29.04.2017

Резултати от търсенето

Как и защо Обама създаде „Ислямска държава“ – I част

 Доналд Тръмп обяви, че Обама е основател, а Хилари Клинтън – съосновател на „Ислямска държава“. Не че казаното е някаква тайна. Съвсем друго е обаче, когато кандидат за президент го каже, пък вземе, че изведе от него далеко стигащи изводи за фалшивата „битка“ на Обама с ИДИЛ и необходимостта от сближаване с Русия в борбата срещу общия враг – ислямския терор. Това може да означава колосално преобръщане на световния ред. И тъй, на митинг във Форт Лодърдейл (Флорида) на 10 август кандидат-президентът на републиканците заяви, че Обама е основател на ИДИЛ и, верен на своя неподражаем стил, го повтори 4 пъти: „… И после Обама влезе там (в Ирак). Когато влезеш в такова място, нормално е да почистиш. А той забърка още по-голяма мръсотия. Той забърка такава мръсотия! След това имаме Хилари с Либия… колко тъжно! В много отношения те го уважават. ИДИЛ се отнасят с уважение към президента Обама. Той е основателят на ИДИЛ. Той е основателят на ИДИЛ. Той е основателят. Той основа ИДИЛ. И аз бих казал, че съосновател е измамницата Хилари Клинтън. Съосновател: Хилари Клинтън!“ Полудяла от възторг, публиката дълго скандира „Хилари в затвора!“ (Lock her up!) В щатските медии последва врява до Бога, заплахи със съд, искания за оттегляне на изявлението. През  „устата“ на Демократическата партия  – каналът Си Ен Ен, звучаха патетични речи на подставени лица от типа: „Аз винаги съм бил републиканец, и такъв ще си остана, но тази година не мога да гласувам за кандидата на Републиканската партия, който обвини президента на САЩ в тероризъм.“ Или: „Тръмп де факто нарече Обама „терорист“! Лидерът на Свободния свят не може да бъде терорист, не можем да позволим това! И откъде-накъде екс държавният секретар Хилари Клинтън ще е съосновател на ИДИЛ?!“ „В цялата история на САЩ не е имало друг случай, в който претендент за Белия дом да обвинява актуалния държавен глава в престъпления срещу човечеството“, обясни  сенатор-демократ, който вдигна отново тезата на Обама, че Тръмп е негоден да управлява и, следователно, Републиканската партия трябва да си избере друг кандидат. Симпатизанти на милиардера се опитаха да му помогнат, като изтълкуват думите му като метафора, но Тръмп категорично отказа подобни услуги. „Вие искате да кажете, че президентът е оставил в Ирак вакуум, че е проиграл мира, нали?“ – попита проф. Хю Хюит, преподавател по конституционно право и популярен радиоводещ. “Не-е!  Искам да кажа, че той е основателят на ИДИЛ. Искам да кажа точно това!‘ – възнегодува Тръмп. Интервюто се проведе на 12 август. За да няма повече тълкувания в преносен смисъл, в следващите дни Тръмп още няколко пъти повтори констатацията си пред Си Ен Ен и Ен Би Си:  „Мисля точно това, което казах. Обама е основателят на ИДИЛ. Буквално“. И изведнъж някой (нещо?) накара кандидат-президента да даде заден ход. Започна закачливо. „Вие от сарказъм не разбирате ли?!“, попита той в Туитър.  Тръмп обясни, че думите му са били интерпретирани неправилно от журналистите, които той нарича „най-ниската форма на живот на планетата.“ После оттегли изявлението си почти изцяло. „Появата на ИДИЛ е пряк резултат от решенията на президента Обама и държавния секретар Хилари Клинтън“, заяви Тръмп на 15 август в Охайо . Това вече е друго. Накрая кандидатът на републиканците направо се извини с аргумента, че съжалява за грешките, които е допуснал, когато  в разгорещени дебати се обсъждат много и важни теми. В момента „най-ниската форма на живот“ го къса на части заради този унизителен обратен завой. Дори онези US медии, които традиционно подкрепят Републиканската партия като Фокс Нюз, не намират думи, за да оправдаят  това преобръщане. Кой и с какво го уплаши? Ясно е, че с подобни колебания от нула до 180 градуса Тръмп няма да спечели „либералите“, които така  или иначе вече са решили да гласуват за Хилари Клинтън, но може да загуби (и вече губи) онези бели, християнски избиратели от средната класа, които гласуваха за него на първичните избори само заради смелостта му да нарича нещата със собствените им имена. Но каква е истината? И какво следва от нея? Истината е, че Барак Обама е основателят на ИДИЛ. Буквално. Ето едно от най-силните, неопровержимите доказателства. В САЩ действа организацията „Джудишъл уоч“ (юридически наблюдател), която наблюдава работата на трите власти. В нея работят юристи. На 18 май 2015 г. тя публикува 3 секретни документи на Пентагона и един на Държавния департамент, получени след съдебен процес по американския закон за достъпа до информация. Досега тези 4 документа не са преведени на български език. А си струва! Става дума за свод от около 100 страници, силно цензурирани от двете споменати ведомства.  Всички те носят гриф „Секретно/Не за чужденци“ и бележката „Това е информационен доклад, не е финализирана разузнавателна информация“. Трите документа на Пентагона са издадени от неговата разузнавателна агенция DIA (Defence Intelligence Agency). ПЛАНЪТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА „САЛАФИТСКО КНЯЖЕСТВО“  ВЪРХУ ТЕРИТОРИИ НА СИРИЯ И ИРАК Първото от писмата на DEA с номер R050839Z от 12 август 2012 г., е било изпратено на министъра на отбраната, началниците на CENTCOM (Централното командване на въоръжените сили на САЩ), SOCOM (Командването на специалните операции на САЩ), Обединения комитет на началник-щабовете, ЦРУ, ФБР, Държавният департамент, Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, както и на една малко известна, но много мощна институция – Националната агенция за геопространствено разузнаване (National Geospatial Agency). Има и други адресати, които обаче са зачернени от цензора. Ето писмото: (БЕЛИТЕ ПОЛЕТА ВСЪЩННОСТ СА ЗАЧЕРНЕН, ЦЕНЗУРИРАН ТЕКСТ) R 050839Z, 12 август Министерство на отбраната Държава: Ирак (ИРК) Дата на издаване: 20120730 [Точкa 1 е изцяло цензурирана. От т. 2 се чете само текста „Обща ситуация“] ОБЩАТА СИТУАЦИЯ: A. Във вътрешен план събитията вземат ясна религиозна насоченост B. САЛАФИСТИТЕ, Мюсюлманското братство и АКИ са основните движещи сили на въстанието в Сирия. C. ЗАПАДЪТ, страните от Залива и Турция подкрепят опозицията, докато Русия, Китай и Иран подкрепят режима. … D. –[ цензурирано] Е. РЕЖИМЪТ  се стреми да концентрира присъствието си в крайбрежните области (Тартус и Латакия), но не изоставя Хомс, защото той контролира транспортните маршрути в страната. Режимът намали присъствието си в областите, граничещи с Ирак. (Хасака и Дер Зор)  3. АЛ КАИДА – ИРАК (АКИ) А. АКИ познава Сирия. АКИ тренираше в Сирия, преди да инфилтрира Ирак В) АКИ подкрепя сирийската опозиция от самото начало, както идеологически, така и чрез медиите. АКИ е в опозиция на правителството на Асад, защото го смята за сектантски режим, враждебен на сунитите . C. АКИ проведе редица операции в няколко сирийски града под името „Джайш ал-Нусра“ (победоносна армия) – едно от нейните крила D. АКИ, чрез говорителя на „Ислямска държава в Ирак“ (ИДИ), Абу Мухамад ал-Аднани, обяви, че сирийският режим е „джибха ал-рувафз“ (авангард на шиитите), който е обявил война на сунитите. В допълнение той призовава сунитите в Ирак, особено на племената по границата със Сирия, да се вдигнат на война срещу режима в Сирия. Той разглежда режима като невернически, защото поддържа партията на неверниците Хизбула  и други невернически режими като тези в Ирак и Иран. Е. АКИ смята, че сунитският въпрос в Ирак е въпрос на всички правоверни и касае всички сунитски араби и мюсюлмани. 4. ГРАНИЦИТЕ А.Границата между Сирия и Ирак се простира на около 600 км сложен терен с голяма пустиня, планински вериги  (планините Синджар), общи реки (текат от двете страни) и обработваеми земи. В. Ирак граничи пряко със сирийските провинции Хасака и Дер Зор, както и със (сирийски) градове по границата. С. Земята от двете страни между Ирак и Сирия е просторна пустиня, пресечена от долини и в нея липсват транспортни маршрути с изключение на международния път и някой големи градове. 5. НАСЕЛЕНИЕТО ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ГРАНИЦАТА   А. Населението от двете страни на границата има племенен социален бит, запечатан със силни племенни и брачно-семейни връзки. В. Религиозната принадлежност обединява населението от двете страни, когато в региона възникнат събития. С. АКИ има големи „джобове“ и бази от двете страни на границата, което улеснява потока от оръжия и бойци. D. АКИ беше в упадък в западните провинции на Ирак през 2009 и 2010 г. Но след въстанието в Сирия религиозните и племенни сили в региона започнаха да симпатизират на религиозното въстание. Симпатията намира израз в петъчните молитви в джамиите, в които се отправят призиви за набиране на доброволци за подкрепа на сунитите в Сирия. … 6. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ИРАКСКАТА И СИРИЙСКАТА ГРАНИЦА А.  Три гранични бригади са достатъчни да контролират границата в мирни времена, за наблюдателни функции и предотвратяване на контрабанда и инфилтриране . В. [Цензурирано] С. В предишни години по-голяма част от бойците на АКИ влизаха в Ирак през сирийската граница. 7. БЪДЕЩИ ПРОГНОЗИ ЗА КРИЗАТА: A. РЕЖИМЪТ ще оцелее и ще запази контрола си върху сирийската територия. [По-нататък текстът е цензуриран] B). РАЗВИТИЕ на днешните събития до разгръщане на прокси война: С подкрепата на Русия, Китай и Иран режимът контролира областите с влияние по крайбрежието (Тартус и Латакия) и свирепо защитава Хомс, който се смята за важен транспортен възел в Сирия. Силите на опозицията се мъчат да поемат контрола над източните области (Хасака и Дер Зор), които граничат със западните провинции на Ирак (Мосул и Анбар), както и границата на съседна Турция  Западните страни, държавите в Залива и Турция подкрепят тези усилия.  Тази хипотеза се потвърждава от данните от последните събития, което ще даде възможност да се подготвят убежища под международна закрила подобни на това, което се получи в Либия, когато Бенгази бе избран за център на временното правителство. … 8. (С) ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ИРАК А. Граничните войски на сирийския режим се изтеглиха от границата, а силите на опозицията (Сирийската свободна армия) поеха граничните райони, завзеха граничните постове и издигнаха там своя флаг. Иракските гранични войски са изправени пред една граница със Сирия, която не е охранявана от официални сили, а това създава сериозна заплаха. В. Опозиционните сили ще се опитат да използват своите иракски територии като убежища за своите отряди, разчитайки на симпатиите на пограничното иракско население, като същевременно набират бойци и приемат бежанци от Сирия. С. Ако ситуацията се разгърне, има възможност за създаване на обявено или необявено салафистко княжество в източна Сирия. (Хасака и Дер Зор), а точно това искат силите, които подкрепят опозицията, за да изолират сирийския режим, който е възприеман като стратегическата дълбочина на шиитската експанзия (Ирак и Иран)… D. Влошаването на ситуацията има тежки последици върху положението в Ирак, както следва: 1. За АКИ се създава идеална атмосфера да се върне в своите стари „джобове“ в Мосул и Рамади и ще получи нов тласък за обединяване на джихада на сунитите в Ирак и Сирия и на останалите сунити в арабския свят срещу онези, които те смятат за общ враг – еретиците (шиитите-б.м.). ИДИ може да обяви създаването на Ислямска държава чрез съюза си с други терористични организации в Ирак и Сирия, което ще означава огромна заплаха за единството на Ирак и защитата на неговата територия. 2. – цензурирано 3. Терористични елементи ще получат отново възможност да нахлуят на иракската арена. [Всички други „страшни последици“ са цензурирани, вероятно защото засягат други държави, освен споменатите Ирак и Сирия. Цензурирано е и всичко останало до края.] ***** Писмото излага плана на американското разузнаване за създаването на „Ислямска държава“ и ползите от нея за САЩ. Само 2 години по-късно, през юни 2014 г. някогашната ИДИ (по онова време „Ислямска държава в Ирак“), но под името ИДИЛ („Ислямска държава в Ирак и Леванта“) осъществи този план. Писмото ясно заявява, че в Сирия няма друга „опозиция“, освен Ал-Каида в Ирак (АКИ) и че различните групировки като споменатите ИДИ, „Джабхат ал-Нусра“, „Джайш ан-Нусра“ и „Свободна сирийска армия“ не са нищо друго, освен бригади на АКИ. Това е една и съща частна джихадистка армия, която според ситуацията и тактиката се явява пред света под различни аватари, но се командва от един общ стратегически център. 28 март 2015 г. Една обща джихадистка армия, съставена от терористичните бригади „Джайш ал Ислам“ (знамето вляво), „Свободната сирийска армия“ (знамето в средата) и забранената от ООН и САЩ „Джабхат  ал-Нусра“ (черното знаме вдясно) завзе град Идлиб на границата с Турция. Ясно е също, че под „западните държави“ авторът едва ли е имал предвид Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Швеция, Норвегия, Дания, Белгия, Холандия, Люксембург и Канада! Те са западни държави, които обаче нямат никакъв интерес. Под евфемизмите „Западът“ и „западните държави“ авторът има предвид най-вече САЩ. Можем да добавим и пуделите Британия и Франция, които между двете световни войни управляваха Леванта с мандат на Обществото на народите. Но тяхната роля в създаването на ИДИЛ е спомагателна – те не решават, а само помагат в изпълнението на решения, взети във Вашингтон. И тъй, силата, която подкрепя създаването на ислямска държава върху територията на днешните Сирия и Ирак е една – САЩ.  Тя използва древната вражда между шиити и сунити, разпалва я до степен на открита война, като ясно заема страната на сунитските диктатури – Турция, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), срещу шиитските правителства в Сирия, Иран, Ирак и Ливан (чиито правителства са доминирани от Хизбула). От писмото става ясно, че: 1.    Още през 2012 г. САЩ са планирали създаването на днешната Ислямска държава като „салафитско княжество“. На едно място авторът даже я назовава със сегашното й име – „ислямска държава“. Тя им е необходима като марионетка в прокси войната срещу „еретиците“(шиитите), т.е. срещу сирийското правителство и Иран. 2.    САЩ откровено се самоопределят като част от силите, подкрепящи опозицията Ал-Каида и нейното „салафитско княжество“ – ИДИЛ. 3.    Още през 2012 г. САЩ са били наясно, че създаването на ИДИЛ ще има страшни последици за Ирак и целия регион, но не са направили нищо, за да предотвратят създаването й. 4.    Още през 2012 г. САЩ са знаели, че въпреки всичко „режимът в Дамаск“ ще издържи и ще запази контрола си върху територията. Разсекретяването на този документ през 2015 г. завъртя медийната машина. Казионните медии се нахвърляха върху онези, които виждат истината, осмиваха ги като „теоретици на конспирацията“, като невежи лица, като… злобари (!?), които просто мразят президента Обама. Заваляха и коментари, оправдаващи и даже акламиращи действията на DIA, която направила толкова точна „прогноза“ за предстоящите събития, предсказала ги до подробности, браво на нея! Американското разузнаване и неговият началник, президентът, никога не са искали създаването на „Ислямска държава“. Ето, в писмото е казано, че създаването й ще има „тежки последици“ за териториалната цялост на Ирак. Авторът на текста е употребил квалификацията „тежки“! Но кой е казал, че Вашингтон желае Ирак да остане цял? Вярно е обратното –въпреки че воюваха 9 години и изхарчиха трилиони долари, САЩ не можаха да си осигурят послушен, колониален режим в Багдад. Ирак е предимно шиитски народ (съотношението шиити:сунити  65:35%) и при шиитско управление попада естествено под влиянието на Иран. Откак се изтеглиха от Ирак американците правят всичко възможно за разкъсването на тази държава на три независими субекта – кюрдски, шиитски и сунитски. Така че „тежките последици“ от създаването на ислямска държава за целостта на Ирак са търсени, те са цел на американската политика в Близкия изток. Кой спусна тази инструкция за работа в Сирия на изброените мощни институции? Кой подбра получателите? Трябва да е някой, който стои над тях, за да има правомощията да ги инструктира. И защо спуска този план за изпълнение на правителството и въоръжените сили на САЩ, ако все пак знае, че „режимът в Дамаск“ ще издържи? Името му е зачернено, едва ли някога ще го научим. Можем обаче да отгатнем кой не е автор. По това време шеф на DIA e генерал Майкъл Флин. Той е назначен на този пост на 26 юли 2012 г., т.е. само 2 седмици преди разпространението на писмото. Цялата му кариера минава в различните секретни служби на САЩ. Участвал е на терен във всички войни и интервенции – от Гренада (1983г.) и Хаити (1994 г.), до Афганистан и Ирак. Ген. Флин отрича авторство на горния документ. Той казва, че е бил категорично против изложения в него план. Трябва да му вярваме. През 2014 г. ген. Флин беше уволнен, защото, по собствените му думи, в разговори с президента Обама е употребявал изразите „радикален ислям“ и „радикален джихад“, когато говори за сирийските бунтовници. А президентът Обама бил забранил употребата на тези изрази, защото те обвързват исляма с чудовищните кланета, извършени от неговите марионетки на терена – „сирийските бунтовници“. (В съзнанието на Барак Хюсеин Обама ислямът е велика религия на мира, а джихадът е сърцевинна част от нея.) През август 2015 г. Флин даде напоително интервю за Ал-Джазира, в което заяви, че създаването на ИДИЛ е било „съзнателно решение“ на правителството на САЩ. Той каза, че е чел горния документ и го проучил много внимателно, след което е влязъл в спор с висшестоящите с настояване САЩ да НЕ подпомагат „тези групи“. Ген. Майкъл Флин (вдясно от Путин, от другата страна на масата) на прием по случай 10-годишнината на телевизия „Русия днес“.  На 10 декември 2015 г. в Москва, по време на прием по случай 10-тата годишнина на англоезичната руска телевизия RT (Russia Today), ген. Флин стоеше до президента Путин. Самият факт, че шефът на военното разузнаване на САЩ присъства на честването на една телевизия като RT, която ежедневно разобличава американската военна пропаганда, говори много за убежденията му. Говори също така за това, че Обама не се ползва с уважение сред генералитета. Безпричинните уволнения на една дузина топ военни, включително и сред онези, воюващи в Ирак и Афганистан като генерал Дейвид Петреъс и ген. Джон Алън  (заради извънбрачна афера!), ген. Стенли Маккристъл (заради платена публикация срещу него в списание „Ролинг стоун“), показа желанието на Барак Хюсеин Обама да се разправи с генералитета. Ген. Флин е само един от многото, с които Обама се подигра. Днес Флин е съветник на Доналд Тръмп, имаше даже очаквания, че ще бъде избран за негов вице. Бившият шеф нa DIA е убеден, че големият неприятел на САЩ и техните европейски съюзници е радикалният ислям, а Русия е „страхотен съюзник“, без чиято подкрепа врагът не може да бъде победен, защото той – врагът, вече не е концентриран на един полуостров (Арабия) или в една държава (Афганистан), а действа в глобален мащаб – навсякъде, където има мюсюлмани.

След шест години война в Сирия Асад укрепи позициите си, но страната е разпокъсана

Шест години след началото на бунта срещу президента Башар ал Асад, той печели на бойното поле, но гражданската война в Сирия далеч не е свършила. Неговата едно време стабилна страна сега е раздробена на парчета, управлявани от бунтовници и полеви командири. Малко са безпристрастните наблюдатели, които смятат, че конфликтът ще приключи скоро, а още по-малко са тези, които все още вярват, че Асад може да отвоюва цялата страна. Тъй като обаче всички външни играчи, изглежда, са се настроили, че той ще остане, никой не очаква и споразумение за мир. Мнозина прогнозират в най-добрия случай примирие, което ще бъде спазвано през повечето време и ще обхваща голяма територия, фактически разпокъсана между съперничещи си сили. В продължаващите пет години буксуващи преговори между правителството и опозицията, водени под егидата на ООН, САЩ, Русия и напоследък от Русия и Турция, препъникамъкът бе въпросът дали Асад да си отиде. Сега отправната точка е, че той ще остане. "Трябва да бъдем реалисти - той няма да си отиде", каза Робърт Форд, бивш американски посланик в Дамаск, който се оттегли от поста, подразнен от нерешителността на президента Барак Обама за Сирия. Той продължава да поддържа контакт с много от главните действащи лица в конфликта. "След Алепо няма шанс" да бъде прогонен Асад, допълни Форд. "Това е резултатът от военната победа, която постигнаха". Всичко започна преди шест години с протести в Сирия, главно сред мюсюлманите сунити, които са мнозинство в Сирия, срещу Асад и продължаващото 40 години управление на неговото семейство, структурирано около малцинствената алауитска общност, клон на шиитския ислям. През март 2011 г. обхваналите региона протести, известни с името "Арабска пролет", вече бяха прогонили автократите в Тунис и Египет и по-късно щяха да отстранят дългогодишните управници l Либия и Йемен - две страни, които също от шест години са въвлечени в граждански войни. Асад отговори на протестите в Сирия с безконтролно насилие и превърна въстанието в смъртоносна война. Западни лидери, включително Обама, предрекоха, че Асад ще падне бързо. Той обаче се закрепи с помощта на държавните ресурси и подкрепата на Иран и ливанската шиитска милиция Хизбула и успя да вкара в патова ситуация борбата срещу финансираните от арабски държави бунтовници. Преди година и половина Русия се включи във войната на страната на Асад и наклони везните в негова полза. Днес половин милион души са убити, половината от населението е прогонено от домовете си (най-тежката бежанска криза в света) и войната зададе нови стандарти в извършването на зверства срещу цивилни. Повечето от световните сили и държавите в региона имат свои марионетки в сложния многостранен конфликт, а джихадистката групировка "Ислямска държава", която е във война с всички останали, обяви създаването на халифат, простиращ се отвъд границата с Ирак. Силите, които се борят срещу Асад, се делят на националисти и ислямисти и са разпокъсани и изоставени от апатичните си покровители. Международните играчи - Русия, Иран, САЩ и Турция - допълват картината на бойното поле, която изглежда все по-объркваща. Асад е още там и твърди, че ще отвоюва всяка педя земя от опустошената страна, тънеща в разруха. Прилики с Ливан и Ирак откакто русия нахлу в сирия преди 18 месеца, асад и изнемощелите му сили, които бяха на ръба на разгрома, се възродиха до позиция на страховита военна мощ. Превземането през декември на бунтовническия анклав в Алепо, последния градски бастион на бунтовниците, бе повратен момент във войната, който остави бунтовниците заклещени в селската провинция Идлиб и биещи се едни срещу други. Сирия сега е изправена пред ситуация, която може да бъде оприличена в няколко отношения на гражданската война в съседен Ливан (1975-1990 г.), когато страната бе разделена на отделни владения на враждуващи милиции, с дълги затишия, прекъсвани от бурни катаклизми. Може би има и общи отличителни белези с Ирак след първата война в Персийския залив, която остави бившия й господар Саддам Хюсеин на власт още над едно десетилетие - презрян от света, със съмнителна легитимност и задушавана от санкции икономика. Според Андрю Таблър, специалист по Сирия от Вашингтонския институт за близкоизточна политика, никой няма да нареди на Асад да се оттегли, най-малко съюзниците му Русия и Иран. Той обаче допуска възможността с Асад да бъде приключено по насилствен начин. "Не виждам вариант, в който Русия или Иран да го накарат да се оттегли, но трябва да сме подготвени за възможността в тази несигурна среда срещу Асад да бъде извършено покушение, защото лично той е голяма пречка за уреждането на конфликта". Самият Асад, запитан в интервю дали е обмислял да напусне Сирия, отговори: "Никога. След шест години най-трудните времена преминаха, което бе през 2012-13 година. Дори тогава не сме помисляли за секунда (да напуснем), така че как бих могъл сега да го мисля?" Според бившия посланик Форд, който преди време е смятал падането на Асад за неизбежно, в момента той изглежда недосегаем, но от друга страна опонентите му никога няма да се съгласят да остане трайно на власт. Сред милионите сирийски бежанци и вътрешно разселени лица, мнозина не могат да се завърнат в домовете си в райони, подложени според тях на тиранията на тайната полиция на Асад, която опозицията обвинява за смъртта на стотици хиляди хора. Сближаващи се интереси въпреки това се наблюдава нов международен консенсус, който на практика играе в полза на подкрепящите асад сили. Това се видя от събитията около северния град Манбидж този месец, когато Вашингтон изпрати за пръв път открито редовни сухопътни войски. Малкият американски контингент бе разположен, за да раздели кюрдските бойци, които Вашингтон подкрепя, от дислоцираните близо до града противникови арабски бунтовници, подкрепяни от Турция. Като блокират възможностите на бунтовниците за настъпление, действията на Съединените щати са смятани за мълчалива подкрепа за присъствието на подкрепяните от Русия сили на Асад в района. "Американците си съдействат с руснаците по начин, който ще помогне на режима да постигне пълна победа в Сирия", казва за американските действия в Манбидж Юджин Роугън, преподавател по съвременна история на Близкия изток в Оксфордския университет. Експерти по Сирия казват, че установеното в момента на места, с подкрепата на Русия и Турция, примирие може да бъде консолидирано. Според тях обаче в крайна сметка Асад ще опита да унищожи село по село бунтовническите сили, изтласкани в Идлиб. Въпреки това Асад и покровителите му винаги ще бъдат изправени пред проблема с ограничената човешка сила. Колкото повече територия превзема сирийският президент, толкова по-разредени ще бъдат силите му и толкова по-уязвими от нападения на опозиционни групировки и на джихадистите от "Ислямска държава". Неотдавнашните кървави атаки в контролирани от правителството градове - срещу централа на разузнаването в Хомс и срещу иракски шиитски поклонници в Дамаск - подчертават заплахата, която единствено ще нараства заради отказа на Асад да склони на компромис. "Иран и Русия са наясно с ограничените сили и политическата непреклонност на Асад и това е проблем за тях", казва Таблър. "Трябва да сключите сделка, за да не се налага Иран и Русия да увеличават числеността на войските си в Сирия, което е тяхната дилема". След неотдавнашни неформални разговори с руски експерти, запознати с политиката на Москва, Форд каза, че според руснаците сирийската армия е изтощена и ще бъде трудно за Асад да отвоюва цялата страна. Щом Асад не може да се надява да управлява Сирия с железния централизиран контрол, който е упражнявал едно време, е необходимо да има децентрализация, каза Форд и отбеляза, че Москва е предложила по-малко централизирана конституция, но Асад я е отхвърлил. Това създава вероятност от продължително фактическо разделение на Сирия, дори Асад да продължи да постига победи. "Единственият начин да се избегне разделение без мирно споразумение е сирийското правителство да отвоюва цялата страна, а това може да отнеме години", казва Форд. Границите са размити, но засега Асад и неговите съюзници вероятно ще опитат да запазят контрол върху големите населени места - от Алепо на север до Дараа на юг, включително крайбрежието и столицата Дамаск. Много от милионите хора, избягали от тези зони, надали ще се върнат скоро. Турция и бунтовническите сили, които тя подкрепя, държат малка територия в далечния север, а други бунтовници запазват контрола върху своя голям анклав в Идлиб и на запад от Алепо. Сирийските кюрди владеят зони на североизток и на северозапад. През следващата година сигурно ще бъде направен опит за прогонване на "Ислямска държава" от Ракка - нейната крепост на река Ефрат в Североизточна Сирия. Съединените щати изглеждат склонни да разчитат на кюрдски бойци за офанзивата, за беда на Турция, която гледа на основната въоръжена групировка на сирийските кюрди като на враг. Джошуа Ландис, директор на Центъра за близкоизточни изследвания в Оклахомския университет, казва, че трайното оставане на власт на Асад е все по-прието, макар и негласно, от силите, които призоваха за неговото сваляне. Ландис и други обаче стигат до заключението, че дори Западът и съседите на Сирия да приемат частичното повторно овладяване на страната на Асад, това не означава, че международната общност ще го посрещне с отворени обятия, а още по-малко ще плати за възстановяването на Сирия. "Целият западен свят мрази Асад и ще го изцеди икономически", каза Ландис. "Той няма да бъде повторно интегриран, ще стане както с Ирак по времето на Саддам Хюсеин." По БТА

САЩ може да бъдат "принудени да действат", ако няма общо решение за Сирия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че режимът на Башар Асад е "прекрачил червената линия" с химическата атака в Идлиб и това е довело до промяна на отношението му към Сирия. Засега обаче не е ясно как администрацията на Тръмп ще реагира на смъртоносното нападение, при което загинаха най-малко 86 души, сред които повече от 20 са деца. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс заяви от своя страна, че "всички опции са на масата", а посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли заплаши, че може отделни държави да са "принудени да действат", ако така и не се стигне до общо решение на ООН за ситуацията в Сирия. [div class='right_orange']Газовата атака в Сирия е огромен политически риск Президентът Башар Асад поема огромен политически риск, ако неговите сили стоят зад химическата атака, убила десетки хора в Северна Сирия, извършвайки открито военно престъпление, тъкмо когато администрацията на Тръмп и повечето западни лидери дадоха да се разбере, че те вече не си поставят като непосредствена цел неговото отстраняване. Макар че Асад може да разчита на подкрепата на главните си съюзници - Русия и Иран, тази атака отново разпали международния гняв в момент, когато американският президент Доналд Тръмп все още е в процес на формулиране на политиката си спрямо Сирия. Защо тогава е извършено това? Особено когато сирийските правителствени войски имат инициативата в 6-годишната гражданска война? Още[class='right_orange' div] Снощи Съветът за сигурност на ООН приключи без гласуване разискванията за химическото нападение в Сирия основно заради съпротивата на Русия, която е основният съюзник на Башар Асад. Ники Хейли нарече сирийския президент Башар Асад "човек без съвест" и каза, че Сирия, Русия и Иран "нямат интерес да има мир". "Ако Русия бе изпълнила задълженията си, сирийският режим нямаше да разполага с никакви химически оръжия", каза Хейли. В четвъртък британският външен министър Борис Джонсън коментира, че ООН трябва да приеме резолюция за Сирия преди там да бъдат предприети каквито и да било едностранни действия. "Много важно е първо да се направи опит за приемане на резолюция в ООН. Не мога да разбера как някой в Съвета за сигурност може да не подпише инициатива, осъждаща действията на режима, който почти сигурно е отговорен за това престъпление", каза Джонсън. Броят на убитите при предполагаемата химическа атака в Сирия вчера достигна най-малко 86. Сирийският център за наблюдение на правата на човека съобщи, че разполага с широка мрежа от информатори в Сирия, отбеляза, че сред загиналите са 30 деца и 20 жени. Очаква се броят на жертвите да нарасне, тъй като има десетки ранени и хора в неизвестност. Атаката бе извършена в град Хан Шейхун, в северозападната провинция Идлиб, който е под контрола на бунтовници. Западът обвини сирийския режим, че неговите военновъздушни сили са използвали химическо оръжие при нападението. Дамаск и Русия отрекоха. Според тях отровният газ е изтекъл от поразен при атаката оръжеен склад на бунтовниците. Тръмп: Атаката прекрачи "много, много линии" Президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече "ужасяващо" и "отвратително" нападението. "Това е ужасно оскърбление за човечеството", каза Тръмп в Овалния кабинет, където прие йорданския крал Абдула Втори. На въпрос как планира да реагира на нападението, за което обвинява сирийския президент Башар Асад, той отговори просто: "Ще видите". По думите му атаката е прекрачила "много, много линии". Неговият предшественик Барака Обама беше заплашил Асад с въздушни удари, ако той използва химическо оръжие. Промяната в позицията на Тръмп може да обтегне отношенията му с руския президент Владимир Путин, който подкрепя силно Асад. Руският зам.-посланик в ООН Владимир Сафронков коментира от своя страна, че именно думи на предишния президент на САЩ Барак Обама са предизвикали подобни атаки в Сирия. Той визираше изявлението на Обама от 2012 г., че употребата на химически оръжия е "червена линия", чието пресичане ще бъде последвано от военни действия. "Това решение послужи като отправна точка за бъдещи провокации от терористи и екстремистки структури чрез употреба на химически оръжия. Те целят да дискредитират официалния режим в Дамаск и да създадат претекст за използване на военна сила срещу суверенна държава", заяви Сафронков пред Съвета за сигурност на ООН. Всичко опции са на масата Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс заяви от своя страна, че "всички опции са на масата". Така той отговори на въпрос дали трябва да бъде възобновен призивът към сирийския президент Башар ал Асад да се оттегли от власт и да бъдат създадени "сигурни зони" в близкоизточната страна. Той не влезе в подробности. Пенс призова Русия да изпълни своите задължения по споразумението от 2013 г. и да елиминира химическите оръжия в Сирия. Русия да преосмисли подкрепата си за Асад Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън пък призова Русия да преосмисли подкрепата са за режима на сирийския президент, съобщи Франс прес. "Смятаме, че е време руснаците да помислят наистина добре дали да продължат подкрепата си за режима на Асад", каза Тилърсън в едно от много редките си изявления пред журналистите в Държавния департамент. По принцип много дискретният държавен секретар на САЩ, който ще посети Москва следващата седмица, даде да се разбере, че за него "няма никакво съмнение", че "сирийският режим под ръководството на Башар ал Асад е отговорен за тази жестока атака". Тилърсън ще бъде на 11 и 12 април в Москва, където ще се срещне с руския министър на външните работи Сергей Лавров. Кремъл предупреди Запада да не прави прибързани изводи По-късно в четвъртък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от Ройтерс, заяви, че смъртоносната атака е "много опасно, чудовищно престъпление". Той каза, че информацията за инцидента, предоставена от "Белите каски" не може да се смята за достоверна и затова руската страна не е съгласна с тези заключения. "Непосредствено след трагедията никой нямаше достъп до този район и затова всякакви данни, които са се оказали на разположение на американската страна или на нашите колеги от други страни, не може да се смятат за базирани на обективни факти", добави Песков пред журналистите. Говорителят на Путин отбеляза още, че изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп за инцидента в Идлиб няма да повлияят на характера на отношенията между Москва и Вашингтон. "Разногласия по текущи проблеми, включително и дълбоки разногласия, са за съжаление постоянен спътник на руско-американските отношения, особено през последните години. Затова даже такива съществени разногласия, като цялостната оценка на положението и причините за създалото се положение в Сирия, едва ли могат по някакъв кардинален начин да изменят духа и характера на нашите двустранни отношения", каза Песков. Дамаск отново отрече да е отговорен за нападението Сирийският външен министър Уалид ал Муалем от своя страна за пореден път отрче сирийската армия да е използвала химически оръжия. "Отново подчертавам, че нашата армия не е използвала химически оръжия и няма да използва химически оръжия не само срещу гражданското население, а и срещу терористите", заяви Муалем на пресконференция в Дамаск. По думите му Сирия се е присъединила през 2013 г. към Конвенцията за забрана на химическото оръжие и спазва своите задължения. Той отхвърли обвиненията от западни лидери срещу Сирия, като каза, че не е логично сирийското правителство да използва такива оръжия по това време. Според него обвиненията са отправяни от страни, известни със своята враждебност. По думите му Израел има най-вече полза от тези обвинения. Муалем каза, че не може да предвиди намеренията на САЩ в Сирия. Попитан дали Сирия би приела международно разследване на предполагаемото химическо нападение, той отговори, че опитът от миналото "не е окуражаващ".

Първи военен удар на САЩ срещу режима на Асад в Сирия

САЩ нанесоха за пръв път директни въздушни удари срещу режима на Башар Асад в Сирия, в отговор на химическата атака по-рано тази седмица, при която загинаха най-малко 70 цивилни граждани. Между 3 - 4 часа българско време в петък от два самолетоносача в Средиземно море бяха изстреляни 59 ракети "Томахоук" срещу сирийската военновъздушна база в Шейрат, от която се предполага, че са излетели самолетите, които осъществиха химическата атака срещу цивилни в сирийската провинция Идлиб. Това е първото американско директно нападение срещу режима на сирийския президент Башар Асад от началото на продължаващата вече шест години война в Сирия и е първата мащабна военна операция, разпоредена от президента Донлад Тръмп след встъпването му в длъжност през януари тази година. Предприетите удари драматично засилват американското военно участие в Сирия и директно конфронтира САЩ с Русия и Иран, които са съюзници на Асад в опита му да смаже опозицията срещу режима си. Руският президент Владимир Путин осъди американските удари като "атака срещу суверенна държава", която сериозно е увредила връзките между двете страни, "които и без това са в плачевно състояние". Иранският външен министър Джавад Зариф се солидаризира с мнението на Москва, че Вашингтон "прибягва до военна сила на основанието на фалшиви обвинения (към Асад-бел.ред.) за използване на химическо оръжие. Сирия определи въздушните удари на САЩ като "агресия", при която са загинали поне шест човека и която косвено подпомага групировки като "Ислямска държава", отслабвайки силите на сирийския режим. Според сирийската агенция САНА поне девет цивилни, сред които четири деца, са убити при бомбардировките близо до военната база, но тези информации не са потвърдени от независими източници. Европейските съюзници на САЩ Великобритания, Германия и Франция подкрепиха решението на Тръмп и обявиха, че отговорността за него е на Башар Асад. Американски представители определиха атаката като "еднократна, която няма да доведе до по-голяма ескалация", съобщи Ройтерс. Източници от режима в Дамаск също коментираха, че не очакват американските въздушни удари да разширят конфликта.  Кои са поразените цели Вашингтон съобщи, че преди да бъдат разпоредени въздушните удари, е информирал руските сили, които са разположени в поразената военна база. Американски представители съобщиха, че ракетите не са били насочени в районите на базата, в които има руснаци. Вашингтон обаче изрично уточни, че не е търсил одобрението на Москва. Американските удари поразиха самолети, укрития за самолети, зони с петролни и логистични складове, бункери за муниции, системи за противовъздушна отбрана и радари, съобщи Пентагонът. Противоречива информация за броя на жертвите Информацията колко души са загинали при нападението все още е противоречива. Според различните източници жертвите са между 6 и 10. Губернаторът на провинцията Хомс Талал Барази съобщи, че при атаката са убити петима души са убити и седем са ранени. Загиналите са трима военни и двама цивилни, посочи той. Командването на сирийската армия е евакуирало повечето бойни самолети от авиобазата, преди тя да бъде ударена от САЩ, съобщи Ройтерс, като се позова на ливанската телевизия "Ал Маядин". Телевизия "Скай нюз - Арабия" съобщи за най-малко десет жертви, а сирийски източник, цитиран от Асошиейтед прес, говори за седем. Сирийският център за наблюдение на човешките права съобщи от своя страна, че най-малко четирима военни, включително генерал, са убити при американската ракетна атака, която почти напълно разруши сирийска авиобаза близо до град Хомс, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес. Тръмп: Всички цивилизовани страни да се присъединят към САЩ Президентът Тръмп призова всички цивилизовани нации да се присъединят към САЩ "в стремежа да се приключи с клането и кръвопролитието в Сирия". По думите му атаката срещу базата е "жизнено важна за националните интереси на САЩ". Тръмп добави още, че докато неговата страна отстоява справедливостта, мирът и хармонията ще надделяват. Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън заяви от своя страна, че Русия не е изпълнила споразумението от 2013 г. за обезопасяване на химическия арсенал на Сирия. Според него Москва или е била съучастник на режима в Дамаск, или е била некомпетентна да гарантира прилагането на споразумението. В същото време Тилърсън посочи, че въздушните удари не трябва да се тълкуват като генерална промяна на американската политика към войната в Сирия. Путин: Това е агресия срещу суверенна държава "Руският президент Владимир Путин смята американските удари по обекти в Сирия за агресия срещу суверенна държава в нарушение на нормите на международното право, при това с измислен повод", съобщи президентският говорител Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. Според Путин пълното пренебрегване от САЩ на факти, че бунтовниците в Сирия използват химическо оръжие, само усложнява положението. Американската атака сериозно вреди на руско-американските отношения, "които и без това са в плачевно състояние" и пречи ефикасно да се противодейства на тероризма, заяви Песков, предавайки мнението на Путин. Американският удар е опит да се отвлече вниманието на света от многото жертви сред мирното население в Ирак, добави Песков. Външният министър Сергей Лавров коментира, че "ракетният удар е агресия с измислен претекст и напомня за ситуацията в Ирак през 2003 година". Лавров каза, че няма информация за жертви сред руските военни в резултат на американския удар по базата в Хомс и добави, че "най-вероятно" не е имало. По думите му Москва ще настоява за истината за събитията в Идлиб, където тази седмица бе извършено нападение с химическо оръжие. Москва прекрати въздушното споразумение с Вашингтон След изявлението на Путин руското външно министерство съобщи, че суспендира споразумението със САЩ за предотвратяване на сблъсъци във въздушното пространство на Сирия. Съгласно меморандума за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност на полетите, подписан след като Русия започна през септември 2015 г. въздушната си кампания в Сирия, Русия и САЩ разменяха информация за полетите си, за да избегнат нежелани сблъсъци в небето над Сирия. Русия има няколко дузини бойни самолети и противовъздушни батареи в базата си в Сирия, отбелязва АП. В специално изявление на руското външно министерство призова Съвета за сигурност на ООН да се събере на извънредно заседание за обсъждане на ситуацията след американския удар по сирийската авиобаза в провинция Хомс. "На всеки специалист му е ясно, че решението за нанасяне на удари е било взето от Вашингтон преди събитията в Идлиб, които бяха използвани просто като претекст за демонстрацията на сила", коментираха от руското дипломатическо ведомство. Според Русия ефективността на американския удара била "крайно ниска" Говорителят на руското министерство на отбраната Игор Конашенков от своя страна каза, че ефективността на въздушните удари е "крайно ниска". Според него при удара са били унищожени 6 самолета МиГ-23, разположени в ремонтни хангари; радиолокационна станция; склад с материално-техническо имущество; учебен корпус и столова. Пистите за излитане и рулиране, както и паркираните самолети, не са повредени, добави Конашенков. По думите на говорителя руските средства за контрол са установили, че само 23 от изстреляните 59 крилати ракети "Томахок" са ударили базата "Шайрат". Не се знае къде са паднали останалите 36 ракети. Конашенко заяви също, че американският ракетен удар е бил подготвен предварително, а "инцидентът с химическо оръжие" е бил само предлог. Дамаск: Това е агресия с голям брой ракети "Смятам, че ударът е ограничен във времето и пространството и беше очакван", заяви сирийският министър на информацията Рамез Туржман в интервю за държавната телевизия, цитирано от Ройтерс. В същото време сирийската опозиция заяви, че възприема ракетните удари като важна реакция на САЩ, която изпраща на режима в Дамаск послание, че не може да действа безнаказано. "Това е много важна американска реакция и нека да кажем, че това ще бъде началото да се казва на този режим, че той не може да остане ненаказан", заяви Ахмед Рамадан, активист на опозицията. Критици на Тръмп одобриха бързата му реакция Сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Геъм, които са големи критици на Тръмп и членове на Комисията по отбрана на Конгреса излязоха с общо изявление, в което одобриха въздушната атака, предприета от президента. "Действайки по заповед на върховния главнокомандващ военните пратиха важно послание от САЩ, че повече няма да стои безучастно докато Асад, подпомоган и подстрекаван от Путинова Русия, избива невинни сирийци с химически оръжия и хвърля бомби", се казва в изявлението на сенаторите. Засега не е взето решение за втори удар, но ако се наложи ще бъде издадена заповед. По-нататъшните действия на САЩ ще бъдат съобщени по-късно. САЩ работят по отстраняването от власт на сирийския президент Башар Асад след химическата атака, пише вестник "Таймс". Според държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън няма никакво съмнение, че режимът на Асад е виновен за тази жестокост. "С действията, които Асад предприе, изглежда, че няма да участва по никакъв начин в управлението на сирийския народ", подчерта Тилърсън. Той допълни, че "процесът на отстраняването на Асад е нещо, което изисква усилията на международната общност". На въпрос дали САЩ са готови да създадат коалиция, която да прекрати сирийския режим, държавният секретар отговори, че тези стъпки вече са предприети. Речта на Доналд Тръмп: "Скъпи сънародници, Във вторник сирийският диктатор Башар ал Асад извърши ужасно нападение с химическо оръжие срещу невинни цивилни. Като използва смъртоносен невротоксин, Асад отне живота на беззащитни мъже, жени и деца. Много от тях умряха бавно и мъчително. Дори и милите бебета бяха жестоко убити при тази наистина варварска атака. Никое дете на Бога не трябва да изпитва такъв ужас. Тази вечер наредих целенасочен военен удар по военновъздушната база в Сирия, от която започна химическата атака. От жизненоважен интерес на националната сигурност на САЩ е да се предотврати и възпре разпространението и използването на смъртоносни химически оръжия. Не може да има никакво съмнение, че Сирия е използвала забранени химически оръжия, че е нарушила задълженията си по Конвенцията за химическите оръжия, и пренебрегна предупрежденията на Съвета за сигурност на ООН. В продължение на години, всички предишни опити за промяна на поведението на Асад се проваляха и то се проваляха наистина драматично. Като следствие бежанската криза продължава да се влошава, и региона продължава да бъде дестабилизиран, заплашвайки САЩ и нашите съюзници. Тази вечер призовавам всички цивилизовани народи да се присъединят към нас, за да се опитаме да спрем убийствата и кръвопролитията в Сирия, както и да сложим край на тероризма от всички видове и разновидности. Молим Бог да ни вдъхновява, когато се изправяме пред предизвикателствата на нашия неспокоен свят. Молим се за живота на ранените и за душите на тези, които загинаха. И се надяваме, че колкото дълго Америка остава синоним на справедливост, мирът и хармонията в крайна сметка ще надделеят. Лека нощ. И Бог да благослови Америка и целия свят. Благодаря ви."

Ердоган и Нетаняху едновременно в Москва при Путин

Израелският премиер и президентът на Турция пристигат в Москва в четвъртък за преговори с руския лидер Владимир Путин. Бенямин Нетаняху и Реджеп Ердоган смятат да говорят за Сирия – и двамата се обявяват за намаляване на ролята на Иран в сирийското уреждане, отбелязват общото между двете посещения руските медии. Нетаняху ще се срещне с Путин днес, а турският президент ще бъде приет в Кремъл утре. Тристранни преговори не се предвиждат, уточни Дмитрий Песков, говорителят на руския държавен глава. Отношенията Москва-Анкара – продължение на нормализацията Ердоган и Путин ще участват в заседание на руско-турския Съвет за сътрудничество на високо равнище. Заседанието на съвета е първото след продължително прекъсване заради инцидента със сваления от турските военновъздушни сили руски бомбардировач "Су-24" през ноември 2015 г., съобщи ТАСС. В центъра на вниманието на разговорите по време на посещението на Ердоган в Русия ще бъде нормализирането на двустранните отношения, старта на което бе даден през лятото миналата година. Сред обсъжданите въпроси ще бъде намерението за увеличаване на двустранния стокообмен до 100 милиарда долара. Постигането на тази цел се усложнява заради това, че все още са в сила забрани за внасянето в Русия на редица турски стоки. Очаква се Ердоган да предложи тези ограничения да бъдат изцяло отменени, отбелязва агенцията. Планира се Ердоган и Путин да обсъдят сирийския проблем и в частност съвместната борба срещу групировката "Ислямска държава". Очаква се турският лидер да се спре и на въпроса, свързан със сирийските кюрди. Очаква се също двете страни да обсъдят строителството на АЕЦ "Аккую" в Южна Турция и на газопровода "Турски поток". Предвижда се двамата президенти да разговарят за плановете на Турция да закупи руски отбранителни съоръжения, включително зенитни ракетни системи С-400. Сред дискутираните теми в Москва ще бъде и перспективата за отмяна на руски визи за турските граждани, информира ТАСС. Осем месеца след помиряването между Русия и Турция първите лица на двете страни подновиха диалога помежду си, "интензивен почти като в най-добрите дни от двустранните отношения", коментира вестник "Московский комсомолец". Най-важната може би заслуга на двете ръководства е, че в сравнително кратък исторически срок те успяха да се върнат на преговорната маса и да рестартират диалога по ключовите съвместни търговско-икономически проекти като газопровода "Турски поток" и АЕЦ "Аккую", пише вестникът. Докато пукнатината не се бе разширила дотам, че Русия и Турция за години напред да се превърнат една за друга просто в територии на географската карта. Русия и Турция успяха да отворят абсолютно нова страница в сътрудничеството: първо договориха координация на усилията и размяна на информация за положението в Сирия, после създадоха и принципно нов, многообещаващ формат за диалог - преговорната площадка в Астана. Като резултат за пръв път от началото на сирийския конфликт се появи макар и призрачна още, но все пак надежда за мирно уреждане, посочва всекидневникът. На преговорите за Сирия в Москва основен въпрос навярно ще са шансовете за политическо уреждане в контекста на трудната ситуация в северните сирийски райони, смята политологът Дмитрий Егорченков. "Засега не е ясно как ще се гради в този регион взаимодействие между Турция, сирийските власти, САЩ и кюрдските милиции. Това е доста болезнен въпрос за Анкара. Както виждаме, новата американска администрация не се отказа от курса в подкрепа на сирийските кюрди, което тревожи Турция. Анкара не може да допусне засилване на кюрдските формирования в Северна Сирия, защото това може да радикализира кюрдите в самата Турция. Затова кюрдският въпрос е и много сериозен вътрешнополитически фактор за турските власти. Въпросът е, че преди насрочения за април референдум за разширяване на пълномощията на Ердоган мнозина негови противници в страната ще пожелаят да разиграят тази карта, като обвинят президента за несполуките по това направление", обяснява руският аналитик. "Много важна за сигурността на Израел" В навечерието на визитата си в Москва израелският премиер Бенямин Нетаняху я окачестви като "много важна за сигурността на Израел". По думите му в Москва той ще обсъди с Путин двустранното сътрудничество с цел "избягване на нежелателни инциденти в Сирия", а също ще изрази категоричното несъгласие на Израел с присъствието до северната му граница и в Средиземно море на "сили на Иран и негови марионетки" след края на преговорите по сирийската криза. Освен това Нетаняху ще каже на Путин, че победата над "Ислямска държава" не трябва да доведе до засилване на "терора на Иран и неговите марионетки", пише ТАСС. "РБК" коментира по-специално изявеното от израелския премиер намерение "решително" да протестира в Москва срещу плановете на Техеран за постоянно военно присъствие в Сирия. Според израелския в. "Аарец" Нетаняху ще настоява всяко споразумение за мирно уреждане в Сирия да включва като условие изтегляне на иранските войски от тази страна. Премиерът на Израел смята, че Иран се опитва да укрепи присъствието си в Сирия, разполагайки там войски, и може да започне бойни действия срещу Тел Авив в района на Голанските възвишения. Според Ройтерс израелските власти са разтревожени от постоянно нарастващотовлияние на Техеран в региона - в шестгодишния военен конфликт в Сирия участват сили от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Освен това Иран подкрепя с оръжия и финанси ливанското въоръжено шиитско движение Хизбула, чиито бойци също воюват в Сирия. Населеният главнно с шиити Иран неведнъж е обяснявал присъствието на свои сили в Сирия с нуждата да защитава шиитските светини в страната. Но през ноември шефът на иранския генерален щаб генерал-майор Мохамад Хосейн Багери призна, че в бъдеще Ислямската република може би ще се нуждае от военноморски бази в Сирия и Йемен като ефикасен възпиращ фактор за противниците на Иран, пише вестникът, като се позовава на телевизия Си Би Ес. Освен това Израел се страхува, че модерни оръжия може да бъдат прехвърлени от Сирия в Ливан и Хизбула да нанесе от ливанска територия удари по еврейската държава. Москва се отнася спокойно към действията на Израел в Сирия. На свой ред Израел спазва стриктен неутралитет в конфликта между официален Дамаск и сирийската опозиция, отбелязва изданието, като цитира информация на израелския Девети телевизионен канал. Руският анализатор Григорий Косач, цитиран от в "Комерсант", разглежда посещението на Нетаняху в Москва като част от международни усилия, целящи да включат Русия в нова антииранска коалиция с участието на САЩ, Израел, монархиите от Персийския залив и Турция. "Изявленията на Израел за опасни действия на Иран в Сирия, представляващи удар по сигурността в Близкия изток, изненадващо напомнят изказванията на хора от ръководствата на Саудитска Арабия и на други монархии от Залива. И ето, въпреки липсата на дипломатически отношения между Израел и тези страни виждаме как те по принуда ситуативно се сближават, изправени пред общата заплаха откъм Иран", коментира Косач. Според експерта "по време на посещението Нетаняху ще действа в интерес на по-широк кръг от държави и ще се опита да внуши на руското ръководство мисълта, че почти съюзническите отношения на Москва с Техеран са удар по интересите едновременно на няколко ключови играчи от Близкия изток и може да се обърнат срещу самата Русия". "Умерените арабски монархии от Персийския залив, разтревожени от нарастващото иранско влияние в региона, стават наши потенциални съюзници", потвърдил пред вестника и лидерът на израелската опозиция Исак Херцог.

Ескалация на напрежението между САЩ и Русия след първите американски удари срещу Асад

САЩ нанесоха за пръв път директни въздушни удари срещу режима на Башар Асад в Сирия, в отговор на химическата атака по-рано тази седмица, при която загинаха най-малко 70 души. Решението на американския президент Доналд Тръмп доведе до ескалация на напрежението с Москва, като руският президент Владимир Путин го определи като "атака срещу суверенна държава", която сериозно е увредила връзките между двете страни, "които и без това са в плачевно състояние".    Между 3 - 4 часа българско време в петък от два самолетоносача в Средиземно море бяха изстреляни 59 ракети "Томахоук" срещу сирийската военновъздушна база в Шейрат, от която се предполага, че са излетели самолетите, които осъществиха химическата атака срещу цивилни в сирийската провинция Идлиб.    Това е първото американско директно нападение срещу режима на сирийския президент Башар Асад от началото на продължаващата вече шест години война в Сирия и е най-решителната военна заповед на Тръмп, която го изправя пред най-голямата международна криза от встъпването му в длъжност през януари тази година.    Великобритания, Германия и Франция подкрепиха решението на Тръмп и обявиха, че отговорността за него  е на Башар Асад. Русия и Иран, които са най-големите съюзници на режима в Дамаск, очаквано осъдиха атаката.   Вашингтон съобщи, че преди въздушните сили е информирал руските сили, които са разположени в поразената военна база. Американски представители съобщиха, че ракетите не са били насочени в районите на базата, в които има руснаци.    Вашингтон обаче изрично уточни, че не е търсил одобрението на Москва.    Американските удари поразиха самолети, укрития за самолети, зони с петролни и логистични складове, бункери за муниции, системи за противовъздушна отбрана и радари, съобщи Пентагонът.   Губернаторът на провинцията Хомс Талал Барази съобщу, че при атаката са убити петима души са убити и седем са ранени.   Загиналите са трима военни и двама цивилни, посочи той.   Командването на сирийската армия е евакуирало повечето бойни самолети от авиобазата, преди тя да бъде ударена от САЩ, съобщи Ройтерс, като се позова на ливанската телевизия "Ал Маядин".   Сирийският център за наблюдение на човешките права съобщи, че най-малко четирима военни, включително генерал, са убити при американската ракетна атака, която почти напълно разруши сирийска авиобаза близо до град Хомс, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.   Тръмп: Всички цивилизовани страни да се присъединят към САЩ Американският президент Доналд Тръмп призова всички цивилизовани нации да се присъединят към САЩ "в стремежа да се приключи с клането и кръвопролитието в Сирия". По думите му атаката срещу базата е "жизнено важна за националните интереси на САЩ". Тръмп добави още, че докато неговата страна отстоява справедливостта, мирът и хармонията ще надделяват. Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън заяви от своя страна, че Русия не е изпълнила споразумението от 2013 г. за обезопасяване на химическия арсенал на Сирия. Според него Москва или е била съучастник на режима в Дамаск, или е била некомпетентна да гарантира прилагането на споразумението. В същото време Тилърсън посочи, че въздушните удари не тряба да се тълкуват като генерална промяна на американската политика към войната в Сирия.  Путин: Това е агресия срещу суверенна държава Само няколко часа по-късно Москва осъди нападението и обяви, че то сериозно вреди на руско-американските отношения. "Руският президент Владимир Путин смята, че атаката на Съединените щати по обекти в Сирия е агресия срещу суверенна държава, съобщи рез журналисти неговият говорител Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. "Президентът Путин смята американските удари по Сирия за агресия срещу суверенна държава в нарушение на нормите на международното право, при това с измислен повод", каза Песков. Според Путин пълното пренебрегване от САЩ на факти, че бунтовниците в Сирия използват химическо оръжие, само усложнява положението. Американската атака сериозно вреди на руско-американските отношения, "които и без това са в плачевно състояние" и пречи ефикасно да се противодейства на тероризма, заяви Песков, предавайки мнението на Путин. Руският президент е на мнение, че американският удар е опит да се отвлече вниманието на света от многото жертви сред мирното население в Ирак, добави Песков. Външният министър Сергей Лавров коментира, че "ракетният удар е агресия с измислен претекст и напомня за ситуацията в Ирак през 2003 година".   Лавров каза, че няма информация за жертви сред руските военни в резултат на американския удар по базата в Хомс и добави, че "най-вероятно" не е имало.    Руският външен министър заяви, че Москва ще настоява за истината за събитията в Идлиб, където тази седмица бе извършено нападение с химическо оръжие.    Москва прекрати въздушното споразумение с Вашингтон След изявлението на Путин руското външно министерство съобщи, че суспендира сделката с САЩ за предотвратяване на сблъсъци във въздушното пространство на Сирия. Съгласно меморандума за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност на полетите, подписан след като Русия започна през септември 2015 г. въздушната си кампания в Сирия, Русия и САЩ разменяха информация за полетите си, за да избегнат нежелани сблъсъци в небето над Сирия. Русия има няколко дузини бойни самолети и противовъздушни батареи в базата си в Сирия, отбелязва Асошиейтед прес. В специално изявление на руското външно министерство призова Съвета за сигурност на ООН да се събере на извънредно заседание за обсъждане на ситуацията след американския удар по сирийската авиобаза в провинция Хом. "На всеки специалист му е ясно, че решението за нанасяне на удари е било взето от Вашингтон преди събитията в Идлиб, които бяха използвани просто като претекст за демонстрацията на сила", коментираха от руското дипломатическо ведомство. Дамаск: Това е агресия с голям брой ракети Режимът в Дамасв от своя страна определи атаката като "агресия с голям брой ракети". В същото време сирийската опозиция заяви, че възприема ракетните удари като важна реакция на САЩ, която изпраща на режима в Дамаск послание, че не може да действа безнаказано. "Това е много важна американска реакция и нека да кажем, че това ще бъде началото да се казва на този режим, че той не може да остане ненаказан", заяви Ахмед Рамадан, активист на опозицията. Критици на Тръмп одобриха бързата му реакция Сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Геъм, които са големи критици на Тръмп и членове на Комисията по отбрана на Конгреса излязоха с общо изявление, в което одобриха въздушната атака, предприета от президента. "Действайки по заповед на върховния главнокомандващ военните пратиха важно послание от САЩ, че повече няма да стои безучастно докато Асад, подпомоган и подстрекаван от Путинова Русия, избива невинни сирийци с химически оръжия и хвърля бомби", се казва в изявлнието на сенаторите. Засега не е взето решение за втори удар, но ако се наложи ще бъде издадена заповед. Понататъшните действия на САЩ ще бъдат съобщени по-късно. САЩ работят по отстраняването от власт на сирийския президент Башар Асад след химическата атака, пише вестник "Таймс". Според държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън няма никакво съмнение, че режимът на Асад е виновен за тази жестокост. "С действията, които Асад предприе, изглежда, че няма да участва по никакъв начин в управлението на сирийския народ", подчерта Тилърсън. Той допълни, че "процесът на отстраняването на Асад е нещо, което изисква усилията на международната общност". На въпрос дали САЩ са готови да създадат коалиция, която да прекрати сирийския режим, държавният секретар отговори, че тези стъпки вече са предприети. Речта на Доналд Тръмп: "Скъпи сънародници, Във вторник сирийският диктатор Башар ал Асад извърши ужасно нападение с химическо оръжие срещу невинни цивилни. Като използва смъртоносен невротоксин, Асад отне живота на беззащитни мъже, жени и деца. Много от тях умряха бавно и мъчително. Дори и милите бебета бяха жестоко убити при тази наистина варварска атака. Никое дете на Бога не трябва да изпитва такъв ужас. Тази вечер наредих целенасочен военен удар по военновъздушната база в Сирия, от която започна химическата атака. От жизненоважен интерес на националната сигурност на САЩ е да се предотврати и възпре разпространението и използването на смъртоносни химически оръжия. Не може да има никакво съмнение, че Сирия е използвала забранени химически оръжия, че е нарушила задълженията си по Конвенцията за химическите оръжия, и пренебрегна предупрежденията на Съвета за сигурност на ООН. В продължение на години, всички предишни опити за промяна на поведението на Асад се проваляха и то се проваляха наистина драматично. Като следствие бежанската криза продължава да се влошава, и региона продължава да бъде дестабилизиран, заплашвайки САЩ и нашите съюзници. Тази вечер призовавам всички цивилизовани народи да се присъединят към нас, за да се опитаме да спрем убийствата и кръвопролитията в Сирия, както и да сложим край на тероризма от всички видове и разновидности. Молим Бог да ни вдъхновява, когато се изправяме пред предизвикателствата на нашия неспокоен свят. Молим се за живота на ранените и за душите на тези, които загинаха. И се надяваме, че колкото дълго Америка остава синоним на справедливост, мирът и хармонията в крайна сметка ще надделеят. Лека нощ. И Бог да благослови Америка и целия свят. Благодаря ви."

Проспа ли Русия удара в Сирия?

Всъщност ето какво стана. И съдейки по всичко – то, както винаги ни изненада. Като снега в Москва. Като обезценяването на рублата. Всички го чакаха, а се оказаха неподготвени за това, което се случи – САЩ удариха с ракети Сирия. Никой не изключваше такава развръзка преди няколко дни, защото американският министър на отбраната спомена за такава възможност. И президентът Тръмп също намекна за това. И какво стана след химическата атака в Сирия – всичко. Никаква пощада за противника. Който и да е той. Кое е важното и много интересното в случая. Има няколко момента, които ще имат твърде сериозни последици. Русия и Иран: Действията на САЩ в Сирия са равносилни на окупация Първият е военно-техническият момент. Тази мълниеносност, с която ударът стана реалност. От първите разговори до пуска на няколко десетки ракети мина по-малко от денонощие. Това означава, че военната машина на Америка работи... да кажем, добре. И още – точността на нанасените удари. Каквото и да ни говорят сирийските власти и руските експерти, базата „Шайрат“ е изцяло извън строя. Военната техника е напълно унищожена. Жертвите са минимални. А това означва, че военната машина на Америка работи... да кажем, добре. И още – планът за бойните действия, изборът на целите, въвеждането на данните за тях – всичко това във ВМС на САЩ и Комитета на началник щабовете на отбраната съществува и действа... да кажем, без засечки. Вторият важен момент е политическият. За последните година-година и половина в Русия, Иран и Сирия, съдейки по всичко се е наложило впечатлението, че Сирия е само тяхна „поляна“. И само те играят главните роли там. И това ще е завинаги. Но ето САЩ и Тръмп им демонстрираха, че това не е така и те ще се намесват нявсякъде, където смятат, че е необходимо. След ракетите идва ред на умните дипломати в Сирия Затова ролята на Русия  и Иран в сирийския конфликт се свива до няколко порядки, а как трябва да се държат оттук-нататък не им е много ясно. Освен това съдбата на Башар Асад сега... да кажем, че ще я определят САЩ и техните съюзници. Сред които между другото е кръвният брат на Русия – Турция, която с радост подкрепи военната акция на САЩ в Сирия. Третият момент е ситуацията, в която се оказа Русия. Президентът вече заяви, че ракетният удар на Америка срещу Сирия е акт на агресия. Но тогава възниква въпросът, ако Русия има договор със Сирия за защита на суверенитета, териториалната цялост, националните интереси и пр., ако Русия оказва в рамките на тези договорености военна помощ на Сирия, то тогава какво? По идея Русия трябва да даде отпор на агресора – т.е. на САЩ. Вие представяте ли си го този отпор? Например удар по американските военни кораби в Средиземно море... Аз не мога да си го представя. И тогава какво? Колко струва договорът за военна помощ между Русия и Сирия? И още нещо – чисто военният аспект за Русия от този ракетен удар. На нас ни съобщават, че сирийската операция е показала „най-високата ефективност на руските Военно-космически сили, руската военна техника и системи за въоражаване“. Че в Сирия „бяха направени изпитания на повече от двеста нови ситеми за въоръжение и военна техника“. Че руските военни части в Сирия са надеждно прикривани от комплекси С-400, а самите сирийци имат най-ефективните руски С-300. И изведнъж – 59 ракети на противника и всичките попадат в „десятката“. Как става това?  Въпросът след ударите в Сирия е как ще отговори Русия (ВИДЕО) Ако Военно-космическите сили на Русия са „видели“ пуска им и са могли да предупредят сирийците или сами да прихванат тези ракети, но не са го направили, то какво означава това? Решили са да дадат урок на Асад? Или са се изплашили от американците? Или не са сработили системата за съгласуване на решенията и бойното управление (проспали са ги, казано на обикновен език)? А ако Военно-космическите сили на Русия не са видели пуска на ракетите – нито от космоса, нито чрез ПВО, нито на радарите на ПВО, нито чрез комплексите С-400, то тогава и Асад, и иранците могат с пълно право да кажат: „Що за съюзници сте вие?!!! Как може да се разчита на вас?!!“ С една дума, накъдето и да се обърнем - засада. В изявленията на руските политици личат объркване, удивление, негодувание, разочарование. Нещо трябва да се направи. Но какво? Съвсем не е ясно. ----- * Владимир Бекиш е експерт в областта на стратегическата сигурност. Материалът му е публикуван в сайта на Радио „Свобода“, откъдето го препечатваме. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Студен прием за държавния секретар Тилърсън в Москва

Руският президент Владимир Путин заяви в сряда, че доверието между Русия и САЩ е ерозирало след идването на Доналд Тръмп на фона необичайно враждебното посрещане на на държавния секретар Рекс Тилърсън, който е на първата си визита в Москва.   В телевизионно интервю Путин заяви, че доверието между двете страни се е влошило. Освен това той потвърди подкрепата си за режима на Башар Асад и каза, че въздушните удари на САЩ в Сирия представляват "нарушение на международното право".   Лавров пък "поздрави" американския си колега с необичайно хладни забележки, обвинявайки Вашингтон, че се държи непредсказуемо.   Държавният секретар на САЩ каза от своя страна на руския си колега, че иска да използва преговорите в Москва, за да разбере защо между Русия и САЩ има остри разногласия и да намери начин за преодоляване на различията. В открита за журналисти част от разговорите Лавров заяви, че очаква да знае истинските намерения на САЩ в Сирия.   Заместникът на Лавров Сергей Рябков бе още по-остър и определи сегашната риторика на Вашингтон като "примитивна и груба".   След края на преговорите Тилърсън се върна в хотела, където е настанен, без да говори пред журналисти.   Първата среща на двамата първи дипломати идва в момент на силно напрежение между Москва и Вашингтон след решението на американския президент Доналд Тръмп да извърши въздушни удари в Сирия срещу поддържания от руския президент Владимир Путин режим на Башар Асад. Западът се опитва да откаже Москва от подкрепата й към Дамаск, като я включи в процеса за намиране на мирно решение на кризата и преход на властта в Сирия.   Атмосферата по време на първата визита на новия държавен секретар в Москва силно контрастира на първоначалните приветствия, с които Москва посрещна избирането на Тръмп за президент на САЩ.   Москва: Важно е да не се допуснат нови американски удари в Сирия   "Важно е да не се допусне повторение на американските удари в Сирия. Руското ръководство вече изрази принципните си оценки във връзка с този случай. Смятаме за въпрос от принципно значение да не допуснем риск от рецидив на подобни акции в бъдещето", каза Лавров на срещата с Тилърсън.   Ударите на САЩ срещу сирийска военна база са незаконни, заяви още Лавров и добави, че иска да разбере реалните намерения на Вашингтон в Сирия.   "Нашата последователна линия се формира изключително в руслото на международното право, а не под въздействието на краткосрочната конюнктура или на лъжливия избор: "Или сте нас или против нас", каза той.   Преди ден Тилърсън заяви, че Москва трябва да избере между "САЩ и здравомислещите страни от една страна и Иран, Хизбула и режима на Башар Асад, от друга".   По време на днешната среща Тилърсън демонстрира по-умерено поведение и каза, че иска да намери начин за преодоляване на различията между двете страни.   Държавният секретар на САЩ отбеляза, че срещата в Москва се провежда в момент, който е от важно значение за отношенията на двете страни.   "Опитваме се да си обясним позициите си и да поговорим за тези области, в които нашите цели и задачи са общи, а интересите съвпадат, въпреки разликата в тактическите подходи", заяви той.   "Това ще ни даде възможност да обясним и изразим и тези гледни точки, по които имаме различия, с цел да стесним тези различия и да си обясним взаимно нашите позиции и възгледи", подчерта Тилърсън.   Той припомни, че предишната му среща с Лавров беше на 16 февруари в Бон, а след нея бяха проведени редица телефонни разговори. "И двамата бяхме единодушни, че тези линии за връзка трябва да бъдат открити", отбеляза държавният секретар.   Москва не "пожали" и американските журналисти   Напрежението бе допълнително подсилено от забележки към присъстващите американски журналисти.   "Американските журналисти демонстрираха обноските си и направиха панаир при започване на преговорите между ръководителя на американската дипломация и министъра на външните работи на Русия в сградата на външното ведомство", заяви говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.   Във „Фейсбук” тя написа, че когато двамата ръководители на външнополитическите ведомства влезли в залата, американските журналисти истерично закрещяли от всички страни: "Mr. Lavrov, Mr. Lavrov".   "Сградата изтръпна. Вековните й сводове не помнят такъв „панаир”. „Кой ви е учил на маниери?", попита ръководителят на министерството на външните работи. Всички утихнаха”, пише Захарова.   "Лавров направи изказване, даде думата на американския си колега, направи пауза и каза: "Сега можете да крещите, ако желаете”, отбелязва Захарова.   Според Путин доверието между Русия и САЩ е намаляло при Тръмп   В навечерието на срещата в Москва и Путин, и Тръмп дадоха интервюта.   Руският президент каза в интервю за телевизия "Мир 24", че доверието между Москва и Вашингтон е намаляло, откакто на власт е дошъл американският президент Доналд Тръмп.   "Може да се каже, че равнището на доверие на работно ниво, особено на военно ниво, не се е повишило, а по-скоро се е понижило", заяви Путин в отговор на въпрос как са се променили отношенията между Русия и САЩ при управлението на Тръмп. Попитан за обвиненията, че сирийското правителство е извършило химическо нападение в провинция Идлиб, той каза, че Сирия е предала запасите си от химически оръжия.   Според него има две основни версии за случилото се: първата е, че сирийската авиация е нанесла удар по бунтовнически цех за химически оръжия и в резултат се е разнесъл отровен газ, а втората е, че цялата работа е постановка и провокация с цел да се дискредитира сирийското правителство.   По думите му всичко трябва да бъде проверено. "Без проверка не смятаме, че е възможно да бъдат предприети каквито и да е действия срещу официалните сирийски власти", заяви Путин.   Пред телевизия Мир руският президент каза, че ударът на САЩ в Сирия е нарушение на международното право и е бил извършен без доказателства, че Дамаск е използвал химическо оръжие, предаде ТАСС.   Очаква се Москва отново да наложи вето на проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, която ще се разглежда в сряда вечерта. В нея се призовава сирийския режим към сътрудничество в разследването на химическата атака на 4 април в провинция Идлиб, предаде Франс прес.   Тръмп: САЩ няма да разширяват участието си в Сирия   Доналд Тръмп от своя страна каза, че Вашингтон няма намерение да разширява значително своето участие в сирийския конфликт.   Говорейки за американския ракетен удар в Сирия, Тръмп каза пред Фокс нюз, че САЩ е трябвало да приемат подобни действия още при администрацията на Барак Обама.   "Онова, което аз направих, трябваше да бъде предприето още при администрацията на Обама и тогава ситуацията в Сирия щеше да бъде по-добра", каза той.   Тръмп заяви, че в Сирия е било използвано химическо оръжие. Той припомни, че Сирия по-рано се е съгласила да не използва такова оръжие, но е нарушила това обещание.   Американският президент заяви още, че ситуацията в Сирия щеше да бъде по-добра, ако Русия не поддържаше президента Башар Асад.   В интервюто Тръмп, говорейки за Асад, го нарича животно и много зъл човек.

Приказка за двама диктатори

В първите си 100 дни на власт президентът Доналд Тръмп се сблъска с двама диктатори – сирийския президент Башар Асад и севернокорейския Ким Чен Ун. Въпреки че те управляват доста различни страни в различни краища на света, техните режими имат някои стряскащи прилики. Семеен бизнес И двамата лидери са наследили своите постове от бащите си – Хафез Асад и Ким Чен Ир. Техните династии управляват от десетилетия държавите и народите си по един и същи начин – превърнали са ги в полицейски държави, които смазват със сила всяко недоволство. Въпреки че Сирия и Северна Корея не са идеологически сестри, двете държави имат династии, които ги управляват чрез страх и репресии. Хафез Асад взима властта през 1970 година с безкръвен военен преврат и остава начело на Сирия 29 години. След като губи първородния си син в катастрофа, Хафез Асад „коронясва“ по-малкия си син Башар за свой наследник. Той поема властта през 2000 година след смъртта на баща си. Севернокорейската диктаторска династия е малко по-стара от сирийската. С помощта на Съветския съюз, дядото на Ким Чен Ун – Ким Ир Сен, става първия премиер на Корейската народнодемократична република през 1948 година. Наричат го „Вечния президент“. Ким предава мантията на сина си Ким Чен Ир, който става Върховен лидер след като баща му умира от инфаркт през 1994 г. Сегашният диктатор на Северна Корея Ким Чен Ун е най-малкият син на Ким Чен Ир. „Изолираното кралство“ се ръководи от култа към личността и нейното семейство. Десетки хиляди паметници и статуи на династията Ким се издигат из цялата страна. За разлика от Северна Корея, която е напълно откъсната от света, правителството на Сирия се радваше на дипломатически и политически отношения със Запада. Тези връзки са поставени на сериозно изпитание след избухването на сирийската гражданска война преди повече от шест години. Връзките между Северна Корея и Сирия обаче остават приятелски от десетилетия насам. Пътят на Пхенян към Дамаск Бащата на Башар Асад - Хафез, се е срещал с основателя на севернокорейския режим Ким Ир Сен през 1970-те. Като „клиенти“ на Съветския съюз и двете държави развиваха военно сътрудничество с Москва. В Пхенян има посолство на Сирия от 1970 г., откакто партията „Баас“ взима властта. Северна Корея също така помага на Сирийската републиканска армия да разработи някои военновъздушни и ракетни системи. От години Северна Корея е подозирана, че е доставила на Сирия ракети „Скъд“ и технология за производството им. През 2007 г. Израел обстрелва предпологаеми ядрени обекти в Сирия, които вероятно са разработени с помощна на Северна Корея. Тези дипломатически отношения продължават и до днес. И двете правителства имат традиция да си правят взаимно жестове на солидарност и подкрепа. По-рано този месец, след предполагаемата сирийска атака с химическо оръжие, Ким изпрати на Асад поздравление по повод годишнината от основаването на управляващата партия в Сирия. „Сирийското правителство и народът надеждно защитават независимостта и сигурността на страната, като решително смазват агресивните действия на всички враждебни сили и посрещат предизвикателствата под вашето мъдро ръководство“, пишеше в съобщението, според държавните медии в Северна Корея. Преди месец държавните медии в Сирия цитираха „официален източник“, който заклейми съвместните военни учения между САЩ и Южна Корея и изрази „подкрепа за народа и смелия лидер на Демократична Корея“. Преди две години Сирийското правителство кръсти нов парк в Дамаск на Ким Ир Сен. При откриването на парка зам. външният министър нарече основателя на Северна Корея „исторически ръководител и лидер, известен с борбата си за освобождение и изграждане на своята страна“. Големите покровители Освен че се подкрепят един-друг, Сирия и Северна Корея също зависят от покровителството на много по-големи съюзници. Сирия получава оръжия и директна военна помощ от Русия, докато Северна Корея зависи от Китай за над 80% от външната си търговия. Но най-общото между двете държави е враждата им със Съединените щати. Сирийската държавна информационна агенция нарича САЩ „общия враг“ на Сирия и Северна Корея. Общата им съдба на изолирани страни може да ги сближи още повече. И двете са достатъчно откъснати от света, и двете имат по нещо, с което могат да помогнат на другия. Северна Корея отчаяно се нуждае от твърда валута, а Сирия отчаяно се нуждае от оръжия. Американски натиск Двете изолирани държави бързо се превърнаха в цел за американския президент Доналд Тръмп. Новата власт в Белия дом опитва да прекрати предполагаемата употреба на химически оръжия от Сирия, както и ядрената програма на Северна Корея, като се опитва да убеди Москва и Пекин да ги изоставят и да се включат в усилията на международната общност да изолира тези режими със санкции и със заплаха от употреба на сила. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс бе в Сеул миналата седмица и определи военната акция на Тръмп в Сирия като предупреждение: „Северна Корея трява да внимава и да не изпитва решимостта на президента или пък мощта на въоръжените сили на Съединените щати“. Но и Пхенян, и Дамаск продължават да се държат провокативно. Режимът на Ким Чен Ун продължава да заплашва с ядрени опити и да брани своята ядрена програма – въпреки че и двете са забрани по силата на резолюции на Съвета за сигурност на ООН. В същото време, въпреки тежкия конфликт, който уби над 400 хиляди сирийци и прогони почти половината население от родните им места, Башар Асад продължава да е вкопчен във властта и да отрича обвиненията за употреба на химическо оръжие и систематични нарушения на човешките права. ... Анализ на Захра Улла и Айвън Уотсън за Си Ен Ен. Преводът е на Клуб Z.

Валерий Емелянов: Влизането в Сирия доведе до изостряне на геополитическата ситуация

Според Валерий Емелянов, независим политолог и познавач на процесите в Близкия Изток, влизането на Русия в сирийския конфликт, не е донесло нищо специално на Москва, дори напротив е влошило положението ѝ на международната сцена. Той смята, че участието на Русия в конфликта в Сирия на страната на правителството в Дамаск е засилило противопоставянето между Москва и Запада. Ето как той разчита изминалите 12 месеца за Русия, отговаряйки на въпроса какво те са донесли на Русия в гражданския конфликт в Сирия: Мисля, че това участие освен главоболия и нови проблеми не донесе нищо ново на Русия.Острото геополитическо противопоставяне между Русия и Украйна е на такова равнище, че нещата са практически в състояние на война, така че този фронт е полуоткрит, второто е общата геополитическа сложност свързана със санкциите и контрасанкциите с ЕС и САЩ. Това състояние днес напомня на периода на Желязната завеса. Влизането в Сирия доведе до изостряне на геополитическата ситуация.Емелянов е категоричен, че ходът на Москва с участието в конфликта в Сирия е необоснован:  Гледано от днешния ден, сирийската ситуация влезе във фаза, когато в нея има слабо правителство, но като всяко друго правителство от Близкия Изток се държи амбициозно за властта. От гледна точка на глобалните икономически и политически цели на Русия в Сирия, сега Москва трябва да постигне общ баланс на силите в Близкия Изток в отношенията с Турция или с Ирак. Използването на руска военна сила в Сирия само задълбочава сложната външнополитическа ситуация, в която се намира Москва в Близкия Изток. Това само намалява влиянието й и за това руските военнополитически дивиденти са много малко в тази ситуация, затова смятам, че участието на Русия в Сирия не беше докрай преценено. Не така обаче мисли близкият до официалната руска линия арабист и политолог Борис Долгов от Центъра за изследване на арабския и ислямския свят към РАН, който преди дни се завърна от посещение в Сирия: Смятам, че тези действия бяха успешни, но има една поредица от въпроси които възникват. Както е известно част от руските военни сили, бяха изведени от Сирия, и беше обявено, че те са изпълнили своята задача и това е така, но ситуацията след това показа, че въоръжените групировки не са съгласни да отиват към каквото и да е ефективно прекратяване на огъня. Споразуменията се нарушават. Спомняме си, че след постигнатата преди две седмици договореност между Русия и САЩ, то беше нарушено 300 пъти. За това според мен сега са необходими по-активни действия на руските военнокосмически сили в Сирия, подкрепа на армията на Сирия за унищожаването на тези групировки, които са свързани с ИДИЛ и "Ал Кайда" и представляват в крайна сметка радикални ислямисти.  Независимият военен експерт Владимир Евсеев смята, че Русия е създала условия властите в Дамаск да могат да победят в конфликта. Той сравнява същевременно и действията на Иран в този конфликт и добавя: Иранците стоят зад варианта - победа на всяка цена. Движението "Хизбула" така воюва, но Русия не воюва така. За нея е важна не толкова победата, а стабилността на Сирия и да бъде запазена като единна държава, каквато я виждаме на картата. Русия се договаря с Турция за вкарването на войските само и само, за да запази Сирия като единна държава. В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Николай Кръстев.

Агнеса Мариям Салиб: Християните в Сирия намаляха наполовина по време на войната

Положението на християнската общност в Сирия, която преди войната наброяваше 10 на сто от населението на страната, днес е много лошо, признава католическата монахиня Агнеса Мариям Ас Салиб от Ордена на Кармелитките. Тя служи в манастира „Свети Яков", разположен в централната сирийска провинция Хомс. В интервю за БНР Агнеса Салиб заяви, че християните подкрепят държавността в Сирия, защото тя им гарантира, че биха имали възможността да останат по родните си места. Агнеса Мариям Салиб взе участие в международна конференция, посветена на проблемите в Сирия и решаването на гражданския конфликт в нея, която се проведе в Москва. За мнозина майка Агнеса Мариям Ас Салиб отдавна се е превърнала в символ на справедливостта и защитата на онеправданите. Днес тя е сред защитниците на режима на Башар Асад, но отношението й към него невинаги е било толкова позитивно. Тя издига своя глас в защита на Ливан, който допреди 11 години беше окупиран от Сирия. Отговорът на режима в Дамаск - три пъти изпраща бойни хеликоптери, които да покажат на монахинята и оглавявания от нея манастир кой е лидер на страната. Днес обаче тя не се взира в миналото и се опитва да помогне на населението на Алепо, подложено на тормоз от екстремистката групировка ИДИЛ. Ето как изглежда картината на войната в очите на Агнеса Мариям Салиб:  Християните в Сирия имат много сериозни проблеми, свързани с радикалните ислямистки групи, много страдат, биват убивани и осъждани на смърт. Вероятно знаете, че „Джебхат ан Нусра“ излезе с призив към християните в Сирия, че трябва да приемат исляма или в противен случай - да платят много висока такса или да напуснат територията на страната. Християните биват подлагани и на много мъчения. Срещу тях биват насъсквани кучета, които просто ги разкъсват в края на тази нелепа схватка. Жените християнки стават обект на изнасилвания, превръщат ги в сексробини. Опозиционните части невинаги могат да защитят християнското население, но в тези райони, които са под контрола на правителствените части, то се чувства по-сигурно. Преди началото на войната християните в Сирия бяха 2 милиона от населението на страна, докато сега техният брои е намалял наполовина. Много от християнските храмове са превърнати в квартири, убежища или просто в джамии от страна на радикалните групировки.    Днес в Сирия има терористи от повече 100 държави. За да спре войната, трябва просто да се спре финансирането, както и да се затворят границите на Сирия, смята Агнеса Мариям Ас Салиб: Виждате какво става с бежанците, които пътуват към Европа и колко много страдат. Трябва да се сложи край на радикализма и тероризма и на техните представители в Сирия. Международната общност трябва да отстрани тези отживели времето си движения. ООН може да бъде начело на този процес. Също така трябва да спре демонизирането на сирийската държава. Хората в Сирия воюват срещу ИДИЛ, защото това днес е злото за тях. Запитана в каква хуманитарна дейност се изразява помощта на католическия манастир, Агнеса Салиб обясни: Нашият манастир „Свети  Яков“ е получил възможност да работи като неправителствена организация в Сирия. Ние работим с много други подобни организации от Белгия, Франция, Великобритания, САЩ и Швеция. Имаме привилегията заедно с Обединените нации и техните хуманитарни агенции на територията на Сирия да работим. Благодарение на това сътрудничество ежедневно раздаваме ваучери за храна на повече от 600 семейства в Алепо. Също така за източната и южната част на Алепо осигуряваме повече от 500 хранителни пакета, които включват хляб и плодове. Охраняваме тази храна за местното население, така че тя да може да стига равномерно за всеки от дните на мисията ни. В източната част на Алепо имаме подвижна болница и осигуряваме лекарства и медикаменти за повече от 400 сирийци. Още от документалния разказ на Агнеса Мариям Ас Салиб чуйте в звуковия файл.

Доналд Тръмп: Планът на Хилари Клинтън за Сирия ще предизвика Трета световна война

Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп заяви, че планът на опонента му Хилари Клинтън за справяне с конфликта в Сирия ще доведе до Трета световна война. Според него Вашингтон трябва да се концентрира не върху Сирия, а върху борбата с "Ислямска държава".Тя няма план за Сирия. С нея ще се окажете в Трета световна война. Тя не знае какво прави. Точно както в Либия, точно както с всичко останало, което е правила. В момента Сирия вече не е просто Сирия. Тя е Русия и новият Иран, за чието създаването ние помогнахме чрез споразумението с Иран, което е една от най-лошо договорените сделки, които съм виждал. Това, което трябва да направим, е да се концентрираме върху "Ислямска държава". Не трябва да се фокусираме върху Сирия. Ще се озовете в Трета световна война заради Сирия, ако слушате Хилари Клинтън. Тя е некомпетентна, подчерта Доналд Тръмп в интервю за агенция Ройтерс.Клинтън настоява за създаването на забранена за полети зона над Сирия, защото смята, че това ще помогне за по-бързо разрешаване на петгодишния конфликт. Подобна идея е подкрепяна и от водещи републиканци в Конгреса, но президентът Барак Обама и председателят на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили генерал Джоузеф Дънфорд са против. Според Обама и Дънфорд зоната може да доведе до ескалация на конфликта, защото, ако САЩ еднолично наложат забрана за полети, би трябвало да свалят руски самолет, ако навлезе в сирийското въздушно пространство. В момента руски самолети изпълняват въздушни удари над бунтовниците и ислямистите в Сирия в подкрепа на режима на президента Башар Асад. От предизборния щаб на Клинтън обявиха, че с изказванията си за Трета световна война Тръмп си играе със страховете на американците. Освен това още по време на последния диспут между двамата кандидати за президент на 19-и октомври Клинтън уточни как ще работи за забраната за полети над Сирия.Мисля, че забранена за полети зона може да спаси човешки животи и да ускори разрешаването на конфликта. Това не е нещо, което ще се случи на първия ден. Ще са необходими много преговори. Мисля, че бихме могли да постигнем споразумение и ясно да покажем на руснаците и сирийците, че това е нещо, което смятаме, че е в най-голям интерес на хората в Сирия, както и че ще ни помогне в борбата срещу "Ислямска държава", заяви Клинтън. Тръмп все още не е обявил каква е неговата стратегия за Сирия и изостава в проучванията на общественото мнение за предпочитанията на избирателите, особено след като няколко жени го обвиниха в сексуални посегателства. Според Тръмп медиите заговорничат, за да изгуби вота на 8 ноември.

Най-голямата лъжа: САЩ води война срещу «Ислямска държава»

 Преследването на „ислямските терористи», водената навсякъде по света превантивна война, за да се защити „американската родина», се използват, за да се оправдае военна програма.  „Ислямска държава в Ирак и Леванта», наричана вече само „Ислямска държава» (ИД), е творение на американските разузнавателни служби. „Анти-терористичната програма» на Вашингтон в Ирак и Сирия се състои в подкрепа на тероризма.  Нахлуването на бригадите на ИД в Ирак, което започна през юни 2014 г., беше част от внимателно планирана военно-разузнавателна операция, подкрепяна тайно от САЩ, НАТО и Израел. Антитерористичната акция е измислица. Америка е държава номер едно в спонсорирането на тероризма. „Ислямска държава» е покровителствана от САЩ и техните съюзници. Ако те искаха да елиминират бригадите на ИД, трябваше масирано да бомбардират конвоите им от откраднати автомобили Тойота, когато през юни прекосиха пустинята от Сирия към Ирак. Сирийско-арабската пустиня е открита, равна територия. При характеристиките на изтребителите F15, F122, CF-18 от военна гледна точка това щеше да бъде бърза и целесъобразна хирургическа операция.  В тази статия посочваме 26 концепции, които опровергават голямата лъжа. Представена от медиите като хуманитарно мероприятие, тази широкомащабна военна операция, насочена срещу Сирия и Ирак, доведе до безброй цивилни жертви. Тя нямаше да бъде предприета без твърдата подкрепа на западните медии, които представиха инициативата на Обама като антитерористична операция. Историческият произход на „Ал Кайда» САЩ подкрепяха „Ал Кайда» и свързаните с нея организации в продължение на почти половин столетие още от първия ден на съветско-афганистанската война. В Пакистан бяха създадени тренировъчни лагери на ЦРУ. В десетгодишния период между 1982 и 1992 г. ЦРУ рекрутира 35 хиляди джихадисти от 43 ислямски държави, за да се бият в афганистанския джихад. „Обяви, платени от фондовете на ЦРУ», подбуждащи и мотивиращи за присъединяване към джихад, бяха публикувани във вестници и списания из целия свят. От президентството на Рейгън насам Вашингтон подкрепя ислямската терористична мрежа. Роналд Рейгън нарече терористите „борци за свобода».  Щатите снабдиха с оръжия ислямските бригади. Всичко беше за „добрата кауза» — борбата срещу Съветския съюз и смяната на режима, което доведе до свалянето на светското правителство в Афганистан. Университетът в Небраска публикува учебници по джихадизъм. „САЩ похарчиха милиони долари, за да снабдят афганистанските деца с учебници, пълни с образи на насилие и войнствени ислямски учения.»  5. Осама бин Ладен, американското плашило и основателят на „Ал Кайда», беше назначен от ЦРУ през 1979 г. в самото начало на спонсорираната от САЩ джихадистка война срещу Афганистан. Той беше на 22 години и беше трениран в спонсориран от ЦРУ партизански тренировъчен център. Не „Ал Кайда» извърши атентатите на 11 септември 2001 година. Но 9/11 даде основанията за война срещу Афганистан въз основа на това, че е страна, която спонсорира тероризма и подкрепя „Ал Кайда». Атаките на 9/11 бяха инструмент за формулиране на тезата за „Глобална война срещу тероризма». Джон Макейн се среща с халиф Абу Бакар ал-Багдади, лидер на ИДИЛ, в Алепо през април 2013 г. „Ислямска държава»  „Ислямска държава» (ИД) беше първоначално дъщерна организация на „Ал Кайда», създадена от американското разузнаване с подкрепата на британската МI6, израелскaтa МОСАД, пакистанското Междуведомствено разузнаване (Inter-Service Inteligence — ISI) и Председателството на общото разузнаване на Саудитска Арабия (General Intelligence Presidency — GIP). Бригадите на ИД бяха включени в спонсорирания от САЩ и НАТО метеж в Сирия, насочен срещу правителството на Башар Асад.  НATO и турското върховно командване бяха отговорни за набирането на наемници за ИД и Джабхат Ал-Нусра сред маргиналите на сирийските бунтовници през март 2011 г. Според източници на израелското разузнаване тази инициатива се е състояла в следното:  „Kампания за записване на хиляди мюсюлмански доброволци в страните от Близкия Изток и мюсюлманския свят, които да се сражават редом със сирийските бунтовници. Турската армия ще приюти тези доброволци, ще ги обучи и ще осигури преминаването им в Сирия.»  В редиците на ИД има оперативни кадри на западните специални сили и на западните разузнавателни служби. Британските специални сили МI6 са били включени в тренирането на джихадистките бунтовници в Сирия. Западни военни специалисти с договори към Пентагона са обучавали терористите в използването на химически оръжия. „САЩ и някои негови европейски съюзници използват специалисти по отбраната, които да обучават сирийските бунтовници как безопасно да осигурят химически оръжия в Сирия» казаха американски висш служител и няколко американски дипломати пред CNN (CNN Report, 09.12.2012г.) Практиката на ИД за обезглавяване е част от спонсорирана от САЩ програма за обучаване на терористи, прилагана в Саудитска Арабия и Катар.  Набирани от американските съюзници, голяма част от наемниците на ИД са осъдени криминални лица, освободени от саудитските затвори под условие да се присъединят към ИД. Затворници, осъдени на смърт в Саудитска Арабия, са набирани, за да се присъединят към терористичните бригади.  Израел е подкрепял бригадите на ИД и Ал Нусра извън Голанските възвишения. Джихадистите бойци са се срещали с офицери от израелската армия, както и с министър-председателя Нетаняху. Висш военен от израелската армия призна неохотно, че „глобалните джихадистки елементи в Сирия» (ИД и Ал Нусра) се подкрепят от Израел. Сирия и Ирак  Бойците на ИД са пехотинци от армиите на западния военен съюз. Тяхната необявена задача е да разрушат и опустошат Сирия и Ирак в полза на американските си спонсори. Американският сенатор Джон Макейн имаше среща с лидерите на джихадистите в Сирия.  16. Войската на „Ислямска държава», която в момента е мнимата цел на американско-натовската кампания за бомбардиране под наслов „антитерористична задача», тайно продължава да бъде подкрепяна от САЩ. Вашингтон и неговите съюзници продължават да предоставят военна подкрепа на „Ислямска държава».  Американските и съюзническите бомбардировки не са насочени срещу ИД, те бомбардират икономическата инфраструктура на Ирак и Сирия, включително фабрики и петролни рафинерии. Халифатът на проекта „Ислямска държава» е част от дългосрочните американски външнополитически планове Сирия и Ирак да бъдат разделени на отделни територии — Сунитски ислямски халифат, Арабска шиитска република и Република Кюрдистан.  Глобалната война срещу тероризма „Глобалната война срещу тероризма» се представя като сблъсък на цивилизации, като война между конкуриращи се ценности и религии, докато в действителност това е завоевателна война, която има стратегически и икономически цели. Спонсорираните от САЩ терористични бригади на „Ал Кайда» (тайно подкрепяни от западните разузнавателни служби) бяха разположени в Мали, Нигер, Нигерия, Централноафриканската република, Сомалия и Йемен. Тези свързани по различен начин части на „Ал Кайда» в Близкия Изток, субсахарска Африка и Азия са спонсорирани от ЦРУ „разузнавателни активи». Те се използват от Вашингтон за разрушаване, за създаване на вътрешни конфликти и за дестабилизиране на суверенни държави.  Боко Харам в Нигерия, Ал Шабаб в Сомалия, Либийските ислямски бойни групи (подкрепяни от НАТО през 2011 г.), „Ал Кайда» в Магреб, индонезийската Ал Джамаа ал Исламиа и другите свързани с „Ал Кайда» групировки са тайно подпомагани от западното разузнаване. САЩ спонсорират също и свързаните с „Ал Кайда» терористични организации в Синдзян-уйгурския автономен регион на Китай. Скритата цел е да се предизвика политическа нестабилност в западен Китай. За китайските терористи се съобщава, че са „обучени в тероризъм» от „Ислямска държава», „за да извършват нападения в Китай». Заявената цел на базираните в Китай джихадистки единици (които обслужват интересите на САЩ) е да установят ислямски халифат, стигащ до западен Китай. (М. Хосудовски, „Войната на Америка срещу тероризма», Global Research, Монреал, 2005, гл. 2)  Доморасъл тероризъм  „Терористите срещу САЩ». Америка е тайният архитект на „Ислямска държава», но привидно свещената задача на Обама беше да защити „родната земя» (the Homeland) от нападенията на ИД.  Заплахата от доморасли терористи е изфабрикувана. Тя се прокара от западните правителства и медии с цел да се анулират граждански права и да се установи полицейска държава. Терористичните атаки на мними джихадисти и заплахите за терористични актове винаги са театрални постановки. Те се използват за да се създаде атмосфера на страх и усещане за заплаха.  От своя страна арестите, делата и присъдите на „ислямските терористи» устояват на законността на американската държавна сигурност и апарата за правоприлагане, които стават все по-военизирани. Крайната цел е в главите на милиони американци да се насади мисълта, че врагът е реален и че американската администрация ще защити живота на своите граждани. „Антитерористичната» кампания срещу „Ислямска държава» допринесе за демонизирането на мюсюлманите, които започват все по-често да се асоциират с джихадистите в очите на западното обществено мнение. Всеки, който дръзне да постави под съмнение обосноваността на „Глобалната война срещу тероризма», се окачествява като терорист и става обект на антитерористичното законодателство. Крайната цел на „Глобалната война с тероризма» е да подчини гражданите, напълно да деполитизира социалния живот в Америка, да попречи на хората да мислят, да концептуализират, да анализират фактите и да поставят под съмнение легитимността на инквизиторския социален ред, който управлява Америка. С подкрепата на своите съюзници, администрацията на Обама успя да наложи един дяволски консенсус — да не споменаваме сложната роля на Съвета за сигурност на ООН. Западните медии са прегърнали този консенсус, който описва „Ислямска държава» като независим обект, като външен враг, който е заплаха за западния свят. Голямата лъжа е станала истина.  Проф. Мишел Хосудовски

САЩ и Русия договориха план за Сирия. Ще нанасят координирани удари срещу терористите

  САЩ и Русия договориха мирен план по сирийското регулиране, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери в Женева сред преговорите с руския външен министър Сергей Лавров, предаде БГНЕС. „САЩ и Русия обявяват за план, който се надяваме да спре страданията в Сирия и да осигури преход към политически процес“, посочи Кери. "САЩ и Русия призовават съвместно всички страни да поемат ангажимент за спиране на военните действия. Има ясен срок, от 00:00 часа 12 септември", изтъкна още държавният секретар на САЩ. По думите му, ако прекратяването на огъня се задържи една седмица, двете страни ще предприемат координирани военни действия срещу терористите в Сирия. Необходимо е режимът за прекратяване на огъня да обхване и Алепо, в противен случай ще се провали споразумението между САЩ и Русия за Сирия, изтъкна Кери. “Става дума за създаване колкото се може по-бързо на демилитаризирана зона, за да бъдат възобновени там хуманитарните операции”, поясни той. По думите му предвижда се да бъдат изключение въздушните удари в онези райони в Сирия, където се намират опозиционните сили Според него изпълнението на споразумението между САЩ и Русия за Сирия зависи и от Дамаск, и от сирийската опозиция. Кери посочи, че „процесът по разграничаване на действащите в Сирия терористични групировки ще се провежда под ръководството на експертен съвет, който ще действа и за спазването на прекратяването на огъня.“ Джон Кери изрази благодарност към Русия за работата по сирийското регулиране. Авиациите на Русия и САШ ще извършват съгласувани удари срещу терористите, обяви от своя страна руският външен министър Сергей Лавров. „Ние съгласувахме районите, в които такива удари ще бъдат координирани. И в тези райони ще работят само въздушните сили на Русия и САЩ“, добави той. По думите му Русия и САЩ са съгласували пет документа за Сирия, всички те създават условия за възобновяване на политическия процес. Те обаче ще останат непублични заради чувствителността на информацията, поясни Лавров. „Не искаме тя попадне в ръцете на онези, които вероятно ще се опитат да провалят изпълнението на мерките, предвиждани както в рамките на хуманитарните доставки, така и в други части от нашите договорености“, обясни руският външен министър. Първата стъпка по реализирането на договореностите ще бъде спирането на огъня, първоначално за 48 часа. Механизмите за реагиране на нарушенията на примирието ще заработят още от 12 септември, понеделник, когато то трябва да влезе в сила. Според Лавров режимът за прекратяване на огъня трябва да покаже стабилността си в продължение на една седмица. Руският външен министър подчерта, че разграничаването на терористите от умерената опозиция е записана като ключов приоритет в договореността на Русия и САЩ за Сирия. Двете страни ще създадат специален център с участието на военни и разузнавачи за разграничаването на силите в Сирия и съгласуване на ударите срещу терористичните групировки „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“. Русия горещо приветства заявлението на САЩ за твърдото им намерение да се борят с "Джебхат ан-Нусра", изтъкна Лавров. Той разкри още, че сирийското правителство е било информирано за споразумението и го е приело. Министърът посочи още, че американските санкции срещу Русия не са попречили за изработването на споразумението за Сирия. Лавров благодари на американската делегация, аналогична благодарност към руската стана изрази и Джон Кери. Междувременно руският външен министър Сергей Лавров почерпи с пица и водка журналистите, които отразяваха руско-американският преговорен маратон за Сирия в Женева. Всъщност пиците били изпратени от американската делегация, за да изкупи вината за проточилата се преговорна пауза от над 5 часа. Това разкри на страницата си във Фейсбук говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова. Руско-американските преговори Лавров-Кери продължиха над 13 часа и биха московските преговори от 15 юли. Лавров донесе няколко кутии с пици на журналистите. Жестът му бе посрещнат с аплодисменти от журналистите. Един от тях шеговито попитал: “А къде е водката“. Лавров излезе от залата, но след малко се върна и попита кой иска водка, след което предложил пакет с две бутилки. „Пицата е от американската делегация, а водката от руската“, обяви Лавров. Захарова написа във Фейсбук, че Кери изпратил на Лавров и екипа му пица, „за да изкупи (неудобството) от проточилата се 9 часа пауза, по време на която американската делегация съгласуваше преговорите с Вашингтон“. По-рано бе съобщено, че американският президент Барак Обама отишъл да играе голф в момент, когато Вашингтон съгласуваше позицията по водените в Женева руско-американски преговори за регулиране на сирийския конфликт. Това стана малко, след като в Женева източник от руската делегация съобщи на журналисти, че делегациите вече 5 часа чакат съгласуването на позициите в американската столица. „Очевидно съгласуването на преговорните позиции е заседнало във вашингтонската вертикала на властта. Този път съгласуването заседна повече от пет часа“, бяха думите на източника пред репортерите. Няколко минути по-късно от Вашингтон дойде съобщението, че Барак Обама е напуснал Белия дом. Агентите на Сикрет сървиз, съпровождащи държавния глава, бяха облечени във всекидневни дрехи, а не официални, от което журналистите направиха извода, че президентът е приключил с работния си ден. А малко по-късно стана известно, че Обама е пристигнал във ВВС базата „Ендрюс“ край Вашингтон и заиграл голф на създаденото там игрище. /ТАСС

Виктор Озеров: Русия няма да държи в Сирия излишна техника и военни

Има ли намерение Москва да увеличи числеността на бойните си единици в Сирия? Въпросът е особено актуален, след като делегация от горната камара на руския парламент, водена от председателят на комитета по отбраната Виктор Озеров посети военната база в Хмеймим и в Тартус, мястото, където ще бъде сформирана и военноморската база в Сирия. Решението за връщането или подсилването с военна техника на руската база в Хмеймим в Сирия е в ръцете на президента Владимир Путин, обяснява ръководителят на комитета по отбраната в горната палата на руския парламент Виктор Озеров пред БНР:  Пред руските военни в Сирия са поставени определени задачи и от това зависи тяхната численост там. Все пак това се определя от върховния главнокомандващ и президент на Русия, който ще реши каква да бъде числеността на личния състав и военната техника в Сирия в този момент. Русия нееднократно показа на терористите, че може да порази инфраструктурата им. Русия може да извършва полети не само от нейните бази, но както видяхте и от база в Иран преди няколко месеца. По отношение на увеличаването на числения боен състав - това ще зависи от ситуацията в Сирия и от решението на президента Путин. Излишна техника и военни в Сирия Русия няма да държи, защото този престой в известна степен е свързан и с разходи, които плаща бюджетът на руската федерация. Въпреки сложните политически отношения между Москва и Вашингтон по отношение на Сирия, контактите между руските и американските военни в региона продължават и това се потвърждава от контактите между руския център за примирие в базата в Хмеймим и центъра в йорданската столица Аман. Озеров допълва: Свръзката помежду им съществува. Обменът на информация между членовете на коалицията и Русия за броя на полетите в региона продължава. Войниците понякога по-добре разбират политиката отколкото самите политици, които се намират в удобните си кресла. Обстановката в Сирия остава доста напрегната, което дава своето отражение върху охраната на руската база в Хмеймим, признава председателят на комитета по отбраната в руското федерално събрание и подчертава: Охраната на руската военна база се осъществява от противоракетния комплекс С 400. Във въздушното пространство над нея се намират бойни хеликоптери, които наблюдават ставащото около нея,а освен това се използват и дронове. Цялостната картина се следи от дежурните офицери в щаба на базата. Ясно е, че в Сирия има война и затова трябва да сме наясно, че 100 % сигурност няма никъде, но трябва да се спазват всички правила.   Още за руското военно присъствие в Сирия ще научите от звуковия файл.

Нина Спасова: На този етап борбата с "Ислямска държава" изглежда ще се води "под шапката" на Асад

В коментар на перспективите за сирийския президент Башар Асад за възвърне легитимността си за международната общност след като сирийските правителствени сили си върнаха контрола над град Алепо, арабистът Нина Спасова отбеляза, че по-голямата част от света и по конкретно Европа и европейските медии продължават да гледат на Асад като на диктатор, наричат го "касапин" и го обвиняват за случващото в Алепо, където са загинали много хора и продължава евакуацията, за която постъпва много противоречива информация:   И въобще не ми се струва , че не е възможно скоро Асад да бъде приет като партньор, демократичен президент на страна, с която може да се преговаря. Нина Спасова изтъкна, че може би сега Асад вижда етапа, когато приключва борбата му опозицията: На практика през тези години - петте години война в Сирия, това преобладаваше - войната на сирийските официални власти с опозицията в страната, отбеляза още анализаторът. Според нея Башар Асад няма намерение на сдаде властта и дори и да свърши войната той ще продължи да воюва с опозицията:Защото ако съществува такава опозиция  -  с всички условности - че това е една "умерена" опозиция  (наистина в тази умерена опозиция  -  към нея се прикачиха какви ли не елементи - включително либийски, ислямиски групировки, какви ли не, и настина в никакъв случай не можем да говорим за една нормална опозиция, но в тази опозиция има и хора, които наистина са опозиция на официалната власт, те не са съгласни с начина, по който се развива и управлява Сирия)  и за съжаление поражението - завладяването на Халеп (Алепо) отново от силите на Башар Асад, означава и край на тази опозиция. И съвсем естествено е, че той ще продължи войната с опозицията и в малкото останали още "пристанища" на тези опозиционни сили.Нина Спасова обаче допълни, че има шанс Асад да бъде реабилитиран, ако се включи в борбата с Ислямска държава - цел, която всички световни сили сега посочват като приоритет: Двете основни големи сили в конфликта - САЩ и Русия - определено го приемат. Новата администрация на новоизбрания президент Тръмп подсказа, че Башар Асад е по-малкото зло и, че той е склонен да говори, да преговаря с Русия точно за това -  как да се развият действията на територията на Сирия така, че "Ислямска държава" да бъде  победена. А това на този етап може да стане "под шапката" на Башар Асад.  Спасова допълни също, че тази възможност е валидна в по-краткосрочен план, но в дългосрочен - за Асад няма да е възможно да остане президент: Той направи достатъчно неща, изби достатъчно хора от собствения си народ, за да остане в по-далечно бъдеще и да продължи да бъде начело на тази страна. Анализаторът отбеляза, че позицията на Русия по темата за бъдещето на Близкия Изток ще става по-силна:Определено Русия (сега) засили позициите си от 2015-а, когато се намеси военно в Сирия. Тя засили позициите си и без нейното участие вече не може да бъде решен проблемът - това стана ясно на всички. И само преди няколко дни руският президент каза, че в Сирия сега целта е бързо постигане на примирие за цялата територия на страната. Ако това стане, може би наистина ще дойде моментът за някакви преговори между остатъците на опозицията и сегашната власт в Сирия.Нина Спасова допълни, че и когато бъде преминат този етап, остават за решаване най-съществените въпроси:Дори и да се постигне това примирие за цяла Сирия сериозните проблеми тепърва предстоят - това е проблемът с "Ислямска държава", това е проблемът с бежанците (никой не знае точният им брой, но едно 5 или 6 милиона сирийци са някъде по света). За тези бежанци ще трябва да се договаря точно това - връщането им в Сирия, но не само  - и създаване на условия за връщането им..... Сега е моментът да си говори за този опозиция..... -  да се гарантира нейното оставане, ако тя наистина е умерена и е просто опозиция на това, което в момента се случва, на политическата власт в Сирия ....Трябва да обсъден въпросът с кюрдите в Северна Сирия, които по време на тези 5 години всъщност единствени  се биеха с "Ислямска държава" и бяха сериозен американски съюзник. Въпросът е сега какво се случва с тези кюрди, които настояват за някаква форма на независимост. Според анализатора борбата с "Ислямска държава" ще бъде продължителна, но не толкова в Сирия, а по-скоро извън Сирия. Тя припомни трудностите на международната коалиция срещу ислямистите в Мосул и отбеляза, че терористичната групировка се е пренасочила към Либия.  Цялото интервю с Нина Спасова чуйте от звуковия файл.

„Газета.Ru”: Скандални истини за мира в Сирия - Путин не иска руснаци да се бият вместо страхливите сирийци

 В Сирия вчера обявиха прекратяване на огъня, след два часа го нарушиха, но все пак то постепенно ще се наложи. При това тъкмо е освободено Алепо, сега е моментът да се разчисти около Дамаск, после да се върне Палмира и ще дойде ред на събраните в Латакия екстремисти да бъдат да бъдат атакувани по суша и въздух. От написаното до тук е вярно само за освободеното Алепо, другото са мечти и химери. За Русия донякъде беше изгодно противниците на Асад да не се разграничават от ИД, за да бъдат удряни от въздуха наред. Русия държеше далечен прицел върху следвоенното устройство на Сирия, в която няма място за терористи от ИД, а салафитите и други крайни ислямисти са повече от нежелани. Като цяло нещо се получи.   Останаха обаче над 60 хиляди от „въоръжената опозиция”, които не са еднородна маса в политическо и конфесионално отношение, но са добре въоръжени, с голям боен опит и добра мотивация. Макар и въоръжени, те са класическа опозиция, така че дойде време за политическо уреждане на конфликта в Сирия.   Казано откровено, сирийската армия е негодна да се бие, цветът на нейната армия (55 хиляди души) е загинал във войната. Сега Сирия вече практически няма пехота. Има няколко отделни подразделения - 105-та бригада и 4-та дивизия, която се бие около Дамаск, има „тигри” и „пустинни соколи” Това е. А стои основната заплаха от ИД. Това е военна машина от 80 страни, насреща са терористи с желязна дисциплина, където разстрелват страхливците, а Сирийската арабска армия не разстрелва страхливците си. Ето в това е голямата част от проблема.   На 25 септември т.г. БЛИЦ публикува статия под заглавие „Руски журналист честно за Сирия: Войниците на Асад са страхливи и не искат да се бият”.   В нея БЛИЦ направи достояние публикация на военния наблюдател на руския вестник „Газета. Ru”  Михаил Ходорьонок под стряскащото заглавие „Проще разогнать сирийскую армию и набрать новую” с подзаглавие, че е време Путин да се замисли за постепенното излизане на Русия от сирийския конфликт. В публикацията бившият полковник от руския Генерален щаб пише, че въоръжената борба с опозицията основно я водят сирийското опълчение, отрядите на шиитското ливанско движение „Хизбула”, ирански и иракски доброволци и частни военни компании (ЧВК). През изминалата година сирийската армия не е провела нито една успешна операция.   Две седмици по-късно Ходорьонок публикува „Россияне наносят удары, а солдаты Асада в бой не идут”. В материала той не само потвърждава написаното преди това, но и рисува крайно песимистична картина, в която не се вижда светъл лъч за бъдещето. Той прави предположение, че Русия май наистина затъна в дълбоко блато.   За изминалите месеци картината около участието на правителствената армия в бойните действия стана отчайващо песимистична. Сега БЛИЦ отново дава думата на Михаил Ходорьонок заради неговия аналитичен и критичен поглед в нова публикация в „Газета.ру”. Този път той разказва истината за събитията в Палмира и за некадърността на сирийската армия и нейното висше командване.   На първо място Ходорьонок твърди, че сирийското командване е получило необходимата информация за струпването на терористи в подстъпите към Палмира. После се случило немислимото: Още при първите изстрели сирийските войници хукнали да бягат, като изоставили въоръжението и техниката. Спрели ги трудно на запад на десетки километри чак край авиобаза Т-4 Тияс.   Руснаците имали лагер край Палмира почти от 200 души – сапьори и 120 спецназовци. Те останали единствени да отбраняват града. За тяхното извеждане е прокаран специален коридор, като авиацията унищожила 11 бронирани средства на терористите.   Руският експерт разказва, как най-отпред на панически отстъпващите сирийски подразделения бягал заместник-началникът на сирийския Генщаб, който с труд е издирен чак след два дни. (Вече е уволнен от армията.)   След него напълно объркани бягали началникът на Главно оперативно управление на Генщаба, командващият ракетните войски и артилерията на сирийската армия, командирът и щабът на 3-ти армейски корпус, командирът на 18-та танкова дивизия.   Царял пълен хаос. Войниците с труд са спрени да заемат позиция на 11 декември. След това обаче отново побягнали.   През всичкото това време официалните власти в Дамаск ентусиазирано разказвали на населението, колко героично, без да щадят кръвта си и дори живота си, войниците отбраняват Палмира.   Сирийските войници до болка се страхуват от джихатмобилите. Затова няма увереност, че ще останат и на тези позиции, ако терористите решат да настъпят.   Да се удържа Палмира в такива условия е невъзможно, твърди "Газета .ру". Не си и струва, защото тя няма стратегическа важност – около нея е пустиня. Всъщност тя може да бъде превзета с помощта на руската авиация, но при това равнище на боеспособност на сирийската армия тя не може да бъде удържана.   Армейските поделения около Алепо трябва да бъдат оставени на местата им, защото градът може отново да бъде загубен. Голямата маса джихадисти в недалечната Латакия продължават да бъдат заплаха въпреки прекратяването на огъня. А армията продължава да е в колапс.   От страна на правителствената армия най-добре воюва опълчението, твърди ливанското издание AMN. От страна на редовната сирийска армия са само две структури: спецназът на полковник Хасан Сухейл (Tiger Force) и подразделението „Соколи на пустинята” на двамата братя Мохамед и Аймен Джабер.   Останалите проправителствени формирования, според уверенията на Ходорьонок, или бездействат или откровено пречат. Във всеки случай те действат демотивиращо и разлагащо на съюзниците на Сирия.   Ливанската „Хизбула”, дала до 10 хиляди убити в Сирия, вече изобщо не воюва, а повече разговаря. Иранската „Фатимида”, която трябваше да настъпва в Алепо от запад, не е проявила ентусиазъм. Подразделенията на иранския Корпус на стражите на иранската революция вече също стоят като вкопани в земята и не вървят напред.   Звучи абсурдно разказът на Ходорьонок, че ирански генерал може пет пъти в денонощието под клетва да уверява руските си колеги и да се бие с юмруци в гърдите, че „Бойната задача ще бъде изпълнена!” След час на въпроса защо бойците му стоят на местата си и не настъпват, простодушно пита: „Ама вече започваме ли?”   После иранският командир изчезва и го търсят по три часа. Той отново обещава да изпълни бойната задача, а след това се изяснява, че иранците искат оръжие и предоставят списък от пет страници. След удовлетворяване на заявката след непродължително време то някъде изчезва. На въпроса къде е пропаднало, следва наивният отговор: „Война е!”   На иранците например са доставени 1500 ПТУР (противотанкови управляеми ракети). Не е ясно каква е съдбата им – или са откраднати или изобщо са продадени.   Руските военни съветници казвали на иранците: по дяволите, поне на място стойте, не настъпвайте. И на място не можели да стоят. Сред руските военни репутацията на иранците е като на „завършени дърдорковци”.   При такава национална армия и съюзници на Сирия беше изчерпан целият капацитет от възможности, на който можеше да разчита Владимир Путин, е категорично изданието "Газета.ру". Изпълнена обаче беше основната задача по стабилизиране на режима на Башар Асад и предотвратяването разпада на Сирия, ограничаване експанзията на ИД и Русия да заяви място като велика държава на световната арена. Сега дойде време за политика относно Сирия и региона.   Руските специалисти изказват гледна точка, че е време Башар Асад да бъде сменен с по-дееспособна и по-малко обременена от миналото личност, способна да въведе ред в страната и да реформира въоръжените сили.   Съществува обаче и разбирането, че ако сега Асад само се подбутне, то в Сирия всичко ще се развали и разсипе. Това реално ще бъде последният ден на страната. Първо ще се разбяга най-близкото обкръжение на президента, веднага ще го последват петте тайни служби, после ще се пръснат чиновниците и военните. Страната ще потъне в неуправляем хаос, при който жертвите ще бъдат далеч по-многобройни от досегашните.   Засега замяна на Асад не се очертава. Очертава се обаче мир, а и най-лошият мир е за предпочитане пред най-добрата война.   Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ

За една нощ Тръмп претърпя развитие по въпроса за Сирия

Внезапното решение на президента Доналд Тръмп да разпореди въздушни удари срещу сирийското правителство беше развитие за една нощ за президент, който дълго предупреждаваше да не се задълбочава американското участие в един от най-трудните за решаване конфликти в света. Когато снощи със сериозен тон обяви нападението, Тръмп настоя, че този ход все пак е в рамките на неговата външнополитическа програма "Америка на първо място". Той каза, че Съединените щати имат "жизненоважен интерес от гледна точка на националната сигурност" да разпространението на химическите оръжия, като тези, които сирийското правителство използва срещу своите граждани по-рано тази седмица. Действията на Тръмп обаче не оставиха съмнение, че - поне в този случай - възгледите му за ролята на Америка в света се променят. [div class='right_orange']За ролята на Конгреса на САЩ когато президентът даде заповед за нападение   Американските ракетни удари срещу сирийска военновъздушна база бяха извършени без официално одобрение на Конгреса. Ето някои въпроси и отговори за това как и защо президентите на САЩ могат да предприемат военни действия без разрешение на 535-те представители на американския народ, пише Ричард Ларднър от Асошиейтед прес. Знаел ли е конгресът? Тръмп е казал на Конгреса за плановете си да изстреля 59 ракети "Томахок" в четвъртък вечерта срещу базата, от която сирийският президент Башар Асад предприе химическа атака срещу собствения си народ. Представител на Белия дом и над двайсет конгресмени - и демократи, и републиканци, са били уведомени за това в четвъртък. Информиран е бил и човекът номер три в йерархията, председателят на Камарата на представителите Пол Райън. Още[class='right_orange' div] Тръмп едва ли е първият президент, който преразглежда възгледите си, след като е поел отговорността да контролира най-силната армия в света. Но като се има предвид, че тази значителна промяна настъпва едва 77 дни след началото на неговото президентство, това може би е една от най-бързите трансформации в най-новата история. След като Тръмп години наред предупреждаваше лидерите на САЩ, че Сирия е опасно тресавище, говори се, че той е бил развълнуван от въздействащите кадри, показващи безжизнените тела на малки сирийчета, излъчени по света след химическото нападение. Той изрази скръбта си, че "красивите бебета" са сред десетките убити от смъртоносните газове, и обвини сирийския президент Башар Асад, че е "задушил" собствените си граждани. Неговото мнение - че Съединените щати имат "отговорност да защитават" - повтаряше вижданията, често изразявани от някои от най-пламенните му хулители. Според това убеждение, поддържано най-забележимо от бившия посланик на САЩ в ООН при президентството на Барак Обама Саманта Пауър, световните сили имат задължение да защитават гражданското население от конфликт, особено от собствените им правителства. Тръмп водеше кампания въз основа на съвсем различно виждане за външната политика на страната, което граничеше с изолационизъм и беше съсредоточено върху преразглеждане на търговските сделки с международните партньори. Той в частност каза, че Близкият изток е регион на света, който се надява да избягва. Все пак в краткосрочен план решението на Тръмп да въвлече САЩ по-дълбоко в конфликта в Сирия му спечели похвали от собствената му партия. Дори някои демократи бяха сдържани в своите реакции, което показва колко дълбоко е в двете партии разочарованието от бездействието на САЩ в Сирия. "Сега въпросът е какви ще бъдат последиците и реакциите и какви са стратегическите и дългосрочните цели и планове на президента по отношение на участието на САЩ в Сирия", каза сенатор Джак Рийд от Роуд Айлънд - най-високопоставеният демократ в комисията за въоръжените сили. Решението на Тръмп беше още по-забележително, като се има предвид категоричната му и открита съпротива срещу нанасянето на удар по Сирия, когато неговият предшественик обмисляше такова решение. През септември 2013 г. Тръмп многократно отправи призиви в Туитър към Обама да не напада Сирия след друга атака с химически оръжия. "Отново до нашия доста глупав лидер - не нападайте Сирия; ако го направите, ще се случат множество доста лоши неща, а от тази битка САЩ няма да спечелят нищо!", написа той. Два дни по-късно направи нов коментар в Туитър, като обяви: "Няма нищо положително, а огромен негатив" при евентуално нападение. Обама за малко да разпореди удари, но в крайна сметка се отказа. Той призова за гласуване в Конгреса, което така и не се състоя, после одобри подкрепен от Русия план за изнасяне на запасите от химически оръжия на Сирия - споразумение, което изглежда се е провалило предвид последното нападение. Тръмп остро критикуваше Обама, че изглежда слаб и нерешителен, но като кандидат твърдеше, че Сирия е тресавище, което САЩ трябва да избягват. Само преди седмица водещите дипломати при управлението на Тръмп - държавният секретар Рекс Тилърсън и посланикът в ООН Ники Хейли - дадоха да се разбере, че САЩ може да възприемат подход на ненамеса в гражданска война, отнела живота на стотици хиляди хора и принудила милиони да напуснат домовете си. Дългосрочните последици от внезапната промяна в политиката на Тръмп са доста несигурни. Но неговите поддръжници изглеждаха готови да приемат решението му. "Снощи президентът Тръмп постигна нещо повече от това да привлече вниманието на много хора, които се съмняваха в него - както у дома, така и в чужбина", каза републиканският стратег Кевин Келъмс, който за кратко работеше за кампанията на Тръмп, а също така съветваше бившия вицепрезидент Дик Чейни. Келъмс в частност изтъкна "бързината и точността на решението за удар". Освен недвусмислено послание към Асад ударите също така са сигнал към Русия и Иран - главните благодетели на Сирия, както и към Китай, който според САЩ не прави достатъчно, за да спре ядрените амбиции на Северна Корея. Тръмп разпореди нападението, докато на посещение при него в курорта Мар а Лаго във Флорида беше пристигнал китайският президент Си Цзинпин в момент, когато Вашингтон и Пекин продължават да спорят за това как да спрат програмите на Пхенян за ядрени оръжия и балистични ракети. "Това ясно показва, че президентът е готов да предприеме решителни действия, когато се налага", каза Тилърсън. По БТА

След ракетите идва ред на умните дипломати в Сирия

Президентът Доналд Тръмп беше прав да удари режима на сирийския президент Башар Асад заради употребата на оръжие за масово поразяване (газ зарин - б.р.) срещу собствения си народ. Тръмп може и да не иска да е „президент на света“, но когато един тиранин открито нарушава основните норми на международната сцена – в този случай, забраната за употреба на химически или биологически оръжия във въоръжен конфликт, наложена след Първата световна война – светът очаква Америка да действа. Тръмп го направи и за това той трябва да бъде поздравен. Истинският тест за Тръмп обаче е това, което следва. Той е показвал липса на всякакъв интерес да работи за прекратяване на войната в Сирия. Сега администрацията трябва да се възползва от предимството пред Асад и Русия, за да възпре сирийските военновъздушни сили, да спре употребата на химическо или биологическо оръжие, да въведе ефективно прекратяване на огъня и дори да постигне договореност за предаване на властта – цели, които се изплъзнаха на администрацията на Обама. Защо Асад използва химическо оръжие? Отговорите В същото време САЩ трябва да предотвратят или да намалят възможните неочаквани последици от използването на сила, включително усложняване на военната кампания срещу „Ислямска държава“. Всичко това ще изисква нещо, към което администрацията не е проявявала досега интерес – умна дипломация. Умната дипломация започва от Русия. Вашингтон е информирал Москва предварително за въздушните удари. Циниците може бързо да заключат, че има сделка – САЩ тайно информират Русия, те предупреждават Асад да не реагира и всеки е доволен. По-вероятно е администрацията да е искала да информира Москва точно какво ще последва, за да няма свръхреакция, а и за да няма руски войници в зоната на удара. Сега Вашингтон трябва да даде на руснаците ясен знак, че ще ги държи отговорни за следващите действия на Асад, да събере подкрепа от други държави и да продължи с въздушните удари, ако е необходимо. Съединените щати също трябва да уговорят сътрудничество с Русия за антитерористични действия – нещо, което Москва иска – да подкрепи усилията на Русия да обуздае режима на Асад и да ги принуди да започнат истински мирни преговори с бунтовниците. Посещението на държавния секретар Рекс Тилърсън в Москва следващата седмица ще бъде ключово за предаване на това послание и овладяване на риска от ескалация на отношенията с Русия. Американската администрация трябва да заложи на предположението, руският президент Владимир Путин вероятно е бесен на Асад. Путин му помогна да постигне надмощие в гражданската война в Сирия. Но Асад отново използва зарин и това бе не само излишно, но и силно смути Москва. Руснаците освен това са наясно, че увеличават риска от ответен удар заради тяхната подкрепа за Асад и съучастието им в нечовешката бруталност срещу сунитската общност в Сирия. Сунитските арабски съседи на Сирия и Турция сега може да се почувстват задължени да удвоят тяхната подкрепа за сирийската опозиция и така да направят живота на Москва доста по-труден. Сунитите мюсюлмани в Русия, Централна Азия и Кавказ може да се ядосат още повече на Москва, а някои от хилядите чеченски бойци в Сирия може да потърси отмъщение и у дома. Ужасяващата атака в метрото в Санкт Петербург – очевидно извършена от етнически узбек, който се е радикализирал от войната в Сирия – може да е само прелюдия към нещо по-кошмарно, ако Русия не започне да се оттегля от тресавището в Сирия. Администрацията на Тръмп трябва да помогне на Русия да открие изход. Тръмп трябва да бъде много внимателен и за възможните отрицателни последствия от действията му, особено тези срещу „Ислямска държава“. Белият дом ще трябва да убеди Москва да не усложнява живота на американските пилоти като ги притиска с мощната си въздушна отбрана или пък като вдига свои самолети, които да прелитат в опасна близост. Тръмп трябва да предупреди другия основен покровител на Асад – Иран, да не си отмъщава като насъска своите милиции в Ирак срещу американските войници. Той ще трябва да балансира между следващи действия срещу Асад и необходимостта да концентрира усилията си за унищожаването на „Ислямска държава“. Президентът трябва да внимава и да не забуксува в Сирия. Ако Асад продължава да употребява химическо или биологическо оръжие, това ще изисква изключителна дисциплина, за да бъде избегнат капана на ескалацията - да преминем от оправдани наказателни удари към по-голяма и по-рискова американска интервенция. Все пак, намесата на САЩ в Либия, която подкрепях, започна като защита на цивилните граждани от насилието на правителството на Муамар Кадафи. Но приключи със смяна на властта. Да се заемем със Сирия е много, ама много по-трудно от това, с което се сблъскахме в Либия след Кадафи. В Съединените щати Тръмп трябва открито да каже на американците каква е мисията и какви се целите на страната. Да информира подробно Конгреса и да потърси подкрепа, да изясни какви са правните основания за действията на САЩ. И докато е зает с това, той трябва отново да отвори вратата, която опита да затръшне пред сирийските бежанци. Чисто човешката реакция на президента по повод страданието на обгазените от Асад хора трябва да важи и за жертвите на гражданската война в Сирия, включително и бягащите от насилието. Антъни Блинкен бе зам. държавен секретар на САЩ при президента Обама. Коментарът е от „Ню Йорк таймс“. Преводът е на Клуб Z.

Защо отстраняването на Асад заплашва да предизвика още по-голям хаос?

Изявлението на американския държавен секретар Рекс Тилърсън, че властването на семейството на президента Башар Асад "идва към края си", предполага, че САЩ предприемат доста по-агресивен подход към сирийския лидер.   Това изказване във вторник беше направено след удара на САЩ в Сирия и заплахите за още наказателни действия.   Всеки опит за отстраняване на Асад се сблъсква с огромни пречки и заплашва да предизвика хаос. То също така може да облекчи страданието на почти 1 милион сирийци, живеещи под постоянна обсада и бомбардировки.   Въпреки шестте години гражданска война Асад здраво се е окопал в своя властови център Дамаск, до голяма степен благодарение на силните съюзници Русия и Иран, които продължават да поддържат неговото правителство в политически и военен план.   Изваждането му от уравнението без ясен план за преход би било голям риск с последици, които вероятно ще имат отражение далеч от сирийските граници, и повдига следните въпроси:   КАКВА Е ПОЗИЦИЯТА НА САЩ КЪМ АСАД?   През последната седмица настъпи почти разтърсваща промяна в позицията на американското правителство към Сирия. Само преди няколко седмици американски служители, включително президентът Доналд Тръмп, показваха признаци на готовност за работа с Русия и казваха, че засега статутът на Асад не е приоритет.   Химическото нападение на 4 април, при което загинаха над 80 души в контролиран от опозицията град в Северна Сирия, изглежда напълно разбърка сметките на Тръмп, като предизвика първия пряк американски удар срещу силите на Асад в конфликта.   Правителството на Тръмп продължава да отправя смесени послания за крайната си цел в Сирия и за това дали Асад трябва да предаде властта и кога. "На всички ни е ясно, че властването на семейство Асад идва към края си", каза Тилърсън. "Но според нас въпросът как ще приключи то и самият преход може да бъде много важен за трайността, стабилността в единна Сирия."   КАКВА Е ВЛАСТОВАТА ОСНОВА НА СЕМЕЙСТВО АСАД?   Семейство Асад управлява Сирия от почти пет десетилетия. Династията е толкова здраво установена, че непоклатими поддръжници определят страната като "Сирия на Асад". В районите на сраженията преданите бойци изписват със спрей "Асад или ще изгорим страната".   Въпреки причиненото под негово ръководство грандиозно опустошение Асад успява да запази определена подкрепа. Той твърдеше още от началото, че води война срещу тероризма, и чрез умела политика на принципа "разделяй и владей" превърна войната в избор между него и ислямските екстремисти.   Сред поддръжниците му са хора от неговата алауитска общност, както и други малцинствени групи като християни и друзи, които се страхуват от репресии от страна на екстремистите, в случай че те завземат страната. Мнозина във влиятелните бизнес среди също подкрепят Асад и го смятат за източник на стабилност в сравнение с други, контролирани от опозицията части на Сирия, които са управлявани от множество бунтовнически фракции и военни командири. Могъщите сирийски служби за сигурност, известни с нарушения на човешките права, също ще подкрепят Асад до края.    КАКВИ СА АЛТЕРНАТИВИТЕ НА АСАД?   Няма очевиден заместник. Властта на Асад е продължение на управлението на баща му и предшественика на баща му, които десетилетия наред задушаваха всяка форма на несъгласие. След въстанието, което започна през март 2011 г., опозиционните фигури са хвърляни в затвора, пращани в изгнание или убивани. Някои анализатори казват, че единственият заместник може да бъде алауитски генерал от армията, защото присъствието на подобен лидер би служило като гаранция за малцинствата в Сирия.   Засега не се забелязва подобна фигура. Затова намирането на алтернатива на Асад от години измъчва външнополитическите експерти. Напоследък, след като Русия му помогна да възвърне военните си позиции и да установи контрол върху повечето основни населени центрове в страната, голяма част от Запада изглежда прие заключението, че засега Асад може да остане.   МОЖЕ ЛИ АСАД ДА БЪДЕ ОТСТРАНЕН СЪС СИЛА?   САЩ могат да предприемат различни мерки за отслабване на позициите на Асад и в крайна сметка за отстраняването му от власт. Те включват бомбардиране на командни и контролни центрове, възпрепятстване на неговите военни самолети и значително увеличаване на оръжейната подкрепа за бунтовниците, които се борят за свалянето му.   При всякакви подобни действия има опасност от разпалване на конфронтация с Русия и Иран. Такива явни действия може също така да се превърнат в неразумен ход и да създадат опасност от враждебна реакция от страна на бунтовническите фракции, които може да не приветстват американски бомбардировки в Сирия, въпреки че искат отстраняването на Асад.   КАКВО БИ СЕ СЛУЧИЛО, АКО ТОЙ БЪДЕ ОТСТРАНЕН?   Европейците и предишното правителство на САЩ ясно даваха да се разбере, че не искат рухване на режима, подобно на това, което се случи на други места, включително съседен Ирак. Тревогата е, че внезапно отстраняване на Асад би довело до рухване на държавните институции, отприщвайки кланета между различните общности и улеснявайки разпространението на въоръжени групировки като "Ислямска държава", Ал Каида и шиитски милиции, които разпалват насилие в Ирак.   Руски служители често изтъкват неуспехите на САЩ в Ирак и Либия, където държавните институции се разпаднаха след военната намеса на Запада, за да илюстрират опасностите от насилствена смяна на режима в Сирия.     По БТА.

Русия, Иран и Сирия с остро предупреждение срещу нови американски атаки в Сирия

Русия, Иран и Сирия отправиха в петък остро предупреждение към САЩ да не предприемат нови нападения срещу Сирия, съобщи Асошиейтед прес. Руският външен министър Сергей Лавров, който беше домакин на тристранна среща с иранския и сирийския си колега, отново осъди американската ракетна атака срещу авиобаза в Сирия и предупреди, че други подобни действия ще имат "тежки последици не само за региона, но и за глобалната сигурност". САЩ обстрелваха сирийската авиобаза, откъдето се предполага, че е било извършено химическото нападение срещу селището Хан Шейхун, довело до смъртта на над 80 души, за което Вашингтон обвини сирийския режим. Дамаск отрича. Външните министри на Русия, Иран и Сирия настояха за безпристрастно и обективно разследване под егидата на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). Сирийският външен министър Уалид Муалем каза, че Сирия е готова да приеме мисия на ОЗХО. Той изрази мнение, към което се присъединиха Лавров и иранският външен министър Джавад Зариф, че ракетният удар на САЩ е имал за цел да подкопае мирния процес в Сирия и да доведе до смяна на властта. Тримата външни министри настояха САЩ да уважават суверенитета на Сирия и изразиха обща позиция, че става дума за акт на агресия и грубо нарушение на устава на ООН. Муалем каза също, че "историята с нападението с отровен газ в сирийския град Хан Шейхун е изфабрикувана акция, тъй като Сирия не притежава химически оръжия". Лавров, Зариф и Муалем обещаха да продължат общата борба с тероризма в Сирия. Руският външен министър добави, че Москва ще продължи да оказва на правителството на Срия необходимата подкрепа за възстановяването на мира в страната.  

Как и защо Обама създаде „Ислямска държава“ – II част

 Един от най-популярните постери срещу кандидатурата на Хилари Клинтън за президент изобразява сцена на изтезания и напомняне за мъчителното убийство на посланик Стивънс в Бенгази през 2012 г.  В първата част на този материал анализирахме първия от общо 4 документа на Пентагона и Държавния департамент, разсекретени през май 2015 г. след процес, заведен от американската неправителствена организация „Джудишъл уоч“ (Judicial Watch, JW). Документът, издаден от разузнавателната служба на Пентагона DIA (съкр. от Defence Intelligence Agency) на 12 август 2012 г., разкрива плана на САЩ за създаване на „обявено или необявено салафитско княжество“ под етикета „Ислямска държава“ върху териториите от двете страни на сирийско –иракската граница, като в тях трябва да попаднат сирийските градове Дер ез-Зор и Хасака. След около 2 години, през юни 2014 г., този план бе изпълнен – закачулените главорези на „Ислямска държава“ пресякоха иракско-сирийската граница и обявиха че тя вече не съществува, тъй като граничните територии от двете страни се сливат в една държава-халифат. От страна на Сирия „халифатът“ със столица град Ал-Ракка обхваща пограничните административни области на градове Дер ез-Зор и Хасака, а от иракска страна негов главен град е Мосул.   Според плана на американските секретни служби бъдещото салафитско княжество „Ислямска държава“ трябва да обхваща североизточния край на Сирия – областите на град Дер ез-Зор, разположен на река Ефрат и на град Хасака, разположен на река Хабур, най-големия приток на Ефрат. (Границата вероятно е замислена да мине приблизително през черната линия със зелената стрелка на картата). Но джихадистите проникнаха далеч на запад и завзеха град ал-Ракка, който обявиха за столица на своя халифат. Ал-Ракка е също разположен на Ефрат.  Така река Ефрат стана естествена граница на халифата. Тази граница е особено актуална днес във връзка с нашествието на турската армия в Сирия, представяно като Операция „Щитът на Ефрат“. Подобно на първия документ и останалите 3, получени и публикувани от „Джудишъл уоч“ през май 2015 г., са силно цензурирани. Но и това, което е разсекретено, говори достатъчно красноречиво. ВТОРИЯТ документ описва Бенгази гейт. Преди да го прочетем обаче, трябва да припомним в какво се състои скандалът. Събитието, наречено „Бенгази гейт“, се разиграва на 11 септември 2012 г. вечерта до 6:00 часа сутринта на следващия ден. На тази дата в САЩ отбелязват 11-тата годишнина от сриването на кулите-близнаци в Ню Йорк и нападението на Пентагона от Ал Каида. Около 20:30 ч. на 11 септември 2012 г. американското консулство в Бенгази е нападнато, посланик Кристофър Стивънс и трима агенти на ЦРУ са убити след линч. Белият дом пуска в обръщение една бездарна лъжа – че убийствата на американците са резултат от някакво любителско видео в ЮТюб, озаглавено„Невинността на мюсюлманите“, което обиждало пророка Мохамед. Именно този 13-минутен запис на група самодейни актьори, които разиграват сценки в една частна вила, възмутил либийците и те се събрали на спонтанен протест пред US консулството в Бенгази. Но в хода на демонстрацията някои от тях взели да хвърлят молотови, подпалили сградата на консулството и посланик Стивънс се задушил в дима. Изрично бе подчертано, че „филмът“ бил продуциран от един египетски копт, емигрирал в САЩ години преди това. Тоест – пак християните бяха набедени за поредното ужасяващо варварство, извършено от мюсюлмани. А снимките, показващи как съюзниците на Обама в Либия – т.нар. бунтовници, носят Стивънс съблечен и събут, изнасилен и изтезаван, били всъщност фотографии на приятелски настроени либийци, които давали първа помощ на американския дипломат, за да го спасят от задушаване, съобщи говорител на Държавния департамент. Изтезаването на Кристофър Стивънс, продължило 7 часа, бе заснето и публикувано в Интернет от самите либийски бунтовници още на 12 .09.2012 г.  На погребението на един от убитите агенти, Тайрън Уудс, държавната секретарка Хилари Клинтън заяви, че ще направи всичко възможно подобни художествени произведения, обиждащи вярата на мюсюлманите, да не се появяват в социалните мрежи, а продуцентът на въпросното видео да бъде заловен и осъден. Фактите доказаха, че нападението няма нищо общо с каквито и да е видеа или протестни демонстрации. ((Истината за този терористичен акт и филма „Невинността на мюсюлманите“ бе изложена в предаването „В окото на бурята“, бр. 16 от 3 ноември 2012 г., както и в няколко публикации във в. „Атака“ от началото нa ноември 2012 г.) Но ако истината бе излязла наяве още тогава, Обама със сигурност щеше да загуби изборите за втори мандат, които се състояха само 2 месеца по-късно, на 6 ноември 2012 г. Но върху претендента за Белия дом, републиканеца Мит Ромни, бе оказан силен натиск да не коментира в кампанията си лъжите на Обама и Хилари Клинтън за случая в Бенгази. И той се подчини. Скандалът избухна отново тази година, когато Клинтън започна кампанията си за президент на САЩ. В момента Бенгази гейт заема централно място в американските медии. До ден днешен Барак Обама и Хилари Клинтън лъжат публично, крият съучастието си в този терористичен акт, за да избегнат правосъдието. Да видим какво казват документите на „Джудишъл уоч“ за главните действащи лица в кървавия екшън, разиграл се в Бенгази късно вечерта на 11 септември 2012 г. На 12 септември 2012 г. групата на DIA в Бенгази изпраща до около 50 длъжностни лица във Вашингтон, сред които държавния секретар Клинтън и министъра на отбраната Леон Панета, както и до командирите на американските войски в Европа, следната грама с описание на нападението на консулството: ………………. R162032Z, 12 септември [Около 35 от адресатите са зачернени. Оставени са само посочените по-долу.] ДО: Командира на Централното командване във военновъздушната база „Макдил“, Флорида; Командира на Европейското командване във Файхинген; Началника на Командването на специалните операции във военновъздушната база „Макдил“; Началника на Транспортното командване във военновъздушната база „Скот“, Илиноис; Директора на Националната агенция за сигурност във Форт „Джордж Мийд“(2 длъжностни лица); Щаб на Африканското командване в Щутгард (2 длъжностни лица); Щаба на Европейското командване във Файхинген; Обединения щаб на началник-щабовете; Съвета за национална сигурност – Вашингтон; Министъра на отбраната; Държавния секретар; Централното командване в „Макдил“; Стратегическото командване в Офут… Това е комбинирано съобщение Министерство на отбраната Държава или не-държавен субект: Либия ТЕКСТ: 1) РЕЗЮМЕ: „Бригадите на Пленника Омар Абдул Рахман“ (съкр. БПОАР) поемат цялата отговорност за нападенията на консулството на САЩ в Бенгази, Либия. Групата има тренировъчни лагери из страната и изповядва идеологията на Ал Каида. 2). БПОАР пое отговорност и за нападенията срещу Червения кръст в Бенгази и за нападението на британския посланик; групата наброява около 120 души. БПОАР са свързани с „Ансар ал-Шариа“ катиба (батальон – б.м.), командвана от Суфиян ал-Гумма, те са базирани в Дерна, но имат клон и в Бенгази. Ансар ал-Шариа изповядва същата идеология, но се смята, че не е замесена в нападението на Консулството на САЩ на 11 септември 2012 г. 3). Нападението е планирано най-малко 10 дни преди атаката, примерно около 01.09.2012 г. Намерението беше да нападнат консулството и да убият максимален брой американци, за да отмъстят за убийството от американци на Абу Яхия ал-Либи в Пакистан, а също и в памет на атаките срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 г. 4) Лидер на БПОАР е Абдул Басет Азуз; Азуз бе изпратен от Зауахири да създаде бази на Ал Каида в Либия. Беше съобщено, че Азуз не е харизматичен лидер, а само радикален насилник. Той е също член на „Мъчениците от Абу Салим“ катиба, водена от Фатхи Агиб. 5). През последните 5 години Азуз основа колежа „Ал-Таухид“ (единобожие) в Дерна; създаването на този колеж беше одобрено от Министерството  на образованието с подписа на зам.-министъра на образованието Фатхи Ал-Каари – член на „Мюсюлманското братство“ и понастоящем един от 8-те кандидат-президенти. Колежът „Ал-Таухид“ е централата на БПОАР, намира се до главната болница в Дерна. Повечето от членовете на групата са под 28 години, като повечето са на възраст между 17 – 21 години. Азуз е успял да създаде щаб и тренировъчни съоръжения в Дерна. Те тренират и в околните планини, където имат големи скривалища с оръжие. Някои от тези скривалища са прикрити като хранилки за добитък. Те имат SA-7*, SA-23/4**, а също и неидентифицирани ракети с дължина около 2 метра. Те се обучават почти всеки ден като наблягат на религиозните уроци, свещеното им писание, включително 3 часа на ден по джихадистка идеология. 6) Приблизително 120 човека на БПОАР тренират в този район. Понякога към тях се присъединяват други радикални групи като „Мъчениците от Абу Салим“ катиба и „Ансар ал-Шариа“ катиба. Едно от главните места, където планират операции, е джамията Хамза, където… [цензурирано]… никой, освен тяхната група не може да се моли там и всички в Дерна са наясно с това. 7) Най-важната локация е джамията Ал-Садака… [цензурирано]… В района на джамията има малка правоъгълна стая, приблизително 12х6 метра, където има много ръкописни документи. По-голяма част от документацията си пишат на ръка, защото групата рядко използва имейл. Тези документи съдържат информация за цялата дейност на Ал Каида в Либия. [По- нататък документът е зачернен.] Слепият шеих Омар Абдул Рахман, осъден на доживотен затвор в САЩ като извършител на атентата с камион-бомба в подземен гараж на Световния търговски център през 1993 г.  Ал Каида, Мюсюлманското братство и всички останали терористични групи по света периодично искат освобождаването му. Посланик Стивънс в своя кабинет в Триполи. На малката снимка Абдул Басет Аззуз, главатар на групата „Бригадите на слепия  шейх Омар Абдул Рахман“, която е била ударната сила в нападението на консулството в Бенгази. Според други секретни информации, изтекли в медиите, първоначалната идея на Азуз е била да отвлекат посланика и после да се мъчат да го разменят за слепия шейх. Но Кристофър Стивънс е открит гей, който никога не се е притеснявал от особените си сексуални предпочитания, твърдят негови съученици и състуденти. Това вероятно е било известно на „бунтовниците“ и с него се обяснява варварската сексуална гавра с посланика, довела и до смъртта му.  *** Убийствата на Стивънс и тримата агенти са обект и на „бърз рапорт“, написан от Оперативния център в Кабинета на изпълнителния секретар на Държавния департамент. Той е изпратен до всички компетентни длъжности, включително и до Джоузеф МакМанус – изпълнителния асистент на Хилари Клинтън. Този „бърз рапорт“ е изпратен в 6:08 ч. сутринта на 12 септември 2012 г. и в него, както и във втория документ по-горе, няма и дума ни за демонстрации, ни за протести, ни за видео, обиждащо мюсюлманите. Всяко изречение е придружено с бележката SBU (Sensitive But Unclassified), което значи “Чувствително, но не секретно“ Ето самият рапорт: ПОСПЕДНИ РАЗВИТИЯ: Четирима служители на Мисията бяха убити, а трима бяха ранени при нападение на десетки бойци срещу Дипломатическата мисия на САЩ в Бенгази около 15:50 ч. източно време Целият персонал на Мисията е евакуиран и сега е в Триполи. Ранените получават медицинска помощ в местна болница преди да бъдат евакуирани. Мисията на САЩ съкращава персонала си до нужния авариен минимум. Американски военни самолети трябва да пристигнат в 10:30 ч. източно време, за да евакуират персонала на мисията. Медицински самолет ще пристигне в 11:10 ч. източно време. Антитерористична група на морската пехота пътува от Испания за Триполи. Посолството в Триполи подготви извънредно съобщение, с което уведомява всички американци за съкращаването на персонала на мисията и ги призовава да напуснат Либия с граждански полети. Редица медии съобщават за смъртта на американския посланик Стивънс. Коментар на JW: „Тези документи са изумителни. Не е чудно, че трябваше да водим дела по закона за достъп до информацията и да чакаме две години, за да ги получим. Ако американският народ знаеше истината – че Барак Обама, Хилари Клинтън и други членове на администрацията са знаели, че нападението в Бенгази е от начало до край терористична атака на Ал Каида и въпреки това са лъгали и са я прикривали, сега Мит Ромни можеше да бъде президент. И защо администрацията на Обама продължава да подкрепя Мюсюлманското братство, дори и след като е научила, че Братството е свързано с терористичната атака в Бенгази и с Ал Каида? Тези документи показват и връзката между катастрофата в Либия и войната с ИДИЛ. Те потвърждават, че САЩ са знаели удивителни подробности за прехвърлянето на оръжия от Бенгази за сирийските джихадисти“, пише Том Фитън, президент на „Джудишъл уоч“. Четирите жертви на либийските бунтовници, отляво надясно: посланик Кристофър Стивънс; Шон Смит, завеждащ информацията в US-посолството в Либия; Глен Дохърти и Тайрън Уудс – агенти, изпратени в Либия с договори като служители по сигурността.  *** Доставки по море: от Бенгази до сирийските пристанища Баняс и Бурж Ислам  ЧЕТВЪРТИЯТ документ е изпратен от агентите на DIA в Либия един месец след убийството на Кристофър Стивънс и тримата агенти в Бенгази. Документът носи дата 12 октомври 2012 г. Той доказва, че и след Бенгази гейт Обама продължава сътрудничеството си с либийските джихадисти и закриля доставките на оръжия от Либия за сирийските бунтовници под ръководството на американската агентура. За жалост почти цялото съдържание е цензурирано. Зачернени са поне 12 от институциите и длъжностните лица, до които е бил адресиран, а те са много важни – това са институциите, които имат отношение, ако не и пряко участие в организиране на джихадистките „революции“ в Близкия изток. Онези, които ни е позволено да знаем, са саматa DIA, отделът на Националната агенция за сигурност (NSA) във Форт „Джордж Мийд“ в Мериленд (до 3 длъжностни лица), Командирът на южното командване в Маями (Флорида), Командирът на Транспортното командване – военновъздушна база „Франк Скот“ в Илиноис; ЦРУ – Вашингтон, Комендантът на корпуса на морската пехота – Вашингтон; Началникът на военноморските операции – Вашингтон, Министерство на енергетиката; Министерство на вътрешната сигурност (до 2 длъжностни лица), Министерство на финансите (до 2 длъжностни лица); ФБР (до 4 длъжностни лица), Централата на НОРАД и Командирът на Северното командване; Щабът на Военновъздушните сили; Обединеният щаб на началник-щабовете; министърът на отбраната (Леон Панета – б.м.), Държавният секретар (Хилари Клинтън- б.м.), Централното командване на въоръжените сили. Нека разгледаме малкото, което е било извадено на светло: КЛАСИФИКАЦИЯ: СЕКРЕТНО Министерство на отбраната R 051443Z/ 12 октомври Дата на събиране на информацията: от 1 май 2012 г. до 1 септември 2012 г. Държава или недържавен субект: Либия, Сирия Предмет: оръжия от бившите арсенали на Либия се прехвърлят в Сирия през пристанище Бенгази, Либия ТЕКСТ: 1. Оръжия от бившите арсенали на Либия бяха превозени от пристанище Бенгази (Либия) до пристанищата Баняс и Бурж Ислам в Сирия. Оръжията, превозени в края на август 2012 бяха снайпери, РПГ, и муниции за гаубици с калибър 125 мм и 155 мм. 2. Веднага след падането на режима на Кадафи през октомври 2011 г. и в последвалата несигурност до началото на септември 2012 г., оръжията от бившите либийски складове в Бенгази бяха превозени от пристанище Бенгази до пристанищата Баняс и Бурж Ислам в Сирия. Тези две сирийски пристанища бяха избрани, защото през тях минават много малко товари. Корабите, с които оръжията бяха пренесени, бяха средни по размер, като всеки от тях можеше да носи не повече от 10 контейнера. 3. Броят на транспортираните оръжия може да бъде оценен както следва: 500 снайпера, 100 РПГ с общо 300 снаряда, и около 400 ракети за гаубици – по 200 от калибър 125 мм и 155 мм. [По-нататък текстът е цензуриран.] Коментар нa JW: „Това е първото официално документирано свидетелство, че администрацията на Обама е знаела, че от либийското пристанище Бенгази се доставят оръжия за сирийските бунтовници.“  *** ДОТУК разгледахме 4 разсекретени документа – едно електронно писмо на Държавния департамент от ранната утрин на 12 септември 2012 г., което дори не е секретно в строгия смисъл на думата, плюс 3 секретни документа на военноразузнавателната служба на Пентагона DIA. Знаем какво DIA е съобщавала на президента  Обама през август-октомври 2012 г. (Всеки работен ден на американските президенти започва с 15-минутен брифинг на специалните служби). А какво са знаели в ЦРУ? Те също са били съвсем наясно със 1) плановете за създаване на „Ислямска държава“ и 2) трансфера на оръжия и джихадисти от Либия за Сирия през посочения период. Нещо повече, те са контролирали тези дейности заедно с агентите нa DIA  в Либия и Сирия. През ноември 2012 г. тогавашният шеф на ЦРУ, ген Дейвид Петреъс, бе призован да свидетелства пред двете комисии за разузнавателните служби – съоттветно на Конгреса и на Сената, за случая „Бенгази“. Но веднага след като стана ясно, че  е призован,  той бе принуден да си подаде оставката. На 6 ноември 2012 г. Обама бе преизбран за втори мандат. На 9 ноември 2012 г. , след две поредни срещи с Обама, ген. Петреъс обяви, че напуска поста шеф на ЦРУ поради угризения на съвестта заради една своя извънбрачна афера с журналистката Пола Бродуел, която впрочем той прекратил една година преди това. Очевидно генералът, отличен като герой от войните в Ирак и Афганистан, е бил притискан да даде лъжливи показания пред двете камари на Конгреса.  Според една статия в „Уолстрийт джърнъл” Петреъс не се е поддал на рекета – предпочел е да изтърпи едно омаскаряване със секс-скандал, но да каже истината в Конгреса. И наистина, на 17 ноември 2012 г.той се яви на изслушване и потвърди: всички данни на ЦРУ сочат , че нападението на консулството в Бенгази е дълго подготвян терористичен акт на местните филиалина Ал Каида. Но служителите на ЦРУ са били „насърчавани да мислят“, че това е спонтанен протест срещу любителското видео „Невинността на мюсюлманите“ в ЮТюб. Оттогава изминаха 4 години. И отново днес, през 2016-та, истината за „интимните“ отношения на Обама и Клинтън с главорезите в Либия, а най-вече в Сирия отново излизат на преден план. Отново Хилари Клинтън и генерал Петреъс дават показания пред Конгреса, отново лумва с ослепителна светлина „Бенгази гейт“, отново US медиите се чудят и маят как стана тъй, че уж се биехме срещу Ал Каида, а се оказа, че тя е съюзник на Вашингтон. (Следва)

Израел опроверга твърдения на Сирия за свален самолет

Израел и Сирия влязоха в най-острия сблъсък помежду си от началото на гражданската война в арабската република през 2011 г., пише в. "Гардиън". Силите на режима на Башар Асад обстрелваха с ракета на противовъздушната си отбрана 4 израелски самолета, излетели на мисия в небето над Сирия. Според Израел не е улучена нито една от машините. А една от ракетите е била прехваната от неговата система за противоракетна защита северно от Ерусалим. Израел унищожи оръжейна пратка за "Хизбула" край Дамаск (ВИДЕО) Първите признаци за престрелки се появиха в полунощ срещу петък. Тогава се разнесе вой на сирени за въздушна тревога в контролираната от Израел долина на река Йордан. Последваха съобщения за експлозия. Те бяха потвърдени от звука на падащата ракета, прихваната от силите на Тел Авив. Сирийската армия твърди, че 4 израелски самолета са навлезли във въздушното пространство на страната, един от тях е бил свален, а втори - улучен. Израел обаче отрече тези твърдения. Инцидентът е твърде необичаен, отбелязва "Гардиън". Включително с това, че израелската армия наруши практиката си да премълчава за въздушните си рейдове над Сирия и пусна съобщение, в което признава, че негови самолети са били обстрелвани при мисия там. "През нощта срещу 17 март самолети на израелските военновъздушни сили нанесоха удари срещу няколко обекта в Сирия. Няколко ракети на ПВО бяха изстреляни от Сирия след мисията и израелската противовъздушна защита прехвана една от тях. В нито един миг сигурността на израелски граждани или на самолетите на израелските военновъздушни сили не е била застрашена", гласи комюникето на Тел Авив. Не се споменава обаче какви точно цели са бомбардирани. Израел не се намеси във войната в Сирия, но съобщението потвърди това, което отдавна е публична тайна. А тя е, че израелски самолети нанасят удари срещу конвои с оръжие. То е доставяно от Иран на ливанската групировка "Хизбула", сражаваща се на страната на режима на Башар Асад. Кремъл мълчи и не коментира засега. Макар Израел да действа сравнително безнаказано в Сирия, руските системи за ПВО, включително ракетните установки С-300, от доста време насам ограничават свободата на действие на Тел Авав. Според израелски военни източници прехванатата ракета е на въоръжение в арсенала на Сирия. Тя обаче не е от най-модерните. Прехваната е от противоракетната система "Стрела". Това е първият потвърден случай на използването на "Стрела" след разполагането й в Израел в края на 90-те г. В Тел Авив цари силно безпокойство поради развитието на събитията в Сирия в полза на режима на Асад. Мнозина смятат, че от това ще се облагодетелства "Хизбула". Групировката се превъоръжава най-сериозно от войната през 2006 г. насам.

Първи решителен въздушен удар на САЩ срещу Сирия

САЩ нанесе въздушен удар срещу Сирия. Атаката е станала около 3 - 4 часа българско време в петък. От два самолетоносача в Средиземно море са изстреляни 59 ракети "Томахоук" срещу сирийска военновъздушна база в Шейрат, предадоха световните агенции. Това е американския отговор на атаката с химическо оръжие срещу цивилното население в Сирия. Предполага се, че именно от тази база са излетели самолетите във вторник с отровното вещество, което отне живота на около 100 души.  Нападението срещу Сирия е по нареждане на американския президент Доналд Тръмп. То е първото открито нападение срещу режима на сирийския президент Башар Асад и е най-решителната военна заповед на Тръмп от встъпването му в длъжност в началото на годината. Атакувани са самолети, укрития за самолети, зони с петролни и логистични складове, бункери за муниции, системи за противовъздушна отбрана и радари, съобщи Пентагонът. При атаката има жертви, предаде сирийската агенция САНА. Тръмп: Всички цивилизовани страни да се присъединят към САЩ "Днес призовавам всички цивилизовани нации да се присъединят към нас в стремежа да се приключи с клането и кръвопролитието в Сирия", заяви Тръмп пред журналисти в резиденцията "Мар а Лаго", където имаше среща с китайския си колега Си Цзинпин. По думите му атаката срещу базата е "жизнено важна за националните интереси на САЩ". Тръмп добави, че докато неговата страна отстоява справедливостта, мирът и хармонията ще надделяват. Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън заяви, че Русия не е изпълнила споразумението от 2013 г. за обезопасяване на химическия арсенал на Сирия. По думите му Москва или е била съучастник на режима в Дамаск, или е била некомпетентна да гарантира прилагането на споразумението. Русия е била уведомена за атаката, иска заседание на Съвета за сигурност на ООН САЩ са информирали за нападението голям брой страни, сред които и Русия. Преди ударите руският заместник-посланик в ООН Владимир Сафронков предупреди, че ще има "негативни последици" ако това се случи. "Ако има военни действия, цялата отговорност ще легне на раменете на тези, които са инициирали такова трагично и съмнително мероприятие", заяви Сафронков след заседанието при закрити врата на Съвета за сигурност на ООН.  Първата официална реакция от Кремъл дойде към 7:30 часа българско време. Председателят на комисията по отбрана на Съвета на федерациите Виктор Озеров заяви, че Русия ще поиска спешно свикване на заседание на Съвета за сигурност на ООН. "Атаката може да се разглежда като агресия на САЩ против държава от ООН", каза Виктор Озеров. Русия стои зад режима в Дамаск и подкрепя президента Башар Асад, който през последните години е един от основните виновници за продължаващата кървава гражданска война в Сирия и притока на бежанци към Западна Европа. Дамаск: Това е агресия с голям брой ракети Сирийската телевизия определи атаката като "агресия с голям брой ракети". В същото време сирийската опозиция заяви, че възприема ракетните удари като важна реакция на САЩ, която изпраща на режима в Дамаск послание, че не може да действа безнаказано. "Това е много важна американска реакция и нека да кажем, че това ще бъде началото да се казва на този режим, че той не може да остане ненаказан", заяви Ахмед Рамадан, активист на опозицията. Критици на Тръмп одобриха бързата му реакция Сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Геъм, които са големи критици на Тръмп и членове на Комисията по отбрана на Конгреса излязоха с общо изявление, в което одобриха въздушната атака, предприета от президента. "Действайки по заповед на върховния главнокомандващ военните пратиха важно послание от САЩ, че повече няма да стои безучастно докато Асад, подпомоган и подстрекаван от Путинова Русия, избива невинни сирийци с химически оръжия и хвърля бомби", се казва в изявлнието на сенаторите. Засега не е взето решение за втори удар, но ако се наложи ще бъде издадена заповед. Понататъшните действия на САЩ ще бъдат съобщени по-късно. САЩ работят по отстраняването от власт на сирийския президент Башар Асад след химическата атака, пише вестник "Таймс". Според държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън няма никакво съмнение, че режимът на Асад е виновен за тази жестокост. "С действията, които Асад предприе, изглежда, че няма да участва по никакъв начин в управлението на сирийския народ", подчерта Тилърсън. Той допълни, че "процесът на отстраняването на Асад е нещо, което изисква усилията на международната общност". На въпрос дали САЩ са готови да създадат коалиция, която да прекрати сирийския режим, държавният секретар отговори, че тези стъпки вече са предприети. Речта на Доналд Тръмп:  "Скъпи сънародници,  Във вторник сирийският диктатор Башар ал Асад извърши ужасно нападение с химическо оръжие срещу невинни цивилни. Като използва смъртоносен невротоксин, Асад отне живота на беззащитни мъже, жени и деца. Много от тях умряха бавно и мъчително. Дори и милите бебета бяха жестоко убити при тази наистина варварска атака. Никое дете на Бога не трябва да изпитва такъв ужас. Тази вечер наредих целенасочен военен удар по военновъздушната база в Сирия, от която започна химическата атака. От жизненоважен интерес на националната сигурност на САЩ е да се предотврати и възпре разпространението и използването на смъртоносни химически оръжия. Не може да има никакво съмнение, че Сирия е използвала забранени химически оръжия, че е нарушила задълженията си по Конвенцията за химическите оръжия, и пренебрегна предупрежденията на Съвета за сигурност на ООН. В продължение на години, всички предишни опити за промяна на поведението на Асад се проваляха и то се проваляха наистина драматично. Като следствие бежанската криза продължава да се влошава, и региона продължава да бъде дестабилизиран, заплашвайки САЩ и нашите съюзници. Тази вечер призовавам всички цивилизовани народи да се присъединят към нас, за да се опитаме да спрем убийствата и кръвопролитията в Сирия, както и да сложим край на тероризма от всички видове и разновидности. Молим Бог да ни вдъхновява, когато се изправяме пред предизвикателствата на нашия неспокоен свят. Молим се за живота на ранените и за душите на тези, които загинаха. И се надяваме, че колкото дълго Америка остава синоним на справедливост, мирът и хармонията в крайна сметка ще надделеят. Лека нощ. И Бог да благослови Америка и целия свят. Благодаря ви."