което им се случи. Огромна трагедия с Цвети. След това трябваше да минат през вълна от критики и хейт заради решението на Илиана Раева и нейния екип да участват на Европейското първенство. Два месеца преди Игрите този ансамбъл трябваше да се доизгради в движение, за да може да се синхронизира с новото попълнение. Трябва да сме малко по-обрани в емоциите си. Знам, че българинът силно люби и мрази, но в реакциите си трябва да сме малко по-балансирани“, каза Кралев. Той подчерта, че е министър, който стои близо до състезателите и е отлично запознат със състоянието им, тъй като непрестанно ходи на техните тренировки и подготвителни лагери. Кралев отчете факта, че някои спортисти са имали и малшанс, но други не са защитили участието си на Игрите. „Всички са подготвени. Някои нямаха шанс, на други стресът попречи да се реализират. Имаше и хора, които откровено се разхождаха и не защитиха по никакъв начини квотите и присъствието си в Рио де Жанейро. Имаше и такива, които се постараха, но това са им възможностите. Това е спорт и не бива да сме крайни и за всяко нещо да ги разпъваме на кръст. Трябва да си дадем реална сметка къде е икономиката на държавата ни, защото спортът е функция от нея. Къде стоим ние икономически на картата на света, за да искаме нашите спортисти да имат максимални резултати? Върху държавата и министерството също се изля хейт. С какво сме виновни ние? Нашата роля е да създадем нормативна уредба, да изградим спортна база и да осигурим средства за подготовка. Законът е готов, базата се реконструира и изгражда ежедневно, пари за подготовка сме осигурили предостатъчно на всички федерации, участващи на Игрите. Едните казват: дават 50 млн. лв., което са много пари, а другите – държавата не се грижи достатъчно за спорта. На обществото обаче трябва да е ясно, че парите за професионалния спорт идват от Българския спортен тотализатор, а не от данъците на хората. Бюджетът на Министерството на спорта е функция от икономиката на държавата“, заяви Кралев. Той обърна внимание и на новия начин, по който се разпределят средствата за федерациите и който е максимално обективен. „Федерациите, които спечелиха олимпийските медали получават и най-голям ресурс, защото работят най-добре. В спорта много хора са свикнали на принципа от всеки му според възможностите, на всекиго според потребностите. Комунизмът свърши. Вече всеки трябва да си заслужи парите. Който работи, ще получава повече средства от държавата, за да може да обърне внимание и на детско-юношеските школи, на обучението на треньорите и поддръжката на базите“, подчерта министърът. Красен Кралев си пожела новият закон за спорта да бъде приет възможно най-бързо. „Законът е изключително важен за реформата, която провеждаме. Пожелавам на всичките ни спортисти здраве, защото, когато има контузии няма как да очакваме резултати. Пожелавам им и търпение, защото нашият народ е много взискателен и то е нужно, за да извървим пътя си докрай. Реформите ще бъдат тежки и болезнени, но трябва да ги реализираме в името на българския спорт“, завърши министър Кралев. 

Как хиляди европейци остават без дом

  Външните граници трябва да се запечатат за нелегални пришълци Има такъв роман на френския писател Ектор Мало (Hector Malot)- “Без дом”, написан през далечната 1878 година, която е и последната година от петвековното робство на българския народ под османска власт. Домът е основната материална придобивка на всеки човек, а загубата му винаги е трагедия. Домове се строят, домове се купуват и продават. Понякога за нещастие човек губи дома си. Днес, в този момент, хиляди хора в Европа губят домовете си. Губят ги не по своя вина, а по вина на собствените си мекушави правителства. За какво иде реч? Крайно време е истината да се каже без лъжи и преструвки, тоест без политкоректно празноговорене. А истината е, че цели квартали и даже центрове в големите европейски градове (а и в не толкова големите също) не стават за живеене. Не стават, защото там са се преселили огромни маси хора с чужда култура и друг, меко казано, стил на живот. В засегнатите градски райони рязко е нараснала престъпността (някъде над десет пъти!), включително сексуалните посегателства над жени и деца. Често извършителите на тези престъпления даже не осъзнават характера на постъпките си, защото смятат, че имат право на подобни посегателства. В известен смисъл ние, потърпевшите, няма даже защо да им се сърдим. Те са такива, други са. На всичкото отгоре пришълците смятат, че са специално поканени тук, за да бъдат изхранвани и да им се осигурят жени, специална храна и разни други екстри, които иначе се срещат само в рая. В техния рай. А що се отнася до поканата, тук май са прави. Само дето тази покана не дойде от обикновените хора, а от безотговорните им ръководители. В засегнатите от нашествието квартали е много трудно да се живее. Хората излизат и се връщат само по светло, бронират жилищата си, не пускат децата си сами навън. Възрастните хора също не могат да излизат спокойно извън домовете си, а жените, включително младите, трябва да се обличат като бабички, за да не дразнят младите агресивни пришълци. Полицията обикновено бездейства или даже се крие, а лъжливите медии крият престъпленията или ги омаловажават. Така, освен че трябва да променят начина си на живот, хората са лишени от правото да изказват възмущението си. Това, разбира се, няма как да продължава дълго. Но докато нещата не се променят, стават и други неприятни неща. Много неприятни. Например хората остават без дом. И наистина, оказва се, че хората в засегнатите райони не могат да напуснат домовете си и да се заселят другаде. В една нормална държава, при нормални условия човек лесно сменя жилището си: продава го или го отдава под наем и отива другаде, където купува жилище или почва да живее под наем. Така е в нормалните държави и в нормалните времена. Но това, което се случва в момента, не е нормално. Причината е кристално ясна: в поразените райони жилищата не струват нищо. Или струват 10% от първоначалната си цена, което е практически същото. За да си купят дом, много хора са изтеглили банков заем и той трябва да се връща. Банките, които иначе много агресивно предлагат жилищни кредити, в случая не се интересуват от досадната подробност, че домът на длъжника вече не струва нищо. Разбира се, когато заемът е срещу ипотека на същото това жилище, контрата остава и в банките. Които започват да придобиват имоти, които са обезценени в пъти Нека резюмираме ситуацията. Един човек е изтеглил кредит, който при нормални условия ще връща през целия си активен период, но срещу това накрая ще има жилище. Само дето се оказва, че жилището не става за живеене, а кредитът трябва да се връща. Животът на човека е в руини. За един законопослушен и добронамерен гражданин това е чудовищна несправедливост. А когато човек се чувства жертва на чудовищна несправедливост, той сам е готов на чудовищни действия. Французите би трябвало да имат генетична памет за трагичните събития в периода от 1789 до 1799 година. Както руснаците трябва да имат подобна памет за 1917 година и за последвалата я гражданска война. Какво трябва да се направи? Разбира се, трябва да се прекрати безконтролното нашествие. Европа без граници не е и не трябва да бъде Европа, в която всеки може да преминава от една държава в друга, както му скимне и в частност като гази зелените граници и лази под и над телените заграждения. И, естествено, е без грам документи, защото удобно ги е загубил. За разлика от телефона и парите си примерно. И ако вътре в Европа все пак движението на хора следва да бъде максимално облекчено, то външните европейски граници трябва категорично да се запечатат за нелегални пришълци и особено за терористи. Във всички европейски държави незаконното преминаване на границата е криминално престъпление. В България за това по закон се предвиждат до 5 години лишаване от свобода. Друг е въпросът, доколко този закон се спазва. И този именно въпрос трябва гражданите да го задават на своите управници. Като не е зле да им се напомня какво се случи във Франция преди 227 години и в Русия преди 99 години. И за който не е разбрал, ще напомня. Граница се пази със сила. С всички степени на силата, за да съм съвсем точен. И, разбира се, пришълците трябва да се отсеят. Които се нуждаят от убежище и могат да докажат тази нужда, трябва да получат такова. Но дори и тук трябва да е ясно, че това не се отнася за всички. Защото желанията и възможностите в тази област са напълно противоположни. А иначе време е всички да научим смисъла на думата „всички”, например когато произнасяме култовата фраза „Елате всички!”. В Африка например живеят един милиард души, повечето от тях в провалени държави. Могат ли всички да дойдат в Европа? А какво да правим с хората, които на практика загубиха жилищата си и също така на практика им беше съсипан животът? Справедливо е държавата, след като не си опази границите, да компенсира материално засегнатите свои граждани. Който в неставащите за живеене райони иска да продаде жилището си, нека му го купи държавата на цената на придобиването му с отчитане на инфлацията. Или по пазарни цени преди нашествието, което също е вариант. В началото написах, че много хора в Европа в момента губят жилищата си, без да имат вина за това. Е, сега ще трябва да се поправя. Защото в цялата тази история невинни няма. И всички ние ще продължаваме да сме виновни за всички нещастия, които ни се случват. Ще сме виновни, защото си избрахме да ни управляват хора, които се провалиха. Демокрацията е силна, защото може да се самоорганизира в движение. Или поне досега можеше. Европа ще издържи и ще се справи, както издържа и се справи през 1683 година във Виена и през 1945 година в Берлин. Лошото е, че и днес, както и тогава, ще се наложи това да стане по трудния начин. Но то си е така, опитът е най-ценната придобивка. И за него се плаща най-скъпо.

28% по-ниска стана пенсията на родените след 1959 г. с реформата на Борисов 2

Промените във втория стълб на пенсионната система, направени от кабинета Борисов 2, са изцяло в обратна посока на онова, което трябва да се прави, смята експертът по пенсионно осигуряване и бившият управител на НОИ проф. Йордан Христосков. По думите му всички държави, които имат втори стълб в момента, го насърчават, докато в България участието в него се наказва. Христосков смята, че е абсолютно несправедливо пенсията от НОИ на хората, родени след 31 декември 1959 г., да бъде намялавана с 22-28%, както сега предвижда законът. Според него това е и една от първите промени в сектора, които трябва да направи новото Народно събрание, казва топекспертът в интервю за Медиапул. Проф. Христосков, наскоро разбрахме, че дори през 2042 г. вторият пенсионен стълб няма да ни донесе по-добри доходи в сравнение с първия, всъщност подобрението ще е в рамките на едва 1-2%. Излиза, че човек ще получи равностоен доход независимо как се е осигурявал. Не е ли разочароващо това разкритие, което направиха самите частни пенсионни дружества чрез тяхната асоциация? Не, не е разочароващо. Разочароващи са действащите към момента законодателни текстове, които наказват участието във втория стълб с едно несправедливо намаление на пенсията на родените след 31 декември 1959 г. Тази редукция на пенсията от "Националния осигурителен институт" (НОИ) в началото, тоест през 20-те години на XXI век, ще бъде с около 22%, а през 40-те години ще достигне 28%, а може да бъде дори и повече. Според текстовете в момента хората, които участват в "универсален пенсионен фонд" (УПФ), ще получават намалена с 22%-28% пенсия от НОИ. Това намаление може да бъде и повече, защото сега съвсем неправилно то се определя като съотношение между осигурителната вноска във втория стълб (5%), отнесена към вноската във Фонд "Пенсии" – 18.8% за трета категория труд от 1 януари 2017 г. Човекът, който предложи да има разлика между пенсиите на родените преди 31 декември 1959 г. и след това, съм аз, но моето предложение беше намалението да бъде със съотношението между вноската във втория стълб и необходимата вноска за покриване на разходите за Фонд "Пенсии" на НОИ (която тогава беше 32%). При тогавашните изчисления намалението на пенсията щеше да бъде с около 10-11%, което се свръхкомпенсираше от капитализацията на сумите във втория стълб даже и при непълен период на осигуряване, т. е. за първите пенсии, които ще се получат през 2023 – 2025 г. Аз съм правил такива изчисления, които съм представял публично, и при това положение вторият стълб определено показа предимствата си. Така че тези разчети на пенсионната асоциация са верни при действащото законодателство, но съм сигурен, че това ще бъде променено в името на справедливостта. Всички държави, които към момента имат втори и трети стълб, насърчават участието в този стълб, а ние сме единствената страна, която прави обратното. Целта е една единствена – да накараме хората да пренасочат средствата си в НОИ, съответно натрупванията им да отидат в сребърния фонд, за да може да се запушат "дупките" в общественото осигуряване, като освободените пари се насочат за нещо друго, директно казано – за "асфалт". Ние имаме срещу себе си хора, които търсят отвсякъде средства за саниране, за асфалт и за да демонстрират някакво присъствие в грижата за хората. Иначе замисълът на пенсионната реформа беше освен това да се получат две пенсии от два независими източника, постепенно да започнат да намаляват публичните разходи за пенсии и по този начин да се освобождават пари за други социални цели. Тоест, вие не приемате промените, направени от кабинета "Борисов 2"? Промените, които бяха направени, са изцяло в обратна посока на онова, което трябва да се прави. Ние трябва да насърчаваме развитието на допълнителното осигуряване. Част от пенсионния доход на хората не трябва да бъде публичен разход, а трябва е в резултат на техните собствени спестявания. Ако направим сравнение с другите форми на спестявания, например заделените в банките над 40 млрд. лв. принадлежат само на 14% от домакинствата. Останалите хора нямат спестявания или са длъжници. А големите суми, т. е. основната част от спестяванията в банките, са на 4% от населението. В същото време в допълнителното пенсионно осигуряване – задължителното и доброволното, има 10.6 млрд. лв., които принадлежат на 4 милиона души. Тоест, това е единствената система, в която хората имат реални спестени пари и то на всички, а не на една много малка част. Всъщност, забелязвам, че когато става въпрос за държавните пенсии и за ниския им размер в момента, веднага в публичното пространство се правят опити да се пренасочи вниманието на обществото към втория стълб, като обичайно се представят манипулативни тези, често базирани и на неверни или некоректно интерпретирани факти. Как предлагате да се реши проблемът с намалената пенсия от НОИ, за който споменахте? Проблемът възниква заради системното намаляване на осигуровките през годините и започването на първите плащания. Представете си, ако някой министър на финансите предложи вноската за пенсия в общественото осигуряване да падне на 10%! Така при 5% вноска за втория стълб намалението на пенсията от НОИ ще бъде 50%. Според мен пенсията от НОИ за родените след 31 януари 1959 г. трябва да се намали, но със съотношението между вноската във втория стълб и необходимата вноска по актюерски разчети в първия стълб. Преди две години в моите разчети се получаваше 5% вноска в универсален фонд към 35% в НОИ. Съответно редукцията на пенсията от НОИ излизаше в размер на около 11%. Но подобна промяна означава много сериозен ръст на държавния трансфер за НОИ. Откъде ще дойдат тези пари? Да, точно това означава. Но това е обективната пенсия, която хората трябва да получават. Подобна промяна автоматично ще доведе до по-големи пенсии на родените след 31 декември 1959 г. от държавното осигуряване и заедно двете пенсии ще доведат до много по-голяма сума. Да не забравяме, че когато смятаме пенсиите от НОИ за един такъв дълъг период от време – до 2042 г., средствата за въпросните плащания от първия стълб изобщо не са гарантирани. Съмнявате се, че през 2042 г. НОИ ще може да плаща пенсиите, които обещава? Защо? Подобни съмнения изказаха и частните дружества. Разчетите на НОИ са коректни към действащото законодателство, но тези пари са несигурни. Фонд "Пенсии" на НОИ е с един дефицит с отворен край. Нещо повече – дефицитът ще нараства. До към 2030 г. ще има ефект от повишаването на вноските с 1% през 2017 г. и още 1% през 2018 г. и в резултат на нарастването на пенсионната възраст и намаляването на броя на пенсионерите ще има много леко намаление на дефицита, но след 2030 г. дефицитът ще започне да нараства отново и ще бъде висок. Никога НОИ с тази вноска няма да може да покрива този дефицит. От това следва или че ще се усложняват условията за пенсиониране, т. е. ще се наложи по-бързо да нараства пенсионната възраст, макар че това не е правилно, или ще се замразяват пенсиите, както беше през 2010 – 2012 г., или коефициентът, с който те ще се увеличават, ще бъде по-нисък и т. н. Тоест, това не са сигурни плащания, особено при това съотношение между работещи и пенсионери. Т. нар. коефициент на демографско заместване, т. е. колко хора излизат в пенсия и колко млади хора влизат в трудоспособна възраст, в момента е 66, т. е. на 100 души пенсиониращи се имаме 66 младежи, навлизащи в трудоспособна възраст. А колко от тях обаче работят е друг въпрос. А през 2001 г. този коефициент беше 124, т. е. 100 души са се пенсионирали, а 124 са навлизали в трудоспособна възраст. Казвам го със съжаление, а не със злорадство това мое предположение, че правителството няма да си спази обещанията. За да обобщим - две пенсии повече ли са или са по-малко от една? Категорично две пенсии са повече от една. Но цялата промяна, която беше направена - за връщане на парите в НОИ и получаване на по-голяма пенсия от НОИ, е вредна и разрушава пенсионния модел. Причината е, че ще си върнат парите в НОИ само онези, които имат много малки натрупвания във втория стълб. Целта е да получат поне гарантираната минимална пенсия. Има огромна разлика между общественото осигуряване и капиталовото осигуряване. Във второто се участва с реални пари. Когато участваш в сивата икономика или работиш на половин работен ден, или на половин минимална работна заплата, спестяванията ти в УПФ са върху тази сума, върху която си платил осигурителните вноски. В общественото осигуряване това нещо не довежда до сериозно намаляване на пенсията, защото имаш гарантирана минимална пенсия и защото в периодите на майчинство, безработица и т. н. осигурителният стаж се признава, но в капиталовото осигуряване през това време няма вноски. То е справедливо, защото каквото си посял, това жънеш. Прехвърляйки малките си спестявания в НОИ, разчитайки на по-голяма пенсия, хората прехвърлят риска си на обществото, т. е. на всички нас. Нека да ви дам пример с пенсиониралите се от сектор "Сигурност", които прехвърлят партидите си в НОИ. Те възстановяват в НОИ средно към 6 000 - 7 000 лв., а увеличението на пенсията им средно с около 70 лв. и заедно с индексацията при 25 години очаквана продължителност на живота ще струва на НОИ около 40 000 – 45 000 лв. Кой плаща тази сметка? Плащаме я всички ние. Според вас изцяло бюджетни ли са съображенията на управляващите, които дадоха възможност на хората да прехвърлят партидите си от втория стълб в НОИ? Целите са и корпоративни – да се освободят средства за други инвестиции, например в публични строежи. Ние нямаме доказателства за това, че се получават комисиони и т. н., но това е публична тайна. Подобно връщане на системата назад беше направено и в Унгария, където беше закрит вторият стълб. Какви са резултатите там? Унгария изцяло национализира втория си стълб, което стана на два етапа. Първо преместването беше "по избор", а след това Виктор Орбан безцеремонно отне около 15 млрд. евро на гражданите, за да си покрие бюджетните дефицити. В момента Унгария отново не е в цветущо положение. Просто намали бюджетния си дефицит и тези пари бяха изхарчени. Полша постъпи по по-интелигентен начин, като само инвестициите на фондовете в ДЦК бяха пренасочени за управление в техния осигурителен инситут, като смисълът беше отново да се намали държавният дълг. Но в Полша системата не беше разрушена. Други държави по време на кризата постъпваха по друг начин – или намалиха вноската за втория стълб за кратък период от време и после компенсираха, както в Естония, или задържаха по-ниска вноска, или там, където трябваше да бъде въведен вторият стълб, отложиха с малко неговото въвеждане. Къде в момента има втори стълб? В почти всички държави от Централна и Източна Европа има такъв втори стълб, какъвто е българският – с автономни фондове. А Западна Европа има допълнително осигуряване, но то е в т. нар. корпоративни пенсионни фондове. В Швеция има също модел, подобен на българския, който не е променен. Всъщност Швеция беше първата държава, която въведе подобен тристълбов модел, какъвто Световната банка препоръча. След това бяха Унгария, Полша, а България беше четвърта. А защо бе необходимо моделът да е хибриден, а не по-изчистен като западния? Причината е неустойчивата корпоративна структура в България. В западните страни е налице устойчива корпоративна структура – големи предприятия, които могат да си позволят да инвестират в корпоративни пенсионни фондове. Типичен пример е Холандия, където още от 1962 г. има създаден втори стълб и той осигурява огромни пенсии и има огромни натрупвания. Те достигат близо 200% от БВП – това се нарича коефициент на пенсионно проникване. След това е Великобритания със 150-160%. България има едва 11-12% пенсионно проникване и ние сега вземаме от него, за да покрием текущи дефицити. Във връзка с присъединяването към ЕС една от препоръките към България беше да създадем професионални пенсионни схеми подобни на западноевропейските. Ние ги създадохме. Да, но сега има само две такива схеми, където членуват около 6000 човека – едната е в групата на ДСК, а другата – към "Спарки". Представете си какво щеше да стане, ако бяха учредени корпоративни фондове към предприятия, които тогава се приватизираха. Тези пари щяха да изчезнат, както изчезнаха и самите предприятия. А сега каква е гаранцията, че парите няма да изчезнат и че пенсионните фондове няма да фалират, както се случи с КТБ? Фондовете категорично не могат да фалират, нито пък парите могат да изчезнат. Парите не могат да изчезнат, защото са инвестирани в най-различни инструменти, при това защитени или гарантирани от държавата – ДЦК, други държавни облигации, първокласни акции и облигации, търгувани на официалния капиталов пазар. Второ, защото документите за всичките тези инструменти – ценните книжа, депозитарните разписки, нотариалните актове, се съхраняват в банка – попечител, а не в пенсионното дружество. Тоест парите не могат да изчезнат категорично. Фондът не може да фалира, защото той е различно юридическо лице от пенсионно-осигурителното дружество. Ако дружеството фалира, при доброволното осигуряване човек си тегли парите, а в задължителното осигуряване партидите просто се прехвърлят в друг фонд. Много хора си мислят, че предишната система е стопила спестяванията им за старини и парите за пенсии са изчезнали. Така ли е? Не, никакви пари не са изчезвали. Преди 1989 г. пенсионната система работеше на разходопокривен принцип. Още повече че до 1996 г. дори нямаше самостоятелен пенсионен фонд, така че нямаше какво да изчезне. Не е имало нищо натрупано, за да изчезне. Винаги системата е била разходопокривна, а до 1996 г. всичките средства за осигуряването са били част от държавния бюджет. Имало е фондове, които са изчезнали – до 1951 г., но това са били резервите на бившите пенсионни и здравни фондове, национализирани от комунистите. Нищо не е изчезнало, както нито една пенсия не е намалена през 2000 г., макар че тогава показваха бившият премиер Иван Костов как сече с брадвата. Аз казах на Станишев да дойде и да ми покаже една намалена пенсия и аз за цялото това време обещах да изплатя разликата между намалената и действителната пенсия. Това така и не се случи, защото законовият текст беше, че се извършва преизчисление по новата формула, а за онези, за които то е негативно, се запазва старият размер. Тогава от 2.5 милиона пенсии 1.7 милиона получиха увеличение средно с 11 лв. по новата пенсионна формула през 2000 г. и остатъкът около 700 – 800 000 не получиха увеличение, но се запази действителният им размер. Кое е първото нещо, което трябва да направи в пенсионната сфера новият парламент? Първата задача е да се премахнат всички текстове за избор между първия и втория стълб. Вторият стълб трябва да бъде задължителен така, както беше доскоро. Нещо повече. Вноската в него трябва да се увеличи с 2 процентни пункта, ако искаме по-високи пенсии, а не тези 2 пункта увеличение да отидат в първия стълб. Втората промяна е незабавно да се коригира намалението на пенсиите на родените след 1959 г., като се вземе съотношението между вноската в УПФ и необходимата по актюерски изчислена вноска. Тогава намалението на пенсията от общественото осигуряване ще бъде много по-малко и при всички случаи сборът от двете пенсии ще бъде по-голям, като ще имаме два сигурни източника на пенсии. Но тъй като и във втория стълб има рискове, правя и трето предложение - да се засилят гаранциите за доходността във втория стълб. Сега имаме гарантирана доходност, но тя е относителна - трябва да бъде по-малко от 60% от средната постигната доходност. Трябва да се създаде гаранционен фонд – или централизиран, или да бъде към всяко отделно пенсионно осигурително дружество, но ние трябва да гарантираме доходност или възвращаемост на средствата не по-малка от действително внесената сума, т. е. да не се допусне декапитализация. Тоест да се защитим срещу отрицателна доходност? Не, отрицателна доходност в отделни години ще има, защото в рамките на един трудов живот от около 40 години има най-малкото две финансови кризи като тази, която отмина. Ние не можем да се застраховаме. Идеята е друга – направените осигурителни вноски като абсолютна сума да бъдат гарантирани, т. е. да няма намаление на сумата. Но ако ние не можем да гарантираме вноските дори като абсолютна сума, къде сме тръгнали? Днес парите имат много по-голяма стойност, отколкото след 40 години и в този смисъл разходопокривната система не е ли по-ефективна чисто икономически? При всички случаи доходността в пенсионните фондове компенсира инфлацията. Чуждият опит показва, че пенсионните фондове категорично запазват стойността на парите. Вземете Холандия, над 50 години имат натрупвания. Там има една гарантирана държавна пенсия от около 1000 евро, което за техните стандарти е малка пенсия, и всичко останало е от допълнителното осигуряване. Другото, което трябва да се направи, е въвеждането на мултифондовете. Аз съм изненадан защо това не се случва – ние имаме законови разпоредби, разработени още 2008 г. Какво толкова пречи, за да се отлагат прословутите мултифондове? И на мен не ми е ясно какво пречи. През 2009 г. по предложение на бившия финансов министър Симеон Дянков текстовете бяха изтеглени от парламента с обяснението, че той имал друга идея. Ние така и не видяхме неговата идея. При мултифондовата система гаранциите за доходността ще бъдат много по-големи. Свързаните лица сериозен проблем ли са на системата, както твърди Европейската комисия? Би имало проблем със свързаните лица при досегашните текстове, които бяха по-неясни. Невинаги инвестиции в свързани лица означава, че това е във вреда на осигурените лица, но по-строгият контрол е по-добрият вариант. 19min.bg  

Президент и премиер за Брекзит: Лош ден за Европа

 Лош ден за Нова доза доверие и реформи - от това се нуждае ЕС “Лош ден за Европа, за европейската демокрация и икономика, за ЕС. Ясен знак за ненаучен урок от историята. Една велика сила, символ на свободна търговия, на либерална демокрация, реши да се изолира обратно в националните си граници, на собствения си остров.”         Такова съжаление изрази по повод на Брекзит държавният глава Росен Плевнелиев. Той призна, че е сериозно загрижен: “Дълбоко съм притеснен, че днес националисти и популисти тържествуват по улиците на Европа. Но обединена Европа, със или без Великобритания, трябва да гледа напред.”       Президентът уважавал решението на британците, а също - провеждането на референдуми, но само подчинени на ясни правила, а не на заиграване със страховете на хората. Плевнелиев разчете Брекзита като предупреждение за последиците от “все по-агресивния популизъм”.       Сега било и времето       ЕС да покаже, че       е много повече       от която и да е       държава - членка       А също - европейските политици да се обърнат към принципите, които са създали ЕС - да се гарантира мирът в Европа. “Сега е времето ЕС да направи своите изводи, да си вземем поука от грешките. Да се концентрираме около важното за бъдещето. Трябва да останем единни, да дадем нова доза доверие на ЕС, да стартираме нови интеграционни проекти” - такава възможност вижда в ситуацията българският държавен глава.                               Лош ден за Европа - така коментира решението на референдума Великобритания да напусне общността и премиерът Бойко Борисов. Призна, че съжалява заради избора на Острова. Макар че това решение разделяло тежко английския народ, българският премиер го уважавал. Но в същото време Борисов втвърди тона - при този изход ЕС трябва да продължи решително без Лондон: “Щом така са избрали - да се оставят сами да решават съдбата си. Ние да започваме да мислим за Европа без тях. От днес нататък трябва да се разсъждава - каквото за всички страни извън ЕС, това и за Англия.”       Според него евродепутатите на Лондон вече не бива да гласуват в ЕП.       Премиерът е категорично против подписването на специални споразумения между ЕС и Лондон: “Никакви преговори за особени статути не трябва да се водят, защото това ще разбие съюза. Ако всички държави донори получат специални споразумения, накрая в ЕС ще си останем само ние, Гърция и Румъния.” ЕС трябва да покаже, че може и без Великобритания, настоя Борисов.       И на България ще       се отрази във       всички случаи -       ЕС става по-слаб,       смята премиерът.       “Виждате пазарите как реагираха - аз предупредих за това лирата как пада, така че последствията са за всички. Резултатите ще ги видим следващите месеци и години”, обобщи Борисов. По повод мерките, които общността трябва да вземе, той напомни, че няма система, която да не трябва да се променя непрекъснато: “Много от нещата, които и аз съм говорил в ЕС, излязоха истина. Можеше още преди година да спрем Балканския път - колко пъти съм настоявал, и за това време колко нелегални имигранти влязоха. Има много неща да се поправят - това ще бъде       урок за всички да       действаме       по-дисциплинирано       и по-бързо       след този удар, отчитайки интересите на всички страни членки.”                               Митов: Без емоции, сега трябва       да спрем ефекта на доминото       Новината за резултата от референдума във Великобритания дълбоко ме разочарова, заяви външният министър Даниел Митов след извънредното заседание на МС.       “В момента обаче емоциите са излишни. Длъжни сме да направим така, че да не се получи ефектът на доминото в ЕС ”, заяви той. Първият ни дипломат е убеден, че “популизмите и национализмите не бива да надделеят над здравия разум”.       Митов съобщи още, че българското правителство ще излезе със специална позиция за резултатите от референдума, но не уточни кога ще стане това.       Предстои много задълбочен дебат за бъдещето на ЕС, в който съществено участие ще вземат и представители на България.       “За мен резултатът от допитването означава, че британската нация е разделена на две”, каза Митов. Според него решението за напускане на Евросъюза ще се отрази не само на състоянието на Обединеното кралство, но и на държавите от ЕС.       Според външния министър още е рано да се говори за позицията на Обединена Европа, като сега големият въпрос е дали Великобритания ще задейства чл. 50 от Лисабонския договор. От изявлението на премиера Дейвид Камерън стана ясно, че той няма да предприеме тази стъпка, а нов лидер на страната се очаква да бъде избран не по-рано от октомври т.г.       Според член 50 всяка държава от ЕС може да реши да се оттегли от него, като отчете изискванията на собствената си конституция. Затова Брюксел сключва споразумение с тази страна, в което се определят редът и условията за отделяне. Освен това член 50 определя срок от 2 г., в който вече подписаните договори между напускащата страна и ЕС продължават да се прилагат.       През това време обаче е в сила параграф 4, според който оттеглящата се държава не участва в обсъжданията и решенията около нейното излизане.       На въпрос как ще успокои нашите сънародници в Англия Митов отговори, че те няма как да не са притеснени, но ситуацията тепърва ще се изяснява. Предстои много процедурна работа, тъй като евентуалното излизане от ЕС ще отнеме години, убеден е министърът.       Той обаче е убеден, че Евросъюзът има сили и възможности да излезе по-силен от тази критична ситуация.                                       Кунева: България може да е       по-дълго председател на ЕС       Решението от референдума във Великобритания поставя остро въпроса с българското председателство на Съвета на ЕС, тъй като сме в една тройка с Великобритания и Естония.       Това заяви пред БНТ вицепремиерът по европейските въпроси и главен отговорник по подготовката на страната ни за европейското председателство през втората половина на 2018 г. По думите ѝ следващите дни ще са решаващи и предстоят много разговори, за да се намери най-добрият вариант.       Единият, но най-малко вероятен е Великобритания да остане в тройката, вторият - предшестващата я Малта да поеме и британското председателство, което би удължило мандата ѝ от 6 на 12 месеца, но това би поставило сериозно предизвикателство пред страната.       Третият и най-реалистичен според Кунева вариант, за който “24 часа” вече писа, е да бъде изтеглен мандатът на естонското председателство, което пък би оказало пряк ефект върху българското, което се удължава също - и двете на по 9 месеца. Допреди година имаше гласове, че България е започнала твърде рано подготовката си и че няма от какво да се притеснява, но днешното решение променя ситуацията и трябва да имаме чувство за спешност, призна Кунева. “Спешно е да разберем какво правим с изготвянето на приоритетите на тройката, които планирахме да направим заедно с Великобритания, ще се променя ли изобщо форматът на триото. Има и безкрайно много технически подробности за решаване - от документите през комуникационната програма”, посочи Кунева.                           Шефката на външната   комисия: Излизането   от ЕС ще е 2-3 години   “Жан-Клод Юнкер много точно каза преди месец, че националните правителства трябва да взимат повече решения, ЕС прекали.”   Това каза пред журналисти в парламента председателят на комисията по външна политика Джема Грозданова (ГЕРБ).   Ефектът за България, както и за всички членки на ЕС от излизането на Великобритания няма да бъде положителен в нито една сфера - икономическа, политическа, сигурност, подчерта Грозданова. Според нея излизането на Великобритания основно е свързано с темата за сигурността. Релуртатите от референдума ще са проблем и за самата държава.   Грозданова посочи, че излизането от ЕС е дълъг процес - ще отнеме 2-3 години и тепърва ще разберем какво точно ще последва. Дори и на високо европейско ниво не били наясно как точно ще стане излизането на Великобритания от съюза. Грозданова призна, че очаква и други държави да последват примера на Лондон. Но не и България, защото още сме нови членове и евроскептицизмът у нас не е настъпил.               Станишев: Великобритания   обърна гръб на бъдещето   Шокиран съм от резултата от референдума. Ние, европейските прогресивни сили, подкрепихме нашата партия-член - лейбъристите - в кампанията им за оставане на Обединеното кралство. Искахме силна Великобритания в силна Европа, заяви президентът на ПЕС веднага след излизането на данните от референдума.   “Разбира се, резултатът от референдума трябва да бъде уважен. Той показа, че младите британци, Лондон, Оксфорд, Шотландия и Северна Ирландия смело гледат напред, но Великобритания обърна гръб на бъдещето. Тепърва ще бъдат правени анализи и оценки, но най-ужасяващият резултат от референдума е необратимото разделение в Обединеното кралство. Безотговорното поведение на лидера Дейвид Камерън и на много други политици от Консервативната партия доведе до необходимостта в XXI век да изграждаме нови граници помежду си. За всички е лесно да предположим какво предстои: референдуми за излизане от Великобритания в Шотландия и Северна Ирландия, вълна от национализъм и популизъм, на която ще се качат политици, искащи референдуми за напускане на ЕС в много държави членки”, заяви Станишев.   ПЕС застава категорично срещу това. Случващото се е резултат от твърде дългото налагане от страна на десните в Европа на социалното неравенство, отнемането на шансовете и липсата на солидарност. Затова хората бягат в националните си граници, смята лидерът на ПЕС.   Левите разработили пътна карта, която изпратили на левите премиери и партии, както и на евродепутатите социалисти. С нея ПЕС започва дискусия за бъдещето на ЕС.                   Нинова: Властта да защити   250 000-те българи в Британия   Уважаваме решението на британските граждани. То е урок за ЕС и за Европа да започне спешно да се променя - да излезе от бюрокрацията, формализма и чиновническото отношение към проблемите и да премине към решаване на реалните въпроси на европейските граждани, на икономиката на Европа, нейната сигурност, като отчита националния интерес на всяка държава членка. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.   Тя призова българското правителство да защити интересите на 250 000-те българи, които учат, живеят и работят във Великобритания. БСП настоява и за анализ как излизането на Лондон от съюза ще се отрази на бюджета на ЕС, на бюджета и икономиката на България, най-вече на малкия и средния бизнес.               ДПС: ЕС да търси по-дълбока интеграция   “Един знак за европейските политици, за европейските държави да намерят формулата, за да се постигне една по-дълбока мотивация за по-голяма интеграция в Европейския съюз, което да доведе до развитието му на такова ниво, че Европа да стане лидер в световната политика.”   Това заяви по повод Брекзит лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пред журналисти в парламента.   “Затова този референдум е един много важен урок за всички политици, за всички държави в ЕС. За съжаление, вече получихме позиции на крайните и националистическите формации от други държави, които изразиха мнение, че и при тях би било редно да има референдум за излизане от Европейския съюз”, изрази тревога Карадайъ. И добави: “Нашето очакване е, че този урок ще бъде прочетен, ЕС ще намери сили, ще се консолидира, но и ще намери вярната посока за своето развитие, а не инерциално да върви в тази посока, в която вървим, включително и в инвестициите.”   Лидерът на ДПС посочи, че сега на ход са политиците. След като английският премиер Дейвид Камерън подаде оставка, във Великобритания ще има избори, след които с решение ще се произнесе английският Парламент, напомни лидерът на ДПС.   “Безспорно това ще влияе и на световната икономика, и на европейската, на финансовите пазари, ще повлияе и на България”, заключи Мустафа Карадайъ.                   Сидеров: Отзад може би прозира   САЩ, дано не е начало на война   Този ход на Англия за мен е с американско участие. Щом най-верният съюзник на САЩ, подводницата на САЩ в Европейската общност, както я наричаше Дьо Гол, се измъква от ЕС, значи нещо лошо се готви за самия ЕС. Не дай Боже, да е война, но аз подозирам и подобни действия - ако дойде ястребът Хилари Клинтън, тя заяви, че трябва да има само остри санкции срещу Русия, но и военно притискане. Това отваря възможност за война срещу Русия.   Всяка промяна отваря и шанс за друго - би било чудесно Великобритания да се еманципира от САЩ, но при тези лидери в Европа - Меркел и Оланд, се съмнявам да избере Европа. Значи трябва да се сменят лидерите.   Още през януари 2007 г. предупредих: “Не бързайте с шампанското.” Сега търпим повече щети - 325 милиона са постъпленията по статистика за м.г., а членският ни внос е 500 млн. евро.   Може би ще се чувстваме по-добре икономически извън ЕС, българският народ ще узрее и за това. Можем обаче да проведем сега референдум за членството ни в НАТО - руските самолети и военното оборудване са по-добри от американските. По същия начин бихме могли да се защитим от имиграцията, ако не сме в ЕС.   Ефект на доминото вероятно ще има - главно в старата част на Европа, плюс Унгария от новите, където тези настроения са анти-ЕС.          

Словото е оръжие, но трябва да се използва много внимателно

 Боян Ангелов Иванов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, валдорфска педагогика и социална психология в Швейцария. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат. Специализирал и преподава в областта на гьотеанистическа естетика и валдорфската педагогика. Председател е на Българо-Швейцарската академия за художествени науки и на фондация „Читалище 1870″, чието издание е възрожденското списание „Читалище”. От началото на 2013 г. е директор на издателство „Български писател”. Автор на 18 поетични книги. Автор е на книги с историко философска и литературно - критическа насоченост, съставител на енциклопедии и поетични антологии. Негови поетични творби са превеждани на различни езици: руски, украински, немски, английски, френски, италиански, испански, японски, румънски, полски, унгарски, арабски, хинди и др. Превежда от немски, френски, руски и гръцки. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. С Боян Ангелов разговаряме за проблема с чалга културата, каква е ролята на писателите в България и защо сме на едно от последните места по свобода на словото. - Г-н Ангелов, в ерата на чалга културата в България каква роля имат писателите?  - Ролята на писателите е да защитават традициите на българската литература, която е много силна. Както навремето Ботев и литературния критик Мишо Бончев успяха да разгромят даскалската възрожденска поезия, която само наподобяваше поезия, но въпреки своя възрожденски привкус, от нея лъхаше един примитивизъм. Така и високата литература трябва да отстоява постиженията на българската литература, които са от хилядолетия. Още от Черноризец Храбър и това, че българският език е един от основните езици на Европа, официален език на Европейския съюз и създаден от братята Кирил и Методи, това означава, че не само българският писател, но и всеки българин трябва да отстоява високото слово. Както в Германия говорим за висок немски език, на който са писали класиците на Германия и днешните писатели, почти всяка провинция има свои диалект и всеки може да си говори на диалекта, така и българският език трябва да се пази със своите най-големи образци. На мен ми е смешно, дори обидно, когато момичета на 17-18 години казват, че ще направят някакво текстче, което нищо не означава и срами българския език. Аз мисля, че именно една от основните цели на българския писател и Българския писателски съюз е да се бори с чалгата. - Какво трябва да стане, за да се промени това?  - Трябва да има някакви високи критерии. Трябва тези медии, които пускат чалга изблици да имат високи критерии и те да се поддържат от съвременни и талантливи български писатели, които не са малко в България. Има и СЕМ, той трябва да вземе отношение по това, защото всяка демокрация си има граници, защото неусетно в България се зароди не само едно чалга поколение. Млади и красиви момчета и момичета слушат една умопомрачително долнопробна музика. За съжаление някои членове на Съюза на българските писатели пишат текстове за тези чалга изпълнители, което е срам за българския писател.  - Това ли е причината да сме на едно от последните места по свобода на словото?  - Мисля, че трябва да сме на едно от първите места по свобода на словото, защото се говори и се пише какво ли не в българските медии и тъй като няма закон за печата, уж всяка медия отговаря пред закона, но вие виждате в българските медии може да се напише всичко за един човек, да бъде очернен и трябва да се тръгва по едни съдебни процедури, които понякога завършват и с успех, но понякога, за съжаление, те могат и да убият човек. Затова словото е оръжие, но трябва да се използва много внимателно. То не може само да се използва за комплименти, трябва да се казва истината, но тя може да се каже по много начини. Може да се осъди постъпката на един човек, но не и да се унищожи самата личност. Всеки човек има свое достойнство. Би трябвало, особено журналистите, които са учили и журналистическа етика, да спазват принципите й. - Защо в България авторите и писателите не се ползват с такова уважение, както в чужбина? - Не знам в чужбина как се ползват авторите, но тук на някого, особено на политическата власт е много удобно да нямат писателите като свои врагове. Затова те създават конюнктурни писатели, които по някакъв начин могат и трябва да обслужват тази власт. Другите е по-лесно да бъдат поставени в ъгъла, да не им се чува думата. Те могат да си говорят, но когато вестникът е в няколкохиляден тираж и сайта не се посещава много, тогава писателското слово загива. Но писателското слово съществува и аз мога да ви уверя, че има много сериозни и свестни писатели, които държат на своето достойнство и на достойнството на своя народ.  Наистина сме на едно от последните места по свобода на словото, защото знаете, че огромна част от медиите са в частни ръце и понякога за журналистите остава само един избор. Или да напишат самата истина, или на другия ден вече да се чувстват уволнени. Аз не искам да обобщавам за всички, но в много от случаите е така. - За какво най-много обичате да пишете?  - Преди всичко съм се ориентирал да пиша поезия, защото един писател, както и всеки човек не бива да се разпръсква в много области. Между прозата и поезията има и много прилики, но има и много разлики. Поезията като лазерен лъч трябва в малко думи да се кажат много неща и смятам, че поезията е възможност човек да общува с другите хора, но също така да прояви онова любопитство, което е присъщо на всеки човек. Например какво става след живота, дали смъртта е последната крачка на живота, дали няма други брегове на живот, други форми на съществуване. Това е една от основните задачи на поезията въобще и аз се стремя да прониквам в тези тайнства, да не се осланяме само на това, което ни дава религията, окултната философия. Всеки човек, ако се въоръжи с оръжието на други сетива, ако се довери на своята интуиция, той може да достигне до някои истини, които обикновения човек, затрупан от всекидневни грижи, не може толкова лесно да разбере. Едно интервю на Ивайло ИЛИЕВ

15 точки за спасяване на Европа

Еврокриза, бежанска вълна, Брекзит: проваля ли се Европа? В интервю за Дойче Веле известният германски икономист Ханс-Вернер Зин посочва не само диагнозата, а дава и рецепти за лечение на Стария континент. Дойче Веле: Проф. Зин, Брекзитът придобива все по-ясни контури. В книгата си "Черният юни" Вие призовавате и Германия да започне преговори с ЕС - едновременно с Великобритания. Но за какво точно трябва да преговаря Берлин с Брюксел? Ханс-Вернер Зин: Един от въпросите е този за блокиращите малцинства в Съвета на министрите. Според Лисабонския договор, за блокиращо малцинство са необходими 35% от населението на ЕС. Навремето този дял с лекота беше постиган от Германия, Великобритания плюс страните от т.нар. Дойче марк блок (Австрия, Финландия и Холандия, които са били с фиксиран курс към западногерманската марка), както и от средиземноморските държави взети заедно. Сега, когато Великобритания остава извън борда, страните от някогашния "Дойче марк блок" вече ще имат само около 25 процента. А това не е достатъчно за блокиращо малцинство, т.е. страните, които са привърженици на свободната търговия, трябва да се опасяват от превръщането на Европа в търговска крепост. Бих посочил и редица други теми, по които трябва да се преговаря с Брюксел. Дойче Веле: Например? Ханс-Вернер Зин: Да вземем инструментариума на Европейската централна банка (ЕЦБ) и начина, по който тя е структурирана. Не е нормално тази банка да бъде в огромна степен нещо като механизъм за спасяване на други държави, рисковете за което обаче да се носят основно от германските данъкоплатци, а в същото време Германия да има право на глас колкото една Малта. И по този въпрос трябва да се променят правата на гласуване. Освен това трябва да бъде сложен край на практиката ЕЦБ да изкупува в сегашните огромни мащаби държавни ценни книжа, което представлява монетизация на държавния дълг. А член 123-ти на Договора за функционирането на ЕС забранява това. Очевидно обаче от банката са открили малка вратичка в договорите. Дойче Веле: Вие предлагате план от 15 точки за ново начало в Европа. Как изглежда предложението Ви за оздравяване на еврото? Ханс-Вернер Зин: Най-напред трябва да се приложат мерките, които вече изложих по-горе. След това предлагам еврочленството да стане по-гъвкаво. Аз наричам това "дишащо евро": страните, за които скъпото евро се е превърнало в проблем, да имат възможност да напуснат еврозоната. А след няколко години, когато отново покрият критериите за членство във валутния съюз, да могат отново да въведат еврото. Това трябваше да бъде приложено например по отношение на Гърция. През лятото на 2015 германският финансов министър Волфганг Шойбле дори беше подготвил пътя за прокарването на това решение. Той разполагаше с подкрепата на още 15 финансови министри от еврозоната. Планът му обаче беше осуетен от едно съвместно действие на германската канцлерка Ангела Меркел и на френския президент Франсоа Оланд. Това бе едно напълно погрешно решение. Ако Гърция беше напуснала еврозоната, днес щеше да е много по-добре, защото девалвацията щеше да ѝ даде възможност отново да генерира икономически ръст. Дойче Веле: Вие сте посветили седем точки от програмата си на въпроса за контрола на миграцията - вътрешен и външен. Кое е най-важното тук? Ханс-Вернер Зин: Хаосът с мигрантите през 2015 година също допринесе за решението на британците да напуснат ЕС. При това в годините след войната британците вече се бяха опарили достатъчно с масовата миграция, която спря чак след присъединяването на Острова към ЕС през 1973 година. Затова във Великобритания все още гледат много критично на дългосрочните последици от такива процеси и не искаха нова мигрантска вълна. Европейският съюз преследва три големи цели: да запази социалните държави, да осигури свободното придвижване на хора вътре в Общността и да интегрира мигрантите в социалните системи на страните-домакини. Дейвид Камерън искаше да забави процеса на интегриране на мигрантите в британската социална система, но се провали заради силната съпротива от Брюксел. А щеше да е по-добре, ако той беше успял, защото тези три цели са несъвместими. Една от тях трябва да бъде жертвана. Ако нищо не се промени, тогава всички нуждаещи се ще се преместят да живеят в най-добре функциониращите социални държави и рано или късно ще ги разрушат. Това насърчава една безмислена миграция и води до разрушаването на структури, които сами по себе си са много смислени. Ние се нуждаем от социалната държава и не желаем да ограничаваме свободното придвижване. Значи трябва да променим нещо по третата точка. По-конкретно аз предлагам да разделим социалните права на две части: да има такива, които всеки от нас си е изработил в държават, която пребивава, и други, които да получаваме наготово от родината си. Сред първите са например помощите при безработица и пенсиите, които трябва да бъдат изплащани от страната-домакин. Всички останали социални услуги обаче, според мен, трябва да бъдат осигурявани от родните страни на мигрантите, коит да имат правото да ги консумират в свободно избрана от тях страна. Един пример: ако германец, който живее на социални помощи, реши да се премести в Испания, защото там е по-топло и по-слънчево, той трябва да има това право. Не обаче и да иска от испанската държава да му плаща издръжка, както всъщност е възможно днес. Дойче Веле: Какво още включва Вашата програма за ново начало в Европа? Ханс-Вернер Зин: В Европа се нуждаем от партньорство за сигурност. Трябва да възкресим старата идея за Западноевропейски отбранителен съюз, която беше отхвърлена през 1954 година от френското Национало събрание. В перспектива трябва да се откажем от националните си армии и да изградим една общоевропейска армия. Също така се нуждаем незабавно от енергични мерки за охрана на външните граници на ЕС. По този въпрос Европа има нужда от спешни действия. Дойче Веле: Вестник "Ди Велт" писа, че отчасти ЕС вече не функционира както трябва и че не е в състояние да се реформира. Съгласен ли сте с тази оценка? Ханс-Вернер Зин: Самият ЕС е един успешен проект. Еврото обаче е по-малко успешно. То доведе до много спорове и напрежения, които сега се изливат върху политиката. Аз бих разделил много стриктно ЕС от еврото. *Ханс-Вернер Зин е бивш дългогодишен президент на мюнхенския Институт ИФО и един от най-известните и уважавани икономисти в Германия.