28.03.2017

Резултати от търсенето

Ноам Чомски: САЩ провали България, отстоявайте независимостта си!

 „Провалена държава" е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава. И книгата обръща внимание на факта, че някои от най-богатите и най-могъщите държави в историята на човечеството влизат в тази категория. До голяма степен САЩ са провалена държава. Има много велики нации, нации, които са преживели провалени държави в историята си. На пръв поглед САЩ, най-мощната страна на света за момента, не е провалена държава, не е провалена държава в същия смисъл като Хаити например - една от най-бедните държави в западното полукълбо. Една от причините за разликата е, че САЩ е независима, никога не е била завладявана. А в Хаити държавността първоначално била рушена от колониална Франция и след това, през последните 100 години, от американците. И това са двете уж крайности, които ви давам като пример. Но и САЩ и Хаити са провалени. Следя Балканите. Те наистина като регион на много разрушителни конфликти. България има късмет да не бъде епицентър на тези конфликти. Засега! От друга страна България пострада - както и всички страни от Европейския Изток - от колапса на комунистическия режим и сериозния срив на икономиките след 90-а година, което е много сериозно като срив. И до известна степен този колапс на икономиките вървеше и с нещо, което би могло да се нарече икономически геноцид от страна на Запада. Има известни елементи на възстановяване вече, на съживяване на икономиките, и определено се наблюдава напредък в демократичните форми на управление - повече свобода на словото, повече възможности за политическа изява и т.н. Но оценката е нещо много сложно и комплексно. Напоследък четох едно изследване за Словакия и в него се сравнява качеството на живот и показателите за човешкото развитие през 70-те и 80-те години, сравняваше се с 90-те и началото на нашия век, та до ден днешен. В голяма степен по тези показатели се наблюдава спад и регрес, не напредък. От друга страна в политическото пространство откритостта и отвореността са вече факт. Така че, тук оценката е нееднозначна. САЩ са много доволни, когато има демокрация, но е добре демокрацията да се съчетава и с подчиненост на САЩ. Това е израз на американската мощ. От друга страна, ако има демокрации, които се развиват като опровергават или се опитват да поставят под въпрос влиянието на Съединените щати, естествено САЩ се обръщат против тях и се опитват да ги разрушат. САЩ не се интересуват от това да изнасят демокрация, интересуват се от това да изнасят подчинение и за това има стотици примери, които могат да бъдат дадени. Най-драматичният такъв пример днес са Русия и Сирия. Които са точно толкова либерални и демократични държави, колкото самите САЩ. Но пропагандата на САЩ ги обявява за диктатури. Защо?! Ясно е защо! Още по-отявлен пример е този с Палестина. През януари 2006 година палестинското население проведе свободни, открити и много добре наблюдавани избори и също всички обявиха единодушно и потвърдиха, че тези избори са били свободни и справедливи. Но политическата партия, която спечели изборите, се противопоставя на САЩ, така че САЩ веднага накараха Израел да направи нещо, което във всички случаи беше наказание за това, че хората са гласували по съвест в едни свободни и честни избори. И открито САЩ просто наказват това население и го карат да гласува по начин, който те желаят. Не може да си представите по-драматичен пример за омраза или за незачитане на демокрацията. И Газа, която е най-засегната и там хората наистина пострадаха най-много, попада именно в полезрението на Женевската конвенция, тя е защитена от нея, Газа е окупирана територия. И има абсолютно единомислие в мнението на международната общност, че това е така. Тя е окупирана територия и затова за нея важи Женевската конвенция. В член 33 от конвенцията е записано, че е огромно престъпление да се наказват цивилни и те да страдат. А кой ще приложи тази конвенция? Страните, подписали конвенцията, се задължават със закон да преследват съдебно всички, които по някакъв начин нарушават конвенцията, включително и своите собствени лидери. Ако САЩ и Европа бяха страни, спазващи закона, би трябвало да изкарат на съд собствените си ръководители за сериозните нарушения на Женевската конвенция. Така че от една страна това е драстичен пример за омраза и незачитане на демокрацията, а от друга страна е демонстрация за незачитане на международните договорености и международното право. Това са всъщност характеристики на едни провалени държави. Много други примери има също - Венецуела и т.н. Възможен ли беше износът на демокрация от страна като САЩ да бъде съчетан с някакъв План Маршал, който ние в България не получихме? Планът Маршал е създаден при много специфични обстоятелства. След Втората световна война САЩ бяха наистина изцяло посветени на идеята да възстановят Западна Европа като огромна икономическа мощ. Имаше естествено стратегически причини за плана „Маршал", и освен това най-голяма част се пада на търговските, на комерсиалните интереси. Съединените щати излязоха от Втората световна война като може би най-богатата държава. Имаха половината от благата и богатството на света по това време. А и имаше огромна производителна промишленост в САЩ. Огромни капитали и възможности да инвестира, а единственото място, където можеше да се инвестира, тогава беше Западна Европа. Така че Планът Маршал беше едно много деликатно предложение от страна на американската икономика, което работеше в двете посоки. И по стратегически причини беше създаден той. България и Източна Европа не получиха предложение за Плана Маршал, защото САЩ и Великите сили по това време имаха съвсем различна представа за това как да се развие Източна Европа. Говоря за времето след падането на Берлинската стена. Прегледайте бизнес пресата по това време, прочетете я. Financial Times в Лондон, Business Week в Съединените щати. Те бяха просто на седмото небе от това, че беше паднала Берлинската стена. И казаха, че това ще бъде едно оръжие, насочено срещу западните работници. Ето ви Източна Европа, казаха те, и тук една работна сила се е устремила към нас, работна сила, която е с много добро образование, здрава, права, с правилния цвят на кожата и живее в условия при правителства, които наистина са ги потискали, и те са свикнали да се подчиняват. Ето ви идеалните работници, които са евтини, които ще създадат огромни печалби за западните корпорации. И ще им дадат възможност да подкопаят луксозния начин на живот на западните работници. И във Financial Times, основният бизнес вестник на света, имаше статия, в която се казва: „Това е троянският кон на комунистическото влияние» «Ластарите му отиват на Запад и това са ластари и корени, които могат да подкопаят уюта на западните работници и да създадат много повече печалби за западните корпорации. От друга страна Планът Маршал имаше същите цели: повече власт и повече пари за корпорациите в САЩ. Но тогава това можеше да стане с възстановяване на икономическата мощ на Европа. Планът „Маршал" всъщност и военните разходи, които доведоха до това да се раздели Европа, бяха основите за създаване на тези многонационални корпорации". Буквално цитирам Министерството на търговията на администрацията на Рейгън. Значи целите са същите: власт и пари за елитите, Съединените щати - богатите. Но тука усилието, формулата, по която да се получи същият резултат, е друга. Те са различни през 1950 и 1990 година. А демокрацията е нещо, което въобще няма отношение. И трябва да кажа, че има много добри школи на мисълта на Запад. И най-известният учен в тази област е Томас Кородерс. До голяма степен той е най-уважаваният учен. Той всъщност много ентусиазъм влага в това да се насърчава демокрацията, но той поне е честен учен. И казва, че съжалява, че от Рейгъновата администрация до днешен-ден САЩ „преследват демокрацията само тогава и единствено тогава, когато тя е в услуга на стратегическите цели на САЩ." И това е точно така. Русия се развива много добре, доколкото глобалната западна олигархия й позволява. Очевидно глобалната им цел е да я съсипят и разграбят. Твърде амбициозна цел, бих казал. През 1990 година Горбачов се съгласи да допусне обединена Германия и тя да влезе в НАТО. Това бе вражески военен съюз, нали? Това беше невероятно и неочаквано като ход от страна на съветски лидер. Германия беше довела до разруха няколко пъти Русия в този век. Германия като част от един голям военен алианс вече се превръща в една много по-голяма стратегическа заплаха. Така че Горбачов беше склонен да приеме тази огромна стратегическа заплаха за Русия. Но имаше една ситуация Quit pro quo. Джордж Буш, като президент по това време, се съгласи да не разширява НАТО на Изток. Това беше балансът. Така че за Русия да остане една буферна зона. Русия, Горбачов, също предложи в тази буферна зона да няма ядрени оръжия. От арктическия полюс, до Средиземно море. И САЩ нарушиха този баланс. През 1994 година президентът Клинтън не зачете официалното споразумение и разшири НАТО на Изток. И това е всъщност нарушаване на едно официално споразумение и също представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия. И това продължава и сега - към Украйна. Предложението да се разположат противоракетни съоръжения в Източна Европа е много сериозна заплаха за съветския, така наречен ядрен щит. Можете да го прочетете във водещи стратегически публикации в Америка. Има един журнал Arms Control Today, контрол върху въоръженията в днешно време. В него има публикация от водещ стратегически анализатор в САЩ, Теодор Постал, който е професор в моя университет. И той анализира заплахата, която тези инсталации представляват за стратегическия щит на Русия. И съответно тези ходове предизвикаха Русия да започне да разширява военния си капацитет. Източна Европа и Балканите, понеже се намират точно в средата на разгорещяваща се конфронтация между Западна Европа и Русия, която сериозно се катализира. Това са критично важни събития. Сирия практически е унищожена от американско-ислямисткото нашествие. Страната вече е абсолютно разрушена. Имаме много надеждна информация за нагласите на сирийското население по средиземноморското крайбрежие, което е под контрола на Асад. Да отбележа само, че това е 90 % от цялото население на Сирия. Преди няколко седмици американски военни издадоха един доклад, който изтече в публичното пространство. След много подробно и внимателно проучване на общественото мнение в Сирия. Обхванати са различни групи от населението. Заключението е, че всички сирийци подкрепят два основни извода: първият извод е, че ужасните неща, които са се случили след индиректната инвазия на Съединените щати, са по вина на Съединените щати, а вторият, и всички са единодушни, е че САЩ трябва да спре агресивната си политика по унищожение на страната им. Но мнението на сирийците дори не се разглежда като възможност за действие, ако гледате сегашните кандидат-президенти и четете какви възможности предлагат те за решаване на този конфликт от страна на Съединените щати. Желанията на сирийския народ никой не ги споменава. Единственото, за което се говори, е как Съединените щати ще се постараят Сирия да стане една стабилна и предсказуема държава. Сирийците ги очаква съдбата на Ирак, ако не и по-лоша. Миналия ноември беше постигнато споразумение между САЩ и клиентското правителство, качено на власт от Съединените щати в Ирак. Споразумението дава възможност на САЩ да задържи войските си по принцип до когато пожелае, без краен срок. В това споразумение черно на бяло се казва как Ирак трябва да даде приоритет на инвестициите, идващи от Съединените щати. Изненадан бях, колко откровено нахална е тази договорка, но това е споразумение, подписано между две официални правителства. САЩ трябва доста да се потруди, за да изпълни в реалния свят това споразумение. Може да не успее, но това е целта. Eто какво е посланието ми към българите:  Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили. Трудно е, но е възможно! Автор: Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския университет Източник: News Front

ОРЪЖИЕТО НА САЩ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

 Войната в Сирия, подкрепена от радикални сунитски групировки, нахлуването в Ирак през 2014 година – са следствия от външнополитическия курс на САЩ в Близкия Изток, насочен към подкрепа на сунитите и натиска върху страните от “шиитския полумесец” начело с Иран.   Близкият Изток има огромна значение за световната икономика. Там се намира и една от най-важните артерии, но регионът е и буре с барут.   Конфликтът вътре в исляма, който разбуни целия регион, все още си остава в скоби – т.е. извън погледа на обществото.   Спорът между сунити и шиити, борбата за водещото място в Близкия Изток сред мюсюлманските страни – е фонът, на който се разгоряха близкоизточните конфликти в последните години.   Според оценки, около 85-87 % от мюсюлманите в света са сунити, 10-13 % от тях са шиити. Според компанията Pew Research, която прави проучване през 2009 г., болшинството шиити в света живеят в четири държави: Иран, Пакистан, Индия и Ирак. В Ирак живеят до 40 % от шиитите в света.   Саудитска Арабия отдавна претендира за лидерство в Близкия Изток и де факто е лидер в сунитския свят. Иран е лидер в шиитския свят. Притискането на Иран и неговите съюзници в региона е целта, в името на която Саудитска Арабия и Израел са готови на сътрудничество, а САЩ са готови да поощряват радикалните групировки.   Струва си да припомним кого подкрепяше американската власт в един от най-крупните военни конфликти след Втората световна война – ирано-иракската война през 1980-1988 г. Западните медии признават, че докато Саддам Хюсеин е бил изгоден като противовес на Иран, САЩ са го подкрепяли активно.   Американското списание Foreign Policy още през 2013 година публикува статия, в която в прав текст отбелязва, че спецслужбите на САЩ са знаели за плановете за употребата на химическо оръжие от страна на Ирак. Но американската власт не е мръднала и пръста си, за да сподели тези сведения със световната общност.   След свалянето на Садам САЩ дадоха властта на шиитите в Ирак. След дълги години вражда Ирак тръгна към сближаване с Иран. Сформира се т.нар. “шиитски полумесец” – територия на държави от Иран през Ирак до Ливан, в която шиитите разпространиха влиянието си.   За първи път този термин бе формулиран от краля на Йордания Абдулла II през 2004 г., когато той предупреди за последствията от идването на шиитите на власт в Ирак. Саудитска Арабия заби тревога.   Как реагира на това САЩ?   Промяната на стратегията на САЩ е описана от Сеймур Херш, носител на наградата Пулицър и един от най-добрите американски автори в жанра журналистическо разследване.   През 2007 г. в ежеседмичника New Yorker бе публикувана статията “Смяна на курса”.   Коментарите на водещите американски политици относно Сирия и Ирак тогава около плановете за подкрепата на радикални сунитски групировки, т.е. действията в подкрепа на Саудитска Арабия срещу Иран, са описани от Херш доста години преди настоящата катастрофа в Близкия Изток.   “Промяна на стратегията”   В последните няколко месеца на фона на влошената ситуация в Ирак администрацията на Буш, както в рамките на официалната дипломация, така и в секретните си операции, направи съществени промени в стратегията си в Близкия Изток. “Смяната на курса”, според Белия дом, подтиква САЩ към открита конфронтация с Иран, в отделни райони дори доведе до изостряне на междурелигиозните конфликти между шиити и сунити.   За да се намали влиянието на Иран, който е шиитски, администрацията на Буш преосмисли приоритетите си в Близкия Изток. В Ливан американската власт започна да си сътрудничи със Саудитска Арабия при секретните операции, които целяха отслабването на Хизбулла, шиитска организация, подкрепяна от Иран.   САЩ участваха също в секретни операции, насочени срещу Иран и неговия съюзник Сирия. Страничният ефект от тези действия бе засилването на сунитските групировки, при това екстремистки такива, които пропагандират своя агресивен ислям, те са враждебно настроени към САЩ и симпатизират на Ал-Кайда.   Един от най-противоречивите аспекти на тази стратегия бе фактът, че голяма част от заплахите и военните действия срещу САЩ в Ирак тръгваха от сунитските групировки, а не от шиитските. Но от гледна точка на Белия дом най-сериозни и непредвидими последствия от войната в Ирак бяха засилените позиции на Иран, както САЩ считаше тогава.   След революцията от 1979 г., когато на власт в Иран идва религиозното духовенство, САЩ скъсват връзките с Иран и започват активно сътрудничество със сунитските държави от Близкия Изток – Саудитска Арабия, Йордания, Египет.   Ситуацията се усложнява след терористичните актове от 11 септември 2001 година. Ал-Кайда представлява сбор от различни сунитски течения. Много от бойците в групировката са граждани на Саудитска Арабия. Преди нахлуването в Ирак през 2003 година, американските власти под въздействието на неоконсервативната идеология допускаха, че шиитското правителство в Ирак може да гарантира проамерикански баланс в региона, където са активни сунитските екстремисти, отчитайки факта, че шиитите представляват болшинството мюсюлмани в Ирак и дълго време са били подложени на гонения от страна на Саддам Хюсеин. САЩ игнорираха предупрежденията от страна на спецслужбите за връзките между шиитските лидери на Ирак и Иран. За Белия дом стана очевидно, че Иран е установил тесни връзки с шиитския премиер на Ирак Нури Ал-Малики.   Новата американска политика тогава вече започва да се обсъжда публично. В доклада си пред Комисията в Сената на САЩ по международните отношения държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс заяви, че “в Близкия Изток се създава нов стратегически алианс”. Тя отбеляза, че сунитските държави са “умерен център” на този съюз, а Иран, Сирия и Хизбулла са против тях.   Райс заяви, че “Иран и Сирия са направили своя избор и той е да дестабилизират ситуацията”.   Основната цел за смяната на курса в близкоизточната политика на САЩ не беше огласена. Секретните операции си оставаха секретни. Тяхното провеждане и финансиране често се преписваше на Саудитска Арабия или се осъществяваше по странични пътища, заобикаляйки одобрението на Конгреса на САЩ. Ключови играчи при промяна на стратегията са вице-президентът на САЩ Дик Чейни, заместник съветникът по националната сигурност Елиът Абрамс, представителят на САЩ в ООН Залмай Халилзад и принц Бандар бин Султан – високопоставен служител в службите на външното разузнаване на Саудитска Арабия.   Промяната на курса от страна на САЩ на свой ред направи Саудитска Арабия и Израел нови партньори, главно, защото двете страни считаха Иран за заплаха за съществуването им. Новата стратегия, според оценки на съветници от администрацията на САЩ с близки връзки в Израел, са “сериозно и кардинално предвижване на американската външна политика в региона”.   Много сунитски страни са били буквално изплашени от подема на шиитите и с неодобрение наблюдавали заиграването на САЩ с умерените шиити в Ирак. Американските власти разбрали, че не могат да обърнат времето и да сменят шиитското ръководство, а решили само да сдържат влиянието им.   Ст.н.с. от Съвета по международните отношения Уали Насър счита:   ”В ръководството на САЩ имаше дискусия на тема: кой е голямата заплаха – Иран или сунитските радикали. Саудитите и част от президентската администрация вече отдавна бяха доказали, че Иран е голяма заплаха в сравнение със сунитските екстремисти. За тях това бе победа”.   Но други хора отбелязваха големите рискове, с които бе свързана промяната на стратегията на САЩ. Мартин Индик, работещ в администрацията на Клинтън, а също бивш посланик на САЩ в Израел, отбелязва:   ”В Близкия Изток във всеки момент ще се разрази студена война между шиитите и сунитите. Белият дом предприема много сериозна стъпка. Трудно е да се прогнозират последствията, ситуацията може да стане още по-объркана, отколкото е сега”. Годината е далеч преди 2015.

Как и защо Обама създаде „Ислямска държава“ – I част

 Доналд Тръмп обяви, че Обама е основател, а Хилари Клинтън – съосновател на „Ислямска държава“. Не че казаното е някаква тайна. Съвсем друго е обаче, когато кандидат за президент го каже, пък вземе, че изведе от него далеко стигащи изводи за фалшивата „битка“ на Обама с ИДИЛ и необходимостта от сближаване с Русия в борбата срещу общия враг – ислямския терор. Това може да означава колосално преобръщане на световния ред. И тъй, на митинг във Форт Лодърдейл (Флорида) на 10 август кандидат-президентът на републиканците заяви, че Обама е основател на ИДИЛ и, верен на своя неподражаем стил, го повтори 4 пъти: „… И после Обама влезе там (в Ирак). Когато влезеш в такова място, нормално е да почистиш. А той забърка още по-голяма мръсотия. Той забърка такава мръсотия! След това имаме Хилари с Либия… колко тъжно! В много отношения те го уважават. ИДИЛ се отнасят с уважение към президента Обама. Той е основателят на ИДИЛ. Той е основателят на ИДИЛ. Той е основателят. Той основа ИДИЛ. И аз бих казал, че съосновател е измамницата Хилари Клинтън. Съосновател: Хилари Клинтън!“ Полудяла от възторг, публиката дълго скандира „Хилари в затвора!“ (Lock her up!) В щатските медии последва врява до Бога, заплахи със съд, искания за оттегляне на изявлението. През  „устата“ на Демократическата партия  – каналът Си Ен Ен, звучаха патетични речи на подставени лица от типа: „Аз винаги съм бил републиканец, и такъв ще си остана, но тази година не мога да гласувам за кандидата на Републиканската партия, който обвини президента на САЩ в тероризъм.“ Или: „Тръмп де факто нарече Обама „терорист“! Лидерът на Свободния свят не може да бъде терорист, не можем да позволим това! И откъде-накъде екс държавният секретар Хилари Клинтън ще е съосновател на ИДИЛ?!“ „В цялата история на САЩ не е имало друг случай, в който претендент за Белия дом да обвинява актуалния държавен глава в престъпления срещу човечеството“, обясни  сенатор-демократ, който вдигна отново тезата на Обама, че Тръмп е негоден да управлява и, следователно, Републиканската партия трябва да си избере друг кандидат. Симпатизанти на милиардера се опитаха да му помогнат, като изтълкуват думите му като метафора, но Тръмп категорично отказа подобни услуги. „Вие искате да кажете, че президентът е оставил в Ирак вакуум, че е проиграл мира, нали?“ – попита проф. Хю Хюит, преподавател по конституционно право и популярен радиоводещ. “Не-е!  Искам да кажа, че той е основателят на ИДИЛ. Искам да кажа точно това!‘ – възнегодува Тръмп. Интервюто се проведе на 12 август. За да няма повече тълкувания в преносен смисъл, в следващите дни Тръмп още няколко пъти повтори констатацията си пред Си Ен Ен и Ен Би Си:  „Мисля точно това, което казах. Обама е основателят на ИДИЛ. Буквално“. И изведнъж някой (нещо?) накара кандидат-президента да даде заден ход. Започна закачливо. „Вие от сарказъм не разбирате ли?!“, попита той в Туитър.  Тръмп обясни, че думите му са били интерпретирани неправилно от журналистите, които той нарича „най-ниската форма на живот на планетата.“ После оттегли изявлението си почти изцяло. „Появата на ИДИЛ е пряк резултат от решенията на президента Обама и държавния секретар Хилари Клинтън“, заяви Тръмп на 15 август в Охайо . Това вече е друго. Накрая кандидатът на републиканците направо се извини с аргумента, че съжалява за грешките, които е допуснал, когато  в разгорещени дебати се обсъждат много и важни теми. В момента „най-ниската форма на живот“ го къса на части заради този унизителен обратен завой. Дори онези US медии, които традиционно подкрепят Републиканската партия като Фокс Нюз, не намират думи, за да оправдаят  това преобръщане. Кой и с какво го уплаши? Ясно е, че с подобни колебания от нула до 180 градуса Тръмп няма да спечели „либералите“, които така  или иначе вече са решили да гласуват за Хилари Клинтън, но може да загуби (и вече губи) онези бели, християнски избиратели от средната класа, които гласуваха за него на първичните избори само заради смелостта му да нарича нещата със собствените им имена. Но каква е истината? И какво следва от нея? Истината е, че Барак Обама е основателят на ИДИЛ. Буквално. Ето едно от най-силните, неопровержимите доказателства. В САЩ действа организацията „Джудишъл уоч“ (юридически наблюдател), която наблюдава работата на трите власти. В нея работят юристи. На 18 май 2015 г. тя публикува 3 секретни документи на Пентагона и един на Държавния департамент, получени след съдебен процес по американския закон за достъпа до информация. Досега тези 4 документа не са преведени на български език. А си струва! Става дума за свод от около 100 страници, силно цензурирани от двете споменати ведомства.  Всички те носят гриф „Секретно/Не за чужденци“ и бележката „Това е информационен доклад, не е финализирана разузнавателна информация“. Трите документа на Пентагона са издадени от неговата разузнавателна агенция DIA (Defence Intelligence Agency). ПЛАНЪТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА „САЛАФИТСКО КНЯЖЕСТВО“  ВЪРХУ ТЕРИТОРИИ НА СИРИЯ И ИРАК Първото от писмата на DEA с номер R050839Z от 12 август 2012 г., е било изпратено на министъра на отбраната, началниците на CENTCOM (Централното командване на въоръжените сили на САЩ), SOCOM (Командването на специалните операции на САЩ), Обединения комитет на началник-щабовете, ЦРУ, ФБР, Държавният департамент, Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, както и на една малко известна, но много мощна институция – Националната агенция за геопространствено разузнаване (National Geospatial Agency). Има и други адресати, които обаче са зачернени от цензора. Ето писмото: (БЕЛИТЕ ПОЛЕТА ВСЪЩННОСТ СА ЗАЧЕРНЕН, ЦЕНЗУРИРАН ТЕКСТ) R 050839Z, 12 август Министерство на отбраната Държава: Ирак (ИРК) Дата на издаване: 20120730 [Точкa 1 е изцяло цензурирана. От т. 2 се чете само текста „Обща ситуация“] ОБЩАТА СИТУАЦИЯ: A. Във вътрешен план събитията вземат ясна религиозна насоченост B. САЛАФИСТИТЕ, Мюсюлманското братство и АКИ са основните движещи сили на въстанието в Сирия. C. ЗАПАДЪТ, страните от Залива и Турция подкрепят опозицията, докато Русия, Китай и Иран подкрепят режима. … D. –[ цензурирано] Е. РЕЖИМЪТ  се стреми да концентрира присъствието си в крайбрежните области (Тартус и Латакия), но не изоставя Хомс, защото той контролира транспортните маршрути в страната. Режимът намали присъствието си в областите, граничещи с Ирак. (Хасака и Дер Зор)  3. АЛ КАИДА – ИРАК (АКИ) А. АКИ познава Сирия. АКИ тренираше в Сирия, преди да инфилтрира Ирак В) АКИ подкрепя сирийската опозиция от самото начало, както идеологически, така и чрез медиите. АКИ е в опозиция на правителството на Асад, защото го смята за сектантски режим, враждебен на сунитите . C. АКИ проведе редица операции в няколко сирийски града под името „Джайш ал-Нусра“ (победоносна армия) – едно от нейните крила D. АКИ, чрез говорителя на „Ислямска държава в Ирак“ (ИДИ), Абу Мухамад ал-Аднани, обяви, че сирийският режим е „джибха ал-рувафз“ (авангард на шиитите), който е обявил война на сунитите. В допълнение той призовава сунитите в Ирак, особено на племената по границата със Сирия, да се вдигнат на война срещу режима в Сирия. Той разглежда режима като невернически, защото поддържа партията на неверниците Хизбула  и други невернически режими като тези в Ирак и Иран. Е. АКИ смята, че сунитският въпрос в Ирак е въпрос на всички правоверни и касае всички сунитски араби и мюсюлмани. 4. ГРАНИЦИТЕ А.Границата между Сирия и Ирак се простира на около 600 км сложен терен с голяма пустиня, планински вериги  (планините Синджар), общи реки (текат от двете страни) и обработваеми земи. В. Ирак граничи пряко със сирийските провинции Хасака и Дер Зор, както и със (сирийски) градове по границата. С. Земята от двете страни между Ирак и Сирия е просторна пустиня, пресечена от долини и в нея липсват транспортни маршрути с изключение на международния път и някой големи градове. 5. НАСЕЛЕНИЕТО ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ГРАНИЦАТА   А. Населението от двете страни на границата има племенен социален бит, запечатан със силни племенни и брачно-семейни връзки. В. Религиозната принадлежност обединява населението от двете страни, когато в региона възникнат събития. С. АКИ има големи „джобове“ и бази от двете страни на границата, което улеснява потока от оръжия и бойци. D. АКИ беше в упадък в западните провинции на Ирак през 2009 и 2010 г. Но след въстанието в Сирия религиозните и племенни сили в региона започнаха да симпатизират на религиозното въстание. Симпатията намира израз в петъчните молитви в джамиите, в които се отправят призиви за набиране на доброволци за подкрепа на сунитите в Сирия. … 6. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ИРАКСКАТА И СИРИЙСКАТА ГРАНИЦА А.  Три гранични бригади са достатъчни да контролират границата в мирни времена, за наблюдателни функции и предотвратяване на контрабанда и инфилтриране . В. [Цензурирано] С. В предишни години по-голяма част от бойците на АКИ влизаха в Ирак през сирийската граница. 7. БЪДЕЩИ ПРОГНОЗИ ЗА КРИЗАТА: A. РЕЖИМЪТ ще оцелее и ще запази контрола си върху сирийската територия. [По-нататък текстът е цензуриран] B). РАЗВИТИЕ на днешните събития до разгръщане на прокси война: С подкрепата на Русия, Китай и Иран режимът контролира областите с влияние по крайбрежието (Тартус и Латакия) и свирепо защитава Хомс, който се смята за важен транспортен възел в Сирия. Силите на опозицията се мъчат да поемат контрола над източните области (Хасака и Дер Зор), които граничат със западните провинции на Ирак (Мосул и Анбар), както и границата на съседна Турция  Западните страни, държавите в Залива и Турция подкрепят тези усилия.  Тази хипотеза се потвърждава от данните от последните събития, което ще даде възможност да се подготвят убежища под международна закрила подобни на това, което се получи в Либия, когато Бенгази бе избран за център на временното правителство. … 8. (С) ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ИРАК А. Граничните войски на сирийския режим се изтеглиха от границата, а силите на опозицията (Сирийската свободна армия) поеха граничните райони, завзеха граничните постове и издигнаха там своя флаг. Иракските гранични войски са изправени пред една граница със Сирия, която не е охранявана от официални сили, а това създава сериозна заплаха. В. Опозиционните сили ще се опитат да използват своите иракски територии като убежища за своите отряди, разчитайки на симпатиите на пограничното иракско население, като същевременно набират бойци и приемат бежанци от Сирия. С. Ако ситуацията се разгърне, има възможност за създаване на обявено или необявено салафистко княжество в източна Сирия. (Хасака и Дер Зор), а точно това искат силите, които подкрепят опозицията, за да изолират сирийския режим, който е възприеман като стратегическата дълбочина на шиитската експанзия (Ирак и Иран)… D. Влошаването на ситуацията има тежки последици върху положението в Ирак, както следва: 1. За АКИ се създава идеална атмосфера да се върне в своите стари „джобове“ в Мосул и Рамади и ще получи нов тласък за обединяване на джихада на сунитите в Ирак и Сирия и на останалите сунити в арабския свят срещу онези, които те смятат за общ враг – еретиците (шиитите-б.м.). ИДИ може да обяви създаването на Ислямска държава чрез съюза си с други терористични организации в Ирак и Сирия, което ще означава огромна заплаха за единството на Ирак и защитата на неговата територия. 2. – цензурирано 3. Терористични елементи ще получат отново възможност да нахлуят на иракската арена. [Всички други „страшни последици“ са цензурирани, вероятно защото засягат други държави, освен споменатите Ирак и Сирия. Цензурирано е и всичко останало до края.] ***** Писмото излага плана на американското разузнаване за създаването на „Ислямска държава“ и ползите от нея за САЩ. Само 2 години по-късно, през юни 2014 г. някогашната ИДИ (по онова време „Ислямска държава в Ирак“), но под името ИДИЛ („Ислямска държава в Ирак и Леванта“) осъществи този план. Писмото ясно заявява, че в Сирия няма друга „опозиция“, освен Ал-Каида в Ирак (АКИ) и че различните групировки като споменатите ИДИ, „Джабхат ал-Нусра“, „Джайш ан-Нусра“ и „Свободна сирийска армия“ не са нищо друго, освен бригади на АКИ. Това е една и съща частна джихадистка армия, която според ситуацията и тактиката се явява пред света под различни аватари, но се командва от един общ стратегически център. 28 март 2015 г. Една обща джихадистка армия, съставена от терористичните бригади „Джайш ал Ислам“ (знамето вляво), „Свободната сирийска армия“ (знамето в средата) и забранената от ООН и САЩ „Джабхат  ал-Нусра“ (черното знаме вдясно) завзе град Идлиб на границата с Турция. Ясно е също, че под „западните държави“ авторът едва ли е имал предвид Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Швеция, Норвегия, Дания, Белгия, Холандия, Люксембург и Канада! Те са западни държави, които обаче нямат никакъв интерес. Под евфемизмите „Западът“ и „западните държави“ авторът има предвид най-вече САЩ. Можем да добавим и пуделите Британия и Франция, които между двете световни войни управляваха Леванта с мандат на Обществото на народите. Но тяхната роля в създаването на ИДИЛ е спомагателна – те не решават, а само помагат в изпълнението на решения, взети във Вашингтон. И тъй, силата, която подкрепя създаването на ислямска държава върху територията на днешните Сирия и Ирак е една – САЩ.  Тя използва древната вражда между шиити и сунити, разпалва я до степен на открита война, като ясно заема страната на сунитските диктатури – Турция, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), срещу шиитските правителства в Сирия, Иран, Ирак и Ливан (чиито правителства са доминирани от Хизбула). От писмото става ясно, че: 1.    Още през 2012 г. САЩ са планирали създаването на днешната Ислямска държава като „салафитско княжество“. На едно място авторът даже я назовава със сегашното й име – „ислямска държава“. Тя им е необходима като марионетка в прокси войната срещу „еретиците“(шиитите), т.е. срещу сирийското правителство и Иран. 2.    САЩ откровено се самоопределят като част от силите, подкрепящи опозицията Ал-Каида и нейното „салафитско княжество“ – ИДИЛ. 3.    Още през 2012 г. САЩ са били наясно, че създаването на ИДИЛ ще има страшни последици за Ирак и целия регион, но не са направили нищо, за да предотвратят създаването й. 4.    Още през 2012 г. САЩ са знаели, че въпреки всичко „режимът в Дамаск“ ще издържи и ще запази контрола си върху територията. Разсекретяването на този документ през 2015 г. завъртя медийната машина. Казионните медии се нахвърляха върху онези, които виждат истината, осмиваха ги като „теоретици на конспирацията“, като невежи лица, като… злобари (!?), които просто мразят президента Обама. Заваляха и коментари, оправдаващи и даже акламиращи действията на DIA, която направила толкова точна „прогноза“ за предстоящите събития, предсказала ги до подробности, браво на нея! Американското разузнаване и неговият началник, президентът, никога не са искали създаването на „Ислямска държава“. Ето, в писмото е казано, че създаването й ще има „тежки последици“ за териториалната цялост на Ирак. Авторът на текста е употребил квалификацията „тежки“! Но кой е казал, че Вашингтон желае Ирак да остане цял? Вярно е обратното –въпреки че воюваха 9 години и изхарчиха трилиони долари, САЩ не можаха да си осигурят послушен, колониален режим в Багдад. Ирак е предимно шиитски народ (съотношението шиити:сунити  65:35%) и при шиитско управление попада естествено под влиянието на Иран. Откак се изтеглиха от Ирак американците правят всичко възможно за разкъсването на тази държава на три независими субекта – кюрдски, шиитски и сунитски. Така че „тежките последици“ от създаването на ислямска държава за целостта на Ирак са търсени, те са цел на американската политика в Близкия изток. Кой спусна тази инструкция за работа в Сирия на изброените мощни институции? Кой подбра получателите? Трябва да е някой, който стои над тях, за да има правомощията да ги инструктира. И защо спуска този план за изпълнение на правителството и въоръжените сили на САЩ, ако все пак знае, че „режимът в Дамаск“ ще издържи? Името му е зачернено, едва ли някога ще го научим. Можем обаче да отгатнем кой не е автор. По това време шеф на DIA e генерал Майкъл Флин. Той е назначен на този пост на 26 юли 2012 г., т.е. само 2 седмици преди разпространението на писмото. Цялата му кариера минава в различните секретни служби на САЩ. Участвал е на терен във всички войни и интервенции – от Гренада (1983г.) и Хаити (1994 г.), до Афганистан и Ирак. Ген. Флин отрича авторство на горния документ. Той казва, че е бил категорично против изложения в него план. Трябва да му вярваме. През 2014 г. ген. Флин беше уволнен, защото, по собствените му думи, в разговори с президента Обама е употребявал изразите „радикален ислям“ и „радикален джихад“, когато говори за сирийските бунтовници. А президентът Обама бил забранил употребата на тези изрази, защото те обвързват исляма с чудовищните кланета, извършени от неговите марионетки на терена – „сирийските бунтовници“. (В съзнанието на Барак Хюсеин Обама ислямът е велика религия на мира, а джихадът е сърцевинна част от нея.) През август 2015 г. Флин даде напоително интервю за Ал-Джазира, в което заяви, че създаването на ИДИЛ е било „съзнателно решение“ на правителството на САЩ. Той каза, че е чел горния документ и го проучил много внимателно, след което е влязъл в спор с висшестоящите с настояване САЩ да НЕ подпомагат „тези групи“. Ген. Майкъл Флин (вдясно от Путин, от другата страна на масата) на прием по случай 10-годишнината на телевизия „Русия днес“.  На 10 декември 2015 г. в Москва, по време на прием по случай 10-тата годишнина на англоезичната руска телевизия RT (Russia Today), ген. Флин стоеше до президента Путин. Самият факт, че шефът на военното разузнаване на САЩ присъства на честването на една телевизия като RT, която ежедневно разобличава американската военна пропаганда, говори много за убежденията му. Говори също така за това, че Обама не се ползва с уважение сред генералитета. Безпричинните уволнения на една дузина топ военни, включително и сред онези, воюващи в Ирак и Афганистан като генерал Дейвид Петреъс и ген. Джон Алън  (заради извънбрачна афера!), ген. Стенли Маккристъл (заради платена публикация срещу него в списание „Ролинг стоун“), показа желанието на Барак Хюсеин Обама да се разправи с генералитета. Ген. Флин е само един от многото, с които Обама се подигра. Днес Флин е съветник на Доналд Тръмп, имаше даже очаквания, че ще бъде избран за негов вице. Бившият шеф нa DIA е убеден, че големият неприятел на САЩ и техните европейски съюзници е радикалният ислям, а Русия е „страхотен съюзник“, без чиято подкрепа врагът не може да бъде победен, защото той – врагът, вече не е концентриран на един полуостров (Арабия) или в една държава (Афганистан), а действа в глобален мащаб – навсякъде, където има мюсюлмани.

Путин, Тръмп и Ердоган – лидери във фокуса на световната политика

 През  2016  г. Русия,  САЩ  и Турция бяха във фокуса на световната политика. Противници на Ердоган го въвлякоха в пагубна за Турция авантюра със свалянето на руския самолет. Но останаха изненадани от самия Ердоган. Когато се наложиq светът видя, че и Ердоган може да се помоли и да му простят. Но това не бе просто молба за прошка на Ердоган пред Путин. Това бе началото на един нов свят. Последва опит за преврат срещу Ердоган. Но понеже вече се изграждаше новия свят, от Москва предупредили Ердоган за началото на преврата. Последствията ги вижда целият свят. В края на годината бе извършено покушение срещу Русия на турска територия. И отново като че ли противници на Ердоган се опитаха да го въвлекат в конфликт с Русия. Със свалянето на руския самолет противниците на Ердоган наистина успяха да го вкарат в много тежък конфликт с Русия. Сега обаче сметките бяха правени без кръчмар. Нито Путин, нито Ердоган, позволиха убийството на руския посланик да се превърне в повод за нов конфликт между двете империи. Нещо повече, отношенията на сътрудничество им се задълбочиха. През 2017  година от отношенията между Путин и Ердоган зависи резултата на Арабската пролет. Арабската пролет започна по един начин, но очевидно завършва по друг начин. В началото на пролетта Русия не беше фактор. В края на пролетта всичко зависи от Путин. Арабската пролет промени света. Та кой преди няколко години би допуснал, че изходът на войната срещу Асад ще зависи от Русия, Турция и Иран? Да, светът се промени. Към това трябва да добавим и бъдещото управление на Тръмп. Отива си Барак Обама. Отива си заедно с Арабската пролет. Историята ще трябва да даде оценка за него като Президент на САЩ . По мое мнение Обама е американският вариант на Михаил Горбачов. Горбачов започна Преустройството и завърши с разпада на СССР  и източния блок. Обама започна с реформи в САЩ , които обаче завършиха с изолация на щатския долар. Да, това е крайният резултат – все повече сделки се правят с други валути. Към икономическият съюз БРИКС  явно има засилен интерес. Ако към него се присъединят страни като Турция и Иран, то това ще бъде на практика половината свят. Този резултат няма как да не се отрази на САЩ  и авторитета на Обама. Та именно затова и Тръмп победи – за да спаси икономически САЩ . В края на втория си мандат Обама без да иска сам номинира за световна сила Русия. Всекидневното обвиняване на Русия за намеса в изборите за Президент на САЩ  накара и скептиците по отношение на руските възможности да повярват в тях. Накрая дойде и изгонването на семействата на руските дипломати. И както казва Тръмп, това бе повод за страхотен ход на Путин – покани децата на американските дипломати в Русия на новогодишно тържество. Към това бих прибавил и още един факт- истерията, която се разрази срещу избора на Тръмп. Демокрацията не е територия за истерии. При демокрацията загубилият чрез вот — губи, а спечелилият — печели. Толкова!   Какво пропускат политическите анализатори? Пропускат факта, че XX  век е приключил не само астрономически. Той приключи и политически. Сега вече живеем в XXI  век- и астрономически и политически. Политическият резултат на отминалия век бе един – световно господство на щатския долар. В новия век обаче явно е започнала ревизия на това господство. Арабската пролет може би бе опит за спиране на ревизията, но очевидно неуспешен. През последните месеци като че ли започват да се топят и едни източни ледове между Русия и Япония. Ако тези ледове се пропукат, то може да се образува истински ледоход срещу долара. На този фон ще трябва да работи и президентът Тръмп. Той като че ли не мисли и друго. Очевидно той с прагматичното си мислене е разбрал, че ситуацията е друга. През ХХ  век световната икономика се бореше да бъде част от икономиката на САЩ . Днес икономиката на САЩ  трябва да се бори да бъде част от световната икономика.   В България мнението на политиците ни за Русия, Турция и САЩ  е преди всичко емоционално и най-малко прагматично. Често политика се прави в зависимост от това дали си яростен русофил или русофоб, както и туркофил или туркофоб. Историята показва, че страни като Русия, Турция и САЩ  не трябва нито да се мразят, нито да се обичат. Това са огромни държави, които просто трябва да се уважават. Дори бих казал, че това са страни, с които всяка държава трябва да се съобразява. Българските политици имат твърде изопачени представи за тези три държави. Част от политиците ни живели през епохата на СССР  и днес приемат Русия като символ на комунизма. Повечето българи възприемат Турция като Османската империя. Малцина са тези, които приемат тези две страни като много големи геополитически играчи, както и като страни с огромен икономически потенциал. Нито Русия е СССР , нито Турция е Османската империя. И двете държави са незаобиколими геополитически фактори. Българските демократи се разделиха и за оценката си за символа на световната демокрация – САЩ . Едни приемат Тръмп, други го обвиняват в русофилство. А той просто е и ще бъде президент на САЩ . За българските политици е крайно необходимо да осъзнаят, че България трябва да има стратегия за отношенията си с тези три държави. Тази стратегия трябва да се позовава на дълбок исторически и икономически анализ. И вероятно трябва да е с период минимум от 100  години. С Русия и Турция историята показва, че не можеш да общуваш нормално, ако хоризонта ти на мислене е 2 ,3  или 10  години. И Русия и Турция не предпочитат да общуват с политици, които имат ограничен хоризонт на мислене.Често в България политици се заблуждават, че могат да бъдат монополисти на американското ухажване. А са пропуснали да забележат, че ако американците ухажваха само един вариант политици, то нямаше да бъдат тази велика сила. Внимателният прочит на отношенията между Русия и Турция показва, че те са си взаимно необходими. На практика трябва да си спомним за пакта между Ленин и Ататюрк. И в двете държави водещите политици са изключителни прагматици. И вероятно наистина разглеждат българските политици като техни политически чираци. Такова е нивото на нашите. Последните реакции на българските демократи показаха, че те са имали по-скоро стратегически отношения с част от американския политически елит, а не със САЩ . А това е грешка, голяма грешка.   Българската икономика ще зависи изключително силно от отношенията между Русия и Турция. Т.е. ние ще можем да правим икономика в отрасли, които тези две държави не развиват. Ето защо е необходимо да се мисли за българската енергетика. Ето защо трябва да се мисли за българското земеделие, производство на храни и туризъм. Събитията от последните месеци показват, че тези отрасли ще бъдат най-застрашени за българската икономика. Започва строителството на Турски поток. И ако някой си мисли, че само с това ще спре енергийната експанзия на Русия и Турция в Европа, то явно той е наивник. След газовата енергетика, ще дойде ред на атомната. Следователно българските политици трябва да мислят къде ще бъде мястото на българската енергетика. Обикновено нашите политици са свикнали да мислят в минало време. Енергетика се прави само ако можеш да мислиш в бъдеще време и ако имаш икономически изгодни източници на енергия. По същия начин стои въпроса и за българското земеделие и производство на храни. В България почти не се познава руската стратегия за развитие на фамилни стопанства. Само зърнените търговци се интересуват от факта, че Русия вече може да диктува международните пазарни условия в тази търговия. Не анализираме факта, че Турция проявява готовност да внася 50  000  тона червено месо на година от Русия. Та само преди няколко години Русия бе вносител както на пшеница, така и на месо. Резултатите от ембаргото обаче са налице. Преди време ембаргото срещу СССР  го срути. Но след време може да се окаже, че ембаргото срещу Русия е поръчано от самата Русия. Мнозина са тези, които обичат да говорят колко страшно е ембаргото срещу Русия, как ниските цени на петрола ще довършат руската икономика. Това не са сериозни думи. Руското правителство все повече намалява дела на въглеродната икономика. Имаме трансформация на въглеродната икономика от износ, към суровина в производствени процеси. Тази трансформация ще осигури и осигурява вече изключителна рентабилност на руското производство. И ако нашите политици не анализират тези процеси, то рискуват да приведат бедността ни не спрямо Европа, а спрямо Африка. Светът се промени. Това е факт, който не може да се отрича. Днес всички политически анализатори са се вторачили в Путин и Тръмп. Към тях бих добавил и Ердоган. Те са събирателните образи на променящия се свят. За да разберем Путин, Тръмп и Ердоган обаче трябва да потърсим техните исторически корени. Те не са дошли от нищото. Зад тях стои история. И за тримата може да се каже, че са представители на идеите, които са изградили собствените им държави, нации и цивилизации. Няма как да разберем Путин, ако не познаваме в детайли историята на Русия. Съвременна Русия е наследник на идеята Византия. Москва е официално обявена от Константинополската патриаршия за Третия Рим. След падането на Константинопол през 1453  г. племенницата и наследница на последния византийски император представител на Палеолозите по стечение на обстоятелствата става жена на руския цар Иван III . Така руските царе придобиват наследствени права върху византийската корона. Заедно със Зоя Палеологина в Москва пристигат и всички оцелели византийски аристократични фамилии. Това са наследници на същите онези аристократи, които по времето на Константин Велики напуснаха Рим и се заселиха в Константинопол. Тези фамилии са същите, които имат правото на претенция за творци на Римската цивилизация, тъй като те са нейните създатели. За това те смятат, че истинският Рим е пренесен заедно с тях в Константинопол, а в последствие и в Москва. Тази потомствена римска аристокрация успява да овладее руската власт и култура. Не случайно дори и в днешния герб на Русия централно място заема римския двуглав орел. Не е случайна и появата в наши дни на историческия сериал „София“. В Русия обаче най-сериозният противник на тази римска аристокрация са наследниците на хазарските аристократични фамилии. Войната между тези аристокрации не е спирала никога. Путин олицетворява именно наследниците на римската аристокрация. Това е истинската Русия-наследник на Византия. Тази Русия е в сърцето на всеки руснак. Путин направи нещо много важно, което остава невидимо за анализаторите. Той просто връща Русия на руснаците. Той възкресява Третия Рим. Ето защо са абсолютни наивници тези, които смятат, че някой може да накара руснаците да застанат срещу Путин. Обикновеният руснак вярва в православието и руската цивилизация. Не е случаен факта, че Сорос няма почва в Русия. Путин просто даде историята в ръцете на руснаците. Заради тази история руснаците могат да воюват с всеки и да го победят. Сега Путин дава и икономически лостове в ръцете на обикновените руснаци. И точно като император Путин направи чеченците свои съюзници. Днес чеченците са готови да воюват във всяка точка от света по заповед на Путин. А ако някой мисли, че чеченците не могат да воюват, то значи той е неосведомен човек.   След Путин в Русия, в САЩ  дойде Тръмп. Тръмп разчиташе на подкрепата на наследниците на създателите на американската държава и цивилизация. Това са наследниците на онези смели хора, които със смелостта и авантюризма си създадоха САЩ . Самият той е наследник именно на такъв смел авантюрист, който в края на XIX  век се заселва във САЩ . Тръмп получи тази подкрепа – на истинската Америка. Тръмп получи подкрепата на духа на Америка. Сега предстои да върне САЩ  на обикновените американци. Тръмп много ясно показва, че ще се бори за американците, за техния просперитет и правото им да имат самочувствието на граждани на велика държава. Очевидно Тръмп предпочита просперитета на истинските американци, а не този на няколко мултинационални компании. Кой стои срещу Тръмп? Стоят Сорос и други наследници на хазарската аристокрация. Какво е общото между Путин и Тръмп? И двамата уважават духа на своите нации. И двамата защитават интереса на носителите на истинските ценности на своите цивилизации. Срещу двамата стоят Сорос и сие. Защо тогава се учудват мнозина, че Путин и Тръмп могат да бъдат партньори? Всеки, който познава историята на Русия и САЩ , живота на Путин и Тръмп, не е изненадан от това партньорство. Не бива да пропускаме и Ердоган. Неговият възход бе свързан с политика изградена с доктрината „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу и идеите на Фетуллах Гюлен за реформа в исляма. Очевидно, че тези доктрини имаха своите недостатъци и техните автори вече не са в обкръжението на Ердоган. Но Ердоган в движение коригира тези недостатъци. Ердоган крепи своята подкрепа на отношението му към турците, а не толкова на отношение към други етноси. Той се обръща директно и контактува дори и с най-обикновения турчин. А за обикновения турчин това е като дар от съдбата. Обикновеният турчин е готов да воюва за Ердоган и го доказа. Да, ако в САЩ  бе победила Хилари Клинтън, може би Ердоган би имал сериозни проблеми- с унижените генерали и кюрдите. Но в САЩ  победи Тръмп. Това е новият свят. Светът на Путин, Тръмп и Ердоган. Свят построен върху исторически основи на нациите, към които принадлежат. Естествен е въпросът за мястото на България в този нов свят. Към днешна дата май сме извън борда. Политическата ни класа не е способна да разбере променения свят. В новия свят политическите лидери не крият произхода си- погледнете Путин, Тръмп и Ердоган. А нашите кандидати за лидери крият произхода си. Ако смятат, че светът не знае произхода им, то явно се лъжат. Светът знае, че тези фамилии преди 1989  г. бяха верни на Москва, а след 1989  г. обвързаха новото си поколение със Сорос. Ето защо световните лидери могат да разглеждат нашите такива единствено и само като лакеи. Могат да ги разглеждат единствено и само като поредните последователи на Хаджи Иванчо Хаджипенчович. И това е горчивата истина за съжаление. Всичко това налага час по-скоро да се реализират две неща. На първо място трябва да се създаде нова политическа класа, която световните лидери няма да разглеждат като група лакеи. Следващата задача е свързана с изграждане на аналитични центрове от българската държава. Тези аналитични звена трябва да изучават новия свят. Трябва да се изучават Русия на Путин, САЩ  на Тръмп и Турция на Ердоган. Трябва да се изучава БРИКС . Динамиката на съвременния свят показва, че ако закъснеем с 5  икономически години за постигане на даден резултат, то този ефект се отразява негативно в следващите 50  астрономически години. За външната политика съотношението е още по-тежко. Вероятно всяка политическа година може да има ефект на цял астрономически век. На този фон трябва да виждаме някъде и ЕС . Да, ние сме членове на ЕС . Но ЕС  се оказа слаб и без лидери. ЕС  трябва да намери новите си Жан Моне и Хелмут Кол. Все още не виждаме техните достойни наследници. И тук идва ред и на въпроса за възможността на политиците ни да мислят и анализират стратегически. Очевидно имаме огромна липса на този ресурс. Но не можем да си позволим да чакаме политиците ни да се научат да мислят и анализират стратегически. Друг е въпросът дали имаме хора, които не са политици, но могат да мислят и анализират стратегически. Имаме и те не са малко. Тези хора трябва да открие политическата класа. Не ги ли открие, все повече ще придобиваме облика на държава колония. Петко Добрев От сайта „Епицентър”

България и страните от Източна Европа усещат вятъра от Русия

Мисията на НАТО се промени, но дали членовете му искат да се изправят пред новите предизвикателства? Миналата седмица американски официални представители присъстваха на срещи на НАТО и на Мюнхенската конференция. Темата беше бъдещето на НАТО, като САЩ за пореден път изискаха европейците да поемат задълженията си да поддържат ефективни военни сили, за да участват във военния съюз НАТО. Същевременно, много европейски държави поставиха въпроса дали САЩ са все още ангажирани с НАТО. Европейците държат да се знае, че американците може да разполагат с военни сили, но им липсва политически ангажимент към Европа. Американците държат да се знае, че европейците може да са политически ангажирани с НАТО, но им липсват военни сили, които да осмислят техния ангажимент. Истинският въпрос е, че НАТО осъществи първоначалната си мисия, а няма съгласие по това каква е мисията му сега. Целите на НАТО Първоначалната мисия на НАТО беше да блокира съветското нашествие в Западна Европа. Това беше постигнато през 1991 година, когато Съветският съюз се разпадна. Постигнала мисията си, НАТО можеше да се разпусне, но проблемът с многонационалните институции е, че те започват да живеят свой собствен живот, независимо от причината, поради която са били създадени. Разпускането на НАТО, защото е постигнала целта си, никога не е било реална възможност. Затова тя продължи да съществува, да организира конференции, да поддържа персонал по планиране и да функционира все едно че беше налице политическо съгласие какво трябва да върши. Докато Съветският съюз се разпадаше Ирак завладя Кувейт, а САЩ, като единствена световна сила, създадоха коалиция, която отиде далеч отвъд НАТО, за да отблъсне нашествието. Имаше огромно задоволство от резултата, без да се осъзнава, че нашествието на Ирак не беше изолирано събитие, а началото на масирано преструктуриране на Близкия изток, което можеше да съдържа широка нестабилност и терористични атаки срещу САЩ и Европа. От 1945 до 1991 основният въпрос в света беше статутът на Европа след Втората световна война. От 1991 до днес основният въпрос за Европа и САЩ е статутът на ислямския свят след края на Студената война, която наложи някаква стабилност в региона. НАТО беше създадена да действа в следвоенна Европа. Това вече не е кардинален въпрос. НАТО не беше изградена да се занимава с това, което ще е реалност след като тя успее. Налице е консенсус, че хаосът в ислямския свят е нежелан, но по три други точки няма консенсус. Първо, няма съгласие, че НАТО като институция има задължение за колективни военни действия за умиротворяване на региона. Второ, няма единомислие по това как трябва да изглежда умиротворяването. Трето, няма единомислие, че трябва да се предприемат координирани колективни усилия за предотвратяване на терористични атаки. Институциите на НАТО бяха създадени с отчетливо дефинирана мисия, разбиране за последиците от провал и, във връзка с това, разпределение на военни ресурси, подходящи за мисията и на ресурсите на държавите-членки. Не съществува подобно съгласие относно сегашния конфликт и заради това НАТО няма обединяваща мисия. Студената война беше възприемана като екзистенциална заплаха за Европа. Ислямският конфликт е възприеман по различни начини от различните държави през различни периоди. Не може да съществува военна стратегия, стъпила върху политическа основа от пясък. Затова интересите вътре в НАТО са разнопосочни, особено между САЩ и много европейски държави. САЩ водиха война 15 години в мюсюлманския свят, с цел удържане на онези сили, разглеждани от САЩ като опасност за тяхната сигурност и интереси. Някои европейски държави, като Великобритания, се включиха във войната със значителни ресурси. Някои направиха само, бих казал, символични жестове, имайки предвид ресурсите, които можеха да отделят. Други бяха дълбоко скептични и критикуваха стратегията на САЩ. Затова тези държави не могат да се съгласят напълно със стратегическия проблем, пред който е изправена НАТО, и в резултат на това, не могат да одобрят единна стратегия. Мнозина си задават въпроса какъв е смисъла на Алианса Възгледът на членките на НАТО за света и готовността за решително действие варират в широки граници. Затова резонният въпрос е какъв е смисълът на НАТО? Общото усещане е, че докато 15-годишната война на САЩ не принуди Европа да действа като един в интерес на колективната сигурност, други интереси свързват членовете в едно цяло. Проблемът е да се определи кои други въпроси изискват организация като НАТО и дали, след като въпросът е дефиниран, европейците са готови да отделят ресурсите, нужни за изпълнение на мисията. От жизнена важност е непрекъснато да се посочва, че НАТО не е политическа рамка, където се водят дискусии, а военен съюз, който се основава на военни цели и ресурси. Става дума за войници и моряци и ако въпросите, които са на дневен ред, не ги включват, тогава от НАТО няма полза. Може да е нужна някоя друга институция, която да се занимава с тези въпроси. НАТО е съюз на навика. Преди имахме нужда от НАТО и затова със сигурност още имаме нужда от нея. НАТО е и съюз на удобството. Вместо да е ангажирана с военното ръководство на текущите проблеми, което е мисията й, тя започна да подхожда избирателно към ангажиментите си. Разликата между НАТО преди 1991 и днес е проста. Преди 1991 тя имаше ясна цел и всички членове бяха ангажирани с нея. Тя вече няма ясна цел и когато някои членки като САЩ биват въвлечени във войни, участието е по желание. За да сме по-прецизни, участието може да е широко, но военно незначително. Военните сили на Европа са рационално оформени съобразно риска, който са готови да поемат, а не спрямо изискванията на надвисналия конфликт. Участието в конфликт не става автоматично, а по избор. Затова НАТО вече не е съюз, тъй като съюзът изисква взаимни интереси и подкрепа. Членовете на НАТО нямат взаимен интерес. Причините за съществуването В търсене на причина НАТО да продължи да действа, очевидното решение е още веднъж НАТО да се заеме с първоначалната си мисия: сдържане на Русия. От 1991 до 2008 и войната в Грузия, възприемането на Русия от НАТО беше, че тя е осакатена останка на Съветския съюз, неспособна да представлява военен риск и заинтересувана основно от това да се превърне в разновидност на либерална демокрация с жизнена икономика, която е свързана с Европа. Изглеждаше смислено предположение, но беше погрешно. Руснаците все повече гледаха на европейската и на американската помощ като подкопаваща руската жизнеспособност, на разширяването на НАТО гледаха като на насочено към задушаване на Русия. Украинската Оранжева революция през 2004 беше повратната точка, заедно с приемането на балтийските републики в НАТО. Руснаците възприеха второто като нарушаване на обещанието на Запада НАТО да не разширява в бившия Съветски съюз, а първото – като желание за изграждане на анти руски режими в райони от жизнен интерес за руснаците. Каквито и да са били субективните интереси на двете страни, разбирането на НАТО беше, че Русия е омаломощена и не трябва да бъде вземана предвид при планирането на действия. Руското разбиране беше, че НАТО продължава да я плаши и тя няма да е доволна докато не я омаломощи. Това прерасна в постоянен въпрос за бъдещето на Украйна, тъй като изглежда руснаците модернизират въоръжените си сили в очакване на по-нататъшен натиск на Запада. Страните от Източна Европа усещат вятъра от Русия Западът е изправен пред една Русия, която очевидно се връща към моделите, които навремето направиха НАТО необходима. Въпросът е особено важен в това, което дълго се наричаше (и трябва отново да се нарича така) Източна Европа. В Централна Европа има държави като Германия и Австрия, а динамиката в Източна Европа е твърде различна от тази в Централна. Източна Европа се оказва между две сили. Едната е Европейският съюз, който още е функционален, но е все по-раздробен и неспособен да действа в хармония. Втората сила е Русия. Тя става все по-несигурна и се опитва да стабилизира западната си граница, което означава, че балтийските републики, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България усещат вятъра от надигащата се Русия. От гледна точка на тези държави раздробяването на ЕС се повтаря и в НАТО. Извън присъствието на САЩ и Канада, двете организации много си приличат. Източноевропейските държави си дават сметка, че като се изключат САЩ, НАТО няма воля и сила да създаде голяма блокираща сила. Няколко батальона бяха разположени в района, но нищо повече, което би могло да е от военно значение, ако руснаците съумеят да проведат атака. Русия се представя за велика сила, но вътрешните й икономически проблеми са огромни. Голяма част от военната й сила е сянка на онова, което беше по съветско време, а модернизационната й програма зависи от финансирането, което е близо до момента на пречупване заради спадащите цени на петрола. Все пак, военната сила на Русия е по-голяма от източноевропейската, а способността на НАТО (с изключение на САЩ) да разположи военни сили от решаващо значение е ограничена. Този регион, който е част от НАТО, сигурно може да разчита на някои членки на алианса, но не може да се уповава на самата НАТО, защото й липсва ефективна военна сила. Това е регион, в който руснаците изглеждат по-внушителни, отколкото реално са. Това е последица от 45-годишна руска окупация. Начинът, по който регионът гледа на Русия, все още внушава неясни спомени от съветски бронирани гранични дивизии и КГБ, който е всепроникващ. Граничните дивизии силно се нуждаят от ремонт и обучени и мотивирани войници, а Федералната служба за сигурност може да оформи отделни политици, но не може да моделира световни събития без усилията й да се провалят в движение. Всъщност Източна Европа, с известна помощ от останалата част на Европа и САЩ, е до голяма степен годна не само да се защити военно от настоящата руска реалност, но също да се предпази политически от руското влияние. Ако източноевропейските държави можеха да работят заедно, те щяха да са внушителна сила. Но словаците и унгарците имат малко доверие в НАТО, а поляците и унгарците са непрекъснато атакувани от ЕС, защото народите им избират правителства, които ЕС не одобрява. Първоначалната мисия на НАТО беше да сдържа Русия. Но в този случай страни като Германия не носят основната тежест. Този товар пада върху Източна Европа. Но минималната подкрепа, нужна за обезопасяване на региона – няколко първокласни дивизии и въздушни сили, не са налични. САЩ се възстановяват и може би се готвят за друг кръг на конфликт в Близкия изток, а останалата част от Европа не разполага с минимални способности, нужни за разширено разгръщане на няколкостотин километра от дома. Затова сърцевината на стратегията на НАТО не може да бъде приложена. Нещо, което е както в рамките на НАТО, така и в рамките на възможностите на страни като Германия, е неосъществимо. Солидарността на НАТО в защитата на Източна Европа не е толкова силна, колкото може да бъде, а и цялата ангажираност на света няма да създаде анти танкови боеви способности, които да направят невероятен сценарий с руско нападение невъзможен. От стратегическа гледна точка и независимо от вътрешната политика, Полша и Унгария, например, са незаменими за възпиране на руснаците. Докато насоките за действие на НАТО включват това възпиране, ЕС си запазва правото да поучава и осъжда двете държави дори в лицето на политическия безпорядък в останалата част от Европа. Различни отношения с НАТО и с ЕС С други думи, източноевропейските държави имат едни отношения с НАТО и други с ЕС. Затова на среща на НАТО германците говорят по един начин, а на среща на ЕС – по друг. А коалицията, която би защитила Германия от малко вероятни събития (във време, когато малко вероятното стана обичайно) не може да придобие форма. САЩ са ключов член на НАТО и американците се опитват да разберат каква е ползата от НАТО. Отговорът далеч не е ясен. В област, където НАТО може да е полезна и може да действа съобразно мисията си, поведението на европейските членове е едновременно противоречиво и предимно теоретично. Те просто не са изградили военни сили за мисия, дори и в рамките на компетенциите на НАТО. До такава степен, че неволно осигуряват на руснаците възможност да разширят влиянието си по западната си граница. В заключение, не съществува проблем „НАТО”. Има европейски проблем. Европейски консенсус по защитата вече не съществува, както няма консенсус в икономическата област. Да бъдеш част от съюз, който е толкова нестабилен, че регионът, който съюзът трябва да защитава е под прицел от ЕС, е прекалено сложно за обикновените и неподправени американци. Изисканите европейци в края на краищата идват в повече на САЩ. Американският министър на отбраната Джеймс Матис изложи цената, която членовете трябва да платят за защита на НАТО. Европейците ще решат, че това са само приказки и ще продължат както си знаят. След като се отказаха от колективна сигурност в Близкия изток, европейците се отказват и от колективна отговорност в Европа. Американските действия в Европа ще се осъществят, както е нужно, но няма да бъдат ограничени от гласовете на онези, които не понасят част от риска. Това не е мое становище, а рационален анализ от страна на САЩ. Защо да се подчиняваме на организация, която не може да споделя риска? Анализът на Джордж Фрийдман е от "Геополитикъл фючърс". Препечатваме го от БГНЕС.

„ИЗВИНЯВАЙ, АМЕРИКА, НО НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД Е МЪРТЪВ“

 Огромният военен бюджет и мощта на корпорациите не помагат на Вашингтон: САЩ губят способността си да решават вътрешните си проблеми и да печелят битки на международната арена. Това написаха популярните американски издания The Nation и The Huffington Post.       Според автора от The Nation, в съвременна Америка са се сформирали два силови центъра. Това не е двойката президент – Конгрес, а системата за национална сигурност и корпорациите. И колкото по-мощни са тези два сектора, толкова по-малко САЩ са способни да удържат властта в нейната традиционна функция вътре в страната, както и зад граница. В резултат политическата система на страната е парализирана: Конгресът и президентът не могат да постигнат консенсус по елементарни въпроси, например, за ремонта на пътищата.       Америка е абсолютно безпомощна отвътре. Във вътрешността си тя е мнима свръхдържава, – така характеризира ситуацията журналистът от американското издание.       САЩ хвърлят немалко средства за гарантиране на безопасността, поддържат стотици военни бази и форпостове по целия свят. Но американската армия е безсилна в борбата със световните безредици, а Вашингтон при цялата му военна и икономическа мощ изпитва немалко трудности, опитвайки се „да наложи волята си“ над другите държави. Според автора на статията, САЩ не могат „да трансформират мощта си в каквото и да е, приличащо на успех“.       Към горнеизразеното становище се присъединява журналистът от The Huffington Post Амитав Ахария – професор по международни отношения от Американския университет във Вашингтон. Според думите му, ако е силно да се каже, че САЩ преживяват упадък, то с пълно право може да се твърди, че Америка не е способна, както в миналото, да налага правила и да ръководи международните властови институции.       Ерик Познер от Чикагския университет открито заявява, че новият световен либерален ред, установен след разпада на СССР през 1991 г., изживява последните си дихания и е време Америка да се прости със световното господство.   „Извинявай, Америка, но новият световен ред е мъртъв“ , – така той озаглави статията си в авторитетното списание The Foreign Policy. Тези два центъра не са сформирани в САЩ вчера или онзи ден. Достатъчно е да си спомним за ролята на ФБР при Едгар Хувър и т.н. Що се отнася до ролята на корпорациите, то военно-промишленият комплекс винаги е играл решаваща роля във формирането на посоката, в това число на външната политика на САЩ. Истината е, че след края на „студената война“ влиянието му е леко подтиснато, но във времената на Клинтън се наблюдава извънредно засилване ролята на банките…       Много са признаците за засилване на корпорациите и специалните служби, както и за  отслабването на държавната власт в САЩ днес или в миналото. Авторите на статиите, за които говорим, са прави в едно – днес това явление придоби огромни мащаби.     Интересното е, че Обама искаше да оглави системата, надявайки се да я промени в известна степен, но в резултат системата го пречупи напълно. При Обама спецслужбите, доколкото можем да съдим по прочетеното в медиите, получиха още по-голяма автономия и влияние. Разбираемо е, че началото на този процес бе поставено още преди идването на Обама на власт: ролята на разузнаването се засили веднага след известните събития през 2001 г. и след приемане на т.нар. „патриотичен акт“… Едва ли политическото ръководство на САЩ дава преки указания за подслушване на разговорите на политиците от Германия и другите европейски страни. Трудно е да си представим, че лично Обама е искал американските агенти да се внедряват в самия апарат на бундестага, за да следят как се извършват разследванията пре съдебните дела за разобличаването на агентите на американските спецслужби. А когато всичко това става известно на световната общност, вредата за американските интереси е тотална и необратима.       Що се отнася до корпорациите, разбираемо е, че всички ние живеем в епоха на глобализация, и трансатлантическите корпорации, които в огромното си мнозинство са американски, просто не могат да не играят сериозна роля. И затова тяхното влияние във външната и вътрешната политика на Щатите винаги е било значително. Но ако погледнем няколко години назад, при администрацията на Буш, оставаме с впечатлението ,че засилващото се влияние на корпорациите и спецслужбите е следствие не от неефективността на конкретната администрация. Повече от ясно е, че става дума не за слабост и недалновидност на един управленски отбор, а за пороци на системата.       Друга тема е жестоката битка между президента и висшия орган на законодателна власт в САЩ. Американската система предполага тясно взаимодействие между президента и Конгреса, особено при изработването на икономическата политика, при приемането на бюджета. Разбира се, за републиканците методите на Обама са неприемливи, но, напълно е възможно, причина за тези жестоки разногласия да са не само въпросите за медицинските застраховки и бюджета. Допускаме, че и двата лагера, и представителите на демократическата и тези от републиканската партия разбират, че за да съхрани Америка лидерството си в съвременния свят са им необходими нови инструменти. Но каквито и нови инструменти да се употребяват, единство между двата лагера не се наблюдава. На фона на тези неизгладими противоречия се засилва ролята на спецслужбите и корпорациите.     Целият 20 век се характеризира с изменения в съотношението между затворената в националните граници скрита власт и откритата представителна държавност.     Това ярко се проявява по време на Версайската конференция след Първата световна война, където представителят на наднационалните структури „полковник Хауз“ (Едуард Мандел Хауз, бел.ред) играе по-съществена от Удро Уилсън роля. При това първият е само съветник на президента. Подобна е ситуацията в Англия. През 70-80-те години в света се случва нещо интересно – на власт в центъра на световната капиталистическа система идва новата хищническа млада партия на корпорациите, а в средата на 80-те нейни представители се настаняват в Белия Дом. Първият представител на корпорациите е Джими Картър, след който практически всички президенти на САЩ са поставяни на „трона“ от корпорациите. Да, и Джон Кенеди, и Ричард Никсън са поставени от корпорациите начело, но те все пак изразяват до известна степен интересите на държавата. В това отношение Никсън е последният президент на САЩ, който е повече президент на държавата, отколкото на корпорациите.       В резултат на „пълзящия преврат“, който започва с убийството на Кенеди и завършва с импийчмънта на Никсън, корпоратокрацията окончателно дойде на власт в САЩ. И какво стана? Стана това, което вече се забелязва и от американските журналисти: Конгресът и президента на САЩ са не нещо друго, а обикновени марионетки.     Т.е., държавите се командват от корпорациите и разузнаването.       Това е много интересна тенденция в ядрото на капиталистическата система – увеличаване ролята на представителите на военните структури и спецслужбите в управляващите групи: политическото пространство на традиционните структури – министър-председател, президент, парламент и пр. формално не са отменени като институции, но реално значението им в съвременния свят рязко спада. Достатъчно е да погледнем зигзагите на Меркел: тя говори едно, а върши обратното. Абсолютно ясно е, че канцлерът се намира под мощния натиск на различни структури.     За Обама няма какво да кажем – той е абсолютно зависим президент.     Трябва да признаем, че лошо познаваме реалната ситуация в самия връх на световната властова пирамида. Знаем кои са Рокфелер, Ротшилд, Барух, затворените структури. Но съществуват също около 150 корпорации (преди няколко години беше публикуван техния списък в едно от швейцарските списания), чийто интереси тясно се преплитат и същевременно си противоречат. Затова е трудно да се каже кой или кои точно стоят зад Обама. Както е ясно, крупните кланове от типа на Ротшилд и Рокфелер „не събират яйца в една кошница“, а присъстват във всички наднационални структури и тихичко захранват различни представители на политическите проститутки.       Дали нерешителността на Обама се обуславя от политически прагматизъм или е проява на интересите на транснационалните корпорации?       Нерешителността на Обама е свързана с това, че съществува някакво особено равновесие между различните групировки в световните структури. Точно това равновесие не му позволява да прави резки стъпки. В близките две години ще видим още много непоследователни действия на САЩ, защото управляващите там правят всичко, за да усложнят живота на своите „врагове“, които и да са те…     А какви са отношенията между разузнаването и корпорациите?       Известният политолог Самюел Хантингтън има блестящ доклад за отношенията между корпорациите и западните спецслужби, в който доклад той фиксира нещо много интересно: в средата на 70-те години спецслужбите на Запада – ЦРУ и МИ-6 – се преориентирват от държавите към трансатлантическите корпорации, като към по-динамични играчи на световната сцена. Това съвпада с горенаписаното: именно от 70-80-те години корпоратокрацията взема връх над държавата.       Вече е напълно сформирана симбиозата между най-големите разузнавателни служби и транснационалните корпорации, а ако отчетем факта, че разузнавателните служби винаги са били свързани със затворени наднационални структури, то се получава интересен триъгълник: корпорации-спецслужби-мафия. Впрочем, ако вземем предвид основните клаузи от криминалната глобална икономика, то тук спецслужбите твърде сериозно вече са задминали мафията. Около 90 % от световния наркотрафик в света, според оценки на специалисти, се контролира от три спецслужби – ЦРУ, МИ-6 и Мосад. Т.е., системите за национална сигурност са тясно свързани със световните транснационални корпорации и затворените наднационални структури, и една след това – с капиталистическата държава.       А какви тогава са интересите на  американското разузнаване и корпорациите в Украйна?       Корпорациите искаха да установят стопроцентов контрол над източно-европейската зона. И работата не е само в шистовия газ, а и в контрола над всички транспортни потоци, в това число и наркотрафика. Тук са забъркани интересите на транснационалните компании и САЩ като държава и техния сблъсък с Русия. Русия и до днес си остава държава, способна да се противопостави на Щатите. Затова те не могат да допуснат съществуването на такава държава, каквато е Русия. За да решат руския проблем, американците се нуждаят от плацдарм на руските граници и такава популация, която при благоприятна ситуация би могла да бъде хвърлена срещу Русия.       Съвсем не е случайно, че на последното заседание на Билдербергския клуб в последния момент в програмата е бил внесен въпросът за руския президент. Той представлява опасност за Запада, защото чрез БРИКС може да създаде система, която би била способна да съсипе долара. Визитата на Владимир Путин в Латинска Америка потвърждава тези опасения на западната върхушка. Затова интересите на корпорациите, държавите и части от наднационалните структури съвпадат – те формират таран за удар срещу Русия.     Но: не всички представители на световната класа са съгласни със случващото се, а това създава пространство за маневри, сходни с тези, които е вършил някога Сталин. Само припомням, че той умело се е възползвал от противоречията между Ротшилд и Рокфелер, в резултат на което американският капитал е взел активно участие в руската индустриализация и така е помогнал на руснаците да създадат този „меч“, с който бе разбит Вермахта.     Америка по своя военно-промишлен потенциал си остава свръхдържава. Но отслабването на традиционните институции президентство и парламент създават опасна ситуация, при която Америка става все по-непредсказуема. Щатите се намират на ръба на сериозни промени. Всички форми на управление и власт, с които сме свикнали от 20 век, в най-близко бъдеще ще бъдат изоставени като абсолютно ненужни, защото те са само фасада.     Според журналистите от The Washington Post, Порошенко успешно води операцията в Украйна, защото отказвал да прави „нежелателни отстъпки“ на Москва. Но редакцията на The National Interest смята, че тъкмо Русия действа много сдържано пред заплахата от етническа чистка, надвиснала над рускоговорящото население в Източна Украйна. Петя Паликрушева

Институт "Иван Хаджийски": След избора на Тръмп - светът пред нова геополитическа ситуация

Свидетели сме на световна национал-консервативна вълна, извела на преден план лидери като Доналд Тръмп в САЩ, Владимир Путин в Русия, Си Дзинпин в Китай, Нарендра Моди в Индия, Реджеп Ердоган в Турция, маршал Сиси в Египет и обхванала мощно Европа през последните две години (Брекзит, Орбан и вишеградци, германската „алтернатива”, италианските „пет звезди”, опасността от Фрексит), твърди анализ на Института "Иван Хаджийски" за глобалната ситуация след изборите в САЩ. Дискусията по  анализа е с участието на  проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.   Промените „горе”, в политическия връх, не могат да бъдат разбрани, без да се вземат предвид сътресенията „долу”, изразени от масови движения като „Окупирай Уолстрийт!”, „Възмутените”, „Арабската пролет”.     След изборите в САЩ съпротивата срещу (нео)либералната глобализация, международния ред, основан на нея, и хаоса, предизвикан от нея, навлезе в нова фаза. Отказ на САЩ от стремежа да бъде едноличен световен хегемон би могъл да създаде условия за по-ниска конфликтност в преход към многополюсен свят.   Победата на Тръмп бе постигната с подкрепа на избиратели, които се чувстват маргинализирани и незащитени от досегашната политика на Вашингтон. Това бе победа на „националните“ срещу „транснационалните“ интереси на САЩ. Единственият общ знаменател между Тръмп и Клинтън беше величието на Америка, но прочитът на това величие е кардинално противоположен и изразява позиции и интереси на различни социални категории.   Посланията на Тръмп противоречат на икономическата глобализация. Тя едва ли може да бъде спряна, но може да промени своята форма, темпове на протичане, отношения между печеливши и губещи. Досега за „алтерглобализация” се говореше от „долу”. Новият американски президент има възможност да погледне на този проблем от най-високото място в днешния свят: креслото в Белия дом.   В САЩ спечели един до голяма степен антисистемен кандидат, независимо от медийното, финансово и международно преимущество на неговия опонент. Това е пореден сигнал, че механизмите на либералните елити за въздействие върху общественото мнение стават все по-неработещи.   Съпротивата срещу очертаващия се завой в американската политическа стратегия ще продължи с различни форми на натиск върху новия президент и неговия екип, включително и опити за реванш, блокиране на решения, заплахи за импийчмънт. Американската демокрация навлиза в рискова фаза.   Бъдещите действия на Тръмп, разположени между радикалността на собствените му позиции, необходимия конформизъм със системата и ефектите на конюнктурата, не могат да бъдат цялостно предвидени.   След Брекзит, изборът на Тръмп е и поредният удар върху европейския политически естаблишмънт. Допълнителни шансове получават привържениците на националното самозатваряне. В нова светлина попадат и кризите в Украйна и Близкия изток, поради това, че гледните точки на Обама и Тръмп значително се разминават.   В западния свят има кризата на елитите и масовото несъгласие с политическия естаблишмънт от изминалия четвърт век. Германия на Меркел се очертава като най-значимият световен защитник на либералната глобализация.   Отчасти под влияние на кампанията в САЩ, българският политически дебат също бе доминиран от конфронтацията Запад–Русия. След избора на Тръмп този конфликт вероятно ще добие ново измерение.   Заслужава да си спомним за прочутата песен Yankee Doodle – нещо като химн за обикновения американец. Не само Тръмп, неговите привърженици бяха също обливани с обидни квалификации, осмивани и отричани: “deplorables”, “irredeemables”.  Жалки, окаяни, безнадеждни... Всъщност, прочутата песен Yankee Doodle първоначално е използвана от британските войници, за да се надсмиват над „янките” по време на войната за независимост. Става – и дълго време остава, американски химн! И Yankee Doodle победи. Yankee Doodle е от малко селище. Yankee Doodle иска работно място, а не да бъде световен хегемон. Yankee Doodle няма други ценности освен традиционните. Yankee Doodle е мъж, а не гей (“And with the girls be handy”). Yankee Doodle е освободил своята земя от англичаните, не за да я предостави на мексиканците. В известен смисъл изборният резултат представляваше реванш на „едноетажна Америка“ срещу небостъргачите, концентриран израз на недоволството на малкия човек от провинцията срещу мултикултурализма, свободната търговия и аутсорсинга, моралния релативизъм и двойните стандарти, и най-общо – срещу механизма на възпроизводство на елитите, който лансира едни и същи фигури и фамилии по високите етажи на политиката и бизнеса. Имената на Буш и Клинтън са достатъчно ярък пример за това. Парадоксът на изборите: стандартният, добре известен, типичен „янки” успя да изрази своите тревоги и надежди чрез нестандартна личност.     В предизборна борба на терена на най-развитата капиталистическа страна победи кампанията, която е по-малко платена, по-слабо медийно подкрепена и повече отричана, подкопавана не от другаде, а от Белия дом – това е парадокс. Можем да го разберем, само ако оценим здравия смисъл на Yankee Doodle, изправен срещу поредица от объркващи глобални и национални парадокси: ∙ Най-богатата страна в света е и най-задлъжнялата: в края на годината системно се изправя на границата на... фалит. ∙ САЩ имат неимоверен военен бюджет от над половин трилион долара, десет пъти по-голям от руския. Само 23 милиарда отиват за нови оръжия, съпоставимо или по-малко от руските разходи за същата цел. Резултат: американският стратегически ядрен арсенал е на равнището на 80-те години. Руският е обновен и обновяващ се. Къде отиват милиардите? Всеки може да си представи колко струва само поддържането на инфраструктурата на повече от 700 военни бази, пръснати по целия свят... ∙ Глобализацията дава политическо предимство на САЩ, но водеща икономическа роля придобиват транснационалните компании, които дори базирани в САЩ без задръжки изнасят и/или разкриват производствени мощности в трети страни, където нормата на печалба е по-висока. ∙ Основен фактор в икономическия цикъл става финансовият капитал за сметка на промишления капитал. Фиктивните трансакции придобиват реална икономическа тежест и са в състояние да дебалансират националната икономика. ∙ Миграционните движения, които поражда глобализацията, осигуряват приток на евтина, социално неосигурена работна ръка. Типичен пример: нелегалните латиноси. ∙  САЩ стават световен хегемон и... губят себе си. Тръмп опита, убедително или не, да отстои възгледа „толкова Америка по света, колкото е изгодно на самата Америка“.   Възможна ли е „нелиберална“ Европа? В продължение на няколко десетилетия общественият вятър надуваше платната на „неолиберализма”. Сега се променя в „нелиберална“ посока. Ако съпоставим Брекзит и победата на Тръмп, ще се убедим, че сходните черти са много и не са случайни. И във Великобритания, и в САЩ има разцепление на елита с дългосрочни последици. И в двете страни победата не беше постигната от „големите пари”, от медийно и институционално доминиращите. А избирателите със сходни социологически характеристики не се смутиха от мощните кампании, които ги маргинализираха, обиждаха и оплакваха. Събитията в САЩ директно влияят върху Европа. Променя се съотношението на силите вътре в рамките на ЕС в полза на десните и консервативните сили, които логично разглеждат американския резултат и като своя „победа“. Достатъчно индикации се виждат за предстояща промяна на отношенията с Русия. Европа трудно ще се адаптира към новата ситуация с национално-консервативна вълна, която по самата си същност усилва центробежните сили. В ход са цяла поредица вътрешни дезинтегриращи фактори спрямо ЕС в сегашния му вид: Орбан и Вишеградската четворка, възходът на „Алтернатива за Германия“ и спадащото доверие в германските социалдемократи, рисковете от предстоящите избори във Франция и референдумът в Италия. На този фон решението на ЕП относно руската пропаганда показва паника.  На целия този фон все по-ярко се откроява Германия (под управлението на Меркел) като единствената голяма държава, твърдо защитаваща международния либерален ред. Либералните елити, загубили (временно) битката в САЩ, започват да се ориентират вече видимо към откровена подкрепа за линията на Меркел и вероятно ще работят за това в непосредствена перспектива. И посещението на Обама в Германия сочи именно това. Едва ли е съвпадение, че решението на Меркел да се бори за четвърти мандат след многомесечни колебания бе оповестено непосредствено след победата на Тръмп в САЩ. Обратната - „алтернативна за Германия” - тенденция обаче не трябва да се подценява, а може да получи и нови стимули от провал на турската политика на Германия, засилване на мигрантския натиск, от нови терористични актове и други симптоми на вътрешно напрежение. Президентството на Тръмп ще бъде и предизвикателство за отношенията на България с Германия – ключовия ни европейски партньор. У нас изборът на Румен Радев за български президент няма пряка аналогия с победата на Тръмп. Въпреки това има много допирни точки – масово обществено желание за промяна, набираща сили консервативна и националистическа вълна, търсенето на фигури извън традиционния политически елит, заявка за външнополитическа умереност, но не и за геополитическа революция - „да“ на евроатлантизма, но с преразглеждане на досегашната стратегия и подход към Русия.          

Най-влиятелните технологични компании през 2016г.

Когато през месец април Apple съобщи първия спад в продажбите на iPhone, някои наблюдатели заявиха, че най-добрите дни на дружеството са зад гърба му. Въпреки тревогата на Тим Кук обаче, Apple продължава да засенчва своите конкуренти във всеки показател.   Сред световните технологични компании тя има най-високи приходи ($233 милиарда), печалба ($53 милиарда), активи ($239 милиарда) и пазарна капитализация ($ 586 милиарда) за изминалата година.   Тези резултати поставят Apple в челната позиция сред технологичните компании на годишната класация Global 2000 на FORBES и на 8 място сред всички 2000 публични компании попадащи в класацията.   В подреждането за 2016 г. попадат компании от 63 държави, чийто общ годишен оборот е $ 35 трилиона, а сумарната им печалба е $2,4 трилиона. Търгуваните на борсите по света глобални корпоративни гиганти имат активи за $ 162 трилиона, а инвеститорите ги оценяват на общо $ 44 трилиона.   Сред най-големите 2000 публични компании в света най-многобройни са представителите на САЩ (586), следвани от Китай и Хонконг (249), Япония (219), Великобритания (92) и Южна Корея (67).   Ето как се подреждат технологичните компании в класацията Global 2000 на FORBES:   1. Apple, САЩ 2. Samsung Electronics, Южна Корея 3. Microsoft, САЩ 4. Alphabet, САЩ 5. IBM, САЩ 6. Intel, САЩ 7. Cisco Systems, САЩ 8.  Oracle, САЩ 9. Hon Hai Recision, Тайланд 10. Taiwan Semiconductor, Тайланд 11. Hewlett Packard Enterprise, САЩ 12. Qualcomm, САЩ 13. Alibaba, Китай 14. SAP, Германия 15. Facebook, САЩ 16. Tencent Holdings, Китай 17. EMC, САЩ 18. Amazon.сom, САЩ 19. HP, САЩ 20. Ericson, Швеция   Вижте най-добрите бизнес приложения за Android OS

САЩ остават верни на Европа, държат Русия отговорна за Украйна

САЩ подкрепят обединена Европа и запазват ангажимента си към нейната сигурност и към НАТО, заяви днес в Брюксел вицепрезидентът Майк Пенс. Този ангажимент обаче ще изисква от европейците да сътрудничат повече с Америка срещу общите заплахи за сигурността им.  "Нас ни дели океан, но ни обединяват общо наследство и обща вярност към свободата, демокрацията и върховенството на закона. Уверени сме, че тази връзка ще издържи и ше расте в идните години, когато заедно ще посрещаме бъдещето си", каза Пенс след среща с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. "Ангажиментът на САЩ  към Европейския съюз е непоколебим и траен. Председателю Туск, президентът (Доналд) Тръмп и аз очакваме да работим с вас и с ЕС, за да задъбочаваме нашето политическо и икономическо партньорство". Вашингтон "ще държи Русия отговорна" за нарушаването на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, но в същото време "ще търси нови пътища за намиране на обща основа" с Москва, каза още Пенс. По-късно днес той разговаря с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенбург. Брюксел е втората спирка в европейска обиколка на Пенс, която започна в събота с годишната конференцията по сигурността в Мюнхен. Вчера американският вицепрезидент се срещна с министър-председателя на Белгия Шарл Мишел, а днес разговаря с върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини.  "Не мисля, че е дошъл моментът за раздяла между САЩ и ЕС", каза Юнкер преди срещата си с Пенс. "Глобалната стабилност тежко зависи от добрите отношения между САЩ и ЕС...Не е моментът за Европа да се разделя на бившите национални, провинциални категории, но да бъде обединена, когато става дума за глобални въпроси".   Пенс се опита да успокои тревогите на европейците, които президентът Доналд Тръмп предизвика с предизборните си обещания да се сближи с Русия, да намали американските гаранции за сигурността на съюзниците отвъд Атлантика както и с изявления в подкрепа на "Брекзит" и очаквания и други държави-членки да напуснат ЕС. "Президентът ме помоли да дойда тук, в Брюксел, в дома на Европейския съюз и да предам допълнително послание",  каза Пенс на съвместен брифинг с Туск. "Днес имам честта от името на президента Тръмп да изразя силния ангажимент на Съединените щати за продължаващо сътрудничество и партньорство с Европейския съюз". "Каквито и да са различията, нашите два континента споделят едно и също наследство, същите ценности и преди всичко същата цел - да подкрепят мира и благоденствието чрез свобода, демокрация и върховенство на закона", добави той.  "И ние ще останем верни на тези цели". "Нека ви уверя: САЩ продължават и разширяват нашето сътрудничество в колективната сигурност", каза Пенс. В същото време Пенс предупреди, че поддържането на "икономическата жизненост" на САЩ и Европа "ще изисква трудни, но необходими избори". Той посочи, че атлантическите съюзници трябва да останат силни, за да посрещнат заплахите за европейската сигурност и стабилност. Пенс нарече "покъртителни" извършените от Даеш атентати, които преди почти година взеха 32 жертви в Брюксел, четири от които - американски граждани. "Вашите загуби от посегателствата на варварите терористи се чувстват еднакво във всеки дом и всяко сърце в Америка", каза той. "Имате нашите съболезнования и нашата решимост да продължаваме да правим всичко, което можем, в партньорство с ЕС и с всички наши съюзници в Европа, за да сме сигурни, че такива нападения никога няма да се повторят".  Пенс призова ЕС да се присъедини към усилията на САЩ срещу радикалния ислям и тероризма в Европа, включително с повече координация и обмен на разузнавателна информация. "Сигурността и безопасността на вашия съюз и на нашия народ зависят от това засилено сътрудничество", подчерта Пенс. "Освен да се противопоставим заедно на тероризма, е ясно, че ние трябва да се изправим силни в защита на суверенитета и териториалната цялост на нациите в Европа", каза Пенс. "След опитите на Русия да преначертае националните граници със сила, ние ще продължим да подкрепяме усилията в Полша и Балтийските държави чрез инициативата за засилено присъствие на НАТО", каза той. "Що се отнася до Украйна, САЩ те продължат да държат Русия отговорна и да изискват Русия да спазва Минските споразумения, като започне с намаляване на насилието в източна Украйна". Той отправи призив към двете страни в конфликта да спазват прекратяването на огъня обявено от днес. "Докато САЩ продължават да държат Русия отговорна, по указание на президента Тръмп ние също ще търсим по нови начини нова обща основа с Русия, която президентът Тръмп смята, че може да бъде намерена", добави Пенс. Туск сподели, че европейците "не могат да се преструват, че всичко е по старому", защото "твърде много се е случило" през последните месеци и са били изказани "понякога изненадващите мнения" за отношенията на САЩ с Европа. Той нарече разговора си с Пенс "обещаващ за бъдещето". "Попитах прямо вицепрезидента дали споделя мнението ми по три ключови въпроса: международния ред, сигурността и нагласата на новата американска администрация към ЕС", каза Туск. "Съобщенията за смъртта на Запада се силно преувеличени", добави той, перифразирайки крилат израз на Марк Твен. По думите му, който очаква пост-западен световен ред, трябва да знае, че Европа и САЩ остават непоклатими в защитата на днешната реалност. Туск призна, че формите на сътрудничество в НАТО трябва да бъдат модернизирани. Вашингтон иска европейските му съюзници да поемат по-голяма част от тежестта в НАТО, където до момента САЩ плащат 70 на сто от сметката. В предизборната си кампания Тръмп нарече алианса "остарял". "Мисля, че трябва да се разберем по едно: идеята за НАТО не е остаряла, точно както и ценностите, които са в основата ѝ, не са остарели, каза Туск.   "Нека обсъждаме всичко, включително и финансовите си ангажименти, но само за да засилваме нашата солидарност, не да я отслабваме". "Ние разчитаме, както винаги в миналото, на пълната и недвусмислена подкрепа на САЩ за идеята за обединена Европа", добави той. "Светът би бил решително по-лош, ако Европа не беше обединена... В наш общ интерес е да предотвратим дезинтеграцията на Запада". Той заяви, че е срещнал съгласието на Пенс по тези свои позиции. 

Пенс се опита да успокои Брюксел за отношението на Вашингтон към ЕС

Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс заяви, че САЩ ще задълбочат икономическото и политическото партньорство с ЕС. Той направи това изявление след среща с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Тя бе част от посещението му в Брюксел, което изглежда като опит да се разсее създалото се впечатление за промяна в отношението на Вашингтон към европейските му партньори. Президентът Доналд Тръмп ме изпрати в дома на ЕС, за да изразя от негово име посланието, че САЩ ще продължат сътрудничеството и партньорството с Общността, посочи Пенс. Споделяме еднакви ценности и цел - да постигаме мир и напредък чрез върховенство на закона, добави той. Трябва да бъдем силни и единни пред заплахите за сигурността и стабилността на Европа, допълни Пенс. Ужасно е да си спомним за атентатите в Брюксел - в сърцето на ЕС - преди година. САЩ са решени да продължат сътрудничеството, за да предотвратим в бъдеще подобни нападения. Има нужда от повече споделяне на разузнавателни данни между САЩ, ЕС и НАТО за борба с радикалния ислямски тероризъм, заяви вицепрезидентът. Ще продължим да подкрепяме разгръщането на НАТО на изток, ще държим Русия отговорна за обстановката в Източна Украйна, призоваваме и двете страни там да се придържат към прекратяването на огъня. Ще потърсим възможност да намерим нови пресечни точки с Русия, президентът Тръмп вярва, че това е възможно, отбеляза Пенс. Доналд Туск определи срещата с вицепрезидента Пенс като открита и честна. Фанатично подкрепям трансатлантическите отношения, попитах направо Пенс дали споделя нашето виждане за спазването на международния ред, за сигурността, попитах какво е отношението на Вашингтон към ЕС. Придържането към правилата на международното право е в интерес на Запада, запазването на този ред може да бъде постигнато с обща политика на западното общество, посочи председателят на Европейския съвет. Обявяването на смъртта на Запада е преувеличение, заяви Туск. Сигурността ни се основава на НАТО, трябва да работим заедно за осъвременяване на нашето сътрудничество. Справедливата подялба на разноските за сигурността цели да заздрави нашия съюз, а не да го отслаби. Светът би бил много по-лошо място, ако Европа не бе обединена. В общ интерес е да прекъснем разпада на Запада. Не може да се измисли нищо по-добро от ЕС, посочи Туск. Вицепрезидентът на САЩ и председателят на Европейския съвет не отговориха на журналистически въпроси. Юнкер: Стабилността в света зависи много от добрите отношения ЕС-САЩ Стабилността в света зависи много от добрите отношения ЕС-САЩ, има нужда от обединен и силен ЕС. Това заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер при посрещането на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс. Благодарен съм, че вицепрезидентът избра Европа за първото си задгранично пътуване, добави Юнкер. Ще говорим по всички въпроси, които понякога оставят впечатлението за различия помежду ни, допълни той преди началото на срещата. Ще укрепим нашите усилия в областта на отбраната. Икономическите отношения са изключително важни. Не е време Европа сама да се разделя на бивши национални провинции, а трябва да стои единна, заяви Юнкер. Пенс посочи, че от името на президента Доналд Тръмп е дошъл да изрази решимостта на САЩ да продължат да сътрудничат с ЕС. Очаквам съдържателен и подробен разговор за бъдещето, добави вицепрезидентът. Той повтори, че правителството на Доналд Тръмп търси начини "да задълбочи отношенията" с Европейския съюз и след срещата си с шефката на европейската дипломация Федерика Могерини, съобщи Ройтерс. Могерини, която разговаря с Пенс в дипломатическата мисия на САЩ в ЕС, посочи, че ЕС и САЩ имат да свършат много работа и че вече е поставено началото на разговорите. Тя е настояла пред вицепрезидента на САЩ за запазване и прилагане на споразумението с Иран. Двамата са разговаряли и за Украйна, Северна Корея, борбата с "Ислямска държава", за Афганистан, Сирия, Либия, Близкия изток. Споразумението по иранската ядрена програма бе силно критикувано от президента на САЩ Доналд Тръмп. Той заяви многократно, че това е "най-некадърната сделка, която е виждал в живота си".

ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ НАТО Е МИНАЛ ПРЕЗ БИЛДЕРБЕРГСКИЯ КЛУБ

 В продължение на 50 години около 100 представители на политическия, финансовия и корпоративния елит от Европа и САЩ се срещат на тайно място, за да обсъждат съдбите на света. Всяка година около 120 участници ще се съберат в закътания курортен хотел «Уестфийлд Мариот» в Шантий, щата Вирджиния или на друго място.   Билдербергската група — наричана още тайното правителство на света — отново се събира. Макар да не прави директно политика, тя пряко влияе върху решенията на политиците от двата бряга на океана. Според прес-рилийза на Билдербергското общество в дневния ред на поредната годишна конференция влизат разширяването на НАТО, борбата с тероризма и ролята на ООН.   Всъщност точно тук се реши съдбата на България.   Входът на «Уестфийлд» обикновено е блокиран и в хотела няма да се допуска никой освен членовете на групата. Една от темите за обсъждане ще бъде превръщането на НАТО в постоянна армия на ООН, налагането на пряк данък ООН върху всички страни-членки, глобален оръжеен контрол и разширяването на Северноамериканската зона за свободна търговия (НАФТА).   Всичко това е част от план-програмата за създаване на световно наднационално правителство под егидата на ООН. Превръщането на НАФТА в Зона за свободна търговия на Америка (ФТАА) всъщност копира опита на ЕС и цели доларизация на икономиките на държавите от Северна и Латинска Америка с цел създаване на една обща валута — като еврото в Европа.   Решението за провеждане на срещата в «Уестфийлд» е взето поради няколко причини.   Това е идеалното място за подобна среща, тъй като пасторалната тишина на курорта рязко контрастира с шумната атмосфера на Вашингтон и предлага доста уединение и дискретност. В същото време «Уестфийлд» се намира само на 30 минути път с кола до всички важни административни учреждения на САЩ и от летището «Дълес», считано за едно от най-сигурните в света.   Много от американците и западноевропейците дори не знаят за съществуването на Билдербергската група. Това не е учудващо, тъй като всички заседания досега са се провеждали при пълна секретност, наричана от нейните членове «дискретност», и при пълно информационно затъмнение. В нея след специална покана вземат участие около стотина души, които на практика се явяват най-могъщите хора на планетата.   Една от основните функции на подобен род групи е да играе ролята на посредник между интересите на частния капитал и на държавните, и на политическите структури като цяло. Билдербергската група е най-съвършеният механизъм в този процес. Историята   Официалната версия за развитието на западноевропейската история след Втората световна война е пълна с твърде много легенди и митове, останки от епохата на «студената война», които са се превърнали в доста удобни, но фалшиви клишета. Дори и днес в учебниците пише, че Европа дължи следвоенното си възстановяване на «Плана Маршал», че МВФ е реализирана идея на Мейнард Кейнс, че НАТО е рожба на британския външен министър Ърнест Бевин, а европейската общност изцяло е дело на Жан Моне.   Хронологията на събитията обаче е съвсем различна. И зад нея прозира името и фигурата на един поляк, на когото Европа и светът дължат до голяма степен това, което представляват в момента. Името му е д-р Йозеф Хиеронимус Ретингер. В продължение на половин век той поддържа близки отношения с премиери, профсъюзни дейци, промишлени магнати, художници, революционери от Западна Европа и Америка и така полага основите на най-могъщите икономически и военни структури в съвременния свят.   Той оформя своите идеи благодарение на германеца Адам Вайсхаупт — последовател на Платон, който в средата на XVIII век създава в Бавария тайно братство, наречено Illuminati — «Посветените». То се изгражда на принципите на свободните масони и си поставя за цел постигане на висшето познание и разкриване тайните на света.   Половин век по-късно известният британски философ и общественик Джон Ръскин в лекциите си в «Оксфорд» отново съживява идеалите на Вайсхаупт. Той иска да амбицира преуспелите европейци да използват образованието и парите си за «цивилизоване на света». Един от учениците на Ръскин е основателят на Родезия (Зимбабве) и диамантен магнат Сесил Роудс, чиято мечта е да обедини всички англоговорящи народи по света под имперската корона. Роудс основава през 1881 г. Групата на кръглата маса. В нея членували самият Джон Ръскин, учени, аристократи и мечтатели, на които той гарантирал достъп до огромното си наследство след смъртта си през 1902 г. В завещанието поставил парите си под опеката на лорд Милнер — генерален губернатор на Южна Африка в периода 1897 — 1905 г. Милнер използвал положението си, за да вербува млади дипломанти от «Оксфорд» и «Кеймбридж», които да реализират идеите на Ръскин и Роудс. Те станали известни като «Детската градина на Милнер» и успели да заемат ключови постове в правителствата и във финансовия свят на редица страни от Британската общност, осигурявайки си доминиращо влияние чак до началото на Втората световна война. След 1910 г. те успели да наложат редовното провеждане на извънредни тайни срещи на Групата на кръглата маса в рамките на Британската империя и САЩ.   След края на Първата световна война по време на мирната конференция в парижкия хотел «Мажестик» Групата на кръглата маса разбулва за първи път завесата на секретността и започва да действа открито и легално от името на две институции — Кралски институт за международни отношения във Великобритания и Съвет за външни отношения в САЩ.   Билдербергската група става пряк приемник на тези три формирования — групата на «Посветените», Кръглата маса и двете външнополитически институции на САЩ и Англия.   Библия на Билдербергската група става книгата на Карол Кигли «Трагедия и надежда», писана през 1966 г. Кигли е професор от Института за външнополитическа служба към Джорджтаунския университет и именно той посвещава в тайнствата на Билдербергската група бъдещия президент Бил Клинтън. В своя труд Кигли обяснява как комплексните търговски и финансови отношения на великите сили — особено тези на САЩ и Великобритания — оказват решаващо влияние за развитие на световните пазари преди 1914 г.   Мисията на Ретингер Йозеф Ретингер е роден през 1888 г. в Краков. Учи в Сорбоната и бързо се превръща във водеща фигура на тогавашния парижки интелектуален и бохемски елит. Той бил отявлен полски патриот-националист, заради което по време на Първата световна война Германия обявява награда за главата му. Заради машинациите си в полза на Полша той лежи в затвора в САЩ и получава забрана да посещава Лондон. Точно този опит развива у него удивителни умения да съчетава дипломацията с интригантството. С помощта на фалшив паспорт се установява във Великобритания и там се сближава с политическите кръгове около лорд Балфур и Хърбърт Аскуид. Работи като личен секретар на друг известен полски националист — писателя Джоузеф Конрад. Макар че останал инвалид в резултат на прекаран детски паралич, неговият недъг никога не бил пречка за бурния му светски живот.   След избухването на Втората световна война Ретингер става главен помощник на полския генерал Сикорски. Въпреки болезнения си недъг той осъществява тайна мисия и скача с парашут в окупирана Полша, за да осъществи връзки с полската съпротива и да уреди прехвърлянето на няколко милиона долара. След края на войната Ретингер остава на Запад и започва открита борба срещу марксистката хегемония в Източна Европа.   Той издига тезата, че Западът трябва да се обедини срещу комунистическата заплаха — иначе може да се окаже в лапите на сталинския хегемонизъм. Убеден, че САЩ и Западна Европа трябва заедно да се противопоставият на СССР и съюзниците му от Източна Европа, той започва да търси влиятелни политици и личности, за да реализира своите идеи за циментиране на атлантическото единство. Той се обръща към холандския принц Бернард, тъй като смятал, че той е най-подходящата фигура за подобна мисия, защото е неопетнен от партизански пристрастия. Той си затваря очите за факта, че принц Бернард е потомствен германски аристократ, който през 30-те години става почетен член на нацистката партия.   Така Ретингер застава начело на Движение за атлантическо единство, чиито основи се полагат с «Плана Маршал», и успява да убеди западните политици в необходимостта от създаване на НАТО и европейското движение — днешният Европейски съюз.   Ретингер се заема да пропагандира идеята за «Плана Маршал», която за първи път е издигната в Съвета за чужди отношения през 1939 г. Още на 6 декември 1939 г. Дейвид Рокфелер отпуска $50 000, с които субсидира работата на «Изследователската група за мира и войната». «Планът Маршал», който едноименният американски държавен секретар обявява на 5 юни 1947 г., всъщност изцяло повтаря доклада на Дейвид Рокфелер и адвоката Чарлз Спофорд от 1946 г., озаглавен «Възстановяване на Западна Европа». На 8 май Йозеф Ретингер излага пред британското правителство идеята си за обединена федерална Европа, в която страните трябва да се откажат от своята независимост.   По онова време той е генерален секретар на Независимата лига за европейско сътрудничество. Неин президент е белгийският премиер Пол ван Зееланд, с когото през 1943 г. създават митническия съюз Бенелюкс — прототипа на Европейската общност. По-късно споделя идеята си и с американския дипломат Аверил Хариман, който му обещава пълна подкрепа.   Ретингер успява да си осигури подкрепата и на най-могъщите американски компании и банки като «Джей Пи. Морган», «Дженеръл мотърс», фондация «Рокфелер», Чейз Манхатън бенк.   От тези среди след това идва първият президент на Световната банка и ЦРУ.   Осъществяването на «Плана Маршал» всъщност имало най-вече военна цел и води до създаването на НАТО през 1949 г. Преди това през 1948 г. Ретингер организира Европейското движение — първообраза на Съвета на Европа. За своята дейност той получава много прозвища — Ренесансов човек, Макиавелистки йезуит, който притежава брилянтното умение да плете интригите на фамилията на Борджиите.   Макар че днес името му е забравено, в началото на 50-те години Ретингер се ползва с изключително влияние и доверие в Западна Европа. До смъртта си през 1960 г. той не жали сили и време в борба срещу «комунистическата чума».   Инициативата По негова инициатива на 29 май 1954 г. в малкия хотел „Билдерберг» край Арнхем, собственост на принц Бернард Нидерландски, се събират на тайна среща най-могъщите европейски политици и държавници на западноевропейските нации. Разговорите им остават в пълна тайна и до хотела били допуснати само специално проверени журналисти. В продължение на три дни участниците дискутирали проблемите на Европа и света в качеството си на «обикновени граждани» — без титли и официални обръщения. Всеки можел да говори открито това, което мисли — без страх от драматични последствия. Тази среща и последвалите я конференции на Билдербергската група до голяма степен формирали света такъв, какъвто го познаваме днес. От първите две срещи възниква идеята за подписването на Римския договор през 1957 г., който проправя пътя към ЕС.   Модел на световния елит До 1976 г. в продължение на 22 години председател на Билдербергската група е принц Бернард, който е принуден да подаде оставка заради скандала с подкупи на американската компания «Локхийд». Той е заменен от бившия британски премиер лорд Хоум, а след това на негово място идва сънародникът му лорд Карингтън. Билдербергската група няма официални членове, а всяка година председателят на групата се съветва със своите помощници и изпраща покани до влиятелни личности от Европа и САЩ. От близо стотината участници една трета са правителствени служители и политици, а останалите са финансови дейци, учени, журналисти, профсъюзни лидери. Всички те присъстват само като частни лица, макар че могат да бъдат определени като «управляващата класа» за Европа и САЩ. Официалните езици са английски и френски. Всяка година срещата на Билдербергската група се провежда на различно място от двете страни на океана. За да се гарантират пълната свобода на мненията и откровеният тон, всички заседания са закрити и за тях не се води никакъв протокол. Не се приемат резолюции, не се гласуват никакви решения, не се правят официални изявления и няма комюникета.   Преди всяка среща Билдербергската група ангажира хотел една седмица преди самото събитие и там не се допускат абсолютно никакви гости — освен персонала по списък. Два дни преди срещата тайните служби проверяват основно цялата сграда и осигуряват сигурността на делегатите. Всички служители от персонала преминават под щателен контрол и всички подозрителни лица се отстраняват от работа.   Истинският световен ред Ако попитате някой участник в срещите на Билдербергската група, винаги ще получите отговор, че те са «ужасно скучни». Не им вярвайте. Те заедно с поканата за участие приемат обет за пълно мълчание и дискретност. В своята книга «Четвъртият Райх на богатите» Дес Грифин пише, че дежурното оправдание на билдербергските членове винаги е «скуката» — оправдание №1.   Срещите обаче в никакъв случай не са скучни и формални. През 1957 г. на срещата на остров Сейнт Саймън в САЩ дори се стигнало до кървава схватка между англичани, американци и французи заради кризата около Суецкия канал. На друга среща пък участниците се скарали яростно заради статута на китайските офшорни територии Матцу и Цемой. Европейците били съгласни с американците, че Тайван трябва да бъде подкрепен, но в същото време били изцяло против политиката на голямата тояга спрямо Китай, която била «военна лудост». Американската политика спрямо Куба също от дълги години е ябълка на раздора между Европа и САЩ.   Въпреки че сме свикнали да употребяваме старите клишета «студена война» и «ялтенска Европа», но ако се върнем в годините назад, ще видим, че именно дневният ред на билдербергските срещи след това се е превръщал в дневен ред на световната политика. Примерите не са един и два: първи спонсори на групата са първата многонационална компания Unilever и дългогодишният лидер в електрониката Philips. Техен финансов съветник е американската инвестиционна банка «Братя Лазардс» , която толкова години управлява финансовите дела на най-богатите фамилии в света.   Първи шеф на ЦРУ става Уолтър Бедел Смит, един от най-добрите приятели на принц Бернард Нидерландски.   Първи съветник на президента Айзенхауер по въпросите на психологическата пропаганда става Чарлз Джексън, който след това основава Радио Свободна Европа; след петролната криза от 1973 г. Билдербергската група премахва златния стандарт и създава световната валутна система; признаването на Китай и историческото посещение на Никсън зад Китайската стена в продължение на две години — между 1971 и 1973 г., са в центъра на билдербергските дискусии.   В средата на 80-те години създаването на единна европейска валута също се дискутира оживено на билдербергските форуми.   В основата на Маастрихтския договор лежи докладът на шефа на „Филипс» Висе Декер от 1985 г. „Европа през 1990 г.», в който той пледира за митнически, валутен и търговски съюз.   През 1992 г. Маргарет Тачър загуби поста на министър-председател заради негативната й позиция спрямо Маастрихтския договор и пречките, които създаваше срещу обединението на Европа.   Жак Сантер става председател на Евросъюза през 1995 г., след като взема участие в срещата през 1991 г. Романо Проди е в управляващите органи на клуба в средата на 80-те години, заема поста на Сантер през август 1999 г., след като участва в срещата през юни 1999 г. в Португалия.   Новият планетарен модел През изминалото десетилетие Билдербергската група моделира политическия ландшафт в САЩ, Великобритания, Италия, Швеция, Норвегия. Последните трима американски президенти — Буш-старши, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши, са активни участници в Билдербергската група, както и британският премиер Тони Блеър.   През 1991 г. на срещата присъства Бил Клинтън, на следващата година става президент на САЩ.   Тони Блеър участва в дискусиите в Атина през 1993 г., на следващата година застава начело на Лейбъристката партия, а през 1997 г. печели парламентарните избори.   Билдербергски довереник е и бившият генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън, принц Чарлз също е чест гост на сбирките. Доайен на срещите е президентът на Чейз Манхатън бенк Дейвид Рокфелер, който е неизменен участник във всички срещи през последните 20 години. Сегашният председател на Европейския парламент и бивш ТВ журналист Пат Кокс също е минал през билдербергската школа и участва в нейните три последни срещи, преди да бъде избран, изненадващо за мнозина, на този пост. За шеф на Конституционната комисия, която трябва да подготви бъдещите промени в основния закон на Евросъюза, бе назначен бившият френски президент Валери Жискар д’Естен — също високопоставен член на Билдербергската група.   Според вестник „Гардиън» намесата на НАТО в Косово и безразличието спрямо руската интервенция в Чечня също са кристализирали като препоръки от Билдербергската група. Според неофициална информация по време на миналогодишната среща е била обсъждана необходимостта от обединяване на долара и еврото и създаване на единна световна валута. Поради това не случайно журналистът Тони Гослинг нарича билдербергци «патрициите на света» или «проповедници на глобализацията».   Не всички обаче държат името им да се свързва с билдербергския световен елит. Американският милиардер Рос Перо обяви открито по време на предизборната си кампания за президентския пост, че е отказал да участва в среща на групата в Италия с думите:   „Вие не искате да чуете моите възгледи, а искате да ми наложите вашите мнения. Затова аз нямам какво да ви кажа. Ако вие искате да ми кажете нещо, пишете ми или ми се обадете по телефона.»   Мърдок отказал, защото като медиен магнат и защитник на свободното слово не могъл да обещае да спазва тайната на дневния ред на срещите. Известният американски публицист и кандидат за президент Пат Бюкенън така и не получава покана за участие заради радикалните си крайно десни възгледи.   Българският представител, участвал в срещите досега, е лидерът на движение „Социалдемократи» Николай Камов, който е поканен да участва в конференцията в Португалия през юни 1999 г. Този факт е обаче малко известен, защото той самият спазва обета за секретност и предпочита да не говори на тази тема.   Повече от ясно е, предвид дълбоката и непоколебима привързаност на родния политически елит към ЕС и НАТО, че Камов НЕ Е единственият представител в Билдербертския клуб.   Кои са другите български представители там?    Тони Блеър, Кенет Кларк, Франц Фишлер все още отказват да си признаят за участието. Когато депутатът от норвежкия парламент Щейнар Бастезен отправил питане относно връзките на норвежки парламентаристи с Билдербергската група, на следващата седмица изненадващо бил приет в болница с диагноза — церебрална инфекция.   Билдербергските аристократи Критиците на групата я обвиняват, че тя се държи като надправителствена институция, която се опитва да «превъзпита» световните политици и да посегне на суверенитета на държавите. Възможностите на участниците в Билдербергската група да манипулират валутните курсове, лихвените проценти и цените на акциите могат да се поставят на една везна с могъществото на МВФ и Световната банка. Най-честото обвинение е, че вместо да се стреми да реши най-острите икономически, екологични и здравни проблеми в света, групата се задоволява само да налага и да натрапва своето влияние, като обогатява своите участници в нарушение на елементарните човешки права и екологичните норми. Билдербергските аристократи се ползват със смайващо широки привилегии пред обикновените граждани. Така например за участниците в среща на групата не се изискват визи, те никога не биват проверявани на аерогарите.   Разбира се, съдбата на обикновения човек винаги е била в ръцете на могъщи и тайнствени сили, които манипулират всекидневния му живот и в повечето случаи той дори не подозира това влияние. Единствената ни утеха може да е фактът, че билдербергските избраници определят себе си като „сила в името на стабилността и буржоазните ценности» в един свят на насилие и икономически сътресения.   Съществува неписана традиция всички генерални секретари на НАТО да бъдат излъчвани от участниците в Билдербергската група. Всички шефове на Северноатлантическия пакт от 1971 г. насам са минали през тази школа: Йозеф Лунс (1971 — 1984), лорд Карингтън (1984-1988) — той дори е председател на групата от 1991 до 1998 г.; Манфред Вьорнер (1988 — 1994), Вили Клаес (1994-1995), Хавиер Солана (1995-1999) и лорд Робъртсън.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Как се използва световна свръхсила

 „Отборът Тръмп” залага върху утвърждаването на национализма като начин да наложи волята на САЩ над света „Светът е неразбория”, каза на глас Мадлин Олбрайт през последната седмица по време на събиране на хора, които помежду си са били свидетели на всяка криза пред националната сигурност на Америка през последните 40 години. Това заключение на бившия държавен секретар предизвика приемането на междупартийно споразумение по време на конференцията за „предаване на щафетата”, организирана от Института за мир на САЩ, във Вашингтон на 9 и 10 януари. Гости на срещата бяха бъдещите лидери в кабинета по национална сигурност на Доналд Тръмп, техните предшественици от правителството на Обама и – изнедадващо изплуващи от постизборната изолация хора, биха заемали същите постове при Хилъри Клинтън. Едновременно с това веднага щом участниците се захванаха с бистренето на световната неразбория, споразумението им разкри дълбоките разделения в разбиранията им. От едната страна стояха бивши посланици на републиканци и демократи, официални лица, генерали, академици, които не се възхищават от един объркан свят. Те виждат възхода на националистите „с железен юмрук” в Китай, Русия и Турция и се опасяват, че демократичният поход, постстудената война, е приключил. Наблюдават крехките международни споразумения, организации и алианси и се тревожат дали основаният на правилата ред, наложен от САЩ след Втората световна война, ще оцелее. Срещу тях стояха водещите членове на „Тръмп отбора”, които оценяват бурните съвременни времена като вълнуваща възможност за реорганизиране на международните отношения в полза на Америка. Първата група представяше воденият от САЩ световен ред като безценен, но чуплив. Сюзън Райс, съветникът по национална сигурност на Барак Обама, определи пейзажа на глобалната сигурност като „най-неспокойния в последните години”. Тя изброи няколко заплахи, които ще тревожат толкова Тръмп, колкото и досегашния й началник – от ядрените амбиции на Северна Корея до нападенията, извършвани от наднационални терористични групировки. След което изложението й се насочи към по-оспорвани въпроси – области, които според нея изискват търпеливото внимание на Америка. Райс очаква САЩ да са лидер в глобалния тласък срещу климатичните промени и да „подковат” Европа срещу бежанските потоци от Близкия изток, ефектите от Брекзит, и „руските агресии”, включително медийните кампании, с цел подкопаване на изборни резултати в страните „на Запад”. Сюзън Райс изтъкна безплодните усилия на началника си да ратифицира търговско споразумение със страните от Азиатско-Тихоокеанския регион. „Ако не определим тези правила сега, в движение, ще го направят други”, каза Райс. „Всеки провал в напредъка на Транстихоокеанското търговско споразумение уронва регионалния престиж на САЩ, с което Китай ще спечели най-много от икономическа и стратегическа гледна точка.” Джейкъб Съливан, близък съветник на Хилъри Клинтън, даде за пример сделката срещу ядрените амбиции на Иран и Парижкото споразумение (бел.ред. – за климата) като примери за безкористно сътрудничество. Стивън Хендли, който заемеше поста на Сюзън Райс по времето на Джордж Буш-младши, изказа мнение, че в същината си воденият от САЩ международен ред е под заплаха. Той пресъздаде телефонен разговор, в който президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин се споразумяват, че САЩ са заплаха, която изнася по света враждебните идеи за демокрация от Украйна до Хонконг. Като контраст съветниците на Тръмп са нетърпеливи да се възползват от същата чупливост и комплексни отношения. Дори да се тревожат за тероризъм и враждебни държави с ядрени мощности, според тях светът се намира във вълнуващо пластелиново състояние. Ако някой се интересува накъде ще задухат външните политики на Тръмп – той пренебрегна тези подробности по време на кампанията и назначи личности с противоречиви разбирания. Онези в подкрепа на екипа на Тръмп са уверени, че ограничаването на ядрената заплаха от Иран изисква допълнителен натиск и санкции, а не отстъпки, които засилват ролята на прагматиците в режима в Техеран. Те се задушават от мисълта, че околната среда е толкова крехка, че изисква международно споразумение за климата – и наистина възхваляват американската петролна продукция като инструмент за „световен натиск”. Що се отнася до вълните от национализъм и популизъм, те не са заплаха: в крайна сметка Доналд Тръмп спечели. Стивън Банън, главният стратег на новия американски президент, споделя, че един бунт срещу обществените норми ще възкачи на власт крайнодесните във Франция и ще доведе до свалянето на Ангела Меркел в Германия. Според Банън САЩ трябва да отменят санкциите срещу Русия, наложени след анексирането на Кримския полуостров, за да се възползват от руската помощ в усмиряването на Иран, ислямския тероризъм и дори Иран. Пенсионираният генерал Майкъл Флин, избран за близък съветник по национална сигурност изрази свободно през 2016 г. идеите си за обединяване на усилията между САЩ и Русия срещу „общия враг”, ислямския екстремизъм. Сега, на фона на фурора, предизвикан от руската намеса в американските президентски избори, описани подробно в доклад на специалните служби на САЩ, Майкъл Флин се задоволи с дискретни забележки, че „Тръмп ще се занимае и ще преразгледа отношенията ни по света”. Заместник на генерал Флин ще бъде Кейтлийн Макфарланд, според която свят, в който се извършват тектонични промени, създава еднократни възможности за оказване на натиск или преформулиране на политики. Там, където преди години Роналд Рейгън настояваше за човешките права в СССР, Макфарланд оспорва правото на САЩ „постоянно” да налагат „на другите как да мислят”. Според нея глобалното доверие в Доналд Тръмп ще дойде от широката национална подкрепа, след като успя (по време на предизборната кампания) да привлече огромно количество избиратели, отчуждени от политиката. „Отборът Тръмп” залага върху утвърждаването на национализма като начин да наложи волята на САЩ над света, който може да устои на известно „извиване на ръце”. Мир чрез сила, казват те, възраждайки лозунг от времето на Рейгън. Но други държави също имат своите настоятелни народи. В отсъствието на глобални правила Доналд Тръмп може да се озове в ситуация, в която неговият популизъм, и „да направим Америка отново велика” се изправя срещу китайския национализъм примерно. И може да стане много палаво.

При Тръмп външната политика на САЩ ще бъде по-предпазлива

 ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото на прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков. "България олицетворява сателитния синдром" - Проф. Баева, ще бъде ли опитомен от статуквото антисистемният играч Доналд Тръмп? Ще има ли разлика между Тръмп пред дверите на Белия дом и Тръмп вече в Овалния кабинет? - Най-вероятно ще бъде опитомен, но едва ли напълно. Ако се върнем към началото на президентството на Барак Обама, ще трябва да си припомним смелите му идеи за дълбока промяна в американското общество, за борба с неравенството, с бедността, за достъпно за всички здравеопазване, за затваряне на лагера в Гуантанамо, за преодоляване на расовите проблеми, за защита на природната среда по цял свят и т.н. И какво от тези обещания беше реализирано през осемте години на президентството му? Много малко, макар че имаше и успехи, между които са ангажиментът в екологията, реформата в здравеопазването, но нейната съдба е много неясна при новата републиканска администрация. Случилото се с първия чернокож президент на САЩ, който събуди огромни надежди, само потвърждава старата истина, че е много по-лесно да се обещава, отколкото да се реализират обещанията. Както и това, че американската политика твърде много зависи от партийните машини, от държавната администрация, от интересите на големите концерни, от военнопромишления комплекс, от различните лобита, а волята на президента е ограничена. Независимо че конституцията дава огромна власт на американския президент, за каквато могат само да мечтаят повечето европейски лидери, той съвсем не е всевластен и независим от своята партия или обкръжение. Така че и Тръмп ще попадне в тази машина и ще бъде принуден да се приспособява към тесните за неговия характер правила. Същевременно Тръмп притежава характер, който вероятно ще го отличава като президент - той е непредсказуем, не се съобразява с конюнктурата, включително и с общественото мнение. Тези личностни специфики му дават по-голяма свобода, защото всички знаят, че е своенравен и ще бъдат по-склонни да го търпят. При това скандалите следват Тръмп много отдавна, цялата му кампания беше придружена от такива, затова той може да не се бои от скандални решения - по-лошо едва ли може да стане. Така че при всички случаи САЩ ги очакват интересни времена, а дали това ще бъде за добро или за зло, ще покаже бъдещето. - Очаквате ли реална промяна на американския външнополитически курс? Ще тръгне ли към изолационизъм Вашингтон? - Да, според мен обещанието за нов външнополитически курс Доналд Тръмп ще се опита да изпълни. Той вече отхвърли част от търговските споразумения, обяви, че ще намали някои ангажименти на страната си, за да може първо да се съсредоточи върху вътрешната политика. Разбира се, страна с толкова големи интереси по цял свят не може да се върне към изолационизма на ХIХ в., пък дори и към изолационизма след Първата световна война. САЩ ще продължат да водят глобална политика, предполагам обаче, че ще се намали директната намеса във вътрешните работи на някои държави и региони, американската политика ще стане по-предпазлива, по-внимателно ще се преценява кога, къде и как да се ангажират. Най-общо казано - на преден план ще излезе дипломацията, а използването на военна сила ще стане по-нюансирано. Очаквам и намаляване на финансовите ангажименти на САЩ към външния свят, включително и при т.нар. износ на демокрация. - Какво развитие на отношенията между САЩ и ЕС предвиждате предвид острите изказвания на Тръмп по отношение на Меркел например? - Това, което казах, с пълна сила се отнася и за отношението на Тръмп към ЕС. Но трябва да припомня една по-отдавнашна тенденция - интересът на САЩ към ЕС намаля още при втория мандат на президента Обама. И това се дължи не на лично отношение, а на промените в света. Независимо че ЕС представлява огромна икономическа сила, неговата глобална роля намалява за сметка на възхода на азиатските държави, което накара Обама да обръща все по-голямо внимание на Азия. А при Тръмп тази тенденция ще продължи. Затова мисля, че и при неговата администрация Европа ще бъде уважавана, но по-скоро като "Стария свят", отколкото като континента на бъдещето. Основна причина за това са огромните проблеми, с които се сблъскваме: мигрантско-бежанския поток, негативната демографска тенденция, дълговите кризи, финансовите проблеми, конфликта с Русия заради Украйна и т.н., но значение има и липсата на единна външна политика на ЕС, да не говорим за военната му слабост. Европа продължава да бъде най-доброто място за живеене, но световното развитие зависи все по-малко от нея. А към тази обща тенденция трябва да се добавят и конкретните последици от участието на европейски лидери в кампанията срещу Тръмп. Сега всички онези, които се обявиха за Хилъри Клинтън, трябва да се приспособят към новия президент на САЩ, което няма да е лесно. - Доста остро се изказва Тръмп и срещу НАТО. Очаквате ли промяна на ролята на САЩ в организацията? - Всъщност Тръмп не се обяви против НАТО, а го разкритикува като остаряла структура, която се нуждае от обновяване. Дори очерта посоката на обновлението - по-големи ангажименти на страните членки към боеспособността на организацията. Тръмп предупреди, че САЩ няма да продължат да носят основните тежести и изцяло да се грижат за сигурността на Стария континент. Ако трябва да направя историческо сравнение, ще припомня, че с подобна теза започна своята "перестройка" и Горбачов - че страните от СИВ и Варшавския договор трябва да се ангажират, а не да разчитат само на съветската помощ и защита. Не вярвам и последиците да са същите, тъй като намаленият ангажимент на САЩ в НАТО няма да доведе до разпадането на организацията - просто вече не живеем в биполярен свят. Така или иначе, за европейските членки на НАТО предстоят трудни години. - Дъждът от обвинения и санкции от Вашингтон към Москва стана още по-пороен след изборите. Какво да очакваме от новата американска администрация по отношение на Русия? - Мисля, че и в това отношение ще настъпят промени, макар и не толкова резки, колкото мислят някои наблюдатели. Последните обвинения към Русия, отправени от президента Обама, поставиха грозна точка на инак не толкова лошото му наследство. Струва ми се, че неочакваната загуба на демократите на президентските избори ги тласна към истерична реакция и търсене на виновни къде ли не, само не и там, където са - в качествата на кандидатката. Но рядко е отправяно по-глупаво обвинение от това, че друга държава е избрала президента на велика сила. Отново ще си послужа с историята - защо никой в Русия не реагира толкова болезнено, когато през 1996 г. Борис Елцин спечели президентските избори благодарение на участието на американски специалисти в кампанията му. Вероятно, защото тогава нито в Русия, нито в САЩ управляващите искаха Зюганов за президент. Но това ли е американският модел на демократични избори? И това е само един пример от многобройните намеси на САЩ във вътрешните работи на други държави. Според мен президентът Тръмп рано или късно ще се опита да постигне modus vivendi (начин на живот - бел.ред.) с Русия, като излезе от омагьосания кръг на нарастващи обвинения и несъобразяване с променящите се реалности. Кога и как ще го направи, ще видим. - Къде е България в тази променящата се международна обстановка? След броени дни и новият български президент ще встъпи в длъжност. Какво да очакваме от него, как ще ни позиционира на международната сцена? - В момента България олицетворява сателитния синдром. Водещи фигури в българската политика доброволно се поставят в позицията на най-верни съюзници на новия "голям брат". Големите сили наистина обичат някой да им върши мръсната работа, но не го уважават. Надявам се новият президент да очертае такава позиция на България, която да отговаря на българските интереси, и да накара както нашите съюзници, така и нашите противници да ни уважават. А ние да се гордеем, а не да се срамуваме, че сме българи. - На изпроводяк президентът Плевнелиев отново не пропусна да поласкае Вашингтон и да хвърли огън и жупел по Москва... - Колкото по-бързо забравим за този объркан човек, толкова по-добре. Дори не ми се коментира основната му теза, че не можем да правим външна политика на основата на интереси, а само върху принципи. Но кратък коментар се налага. От теоретична гледна точка тезата на Плевнелиев звучи чудесно, много западни лидери декларират това. Но ако анализираме действията им, ще видим ясно, че всеки защитава интересите на своята държава. Само Плевнелиев е готов да жертва българските национални интереси, за да защити принципи, формулирани в интерес на други държави. И се гордее, че е станал политик на годината на друга държава, а не на своята. А тъй като това е човек, който забравя и не уважава собствения си произход и минало, не виждам как ние можем да го уважаваме.

42 на сто от българите биха потърсили военна помощ от Русия, 17 на сто от САЩ

САЩ или Русия? Към кого биха се обърнали българите при нужда от военна помощ?  42 на сто отговарят Русия, 17 на сто - САЩ. Това са данните от сравнително изследване в 66 държави по света на "Галъп интернешънъл". Останалите три натовски държави, където най-голяма част от анкетираните са дали предпочитание на руската армия, са Турция, Гърция и Словения. Докато 48% от гърците са казали, че биха извикали на помощ руснаците, то в Словения са 30%, а в Турция - 23%. България е оцветена в ярко червено - ще търси помощ от Русия. В рамките на глобално изследване, проведено в 66 страни по целия свят от асоциацията УИН/„Галъп интернешънъл“, респондентите бяха поставени пред интересна хипотеза: коя от основните военни сили в света биха избрали за отбранителен партньор. Въпросът звучеше така: „Има шест страни в света, които разполагат с най-голяма военна мощ: САЩ, Китай, Русия, Франция, Обединеното кралство и Индия. Да предположим, че във вашата страна избухва военен конфликт и вие трябва да изберете само една от тези страни за ваш партньор, коя страна бихте избрали?“. Това е прокативен, експериментален и хипотетичен въпрос. Той показва изключително любопитна сравнителна картина между страни и региони, коментират от "Галъп интернешънъл".      Косово води по отношение на предпочитанията към САЩ. 92% от населението там предпочита партньорство със САЩ. Следват Република Корея с 81% и Папуа Нова Гвинея – със 70%, Израел, Филипини, Албания, Виетнам, Япония, Канада и т.н. Русия е избрана също от немалък брой страни. Монголия (с дял от 71% заявяващи симпатия към Русия) и Армения (67%), следвани от Сърбия, Гърция, Китай, България и др., показват най-високите дялове на предпочитание към Русия. В България 42% отговарят Русия, 17% - САЩ, 4% - Франция. Самите американци пък избират най-вече Обединеното кралство. 43% от попитаните американци заявяват това и това е най-големият регистриран дял на избрали Великобритания за свои военен партньор.   Китай е предпочитан в Пакистан – 72%, Русия и Тайланд и т. н. Явно Русия и Китай показват взаимни предпочитания (нещо подобно се наблюдава при САЩ и Обединеното кралство). Респондентите, посочили Индия и Франция, са с далеч по-малки дялове, в сравнение с останалите. Една четвърт белгийци и една пета германци посочват Франция и това са най-високите регистрирани проценти сред изследваните страни. Индия са избрали за партньор около половината респонденти на Бангладеш и малки дялове в други страни. Изток или Запад Шестте световни сили могат да бъдат подредени условно в две категории: Изток (Русия, Китай, Индия) и Запад (САЩ, Великобритания, Франция). В изследването се откроиха 11 държави, в които отговорите са на практика поделени между Изтока и Запада или пък просто не се формира ясно предпочитание.  Например, около 40% от населението на Босна и Херцеговина заявява, че не желае нито една от изброените шест военни сили да бъде техен партньор. Поравно между Изтока и Запада са разпределени останалите отговори в Босна и Херцеговина – с 23% и съответно 26%. В Турция делът на „неутралните“ също не е малък – около една трета. Все пак, тук по-ясно може да се види, че Изтока е предпочитаният партньор. Ирак и Иран, например, изглеждат сходно – с по една трета „неутрални“, „прозападни“ и „произточни“. Близо до тази структура е и Ливан. Останалите страни, които попадат в това разпределение (Аржентина, Индонезия, Македония, Словения, Латвия и Палестинските територии) по-скоро избират Запада, но не категорично. САЩ или Русия  Интересно е да се наблюдава и оста САЩ – Русия. Това е друг ценен ориентир за геополитичеките настроения по света. За целта беше ползвана т.нар. нетна стойност: от дяловете на заявяващите предпочитание към САЩ бяха извадени дяловете на заявяващите предпочитание към Русия (съответно, минусовите стойности значат предпочитание към Русия). Фигура 4 показва резултатите.  От „страната на Русия“ са Армения с – 57, Монголия с -50, Сърбия с -44, България с -24, Китай с -22, Гърция с -21, Словения, Ливан, Иран и Турция. В средата остават страни като Босна и Херцеговина, Украйна, Ирак, Пакистан, Латвия. Всички останали са от „страната на САЩ“, а Косово е „водач“ в нея с +91, следван от Южна Корея – със +79 и т.н.     Общо 66 541 души са интервюирани в световен мащаб в изследването на "Галъп интернешънъл". Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (25 страни; 29 211 души), по телефон (13 страни; 10 754 души), онлайн (25 страни; 23 947 души) или чрез смесен метод (3 страни; 2629 души). Теренната работа в различните страни е проведена от октомври до декември 2016 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал от 95%.  

Тръмп подписа нова "мюсюлманска" забрана - този път за 6 страни

Американският президент Доналд Тръмп подписа днес преработен указ за имиграцията в САЩ, предаде Ройтерс. Той вече важи за гражданите на 6, а не на 7 страни с преобладаващо мюсюлманско население. От списъка е изваден Ирак. Запазва се обаче 90-дневната забрана за влизане в САЩ за граждани на Иран, Либия, Сирия, Сомалия, Судан и Йемен. Указът бе преработен, след като първият документ, подписан от Тръмп на 27 януари, бе блокиран от едерален съдия. Новият указ влиза в сила на 16 март, съобщи говорителката на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс. Американският апелативен съд отново блокира забраната на Тръмп за пътуване По време на кандидат-президентската си кампания Тръмп предложила временна забрана за всички мюсюлмани да стъпват на американска територия. Когато подписа указа от 27 януари, той заяви, че това е мярка за сигурност, предназначена да предотврати атаки на ислямисти. Това се случи само седмица след встъпването му в длъжност и предизвика протести по летищата и вълна от критики в засегнатите страни. Недоволстваха също така западните съюзници на САЩ и някои от водещите корпорации в страната. "Висш дълг на президента е да защитава интересите на американския народ - заяви пред журналисти държавният секретар Рекс Тилърсън, след като Тръмп подписа новия указ. - Тъй като заплахите за сигурността ни продължават да изникват и да се променят, ние последователно ще правим нови преценки на системите, на които разчитаме, за опазването на страната ни." Демократите отново на нож Чък Шумър - лидерът на малцинството на демократите в Сената, заяви, че очаква новият указ да бъде обект на същите съдебни битки, както и първият. "Разводнената забрана пак е забрана. Въпреки направените от администрацията промени този опасен указ ни прави по-малко, а не повече сигурни. Той е неамерикански. Той трябва да бъде отхвърлен", каза Шумър в специално изявление. Ирак е изваден от черния списък, той като правителството в Багдад е въвело нови мерки като по-подробни проверки за визи и поделянето на данни и поради сътрудничеството му с Вашингтон в борбата срещу "Даеш" ("Ислямска държава"), заяви висш представтел на Белия дом. Хиляди иракчани се сражават от години насам заедно с американските войски и работят като преводачи след началото на оглавеното от САЩ нахлуване в арабската страна през 2003 г. Много от тях са се преселили в САЩ, след като са били заплашвани заради работата си. Тръмп: Обещавам, ще възстановя забраната за имиграция Първият указ на Тръмп бе окачествен от противниците му като дискриминация срещу мюсюлманите. Но представител на Белия дом заяви, че новият указ е основан върху притеснения за националната сигурност и няма нищо общо с религията. "Той съществено се различава от първия указ, но ще върши същата работа в това важно начинание. той ще пази страната и ще ни държи в безопасност", заяви служителят. Администрацията ще "превърти" часовника на 90-дневната забрана. Представителят на властта допълни, че новият указ гарантира, че десетки хиляди постоянно пребиваващи в САЩ или притежаващи зелени карти граждани на включените в списъка 6 страни няма да бъдат засегнати от забраната. Първоначалната забрана на Тръмп доведе до над 20 дела в американските съдилища. Щатът Вашингтон успя да я отмени с решение на Девети окръжен апелативен съд с аргумента, че тя нарушава конституционните гаранции срещу религиозната дискриминация. Указът от 27 януари забраняваше на гражданите на 7 държави влизането в САЩ за 90 дни, както и влизането за 120-дневен срок на всякакви бежанци. Отделно имаше забрана за неопределено време за бежанци от Сирия. Новият указ не предвижда те да бъдат отделяни от останалите. В началото Тръмп се зарече да бани решението си във Върховния съд, но след това реши да преработи указа така, че той да бъде по-лесно защитим пред магистратите. Бежанци, чието влизане вече е одобрено, ще могат да пътуват до САЩ. "Ще бъде един съвсем обикновен процес. Няма да видите хаос по летищата. Тази нощ никой няма да бъде спрян от влизане в страната паради този указ", увери висш редставител на Министерството на вътрешната сигурност. ФБР разследва 300 души, допуснати в САЩ като бежанци, в марките на своите хиляда антитерористични разследвания срещу "Даеш" или лица, вдъхновени от джихадистката групировка, заявиха пред Ройтерс източници от Конгреса, като цитираха висши представители на администрацията. Говорителка на ФБР заяви, че Бюрото проверява данните, за да потвърди информацията. Източникът от Белия дом каза, че американските правителствени агенции трябва да установят дали Сирия или други държави са извършили достатъчно подобрения в сигурността, за да бъдат върнати в програмата за допускане на бежанци. Новият указ стартира 90-дневен период за Министерството на вътрешната сигурност (МВС), през който то трябва да определи нова серия от изисквания за участие в програмата за влизане в САЩ. За страните, които не изпълняват изискванията, Държавният департамент, МВС и разузнавателните агенции могат да препоръчат дали да бъдат наложени ограничения и ако да, какви да бъдат те. Новият указ очертава подробно различни категории хора в САЩ, които могат да влизат в САЩ. Сред тях са пътуващи по бизнес дела или с цел лечение, както и хора със семейни връзки или подкрепящи САЩ. Случаите обаче ще бъдат разглеждани отделно, изтъкна официален представител.

САЩ и Русия договориха план за Сирия. Ще нанасят координирани удари срещу терористите

  САЩ и Русия договориха мирен план по сирийското регулиране, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери в Женева сред преговорите с руския външен министър Сергей Лавров, предаде БГНЕС. „САЩ и Русия обявяват за план, който се надяваме да спре страданията в Сирия и да осигури преход към политически процес“, посочи Кери. "САЩ и Русия призовават съвместно всички страни да поемат ангажимент за спиране на военните действия. Има ясен срок, от 00:00 часа 12 септември", изтъкна още държавният секретар на САЩ. По думите му, ако прекратяването на огъня се задържи една седмица, двете страни ще предприемат координирани военни действия срещу терористите в Сирия. Необходимо е режимът за прекратяване на огъня да обхване и Алепо, в противен случай ще се провали споразумението между САЩ и Русия за Сирия, изтъкна Кери. “Става дума за създаване колкото се може по-бързо на демилитаризирана зона, за да бъдат възобновени там хуманитарните операции”, поясни той. По думите му предвижда се да бъдат изключение въздушните удари в онези райони в Сирия, където се намират опозиционните сили Според него изпълнението на споразумението между САЩ и Русия за Сирия зависи и от Дамаск, и от сирийската опозиция. Кери посочи, че „процесът по разграничаване на действащите в Сирия терористични групировки ще се провежда под ръководството на експертен съвет, който ще действа и за спазването на прекратяването на огъня.“ Джон Кери изрази благодарност към Русия за работата по сирийското регулиране. Авиациите на Русия и САШ ще извършват съгласувани удари срещу терористите, обяви от своя страна руският външен министър Сергей Лавров. „Ние съгласувахме районите, в които такива удари ще бъдат координирани. И в тези райони ще работят само въздушните сили на Русия и САЩ“, добави той. По думите му Русия и САЩ са съгласували пет документа за Сирия, всички те създават условия за възобновяване на политическия процес. Те обаче ще останат непублични заради чувствителността на информацията, поясни Лавров. „Не искаме тя попадне в ръцете на онези, които вероятно ще се опитат да провалят изпълнението на мерките, предвиждани както в рамките на хуманитарните доставки, така и в други части от нашите договорености“, обясни руският външен министър. Първата стъпка по реализирането на договореностите ще бъде спирането на огъня, първоначално за 48 часа. Механизмите за реагиране на нарушенията на примирието ще заработят още от 12 септември, понеделник, когато то трябва да влезе в сила. Според Лавров режимът за прекратяване на огъня трябва да покаже стабилността си в продължение на една седмица. Руският външен министър подчерта, че разграничаването на терористите от умерената опозиция е записана като ключов приоритет в договореността на Русия и САЩ за Сирия. Двете страни ще създадат специален център с участието на военни и разузнавачи за разграничаването на силите в Сирия и съгласуване на ударите срещу терористичните групировки „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“. Русия горещо приветства заявлението на САЩ за твърдото им намерение да се борят с "Джебхат ан-Нусра", изтъкна Лавров. Той разкри още, че сирийското правителство е било информирано за споразумението и го е приело. Министърът посочи още, че американските санкции срещу Русия не са попречили за изработването на споразумението за Сирия. Лавров благодари на американската делегация, аналогична благодарност към руската стана изрази и Джон Кери. Междувременно руският външен министър Сергей Лавров почерпи с пица и водка журналистите, които отразяваха руско-американският преговорен маратон за Сирия в Женева. Всъщност пиците били изпратени от американската делегация, за да изкупи вината за проточилата се преговорна пауза от над 5 часа. Това разкри на страницата си във Фейсбук говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова. Руско-американските преговори Лавров-Кери продължиха над 13 часа и биха московските преговори от 15 юли. Лавров донесе няколко кутии с пици на журналистите. Жестът му бе посрещнат с аплодисменти от журналистите. Един от тях шеговито попитал: “А къде е водката“. Лавров излезе от залата, но след малко се върна и попита кой иска водка, след което предложил пакет с две бутилки. „Пицата е от американската делегация, а водката от руската“, обяви Лавров. Захарова написа във Фейсбук, че Кери изпратил на Лавров и екипа му пица, „за да изкупи (неудобството) от проточилата се 9 часа пауза, по време на която американската делегация съгласуваше преговорите с Вашингтон“. По-рано бе съобщено, че американският президент Барак Обама отишъл да играе голф в момент, когато Вашингтон съгласуваше позицията по водените в Женева руско-американски преговори за регулиране на сирийския конфликт. Това стана малко, след като в Женева източник от руската делегация съобщи на журналисти, че делегациите вече 5 часа чакат съгласуването на позициите в американската столица. „Очевидно съгласуването на преговорните позиции е заседнало във вашингтонската вертикала на властта. Този път съгласуването заседна повече от пет часа“, бяха думите на източника пред репортерите. Няколко минути по-късно от Вашингтон дойде съобщението, че Барак Обама е напуснал Белия дом. Агентите на Сикрет сървиз, съпровождащи държавния глава, бяха облечени във всекидневни дрехи, а не официални, от което журналистите направиха извода, че президентът е приключил с работния си ден. А малко по-късно стана известно, че Обама е пристигнал във ВВС базата „Ендрюс“ край Вашингтон и заиграл голф на създаденото там игрище. /ТАСС

Путин: Русия не е срещу САЩ, а е против взимането на едностранни решения

САЩ представят Русия като враг, за да отвлекат вниманието от вътрешните си проблеми. Това заяви руският президент Владимир Путин в Индия след срещата на върха на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), предаде ТАСС, цитирана от бТВ. "САЩ имат много проблеми. В такива условия мнозина прибягват към проверената система за отвличане на вниманието на избирателите от собствените проблеми. Смятам, че сега точно това наблюдаваме. Целта е нацията да се обедини в борбата с врага. Образът врага в лицето на Иран и иранската ядрена заплаха изглежда не беше особено ефективен, с Русия е по-интересно. Според мен тази карта сега активно се разиграва", каза Путин. Той изрази надежда, че след изборите в САЩ отношенията между двете суперсили ще бъдат възстановени. Русия не възнамерява да влияе върху хода на предизборната кампания в САЩ, тъй като не знае каква линия ще избере един или друг кандидат след победата си, заяви Путин в отговор на обвиненията на Вашингтон, че Москва се опитва да се меси в предизборната кампания на страната на кандидата на републиканците Доналд Тръмп. "Мислите, че отношенията ни със САЩ се промениха заради Сирия ли? Не, не заради Сирия, а заради опита на една страна да наложи собствените си решения на целия свят", подчерта Владимир Путин. Той подчерта, че Русия "не е против тази страна, а против вземането на едностранни решения, които не са обмислени докрай и не вземат предвид историческите и културни особености на една или друга страна, дори ако в тази страна има конфликти и противоречия". Путин заяви, че Ирак и Либия никога не са били центрове на тероризъм, а са се превърнали в негов развъдник след ликвидирането на държавните им структури, което е довело и до масови бежански потоци. Наложените на Русия санкции заради действията й в Сирия или Украйна "нямат за цел да решат нещо, а да спрат укрепването на Русия като пълноценен участник в международната дейност. Ако не беше Украйна, щеше да се измисли нещо друго. Целта е просто да се изработи политика на сдържане на Русия. Тази цел няма да бъде постигната", заяви Путин. На молба за коментар на изявлението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, че САЩ ще реагират подобаващо на хакерските атаки на Русия, които ТАСС представя като заплаха за американски кибератаки, Путин заяви, че Байдън не е казал нищо, което вече да не е известно. "От нашите американски приятели може да се очаква всичко, което им е угодно. Но какво толкова ново е казал той (Байдън)? Нима не знаем, че официалните органи на САЩ следят и подслушват всички? Тези действия на САЩ отдавна са всеизвестни, отдавна не са тайна за никого. САЩ следят не само потенциалните си противници, а и съюзниците си, дори и най-близките. За колко скандали с подслушване на лидери на страни съюзници на САЩ знаем? Така че Русия не е някакво изключение, ние винаги сме били цел на такива атаки. Това вече си го знаем", заяви Путин.  

Тръмп стана 45-тият президент на САЩ с общо 290 гласа "ЗА" (обзор)

Американските граждани произнесоха присъдата си: републиканецът Доналд Тръмп е новият, 45-ти по ред държавен глава на САЩ, който ще управлява страната от Белия дом през следващите четири години, предаде Фокус. Триумфът на републиканеца е убедителен. Той получи подкрепата на 290 електори при необходим минимум от 270 гласа, докато съперникът му от Демократическата партия Хилари Тръмп събра 218 гласа. Победата на Тръмп изглеждаше неочаквана за едни, а за други – направо шокираща. Реакцията на международната общност по повод вота на американците не закъсня. Да си честитим новия американски президент. Това заяви премиерът Бойко Борисов преди правителственото заседание, поздравявайки кандидата на Републиканската партия Доналд Тръмп за триумфа му в президентската надпревара в САЩ.  Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин поздрави републиканеца Доналд Тръмп за победата му на президентските избори в САЩ, и съгласно разпространените в медии твърдения, е бил сред първите чуждестранни лидери, отправили приветствия към новия лидер на Белия дом. Путин изрази увереност, че диалогът между Москва и Вашингтон, базиран на принципите на равноправие и взаимно уважение, отговаря на интересите на двете страни, се казва в официалното съобщение, разпространено от Кремъл. Реакцията на Стария континент бе поляризирана. Европейският съюз ще продължи да работи заедно със Съединените американски щати, чиито граждани избраха републиканеца Доналд Тръмп за следващ президент на страната. Това увери Върховният представител на ЕС за външната политика и въпросите за сигурност Федерика Могерини. „Отношенията между ЕС и САЩ са по-дълбоки от която и да е политическа промяна. Ще продължим да работим заедно, преоткривайки силата на Европа“, заяви Могерини след провъзгласяването на Тръмп за победител в президентската надпревара в САЩ. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейския съвет Доналд Туск пък поканиха новоизбрания държавен глава на САЩ Доналд Тръмп на среща на върха след внушителната му победа на президентските избори в страната. „Ще използваме тази възможност да Ви поканим да посетите Европа за среща на върха на ЕС-САЩ при първа възможност“, се казва в писмо до Тръмп, написано от Юнкер и Туск. „Днес е по-важно от всякога да укрепим трансатлантическите отношения“, се казва още в текста на водещите политици на ЕС. Същевременно председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви, че очаква трудни отношения със Съединените американски щати след избирането на републиканеца Доналд Тръмп за нов президент на страната. Германският социалдемократ подчерта, че политическата система в САЩ е преминала през достатъчно предизвикателства и е достатъчно силна за президентска служба на Тръмп. Най-развълнувани в Европа от изборните резултати в САЩ бяха крайнодесните политици като Найджъл Фарадж, Геет Вилдер, Марин Льо Пен и Виктор Орбан, които приветстваха топло избирането на Тръмп. Неочакваната победа на републиканеца на президентските избори в САЩ предизвика реакцията на политици от цял свят, включително в Израел и Палестина. Топлите пожелания на местните лидери бяха съпътствани с очаквания от новия президент на САЩ, вариращи от преместване на американското посолство в Ерусалим, до надежди за налагането на двудържавно решение на израелско-палестинския конфликт.

Тръмп отвя Хилари в битката за Белия дом

  Шок и сълзи в щаба на us демократите Избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да бъде лидер на всички американци и призова страната да превърже раните на разделението след оспорваната предизборна кампания, предадоха агенциите. Републиканецът изуми света, като нанесе тежко поражение на смятаната за фаворит за Белия дом Хилари Клинтън, отбелязва Ройтерс. С победата си на президентските избори той сложи край на осемгодишното управление на Демократическата партия. Богат магнат на недвижими имоти и бивш водещ на риалити шоу, Тръмп се понесе на гребена на вълна от гняв към върхушката във Вашингтон и победи Клинтън, която е бивша първа дама и бивш държавен секретар. Тръмп произнесе победната си реч пред свои ликуващи симпатизанти в балната зала на хотел в Ню Йорк. Той обеща да използва опита си на бизнесмен, за да помогне на САЩ, и обяви, че има голям икономически план, с който ще удвои растежа на страната и ще направи икономиката й най-силната в света. Америка няма да бъде нищо друго освен най-великата сила, заяви 45-ият президент на САЩ. Той съобщи, че малко по-рано Хилари Клинтън му е телефонирала, за да признае поражението си. Тръмп изрази готовност да си сътрудничи със своите опоненти. Искам да кажа на света, че американският интерес винаги ще е на първо място, заяви Тръмп. Той обеща да изгради добри отношения с всички страни. „Ние ще намерим разбирателство с всички държави, повярвайте ми“, каза новият стопанин на Белия дом. Тръмп подчерта, че американският народ е „способен да се справи с всякакви предизвикателства“. Той призова нацията към единство. Настъпи часът да се обединим като един народ заяви новият американски президент. Малко преди Тръмп да започне своята реч на трибуната излезе губернаторът на щата Индиана Майкъл Пенс. Той обяви пред събралите се привърженици, че Доналд Тръмп е избран за 45-ия президент на САЩ. „Американският народ каза своята дума и изрази своята воля“, каза Пенс, който ще бъде новият вицепрезидент на САЩ. Тръмп печели изборите, набирайки 279 електорални гласа, докато неговият противник Хилари Клинтън успя да спечели 218, пише „Ню Йорк таймс“. Президентът демократ на САЩ Барак Обама се обади на републиканеца Доналд Тръмп да го поздрави за победата на изборите и да го покани да се срещнат в четвъртък в Белия дом, за да обсъдят предаването на властта, предаде Ройтерс. Обама, който се обади и на загубилия изборите кандидат на Демократическата партия Хилари Клинтън, се очакваше по-късно вчера да направи изявление, посветено на резултата от вота. Обама и Тръмп имаха "много сърдечен разговор", каза шефката на предизборния щаб на кандидата на републиканците Келиан Конуей. Тръмп се е представил по-добре в определени сегменти на американското общество, отколкото се очакваше, а Хилари по-зле, което доведе до развръзка на президентските избори, различна от социологическите прогнози за победа на Клинтън, предаде Ройтерс. Изследване на Ройтерс/Ипсос сочи, че Клинтън има два процентни пункта преднина пред Тръмп при женския електорат, 49 срещу 47%, което е по-малко от очакваното. При малцинствата тя има голямо преимущество, но преднината й реално се оказва не по-голяма от тази, която сегашният президент Барак Обама получи през 2012 г. Тръмп печели сред хората без висше образование, белите евангелисти и живеещите извън големите градски райони. В щаба на Хилари Клинтън, която буквално се скри и отказа да прави изявления пред медиите, царяха гняв и сълзи, коментира АФП. Когато Тръмп влезе в Белия дом през януари, той ще е подпомогнат и от победата на своите съпартийци републиканци в Конгреса, където те запазиха контрола си и над двете камари в сегашните избори. Световни лидери го поздравяват Руският президент Владимир Путин поздрави вчера Доналд Тръмп за победата на президентските избори в САЩ и каза, че Москва има политическа воля отношенията между Русия и САЩ да бъдат възстановени, предаде ТАСС. "Разбираме и си даваме сметка, че това няма да бъде лек път предвид влошеното състояние на отношенията между САЩ и Русия", заяви той. Руският президент подчерта, че вината за това не е на Москва. Трябва да направим всичко, за да върнем руско-американските отношения на устойчива траектория на развитие", заяви Путин. "Това би било от полза както за руския, така и за американския народ и би оказало положително въздействие върху общия климат в международните дела, отчитайки особената отговорност, която имат Русия и САЩ за поддържането на глобална стабилност и сигурност", каза той. Германският канцлер Ангела Меркел поздрави Доналд Тръмп за победата му и предложи двамата да работят в тясно сътрудничество въз основа на ценности като демокрация, свобода и уважение към закона и достойнството на хората, съобщи Ройтерс. Меркел посочи, че сътрудничеството със САЩ продължава да бъде важен стълб в германската външна политика. Китайският президент Си Цзинпин заяви, че няма търпение да работи с Доналд Тръмп, но без конфронтации и запазвайки принципа на взаимното уважение, предаде АФП. В предизборната кампания Тръмп обеща, че ще наложи мита върху китайските стоки, за да спре девалвацията на валутата, и че ще върне в САЩ изнесените в Китай работни места. Тръмп получи поздравления от ЕС, НАТО и лидери от целия свят.

Дружба без ангажименти

 Ако Москва възприеме модела на „маймуната и тигъра“ в отношенията си със САЩ и Китай? Всеки от значимите играчи би желал да си подсигури руска подкрепа в предстоящата „Голяма игра“ Каква външнополитическа линия ще следва администрацията на САЩ през мандата на президента Доналд Тръмп? В дискусиите постоянно присъстват две взаимноизключващи се теми. От една страна, прекомерно се акцентира върху личността на самия бъдещ президент и резките му понякога изявления; от друга – твърди се, че външната политика на САЩ не зависи от личността на президента и Щатите ще държат на своето, независимо кой седи в Овалния кабинет. Всъщност и в единия, и в другия подход се съдържа само част от истината. Личността на президента наистина слабо повлиява общата линия на държавата. Тръмп изразява интересите на доста могъщи сили в САЩ, недоволни от политическата роля, която бе поета от САЩ след Втората световна война и която твърде очевидно се открои в началото на ХХI век. Фактически САЩ загърбват модела на транснационална корпорация и се насочват към модела на национална държава. Съответно изявленията на Тръмп явно отразяват цялостната концепция на влиятелните бизнес и политически елити, останали в сянка през последните десетилетия. Според тази концепция САЩ не бива, а вече и не могат да поемат функциите на „световен жандарм“, до безкрай да се месят в конфликтни ситуации в която и да е точка на планетата, където ходът на събитията не се вписва в рамките на „общочовешкия“, с други думи – на западния либерален модел. И в този контекст изявленията на Тръмп, без още да е президент, стават един вид „маркери“, по които да съдим за бъдещите приоритети във външната политика на САЩ поне през близките четири години. Сякаш никога досега изявленията на американски лидери не са очертавали толкова явно основното противопоставяне в днешния свят – противопоставянето между САЩ и Китай. От една страна, Транстихоокеанското партньорство (ТТП) е кажи-речи погребано, което би трябвало да радва китайците. Но има друго нещо, далеч по-опасно за Китай: това е най-вече стремежът на Тръмп и по-точно на силите, стоящи зад него, да приложат протекционистки мерки за закрила на своя пазар от китайската икономическа експанзия – и като добавка към тази външноикономическа линия стремежът им да разиграят политическата карта Тайван. На този фон идва въпросът как да се държи Русия в новата формираща се глобална конфигурация на основните сили. А всички вече са наясно, че на Русия се отрежда една от ключовите роли. И споменатото изявление на Могерини, и солидарното гласуване на Китай и на Русия по сирийския проблем в Съвета за сигурност на ООН, и зачестилите посещения на хора от екипа на Тръмп в Москва – всичко това показва, че всеки от значимите играчи би желал да си подсигури руска подкрепа в предстоящата „Голяма игра“. Колкото до комплексните отношения в Азиатско-Тихоокеанския регион, ситуацията съвсем не е толкова очевидна. През годините на студената война в Китай бе популярно да се сравнява външнополитическият курс на Пекин с поведението на мъдра маймуна, която седи на дърво или планински връх и наблюдава отгоре схватката между два тигъра. А и в днешните условия, когато контурите на икономическото противопоставяне със САЩ вече бяха набелязани, а контурите на бъдещото политическо противопоставяне ставаха все по-ясни, Китай успяваше до едно време да следва кажи-речи същия поведенчески модел. Неизменната му позиция на „въздържал се“ при гласуване в Съвета за сигурност по критични въпроси от световната политика, старанията да избягва думата „съюз“ в отношенията със свои партньори, стремежът да остава в сянка – всичко това издаваше желание да отлага момента на открито противопоставяне колкото може по-дълго. Сега този момент изглежда вече е дошъл. Китай против волята си е поел ролята на един от „тигрите“. И в това противопоставяне всяка от страните естествено би желала да си гарантира категоричната подкрепа на Русия. Дали обаче е в интерес на Русия да се хвърля в прегръдките на един от основните си съперници? Ситуативна подкрепа за САЩ би означавала за Москва сериозно и трайно влошаване на отношенията с едва ли не главния й днешен партньор и съсед. И къде са гаранциите, че след четири години силите, настояващи САЩ да запазят статута на транснационална корпорация и ролята на „световен жандарм“, няма да вземат реванш срещу привържениците на идеята за национална държава? А категорична подкрепа за Китай може да го тласне примерно към опит да реши тайванския проблем със сила (каквито гласове се чуват вече от Пекин) – опит с непредсказуеми последици не само за Азиатско-Тихоокеанския регион, но и за целия свят. В тази ситуация единствено вярна линия на поведение във външната политика изглежда е многовекторният подход – да развиваме конструктивни отношения с всички страни, готови за това, там, където диктуват националните интереси на Русия, без да поемаме ангажименти във военнополитически план. В крайна сметка защо не вземем и ние на въоръжение модела с „маймуната и двата тигъра“, използван от Китай?

Номинираният за шеф на Пентагона: Путин иска разкол в НАТО

 Номинираният от Доналд Тръмп за шеф на Пентагона ген. Джеймс Матис заяви, че руският президент Владимир Путин се опитва да всее разкол между страните членки на НАТО. По време на сенатските изслушвания преди утвърждаване на кандидатурата му той отбеляза, че световният ред се сблъсква с най-голямата заплаха от времето на Студената война. И тази заплаха, подчерта той, се представлява от Русия, Китай и терористичните групировки. Отговаряйки на въпросите на сенатори, бъдещият министър на отбраната на САЩ заяви в четвъртък, че ще работи за укрепване на единството в НАТО и по-специално за подкрепа на Балтийските държави, които усещат заплаха от страна на Русия, както и за териториалната цялост на Украйна. Ген. Матис е на мнение, че САЩ трябва да засилят военната си мощ. В същото време той изтъкна, че е съгласен с избрания президент Тръмп за подобряване на сътрудничеството с Москва по всички въпроси, по които е възможно. Той обаче предупреди, че САЩ трябва да са готови за конфронтация с Русия в тези области, в които не могат да си сътрудничат. Ген. Матиас бе представител и писмени отговори на въпроси до представителите на сенатската комисия по отбраната, която трябва да одобри кандидатурата му.   По въпроса за сътрудничеството с Русия той казва, че САЩ са правили това и в "най-мрачните дни на Студената война", поради което подкрепя стремежа на Тръмп да се ангажира с Русия сега. "В същото време, когато установим други области, в които не можем да си сътрудничим, ние трябва да се конфронтираме с поведението на Русия и да се защитаваме, ако Русия избере да действа обратно на нашите интереси", декларира ген. Матис. Тръмп, който ще встъпи в длъжност след осем дни, призна в сряда, че Русия най-вероятно стои зад хакерските атаки срещу Демократическата партия на САЩ по време на президентската кампания миналата година. Това бе първият път, когато Тръмп се съгласи със становището по този въпрос на американските разузнавателни агенции. Матис посочи руските кибератаки и информационната война, водена от Москва, като предизвикателства за САЩ. Освен това заяви, че Русия нарушава международни споразумения, използва тактики, близки до открита война, за да дестабилизира други държави; изпраща тревожни сигнали по отношение използването на ядрени оръжия. Председателят на сентаската комисия по отбрана Джон Маккейн, който е сред висшите републиканци, несъгласни с предварителните заявки на Тръмп за сближаване с Русия, коментира, че не би могъл да е по-щастлив от позициите, изразени от ген. Матис. Той предупреди да не се изпада в оптимизъм за бъдещо ангажиране с Путин. "Путин иска да е наш враг. Той се нуждае от нас като негов враг. Той никога няма да бъде наш партньор", заяви Маккейн. Путин вярва, че укрепването на Русия означава отслабване на Америка. Ние трябва да подходим реалистично, предупреди той. Джеймс Матис може да стане първият кадрови военнослужещ начело на Пентагона от половин век насам. Според американското законодателство ако кандидатът за министър на отбраната е бил военнослужещ, той трябва да е подал оставка от военна служба поне седем години преди да заеме политическия пост. За да стане ген. Матис министър на отбраната, Сенатът трябва да приеме специално решение или да направи изключение от закона. Джеймс Матис е подал оставка от морската пехота през 2013 г., а дотогава е оглавявал Централното командване на САЩ. Бъдещият директор на ЦРУ посочи Русия сред комплексните заплахи за САЩ Избраният от Доналд Тръмп за нов ръководител на ЦРУ Майк Помпейо смята, че САЩ са изправени пред множество комплексни заплахи – от агресията на Русия до Иран и Китай, който "създава реални напрежения". Отклонявайки се от заявената цел на Тръмп за търсене на по-близки отношения с Русия, Помпейо посочи, че Русия се "налага агресивно" по света, като "нахлува и окупира Украйна, като заплашва Европа и не прави почти нищо, за да унищожи "Ислямска държава"" Той обещава, че ЦРУ ще предоставя на правителството точен и проницателен анализ на дейността на Русия. Помпейо нарича Иран "все по-дързък и подривен играч в Близкия изток, който подклажда напрежения" със сунитските съюзници на САЩ. Той предупреждава, че Китай също предизвиква напрежение като засилва военната си мощ, разширява икономическото влияние и дейностите си в Южнокитайско море и в киберпространството. Майк Помпейо е републиканец, член на Конгреса и бивш офицер от американската армия. Неговото изслушване в четвъртък стана ден след избухналия скандал с "руското досие" за Тръмп – изтекла информация за непотвърдени данни за това, че Русия е събирала компромати за Тръмп. Избраният президент гневно отхвърли тези твърдения и влезе в директен конфликт с разузнавателните агенции, обвинявайки ги, че са помогнали да изтичане на подобна информация и че използват практики на нацистка Германия. В подготвената си встъпителна реч Помпейо отбеляза, че ЦРУ не прави политика по отношение на никоя страна. "Това, какво да се прави с Русия, е политическо решение, но същественото е, че агенцията ще предоставя на политиците точна разузнавателна информация и проницателен анализ за руските действия", заяви той. Седмици наред Тръмп отхвърляше и заключенията на американското разузнаване, че Русия е използвала кибератаки и други тактики, за да се намесва в президентските избори в САЩ в негова полза. Запитан за хакерските атаки, Помпейо заяви, че е много ясен за това, което нарича "агресивно действие", разпоредено от руското ръководство. Той обясни, че по отношение на заплахите настоящата среда е най-сложната, пред която се изправят САЩ в последните години. Според него това включва "еластичността" на "Ислямска държава" и ситуацията в Сирия.

Колко струва животът на един убит в Афганистан?

През март 2014 г. американските военни платили на афганистанец малко над 1000 долара, за да го компенсират за убийството на сина му при операция близо до границата с Иран. Това сочат американски военни данни, предоставени на Ройтерс. Шест месеца по-късно друг афганистански баща получил 10 000 от американските военни, след като синът му - също цивилен, е убит при предвождана от САЩ военна операция в същата провинция. А 68-годишният Хаджи Алла Дад загубил 20 роднини, включително брат си и снаха си, при операция на американските и афганистанските специални сили близо до северния град Кундуз през ноември 2016 г. Янките сринаха болница в Кундуз. 19 убити, 37 ранени Алла Дад заявява, че не е получил пари от американските военни, макар да е получил обезщетение от афганистанското правителство. Близо 16 години след нахлуването в Афганистан САЩ нямат стандартизиран процес за изплащане на обезщетения на семействата на хилядите афганистански цивилни, убити или ранени при предвожданите от американците военни операции. Те първо започнали да плащат на семействата на афганистанските жертви, за да се преборят с талибаните, които правили същото. Подходът на Америка към обезщетенията е произволен по размер и САЩ се опитват да се държат като чужда военна сила на фона на културните и регионалните особености на Афганистан. Но гражданските активисти казват, че системата не е справедлива и обърква често бедните и необразовани афганистанци. Говорител на Пентагона заяви, че военните оставят решението колко да пъде платено да бъде взето от командирите на място, защото те са в най-добра позиция да преценяват инцидентите. "Размерът на обезщетенията в Афганистан се основава върху културните норми в съответния район, съветите от афганистанските партньори и обстоятелствата на събитието", заяви говорителят Адам Стъмп. Американските командири на терена на бойните действия са упълномощени да вземат решение за плащанията, тъй като имат най-доброто разбиране за тези фактори", каза Стъмп. Не е ясно как армията на САЩ поставя тези фактори в парични рамки. Вашингтон започна да изплаща компенсации в Афганистан през 2005 г., след като си даде сметка, че талибаните печелят влияние и благосклонност, като дават на цивилните пари след смъртоносните американски удари. Така е според Центъра за цивилни граждани при конфликт - базирана в САЩ група за подкрепа и изследване. Според международните и националните закони САЩ не трябва да плащат обезщетения за цивилни, убити при военните им действия. Те обаче извършват такива плащания още от Корейската война през 50-те г. на ХХ век. В някои случаи те платиха и на близки на цивилни, убити в иракския конфликт. Критиците предупреждават, че липсата на стандарти при обезщетенията означават, че цивилните жертви в Афганистан не са третирани еднакво на фона на разрастващия се конфликт. Най-високопоставеният американски командир в Афганистан заяви, че за преодоляването на сегашната патова ситуация с талибаните ще бъдат необходими още няколко хиляди войници. "Много обезпокоително е, че говорим за засилване на начина, по който провеждаме операциите, без стандартна процедура за действие при изплащане на обезщетение", заяви Марла Кийнан - старши директор по програмите в Центъра за цивилни граждани при конфликт. "Мъж в Кандахар може да получи 4000 долара за повредената си кола, а жена в Гардез получава 1000 долара за убитото ѝ дете. Цивилните заслужават по-добри суми", каза Кийнан. Размерите са различни Според американски военни документи, получени от Ройтерс след поискване по Закона за свободен достъп до информация, американските сили са платили на афганистански семейства 1,2 милиона долара за смъртта на най-малко 101 афганистанци и раняването на 270 други от края на 2013 до 2016 г. Почти всички жертви са цивилни. Пет от плащанията са за членове на афганистанското правителство, показват документите, които преди не са били публикувани. При американски удари по погрешка бе улучена болница на "Лекари без граници" в Кундуз. Размерите на плащанията, дори при очевидно подобни случаи, са различни. "Това показва, че всяко подразделение има своя собствена политика и че няма стандартна процедура за действие (или дори финансови рамки) в цялата армия как да бъдат извършвани тези плащания и в какъв размер да бъдат", заяви Кийнан. В случая с Алла Дад парите не дошли от САЩ, а от афганистанското правителство. Атаката, при която били убити близките му в Боз, близо до Кундуз, била обект на американско военно разследване, което през януари установило, че 33-ма цивилни са убити, а 27 са ранени, когато американски и афганистански спецчасти отвърнали на огъня на талибаните, като използвали домовете на цивилни граждани и повикали американска помощ по въздуха. САЩ не изплатили никакви обезщетения и оставили на афганистанското правителство да реши какво иска да прави, заяви капитан Бил Салвин - говорител на силите на САЩ в Афганистан. Не е ясно защо. Махмуд Даниш - говорител на губернатора на провинция Кундуз, заяви, че афганистанското правителство платило 100 000 афгани (1500 долара) за всеки убит и 50 000 афгани (750 долара) за всеки ранен. Алла Дад казва, че САЩ би трябвало да поемат отговорност за цивилните жертви. "На американците трябва да се потърси сметка за това, което направиха, и те трябва да платят за всеки убит и ранен", смята Алла Дад, девет от чиито роднини са ранени. Той бил принуден да напусне работата си като учител и сега отглежда дини и зърнени култури. "Афганистанското правителство обеща да плати за домовете ни, колите, селскостопанските машини и добитъка, но засега не е." Запитани за случая с Алла Дад, от Пентагона казаха, че не коментират отделни инциденти. Местното правителство в Кундуз потвърди това, което Алла Дад казва за плащанията и броя на убитите му роднини. "Ние разбираме, че никакви пари няма да компенсират страданията и загубата на живот", каза Салвин. Един от най-известните случаи с компенсации е след въздушните удари на САЩ в Кундуз, които разрушиха болница, стопанисвана от "Лекари без граници" и при които 42-ма души бяха убити и 37 ранени. Инцидентът бе отразен от медиите по света и привлече вниманието на тогавашния президент Барак Обама. "Президентът бе лично заинтересован от инцидента в Кундуз и това бе донякъде защото ние се заинтересувахме", каза бивш високопоставен служител на Белия дом, като допълни, че е необичайно висши представители във Вашингтон да се намесват в изплащането на обезщетения в Афганистан. За този инцидент САЩ платиха средно по 3000 долара за ранените и по 6000 да убитите. ----- * Репортажът е публикуван в сайта на Ройтерс.

Търговското споразумение между ЕС и САЩ изглежда все по-проблемно след Brexit

Вотът на Великобритания да напусне Европейския съюз хвърля допълнителна сянка на съмнение около бъдещото мащабно търговско споразумение между ЕС и САЩ, показва анализ на "Уолстрийт Джърнъл". От 2013-а година насам двата най-големи икономически блока в света са в процес на трудни преговори за подписване на Трансатлантическото споразумение за търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) и все още се надяват да приключат важната сделка преди края на мандата на американския президент Барак Обама, изтичащ през януари 2017-а година. Европейски дипломати обаче отбелязват, че след загубата на един от най-силните застъпници на търговското споразумение в лицето на Великобритания, която до този момент доста често служеше като противотежест на по-протекционистично настроените страни от ЕС, перспективите за скорошно одобряване на търговската спогодба са по-несигурни от всякога. "Уолстрийт Джърнъл" цитира Жолт Дарвас, който е старши сътрудник в базирания в Брюксел независим "мозъчен тръст" Bruegel, да казва, че преговорният процес около TTIP беше несигурен и колеблив още преди британския референдум, като вотът Brexit ще усложни допълнително шансовете за скорошно подписване на търговското споразумение между САЩ и ЕС. Още преди гласуването в подкрепа за Brexit, шансът за TTIP беше много малък, посочи Дарвас. В същото време високопоставени американски и европейски представители продължават да настояват, че споразумението продължава да се придвижва напред. Ние искаме да приключим тези преговори преди края на тази година, заяви през миналия месец председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Държавният секретар на САЩ Джон Кери пък заяви тази седмица в Брюксел, че споразумението ще има геополитическо значение и за двете страни и може да стане още по-значимо след Brexit, предвид неговите икономически ползи. Даниел Каспари, който е депутат от Европейския парламент и говорител по международната търговия на дясноцентристката ЕНП, също посочи, че Brexit прави необходимостта от подписването на TTIP още по-належаща. Ако Великобритания напусне ЕС, това ще направи споразумението TTIP още по-спешно, тъй като Съюзът ще иска да компенсира бързо загубата на относителната си тежест в световната икономика, посочи той. Главният преговарящ от американска страна - Дан Мулейни пък заяви след края на последния кръг от преговорите през миналия петък, че ние сме наясно по отношение на TTIP, че неговата икономическа и стратегическа обосновка остава силна. Той обаче призна, че Brexit е направил сделката по-малко значима за САЩ от икономическа гледна точка. Трябва да се има предвид, че Великобритания е най-големият търговски партньор на САЩ в ЕС, според общата стойност на износа на стоки през 2015 година, показват данни на американското Министерство на търговията. Очевидно е, че оттегляне на Великобритания от единния пазар на ЕС ще се отрази на стойността на европейския пазар, каза Мулейни, посочвайки, че 25% от американския износ за Европа е в посока към Великобритания и че Обединеното кралство е най-големият пазар в световен мащаб за американския сектор на услугите. Според редица анализатори, перспективите за скорошно успешно приключване на търговските преговори между САЩ и ЕС ще бъдат допълнително усложнени от предстоящите през 2017-а година парламентарни избори в Германия и Франция, както и от надвисналите още този ноември президентски избори в САЩ. Единственото нещо, което можем да кажем с висока степен на сигурност е, че не може да се очаква съществено раздвижване около преговорите за TTIP, докато не преминат изборните цикли - на първо място в САЩ и след това във Франция и Германия, заяви Фредрик Ериксон, директор на Европейския център за международна политическа икономика, базиран в Брюксел. Трябва да се има предвид, че официално номинираният от снощи републикански кандидат за президент на САЩ - Доналд Тръп заяви преди време: Ние се нуждаем единствено от двустранни търговски споразумения. Не е необходимо да сключим още едно масивно международно споразумение, подобно на TPP, заяви Тръмп през юни, позовавайки се на търговското споразумение между САЩ, Япония, Канада, Австралия и още осем други държави от тихоокеанския регион (т.нар. Транстихоокеанско споразумение за партньорство - TPP).