30.04.2017

Резултати от търсенето

Белград – между Брюксел и Москва

Президентските избори в Сърбия, които ще се проведат утре - 2 април, са важни не само за политическото бъдеще на Белград, но и за процесите, протичащи в Западните Балкани. И преди всичко за тяхното европеизиране. Интригата, с която ще бъдат запомнени тези избори се разигра още преди насрочването на президентския вот в западната ни съседка. И тя бе в лагера на управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС). Точно на своя 65-и рожден ден досегашният президент Томислав Николич даде ясен знак, че иска да се кандидатира за втори мандат на „Андричев венац“. Анонсът съвпадна с националния празник на Сърбия, който е на православния празник Сретение. В интервю за сръбската редакция на прокремълската медия „Спутник“ Николич заяви, че ще се кандидатира за държавен глава. Реакцията на управляващата партия беше, че това няма стане. СНС се събра на спешно заседание и определи премиера Александър Вучич за свой кандидат във вота. Премиерът Александър Вучич е най-вероятният победител в утрешните избори. Ситуацията бе на ръба да се превърне от вътрешнопартиен конфликт в сериозен политически проблем за цяла Сърбия. Общото минало Връзката между Николич и Вучич датира твърде отдавна. Тя започва още в началото на 90-те години на миналия век, когато двамата бързо се издигат в йерархията на крайната националистическа Сръбска радикална партия в началото на разпада на бивша Югославия. И стават най-близките съратници на Войслав Шешел. Николич е кум на Шешел, а Вучич като по-млад политически функционер е определян за най-голямата надежда на радикалите. Томислав Николич и Александър Вучич. По време на конфликта в Косово през 1999 година Шешел беше вицепремиер в сръбското правителство, а Вучич бе министър на информацията. Нещо, което още се помни е, че той лично отнемаше акредитациите на западните медии, работещи в тогавашна Съюзна република Югославия, заради „неправилно отразяване на сръбско-албанския конфликт в Косово“.  През 2008 г. Томислав Николич драматично се отдели от крайната националистическа партия на Шешел и пое по собствен път. Като покани лично Вучич да му бъде заместник в новата умерено дясна формация, която създаде. Днес, близо 9 години по-късно, Вучич успя да овладее СНС и да измести основателя й Николич от нея. Къде е Русия? Настоящият президент винаги е изповядвал виждането си за сближаване между Сърбия и Русия. По време на посещението на Владимир Путин в Белград през есента на 2014 г. Николич го нарече „братко“. И го награди с най-високото държавно отличие на страната. "Ди Велт": Русия дестабилизира Сърбия Зад Николич и желанието му да продължи да бъде президент на балканската ни съседка стои волята на Москва, макар и не явно декларирана. Видимо кандидатурата му обаче бе съобразена с интересите на Русия в региона ни, които в последните години все по-малко се крият. Николич никога не е крил добрите си чувства към Путин. Според местни белградски наблюдатели Москва е била готова да финансира кампанията на Николич. Николич и Вучич в крайна сметка успяха да постигнат споразумение, като тушираха напрежението вътре в партията. Социологическо проучване показа, че ако премиерът влезе в надпреварата за президентския пост, би спечелил още на първия тур с малко повече от 50%. Това даде основание партийният лидер на СНС и премиер Александър Вучич да бъде официално издигнат за поста. Прозападната опозиция – в ъгъла Всъщност обаче тази кампания за президентския пост в Сърбия ще бъде запомнена с доминирането в нея на проруските кандидати. С малки изключения - Александър Янкович например, който като бивш омбудсман на Сърбия се превърна в обединителната фигура за историческата прозападна опозиция, която свали през 2001 г. режима на югославския диктатор Слободан Милошевич. Днес обаче партиите от този политически спектър са буквално изтикани в периферията на обществените процеси и въпреки сериозния им принос за демократизацията на Сърбия в края на 90-те години на миналия и началото на новия век те не могат да си върнат изгубените позиции. Радикалният лидер Войслав Шешел също е кандидат на тези избори. Сред заслужаващите да бъдат откроени като кандидати за президентския пост в Сърбия са бившият министър на външните работи Вук Йеремич и крайнодесният лидер на сръбските радикали Войслав Шешел. Всъщност Вук Йеремич можеше да се превърне в изненада за управляващите в Белград, ако беше кандидат на цялата опозиция. Макар и външен министър в прозападното правителство на премиера Мирко Цветкович, той винаги е бил националистически настроен. Неговата външнополитическа стратегия, осъществена с подкрепата на Русия, постави много сериозни препятствия пред международното признание на отделилото се след въоръжен конфликт от Сърбия през 2008 г. Косово. Вук Йеремич няма да се пребори за президентския пост. Новото нажежаване на обстановката в Западните Балкани може и да донесе добри резултати за Йеремич, но няма да му осигури мястото на президент на Сърбия. В по-широк план президентските избори в Сърбия са пряко отражение на сблъсъка между Русия и Европейския съюз. И Москва, и Брюксел демонстрират сближаване с Белград и искат да спечелят на своя страна западната ни съседка в контекста на задълбочаващия се сблъсък по между им. Въпреки своето минало от 90-те години Вучич не е изгубил доверието на партньорите си от Брюксел и днес минава за привърженик на политиката на евроинтеграция на Сърбия. Макар и да е добре приет в Брюксел и Берлин, той обаче запазва и добри отношения с Москва. Въпросът за Косово Желанието му да стане президент според анализаторите в Белград е свързано с контрола на диалога между Сърбия и Косово, който практически се води между президентите им. И след утре вероятно ще е в ръцете на Вучич и Хашим Тачи, който участваше много активно във въоръжената съпротива срещу югославските власти от края на 90-те години, бидейки един от най-влиятелните командири на паравоенната Армия за освобождение на Косово. Президентът на Косово Хашим Тачи. Така вероятно ще се окаже, че по ирония на съдбата именно някога най-големите противници, ще трябва днес да доведат докрай процеса за окончателния статут на Косово. Освен този въпрос пред бъдещия президент на Сърбия много сериозно стоят редица социални въпроси, свързани със спадащия стандарт на живот на западните ни съседи. Не е изключено като премиер на Сърбия да се завърне настоящият вицепремиер и външен министър Ивица Дачич, който най-яростно се обяви против Николич и заплаши, че може да не подкрепи общ кандидат за вота, ако това не е Вучич. Въпросът с определянето на наследника на премиерския пост може да се превърне в „горещ картоф“, както вътре в редовете на управляващите, така и за коалиционните им партньори. Съществува и вариант, при който Вучич може да предложи този пост на досегашния държавен глава, като компенсация за оттеглянето му от президентската надпревара. На този етап обаче това все още са спекулации. Възможно е, ако спечели изборите, Вучич да издигне за бившия си пост някой от заместниците си в СНС. Обтегнатите отношения на Сърбия с Хърватия, Черна гора, Косово и Македония също ще бъдат тест както за новия президент, така и за бъдещия премиер на западната ни съседка. А при липсата на баланс и дипломатичност те могат да се превърнат в сериозен риск за бъдещото на региона. Защото след изборите утре Белград ще трябва да направи своя избор накъде да продължи. Към Европейския съюз или към сближаване с Русия... ---- Авторът е журналист в Bloomberg TV Bulgaria. Тексът е написан специално за Клуб Z.

"Ди Велт": Русия дестабилизира Сърбия

Brexit, популисти, Тръмп, Турция. Европейският съюз има достатъчно проблеми. Зад кулисите в Брюксел обаче един друг проблем причинява главоболие на дипломатите, който все повече се обостря – пред дверите на ЕС напрежението расте. Редица държави от Западните Балкани се тресат. Същевременно Русия и Турция, но също Китай, Саудитска Арабия и особено Катар се опитват да разширят влиянието си в региона. Една опасна смес. “Балканите са крайно чувствителен регион, където чрез безотговорни действия в най-кратко време могат да се възродят конфликти, отдавна смятани за преодолени. С всички сили ЕС се опитва да се противопостави”, казва за “Ди Велт” шефът на Комисията по външни работи на Европейския парламент, германският християндемократ Дейвид Макалистър. В балканските държави нетърпението нараства По време на срещата си на върха през 2003 г. в Солун държавните и правителствените ръководители обещаха прием в ЕС на всички страни от Западните Балкани – на Сърбия, Албания, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина. Тези държави стават нетърпеливи. Предимно проевропейските сили в региона искат да разберат от Брюксел как ще продължи всичко това. Сега ЕС иска да привнесе свеж вятър в преговорния процес. В началото на март при визита в Белград върховната представителка на ЕС по външна политика Федерика Могерини заяви, че имала “послание към Сърбия и целия регион”. След излизането на Великобритания от съюза държавите членки нямало да останат само 27, тъй като щели да се присъединят нови страни: “Сигурна съм, че Сърбия ще е една от тях.” Но не само Сърбия, а и Албания таи надежди. “По мнението на Европейската комисия, на Европарламента и правителствата на държавите членки тази страна върви по правилния път. Преговорите за членство с Албания биха могли да започнат в рамките на следващите 12 месеца, значи най-късно в началото на 2018 г.”, казва Макалистър. През април 2010 г. Албания даде отговори на въпросник от общо 2280 питания, а от юни 2014 г. страната официално е кандидатка за членство в ЕС. Оттогава процесът зацикли. Макалистър похвали факта, че партиите в столицата Тирана са се обединили около реформата в правосъдието: “Това беше важна предпоставка за започване на преговори по присъединяване. Началото на преговорите ще са точно въпросите за държавността.” Албания обаче е твърде далеч от прием в ЕС, добави влиятелният европейски парламентарист. Относно Сърбия той съзира проблеми въпреки някои положителни аспекти. От март 2012 г. страната е кандидатка за прием в ЕС, преговорите започнаха през януари 2014 г. Преди две седмици те бяха разширени с две нови глави. Така междувременно са отворени осем от общо 35 преговорни глави. Русия следва политика на дестабилизиране “Москва се опитва масирано да влияе върху медиите, част от политиката, както и върху гражданското общество в Сърбия. В Сърбия Русия съзнателно преследва политика на дестабилизация. Това е повод за голяма загриженост”, предупреждава Макалистър. Експертът по Сърбия подчертава, че с финансовата си помощ от 1,5 милиарда евро за стимулиране на реформи и икономически поректи до 2020 г. ЕС е най-големият кредитор в региона. “Същевременно обаче сръбското общество гледа на Русия като на най-голям подръжник. За Европейския съюз това означава с помощта на сръбските политици и гражданското общество да направим по-видим нашия ангажимент”, смята Макалистър. Остава открит въпросът доколко една страна кандидатка за членство в ЕС, каквато е Сърбия, може да преговаря с Москва. През май 2014 г. те се споразумяха за “стратегическо партньорство”. Двете държави сключиха договор за размяна на разузнавателна информация и за съвместни военни учения. До президентските избори на 2 април Сърбия очаква от Русия и шест безплатни бойни самолета от тип МиГ. Брюксел е алармиран И шеф дипломатката на ЕС Могерини долови проруските настроения в страната. При посещението й преди две седмици в парламента в Белград депутати от опозицията скандираха: “Сърбия, Русия – не ни е нужен Европейският съюз!” Някои издигнаха транспаранти: “Сърбия не вярва на Брюксел!” За Брюксел това е алармиращ сигнал. Не на последно място, поради това шефът на Европейската комисия Юнкер иска да окуражи държавите от Западните Балкани. През есента на 2014 г. той публично категорично изключи до края на десетилетието да се приемат нови членки в съюза. “В бъдеще обаче ЕС със сигурност ще има над 30 държави членки”, заяви той вчера за в. “Билд ам зонтаг”. Същевременно след излизането на Великобритания от ЕС Юнкер не очаква и други да напуснат съюза: “Напротив – останалите държави членки отново ще се влюбят и ще подновят вричането си във вярност в брака с Европейския съюз.” Юнкер се обяви и срещу прекратяването на преговорите за присъединяване на Турция: “Това са псевдодебати. Няма смисъл да охлаждаме страсти, като стопираме договорености, каквито изобщо не съществуват.” Според него присъединяване на Турция към ЕС няма да се провали поради липса на воля от страна на държавите членки, а заради нежеланието на турците да въведат европейски стандарти. Юнкер подчерта, че има разлика между турския народ и турското правителство: “Не всички турци са малки ердоганчета.” Кристоф Шилц е външнополитически коментатор на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме анализа му. Преводът е на Клуб Z.

България първа по макроикономика, последна по социално развитие

България се представя изключително успешно в макроикономически план и тотално се сгромолясва по показателите на социалното развитие. Това става ясно от разспространен от Българската стопанска камара (БСК) доклад със статистически данни "10 години България в ЕС". По отношение на макро критериите страната заема най-високата оценка (1 от общо 6), а в сферата на социалното развитие е на предпоследната 5-та позиция. В общата класация по-добре от България се представят Унгария, Словакия и Македония. Румъния е в положение, подобно на българското, а само Сърбия се представя по-лошо, става ясно от данните на БСК, които сравняват постиженията в шестте държави за последните 10 години. Износът расте двойно, повишават се инвестициите В макроикономически план България се представя най-добре сред изследваните държави, сочи докладът на БСК, който ползва данни най-вече от Евростат и Световната банка. За десетилетие страната се е изкачила от 79-а на 50-а позиция в класацията по конкурентоспособност на Световния икономически форум. За 10 години след присъединяването към ЕС българският износ е нараснал над 2 пъти при средногодишен ръст от 8%. Като дял от БВП експортът се е увеличил от 41.8% през 2007 г. на 51.3% през 2015 г. През същия период вносът расте средногодишно с 4.6% "Структурните промени в българския износ са в полза на продукти с вложени повече знание и капитал. Като цяло, България следва тренда на сходни по параметри държави и в пакет с тях се доближава до средните за ЕС показатели. Въпреки това може да се заяви, че положителните промени са недостатъчно бързи. С това темпо не може да се говори за догонване на държави, с които бихме желали да се сравняваме, в обозримо бъдеще", изтъкват от БСК. Инвестициите в България, изразени в бруто капиталообразуване, нарастват с 4% през 2015 г. спрямо 2007 г., докато в ЕС28 те намаляват с 2%, става ясно от данните. Като дял от БВП инвестициите намаляват във всички страни от ЕС, като общият спад е с 3%. Той е най-сериозен в Румъния – 11.7%, следван от България – 7.3%. Увеличението за периода на държавния дълг в ЕС28 е с 67%, като най-голям е ръстът на задлъжнялостта на Румъния (4 пъти). Дългът на България нараства 2.2 пъти от 5 млрд. евро през 2007 г. до 12 млрд. евро през 2015 г., но въпреки това страната има едно от най-ниските нива на задлъжнялост в ЕС. Данъците върху потреблението като процент от БВП са най-високи в Унгария и в България, а върху труда са най-ниски в България. За програмния период 2014 г. - 2020 г. най-малко средства от кохезионния фонд са предвидени за България – 2.2% от всички средства (5.1 млрд. евро). "Независимо от сравнително по-малкия дял от общите средства през програмния период 2007 – 2013 г., постигнатите резултати в България са значителни: създадени са 6018 нови работни места, реконструирани са 1040 км. пътища”, се посочва в доклада на БСК. Най-добри обаче са резултатите в Унгария, Румъния и Словакия. Регрес в демографията и здравеопазването В същото време България е в много тежко положение по отношение на социалните показатели. Населението на България намалява с 5%, докато това на ЕС28 нараства с 2%, сочат данните. Прогнозата е до 2080 г. българските граждани да намалеят с 31% спрямо 2016 г., при очаквания населението на ЕС28 да нарасне с 2%. Почти 10 пъти е нараснала нетната емиграция у нас (от 2 958 души през 2007 г. на 28 727 души през 2014 г.), докато в Румъния е намаляла наполовина (от 303 800 през 2007 г. на 172 871 през 2014 г.). И като процент от населението броят на емигрантите от България е нараснал десет пъти – от 0.04% през 2007 г. на 0.4% през 2014 г. Детската смъртност у нас намалява с 25% при средно 21% намаление за ЕС28. Раждаемостта пък спада с 12% при средно 4% за ЕС. От изследваните държави най-висок ръст на БВП (по паритет на покупателната способност) на глава от населението отчита Румъния (52% - от 10.7 на 16.3 хил. евро), следвана от Словакия (28% - от 17.4 на 22.3 хил. евро), България (27% - от 10.7 на 13.6 хил. евро), Унгария (25% - от 15.7 на 19.7 хил. евро) и Сърбия (24% - от 8.5 на 10.5 хил. евро). Номинално най-висок БВП на глава от населението има Словакия (22.2 хил. евро), а България с 13.6 хил. евро БВП на глава от населението е в по-добра позиция само от Сърбия и Македония. Номиналната производителност на труда у нас е 44.4% спрямо тази в ЕС и е най-ниска спрямо останалите държави, включени в проучването. Цената на труда в България е най-ниска спрямо останалите изследвани държави, но нараства най-бързо. Спрямо 2007 г. тя е нараснала със 158%, докато в Словакия ръстът е 137%, в Румъния – 119%, а в Унгария - 96%. Средно за ЕС28 цената на труда е нараснала със 116% спрямо 2007 г. 7% по-малко са работните места в България спрямо 2007 г. В Румъния намалението е с 4%, а в Словакия – 3%. По отношение на разходите (евро на един жител) най-голям ръст бележат тези за здравеопазване (75%), следвани от разходите за ресторанти и хотели (54%) и за битово обзавеждане, оборудване и поддръжка (50%). С 34% са се увеличили разходите за хранителни продукти и безалкохолни напитки, с 33% - комунални разходи, вода, електроенергия, газ и други горива, 31% - за образование, 25% - за дрехи и обувки, 21% - за транспорт. В България с 80% нарастват разходите за здравеопазване на един жител по паритет на покупателна способност, докато в Румъния е налице ръст от 50%, а в Унгария и Словакия - по около 20%. Сред изследваните държави България е единствената, в която броят на професионално активните лекари на 100 000 жители намалява (-2%), докато в Румъния се отчита ръст от 23%, в Македония 18%, в Словакия 9%, а в Сърбия 6%. В ЕС28 броят на болничните легла на 100 000 жители намалява с 8%, а в България се отчита ръст от 12%. Мрачни перспективи в образованието Публичните разходи за образование в България продължават да са сред най-ниските в ЕС. През 2014 г. те съставляват 4.1% от БВП (под средната стойност за ЕС от 4.9%) и 9.7% от общите разходи на сектор "Държавно управление". Конвергентната програма на България за 2016-2019 г. предвижда разходите за образованието да намалеят до 3.2 % от БВП през 2019 г. и до 8.7 % от общите публични разходи, пише в доклада. Обхванатите в ранно детско образование (4-7 г.) в България са 89.3%, в Унгария – 94.5%, а средно за ЕС28 – 94.3%. Целевият показател за ЕС-2020 е 95%. Международното проучване PISA предоставя изключително тревожни резултати за качеството на средното образование и функционалната неграмотност на българските ученици, напомня още БСК. Всеки трети от българските ученици е показал резултати под критичния праг на постижения по природни науки. Процентът на демонстрираната природонаучна неграмотност от нашите ученици е 35.2% и е почти два пъти по-голям от средната за учениците от държавите, участвали в изследването PISA. Почти всеки втори български ученик (41.5%) е показал ниски резултати, под критичните, на теста PISA по четивна грамотност, което е два пъти по-ниско постижение от средното (20.1%). 42% от българските ученици са дали незадоволителни резултати, под критичния праг, на теста PISA по математическа грамотност – почти два пъти по-ниско от средното (22.5%). България има най-висок относителен дял на ученици с ниски постижения едновременно в трите изследвани области – 29.6%. На този фон показателят на ЕС 2020, изискващ делът на 15-годишните лица с недостатъчни умения по природни науки, четене и математика да е под 15%, изглежда почти непостижим за България. За девет години броят на учителите в България е намалял с 21%. Над 52% от персонала в предучилищната система е на възраст над 50 г., като 77.2% от тях са между 60 и 70 години. Твърде далеч сме от изпълнението на стратегическия показател на ЕС-2020 "40% дял на завършилите над средно образование от населението на възраст 30-44 години". Към момента, общо 26.9% от населението в България на възраст от 30 до 34 години имат завършено висше образование. Негативно въздействие върху качеството на обучение е ограниченото финансиране на научните изследвания в системата на висшето образование. Със символичните 0.07% от БВП за наука в сектор "висше образование” България е на последно място в ЕС, посочва БСК. Напредък в инфраструктурата По отношение на секторните политики България се представя най-слабо в категориите "администрация" и "правосъдие и вътрешен ред", а най-добре – в "туризъм", "инфраструктура" и "селско стопанство". След приемането на България за член на ЕС разходите за държавно управление намаляват от 41 на 29% от БВП. Сходни показатели има и Румъния (29.4% от БВП през 2015 г.). В ЕС28 тенденцията е обратна – публичните разходи се увеличават от 32 на 40% от БВП. Разходите за администрация (по паритет на покупателната способност на жител) в България се увеличават с 51% при среден ръст за ЕС28 от 12%. Въпреки това България остава държавата с най-ниски разходи за администрация на глава от населението (1096 евро/год.), с изключение на Сърбия, където годишно на глава от населението се падат по 1095 евро за издръжка на администрацията. Делът на заетите в публичната администрация у нас остава сравнително постоянен (около 7-7.5% от всички заети) и е съпоставим със средноевропейското ниво от около 7%. По-малко убийства, повече кражби на коли Умишлените убийства в България намаляват с 31%, в Румъния - с 28%, в Словакия - с 35%, в Сърбия - с 38%, а в Унгария - само с 6% през последното десетилетие, се посочва още в доклада на БСК. Регистрираните отвличания в България намаляват с 25%, в Унгария - със 73%, в Македония - с 43%, в Сърбия - с 31%, а в Словакия - с 233%. Като нетен брой, обаче, България е лидер в негативната гласация с 95 отвличания през 2014 г., докато в останалите държави броят варира между 3 и 11 броя. България е единствената държава сред включените в изследването, в която е налице ръст в регистрираните сексуални престъпления (от 448 бр. през 2007 г. на 610 бр. през 2014 г.). Броят на регистрираните обири в България намалява с 22%, в Унгария - с 37%, в Македония - с 41%, в Словакия - с 52%, в Сърбия - с 87%, а в Румъния - със 157%. Броят на регистрираните кражби на частни жилищни помещения намалява само в България (-21%) и в Словакия (-28%). Останалите държави, включени в изследването, отчитат ръст по този показател, като най-голямо е нарастването в Румъния (149%), следвана от Македония (114%) и Унгария (25%). Най-много кражби на МПС на 100 000 жители през 2014 г. са регистрирани в България (51 бр.), следвана от Унгария (49 бр.), Словакия (42 бр.), Румъния и Сърбия (по 27 бр.) и Македония (26 бр.). Най-много полицаи на 100 000 жители има в Сърбия (625 д.), следвана от Македония (522 д.), Словакия (415 д.), България (389 д.) и Румъния (265 д.). България отчита най-малък брой заподозрени в престъпления лица на 100 000 жители (570 души). В Унгария те са 1210 души, в Румъния - 1048 д., в Словакия - 943 д., в Македония - 832 д., а в Сърбия - 686 д. Най-много осъдени на 100 000 жители отчита Унгария (788 д.), следвана от Словакия (621 д.), Македония (588 д.), Сърбия (523 д.), България (440 д.) и Румъния (205 д.). Делът на висящите (чакащи) дела на 100 000 жители в България е най-малък (21%). Унгария той е 39%, в Словакия - 40%, в Румъния - 42%, а в Сърбия - 47%.

Засилва се взаимният туристически интерес между България и Сърбия

За петте месеца на годината увеличението на българските туристи в Сърбия е 31 %. Най-много пътувания са реализирали софиянци. Техният брой е нараснал с 50 на сто. Това сочат данните на туристическата организация на западната ни съседка. В четвъртък и петък Туристическата организация на Белград, с подкрепата на Столична община и в партньорство с български туроператори рекламира туристическия продукт на Белград в София. Граждани и гости на столицата присъстваха на представянето на сръбски фолклорни танци и ръчно изработени сувенири, опитаха вкуса на сръбската кухня. Туроператори от двете страни проведоха двустранни срещи, в резултат на което можем да очакваме обогатвянае на предлагането на различни маршрути в западната ни съседка. Преди няколко години туристическата организация на Сърбия забелязала интереса от страна на българските туристи към пограничните райони, направи и първите си презентации у нас като показа различни възможности за българите във вътрешността на страната. Така сънародниците ни откриха СКИ и СПА курортите и големите градове, а забраната на тютюнопушенето в заведенията у нас стана причина западната ни съседка да бъде предпочетена за Новогодишните празници. Все повече граждани на Сърбия можем да срещнем и по улиците на София и в търговските ни центрове. Посланикът на Сърбия Владимир Чургус заяви: Резултатите от посещенията на туристите от двете страни говори за близостта на двата народа и за взаимното ни желание и на сърби и на българи да се опознаем още по-добре и да бъдем по-близки. Туристически общности от Сърбия и България желаят да засилят обмена и полагат усилия за създаването на общ туристически продукт, който да  се предлага на далечни пазари, заяви председателят на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти Байко Байков, който отбеляза, че това е четвъртата презентация на Белград у нас през последните години: Изключително полезно е, защото всеки път тук се представят наши партньори с техни конкретни туристически продукти, услуги и дават нов хоризонт за развитието на туристическите програми за българските туристи. Желька Пудар  от Националния туристически борд на Сърбия позовавайки се на резултатите в туризма, заяви: Туризмът на Сърбия определено припознава българския пазар като важен за своя продукт. Ние сме активни като представяне на Сърбия в България. Правим това в партньорство и резултатите очевидно са добри. Планираме да увеличим тази активност както на локално, така и на национално ниво. През миналата година се наблюдава 38% увеличение на туристите от България. Най-големият брой посещения е от гостите от София.  Търсени са туристическите продукти на Сърбия - като кратки градски почивки, различни фестивали, културни предложения, СПА хотелите, гастрономията, природните забележителности. Туристите от България намират в нашата страна топло посрещение, добра услуга на съвсем нормална цена.Те ще открият природната красота на Сърбия, богатото културно наследство и религиознии паментници. Относно българските туристи в Белград резултатите показват през 2015та година 27% увеличение на посещенията от България и 24 % на нощувките. За петте месеца на тази година посещенията са нараснали с 35 на сто, а на нощувките близо с 40%. Туристите от България са втория по-големина пазар, посочи Йелена Станкович от туристическата организация на сръбската столица, която изброи богатите възможности за туризъм в града. За първите пет месеца на годината увеличението на сръбските туристи в София е 10%, а на нощувките - 13 на сто, посочи директорът на общинското предприятие по туризъм Иво Маринов.В началото на следващата година в Белград съвместно с представители на туристическата индустрия от София, туроператори и хотелиери ще направят представяне на града като туристическа дестинация. Туристите на Сърбия се увеличават у нас - основно от градовете Ниш и Белград, посочи Маринов Много граждани на Ниш идват в София на опера, на концерти, също и на шопинг. От Белград - основно за бизнес и транзитно - през зимата минават през София за Боровец, Банско, а през  лятото - когато пътуват за морето с кола. Сръбският пазар е генериращ за туристическия продукт на София, посочи Маринов. За да задоволи интереса на посетителите София има конкретни предложения към тях, като най-интересни са мощите на Свети Сава в храма "Света Неделя" и сръбските военни гробища, "Музейко" и др. Туристическата индустрия от двете страни води разговори за създаването на общи продукти, които да се предлагат на далечни пазари През следващата година туристическият борд на Белград ще се представи в София и в Пловдив.

Унгария и Сърбия: Все повече мигранти идват от България

Официалните власти в Унгария и Сърбия публично предупредиха, че от България в Сърбия пристигат все повече нелегални мигранти, съобщава БГНЕС. Всеки ден на територията на Сърбия от България пристигат 300 души, а от Република Македония около стотина. Това се казва в обширен репортаж на сръбската държавна телевизия, който беше излъчен късно снощи. След като властите в Будапеща въведоха нови по-строги мерки по южната си граница, само за една седмица от Унгария в Сърбия са върнати 621 мигранти. След 5-ти юли унгарските гранични власти връщат обратно в Сърбия всеки, който е задържан в 8-километровата гранична зона. В момента на територията на Сърбия има около 2000 бежанци, но ако тази тенденция се запази това означава, че само след 7 дни в страната ще има 7 000 бежанци. Освен на унгарската може да имаме проблеми и на хърватската граница, предупредиха представители на хуманитарните организации. През следващата седмица властите в Белград ще информира Европейският съюз, че т.нар. "Балкански маршрут" не е окончателно закрит, защото в страната влизат всеки ден до 400 души. Белград възнамерява да започне преговори с Будапеща за постигане на споразумение, което ще позволява на търсещите убежище да подават молби в приемните центрове, а не както е в момента на самата граница. БГНЕС припомня, че по време на вчерашната си визита в град Аранджеловац сръбският премиер Александър Вучич определи мигрантската криза като "най-сериозният и най-тежкият проблем, пред който е изправена страната". Според него "през следващите 2-3 дни властите в Белград ще трябва да вземат трудни решения по този въпрос". Всеки ден от България и Македония в Сърбия пристига значителен брой мигранти. Това предупреждение пък отправи пред телевизия М1 Дьорд Баконди, съветник по въпросите на националната сигурност на унгарския премиер Виктор Орбан. Според него след въвеждането на новите по-строги мерки по границата със Сърбия в "Унгария пристигат все по-малко нелегални мигранти". Баконди съобщи, че след въвеждането на новите мерки на 5-ти юли само за една седмица 1900 мигранти са се опитали да прекосят нелегално унгарската граница. Полицейските и военните екипи са попречили на 1300 от тях да влязат на унгарска земя. Останалите 600, които са задържани в граничната зона, веднага са върнати обратно в транзитната зона между Унгария и Сърбия, уточни съветникът по въпросите на националната сигурност на унгарския премиер Виктор Орбан.  

Сърбия изпраща хуманитарни помощи в Алепо

Министерството на отбраната на Сърбия е взело решение да изпрати хуманитарна помощ в сирийския град Алепо, в която ще има по десет тона олио, захар и брашно, съобщава белградският вестник "Политика". В пакета помощ, подготвен от министерството на отбраната и армията на Сърбия, има също дрехи, обувки, електроагрегати, лекарства и превързочни материали, предаде БНТ. Помощта ще бъде натоварена на руски транспортни самолети на летището "Константин Велики" в Ниш, откъдето ще отлети за Сирия. От сръбското министерство на отбраната заявили, че руската страна е започнала подготовка за тази хуманитарна акция и е поискала разрешение за прелитането на своите два самолета. Все още не е уточнена точната дата кога руските самолети ще кацнат в Ниш. Сърбия, независимо от натиска, никога няма да въведе санкции на Русия, заявил вчера в Белград сръбският президент Томислав Николич, пише вестник "Вечерне новости". На откриването на Развоен център на руското географско общество Николич заявил, че Сърбия е изпитала върху себе си разрушителните последици на санкциите за държавата и народа. Санкциите са негативни в дългосрочен план и най-често засягат най-ранимите слоеве от населението, изтъкнал сръбският президент.  Вестник "Вечерне новости" цитира посланика на Русия в Сърбия Александър Чепурин, според когото с влизането на Сърбия в Европейския съюз двустранните връзки между Сърбия и Русия ще претърпят значителни промени. На икономически форум в Белград руският посланик призовал за начало на диалог за намаляване на негативните последици от европейската интеграция на Белград за Русия и Сърбия. Не бихме искали нашите двустранни бизнес връзки да страдат от присъединяването на Сърбия към ЕС, заявил руският посланик. Той посочил, че промените ще се отразят предимно на режима на свободна търговия.

Марко Кмезич: Недостатъците на сръбската демокрация бетонират силните във властта

Победата на Александър Вучич на президентските избори в Сърбия може да бъде изненада само за политическите дилетанти. Това каза в интервю за предаването "Събота 150" Марко Кмезич , преподавател и изследовател от Центъра за изучаване на Югоизточна Европа в Университета "Карл Франц" в Грац, Австрия: И преди изборите социолозите предвиждаха победа за него. Единствено под въпрос беше дали това ще стане на първия или на втория тур. Той направи това от първия път. По-важният въпрос е как се случи това. Според мен влияние тук имат недостатъците на демокрацията в Сърбия. Имам предвид клиентелелизма, контрола над медиите. Това са процеси, които вървят вече повече от десет години и дават възможност на онзи, който е на власт, да засили, да бетонира своята позиция във властта.   Много хора не са доволни, но е факт, че кандидат-президентът, който победи, спечели половината от гласовете на излезлите да гласуват още на първия кръг. Въпросът тук би бил защо толкова малко хора излязоха на изборите, подчерта анализаторът:Ако направим сравнение например с избирателната активност в Холандия отпреди няколко седмици, то там излязоха 82 % от гласоподавателите. А активност от 55 %, колкото имахме в Сърбия, е тревожно ниска. Тя също показва недостатъците на демокрацията ни, както и недоволството на хората от политическата ситуация в страната. Освен това появата на кандидат като Лука Максимович , станал известен под псевдонима си Бели, също показва недоверието и неодобрението към съществуващите политически елити. Бели, всъщност, е един измислен персонаж, но получи десетпроцентова подкрепа. Всичко това говори за необходимостта от реформиране на политическата ни система, както и за нуждата от появата на нови лица. Да, това не е проблем нито само на Сърбия, нито само на Балканите. Това е глобална тенденция, която се проявява от Калифорния до Москва, та чак до Истанбул - появяват се силни, но авторитарни носители на властта, които яхват популистичната вълна. И, оказва се, че това е политика, която мобилизира и привлича голям брой гласоподаватели. Тя обаче подрива основни демократични принципи и това отказва огромен брой хора да участват в политическите процеси и търсят алтернатива и някакъв изход. В този смисъл, чрез контрола на медиите тези популистични елити много лесно могат да омаловажат своите противници, да ги изолират и да ги направят непривлекателни като алтернатива на своето управление. В коментар на заявката на Вучич за европейска интеграция, съчетана с развиване на добри отношения с Русия и Китай, Марко Кмезич отбеляза:Това също не е нова политика, това е наследена политика от времето на управлението на Демократическата партия. Наричаме я политика на трите или четирите стола. Тя се базира на факта, че членството на Сърбия в Европейския съюз все още е една далечна възможност, която не е ясно кога във времето ще се реализира. Всъщност, не е известно и дали изобщо Сърбия ще стане член на ЕС. А тази ситуация дава доста широк простор за маневри на страните - кандидатки. В този смисъл аз тълкувам този, нека го наречем, флирт с Русия и с други по-големи геополитически играчи, като добър маньовър или трик от страна на Александър Вучич и на сръбската власт. Т.е. лансира се заплахата, че може да бъде напуснат европейския курс и отношенията между Сърбия и Русия да станат по-близки. Затова и когато е необходимо, президентът Вучич ще отиде в Москва, за да се снима с Владимир Путин, и това ще е посланието към националистически насторените гласоподаватели в Сърбия. Но аз мисля, че всичко е един голям блъф. Не виждам Русия да проявява кой знае какъв интерес към по-значима роля на Балканите и в Сърбия, освен желанието да разбърка някои от плановете на ЕС. Затова и не съзирам алтернатива на европейския път на Сърбия. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Томислав Николич: ЕС може да промени маршрут на мигрантите от Македония и Сърбия на Гърция и България

Сърбия и по-нататък ще продължи да оказва поддръжка на мигрантите, докато за тях не се отвори път на територията на ЕС. Това заяви сръбският президент Томислав Николич в интервю за руския канал RT. „В момента в Сърбия има достатъчно ресурси, търпение и разбиране, за да се вземат всички мигранти, идващи в страната. От самото начало ние знаем, че Сърбия е само транзитен пункт за тях. Именно ЕС установи този маршрут през Македония и Сърбия, които не се явяват членки на съюза. ЕС с лекота може да смени маршрута през Гърция и България – през страни, които са членки на съюза към пет северни страни от Европа, към които се стремят бежанците“, каза Николич, информира БГНЕС. „Докато границите на Европейския съюз не бъдат отворени, Сърбия ще приема бежанци и ще изпълнява своя хуманитарен дълг, ще се грижи за тях, особено за децата, ще осигурява медицинска поддръжка и ще помага да преживеят зимата – ще направи всичко, така че те да могат да продължат пътя си по-нататък“, добави Николич. В същото време по неговите думи Европейският съюз не помага на Белград в справянето с мигрантите. Президентът посочи, че Сърбия не е против отварянето на границите, но „това би било странно, ако Австрия, Германия и други страни престанат да приемат мигранти“. „Ние просто искаме ЕС да ни предупреждава за своите планове, ако има такива по отношение на миграцията. Ние не искаме помощи, просто ни е необходимо да знаем колко дълго и колко на брой мигранти ЕС ще вземе и кога ще спре да го прави“, каза държавният глава. БГНЕС припомня, че през септември ЕС обяви, че ще помогне на Сърбия с обучение на персонал и доставка на специално оборудване за по-добър контрол на мигрантския поток. В съобщение на Делегацията на ЕС в Сърбия се казва, че е подписан договор за 1 милион евро с Международната организация по миграция за осигуряване на техника на стойност 350 000 евро и обучение на сръбските власти. С това финансиране ще се обезпечи и разполагането на 50 чужди гранични полицаи от страни членки на ЕС.

Томислав Николич: ЕС може да промени маршрута на мигрантите от Македония и Сърбия на Гърция и България

Сърбия и по-нататък ще продължи да оказва поддръжка на мигрантите, докато за тях не се отвори път на територията на ЕС. Това заяви сръбският президент Томислав Николич в интервю за руския канал RT. „В момента в Сърбия има достатъчно ресурси, търпение и разбиране, за да се вземат всички мигранти, идващи в страната. От самото начало ние знаем, че Сърбия е само транзитен пункт за тях. Именно ЕС установи този маршрут през Македония и Сърбия, които не се явяват членки на съюза. ЕС с лекота може да смени маршрута през Гърция и България – през страни, които са членки на съюза към пет северни страни от Европа, към които се стремят бежанците“, каза Николич, информира БГНЕС. „Докато границите на Европейския съюз не бъдат отворени, Сърбия ще приема бежанци и ще изпълнява своя хуманитарен дълг, ще се грижи за тях, особено за децата, ще осигурява медицинска поддръжка и ще помага да преживеят зимата – ще направи всичко, така че те да могат да продължат пътя си по-нататък“, добави Николич. В същото време по неговите думи Европейският съюз не помага на Белград в справянето с мигрантите. Президентът посочи, че Сърбия не е против отварянето на границите, но „това би било странно, ако Австрия, Германия и други страни престанат да приемат мигранти“. „Ние просто искаме ЕС да ни предупреждава за своите планове, ако има такива по отношение на миграцията. Ние не искаме помощи, просто ни е необходимо да знаем колко дълго и колко на брой мигранти ЕС ще вземе и кога ще спре да го прави“, каза държавният глава. БГНЕС припомня, че през септември ЕС обяви, че ще помогне на Сърбия с обучение на персонал и доставка на специално оборудване за по-добър контрол на мигрантския поток. В съобщение на Делегацията на ЕС в Сърбия се казва, че е подписан договор за 1 милион евро с Международната организация по миграция за осигуряване на техника на стойност 350 000 евро и обучение на сръбските власти. С това финансиране ще се обезпечи и разполагането на 50 чужди гранични полицаи от страни членки на ЕС.

Споразумението за газа между Сърбия и ЕС противоречи на Енергийния съюз

Секретариатът на европейския Енергиен съюз е изпратил на Сърбия официално съобщение, в което изразява предположение, че страната може да наруши нормите на съюза в сферата на конкуренцията със своето споразумение с Русия от 2012 година за доставка на газ. Това се казва в комюнике, публикувано днес от Енергийния съюз и цитирано от ТАСС и БТА. Според правилата на Енергийния съюз, чийто член е Сърбия, но не и Русия, сега Белград трябва да даде обоснован отговор на тези претенции в срок от два месеца. Основната претенция на Енергийния съюз е насочена към постановка от споразумението, в която се казва, че "доставките на природен газ са предназначени за ползване на сръбския вътрешен пазар", което изглежда възпрепятства конкуренцията и свободното транспортиране на енергийни ресурси на територията на съюза, пише 24 часа. "На 12 януари 2017 година секретариатът изпрати до Сърбия писмо, откриващо официална процедура за установяване на нарушения. Става въпрос за междуправителственото споразумение от 2012 година между Русия и Сърбия за доставка на природен газ в Сърбия, извършвано по договор между Газпром експорт и сръбската компания Югоросгаз (Yugorosgaz). По-специално секретариатът изразява безпокойство от точка 4 на споразумението, в която е посочено, че доставеният по силата на документа газ е предназначен за използване на пазара в Сърбия, което нарушава нормите на конкуренцията на Енергийния съюз. Споразумението от 2012 година предвижда Русия да доставя на Сърбия до 2021 година. Въз основа на този документ през 2013 година беше подписан дългосрочен договор между Газпром експорт и Югоросгаз за доставка на 1,5 милиарда кубични метра газ годишно. Европейският енергиен съюз беше създаден през 2005 година и базовото му споразумение влезе в сила през 2006 година. Членки на съюза са страните от ЕС, както и Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Черна гора, Македония, Украйна и Молдова. Целта на тази структура е да се защитават интересите на страните вносителки на енергийни ресурси и осигуряване на гарантирани транзитни пунктове, както и поетапна интеграция към енергийния пазар на ЕС.

Предраг и Миодраг Якшич: Да бъдем себе си. Да правим изкуство за истинския живот

В последното издание на предаването "Арте Вива" ви срещнахме с двама братя от Сърбия - единият е филмов сценарист и режисьор, а другият - продуцент. Това са Предраг и Миодраг Якшич. Те бяха в нашата столица за премиерата на филма си "Завръщането" с холивудската звезда Джон Савидж, излъчен в рамките на София филм фест. Въпреки натоварената си програма, двамата откликнаха на поканата на Радио София и бяха наши гости. Предлагаме ви обещаното продължението на срещата с тях. В него говорим за балканските нрави, за това как светът възприема тази част от Европа. Засягаме и въпроси от кухнята на балканската кинематография. Отправната ни точка също е филмът "Завръщането". Попитахме Предраг Якшич - сценарист и режисьор на продукцията, защо е решил да покаже една философска история от Балканите? Предраг: Тази история, между другото, е и за това, че съдбата на главния герой е много сходна със съдбата на повечето балкански народи. Често светът гледа на нас през призмата на стереотипите, макар че и ние понякога правим това спрямо другия свят. Но това не е толкова съществен проблем. По-лошото е когато ние, които сме тук, започнем да  живеем по правилата на стереотипите. А ние трябва да се върнем към себе си, да излезем от остарелите представи на света за нас. Това е същността на нашия филм. "Завръщането" е драма, с трилър елементи. Филмът е доста по-различен от всичко, което се прави в Сърбия. Самият аз исках да бъде по-различен. Има своеобразна уестърн структура, но преплита различни жанрове и стилове. И каня вашите слушатели да гледат филма. - А след София филм фест, каква ще бъде съдбата му? Ще продължи ли да се показва у нас? Миодраг: Надявам се, че ще установим нужните контакти за това. Бихме искали, защо не! България е приятелска, съседна държава, и мисля, че едни други се разбираме отлично. Обикаляйки София, видях, че много наши певци правят концерти тук. А и в край сметка аз работя с много български творци, идвам често тук и бих искал наистина филмът намери дистрибутор или пък да бъде излъчен по телевизията. Смятам, че е благодарен за телевизия, защото ще прикове зрителите към екрана. Те ще искат да видят края на филма, а когато го видят, ще бъдат шокирани... - Като заговорихме за изкуството, как се прави кино в Сърбия. Как си набавяте средствата, кой ви помага и има ли държавна намеса в кинопроизводството? Миодраг: Съществува държавен фонд, да. Но при последния конкурс - от 20-30 кандидатстващи филма, само три от тях получиха финансиране. За нашия филм ние не сме кандидатствали в този фонд, тъй като бяхме притиснати от времето. Ние имахме подписани договори с актьорите и не можехме да чакаме държавата да реши дали ще ни финансира или не. Получихме сериозна подкрепа от град Сомбор, защото всичко беше снимано там. Имахме и няколко дребни спонсора. Като цяло много трудно е да се снима филм в Сърбия - не само заради недостатъчните средства, но и поради неразбирането на хората, занимаващи се с кино. Има една обща затвореност на кръговете, които взимат решения. Всичко се свежда до няколко имена, които си помагат един на друг и толкова. Затова и не разчитаме много-много на държавата. Трябва да се движиш сам по собствения си път. Ако междувременно дойде и държавна помощ, добре дошла е, но трябва да търсим партньори и извън тези държавни фондове. Ето, ние успяхме сами да направим този филм. Подготвяме още два проекта. За тях ще разчитаме и на сътрудничество с колеги от други държави в региона. С удоволствие бихме установили контакт с компания от България. Не е толкова сложно, колкото изглежда. - Учудва ли се още светът на нашия регион, интересува ли се той от Балканите, както по времето на филмите на Емир Кустурица?  Предраг: Струва ми се, че вече трябва да бягаме от стандартния прочит на Балканите. Да, наистина, има филми, които се занимават с въпроси, които интересуват Европа и засягат етническите права, каквито бяха и продукциите на Кустурица. Проблемът обаче е в друго и е свързан с това, за което говорихте с Миодраг - осигуряването на средства. Много често финансирането зависи от европейски източници. Тогава обаче авторите са ограничени и трябва да задоволят интересна именно на кръговете, които дават парите. По този начин често се изкривява представата за Балканите. Лансира се една стереотипна история, която не е достоверна. Ние, които живеем тук, разбираме всичко, но за западния човек не е така. Ако вие повтаряте до несвяст една история, която всъщност е просто една метафора, едно преувеличение, тя губи свойството си на метафора и се превръща в реалност. Е и нашите автори, за да се доберат до финансирането, изпълняват очакванията, които им се задават от западноевропейското разбиране за Балканите. Смятам това за изключително погрешно. Но ние сме тези, които трябва да разбият стереотипите. Ние имаме проблеми, каквито имат всички хора по света и в Европа. Затова трябва да снимаме друг тип филми. Сигурен съм, че Европа и светът биха свикнали с нормалните филми от Балканите. Като казвам нормални, имам предвид истински филми - такива, които показват истинския живот".  - Вече стана ясно, че вие сте братя. Живеете в Сърбия, в Белград. Как вие разбирате Балканите? Какво е за вас мястото, на което живеем - благословия или проклятие? Миодраг: Можем да кажем, че и двете са валидни. В зависимост от гледната точка. Аз поглеждам от положителната страна на нещата и обичам Балканите, обичам хората тук и работя съвместно с тях в различни области. Буквално от момента, в който станах самостоятелна личност, независеща от родителите си, аз започнах да работя с хората около мен, от страните около нас. След онази нещастна война в бивша Югославия, аз като продуцент бях един от малкото хора, които първи свърза отново творците в региона. Организирах им различни събития и прояви. Лично аз обичам хората от Балканите. Близки са ми по темперамент, харесва ми техният поглед към света. Смятам, че те са искрени и можем в пряк разговор да се разберем, дори и да мислим различно. За жалост на тази наша територия много често се е стигало до конфликти. И това са конфликти, предизвикани от елитите, от политическите лидери, не от обикновените граждани или от творците ни, които част от световната култура. Може би все още се намираме в една стагнация. Това, което преди малко каза и Предраг - мисля, че етно мотивите и войните вече са изтъркани, като емблема на региона пред света. И неслучайно една Румъния напредна невероятно в кинематографията. Тоест, и ние трябва да намерим нов резервоар за киното. А Балканите са един огромен резервоар от теми и идеи.... Аз съм щастлив, че един от моите проекти, е Белградският фестивал на музикалното майсторство. Там си дават среща страхотни музиканти от Балканите. За много от тях фестивалът е трамплин за по-нататъшна успешна кариера. Гордея се, че от нашия фестивал тръгна Сара Ренар - една прекрасна изпълнителка и авторка от Хърватия. Днес тя е звезда. Щастлив съм, че си сътруднича и с един прекрасен български музикант - Лили Друмева. Тази есен тя започва един бард фест в София, а ние ще го подкрепим. С това искам да кажа, че изобщо не е важно от коя страна идваш. Важно е какво показваш и представяш на хората. Това трябва да е водещото и в представянето ни пред света. - А какво знаете за българското кино, за българската кинематография? Предраг: Аз мисля, че и България има същия проблем като Сърбия. А това са изтърканите мотиви, които ползва. Миодраг каза, че в региона най-стабилна е румънската кинематография. Тя се оттласна много надалеч и от сръбската, и от българската кинематография, които бяха изключително разпознаваеми. Преди време няма как да сбъркате какъв филм гледате - сръбски или български. Сега това го има в Румъния.  Значи тази страна прави страшно различни филми, изненадващи, смели филми. И така успява! - Много хора пътуват по света, работят там, живеят там. Промениха ли се ценностите? Кое е негативното и позитивното на тази глобализация? Предраг: Да, всеки медал има две страни. Има обаче и една особеност. Когато хората се върнат от чужбина, те престават да бъдат това, което са били там. В нашия филм "Завръщането" се сблъскахме с интересна ситуация. Американски актьори говорят на английски, сръбските - на сръбски. Главният ни герой обаче, човекът, който се завръща, той говори и на английски, и на сръбски език. В крайна сметка се оказва, че това няма никакво значение. Ако двама или повече души искат да се разберат, ще го направят и на различни езици. От друга страна привлякохме и няколко сръбски актьори, които иначе живеят в чужбина. За снимките на филма те трябваше да дойдат в Сърбия, т.е. да се завърнат. Именно те се оказва, че имаха потребност да бъдат себе си. В ето това е същността на нещата. Разбира се, не искам да кажа, че не трябва да уважаваш другия, различния. Напротив. Но ако уважаваш сам себе си, то и другите ще те уважават. С едно изречение - не е добре да играем роли с цел да се харесаме на другите. Нека бъдем себе си! - И за край - пожелайте нещо на нашите слушатели? Миодраг: Аз искам да ги поканя да дойдат в Сърбия, да дойдат в Белград и да видят нашата прекрасна столица. Ние сме народи, които сме си много близки. Смятам, че се разбираме добре. Ето водим разговора на прекрасен сръбски език. А, когато дойдете в Сърбия, то ние ще трябва да ви изненадаме, като проговорим на български. Предраг: Бих пожелал на вашите слушатели, ако се занимават с изкуство, нека да бъдат себе си. Да работят това, което ги изпълва с ентусиазъм и енергия. На онези, които обичат киното, ще кажа - нека сами да стигат до извода: кое е добро и кое - лошо, да не се поддават на външни влияния. Важното е какво вие усещате, когато гледате нещо, когато четете или слушате. Това е най-важното нещо на света!

Сърбия ядосана на ЕС, заради санкциите, които трябва да наложи на Русия

Сърбия изрази протест срещу натиска, който Евросъюзът й оказва, за да наложи санкции срещу Русия, като го нарече „напълно неприемлив”. Сръбският външен министър Ивица Дачич посочи в изявление, че „натискът върху Сърбия да приведе, казано дипломатично, външната си политика в съответствие с тази на ЕС…да наложи санкции срещу Русия, е напълно неприемлив”, пише БГНЕС. Върховният представител по външната политика на ЕС Федерика Могерини в понеделник представи доклада за общата политика на ЕС по сигурността и външните работи през 2016 година, в който се казва, че Брюксел „ще продължи да призовава Сърбия във все по-голяма степен да привежда политиката по сигурността и външните работи в съзвучие с общата международна политика и политика по сигурността на ЕС”. Въпреки че Сърбия започна преговори за присъединяване към ЕС, тя си остава най-близкия съюзник на Москва на Балканите и отказва да се присъедини към наложените от Брюксел санкции срещу Русия заради кризата в Украйна. „Сърбия желае да се присъедини към ЕС, но никога няма да извърши нещо срещу националните си интереси…Искаме да имаме добри отношения с всички, но не трябва да работим срещу собствените си интереси”, каза Дачич, който е и вицепремиер. Той косвено потвърди съобщенията на местни медии, че Сърбия се присъединява към Русия в изпращането на хуманитарна помощ за Сирия, като каза, че „ще изпратим помощ на Сирия, ако някой ни предложи да го направим”. Кабелната телевизионна мрежа №1 съобщи вчера, че Сърбия ще се присъедини към държави като Беларус, Китай, Индия, Азербайджан и Казахстан в изпращането на хуманитарна помощ, организирано от Русия. Сръбският аналитик по въпросите на сигурността Зоран Драгишич каза пред №1, че изпращането на хуманитарна помощ при тези обстоятелства „може да бъде възприето като заставане на страната на Русия в сирийския конфликт”. Според местни медии, помощта ще бъде изпратена с руски самолети, които може да излетят от летището в Ниш. 

Вучич иска още повече

Той е навсякъде. Неуморно се демонстрира като политик, който се бори за доброто на страната. Премиерът Александър Вучич иска да стане президент, по възможност още на първия тур на изборите, които се провеждат в неделя (2.4). Ежедневно прерязва ленти и открива нови фабрики и участъци от магистрали. Дори новата спортна зала в едно селско училище бе за него достатъчно добър повод да се покаже пред обществеността. На тези мероприятия сръбският премиер неизменно е заобиколен от безброй журналисти, малцина от които се осмеляват да му задават критични въпроси. Вучич пътува из страната, придружаван от свои съпартийци в специално наети за целта автобуси. А онези от тях, които работят в публичната администрация, са официално освободени от работа, докато траят премиерските воаяжи. За храната и напитките им също е помислено. Партията на Вучич - Сръбската прогресивна партия - се е погрижила и за това. Новините за Вучич - една от друга по-положителни “Защо новите училища или участъци от магистрали трябва непременно да се откриват в присъствието на партийни функционери? Каква е истинската цел на медиите - да информират за конкретно събитие или да възхваляват премиера?“, пита Златко Минич от антикорупционната организация "Трансперънси Интернешънъл Сърбия“. С изключение на два-три ниско тиражни вестника и една кабелна телевизия, всички останали медии в Сърбия не спират да сипят похвали за Вучич. Статистиките показват също, че медийното време, отделено за Вучич е колкото на останалите десет кандидат-президенти взети заедно. Разбира се, новините за него, бликащи от екрана, са все положителни. Вучич при Путин за инструкции преди изборите Който не познава особеностите на политическия живот в балканските държави, навярно не може да си обясни, защо му е притрябвало на един сравнително млад политик (47) като Вучич, който сам се е обявил за най-успешния премиер в новата история на Сърбия, да сменя най-важния властови пост в страната срещу президентско кресло? Та нали в Сърбия президентът има само представителни функции. "В Сърбия конституцията и бездруго няма особена стойност. Затова властта ще се прехвърли към онази функция, която Вучич реши да изпълнява в момента“, казва философът Йово Бакич от белградския университет. Впрочем, президентският пост винаги е имал и силно психологическо въздействие над народа – както автократът Слободан Милошевич, така и демократът Борис Тадич предпочитаха да управляват страната от президентството, предоставяйки премиерския пост в ръцете на някоя подходяща марионетка. С такива разполага и Вучич. Неговата партия не оставя нищо на случайността: помощниците на премиера обикалят гражданите, разнасят хранителни продукти, предлагат им безплатни медицински прегледи, гратис подстрижки или превоз до изборните секции. Вучич е упрекван, че гледа на държавата като на своя собственост: работни места и обществени поръчки се раздават само с одобрението на партията, медиите се използват като пропагандно оръжие, в същото време пенсиите стават все по-малки, а десетки хиляди млади хора напускат Сърбия. Навън обаче Александър Вучич се представя като прагматик, който прокарва реформи и е гарант за стабилност. Социолозите предвиждат за Вучич между 50% и 56% от гласовете на първия тур. За опозицията би било истински успех, ако изобщо се стигне до балотаж – защото останалите кандидати нямат почти никакъв достъп до медиите и залагат предимно на отчаяни кампании в социалните мрежи. Двама безпартийни се борят срещу Вучич Най-силните конкуренти на Вучич са двама безпартийни: бившият омбудсман Саша Янкович, който през последните пет години документира безброй афери на управляващите; и Вук Йеремич, бившият външен министър, който в надпреварата за генерален секретар на ООН остана втори -  след Антонио Гутереш. На основните въпроси за сръбската политика и Янкович, и Йеремич отговарят като Вучич: „ДА” на ЕС и сътрудничеството с Русия и „НЕ” на независимостта на Косово. Управляващите в Сърбия смятат, че двамата безпартийни кандидати са потенциално опасни, затова близките до правителството вестници ги описват като “психопати“, "чуждестранни агенти“, “кандидати на НАТО“. А кулминацията в тази мръсна предизборна кампания беше безпочвеното твърдение, че съпругата на Йеремич – бивша водеща на новините по телевизията – била “водач на наркокартела“ в Сърбия. 25-годишен студент е новият кошмар на сръбските политици (ВИДЕО) Има и други двама кандидати, които се борят за "магическото“ второ място, което би ги изпратило на балотаж срещу Вучич. Това са крайният националист Воислав Шешел, едновремешен политически ментор на Вучич, който бе оправдан от Хагския трибунал на първа инстанция. Стар познат, така да се каже. Съвсем ново лице е обаче Лука Максимович. 27-годишният предизвика същинска еуфория и въодушевява най-вече сръбската младеж. В предизборната кампания той влезе под псевдонима “Любиша Прелетатевич-Белия“, носеше само бели дрехи и пародираше различни политици: ту обещаваше да построи море, ту настояваше другите политици да му осигурят финансова помощ от 720 милиона евро. "Белия” е нещо като послание. Той иска да ни каже: Политиците не ги бива за нищо. Достатъчно!“, коментира анализаторът Душан Янич. Впрочем, някои социологически проучвания отреждат именно на младия сатирик второто място - с почти 12% от гласовете. Ако се окаже, че в неделя Александър Вучич не е събрал достатъчно гласове за победа на първия тур, сърбите ще трябва да гласуват още веднъж – датата за евентуалния балотаж е 16-ти април. Дори и тя е избрана сякаш само, за да ядоса опозицията. Защото точно тогава е православният Великден и много от нерешителните избиратели навярно ще си останат в къщи, за да празнуват, вместо да гласуват. Препечатваме коментара от Дойче веле.

Засилен мигрантски натиск към страната ни! Задържаха 45 чужденци за ден на границата със Сърбия

Засилен е мигрантският натиск по границите ни. Само за изминалото денонощие гранични полицаи от ГПУ-Брегово задържаха 45 чужденци при опит да преминат нелегално българо-сръбската граница. Гранични полицаи пък от РДГП – Елхово са предотвратили 10 опита на 157 лица да преминат незаконно българо-турската граница. Вчера сутринта граничен полицейски патрул от ГПУ-Брегово е задържал в землището на село Извор махала, община Кула, на 800 метра източно от българо-сръбската граница 13 афганистанци и 13 пакистанци. Към 18. 30 часа на 18 юли друг наряд от ГПУ Брегово е установил в землището на село Делейна, общ. Брегово, 12 афганистанци и двама иранци при опит да преминат границата със Сърбия. Малко след полунощ днес петима афганистанци са открити близо до границата в района на село Косово. Всичките 45 чужденци са задържани в ГПУ-Брегово. Една част от тях имат регистрационни карти, издадени от Държавната агенция за бежанците. Те са предупредени и са изведени от граничната зона. На другите са наложени принудителни административни мерки, те ще бъдат съпроводени до Специалния дом за временно настаняване на чужденци/СДВНЧ/ в кв. Бусманци. На 18 юли правителството на Сърбия взе решение за патрулиране на съвместни военно-полицейски екипи около граничните пунктове с България и Македония с цел предотвратяване на нелегалното преминаване към Сърбия. "Задачата на военните и полицейските сили ще бъде да предотврати нелегалното влизане на мигранти от Република България и Република Македония. В същото време те ще имат за задача да предадат на правосъдните органи трафикантите на хора, които извършват тази нелегална дейност на територията на Сърбия". Това се казва в краткото съобщение, което бе публикувано от пресслужбата на сръбското правителство. “Защитата на границите от нелегалното й прекосяване е в съответствие с европейските задължения на Сърбия", подчерта и министърът на вътрешните работи на Сърбия Небойша Стефанович. Той предупреди, че "икономическите мигранти ще бъдат връщани обратно в страната, откъдето са дошли, съгласно международното право". Сръбският министър съобщи, че “през изминалите две години в страната са арестувани над 1500 трафиканти на мигранти". Властите в съседна Република Македония също взеха решение за увеличаване на полицейските и военните патрули по границите с цел да се предотврати една евентуална нова мигрантска вълна.

Сърбия ще получи подкрепа от Австрия за защитата на границите от мигранти

  Австрийският канцлер Кристиан Керн лично предложи на сръбския премиер Александър Вучич подкрепа от австрийската армия и полиция за охраната и защитата на сръбските граници за спиране на мигрантската вълна, съобщава БГНЕС. Всяка подкрепа и помощ е добре дошла, бе краткият отговор на Вучич, който е на работно посещение във Виена. "С нетърпение очакваме и ще приемем, по един истински домакински начин, помощта от нашите австрийски приятели за охраната на границите ни и получаване на хуманитарна помощ. Ние не сме в състояние сами да разрешим всички проблеми", подчерта Вучич. Според Керн Сърбия е свършила изключителна работа при мигрантската криза и е направила много повече от някои държави-членки на ЕС и трябва да получи необходимото признание. "Благодарение на Сърбия намаля броят на мигрантите. Тя бе последователна при охраната на границите. Ние се договорихме министрите на отбраната и на вътрешните работи да анализират възможността за подкрепа от Австрия при охраната", каза още австрийският канцлер и подчерта, че "това е задължение на Австрия, чиято политика за намаляване на мигрантите разчита на затворени сръбски граници и поради тази причина Белград е важен партнъор за Виена". Керн съобщи, че австрийската армия може да се включи в подсигуряването на хуманитарна помощ, където може да бъдат допуснати и неправителствени организации, защото целта не е само да се намали мигрантската вълна, но и да се определи нуждата от хуманитарна помощ. Канцлерът подчерта, че за "Австрия е много важно да има функциониращи защитени граници, какъвто е случаят в момента, и иска по един символичен начин австрийската армия и полиция да даде и своя принос в тази посока". По отношение на споразумението между ЕС и Турция каза, че ако то бъде поставено под въпрос ,"Австрия ще трябва да предприеме и други мерки по границите си". На 19-ти юли властите в Сърбия взеха решение за изпращане на съвместни военно-полицейски екипи по границата с България и Република Македония с цел спиране на нелегалните мигранти. За около 20 дни тези екипи са върнали обратно около 2500 души. На 5-ти юли Унгария въведе нови, още по-строги, мерки по границата със Сърбия срещу мигрантите, а на 10-ти август изпрати още 3000 войници и полицаи за охраната на границата с Хърватия и Сърбия, където вече имаше над 8000 души. Будапеща връща обратно всички мигранти, които са заловени в 8-километровата гранична зона със Сърбия.

Сърбия и Хърватия ще спорят за титлата на олимпийския турнир по водна топка за мъже

Сърбия ще играе на финала на олимпийския турнир по водна топка при мъжете, след като отстрани Италия с 10:8. Там сърбите ще спорят с големия си съперник Хърватия, който по-рано отстрани Черна гора. Сърбите са трикратни световни шампиони, за последно през 2015-а година. Италия и Сърбия играха на полуфинал и в Лондон 2012, когато италианците спечелиха с 9:7. Но в мача за титлата адзурите отстъпиха на Хърватия. Сега Сърбия има възможността да отнеме златото от хърватите. Слободан Никич, Филип Филипович и Андрия Пърланович вкараха по два гола за западните ни съседи. Също трима от италианския състав вкараха по два гола- Алесандро Велото, Валентино Гало и Кристиан Прешути. Сърбите направиха огромен скок към победата, след като в средата на втората четвърт водеха с 6:0. До края обаче италианците върнаха две попадения и запазиха надеждите си живи. Слободан Никич заби единствения гол в третия период, с който увеличи аванса на своите на 7:2. Три поредни наказания на италианския състав позволи на Сърбия да увеличи преднината си на 9:3 в началото на четвъртия период, След това италианците с няколко смени и изваждане на вратаря успяха да стопят до 6:10 малко над 3 минути до края на мача. За оставащото време обаче Валентино Гало с далечен удар и Михаел Бодегас без вратар успяха да оформят само крайното 10:8 за Сърбия. Хърватия отново демонстрира класата си в турнира по водна топка и се наложи с 12:8 (7:5) над Черна гора на полуфинала. Така хърватите ще защитават титлата си от Лондон. Черногорците ще могат да се утешат с евентуален бронз. Андро Бусле вкара 4 гола за победителите, а Анджело Сетка вкара 3. За Черна гора Драшко Ивович се разписа три пъти. Полуфинални срещи на турнира по водна топка за мъже на олимпийските игри в Рио де Жанейро: Черна гора - Хърватия - 8:12 (5:7) Италия - Сърбия - 8:10 (2:6) срещи за 5-8 място: Унгария - Бразилия - 13:4 (7:1) Гърция - Испания -  9:7 (3:1) Финалът и мачът за 3-ото място ще се играят на 20-и август.

Съставите на Сърбия и САЩ ще играят във финала на олимпийския турнир по баскетбол за мъже

Съставът на Сърбия разгроми тима на Австралия с 87:61 (35:14) и се класира за финала на олимпийския турнир по баскетбол за мъже в Рио де Жанейро. Сърбите направиха изключително представяне в защита през първото полувреме, като позволиха на съперника да вкара едва 5 точки в първата четвърт и още само 9 във втората, а в същото време те реализираха 35 пункта до почивката. До края австралийците така е не успяха да се отърсят от шока, а в средата на последната четвърт пасивът им надмина 30 точки при 45:76. Сърбия загуби от съперника с 80:95 в груповата фаза на турнира, но това само амбицира отбора за реванш в полуфинала. Милош Теодосич беше най-резултатен за победителите с 22 точки, Стефан Маркович добави 14 точки, а Никола Йокич се отличи с 9 точки и 11 борби. За австралийците с по 13 точки завършиха Пати Милс и Брок Мотум. На финала Сърбия ще се изправи срещу защитаващия титлата си от последните две Олимпиади САЩ, който записа 24-а поредна победа след 82:76 над Испания в повторение на финала от Игрите в Пекин 2008 и Лондон 2012. Клей Томпсън завърши с 22 точки за успеха на американците, който се стремят към рекордно олимпийско злато в мъжкия баскетболен турнир. Сърбия има олимпийска титла като Югославия в Москва 1980, както и още четири загубени финала, последният от които през 1996 година на Игрите в Атланта именно от САЩ. През 2002 година сърбите, обаче, елиминират американците на четвъртфиналите на световното първенство с 81:78 и то в Индианаполис, а в последствие печелят титлата. За последно двата тима се срещаха на голям шампионат преди две години, когато САЩ разгроми Сърбия на финала на Мондиал 2014 в Испания със 129:92. Полуфинални мачове от мъжкия олимпийски турнир по баскетбол в Рио де Жанейро: Испания - САЩ  76:82 (39:45)    Австралия - Сърбия  61:87 (14:35).

Сърбия: Ако държавите от ЕС блокират границите си за мигранти, ние също ще затворим нашите

  Президентът на Сърбия Томислав Николич заяви, че страната може да затвори границите си за мигранти, ако държавите от ЕС изцяло блокират своите граници и не допускат хора, които бягат от бедност и война, пише БГНЕС. Николич подчерта, че Сърбия не трябва да позволи да я превърнат в крайна точка за мигрантите. Той посочи, че в такъв случай Сърбия ще трябва да затвори границите си за мигранти, защото „те не искат да остават тук”. Напоследък Сърбия втвърди политиката си заради наплива на мигранти, които искат да стигнат в членките на ЕС Хърватия и Унгария. За да намали притока на бежанци, Сърбия увеличи патрулите по границите с Македония и България. В момента в Сърбия има около 6000 мигранти.

Сърбия готова да отреже ЕС и НАТО

Сърбия никога няма да влезе в НАТО,  защото това е военен съюз. Ние нямаме нужда от това. Това беше заявено от сръбския президент Томислав Николич в интервю пред ТАСС. Николич заяви, че Сърбия няма да се бори за членство в ЕС, ако едно от условията е да бъде призната  независимостта  на Косово. „Сърбия никога няма да стане член на ЕС, ако условията, за това са да бъде призната Сърбия никога няма да влезе в НАТО,  защото това е военен съюз. Ние нямаме нужда от това. Това беше заявено от сръбския президент Томислав Николич в интервю пред ТАСС. Николич заяви, че Сърбия няма да се бори за членство в ЕС, ако едно от условията е да бъде призната  независимостта  на Косово. „Сърбия никога няма да стане член на ЕС, ако условията, за това са да бъде призната независимостта на Косово и Метохия. Няма как да направим това, ако държим на паметта за нашите предшественици. Според мен много от страните, които твърдят, че са демократични, трябва да се запитат, дали над тях не стои само един човек. Ние сме получили доказателство за руската дружба. Няма кой да ни казва с кой да сме приятели. Ако въведем санкции срещу Москва ще потъпчем граденото толкова много години. И то само, защото някой е казал това. Когато вие сте били добре и ние сме били добре“, заяви Николич....

"Сърбия да признае независимостта на Косово". Това си пожела албанският премиер

  Сърбия трябва да признае бившата си провинция Косово за независима държава, заяви албанският премиер Еди Рама в интервю за АФП в Белград, където е на посещение. Тези, които отказват да признаят независимостта "продължават да са привързани към един призрак (...), всичко свърши; Косово е държава, това е държава, призната от най-големите сили в света", "това е народ, който е направил своя избор", каза Еди Рама, който се срещна през деня със сръбския си колега Александър Вучич, съобщава БГНЕС. Преди две години подобни думи, казани по повод на първата визита в Сърбия от близо 70 години на лидер на албанско правителство, доведоха до оживен сблъсък между двамата мъже. Александър Вучич изрази тогава съжаление за "провокацията" и обвини Еди Рама, че се опитва да "унижи Сърбия в Белград". През 2014 г. "реакцията беше невероятна", "днес това е отворен дебат", отбеляза Еди Рама. Косово е бивша сръбска провинция, населена предимно с албанци. Тя обяви независимост през 2008 г. след война за независимост през 1998-99 г. срещу силите на Белград. Подкрепена от Москва, Сърбия така и не призна тази независимост, за разлика от стотина други страни (сред които и България, бел.ред.). След инцидента през 2014 г., двамата мъже се сближиха. Еди Рама цитира в четвъртък "чудесни отношения". "В известен смисъл, той направи крачки, които другите не се осмеляваха и да си представят”, обясни Рама, който трябваше да представи в Белград сръбския превод на последната си книга "Курбан". Това са размисли за Албания и личната му политическа кариера. Александър Вучич "ми поиска книга с автограф, ще му го дам”, увери Еди Рама. Все пак „за мен Сърбия трябва да признае Косово, за доброто на същата тази Сърбия", докато "за него това остава табу". На 14 септември, в интервю за АФП, Александър Вучич също приветства отношенията си с Рама, "Ние и двамата разбираме интересите на нашите народи". Сръбски официален представител потвърди в четвъртък в изявление, че "развитието на отношенията между двете страни допринася за стабилността в региона". Еди Рама и Александър Вучич трябва отново да се срещнат в петък в Ниш на конференция с участието на хора, които взимат икономически решения.   

Сърбия: Няма да се поддадем на натиска от ЕС за санкции срещу Русия

Сърбия обяви, че няма да се поддаде на натиска от ЕС да наложи санкции срещу Русия заради незаконната анексия на Крим и намесата й в Донбас. Това заяви сръбският външен министър Ивица Дачич. Той определи действията на Общността като „абсолютно неприемливи“. Сръбският външен министър Ивица Дачич каза в изявление, че "натискът върху Сърбия, дипломатично казано, да приведе своята външна политика с тази на ЕС ... и да наложи санкции срещу Русия, е абсолютно неприемлив." Върховният представител за външната политика на ЕС Федерика Могерини представи в понеделник общ доклад за външната политика и политиката на сигурност на 28-членния Съюз, каза, че Брюксел "ще продължи да иска от Сърбия постепенно да приведе вънпната си политика съответствие с политиката на ЕС за общата външна политика и сигурност." Макар и да е започнала преговори за присъединяване към ЕС, Сърбия остава най-близкият съюзник на Москва на Балканите и отказа да се присъедини към наложени от Брюксел санкции срещу Русия заради кризата в Украйна. "Сърбия иска да се присъедини към ЕС, но никога няма да направи нищо против нейните национални интереси ... Ние искаме добри отношения с всички, но ние не трябва да работим срещу нашия собствен интерес“, посочи Ивица Дачичо. Той индиректно потвърди публикации в местните медии, че Сърбия също се присъединява към Русия в изпращането на хуманитарна помощ за Сирия, казвайки "ние ще изпрати помощ на Сирия, ако някой др...

Сръбският премиер в Давос: Истински се страхувам от нова мигрантска вълна

 Все още не съм получил достатъчно убедително решение за справяне с мигрантската криза. Светът повече се занимава с последствията, а не с търсенето на решение. Това каза сръбският премиер Александър Вучич по време на срещата в Давос. За първи път съм загрижен от това, което ще стане, каза Вучич и припомни, че идва пролет и според него някои държави от Централна и Западна Европа много бързо взимат решения за затваряне на границите. "Това ще означава край на Шенген, край за свободното придвижване на хора, стоки, капитали, което от своя страна напълно променя икономическата среда", каза сръбският премиер и подчерта, че отделни държави с оградите, загражденията и стените се надяват да решат проблема, но това може да доведе до по-големи проблеми в региона. "Но не и в Сърбия, защото ние имаме сили да се съхраним и защитим. Страхувам се обаче, че в региона ще се стигне до по-големи проблеми", подчерта Вучич и поясни, че "сръбската икономика не може да издържи на по-голям брой на бежанци....Сърбия може да приеме 1000, 2000 до 5000 бежанци, но не и повече, защото икономиката ни няма да издържи", каза още министър-председателят. За Сърбия е много важно какво ще направи светът по въпроса за мигрантската криза, защото конфликтите се увеличават, Ислямска държава превзема все повече територии, което пък ще доведе до повече бежанци. А, тези хора виждат в Европа най-доброто място за живеене. Сърбия, която се намира по "Балканския маршрут", трябва да приеме по възможно най-добрия начин тези хора, но въпросът е дали тя може да понесе този товар на плещите си, каза още той. Вучич съобщи, че днес е разговарял с гръцкия премиер Алексис Ципрас по този въпос, който имал "идеи и начин за решаване на кризата, което е било едно от възможните решения". "Дали Турция ще го приеме и дали това е възможно, ще видим, но не съм голям оптимист", каза Вучич и съобщи, че Ципрас ще посети Сърбия и двамата ще обсъдят този въпрос. През юли миналата година властите в Белград създадоха съвместни военно-полицейски патрули, които охраняват границата с България и Македония срещу нелегалните мигранти. Според официалните данни тези патрули са предотвратили опитите на над 13 000 нелегални мигранти да влязат от България в Сърбия. През този период са задържани десетки трафиканти на хора, включително и български граждани. "Балканският маршрут" бе закрит в началото на месец март миналата година. В момента в Сърбия има около 6 000 мигранти. Част от тях живеят в ужасяващи условия около централната гара в Белград.

Белград въоръжава сърбите в Косово

Тежки упреци срещу Сърбия: косовският президент Хашим Тачи обвинява Белград, че въоръжава сърбите в Косово и умишлено разпалва ново напрежение. В интервю за ДВ Тачи твърди, че Сърбия си служи с методите на Москва. ДВ: Господин президент, как се стигна до това ново изостряне на отношенията със Сърбия? Хашим Тачи: Стената, която живеещите в Митровица сърби издигнаха, за да се отделят от албанската част; влакът с надписа "Косово е Сърбия", който Белград изпрати към Митровица; арестът на Рамуш Харадинай във Франция, до който се стигна заради издадената от Сърбия международна заповед за арест - всичко това са умишлени провокации на Белград. Стената е косовска тема и Косово трябва да я премахне. Защото не можем да допуснем в Митровица да има такава стена. Това е въпрос, по който ние не дискутираме с Белград. Инцидентът с влака също беше провокация. Той беше въодушевен от руския пример, но ние се възпротивихме решително и в крайна сметка влакът беше спрян. Не знам какво щеше да се случи, ако влакът се беше приближил още повече. Имаме информации, че в него са били превозвани оръжия и паравоенни части, които са имали за задача да дестабилизират Косово. Знаем, че Сърбия има план за разцеплението на Косово и че Белград въоръжава сърбите в северната част на страната. ДВ: Имате ли конкретни доказателства за тези твърдения? Хашим Тачи: Определено. Сърбия се опитва да приложи в Косово подхода на Русия към Украйна, изпращайки цивилни, но и униформени лица в северната...

Сърбия е сред водещите страни по притежание на най-голям брой лично оръжие

Вчерашният ден беше избран от властите в Белград да детонират бомба, случайно открита в центъра на Белград. Социологът и докторант по Културна история в Дисен, Германия – Любомир Пожарлиев – поясни, че става дума за бомба от Втората световна война: Стана ясно, че става въпрос за 500-килограмова бомба, от която само 250 килограма е експлозивът. Тя беше взривена безопасно. Това, което обаче като ефект стана, е, че след детонацията, на територията на Сърбия и в съседна Румъния, е регистрирано земетресение от 1.3 по Рихтер. С други думи ефектът от тази бомба далеч не е малък. Военният експерт Александър Радич твърди, че вероятно има много повече бомби, които вероятно се намират в същия този квартал на Белград и все пак,той казва, че няма нужда от опасения. В Сърбия това не е толкова център на дебат. Аз бих казал, че дебатът се върти около броя на оръжията, които са останали като наследство от войните на Сърбия. Оказва се, че Сърбия е сред водещите страни по притежания на най-голям брой лично оръжие, каза Пожарлиев: Сърбия е поставена на втора място в света след САЩ и преди Йемен със 75 оръжия на 100 човека. Всеки трети от четирима сърби е въоръжен. Това е по-скоро сериозният дебат в Сърбия, отколкото бомбите. Още можете да чуете в звуковия файл.