29.04.2017

Резултати от търсенето

Евростат: Почасовите разходи за труд през 2016 година са били най-ниски в България и Румъния

През 2016 година осреднените почасови разходи за труд в целия Европейския съюз са били в размер на 25,4 евро, но при много широк диапазон между едва 4,4 € и цели 42,0 € за час сред отделните 28 страни - членки, показват резултати от проучване на Евростат. Най-ниските почасови разходи за труд през миналата година са отчетени в България (от едва 4,4 €), Румъния (5,5 €), Литва (7,3 €), Латвия (7,5 €), Унгария (8,3 €) и Полша (8,6 €). В същото време най-големите почасови разходи за труд са били направени в Дания (цели 42 €), следвана от Белгия (39,2 €), Швеция (38 €), Люксембург (36,6 €) и Франция (35,6 €). Според данните на Евростат, осреднената цена на разходите за труд за един отработен час само в рамките на индустрията е достигнал 26,6 евро, в сферата на услугите - 25,8 евро и в строителството - 23,3 евро.                                                                                          Графика за почасовите разходи за труд в ЕС през 2016 година Трябва да се има предвид, че разходите за труд са съставени от заплати и от непреки разходи за труд като социално осигурителните вноски от страна на работодателите. Делът на непреките разходи за труд в целия Европейски съюз е достигнал през миналата година 23,0% от общите почасови разходи, като най-нисък е бил делът в Малта (6,6%) и най-висок във Франция (33,2%). За България този дял през 2016-а година е сравнително нисък и в размер на 15,8% от общите почасови разходи за труд, като се е повишил със 7,8% спрямо 2015-а година. Почасовите разходи за труд през миналата година в рамките на целия ЕС са нараснали спрямо 2015-а година с 1,6% (от 29,4 € до 29,8 € на час), като логично най-солиден скок на годишна база в тези разходи е отчетен в Румъния (с 12,7% от 4,9 € до 5,5 €) и в нашата страна (със 7,8% от 4,1 € на час през 2015-а до 4,4 € през 2016-а). Според Евростат, разбивката на почасовите разходи за труд в България по отделните сектори на икономиката показва, че през миналата година те са били най-високи в сферата на услугите (4,7 евро на час, нараствайки с 9,1% на годишна база), следвана от индустрията (4,2 €, повишавайки се с 8,2% спрямо 2015-а) и най-ниски в строителството (3,6 € на час, нараствайки на годишна база със 7,1%).

Мнозинството на главния прокурор във ВСС награди в."Труд" за обективност

Висшият съдебен съвет обяви в четвъртък вестник "Труд" за медията, която най-пълно и обективно отразява неговата дейност. Наградата е грамота. Вестникът победи специализирания сайт "Правен свят" след гласуване в два тура. На първи тур двете медии събраха по 8 гласа. Останалите номинирани бяха БНР и бТВ. Именно тези четири медии най-често са отразявали работата на ВСС, показва статистиката на съдебния съвет. Поради това са и номинирани. От няколко години вестник "Труд" отразява с множество анализи съдебната власт. Изданието започна да лансира никому неизвестния анализатор Калоян Стоев до момента, в който главният редактор на "Труд" Петьо Блъсков обяви, че той всъщност той бил Калоян Стоев. В тази връзка главният редактор на сайта "ПИК" Недялко Недялков разказа публично за флашките с готовите анализи за съдебната реформа, които Петьо Блъсков получава и пуска във вестника. "Истината добре я знаем и аз, и ти. Ако искаш, можем да дискутираме и по въпроса кой е Калоян Стоев, кой пише "системните анализи" във вестника ти против зелените, "Протестна мрежа" и Лозан Панов, кой ти ги праща на флашка и по мейла. Мога да ти посоча и конкретния мейл, от който ти ги пращат. Искаш ли? И защо никой журналист от вестника не се навива да ги подпише с името си…Срам ги е хората, че "Труд" деградира до пощенска кутия, това е истината, Блъсков", написа преди време собственикът на ПИК за "обективната" журналистика в "Труд". След това изказване анализите в "Труд" продължиха да излизат, но най-често подписани от името на редакцията. Техен отличителен белег е, че са огледално отражение и доразвитие на тезите на мнозинството във ВСС и вестникът в известен смисъл се позиционира като официален орган на лоялните на главния прокурор членове на съвета. Налице са общи тези, общи опорни точки и единен фронт срещу опоненти на главния прокурор като Лозан Панов, Христо Иванов, Съюза на съдиите в България, "грантаджийски" медии и т.н. В същото време се защитават всички позиции на Сотир Цацаров. Тъй като напълно еднаква редакционна линия поддържат и медиите на Делян Пеевски, е малко странно защо не са успели да се доредят до номинации. По време на дебата във ВСС Галя Георгиева каза, че специализираният сайт "Правен свят" не е обективна медия, защото тенденциозно отразява работата на отделни членове на съвета. Светла Петкова обяви, че "Труд" е най-обективен, а Ясен Тодоров я подкрепи. "Аз бих гласувала за "Труд", защото в многобройните му статии ВСС е отразен най-обстойно, най-аналитично и безпристрастно, за разлика от "Правен свят", коментира Тодоров. Оценката му за "безпристрастността" на "Труд" бе посрещната със смях от част от присъстващите в залата. Калин Калпакчиев изрази съжаление, че главният прокурор отсъства от заседанието и не може да чуе позицията. "Аз съжалявам, че главният прокурор отсъства, защото с неговия мащабен медиен обзор - медиен надзор - можеше да ни бъде от помощ...", каза Калпакчиев, имайки предвид скандала между Сотир Цацаров и Сашо Дончев. На първото гласуване "Правен свят" и "Труд" събраха по осем гласа. На балотажа победи "Труд".

По данни на Международната организация на труда около 168 млн. деца по света работят, вместо да учат

По данни на Международната организация на труда /МОТ/ около 168 млн. деца по света в момента работят, вместо да учат. Част от тях участват и в снабдителни вериги, разпространени в селското стопанство и рибарството, производството, услугите и строителството. Това съобщи пресцентърът на  Главната инспекция по труда по повод на днешния Световен ден срещу детския труд. ********* През 2002 г. МОТ обявява 12 юни за ден, в който вниманието на световната общественост се насочва върху глобални действия за премахването на детския труд. През настоящата година фокусът е поставен върху експлоатацията на децата в предприятия - част от т. нар. верига за доставки, чрез която се осигурява най-бързият път на продуктите от суровината до потребителя благодарение на изградени снабдителни, производствени и дистрибуционни мрежи. В символ на кампанията срещу детския труд през 2016 г. се превърна историята на 16-годишната индийка Лека, която е принудена да работи до пълно изтощение по 16 часа на ден в текстилна фабрика, произвеждаща продукция за световноизвестни марки. Дори след като попада в болница, баща й я убеждава да се върне на работа, за което Лека заплаща с живота си. Според доклад на МОТ много често причината за появата на детския труд е семейството. Децата са принудени от родителите си да работят заради бедността, ниското заплащане и липсата на постоянна работа за възрастните. "Във веригата за доставки детският труд може да се използва в малки работилници или в частни домове и това го прави труден за откриване и контрол. Елиминирането на проблема засяга всички и изисква признаването му от правителства, организации на работниците и на работодателите", отбелязват от Международната организация на труда. Целта на организацията е до 2025 г. да се заличат всички форми на детския труд. Стандартите на МОТ по отношение на детския труд са посочени в Конвенция 182  - за забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд, и Конвенция 138 - за минималната възраст за приемане на работа.  ******* Страната ни е една от тези, в които детският труд е добре защитен и най-тежките му форми са ликвидирани. България е страна и по Конвенцията за правата на детето на ООН, в която се признава правото на всяко дете да бъде защитено от икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да е работа, която крие опасност да навреди на здравето или на физическото, умственото, духовното, моралното или социалното му развитие. При всяка проверка на контролните органи на Главната инспекция по труда се следи и за законосъобразното наемане на непълнолетни лица. Според Кодекса на труда минималната възраст за приемане на работа у нас е 16 години, което е съобразено с установената в Конституцията възраст за задължително образование и така е изпълнена разпоредбата на Конвенция 138. (Конвенцията задължава държавите, които са я ратифицирали, да определят минимална възраст за приемане на работа, която да не бъде по-малка от задължителната за образование и във всички случаи да не е под 15 години.) По изключение у нас могат да се наемат и лица, ненавършили 16 години. В тези случаи най-често става въпрос за деца с изявени дарби за участие в кинопродукции, театрални и музикални състави. През 2015 г. от Инспекцията по труда са поискани 2709 разрешения за наемане на лица под 18 г., като 118 от тях са били за ненавършили 16 години. Дадени са 2605 разрешения, от които 92 за лица, ненавършили 16 години.  От началото на 2016-а до 31 май са поискани 600 разрешения за наемане на лица, ненавършили 18 г., дадени са 506 разрешения, като някои от исканията са в процес на разглеждане. Отказите са 14.  За сравнение  - през същия период на 2015 г. исканията са били 185, дадените разрешения - 170, а отказите - четири. За ненавършили 16 г. са поискани 15 разрешения за първите пет месеца, дадени са 11, а отказите са два. При тях, спрямо същия период на 2015 г., е отчетено намаление. Тогава исканията са били 31 и за всички е дадено разрешение.

384 проверени търговски вериги, най-честите нарушения свързани с работното време,

  Контролните органи на Главна инспекция по труда провериха 384 обекта на големи търговски вериги в цялата страна, съобщава БГНЕС. Извънредната инспекционна кампания беше организирана, след като Агенцията се самосезира по публикации в медиите за нарушения на трудовото законодателство в търговските вериги, най-вече по отношение на разпределението на работното време, неосигуряване на задължителните почивки, нерегламентирано полагане на извънреден труд и незаплащането му с увеличение, съобщиха от ГИТ. По отношение спазването на разпоредбите, свързани с трудовите правоотношения, при проверките в търговските вериги се обърна специално внимание на спазването на разпоредбите по възникването им и на продължителността, разпределението и отчитането на работното време. В областта на здравословни и безопасни условия на труд се контролира дали са предприети мерки за минимизиране на рисковете, които създава спецификата на работата в търговските обекти - неудобни работни пози, ръчна работа с тежести и т.н., за въведени физиологични режими на труд и почивка. По време на тези проверки са констатирани 1289 броя нарушения, разпределени почти по равно по отношение спазване на разпоредбите, свързани с трудовите правоотношения, и по осигуряване на безопасност на труда. Резултатите от контролната дейност потвърждават информацията за проблеми с работното време в проверените обекти. С това са били свързани 181 нарушения или всяко седмо. Най-често нарушенията в областта на трудовите правоотношения, допускани в проверените обекти на търговските вериги, са свързани с липса на разпределение на работното време в Правилника за вътрешния трудов ред или разпределението не отговаря на реалното състояние; липса в обектите на контрол на утвърдени поименни графици за работа за целия период на сумираното изчисляване на работното време; при работа на непълно работно време не се определя продължителността и разпределението на работното време; не се осигурява задължителната по Кодекса на труда 12-часова междудневна и седмична, която не може да бъде по-малка от 24 часа в зависимост от начина на отчитане на работното време. Установено е и полагане на извънреден труд над допустимата продължителност. (Тя е различна за различните периоди и е регламентирана в чл. 146 от Кодекса на труда). Не се води специална книга за отчитане на положения извънреден труд. Установени бяха и проблеми с неизплатени в срок трудови възнаграждения и допълнителни трудови възнаграждения, регламентирани в нормативната уредба, но основно при работници и служители с прекратени трудови правоотношения с вериги, които се изтеглят от България. В тези случаи потърпевшите трябва да се обърнат към съда, за да си потърсят правата. Работа без договор е установена само при три лица, но нарушенията, свързани с възникването на трудовите правоотношения като цяло, са 54 бр. Най-често става въпрос за непредоставяне на документи на работещите, например екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни, копие от уведомлението за регистрирането му в НАП, екземпляр от длъжностната характеристика, липсват задължителни клаузи в договорите, като определяне на платения годишен отпуск, на размера на основното и допълнителните възнаграждения, липса на медицинско свидетелство в досиетата и т.н. Установените нарушения в областта на здравословните и безопасни условия на труд са 657 броя. Най-често се установява недокументиране, съгласно изискванията, на проведените инструктажи по безопасност и здраве при работа; не се оценяват специфични рискове, като например много разпространената в търговските обекти ръчна работа с тежести, и съответно не се предприемат мерки за минимизирането им; на работниците, принудени да работят прави, не се осигуряват седалки при кратките почивки. Липсват обучения за правилните начини за ръчна работа с тежести, чрез които се минимизира рискът от инциденти при вдигане, преместване, носене, поставяне, разтоварване и подреждане на различните видове тежести и товари. Често има опасни неравности в работните зони; не е обозначена ясно и четливо носимостта на стелажните клетки в складовите помещения, което може да доведе до падане на тежки предмети; аварийните пътища и изходи не се поддържат свободни и чисти с цел бърза евакуация; в складовите помещения се използват нестандартни или неизправни стълби; допуска се работа с необезопасено електрооборудване. За отстраняване на констатираните нарушения по време на кампанията инспекторите по труда са дали 1252 задължителни за изпълнение предписания. Съставени са и 49 акта за установяване на административно нарушение. Планирани са и последващи проверки. Общо в „Търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети“ (КИД 47) за седемте месеца на годината са извършени най-много проверки спрямо всички икономически дейности - 5553 броя от 29 149 общо. Това се обяснява с факта, че работодателите, чиято основна дейност е търговия на дребно, са най-много в страната. За 2016 г. от общо 200 992 декларации и уведомления за условията на труд в предприятията, вписани в специалния регистър на ИА ГИТ, 46 847 или 23.3% са с КИД 47 - „Търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети“. Контролът за изпълнение на дадени предписания в търговията е много засилен - 1412 проверки или 25% от всички, извършени в икономическата дейност, са били последващи. Установените нарушения са 23 385. Нарушенията, свързани с безопасните и здравословни условия на труд са 9326 бр. Нарушенията по трудовите правоотношения са 14 049 бр. При общия контрол, осъществен в предприятията от търговията на дребно, се потвърждават установените и по време на кампанията в големите търговски обекти проблеми с работното време. От всички нарушения, свързани с трудовите правоотношения, 1767 бр., всяко осмо, са свързани с неспазени разпоредби по разпределението на работното време. Установените случаи на работа без сключен писмен трудов договор са 209, но по отношение на възникването на трудовите правоотношения са установени още 1752 бр. нарушения, свързани с липсата на договаряне на някои задължителни клаузи в договорите - като работно място, работно време, платен годишен отпуск, размер на основно и допълнително възнаграждение и т.н. За отстраняване на нарушенията в предприятия от търговията за седем месеца са издадени 22 901 задължителни за изпълнение предписания. Издадени са 660 акта за установяване на административно нарушение. 

Остават 20-те заплати при пенсия на служителите в МВР

Депутатите обсъждат на второ четене промени в закона за МВР. При напускане на системата служителите ще продължат да получават обезщетение от 20 заплати, както досега. Освен това платеният им годишен отпуск остава в размер на 30 дни. Прието беше, че служителите на МВР ще могат да полагат извънреден труд до 25 часа на тримесечие и до 100 часа годишно при бедствие и при други извънредни ситуации. По изключение ще може да бъде полаган извънреден труд и над тези ограничения, но само с писменото съгласие на полицаите. Опозицията се противопостави на ограниченията.  Хамид Хамид от ДПС коментира: Това не е някоя детска градина, където можем да забраним извънредния труд. Това е полиция, извънредният труд се налага. Ограничението за 25 часа е направено само да няма възможност да се заплаща извънредния труд, а не че ще се спазва. Красимир Янков от БСП допълни: Има недокомплект в МВР, има свободен щат. В бюджета трябва да има спестени средства и за да бъде компенсирана тази липса на служители, се използват действащи служители, които имат извънреден труд. Заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов обясни защо исканото от опозицията увеличение на извънредния труд не може да се случи: Изчисленията показват, че извънредният труд ще се увеличи средно между 3 и 4 милиона на година. Бюджетът на министерството в перото "разходи за персонал" към настоящия момент не може да поеме една такава сума. Освен това депутатите приеха, че около 5500 щата ще бъдат прехвърлени от Закона за МВР към този за държавния служител.

Бойко Борисов: Българинът се видя в пари

 "Бедният български народ... 80 000 на ден на почивка за Гърция. На ден. Не за празниците като цяло. Как да обработят (граничните служби, б. р.) 80 000 души? Каква система трябва да имаш? И въпреки всичко хората се справят. Просто българинът обича да пътува, видя се с пари вече, икономическият ръст си дава отражение, депозитите в банките растат и дойдат ли празници, виждате какво става – магистралите отесняха. Знам, че не им е много приятно да се приказва така, но това са фактите. Откъде са тези задръствания – от скъпия бензин или от кое? От ниските доходи? Дойде ли празник – всичко на почивка. И то всеки път. И то не само лятото. Дойде ли празник, винаги е така. Радва ме и то много, но искам и вие да го отчетете." Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на 4 септември – вторият от четирите почивни дни около Деня на Съединението в началото на септември. Рубриката "Fact Check" на Mediapool и Студентски клуб "Дебати" към Нов български университет потърси отговора на въпроса вярно ли е твърдението на премиера или не. 80 000 на ден или на месец? В наличните публични бази данни няма информация за пътуващите за Гърция българи с цел почивка само за ден. Такава информация обаче е налице за предишни периоди на месечна база. Според Националния статистически институт (НСИ) за целия месец юли 2016 г. (за който е последната актуална информация) пътуванията на българи към Гърция с цел почивка и екскурзия са били 82 188. Общо пътуванията на българи към въпросната съседна държава, независимо от целта, през юли са били 117 413. Става дума за един от най-активните за туризъм летни месеци. Затова, ако наистина само за ден през септември 80 000 сънародници са преминали гръцката граница, както твърди премиерът, това би било ръст, който чупи всякакви рекорди. През предходните години пътуванията на българите към Гърция за почивка дори за цял месец (септември) не са достигали 80 000, а в определени случаи дори са били много далеч от това число – например 27 056 през септември 2011 г., 50 991 през септември 2014 г. и 74 658 през септември 2015 г. Що се отнася до основното твърдение – че българинът се е видял в пари, то всеки сам за себе си има отговор на този въпрос. За обществото като цяло обаче трябва да се разчита на статистиката. Официалната заплата е нараснала с 35.8% за пет години През последните години в България действително е налице устойчив ръст на доходите от труд. Средната работна заплата в страната по последни данни на НСИ, които са за юни 2016 г., възлиза на 936 лв. Нарастването е значително за последните пет години. За сравнение, през юни 2011 г. средното месечно възнаграждение у нас е било 689 лв. Увеличението от 247 лв. е на практика ръст от 35.8% за петгодишния период. Освен като ръст на дохода, който влиза в касата на домакинството, увеличението на средната работна заплата може частично да се дължи и на изсветляване на икономиката, например в резултат от ръста на минималните осигурителни прагове. Така на практика служителят не получава по-високо възнаграждение, но доходът му излиза на светло и се ползва от по-добри осигурителни права. Данните обаче показват сериозни разлики в заплащането между различните сектори, което значи, че част от работещите са се "видели в пари" повече от другите. Например в далекосъобщенията средната заплата през юни тази година е била 2173 лв., във финансите – 1686 лв., но пък в хотелиерството и ресторантьорството – 575 лв., в административните дейности – 717 лв., а в строителството – 773 лв. За пет години възнаграждението в най-високоплатения сектор – далекосъобщенията, е нараснало с 592 лв. на месец или с 37.44%, а в най-нископлатения – хотелиерството – с 35.3%, сочат изчисления на базата на данните на НСИ. "От 2011 г. до 2016 г. законоустановената минимална работна заплата се е повишавала. Въпреки това тя продължава да бъде - както в номинално изражение, така и в стандарти на покупателна способност - най-ниската в ЕС. Предварителните оценки на българските органи сочат, че около 360 000 души ще бъдат обхванати от минималната работна заплата през 2016 г., което се равнява на приблизително 12% от работната сила", сочи пък Докладът на Европейската комисия относно задълбочения преглед и коригирането на макроикономическите дисбаланси от 26 февруари 2016 г. Финансовото богатство на домакинствата се е удвоило от 2008 г. насам Финансовото богатство на българските домакинства е нараснало с 5.8 млрд. лв. само за една година (2015 г.) - най-голямото като абсолютна стойност увеличение след настъпването на световната финансова криза. Така в края на миналата година финансовото богатство е достигнало 65 млрд. лв. - това е сума, равняваща се на около ¾ от брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2015 г. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам, показва редовният доклад на "Индъстри уоч" "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" за първото тримесечие на 2016 г. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове, посочват анализаторите. Според паричната статистика на Българската народна банка (БНБ) в края на 2015 г. спестяванията на домакинствата в банките възлизат на 42.59 млрд. лв., а в края на август 2016 г. - на 43.73 млрд. лв. За пет години нарастването е с внушителните 14.66 млрд. лв. Това е ръст от над 50%. Българинът трупа и все повече пенсионни спестявания. Според доклада на "Индъстри уоч" над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г. "За изминалите седем години парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции, остават в рамките на незначителните около 3% от общото богатство", изтъкват от "Индъстри уоч". Процесът на нарастването на финансовото богатство протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лв. спрямо 2008 г., изтъкват още анализаторите. Икономическият ръст е приличен, инфлацията – ниска Макроикономически в последната година и половина страната стои сравнително добре. Националната статистика отчете 3% ръст на икономиката през 2015 г. С това страната се нареди на 10-а позиция в Европейския съюз по този показател. Няколко международни финансови институции, сред които Международният валутен фонд (МВФ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), италианската група "УниКредит" и др., дори повишиха първоначалните си прогнози за ръста тази година след добрите резултати за първите две тримесечия – растеж от по 3% на годишна база. Трипроцентовият ръст от 2015 г. е и най-добрият резултат за годините след началото на финансовата криза. Положителен фактор за домакинствата е и запазването на покупателната способност на парите в последните години. Например инфлацията за последните пет години (август 2016 г. спрямо август 2011 г.) е едва 2.3%. "В рамките на последното десетилетие финансовото богатство на домакинствата в България се увеличава средно с 14.6% годишно, докато икономическият растеж достига 7.2% годишно в номинално изражение. Богатството на българите се разширява по-бързо от икономиката като цяло заради високата склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г.", посочва в свой анализ икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Доходите растат, но си остават най-ниските в ЕС "Разходите за труд на работодателите в България продължават да бъдат най-ниските в ЕС въпреки скорошните увеличения. През 2014 г. средните почасови разходи за труд в икономиката като цяло (с изключение на селското стопанство и публичната администрация) все още са били на най-ниското равнище, регистрирано в ЕС, но са отбелязали увеличение с 3 % от 2013 г. насам", се посочва в споменатия доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси от февруари 2016 г. Според евроекспертите увеличението на общия размер на разходите за труд се дължи главно на плащането на по-високи осигуровки. Въпреки че трудовите възнаграждения и заплатите също са се увеличили леко, през 2014 г. техният дял в общите разходи за труд е намалял до 84 %. Разходите за труд са нараснали най-много в промишления сектор (с изключение на строителството), но са останали без промяна за сектора на услугите. Според доклада растежът на номиналните заплати е бил по-голям от предвиденото заради действието на фактори като инфлацията, производителността и безработицата. Достигаме 50% от европейските доходи през 2030 г. Въпреки стабилната тенденция към увеличаване на доходите в България, те значително изостават от средните в ЕС. Българските доходи ще достигнат 50% от средните в ЕС28 през 2030 г., ако темповете на нарастване на заплащането у нас се запазят, сочи един от изводите в Годишния доклад за 2016 г. на Института за икономически изследвания на БАН. През последните 15 години има явен процес на догонване на доходите от труд в България в сравнение с тези в ЕС, като се наблюдава значително подобрение. През 2001 г. в България средното ниво на доходи от заплати на семейство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, е близо 19 пъти по-ниско от средноевропейското равнище за същия тип семейство, сочат данните в доклада. През 2014 г. това съотношение намалява на 6.2 пъти. Въпреки отчетения ръст обаче равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под 1/5 от това в ЕС28. Ако се допусне, че темповете на нарастване се запазят, то през 2030 г. заплащането в нашата страна ще бъде близо 50% от това в ЕС28, твърдят икономистите от БАН. Пари има, но не за всички Сегашният модел на икономически растеж не води до равномерно разпределение на благата от него, защото делът на бедните в България остава много висок, личи от данните. Макар да намалява през последните години, делът на населението, живеещо в риск от бедност или социално изключване, в България през 2014 г. е бил 40.1% при 24.4% средно за ЕС28, сочи статистиката на Евростат. През 2011 г. показателят за България е бил още по-висок - на ниво 49.1%, а преди 10 години – над 60%. В най-голяма степен бедността у нас се влияе от образованието. Хората с висше образование в риск от бедност през 2015 г. са били едва 5.5%, докато тези с ниско или без образование – 48.6% при около 25% средно за ЕС. Още повече, че делът на нискообразованите в риск от бедност се е повишил през последните пет години. "Големият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и голямото неравенство, продължават да бъдат основно предизвикателство", се посочва в доклада за макроикономическите дисбаланси на ЕК. Според документа бедността е най-често срещана при едночленните домакинства, самотните родители с деца на издръжка и домакинствата с три или повече деца. Сред особено уязвимите на риска от бедност или социално изключване групи са възрастните хора - 47.8 % от населението над 65-годишна възраст са били изложени на този риск през 2014 г., което е най-високият процент в ЕС, където средната стойност е 17.9 %. Сред ромското население процентът на застрашените от бедност е огромен – 87% по информация на Европейската комисия. Рискът от бедност или социално изключване е значително по-висок в селските райони. 40.6 % от хората по селата са изпитвали тежки материални лишения през 2014 г. спрямо 25.9 % в градските райони. "Една от основните причини за високия риск от бедност са ограничените разходи и слабата ефективност на системата за социална закрила за намаляване на неравенството в доходите. През 2013 г. общите разходи за социална закрила в България са били в размер на 18.5 % от БВП, което е далеч под средното за ЕС (29.8 % от БВП през 2012 г.). Последиците от ниските разходи се засилват от слабата ефективност на социалните трансфери за намаляване на бедността (България е държавата, чиято система за социални трансфери е трета по неефективност в ЕС) и от цялостния нисък достъп до качествени социални услуги", изтъкват още от Европейската комисия. В България има много силно неравенство В България доходът на 20-те процента най-богати е бил 7.1 по-висок от този на 20-те процента най-бедни през 2015 г., което е доста над средното ниво в ЕС (5.2 пъти през 2014 г.) и е едно от най-високите равнища сред всички страни членки. Освен това пропастта между двете категории бавно се увеличава, защото през 2011 г. разликата в доходите у нас е била 6.5 пъти, сочат данните на Евростат. Хора в сериозни материални лишения в България, т. е. тези, които не могат да си позволят поне 4 от 9 изброени блага (да си платят наема или месечните сметки, да си отопляват жилището, да посрещнат извънредни разходи, да ядат месо, риба или протеини всеки втори ден, да си позволят седмица ваканция извън дома, да си купят кола, пералня, цветен телевизор или телефон), са огромен дял – 34.2% през 2015 г. на фона на 9.1% средно в ЕС. През 2014 г. обаче е настъпило сериозно подобрение, като делът на тази категория е паднал от 43% на около 33% по информация на Евростат. Според разбивката на НСИ обаче хората, живеещи в лишения, са разпределени много неравномерно в регионите – от 20.9% в София и 21.8% в Монтана до 53.2% в Пазарджик и 47.9% в Кърджали. Само 22% от българите живеят нормално във финансов план Само 22% от българите живеят нормално във финансов план. Останалите 78% от населението преживяват с по-малко от необходимата издръжка на живота, която е 556.55 лв. на месец на човек към края на юни. Това сочи традиционният тримесечен анализ на КНСБ за издръжката на живота, обявен от президента на конфедерацията Пламен Димитров в края на юли 2016 г. Основният проблем за неравновесието според профсъюза са ниските заплати. За да живее нормално едно четиричленно семейство например, е нужно двамата работещи родители да получават минимум по 1100 лв. заплата. Средствата, които са необходими на едно четиричленно семейство на месец според синдиката, са в размер на 2226 лв. За първото тримесечие на 2016 г. обаче 31.3% от българите или близо 2 258 000 българи са преживявали с издръжка до 295 лв., тоест под прага на бедност. В сравнение с предходната година се наблюдава известно намаление, защото тогава делът на тези хора беше 34.1%. Според Пламен Димитров има известна позитивна тенденция по отношение на броя на хората, които живеят с доходи под линията на бедност, но тя според него нито е отчетлива, нито е устойчива. 46.4% от домакинствата у нас или 3 347 000 души са с общ доход на едно лице от 295 до 557 лв. Тази група запазва относителна стабилност, след като през същия период на 2015 г. делът й е бил почти същият. Едва 22.3% от домакинствата в България или около 1 600 000 души са имали доход на човек, надвишаващ издръжката от 557 лв. Според Пламен Димитров общият извод, който следва от данните, е, че бедните в България стават по-бедни, а богатите - по-богати. По данни на КНСБ в риск от бедност у нас са 59.2% от хората. Част от тях са успели да излязат с доходи над линията на бедност поради увеличението на минималната работна заплата. Тези хора живеят с общ доход на едно лице от 420 лв. или това са около 4.2 млн. българи. Според КНСБ хората в тази категория са са по-близо до издръжката на бедните семейства и рискът да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям. Оценка Твърдението на министър-председателя Бойко Борисов "Българинът се видя в пари" може да се определи като "частично вярно". Действително през последните пет години има устойчива тенденция към повишаване на средните доходи от труд, а също и на минималната заплата. Има ръст на спестовността, а също и тенденция към известно намаляване на бедността. В същото време доходите в България си остават най-ниските в ЕС, като перспективата средните нива в съюза да бъдат наваксани засега е силно отдалечена във времето. В България действително има умерен ръст на икономиката през последната година и половина, но моделът на този растеж в последните десетилетия всъщност облагодетелства една малка част от населението. Едва 22% от българите живеят нормално във финансов план. В същото време огромна част от хората – към 40%, живеят в риск от бедност. Това са предимно ромите, ниско образованите, възрастните и живеещите по селата. Тоест, ако някой се е видял в пари през последните години, това е вероятно висококвалифицираната и добре платена работна ръка, но не и мнозинството от българите.        Mediapool.bg

Работодателите плащат за труд най-малко в България

Разходите на частните фирми за един час труд са най-ниски в България. Това показват данните от проучване на Германския институт за макроикономика и конюнктурни изследвания към фондация "Ханс Бьоклер" за заплащането в частния сектор през последната година, което беше представено в Дюселдорф. В обратната посока, най-скъпо излиза на фирмите да плащат в Дания. Разходите за труд, които правят работодателите там, са над 10 пъти по-високи отколкото в България. В частния сектор на Дание работодателят плаща средно 43 евро за един час труд. В тази сума влиза брутното възнаграждение, както и осигуровките за работника. На следващите места в класацията се нареждат Белгия, Швеция и Люксембург. Германия заема осмо място. Там се плащат средно по 33 евро на час. Приблизително същата е цената на труда и в частния сектор на Австрия. Средната стойност за целия Европейския съюз е 29,50 евро на час работа. Частните фирми в Словения, която се присъедини към общността през 2004 г., вече плащат повече за час труд, отколкото компаниите в стари членки като Гърция и Португалия. Сега в Словения цената на един част труд струва на частните компании средно 15,80 евро. Без изненада за нас, България и Румъния отново са на опашката в класацията. Пак без изненада идва и факта, че Румъния е на предпоследно място, защото там се плащат средно 5 евро за един час труд. А у нас се плащат по 4 евро и 10 цента на час. Това е лоша новина за хората, живеещи и работещи в страната ни, но в същото време е добра за чуждестранните фирми, които продължават да откриват свои офиси в България.

В повече от 130 държави се отбелязва Световния ден за достоен труд

  На 7 октомври се отбелязва Световният ден за достоен труд. Денят се чества в повече от 130 държави по инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите с подкрепата на синдикати от цял свят, които отстояват позицията, че осигуряването на достойни условия на труд е най-добрият начин за борба с бедността в световен мащаб, съобщава БГНЕС. През 1999 г. Международната организация на труда определя достойния труд като право на всеки човек на плодотворна работа в условията на свобода, справедливост, сигурност и човешко достойнство. Достойните условия на труд според Европейската конфедерация на профсъюзите включват няколко основни принципа. Сред тях са закриване на временните работни места, които застрашават здравето и безопасността на работещите, нанасят щети на пазара на труда и на икономиката; въвеждане на по-добра организация на труда, създаване на благоприятна работна среда, осигуряване на по-добър баланс между работата и личния живот, възможност за обучение и развитие на уменията и квалификацията през целия живот. По повод е Световния ден за достоен труд в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Иоанис Партениотис ще връчи удостоверения на преминалите обучение от Комитета по условия на труд и на лицата, които ръководят работните процеси в Библиотеката. КТ „Подкрепа“ ще предостави и дарение от литература по безопасност и здраве при работа /сборници, наръчници, помагала и др./ за нуждите на читалнята и фондовете на библиотеката. На събитието ще присъстват и директорът на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, главният секретар на Министерство на културата, членове на Изпълнителния съвет на КТ „Подкрепа“ и на Национална федерация „Култура“ към Конфедерацията. 

Нелегалното гориво влиза в България през 8 места

 Агенция „Митници” сама създава законовите норми и сама се контролира дали ги изпълнява В тези митнически складове няма измервателни уреди, които да установят дали внасяните нефтопродукти отговарят като количество и качество на посоченото в документите им при внос Кои са най-често използваните схеми за източване на ДДС при вноса на горива за българския пазар? Защо мерките на държавата не дават ефект? Защо този сектор за милиарди левове от икономиката ни е оставен встрани от приоритетите на официалната власт? На тези и още много въпроси „Труд” дава отговор в новата си поредица ПРОБОЙНИТЕ В ПАЗАРА НА ГОРИВА . И в следващите дни на читателите на вестника ще бъде представено разследване, което показва как контрабандата сериозно изкривява пазара на горива. От това страдат всички – легалните доставчици, държавата, която търпи колосални загуби, и крайният потребител, въведен в заблуда, че когато купува на малко по-ниска цена, получава качествено гориво. В днешната втора част от специалната поредица са показани осемте пристанища, през които нелегалното гориво влиза с танкери у нас през митнически складове без измервателни уреди. Показано е как държавата за пореден път бяга от решаването на този проблем, вместо най-сетне да потърси решение. Общо осем са митническите складове по Българското Черноморие и р. Дунав, на които няма измервателни уреди, а това позволява да се вкарва контрабандно гориво, заяви пред „Труд” Емил Димитров-Ревизоро. По думите му на тези места много рядко се проверява реалното количество гориво, което разтоварват танкерите. То се приема на доверие само по описанието в придружаващите го документи. При пристигането му не се прави и анализ на качеството. „Държавата иска всяка цветарка и кибритопродавачка да има касов апарат, но е „забравила” да сложи своя касов апарат на осем пристанища. Когато няма измервателни уреди, излиза, че митничарите на доверие приемат какво количество гориво разтоварват танкерите”, допълни Емил Димитров. Той обясни, че митнически складове без измервателни уреди има във Варна, Бургас, Русе, Сомовит и Видин. „В Бургас нелегалното гориво влиза през пристанище „Порт Европа” и през корабно място 20 А на бургаското пристанище. Второто е спиртен терминал, който се ползва не по предназначение, а за вкарване на горива, които оттам се товарят на жп цистерни. Във Варна без уреди е пристанище „Поддържане чистотата на морските води” (ПЧМВ). По Дунав само в Русе има 3 понтона за претоварване на горива в автоцистерни. Другите места, където има митнически складове без измервателни уреди, са пристанище Сомовит и един понтон във Видин”, допълни Ревизоро. При разтоварването на горивото се прилагат разнообразни схеми, като например по документи количеството е едно, а се разтоварва двойно по-голямо, подправя се времето за разтоварване (по документи се пишат 2 дни, а разтоварването продължава 5 дни) или се казва, че ще се прави някакъв ремонт, а всъщност се претоварва гориво в автоцистерни или жп цистерни и т.н. Тези пристанища са предпочитани от контрабандистите, защото реален митнически контрол не се осъществява и режимът на работа на тези обекти изцяло зависи от усмотрението на самите митничари. Митническите складове работят съгласно режим, създаден със заповед на директора на Агенция „Митници”. Откакто бившият финансов министър Симеон Дянков закри отдел „Акцизен контрол и акцизна политика” в Министерството на финансите, единствената държавна институция в България, която следи за събирането на акцизите, е Агенция „Митници”. Това на практика означава, че ведомството само създава законовите норми и само се контролира дали ги изпълнява. От средата на 2012 г. митниците и Националната агенция за приходите въведоха система за контрол по движението на акцизни стоки – Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС). При пристигане на танкер с гориво данните в нея се въвеждат ръчно от митничар и единствено от него зависи какво ще впише в системата. Същото се случва и когато горивото отиде в данъчен склад. Реално няма кой да контролира дали митничарят или служителят в данъчния склад съвестно си е свършил работата. През 2015 г. Българската петролна и газова асоциация (БПГА) подаде сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров с молба да разследва дали системата БАЦИС не се манипулира с цел неправомерно приключване на митническия режим, заличаване на регистрирани акцизни и данъчни документи. През декември пред временната парламентарна комисия, изследваща пазара на горива, от БПГА обявиха, че проверката е приключила и Главната прокуратура е изготвила секретен доклад, който потвърждавал данните на асоциацията. Това означава, че системата БАЦИС може да бъде манипулирана и позволява в нея да не се вписват трансакции за милиони левове. Проверка на „Труд” в Агенцията за обществени поръчки установи, че от 2012 г. досега изграждането на системата БАЦИС и ежегодната покупка на лицензиран софтуер за нея струват на българския данъкоплатец над 14 милиона лева. За неефективността на системата говорят и данните на финансовото министерство за събраните приходи от акцизи и ДДС върху горивата, които ви показахме в първата част от поредицата. От тях стана ясно, че само за една година ДДС се е стопил с 1,2 млрд. лв. при увеличено потребление на горива, а събраният акциз намалява въпреки увеличените ставки. По данни на Българската петролна и газова асоциация миналата година през митнически складове са влезли 54 танкера с гориво, върху които не е упражнен количествен и качествен контрол. 19 от тях са разтоварвали на пристанище Варна, а 35 – на пристанище Бургас. В свое разследване журналистката Валя Ахчиева показа пътя на танкерите в Черно море, които разтоварват дизел на българския бряг. Според документите горивото пристигало от гръцкото пристанище Елевсис и се разтоварва във Варна на пристанището ПЧМВ. Но електронната система за управление на морския трафик показва, че всички танкери, преди да отидат на гръцкото пристанище, преди това са били в турски пристанища. След като разтоварят във Варна, отиват в Турция, на турско-сирийската граница, стоят ден-два, после отиват в Гърция, в Елевсис, отново за ден-два и след това през Босфора разтоварват във Варна. Трета част от поредицата ПРОБОЙНИТЕ В ПАЗАРА НА ГОРИВА „Контрабанда за 1 милиард лева минава през „ведомствени бензиностанции” четете утре.   През 2016 г. Хванаха 215 970 литра некачествен дизел за година Държавната агенция за метрологичен и технически надзор проверявала средно по два обекта на ден Проверки през последната година доказаха, че все по-често дизелът, който се продава по малките бензиностанции, е некачествен и е с увеличено съдържание на сяра, понякога достигащо и над 70% от нормата. През миналата година Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е изтеглила от пазара общо 215 970 литра некачествен дизел и 59 901 литра бензин, показва отчетът на ДАМТН за 2016 г. При наличието на над 3500 официално регистрирани бензиностанции в страната агенцията е направила едва 844 проверки на обекти, разпространяващи горива. Това прави средно по две бензиностанции дневно. А служителите на ДАМТН са взели проба на горива само от 649 обекта, пише още в отчета на ведомството. В края на януари при спец­акция на ГДБОП, МВР, НАП и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор бяха заловени 26 000 литра некачествена нафта. Това е резултатът от двудневна проверка едва в шест области в страната. Експерти обясниха пред „Труд”, че наличието на голямо количество сяра в горивото може да доведе до сериозна повреда на двигателя, особено на автомобили, произведени след 2005 г. „Труд“ писа още преди година: Горива от ИДИЛ търсят в наши бензиностанции Факсимиле на броя на „Труд” от 1 март 2016 г., в който се разкрива нелегалният внос на горива у нас от „Ислямска държава”.Точно преди година в. „Труд” публикува информация от свой сигурен източник от митниците, че службите ни проверяват сигнал, дошъл от партньорските разузнавателни агенции. Предупреждението гласеше, че до България стигат горива от „Ислямска държава” и се продават по наши бензиностанции. Информацията съвпадна с масирани проверки на ДАНС и ГДБОП на обекти с колонки за дизел и бензин в цялата страна, като акцията продължи близо седмица. По време на операцията бяха намерени хиляди тонове контрабанда. По засечената схема, в която е замесена ИДИЛ, дизелът и бензинът се докарвали у нас с танкери до пристанищата във Варна и Бургас. По документи горивото е от данъчен склад в Гърция и е вътрешна доставка за ЕС. Електронната система за управление на морския трафик сочела, че преди да пътуват до Гърция и оттам до България, танкерите правят необясними курсове до 7 турски пристанища в Черно и Средиземно море. Смята се, че там се товарят горивата, придобити от алъш-вериш между търговци от южната ни съседка и територии в Сирия и Ирак, контролирани от ИДИЛ. Контрабандните петролни продукти били с ниско качество, тъй като са добивани в нискотехнологични рафинерии. Отклоненията от евронормите за бензина били 20-40%, а за дизела – 35-70%. Това е сигурен знак, че горивата не са от гръцки данъчни складове, а танкерите са пътували дотам, за да се снабдяват с документи за „изсветляване” на товара.     trud.bg

Работникът в ЕС струва 25.4 евро на час, в България – 4.4 евро

Българският работодател плаща за работниците си едва 1/6 от това, което поемат европейските фирми. Средният разход за час труд в ЕС през 2016 г. е бил 25.4 евро, в еврозоната – 29.8 евро, а в България – едва 4.4 евро, обяви в четвъртък Евростат. С това страната е в дъното на класацията сред 28-те членки на съюза. Страните с най-ниски разходи за труд след България са Румъния (5.5 евро на час), Литва (7.3 евро), Латвия (7.5 евро), Унгария (8.3 евро) и Полша (8.6 евро). Най-скъп е бил трудът в Дания (42 евро на час), Белгия (39.2 евро), Швеция (38 евро), Люксембург (36.6 евро) и Франция (35.6 евро). Двата основни компонента, които формират разходите за труд, са заплати и други разходи извън заплатите (обезщетения, болнични, осигуровки). В класацията се публикуват ставките за цялата икономика без земеделие и държавна администрация. В промишлеността почасовите разходи за труд в ЕС достигат 26.6 евро, а в еврозоната – 32.6 евро, при услугите са съответно 25.8 евро и 28.7 евро, а в строителството – 23.3 евро и 26.1 евро. Единствената положителна за работниците в България новина е, че надницата им расте изпреварващо спрямо средната за ЕС. Най-голямо увеличение на разходите за труд (изчислено в национална валута за страните извън еврозоната) през 2016 г. има в Румъния (+12.7 на сто) и България (+7.8 на сто), а най-малко - във Великобритания (+1.5 на сто) и Дания (+1.9 на сто). В България почасовите разходи за труд са най-високи в сектора на услугите – 4.7 евро, следвани от предприемачеството – 4.4 евро, промишлеността – 4.2 евро, и строителството – 3.6 евро, сочат данните на европейската статистическа служба. В ЕС разходите за час труд в евро са се повишили с 1.6 на сто спрямо предходната година, а в еврозоната - с 1.4 процента.

Как българското оръжие стига до терористите в Сирия

6 април, Джеда, Саудитска Арабия. Корабът „Марианне Даника“, плаващ под флага на Дания, акостира на най-голямото пристанище в саудитското кралство. 10 дни по-рано (на 28 март) същият кораб е отплавал от пристанище Бургас, натоварен с тонове оръжие, показа проверка на „Труд“ в сайта за сателитно проследяване Marinetraffic.com. Корабът декларира, че пренася много опасен товар – Hazard A (Major), което според международната класификация за карго превози означава експлозиви и оръжие. Опасният товар бива разтоварен и след 8 часа престой на пристанището в Джеда „Марианне Даника“ отплава обратно към Бургас. Пратката с българско оръжие не е предназначена за Саудитска Арабия, която не може да го използва, тъй като армията й е оборудвана само със западно оръжие. През декември м.г. „Труд“ откри българско оръжие, произведено от ВМЗ-Сопот в 9 склада на джихадистите  от фронта Ал Нусра в Източен Алепо в Сирия. Групировката е определяна като терористична от ООН заради връзки с Ал Кайда. Въпреки забраната за износ на оръжие заради войната в Сирия 2 милиона снаряди и 4 хиляди ракети ГРАД от България са попаднали в ръцете на джихадистите в Алепо, показа разследването ни на място в Сирия.   Видео   Сандъците с надписи на български език, обозначаващи България като страната производител и изпращач, съдържаха 122-милиметрови ракети ГРАД с обсег на действие до няколко километра. Те са сред най-смъртоносните за цивилното население на Алепо, тъй като падат в жилищните квартали. Освен тях джихадистите са използвали български боеприпаси с калибър 73 мм за противотанкови оръдия и противотанкови снаряди с калибър 40 мм за РПГ. След разследването ни прокуратурата започна проверка по случая, а ние тръгнахме обратно по следите на българското оръжие – от пристанището, откъдето то се изнася – Бургас. Оказва се, че това е само един от регулярните курсове Бургас-Джеда-Бургас, които корабът „Марианне Даника“ извършва през последните месеци. Според архивите на сaйта за сателитно проследяване Marinetraffic.com същият кораб е отплавал от Бургас на 7 март и е пристигнал до крайната си дестинация – Джеда, Саудитска Арабия на 17 март. Разтоварил е и след 12 часа престой е поел обратно за България. След пристигането си в Бургас на 28 март в 9 ч. сутринта „Марианне Даника“ е натоварен с нова пратка оръжия и след 9 часа престой е отплавал обратно за саудитското кралство. Курсовете се повтарят, без почивка, като корабът не спира никъде по пътя си. Единственият му престой от няколко часа е на пристанищата Бургас и Джеда. За един месец корабът с българско оръжие е направил два курса до Саудитска Арабия и се е върнал в България, за да превози следващата пратка. „Труд“ потърси за коментар ВМЗ-Сопот, но въпреки многократните ни запитвания не получихме отговор. От посолството на Саудитска Арабия заявиха, че няма да отговорят на въпроса къде Саудитска Арабия изпраща българското оръжие предвид факта, че саудитската армия използва само западно оръжие и българското е несъвместимо с военния стандарт на арабското кралство. В ексклузивно интервю за „Труд“ полк. Малик Ал Кърди, командир в Свободната сирийската армия, определяна за съюзник на Запада срещу режима на Башар Ал Асад, твърди, че Саудитска Арабия заедно със службите на общо 15 държави снабдяват джихадистите в Сирия с оръжие под предтекст, че помагат на умерената опозиция (цялото интервю четете по-долу). Изпълнителният директор на ВМЗ-Сопот Иван Гецов получава почетна грамота от представителите на Chemring в България за „добро сътрудничество и високи резултати“. Снимка: Министерство на икономикатаРазследването ни откри, че ВМЗ-Сопот има договор за оръжие с две американски компании – Chemring и дъщерното й дружество Chemring Ordinance, и Orbital АТК. Двете фирми изпълняват поръчки за американското правителство. Chemring e получила договор за две поръчки на обща стойност 47 милиона долара през м.г. за доставка на оръжие, което не е по американски стандарт (в случая българско оръжие) по Програма за закупуване на нестандартно оборудване и амуниции. В съобщението на компанията в интернет се посочва, че оръжието е за нуждите на САЩ и нейните съюзници. Другата американска компания Orbital ATK e получила договор за закупуването на неамериканско оръжие на стойност 50 милиона долара по същата програма на 27 януари т.г. Orbital ATK не отговори на запитването на „Труд“ на кои „американски международни съюзници“ доставят оръжието от ВМЗ-Сопот. В съобщение до „Труд“ от Chemring заявиха, че информацията е конфиденциална и ни посъветваха да се обърнем към ВМЗ-Сопот. Компанията, собственик на кораба H.Folmer & Co, също отказа коментар. Проверката ни откри, че това не е първият случай, в който същият кораб се замесва в превоз на оръжие до размирни райони. Според разседване на Амнести Интърнешънъл „Марианне Даника“ е доставил сълзотворен газ и други оръжия в Египет за режима на Хосни Мубарак на 26 ноември 2011 г. по време на „арабската пролет“, когато стотици протестиращи бяха убити от силите на президента Мубарак на площад Тахрир в Кайро. Корабът е нает от американска компания, а след скандала говорител на Държавния департамент на САЩ потвърди, че въпросната американска компания дори е получила лиценз за този износ.   Малик Ал Кърди, командир в Сирийската свободна армия ексклузивно пред „Труд“: 15 чужди служби снабдяват терористите с оръжие – Как се снабдявате с оръжие? – Има щаб на службите, в който участват 15 държави и който се намира в Турция и в Йордания. Оръжието достига до нас през този щаб, как – нас не ни интересува, за нас е важно оръжието да пристигне. Ние предупредихме специално американците и като цяло европейците, че оръжията, които минават през Генералния щаб на Свободната армия, отиват до организации, определяни от Запада като терористични организации. Как се извършва тази двойна игра – от една страна тези организации са обвинени, че са терористични, от друга – биват снабдявани с оръжие чрез Генералния щаб. Това беше учудващо и смущаващо за нас, но до този момент нямаме обяснение. Дори структурите на Свободната армия бяха лишени от доставки на оръжие и получаваха много малко. Тези, които получиха оръжие, трябваше да бъдат с определена идеология. Под определена идеология имам предвид радикална ислямистка идеология. Повече от 15 чужди служби работят открито на сирийска територия. Дори щабът за снабдяване с оръжия е под контрола на тези служби. Начело на тези служби са САЩ, Великобритания, Франция и страни от Персийския залив (Саудитска Арабия, Катар) и други. Тези служби контролират оръжията, които пристигат до революцията и ги изпращат на малки количества, особено за Свободната армия, и позволяват частично тези оръжия да достигат до организациите с идеологически характер. Полк. Малик Ал Кърди от Свободната сирийска армия разкрива пътя на оръжието до ислямистите в Сирия пред Диляна Гайтанджиева.– Правилно ли ви разбирам – службите на тези 15 държави въоръжават и финансират Ал Кайда, това ли се случва в момента в Сирия? – Със сигурност можем да кажем това, но световните служби извършват противоречиви неща. Те могат да обвинят някой в тероризъм и в същото време да го подкрепят да изпълни конкретни техни цели, съответстващи на политиката им, без той дори да осъзнава това. – Как стигат оръжията до тези терористични групи в Сирия? – Има определени мрежи, които доставят директно тези оръжия, като част от доставките стават през Генералния щаб (на Свободната армия). Друга част от помощта бива изпращана под формата на пари до тези организации, за да си купят оръжие от черния пазар, или директно получават оръжие от службите. Целта на Генералния щаб на Сирийската свободна армия е да посредничи между страните-доставчици и отрядите. Оръжието се раздава по предварително подготвени списъци, но Генералния щаб не може да прави съществени промени по тях.

Много от компютърните специалисти работят допълнително, според проучване

Неизплащане на извънредния труд, работа през почивните дни са само част от проблемите, свързани с условията на труд в сферата на информационните технологии.  Поради недостигът на кадри в сферата на информационните технологии, наетите работят допълнително, показва проучване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за условията на труд в бранша. 61 процента от анкетираните заявяват, че работят при свръхнатовареност в определен период от годината. Ето и останалите изводи, които съобщи Виолета Иванова, изследовател в института: Около една трета имат по-големи очаквания за работната заплата. Регистрира се и проблем с неизплащането на извънредния труд. Около 35 процента отговарят, че има такъв проблем.12 процента от работещите посочват, че всеки ден полагат извънреден труд. Въпреки тези условия на труд, около 60 процента от анкетираните са донякъде или напълно удовлетворени от работата, която изпълняват.  Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви:Много специалисти дефакто извън София чакат някой да ги включи в бизнеса. Компаниите като че ли не са докрай готови и тук трябва някаква помощ това да се случи. Около 63 процента от попитаните имат желание да работят извън София, ако заплащането се запази на същите нива. Стефан, който работи като компютърен специалист, коментира:20 ай ти-специалисти в едно малко градче от 10 000 човека, нали, ще вкарат едни 200-300 000 лева, които ще се похарчат всеки месец. Повече от половината от включените в изследването компютърни специалисти имат намерение да упражняват същата професия в чужбина.

Роби на Ким строят стадион за световното в Русия

Тези хора живеят като роби в лагер, опасан от бодлива тел. Те нямат никакви права, вече е регистриран и смъртен случай. Най-малко 110 севернокорейци полагат къртовски труд при нечовешки условия – градят стадион в Санкт Петербург за световното първенство по футбол през 2018 г. Това се посочва в публикация на норвежкото списание “Йосимар” след проведено журналистическо разследване, цитирано от германския в. “Ди Велт”. “Наблюдават ги 24 часа в денонощието, забранени са дори разговори, получават минимални надници. Те са общи работници, които не са в състояние да обслужват модерна техника”, описва тежкото положение адвокатът по човешки права Андрей Якимов, цитиран в публикацията. Работниците пристигали в Русия по заповед на севернокорейския режим. “Наемат ги за 10 години с обещания за по-големи дажби ориз и вечна благодарност от страна на Ким Чен Ун”, обяснява Якимов. 90 на сто от заработеното в чужда валута обаче прибирал режимът в Пхенян, което от десетилетия било практика в Северна Корея. По данни на ООН между 50 000 и 100 000 севернокорейци работят като наемни работници в цял свят, повечето от които в Русия, Близкия изток, Югоизточна Азия и Китай. Пристигнат ли в дадена страна, им отнемат задграничните паспорти, за да не могат да се върнат в родината си, докато не изпълнят поетите от Пхенян задължения. Отнените 90 на сто от заработеното се използват от елита за купуване на луксозни стоки, но и за осъществяване на ядрената програма на Северна Корея. Ако някой работник дръзне да се оплаче, това има жестоки последствия за семейството и близките му. На строителната площадка в Санкт Петербург севернокорейците са принудени да нощуват в неотопляеми и пренаселени контейнери при студ и мраз. “Те са като роботи. Това, което правят е труд, труд, труд. От 7 ч заран до полунощ. Всеки ден. Те нямат никакъв живот”, описва всекидневието на севернокорейските си колеги руски строителен работник. Строителството на стадиона “Зенит” с капацитет за 68 000 зрители продължава 11-а година, досега е глътнало над един милиард евро и още не е приключило. Появяват се течове, пукнатини в бетона, земята под игрището вибрира. Въпреки това по заповед на президента Владимир Путин стадионът е “открит” през февруари т. г. На 2 юли там ще е финалът на Confed-Cup, (междуконтинентален футболен турнир), най-вероятно с участието на Германия. «80 на сто от работната ръка идва от чужбина, повечето от бивши съветски сателити, като Таджикистан или Узбекистан. Мнозина дори не получават възнаграждения. Аз работя в строителния бранш от 20 години, но такъв хаос никога не съм преживявал», казва пред разследващите журналисти от «Йосимар» инж. Павел, който по обясними причини не желае да го цитират с истинското му име. От лятото на 2016 г. условията са се влошили катастрофално и то с встъпването в длъжност на новия вицегубернатор Игор Албин. Той прекратява договора с фирмата изпълнител на строежа и възлага строителните работи на местно предприятие, което може да контролира по-добре. След заплахи от страна на администрацията на Албин, проверки и ревизии новият изпълнител и подизпълнителските фирми склоняват да строят при по-ниско заплащане и дори при някои дейности даром. Така се наема евтина работна ръка от Северна Корея. «Ние дори не сме сърдити, че не ни плащат. В света настанаха трудни времена, също и в Русия. Всеки заблуждава другия», обяснява апатията киргизки работник. ФИФА е била информирана от различни организации за катастрофалното положение на строителната площадка в Санкт Петербург и е поела ангажимент да извърши проверка. Нищо не се случи. Е, все пак беше оповестено, че «осъжда всяко накърняване на човеши права и не толерира такива условия при строеж на стадиони». През май м. г. ФИФА обяви, че с помощта на неправителствени организации ще извърши проверка на условията на труд на строителните площадки. Очевидно без успех. При това ФИФА от години е критикувана за условията на труд при строежа на стадиони за световни първенства по футбол, но преди всичко по отношение на Катар, където също работници мигранти се трудят и живеят при катастрофални условия, мнозина дори починаха. И в Катар са ангажирани близо 2800 севернокорейци.

Стържем дъното на Европа по средно заплащане на труда-Докога Братя Българи.

 България твърдо държи последното място в Европейския съюз по ниски разходи за почасов труд, показват най-новите данни на статистическата служба Евростат за 2016 г. С 4,4 евро обща ставка страната ни заема 28-о място от 28 държави при средно ниво за общността от 25,4 евро за час. В изчисленията не влизат разходите за труд в селското стопанство и публичната администрация. Разходите за труд се формират от пари за работни заплати, плюс непреки разходи като социалноосигурителните вноски, които плащат работодателите, болнични и други. Според Евростат в България процентът на разходите извън заплатата е точно 15,8, което означава, че по груби сметки за един час работа средно в страната се плаща надница от 3,7 евро, или малко над 7 лева. Компания на дъното на статистиката по разходи за труд ни прави Румъния с 5,5 евро на час, в Литва и Латвия сумата е малко над 7 евро, а в Унгария – 8,3 евро. По този показател най-добре е Дания, където час труд струва близо 10 пъти повече от България – 42 евро (данните за всички страни вижте в таблицата). От Евростат уточняват, че анализът обхваща предприятия с 10 или повече служители. В индустрията средните разходи за почасов труд в рамките на ЕС са 26,6 евро за час, а за държавите от еврозоната – средно 32,6 евро на час. В сектора на услугите разходите са по-ниски, съответно 25,8 евро за общността и 28,7 евро за страните, въвели еврото като валута. В България почасовото заплащане се урежда нормативно с постановление на Министерски съвет, което определя успоредно съществуване на минимална работна заплата (МРЗ) и минимална почасова ставка. По тази формула от 1 януари 2017 г. трудът у нас не може да бъде по-ниско платен от 2,77 лева на час, а минималната заплата нарасна до 460 лева. Въпреки това и по този показател България остава на последно място в ЕС. Според данни на Евростат към 1 януари МРЗ у нас е била 235 евро, а в Румъния, която и тук ни прави компания на дъното, индикаторът е 275 евро. На първо място в тази класация е Люксембург, където заплатите не могат да бъдат под 1999 евро. Общо в 22 от 28-те членки на ЕС има въведена минимална месечна заплата на национално равнище. Изключение правят Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция. trud.bg

Как ВСС одобри 72 000 лв. за проучване "прозрачен ли е ВСС"

Повод да се скарат днес членовете на Пленума на ВСС стана предложение в дневния ред с безобидното заглавие за "...необходимост от финансиране за изпълнение на мярка от Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система". За какво става въпрос се разбра чак след като членове на съвета избухнаха възмутени. Неколцина от тях остро се възпротивиха, като стана въпрос, че ще се платят над 72 000 лв. на хора от Граждансикя съвет към ВСС, за да напишат Годишен доклад за прозрачността в съдебната власт. Юлиана Колева обяви, че е абсурдно да дават една година пари на двама души - заплати сътоветно 1400 и 1100 лв. месечно, които двама да анализират прозрачноста на ВСС и останалата съдебна система. Колева, която е от прокурорската колегия, предположи, че един експерт за 3 месеца е напълно възможно да се справи с подобен анализ на прозрачността. А ако не, и му се наложат още разходи, да действа на принципа на експертите и вещите лица в съдилищата: да изготви една обосновка защо са били необходими повече средства, възмути се открито Колева. Тя нарече напълно безсмислено плащането на заплати на двама души за една година за такова нещо (да не говорим, че в дискусията се спомена и наемане на офиси за въпросните двама изпълнители, б.а.). Намеси се Румен Георгиев, който наблегна, че "не от нас е писана пътната карта (за съдебната реформа)" и описа семпло ситуацията така: те и министърът на правосъдието трябва да поискат едни средства от Министерския съвет. „Искаме ли едни пари или не искаме“, попита той простичко. След което иронично обяви, че очевидно комуникационната стратегия от 3 години ще засяга и следващия ВСС, и "в него ще има такива съвестни хора като г-н Калпакчиев, които не искат да се разпиляват парите на данъкоплатците". "Явно е, че те ще се усвоят", завърши той. Калпакчиев по традиция се възмути и попита как 10 милиона бюджет на ВСС не стигат за един анализ, че ще наемат хора на хонорар. Подкрепи го и Галина Карагьозова как така те ще плащат аналитичната дейност на членове на собствения им гражданския съвет. В настъпилия хаос се стигна до решение все пак да съгласуват исканата сума от Министерския съвет. Освен това ще поискат помощ и от Съвета за структурни реформи към ЕК. Следваща прелюбопитна точка бе годишната награда за медия, която отразява дейността на ВСС. Стана ясно, че са номинирани "Правен свят" (от трима опозиционери), БНР, бТВ и "Труд". Юлиана Колева се застрахова, че са отразени първите 4 по количествен показател, които са отразявали работата на Съвета и на съдебната система изобщо. Намеси се Галя Георгиева, че "Правен свят" непрекъснато отразявал дейността им, и дори "коментира индивидуални изяви" на членове на ВСС, но лично тя не намирала, че е обективна медия. "Правен свят" доста често изкривява информацията на този Съвет и още от самото начало тенденциозно отразява работата на отделни членове на съвета", обяви тя. Георгиева каза, че няма да подкрепи номинацията и на свой ред предложи в. "24 часа" като най-обективен орган (Колева контрира, че там дописките за съдебната система са изключително малко, б.а.)  При едно от последващите си включвания Геогиева дори за по-сигурно предложи да се махне номинацията на "Правен свят"... На което Соня Найденова й припомни, че няма как тя да маха номинации, внесени от членове на съвета. Намеси се друга от "остриетата" на победоносното мнозинство - Светла Петкова, която повтори мнението си като вносител, че "Труд" е най-обективен. Ясен Тодоров - като че знаеше какво ще стане, попита овреме да кажат по каква процедра ще гласуват - при равни гласове балотажи ли ще има или нещо друго. Аз бих гласувала за в "Труд". В многобройните му статии, които публикува, считам че всички въпроси, с които се занимава ВСС, най-обстойно, най-аналитично прави, безпристрастно отразява информацията... За разлика от "Правен свят". На думте за безпристрастното, залата се разсмя, а тя продължи, че нямало значение количеството на новините, а имал значение анализът. Калин Калпакчиев се включи на шега, че съжалява, че отсъства главният прокурор Цацаров от заседанието. Аз съжалявам, че главният прокурор липсва - той с неговия мащабен медиен обзор - медиен надзор! - може да ни бъде много от помощ... Той не пропусна да допълни, че още повече вчера разбрал, че главният прокурор се среща със собственици на медии и главни редактори... (Между другото, Калпакчиев беше от вносителите на предложение съдийка от търговското отделение на СГС, която буквално бе бомбардирна с "кафяво" от "Блиц" и "Труд", да бъде защитена от Съвета. Но ВСС не го прие, б.а.)  Лозан Панов опита да вкара здрав разум, като напомни, че в доклада на Еврокомисията безпрецедентно за пръв път се засяга болната тема с медиите - че ниската степен на независимоста на средствата за масова информация влияе негативно върху дебата за съдебната реформа изобщо. "Медийната среда е наистина много болна. Това го казва и докладът на ЕК и множеството обективни класации, на които ние сме на дъното по медийни свободи, за съжаление", констатира Калпакчиев. Въпреки изказванията 8 души гласуваха за "Правен свят" и точно толкова 8 за "Труд". На балотажа вестникът, който според Светла Петкова бил символ на обективност и почтеност, победи. Юлия Ковачева на финала тъжно констатира, че именно "Труд" води кампанията срещу председателя на ВКС и председателя на СГС.

168 000 000 деца по света работят вместо да учат

Само в България за първите пет месеца на настоящата година са поискани 600 разрешения за наемане на работа на лица, ненавършили 18 годишна възраст. На 506 от тях е отговорено положително. Най-често децата са принуждавани от родителите си да работят заради бедността, ниското заплащане и липсата на постоянна работа за възрастните. В символ на кампанията срещу детския труд през 2016 г. се превърна историята на 16-годишната индийка Лека, която е принудена да работи до пълно изтощение по 16 часа на ден в текстилна фабрика, произвеждаща продукция за световноизвестни марки. Дори след като попада в болница, баща й я убеждава да се върне на работа, за което Лека заплаща с живота си. Според доклад на МОТ много често причината за появата на детския труд е семейството. По данни на организацията 168 милиона деца по света полагат труд вместо да учат. Част от тях участват и в снабдителни вериги, разпространени в селското стопанство и рибарство, производството, услугите и строителство. „Във веригата за доставки детският труд може да се използва в малки работилници или в частни домове и това го прави труден за откриване и контрол. Елиминирането на проблема засяга всички и изисква признаването му от правителства, организации на работниците и на работодателите“, отбелязват от Международната организация на труда. Целта на организацията е до 2025 г. да се заличат всички форми на детския труд. Основните двигатели за справянето с проблема са социалният диалог и тясното сътрудничество между институциите, смятат от МОТ.

Световен ден против детския труд

12 юни е Световният ден против детския труд. По този повод Международната организация на труда провежда информационна кампания срещу експлоатирането на децата в развиващите се страни. По данни на организацията 168 милиона деца по света работят, вместо да учат.  Според доклад на Международната организация по труда най-често семейството принуждава децата да работят заради бедност, ниско заплащане и липса на работа за възрастните. Във веригата за доставки детският труд се използва в малки работилници или частни домове, което го прави труден за откриване и контрол, казват от МОТ и си поставят за цел до 2015 г. да се заличат всички форми на детския труд. Според властите у нас страната ни е една от тези, в които детският труд е добре защитен, а най-тежките му форми са ликвидирани. Минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Изключение се прави за децата с изявени дарби, които участват в кино продукции, театрални и музикални състави. По данни на Инпекцията по труда за миналта година са поискани 2700 разрешния за наемане на деца. Само100 са получили отказ. През тази се отчита сериозен ръст на исканията заради очаквания силен тористически сезон. Освен в хотели и ресторанти децата са желани да работят и в търговията. Над 500 са раздадените разрешения към края на май, при 170 за същия период на миналата година. Тези между 16-годишна и 18-годишна възраст могат да работят до 22 часа. Техният трудов ден не може да бъде повече от 7 часа. Ако няма разрешение от Инспекцията по труда, работодателят подлежи на наказателна отговорност.

Австрия планира въвеждането на забрана на бурките и "труд за 1 евро" за бежанците

Австрийски консервативни политици призоваха за забрана на забулването на цялото тяло с мотива, че то ще попречи на интеграцията на жените в австрийското предимно католическо общество, предаде Ройтерс. Министърът на интеграцията и външните работи и член на Народната партия Себастиан Курц, който планира догодина да прокара нов закон за интеграцията, заяви, че цялостното забулване е символ не само на религията, но и на враждебност към обществото и проблемът трябва да бъде обсъден:Бурка и никаб са символ на политически ислям, подчерта Курц. Неговият съпартиец и вътрешен министър Волфганг Соботка изрази притеснение, че пълната забрана на цялостното забулване ще се окаже проблематична от гледна точка на конституцията, но може да се наложи частична забрана - при шофиране, преминаване на границата или демонстрации. Идеята за забраната бе подкрепена и от председателя на австрийската Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе. Той припомни, че забраната на бурките е дългогодишно търсене на неговата партия и че е естествено това да стане най-накрая. Темата предизвика обществен дебат, след като три френски града забраниха носенето на ислямски бански костюми - или буркини, като обявиха, че те са в разрез със светския характер на Франция. Австрийският министър на външните работи Себастиан Курц се обяви и за налагането на общественополезен труд за бежанците. Той смята, че трябва да се въведе така нареченият "труд за 1 евро" за бежанците, за да се намали възможността идващите в страната мигранти да се възползват от социалната защита и да живеят на социалните помощи. Общественополезния труд трябва да обхваща дейностите, свързани с поддръжката на обществените места, оказване на помощ на търсещите убежище, както и работа в социалните центрове. Дирекцията за заетост трябва да бъде посредник. Всеки, който отказва обществено полезен труд, автоматично ще бъде изправен пред заплахата от намаляване на социалните права, заяви Курц и подчерта важността от това участие на бежанците на пазара на труда за интеграция. Много е важно бежанците да започнат работа, защото ако постоянно седят у дома или по пейките в парковете, могат да им хрумнат глупави идеи.

Работа на граждански договор

  Какво ми се случва? В момента си търся работа. Млад човек съм и основното, което ме интересува е да имам някаква работа, за да се издържам сам и да придобивам опит. На някои места ми предлагат да сключа граждански договор. Аз обаче все още обмислям. Чувал съм, че това става все по-често срещана форма на уреждане на “работните” отношения. Кога обаче се сключва граждански договор? Какви са разликите с трудовия договор? Какви права имам? Какво е граждански договор? Кога и в каква форма се сключва граждански договор? Граждански договор е договор, с които едно лице, наречено “изпълнител” се задължава по поръчка на друго лице/фирма, наречени “възложител” да предостави определен производствен резултат. В закона са уредени различни граждански договори като договор за предоставяне на фактическо действие (договор за изработка на рамки за картини напр. или на лого), договор за извършване на правни действия (договор за поръчка), договор за управление на търговско дружество и др. Мога да сключа граждански договор още като домоуправител на етажна собственост (ЕС). Договорът може да се сключи и в устна форма, но в практиката с оглед отчетността и доказването на подобни отношения, се налага писмената форма. Какви са разликите между гражданския и трудовия договор? Най-общо казано при гражданските договори не важат строгите правила за трудовите договори, което е и една от причините чрез сключване на граждански договори да се заобикаля трудовото законодателство. Контролът от страна на държавата е много по-слаб, тъй като става дума за свобода на договаряне, но аз като изпълнител имам и по-голяма свобода, напр. не съм “закотвен” в границите от 9.00 до 18.00 ч. – в дадения по-горе пример като домоуправител аз трябва да платя битовите сметки на ЕС в срок до 25-то число всеки месец, да събирам входните такси, да се грижа за проблеми с инсталациите и т.н., не е предвидено, че аз ще правя това от 9.00 до 18.00 ч., важен е резултатът. Т.е. при трудовия договор се предоставя работна сила в определен времеви интервал, а тук аз дължа определена стока или услуга. При трудовия договор всичко е строго фиксирано – място на работа, работно време, определени изисквания при извършването на работата. Друга разлика има по отношение на риска при осъществяване на работа, напр. от погиване на изработеното, ролите са разменени, при трудовия договор работодателят носи риска, при гражданския договор рискът е за мен. Правата ми като полагащ труд по граждански договор Законът дава редица права в полза на работниците/служителите, които ги защитават при полагане на зависим труд, т.е. по трудов договор. Аз, обаче, като страна по граждански договор не се ползвам от тях, в отношенията между мен и възложителя важи това, което сме договорили. Кои са някои от основните различия? възнаграждение – законът определя минимална работна заплата за страната в размер от 420 лв.; за гражданския договор няма такива правила – може да договорим и за 200 лв. отпуски и почивки – гражданският договор предполага по-кратък срок за предоставяне на резултата (услугата), съответно няма регламентация относно правото ми на отпуск и почивка – работя в срока, установен с договора, като нямам право на платен отпуск или да си взема почивка; правилата за прекратяване на граждански и на трудов договор са съвсем различни – те целят защита работника/служителя като по-слаба страна; гражданският договор се прекратява с предоставяне на уговорения резултат; правила за здравословни и безопасни условия на труд не важат при граждански договор; Като лице работещо по граждански договор, аз получавам закрила по отношение на много по-малко рискове в сравнение с лицата по трудов договор. Напр. задължителното общественоосигуряване включва единствено рисковете общо заболяване, старост и смърт. Не съм задължително осигурен за трудова злополука, професионална болест, майчинство,безработица. Като какво се плаща и дали се плаща зависи от това какъв е размерът на възнагражданието, което получавам, както и дали съм осигурен на друго правно основание, например трудов договор. Възложителят ми дължи внасяне на осигурителни вноски в пълен размер, ако ако месечното ми възнаграждение е равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не съм осигурен на друго основание през съответния месец; ако съм осигурен на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение. Внасят се и здравни осигуровки от възложителя върху получаваното от мен възнаграждение, като размерът им зависи от това дали гражданският договор е единственият ми източник на доходи или имам и трудов договор. И още нещо … Поради различията в правата на полагащите труд по граждански и по трудов договор, по-малкото задължения, които има възложителят и факта, че държавата регулира строго трудовите правоотношения, а гражданските договори се сключват между равнопоставени страни и изискванията към тях са само с оглед валидността на договорите, има работодатели, които предлагат сключването на граждански договор вместо трудов, като с това аз се лишавам от “закрилата” на закона като работник/служител, които бяха изброени. Правомощието да установи привиден граждански договор, прикриващ трудово правоотношение е на Инспекцията по труда, като ако при проверка тя установи подобно нарушение, го констатира с постановление, като се дава предписание на работодателя за сключване на трудов договор с работника – например, ако аз съм фотограф и в гражданският ми договор е записано, че заснемам събития на клиенти по възлагане на студиото, но при проверката се установи, че аз работя в самото студио от 9.00 до 18.00 всеки ден, налице е нарушение, тъй като аз предоставям не услуга, а работна сила и това отношение е трудово. Тъй като гражданският договор се третира като недействителен в този случай, тоест от гледна точка на закона той никога не е бил сключван, отношенията между мен и лицето, за което работя се уреждат от момента на тяхното започване като трудови, а този момент трябва да се установи от Инспекцията. Предписанието за сключване на договора е принудителна административна мярка спрямо работодателя, като отделно от това Инспекцията по труда може да му наложи глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Важно! Мога да полагам труд и по гражданско, и по трудово правоотношение едновременно, стига изпълняваната по тях дейност да не влиза в противоречие и да е извън установеното по трудовия договор работно време – например ако съм човек на изкуството, няма пречка да работя като преподавател в школа и да сключа граждански договор за направата на 10 картини с друго лице. Трябва ли да подавам годишна данъчна декларация? Отговорът е да. Необходимо ми е приложение № 3.   *Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Парламентът прие окончателно промените в закона за МВР

Парламентът прие окончателно промените в закона за МВР.  Преди второто им четене Министерството на вътрешните работи оттегли няколко от основните си предложения. При напускане на системата служителите ще продължат да получават обезщетение до 20 заплати, както досега. Освен това платеният годишен отпуск остава в размер на 30 дни и няма да бъде намаляван с 5 дни, както беше предвидено. Прието беше, че служителите на МВР ще могат да полагат извънреден труд до 25 часа на тримесечие и до 100 часа годишно при бедствия и други извънредни ситуации. По изключение може да бъде полаган извънреден труд над тези ограничения, но само с писмено съгласие на полицаите. Опозицията се противопостави на тези ограничения. Хамид Хамид от ДПС каза: Ограничението за 25 часа е направено само за да няма възможност да се заплаща извънредният труд, а не, че ще се спазва.Красимир Янков от БСП допълни: Призовавам ви да има спокойствие, че няма да полагат извънреден труд, който да не бъде заплатен.Заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов обясни защо предложенията на опозицията не могат да се приемат: Изчисленията показват, че извънредният труд ще се увеличи средно между 3 и 4 милиона за година. Бюджетът на министерството в перото "разходи за персонал" към настоящия момент не може да поеме такава сума.Законът влиза в сила от 1-ви януари 2017 година.

Обезщетенията при напускане и отпускът за полицаите остават същите

 Парламентът прие окончателно промените в закона за МВР.  Преди второто им четене Министерството на вътрешните работи оттегли няколко от основните си предложения. При напускане на системата служителите ще продължат да получават обезщетение до 20 заплати, както досега. Освен това платеният годишен отпуск остава в размер на 30 дни и няма да бъде намаляван с 5 дни, както беше предвидено. Прието беше, че служителите на МВР ще могат да полагат извънреден труд до 25 часа на тримесечие и до 100 часа годишно при бедствия и други извънредни ситуации. По изключение може да бъде полаган извънреден труд над тези ограничения, но само с писмено съгласие на полицаите. Опозицията се противопостави на тези ограничения. „Ограничението за 25 часа е направено само за да няма възможност да се заплаща извънредният труд, а не, че ще се спазва“, каза депутатът от ДПС Хамид Хамид. „Призовавам ви да има спокойствие, че няма да полагат извънреден труд, който да не бъде заплатен“, заяви Красимир Янков от БСП, цитиран от БНР. Заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов обясни защо предложенията на опозицията не могат да се приемат: „Изчисленията показват, че извънредният труд ще се увеличи средно между 3 и 4 милиона за година. Бюджетът на министерството в перото „разходи за персонал“ към настоящия момент не може да поеме такава сума“. Законът влиза в сила от 1-ви януари 2017 година.

Жители на пловдивското село Труд се готвят да блокират пътя Пловдив – Карлово

Жителите на пловдивското село Труд повече от година страдат от непоносимата миризма, носеща се от Централата за преработка на биомаса. Тя е на фирма "Билд Инвест Сит" ЕООД и се намира в непосредствена близост до населеното място. Съоръженията на централата обработват силаж и оборска тор, от които се  добива биогаз чрез ферментация. Хората са категорични, че въздухът в селото системно се замърсява. По техни сигнали са правени няколко инспекции, но отчитаните до момента резултати показват, че стойностите на замърсяване са в норма. От инициативния комитет, обявил се за закриване на централата, са категорични, че институциите не си вършат работата, а местната власт е безсилна да реши проблемите им, затова тази вечер те се събират на протестно шествие в центъра на селото, готвят се да блокират в 18 часа пътя Пловдив – Карлово. Междувременно на пресконференция в сряда директорът на РИОСВ - Пловдив Стефан Шилев уточни, че до момента заради нарушения на екологичното законодателство на оператора са наложени три санкции - за нерегламентирано заустване в реката на битови отпадни води, за емитиране нива над нормите на газове серен диоксид и азотни оксиди, както и заради непредставяне на документи за управление на отпадъците. Във връзка с тези многократни сигнали са извършени проверки, като е установено наличие на миризма на територията и до оградата на инсталацията. Това, което направихме, е да изискаме от Изпълнителна агенция по околната среда разполагане на мобилна станция за измерване на емисии в близките къщи. Резултатите показват, че няма превишаване на нормите на газове, които са по българското законодателство. Освен това беше издадена заповед за комисия по инструкциите за миризми. Денят беше избран произволно и представител на инсталацията беше поканен, когато вече беше на място там комисията. Заключението на комисията е, че на място не е установено наличие на миризми – каза Шилев. Това е контролирано изпускане, понеже миналата година и тази година през летния сезон миришеше, хората го усещат основно след 18 часа, но след като РИОСВ започнаха по-чести проверки, тези миризми започнаха след полунощ да се усещат - заяви кметът на село Труд Красимир Минков. Населението на село Труд смята, че е излъгано, което е факт, защото когато се е получило инвестиционното намерение, инвеститорът твърди, че ще преработва био маса от растителен характер. На база това са издадени и съответните документи от страна на МОСВ и на Община Марица. Аз заставам на страната на жителите и ще съм с тях, за да установим заедно дали има миризма или няма - коментира кметът на община Марица Димитър Иванов. В интервю за предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" Ана Марлакова, представител на инициативния комитет на протестиращите от село Труд, каза: Тази централа за електро- и топлоенергия от биомаса и е само на 260 метра от последната къща на селото и на 40 метра от гробищния парк. С това са запознати абсолютно всички институции, като започнем от Пловдив и стигнем до всички министерства в София, включително и до премиера Бойко Борисов. Тази централа ни обгазява. Децата ни се разболяха, възрастните хора ни се разболяха. Ние се борим за чистия въздух на това село. Цялото интервю със Стефан Шилев, Красимир Минков, Димитър Иванов и Ана Марлакова можете да чуете в звуковия файл.

Полицаите в София надхвърлят законовия си лимит за извънреден труд

Почти всички полицаи в София са надхвърлили законовия си лимит за извънреден труд. Това каза заместник-председателят на синдикалната федерация на МВР Илия Кузманов. По думите му ако униформените спрат да полагат извънреден труд и се възползват от законовото си право да положат извънреден труд извън определения в закона срок, тогава стои въпросът кой ще охранява София. Същото важи и за пожарникарите, посочи Кузманов и обобщи, че извънредният труд се е превърнал в редовен. От синдикалната федерация посочват, че искат реалният бюджет на вътрешното...

Солидно увеличаване на разходите на работодателите за труд през третото тримесечие на годината, отчита НСИ

По предварителни данни на Националния статистически институт, през третото тримесечие на 2016 година общите разходи на работодателите в България за един отработен час от наетите от тях лица нараства с 8,4% спрямо година по-рано, като увеличението в индустрията е с 8,5%, в сектора на услугите - със 7,7% и в строителството - с 5 на сто. По този показател нашата страна се нарежда на трето място спрямо останалите членове на Европейския съюз, изпреварена единствено от Румъния и Чешката Република, където разходите за труд за един отработен час се повишават съответно с 14,7% и с 9,0%, според данни на Евростат. Най-висок ръст на общите разходи за труд на годишна база е регистрират в икономическите сектори "Култура, спорт и развлечения" - с 19,6%, "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 10,3% и "Операции с недвижими имоти" - с 10,2%. В същото време най-слаб ръст на общите разходи за труд е отчете в икономическите сектори "Хотелиерство и ресторантьорство” - с едва 0,8%, „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - с 1,9% и „ Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” -  с 4,6%.                                                                            Промяна на общите разходи за труд през третото тримесечие в ЕС Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличава с 8,3% през третото тримесечие на настоящата година спрямо същия период на 2015-а година, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) нарастват с 8,8 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от повишение с 1% за "Хотелиерство и ресторантьорство” до ръст с цели 19,9% за „Култура, спорт и развлечения”. И тук по-солидно повишение на разходите за възнаграждение за един отработен час през третото тримесечие има единствено в Румъния (повишение с 14,7%) и в Чешката Република (с 9,0%).