22.02.2017

Резултати от търсенето

Путин, Тръмп и Ердоган – лидери във фокуса на световната политика

 През  2016  г. Русия,  САЩ  и Турция бяха във фокуса на световната политика. Противници на Ердоган го въвлякоха в пагубна за Турция авантюра със свалянето на руския самолет. Но останаха изненадани от самия Ердоган. Когато се наложиq светът видя, че и Ердоган може да се помоли и да му простят. Но това не бе просто молба за прошка на Ердоган пред Путин. Това бе началото на един нов свят. Последва опит за преврат срещу Ердоган. Но понеже вече се изграждаше новия свят, от Москва предупредили Ердоган за началото на преврата. Последствията ги вижда целият свят. В края на годината бе извършено покушение срещу Русия на турска територия. И отново като че ли противници на Ердоган се опитаха да го въвлекат в конфликт с Русия. Със свалянето на руския самолет противниците на Ердоган наистина успяха да го вкарат в много тежък конфликт с Русия. Сега обаче сметките бяха правени без кръчмар. Нито Путин, нито Ердоган, позволиха убийството на руския посланик да се превърне в повод за нов конфликт между двете империи. Нещо повече, отношенията на сътрудничество им се задълбочиха. През 2017  година от отношенията между Путин и Ердоган зависи резултата на Арабската пролет. Арабската пролет започна по един начин, но очевидно завършва по друг начин. В началото на пролетта Русия не беше фактор. В края на пролетта всичко зависи от Путин. Арабската пролет промени света. Та кой преди няколко години би допуснал, че изходът на войната срещу Асад ще зависи от Русия, Турция и Иран? Да, светът се промени. Към това трябва да добавим и бъдещото управление на Тръмп. Отива си Барак Обама. Отива си заедно с Арабската пролет. Историята ще трябва да даде оценка за него като Президент на САЩ . По мое мнение Обама е американският вариант на Михаил Горбачов. Горбачов започна Преустройството и завърши с разпада на СССР  и източния блок. Обама започна с реформи в САЩ , които обаче завършиха с изолация на щатския долар. Да, това е крайният резултат – все повече сделки се правят с други валути. Към икономическият съюз БРИКС  явно има засилен интерес. Ако към него се присъединят страни като Турция и Иран, то това ще бъде на практика половината свят. Този резултат няма как да не се отрази на САЩ  и авторитета на Обама. Та именно затова и Тръмп победи – за да спаси икономически САЩ . В края на втория си мандат Обама без да иска сам номинира за световна сила Русия. Всекидневното обвиняване на Русия за намеса в изборите за Президент на САЩ  накара и скептиците по отношение на руските възможности да повярват в тях. Накрая дойде и изгонването на семействата на руските дипломати. И както казва Тръмп, това бе повод за страхотен ход на Путин – покани децата на американските дипломати в Русия на новогодишно тържество. Към това бих прибавил и още един факт- истерията, която се разрази срещу избора на Тръмп. Демокрацията не е територия за истерии. При демокрацията загубилият чрез вот — губи, а спечелилият — печели. Толкова!   Какво пропускат политическите анализатори? Пропускат факта, че XX  век е приключил не само астрономически. Той приключи и политически. Сега вече живеем в XXI  век- и астрономически и политически. Политическият резултат на отминалия век бе един – световно господство на щатския долар. В новия век обаче явно е започнала ревизия на това господство. Арабската пролет може би бе опит за спиране на ревизията, но очевидно неуспешен. През последните месеци като че ли започват да се топят и едни източни ледове между Русия и Япония. Ако тези ледове се пропукат, то може да се образува истински ледоход срещу долара. На този фон ще трябва да работи и президентът Тръмп. Той като че ли не мисли и друго. Очевидно той с прагматичното си мислене е разбрал, че ситуацията е друга. През ХХ  век световната икономика се бореше да бъде част от икономиката на САЩ . Днес икономиката на САЩ  трябва да се бори да бъде част от световната икономика.   В България мнението на политиците ни за Русия, Турция и САЩ  е преди всичко емоционално и най-малко прагматично. Често политика се прави в зависимост от това дали си яростен русофил или русофоб, както и туркофил или туркофоб. Историята показва, че страни като Русия, Турция и САЩ  не трябва нито да се мразят, нито да се обичат. Това са огромни държави, които просто трябва да се уважават. Дори бих казал, че това са страни, с които всяка държава трябва да се съобразява. Българските политици имат твърде изопачени представи за тези три държави. Част от политиците ни живели през епохата на СССР  и днес приемат Русия като символ на комунизма. Повечето българи възприемат Турция като Османската империя. Малцина са тези, които приемат тези две страни като много големи геополитически играчи, както и като страни с огромен икономически потенциал. Нито Русия е СССР , нито Турция е Османската империя. И двете държави са незаобиколими геополитически фактори. Българските демократи се разделиха и за оценката си за символа на световната демокрация – САЩ . Едни приемат Тръмп, други го обвиняват в русофилство. А той просто е и ще бъде президент на САЩ . За българските политици е крайно необходимо да осъзнаят, че България трябва да има стратегия за отношенията си с тези три държави. Тази стратегия трябва да се позовава на дълбок исторически и икономически анализ. И вероятно трябва да е с период минимум от 100  години. С Русия и Турция историята показва, че не можеш да общуваш нормално, ако хоризонта ти на мислене е 2 ,3  или 10  години. И Русия и Турция не предпочитат да общуват с политици, които имат ограничен хоризонт на мислене.Често в България политици се заблуждават, че могат да бъдат монополисти на американското ухажване. А са пропуснали да забележат, че ако американците ухажваха само един вариант политици, то нямаше да бъдат тази велика сила. Внимателният прочит на отношенията между Русия и Турция показва, че те са си взаимно необходими. На практика трябва да си спомним за пакта между Ленин и Ататюрк. И в двете държави водещите политици са изключителни прагматици. И вероятно наистина разглеждат българските политици като техни политически чираци. Такова е нивото на нашите. Последните реакции на българските демократи показаха, че те са имали по-скоро стратегически отношения с част от американския политически елит, а не със САЩ . А това е грешка, голяма грешка.   Българската икономика ще зависи изключително силно от отношенията между Русия и Турция. Т.е. ние ще можем да правим икономика в отрасли, които тези две държави не развиват. Ето защо е необходимо да се мисли за българската енергетика. Ето защо трябва да се мисли за българското земеделие, производство на храни и туризъм. Събитията от последните месеци показват, че тези отрасли ще бъдат най-застрашени за българската икономика. Започва строителството на Турски поток. И ако някой си мисли, че само с това ще спре енергийната експанзия на Русия и Турция в Европа, то явно той е наивник. След газовата енергетика, ще дойде ред на атомната. Следователно българските политици трябва да мислят къде ще бъде мястото на българската енергетика. Обикновено нашите политици са свикнали да мислят в минало време. Енергетика се прави само ако можеш да мислиш в бъдеще време и ако имаш икономически изгодни източници на енергия. По същия начин стои въпроса и за българското земеделие и производство на храни. В България почти не се познава руската стратегия за развитие на фамилни стопанства. Само зърнените търговци се интересуват от факта, че Русия вече може да диктува международните пазарни условия в тази търговия. Не анализираме факта, че Турция проявява готовност да внася 50  000  тона червено месо на година от Русия. Та само преди няколко години Русия бе вносител както на пшеница, така и на месо. Резултатите от ембаргото обаче са налице. Преди време ембаргото срещу СССР  го срути. Но след време може да се окаже, че ембаргото срещу Русия е поръчано от самата Русия. Мнозина са тези, които обичат да говорят колко страшно е ембаргото срещу Русия, как ниските цени на петрола ще довършат руската икономика. Това не са сериозни думи. Руското правителство все повече намалява дела на въглеродната икономика. Имаме трансформация на въглеродната икономика от износ, към суровина в производствени процеси. Тази трансформация ще осигури и осигурява вече изключителна рентабилност на руското производство. И ако нашите политици не анализират тези процеси, то рискуват да приведат бедността ни не спрямо Европа, а спрямо Африка. Светът се промени. Това е факт, който не може да се отрича. Днес всички политически анализатори са се вторачили в Путин и Тръмп. Към тях бих добавил и Ердоган. Те са събирателните образи на променящия се свят. За да разберем Путин, Тръмп и Ердоган обаче трябва да потърсим техните исторически корени. Те не са дошли от нищото. Зад тях стои история. И за тримата може да се каже, че са представители на идеите, които са изградили собствените им държави, нации и цивилизации. Няма как да разберем Путин, ако не познаваме в детайли историята на Русия. Съвременна Русия е наследник на идеята Византия. Москва е официално обявена от Константинополската патриаршия за Третия Рим. След падането на Константинопол през 1453  г. племенницата и наследница на последния византийски император представител на Палеолозите по стечение на обстоятелствата става жена на руския цар Иван III . Така руските царе придобиват наследствени права върху византийската корона. Заедно със Зоя Палеологина в Москва пристигат и всички оцелели византийски аристократични фамилии. Това са наследници на същите онези аристократи, които по времето на Константин Велики напуснаха Рим и се заселиха в Константинопол. Тези фамилии са същите, които имат правото на претенция за творци на Римската цивилизация, тъй като те са нейните създатели. За това те смятат, че истинският Рим е пренесен заедно с тях в Константинопол, а в последствие и в Москва. Тази потомствена римска аристокрация успява да овладее руската власт и култура. Не случайно дори и в днешния герб на Русия централно място заема римския двуглав орел. Не е случайна и появата в наши дни на историческия сериал „София“. В Русия обаче най-сериозният противник на тази римска аристокрация са наследниците на хазарските аристократични фамилии. Войната между тези аристокрации не е спирала никога. Путин олицетворява именно наследниците на римската аристокрация. Това е истинската Русия-наследник на Византия. Тази Русия е в сърцето на всеки руснак. Путин направи нещо много важно, което остава невидимо за анализаторите. Той просто връща Русия на руснаците. Той възкресява Третия Рим. Ето защо са абсолютни наивници тези, които смятат, че някой може да накара руснаците да застанат срещу Путин. Обикновеният руснак вярва в православието и руската цивилизация. Не е случаен факта, че Сорос няма почва в Русия. Путин просто даде историята в ръцете на руснаците. Заради тази история руснаците могат да воюват с всеки и да го победят. Сега Путин дава и икономически лостове в ръцете на обикновените руснаци. И точно като император Путин направи чеченците свои съюзници. Днес чеченците са готови да воюват във всяка точка от света по заповед на Путин. А ако някой мисли, че чеченците не могат да воюват, то значи той е неосведомен човек.   След Путин в Русия, в САЩ  дойде Тръмп. Тръмп разчиташе на подкрепата на наследниците на създателите на американската държава и цивилизация. Това са наследниците на онези смели хора, които със смелостта и авантюризма си създадоха САЩ . Самият той е наследник именно на такъв смел авантюрист, който в края на XIX  век се заселва във САЩ . Тръмп получи тази подкрепа – на истинската Америка. Тръмп получи подкрепата на духа на Америка. Сега предстои да върне САЩ  на обикновените американци. Тръмп много ясно показва, че ще се бори за американците, за техния просперитет и правото им да имат самочувствието на граждани на велика държава. Очевидно Тръмп предпочита просперитета на истинските американци, а не този на няколко мултинационални компании. Кой стои срещу Тръмп? Стоят Сорос и други наследници на хазарската аристокрация. Какво е общото между Путин и Тръмп? И двамата уважават духа на своите нации. И двамата защитават интереса на носителите на истинските ценности на своите цивилизации. Срещу двамата стоят Сорос и сие. Защо тогава се учудват мнозина, че Путин и Тръмп могат да бъдат партньори? Всеки, който познава историята на Русия и САЩ , живота на Путин и Тръмп, не е изненадан от това партньорство. Не бива да пропускаме и Ердоган. Неговият възход бе свързан с политика изградена с доктрината „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу и идеите на Фетуллах Гюлен за реформа в исляма. Очевидно, че тези доктрини имаха своите недостатъци и техните автори вече не са в обкръжението на Ердоган. Но Ердоган в движение коригира тези недостатъци. Ердоган крепи своята подкрепа на отношението му към турците, а не толкова на отношение към други етноси. Той се обръща директно и контактува дори и с най-обикновения турчин. А за обикновения турчин това е като дар от съдбата. Обикновеният турчин е готов да воюва за Ердоган и го доказа. Да, ако в САЩ  бе победила Хилари Клинтън, може би Ердоган би имал сериозни проблеми- с унижените генерали и кюрдите. Но в САЩ  победи Тръмп. Това е новият свят. Светът на Путин, Тръмп и Ердоган. Свят построен върху исторически основи на нациите, към които принадлежат. Естествен е въпросът за мястото на България в този нов свят. Към днешна дата май сме извън борда. Политическата ни класа не е способна да разбере променения свят. В новия свят политическите лидери не крият произхода си- погледнете Путин, Тръмп и Ердоган. А нашите кандидати за лидери крият произхода си. Ако смятат, че светът не знае произхода им, то явно се лъжат. Светът знае, че тези фамилии преди 1989  г. бяха верни на Москва, а след 1989  г. обвързаха новото си поколение със Сорос. Ето защо световните лидери могат да разглеждат нашите такива единствено и само като лакеи. Могат да ги разглеждат единствено и само като поредните последователи на Хаджи Иванчо Хаджипенчович. И това е горчивата истина за съжаление. Всичко това налага час по-скоро да се реализират две неща. На първо място трябва да се създаде нова политическа класа, която световните лидери няма да разглеждат като група лакеи. Следващата задача е свързана с изграждане на аналитични центрове от българската държава. Тези аналитични звена трябва да изучават новия свят. Трябва да се изучават Русия на Путин, САЩ  на Тръмп и Турция на Ердоган. Трябва да се изучава БРИКС . Динамиката на съвременния свят показва, че ако закъснеем с 5  икономически години за постигане на даден резултат, то този ефект се отразява негативно в следващите 50  астрономически години. За външната политика съотношението е още по-тежко. Вероятно всяка политическа година може да има ефект на цял астрономически век. На този фон трябва да виждаме някъде и ЕС . Да, ние сме членове на ЕС . Но ЕС  се оказа слаб и без лидери. ЕС  трябва да намери новите си Жан Моне и Хелмут Кол. Все още не виждаме техните достойни наследници. И тук идва ред и на въпроса за възможността на политиците ни да мислят и анализират стратегически. Очевидно имаме огромна липса на този ресурс. Но не можем да си позволим да чакаме политиците ни да се научат да мислят и анализират стратегически. Друг е въпросът дали имаме хора, които не са политици, но могат да мислят и анализират стратегически. Имаме и те не са малко. Тези хора трябва да открие политическата класа. Не ги ли открие, все повече ще придобиваме облика на държава колония. Петко Добрев От сайта „Епицентър”

Британски генерал: Путин избра опасен път

Британският генерал Ричард Ширеф заемаше няколко години един от най-висшите постове в структурата на НАТО. През 2011-2014 г. той бе зам. върховен главнокомандващ обединените сили на пакта в Европа. А през май 2016 г. излезе книгата му "2017 г.: войната срещу Русия", където той моделира потенциалния военен сблъсък на страните от Северноатлантическия алианс с Русия. - Генерал Ширеф, бих искала да чуя оценката ви за неотдавнашното изостряне на ситуацията в Източна Украйна. Този въпрос сега мого се обсъжда както в Брюксел, така и в Киев и в Москва. - Мисля, че трябва да бъдем много обезпокоени. Виждаме, че въпреки Минските споразумения там продължават бойните действия. Това доведе до голям брой жертви както сред мирното население, така и сред военните. Смятам, че Западът и изобщо международната общност трябва да признаят цялата тежест на създалата се ситуация. Обезпокоен съм, че вниманието на медиите превключи от Украйна на други теми. Създалата се ситуация в Украйна продължава да представлява реална заплаха за сигурността на Европа. И Украйна продължава да носи това бреме. Тръмп: Ако Русия нападне Прибалтика, ще помогна само ако заслужават - Защо ситуацията се изостри точно сега? - Мисля, че това е свързано с превземането на Алепо. Това напомня на ситуацията от 2015 г. Тогава видяхме как огънят в Източна Украйна угасна веднага, щом Русия започна военната кампания в Сирия. Възможно е сега този огън пак да се разпалва, докато в Сирия стана по-тихо. - Смятате ли, че Западът трябва да продължи за оказва помощ на Украйна? - Да, абсолютно. Украйна се намира на фронтовата линия. Когато авторитарните лидери предприемат агресивни стъпки, трябва да им се даде отпор, за да се избегне по-нататъшна агресия. Историята много нагледно ни го демонстрира. Мисля, че Западът и международната общност трябва да продължат подкрепата за Украйна. Това е и финансова помощ, и обучение, и гражданското общество, и военна подкрепа. В крайна сметка важна е военната мощ. Не трябва да забравяме и дипломацията. Но аз смятам, че е много важно да бъде оказвана военна помощ на Украйна, за да може тя да възпира и предотвратява нови атаки от изток. - Но критиците ще ви отговорят, че такъв подход  може да предизвика ескалиране на конфликта... - Да, не се учудвам, когато чувам такива думи. Трябва да отбележа, че не съм виждал с очите си ситуацията в Източна Украйна. Сега размишлявам за това от позицията, на която не се чувствам много комфортно - докато седя в креслото. Бих предпочел да се окажа там и да оценя ситуацията лично. Но историята ни учи, че слабостта само въодушевява авторитарните управници и агресията. А когато ги посрещаш със сила, покаваш, че може да се стигне само дотук, но не и нататък. Това е ефективният начин а бъде сложен край на действията им. Мисля, че видяхме вече достатъчно. Какво ескалиране още трябва да видим? Вече видяхме как бе свален пътнически самолет. Видяхме как руската армия задейства смазваща мощ, извършваше масивен ракетен и артилерийски обстрел. Няма нито един намек, че те ще започнат да сдържат тази активност. Затова смятам, че отговорът ни трябва да бъде адекватен. Тръмп очаква Русия да върне Крим на Украйна - Как оценявате перспективата за влизане на Украйна в НАТО? - Това е сложен въпрос. Смятам, че трябва да признаем, че в Донбас се води война, там воюват руски войски или сепаратисти, действащи с подкрепата на Москва. Няма и капка съмнение, че в тази кампания участват и високопоставени руски военни. При такива условия е нереално да обещаваме на Украйна безусловно прилагане на Член 5 от Договора на НАТО. Трябва да го принаем. На този етап не е време да говорим за членство на Украйна в НАТО. Но НАТО със сигурност не трябва да дава на Путин право на вето за това кой ще влиза и няма да влиза в Северноатлантическия алианс. И отделните членки на НАТО, разбира се, трябва да продължат да помагат на Украйна. Това се отнася най-вече за онези страни, чието въоръжение е съвместимо с това на Украйна. Става дуа на първо място за страните от бившия Варшавски договор. Те запазиха много от оборудването и въоръжението от съветски тип. - Информационната война стана важна съставна част от конфликта в Източна Украйна. Смятате ли, че Западът не прави достатъчно, а а противостои на Русия по това направление? - Видяхме колко ефективно Русия използва своите информационни възможности и киберпотенциал. И Западът трябва да признае това. Това вече стана част от историята на конфликта в Източна Украйна. Западът не трябва да дава на Русия свобода на действие в информационното пространство, трябва да се бори. Струва ми се, че Западът в началото действаше неохотно в тази насока. Сега се появи разбиране за важността на тази работа. Но аз бих искал да видя повече активни действия в информационното и киберпространството. Москва се надява Тръмп да изтегли войските на НАТО от границата с Русия - Смятате ли, че Западът губи информационната война? - Към Запада е отправено сериозно предизвикателство. Вече неведнъж видяхме, че на демокрациите е доста по-трудно да действат в тази сфера, отколкото авторитарните режими, които имат под ръка всички лостове на властта. Демократичните страни не могат да влияят върху своите месии по същия начин и слава Богу. Мисля, че е много важно да бъде разказано на обикновените хора в Русия колко опасен път е избрал техният лидер. В действителност Западът като цяло и по-специално Великобритания биха искали да понижат нивото на напрежението, да изградят нормални отношения. Искаме във Великобритания да идват руски студенти, да се развива търговията. Русия е велика държава и трябва да съществуваме заедно. - Във Великобритания се чуват немалко гласове, че обратно, трябва да се увеличава натискът. - Смятам, че трябва да се действа и на двата фронта. От една страна, трябва да бъдем силни и твърди. Трябва да покажем на Русия линията, която тя не трябва да престъпва. Ние ще подкрепяме Украйна. готови да се бием до смърт, до последния войник, като защитаваме страните от НАТО. И ние ще възпрем Русия. Но това не означава, че искаме сблъсък. Искаме да поддържаме мира. 70 години Западна Европа живя в мир. И ние не искаме война с Русия под никаква форма, затова наред с демонстрацията на сила е необходим диалог. Но този диалог трябва да се води при определени условия. Руското ръководство трябва да признае международното право, на признае, че е недопустимо през XXI да бъдат анексирани територии на съседна държава. Ние не искаме връщане към политиката на кръв и стомана, към национализма от XIX век. Трябва да намерим начин да градим отношения и прокарваме мостове. - През 2016 г. излезе книгата ви, в която описвате възможен сценарий за война срещу Русия. Продължавате ли да смятате, че е възможен такъв развой на събитията? - Това е книга-предупреждение. Застанали сме на ръба на пропастта заради нежеланието на Запада да признае опасността, която представлява набиращата сила Русия и най-вече ръководството й. Москва рязко увеличи разходите за отбрана и демонстрира желание да използва сила, за да промени границите в Европа. Слабостите на Запада, за които пиша в книгата, са кумулативен ефект от свиването на военните възможности. Наблюдавахме тези свивания през последните 20 години. Това е особено вярно за страните от Западна Европа и  по-малка степен се отнася за САЩ. Но с книгата ми се опитвам да доведа до знанието на ората мисълта, че ако искаме мир, трябва да сме готови да плащаме за това. Понякога е необходимо да демонстрираме, че сме готови да се сражаваме за това. - Промени ли се оценката ви да събитията с настъпването на 2017 г.? - Написах книгата през 2015 г. И тогава нещата изглеждаха доста объркващи. Като стимул за написването на книгата послужиха действията на Путин по време на анексирането на Крим и последвалите събития в Донбас. Сега поглеждам назад, че животът се оказа по-странен от една измислица. Видяхме мащабно използване на руските сили в Сирия, опити да бъде разпалена бежанска криза д цел дестабилизиране на ЕС. Видяхме активността на Русия в киберпространството и това, което със сигурност бяха кибератаки с участието на Русия срещу сървърите а демократическата партия в САЩ. Това са скандални събития. И едва ли някой би могъл да предположи, че могат да се случат такива неща. И покрай всичко това видяхме кандидат-президент на САЩ, който се усъмни в НАТО. Като кандидат-президент на САЩ той заяви, че ое и да не дойде на помощ на страна членка на НАТО в случай на нападение. И това е много опасно. Това може да подкопае доктрината за колективна сигурност на НАТО, която е най-важният възпиращ елемент. От друга страна, новият президент на САЩ дава надежди за рестартиране, нов диалог в отношенията с Русия. Но той трябва да се води ог позицията на силата, а не на слабостта. И част от тази позиция на силата трябва да бъде израз на подкрепа за НАТО. Трябва да прозвучат думите, че при Тръмп Америка изцяло ще подкрепя воите съюзници от НАТО, безусловно ще спазва Член 5 от Договора и ще играе водеща роля в алианса, както САЩ са го правили и преди. Сигурността на Европа винаги се е основавала на абсолютната увереност, че американският президент, който и да е той, ще дойде на помощ на членка на НАТО, която е нападната. Живеем в свят, в който повече не трябва да бъдем уверени в сигурността си. За да останем в безопасност, трябва да бъдем в състояние да възпираме потенциалните агресори. - Това няма ли да ни доведе до затворен кръг от взаимни обвинения и ескалиране на напрежението? - Винаги ще се намерят такива, които ще кажат това. Относно разговорите, че изпращането на сили на НАТО в Прибалтика може да бъде сметнато за провокация - трудно мога да си представя, че изпращането на 4 батальона в състав от общо 4000 души може да бъде сметнато за провокация. В същия миг Русия заяви за формирането на 3 мотострелкови дивизии а границата с прибалтийските страни. Т.е. става дума за около 50-60 хиляди военни. За какъв паритет може да се говори тук? Мисля, че Русия уважава силата. Тя опипва и опипва почвата в търсене на слабите места у своите опоненти. И се страхувам, че ега Западът е в позицията на номер 2. ---- * Авторката е кореспондент на Би Би Си. Интервюто е публикувано от руската редакция на програмата.

БИЛ ЛИ Е ЛЕНИН „ГЕРМАНСКИ АГЕНТ“?

 Пътят на Ленин в “пломбирания вагон”   В политическата игра, в която попадат Русия и Европа след Февруарската революция през 1917 г., най-ефективно работят болшевиките.   Бацилът на революцията   След разпада на СССР и края на съветската епоха, отношението към Ленин се промени рязко. Самият той е основател на Съветската държава, да не забавяме. Световното преклонение беше заменено с яростни обвинения във всички смъртни грехове. При това го хулеха за това, за което преди го възхваляваха.   Едно от най-разпространените обвинения към вожда на социалистическата революция е, че Ленин уж бил действал по заповед на немското разузнаване и с немски пари.   “Ленин е бил докаран в Русия с помощта на немците в пломбиран вагон, за да съсипе държавата”, – такива думи по отношение на развенчания вожд могат да се чуят от 1990 г. и до днес.   Но обвинителите много често въобще не знаят що е то “пломбиран вагон”.  Най-подготвените обвинители цитират думите на Уинстън Чърчил, който казва, че немците са докарали Ленин в Русия в изолиран вагон, като “бацила на чумата”.   Каква е истината.     Е ли “пломбираният вагон” доказателство, че Ленин е работил за германското разузнаване?   Нежеланият “възвращенец” След победата на Февруарската революция в Русия новата власт дава на всички политемигранти, намиращи се в чужбина, право да се върнат в Русия. Това се отнасяло и за лидерите на болшевиките, включително и за Ленин.   Но съществувал голям проблем, който се наричал Първа световна война. Съвсем не било лесно да се премине през изровената от траншеи Европа, за да успее руският емигрант да се добере до Русия.   Временното правителство казвало “Война до победен край”  и искало в Русия да се върнат тези хора, които споделят идеята им.   Всички знаели за негативното отношение на Ленин и болшевиките към войната – позицията им не била тайна през 1914 г. Точно затова Временното правителство, без да забранява, тихичко и кротичко, не искало да помогне на лидерите на болшевиките да се върнат в Русия.   “Черният списък на пацифистите” Всичко това било зорко наблюдавано от другите държави, които участвали в Първата световна война, и които защитавали собствените си интереси чрез войната. За Англия и Франция било важно да се запази Русия като съюзник. Германия имала интерес Русия да излезе от войната.   Т.е. европейските държави се отнасяли към руските политици в зависимост от техните възгледи за войната.   Тези, които подкрепяли лозунга “Война до победен край”, се връщали в Русия през Англия, откъдето поемали към Архангелск, Мурмарнск или по Скандинавския път. Имало постоянна опасност от немски подводници и пътническите кораби се движели с охрана от военни британски кораби, всичко се контролирало от британското адмиралтейство, министерството на външните работи и полицията.   Именно такъв маршрут се обмислял първоначално за намиращия се по онова време в Швейцария лидер на болшевиките.   Но много скоро станало ясно, че този път е обречен – британските спецслужби отрязали от раз тези руски емигранти, които не подкрепяли продължаването на войната.   Нещо повече, спецслужбите на Англия имали “черен списък на най-опасните пацифисти“, които трябвало да бъдат арестувани.   Именно затова на път за Русия във Великобритания бил арестуван един от основателите и главен теоретик на партията на есерите Виктор Чернов. В Русия това предизвикало буря от негодувание. След намесата на Временното правителство есерът бил освободен и изпратен в Родината.   Германският вариант Пред болшевиките отново се изправил вечният въпрос “Какво да се прави?”   Първи издигнал идеята за завръщане в Русия чрез Германия НЕ Ленин, а неговият непримирим противник, меншевикът Юлий Мартов.  Това се случило на събрание на емигрантите в Берн. Ленин първоначално бил скептично настроен към идеята на Мартов: пътуване през територията на вражеска държава съвсем не бил добър вариант.   Но времето вървяло, призивите за помощ от Временното правителство така и си оставали без отговор, а пътят през Великобритания  завършвал с арест. Само немският Генерален щаб изразил желание да помогне на “пацифистите”. И в това няма нищо странно – в същите тези дни британският флот под флага си извозвал в Русия всички привърженици на идеята за война до победен край. Немците пък искали точно обратното. Европейските държави много внимателно и съвсем целенасочено се опитвали да се възползват от Русия за свои цели…   В тази ситуация Ленин се обърнал към секретариата на Швейцарската социал-демократическа партия Фриц Платен с молба да започне преговори с посланика на Германия в Швейцария Ромберг за преминаването на руски емигранти през територията на държавата.   Деветте условия на Ленин Германия била готова да пусне руснаците, но емигрантите, колкото и това да било странно за германците, поставили условия:               “Условия за преминаването на руските емигранти през Германия   Аз, Фриц Платен, съпровождам на пълна своя отговорност и на свой риск вагона с политическите емигранти и бежанци, завръщащи се през Германия в Русия. Общуването с германските власти и чиновници ще води само и единствено Платен. Без негово разрешение никой няма право да влиза във вагона. На вагона да му бъде признато правото на екстериториалност. Нито при влизането в Германия, нито при излизането от нея не може да се извършва никаква паспортна или пътническа проверка. Пътниците ще бъдат приети във вагона независимо от техните възгледи за войната или мира. Платен се задължава да снабди пътниците с железопътни билети на нормални цени. Влакът, по възможност, да не спира. Никой не трябва нито по собствено желание, нито след заповед да напуска вагона. Не трябва да има никакво задържане по пътя, ако то не е крайно необходимо по технически причини. Разрешението за предоставянето на влака да бъде на базата на обмен на германски или австрийски военнопленници или интернирани от Русия. Посредникът и пътниците поемат върху себе си отговорността персонално и в частен порядък изпълнението на т. 7. Най-възможно е преминаване от швейцарската граница през шведската, защото това е технически изпълнимо”.   Тези условия били приети от немската страна, след което решението за пътуването било взето.   „Пътешествието“ от Цюрих до Петроград             Пътуването не било секретно. В обявения ден за тръгване, 9 април, на гарата в Цюрих се били събрали както 32-та пътници, така и техните изпращачи, сред които имало и такива, които не одобрявали пътуването. Дори се стигнало до размяната на нелицеприятни реплики.   В 15:10 часа местно време 32-та емигранти излезли от Цюрих и стигнали до граничната гара Готтмаденген. Там те минали в пломбиран вагон, който се придружавал от двама германски офицери от Генералния Щаб.   Ленин и руски емигранти пристигат в Стокхолм, 1917 г.                 Вагонът не бил напълно изолиран от външния свят. “Нашите три врати са пломбирани, четвъртата, задната врата, се отваряше свободно, така че аз и офицерите имахме възможност да излизаме от вагона. Най-близкото до тази врата купе беше предоставено на двамата съпровождащи офицери. На пода имаше поставена една черта с тебешир. Тя отделяше неутралната зона – територията, която заемаха немците, от една страна, а от друга – територията, в която бяха разположени руснаците…Върховното командване заповяда на своите упълномощени да предотвратяват какъвто и да е контакт между руснаците и немските граждани. Строгите правила действаха и в самия вагон. Пътниците строго се придържаха към договореното споразумение” , – това е написал в спомените си Фриц Платен.   Както било уговорено, влакът с емигрантите максимално бързо стигнал до гара Засниц, където пътниците се качили на парахода “Кралица Виктория” и се отправили към Швеция. През Швеция, а после през Финландия Ленин и съратниците му стигнали до Русия, пристигайки на Финландската гара в Петроград на 16 април 1917 година.   „Който не е с нас, той е шпионин“ Болшевики 1917 г. Интересно е това – “пломбираният вагон” започнал да се споменава като “доказателство” за работата на Ленин с немското разузнаване доста по-късно, от юли 1917 г., когато конфликтът между болшевиките и Временното правителство достигнал точката си на кипене. Едва тогава срещу лидерите на болшевиките е заведено съдебно дело по обвинение в шпионаж.   Обвинението, между другото, за онзи период било напълно типично и в стила на епохата. По онова време обвинявали в шпионаж всички политически противници. Руският революционер Николай Суханов, който се промъкнал при меншевиките и впоследствие станал жертва на сталинските репресии, пише: “Освен болшевиките, всички малко или много забелязани интернационалисти пряко или косвено бяха обвинени, че служат на немците или че общуват с германските власти. Лично аз се превърнах в любима мишена и започнаха да ме наричат “любим на немското сърце” или “високо ценен от немците”. Едва ли не ежедневно получавах писма от столицата, от провинцията и армията, в които ме съветваха или заплашваха, а в други писма направо ме питаха: “Кажи колко взе?”   Но през април  1917 г., да повторя, Временното правителство не е повдигало никакви обвинения срещу Ленин, а причините и обстоятелствата около пристигането си през Германия болшевиките изложили пред Съвета в Петроград (където имало най-малко на брой болшевики), а дадените обяснения били сметнати за напълно удовлетворяващи.   Главното, за което днес нищо не казват, е следното – в прословутият “пломбиран вагон” Ленин не е бил сам. Малко по-късно в същите “пломбирани вагони” през територията на Германия в Русия пристигат руски емигранти още два пъти, при това вагоните били пълни не с болшевики, а с меншевики, есери, анархо-комунисти и представители на други политически сили, които отхвърляли лозунга “Война до победен край”.   300 руски политици преминали през Германия с подобни “пломбирани вагони”.   И тези ли 300 руснаци са били немски агенти?   Ако да, то тогава излиза, че тези, които са минали през Великобритания, са служили на британската корона, т.е. били са британски агенти.   Победата на болшевиките   Ако се гмурнем още по-дълбоко, то можем да стигнем и до следното безумно твърдение: че немският Генерален щаб през 1917 г. е бил бъкан до ушите с агенти на болшевиките. Защото същият този “пломбиран вагон” на Ленин „съдействал“ не само за победата на болшевиките в Русия, но „съдействал“ и за краха на Германската Империя в резултат на революцията, водеща сила в която били немските идейни съратници на Ленин.   Работата била къде-къде по-проста.   През пролетта на 1917 г. различните политически сили си правели собствени стратегии и тактики, разчитайки на победа, възползвайки се от слабостта на другите политически сили. Апропо, това е древна политическа и житейска практика.   Победили в края на краищата болшевиките начело с Ленин, които се оказали по-умни от абсолютно всички останали. Петя Паликрушева news -front.info

Опитът да ни въвлекат във война с Русия е безумен

 – Преди повече от година в интервю за „Труд“ заявихте, че България ще има второ правителство, което „да въведе България във военния конфликт, който се очаква да стане на украинска територия“. Изглежда в Русия започнаха да се случват драматични събития, но сякаш войната не се случи. – В Русия се случват драматични събития, при това в момента. Признавам, че тогава не бях напълно точен. Имах предвид, че някой много упорито тласка България във война с Русия, защото точно тогава замисълът беше да се воюва с Русия по повод Украйна. Всъщност войната беше тръгнала и беше въпрос на време на България да бъде поставена задачата да участва и да бъдат запитани нашите гащници: „Вие на коя страна сте все пак? Докога ще хитрувате?“ Слава Богу, това не се случи, в последния момент спряха започналата война с Минск-2, но всичко това беше в развитие. – Не е ли безумие да се обяви война на Русия? – Защо пък да е безумие? За вас и за мен може би е безумие, но светът, в който живеем, е достатъчно безумен. Напротив, САЩ не могат без война, те трябва да направят война. И ако Хилъри Клинтън беше спечелила изборите, войната най-вероятно щеше да е започнала. – Нима Доналд Тръмп е миротворец? – Едва ли. Доналд Тръмп ще отложи войната с някъде около пет или шест години, но тя все пак ще стане. Разбира се, междувременно в САЩ се случват много важни неща и аз съм крайно недоволен, че тук дори не ги отбелязваме. Ако на Тръмп му позволят да стане президент, а това ще стане ясно на 19-и, когато трябва да го утвърди колегията, ние ще бъдем свидетели на новия американски изолационизъм. Там се очертаха контурите на принципно нов свят, който ще бъде страшно интересен. – По-добър или по-лош ще бъде този свят? – По-добър, надявам се. Това е принципно нова схема на световните отношения. С нашата неспособност да забелязваме света, ровейки се в гюбрето, което сами създаваме, ние цяла година няма да забелязваме този изолационизъм, а той се формира пред очите ни. В Русия също стават много странни, непонятни и, боя се, тревожни неща. Не някой друг, а Путин разрушава елитния консенсус. – Какво не виждаме оттук в Русия? – Лично аз много неща не виждам, но поне бих искал да знам защо Путин напоследък говори какво ще прави, когато завърши мандата си и политическата си кариера. Той за първи път говори така. Никога досега Путин не е говорил за своето персонално бъдеще. – Тоест няма да се реализира планът “Путин – император”? – Той вече е император. Императорската позиция е конституирана, а кой ще заема стола на императора е вече другият въпрос. Путин би могъл да остане, защото сме свидетели на реакцията “Няма да ви пуснем, любими Владимир Владимирович!” Това не е важно, не е важна дори личността на Путин, важното е, че се променят пластовете под императорския стол. Например разклатена е позицията на вечния несменяем политически Чубайс (Анатолий Чубайс, идеолог на приватизацията в Русия по времето на президента Борис Елцин, б.р.). Твърдя, че в Русия настъпват промени, които не се виждат достатъчно добре, но е сигурно, че ги има. Вземете например само идеята за създаване на национална гвардия. Само веднъж в Русия е имало национална гвардия – по времето на Иван Грозни, наричала се е “Опричнина”. – Каква е причината? На кого са нужни тези нови опричници? – В Русия винаги има три неизменни властови константи, три инстанции и цялата руска политика може логически да се сведе до отношенията между тези три инстанции. – Кои са те? – Първата инстанция е тази на Батюшката Цар или генерален секретар на КПСС, или президент – в зависимост от епохата. Втората инстанция, независимо от времето, е народът. И третата и може би най-важна инстанция са болярите или според епохата – номенклактура или олигарси. Времената се сменят, но инстанциите като структурни позиции си остават. Общо взето, руската история се свежда до това как императорът, ужасен от това, което се случва, вика народа на помощ срещу болярите. – Усещате ли някакво жужене в днешното дворянство? – Да, точно това усещам – жужене. То, разбира се, дворянството не съществува вече, но е заместено от една особена смесица от олигарси и висши държавни служители. Оттам очаквам истински изненади. – Какво ще промени в света изолационизмът на САЩ, който, както казахте, се развръща пред очите ни? – О, вижте, това е краят на епохата, която продължи толкова дълго, че не помним началото й. Аз като историк помня, но това е смяна не на актовете в пиесата, това е смяна на пиесата, на автора. Това е невероятно интересно и важно нещо и аз искрено съжалявам, че българите се занимават с глупотевините на слугинско-кухненските си свади. Вижте, американската държавност е добре направена. Там се знае кой кой е и с какво се занимава. Когато президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас – ние нямаме негов аналог в България – каже нещо, държавните идеолози си го записват внимателно. Той е видимото звено между невидимия интелектуален елит и видимите държавни изпълнители. Когато Ричард Хаас започне да говори изолационистки, това означава изключително важни неща. Това означава нов тип целеполагане в Съединените щати, това означава нов тип отношения с двата основни други фактора – Русия и Китай. Това би могло да означава и утвърждаване на една нова тенденция. Аз смятам, че до една година светът ще бъде разделен на три различни зони на влияние. Ще се признаят три световни столици. Първата е Вашингтон като технологичен лидер на света. САЩ ще си останат Велика сила и няма как да бъде другояче. Втората столица е Пекин. Китай вече е най-голяма икономика в света, и третата столица е Москва. Русия е безспорно доказала се военна сила – непобедима до този момент и безспорно депо на ресурси. – Какво притежава Русия, може ли да се измери? – Русия притежава 64 на сто, а според други 38 на сто от всички световни запаси на всичко – като започнете от прясната вода, дървесина, минете през уран и редки метали и свършите с петрол и газ. Разузнатите находища там са на стойност 135 трилиона долара, но по-голямата част на Руската федерация дори не е разузната. Никой не знае какво има там. – Какво пропускаме българите в тази променяща се ситуация? – Своето място, своята ориентация. – Виждате ли лидер, който може да провиди всичко, което се случва около нас? – Проблемът не е в лидерите. Проблемът е в смисъла, който е напуснал българския политически живот. Има лидери. Борисов също е лидер посвоему, по кухненски. В един по-добър свят Борисов можеше да бъде много полезен човек. Корнелия Нинова, ако се предпази да прави непредвидени глупости, и тя човек може да стане. Само за Радан Кънев няма никаква надежда. Обичам да слушам две неща в живота си – немски реклами за перилни препарати и Радан Кънев. Тогава душата си почива. Вижте, има и много други упорити хора, които вярват, че правят нещо полезно за страната. Смисълът обаче е напуснал политиката в България. Ние винаги правим уж нещо много умно, а се получава все същата манджа с грозде. – Най-големият страх на българите от тази инвазия, която ни притиска от югоизток? Реална ли е тази заплаха? – Да, реална е. Българинът на едно такова дълбинно равнище под стомаха, усеща опасността. Ние сме народ, който има много живи съхранени инстинкти за опасност. От Изток идва голямо зло и съм изключително разтревожен, защото докато то идва, в София се занимават с глупави скандали. Ние нямаме работеща управленска машина. В София няма кой да поеме отговорност… освен американския посланик може би. – Между какво трябва да избира България, ако има воля да избира? – Това, което ще ви кажа, е скандално, но то ще се наложи с времето със или без мен – това няма никакво значение. Обективната тенденция води България към необходимостта на първо място от нови отношения с Русия. Ние можем и трябва с правото си на вето в Европейския съюз да се обявим против санкциите срещу Русия. Това не е действие с огромна икономическа или политическа важност, но това е символика, която по нов начин ще конституира традиционните отношения между двете страни. Опитът да ни изправят във война срещу Русия е безумен. Никой няма да успее. Второ, ние трябва да напуснем военната организация на НАТО. НАТО е никому ненужна организация и при това трябва да го направим, преди Тръмп да врътне кранчето на тази никому ненужна организация. – Сигурно ли е, че ще врътне кранчето? – Той точно това каза. Сигурността струва пари и който не си плаща, няма да се занимават с него. Може би ще се появи някакво ново НАТО, което брои стотинките, което няма място за мащабни проекти и за безумни мечти как ще бият Русия. Тръмп е изразител на едно старо разбиране, че грижите на Америка не са в Европа, а на друго място. НАТО беше замислена като военна организация, която да проецира контрол върху военно-политическите отношения между Германия и Франция. А това вече е невъзможно. Спокойно Европа може да бъде оставена да си изгради сама въоръжените сили. При един такъв формат там някъде ще има място и за българските умиращи днес въоръжени сили – да се почувстват там мъже и отговорни хора. Ние трябва да останем в Европейския съюз, но не в този жалък опит за Европейски съединени щати, който сам по себе си е троцкистки проект – унищожаване на националните суверенитети и създаване на „общоевропейски суверенитет”. Ние, оставайки си в тази Европа на отечествата, в Европа, моделирана от идеите на Шарл дьо Гол, бихме могли да проучваме възможностите за икономическо и политическо взаимодействие с Евразийския съюз. Ние трябва да знаем какво се случва там и да имаме отворена врата – и то, разбира се, единствено при условието, че знаем какво означава суверенитет. – Не е ли важно и да знаем какво искаме, защото можем да останем и без съюз, и без суверенитет? – Да, много е важно, но ние не сме решили още какво искаме и сме останали без суверенитет. Нашият суверенитет е ипотекиран в Брюксел. Оттам идват някакви вноски заради ипотеката и тези европейски пари се транжират от 300-400 по-първа ръка семейства. Ние можем да си потърсим суверенитета, но това е сложна задача. Можем да помислим за нова роля на Балканите, можем да помислим за нова визия за участието си в изграждането на европейските въоръжени сили. – Какво виждате на южната ни граница? – На южната граница има открита инфекция. Тя може да започне да гангренясва, а ние се занимаваме с смешни неща – като това дали ще се разберат Радан Кънев и Бойко Борисов. Усещате ли разликата в мащабите? Едното е екзистенциален проблем, другото – смехория. – Южната инфекция и лекуването й е свързана със състоянието на Турция и новата й форма на управление, към която върви. – Да, наистина Турция върви към нова форма на управление. Мисля, че Ердоган няма да види новата Турция, тя идва след него. Той ще се бори отчаяно, до последно. Ердоган не е мой любимец, но аз признавам, че той добре формулира приоритетите си. Като всеки опитен турски политик той е наясно, че голямата опасност е кюрдският въпрос. Във всеки момент там ще стане нещо и Ердоган трябва да припалва танковете. – Колко време ще продължи този процес? – Не знам. Никой не знае. Вижте, турската държава е създавана на базата на една скрита предпоставка: няма Кюрдистан. Или има турска държава и няма Кюрдистан или обратното. При този втори сценарий някаква Турция би имало. Някакъв вилает около Анкара с международно управление на Истанбул – и Южна Турция, като територия на кюрдската държава. Ердоган трябва да направи всичко, което зависи от него, за да не допусне това да се случва. Турция е на геополитически разлом и там действат силите на съдбата, с която вече не можеш да се договаряш, не можеш да разговаряш. Там действат слепите и безжалостни автоматизми на голямата геополитика, която е злобна вещица всъщност. Тя е безмилостна. Аз се отнасям без симпатии, но с уважение към съвременна Турция. Това е една модернизирана държава, но Турция е опряла до една историческа бариера, за която никой не знае как ще мине отвъд. Проблемът на Турция не е проблем с Ердоган. – А това не е ли и наш проблем – съдбата на Турция? – Естествено, че е и наш проблем. За нас има огромна разлика между модернизирана Турция и Турция, която се изгражда въз основите на „Мюсюлманското братство“ – ислямския модернизъм на Гюленистка Турция. Възможен е такъв сюжет, но е възможен и друг – Турция, разрязана на две, много силна, много вдъхновена и икономически стабилна държава на кюрдите. Те са в този момент на развитието си, в който Великите сили лека-полека склоняват към създаването на подобна държава. Те имат народ, имат територия, имат огромно количество петрол и ресурси. Имат и жени, които са готови да воюват. Знаете ли какво става, когато жените вземат оръжието? Това е чудовищна ситуация. Кюрските жени воюват – това означава, че народът мисли в категориите „Свобода или смърт“. Такъв народ не може да бъде спрян. Мисля, че това е най-лошият сън на Ердоган. А за нас, да, това също е проблем. Има ли Кюрдистан, с който ние общуваме или няма? Кюрдистан, когато се появи, няма да е далече от България. – Появяват се разни апокалиптични сценарии, за бъдещето на България в този случай? – Аз не вярвам в тях, но нека ги споменем за пълнота на картината. Отчаяният турски елит, усещайки, че изпуска Южна Турция, решава да получи компенсация на север – към Кавказ, и на северозапад – през България. Има една граница, която за малко да стане естествена граница между България и Турция. Това са Траяновите врати и ето го отново се появява заплаха от разделение на Санджака с Румелия. Днешна България съществува поради едно изключително смело, малко откачено – но благословено, исторически вярно действие на група българи – Съединението. Две Българии са били напълно възможни – Санджака и Румелията. Слава Богу, тези българи са се постарали историята ни да тръгне в друга посока, но тъй като нещата в историята се въртят на големи кръгове, може да се наложи отново да мислим за интегритета на България. Геополитиката, както казах, е злобна вещица. Ние живеем върху геополитическа зона и заплахите остават скрити за елитите ни, които предпочитат да се крият в затворените си квартали. Те не искат да осъзнаят, че тази държава, която имаме, е заплатена с кръв. Тя е плащана от поколения воини. Българите, за да имат държава, са воювали и проливали кръв. Днес сме бели и пухкави. Правим брилянти гей паради. От Аспарух до Тодор Живков лидерите са осъзнавали, че тази държава е възможно да съществува само при калкулация на военни фактори. Днес това не ни интересува – делим европейски пари, гледаме брадати жени по „Евровизия“ и отговаряме на световните предизвикателства с дебати в „Червената къща“ и с вдъхновени гей паради. Може би пък да не ни се полага държава тогава. – Все пак не сме малък народ. – Ние сме голям народ в онзи смисъл. Понякога малките народи са големи – еврейският народ е голям именно по този начин. Ние трябва посвоему, плащайки греховете си, и с Божията помощ да построим един по-български, по-адекватен, по-съгласуван с нашето историческо достойнство и съзнание за нас свят. Сега този свят го няма.   Нашият гост Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Номинираният за шеф на Пентагона: Путин иска разкол в НАТО

 Номинираният от Доналд Тръмп за шеф на Пентагона ген. Джеймс Матис заяви, че руският президент Владимир Путин се опитва да всее разкол между страните членки на НАТО. По време на сенатските изслушвания преди утвърждаване на кандидатурата му той отбеляза, че световният ред се сблъсква с най-голямата заплаха от времето на Студената война. И тази заплаха, подчерта той, се представлява от Русия, Китай и терористичните групировки. Отговаряйки на въпросите на сенатори, бъдещият министър на отбраната на САЩ заяви в четвъртък, че ще работи за укрепване на единството в НАТО и по-специално за подкрепа на Балтийските държави, които усещат заплаха от страна на Русия, както и за териториалната цялост на Украйна. Ген. Матис е на мнение, че САЩ трябва да засилят военната си мощ. В същото време той изтъкна, че е съгласен с избрания президент Тръмп за подобряване на сътрудничеството с Москва по всички въпроси, по които е възможно. Той обаче предупреди, че САЩ трябва да са готови за конфронтация с Русия в тези области, в които не могат да си сътрудничат. Ген. Матиас бе представител и писмени отговори на въпроси до представителите на сенатската комисия по отбраната, която трябва да одобри кандидатурата му.   По въпроса за сътрудничеството с Русия той казва, че САЩ са правили това и в "най-мрачните дни на Студената война", поради което подкрепя стремежа на Тръмп да се ангажира с Русия сега. "В същото време, когато установим други области, в които не можем да си сътрудничим, ние трябва да се конфронтираме с поведението на Русия и да се защитаваме, ако Русия избере да действа обратно на нашите интереси", декларира ген. Матис. Тръмп, който ще встъпи в длъжност след осем дни, призна в сряда, че Русия най-вероятно стои зад хакерските атаки срещу Демократическата партия на САЩ по време на президентската кампания миналата година. Това бе първият път, когато Тръмп се съгласи със становището по този въпрос на американските разузнавателни агенции. Матис посочи руските кибератаки и информационната война, водена от Москва, като предизвикателства за САЩ. Освен това заяви, че Русия нарушава международни споразумения, използва тактики, близки до открита война, за да дестабилизира други държави; изпраща тревожни сигнали по отношение използването на ядрени оръжия. Председателят на сентаската комисия по отбрана Джон Маккейн, който е сред висшите републиканци, несъгласни с предварителните заявки на Тръмп за сближаване с Русия, коментира, че не би могъл да е по-щастлив от позициите, изразени от ген. Матис. Той предупреди да не се изпада в оптимизъм за бъдещо ангажиране с Путин. "Путин иска да е наш враг. Той се нуждае от нас като негов враг. Той никога няма да бъде наш партньор", заяви Маккейн. Путин вярва, че укрепването на Русия означава отслабване на Америка. Ние трябва да подходим реалистично, предупреди той. Джеймс Матис може да стане първият кадрови военнослужещ начело на Пентагона от половин век насам. Според американското законодателство ако кандидатът за министър на отбраната е бил военнослужещ, той трябва да е подал оставка от военна служба поне седем години преди да заеме политическия пост. За да стане ген. Матис министър на отбраната, Сенатът трябва да приеме специално решение или да направи изключение от закона. Джеймс Матис е подал оставка от морската пехота през 2013 г., а дотогава е оглавявал Централното командване на САЩ. Бъдещият директор на ЦРУ посочи Русия сред комплексните заплахи за САЩ Избраният от Доналд Тръмп за нов ръководител на ЦРУ Майк Помпейо смята, че САЩ са изправени пред множество комплексни заплахи – от агресията на Русия до Иран и Китай, който "създава реални напрежения". Отклонявайки се от заявената цел на Тръмп за търсене на по-близки отношения с Русия, Помпейо посочи, че Русия се "налага агресивно" по света, като "нахлува и окупира Украйна, като заплашва Европа и не прави почти нищо, за да унищожи "Ислямска държава"" Той обещава, че ЦРУ ще предоставя на правителството точен и проницателен анализ на дейността на Русия. Помпейо нарича Иран "все по-дързък и подривен играч в Близкия изток, който подклажда напрежения" със сунитските съюзници на САЩ. Той предупреждава, че Китай също предизвиква напрежение като засилва военната си мощ, разширява икономическото влияние и дейностите си в Южнокитайско море и в киберпространството. Майк Помпейо е републиканец, член на Конгреса и бивш офицер от американската армия. Неговото изслушване в четвъртък стана ден след избухналия скандал с "руското досие" за Тръмп – изтекла информация за непотвърдени данни за това, че Русия е събирала компромати за Тръмп. Избраният президент гневно отхвърли тези твърдения и влезе в директен конфликт с разузнавателните агенции, обвинявайки ги, че са помогнали да изтичане на подобна информация и че използват практики на нацистка Германия. В подготвената си встъпителна реч Помпейо отбеляза, че ЦРУ не прави политика по отношение на никоя страна. "Това, какво да се прави с Русия, е политическо решение, но същественото е, че агенцията ще предоставя на политиците точна разузнавателна информация и проницателен анализ за руските действия", заяви той. Седмици наред Тръмп отхвърляше и заключенията на американското разузнаване, че Русия е използвала кибератаки и други тактики, за да се намесва в президентските избори в САЩ в негова полза. Запитан за хакерските атаки, Помпейо заяви, че е много ясен за това, което нарича "агресивно действие", разпоредено от руското ръководство. Той обясни, че по отношение на заплахите настоящата среда е най-сложната, пред която се изправят САЩ в последните години. Според него това включва "еластичността" на "Ислямска държава" и ситуацията в Сирия.

Путин Русия води хитра геополитическа война

 Годишно страната харчи в областта на сигурността 48,4 млрд. долара, което е в пъти по-малко от разходите на Пентагона, възлизащи на 660 млрд. долара. Великобритания често твърди, че поема на плещите си непосилната тежест на делата по света. Това твърдение е особено актуално днес, когато тя излиза от Евросъюза. Но през 2016 г. се появи още една страна, която може да направи такова заявление, без да се опасява от противоречия. Това е Русия. Русия оказва несъразмерно на своята тежест голямо влияние на събитията в Европа, САЩ и Близкия изток, каквото не е правила в продължение на десетилетия, и много хора на Запад я порицават за това. Но тук има скрит един парадокс – почти по всички икономически и демографски оценки Русия е страна, намираща се в състояние на упадък. Тази страна е подложена на западни санкции, които й бяха наложени заради нейните действия в Украйна. Само че руската икономика страда и от един по-сериозен недостатък – запазила е зависимостта си от износа на суровини, в това число и енергийни ресурси, чиито цени през последните години спаднаха рязко. Това се казва в анализ на в. „Уолстрийт джърнъл“, който БГНЕС цитира от ИноСМИ. Населението на Русия намалява и според прогнозите този спад ще продължи. Към края на века неговата численост може да достигне 100 милиона от сегашните 144 млн. души. Но дори и от такава позиция на слабост Москва оказва немалко влияние върху политиката на Запада. Политиката на страните, които преди бяха управлявани от Москва, приема руската намеса като даденост. Само че оспорваните засега изводи на американските спецслужби за съпричастността на Русия към хакерските атаки с цел повлияване на президентските избори в САЩ нямат прецедент. Във Франция лидерите в президентската надпревара, която ще завърши през есента догодина, са политиците русофили Франсоа Фийон и Марин льо Пен. В четвъртък в Брюксел Фийон каза, че няма никакви лични връзки с руския президент Владимир Путин, и че просто „много уважава“ Русия. Русия разполага с най-големия в света ядрен арсенал и влиза в петорката постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Във връзка с това Москва запазва своето глобално влияние. Но при Путин Русия си върна мястото, което, както считат много нейни граждани, по право й принадлежи – на основната маса за преговори, където се решават глобални въпроси. Как успя Путин да го направи? Едно от обясненията е в това какво може да прави той. Биографите често пишат за неговото майсторство в джудото, където главното е да се възползваш от слабостта на противника, когато губи равновесие. Трябва да се отбележи, че западните страни сега явно са загубили равновесие. Финансовата криза породи сред хората реакция на отхвърляне на политическия елит, органите на държавната власт и глобализацията. Смята се, че Русия засилва тази реакция, оказвайки въздействие върху политици, като осъществява хакерски атаки и манипулира социалните мрежи. Русия „използва целия набор от държавни органи и пълномощия, за да осъществява своята външна политика в чужбина все по-агресивно, като използва пропагандата, шпионажа, подривната дейност и кибератаки“, заяви неотдавна пред в. „Гардиън“ шефът на британската спецслужба МИ5 Ендрю Паркър. Шефовете на британските органи по сигурността казват, че руските шпиони никога не са изчезвали от улиците на Лондон и другите големи градове. Само че новите технологии позволяват на руснаците да влияят върху политиката чрез специални мрежи и през киберпространството, без да пътуват до страната, като изразходват за тези цели незначителни средства. „Смятам, че руският лидер се е постарал да се възползва от всичко това, когато Русия се възстанови от сътресенията, свързани с разпадането на Съветския съюз. Само че Путин много умело върши тази работа“, каза бившият британски посланик в Москва и специалист по руска история Родрик Брейтуейт. Русия също така харчи големи пари за своята армия. Британският аналитичен център Jane’s Infromation Group огласи резултатите от изследване, според които през 2016 г. Русия заема шесто място по военни ресурси в света, отстъпвайки пред САЩ, Китай, Великобритания, Индия и Саудитска Арабия. Годишно страната харчи в областта на сигурността 48,4 млрд. долара, което е в пъти по-малко от разходите на Пентагона, възлизащи на 660 млрд. долара. Според Jane’s около 2020 г. Русия ще изостане от Франция и ще заеме 7-о място. Но даже и при такъв скромен бюджет руската армия проявява активност в Украйна и около други държави в нейното обкръжение. Тя промени ситуацията в сирийската гражданска война в полза на своя васал Башар Асад. Възползвайки се от нежеланието за намеса във войната на САЩ, Москва за първи път от няколко десетилетия стана важен стратегичен играч в Близкия изток. Естествено, модернизирайки армията си, Русия от време на време устройва демонстрации на сила, които са доста заблуждаващи. Нейният самолетоносач на солидната 30-годишна възраст с голям блясък и голяма трудност се добра до Средиземно море. Военни експерти казват, че на неговата палуба няма катапулт, поради което самолетите от палубната авиация трябва да излитат с неголям боен товар и запас от гориво. От началото на ноември досега самолетоносачът загуби два свои самолета. По западните стандарти руската тактика също така е груба и примитивна. Основно руската авиация използва в Сирия неуправляеми бомби, а не боеприпаси с висока точност, каквито използват западните войски за избягване на жертви сред цивилното население. „Русия съвсем методично осъществява програма на военно модернизиране, която ни впечатлява повече, отколкото би следвало“, каза Брейтуейт. Въпреки това при Владимир Путин Русия се върна на световната сцена. Само че е достатъчно съмнително, че нарушавайки поддържания от САЩ световен ред, тя ще успее да създаде нещо друго на негово място. (БГНЕС)

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

Николай Злобин: Доверието между Москва и Вашингтон в момента е на опасно ниско ниво

Не очаквам рестарт на руско-американските отношения. В момента руско-американските отношения са в много лошо състояние и няма такъв вълшебен ключ, който да промени ситуацията. Това лошо състояние е обусловено от редица фактори. Не помня американският Конгрес да е бил настроен до такава степен антируски от разпадането на Съветския съюз, та дори и по време на студената война.Това е фактор, който на президента Тръмп ще му бъде много трудно да преодолее. Общественото мнение, политическите експерти също се отнасят силно негативно към Русия, а и военният елит откровено възприема Русия като потенциален противник. Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ руският и американски политолог, историк и публицист Николай Злобин, директор на Центъра за глобални интереси във Вашингтон. Макар да е очевидно че Тръмп иска да подобри отношенията си с Русия, ще му се наложи да преодолее много препятствия. Ще трябва да отговаря защо го прави и какво ще получи Америка в замяна. И това - на фона на множеството други сериозни проблеми, които стоят пред Тръмп. Затова смятам, че на този етап може да се очаква само промяна в реториката, която ще стане по-малко оскърбителна и агресивна, както от страна на Вашингтон, така и на Москва. Мисля, че ще се появят възможности за сътрудничество по отделни проблеми, например, по сирийския въпрос, ядреното разоръжаване, контролът над ядреното оръжие, които могат да положат основа за възстановяване на доверието. Доверието между двете страни в момента е на опасно ниско ниво и то трудно ще бъде възстановено. В САЩ ситуацията се усложнява и от факта, че повечето американци подозират Тръмп в някакви тайни лични или бизнес интереси, свързани с Москва. Затова и стъпките на Тръмп за подобряване на отношенията с Русия ще се възприемат крайно подозрително. На Тръмп ще му се наложи да похарчи много политически капитал, който той изразходва и по темата с миграцията. А рейтингът му, да го кажем директно, не е толкова висок. Евентуалното противопоставяне на елита, общественото мнение, политиците, военните, би било прекалено опасно за него.  Москва също би се съгласила на подобряване на отношенията само в свой интерес. Тя извлече много дивиденти от санкциите. Кремъл успя да сплоти руското общество, миналата година проведе доста успешни парламентарни и местни избори. Другата година ще има президентски избори, а Америка и Европа са добри инструменти за влияние върху общественото мнение. Да, Русия се нуждае от инвестиции, технологии, безопасност, но от друга страна тя безусловно не би координирала политиката си със САЩ. Има принципни неща, които Русия не би приела като предмет за преговори: Украйна, постсъветското пространство, обемът ядрено оръжие, който Кремъл контролира. Възможности за сътрудничество могат да се търсят по въпроса за Сирия. Там Тръмп би се решил на сътрудничество с Москва, ако тя вкара свои въоръжени сили в Сирия за борба с Ислямска държава. Дали обаче Москва би направила такава стъпка, за мен е голям въпрос. Иран и Китай също са теми, по които е трудно да се намерят компромиси между Русия и САЩ, и които могат да бъдат предмет на обсъждане между Путин и Тръмп. Но процесът на сближаване ще бъде дълъг, противоречив, тежък и ще изисква всекидневна работа. Дали Тръмп е готов на това в името на постепенното подобряване на отношенията с Москва, не мога да кажа. Санкциите, наложени на Русия заради Крим и списъкът „Магнитски“ са въведени от американския конгрес и президентът не може да ги отмени, отбеляза Злобин: Въпросът за смекчаване на санкциите дори не е внесен от Белия дом за разглеждане в Конгреса, предполагам, от презумпцията, че реакцията на Конгреса ще е негативна. Тръмп има възможност да смекчи или отмени санкции, въведени с президентски указ. Но за това той трябва да подготви общественото мнение, при това в посоката, характерна за изказването му при встъпването в длъжност - че ще води политика в интерес на Америка.  Но едва ли може да се очаква безусловна отмяна на санкциите, въведени с президентски указ. Това, което се случи на 2-ри февруари - корекцията, свързана с невъзможността на американските компании да плащат в Русия лицензи за продажба на телефони, компютри, е безусловно въпрос, който изискваше чисто техническо решение и няма нищо общо със санкциите. Според мен, руската преса просто не представи правилно този въпрос. Засега не виждам, какво може да предложи Русия на САЩ в замяна на смекчаването на санкциите. Съединените щати и президентът обаче имат още един механизъм, често използван в американската политика - игнорирането на санкциите. Този метод дълги години се прилагаше спрямо поправката Джексън-Веник по отношение на Съветския съюз, а след това и на Русия, която президентът замразяваше с укази. Според мен обаче такава идея не се обмисля. Както казах, Съединените щати биха поискали нещо в замяна, но Москва не излиза с такива инициативи и не мисля, че могат да се очакват в бъдеще. Путин казва: „Няма да обсъждаме санкциите, няма да предлагаме нищо в замяна. Не сме ги въвели ние“. Но, ако Русия не ги обсъжда, за какво да ги обсъжда Америка? Мисля, че на този етап няма перспективи за тяхната отмяна. По отношение на възможните сценарии за взаимоотношенията Русия – НАТО, Злобин коментира: Мисля, че Москва не изпитва огромно уважение към НАТО, към ЕС и Европа като цяло, смятайки че Европа, включително източната ѝ част, се е превърнала в територия политически и военно контролирана от САЩ. Затова през последните години Москва смяташе за безсмислени всякакви разговори с Европа, тъй като главният отговарящ за политиката й се намира във Вашингтон. Но, както е известно, на Москва не ѝ се удаваше особено диалогът с Вашингтон. След идването на Тръмп на власт, Москва смята, че ситуацията се променя, че Тръмп е безразличен към Европа. Но изявленията му след встъпването в длъжност не свидетелстват за такова безразличие. Мнозина искат да вярват, че Тръмп има по-хладно отношение и към НАТО. И Москва смята, че отслабнала Европа днес ще е по-способна да води преговори с Москва, включително за създаване на зони за сигурност в Европа. Според мен това е малко наивна позиция. Американско-европейското военно-политическо единство няма да бъде силно накърнено. Москва очаква резултатите от изборите в Германия, Франция. Тя разчита, че с новият европейски елит, който ще прилича на Тръмп и ще бъде по-национално ориентиран, тя по-леко ще води преговори. Но такъв елит все още не е дошъл на власт и не е сигурно, че ще дойде. Що се отнася до общата оценка на военната ситуация и безопасността в Европа, пример за това е източна Украйна, за чиято безопасност Русия и Европа не могат да се договорят. Няма общ подход, няма никакви концепции, които да се дискутират. Затова си мисля, че психологическата война в Европа и в местата на съприкосновение Русия - НАТО, наподобяваща времето на студената война, ще продължи: с военни учения и навлизания в чужди територии. Тя ще продължи, докато политиците не намерят общ език. Засега не виждам възможност за намиране на общ език. Русия ще се опита да се възползва от новата ситуация в отношенията си със САЩ, за да разшири влиянието си на Балканите, убеден е експертът: За Москва Балканите винаги са били „сърцето на Европа“. Има такова старо руско възприятие: ако Балканите са стабилни, стабилна е Европа, стабилна е и Русия. За САЩ този въпрос не е принципно важен. Според мен, повечето американски външнополитически анализатори не придават особено значение на Балканите в европейската политика. Затова, според мен, Русия ще се опита да се възползва от ситуацията в момента, на първо място, чрез икономически лостове и енергетиката. И мисля, че тя има всички шансове, ако Вашингтон заеме неутрална позиция. А каква ще е позицията на администрацията на Тръмп, според мен ще стане ясно до лятото. Днес той просто няма политика по отношение на Балканите.

Пропаганден канал на Кремъл с нова манипулация за България

Трябва ли да очакваме пробив във военното сътрудничество между Русия и България? Този въпрос задава в свой репортаж руската държавна телевизия RT – един от основните международни многоезични канали за разпространение на пропагандата на Кремъл. Репортажът звучи като откровен опит за намеса в българската предизборна кампания. Той представя колаж от действителни факти, които обаче са представени и тълкувани манипулативно, придружени с откровено абсурдни тези и прикрити заплахи. В характерния си стил руската телевизия залага на емоционалната връзка на част от българите с Русия и носталгията към соца с тези като, че тогава "армията е била армия" и България е имала на кого да разчита. Между редовете се прокарва и тезата за лошия Запад, а в края съвсем "случайно", се намеква, че Москва може да накаже България, но няма да го направи. България от 13 години е член на НАТО и досега все още експлоатира военна техника съветско производство, отбелязва телевизията и добавя, че неотдавна София и руската компания РСК "МиГ" са сключили редица контракти за ремонт на изтребителите МиГ-29. Това твърдение не отразява коректно действителната ситуация. Въпросните договори не са сключени директно с руснаците, а през български посредници. До това се стигна след като вече бившият военен министър първоначално отказа да продължи поддръжката на старите съветски машини МиГ 29 в Русия и сключи краткосрочен договор с Полша. Както и се очакваше обаче, се оказа, че Полша няма капацитет да поеме цялостната поддръжка на МиГ – 29 и месеци по-късно военното министерство бе принудено да обяви нови поръчки. Москва се възползва от 100-процентовата зависимост на българската бойна авиация и според различни източници постигаше много изгодни условия в отношенията си с МО. Дори според т.нар. русофилски кръгове в сектора за отбрана, след като е станало ясна офертата на Полша, Русия е реагирала с нови, подобрени условия. Освен това, продължава телевизията, в края на миналата година в българската политика станаха големи промени – за президент бе избран генерал-майорът от запаса Румен Радев. Българският лидер по рано командваше военно-въздушните сили и се позиционира като национално ориентиран политик, твърди RT. От репортажа не става ясно какво точно визира телевизията с определението "национално ориентиран политик". Президентът Радев обаче лансира проруски тези и дори допусна, че незаконно анексирания от Русия полуостров Крим вече е руски. Традиционно политическите кръгове в България,които защитават руските интереси у нас, представят визията за балансирана национално ориентирана политика, "забравяйки", че България е член на НАТО и ЕС. Руският ремонт на МиГ-те – "първи успех за Радев във военната сфера" По-нататък репортажът се спира на "лошото" състояние на българските ВВС, като подчертава, че ударната и изтребителната авиация на България се състои само от съветски самолети - 12 Су-25 и 12 МиГ-29, като не се броят учебните машини. Българската военна авиация действително е в много тежко състояние и разчита предимно на руска техника. НАТО от години призовава България да прекъсне зависимостта от Русия, но няколко правителства така и не закупиха нови съвместими с НАТО изтребители. През декември 2015-та при ръководството на Радев от въоръжение бяха снети 12 изтребители МиГ-21, които не се произвеждат от 1985 година. Загубата на МиГ-29 ще лиши напълно страната от изтребителна авиация. Затова, според RT, постигнатите с Русия споразумения за ремонт на машините е първи успех на новия президент във военната сфера. Договорите с РСК МиГ, които бяха сключени с български посредници, всъщност, бяха подготвени от правителството на Бойко Борисов още преди Радев да встъпи в длъжност и дори да бъде избран. От друга страна, възможността поддръжката на старите МиГ-ове да мине в Полша е била лансирана първоначално от самия Радев като командващ ВВС. "България не се е отказала от ремонта на наши самолети. В край на миналата година бяха подписани редица споразумение, договори с ВВС на България. Затова може да се каже, че ние си сътрудничим с тях", казва пред телевизията шефът на РСК "МиГ" Иля Тарасенко. Руската медия отбелязва, че според българските медии ремонтът ще се извършва в завода "Авионамс" край Пловдив и че в последните години българите са усвоили технологията на ремонта на съветска авиационна техника, включително на вертолетите Ми-24, Ми-17 и Ми-14. България наистина ренационализира "Авионамс", но за да ремонтират изтребителите в завода трябва изричната санкция на Русия. Към момента не е ясно какви ще бъдат нейните условия. "Несбъднати надежди" По-нататък RT отбелязва, че 13 години след влизането си в НАТО България не е преживяла нито едно мащабно превъоръжаване и че най-зле стоят нещата именно при авиацията и при Противовъздушната отбрана – най-скъпоструващите сектори на въоръжените сили. Руската телевизия посочва, че от 90-те години насам западните страни са доставили на България 20 вертолета: многоцелевия Eurocopter AS 532 AL (Франция), транспортно-боевия Eurocopter AS565 Panther (Франция), многоцелевия Bell Helicopter Textron 206 (САЩ). И че страната е получила осем транспортни самолета - Dassault Falcon 2000, Pilatus PC-12, LET L-410UVP-E, Airbus A318, Alenia C-27J Spartan, но нито един боен самолет. Българското правителство нееднократно се е опитвало да се сдобие от съюзниците си с годни, макар и не нови бойни самолети. Предишният премиер Бойко Борисов се стремеше към покупката на западни изтребители чрез подялба на разходите с Румъния, Хърватия и Турция. Но така и не успа да се договори за обща поръчка "на едро", пише RT. България инвестира стотици милиони левове именно в авиацията. С тях бяха закупени транспортни самолети и хеликоптери, но проектът за нов тип изтребител, който ще намали зависимостта на страната от Русия, заради различни интереси така и не тръгва. В края на управлението на първото правителство на Борисов беше подготвена покупката на изтребители Ф 16 втора ръка от Португалия, но кабинетът подаде оставка и договорът не беше сключен. Дори и не най-съвременният западен изтребител струва 70-100 милиона долара. А военният бюджет на България в най-добрите години - средата на 2000-те - е стигал до малко над 1 милиард долара. След 2009 г. разходите за отбрана постоянно намаляваха, за да стигнат през 2015-та до историческия минимум от 599 милиона долара, пише руската телевизия. И добавя, че според изискванията на НАТО предишното българско правителство се е съгласило да увеличи военния бюджет. През 2016 г. той нараства със 100 милиона долара и достига 700 милиона. За сравнение - през 1989 г. България е харчила за армията си 4.1 милиарда долара, т.е. 6 пъти повече, отбелязва RT. Телевизията се опитва да внушава, че България е обречена да зависи от Русия в опазването на въздушното си пространство, и няма финансова възможност за покупката на нови изтребители. Истината е, че за проекта вече са предвидени средства в бюджетната рамка. Очевидно е, се казва по-нататък в репортажа, че повече от 25 години пред България не стои задачата да отблъсква военна агресия. Страната е плътно заобиколена от съюзници в НАТО, но отделяните ресурси не стигат дори за поддържане на боеспособността на скромната ѝ 35-хилядна армия. Днес за закупуването на една ескадрила бойни самолети може да не стигне годишният военен бюджет. За София купуването на военна техника се превърна в недостъпен разкош. В тези условия България е принудена да поддържа авиацията си чрез редовни ремонти. Но и тук за малко да възникнат проблеми – нужни са резервни части, възли, агрегати, а Западът прекъсна отношенията с Русия по военна линия. Според руската телевизия обаче в документите на ЕС, свързани с наложените на Русия санкции "тактично са били предвидени изключения, отнасящи се до предоставянето на резервни части и услуги, необходими за обслужване и сигурност на съществуващите в рамките на ЕС мощности". По този начин бивши членки на Варшавския договор и други потребители на съветско въоръжение (като Гърция, например) имат право да получават от Русия резервни части и да ремонтират военна техника в руски предприятия. Избирателният подход към санкциите във военната сфера е свързан с нежеланието на Запада да харчи пари за укрепване на отбранителния потенциал на източноевропейските членки, включително България, твърди пред RT Иван Коновалов, началник на сектора по военна политика към Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Според него София се е оказала в капан и е принудена да разчита само на наследничката на СССР. Този коментар граничи с абсурда. Всички национални стратегии и планове са базирани на колективната отбрана в НАТО. В основата на Алианса са прилагане на общи мерки. Пример за това е разполагането на техника в Източна Европа, в това число и в България, както и в балтийските държави. Финансирането на националните армии е изцяло прерогатив на съответните държави. НАТО обаче системно призовава страните членки да отделят повече средства за сектора. В същото време е цинично да се твърди, че България разчита само на Русия, защото в рамките на т.нар. "сътрудничество" с нея България не получава подаръци, а плаща десетки милиони лева. "България се надяваше, че членството в западните блокове ще и донесе разцвет. Влизайки в НАТО, София се надяваше значително да намали военните разходи и да получава от Запада пари за развитие на въоръжените си сили. Но в крайна сметка българите загубиха боеспособната си армия. Мисля, че това унижение, през което те минаха, ще бъде добър урок за тях", казва Коновалов пред RT. Тази теза е една от любимите на кремълската пропаганда, лансира се системно и не заслужава коментар. Той е убеден, че България, която по думите му се е съгласила на територията ѝ да бъдат разположени елементи от глобалната противоракетна отбрана, не трябва да очаква каквито и да било преференции от САЩ. България неведнъж е получавала военна помощ от САЩ, включително и под формата на конкретна техника и оборудване. Тази помощ се смята за нормална между съюзни държави в НАТО и не е предмет на специално внимание. "Още в предизборната си кампания Тръмп даде да се разбере, че политиката към съюзниците ще бъде прагматична. Колкото сте си изкарали, толкова ще харчите за отбрана. Българите нямат никакви шансове за каквато и да било помощ отвън", казва Коновалов. Всъщност, политиката на Тръмп все още не е ясна. След първоначалните противоречиви изказвания на американския президент, от администрацията му потвърдиха, че САЩ ще продължи да разчита твърдо на НАТО и подновиха призивите останалите страни членки да отделят повече средства за отбрана. България и САЩ имат силно военно сътрудничество, което минава включително през базите за съвместно ползване на наша територия. Пред RT пък руският военен експерт Владислав Шуригин определя Румен Радев като "заложник на сегашната ситуация". "Сега новият президент демонстрира определени симпатии към Русия. Но трябва да се разбере, че предишният управляващ режим на практика изцяло скъса отношенията с Русия, присъедини се към всички предприети санкции и водеше много недружелюбна политика", твърди Шуригин. Руската телевизия припомня интервю на Румен Радев за френския "Монд" от средата на декември миналата година, в което той заяви, че "България е верен член на НАТО и ЕС" и че "в исторически и културен план страната винаги е била европейска". "Тя избра стабилния и устойчив път на проевропейско развитие. И ние няма да се отклоняваме от него. Но това не означава, че България трябва да бъде враг на Русия, с която имаме големи икономически интереси", каза още българският президент, цитиран от RT. Освен това, продължава руската телевизия, Радев е представител на намиращия се засега в малцинство лагер на противниците на санкциите срещу. Но според Шуригин балансираният подход на Радев дава поводи за ликуване. "България в НАТО остава плацдарм за антируски инициативи. Това не означава, че трябва да откажем да ремонтираме МиГ-29. Но е логично, че България, останала сама с проблема за замяна на остарялата техника, трябва да преосмисли отношенията си с НАТО", казва експертът. Този коментар също съвсем не е случаен. В него се припомня зависимостта на България от Русия и ясно се дава сигнал за възможна "санкция" от страна на Москва.

"Новая газета": БСП издигна образа на Радев като проруски генерал

Как се оценява личността на новият президент Радев в дописките на чуждестранните кореспонденти, които работят в България? Според анализи на световни новинарски агенции и вестници, като цяло се очертават две тенденции. На запад и най-вече в Русия на Радев е прикачен етикета проруски президент, предаде БНТ. Заявката в последната му реч обаче - че ще поддържа стратегическия избор на България за членство в Европейския съюз и НАТО, поставя Радев в една бъдеща роля на балансьор. В биографията му на професионален военен, специализирал в Съединените щати и работил като командир на военновъздушните сили в натовски структури няма нищо, което да говори за специално отношение към Русия. Нещо повече Румен Радев винаги е бил безпартиен. На Запад и в Русия обаче новият български президент вече си има прозвище - "Червеният генерал". Руският вестник "Новая газета" винаги се е въздържал да внушава този имидж на Радев, коментира журналистът Александър Чурсин, кореспондент за Балканите във вестника на Горбачов. "В политическите кръгове на Русия, в момента на избирането на Румен Радев за президент на България в общи линии се заговори, че, да, това е много хубаво - България ще има проруски президент. От къде възникна това мнение, смятам, че най-вероятно, защото Радев беше поддържан от Българската социалистическа партия. Така че се създаде мнението, че това е червеният генерал, който ще бъде проруски настроен". Чурсин смята, че това е чиста пропаганда, подета и от западни медии. За разлика от вестника, където работи, държавните медии пишат, че новоизбрания български президент ще води политика за сближаване с Русия. "В първото си слово, след като се закле като президент пред Народното събрание, Радев оцени обективно международната ситуация и каза, че България трябва да поддържа равни отношения с всички. Такова заявление свидетелсвта, че България протяга ръка към Русия, да видим как ще отговори Москва. Но фактът, че през Балканите премина шествието на "Нощните вълци" - мотоклубът, за който е известно, че е поддържан лично от президента Путин, не трябва да бъде пренебрегван. Такива демонстративни мероприятия идват да покажат руското присъствие на Балканите. Те трябва да припомнят, че Русия не забравя, Русия помни и Русия може отново да се върне". Управляващите в Русия имат няколко ярки примери за снизходително отношение към България. Само преди 3 месеца депутатът от партията на Путин "Единна Русия" Пьотр Толстой заяви, че Русия ще купи България цялата и че вече е купила половината крайбрежие. В края на 2006-та пък посланикът на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов каза за България - "Вие сте нашият троянски кон в Европейския съюз, в добрия смисъл". "Мисля обаче, че приказки за България като троянски кон на Русия са твърде надценени. Но в същото време си мисля, че гърците навремето също са мислили така. Бяхме свидетели на много ясна качествена промяна. Позицията на президента Росен Плевнелиев беше, че присъединяването на Крим от Русия е незаконно. Това, което Радев каза в предизборната си кампания - как руският флаг се вее над Крим - това е ясен сигнал за обратното. Наскоро Радев сподели в интервю и очакванията си за вдигане на санкциите срещу Русия. В речта си пред парламента пък се опитваше да изпрати някакъв сигнал, че да си проевропейски и прозападен, не означава да си враждебен към Русия, коментира Клайв Левиев-Сойер". Клайв Левиев-Сойер е собственик на независимият интернет сайт София Глоуб. Преди да се установи в България е работил като политически анализатор в Южна Африка. Тук пише основно за политика, макроикономика и бизнес. Определя ролята на балансьор, за която Радев дава заявки, като доста трудна. "Как Президентът ще се впише в такава роля, особено някой, който не е политик... Видяхме в Народното събрание как Радев съвсем не е свикнал с порядките в парламента. Падна в капана на депутатите и накрая каза неща, в които другите провидяха заплахи и това ги подтикна да напуснат. Не е много добро начало що се отнася до сътрудничеството с други политици. Особено в този период, когато ще има служебно правителство, избори, страстите ще се нажежат... Радев, както можем да видим, е невероятно способен пилот на изтребител. Сега трябва да се научи да работи на бюро". Като цяло мнението и на други чуждестранни кореспонденти е, че като президент Румен Радев е спринтирал, но ще му се наложи да бяга маратон с мандат от 5 години. Предстои да видим и с какво правителство ще трябва да работи - ляво или дясно.

42 на сто от българите биха потърсили военна помощ от Русия, 17 на сто от САЩ

САЩ или Русия? Към кого биха се обърнали българите при нужда от военна помощ?  42 на сто отговарят Русия, 17 на сто - САЩ. Това са данните от сравнително изследване в 66 държави по света на "Галъп интернешънъл". Останалите три натовски държави, където най-голяма част от анкетираните са дали предпочитание на руската армия, са Турция, Гърция и Словения. Докато 48% от гърците са казали, че биха извикали на помощ руснаците, то в Словения са 30%, а в Турция - 23%. България е оцветена в ярко червено - ще търси помощ от Русия. В рамките на глобално изследване, проведено в 66 страни по целия свят от асоциацията УИН/„Галъп интернешънъл“, респондентите бяха поставени пред интересна хипотеза: коя от основните военни сили в света биха избрали за отбранителен партньор. Въпросът звучеше така: „Има шест страни в света, които разполагат с най-голяма военна мощ: САЩ, Китай, Русия, Франция, Обединеното кралство и Индия. Да предположим, че във вашата страна избухва военен конфликт и вие трябва да изберете само една от тези страни за ваш партньор, коя страна бихте избрали?“. Това е прокативен, експериментален и хипотетичен въпрос. Той показва изключително любопитна сравнителна картина между страни и региони, коментират от "Галъп интернешънъл".      Косово води по отношение на предпочитанията към САЩ. 92% от населението там предпочита партньорство със САЩ. Следват Република Корея с 81% и Папуа Нова Гвинея – със 70%, Израел, Филипини, Албания, Виетнам, Япония, Канада и т.н. Русия е избрана също от немалък брой страни. Монголия (с дял от 71% заявяващи симпатия към Русия) и Армения (67%), следвани от Сърбия, Гърция, Китай, България и др., показват най-високите дялове на предпочитание към Русия. В България 42% отговарят Русия, 17% - САЩ, 4% - Франция. Самите американци пък избират най-вече Обединеното кралство. 43% от попитаните американци заявяват това и това е най-големият регистриран дял на избрали Великобритания за свои военен партньор.   Китай е предпочитан в Пакистан – 72%, Русия и Тайланд и т. н. Явно Русия и Китай показват взаимни предпочитания (нещо подобно се наблюдава при САЩ и Обединеното кралство). Респондентите, посочили Индия и Франция, са с далеч по-малки дялове, в сравнение с останалите. Една четвърт белгийци и една пета германци посочват Франция и това са най-високите регистрирани проценти сред изследваните страни. Индия са избрали за партньор около половината респонденти на Бангладеш и малки дялове в други страни. Изток или Запад Шестте световни сили могат да бъдат подредени условно в две категории: Изток (Русия, Китай, Индия) и Запад (САЩ, Великобритания, Франция). В изследването се откроиха 11 държави, в които отговорите са на практика поделени между Изтока и Запада или пък просто не се формира ясно предпочитание.  Например, около 40% от населението на Босна и Херцеговина заявява, че не желае нито една от изброените шест военни сили да бъде техен партньор. Поравно между Изтока и Запада са разпределени останалите отговори в Босна и Херцеговина – с 23% и съответно 26%. В Турция делът на „неутралните“ също не е малък – около една трета. Все пак, тук по-ясно може да се види, че Изтока е предпочитаният партньор. Ирак и Иран, например, изглеждат сходно – с по една трета „неутрални“, „прозападни“ и „произточни“. Близо до тази структура е и Ливан. Останалите страни, които попадат в това разпределение (Аржентина, Индонезия, Македония, Словения, Латвия и Палестинските територии) по-скоро избират Запада, но не категорично. САЩ или Русия  Интересно е да се наблюдава и оста САЩ – Русия. Това е друг ценен ориентир за геополитичеките настроения по света. За целта беше ползвана т.нар. нетна стойност: от дяловете на заявяващите предпочитание към САЩ бяха извадени дяловете на заявяващите предпочитание към Русия (съответно, минусовите стойности значат предпочитание към Русия). Фигура 4 показва резултатите.  От „страната на Русия“ са Армения с – 57, Монголия с -50, Сърбия с -44, България с -24, Китай с -22, Гърция с -21, Словения, Ливан, Иран и Турция. В средата остават страни като Босна и Херцеговина, Украйна, Ирак, Пакистан, Латвия. Всички останали са от „страната на САЩ“, а Косово е „водач“ в нея с +91, следван от Южна Корея – със +79 и т.н.     Общо 66 541 души са интервюирани в световен мащаб в изследването на "Галъп интернешънъл". Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (25 страни; 29 211 души), по телефон (13 страни; 10 754 души), онлайн (25 страни; 23 947 души) или чрез смесен метод (3 страни; 2629 души). Теренната работа в различните страни е проведена от октомври до декември 2016 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал от 95%.  

"Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря."

 Дойче Веле: Как се отнасяхте към Русия преди събитията на Майдана? Надежда Савченко: Никак. Сега, след Майдана, вече имам някакво отношение към нея, но преди за мен Русия бе просто част от бившия Съветски съюз, съседна страна, в която никога не бях ходила. Бях чувала, че има красива природа. Но когато за първи път бях в Русия на "екскурзия", веднага влязох в затвора - след като ме похитиха сътрудниците на ФСБ. Там прекарах две години и не видях нищо друго, освен стени и решетки. За руския народ мога да съдя само от това, което виждах покрай мен. Познавам много добри и смели руснаци, които не се уплашиха да тръгнат срещу системата и пострадаха заради това. Илдар Дадин например бе вкаран в затвора, защото издигаше лозунги в моя подкрепа. Дойче Веле: Избраха Ви за депутат във Върховната рада задочно от листата на партия "Баткивщина", когато бяхте в затвора. Защо станахте част именно от тази партия? Или не сте я избирали? Надежда Савченко: Избрах я лично. Доколкото си спомням, имах предложения от общо четири партии. Дойче Веле: Не Ви ли смущава съмнителната репутация на Юлия Тимошенко? Надежда Савченко: Нито един политик няма еднозначна или изрядна репутация. Както казват: само този, който не прави нищо, няма врагове. А ако човек се занимава с нещо, неминуемо прави и грешки. Дойче Веле: Но в случая с Тимошенко става дума за корупция? Надежда Савченко: Да, разбирам. Но не знам някой от властниците у нас да не е корумпиран. Дойче Веле: Какви са личните Ви взаимоотнешения с Юлия Тимошенко? Това партньорство ли е или конкуренция? Надежда Савченко: Ние поддържаме по-скоро работни отношения. Не сме приятелки, не си пием кафето заедно и не клюкарстваме. Дойче Веле: Как се отнасяте към управляващия тандем Порошенко-Гройсман? Смятате ли, че тези хора могат да измъкнат страната от икономическата криза? Надежда Савченко: Струва ми се, че днешната власт не е способна на това. И не е достойна за народа, който управлява. Дойче Веле: Значи твърдите, че във Вашата страна няма нито едни честен политик, способен да се заеме с реформи? Надежда Савченко: Защо само в моята страна? Струва ми се, че честните политици изобщо са голяма рядкост. Но пък по време на офшорния скандал, политиците във Великобритания или Ирландия например сметнаха за необходимо да дадат обяснения и някои дори подадоха оставки. А какво става в нашата страна? Нашият народ или по-точно нашите народи реагираха така: "Колко са откраднали? А, слава Богу, че не са прибрали повече! Това е сегашната ситуация. Украинският и руският народ са свикнали да живеят лошо. Дойче Веле: Неотдавна заявихте, че искате да водите преки преговори с лидерите на Донецката и Луганската народни републики. Въпросът е дали ръководителите на самопровъзгласилите се републики имат желание да разговарят с Вас. Надежда Савченко: Да, имат желание. Не са ми се обаждали по телефона, но ние имаме други начини за връзка. И аз знам, че те имат желание да разговарят. И това ще се случи. Защото ние нямаме друг избор. Всички ние сме един народ и трябва да живеем заедно. Дойче Веле: Вие обаче казвате, че те са марионетки. Защо трябва да разговаряте с марионетки, ако те се командват от Москва? Не е ли по-добре да се водят разговори с Кремъл? Надежда Савченко: Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря. Ние трябва да решим проблемите у нас, в Украйна. Русия ни пречи да го сторим, но ако се обединим, ще се оправим и без нея. Дойче Веле: Русия обаче е заинтересована от преки преговори. И ако тя бъде изключена от тази война, то тя ще се превърне в гражданска. Надежда Савченко: Ние не водим гражданска война. Ние воюваме срещу Русия. Срещу руските войници и руските оръжия. За мен обаче е по-важно, че същите тези Донецка и Луганска републики взеха своето решение. Не се уплашиха да го защитят пред Русия и са готови за преговори. Русия няма право да нарушава границите на чужда държава. Няма право да налага мнението си на когото и да било. Затова смятам, че Русия трябва да се прибере вкъщи. И ние в Украйна ще заживеем по-добре, отколкото преди. Дойче Веле: Смятате ли, че това е ключът за решаването на проблемите? Надежда Савченко: Да, защото човечността е ключ към разрешаването на всички проблеми. Властта винаги отстъпва пред човечността. Мен ме пуснаха от затвора не благодарение на политиците, а защото народът не разреши на властта да ме забрави. Някои се молеха за мен, други организираха протестни акции, трети окупираха посолства. Само народът може да постигне нещо такова. И точно в това е силата на демокрацията. Дойче Веле: Вие се застъпвате за удължаване и засилване на санкциите срещу Русия. Защо смятате, че това е ефикасно средство? Надежда Савченко: Ако Европа се застъпва за човешките права, тя не може да гледа безучастно. Има два варианта: или разговаряш с езика на оръжията, или действаш с инструментите на политиката и икономиката. Не смятам, че трябва да влизаме в Трета световна война. Сега Украйна плаща за сигурността в Европа и за своята свобода с живота на своите граждани. Европа може и е длъжна да разговаря цивилизовано с Русия на езика на икономиката и политиката. Много ме боли, че от това страдат обикновените хора, както в Русия, така и в Европа и Украйна. Точно затова и санкциите трябва да бъдат още по-персонализирани, за да наказват хората, които са заслужили наказание. Що се отнася до общите икономически санкции, те трябва да бъдат отменени поетапно, като същевременно за това се поставят едни или други условия. Дойче Веле: Защо сте против връщането на делегацията на Русия в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и връщането на правото ѝ на глас? В такъв случай диалогът става невъзможен. Надежда Савченко: Защото това не са хората, с които може да се води диалог. Диалог трябва да се води с народа, който се бои и който трябва да изправим на крака. Няма смисъл да се води предварителен диалог с продажни хора, които са загрижени само за своите кариеристични интереси. Руската делегация в ПАСЕ не призна нито статута ми на депутат, нито моя имунитет. Тези хора просто заявиха, че не признават ПАСЕ за орган, който може да предоставя имунитет. Как тогава същите тези хора да бъдат делегати в една структура, която не признават и чиито правила не спазват? И защо? Нека да си останат делегати в "клуба на тайгата", където действат законите на мечката. Защото мечката е господар в тайгата. И когато излезе оттам, на определен етап я дресират. Дойче Веле: При какви обстоятелства може да бъде върната руската делегация в ПАСЕ? Надежда Савченко: Само когато в Русия се проведат честни и прозрачни избори, което в момента е невъзможно. Когато от народа бъде избрана нова власт, когато бъде променен съставът на Държавната дума и когато се смени президентът. Тогава ще бъде променен и съставът на делегацията, която Русия изпраща в ПАСЕ. Това ще бъдат хора, които уважават другите хора и споделят европейските ценности. С такива хора може да се разговаря. Савченко и президентът на Украйна Порошенко Дойче Веле: Виждали ли сте такава смяна на властта в Украйна? Надежда Савченко: Да. У нас в Украйна властта се променя. Всеки път по малко. Може би не толкова много, колкото ни се иска. Но значително повече от това, което съм виждала в Русия. Дойче Веле: Ще станете ли президент? Надежда Савченко: А трябва ли? Ако народът каже "трябва", войникът отговаря "тъй вярно". Никакви страхове, никакви опасения. И никакво желание. Но, ако народът каже "трябва", ще стана президент. Дойче Веле: Каква е вероятността да Ви изберат за президент? Надежда Савченко: Днес е стопроцентова. Но утре? Ще видим, както обичат да казват у нас в Одеса.

Силна Русия, слаба Русия

 На пръв поглед 2016 изглежда като една много успешна година за  руския президент Владимир Путин. Автократът в Кремъл сякаш спечели важни точки във всички ключови сюжети от годината: Сирия, Турция, Брекзит, бежанската криза, Доналд Тръмп. Но нека не прибързваме с изводите. Вярно всъщност е друго: новата глобална значимост на Русия и нейното могъщество силно се преувеличават. Силата на Русия = слабостта на Запада През 2016 година Русия успя да покаже мускули в Сирия поради една-единствена причина: през последните години Западът, и най-вече САЩ, не пожелаха да поемат някакъв значим ангажимент за мира там. След като интервенциите претърпяха фиаско в Афганистан, в Ирак и в Либия, президентът на САЩ Барак Обама си наложи въздържание по отношение на Сирия. И понеже Обама не пожела да се намеси срещу Асад, в онзи конфликтен регион възникна вакуум, който Путин съумя да използва в своя изгода: с не кой знае колко мащабна операция по въздуха и с вероятното участие на специални сили в сухоземните операции, заедно с Иран през 2015-2016 година Русия успя да стабилизира режима на Асад и му помогна да си върне контрола в територии в Сирия, които преди това беше загубил. Съмнително е обаче дали Русия има достатъчно военна мощ да продължи успешно битката срещу „Ислямска държава”. На Русия ѝ липсва и икономическата мощ, необходима, за да изправи на крака разрушената от войната Сирия. Ужасяващите жестокости, извършени срещу цивилното население, засенчват факта, че Русия изобщо няма дългосрочна стратегия в Сирия. И тук, и в Източна Украйна се видя, че Кремъл може само едно: да изнася насилие и война. Колкото и да претендира за свои собствени „зони на влияние”, Русия няма нито политическата, нито икономическата сила да установи там някакъв ред, ориентиран към бъдещето. Слабостта на Русия Кремъл определено има изгода от Брекзита, който постави една голяма въпросителна над ЕС. Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ също беше много добра новина за Владимир Путин, защото Хилари Клинтън, с която са върли врагове, щеше да бъде истинско предизвикателство за Русия. Независимо от всичко това обаче изобщо не е ясно дали Брекзитът и Доналд Тръмп наистина ще се окажат полезни за руската политика. Инго Мантойфел Кремъл страда от международно-политическа грандомания, но икономически Русия си остава една слаба страна: и през 2016 година икономиката ѝ продължи да се свива, а реалните доходи на хората – да спадат. Все по-широко се отваря ножицата между бедните и богатите. Руската икономика си остава зависима от износа на петрол, а там цените се запазват трайно ниски. Руската промишленост изпитва нужда от иновационни енергии и от капитал, докато руският капитал продължава масово да бяга в чужбина. Всички опити за някаква модернизация през последните години злощастно се провалиха. Икономически реформи не могат да се очакват и през 2017, защото Кремъл ще гледа да избягва всякакви политически сътресения преди президентските избори през март 2018. С други думи: и през следващите години ще продължи икономическата стагнация, ако не и икономическото пропадане на Русия – освен ако цената на петрола неочаквано не достигне рекордни стойности. А на пръв поглед всичко е под контрол На пръв поглед Кремъл контролира политически цялата страна: малцината опозиционери, гражданските организации и свободните медии бяха подложени на репресии от органите за сигурност и изтикани в периферията на обществото. На населението също не му е до протести. Ниската избирателна активност на парламентарните избори през септември, най-вече в големите градове, добре онагледява политическата апатия. Но ако един ден се стигне до социални, икономически или политически сътресения, властническата система марка „Путин” бързо може да изгуби подкрепа. Още повече, че и днес доверието към руското чиновничество е твърде ниско – заради корупцията и лошото управление. С други думи, Путинова Русия не навлиза в новата година, преизпълнена с някакви нови сили. Също както САЩ, Европа, Турция, Япония, Китай или Бразилия, и Русия е изправена пред сериозни предизвикателства през 2017.   Тъй че Кремъл няма особен повод да триумфира.

Къде крие Русия златните си запаси?

 Темата за запасите от злато не веднъж е изплувала на страниците на световните медии. Доналд Тръмп, например, дори предложи да бъде направен одит на американските златни резерви, за да се повери дали САЩ все още имат злато. Въпросът за съхраняването на запасите от злато на Германия в САЩ също редовно вълнува германската общественост, повдигайки за пореден път темата за необходимостта резервите да бъдат върнати от хранилища в чужбина в родината. На този фон мнозина се интересуват както става със златните запаси на Русия и къде ги крият. Злато за всеки случай Русия отделя огромно внимание на собствените си запаси от злато и заема шесто място в света по обем на златните резерви. Според данни на Руската централна банка (РЦБ), днес те са 1614,27 тона, или с 15% повече в сравнение с миналата година. РЦБ продължава да бъде един от водещите купувачи на злато в света. През февруари миналата година самостоятелно тя е придобила над 10 тона злато: "Когато цените са ниски, властите увеличават запасите от злато в резервите заради традициите и по исторически причини – в триадата "надеждност, ликвидност, доходност" златото е ликвидно, но цените му се движат в широк диапазон", казва икономистът и професор във Висшата школа по икономика Антон Табах. Експертите оценяват положително стремежа на Русия да увеличава златните си запаси през период на нестабилност в световната икономика. Константин Сахаровски, който дълги години е работил като директор по иновациите на голямата руска компания за продажба на дребно на ювелирни изделия "Адамас", посочва, че във връзка с победата на Тръмп златото придобива още по-голямо значение: "Увеличението на дела на златото в резервите – при сегашните икономически и политически условия – е много правилно решение", разсъждава бизнесменът. Той свързва увеличението на златните запаси и с политическите рискове от идването на новия президент на САЩ: "Тръмп, откровено казано, е непредсказуем, може да се стигне до нова вълна от санкции и замразяване на активи. Златото ще позволи да се запазят активите на Русия. Разбира се, има и проблеми, свързани с вероятен спад на цената на златото, но всичко това може да се управлява", казва той. Златният форт на улица "Правда" Русия не използва услуги за съхранение на златото си извън граница, както това правят някои други държави, и цялото ѝ злато е страната. Русия, между другото, си няма свой Форт Нокс и около 67% от запасите се съхраняват от РЦБ в Москва, останалото количество е в Санкт Петербург и Екатеринбург. Златото е в кюлчета от 100 грама до 14 килограма. Данните за местата, където то се пази, не са обществено достояние, но адресът на едно от тях мълвата трайно свързва с улица "Правда" в Москва, наречена така в чест на някогашния централен съветски вестник, на която и до ден днешен се намират много руски медии. През 2011 година хранилището с площ 17 000 квадратни метра бе посетено от Владимир Путин, който тогава бе премиер и активно вникваше в ситуацията с икономиката. Именно Путин е сочен за главен инициатор на попълването на златните запаси. Някои експерти казват, че Путин вижда в златото и валутните резерви гаранция за руската финансова независимост. В Русия винаги са трупали запаси от злато Корените на историята на съхраняване на руските запаси от злато тръгват от времената на руските царе, които са се осланяли на скъпоценния метал за укрепването на националната валута. Максимума в попълването на златните запаси страната достига през 1894 година, когато те са на стойност 800 милиона имперски рубли. Голямото количество злато в руските резерви позволило на министъра на финансите Сергей Витте, известен икономист, да направи паричната реформа и в резултат през 1897 година е въведен златният стандарт. Златните запаси на Руската империя до 1914 година са най-големите в света и са били 1400 тона. Разрушителната война с кайзерова Германия и последвалата я революция се отразяват на обема на златните запаси. Голяма част от тях е похарчена, за да бъдат получени кредити от чуждестранни банки. След болшевишкия преврат през октомври 1917 година, част от царското злато е изнесена в Сибир от силите на адмирал Александър Колчак, командващ силите на Бялото движение. Част от златото останало в Русия, но за друга не се знае нищо, твърди докторът на историческите науки, професор на Руския държавен хуманитарен университет (РГГУ) Владлен Сироткин, който посветил не малко трудове на "златото на Колчак". Адмиралът изпратил не малка част от златните запаси в Япония за закупуване на оръжие, но нито получил оръжия, нито му върнали златото. Според данни на руски изследователи става дума за над 60 тона злато. И царска Русия, и съветска Русия винаги са съхранявали златото си у дома. В същото време Русия отказвала услуги за съхраняване на злато и на други страни като Румъния например. По време на Първата световна война Румънското кралство, съюзник на царска Русия, взело решение да изпрати златните си активи в Русия, опасявайки се от германска окупация. Общо в Русия били изпратени до 95 тона злато. Въпреки че Съветският съюз обещал да върне златото на "народа на Румъния", съветските лидери не бързали, нямали особено голямо доверие на румънския лидер Николае Чаушеску, който поддържал твърде напрегнати отношения с Москва. Последната част от румънското злато била върната в Букурещ едва през 2008 година. Болшевишкото правителство активно харчило златните запаси, за да купува храна и необходимо оборудване, и през 1928 година в хазната останали само 150 тона. Само че златните запаси на страната силно нараснали по времето на Сталин, който виждал в тях важен резерв за стремителната индустриализация на икономиката. След смъртта си Сталин оставя на своя приемник 2500 тона държавно злато. След Хрушчов остават 1600 тона, след Брежнев – 437 тона, а Андропов и Черненко донякъде увеличават "наследството" до 719 тона. Последен удар по "сталинското тайно съкровище" нанася Горбачов. През октомври 1991 година златните запаси са едва 290 тона. Където добиват злато на Русия? Повечето руски златни мини са разположени в Магадан, в Далечния Изток, на места, известни със суровите си лагери, където са загинали хиляди хора по време на управлението на Сталин. На Магадан било отредено да изиграе и положителна роля в развитието на златодобивната промишленост на страната. През 2005 година именно в Магадан имало среща на правителството по въпросите на златото под председателството на президента Путин. Целта на срещата била да се реши критичната ситуация със състоянието на златните резерви на страната. По това време в хранилищата имало само 387 тона злато и положението в отрасъла било катастрофално. Оттогава бяха взети нови мерки, за да се подобри положението в отрасъла, който се е крепял на остарелите правила от съветската епоха. Срещата се оказала революционна за промишлеността – били взети решения за геоложките изследвания да бъдат привлечени частни инвестиции. Главното обаче било повишаването на прозрачността, след като в съветските време златодобивът бил един от най-корумпираните отрасли: "Председателите на обединенията и директорите на държавните златодобивни предприятия, заемащи принципни позиции, обикновено не оставаха на работа дълго", написа известният съветски геолог Александър Сурков в книгата си "Тихите труженици и пиратите от Карибско море". Днес, когато пиратите отидоха вече в небитието, "тихите труженици" работят с всички сили, така че запасите от злато в страната постоянно да се увеличават. Източник: "Руски дневник"

Тилърсън обеща на Лавров предпазливо сътрудничество

 Путин: Русия и САЩ трябва да възстановят контактите между спецслужбите си САЩ ще сътрудничат с Русия, само ако това отговаря на интересите на Америка и на нейните съюзници. Това заяви държавният секретар Рекс Тилърсън на първата му среща с руския външен министър Сергей Лавров, състояла се в Бон в рамките на форума на външите министри на Г-20. „САЩ обсъдят как да работят с Русия, когато може да намери сфери на практическо сътрудничество, което ще бъде от полза на американския народ", каза Тилърсън след първата му среща като държавен секретар с Лавров. "Когато ние не виждаме съвпадения, САЩ ще отстояват интереси и ценностите на Америка и на нейните съюзници“, каза още той в кулоарите на срещата в Бон. Американският държавен секретар призова Русия да спазва задълженията по Минските споразумения за Украйна. Това бе първото пътуване в чужбина на Рекс Тилърсън и първата му среща като държавен секретар с руския външен министър Сергей Лавров. Срещата се следи с интерес заради по-ранштите изказванията на президента Доналд Тръмп за подобряване на отношенията с Русия и заради неотдавнашната оставка на президентския съветник Майкъл Флин заради контакти с руския посланик и обвиненията, че Русия се е намесила в избирането на Тръмп за президент. От своя страна Сергей Лавров заяви, че Рекс Тилърсън потвърди на срещата готовността на Доналд Тръмп да бъдат преодолени сложностите в отношенията между САЩ и Русия. „Засегнахме ситуацията в двустранните отношения, които бяха значително влошени от администрацията на Обама, особено през последните месеци“, изтъкна Сергей Лавров след срещата с американския му колега. Двамата проговаряха в рамките на срещата на външните министри на Г-20 в Бон. „От страната на Рекс Тилърсън бе потвърдена готовността, която бе изразил президента Тръмп в разговора с президента Путин да се преодолее този период, да се отстрани всичко ненужно, всичко изкуствено. С разбирането, че в отношенията винаги ще остават въпроси, изискващи съгласуване и решения“, подчерта Лавров. Той отбеляза още, че „на една среща за кратко не може да преодолеем всички разногласия“. САЩ са заинтересовани да се включат в регулирането на конфликтите, по-специално в Украйна и Афганистан, заяви още Сергей Лавров. По думите му срещата бе продуктивна. „Потвърдихме наличието на общи, съвпадащи интереси, преди всичко в непримиримата борба с тероризма, ...в сътрудничеството по сирийската криза, по другите страни от региона, където тероризмът също е пуснал корени“ По думите му двамата са обсъдили Афганистан и положението в Украйна. „По всички тези направления нашите американски партньори са заинтересовани да се включат към усилията, които се предприемат за преодоляването на тези конфликти. Веднага щом бъдат сформирани екипите на Държавния департамент и в другите ведомства, които се занимават с тези въпроси, ние изразихме готовност да установяваме съответните контакти. Имаме общото разбиране, че там, където интересите съвпадат, а такива сфери не са малко, трябва да се движим напред, да показваме способността на САЩ и Русия да играят онази роля, която им е отредена на световната арена. Договорихме се да продължаваме контактите, ще имаме редица възможности в близките месеци“, подчерта Лавров. Той добави, че среща между президентите Путин и Тръмп ще има, когато двамата я сметнат за възможна. Преди началото на срещата Сергей Лавров бе попитан от американски журналист дали Русия е обезпокоена от „турбулентността“ във Вашингтон и влияе ли тя на руско-американските отношения. Лавров отвърна, че Русия не се бърка във вътрешните работи на другите държави, в частност на САЩ Разширяването на НАТО е насочено към възпиране на Русия като основна заплаха за Алианса. Това обяви руският президент Владимир Путин пред руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), съобщават руски медии. "На срещата на върха на НАТО през миналия юли във Варшава за първи път след 1989 г. Русия беше призната за основна заплаха за сигурността на Алианса, и възпирането ? беше официално обявено за новата мисия на НАТО. За тази цел беше извършено по-нататъшно разширяване на блока. То също беше извършено и преди, но сега им изглежда, че са намерили по-сериозна обосновка", коментирал Путин. От 2014 г. отношенията между Русия, от една страна, и Европейския съюз и САЩ, от друга, се влошиха заради кризата в Украйна. Брюксел, Вашингтон и техните сюзници наложиха редица санкции срещу Русия заради анексирането на Крим и намесата й в Източна Украйна. По думите на Путин, в интерес е както на Русия, така и на САЩ да възстановят комуникацията между специалните си служби. "В интерес на всички е да се възобнови диалогът между разузнавателните служби на Русия и САЩ и другите страни членки на НАТО", посочил Путин. "Абсолютно ясно е, че в областта на борбата с тероризма всички съответни правителства и международни групи трябва да работят заедно", изтъкнал той       segabg.com

Годината на Путин

 Ако Владимир Путин беше земеделец, спокойно би могъл да празнува Деня на благодарността. Дърветата, които той посади и отгледа, дадоха в края на годината богат урожай. Така поне смятат много западни експерти и медии, които определят 2016-та като "супергодина" за Русия. Дори критичният към Кремъл вестник "Новая газета" пише, че за мнозинството руснаци 2016 година е била "година без шокови сътресения". Тази оценка обаче се оказа прибързана: последните събития в Турция, където  беше убит руският посланик, помрачиха успехите на Путин. Погребението на дипломата дори стана повод за това шефът на Кремъл да отложи с един ден традиционната си годишна пресконференция.  Победа в Алепо, поражение в Палмира Путин на поклонението за убития руски посланик Андрей Карлов Успешна, от гледна точка на Путин, беше преди всичко външната политика на страната. При това през годината имаше събития, в които Русия играеше активна роля, но също и такива с косвено или почти никакво влияние от страна на Кремъл. Имаше и някои случайности, които радват Москва. Към първата група събития трябва да отнесем Сирия. Военната помощ, която Русия оказа на президента Башар Асад, промени хода на конфликта. В центъра на тези събития беше завладяването на Алепо от правителствените войски. Германският политолог Йенс Зигерт смята Сирия за "най-важния външнополитически успех" на Путин, основите на който бяха положени още през 2015 година. "Русия се превърна в световен играч", твърди бившият шеф на московското бюро на близката до Зелените фондация "Хайнрих Бьол". На същото мнение е и Александър Рар, съветник в "Газпром" и научен директор на Германо-руския форум. Той припомня, че войната в Сирия все още не е приключила. "Ролята на Русия ще бъде оценявана по това, как ще завърши всичко", казва Рар. Затова пък падането на Палмира показа, че не всичко става според плановете на Москва. През декември джихадистите от "Ислямска държава" (ИД) с възвърнаха владението на града, от който преди това бяха прогонени с руска помощ.  Победа на прагматизма в конфликта с Турция "Ледниковият период" между Москва и Анкара продължи повече от 8 месеца Експертите оценяват като голяма победа за Путин и изненадващо бързото сдобряване с Турция. Отношенията между двете страни се влошиха след свалянето от турски изтребители на един руски бомбардировач в граничния район със Сирия. В отговор Русия наложи икономически санкции на Турция. Ледът започна да се топи през юни, когато турският президент Ердоган се извини публично на Москва и днес двете страни отново са партньори. Така Русия съживи плановете си за изграждане на газопровода "Турски поток" през Черно море - един стратегически важен проект за Москва, която иска да отреже Украйна от пътя на транзитните доставки на газ. "Помирението с Турция е дипломатическа победа за Путин, смята експертът от московския център "Карнеги" Андрей Колесников. "Не бива обаче да си мислим, че Русия успешно е наказала Турция. Тук нещата са много по-сложни: прагматичният интерес накара двете страни отново да се сближат", казва той. Като един от най-големите външнополитически успехи на Путин през годината експертите сочат и победата на Доналд Тръмп в САЩ. Сегашната американска администрация и кандидатката на демократите за президент Хилари Клинтън обвиняват руското ръководство, че с хакерски атаки са повлияли изхода от надпреварата. Москва отрича това, но експертите са единодушни, че победата на Тръмп е изгодна за Русия. "Ако новият американски президент изведе интересите пред ценностите, Русия може да се възползва от това в много отношения", казва Александър Рар. Санкциите - поражение Карикатура от Сергей Елкин Бившият експерт по въпросите за Русия в берлинската фондация "Наука и политика" Ханс-Хенинг Шрьодер смята, че Путин играе ва банк във външната политика, но може и да спечели. "Ако Тръмп не подкрепи Украйна и реши да си сътрудничи с Русия във войната в Сирия, то рисковете ще се окажат оправдани", казва той. Не толкова оптимистично изглеждат нещата със санкциите срещу Русия заради агресията ѝ в Украйна. През 2016 година в ЕС се засилиха призивите за отмяна на санкциите, наложени преди две години. Дори на моменти изглеждаше, че Европа ще разхлаби ограниченията, макар това да не се случи. На последната среща на върха през декември санкциите бяха продължени с още шест месеца. В тази връзка Александър Рар казва, че политиката на санкции е едно от малкото поражения за руския президент Путин, защото руската икономика страда от тях. Изглежда обаче, че за Москва още по-важно от отмяната на санкциите е възстановяването на световния пазар на петрол. "Приетото в края на годината решение от страните от ОПЕК и Русия за ограничаване на добива на петрол ще бъде решаващо за руската икономика", твърди на свой ред Шрьодер. Победата на Тръмп в САЩ и кризата в ЕС, разтърсен от няколко събития едновременно - напускането на Великобритания, бежанския поток, терора и идването на власт на проруски президенти в редица страни, вкл. България - са все събития, които би трябвало да радват Москва. Голямата цел на Путин за създаване на моногополюсен свят изглежда по-близка от всякога. Какво иска Путин? Експертите са на различни мнения относно това какво точно иска Путин. Ханс-Хенинг Шрьодер смята, че руският президент се стреми към един вид Ялта-2 за нова подялба на сферите на влияние - както през 1945 година. В такъв случай Украйна би попаднала отново в руската орбита. Александър Рар пък допуска, че руският президент се стреми по-скоро към втори "Виенски конгрес", визирайки срещата на Великите сили през 1815 година, на която те се разбират са интересите си в Европа. Според него, обаче, Западът няма да се съгласи на подобна стъпка. Наблюдателите разглеждат постигнатите през годината успехи от Русия като етапни победи. "Многополюсният свят може да бъде заразен с хаос", предупреждава Александър Рар. Според него много от събитията не са завършили и накрая могат да поемат в друга посока от тази, която очакват в Москва - включително по отношение на управлението на Тръмп,  войната в Сирия и някои разногласия между западните съюзници.  Руският наблюдател Андрей Колесников обобщава нещата с думите: "Сред плодовете от победите на Путин през годината почти няма такива, които да не са поне малко гнили". 

"Блумбърг": Русия възобновява "голямата игра" на Балканите! Целта на Путин е...

 Действията на Русия в Украйна и в Сирия оставиха на заден план продължителната игра на Москва на Балканите, пише "Блумбърг" (Bloomberg) в статия, цитирана от inosmi.ru. Според изданието стъпките на Русия в тази посока не са толкова напористи, както обикновено, но те не са маловажни за разпределението на силите в рамките на "голямата игра" на ХХI век.  Балканите, и по-специално Сърбия, отдавна са обект на нападки от страна на Запада, тъй като те се отнасят със симпатия към Русия. Славянският произход е много значим момент за много сърби що се отнася до разпределението на симпатиите им. В конкретния случай сърбите се отнасят топло към руснаците и ги смятат за братски народ. Руснаците на свой ред им отвръщат със същото.  И не е чудно, че и връзките на междуправителствено ниво в тази обстановка се развиват доста лесно и удобно. Страните отдавна се подкрепят както в икономически, така и в политически план.  Подобна тенденция няма как да устройва Запада, като се има предвид отношението на европейските страни към Русия. Всяко приятелско действие на Сърбия към Русия винаги се сблъсква с недоволството и критиките на ЕС.  Русия днес се чувства достатъчно уверена пред лицето на беззъбия ЕС, затова въвличането ѝ в обстановката на Балканите все повече изглежда като предварително предопределено събитие.  Неотдавна Николай Патрушев, шефът на Съвета за сигурност на Русия, определи разширяването на НАТО с включването на Черна гора, Македония и Босна в него, като най-големите заплахи за Русия от страна на Запада. Кремъл вече бе свидетел как България, някогашният му ключов съюзник на Балканите, се присъедини към алианса и ЕС, а след това сложи прът в проекта за изграждане на газопровод.  Всичко, което Москва може да направи днес, е да подкрепя проруските политически фигури в региона – като например българския президент Румен Радев, и да се надява, че той ще успее да се противопостави на западния натиск.  Целта на Путин спрямо останалите балкански страни е в крайна сметка те да запазят неутралитет и, ако е възможно, да им осигури истинско чистилище по отношение на членството им в западните структури, пише "Блумбърг".  Под една или друга форма Русия участва в делата на всяка балканска нация и участието ѝ ще става все по-активно. И ако обстановката се нагорещи, евентуалната ѝ политическа и военна намеса не може да се изключи напълно. За разлика от своя предшественик от 1990-те Борис Елцин, Путин не вярва, че сферите на влияние са остаряла концепция, отбелязва агенцията.  Инцидентът със спрения сръбски влак в Косово неотдавна е явно потвърждение на гореизложеното. След него сръбският президент Томислав Николич не изключи възможността в Косово да се изпрати армия, която да пази етническите сърби там. В същото време западни политици незабавно разпространиха информация, че едва ли не Русия подсказала на Сърбия подобен вариант. Очевидно е, че Западът се опитва да внесе неразбирателство на Балканите, за да отслаби влиянието на Русия в региона, затова прибягва до любимата тактика на прилагане на информационен натиск.  Тази обстановка може да се превърне във важен елемент на стратегията на Запада в по-нататъшните провокации, целящи да се разпали локален конфликт, който би провокирал влизането на НАТО в играта – нещо, което се е случвало и по-рано.  Русия не иска да допусне подобно развитие на събитията, но ако то все пак настъпи, тя няма да остави Сърбия без подкрепа. Русия и Сърбия са приятелски държави, затова за Русия е крайно неизгодно да се създава конфликт, в което западната преса се опитва да убеди обществеността.  Източник: Руски дневник

Кой финансира Октомврийската революция? А ИД?

 Преди 90 години от политическа емиграция в Русия се върнали хората, които след известно време извършили октомврийския преврат през 1917 г. Един от тях е Лев Троцки, истинският организатор и вдъхновител на „Великия Октомври“ Откъде са парите, Льова? За историците си остава загадка материалното благополучие на този „пламенен революционер“. Той никога не е живял в нужда: нито преди революционната си емиграция, нито по времето, когато заема важни държавни постове в Съветска Русия. Дори след като е изгонен от Сталин, Лев Давидович не пада на социалното дъно. Известно е, че изкарал живота си в една вила в Мексико с лична охрана. Няколко интересни факта хвърлят светлина върху тайната на обезпечения живот на Троцки През 1917 г. Троцки се връща в Русия от Ню Йорк на парахода „Християния“; в Русия току-що е избухнала Февруарската революция, която обявява амнистия на всичките политически емигранти. На пристанище Халифакс в Канада Троцки неочаквано е арестуван от местните власти, с обвинението, че пропагандирал в полза на Германия. Канада е член на Антантата, военнополитическия съюз, който воюва срещу Германската империя. Когато го обискират, откриват у Троцки 10 хиляди долара, днес това са 200 хиляди долара. Това се струва странно за полицията, защото революционерът твърди, че в САЩ е спечелил само 310 долара. Канадците не успяват да се разберат по тази работа, но са помолени Троцки да бъде освободен лично от администрацията на американския президент Уидро Уилсън! Това изглежда странно, защото неведнъж Троцки заплашва „проклетите буржуи“, има идеята за „световен революционен процес“, а за него се застъпват американските капиталистически акули… Молбата на „акулите“ е удовлетворена и Троцки благополучно напуска Халифакс и заминава за Петроград да организира червената революция. Тази история изплува отново през 1919 г., след октомврийския преврат, на заседанието на специалната Сенатска комисия, която разследва болшевишката дейност в Америка. Сенаторите изяснили, че Троцки не само изнесъл от САЩ голяма сума пари, но и внесъл в Европа немалко пари. Парите от Ню Йорк постъпили в една от шведските банки, а оттам доларите отивали за водене на комунистическата пропаганда в Русия и за въоръжаване на отрядите на Червената гвардия. И това разследване е прекратено под натиска на президентската администрация… Прилича ли ви на случая с ИДИЛ -"Ислямска държава"? Може да НЕ е случайно... Следващият любопитен факт, свързан с живота на Троцки, след като е изгонен от Съветския съюз. Неотдавна руски историци откриха в бившите архиви на ЦК на КПСС донесение на един агент на френското военно разузнаване, прехванато от съветските специални служби в началото на 30-те години. Този агент, който следил Троцки, докладвал на началството си, че изгоненият от Сталин червен вожд получава редовни парични преводи от 1-2 хиляди долара на месец. Френското разузнаване проследило целият път на тези постъпления, направен чрез банки в Европа. Вносителите били най-големите американски банкови структури – „Фърст Нешънъл банк“, „Нешънъл Сити Банк“ и „Гаранти тръст банк“. Французите направили извода, че едни много влиятелни хора от САЩ плащат на Троцки за извършената работа. Но коя точно работа? Завладяването на Русия За да се вникне във връзките на Троцки с американците, трябва да се разбере спецификата на отношенията между САЩ и Русия на границата между 19 и 20 век. В края на 19 век и в резултат от бурното развитие на капитализма на предните позиции във финансовия свят излизат най-големите банкови обединения, съсредоточени на Уолстрийт в Ню Йорк. Тези банкови структури обединяват около себе си и цели промишлени отрасли. Кланът Рокфелер владеел едновременно и „Гаранти тръст банк“ и нефтената компания „Стандарт Ойл“. Според редица американски историци по това време у много магнати възникнала идеята за овладяването на света чрез разрушаването на националните икономики и цели държави. Първата крачка към световното господство е приетият през 1884 г. „Акт на Берлинската конференция“, в която е закрепен принципът на т.нар. ефективна окупация. Всяка страна, която има суровинни ресурси, но не може ефективно да ги обработва, трябва да допусне да експлоатират нейните природни богатства международните концерни и синдикати; подразбира се, че това са героите от Лондонското Сити и нюйоркския Уолстрийт. Голямо значение се отдавало на завземането на руските суровини. Но руските царе не пожелали да вникнат в намеренията на международните финансови чудовища. Царете се интересували повече от изграждането на националната икономика. Цар Николай II издал указ, според който се позволявало чуждестранният капитал свободно да работи в Русия, но изнасянето на суровини и получаваната печалба се ограничавала в размер от 12,8%. Т.е. ако искаш да печелиш и продаваш нашите полезни изкопаеми, приеми руско гражданство и остави печалбата в Русия.   Така в страната се получили огромни пари, а след това започнал бурният икономически растеж в Русия. Английският експерт Едуард Торн писал през 1913 г.: „Ако западните страни не успеят да удържат Русия, към 1930 г. тя няма да има съперници. Европа и САЩ ще се окажат в краката на суровинния гигант…“ Затова не е странно, че дейците от Уолстрийт чрез своите марионетки в американското правителство обявяват негласна, но жестока война на Русия. През декември 1911 г. посланикът на САЩ в Петербург връчил на руския министър на външните работи нота за прекратяването на договора за търговия и мореплаване, който съществувал между двете страни от 1832 г. В американската преса се разгоряла антируска кампания, Русия била наречена „варварска, дива, антисемитска“. А известният банкер и собственик на банковата къща „Кун, Леб енд Къмпани“ Джейкъб Шиф направо призовал „подлата Русия да се постави на колене“. Шиф и неговите съратници по Уолстрийт решили да разпалят вътрешни безредици в Руската империя и огромните финансови потоци потекли в касите на революционерите – от есерите до болшевиките. За „святото дело“ Шиф похарчил 20 милиона долара лични пари. Как Троцки попаднал в полезрението на американците Троцки попаднал в полезрението на американците още в годините на първата руска революция през 1905 г. Тогава Лейба Бронщайн оглавил Петроградския съвет на работническите депутати, който подготвял антиправителствения въоръжен метеж. Оттогава Троцки никога не изпитвал материална нужда. Преди революционните събития от 1917 г. той пристигнал в Ню Йорк на оглед. Неговите кукловоди останали доволни, отчисленията за „революционната борба“ били увеличени; както се видя, само джобните пари на Троцки били 10 хиляди долара. Банкерите не забравили своето протеже и когато Троцки взел властта. Директорът на банката на Федералния резерв в Ню Йорк – Уилям Томпсън през 1919 г. лично внесъл в хазната на болшевиките един милион долара. Часът на отплатата дошъл след Гражданската война. В рамките на Новата икономическа политика – НЕП, другарят Троцки отдал на американските компании правото неограничено да експлоатират суровините в Кавказ – основно манган и нефт. За десет години от съществуването на НЕП американците ежегодно изнасяли до 90% от всичките добити полезни изкопаеми и получавали доходи от много милиарди. В международния отдел на главната финансова структура в Съветския съюз – Държавната банка, с протекцията на Троцки влезли американските банки „Гаранти тръст“, „Кун Леб“, „Чейз Нешънъл“ и др., които по-рано се засветили във финансирането на Октомврийския преврат. Тези задгранични учреждения от името на съветската Държавна банка наблюдавали всичките чуждестранни парични операции на съветската власт. Валутата за изнасянето на суровините постъпвали в Държавната банка на Съветския съюз, откъдето парите се превеждали в сметки в САЩ, в същите банки, чиито фирми изнасяли суровините … Така експлоатацията на суровинните източници в Русия не струвала нищо на героите от Уолстрийт, но затова пък печалбите били такива, че и до днес водещите банки в Америка отказват да предоставят данните за своите доходи, които се отнасят до 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Освен парични средства на съхранение в САЩ били изпращани и златни запаси на Съветския съюз, получени в резултат от ограбването на богатите слоеве в бившата империя, от разоряването на църковните имоти и от продажбата на произведения на изкуството. С една дума, разходите за болшевиките и персонално за Троцки, американците откупили с лихвите. Те не забравили Лейба Бронщайн и след като бил изгонен от Съветския съюз по инициатива на Сталин. Банкерите продължили да го издържат и дори го заселили на охранявана вила в Мексико. Но очевидно вече им бил в тежест. Защото бившия болшевишки вожд е можел да се разприказва, а връзките с такава одиозна фигура като него в цивилизования свят се смята за върха на неприличието… / Издателство „Распер“

Планът „Кисинджър-Примаков” влиза в действие?

  Изданието „Политико” анализира възможността бившият държавен секретар да посредничи междду Вашингтон и Москва, напомня за съвместните идеи на титаните на съвременната дипломация от двете страни     Бележитият американски дипломат Хенри Кисинджър се връща на сцената. А би ли могъл да посредничи за сделка с Русия?  През 90 -те години легендарният бивш държавен секретар на САЩ  Хенри Кисинджър, който става световен консултант, се среща с интересен млад руснак и дълго го разпитва за средата, от която произлиза. „Работих в разузнаването”, казва накрая Владимир Путин, според “От първо лице” – излязла през 2000  година автобиография, сглобена от многочасови интервюта с тогава неизвестния руски лидер. На което Кисинджър отговорил: „Всички почтени хора започват в разузнаването. Аз също”.  Докато Путин се изкачва в йерархията на Кремъл, за да стане накрая президент, какъвто е днес, той и Кисинджър поддържат сърдечно разбирателство, дори когато САЩ  и Русия се отдалечават един от друг. Сега, след като Доналд Тръмп даде да се разбере, че желае по-тясно сътрудничество с Москва, 93 -годишният Кисинджър се очертава като потенциален посредник – като се среща отделно с новоизбрания президент и го ласкае публично. Подобно на Тръмп, Кисинджър също постави под съмнение изводите на разузнавателните агенции, че Русия се е опитала да повлияе на изборния резултат в полза на Тръмп, и каза на неотдавна интервюирал го журналист: „Имаше кибератаки от тяхна страна, но ми убягва как точно са използвали това”.  Някои изразиха учудване какво намира изтънченият и умен бивш топ дипломат в безочливия и цапнат в устата Тръмп. Но онези, които наблюдават Кисинджър, казват, че с премисленото си поведение този реалист във външната политика десетилетия наред е успявал да се сработи с всякакви крале и президенти. И Тръмп може да намери идеално занимание за Кисинджър – архитекта на разведряването със Съветите през 70 -те – да осъществи отдавнашната си цел за затопляне на връзките между двамата противници от Студената война.  Години наред Кисинджър настояваше, че насърчаването на по-добро равновесие на силите между САЩ  и Русия ще подобри световната стабилност. „Мисля, че Кисинджър готви дипломатическа офанзива”, казва Марсел ван Херпен – специалист по Русия и критик на Путин, който ръководи фондацията „Сисеро” – холандски мозъчен тръст.  Източници, близки до преходния екип, казват, че магнатът от Манхатън е очарован от Кисинджър, както са очаровани и други висши държавници като Робърт Гейтс и Кондолиза Райс, към които той се е обръщал за съвет по политически въпроси и комплектуване на екипа си. Кисинджър и Тръмп са си говорили по много поводи, а след изборите на 8  ноември са имали поне една среща на четири очи. А Кисинджър, за изненада на по-широката група взимащи решения за външната политика лица, се е изказвал с възхищение, макар и внимателно, за явлението Тръмп.  Дори след като Тръмп говори лично с президента на Тайван – ход, който разгневи Пекин и беше срещу политиката за „един Китай”, която Кисинджър договори през 70 -те, бившият държавен секретар изрази увереност, че милиардерът ще продължи дипломатическите традиции на САЩ  с Китай.  Сътрудници на Кисинджър са във връзка и с други хора от орбитата на Тръмп. Високопоставен помощник на Кисинджър – Томас Греъм, се спряга на по-ниско ниво в преходния екип като потенциален посланик в Русия, казва източник, близък до тези разговори. Кисинджър похвали и избора на Тръмп за следващ държавен секретар в лицето на Тилърсън.  „ Щеше да е безполезен начело на „Ексон”, ако не беше приятелски настроен към Русия… Въобще не чувам такива опасения”, каза Кисинджър на събитие в Манхатън. „Никой не може да отговори на всички изисквания за поста държавен секретар. Мисля, че е добро назначение”.  През последните години от управлението на Джордж У. Буш, когато отношенията с Москва се влошаваха, Кисинджър обедини усилия с тези на Евгений Примаков – бивш руски външен министър, министър-председател и ръководител на руската търговско-промишлена палата, за да съпредседателстват работна група, насочена към двустранните отношения. Путин благослови начинанието.  Според Кисинджър, Буш също се надявал, че инициативата ще даде положителни резултати, дори през 2008  година сформира група от членове на екипа му по национална сигурност, която да се запознае с работата й. Когато Барак Обама стана президент след Буш, той търсеше помощта на Кисинджър за общуването си с Путин. Среща през 2009  година между Кисинджър и Путин помогна да се положат основите на нов договор за контрол на въоръженията като част от усилията на Обама „да презареди” отношенията с Русия. Кисинджър остана включен в преговорите за въоръженията през 2010  година.  В реч през февруари, посветена на Примаков, който почина миналата година, Кисинджър очерта възгледите си за това как трябва да работят американско-руските отношения.  „ Дългосрочните интереси на двете държави включват свят, който преобразува съвременните сътресения и тенденции в ново равновесие, което да е все по-многополюсно и глобализирано”, каза той. „На Русия трябва да се гледа като на съществен елемент от всяко ново световно равновесие, а не на първо място като на заплаха за САЩ ”.  Що се отнася до Украйна, която загуби Кримския регион, след като Русия го анексира (ЗЕМЯ  не приема тази оценка, Крим се върна в историческата си родина след референдум с внушителното мнозинство от 97 % от гласовете – бел. ред.) през 2014  година и още се сражава с подкрепяни от Русия сепаратисти в източните си райони, Кисинджър е на мнение, че тя не трябва да бъде канена да се присъедини веднага към Запада.  „ Украйна трябва да бъде вградена в структурата на архитектурата на европейската и международната сигурност така, че да служи като мост между Русия и Запада, а не като преден пост на всяка от страните”, каза Кисинджър. Той призова също САЩ  да си сътрудничат с Русия, която използва безразборни въздушни удари, за да помогне на Асад да смаже бунтовническите сили.  „ Съвместими американско-руски усилия, координирани с други големи сили, могат да създадат модел за мирни решения в Близкия изток и вероятно на други места”, съветваше той по онова време. Стивън Пфайфър – бивш американски посланик в Украйна, отбеляза, че още не е ясно колко далече ще отиде Тръмп, за да устрои Русия.  В интервю за Си Би Ес, излъчено тази месец, Кисинджър се изказа и за Тръмп, и за Путин по начин, който предполага уважение, но не непременно благоговение. Кисинджър каза, че „Тръмп има възможност да остане в историята като много значим президент”. Заради възгледа, че Обама е отслабил американското влияние в чужбина, „някой може да си представи, че се появява нещо ново и забележително”, от администрацията на Тръмп, каза той. „Не казвам, че това ще стане. Казвам, че е изключителна възможност”.  В същото време Путин е „герой на Достоевски”, каза Кисинджър. Той е човек със силно чувство за единение, вътрешна връзка с руската история, така както той я вижда”. Кремъл го прие като комплимент.  „ Кисинджър познава страната ни много добре, познава писателите и философите ни, затова такива сравнения от неговата уста са твърде положителни”, каза говорител на руското правителство, и добави, че Кисинджър „притежава дълбоки, а не повърхностни познания”.  (със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ )

Експертът по международна сигурност Симеон Николов: Радикалният ислям е идеологическа заплаха за една велика Америка

 Организацията, която обучаваше джихадисти, сега обучава младежите на Ердоган САЩ настояват хибридната война да бъде повод за задействане на член 5 – Името Доналд Тръмп днес звучи като революция или може би като бедствие за световния ред. Ще се промени ли фундаментално светът? – Фундаменталните промени, които се очакват с идването на Доналд Тръмп на власт, е логично да се отразят на сигурността в света като цяло. Проблемът е, че огромната съпротива на статуквото и неясната продължителност на периода на преход носят рискове, които са трудно предвидими. За новия лидер на САЩ могат да се направят две прогнози: Той или ще бъде свален, преди да е достигнал реализация на политическите си цели, или ще има успешен втори мандат. – Американският вятър на промяната ще обрули ли Европа? – Заблуда е да мислим само в две крайности: или че Европа ще остане непристъпна крепост на либерализма, отбранявайки успешно статуквото, или че либералният модел ще бъде сринат до основи. Реално обаче ще се случи така, че вятърът на консерватизма на първо време ще обрули всички крайности на либералния модел, а всичко останало е въпрос на осъзнаване на промяната и ожесточени борби. Смяната на елитите става неизбежна. Но ще сме свидетели и участници на процеси, които не могат да преминат като един Девети септември или един Десети ноември. – Демон ли е Тръмп? – Прибързано беше както демонизирането на Тръмп, така и на прекалените очаквания на тези, които го обожават. Той никога не е обявявал края на глобалното лидерство на САЩ и неговият държавен секретар Рекс Тилърсън ясно го заяви: «Американското лидерство трябва да се втвърди!» Но същевременно не може да не тревожи бекграунда на повечето хора от екипа му, чиито екстремно консервативни и антисоциални щрихи не кореспондират с обещанията на Тръмп от предизборната му кампания. Логично е либералните елити да не виждат колко са далеч от реалността и да обявяват Тръмп за враг на демокрацията, но накрая светът може да стане по-свободен, динамичен и способен да се развива, защото той ще започне с промяна на политическата култура. Трябва да свикваме, че идва времето на реалистичните оценки, на назоваване нещата с истинските им имена, а не в интерес на една политическа мантра, зададена опорна точка или безкритична съюзническа солидарност да повтаряме лъжи, които нанасят вреди в различни посоки. – Ще успее ли промяната?  – Рисковете за успеха на промените идват първо от разломите в самото американско общество, а на второ място от очакваната силна съпротива на статуквото в повечето европейски държави. Пречките пред намеренията на Тръмп, които се създават в Конгреса на САЩ, и войната на ЦРУ с новия президент са показателни за вътрешните проблеми. Само през последните дни бе подготвено предложение за ограничаване възможността президентът сам да отмени евентуално санкциите срещу Русия, а преди това бе формулирано поредното обвинение за нарушаване на конституцията заради плащания от чужди държави към фирмите му. Критичното отношение на Доналд Тръмп към службите беше отдавна известно и изявления като „ЦРУ трябва тотално да се реформира и да бъде държано далеч от политиката” дадоха основание за очакване на голяма чистка. Но пораженията на информационната война в средите на самото ЦРУ са стигнали такава степен, че на среща с израелското разузнаване са посъветвали колегите си да ограничат доброто досега сътрудничество с новата администрация на Тръмп, да бъдат „внимателни”, за да не попадне чувствителна информация в Москва, а оттам и в Техеран. – Това звучи доста „източно“, но не вреди ли това на самия Израел? – Да, ясно е, че такова поведение нанася вреда на сътрудничеството и на самия Израел. Има и един трети фактор, който ескалира рисковете пред Тръмп. Това е силното въздействие на т. нар. фалшиви новини. Някои коментатори сравняват едностранчивото отразяване на събитията по встъпването на Тръмп в длъжност с кампанията срещу Виктор Янукович в Украйна през 2014 г. и „Майдана“ в Киев, резултатите от който са трагични. – Всяка втора атака към Тръмп от опозицията му е, че руските кибератаки са спомогнали за победата му. Какво се крие зад тази кампания? – Яростната кампания във връзка с кибератаки и повлияни избори няма единствено за цел дискредитиране на Тръмп и Русия. Зад нея се крие по-дълбок замисъл в три направления. САЩ отдавна настояват кибератаките като елемент на хибридната война да бъдат повод за задействане на член 5 от Североатлантическия договор. Преди седмица генералният секретар на НАТО Столтенберг не само потвърди това, но съобщи, че на следващата среща на НАТО темата ще бъде обсъждана. Такава промяна би намалила бариерата за започване на война без ясни доказателства. Докладът на службите дава основание да продължи активната разработка по линия на Русия, а следователно може да се прогнозира вълна от атаки, които ще се припишат отново на Москва. На второ място са тревогата и борбата за огромните инвестиции за кибервойна, които Тръмп би трябвало да продължи, защото още не е завършено изграждането на киберкомандването на САЩ. И не на последно място, остава висящ въпросът за ответен удар след кибератака, а той се решава от президента и предвижда преди това други опции, между които и икономически санкции – става дума за нови санкции. – Идва ли пролет за Русия, след като дори Путин си отдъхна, когато не избраха Хилъри Клинтън за президент? – Очакванията за отношенията с Русия в посока на фундаментални промени би трябвало да се разгледат с известна доза въздържаност. Вярно е, че опитите за демонизирането на Русия и санкциите срещу нея предизвикаха обратен ефект – леко увеличаване дори на симпатиите към Путин, както твърди Блумбърг. Вярно е, че консервативни американски издания задават вече въпроса „Не е ли време американците, повечето от които не са свидетели на създаването на НАТО през 1949 г. с цел сдържане на съветския блок, да преоценят структурите и целите му, или да се помисли, че национална Русия не е Съветският съюз и подобряването на отношенията има смисъл в много области. Прагматичните идеи биха довели до разумни промени.“ Но интересите на двете сили имат и много различия, червени линии, които на този етап са непреодолими. Последното изявление на Доналд Тръмп за ядрено разоръжаване срещу премахване на санкциите, което е точно обратното на заеманата досега позиция, е тактически ход и не съдържа нищо ново. – Повечето страни членки на НАТО се тревожат, че САЩ може да загърби НАТО – единствената преграда пред Русия по тяхната логика. Има ли основания за подобно развитие на нещата? – Думите на Тръмп по адрес на НАТО съвсем не означават, че САЩ биха напуснали организацията. Никой не може да възрази обаче срещу аргументите на Доналд Тръмп за адекватен принос на европейските страни съобразно тяхната икономическа мощ, население и интереси. Освен това се пропуска въпросът готови ли са САЩ да се оттеглят от част от ръководните постове в НАТО, защото по правило всички до един се заемат от американски генерали и адмирали. Не вярвам това да стане. Оценявайки реакциите в Европа, може със сигурност да се прогнозира задаващо се милитаризиране на ЕС. Придаването на нови контури на европейската политика за сигурност и отбрана, включително със свои командвания, общи европейски сили от основните страни членки и общ отбранителен фонд за военната индустрия, само ще укрепят отбранителните способности на ЕС, докато НАТО ще бъде използвана за операции извън Европа, където ще се защитават както американски, така и европейски интереси, като вторите може не винаги да съвпадат с първите. Рискът от милитаризирането на европейската политика е в крайности, които се проявиха в Германия например с издигане на идеята за изграждане на европейски ядрени сили. – Изглежда, че отношенията САЩ – Русия са ключови за спокойствието на Европа. Така ли е? – Вместо да се излиза на барикадите, е по-разумно да се търсят шансовете за Европа в предстоящите промени. По-добре и в интерес на европейските страни е да подкрепим намаляване на напрежението между САЩ и Русия, обединяване на усилията им в борбата срещу тероризма, предотвратяване на надпреварата във въоръжаването и намиране на взаимноприемливи решения за най-значимите конфликти. Във всички тези случаи Европа ще е печеливша, а не губеща. Разсъжденията в някои европейски страни вървят в посока „защо да не се възползваме от евентуално сближаване между Вашингтон и Москва за собствените си политически интереси. Замразяването на борбата за надмощие в Украйна ще позволи да се премахнат санкциите срещу Русия, без да се жертват собствени позиции“. Бизнесът в Германия, Франция и Италия отдавна даде да се разбере, че свалянето на санкциите срещу Русия ще сложи край на досегашните прекомерно големи загуби и ще открие пътя към нови инициативи и печалби. Волфганг Ишингер, председател на Европейската конференция за сигурност в Мюнхен, отива обаче и по-нататък и казва, че в Киев се чуват вече смели гласове за отказ от влизане в НАТО, като вместо членство в алианса Доналд Тръмп да предложи гаранции за сигурността на Украйна. – Как да се създаде обаче повече доверие между НАТО и Русия, между военните? – На първо място е важно да се стигне до нов етап на контрол на въоръженията. Да се спре надпреварата в дислоцирането на все повече въоръжени сили и оръжия на Североизточния фланг на НАТО и в Русия. В борбата срещу ислямския тероризъм има пълно съвпадение на интересите ни. Доналд Тръмп вижда радикалния ислям като идеологическа заплаха за националната си визия за възстановяване на една велика Америка. Това означава спиране разпространението на тази идеология и на потенциала за по-нататъшна радикализация. Обезпокоително е обаче мълчанието за основния източник на уахабитското течение на исляма – Саудитска Арабия, както и Катар, който в доклад до Доналд Тръмп е уличен във фрапиращи случаи на финансиране и подкрепа на терористични организации в Сирия. – И ето, идваме си обратно в България. В крайна сметка всичките заплахи идват от Югоизток. Какви са рисковете за нас в този променящ се свят? – Проблемите се крият първо в способността на България да се променя, да изгради нов елит, да преодолее разделението на нацията, да се справи с демографската криза, да отстоява свои позиции във външната политика и така нататък. Външните рискове са в евентуален военен конфликт в наша близост, ако не спре ескалацията на напрежение, в бежанската криза, терористичните атаки и развитието на обстановката в Турция. При това не толкова установяването на един диктаторски режим в нашата съседка, колкото ислямизацията и дестабилизацията на страната, защото такива процеси не признават начертани на карта граници. Ислямизацията е проникнала във всички държавни ведомства на Турция, тя вече е необратима, а евразийската и ислямистка насока на развитие на турската армия поражда сериозни опасения в НАТО. Нещо повече, организацията САДАТ, която бе уличена от западни разузнавателни служби, че обучава джихадисти от „Ислямска държава“, сега обучава младежката организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието и кадри на движението на фанатични привърженици на Ердоган „Османлъ Оджакларъ“. Има вече предупреждения, че на САДАТ е поставена задача да изгради и тайна въоръжена организация, която ще ликвидира хора и организации и в чужди държави, които вредят с критиките си на Ердоган. Характерната за Турция симбиоза между ислямисти и националисти се забелязва и в преливащия вече в Европа турски ислям. След арести в Хамбург за планирани убийства на кюрди Германия официално предупреди Турция, че няма да допусне прекрачването на границите в разузнавателната дейност и използване на религиозните общности. Стъпка, на която България не би се решила. – Не виждам реакция на нашите власти. – Тревожното при нас е, че никой от политиците дори не говори за необходимостта от актуализиране на неадекватната вече Концепция за национална сигурност от 2011 г., нито за Външнополитическа стратегия, каквато въобще нямаме, че избираме в най-важните сектори хора, които очевидно няма да са носители на промяната, а ще отстояват статуквото. А може би нямаме изградени елити, способни да я извършат. Нашият гост Симеон Николов Николов е дипломат от кариерата. Завършил е Техническия университет в Дрезден, ГДР. Има два мандата в Германия – в посолството в Берлин и в дипломатическото бюро в Бон. Стига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Бивш зам.-министър на отбраната (2005-2008), главен експерт в администрацията на президента (2003-2005). Създател и главен редактор на изданието „Експерт-БДД“. Член на Атлантическия клуб.

Време за пиарасти и пропагандасти

 "Когато след години изследват нашето време, последните три или повече години ще бъдат наречени - епохата на паирастите... Това  е категория хора, за които в началото беше словото, в средата беше словото и в края беше словото." Андрей Золотарьов, украински политолог, ръководител на центъра за анализи "Трети сектор", който от абревиатурата ПР (връзки с обществеността) съчинява нова дума с явно негативна конотация. Авторът на горния цитат има предвид обитателите на властовите кабинети в Киев, но това с пълна сила може да бъде отнесено и до обслужващия персонал от политолози, социолози, политически технолози, журналисти, въпросните пиари, т.нар. изразители на обществено мнение и просто "активисти", чието работно място е по площадите и в социалните мрежи в интернет. Особено в украинския случай, където канализирането на общественото мнение в правилна посока и периодичното му подгряване е жизненонеобходимо за оцеляването на режима в Киев. Което, разбира се, се заплаща щедро. При това чорбаджиите се сменят, важното е градусът на нагнетяваното напрежение да не вземе да спадне. Ненапразно на едни от водещите "изразители на обществено мнение" и журналист, и "активист" на Майдана, и във фейсбук, и впоследствие депутат от Радата Мустафа Найем му бе пришит прякора "Мустафа Внайом" (под наем).  Сега много, може би стотици, а вероятно и хиляди, мустафавнайомци в Европа точат лиги, като знаят каква финансова благодат ще се изсипе върху тях, след като и в ЕС, и в САЩ бяха взети решения за създаване на центрове за борба с "руската пропаганда и дезинформация" и съответно за разпространение на правилната трактовка на фактите. Както каза през 2015 г. по повод откриването на Центъра за стратегически комуникации на НАТО в Рига гуруто на източноевропейските русофоби - американският сенатор Джон Маккейн - "Този център ще помогне да се разпространява истината, а истината винаги побеждава".  Разбира се, всеки уважаващ себе си човек, а и такъв който не се уважава, знае, че на НАТО като цяло, и на Джон Маккейн в частност, не може да се вярва. И не само заради лъжите, с които НАТО и американците се опозориха още от войната срещу Югославия и тази срещу Ирак. Причината е, че още през декември 2014 година конгресът на САЩ с 410 гласа "за" и само 10 "против" прие резолюция номер 758, с която президентът и Държавният департамент бяха призовани да изработят "многостранна стратегия за координация на производството, доставката и разпространението на новини и информации на руски език за страни с голям процент рускоезично население". Производство на новини. Фабрики за мисли   "Ние сме в състояние на информационна война", обяви след приемането на резолюцията бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън. А както е казал видният германски държавник Ото фон Бисмарк, който е завещал на сънародниците си да не воюват с Русия: "Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов". Впрочем истинските цели на създаваните в Европа центрове за водене на информационна война против Русия бяха разкрити още преди две години от бившия министър на отбраната на Латвия, а сега евродепутат Артис Пабрикс. В интервю за "Първи балтийски канал" той казва: "Можем да кажем, че с комуникация и пропаганда може да се спечели войната без война. Тоест ние сме длъжни да преубедим хората, за да загубят волята си за съпротива, да възненавидят своята държава". Тази фраза се разлетя по всички руски медии.  В латвийските рускоезични форуми дори тръгна спор дали Пабрикс е имал предвид руските хора или е говорил по принцип какви са целите на пропагандата, защото от репортажа не става ясно в какъв контекст са казани думите му. Но фактът, че той не реагира с опровержение, е доста показателен. Информационната война срещу Русия, разбира се, е и ще бъде, скъпо мероприятие. В известен смисъл тези медии, журналисти и обикновени агитатори и пропагандисти или пропагандасти по аналогия с колегите им пиарасти, които решат да станат войници на информационния фронт, със сигурност ще се облажат. Само за 2016 година и само по линията на Държавния департамент за "подкрепа на гражданското общество и независимите медии в Евразия и Югоизточна Европа" са били отделени 83 млн. долара. Година по-рано друга правителствена кантора - Broadcasting Board of Governors - Управителен съвет по въпросите на излъчването, задели 23,2 млн. долара "за борба с руската телепропаганда", по-късно на базата на радио "Свобода" в Прага беше създаден департамент за противодействие на "дезинформацията в руската медийна сфера" с бюджет от 15,6 млн. долара. И така стигаме до настоящата година, когато стана ясно, че към Държавния департамент ще бъде създадено учреждение с названието "Център за глобално взаимодействие", което също ще се бори с руската пропаганда като бюджетът му ще бъде от 160 млн. долара. Най-важното за готовите да се борят с Русия е пояснението, че центърът ще има право да отпуска грантове на организации на гражданското общество, неправителствени фондации, научноизследователски институти и дори частни компании. Приоритетно ще се дават пари на "независими медии"   Европейците са доста по-скромни. През 2015 година Европейският съюз създаде една организация, наречена гръмко Оперативна група по стратегически комуникации "Изток", която е част от Европейската служба по външните работи. За тази година личният състав на службата бе почти удвоен до 19 сътрудници, с бюджет от 800 хиляди евро, с които тя трябва да противодейства на антиевропейски новини, разпространявани от Русия. Идеологическо обоснование за дейността й даде резолюцията на Европарламента от 23 ноември м.г., в която на Русия й бяха приписани доста грехове, тя бе поставена на една плоскост с "Ислямска държава" и бе обвинена, че води "враждебна пропаганда" спрямо Евросъюза.  Какво обаче разбират под пропаганда пропагандаторите на заплахата от руска пропаганда? Не е много ясно. Няма критерии. Създава се впечатление, че както всички източноевропейски и прибалтийски държави са обявени априори за бъдещи "жертви" на Русия, така и всеки текст или дума, дошли от Русия, се приемат априори за пропаганда.  Пропаганда е например да се твърди, че мигрантите заливат Европа, че те са заплаха за промяна на етническия състав на континента, на религиозната му същност, която исторически е християнска. Пропаганда е да се твърди, че с дългогодишната си политика в Близкия изток на унищожаване на макар и авторитарни, но светски държави, западните държави създадоха силен и амбициран противник, който не крие, че иска да унищожи християнските държави. Пропаганда е да се обяснява, че когато над 2 000 000 души свободно са решили да се присъединят към Русия, заедно със земята, на която живеят, то това е осъзнат избор, който не може да се пренебрегва. Пропаганда е да се казва, че заиграването с екстремистите води до разрушаване на държавата. Пропаганда е да се казва, че няма универсални ценности и налагането на обществени модели върху страни с чужда за Запада култура ще доведе и води до катастрофа. Пропаганда е да се казва, че процесите, които наблюдаваме сега в ЕС, а и в известен смисъл и в САЩ, все по-отчетливо си приличат с тези в една друга общност и в една друга държава които изчезнаха от картата немного отдавна. Доколко ефективна е или ще бъде борбата с руската "дезинформация" и контрапропагандата от страна на "добрите" от ЕС и САЩ? Вероятно ефектът ще клони от нула до минус безкрайност. Съвременното руско общество не е затвореното съветско. То не е уязвимо на информационно облъчване в такава степен. То има свободата да получава без ограничения пълната информация от алтернативни източници, включително извън границите на Русия. Три години след началото на украинската криза руснаците са по-мобилизирани от всякога. Страната им започна икономическо възстановяване, независимо от санкциите и все още ниските цени на петрола в сравнение с тези от 2014 година. Събитията от последната една година в Европа, САЩ, Турция и Сирия показват, че избраният от политическото ръководство курс е правилен и дава резултати, че действията на Кремъл не са сиюминутни, а са разчетени в перспектива. И накрая, но не на последно място - руснаците в огромното си мнозинство са убедени, че са прави и че са обект на поредната агресия от Запада. Това е добра ваксинация срещу информационните атаки.  Европейските граждани може би могат да бъдат "спасени" от алтернативната гледна точка, идваща от Русия, ако бъде смазана опозицията, заглушени медиите, които не желаят да бъдат част от мейнстрийма, и бъде въведено информационно затъмнение както преди трийсет години едната част на Европа буквално заглушаваше другата част. Това обаче е невъзможно в нашето информационно време. Най-вероятно дори ще има откат - колкото повече се "разобличава" Русия, толкова повече се чува нейната позиция. От цялата работа ще спечелят само "бойците на информационния фронт". Все пак си представете какви заплати трябва да има, за да се оправдаят задокеанските пари.  Всъщност не е ли странно, че САЩ плащат на европейците, за да се борят с Русия?  Междувременно някои в Европа вече започват да подозират, че борбата с Русия в медиите може да доведе до обсесия коренното население. Например политологът Якоб Аугщайн написа преди дни следното в реномираното германско списание "Шпигел": "Влизаме в интернет и там - Путин. Разтваряме вестника - Путин. Включваме телевизора - Путин. Ако някъде из Европа обърнем някой камък, вероятно отдолу ще е Путин. От конфликта в Украйна през кризата с мигрантите до движението ПЕГИДА. Руският президент е виновен за всичко, което не върви както трябва на континента. Скоро ще кажат, че е виновен и за прическата на Ангела Меркел. Путин е като призрак. Но като всички призраци и по отношение на него действа правилото: Путин, когото виждаме навсякъде, е измислен от самите нас". Можем само да добавим, че с бръмбарите в собствената глава борбата е най-трудна. Но не е невъзможна. Като за начало трябва да се посети  лекар и редовно да се пият хапчетата.

Премълчаният живот на един български екзарх

Няма столичанин, който да не знае къде се намира улицата в центъра на София, която носи името на екзарх Йосиф I. Но живия живот и забравеното му дело на църковен деец и извисен дух на българин остават неизвестни за днешното ни общество. Повод да се присетим за този изключителен човек е 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от кончината му. С помощта на доц. Христо Темелски, който е посветил част от професионалните си проучвания на Екзарх Йосиф, и д-р Емилия Ценова ще проследим най-важните етапи от патриотичната одисея и забравените му заслуги за опазване на националната свяст. Из българския печат след смъртта на екзарх Йосиф I: „Всички българи от Черно море до Морава, от Бяло море до Дунава, от Охрид до Лозенград оплакват великата загуба в лицето на своя върховен духовен началник”. (в. „Народни права”) „Една велика личност изчезна!... Поклон пред праха на великия Българин, на достойния и неуморим служител на народа”. (в. „Воля”) „Творците на новата българска история си отиват. Отива си и Негово Блаженство, един от първите зидари на общонародното българско дело; отива ди, уви, без да види довършена сградата, за издигането на която е посветил цял живот!” (в. „Мир”) Из дневника на екзарх Йосиф I 24 март 1915 г., неделя. 1) Целта на България е да се обедини национално, като си вземе Македония, Одринско и Добруджа от Сърбия, Гърция, Турция и Румъния. Разбита и унижена от четворица неприятели, съюзени против нея, тя не може [сама нищо], освен с помощта на едната от двете групи сили, която има интерес от една обединена България, като й даде съдействието си, да постигне поне отчасти целта си. Тия групи са: Германия и Австрия едната, и Русия, Англия и Франция, другата. 2) Първата група се стреми да се разшири на изток - Drang nach Osten и счита славянството за свой исконен неприятел, счита го за гюбре, с което да тори своята нива, стреми се към Солун и Цариград, [за] да се разшири в Мала Азия; тя е за Турция, Гърция и Румъния, [които са] неприятели на славизма и би искала да се изтрепеме ние със Сърбия, за да й отворим пътя за Солен и Цариград. 3) На Русия [й] трябва Босфорът и Дарданелите, и да спре Германия и Австрия да не завладяват Балканския полуостров и Мала Азия. Ако поиска да ни завладее ще срещне съпротивление от Англия и [от] Франция, за да не развали европейското равновесие, както и Германия и Австрия - [т. е.] цяла Европа. Русия не би била против Св. Стефанска България и ако сме откровени и искрени с нея, тя по би помогнала да ни се повърне една част от изгубеното. Кой ти скара с Русия? Стамболов и цар от страх да не би да ни глътне Русия. Но от Германия и Австрия същата и [то] по-голяма опасност. С Русия ще си запазим вярата и славянството..., така щото от германизмът и от русизмът, германизмът е по-опасен и опасността от Русия е твърде далечна. 4) Трябва само, като вземем участие във войната, да не изчерпваме силата си и да [ни] бъде здраво гарантирано, че онова, което ще ни признаят ще можем да го завладеем и задържим. Остава и да се види, коя от страните ще излезе победителка, защото България не може да води война, а [трябва] с малко жертви да вземе загубеното. Като желаем Русия да излезе победителка, желателно е даже на принципа на народността да стане съюз между България, Сърбия, Гърция [Балкански съюз] и Румъния. Ако се изморят двете страни и сключат мир, ние трябва да останем от страната на Русия, като православна и славянска за в бъдеще. 5) Българската политика води княз Фердинанд, немец и католик, доведен от Стамболов и партията му да пази България от подчинение на Русия, наложен на Русия, и който в душата си е за католицизма и германизма, против православието и Русия. 6) При всичко, че България има Конституция, но българския народ [е] и несформиран национално и политически, няма управляваща класа, няма аристокрация, няма буржоазия, няма обществено мнение; народ [от] 90 % селяни, с една интелигенция разделяна от царя на много партии, за да се гони помежду си, а той да владее и царува. На тая интелигенция безбожна и гладна той раздава властта поочередно да дойде, да се поохрани и понакраде, и която на първо място като несъстоятелна туря личния си интерес, а патриотизма за маска на всички предприятия, отгдето ще излезе гешефтът. Затова, когато дойдат на власт са лакеи пред царя и нямат мнение, и ако [случайно] имат, не смеят да го кажат. Той ги презира като безхарактерни и им налага волята си, и той не си дава оставката (министъра), догдето [царят] не ги натири с метлата. В България царува личния режим. Царят вътрешно разделя, за да царува, а вънкашно хитрува между силите и пропада между два стола. Той е ненаситен, грандоман, хитрец, не се задоволява с онова, което е според силите му и се мисли по-хитър от нсички велики господари, затова опропасти и България, и себе си. Чрезмерно горд, той счита всички българи за говедари и е убил в тях инициативата. Той се обляга на правителството, на администрацията, която всяко правителство променява, на армията, която е разделил и така доминира опозиционната интелигенция; пресата е партизанска или подкупена и пише за пари, народът всякога е с властта; даже и опозицията може да се подкупи и се подкупува от властта; и депутатите като им дават сега по 30 лева на ден са готови да си седят все депутати и да вотират за властта. От 220 депутати 40 са социалисти – широки или тесни, 60 земевладелци, които не са елементи да управляват, а да разлагат, турците са всякога за властта. Гешовата, Даневата и Малиновата партии [са] уж консервативни, [но] не са съгласни помежду си. Радославовата, Тончевата и Генадиевата [партии са] уж либерални, [но] не са съгласни тоже да се съгласят и едните, и другите да искат от царя да управляват конституционно, и той ще се принуди да се подчини; да определят една политическа, национална, независеща от волята на царя [партия]  и да поведат целия народ подир себе си, каквото направиха партиите на всички държави, които влязоха във войната. Сега пък Гешовата и Даневата партии, които пропаднаха като бяха на власт от некадърност, и Чалиновата, на която царят е обещал, че ще я доведе на власт, гледат как да глътнат Радославовата [партия] уж за общото добро, за да му вземат мястото. Партиите, подклаждани от царя, се гонят помежду си, за да се докопат до властта, за да се охранят, турят личния интерес по-горе от отечествения. И от това черпи силата си личният режим на царя, който тоже туря своя личен интерес по-горе от отечествения, и всичко – цар и партии са съгласни да поддържат този режим. Църквата е слаба, духовенството просто, без съзнание [от] нуждата от дисциплина, за да пази своите интереси, без собствена политика. Моята задача е да не се ангажирам в някаква партия, да съм легален с короната и властта и да гледам да приготвим духовенство, образовано и платено от държавата, и да се вдигне схизмата, да намерим нещо, материална опора в Русия, и тука да уредим манастирите, да може дами да се поддържаме, защото един ден правителството ще прекрати и това, което сега дава.”                                                                                                              Български екзарх Йосиф I, Дневник, С., 1992, с. 822-823. Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

САЩ и Русия договориха план за Сирия. Ще нанасят координирани удари срещу терористите

  САЩ и Русия договориха мирен план по сирийското регулиране, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери в Женева сред преговорите с руския външен министър Сергей Лавров, предаде БГНЕС. „САЩ и Русия обявяват за план, който се надяваме да спре страданията в Сирия и да осигури преход към политически процес“, посочи Кери. "САЩ и Русия призовават съвместно всички страни да поемат ангажимент за спиране на военните действия. Има ясен срок, от 00:00 часа 12 септември", изтъкна още държавният секретар на САЩ. По думите му, ако прекратяването на огъня се задържи една седмица, двете страни ще предприемат координирани военни действия срещу терористите в Сирия. Необходимо е режимът за прекратяване на огъня да обхване и Алепо, в противен случай ще се провали споразумението между САЩ и Русия за Сирия, изтъкна Кери. “Става дума за създаване колкото се може по-бързо на демилитаризирана зона, за да бъдат възобновени там хуманитарните операции”, поясни той. По думите му предвижда се да бъдат изключение въздушните удари в онези райони в Сирия, където се намират опозиционните сили Според него изпълнението на споразумението между САЩ и Русия за Сирия зависи и от Дамаск, и от сирийската опозиция. Кери посочи, че „процесът по разграничаване на действащите в Сирия терористични групировки ще се провежда под ръководството на експертен съвет, който ще действа и за спазването на прекратяването на огъня.“ Джон Кери изрази благодарност към Русия за работата по сирийското регулиране. Авиациите на Русия и САШ ще извършват съгласувани удари срещу терористите, обяви от своя страна руският външен министър Сергей Лавров. „Ние съгласувахме районите, в които такива удари ще бъдат координирани. И в тези райони ще работят само въздушните сили на Русия и САЩ“, добави той. По думите му Русия и САЩ са съгласували пет документа за Сирия, всички те създават условия за възобновяване на политическия процес. Те обаче ще останат непублични заради чувствителността на информацията, поясни Лавров. „Не искаме тя попадне в ръцете на онези, които вероятно ще се опитат да провалят изпълнението на мерките, предвиждани както в рамките на хуманитарните доставки, така и в други части от нашите договорености“, обясни руският външен министър. Първата стъпка по реализирането на договореностите ще бъде спирането на огъня, първоначално за 48 часа. Механизмите за реагиране на нарушенията на примирието ще заработят още от 12 септември, понеделник, когато то трябва да влезе в сила. Според Лавров режимът за прекратяване на огъня трябва да покаже стабилността си в продължение на една седмица. Руският външен министър подчерта, че разграничаването на терористите от умерената опозиция е записана като ключов приоритет в договореността на Русия и САЩ за Сирия. Двете страни ще създадат специален център с участието на военни и разузнавачи за разграничаването на силите в Сирия и съгласуване на ударите срещу терористичните групировки „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“. Русия горещо приветства заявлението на САЩ за твърдото им намерение да се борят с "Джебхат ан-Нусра", изтъкна Лавров. Той разкри още, че сирийското правителство е било информирано за споразумението и го е приело. Министърът посочи още, че американските санкции срещу Русия не са попречили за изработването на споразумението за Сирия. Лавров благодари на американската делегация, аналогична благодарност към руската стана изрази и Джон Кери. Междувременно руският външен министър Сергей Лавров почерпи с пица и водка журналистите, които отразяваха руско-американският преговорен маратон за Сирия в Женева. Всъщност пиците били изпратени от американската делегация, за да изкупи вината за проточилата се преговорна пауза от над 5 часа. Това разкри на страницата си във Фейсбук говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова. Руско-американските преговори Лавров-Кери продължиха над 13 часа и биха московските преговори от 15 юли. Лавров донесе няколко кутии с пици на журналистите. Жестът му бе посрещнат с аплодисменти от журналистите. Един от тях шеговито попитал: “А къде е водката“. Лавров излезе от залата, но след малко се върна и попита кой иска водка, след което предложил пакет с две бутилки. „Пицата е от американската делегация, а водката от руската“, обяви Лавров. Захарова написа във Фейсбук, че Кери изпратил на Лавров и екипа му пица, „за да изкупи (неудобството) от проточилата се 9 часа пауза, по време на която американската делегация съгласуваше преговорите с Вашингтон“. По-рано бе съобщено, че американският президент Барак Обама отишъл да играе голф в момент, когато Вашингтон съгласуваше позицията по водените в Женева руско-американски преговори за регулиране на сирийския конфликт. Това стана малко, след като в Женева източник от руската делегация съобщи на журналисти, че делегациите вече 5 часа чакат съгласуването на позициите в американската столица. „Очевидно съгласуването на преговорните позиции е заседнало във вашингтонската вертикала на властта. Този път съгласуването заседна повече от пет часа“, бяха думите на източника пред репортерите. Няколко минути по-късно от Вашингтон дойде съобщението, че Барак Обама е напуснал Белия дом. Агентите на Сикрет сървиз, съпровождащи държавния глава, бяха облечени във всекидневни дрехи, а не официални, от което журналистите направиха извода, че президентът е приключил с работния си ден. А малко по-късно стана известно, че Обама е пристигнал във ВВС базата „Ендрюс“ край Вашингтон и заиграл голф на създаденото там игрище. /ТАСС

А ако Русия тръгне и срещу други държави?

 Миналата седмица донесе добри новини за сигурността на Централна Европа и Украйна. Може обаче да се окаже, че това е била една от последните добри седмици. Положително беше, че ЕС за пореден път удължи санкциите срещу Русия, наложени на страната в резултат на руската агресия в Украйна. Положително е и това, че ЕС се опитва да спаси споразумението за асоцииране с Украйна. Холандия гласува на референдум срещу споразумението, но държавните и правителствени ръководители на ЕС дадоха ясно да се разбере, че договорът са асоцииране не обещава нито пълноправно членство, нито военна помощ. По този начин ЕС се опитва да окуражи холандския парламент да ратифицира споразумението. Не е ясно обаче дали парламентът в Хага ще има необходимата смелост за това малко преди изборите през март. Ако парламентът не намери сили да го стори, това би било равнозначно на триумф за Владимир Путин, не по-малък от манипулациите на американските избори. Борбата за европейското асоцииране на Украйна, която един корумпиран президент искаше да върне в сферата на влияние на Русия, стана повод за революцията на Майдана. Прозападният избор на украинците пък доведе до наказателната акция на Русия през 2014: до анексията на Крим и до нахлуването в Донбас. Оттогава насам Украйна задвижи една впечатляваща реформаторска програма. И то в състояние на война. Бяха проведени свободни избори, бяха оповестени данни за големите финансови състояния, независимо че олигарсите още оказват съпротива. Ако ЕС сега не изпълни обещанието си да асоциира Украйна, в името на което междувременно загинаха 10 000 души, ще означава, че 25 години след края на Съветския съюз, Европа реанимира доктрината „Брежнев”, според която съседните на Русия държави се ползват само с ограничен суверенитет. В момента има натрупване на различни опасности. Докато Русия разполага ядрени ракети край Калининград, американците си избраха за президент човек, който гледа на външната политика предимно като на бизнес, а не толкова като на изискване за съюзническа вярност. Неговият бъдещ външен министър Рекс Тилерсън е шеф на петролен концерн, комуто санкциите срещу Русия пречат. Затова той вече поиска рестриктивните мерки срещу Москва да бъдат пратени по дяволите. И в Европа се чуват подобни гласове. Италия, Унгария и Словакия се подчиниха на удължаването на санкциите с недоволно мърморене. Това, че ЕС като цяло успя да запази своя курс спрямо Русия, се дължи главно на общите усилия на Франция и Германия. Френският президент Оланд обаче напуска поста, а най-вероятните му наследници може би няма да продължат съпротивата срещу неоимперските амбиции на Москва. Кандидатът на консерваторите Франсоа Фийон се възхищава на Русия, а партията на Марин Льо Пен взима заеми от руски банки. Рисковете пред Източна Европа Има ли кой да спира имперските амбиции на Русия? Така че Източна Европа и Украйна се оказват в крайно рискова зона. Ако Америка, а после и Европа отменят санкциите през идната година, а бъдещият американски президент се окаже готов да оттегли американските защитни гаранции в НАТО, каквито намеци вече имаше, то не само бъдещето на Украйна може да се окаже застрашено.  Други бивши съветски републики също могат да попаднат в тази категория. И тогава ще се окаже, че великите сили отново си поделят Европа, както едно време в Ялта. Не е задължително обаче да се стига дотам. Доналд Тръмп, който е опитен бизнесмен, може би няма да продаде съюзниците си толкова евтино, както се опасяват някои. А Франсоа Фийон, след като стане президент на Франция, може би ще следва консервативните ценности на партията си. Може бе ще се опита да стабилизира Европа, вместо да я съсипе. Но всичко това е твърде неясно. И Франция като нищо може да се откаже от борбата срещу имперските амбиции на Русия, от която вече отпаднаха САЩ и Великобритания. Тогава народите между Германия и Украйна ще останат съвсем сами срещу Русия. А Германия ще бъде изправена пред сложни въпроси. Ще продължи ли да се противопоставя на желязната хватка на Москва в Украйна, ако Западът се разпадне? Ако остане сама, без ядрената сила на САЩ в условията на един разпадащ се ЕС? И какво ще стане, ако след Украйна, пред опасност се окажат изправени и други държави от бившата съветска империя като Латвия, Естония, Полша? Ще устои ли Германия на злото изкушение да сключи сделка с Русия, както по времето на пакта Рибентроп-Молотов? Ще има ли силата и волята да отхвърли подобно предложение? И ако да, как и колко бързо би могла да се подготви за деня, в който ще ѝ се налага сама, или в най-добрия случай с малка групичка от държави като балтийските републики и Полша, да удържа положението в икономическо, идеологическо, а и военно отношение? Може би подобен ден наближава и има много неща, които трябва да се премислят внимателно. Конрад Шулер, ФАЦ Frankfurter Allgemeine Zeitung www.faz.net Всички права запазени Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main