20.01.2017

Резултати от търсенето

Ако ще пътувате извън България с кола, прочетете в кои страни зимните гуми са задължителни?

В повечето държави в ЕС зимните гуми не са задължителни, но има и изключения, напомнят от Европейския потребителски център в България, пише Нова телевизия. Затова - ако вече планирате ски ваканцията си извън България и ще пътувате с кола, ето какви са изискванията за зимните гуми зад граница: Държави, където използването на зимни гуми е разписано в закон: Естония Зимните гуми там са задължителни между 1 декември и 1 март. Няма обаче да сгрешите, ако ги ползвате и за по-дълъг срок - между 15 октомври и 31 март. При извънредни метеорологични условия се допуска към гумите да се добавят и шипове от 1 октомври до 30 април. Такива приспособления обаче са забранени между 1 май и 1 октомври.  Финландия Там зимните гуми трябва да са на колата между 1 декември и края на февруари. Ако ще слагате гуми с шипове, не забравяйте, че това е разрешено между 1 ноември и първия понеделник след Великден. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки.  Латвия Между 1 декември и 1 март латвийските пътища са отворени само за коли, оборудвани с гуми, подходящи за зимни условия. Това означава, че грайферите трябва да са поне с 4 мм дълбочина. Гуми с шипове са забранени между 1 май и 1 октомври. Словения Между 15 ноември и 15 март, както и при силен снеговалеж или поледица извън този период,  колите до 3,5 тона трябва да са оборудвани със зимни гуми. Такива трябва да са поставени и на четирите колела. Другият вариант е  да карате с летни гуми, но в багажника да сте сложили и вериги за сняг, които да ползвате при необходимост. И в двата случая грайферите на гумите трябва да са поне 3 мм. Хърватия Зимните гуми са задължителни между 15 ноември и 14 април. Зимното оборудване се отнася до всички моторни превозни средства, независимо от условията навън. Возилата, които тежат под 3,5 тона, трябва да са със зимни гуми (М+S) или с летни, но с минимална дълбочина на грайфера 4 мм, а в багажника да има вериги. В случай на нарушение на правилата за шофиране при зимни условия, шофьорите могат да бъдат глобени в размер на 700 куни (приблизително 95 евро). Швеция В тази скандинавска държава между 1 декември и 31 март е задължително да сте екипирали колата си подходящо или със зимни гуми. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки. Правилата се отнасят и за ремаркетата. В Швеция гумите с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 15 април, както и ако се очакват тежки зимни условия. Държави, където зимните гуми са задължителни, ако това налагат метеорологичните условия: Германия Ако шофирате към Германия и по пътя има сняг, поледица или скреж, трябва да сте подготвени със зимни гуми или т.нар. всесезонни гуми, които да са поставени и на четирите колела. Техните грайфери трябва да са поне 1,6 мм дълбочина. При положение, че метеорологичните условия са по-меки от обикновено, може да останете и с летни гуми. Много е важно да се знае, че гуми с шипове, които могат да нарушат настилката, не са позволени. Австрия Между 1 ноември и 15 април колите трябва да са оборудвани със зимни гуми, когато природните условия го изискват. Тези гуми трябва да са на четирите колела, когато пътищата са покрити със сняг или лед, като грайферите им трябва да са не по-малко от 4 мм дълбоки. Гуми с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 31 май. Шиповете трябва да прилягат плътно, за да не увреждат пътната настилка. Важно е да знаете, че има ограничение в скоростта на движение на колите с гуми с шипове (80 км/ч в извънградско и 100 км/ч по магистралата), като превозното средство трябва да е „маркирано” със знак за такива гуми. Стикерът се купува от автомобилни клубове или бензиностанции. При зимни условия шофирането без зимни гуми или вериги за сняг може да ви коства глоба от 35 eвро. В случай че и другите участници в движението са изложени на опасност, санкцията може да стигне и 5000 евро. Люксембург Зимните гуми са задължителни при сняг или поледица на пътя. Норвегия Няма задължение колите да са със зимни гуми, но в същото време те трябва да са годни за шофиране при зимни условия, което по същество е същото. От 1 ноември (или 15 октомври в Северна Норвегия), шофьорите имат право да използват гуми с шипове, без да бъдат глобявани. След първия понеделник след втория ден на Великден това оборудване трябва да бъде свалено. Словакия Ако го изискват метеорологичните условия, зимните гуми са задължителни за автомобилите под 3,5 т – т.е., когато пътищата са покрити със сняг или лед. Румъния Управление на превозно средство по обществени пътища, покрити със сняг, лед или черен лед, без зимни гуми, се счита за нарушение. Чехия От 1 ноември до 31 март автомобилите трябва да са снабдени със зимни гуми, ако по пътя има значително количество сняг или лед. Тези гуми трябва да са поне с 4 мм грайфер. Гуми с шипове не са разрешени. Държави, където зимните гуми са задължителни, само ако има знак за това на пътя: Франция Зимните гуми по принцип не са задължителни, освен ако няма поставен специален пътен знак на пътя. Испания Като цяло зимните гуми не са задължителни в Испания.  Според последните промени в регулацията гумите трябва да са с поне 3 мм дълбочина през периода 1 ноември-14 април. Италия Зимните гуми не са задължителни в Италия. Когато обаче има специален пътен знак, автомобилите трябва да са оборудвани с вериги за сняг или зимни гуми за периода, указан на знака. Държави, в които зимните гуми не са задължителни: В Белгия, Кипър, Малта, Португалия, Унгария и Гърция зимните гуми не са задължителни. Дания Зимните гуми не са задължителни. Ползването на гуми с шипове е разрешено от 1 ноември до 15 април. Ирландия Зимните гуми не са задължителни. Гумите с шипове не са незаконни, но могат да се ползват при по-плътна снежна или ледена покривка. Исландия Няма определен период, в който зимните гуми да са задължителни. Според местните разпоредби обаче в колата трябва да има оборудване – вериги за сняг или гуми с по-дълбоки грайфери, за да са под ръка на шофьорите при обилен сняг или лед на пътя. Ако зимата е мека, например в по-южните райони, могат да се ползват и летни гуми, но т.нар. всесезонни гуми са най-използваните в Исландия. Употребата на вериги е забранена в случай, че причинява щети на настилката. Литва Зимните гуми не са задължителни, но по правило между 10 ноември и 1 април не могат да се ползват летни гуми, а се налага те да се заменят с т.нар. всесезонни гуми.  Не са позволени гуми с шипове между 10 април и 1 ноември. Холандия В Холандия зимните гуми не са задължителни. Употребата на гуми с шипове не е позволена, защото уврежда настилките. Полша Не се изисква използването на зимни гуми, но силно се препоръчва употребата на зимни гуми или на т.нар. всесезонни гуми през зимата при по-тежки природни условия. Веригите са разрешени, в определени места са задължителни, като в тези райони на пътищата са поставени специални знаци. Употребата на гуми с шипове е строго забранена в Полша. Те могат да се ползват само по време на зимни състезания или рали. Великобритания Зимните гуми не са задължителни. Разрешена е и употребата на вериги за сняг, както и на гуми с шипове.

Бойко Борисов: Премиерската заплата трябва да е поне 10 000 лева

Поне 10 000 лева би трябвало е заплатата на българския премиер. Това изчисли в интервю за bTV министър-председателят Бойко Борисов. Той съобщи, че заплата му е 4000 лв., макар да трябва да е поне 10 000 лв. заради отговорността, която носи и заради това, че всичко рано или късно „опира до него". Министър-председателят се разписва месечно срещу 4000 лева, а би трябвало срещу поне 10 000 лева, смята той. "За мен управленията и постовете, които съм заемал, са били кауза. Няма премиер, няма служби в света да нямам техните награди или да не ме цитират при операции. Всяко нещо в тази държава опира в един момент до мен, за което 4000 лева е заплатата. Поне 10 000 лева, поне. Това е уважение към труда. Но, естествено, че ние нито можем да предложим такова нещо, нито ще го предложа. Но за следващия премиер, ако искат, за тази отговорност, която се носи, и като се има предвид, че в много от държавните дружества, да не говорим в администрацията, особено тази, която работи с европейски проекти, вземат повече от мен. Не е справедливо, не е честно", смята премиерът.  Преди дни независимият депутат Георги Кадиев попита вярва ли някой, че премиерът на най-корумпираната държава в Европа има една къща в Банкя, 150 хиляди лева на влог и едно куче. Борисов реагира остро на констатацията на Кадиев, както и на твърдението на народния представител, че само пурите, които пуши премиерът, струват по 300 лв. бройката. Борисов обаче отчете, че няма дори личен автомобил. "От 15-16 години изпълнявам такива длъжности, че ме вози или карам служебен автомобил. Какво да декларирам? Кучетата ми са три. И ако някъде мисли, че имам кола, къща, имот, сметка, му я подарявам. Това са клевети, но за съжаление след последната присъда срещу Волен Сидеров, съдът каза, че можеш да говориш всякакви глупости, да обиждаш, да правиш каквито си искаш безобразия, да внушаваш и максималното наказание е 3000 лева, а в същото време аз трябва 35 000 лева да платя за това, че съм осъдил, че са ме клеветили", каза Борисов. Той допълни, че ще плати средствата от заплатата си и изчисли, че те съставляват две трети от годишното му възнаграждение. Освен това премиерът посочи, че трябва да тръгва за работа доста по-рано от повечето хора. Причината е, че не иска да прави тапи заради колите на НСО, които го карат от дома му в Банкя до Министерския съвет. "В 7.30 часа гледам да съм се изтеглил и да съм в Министерския съвет, за да не нарушаваме трафика. Вчера с колегите се събрахме, помолих директора на НСО да говори с всички, които ползват трасе, да направят така, че ако не е нещо важно, не е чуждестранен гост, 7.30-8.30 часа това време да се избягва, както и интервалът вечер от 17.30 до 19.00 часа. Отделно извън тези трима - председател на НС, президент и премиер, всички, които ползват НСО, в този часови график да знаят, че им е забранено да го ползват", каза той. Борисов не уточни обаче кои са останалите хора от държания апарат, които също ще трябва да стават по-рано за работа заради премиерската забрана и задръстванията в столицата.

САМО В ПИК И „РЕТРО“! Лили и Райна Кабаиванска най-богатите родни звезди! Ани Салич и Любо Нейков също милионери – вижте кой колко къта в банкови сметки

Казват, че богатите също плачат, но и така да е, поне е сигурно, че не е заради липса на лукс и внимание. Защото с пари може да се купи почти всичко, а с много пари – дори и всичко. Когато говорим за милиони в банковите сметки, едва ли има нещо невъзможно, и го доказват няколко български величия, които живеят като крале и кралици благодарение на препълнените си банкови сметки.В челната класация на най-богатите родни звезди са предимно певци и певици, което напълно оборва максимата, че музикант къща не храни. Точно обратното – милионерите Лили Иванова, Райна Кабаиванска, дует „Ритон” и Васил Найденов доказват, че храни не само къща, ами и царски палат, в каквито живеят те.Сопрано номер 1 в България Райна Кабаиванска наистина не си знае парите. 77-годишната изпълнителка ни е прославила в цял свят и заслужено е една от най-богатите певици у нас. Официално състоянието й наброява 30 милиона евро – повече от това на Бербатов! Тя не живее постоянно в България, но въпреки това има приказен мезонет в София, както и огромен палат в Еленския Балкан. В Италия пък се е приютила в звездна резиденция, достойна за световна прима.Ако съдим по официалната статистика, Лили Иванова е по-бедна от Райна Кабаиванска, но предвид многобройните имоти, които притежава, а и някои скрити доходи, които къта в чужди банки и за които разкри НАП преди време, е възможно да има доста повече от официалните 12 млн. лв. Достойно за уважение и възхищение е също, че примата не спира да трупа милиони в банковата си сметка и въпреки че наближава 80-те, работи като начинаеща певица, не спира да пее и да изнася концерти, турнета и частни партита и всяка година прибавя поне по още един милион към банковата си сметка.Милионерка отдавна е и Богдана Карадочева, за която малцина знаят, че живее като кралица, макар отдавна да се е оттеглила от сцената. Оказва се, че една естрадна изпълнителка като Богдана Карадочева изкарва много повече от един Азис, например, дори и с минимален брой изяви. И като се има предвид, че през последните години славата на Богдана позалезе, е странно откъде са всичките й 6 милиона лева. Декларирано богатство при това.Говори се обаче, че не всичко идва от пеене – Карадочева е спестявала усилено в годините на звездната си слава и е инвестирала всичко в имоти, от които сега взима наеми. Немалко наследство – около 2 млн. лв., тя е получила от реституция и сега живее охолно като рентиерка.Милионер отдавна е и Васил Найденов, който обаче е по-скромен богаташ от колежката си Карадочева - има око 5 млн. лв., след като преди няколко години изгоря с цели 2 млн. лв., сложени на влог във фалиралата КТБ.Въпреки това Кеца бил спокоен за старините си и дори вече решил на кого ще завещае парите си. Най-голямата част от сумата от 5 млн. лв. щяла да е за децата на природената му сестра по бащина линия, с която Найденов се разбирал най-добре. Нейните наследници били будни и умни хлапета, които учели в чужбина, и певецът бил спокоен, че няма да профукат напразно парите му.Голяма сума оставала и за най-близкия му човек, приятел и импресарио – Ивайло Манолов. Двамата са заедно в живота и на сцената повече от 30 години и са споделяли и радостни и много тъжни моменти, а както сами признават, нямат и тайни един от друг. Ивайло обаче също като Кеца няма деца и остава под въпрос как той, от своя страна, ще завещае получените от певеца милиони и имоти.Не е изненада, че ромският славей Азис се нарежда сред Топ 5 на импровизираната ни класация за най-богати изпълнители. Той инвестира повече от добре парите, които изкарва от музика. Само в първите години на звездната си кариера Васил е натрупал близо 2 млн. лв., които сега влага в печеливши проекти. Достатъчно е само да кажем, че Азис е ортак на Бил Гейтс. Още преди години си купил акции от „Майкрософт”, с които да се подсигури за „черни дни”. И всяка година официално плаща данъци за доходи от над 1 млн. лв. Така колегите му изчисляват, че до момента той е натрупал поне 4 милиона в банкови сметки и още толкова - в имоти.Колежката му Ивана също е сред най-богатите родни певци. Изпълнителката на „Ах, тези пари” определено не бива да се притеснява за старините си. Певицата на народа инвестира в много недвижими имоти. Богатството й се изчислява на 3 милиона лева, които е заделяла по време на близо 20-годишната си фолккариера. Певицата успяла да натрупа състоянието, тъй като, за разлика от колежките си, не пръскала излишни пари за луксозни дрехи и бижута и всичко заделяла за бъдещето на щерка си Теодора. Ани Салич и Любо Нейков - милионери от телевизия Въпреки че родният шоубизнес далеч не е на нивото на световния, за нашите мащаби тв звездите имат доста висок стандарт, а някои са вече и милионери или най-малкото - супербогаташи.Ани Салич, Ани Цолова, Димитър Рачков, Любо Нейков и Слави Трифонов нямат в банковите си сметки по 3 млрд. долара, колкото Опра Уинфри, но не живеят много по-зле от нея, категорични са телевизионери, запознати с приходите им.Дори с в пъти по-скромни доходи, много от тях успяха само за няколко години да се сдобият с луксозни къщи в престижни столични квартали, както и с вили по родните и гръцки курорти. И доказаха, че дори и у нас, ако си достатъчно известен, не е трудно да богат.Безспорно най-добре подплатен финансово от всички лица от екрана е Слави Трифонов, който осребрява дори с политически поръчки изявите на екрана. Според слуховете в гилдията той отдавна е скътал близо 25 млн. лв. в чуждестранни сметки. А с още около 4-5 оперирал в родни трезори, като ги инвестирал в продукции, а после си ги прибирал от Би Ти Ви.Веднага след него по богатство се нарежда основният му конкурент и на екрана, и в продуцентския бизнес Любо Нейков. Шефът на „Комиците” и „Откраднат живот” според изчисленията на телевизионери имал близо 19 млн. лв. Само за последните три-четири години той е отчел над 13 млн. печалба.„Любо отдавна вече може да се пенсионира или поне да спре да актьорства. Той обаче е решил да богатее и сам купува имоти. С жена му вече имат куп апартаменти в София, които дават под наем”, обясняват колегите му, според които недвижимата собственост на актьора и жена му била за над 2 млн. лв. Двамата имали вила на гръцкия остров Тасос, къща и два апартамента в София, къща в Банско и студио на Слънчев бряг.Далеч по-скромно на пръв поглед живее топзвездата Димитър Рачков. В действителност той също изкарвал доста солидни доходи, които инвестирал в имоти и вече имал недвижимости в родния си Бургас, както и голяма къща в затворен комплекс в столицата.Заедно с тях състоянието на Рачков било малко над 1 млн. лв. Комикът обаче ревниво пазел тайната за тузарския си живот, тъй като не обичал личният му живот да е на показ. Още повече че той имаше доста проблеми с буйния си брат, на когото нямало как да не помага финансово.Завист в редиците на телевизията будят и другите две топзвезди – Ани Салич и Ани Цолова, които според слуховете се разписват съответно срещу 10 и 7 бона месечно.Новинарката е доста по-заможна от колежката си, тъй като съпругът й Бранко също прибира шефска заплата и семейството се замогна неимоверно за последните години. Освен че имали солидни спестявания, Ани и мъжът й били сред най-солидните собственици на недвижими имоти и вече имал цели 6, което шашкало колегите й.Заедно с двете си деца семейство Салич обитават луксозен апартамент за около 250 хил. лева, близо до един от столичните молове. Имат къщи в провинцията, както и същински палат в пернишкото село Рударци. Вилата им в Гърция също е огромна и поне в имоти спокойно можели да се нарекат милионери. Цялата история и още интересни четива вижте на Retro.bg!

Студът издухва 40 лв. в сметката за ток

  Парното в Перник на половин мощност, въглищата замръзнаха Поне с 30 - 40 лева ще скочат януарските сметки на хората, които се отопляват на ток, сочат предварителните прогнози. Причината е необичайно студеното време, което според синоптиците ще се задържи поне още седмица. Само от една включена духалка сметката скача с 28 лева на месец, сочат разчетите на електроразпределителните дружества. Така вместо обичайните 110 - 120 лева за двустаен сметките за януари ще набъбнат до 150 - 160 лева, а декемврийските ще са поне с 15 лева по-високи. Заради включените допълнително климатици, духалки и радиатори само в събота и неделя в почти всички часове на денонощието товарът на енергийната ни система бил с поне една десета по-висок, отколкото във вторник миналата седмица. Вчера около 10,30 часа общият товар на системата надвишаваше 6740 мегавата, като 14,3% се покриваха от вецовете. 27,36% от тока се осигуряваше от атомната централа. С най-голям дял от над 44% бяха големите тецове. Комбинираното производство на топлофикационните дружества покриваше малко под 5 на сто от товара. В събота, засега най-студения ден от началото на зимата, консумацията на ток е била с 13,5% по-голяма, отколкото в първия работен ден от годината, сочат данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Тогава консумацията е била 141 069 мегаватчаса срещу 122 060 мегаватчаса на 3 януари. За да се покрие нарасналото потребление на ток, през уикенда бяха пуснати големите водни централи и в часовия пояс между 17,30 и 19,00 часа те покриваха една пета от товара на електроенергийната система. Около 5% от товара се покриваше от когенерациите на топлофикациите в страната. Междувременно днес замръзнаха въглищата в ТЕЦ "Република". Това съобщи изпълнителният директор на "Топлофикация" – Перник, Любомир Спасов. Заради това основната мощност на централата - пети парогенератор, работи с една трета от мощността си. Радиаторите в домовете на перничани изстинаха и хората масово включват електрически уреди, за да се отопляват. Правим всичко възможно, за да размразим въглищата, но при ниските температури е много трудно, обясни Спасов. По думите му температурата на водата, която се подава в мрежата, е 50 градуса при обичайна 80 градуса. В същото време от топлофикационните дружества успокоиха, че начинът на изчисляване на сметките не позволява шокови фактури през януари и февруари, но повишената консумация на топлоенергия ще влезе в изравнителната сметка. През зимата само абонатите на парното в София консумират енергия колкото реактор и половина на АЕЦ "Козлодуй". В големите студове потреблението достига енергия от двата реактора. От 16 януари пък най-големият топлинен счетоводител у нас започва и проверки за манипулация на уредите в отоплителния сезон. Санкцията в такива случаи е начисляване на парно или топла вода на максимална мощност. Сметките за парно от празничния декември ще бъдат готови след седмица, а последствията от студовете тези дни ще видим във фактурите си през февруари. Според предварителните разчети сметките за януари ще са поне с 15% по-високи в сравнение с тези през същия месец миналата година.

Максимум 35 секции в страна в чужбина на изборите, решиха депутатите

Народното събрание прие на първо четене последните предложения за промени в Изборния кодекс на ГЕРБ и отхвърли всичките други 6 предложения. Очаквано, дебатите продължиха над 3 часа преди гласуването. Законопроектът на управляващите предвижда максималният брой секции в чужда страна да е 35. На територията на ЕС места за гласуване ще се разкриват в дипломатическите ни представителства и навсякъде, където има подадени поне 60 заявления за гласуване. В Европа само на две места на предишните избори имаше над 35 секции - във Великобритания и в Испания. В страни извън ЕС освен поне 60 заявления, ще е нужно и изрично решение на ЦИК къде точно да се намират избирателните секции. Това ще става след предложение на посланиците и консулите на България, които ще съобразяват какво е разпределението на българското население на територията на съответната страна и какво да е разстоянието между секциите. Окончателното решение ще е на ЦИК. То поне ще подлежи на съдебен контрол - ще може да се обжалва пред ВАС. Гласуваха 111 "за", 35 "против", 11 се въздържаха. Законът подкрепи депутатите от ГЕРБ, БДЦ, Патриотичния фронт, и част от Реформаторския блок и от "Атака". Против бяха БСП, ДПС и депутатите от ДСБ. Предложенията на Радан Кънев и Георги Кадиев, всъщност идентични предложения на българите в чужбина, пратени през омбудсмана Мая Манолова, бяха категорично отхвърлени. Едва 8 бяха "за" предложението на Кадиев, 22 за Кънев, ГЕРБ, БСП, ПФ, БДЦ и "Атака" гласуваха заедно "против" - два пъти съответно по 106 и 110 гласа, а ДПС се въздържаха. Този законопроект предвиждаше разкриване на автоматични секции там, където на предишни избори са гласували поне 100 души, намаляване на броя на заявленията на 40 и отпадане на ограничението за брой секции в една държава. Както и създаване на район "Чужбина". И останалите 4 законопректа - на АБВ, БСП, ДПС и БДЦ - не получиха подкрепа в зала. Те предлагаха разнообразни теми, предъвквани вече хиляди пъти в дебатите по Кодекса и отхвърлени, като майчиният език за ДПС и блокирането на електронното гласуване за БСП. Дебатите протекоха почти идентично с тези във водещата правна комисия. Основният обсъждан законопроект бе този на ГЕРБ. Първи срещу промените очаквано скочиха от ДПС, тъй като секциите в Турция на последните избори бяха много над сега позволените 35 - 104. Така техните гласоподаватели са най-засегнати от предложенията, които ПФ призна, че са именно срещу Движението. "Този законопроект по дефинитивен начин лишава всички български граждани там от правото им да гласуват", каза Четин Казак. Бившият лидер на ДПС и сегашен на ДОСТ Лютви Местан също се изказа - "Ще ударим само турците, като ще намалим секциите 4 пъти. Никакви демагогски измишльотини няма да снемат тази жестоко правдива оценка, защото обектът на закона, както и субектът на избирателното право, не са териториите, а гражданите", каза той в типичния си стил. "Ако приемем вашето твърдение, че секциите в Турция са 104, аз ще ви питам защо е имало 104 секции плюс, като логиката и аргумента ми е следния - на едни от последните избори гласувалите за 64-65 хил, почти толкова, колкото е българското присъствие в Лондон. Да, колко от тях са гласували - българите в Лондон сигурно казват - да, ние 20% гласуваме, останалите не можахме да се наредим на опашката. Много има и в Испания. Не смея да казвам какво е числото в САЩ. Но виждате, че тях не можем да ги привлечем. Та моето питане е такова - защо секциите бяха със 104 повече?", репликира го шефът на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов. "Повече са били секциите, защото повече са гражданите. Не можете на териториален принцип да лишавате индивида. Това наистина е престъпно и историята ще ви осъди за това", отговори Местан. Димитър Делчев от ДБГ коментира, че е останала сянката от факта, че в ЕС българите могат да гласуват само в дипломатически представителства, но отбеляза успехът от първите промени с въвеждането на електронното гласуване. Тук се включи възмутеният правист на БСП Чавдар Георгиев: "Вие ни налагате един американски модел и една американска практика, които заедно с президентските си избори правят референдуми дали да се разрешат гей браковете или да ходят гейовете в казармата. България си има собствена парламентарна и изборна традиция. Не се гордейте, че прокарахте отново електронното гласуване, то е абсолютно противоконституционно. Такива форми има само в държави, в които не се изисква тайна на гласуването." Всъщност тайната на вота е също толкова задължителна в тези държави, както и в България. "Вашето недоверие, че технологиите не могат да го гарантират, е ваш проблем. А това е доказано, щяхте да го видите, ако бяхте идвали на срещите. БСП са рекордьор по сваляне на правителства. Друга партия не може да си представи колко пъти са сваляни ваши правителства. Вас за това ви е страх", отговори Делчев. Казак отново се включи в дебата, за да даде присъда на ГЕРБ - "Българските граждани ще проумеят, че подобно управление не съвпада с европейската посока на България и ще ви отрекат на едни следващи избори." Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък отклони темата към най-старото предложение на ГЕРБ, което Бойко Борисов обеща преди месеци при среща с българи в Лондон - МИР "Чужбина". "Българската нация на момента живее на различни места, изключително важно е запазването й като общност. И прилагането на сегашния закон доведе до създаване на ядра на българската диаспора, които досега нямаше. И поиска равно представяне с 32-ри МИР "Чужбина", и динамичен мандат . т.е. броят народни представители от един район да зависи от гласуващите в него, не от записаните във "фалшивите списъци". Което според него ще увеличи и активността", каза Кънев.    

Депутатите все пак настъпиха настъпиха българите зад граница - максимум 35 секции в страна в чужбина на изборите

Народното събрание прие на първо четене последните предложения за промени в Изборния кодекс на ГЕРБ и отхвърли всичките други 6 предложения. Очаквано, дебатите продължиха над 3 часа преди гласуването. Законопроектът на управляващите предвижда максималният брой секции в чужда страна да е 35. На територията на ЕС места за гласуване ще се разкриват в дипломатическите ни представителства и навсякъде, където има подадени поне 60 заявления за гласуване. В Европа само на две места на предишните избори имаше над 35 секции - във Великобритания и в Испания. В страни извън ЕС освен поне 60 заявления, ще е нужно и изрично решение на ЦИК къде точно да се намират избирателните секции. Това ще става след предложение на посланиците и консулите на България, които ще съобразяват какво е разпределението на българското население на територията на съответната страна и какво да е разстоянието между секциите. Окончателното решение ще е на ЦИК. То поне ще подлежи на съдебен контрол - ще може да се обжалва пред ВАС. Гласуваха 111 "за", 35 "против", 11 се въздържаха. Законът подкрепи депутатите от ГЕРБ, БДЦ, Патриотичния фронт, и част от Реформаторския блок и от "Атака". Против бяха БСП, ДПС и депутатите от ДСБ. Предложенията на Радан Кънев и Георги Кадиев, всъщност идентични предложения на българите в чужбина, пратени през омбудсмана Мая Манолова, бяха категорично отхвърлени. Едва 8 бяха "за" предложението на Кадиев, 22 за Кънев, ГЕРБ, БСП, ПФ, БДЦ и "Атака" гласуваха заедно "против" - два пъти съответно по 106 и 110 гласа, а ДПС се въздържаха. Този законопроект предвиждаше разкриване на автоматични секции там, където на предишни избори са гласували поне 100 души, намаляване на броя на заявленията на 40 и отпадане на ограничението за брой секции в една държава. Както и създаване на район "Чужбина". И останалите 4 законопректа - на АБВ, БСП, ДПС и БДЦ - не получиха подкрепа в зала. Те предлагаха разнообразни теми, предъвквани вече хиляди пъти в дебатите по Кодекса и отхвърлени, като майчиният език за ДПС и блокирането на електронното гласуване за БСП. Дебатите протекоха почти идентично с тези във водещата правна комисия. Основният обсъждан законопроект бе този на ГЕРБ. Първи срещу промените очаквано скочиха от ДПС, тъй като секциите в Турция на последните избори бяха много над сега позволените 35 - 104. Така техните гласоподаватели са най-засегнати от предложенията, които ПФ призна, че са именно срещу Движението. "Този законопроект по дефинитивен начин лишава всички български граждани там от правото им да гласуват", каза Четин Казак. Бившият лидер на ДПС и сегашен на ДОСТ Лютви Местан също се изказа - "Ще ударим само турците, като ще намалим секциите 4 пъти. Никакви демагогски измишльотини няма да снемат тази жестоко правдива оценка, защото обектът на закона, както и субектът на избирателното право, не са териториите, а гражданите", каза той в типичния си стил. "Ако приемем вашето твърдение, че секциите в Турция са 104, аз ще ви питам защо е имало 104 секции плюс, като логиката и аргумента ми е следния - на едни от последните избори гласувалите за 64-65 хил, почти толкова, колкото е българското присъствие в Лондон. Да, колко от тях са гласували - българите в Лондон сигурно казват - да, ние 20% гласуваме, останалите не можахме да се наредим на опашката. Много има и в Испания. Не смея да казвам какво е числото в САЩ. Но виждате, че тях не можем да ги привлечем. Та моето питане е такова - защо секциите бяха със 104 повече?", репликира го шефът на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов. "Повече са били секциите, защото повече са гражданите. Не можете на териториален принцип да лишавате индивида. Това наистина е престъпно и историята ще ви осъди за това", отговори Местан. Димитър Делчев от ДБГ коментира, че е останала сянката от факта, че в ЕС българите могат да гласуват само в дипломатически представителства, но отбеляза успехът от първите промени с въвеждането на електронното гласуване. Тук се включи възмутеният правист на БСП Чавдар Георгиев: "Вие ни налагате един американски модел и една американска практика, които заедно с президентските си избори правят референдуми дали да се разрешат гей браковете или да ходят гейовете в казармата. България си има собствена парламентарна и изборна традиция. Не се гордейте, че прокарахте отново електронното гласуване, то е абсолютно противоконституционно. Такива форми има само в държави, в които не се изисква тайна на гласуването." Всъщност тайната на вота е също толкова задължителна в тези държави, както и в България. "Вашето недоверие, че технологиите не могат да го гарантират, е ваш проблем. А това е доказано, щяхте да го видите, ако бяхте идвали на срещите. БСП са рекордьор по сваляне на правителства. Друга партия не може да си представи колко пъти са сваляни ваши правителства. Вас за това ви е страх", отговори Делчев. Казак отново се включи в дебата, за да даде присъда на ГЕРБ - "Българските граждани ще проумеят, че подобно управление не съвпада с европейската посока на България и ще ви отрекат на едни следващи избори." Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък отклони темата към най-старото предложение на ГЕРБ, което Бойко Борисов обеща преди месеци при среща с българи в Лондон - МИР "Чужбина". "Българската нация на момента живее на различни места, изключително важно е запазването й като общност. И прилагането на сегашния закон доведе до създаване на ядра на българската диаспора, които досега нямаше. И поиска равно представяне с 32-ри МИР "Чужбина", и динамичен мандат . т.е. броят народни представители от един район да зависи от гласуващите в него, не от записаните във "фалшивите списъци". Което според него ще увеличи и активността", каза Кънев.    

Явно в здравната системата нещата скърцат

 -  В  5  лечебни заведения започна тестовото внедряване в реални условия на системите с пръстов идентификатор. Най-късно до  1  октомври това ще бъде абсолютно задължително за всички болници в страната. Ще спрат ли така злоупотребите в здравната система? Ще изчезнат ли пациентите-фантоми и източването на клинични пътеки? Кога ще се случи и дългоочакваната реформа в Спешната помощ? Всички тези теми ще коментираме с проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във  II   МБАЛ , проф. Григоров. Ще се сбъднат ли очакванията, че пръстовият идентификатор наистина ще спре злоупотребите в системата? Какви са вашите очаквания?  -  Аз нямам никакъв опит естествено с това нещо, но от това, което се обяснява, изглежда, че действително ползата в тази посока ще бъде несъмнена за злоупотреби, за пациенти-фантоми и т.н. Ясно е, че това ще се получи. Така поне го обясняват тези, които го въвеждат. Иначе с много голям възторг беше приета преди време другата система с картирането, но се видя, че нищо не се получи. Надявам се, че тук ще стане.  - Има разбира се и опасения, свързани с тази нова система. Те идват най-вече от Сдружението на общинските болници, според които инсталацията, поддръжката, закупуването на тези уреди доста ще утежнят работата на общинските болници у нас. Знаем, че точно този пръстов идентификатор беше и ябълката на раздора между Лекарския съюз и Здравната каса преди месеци. Как може да се успокоят лекарите и общинските болници и да се надяваме ли, че в крайна сметка наистина ще се стиковат нещата и ще заработи системата?  - Това въвеждане в петте болници според мен е едно разумно решение и то ще си покаже. Все пак до 1  октомври има доста време и се надявам, че евентуалните пролуки на неблагополучие ще бъдат оправени дотогава. Единственото, което ме безпокои е, че, не знам поне в рамките на Европейския съюз това да е масово въведено. Ако беше толкова хубаво, вероятно щеше да бъде масово въведено. Това ме безпокои.  - Защо като че ли, професор Григоров, всичките усилия през годините, свързани с спиране на злоупотребите в здравната система, източването на клинични пътеки не се увенчават с успех. Къде всъщност в ядрото стои този проблем и как може да се противодейства?  -  Това е много хубав въпрос. Ако трябва да го кажа с едно изречение, а после да го поясня, мисля, че коренът на злото е в самата система. Ние от 2000 г. непрекъснато въвеждаме неща, непрекъснато контролираме нещо, непрекъснато следим, а то пък минава по други обиколни „байпаси“ и т.н. Явно в системата нещата скърцат. За мен поне като лекар, който действително съм се занимавал с администрация, но така или иначе като лекар, който в основата си е клиницист, мога да ви кажа, че и трите неща, които са важни за едно здравеопазване, за да се нарече то, че е реформирано според мен и според Световната здравна организация са – смъртност, брой на хоспитализации и заболеваемост. Те у нас въобще не са променени, даже са влошени. Тогава, когато можем да се похвалим, че сме намалили смъртността, и то решително, както примерно стана в една Финландия и то преди 20  години. Когато намалее смъртността, когато намалеят хоспитализациите, които по официални данни миналата година са били около 2  милиона при 6  милиона население, можете да си представите за какво говорим, и заболеваемостта, а тя основно е свързана със значително засилване на доболничната помощ и като финансиране, и като възможности в резултат на това финансиране. Когато една голяма част от пациентите се оттеглят за решаване на техните проблеми в доболничната помощ, всички тези фантоми, всичко това, което изброихте, ще намалее.  -  Ще се съгласите надявам се, проф. Григоров, че един огромен проблем също от години е Спешната помощ. Със 170  милиона лева ще бъде модернизирана Спешната помощ у нас. Такива са последните обещания, но знаем, че отдавна се обещават средства за Спешна помощ, с години се говори за тази реформа. Кои са обаче проблемите, които вие съзирате в системата на Спешната помощ у нас и освен средствата, недофинансирането, какви са и другите проблеми, свързани със самото качество на медицинската услуга и разбира се с кадрите?  -  Те са преди всичко организационни и аз ще ви дам един пример с инфарктите. Една съществена част на спешността са инсултите и инфарктите поне в терапевтичната част. Отделно от това са вече травмите, катастрофите и т.н. Как стоят нещата, понеже съм кардиолог, при инфарктите? До преди 7 –8  години ние имахме 2  катетеризационни лаборатории за съвременно лечение на инфаркта. Става дума с проникване в коронарния съд, който е засегнат, който е запушен и отпушването му по механичен път. Това е най-съвременното, знае се вече. Сега имаме 34  и смъртността не е намалява, тя е една и съща. Значи има някакъв организационен проблем. Или методиката е виновна, което е смешно да го твърдим, или има нещо в организацията. И в самата София наскоро беше защитена чудесна докторска дисертация и то в „Пирогов“. Подчертавам, че е в „Пирогов“ не заради друго, а защото психическата нагласа за спешност в българина до голяма степен е свързана именно с тази болница. Тя си е извоювала престижа да бъде преди всичко и най-вече спешна. Отделно е колко е вярно това, но така или иначе това в съзнанието на българина го има. И аз ще ви кажа някои цифри, защото те бяха извлечени върху много сериозна извадка — над 800  пациента. От получаването на болката в гърдите, което се смята за началото на инфаркта, до приключване на процедурата няма 25  часа при мъжете и 30  часа при жените. Това е ужасяващо. Говорим за София. Можете да си представите. Това веднага за какво говори? Между другото най-малко виновна е Спешна помощ. Тя си върши работата в този клон, но първо пациентите късно се обаждат, което говори, че те имат ниска здравна култура, а те имат ниска здравна култура заради лоша профилактика. Ето ви единият клон на бедата. Второто, екипите се събират с часове, защото те са си вкъщи. А пожарната команда, пожарникарите вкъщи ли спят и ги събират, когато стане пожар? Ето ви един елементарен организационен въпрос, който може да се реши с една наредба, но не се решава. За да не се решава не мога да кажа, че има „умствена недостатъчност“ в тези, които ще трябва да го решат, а най-вероятно има някакви интереси. - Проф. Григоров, този проблем в организацията ще бъде ли решен с разделянето на здравните пакети на „основен“ и „допълнителен“? Знаем, миналия месец това разделяне получи финално одобрение от парламента. Вашите очаквания в тази посока?  -  Не, не, това се отнася най-вече и преди всичко за хроничните заболявания. За спешността не виждам да има някакво значение. Да, при хроничните заболявания вероятно ще има. Между другото трябва да ви кажа, че при всичките недостатъци на нашата система има и някои положителни неща. Едно от положителните неща е, че безспорно българинът има сравнително бърз достъп при хронично заболяване било до семеен лекар, било до специалист, защото в чужбина и то в напреднали страни се чака с месеци за хронични заболявания.  -  Колко реални са опасенията пак на общинските лечебни заведения у нас, че новата здравна карта ще обрича пациентите да чакат?  -  Ако новата здравна карта е съобразена с нуждите на населението в конкретните места, мисля, че няма такава опасност. Аз лично давам консултации в Дупница и от части съвсем от скоро в Монтана и мога да кажа, че това намаляване на леглата, която се получи, не е съобразено с конкретните нужди на населението. Някак си механично е направено. Действително механичното изчисление има своето значение. Знае се, например, че ежедневно на 1000  души трима се нуждаят от хоспитализация – дали ще е кардиология, гастроентерология и т.н.. Да, но каква е структурата на населението? В една голяма част от нашите малки градчета имаме преобладаващо възрастно население. Там вече тези неща се изместват в смисъл на по-голяма заболеваемост. Знае се, че след 60 години всеки един човек, който е доживял тази възраст пак според Световната здравна организация има между 3  и 6  заболявания, една част от които са свързани помежду си. Нещата са доста сложни. Някак си струва ми се, че Министерството на здравеопазването по много механичен начин ги решава.  Интервюто е на Радио „Фокус” (заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ )

2,1% от българските висшисти са "работещи бедни"

  2,1% от българските висшисти са работещи бедни. Това сочат данните на националната статистика за индикаторите за бедност и социално включване през миналата година, предаде БГНЕС. 5,8% са бедните българи със средно образование, 21.3% - с основно и 57.6% с начално или без образование. 8.5% от висшисти от турския етнос живеят в бедност, а 59% от ромския етнос без образование или с началото такова също живеят в бедност. През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5% до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1% по-нисък от този при мъжете. През 2015 г. 7.8% мъже и жени на възраст 18-64 години са били работещи бедни, а през 2014 г. броят им е бил 9.3%. От т.нар. работещи бедни процентът на мъжете (8.3%) е по-голям от този на жените (7.2%). 6.7% от тях са работили на пълно работно време и 30.3% на непълно. Става ясно, че образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност . Така и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден. 33.6% от българските домакинства са имали затруднения при плащането навреме на заем за покупка на жилище, наем на жилище, текущи разходи за ток, вода, отопление, както и вноски за погасяване на кредити. 24.1% от семействата, пък не притежават автомобил. През 2015 г. 440.3 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 10.9% от населението, като спрямо 2014 г. относителният им дял намалява с 0.3%, а делът на мъжете (11.2%) е с 0.6 процентни пункта по-висок от този при жените (10.6%). Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите –- 38.8%, при 13.6% за турската етническа група и 4.5% за лицата от българския етнос. Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност (фиг. 10). Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 54.0%, а за 10.7% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (49.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). 43.1% от българските деца не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. 43.1% нямат екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала). През 2015 г. 33.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e както следва - 20.9% от българската етническа група, 38.1% от турската етническа група, 72.7% от ромската етническа група и 23.5% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.4% от българската етническа група, за 5.4% от турския етнос, за 30.9% от ромската група и за 5.1% от друг етнос. Около 17% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 41.0% за децата от турската етническа група, 73.1% - от ромската етническа група, и 10.8% - от друг етнос. Линията на бедност за 2015 г. намалява спрямо 2014 г. в 14 области, като най-голямо е намалението в областите Хасково (с 15.9%), Сливен (с 15.5%), Кюстендил (с 15.3%) и Перник (с 11.4%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд - в област Хасково с 9.9% и в област Сливен с 4.6%. Съществено влияние оказва и намаляването на средния размер на дохода от пенсии в областите- Хасково (с 13.3%), Сливен (с 19.9%), Кюстендил (със 7.8%) и Перник (с 21.3%). Линията на бедност за 2015 г. се увеличава спрямо 2014 г. с повече от 10% в областите Ловеч (с 18.0%), София (с 13.2%), Пазарджик (с 11.2%), Търговище и Русе с по 10.3%. Няколко са водещите причини за увеличението. Една от тях е увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (с 12.3% за област Ловеч, със 17.8% за област София, с 15.9% за област Пазарджик, с 11.1% за област Русе и с 4.1% за област Търговище). Другата е намаляване на броя на икономически неактивните лица (с 14.0% в област Ловеч, с 21.6% в област Пазарджик, с 10.2% в област Русе, с 13.5% в област София и с 13.4% в област Търговище). Увеличаване на средния размер на доходите от труд е третата причина. Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.8%, а с най-високо равнище е област Шумен - 30.4%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.0%, при 30.7% за област Шумен. В областите Стара Загора, Перник, Ямбол, Русе, София, Кюстендил, Видин, Пловдив и София (столица) относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Монтана, Силистра, Сливен, Разград и Кърджали, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

„Нов Отечествен фронт“ трябва да има ясна кауза, за да успее

 Многострадалната опозиция пък все още изглежда твърде раздробена и скарана, за да бъде приемана като безусловна заплаха за управленското статукво Тоталната доминация на ГЕРБ отдавна е пропукана. Но за сметка на това около партията гравитират прекалено много политически субекти. Като започнем от тези, с които се формира управленската коалиция – Реформаторския блок, и завършим с патeрицата на Ковачки и БДЦ в парламента. Многострадалната опозиция пък все още изглежда твърде раздробена и скарана, за да бъде приемана като безусловна заплаха за управленското статукво. Затова прозвучаха странно думите на министър Томислав Дончев, който привидя „нов Отечествен фронт” срещу ГЕРБ. Позата изглежда героическа, но поне на този етап няма основания в реалността. От уважение към историята трябва да се подчертае, че Отечественият фронт в своя първоначален вид не е просто сбирток от партии с мераци с власт, а широка коалиция около исторически значима кауза – антифашизма. Но да оставим историята. Въпросът е може ли да има широк опозиционен фронт срещу ГЕРБ. Президентските избори изглеждаха най-реалистичният повод за подобно усилие. То обаче се оказа извън възможностите на окопалите се зад своите партийни дувари шарени политбюра. Лявата опозиция се явява на избори с рекорден брой кандидати. Това е не проблем на отделни лични или партийни амбиции, а на неспособност на БСП и останалите леви и центристки формации да провеждат обединителна политика. Нищо ново на българския политически небосклон, разбира се. Възможна ли е все пак ситуация „всички срещу ГЕРБ” при очаквания втори тур на президентските избори? Скептичен съм. Помислете. Ако приемем, че на втори тур срещу Цецка Цачева се яви кандидатът на БСП генерал Румен Радев, то обединените патриотични сили ще застанат ли зад червения кандидат? Или ще направят по-логичния политически ход – да подкрепят ГЕРБ, партията, с която заедно формират парламентарно мнозинство, което стои зад кабинета „Борисов”. А вероятността реформаторите да се включат в анти-ГЕРБ фронт с БСП и ДПС звучи абсурдно?! С други думи – формула „всички срещу ГЕРБ” в тези избори изглежда невъзможна. Тогава възможно ли е поне раздробената левица да застане в „единен строй” за втория тур? Както се казва – а дано, ама надали. Дори политическата мъдрост да накара АБВ да преглътне махленската интрига, която им спретна Корнелия Нинова, то има ли земна сила, която да накара Татяна Дончева и „Движение 21” да се подредят в тази ситуация до „Позитано” 20 след всичко, което се случи. И това не е въпрос на емоции, а на различен тип избиратели. Разочарованите от старата левица трудно ще бъдат мотивирани да подкрепят „личния кандидат” на червената лидерка. Много въпросителни пред евентуална лява консолидация за втория тур ще отпаднат и когато станат ясни резултатите на основните леви кандидати. Засега с модерна и активна кампания се откроява кандидатът на АБВ Ивайло Калфин. На фона на рутинните партийни сбирки и разфокусираните послания на БСП той съумява да стигне до повече социални групи с ясни идеи и конкретна политика. Видима и нестандартна е и кампанията на Татяна Дончева. С други думи – засега имаме доста амбициозно участие на конкурентите на Радев в лявото пространство. Поне според мен само силно представяне на БСП може да накара останалите състезатели вляво да застанат не просто декларативно, а активно зад Радев – Йотова на втория тур. Ако хипотетично обаче БСП удари историческо дъно в първия тур, а Калфин се представи по-добре от очакваното, това би направило разговорите за подобна консолидация доста непредсказуеми. По-важното обаче е, че за да се формира реална и мощна опозиционна алтернатива от типа „всички срещу ГЕРБ”, са необходими поне две основни предпоставки. Първата е ясна обединителна кауза. „Стани да седна” не може да играе такава роля. Никой от потенциалните претенденти за властта не е „целият в бяло”. Затова каузата трябва да е водеща, защото идеята тези са нови, да опитаме с тях, не е валидна. Вредно е и прекомерното партийно самочувствие, което може да торпилира подобно обединение. Втората предпоставка е тежка криза в управляващата партия, предизвикана от международни усложнения или вътрешнополитически провали. Такава роля може да изиграе и малко вероятна загуба на президентския вот. При всички положения и двете предпоставки засега не са налице. Критиката към управляващите е силна и ще се засилва, но все още не е премината онази повратна точка, отвъд която се показва „смяната на караула” във властта. Победа на ГЕРБ, дори и с малко, ще бъде брандирана като „поредната” и препотвърждаване на доверието на избирателите. И това ще е факт. Но ако тази евентуална победа е прекалено измъчена, с много спорове за честността на изборите, то позиционната война между управляващи и опозиция може и да прерасне в нещо повече. Тогава всичко ще е в ръцете на опозиционните лидери – от тяхната далновидност, способност да обединяват, а не да разединяват и от тяхната политическа визия ще зависи изходът от борбата за смяна на властовата конфигурация. Но едно са партийните сметки, друго са хората пред урните. * Авторът е директор на Института за модерна политика

30 дни след референдума депутатите отказват да поемат отговорност

Водещият Слави Трифонов коментира, че изминаха 30 дни от провеждането на референдума, а депутатите отказват да поемат отговорност. „30 дни, през които 240 пропорционално избрани депутати пропорционално си прехвърлят отговорността за решението, което българският народ взе за смяна на избирателната система, за намаляване на парите на партиите и за задължително гласуване“, каза той. Слави Трифонов припомни, че от две седмици в парламента има внесен от ИК на референдума и от омбудсмана законопроект за нов изборен закон, който въвежда мажоритарна избирателна система в два тура. „От две седмици депутатите се правят, че няма такъв проектозакон. За да влезе обаче в пленарна зала, трябва някой депутат – един, само един депутат, който и да е, да го внесе този закон за обсъждане. Две седмици няма такъв човек“, каза Слави Трифонов. Той се обърна към депутатите с думите: „Има ли сред вас поне един достоен човек? Поне един, който разбира какво значи думата „депутат“? Има ли поне един, който да не го е страх да се яви на мажоритарни избори? Има ли сред вас поне един, който да се съобрази с волята на българския народ и да внесе закона за смяна на избирателната система? Има ли такъв? Или всички наистина сте онова нецензурно определение, с което ви наричат хората?“, попита водещият....

Влак с цистерни се взриви край Хитрино. Най-малко четирима са загинали

Влак с цистерни избухна край гара Хитрино. Има поне четирима загинали и десетки пострадали. „В 5:42 часа е получен сигнал от мобилен телефон, че е дерайлирал влак в Хитрино и са се чули гърмежи. Веднага са насочени екипи на пожарна, полиция и Спешна помощ”, заяви Ася Йорданова, говорител на полицията в Шумен, предаде Нова тв. Екипите на пожарната евакуират хората от къщите, които се намират в близост до огнената стихия. Периметърът на безопасност е доста голям. На място са само екипи на пожарната. Над 100 души от пожарната, включително екипи от Русе, Варна, Шумен и Търговище са на място и се борят с овладяването на огнената стихия.  „Евакуират се всички застрашени хора. Тези, които отказват – принудително. Полицията е решителна”, заяви комисар Николай Николов, директор на ГД ПБЗН. Той потвърди и информацията за загинали хора. По думите му това са поне четирима души, вероятно ще стават и повече. „Нашите екипи са съсредоточени да вадят от отломките поне тези, които са живи. Поне 12 души с различни наранявания са извадени. Всички медицински заведения в околността са вдигнати под тревога. Повече от 20 сгради са разрушени”, заяви Николов. Ситуацията е изключително тежка. Пожарът е под контрол, но не е овладян. „Първата вълна е била много силна. Има очакване за още взривове, защото са доста вагони. Екипите охлаждат вагоните, но не е ясно какво има в тях”, заяви кметът на Хитрино Нуридин Басри Исмаил. Той заяви, че има много пострадали къщи, има и напълно срутени, изгоряла е сградата на полицията. 

Ехото от “Панамските досиета” застигна и Иво Прокопиев

 Олигархът продава фирма за търговия с електроенергия на международен аферист със собственост в 356 офшорки, печалбата потъва в анонимна фирма в Кипър  Когато в началото на месец април тази година светът разбра за прелюбопитните клиенти на панамската кантора “Мосак Фонсека”, мнозина си казаха, че най-тежките последици ще са за руския президент. По-смелите дори вещаеха края на ерата Путин в Москва. Оказа се, че далеч по-засегнат във вътрешно политически план бе британският премиер Дейвид Камерън, а за исландския министър-председател разкритията бяха фатални и той загуби поста си. Подобна е картината и в София. Несбъднати останаха очакванията от списъците да изскочат имената на обичайните мишени, които самообявилите се за ментори на гражданския глас не пропускат да атакуват, за да оправдаят собственото си съществувание. Още при първите разкрития от Панамски досиета, опитни експерти в боравенето с чувствителни документи призоваха да не се прибързва с изводите, защото тепърва ще излизат факти и взаимовръзки, за които мнозина дори не са подозирали. “Когато гръм удари, как ехото заглъхва…” Това е популярна пиеса на Пейо Яворов, писана през 1912 г. В нея се проследяват терзанията на водещия персонаж и борбата му да съществува между истината и лъжата. Един век след Яворов се оказва, че ехото от гръмовния Панамски гейт, е на път да застигне именно този, който вече над две десетилетия скандално приватизира, задкулисно дирижира обществени и политически процеси, с което си осигурява недосегаемост и печалби от публични средства, лобистки комисионерства, представящият себе си като единствения “честен” и “праведен” капиталист на Прехода, “бялата якичка” на Разградския комсомол, “добрият” олигарх – Иво Прокопиев. Ето как “Досиетата от Панама” застигнаха именно главата на олигархичния кръг “Капитал”:  На 21 декември 2014 г., в навечерието на Бъдни вечер, седмичникът “Капитал” излиза с обширен материал, озаглавен “Казусът “Белведере: Сейшелската връзка”. Статията е поредната от мащабната кампания по дискредитиране на тогавашното ръководство на Софийския градски съд, с което се цели овладяването на ключовата съдебна инстанция. Началото на атаката срещу ръководството на СГС е поставено от особено близкия до Прокопиев бивш френски посланик в София Ксавие Лапер дьо Кабан, който заради казуса “Белведере” нарича съдийката Румяна Ченалова “гнила ябълка”. В публикацията на “Капитал” по темата особено внимание е отделено на малко известния у нас “Алфред от Сейшелите”. Според автора, представляваната от Алфред Виктор Брустър офшорна компания Laivalia Busines Ltd. също е подала молба за конституирането й като кредитор на защитаваната от френския дипломат фирма “Белведере”. Алфред е представен като класически международен аферист, представител на десетки офшорни компании, свързан с финансова пирамида в Русия и машинации в България. Съществена подробност е решението на изданието на Иво Прокопиев публикацията да не бъде подписана от реалния й автор, а той да остане скрит зад псевдонима “Димитър Пеев”. За бивши и настоящи журналисти на “Икономедиа” не е тайна, че псевдонимът често се използва за отразяване на позицията на издателя на “Капитал”. Прокопиев и “Алфред от Сейшелите” в сделка за няколко (десетки) милиона  На 11 април т.г. в поредицата на в-к “24 часа”, чийто журналист Алексения Димитрова има достъп до данните на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), публикува поредното име на българин, което изтича от базата данни на Panama papers – притежателят на две офшорки на Сейшелските острови, енергийният търговец Ангел Божилов, нашумял като работодателя на бившия председател на ДАНС Петко Сертов при неговото загадъчно изчезване. По повод присъствието му в Panama leaks Божилов твърди, че фирмите “Анком Ентърпрайсиз” и “АБ Интернешънъл” не са работили и нямат нито дейност, нито банкови сметки. Признава само, че същите компании са съдружници в американско дружество, което от своя страна е акционер в притежаваното от Ангел Божилов дружество “Обединени енергийни търговци”, макар и само с 2%. От обясненията на Божилов за присъствието му в Панамските досиета се оказва, че през 2011 г. той е имал сделка с компании, свързани с Иво Прокопиев и същия този “Алфред от Сейшелите”. Именно тази сделка прави Алфред така добре познат за “Димитър Пеев”. Прокопиев действа като същински двулик Янус. Ако за “Димитър Пеев” през 2014 г. “Алфред от Сейшелите” е международен аферист, то през 2011 г. за търговеца Иво Прокопиев същият Алфред е бизнесмен, с когото няма нищо нередно да се правят сделки за няколко (десетки) милиона. Сделката От интервюто на Ангел Божилов за в-к “24 часа” става ясно още, че една от компаниите му за търговия с електроенергия “Вивид Пауър” в миналото е била “основна собственост на “Алфа Финанс” на г-н Иво Прокопиев”, а “по поръчка на американско дружество, което представлявам, трябваше да купя лицензи (даващи право да продава електроенергия-бел. ред.) за Сърбия и Македония”, коментира през април тази година Божилов. Справката за собствеността на “Вивид Пауър” ЕАД се оказва доста дълга. Неин едноличен собственик е “Вивид Пи Джи” ЕАД, на което собственик е “Вилно селише Аклади” ЕАД. Зад въпросното вилно селище изниква “Алфа Финанс Холдинг” АД, собственост на Иво Прокопиев. До 11 октомври 2011 г. “Алфа Финанс Холдинг” дори е мажоритарен собственик на “Вивид Пи Джи” ЕАД. Впоследствие акциите са прехвърлени на “Вилно селище Аклади”. Зад плетеницата от свързани фирми се оказва, че “Вивид Пауър” всъщност е била собственост именно на Иво Прокопиев. В публикация на в-к “Труд” от 2009 г., озаглавена “Посредници с милиони от електричество”, изпълнителният директор на “Вивид Пауър” Румяна Георгиева обявява, че печалбата на дружеството не е тайна. От 113 млн. лв. оборот през 2008 г., чистата реализирана печалба възлиза на 4,8 млн. лв. По това време Георгиева разкрива и друго любопитно обстоятелство – един от големите клиенти на “Вивид Пауър” е и фирма “Каолин”, също собственост на Иво Прокопиев. Получава се така, че Прокопиев купува евтин ток от АЕЦ “Козлодуй”, който продава на…себе си. Фиктивна дейност, без разходи, като се изключи изготвянето на фактури, но нужна, за да си осигуриш притежанието на ценната лицензия за търговец на електрическа енергия, особено, ако искаш да продадеш “Вивид Пауър” на чуждестранен инвеститор, пък бил той и “Алфред от Сейшелите”. И той се появява, през 2011 г. Тогава Ангел Божилов е пълномощник на американската компания “Глоуб Инвестмънтс”, чийто директор е именно Алфред Виктор Брустър – същият, който ще бъде обявен за международен спекулант и аферист в края на 2014 г. от страниците на “Капитал”. Разбира се, изданието на Прокопиев пропуска да уточни, че компанията “Глоуб Инвестмънтс”, в която директор е Брустър, придобива всички акции от капитала на “Вивид Пауър”, зад която, както вече стана ясно, през поредица от свързани компании всъщност прозират интересите на самия издател на “Капитал”. Формално “Глоуб Инвестмънтс” придобива “Вивид Пауър” от изпълнителните директори на “Вивид Пи Джи” – Румяна Георгиева и Георги Пулев. А двете офшорки, с които Ангел Божилов присъства в изтеклите документи от Панама, всъщност се оказват собственици именно в “Глоуб Инвестмънтс”. За момента Ангел Божилов не разкрива каква е цената на сделката. Тя остава скрита и защото контролираните от иначе зовящия за прозрачни бизнес практики Иво Прокопиев компании, които са стояли зад собствеността на енергийния търговец “Вивид Пауър”, едва ли само по чиста случайност спират да публикуват финансови отчети от 2010 г. насам. Единствено “Вилно селище Аклади” публикува Годишен финансов отчет през 2011 г., от който е видно, че дружеството е придобило акции на стойност 9,8 млн. лв. и съответно се е задължило със същата сума към свързано лице. Въпреки опитите да се прикрият финансовите параметри на сделката, енергийният търговец “Вивид Пауър”  няма как да е продаден за по-малко от няколко десетки милиона лева. Преди продажбата компанията е имала гарантирана чиста годишна печалба в размер от поне 5 000 000 лв. Притежавала е и действащи лицензи на търговец на електроенергия в България и в съседните страни на Балканите. През 2011 г. едва ли Прокопиев е очаквал, че през 2016 г. името му ще изплува покрай сделката на “Алфред от Сейшелите” за придобиването на “Вивид Пауър”, макар и през бизнесмена Ангел Божилов. Така или иначе, още преди пет години Прокопиев е трябвало да бъде наясно, че Алфред Виктор Брустър е британски пенсионер, по професия счетоводител, свързан с поне 356 офшорни компании, живеещ от години на Сейшелите. Това поне показва справка в сайта checkcompany.co.uk  и базата данни Offshore leaks. И очевидно е бил, ако съдим по публикацията на “Димитър Пеев” от края на 2014 г. Прокопиев обаче трябва да обясни къде са парите, които са прибрани за продажбата на “Вивид Пауър”. На ход са институциите, още повече, че през април Националната агенция по приходите изиска официално документите за българите, чиито имена изникват покрай Панамските досиета. НАП, ДАНС и прокуратурата би следвало да установят – платени ли са всички данъци и дали парите от продажбата на енергийния търговец не са потънали в офшорки, не чак в Панама, а съвсем близо до България. Кипърските досиета Следата води към добре позната за Иво Прокопиев офшорна дестинация – Кипър. Именно островната държава беше използвана при продажбата на “Каолин” на немската Кварцверке. Оказва се, че кипърски офшорки са били доста активни покрай сделката с участниците Ангел Божилов, “Алфред от Сейшелите” и свързани с Иво Прокопиев лица. Към момента на продажбата на енергийния търговец “Вивид Пауър” на “Глоуб Инвестмънтс”, мажоритарен собственик на “Вивид Пи Джи” е “Алфа Финанс Холдинг”. Три месеца преди сделката с Ангел Божилов, по партидата на “Вилно селище Аклади” е вписан нов едноличен собственик – кипърското офшорно дружество “Ломпок Инвестмънт Лимитид”, на която “Алфа Финанс Холдинг” продава дяловете си за неизвестна сума. Впоследствие, през октомври 2011 г. “Вилно селище Аклади” ще придобие и директно собствеността във “Вивид Пи Джи”, заплащайки само 39 000 лв., при положение, че в дружеството вече следва да са акумулирани милионите от продажбата на Божилов. Директори на кипърската офшорка “Ломпок Инвестмънтс” са Фрозо Хаджисава и Стела Хризостому, която е директор и на други две кипърски офшорки – “Уиклеф Холдинг Лимитид” и “Столбърг Инвестмънт Лимитид”. Двете дружества са “оборотните”, през които потъват милионите и от продажбата на “Каолин”. Офшорните дружества могат да бъдат открити и при изграждането на Бизнес парк “София”, в който пряко се преплитат интересите на Прокопиев и на президента Росен Плевнелиев до влизането му в политиката през 2009 г. Още една връзка води към Прокопиев. Кипърските офшорки са представлявани при сделките си в България от проверените от олигарха през годините съвместна работа – Десислава Недкова, бивша негова секретарка, по-късно управител на множество свързани с него дружества, както и Меглена Антонова Тушева. Самата Тушева е управител и на Hanford Consultancy (Overseas), което до 2010 г. е собственик на “Грийн ейкърс”, през което Иво Прокопиев е държал 6% от ПОК “Доверие”. Още през 2013 г. стана ясно, че Прокопиев е ползвал услугите на кипърските офшорки. На 31 май 2013 г. през Българската фондова борса бе изтъргуван основният пакет с акции на “Каолин”, като купувач бе немската “Кварцверке”, а продавач отново “Алфа Финанс Холдинт”, собственост на Иво Прокопиев, през която той на практика е контролирал до 2011 г. и “Вивид Пауър”. Да ощетиш акционерите Четири дни преди сделката на борсата, “Кварцверке” купува точно 6,6% от акциите на “Каолин”, на цена 4 лв. на акция. Продавачите са добре познатите кипърски офшорки “Уиклеф Холдинг Лимитид” и “Столбърг Инвестмънт Лимитид”. Логично следва въпрос: как тези две неизвестни кипърски компании придобиват акции на “Каолин”? Оказва се, че малко преди сделката именно “Алфа Финанс Холдинг” е купила на извънборсов пазар 3,5 млн. акции от капитала на “Каолин”, но на цена от 1,73 лв. на акция, след което веднага препродава същите на кипърските фирми, които на свой ред ги продават на “Кварцверке”, но вече на двойно по-високата цена от 4 лв. В крайна сметка загубите за акционерите на “Каолин” са поне 5 млн. лв., а печалбата, реализирана само за няколко часа, отново “потъва” в кипърските офшорни сметки на “добрия” разградски олигарх. През 2013 г. при сделката за “Каолин” всъщност прави римейк на това, което е сторил и през 2011 г. при продажбата на “Вивид Пауър” на Сейшелския британец с име Алфред. Прехвърляйки “Вилно селище Аклади” на офшорката “Ломпок Инвестмънтс”, респективно “Вивид Пи Джи” на “Вилно селище Аклади”, Прокопиев на практика търси начин формално да “излезе” от веригата на собствеността, преди да бъдат разпределени парите от сделката с “Алфред от Сейшелите”. В крайна сметка и полученото от продажбата на “Вивид Пауър” остава скрито в кипърската офшорка. Така, Прокопиев се оказва свързан не само с изтеклия от “Панамските досиета” Ангел Божилов, но очевидно прикриващ печалбите си и през офшорни компании в Кипър. И понеже неизменна и основна теза на ментора на олигархичното задкулисие е липсата на действия от страна на институциите при наличието на достатъчно факти за нарушения и злоупотреби, то много важно е сега да се проследи как Иво Прокопиев и неговите политически, икономически, магистратски и протестърски протежета ще реагират и дали ще опитат да опънат “чадър” срещу разследванията и проверките, които следва да се предприемат от компетентните държавни органи. Проверки, които с голяма вероятност ще докажат, че “бялата якичка” на олигархия всъщност през цялото време е била мръсна. Изводът от всичко това е, че ехото понякога е доста по-важно от гръмотевицата. Както и това, че най-шумните защитници на моралните ценности, много често всъщност са най-големите им противници.

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

Срутване на мост взе жертви в Германия

Поне един човек загина при рухването на участък от новостроящ се магистрален мост в Германия, съобщи ДПА. Инцидентът е станал в германската провинция Бавария. 6-ма работници са получили тежки наранявания. Срутил се е 40-метров участък от моста, под който е имало поне 20 работници. В момента текат спасителни дейности и се проучват възможностите за наличието на още хора под отломките. Води се разследване за причините за срутването. Поне 12 работници са били на строежа по време на срутването....

Прависти недоумяват: Започващият евроодит на прокуратура ще оценява и структурата на съдебната система

Започващата в понеделник първа петдневна мисия за проверка на българската прокуратура засяга и въпроси за политиката в сферата на обвинението, включително “мястото й в картата на съдебната система”. Това са съобщили пред БГНЕС източници от Министерството на правосъдието, с чието съдействие европейски прокурори пристигат у нас. Според прависти проверяващите евроексперти нямат правомощия и експертиза за оценка на структурата на системата. Европейският одит бе поискан от премиера Бойко Борисов в края на миналата година. Стартът на мисията вече бе отлаган два пъти, първо в началото на месец април, а по-късно и в края на месец май. Засягането на политически въпроси, каквото представлява дискутирането на вижданията на структурния и функционален модел на прокуратурата, както и мястото й в картата на съдебната система в контекста на Актуализираната стратегия за съдебна реформа, сериозно се разминава с първоначалния замисъл на европейския одит. Петима от общо седемте експерта са прокурори, четирима от които действащи магистрати във Великобритания, Германия, Испания и Холандия, т.е. би било немислимо от тях да се очаква да излизат с препоръки за мястото на държавното обвинение у нас, което е регламентирано в Конституцията и в Закона за съдебната власт, заявиха източници на БГНЕС в правосъдното ведомство. Такива правомощия нямат и двамата експерти от Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия, която е създадена през миналата година. Одитът на българската прокуратура ще е един от първите проекти, която позиционираната в Брюксел структура ще изпълнява. Европейските институции нямат правомощия да препоръчва на страните-членки на ЕС как да бъдат структурирани отделните институции в различните власти. Резултатът от референдума във Великобритания пък поставя под въпрос участието на двама от петимата магистрата, които утре трябва да започнат срещите си в българската столица. Има вероятност “Брекзит” да доведе до оттеглянето на двамата британски експерта още преди започването на мисията им. За момента се планират общо пет посещения на европейските прокурори и експерти у нас, а впечатленията им да бъдат обобщени в доклад, който трябва да бъде готов през декември месец. Независимо, че ще обсъждат въпроси, които се отнасят до работата на прокуратурата, следващата седмица европейските гости ще имат срещи с най-малко шестима съдии, както и с поне трима адвокати. Поне при първата си мисия, двамата европейски експерта и магистратите от четири европейски прокуратури, не предвиждат да посетят нито работните места на български прокурори и следователи, нито ще се запознаят с работата на полицейските служби имащи отношение към събирането на информация и доказателства, необходими за разследването на различни престъпления. Мисията ще започне със среща с правосъдния министър Екатерина Захариева, която освен за промените в Закона за съдебната власт, които вече бяха приети на първо четене от правната комисия на Народното събрание и предстои да се гледат в пленарна зала, ще обсъдят и т.нар. “антикорупционен закон” на вицепремиера Меглена Кунева, който веднъж вече бе отхвърлен от парламента. Управляващите са амбицирани да приемат двата законопроекта в близките седмици, въпреки множеството критики, които предложенията срещат от страна на съдебната система и неправителствения сектор. В понеделник гостите от Европа ще имат среща и с главния прокурор Сотир Цацаров. Одиторите вече са се запознали в детайли и с конкретните дела, които ще бъдат обект на дискусии при предстоящите срещи в София. Обсъждани ще бъдат поне осем наказателни дела, уточниха от МП.

Буфон иска да играе за Италия поне до световното през 2018 г.

Вратарят на Италия Джанлуиджи Буфон заяви, че иска да играе за националния отбор поне до световното първенство в Русия през 2018 г. Той се надява да продължава да бъде викан в "скуадра адзура", ако запази страхотната си форма. "Когато играеш на такова ниво, не ти определяш дали ще продължиш в националния отбор. Всяка твоя изява на терена се следи, а решението го взема треньорът. Аз бих искал да остана поне още две години. Ако запазя формата си и новият треньор е доволен от мен, с...

Испания може да вкара ЕС в нова криза

От брюкселска гледна точка, подемът на испанските популисти не вещае нищо добро. Те отказват да осъществят финансовите и политически препоръки на ЕК, а това съдържа истински експлозивен заряд за контрола върху цялата еврозона. Лидерът на партия "Подемос" Пабло Иглесиас обича да повтаря, че Испания страдала от зловещия диктат за икономии на ЕС. Но това не е вярно. Испания не бе спасена от фалит чрез преки европейски фондове като Гърция, или Португалия. Тя взе кредити за спасяване на кретащите си банки. Тройката (ЕК, МВФ и ЕЦБ) никога не е била в Испания и следователно не й диктува нищо. Истината за испанските икономии Испанската фискална политика се води от испанското правителство в рамките на европейското валутно пространство. Ако някой прокарваше мерки за икономии в държавните разходи и реформи, то това беше консервативното правителство под ръководството на дискредитирания Мариано Рахой. А "Подемос" си измисли един враг в лицето на ЕС, но това няма нищо общо с реалноста. Истината гласи: Испания не пести, а с лека ръка прави повече дългове, отколкото допуска стабилизационният пакт на еврозоната. ЕК и останалите страни-членки просто си затвориха и очите и дадоха изключителни права на Испания. И това в никакъв случай не беше диктат за икономии. В момента Испания е не само парализирана политическа. Тя е и нестабилна. Сепаратистите в Каталония допълнитено усложняват ситуацията и карат Испания да прилича на имплодиралата заради Шотландия Великобритания. Ако сега левицата в Испания увеличи държавните разходи и данъците, ще постави европейските партньори в цугцванг, тъй като страната няма да може да изпълнява критериите за бюджетния дефицит години наред. Критикуваната от "Подемос" политика на икономии поне доведе до лек ръст на икономиката и бавно намали безработицата. Може би твърде бавно, но това е друг въпрос. Факт е, че несигурното политическо положение в страната вече доведе до отслабване на икономическата динамика. И подемът на левите популисти може да доведе до спиране на инвестициите, а в най-лошия случай - до рецесия, както стана в Гърция. Какво става в южните европейски страни? ЕС съзира опасност и за Португалия, където лявото правителство скъса с ограничаването на дълговете и също нарушава критериите за бюджетния дефицит. Гърция пък е най-безнадеждният случай. Тамошната коалиция от леви и десни носи отговорността за намаляването на БВП. Страната може да бъде съживена само с финансови инжекции от другите страни-членки, защото в политическо отношение ЕС не може да си позволи Грексит в контекста на бежанската криза. Левите популисти от движението на Пепе Грило в Италия също са в подем. Премиерът социалдемократ Матео Ренци все още се държи. Той е задвижил реформите, но също иска да увеличи държавните разходи. Да, южните страни-членки са в криза. Левите популисти бележат успехи, но поне не настояват за излизане от ЕС, както сториха хаотичните привърженици на Брексит. "Подемос" иска Испания да остане в ЕС, но настоява за прекратяване на предполагаемата германска хегемония в Общността. Напоследък лидерът на "Подемос" гарнира речите си с лозунги за "новото отечество" и се приближава до националистическите брътвежи на Найджъл Фарадж във Великобритания. Движението на Пепе Грило "Пет звезди" иска Италия да остане в ЕС, но да излезе от валутния съюз. Левите радикали в Гърция пък искат на всяка цена да запазят еврото, тъй като поне проумяха, че страната им няма никакви шансове извън еврозоната.   Бернд Ригерт   Голямо изпитание за ЕС След Брексита страните, които искат да правят повече дългове, ще стават все по-силни. А за Германия, Финландия, Ирландия и Холандия ще става все по-трудно да държат твърдо на политиката на икономии. ЕЦБ залива пазарите с пари и по този начин държи ниски лихвите за държавните облигации на южните страни-членки. Под въпрос е обаче колко дълго може да функционира тази схема. Може би и президентът на ЕЦБ Марио Драги няма да може да предотварти спекулациите за южните страни-членки, ако Испания сега направи завой на ляво. В страните, които плащат за политиката на ниските лихви, вече се надигнат критични гласове. Холандският десен популист Геерт Вилдерс иска в страната му също да бъде проведен референдум за излизане от ЕС. Но не поради "диктата за икономии" на Брюксел, а защото се застъпва срещу помощите за южните държави в Общността. Поради същите причини дяснопопулистката германска партия "Алтернатива за Германия" иска германците да излязат от еврозоната. Центробежните сили в ЕС стават все по-силни. И на Юг, и на Север.    

Ангелкова оцени сивия сектор в туризма на поне 20%

Министърът на туризма Николина Ангелкова оцени сивия сектор в туризма на поне 20 на сто. Пред депутатите от парламентарната икономическа комисия тя прогнозира, че поне с такъв процент ще нараснат приходите за държавата от туристическите услуги след като бъде въведена единната система за туристическа информация. Въвеждането на единната система е заложено в промени в Закона за туризма, които комисията одобри днес на първо четене. Предвижда се да се свържат в реално време регистрите на...

Наказателен вот и за българите в чужбина

 Българите в чужбина също ще имат право на наказателен вот. Това решиха депутатите от правната комисия при гласуването на второ четене на промените в Изборния кодекс. Те разписаха изрична промяна, че и в бюлетините за чужбина ще се впише квадратче „Не подкрепям никого”. При предишните поправки това бе предвидено само за вота у нас заради въвеждането на задължителното гласуване, което ще действа само на територията на страната. След изрично писмо на ЦИК с предупреждение, че бюлетините за президентските избори наесен ще са различни обаче, депутатите решиха да изравнят правилата. Народните представители потвърдиха и на второ четене варианта за вот зад граница, около който си бяха стиснали ръцете след дълги преговори ГЕРБ, РБ и ПФ. Той предвижда таван до 35 секции във всяка стана, без значение дали е в ЕС, или не. Изискването за тъмна стаичка извън дипломатическите консулства пък ще бъде наличието на поне 60 заявления на нашенци. С подкрепените промени се смъква и прагът на броя жители на селата, в които ще се провеждат избори за кмет, вместо да се назначава - от поне 400 на поне 350 души. За окончателното затваряне на темата с поправките в Изборния кодекс остава само последната стъпка - последно гласуване и в пленарната зала.

Турски туристи с невиждан интерес към северна Гърция

Хиляди турци пристигат ежедневно на почивка в Гърция. Само за едно денонощие през граничния пункт са преминали 5 хиляди турци с автомобили и автобуси по посока туристическите курорти в северна Гърция. По информация от туристическите агенции турските туристи до днес са с 30% повече в сравнение с миналата година, като минималният им престой е поне седмица.Този неочакван интерес за почивка в Гърция се обяснява поне с две причини – силната рекламна кампания на гръцкото министерство по туризъм, както и активната политика на кмета на Солун – Янис Бутарис - за откриване на нови фериботни линии към Турция и привличане на туристи.Халкидики, Солун, Кавала и Тасос са предпочитаните дестинации за турските туристи. Пред гръцките медии много турски туристи заявиха, че идват тази година за първи път, но са запознати с доброто обслужване и прекрасните условия за почивка. Според тях офертите за луксозните хотели са достъпни и основно пътуват за Халкидики. Всички заявяват, че поне ден остават в Солун, за да посетят археологическите паметници.Тази неочаквана атака на турски туристи създаде километрични опашки на граничния пункт при Кипос. Гръцките власти увеличиха екипите по паспортен и митнически контрол, но въпреки това на границата се чака с часове.Много силен е и трафикът през Маказа, откъдето влизат не само българи, но ежедневно и хиляди румънски туристи.

Проверяват дейността на досегашния директор на АЕЦ "Козлодуй"

Премиерът Бойко Борисов съобщи в парламента, че е започнала проверка за дейността на освободения от поста директор на АЕЦ "Козлодуй" Димитър Ангелов.  Разследването е започнало след подаден сигнал от независимия депутат Георги Кадиев, който каза, че е получил папка с данни в офиса на партията си "Нормална държава":За потенциални корупционни сделки в АЕЦ "Козлодуй", офшорна компания на Сейшелите, собственост на изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй", договори, с които той като физическо лице е давал кредити на лица, с които АЕЦ е имала отношения. Преди мен за това са знаели поне няколко народни представители от ГЕРБ, поне един министър, поне един синдикален лидер, със сигурност и доста служители на АЕЦ "Козлодуй". За мен това е класически пример за политически чадър. За капак на всичко това вчера Българският енергиен холдинг освободи изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" с аргумента, че му е изтекъл мандатът. Пито-платено! Освободеният директор на електроцентралата Димитър Ангелов разпространи позиция, в която отрича всички обвинения. Той е категоричен, че е напуснал поста по свое желание: Аз още преди два месеца предупредих министър Петкова и директора на Българския енергиен холдинг, че моят договор, изтичайки на 3-ти юли 2016 година, съм анализирал състоянието си и искам коректно да ги предупредя, че нямам намерение да го продължавам. Това е свързано с мои лични планове. Аз отдавна съм пенсионер. Димитър Ангелов отрече твърденията, че е имал фирма у нас, или в чужбина. Той беше категоричен, че в периода, през който е бил изпълнителен директор в АЕЦ "Козлодуй", няма корупционни практики, което се доказва и от множеството регулярни проверки от компетентните органи. Ангелов посочи, че през мандата му е наваксано закъснението при изпълнението на проекта за удължаването на експлоатационния срок на ядрените мощности, като за Пети блок е осигурен и аванс от половин месец. По думите му финансовото състояние на централата е стабилно и има средства за изпълнението на проекта. Димитър Ангелов остава изпълнителен директор до вписването в Търговския регистър на новото ръководство на АЕЦ "Козлодуй".

Кабинетът работи поне по 3 варианта след решението на арбитража за АЕЦ "Белене"

След решението на арбитража за АЕЦ "Белене" правителството работи поне по три варианта, сред които: да продаде реактора, да продаде проекта и да строи централата. Това коментира пред журналисти премиерът Бойко Борисов при откриването на новопостроен футболен терен на територията на стадион "Локомотив" в София. По-късно днес той заминава на официално посещение в Иран. "Сега полагаме усилия поне за три варианта да не загубим парите или да си ги върнем най-малкото, или включително да продадем проекта и, ако се намери инвеститор, който да не иска о...

Каква би трябвало да е премиерската заплата според Бойко Борисов

Поне 10 000 лева би трябвало е заплатата на българския премиер. Това изчисли в интервю за bTV министър-председателят Бойко Борисов. Той съобщи, че заплата му е 4000 лв., макар да трябва да е поне 10 000 лв. заради отговорността, която носи и заради това, че всичко рано или късно „опира до него". Министър-председателят се разписва месечно срещу 4000 лева, а би трябвало срещу поне 10 000 лева, смята той. "За мен управленията и постовете, които съм заемал, са били кауза. Няма премиер, няма служби в света да нямам техните награди или да не ме цитир...

Ужасът нараства! Убитите в Ница станаха поне 50, но тепърва ще се разбере истинския брой (СНИМКИ/ВИДЕО 18+)

Броят на убитите при случващото се в южния френски град Ница е на път да нарастне още повече. Местните власти намекнаха, че се очаква да са поне 50, а нищо чудно и това число да нарастне, пише английският "Дейли Мейл". А тълпата, в която се е врязал огромният камион е наброявала поне 100 души.