19.02.2017

Резултати от търсенето

Коя Америка познавате?

 Списание „Американски Евреи” от 10-ти септември 1920 година пише: „Болшевишката революция в Русия беше работа на Еврейски мозъци, извършена от Еврейско недоволство, чрез Еврейско планиране, чиято цел е да създаде Нов световен ред. Това, че беше извършена по такъв чудесен начин в Русия, е благодарение на еврейските мозъци и поради Еврейската неудовлетвореност и чрез Еврейско планиране. По същият начин, чрез същите Еврейски психически и физически сили, тази революция ще настъпи в целия свят.” „Никой няма да влезе в Новия Световен Ред, освен ако той или тя се закълнат да се покланят на Луцифер. Никой няма да влезе в Новата Ера, освен ако не се инициира в луциферианството“. Дейвид Спанглер, директор на Планетарната инициатива, Организацията на обединените нации. Годината е 1947 – началото на „ Студената война” ;АЛЪН ДЪЛЕС – първият шеф на ЦРУ заявява: “Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза:  ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ! Годината е 1947! „ Предупреждавам европейците да не вярват, че в рамките на Новия световен ред, САЩ ще имат някакви скрупули да предприемат интервенция и в Европа, ако интересите ни са застрашени, и то с всички средства, включително ядрено оръжие. Като цяло САЩ ще се стремят да не променят мизерията в повечето държави с корумпиран и отвратителен режим. Аз лично смятам, че Америка би извършила интервенция и в Западна Европа, дори и днес на някои хора това да им се струва абсурдно. САЩ не биха търпели дълго европейска ядрена и икономическа сила“. Уесли Кларк, бивш главнокомандващ на войските на НАТО, 1991 г. „За да постигнем световно правителство, е необходимо да се премахне от умовете на хората индивидуализмът, лоялност към семейните традиции, националния патриотизъм и религиозните догми.“ Brock Chisholm, директор на Световната здравна организация на ООН Ние можем да използваме нашите растящи познания, за да поробим хората по начин, по който не е мечтано дори никога – да ги обезличаваме, да ги контролираме по-внимателно подбран начин, така че те може би никога няма да бъдат наясно с тяхната загуба на личността.“ Д-р Карл Р. Роджърс, бивш президент на Американската психологическа асоциация. “За да се осъществи световно управление, е необходимо да се премахнат от съзнанието на хората техният индивидуализъм, лоялността им към семейните традиции, националният патриотизъм и религиозните догми.“ – Изказване на Брок Чизълм, директор на “Световната здравна организация“ (към ООН) 6R o b e r t s o n , P. Op. cit., p. 7. „Сегашният прозорец от възможности, по време на който миролюбивият и взаимнозависим световен ред може да бъде изграден, няма да бъде отворен твърде дълго. Ние сме на предела на глобална трансформация. Всичко от, което се нуждаем сега е криза, и народите ще приемат Новият Световен Ред.“ Дейвид Рокфелер 23 Септември 1993г. „Ние се намираме в зората на глобални промени. На нас ни е необходима добре управлявана мащабна криза и хората ще приемат новия световен ред” Дейвид Рокфелер през 1994г. „Целта на Рокфелерови и техните съюзници е да създадат единно световно правителство комбинирайки суперкапитализма и Комунизма под един и същ покрив, и под техен контрол.. Дали имам предвид конспирация?! Да. Аз съм убеден, че има такъв заговор, международен по обхват, планиран преди поколения и невероятно зъл в своята цел“ Конгресмен Лари П.МакДоналд, 1976, убит в полет 747 на Корейските Авиолинии, който самолет беше свален от Съветите „Истинската заплаха за нашата република е невидимото правителство, което като гигантски октопод простира своите пипала над градове, щати и цялата нация. Както октопода от реалния живот, то работи под изкусно създадено прикритие… На върха на този октопод са Рокфелерови и интересите на Стандарт ойл и малка група от влиятелни банкови къщи обикновено наричани международни банкери. Тесният кръг на влиятелните международни банкери фактически управлява правителството на Съединените Щати, за своите собствени егоистични цели. Те практически контролират двете политически партии“ Кметът на Ню Йорк Сити, Джон Хилън, 1922: “ Извън тези проблемни времена. Обективен ? Нов световен ред ? Може ли да се появи ? Днес новият свят прави усилие да се роди, свят твърде различен от този, който познаваме в момента. Заложено е повече от една малка държава, това е голяма идея – нов световен ред.“ Джордж Хърбърт Уокър Буш: 11 септември 1990г. „Новият Световен Ред не може да се случи без участието на САЩ, ние сме най-значимият единичен компонент. Да, ще има Нов Световен Ред, и той ще принуди Съединените Щати да променят своите схващания“. Хенри Кисинджър, 19 април 1994г. „Ние ще имаме Световно Правителство, независимо дали го харесвате или не. Единственият въпрос е как ще бъде постигнато Световното Правителство, насила или чрез съгласие“ Изявление,  направено пред американския Сенат на 7 февруари 1950 от Джеймс Поул Варбург „Тристранната комисия, възнамерява да бъде проводник на международна консолидация на търговските и банкови интереси, чрез завземането на контрола над политическото правителство на Съединените Щати. Тристранната комисия представлява ловко, координирано усилие за контрол и консолидация на четири центъра на власт, политическа, парична, интелектуална и духовна. Това, което Тристранната комисия възнамерява да създаде, е световна икономическа власт превъзхождаща политическите правителства, които също са въвлечени. Като управители и създатели на системата, те ще управляват бъдещето“ Американският Сенатор, Бари Гоудуотър в неговата книга от 1964 г. „Без Извинение“ „До края на това десетилетие ние ще живеем под първото Единно Световно Правителство, което някога е съществувало в обществото на нациите… правителство с абсолютна власт да решава основните въпроси на оцеляването. Единното Световно правителство е неизбежно“. Карол Йозеф Войтила, Папа Йоан Павел II (18 май 1920 – 2 април 2005) bultimes.com 

Странният копнеж светът да има полицай

 Има наистина случаи, в които по професор-вучковски гледаш и не вярваш на ушите си. Хем изявлението на едного или другиго се вписва напълно в досегашната му линия на поведение, хем пък постът, който е заемал, предполага разсъжденията му да бъдат доста по-различни. Поредното доказателство е призивът на Андерс Фог Расмусен в "The Wall Street Journal" към САЩ да не изоставят ролята си на световен полицай. На доста политици от различни страни този вопъл би им отивал. Но датчанинът не е кой да е, той е бивш генерален секретар на НАТО, на една организация за колективна сигурност. И би трябвало коментарите му да са насочени към взаимодействие при изпълнението на целите на пакта, а не към почти цялостно уповаване във възможностите, а и желанието, на един от неговите членове. Повод за публикацията му е спомен за първото му посещение като шеф на Алианса в Москва през 2009 г., когато Путин му казал, че след като бил разпуснат Варшавският договор, трябвало да се разпусне и НАТО, тъй като и двете организации са отживелици от Студената война. Но причината е, че така мисли и Тръмп. Кандидатът на републиканците за президент на САЩ също смята, че НАТО е отживелица. Че е толкова демоде, та съвсем спокойно може да се разпадне и това да не е голяма беда. Разбира се, НАТО няма да се разпадне, поне в обозримото бъдеще, но Тръмп отива по-нататък, като отказва да приеме САЩ в ролята на световен полицай. Дали това е само игра на думи, засега не е ясно, но няма съмнение, че тъкмо във възможността им да се превърнат в дела се корени истинската причина Расмусен да се тревожи. И датчанинът стъпва върху събитията в Близкия изток и Северна Африка, както и върху ситуацията в Украйна, за да мотивира нуждата от такъв американски президент, който не само да бъде полицаят, налагащ ред по света, но и пожарникарят, успяващ да гаси огъня на конфликтите, както и здравомислещият кмет, който да оглави процесите на възстановяване. И нито дума за това, че САЩ съвсем не са без участие, меко казано, в създаването на тези огнища на напрежение. Сякаш не е чул как Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп спорят чие управление - на републиканците или на демократите - е подпомагало бойците на "Ал Кайда" и е съдействало за укрепването на "Ислямска държава", и как никой от двамата не отрича, че това е сторила собствената им страна. Сякаш не му е попадало интервюто на 39-ия щатски президент, в което Джими Картър казва, че САЩ заслужено са получили образа на държавата, която разпалва въоръжени конфликти практически по всякакъв повод. Расмусен сигурно е запознат с всичко, което обаче не му пречи да твърди, че САЩ имат не само необходимото материално величие, за да бъдат световен полицай. Но и че работата е в нравствеността, защото само Вашингтон имал моралното величие, за да направи това. Да оставим настрана моралната страна на въпроса, колкото и да е важна. По нея има непримирими различия между голяма част от политиците и свободомислещите хора, които не търпят световен полицай в страните си, независимо от националността му. Упреквайки Путин, че отправя предизвикателство към световния ред, установен след Втората световна война, Расмусен не се усеща, че заприличва на него, както и на Тръмп. Защото онова, което двамата казват на висок глас относно състоянието на Алианса, датчанинът не го произнася, но го предпоставя. Тримата са приблизително на едно и също мнение. Различията са по ключовия въпрос какво да се прави. Путин смята, че Западът е изиграл Москва, като не е разпуснал НАТО след разтурянето на Варшавския договор. И че във време, в което Русия все повече надскача отредения си преди четвърт век статус на регионална сила, а светът върви от еднополюсност към многополюсност, САЩ нито могат, нито трябва да бъдат световен полицай. Тръмп пък отказва да види своята страна в ролята на планетарен жандарм. Компромисът, на който засега е склонен, е съюзниците да си плащат, ако искат и занапред да бъдат под американския щит. И само Расмусен отчаяно, по собствения си израз, настоява Щатите да си останат световен полицай. Без тях НАТО не може да стори нищо. За Путин и Тръмп е разбираема лекотата, с която правят тези оценки - върху техните плещи никога не е тежала отговорността за състоянието на пакта. Но за Расмусен е наистина по професор-вучковски учудващо, защото той беше негов генерален секретар. Би следвало да поеме поне част от отговорността защо НАТО до такава степен не е оня фактор за сигурност, който да оправдае съществуването си, та трябва изцяло да се осланя на САЩ. Но не я поема. Което е още един повод да се запитаме какви политици управляват семействата, към които от десетина години принадлежим. И че лидерската криза в ЕС, която вече мнозина анализатори признават, отдавна е не само вътрешносъюзна, но и евроатлантическа.

Уейд ван Нийкерк от Южна Африка взе златото на 400 метра с нов световен рекорд

Уейд ван Нийкерк от Южна Африка спечели олимпийското злато на 400 метра в леката атлетика, след като свали от върха и 17-годишен рекорд на Майкъл Джонсън (САЩ). Времето на победителя е 43.03 секунди, а най-доброто постижение до тази сутрин, принадлежащо на Джонсън, беше 43.18 и поставено на 26-и август 1999 година. Втората позиция остана за Кирани Джеймс от Гранада с 43.76, а третата и бронзов медал прибира Лашон Мерит от САЩ с 43.85. Ван Нийкерк е световен шампион от Пекин миналата година, беше безапелационен и водеше преди финала с почти пет метра пред Кирани. Третият Лашон Мерит, който е олимпийски шампион от Пекин 2008, пък оформи медалисти, които за първи път в историята на дистанцията на Олимпиада всички завършват под 44 секунди. Американецът Джонсън, който е олимпийски шампион от 1996-а и от 2000 година, просто не можеше да повярва на случващото се на пистата. О, Боже мой. От осма пътека да поставиш световен рекорд. Не може да говорим колко е бърз, защото аз никога не бях виждал нещо подобно на 200 метра и на 400 метра, коментира Джонсън пред Би Би Cи. Може да ви звучи налудничаво, но още преди старта си вярвах, че ще направя световен рекорд. Винаги съм мечтал за медал от Олимпийските игри. Чувствам се благословен, заяви шампионът. Лека атлетика, финал на 400 метра (мъже): 1. Уейд ван Нийкерк (Южна Африка)  43.03 секунди, световен рекорд 2. Кирани Джеймс (Гренада)  43.76    3. Лашон Мерит (САЩ)  43.85.

Йордан Йовчев и Енчо Керязов стават част от "Галерията на легендите"

Двама от големите ни спортисти – Йордан Йовчев и Енчо Керязов получиха поредното признание. На 11 септември двамата българи ще бъдат приети в "Галерията на легендите" на Световната асоциация по акробатика, която е със седалище в САЩ. Акробатичното общество ще почете и приеме за първи път в своята история двама от най-големите спортисти на България, заяви председателят на Световната акробатична асоциация Дейвид Джейкъбс. Керязов и Йовчев ще бъдат наградени за изключителен принос към спорта в световен мащаб. Енчо Керязов е отличен в категорията "професионална акробатика", а Йовчев в раздела "спортна акробатика или гимнастика". Енчо Керязов е един от най-известните циркови артисти на България. Ето и част от неговите постижения: 2002 – първа награда на фестивала „Диана и Херман Ренц“; Холандия – 2002 и 2004 – цирков артист на годината; Холандия 2004 – Награда на публиката на фестивала „Диана и Херман Ренц“; Холандия – 2005  – цирков артист на годината; Германия – 2006 г. – цирков артист на годината; „Сребърна звезда“ от международен цирков фестивал в Гренобъл, Франция. През 2007  той получи наградата „Сребърен клоун“ на Световния цирков фестивал в Монте Карло. В 110 годишната история на българския цирк, Енчо Керязов е първият и единствен цирков артист, който получава тази награда за солово изпълнение. Всички награди досега са печелени от групови номера или трупи. Тази награда даде възможност Енчо да подпише седемгодишен договор с най-престижния цирк в ЕС – Ронкали, кат по този начин стана един от най-високо платените циркови артисти. Енчо Керязов е почетем гражданин на Ямбол, а на 24 май 2013 г., в чест на Деня на българската просвета и култура, по предложение на Съюз на артистите в България, той бе удостоен с високото държавно отличие „Златен век“. През 2016 година участва като соло еквилибрист в 40-то юбилейно издание на цирковия фестивал в Монте Карло, преминало под мотото „Най-доброто от най-доброто“. През 2011 Енчо Керязов създава фондация, носеща неговото име, която подкрепя талантливи деца в България с постижения в областите „Образовани“, „Изкуство“ и „Спорт“. Съветът на директорите на фондацията включва легендарните български спортисти Нешка Робева и Йордан Йовчев. Йордан Йовчев е най-големият и успешен български гимнастик. Участва на шест поредни олимпиади от 1992 до 2012 г. Така той става първият гимнастик, участвал в шест олимпийски игри в историята на спорта. Ето и неговите постижения: През 1991 на Европейското първенство за юноши до 18-годишна възраст, провело се в Атина, става вицешампион в многобоя. През 1996 на Европейското първенство в Копенхаген е вицешампион на халки и четвърти в многобоя. През 1996 на Олимпийските игри в Атланта остава четвърти на халки. През 1999 на Световното първенство в Тянцзин е бронзов медалист в многобоя. През 2000 на Европейското първенство в Бремен остава четвърти на халки. През 2000 на Олимпийските игри в Сидни става двоен бронзов медалист на земя и халки. През 2001 на Световното първенство в Гент става двоен световен шампион на земя и халки. През 2002 на Европейското първенство в Патра е европейски шампион на халки, европейски вицешампион на земя и европейски вицешампион в многобоя. През 2002 на Световното първенство в Дебрецен е  двоен световен вицешампион на халки и земя. През 2003 на Световното първенство в Анахайм е двоен световен шампион халки и земя. През 2004 на Олимпийските игри в Атина печели бронзовия медал на земя и сребърния на халки. През 2009 на Световното първенство в Лондон е сребърен медалист на халки.

Българин на осминафинал на сабя в Рио, победи осемкратен световен шампион

Българският сабльор Панчо Пасков се класира за осминафиналите в дисциплината сабя на Игрите в Рио де Жанейро. В първия кръг от надпреварата той победи с 15-14 туша руския представител Алексей Якименко, съобщи Gong.bg. Якименко e осемкратен световен шампион и бе считан за фаворит. Руснакът е световен шампион индивидуално по сабя от 2015 година, а отборно е седемкратен световен шампион и седемкратен европейски шампион Българинът демонстрира невероятна воля и дух и успя да се измъкне от много трудна ситуация. Пасков изоставаше със 7-12 туша, но не...

Титла със световен рекорд за грузинец на щанги

Грузинецът Лаша Талахадзе спечели олимпийското злато в кат. над 105 кг във вдигането на тежести, като постигна световен рекорд в двубоя от 473 кг. Той фиксира 215 кг в изхвърлянето и подобри рекорда в това движение. Резултатът на Талахадзе, който е европейски шампион от тази година и световен от миналата, в изтласкването от 258 кг му помогна за рекорда в двубоя. Олимпийският шампион от Лондон - Бехдад Салимикордасиаби (Иран), подобри също рекорда в изхвърлянето - 216 кг. Салимикордасиаби обаче направи нула във второто движение и отпадна, проваляйки се три пъти на 245 кг. Така той стана първият щангист, който е направил световен рекорд, но в същото време е и дисквалифициран. Гор Минасян (Армения) завърши втори с двубой от 451 кг (210 кг и 241 кг), а трети остана отново грузинец - Иракли Турманидзе с 448 кг (207 и 241).

Институт "Иван Хаджийски": След избора на Тръмп - светът пред нова геополитическа ситуация

Свидетели сме на световна национал-консервативна вълна, извела на преден план лидери като Доналд Тръмп в САЩ, Владимир Путин в Русия, Си Дзинпин в Китай, Нарендра Моди в Индия, Реджеп Ердоган в Турция, маршал Сиси в Египет и обхванала мощно Европа през последните две години (Брекзит, Орбан и вишеградци, германската „алтернатива”, италианските „пет звезди”, опасността от Фрексит), твърди анализ на Института "Иван Хаджийски" за глобалната ситуация след изборите в САЩ. Дискусията по  анализа е с участието на  проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.   Промените „горе”, в политическия връх, не могат да бъдат разбрани, без да се вземат предвид сътресенията „долу”, изразени от масови движения като „Окупирай Уолстрийт!”, „Възмутените”, „Арабската пролет”.     След изборите в САЩ съпротивата срещу (нео)либералната глобализация, международния ред, основан на нея, и хаоса, предизвикан от нея, навлезе в нова фаза. Отказ на САЩ от стремежа да бъде едноличен световен хегемон би могъл да създаде условия за по-ниска конфликтност в преход към многополюсен свят.   Победата на Тръмп бе постигната с подкрепа на избиратели, които се чувстват маргинализирани и незащитени от досегашната политика на Вашингтон. Това бе победа на „националните“ срещу „транснационалните“ интереси на САЩ. Единственият общ знаменател между Тръмп и Клинтън беше величието на Америка, но прочитът на това величие е кардинално противоположен и изразява позиции и интереси на различни социални категории.   Посланията на Тръмп противоречат на икономическата глобализация. Тя едва ли може да бъде спряна, но може да промени своята форма, темпове на протичане, отношения между печеливши и губещи. Досега за „алтерглобализация” се говореше от „долу”. Новият американски президент има възможност да погледне на този проблем от най-високото място в днешния свят: креслото в Белия дом.   В САЩ спечели един до голяма степен антисистемен кандидат, независимо от медийното, финансово и международно преимущество на неговия опонент. Това е пореден сигнал, че механизмите на либералните елити за въздействие върху общественото мнение стават все по-неработещи.   Съпротивата срещу очертаващия се завой в американската политическа стратегия ще продължи с различни форми на натиск върху новия президент и неговия екип, включително и опити за реванш, блокиране на решения, заплахи за импийчмънт. Американската демокрация навлиза в рискова фаза.   Бъдещите действия на Тръмп, разположени между радикалността на собствените му позиции, необходимия конформизъм със системата и ефектите на конюнктурата, не могат да бъдат цялостно предвидени.   След Брекзит, изборът на Тръмп е и поредният удар върху европейския политически естаблишмънт. Допълнителни шансове получават привържениците на националното самозатваряне. В нова светлина попадат и кризите в Украйна и Близкия изток, поради това, че гледните точки на Обама и Тръмп значително се разминават.   В западния свят има кризата на елитите и масовото несъгласие с политическия естаблишмънт от изминалия четвърт век. Германия на Меркел се очертава като най-значимият световен защитник на либералната глобализация.   Отчасти под влияние на кампанията в САЩ, българският политически дебат също бе доминиран от конфронтацията Запад–Русия. След избора на Тръмп този конфликт вероятно ще добие ново измерение.   Заслужава да си спомним за прочутата песен Yankee Doodle – нещо като химн за обикновения американец. Не само Тръмп, неговите привърженици бяха също обливани с обидни квалификации, осмивани и отричани: “deplorables”, “irredeemables”.  Жалки, окаяни, безнадеждни... Всъщност, прочутата песен Yankee Doodle първоначално е използвана от британските войници, за да се надсмиват над „янките” по време на войната за независимост. Става – и дълго време остава, американски химн! И Yankee Doodle победи. Yankee Doodle е от малко селище. Yankee Doodle иска работно място, а не да бъде световен хегемон. Yankee Doodle няма други ценности освен традиционните. Yankee Doodle е мъж, а не гей (“And with the girls be handy”). Yankee Doodle е освободил своята земя от англичаните, не за да я предостави на мексиканците. В известен смисъл изборният резултат представляваше реванш на „едноетажна Америка“ срещу небостъргачите, концентриран израз на недоволството на малкия човек от провинцията срещу мултикултурализма, свободната търговия и аутсорсинга, моралния релативизъм и двойните стандарти, и най-общо – срещу механизма на възпроизводство на елитите, който лансира едни и същи фигури и фамилии по високите етажи на политиката и бизнеса. Имената на Буш и Клинтън са достатъчно ярък пример за това. Парадоксът на изборите: стандартният, добре известен, типичен „янки” успя да изрази своите тревоги и надежди чрез нестандартна личност.     В предизборна борба на терена на най-развитата капиталистическа страна победи кампанията, която е по-малко платена, по-слабо медийно подкрепена и повече отричана, подкопавана не от другаде, а от Белия дом – това е парадокс. Можем да го разберем, само ако оценим здравия смисъл на Yankee Doodle, изправен срещу поредица от объркващи глобални и национални парадокси: ∙ Най-богатата страна в света е и най-задлъжнялата: в края на годината системно се изправя на границата на... фалит. ∙ САЩ имат неимоверен военен бюджет от над половин трилион долара, десет пъти по-голям от руския. Само 23 милиарда отиват за нови оръжия, съпоставимо или по-малко от руските разходи за същата цел. Резултат: американският стратегически ядрен арсенал е на равнището на 80-те години. Руският е обновен и обновяващ се. Къде отиват милиардите? Всеки може да си представи колко струва само поддържането на инфраструктурата на повече от 700 военни бази, пръснати по целия свят... ∙ Глобализацията дава политическо предимство на САЩ, но водеща икономическа роля придобиват транснационалните компании, които дори базирани в САЩ без задръжки изнасят и/или разкриват производствени мощности в трети страни, където нормата на печалба е по-висока. ∙ Основен фактор в икономическия цикъл става финансовият капитал за сметка на промишления капитал. Фиктивните трансакции придобиват реална икономическа тежест и са в състояние да дебалансират националната икономика. ∙ Миграционните движения, които поражда глобализацията, осигуряват приток на евтина, социално неосигурена работна ръка. Типичен пример: нелегалните латиноси. ∙  САЩ стават световен хегемон и... губят себе си. Тръмп опита, убедително или не, да отстои възгледа „толкова Америка по света, колкото е изгодно на самата Америка“.   Възможна ли е „нелиберална“ Европа? В продължение на няколко десетилетия общественият вятър надуваше платната на „неолиберализма”. Сега се променя в „нелиберална“ посока. Ако съпоставим Брекзит и победата на Тръмп, ще се убедим, че сходните черти са много и не са случайни. И във Великобритания, и в САЩ има разцепление на елита с дългосрочни последици. И в двете страни победата не беше постигната от „големите пари”, от медийно и институционално доминиращите. А избирателите със сходни социологически характеристики не се смутиха от мощните кампании, които ги маргинализираха, обиждаха и оплакваха. Събитията в САЩ директно влияят върху Европа. Променя се съотношението на силите вътре в рамките на ЕС в полза на десните и консервативните сили, които логично разглеждат американския резултат и като своя „победа“. Достатъчно индикации се виждат за предстояща промяна на отношенията с Русия. Европа трудно ще се адаптира към новата ситуация с национално-консервативна вълна, която по самата си същност усилва центробежните сили. В ход са цяла поредица вътрешни дезинтегриращи фактори спрямо ЕС в сегашния му вид: Орбан и Вишеградската четворка, възходът на „Алтернатива за Германия“ и спадащото доверие в германските социалдемократи, рисковете от предстоящите избори във Франция и референдумът в Италия. На този фон решението на ЕП относно руската пропаганда показва паника.  На целия този фон все по-ярко се откроява Германия (под управлението на Меркел) като единствената голяма държава, твърдо защитаваща международния либерален ред. Либералните елити, загубили (временно) битката в САЩ, започват да се ориентират вече видимо към откровена подкрепа за линията на Меркел и вероятно ще работят за това в непосредствена перспектива. И посещението на Обама в Германия сочи именно това. Едва ли е съвпадение, че решението на Меркел да се бори за четвърти мандат след многомесечни колебания бе оповестено непосредствено след победата на Тръмп в САЩ. Обратната - „алтернативна за Германия” - тенденция обаче не трябва да се подценява, а може да получи и нови стимули от провал на турската политика на Германия, засилване на мигрантския натиск, от нови терористични актове и други симптоми на вътрешно напрежение. Президентството на Тръмп ще бъде и предизвикателство за отношенията на България с Германия – ключовия ни европейски партньор. У нас изборът на Румен Радев за български президент няма пряка аналогия с победата на Тръмп. Въпреки това има много допирни точки – масово обществено желание за промяна, набираща сили консервативна и националистическа вълна, търсенето на фигури извън традиционния политически елит, заявка за външнополитическа умереност, но не и за геополитическа революция - „да“ на евроатлантизма, но с преразглеждане на досегашната стратегия и подход към Русия.          

Виталий Кличко е "вечният" световен шампион

Бившият украински боксьор Виталий Кличко бе удостоен със званието "Вечен световен шампион в тежка категория", предаде BoxingNewsOnline. Кличко, който в момента е кмет на Киев, получи наградата от Рой Джоунс Младши от името на Световния боксов съвет (WBC). "Няма нищо невъзможно. Роден съм в Съветския съюз, голяма страна, където професионалният бокс е забранен. Гледах как Майк Тайсън става най-младият световен шампион в тежка категория през 1986-а и казах на приятелите си, че един ден ще се боксирам с хора от неговия ранг. Че един ден ще стана световен шампион", сподели развълнуван по-големият брат на Владимир Кличко. "И така един ден се окичих със зеления пояс, носен от Тайсън, принадлежал на Мохамед Али. Беше станал и мой. Много е важно да имаш мечта и да правиш всичко възможно, за да я изпълниш", допълни още 45-годишният украинец. Виталий Кличко, чийто последен мач бе през 2012 г., е двукратен носител на световната титла на WBC и никога не я е губил на ринга....

КАК ДА НАЛОЖИМ БЪЛГАРИЯ КАТО СВЕТОВЕН ЛИДЕР В КОРУПЦИЯТА

Автор: Александър Атанасов Разполагаме със следните алтернативи: Да продължим започнатото от Бойко Борисов и наложим България като световен лидер в корупцията, преминавайки отвъд границите на Европейския Съюз.  Да направим държавата орган на разпространението на корупцията и кражбата. Но ако искаме да надминем досегашния лидер в световен мащаб – Етиопия, то тогава г-н Борисов следва отново […] The post КАК ДА НАЛОЖИМ БЪЛГАРИЯ КАТО СВЕТОВЕН ЛИДЕР В КОРУПЦИЯТА appeared first on АЛАРМА - новини, горещи събития, истории, позиции.

Иван Гарелов: През 2016-а два пъти бяхме пред световна война

 Журналистът Иван Гарелов ще бъде медиен съветник на служебния премиер. Мистър „Панорама” е приел без колебание поканата на професор Огнян Герджиков, съобщи неотдавна агенция БЛИЦ. Вестник "ШОУ" предлагаме и интервю с известния журналист, с уточнението, че то е взето ден преди той да влезе в екипа на днешния министър-председател. - Г-н Гарелов, какво очаквате от служебния кабинет на професор Герджиков? Съгласен ли сте с твърдението, че той няма други отговорни функции, освен организацията на изборите и по тази причина не му се предвижда дълъг живот? - Не е така. Той ще съществува до формирането на следващия кабинет. Това означава, че ако се получи, както предсказват социалозите някакво равенство и създаването на новото правителство се затрудни, може да се стигне до нови избори и през това време този кабинет ще си управлява. Това, което ми прави впечатление по състава му, говори, че наистина президентът удържа на думата си този кабинет да бъде пъстър. Да не е само от една партия. Даже в него има двама министри, които са били в правителствата на Иван Костов. Няма нито един от БСП, който е бил на такъв пост. Така че безспорно този кабинет е надпартиен. Дори си мисля, че ако се стигне до някаква формула, при която да се прави правителство на двете големи партии, много е възможно част от тези министри да останат. - Фактът, че знакова фигура от НДСВ, в случая проф. Герджиков, застава на кормилото на държавата, ще реанимира ли изпадналата в кома партия на Симеон Сакскобургготски. - Аз мисля, че това е ласкателно за царя, в смисъл, че неговите хора са оценявани.  Но самото НДСВ едва ли ще се съживи,  въпреки че разполага с много добри кадри и много жалко, че не ги използваме. Веднага мога да изброя още 4-5 души царисти изключително ценни хора. - Познавахте ли Росен Плевнелиев и каква оценка бихте дали за петгодишното му управление? - Аз президента Плевнелиев въобще не го познавам, не съм общувал с него. Никога не съм бил канен на приемите по повод националните празници, да не говорим да ме потърсят за съвет. Един-единствен път се ръкувах с него. Това бе на премиерата на книгата на президента Петър Стоянов. Плевнелиев беше там и изведнъж тръгна и специално се ръкува с мен. Бях отчасти изненадан, защото никога преди това не сме разговаряли. Не съм от хората, които са писали добро за него. По-скоро си го обясних с това, че той е като войник пред уволнение. Вече знае къде ще отиде. Има вероятно някакво предложение за назначение, спокоен е и по-щедър. Това е едната страна, другото, за което би могъл да ми подаде ръка, е, че избягвах да го нападам във втората част от управлението му.  - През 2014 година обаче не одобрихте факта, че сне доверието си от кабинета „Орешарски” и застана на страната на протестиращите.  - Това един президент не може да го прави. Той може да изпитва вътрешна симпатия към някого, но правителството е законно избрано. Това е погазване на конституцията и няма нищо общо с демокрацията. Тогава написах какво мисля, но после, когато всички започнаха да го демонизират, рязко спрях. Защото все пак трябва да се уважава институцията. Според мен обаче Плевнелиев беше безличен.  Той не осъзнаваше голямата си роля:  да дава идеите, да повдига самочувствието, да има исторически поглед. Той го нямаше. На шега казвам, че най-голямото му постижение е, че не можа да ни вкара във война. Въпреки че положи усилия. - Как си обяснявате победата на напълно непознатия генерал Румен Радев? - Аз мисля, че България много случи. Не само БСП. В крайна сметка той бе избран от много по-широк кръг. Случи, защото той, с някои действия, които са знакови, вече влиза в тон с промените, които настъпват в целия свят. Ако допреди години евроатлантическата ни ориентация не беше поставена под никакво съмнение, сега мнението е друго. На Съединените щати гледахме като на абсолютен морален стожер на планетата, сега много хора смятат, че американците допускат грешка. За Русия всички говореха негативно, сега виждаме някакви симпатии. В световен мащаб виждаме как глобализацията се разпада. Всяка нация започва да гледа себе си, своите интереси. Национализмът, ляв или десен, избуява. И в лицето на генерал Радев имаме човек, който не робува на старите взаимоотношения, а който ще се впише в световните тенденции. Това е важното. Това, че той не е политик, му помогна да победи. Има настройка у хората против политиците. Народът им дава много ниска оценка. Да кажем и това, че жените харесват генерала. Той иззе харизмата на Бойко. - Коментирайте поведението на някои депутати при клетвата на президента?  - Питам се, защо вкарахме президента да полага клетва вътре в парламента. Той не е избран от тези депутати, някои от които едвам са влезли, и после са довели Народното събрание до толкова нищожен рейтинг. Те си отиват след една седмица, а гледат на новоизбрания президент като на някакъв досадник на трибуната. Просто ритуалът би трябвало да бъде отвън пред хората, директно, всичко да стане там. Можеше на стъпалата на парламента. - Изненада ли ви победата на Тръмп? - Още през октомври в статии и коментари съм го предвидил и усещах някакво пренебрежение у нашите експерти. Дори Елена Поптодорова казваше: Това е изключено да стане. Тогава му се присмивахме на ексцентричността, но той отговаряше на американските потребности. Навремето така се смееха на Роналд Рейгън. Наричаха го смешник, третостепенен актьор. Холивуд също не го харесваше, защото те симпатизират на демократите, но той обърна света. И не е изключено  Тръмп също да помогне за въвеждането на нов световен ред Това, че той може да стигне до някакво споразумение с Русия, не е предателство. Приоритет ли е „Ислямска държава”? Защо тогава с Русия заедно да не воюват срещу нея. Това не значи, че си се предал. Просто новият американски президент може да помогне светът да прескочи трапа. И да се откаже от ролята на САЩ като световен хегемон, която изтощава тази страна. След свалянето на руския самолет в Турция, руснаците бяха готови на ответен отговор - След като половин век обикаляте горещите точки по света, мислили сте, че ще дойде време като днешното, в което те ще станат толкова много. - Не. Не съм очаквал. Някога в света имаше едно генерално разделение между двете идеологии. Всяка революция, преврат, бунт бяха оцветени от принадлежността към една от двете велики сили. Сега това до голяма степен отпадна. В Сирия например виждаме Русия с Иран и „Хизбула”, докато по-рано бе с палестинците. Светът се разпадна на дребни конфликти, подчинени на всякакви интереси. Миналата година ние на два пъти бяхме много близо до световна война. Да не забравяме, че в Украйна американските и руските самолети летяха един до друг. Нямаше система за предпазване от конфликти. Същото бе и след свалянето на руския самолет в Турция. Тогава руснаците бяха готови на ответен отговор. А това значи война с НАТО.  Смятам, че тази година е ключова. Ще разберем дали светът се отдалечава от световно кръвопролитие. Ако няма някакви тежки конфликти, ако се наложи нова по-балансирана линия, това ще означава, че се измъкваме от трапа. - Има ли изход от конфликта в Сирия и какъв е той? - Със съвместните усилия на Русия и САЩ като че ли нещата се успокояват. Трябва да има баланс.  Опозицията трябва да приеме Асад, поне временно Защото той все пак е силната фигура. Аз нямам никакви симпатии към него. Армията на баща му е стреляла по нас, загина палестински оператор, така че няма защо да го обичам. Но в момента той е важен и с него трябва да се преговаря. После може да си отиде, но по законен път.   - Отношенията между България и Русия са в най-ниската си точка. Така ли ще останат? - Време е да се каже, че този спор - русофили и русофоби, се изроди толкова, че едва ли не се превръща в разделителна линия в обществото. За мен русофилството не е идеология, това е ирационално усещане. Фактът, че харесвам Русия, не ме задължава да харесвам и политиката на Путин. Културата и политиката са различни теми. Да не говорим за икономиката. Как може да се подчиняваш на някакви чужди интереси и си разваляш отношенията с Русия, след като сме зависими? Германия си получава газ, Северният поток си съществува, а Южния го спират. Какво е това? С Михаил Неделчев в кулоарите на парламента - Ще има ли промяна в политиката?  - Стига да не е късно. За някои неща вече е: АЕЦ „Белене” например. Милиарди отиват там от грешна политика. Как ще накараме руснаците да ни повярват? С две-три приказки ли? Очаквам, че едно надпартийно управление би балансирало нещата. Трябва да следваме съгласувана вътрешна политика.  Да не се делим на русофили, соросоиди и други - Има ли опасност някакво старо балканско огнище да се разгори отново? - Балканите винаги са били пъстра картина. Спомням си репортаж на „Панорама”: една баба бродираше възглавница, налагаше различни цветове и казва: Ето това са Балканите. Ние балансираме ли отношенията си в района или не? Според официалната политика най-близка ни е Турция, после Румъния, Гърция, Сърбия и на последно място Македония, с която имаме най-близки родови връзки. Смятам, че нашата политика на Балканите трябва да се балансира. Защо с Гърция трябва да поддържаме толкова лоши отношения? Ние нямаме политика спрямо Турция, изпълняваме ролята и на адвокат и слуга.  - Предстоят избори. Как виждате бъдещия парламент? - Ще повторя това, което казах на 19 август, миналата година, когато още нищо не знаехме. Тогава написах следното: След президентските ще има извънредни парламентарни избори. И още, че след тях ще имаме голяма коалиция. Това го казах преди около половин година, а днес го потвърждавам. Коалиция ГЕРБ и БСП. Така стана и с правителството на Димитър Попов. Тогава БСП и СДС управляваха заедно. Като говоря за голяма, не казвам, че Нинова и Борисов ще се карат кой да е премиер. Може да е друг. Може пак да е Герджиков. Защо да не оставим едно правителство, което има програма и я изпълнява, а трябва непременно до дупка да правим избори. На инат. - Преди изборите лидерите на двете големи партии отричаха възможността за коалиция помежду им...  - Това е нормално. Иначе ще загубят електората си. Но тези процеси, които стават и по света, изискват такова коалиционно правителство... - Елена Йончева стана съветник на президента. Какво мислите за това? - Суперход. Тя е много популярна и обичана от всички. Харесва генерала и ще му помогне. В момента тя още си гледа малкото дете и не е в състояние да пътува и прави репортажи. Така че може да си позволи да отдели време да върши една работа, която не познава. Това е много трудно, но се преодолява. - Какво бихте я посъветвали? - Елена е много самостоятелен човек и много рядко споделя. Това не е само до характер, но когато тръгваш на трудни мисии, трябва да се пази тайна. Аз имах честта да бъда от малкото хора, на които тя се доверява, споделя, допитвала се е до мен. Но също съм длъжен до голяма степен да съм дискретен. - Надявате ли се отново да имате предаване?  - Много труден въпрос. Иска ми се, но при моите условия, които не са финансови, а са свързани със свободата на работа. Не бих се върнал към „Панорама”, защото времената са други и аз съм друг. Не мога да бъда посредник, вече имам мнение, опит...От друга страна, струва ми се, че не съм много желан от началниците на телевизиите, именно за това, че държа да бъда самостоятелен. Бежанците са болната ми тема  Говоря в чисто човешки план.  На по-слабия човек трябва да му помогнеш.  В детството си всяко лято ходих на село в Смилец, Пазарджишко.  Първата седмица прекарвах при  баба си, а  втората пресичах реката и отивах от другата страна - при чичо. Веднъж двете махали се сбиха. Аз бях на страната на братовчедите, но в един момент видях, че онези, оттатък, са по-малко.  Пресякох реката, за да отида да им помогна. И започнаха да ме  замерят и от двете страни. Съдбата на състрадателния човек е такава, да го бият отвсякъде.  Аз не мога да избегна това, че нашият  народ, който винаги е бил състрадателен, сега се насъсква  до такава степен, че да мрази  чужденците. Какво като са мюсюлмани, ами нали ние живеем с мюсюлмани. Защо били млади? Ами младите бягат. Тези, които са  тръгнали да търсят икономическо спасение, също са хора. Ние защо отиваме на  Запад? Това не мога да приема. Стигаме до положение да се  изправи един български професор и да казва, че  това са същества от друг биологичен вид. Това е чист фашизъм, и то минава без никой да му обърне внимание. Друг евродепутат непрекъснато казва:  Стягайте се за война! Срещу кого да воюваме? Питат хората от Харманли защо протестирате? Ами те ходят на групи. Ами ходят, защото ги е страх. Нападали ли са ви? Не. Какво ви дразни? Говорят на чужд език. Ами какво да правят. Създава се предубеждение и омраза. Това не е само  български проблем.  Той също е и световен. Опасявам се, това възраждане на национализма, да не се превърне във възраждане на фашизма в Европа. Виждаме, че ролята  на партиите навсякъде  запада. Хората са  против сегашната либерална система. До къде ще стигнем, ето това е, което ме тревожи. Аз нямам точния политически отговор.  Вярно е, че трябва да  пазим границата. Да не допускаме всеки да влиза, да има ред, да се изпълнява предвиденото  в  закона. Но оттам нататък  да се  отнасяме с омраза към чужденците, това не мога да приема. Интервю на Исак ГОЗЕС

В Исландия е поставен световен рекорд за тв зрители на спортно събитие (видео)

Исландците са поставили световен рекорд при победата с 2:1 над Англия в 1/8-финала на европейското първенство. Около 272 000, или 94 процента от населението на острова между 10 и 80 г., са наблюдавали по телевизията този двубой. Това е най-висок показател не само за футбола, но и за който и да е друг спорт в световен мащаб.

Световна титла за България и световен рекорд на 3-то Световно първенство за хора с увреден слух

Със световна титла за България и световен рекорд приключи 3-то Световно първенство за хора с увреден слух, което се проведе в Стара Загора от 26.06. до 02.07.2016 г. Елена Узунова триумфира със световната титла в дисциплината хвърляне на копие, на новия полигон за хвърляния на спортен комплекс „Берое". В четвъртия си опит родната състезателка, която миналата година записа световен рекорд на европейското първенство в Полша, регистрира постижение от 46,28 м. Втора, само на 22 см, с 46,06 м, остана Ан Ю Ксю от Тайпе, бронзът отиде при Анастасия М...

Очакваме нов световен рекорд за максимална скорост през октомври 2017 (Видео)

Очакваме нов световен рекорд за максимална скорост през октомври 2017 (Видео) Екипът зад проекта BLOODHOUND Supersonic Car обяви, че официалната част от програмата по регистрирането на нов световен рекорд за...

Очакваме нов световен рекорд за максимална скорост през октомври 2017 (Видео)

Очакваме нов световен рекорд за максимална скорост през октомври 2017 (Видео) Екипът зад проекта BLOODHOUND Supersonic Car обяви, че официалната част от програмата по регистрирането на нов световен рекорд за...

Triumph ще гони нов световен рекорд за максимална скорост на мотоциклет

Triumph ще гони нов световен рекорд за максимална скорост на мотоциклет От легендата Triumph Motorcycles обявиха официално, че компанията ще направи опит да постави нов световен рекорд за максимална скорост на...

20 години от олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта

Днес се навършват точно 20 години от едно историческо за България и родния спорт събитие – олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта, припомня сайтът на Българския олимпийски комитет (БОК). Във вечерните часове на 3 август 1996 г. столицата на щата Джорджия става свидетел на една от най-оспорваните битки в скока на височина за жени и коронясала в крайна сметка най-великата в историята на тази дисциплина. Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В "Сеул 1988" г. и в "Барселона 1992" тя е считана сред най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата. Знаех, че олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх – разказва днес Стефка Костадинова. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя. Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна – успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме "съхраниха" в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек. След като в квалификациите Костадинова няма никакви проблеми с норматива от 193 см, самият финал протича невероятно драматично и в крайна сметка остава в статистиките като един от най-силните и качествени в цялата олимпийска история. Стефка печели титлата при невероятна конкуренция. Девет жени прелитат над 1,96 м, пет скачат над 1,99 м, за медал са нужни минимум 2,01 м – "най-високият бронз" е за украинката Инга Бабакова. Сребърната Ники Бакояни от Гърция пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Гъркинята изниква сякаш изневиделица и оказва огромна съпротива на българката. Бакояни скача 2,03 м в третия си опит – тази височина и до днес е рекорд на Гърция и я поставя на трето място във вечната ранглиста за разлика между личен ръст и лично постижение след Антониета ди Мартино (35 см) и Инка Макферсън (35 см) Костадинова трябваше да се справи с всичко това, плюс първо да изравни с 2,03 м и след това да подобри олимпийския рекорд с 2,05 м, за да триумфира със златото. Осигурила си титлата и постигнала вече олимпийската си мечта, Костадинова пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен световен рекорд с летва пред себе си на 2,10 м. Целият свят тогава гледаше как една българка, надвила вече своите съпернички, опитваше да постави нова граница в човешките възможности. Умората и психическото натоварване обаче оказаха влияние и тези 2,09 оцеляха – та чак до днес. Височините, над които преминава Стефка за своя най-мечтан триумф: 180 см – пропуска 185 см – от първи опит 190 см – от първи опит 193 см – от първи опит 196 см – от първи опит 199 см – от първи опит 201 см – от първи опит (само тя и Бабакова, Бакояни скача във II опит) 203 см – от първи опит (изравнен ол. рекорд, Бакояни скача в III опит) 205 см – от втори опит (олимпийски рекорд, гъркинята не успява, злато за Стефка) 210 см – три неуспешни опита да подобри собствения си световен рекорд Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги като емблема, като символ на кариерата ти – спомня си Костадинова. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта... Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика. Стефка и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки че мнозина не я брояха сред топ фаворитите.  През 1996 г. тя имаше силен сезон, а и успя да "надскочи" себе си точно на олимпиадата – твърди Костадинова. С този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това ѝ остана единственият старт с резултат над 2 м. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само след като приключат всички останали с опитите. Бях готова на всичко и тази готовност ми помогна да стигна до върха. Наскоро се видяхме с Ники Бакояни, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Казах ѝ, че без нея нямаше да подобря олимпийския рекорд. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново ѝ благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история. Дори когато подобрих олимпийския рекорд, за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително че така ще бъде и имах готовност да скачам – ако се наложи – дори за световен рекорд. Тъй че, радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла. Златото на Стефка в Атланта – невероятна драма, родила една от най-вълнуващите и блестящи победи в историята на олимпийската атлетика и в съкровищницата на българския спорт.

Болт ще бяга за световен рекорд в Рио

Шесткратният олимпийски шампион Юсейн Болт ще се стреми да подобри собствения си световен рекорд на 200 метра на олимпийските игри в Рио де Жанейро, въпреки че имаше контузия преди месец.Аз наистина, наистина искам да постигна това. Този не е перфектен сезон за мен до момента, но сега съм в много добра форма, каза Болт на пресконференция в Рио.Ямайският спринтьор, който ще навърши 30 години в последния ден на олимпийските игри 21 август, отново подчерта, че това ще бъде последната му олимпиада.Много хора не са щастливи от това, но съжалявам. Мисля, че това със сигурност ще бъде последното ми участие на олимпийски игри, добави той. Болт се стреми към безпрецедентен требъл в спринта на олимпийски игри, след като спечели 100 метра, 200 метра и щафетата 4 по 100 метра в Пекин 2008 и в Лондон 2012. Това е 11-кратен световен шампион и притежател на световните рекорди на 100 метра (9.58 секунди) и на 200 метра (19.19 секунди).

Българин победи световния шампион на сабя в Рио и после отпадна

Българският сабльор Панчо Пасков отпадна на осминафинала на турнира в Рио, след като в първия кръг отстрани световния шампион и фаворит в надпреварата. На 1/16-финала той победи с 15-14 туша руския представител Алексей Якименко, съобщи Gong.bg. Якименко e осемкратен световен шампион и бе считан за фаворит. Руснакът е световен шампион индивидуално по сабя от 2015 година, а отборно е седемкратен световен шампион и седемкратен европейски шампион. Българинът демонстрира невероятна воля и дух и успя да се измъкне от много трудна ситуация. Пасков изо...

Бургаски ученик стана световен шампион по IT

България вече има своя световен шампион по информационни технологии. Ученикът Георги Бошев от Бургас спечели в конкуренцията на 700 000 участници от повече от 120 държави и стана световен шампион по информационни технологии на Световният MOS шампионат (Certiport Microsoft Office Specialist World Cha...

Иранец спечели титлата в щангите със световен рекорд

Киануш Ростами спечели златен медал в категория до 85 килограма във вдигането на тежести. 25-годишният иранец подобри своя световен рекорд, като завърши с 396 килограма в двубоя (179 кг в изхвърлянето и 217 кг в изтласкването). Предишното върхово постижение на двукратния световен шампион - 391 килограма, беше поставено на шампионата на планетата в Алмати (Казахстан) през 2014 година. На олимпийските игри в Лондон преди четири години Ростами спечели бронзов...

„ИЗВИНЯВАЙ, АМЕРИКА, НО НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД Е МЪРТЪВ“

 Огромният военен бюджет и мощта на корпорациите не помагат на Вашингтон: САЩ губят способността си да решават вътрешните си проблеми и да печелят битки на международната арена. Това написаха популярните американски издания The Nation и The Huffington Post.       Според автора от The Nation, в съвременна Америка са се сформирали два силови центъра. Това не е двойката президент – Конгрес, а системата за национална сигурност и корпорациите. И колкото по-мощни са тези два сектора, толкова по-малко САЩ са способни да удържат властта в нейната традиционна функция вътре в страната, както и зад граница. В резултат политическата система на страната е парализирана: Конгресът и президентът не могат да постигнат консенсус по елементарни въпроси, например, за ремонта на пътищата.       Америка е абсолютно безпомощна отвътре. Във вътрешността си тя е мнима свръхдържава, – така характеризира ситуацията журналистът от американското издание.       САЩ хвърлят немалко средства за гарантиране на безопасността, поддържат стотици военни бази и форпостове по целия свят. Но американската армия е безсилна в борбата със световните безредици, а Вашингтон при цялата му военна и икономическа мощ изпитва немалко трудности, опитвайки се „да наложи волята си“ над другите държави. Според автора на статията, САЩ не могат „да трансформират мощта си в каквото и да е, приличащо на успех“.       Към горнеизразеното становище се присъединява журналистът от The Huffington Post Амитав Ахария – професор по международни отношения от Американския университет във Вашингтон. Според думите му, ако е силно да се каже, че САЩ преживяват упадък, то с пълно право може да се твърди, че Америка не е способна, както в миналото, да налага правила и да ръководи международните властови институции.       Ерик Познер от Чикагския университет открито заявява, че новият световен либерален ред, установен след разпада на СССР през 1991 г., изживява последните си дихания и е време Америка да се прости със световното господство.   „Извинявай, Америка, но новият световен ред е мъртъв“ , – така той озаглави статията си в авторитетното списание The Foreign Policy. Тези два центъра не са сформирани в САЩ вчера или онзи ден. Достатъчно е да си спомним за ролята на ФБР при Едгар Хувър и т.н. Що се отнася до ролята на корпорациите, то военно-промишленият комплекс винаги е играл решаваща роля във формирането на посоката, в това число на външната политика на САЩ. Истината е, че след края на „студената война“ влиянието му е леко подтиснато, но във времената на Клинтън се наблюдава извънредно засилване ролята на банките…       Много са признаците за засилване на корпорациите и специалните служби, както и за  отслабването на държавната власт в САЩ днес или в миналото. Авторите на статиите, за които говорим, са прави в едно – днес това явление придоби огромни мащаби.     Интересното е, че Обама искаше да оглави системата, надявайки се да я промени в известна степен, но в резултат системата го пречупи напълно. При Обама спецслужбите, доколкото можем да съдим по прочетеното в медиите, получиха още по-голяма автономия и влияние. Разбираемо е, че началото на този процес бе поставено още преди идването на Обама на власт: ролята на разузнаването се засили веднага след известните събития през 2001 г. и след приемане на т.нар. „патриотичен акт“… Едва ли политическото ръководство на САЩ дава преки указания за подслушване на разговорите на политиците от Германия и другите европейски страни. Трудно е да си представим, че лично Обама е искал американските агенти да се внедряват в самия апарат на бундестага, за да следят как се извършват разследванията пре съдебните дела за разобличаването на агентите на американските спецслужби. А когато всичко това става известно на световната общност, вредата за американските интереси е тотална и необратима.       Що се отнася до корпорациите, разбираемо е, че всички ние живеем в епоха на глобализация, и трансатлантическите корпорации, които в огромното си мнозинство са американски, просто не могат да не играят сериозна роля. И затова тяхното влияние във външната и вътрешната политика на Щатите винаги е било значително. Но ако погледнем няколко години назад, при администрацията на Буш, оставаме с впечатлението ,че засилващото се влияние на корпорациите и спецслужбите е следствие не от неефективността на конкретната администрация. Повече от ясно е, че става дума не за слабост и недалновидност на един управленски отбор, а за пороци на системата.       Друга тема е жестоката битка между президента и висшия орган на законодателна власт в САЩ. Американската система предполага тясно взаимодействие между президента и Конгреса, особено при изработването на икономическата политика, при приемането на бюджета. Разбира се, за републиканците методите на Обама са неприемливи, но, напълно е възможно, причина за тези жестоки разногласия да са не само въпросите за медицинските застраховки и бюджета. Допускаме, че и двата лагера, и представителите на демократическата и тези от републиканската партия разбират, че за да съхрани Америка лидерството си в съвременния свят са им необходими нови инструменти. Но каквито и нови инструменти да се употребяват, единство между двата лагера не се наблюдава. На фона на тези неизгладими противоречия се засилва ролята на спецслужбите и корпорациите.     Целият 20 век се характеризира с изменения в съотношението между затворената в националните граници скрита власт и откритата представителна държавност.     Това ярко се проявява по време на Версайската конференция след Първата световна война, където представителят на наднационалните структури „полковник Хауз“ (Едуард Мандел Хауз, бел.ред) играе по-съществена от Удро Уилсън роля. При това първият е само съветник на президента. Подобна е ситуацията в Англия. През 70-80-те години в света се случва нещо интересно – на власт в центъра на световната капиталистическа система идва новата хищническа млада партия на корпорациите, а в средата на 80-те нейни представители се настаняват в Белия Дом. Първият представител на корпорациите е Джими Картър, след който практически всички президенти на САЩ са поставяни на „трона“ от корпорациите. Да, и Джон Кенеди, и Ричард Никсън са поставени от корпорациите начело, но те все пак изразяват до известна степен интересите на държавата. В това отношение Никсън е последният президент на САЩ, който е повече президент на държавата, отколкото на корпорациите.       В резултат на „пълзящия преврат“, който започва с убийството на Кенеди и завършва с импийчмънта на Никсън, корпоратокрацията окончателно дойде на власт в САЩ. И какво стана? Стана това, което вече се забелязва и от американските журналисти: Конгресът и президента на САЩ са не нещо друго, а обикновени марионетки.     Т.е., държавите се командват от корпорациите и разузнаването.       Това е много интересна тенденция в ядрото на капиталистическата система – увеличаване ролята на представителите на военните структури и спецслужбите в управляващите групи: политическото пространство на традиционните структури – министър-председател, президент, парламент и пр. формално не са отменени като институции, но реално значението им в съвременния свят рязко спада. Достатъчно е да погледнем зигзагите на Меркел: тя говори едно, а върши обратното. Абсолютно ясно е, че канцлерът се намира под мощния натиск на различни структури.     За Обама няма какво да кажем – той е абсолютно зависим президент.     Трябва да признаем, че лошо познаваме реалната ситуация в самия връх на световната властова пирамида. Знаем кои са Рокфелер, Ротшилд, Барух, затворените структури. Но съществуват също около 150 корпорации (преди няколко години беше публикуван техния списък в едно от швейцарските списания), чийто интереси тясно се преплитат и същевременно си противоречат. Затова е трудно да се каже кой или кои точно стоят зад Обама. Както е ясно, крупните кланове от типа на Ротшилд и Рокфелер „не събират яйца в една кошница“, а присъстват във всички наднационални структури и тихичко захранват различни представители на политическите проститутки.       Дали нерешителността на Обама се обуславя от политически прагматизъм или е проява на интересите на транснационалните корпорации?       Нерешителността на Обама е свързана с това, че съществува някакво особено равновесие между различните групировки в световните структури. Точно това равновесие не му позволява да прави резки стъпки. В близките две години ще видим още много непоследователни действия на САЩ, защото управляващите там правят всичко, за да усложнят живота на своите „врагове“, които и да са те…     А какви са отношенията между разузнаването и корпорациите?       Известният политолог Самюел Хантингтън има блестящ доклад за отношенията между корпорациите и западните спецслужби, в който доклад той фиксира нещо много интересно: в средата на 70-те години спецслужбите на Запада – ЦРУ и МИ-6 – се преориентирват от държавите към трансатлантическите корпорации, като към по-динамични играчи на световната сцена. Това съвпада с горенаписаното: именно от 70-80-те години корпоратокрацията взема връх над държавата.       Вече е напълно сформирана симбиозата между най-големите разузнавателни служби и транснационалните корпорации, а ако отчетем факта, че разузнавателните служби винаги са били свързани със затворени наднационални структури, то се получава интересен триъгълник: корпорации-спецслужби-мафия. Впрочем, ако вземем предвид основните клаузи от криминалната глобална икономика, то тук спецслужбите твърде сериозно вече са задминали мафията. Около 90 % от световния наркотрафик в света, според оценки на специалисти, се контролира от три спецслужби – ЦРУ, МИ-6 и Мосад. Т.е., системите за национална сигурност са тясно свързани със световните транснационални корпорации и затворените наднационални структури, и една след това – с капиталистическата държава.       А какви тогава са интересите на  американското разузнаване и корпорациите в Украйна?       Корпорациите искаха да установят стопроцентов контрол над източно-европейската зона. И работата не е само в шистовия газ, а и в контрола над всички транспортни потоци, в това число и наркотрафика. Тук са забъркани интересите на транснационалните компании и САЩ като държава и техния сблъсък с Русия. Русия и до днес си остава държава, способна да се противопостави на Щатите. Затова те не могат да допуснат съществуването на такава държава, каквато е Русия. За да решат руския проблем, американците се нуждаят от плацдарм на руските граници и такава популация, която при благоприятна ситуация би могла да бъде хвърлена срещу Русия.       Съвсем не е случайно, че на последното заседание на Билдербергския клуб в последния момент в програмата е бил внесен въпросът за руския президент. Той представлява опасност за Запада, защото чрез БРИКС може да създаде система, която би била способна да съсипе долара. Визитата на Владимир Путин в Латинска Америка потвърждава тези опасения на западната върхушка. Затова интересите на корпорациите, държавите и части от наднационалните структури съвпадат – те формират таран за удар срещу Русия.     Но: не всички представители на световната класа са съгласни със случващото се, а това създава пространство за маневри, сходни с тези, които е вършил някога Сталин. Само припомням, че той умело се е възползвал от противоречията между Ротшилд и Рокфелер, в резултат на което американският капитал е взел активно участие в руската индустриализация и така е помогнал на руснаците да създадат този „меч“, с който бе разбит Вермахта.     Америка по своя военно-промишлен потенциал си остава свръхдържава. Но отслабването на традиционните институции президентство и парламент създават опасна ситуация, при която Америка става все по-непредсказуема. Щатите се намират на ръба на сериозни промени. Всички форми на управление и власт, с които сме свикнали от 20 век, в най-близко бъдеще ще бъдат изоставени като абсолютно ненужни, защото те са само фасада.     Според журналистите от The Washington Post, Порошенко успешно води операцията в Украйна, защото отказвал да прави „нежелателни отстъпки“ на Москва. Но редакцията на The National Interest смята, че тъкмо Русия действа много сдържано пред заплахата от етническа чистка, надвиснала над рускоговорящото население в Източна Украйна. Петя Паликрушева

Плевнелиев: Светът изгуби своя баланс

Светът изгуби своя баланс. Ще отнеме доста време, докато бъде създаден нов устойчив световен ред. Това заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на 12-та Годишна среща на държавните глави на страните от ЕС от групата "Арайолуш". „Намираме се в преходен период – от един световен ред, установен след края на Втората световна война, който изгубихме, към нов устойчив световен ред в един глобален многополюсен свят, който тепърва трябва да създадем", уточни президентът. По покана...

Българският параолимпиец Ружди Ружди постави световен рекорд в Рио

Българинът Ружди Ружди подобри световен рекорд по време на параолимпийските ирги в Рио де Жанейро. В тласкането на гюле (клас F55) той постигна 12.33 м. С това българинът подобри собствения си световен рекорд с 29 см. Преди три месеца той записа 12.04 см и спечели европейската титла в Гросето. Ружди направи рекордното тласкане още в първия си опит. Следващите два също бяха много силни - 12.22 и 12.19 м. Очаквайте подробности!