19.01.2017

Резултати от търсенето

В Румъния засилват граничния контрол, заради опасенията от мигрантски натиск към страната

Докато Унгария издигна огради от бодлива тел на границите си в опит да не допусне мигранти, Румъния разчита на човешка сила, подкрепена от технология за граничен контрол, в регион, разпростиращ се от Калафат на югозапад до по-далеч на север в Беба Веке. Това пише Олимпиу Георгиу от Асошиейтед прес, предаде бТВ. Гранични полицаи заявиха пред АП този месец, че използват хеликоптери и патрулни лодки в река Дунав, топлинно чувствителна техника, камери на наблюдателните кули и устройства за засичане на сърдечен ритъм под камионите. Полицаят от румънската гранична полиция Мариус Ступару кара „СУВ” в проливния дъжд, следейки за някакви признаци за мигранти, опитващи се да влязат в страната от Сърбия и Унгария. Ступару е на фронтовата линия на това усилие близо до град Беба Веке, докато сканира за мигранти от Сирия, Афганистан и други места. Това е мястото, където всички мигранти искат да преминат, но румънската гранична полиция е тук и досега е успявала да предотврати всички техни опити, казва той пред АП.  Румъния, която има 547-километрова сухопътна и речна граница със Сърбия, е инвестирала много в граничен контрол през последната година, за да попречи на мигрантите нелегално да преминават през страната на път към Западна Европа. Румъния също има дълга граница с Унгария, но единственият проблемен район за граничните полицаи е южната част на границата.  Мигрантите доказаха, че са изобретателни при опитите им да навлизат нелегално в Румъния, които понякога са опасни за живота. Те се крият под камиони, предприемат кратко, но рисковано пътуване през Дунав или просто вървят под прикритието на тъмнината от Сърбия към Румъния. В сравнение със съседните Унгария и Сърбия, Румъния в повечето случаи е заобикаляна от големия наплив мигранти. Тя е член на Европейския съюз, но не и на шенгенската зона. Пътуването през Румъния означава голямо отклонение за мигрантите, повечето от които опитват да стигнат до Западна Европа. Въпреки това властите смятат, че Румъния може да се превърне в ново трасе за някои мигранти заради затварянето на граници на други места и засили граничния си контрол.  Полицията казва, че 725 мигранти са опитали да преминат нелегално в Румъния през първите девет месеца на годината, което е с 39% по-малко спрямо същия период през 2015 г. Въпреки това много мигранти са достатъчно отчаяни да опитват да минат по пълните с опасности маршрути. Въпреки че времето застудя, мигрантите продължават да идват. Граничната полиция съобщи вчера, че е задържала трима мъже от Пакистан на възраст между 17 и 27 години, заподозрени, че са навлезли нелегално в Румъния от Сърбия. Те са казали на полицията, че искат да отидат при роднини в Италия.  Миналата седмица румънската гранична полиция задържа 34 души, опитали да влязат нелегално и след това да излязат от Румъния, включително девет мъже от Сирия и Турция, които се скрили в камион, транспортиращ препарати за почистване, жена в напреднала бременност със съпруга й и група от 17 души от Виетнам, Сирия и Афганистан, включително четири деца на възраст между 4 и 6 години, които също са ходили пеш към Румъния от Сърбия.  Румънската гранична полиция има 13 хиляди служители и е разположила допълнителни сили в Югозападна Румъния тази година за ограничаване на нелегалните пресичания на границата, макар точният брой на допълнителните служители, разположени в района, да не е разгласен.  В миналото каналджийте бяха глобявани, но неотдавна четирима сърби, заподозрени, че са действали като водачи на мигранти, бяха задържани, за да послужат за пример, който не бива да се следва. На пристанище Калафат на река Дунав, срещу българския град Видин, гранични полицаи използват кучета и оборудване, което може да засече сърцебиене, в търсенето на нелегални мигранти.  

ЦРУ плащало на Румъния милиони за тайните "черни" затвори с изтезания на нейна територия

Адвокатката Армин Синг заяви пред Европейския съд за човешки права, че ЦРУ е плащало на Румъния милиони долари компенсация заради създаването на тайни затвори на САЩ на нейна територия. На изслушване пред съда юристката изтъкна, че официалните власти в Румъния са били наясно, че в тези места за задържане се използват изтезания срещу задържаните лица, заподозрени в съпричастие с терористична дейност. Според Синг през периода 2003–2005 година тайните затвори са действали в Румъния „с одобрението на официалните власти”. Юридическият представител на румънския парламент адвокат Картинел Брумар отхвърли твърденията заради „недоказване на отговорността на Румъния”. Синг заяви, че нейният клиент Абд ал-Рахим ал Нашири, който е родом от Саудитска Арабия, през 2004 година е бил държан окован в затвор на ЦРУ в Букурещ и спрямо него е извършвано физическо и сексуално насилие. БГНЕС припомня, че след 11 септември 2001 г., когато Букурещ се стремял да получи зелена светлина за членството в НАТО, Румъния и САЩ са обсъждали въпроса за центрове за подкрепа за ЦРУ. Става дума за обекти, които Румъния да постави на разположение на представители на ЦРУ, където те да могат да организират дейности, които искат да водят на територията на други страни. Според доклад на американския Сенат за разпитите с използване на изтезания след 11 септември общо 119 души са били пленени и затворени в т.нар. черни места в други страни, които не се уточняват, но сред които вероятно са Румъния, Полша и Литва. В края на 2014 г. Йоан Талпеш, бивш началник във външното разузнаване (SIE) на Румъния, не изключи присъствието на затворници в "транзитен център" на ЦРУ в Румъния, но увери, че Букурещ не е бил в течение какво са правели американците там. „Имаше тук един център, който американците управляваха още от началото. Румънската страна не бе заинтересувана какво вършат американците там, за да им покаже, че те може да ни имат доверие“, заяви тогава Талпеш, който е бил съветник по сигурността на бившия президент на Румъния Йон Илиеску. Последният отрича да е знаел нещо по въпроса.

Ултиматум: Румъния отваря построените с европари трансгранични пътища, ако влезе в Шенген

Функционирането на трансграничните пътища между Румъния и Унгария, чието построяване беше съфинансирано от Европейския съюз, зависи от това дали Румъния ще се присъедини към Шенген, отбелязва в писмо до Еврокомисията румънският вицепремиер Василе Дънку, информира днес агенция Медиафакс. В началото на годината еврокомисарят за регионалната политика поиска от румънския премиер да предприеме мерки, така че трансграничните пътища между Румъния и Унгария, построени с европейски средства, да започнат да функционират възможно най-скоро. В отговор на това искане румънското правителство отбелязва, че "функционирането в постоянен режим на десетте трансгранични пътища, разположени между Румъния и Унгария, съфинансирани от Европейския съюз, зависи в края на краищата от присъединяването на Румъния към шенгенското пространство - цел, за чието постигане правителството работи постоянно. Доколкото решението за присъединяване на Румъния към шенгенското пространство се отлага последователно, макар Румъния да изпълнява вече всички необходими технически критерии, отговорността за забавянето на присъединяването към шенгенското пространство не може да бъде прехвърляна на румънските власти". Според румънските власти поради отлагане на приемането на Румъния в Шенген, за да се използват тези пътища, се налага на румънско-унгарската граница да се изградят ГКПП-та, което предполага значителни разходи, които са и неоправдани, защото те ще станат практически безполезни след присъединяването на страната към шенгенското пространство.

Оланд даде надежда на Румъния за членство в Шенген

Френският президент Франсоа Оланд заяви днес в Букурещ, че проверките за сигурност на румънските летища могат да помогнат на Шенген, с което даде надежда, че Румъния се приближава към членство в пространството за свободно движение, предаде БНТ. Оланд отбеляза, че Румъния е приложила програмата PNR (Passenger Name Record) за проверка на пътниците на румънските летища. "Това е важна структура за нашата сигурност. За нас това е основен момент в борбата срещу тероризма и поради тази причина трябва да има разговори в Брюксел, за да се види как румънските летища могат да допринесат на Шенгенското пространство чрез своята ефективност", каза френският президент. Румъния се опитва да влезе в Шенген от години, но не успява да си осигури единодушно съгласие на 26-те членки, отчасти заради тревоги по отношение на корупцията, отбелязва АП. Румънският президент Клаус Йоханис приветства изявленията на Оланд, като отбеляза, че Румъния се е почувствала подкрепена от Франция в стремежа си за присъединяване към Шенгенското пространство, където между държавите не се прилагат паспортни и други проверки. "Румъния действа отдавна като фактически член на Шенген", посочи Йоханис. Говорейки преди срещата на високо равнище на ЕС в Братислава след гласуването във Великобритания за напускане на съюза, Оланд каза: "Европа трябва да бъде надежда. Ако няма надежда, вече не е Европа." Френският президент отбеляза, че "тази надежда се е изпарила". "Ние трябва да съживим тази надежда чрез младите хора в Европа, мобилност, изследвания, възможност за развитие, за намиране на работа; това е приоритетът, който ще подчертая в Братислава." Румъния и Франция се надяват днешното посещение на Оланд в Букурещ да даде тласък на взаимната търговия и да укрепи двустранните отношения между традиционните съюзници, отбелязва АП. Франция има 450 компании в страната, които осигуряват 100 000 работни места. Франция е също така първият избор на румънските студенти, които решават да следват в чужбина, отбеляза френският държавен глава. Франсоа Оланд положи венец на гроба на незнайния воин по-рано днес, като посочи, че това е първата държавна визита на френски президент в Румъния, откакто за последен път Жак Ширак посети страната през 1997 г. По-късно днес Оланд ще открие завод на Еърбъс в град Гимбав в централната част на страната, където ще се произвеждат военни и граждански хеликоптери от следващата година. Заводът ще заработи на пълна мощност до 2020 г., произвеждайки 15 хеликоптера годишно и създавайки 350 работни места, съобщиха представители на компанията. Френският президент се придружава в Румъния от 30 директори на френски компании.

Румъния преговаря с България и Турция за обща натовска бригада – ще възпират Русия в Черно море

Румъния води преговори с България и Турция с цел приемане на допълнителни мерки за укрепване на отбраната и сигурността в зоната на Черно море с акцент върху Военноморските и Военновъздушните сили”. Това става ясно от съобщение на румънското Министерство на националната отбрана, цитирано от ТАСС и ДПА. Става въпрос за р азполагането на многонационална бригада на НАТО в Румъния, което ще е принос на страната към сдържащата мощ на алианса, уточни в Брюксел министърът на националната отбрана на Румъния Михня Моток след първия ден от заседанието на Съвета на Организацията на равнище глави на военни ведомства. Разгръщането на многонационалната бригада, според него, „ще стане конкретен принос на страната в укрепването на отбраната и сдържащата мощ на алианса, както и в регионалната сигурност и стабилност”. С тези мерки Румъния се стреми да постигне увеличена координация с вече провежданата през последните години дейност на НАТО посредством "еър полисинг", военноморските учения на алианса и присъствието на кораби на НАТО в зоната”, се посочва в документа. Air Policing („еър полисинг”) е мирновременна мисия на НАТО, включваща използване на системата за наблюдение на въздушното пространство и управление, системата за командване и управление на Военновъздушните сили и подходящи сили и средства за противовъздушна отбрана, включително изтребители, с цел защита на неприкосновеността на въздушното пространство на НАТО. България и българските ВВС участват в тази мисия още преди официалното присъединяване към Северноатлантическия договор. По-рано стана известно, че НАТО планира разполагането на многонационална бригада в съседна Румъния, заедно с четирите батальона на Северноатлантическия пакт, които ще бъдат разположени в балтийските републики и Полша. Това бе съобщено от генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг преди началото на срещата на министрите на отбраната. "Планираме да вземем решение за разширяване на военното ни присъствие в района на Черно море. Вече увеличихме въздушния контрол и патрулирането, както и военните обучения. Планираме и създаването на щабни структури в Румъния и разполагането на многонационална бригада на НАТО", каза още Столтенберг. Окончателното решение ще бъде взето на срещата на върха на НАТО във Варшава на 8-ми и 9-ти юли. Министър Николай Ненчев участва в обсъждането на ключови теми за Срещата на Върха на НАТО във Варшава, съобщи от своя страна Министерството на отбраната в София. В съобщението се посочва, че срещата на министрите на отбраната в Брюксел е започнала със заседание, на което са обсъдени ключови въпроси от дневния ред на предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава. "Акцент беше поставен върху усилията на съюзниците за засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на НАТО", се казва в съобщението. "Общо бе мнението, че мерките за засилено предно присъствие на Алианса са в отговор на заплахите пред евроатлантическата общност и имат за цел да гарантират сигурността на съюзниците от източния фланг и се цитира министъра на отбраната на България, който казва, че „това решение демонстрира солидарността и готовността на НАТО да се адаптира в отговор на новите предизвикателства“. Той подчерта необходимостта от задълбочаване на усилията на алианса за разработване на възможности за засилено морско присъствие и провеждане на учения в региона на Черно море. Българският министър на отбраната изрази задоволство от изпълнението на Плана за готовност за действие (RAP), като изтъкна значението на мерките по "Еър полисинг" (Air Policing) за югоизточната част на територията на алианса. Министър Ненчев информира колегите си за приетото на 2 юни 2016 г. от Народното събрание решение за одобряване на финансовите пакети по два основни проекта за модернизация – придобиване на нов боен самолет и два нови патрулни кораба. В рамките на проведената сесия министрите приеха последния доклад за напредъка в изпълнението на Плана за готовност за действие и доклад за усилване на устойчивостта на съюзниците. Те поеха ангажимент за задълбочаване на усилията в областта на кибер отбраната (цифровата сигурност, бел.ред.). Предвижда се съгласуваните от министрите решения днес (във вторник, бел.ред.) да бъдат утвърдени във Варшава. Пресцентърът на МО съобщи за работна вечеря с участието на страните партньори Швеция и Финландия и върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини. На нея е трябвало да бъдат обсъдени практически аспекти на сътрудничеството между НАТО и ЕС в области като противодействието на миграционния натиск, хибридните заплахи и кибер сигурността. Очакваше се министър Ненчев да потвърди подкрепата за развитието на диалога в тези области, включително за осъществяване на конкретни инициативи. В продължение на двустранните разговори, започнали в Атина, министър Николай Ненчев разгледа проблема с бежанската криза на среща по-рано днес (във вторник) с гръцкия си колега Панос Каменос Общо бе задоволството от добрите резултати в обмяната на информация и координацията на общите действия. Министър Ненчев благодари на своя колега за ползотворния диалог и обсъди възможностите за разширяване на сътрудничеството във военната област", се казва в съобщението от МО. Според Ненчев преговорите с Румъния са за участие на България с една рота, предаде БГНЕС.

Румъния е на трето място като експортен партньор на България в рамките на ЕС

Българският президент Росен Плевнелиев и румънският му колега Клаус Йоханис ще открият българско-румънски бизнес форум днес. Водеща тема ще бъде развитието на икономическото и търговското сътрудничество между България и Румъния. Ива Аначкова от Двустранната търговска камара България – Румъния (ДТКБР) заяви в предаването "12+3" по програма "Хоризонт", че в момента икономическите отношения между България и Румъния са повече от добри: Румъния е традиционен търговски партньор на България. Страната е на трето място като експортен партньор в рамките на ЕС след Германия и Италия и четвърти търговски партньор в света след Германия, Италия и Турция. Основните стоки, които България изнася към Румъния, са доста разнообразни: трактори, нефтени масла, царевица, медикаменти и доста други, но стоките, внасяни от Румъния към България са коренно различни: автомобили, газ, стоки най-вече от автомобилната индустрия. Аначкова не скри, че има доста бариери в тези отношения:Бариери са езикът, недостатъчното познаване на пазара, какви са законодателствата. В такива случаи винаги има организации като нашата Двустранна камара. Ние искаме да помогнем и да информираме хората за тенденции на румънския пазар и респективно тенденции на българския пазар. В момента по данни на Търговския регистър има около 1200 с български капитал в Румъния и около 1600 с румънски капитал в България, което е една доста добра статистика и има тенденция да се увеличават тези компании. Транспортът, по-специално Дунав мост, е също бариера. Отнема страшно много време чакането на опашки, каквато е сега системата там. Ние сме две съседни държави и трябва достъпът да е абсолютно улеснен. Цялото интервю на Снежана Иванова с Ива Аначкова можете да чуете в звуковия файл.

Интерконекторът България-Румъния влиза в експлоатация

  Газопреносните оператори „Булгартрансгаз“ ЕАД и “Трансгаз” С.А. - Румъния завършиха изграждането на междусистемната газова връзка България-Румъния. Интерконекторът България-Румъния е с обща дължина 25 км, от които 15.4 км на българска територия, 7.5 км на румънска територия и 2.1 км подводен преход през р. Дунав – основен и резервен газопровод, предаде БГНЕС. Тази година "Булгартрансгаз" ЕАД и "Трансгаз" С.А." подписаха договор с австрийската компания Хабау за изграждане на основния и резервния газопровод под река Дунав, съобщиха от Министерството на енергетиката. С пускането в експлоатация на интерконектора се изпълнява едно от изискванията на Европейския енергиен съюз за изграждане на липсващата междусистемна свързаност на газопреносните системи между страните. Увеличава се интеграцията на регионалния пазар на природен газ в Югоизточна Европа. Газовата връзка България-Румъния ще допринесе за диверсификацията на доставките на природен газ за двете страни, ще се гарантират постоянни и сигурни доставки на природен газ за битовите и индустриалните потребители в България и Румъния. Откриването на интерконектора България-Румъния ще се състои на 11-ти ноември, петък, от 12 часа на площадката в град Мартен. За участие в церемонията са поканени министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, представители на правителството на Румъния, на Европейската комисия и други. 

Пускат в експлоатация интерконектора България-Румъния

  Газопреносните оператори „Булгартрансгаз“ ЕАД и “Трансгаз” С.А. - Румъния завършиха изграждането на междусистемната газова връзка България-Румъния, предаде БГНЕС. Интерконекторът България-Румъния е с обща дължина 25 км, от които 15.4 км на българска територия, 7.5 км на румънска територия и 2.1 км подводен преход през р. Дунав – основен и резервен газопровод. Тази година "Булгартрансгаз" ЕАД и "Трансгаз" С.А." подписаха договор с австрийската компания Хабау за изграждане на основния и резервния газопровод под река Дунав, съобщиха от Министерството на енергетиката. С пускането в експлоатация на интерконектора се изпълнява едно от изискванията на Европейския енергиен съюз за изграждане на липсващата междусистемна свързаност на газопреносните системи между страните. Увеличава се интеграцията на регионалния пазар на природен газ в Югоизточна Европа. Газовата връзка България-Румъния ще допринесе за диверсификацията на доставките на природен газ за двете страни, ще се гарантират постоянни и сигурни доставки на природен газ за битовите и индустриалните потребители в България и Румъния. Откриването на интерконектора България-Румъния ще се състои на 11-ти ноември, петък, от 12 часа на площадката в град Мартен. За участие в церемонията са поканени министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, представители на правителството на Румъния, на Европейската комисия и други. 

Борисов на откриването на интерконектроа България-Румъния: Днес имаме най-ниската цена за газ, който се внася

  Ако всичко мине в неделя добре, още следващата седмица ще имаме европейско финансиране за връзката България-Сърбия. Това каза министър-председателят Бойко Борисов. С думите: „С Божията помощ напред, с Европейската комисия зад нас, с нашите приятели и съседи от Румъния бихме могли да постигнем доста. Най-важните неща са направени и необратими, те започват да работят от днес”, днес Борисов откри междусистемната газова връзка България-Румъния, предаде БГНЕС. По думите му, с вертикала от южния газов коридор на север и на запад, с подмяната на компресорните станции, и днес може да се взима газ от Гърция. Премиерът отбеляза, че новата връзка с Румъния, бъдещата с Гърция, интерконекторите с Турция и Сърбия ще дадат големи възможности не само за диверсификация, а и за бизнеса и пазара. „Знаете какво заварихме преди години – три посредника между руската и българската тръба. Не един, не два, а три! Близо 300 млн. отклонени пари от тези, на които плащахме – посредниците. Понеже паметта ни е къса, искам да го напомня. И най-скъпата газ, която внасяше европейска държава, беше българската. Днес имаме най-ниската цена за газ, който се внася”, заяви министър-председателят. Борисов отбеляза и качествената работа на всички технолози, инженери, експерти, работници, успели да направят действително сложното съоръжение. Премиерът Борисов благодари на румънския си колега Дачиан Чолош и на министъра на енергетиката Виктор Влад Григореску за активната работа по проекта, на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за подкрепата както за изграждането на интерконекторите, така и за европейския газов хъб „Балкан”. Той посочи, че е постигната договореност със сръбския премиер Александър Вучич, с председателя на ЕК Юнкер и с Клаус-Дитер Борхард от ГД „Енергетика” в ЕК следващата седмица да има европейско финансиране за връзката България-Сърбия, съобщиха от Министерски съвет. „Знаете ли как строиха предишното правителство, на Орешарски и компания? Така, че счупиха машините и те потънаха и там си останаха. И сега, когато сторихме, едно от най-проблемните неща беше сондите да не ударят старите машини, които са под Дунава. Така работят тези хора. Това е разликата между нас”, каза премиерът. Междусистемната газова връзка България-Румъния е с обща дължина 25 км, от които 15,4 км на българска територия, 7,5 км на румънска територия и 2,1 км подводен преход през р. Дунав – основен и резервен газопровод. Тази година „Булгартрансгаз” ЕАД и „Трансгаз” С.А. подписаха договор с австрийската компания Хабау за изграждане на основния и резервния газопровод под река Дунав. С пускането в експлоатация на интерконектора се изпълнява едно от изискванията на Европейския енергиен съюз за изграждане на липсващата междусистемна свързаност на газопреносните системи между страните. Увеличава се интеграцията на регионалния пазар на природен газ в Югоизточна Европа. Газовата връзка България-Румъния ще допринесе за диверсификацията на доставките на природен газ за двете страни, ще се гарантират постоянни и сигурни доставки на природен газ за битовите и индустриалните потребители в България и Румъния. 

Борисов на откриването на интерконектора България-Румъния: Днес имаме най-ниската цена за газ, който се внася

  Ако всичко мине в неделя добре, още следващата седмица ще имаме европейско финансиране за връзката България-Сърбия. Това каза министър-председателят Бойко Борисов. С думите: „С Божията помощ напред, с Европейската комисия зад нас, с нашите приятели и съседи от Румъния бихме могли да постигнем доста. Най-важните неща са направени и необратими, те започват да работят от днес”, днес Борисов откри междусистемната газова връзка България-Румъния, предаде БГНЕС. По думите му, с вертикала от южния газов коридор на север и на запад, с подмяната на компресорните станции, и днес може да се взима газ от Гърция. Премиерът отбеляза, че новата връзка с Румъния, бъдещата с Гърция, интерконекторите с Турция и Сърбия ще дадат големи възможности не само за диверсификация, а и за бизнеса и пазара. „Знаете какво заварихме преди години – три посредника между руската и българската тръба. Не един, не два, а три! Близо 300 млн. отклонени пари от тези, на които плащахме – посредниците. Понеже паметта ни е къса, искам да го напомня. И най-скъпата газ, която внасяше европейска държава, беше българската. Днес имаме най-ниската цена за газ, който се внася”, заяви министър-председателят. Борисов отбеляза и качествената работа на всички технолози, инженери, експерти, работници, успели да направят действително сложното съоръжение. Премиерът Борисов благодари на румънския си колега Дачиан Чолош и на министъра на енергетиката Виктор Влад Григореску за активната работа по проекта, на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за подкрепата както за изграждането на интерконекторите, така и за европейския газов хъб „Балкан”. Той посочи, че е постигната договореност със сръбския премиер Александър Вучич, с председателя на ЕК Юнкер и с Клаус-Дитер Борхард от ГД „Енергетика” в ЕК следващата седмица да има европейско финансиране за връзката България-Сърбия, съобщиха от Министерски съвет. „Знаете ли как строиха предишното правителство, на Орешарски и компания? Така, че счупиха машините и те потънаха и там си останаха. И сега, когато сторихме, едно от най-проблемните неща беше сондите да не ударят старите машини, които са под Дунава. Така работят тези хора. Това е разликата между нас”, каза премиерът. Междусистемната газова връзка България-Румъния е с обща дължина 25 км, от които 15,4 км на българска територия, 7,5 км на румънска територия и 2,1 км подводен преход през р. Дунав – основен и резервен газопровод. Тази година „Булгартрансгаз” ЕАД и „Трансгаз” С.А. подписаха договор с австрийската компания Хабау за изграждане на основния и резервния газопровод под река Дунав. С пускането в експлоатация на интерконектора се изпълнява едно от изискванията на Европейския енергиен съюз за изграждане на липсващата междусистемна свързаност на газопреносните системи между страните. Увеличава се интеграцията на регионалния пазар на природен газ в Югоизточна Европа. Газовата връзка България-Румъния ще допринесе за диверсификацията на доставките на природен газ за двете страни, ще се гарантират постоянни и сигурни доставки на природен газ за битовите и индустриалните потребители в България и Румъния. 

Газовият интерконектор ще е готов до края на годината

Президентът на Румъния Клаус Йоханис посети в късния следобед вчера строителната площадка на газовия интерконектор България-Румъния, която се намира край град Мартен. По думите му обектът е много важен както за Румъния, така и за България. "Обектът е толкова важен, че ще се свърже с газопровода БРУА - България, Румъния, Унгария и Австрия, който също се планира много усърдно". Според румънския президент връзката между България и Румъния ще е готова го края на годината. Проектът "Междусистемна газова връзка България - Румъния" (IBR) се изпълнява ...

НАТО разполага четири батальона в Полша и Балтийските републики

НАТО увеличава военното присъствие на изток. На срещата във Варшава държавните глави на страните-членки одобриха разполагането на четири батальона в Полша и Балтийските републики, създаването на бригада в Румъния, в която ще участва и България.  На срещата е договорено водеща нация за Латвия да е Канада, Германия ще води батальона в Литва, САЩ в Полша, а Великобритания в Естония. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че това е само стъпка към по-голямо присъствие на изток. Той посочи и готовността на НАТО за командване на щита, чийто елементи са американските кораби "Испания", радарите в Турция и система за прихващане в Румъния. Тази система не представлява заплаха за Русия, каза Столтенберг. Той посочи и нуждата от диалог с Москва, което ще стане на среща на съвета НАТО - Русия следващата седмица. НАТО ще изгради и многонационална бригада в Румъния, в която България ще участва с до 400 войници на ротационен принцип. На въпрос за това какво повече може да се очаква за България и Румъния, Столтенберг обясни, че това са подходящи решения, взети на базата на военните анализи. За инициатива в Черноморския регион генералният секретар на НАТО обясни, че вече има по-сериозно присъствие под формата на въздушно патрулиране и радарите АУАКС в Турция, както и бригадата на Румъния и България. Повече тренировки ще има в този район. До октомври обаче военните планират да дадат съвет как присъствието на НАТО ще се случи не само на сушата но и по вода и въздух. „Някои от страните изразиха нуждата от подобно нещо“, каза Йенс Столтенберг, без да уточни дали това са били Турция, Румъния или България.

Румъния подобрява железниците си

Върховният съвет за отбрана на Румъния одобри на заседанието си във вторник проектозакон за интегриране на румънската железопътна мрежа в единното европейско железопътно стопанство. Това съобщи след заседанието президентът на Румъния Клаус Йоханис. „Железните пътища на Румъния се сблъскват с многобройни проблеми, те трябва да станат конкурентноспособни и ефективни”, каза той. „Това е стратегически сектор от гледна точка както на националната сигурност, така и за развитието на Румъния”. Румънският държавен глава отбеляза, че този проект съответства на европейските директиви. Както инфраструктурата, така и подвижния състав на румънските железници са остарели. Според медиите средната скорост на пътническите влакове в Румъния е около 80 км в час, а за товарните – 20 км в час. /БГНЕС

Сеферинов: Целта ни е класиране на Европейското първенство

  Класиране за Европейското първенство 2017 в Азербайджан и Грузия е основната цел пред женския национален отбор по волейбол на България. Това заяви старши треньорът на тима Иван Сеферинов, на пресконференция в Пресклуб „България“, предаде БГНЕС. На волейболистките ни предстои квалификация за Евро 2017, която е в два турнира. Първият от тях е от 16-и до 18-и септември в столичната зала „Христо Ботев“. Вторият е веднага след това от 22-и до 24-и септември в Пятра Нямц (Румъния). България е в една предварителна група с Румъния, Швейцария и Черна гора, като само първият от класирането след двата турнира получава директна квота за Европейското догодина. „Започнахме подготовка за квалификацията в началото на август. Първоначално в състава бяха 16, сега са 14 волейболистки. Нямаме здравословни проблеми. Подготовката мина на много добро ниво. Имаме добър колектив, който е способен да спечели и трите мача, които ни предстоят след три дни“, продължи селекционерът. Сеферинов посочи състава на Румъния като основен конкурент на българките за първото място. „ Румъния се представи доста зле по време на Европейската лига. След това се направиха рокади, смениха треньора и има нови състезателки. За мен лично е почти непознат отбор. Все пак имам представа, наблюдавах среща от преди десетина дни, контрола с Франция. От предишните титулярки са останали само две опитни състезателки. Определям Румъния като главен съперник за първото място в квалификацията. Затова сме сложили мача с румънките последен. Те също ни определят като основен съперник, затова и на втория турнир в Румъния отново са сложили директния ни двубой последен“, допълни наставникът. Българките започват с двубой срещу Швейцария, а във втория си мач ще срещнат състава на Черна гора. 

Павлова обсъди с румънския си колега Дънку сътрудничество между България и Румъния

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова проведе работна среща с вицепремиера и министър на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния Василе Дънку. Двамата обсъдиха изпълнението на съвместната трансгранична програма между България и Румъния 2014-2020 г. Тя бе изправена пред невъзможността да завърши процеса на подбор на инвестиционни проекти, подадени в рамките на първата покана, поради липса на консенсус в рамките на Комитета за наблюдение. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, предаде Фокус. Решението, което беше взето на проведената среща, предстои да бъде представено за одобрение на Комитета за наблюдение на програмата на следващо му заседание. Програмата Румъния-България Interreg V-A е съфинансирана от Европейският фонд за регионално развитие - ЕФРР. Общият бюджет е 258,5 милиона евро. Програмата има за цел да развие граничната зона между двете страни, чрез финансиране на съвместни проекти. Тя се управлява съвместно от двете министерства. Допустимите за подпомагане от програмата региони, намиращи се на границата между България и Румъния, са седем окръга в Румъния (Мехединци, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Кълъраш, Констанца) и осем области в България (Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Добрич).

Германските малцинства - (не)желани съседи

 Положението на германските малцинства в Европа е много различно, в зависимост от историческото развитие в съответните държави. Събитията от Втората световна война, както и комунистическите диктатури в Източна Европа в значителна степен са повлияли на съдбата на тези малцинства. Преди 25 години беше основана Общността на германските малцинства /AGDM/. Тя стимулира различни сфери на сътрудничеството между сдруженията на германските малцинства в Европа и в страните от бившия СССР. Бяха създадени програми за насърчаване на културата и езика на германските малцинства. "От решаващо значение е съхраняването на немския език като най-важен белег за идентичност на едно германско малцинство, независимо в коя държава живее то", заяви пълномощникът на федералното правителство по въпросите на миграцията и националните малцинства Хартмут Кошик. В разговор с Дойче Веле той допълни, че са необходими сериозни усилия за запазването на немския език като майчин език сред германските малцинства. Незачитане на малцинствените права в Полша Не навсякъде обаче на усилията за сътрудничество се гледа с добро око. Най-пресният случай на очевидна дискриминация спрямо германското малцинство е от Полша. Правителството във Варшава взе решение за административно уголемяване на град Ополе, при което ще бъдат присъединени 12 села от четири общини. По този начин драстично спада процентният дял на германското население в региона. Рафал Бартек Това означава, че това малцинство ще остане без представители в общинските съвети. Ще бъдат премахнати двуезичните указателни табели, а немският език ще загуби статута си на паралелен език в държавните учреждения. „Централното правителство във Варшава игнорира напълно протестите на засегнатите граждани. Свидетели сме на грубо нарушение на полските закони за малцинствените права, както и на Европейската рамкова конвенция за малцинствата”, казва председателят на Германското културно дружество в областта Рафал Бартек. Той не изключва възможността за сезиране на Европейския съд за човешките права. Малцинствен представител е президент на Румъния Германското малцинство в Румъния има по-различна съдба. Там междувременно са останали едва около 40 000 етнически германци, главно в Трансилвания и Банат. Германското малцинство там е добър пример за успешна интеграция и активно участие в политическия живот на страната. През 2014 година неговият лидер Клаус Йоханис беше избран за президент на Румъния, при това с голямо мнозинство. Все пак, германското малцинство се нуждае от подкрепата на Германия - главно в сферата на образованието. Германските училища в Румъния имат вековна традиция и не бяха закрити дори и по времето на комунистическата диктатура. Клаус Йоханис Председателят на Демократичния форум  на германците в Румъния Паул-Юрген Пор обръща внимание на критичната ситуация на германските училища в страната. Проблемът, според него, не е в недостига на ученици, а в липсата на достатъчно квалифицирани учители по немски. "Между 90 и 96 процента  от учениците в германските училища са румънци или представители на други малцинства. Нашита училища имат много добро реноме, но в големите градове има недостиг на немскоговорящи учители", казва той. Много от добре образованите румънските висшисти с познания по немски език са напуснали Румъния или са потърсили по-добре платена работа в индустрията. Затова и финансовата помощ от Германия е от съществено значение за тези училища”, казва Паул-Юрген Пор.

Приключи изборният ден в Румъния

Приключи изборният ден в Румъния, където днес се проведоха парламентарни избори. Избирателната активност до 21:00 ч., когато бе обявен край на изборния ден, активността е била 39.49%, съобщи Централната изботна комисия в страната, цитирана от румънската информационна агенция AGERPRES. Сподер данните от предварително допитване, извършено от социологическата агенция IRES в 20:00 часа местно време, и публикувано след 21:00 часа, Социалдемократическата партия на Румъния (СДП) печели печели убедително днешните парламентарни избори. Според анкетата СДП получава 45,8% от гласовете, след нея се нарежда Национално - либералната партия (НЛП) с 20.8%, новата партия “Съюз за спасение на Румъния“ е получила 9,2% от вота. Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ) е събрал 6,3% от гласовете. Друг екзит пол, оповестен от телевизионния канал Realitatea, СДП печели изборите с 44% от гласовете, втора е НЛП с 22%; трети се подрежда "Съюз за спасение на Румъния" с 10% от вота, следван от АЛДЕ с 5,5% от гласовете. Централната избирателна комисия (ЦИК) на Румъния отчете слабо начало и слаб завършек на днешните избори. Първите данни за избирателната активност в страната бяха оповестени след 9:00 часа сутринта. Според тях, през първите 2 часа от началото на изборите едва 2,58% от имащите право на глас са пуснали своя вот. В края на изборния ден, час преди секциите да затворя, от ЦИК са отчели, че избирателната активност в страната е била 38,65%. Днес окол...

Транспортът на природен газ за България стана неоснователно скъп

 Писмо на Сашо Дончев, председател на УС на „Овергаз Мрежи” АД, до ръководството на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК)   До УС на БФИЕК Уважаеми господа, С настоящото писмо се обръщаме към Вас, провокирани от изявления в пресата от страна на БФИЕК по теми, безспорно важни за българския газов пазар. За съжаление изказаните тези и твърдения обаче се основават или на абсолютно погрешна информация за конкретните събития, или (иска ми се да вярвам, че това не е така) на стремеж да бъде злепоставен „Овергаз Мрежи”. Въпреки това бихме искали да приемем поведението на представляваната от Вас организация за проява на активна гражданска позиция. Нещо, което безспорно ценим! Несъмнено, като такава, тя може да добави ползи за обществото и да помогне за предотвратяването на един или друг опит за злоупотреба. Внимателният прочит на изнесените от Вас „факти” в пресата и в т. нар. открито писмо до заместник министър-председателя г-н Томислав Дончев показва, че те по всяка вероятност имат конкретна цел – да се помогне на обществения доставчик да оправдае неефективните си разходи при управление на своите доставки на природен газ за българските потребители. Но дали в „загрижеността” си за разходите на българския потребител БФИЕК е наясно, че нейните членове ежегодно плащат безумно високи сметки за безхаберието и тоталната незаинтересованост на управляващите същия този обществен доставчик? Ето няколко конкретни примера от практиката, които ни карат да зададем този въпрос: 1. Абсолютно необоснована, висока цена на пренос на 1000 м3 за 193,5 км на румънска територия. Газопроводът през Румъния, по който се доставя природен газ за българския пазар, е изграден със средства на България. Този газопровод обслужва само българския пазар. През 1990 г. потребителите на природен газ в България са заплащали по-малко от 1,5 $/хил. м3 за пренос през Румъния, а сега КЕВР одобрява на обществения доставчик разход за същата услуга в размер на 5,5 $/хил. м3. Общата сума, която българските потребители днес плащат в повече, възлиза на над 10,3 млн. лв/год. 2. Заплатен, но неизползван капацитет за пренос през територията на Румъния. До началото на текущото тримесечие „Булгаргаз” ЕАД ежегодно закупуваше целия капацитет на газопровода „Исакча 1- Негру вода 1“, а общото потребление на природен газ в България може да натовари само 35-40% от него. По този начин за последните 27 години консуматорите на природен газ в България са заплатили над 700 млн. лв. за пренос през Румъния. Ако заплащаха само за използвания капацитет, този разход нямаше да надхвърля 280 млн. лв., т.е. българските консуматори са ощетени с още 420 млн. лв. Добре е да се знае, че изграждането на нов газопровод би струвало около 200 млн. лв. 3. Огромни суми за валутно-курсови разлики. Липсата на хеджиране на риска от валутно-курсови разлики за 4-то тримесечие на 2016 г. (съгл. Решение № Ц-35/2016 г.) е довело до 12,5 млн. лв. допълнителни разходи на обществения доставчик, които КЕВР по добра стара традиция ще признае като ценообразуващ елемент в бъдеще. Ако подобна опасна тенденция се запази в рамките на една година, допълнителните разходи на обществения доставчик могат да достигнат дори до 50 млн. лв. В тази връзка бихме желали да припомним, че историята помни и тримесечия, в които общественият доставчик е достигал до отрицателни валутно-курсови разлики, надхвърлящи 25 млн. лв. за едно тримесечие. 4. Високи и от никого неконтролирани оперативни разходи на „Булгаргаз“ЕАД. Контролът върху целесъобразността на извършваните от „Булгаргаз” ЕАД разходи (които са ценообразуващи елементи), обикновено се изчерпва с тяхното безкритично валидиране чрез решенията на КЕВР за утвърждаване на пределни цени. Нещо повече, „Булгаргаз” ЕАД е мотивиран да прави колкото може повече разходи. Поради пороците в Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ, този повишен разход на „Булгаргаз” ЕАД води косвено до увеличаване на неговата печалба за сметка на крайните потребители. 5. Разходи по кредити за оборотни средства, които дружеството ползва, за да компенсира неплащането на едни от най-големите консуматори, например „Топлофикация София” ЕАД. От публикуваните финансови отчети на „Булгаргаз“ ЕАД се вижда, че независимо от факта, че дружеството събира своите задължения авансово от коректните си платци, в същото време има задължения за извършен пренос към „Булгартрансгаз” ЕАД за повече от една година, въпреки че Наредба 2 на цените на природния газ му гарантира възстановяване на разходите за осигуряване на необходимия оборотен капитал.   Уважаеми господа, Надяваме се горецитираните факти да поставят във фокуса на вниманието Ви и да Ви накарат да потърсите отговор на действително важните въпроси за развитието на българския пазар на природен газ! Например като този за ролята на обществения доставчик в условията на свободен пазар. Защо такъв субект липсва на европейския енергиен пазар? Кому е нужен и каква е добавената стойност за потребителя в България? Видно от Вашето открито писмо, БФИЕК разполага с достатъчна информация относно отговорността на обществения доставчик. Без да се съмняваме в компетентните познания на Вашите експерти по темата, си позволяваме да Ви предложим да посъветвате Вашите членове да прегледат още веднъж договора си с юридическото лице „Булгаргаз” ЕАД и да си зададат въпроса: Какво е доказателството, че страна по договора е общественият доставчик и откъде е видно, че предмет на договора е „обществена доставка“? С риск да избързам с отговора си ще Ви кажа направо – няма такива доказателства! Използвайки ролята си на обществен доставчик, „Булгаргаз” ЕАД действа от позицията на монополист и оказва натиск, като подписва със своите клиенти договори, които не подлежат на никаква регулация и се налагат на принципа „приемаш или оставаш без газ”. В заключение бихме желали да Ви уведомим, че сме в процес на преговори с юридическото лице „Булгаргаз” ЕАД за доставки при свободно договорени условия. Дълбоко сме убедени в отговорността, с която колегите от „Булгаргаз” ЕАД подхождат към задължението си да осигурят търсенето на природен газ с необходимите обеми и възможности за пренос. В потвърждение на горното Ви информираме, че юридическото лице „Булгаргаз” ЕАД е заявило обвързващо своята готовност да ни предостави съответната оферта за доставка на природен газ, каквато сме изискали от него преди датата на търга за разпределяне на годишен твърд капацитет за пренос на природен газ през Румъния и преди да заяви своите обеми към своя доставчик – „Газпром експорт”. Проява на висок професионализъм от Ваша страна ще бъде, ако не се опитвате да влияете по какъвто и да е начин на тези преговори и прекратите дезинформирането на важните за българската енергетика институции. Приветстваме усилията Ви и Ви насърчаваме да продължите и занапред да търсите и изисквате равнопоставеност и прозрачност в българската енергетика. Надяваме се да попитате публично обществения доставчик колко всъщност пренос на природен газ е осигурил за 2017 година през територията на Румъния и как е защитил интересите на своите настоящи и потенциални клиенти в процеса на приемане на новите, днес вече действащи правила там. Живеем в интересно време, но въпреки това свободата на избор не е девалвирала по важност. Тя има цена и е добре ако не желаем да помагаме на онези, които са готови да я платят, да не ги наказваме като непослушни деца. Силно се надявам, че това е последният път, в който ни се налага да Ви отговаряме на получени през медиите напълно неоснователни обвинения. Последното отдаваме на липсата на опит и информация в БФИЕК. И за двете сме готови да помогнем. С уважение, Сашо Дончев Председател на Съвета на директорите „Овергаз Мрежи” АД

Икономическа равносметка на десетгодишното членство на България в ЕС

Румънците ни изпревариха в двата основни показателя, универсални за измерване на икономическия напредък в цял свят – нивото на брутен вътрешен продукт като абсолютна стойност и БВП на глава от населението. Румъния ни изпреварва с близо 30% по този показател. Логично е да ни изпреварят и по доходи, средно на глава от населението – с над 25% повече от България. Това обясни в предаването "12+3" икономистът Румен Гълъбинов : За последните десет години, откакто сме член на ЕС, сме постигнали най-малкото сближаване към средните нива на останалите държави в Съюза. Взимам предвид дори членството на Хърватия, която влезе след нас в ЕС, но в Хърватия има по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт.Сред основните причини за това състояние на икономиката Гълъбинов открои генерално лошото управление и изтъкна, че явно в Румъния за тези десет години еврочленство управлението е било по-добро от нашето. Лошото управление е свързано с корупцията и лошата демография, отбеляза експертът:В Румъния през последните две години направиха наложителни икономически реформи, които дадоха добър резултат – Румъния намаляваше данъците и продължава да го прави, въведе се диференциран ДДС. Друго, което направи Румъния, е ефективната борба с корупцията, вследствие на което се възстановиха пари в държавния бюджет. Над 500 милиона евро, отнети от хора, осъдени ефективно с присъди, тези над 500 млн евро са влезли ефективно в румънския бюджет. В Румъния се направиха и някои промени, които облекчиха и подобриха бизнес климата – над 100 малки държавни такси се премахват. Определили са някакъв таван, над който таксите продължават да съществуват, но под този таван - и ние можем по същия начин да определим такси, които държавата да премахне. От 28 държави в ЕС в 22 имаме диференциран ДДС, припомни още икономистът: Неслучайно в Гърция заради по-ниския ДДС лекарствата са по-евтини и много българи си купуват лекарства от Гърция или си поръчват лекарства да им ги донесат. Въвеждането на по-нисък ДДС за лекарства и храни със сигурност ще увеличи търговския оборот, хората ще купуват повече. Така ще се завърти потреблението и като цяло икономиката. Според Румен Гълъбинов сега е моментът, с увеличаването на минималната работна заплата да се въведе и необлагаем минимум на МРЗ:Така че хората с 40 лева увеличение, плюс още 40 и няколко лева, спестени от данъци, с повече от 80 лева в джоба си със сигурност ще харчат и ще потребяват повече. Тази група от населението не са характерните спестители, които ще ги вземат тези 80 лева и всеки месец ще отиват в банката и ще ги внасят в депозит. Мнението на Румен Гълъбинов в детайли чуйте в звуковия файл.

Какъв път на развитие поема Румъния с новото си правителство?

Новото правителство на Румъния предизвиква повече противоречиви реакции извън Румъния, отколкото в самата страна, каза в „Събота 150“ Валентин Радомирски - външнополитически експерт и бивш посланик в Румъния: В Румъния спечелиха социалдемократите, но в интерес на истината през цялото това десетилетие досега, те практически са на власт. Те имаха болшинство и в предишния парламент и сега имат едно доста солидно болшинство. Кабинетът на коалицията Социалдемократическа партия, спечелила изборите и Алианс на либералите и демократите, включва 24 министри. Министър-председателят Сорин Гриндяну обеща да изпълнява стриктно предизборните социални обещания, сред които увеличение на минималната заплата. Точно тези ангажименти, които предстои да изпълнят, привлякоха голямата част от румънските избиратели. Новото правителство, което идва изключително подготвено и за мен това е един фактор, който трябва нашите политици да отчитат, има желанието и реалните намерения да го направят. Те, още на първото си заседание, в който парламента ги одобри, започнаха да работят. Те идват с разработени, не само стратегии, но и готови политики с практически действия. Друго, което е много важно – те искат всяка година броя на румънските нови фирми, в промишлеността и новите технологии, да се увеличава минимум с 20% и ще въведат редица данъчни и други облекчения именно в това отношение. Поставили са си цел, Румъния, която е седмата по големина като население и територия държава в ЕС, но е на 17-то място по БВП, да достигнат 2020 година до 12-то място. Много са амбициозни неща и точно това прави критиките от дясно към тях доста сериозни, че те могат да влязат в доста сериозен бюджетен дефицит. Още по темата можете да чуете в звуковия файл.

Европейският доклад за правосъдие – начин на употреба

 Идва краят на януари. От известно време този период на годината умело се използва от антибългарски настроени олигарси, зависимите от тях политици и мрежите им за влияние за (себе)унижаване на българското общество и ерозиране на доверието в националните институции. Това е така, защото в края на януари Колежът на комисарите приема формално т.нар. мониторингов доклад за правосъдието и вътрешния ред на Европейската комисия, с който Брюксел продължава да държи България и Румъния извън Шенгенското пространство, макар всички критерии за членство отдавна да са изпълнени. Съществуват поне три причини, които показват, че към края на януари 2017 г. докладите на еврочиновниците отдавна са изгубили своята тежест и авторитет и в крайна сметка не постигат никакъв ефект спрямо проверяваните институции. Докладът на Брюксел – за вътрешно­политическа употреба И ако преди година стана напълно ясно, че във втората половина от десетгодишния мониторингов период провалилият се бивш правосъден министър Христо Иванов е успявал да пробута в докладите на европейските бюрократи много от доносите, които собственоръчно е изписал по адрес на българската държава и нейните правораздавателни институции, през 2017 г. Иванов ще ползва европейските ремарки, за да продължи да натрапва инженеринговия партиен проект на олигархията „Да, България”. Употребата на европейския доклад от партията на олигархията, чиято основна цел се явява осигуряването на политически чадър за защита на клиентите на прокуратурата – обвинения Иво Прокопиев и подсъдимия Огнян Донев – е първата и най-очевидна причина за обезсмислянето на мониторинговия механизъм. Нещо, за което от няколко години алармират множество ръководители на редица държавни институции, както и почти всички български европейски депутати независимо от партийните им различия. И този път докладът на Брюксел просто се ползва за вътрешно-политическа употреба. Но за новоизлюпения политик Христо Иванов, за пратените от Иво Прокопиев да се „политизират” негови съдружници, за грантовите протестъри и за остатъците от партията на Радан Кънев т.нар. мониторингов доклад е повече от необходим, за да пробват да легитимират съществуванието си, а и за да продължат опитите за овладяване на прокуратурата. Опити, които през настоящата година ще намерят изражение в кампания по разширяване на влиянието на олигархията в новия състав на Висшия съдебен съвет, който предстои да бъде определен. Обвинения има, но липсват ефективни присъди Втората причина за липсата на ефект от периодичната оценка за напредъка по Механизма за сътрудничество и оценка е липсата на осъдителни присъди, а не на липсата на обвинения. Само преди месец излезе друг дългоочакван от родната олигархия доклад – този на европейските прокурори, които бяха на неколкомесечна мисия за анализ на работата на българската прокуратура. В крайна сметка не просто европейските прокурори оставиха дълбоко разочаровани хранещите се от доноси марионетки на клиентите на държавното обвинение, но и с изводите от доклада назоваха основния проблем на българската правосъдна система – системния отказ на част от съдийското съсловие да постановява осъдителни присъди по обвиненията за корупция и злоупотреба в ущърб на държавния интерес. Наред с тази втора причина, която показва колко всъщност превратно се четат европейските препоръки от заинтересуваните кръгове у нас, има още един – трети аргумент, който окончателно отнема аргументите както за продължаването на мониторинговия механизъм, така и на всички опитващи се да ограничат независимостта на прокуратурата и да я поставят под олигархична зависимост, включително чрез създаването за целта на нови партийни проекти. Манипулация на обществото от медиите бухалки на клиентите на прокуратурата Само в рамките на няколко часа в понеделник прокуратурата произведе три новини, които дори зависимите от олигархията медии, нямаше как да не отчетат като водещи. На съд беше предаден отиващият си одиозен министър на отбраната Николай Ненчев заради скандалния ремонт на изтребителите МиГ-29, бившият шеф на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров се оказа обвинен за злоупотреби за 5 млн. лв., а кметът на втория по големина български град Иван Тотев бе отстранен от длъжност заради разследване за злоупотреби за милиони. При други обстоятелства и при свободна медийна среда, а не наличната, която се е специализирала в обслужването и изчистването на имиджа на обвиняеми олигарси от калибъра на Иво Прокопиев, можеше обществото самостоятелно да направи равносметка – доколко причината България да изостава от Румъния по борба с корупцията се дължи на работата на прокуратурата или на група съдии. Магистрати ползват прикритието на политизирания и зависим от олигарсите Съюз на съдиите в България, за да продължат да оправдават неплащането на 63 млн. лв. данъци от олигарси като собственика на една от медиите бухалки, чието издание е посветило 1/3 от съдържанието си за клеветнически публикации срещу държавното обвинение. Същото се отнася и за изданията на другия, доскоро недосегаем олигарх Иво Прокопиев. Няма и ден, в който неговите медии бухалки да не покрият норматив от минимум три-четири статии, уронващи престижа и иронизиращи работата на следователи и на прокурори – анализи, интервюта и манипулативно представени новини. И всичко това се случва, докато румънският министър на правосъдието Флорин Йордаке поиска премахване на Механизма за сътрудничество и проверка при срещата си със заместник-генералния секретар на ЕК Параскеви Миху. Същото у нас си позволи да направи единствено представляващият Висшия съдебен съвет Димитър Узунов, за което медиите на олигархията го атакуваха. България и Румъния отдавна не са източник на несигурност Извън всички вътрешни аргументи за отпадането на мониторинговия механизъм България и Румъния могат да имат претенции към Европейската комисия и заради факта, че двете страни членки отдавна не са източник на несигурност или износ на криминална престъпност, а тъкмо обратното. Българските и румънските престъпни групи, които се възползваха от падането на граничните бариери, отдавна са се интегрирали в „старите” европейски държави и далеч не създават проблеми от мащаба на тези, които второ и трето поколение „французи” и „белгийци” причиниха на Париж, Ница или Брюксел. От друга страна, мигрантската криза от последните две-три години ясно показа, че България изключително стриктно и устойчиво пази външните граници на общността, без дори да е член на Шенген, за разлика от държави като Гърция, Италия или Испания, които имат тази привилегия. Нещо повече, страната ни се явява и последна преграда за износ на терористи от редица европейски държави към териториите на „Ислямска държава”. За съжаление държави, чиито чиновници извършват мониторинг над България, всъщност в днешно време се явяват източник на несигурност и заплаха от тероризъм. Идеологията на „Да, България” и засилването на антиевропейските настроения Ясно е, че юбилейният мониторингов доклад на ЕК (през 2017 г. се навършват десет години от членството на България и Румъния – б.р.) трудно ще донесе ефекта, търсен от олигарсите и партийните им ГМО. Макар да е осезаема обсесията на задкулисието да ползва документа на евробюрократите, за да пробва да кооптира и встъпващия в длъжност президент Румен Радев, като го притисне да легитимира антидемократичните и антидържавните им амбиции срещу независимостта на прокуратурата, ефектът ще е обратен. Защото ползването на доклада от Брюксел за „опорна точка” няма как да прикрие други от идеологическите тезиси на новата партия „Да, България”, сред които могат да се открият намерения за ускорена законодателна промяна, даваща право за сключване на хомосексуални бракове, легализиране на леките дроги и декриминализиране на незаконното преминаване на държавната граница. Със сигурност подобни идеи, свързани с ценности, които част от евробюрократите очевидно споделят, ще доведат до значително засилване на антиевропейската вълна и у нас, а дори и до маргинализиране на т.нар. мониторингов механизъм, който Брюксел следва да прекрати спрямо България и Румъния най-късно до две години.

България готова да участва с 400 войници в сухопътна бригада на НАТО в Румъния

България е готова да участва с 400 войници в сухопътна бригада на НАТО на територията на Румъния, съобщи министърът на отбраната Николай Ненчев. В рамките на министерската среща на Алианса в Брюксел той проведе разговор с румънския си колега Михнеа Моток. По време на срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че алиансът възнамерява да разположи многонационална бригада в Румъния заедно с батальоните, които предвижда да позиционира в балтийските държави и Полша. Окончателното решение за това трябва да бъде прието на форума във Варшава в началото на юли, предаде БНР. "Ние разглеждаме възможността как да увеличим своето присъствие в района на Черно море. Вече сме предприели действия чрез повече въздушни патрули и военноморски части и засилване на ученията. Обсъждаме и разглеждаме предложение на Румъния за това, че те могат да предоставят база за разполагането на бригада, която след това ще може да организира и подпомага действията на НАТО в региона", заяви Столтенберг. Той подчерта, че НАТО не търси конфронтация с Русия и целта е изграждането на по-конструктивни отношения, поради което ще бъдат оставени отворени каналите за политически диалог с Москва. "Нашето послание е, че НАТО ще продължи да защитава всичките си съюзници от каквито и да било заплахи, независимо откъде идват. В същото време изразяваме силния сигнал, че не търсим конфронтация с Русия, не искаме нова Студена война и ще продължим да се борим за изграждането на по-конструктивни отношения с нея", поясни Столтенберг.   Обсъдихме въпроси, свързани със сигурността на Югоизточна Европа, включително и разполагането на една рота на територията на Румъния. Към момента евентуално ние бихме могли да участваме с приблизително около 400 човека в обучение и общи тренировки на ротационен принцип, заяви министър Ненчев. Ние се убедихме заедно с румънския колега, че е необходимо по-осезаемо присъствие от страна на НАТО в региона на Черно море. Имаме обща концепция и вероятно ще поставим този въпрос на срещата на върха във Варшава съвместно, каза още военният ни министър. Румънското правителство иска формирането на нова рамкова бригада под командването на многонационалния дивизионен щаб „Югоизток“ на НАТО, който се намира в Букурещ. Става дума само за сухопътни войски, като стандартния размер на една натовска бригада варира между 3200 и 5500 души. За да се формира обаче тази бригада е нужно останалите страни в НАТО също да изпратят свои военнослужещи. Обсъжда се и увеличаване корабите и самолетите на НАТО в Черно море, без за момента да има готов план. На днешното заседание на Северноатлантическия съвет се формализира изпращането на 4 батальона от общо 4000 военни в Полша, Литва, Латвия и Естония.

България готова да участва в сухопътна бригада на НАТО в Румъния

България е готова да участва с 400 войници в сухопътна бригада на НАТО на територията на Румъния, съобщи министърът на отбраната Николай Ненчев. В рамките на министерската среща на Алианса в Брюксел той проведе разговор с румънския си колега Михнеа Моток. По време на срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че алиансът възнамерява да разположи многонационална бригада в Румъния заедно с батальоните, които предвижда да позиционира в балтийските държави и Полша. Окончателното решение за това трябва да бъде прието на форума във Варшава в началото на юли, предаде БНР. "Ние разглеждаме възможността как да увеличим своето присъствие в района на Черно море. Вече сме предприели действия чрез повече въздушни патрули и военноморски части и засилване на ученията. Обсъждаме и разглеждаме предложение на Румъния за това, че те могат да предоставят база за разполагането на бригада, която след това ще може да организира и подпомага действията на НАТО в региона", заяви Столтенберг. Той подчерта, че НАТО не търси конфронтация с Русия и целта е изграждането на по-конструктивни отношения, поради което ще бъдат оставени отворени каналите за политически диалог с Москва. "Нашето послание е, че НАТО ще продължи да защитава всичките си съюзници от каквито и да било заплахи, независимо откъде идват. В същото време изразяваме силния сигнал, че не търсим конфронтация с Русия, не искаме нова Студена война и ще продължим да се борим за изграждането на по-конструктивни отношения с нея", поясни Столтенберг.   Обсъдихме въпроси, свързани със сигурността на Югоизточна Европа, включително и разполагането на една рота на територията на Румъния. Към момента евентуално ние бихме могли да участваме с приблизително около 400 човека в обучение и общи тренировки на ротационен принцип, заяви министър Ненчев. Ние се убедихме заедно с румънския колега, че е необходимо по-осезаемо присъствие от страна на НАТО в региона на Черно море. Имаме обща концепция и вероятно ще поставим този въпрос на срещата на върха във Варшава съвместно, каза още военният ни министър. Румънското правителство иска формирането на нова рамкова бригада под командването на многонационалния дивизионен щаб „Югоизток“ на НАТО, който се намира в Букурещ. Става дума само за сухопътни войски, като стандартния размер на една натовска бригада варира между 3200 и 5500 души. За да се формира обаче тази бригада е нужно останалите страни в НАТО също да изпратят свои военнослужещи. Обсъжда се и увеличаване корабите и самолетите на НАТО в Черно море, без за момента да има готов план. На днешното заседание на Северноатлантическия съвет се формализира изпращането на 4 батальона от общо 4000 военни в Полша, Литва, Латвия и Естония.

Плевнелиев, Борисов и Ненчев се кълнат: България няма да участва в черноморска флотилия с Румъния и Турция

Българското правителство много ясно заяви категорично позицията на България - като цяло подкрепяме инициативата България ще участва с до 400 военни за подготовка и учение на ротационен принцип. Това са думи на държавния глава, същото каза и министърът на отбраната Николай Ненчев, както и премиерът Борисов потвърди. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на съвместен извънреден брифинг заедно с премиера Бойко Борисов и военния министър Николай Ненчев. Няма как да демонстрираме по-силно единство и конкретика за това какво смятаме да правим. По инициативата за нов батальон в Румъния, очаква се да се вземе решение, за участието на България с до 400 човека военни е инициатива, зад която заставаме, в нея няма нищо ново, увери Плевнелиев. Учения ротационни, до 400 човека, мисля, че е повече от ясно, подчерта още той. Румънските колеги повдигнаха въпроса за военно регионално сътрудничество в областта на морската отбрана, това може да е инициатива, която България ще подкрепи само в рамките на НАТО, тя не се различава от всичко друго, което правим. Всяка от държавите- членки може да участва. Става въпрос за учение, координация, на ротационен принцип, къде тук е сензацията и новото, запита реторично Плевнелиев. Правим това, което винаги сме правили и това, което сме планирали и сме го планирали пред българския народ. Няма кой и как да бъде изненадан. Нека да се спрат всякакви спекулации, че ще се правят флотилии с някого и насочени срещу някого, добави Плевнелиев. България не е част от подобни решения. Единни сме всички институции – говорим ясно и открито какво правим, каза още Плевнелиев. Няма нищо извънредно, няма нищо друго, което да се случва в държавaта, освен това, което планираме. Какво правим в сферата на отбраната – каквото пише в стратегическите документи. Щели да се купуват нови кораби – четем, слушаме абсолютни импровизации. Имахме КСНС миналата година. Казахме ясно това, което ще правим оттук нататък с въоръжените сили - да повишим тяхната съвместимост с партньорите в НАТО – това значи, че всяка една инициатива ще бъде в рамките на НАТО като легитимна институция. Силата на НАТО като отбранителен съюз е в това, че тя се изгражда върху силите на всяка една от държавите. Участваме в инициативи на НАТО, каза още Плевнелиев. От своя страна министърът на отбраната Николай Ненчев заяви в потвърждение на президента, че разговори извън този контекст с румънския премиер и президент не са водени. "Не сме водили разговори за флотилии между Турция, Румъния и България", посочи той. Ненчев подчерта, че действително е имал среща с румънския си колега за изграждане на флотилия и е възразил като е посочил, че такова решение може да се разглежда на високо ниво в НАТО. Борисов също влезе в тона на президента и военния министър, като потвърди: „Категорични сме флотилия, по начина, по който е предложена, е отхвърлена и от военния министър, и от президента и от външния министър на България”. Темата за флотилия беше повдигната и от румънския премиер и от румънския президент, обясни Борисов. Тъй като с президента Плевнелиев не сме имали възможност да се срещнем и да изясним какво сме говорили с гостите, това го направихме днес, поясни премиерът. Той подчерта, че „има държави, които гонят своите интереси и позиции, това си е тяхна работа”. Евроатлантическата ориентация на България е доказана, заяви Борисов и изреди поредица от участия на България в международни НАТО-вски учения, изграждане на базата в Безмер и пр. Винаги сме казвали, че ние сме свободолюбива страна. Искам в Черно море да виждам големи кораби с туристи и яхти, а не да виждам флотилии, заяви Борисов. През февруари на среща в Букурещ президентите на България и Румъния поискаха по-активно сътрудничество между страните от НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море. Румъния заедно с Турция настояват за постоянна военноморска група кораби на НАТО в Черноморието. Очаква се въпросът да бъде обсъден на лидерската среща на Алианса във Варшава през юли. Той формално не е разглеждан досега, тъй като много членки на Алианса са против нарушаването на Конвенцията от Монтрьо от 1936г. Тя забранява присъствието на НАТО-вски кораби по черноморската граница с Русия за повече от 21 дни.