29.04.2017

Резултати от търсенето

Събранията на ДОСТ започват с цитати от Корана и с възгласи „Аллах акбар”

 Местан е от типа политици, които даже да достигнат най-високи партийни и държавни длъжности, даже да оглави държава или международна организация, остава политик слуга. ДОСТ е на ръба на закона, при това – в момент, в който Европа „гори” от бежански вълни Напоследък в контекста на предстоящите предсрочни парламентарни избори е модерно да се говори за „лидерски битки”. Изразът се използва най-често за софийския 25-и избирателен район, където сили ще премерят БСП и ГЕРБ чрез Корнелия Нинова и Бойко Борисов. По-тревожното е, че в търсене на сензация се говори и за „лидерска битка” в регион Кърджали между оперативния председател на ДПС Мустафа Карадайъ и този на ДОСТ Лютви Местан. Подтекстът на това внушение е, че ще се състои символичен сблъсък между почетния председател на ДПС д-р Доган и изгонения за предателство към Движението Местан. Вредно е да се говори за лидерска битка в общността на българските мюсюлмани, сякаш те са някаква група извън цялото, извън българското общество. Те са част от българската нация, а заедността на етносите - през 140-те години от Освобождението, но особено през последните 27 преходни години – бе и остава върхово достижение на България и залог за стабилност и развитие на държавността. Наред с това подобни сравнения по темата „лидерска битка” са нелепи и защото говорим за формации с несъразмерима тежест. Движението за права и свободи има забележимо присъствие в българския политически живот през последните три десетилетия, докато партия ДОСТ („Демократи за отговорност, свобода и толерантност”, а на турски – „Приятел”) е инженерен проект, без електорални успехи, създаден с цел да се разцепи ДПС в условията на геополитическото напрежение Изток-Запад и Турция-Русия (интензивността на първото днес постепенно намалява, а второто – изгуби актуалност). Впрочем подобни опити за разделение на ДПС бяха правени няколко пъти и от активисти в Движението, имащи амбиции за бързо издигане или обслужващи някакви други интереси: Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал… Всички тези опити завършваха безславно. И все пак ако приемем, макар условно, хипотезата за лидерска битка, в която сили ще мерят Ахмед Доган и Лютви Местан, е интересно да си припомним кой кой е в тази битка. Не само като биографични данни, но и като тежест, принос и мисия в българската политика.  Формално погледнато, и д-р Ахмед Доган, и Лютви Местан са представители на средното поколение в българската политика – първият е на 62 години, а вторият – на 56. И двамата са родени на село – Доган в добричкото село Пчеларово (израснал е във варненското село Дръндар), а Местан – в кърджалийското село Чорбаджийско. И единият, и другият представляват т. нар. турска интелигенция, която социалистическата държава целенасочено се стремеше да образова и развива кариерно. И двамата са с хуманитарно образование – първият е философ и доктор по философия, а вторият – филолог. Но приликите категорично свършват дотук.  В годините преди 10 ноември 1989-а Ахмед Доган прави обещаваща научна кариера в Института по философия към БАН – водещ научен център, в който млад учен можеше да постъпи и да се развива на базата на лични способности и научен потенциал. Доган защитава дисертация и придобива степента „кандидат на философските науки” (по днешните стандарти - доктор). Въпреки блестящия старт на кариерата и прекрасните възможности за участие в политиката, въпреки контактите си с Държавна сигурност Ахмед Доган избира каузата на правата и свободите на българските турци и се противопоставя на насилственото им преименуване. Цената за това е не само загубата на висши позиции, които са му „на ръка разстояние”. Преди 1989 г., вкл. по времето на т. нар. Възродителен процес, български турци и особено представители на интелигенцията сред тях са избирани за членове и кандидат-членове на ЦК на БКП, за депутати в парламента, за сътрудници на идеологическите отдели на ЦК, назначавани са на водещи позиции в местните партийни комитети в смесените райони. Цената, която плаща младият учен, е присъда и дълъг престой в затвора. По същото това време Местан мирно и тихо учителства в Угърчин и Момчилград, също има своите ангажименти към тайните служби. След 1984 г. без белези на публичен протест носи името Владимир Зидаров, което запазва поне до средата на 1990 година (кандидатира се под това име за депутат от СДС за изборите за ВНС на 7 юни 1990 г.). В политиката Доган е т. нар. self-made man („самоизградил се”). Буквално от деня на освобождаването си от затвора през декември 1989 г. участва активно в процеса на основаване на ДПС, избран е за лидер на Движението. Където и да търсим причините – в интелектуалния му потенциал и знанията за политиката, в доблестното му поведение и в репресиите срещу него, няма нито един факт, показващ, че Доган е поставен за лидер на ДПС. Няма и нито един факт за това Доган да е нечие протеже – нито преди, нито след 10 ноември. По нашите географски ширини е трудно да пробиеш – и в науката, и в политиката, ако нямаш вуйчо владика, а сред малцинствата – двойно по-трудно. Доган завоюва лидерството, бори се за неговото запазване срещу опасни противници – вътрешните предубеждения, конфликти, геополитически разломи. Нерядко той е сам срещу силните, а понякога – сам срещу всички. И винаги досега излиза победител. Точно на обратния полюс е Лютви Местан.  Неговата кариера е функция първоначално на тъста му. Хасан Али е един от най-изявените дейци на първата вълна политици на ДПС: депутат в три мандата на парламента, заместник-министър на земеделието в кабинета „Софиянски”, един от стратезите на реформата в ключовия за смесените райони тютюнев отрасъл. Едва ли има съмнения, че първоначалният тласък за кариерата на Местан (в Община Момчилград, а от 1997 г. – и в Народното събрание) е дело именно на семейното му обкръжение, а следващите – на протекциите на Ахмед Доган, на когото днес е обявил жестока война. Местан има бърза и впечатляваща парламентарна кариера, която не може да стане факт, ако не си „любимецът на лидера”. Той е зам.-председател на парламентарната група, а по-късно и на партията, по време на тройната коалиция ръководи парламентарната комисия по образование и наука, а през януари 2013 г. при драматичните обстоятелства на покушението срещу Ахмед Доган е посочен за негов политически наследник на поста председател на ДПС. Впрочем Местан не отрича факта на посочването даже и днес, когато има претенцията, че е основен конкурент на Доган.  Показателно е, че в мига, в който загуби доверието на посочилия го, отново се показа не като водач, а като протеже, при това - нервно, страхливо и гузно. В мига, в който престана да е председател на ДПС, се укри в чуждо (турското) посолство – уникален случай в българската история. Местан е от типа политици, които даже да достигнат най-високи партийни и държавни длъжности, даже да оглави държава или международна организация, остава политик слуга. Слуга на статуквото, на формулирани от друг идеи, на силните на деня. Политик с подобни личностни характеристики дълбоко в себе си има нагласата на ренегата – днес той е готов да обслужва страстно гледната точка на тези, които му дават власт и позиции, а утре с удвоена страст ще обслужва обратното, стига това да му гарантира личен просперитет. Разбира се, оправдание винаги се намира („Сгреших”, „Виждах нещата и опитвах да ги променя, но не ми стигна времето”, „Аз работя за евро-атлантическо бъдеще на България” и т. н. опити за благовидно опаковане на безчестието). Но слугата си остава слуга – днес може да е комунист, утре – демократ, днес – да е раболепен посетител на дома на Доган, а утре – „борец за демокрация без Сарай”… Но той не е лидер, а изпълнител на чужди поръчители. И в цялата му 20-годишна дейност в голямата политика няма нито един факт, показващ, че Местан е постигнал нещо в лично качество, с лични усилия, с личен риск. В годините на преход Местан е най-маниерният и наукообразен оратор, появявал се на парламентарната и медийната трибуна. Но „екзактната” лексика и „релевантната” реторика не могат да скрият липсите на собствени идеи и собствена концепция за случващото се в политиката. А за негова „визия” дори не е нужно да споменаваме - на Местан не му е дадено да разбере смисъла на това понятие. Докато Местан „блести” с гръмки и сложни фрази, често лишени от смисъл и съдържание (трудно могат да бъдат разбрани от университетски преподавател, камо ли от обикновения избирател на ДОСТ), Доган е един от мислителите на прехода. Първото му достижение е, че говори (или пише) рядко. Доган усвои азбучната истина, че за да направиш впечатление в политиката, не е нужно да говориш често и напоително, а е нужно да назоваваш важните неща, да даваш знаци, да формулираш дефиниции, а не просто да търсиш ефектната фраза. Когато Бойко Борисов даде интервю - е всекидневие, когато Доган каже и едно изречение веднъж годишно – е политическо събитие. Доган, който като философ със сигурност разбира смисъла на научните термини, умее да жонглира и с тях, но умее да каже нещата простичко и ясно – като диагноза. Нека си припомним, че най-трайните „епикризи” на прехода са формулирани именно от него. За част от тях той плати доста скъпа лична и политическа цена. Нима формулираният от него термин „обръч от фирми” не бе първата диагноза за връзката между политика и бизнес, която се превърна в тумор на целия ни политически живот, на всички основни партии – далеч не само на ДПС. Нима формулираният от него факт, че той като политически лидер „е инструментът, който разпределя порциите в държавата”, не е белег на почти всяко правителство и управляваща партия в последните десетилетия. Нима не е хроничен проблемът на политизирането и партизирането на администрацията, на принизяването на ролята на депутатите спрямо партийния интерес, за които Доган говори в прословутата си реч в село Кочан през лятото на 2009 година. А защо се сърдят политиците на факта, че Доган бе първият лидер, който оцени ролята на европейските фондове (и подготви целенасочено кадри за министерства и агенции в тези сфери), че той бе първият, който говореше за тях като за инструмент за регионалното развитие и преодоляването на регионалните неравенства. Защо се сърдят, че успя да запази чувството за общност и партийната дисциплина в Движението, ползвайки някои от добре заимстваните универсални уроци по партийно строителство, забравени от други партии. Защо се сърдят, че той в рамките на целия мощен хор на евро-атлантически клакьори формулира историческата истина, че България (и в частност българските мюсюлмани) не бива да бъде разменна монета в конюнктурни геополитически конфликти. С това Доган пръв напомни реалността, че България има специални отношения с Русия, която „се възражда като гарант на мира на планетата”. Отново ще кажем: той правеше тези изказвания не за да се хареса някому, а когато обществено бе потребно, нерядко – с риск да остане неразбран и да понесе негативи. Връх на политическата и философска прозорливост на Ахмед Доган е „идеята за Заедността”.  Изречена още в зората на прехода, тя е негово политическо верую и днес. Струва си да се замислим какво щеше да се случи, ако Доган мислеше по друг начин. Как щеше да започне преходът – като мирна трансформация или като тежък етнически конфликт (за такъв имаше основа след връщането на турско-арабските имена на 27 декември 1989 г. – както от страна на турците, така и на български националисти), подобен на този в Босна? В последната си книга Иван Палчев описва десетки случаи, в които Доган още в рамките на 7-ото велико народно събрание възпира колегите си от ДПС, когато те (млади и неопитни политици) изпадат в крайностите на турския национализъм и на парламентарния бойкот и конфронтация. Доган неведнъж им напомня, че те вече са политици, част от парламентарната демокрация, от координатната система на българския политически живот. И до днес той е ярък привърженик както на парламентаризма, така и на светския характер на държавата. Неведнъж Доган е давал доказателства, че може да бъде трансмисия с Турция, но само от позицията на българския национален интерес. През годините Доган се превърна в балансьора в българската политика. За тази роля е говорено много, но е факт, че тя донесе най-голямото признание на ДПС – Движението имаше правителства със свой мандат в течение на 6 години, имаше (нарастващо) участие във властта чрез кабинетите „Беров”, „Сакскобургготски”, „Станишев”, имаше решаваща роля за важни гласувания при кабинета „Борисов 2”. Ролята на балансьор в годините на труден преход и противопоставяне Доган играеше достойно – благодарение на нея може да са правени и тежки грешки, но можем да си представим как би изглеждала реалността без този балансиращ фактор. Доган е подчертано талантлив партиен строител.  Под негово ръководство ДПС бе създадена от нищото – без кадри, без структури, без организационни традиции. Доган „купи” доброто от традициите в партийното строителство на БКП, надстрои го с европейските примери и практики. За добро или за лошо, от години ДПС е партията с най-структурираната и последователна кадрова политика, с ясна партийна дисциплина и персонална отговорност на всеки партиен член пред това, което Доган нарича „колективното тяло на партията”. Под негово ръководство ДПС придоби идеен облик на либерална партия (със социален елемент, базиран върху житейските характеристики на електората), в партийния елит бяха интегрирани хора от всички етноси, започна процес на развитие на структурите и от регионална ДПС постепенно стана национална партия, излъчваща депутати не само от смесените райони, но и от Кюстендил, Враца, Монтана, Сливен и… София. Ако Ахмед Доган е рицарят на заедността, то Местан, видял се с власт и при охлабен контрол, бързо се показа като агент на разделението: под негово ръководство ДПС показа нездрава амбиция да контролира вота на ромите, слагайки още една тежка разделителна линия в обществото, стана агент на турския национален интерес в опита си да прокара парламентарна декларация в духа на опорните точки на официална Анкара при инцидента с руския военен самолет в Сирия. Местан напълни листите на ДПС с хора, които не крият крайно консервативните си позиции в областта на исляма, с говорители на турския национализъм. Местан се изживя като мотор на създаването, а след това и на падането на кабинета „Орешарски” – отново пародийно вживял се в ролята на балансьор. Ако Доган балансираше като визионер с дългосрочна цел на завземане на политически и управленски територии, Местан се опита да му подражава без мисъл за последствията и главно за да си придаде важност... Особено опасно е, че  Местан вече играе като агент на разделението  в един чисто ежедневен, битов план сред електората в смесените райони. Тревожат информациите, че ДОСТ има амбицията да се превърне в политически изразител на радикалния ислям или поне на добре отглежданите (с финансиране отвън) негови филизи на родна почва. Сигналите, че събранията на ДОСТ започват с цитати от Корана и с възгласи „Аллах акбар”, за активно участие на ходжи в партийния живот, което противоречи на основополагащия принцип за разделяне на религията от политиката, са сигнали, че дейността на ДОСТ е на ръба на закона и конституцията, при това – в момент, в който Европа „гори” от бежански вълни и ислямистки терор. Щом веднъж по времето, когато горяха Балканите, се опазихме от това, то дали е оправдано да правим тази грешка днес? Какво е бъдещето? Кой от тези политици ще оцелее, е повече от ясно? Ако се осланяме на досегашната практика, на изборите ще спечели ДПС въпреки готвения масиран „автобусен” и „туристически” вот за ДОСТ на 26 март. Но по-важният въпрос е не в броя гласове и мандати, а накъде ни води силата и волята на Ахмед Доган или безчестието на Местан. Кой от моделите ще оцелее: моделът на Заедността или моделът на разделението. И кой лидерски образ ще се окаже по-траен – образът на Философа или този на Слугата? Източник: epicenter.bg

Емилия Занкина: Жените все още присъстват маргинално в политиката

По света женските въпроси са защитавани основно от левите партии. Консервативното и дясното също защитава жените и техните интереси, но по много различен начин. Левият дискурс е феминистки, а десният – традиционен, свързан със социални помощи, образование, здравеопазване. Проследявайки изказванията на жените в парламента у нас от 2005 година насам можем да кажем, че жените се изказват предимно по тези въпроси – на жените е предоставена тази, смятана само за женска територия, което е форма на изключване и ограничава компенетността. Това каза в предаването "Преди всички" Емилия Занкина, изследовател и преподавател по политически науки в Американския университет в България. Днес в Центъра за култура и дебат "Червената къща" тя ще представи изследването "Жените в десните радикални партии в България".  Десните радикални партии са много интересни, качествено различни, наричани от изследователите „мъжки партии“, за тях гласуват предимно мъже, анализира Емилия Занкина. По думите й, от една страна имаме численото изражение на женското присъствие, но от друга  по-важно е съдържателното присъствие на жените в политиката – доколко присъствайки правят смислени неща и дали това е свързано с предимно женски въпроси. Занкина даде пример с Източна Европа, където дясноцентристки партии като ГЕРБ дават трибуна за изява на много жени и на много високи позиции, които традиционно са били запазени за мъжете. Третият елемент според изследователката е символичният – дали хората възприемат жените като компетентни и дали те имат репутация сред гласоподавателите. Въвеждането на квоти променя числеността, но по-трудно променя репутацията, отбеляза преподавателят. Присъствието на жените в политиката е признак на много други процеси, които се случват в обществото – там, където се повишава цялостното цивилизационно ниво жените намират все по-видно място във всички сфери на живота, подчерта Занкина, според която в западните общества от години има нова ценностна парадигма и политиката като място на най-властовите позиции отрежда традиционно малко място на жените, но световните тенденции са за средно ниво на присъствие на жените в политиката над 20 на сто, а в страните с квоти за жените процентът е още по-висок . Изследователите стигат до извода, че все още жените имат доста маргинална роля и функция в политиката.  Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Защо големият митинг в Турция ще се изпъчва на живо и в Пенсилвания

Митингът в защита на демокрацията, който ще се проведе утре в Истанбул, ще се излъчи и в Пенсилвания, САЩ, където се намира обвиненият в опита за преврат в Турция Фетхуллах Гюлен предаде кореспондентът на БГНЕС. По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентната акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката.   По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ По нареждане на президента Реджеп Ердоган митингът ще се предава в реално време и в останалите 80 турски провинции, където по площадите ще се монтират огромни видео-стени. „В едно и също време всички ще бъдем на крак и заедно – за един народ, едно знаме, една родина, една държава. Няма държава в държавата, какво означава паралелна държава? Знаете ли още къде ще има екран – в Пенсилвания, посланията ни ще се слушат там, където е неотложно“, заяви той, цитиран от всички турски медии. Ердоган подчерта, че поддръжниците на преврата са равностойни на терористи. Мащабните арести в цялата страна продължават с пълна сила, стотици студенти, творци, в това число комедиен артист, учени, преподаватели, крупни бизнесмени и др. са задържани по подозрение за връзки с групировката на Гюлен. Днес се съобщава за ареста на 36-годишния Серкан Гьолге, експерт в НАСА и завърнал се в отпуск в родния си град Антакия, провинция Хатай. Областният управител Ерджан Топаджа е издал заповедта за задържането му с аргумента, че по данни от разузнаването американският гражданин с турски корен е получил образованието си в училищата на Гюлен в Турция, по-късно с негова помощ се прехвърлил в САЩ за магистратура и докторат, след което е започнал работата си в НАСА и е бил вербуван за агент. При обиска у него е намерена банкнота от 1 долар със серията „F“, която е с валидността на удостоверение за членство в организацията на Гюлен. Съдът е постановил задържането му под стража. „Ловът на вещици“ в цяла Турция придобива застрашителни размери и никой не е застрахован, че няма да бъде обвинен в обвързаност с Гюлен, а Ердоган разпореди народът да излезе утре на площадите, но какво именно иска да покаже с тази акция, коментира днес главният редактор на в. „Джумхуриет“ Джан Дюндар. „Факт е, че в последните дни единството и обединението са най-голямата ни потребност, особено след толкова много разделение и не бих искал да изглеждам като обезпокоен от намерението управляващи и позиция да бъдат ръка за ръка на един общ митинг. Датата 15 юли е обременена с гореща чувствителност, но е ясно, че отказалите да се включат в митинга на площад Йеникапъ ще бъдат припознати и обвинени като участници в преврата, като сепаратисти и свързани с движението на Фетхуллах Гюлен. Не е наша работа да се молим на властта, а сме длъжни да я анализираме“, пише Дюндар и припомня трудно взетото и в последния момент решение от Народно-републиканската партия /НРП/ да се присъедини към грандиозната проява утре в Истанбул. Според него има няколко причини за упорството на Ердоган на трибуните на Йеникапъ непременно да присъства и опозицията и основната е в целта му да демонстрира мощта си пред очите на света. „Ердоган иска да покаже, че уж неправилно е диагностицирал опозицията, обаче нито един от лидерите й не е подкрепил опита за преврат. И ето като един конституционно легитимен президент е на еднакво отстояние от всички партии. И как по много въпроси не е разбирал опозицията, която правилно му обяснявала какво е Гюлен, затова най-подходящо е да подели трибуната и славата си с нейните водачи. С този компромис той смята, че ще парира всякакви последващи опити за противодействие. Останах съвсем сам на света, но ако привлека опозицията до себе си, ще изглеждам могъщ, това ни казва Ердоган“, така един от най-известните и репресирани журналисти разчита безпрецедентата акция на президента. Според него и лидерът на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу разсъждава по същия начин и затова до последно е отказвал да се включи в мега-проявата, и поради същите съображения се е съгласил, но е поставил условия. „Не може обаче да му се отрече на Ердоган, че през седмицата предприе някои стъпки в името на търсената подкрепа – Ататюрк се появи на сградата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, поиска прошка от Аллах, оттегли всички дела срещу онези, които са го обидили или оклеветили и обяви, че им е простил, покани лидерите на НРП и Партията на националното движение в Аксарай и им поднесе благодарности, реабилитира осъдените по делата Ергенекон и Балйоз. Освен тези стъпки обаче той сервира и диаметрално противоположни като безотказния си инат – и да искат, и да не искат, казарми на Таксим ще има, категорично каза той. /Новият план за застрояването на площад Таксим и парка Гези в Истанбул провокира дълги масови протести през 2013 г., има десетки убити и ранени при сблъсъците със силите на реда, бел.авт./ Той торпилира процеса на мирното обединение като изолира от него Народно-демократичната партия /Демирташ/, а тя е най-важният сегмент. Той дори не се допитва до партиите в парламента при налагането на съдбовни за страната решения, а сега със знаме в ръка кани на митинг елиминираната опозиция, за да изложи като на витрина новия режим“, коментира Джан Дюндар. Журналистът призовава политиците, които ще участват в утрешния митинг и ще заклеймят опита за преврат да не забравят, че „с въвеждането на извънредното положение законността и справедливостта са игнорирани, Европейската конвенция за правата на човека е замразена, разследванията по корупционната афера от 17-25 декември са прекратени, Турция е изключена от релсите на Запада, медиите са под заколение, инакомислещите са обект на лова на вещици, политиката отдавна е в джамиите“. Дали си дават сметка, че от присъствието им на трибуната на митинга единственият печеливш е Аксарай /президентският дворец/, че това е знак за солиден кредит на доверие към правителството, а те все пак са лидери на опозицията, напомня Дюндар. Според него милионите национални знамена по митингите от дните след проваления преврат са като камуфлаж за натиска и беззаконията на извънредното положение, и не е работа на опозицията да помага за това. Който иска единство, е длъжен да слуша парламента и да се подчинява на закона, да не се намесва в работата на Върховния съд, да гарантира свободата на медиите, да се обърне към мирните политически средства и да не се противопоставя на народа, подчертава в коментара си Джан Дюндар. И призовава президента, ако изобщо е проумял идеите на Кемал Ататюрк, час по-скоро да извади религията от политиката. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614 Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/ Истанбул, ще се излъчва на живо и в Пенсилвания, САЩ, където живее обвиненият в организиране на опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен, предаде кореспондентът на БГНЕС. Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4449614/

Тома Томов разкри защо е станал водач на листа на БСП и разкри какво е казал на Радев преди изборите

 Журналистът Тома Томов, който стана водач на листа на БСП, обясни решението си да влезе в политиката в ефира на bTV. По думите му, има неща за вършене и това е бил основният мотив за неговото решение. Журналистът посочи и кой го е вдъхновил да се заеме с политика. „Това, че той победи. Алгоритъмът Радев ми даде възможност да кажа няколко неща, заради които исках да вляза в политиката. Цялата политическа класа трябва да бъде сменена. Цялата класа е прогнила и корумпирана. Българската политическата класа е олигархична, но тя е такава в целия свят. Искам да сменя управляващата класа. Това не може да стане с журналистика, може да стане само с политическа борба. Трябва да се намали и социалната несправедливост”,обясни решението си Томов. По думите му, в страната ни има над един милион хора, които всяка вечер си лягат гладни. Те нямат представители в парламент и той иска да бъде техен представител. „Друго, което искам да стане, е, че когато главата ти е далеч от тялото, ти си идиот. Има два милиона души извън България, те са цвета на нацията. Инвестирани по Европа и из целия свят. Това е една скайп България", каза още журналистът. Томов също даде ясна заявка, че ще се бори с корупцията. „Аз не съм политик. Много по-добре е да снимаш в пустинята Негев. Да бъде по-интересно. Това е временно. Дълго съм живял и съм за твърде кратко в политиката”, каза още той. Томов посочи и двамата души, които са му предложили да се впусне в политиката. „Навремето един човек ме беше поканил в политиката. Той е моя герой доктор Петър Дертлиев. Срещахме се много често с него. Отказах му тогава защото съм социалдемократ по убеждение, но имах много други работи да върша в журналистиката. Другият политик, който уважавам, бе Виктор Шемтов. Той е направил толкова болници в Израел, че всички го знаят. Сега ме покани Корнелия Нинова. Първият път ѝ отказах”, каза Томов. Журналистът също разкри какво е казал на Радев преди да бъде избран за президент. Томов е част от инициативния комитет, издигнал кандидатурата на генерала. „Казах на Радев: ще бъдеш убит до два месеца. Ти ще си останеш един обикновен пенсионер. Бях убеден, че той ще загуби”, каза Томов. Томов бе категоричен, че той няма да е за дълго в политиката. „Аз съм от гражданската квота. Нямам намерение да бъда партиец. Имам намерение да си свърша работата”, поясни той. Томов също уточни, че ако БСП и ГЕРБ направят широка коалиция, той "веднага ще тръшне вратата".  Blitz.bg

Мнозинството млади европейци не вярват в политиката

Преобладаващата част от младите европейци (82 процента) нямат доверие в политиката, но мнозина от тях се интересуват от политическа дейност, показва допитване, разпространено днес от няколко германски обществени медии и цитирано от ДПА. Сред близо 213 000 анкетирани на възраст под 35 години само 1 процент са отговорили, че вярват безрезервно в политиката. Повече от половината респонденти са казали, че биха се включили в общ бунт срещу управляващите. Допитването в 11 европейски страни показва, че младите граждани с по-ниско образование се отнасят с по-голямо недоверие към политиката от по-високообразованите. Според германския изследователски институт Синус (Sinus), анализирал резултатите, тази липса на доверие се свързва с чувството на отчужденост. "Младите хора, които не вярват в политиката, гледат по-фаталистично на нещата", отбелязват в доклад изследователите. Въпреки ниските равнища на доверие в политиката, много от младите граждани се интересуват от политическа дейност и проучват алтернативи на партийната политика. Едва 31 процента от запитаните казват, че биха участвали в традиционна политическа организация, докато 51 на сто отговарят, че биха членували в неправителствени или хуманитарни организации. Според допитването една пета от младите европейци вече са работили за неправителствена организация. Докладът е публикуван от германските медии Бе Ер (BR), Ес Ве Ер (SWR) и Цет Де Еф (ZDF). В допитването са участвали младежи от Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия, Испания и Швейцария.

Състезанието не е приключило, намираме се в полувремето

 Уважаеми г-н президент, Уважаема г-жо вицепрезидент, Г-н министър-председател, Дами и господа министри, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, представители на различните  вероизповедания, представители на съдебната власт, колеги народни представители и евродепутати, уважамеми журналисти, гости, скъпи сънародници, Днес поставяме началото на работата на 44-ото Народно събрание. Поздравявам новоизбраните депутати и пожелавам да работим така, че да оправдаем току-що положената клетва - във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа. По волята на народа "БСП за България" е втора политическа сила. В политиката има принципи - да има управляващи и опозиция. Ние сме опозиция в 44-ото Народно събрание. В политиката има и правила - да дадеш на народа си свободно право на избор между различни идеи и програми. Ние сме алтернатива на ГЕРБ. Политическа и управленска. В политиката има и морал - да не предаваш тези, които ти вярват и те следват. Близо един милион българи вярват, че ние от "БСП за България" носим промяната. Няма да ви предадем! Но преди да очертая нашата алтернатива, бих искала да откроя онези интереси, които стоят над партийните. И едно име, в което също се заклехме току-що - България. Уважаеми народни представители, поемаме отговорност да вземаме решения за бъдещето на страната и за живота на нашите сънародници в момент, когато в света, Европа и на Балканите текат сложни геополитически процеси. Отчитайки това, най-важно е да защитим националния интерес на България. Във външнополитически план за нас това са два въпроса - гарантиране на суверенитета и националната сигурност и бъдещето ни в обединен и силен ЕС.  За нас успешното провеждане на българското председателство на Съвета на ЕС трябва да бъде общ приоритет на всички политически сили в мандата на 44-ото НС. До края на тази година и първата половина на следващата ще протече дебатът за бъдещето на Европа. Нашата позиция е, че искаме Европа обединена, силна и солидарна Нашата отговорност ще бъде да преведем ЕС през трудностите, които предстоят. Това изисква много умело политически да се намери пресечна точка и добрият баланс между националните и общоевропейските интереси. За нас те са: външна и вътрешна сигурност на съюза, промяна на Дъблинското споразумение, политиката за миграция и постоянният ангажимент за солидарна подкрепа спрямо държавите - членки по външните граници на ЕС, създаване на устойчива заетост и преодоляване на младежката безработица, подкрепа за малките и средните предприятия, подобряване на връзките между образованието и трудовия пазар, равен достъп до качествено образование и здравеопазване, гарантиране на енергийна сигурност и ефективност, повишаване на независимостта на работата на органите на съдебната власт, продължаване на кохезионната политика за намаляване на контрастите на развитието на регионите. По време на нашето председателство ще започне и фактическото напускане на Великобритания. Изключително важно е да защитим интересите на българите, които учат, работят и живеят в Обединеното кралство.  Проведеният в Турция референдум е решение на турския народ. Ние не се месим във вътрешните работи на други държави, но също така трябва категорично да заявим, че няма да допуснем и други държави да се месят в нашите вътрешни дела. Както и че сме за това, където и да е по света, да се спазват демократични принципи, да се зачитат правата на гражданите и свободата на словото. Има още една тема, по която призовавам за национално съгласие -     демографската катастрофа пред която сме изправени. Безпощадната статистика сочи, че само за една година сме намалели с още 52 000 души. Няма цвят и партии пред опасността да изчезнем като народ. Можем да спорим дали да има семейно подоходно облагане, дали да има данъчни облекчения за млади предприемачи, но не можем да си затваряме очите пред огромния проблем - ниска раждаемост и висока смъртност в България. Тук, в българския парламент, е мястото, където трябва в национално съгласие да изработваме политиките по тези въпроси. Нека намерим разум и аргументи да решаваме заедно въпросите за съществуването ни като народ, за националния суверенитет и сигурност и за европейското ни бъдеще. Но нека и да се знае: ние оставаме различни: идеологически, политически и практически. За нас управленската алтернатива е: икономика не на монополи,а на малък и среден бизнес; уважение към чуждите инвеститори, но защита на българското производство; българското земеделие и българските храни; държавни и общински предприятия, не партийна хранилка, а управлявани с гаранции за развитие. Още тази седмица внасяме закон за храните, закон за държавните и общинските предприятия и искане за изслушване на КЕВР за ценообразуването с въпрос в чий интерес работят - на държавата и потребителите или на монополите и техните печалби. Няма как да правиш икономика без образование и кадри. И тук ние сме ваша алтернатива. С приетия от вас Закон за училищно и предучилищно образование създадохте хаос в образователната система. Ще ви подкрепим за увеличението на учителските заплати, но само това няма да реши проблемите в образователната система. Внасяме нашите предложения за изменения в Закона за училищно и предучилищно образование, за финансирането на държавните и общинските училища, за един учебник, за дългосрочно планиране на нуждите на икономиката от кадри и държавна политика за изграждането на тези кадри. Отнасяме се с уважение към анализа на българския бизнес от какви специалисти имат нужда и предлагаме всички заедно, с тях да направим национална карта и дългосрочно да работим по нея. Но и без инвестиции в наука, култура и духовност няма как да постигнем голям напредък нито в икономиката и високите технологии, нито да запазим и развием българщината. Най-сериозна е нашата алтернатива в политиката по доходите и борбата с бедността. 1 600 000 българи живеят под прага на бедност днес. Шоковото поскъпване на природния газ, парното и водата ще доведе мнозина до невъзможност да си плащат сметките.  Расте броят на работещите бедни и на пенсионери, живеещи в мизерия. На вашето предложение за 200 лева минимална пенсия внасяме алтернативно предложение - преизчисляване на всички пенсии със средния осигурителен доход за 2013 година. Струва 800 млн. лв. и е възможна политика - при ръста на БВП, който предвиждате, новите работни места и по-висока събираемост, включително на осигурителни вноски, при борбата със злоупотребите с инвалидни пенсии. За компенсиране на доходите с увеличението на цените предлагаме да се преразгледа минимално гарантираният доход, който не е променян от 2009 г. и е 65 лв. Не стига, че заплатите в България са ниски, но и мнозина работодатели не ги изплащат, не внасят здравни и пенсионни вноски и са безнаказани за това. Внасяме предложение за временна комисия, която да събере информацията от цялата страна и да направи предложения за промени в закони и подзаконови актове за слагане край на тези злоупотреби с труда и възнагражденията на работещите. Уважаеми колеги, казах по-горе, че в политиката трябва да има и морал. Бедността в страната е отчайваща ГЕРБ и ОП обещавате в програмата си увеличение на минималната и средната заплата някога, в бъдеще, в края на мандата. Няма морал в това - доходите на хората да се вдигат в бъдеще несигурно време, а депутатските заплати да растат. Ето защо внасяме предложение заплатите на депутатите в 44-ото НС да се замразят, и то към задна дата - края на 43-ото НС. Някои ще нарекат това популизъм. За нас то е солидарност и съпричастност. И личен пример. Здравеопазването е другата област, в която нашите политики ще се противопоставят. Ние ще предлагаме баланс на различни видове публични разходи, медицинските дейности, лекарствата и медицинските изделия. Премахване на допълнителните заплащания, квалификация на младите медицински кадри и достойно заплащане на труда на медицинските работници. За да се случи нашата алтернатива, има един въпрос на въпросите - корупция, битова престъпност, съществуващата паралелна държава. Няма как да гарантираме националната сигурност и борба с престъпността, без да подсигурим две системи в страната - на МВР и на МО. В програмата си вие се отказвате от ангажимента и двете министерства да бъдат засилени с нови назначения, от които имат остра нужда. Ние ще внесем тези предложения, както и да бъдат осигурени нормални условия за работа, облекло, оборудване и средства за изпълнение на служебните им задължения. Внасяме предложения за промени в НК и НПК, за отпадане на маловажен случай, за намаляване на възможностите за връщане на делата. Но голямото предизвикателство е - имаме ли кураж, сили и последователност  да се изправим срещу паралелната държава      Всички знаем, че тя съществува. Но само ние, от "БСП за България", го казахме на глас и се обявихме срещу нея. Ето нейните измерения: по данни на Industry watch и ACNielsen България губи по 500 млн. лв. годишно от внос на контрабандни цигари. По данни на Българската петролна и газова асоциация и изчисления на Министерството на финансите сивият сектор в горивата е 1/3 от пазара - 1 млрд. лв. годишно. По данни на Министерството на земеделието сив сектор има и в алкохола - 200 млн. лв. акциз и ДДС невнесени годишно. По данни на Министерството на финансите ежегодно изтичат по схемите на ДДС над 2.5 млрд. лв. В България всяка година се възлагат обществени поръчки за около 10 млрд. лв. БОРКОР отчита, че около 20% не влизат в реалната икономика, а са в сивия сектор. Пак по данни на БОРКОР България губи годишно 1 млрд. лв. от занижени концесионни такси. Зад тези числа стои порок. Порочен модел на прехода и вината на политическата класа, гневът на народа ни и несправедливостта в обществото. Нашата голяма цел е промяната на тази система. Не успяхме да спечелим Избори 2017, но състезанието не е приключило. Намираме се на полувремето. Продължаваме по пътя, който очертахме. Продължаваме промяната и тя ще стане. На добър час!

Бавенето на кандидатурите за президент е нечестно

 Арман Бабикян е роден във Варна през 1967 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури и СУ "Св. Климент Охридски", специалност политология. Радиожурналист, работил за БНР и радио "Свободна Европа", създател на "Канал Ком", управител на радио "Атлантик". Експерт по политически пиар. "Борисов никога не е имал свян да прибира електорат, от който и да е край на политическото пространство" - Г-н Бабикян, действията и промененото публично говорене на премиера през последната седмица, свързани основно с енергийните проекти, означават ли, че прави завой на Изток? - Поведението на премиера Борисов е абсолютно непоследователно, тъй като е много странно човек да променя неколкократно позицията си и то по въпроси, които са от стратегическо и дългосрочно значение за страната ни. Смятам това за абсолютно несериозно. Аз не знам как гледат на последните му анонси за възстановяване на част от проектите, известни като "големия шлем" на Първанов, хора като вицепремиера Меглена Кунева, Радан Кънев, а също и редица от неговите партньори, които се намират в кабинета. На мен това ми изглежда доста странно както неговите стъпки, така и тяхното мълчание. - Имате ли обяснение за мълчанието им? - Все още се надявам, че имат време за реакция. В противен случай би означавало, че голяма част от тях са се превърнали в служители на ГЕРБ, а не са представители на политически партии от десницата. Струва ми се абсолютно безпринципно да си водил кампании, да си обещавал позиции на избирателите си, след което мълчаливо да наблюдаваш как министър-председателят говори за АЕЦ "Белене" като частен проект; да говори за държавно участие, при положение, че същият този човек, примерно в казуса с Уестингхаус, твърдеше, че няма да допусне никакво държавно участие. Знаете какво представлява държавното участие. То е или финансиране, а Борисов винаги е казвал "пари нямаме", или държавни гаранции, а той настояваше, че България няма да даде държавни гаранции; или означава гарантирано изкупуване на електричество, което той винаги също е отричал. Няма друг вид съучастие от страна на държавата. За мен е интересно как ще погледнат американските му партньори на този различен аршин. - Публично няма реакция засега. - Така е, но може би те са свикнали вече с бързите промени в поведението му и просто изчакват. - На 10 юли Борисов поиска 30 дни, за да реши казуса с реакторите за "Белене" и глобата, наложена на България от международния арбитраж. Остава само ден от поисканите тридесет, а решение няма, освен някаква виртуална работна група, която тепърва ще се събира. - Казусът не е много лесен за решаване, така че този един месец беше доста амбициозен срок, който си самопостави премиерът. Надявам се да се намери някакъв изход, защото тук говорим за минимизиране на щети, а не за постигане на печеливш вариант около проекта "Белене". Всъщност той никога не е бил печеливш. - Да не би пък Борисов да се готви да "скочи" в президентската надпревара, опитвайки се с проруско говорене да си разшири подкрепата? - Нищо чудно. Той никога не е имал свян да прибира електорат от който и да е край на политическото пространство, така че това не би било изненадващ ход от негова страна. Но вижте, когато един човек е министър-председател, а не кандидат за такъв и носи отговорност за, хайде най-глуповато казано, за имуществото на държавата, да прави подобни движения в пространството обикновено струва милиони на страната. Така че "посягането" му към чужд електорат може да се окаже доста скъпо на България. - Нали знаете максимата за целта и за средствата? - Да, очевидно властта е най-важното за него в случая. - Изненадва ли ви фактът, че все още няма обявени кандидатпрезидентски двойки от големите политически партии? - Вече не. Това беше изненада преди месец-два. Сега вече всички сме наясно, че ще бъдат обявени, но късно. Това е неприятно за българската демокрация, най-малкото, защото на хората не им се дава възможност да си съставят достатъчно дълбоко становище за всяко едно от предложенията. Някак си появата на "дядо Коледа" в последния момент преди Нова година е много нечестно спрямо гражданите, от които се очаква да гласуват. - А дали хората ги интересува кой ще е всъщност? - Те през цялото време ще твърдят, че не ги интересува, но всъщност ги интересува и ще видите, че в края на краищата ще излязат към урните поне 3-3,5 млн. Не е престижно да се казва, че човек се интересува от политика, защото политиката в България се свързва с мръсни действия. Асоциирането на политиката с мръсни действия слага дамга на всички, включително и на почтените политици, и това също не е добре. Някак си цялата професия, ако говорим за професионални политици, е поставена под въпрос. - В политиката в България влязоха много случайни хора. - Аз със същия успех ви казвам, че в политиката в България не влязоха умишлено тези пък, които се смятат за почтени. Така че проблемът е колкото на тези непочтени, които проникнаха, толкова и на почтените, които подминаха един свой обществен ангажимент. Защото трябва да си признаем, че политиката е обществен ангажимент, който лишава човек от възможността да обгрижва себе си и семейството си. - Нека се върнем отново на предстоящите избори. Изглежда, ГЕРБ ще "играят" сами, без реформаторския блок? - Те винаги са играли сами, този път много ясно отдавна го казаха чрез Цветан Цветанов. Това не означава, че няма да разчитат и на гласове извън ГЕРБ, защото една част от РБ вече е толкова..., опасявам се дали да използвам думата, свързана или зависима от ГЕРБ, така че нищо чудно да получат подкрепа поне на втория тур от партии като "България на гражданите", СДС и т.н. - Вижте как предстоящите избори консолидираха патриотите. Те сякаш забравиха противоречията си? - Честно казано, изненада ме колко гъвкаво Борисов се лиши от част от техните услуги, стимулира ги да се окажат заедно и го направи с лекота. Така успя да откъсне потенциални гласове от евентуален свой бъдещ опонент в червено. - Как мислите, ДПС и ДОСТ ще вземат ли страна или ще играят самостоятелно? - Не мога да знам, поне що се отнася до ДПС като партия, която има доста по-сериозно електорално влияние, отколкото неизвестното електорално присъствие на ДОСТ. ДПС ще вземат решение, понякога са го правили на прага на втория тур. - Прави ли ви впечатление генералското присъствие в публичното пространство, когато се говори за кандидатурите за президент? - Не казвам трябват ли ни генерали или не, защото това навява мрачни мисли обикновено. Ако трябва да сме честни, мрачните мисли бяха внушавани много дълго време в съзнанието на българския гражданин, ако щете, с дълговото обременяване на страната, ако щете, със събитията на юг от нас; ако щете, със събитията на североизток от нас; ако щете, с терористичните актове в ЕС и не само в него, а по цял свят; ако щете, с мигрантската вълна, с чувството за несигурност, нестабилност, страх, опасения, които биват тиражирани много настойчиво. Те доведоха дотам, че самите представители на правителството и самият Бойко Борисов превърнаха предизборната програма и управленската програма на кабинета в купчина плява и изтъкнаха като основни приоритети на страната ни стабилността, сигурността, непоклатимостта. И всичко това в прав и обратен ред. Създаването на подобна психо-социална среда естествено извиква на дневен ред хора с по-близък до военния профил, отколкото, да речем поети, и писатели. - Появата на кандидатурата на ген. Радев в публичното пространство разклати крехкото душевно равновесие на премиера. - Така изглежда наистина. Той има за разрешаване един отворен въпрос и това е въпросът дали той ще се кандидатира или не. Той не може да вземе това решение очевидно дълго време, затова и номинацията на ГЕРБ се бави толкова много. Моментът, в който той вземе решение какво да прави, неговата нервност ще изчезне. - Какви са шансовете за лявата кандидатура? - Шансовете биха зависили и от много  външни фактори. Например би могло да има хора, които да гласуват за кандидат на левицата, просто защото не понасят днешното управление, което аз не бих нарекъл управление на десницата, тъй като Бойко Борисов за мен не е десен министър-председател нито е лидер на дясна партия, тъй като повечето от ходовете му са популистки, а не десни или леви. Давам ви пример с вече отминали избори, на които кандидат беше Ивайло Калфин, на втори тур колко гласове, които не идват от левицата, събра той? За него гласуваха и хора, които не понасят левицата, но изглежда ужасно им беше додеяло управлението на Борисов. Успехът на ляв кандидат зависи повече от моментни решения, от организиране на кампанията, ако щете, и от финансиране, послания и други неща, които до два-три месеца ще приключат. Въпросът за левицата обаче е много по-широк и сложен за решаване. Имайте предвид, че този проблем има и десницата. Защото тя след появата на ГЕРБ, говоря за смислената и автентична десница в България, се намира в недобро положение и на нея също й трябват много сериозни усилия, за да може да стъпи на краката си. При нормални десница и левица България ще има най-малкото по-демократично управление.

Ото фон Бисмарк: Политиката е умението да хванеш Бог за пеша на расото

 Наскоро у нас излезе първата биографична книга за основателя на съвременната германска държава Ото фон Бисмарк. Това е класно литературно произведение на баварския историк проф. д-р Ханс-Кристоф Краус, съставляващо и актуално учебно полагало по политика, издадено на немски м.г. по случай 200 години от рождението на канцлера. Темата Русия е постоянно на вниманието на Бисмарк. Около две години като млад дипломат той е оглавявал посолството на Прусия в Санкт Петербург и в края на мандата си освен френски владеел свободно още един чужд език – руския. Предлагаме ви откъс от новата книга. И в областта на дипломацията Бисмарк постоянно предупреждава „да не се абсолютизират направените изводи“ защото отвореността на ситуацията, както и винаги трудното за преценка поле за действие трябва непрекъснато да се обмислят и определят отново. „Теорията в политическата дейност и в сферата на дипломацията е много по-скучна от обикновения живот и по-малко значима.“ Двадесет години, след като поема управлението, укорите които отправя към професорите парламентаристи за тяхната откъснатост от действителността, съответстват изцяло на неговото разбиране за политиката: „Политиката не е наука, както си въобразяват господа професорите, тя е изкуство, тя е точно толкова наука , колкото скулптурата и живописта… Държавникът прилича „на странник в гората, който знае посоката на своя път, но не точката, в която ще излезе от гората. Точно като него държавникът трябва да върви по проходими пътища, ако не иска да се заблуди.“ Бисмарк е водил политика, която той самия определя с неизползвания днес израз „conjectural politic“, политика на предположенията. Тя може да бъде описана като изкуството да се правят прогнозни оценки на случайностите … да се вземат под внимание възможните алтернативи, с прецизен поглед върху „предположенията“ т. е. върху възможностите, случайностите и непредвидимостите…. Качество, допълващо мисленето в алтернативи и „conjectural politic“, е изкуството да се чака|: „Бихме могли да бутнем стрелките на часовника напред, но времето няма да тръгне по-бързо. Умението да чакаш, докато обстановката се развива, е предпоставка за практическата политика.“ Специфичното изкуство на чакането се състои в това, да не се губи търпение, да не се притъпява вниманието, да не се подценяват „предположенията“, да не се пропуска мигът, в който да уловиш за пеша расото на бога, преминаващ през историята – реплика на Бисмарк станала пословична. Освен лишеност от илюзии, прозорливост и реалистичен поглед за необходимото, големият дипломат и политик трябва да притежава още нещо – усет за хората. Още в първите си години като дипломат Бисмарк пише по адрес на Наполеон III: „Способността да се възхищавам от хората е слабо развита в мен, но вероятно поради някакъв дефект в очите си виждам твърде добре слабостите им вместо добрите им качества.“ Това, разбира се, е ирония, защото този дефект е завидната способност да умееш да преценяваш другите хора, особено онези, с които работиш като политик и дипломат, да съумяваш да видиш истинската личност, грижливо скрита точно в тази сфера зад маска, и правилно да разчиташ собствените си политически действия. В края на живота си Бисмарк твърди , че „задачата на политика е възможно най-точно да предвиди това, което други хора биха направили при дадени обстоятелства. Тази дарба рядко е вродена в такава степен, че да не се нуждае от известен професионален опит и познаване на хората, за да стане ефективна.“ В действителност Бисмарк притежавал в извънредно голяма степен способността да наблюдава, както и тънка психологическа интуиция, позволяващи му с най-голяма точност да преценява „слабостите, уязвимите страни и реакциите“ на своите противници. Език и стил За своеобразието и значимостта на личността на Бисмарк извън политическата сфера е характерно неговото изключително ораторско майсторство, неговият неповторим начин на изразяване, наситен с елегантност, точност и образност стил, за който свидетелстват писмата му, служебните доклади и мемоари. Особено впечатление прави естествената метафорика на писмата му. Това най-ярко проличава по неподражаем и проникновен начин в писмата му като годеник: „Ако открием плевел в полето на нашето сърце – се казва в едно от забележителните му писма до Йохана фон Путкамер от февруари 1847 г. – нека заедно да положим усилия неговите семена да не покълнат. Ако това все пак се случи, да ги изкореним, а не да ги покрием със слама, защото това вреди на зърното, но не унищожава плевела…“ Пак така изразително формулирани са думите му по повод политическата криза от 1866 г., като по отношение на другите страни отбелязва: „ Нямам никакво колебание да метна в тигана най-мощното от всички свободолюбиви изкуства – всеобщото избирателно право, за да стресна монархическата чужбина“ и да възпра опитите й „да бърка с пръсти в националния ни омлет.“ Висша форма на стилистично изкуство Бисмарк постига и при описания на други лица, значими и интересни за съвременната история: Много известни са описанията на разговорите му на четири очи с Хайнрих фон Гагерн по актуални политически въпроси: „Би трябвало да чуете Гагерн !Той веднага зае позата на Юпитер, вдигна вежди, косите му настръхнаха нагоре, извъртя очи и ги изви с такава сила към небето, че чак изпукаха, и ми заговори с надути фрази, сякаш аз бях цял парламент… с господина от Франкфурт не може да се говори, той е истинско кречетало…“ Ненадминато по точност е неговото описание на френския политик и министър-председател на временното правителство по време на конфликта 1870/1871 г., Адолф Тиер, с когото Бисмарк преговаря за условията на мирния договор. „Тиер е типичен южняк, дребен, пъргав и много приказлив – пише Бисмарк до жена си. – Духовитият и мил партньор всъщност не е делови човек за устни преговори. Безспир мислите му изскачат като пяна от отворена бутилка, която ти пречи да отпиеш от съдържанието. На всичко отгоре е сърцат дребен мъж с побеляла коса , достоен за уважение и много мил, с добри старофренски обноски, така че за мен беше трудно да бъда суров с него, както подобаваше.“ ЦИТАТИ Излъжи света – кажи истината! Какво е успешна политика? Да сключиш изгоден договор с Русия. • • • Никога недейте да кроите хитроумни планове срещу Русия, защото на всяка ваша хитрост тя ще отвърне с внезапна и непредсказуема глупост. • • • Най-много се лъже след лов, по време на война и преди избори. • • • Господ пази идиотите, пияниците, децата и Съединените американски щати. • • • Политиката е изкуството на възможностите. • • • Ако искате да излъжете целия свят, просто кажете истината. • • • Не вярвайте на нищо в политиката, докато не го опровергаят официално. • • • Законите са като кренвиршите – по-добре не гледайте как се правят. • • • Превантивната война е като да се самоубиеш заради страх от смъртта. • • • Всички сме хора, дори и правителството. • • • Журналистите са хора, които са си сбъркали занаята. • • • Свободата е лукс, който не всеки може да си позволи. • • • Повече полза има от добре изпълнен лош план, отколкото от зле изпълнен добър план. • • • Историята се прави, а не се пише.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Официално! Бареков се оттегля от изборите

Николай Бареков обави официално, че се оттегля от изборите. Евродепутатът направи съобщението с мейл до медиите. Ето какво пише Бареков: Утре няма да регистрирам листи в нито един избирателен район от името на моята партия "Движение Презареди България". Считайте това за израз изцяло на моята воля! На въпроса, който всички ми задавате - защо се отказвам, като след толкова много мъки и усилия стигнахме почти до края, отговарям: Когато достигнах края, видях, че съм стигнал до цирк, в който маймуните и лъвовете изнасят представление, а аз съм вълк, може би единак. Както знаете, вълкът, макар и не цар на животните, е единственото животно, което не играе в цирка. Взех решение да не се нарeждам до Марешки, Радан, Каракачанов, Витков, Христо Иванов и всички останали на тези избори. Обещанията, които дават на хората, ги превърнаха в обикновени „ало-измамници“. За всички тези хора политиката се явява бизнес и насъщно препитание. За мен политиката никога не е била това и е излишно да ви напомням, че за 3 години, откакто съм в нея, не чух една добра дума за себе си и никога не бях допуснат до властта и до политическия дебат. Всички тези „ало-измамници“ ограбиха моите идеи, но бягат като дявол от тамян от основното ми послание: „Да сменим системата!“ и да превърнем тях - политиците - в роби и обикновени служители на народа. Армията ми беше ограбена, но макар и сам, продължих да се боря с вятърните мелници. Истина е, че участието ми на тези избори щеше само да повиши интереса към цирка, но нямаше да бъде от полза за обществото.  Ще остана критик на системата и последователен враг на статуквото и на нелепите актьори в него. Отдръпването ми настрани цели да даде възможност на всичките ми врагове да се опитат за пореден път да направят нещо добро за народа или пак да го ограбят като за последно. Семейството, честта и моралът ми ме спират да продължавам да се ровя в тинята, а и смятам за безсмислено да продължавам битката за репутацията си срещу цялата помия, която хвърлиха върху мен. Времето ще покаже дали идеите и репутацията ми не са били по-силни от душманите ми. Който гражданин иска да участва в нашата война за смяна на системата, е добре дошъл при мен със своите идеи. За всички останали - не се хабете да ме пришивате към едно или друго лоби, а си отговорете на въпроса защо всички лобита се обединиха срещу мен. В политиката влязох не като глашатай на някого, а заради февруарските протести през 2013-та. И понеже днес се навършват 4 години от самозапалването на Пламен Горанов, искам да ви попитам защо спряхте да задавате въпроси за ТИМ, за СИК и за техните креатури в политиката? Защо никой не попита как така политиците и хората в съдебната система се правят, че не знаят кой е от мафията и кой ограби обикновените българи. На "колегите" политици желая приятна актьорска игра, а на публиката -да внимава кой е написал сценария. Като спортсмен и журналист, мъж на близо 45 години, нямам никакво намерение да лъжа децата си и да участвам в нагласените мачове, които са ви подготвили.  Веднъж декларирах, че за мен политиката не е на всяка цена, а сега ви го показвам.

Илия Вълков: "Синдромът на въртящата се врата“ не е единственият проблем в нашата медийна среда

Днес от 18.30 часа в "Червената къща" ще се проведе дискусия на тема "Синдромът на въртящата се врата: журналистиката между политиката, активизма и професионалните стандарти”. "Синдромът на въртящата се врата“ е един термин от Съединените щати и той описва буквално отношението между бизнеса и политиката и как едни бизнесмени влизат в политиката и след това от политиката влизат в бизнеса и обратното – политици, които правят кариера и след това влизат в бизнеса. Това обясни в интервю за предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" Илия Вълков, който ще е модератор на дискусията: Този термин се използва дори и в журналистическата теория за колеги журналисти, които работят дълго време като журналисти и след това отиват като пиари в една или друга институция, включват се в партийната надпревара, в партийни листи и така влизат в политиката. Този синдром не е единственият проблем в нашата медийна среда. Има още много други проблеми, които могат да бъдат поставени на дневен ред, но могат да се очертаят проблемните граници. Когато се говори за "синдрома на въртящата се врата“ в повечето случаи става въпрос за най-елементарно жизнено оцеляване, което журналистите не си признават, коментира в "Преди всички" Иво Беров, който е участник в дискусията: Става въпрос за битово оцеляване и за битово охолство, да се уреди там, където има повече пари. В България няма истинска журналистика. Журналистите, които не обслужват интересите на някого, са някакви маргинали, които се мотат из социалните мрежи. Цялото интервю с Илия Вълков и Иво Беров можете да чуете от звуковия файл.

ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК: Лиляна Павлова с най-откровеното си интервю. Ето какво разкри тя...

Аз съм емоционална и свръхпрактична. И както и да си мислиш, че ще правиш компромиси, че ще си различен в политиката, не се получава на практика така. Но въпреки това ми харесва да се занимавам с политика. Това заяви пред камерата на Мариян Станков - Мон Дьо кандидат-депутатът на ГЕРБ и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. "Образованието и учителите са едни от трите кардинални грешки на ГЕРБ", не скри тя. "Нещо не го направихме както трябва и то се усеща по реакциите на тези съсловия. Здравеопазването - също. Колкото повече пари даваме, толкова по-зле става. Там също не напипахме правилната посока. И трето - бюрокрацията. Корупцията не почва от "високите етажи", а от ниското. Всеки от нас, когато иска да му се случи нещо бързо, е готов да даде пари", коментира Павлова.  Тя коментира и въпроса дали е възможна коалиция между ГЕРБ и БСП. "Не, не мисля. Ние сме на коренно противоположни мнения по основни въпроси. Например - със закон искали да притиснат банките, да освободят от лихви младите семейства. След това ще си направят държавно финансиране и предприятия и ще си ги приватизират за жълти стотинки. Е, как да се срещнем с програми и платформи?!". Павлова не скри, че Реформаторският блок е най-близо до програмата на ГЕРБ. "В коалиционното правителство на Борисов-2 ние имахме в тяхно лице коалиционен партньор. Но ви казвам, не беше лесно, беше тежко. А що се отнася до Марешки - такива "патерици" не са ни нужни. За съжаление е възможен и сценарият предсрочни избори. Двама се карат, третият печели, но като гледам - третите са много. Според социологическите проучвания нито една от двете големи партии няма да успее да направи собствено правителство. В машинациите БСП са добри",  коментира кандидат-депутатът на ГЕРБ. Запитана как е била открита от Борисов за политиката, Павлова отговори: "Той е обвиняван, че е авторитарен, че не дава право на глас, това не е вярно. Пръв за политиката ме откри Росен Плевнелиев. Той ме представи на Борисов. Той е всъщност човек с чувство за хумор и дава доверие, дава шанс на хората... О, карал ми се е! Той бързо избухва, както и аз. Когато ми предложиха за пръв път за министър, моята сътрудничка ми каза: "Е сега стана огнената война!". Павлова не скри, че срещу нея е имало много спретнати интриги, Борисов обаче я успокоил: "Спокойно, моето момиче. Не им обръщай внимание! Не чети жълтите вестници".  Бившата министърка допълни, политиката не се е оказала "време разделно" за част от приятелския й кръг. "Надявам се, че съм добра майка... София ми прободе сърцето тия дни. "Тази твоя обич ме побърква и съсипва. Твоите думи са като хвърлен камък по мен". Тя знае как да ми разкъса сърцето. Но никога не ме е обвинявала, винаги ме е съветвала. Сега, когато влиза в тийнейджърска възраст, се поизострят нещата. Но татко ми казва, че съм си намерила майстора в лицето на "малкото Лиле". Аз съм авторитарна, но тя ще ме надмине. От малка знаеше кой какъв е в политиката. Тя е Телец с характер. Веднъж я взех с мен на среща, беше малка. Помолих я - мълчи, не се обаждай. Борисов тръгна да казва нещо, а тя отговори: "Ти не си ми шеф на мен, не можеш да ми казваш нищо. Ти си шеф на мама", сподели Павлова. Тя допълни още, че в семейството получава огромна подкрепа от съпруга си. Той поел грижите за дъщеричката им от малка. "Той й прави закуска, водеше я на градина. А с него сме 17 години заедно. не мога да кажа, че беше драматично-разтърсваща връзка. Просто животът ни събра отново и се случиха нещата. Но като ме види, че съм сърдита, сам излиза от стаята. Ние, жените, не страдаме от егото си, а от силните си емоции. По скалата от 1 до 10 съм емоционална на 10. Моят мъжки ментор е моят баща", заяви Лиляна Павлова. Запитана дали вярва във Възмездието, тя отговори: "Не съм сгрешила и няма от какво да се притеснявам. Защото съм вярвала в това, което правя. Искам да бъда започнена като решителна, правеща и с твърда ръка... Ние трябва да спечелим изборите, защото сме честни, имаме ясен план какво искаме да направим. Готови сме да признаем грешките си, да отстъпим назад, за да направим нещата по правилния начин, а не на всяка цена".  

ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК: Лиляна Павлова с най-откровеното си интервю. Ето какво разкри тя - за Борисов, дъщеря си и...

Аз съм емоционална и свръхпрактична. И както и да си мислиш, че ще правиш компромиси, че ще си различен в политиката, не се получава на практика така. Но въпреки това ми харесва да се занимавам с политика. Това заяви пред камерата на Мариян Станков - Мон Дьо кандидат-депутатът на ГЕРБ и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. "Образованието и учителите са едни от трите кардинални грешки на ГЕРБ", не скри тя. "Нещо не го направихме както трябва и то се усеща по реакциите на тези съсловия. Здравеопазването - също. Колкото повече пари даваме, толкова по-зле става. Там също не напипахме правилната посока. И трето - бюрокрацията. Корупцията не почва от "високите етажи", а от ниското. Всеки от нас, когато иска да му се случи нещо бързо, е готов да даде пари", коментира Павлова.  Тя коментира и въпроса дали е възможна коалиция между ГЕРБ и БСП. "Не, не мисля. Ние сме на коренно противоположни мнения по основни въпроси. Например - със закон искали да притиснат банките, да освободят от лихви младите семейства. След това ще си направят държавно финансиране и предприятия и ще си ги приватизират за жълти стотинки. Е, как да се срещнем с програми и платформи?!". Павлова не скри, че Реформаторският блок е най-близо до програмата на ГЕРБ. "В коалиционното правителство на Борисов-2 ние имахме в тяхно лице коалиционен партньор. Но ви казвам, не беше лесно, беше тежко. А що се отнася до Марешки - такива "патерици" не са ни нужни. За съжаление е възможен и сценарият предсрочни избори. Двама се карат, третият печели, но като гледам - третите са много. Според социологическите проучвания нито една от двете големи партии няма да успее да направи собствено правителство. В машинациите БСП са добри",  коментира кандидат-депутатът на ГЕРБ. Запитана как е била открита от Борисов за политиката, Павлова отговори: "Той е обвиняван, че е авторитарен, че не дава право на глас, това не е вярно. Пръв за политиката ме откри Росен Плевнелиев. Той ме представи на Борисов. Той е всъщност човек с чувство за хумор и дава доверие, дава шанс на хората... О, карал ми се е! Той бързо избухва, както и аз. Когато ми предложиха за пръв път да стана министър, моята сътрудничка ми каза: "Е сега стана огнената война!". Павлова не скри, че срещу нея е имало много спретнати интриги, Борисов обаче я успокоил: "Спокойно, моето момиче. Не им обръщай внимание! Не чети жълтите вестници".  Бившата министърка допълни, че политиката не се е оказала "време разделно" за част от приятелския й кръг.  А за дъщеричката си тя каза: "Надявам се, че съм добра майка... София ми прободе сърцето тия дни: "Тази твоя обич ме побърква и съсипва. Твоите думи са като хвърлен камък по мен". Тя знае как да ми разкъса сърцето. Но никога не ме е обвинявала, винаги ме е съветвала. Сега, когато влиза в тийнейджърска възраст, се поизострят нещата. Но татко ми казва, че съм си намерила майстора в лицето на "малкото Лиле". Аз съм авторитарна, но тя ще ме надмине. От малка знаеше кой какъв е в политиката. Тя е Телец с характер. Веднъж я взех с мен на среща, беше малка. Помолих я - мълчи, не се обаждай. Борисов тръгна да казва нещо, а тя отговори: "Ти не си ми шеф на мен, не можеш да ми казваш нищо. Ти си шеф на мама", сподели Павлова. Тя допълни още, че в семейството получава огромна подкрепа от съпруга си. Той поел грижите за дъщеричката им от малка. "Той й прави закуска, водеше я на градина. А с него сме 17 години заедно. Не мога да кажа, че беше драматично-разтърсваща връзка. Просто животът ни събра отново и се случиха нещата. Но като ме види, че съм сърдита, сам излиза от стаята. Ние, жените, не страдаме от егото си, а от силните си емоции. По скалата от 1 до 10 съм емоционална на 10. Моят мъжки ментор е моят баща", заяви Лиляна Павлова. Запитана дали вярва във Възмездието, тя отговори: "Не съм сгрешила и няма от какво да се притеснявам. Защото съм вярвала в това, което правя. Искам да бъда запомнена като решителна, правеща и с твърда ръка... Ние трябва да спечелим изборите, защото сме честни, имаме ясен план какво искаме да направим. Готови сме да признаем грешките си, да отстъпим назад, за да направим нещата по правилния начин, а не на всяка цена".  

ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV! Емил Кошлуков с безмилостна дисекция на десните и изборните им провали - какви лъжи лъснаха от скандалната стенограма (ОБНОВЕНА)

Един от най-борбените демократи от началото на демокрацията Емил Кошлуков прави безмилостна дисекция на провалите на десницата в България и късните демократи, както и скандалната стенограма, публикувана ексклузивно в ПИК от тайна сбирка на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев, Христо Иванов и протестърите. Ще има ли ново правителство и между кого? Какво да очакваме от патриотите? Кое е най-важното за новия кабинет? "Иво Прокопиев, по думите на самия премиер Борисов, е водил лично министри в кабинета. Подозирам, че огромна част от бизнеса на този олигарх е свързан с държавата и държавните поръчки. За него е важно какви са подходите към властта и да бъде представен със своя парламентарна група. От самото начало той участва в този процес. Хората около Прокопиев и Христо Иванов са си повярвали, че ще направят партия, която да мине 4%", коментира Кошлуков. "Резултатите показаха, че по този начин не става... Въпросът е, че такова бабуване, освен че е безрезултатно, е и доста арогантно", допълни той. "Така че тези приказки не хващат дикиш. Отдавна е загубена каузата. И това важи не само за този проект, но и за другата десница", каза още Кошлуков. Според него в голяма част от Европа големите демократични обединения, които са свалили комунистите от власт, са изпълнили своята функция. "И СДС тогава изпълни своята задача. Но старата десница в България - процесите в СДС ги познавате не по-зле от мен. За съжаление, днес не виждаме това СДС, което тачехме като наследство. На сцената се появиха нови мощни политически партии. НДСВ "смени пейзажа". ГЕРБ е такава партия - първа политическа сила", заяви Кошлуков и обясни запазването на БСП на водеща политическа позиция. "Те не позволиха отлюспване - това първо. И второ - запазиха единството си, кадрите си. Нещо, което десницата, особено по времето на Костов, бе доведена до абсурден край. През Бриго Аспарухов, Гоце, младите - всички са заедно. Трето - БСП реши проблема със своята история, те я приеха, не се отрекоха от нея, не се отказаха". Кошлуков коментира и феномена ГЕРБ - четири поредни победи: "Много от критиците подценяват Борисов. Като политик той претърпя огромно развитие. Всичките опити да го злепоставят, са свързани с истории от преди 20 години. Ние виждаме един нов Борисов. Неговата харизма е много устойчива и здрава. Борисов може да си позволи неща, които никой друг политик не може да направи. Той общува пряко с хората. Докато всички други не го правят. Трето - ГЕРБ изгради структури за тези години". "Борисов е изключително диалогичен. А политиката е изкуство на възможното - правиш това, което може да стане. И в крайна сметка - управлението на ГЕРБ има видими резултати. Официалните данни на НСтИ - реално ние произвеждаме, изнасяме и живеем по-добре от преди", посочи Кошлуков. Той коментира въпроса дали БСП е имала възможност да спечели тези избори. "Десетина дни преди края на изборите, почти всички социологически проучвания показваха или равенство, или превес на БСП. Първо - победата на президентските избори. Второ - тя разчисти вътрешната кохорта и оцеля. Трето - вкара нови хора в регионалните структури. Имаше подем, който се забелязваше. Нинова вървеше много добре. Но тя допусна основни грешки. Ако тя се беше обърнала и беше плеснала през устата това младо момче, което говореше за жертвите на комунизма, щеше да спечели. А тя седеше и се подсмихваше... Но ГЕРБ натиснаха педала много сериозно през последните десет дни. И друго - започна това изтрезняване на хората - пред обещанието на БСП за "промяна". БСП сбъркаха в описването на това бъдеще в средата на своята кампания. Вече не беше промяна, а по-скоро реставрация. ГЕРБ предложиха целево бъдеще, което е познато и спокойно", коментира още гостът. Кошлуков коментира още и "фактора" Патриоти. "Борисов е първа сила. Той трябва да получи мандата и да състави кабинет. С оглед на обществена приемливост, той вероятно ще говори първо с Патриотите и Марешки, а след това с БСП и ДПС". "Не виждам проблем за съставяне на кабинета "Борисов". С всичките си претенции Патриотите са готови да приемат едно разумно споразумение. Защото другото означава да си отидат. Подозирам, че ДПС ще са склонни да подкрепят едно правителство заради председателството, несигурността в Европа и заради ДОСТ. БСП има интерес единствено да е опозиция. Те имат интерес този парламент да продължи, за да стегнат редиците си още. И те не виждам проблем да приемат едно правителство", заяви още Кошлуков. "Надявам се тази партия ДОСТ да приключи. Това е партия на повикване. Това е безобразие! И Русия се меси във вътрешните ни работи, и Америка. Затова, когато дойде държава, която е суспендирала демокрацията, която открито заявява териториални претенции, без да го завоалира, която директно говори за трите оси на бившата Империя... Това е безобразна намеса от недемократичен режим с претенции за ревизия на историята!", категоричен бе Кошлуков и изтъкна, че Европа все по-често прави демонстрации на неприязън към Ердоган. "Надявам се искрено, че каквито и да са резултатите от референдума, Турция ще промени политиката си скоро. Но докато е такава, рискът да създаде напрежение, това не е за подминаване. И затова ДОСТ категорично трябва да бъде приключена! Както и историята със секциите в Турция! Затваряме всички секции и оставяме тези в петте консулства. Трябва да се преразгледа възможността за двойно гражданство. Трябва да бъде дефинирано. Ако искаш да си гражданин на България и ЕС, спазваш европейското право и българската политика. Нашите изселници в Турция трябва да решат - кое им харесва, кое е тяхното, коя е тяхната родина", каза още Кошлуков. На финала на разговора Кошлуков заяви, че няма намерение да се връща в политиката: "Не ми липсва политиката като политика. Мисля, че тези 20 години, през които съм бил в политиката, съм дал и направил това, което съм могъл да направя. Има нови лица, нови партии. Нещата се променят". {votes_stream_player}

България е без грешки в политиката по сближаване с ЕС

  България е сред държавите без допуснати грешки в управлението на проекти от политиката по сближаване на ЕС. Това става ясно от годишния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) за изпълнението на европейския бюджет за 2015 г., който бе представен днес в Министерския съвет от Илиана Иванова, български представител в институцията и председател на втора одитна камара, съобщиха от правителствената пресслужба, предаде БГНЕС. „За втора поредна година при одитираните операции за кохезионна политика в България не бяха открити никакви грешки. За 2015 г. България попада в одитната извадка на Декларацията за достоверност с девет операции за кохезионна политика, а осем операции бяха проверени през предходната година. За целия европейски бюджет общият изчислен процент грешки за този вид политики възлиза на 5,2%, като продължава да бъде сериозно над прага на същественост“, коментира Иванова, която е докладчик за глава „Икономическо, социално и териториално сближаване“ на документа. „Кохезионната политика – политиката за сближаване на ЕС, е най-големият източник на финансово подпомагане за инвестиции в растеж и заетост, а България е сред държавите-членки, които получават най-много средства за сближаване. Да бъдем изрядни и единствена държава без грешка от всички проверени дейности от кохезионната политика за 2015 г. е знак, че системата у нас работи и институциите ни заслужават доверие“, коментира вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев. По думите му точно сега, в навечерието на преговорите за бюджета на ЕС до 2027 г. и бъдещето на кохезионната политика, изрядността в изпълнението на проектите доказва, че политиката по сближаване постига целта си да балансира и преодолява различията в социалното и икономическото развитие на регионите. Дончев подчерта още, че България се справя добре в темповете на инвестиции със средства от европейските фондове, подобрявайки значително напредъка в тази сфера, сравнен с този в същия момент от предходния програмен период. Общият размер на бюджетните разходи на ЕС през 2015 г. възлиза на 142,5 млрд. евро или около 285 евро за всеки европейски гражданин. От доклада става ясно, че ЕСП е заверила отчетите на Европейския съюз за 2015 г., но за разходната част на европейския бюджет е изчислен процент на грешка от 3,8%, в сравнение с 4,4% година по-рано. Годишният доклад за изпълнението на европейския бюджет на Европейска сметна палата се използва като база от Европейския парламент при работата по процедурата за освобождаване от отговорност на европейските институции. Докладът обръща специално внимание на положителния ефект от корективните действия на държавите-членки и Европейската комисия върху изчисления процент грешка. 

Иво Прокопиев: Никакви министри не съм предлагал

Не е вярно, че съм предлагал 5-6 души за министри при първия кабинет "Борисов". Не съм имал никакви други отношения с него извън институционалните разговори. Никакви министри не съм, изобщо, предлагал. Особено тези имена, които г-н Борисов споменава. Такива разговори между мен и него – за Плевнелиев, за Дянков, за Трайков… Не мога да коментирам защо той казва неистини, то в толкова голям, широк ефир, какъвто е телевизионния. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ бизнесменът Иво Прокопиев. Той заяви че има „доста активна комуникация“ с Борисов през годините без да споделям и без да подкрепям това, което той върши, особено в сферата на икономиката. Това, че има хора, които споделят общи ценности за развитието на България в икономическата сфера, това, че част от тези хора, които и той споменава, са били по някакъв начин свързани с КРИБ, например господин Плевнелиев беше член на Управителния съвет на КРИБ, а сегашният кмет на Бургас беше шеф на Регионалната организация на КРИБ, е напълно нормално, защото тогава КРИБ беше най-голямата и най-авторитетна организация на бизнеса. Напълно е нормално хора от бизнеса да влизат в политиката и от политиката да се връщат обратно в бизнеса или в бизнес-организациите, но това, че някой задкулисно е лобирал или е влиял, просто не е вярно. Запитан какво друго от изказванията на Борисов би искал да опровергае, бизнесменът заяви: „Няма какво да потвърдя“. Той допълни, че оценката му за банкера Цветан Василев като „главен виновник и отговорник“ за случилото се в КТБ не се е променила, но това не е причина медиите да не го използват за източник на информация и да не публикуват интервюта с него. Доколкото това интервю е дадено от основното действащо лице в онзи период, има достатъчно основание тези твърдения да бъдат проверени в детайли от компетентните органи. Това е, за което става въпрос – не да вярваме безусловно на това, което Василев казва, а тези твърдения да бъдат проверени. Той заяви, че никога не се е чувал по телефона с Цветан Василев, а за последно е разговарял с Борисов „преди седмица-две“ по незначителен повод. Прокопиев потвърди, че е имало сигнали за готвено покушение срещу него, които са били предадени на Борисов от службите в качеството му на премиер: Нашата среща беше да изкоментираме тази информация. Нищо повече от това. Той се разпореди на съответните органи да действат. Бизнесменът заяви, че няма амбиция за пряко участие в политиката в близко бъдеще. С това той отговори и на въпрос дали готви политически проект съвместно с лидера на ДСБ Радан Кънев, който да бъде обявен след изборите. Темата за политическата промяна в България е много голяма. За себе си мога да кажа, че амбиция за пряко участие в политиката в непосредствено бъдеще нямам. Като гражданин и като човек с активна обществена позиция бих участвал във всяка инициатива от гражданска страна, която би довела до промяна на статуквото в България, да бих. Той заяви че е обсъждал политика с „много хора, които са притеснени от това, което се случва в България“.

Прокопиев: Не съм предлагал министри за първия кабинет "Борисов"

Не е вярно, че съм предлагал 5-6 души за министри при първия кабинет "Борисов". Не съм имал никакви други отношения с него извън институционалните разговори. Това каза бизнесменът Иво Прокопиев, предаде БНР. "Никакви министри не съм, изобщо, предлагал. Особено тези имена, които г-н Борисов споменава. Такива разговори между мен и него – за Плевнелиев, за Дянков, за Трайков… Не мога да коментирам защо той казва неистини, то в толкова голям, широк ефир, какъвто е телевизионния", добави Прокопиев. Той заяви че има „доста активна комуникация“ с Борисов през годините без да споделям и без да подкрепям това, което той върши, особено в сферата на икономиката. Според него това, че има хора, които споделят общи ценности за развитието на България в икономическата сфера и че част от тези хора, които и Борисов споменава, са били по някакъв начин свързани с КРИБ, е напълно нормално, защото тогава КРИБ беше най-голямата и най-авторитетна организация на бизнеса. Такива например са господин Плевнелиев, който е бил член на Управителния съвет на КРИБ, както и сегашният кмет на Бургас е бил шеф на Регионалната организация на КРИБ. "Напълно е нормално хора от бизнеса да влизат в политиката и от политиката да се връщат обратно в бизнеса или в бизнес-организациите, но това, че някой задкулисно е лобирал или е влиял, просто не е вярно", коментира още Прокопиев. Запитан какво друго от изказванията на Борисов би искал да опровергае, бизнесменът заяви, че няма какво да се потвърждава. Той допълни, че оценката му за банкера Цветан Василев като „главен виновник и отговорник“ за случилото се в КТБ не се е променила, но това не е причина медиите да не го използват за източник на информация и да не публикуват интервюта с него. "Доколкото това интервю е дадено от основното действащо лице в онзи период, има достатъчно основание тези твърдения да бъдат проверени в детайли от компетентните органи. Това е, за което става въпрос – не да вярваме безусловно на това, което Василев казва, а тези твърдения да бъдат проверени", добави още той. Той заяви, че никога не се е чувал по телефона с Цветан Василев, а за последно е разговарял с Борисов „преди седмица-две“ по незначителен повод. Прокопиев потвърди, че е имало сигнали за готвено покушение срещу него, които са били предадени на Борисов от службите в качеството му на премиер. Бизнесменът заяви, че няма амбиция за пряко участие в политиката в близко бъдеще. С това той отговори и на въпрос дали готви политически проект съвместно с лидера на ДСБ Радан Кънев, който да бъде обявен след изборите. "Темата за политическата промяна в България е много голяма. За себе си мога да кажа, че амбиция за пряко участие в политиката в непосредствено бъдеще нямам. Като гражданин и като човек с активна обществена позиция бих участвал във всяка инициатива от гражданска страна, която би довела до промяна на статуквото в България, да бих". Той заяви също, че е обсъждал политика с „много хора, които са притеснени от това, което се случва в България“.

Статус на деня: Бойко и Слави превърнаха шоуто в политика и политиката в шоу

"Симбиозата на Бойко и Слави е като дружбата от векове и за векове, като въздуха и слънцето за всяко живо същество. Това са двамата най-опасни политици-шоумени за България, защото единият вкара шоуто в политиката, а другият - политиката в шоуто, и така превърнаха шоуто в политика и политиката в шоу." Това написа проф. Николай Слатински във "Фейсбук". Целият статус гласи: "Мой колега преди малко ми обясняваше разгорещено каква огромна опасност са мажоритарните избори. И един от...

„Вашингтон поуст“: Законопроектът против Русия може да попречи за подобряване на отношенията с Путин

Конгресът на САЩ работи върху нов законопроект против политиката на Русия, с който може да попречи на избрания президент Доналд Тръмп да подобри отношенията между Вашингтон и Москва. Това пише в. „Вашингтон поуст“, посочвайки, че основният противник на взаимоотношенията с Русия в Конгреса е влиятелните сенатори републиканец Джон Маккейн и Линдзи Греъм, пише БГНЕС. Според информация на изданието, което се позовава на източници от Конгреса и Камарата на представителите, законопроектът предвижда допълнителни мерки за разширяване на санкциите срещу Русия. Маккейн и Греъм „имат подробен план за противодействие на политиката на Тръмп по отношение на Русия“. Маккейн, който оглавява комитета за въоръжени сили в Сената, по-рано заяви, че смята за неприемливо сътрудничеството на САЩ с Русия по Сирия. Подобни възгледи е изразявал и Греъм. По неговите думи Тръмп ще определя външната и отбранителна политика на САЩ като президент и главнокомандващ на въоръжените сили, но „Конгресът също може да каже своята дума и да изиграе роля в тези въпроси“. Вестникът посочва, че е възможно Тръмп да намери поддръжка на политиката си спрямо Русия сред сенаторите републиканци като Ранд Пол, който подкрепя ненамесата на САЩ в политиката на други държави, и проруски настроени конгресмени като Дан Рорбакер. Въпреки това, пише „Вашингтон поуст“, повечето американски законодатели са настроени негативно по отношение на властите в Москва. 

Известна нумероложка разкри какво ги чака Борисов, Тръмп и Путин през новата година

 Световните и българските политически лидери започват период на компромиси, обрати и борба на интереси, показват личните им числа, тълкувани от нумероложката Ели Маринова.  Година на изненади, обрати и борба на интереси се очертава да бъде новата 2017-а. Такава ще бъде за първите в световната политика, които ще се изправят срещу сериозни избори, но и за основните фигури на българската политическа сцена. Това показват личните прогнози на лидерите, изготвени от нумероложката Ели Маринова за „Труд“. Според числата през новата година премиерът в оставка Бойко Борисов ще трябва да се бори да не допусне разцепление в партията му, като е възможно в средата на годината да започне нов проект. На другия полюс е председателят на БСП Корнелия Нинова, която не бива да прави генерално нови промени, а трябва да се постарае да укрепи успехите от изминалата 2016-а. От председателя на ДПС Мустафа Карадайъ пък числата изискват през новата година да е по-адаптивен към хора и ситуации. Такъв ще трябва да бъде и Слави Трифонов. През 2017 г. той ще е зает и на двата фронта – шоубизнеса и политиката, и няма да му е много лесно да лавира между тях. Новият български президент ген. Румен Радев също ще бъде на кръстопът. Той ще трябва да се учи как да остане дисциплиниран и изпълнителен, но в същото време не чак толкова  праволинеен. Промени предстоят не само у нас. След избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ предстои той да постигне целите си, да налага своите правила, и то без особен шум и напрежение. През 2017-а за президентът на Русия Владимир Путин завършва 9-годишен цикъл. Това ще е време за равносметка и преподреждане на приоритетите на страната. Пред трудности пък ще се изправи канцлерът на Германия. По време на парламентарните избори за госпожа Ангела Меркел може да има доста изненади.   Премиерът в оставка пред труден компромис 2017-а година за премиера в оставка Бойко Борисов е 11/2 лична година. Това ще е година, през която той ще бъде поставен пред трудни избори, възможно е да изпитва колебания и съмнения как е най-правилно да постъпи, коя цел е най-важна и така целите може да станат повече от една и две, прогнозира Ели Маринова пред „Труд“. Въпреки това е възможно той целенасочено и упорито да се стреми към постигане на целите, които си е поставил, но за да успее, ще му се наложи да води преговори чрез посредници, да търси съмишленици извън собствения си кръг. Напрежението ще е сериозно, на него ще му се налага да доказва правотата на възгледите си, да отстоява позициите си, да се съобразява с трудни условия и ограничения. Хората, които го обкръжават, постоянно ще дават съвети и насоки и за да може той да се ориентира в ситуацията, ще е добре да слуша внимателно, да преценява как е най-добре да постъпи и да не бърза да действа, защото може да пропусне някаква дребна на пръв поглед информация, която по-късно да се окаже изключително важна. Числото на личната година 11/2 е тясно свързано с морала и етиката и по тази причина има опасност именно тук премиерът в оставка да бъде атакуван. „Ще е добре г-н Борисов да се постарае да не допусне разцепление в редиците на партията си. За него най-важни месеци ще са февруари, когато може да му се наложи да направи труден компромис, освен това май и юли, когато ще трябва да доказва компетентността си не само в страната, но и пред големия свят, и август, когато може би ще му се наложи да направи  промяна, за да стартира нов проект“, смята още специалистката.   Февруари и март ключови за Корнелия Нинова 2017-а е 9-а лична година за председателя на БСП Корнелия Нинова. Време, подходящо за изяви пред по-широка аудитория не само в страната, но и зад граница. И в двата случая тя ще действа със замах. Публика и коментари няма да липсват, пресмята Ели Маринова. „Ако г-жа Нинова овладее емоцията, ако не е твърде напориста, нещата ще се получат добре за нея. Тъй като годината е за приключване, а не за стартиране на нови проекти, ще е добре да се постарае да укрепи позициите и постиженията от миналата година и да не прави генерално нови промени, освен ако не са свързани с дела зад граница. И когато става въпрос за граници, през 2017 г. е добре г-жа Нинова да се съобрази с факта, че има граници, които никога не бива да бъдат пресичани, когато е по-добре да се съобрази с формалностите и пречките, а не да се бори срещу тях“, казва още нумероложката. Възможно е Нинова да не успее да постигне всички цели, които си е поставила в рамките на годината, а това със сигурност ще я накара да се почувства много разочарована, но през следващата година тя ще има възможност за това. Важни месеци за нея ще са февруари и март, когато тя твърдо, но без излишен натиск да отстоява принципите и позициите си, май и юни, когато ще направи промяна по отношение на политическата си дейност. През юли ще й се наложи да защитава възгледите си и да доказва, чe стратегията й е правилна.   Премерени думи за Мустафа Карадайъ Предстои година на промени за председателя на ДПС Мустафа Карадайъ. „От една страна, той ще има възможност да направи в живота си промени, които смята за полезни, от друга – да бъде принуден да направи промени въпреки волята си. Може да се случат промени, които не зависят от него“, разяснява бъдещето, което чертаят числата, Ели Маринова. Годината ще е доста бърза и динамична за Карадайъ. Ситуациите ще изискват бърза, но адекватна реакция. И колкото той е по-адаптивен към нови хора и ситуации, колкото е по-комуникативен, толкова по-лесно ще върви напред. „Но ще е добре да внимава как се изразява, защото има опасност да засегне някого с изказване в прав текст“, отчита още нумерожката. Важни месеци за него са януари, който ще е свързан с търсене на съгласие и правене на компромиси в името на обща цел, февруари, когато може да има интересни изненади и непредвидени обрати, и юни-юли, когато на господин Карадайъ ще се наложи да доказва правотата на принципите си и да отстоява възгледите си.   Румен Радев се доказва през март Годината за новоизбрания президент на България генерал Румен Радев ще е изпълнена с изненадващи събития и ситуации. Много е възможно той често да бъде сюрпризиран, приятно или не чак толкова, от хората около себе си, от хора, които смята, че познава. „Тъй като ген. Радев не е професионален политик, през тази година той ще трябва да научи доста неща, да придобие нова квалификация, да надгради своята компетентност, и то на бързи обороти. Това, че той е трудолюбив, дисциплиниран и изпълнителен, ще му помогне, но това, че е твърде праволинеен, няма да му е от голяма полза. През 2017-а ген. Радев ще трябва да се научи да лавира образно казано между Сцила и Харибда“, посочва Ели Маринова. По думите й въпреки всичко гореизброено има голям шанс ген. Радев да се представи подобаващо на поста президент на Република България. Януари ще е ударен за него, през февруари също ще е доста напрегнато, но проблематиката ще е съвсем друга. Тогава много хора около него ще започнат да показват нови лица. През март той ще докаже, че достоен за високия си пост, което може да разгневи някого. И до края на годината все ще е така – от решаването на един проблем към решаването на друг, под внимателния и критичен поглед и на българските, и на чуждите политици и журналисти.   Президентът на САЩ налага правилата си През 2017-а новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп ще е на голямата сцена, внимателно наблюдаван и често критикуван от целия свят. Но той ще даде всичко от себе си, за да изиграе ролята си перфектно, защото зад образа, който той постара да си изгради през медиите, образ на човек, който не приема нещата особено драматично, стоят желязна воля, сериозна амбиция, хъс за победа и здрав и хладен ум, твърди нумероложката Ели Маринова. „Господин Тръмп успява да постига целите си, да налага своите правила без особен шум и напрежение. По тази причина сцената на 2017-а за него ще е добър начин за изява. Но за промените, които той иска да направи, ще е необходима сериозна подкрепа, привличане на нови лица в политиката и в държавния апарат на САЩ, за които знаем, че са доста консервативни, ще са необходими и сериозни компромиси“, допълва тя. Важни месеци за новия стопанин на Белия дом ще са януари и февруари, защото още в началото на своя мандат той ще се сблъска челно с консерватизъм и реакционност. Май, юни и октомври също ще са доста напрегнати за него, особено по отношение на външната политика.   Труден период за Ангела Меркел Новата година за канцлера на Германия Ангела Меркел ще е време за вземане на сериозни решения, които трябва да бъдат добре планирани и аргументирани. Това ще и време за изготвяне на далечни стратегии и справяне със сериозни проблеми, които ще касаят не само Германия, но и целия Европейския съюз, гласи нумерологичната прогноза за лидера на Ели Маринова. По време на парламентарните избори, които предстоят в роднината й, за госпожа Меркел може да има доста изненади, някои от които дори неприятни. За нея ще е много важно как отстоява позициите си през януари, на какви съмишленици разчита в този период. През април и май ще има доста колебания и съмнения относно политическите решения, които взема, а юли е месец на промени, добри или не чак толкова за госпожа Меркел, сочат числата.   Приоритетите на Русия преподредени Президентът на Русия Владимир Путин завършва 9-годишен цикъл през 2017-а. Това е време за равносметка на постигнатото, време за подготовка на нови стратегии и промени. Предстои период на преподреждане на приоритетите на Русия. „През тази година Владимир Путин ще се представи в нова светлина пред света, но по отношение на политиката му в самата Русия едва ли ще има промени. Възможно е той да продължи да стабилизира отношенията с държавите на Изток, а по отношение на политиката му към Европейския съюз и САЩ ще има промени, някои от които доста интересни, защото Путин ще постави нови условия, ще предяви претенции, които до голяма степен ще са основателни и обосновани, особено по отношение на търговията на Русия със западния свят. Въпросът с природните ресурси и горивата ще е на преден план“, посочва Ели Маринова в прогнозата си за президентa на Русия.

Валентин Вацев: Светът се прощава с политиката на демократите, а не с Барак Обама

Светът се прощава не с Обама  а с политиката на Демокартическата партия, заяви в предаването "12+3" по "Хоризонт" анализаторът Валентин Вацев: .Днес Америка се прощава със своя действащ президент. Аз имам много сериозни морални и идейно-политически причини да не съм негов поддръжник, но обикновено доброто зрение ми помага да кажа, че той е един почтен, добронамерен и нелишен от определени таланти човек. Той стоеше добре там, но ако говорим сериозно, равносметката от неговото президентство е повече от отрицателна. Светът днес се прощава не с него, а политиката на Демократическата партия на САЩ. Самата политика беше , меко казано, катастрофична. Обама е човек, който беше управляван от задната седалка, реалният истеблишмент на неговата партия, която управляваше страната, а оттам може би и голяма част от света. Аз мога да изброя най-малко 10 случая, свидетелстващи за това, че тези , които реално управляваха Америка зад гърба му, непрекъснато нарущаваха неговите договорености, непрекъснато му пречеха да реализира политиката си. Той напомня с биографията си и с това, което е направил досега, съдбата на Джими Картър. Обама не беше свободен. Вацев коментира и това какво остава след като демократите вече не са на власт: Властта на Демократическата партия си отива и по-интересно е какво остава от тази власт  на Демократическата партия в САЩ и света. Остават три далекосрочни стратегически последствия и три катастрофи. Първата катастрофа, очевидно това е катастрофата на демократите в Близкия Изток – безумието в Сирия, предателството на Израел, абсолютната безсмислица на положението в Египет, изобщо, катастрофалния, мизерен и унизителен край на Арабската пролет, това е заслуга на Демократическата партия. Втората катастрофа, разбира се, е с Русия. Заслуга на Обама е, че няколко пъти Русия и САЩ бяха на ръба на войната. Третата катастрофа, която особено болезнено се чувства сега и ще продължим да я чувстваме, това е катастрофата с Европа. Това е европейският евроатлантизъм, който катастрофира и остава руини в Европа. Обединена Европа много дълго време няма да се излекува, няма да се оправи от бежанския удар, от бежанската вълна.

Валентин Вацев: Светът се прощава не с Барак Обама, а с политиката на Демократическата партия

Светът се прощава не с Барака Обама а с политиката на Демократическата партия, заяви в предаването "12+3" по "Хоризонт" анализаторът Валентин Вацев: Днес Америка се прощава със своя действащ президент. Аз имам много сериозни морални и идейно-политически причини да не съм негов поддръжник, но обикновено доброто зрение ми помага да кажа, че той е един почтен, добронамерен и не лишен от определени таланти човек. Той стоеше добре там, но ако говорим сериозно, равносметката от неговото президентство е повече от отрицателна. Светът днес се прощава не с него, а политиката на Демократическата партия на САЩ. Самата политика беше, меко казано, катастрофична. Обама е човек, който беше управляван от задната седалка, реалният истеблишмънт на неговата партия, която управляваше страната, а оттам може би и голяма част от света. Аз мога да изброя най-малко 10 случая, свидетелстващи за това, че тези , които реално управляваха Америка зад гърба му, непрекъснато нарушаваха неговите договорености, непрекъснато му пречеха да реализира политиката си. Той напомня с биографията си и с това, което е направил досега, съдбата на Джими Картър. Обама не беше свободен. Вацев коментира и това какво остава след като демократите вече не са на власт: Властта на Демократическата партия си отива и по-интересно е какво остава от тази власт на Демократическата партия в САЩ и света. Остават три далекосрочни стратегически последствия и три катастрофи. Първата катастрофа, очевидно това е катастрофата на демократите в Близкия изток – безумието в Сирия, предателството на Израел, абсолютната безсмислица на положението в Египет, изобщо, катастрофалният, мизерен и унизителен край на Арабската пролет, това е заслуга на Демократическата партия. Втората катастрофа, разбира се, е с Русия. Заслуга на Обама е, че няколко пъти Русия и САЩ бяха на ръба на войната. Третата катастрофа, която особено болезнено се чувства сега и ще продължим да я чувстваме, това е катастрофата с Европа. Това е европейският евроатлантизъм, който катастрофира и оставя руини в Европа. Обединена Европа много дълго време няма да се излекува, няма да се оправи от бежанския удар, от бежанската вълна.

Радев знае кога, как и пред кого да реагира

 "Надявам се, че генералът няма да цитира Левски като Плевнелиев, а ще го гледа в очите" - Според вас, акад. Марков, ще настъпят ли промени в България с встъпването на ген. Румен Радев на поста президент? - Забелязвам, и то както в случая с ген. Радев, така и с Тръмп, че т.нар. професионални политици се сърдят. Много им се сърдят, защото смятат, че те не са професионалисти. Друг е въпросът, че у нас политиците не си изкарват хляба само от политиката, работят по съвместителство, не им стигат заплатите. Според мен, не бива да се подценява ген. Радев, защото един генерал Де Гол също  не е дошъл от политиката, а е дошъл от армията, но за съжаление днес Франция не може да има такъв президент като него. За мен няма професионални и непрофесионални политици, има хора с качества, има и хора без качества. И смятам, че генералът ще бъде на много по-високо ниво от сегашния президент. - Само че, наред с упреците, че не е политик, започнаха да говорят с клишета срещу него - как се вписва в "ляво-дясно", бил "кукла на конци", "послушник на Нинова", "путинист" и т.н., а в същото време хората възлагат върху него големи надежди и това се видя с процента гласове при избирането му. - Най-напред да кажа, че Радев е професионален военен, а крайно време е вече върховен главнокомандващ да бъде човек наистина с качества на военен, защото той най-добре разбира какво е състоянието не само на ВВС, но и на другите видове въоръжени сили. А то според мен е окаяно. - На мен ми се струва, че се подценява неговото западно образование, той е учил международни стратегии за сигурност, писал е дисертация върху тази тема, демонстрира не ни не просто някакъв военен интелект.  - Бойко Борисов пък откъде дойде? От пожарната. Такива хора обаче, като изкарат някой и друг мандат, изведнъж обявяват себе си за професионалисти и упрекват всеки, който не е около тях: "Вие за какво ни се намесвате тука". Дойде един генерал и им развали управлението. Бойко Борисов се сърди, че трябваше да подаде оставка. Всъщност, в случая става въпрос за държавен глава, който по традиция още от Царство България, е най-вече ориентиран към външната и към военната политика, или както казваме сега - към политиката на отбраната. Ген. Радев има едно предимство и аз дори се шегувам, че за разлика от някои други политици той знае и английски, знае и руски. Така че ще може да разговаря наистина на четири очи, но не в кавички, със съответните там меродавни фактори. Защото това е много важно с оглед на това, което предстои в света. Явно, Съединените щати са тръгнали на сблъсък с Китай, Тръмп отива на сблъсък с Китай. Дано не се стигне в Южнокитайското море до голям конфликт, но икономически сблъсък ще има. Ето защо Тръмп обича Путин, но той не може да хвърли Съединените щати на два фронта. След като се отвори фронт на Китай, той трябва да бъде в добри отношения с Русия. Както във Втората световна война Рузвелт не е бил почитател на СССР, пък да не говоря за Чърчил, който е антикомунист - те не са били почитатели на Сталин, но са били принудени от обстоятелствата, от развитието на международните отношения, да правят съюз с Москва. И сега Тръмп ще бъде принуден. - Т.е. вие смятате, че процесите, които текат в Америка и тази истерия срещу Тръмп включително, влияят върху отношението тук, в България, към избора за президент? - Разбира се, в Съединените щати корпорациите управляват. Тръмп е един от тези, които сигурно е имал глас и когато са определяли Обама за президент. Откъде измъкнаха точно Обама, сенатор от Чикаго, нима пък той е най-даровитият политик в Съединените щати? Просто корпорациите управляват. Но този път Тръмп реши лично да управлява. Милиардерът Тръмп, вместо да си прави бизнеса и да посочва кой какъв да става заедно с другите милиардери, той лично реши да поеме властта. Това също предизвика срещу него остри атаки, изкарваха го какъв ли не. Но ето хората го избраха. - Виждаме как и у нас има кръгове, които по същия начин се опитват да представят примитивно това, което Радев говори. Той говори много по-малко, отколкото Плевнелиев, чиято логорея виждаме в последните дни. Генералът говори доста сдържано и умерено и за Украйна, и за НАТО, и за Русия, за българската позиция най-вече, за национални интереси. Вие каква промяна за България улавяте в досегашните публични слова на Радев? - Сегашният президент Плевнелиев по една телевизия предупреди генерала да знаел, че "когато стане президент на моето място, трябва да мери всяка дума". В изявите на Плевнелиев виждаме, че той прави точно обратното на това, непрекъснато ръси думи наляво и надясно. Така че генералът поне ще знае докъде и какво да каже и пред кого да го каже. Той има реакции, аз го познавам лично, аз съм свързан с войската потомствено, той има реакциите на военен летец. Ген. Радев бързо реагира и реагира много смислено, за разлика от някои други т.нар. професионални политици. Той знае кога, къде и как да реагира. Това е качество на неговия характер, такова нещо не се учи. Може да си прославен политик, а да нямаш характера за добър политик, да не говорим за държавник. - Според вас какви рискове стоят пред новия президент? Струва ми се, че хората виждат в негово лице някаква надежда за помръдване от това дъно - икономическо, социално, морално, до което стигнахме. Някак си интуитивно му възлагат надежди срещу политиканстването, което ни зомбира в последните години. - Когато има свръхочакване към някого, понякога има и свръхразочарование. Той, разбира се, с правомощията си едва ли ще може да засили развитието на икономиката, както Плевнелиев се опитваше да прави като бизнесмен. Но може да определя посоката и да е честен. Спомням си как Плевнелиев измами БАН още в началото с едни 14 млн., беше обещал, но после ги забрави. Мисля, че ген. Радев няма да обещава 14 милиона на академията, колкото и да ни се иска това, а ще говори за посоката на политиката, за сигурност на държавата, включително чрез развита наука.  - Как мислите, какво се очаква от Радев? Може би - да постави някакви национални цели пред България най-сетне? Той е президент, не е начело на пряко управляваща изпълнителна власт. - Ние в БАН сме изготвили една програма за това какви са националните цели пред страната ни за 20 години напред. Сегашните управляващи въобще не й обърнаха внимание. Дори ще издам една тайна, вече постфактум. Нашият доскорошен председател акад. Воденичаров покани на среща и тримата кандидати за президент - Цецка Цачева, ген. Радев и Ивайло Калфин. Двамата дойдоха, Цецка, която ми е съседка, изобщо не благоволи да се яви. - Това е типичното високомерно отношение на ГЕРБ. - Ние, учените, сме потърпевши. Техни хора като Менда Стоянова как реагираха: "тия пак идват да просят". Никакво вникване, нито разбиране за проблема. А генералът дойде и се представи в Академията. Ето това е едно друго отношение, едно уважение към учените, към науката. А не като Цецка Цачева и много други от т.нар. власт, които викат: "Абе, вие кои бяхте?". Ние връчихме на генерала разработката за националните цели и аз се надявам той сега като действащ президент да постави тези национални цели като перспектива. А не от мандат на мандат и от правителство на правителство да се сменят целите, да се люшкаме наляво и надясно. Той трябва да знае точката на равновесието. И във вътрешната, и във външната политика. Защото, вярно е, ние сме в ЕС и НАТО, но той е прав - това изобщо не налага да си разваляме отношенията с Русия. Вижте Унгария, в която има историческа обремененост, историческа вражда още към царска Русия, но въпреки това Виктор Орбан също гледа да постигне точката на равновесието по отношение на Русия. - Ако трябва да обобщим, според вас Румен Радев няма да стане един нов бащица на нацията, а ще посочи и наложи една разумна посока за развитието на държавата?  - А, нали ние си имахме досега бащица в лицето на Бойко Борисов! Той винаги казва с апломб "Аз". Няма как да имаме двама бащи. Шегата настрана, президентът трябва да обединява, а не да залита както Плевнелиев наляво и надясно, само към едни, към други. Той се мята като риба на сухо. И дано Радев не цитира Левски толкова често, както го правеше Плевнелиев, при това погрешно. Мисля си за портрета в президентството, аз се надявам Радев да не го държи зад гърба си, а да го премести някъде отпред, да го гледа в очите Апостола.  Разбира се, аз съм пристрастен към армията, но крайно време беше един генерал да обясни на това недоразумение, на този сегашен министър, че не става дума за земеделие. Как може такъв човек да бъде поставен за министър на отбраната?! Всички партии говорят за професионализъм, но всички партии правят партийни назначения без оглед на какъвто и да било професионализъм. Ами посланиците? Вижте посланиците - тези 20% по Закона за дипломатическата служба, които Плевнелиев всичките ги запълни със свои секретари, направи ги посланици. Това са партийни назначения. Крайно време е да се разчита и аз смятам, че генералът ще разчита, на професионалисти. - Значи връщането на професионализма, на разбирането за професионализъм, го виждате като още една от бъдещите задачи на президента? - Да, връщане на професионализма! Защото виждам как всеки си прави партия, защото партията това е една стълба към властта. Колко партии? Народът се топи като ланския сняг, а те непрекъснато партии правят. Много умение и сила се иска от Радев, за да търси баланса между всичките тези партии, движения и групи. Не за друго, а за да може България най-сетне да започне да се развива и да я уважават по света.