24.04.2017

Резултати от търсенето

Ако ще пътувате извън България с кола, прочетете в кои страни зимните гуми са задължителни?

В повечето държави в ЕС зимните гуми не са задължителни, но има и изключения, напомнят от Европейския потребителски център в България, пише Нова телевизия. Затова - ако вече планирате ски ваканцията си извън България и ще пътувате с кола, ето какви са изискванията за зимните гуми зад граница: Държави, където използването на зимни гуми е разписано в закон: Естония Зимните гуми там са задължителни между 1 декември и 1 март. Няма обаче да сгрешите, ако ги ползвате и за по-дълъг срок - между 15 октомври и 31 март. При извънредни метеорологични условия се допуска към гумите да се добавят и шипове от 1 октомври до 30 април. Такива приспособления обаче са забранени между 1 май и 1 октомври.  Финландия Там зимните гуми трябва да са на колата между 1 декември и края на февруари. Ако ще слагате гуми с шипове, не забравяйте, че това е разрешено между 1 ноември и първия понеделник след Великден. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки.  Латвия Между 1 декември и 1 март латвийските пътища са отворени само за коли, оборудвани с гуми, подходящи за зимни условия. Това означава, че грайферите трябва да са поне с 4 мм дълбочина. Гуми с шипове са забранени между 1 май и 1 октомври. Словения Между 15 ноември и 15 март, както и при силен снеговалеж или поледица извън този период,  колите до 3,5 тона трябва да са оборудвани със зимни гуми. Такива трябва да са поставени и на четирите колела. Другият вариант е  да карате с летни гуми, но в багажника да сте сложили и вериги за сняг, които да ползвате при необходимост. И в двата случая грайферите на гумите трябва да са поне 3 мм. Хърватия Зимните гуми са задължителни между 15 ноември и 14 април. Зимното оборудване се отнася до всички моторни превозни средства, независимо от условията навън. Возилата, които тежат под 3,5 тона, трябва да са със зимни гуми (М+S) или с летни, но с минимална дълбочина на грайфера 4 мм, а в багажника да има вериги. В случай на нарушение на правилата за шофиране при зимни условия, шофьорите могат да бъдат глобени в размер на 700 куни (приблизително 95 евро). Швеция В тази скандинавска държава между 1 декември и 31 март е задължително да сте екипирали колата си подходящо или със зимни гуми. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки. Правилата се отнасят и за ремаркетата. В Швеция гумите с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 15 април, както и ако се очакват тежки зимни условия. Държави, където зимните гуми са задължителни, ако това налагат метеорологичните условия: Германия Ако шофирате към Германия и по пътя има сняг, поледица или скреж, трябва да сте подготвени със зимни гуми или т.нар. всесезонни гуми, които да са поставени и на четирите колела. Техните грайфери трябва да са поне 1,6 мм дълбочина. При положение, че метеорологичните условия са по-меки от обикновено, може да останете и с летни гуми. Много е важно да се знае, че гуми с шипове, които могат да нарушат настилката, не са позволени. Австрия Между 1 ноември и 15 април колите трябва да са оборудвани със зимни гуми, когато природните условия го изискват. Тези гуми трябва да са на четирите колела, когато пътищата са покрити със сняг или лед, като грайферите им трябва да са не по-малко от 4 мм дълбоки. Гуми с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 31 май. Шиповете трябва да прилягат плътно, за да не увреждат пътната настилка. Важно е да знаете, че има ограничение в скоростта на движение на колите с гуми с шипове (80 км/ч в извънградско и 100 км/ч по магистралата), като превозното средство трябва да е „маркирано” със знак за такива гуми. Стикерът се купува от автомобилни клубове или бензиностанции. При зимни условия шофирането без зимни гуми или вериги за сняг може да ви коства глоба от 35 eвро. В случай че и другите участници в движението са изложени на опасност, санкцията може да стигне и 5000 евро. Люксембург Зимните гуми са задължителни при сняг или поледица на пътя. Норвегия Няма задължение колите да са със зимни гуми, но в същото време те трябва да са годни за шофиране при зимни условия, което по същество е същото. От 1 ноември (или 15 октомври в Северна Норвегия), шофьорите имат право да използват гуми с шипове, без да бъдат глобявани. След първия понеделник след втория ден на Великден това оборудване трябва да бъде свалено. Словакия Ако го изискват метеорологичните условия, зимните гуми са задължителни за автомобилите под 3,5 т – т.е., когато пътищата са покрити със сняг или лед. Румъния Управление на превозно средство по обществени пътища, покрити със сняг, лед или черен лед, без зимни гуми, се счита за нарушение. Чехия От 1 ноември до 31 март автомобилите трябва да са снабдени със зимни гуми, ако по пътя има значително количество сняг или лед. Тези гуми трябва да са поне с 4 мм грайфер. Гуми с шипове не са разрешени. Държави, където зимните гуми са задължителни, само ако има знак за това на пътя: Франция Зимните гуми по принцип не са задължителни, освен ако няма поставен специален пътен знак на пътя. Испания Като цяло зимните гуми не са задължителни в Испания.  Според последните промени в регулацията гумите трябва да са с поне 3 мм дълбочина през периода 1 ноември-14 април. Италия Зимните гуми не са задължителни в Италия. Когато обаче има специален пътен знак, автомобилите трябва да са оборудвани с вериги за сняг или зимни гуми за периода, указан на знака. Държави, в които зимните гуми не са задължителни: В Белгия, Кипър, Малта, Португалия, Унгария и Гърция зимните гуми не са задължителни. Дания Зимните гуми не са задължителни. Ползването на гуми с шипове е разрешено от 1 ноември до 15 април. Ирландия Зимните гуми не са задължителни. Гумите с шипове не са незаконни, но могат да се ползват при по-плътна снежна или ледена покривка. Исландия Няма определен период, в който зимните гуми да са задължителни. Според местните разпоредби обаче в колата трябва да има оборудване – вериги за сняг или гуми с по-дълбоки грайфери, за да са под ръка на шофьорите при обилен сняг или лед на пътя. Ако зимата е мека, например в по-южните райони, могат да се ползват и летни гуми, но т.нар. всесезонни гуми са най-използваните в Исландия. Употребата на вериги е забранена в случай, че причинява щети на настилката. Литва Зимните гуми не са задължителни, но по правило между 10 ноември и 1 април не могат да се ползват летни гуми, а се налага те да се заменят с т.нар. всесезонни гуми.  Не са позволени гуми с шипове между 10 април и 1 ноември. Холандия В Холандия зимните гуми не са задължителни. Употребата на гуми с шипове не е позволена, защото уврежда настилките. Полша Не се изисква използването на зимни гуми, но силно се препоръчва употребата на зимни гуми или на т.нар. всесезонни гуми през зимата при по-тежки природни условия. Веригите са разрешени, в определени места са задължителни, като в тези райони на пътищата са поставени специални знаци. Употребата на гуми с шипове е строго забранена в Полша. Те могат да се ползват само по време на зимни състезания или рали. Великобритания Зимните гуми не са задължителни. Разрешена е и употребата на вериги за сняг, както и на гуми с шипове.

Бойко Борисов: Премиерската заплата трябва да е поне 10 000 лева

Поне 10 000 лева би трябвало е заплатата на българския премиер. Това изчисли в интервю за bTV министър-председателят Бойко Борисов. Той съобщи, че заплата му е 4000 лв., макар да трябва да е поне 10 000 лв. заради отговорността, която носи и заради това, че всичко рано или късно „опира до него". Министър-председателят се разписва месечно срещу 4000 лева, а би трябвало срещу поне 10 000 лева, смята той. "За мен управленията и постовете, които съм заемал, са били кауза. Няма премиер, няма служби в света да нямам техните награди или да не ме цитират при операции. Всяко нещо в тази държава опира в един момент до мен, за което 4000 лева е заплатата. Поне 10 000 лева, поне. Това е уважение към труда. Но, естествено, че ние нито можем да предложим такова нещо, нито ще го предложа. Но за следващия премиер, ако искат, за тази отговорност, която се носи, и като се има предвид, че в много от държавните дружества, да не говорим в администрацията, особено тази, която работи с европейски проекти, вземат повече от мен. Не е справедливо, не е честно", смята премиерът.  Преди дни независимият депутат Георги Кадиев попита вярва ли някой, че премиерът на най-корумпираната държава в Европа има една къща в Банкя, 150 хиляди лева на влог и едно куче. Борисов реагира остро на констатацията на Кадиев, както и на твърдението на народния представител, че само пурите, които пуши премиерът, струват по 300 лв. бройката. Борисов обаче отчете, че няма дори личен автомобил. "От 15-16 години изпълнявам такива длъжности, че ме вози или карам служебен автомобил. Какво да декларирам? Кучетата ми са три. И ако някъде мисли, че имам кола, къща, имот, сметка, му я подарявам. Това са клевети, но за съжаление след последната присъда срещу Волен Сидеров, съдът каза, че можеш да говориш всякакви глупости, да обиждаш, да правиш каквито си искаш безобразия, да внушаваш и максималното наказание е 3000 лева, а в същото време аз трябва 35 000 лева да платя за това, че съм осъдил, че са ме клеветили", каза Борисов. Той допълни, че ще плати средствата от заплатата си и изчисли, че те съставляват две трети от годишното му възнаграждение. Освен това премиерът посочи, че трябва да тръгва за работа доста по-рано от повечето хора. Причината е, че не иска да прави тапи заради колите на НСО, които го карат от дома му в Банкя до Министерския съвет. "В 7.30 часа гледам да съм се изтеглил и да съм в Министерския съвет, за да не нарушаваме трафика. Вчера с колегите се събрахме, помолих директора на НСО да говори с всички, които ползват трасе, да направят така, че ако не е нещо важно, не е чуждестранен гост, 7.30-8.30 часа това време да се избягва, както и интервалът вечер от 17.30 до 19.00 часа. Отделно извън тези трима - председател на НС, президент и премиер, всички, които ползват НСО, в този часови график да знаят, че им е забранено да го ползват", каза той. Борисов не уточни обаче кои са останалите хора от държания апарат, които също ще трябва да стават по-рано за работа заради премиерската забрана и задръстванията в столицата.

САМО В ПИК И „РЕТРО“! Лили и Райна Кабаиванска най-богатите родни звезди! Ани Салич и Любо Нейков също милионери – вижте кой колко къта в банкови сметки

Казват, че богатите също плачат, но и така да е, поне е сигурно, че не е заради липса на лукс и внимание. Защото с пари може да се купи почти всичко, а с много пари – дори и всичко. Когато говорим за милиони в банковите сметки, едва ли има нещо невъзможно, и го доказват няколко български величия, които живеят като крале и кралици благодарение на препълнените си банкови сметки.В челната класация на най-богатите родни звезди са предимно певци и певици, което напълно оборва максимата, че музикант къща не храни. Точно обратното – милионерите Лили Иванова, Райна Кабаиванска, дует „Ритон” и Васил Найденов доказват, че храни не само къща, ами и царски палат, в каквито живеят те.Сопрано номер 1 в България Райна Кабаиванска наистина не си знае парите. 77-годишната изпълнителка ни е прославила в цял свят и заслужено е една от най-богатите певици у нас. Официално състоянието й наброява 30 милиона евро – повече от това на Бербатов! Тя не живее постоянно в България, но въпреки това има приказен мезонет в София, както и огромен палат в Еленския Балкан. В Италия пък се е приютила в звездна резиденция, достойна за световна прима.Ако съдим по официалната статистика, Лили Иванова е по-бедна от Райна Кабаиванска, но предвид многобройните имоти, които притежава, а и някои скрити доходи, които къта в чужди банки и за които разкри НАП преди време, е възможно да има доста повече от официалните 12 млн. лв. Достойно за уважение и възхищение е също, че примата не спира да трупа милиони в банковата си сметка и въпреки че наближава 80-те, работи като начинаеща певица, не спира да пее и да изнася концерти, турнета и частни партита и всяка година прибавя поне по още един милион към банковата си сметка.Милионерка отдавна е и Богдана Карадочева, за която малцина знаят, че живее като кралица, макар отдавна да се е оттеглила от сцената. Оказва се, че една естрадна изпълнителка като Богдана Карадочева изкарва много повече от един Азис, например, дори и с минимален брой изяви. И като се има предвид, че през последните години славата на Богдана позалезе, е странно откъде са всичките й 6 милиона лева. Декларирано богатство при това.Говори се обаче, че не всичко идва от пеене – Карадочева е спестявала усилено в годините на звездната си слава и е инвестирала всичко в имоти, от които сега взима наеми. Немалко наследство – около 2 млн. лв., тя е получила от реституция и сега живее охолно като рентиерка.Милионер отдавна е и Васил Найденов, който обаче е по-скромен богаташ от колежката си Карадочева - има око 5 млн. лв., след като преди няколко години изгоря с цели 2 млн. лв., сложени на влог във фалиралата КТБ.Въпреки това Кеца бил спокоен за старините си и дори вече решил на кого ще завещае парите си. Най-голямата част от сумата от 5 млн. лв. щяла да е за децата на природената му сестра по бащина линия, с която Найденов се разбирал най-добре. Нейните наследници били будни и умни хлапета, които учели в чужбина, и певецът бил спокоен, че няма да профукат напразно парите му.Голяма сума оставала и за най-близкия му човек, приятел и импресарио – Ивайло Манолов. Двамата са заедно в живота и на сцената повече от 30 години и са споделяли и радостни и много тъжни моменти, а както сами признават, нямат и тайни един от друг. Ивайло обаче също като Кеца няма деца и остава под въпрос как той, от своя страна, ще завещае получените от певеца милиони и имоти.Не е изненада, че ромският славей Азис се нарежда сред Топ 5 на импровизираната ни класация за най-богати изпълнители. Той инвестира повече от добре парите, които изкарва от музика. Само в първите години на звездната си кариера Васил е натрупал близо 2 млн. лв., които сега влага в печеливши проекти. Достатъчно е само да кажем, че Азис е ортак на Бил Гейтс. Още преди години си купил акции от „Майкрософт”, с които да се подсигури за „черни дни”. И всяка година официално плаща данъци за доходи от над 1 млн. лв. Така колегите му изчисляват, че до момента той е натрупал поне 4 милиона в банкови сметки и още толкова - в имоти.Колежката му Ивана също е сред най-богатите родни певци. Изпълнителката на „Ах, тези пари” определено не бива да се притеснява за старините си. Певицата на народа инвестира в много недвижими имоти. Богатството й се изчислява на 3 милиона лева, които е заделяла по време на близо 20-годишната си фолккариера. Певицата успяла да натрупа състоянието, тъй като, за разлика от колежките си, не пръскала излишни пари за луксозни дрехи и бижута и всичко заделяла за бъдещето на щерка си Теодора. Ани Салич и Любо Нейков - милионери от телевизия Въпреки че родният шоубизнес далеч не е на нивото на световния, за нашите мащаби тв звездите имат доста висок стандарт, а някои са вече и милионери или най-малкото - супербогаташи.Ани Салич, Ани Цолова, Димитър Рачков, Любо Нейков и Слави Трифонов нямат в банковите си сметки по 3 млрд. долара, колкото Опра Уинфри, но не живеят много по-зле от нея, категорични са телевизионери, запознати с приходите им.Дори с в пъти по-скромни доходи, много от тях успяха само за няколко години да се сдобият с луксозни къщи в престижни столични квартали, както и с вили по родните и гръцки курорти. И доказаха, че дори и у нас, ако си достатъчно известен, не е трудно да богат.Безспорно най-добре подплатен финансово от всички лица от екрана е Слави Трифонов, който осребрява дори с политически поръчки изявите на екрана. Според слуховете в гилдията той отдавна е скътал близо 25 млн. лв. в чуждестранни сметки. А с още около 4-5 оперирал в родни трезори, като ги инвестирал в продукции, а после си ги прибирал от Би Ти Ви.Веднага след него по богатство се нарежда основният му конкурент и на екрана, и в продуцентския бизнес Любо Нейков. Шефът на „Комиците” и „Откраднат живот” според изчисленията на телевизионери имал близо 19 млн. лв. Само за последните три-четири години той е отчел над 13 млн. печалба.„Любо отдавна вече може да се пенсионира или поне да спре да актьорства. Той обаче е решил да богатее и сам купува имоти. С жена му вече имат куп апартаменти в София, които дават под наем”, обясняват колегите му, според които недвижимата собственост на актьора и жена му била за над 2 млн. лв. Двамата имали вила на гръцкия остров Тасос, къща и два апартамента в София, къща в Банско и студио на Слънчев бряг.Далеч по-скромно на пръв поглед живее топзвездата Димитър Рачков. В действителност той също изкарвал доста солидни доходи, които инвестирал в имоти и вече имал недвижимости в родния си Бургас, както и голяма къща в затворен комплекс в столицата.Заедно с тях състоянието на Рачков било малко над 1 млн. лв. Комикът обаче ревниво пазел тайната за тузарския си живот, тъй като не обичал личният му живот да е на показ. Още повече че той имаше доста проблеми с буйния си брат, на когото нямало как да не помага финансово.Завист в редиците на телевизията будят и другите две топзвезди – Ани Салич и Ани Цолова, които според слуховете се разписват съответно срещу 10 и 7 бона месечно.Новинарката е доста по-заможна от колежката си, тъй като съпругът й Бранко също прибира шефска заплата и семейството се замогна неимоверно за последните години. Освен че имали солидни спестявания, Ани и мъжът й били сред най-солидните собственици на недвижими имоти и вече имал цели 6, което шашкало колегите й.Заедно с двете си деца семейство Салич обитават луксозен апартамент за около 250 хил. лева, близо до един от столичните молове. Имат къщи в провинцията, както и същински палат в пернишкото село Рударци. Вилата им в Гърция също е огромна и поне в имоти спокойно можели да се нарекат милионери. Цялата история и още интересни четива вижте на Retro.bg!

Студът издухва 40 лв. в сметката за ток

  Парното в Перник на половин мощност, въглищата замръзнаха Поне с 30 - 40 лева ще скочат януарските сметки на хората, които се отопляват на ток, сочат предварителните прогнози. Причината е необичайно студеното време, което според синоптиците ще се задържи поне още седмица. Само от една включена духалка сметката скача с 28 лева на месец, сочат разчетите на електроразпределителните дружества. Така вместо обичайните 110 - 120 лева за двустаен сметките за януари ще набъбнат до 150 - 160 лева, а декемврийските ще са поне с 15 лева по-високи. Заради включените допълнително климатици, духалки и радиатори само в събота и неделя в почти всички часове на денонощието товарът на енергийната ни система бил с поне една десета по-висок, отколкото във вторник миналата седмица. Вчера около 10,30 часа общият товар на системата надвишаваше 6740 мегавата, като 14,3% се покриваха от вецовете. 27,36% от тока се осигуряваше от атомната централа. С най-голям дял от над 44% бяха големите тецове. Комбинираното производство на топлофикационните дружества покриваше малко под 5 на сто от товара. В събота, засега най-студения ден от началото на зимата, консумацията на ток е била с 13,5% по-голяма, отколкото в първия работен ден от годината, сочат данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Тогава консумацията е била 141 069 мегаватчаса срещу 122 060 мегаватчаса на 3 януари. За да се покрие нарасналото потребление на ток, през уикенда бяха пуснати големите водни централи и в часовия пояс между 17,30 и 19,00 часа те покриваха една пета от товара на електроенергийната система. Около 5% от товара се покриваше от когенерациите на топлофикациите в страната. Междувременно днес замръзнаха въглищата в ТЕЦ "Република". Това съобщи изпълнителният директор на "Топлофикация" – Перник, Любомир Спасов. Заради това основната мощност на централата - пети парогенератор, работи с една трета от мощността си. Радиаторите в домовете на перничани изстинаха и хората масово включват електрически уреди, за да се отопляват. Правим всичко възможно, за да размразим въглищата, но при ниските температури е много трудно, обясни Спасов. По думите му температурата на водата, която се подава в мрежата, е 50 градуса при обичайна 80 градуса. В същото време от топлофикационните дружества успокоиха, че начинът на изчисляване на сметките не позволява шокови фактури през януари и февруари, но повишената консумация на топлоенергия ще влезе в изравнителната сметка. През зимата само абонатите на парното в София консумират енергия колкото реактор и половина на АЕЦ "Козлодуй". В големите студове потреблението достига енергия от двата реактора. От 16 януари пък най-големият топлинен счетоводител у нас започва и проверки за манипулация на уредите в отоплителния сезон. Санкцията в такива случаи е начисляване на парно или топла вода на максимална мощност. Сметките за парно от празничния декември ще бъдат готови след седмица, а последствията от студовете тези дни ще видим във фактурите си през февруари. Според предварителните разчети сметките за януари ще са поне с 15% по-високи в сравнение с тези през същия месец миналата година.

Без клинични пътеки, без монопол на здравната каса, без отпечатък, но с хомеопатия

Здравеопазването остава сферата, която буди най-голямо масово неудовлетворение и остава силно нереформирана. Основните партии говорят за демонополизация на НЗОК, без да се уточнява в какъв период от време, за премахване на клинични пътеки и въвеждане на диагностично-свързани групи, за електронно здравеопазване. Всичко това е до болка познато като идеи през годините. Образование. Какво ни предлагат основните партии? (ПРОГРАМИ) От Реформаторския блок говорят за втори стълб на здравно застраховане, като НЗОК да има възможност на конкурентен принцип да развива здравно - застрахователна дейност. Споменава се и за увеличаване на заплащането на работещите в "Спешна помощ" - двойно, а БСП има идея как да задържи младите специалисти, които масово предпочитат да търсят реализация в Западна Европа. От соцпартията ще задължават лекарите, стоматолозите и медсестрите, които учат държавна поръчка, да подписват задължение да работят в България след завършването си поне 50% от времето, през което са учили - т.е. между 2 и 4 години. Партиите обещават повече пари за "Фонда за лечение на деца". Най-авангардни са от "Обединените патриоти", които настояват "държавата да стимулира" хомеопатията и билколечението. ГЕРБ Въвеждане на диагностично-свързани групи, демонополизация на НЗОК, електронно здравеопазване В доста подробна и обстоятелствена програма за здравеопазването, изпълнена с дежурните клиширани фрази за "подобряването на здравето на нацията като стратегическа цел", партия ГЕРБ декларира намеренията си да въведе диагностично-свързаните групи - това започна един от здравните министри Стефан Константинов в първия кабинет "Борисов", но поради преждевременната си оставка не стигна доникъде. От партията обявяват и че ще се върви към демонополизиране на здравната каса, но без повече конкретика. Говори се за прецизиране на основния пакет на здравната помощ в болниците, но не се уточнява по какъв начин и дали ще се продължи опитът на Петър Москов за реформа с разделянето на два пакета (още повече, че тя беше отхвърлена един път в съда). Задължително се споменава и за легендарната електронна здравна карта. Е-услугите ще включват и електронно направление, рецепта, електронно досие. Обещава се и по-високо събираемост на здравните вноски. Демонополизация на здравната каса, обещават от ГЕРБ.- Разширяването на обхвата на профилактичните прегледи, попълване на ваксиналните програми с нови компоненти, въвеждане на препоръчителни ваксинации за рискови контингенти. - Въвеждане на нов модел за социално-здравни грижи, който да позволи на пациентите да контролират заболяванията си чрез достъп до здравни услуги и подходяща терапия в системата на извънболничната помощ. - Разширяване на мрежата на здравните медиатори в ромските общности - Административни и законодателни мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски. - Прецизиране на т. нар. основен пакет медицинска помощ - Ясни стимули за замяна на кешовите плащания с допълнително здравно осигуряване/застраховане -Започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. - Подготовка на системата за въвеждане на диагностично-свързаните групи (ДСГ) - Създаване на интегрирана информационна система, свързваща в реално време информационните системи на Министерството на здравеопазването, НЗОК, НОИ, НАП, доставчиците на медицински и здравни услуги (болници, практики в извънболничната помощ, аптеки). - Въвеждане на електронна здравна карта за достъп до системата и контрол в реално време на потреблението на даден вид медицинска услуга. - Въвеждане на електронна рецепта и електронно направление. - Създаване и въвеждане на електронно медицинско досие на базата на електронната карта и информационната система на НЗОК с текущо поддържане. - Развитие на публично-частно партньорство в областта на болничната медицинска помощ, вместо разкриване на нови лечебни заведения в райони с достатъчна наситеност. - Кадрово и ресурсно обезпечаване в Спешната медицинска помощ чрез нормативно уреждане на участието на парамедици в екипите, постигане на максимално равномерно покритие на територията на страната. - В първичната медицинска помощ финансиране с превес на плащането за дейност  - Развитие на системата на дежурните кабинети за неотложна помощ.  - Облекчен, но медицински целесъобразен достъп до специализирана помощ, стимулиране мобилността на специализираните медицински екипи, въвеждане на дневен и домашен стационар, разширяване на еднодневната хирургия, прехвърляне на амбулаторни процедури и на повече високо специализирани медицински дейности в специализираната извънболнична помощ.  - Реформиране на сектора за болнична медицинска помощ чрез преминаване към селективно сключване на договори с лечебни заведения, предлагащи най-добро качество, равнопоставеност и безопасност на пациентите...както и обвързване на плащанията с резултатите от лечението. - Профилактика на оралните заболявания чрез целево финансиране от държавата на програми, подобряващи денталното здраве при децата и учениците и ресурсно обезпечение на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в Република България, както и разширяване на достъпа на възрастни пациенти до зъбно протезиране. - Създаване на специализирано звено в НЗОК за разработване на механизъм за реално остойностяване на преките и непреки разходи, основаващо се на данни от лечебните заведения, както и на система за остойностяване на елементите на труда на медицинския и немедицински персонал. При тази хипотеза договарянето със съсловните организации следва да бъде само по втората компонента, а цената на другите разходи да се определя на експертно ниво. БСП Премахване на т.нар. пръстов отпечатък, два пъти повече пари за "Фонд за лечение на деца", минимални стартови заплати за магистри - не по-малко от три минимални, за бакалаври - не по-малко от две. Завършващите медицина, стоматология и медсестри по държавна поръчка да са задължени да работят в България поне половината от годините, в които са учили Семерджиев: Недоразумението "пръстов отпечатък" ще бъде спряно БСП обещава "равнопоставеност, достъпност, качествено и навременно медицинско обслужване. обслужване". Както става ясно, една от първите работи на БСП ще е отмяната на пръстовия отпечатък - но може и да не се наложи, защото и служебното правителство, и съдът действат активно в тази посока. Без пръстов отпечатък засега при личния лекар Служебният министър на здравеопазването Илко Семерджиев вече обяви, че въвеждането на пръстови отпечатъци в доболничната помощ, аптеките се отлага за 2019 г. Ще се премахнат скритите форми на доплащане и ще се увеличат поне два пъти парите във Фонда за лечение на деца. Студентите по медицина, стоматология и медицинските сестри, които са държавна поръчка и държавата плаща за тях трябва да подписват договори, че ще работят в страната поне половината от годините, които са се образовали по медицина.     БСП ще премахва пръстовите отпечатъци в болниците.- Премахване на системата на пръстови отпечатъци за регистрация на пациенти. - Напълно безплатно, достъпно и навременно медицинско обслужване на здравноосигурените лица. - Премахване на скритите форми за допълнително заплащане; - Увеличаване с не по-малко от два пъти на средствата на "Фонд за лечение на деца" и облекчаване на процедурата за отпускането им. - Създаване на работещ механизъм за медицинското обслужване на лица, които са в обективна невъзможност да плащат здравноосигурителни вноски. - Приемане на законови нормативи за подписване на предварителни договори с обучаващите се по медицина по държавна поръчка, които след завършване на образованието и специализацията си да работят в България за период от 50% от времето, платено за обучението им. Същото да важи за обучението на стоматолози, медицинските сестри, акушерки и лаборанти. - Лекарствена политика, която чрез непрекъснат контрол контрол върху цените ще гарантира на пациентите достъпа до качествени и безопасни лекарствени средства и медицински изделия. - Запазване на държавните и общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ заведения за болнична медицинска помощ в отдалечените и труднодостъпни райони на страната. - Модернизиране и оптимизиране на спешната помощ - Разширяване и разкриване на нови звена в градовете с голяма концентрация на население, които да осигуряват покритие и в слабонаселените райони. -Промяна на разпределението на бюджета на НЗОК и въвеждане на минимален праг на относителния дял за първичната извънболнична помощ (12%). Пренасочване на средства към: извънболничната помощ, профилактиката, майчиното и детското здравеопазване. - Разкриване на здравни кабинети в училищата. - Увеличаване на възнагражденията възнагражденията на специалистите, които работят в Националната здравна система. За специалисти с образователен ценз магистър стартова заплата не по-малко от три минимални заплати; За специалисти с образователен ценз бакалавър стартова заплата не по-малко от две минимални заплати. "Обединени патриоти" Демонополизация на НЗОК, край на клиничните пътеки, въвеждане на хомеопатия и билколечение, два пъти увеличение на заплатите в "Спешна помощ" В САЩ на хомеопатията ще пише: "Няма доказателство, че това действа" От "Обединените патриоти" искат незабавно премахване на монопола на НЗОК и дават пример с Германия, разбира се. Държавните служители да плащат здравни вноски, да се премахнат клиничните пътеки, два пъти увеличаване на заплатите в "Спешна помощ". Изследване: От 68 болести хомеопатията лекува 0 Интересен момент е настояването държавата да стимулира - без да се уточнява как - лечението чрез хомеопатия и билки - като по-евтини средства. (това предложение идва на фона на зачестяващите съобщения за резултатите от авторитетни международни изследвания, че хомеопатията има плацебо ефект, освен това подобно лечение в никакъв случай не е по-евтино.) Държавата да стимулира хомеопатията, предвижда програмата на патриотите.- Здравеопазването на България е превърнато в антинароден бизнес. Незабавно трябва да се премахне монопола на Здравната каса - причина за мудното, скъпо и неефективно здравеопазване. В Германия има над 140 конкуриращи се здравни каси. - Да се изравнят здравните вноски на държавните служители с тези на работещите в частния сектор. - Да се премахне централизацията и монополът на т.нар. клинични пътеки. - Признаване на труда на работещите в Спешна помощ за първа категория и поне двукратно да се повишат мизерните им заплати. - Приемане на спешни мерки за разбиване на картела във фармацевтиката и се постигне понижаване цената на лекарствата. Да се стимулира производството и предлагането на генерични (евтини) лекарства, за сметка на новите все по-скъпи медикаменти. - Държавата да стимулира нетрадиционните и евтини, но доказали ефективността си методи за лечение, като хомеопатия, билколечение и др. - Да се осигурят привлекателни финансови условия за специализация на младите медицински кадри. - Държавата да насочи своите усилия към промяна на модела на здравеопазването в посока профилактика и информираност на гражданите. - Връщане на медицинската помощ в малките градове, фелдшери в селата, пътуващи аптеки и дрогерии. - Разработване на държавна стратегия с масовите заболявания - сърдечно съдови, гръбначни изкривявания, психически разстройства, наркомания и др. - Безусловна безплатна и ефективна здравна грижа за пенсионерите и децата. - Разследване на злоупотребите с цените на лекарствата, клиничните пътеки и създаване на конкурентост на здравната каса. Реформаторски блок Нови автомобили и сгради в "Спешната помощ", 100% по-високи заплати на работещите там, премахване на статута на търговски дружества на държавните болници и изплащане на дълговете им, втори здравнозастрахователен стълб Здравните пакети на Москов - пак в парламента От "Реформаторския блок" обещават "достъпно и качествено здравеопазване". В програмата си те наблягат много на мерките за подобряване на ситуацията в "Спешната помощ" - в първите си дни като министър Петър Москов имаше големи амбиции в това направление, които не се разгърнаха. Тук се предвижда изграждане на нови или ремонтирани на всичките 198 филиали на центрове за спешна помощ, 400 нови оборудвани автомобила и 100% по-високи заплати. И тук се говори за електорнното управление в здравеопазването - любима мантра от години насам, която влючва е-идентификация , е-рецепта, е-направление, е.здравен запис, тук има и добавяне на още една амбиция - телемедицина. Съдът ще решава остават ли здравните пакети Изплащане на задълженията на държавните болници и премахването на статута им на търговски дружества. Втори здравнозастрахователен стълб за услугите извън основния пакет като се създадат условия НЗОК да развива допълнителна здравнозастрахователна дейност на конкурентен принцип. Включени са и предложения за промени в ТЕЛК - разделянето на медицинската експертиза от оценката на работоспособността и социалните нужди на хората с увреждания. 100% увеличение на заплатите в спешната помощ, обещават от РБ. - Електронна идентификация; електронна рецепта, електронно направление и електронен здравен запис; Национален здравно-информационен портал. Въвеждане на електронен обмен на данни и развитие на телемедицината. - Реализиране на проекта за модернизация на системата за спешна медицинска помощ по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. в планираните срокове: Изграждане на нови или реконструиране на всички 198 филиала на центровете за спешна медицинска помощ; изграждане на модерни спешни отделения в 34 лечебни заведения за болнична помощ; закупуване на над 400 нови оборудвани санитарни автомобила. - 100% увеличение на работните заплати в "Спешната помощ" до края на периода. - По-строги санкции при посегателства върху спешните екип. - Включване в спешните екипи на нови специалисти - лекарски асистенти и парамедици. -Разширяване на профилактичните дейности и скрининговите програми за ранно откриване на заболявания, в т. ч. диабет, сърдечно-съдови заболявания, онкологични заболявания, психични заболявания и др. - Развитие на здравни и здравносоциални услуги в общността, с акцент върху услугите за бременни и деца. - Разширяване на пакета дентална помощ, заплащан от НЗОК. - Ежегодно увеличение на финансирането на извънболничната помощ с 1% от общия размер на здравноосигурителните плащания за НЗОК. (В програмата на БСП- делът за извънболнична помощ трябва да е 12%-б.р.) - Изплащане на задълженията и премахване на търговския статут на лечебните заведения за болнична помощ с над 50% държавно участие. - Законово регламентиране на принципа средствата от здравноосигурителни вноски на гражданите да бъдат изразходвани само за покриване на преките разходи за лечението и за възнаграждения на работещите, а стопанските и инвестиционните разходи да се поемат от собственика. - Завършване на процеса на остойностяване на медицинските дейности и усъвършенстване на механизмите за финансиране на болничната помощ. - Въвеждане на нормативни механизми, гарантиращи минимални нива на заплащане на труда на медицинските специалисти, обвързани не с обема на отчетената дейност, а с квалификацията и нивото на компетентност на структурата, в която работят. - Надграждане на здравноосигурителния модел с развитие на втори доброволен здравнозастрахователен стълб за дейностите, извън основния пакет здравни дейности, заплащан от НЗОК, чрез задължителното здравно осигуряване. Създаване на възможност НЗОК да развива допълнителна здравнозастрахователна дейност на конкурентен принцип. - Реализиране на централизирани обществени поръчки за лекарствени продукти. Усъвършенстване на механизмите за регистрация и ценообразуване на медицинските изделия и въвеждане на централизирани обществени поръчки. Реализиране на мерките, заложени в проекта на Закона за изменение и допълнение  на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен в Министерски съвет през 2016 г., свързани с прогенерична политика и рационална лекарствена употреба; въвеждане на Национална аптечна карта; регламентиране на паралелния износ на лекарствените продукти. - Подобряване на качеството на медицинската експертиза чрез въвеждане на утвърдена обективна система от критерии за оценка на вида и степента на уврежданията по класификацията на Световната здравна организация. - Промени в структурата на органите на медицинската експертиза за вид и степен на увреждане, в т. ч. премахване на ограниченията за лекарите, работещи в тях. - Разделяне на медицинската експертиза от оценката на работоспособността и социалните нужди на хората с увреждания. - Програмно финансиране на дейности за промоция на здраве, в т. ч. за здравословно хранене, двигателна активност и стил на живот, ограничаващ рисковите фактори за здравето, свързани с тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества. - Продължаване на политиката за увеличаване на средствата на фонд "Инвитро" и "Фонда за лечение на деца" и подобряване на управлението им. "Нова република" Електронно здравеопазване, премахване на клиничните пътеки, крайна цел- демонополизацията на НЗОК От "Нова република" предлагат три вида мерки - краткосрочни, които са в рамките на мандата, средносрочни и дългосрочни. Крайната цел е демонополизация на здравната каса. По-близките въвеждане на медицинско досие, електронно направление и електронна рецепта, а средносрочните - премахването на клиничните пътеки. Електронно здравеопазване, обещават от "Нова република".- Въвеждане на електронното здравеопазване с трите му основни компонента – медицинско досие, електронно направление и електронна рецепта. Модернизация на спешната помощ чрез обновяване на материалната база и повишаване на възнагражденията. Включване в дейността на екипи от парамедици. Регламентиране на случаите на използване на спешна помощ и въвеждане на контролни механизми, предотвратяващи злоупотребите. - Действия със среден хоризонт: - Реформа във финансирането на болничната система: прекратяване на използването на клинични пътеки като метод за плащане на болниците, и въвеждане на диагностично-свързаните групи. Подготовка за демонополизация на здравната каса и създаване на фонд, който гарантира изравняване на риска, с цел недопускане на селектиране на пациенти според здравното им състояние. - Действия с далечен хоризонт: Демонополизация на здравната каса. Пазар на осигурителните услуги (гражданите избират между конкуриращи се фондове). Пазар на доставчиците на здравни услуги (здравноосигурителните фондове избират с кого да сключват договор).  Контрол и регулация от страна на държавата. ДОСТ Нулева данъчна ставка върху лекарствата, парво на достъпно и качествено образование Частта за здравеопазване на ДОСТ е твърде лаконична. Обединение ДОСТ ще отстоява правото на всеки български гражданин да получава достъпно и качествено здравеопазване. Ние сме за: Децата с тежки заболявания ще имат безплатно лечение, обещава ДОСТ. - Безусловно осигуряване на безплатно лечение в страната и чужбина на всички деца с тежки и труднолечими заболявания; - Въвеждане на нулева данъчна ставка на лекарствата.   ----- * Акцентите са от програмите на политическите сили, които са представили своите идеи в писмен и оформен вид към момента. 

Максимум 35 секции в страна в чужбина на изборите, решиха депутатите

Народното събрание прие на първо четене последните предложения за промени в Изборния кодекс на ГЕРБ и отхвърли всичките други 6 предложения. Очаквано, дебатите продължиха над 3 часа преди гласуването. Законопроектът на управляващите предвижда максималният брой секции в чужда страна да е 35. На територията на ЕС места за гласуване ще се разкриват в дипломатическите ни представителства и навсякъде, където има подадени поне 60 заявления за гласуване. В Европа само на две места на предишните избори имаше над 35 секции - във Великобритания и в Испания. В страни извън ЕС освен поне 60 заявления, ще е нужно и изрично решение на ЦИК къде точно да се намират избирателните секции. Това ще става след предложение на посланиците и консулите на България, които ще съобразяват какво е разпределението на българското население на територията на съответната страна и какво да е разстоянието между секциите. Окончателното решение ще е на ЦИК. То поне ще подлежи на съдебен контрол - ще може да се обжалва пред ВАС. Гласуваха 111 "за", 35 "против", 11 се въздържаха. Законът подкрепи депутатите от ГЕРБ, БДЦ, Патриотичния фронт, и част от Реформаторския блок и от "Атака". Против бяха БСП, ДПС и депутатите от ДСБ. Предложенията на Радан Кънев и Георги Кадиев, всъщност идентични предложения на българите в чужбина, пратени през омбудсмана Мая Манолова, бяха категорично отхвърлени. Едва 8 бяха "за" предложението на Кадиев, 22 за Кънев, ГЕРБ, БСП, ПФ, БДЦ и "Атака" гласуваха заедно "против" - два пъти съответно по 106 и 110 гласа, а ДПС се въздържаха. Този законопроект предвиждаше разкриване на автоматични секции там, където на предишни избори са гласували поне 100 души, намаляване на броя на заявленията на 40 и отпадане на ограничението за брой секции в една държава. Както и създаване на район "Чужбина". И останалите 4 законопректа - на АБВ, БСП, ДПС и БДЦ - не получиха подкрепа в зала. Те предлагаха разнообразни теми, предъвквани вече хиляди пъти в дебатите по Кодекса и отхвърлени, като майчиният език за ДПС и блокирането на електронното гласуване за БСП. Дебатите протекоха почти идентично с тези във водещата правна комисия. Основният обсъждан законопроект бе този на ГЕРБ. Първи срещу промените очаквано скочиха от ДПС, тъй като секциите в Турция на последните избори бяха много над сега позволените 35 - 104. Така техните гласоподаватели са най-засегнати от предложенията, които ПФ призна, че са именно срещу Движението. "Този законопроект по дефинитивен начин лишава всички български граждани там от правото им да гласуват", каза Четин Казак. Бившият лидер на ДПС и сегашен на ДОСТ Лютви Местан също се изказа - "Ще ударим само турците, като ще намалим секциите 4 пъти. Никакви демагогски измишльотини няма да снемат тази жестоко правдива оценка, защото обектът на закона, както и субектът на избирателното право, не са териториите, а гражданите", каза той в типичния си стил. "Ако приемем вашето твърдение, че секциите в Турция са 104, аз ще ви питам защо е имало 104 секции плюс, като логиката и аргумента ми е следния - на едни от последните избори гласувалите за 64-65 хил, почти толкова, колкото е българското присъствие в Лондон. Да, колко от тях са гласували - българите в Лондон сигурно казват - да, ние 20% гласуваме, останалите не можахме да се наредим на опашката. Много има и в Испания. Не смея да казвам какво е числото в САЩ. Но виждате, че тях не можем да ги привлечем. Та моето питане е такова - защо секциите бяха със 104 повече?", репликира го шефът на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов. "Повече са били секциите, защото повече са гражданите. Не можете на териториален принцип да лишавате индивида. Това наистина е престъпно и историята ще ви осъди за това", отговори Местан. Димитър Делчев от ДБГ коментира, че е останала сянката от факта, че в ЕС българите могат да гласуват само в дипломатически представителства, но отбеляза успехът от първите промени с въвеждането на електронното гласуване. Тук се включи възмутеният правист на БСП Чавдар Георгиев: "Вие ни налагате един американски модел и една американска практика, които заедно с президентските си избори правят референдуми дали да се разрешат гей браковете или да ходят гейовете в казармата. България си има собствена парламентарна и изборна традиция. Не се гордейте, че прокарахте отново електронното гласуване, то е абсолютно противоконституционно. Такива форми има само в държави, в които не се изисква тайна на гласуването." Всъщност тайната на вота е също толкова задължителна в тези държави, както и в България. "Вашето недоверие, че технологиите не могат да го гарантират, е ваш проблем. А това е доказано, щяхте да го видите, ако бяхте идвали на срещите. БСП са рекордьор по сваляне на правителства. Друга партия не може да си представи колко пъти са сваляни ваши правителства. Вас за това ви е страх", отговори Делчев. Казак отново се включи в дебата, за да даде присъда на ГЕРБ - "Българските граждани ще проумеят, че подобно управление не съвпада с европейската посока на България и ще ви отрекат на едни следващи избори." Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък отклони темата към най-старото предложение на ГЕРБ, което Бойко Борисов обеща преди месеци при среща с българи в Лондон - МИР "Чужбина". "Българската нация на момента живее на различни места, изключително важно е запазването й като общност. И прилагането на сегашния закон доведе до създаване на ядра на българската диаспора, които досега нямаше. И поиска равно представяне с 32-ри МИР "Чужбина", и динамичен мандат . т.е. броят народни представители от един район да зависи от гласуващите в него, не от записаните във "фалшивите списъци". Което според него ще увеличи и активността", каза Кънев.    

Депутатите все пак настъпиха настъпиха българите зад граница - максимум 35 секции в страна в чужбина на изборите

Народното събрание прие на първо четене последните предложения за промени в Изборния кодекс на ГЕРБ и отхвърли всичките други 6 предложения. Очаквано, дебатите продължиха над 3 часа преди гласуването. Законопроектът на управляващите предвижда максималният брой секции в чужда страна да е 35. На територията на ЕС места за гласуване ще се разкриват в дипломатическите ни представителства и навсякъде, където има подадени поне 60 заявления за гласуване. В Европа само на две места на предишните избори имаше над 35 секции - във Великобритания и в Испания. В страни извън ЕС освен поне 60 заявления, ще е нужно и изрично решение на ЦИК къде точно да се намират избирателните секции. Това ще става след предложение на посланиците и консулите на България, които ще съобразяват какво е разпределението на българското население на територията на съответната страна и какво да е разстоянието между секциите. Окончателното решение ще е на ЦИК. То поне ще подлежи на съдебен контрол - ще може да се обжалва пред ВАС. Гласуваха 111 "за", 35 "против", 11 се въздържаха. Законът подкрепи депутатите от ГЕРБ, БДЦ, Патриотичния фронт, и част от Реформаторския блок и от "Атака". Против бяха БСП, ДПС и депутатите от ДСБ. Предложенията на Радан Кънев и Георги Кадиев, всъщност идентични предложения на българите в чужбина, пратени през омбудсмана Мая Манолова, бяха категорично отхвърлени. Едва 8 бяха "за" предложението на Кадиев, 22 за Кънев, ГЕРБ, БСП, ПФ, БДЦ и "Атака" гласуваха заедно "против" - два пъти съответно по 106 и 110 гласа, а ДПС се въздържаха. Този законопроект предвиждаше разкриване на автоматични секции там, където на предишни избори са гласували поне 100 души, намаляване на броя на заявленията на 40 и отпадане на ограничението за брой секции в една държава. Както и създаване на район "Чужбина". И останалите 4 законопректа - на АБВ, БСП, ДПС и БДЦ - не получиха подкрепа в зала. Те предлагаха разнообразни теми, предъвквани вече хиляди пъти в дебатите по Кодекса и отхвърлени, като майчиният език за ДПС и блокирането на електронното гласуване за БСП. Дебатите протекоха почти идентично с тези във водещата правна комисия. Основният обсъждан законопроект бе този на ГЕРБ. Първи срещу промените очаквано скочиха от ДПС, тъй като секциите в Турция на последните избори бяха много над сега позволените 35 - 104. Така техните гласоподаватели са най-засегнати от предложенията, които ПФ призна, че са именно срещу Движението. "Този законопроект по дефинитивен начин лишава всички български граждани там от правото им да гласуват", каза Четин Казак. Бившият лидер на ДПС и сегашен на ДОСТ Лютви Местан също се изказа - "Ще ударим само турците, като ще намалим секциите 4 пъти. Никакви демагогски измишльотини няма да снемат тази жестоко правдива оценка, защото обектът на закона, както и субектът на избирателното право, не са териториите, а гражданите", каза той в типичния си стил. "Ако приемем вашето твърдение, че секциите в Турция са 104, аз ще ви питам защо е имало 104 секции плюс, като логиката и аргумента ми е следния - на едни от последните избори гласувалите за 64-65 хил, почти толкова, колкото е българското присъствие в Лондон. Да, колко от тях са гласували - българите в Лондон сигурно казват - да, ние 20% гласуваме, останалите не можахме да се наредим на опашката. Много има и в Испания. Не смея да казвам какво е числото в САЩ. Но виждате, че тях не можем да ги привлечем. Та моето питане е такова - защо секциите бяха със 104 повече?", репликира го шефът на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов. "Повече са били секциите, защото повече са гражданите. Не можете на териториален принцип да лишавате индивида. Това наистина е престъпно и историята ще ви осъди за това", отговори Местан. Димитър Делчев от ДБГ коментира, че е останала сянката от факта, че в ЕС българите могат да гласуват само в дипломатически представителства, но отбеляза успехът от първите промени с въвеждането на електронното гласуване. Тук се включи възмутеният правист на БСП Чавдар Георгиев: "Вие ни налагате един американски модел и една американска практика, които заедно с президентските си избори правят референдуми дали да се разрешат гей браковете или да ходят гейовете в казармата. България си има собствена парламентарна и изборна традиция. Не се гордейте, че прокарахте отново електронното гласуване, то е абсолютно противоконституционно. Такива форми има само в държави, в които не се изисква тайна на гласуването." Всъщност тайната на вота е също толкова задължителна в тези държави, както и в България. "Вашето недоверие, че технологиите не могат да го гарантират, е ваш проблем. А това е доказано, щяхте да го видите, ако бяхте идвали на срещите. БСП са рекордьор по сваляне на правителства. Друга партия не може да си представи колко пъти са сваляни ваши правителства. Вас за това ви е страх", отговори Делчев. Казак отново се включи в дебата, за да даде присъда на ГЕРБ - "Българските граждани ще проумеят, че подобно управление не съвпада с европейската посока на България и ще ви отрекат на едни следващи избори." Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък отклони темата към най-старото предложение на ГЕРБ, което Бойко Борисов обеща преди месеци при среща с българи в Лондон - МИР "Чужбина". "Българската нация на момента живее на различни места, изключително важно е запазването й като общност. И прилагането на сегашния закон доведе до създаване на ядра на българската диаспора, които досега нямаше. И поиска равно представяне с 32-ри МИР "Чужбина", и динамичен мандат . т.е. броят народни представители от един район да зависи от гласуващите в него, не от записаните във "фалшивите списъци". Което според него ще увеличи и активността", каза Кънев.    

Явно в здравната системата нещата скърцат

 -  В  5  лечебни заведения започна тестовото внедряване в реални условия на системите с пръстов идентификатор. Най-късно до  1  октомври това ще бъде абсолютно задължително за всички болници в страната. Ще спрат ли така злоупотребите в здравната система? Ще изчезнат ли пациентите-фантоми и източването на клинични пътеки? Кога ще се случи и дългоочакваната реформа в Спешната помощ? Всички тези теми ще коментираме с проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във  II   МБАЛ , проф. Григоров. Ще се сбъднат ли очакванията, че пръстовият идентификатор наистина ще спре злоупотребите в системата? Какви са вашите очаквания?  -  Аз нямам никакъв опит естествено с това нещо, но от това, което се обяснява, изглежда, че действително ползата в тази посока ще бъде несъмнена за злоупотреби, за пациенти-фантоми и т.н. Ясно е, че това ще се получи. Така поне го обясняват тези, които го въвеждат. Иначе с много голям възторг беше приета преди време другата система с картирането, но се видя, че нищо не се получи. Надявам се, че тук ще стане.  - Има разбира се и опасения, свързани с тази нова система. Те идват най-вече от Сдружението на общинските болници, според които инсталацията, поддръжката, закупуването на тези уреди доста ще утежнят работата на общинските болници у нас. Знаем, че точно този пръстов идентификатор беше и ябълката на раздора между Лекарския съюз и Здравната каса преди месеци. Как може да се успокоят лекарите и общинските болници и да се надяваме ли, че в крайна сметка наистина ще се стиковат нещата и ще заработи системата?  - Това въвеждане в петте болници според мен е едно разумно решение и то ще си покаже. Все пак до 1  октомври има доста време и се надявам, че евентуалните пролуки на неблагополучие ще бъдат оправени дотогава. Единственото, което ме безпокои е, че, не знам поне в рамките на Европейския съюз това да е масово въведено. Ако беше толкова хубаво, вероятно щеше да бъде масово въведено. Това ме безпокои.  - Защо като че ли, професор Григоров, всичките усилия през годините, свързани с спиране на злоупотребите в здравната система, източването на клинични пътеки не се увенчават с успех. Къде всъщност в ядрото стои този проблем и как може да се противодейства?  -  Това е много хубав въпрос. Ако трябва да го кажа с едно изречение, а после да го поясня, мисля, че коренът на злото е в самата система. Ние от 2000 г. непрекъснато въвеждаме неща, непрекъснато контролираме нещо, непрекъснато следим, а то пък минава по други обиколни „байпаси“ и т.н. Явно в системата нещата скърцат. За мен поне като лекар, който действително съм се занимавал с администрация, но така или иначе като лекар, който в основата си е клиницист, мога да ви кажа, че и трите неща, които са важни за едно здравеопазване, за да се нарече то, че е реформирано според мен и според Световната здравна организация са – смъртност, брой на хоспитализации и заболеваемост. Те у нас въобще не са променени, даже са влошени. Тогава, когато можем да се похвалим, че сме намалили смъртността, и то решително, както примерно стана в една Финландия и то преди 20  години. Когато намалее смъртността, когато намалеят хоспитализациите, които по официални данни миналата година са били около 2  милиона при 6  милиона население, можете да си представите за какво говорим, и заболеваемостта, а тя основно е свързана със значително засилване на доболничната помощ и като финансиране, и като възможности в резултат на това финансиране. Когато една голяма част от пациентите се оттеглят за решаване на техните проблеми в доболничната помощ, всички тези фантоми, всичко това, което изброихте, ще намалее.  -  Ще се съгласите надявам се, проф. Григоров, че един огромен проблем също от години е Спешната помощ. Със 170  милиона лева ще бъде модернизирана Спешната помощ у нас. Такива са последните обещания, но знаем, че отдавна се обещават средства за Спешна помощ, с години се говори за тази реформа. Кои са обаче проблемите, които вие съзирате в системата на Спешната помощ у нас и освен средствата, недофинансирането, какви са и другите проблеми, свързани със самото качество на медицинската услуга и разбира се с кадрите?  -  Те са преди всичко организационни и аз ще ви дам един пример с инфарктите. Една съществена част на спешността са инсултите и инфарктите поне в терапевтичната част. Отделно от това са вече травмите, катастрофите и т.н. Как стоят нещата, понеже съм кардиолог, при инфарктите? До преди 7 –8  години ние имахме 2  катетеризационни лаборатории за съвременно лечение на инфаркта. Става дума с проникване в коронарния съд, който е засегнат, който е запушен и отпушването му по механичен път. Това е най-съвременното, знае се вече. Сега имаме 34  и смъртността не е намалява, тя е една и съща. Значи има някакъв организационен проблем. Или методиката е виновна, което е смешно да го твърдим, или има нещо в организацията. И в самата София наскоро беше защитена чудесна докторска дисертация и то в „Пирогов“. Подчертавам, че е в „Пирогов“ не заради друго, а защото психическата нагласа за спешност в българина до голяма степен е свързана именно с тази болница. Тя си е извоювала престижа да бъде преди всичко и най-вече спешна. Отделно е колко е вярно това, но така или иначе това в съзнанието на българина го има. И аз ще ви кажа някои цифри, защото те бяха извлечени върху много сериозна извадка — над 800  пациента. От получаването на болката в гърдите, което се смята за началото на инфаркта, до приключване на процедурата няма 25  часа при мъжете и 30  часа при жените. Това е ужасяващо. Говорим за София. Можете да си представите. Това веднага за какво говори? Между другото най-малко виновна е Спешна помощ. Тя си върши работата в този клон, но първо пациентите късно се обаждат, което говори, че те имат ниска здравна култура, а те имат ниска здравна култура заради лоша профилактика. Ето ви единият клон на бедата. Второто, екипите се събират с часове, защото те са си вкъщи. А пожарната команда, пожарникарите вкъщи ли спят и ги събират, когато стане пожар? Ето ви един елементарен организационен въпрос, който може да се реши с една наредба, но не се решава. За да не се решава не мога да кажа, че има „умствена недостатъчност“ в тези, които ще трябва да го решат, а най-вероятно има някакви интереси. - Проф. Григоров, този проблем в организацията ще бъде ли решен с разделянето на здравните пакети на „основен“ и „допълнителен“? Знаем, миналия месец това разделяне получи финално одобрение от парламента. Вашите очаквания в тази посока?  -  Не, не, това се отнася най-вече и преди всичко за хроничните заболявания. За спешността не виждам да има някакво значение. Да, при хроничните заболявания вероятно ще има. Между другото трябва да ви кажа, че при всичките недостатъци на нашата система има и някои положителни неща. Едно от положителните неща е, че безспорно българинът има сравнително бърз достъп при хронично заболяване било до семеен лекар, било до специалист, защото в чужбина и то в напреднали страни се чака с месеци за хронични заболявания.  -  Колко реални са опасенията пак на общинските лечебни заведения у нас, че новата здравна карта ще обрича пациентите да чакат?  -  Ако новата здравна карта е съобразена с нуждите на населението в конкретните места, мисля, че няма такава опасност. Аз лично давам консултации в Дупница и от части съвсем от скоро в Монтана и мога да кажа, че това намаляване на леглата, която се получи, не е съобразено с конкретните нужди на населението. Някак си механично е направено. Действително механичното изчисление има своето значение. Знае се, например, че ежедневно на 1000  души трима се нуждаят от хоспитализация – дали ще е кардиология, гастроентерология и т.н.. Да, но каква е структурата на населението? В една голяма част от нашите малки градчета имаме преобладаващо възрастно население. Там вече тези неща се изместват в смисъл на по-голяма заболеваемост. Знае се, че след 60 години всеки един човек, който е доживял тази възраст пак според Световната здравна организация има между 3  и 6  заболявания, една част от които са свързани помежду си. Нещата са доста сложни. Някак си струва ми се, че Министерството на здравеопазването по много механичен начин ги решава.  Интервюто е на Радио „Фокус” (заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ )

2,1% от българските висшисти са "работещи бедни"

  2,1% от българските висшисти са работещи бедни. Това сочат данните на националната статистика за индикаторите за бедност и социално включване през миналата година, предаде БГНЕС. 5,8% са бедните българи със средно образование, 21.3% - с основно и 57.6% с начално или без образование. 8.5% от висшисти от турския етнос живеят в бедност, а 59% от ромския етнос без образование или с началото такова също живеят в бедност. През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5% до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1% по-нисък от този при мъжете. През 2015 г. 7.8% мъже и жени на възраст 18-64 години са били работещи бедни, а през 2014 г. броят им е бил 9.3%. От т.нар. работещи бедни процентът на мъжете (8.3%) е по-голям от този на жените (7.2%). 6.7% от тях са работили на пълно работно време и 30.3% на непълно. Става ясно, че образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност . Така и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден. 33.6% от българските домакинства са имали затруднения при плащането навреме на заем за покупка на жилище, наем на жилище, текущи разходи за ток, вода, отопление, както и вноски за погасяване на кредити. 24.1% от семействата, пък не притежават автомобил. През 2015 г. 440.3 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 10.9% от населението, като спрямо 2014 г. относителният им дял намалява с 0.3%, а делът на мъжете (11.2%) е с 0.6 процентни пункта по-висок от този при жените (10.6%). Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите –- 38.8%, при 13.6% за турската етническа група и 4.5% за лицата от българския етнос. Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност (фиг. 10). Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 54.0%, а за 10.7% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (49.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). 43.1% от българските деца не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. 43.1% нямат екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала). През 2015 г. 33.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2015 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e както следва - 20.9% от българската етническа група, 38.1% от турската етническа група, 72.7% от ромската етническа група и 23.5% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.4% от българската етническа група, за 5.4% от турския етнос, за 30.9% от ромската група и за 5.1% от друг етнос. Около 17% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 41.0% за децата от турската етническа група, 73.1% - от ромската етническа група, и 10.8% - от друг етнос. Линията на бедност за 2015 г. намалява спрямо 2014 г. в 14 области, като най-голямо е намалението в областите Хасково (с 15.9%), Сливен (с 15.5%), Кюстендил (с 15.3%) и Перник (с 11.4%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд - в област Хасково с 9.9% и в област Сливен с 4.6%. Съществено влияние оказва и намаляването на средния размер на дохода от пенсии в областите- Хасково (с 13.3%), Сливен (с 19.9%), Кюстендил (със 7.8%) и Перник (с 21.3%). Линията на бедност за 2015 г. се увеличава спрямо 2014 г. с повече от 10% в областите Ловеч (с 18.0%), София (с 13.2%), Пазарджик (с 11.2%), Търговище и Русе с по 10.3%. Няколко са водещите причини за увеличението. Една от тях е увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (с 12.3% за област Ловеч, със 17.8% за област София, с 15.9% за област Пазарджик, с 11.1% за област Русе и с 4.1% за област Търговище). Другата е намаляване на броя на икономически неактивните лица (с 14.0% в област Ловеч, с 21.6% в област Пазарджик, с 10.2% в област Русе, с 13.5% в област София и с 13.4% в област Търговище). Увеличаване на средния размер на доходите от труд е третата причина. Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.8%, а с най-високо равнище е област Шумен - 30.4%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.0%, при 30.7% за област Шумен. В областите Стара Загора, Перник, Ямбол, Русе, София, Кюстендил, Видин, Пловдив и София (столица) относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Монтана, Силистра, Сливен, Разград и Кърджали, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

„Нов Отечествен фронт“ трябва да има ясна кауза, за да успее

 Многострадалната опозиция пък все още изглежда твърде раздробена и скарана, за да бъде приемана като безусловна заплаха за управленското статукво Тоталната доминация на ГЕРБ отдавна е пропукана. Но за сметка на това около партията гравитират прекалено много политически субекти. Като започнем от тези, с които се формира управленската коалиция – Реформаторския блок, и завършим с патeрицата на Ковачки и БДЦ в парламента. Многострадалната опозиция пък все още изглежда твърде раздробена и скарана, за да бъде приемана като безусловна заплаха за управленското статукво. Затова прозвучаха странно думите на министър Томислав Дончев, който привидя „нов Отечествен фронт” срещу ГЕРБ. Позата изглежда героическа, но поне на този етап няма основания в реалността. От уважение към историята трябва да се подчертае, че Отечественият фронт в своя първоначален вид не е просто сбирток от партии с мераци с власт, а широка коалиция около исторически значима кауза – антифашизма. Но да оставим историята. Въпросът е може ли да има широк опозиционен фронт срещу ГЕРБ. Президентските избори изглеждаха най-реалистичният повод за подобно усилие. То обаче се оказа извън възможностите на окопалите се зад своите партийни дувари шарени политбюра. Лявата опозиция се явява на избори с рекорден брой кандидати. Това е не проблем на отделни лични или партийни амбиции, а на неспособност на БСП и останалите леви и центристки формации да провеждат обединителна политика. Нищо ново на българския политически небосклон, разбира се. Възможна ли е все пак ситуация „всички срещу ГЕРБ” при очаквания втори тур на президентските избори? Скептичен съм. Помислете. Ако приемем, че на втори тур срещу Цецка Цачева се яви кандидатът на БСП генерал Румен Радев, то обединените патриотични сили ще застанат ли зад червения кандидат? Или ще направят по-логичния политически ход – да подкрепят ГЕРБ, партията, с която заедно формират парламентарно мнозинство, което стои зад кабинета „Борисов”. А вероятността реформаторите да се включат в анти-ГЕРБ фронт с БСП и ДПС звучи абсурдно?! С други думи – формула „всички срещу ГЕРБ” в тези избори изглежда невъзможна. Тогава възможно ли е поне раздробената левица да застане в „единен строй” за втория тур? Както се казва – а дано, ама надали. Дори политическата мъдрост да накара АБВ да преглътне махленската интрига, която им спретна Корнелия Нинова, то има ли земна сила, която да накара Татяна Дончева и „Движение 21” да се подредят в тази ситуация до „Позитано” 20 след всичко, което се случи. И това не е въпрос на емоции, а на различен тип избиратели. Разочарованите от старата левица трудно ще бъдат мотивирани да подкрепят „личния кандидат” на червената лидерка. Много въпросителни пред евентуална лява консолидация за втория тур ще отпаднат и когато станат ясни резултатите на основните леви кандидати. Засега с модерна и активна кампания се откроява кандидатът на АБВ Ивайло Калфин. На фона на рутинните партийни сбирки и разфокусираните послания на БСП той съумява да стигне до повече социални групи с ясни идеи и конкретна политика. Видима и нестандартна е и кампанията на Татяна Дончева. С други думи – засега имаме доста амбициозно участие на конкурентите на Радев в лявото пространство. Поне според мен само силно представяне на БСП може да накара останалите състезатели вляво да застанат не просто декларативно, а активно зад Радев – Йотова на втория тур. Ако хипотетично обаче БСП удари историческо дъно в първия тур, а Калфин се представи по-добре от очакваното, това би направило разговорите за подобна консолидация доста непредсказуеми. По-важното обаче е, че за да се формира реална и мощна опозиционна алтернатива от типа „всички срещу ГЕРБ”, са необходими поне две основни предпоставки. Първата е ясна обединителна кауза. „Стани да седна” не може да играе такава роля. Никой от потенциалните претенденти за властта не е „целият в бяло”. Затова каузата трябва да е водеща, защото идеята тези са нови, да опитаме с тях, не е валидна. Вредно е и прекомерното партийно самочувствие, което може да торпилира подобно обединение. Втората предпоставка е тежка криза в управляващата партия, предизвикана от международни усложнения или вътрешнополитически провали. Такава роля може да изиграе и малко вероятна загуба на президентския вот. При всички положения и двете предпоставки засега не са налице. Критиката към управляващите е силна и ще се засилва, но все още не е премината онази повратна точка, отвъд която се показва „смяната на караула” във властта. Победа на ГЕРБ, дори и с малко, ще бъде брандирана като „поредната” и препотвърждаване на доверието на избирателите. И това ще е факт. Но ако тази евентуална победа е прекалено измъчена, с много спорове за честността на изборите, то позиционната война между управляващи и опозиция може и да прерасне в нещо повече. Тогава всичко ще е в ръцете на опозиционните лидери – от тяхната далновидност, способност да обединяват, а не да разединяват и от тяхната политическа визия ще зависи изходът от борбата за смяна на властовата конфигурация. Но едно са партийните сметки, друго са хората пред урните. * Авторът е директор на Института за модерна политика

30 дни след референдума депутатите отказват да поемат отговорност

Водещият Слави Трифонов коментира, че изминаха 30 дни от провеждането на референдума, а депутатите отказват да поемат отговорност. „30 дни, през които 240 пропорционално избрани депутати пропорционално си прехвърлят отговорността за решението, което българският народ взе за смяна на избирателната система, за намаляване на парите на партиите и за задължително гласуване“, каза той. Слави Трифонов припомни, че от две седмици в парламента има внесен от ИК на референдума и от омбудсмана законопроект за нов изборен закон, който въвежда мажоритарна избирателна система в два тура. „От две седмици депутатите се правят, че няма такъв проектозакон. За да влезе обаче в пленарна зала, трябва някой депутат – един, само един депутат, който и да е, да го внесе този закон за обсъждане. Две седмици няма такъв човек“, каза Слави Трифонов. Той се обърна към депутатите с думите: „Има ли сред вас поне един достоен човек? Поне един, който разбира какво значи думата „депутат“? Има ли поне един, който да не го е страх да се яви на мажоритарни избори? Има ли сред вас поне един, който да се съобрази с волята на българския народ и да внесе закона за смяна на избирателната система? Има ли такъв? Или всички наистина сте онова нецензурно определение, с което ви наричат хората?“, попита водещият....

Влак с цистерни се взриви край Хитрино. Най-малко четирима са загинали

Влак с цистерни избухна край гара Хитрино. Има поне четирима загинали и десетки пострадали. „В 5:42 часа е получен сигнал от мобилен телефон, че е дерайлирал влак в Хитрино и са се чули гърмежи. Веднага са насочени екипи на пожарна, полиция и Спешна помощ”, заяви Ася Йорданова, говорител на полицията в Шумен, предаде Нова тв. Екипите на пожарната евакуират хората от къщите, които се намират в близост до огнената стихия. Периметърът на безопасност е доста голям. На място са само екипи на пожарната. Над 100 души от пожарната, включително екипи от Русе, Варна, Шумен и Търговище са на място и се борят с овладяването на огнената стихия.  „Евакуират се всички застрашени хора. Тези, които отказват – принудително. Полицията е решителна”, заяви комисар Николай Николов, директор на ГД ПБЗН. Той потвърди и информацията за загинали хора. По думите му това са поне четирима души, вероятно ще стават и повече. „Нашите екипи са съсредоточени да вадят от отломките поне тези, които са живи. Поне 12 души с различни наранявания са извадени. Всички медицински заведения в околността са вдигнати под тревога. Повече от 20 сгради са разрушени”, заяви Николов. Ситуацията е изключително тежка. Пожарът е под контрол, но не е овладян. „Първата вълна е била много силна. Има очакване за още взривове, защото са доста вагони. Екипите охлаждат вагоните, но не е ясно какво има в тях”, заяви кметът на Хитрино Нуридин Басри Исмаил. Той заяви, че има много пострадали къщи, има и напълно срутени, изгоряла е сградата на полицията. 

Ехото от “Панамските досиета” застигна и Иво Прокопиев

 Олигархът продава фирма за търговия с електроенергия на международен аферист със собственост в 356 офшорки, печалбата потъва в анонимна фирма в Кипър  Когато в началото на месец април тази година светът разбра за прелюбопитните клиенти на панамската кантора “Мосак Фонсека”, мнозина си казаха, че най-тежките последици ще са за руския президент. По-смелите дори вещаеха края на ерата Путин в Москва. Оказа се, че далеч по-засегнат във вътрешно политически план бе британският премиер Дейвид Камерън, а за исландския министър-председател разкритията бяха фатални и той загуби поста си. Подобна е картината и в София. Несбъднати останаха очакванията от списъците да изскочат имената на обичайните мишени, които самообявилите се за ментори на гражданския глас не пропускат да атакуват, за да оправдаят собственото си съществувание. Още при първите разкрития от Панамски досиета, опитни експерти в боравенето с чувствителни документи призоваха да не се прибързва с изводите, защото тепърва ще излизат факти и взаимовръзки, за които мнозина дори не са подозирали. “Когато гръм удари, как ехото заглъхва…” Това е популярна пиеса на Пейо Яворов, писана през 1912 г. В нея се проследяват терзанията на водещия персонаж и борбата му да съществува между истината и лъжата. Един век след Яворов се оказва, че ехото от гръмовния Панамски гейт, е на път да застигне именно този, който вече над две десетилетия скандално приватизира, задкулисно дирижира обществени и политически процеси, с което си осигурява недосегаемост и печалби от публични средства, лобистки комисионерства, представящият себе си като единствения “честен” и “праведен” капиталист на Прехода, “бялата якичка” на Разградския комсомол, “добрият” олигарх – Иво Прокопиев. Ето как “Досиетата от Панама” застигнаха именно главата на олигархичния кръг “Капитал”:  На 21 декември 2014 г., в навечерието на Бъдни вечер, седмичникът “Капитал” излиза с обширен материал, озаглавен “Казусът “Белведере: Сейшелската връзка”. Статията е поредната от мащабната кампания по дискредитиране на тогавашното ръководство на Софийския градски съд, с което се цели овладяването на ключовата съдебна инстанция. Началото на атаката срещу ръководството на СГС е поставено от особено близкия до Прокопиев бивш френски посланик в София Ксавие Лапер дьо Кабан, който заради казуса “Белведере” нарича съдийката Румяна Ченалова “гнила ябълка”. В публикацията на “Капитал” по темата особено внимание е отделено на малко известния у нас “Алфред от Сейшелите”. Според автора, представляваната от Алфред Виктор Брустър офшорна компания Laivalia Busines Ltd. също е подала молба за конституирането й като кредитор на защитаваната от френския дипломат фирма “Белведере”. Алфред е представен като класически международен аферист, представител на десетки офшорни компании, свързан с финансова пирамида в Русия и машинации в България. Съществена подробност е решението на изданието на Иво Прокопиев публикацията да не бъде подписана от реалния й автор, а той да остане скрит зад псевдонима “Димитър Пеев”. За бивши и настоящи журналисти на “Икономедиа” не е тайна, че псевдонимът често се използва за отразяване на позицията на издателя на “Капитал”. Прокопиев и “Алфред от Сейшелите” в сделка за няколко (десетки) милиона  На 11 април т.г. в поредицата на в-к “24 часа”, чийто журналист Алексения Димитрова има достъп до данните на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), публикува поредното име на българин, което изтича от базата данни на Panama papers – притежателят на две офшорки на Сейшелските острови, енергийният търговец Ангел Божилов, нашумял като работодателя на бившия председател на ДАНС Петко Сертов при неговото загадъчно изчезване. По повод присъствието му в Panama leaks Божилов твърди, че фирмите “Анком Ентърпрайсиз” и “АБ Интернешънъл” не са работили и нямат нито дейност, нито банкови сметки. Признава само, че същите компании са съдружници в американско дружество, което от своя страна е акционер в притежаваното от Ангел Божилов дружество “Обединени енергийни търговци”, макар и само с 2%. От обясненията на Божилов за присъствието му в Панамските досиета се оказва, че през 2011 г. той е имал сделка с компании, свързани с Иво Прокопиев и същия този “Алфред от Сейшелите”. Именно тази сделка прави Алфред така добре познат за “Димитър Пеев”. Прокопиев действа като същински двулик Янус. Ако за “Димитър Пеев” през 2014 г. “Алфред от Сейшелите” е международен аферист, то през 2011 г. за търговеца Иво Прокопиев същият Алфред е бизнесмен, с когото няма нищо нередно да се правят сделки за няколко (десетки) милиона. Сделката От интервюто на Ангел Божилов за в-к “24 часа” става ясно още, че една от компаниите му за търговия с електроенергия “Вивид Пауър” в миналото е била “основна собственост на “Алфа Финанс” на г-н Иво Прокопиев”, а “по поръчка на американско дружество, което представлявам, трябваше да купя лицензи (даващи право да продава електроенергия-бел. ред.) за Сърбия и Македония”, коментира през април тази година Божилов. Справката за собствеността на “Вивид Пауър” ЕАД се оказва доста дълга. Неин едноличен собственик е “Вивид Пи Джи” ЕАД, на което собственик е “Вилно селише Аклади” ЕАД. Зад въпросното вилно селище изниква “Алфа Финанс Холдинг” АД, собственост на Иво Прокопиев. До 11 октомври 2011 г. “Алфа Финанс Холдинг” дори е мажоритарен собственик на “Вивид Пи Джи” ЕАД. Впоследствие акциите са прехвърлени на “Вилно селище Аклади”. Зад плетеницата от свързани фирми се оказва, че “Вивид Пауър” всъщност е била собственост именно на Иво Прокопиев. В публикация на в-к “Труд” от 2009 г., озаглавена “Посредници с милиони от електричество”, изпълнителният директор на “Вивид Пауър” Румяна Георгиева обявява, че печалбата на дружеството не е тайна. От 113 млн. лв. оборот през 2008 г., чистата реализирана печалба възлиза на 4,8 млн. лв. По това време Георгиева разкрива и друго любопитно обстоятелство – един от големите клиенти на “Вивид Пауър” е и фирма “Каолин”, също собственост на Иво Прокопиев. Получава се така, че Прокопиев купува евтин ток от АЕЦ “Козлодуй”, който продава на…себе си. Фиктивна дейност, без разходи, като се изключи изготвянето на фактури, но нужна, за да си осигуриш притежанието на ценната лицензия за търговец на електрическа енергия, особено, ако искаш да продадеш “Вивид Пауър” на чуждестранен инвеститор, пък бил той и “Алфред от Сейшелите”. И той се появява, през 2011 г. Тогава Ангел Божилов е пълномощник на американската компания “Глоуб Инвестмънтс”, чийто директор е именно Алфред Виктор Брустър – същият, който ще бъде обявен за международен спекулант и аферист в края на 2014 г. от страниците на “Капитал”. Разбира се, изданието на Прокопиев пропуска да уточни, че компанията “Глоуб Инвестмънтс”, в която директор е Брустър, придобива всички акции от капитала на “Вивид Пауър”, зад която, както вече стана ясно, през поредица от свързани компании всъщност прозират интересите на самия издател на “Капитал”. Формално “Глоуб Инвестмънтс” придобива “Вивид Пауър” от изпълнителните директори на “Вивид Пи Джи” – Румяна Георгиева и Георги Пулев. А двете офшорки, с които Ангел Божилов присъства в изтеклите документи от Панама, всъщност се оказват собственици именно в “Глоуб Инвестмънтс”. За момента Ангел Божилов не разкрива каква е цената на сделката. Тя остава скрита и защото контролираните от иначе зовящия за прозрачни бизнес практики Иво Прокопиев компании, които са стояли зад собствеността на енергийния търговец “Вивид Пауър”, едва ли само по чиста случайност спират да публикуват финансови отчети от 2010 г. насам. Единствено “Вилно селище Аклади” публикува Годишен финансов отчет през 2011 г., от който е видно, че дружеството е придобило акции на стойност 9,8 млн. лв. и съответно се е задължило със същата сума към свързано лице. Въпреки опитите да се прикрият финансовите параметри на сделката, енергийният търговец “Вивид Пауър”  няма как да е продаден за по-малко от няколко десетки милиона лева. Преди продажбата компанията е имала гарантирана чиста годишна печалба в размер от поне 5 000 000 лв. Притежавала е и действащи лицензи на търговец на електроенергия в България и в съседните страни на Балканите. През 2011 г. едва ли Прокопиев е очаквал, че през 2016 г. името му ще изплува покрай сделката на “Алфред от Сейшелите” за придобиването на “Вивид Пауър”, макар и през бизнесмена Ангел Божилов. Така или иначе, още преди пет години Прокопиев е трябвало да бъде наясно, че Алфред Виктор Брустър е британски пенсионер, по професия счетоводител, свързан с поне 356 офшорни компании, живеещ от години на Сейшелите. Това поне показва справка в сайта checkcompany.co.uk  и базата данни Offshore leaks. И очевидно е бил, ако съдим по публикацията на “Димитър Пеев” от края на 2014 г. Прокопиев обаче трябва да обясни къде са парите, които са прибрани за продажбата на “Вивид Пауър”. На ход са институциите, още повече, че през април Националната агенция по приходите изиска официално документите за българите, чиито имена изникват покрай Панамските досиета. НАП, ДАНС и прокуратурата би следвало да установят – платени ли са всички данъци и дали парите от продажбата на енергийния търговец не са потънали в офшорки, не чак в Панама, а съвсем близо до България. Кипърските досиета Следата води към добре позната за Иво Прокопиев офшорна дестинация – Кипър. Именно островната държава беше използвана при продажбата на “Каолин” на немската Кварцверке. Оказва се, че кипърски офшорки са били доста активни покрай сделката с участниците Ангел Божилов, “Алфред от Сейшелите” и свързани с Иво Прокопиев лица. Към момента на продажбата на енергийния търговец “Вивид Пауър” на “Глоуб Инвестмънтс”, мажоритарен собственик на “Вивид Пи Джи” е “Алфа Финанс Холдинг”. Три месеца преди сделката с Ангел Божилов, по партидата на “Вилно селище Аклади” е вписан нов едноличен собственик – кипърското офшорно дружество “Ломпок Инвестмънт Лимитид”, на която “Алфа Финанс Холдинг” продава дяловете си за неизвестна сума. Впоследствие, през октомври 2011 г. “Вилно селище Аклади” ще придобие и директно собствеността във “Вивид Пи Джи”, заплащайки само 39 000 лв., при положение, че в дружеството вече следва да са акумулирани милионите от продажбата на Божилов. Директори на кипърската офшорка “Ломпок Инвестмънтс” са Фрозо Хаджисава и Стела Хризостому, която е директор и на други две кипърски офшорки – “Уиклеф Холдинг Лимитид” и “Столбърг Инвестмънт Лимитид”. Двете дружества са “оборотните”, през които потъват милионите и от продажбата на “Каолин”. Офшорните дружества могат да бъдат открити и при изграждането на Бизнес парк “София”, в който пряко се преплитат интересите на Прокопиев и на президента Росен Плевнелиев до влизането му в политиката през 2009 г. Още една връзка води към Прокопиев. Кипърските офшорки са представлявани при сделките си в България от проверените от олигарха през годините съвместна работа – Десислава Недкова, бивша негова секретарка, по-късно управител на множество свързани с него дружества, както и Меглена Антонова Тушева. Самата Тушева е управител и на Hanford Consultancy (Overseas), което до 2010 г. е собственик на “Грийн ейкърс”, през което Иво Прокопиев е държал 6% от ПОК “Доверие”. Още през 2013 г. стана ясно, че Прокопиев е ползвал услугите на кипърските офшорки. На 31 май 2013 г. през Българската фондова борса бе изтъргуван основният пакет с акции на “Каолин”, като купувач бе немската “Кварцверке”, а продавач отново “Алфа Финанс Холдинт”, собственост на Иво Прокопиев, през която той на практика е контролирал до 2011 г. и “Вивид Пауър”. Да ощетиш акционерите Четири дни преди сделката на борсата, “Кварцверке” купува точно 6,6% от акциите на “Каолин”, на цена 4 лв. на акция. Продавачите са добре познатите кипърски офшорки “Уиклеф Холдинг Лимитид” и “Столбърг Инвестмънт Лимитид”. Логично следва въпрос: как тези две неизвестни кипърски компании придобиват акции на “Каолин”? Оказва се, че малко преди сделката именно “Алфа Финанс Холдинг” е купила на извънборсов пазар 3,5 млн. акции от капитала на “Каолин”, но на цена от 1,73 лв. на акция, след което веднага препродава същите на кипърските фирми, които на свой ред ги продават на “Кварцверке”, но вече на двойно по-високата цена от 4 лв. В крайна сметка загубите за акционерите на “Каолин” са поне 5 млн. лв., а печалбата, реализирана само за няколко часа, отново “потъва” в кипърските офшорни сметки на “добрия” разградски олигарх. През 2013 г. при сделката за “Каолин” всъщност прави римейк на това, което е сторил и през 2011 г. при продажбата на “Вивид Пауър” на Сейшелския британец с име Алфред. Прехвърляйки “Вилно селище Аклади” на офшорката “Ломпок Инвестмънтс”, респективно “Вивид Пи Джи” на “Вилно селище Аклади”, Прокопиев на практика търси начин формално да “излезе” от веригата на собствеността, преди да бъдат разпределени парите от сделката с “Алфред от Сейшелите”. В крайна сметка и полученото от продажбата на “Вивид Пауър” остава скрито в кипърската офшорка. Така, Прокопиев се оказва свързан не само с изтеклия от “Панамските досиета” Ангел Божилов, но очевидно прикриващ печалбите си и през офшорни компании в Кипър. И понеже неизменна и основна теза на ментора на олигархичното задкулисие е липсата на действия от страна на институциите при наличието на достатъчно факти за нарушения и злоупотреби, то много важно е сега да се проследи как Иво Прокопиев и неговите политически, икономически, магистратски и протестърски протежета ще реагират и дали ще опитат да опънат “чадър” срещу разследванията и проверките, които следва да се предприемат от компетентните държавни органи. Проверки, които с голяма вероятност ще докажат, че “бялата якичка” на олигархия всъщност през цялото време е била мръсна. Изводът от всичко това е, че ехото понякога е доста по-важно от гръмотевицата. Както и това, че най-шумните защитници на моралните ценности, много често всъщност са най-големите им противници.

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

БСП ПРИ НИНОВА — ФРИЗИРАНО СТАТУКВО

 «Подмладяването» е фризирано статукво, твърди в анализа си доктора на философските науки АНКО ИВАНОВ   Мечтата на Сивия кардинал на БСП и на Нинова се сбъдна. В списъка на водачите на листите за предстоящите парламентарни избори няма нито един представител на лявото движение. Нещо, което не е било по времето на целия преход след 1989 г. Най-после социаллибералното дясно крило в БСП се окича с окончателна победа над истинските социалисти. Колебаещият се Симов вече не може да се брои като ляв социалист.     Това е победа на десните в БСП, която отдалечава социалистическата партия от нейните главни корени – изразяване и защитаване интересите на бедните, на хората на наемния труд, на борбата за повече справедливост и равенство.     Внимателният анализ на публикувания списък на водачите на листите за парламентарните избори разкрива редица неща, които са неприятна истина за Сивия кардинал. Защо неприятна истина? Защото разкриват истината за противоречие между прогласени мотиви и принципи за изменение на Устава на БСП и последващи решения. Заседанието на конгреса прие решение за въвеждане на мандатност от 12 години максимален срок за пребиване в Народното събрание. Това бе направено под девиза за обновление (смяна на лицата) и подмладяване.       Инициаторите и поддръжниците  на това решение бяха забравили най-важното за една листа за Народното събрание – качеството на кандидатурите, техните знания, опит и умения да изработват политика и то в съответствие с идейните основа на социалистическата партия.       Да се опитаме да направим анализ по трите основни показателя: обновление (нови лица); подмладяване; парламентарна експертност и качество на законотворчеството.       Първо. Обновлението не се състоя , поне на равнище водачи на листи. Нинова с телевизионен гръм и трясък обяви 40% обновление на водачите на листи. От 31 водача на листи нови лица са само 9 (девет). Останалите 22 са досегашни народни представители и водачи на листи, министри и зам. министри .     През 2013 г. Станишевото обновление е 50% и е направено без лустрационни промени на Устава. Какво значи  обновление, какво значи смяна на лицата? Елементарният отговор е нови, непознати до сега  лица.  В смисъла на тълковния речник нов означава: който е неотдавна; следващ друг; неизвестен, непознат. В случая меродавно е последното значение – неизвестен, непознат.       Новите водачи на листи са: Елена Йончева, Тома Томов, Крум Зарков, проф. Иво Христов, Иван Генов, Славчо Велков, Александър Симов. Към тях могат да се добавят Иван Ченчев и Стоян Мирчев, макар че са били депутати, но за малко време. Следователно обновлението на водачите, а не на народните представители, е почти 30%. Вероятно апаратчиците на Позитано броят за нови Филип Попов – два мандата народен представител, Васил Антонов – два мандата и т.н. Отпадат като водачи на листи по лустрационни причини Михаил Миков, Янаки Стоилов, Георги Божинов, Ат. Мерджанов, А. Найденов.       Второ. Подмладяването не се състоя.  Изпълнителното бюро и Националния свет на БСП не случайно не посочиха възрастта на водачите на листите. Ако приемем за млади лицата на възраст до 40 г., т.е. тези, които не могат да стават Президент на Република България, то броят им като водачи на листи е незначителен. Това са само трима – Крум Зарков, Стоян Мирчев и Станислав Владимиров. На границата със следващата възрастова група е Александър Симов (р. 1977 г.). Или около 10% млади водачи на листи. Втората възрастова група е от 41 до 60 години, т.е. зрялата възраст или с 18 водачи на листи, или почти 60%. В най-горната възрастова група (над 60 г.) са 9 души. От тях Тома Томов и Стефан Данаилов са със 74 навършени г. Над 65 г., т.е. пределната възраст за пенсиониране на професорите, е още и Славчо Велков. В предпенсионна възраст (60-65 г) са Иван Генов, Петър Кънев, Васил Антонов, Таско Ерменков, Светла Бъчварова и Денчо Бояджиев. Общо в най-високата възраст са почти 30% от водачите на листите. Делът от около 60-70% народни представители от зрялата възраст е оптимален за законотворческия орган на държавата.  Сравнението с „новите лица“ за младата възраст не показва съществени различия от досегашната практика.       В предишните състави на Народното събрание в младата група водачи бяха К. Добрев, Д. Стойнев, К. Нинова и още няколко души. Сравнението обаче между отстранените (лустрираните) и „новите лица“ не е в полза на последните. Лустрираните М. Миков (56 г.), А. Найденов (58 г.), Я. Стоилов (58 г.), Ат. Мерджанов (53 г.) имат значително – малка възраст, т.е. са значително по-млади от „новите знакови лица“ Тома Томов (74 г.), Славчо Велков (55 г.), Иван Генов (63 г.). Само Ел. Йончева и проф. Христов са на възрастта на Мерджанов (52-53 г.). Е, и на това, ако му казвате подмладяване!       Трето. Експертността и качеството не се повишават , поне за водачите на листите на БСП. В Народното събрание трябва да има огромна доминираща група от хора с висока експертност предимно в областта на правото, икономиката, политологията и социологията, но и в образованието, науката, културата, здравеопазването и социалните дейности. Високата експертност, опитът в законотворческата дейност и принципната нелобистка позиция помагат за повишаване на качеството на законотворчеството в страната. Тези неща се придобиват в процеса на образование, но се развиват предимно чрез практическата политическа и законотворческа работа. Една голяма част от новите лица-водачи на листи не познават българското законодателство и тепърва трябва да го усвояват, не познават процеса на законотворчеството, нямат ясна политическа позиция по множеството от вътрешните проблеми на страната. На мястото на опитните законотворци, честни и принципи социалисти, в Народното събрание ще бъдат хора, които не познават основни неща от законотворчеството. Да, до това доведе лустрацията.       Известният и уважаваният от средното и по-старо поколение българи журналист-международник Тома Томов  едва ли ще повиши качеството на работата на групата на БСП в Народното събрание. Сегашното младо поколение, израснало във времето на прехода не познава неговите блестящи журналистически анализи и коментари от миналото. А и сегашните му позиции по основни външнополитически въпроси и проблеми не са от най-разбираемите и съответстващи на духа на новото време. На 75 години Тома Томов трябва да се учи как се пише законопроект, как се правят изменения в закони, как се обсъждат законопроекти и т.н.  Вероятно чрез депутатстването Томов ще загуби част от своето журналистическо обаяние, което има сред по-възрастното поколение.       Подобна е ситуацията с Иван Генов . Безспорно той е един от най-големите български ядрени експерти и ръководители в сферата на енергетиката. Безспорен авторитет. Има и едно друго много силно качество – лична преданост и послушание пред Сивия кардинал на БСП. Но това дали ще повиши качеството на неговата законотворческа дейност. Само тези две качества не стигат за да стане тепърва добър политик и да отстоява политическата линия на социалистическата партия.       Другият водач на листа – спортният журналист Иван Ченчев има едно прекрасно за цесекарите качество – вярност към червения футболен отбор. Да има и още едно качество – лична преданост и послушание към лидера на БСП, има позицията на политическо протеже. Симпатичното ми цесекарче Ченчев вероятно не знае как се пише законопроект, какво е икономика, политика, социология и т.н., но е верен на когото трябва.     Крайно време е да се преосмисли и мястото на едни от авторитетите на БСП – Стефан Данаилов . В близкото минало той бе блестящ актьор. След това стана блестящ актьор и студентски преподавател. Но Данаилов няма афинитет към законотворчеството. Той си е артист по душа и настройка. Има над 8 години стаж като народен представител, но няма значим законопроект внесен от него. Той няма активна позиция в Народното събрание. И след Ахмед Доган и Делян Пеевски той е най-отсъстващият и най-малко изказващият се депутат. Той, както всички актьори и повечето политици, много обича камерите и телевизионните изяви, но не обича и не умее да прави закони. А същността на Народното събрание е именно това. Досега него го употребяваха като привлекателен образ Първанов, Станишев, Калфин и сега Нинова.  Дано намери този път личен кураж да се откаже от депутатството и на него място да влезе млад човек, който ако не е подготвен, поне  ще трупа опит, а не само отсъствия.     В Народното събрание депутатите от социалистическата партия и нейните коалиционни партньори се очаква да защитават чрез приеманите закони интересите на огромното мнозинство от хората, на бедните, на наемните работници, на трудовата интелигенция и т.н.  Е, как ще ги защитават тези интереси милионерите Петър Кънев. Весела Лечева и Кирил Добрев. Предприятията, фирмите, печатниците, хотелите им и т.н. печелят от присвояването на труда на наетите работници. А в Народното събрание собствениците ще коват законите в интерес на бедните хора ли? Или ще защитават с предимство своите милионерски интереси? Защо ли тези хора милионери са против отмяната на плоския данък? Защо ли тези хора не искат да повишат корпоративните данъци поне до нивото на тези в Унгария (16%), а защо не и както в Словакия (22%)?       И още един принципен въпрос за водачите на листите. Новоприетият Устав на БСП казва, че мандатността е до 12 години за народните представители. Как ще се реализира тази норма към тези, които имат над 8 години стаж като народни представители. Например, Кирил Добрев  досега има около 10 г. и 6 месеца стаж като народен представител. Това означава ли, че той се предлага на народен представител само за следващите 18 месеца вместо за 4 години, както е по Конституция? И не е маловажен и въпросът: „Доколко и в каква степен Националният съвет на БСП може да налага водачи на листи, въпреки явно изразената позиция на местните структури за неприемането на подобни кандидатури?“ И да видим някои примери. Обществена тайна е, че местните структури в Стара Загора и в Ямбол не приемат налаганите им водачи на листите.       Става дума дискредитиралите се  „човек на Уестингхаус“ , нежелаещ да се бори за каузата за АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“ и „Бандеровеца“,  който против интересите на България легитимира една нова фашистка власт в Украйна. Е, с каква позиция да привлечеш избирателите? Подобна е картината и във Видин. На общинската конференция са номинирани 8 кандидати за листата за народни представители. С най-много гласове е Димитър Велков (55), а определеният за водач на листата от Националния съвет на БСП Филип Попов е класиран на  седмо място (27 гласа). Вероятно той е награден с водачество на листата (т.е. сигурно влизане в следващото Народно събрание) за личната си преданост към председателя на БСП.       Националния съвет на БСП прие една фризираща сегашното неолиберално статукво предизборна платформа, с която освободи лявото политическо пространство.     И в него моментално са наместват други политически субекти, които само се прикриват с левите послания и отнемат от БСП голяма маса от избиратели. Безсмислената лустрация от листите за Народното събрание на доказани експерти и формираната листа на водачите на листи допълват вече неблагоприятната картина. С това се изпуска възможността след успеха на ген. Радев на изборите за президент, БСП да привлече много по-голяма маса избиратели.     Ръководството на БСП не разбра, че червената карта е измамна. Не разбра, че само с предлагане на избирателите на „нови лица“ и телевизионни образи няма как да бъдат спечелени парламентарните избори .       Хората вече все по-малко вярват на налаганите им от и чрез телевизиите образи, все повече преценят по равнището на собствените си доходи, по реализираната политика.       Сега е потребно не фризиране на статуквото, а неговата радикална промяна, промяна очаквана от хората. Източник: Фактограф

Всяко четвърто дете в България е с поне един изваден зъб

Всяко четвърто дете в България има поне един изваден зъб, още преди да навърши 18 години, съобщи БНР като цитира данни на Българския зъболекарски съюз по повод предстоящия Световен ден на оралното здраве. Според специалистите стоматологичното състояние на българите се влошава. Всеки младеж между 20 и 22 години има извадени поне два зъба, а при навършване на 60 г. средният българин е без поне 17 зъба. Стоматолози коментират, че това е своеобразно инвалидизиране и припомнят, че...

Ето го бъдещия кабинет на БСП - Корнелия Нинова готова със списък с министри още преди изборите

 Десетина дни преди изборите една коалиция по интереси вече разпределя министерските кресла, научи ПИК от източници на "Позитано" 20. „Корнелия Нинова се e втурнала да става министър-председател на всяка цена. Обстановката е като при генерал Панфилов – „за нами Москва, некуда отступат“, твърдят хора от вътрешнопартийната опозиция и обясняват:  „Лидерката хем сама иска, хем я натискат от няколко страни да прави правителство без значение от резултата на вота, ако ще и в съюз с дявола“.  Натискът идвал от олигарсите вътре и около БСП – които посветените наричат скромно „акционерите на партията“, твърдят източниците на ПИК. Неудържима била и самата партийна клиентела – всички активисти, които помогнали на Нинова да изрине „старите муцуни“, вече правели списъци за държавни постове за себе си, за роднини, за близки и далечни познати. При това – като се ползва технологията на назначаване именно от времето на „старите муцуни“ – на съответното ведомство се спускат хората със заповед да им се намери щат, като срещу всяко име е отбелязана само ... необходимата заплата.  От Кремъл също нетърпеливо подавали сигнали, че вземането на властта е интернационална задача №1.   Проблемът е, че социалистите говорят за минимум 95 места на изборите, а всъщност очакват под 80, смятат източниците от червената централа. А в този случай ще им трябва коалиционен партньор – един, ако това е ГЕРБ, или поне двама от останалите играчи на вота. Шансовете за „широка ляво-дясна коалиция по немски образец“, които се раздуват от близки до партията столетница рупори, са все по-минимални. И то не защото в ГЕРБ няма желаещи да бъркат в меда и асфалта, а заради характерите на Корнелия и Бойко. И двамата са склонни да се отмятат от думата си, и двамата са способни да предадат най-преданите си хора, и двамата са свръхподозрителни и суперсамонадеяни. Няма как да се разберат кой ще е отгоре, кой ще е отдолу, смеят се червени активисти.  Затова малък кръг посветени в БСП вече готвели кабинета по следната рецепта: управление в явна коалиция с патриотите и с дискретната подкрепа на ДПС. Забелязани са емисари, които сноват между партийните ръководства. Особено активен в контактите е човекът, който се криеше от народа под бялата маса до паметника на Стамболийски пред операта. От Сараите пък в преговорите участват предимно хора с български имена, но с обрязано самосъзнание, разкриват още източниците.  Така че този път „златните пръсти“ ще са два и очакват наистина златото да тече към тях с пълни шепи. За да не се набиват компрометиращо на очи, ДПС нямало да имат явни министри. За тях е важен контролът върху няколко министерства – на първо място финансовото, за да продължи чадър- политиката на НАП към фирмите на Кой. От това ведомство зависи и отпускането на нови кредити от държавната Насърчителна банка към същите фирми. Както и принуждаването на други трезори да бъдат също толкова многомилионно благосклонни. Орешарски и Чобанов вече били компрометирани физиономии, но от Сараите нямали проблем с помощта на кадровиците разни кръгове да извадят кандидат с „експертна“  биография, който да се предложи от БСП.   Другото стратегическо за ДПС ведомство е земеделското, където формулата е същата – човек на Сараите, но легитимиран като министър на БСП.  Борба ще се води за МВР. Там някои от акционерите в БСП искали да сложат Богомил Бонев, докато фаворит на Сараите е кандидат от кръга на Цветлин Йовчев. Балансът на силите щял да се уравнява по братски с размяна на фигури в ДАНС и ГДБОП, където също се крояли  сериозни промени за още по-силно укрепване на ръководната роля на Кой.   За правосъдието щели да дадат право на Цацаров да определи министъра и най-вероятно това щяла да бъде неговата говорителка Румяна Арнаудова. За да не изтърват някоя порция по пътя, за подкрепата си ДПС ще искат по един „техен“ зам.- министър и поне по две важни дирекции във всички министерства. Тая формула е вече здраво отработена при коалицията 3:5:8 с премиер Сергей Станишев и е безпроблемна за БСП. В името на делбата по братски същото ще се предложи и на патриотите – по един заместник във всяко ведомство, а и поне два висши поста. Волен не ставал по обясними причини, но Каракачанов вече го виждали като командващ парада в отбраната, където предстои да се делят милиарди за военни поръчки. Второто министерство, което можело да отпуснат на патриотите, е социалното – като толкова обещавали да вдигат пенсиите, да покажат как ще го направят без пари в хазната. И БСП да не носи негативи от евентуалното издънване на НОИ. Емилия Масларова, която не е хич социално слаба откакто беше министър там, искала да сложи поне един „личен“ зам.-министър, но можело да не я огрее. Дори сред най-близките на Корнелия обаче вече се надигали страхове – ако раздадем толкова много на коалиционните партньори, какво ще остане за нас?    Влияние върху икономиката и финансите през поста вицепремиер, куриращ трите възлови отрасъла икономика, енергетика, туризъм,  искали от три вътрешнопартийни клана – от центровете около Румен Гечев, около Георги Гергов и около Петър Кънев. Първият го цакали с това, че вече е бил министър при Жан Виденов.  „Гечев съсипа веднъж националното стопанство, нека сега да отстъпи на нас този шанс“, проявявали черен соцхумор неговите опоненти.  Запознати подозират, че битката ще е жестока – за десетки милиарди, чието източване в угода на Русия се гласяло с възкресяването на „Белене“, „Южен поток“, че и Бургас-Александруполис. Зад кадър като мощни фигури там се очертавали Румен Овчаров и Богомил Манчев. Ясно изразено намерение да си натопи здраво човката имал и Кой. Това означавало, че първите остри конфликти и скандали в евентуалното ново управление вече са заложени. Кой разчитал на прокуратурата да му проправя пътя, като храбро поднови стари или отвори нови обвинения към конкурентите, докато ги накара да омекнат и да го включат в играта.  Конкретни имена за министри  - или вицепремиерът ще е и министър на някое от ведомството, или вече опеклите занаята при Орешарски Драгомир Стойнев, Явор Куюмджиев. Много се натискал и Таско Ерменков, червеното  енергийно острие. За туризма Гергов имал готов човек. Първо мислил за многофункционалната Поли Карастоянова, но го разубедили – да не дразни патриотите, които я изгониха.    Сметките с вицепремиерите ставали много объркани, защото освен икономическия, било редно да дадат пост и на явните и тайни коалиционни партньори. Освен това вече имало един „бетон“ – Жельо Бойчев, спуснат направо отгоре. „Гладна България е хранила и по шест-седем вицета“, коментирали в кулоарите на новата власт. Без да уточняват дали през Живковата епоха или при „социалните“ коалиции.        За Външо имало няколко кандидатури – там работата се смятала за лесна – да се хвърля прах в очите на ЕС и НАТО, а да се изпълняват поетите ангажименти към Русия, като не се дразни Турция.  От руското посолство били подсказали, че най-удачна за тоя пост е Светлана Шаренкова, въпреки че на „Позитано“ имали предвид или дипломат от кариерата - Любомир Кючуков, или  ново лице – Крум Зарков. За министерството на екологията е измислен хитър план - да запушат устата на най-върлите природозащитници, като сложат човек от техните среди, но срещу обещанието, че най-после ще отпуши ски-влековете и планинските курорти. Което щяло да си остане само обещание, защото сегашното патово състояние е постоянен и пълноводен източник на рушвети. А хората в планинските райони да ходели да се учат как се прави ски-туризъм като келнери и камериерки в Алпите.  За здравеопазването здравите сили искали Мими Виткова – министърката от времето на Жан Виденов, когато болниците бяха докарани до просешка тояга, а болните се церяха с гладолечение. Като алтернатива някои влиятелни лица с интереси във фармацията предлагали пак партиен кадър – бившият заместни-министър Емил Райнов. Всички обвинения срещу него вече били отпаднали и можел да почва наново. В здравната каса пък се готвели да върнат сестрата на Илиана Йотова. Това слага черта на обещанията за премахване на монопола и за създаване на конкуриращи се частни каси, както е в държавите с най-добро здравеопазване За транспорта се двоумели между Петър Мутафчиев, бившият министър на Сергей Станишев в тройната коалиция. Издигали го хората около Асен Гагаузов и кръга „Батко и братко“. Въртяло се и името на Антон Гинев. Понеже бюджетните субсидии на БДЖ били много сладки, имало и кандидатура директно от кръга Кой.   Самият Гагаузов се натискал за строителен министър, но нямало да го огрее. Търсели фигура, която да дава вид, че ще свърши нещо, може би Коцето Паскалев. Но бил чепат като характер. Просветата щяла да бъде поверена в медицинските ръце на д-р Анелия Клисарова – изпробвана като министърка при Орешарски, която твореше гаф след гаф. Варненските социалисти и крупен печатар, постоянен делови партньор в МОН, лично ходатайствали за нея пред Корнелия. Даже й било възложено още отсега да се готви с програма – в образованието се изсипват стотици милиони еврофондове, трябва да се усвояват в името на човека. Културата, като най-постното дробче, мислели да я дадат на фигура, популярна сред широкия социалистически електорат. Ламбо вече се чувствал много уморен. Светлин Русев бил величина, но пак твърде възрастен. Освен това го обвинявали, че навремето се обърнал срещу  Живков - а една от новите опорни точки на соцхибридната война била да се свири на струната на носталгията на червените бабички и да се величае Тато и прекрасния живот при него. Затова се предлагал избор измежду един стар и двама по-млади идоли: осъзналият се партийно международник Тома Томов, радиоводещия Петър Волгин и вестникаря-публицист Александър Симов.  При сондажа в руското посолство дали превес на Волгин. Коментирайки другите имена намекнали, че едно от тях е политически правилно ориентирано, но с крайнолеви сексуални убеждения.      http://pik.bg

Samsung Tizen има поне 40 zero-day уязвимости

Samsung разчита все повече на Tizen като платформа за умните си устройства, но това не е непременно добра идея, поне що се отнася до сигурността. Според израелския специалист по киберсигурност Амихай Нидерман, Tizen е един лошо изготвен продукт с поне 40 досега непознати уязвимости, които лесно могат да дадат възможност на хакерите за контрол и […] Източник Samsung Tizen има поне 40 zero-day уязвимости

САМО В ПИК И „РЕТРО“! Проф. Вучков изригна: Поли Генова е като охранена леля, комиците реват като недоклани животни

Изкуството да забавляваш хората със средствата на художествения хумор е много търсено, но и сложно нещо, макар че често се възприема като съвсем весела, безгрижна работа. То се нуждае от много ярки, много атрактивни, много ефектни, но и културни творци, които дават пълен простор на огнените си вълнения, но и владеят душевната си настройка, психиката си, тялото си така че да изключват грозотата, фалша, преиграването в представянето си. За съжаление, нашата телевизионна, театрална и филмова практика през настоящето ни предоставя съвсем малко положителни примери в това отношение. Тя все повече се разминава с високите естетически, професионални изисквания. Все повече се оказва безконтролна, напълно извън всякакво оценяване и заради зверски прогонената художествена критика през идиотското лъжедемократично време. Затова тя все повече затъва в дебрите на бездарието и печалбарството, търговията.В предаването „Семейни войни” на Нова телевизия например има много ураджийски крясъци, хиленици, блещеници, подскоци. Те се предизвикват от телесно безформен водещ. Той все се кара на състезателите. А би трябвало да им благодари, че са се съгласили да слушат тъпашките му шеги, наставления и да гледат колко противно се друса, криви, маймунясва в облеклото си на откачил клоун.Началото на петото издание от „Като две капки вода” и този път беше смазано от зверското преиграване, зъбене, гаврене, вилнеене на Димитър Рачков и Зуека. Те грубиянски изместваха центъра на това събитие. А са обявявани от техния господар Магърдич Халваджиян за недостижимо велики, въпреки че години наред и до втръсване представят само себе си, собствената си кръчмарска същност. Те не могат да създадат различни образи. А тази задача е водеща в изкуството на актьорите, комиците.Най-голямото предимство на „Като две капки вода” от месец март 2017 г. беше фактът, че Магърдич не беше член на журито. Той трябва да се скрие от погледа ни и дори да потъне вдън земя, защото вече е и противно налят, натежал като плажен дюшек. Защото се перчи като голям умник и се пеняви срещу всичко различно от неговите наставления, а говори само баналности, глупости. Той се пише незаменим демократ. А чорбаджийски режисира преценките на журито. Няма естетически вкус. Харесва само разгащените изпълнения в стила на пропадналата си циркаджийска кариера. Мисли се едва ли не за безупречен музикален критик. А няма сетива за истинската музика. Все натрапва явно яко възбуждащите го истерично или приспивно звучащи песни. Той изтръгва съгласието на журиращите почти безпрекословно да отразяват неговите внушения, предпочитания, защото е голям богаташ, защото сигурно им плаща много добре. А на него и на оценителите Йорданка Христова, Виктор Калев, Фънки трябва да бъде съобщено, че тяхната величаена любимка Михаела е посредствена и плиткоумна певица. Че тя може да представя прилично май само Адел, която пее една и съща провлачена, блудкава мелодия. Иначе кадърният Миро много огрубява имитираните творци, неприятно пренасилва, даже истеризира характеризирането им. Толкова ухажваният Башар е просташки самодоволен. Той е може би върхът на грозотата в това издание на „Като две капки вода”. Само Коцето-Калки и най-вече Люси Дяковска разгръщат силите си ярко, но и културно, с чувство за мярка. Само Дяковска е привлекателно откритие за нашата публика, защото работи главно в чужбина. Тя още като член на жури се открои с изострената си интелигентност, с музикалната си образованост, с професионалната си компетентност, макар че се случваше да е неуместно, даже тягостно превъзбудена, трескава в говоренето си. А като състезателка в „Като две капки вода” тя показва, че съчетава певческата с актьорската дарба. Тя е подкупващо разнообразна, атрактивна в представянето на различни творчески индивидуалности. Умело улавя неповторимото в тях, макар че не е съвсем чужда за преиграването.Ценя добрия и много образования музикант Фънки. Но не извинявам готовността му да си криви душата и да дава високи оценки за посредствеността само защото е поел такъв ангажимент пред Магърдич.Видната певица Йорданка Христова се изложи, защото през цялото време се хилеше и се забавляваше с идиотските бъзикни на Рачков, на Зуека, с много кръчмарските моменти в изявата на едни от състезателите.Виктор Калев ставаше все по-досаден в напъна да покаже колко специален комик е, като гримасничи по един и същи начин.Предаването „Гласът на България” показва, че не само публицистичните, а и забавните предавания на Би Ти Ви вече са в очевадна криза, че те слизат под сериозното равнище на тази медия допреди една година. То е грозна гледка и кръчмарска олелия, която може да спука тъпанчетата на ушите ни. Явно не се разбира, че зрителският слух трябва да бъде грабнат, покорен, но не и така зверски изтезаван по-рядко от състезателите и неспирно от истерията на журито. Докато наблюдавам как се държат Графа, Поли Генова, Камелия, поне аз придобивам чувството, че те сякаш са се дрогирали или яко са пили твърд алкохол, преди да влязат в студиото. Те от началото до края на това мероприятие пренасищат пространството с крясъци, блещеници, кокореници, така присъщи за нетърпимите откачалки. Яростно хвалят всички кандидати за певческа слава, макар че повечето от тях са скучни, безцветни. Забележително е само представянето на Радко Петков. Смайващо ярък е певческият талант на този момък. Той буквално е благословен в много отношения. Обаятелен е с усмивката си, с голямата си естественост, макар че тялото му вече леко натежава и трябва да се пази от сериозното хапване, затлъстяване. Чудя се откъде Радко намира сили да бъде толкова красиво гласовит и да ни залива с такава душевна, вътрешна енергия. Той е навъртял съвсем малко години. А вече владее и даже разгръща певческите си възможности с подчертан замах. И понеже редица таланти не чак като него, но достатъчно достойни за внимание бяха загърбени от телевизиите, след като бяха наградени, аз се моля той да не е между тях. Дано той системно да получава терен за творческа изява, докато се превърне в една от любимите звезди на публиката. Засега той е застрашен само от опасността да изостане в развитието си, защото поне според мен е предразположен да се главозамае от успехите си.Оценителката Поли Генова е толкова затлъстяла, че не можах да я позная. Прилича на половинвековна и добре охранена леля. Дрехите й сякаш всеки момент ще се разпорят и ще се пръснат по пода. А тя е само на 32 години. Тя не пропускаше нито един, дори най-незначителен, повод да изтъкне колко незаменими заслуги има за пеещите деца от групата „Бон-бон”. Спускаше се да прегръща и да мляска състезаващите се от тях така, сякаш те получават голямата награда за световно първенство.Камелия пак много смехотворно играеше ролята на философ и музиковед, като ни заливаше с нетърпимо глупави оценки, наставления. И с напълно излишни разяснения, уточнения, които показваха, че има много слаби разбирания за сложността да се създава изкуство.Иначе инертният Иван Лечев беше също доста смешен в напъна да не остане по-назад от нестихващото буйство на Поли и Камелия.Господин Графа сновеше между Поли и Камелия като внезапно събуден от дълбок и сладък сън. Не вършеше нещо съществено. Само ни дразнеше с онова хилене от явно нямане и неразбиране какво да каже, което отличава всичките му словесни изяви.Мафиотският съюз Армутлиева, Графа и Поли Генова нагло е обсебил огромна част от пространството за масово харесваната забавна музика. Армутлиева финансира почти само безсилните да композират и да пеят запеваемата песен. Графа и Генова се повтарят много. Но искат да ни излъжат, че тази им слабост е техен творчески стил. Поли Генова вече доста години продължи да насилва гласовите си възможности и да друса тялото си, за да смекчи впечатлението, че върти почти една и съща мелодия. Не отричам, че е много старателна, усърдна, че изпипва изпълненията си във всичките им подробности. Но тя твърде често е по-скоро писклива, отколкото приятно гласовита.Господин Графа олицетворява озъбеното безсилие в певческото изкуство. Има не глас, а гласец, който може да се чува, ако сме се сврели в някое кьоше, но не и ако сме в големите салони. Но той има смехотворната претенция да покорява даже хиляди посетители на зала „Арена Армеец”. Той е ту член, ту шеф на много журита за музикалните състезания. Владее всички телевизионни терени като певец, но и като коментатор. Натрапват го като забележителен авторитет в музикалната област, макар че е слаб в пеенето и в мисленето. Случва се така, защото притежава много пари, медийни и други връзки, собствено студио. Той непрекъснато предлага една и съща антимелодична песен, в един и същ ритъм на хлапашкото клякане, ставане, преобръщане. Любимото му безцелно разхождане из сцената, пред камерите няма как да спаси жалостивото му пеене във вид ту на тананикане, ту на прозяване, ту на провикване.Моите високо надарени гости като певците и певиците Ивайло Гюров, Сунай Чалъков, Артур Надосян, Стефан Митров, Владимир Маринов, Лейди Би, Антония Маркова са класи над Графа и Поли, над много други като тях. Но те нямат възможността да влязат в пряк контакт с най-голямата аудитория, защото нямат вуйчо, леля и кака във властта, в бизнеса, в телевизионната върхушка, в компанията на Армутлиева.Колкото претенциозно, снобско, толкова и смешно е предаването „Нощни птици” на БНТ. То си поставя задачата да покаже как се раждат и как се развиват представителите на забавната музика. По принцип тази цел заслужава уважение. Но въпросните „нощни птици” не анализират, а само пощипват сложните художествени проблеми. Те са почти все или главно певци, композитори, оркестранти. Повечето от пеещите имат твърде маломерни гласови възможности за барове, пиано барове, увеселителни заведения. Но се държат така, сякаш са любимци на стотици хиляди, даже на милиони хора. Представят се много позьорски. Непрестанно си разменят ласкателства, потупвания по рамото с ахканици и охканици така, сякаш са постигнали славата на холивудски звезди. Затъват в кухненски подробности около това как са се запознали, как са се събрали и как страхотно са се изненадали едни от други, а не какви са етапите в разгръщането на музикалната дейност, какви са нейните тематични, жанрови, стилови особености, натрупвания. Те скачат от тема на тема както пеперудите из цветята. Изоставят проблема почти секунда след като го съобщят. А тази слабост е характерна за много други предавания в ефирните и в кабелните телевизии. Тези телевизионни гости се хилят от нямане какво съществено да кажат. Водещата Искра Ангелова ги посреща един по един в безвкусните си облекла, като се хвърля върху тях. Тя замалко не ги събаря с изобилните си прегръдки, целувки.Комиците от всички ефирни и кабелни телевизии си приличат като еднояйчни близнаци. Нито един от тях не се откроява като запомняща се индивидуалност. Всички тичат, подскачат, реват като недозаклани животни, независимо от това какво и кого представят. Текстът им също е еднакво жалък. Понеже са лишени от дарбата на хумористи, авторите му ни заливат с тъпизми, с миризливи битовизми, с простащини, с отдавна одъртели вицаджийски изцепки. Уж сатиричната критика на политическите дейности е ту дебелашка, ту безвкусна като изветряла, дегазирана, топла лимонада. Уж актьорите разчитат само на много изтърканите външни ефекти: блещенето, кокоренето, надвикването, дупенето, чесането на тялото, свалянето и вдигането на долните гащи. Аман вече от осмиването на глупавите и разпасаните жени от мъже. Изпълнителите явно смятат, че комедията изключва естетиката на въздействията, че тя представя грозно грозотата в живота. Затова буквално воюват с онова чувство за житейска и художествена мярка, което отличава истинската литература, истинското изкуство.Хем се гневя, хем ми се плаче, докато установявам колко беден, примитивен е езикът на хумористите сред сценаристите. Те са чужди за талантливото боравене с образната, метафоричната реч. И словото от комедийните телевизионни програми през социалистическото време не блестеше с някакво разнообразие, богатство. Но то изключваше сегашната истерия на цинизмите, вулгаризмите, безконтролното леене на думи като „пръдня”, „лайна”, „чукам”, „задник”, употребата дори на псувнята. Не съм между скучните чистофайници, които се гнусят от цветистото, пиперливото, сочното, предизвикателното говорене и писане. Само че то няма нищо общо с дърварската фразеология, с пристрастяването към изрази, които блъскат ушите ни като камъни.Много качества са нужни, за да се създават силни комедийни ценности. Сътворяването им изисква да имаш талант, но и ум, образование. Те се нуждаят от здравословен, а не от разюздан смях. Извън тези предимства привлекателната яркост се превръща в кресливост, в изтощителна натрапчивост. Много са примерите за това зверско преиграване в нашите спектакли и шоупрограми. Те ни прогонват, особено когато се проявяват от актьори, които непрекъснато показват само себе си, собствената си същност, макар че тя е противна или бедна.Аз имам своите бележки към комика Красимир Радков от Шоуто на Слави. И той много често се наслаждава на зрителските ръкопляскания и се стреми да ги удвоява с неприлични средства. Тогава той ни отблъсква заради неприятното си гърчене пред камерите. Това впечатление се подсилва, особено когато текстовете му са очевадни безсмислици, даже глупости, битовистични простотии. Но справедливостта налага да признаем, че Радков е успешен наследник на силните ни комици и особено на Георги Калоянчев. За няколко години и с много схематичен текст той представи куп конкретни личности, главно политици. Но ни приобщи и към типични, събирателни образи на баба, леля, кака, поп, малоумник, регулировчик, на чуждестранни филмови актьори и на какво ли не още. Нерядко се е случвало да се преобразява, докато представя разни хора така майсторски, че аз лично не съм могъл поне в първите минути да позная, че това е той – Красимир Радков.Обикновено предложеният текст на Радков е кух, съвсем повърхностно елементарно нахвърлян. Но той го допълва, разиграва с голямо количество от чисто негови реплики, жестове, движения, мимики. Той го дописва чрез много разнообразното интонационно изговаряне на изреченията от думите, чрез атрактивните паузи между тях. Удивително голям е обемът на неговите гласови дадености, които с лекота се разхождат от най-тънките височини до басовите низини.Аз съжалявам, че Радков не желае да изиграе много подхождащите му главни герои от големите творби на наши автори. Имам предвид например Бай Ганьо на Алеко Константинов и Големанов на Ст. Л. Костов. А той може да се превъплъти и в кожата на световноизвестни лица като Фалстаф и Малволио на Шекспир, Тартюф и Оргон на Молиер, Хлестаков и Градоначалника на Гогол. Тогава той би оставил незабравими следи в практиката на българското комедийно, актьорско изкуство както Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Нейчо Попов. Но Радков явно няма това голямо желание и тази воля да нагази в най-дълбоките художествени води, като тренира и пласира по-културно таланта си. Защото тази голяма драматургия щеше да го спаси от случаите, когато изпростява и загрозява изявите си заради лошия сценарен материал, но и по своя вина, защото чете малко и не култивира достатъчно дарбата си. За съжаление, сега няма режисьори като Методи Андонов – автора на най-блестящите спектакли в Сатиричния театър. Защото ако беше жив, пословично упоритият Методи Андонов – създателят на големия филм „Козият рог” – сигурно щеше да преобърне земята, но да обвърже Красимир Радков с голямата българска и световна комедиография. Аз не съм против, а съм много за системните телевизионни изяви на Радков. Защото те го направиха изключително известен. Те поддържат свръхвисокия му творчески и житейски тонус. Те подхранват таланта му на импровизатор. Аз самият съм на екрана непрекъснато и вече много години. Само че аз съчетавам тази ми дейност с работата над моите книги. Тъкмо телевизионните предавания са едни от основите на моето писателско и научно творчество. Чрез тези разнообразни изяви аз се предпазвам от себеповтарянето ми, от изчерпването ми като творец.В Шоуто на Слави има и други способни актьори. Мариян Бачев е много интересен, когато представя образа на най-различни ексцентрици и други странни птици извън най-често срещаните индивидуалности, типове. Той е по-малко агресивен и по-прибран комик.Наградите "Икар" се влачат като преуморен пенсионерОтличените бяха облечени като клошариСъстезанието „Икар” на театралните дейци все повече започва да имитира маниакалните внушения на „Аскеер” – този вече съвсем вкиснат продукт на армейската сцена. И двете зрелища издават липсата на вкус и компетентност, обективност в преценяването на театралните явления. И двете събития величаят главно психопатските актьорски и режисьорски изяви. Знам, че идиотите също имат място в изкуството. Защото те също са част от действителността и трябва да бъдат изобличавани или съжалявани според различията им. Лошото е, че те са любимци на сегашните театрални поколения. Голяма част от днешната писателска, режисьорска и актьорска общност ги представя като нормални, достойни за уважение. А се гаври с ярките, неповторимите, но и уравновесените, балансираните, хармоничните, а затова и наистина авторитетните личности.Вече до гуша са ми дошли актьорите, които търчат и пищят на сцената, гледат и се хвърлят върху партньорите си като обезумели. Аман от спектакли, които са все пренаселени с блъскащи се, разминаващи се, хем роботизирани, хем откачени герои. Интересното е, че обикновено сегашните игрални филми у нас са рязка противоположност на тази истерия в днешния ни театър. В тях актьорската игра много често е равна, монотонна, безлична. Буйството е много по-рядко явление от приспивното, неясното мърморене под носа.Състезанието „Аскеер” се люшка между сладникавата безвкусица и тягостната настървеност, стряскаща ни войнственост. В същото време мероприятието „Икар” винаги е от вяло по-вяло, неприятно размъкнато, разлято. То не се движи нормално, а се влачи като преуморен и лошо остарял пенсионер. Но и то като „Аскеер” е задръстено от нетърпимо раздути хвалби. Всички наградени дейци са огласявани като велики или поне като прекрасни, уникални, страхотни, незаменими. Всички те излизат и благодарят за успехите си на партньорите си, на режисьора си, на майка си и на баща си, на кака си, леля си. И на портиера в театъра, който е познал, като им е предсказал, че ги чака голяма кариера още при първите им стъпки в изкуството.Изданието на „Икар” през март 2017 г. беше образец за непоносима безвкусица. Сред публиката изпъкваха и се кумеха много грозно гримирани и много грозно облечени лъжедами. А те би трябвало да бъдат пример за естетичен вид, защото представляват театралното изкуство. Удостоените с признанието на театралния съюз си служеха с възможно най-изтощителните, най-гръмко кънтящите фрази явно защото имат много беден език, но и бедно мислене. Почти всичките бяха облечени не в уместните официални, а в клошарски дрехи, макар че събитието отразяваше 95-годишнината от създаването на театралната организация.Христо Мутафчиев – шефът на вече съвсем малка част от театралната среда – беше облечен като пенсиониран пожарникар, коминочистач. Той запя широкоизвестната песен „Алилуя” с дрезгавия си, гърлен глас и седнал като чорбаджия на маса в кръчма. Аз отдавна съм казал, че той е плашещият ни Бойко Борисов в театралния живот, че те двамата много се харесват и взаимно си викат „ура”. Съгласно безумната идея на ужасяващо самодоволния, обожаващия се господин Мутафчиев Гинка Станчева беше изтъкната с наградата „За чест и достойнство”. Натрапиха това нейно отличие така, сякаш нейните колеги са безчестни и недостойни. Аз се чудя как тя изтърпя това обидно отношение към нея. Защото тя не само прие въпросното тъпо отличие, а и много патетично благодари за него. А Гинка Станчева заслужаваше да получи най-високата награда за ярко, но и цялостно филмово, театрално творчество. Защото тя стана филмова звезда още след най-първите си стъпки в тези области. Тогава аз и моите съученици тичахме да си купим картички с нейния образ, но оставахме разочаровани, защото те се свършваха светкавично.Още тогава запомнихме Гинка като лъчезарна и сърдечна хубавица. Тя цял живот беше един от стълбовете на Младежкия театър, където изигра куп роли на много обаятелни и много будни, много жизнени, много активни жени. Но театралният съюз, начело с господаря Христо Мутафчиев, явно не познава или просто загърбва тези знаменателни факти. Той предпочете да удостои Илка Зафирова с титлата „филмова икона”, макар че тази особа блести с нетърпимата грозота и агресия във всичките си филмови, театрални и житейски изяви. Тя изпъква като една от най-истеричните представителки на днешното лъжедемократично време. Тя събра цял чувал с награди от „Аскеер”. А Гинка не получи нищо от него. Цялата работа е, че Гинка Станчева е принципен човек. Тя, за разлика от Зафировата Илка, не тича да се слага на сегашните власти и да ги хвали, като ги лъже, че те ни предлагат далече по-прекрасно съществуване от социалистическия живот. Гинка Станчева винаги е споделяла с мен, че през социалистическия период имаше мрачни, но и похвални явления, запомнящи се високи постижения в производството, в духовното строителство, в образованието, литературата, театъра, киното, живописта. Гинка запази левите си убеждения и е хармонична личност, а не озверяла антикомунистка като Зафировата Илка. Още разкрития, интервюта и интересни истории вижте на Retro.bg

Установиха кои двойки се радват най-често на оргазъм

Обширно изследване на фирмата за презервативи "Дюрекс" във Великобритания установи, че най-удовлетворяващ секс имат двойките, които живеят на семейни начала, като в 88 на сто от случаите те достигат до оргазъм поне веднъж седмично, предаде Дарик. При женените двойки 58 процента достигат до оргазъм поне веднъж седмично, докато при незадомените процентът е 57 на сто. Констатирани били доста големи разлики между мъжете и жените в национален мащаб. При мачовците били наблюдавани 3,5 оргазма седмично, докато при дамите - 2,1. Освен това лондончани достигат по-често до оргазъм, в сравнение със средната норма за страната, пише в. "Метро". Според събраните данни 71 процента от жителите на Лондон получават сексуална наслада поне веднъж седмично. В същото време средностатистическият процент за жителите на Великобритания е 62 на сто. Но не всичко било цветя и рози в Лондон. В столицата се разигравали най-много симулирани дамски оргазми - 17 на сто от лондончанките доверили, че преиграват насладата поне веднъж седмично при средна норма за страната от 10 процента. В същото време проучване, поръчано от компанията за презервативи SKYN , установи, че мъжествеността на средностатистическия британец се е удължила изненадващо с 2,54 сантиметра от 2015 година насам, съобщава в. "Метро". От него проличало, че при мъжете на възраст между 18 и 34 години, при среден размер на пениса от 13,1 сантиметра през 2015 година, се е достигнало до забележителните 15.6 сантиметра в наши дни. Проучването на компанията за презервативи обхванало 3037 сексуално активни мъже, като то се доверило на техните собствени измервания. Нарастването на мъжките размери за толкова кратко време не може да намери рационално обяснение. Някои шегаджии го свързват с освобождаващото въздействие на Брекзита. Други, по-скептично настроени люде, изтъкват обстоятелството, че анкетираните сами са предоставяли данни за своята мъжественост, при което те спокойно са могли да надпишат някой и друг сантиметър.

Срутване на мост взе жертви в Германия

Поне един човек загина при рухването на участък от новостроящ се магистрален мост в Германия, съобщи ДПА. Инцидентът е станал в германската провинция Бавария. 6-ма работници са получили тежки наранявания. Срутил се е 40-метров участък от моста, под който е имало поне 20 работници. В момента текат спасителни дейности и се проучват възможностите за наличието на още хора под отломките. Води се разследване за причините за срутването. Поне 12 работници са били на строежа по време на срутването....

Прависти недоумяват: Започващият евроодит на прокуратура ще оценява и структурата на съдебната система

Започващата в понеделник първа петдневна мисия за проверка на българската прокуратура засяга и въпроси за политиката в сферата на обвинението, включително “мястото й в картата на съдебната система”. Това са съобщили пред БГНЕС източници от Министерството на правосъдието, с чието съдействие европейски прокурори пристигат у нас. Според прависти проверяващите евроексперти нямат правомощия и експертиза за оценка на структурата на системата. Европейският одит бе поискан от премиера Бойко Борисов в края на миналата година. Стартът на мисията вече бе отлаган два пъти, първо в началото на месец април, а по-късно и в края на месец май. Засягането на политически въпроси, каквото представлява дискутирането на вижданията на структурния и функционален модел на прокуратурата, както и мястото й в картата на съдебната система в контекста на Актуализираната стратегия за съдебна реформа, сериозно се разминава с първоначалния замисъл на европейския одит. Петима от общо седемте експерта са прокурори, четирима от които действащи магистрати във Великобритания, Германия, Испания и Холандия, т.е. би било немислимо от тях да се очаква да излизат с препоръки за мястото на държавното обвинение у нас, което е регламентирано в Конституцията и в Закона за съдебната власт, заявиха източници на БГНЕС в правосъдното ведомство. Такива правомощия нямат и двамата експерти от Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия, която е създадена през миналата година. Одитът на българската прокуратура ще е един от първите проекти, която позиционираната в Брюксел структура ще изпълнява. Европейските институции нямат правомощия да препоръчва на страните-членки на ЕС как да бъдат структурирани отделните институции в различните власти. Резултатът от референдума във Великобритания пък поставя под въпрос участието на двама от петимата магистрата, които утре трябва да започнат срещите си в българската столица. Има вероятност “Брекзит” да доведе до оттеглянето на двамата британски експерта още преди започването на мисията им. За момента се планират общо пет посещения на европейските прокурори и експерти у нас, а впечатленията им да бъдат обобщени в доклад, който трябва да бъде готов през декември месец. Независимо, че ще обсъждат въпроси, които се отнасят до работата на прокуратурата, следващата седмица европейските гости ще имат срещи с най-малко шестима съдии, както и с поне трима адвокати. Поне при първата си мисия, двамата европейски експерта и магистратите от четири европейски прокуратури, не предвиждат да посетят нито работните места на български прокурори и следователи, нито ще се запознаят с работата на полицейските служби имащи отношение към събирането на информация и доказателства, необходими за разследването на различни престъпления. Мисията ще започне със среща с правосъдния министър Екатерина Захариева, която освен за промените в Закона за съдебната власт, които вече бяха приети на първо четене от правната комисия на Народното събрание и предстои да се гледат в пленарна зала, ще обсъдят и т.нар. “антикорупционен закон” на вицепремиера Меглена Кунева, който веднъж вече бе отхвърлен от парламента. Управляващите са амбицирани да приемат двата законопроекта в близките седмици, въпреки множеството критики, които предложенията срещат от страна на съдебната система и неправителствения сектор. В понеделник гостите от Европа ще имат среща и с главния прокурор Сотир Цацаров. Одиторите вече са се запознали в детайли и с конкретните дела, които ще бъдат обект на дискусии при предстоящите срещи в София. Обсъждани ще бъдат поне осем наказателни дела, уточниха от МП.

Буфон иска да играе за Италия поне до световното през 2018 г.

Вратарят на Италия Джанлуиджи Буфон заяви, че иска да играе за националния отбор поне до световното първенство в Русия през 2018 г. Той се надява да продължава да бъде викан в "скуадра адзура", ако запази страхотната си форма. "Когато играеш на такова ниво, не ти определяш дали ще продължиш в националния отбор. Всяка твоя изява на терена се следи, а решението го взема треньорът. Аз бих искал да остана поне още две години. Ако запазя формата си и новият треньор е доволен от мен, с...

Испания може да вкара ЕС в нова криза

От брюкселска гледна точка, подемът на испанските популисти не вещае нищо добро. Те отказват да осъществят финансовите и политически препоръки на ЕК, а това съдържа истински експлозивен заряд за контрола върху цялата еврозона. Лидерът на партия "Подемос" Пабло Иглесиас обича да повтаря, че Испания страдала от зловещия диктат за икономии на ЕС. Но това не е вярно. Испания не бе спасена от фалит чрез преки европейски фондове като Гърция, или Португалия. Тя взе кредити за спасяване на кретащите си банки. Тройката (ЕК, МВФ и ЕЦБ) никога не е била в Испания и следователно не й диктува нищо. Истината за испанските икономии Испанската фискална политика се води от испанското правителство в рамките на европейското валутно пространство. Ако някой прокарваше мерки за икономии в държавните разходи и реформи, то това беше консервативното правителство под ръководството на дискредитирания Мариано Рахой. А "Подемос" си измисли един враг в лицето на ЕС, но това няма нищо общо с реалноста. Истината гласи: Испания не пести, а с лека ръка прави повече дългове, отколкото допуска стабилизационният пакт на еврозоната. ЕК и останалите страни-членки просто си затвориха и очите и дадоха изключителни права на Испания. И това в никакъв случай не беше диктат за икономии. В момента Испания е не само парализирана политическа. Тя е и нестабилна. Сепаратистите в Каталония допълнитено усложняват ситуацията и карат Испания да прилича на имплодиралата заради Шотландия Великобритания. Ако сега левицата в Испания увеличи държавните разходи и данъците, ще постави европейските партньори в цугцванг, тъй като страната няма да може да изпълнява критериите за бюджетния дефицит години наред. Критикуваната от "Подемос" политика на икономии поне доведе до лек ръст на икономиката и бавно намали безработицата. Може би твърде бавно, но това е друг въпрос. Факт е, че несигурното политическо положение в страната вече доведе до отслабване на икономическата динамика. И подемът на левите популисти може да доведе до спиране на инвестициите, а в най-лошия случай - до рецесия, както стана в Гърция. Какво става в южните европейски страни? ЕС съзира опасност и за Португалия, където лявото правителство скъса с ограничаването на дълговете и също нарушава критериите за бюджетния дефицит. Гърция пък е най-безнадеждният случай. Тамошната коалиция от леви и десни носи отговорността за намаляването на БВП. Страната може да бъде съживена само с финансови инжекции от другите страни-членки, защото в политическо отношение ЕС не може да си позволи Грексит в контекста на бежанската криза. Левите популисти от движението на Пепе Грило в Италия също са в подем. Премиерът социалдемократ Матео Ренци все още се държи. Той е задвижил реформите, но също иска да увеличи държавните разходи. Да, южните страни-членки са в криза. Левите популисти бележат успехи, но поне не настояват за излизане от ЕС, както сториха хаотичните привърженици на Брексит. "Подемос" иска Испания да остане в ЕС, но настоява за прекратяване на предполагаемата германска хегемония в Общността. Напоследък лидерът на "Подемос" гарнира речите си с лозунги за "новото отечество" и се приближава до националистическите брътвежи на Найджъл Фарадж във Великобритания. Движението на Пепе Грило "Пет звезди" иска Италия да остане в ЕС, но да излезе от валутния съюз. Левите радикали в Гърция пък искат на всяка цена да запазят еврото, тъй като поне проумяха, че страната им няма никакви шансове извън еврозоната.   Бернд Ригерт   Голямо изпитание за ЕС След Брексита страните, които искат да правят повече дългове, ще стават все по-силни. А за Германия, Финландия, Ирландия и Холандия ще става все по-трудно да държат твърдо на политиката на икономии. ЕЦБ залива пазарите с пари и по този начин държи ниски лихвите за държавните облигации на южните страни-членки. Под въпрос е обаче колко дълго може да функционира тази схема. Може би и президентът на ЕЦБ Марио Драги няма да може да предотварти спекулациите за южните страни-членки, ако Испания сега направи завой на ляво. В страните, които плащат за политиката на ниските лихви, вече се надигнат критични гласове. Холандският десен популист Геерт Вилдерс иска в страната му също да бъде проведен референдум за излизане от ЕС. Но не поради "диктата за икономии" на Брюксел, а защото се застъпва срещу помощите за южните държави в Общността. Поради същите причини дяснопопулистката германска партия "Алтернатива за Германия" иска германците да излязат от еврозоната. Центробежните сили в ЕС стават все по-силни. И на Юг, и на Север.