19.01.2017

Резултати от търсенето

Путин, Тръмп и Ердоган – лидери във фокуса на световната политика

 През  2016  г. Русия,  САЩ  и Турция бяха във фокуса на световната политика. Противници на Ердоган го въвлякоха в пагубна за Турция авантюра със свалянето на руския самолет. Но останаха изненадани от самия Ердоган. Когато се наложиq светът видя, че и Ердоган може да се помоли и да му простят. Но това не бе просто молба за прошка на Ердоган пред Путин. Това бе началото на един нов свят. Последва опит за преврат срещу Ердоган. Но понеже вече се изграждаше новия свят, от Москва предупредили Ердоган за началото на преврата. Последствията ги вижда целият свят. В края на годината бе извършено покушение срещу Русия на турска територия. И отново като че ли противници на Ердоган се опитаха да го въвлекат в конфликт с Русия. Със свалянето на руския самолет противниците на Ердоган наистина успяха да го вкарат в много тежък конфликт с Русия. Сега обаче сметките бяха правени без кръчмар. Нито Путин, нито Ердоган, позволиха убийството на руския посланик да се превърне в повод за нов конфликт между двете империи. Нещо повече, отношенията на сътрудничество им се задълбочиха. През 2017  година от отношенията между Путин и Ердоган зависи резултата на Арабската пролет. Арабската пролет започна по един начин, но очевидно завършва по друг начин. В началото на пролетта Русия не беше фактор. В края на пролетта всичко зависи от Путин. Арабската пролет промени света. Та кой преди няколко години би допуснал, че изходът на войната срещу Асад ще зависи от Русия, Турция и Иран? Да, светът се промени. Към това трябва да добавим и бъдещото управление на Тръмп. Отива си Барак Обама. Отива си заедно с Арабската пролет. Историята ще трябва да даде оценка за него като Президент на САЩ . По мое мнение Обама е американският вариант на Михаил Горбачов. Горбачов започна Преустройството и завърши с разпада на СССР  и източния блок. Обама започна с реформи в САЩ , които обаче завършиха с изолация на щатския долар. Да, това е крайният резултат – все повече сделки се правят с други валути. Към икономическият съюз БРИКС  явно има засилен интерес. Ако към него се присъединят страни като Турция и Иран, то това ще бъде на практика половината свят. Този резултат няма как да не се отрази на САЩ  и авторитета на Обама. Та именно затова и Тръмп победи – за да спаси икономически САЩ . В края на втория си мандат Обама без да иска сам номинира за световна сила Русия. Всекидневното обвиняване на Русия за намеса в изборите за Президент на САЩ  накара и скептиците по отношение на руските възможности да повярват в тях. Накрая дойде и изгонването на семействата на руските дипломати. И както казва Тръмп, това бе повод за страхотен ход на Путин – покани децата на американските дипломати в Русия на новогодишно тържество. Към това бих прибавил и още един факт- истерията, която се разрази срещу избора на Тръмп. Демокрацията не е територия за истерии. При демокрацията загубилият чрез вот — губи, а спечелилият — печели. Толкова!   Какво пропускат политическите анализатори? Пропускат факта, че XX  век е приключил не само астрономически. Той приключи и политически. Сега вече живеем в XXI  век- и астрономически и политически. Политическият резултат на отминалия век бе един – световно господство на щатския долар. В новия век обаче явно е започнала ревизия на това господство. Арабската пролет може би бе опит за спиране на ревизията, но очевидно неуспешен. През последните месеци като че ли започват да се топят и едни източни ледове между Русия и Япония. Ако тези ледове се пропукат, то може да се образува истински ледоход срещу долара. На този фон ще трябва да работи и президентът Тръмп. Той като че ли не мисли и друго. Очевидно той с прагматичното си мислене е разбрал, че ситуацията е друга. През ХХ  век световната икономика се бореше да бъде част от икономиката на САЩ . Днес икономиката на САЩ  трябва да се бори да бъде част от световната икономика.   В България мнението на политиците ни за Русия, Турция и САЩ  е преди всичко емоционално и най-малко прагматично. Често политика се прави в зависимост от това дали си яростен русофил или русофоб, както и туркофил или туркофоб. Историята показва, че страни като Русия, Турция и САЩ  не трябва нито да се мразят, нито да се обичат. Това са огромни държави, които просто трябва да се уважават. Дори бих казал, че това са страни, с които всяка държава трябва да се съобразява. Българските политици имат твърде изопачени представи за тези три държави. Част от политиците ни живели през епохата на СССР  и днес приемат Русия като символ на комунизма. Повечето българи възприемат Турция като Османската империя. Малцина са тези, които приемат тези две страни като много големи геополитически играчи, както и като страни с огромен икономически потенциал. Нито Русия е СССР , нито Турция е Османската империя. И двете държави са незаобиколими геополитически фактори. Българските демократи се разделиха и за оценката си за символа на световната демокрация – САЩ . Едни приемат Тръмп, други го обвиняват в русофилство. А той просто е и ще бъде президент на САЩ . За българските политици е крайно необходимо да осъзнаят, че България трябва да има стратегия за отношенията си с тези три държави. Тази стратегия трябва да се позовава на дълбок исторически и икономически анализ. И вероятно трябва да е с период минимум от 100  години. С Русия и Турция историята показва, че не можеш да общуваш нормално, ако хоризонта ти на мислене е 2 ,3  или 10  години. И Русия и Турция не предпочитат да общуват с политици, които имат ограничен хоризонт на мислене.Често в България политици се заблуждават, че могат да бъдат монополисти на американското ухажване. А са пропуснали да забележат, че ако американците ухажваха само един вариант политици, то нямаше да бъдат тази велика сила. Внимателният прочит на отношенията между Русия и Турция показва, че те са си взаимно необходими. На практика трябва да си спомним за пакта между Ленин и Ататюрк. И в двете държави водещите политици са изключителни прагматици. И вероятно наистина разглеждат българските политици като техни политически чираци. Такова е нивото на нашите. Последните реакции на българските демократи показаха, че те са имали по-скоро стратегически отношения с част от американския политически елит, а не със САЩ . А това е грешка, голяма грешка.   Българската икономика ще зависи изключително силно от отношенията между Русия и Турция. Т.е. ние ще можем да правим икономика в отрасли, които тези две държави не развиват. Ето защо е необходимо да се мисли за българската енергетика. Ето защо трябва да се мисли за българското земеделие, производство на храни и туризъм. Събитията от последните месеци показват, че тези отрасли ще бъдат най-застрашени за българската икономика. Започва строителството на Турски поток. И ако някой си мисли, че само с това ще спре енергийната експанзия на Русия и Турция в Европа, то явно той е наивник. След газовата енергетика, ще дойде ред на атомната. Следователно българските политици трябва да мислят къде ще бъде мястото на българската енергетика. Обикновено нашите политици са свикнали да мислят в минало време. Енергетика се прави само ако можеш да мислиш в бъдеще време и ако имаш икономически изгодни източници на енергия. По същия начин стои въпроса и за българското земеделие и производство на храни. В България почти не се познава руската стратегия за развитие на фамилни стопанства. Само зърнените търговци се интересуват от факта, че Русия вече може да диктува международните пазарни условия в тази търговия. Не анализираме факта, че Турция проявява готовност да внася 50  000  тона червено месо на година от Русия. Та само преди няколко години Русия бе вносител както на пшеница, така и на месо. Резултатите от ембаргото обаче са налице. Преди време ембаргото срещу СССР  го срути. Но след време може да се окаже, че ембаргото срещу Русия е поръчано от самата Русия. Мнозина са тези, които обичат да говорят колко страшно е ембаргото срещу Русия, как ниските цени на петрола ще довършат руската икономика. Това не са сериозни думи. Руското правителство все повече намалява дела на въглеродната икономика. Имаме трансформация на въглеродната икономика от износ, към суровина в производствени процеси. Тази трансформация ще осигури и осигурява вече изключителна рентабилност на руското производство. И ако нашите политици не анализират тези процеси, то рискуват да приведат бедността ни не спрямо Европа, а спрямо Африка. Светът се промени. Това е факт, който не може да се отрича. Днес всички политически анализатори са се вторачили в Путин и Тръмп. Към тях бих добавил и Ердоган. Те са събирателните образи на променящия се свят. За да разберем Путин, Тръмп и Ердоган обаче трябва да потърсим техните исторически корени. Те не са дошли от нищото. Зад тях стои история. И за тримата може да се каже, че са представители на идеите, които са изградили собствените им държави, нации и цивилизации. Няма как да разберем Путин, ако не познаваме в детайли историята на Русия. Съвременна Русия е наследник на идеята Византия. Москва е официално обявена от Константинополската патриаршия за Третия Рим. След падането на Константинопол през 1453  г. племенницата и наследница на последния византийски император представител на Палеолозите по стечение на обстоятелствата става жена на руския цар Иван III . Така руските царе придобиват наследствени права върху византийската корона. Заедно със Зоя Палеологина в Москва пристигат и всички оцелели византийски аристократични фамилии. Това са наследници на същите онези аристократи, които по времето на Константин Велики напуснаха Рим и се заселиха в Константинопол. Тези фамилии са същите, които имат правото на претенция за творци на Римската цивилизация, тъй като те са нейните създатели. За това те смятат, че истинският Рим е пренесен заедно с тях в Константинопол, а в последствие и в Москва. Тази потомствена римска аристокрация успява да овладее руската власт и култура. Не случайно дори и в днешния герб на Русия централно място заема римския двуглав орел. Не е случайна и появата в наши дни на историческия сериал „София“. В Русия обаче най-сериозният противник на тази римска аристокрация са наследниците на хазарските аристократични фамилии. Войната между тези аристокрации не е спирала никога. Путин олицетворява именно наследниците на римската аристокрация. Това е истинската Русия-наследник на Византия. Тази Русия е в сърцето на всеки руснак. Путин направи нещо много важно, което остава невидимо за анализаторите. Той просто връща Русия на руснаците. Той възкресява Третия Рим. Ето защо са абсолютни наивници тези, които смятат, че някой може да накара руснаците да застанат срещу Путин. Обикновеният руснак вярва в православието и руската цивилизация. Не е случаен факта, че Сорос няма почва в Русия. Путин просто даде историята в ръцете на руснаците. Заради тази история руснаците могат да воюват с всеки и да го победят. Сега Путин дава и икономически лостове в ръцете на обикновените руснаци. И точно като император Путин направи чеченците свои съюзници. Днес чеченците са готови да воюват във всяка точка от света по заповед на Путин. А ако някой мисли, че чеченците не могат да воюват, то значи той е неосведомен човек.   След Путин в Русия, в САЩ  дойде Тръмп. Тръмп разчиташе на подкрепата на наследниците на създателите на американската държава и цивилизация. Това са наследниците на онези смели хора, които със смелостта и авантюризма си създадоха САЩ . Самият той е наследник именно на такъв смел авантюрист, който в края на XIX  век се заселва във САЩ . Тръмп получи тази подкрепа – на истинската Америка. Тръмп получи подкрепата на духа на Америка. Сега предстои да върне САЩ  на обикновените американци. Тръмп много ясно показва, че ще се бори за американците, за техния просперитет и правото им да имат самочувствието на граждани на велика държава. Очевидно Тръмп предпочита просперитета на истинските американци, а не този на няколко мултинационални компании. Кой стои срещу Тръмп? Стоят Сорос и други наследници на хазарската аристокрация. Какво е общото между Путин и Тръмп? И двамата уважават духа на своите нации. И двамата защитават интереса на носителите на истинските ценности на своите цивилизации. Срещу двамата стоят Сорос и сие. Защо тогава се учудват мнозина, че Путин и Тръмп могат да бъдат партньори? Всеки, който познава историята на Русия и САЩ , живота на Путин и Тръмп, не е изненадан от това партньорство. Не бива да пропускаме и Ердоган. Неговият възход бе свързан с политика изградена с доктрината „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу и идеите на Фетуллах Гюлен за реформа в исляма. Очевидно, че тези доктрини имаха своите недостатъци и техните автори вече не са в обкръжението на Ердоган. Но Ердоган в движение коригира тези недостатъци. Ердоган крепи своята подкрепа на отношението му към турците, а не толкова на отношение към други етноси. Той се обръща директно и контактува дори и с най-обикновения турчин. А за обикновения турчин това е като дар от съдбата. Обикновеният турчин е готов да воюва за Ердоган и го доказа. Да, ако в САЩ  бе победила Хилари Клинтън, може би Ердоган би имал сериозни проблеми- с унижените генерали и кюрдите. Но в САЩ  победи Тръмп. Това е новият свят. Светът на Путин, Тръмп и Ердоган. Свят построен върху исторически основи на нациите, към които принадлежат. Естествен е въпросът за мястото на България в този нов свят. Към днешна дата май сме извън борда. Политическата ни класа не е способна да разбере променения свят. В новия свят политическите лидери не крият произхода си- погледнете Путин, Тръмп и Ердоган. А нашите кандидати за лидери крият произхода си. Ако смятат, че светът не знае произхода им, то явно се лъжат. Светът знае, че тези фамилии преди 1989  г. бяха верни на Москва, а след 1989  г. обвързаха новото си поколение със Сорос. Ето защо световните лидери могат да разглеждат нашите такива единствено и само като лакеи. Могат да ги разглеждат единствено и само като поредните последователи на Хаджи Иванчо Хаджипенчович. И това е горчивата истина за съжаление. Всичко това налага час по-скоро да се реализират две неща. На първо място трябва да се създаде нова политическа класа, която световните лидери няма да разглеждат като група лакеи. Следващата задача е свързана с изграждане на аналитични центрове от българската държава. Тези аналитични звена трябва да изучават новия свят. Трябва да се изучават Русия на Путин, САЩ  на Тръмп и Турция на Ердоган. Трябва да се изучава БРИКС . Динамиката на съвременния свят показва, че ако закъснеем с 5  икономически години за постигане на даден резултат, то този ефект се отразява негативно в следващите 50  астрономически години. За външната политика съотношението е още по-тежко. Вероятно всяка политическа година може да има ефект на цял астрономически век. На този фон трябва да виждаме някъде и ЕС . Да, ние сме членове на ЕС . Но ЕС  се оказа слаб и без лидери. ЕС  трябва да намери новите си Жан Моне и Хелмут Кол. Все още не виждаме техните достойни наследници. И тук идва ред и на въпроса за възможността на политиците ни да мислят и анализират стратегически. Очевидно имаме огромна липса на този ресурс. Но не можем да си позволим да чакаме политиците ни да се научат да мислят и анализират стратегически. Друг е въпросът дали имаме хора, които не са политици, но могат да мислят и анализират стратегически. Имаме и те не са малко. Тези хора трябва да открие политическата класа. Не ги ли открие, все повече ще придобиваме облика на държава колония. Петко Добрев От сайта „Епицентър”

Опитът да ни въвлекат във война с Русия е безумен

 – Преди повече от година в интервю за „Труд“ заявихте, че България ще има второ правителство, което „да въведе България във военния конфликт, който се очаква да стане на украинска територия“. Изглежда в Русия започнаха да се случват драматични събития, но сякаш войната не се случи. – В Русия се случват драматични събития, при това в момента. Признавам, че тогава не бях напълно точен. Имах предвид, че някой много упорито тласка България във война с Русия, защото точно тогава замисълът беше да се воюва с Русия по повод Украйна. Всъщност войната беше тръгнала и беше въпрос на време на България да бъде поставена задачата да участва и да бъдат запитани нашите гащници: „Вие на коя страна сте все пак? Докога ще хитрувате?“ Слава Богу, това не се случи, в последния момент спряха започналата война с Минск-2, но всичко това беше в развитие. – Не е ли безумие да се обяви война на Русия? – Защо пък да е безумие? За вас и за мен може би е безумие, но светът, в който живеем, е достатъчно безумен. Напротив, САЩ не могат без война, те трябва да направят война. И ако Хилъри Клинтън беше спечелила изборите, войната най-вероятно щеше да е започнала. – Нима Доналд Тръмп е миротворец? – Едва ли. Доналд Тръмп ще отложи войната с някъде около пет или шест години, но тя все пак ще стане. Разбира се, междувременно в САЩ се случват много важни неща и аз съм крайно недоволен, че тук дори не ги отбелязваме. Ако на Тръмп му позволят да стане президент, а това ще стане ясно на 19-и, когато трябва да го утвърди колегията, ние ще бъдем свидетели на новия американски изолационизъм. Там се очертаха контурите на принципно нов свят, който ще бъде страшно интересен. – По-добър или по-лош ще бъде този свят? – По-добър, надявам се. Това е принципно нова схема на световните отношения. С нашата неспособност да забелязваме света, ровейки се в гюбрето, което сами създаваме, ние цяла година няма да забелязваме този изолационизъм, а той се формира пред очите ни. В Русия също стават много странни, непонятни и, боя се, тревожни неща. Не някой друг, а Путин разрушава елитния консенсус. – Какво не виждаме оттук в Русия? – Лично аз много неща не виждам, но поне бих искал да знам защо Путин напоследък говори какво ще прави, когато завърши мандата си и политическата си кариера. Той за първи път говори така. Никога досега Путин не е говорил за своето персонално бъдеще. – Тоест няма да се реализира планът “Путин – император”? – Той вече е император. Императорската позиция е конституирана, а кой ще заема стола на императора е вече другият въпрос. Путин би могъл да остане, защото сме свидетели на реакцията “Няма да ви пуснем, любими Владимир Владимирович!” Това не е важно, не е важна дори личността на Путин, важното е, че се променят пластовете под императорския стол. Например разклатена е позицията на вечния несменяем политически Чубайс (Анатолий Чубайс, идеолог на приватизацията в Русия по времето на президента Борис Елцин, б.р.). Твърдя, че в Русия настъпват промени, които не се виждат достатъчно добре, но е сигурно, че ги има. Вземете например само идеята за създаване на национална гвардия. Само веднъж в Русия е имало национална гвардия – по времето на Иван Грозни, наричала се е “Опричнина”. – Каква е причината? На кого са нужни тези нови опричници? – В Русия винаги има три неизменни властови константи, три инстанции и цялата руска политика може логически да се сведе до отношенията между тези три инстанции. – Кои са те? – Първата инстанция е тази на Батюшката Цар или генерален секретар на КПСС, или президент – в зависимост от епохата. Втората инстанция, независимо от времето, е народът. И третата и може би най-важна инстанция са болярите или според епохата – номенклактура или олигарси. Времената се сменят, но инстанциите като структурни позиции си остават. Общо взето, руската история се свежда до това как императорът, ужасен от това, което се случва, вика народа на помощ срещу болярите. – Усещате ли някакво жужене в днешното дворянство? – Да, точно това усещам – жужене. То, разбира се, дворянството не съществува вече, но е заместено от една особена смесица от олигарси и висши държавни служители. Оттам очаквам истински изненади. – Какво ще промени в света изолационизмът на САЩ, който, както казахте, се развръща пред очите ни? – О, вижте, това е краят на епохата, която продължи толкова дълго, че не помним началото й. Аз като историк помня, но това е смяна не на актовете в пиесата, това е смяна на пиесата, на автора. Това е невероятно интересно и важно нещо и аз искрено съжалявам, че българите се занимават с глупотевините на слугинско-кухненските си свади. Вижте, американската държавност е добре направена. Там се знае кой кой е и с какво се занимава. Когато президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас – ние нямаме негов аналог в България – каже нещо, държавните идеолози си го записват внимателно. Той е видимото звено между невидимия интелектуален елит и видимите държавни изпълнители. Когато Ричард Хаас започне да говори изолационистки, това означава изключително важни неща. Това означава нов тип целеполагане в Съединените щати, това означава нов тип отношения с двата основни други фактора – Русия и Китай. Това би могло да означава и утвърждаване на една нова тенденция. Аз смятам, че до една година светът ще бъде разделен на три различни зони на влияние. Ще се признаят три световни столици. Първата е Вашингтон като технологичен лидер на света. САЩ ще си останат Велика сила и няма как да бъде другояче. Втората столица е Пекин. Китай вече е най-голяма икономика в света, и третата столица е Москва. Русия е безспорно доказала се военна сила – непобедима до този момент и безспорно депо на ресурси. – Какво притежава Русия, може ли да се измери? – Русия притежава 64 на сто, а според други 38 на сто от всички световни запаси на всичко – като започнете от прясната вода, дървесина, минете през уран и редки метали и свършите с петрол и газ. Разузнатите находища там са на стойност 135 трилиона долара, но по-голямата част на Руската федерация дори не е разузната. Никой не знае какво има там. – Какво пропускаме българите в тази променяща се ситуация? – Своето място, своята ориентация. – Виждате ли лидер, който може да провиди всичко, което се случва около нас? – Проблемът не е в лидерите. Проблемът е в смисъла, който е напуснал българския политически живот. Има лидери. Борисов също е лидер посвоему, по кухненски. В един по-добър свят Борисов можеше да бъде много полезен човек. Корнелия Нинова, ако се предпази да прави непредвидени глупости, и тя човек може да стане. Само за Радан Кънев няма никаква надежда. Обичам да слушам две неща в живота си – немски реклами за перилни препарати и Радан Кънев. Тогава душата си почива. Вижте, има и много други упорити хора, които вярват, че правят нещо полезно за страната. Смисълът обаче е напуснал политиката в България. Ние винаги правим уж нещо много умно, а се получава все същата манджа с грозде. – Най-големият страх на българите от тази инвазия, която ни притиска от югоизток? Реална ли е тази заплаха? – Да, реална е. Българинът на едно такова дълбинно равнище под стомаха, усеща опасността. Ние сме народ, който има много живи съхранени инстинкти за опасност. От Изток идва голямо зло и съм изключително разтревожен, защото докато то идва, в София се занимават с глупави скандали. Ние нямаме работеща управленска машина. В София няма кой да поеме отговорност… освен американския посланик може би. – Между какво трябва да избира България, ако има воля да избира? – Това, което ще ви кажа, е скандално, но то ще се наложи с времето със или без мен – това няма никакво значение. Обективната тенденция води България към необходимостта на първо място от нови отношения с Русия. Ние можем и трябва с правото си на вето в Европейския съюз да се обявим против санкциите срещу Русия. Това не е действие с огромна икономическа или политическа важност, но това е символика, която по нов начин ще конституира традиционните отношения между двете страни. Опитът да ни изправят във война срещу Русия е безумен. Никой няма да успее. Второ, ние трябва да напуснем военната организация на НАТО. НАТО е никому ненужна организация и при това трябва да го направим, преди Тръмп да врътне кранчето на тази никому ненужна организация. – Сигурно ли е, че ще врътне кранчето? – Той точно това каза. Сигурността струва пари и който не си плаща, няма да се занимават с него. Може би ще се появи някакво ново НАТО, което брои стотинките, което няма място за мащабни проекти и за безумни мечти как ще бият Русия. Тръмп е изразител на едно старо разбиране, че грижите на Америка не са в Европа, а на друго място. НАТО беше замислена като военна организация, която да проецира контрол върху военно-политическите отношения между Германия и Франция. А това вече е невъзможно. Спокойно Европа може да бъде оставена да си изгради сама въоръжените сили. При един такъв формат там някъде ще има място и за българските умиращи днес въоръжени сили – да се почувстват там мъже и отговорни хора. Ние трябва да останем в Европейския съюз, но не в този жалък опит за Европейски съединени щати, който сам по себе си е троцкистки проект – унищожаване на националните суверенитети и създаване на „общоевропейски суверенитет”. Ние, оставайки си в тази Европа на отечествата, в Европа, моделирана от идеите на Шарл дьо Гол, бихме могли да проучваме възможностите за икономическо и политическо взаимодействие с Евразийския съюз. Ние трябва да знаем какво се случва там и да имаме отворена врата – и то, разбира се, единствено при условието, че знаем какво означава суверенитет. – Не е ли важно и да знаем какво искаме, защото можем да останем и без съюз, и без суверенитет? – Да, много е важно, но ние не сме решили още какво искаме и сме останали без суверенитет. Нашият суверенитет е ипотекиран в Брюксел. Оттам идват някакви вноски заради ипотеката и тези европейски пари се транжират от 300-400 по-първа ръка семейства. Ние можем да си потърсим суверенитета, но това е сложна задача. Можем да помислим за нова роля на Балканите, можем да помислим за нова визия за участието си в изграждането на европейските въоръжени сили. – Какво виждате на южната ни граница? – На южната граница има открита инфекция. Тя може да започне да гангренясва, а ние се занимаваме с смешни неща – като това дали ще се разберат Радан Кънев и Бойко Борисов. Усещате ли разликата в мащабите? Едното е екзистенциален проблем, другото – смехория. – Южната инфекция и лекуването й е свързана със състоянието на Турция и новата й форма на управление, към която върви. – Да, наистина Турция върви към нова форма на управление. Мисля, че Ердоган няма да види новата Турция, тя идва след него. Той ще се бори отчаяно, до последно. Ердоган не е мой любимец, но аз признавам, че той добре формулира приоритетите си. Като всеки опитен турски политик той е наясно, че голямата опасност е кюрдският въпрос. Във всеки момент там ще стане нещо и Ердоган трябва да припалва танковете. – Колко време ще продължи този процес? – Не знам. Никой не знае. Вижте, турската държава е създавана на базата на една скрита предпоставка: няма Кюрдистан. Или има турска държава и няма Кюрдистан или обратното. При този втори сценарий някаква Турция би имало. Някакъв вилает около Анкара с международно управление на Истанбул – и Южна Турция, като територия на кюрдската държава. Ердоган трябва да направи всичко, което зависи от него, за да не допусне това да се случва. Турция е на геополитически разлом и там действат силите на съдбата, с която вече не можеш да се договаряш, не можеш да разговаряш. Там действат слепите и безжалостни автоматизми на голямата геополитика, която е злобна вещица всъщност. Тя е безмилостна. Аз се отнасям без симпатии, но с уважение към съвременна Турция. Това е една модернизирана държава, но Турция е опряла до една историческа бариера, за която никой не знае как ще мине отвъд. Проблемът на Турция не е проблем с Ердоган. – А това не е ли и наш проблем – съдбата на Турция? – Естествено, че е и наш проблем. За нас има огромна разлика между модернизирана Турция и Турция, която се изгражда въз основите на „Мюсюлманското братство“ – ислямския модернизъм на Гюленистка Турция. Възможен е такъв сюжет, но е възможен и друг – Турция, разрязана на две, много силна, много вдъхновена и икономически стабилна държава на кюрдите. Те са в този момент на развитието си, в който Великите сили лека-полека склоняват към създаването на подобна държава. Те имат народ, имат територия, имат огромно количество петрол и ресурси. Имат и жени, които са готови да воюват. Знаете ли какво става, когато жените вземат оръжието? Това е чудовищна ситуация. Кюрските жени воюват – това означава, че народът мисли в категориите „Свобода или смърт“. Такъв народ не може да бъде спрян. Мисля, че това е най-лошият сън на Ердоган. А за нас, да, това също е проблем. Има ли Кюрдистан, с който ние общуваме или няма? Кюрдистан, когато се появи, няма да е далече от България. – Появяват се разни апокалиптични сценарии, за бъдещето на България в този случай? – Аз не вярвам в тях, но нека ги споменем за пълнота на картината. Отчаяният турски елит, усещайки, че изпуска Южна Турция, решава да получи компенсация на север – към Кавказ, и на северозапад – през България. Има една граница, която за малко да стане естествена граница между България и Турция. Това са Траяновите врати и ето го отново се появява заплаха от разделение на Санджака с Румелия. Днешна България съществува поради едно изключително смело, малко откачено – но благословено, исторически вярно действие на група българи – Съединението. Две Българии са били напълно възможни – Санджака и Румелията. Слава Богу, тези българи са се постарали историята ни да тръгне в друга посока, но тъй като нещата в историята се въртят на големи кръгове, може да се наложи отново да мислим за интегритета на България. Геополитиката, както казах, е злобна вещица. Ние живеем върху геополитическа зона и заплахите остават скрити за елитите ни, които предпочитат да се крият в затворените си квартали. Те не искат да осъзнаят, че тази държава, която имаме, е заплатена с кръв. Тя е плащана от поколения воини. Българите, за да имат държава, са воювали и проливали кръв. Днес сме бели и пухкави. Правим брилянти гей паради. От Аспарух до Тодор Живков лидерите са осъзнавали, че тази държава е възможно да съществува само при калкулация на военни фактори. Днес това не ни интересува – делим европейски пари, гледаме брадати жени по „Евровизия“ и отговаряме на световните предизвикателства с дебати в „Червената къща“ и с вдъхновени гей паради. Може би пък да не ни се полага държава тогава. – Все пак не сме малък народ. – Ние сме голям народ в онзи смисъл. Понякога малките народи са големи – еврейският народ е голям именно по този начин. Ние трябва посвоему, плащайки греховете си, и с Божията помощ да построим един по-български, по-адекватен, по-съгласуван с нашето историческо достойнство и съзнание за нас свят. Сега този свят го няма.   Нашият гост Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Номинираният за шеф на Пентагона: Путин иска разкол в НАТО

 Номинираният от Доналд Тръмп за шеф на Пентагона ген. Джеймс Матис заяви, че руският президент Владимир Путин се опитва да всее разкол между страните членки на НАТО. По време на сенатските изслушвания преди утвърждаване на кандидатурата му той отбеляза, че световният ред се сблъсква с най-голямата заплаха от времето на Студената война. И тази заплаха, подчерта той, се представлява от Русия, Китай и терористичните групировки. Отговаряйки на въпросите на сенатори, бъдещият министър на отбраната на САЩ заяви в четвъртък, че ще работи за укрепване на единството в НАТО и по-специално за подкрепа на Балтийските държави, които усещат заплаха от страна на Русия, както и за териториалната цялост на Украйна. Ген. Матис е на мнение, че САЩ трябва да засилят военната си мощ. В същото време той изтъкна, че е съгласен с избрания президент Тръмп за подобряване на сътрудничеството с Москва по всички въпроси, по които е възможно. Той обаче предупреди, че САЩ трябва да са готови за конфронтация с Русия в тези области, в които не могат да си сътрудничат. Ген. Матиас бе представител и писмени отговори на въпроси до представителите на сенатската комисия по отбраната, която трябва да одобри кандидатурата му.   По въпроса за сътрудничеството с Русия той казва, че САЩ са правили това и в "най-мрачните дни на Студената война", поради което подкрепя стремежа на Тръмп да се ангажира с Русия сега. "В същото време, когато установим други области, в които не можем да си сътрудничим, ние трябва да се конфронтираме с поведението на Русия и да се защитаваме, ако Русия избере да действа обратно на нашите интереси", декларира ген. Матис. Тръмп, който ще встъпи в длъжност след осем дни, призна в сряда, че Русия най-вероятно стои зад хакерските атаки срещу Демократическата партия на САЩ по време на президентската кампания миналата година. Това бе първият път, когато Тръмп се съгласи със становището по този въпрос на американските разузнавателни агенции. Матис посочи руските кибератаки и информационната война, водена от Москва, като предизвикателства за САЩ. Освен това заяви, че Русия нарушава международни споразумения, използва тактики, близки до открита война, за да дестабилизира други държави; изпраща тревожни сигнали по отношение използването на ядрени оръжия. Председателят на сентаската комисия по отбрана Джон Маккейн, който е сред висшите републиканци, несъгласни с предварителните заявки на Тръмп за сближаване с Русия, коментира, че не би могъл да е по-щастлив от позициите, изразени от ген. Матис. Той предупреди да не се изпада в оптимизъм за бъдещо ангажиране с Путин. "Путин иска да е наш враг. Той се нуждае от нас като негов враг. Той никога няма да бъде наш партньор", заяви Маккейн. Путин вярва, че укрепването на Русия означава отслабване на Америка. Ние трябва да подходим реалистично, предупреди той. Джеймс Матис може да стане първият кадрови военнослужещ начело на Пентагона от половин век насам. Според американското законодателство ако кандидатът за министър на отбраната е бил военнослужещ, той трябва да е подал оставка от военна служба поне седем години преди да заеме политическия пост. За да стане ген. Матис министър на отбраната, Сенатът трябва да приеме специално решение или да направи изключение от закона. Джеймс Матис е подал оставка от морската пехота през 2013 г., а дотогава е оглавявал Централното командване на САЩ. Бъдещият директор на ЦРУ посочи Русия сред комплексните заплахи за САЩ Избраният от Доналд Тръмп за нов ръководител на ЦРУ Майк Помпейо смята, че САЩ са изправени пред множество комплексни заплахи – от агресията на Русия до Иран и Китай, който "създава реални напрежения". Отклонявайки се от заявената цел на Тръмп за търсене на по-близки отношения с Русия, Помпейо посочи, че Русия се "налага агресивно" по света, като "нахлува и окупира Украйна, като заплашва Европа и не прави почти нищо, за да унищожи "Ислямска държава"" Той обещава, че ЦРУ ще предоставя на правителството точен и проницателен анализ на дейността на Русия. Помпейо нарича Иран "все по-дързък и подривен играч в Близкия изток, който подклажда напрежения" със сунитските съюзници на САЩ. Той предупреждава, че Китай също предизвиква напрежение като засилва военната си мощ, разширява икономическото влияние и дейностите си в Южнокитайско море и в киберпространството. Майк Помпейо е републиканец, член на Конгреса и бивш офицер от американската армия. Неговото изслушване в четвъртък стана ден след избухналия скандал с "руското досие" за Тръмп – изтекла информация за непотвърдени данни за това, че Русия е събирала компромати за Тръмп. Избраният президент гневно отхвърли тези твърдения и влезе в директен конфликт с разузнавателните агенции, обвинявайки ги, че са помогнали да изтичане на подобна информация и че използват практики на нацистка Германия. В подготвената си встъпителна реч Помпейо отбеляза, че ЦРУ не прави политика по отношение на никоя страна. "Това, какво да се прави с Русия, е политическо решение, но същественото е, че агенцията ще предоставя на политиците точна разузнавателна информация и проницателен анализ за руските действия", заяви той. Седмици наред Тръмп отхвърляше и заключенията на американското разузнаване, че Русия е използвала кибератаки и други тактики, за да се намесва в президентските избори в САЩ в негова полза. Запитан за хакерските атаки, Помпейо заяви, че е много ясен за това, което нарича "агресивно действие", разпоредено от руското ръководство. Той обясни, че по отношение на заплахите настоящата среда е най-сложната, пред която се изправят САЩ в последните години. Според него това включва "еластичността" на "Ислямска държава" и ситуацията в Сирия.

Путин Русия води хитра геополитическа война

 Годишно страната харчи в областта на сигурността 48,4 млрд. долара, което е в пъти по-малко от разходите на Пентагона, възлизащи на 660 млрд. долара. Великобритания често твърди, че поема на плещите си непосилната тежест на делата по света. Това твърдение е особено актуално днес, когато тя излиза от Евросъюза. Но през 2016 г. се появи още една страна, която може да направи такова заявление, без да се опасява от противоречия. Това е Русия. Русия оказва несъразмерно на своята тежест голямо влияние на събитията в Европа, САЩ и Близкия изток, каквото не е правила в продължение на десетилетия, и много хора на Запад я порицават за това. Но тук има скрит един парадокс – почти по всички икономически и демографски оценки Русия е страна, намираща се в състояние на упадък. Тази страна е подложена на западни санкции, които й бяха наложени заради нейните действия в Украйна. Само че руската икономика страда и от един по-сериозен недостатък – запазила е зависимостта си от износа на суровини, в това число и енергийни ресурси, чиито цени през последните години спаднаха рязко. Това се казва в анализ на в. „Уолстрийт джърнъл“, който БГНЕС цитира от ИноСМИ. Населението на Русия намалява и според прогнозите този спад ще продължи. Към края на века неговата численост може да достигне 100 милиона от сегашните 144 млн. души. Но дори и от такава позиция на слабост Москва оказва немалко влияние върху политиката на Запада. Политиката на страните, които преди бяха управлявани от Москва, приема руската намеса като даденост. Само че оспорваните засега изводи на американските спецслужби за съпричастността на Русия към хакерските атаки с цел повлияване на президентските избори в САЩ нямат прецедент. Във Франция лидерите в президентската надпревара, която ще завърши през есента догодина, са политиците русофили Франсоа Фийон и Марин льо Пен. В четвъртък в Брюксел Фийон каза, че няма никакви лични връзки с руския президент Владимир Путин, и че просто „много уважава“ Русия. Русия разполага с най-големия в света ядрен арсенал и влиза в петорката постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Във връзка с това Москва запазва своето глобално влияние. Но при Путин Русия си върна мястото, което, както считат много нейни граждани, по право й принадлежи – на основната маса за преговори, където се решават глобални въпроси. Как успя Путин да го направи? Едно от обясненията е в това какво може да прави той. Биографите често пишат за неговото майсторство в джудото, където главното е да се възползваш от слабостта на противника, когато губи равновесие. Трябва да се отбележи, че западните страни сега явно са загубили равновесие. Финансовата криза породи сред хората реакция на отхвърляне на политическия елит, органите на държавната власт и глобализацията. Смята се, че Русия засилва тази реакция, оказвайки въздействие върху политици, като осъществява хакерски атаки и манипулира социалните мрежи. Русия „използва целия набор от държавни органи и пълномощия, за да осъществява своята външна политика в чужбина все по-агресивно, като използва пропагандата, шпионажа, подривната дейност и кибератаки“, заяви неотдавна пред в. „Гардиън“ шефът на британската спецслужба МИ5 Ендрю Паркър. Шефовете на британските органи по сигурността казват, че руските шпиони никога не са изчезвали от улиците на Лондон и другите големи градове. Само че новите технологии позволяват на руснаците да влияят върху политиката чрез специални мрежи и през киберпространството, без да пътуват до страната, като изразходват за тези цели незначителни средства. „Смятам, че руският лидер се е постарал да се възползва от всичко това, когато Русия се възстанови от сътресенията, свързани с разпадането на Съветския съюз. Само че Путин много умело върши тази работа“, каза бившият британски посланик в Москва и специалист по руска история Родрик Брейтуейт. Русия също така харчи големи пари за своята армия. Британският аналитичен център Jane’s Infromation Group огласи резултатите от изследване, според които през 2016 г. Русия заема шесто място по военни ресурси в света, отстъпвайки пред САЩ, Китай, Великобритания, Индия и Саудитска Арабия. Годишно страната харчи в областта на сигурността 48,4 млрд. долара, което е в пъти по-малко от разходите на Пентагона, възлизащи на 660 млрд. долара. Според Jane’s около 2020 г. Русия ще изостане от Франция и ще заеме 7-о място. Но даже и при такъв скромен бюджет руската армия проявява активност в Украйна и около други държави в нейното обкръжение. Тя промени ситуацията в сирийската гражданска война в полза на своя васал Башар Асад. Възползвайки се от нежеланието за намеса във войната на САЩ, Москва за първи път от няколко десетилетия стана важен стратегичен играч в Близкия изток. Естествено, модернизирайки армията си, Русия от време на време устройва демонстрации на сила, които са доста заблуждаващи. Нейният самолетоносач на солидната 30-годишна възраст с голям блясък и голяма трудност се добра до Средиземно море. Военни експерти казват, че на неговата палуба няма катапулт, поради което самолетите от палубната авиация трябва да излитат с неголям боен товар и запас от гориво. От началото на ноември досега самолетоносачът загуби два свои самолета. По западните стандарти руската тактика също така е груба и примитивна. Основно руската авиация използва в Сирия неуправляеми бомби, а не боеприпаси с висока точност, каквито използват западните войски за избягване на жертви сред цивилното население. „Русия съвсем методично осъществява програма на военно модернизиране, която ни впечатлява повече, отколкото би следвало“, каза Брейтуейт. Въпреки това при Владимир Путин Русия се върна на световната сцена. Само че е достатъчно съмнително, че нарушавайки поддържания от САЩ световен ред, тя ще успее да създаде нещо друго на негово място. (БГНЕС)

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

"Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря."

 Дойче Веле: Как се отнасяхте към Русия преди събитията на Майдана? Надежда Савченко: Никак. Сега, след Майдана, вече имам някакво отношение към нея, но преди за мен Русия бе просто част от бившия Съветски съюз, съседна страна, в която никога не бях ходила. Бях чувала, че има красива природа. Но когато за първи път бях в Русия на "екскурзия", веднага влязох в затвора - след като ме похитиха сътрудниците на ФСБ. Там прекарах две години и не видях нищо друго, освен стени и решетки. За руския народ мога да съдя само от това, което виждах покрай мен. Познавам много добри и смели руснаци, които не се уплашиха да тръгнат срещу системата и пострадаха заради това. Илдар Дадин например бе вкаран в затвора, защото издигаше лозунги в моя подкрепа. Дойче Веле: Избраха Ви за депутат във Върховната рада задочно от листата на партия "Баткивщина", когато бяхте в затвора. Защо станахте част именно от тази партия? Или не сте я избирали? Надежда Савченко: Избрах я лично. Доколкото си спомням, имах предложения от общо четири партии. Дойче Веле: Не Ви ли смущава съмнителната репутация на Юлия Тимошенко? Надежда Савченко: Нито един политик няма еднозначна или изрядна репутация. Както казват: само този, който не прави нищо, няма врагове. А ако човек се занимава с нещо, неминуемо прави и грешки. Дойче Веле: Но в случая с Тимошенко става дума за корупция? Надежда Савченко: Да, разбирам. Но не знам някой от властниците у нас да не е корумпиран. Дойче Веле: Какви са личните Ви взаимоотнешения с Юлия Тимошенко? Това партньорство ли е или конкуренция? Надежда Савченко: Ние поддържаме по-скоро работни отношения. Не сме приятелки, не си пием кафето заедно и не клюкарстваме. Дойче Веле: Как се отнасяте към управляващия тандем Порошенко-Гройсман? Смятате ли, че тези хора могат да измъкнат страната от икономическата криза? Надежда Савченко: Струва ми се, че днешната власт не е способна на това. И не е достойна за народа, който управлява. Дойче Веле: Значи твърдите, че във Вашата страна няма нито едни честен политик, способен да се заеме с реформи? Надежда Савченко: Защо само в моята страна? Струва ми се, че честните политици изобщо са голяма рядкост. Но пък по време на офшорния скандал, политиците във Великобритания или Ирландия например сметнаха за необходимо да дадат обяснения и някои дори подадоха оставки. А какво става в нашата страна? Нашият народ или по-точно нашите народи реагираха така: "Колко са откраднали? А, слава Богу, че не са прибрали повече! Това е сегашната ситуация. Украинският и руският народ са свикнали да живеят лошо. Дойче Веле: Неотдавна заявихте, че искате да водите преки преговори с лидерите на Донецката и Луганската народни републики. Въпросът е дали ръководителите на самопровъзгласилите се републики имат желание да разговарят с Вас. Надежда Савченко: Да, имат желание. Не са ми се обаждали по телефона, но ние имаме други начини за връзка. И аз знам, че те имат желание да разговарят. И това ще се случи. Защото ние нямаме друг избор. Всички ние сме един народ и трябва да живеем заедно. Дойче Веле: Вие обаче казвате, че те са марионетки. Защо трябва да разговаряте с марионетки, ако те се командват от Москва? Не е ли по-добре да се водят разговори с Кремъл? Надежда Савченко: Кремъл е наш враг. А с враг не се разговаря. Ние трябва да решим проблемите у нас, в Украйна. Русия ни пречи да го сторим, но ако се обединим, ще се оправим и без нея. Дойче Веле: Русия обаче е заинтересована от преки преговори. И ако тя бъде изключена от тази война, то тя ще се превърне в гражданска. Надежда Савченко: Ние не водим гражданска война. Ние воюваме срещу Русия. Срещу руските войници и руските оръжия. За мен обаче е по-важно, че същите тези Донецка и Луганска републики взеха своето решение. Не се уплашиха да го защитят пред Русия и са готови за преговори. Русия няма право да нарушава границите на чужда държава. Няма право да налага мнението си на когото и да било. Затова смятам, че Русия трябва да се прибере вкъщи. И ние в Украйна ще заживеем по-добре, отколкото преди. Дойче Веле: Смятате ли, че това е ключът за решаването на проблемите? Надежда Савченко: Да, защото човечността е ключ към разрешаването на всички проблеми. Властта винаги отстъпва пред човечността. Мен ме пуснаха от затвора не благодарение на политиците, а защото народът не разреши на властта да ме забрави. Някои се молеха за мен, други организираха протестни акции, трети окупираха посолства. Само народът може да постигне нещо такова. И точно в това е силата на демокрацията. Дойче Веле: Вие се застъпвате за удължаване и засилване на санкциите срещу Русия. Защо смятате, че това е ефикасно средство? Надежда Савченко: Ако Европа се застъпва за човешките права, тя не може да гледа безучастно. Има два варианта: или разговаряш с езика на оръжията, или действаш с инструментите на политиката и икономиката. Не смятам, че трябва да влизаме в Трета световна война. Сега Украйна плаща за сигурността в Европа и за своята свобода с живота на своите граждани. Европа може и е длъжна да разговаря цивилизовано с Русия на езика на икономиката и политиката. Много ме боли, че от това страдат обикновените хора, както в Русия, така и в Европа и Украйна. Точно затова и санкциите трябва да бъдат още по-персонализирани, за да наказват хората, които са заслужили наказание. Що се отнася до общите икономически санкции, те трябва да бъдат отменени поетапно, като същевременно за това се поставят едни или други условия. Дойче Веле: Защо сте против връщането на делегацията на Русия в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и връщането на правото ѝ на глас? В такъв случай диалогът става невъзможен. Надежда Савченко: Защото това не са хората, с които може да се води диалог. Диалог трябва да се води с народа, който се бои и който трябва да изправим на крака. Няма смисъл да се води предварителен диалог с продажни хора, които са загрижени само за своите кариеристични интереси. Руската делегация в ПАСЕ не призна нито статута ми на депутат, нито моя имунитет. Тези хора просто заявиха, че не признават ПАСЕ за орган, който може да предоставя имунитет. Как тогава същите тези хора да бъдат делегати в една структура, която не признават и чиито правила не спазват? И защо? Нека да си останат делегати в "клуба на тайгата", където действат законите на мечката. Защото мечката е господар в тайгата. И когато излезе оттам, на определен етап я дресират. Дойче Веле: При какви обстоятелства може да бъде върната руската делегация в ПАСЕ? Надежда Савченко: Само когато в Русия се проведат честни и прозрачни избори, което в момента е невъзможно. Когато от народа бъде избрана нова власт, когато бъде променен съставът на Държавната дума и когато се смени президентът. Тогава ще бъде променен и съставът на делегацията, която Русия изпраща в ПАСЕ. Това ще бъдат хора, които уважават другите хора и споделят европейските ценности. С такива хора може да се разговаря. Савченко и президентът на Украйна Порошенко Дойче Веле: Виждали ли сте такава смяна на властта в Украйна? Надежда Савченко: Да. У нас в Украйна властта се променя. Всеки път по малко. Може би не толкова много, колкото ни се иска. Но значително повече от това, което съм виждала в Русия. Дойче Веле: Ще станете ли президент? Надежда Савченко: А трябва ли? Ако народът каже "трябва", войникът отговаря "тъй вярно". Никакви страхове, никакви опасения. И никакво желание. Но, ако народът каже "трябва", ще стана президент. Дойче Веле: Каква е вероятността да Ви изберат за президент? Надежда Савченко: Днес е стопроцентова. Но утре? Ще видим, както обичат да казват у нас в Одеса.

Силна Русия, слаба Русия

 На пръв поглед 2016 изглежда като една много успешна година за  руския президент Владимир Путин. Автократът в Кремъл сякаш спечели важни точки във всички ключови сюжети от годината: Сирия, Турция, Брекзит, бежанската криза, Доналд Тръмп. Но нека не прибързваме с изводите. Вярно всъщност е друго: новата глобална значимост на Русия и нейното могъщество силно се преувеличават. Силата на Русия = слабостта на Запада През 2016 година Русия успя да покаже мускули в Сирия поради една-единствена причина: през последните години Западът, и най-вече САЩ, не пожелаха да поемат някакъв значим ангажимент за мира там. След като интервенциите претърпяха фиаско в Афганистан, в Ирак и в Либия, президентът на САЩ Барак Обама си наложи въздържание по отношение на Сирия. И понеже Обама не пожела да се намеси срещу Асад, в онзи конфликтен регион възникна вакуум, който Путин съумя да използва в своя изгода: с не кой знае колко мащабна операция по въздуха и с вероятното участие на специални сили в сухоземните операции, заедно с Иран през 2015-2016 година Русия успя да стабилизира режима на Асад и му помогна да си върне контрола в територии в Сирия, които преди това беше загубил. Съмнително е обаче дали Русия има достатъчно военна мощ да продължи успешно битката срещу „Ислямска държава”. На Русия ѝ липсва и икономическата мощ, необходима, за да изправи на крака разрушената от войната Сирия. Ужасяващите жестокости, извършени срещу цивилното население, засенчват факта, че Русия изобщо няма дългосрочна стратегия в Сирия. И тук, и в Източна Украйна се видя, че Кремъл може само едно: да изнася насилие и война. Колкото и да претендира за свои собствени „зони на влияние”, Русия няма нито политическата, нито икономическата сила да установи там някакъв ред, ориентиран към бъдещето. Слабостта на Русия Кремъл определено има изгода от Брекзита, който постави една голяма въпросителна над ЕС. Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ също беше много добра новина за Владимир Путин, защото Хилари Клинтън, с която са върли врагове, щеше да бъде истинско предизвикателство за Русия. Независимо от всичко това обаче изобщо не е ясно дали Брекзитът и Доналд Тръмп наистина ще се окажат полезни за руската политика. Инго Мантойфел Кремъл страда от международно-политическа грандомания, но икономически Русия си остава една слаба страна: и през 2016 година икономиката ѝ продължи да се свива, а реалните доходи на хората – да спадат. Все по-широко се отваря ножицата между бедните и богатите. Руската икономика си остава зависима от износа на петрол, а там цените се запазват трайно ниски. Руската промишленост изпитва нужда от иновационни енергии и от капитал, докато руският капитал продължава масово да бяга в чужбина. Всички опити за някаква модернизация през последните години злощастно се провалиха. Икономически реформи не могат да се очакват и през 2017, защото Кремъл ще гледа да избягва всякакви политически сътресения преди президентските избори през март 2018. С други думи: и през следващите години ще продължи икономическата стагнация, ако не и икономическото пропадане на Русия – освен ако цената на петрола неочаквано не достигне рекордни стойности. А на пръв поглед всичко е под контрол На пръв поглед Кремъл контролира политически цялата страна: малцината опозиционери, гражданските организации и свободните медии бяха подложени на репресии от органите за сигурност и изтикани в периферията на обществото. На населението също не му е до протести. Ниската избирателна активност на парламентарните избори през септември, най-вече в големите градове, добре онагледява политическата апатия. Но ако един ден се стигне до социални, икономически или политически сътресения, властническата система марка „Путин” бързо може да изгуби подкрепа. Още повече, че и днес доверието към руското чиновничество е твърде ниско – заради корупцията и лошото управление. С други думи, Путинова Русия не навлиза в новата година, преизпълнена с някакви нови сили. Също както САЩ, Европа, Турция, Япония, Китай или Бразилия, и Русия е изправена пред сериозни предизвикателства през 2017.   Тъй че Кремъл няма особен повод да триумфира.

Годината на Путин

 Ако Владимир Путин беше земеделец, спокойно би могъл да празнува Деня на благодарността. Дърветата, които той посади и отгледа, дадоха в края на годината богат урожай. Така поне смятат много западни експерти и медии, които определят 2016-та като "супергодина" за Русия. Дори критичният към Кремъл вестник "Новая газета" пише, че за мнозинството руснаци 2016 година е била "година без шокови сътресения". Тази оценка обаче се оказа прибързана: последните събития в Турция, където  беше убит руският посланик, помрачиха успехите на Путин. Погребението на дипломата дори стана повод за това шефът на Кремъл да отложи с един ден традиционната си годишна пресконференция.  Победа в Алепо, поражение в Палмира Путин на поклонението за убития руски посланик Андрей Карлов Успешна, от гледна точка на Путин, беше преди всичко външната политика на страната. При това през годината имаше събития, в които Русия играеше активна роля, но също и такива с косвено или почти никакво влияние от страна на Кремъл. Имаше и някои случайности, които радват Москва. Към първата група събития трябва да отнесем Сирия. Военната помощ, която Русия оказа на президента Башар Асад, промени хода на конфликта. В центъра на тези събития беше завладяването на Алепо от правителствените войски. Германският политолог Йенс Зигерт смята Сирия за "най-важния външнополитически успех" на Путин, основите на който бяха положени още през 2015 година. "Русия се превърна в световен играч", твърди бившият шеф на московското бюро на близката до Зелените фондация "Хайнрих Бьол". На същото мнение е и Александър Рар, съветник в "Газпром" и научен директор на Германо-руския форум. Той припомня, че войната в Сирия все още не е приключила. "Ролята на Русия ще бъде оценявана по това, как ще завърши всичко", казва Рар. Затова пък падането на Палмира показа, че не всичко става според плановете на Москва. През декември джихадистите от "Ислямска държава" (ИД) с възвърнаха владението на града, от който преди това бяха прогонени с руска помощ.  Победа на прагматизма в конфликта с Турция "Ледниковият период" между Москва и Анкара продължи повече от 8 месеца Експертите оценяват като голяма победа за Путин и изненадващо бързото сдобряване с Турция. Отношенията между двете страни се влошиха след свалянето от турски изтребители на един руски бомбардировач в граничния район със Сирия. В отговор Русия наложи икономически санкции на Турция. Ледът започна да се топи през юни, когато турският президент Ердоган се извини публично на Москва и днес двете страни отново са партньори. Така Русия съживи плановете си за изграждане на газопровода "Турски поток" през Черно море - един стратегически важен проект за Москва, която иска да отреже Украйна от пътя на транзитните доставки на газ. "Помирението с Турция е дипломатическа победа за Путин, смята експертът от московския център "Карнеги" Андрей Колесников. "Не бива обаче да си мислим, че Русия успешно е наказала Турция. Тук нещата са много по-сложни: прагматичният интерес накара двете страни отново да се сближат", казва той. Като един от най-големите външнополитически успехи на Путин през годината експертите сочат и победата на Доналд Тръмп в САЩ. Сегашната американска администрация и кандидатката на демократите за президент Хилари Клинтън обвиняват руското ръководство, че с хакерски атаки са повлияли изхода от надпреварата. Москва отрича това, но експертите са единодушни, че победата на Тръмп е изгодна за Русия. "Ако новият американски президент изведе интересите пред ценностите, Русия може да се възползва от това в много отношения", казва Александър Рар. Санкциите - поражение Карикатура от Сергей Елкин Бившият експерт по въпросите за Русия в берлинската фондация "Наука и политика" Ханс-Хенинг Шрьодер смята, че Путин играе ва банк във външната политика, но може и да спечели. "Ако Тръмп не подкрепи Украйна и реши да си сътрудничи с Русия във войната в Сирия, то рисковете ще се окажат оправдани", казва той. Не толкова оптимистично изглеждат нещата със санкциите срещу Русия заради агресията ѝ в Украйна. През 2016 година в ЕС се засилиха призивите за отмяна на санкциите, наложени преди две години. Дори на моменти изглеждаше, че Европа ще разхлаби ограниченията, макар това да не се случи. На последната среща на върха през декември санкциите бяха продължени с още шест месеца. В тази връзка Александър Рар казва, че политиката на санкции е едно от малкото поражения за руския президент Путин, защото руската икономика страда от тях. Изглежда обаче, че за Москва още по-важно от отмяната на санкциите е възстановяването на световния пазар на петрол. "Приетото в края на годината решение от страните от ОПЕК и Русия за ограничаване на добива на петрол ще бъде решаващо за руската икономика", твърди на свой ред Шрьодер. Победата на Тръмп в САЩ и кризата в ЕС, разтърсен от няколко събития едновременно - напускането на Великобритания, бежанския поток, терора и идването на власт на проруски президенти в редица страни, вкл. България - са все събития, които би трябвало да радват Москва. Голямата цел на Путин за създаване на моногополюсен свят изглежда по-близка от всякога. Какво иска Путин? Експертите са на различни мнения относно това какво точно иска Путин. Ханс-Хенинг Шрьодер смята, че руският президент се стреми към един вид Ялта-2 за нова подялба на сферите на влияние - както през 1945 година. В такъв случай Украйна би попаднала отново в руската орбита. Александър Рар пък допуска, че руският президент се стреми по-скоро към втори "Виенски конгрес", визирайки срещата на Великите сили през 1815 година, на която те се разбират са интересите си в Европа. Според него, обаче, Западът няма да се съгласи на подобна стъпка. Наблюдателите разглеждат постигнатите през годината успехи от Русия като етапни победи. "Многополюсният свят може да бъде заразен с хаос", предупреждава Александър Рар. Според него много от събитията не са завършили и накрая могат да поемат в друга посока от тази, която очакват в Москва - включително по отношение на управлението на Тръмп,  войната в Сирия и някои разногласия между западните съюзници.  Руският наблюдател Андрей Колесников обобщава нещата с думите: "Сред плодовете от победите на Путин през годината почти няма такива, които да не са поне малко гнили". 

Планът „Кисинджър-Примаков” влиза в действие?

  Изданието „Политико” анализира възможността бившият държавен секретар да посредничи междду Вашингтон и Москва, напомня за съвместните идеи на титаните на съвременната дипломация от двете страни     Бележитият американски дипломат Хенри Кисинджър се връща на сцената. А би ли могъл да посредничи за сделка с Русия?  През 90 -те години легендарният бивш държавен секретар на САЩ  Хенри Кисинджър, който става световен консултант, се среща с интересен млад руснак и дълго го разпитва за средата, от която произлиза. „Работих в разузнаването”, казва накрая Владимир Путин, според “От първо лице” – излязла през 2000  година автобиография, сглобена от многочасови интервюта с тогава неизвестния руски лидер. На което Кисинджър отговорил: „Всички почтени хора започват в разузнаването. Аз също”.  Докато Путин се изкачва в йерархията на Кремъл, за да стане накрая президент, какъвто е днес, той и Кисинджър поддържат сърдечно разбирателство, дори когато САЩ  и Русия се отдалечават един от друг. Сега, след като Доналд Тръмп даде да се разбере, че желае по-тясно сътрудничество с Москва, 93 -годишният Кисинджър се очертава като потенциален посредник – като се среща отделно с новоизбрания президент и го ласкае публично. Подобно на Тръмп, Кисинджър също постави под съмнение изводите на разузнавателните агенции, че Русия се е опитала да повлияе на изборния резултат в полза на Тръмп, и каза на неотдавна интервюирал го журналист: „Имаше кибератаки от тяхна страна, но ми убягва как точно са използвали това”.  Някои изразиха учудване какво намира изтънченият и умен бивш топ дипломат в безочливия и цапнат в устата Тръмп. Но онези, които наблюдават Кисинджър, казват, че с премисленото си поведение този реалист във външната политика десетилетия наред е успявал да се сработи с всякакви крале и президенти. И Тръмп може да намери идеално занимание за Кисинджър – архитекта на разведряването със Съветите през 70 -те – да осъществи отдавнашната си цел за затопляне на връзките между двамата противници от Студената война.  Години наред Кисинджър настояваше, че насърчаването на по-добро равновесие на силите между САЩ  и Русия ще подобри световната стабилност. „Мисля, че Кисинджър готви дипломатическа офанзива”, казва Марсел ван Херпен – специалист по Русия и критик на Путин, който ръководи фондацията „Сисеро” – холандски мозъчен тръст.  Източници, близки до преходния екип, казват, че магнатът от Манхатън е очарован от Кисинджър, както са очаровани и други висши държавници като Робърт Гейтс и Кондолиза Райс, към които той се е обръщал за съвет по политически въпроси и комплектуване на екипа си. Кисинджър и Тръмп са си говорили по много поводи, а след изборите на 8  ноември са имали поне една среща на четири очи. А Кисинджър, за изненада на по-широката група взимащи решения за външната политика лица, се е изказвал с възхищение, макар и внимателно, за явлението Тръмп.  Дори след като Тръмп говори лично с президента на Тайван – ход, който разгневи Пекин и беше срещу политиката за „един Китай”, която Кисинджър договори през 70 -те, бившият държавен секретар изрази увереност, че милиардерът ще продължи дипломатическите традиции на САЩ  с Китай.  Сътрудници на Кисинджър са във връзка и с други хора от орбитата на Тръмп. Високопоставен помощник на Кисинджър – Томас Греъм, се спряга на по-ниско ниво в преходния екип като потенциален посланик в Русия, казва източник, близък до тези разговори. Кисинджър похвали и избора на Тръмп за следващ държавен секретар в лицето на Тилърсън.  „ Щеше да е безполезен начело на „Ексон”, ако не беше приятелски настроен към Русия… Въобще не чувам такива опасения”, каза Кисинджър на събитие в Манхатън. „Никой не може да отговори на всички изисквания за поста държавен секретар. Мисля, че е добро назначение”.  През последните години от управлението на Джордж У. Буш, когато отношенията с Москва се влошаваха, Кисинджър обедини усилия с тези на Евгений Примаков – бивш руски външен министър, министър-председател и ръководител на руската търговско-промишлена палата, за да съпредседателстват работна група, насочена към двустранните отношения. Путин благослови начинанието.  Според Кисинджър, Буш също се надявал, че инициативата ще даде положителни резултати, дори през 2008  година сформира група от членове на екипа му по национална сигурност, която да се запознае с работата й. Когато Барак Обама стана президент след Буш, той търсеше помощта на Кисинджър за общуването си с Путин. Среща през 2009  година между Кисинджър и Путин помогна да се положат основите на нов договор за контрол на въоръженията като част от усилията на Обама „да презареди” отношенията с Русия. Кисинджър остана включен в преговорите за въоръженията през 2010  година.  В реч през февруари, посветена на Примаков, който почина миналата година, Кисинджър очерта възгледите си за това как трябва да работят американско-руските отношения.  „ Дългосрочните интереси на двете държави включват свят, който преобразува съвременните сътресения и тенденции в ново равновесие, което да е все по-многополюсно и глобализирано”, каза той. „На Русия трябва да се гледа като на съществен елемент от всяко ново световно равновесие, а не на първо място като на заплаха за САЩ ”.  Що се отнася до Украйна, която загуби Кримския регион, след като Русия го анексира (ЗЕМЯ  не приема тази оценка, Крим се върна в историческата си родина след референдум с внушителното мнозинство от 97 % от гласовете – бел. ред.) през 2014  година и още се сражава с подкрепяни от Русия сепаратисти в източните си райони, Кисинджър е на мнение, че тя не трябва да бъде канена да се присъедини веднага към Запада.  „ Украйна трябва да бъде вградена в структурата на архитектурата на европейската и международната сигурност така, че да служи като мост между Русия и Запада, а не като преден пост на всяка от страните”, каза Кисинджър. Той призова също САЩ  да си сътрудничат с Русия, която използва безразборни въздушни удари, за да помогне на Асад да смаже бунтовническите сили.  „ Съвместими американско-руски усилия, координирани с други големи сили, могат да създадат модел за мирни решения в Близкия изток и вероятно на други места”, съветваше той по онова време. Стивън Пфайфър – бивш американски посланик в Украйна, отбеляза, че още не е ясно колко далече ще отиде Тръмп, за да устрои Русия.  В интервю за Си Би Ес, излъчено тази месец, Кисинджър се изказа и за Тръмп, и за Путин по начин, който предполага уважение, но не непременно благоговение. Кисинджър каза, че „Тръмп има възможност да остане в историята като много значим президент”. Заради възгледа, че Обама е отслабил американското влияние в чужбина, „някой може да си представи, че се появява нещо ново и забележително”, от администрацията на Тръмп, каза той. „Не казвам, че това ще стане. Казвам, че е изключителна възможност”.  В същото време Путин е „герой на Достоевски”, каза Кисинджър. Той е човек със силно чувство за единение, вътрешна връзка с руската история, така както той я вижда”. Кремъл го прие като комплимент.  „ Кисинджър познава страната ни много добре, познава писателите и философите ни, затова такива сравнения от неговата уста са твърде положителни”, каза говорител на руското правителство, и добави, че Кисинджър „притежава дълбоки, а не повърхностни познания”.  (със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ )

Премълчаният живот на един български екзарх

Няма столичанин, който да не знае къде се намира улицата в центъра на София, която носи името на екзарх Йосиф I. Но живия живот и забравеното му дело на църковен деец и извисен дух на българин остават неизвестни за днешното ни общество. Повод да се присетим за този изключителен човек е 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от кончината му. С помощта на доц. Христо Темелски, който е посветил част от професионалните си проучвания на Екзарх Йосиф, и д-р Емилия Ценова ще проследим най-важните етапи от патриотичната одисея и забравените му заслуги за опазване на националната свяст. Из българския печат след смъртта на екзарх Йосиф I: „Всички българи от Черно море до Морава, от Бяло море до Дунава, от Охрид до Лозенград оплакват великата загуба в лицето на своя върховен духовен началник”. (в. „Народни права”) „Една велика личност изчезна!... Поклон пред праха на великия Българин, на достойния и неуморим служител на народа”. (в. „Воля”) „Творците на новата българска история си отиват. Отива си и Негово Блаженство, един от първите зидари на общонародното българско дело; отива ди, уви, без да види довършена сградата, за издигането на която е посветил цял живот!” (в. „Мир”) Из дневника на екзарх Йосиф I 24 март 1915 г., неделя. 1) Целта на България е да се обедини национално, като си вземе Македония, Одринско и Добруджа от Сърбия, Гърция, Турция и Румъния. Разбита и унижена от четворица неприятели, съюзени против нея, тя не може [сама нищо], освен с помощта на едната от двете групи сили, която има интерес от една обединена България, като й даде съдействието си, да постигне поне отчасти целта си. Тия групи са: Германия и Австрия едната, и Русия, Англия и Франция, другата. 2) Първата група се стреми да се разшири на изток - Drang nach Osten и счита славянството за свой исконен неприятел, счита го за гюбре, с което да тори своята нива, стреми се към Солун и Цариград, [за] да се разшири в Мала Азия; тя е за Турция, Гърция и Румъния, [които са] неприятели на славизма и би искала да се изтрепеме ние със Сърбия, за да й отворим пътя за Солен и Цариград. 3) На Русия [й] трябва Босфорът и Дарданелите, и да спре Германия и Австрия да не завладяват Балканския полуостров и Мала Азия. Ако поиска да ни завладее ще срещне съпротивление от Англия и [от] Франция, за да не развали европейското равновесие, както и Германия и Австрия - [т. е.] цяла Европа. Русия не би била против Св. Стефанска България и ако сме откровени и искрени с нея, тя по би помогнала да ни се повърне една част от изгубеното. Кой ти скара с Русия? Стамболов и цар от страх да не би да ни глътне Русия. Но от Германия и Австрия същата и [то] по-голяма опасност. С Русия ще си запазим вярата и славянството..., така щото от германизмът и от русизмът, германизмът е по-опасен и опасността от Русия е твърде далечна. 4) Трябва само, като вземем участие във войната, да не изчерпваме силата си и да [ни] бъде здраво гарантирано, че онова, което ще ни признаят ще можем да го завладеем и задържим. Остава и да се види, коя от страните ще излезе победителка, защото България не може да води война, а [трябва] с малко жертви да вземе загубеното. Като желаем Русия да излезе победителка, желателно е даже на принципа на народността да стане съюз между България, Сърбия, Гърция [Балкански съюз] и Румъния. Ако се изморят двете страни и сключат мир, ние трябва да останем от страната на Русия, като православна и славянска за в бъдеще. 5) Българската политика води княз Фердинанд, немец и католик, доведен от Стамболов и партията му да пази България от подчинение на Русия, наложен на Русия, и който в душата си е за католицизма и германизма, против православието и Русия. 6) При всичко, че България има Конституция, но българския народ [е] и несформиран национално и политически, няма управляваща класа, няма аристокрация, няма буржоазия, няма обществено мнение; народ [от] 90 % селяни, с една интелигенция разделяна от царя на много партии, за да се гони помежду си, а той да владее и царува. На тая интелигенция безбожна и гладна той раздава властта поочередно да дойде, да се поохрани и понакраде, и която на първо място като несъстоятелна туря личния си интерес, а патриотизма за маска на всички предприятия, отгдето ще излезе гешефтът. Затова, когато дойдат на власт са лакеи пред царя и нямат мнение, и ако [случайно] имат, не смеят да го кажат. Той ги презира като безхарактерни и им налага волята си, и той не си дава оставката (министъра), догдето [царят] не ги натири с метлата. В България царува личния режим. Царят вътрешно разделя, за да царува, а вънкашно хитрува между силите и пропада между два стола. Той е ненаситен, грандоман, хитрец, не се задоволява с онова, което е според силите му и се мисли по-хитър от нсички велики господари, затова опропасти и България, и себе си. Чрезмерно горд, той счита всички българи за говедари и е убил в тях инициативата. Той се обляга на правителството, на администрацията, която всяко правителство променява, на армията, която е разделил и така доминира опозиционната интелигенция; пресата е партизанска или подкупена и пише за пари, народът всякога е с властта; даже и опозицията може да се подкупи и се подкупува от властта; и депутатите като им дават сега по 30 лева на ден са готови да си седят все депутати и да вотират за властта. От 220 депутати 40 са социалисти – широки или тесни, 60 земевладелци, които не са елементи да управляват, а да разлагат, турците са всякога за властта. Гешовата, Даневата и Малиновата партии [са] уж консервативни, [но] не са съгласни помежду си. Радославовата, Тончевата и Генадиевата [партии са] уж либерални, [но] не са съгласни тоже да се съгласят и едните, и другите да искат от царя да управляват конституционно, и той ще се принуди да се подчини; да определят една политическа, национална, независеща от волята на царя [партия]  и да поведат целия народ подир себе си, каквото направиха партиите на всички държави, които влязоха във войната. Сега пък Гешовата и Даневата партии, които пропаднаха като бяха на власт от некадърност, и Чалиновата, на която царят е обещал, че ще я доведе на власт, гледат как да глътнат Радославовата [партия] уж за общото добро, за да му вземат мястото. Партиите, подклаждани от царя, се гонят помежду си, за да се докопат до властта, за да се охранят, турят личния интерес по-горе от отечествения. И от това черпи силата си личният режим на царя, който тоже туря своя личен интерес по-горе от отечествения, и всичко – цар и партии са съгласни да поддържат този режим. Църквата е слаба, духовенството просто, без съзнание [от] нуждата от дисциплина, за да пази своите интереси, без собствена политика. Моята задача е да не се ангажирам в някаква партия, да съм легален с короната и властта и да гледам да приготвим духовенство, образовано и платено от държавата, и да се вдигне схизмата, да намерим нещо, материална опора в Русия, и тука да уредим манастирите, да може дами да се поддържаме, защото един ден правителството ще прекрати и това, което сега дава.”                                                                                                              Български екзарх Йосиф I, Дневник, С., 1992, с. 822-823. Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

САЩ и Русия договориха план за Сирия. Ще нанасят координирани удари срещу терористите

  САЩ и Русия договориха мирен план по сирийското регулиране, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери в Женева сред преговорите с руския външен министър Сергей Лавров, предаде БГНЕС. „САЩ и Русия обявяват за план, който се надяваме да спре страданията в Сирия и да осигури преход към политически процес“, посочи Кери. "САЩ и Русия призовават съвместно всички страни да поемат ангажимент за спиране на военните действия. Има ясен срок, от 00:00 часа 12 септември", изтъкна още държавният секретар на САЩ. По думите му, ако прекратяването на огъня се задържи една седмица, двете страни ще предприемат координирани военни действия срещу терористите в Сирия. Необходимо е режимът за прекратяване на огъня да обхване и Алепо, в противен случай ще се провали споразумението между САЩ и Русия за Сирия, изтъкна Кери. “Става дума за създаване колкото се може по-бързо на демилитаризирана зона, за да бъдат възобновени там хуманитарните операции”, поясни той. По думите му предвижда се да бъдат изключение въздушните удари в онези райони в Сирия, където се намират опозиционните сили Според него изпълнението на споразумението между САЩ и Русия за Сирия зависи и от Дамаск, и от сирийската опозиция. Кери посочи, че „процесът по разграничаване на действащите в Сирия терористични групировки ще се провежда под ръководството на експертен съвет, който ще действа и за спазването на прекратяването на огъня.“ Джон Кери изрази благодарност към Русия за работата по сирийското регулиране. Авиациите на Русия и САШ ще извършват съгласувани удари срещу терористите, обяви от своя страна руският външен министър Сергей Лавров. „Ние съгласувахме районите, в които такива удари ще бъдат координирани. И в тези райони ще работят само въздушните сили на Русия и САЩ“, добави той. По думите му Русия и САЩ са съгласували пет документа за Сирия, всички те създават условия за възобновяване на политическия процес. Те обаче ще останат непублични заради чувствителността на информацията, поясни Лавров. „Не искаме тя попадне в ръцете на онези, които вероятно ще се опитат да провалят изпълнението на мерките, предвиждани както в рамките на хуманитарните доставки, така и в други части от нашите договорености“, обясни руският външен министър. Първата стъпка по реализирането на договореностите ще бъде спирането на огъня, първоначално за 48 часа. Механизмите за реагиране на нарушенията на примирието ще заработят още от 12 септември, понеделник, когато то трябва да влезе в сила. Според Лавров режимът за прекратяване на огъня трябва да покаже стабилността си в продължение на една седмица. Руският външен министър подчерта, че разграничаването на терористите от умерената опозиция е записана като ключов приоритет в договореността на Русия и САЩ за Сирия. Двете страни ще създадат специален център с участието на военни и разузнавачи за разграничаването на силите в Сирия и съгласуване на ударите срещу терористичните групировки „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“. Русия горещо приветства заявлението на САЩ за твърдото им намерение да се борят с "Джебхат ан-Нусра", изтъкна Лавров. Той разкри още, че сирийското правителство е било информирано за споразумението и го е приело. Министърът посочи още, че американските санкции срещу Русия не са попречили за изработването на споразумението за Сирия. Лавров благодари на американската делегация, аналогична благодарност към руската стана изрази и Джон Кери. Междувременно руският външен министър Сергей Лавров почерпи с пица и водка журналистите, които отразяваха руско-американският преговорен маратон за Сирия в Женева. Всъщност пиците били изпратени от американската делегация, за да изкупи вината за проточилата се преговорна пауза от над 5 часа. Това разкри на страницата си във Фейсбук говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова. Руско-американските преговори Лавров-Кери продължиха над 13 часа и биха московските преговори от 15 юли. Лавров донесе няколко кутии с пици на журналистите. Жестът му бе посрещнат с аплодисменти от журналистите. Един от тях шеговито попитал: “А къде е водката“. Лавров излезе от залата, но след малко се върна и попита кой иска водка, след което предложил пакет с две бутилки. „Пицата е от американската делегация, а водката от руската“, обяви Лавров. Захарова написа във Фейсбук, че Кери изпратил на Лавров и екипа му пица, „за да изкупи (неудобството) от проточилата се 9 часа пауза, по време на която американската делегация съгласуваше преговорите с Вашингтон“. По-рано бе съобщено, че американският президент Барак Обама отишъл да играе голф в момент, когато Вашингтон съгласуваше позицията по водените в Женева руско-американски преговори за регулиране на сирийския конфликт. Това стана малко, след като в Женева източник от руската делегация съобщи на журналисти, че делегациите вече 5 часа чакат съгласуването на позициите в американската столица. „Очевидно съгласуването на преговорните позиции е заседнало във вашингтонската вертикала на властта. Този път съгласуването заседна повече от пет часа“, бяха думите на източника пред репортерите. Няколко минути по-късно от Вашингтон дойде съобщението, че Барак Обама е напуснал Белия дом. Агентите на Сикрет сървиз, съпровождащи държавния глава, бяха облечени във всекидневни дрехи, а не официални, от което журналистите направиха извода, че президентът е приключил с работния си ден. А малко по-късно стана известно, че Обама е пристигнал във ВВС базата „Ендрюс“ край Вашингтон и заиграл голф на създаденото там игрище. /ТАСС

А ако Русия тръгне и срещу други държави?

 Миналата седмица донесе добри новини за сигурността на Централна Европа и Украйна. Може обаче да се окаже, че това е била една от последните добри седмици. Положително беше, че ЕС за пореден път удължи санкциите срещу Русия, наложени на страната в резултат на руската агресия в Украйна. Положително е и това, че ЕС се опитва да спаси споразумението за асоцииране с Украйна. Холандия гласува на референдум срещу споразумението, но държавните и правителствени ръководители на ЕС дадоха ясно да се разбере, че договорът са асоцииране не обещава нито пълноправно членство, нито военна помощ. По този начин ЕС се опитва да окуражи холандския парламент да ратифицира споразумението. Не е ясно обаче дали парламентът в Хага ще има необходимата смелост за това малко преди изборите през март. Ако парламентът не намери сили да го стори, това би било равнозначно на триумф за Владимир Путин, не по-малък от манипулациите на американските избори. Борбата за европейското асоцииране на Украйна, която един корумпиран президент искаше да върне в сферата на влияние на Русия, стана повод за революцията на Майдана. Прозападният избор на украинците пък доведе до наказателната акция на Русия през 2014: до анексията на Крим и до нахлуването в Донбас. Оттогава насам Украйна задвижи една впечатляваща реформаторска програма. И то в състояние на война. Бяха проведени свободни избори, бяха оповестени данни за големите финансови състояния, независимо че олигарсите още оказват съпротива. Ако ЕС сега не изпълни обещанието си да асоциира Украйна, в името на което междувременно загинаха 10 000 души, ще означава, че 25 години след края на Съветския съюз, Европа реанимира доктрината „Брежнев”, според която съседните на Русия държави се ползват само с ограничен суверенитет. В момента има натрупване на различни опасности. Докато Русия разполага ядрени ракети край Калининград, американците си избраха за президент човек, който гледа на външната политика предимно като на бизнес, а не толкова като на изискване за съюзническа вярност. Неговият бъдещ външен министър Рекс Тилерсън е шеф на петролен концерн, комуто санкциите срещу Русия пречат. Затова той вече поиска рестриктивните мерки срещу Москва да бъдат пратени по дяволите. И в Европа се чуват подобни гласове. Италия, Унгария и Словакия се подчиниха на удължаването на санкциите с недоволно мърморене. Това, че ЕС като цяло успя да запази своя курс спрямо Русия, се дължи главно на общите усилия на Франция и Германия. Френският президент Оланд обаче напуска поста, а най-вероятните му наследници може би няма да продължат съпротивата срещу неоимперските амбиции на Москва. Кандидатът на консерваторите Франсоа Фийон се възхищава на Русия, а партията на Марин Льо Пен взима заеми от руски банки. Рисковете пред Източна Европа Има ли кой да спира имперските амбиции на Русия? Така че Източна Европа и Украйна се оказват в крайно рискова зона. Ако Америка, а после и Европа отменят санкциите през идната година, а бъдещият американски президент се окаже готов да оттегли американските защитни гаранции в НАТО, каквито намеци вече имаше, то не само бъдещето на Украйна може да се окаже застрашено.  Други бивши съветски републики също могат да попаднат в тази категория. И тогава ще се окаже, че великите сили отново си поделят Европа, както едно време в Ялта. Не е задължително обаче да се стига дотам. Доналд Тръмп, който е опитен бизнесмен, може би няма да продаде съюзниците си толкова евтино, както се опасяват някои. А Франсоа Фийон, след като стане президент на Франция, може би ще следва консервативните ценности на партията си. Може бе ще се опита да стабилизира Европа, вместо да я съсипе. Но всичко това е твърде неясно. И Франция като нищо може да се откаже от борбата срещу имперските амбиции на Русия, от която вече отпаднаха САЩ и Великобритания. Тогава народите между Германия и Украйна ще останат съвсем сами срещу Русия. А Германия ще бъде изправена пред сложни въпроси. Ще продължи ли да се противопоставя на желязната хватка на Москва в Украйна, ако Западът се разпадне? Ако остане сама, без ядрената сила на САЩ в условията на един разпадащ се ЕС? И какво ще стане, ако след Украйна, пред опасност се окажат изправени и други държави от бившата съветска империя като Латвия, Естония, Полша? Ще устои ли Германия на злото изкушение да сключи сделка с Русия, както по времето на пакта Рибентроп-Молотов? Ще има ли силата и волята да отхвърли подобно предложение? И ако да, как и колко бързо би могла да се подготви за деня, в който ще ѝ се налага сама, или в най-добрия случай с малка групичка от държави като балтийските републики и Полша, да удържа положението в икономическо, идеологическо, а и военно отношение? Може би подобен ден наближава и има много неща, които трябва да се премислят внимателно. Конрад Шулер, ФАЦ Frankfurter Allgemeine Zeitung www.faz.net Всички права запазени Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Фьодор Лукянов: Кризата между Русия и ЕС не започна от Украйна и няма да приключи с Украйна

Днес е последният ден от работата на 20-тия юбилеен Санктпетербургски международен икономически форум. Очакванията с него бяха свързани, че може да спомогне за нормализирането на отношенията между Русия и ЕС след 2014 г. На форума бе председателят на ЕК Жан Клод Юнкер, италианският премиер Матео Ренци, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, както и бившият френски президент Никола Саркози, и бившият френски външен министър Юбер Ведрин. Според влиятелния руски външнополитически наблюдател Фьодор Лукянов, отношенията между Русия и Европа е безконечен процес, продължаващ вече няколко столетия. Тези, които са мислили, че могат да заместят в Русия, Европа с Азия и Далечния изток явно не са си давали ясна сметка, че Русия е разположена в близост Европа и има много общо, въпреки също толкова сериозните си отношения с държавите от Азия и дългата си граница с тях. Не бих определил стопляне или охлаждане на отношенията между Русия и Европа, целта е те да се върнат към тяхното нормално развитие и взаимодействие, коментира още Фьодор Лукянов: Кризата в отношенията между Русия и Евросъюза започна не от Украйна и няма да приключи с Украйна. Още в средата на 2000г. се забелязваха определени явления, предизвикващи взаимно раздразнение. Дълго се опитваха да прикрият това раздразнение. В крайна сметка Украйна се превърна не в причина, а в катализатор. Предишният модел на двустранните отношения буквално бе взривен. Всичко приключи. Не може да има връщане към така нареченото стратегическо партньорство. А сега, ако украинската криза не се изостри в близките месеци или година, година и половина, а ситуацията се стабилизира, санкциите ще бъдат постепенно трансформирани. Няма да бъдат отменени изведнъж, но смекчени. Тук възниква въпросът за новия модел на отношенията, какъвто засега няма. По време на форума Жан Клод Юнкер каза точно това, което трябваше да каже, заяви Лукянов: Пристигайки в Русия въпреки мнението на мнозина в Евросъюза, той естествено няма как да бъде прекалено позитивен. Затова всички претенции бяха изказани. В същото време, както се очакваше, подчерта важността на разговорите по време на криза. Какво са си говорили зад кулисите не знаем и вероятно няма да разберем. Самият факт на пристигането на Юнкер е по-важен от съдържанието на разговорите. Той не е обикновен човек, а институция. И тази институция, въпреки всичко, счете за възможно да изпрати такъв сигнал. Сигурен съм, че този сигнал е възприет тук. Русия, въпреки сегашната си репутация на Запад, е много чувствителна към сигналите. Както към позитивните, така и към негативните. Мисля, че ще бъде направен опит да се поддържа тази позитивна динамика. Това е дълъг процес и не означава, че утре ще се събудим и ще имаме нови отношения. Ако погледнем картата и обърнем внимание на размерите на Русия, ще си дадем сметка за сложността за всяка преориентация. Онези, които смятаха, че тази преориентация ще стане с едно щракване на пръстите, че ще сменим Европа с Азия и че всичко ще бъде прекрасно, са или платени, или просто глупави. Преориентацията или по-скоро опитът за диверсификация на икономическите и политическите отношения вече започна. Тя ще продължи дълго заради дълбочината и сериозността на този процес. Това в някакъв смисъл е въпрос не на отношенията между Русия, Запада, Украйна и така нататък, а въпрос на преориентация на страна, която се е формирала няколко столетия. Тази преориентация или ребалансиране, както казват американците, е необходимост, свързана с промените в световен мащаб, а не с отношенията между Русия и Запада. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Т. Тагарев: На срещата във Варшава, за пръв път от десетилетия, Русия е посочена като потенциален агресор

Държавните ръководители на страните- членки на НАТО достатъчно категорично потвърдиха ангажимента си за защита на страните от евентуална агресия. За първи път от десетилетия, Русия е посочена много ясно като потенциален агресор, като страна, която нарушава и действа срещу установената европейска архитектура за сигурност, срещу своите  близки страни и има провокационни действия спрямо страни-членки на НАТО. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ военният експерт доц. Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната и настоящ директор на Института по отбрана. Той изтъкна, че страните са дали и ясен сигнал на Русия за готовността си за диалог.  Експертът  прогнозира, че предстоящия т съвет НАТО – Русия няма да достигне конкретни решения , но показва добра воля на НАТО да търси и политически диалог. Според експерта 4-те мултинационални батальона в Прибалтика не могат да спрат Русия, но:Могат да имат много голям принос, за да възпрат евентуални провокативни действия от страна на Русия, тъй като въпросът при съвремените заплахи и начин на действие, който обозначаваме като "хибридна заплаха", или "хибридна война", не е да имаме голям брой военнослужещи или тежко въоръжение, а да може да се реагира бързо. Самото наличие на съюзници от Съединените щати, Великобритания, Канада и Германия на територията на Балтийските страни и Полша вече е много ясен индикатор, че каквото и да се случи, много бързо ще бъдат задействани механизмите на член 5-ти и няма да има никакво колебание от страна на НАТО. По повод исканията за демилитаризация на Черно море, Тагарев изтъкна: Не ми е известен случай в историята, когато при наличие на някакво напрежение между две страни или група страни едната е решила да се разоражи и е гарантирала по този начин своята сигурност. Няма такъв случай в историята. Това може би звучи добре, но за да се случи такъв процес трябва да има желание на всички страни, които имат отношение към региона.  В момента това което виждаме абсолютно категорично и ясно е, че Русия инвестира огромни средства за да милитиаризира в много висока степен Кримския полуостров.Относно липсата на конкретни решения за Черно от срещата във Варшава, бившият министър изтъкна, че въпросът не е оставен "встрани" и уточни: Поради активната позиция и търсене на решение от страна на Балтийските страни и Полша, намирането на решение е в по-напреднала фаза, докато в Черноморския регион, се признава важността му, признава се, че има възможност за насочване на миграционни потоци, но остава да бъде намерено решение за разработване на съответните планове, но това ще стане. Ученият подчерта че позицията на Великобритания в НАТО не е отслабена заради решението на страната да напусне ЕС и припомни военните ѝ ангажименти в Балтийския региони и Афганистан. Президентът на САЩ може да окаже някакво влияние върху курса на страната в НАТО, но не и да го промени драматично, изтъкна  Тагарев по повод предстоящигте президентските избори в САЩ. Експертът по сигурността и бивш заместник-министър на отбраната Симеон Николов оцени, че срещата във Варшава е демонстрирала „решителност и оптимизъм“, въпреки някои нерешени въпроси. Има общо 3 въпроса, по които не беше постигнато единство. Няма конкретно решение по ядреното възпиране и промяна на ядрената стратегия, въпреки че фигурираше в дневния ред и имаше натиск от някои среди отвън, да се разгледа този въпрос. Вторият въпрос, който отсъства е, настояването на някои генерали, да има т. нар „военен Шенген“ - тоест, свободно придвижване на войски по териториите на страните-членки. Трето, беше отложено крайното решение по присъствието в Черно море. Очевидно ще се върви натам, но ще бъде под формата на военни учения. Това, което се пропуска в дискусиите, е, че освен военноморски сили, регионът ще бъде усилен и с военновъздушни. В основата навсичко стои конвенцията от Монтрьо. Въпросът е, как тя да бъде заобиколна, за да може да има едно постоянно присъствие. Единство е било постигнато относно Русия, но се наблюдава и „леко смекчаване на тона“ към Москва преди съвета НАТО-Русия. Според  мен, от тези дискусии бяха засенчени по-сериозни заплахи за Европа като тероризма и бежанската криза. Те фигурират в крайната декларация, но не бяха изведени на преден план.  Но се създава впечатление, както чухме от министъра на отбраната на САЩ  Аштън  Картър, да се преминава от подкрепа на партньорите към възпиране на Русия – т.е. подготовка за евентуален конфликт с велика сила. Най-важното, според мен, след единството по отношение на Русия, е подписаното споразумение между НАТО и ЕС, защото това сътрудничество включва ранно идентифициране, анализ на заплахите, по-добър обмен на разузнавателна и друга информация… Дислоцирането на многонационалните батальони в балтийските държави е по-скоро жест към тях, отколкото реална възпираща сила спрямо Русия, коментира експертът.

Акад. Георги Марков: На турската граница отново ще има фронт

 – Акад. Марков, какъв знак за Европа е стоплянето на отношенията между Русия и Турция след срещата на Ердоган и Путин? – Исторически Русия и Турция са били противопоставени през вековете. Известно е, че има десет руско-турски войни. Нашата държава възниква в резултат на деветата руско-турска война. Има само едно изключение, след Първата световна война Мустафа Кемал Ататюрк е подпомогнат от руснаците да отблъсне съглашенското нахлуване в Мала Азия и да създаде светска държава. Така че това е второто рязко и голямо сближаване между Русия и Турция, които явно имат проблеми – вътрешнополитически, външнополитически и икономически. Днес те се опират една на друга преди всичко срещу Европейския съюз. ЕС наложи санкции на Русия. Има обтягане на отношенията и между ЕС и Турция. Наблюдаваме сближаване между Русия и Турция, което ще има дълготрайни последици за Европа. – Повече политически или енергийно-икономически са причините за това сближаване? – Икономически Турция е притисната от санкции и има стремеж да бъде изолирана. САЩ провеждат политика на международна изолация и на Русия. От друга страна, Турция също изпадна в международна изолация, въпреки че Западът подкрепи борбата на Ердоган за „демокрация“. Но след този злополучен и малко нагласен опит за преврат в Турция нещата ще отидат към авторитарна ислямистка диктатура. Ердоган знае, че няма да влезе в ЕС. А и той не го желае, защото това ще ограничи неговата власт. Той иска предимства, без да влиза в ЕС. Ето сега дава ултиматум – или махате визите, или ви пускам 2-3 млн. бежанци. – Има ли резон в твърденията на някои анализатори, че Ердоган и Путин се изолират от целия свят? – Исторически това е обяснимо. В средата и края на  XIX  век в Русия се появява течение, което иска да я реформира по западен образец, но личности като Достоевски се обявяват против. Русия е нещо отделно от Запада, въпреки че Петър Велики реформира Русия под влияние на Западна Европа. Османската империя също сочи, че тогавашните европейски сили ще разделят нейните владения. Както и стана след Първата световна война. Така че и двете държави имат исторически наследена боязън към Запада. – Турция може ли да се окаже фактор за разклащането на НАТО? – Турция от десетина години лека-полека се измъква от НАТО. Това беше показателно през 2003 г., когато отказа да участва в коалицията срещу Саддам Хюсеин и не допусна американците да използват нейни бази за бомбардиране на Ирак. За разлика от 1991 г., когато в първата война срещу Ирак участва и Турция. Откакто Ердоган е на власт, Турция полека се измъква от задълженията си в НАТО и ние трябва да бъдем готови тази граница, която сега е някаква декоративна ограда, да стане истинска. – Как декоративна ограда, премиерът толкова се гордее с нея? – Това днес е някаква накъдрена ограда. Добре знам какво имаше там през годините на студената война. Това беше фронт на студената война. Дано не съм лош пророк, но там отново ще има фронт. Ако Турция напусне НАТО, ние тук се озоваваме, както казва народът, на топа на устата. Тези благопожелания, които управляващите отправят към Анкара за подкрепа, за бежанците и т.н. – това са надежди от едната само страна. Според мен Анкара си има своя ислямистка и неоосманистка политика и няма да се съобразява със задълженията си към НАТО. Анкара ще се измъква от тези задължения, понеже те я спъват да се създаде тази „Велика“ Турция, както Давутоглу пише в своята книга „Стратегическа дълбочина“. Той говори за Велика Турция, която да наследи османо-турското геополитическо пространство на Балканите, в Близкия изток и в Кавказ. При положение че Турция и Русия се сближават, Турция трябва да се отдръпне в Кавказ, защото там има и руска зона от средата на  XIX  в. За Сирия също стои въпрос, защото руснаците подкрепят Асад, а Ердоган е за неговото сваляне. – Ще се споразумеят ли Путин и Ердоган по отношение на Асад и Сирия? – Това е основен въпрос. Възможно е Ердоган и там да отстъпи. Вижте как се унизи , като отиде на крака при Путин, а преди това му се извини за сваления самолет. Говори му на „ти“, нарича го Владимир, „моя приятел“. Явно Ердоган е притиснат… Като специалист теоретик на превратите мога да кажа, че Ердоган е знаел за опита за преврат. Но този преврат е предварително неуспешен, защото Ердоган преди няколко години обезглави светското командване на турската армия с помощта на ЕС. От Брюксел казаха – никакви генерали в политиката. И той хвърли 250 генерали по затворите. Не може турската армия вече да направи успешен преврат. Ердоган е знаел за този опит за преврат и го е предизвикал. А и кой прави преврат в 9 часа вечерта? Часът на преврата е в два след полунощ, когато народът и управляващите спят. А той в 9 часа, когато всички са пред телевизорите и те го пускат по телевизора как народът излиза срещу танковете. Това беше нагласен работа. Парадоксът е, че Ердоган изведнъж стана борец за демокрация срещу военната хунта. А последната опора на светска Турция беше армията – генералите и полковниците. Само че тя сега изцяло е ислямистка. Армията, както и всякакви служби за разузнаване са му подчинени. Ердоган използва този опит за преврат и сега хиляди са в затворите, включително декани и ректори на университети. А Западът казва – Ердоган е борец за демокрация. – По какъв начин случващото се в Турция ще рефлектира в България? – Както казах вече, ние сме на топа на устата. Има доста наши сънародници от турски произход. Видях Касим Дал на митинга в Истанбул, който каза, че бил видял родината там пред червените знамена. Лютви Местан направи партия, която ще бъде клон на турската „Партия на справедливостта.“ Тя ще бъде изцяло поддържана от Анкара и аз се чудя защо ВКС я допусна. Имаме две открито протурски партии – на Касим Дал, който, забележете, е в Реформаторския блок, където дори един го гласят за кандидат-президент. Човек да се смее ли, да плаче ли? Това са партии, които са продължение на партията на Ердоган и те не го крият. Твърдят, че мислят доброто на България, а всъщност са пета колона на Ердоган. – Какви може да се последствията от непредвидимостта на Ердоган, от неговата емоционалност и крайни решения? – Ердоган е обсебен от наркотика на властта. Хитлер държи речи на летището в Западен Берлин пред 1 млн. души. И тогава се развяват червени знамена, но с пречупени кръстове. Виждам Ердоган как върви по неговите стъпки. Той не чете, той се взривява и казва неща, които като държавен глава не трябва да изрича. Вдъхновява се от милионното множество, защото той е „новият баща“ на турците. До портрета на Ататюрк слагат и неговия портрет, както Ленин и Сталин навремето. Той обаче не е продължител, а отрицател на Кемал, защото Кемал създава нова държава, която няма нищо общо с османската империя. Докато Ердоган се вижда като новия султан. – Как да тълкуваме подобно противоречие? – Това е само началото. Ще дойде време, когато Ердоган ще взриви мавзолея на Кемал Ататюрк. Няма да стане веднага, но ще стане, защото той е отрицател на Кемал. – Какво да очакваме от предстоящата среща на Бойко Борисов с Ердоган? Каква е адекватната позиция на България? – Министър-председателят ще го удари на молба по отношение на бежанците. Тази сделка между Турция и Европа е пред провал. А няма как ние да останем в добри отношения с Турция, ако тя бъде провалена. Бежанците са оръжие на Ердоган. Той неслучайно ги пропускаше миналата година. Това беше нахлуване. Целта на Ердоган беше да наводни Европа. – Как ще продължи този процес? – Ето във Виена има отпор. Самият канцлер каза, че не може да влезе държава в ЕС, в която се възстановява смъртното наказание. А Ердоган говори като всички диктатори от името на народа: „Народът иска смъртно наказание. И аз ще му го дам“. И защо? За да избеси своите врагове. По този начин Ердоган казва на Брюксел: „Не се намесвайте, а си отваряйте границите.“ Знаете ли какво ще настъпи в България? Турците и сега масово пътуват до Германия и на Запад. Ами ако се отворят границите за Турция, какво ще стане по магистрала „Тракия“? Няма да можем да се разминем от турски коли. Ще бъде такова нахлуване. Ердоган обаче иска да паднат визите, иначе щял да пусне 2-3 млн. бежанци. Трудна е картинката… Като видя социоложката, сега министър, Румяна Бъчварова вечер по телевизора да ми казва, че всичко е под контрол, не мога да заспя. Толкова ме успокоява. – В тази ситуация трябва ли ни генерал за държавен глава? – Ако е генерал, трябва да има и качества на държавник. Стана дума за Ататюрк, който е паша, кадрови военен. Кимон Георгиев е бил полковник от армията, завършил е Военно училище. Той има качества за министър-председател при различни исторически обстоятелства… Аз твърдя, че офицерството е част от интелигенцията. Наскоро познат ми напомни приказката, че „когато Господ раздавал ум, военните били на учение“. Опонирах му, защото офицерството е институция, която беше смачкана от политиците. Те смачкаха и армията. – Какъв е коментарът ви за двете кандидатури за президент, които се обсъждат в публичното пространство – на ген. Румен Радев и на Бойко Борисов? – Ген. Радев го познавам само като военен. Той притежава качества и характер и има позиция. Докато Бойко Борисов е генерал от МВР. За пръв път в българската история генерал от МВР става министър-председател. В миналото е имало антагонизъм между армия и полиция. Борисов се утвърди. Въпреки че по конституция министър-председателят е трети, властта е в негови ръце. Там са парите, влиянието и трябва много обстоятелства да го притиснат, за да се кандидатира…. Освен ако не се намеси американското посолство. Не е тайна, че САЩ държаха Плевнелиев да бъде преизбран, но той е неизбираем. Бойко Борисов се различава и от президента, и от външния и военния министър, като казва, че в Черно море не иска фрегати, че с Русия трябва да внимаваме, тъй като имаме икономически отношения. Той е прав, но това дразни Чичо Сам. – Излиза, че трябва да слушаме САЩ, да се съобразяваме с Русия и да внимаваме с Турция – как се овладява такава сложна ситуация? – Това е по силите на държавник. Цар Борис Трети през Втората световна война успява, въпреки световния пожар. Той беше съюзник на Хитлер, но не изпрати войски на Източния фронт. Такива държавници днес не виждам. Бедата на прехода е, че много случайни хора изведнъж станаха отговорни политици. Не са и сънували, че ще станат президенти и министър-председатели. А и от всеки политик държавник не става. Нашият гост: Акад. Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. През 1970 г. завършва история в Софийския университет. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. През 1986 г. става старши научен сътрудник. От 1993 г. има научната степен доктор на историческите науки, а от следващата година е професор. От 1993 до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в НБУ. През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.

NATIONAL POST: РУСИЯ ИЗПРЕВАРИ САЩ ПО ВСИЧКИ ФРОНТОВЕ

 Русия надмина САЩ в Сирия, независимо от всички присмивания и предсказания на американския президент Барак Обама, че Москва ще затъне в сирийското «блато», пише канадското издание  The National Post.   Миналата година, когато Русия започна операцията в Сирия, Обама реагира с тази насмешка. На американския президент явно не му хареса «настойчивата външна политика» на Москва в Близкия Изток и в други региони, Обама явно разчиташе на това, че Русия ще «се опари в Сирия и ще излезе засрамена от своето приключение в Близкия Изток», се казва в статията.     Но всичко това не се случи. Русия не затъна в «блатото» и съумя крайно ефективно да използва ограничения военен ресурс — тя промени хода на гражданската война и  запази поста за сирийския президент Башар Асад, пише The National Post.       Нещо повече, през септември, независимо от миналогодишния сарказъм на Обама, Русия и САЩ обявиха за постигането на споразумение за Сирия. Ако то се реализира, голяма част от опозицията ще бъде неутрализирана, а Москва и Вашингтон ще започнат съвместни действия срещу враговете на Асад — ИД и «Фронт ан-Нусра», отбелязва изданието.       Независимо от бъдещето на споразумението, руският президент Владимир Путин «успя да постигне това, че САЩ да се присъединят към «въображаемото руско блато». Обама изглежда слаб и принуден да отговаря на действията на Москва в Близкия Изток, а Путин «укрепи за себе си статуса на незаменим арбитър за съдбата на Сирия», се казва в статията.     Действията на Русия в Сирия са само част от нейната политика по укрепване на позициите на страната в Близкия Изток, Москва има успех в това число заради самите САЩ, които не участват в случващото се в региона. Независимо от това, Владимир Путин се погрижи за връзките си с Иран, подобри отношенията си с Турция, предложи на Израел и Палестина да проведат преговори на руска територия.     Както твърди авторът на статията, Москва има два основни мотива при провеждането на активната си близкоизточна политика. Първият — стремежът да се спре разпространението на радикалния ислям, вторият — да се прекрати поредицата държавни преврати в страните от региона.       «Във възприятията на Русия крайният резултат от действията на Америка винаги е засилване на хаоса и радикалните ислямисти, които са враждебни както за руските, така и за американските интереси», — цитира изданието заместник директора и научен сътрудник към Програмата «Русия и Евразия» от Центъра за стратегически и международни изследвания Джефри Манкоф.     Успехите в Близкия Изток ще обезпечат на Русия влияние върху западните страни, независимо от събитията в Украйна през 2014 година и присъединяването на Крим. И макар ситуацията в Украйна да не се е подобрила, отношението на Запада към Путин се промени. Понастоящем САЩ и ЕС да принудени да се съобразяват с Русия, цитира The National Post мнението на професора от Джорджтаунския университет Аджела Стент.     Русия победи САЩ в това, че Вашингтон все повече отстъпва от своя първоначален план да отстрани Асад. Всички събития, започвайки от 2011 година показват, че първоначалната политика на САЩ е била катастрофална. Вариантите за Вашингтон са все по-малко благоприятни, не му остава нищо друго, освен да се приспособи към руската линия, пише изданието, позовавайки се на Джефри Монкофф.    

Валерий Емелянов: Влизането в Сирия доведе до изостряне на геополитическата ситуация

Според Валерий Емелянов, независим политолог и познавач на процесите в Близкия Изток, влизането на Русия в сирийския конфликт, не е донесло нищо специално на Москва, дори напротив е влошило положението ѝ на международната сцена. Той смята, че участието на Русия в конфликта в Сирия на страната на правителството в Дамаск е засилило противопоставянето между Москва и Запада. Ето как той разчита изминалите 12 месеца за Русия, отговаряйки на въпроса какво те са донесли на Русия в гражданския конфликт в Сирия: Мисля, че това участие освен главоболия и нови проблеми не донесе нищо ново на Русия.Острото геополитическо противопоставяне между Русия и Украйна е на такова равнище, че нещата са практически в състояние на война, така че този фронт е полуоткрит, второто е общата геополитическа сложност свързана със санкциите и контрасанкциите с ЕС и САЩ. Това състояние днес напомня на периода на Желязната завеса. Влизането в Сирия доведе до изостряне на геополитическата ситуация.Емелянов е категоричен, че ходът на Москва с участието в конфликта в Сирия е необоснован:  Гледано от днешния ден, сирийската ситуация влезе във фаза, когато в нея има слабо правителство, но като всяко друго правителство от Близкия Изток се държи амбициозно за властта. От гледна точка на глобалните икономически и политически цели на Русия в Сирия, сега Москва трябва да постигне общ баланс на силите в Близкия Изток в отношенията с Турция или с Ирак. Използването на руска военна сила в Сирия само задълбочава сложната външнополитическа ситуация, в която се намира Москва в Близкия Изток. Това само намалява влиянието й и за това руските военнополитически дивиденти са много малко в тази ситуация, затова смятам, че участието на Русия в Сирия не беше докрай преценено. Не така обаче мисли близкият до официалната руска линия арабист и политолог Борис Долгов от Центъра за изследване на арабския и ислямския свят към РАН, който преди дни се завърна от посещение в Сирия: Смятам, че тези действия бяха успешни, но има една поредица от въпроси които възникват. Както е известно част от руските военни сили, бяха изведени от Сирия, и беше обявено, че те са изпълнили своята задача и това е така, но ситуацията след това показа, че въоръжените групировки не са съгласни да отиват към каквото и да е ефективно прекратяване на огъня. Споразуменията се нарушават. Спомняме си, че след постигнатата преди две седмици договореност между Русия и САЩ, то беше нарушено 300 пъти. За това според мен сега са необходими по-активни действия на руските военнокосмически сили в Сирия, подкрепа на армията на Сирия за унищожаването на тези групировки, които са свързани с ИДИЛ и "Ал Кайда" и представляват в крайна сметка радикални ислямисти.  Независимият военен експерт Владимир Евсеев смята, че Русия е създала условия властите в Дамаск да могат да победят в конфликта. Той сравнява същевременно и действията на Иран в този конфликт и добавя: Иранците стоят зад варианта - победа на всяка цена. Движението "Хизбула" така воюва, но Русия не воюва така. За нея е важна не толкова победата, а стабилността на Сирия и да бъде запазена като единна държава, каквато я виждаме на картата. Русия се договаря с Турция за вкарването на войските само и само, за да запази Сирия като единна държава. В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Николай Кръстев.

М. Джемилев: Мюсюлманите в Крим основно са татари и смятат, че Русия е окупатор, борят се за освобождението с ненасилствени средства

Мустафа Джемилев - бивш председател на Меджлиса (събранието на кримските татари), което властите в Крим забраниха през пролетта на тази година е лишен от правото да влиза в Крим след анексирането на полуострова. Джемилев беше в София по покана на Полския културен институт буквало ден преди да стане ясен лауреата на Наградата Сахаров на Европейския парламент, където даде интервю за предаването "Хоризонт до обед", в което разказа за забраната и водените от него дела за отмяната й: Забраната беше от април 2014 година, така че стават две години и половина, като минах през всички инстанции, за да установя какъв е този орган на Руската федерация, който е издал забраната за влизане в Крим. Оказа се, че Федералната служба по миграцията, която се занимава по принцип с такива дела не се е произнасяла. Става ясно, че службата е всъщност Федералната служба за държавна сигурност - ФСБ, а тя няма такива права и сега делото е на последна инстанция във Върховния съд на Руската федерация. После ще подам жалба пред Европейския съд по правата на човека. Трябва да мине цялата процудера по изчерпване на казуса на федеративно ниво, а после съм сигурен, че ще спечеля делото в Европейския съд. Но , окупационните власти в Крим, предвиждайки, че мога да спечеля делото в Страсбург отвориха ново наказателно дело срещу мен с превантивна цел. Имам заповед за арест по различни обвинения - първото от които е за  посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация. Тоест това, че не признавам Крим като част от Русия - това представлява посегателство със срок до 5 години затвор. Така че, даже да спечеля в Страсбург, ако вляза в Крим ще ме арестуват по новото дело. Мюсюлманите в Крим основно са кримски татари. Те са около 90 процента от всички мюсюлмани на полуострова. Те не приемат окупацията и смятат, че Русия е окупатор, който трябва да напусне нашата територия, но в същото време мюсюлманската общност провъгласи принципа на Ненасилието. Така, че мюсюлманите се борят за освобождението на Крим с Ненасилствени средства, с мирни методи. Русия просто си търси повод и ще го намери, ако има физически стълкновения. И без това Русия се чуди как да накара кримските татари да напуснат Крим. А ако има стълкновения има опасност от директно увищожаване на народа на кримските татари. Затова, независимо от всички безобразия - безчислени обиски, арести, изчезващи хора, тайни убийства - ние продължаваме да призоваваме съотечествениците ни да се въздържат от употреба на сила и от радикални действия, защото това може да доведе до сериозни загуби. Призоваваме кримските татари да не напускат Крим, защото точно това искат окупанторите. Ако се разходите с микрофон в Симферопол и питате хората дали са доволни, че сега са в състава на Руската федерация ще получите 2 отговора - или хората, които питате ще се разбягат, за да не отговарят, това ще е първия тип отговор. А другият - ще е : "Да, много се радваме, че сме част от Руската федерация". Защото да се говори, че си несъгласен с окупацията, и с това, че Крим е в състава на Русия, това вече попада под наказателен състав за посегателство спрямо териториалната цялост. Даже човек да каже, че иска да се проведе втори референдум, това ще се смята за съмнение в законността на присъединяването на Крим. Втората опорна точка на кремълските пропагандисти, която гордо огласяват на международни форуми, е че всички жители на Крим искат руски паспорти. Впрочем, без документ за самоличност, на практика не можеш да живееш изобщо. Без паспорт не можеш нито да учиш, нито да получаваш пенсията си, или да отидеш при лекар. Първо това е йезуитска политика, а после тя се използва и за пропагандна цел, като се посочва как всички били доволни от окупацията и от руските си паспорти. Запитан дали много кримски татари ли напускат полуострова, той заяви, че няма точни данни и цитира организацията Крим СОС/SOS, според която за миналата година са регистрирани 21 000 души, които са се обърнали към тази организация, за помощ да напуснат Крим. Това далеч не са всички. Може да умножим този брой по три. И поне половината от тях са кримски татари, Защото най-голям натиск се оказва именно върху тях, макар че на територията на Кримския полуостров те са едва 13%. Преди време Джемилев съобщи, че ФСБ заделя 20 милиона долара, за да наруши единството на кримските татари с помощта на ислямистки организации на полуострова. За „Хоризонт до обед“, той уточни: Това беше стара аналитична справка за обществено-политическото състояние на полуострова. В нея се казваше, че кримските татари и техният политически орган Меджлис са главната политическа сила, която може да възпрепятства стратегическите интереси на Русия в Крим. В тази справка четем за редица мерки за неутрализиране на Меджлиса. За провокиране на вътрешно разепление, за създаване на разклонения и на дублиращи организации и за отделянето на 20 милиона долара, които да бъдат използвани за това. За създаване на всякакви организации - младежки, женски, спортни, които обаче да са против Меджлиса. Всъщност не им достигаха хора за тези организации, които създаваха и затова едни и същи хора виждахме във всички тях. Например, поддържаха една организация която се казваше Крим Милет Ветан, друга "Поколение Крим". Сега "Кирим Бирлиги“.Така или иначе те сега тясно си сътрудничат с окупационните руски власти. По времето на Янукович службите за сигурност не просто бяха превзети, но в тази аналитична справка, която ви дадох като пример, се говореше и че Меджлисът на кримските татари е главната опозиционна сила срещу настоящата власт в Кремъл. И затова предлагаха мерки за неутрализиране на Меджлиса със създаване на тези клонинг организации и поддържане на определени групировки, които да се противопоставят на Меджлиса. В другите спарвки не се говореше за пари. Но това, че паралелно и ФСБ и службите на Янукович работеха срещу кримските татари беше добре известно. Джемилев остро критикува Владимир Путин, но не отрича, че руският лидер го е търсил за преговори и разказа:ли ми е повлиял. ще ви разкажа как стана. След процеса ме осъдиха на две години и поливина затвор и  Имах свиждане с майка ми и брат ми. Майка ми само плачеше и я изведоха, Брат ми ме молеше да прекратя гладната стачка. Отделни мои органи вече бяха спрели да функционират. Бях близо до края. И когато изведоха майка ми, брат ми каза, че има един последен аргумент. На стъклото, което ни разделяше, залепи картичката от Андрей Сахаров. Само няколко думи, които помня и досега. "Скъпи Мустафа, скъпи синко, направих всичко възможно, за да те освободят, но сега имам към теб една молба. Да прекратиш гладната стачка, защото вашата смърт ще е само подърък за нашите врагове." Същият ден написах заявление за спиране на гладната стачка. по-късно и неговата жена Елена Бонер идваше, оставяше лекарства. Те ми помогнаха да изляза от пораженията, които гладната стачка вече беше оставила върху организма ми. Още преди окупацията на границата на Симферопол и Бахчесарая се срещнах с представител на Руската федерация от Татнефть. Разговаряхме за сътрудничество на бинзесмени от Крим и Татарстан. И внезапно в края на срещата този представител каза, че е упълномощен да ме покани на среща с Владимир Путин. Помня съвсем точно датата - 15 февруари 2014 година. Още преди окупацията, още преди бягството на Янукович. Аз се изумих и попитах: „А за какво изобщо ще разговаряме с Путин“. „Ами за бъдещето на Крим“, каза представителя на нефтената компания. А аз попитах: „Какво отношение изобщо има вашият Путин с бъдещето на Крим?“ Отказах да приема поканата за среща с Путин в Сочи. А после започнаха и събитията.  Когато отидохме с делегация кримски бизнесмени на среща с Шаймиев в Татарстан, в Казан - точно там, ден по -късно той ми каза, че за срещата в Казан е разбрал Путин и е поискал отново да разговаряме. Пак отказах, като казах, че ще разговарям ако той изведе войските си от Крим, защото вече беше почнала окупацията. Но, ако иска да говори за някакви неща по принцип, аз няма какво да разговарям, и че първо трябва да се посъветвам с нашето ръководство. Така и направих. Говорих с украинския премиер и Яценюк каза, че е ясно защо Путин иска да разговаря с мен, но че той не вижда смисъл в това. Каза ми да решавам сам. Впрочем Шаймиев не изразяваше възхищение от това, че Крим е окупиран и ме попита "С какво мога да ви помогна?". И когато му казах: "Та, вие сте съветник на Путин, обяснете му, че прави огромна грешка и разваля отношенията между нашите страни с десетилетия напред", той тъжно се усмихна и каза - "Кажете му го сам, той чака на телефона". Качихме се на втория етаж в една стая, в която имаше само един диван, маса и телефон. И някъде около 30-40 минути разговаряхме. След този разговор често ме питаха различни неща, например - дали мисля, че Путин е нормален човек или нещо друго. И аз винаги отговарям - че не съм се виждал с него, а че разговаряхме по телефона, и че имаше глас на нормален човек. Разбира се по закона на гостоприемството започнахме официално. аз благодарих за топлия прием в Татарстан, взеха ме от летището, съвсем официално, а той пък ме уважи с думи за това, че предвождам един малък, но важен народ. После вече по същество аз казах: "Господин Президент няма да ви давам съвети, но искам да изразя гледната точка на човек от коренния народ на територията, която окупирахте и смятам, че направихте огромна грешка и че трябва веднага да изведете войските си оттам”. А той ми отговори, колко щастливи ще сме всички ние и как той ще реши всички проблеми, които Украйна за 23 години не успя, и че Русия е велика страна. Благодарих му за предложената помощ, но подчертах, че през 1944 година, Русия ни разсели, депортира и подложи на геноцид кримските татари. Казах и че, ако действително иска да направи нещо добро, първо трябва да си изнесе войската, и го посъветвах да седне на масата за преговори с ръководството на Украйна. А той ми каза - но ето след 4 дни ще има референдум и когато чуем мнението на Кримския народ тогава ще решаваме. Този термин употреби - "кримски народ". Аз го преупредих, че никой не вярва в т.нар. референдум, а като коренен народ на Крим ние вече взехме решение  да бойкотираме референдума като нарушение на международното право. Не може да влезете с танкове на нашата територия и да си устроите референдум. Това беше разговор между двама глухи.  Той си знае своето, аз моето. Путин не е обещавал автономия на кримските татари, допълни Джемилев: Нямаше разговор за автономия, но той обещаваше да  реши всички проблеми. Каза, че знае, че кримските татари имат голяма диаспора в Турция. И, че Крим може да стане свързващ мост между Русия и Турция, на което, аз казах, че е по-скоро мост между Украйна и Турция, така че няма как да сме мост и с Русия. В общи линии обещаваше решаване на социалните проблеми и …щастие. Крим ще се върне в Украйна, убеден е Джемилев и допълва: В противен слуай ще има тържество на агресията. Ние сме против военно решение за Крим. Затова вярваме в санкциите, но те не просто трябва да бъдат ефективни, за да заставят агресора да се държи прилично. Не бива да се прекъсват, а напротив - да се увеличат докато агресорът не освободи незаконно придобитите територии. Не мисля, че има нещо по-ефективно от санкциите. Агресията не трябва да минава незабелязано. това, което става в отношенията Турция-Русия напоследък, не предизвиква възторг сред кримките татари. Имах трудни разговори с външния министър на Турция. Бях наскоро в Анкара и му казах, че не разбирам защо правят всичко това. После говорих и по турската телевизия. Казах, че ако те наричат сега Путин приятел, човекът, който причини толкова нещастие на кримскотатарския народ, то тогава какви сме ви ние?! Джемилев e убеден, че Путин се опита да разпространи политиката за "събиране на бившите съветски народи" и върху други страни от бившия СССР.

М. Джемилев: Мюсюлманите в Крим основно са татари и смятат, че Русия е окупатор

Мустафа Джемилев – бивш председател на Меджлиса (събранието на кримските татари), което властите в Крим забраниха през пролетта на тази година, е лишен от правото да влиза в Крим след анексирането на полуострова. Джемилев беше в София по покана на Полския културен институт, буквало ден преди да стане ясен лауреатът на Наградата "Сахаров" на Европейския парламент, където даде интервю за предаването "Хоризонт до обед" и разказа за забраната и водените от него дела за отмяната ѝ: Забраната беше от април 2014 година, така че стават две години и половина, като минах през всички инстанции, за да установя какъв е този орган на Руската федерация, който е издал забраната за влизане в Крим. Оказа се, че Федералната служба по миграцията, която се занимава по принцип с такива дела, не се е произнасяла. Става ясно, че службата е всъщност Федералната служба за държавна сигурност – ФСБ, а тя няма такива права, и сега делото е на последна инстанция във Върховния съд на Руската федерация. После ще подам жалба пред Европейския съд по правата на човека. Трябва да мине цялата процедура по изчерпване на казуса на федеративно ниво, а после съм сигурен, че ще спечеля делото в Европейския съд. Но  окупационните власти в Крим, предвиждайки, че мога да спечеля делото в Страсбург отвориха ново наказателно дело срещу мен с превантивна цел. Имам заповед за арест по различни обвинения – първото от които е за посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация. Тоест това, че не признавам Крим като част от Русия – това представлява посегателство със срок до 5 години затвор. Така че, даже да спечеля в Страсбург, ако вляза в Крим ще ме арестуват по новото дело. Мюсюлманите в Крим основно са кримски татари. Те са около 90 процента от всички мюсюлмани на полуострова. Те не приемат окупацията и смятат, че Русия е окупатор, който трябва да напусне нашата територия, но в същото време мюсюлманската общност провъгласи принципа на Ненасилието. Така, че мюсюлманите се борят за освобождението на Крим с Ненасилствени средства, с мирни методи. Русия просто си търси повод и ще го намери, ако има физически стълкновения. И без това Русия се чуди как да накара кримските татари да напуснат Крим. А ако има стълкновения има опасност от директно увищожаване на народа на кримските татари. Затова, независимо от всички безобразия - безчислени обиски, арести, изчезващи хора, тайни убийства - ние продължаваме да призоваваме съотечествениците ни да се въздържат от употреба на сила и от радикални действия, защото това може да доведе до сериозни загуби. Призоваваме кримските татари да не напускат Крим, защото точно това искат окупанторите. Ако се разходите с микрофон в Симферопол и питате хората дали са доволни, че сега са в състава на Руската федерация ще получите 2 отговора - или хората, които питате ще се разбягат, за да не отговарят, това ще е първия тип отговор. А другият - ще е : "Да, много се радваме, че сме част от Руската федерация". Защото да се говори, че си несъгласен с окупацията, и с това, че Крим е в състава на Русия, това вече попада под наказателен състав за посегателство спрямо териториалната цялост. Даже човек да каже, че иска да се проведе втори референдум, това ще се смята за съмнение в законността на присъединяването на Крим. Втората опорна точка на кремълските пропагандисти, която гордо огласяват на международни форуми, е че всички жители на Крим искат руски паспорти. Впрочем, без документ за самоличност, на практика не можеш да живееш изобщо. Без паспорт не можеш нито да учиш, нито да получаваш пенсията си, или да отидеш при лекар. Първо това е йезуитска политика, а после тя се използва и за пропагандна цел, като се посочва как всички били доволни от окупацията и от руските си паспорти. Запитан дали много кримски татари ли напускат полуострова, той заяви, че няма точни данни и цитира организацията Крим СОС/SOS, според която за миналата година са регистрирани 21 000 души, които са се обърнали към тази организация, за помощ да напуснат Крим. Това далеч не са всички. Може да умножим този брой по три. И поне половината от тях са кримски татари, Защото най-голям натиск се оказва именно върху тях, макар че на територията на Кримския полуостров те са едва 13%. Преди време Джемилев съобщи, че ФСБ заделя 20 милиона долара, за да наруши единството на кримските татари с помощта на ислямистки организации на полуострова. За „Хоризонт до обед“, той уточни: Това беше стара аналитична справка за обществено-политическото състояние на полуострова. В нея се казваше, че кримските татари и техният политически орган Меджлис са главната политическа сила, която може да възпрепятства стратегическите интереси на Русия в Крим. В тази справка четем за редица мерки за неутрализиране на Меджлиса. За провокиране на вътрешно разепление, за създаване на разклонения и на дублиращи организации и за отделянето на 20 милиона долара, които да бъдат използвани за това. За създаване на всякакви организации - младежки, женски, спортни, които обаче да са против Меджлиса. Всъщност не им достигаха хора за тези организации, които създаваха и затова едни и същи хора виждахме във всички тях. Например, поддържаха една организация която се казваше Крим Милет Ветан, друга "Поколение Крим". Сега "Кирим Бирлиги“.Така или иначе те сега тясно си сътрудничат с окупационните руски власти. По времето на Янукович службите за сигурност не просто бяха превзети, но в тази аналитична справка, която ви дадох като пример, се говореше и че Меджлисът на кримските татари е главната опозиционна сила срещу настоящата власт в Кремъл. И затова предлагаха мерки за неутрализиране на Меджлиса със създаване на тези клонинг организации и поддържане на определени групировки, които да се противопоставят на Меджлиса. В другите спарвки не се говореше за пари. Но това, че паралелно и ФСБ и службите на Янукович работеха срещу кримските татари беше добре известно. Джемилев остро критикува Владимир Путин, но не отрича, че руският лидер го е търсил за преговори и разказа:ли ми е повлиял. ще ви разкажа как стана. След процеса ме осъдиха на две години и поливина затвор и  Имах свиждане с майка ми и брат ми. Майка ми само плачеше и я изведоха, Брат ми ме молеше да прекратя гладната стачка. Отделни мои органи вече бяха спрели да функционират. Бях близо до края. И когато изведоха майка ми, брат ми каза, че има един последен аргумент. На стъклото, което ни разделяше, залепи картичката от Андрей Сахаров. Само няколко думи, които помня и досега. "Скъпи Мустафа, скъпи синко, направих всичко възможно, за да те освободят, но сега имам към теб една молба. Да прекратиш гладната стачка, защото вашата смърт ще е само подърък за нашите врагове." Същият ден написах заявление за спиране на гладната стачка. по-късно и неговата жена Елена Бонер идваше, оставяше лекарства. Те ми помогнаха да изляза от пораженията, които гладната стачка вече беше оставила върху организма ми. Още преди окупацията на границата на Симферопол и Бахчесарая се срещнах с представител на Руската федерация от Татнефть. Разговаряхме за сътрудничество на бинзесмени от Крим и Татарстан. И внезапно в края на срещата този представител каза, че е упълномощен да ме покани на среща с Владимир Путин. Помня съвсем точно датата - 15 февруари 2014 година. Още преди окупацията, още преди бягството на Янукович. Аз се изумих и попитах: „А за какво изобщо ще разговаряме с Путин“. „Ами за бъдещето на Крим“, каза представителя на нефтената компания. А аз попитах: „Какво отношение изобщо има вашият Путин с бъдещето на Крим?“ Отказах да приема поканата за среща с Путин в Сочи. А после започнаха и събитията.  Когато отидохме с делегация кримски бизнесмени на среща с Шаймиев в Татарстан, в Казан - точно там, ден по -късно той ми каза, че за срещата в Казан е разбрал Путин и е поискал отново да разговаряме. Пак отказах, като казах, че ще разговарям ако той изведе войските си от Крим, защото вече беше почнала окупацията. Но, ако иска да говори за някакви неща по принцип, аз няма какво да разговарям, и че първо трябва да се посъветвам с нашето ръководство. Така и направих. Говорих с украинския премиер и Яценюк каза, че е ясно защо Путин иска да разговаря с мен, но че той не вижда смисъл в това. Каза ми да решавам сам. Впрочем Шаймиев не изразяваше възхищение от това, че Крим е окупиран и ме попита "С какво мога да ви помогна?". И когато му казах: "Та, вие сте съветник на Путин, обяснете му, че прави огромна грешка и разваля отношенията между нашите страни с десетилетия напред", той тъжно се усмихна и каза - "Кажете му го сам, той чака на телефона". Качихме се на втория етаж в една стая, в която имаше само един диван, маса и телефон. И някъде около 30-40 минути разговаряхме. След този разговор често ме питаха различни неща, например - дали мисля, че Путин е нормален човек или нещо друго. И аз винаги отговарям - че не съм се виждал с него, а че разговаряхме по телефона, и че имаше глас на нормален човек. Разбира се по закона на гостоприемството започнахме официално. аз благодарих за топлия прием в Татарстан, взеха ме от летището, съвсем официално, а той пък ме уважи с думи за това, че предвождам един малък, но важен народ. После вече по същество аз казах: "Господин Президент няма да ви давам съвети, но искам да изразя гледната точка на човек от коренния народ на територията, която окупирахте и смятам, че направихте огромна грешка и че трябва веднага да изведете войските си оттам”. А той ми отговори, колко щастливи ще сме всички ние и как той ще реши всички проблеми, които Украйна за 23 години не успя, и че Русия е велика страна. Благодарих му за предложената помощ, но подчертах, че през 1944 година, Русия ни разсели, депортира и подложи на геноцид кримските татари. Казах и че, ако действително иска да направи нещо добро, първо трябва да си изнесе войската, и го посъветвах да седне на масата за преговори с ръководството на Украйна. А той ми каза - но ето след 4 дни ще има референдум и когато чуем мнението на Кримския народ тогава ще решаваме. Този термин употреби - "кримски народ". Аз го преупредих, че никой не вярва в т.нар. референдум, а като коренен народ на Крим ние вече взехме решение  да бойкотираме референдума като нарушение на международното право. Не може да влезете с танкове на нашата територия и да си устроите референдум. Това беше разговор между двама глухи.  Той си знае своето, аз моето. Путин не е обещавал автономия на кримските татари, допълни Джемилев: Нямаше разговор за автономия, но той обещаваше да  реши всички проблеми. Каза, че знае, че кримските татари имат голяма диаспора в Турция. И, че Крим може да стане свързващ мост между Русия и Турция, на което, аз казах, че е по-скоро мост между Украйна и Турция, така че няма как да сме мост и с Русия. В общи линии обещаваше решаване на социалните проблеми и …щастие. Крим ще се върне в Украйна, убеден е Джемилев и допълва: В противен слуай ще има тържество на агресията. Ние сме против военно решение за Крим. Затова вярваме в санкциите, но те не просто трябва да бъдат ефективни, за да заставят агресора да се държи прилично. Не бива да се прекъсват, а напротив - да се увеличат докато агресорът не освободи незаконно придобитите територии. Не мисля, че има нещо по-ефективно от санкциите. Агресията не трябва да минава незабелязано. това, което става в отношенията Турция-Русия напоследък, не предизвиква възторг сред кримките татари. Имах трудни разговори с външния министър на Турция. Бях наскоро в Анкара и му казах, че не разбирам защо правят всичко това. После говорих и по турската телевизия. Казах, че ако те наричат сега Путин приятел, човекът, който причини толкова нещастие на кримскотатарския народ, то тогава какви сме ви ние?! Джемилев e убеден, че Путин се опита да разпространи политиката за "събиране на бившите съветски народи" и върху други страни от бившия СССР.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Русия реагира бурно след мача на Европейското първенство по футбол в навечерието на националния си празник

Мачът между националните отбори на Русия и Великобритания се превърна в истинско отражение на сложните отношения между Москва и Лондон през последните години, което придаде в известна степен и политически характер на двубоя. Политици и водещи фигури във външната политика в Москва реагираха бурно на отбелязания от руския отбор гол в последния възможен момент от мача. Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова написа във Фейсбук „ураааа“, докато председателят на парламентарната комисия по външна политика Алексей Пушков нарече случилото се „чудо“, а неговият колега, председателят на външната комисия във федералното събрание на Русия Константин Косачов, определи гола на тима на страната му като възможност, при която сънародниците му са показали в действителност какво могат, когато се мобилизират.  Днес в Русия се отбелязва и 26-та годишнина от обявяването на декларацията за независимост, отворила пътя и към излизането й от състава на бившия Съветски съюз. Тази дата не оставя равнодушен никого както сред политиците, така и сред анализаторите в Москва. За руските комунисти тази дата и събитието, свързано с независимостта на Русия и ролята на първия демократично избран президент Борис Елцин, не е донесла нищо позитивно, а напротив дори е способствала за разпадането на бившия Съветски съюз. Генадий Зюганов дори предложи националният празник на Русия да бъде преместен на 28 юли, когато Русия приема християнството, идея която бе отхвърлена от Кремъл. Според политическите наблюдатели обаче именно 12 юни е денят, в който е бил възстановен руският суверенитет и държавност. Социолози от центъра „Левада“ извършиха допитване сред 1600 души как се отнасят към този празник. Според данните, се оказва, че 44% от анкетираните и досега са убедени, че той се нарича „Ден на независимостта на Русия“, а само 38% знаят, че това е „Денят на Русия“. Една пета от допитаните са се затруднили да отговорят в какво се е превърнала за тях независимостта. Въпреки това, Денят на Русия си остава празник и неработен ден в страната. Според допитването 14% от работещите руснаци ще прекарат 12 юни у дома, в семеен кръг, а 11% – на вилата или на село. Също толкова възнамеряват да работят на националния празник на страната им. Всеки десети е планирал пътуване сред природата на излет. За 9% Денят на Русия не се отличава с нищо от обикновената събота или неделя, също толкова граждани искат да го използват просто за „почивка“. На 12 юни 5% планират разходки из града или в парка и по-далечни пътешествия, а 2% желаят просто да се наспят. 11% от участвалите в допитването нямат конкретни планове за деня.

НАТО увеличава присъствието си в Черноморския регион, създава се румънско-българска бригада

НАТО ще изгради многонационална бригада в Румъния, в която България ще участва с до 400 войници на ротационен принцип. Това стана ясно от думите на генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. На въпрос за това какво повече може да се очаква за България и Румъния, Столтенберг обясни, че това са подходящи решения, взети на базата на военните анализи. Баланс на южния фланг Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4443426. Баланс на южния фланг Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4443426/ Баланс на южния фланг Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4443426/ Баланс на южния фланг За инициатива в Черноморския регион генералният секретар на НАТО обясни, че вече има по-сериозно присъствие под формата на въздушно патрулиране и радарите АУАКС в Турция, както и бригадата на Румъния и България. Повече тренировки ще има в този район. До октомври обаче военните планират да дадат съвет как присъствието на НАТО ще се случи не само на сушата но и по вода и въздух. „Някои от страните изразиха нуждата от подобно нещо“, каза Йенс Столтенберг, без да уточни дали това са били Турция, Румъния или България. „НАТО по-рано вече усили своето присъствие в Черноморския регион и в югоизточната част на алианса. Включително е усилено въздушното патрулиране и са взети мерки в подкрепа на Турция, по-конкретно, разполагането там на елементи на ПРО на НАТО и самолети-радари АУАКС“, заяви Столтенберг, цитиран от световните медии. Той посочи и готовността на НАТО за командване на щита, чийто елементи са американските кораби "Испания", радарите в Турция и система за прихващане в Румъния. Тази система не представлява заплаха за Русия, каза Столтенберг. Той посочи и нуждата от диалог с Москва, което ще стане на среща на съвета НАТО - Русия следващата седмица. Подсилване на източния фланг Лидерите на НАТО взеха решение за изпращането на 4 батальона край границите с Русия и потвърдиха готовността си да повишат разходите за отбрана до 2% от БВП. Четирите батальона на НАТО ще останат в Полша и Прибалтика толкова дълго, колкото е необходимо, отбеляза генералният секретар на алианса. „Това е отворено споразумение. То ще продължи толкова, колкото е необходимо. Ние нямаме някаква конкретна дата, когато то ще приключи“, каза той и уточни, че по-рано на източния фланг не е имало такова присъствие. „Това е нова реалност за нас“, каза Столтенберг. Решението е било взето въз основа на военен анализ след събитията в Украйна. Столтенберг посочи, че по-рано никой в НАТО не е мислил за подобно нещо. „Това са отбранителни действия, правопропорционална на руските“, добави той. Столтенберг обяви, че НАТО е взело решение кои нации ще ръководят многонационалните батальони в Източна Европа. За Латвия ще отговаря Канада, за Литва – Германия, за Естония – Великобритания, а за Полша – САЩ. НАТО ще избягва инцидентите с Русия Той подчерта, че НАТО трябва да направи всичко, за да избегне неразбирането и инцидентите с Русия. „Русия не трябва да бъде изолирана. Освен това, във връзка с увеличаването на военната активност в Европа и край нейните граници ние сме заинтересовани в съгласуването на правилата за взаимодействие с нея. Ние ще направим всичко необходимо, за да избегнем неразбиране и инциденти“, каза Столтенберг. Генералният секретар на алианса напомни, че Русия е най-големият съсед на НАТО и играе важна роля в света. „Ние не желаем конфронтация. Усилвайки сдържането и отбраната, ние продължаваме да търсим конструктивен диалог с Русия“, заяви Столтенберг. На 13 юли по време на заседанието на Съвета Русия-НАТО /СРН/ алиансът ще информира Москва за резултатите от срещата във Варшава. “Съветът Русия-НАТО е важен инструмент за управлението на нашите отношения в тази сложна обстановка в сферата на сигурността. Ще свикам ново заседание на Съвета идващата сряда, за да информираме Русия за взетите от нас решения“, каза генералният секретар. Столтенберг също така обяви, че системата за противоракетна отбрана /ПРО/ на НАТО се намира на базово оперативно равнище на готовност.

Григорий Явлински: Русия все още не може да организира честни и справедливи избори, защото няма независим съд

Днес в Русия е ден за размисъл преди утрешните парламентарни избори. Те ще бъдат седмите след разпадането на СССР и възстановяването на Русия като самостоятелна държава преди 25 години.  В момента в Русия няма демокрация, заяви лидерът на опозицията Григорий Явлински, според когото ако няма фалшификации от страна на управляващите, представляваната от него партия "Яблоко" може да влезе в новата Дума и дори да има собствена парламентарна група.  Според най-разпознаваемия руски опозиционен политик много от гражданите на Русия към днешна дата не вярват в резултатите от предстоящите в неделя парламентарни избори.  Всички гласоподаватели обаче трябва да участват в тях, посочи Явлински, защото алтернативата е насилие и беззаконие, а в Русия това е много опасно, защото може само да доведе до рязко влошаване на ситуацията. Затова смяната на властта, на правителството и на президента, обясни пред "Хоризонт"  Григорий Явлински, трябва да става по законен начин и задължително мирно: Русия все още не може да организира открити, честни и справедливи избори, защото няма независим съд, няма еднакъв закон за всички, както и неприкосновена частна собственост, а тук следователно няма и независимо финансиране. А без това честни избори не може да има. В Русия се провеждат избори само от 25 години - на нея ще ѝ бъдат необходими още много да постигне реализирането на честни и открити избори. Нашите прогнози сочат, че "Яблоко" може да получи между 7 и 10 %, обясни още Явлински, според когото  днес в Русия няма демокрация: В Русия няма демокрация! Руската демокрация днес не изглежда никак, защото нея просто я няма! По-лошо  -  дори днес системата, която съществува в Русия, представлява много сериозна авторитарна система, която има признаци за развитие в шовинистична и криминална система.

Търговските войни на Русия

 През последните две-три години Русия воюва активно. Тук добре се вписват Студената война срещу Запада и двете горещи войни - необявената в Източна Украйна и продължаващата в Сирия, както и няколко търговски войни. Критикувайки западните държави за наложените санкции против Руската федерация, Москва на свой ред използва ембаргото като икономическо оръжие. В Кремъл явно са убедени в ефикасността на забраната за внос и явно недооценяват дълготрайните вреди за имиджа на страната като надежден и предсказуем търговски партньор. Защо плодовете и зеленчуците? Най-пресният пример е с руския износ на пшеница за Египет, който миналата година стана най-важният за Русия чуждестранен пазар за зърно. Въпреки международните стандарти, които допускат 0,05 процента съдържание на мораво рогче, Египет изведнъж въведе изискването за нулево съдържание на този вид паразитна гъбичка в пшеницата. Отговорът на фирмите от Франция и другите традиционни страни, износителки на това, на практика неизпълнимо, условие беше прекъсване на участието в търговете в Египет. Русия реагира на държавно ниво: след като египетските власти отказаха доставката на руска пшеница - поради горната причина - Руската федерация временно забрани вноса на египетски плодове и зеленчуци. На 19 септември надзорния орган за селскостопанска продукция Росссельхознадзор обяви мярката, като се позова на "систематичните нарушения на международните и руските фитосанитарни изисквания от египетска страна". Два дни по-късно Египет се отказа от изискването си за нулево съдържание на мораво рогче в пшеницата, а още няколко дни по-късно голяма египетска делегация пристигна в Москва с настояването за отмяна на ембаргото за египетски плодове и зеленчуци. Още същия ден мярката падна (без картофите). Успехът на житната блиц-война с Египет накара руските власти да вярват, че силовите методи постигат бързи резултати. Война и срещу Турция В Санкт Петербург президентите Путин и Ердоган заровиха томахавките Ако в случая с Египет Москва само искаше да разруши възникналата външноикономическа бариера, то в случая с Турция си беше поставила две много по-мащабни задачи. От една страна това беше един вид външнополитическа наказателна операция, или отмъщение за сваления руски самолет от турските ВВС, а от друга - протекционистка кампания за защита на собствените производители от турските конкуренти и подкрепа за туризма в Сочи и Крим. Русия удържа победа и в тази война. За това свидетелства голямата макроикономическа вреда, нанесена на турския туризъм. В самата Руска федерация пострадаха туроператорите и руските туристи. В края на краищата турският президент Ердоган бе принуден да се извини. А по всичко личи, че на 9 август в Санкт Петербург той "сключи мир" с руския президент Путин. И след това обаче Русия не прекрати икономическите си атаки - Москва не отмени ембаргото за внос на турски плодове и зеленчуци, а само обеща да го стори в недалечно бъдеще. Окопната война с ЕС Най-продължителната и мащабна война Русия води обаче срещу ЕС. И тук не става въпрос само за отговор на икономическите санкции на Запада. Главните цели на тази война са протекционистки: Москва се опитва да предпази максимално руското селско стопанство от европейската конкуренция. И тази кампания започна много преди президентът Путин да подпише указа от 6 август 2014 година за забрана на вноса на хранителни продукти от ЕС и редица други европейски страни. Унищожаване на сирене, нелегален внос от ЕС На 1 юли 2013 година Росссельхознадзор ограничи вноса от ЕС на картофи за посев и продоволствие. Както виждаме сега, в списъка се добавят и картофите от Египет. От 21 януари 2014 година бе забранен вносът на живи свине и свинско месо от ЕС, а от 1 август 2014 година също и вносът на ябълки от Полша. В този смисъл поетапното капсулиране на руския пазар за европейската селскостопанска продукция, което е в нарушение на правилата на Световната търговска организация, вече беше в пълен ход, когато икономическите санкции на Брюксел дадоха повод на Москва да въведе широкомащабното продоволствено ембарго. В резултат на това вече над две години Русия и ЕС са в състояние на продължителна окопна търговска война. От нея в Русия печелят производителите, а страдат потребителите, които получават продукти с ниско качество на завишени цени. В страните от ЕС загуби понесоха на първо време свинефермите, млекопреработвателните предприятия и градинарите, които обаче получиха частични компенсации от Брюксел. Повечето селскостопански производители от ЕС се пренасочиха към други пазари или намалиха производството си, но тази война не оказва макроикономическо влияние върху Европа. Наред е Беларус   Москва, която вече е привикнала да използва силови методи при решаването на бизнес-въпросите, не се колебае да води и търговски войни със страните от Евразийския икономически съюз. Официално Русия не води търговска война с Беларус, но интервенира с партизански методи и на беларуския фронт. Във всеки случай на 20 септември президентът на Беларус Александър Лукашенко обвини Русия, и в частност Росссельхознадзор, че блокира някои беларуски стоки в интерес на руските олигарси. Два дни по-късно Росссельхознадзор излезе с изявление за "несъстоятелните оплаквания" от беларуска страна. Но този тон, по правило, е признак за разрастваща се търговска война.