23.03.2017

Резултати от търсенето

Посланик Балтажи: "Руският мир" за украинците означава руски танкове и зелени човечета

Украинските войници, доброволци и опълченци са имали значителна роля в Руско-турската война, довела до освобождението на България. Според украинските историци около половината от участващите в тази война са били рекрутирани в Украйна. През 1856 г. царят издава указ, по който се провежда мобилизация в Киевския, Одеския и Харковския окръг. Основно са били мобилизирани селяни. Те са били истински опълченци, като българските. Не като тези днес в Донбас, които уж са "опълченци", но са въоръжени с най-модерно руско оръжие. Това не е от народа, а платена работа за съзнателна дестабилизация и убийство на чужди граждани, казва посланикът на Украйна в България Н. Пр. Микола Балтажи в интервю пред Mediapool. Г-н посланик, каква е актуалната обстановка в Донбас? Остава тревожна. След 29 януари Русия и изцяло контролираните от нея незаконни военни формирования съзнателно ескалираха ситуацията в Авдеевка и обстрелват позициите на украинските войници и мирни квартали. Те използват местните жители като жив щит. Това е доказано и от Агенцията на журналистически разследвания Bellingcat. Русия продължава системно да нарушава Минските споразумения. В същото време обвинява украинските власти, че те не правят това. Ние обаче смятаме, че Минският процес трябва да бъде продължен, тъй като към днешния ден той няма алтернатива. Призоваваме нашите партньори от Нормандския формат (Франция, Германия, Украйна и Русия – бел.ред.), както и всички държави от демократичната общност, да засилят консолидирания натиск върху Руската федерация да изпълнява задълженията си по споразумението. Ние държим на мирно решаване на конфликта. Последното заседание в Нормандския формат се проведе в Мюнхен. Министрите се договориха за спиране на огъня, но за съжаление то не се спазва от хибридните руско-терористични сили в Източна Украйна. От страна на Кремъл няма интерес и политическа воля. Той продължава военната агресия срещу суверенна държава като през същото време отрича военното присъствие на Русия в Донбас и че тя вкара военния конфликт и е част от него. Смятате ли, че реалната ситуация в Донбас се отразява коректно в България? За да се оправдае военната агресия срещу Украйна, бруталното нарушаване на международното право, Русия продължава да използва хибридната война и мощна пропагандна кампания срещу целия демократически свят. България не е изключение. Пропагандата на Москва няма никакви ограничения. Измами, манипулации, откровени лъжи, подмяна на понятия. Всичко това е в арсенала на руската пропаганда, който успешно се упражнява и в самата Русия, и извън нея. Много е важно хората да знаят истината за ситуацията в Украйна, за военния конфликт с Руската федерация. Руската военна агресия започна преди три години. Оттогава почти 10 хиляди души са загинали, около 23 000 души са ранени, а 1.8 млн. украинци се смятат за вътрешно преместени лица. 7% от територията на Украйна е временно окупирана от Руската федерация, а 409 километра от границата с Русия не се контролират от украинската власт. Русия продължава да препраща в Донбас модерно въоръжение, техника, да укрепва войските си и наемниците, като фактически подклажда конфликта в Донбас. В същото време продължава да се милитаризира и Крим, брутално се нарушават човешките права на единственият коренен народ - кримските татари и етническите украинци, които не се съгласни с окупацията .Фактически окупационната власт превърна Крим в "сива зона", в която господстват несправедливост, терор и репресии. Това е резултатът от тази тригодишна военна агресия на Руската федерация. Русия като държава окупатор носи пълната отговорност за ситуацията в Автономна Република Крим и отделни райони на Донецка и Луганска области. В България, а и в други европейски страни, има много активен дебат дали трябва да бъдат подкрепени санкциите срещу Русия. Една от лансираните тези е, че санкциите не работят и трябва да бъдат отменени. Какво е вашето мнение? Санкциите се въведоха в отговор на руската военна агресия след окупацията на Крим и войната в Донбас. Те са отговор, следствие, а не причината. Руските политици и пропаганда обаче бъркат тези понятия. Окупацията на Крим стана с добре подготвена спецоперация от страна на Руската федерация, ръководена лично от Путин, което той призна в един пропаганден филм, макар че дотогава го отричаше. Санкциите демонстрират единството на Европейския съюз, който добре оцени реалната заплаха не само за Украйна, но и за Европа и целия свят. Санкциите не могат да бъдат свалени, докато Русия не възстанови териториалната цялост на Украйна, тоест, не върне Крим и не са изпълнени изцяло Минските споразумения. Това е решението на Европейския съвет. Всяко едно селектиране или фрагментиране на санкциите може да доведе до засилване на възможността на Русия да дестабилизира Украйна и да застрашава Европа. Русия трябва да изпълни до края Минските споразумения. Работещ инструмент ли са санкциите? Да. Ако санкциите не бяха работещи, Кремъл нямаше да проявява такава голяма активност да се свалят. Той действа със своите приятели, адепти, петата колона - навсякъде. Защо? Защото от санкциите страда руската икономика, страда обкръжението на Путин и т.н. Не можем да отречем, че от санкциите страдат всички, но въпросът е до каква степен. Какви са загубите за европейските държави и за самата Русия? Какви са загубите за Украйна, за балтийските държави, за Полша? В тези държави обаче няма призиви за свалянето им, защото от собствения си опит добре разбират цената на реалната военна заплаха от Русия. Щетите съзнателно се преувеличават. Ако загубите от санкциите, са 0.01% от БВП на България, това не е чак толкова много. За туризма също се спекулира, защото през последните две години броят на руските туристи се увеличава. Държави, които бяха тясно свързани с износа към Руската федерация, успяват да го пренасочат. Има и европейски компенсационен механизъм. Може да се търсят решения, но да се свалят санкциите без Русия да си изпълни международните задълженията, ще означава демонстрация на слабост от страна на ЕС и капитулация пред Руската федерация. Има още една спекулация, включително и в България. Защо не се говори какви са причините за този дебат? Статистиките потвърждават, че няма големи щети за българската икономика. Санкциите са един мирен, дипломатичен инструмент срещу военната агресия на Русия. Засега не сме намерили друг. Ако свалим санкциите без алтернатива, ще принудим ли режимът на Путин да се върне в лоното на международното право? В никакъв случай. Чрез безнаказаност само ще засилим апетитите му. Санкциите засега са безалтернативни и няма причини и логика те да бъдат свалени. Ако позволите един недипломатичен въпрос. Как бихте коментирали изявлението на сегашния президент Румен Радев, че "Крим дефакто е руски"? Президентът на България призна, че в случая с Крим има нарушаване на международното право. Щом е така, от гледна точка на международното право Автономна Република Крим не може да принадлежи на Русия. Ние сме благодарни, че България от самото начало подкрепи териториалната цялост на Украйна, осъди анексирането на Крим и се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. Тя подкрепи резолюциите на Общото събрание на ООН за териториалната цялост на Украйна и за ситуацията с правата на човека в Крим и украинския град Севастопол. Надяваме се, че българският държавен глава и служебното правителство ще продължат тази линия на подкрепа. Украйна има нужда от засилване на международната солидарност и политическо-дипломатичния и икономически натиск на международната общност срещу Руската федерация, за да изпълнява международните си задълженията. В същност, това е държавата, която се постави над международното право. Киев досега не получава помощта, която очаква от НАТО. Това формира ли антизападни настроения сред украинците? Преобладаващата част на украинското общество подкрепя европейската и евроатлантическа интеграция на Украйна. Украинците, които излязоха на Евромайдана за европейските ценности, за подписване на спогодбата за асоцииране, виждат бъдещето на Украйна, на своите деца и внуци в Европа и НАТО. След като Русия погази Будапещенския меморандум (между Украйна, САЩ, Русия и Великобритания от 5 декември 1994 г. - бел. ред.), ние фактически останахме без международна защита. Позицията на Запада трябва да е още по-силна, включително засилването на военна помощ. Една държава брутално наруши Будапещенския меморандум и си позволи да вкарва в суверенна Украйна войници, танкове, артилерийски системи, въпреки че по меморандума трябва да е гарант за териториалната цялост на моята страна. Защо другите държави по меморандума, като Великобритания и САШ, не могат да помогнат на законната украинска власт да защити държавния суверенитет, териториалната цялост, независимостта и свободата на Украйна? Украинците очакват, че Западът ще продължи подкрепата си на системните реформи и ще засили помощта във военната сфера. Какви са сигналите от новата американска администрация? Ние сме в добър диалог с новата американска администрация и очакваме САЩ да останат гарант за териториалната цялост и реформи в Украйна. Това е много важно. Външният ни министър бе в САЩ, очаква се и посещение на президента. Там нещата се променят. Президентът на САЩ и администрацията му са добре информирани за положението в Украйна и конфликта с Русия. Вижте какви сигнали излизат от американското общество, от Конгреса, от неправителствения сектор – да се засили натискът върху Руската федерация. На 26 февруари Държавният департамент на САЩ призова Русия и сепаратистите, които тя подкрепя, незабавно да приключат огъня, да изтеглят тежките въоръжения и да осигурят безпрепятствен достъп на наблюдателите от ОССЕ. Там много добре разбират, че Русия не иска да играе по международните правила. Тя се опитва чрез хибридната война да си наложи свой дневен ред. Западът добре разбира безпардонната им намеса по света, не само в САЩ, но и затова, за което говорят политиците в Германия, Франция, Черна гора - и реагира. Как трябва да се противодейства на хибридната война? Хибридната война няма правила, за нея се харчат огромни парични и кадрови ресурси. Чрез хибридната война и мощната пропаганда Кремъл иска да оправдае военната намеса и престъпления срещу една суверенна държава и да наложи стереотип, който трябва да доведе до съгласие между хората по света, че Западът трябва да се съобразява с Русия. Върви война за съзнанието на хората. В Русия е невъзможно да се противодейства. Там медиите се контролират от Кремъл и другомислещи политици, политолози, експерти, журналисти имат затруднен достъп до медии. Руските медии станаха средства за масова дезинформация на хората. Ако не се предприемат мерки, в крайна сметка ставаш част от самата пропаганда. Много е важно това да се разбира. "Руският мир" за украинците не означава нищо повече, освен руски танкове и зелени човечета. Руската пропаганда обаче подкопава европейските ценности, вярата на хората в тях. Вижте как действа в самия ЕС – насажда една мисъл: "още малко му остава и ще го смачкаме, ще го съсипем". Русия става враг на европейските ценности на международното право. Много хора – политици, журналисти, политолози, експерти стават адвокати на руската пропагандата и помагат на Кремъл в държавите членки на ЕС. Трябва да застанем зад европейските ценности, зад върховенството на закона, независимите прокурори и съдии, зад независимите медии. Трябва да застанем зад фундаменталните ценности на западния цивилизован свят, които в момента Русия иска да смачка. Тя не ги иска, за нея те са враг. Аз говоря за режима в Кремъл, не за Русия. Според вас обаче как трябва да се отразяват случаите на насилие в Донбас, при които Киев от една страна и Москва и сепаратистите от друга, взаимно се обвиняват кой го провокира? Няма конфликт, в който агресорът да казва истината. Агресорът е винаги крадлив и лъжлив като Русия. Тя открадна Крим, а който краде, винаги лъже, крадецът вика дръжте крадеца. Русия и нейните платени наемници в Донбас нямат друг начин да подхранват пропагандата и да плашат хората под тази временна окупация, освен да обвиняват украинските сили. Тези терористи, които те наричат опълченци, не могат да правят нищо, освен да стрелят. Те не са дошли в Украйна да докарат мир, да правят реформи, а да стрелят и убиват украински граждани, а те са и украинци, и руснаци, хора, които говорят руски и т.н. Тезата или митът за "защита на рускоговорящи", с която Путин влезе в Украйна, се провали, защото стрелят по всички. Няма гражданска война или вътрешен конфликт. Има война между Украйна, която отстоява независимостта и свободата си във въоръжената борба със сегашната Русия. Това е истината. Всичко останало са приказки. Да очакваме, че агресорът ще си промени реториката и ще признае, че той провокира украинските войски, никога няма да стане. Все едно както Хитлер влезе в Полша и ние да вярваме, че той е говорил истината. Тези с тяхната пропаганда обаче стигнаха още по-далеч, защото са още по-лъжливи, агресивни и цинични. Терористите използват местното население в окупирания Донбас като жив щит. В началото на февруари, например, е установено, че ракетните им системи са били разположени в окупирания Донецк на 200 метра от хипермаркет "Ашан" и на 500 метра от училище и жилищни сгради и от там стрелят по мирни квартали в Авдеевка. Те провокират украинските войници и чакат те да им отговорят. Това се документира, снима и се предава пред целия свят. Където има нарушаване на международното право, на закона, няма от къде да има морал. Украинските войници отговарят, ако има реална заплаха за живота им, но съотношението на отговорите са примерно 10:1 и естествено не се стреля по мирни квартали, за което говорят руските пропагандисти. Кремъл обаче говори дори за някаква партия на войната, че президентът на Украйна и правителството й са заинтересувани от военния конфликт и те са виновни и стрелят, а те самите са дошли за мир при нас. Ето каква значи хибридната война. И в България има редица електронни медии и не само електронни, които се позовават на информацията, която се издава от незаконните военни формирования и структури в Донбас. Това, което предават руските медии – тази манипулация и лъжи, се опитват да ги тиражират тук и да влияят на съзнанието на българите. Дълбоко съм убеден, че българите са достойна и свободна нация и няма това ди си позволят. На лъжата краката са къси. Как тълкувате решението на Кремъл да признае паспортите, издадени от сепаратистите в Донбас? Признаване в Русия на псевдодокументите на така нар. народни републики в Донбас свидетелства за нейната реална военна намеса на Русия, която тя от самото начало отрича. Това е и показателна демонстрация на Москва на намерението да продължи курса на ескалация на започнатия от нея въоръжен конфликт. Това се случва на фона на срещата на външните министри от "Нормандската четворка". С тези действия руското ръководство съзнателно подкопава Минския процес. Цинично прикривайки се с правата на човека и хуманитарни цели, Кремъл за пореден път се поставя над международното право и национално си законодателство и на практика признава, че извършва окупация на част от украинския Донбас. Българското общество обаче е силно разделено по отношение на Русия, тъй като има традиционно топло отношение към руския народ, което се предава често и към политиките на Кремъл. Вие усещате ли подкрепа на тезите ви в България? Ние усещаме подкрепа. Българското правителство от самото начало подкрепи териториалната цялост на Украйна и санкции, което високо ценим. Понякога дори на улицата срещам хора, които казват "Г-н посланик, ние разбираме ситуацията при вас, България също се е борила за своята свобода и ви пожелаваме по-бързо да се приключи този военен конфликт в Донбас". Тези знаци на подкрепа от политици и обикновени български граждани винаги посрещаме с дълбока признателност. Обществото навсякъде е разделено. В Украйна обаче стана обратното. Хората първо се консолидираха на Евромайдана, като свалиха антинародния режим и възстановиха пътя към Европа. Парадокс е, че с военната си агресия срещу Украйна, Путинова Русия още повече обедини украинската нация. Истината за Украйна и украинския Донбас обаче се манипулира много и гражданите в самата Русия не знаят какво става там. Например, има указ на руския президент, според който информацията за загинали войници по време на спецоперации е държавна тайна. Нещо подобно имаше по време на войната в Чечения и военната инвазия от страна на Съветския съюз против Афганистан. Ако се върнем пак към България, е редно да се отбележи, че тук има доста хора с традиционно проруски сантимент. Не виждам нищо лошо в това, ако става дума за руския народ и нация. И ние нямаме проблем с руския народ, а със сегашния кремълски режим. Обаче, основното, което липсва в България, е, че не се прави разлика между Русия и сегашния режим на Путин, който избра пътя на териториален реванш и не се съобразява, игнорира и не уважава правата на своите съседи. Ясно и какво е отношението му към собствените му граждани, заразени от имперско-шовинистическо самочувствие и от едно авторитарно управление, базиращо се върху принуда и всевластие на бюрократично-полицейския апарат. Една демократична държава не може да извърши военна агресия срещу съседна държава, която фактически не се признава, а цинично се назовава "братски или единен народ". Русия много успешно ползва русофилските настроения. Много се спекулира с Руско-Турската война (1877-1878), с православието и т.нат. Тя се прави все едно нищо не е станало в Украйна, сякаш преди това не са били окупирани Южна Осетия и Абхазия, сякаш не е имало други замразени конфликти, за които отговорността е на Руската федерация. Руската пропаганда манипулира съзнанието на хората, на българските граждани. Много е важно и политици, политолози и журналисти да говорят истината. Има международно право, европейски ценности. Без спазването им обречени сме да нямаме достойно бъдеще. Единственото, което днес може да направи Русия, е да "освободи" България и други държави от европейските ценности и международното право. Може да звучи иронично, но към това са фокусират усилията на Кремъл. Около националния празник Трети март в България винаги се заформя дебата оценявали се достатъчно Русия за освобождението на България, но като че ли не се отделя особено внимание на ролята на войниците от други страни във войната. Надявам се, че тази година пак ще се спомни за украинските войници. Нека не забравяме, че на входа пред храм "Александър Невски" също е отбелязан приноса на украинците. Русия обаче не вижда приноса на други освен руснаците. Ролята на украинските войници, доброволци и опълченци е много значителна. Те са били истински опълченци като българските. Не като тези в Донбас, които уж са "опълченци", но са въоръжени с най-модерно руско оръжие. Това не е от народа, а платена работа за съзнателна дестабилизация и убийство на чужди граждани. Според украинските историци около половината от участващите в тази война са били рекрутирани в Украйна. През 1856 година царят издава указ, по който се провежда мобилизация в Киевския, Одеския и Харковския окръг. Основно са били мобилизирани селяни. Ако погледнете структурата на царската войска, ще се се видят десетки украински полкове. Има и украинци служили и ръководили дивизии, бригади, батальони на руската армия. Геройски се сражават легендарни генерали Михайло Драгомиров и Фьодор Радецки. Много от героите на Плевен и Шипка-Шейново са били свързани с тогавашната Украйна. Тя също е била превърната в лазарет, където са се лекували пострадалите войници. За загиналите и достойно украинско участие свидетелстват паметници, изградени не само в България, но и в Украйна – Киев, Харков, Одеса, Болград. Участието на украинските войници в тази война е част от нашето съзнание и национална памет. Тогава украинските войници, заедно с руските, румънските, молдовските, финландските и други и българските опълченци извоюваха българската свобода. Сега правнуците на руските войници вдигнаха оръжие срещу правнуците на украинските и дойдоха с пушка на мачкат свободата на украинска земя. Тук е редно да се сетим за подвига на генерал Иван Колев и думите на големият българин Иван Вазов към руския войник в стихотворението от 1916 година*: "О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете!" * Стихотворението на Иван Вазов "На руските воини".

Путин, Тръмп и Ердоган – лидери във фокуса на световната политика

 През  2016  г. Русия,  САЩ  и Турция бяха във фокуса на световната политика. Противници на Ердоган го въвлякоха в пагубна за Турция авантюра със свалянето на руския самолет. Но останаха изненадани от самия Ердоган. Когато се наложиq светът видя, че и Ердоган може да се помоли и да му простят. Но това не бе просто молба за прошка на Ердоган пред Путин. Това бе началото на един нов свят. Последва опит за преврат срещу Ердоган. Но понеже вече се изграждаше новия свят, от Москва предупредили Ердоган за началото на преврата. Последствията ги вижда целият свят. В края на годината бе извършено покушение срещу Русия на турска територия. И отново като че ли противници на Ердоган се опитаха да го въвлекат в конфликт с Русия. Със свалянето на руския самолет противниците на Ердоган наистина успяха да го вкарат в много тежък конфликт с Русия. Сега обаче сметките бяха правени без кръчмар. Нито Путин, нито Ердоган, позволиха убийството на руския посланик да се превърне в повод за нов конфликт между двете империи. Нещо повече, отношенията на сътрудничество им се задълбочиха. През 2017  година от отношенията между Путин и Ердоган зависи резултата на Арабската пролет. Арабската пролет започна по един начин, но очевидно завършва по друг начин. В началото на пролетта Русия не беше фактор. В края на пролетта всичко зависи от Путин. Арабската пролет промени света. Та кой преди няколко години би допуснал, че изходът на войната срещу Асад ще зависи от Русия, Турция и Иран? Да, светът се промени. Към това трябва да добавим и бъдещото управление на Тръмп. Отива си Барак Обама. Отива си заедно с Арабската пролет. Историята ще трябва да даде оценка за него като Президент на САЩ . По мое мнение Обама е американският вариант на Михаил Горбачов. Горбачов започна Преустройството и завърши с разпада на СССР  и източния блок. Обама започна с реформи в САЩ , които обаче завършиха с изолация на щатския долар. Да, това е крайният резултат – все повече сделки се правят с други валути. Към икономическият съюз БРИКС  явно има засилен интерес. Ако към него се присъединят страни като Турция и Иран, то това ще бъде на практика половината свят. Този резултат няма как да не се отрази на САЩ  и авторитета на Обама. Та именно затова и Тръмп победи – за да спаси икономически САЩ . В края на втория си мандат Обама без да иска сам номинира за световна сила Русия. Всекидневното обвиняване на Русия за намеса в изборите за Президент на САЩ  накара и скептиците по отношение на руските възможности да повярват в тях. Накрая дойде и изгонването на семействата на руските дипломати. И както казва Тръмп, това бе повод за страхотен ход на Путин – покани децата на американските дипломати в Русия на новогодишно тържество. Към това бих прибавил и още един факт- истерията, която се разрази срещу избора на Тръмп. Демокрацията не е територия за истерии. При демокрацията загубилият чрез вот — губи, а спечелилият — печели. Толкова!   Какво пропускат политическите анализатори? Пропускат факта, че XX  век е приключил не само астрономически. Той приключи и политически. Сега вече живеем в XXI  век- и астрономически и политически. Политическият резултат на отминалия век бе един – световно господство на щатския долар. В новия век обаче явно е започнала ревизия на това господство. Арабската пролет може би бе опит за спиране на ревизията, но очевидно неуспешен. През последните месеци като че ли започват да се топят и едни източни ледове между Русия и Япония. Ако тези ледове се пропукат, то може да се образува истински ледоход срещу долара. На този фон ще трябва да работи и президентът Тръмп. Той като че ли не мисли и друго. Очевидно той с прагматичното си мислене е разбрал, че ситуацията е друга. През ХХ  век световната икономика се бореше да бъде част от икономиката на САЩ . Днес икономиката на САЩ  трябва да се бори да бъде част от световната икономика.   В България мнението на политиците ни за Русия, Турция и САЩ  е преди всичко емоционално и най-малко прагматично. Често политика се прави в зависимост от това дали си яростен русофил или русофоб, както и туркофил или туркофоб. Историята показва, че страни като Русия, Турция и САЩ  не трябва нито да се мразят, нито да се обичат. Това са огромни държави, които просто трябва да се уважават. Дори бих казал, че това са страни, с които всяка държава трябва да се съобразява. Българските политици имат твърде изопачени представи за тези три държави. Част от политиците ни живели през епохата на СССР  и днес приемат Русия като символ на комунизма. Повечето българи възприемат Турция като Османската империя. Малцина са тези, които приемат тези две страни като много големи геополитически играчи, както и като страни с огромен икономически потенциал. Нито Русия е СССР , нито Турция е Османската империя. И двете държави са незаобиколими геополитически фактори. Българските демократи се разделиха и за оценката си за символа на световната демокрация – САЩ . Едни приемат Тръмп, други го обвиняват в русофилство. А той просто е и ще бъде президент на САЩ . За българските политици е крайно необходимо да осъзнаят, че България трябва да има стратегия за отношенията си с тези три държави. Тази стратегия трябва да се позовава на дълбок исторически и икономически анализ. И вероятно трябва да е с период минимум от 100  години. С Русия и Турция историята показва, че не можеш да общуваш нормално, ако хоризонта ти на мислене е 2 ,3  или 10  години. И Русия и Турция не предпочитат да общуват с политици, които имат ограничен хоризонт на мислене.Често в България политици се заблуждават, че могат да бъдат монополисти на американското ухажване. А са пропуснали да забележат, че ако американците ухажваха само един вариант политици, то нямаше да бъдат тази велика сила. Внимателният прочит на отношенията между Русия и Турция показва, че те са си взаимно необходими. На практика трябва да си спомним за пакта между Ленин и Ататюрк. И в двете държави водещите политици са изключителни прагматици. И вероятно наистина разглеждат българските политици като техни политически чираци. Такова е нивото на нашите. Последните реакции на българските демократи показаха, че те са имали по-скоро стратегически отношения с част от американския политически елит, а не със САЩ . А това е грешка, голяма грешка.   Българската икономика ще зависи изключително силно от отношенията между Русия и Турция. Т.е. ние ще можем да правим икономика в отрасли, които тези две държави не развиват. Ето защо е необходимо да се мисли за българската енергетика. Ето защо трябва да се мисли за българското земеделие, производство на храни и туризъм. Събитията от последните месеци показват, че тези отрасли ще бъдат най-застрашени за българската икономика. Започва строителството на Турски поток. И ако някой си мисли, че само с това ще спре енергийната експанзия на Русия и Турция в Европа, то явно той е наивник. След газовата енергетика, ще дойде ред на атомната. Следователно българските политици трябва да мислят къде ще бъде мястото на българската енергетика. Обикновено нашите политици са свикнали да мислят в минало време. Енергетика се прави само ако можеш да мислиш в бъдеще време и ако имаш икономически изгодни източници на енергия. По същия начин стои въпроса и за българското земеделие и производство на храни. В България почти не се познава руската стратегия за развитие на фамилни стопанства. Само зърнените търговци се интересуват от факта, че Русия вече може да диктува международните пазарни условия в тази търговия. Не анализираме факта, че Турция проявява готовност да внася 50  000  тона червено месо на година от Русия. Та само преди няколко години Русия бе вносител както на пшеница, така и на месо. Резултатите от ембаргото обаче са налице. Преди време ембаргото срещу СССР  го срути. Но след време може да се окаже, че ембаргото срещу Русия е поръчано от самата Русия. Мнозина са тези, които обичат да говорят колко страшно е ембаргото срещу Русия, как ниските цени на петрола ще довършат руската икономика. Това не са сериозни думи. Руското правителство все повече намалява дела на въглеродната икономика. Имаме трансформация на въглеродната икономика от износ, към суровина в производствени процеси. Тази трансформация ще осигури и осигурява вече изключителна рентабилност на руското производство. И ако нашите политици не анализират тези процеси, то рискуват да приведат бедността ни не спрямо Европа, а спрямо Африка. Светът се промени. Това е факт, който не може да се отрича. Днес всички политически анализатори са се вторачили в Путин и Тръмп. Към тях бих добавил и Ердоган. Те са събирателните образи на променящия се свят. За да разберем Путин, Тръмп и Ердоган обаче трябва да потърсим техните исторически корени. Те не са дошли от нищото. Зад тях стои история. И за тримата може да се каже, че са представители на идеите, които са изградили собствените им държави, нации и цивилизации. Няма как да разберем Путин, ако не познаваме в детайли историята на Русия. Съвременна Русия е наследник на идеята Византия. Москва е официално обявена от Константинополската патриаршия за Третия Рим. След падането на Константинопол през 1453  г. племенницата и наследница на последния византийски император представител на Палеолозите по стечение на обстоятелствата става жена на руския цар Иван III . Така руските царе придобиват наследствени права върху византийската корона. Заедно със Зоя Палеологина в Москва пристигат и всички оцелели византийски аристократични фамилии. Това са наследници на същите онези аристократи, които по времето на Константин Велики напуснаха Рим и се заселиха в Константинопол. Тези фамилии са същите, които имат правото на претенция за творци на Римската цивилизация, тъй като те са нейните създатели. За това те смятат, че истинският Рим е пренесен заедно с тях в Константинопол, а в последствие и в Москва. Тази потомствена римска аристокрация успява да овладее руската власт и култура. Не случайно дори и в днешния герб на Русия централно място заема римския двуглав орел. Не е случайна и появата в наши дни на историческия сериал „София“. В Русия обаче най-сериозният противник на тази римска аристокрация са наследниците на хазарските аристократични фамилии. Войната между тези аристокрации не е спирала никога. Путин олицетворява именно наследниците на римската аристокрация. Това е истинската Русия-наследник на Византия. Тази Русия е в сърцето на всеки руснак. Путин направи нещо много важно, което остава невидимо за анализаторите. Той просто връща Русия на руснаците. Той възкресява Третия Рим. Ето защо са абсолютни наивници тези, които смятат, че някой може да накара руснаците да застанат срещу Путин. Обикновеният руснак вярва в православието и руската цивилизация. Не е случаен факта, че Сорос няма почва в Русия. Путин просто даде историята в ръцете на руснаците. Заради тази история руснаците могат да воюват с всеки и да го победят. Сега Путин дава и икономически лостове в ръцете на обикновените руснаци. И точно като император Путин направи чеченците свои съюзници. Днес чеченците са готови да воюват във всяка точка от света по заповед на Путин. А ако някой мисли, че чеченците не могат да воюват, то значи той е неосведомен човек.   След Путин в Русия, в САЩ  дойде Тръмп. Тръмп разчиташе на подкрепата на наследниците на създателите на американската държава и цивилизация. Това са наследниците на онези смели хора, които със смелостта и авантюризма си създадоха САЩ . Самият той е наследник именно на такъв смел авантюрист, който в края на XIX  век се заселва във САЩ . Тръмп получи тази подкрепа – на истинската Америка. Тръмп получи подкрепата на духа на Америка. Сега предстои да върне САЩ  на обикновените американци. Тръмп много ясно показва, че ще се бори за американците, за техния просперитет и правото им да имат самочувствието на граждани на велика държава. Очевидно Тръмп предпочита просперитета на истинските американци, а не този на няколко мултинационални компании. Кой стои срещу Тръмп? Стоят Сорос и други наследници на хазарската аристокрация. Какво е общото между Путин и Тръмп? И двамата уважават духа на своите нации. И двамата защитават интереса на носителите на истинските ценности на своите цивилизации. Срещу двамата стоят Сорос и сие. Защо тогава се учудват мнозина, че Путин и Тръмп могат да бъдат партньори? Всеки, който познава историята на Русия и САЩ , живота на Путин и Тръмп, не е изненадан от това партньорство. Не бива да пропускаме и Ердоган. Неговият възход бе свързан с политика изградена с доктрината „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу и идеите на Фетуллах Гюлен за реформа в исляма. Очевидно, че тези доктрини имаха своите недостатъци и техните автори вече не са в обкръжението на Ердоган. Но Ердоган в движение коригира тези недостатъци. Ердоган крепи своята подкрепа на отношението му към турците, а не толкова на отношение към други етноси. Той се обръща директно и контактува дори и с най-обикновения турчин. А за обикновения турчин това е като дар от съдбата. Обикновеният турчин е готов да воюва за Ердоган и го доказа. Да, ако в САЩ  бе победила Хилари Клинтън, може би Ердоган би имал сериозни проблеми- с унижените генерали и кюрдите. Но в САЩ  победи Тръмп. Това е новият свят. Светът на Путин, Тръмп и Ердоган. Свят построен върху исторически основи на нациите, към които принадлежат. Естествен е въпросът за мястото на България в този нов свят. Към днешна дата май сме извън борда. Политическата ни класа не е способна да разбере променения свят. В новия свят политическите лидери не крият произхода си- погледнете Путин, Тръмп и Ердоган. А нашите кандидати за лидери крият произхода си. Ако смятат, че светът не знае произхода им, то явно се лъжат. Светът знае, че тези фамилии преди 1989  г. бяха верни на Москва, а след 1989  г. обвързаха новото си поколение със Сорос. Ето защо световните лидери могат да разглеждат нашите такива единствено и само като лакеи. Могат да ги разглеждат единствено и само като поредните последователи на Хаджи Иванчо Хаджипенчович. И това е горчивата истина за съжаление. Всичко това налага час по-скоро да се реализират две неща. На първо място трябва да се създаде нова политическа класа, която световните лидери няма да разглеждат като група лакеи. Следващата задача е свързана с изграждане на аналитични центрове от българската държава. Тези аналитични звена трябва да изучават новия свят. Трябва да се изучават Русия на Путин, САЩ  на Тръмп и Турция на Ердоган. Трябва да се изучава БРИКС . Динамиката на съвременния свят показва, че ако закъснеем с 5  икономически години за постигане на даден резултат, то този ефект се отразява негативно в следващите 50  астрономически години. За външната политика съотношението е още по-тежко. Вероятно всяка политическа година може да има ефект на цял астрономически век. На този фон трябва да виждаме някъде и ЕС . Да, ние сме членове на ЕС . Но ЕС  се оказа слаб и без лидери. ЕС  трябва да намери новите си Жан Моне и Хелмут Кол. Все още не виждаме техните достойни наследници. И тук идва ред и на въпроса за възможността на политиците ни да мислят и анализират стратегически. Очевидно имаме огромна липса на този ресурс. Но не можем да си позволим да чакаме политиците ни да се научат да мислят и анализират стратегически. Друг е въпросът дали имаме хора, които не са политици, но могат да мислят и анализират стратегически. Имаме и те не са малко. Тези хора трябва да открие политическата класа. Не ги ли открие, все повече ще придобиваме облика на държава колония. Петко Добрев От сайта „Епицентър”

Защо Русия е далеч по-малко заплашителна, отколкото изглежда

Трябва ли Съединените щати и Западът да се притесняват, че руската сила е във възход? Може би си мислите така, предвид степента, до която руската намеса, в тази година на избори, доминира новините в САЩ. Но в действителност, руската сила е чуплива. Маскирана като страна намесваща се в западната политика, с инвазия в Украйна и подкрепяща Сирия на Башар Асад, Русия е изправена пред дълбоки социални и икономически проблеми. Застаряването на населението и икономическата слабост на страната са в противоречие с нейните военни разходи и глобалните стремежи. В действителност вътрешни проблеми, пренебрегвани от режима, скоро ще ограничат способностите на Путин за авантюри в чужбина и проекта му за военна сила. Казано просто, Русия няма ресурси да финансира претенцията си да бъде велика сила. Помислете за тези пет фактора. 1. Руската икономика е слаба Да започнем с припомнянето, че икономиката на САЩ е десет пъти по-голяма от руската. Дори в силните дни на високи цени на петрола, Русия не беше в състояние да се конкурира с американската икономическа мощ. А тези дни са вече отдавна отминали. През последното десетилетие износът на въглеводороди представлява приблизително 50% от държавните приходи. С цени на петрола, движещи се над 100 долара за барел през по-голямата част от последните пет години, Русия преживя икономически бум. В действителност, в периода между 2000 и 2013 г., БВП на Русия е нараснал почти девет пъти, една от причините за значителната подкрепа към Путин. Но напоследък сривът на световните енергийни удари сериозно Русия, заличи много от икономическите завоевания от последните години и изпрати икономиката в рецесия. Освен това прогнозата няма да се подобри в скоро време, като икономическият растеж на Русия през 2017 г. се очаква да бъде минимален. За да се подготви за пост-петролната ера, Кремъл създаде през 2000 г. резервен фонд за "черни дни", формиран от излишъка от приходи от нефт и газ. Със спада на цените на петрола, правителството греба от фонда многократно. От 2014 г. досега този национален резерв на Русия е намалял от 87 милиарда долара на едва 16.18 милиарда. В страната има и друг държавен валутен фонд, със 73 милиарда долара, но голяма част от тези пари вече са разпределени. Икономическият спад вече има значителни последствия. Световната банка съобщи, че сега 21.4 милиона руснаци, или 14.6% от населението, живеят под прага на бедността, а броят на руснаците, които печелят по-малко от 10 долара на ден, се е увеличил с 8 на сто. Едно скорошно проучване установи, че 41 на сто от руснаците се затрудняват да спестяват достатъчно, за да си купят храна и дрехи. Икономическото министерство прогнозира, че няма да има подобрение на средните стандарти на живот преди 2035. 2. Русия е изправена пред демографска криза Руснаците нямат достатъчно деца. Раждаемостта в страната възлиза на 1.7 раждания на жена, далеч от 2.1 раждания, нужни само за да се гарантира възпроизводство на населението. Освен това, младите мъже на Русия умират твърде рано. Средната продължителност на живота при мъжете е 64 години - по-ниска от тази на Северна Корея и 15 години по-кратка от тази в Германия, Швеция или Италия. Това се дължи на необичайно високите нива на алкохолизъм, тютюнопушене, нелекуван рак, самоубийства, туберкулоза, СПИН и насилие. През 2012 г. СЗО посочва, че 30% от всички смъртни случаи в страната се дължат на алкохола; 12 милиона руснаци редовно поглъщат сурогатен алкохол като медицински етанол, почистващи препарати за прозорци и парфюми. Русия страда от епидемия от СПИН - в третия по големина град в страната, Екатеринбург, един от всеки 50 граждани има HIV. По същия начин, честота на убийствата в Русия е 11.3 на 100 000, много по-висока от средната за ОИСР от 4.1 (във Великобритания тази честота е 0.2). В резултат на това се очаква населението на Русия да се свие с 16 на сто, или с 23 милиона до 2050 г., което води до намаляване с 25 процента на работната сила. По-малко работници ще пълнят годишния пенсионен дефицит на Русия, който е 54 милиарда долара и вече заплашва да фалира правителството. 3. Русия вече не може да си позволи да откупува нейните смутни региони Русия продължава да харчи до 10 милиарда долара годишно, за да субсидира проблемните си региони като Чечения или Крим. Когато подаянията пресъхнат, напрежението между Москва и външните региони може да кипне отново и потенциално да се възобнови конфликтът в Северен Кавказ. Освен това, руската икономика е силно регионализирана. Само 14 от 83 региона на Русия добавят повече за федералния бюджет, отколкото получават като субсидии. Продължавайки трансферите до отдалечени или не-руски региони, руските власти могат да провокират популистка реакция, което ще ограничи възможността на Москва да подкрепя сепаратистките анклави в Украйна, Грузия или Молдова. 4. Русия ще трябва да намали военните разходи Състоянието на руската икономика до голяма степен определя военните разходи. През 2017 г. Русия ще похарчи 30% от своя бюджет за службите по отбрана и сигурност, като само 2.3% ще разходва за здравеопазване. Заради икономическата стагнация, през 2016 г. разходите за отбрана на Русия намаляха за първи път от 1990 г. насам. До 2020 г. Русия се очаква да изхарчи само 41 милиарда долара за военните. Това е по-малко от съответните разходи на Франция, чието население е 46% от това на Русия. Освен това, спиралата на нарастването на разходите в Сирия и Украйна може да бъде причина за начало на руското оттегляне или за фалит на режима. В действителност, един руски вестник наскоро разкри, че правителството харчи в Сирия 1.8 милиарда долара годишно само за военни доставчици. Сравнете тези 41 млрд. долара с военните разходи на НАТО 892 млрд. долара през 2015 г. Това е една голяма разлика, която изглежда ще се разшири. Русия просто не може да задмине или дори да достигне доброто финансиране на Алианса. Точно сега Путин може да бъде нападателен, защото руският бюджет дава приоритет на оръдията над маслото. Режимът на Путин ефективно търгува икономическото благосъстояние и социалните разходи срещу военната мощ. Тази сделка не може да продължи неопределено време. Помислете например за кризата на Русия в областта на здравеопазването. Около 85 000 селски общини нямат каквато и да е медицинска инфраструктура. Според най-новото проучване на Блумбръг, Русия е последна по ефективност на здравните грижи, нареждаща се след 54 други развити икономики. И все пак правителството планира да намали разходите за здравеопазване с 33% през следващата година, с което те остават само 5.8 милиарда долара. Министерството на здравеопазването ще получи по-малко от 2% от исканото за 2017-2025 финансиране. Заплатите на лекарите в най-бедните региони са около 250 долара на месец и вероятно ще продължат да спадат. Всичко това става по-лошо заради системната корупция в прилагането на програми в областта на здравеопазването. Така например, през 2015 г., Задължителният здравен застрахователен фонд просто "загуби" над 500 милиона долара. 5. Хроничните социални проблеми ултимативно ще се изправят срещу политиката на Русия Руснаците са прословути със своя стоицизъм, но те не са автомати. Популярността на Путин се основава не само на медийните манипулации и оглушително патриотарство, но и на реални икономически ползи. Както Даниел Tрейсман показа, дори и в авторитарните държави, икономическият растеж е свързан с одобрението на народа. В действителност, вече има ръст на протести, свързани с работата. Според проучване сред руски граждани от 2017 г., 32 на сто от анкетираните заявяват, че биха могли да протестират, ако има демонстрация в родния им град. Това е най-високият процент, откакто Путин за първи път дойде на власт през 1999 година. AnchorРусия не е сталинска диктатура, а "управлявана демокрация." Продължителен икономически спад ще промени отношението. Без значение колко мощна или заплашителна може да изглежда точно сега Русия, настоящата ситуация не може да продължи. Руската стабилност и режимът на Путин почиват на нестабилна основа и пукнатините започват да се показват.

Приказките за "безкрайния руски пазар" са мит

Във вторник лидерът на БСП Корнелия Нинова за пореден път повтори тезата си, че българските земеделци са пострадали сериозно от наложените от ЕС, САЩ и партньорите им санкции срещу Русия след анексирането на Крим. Тя изчисли загубите на 1.2 млрд. лв. "Защо на България е забранено да си продава киселите краставички в Русия, а "Мерцедес" миналата седмица откри фабрика в Русия? Докога в Европа ще се гледа на България като втора ръка хора", коментира лидерът на БСП пред "Нова телевизия". Сериозният анализ показва, че причинно-следствените връзки, които прави Нинова, са крайно неточни, а изчислените загуби в размер на 1.2 млрд. лв. няма как да бъдат верни. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за последните около 20 години пик на българския износ към Русия се отбелязва в периода 2011 – 2014 г., когато той достига около 1.1 млрд. лв. годишно. През 2015 г. и 2016 г. експортът на български стоки действително пада съответно до 784 млн. лв. и 673 млн. лв. Намалението обаче е най-сериозно във водещите сектори – фармация (от 330 млн. лв. през пиковата 2013 г. на 194 млн. лв. през 2016 г.), машини (от 241 млн. лв. на 158 млн. лв.), електрически машини (от 77 млн. лв. на 42 млн. лв.), автомобилни части (от 61 млн. лв. на 6 млн. лв.). При повечето храни също има спад – плодове (от 11 млн. лв. през 2013 г. на 0 млн. лв. през 2016 г.), хранителни продукти от зеленчуци (от 15 млн. лв. на 8 млн. лв.), безалкохолни и алкохолни напитки (от 38 млн. лв. на 7 млн. лв.). Видно от данните е, че действително от 2015 г. насам е налице по-сериозен спад на българския износ за Русия, но проблемът не е толкова в забранения от Москва внос на храни, а по-скоро по отношение на фармацията и машините, които са и основните български стоки на руския пазар. В случая спадът се дължи в много малка степен на контрасанкциите на Москва и в много по-голяма на девалвацията на рублата и кризата в руската икономика след анексирането на Крим. Освен това е известно, че много европейски земеделски производители, включително български, заобикалят забраната за внос на плодове, зеленчуци и месо в Русия, като организират реекспорт през Сърбия, Казахстан и др. Отделно от това, на сериозния български бизнес е известно, че и без санкциите и контрасанкциите руският пазар е много труден от гледна точка на достъпа на нови играчи, стандартизацията на стоките, корупцията. Русия отдавна не е онзи вносител на храни, който беше по времето на СССР, твърдят представители на бизнеса. Поради актуалността на темата Mediapool препечатва анализа по темата на бившия български посланик в Русия Илиян Василев. Илиян Василев, Bulgaria Analytica Противно на ширещото се мнение, че България е нетен губещ от контрасанкциите на Русия, съвкупният им краен ефект е много по-многопланов и възможно дори с нетна позитивна стойност. Българският износ за Русия никога не успя да се възстанови от драматичния си срив в средата на 90-те и началото на нулевите години, въпреки че към 2013 г. бяха регистрирани рекордни равнища от близо 700 млн. щатски долара. Въпреки, че е вярно, че след обявяването на контрасанкциите през август 2014 г. се регистрира спад в стойността на българския износ за Русия, за да се разбере причинно-следствената свързаност, трябва да се отчетат повече фактори. През годините на преход българо-руската търговия трудно може да бъде оценена като тенденции и движещи фактори, тъй като значителна част от нея вървеше през трети страни. Това важи както за вноса от Русия, чийто основен играч – "Лукойл", реализираше най-големите обеми през базираната си в Швейцария търговска структура "Литаско", така и за редица български компании, които реализираха част от износа си за Русия през трети страни – най-вече Сърбия, Беларус и Украйна, като канал за навлизане в руския пазар. Българските износители контролират по-къси сегменти във веригата на добавената стойност на стоките, като изостават значително от своите конкуренти в ЕС по търговските и финансови условия при износа – цената на търговските кредити, достъп до крайните потребители в Русия, дистрибуторски канали и т. н. Спадът на българския износ на Русия не е заради санкциите Въпреки че общата тенденция в динамиката на износа от България отразява низходяща тенденция, има редица подробности. Най-големият спад в българския износ се наблюдава в сектори, които не са обект на руските контрасанкции, които, да припомним, са фокусирани в храни и хранителни продукти – меса, риба, плодове и зеленчуци. Главните "потърпевши" са машините и фармацевтичните продукти, чийто износ регистрира спад от повече от 50% при сравнение на данните на НСИ на България за периода януари-септември 2014 г. със същия период през 2015 г., а това е първата година на действие на санкциите в сравнение с годината преди те да бъдат въведени. Изненадващо и противно на разстространеното мнение, че българският износ е пострадал от санкциите, данните за износ на храни и хранителни продукти (там, където санкциите действат – въпреки общия незначитен обем в трите групи, покриващи храни – под 20 милиона долара на годишна база) регистрират относителен ръст от над 300% след обявяването на санкциите. Ако съпоставим данните на българските и руските митници, ще открием, че те се различават съществено, но фактът е, че българските износители са намерили начин да се справят с контрасанкциите. Защо българските фирми не могат да пробият на руския пазар Едно от възможните обясняния е, че по-голяма част от веригата на добавената стойност до краен клиент при износа на българските стоки в санкционирания сегмент се намира под контрола на руски компании, тоест Москва в действителност е санкционирала своите собствени компании. Разликата между цената на производител и крайна цена при протребител се измерва в пъти – 3 до 4 пъти, което дава представа за разпределение на ползите. В тези сегменти българските производители нямат достъп до крайните потребители на руския пазар, малцина от тях изобщо стигат до логика да инвестират в дистрибуция и маркетинг при промоцията на своите продукти. По-голяма част от административните препятствия пред българския износ на границата или вътре в Русия имат за цел да обезкуражат неруските износители и участието им в реализация на по-големи сегменти от веригата на ползи до краен клиент. По този начин наложените санкции се използват за изтласкане на чуждестранни конкуренти от вътрешния пазар от близки до властта в Русия бизнесмени. Същата близост им позволи по-късно ефективно да заобиколят санкциите и, вместо да загубят, да натрупат допълнителни печалби. През 2015 и 2016 г. динамиката в търговията между България и Русия продължава да регистрира слаб спад, като "санкционираните групи" стоки заемат по-малко от 4-5 % като обеми и стойност от общия износ за Русия, като значително отстъпват на "тежкоатлетите" – машини и фармацевтика, в приблизително съотношение 1 към 15. Голям виновник за спада е девалвацията на рублата Много по-голям ефект върху българския износ за Русия от контрасанкциите оказва девалвацията на рублата след решението на руското правителство да ги въведе през август 2014 година. От 37 рубли за долар в момента на въвеждането на контрасанкции рублата стигна 80 рубли в средата на януари 2016 г. Това предизвика верижна реакция и срив в покупателната способност на руските потребители по целия спектър при вноса на стоки, далеч извън групата санкционирани по списък. В случая с българския износ – най-пострадалите са именно стоките без санкции – машините и фармацевтичните продукти. Девалвацията на руската рубла се определя под въздействието на цената на суровия нефт – там, където санкциите нямат никакво или минимално значение. Ако се опитаме да идентифицираме взаимовръзката между санкции и цени на петрола, ще открием, че налагането на руските констрасанкции в много по-голяма степен е свързано с вътрешни причини – за ограничаване на проинфлационния преливен ефект от много по-скъпия внос срещу местното производство. Девалвацията на руската рубла, ако беше съчетана с безпретяствен внос на потребителски стоки без санкции, би довела до скок в търговския дефицит и ръст на задлъжнялостта, което пък би предизвикало ускорено изпразване на резервните фондове на фона на сриващите се приходи от износа на енергосуровини. Това тегли след себе си ускорен и по-стръмен упадък на жизнения стандарт и увеличен риск от социални протести. Ето защо, действителните мотиви, които стоят зад решението на руското правителство да ограничи вноса на стоки чрез подобно преднамерено асиметрично решение като контрасанкциите, в много по-голяма степен отразява вътрешни съображения, отколкото външнополитически нужди за отговор на фокусираната политика на Запада след анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна. Основният проблем на руския пазар е враждебната среда Проблемите, пред които са изправени българските износители, основно се намират на плоскостта на непредсказуемия бизнес климат, огромните скрити разходи по навлизането на руския пазар и невъзможния за идентификация и управление политически риск в страната. Хищническият и олигархичен модел на бизнес в Русия намалява печалбите от продажби на руския пазар, което прави невъзможно дългосрочното планиране и оптимизирането на структурата на разходите. Бългаските износители имат отрицателен опит с възприемането и напълно произволния характер на политиката "пусни-спри" вноса в Русия, доказателство за което са наказателните акции на ноторно известния шеф на Роспотребнадзор Генадий Онищенко, който по различно време в миналото забраняваше или заплашваше да забрани (което блокираше договори) доставката на различни български стоки – от месо до вино и детски храни. По-голяма част от дейността на Роспотребнадзор е отглас на текущо недоволство от страна на Кремъл – като се започне от влизането на България в НАТО, след това в ЕС и по-късно пиковете на гняв на Русия по отделни казуси в двустранния и многостранен дневен ред. През 2006 и 2007 г. Онищенко забрани без или с малко предизвестие вноса на свинско месо и други месни продукти от България и Румъния, за да даде израз на гнева на Кремъл от влизането на двете страни в ЕС. Много по-често от това да бъдат обект на формални забрани, българските износители са подложени на необявени нетарифни ограничения и произволни действия на руските митнически власти, които водят до престой и забавяне на границата, загуба на стока и проваляне на сделки. Нанесените щети вследствие на непредсказуема и често враждебна бизнес среда в Русия могат да се измерят с милиарди долари, но по-важното е, че българските износители научиха по трудния начин един важен урок – приказките за огромни печалби и безкраен руски пазар – са мит. Да се разчита на представи, а не на факти, е път, по който редица износители инкасираха огромни финансови загуби. Някои от тях поради това фалираха, след забава или неплащане поради липса на правна защита в руски съд по търговски спрове. Да съдиш руски партньор в руски съд за много от тях е останало незабравимо усещане само по себе си. Има случаи на наказателни санкции Историята познава два известни случая на неочаквани от Москва последици от наказателни санкции със забрана на достъп до руския пазар – на грузинските и молдовски вина. Те са достатъчни, за да се разбере благотворният краен ефект от подобни действия. За мнозина производители в Централна и Източна Европа, които се научиха да живеят без съветския и след това руския пазар след десетилетия на тотална зависимост, това бе безценна крива на познанието. С времето мнозина разбраха, че цената на стратегията "руският пазар най-напред" се обръща срещу самите тях. Българските производители, в частност благодарение на санкциите, направиха стратегическия поврат, като се насочиха към пазарите на ЕС, Северна Америка, Близкия изток и дори Далечния Изток – защото предлагат много по-благоприятни условия за търговия. Именно санкциите на Кремъл форсираха по-ранната диверсификация на дестинациите за износ, което добави гъвкавост и предсказуемост за българските производители. Намаляващата покупателна способност на руските потребители, в съчетание с високия политически риск на руския пазар са фактори, които няма да престанат да действат скоро. Дори и без санкции, българските бизнесмени научиха по метода "проба-грешка" през последните 20 години, че растежният потенциал на руския пазар за български стоки и услуги е ограничен, а пробиви трудно могат да се очакват. Истината е, че руските контасанкции в последна сметка изиграха позитивна роля, защото принудиха пристрастени към руския пазар български производители да погледнат към други страни и възможности. Опитът се оказа успешен и се отплати, тъй като общият износ, според данни на НСИ, макар и да регистрира слаб спад пред 2014 г., се върна на растежна траектория през 2016 г. На тези равнища на износа за Русия, които стагнират от години в диапазона между 500-600 млн. долара, при толкова много неизпробвани ниши на пазара на ЕС и в света, България е на практика неуязвима към каквито и да е руски санкции, които могат да бъдат наложи при забрани за достъп до руския пазар. В същото време Русия много по-трудно може да намери друг пазар за своя износ на нефт и газ към България.

Мислейки немислимото – тихия изход на България от НАТО и ЕС

Напоследък България е една от целите на продължаващата кампания за влияние на Кремъл, свидетелство за което е ангажирането в нея на стълбовете в пропагандната машина на Русия – каналът "Русия днес" и "Спутник Интернашънъл". До сега на София й беше спестено "благоволението" на медийните хрътки на Путин, тъй като Москва концентрираше усилията си по главните направления на нейните удари – първо Гърция, след това Брекзит и накрая цитаделата на Запада – САЩ и американската президентска надпревара. Едно бързо сравнение между медийното покритие на България от "Русия днес" и "Спутник" през последните години – 2014, 2015 и 2016 г. - от една страна и вниманието днес, е достатъчно за да се направи извод – навлезли сме в последния решителен етап на дългогодишна хибридна операция на Кремъл срещу България. В относително по-редките случаи, когато новини от София се появяват в новинарската лента на двете медии, то това е по-скоро, за да осигури медийна подкрепа на отделни акции на руската външна политика и за да не се изостане от международно значими събития в политическия календар на България. През останалото време – работата по българската тема е достатъчно рутинна. Докато планът на Леонид Решетников за промяна на геополитическата ориентация на България не беше задействан. Текущата активна фаза на пропагандни удари започна с класическа хибридна новинарска история, лансирана от Запад, чрез глобално проучване през Асоциацията на независими агенции за социални и пазарни проучвания WIN/Gallup International. Висш кадър и съосновател на агенцията BBSS, която е член, използва резултатите на допитване до общественото мнение, проведено в 66 страни, което касае нагласите на гражданите в съответните страни към коя друга страна биха се обърнали в случай на атака срещу собствената им територия. Според провелите допитването – в четири страни членки на НАТО (Гърция, Словения, Турция и България) по-голяма част от запитаните отговарят – Русия. Този обвит в секретност доклад – не бяха дадени никакви подробности относно методология и източниците за финансиране – противоречи да проведени по-рано допитвания и изследвания по същата тема. В тях са дадени достатъчно устойчиви като тенденция и характер данни, че радикално твърдите привърженици на Русия в България са между 6-8 процента (тоест това са български граждани които вярват, че интересите на Русия стоят на първо място по дефолт). Още 20 процента вярват, че Евразийския съюз и Русия предлагат по-добра сделка отколкото членството в ЕС и НАТО. Подкрепата за НАТО обаче, въпреки че е малко по-слаба от тази за Европейския съюз – през годините винаги е поддържала устойчиви равнища над аналогичните данни за подкрепа за Русия. Манипулативната интерпретация на ББСС се придържа към дефиницията – "чужда страна" – без да включва в понятието "страна" и съюзи за сигурност, което изключва НАТО като противотежест на Русия. В този смисъл полезността на отделните страни членки на НАТО е мерена по отделно, а не като съюз. При все това големите заглавия и внушеното възприятие бе кристално ясно – българите все още предпочитат Русия за гаранции за сигурността си. Основните говорители на Кремъл – "Русия днес" и "Спутник" – нарочно избраха тези "алтернативни" новини, за да осигурят подходящата информационна среда за да стартират кампанията "излез от НАТО" в България. В типично ново издание на позната класика в пропагандните войни – руските медийни стратези и техните български партньори използваха базиран на Запад авторитет, а именно WIN-Gallup international, като разчитаха да вземат под наем репутацията на базираната в САЩ – Галъп, като спестят на зрителите подробностите относно ключовите разлики между двете организации и факта, че базираната в САЩ Галъп има четири свои представителства в Европа – като най-близкото е в Румъния, но няма никакво отношение към българската компания ББСС. Развивайки по-нататък основната тема – "Тръмп каза, че НАТО е остаряла организация", ББСС заедно с "Русия днес" и "Спутник" и най-вече приближените медии генерираха заглавие в пресата и "новината": "Допитване на Галъп – четири страни членки на НАТО избраха Русия пред НАТО". Посланието не е сложно – времето е назряло и българските политици трябва да престанат да се срамуват да използват анти-НАТО и анти-ЕС реторика в избирателната кампания. Въпреки целия шум, че българските граждани едва ли не "генетически" са предразположени за симпатия към всичко, които произтича от Кремъл, твърдите факти говорят, че през последните 20 години на преход допитванията до общественото мнение постоянно сочат, че повечето български граждани остават силни поддръжници на членството на страната в НАТО. Въпреки прекалените хиперболи относно поредица от "победи" на Москва в хибридната война, българите знаят достатъчно за характера на гаранциите и на колективни системи за сигурност, в които Русия участва. Членството в организацията на Договора за колективна сигурност – която е най-близкия паралел на НАТО – не спести на много от членовете конфликти с Русия или с други членове. Три страни напуснаха ОДКС – Азърбайджан, Грузия и Узбекистан. Членството и гаранциите за сигурност не попречиха на Русия да анексира Крим и да нахлуе в Източна Украйна, в Абхазия и Южна Осетия. Етикетираният като "Галъп" вариант за отношението на българите към НАТО, разпространен през ББСС, няма за цел да стартира незабавен процес на напускане на НАТО. Кремъл напълно осъзнава, че има основни ограничители по този път – Русия не може да вземе под крилото си и да плаща за допълнителен геополитически товар както по отношение на ангажименти за отбрана, така и в икономическата и финансова област. Точно в този момент – Москва има повече в чинията си, отколкото може да сдъвче. Приказките за възможен изход на България от НАТО са чиста спекулация, която цели да я дискредитира и да разруши и без това неблагоприятния имидж на страната, като член на алианса и като Троянски кон на Москва. Последната стратегия на Русия се фокусира върху използването на всички средства и ресурси за вътрешна ерозия на ЕС и НАТО, като се експлоатират периферни зони на уязвимост, особено след като кризите с бежанците в значителна степен бяха овладени, а шокът от Брекзит и Тръмп постепенно се абсорбира. Една от най-големите нови надежди на Кремъл е да използва традиционно слабото място на Европа – Западните Балкани, като го дестабилизира и използва за генериране на нови разрушителни сеизмични вълни към Европейския съюз. Москва претърпя унизителна загуба в Черна гора, след присъединяването на страната към НАТО и не успелия опит за преврат. Стратезите и накрая разбраха, че след като Сърбия тегли червената линия за тайните операции на Русия в съседни страни, без България, балканската стратегия на Кремъл и използването и за неговите цели в битките с ЕС и НАТО, ще бъде обречена. Разпалването на екзистенциални конфликти и стари вражди в Западните Балкани на фона на относителната пасивност и оттегляне на ЕС и НАТО от региона, в разбирането на Москва, открива шанс за шокиране и раздрусване на Европа. България е незаменим стратегически актив заради двойното и членство в ЕС и НАТО и нарастващата зависимост на съществена част от управляващия елит от поддържането на отворени и активни канали за свързаност и комуникация с Кремъл. Говоренето против ЕС и НАТО, на което сме свидетели по време на настоящата предизборна кампания, според руските анализатори на Кремъл, може да възобнови дебата в западноевропейското и американско общество относно ползите от продължаване на Европа и НАТО на една скорост. Това може да отвори нови прозорци на възможности за геополитически размествания в региона. Съществува пряка връзка между нарастващото подозрение на Запад, че управляващият елит в България, Унгария и други страни от Централна и Източна Европа, се стреми да сключи сепаративни сделки с Русия. Тревогата расте в отговорни кръгове на ЕС и НАТО, че тези страни изобщо са в състояние и се интересуват да прекъснат на дългогодишните същностни и дълбоки връзки с Москва. Усилването на взаимните подозрения между "изоставащите" и лидерите в ЕС и НАТО е алтер его на външната политика на Кремъл на „разделяй и владей“. Целенасочената заблуда, че България и другите страни в региона могат изобщо да станат самодостатъчни в сферата на сигурността, може да бъде засенчена единствено от равностойно самоубийствено излизане от ЕС и НАТО – независимо дали е тихо или шумно. За разлика от другите страни членки на НАТО и на ЕС, България има относителна кратка история на независимост и дълъг опит на подчиненост или зависимост от чужди сили. Повече от 45 години на съветска доминация и чистки в елита след Втората световна война се отразиха изключително негативно на капацитета на страната за интеграция и на успеха във възстановяване тежестта на коренните ценности на европейската цивилизация. Влизането в НАТО и ЕС беше в значителна степен политически мотивиран акт, доверие в аванс, тъй като страната трудно можеше да покрие нерядко преднамерено неясните критерии за членство. Другите страни-членки кредитираха българския управляващ елит с надеждата, че той ще може да стъпи здраво върху евроатлантическите релси на развитие и политика, като се освободи от старите си навици и потърси хармонизирани с европейските национално-центрични ориентири. Медийните заглавия за възможно излизане на страната от НАТО, ако "интересите и налагат", без съмнение ще предизвикат поредна вълна от съмнения в ключовите ни съюзници, особено по въпроса къде точно България стои по същностните теми на прерастващия в конфликт дебат между ЕС/НАТО и Русия. Това от своя страна лесно може да провокира самоусилваща се низходяща спирала и каскада от национални провали. Няма особена изненада, че анти-западната реторика е богато гарнирана с националистически плам и апели да се изправим "гордо" срещу "диктата" на Брюксел, като върнем властта на София. И това не е специфично за България явление. За съжаление, малко политици осъзнават, че словоблудството по темите НАТО и ЕС не е безплатно. Още по-малко имат понятие за дълбочината на зависимостта на нашето благосъстояние и сигурност, на нашето развитие от членството и репутацията ни от оценката на политиечския риск и членството ни в НАТО. Доходи, лични права и свободи, включително право на свободно пътуване, на жилище, на работа в чужбина и други, на достъп до глобалния капиталов и финансов пазар, цената на кредита, рискове премии за дефолт по суверенния дълг, дългови равнища, нива на корупция, всички тези теми са чувствителни към темата членство на България в ЕС и НАТО. Списъкът от преки и непреки щети в случай, че ЕС и НАТО отпишат България като лоялен партньор е дълъг, но това няма да означава края на света. България може да продължи да крета по някакъв измислен от самата нея „среден“ път – това което най-много импонира на проруските кръгове с оглед тяхното персонално и колективно благоденствие -, там където има място за нови Големи Шлемове, за нов Южен поток /Унгария вече загатна, че това ще стане след изборите у нас/, за нови покупки на руско оръжие или дори за обявяване на неутралитет, което е другата страна на заявлението – "Русия не е опасност за България". Това ще ни върне към времето на косовската криза и тогавашните теми в руско-българските отношения – когато руският премиер Примаков предложи на София да избере неутралитет пред членството в НАТО. Всички тези стъпки трудно могат да бъдат вместени в цялостна стратегия или план, които са надлежно оценени за риск или въздействие , защото Москва няма нужда от това – поне в дългосрочен хоризонт. Всичко което тя иска е да използва негативната си сила за да получи тактически предимства на балканския фронт, докато се опитва да сключи глобална сделка със Запада за зони на своето влияние и да направи геополитически гешефт. Ако запитате лидерите на основните политически партии в София, които със сигурност ще бъдат представени в следващия парламент, относно излизането на страната от НАТО и ЕС – вкупом и веднага ще отрекат да се стремят към подобна цел. В частни разговори, дори могат да стигнат до откровенията, че се опитват да умилостивят руснаците и единствено флиртуват с идея, която е близко да сърцето на Кремъл, но без да имат някакво намерение да излизат или изобщо да започват подобен процес на „тръгване“ от тези две организации. При все това, нито една от тези партии, няма намерение да възприеме стандартите на добри европейски управленски практики в публична сфера, а още по-малко да реализира реформи или се справи с проблема на гранд корупцията. А тя е лепилото, което привлича и държи заедно българския и руски политически елит и модел на управление, които задържат развитието на страната. От жизнено важно значение за България е да се откъсне от руската прегръдка за да не бъде повлечена от необратимо пропадаща на дъното Русия. *Публикацията е от сайта Bulgaria Analytica.

Губернаторът на Крим иска Русия да стане монархия и приема Путин да е диктатор

 Предлагаме публикуваната от сайта newsru.com разширена информация за интервю, дадено от ръководителя на Крим Серегй Аксьонов пред местния телевизионен канал Первый крымский. Интервюто, което е дълго 1 час и 52 минути, е дадено на 14 март, в навечерието на две знакови годишнини – 100-годишнината от отричането на руския цар Николай Втори от трона в резултат на Февруарската революция от 1917 г. (15 март или 2 март по стар стил) и третата годишнина от референдума в Крим на 16 март 2014 г., който с 95% от гласовете реши полуостровът да се присъедини към Руската федерация. Губернаторът на Крим Сергей Аксьонов се изказа за необходимостта в Русия да се върне монархията, а също така подкрепи предоставянето на президента Владимир Путин на големи пълномощия, включително пожизнено президентстване и въвеждане на диктатура. „Когато липсва единоначалие, настъпва колективна безотговорност. Затова, когато пред страната има външни предизвикателства, огнища на външна съпротива, необходимо е по тази линия да се предприемат по-сурови мерки… Днес според мен на Русия ѝ е нужна монархия,” заявява Аксьонов в интервюто си пред местния телевизионен канал Первый крымский за програмата „Сериозен разговор”. Записът е достъпен на профила на водещия предаването Сергей Михеев в YouTube. То е посветено на годишнината от присъединяването на Крим към Руската федерация. Разпореждането на руския президент за присъединяването на полуострова бе подписано на 17 март 2014 г. ВИДЕО Водещият изразява мнението, че на ползвателите на интернет „кой знае защо много свобода е дадена” и те я употребяват, за да изразяват своите екстремистки възгледи, изкривяващи историята, заплашващи националната цялост и разрушаващи националното самосъзнание. Аксьонов се съгласява с това и казва, че на Русия не ѝ е нужна демокрация, възприемана като схващане, че всичко е позволено. „Демокрацията според мен при днешните условия, когато имаме външен враг, е излишна. Нямам предвид демокрацията в нормалния смисъл на думата, както я разбират, искам да кажа, нормалните хора, а това схващане, че всичко е позволено, както мнозина днес сякаш тълкуват режима на демокрацията,” казва Аксьонов, отбелязвайки, че „по отношение на свободите… не бива да има крайности”. Той посочва, че от демокрацията като разбиране за пълна позволеност на всичко няма полза и „нагледен пример за това е Украйна”. „Считам, че на нас такава демокрация, в такъв вид, в какъвто тя се поднася от западните медии, не ни трябва. Ние си имаме нашите традиционни православни ценности, духовности. Демокрацията трябва да е до определени, нормални предели,” подчертава Аксьонов. Освен това ръководителят на Крим смята, че на Путин трябва да бъдат осигурени големи пълномощия. „Защо казвам, че съм войник на президента? Защото, докато имаме външен враг, според мен е необходимо единоначалие. Днес президентът трябва да има повече права, дори до, извинете ме, диктатура,” казва Аксьонов. В същото интервю Аксьонов отстоява пожизненото президентстване на Владимир Путин: „Ние искаме той до края на дните си да е наш президент. Аз просто, честно, другиго не виждам,” казва той. Аксьонов също изразява увереност, че 2017-та година, през която трябва да се проведат президентски избори, „ще премине под знака на безусловната, съкрушителна победа на Путин”. Редно е да се отбележи, че в конституцията на Руската федерация (РФ), която е основен закон на държавата, определящ фундамента на политическата, правната и икономическата система на страната, в параграф първи на Първата глава „Основи на конституционния строй” е отбелязано, че „Руската федерация – Русия, е демократична федерална правова държава с републиканска форма на управление”. Още по времето на Елцин се говори за възстановяване на монархията Идеята за възраждане на монархията в Русия се появява в Кремъл още по времето на управлението на Борис Елцин. Именно на него тогава съветници му предлагат невероятната идея за възстановяване в РФ на конституционната монархия. Елцин отхвърля идеята, но в крайна сметка я въплъщава частично, предлагайки на руснаците в края на мандата си вариант на „избираема монархия”, назначавайки за свой приемник Владимир Путин. Борис Елцин. Снимка: aif.ru За първи път информацията, че като че ли в руската върхушка проучват възможността за възраждане на конституционната монархия се появява в западните медии още през 1997 г., като има позоваване на осведомени източници от Кремъл. Както разказва журналистът и водещ Евгений Кисельов, тогава руските журналисти, опитвайки се да намерят потвърждение за това, не са успели да чуят „нищо определено” от своите кремълски източници. „Наистина, един от тогавашните президентски помощници поясни, че всичко може да бъде. Тоест – в дълбините на президентската администрация могат да се обсъждат, както се казва, на работно ниво, всякакви сценарии, за всякакви случаи от живота, но от тях до реалните проекти има огромна дистанция,” спомня си Кисельов. На 19 декември 2002 г. президентът на Русия Владимир Путин, провеждайки диалог с гражданите на Русия в пряк телевизионен ефир, заяви, че конституционната монархия „съвсем не зле се вписва в демократичните институции на някои западноевропейски страни”, но за Русия такъв модел не бил подходящ. „В Русия основната тежест на изпълнителната власт трябва да се намира в ръцете на държавния глава, във всеки случай поне на този етап от развитието,” каза Путин, давайки да се разбере, че възстановяването на монархията в РФ е невъзможно поне дотогава, докато в страната не бъде създадена устойчива двупартийна система. Въпреки това за преход към монархия в различните ѝ видове в съвременна Русия призовават много политици, чиновници и религиозни дейци. Има идея Путин да стане върховен национален лидер или управител През 2007 г. партията „Единна Русия” предложи Владимир Путин да бъде обявен за национален лидер с пълномощия на псевдомонарх. Една година преди президентските избори от 2008 г., избягвайки фразата „трети мандат на Путин”, която президентът беше забранил да се произнася, партията измисли как да заобиколи това – да го превърне в национален лидер на Русия и да му дадат „пълномощия на върховна представителна власт, на граждански и политически контрол над законодателната и изпълнителната власт чрез парламентарното мнозинство на Партията на Путин”. За тази цел бе замислено да се свика „Граждански събор на руската нация”, който да приеме „Пакт за гражданско единство”. Този Пакт се планираше да „оформи институцията на националния лидер като базов елемент на новата конфигурация на властта в страната”. Тоест, обяснявайки го на достъпен език, да се даде на най-висшия чиновник в Русия особен статут с върховни пълномощия. През август 2014 г. лидерът на Либерално-демократичната партия на Русия Владимир Жириновски предложи страната да премине към „изборна монархия”, като едновременно забрани всички политически партии. Това предложение той огласи при изказването си на всеруския младежки форум „Селигер”: „Демокрацията ще ни погуби. Докато у нас има демокрация, ще пълзим. За да не пълзим, а да крачим, трябва да се отдалечим от демокрацията и да преминем към имперска форма за управление на страната”. Решението, което той предложи, бе традиционно кардинално: „Всички партии да се забранят! Нека има монархия, но изборна – 5-6 хиляди души се събират, най-добрите, и избират императора!” Владимир Жириновски изпя стария царски химн „Боже, царя ни пази!“, когато миналата есен получи в Кремъл орден „За заслуги пред отечеството“ 2-ра степен. Снимка: russian.rt.com Същото Жириновски заявява и на среща между президента и представители на партиите от Думата, състояла се същия месец. „Нужно ни е друго наименование на държавата, друго наименование на вашата длъжност – върховен управител. Като не искате „император”, нека да е „върховен управител”. Макар че „император Владимир Първи” би звучало добре. Тогава ще ни уважават,” казва председателят на ЛДПР и предлага да се върне царския химн „Боже, царя ни пази!”. Тогава Путин, отговаряйки на репликата на Жириновски, със смях казва, че той „красиво ни разпалва”. Вярно, днес вече лидерът на ЛДПР не мисли по същия начин. В интервю за „Ехото на Москва” той заяви, че на Русия не ѝ трябва монархия. „По някакъв начин може да се модернизираме, но монархията нали е наследствена – къде ще намерим наследник на царския престол, може да се окаже, че децата му хич няма да са добри,” добавя Жириновски. „Монархията е невъзможна. Това не ни трябва. Пълномощията на сегашния президент са повече, отколкото на монарх,” казва той, подчертавайки, че неговата партия продължава да настоява за преименуването на длъжността на президента във „върховен управител” с мандат от 6-7 години. От църквата идват предложения за „монархически социализъм” През април 2015 г. председателят на Отдела на Московската патриаршия по взаимоотношенията между църквата и обществото (ОВЦО) протоиерей Всеволод Чаплин при свое изказване на „кръгла маса” в Москва заявява, че в Русия следва да се реализира нова политическа система – някакъв вид „монархически социализъм”, който да съчетава в себе си елементи на строго централизираната власт и на социалната държава. „Държавността, справедливостта и солидарността – това са трите ценности, на основата на които ние трябва да градим системата, способна да обедини монархията и социализма,” заявява представителят на Руската православна църква, отбелязвайки, че народът изпитва симпатии и към идеалите на социализма, и към идеалите на монархията. По-рано патриарх Кирил още в качеството си на митрополит на Смоленск и Калининград и шеф на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия (ОВЦС МП) беше заявявал, че с течение на времето в Русия може да възникне монархия от православен тип. Но при това митрополитът подчертава, че монархията изисква от управителя „огромен аскетизъм”. В полза на възраждането на монархията в Русия нееднократно се е изказвали представителят на т.нар. класа на новите руски дворяни (благородници) – кинорежисьорът Никита Михалков. Той, както и любимият му философ Иван Илин, е убеден, че монархията с нейните ограничения за Русия е значително по-предпочитана от анархистичната демокрация и свободната република. Според него само монархията може да позволи на Русия да съхрани стабилността си. Актьорът, режисьорът и бившият православен свещеник Иван Охлобистин, който се канеше да се кандидатира за президент на Русия през 2012 г., също изказва мечти за монархия, заявявайки, че едно от най-големите му желания е възстановяването ѝ в страната. Според него това отговаря и на интересите на Руската православна църква, която „от десетилетия очаква момента, когато ще може поне на половин крачка да се приближи към вечната мечта и пророчествата на нашите отци за възстановяване на монархията”. Охлобистин отбелязва, че „това няма да стане тази година, нито през този век, защото у нас липсва фон за обсъждането на този проблем”. Иван Охлобистин. Снимка: newstes.ru Проучванията на общественото мнение също показват, че значителна част от руснаците не са против монархията като институция, дори напротив – смятат я за полезна за Русия. През ноември 2013 г.  Всеруският център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ) прави анкета, която показва, че 28% от запитаните се изказват „за” или не възразяват против възраждането на монархическия строй. Но при това те не виждат подходящ човек, който може да стане монарх. 13% считат, че такъв би могъл да стане руски политик, избран от народа с референдум или с нов всенароден събор. Проучване, извършено по същата тема през същата 2013 г. от социолозите на „Левада-Център”, показва, че за възстановяване на монархията се изказват 10% от руснаците.  Източник: baricada.org Blitz.bg

Борисов пред Франс прес: За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна

 От БСП лъжат, че ще настояват за отмяна на санкциите срещу Русия, на тях им е силно бъдещето време . Това каза лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов в интервю за Агенция „Франс прес“. На въпрос какъв е верният том спрямо Русия, Борисов коментира, че страната ни много пъти е влизала в конфликти с нея, отстоявайки европейската политика. „За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията“, уточни той. „Един от главните ни проблемите ни с Русия, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса“, обясни лидерът на ГЕРБ. „Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме“, допълни Борисов. „Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме“, каза още той. „В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа“, допълни Бойко Борисов. На въпрос дали би подкрепил вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП, Борисов заяви: „Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Ние искаме настоящето да ни е добро“. „Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември“, коментира той.  „Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал“, обясни Борисов. „Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото“, поясни той.   Четете тук пълното интервю: Агенция „Франс прес“: Очаквате ли ескалация на напрежението между ЕС и Турция в близкия месец до референдума и каква е правилната политика на България в тази ситуация? Бойко Борисов: Има съвпадение, което допълнително напряга ситуацията - референдум в Турция и избори в ключови държави в ЕС като Холандия, Франция, Германия и България, която е на границата. В една такава ситуация винаги се изговарят неща, които след това за съжаление дълги години не могат да отшумят. Ескалацията ще продължава. Всички страни само губят от нея. Могат да имат краткосрочен успех за изборите, но в дългосрочен план за губещите. Защо? От една страна споразумението с Турция работи добре с ЕС, помните какво чудо беше преди година и половина – две, балканският път, какво се случваше по границите на Македония, Сърбия, Хърватия, Унгария, Австрия, Германия, на Ламанша какво беше. Споразумението намали с 80%, официална статистика, натиска на границата с България. България се справи добре. Тези проблеми във времето бяха решени. В същото време Турция без ЕС каква търговия ще прави? Освен това толкова турски граждани живеят в най-хубавото място на Европа, която със своята толерантност ги е приела и те изкарват парите си там, образоват децата си. С една дума конфронтацията не носи нищо положително в дългосрочен аспект. Носи само наслагване на тежки обиди в дипломатическите отношения, които след това трябва да бъдат преодолявани по някакъв начин. Във времето, през което съм бил премиер съм се старал и ЕС и с Турция да поддържаме балансирани отношения във взаимно изгоден интерес за всички. Затова в началото, когато предлагах бежанците да се държат в близост до точките на конфликт, да се изтеглят бежанските лагери в трети страни, извън ЕС, а ние да ги подпомагаме финансово, докато военните конфликти приключат сега стана принцип в ЕС, но се загубиха доста години. Огромният наплив на мигранти, който дойде в Европа разклати много управления и имиджа на много от водещите политици. Ние през това време тихо направихме преградни съоръжения, подсилихме границата, поддържахме с турското правителство такива взаимоотношения, че и те да имат полза да охраняват границата. Натискът върху българската граница в момента е почти нула. Агенция „Франс прес“: Но сега отношенията между България и Турция се влошиха с намесата на турската страна в полза на ДОСТ. Правилна ли е реакцията от страна на сегашните власти? Бойко Борисов: Президентът Румен Радев го каза най-точно, че е недопустима тази намеса, но в същото време трябва да се продължи с дипломация, с действия, които отчитат, че това е наш съсед. Тук съм съгласен с него. В същото време, ако се върнем 27 години назад, колко години сме говорили, че не е хубаво да има партии на етнически принцип. Това не е от вчера, ДОСТ е отпреди 5-6 месеца, но откога в българската политика и обществото е говори, че българските мюсюлмани, роми и всички останали етноси трябва да са във всички партии, независимо дали в ГЕРБ, БСП и т.н. Вижте така наречените смесени райони там кметовете са само от ГЕРБ и ДПС, други партии няма. Вижте резултатите в тези райони БСП е четвърта политическа сила почти навсякъде. Битката навсякъде е между ГЕРБ и ДПС. Защо? Защото в ГЕРБ вече има десетки, да не кажа стотици хиляди мюсюлмани. В ГЕРБ те виждат, че ние сме за развитие на регионите, в партията могат да бъдат и министри, и депутати, и общински съветници, и кметове. Има равен старт и шанс с всеки християнин. Агенция „Франс прес“: Каква част от кметовете в смесените райони са на ГЕРБ? Бойко Борисов: Много са – в Разград, Търговище, Дулово, Силистра, Алфатар, Никола Козлево. Много да изброявам много дълго време. Хайде да изброим на БСП. През годините, ако се погледне ще видите, че винаги тези общини от БСП, НДСВ, бяха обикаляни. Хубаво, ама когато ДПС започна да се изчерпва, довчера Лютви Местан със Сергей Станишев се целуваха на Орлов мост, тогава какъв беше г-н Местан и от трибуната на Парламента в хор крещяха и БСП и ДПС – боли ли ви, ще ви избием зъбките. Забравихте ли това преди 2 години? Не? И ние не сме го забравили, заради това се съсредоточихме в партията с политиката, която имаме да правим в тези смесени райони обредни домове, във всяко населено място, което в 21 век нямаше вода, канализация, пазар, детски градини, реновирани училища. Навсякъде за тези 2 години всичко е направено и се строи в момента. Давам пример с едно Ябланово, откъдето е започнал Възродителния процес и там от 12 общини 9 са с кметове на ГЕРБ. Има кметове на ГЕРБ, които не говорят български, говорят турски и са на по 20, 25, 27 години - млади хора. Там направихме пътищата, закарахме вода до домовете им, в 21 век на чешмите нямаше вода.  Агенция „Франс прес“: Много ясно завихте, че с ДПС коалиция няма да правите, но дали сътрудничество с партия, която би ви подкрепила в Парламента бихте приели? Бойко Борисов: Винаги сме били искрени към ДПС, на президентските избори казахме, че не желаем подкрепата нито на ДПС, нито на ДОСТ. ДПС открито и ясно гласуваха за президента Радев. В същото време считам, че всички български партии трябва да се уважават и действително да сме опоненти, а не врагове. Когато ДПС са ни помагали за нещо аз съм излизал на трибуната в Парламента или в интервю, за да благодаря за помощта за даден закон. Мога да изброя и сега – благодарихме им, когато приехме бюджета, когато отстоявахме плоския данък, когато приехме Закона за предварителното отчуждение, защото иначе бяха блокирани всички инфраструктурни проекти и щяхме да загубим европейското финансиране. Обществото знае, за кое сме казали благодари. Имаше един израз за градивната опозиция, не да си опозиция само, за да си на всяка цена против, а това, което го имаш в програмата си и го предложи мнозинството да го подкрепиш. Така бихме постъпили и ние ако има такова предложение в Парламента, на който и да е.  Агенция „Франс прес“: Какъв е верният тон спрямо Русия, като се има предвид, че България е свързана историческия с нея, но се управлява от Владимир Путин. С Русия на Путин България трябва ли да има някакви привилегировани отношения? Бойко Борисов: Имаше Русия на Горбачов, Русия на Брежнев, Русия на Елцин, сега е Русия на президента Путин. Много пъти влизахме в конфликти, отстоявайки европейската политика. За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията. За „Южен поток“ имахме доста словесни престрелки не само с президента Путин, но и с външния министър Лавров. Какво се разбрахме накрая? Ако европейският газов хъб „Балкан“ функционира и ЕК, заедно с България имат интерес за диверсификация на доставка на газ, не само по южния газов коридор, който минава през Гърция, Турция и Италия и беше допуснато България да бъде заобиколена, но сега с европейския газов хъб, със знанието и участието на ЕК една тръба може да дойде до България за 15 млрд. Това е в полза и за Русия, и за България, и за Европа. Освен това започнахме да разработваме газовите и петролните си находища в Черно море – „Хан Аспарух“ и „Силистар“. Има доста добри данни към момента на най-големите компании в сферата. Вярвам, че тези компании не си слагат парите на вятъра, които са огромни, за проучвания. В следващите години ще има диверсификация по тези тръби, които подменихме и всички компресорни станции вече са реверсивни, направихме с Румъния интерконектора, сега правим с Турция, Гърция и Сърбия. През новите ни тласкатели и сега по тези тръби можем да пренасяме газ до Солун.  Един от проблемите ни с Русия, главен, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса. Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме. Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме. Между другото там ремонтираме и хеликоптерите от НАТО и в корабостроителницата във Варна ремонтираме руски кораби. Изгодно и за двете страни, решен е още един проблем, който беше насложен. В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. Тук, като българи дължим огромна благодарност на ЕК, че застана твърдо зад нас и отрегулирахме и този процес. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа. Агенция „Франс прес“: Споменахте „Южен поток“. Идеята за доставка на руски газ в бъдещия хъб може ли да се разглежда като частично осъществяване на „Южен поток“? Бойко Борисов: „Южен поток“ като име вече не съществува. След като една тръба идва почти до Истанбул и завива към Истанбул, нищо не пречи една тръба да продължи и за България, за да може да се покрие с капацитета, който имаме в момента. Това е изгодно и на руснаците, защото е диверсификация и за тях, да не минават изцяло през Турция, защото и там в момента не е най-спокойното място.  Агенция „Франс прес“: Тоест част от този проект, който преди беше разработен за „Южен поток“ да се използва? Бойко Борисов: Тръбите така или иначе са във Варна и Бургас, те са тук. Когато в този телефонен разговор попитах президента Путин има ли интерес, за да работим по тях, той каза има и тогава направихме тази голяма европейска конференция във Варна. На нея дойдоха шефовете на най-големите дирекции в ЕК. Президента Путин имаше една единствена претенция - ЕК да е за. Ясно е, че България винаги или поне докато ГЕРБ управлява ще се съобразява с общите европейски решения.  Агенция „Франс прес“: Примерите, които изброихте показват какво- че България поддържа отношения с Русия с прагматична цел? Бойко Борисов: Отношенията са факт. Те са факт, изброих къде какво сме направили. Като резултат тази година имахме рекорден брой руски туристи. Може би, най-много за всички времена. И този въпрос го отрегулирахме- в условията на санкции ръстът на стокооборота с Русия е 14%.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли подкрепили вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП? Бойко Борисов: Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Израснах във времето на социализма, карайки на татко москвича само в петък, когато имаше банани и портокали само на Нова година, и то по 2-3 на семейство, тогава знаехме, че бъдещето е времето, към което се стремим, някога в бъдещето. Ние искаме настоящето да ни е добро. Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември.  Агенция „Франс прес“: Една страна може ли да постави вето? Доколкото ми е известно с мнозинство се взимат решения за санкции.  Бойко Борисов: Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал. Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото.  Агенция „Франс прес“: При ваш нов мандат каква ще е позицията Ви? Бойко Борисов: Позицията ни ще е такава, каквато е била досега- заедно със всички европейски държави санкциите ще продължат до категоричното спазване на Минските споразумения. Това сме го заявили категорично и сме го правили 2 години. При нас въпросителни няма.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли обобщили всичко това, което казахте за Русия? Доколкото разбирам от една страна в политическите отношения България твърдо следва политиката спрямо Русия, но има привилегировано отношение в икономиката.  Бойко Борисов: Има прагматично отношение. Историческите отношения между България и Русия са задружни. В огромната си част българският народ приема, че те са наши освободители. Това е усещането на хората. Ние сме поставили отношенията на ниво взаимоизгодни и прагматични. Оттам нататък като част от европейското семейство и лоялен член на НАТО твърдо изпълняваме ангажиментите си. Това сме го правили 7 години. Въпроса го приемам повече като препотвърждаващ позициите, а не като БСП да шикалкавим по начина, по който шикалкавеха за коалиция с ДПС. Да се върнем на първия въпрос, какво отговарят на въпроса ГЕРБ и БСП. Ние казваме- няма да правим коалиция с ДПС и ДОСТ. БСП казват- ще питаме нашите избиратели какво мислят по въпроса. Как ще питате избирателите си и кой ще брои резултата?  Агенция „Франс прес“: Руският посланик изрази желание Путин да бъде поканен за 14-тата годишнина от освобождението. Имате ли позиция по въпроса дали трябва да бъде поканен?  Бойко Борисов: В България трябва да бъде поканен Путин и Тръмп. Тези, които управляват трябва да отидат в Москва, във Вашингтон, разбира се първо в Брюксел. За съжаление, за тези 7 години и половина като премиер не отидох в Москва. Не знам дали съм постъпил правилно.  Агенция „Франс прес“: Споменахте Путин, Тръмп и други. В сегашната обстановка като че ли интересът на САЩ към Балканите намаля, ЕС има много проблеми. Опасявате ли се, че при тези обстоятелства Балканите да бъдат дестабилизирани, отново да изникнат противоречия в много балкански страни?  Бойко Борисов: След 26 март остава само и България да бъде дестабилизирана. Гърция няма накъде повече да се дестабилизира. Не само с мигрантите, а и с финансовата и икономическа криза. Международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. На Турция международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. Македония години наред вече не може да направи правителство. Сърбия с пускането на влак до Косово надали ще направи отношенията там по-малко взривоопасни. Това, което се случи в Крим, може да се случи и в България.  Агенция „Франс прес“: В какъв смисъл? Бойко Борисов: Оказва се, че би могло едно население, което се има за проруско, може да се има и за протурско, да каже ние искаме самоуправление. Тук според мен, гледайки предизборната кампания, идва най-голямата опасност от ДОСТ. Просто съм изумен от това, което ми показаха на клипове като пропаганда от възродителния процес.  Агенция „Франс прес“: Какво точно? Бойко Борисов: Ще Ви ги дадем да ги видите. Как в Турция се агитира сред българските изселници за изборите на 26 март. Агенция „Франс прес“: Имате ли информация в България да срещат подкрепа от страна на мюсюлманското малцинство? Бойко Борисов: Има места, където имат силна подкрепа.  Агенция „Франс прес“: Да се върнем на обстановката в Балканските страни (…) Бойко Борисов: Остава само България. В Румъния продължават протестите всяка вечер месеци наред и то един месец след избори. Не може да се каже, че и там е най-спокойното място. Това, което се случва в Македония, в Босна и Херцеговина е голям проблем.  Агенция „Франс прес“: Русия винаги е имала интерес към Балканите. Турция също интереса си. Очаквате ли Балканите да попаднат в сблъсъка между тези две страни и конфликтите да ескалират?  Бойко Борисов: Русия и Турция в момента са в прекрасни отношения. Затова считам, че това говорене на колегите, че ще ходят да тропат и да поставят вето в Брюксел в един момент може да се постигне друг ефект. Спасението на България от всякакви такива процеси е в членството й в ЕС и НАТО.  Агенция „Франс прес“: Смятате, че Балканите не могат да бъдат дестабилизирани повече от това? Бойко Борисов: Остава България, защото страната ни с икономическия растеж от 3.8%, 0 инфлация, на излишък, най-нисък външен дълг е място на стабилност. Това президентът Радев го е казвал на срещата си в Берлин с немския бизнес.  Агенция „Франс прес“: Бившият президент Плевнелиев вчера говори за намеса на Русия в българските вътрешни работи. Имате ли впечатление, че Русия се намесва в българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Като слушам как от БСП се извежда като приоритет ветото за санкциите, може би има някаква, след срещите с Решетников, след отиването им на конгреса в Москва. Може да има някакви договорки, но аз нося отговорност за ГЕРБ и затова предпочитам да говоря за това какво правим и какво ще отстояваме.  Агенция „Франс прес“: Нямате впечатление, че на този етап Русия се намесва във българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Би било много нечестно да го кажа, защото след последния ни телефонен разговор с президента Путин, направихме всичко, за което се разбрахме. Би било нечестно и некоректно да изляза и да го кажа. Ако ме бяхте питали преди една година, може би щях да кажа точно това. След като разговаряхме и поставихме няколко теми- всички бяха решени. Не считам, че имам основание да го кажа, за другите партии не знам.  Агенция „Франс прес“: Споменахте многократно, че България е лоялен член на ЕС. Според вариантите за бъдещо развитие на ЕС на Юнкер къде виждате България?  Бойко Борисов: България има стратегическо място на Балканите, външна граница на ЕС с най-проблемния съсед, в случая Турция. Понеже е модерно първа, втора скорост, България трябва да бъде в страните на първа скорост, защото българският народ по време на нашето управление си изстрада спазването на Маастрихтските критерии и на всички правила на ЕС, което много държави не направиха. Българският народ заслужава мястото си на първа скорост. Колко държави в Европа могат да се похвалят с нулев бюджетен дефицит? България излезе на излишък от последната година. Колко? Да не кажа, че няма. Колко държави могат да кажат, че са спазили Маастрихтския критерий за външен дълг до 60%. България е отличник- 0 инфлация, 14 млрд. фискален резерв, стабилен лев.  Агенция „Франс прес“: Това в голяма степен го дължим на Валутния борд.  Бойко Борисов: Да, защото го подпираме Валутния борд, така че да е борд. Преди 2 години, когато взехме управлението, фискалният резерв беше слязъл на 3 цяло и нещо. На фона на всичко това българският народ успя да изплати и огромната сума от 1,3 млрд. лева натрупани задължения към американските централи и 1, 2 млрд. платихме на руските централи с опростени лихви от 90 млн. от президента Путин. Успяхме след като фалираха КТБ да изплатим 3,7 млрд. лева на вложителите с до 100 хил. евро. Това са огромни пари, които българският народ отстоя, за да бъде във всички граници, които е поставил ЕС, за първа скорост. Сега дойде ли редовно правителство веднага трябва да кандидатства за чакалнята на еврозоната. Стрес тестът на банковата система мина отлично.  Агенция „Франс прес“: Да, но България продължава за съжаление да е най-бедната страна в ЕС, излиза в доклади на ЕК, че е корумпирана, как влияе всичко това? Бойко Борисов: Те всички са корумпирани, корупцията не е българска дума. Ние го отчетохме като проблем и през тези две години хвърлихме всичките си усилия в борбата срещу контрабандата, защото бяха огромните черни пари, които развращаваха цялата система в България. Сега с антикорупционния закон и звеното, агенцията, която ще разследва, ще има правомощията да стигне до конфискация на имуществото. Защото когато се конфискува имуществото, придобито по престъпен начин, ще спрат и да искат да крадат, защото няма да има смисъл. Като си направи някой къща, ще му я вземат или ако си купи кола, ще му я конфискуват. Агенция „Франс прес“: Защо не го направихте? Бойко Борисов: Имаше много неща, които правихме, но антикорупционният закон не успя да мине, защото нямахме достатъчен брой депутати. А когато си поставяш такива задачи трябва да имаш 121 депутати, за да го приемат. Убеден съм, че по този начин, който предлагаме и е абсолютно в унисон с това, което и Брюксел и народът искат, ще бъде първа точка в новия Парламент, рязко ще се намали това усещане за корупция. Също и с електронното управление, с това, което предлагаме за борба с бюрокрацията, виждате как оборудваме вече полицейските си коли. Така, че отвсякъде, откъдето идва усещане на гражданите за корупция да можем да го смажем. Агенция „Франс прес“:В този смисъл кои страни от румънския модел за борба с корупцията бихте възприели и кое смятате, че е неподходящо за нас? Бойко Борисов:С цялото ми уважение към съседите, никога Румъния не ми е била модел за подражание. Искаме да бъдем като Германия. Това е моя модел и към това трябва да се стремим, защото съседите ги познавам добре и не знам някой да е емигрирал в Румъния. Всички бягат в Германия, Франция. Нашият модел е там. Аплодирам това, което румънските колеги са направили и считам, че с това, което предлагаме ние резултатите ще са много добри и в тази цел, защото това, което направихме в борбата с контрабандата беше отчетено и от г-н Франс Тимерманс, в изказванията и в доклада за борбата с контрабандата. Нещо, което събра над 2,3 млрд. евро повече в бюджета. Това са много пари. Агенция „Франс прес“:Разбирам, че Румъния не Ви е модел за подражание, но сме както се казва в една лодка. Бойко Борисов:Радвам се, че и главният прокурор Сотир Цацаров се срещна с румънската прокурорка Лаура Кьовеши, може да се обменя опит. Нашите служби в МВР винаги са работили много добре с румънците. Винаги съм за това да се вземе доброто от всеки един модел. Агенция „Франс прес“: Всяка година Европейската комисия оценява и България и Румъния, как стана така, че те дръпнаха в борбата с корупцията, а България не са?  Бойко Борисов: Аз само до преди няколко месеца чувах как заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс заплашваше Румъния със спиране на европейските фондове. Аз го слушах това, защото такъв успешен модел направиха, че в един момент щяха да си счупят държавата със закона, който приеха и изкараха милиони на улицата. Това е неустойчив модел. Аз съм „за“ да арестуваме всички. В края на краищата щом това се иска, да се арестувахме всички. Но само преди месец видяхте какво се стана, затова търсим устойчивост, каквато има в Германия, каквато има в Австрия, в Холандия.  Агенция „Франс прес“: И смятате, че това може да се осъществи именно чрез този централен орган ?„ Бойко Борисов: Точно така – абсолютно независим, по румънски модел, щом искате да чуете и думата „румънски“ модел.  Агенция „Франс прес“: Настоявате ли за отмяна на механизма за наблюдение от Брюксел или смятате, че той помага и поощрява борбата с корупцията?  Бойко Борисов: Ако нещо положително е станало в съдебната система, то е благодарение на механизма. Този механизъм в рамките на тази Европейска комисия ще бъде заменен с преки проверки по дела и по системи. Считам, че ще бъде достатъчно, защото системата има нужда от контрол и проверка. Ние не можем да я контролираме, защото политиката по никакъв начин не може да се намесва в тази власт, но когато идват проверяващи прокурори за помощ, за съдействие, това е само хубаво за България. По същия начин могат да идват и съдии – да се съберат само съдиите и да видят. В края на краищата, когато телефонните измами на възрастни хора са толкова голям проблем защо 62% от присъдите са условни. Това превенция ли е? Ако го кажа аз това може да възпали съдийската гилдия. Но, ако седнат съдите и си помислят – нашите баби и дядовци заслужават ли да им случва това всеки ден, съм убеден, че те не са по-малко патриоти, българи или по-малко искащи от нас да има ред и законност. Просто трябва да има такъв механизъм, затова считам, че той играе добра роля. Трябва да се стремим да падне, но в никакъв случай да не останем без механизъм за подпомагане на по-добрата дейност на прокурорите, съдиите, следователите, МВР. Агенция „Франс прес“: Купуването на гласове трайно се наложи в изборите в България. Бойко Борисов: За първи път действително честни бяха президентските избори. Дано и на тези избори е така. Знам, че ГЕРБ не се занимава с тази дейност. Когато имаш 1 млн. избиратели няма смисъл да се цапаш с няколко хиляди, които биха могли да ти донесат 1 депутат. При нас дали са 84, 85 или 86 няма значение. Има значение за малките партии, които или минават над бариерата, или имат с 1,2,3 повече и могат в една коалиция да намерят по-добър ефект за себе си. Агенция „Франс прес“: В началото на 2018 г. България ще поеме председателството на ЕС, ако спечелите 3 мандат ще управлявате този процес. Кои са приоритетите за България като председател и има ли някаква опасност, ако настъпи нестабилност или се прецени, че има високи нива на корупция това председателство да бъде отнето? Бойко Борисов: Всичко, което предлагаме в тази сфера ще доведе до много бързи и добри резултатите, убеден съм. Не случайно сме пример в борбата с контрабандата, защото бихме могли да кажем, а тази контрабанда, която се шири в Европа защо се допуска? Това са милиарди евро черни пари, които разбиват икономиките. Ние нашите поуки си ги извеждаме, атакуваме и ще го направим, това е гарантирано. Що се касае до председателството вече няма време. На всяка цена трябва да се състави правителство, за да може то да си поеме задачите и да може председателството да се проведе както трябва. Ако ГЕРБ е в управление сте добре дошли, за да говорим за него. Агенция „Франс прес“: Още ли настоявате България да се присъедини към Шенген, какъв е интересът? Бойко Борисов:България се е присъединила към Шенген. Винаги съм гледал повече на реалните неща, не на формалните. Всички признаха, че България е най-добрата външна граница на Европейския съюз, справя се добре. Европейската комисия каза, че България е покрила всички критерии за Шенген, Европейският парламент го каза, Европейският съвет го каза, така че ние сме там. Агенция „Франс прес“: Какво ще спечели България, ако формално се присъедини към Шенген? Бойко Борисов: Въпросът не е за спечелване, а още повече да се усили борбата с престъпността и охраната на външните граници. Агенция „Франс прес“: Тоест ще има по-добър достъп до информационни системи? Бойко Борисов: И сега има. Агенция „Франс прес“: Пълен достъп има България и сега? Бойко Борисов: Проформа го няма, но на практика особено контраразузнавателните служби обменят целия обем информация, защото е застрашена сигурността на всяка една държава в ЕС, а нашите служби се работят добре по тази линия. Агенция „Франс прес“: Може би, ако България и Румъния влязат в Шенген още повече ще се засили мигрантският поток, защото като се влезе в тях се отива навсякъде? Бойко Борисов: Те и сега, като влязат в Гърция могат да отидат навсякъде. Затова пътят беше през Гърция, защото България стоеше здраво на границата си.  Агенция „Франс прес“: Ако действително се влошат отношенията между отделни страни от ЕС като Германия с Турция и в отговор на това големи групи мигранти тръгнат към България, как трябва да реагираме и да се подготвим? Бойко Борисов: Сега е времето да се работи това да не се случи, защото съм задал риторични въпроси. Ако дойдат 50 или 100 хил. на оградата майки с деца, с семейства, какво ще ги правим, ще започнем да стреляме ли по тях? Агенция „Франс прес“: Какво ще ги правим? Бойко Борисов: Ще ги пускаме. Водил съм такава политика от Истанбул отивах и говорих с Ердоган и Йълдъръм, след това кацах директно в Берлин, за да говоря с австрийският канцлер, с ЕК, защото този сценарий е много изпълним. Виждате, че Турция ежедневно плаши с него. Ние сме хуманна нация. Във Велико Търново в препълнена зала с хора зададох въпрос – коя майка ще каже на сина си отиди и стреляй по тези хора на границата, да вдигне ръка? Нито една. На думи е лесно да приказваш, затова цялата ни дипломация трябва да се вкара в това да не се допусне. Да се говори с Брюксел, да се говори и с Анкара и да не се допусне. Допусне ли се вече няма печеливш, няма добро, няма решение.  Агенция „Франс прес“: Какъв е пътят, какво е бъдещето за тези хора? Какво е правилно да извърши правителството, дали трябва да вземе мерки за тяхната интеграция в България? Тук трябва да се възпитава видимо общественото мнение, защото ги отхвърля или те трябва да върнати откъдето са дошли, или да отидат в съседни страни? Бойко Борисов: Какво се получи през тези години? Много настоявах в Брюксел това да не се допусне, то се допусна. Още преди две години – три настоявах да се затворят всички граници на ЕС и достъпът на мигранти да става само през официалните КПП-та, след преглед, след сне

Британски генерал: Путин избра опасен път

Британският генерал Ричард Ширеф заемаше няколко години един от най-висшите постове в структурата на НАТО. През 2011-2014 г. той бе зам. върховен главнокомандващ обединените сили на пакта в Европа. А през май 2016 г. излезе книгата му "2017 г.: войната срещу Русия", където той моделира потенциалния военен сблъсък на страните от Северноатлантическия алианс с Русия. - Генерал Ширеф, бих искала да чуя оценката ви за неотдавнашното изостряне на ситуацията в Източна Украйна. Този въпрос сега мого се обсъжда както в Брюксел, така и в Киев и в Москва. - Мисля, че трябва да бъдем много обезпокоени. Виждаме, че въпреки Минските споразумения там продължават бойните действия. Това доведе до голям брой жертви както сред мирното население, така и сред военните. Смятам, че Западът и изобщо международната общност трябва да признаят цялата тежест на създалата се ситуация. Обезпокоен съм, че вниманието на медиите превключи от Украйна на други теми. Създалата се ситуация в Украйна продължава да представлява реална заплаха за сигурността на Европа. И Украйна продължава да носи това бреме. Тръмп: Ако Русия нападне Прибалтика, ще помогна само ако заслужават - Защо ситуацията се изостри точно сега? - Мисля, че това е свързано с превземането на Алепо. Това напомня на ситуацията от 2015 г. Тогава видяхме как огънят в Източна Украйна угасна веднага, щом Русия започна военната кампания в Сирия. Възможно е сега този огън пак да се разпалва, докато в Сирия стана по-тихо. - Смятате ли, че Западът трябва да продължи за оказва помощ на Украйна? - Да, абсолютно. Украйна се намира на фронтовата линия. Когато авторитарните лидери предприемат агресивни стъпки, трябва да им се даде отпор, за да се избегне по-нататъшна агресия. Историята много нагледно ни го демонстрира. Мисля, че Западът и международната общност трябва да продължат подкрепата за Украйна. Това е и финансова помощ, и обучение, и гражданското общество, и военна подкрепа. В крайна сметка важна е военната мощ. Не трябва да забравяме и дипломацията. Но аз смятам, че е много важно да бъде оказвана военна помощ на Украйна, за да може тя да възпира и предотвратява нови атаки от изток. - Но критиците ще ви отговорят, че такъв подход  може да предизвика ескалиране на конфликта... - Да, не се учудвам, когато чувам такива думи. Трябва да отбележа, че не съм виждал с очите си ситуацията в Източна Украйна. Сега размишлявам за това от позицията, на която не се чувствам много комфортно - докато седя в креслото. Бих предпочел да се окажа там и да оценя ситуацията лично. Но историята ни учи, че слабостта само въодушевява авторитарните управници и агресията. А когато ги посрещаш със сила, покаваш, че може да се стигне само дотук, но не и нататък. Това е ефективният начин а бъде сложен край на действията им. Мисля, че видяхме вече достатъчно. Какво ескалиране още трябва да видим? Вече видяхме как бе свален пътнически самолет. Видяхме как руската армия задейства смазваща мощ, извършваше масивен ракетен и артилерийски обстрел. Няма нито един намек, че те ще започнат да сдържат тази активност. Затова смятам, че отговорът ни трябва да бъде адекватен. Тръмп очаква Русия да върне Крим на Украйна - Как оценявате перспективата за влизане на Украйна в НАТО? - Това е сложен въпрос. Смятам, че трябва да признаем, че в Донбас се води война, там воюват руски войски или сепаратисти, действащи с подкрепата на Москва. Няма и капка съмнение, че в тази кампания участват и високопоставени руски военни. При такива условия е нереално да обещаваме на Украйна безусловно прилагане на Член 5 от Договора на НАТО. Трябва да го принаем. На този етап не е време да говорим за членство на Украйна в НАТО. Но НАТО със сигурност не трябва да дава на Путин право на вето за това кой ще влиза и няма да влиза в Северноатлантическия алианс. И отделните членки на НАТО, разбира се, трябва да продължат да помагат на Украйна. Това се отнася най-вече за онези страни, чието въоръжение е съвместимо с това на Украйна. Става дуа на първо място за страните от бившия Варшавски договор. Те запазиха много от оборудването и въоръжението от съветски тип. - Информационната война стана важна съставна част от конфликта в Източна Украйна. Смятате ли, че Западът не прави достатъчно, а а противостои на Русия по това направление? - Видяхме колко ефективно Русия използва своите информационни възможности и киберпотенциал. И Западът трябва да признае това. Това вече стана част от историята на конфликта в Източна Украйна. Западът не трябва да дава на Русия свобода на действие в информационното пространство, трябва да се бори. Струва ми се, че Западът в началото действаше неохотно в тази насока. Сега се появи разбиране за важността на тази работа. Но аз бих искал да видя повече активни действия в информационното и киберпространството. Москва се надява Тръмп да изтегли войските на НАТО от границата с Русия - Смятате ли, че Западът губи информационната война? - Към Запада е отправено сериозно предизвикателство. Вече неведнъж видяхме, че на демокрациите е доста по-трудно да действат в тази сфера, отколкото авторитарните режими, които имат под ръка всички лостове на властта. Демократичните страни не могат да влияят върху своите месии по същия начин и слава Богу. Мисля, че е много важно да бъде разказано на обикновените хора в Русия колко опасен път е избрал техният лидер. В действителност Западът като цяло и по-специално Великобритания биха искали да понижат нивото на напрежението, да изградят нормални отношения. Искаме във Великобритания да идват руски студенти, да се развива търговията. Русия е велика държава и трябва да съществуваме заедно. - Във Великобритания се чуват немалко гласове, че обратно, трябва да се увеличава натискът. - Смятам, че трябва да се действа и на двата фронта. От една страна, трябва да бъдем силни и твърди. Трябва да покажем на Русия линията, която тя не трябва да престъпва. Ние ще подкрепяме Украйна. готови да се бием до смърт, до последния войник, като защитаваме страните от НАТО. И ние ще възпрем Русия. Но това не означава, че искаме сблъсък. Искаме да поддържаме мира. 70 години Западна Европа живя в мир. И ние не искаме война с Русия под никаква форма, затова наред с демонстрацията на сила е необходим диалог. Но този диалог трябва да се води при определени условия. Руското ръководство трябва да признае международното право, на признае, че е недопустимо през XXI да бъдат анексирани територии на съседна държава. Ние не искаме връщане към политиката на кръв и стомана, към национализма от XIX век. Трябва да намерим начин да градим отношения и прокарваме мостове. - През 2016 г. излезе книгата ви, в която описвате възможен сценарий за война срещу Русия. Продължавате ли да смятате, че е възможен такъв развой на събитията? - Това е книга-предупреждение. Застанали сме на ръба на пропастта заради нежеланието на Запада да признае опасността, която представлява набиращата сила Русия и най-вече ръководството й. Москва рязко увеличи разходите за отбрана и демонстрира желание да използва сила, за да промени границите в Европа. Слабостите на Запада, за които пиша в книгата, са кумулативен ефект от свиването на военните възможности. Наблюдавахме тези свивания през последните 20 години. Това е особено вярно за страните от Западна Европа и  по-малка степен се отнася за САЩ. Но с книгата ми се опитвам да доведа до знанието на ората мисълта, че ако искаме мир, трябва да сме готови да плащаме за това. Понякога е необходимо да демонстрираме, че сме готови да се сражаваме за това. - Промени ли се оценката ви да събитията с настъпването на 2017 г.? - Написах книгата през 2015 г. И тогава нещата изглеждаха доста объркващи. Като стимул за написването на книгата послужиха действията на Путин по време на анексирането на Крим и последвалите събития в Донбас. Сега поглеждам назад, че животът се оказа по-странен от една измислица. Видяхме мащабно използване на руските сили в Сирия, опити да бъде разпалена бежанска криза д цел дестабилизиране на ЕС. Видяхме активността на Русия в киберпространството и това, което със сигурност бяха кибератаки с участието на Русия срещу сървърите а демократическата партия в САЩ. Това са скандални събития. И едва ли някой би могъл да предположи, че могат да се случат такива неща. И покрай всичко това видяхме кандидат-президент на САЩ, който се усъмни в НАТО. Като кандидат-президент на САЩ той заяви, че ое и да не дойде на помощ на страна членка на НАТО в случай на нападение. И това е много опасно. Това може да подкопае доктрината за колективна сигурност на НАТО, която е най-важният възпиращ елемент. От друга страна, новият президент на САЩ дава надежди за рестартиране, нов диалог в отношенията с Русия. Но той трябва да се води ог позицията на силата, а не на слабостта. И част от тази позиция на силата трябва да бъде израз на подкрепа за НАТО. Трябва да прозвучат думите, че при Тръмп Америка изцяло ще подкрепя воите съюзници от НАТО, безусловно ще спазва Член 5 от Договора и ще играе водеща роля в алианса, както САЩ са го правили и преди. Сигурността на Европа винаги се е основавала на абсолютната увереност, че американският президент, който и да е той, ще дойде на помощ на членка на НАТО, която е нападната. Живеем в свят, в който повече не трябва да бъдем уверени в сигурността си. За да останем в безопасност, трябва да бъдем в състояние да възпираме потенциалните агресори. - Това няма ли да ни доведе до затворен кръг от взаимни обвинения и ескалиране на напрежението? - Винаги ще се намерят такива, които ще кажат това. Относно разговорите, че изпращането на сили на НАТО в Прибалтика може да бъде сметнато за провокация - трудно мога да си представя, че изпращането на 4 батальона в състав от общо 4000 души може да бъде сметнато за провокация. В същия миг Русия заяви за формирането на 3 мотострелкови дивизии а границата с прибалтийските страни. Т.е. става дума за около 50-60 хиляди военни. За какъв паритет може да се говори тук? Мисля, че Русия уважава силата. Тя опипва и опипва почвата в търсене на слабите места у своите опоненти. И се страхувам, че ега Западът е в позицията на номер 2. ---- * Авторката е кореспондент на Би Би Си. Интервюто е публикувано от руската редакция на програмата.

БИЛ ЛИ Е ЛЕНИН „ГЕРМАНСКИ АГЕНТ“?

 Пътят на Ленин в “пломбирания вагон”   В политическата игра, в която попадат Русия и Европа след Февруарската революция през 1917 г., най-ефективно работят болшевиките.   Бацилът на революцията   След разпада на СССР и края на съветската епоха, отношението към Ленин се промени рязко. Самият той е основател на Съветската държава, да не забавяме. Световното преклонение беше заменено с яростни обвинения във всички смъртни грехове. При това го хулеха за това, за което преди го възхваляваха.   Едно от най-разпространените обвинения към вожда на социалистическата революция е, че Ленин уж бил действал по заповед на немското разузнаване и с немски пари.   “Ленин е бил докаран в Русия с помощта на немците в пломбиран вагон, за да съсипе държавата”, – такива думи по отношение на развенчания вожд могат да се чуят от 1990 г. и до днес.   Но обвинителите много често въобще не знаят що е то “пломбиран вагон”.  Най-подготвените обвинители цитират думите на Уинстън Чърчил, който казва, че немците са докарали Ленин в Русия в изолиран вагон, като “бацила на чумата”.   Каква е истината.     Е ли “пломбираният вагон” доказателство, че Ленин е работил за германското разузнаване?   Нежеланият “възвращенец” След победата на Февруарската революция в Русия новата власт дава на всички политемигранти, намиращи се в чужбина, право да се върнат в Русия. Това се отнасяло и за лидерите на болшевиките, включително и за Ленин.   Но съществувал голям проблем, който се наричал Първа световна война. Съвсем не било лесно да се премине през изровената от траншеи Европа, за да успее руският емигрант да се добере до Русия.   Временното правителство казвало “Война до победен край”  и искало в Русия да се върнат тези хора, които споделят идеята им.   Всички знаели за негативното отношение на Ленин и болшевиките към войната – позицията им не била тайна през 1914 г. Точно затова Временното правителство, без да забранява, тихичко и кротичко, не искало да помогне на лидерите на болшевиките да се върнат в Русия.   “Черният списък на пацифистите” Всичко това било зорко наблюдавано от другите държави, които участвали в Първата световна война, и които защитавали собствените си интереси чрез войната. За Англия и Франция било важно да се запази Русия като съюзник. Германия имала интерес Русия да излезе от войната.   Т.е. европейските държави се отнасяли към руските политици в зависимост от техните възгледи за войната.   Тези, които подкрепяли лозунга “Война до победен край”, се връщали в Русия през Англия, откъдето поемали към Архангелск, Мурмарнск или по Скандинавския път. Имало постоянна опасност от немски подводници и пътническите кораби се движели с охрана от военни британски кораби, всичко се контролирало от британското адмиралтейство, министерството на външните работи и полицията.   Именно такъв маршрут се обмислял първоначално за намиращия се по онова време в Швейцария лидер на болшевиките.   Но много скоро станало ясно, че този път е обречен – британските спецслужби отрязали от раз тези руски емигранти, които не подкрепяли продължаването на войната.   Нещо повече, спецслужбите на Англия имали “черен списък на най-опасните пацифисти“, които трябвало да бъдат арестувани.   Именно затова на път за Русия във Великобритания бил арестуван един от основателите и главен теоретик на партията на есерите Виктор Чернов. В Русия това предизвикало буря от негодувание. След намесата на Временното правителство есерът бил освободен и изпратен в Родината.   Германският вариант Пред болшевиките отново се изправил вечният въпрос “Какво да се прави?”   Първи издигнал идеята за завръщане в Русия чрез Германия НЕ Ленин, а неговият непримирим противник, меншевикът Юлий Мартов.  Това се случило на събрание на емигрантите в Берн. Ленин първоначално бил скептично настроен към идеята на Мартов: пътуване през територията на вражеска държава съвсем не бил добър вариант.   Но времето вървяло, призивите за помощ от Временното правителство така и си оставали без отговор, а пътят през Великобритания  завършвал с арест. Само немският Генерален щаб изразил желание да помогне на “пацифистите”. И в това няма нищо странно – в същите тези дни британският флот под флага си извозвал в Русия всички привърженици на идеята за война до победен край. Немците пък искали точно обратното. Европейските държави много внимателно и съвсем целенасочено се опитвали да се възползват от Русия за свои цели…   В тази ситуация Ленин се обърнал към секретариата на Швейцарската социал-демократическа партия Фриц Платен с молба да започне преговори с посланика на Германия в Швейцария Ромберг за преминаването на руски емигранти през територията на държавата.   Деветте условия на Ленин Германия била готова да пусне руснаците, но емигрантите, колкото и това да било странно за германците, поставили условия:               “Условия за преминаването на руските емигранти през Германия   Аз, Фриц Платен, съпровождам на пълна своя отговорност и на свой риск вагона с политическите емигранти и бежанци, завръщащи се през Германия в Русия. Общуването с германските власти и чиновници ще води само и единствено Платен. Без негово разрешение никой няма право да влиза във вагона. На вагона да му бъде признато правото на екстериториалност. Нито при влизането в Германия, нито при излизането от нея не може да се извършва никаква паспортна или пътническа проверка. Пътниците ще бъдат приети във вагона независимо от техните възгледи за войната или мира. Платен се задължава да снабди пътниците с железопътни билети на нормални цени. Влакът, по възможност, да не спира. Никой не трябва нито по собствено желание, нито след заповед да напуска вагона. Не трябва да има никакво задържане по пътя, ако то не е крайно необходимо по технически причини. Разрешението за предоставянето на влака да бъде на базата на обмен на германски или австрийски военнопленници или интернирани от Русия. Посредникът и пътниците поемат върху себе си отговорността персонално и в частен порядък изпълнението на т. 7. Най-възможно е преминаване от швейцарската граница през шведската, защото това е технически изпълнимо”.   Тези условия били приети от немската страна, след което решението за пътуването било взето.   „Пътешествието“ от Цюрих до Петроград             Пътуването не било секретно. В обявения ден за тръгване, 9 април, на гарата в Цюрих се били събрали както 32-та пътници, така и техните изпращачи, сред които имало и такива, които не одобрявали пътуването. Дори се стигнало до размяната на нелицеприятни реплики.   В 15:10 часа местно време 32-та емигранти излезли от Цюрих и стигнали до граничната гара Готтмаденген. Там те минали в пломбиран вагон, който се придружавал от двама германски офицери от Генералния Щаб.   Ленин и руски емигранти пристигат в Стокхолм, 1917 г.                 Вагонът не бил напълно изолиран от външния свят. “Нашите три врати са пломбирани, четвъртата, задната врата, се отваряше свободно, така че аз и офицерите имахме възможност да излизаме от вагона. Най-близкото до тази врата купе беше предоставено на двамата съпровождащи офицери. На пода имаше поставена една черта с тебешир. Тя отделяше неутралната зона – територията, която заемаха немците, от една страна, а от друга – територията, в която бяха разположени руснаците…Върховното командване заповяда на своите упълномощени да предотвратяват какъвто и да е контакт между руснаците и немските граждани. Строгите правила действаха и в самия вагон. Пътниците строго се придържаха към договореното споразумение” , – това е написал в спомените си Фриц Платен.   Както било уговорено, влакът с емигрантите максимално бързо стигнал до гара Засниц, където пътниците се качили на парахода “Кралица Виктория” и се отправили към Швеция. През Швеция, а после през Финландия Ленин и съратниците му стигнали до Русия, пристигайки на Финландската гара в Петроград на 16 април 1917 година.   „Който не е с нас, той е шпионин“ Болшевики 1917 г. Интересно е това – “пломбираният вагон” започнал да се споменава като “доказателство” за работата на Ленин с немското разузнаване доста по-късно, от юли 1917 г., когато конфликтът между болшевиките и Временното правителство достигнал точката си на кипене. Едва тогава срещу лидерите на болшевиките е заведено съдебно дело по обвинение в шпионаж.   Обвинението, между другото, за онзи период било напълно типично и в стила на епохата. По онова време обвинявали в шпионаж всички политически противници. Руският революционер Николай Суханов, който се промъкнал при меншевиките и впоследствие станал жертва на сталинските репресии, пише: “Освен болшевиките, всички малко или много забелязани интернационалисти пряко или косвено бяха обвинени, че служат на немците или че общуват с германските власти. Лично аз се превърнах в любима мишена и започнаха да ме наричат “любим на немското сърце” или “високо ценен от немците”. Едва ли не ежедневно получавах писма от столицата, от провинцията и армията, в които ме съветваха или заплашваха, а в други писма направо ме питаха: “Кажи колко взе?”   Но през април  1917 г., да повторя, Временното правителство не е повдигало никакви обвинения срещу Ленин, а причините и обстоятелствата около пристигането си през Германия болшевиките изложили пред Съвета в Петроград (където имало най-малко на брой болшевики), а дадените обяснения били сметнати за напълно удовлетворяващи.   Главното, за което днес нищо не казват, е следното – в прословутият “пломбиран вагон” Ленин не е бил сам. Малко по-късно в същите “пломбирани вагони” през територията на Германия в Русия пристигат руски емигранти още два пъти, при това вагоните били пълни не с болшевики, а с меншевики, есери, анархо-комунисти и представители на други политически сили, които отхвърляли лозунга “Война до победен край”.   300 руски политици преминали през Германия с подобни “пломбирани вагони”.   И тези ли 300 руснаци са били немски агенти?   Ако да, то тогава излиза, че тези, които са минали през Великобритания, са служили на британската корона, т.е. били са британски агенти.   Победата на болшевиките   Ако се гмурнем още по-дълбоко, то можем да стигнем и до следното безумно твърдение: че немският Генерален щаб през 1917 г. е бил бъкан до ушите с агенти на болшевиките. Защото същият този “пломбиран вагон” на Ленин „съдействал“ не само за победата на болшевиките в Русия, но „съдействал“ и за краха на Германската Империя в резултат на революцията, водеща сила в която били немските идейни съратници на Ленин.   Работата била къде-къде по-проста.   През пролетта на 1917 г. различните политически сили си правели собствени стратегии и тактики, разчитайки на победа, възползвайки се от слабостта на другите политически сили. Апропо, това е древна политическа и житейска практика.   Победили в края на краищата болшевиките начело с Ленин, които се оказали по-умни от абсолютно всички останали. Петя Паликрушева news -front.info

Опитът да ни въвлекат във война с Русия е безумен

 – Преди повече от година в интервю за „Труд“ заявихте, че България ще има второ правителство, което „да въведе България във военния конфликт, който се очаква да стане на украинска територия“. Изглежда в Русия започнаха да се случват драматични събития, но сякаш войната не се случи. – В Русия се случват драматични събития, при това в момента. Признавам, че тогава не бях напълно точен. Имах предвид, че някой много упорито тласка България във война с Русия, защото точно тогава замисълът беше да се воюва с Русия по повод Украйна. Всъщност войната беше тръгнала и беше въпрос на време на България да бъде поставена задачата да участва и да бъдат запитани нашите гащници: „Вие на коя страна сте все пак? Докога ще хитрувате?“ Слава Богу, това не се случи, в последния момент спряха започналата война с Минск-2, но всичко това беше в развитие. – Не е ли безумие да се обяви война на Русия? – Защо пък да е безумие? За вас и за мен може би е безумие, но светът, в който живеем, е достатъчно безумен. Напротив, САЩ не могат без война, те трябва да направят война. И ако Хилъри Клинтън беше спечелила изборите, войната най-вероятно щеше да е започнала. – Нима Доналд Тръмп е миротворец? – Едва ли. Доналд Тръмп ще отложи войната с някъде около пет или шест години, но тя все пак ще стане. Разбира се, междувременно в САЩ се случват много важни неща и аз съм крайно недоволен, че тук дори не ги отбелязваме. Ако на Тръмп му позволят да стане президент, а това ще стане ясно на 19-и, когато трябва да го утвърди колегията, ние ще бъдем свидетели на новия американски изолационизъм. Там се очертаха контурите на принципно нов свят, който ще бъде страшно интересен. – По-добър или по-лош ще бъде този свят? – По-добър, надявам се. Това е принципно нова схема на световните отношения. С нашата неспособност да забелязваме света, ровейки се в гюбрето, което сами създаваме, ние цяла година няма да забелязваме този изолационизъм, а той се формира пред очите ни. В Русия също стават много странни, непонятни и, боя се, тревожни неща. Не някой друг, а Путин разрушава елитния консенсус. – Какво не виждаме оттук в Русия? – Лично аз много неща не виждам, но поне бих искал да знам защо Путин напоследък говори какво ще прави, когато завърши мандата си и политическата си кариера. Той за първи път говори така. Никога досега Путин не е говорил за своето персонално бъдеще. – Тоест няма да се реализира планът “Путин – император”? – Той вече е император. Императорската позиция е конституирана, а кой ще заема стола на императора е вече другият въпрос. Путин би могъл да остане, защото сме свидетели на реакцията “Няма да ви пуснем, любими Владимир Владимирович!” Това не е важно, не е важна дори личността на Путин, важното е, че се променят пластовете под императорския стол. Например разклатена е позицията на вечния несменяем политически Чубайс (Анатолий Чубайс, идеолог на приватизацията в Русия по времето на президента Борис Елцин, б.р.). Твърдя, че в Русия настъпват промени, които не се виждат достатъчно добре, но е сигурно, че ги има. Вземете например само идеята за създаване на национална гвардия. Само веднъж в Русия е имало национална гвардия – по времето на Иван Грозни, наричала се е “Опричнина”. – Каква е причината? На кого са нужни тези нови опричници? – В Русия винаги има три неизменни властови константи, три инстанции и цялата руска политика може логически да се сведе до отношенията между тези три инстанции. – Кои са те? – Първата инстанция е тази на Батюшката Цар или генерален секретар на КПСС, или президент – в зависимост от епохата. Втората инстанция, независимо от времето, е народът. И третата и може би най-важна инстанция са болярите или според епохата – номенклактура или олигарси. Времената се сменят, но инстанциите като структурни позиции си остават. Общо взето, руската история се свежда до това как императорът, ужасен от това, което се случва, вика народа на помощ срещу болярите. – Усещате ли някакво жужене в днешното дворянство? – Да, точно това усещам – жужене. То, разбира се, дворянството не съществува вече, но е заместено от една особена смесица от олигарси и висши държавни служители. Оттам очаквам истински изненади. – Какво ще промени в света изолационизмът на САЩ, който, както казахте, се развръща пред очите ни? – О, вижте, това е краят на епохата, която продължи толкова дълго, че не помним началото й. Аз като историк помня, но това е смяна не на актовете в пиесата, това е смяна на пиесата, на автора. Това е невероятно интересно и важно нещо и аз искрено съжалявам, че българите се занимават с глупотевините на слугинско-кухненските си свади. Вижте, американската държавност е добре направена. Там се знае кой кой е и с какво се занимава. Когато президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас – ние нямаме негов аналог в България – каже нещо, държавните идеолози си го записват внимателно. Той е видимото звено между невидимия интелектуален елит и видимите държавни изпълнители. Когато Ричард Хаас започне да говори изолационистки, това означава изключително важни неща. Това означава нов тип целеполагане в Съединените щати, това означава нов тип отношения с двата основни други фактора – Русия и Китай. Това би могло да означава и утвърждаване на една нова тенденция. Аз смятам, че до една година светът ще бъде разделен на три различни зони на влияние. Ще се признаят три световни столици. Първата е Вашингтон като технологичен лидер на света. САЩ ще си останат Велика сила и няма как да бъде другояче. Втората столица е Пекин. Китай вече е най-голяма икономика в света, и третата столица е Москва. Русия е безспорно доказала се военна сила – непобедима до този момент и безспорно депо на ресурси. – Какво притежава Русия, може ли да се измери? – Русия притежава 64 на сто, а според други 38 на сто от всички световни запаси на всичко – като започнете от прясната вода, дървесина, минете през уран и редки метали и свършите с петрол и газ. Разузнатите находища там са на стойност 135 трилиона долара, но по-голямата част на Руската федерация дори не е разузната. Никой не знае какво има там. – Какво пропускаме българите в тази променяща се ситуация? – Своето място, своята ориентация. – Виждате ли лидер, който може да провиди всичко, което се случва около нас? – Проблемът не е в лидерите. Проблемът е в смисъла, който е напуснал българския политически живот. Има лидери. Борисов също е лидер посвоему, по кухненски. В един по-добър свят Борисов можеше да бъде много полезен човек. Корнелия Нинова, ако се предпази да прави непредвидени глупости, и тя човек може да стане. Само за Радан Кънев няма никаква надежда. Обичам да слушам две неща в живота си – немски реклами за перилни препарати и Радан Кънев. Тогава душата си почива. Вижте, има и много други упорити хора, които вярват, че правят нещо полезно за страната. Смисълът обаче е напуснал политиката в България. Ние винаги правим уж нещо много умно, а се получава все същата манджа с грозде. – Най-големият страх на българите от тази инвазия, която ни притиска от югоизток? Реална ли е тази заплаха? – Да, реална е. Българинът на едно такова дълбинно равнище под стомаха, усеща опасността. Ние сме народ, който има много живи съхранени инстинкти за опасност. От Изток идва голямо зло и съм изключително разтревожен, защото докато то идва, в София се занимават с глупави скандали. Ние нямаме работеща управленска машина. В София няма кой да поеме отговорност… освен американския посланик може би. – Между какво трябва да избира България, ако има воля да избира? – Това, което ще ви кажа, е скандално, но то ще се наложи с времето със или без мен – това няма никакво значение. Обективната тенденция води България към необходимостта на първо място от нови отношения с Русия. Ние можем и трябва с правото си на вето в Европейския съюз да се обявим против санкциите срещу Русия. Това не е действие с огромна икономическа или политическа важност, но това е символика, която по нов начин ще конституира традиционните отношения между двете страни. Опитът да ни изправят във война срещу Русия е безумен. Никой няма да успее. Второ, ние трябва да напуснем военната организация на НАТО. НАТО е никому ненужна организация и при това трябва да го направим, преди Тръмп да врътне кранчето на тази никому ненужна организация. – Сигурно ли е, че ще врътне кранчето? – Той точно това каза. Сигурността струва пари и който не си плаща, няма да се занимават с него. Може би ще се появи някакво ново НАТО, което брои стотинките, което няма място за мащабни проекти и за безумни мечти как ще бият Русия. Тръмп е изразител на едно старо разбиране, че грижите на Америка не са в Европа, а на друго място. НАТО беше замислена като военна организация, която да проецира контрол върху военно-политическите отношения между Германия и Франция. А това вече е невъзможно. Спокойно Европа може да бъде оставена да си изгради сама въоръжените сили. При един такъв формат там някъде ще има място и за българските умиращи днес въоръжени сили – да се почувстват там мъже и отговорни хора. Ние трябва да останем в Европейския съюз, но не в този жалък опит за Европейски съединени щати, който сам по себе си е троцкистки проект – унищожаване на националните суверенитети и създаване на „общоевропейски суверенитет”. Ние, оставайки си в тази Европа на отечествата, в Европа, моделирана от идеите на Шарл дьо Гол, бихме могли да проучваме възможностите за икономическо и политическо взаимодействие с Евразийския съюз. Ние трябва да знаем какво се случва там и да имаме отворена врата – и то, разбира се, единствено при условието, че знаем какво означава суверенитет. – Не е ли важно и да знаем какво искаме, защото можем да останем и без съюз, и без суверенитет? – Да, много е важно, но ние не сме решили още какво искаме и сме останали без суверенитет. Нашият суверенитет е ипотекиран в Брюксел. Оттам идват някакви вноски заради ипотеката и тези европейски пари се транжират от 300-400 по-първа ръка семейства. Ние можем да си потърсим суверенитета, но това е сложна задача. Можем да помислим за нова роля на Балканите, можем да помислим за нова визия за участието си в изграждането на европейските въоръжени сили. – Какво виждате на южната ни граница? – На южната граница има открита инфекция. Тя може да започне да гангренясва, а ние се занимаваме с смешни неща – като това дали ще се разберат Радан Кънев и Бойко Борисов. Усещате ли разликата в мащабите? Едното е екзистенциален проблем, другото – смехория. – Южната инфекция и лекуването й е свързана със състоянието на Турция и новата й форма на управление, към която върви. – Да, наистина Турция върви към нова форма на управление. Мисля, че Ердоган няма да види новата Турция, тя идва след него. Той ще се бори отчаяно, до последно. Ердоган не е мой любимец, но аз признавам, че той добре формулира приоритетите си. Като всеки опитен турски политик той е наясно, че голямата опасност е кюрдският въпрос. Във всеки момент там ще стане нещо и Ердоган трябва да припалва танковете. – Колко време ще продължи този процес? – Не знам. Никой не знае. Вижте, турската държава е създавана на базата на една скрита предпоставка: няма Кюрдистан. Или има турска държава и няма Кюрдистан или обратното. При този втори сценарий някаква Турция би имало. Някакъв вилает около Анкара с международно управление на Истанбул – и Южна Турция, като територия на кюрдската държава. Ердоган трябва да направи всичко, което зависи от него, за да не допусне това да се случва. Турция е на геополитически разлом и там действат силите на съдбата, с която вече не можеш да се договаряш, не можеш да разговаряш. Там действат слепите и безжалостни автоматизми на голямата геополитика, която е злобна вещица всъщност. Тя е безмилостна. Аз се отнасям без симпатии, но с уважение към съвременна Турция. Това е една модернизирана държава, но Турция е опряла до една историческа бариера, за която никой не знае как ще мине отвъд. Проблемът на Турция не е проблем с Ердоган. – А това не е ли и наш проблем – съдбата на Турция? – Естествено, че е и наш проблем. За нас има огромна разлика между модернизирана Турция и Турция, която се изгражда въз основите на „Мюсюлманското братство“ – ислямския модернизъм на Гюленистка Турция. Възможен е такъв сюжет, но е възможен и друг – Турция, разрязана на две, много силна, много вдъхновена и икономически стабилна държава на кюрдите. Те са в този момент на развитието си, в който Великите сили лека-полека склоняват към създаването на подобна държава. Те имат народ, имат територия, имат огромно количество петрол и ресурси. Имат и жени, които са готови да воюват. Знаете ли какво става, когато жените вземат оръжието? Това е чудовищна ситуация. Кюрските жени воюват – това означава, че народът мисли в категориите „Свобода или смърт“. Такъв народ не може да бъде спрян. Мисля, че това е най-лошият сън на Ердоган. А за нас, да, това също е проблем. Има ли Кюрдистан, с който ние общуваме или няма? Кюрдистан, когато се появи, няма да е далече от България. – Появяват се разни апокалиптични сценарии, за бъдещето на България в този случай? – Аз не вярвам в тях, но нека ги споменем за пълнота на картината. Отчаяният турски елит, усещайки, че изпуска Южна Турция, решава да получи компенсация на север – към Кавказ, и на северозапад – през България. Има една граница, която за малко да стане естествена граница между България и Турция. Това са Траяновите врати и ето го отново се появява заплаха от разделение на Санджака с Румелия. Днешна България съществува поради едно изключително смело, малко откачено – но благословено, исторически вярно действие на група българи – Съединението. Две Българии са били напълно възможни – Санджака и Румелията. Слава Богу, тези българи са се постарали историята ни да тръгне в друга посока, но тъй като нещата в историята се въртят на големи кръгове, може да се наложи отново да мислим за интегритета на България. Геополитиката, както казах, е злобна вещица. Ние живеем върху геополитическа зона и заплахите остават скрити за елитите ни, които предпочитат да се крият в затворените си квартали. Те не искат да осъзнаят, че тази държава, която имаме, е заплатена с кръв. Тя е плащана от поколения воини. Българите, за да имат държава, са воювали и проливали кръв. Днес сме бели и пухкави. Правим брилянти гей паради. От Аспарух до Тодор Живков лидерите са осъзнавали, че тази държава е възможно да съществува само при калкулация на военни фактори. Днес това не ни интересува – делим европейски пари, гледаме брадати жени по „Евровизия“ и отговаряме на световните предизвикателства с дебати в „Червената къща“ и с вдъхновени гей паради. Може би пък да не ни се полага държава тогава. – Все пак не сме малък народ. – Ние сме голям народ в онзи смисъл. Понякога малките народи са големи – еврейският народ е голям именно по този начин. Ние трябва посвоему, плащайки греховете си, и с Божията помощ да построим един по-български, по-адекватен, по-съгласуван с нашето историческо достойнство и съзнание за нас свят. Сега този свят го няма.   Нашият гост Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

В отношенията между България и Русия трябва да се търси прагматичното и полезното

  Мисля, че в по-голяма степен санкциите влияят негативно на страните от Европейския съюз, а не на Русия     За политиците историята трябва да е задължителна дисциплина за изучаване Симеон Саксобургготски, цар на България 1943 –1946  г., министър-председател на Република България 2001 –2005  г. - Благодаря за срещата, Ваше величество. Вие ми показахте уникална снимка от Вашата среща със сегашния президент на Русия Владимир Путин. Затова, позволете ми, да попитам какво място заема Русия във вашия живот? - Винаги съм се интересувал от Русия и от историческа, и от културна гледна точка. Чел съм много за нея и съм се учил от нейния пример. Бил съм във вашата страна пет пъти. Запомнил съм пътуването с влак от Москва до монголската столица Улан Батор. Беше много интересно. Всеки ден сме спирали в някакъв нов град. Още по-голямо впечатление ми направи завръщането в Москва, когато над 6  часа летях над територията на Русия. Русия е огромна страна от световен мащаб, дори чисто визуално. Бях на официално посещение в Русия през юни 2002  г., малко след като станах министър-председател. А срещата ми с Владимир Путин остави много интересно и положително впечатление. Ще се радвам, ако мога да се срещна с него още веднъж. Сега между нашите страни съществува определено напрежение, но не мисля, че то ще продължи дълго. Проблемите са винаги временни и конюнктурни. Днес това е мода, която преследва краткосрочни интереси. В отношенията между България и Русия трябва да се търси реалното, прагматичното и полезното. - А как може да бъде оценена съвременната политическа роля на Русия? - От гледната точка на човек, който много е преживял и видял, смятам за изключително положителен фактът, че Русия се включи в решаването на проблемите на Близкия Изток. Русия стои много по-близо до Близкия изток, отколкото някои други страни, които говорят за своето влияние в региона. Ако Русия бе останала извън решаването на този конфликт, то нейното мнение нямаше да бъде чуто. - А какво е мнението Ви за отношенията между Русия и ЕС , които са в режим на взаимни санкции? - Личното ми мнение, отчитайки информацията за действието на санкциите и в други държави, мога да кажа, че те изглеждат морални единствено от гледна точка на тяхното налагане, но в практиката от тях страдат не политическите и държавни лидери, а предимно обикновените хора. Мисля, че в по-голяма степен санкциите влияят негативно на страните от Европейския съюз, а не на Русия. Не претендирам да давам експертна оценка, но мога да кажа, че от санкциите няма особен практически смисъл. - Как оценявате днешното положение на Европейския съюз? - Аз съм европеец. Роден съм на континента и през целия ми живот съм тясно свързан с Европа. Убеден съм, че Европейският съюз е единствената възможност за Европа да бъде сериозен икономически играч и световен политически фактор. От 1949  г. е имало и моменти на разочарование, и на подем, а също така и кризи. Но съм убеден, че Европа няма реална алтернатива на Европейския съюз. Това означава, че кризата във взаимоотношенията, която сега се наблюдава, може и трябва да бъде преодоляна. Като положителен пример за ползите от европейската общност мога да дам България. Ако ние по време на икономическата криза през 2008  г. не бяхме членове на ЕС , то не е ясно къде бихме били днес. Но като част от общия съюз, общия клуб и семейство ние успяхме да се справим с тези трудности. Този проект „Обединена Европа“ трябва да съществува въпреки критиката. Колко време й е било необходимо на Америка, за да се превърне в Съединени американски щати? Европа се нуждае от време, за да стане единна. - На какво Европа трябва да обърне особено внимание? - Този въпрос трябва да бъде зададен на днешните водещи политици, които носят персонална отговорност за случващото се. Убеден съм, че Европейският парламент и Европейската комисия ще се справят с проблемите, включително и с прословутия Брекзит. Тази ситуация засяга една държава в този конкретен момент. Съжалявам за това, но такъв беше изборът на мнозинството жители на Обединеното кралство. Възможни са и други неочаквани промени. Но това са предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. В крайна сметка, те ще доведат до положителни промени. Днешните трудности на ЕС  ни каляват, карат ни да се концентрираме и да се движим напред. Също така смятам, че санкциите днес в по-голяма степен влияят негативно на страните от ЕС , а не на Русия. - В каква посока ще се развиват отношенията между ЕС  и САЩ ? - Надявам се, че тяхното развитие ще бъде положително. Не искам да обиждам никого, но смятам, че в света има страни и обединения от държави, които са решаващи фактори, способни да работят за интересите на целия свят. Именно тези страни трябва да си взаимодействат. В това сътрудничество има голям позитив. В света трябва да има водещи държави и между тях трябва да има и взаимно разбирателство, и взаимна отговорност. Защото именно от тях зависи съдбата на останалите народи. - Какво е мнението Ви за новия американски президент? - Не се познавам лично с него, макар че съм чел много за него.Учил съм в САЩ , много пъти съм бил там, интересувал съм се живо от американската история. Като премиер съм имал срещи с тогавашния президент Джордж Буш. А за да говорим за Доналд Тръмп като президент на САЩ , е нужно да почакаме да минат първите 100  дни на неговия мандат. Но е очевидно, че в него има нещо абсолютно различно спрямо предшествениците му. Когато размишлявам за някого или давам оценка за него, се старая да „вляза в кожата му”, да анализирам личността му. Опитвам се да си представя как аз бих постъпил в аналогични ситуации. Да се дава оценка на един политик без допълнителен анализ смятам за неправилно. Много съм видял и съм се убедил, че често се налага да съжаляваш за казаните думи. Именно затова, когато станах ръководител на правителството, заявих на колегите ми, че предпочитам да съм „господаря на мълчанието”, а не жертва на набързо казани думи. Това правило се стремя да спазвам и днес. - Към Великите сили кого отнасяте: САЩ , Обединена Европа, Китай, Русия? - Има го икономическото обединение БРИКС , което включва пет големи държави и има колосален потенциал. Помня срещата си в България с индийски министър, който ми разказа, че в Индия има около 80  милиона души, чието жизнено равнище може да се оцени като равнище на средната класа. А това е население, равно на населението на няколко европейски страни. Това красноречиво показва доколко гигантски държави са членуващите в БРИКС , доколко силни икономически са те. Китай има още по-голям потенциал от Индия и неговата роля постоянно нараства. Ако даже един на хиляда от жителите на Китай тръгне да пътешества, представете си колко ще се вдигне общият туристически поток. Всички тези процеси е изключително интересно да бъдат наблюдавани. -Каква е оценката Ви за ролята на България в съвременния свят? - Всяка страна се старае да даде своя икономически, културен и всякакъв друг принос в общото развитие. Като член на ЕС  България има своето място в общността, макар че на мен ми се иска развитието ни да бъде по-бързо. Като цяло, приносът на България може да се оцени като положителен. България е член на европейското семейство и има общи интереси с останалите държави-членки. Положителен е фактът, че днес България има добро ниво на отношенията със съседните страни. - Какво е Вашето мнение за новия президент Румен Радев? - Ние винаги разчитаме на това, че един нов човек на висок държавен пост може да помогне за развитието на държавата. Но не искам да бързам с оценките. Макар че, за съжаление, още сега ставаме свидетели на това, че на новия президент се лепят етикети. По дефиниция българският президент трябва да е пробългарски, а не какъвто и да е друг. Нужно е да изчакаме конкретните резултати от неговата работа. Когато аз станах премиер, очакванията към мен също бяха огромни. Тогава предприех пътувания из страната, срещи с хората, които ме питаха в какъв срок ще бъдат изпълнени дадените обещания. В хода на разговорите бързо се изясни, че не аз съм обещавал, а те са очаквали от мен определени действия и после бяха разочаровани, когато не видяха очакваните от тях резултати. Хората много бързо се разочароват в своите очаквания спрямо политиците, забравяйки, че не е възможно моментално да бъде постигнато всеобщо благополучие, колкото и да ни се иска. - Ако погледнем на Вашата дейност като премиер на България от днешна гледна точка, удовлетворен ли сте? - Аз съм много самокритичен, в такъв дух са ме възпитавали.Но ако погледнем на миналото от днешните позиции, като цяло смятам своята работа за успешна и допринесла за развитието на България, макар че можеше да бъде свършено и повече. - Сега Вашите колеги от НДСВ  Огнян Герджиков, Ради Найденов и други отново участват във властта. Може ли от това да се направи изводът за връщане на НДСВ  на политическата сцена? - Всяко явление се случва в контекста на конкретната ситуация и отрязък от време. Същото се отнася и за политическите събития. Разбира се, винаги ще има партии от левия, десния и центристкия сектор. Но конкретните политици, движения, партии имат граници на своя жизнен цикъл. Времето на НДСВ  мина, но на мен ми е приятно, че хора, с които съм работил, и днес препотвърждават своя професионализъм и имат възможност и днес да изпълняват отговорни задачи. - Споменахте вече за срещата си с президента на Русия. - За мен това бе много интересен епизод. Аз направих официално посещение в Русия практически веднага, след като бях избран за премиер. Посещението ми в Москва бе второто ми в качеството ми на премиер. А срещата с Владимир Путин остави изключително положително и интересно впечатление в мен. Още тогава той ми се стори много делови, прагматичен и енергичен лидер, който умее да работи. Бих бил радостен, ако ми се отдаде още веднъж да се срещна с него. Сега между нашите две страни съществува известно напрежение, но не мисля, че то ще продължи дълго. - Какво очаквате от предсрочните парламентарни избори в България на 26  март? - Мисля, че в резултат на изборите ще се появи необходимост от съставяне на коалиция, политиците ще се нуждаят от диалог. Убеден съм, че България се нуждае от максимално широка коалиция, която би могла да вземе предвид желанията на възможно най-голям брой избиратели. Политическите убеждения не трябва да пречат на цивилизования разговор, на определянето на приоритетите в работата. При това нищо не пречи да запазят своите идеологически предпочитания. - А какво може да кажете за ролята на монархията в съвременното общество? - Няма съвременно или старомодно държавно управление. В хилядолетната история е имало и монархии, и републики, и диктатури, и други системи. Едва след Първата световна война (1914 –1918 ) се е формирало мнението, че републиката е най-сполучливата форма на управление, а някои монархии са били свалени, при това невинаги с демократични методи. Не смятам, че монархията не е съвременна – това е политическа грешка. За мен е важно държавата да се развива с оглед на предишния опит, на историята. Независимо от това, дали се харесва на някого или не. В този контекст на мен ми прави голямо впечатление днешното развитие на Русия, това, че тя си спомни своите традиции, използва историческите символи и събития. Историята остава. И това разбиране и уважение към историята възвръща величието на държавата. Паметта не трябва да се подценява. А хората, които се занимават с политика, държавните дейци, трябва да имат добра историческа подготовка. За политиците историята трябва да бъде една от задължителните дисциплини за изучаване. Това е феноменална опора, включително за взимането на решения, за разбирането на ситуацията. - Защо на политиците не им се харесва историята? - За съжаление много от тях мислят, че историята е занимание за стари професори и не подхожда на динамичните, амбициозни и много заети лидери. Има испанска поговорка, която казва, че човекът е единственото животно, което се спъва на едно и също място. Ако човек не познава историята, то неминуемо ще се спъва на едно и също място. Ако познава и разбира историята, може да избегне много проблеми. - Какви са вашите лични планове? - За човек, който е почти на 80  години, е рисковано да гледа далеч в бъдещето. Имам напрегнат делови график, който ми оставя малко време за личен живот. Написах книга със спомени, специално за своите деца, за да могат да разберат, защо техният баща е бил постоянно зает и не им е отделял достатъчно време. Тази книга излезе на български, френски, турски и испански език. Надявам се, че скоро ще излезе на английски, италиански и немски. Смятам, че тази книга би била полезна за хората, които искат по-добре да познават България. Имах щастието да живея в две епохи. Родих се тук в България и живях в условията на монархия, като престолонаследник и като цар, след това напуснах страната за цели 50  години. Научих се на много неща и накрая отново се върнах в България. Благодаря на Бог, че той ми даде възможността да видя живота на моята страна в продължение на толкова дълъг период. Интервюто е на журналиста Игор Ленкин от ТАСС

Номинираният за шеф на Пентагона: Путин иска разкол в НАТО

 Номинираният от Доналд Тръмп за шеф на Пентагона ген. Джеймс Матис заяви, че руският президент Владимир Путин се опитва да всее разкол между страните членки на НАТО. По време на сенатските изслушвания преди утвърждаване на кандидатурата му той отбеляза, че световният ред се сблъсква с най-голямата заплаха от времето на Студената война. И тази заплаха, подчерта той, се представлява от Русия, Китай и терористичните групировки. Отговаряйки на въпросите на сенатори, бъдещият министър на отбраната на САЩ заяви в четвъртък, че ще работи за укрепване на единството в НАТО и по-специално за подкрепа на Балтийските държави, които усещат заплаха от страна на Русия, както и за териториалната цялост на Украйна. Ген. Матис е на мнение, че САЩ трябва да засилят военната си мощ. В същото време той изтъкна, че е съгласен с избрания президент Тръмп за подобряване на сътрудничеството с Москва по всички въпроси, по които е възможно. Той обаче предупреди, че САЩ трябва да са готови за конфронтация с Русия в тези области, в които не могат да си сътрудничат. Ген. Матиас бе представител и писмени отговори на въпроси до представителите на сенатската комисия по отбраната, която трябва да одобри кандидатурата му.   По въпроса за сътрудничеството с Русия той казва, че САЩ са правили това и в "най-мрачните дни на Студената война", поради което подкрепя стремежа на Тръмп да се ангажира с Русия сега. "В същото време, когато установим други области, в които не можем да си сътрудничим, ние трябва да се конфронтираме с поведението на Русия и да се защитаваме, ако Русия избере да действа обратно на нашите интереси", декларира ген. Матис. Тръмп, който ще встъпи в длъжност след осем дни, призна в сряда, че Русия най-вероятно стои зад хакерските атаки срещу Демократическата партия на САЩ по време на президентската кампания миналата година. Това бе първият път, когато Тръмп се съгласи със становището по този въпрос на американските разузнавателни агенции. Матис посочи руските кибератаки и информационната война, водена от Москва, като предизвикателства за САЩ. Освен това заяви, че Русия нарушава международни споразумения, използва тактики, близки до открита война, за да дестабилизира други държави; изпраща тревожни сигнали по отношение използването на ядрени оръжия. Председателят на сентаската комисия по отбрана Джон Маккейн, който е сред висшите републиканци, несъгласни с предварителните заявки на Тръмп за сближаване с Русия, коментира, че не би могъл да е по-щастлив от позициите, изразени от ген. Матис. Той предупреди да не се изпада в оптимизъм за бъдещо ангажиране с Путин. "Путин иска да е наш враг. Той се нуждае от нас като негов враг. Той никога няма да бъде наш партньор", заяви Маккейн. Путин вярва, че укрепването на Русия означава отслабване на Америка. Ние трябва да подходим реалистично, предупреди той. Джеймс Матис може да стане първият кадрови военнослужещ начело на Пентагона от половин век насам. Според американското законодателство ако кандидатът за министър на отбраната е бил военнослужещ, той трябва да е подал оставка от военна служба поне седем години преди да заеме политическия пост. За да стане ген. Матис министър на отбраната, Сенатът трябва да приеме специално решение или да направи изключение от закона. Джеймс Матис е подал оставка от морската пехота през 2013 г., а дотогава е оглавявал Централното командване на САЩ. Бъдещият директор на ЦРУ посочи Русия сред комплексните заплахи за САЩ Избраният от Доналд Тръмп за нов ръководител на ЦРУ Майк Помпейо смята, че САЩ са изправени пред множество комплексни заплахи – от агресията на Русия до Иран и Китай, който "създава реални напрежения". Отклонявайки се от заявената цел на Тръмп за търсене на по-близки отношения с Русия, Помпейо посочи, че Русия се "налага агресивно" по света, като "нахлува и окупира Украйна, като заплашва Европа и не прави почти нищо, за да унищожи "Ислямска държава"" Той обещава, че ЦРУ ще предоставя на правителството точен и проницателен анализ на дейността на Русия. Помпейо нарича Иран "все по-дързък и подривен играч в Близкия изток, който подклажда напрежения" със сунитските съюзници на САЩ. Той предупреждава, че Китай също предизвиква напрежение като засилва военната си мощ, разширява икономическото влияние и дейностите си в Южнокитайско море и в киберпространството. Майк Помпейо е републиканец, член на Конгреса и бивш офицер от американската армия. Неговото изслушване в четвъртък стана ден след избухналия скандал с "руското досие" за Тръмп – изтекла информация за непотвърдени данни за това, че Русия е събирала компромати за Тръмп. Избраният президент гневно отхвърли тези твърдения и влезе в директен конфликт с разузнавателните агенции, обвинявайки ги, че са помогнали да изтичане на подобна информация и че използват практики на нацистка Германия. В подготвената си встъпителна реч Помпейо отбеляза, че ЦРУ не прави политика по отношение на никоя страна. "Това, какво да се прави с Русия, е политическо решение, но същественото е, че агенцията ще предоставя на политиците точна разузнавателна информация и проницателен анализ за руските действия", заяви той. Седмици наред Тръмп отхвърляше и заключенията на американското разузнаване, че Русия е използвала кибератаки и други тактики, за да се намесва в президентските избори в САЩ в негова полза. Запитан за хакерските атаки, Помпейо заяви, че е много ясен за това, което нарича "агресивно действие", разпоредено от руското ръководство. Той обясни, че по отношение на заплахите настоящата среда е най-сложната, пред която се изправят САЩ в последните години. Според него това включва "еластичността" на "Ислямска държава" и ситуацията в Сирия.

Защо Финландия успя да сложи прегради пред информационната война на Путин?

В Европа тази година предстоят избори във Франция, Германия, Холандия, Чехия и, може би, в Италия. И европейските разузнавателни служби на континента получават тревожни сигнали за руските опити да влияят на резултатите чрез пропаганда и целенасочена дезинформация, така както изглежда са действали и по време на изборите в САЩ. Информационната война варира от разпространяването на фалшиви новини и конспиративни теории до раздухване на съществуващи проблеми – всичко това е насочено към подкопаване на общественото доверие в правителствата и институциите. На други места като балтийските държави и бившия СССР свързаната с Русия дезинформация действа, за да създава паника и принуждава правителствата да влизат в първосигнални и контрапродуктивни отговори, които подпомагат целите на Кремъл в региона. Но пред лицето на това растящо напрежение един от съседите на Русия се оказа необичайно устойчив на голямата информационна война, който води Москва в цяла Европа - Финландия. Подобно на други страни край Балтийско море или в Източна Европа и във Финландия има забележителен ръст на фалшивите новини и пропагандата, свързана с тях може да бъде проследена до Русия – това е след като Москва анексира Крим през 2014 г. Тези атаки се опитаха да отслабят управлението и често съвпадат с военни демонстрации на сила покрай руско-финландската граница. Истинска или фалшива новина? Хелзинки смята, че има инструментите да даде отпор Но за разлика от съседите си Хелзинки смята, че има инструментите да даде ефективен отпор на всяка информационна атака от източния си съсед. Властите във Финландия вярват, че силното публично образование в страната, дългата история на балансиране с Русия и ясната стратегия на правителството обезоръжават координираната пропаганда и дезинформация. „Най-добрият начин да се отговаря е не толкова като се коригира информацията, а като предлагате собствен позитивен наратив и като се придържате към него“, така смята Джед Уилърд, директор на Центъра „Франклин Рузвелт“ в Харвард. Уилърд, който в момента работи за шведското правителство, беше нает от финландските власти, за да им помогне да създадат публична програма по дипломация, чрез която да се разбират и идентифицират фалшивите новини, как те се разпространяват и каква да бъде контра пропагандата. Тази инициатива започна от горе. През октомври 2015 г. президентът на Финландия Саули Ниинистьо направи първата крачка като призна, че информационната война е реална за Финландия и каза, че е дълг на всеки гражданин да се бори с нея. Януари 2016 г. кабинетът на премиера назначи 100 държавни служители в програма на различни нива на финландското правителство със задачата да идентифицират и осмислят разпространението на дезинформация като следват съвета на Уилърд. Повечето от правителствата на Запад нямат същия наратив като Финландия, за да отговорят както прави Хелзинки. Финландия е хомогенна страна с 5,4 млн. души население и обичайно тя е сред първите в класациите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за качество на живот, към това се прибавя силната социална държава и образователната система на страната, която е най-добрата в света според Световния икономически форум. Според Уилърд тази комбинация от широко разпространено критическо мислене сред финландците и единен правителствен отговор изграждат силна защита срещу съгласуваните външни опити да се изкриви реалността и да се подкопае вярата в институциите. „Това е реално. Реално е като война“, казва Уилърд. „Но финландците го разбраха много бързо и се изправиха пред проблема“. Рене Ниберг, бивш посланик на Финландия в Москва, казва, че финландците имат няколко ключови предимства, когато стане дума за противодействие на руската дезинформация. Хелзинки има болезнен опит в отношенията си с Русия, тъй  като е трябвало да минава през война и през анексиране, а в по-близко време са десетилетията от Студената война. Така че Финландия има трезво разбиране на реалните мотиви на Кремъл. Помага и това, че Финландия все пак не е основната мишена на Русия, когато става въпрос за подкопаване на европейската цялост. Меркел е главното блюдо „Истинската цел е Германия. Меркел е главното блюдо“, казва Ниберг пред „Форин полиси“. И добавя: „Ние сме само допълнение“. Случаят с фалшивата история на „Лиза“ в Германия от януари 2016 г. често се цитира като учебникарски пример за модерните информационни способности на Москва. Медиите на руски език информираха, че 13-годишно руско-германско момиче е било изнасилено от мигранти в Берлин, преди местните власти да имат време да изяснят достоверността на историята. След това тези руски информации бяха взети от основните медии в Германия и в други страни. И когато историята беше най-накрая разнищена и опровергана, последваха обвинения, че Берлин покрива нещата в репортаж на Канал 1, основния руски тв канал и дори имаше намеци от руския външен министър Сергей Лавров, който каза, че инцидентът „е потулван дълго време по някакви причини“ по време на пресконференция. Разпространението на фалшивата новина доведе до протести в страната от антиимигрантиски групировки и руски германци. Според експерти е почти невъзможно да се проследи до каква степен тези проруски позиции са моделирани от Кремъл. Всъщност, за да бъде по-ефективна, Москва не измисля изцяло историите. Напротив, дезинформационните атаки изглежда раздухват съществуващи напрежения като създават истории в интернет, които набират популярност и после се препечатват от местни медии и в социалните медии и те изкривяват политическите дебати за поляризиращи теми като Европейския съюз, имиграцията и НАТО. Превръщането на информацията в оръжие има дълга история в Русия и Кремъл провежда разширена информационна кампания, за да руши основите на Запада в съветските времена. Във времената на социалните медии, когато новините могат бързо да се разпространят по цялото земно кълбо, Русия разгръща арсенала си от тролове, пропаганда и фалшива информация до нови нива, които позволяват на Москва да усъвършенства техниките си през последното десетилетие. Тези техники дори са заложени в официалната доктрина на Кремъл. Защо Естония, Латвия, Литва, Украйна и Грузия не успяват Да се отговаря на подобни тактики може да доведе до обратен ефект и създава риск да се копира наратива на Кремъл. Естония, Латвия, Литва, както и други бивши съветски републики като Украйна и Грузия – са по-малко успешни в отблъскването на руската дезинформация. Проруските медии в това число и държавният Канал1 достигат до огромно количество домове на територията на бившия СССР. В балтийските държави, където има големи руско говорящи малцинства опитите да се спрат или забранят руските телевизии, уебсайтове или журналисти обикновено изострят отношенията с местните руски общности и дават още повече материал на поддържаната от Кремъл пропаганда и дезинформация. В Украйна и Грузия руската пропаганда често преувеличава и изкривява истинския проблем за държавната корупция като се опитва да унищожи доверието в прозападно настроените партии. Обратно, Финландия, която е на трето място по най-малко корупция в света според индекса на "Трансперънси интернешънъл" и която има само малко руско говорящо население има по-малко очевидни неща, които да се използват от Русия. През март 2016 г. изданието на финландски език на „Спутник“, държавна руска медия, трябваше да затвори, тъй като не привличаше достатъчно читатели. „Досега за хората не е имало нищо много болезнено“, смята Марку Мантила, генерален директор за правителствените комуникации в кабинета на финландския министър-председател. „Финландците са добре образовани и по тази причина сме много устойчиви на подобни опити“, добавя той. Но Финландия има нещо, което може да развлича Кремъл – 1313-километрова граница с Русия. Страховете за експанзия на НАТО на изток – в това число потенциално и към Финландия – се крият зад голяма част от руските пози към Запада. Властите във Финландия твърдят, че са документирали 20 дезинформационни кампании срещу тяхната страна, които са дошли директно от Кремъл. Тези опити се съсредоточават върху тясна, но чувствителна тема: внимателно балансираните отношения на Хелзинки с Москва. След две войни с Русия  в продължение на две години през 40-те години на 20 век, по време на Студената война Финландия следва внимателно изработена политика на неутралитет, която ѝ позволява да балансира между интеграцията с Европа и запазването на добрите отношения със съветския гигант в съседния двор. Страната се въздържа от присъединяването към НАТО и често отстъпва пред руските желания да запази независимостта си, поведение, което някои западни пропагандатори определят като твърде приближено до СССР. Бойците на Студената война даже го кръщават подигравателно „финландизация“. Финландия е цел на Русия заради НАТО След краха на Съветския съюз през 1991 г., Хелзинки бързо се дистанцира от своя образ от времето на Студената война, но финландските политически стратези продължават да ходят по опънато въже в отношенията си с Русия. Общественото мнение по въпроса за НАТО е силно разделено и това превръща Финландия във важна цел за Русия, тъй като тя се опитва да влияе върху публичния дискурс на съседите си и залага разделения в Европа. Руските дезинформационни кампании разпространяват говорене за финландското правителство като дискриминиращо етническите руснаци. През февруари репортажи за  хора с двойна руско и финландско гражданство, които са отхвърлени от работа в армията и в чужбина стават основна тема в прокремълските медии в Русия. В парламента на Финландия се обсъжда мярка, с която да се спрат руски граждани да притежават земя близо до военни обекти. Това също задвижва прокремълската пропагандна машина.  В подобна линия на атака, в която са въвлечени манипулирани снимки, кремълските медии обвиняват финландските власти в отвличания на деца по време на обсъждания за социални грижи за децата и битките за попечителство във финландско –руски бракове. Обвиненията, които властите в Хелзинки отричат, за първи път се материализират през 2012 г., но продължават да избухват – като дават на руските законодатели повече възможности  да правят възпламеняващи изказвания по повод техния съсед. „Не става дума за отношенията на Финландия с Русия“, казва Саара Янтунен, автор на "Инфо войната", книга за руската дезинформация във Финландия. „А за показването на какъв вид реторика е приемлива във финландското общество и медии“. Една от отличителните черти на кремълския подход в други части на Европа е подкрепата за антисистемни сили, които често изразяват проруски позиции. Нещо подобно се случва и с Йесика Аро, разследващ журналист на финландската държавна телевизия, "Йеле Киоски", занимаваща се с разделението в социалните медии. Случаят "Аро" През 2014 г. Аро започва да разследва информации за руска „фабрика за тролове“ в Санкт Петербург, създадена, за да влияе върху общественото мнение на Запад относно действията на Кремъл зад граница. След като тя публикува своето първоначално разследване, което документира как проруските гласове се опитват да оформят публичния дискурс в Украйна, нейното име се появява в руски националистически сайтове, където тя е посочена като агент на западните тайни служби, бомбардирана е с анонимни обидни съобщения в социалните медии и ѝ лепнат етикетът „наркодилър“. Човекът, който става острието на атаката срещу Аро се казва Йохан Бакман. Той е финландец, неприкрит поддръжник на Кремъл, който говори добре руски и е отговорен за вълната обидни коментари, които се появяват за Аро. Бакман е представител в Северна Европа за Руския институт за стратегически изследвания, държавно финансирана изследователска група, известна със своите връзки с Кремъл по време на Студената война и в момента оглавявана от офицер от разузнаването (Ако се чудите откъде ви е познато името, това е институтът, на който доскоро началник беше Леонид Решетников - същият, който според Корнелия Нинова няма нищо общо с кандидатурата на Румен Радев за президент. Решетников е на различно мнение- б.р.). Бакман нарича коментарите си „свобода на словото“. "MV-leht"i - новинарски сайт на фински език, който е хостван извън страната, е добре известен със своите десни, антиимигрантски и антиевропейски възгледи. Той също произведе част от фалшивите новини, свързани с Аро. Иля Яницкин, който е основател на сайта и негов главен редактор, живее в Испания. През 2016 г. пред „Ню Йорк таймс“ той каза, че няма връзки с Москва. Въпреки това и двамата мъже се разследват от финландската полиция за тормоз и реч на омразата, насочена към Аро. Финландските власти се опитват да екстрадират Яницкин от Испания, но той все още е на свобода. Друго ниво в случая, за което съобщи полицията в Хелзинки през октомври 2016 г. е, че служител от "Йеле", финландската телевизия, за която работеше Аро е заподозрян, че е предоставял информация, която е била използвана за дискредитирането ѝ. Случаят е в съдебна фаза. Аро каза пред "Форин полиси", че се е превърнала в мишена, защото нейният репортаж е поставил под съмнение обикновено премерената линия на Хелзинки с Русия. „В сърцевината на всичко е НАТО“, смята Аро. „Целта на тези кампании е да дикредитират гласовете във Финландия, които са критични към Русия“. Рийд Стандиш е помощник редактор във „Форин полиси“. Той пише за Русия, Украйна и Централна Азия. Той е живял във Финландия, Казахстан, Киргизстан и Украйна, където е покривал всичко от Санта Клаус до трафика на наркотици. Материалът е публикуван във "Форин полиси".

Путин Русия води хитра геополитическа война

 Годишно страната харчи в областта на сигурността 48,4 млрд. долара, което е в пъти по-малко от разходите на Пентагона, възлизащи на 660 млрд. долара. Великобритания често твърди, че поема на плещите си непосилната тежест на делата по света. Това твърдение е особено актуално днес, когато тя излиза от Евросъюза. Но през 2016 г. се появи още една страна, която може да направи такова заявление, без да се опасява от противоречия. Това е Русия. Русия оказва несъразмерно на своята тежест голямо влияние на събитията в Европа, САЩ и Близкия изток, каквото не е правила в продължение на десетилетия, и много хора на Запад я порицават за това. Но тук има скрит един парадокс – почти по всички икономически и демографски оценки Русия е страна, намираща се в състояние на упадък. Тази страна е подложена на западни санкции, които й бяха наложени заради нейните действия в Украйна. Само че руската икономика страда и от един по-сериозен недостатък – запазила е зависимостта си от износа на суровини, в това число и енергийни ресурси, чиито цени през последните години спаднаха рязко. Това се казва в анализ на в. „Уолстрийт джърнъл“, който БГНЕС цитира от ИноСМИ. Населението на Русия намалява и според прогнозите този спад ще продължи. Към края на века неговата численост може да достигне 100 милиона от сегашните 144 млн. души. Но дори и от такава позиция на слабост Москва оказва немалко влияние върху политиката на Запада. Политиката на страните, които преди бяха управлявани от Москва, приема руската намеса като даденост. Само че оспорваните засега изводи на американските спецслужби за съпричастността на Русия към хакерските атаки с цел повлияване на президентските избори в САЩ нямат прецедент. Във Франция лидерите в президентската надпревара, която ще завърши през есента догодина, са политиците русофили Франсоа Фийон и Марин льо Пен. В четвъртък в Брюксел Фийон каза, че няма никакви лични връзки с руския президент Владимир Путин, и че просто „много уважава“ Русия. Русия разполага с най-големия в света ядрен арсенал и влиза в петорката постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Във връзка с това Москва запазва своето глобално влияние. Но при Путин Русия си върна мястото, което, както считат много нейни граждани, по право й принадлежи – на основната маса за преговори, където се решават глобални въпроси. Как успя Путин да го направи? Едно от обясненията е в това какво може да прави той. Биографите често пишат за неговото майсторство в джудото, където главното е да се възползваш от слабостта на противника, когато губи равновесие. Трябва да се отбележи, че западните страни сега явно са загубили равновесие. Финансовата криза породи сред хората реакция на отхвърляне на политическия елит, органите на държавната власт и глобализацията. Смята се, че Русия засилва тази реакция, оказвайки въздействие върху политици, като осъществява хакерски атаки и манипулира социалните мрежи. Русия „използва целия набор от държавни органи и пълномощия, за да осъществява своята външна политика в чужбина все по-агресивно, като използва пропагандата, шпионажа, подривната дейност и кибератаки“, заяви неотдавна пред в. „Гардиън“ шефът на британската спецслужба МИ5 Ендрю Паркър. Шефовете на британските органи по сигурността казват, че руските шпиони никога не са изчезвали от улиците на Лондон и другите големи градове. Само че новите технологии позволяват на руснаците да влияят върху политиката чрез специални мрежи и през киберпространството, без да пътуват до страната, като изразходват за тези цели незначителни средства. „Смятам, че руският лидер се е постарал да се възползва от всичко това, когато Русия се възстанови от сътресенията, свързани с разпадането на Съветския съюз. Само че Путин много умело върши тази работа“, каза бившият британски посланик в Москва и специалист по руска история Родрик Брейтуейт. Русия също така харчи големи пари за своята армия. Британският аналитичен център Jane’s Infromation Group огласи резултатите от изследване, според които през 2016 г. Русия заема шесто място по военни ресурси в света, отстъпвайки пред САЩ, Китай, Великобритания, Индия и Саудитска Арабия. Годишно страната харчи в областта на сигурността 48,4 млрд. долара, което е в пъти по-малко от разходите на Пентагона, възлизащи на 660 млрд. долара. Според Jane’s около 2020 г. Русия ще изостане от Франция и ще заеме 7-о място. Но даже и при такъв скромен бюджет руската армия проявява активност в Украйна и около други държави в нейното обкръжение. Тя промени ситуацията в сирийската гражданска война в полза на своя васал Башар Асад. Възползвайки се от нежеланието за намеса във войната на САЩ, Москва за първи път от няколко десетилетия стана важен стратегичен играч в Близкия изток. Естествено, модернизирайки армията си, Русия от време на време устройва демонстрации на сила, които са доста заблуждаващи. Нейният самолетоносач на солидната 30-годишна възраст с голям блясък и голяма трудност се добра до Средиземно море. Военни експерти казват, че на неговата палуба няма катапулт, поради което самолетите от палубната авиация трябва да излитат с неголям боен товар и запас от гориво. От началото на ноември досега самолетоносачът загуби два свои самолета. По западните стандарти руската тактика също така е груба и примитивна. Основно руската авиация използва в Сирия неуправляеми бомби, а не боеприпаси с висока точност, каквито използват западните войски за избягване на жертви сред цивилното население. „Русия съвсем методично осъществява програма на военно модернизиране, която ни впечатлява повече, отколкото би следвало“, каза Брейтуейт. Въпреки това при Владимир Путин Русия се върна на световната сцена. Само че е достатъчно съмнително, че нарушавайки поддържания от САЩ световен ред, тя ще успее да създаде нещо друго на негово място. (БГНЕС)

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

Николай Злобин: Доверието между Москва и Вашингтон в момента е на опасно ниско ниво

Не очаквам рестарт на руско-американските отношения. В момента руско-американските отношения са в много лошо състояние и няма такъв вълшебен ключ, който да промени ситуацията. Това лошо състояние е обусловено от редица фактори. Не помня американският Конгрес да е бил настроен до такава степен антируски от разпадането на Съветския съюз, та дори и по време на студената война.Това е фактор, който на президента Тръмп ще му бъде много трудно да преодолее. Общественото мнение, политическите експерти също се отнасят силно негативно към Русия, а и военният елит откровено възприема Русия като потенциален противник. Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ руският и американски политолог, историк и публицист Николай Злобин, директор на Центъра за глобални интереси във Вашингтон. Макар да е очевидно че Тръмп иска да подобри отношенията си с Русия, ще му се наложи да преодолее много препятствия. Ще трябва да отговаря защо го прави и какво ще получи Америка в замяна. И това - на фона на множеството други сериозни проблеми, които стоят пред Тръмп. Затова смятам, че на този етап може да се очаква само промяна в реториката, която ще стане по-малко оскърбителна и агресивна, както от страна на Вашингтон, така и на Москва. Мисля, че ще се появят възможности за сътрудничество по отделни проблеми, например, по сирийския въпрос, ядреното разоръжаване, контролът над ядреното оръжие, които могат да положат основа за възстановяване на доверието. Доверието между двете страни в момента е на опасно ниско ниво и то трудно ще бъде възстановено. В САЩ ситуацията се усложнява и от факта, че повечето американци подозират Тръмп в някакви тайни лични или бизнес интереси, свързани с Москва. Затова и стъпките на Тръмп за подобряване на отношенията с Русия ще се възприемат крайно подозрително. На Тръмп ще му се наложи да похарчи много политически капитал, който той изразходва и по темата с миграцията. А рейтингът му, да го кажем директно, не е толкова висок. Евентуалното противопоставяне на елита, общественото мнение, политиците, военните, би било прекалено опасно за него.  Москва също би се съгласила на подобряване на отношенията само в свой интерес. Тя извлече много дивиденти от санкциите. Кремъл успя да сплоти руското общество, миналата година проведе доста успешни парламентарни и местни избори. Другата година ще има президентски избори, а Америка и Европа са добри инструменти за влияние върху общественото мнение. Да, Русия се нуждае от инвестиции, технологии, безопасност, но от друга страна тя безусловно не би координирала политиката си със САЩ. Има принципни неща, които Русия не би приела като предмет за преговори: Украйна, постсъветското пространство, обемът ядрено оръжие, който Кремъл контролира. Възможности за сътрудничество могат да се търсят по въпроса за Сирия. Там Тръмп би се решил на сътрудничество с Москва, ако тя вкара свои въоръжени сили в Сирия за борба с Ислямска държава. Дали обаче Москва би направила такава стъпка, за мен е голям въпрос. Иран и Китай също са теми, по които е трудно да се намерят компромиси между Русия и САЩ, и които могат да бъдат предмет на обсъждане между Путин и Тръмп. Но процесът на сближаване ще бъде дълъг, противоречив, тежък и ще изисква всекидневна работа. Дали Тръмп е готов на това в името на постепенното подобряване на отношенията с Москва, не мога да кажа. Санкциите, наложени на Русия заради Крим и списъкът „Магнитски“ са въведени от американския конгрес и президентът не може да ги отмени, отбеляза Злобин: Въпросът за смекчаване на санкциите дори не е внесен от Белия дом за разглеждане в Конгреса, предполагам, от презумпцията, че реакцията на Конгреса ще е негативна. Тръмп има възможност да смекчи или отмени санкции, въведени с президентски указ. Но за това той трябва да подготви общественото мнение, при това в посоката, характерна за изказването му при встъпването в длъжност - че ще води политика в интерес на Америка.  Но едва ли може да се очаква безусловна отмяна на санкциите, въведени с президентски указ. Това, което се случи на 2-ри февруари - корекцията, свързана с невъзможността на американските компании да плащат в Русия лицензи за продажба на телефони, компютри, е безусловно въпрос, който изискваше чисто техническо решение и няма нищо общо със санкциите. Според мен, руската преса просто не представи правилно този въпрос. Засега не виждам, какво може да предложи Русия на САЩ в замяна на смекчаването на санкциите. Съединените щати и президентът обаче имат още един механизъм, често използван в американската политика - игнорирането на санкциите. Този метод дълги години се прилагаше спрямо поправката Джексън-Веник по отношение на Съветския съюз, а след това и на Русия, която президентът замразяваше с укази. Според мен обаче такава идея не се обмисля. Както казах, Съединените щати биха поискали нещо в замяна, но Москва не излиза с такива инициативи и не мисля, че могат да се очакват в бъдеще. Путин казва: „Няма да обсъждаме санкциите, няма да предлагаме нищо в замяна. Не сме ги въвели ние“. Но, ако Русия не ги обсъжда, за какво да ги обсъжда Америка? Мисля, че на този етап няма перспективи за тяхната отмяна. По отношение на възможните сценарии за взаимоотношенията Русия – НАТО, Злобин коментира: Мисля, че Москва не изпитва огромно уважение към НАТО, към ЕС и Европа като цяло, смятайки че Европа, включително източната ѝ част, се е превърнала в територия политически и военно контролирана от САЩ. Затова през последните години Москва смяташе за безсмислени всякакви разговори с Европа, тъй като главният отговарящ за политиката й се намира във Вашингтон. Но, както е известно, на Москва не ѝ се удаваше особено диалогът с Вашингтон. След идването на Тръмп на власт, Москва смята, че ситуацията се променя, че Тръмп е безразличен към Европа. Но изявленията му след встъпването в длъжност не свидетелстват за такова безразличие. Мнозина искат да вярват, че Тръмп има по-хладно отношение и към НАТО. И Москва смята, че отслабнала Европа днес ще е по-способна да води преговори с Москва, включително за създаване на зони за сигурност в Европа. Според мен това е малко наивна позиция. Американско-европейското военно-политическо единство няма да бъде силно накърнено. Москва очаква резултатите от изборите в Германия, Франция. Тя разчита, че с новият европейски елит, който ще прилича на Тръмп и ще бъде по-национално ориентиран, тя по-леко ще води преговори. Но такъв елит все още не е дошъл на власт и не е сигурно, че ще дойде. Що се отнася до общата оценка на военната ситуация и безопасността в Европа, пример за това е източна Украйна, за чиято безопасност Русия и Европа не могат да се договорят. Няма общ подход, няма никакви концепции, които да се дискутират. Затова си мисля, че психологическата война в Европа и в местата на съприкосновение Русия - НАТО, наподобяваща времето на студената война, ще продължи: с военни учения и навлизания в чужди територии. Тя ще продължи, докато политиците не намерят общ език. Засега не виждам възможност за намиране на общ език. Русия ще се опита да се възползва от новата ситуация в отношенията си със САЩ, за да разшири влиянието си на Балканите, убеден е експертът: За Москва Балканите винаги са били „сърцето на Европа“. Има такова старо руско възприятие: ако Балканите са стабилни, стабилна е Европа, стабилна е и Русия. За САЩ този въпрос не е принципно важен. Според мен, повечето американски външнополитически анализатори не придават особено значение на Балканите в европейската политика. Затова, според мен, Русия ще се опита да се възползва от ситуацията в момента, на първо място, чрез икономически лостове и енергетиката. И мисля, че тя има всички шансове, ако Вашингтон заеме неутрална позиция. А каква ще е позицията на администрацията на Тръмп, според мен ще стане ясно до лятото. Днес той просто няма политика по отношение на Балканите.

Пропаганден канал на Кремъл с нова манипулация за България

Трябва ли да очакваме пробив във военното сътрудничество между Русия и България? Този въпрос задава в свой репортаж руската държавна телевизия RT – един от основните международни многоезични канали за разпространение на пропагандата на Кремъл. Репортажът звучи като откровен опит за намеса в българската предизборна кампания. Той представя колаж от действителни факти, които обаче са представени и тълкувани манипулативно, придружени с откровено абсурдни тези и прикрити заплахи. В характерния си стил руската телевизия залага на емоционалната връзка на част от българите с Русия и носталгията към соца с тези като, че тогава "армията е била армия" и България е имала на кого да разчита. Между редовете се прокарва и тезата за лошия Запад, а в края съвсем "случайно", се намеква, че Москва може да накаже България, но няма да го направи. България от 13 години е член на НАТО и досега все още експлоатира военна техника съветско производство, отбелязва телевизията и добавя, че неотдавна София и руската компания РСК "МиГ" са сключили редица контракти за ремонт на изтребителите МиГ-29. Това твърдение не отразява коректно действителната ситуация. Въпросните договори не са сключени директно с руснаците, а през български посредници. До това се стигна след като вече бившият военен министър първоначално отказа да продължи поддръжката на старите съветски машини МиГ 29 в Русия и сключи краткосрочен договор с Полша. Както и се очакваше обаче, се оказа, че Полша няма капацитет да поеме цялостната поддръжка на МиГ – 29 и месеци по-късно военното министерство бе принудено да обяви нови поръчки. Москва се възползва от 100-процентовата зависимост на българската бойна авиация и според различни източници постигаше много изгодни условия в отношенията си с МО. Дори според т.нар. русофилски кръгове в сектора за отбрана, след като е станало ясна офертата на Полша, Русия е реагирала с нови, подобрени условия. Освен това, продължава телевизията, в края на миналата година в българската политика станаха големи промени – за президент бе избран генерал-майорът от запаса Румен Радев. Българският лидер по рано командваше военно-въздушните сили и се позиционира като национално ориентиран политик, твърди RT. От репортажа не става ясно какво точно визира телевизията с определението "национално ориентиран политик". Президентът Радев обаче лансира проруски тези и дори допусна, че незаконно анексирания от Русия полуостров Крим вече е руски. Традиционно политическите кръгове в България,които защитават руските интереси у нас, представят визията за балансирана национално ориентирана политика, "забравяйки", че България е член на НАТО и ЕС. Руският ремонт на МиГ-те – "първи успех за Радев във военната сфера" По-нататък репортажът се спира на "лошото" състояние на българските ВВС, като подчертава, че ударната и изтребителната авиация на България се състои само от съветски самолети - 12 Су-25 и 12 МиГ-29, като не се броят учебните машини. Българската военна авиация действително е в много тежко състояние и разчита предимно на руска техника. НАТО от години призовава България да прекъсне зависимостта от Русия, но няколко правителства така и не закупиха нови съвместими с НАТО изтребители. През декември 2015-та при ръководството на Радев от въоръжение бяха снети 12 изтребители МиГ-21, които не се произвеждат от 1985 година. Загубата на МиГ-29 ще лиши напълно страната от изтребителна авиация. Затова, според RT, постигнатите с Русия споразумения за ремонт на машините е първи успех на новия президент във военната сфера. Договорите с РСК МиГ, които бяха сключени с български посредници, всъщност, бяха подготвени от правителството на Бойко Борисов още преди Радев да встъпи в длъжност и дори да бъде избран. От друга страна, възможността поддръжката на старите МиГ-ове да мине в Полша е била лансирана първоначално от самия Радев като командващ ВВС. "България не се е отказала от ремонта на наши самолети. В край на миналата година бяха подписани редица споразумение, договори с ВВС на България. Затова може да се каже, че ние си сътрудничим с тях", казва пред телевизията шефът на РСК "МиГ" Иля Тарасенко. Руската медия отбелязва, че според българските медии ремонтът ще се извършва в завода "Авионамс" край Пловдив и че в последните години българите са усвоили технологията на ремонта на съветска авиационна техника, включително на вертолетите Ми-24, Ми-17 и Ми-14. България наистина ренационализира "Авионамс", но за да ремонтират изтребителите в завода трябва изричната санкция на Русия. Към момента не е ясно какви ще бъдат нейните условия. "Несбъднати надежди" По-нататък RT отбелязва, че 13 години след влизането си в НАТО България не е преживяла нито едно мащабно превъоръжаване и че най-зле стоят нещата именно при авиацията и при Противовъздушната отбрана – най-скъпоструващите сектори на въоръжените сили. Руската телевизия посочва, че от 90-те години насам западните страни са доставили на България 20 вертолета: многоцелевия Eurocopter AS 532 AL (Франция), транспортно-боевия Eurocopter AS565 Panther (Франция), многоцелевия Bell Helicopter Textron 206 (САЩ). И че страната е получила осем транспортни самолета - Dassault Falcon 2000, Pilatus PC-12, LET L-410UVP-E, Airbus A318, Alenia C-27J Spartan, но нито един боен самолет. Българското правителство нееднократно се е опитвало да се сдобие от съюзниците си с годни, макар и не нови бойни самолети. Предишният премиер Бойко Борисов се стремеше към покупката на западни изтребители чрез подялба на разходите с Румъния, Хърватия и Турция. Но така и не успа да се договори за обща поръчка "на едро", пише RT. България инвестира стотици милиони левове именно в авиацията. С тях бяха закупени транспортни самолети и хеликоптери, но проектът за нов тип изтребител, който ще намали зависимостта на страната от Русия, заради различни интереси така и не тръгва. В края на управлението на първото правителство на Борисов беше подготвена покупката на изтребители Ф 16 втора ръка от Португалия, но кабинетът подаде оставка и договорът не беше сключен. Дори и не най-съвременният западен изтребител струва 70-100 милиона долара. А военният бюджет на България в най-добрите години - средата на 2000-те - е стигал до малко над 1 милиард долара. След 2009 г. разходите за отбрана постоянно намаляваха, за да стигнат през 2015-та до историческия минимум от 599 милиона долара, пише руската телевизия. И добавя, че според изискванията на НАТО предишното българско правителство се е съгласило да увеличи военния бюджет. През 2016 г. той нараства със 100 милиона долара и достига 700 милиона. За сравнение - през 1989 г. България е харчила за армията си 4.1 милиарда долара, т.е. 6 пъти повече, отбелязва RT. Телевизията се опитва да внушава, че България е обречена да зависи от Русия в опазването на въздушното си пространство, и няма финансова възможност за покупката на нови изтребители. Истината е, че за проекта вече са предвидени средства в бюджетната рамка. Очевидно е, се казва по-нататък в репортажа, че повече от 25 години пред България не стои задачата да отблъсква военна агресия. Страната е плътно заобиколена от съюзници в НАТО, но отделяните ресурси не стигат дори за поддържане на боеспособността на скромната ѝ 35-хилядна армия. Днес за закупуването на една ескадрила бойни самолети може да не стигне годишният военен бюджет. За София купуването на военна техника се превърна в недостъпен разкош. В тези условия България е принудена да поддържа авиацията си чрез редовни ремонти. Но и тук за малко да възникнат проблеми – нужни са резервни части, възли, агрегати, а Западът прекъсна отношенията с Русия по военна линия. Според руската телевизия обаче в документите на ЕС, свързани с наложените на Русия санкции "тактично са били предвидени изключения, отнасящи се до предоставянето на резервни части и услуги, необходими за обслужване и сигурност на съществуващите в рамките на ЕС мощности". По този начин бивши членки на Варшавския договор и други потребители на съветско въоръжение (като Гърция, например) имат право да получават от Русия резервни части и да ремонтират военна техника в руски предприятия. Избирателният подход към санкциите във военната сфера е свързан с нежеланието на Запада да харчи пари за укрепване на отбранителния потенциал на източноевропейските членки, включително България, твърди пред RT Иван Коновалов, началник на сектора по военна политика към Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Според него София се е оказала в капан и е принудена да разчита само на наследничката на СССР. Този коментар граничи с абсурда. Всички национални стратегии и планове са базирани на колективната отбрана в НАТО. В основата на Алианса са прилагане на общи мерки. Пример за това е разполагането на техника в Източна Европа, в това число и в България, както и в балтийските държави. Финансирането на националните армии е изцяло прерогатив на съответните държави. НАТО обаче системно призовава страните членки да отделят повече средства за сектора. В същото време е цинично да се твърди, че България разчита само на Русия, защото в рамките на т.нар. "сътрудничество" с нея България не получава подаръци, а плаща десетки милиони лева. "България се надяваше, че членството в западните блокове ще и донесе разцвет. Влизайки в НАТО, София се надяваше значително да намали военните разходи и да получава от Запада пари за развитие на въоръжените си сили. Но в крайна сметка българите загубиха боеспособната си армия. Мисля, че това унижение, през което те минаха, ще бъде добър урок за тях", казва Коновалов пред RT. Тази теза е една от любимите на кремълската пропаганда, лансира се системно и не заслужава коментар. Той е убеден, че България, която по думите му се е съгласила на територията ѝ да бъдат разположени елементи от глобалната противоракетна отбрана, не трябва да очаква каквито и да било преференции от САЩ. България неведнъж е получавала военна помощ от САЩ, включително и под формата на конкретна техника и оборудване. Тази помощ се смята за нормална между съюзни държави в НАТО и не е предмет на специално внимание. "Още в предизборната си кампания Тръмп даде да се разбере, че политиката към съюзниците ще бъде прагматична. Колкото сте си изкарали, толкова ще харчите за отбрана. Българите нямат никакви шансове за каквато и да било помощ отвън", казва Коновалов. Всъщност, политиката на Тръмп все още не е ясна. След първоначалните противоречиви изказвания на американския президент, от администрацията му потвърдиха, че САЩ ще продължи да разчита твърдо на НАТО и подновиха призивите останалите страни членки да отделят повече средства за отбрана. България и САЩ имат силно военно сътрудничество, което минава включително през базите за съвместно ползване на наша територия. Пред RT пък руският военен експерт Владислав Шуригин определя Румен Радев като "заложник на сегашната ситуация". "Сега новият президент демонстрира определени симпатии към Русия. Но трябва да се разбере, че предишният управляващ режим на практика изцяло скъса отношенията с Русия, присъедини се към всички предприети санкции и водеше много недружелюбна политика", твърди Шуригин. Руската телевизия припомня интервю на Румен Радев за френския "Монд" от средата на декември миналата година, в което той заяви, че "България е верен член на НАТО и ЕС" и че "в исторически и културен план страната винаги е била европейска". "Тя избра стабилния и устойчив път на проевропейско развитие. И ние няма да се отклоняваме от него. Но това не означава, че България трябва да бъде враг на Русия, с която имаме големи икономически интереси", каза още българският президент, цитиран от RT. Освен това, продължава руската телевизия, Радев е представител на намиращия се засега в малцинство лагер на противниците на санкциите срещу. Но според Шуригин балансираният подход на Радев дава поводи за ликуване. "България в НАТО остава плацдарм за антируски инициативи. Това не означава, че трябва да откажем да ремонтираме МиГ-29. Но е логично, че България, останала сама с проблема за замяна на остарялата техника, трябва да преосмисли отношенията си с НАТО", казва експертът. Този коментар също съвсем не е случаен. В него се припомня зависимостта на България от Русия и ясно се дава сигнал за възможна "санкция" от страна на Москва.

"Новая газета": БСП издигна образа на Радев като проруски генерал

Как се оценява личността на новият президент Радев в дописките на чуждестранните кореспонденти, които работят в България? Според анализи на световни новинарски агенции и вестници, като цяло се очертават две тенденции. На запад и най-вече в Русия на Радев е прикачен етикета проруски президент, предаде БНТ. Заявката в последната му реч обаче - че ще поддържа стратегическия избор на България за членство в Европейския съюз и НАТО, поставя Радев в една бъдеща роля на балансьор. В биографията му на професионален военен, специализирал в Съединените щати и работил като командир на военновъздушните сили в натовски структури няма нищо, което да говори за специално отношение към Русия. Нещо повече Румен Радев винаги е бил безпартиен. На Запад и в Русия обаче новият български президент вече си има прозвище - "Червеният генерал". Руският вестник "Новая газета" винаги се е въздържал да внушава този имидж на Радев, коментира журналистът Александър Чурсин, кореспондент за Балканите във вестника на Горбачов. "В политическите кръгове на Русия, в момента на избирането на Румен Радев за президент на България в общи линии се заговори, че, да, това е много хубаво - България ще има проруски президент. От къде възникна това мнение, смятам, че най-вероятно, защото Радев беше поддържан от Българската социалистическа партия. Така че се създаде мнението, че това е червеният генерал, който ще бъде проруски настроен". Чурсин смята, че това е чиста пропаганда, подета и от западни медии. За разлика от вестника, където работи, държавните медии пишат, че новоизбрания български президент ще води политика за сближаване с Русия. "В първото си слово, след като се закле като президент пред Народното събрание, Радев оцени обективно международната ситуация и каза, че България трябва да поддържа равни отношения с всички. Такова заявление свидетелсвта, че България протяга ръка към Русия, да видим как ще отговори Москва. Но фактът, че през Балканите премина шествието на "Нощните вълци" - мотоклубът, за който е известно, че е поддържан лично от президента Путин, не трябва да бъде пренебрегван. Такива демонстративни мероприятия идват да покажат руското присъствие на Балканите. Те трябва да припомнят, че Русия не забравя, Русия помни и Русия може отново да се върне". Управляващите в Русия имат няколко ярки примери за снизходително отношение към България. Само преди 3 месеца депутатът от партията на Путин "Единна Русия" Пьотр Толстой заяви, че Русия ще купи България цялата и че вече е купила половината крайбрежие. В края на 2006-та пък посланикът на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов каза за България - "Вие сте нашият троянски кон в Европейския съюз, в добрия смисъл". "Мисля обаче, че приказки за България като троянски кон на Русия са твърде надценени. Но в същото време си мисля, че гърците навремето също са мислили така. Бяхме свидетели на много ясна качествена промяна. Позицията на президента Росен Плевнелиев беше, че присъединяването на Крим от Русия е незаконно. Това, което Радев каза в предизборната си кампания - как руският флаг се вее над Крим - това е ясен сигнал за обратното. Наскоро Радев сподели в интервю и очакванията си за вдигане на санкциите срещу Русия. В речта си пред парламента пък се опитваше да изпрати някакъв сигнал, че да си проевропейски и прозападен, не означава да си враждебен към Русия, коментира Клайв Левиев-Сойер". Клайв Левиев-Сойер е собственик на независимият интернет сайт София Глоуб. Преди да се установи в България е работил като политически анализатор в Южна Африка. Тук пише основно за политика, макроикономика и бизнес. Определя ролята на балансьор, за която Радев дава заявки, като доста трудна. "Как Президентът ще се впише в такава роля, особено някой, който не е политик... Видяхме в Народното събрание как Радев съвсем не е свикнал с порядките в парламента. Падна в капана на депутатите и накрая каза неща, в които другите провидяха заплахи и това ги подтикна да напуснат. Не е много добро начало що се отнася до сътрудничеството с други политици. Особено в този период, когато ще има служебно правителство, избори, страстите ще се нажежат... Радев, както можем да видим, е невероятно способен пилот на изтребител. Сега трябва да се научи да работи на бюро". Като цяло мнението и на други чуждестранни кореспонденти е, че като президент Румен Радев е спринтирал, но ще му се наложи да бяга маратон с мандат от 5 години. Предстои да видим и с какво правителство ще трябва да работи - ляво или дясно.

42 на сто от българите биха потърсили военна помощ от Русия, 17 на сто от САЩ

САЩ или Русия? Към кого биха се обърнали българите при нужда от военна помощ?  42 на сто отговарят Русия, 17 на сто - САЩ. Това са данните от сравнително изследване в 66 държави по света на "Галъп интернешънъл". Останалите три натовски държави, където най-голяма част от анкетираните са дали предпочитание на руската армия, са Турция, Гърция и Словения. Докато 48% от гърците са казали, че биха извикали на помощ руснаците, то в Словения са 30%, а в Турция - 23%. България е оцветена в ярко червено - ще търси помощ от Русия. В рамките на глобално изследване, проведено в 66 страни по целия свят от асоциацията УИН/„Галъп интернешънъл“, респондентите бяха поставени пред интересна хипотеза: коя от основните военни сили в света биха избрали за отбранителен партньор. Въпросът звучеше така: „Има шест страни в света, които разполагат с най-голяма военна мощ: САЩ, Китай, Русия, Франция, Обединеното кралство и Индия. Да предположим, че във вашата страна избухва военен конфликт и вие трябва да изберете само една от тези страни за ваш партньор, коя страна бихте избрали?“. Това е прокативен, експериментален и хипотетичен въпрос. Той показва изключително любопитна сравнителна картина между страни и региони, коментират от "Галъп интернешънъл".      Косово води по отношение на предпочитанията към САЩ. 92% от населението там предпочита партньорство със САЩ. Следват Република Корея с 81% и Папуа Нова Гвинея – със 70%, Израел, Филипини, Албания, Виетнам, Япония, Канада и т.н. Русия е избрана също от немалък брой страни. Монголия (с дял от 71% заявяващи симпатия към Русия) и Армения (67%), следвани от Сърбия, Гърция, Китай, България и др., показват най-високите дялове на предпочитание към Русия. В България 42% отговарят Русия, 17% - САЩ, 4% - Франция. Самите американци пък избират най-вече Обединеното кралство. 43% от попитаните американци заявяват това и това е най-големият регистриран дял на избрали Великобритания за свои военен партньор.   Китай е предпочитан в Пакистан – 72%, Русия и Тайланд и т. н. Явно Русия и Китай показват взаимни предпочитания (нещо подобно се наблюдава при САЩ и Обединеното кралство). Респондентите, посочили Индия и Франция, са с далеч по-малки дялове, в сравнение с останалите. Една четвърт белгийци и една пета германци посочват Франция и това са най-високите регистрирани проценти сред изследваните страни. Индия са избрали за партньор около половината респонденти на Бангладеш и малки дялове в други страни. Изток или Запад Шестте световни сили могат да бъдат подредени условно в две категории: Изток (Русия, Китай, Индия) и Запад (САЩ, Великобритания, Франция). В изследването се откроиха 11 държави, в които отговорите са на практика поделени между Изтока и Запада или пък просто не се формира ясно предпочитание.  Например, около 40% от населението на Босна и Херцеговина заявява, че не желае нито една от изброените шест военни сили да бъде техен партньор. Поравно между Изтока и Запада са разпределени останалите отговори в Босна и Херцеговина – с 23% и съответно 26%. В Турция делът на „неутралните“ също не е малък – около една трета. Все пак, тук по-ясно може да се види, че Изтока е предпочитаният партньор. Ирак и Иран, например, изглеждат сходно – с по една трета „неутрални“, „прозападни“ и „произточни“. Близо до тази структура е и Ливан. Останалите страни, които попадат в това разпределение (Аржентина, Индонезия, Македония, Словения, Латвия и Палестинските територии) по-скоро избират Запада, но не категорично. САЩ или Русия  Интересно е да се наблюдава и оста САЩ – Русия. Това е друг ценен ориентир за геополитичеките настроения по света. За целта беше ползвана т.нар. нетна стойност: от дяловете на заявяващите предпочитание към САЩ бяха извадени дяловете на заявяващите предпочитание към Русия (съответно, минусовите стойности значат предпочитание към Русия). Фигура 4 показва резултатите.  От „страната на Русия“ са Армения с – 57, Монголия с -50, Сърбия с -44, България с -24, Китай с -22, Гърция с -21, Словения, Ливан, Иран и Турция. В средата остават страни като Босна и Херцеговина, Украйна, Ирак, Пакистан, Латвия. Всички останали са от „страната на САЩ“, а Косово е „водач“ в нея с +91, следван от Южна Корея – със +79 и т.н.     Общо 66 541 души са интервюирани в световен мащаб в изследването на "Галъп интернешънъл". Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (25 страни; 29 211 души), по телефон (13 страни; 10 754 души), онлайн (25 страни; 23 947 души) или чрез смесен метод (3 страни; 2629 души). Теренната работа в различните страни е проведена от октомври до декември 2016 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал от 95%.  

Калифорнийски сепаратист №1 живее в Русия. Само не го питайте защо

    A post shared by Louis J. Marinelli (@louisjmarinelli) on Sep 24, 2016 at 7:22am PDT   Луи Джей Маринели е човек с донкихотовска мисия - да помогне на Калифорния да се отцепи от САЩ и да стане независима страна. Изненадващо, тази кампания върви доста добре. Групата на Маринели - "Да, Калифорния", се опитва да събере 585 000 подписа, необходими за вписване на въпроса за отделянето в бюлетината през 2018 г. Получила тласък от станалите напрегнати отношения на Калифорния с президента Доналд Тръмп, тази кампания получи голямо отражение в пресата и подкрепа през последните няколко месеца. Но за 30-годишния председател на "Да, Калифорния" остава един досаден проблем. Хората продължават да го питат защо живее в Русия. "Брекзит" вдъхнови сепаратистите в Тексас и Калифорния На фона на надигащата се "Да, Калифорния" много хора обърнаха внимание на необичайното местожителство на Маринели. В калифорнийските медии се появиха множество статии, които отбелязват къде Маринели е избрал да живее. В социалните медии дискусиите за него често придобиват конспиративен тон. "Путин, долу ръцете от Калифорния, - написа в туитър през януари съперничещото отцепническо движение - Калифорнийската национална партия (КНП). - Няма да изпълняваме нарежданията на вашата московска марионетка Маринели." Вероятно и Маринели усложни нещата с честите си появи в руските държавни медии (горе-долу веднъж седмично по собствените му изчисления), като понякога излага политическа гледна точка, изглеждаща много близо до тази на Кремъл. В края на декември 2016 г. руските медии широко отразиха как Маринели и групата му откриха "калифорнийско посолство" в Москва. Докато говореше по видеочата по-рано този месец от дома си в Екатеринбург, Маринели изглеждаше раздразнен, когато го попитаха за решението му да живее в Русия. "И Барак Обама е роден в Кения, нали?", заяви той. "Фактът, че съм учител по английски език в Екатеринбург, не означава, че има някакъв заговор на руското правителство или подкрепа за кампанията ни, - каза Маринели. - Фактът, че съм карал курсове по руски език в държавния университет в Санкт Петербург през 2007 или 2008 г., не означава, че познавам Владимир Путин, който го е завършил през 1975 г." Той обясни обстоятелствата, изложени по-обстойно в раздела за често задавани въпроси в сайта на "Да, Калифорния". Става дума за разумни, макар и необичайни събития, в резултат на които той оглави от половин земно кълбо разстояние калифорнийското движение за независимост. Калифорния избухна срещу Тръмп (ВИДЕО) Става дума за нещо такова. Роденият в Бъфало (щата Ню Йорк - б.р.) Маринели се преселил в Калифорния през 2006 г. Година по-късно си взел багажа и заминал да учи руски в държавния университет в Санкт Петербург. Живеел си "насам-натам" из Русия между 2007 и 2011 г., където срещнал жена си, руска гражданка. Двойката се преместила в Сан Диего, но партньорката на Маринели имала проблеми с американската имиграционна система. "Визата ѝ бе изтекла и наистина нямаше как лесно да нагодим статута ѝ, - заяви Маринели. - Ако бе напуснала страната, щеше да получи 10-годишна забрана за влизане, така че това не беше вариант." Маринели сподели, че те получили "лъч надежда" предз август 2016 г., който би позволил на жена му, която не може да напусне страната до разрешаването на въпроса с легалния ѝ статут в САЩ, шанс да се завърне у дома. Тя отчаяно искала да се види със семейството си, каза той. Затова Маринели намерил апартамент в Екатеринбург и работа като учител по английски за един семестър, което му осигурило виза. Но след това по думите му "имиграционният случай се заплел" и жена му не могла да замине. Крайният резултат бил този, че Маринели бил принуден да отиде в Русия, докато руската му съпруга останала блокирана в Сан Диего. "Все още работим за разрешаването на проблема, - каза Маринели, като допълни, че жена му е в процес на получаване на зелена карта. - Надявам се, че това е наред и скоро ще затворим тази глава от живота ни." Ситуацията е странна и не точно такава, каквато я описват някои от съратниците на Маринели в "Да, Калифорния". (Маркъс Руис Евънс, зам.-председателят на групата, заяви пред "Вашингтон пост", че съпругата на Маринели също живее в Русия.) Но сценарият е правдоподобен.     A post shared by Louis J. Marinelli (@louisjmarinelli) on Feb 12, 2017 at 10:16pm PST   Връзките на Маринели с Александър Йонов може би подхранват още повече теориите на конспирацията. Иванов е основател на Антиглобалисткото движение на Русия (АДР) - група, подкрепяща редица отцепнически движения по света. През септември 2016 г. той проведе финансирана от Кремъл среща в Москва на западни отцепнически организации, на която присъстваха Маринели и други представители на "Да, Калифорния". Запитан по имейл, Йонов заяви, че близо 30 на сто от финансирането на мероприятието е дошло от руското правителство. Но той заяви, че нито стотинка от тези пари не е дадена за която и да било американска група, включително "Да, Калифорния". Маринели също отхвърли парите да имат връзка с руското правителство. "Не поддържаме никаква комуникация или контакт, нито получаваме каквато и да било подкрепа от който и да е руски правителствен представител", каза Маринели. "Ние не търсим настоятелно диалог с Владимир Путин тук в Русия, макар аз да съм в Русия", допълни той. Би ли искал Путин диалог? Някои експерти казват, че макар Йонов и групата му да имат някакви ограничени връзки с Кремъл, те в крайна сметка са дребни риби в Москва. Саймън Сирадзиън - основател и директор на проекта "Русия има значение" в харвардския Център за наука и международни дела "Белфър", заяви, че руското правителство вероятно не взема много на сериозно проекта "Да, Калифорния", "ако щете, само защото шансовете това движение евентуално да постигне независимост са близки до нулата". Но Сарадзиън отбеляза също, че Русия може да е заинтересована да си отмъсти на Вашингтон за това, която смята за американска подкрепа да чеченския сепаратизъм през 90-те г. Файона Хил - експерт по Русия в Института "Брукингс", заяви по имейла, че историческите връзки на Русия с Калифорния придават допълнителна интрига на ситуацията. "Русия е имала голяма колония в началото на XIX век в Калифорния и има голям интерес от близки до Кремъл кръгове това да бъде изтъквано", каза Хил, като посочи свързания с Кремъл олигарх Викторр Векселберг и интереса му към Форт Рос - бившата колония, на чието място сега се намира окръг Сонома. Звучи странно, но след изборите, при които се предполага, че руската намеса помогна на бивша звезда от телевизионно реалити шоу да влезе в Белия сом - е, вече май не изглежда толкова странно. Маринели не прилича на човек, на когото му е харесал начинът, по който са завършили тези избори. Той неведнъж критикува Тръмп по време на интервюто си за "Уърлд вюс", като изтъкна как президентът на САЩ заплашва да остави без пари Калифорния. Маринели призна също, че е гласувал за Тръмп - обясни го като тактическо решение. "Трябва да рекламираме нашата кауза и мисля,  Доналд Тръмп е всекидневната реклама на тази кауза", каза той и изтъкна, че въпреки всичко гласът му не е повлиял особено в Калифорния. Когато стане дума за това какво мисли Маринели за другия президент в живота му - Путин, той започва да крие козовете си. Той казва, че няма емоционална връзка с Русия като със САЩ, но да живееш в Екатеринбург е "велико". У дома той често се разочаровал от това, което смята за провали на Америка. "Мисля, че всяка страна трябва да бележи напредък на някои фронтове. Хората например казват, че Русия трябва да постигне напредък, когато става дума за гражданските и човешките права, - каза той. - А не трябва ли да го направят и САЩ? В Русия полицията не убива невинни хора заради цвета на кожата им. Всичко си има и за, и против." ---- * Авторът е външнополитически репортер на в. "Вашингтон пост", където е публикувана статията. Прикачените към текста постове в инстаграм са от оригиналната публикация.

Топлите отношения между Тръмп и Путин изглежда охладняват

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е в положение на отбрана срещу обвиненията за предполагаема руска намеса в изборите миналата година и самият Тръмп престана да сипе похвали в Туитър за своя колега в Кремъл.  По-малко от пет седмици след като той встъпи в длъжност, изгледите за пролетно затопляне в отношенията между Вашингтон и Москва, които бяха силно подхранвани от очевидния "броманс" (харесване между двама мъже, но без сексуален оттенък) между Тръмп и руския президент Владимир Путин по време на предизборната кампания в САЩ, изглеждат много по-слаби, твърдят американски официални лица.    Неговите външнополитически съветници започнаха да употребяват много по-твърд език спрямо Русия, а очевидното охладняване на подхода на Тръмп идва след оставката миналия месец на неговия първи съветник по въпросите на националната сигурност Майкъл Флин, изявен радетел за по-топли връзки с Москва. Той бе сменен от генерала от армията Хърбърт Макмастър, който е привърженик на по-твърдо отношение към Русия и приближен на министъра на отбраната Джеймс Матис, запасен генерал от морската пехота.   Друг признак на втвърдяващото се отношение е съобщението на двама високопоставени служители, че администрацията е предложила за главен съветник по Русия в Съвета за национална сигурност Фиона Хил - водещ критик на Путин. Сред нейните книги е "Путин - един таен агент в Кремъл" - заглавие, което намеква за миналото на руския лидер като офицер от КГБ. Още не е ясно дали тя е приела поста.    Натиск върху Тръмп оказват и неговите републикански съпартийци в Конгреса, които отдавна гледат с подозрение на неговите увертюри към Путин по време на предизборната кампания, както и европейските съюзници, които са притеснени от всеки признак, че президентът може преждевременно да смекчи санкциите, наложени на Русия заради анексирането на Крим и подкрепата за проруските бунтовници в Украйна.    Нови препятствия пред сближаване с Русия, според анализатори, поставят и множащите се свидетелства, че министърът на правосъдието (генералният прокурор) Джеф Сешънс, зетят на президента Джаред Къшнър и други членове на президентския екип са комуникирали с официални руски представители по време на и след президентската кампания.    Бързо разрастващото се разследване - фокусиращо се сега върху Сешънс и неговите контакти с руския посланик във Вашингтон - дава храна на призивите за още по-дълбоки разследвания на твърденията, че Москва се е опитвала да влияе върху изхода от изборите.    "В момента е налице толкова голяма паника сред американските политически кръгове за Русия, че Тръмп ще се окаже притиснат в ъгъла да търси изход", каза Матю Рожански - експерт по Русия в мозъчния тръст "Уилсън сентър" във Вашингтон. Белият дом твърди, че не е имало никакви нередни контакти, а Русия отрича всякаква намеса.    НЕ СЕ ОЧАКВА БЪРЗО ЗАТОПЛЯНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА    Тръмп все още не е представил своята политика към Русия, но повечето признаци не сочат бързи промени в отношенията, които спаднаха до най-ниската си точка след края на Студената война при неговия предшественик Барак Обама, най-вече заради острите различия за Сирия и Украйна. Матис положи усилия да убеди съюзниците от НАТО по време на посещение в Европа миналия месец, казвайки им, че няма да има военно сътрудничество между САЩ и Русия в близко бъдеще.  Американският постоянен представител в ООН Ники Хейли осъди остро Русия тази седмица заради ветото, с което тя защити сирийското правителство от наказателни мерки на Съвета за сигурност във връзка с обвиненията в употреба на химически оръжия. Тя също така повтори наскоро, че САЩ няма да признаят завземането на Крим от Русия.    Готовността на Тръмп за по-близки връзки с Русия и поставеният от него акцент, особено по време на предизборната кампания, върху борбата срещу тероризма, предизвикаха загриженост сред сегашни и бивши американски официални лица, че той може да изтъргува американските интереси в замяна на военно и разузнавателно сътрудничество срещу (екстремистки) групировки като "Ислямска държава".    Тонът на Тръмп спрямо Русия някак се промени от този по време на предизборната кампания, когато той не скриваше в Туитър симпатиите си към Путин като силен лидер, а руският президент му отвръщаше с комплименти. На пресконференция в средата на февруари Тръмп каза, че " бих искал да имам добри отношения с Русия", но добави, че "възможно е да не мога да се погодя с Путин".    Двама високопоставени европейски представители тази седмица заявиха пред репортери във Вашингтон, че забелязват еволюция в позицията на американската администрация спрямо Русия. Според тях като че ли няма желание да се тръгне на такава "голяма сделка", при която, например, санкциите, наложени заради Украйна, да бъдат смекчени в замяна на руски отстъпки по други въпроси.    "Това, което ни вдъхва увереност, е, че поне по време на нашите срещи никой не повдигна въпроса за такава "голяма сделка", каза високопоставен европейски представител, пожелал анонимност. А друг негов колега продължи: "Що се отнася до Русия, ако бъда откровен, оставам с впечатлението, че анализът и позициите на тази администрация сега изглеждат по-близки до нашите позиции, отколкото преди два или три месеца".    Последните руски действия създават нови усложнения, включително засилената офанзива на проруските сепаратистки сили в Източна Украйна, и бомбардировките тази седмица на руски и сирийски самолети срещу подкрепяните от САЩ бунтовници в Сирия (нещо, което Москва отрича).    Кремъл, от своя стана, заяви в сряда, че търпеливо очаква "някакви действия" от администрацията на Тръмп, за да може да разбере какво бъдеще очаква отношенията.    "Чуваме различни изявления на президента Тръмп", каза пред репортери Дмитрий Песков, говорителят на Путин.    Американският сенатор републиканец Марко Рубио, член на комисията по външните работи в горната камара на Конгреса и бивш кандидат-президент през 2016 г., отправи предупредителни думи към Тръмп за евентуалните бъдещи сделки с Путин.   "Преди сегашния президент имахме двама други президенти, републиканец и демократ, които си мислеха, че могат да постигнат такава сделка с Владимир Путин. И двамата обаче паднаха по лице, защото не разбраха с какво си имат работа. Най-искрено се надявам, че нашият сегашен президент няма да допусне същите грешки", каза Рубио от трибуната на Сената в сряда.      По БТА. 

"Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря."

 Дойче Веле: Как се отнасяхте към Русия преди събитията на Майдана? Надежда Савченко: Никак. Сега, след Майдана, вече имам някакво отношение към нея, но преди за мен Русия бе просто част от бившия Съветски съюз, съседна страна, в която никога не бях ходила. Бях чувала, че има красива природа. Но когато за първи път бях в Русия на "екскурзия", веднага влязох в затвора - след като ме похитиха сътрудниците на ФСБ. Там прекарах две години и не видях нищо друго, освен стени и решетки. За руския народ мога да съдя само от това, което виждах покрай мен. Познавам много добри и смели руснаци, които не се уплашиха да тръгнат срещу системата и пострадаха заради това. Илдар Дадин например бе вкаран в затвора, защото издигаше лозунги в моя подкрепа. Дойче Веле: Избраха Ви за депутат във Върховната рада задочно от листата на партия "Баткивщина", когато бяхте в затвора. Защо станахте част именно от тази партия? Или не сте я избирали? Надежда Савченко: Избрах я лично. Доколкото си спомням, имах предложения от общо четири партии. Дойче Веле: Не Ви ли смущава съмнителната репутация на Юлия Тимошенко? Надежда Савченко: Нито един политик няма еднозначна или изрядна репутация. Както казват: само този, който не прави нищо, няма врагове. А ако човек се занимава с нещо, неминуемо прави и грешки. Дойче Веле: Но в случая с Тимошенко става дума за корупция? Надежда Савченко: Да, разбирам. Но не знам някой от властниците у нас да не е корумпиран. Дойче Веле: Какви са личните Ви взаимоотнешения с Юлия Тимошенко? Това партньорство ли е или конкуренция? Надежда Савченко: Ние поддържаме по-скоро работни отношения. Не сме приятелки, не си пием кафето заедно и не клюкарстваме. Дойче Веле: Как се отнасяте към управляващия тандем Порошенко-Гройсман? Смятате ли, че тези хора могат да измъкнат страната от икономическата криза? Надежда Савченко: Струва ми се, че днешната власт не е способна на това. И не е достойна за народа, който управлява. Дойче Веле: Значи твърдите, че във Вашата страна няма нито едни честен политик, способен да се заеме с реформи? Надежда Савченко: Защо само в моята страна? Струва ми се, че честните политици изобщо са голяма рядкост. Но пък по време на офшорния скандал, политиците във Великобритания или Ирландия например сметнаха за необходимо да дадат обяснения и някои дори подадоха оставки. А какво става в нашата страна? Нашият народ или по-точно нашите народи реагираха така: "Колко са откраднали? А, слава Богу, че не са прибрали повече! Това е сегашната ситуация. Украинският и руският народ са свикнали да живеят лошо. Дойче Веле: Неотдавна заявихте, че искате да водите преки преговори с лидерите на Донецката и Луганската народни републики. Въпросът е дали ръководителите на самопровъзгласилите се републики имат желание да разговарят с Вас. Надежда Савченко: Да, имат желание. Не са ми се обаждали по телефона, но ние имаме други начини за връзка. И аз знам, че те имат желание да разговарят. И това ще се случи. Защото ние нямаме друг избор. Всички ние сме един народ и трябва да живеем заедно. Дойче Веле: Вие обаче казвате, че те са марионетки. Защо трябва да разговаряте с марионетки, ако те се командват от Москва? Не е ли по-добре да се водят разговори с Кремъл? Надежда Савченко: Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря. Ние трябва да решим проблемите у нас, в Украйна. Русия ни пречи да го сторим, но ако се обединим, ще се оправим и без нея. Дойче Веле: Русия обаче е заинтересована от преки преговори. И ако тя бъде изключена от тази война, то тя ще се превърне в гражданска. Надежда Савченко: Ние не водим гражданска война. Ние воюваме срещу Русия. Срещу руските войници и руските оръжия. За мен обаче е по-важно, че същите тези Донецка и Луганска републики взеха своето решение. Не се уплашиха да го защитят пред Русия и са готови за преговори. Русия няма право да нарушава границите на чужда държава. Няма право да налага мнението си на когото и да било. Затова смятам, че Русия трябва да се прибере вкъщи. И ние в Украйна ще заживеем по-добре, отколкото преди. Дойче Веле: Смятате ли, че това е ключът за решаването на проблемите? Надежда Савченко: Да, защото човечността е ключ към разрешаването на всички проблеми. Властта винаги отстъпва пред човечността. Мен ме пуснаха от затвора не благодарение на политиците, а защото народът не разреши на властта да ме забрави. Някои се молеха за мен, други организираха протестни акции, трети окупираха посолства. Само народът може да постигне нещо такова. И точно в това е силата на демокрацията. Дойче Веле: Вие се застъпвате за удължаване и засилване на санкциите срещу Русия. Защо смятате, че това е ефикасно средство? Надежда Савченко: Ако Европа се застъпва за човешките права, тя не може да гледа безучастно. Има два варианта: или разговаряш с езика на оръжията, или действаш с инструментите на политиката и икономиката. Не смятам, че трябва да влизаме в Трета световна война. Сега Украйна плаща за сигурността в Европа и за своята свобода с живота на своите граждани. Европа може и е длъжна да разговаря цивилизовано с Русия на езика на икономиката и политиката. Много ме боли, че от това страдат обикновените хора, както в Русия, така и в Европа и Украйна. Точно затова и санкциите трябва да бъдат още по-персонализирани, за да наказват хората, които са заслужили наказание. Що се отнася до общите икономически санкции, те трябва да бъдат отменени поетапно, като същевременно за това се поставят едни или други условия. Дойче Веле: Защо сте против връщането на делегацията на Русия в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и връщането на правото ѝ на глас? В такъв случай диалогът става невъзможен. Надежда Савченко: Защото това не са хората, с които може да се води диалог. Диалог трябва да се води с народа, който се бои и който трябва да изправим на крака. Няма смисъл да се води предварителен диалог с продажни хора, които са загрижени само за своите кариеристични интереси. Руската делегация в ПАСЕ не призна нито статута ми на депутат, нито моя имунитет. Тези хора просто заявиха, че не признават ПАСЕ за орган, който може да предоставя имунитет. Как тогава същите тези хора да бъдат делегати в една структура, която не признават и чиито правила не спазват? И защо? Нека да си останат делегати в "клуба на тайгата", където действат законите на мечката. Защото мечката е господар в тайгата. И когато излезе оттам, на определен етап я дресират. Дойче Веле: При какви обстоятелства може да бъде върната руската делегация в ПАСЕ? Надежда Савченко: Само когато в Русия се проведат честни и прозрачни избори, което в момента е невъзможно. Когато от народа бъде избрана нова власт, когато бъде променен съставът на Държавната дума и когато се смени президентът. Тогава ще бъде променен и съставът на делегацията, която Русия изпраща в ПАСЕ. Това ще бъдат хора, които уважават другите хора и споделят европейските ценности. С такива хора може да се разговаря. Савченко и президентът на Украйна Порошенко Дойче Веле: Виждали ли сте такава смяна на властта в Украйна? Надежда Савченко: Да. У нас в Украйна властта се променя. Всеки път по малко. Може би не толкова много, колкото ни се иска. Но значително повече от това, което съм виждала в Русия. Дойче Веле: Ще станете ли президент? Надежда Савченко: А трябва ли? Ако народът каже "трябва", войникът отговаря "тъй вярно". Никакви страхове, никакви опасения. И никакво желание. Но, ако народът каже "трябва", ще стана президент. Дойче Веле: Каква е вероятността да Ви изберат за президент? Надежда Савченко: Днес е стопроцентова. Но утре? Ще видим, както обичат да казват у нас в Одеса.

Силна Русия, слаба Русия

 На пръв поглед 2016 изглежда като една много успешна година за  руския президент Владимир Путин. Автократът в Кремъл сякаш спечели важни точки във всички ключови сюжети от годината: Сирия, Турция, Брекзит, бежанската криза, Доналд Тръмп. Но нека не прибързваме с изводите. Вярно всъщност е друго: новата глобална значимост на Русия и нейното могъщество силно се преувеличават. Силата на Русия = слабостта на Запада През 2016 година Русия успя да покаже мускули в Сирия поради една-единствена причина: през последните години Западът, и най-вече САЩ, не пожелаха да поемат някакъв значим ангажимент за мира там. След като интервенциите претърпяха фиаско в Афганистан, в Ирак и в Либия, президентът на САЩ Барак Обама си наложи въздържание по отношение на Сирия. И понеже Обама не пожела да се намеси срещу Асад, в онзи конфликтен регион възникна вакуум, който Путин съумя да използва в своя изгода: с не кой знае колко мащабна операция по въздуха и с вероятното участие на специални сили в сухоземните операции, заедно с Иран през 2015-2016 година Русия успя да стабилизира режима на Асад и му помогна да си върне контрола в територии в Сирия, които преди това беше загубил. Съмнително е обаче дали Русия има достатъчно военна мощ да продължи успешно битката срещу „Ислямска държава”. На Русия ѝ липсва и икономическата мощ, необходима, за да изправи на крака разрушената от войната Сирия. Ужасяващите жестокости, извършени срещу цивилното население, засенчват факта, че Русия изобщо няма дългосрочна стратегия в Сирия. И тук, и в Източна Украйна се видя, че Кремъл може само едно: да изнася насилие и война. Колкото и да претендира за свои собствени „зони на влияние”, Русия няма нито политическата, нито икономическата сила да установи там някакъв ред, ориентиран към бъдещето. Слабостта на Русия Кремъл определено има изгода от Брекзита, който постави една голяма въпросителна над ЕС. Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ също беше много добра новина за Владимир Путин, защото Хилари Клинтън, с която са върли врагове, щеше да бъде истинско предизвикателство за Русия. Независимо от всичко това обаче изобщо не е ясно дали Брекзитът и Доналд Тръмп наистина ще се окажат полезни за руската политика. Инго Мантойфел Кремъл страда от международно-политическа грандомания, но икономически Русия си остава една слаба страна: и през 2016 година икономиката ѝ продължи да се свива, а реалните доходи на хората – да спадат. Все по-широко се отваря ножицата между бедните и богатите. Руската икономика си остава зависима от износа на петрол, а там цените се запазват трайно ниски. Руската промишленост изпитва нужда от иновационни енергии и от капитал, докато руският капитал продължава масово да бяга в чужбина. Всички опити за някаква модернизация през последните години злощастно се провалиха. Икономически реформи не могат да се очакват и през 2017, защото Кремъл ще гледа да избягва всякакви политически сътресения преди президентските избори през март 2018. С други думи: и през следващите години ще продължи икономическата стагнация, ако не и икономическото пропадане на Русия – освен ако цената на петрола неочаквано не достигне рекордни стойности. А на пръв поглед всичко е под контрол На пръв поглед Кремъл контролира политически цялата страна: малцината опозиционери, гражданските организации и свободните медии бяха подложени на репресии от органите за сигурност и изтикани в периферията на обществото. На населението също не му е до протести. Ниската избирателна активност на парламентарните избори през септември, най-вече в големите градове, добре онагледява политическата апатия. Но ако един ден се стигне до социални, икономически или политически сътресения, властническата система марка „Путин” бързо може да изгуби подкрепа. Още повече, че и днес доверието към руското чиновничество е твърде ниско – заради корупцията и лошото управление. С други думи, Путинова Русия не навлиза в новата година, преизпълнена с някакви нови сили. Също както САЩ, Европа, Турция, Япония, Китай или Бразилия, и Русия е изправена пред сериозни предизвикателства през 2017.   Тъй че Кремъл няма особен повод да триумфира.

Къде крие Русия златните си запаси?

 Темата за запасите от злато не веднъж е изплувала на страниците на световните медии. Доналд Тръмп, например, дори предложи да бъде направен одит на американските златни резерви, за да се повери дали САЩ все още имат злато. Въпросът за съхраняването на запасите от злато на Германия в САЩ също редовно вълнува германската общественост, повдигайки за пореден път темата за необходимостта резервите да бъдат върнати от хранилища в чужбина в родината. На този фон мнозина се интересуват както става със златните запаси на Русия и къде ги крият. Злато за всеки случай Русия отделя огромно внимание на собствените си запаси от злато и заема шесто място в света по обем на златните резерви. Според данни на Руската централна банка (РЦБ), днес те са 1614,27 тона, или с 15% повече в сравнение с миналата година. РЦБ продължава да бъде един от водещите купувачи на злато в света. През февруари миналата година самостоятелно тя е придобила над 10 тона злато: "Когато цените са ниски, властите увеличават запасите от злато в резервите заради традициите и по исторически причини – в триадата "надеждност, ликвидност, доходност" златото е ликвидно, но цените му се движат в широк диапазон", казва икономистът и професор във Висшата школа по икономика Антон Табах. Експертите оценяват положително стремежа на Русия да увеличава златните си запаси през период на нестабилност в световната икономика. Константин Сахаровски, който дълги години е работил като директор по иновациите на голямата руска компания за продажба на дребно на ювелирни изделия "Адамас", посочва, че във връзка с победата на Тръмп златото придобива още по-голямо значение: "Увеличението на дела на златото в резервите – при сегашните икономически и политически условия – е много правилно решение", разсъждава бизнесменът. Той свързва увеличението на златните запаси и с политическите рискове от идването на новия президент на САЩ: "Тръмп, откровено казано, е непредсказуем, може да се стигне до нова вълна от санкции и замразяване на активи. Златото ще позволи да се запазят активите на Русия. Разбира се, има и проблеми, свързани с вероятен спад на цената на златото, но всичко това може да се управлява", казва той. Златният форт на улица "Правда" Русия не използва услуги за съхранение на златото си извън граница, както това правят някои други държави, и цялото ѝ злато е страната. Русия, между другото, си няма свой Форт Нокс и около 67% от запасите се съхраняват от РЦБ в Москва, останалото количество е в Санкт Петербург и Екатеринбург. Златото е в кюлчета от 100 грама до 14 килограма. Данните за местата, където то се пази, не са обществено достояние, но адресът на едно от тях мълвата трайно свързва с улица "Правда" в Москва, наречена така в чест на някогашния централен съветски вестник, на която и до ден днешен се намират много руски медии. През 2011 година хранилището с площ 17 000 квадратни метра бе посетено от Владимир Путин, който тогава бе премиер и активно вникваше в ситуацията с икономиката. Именно Путин е сочен за главен инициатор на попълването на златните запаси. Някои експерти казват, че Путин вижда в златото и валутните резерви гаранция за руската финансова независимост. В Русия винаги са трупали запаси от злато Корените на историята на съхраняване на руските запаси от злато тръгват от времената на руските царе, които са се осланяли на скъпоценния метал за укрепването на националната валута. Максимума в попълването на златните запаси страната достига през 1894 година, когато те са на стойност 800 милиона имперски рубли. Голямото количество злато в руските резерви позволило на министъра на финансите Сергей Витте, известен икономист, да направи паричната реформа и в резултат през 1897 година е въведен златният стандарт. Златните запаси на Руската империя до 1914 година са най-големите в света и са били 1400 тона. Разрушителната война с кайзерова Германия и последвалата я революция се отразяват на обема на златните запаси. Голяма част от тях е похарчена, за да бъдат получени кредити от чуждестранни банки. След болшевишкия преврат през октомври 1917 година, част от царското злато е изнесена в Сибир от силите на адмирал Александър Колчак, командващ силите на Бялото движение. Част от златото останало в Русия, но за друга не се знае нищо, твърди докторът на историческите науки, професор на Руския държавен хуманитарен университет (РГГУ) Владлен Сироткин, който посветил не малко трудове на "златото на Колчак". Адмиралът изпратил не малка част от златните запаси в Япония за закупуване на оръжие, но нито получил оръжия, нито му върнали златото. Според данни на руски изследователи става дума за над 60 тона злато. И царска Русия, и съветска Русия винаги са съхранявали златото си у дома. В същото време Русия отказвала услуги за съхраняване на злато и на други страни като Румъния например. По време на Първата световна война Румънското кралство, съюзник на царска Русия, взело решение да изпрати златните си активи в Русия, опасявайки се от германска окупация. Общо в Русия били изпратени до 95 тона злато. Въпреки че Съветският съюз обещал да върне златото на "народа на Румъния", съветските лидери не бързали, нямали особено голямо доверие на румънския лидер Николае Чаушеску, който поддържал твърде напрегнати отношения с Москва. Последната част от румънското злато била върната в Букурещ едва през 2008 година. Болшевишкото правителство активно харчило златните запаси, за да купува храна и необходимо оборудване, и през 1928 година в хазната останали само 150 тона. Само че златните запаси на страната силно нараснали по времето на Сталин, който виждал в тях важен резерв за стремителната индустриализация на икономиката. След смъртта си Сталин оставя на своя приемник 2500 тона държавно злато. След Хрушчов остават 1600 тона, след Брежнев – 437 тона, а Андропов и Черненко донякъде увеличават "наследството" до 719 тона. Последен удар по "сталинското тайно съкровище" нанася Горбачов. През октомври 1991 година златните запаси са едва 290 тона. Където добиват злато на Русия? Повечето руски златни мини са разположени в Магадан, в Далечния Изток, на места, известни със суровите си лагери, където са загинали хиляди хора по време на управлението на Сталин. На Магадан било отредено да изиграе и положителна роля в развитието на златодобивната промишленост на страната. През 2005 година именно в Магадан имало среща на правителството по въпросите на златото под председателството на президента Путин. Целта на срещата била да се реши критичната ситуация със състоянието на златните резерви на страната. По това време в хранилищата имало само 387 тона злато и положението в отрасъла било катастрофално. Оттогава бяха взети нови мерки, за да се подобри положението в отрасъла, който се е крепял на остарелите правила от съветската епоха. Срещата се оказала революционна за промишлеността – били взети решения за геоложките изследвания да бъдат привлечени частни инвестиции. Главното обаче било повишаването на прозрачността, след като в съветските време златодобивът бил един от най-корумпираните отрасли: "Председателите на обединенията и директорите на държавните златодобивни предприятия, заемащи принципни позиции, обикновено не оставаха на работа дълго", написа известният съветски геолог Александър Сурков в книгата си "Тихите труженици и пиратите от Карибско море". Днес, когато пиратите отидоха вече в небитието, "тихите труженици" работят с всички сили, така че запасите от злато в страната постоянно да се увеличават. Източник: "Руски дневник"