28.03.2017

Резултати от търсенето

Христо Иванов и нормалните, прогресивни хора

 Паунова: Заявката на новия проект гласи: Няма да има ляво, няма да има дясно. Но дали тя е в съзвучие с хората, които участваха в основаването на „Да, България”? Защото там бяха главно представители на дясното политическо пространство. Дайнов: Да, така е. Освен Копринка Червенкова и Георги Илиев, който винаги играе ляво крило. Идеята е по-скоро, че има някаква прогресивна общност в България, която отказва да живее по средновековните, феодални правила на неравенството, налагани вече повече от десетина години. Лично аз не виждам причина тази общност да влиза в гибелния спор кой е ляв и кой – десен. По простата причина, че нещата, които трябва да бъдат свършени в момента, не са нито леви, нито десни: върховенство на закона, справедливост, ред. Да не се краде нито ляво, нито дясно. Паунова: Как обаче да се постигне това? Навремето и проектът на Меглена Кунева - ДГБ - оповести нещо подобно, но сякаш това се превърна в оправдание да се влиза в безпринципни коалиции. Дали това няма даДайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов. е поредният такъв проект? Дайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов.    

Опитът да ни въвлекат във война с Русия е безумен

 – Преди повече от година в интервю за „Труд“ заявихте, че България ще има второ правителство, което „да въведе България във военния конфликт, който се очаква да стане на украинска територия“. Изглежда в Русия започнаха да се случват драматични събития, но сякаш войната не се случи. – В Русия се случват драматични събития, при това в момента. Признавам, че тогава не бях напълно точен. Имах предвид, че някой много упорито тласка България във война с Русия, защото точно тогава замисълът беше да се воюва с Русия по повод Украйна. Всъщност войната беше тръгнала и беше въпрос на време на България да бъде поставена задачата да участва и да бъдат запитани нашите гащници: „Вие на коя страна сте все пак? Докога ще хитрувате?“ Слава Богу, това не се случи, в последния момент спряха започналата война с Минск-2, но всичко това беше в развитие. – Не е ли безумие да се обяви война на Русия? – Защо пък да е безумие? За вас и за мен може би е безумие, но светът, в който живеем, е достатъчно безумен. Напротив, САЩ не могат без война, те трябва да направят война. И ако Хилъри Клинтън беше спечелила изборите, войната най-вероятно щеше да е започнала. – Нима Доналд Тръмп е миротворец? – Едва ли. Доналд Тръмп ще отложи войната с някъде около пет или шест години, но тя все пак ще стане. Разбира се, междувременно в САЩ се случват много важни неща и аз съм крайно недоволен, че тук дори не ги отбелязваме. Ако на Тръмп му позволят да стане президент, а това ще стане ясно на 19-и, когато трябва да го утвърди колегията, ние ще бъдем свидетели на новия американски изолационизъм. Там се очертаха контурите на принципно нов свят, който ще бъде страшно интересен. – По-добър или по-лош ще бъде този свят? – По-добър, надявам се. Това е принципно нова схема на световните отношения. С нашата неспособност да забелязваме света, ровейки се в гюбрето, което сами създаваме, ние цяла година няма да забелязваме този изолационизъм, а той се формира пред очите ни. В Русия също стават много странни, непонятни и, боя се, тревожни неща. Не някой друг, а Путин разрушава елитния консенсус. – Какво не виждаме оттук в Русия? – Лично аз много неща не виждам, но поне бих искал да знам защо Путин напоследък говори какво ще прави, когато завърши мандата си и политическата си кариера. Той за първи път говори така. Никога досега Путин не е говорил за своето персонално бъдеще. – Тоест няма да се реализира планът “Путин – император”? – Той вече е император. Императорската позиция е конституирана, а кой ще заема стола на императора е вече другият въпрос. Путин би могъл да остане, защото сме свидетели на реакцията “Няма да ви пуснем, любими Владимир Владимирович!” Това не е важно, не е важна дори личността на Путин, важното е, че се променят пластовете под императорския стол. Например разклатена е позицията на вечния несменяем политически Чубайс (Анатолий Чубайс, идеолог на приватизацията в Русия по времето на президента Борис Елцин, б.р.). Твърдя, че в Русия настъпват промени, които не се виждат достатъчно добре, но е сигурно, че ги има. Вземете например само идеята за създаване на национална гвардия. Само веднъж в Русия е имало национална гвардия – по времето на Иван Грозни, наричала се е “Опричнина”. – Каква е причината? На кого са нужни тези нови опричници? – В Русия винаги има три неизменни властови константи, три инстанции и цялата руска политика може логически да се сведе до отношенията между тези три инстанции. – Кои са те? – Първата инстанция е тази на Батюшката Цар или генерален секретар на КПСС, или президент – в зависимост от епохата. Втората инстанция, независимо от времето, е народът. И третата и може би най-важна инстанция са болярите или според епохата – номенклактура или олигарси. Времената се сменят, но инстанциите като структурни позиции си остават. Общо взето, руската история се свежда до това как императорът, ужасен от това, което се случва, вика народа на помощ срещу болярите. – Усещате ли някакво жужене в днешното дворянство? – Да, точно това усещам – жужене. То, разбира се, дворянството не съществува вече, но е заместено от една особена смесица от олигарси и висши държавни служители. Оттам очаквам истински изненади. – Какво ще промени в света изолационизмът на САЩ, който, както казахте, се развръща пред очите ни? – О, вижте, това е краят на епохата, която продължи толкова дълго, че не помним началото й. Аз като историк помня, но това е смяна не на актовете в пиесата, това е смяна на пиесата, на автора. Това е невероятно интересно и важно нещо и аз искрено съжалявам, че българите се занимават с глупотевините на слугинско-кухненските си свади. Вижте, американската държавност е добре направена. Там се знае кой кой е и с какво се занимава. Когато президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас – ние нямаме негов аналог в България – каже нещо, държавните идеолози си го записват внимателно. Той е видимото звено между невидимия интелектуален елит и видимите държавни изпълнители. Когато Ричард Хаас започне да говори изолационистки, това означава изключително важни неща. Това означава нов тип целеполагане в Съединените щати, това означава нов тип отношения с двата основни други фактора – Русия и Китай. Това би могло да означава и утвърждаване на една нова тенденция. Аз смятам, че до една година светът ще бъде разделен на три различни зони на влияние. Ще се признаят три световни столици. Първата е Вашингтон като технологичен лидер на света. САЩ ще си останат Велика сила и няма как да бъде другояче. Втората столица е Пекин. Китай вече е най-голяма икономика в света, и третата столица е Москва. Русия е безспорно доказала се военна сила – непобедима до този момент и безспорно депо на ресурси. – Какво притежава Русия, може ли да се измери? – Русия притежава 64 на сто, а според други 38 на сто от всички световни запаси на всичко – като започнете от прясната вода, дървесина, минете през уран и редки метали и свършите с петрол и газ. Разузнатите находища там са на стойност 135 трилиона долара, но по-голямата част на Руската федерация дори не е разузната. Никой не знае какво има там. – Какво пропускаме българите в тази променяща се ситуация? – Своето място, своята ориентация. – Виждате ли лидер, който може да провиди всичко, което се случва около нас? – Проблемът не е в лидерите. Проблемът е в смисъла, който е напуснал българския политически живот. Има лидери. Борисов също е лидер посвоему, по кухненски. В един по-добър свят Борисов можеше да бъде много полезен човек. Корнелия Нинова, ако се предпази да прави непредвидени глупости, и тя човек може да стане. Само за Радан Кънев няма никаква надежда. Обичам да слушам две неща в живота си – немски реклами за перилни препарати и Радан Кънев. Тогава душата си почива. Вижте, има и много други упорити хора, които вярват, че правят нещо полезно за страната. Смисълът обаче е напуснал политиката в България. Ние винаги правим уж нещо много умно, а се получава все същата манджа с грозде. – Най-големият страх на българите от тази инвазия, която ни притиска от югоизток? Реална ли е тази заплаха? – Да, реална е. Българинът на едно такова дълбинно равнище под стомаха, усеща опасността. Ние сме народ, който има много живи съхранени инстинкти за опасност. От Изток идва голямо зло и съм изключително разтревожен, защото докато то идва, в София се занимават с глупави скандали. Ние нямаме работеща управленска машина. В София няма кой да поеме отговорност… освен американския посланик може би. – Между какво трябва да избира България, ако има воля да избира? – Това, което ще ви кажа, е скандално, но то ще се наложи с времето със или без мен – това няма никакво значение. Обективната тенденция води България към необходимостта на първо място от нови отношения с Русия. Ние можем и трябва с правото си на вето в Европейския съюз да се обявим против санкциите срещу Русия. Това не е действие с огромна икономическа или политическа важност, но това е символика, която по нов начин ще конституира традиционните отношения между двете страни. Опитът да ни изправят във война срещу Русия е безумен. Никой няма да успее. Второ, ние трябва да напуснем военната организация на НАТО. НАТО е никому ненужна организация и при това трябва да го направим, преди Тръмп да врътне кранчето на тази никому ненужна организация. – Сигурно ли е, че ще врътне кранчето? – Той точно това каза. Сигурността струва пари и който не си плаща, няма да се занимават с него. Може би ще се появи някакво ново НАТО, което брои стотинките, което няма място за мащабни проекти и за безумни мечти как ще бият Русия. Тръмп е изразител на едно старо разбиране, че грижите на Америка не са в Европа, а на друго място. НАТО беше замислена като военна организация, която да проецира контрол върху военно-политическите отношения между Германия и Франция. А това вече е невъзможно. Спокойно Европа може да бъде оставена да си изгради сама въоръжените сили. При един такъв формат там някъде ще има място и за българските умиращи днес въоръжени сили – да се почувстват там мъже и отговорни хора. Ние трябва да останем в Европейския съюз, но не в този жалък опит за Европейски съединени щати, който сам по себе си е троцкистки проект – унищожаване на националните суверенитети и създаване на „общоевропейски суверенитет”. Ние, оставайки си в тази Европа на отечествата, в Европа, моделирана от идеите на Шарл дьо Гол, бихме могли да проучваме възможностите за икономическо и политическо взаимодействие с Евразийския съюз. Ние трябва да знаем какво се случва там и да имаме отворена врата – и то, разбира се, единствено при условието, че знаем какво означава суверенитет. – Не е ли важно и да знаем какво искаме, защото можем да останем и без съюз, и без суверенитет? – Да, много е важно, но ние не сме решили още какво искаме и сме останали без суверенитет. Нашият суверенитет е ипотекиран в Брюксел. Оттам идват някакви вноски заради ипотеката и тези европейски пари се транжират от 300-400 по-първа ръка семейства. Ние можем да си потърсим суверенитета, но това е сложна задача. Можем да помислим за нова роля на Балканите, можем да помислим за нова визия за участието си в изграждането на европейските въоръжени сили. – Какво виждате на южната ни граница? – На южната граница има открита инфекция. Тя може да започне да гангренясва, а ние се занимаваме с смешни неща – като това дали ще се разберат Радан Кънев и Бойко Борисов. Усещате ли разликата в мащабите? Едното е екзистенциален проблем, другото – смехория. – Южната инфекция и лекуването й е свързана със състоянието на Турция и новата й форма на управление, към която върви. – Да, наистина Турция върви към нова форма на управление. Мисля, че Ердоган няма да види новата Турция, тя идва след него. Той ще се бори отчаяно, до последно. Ердоган не е мой любимец, но аз признавам, че той добре формулира приоритетите си. Като всеки опитен турски политик той е наясно, че голямата опасност е кюрдският въпрос. Във всеки момент там ще стане нещо и Ердоган трябва да припалва танковете. – Колко време ще продължи този процес? – Не знам. Никой не знае. Вижте, турската държава е създавана на базата на една скрита предпоставка: няма Кюрдистан. Или има турска държава и няма Кюрдистан или обратното. При този втори сценарий някаква Турция би имало. Някакъв вилает около Анкара с международно управление на Истанбул – и Южна Турция, като територия на кюрдската държава. Ердоган трябва да направи всичко, което зависи от него, за да не допусне това да се случва. Турция е на геополитически разлом и там действат силите на съдбата, с която вече не можеш да се договаряш, не можеш да разговаряш. Там действат слепите и безжалостни автоматизми на голямата геополитика, която е злобна вещица всъщност. Тя е безмилостна. Аз се отнасям без симпатии, но с уважение към съвременна Турция. Това е една модернизирана държава, но Турция е опряла до една историческа бариера, за която никой не знае как ще мине отвъд. Проблемът на Турция не е проблем с Ердоган. – А това не е ли и наш проблем – съдбата на Турция? – Естествено, че е и наш проблем. За нас има огромна разлика между модернизирана Турция и Турция, която се изгражда въз основите на „Мюсюлманското братство“ – ислямския модернизъм на Гюленистка Турция. Възможен е такъв сюжет, но е възможен и друг – Турция, разрязана на две, много силна, много вдъхновена и икономически стабилна държава на кюрдите. Те са в този момент на развитието си, в който Великите сили лека-полека склоняват към създаването на подобна държава. Те имат народ, имат територия, имат огромно количество петрол и ресурси. Имат и жени, които са готови да воюват. Знаете ли какво става, когато жените вземат оръжието? Това е чудовищна ситуация. Кюрските жени воюват – това означава, че народът мисли в категориите „Свобода или смърт“. Такъв народ не може да бъде спрян. Мисля, че това е най-лошият сън на Ердоган. А за нас, да, това също е проблем. Има ли Кюрдистан, с който ние общуваме или няма? Кюрдистан, когато се появи, няма да е далече от България. – Появяват се разни апокалиптични сценарии, за бъдещето на България в този случай? – Аз не вярвам в тях, но нека ги споменем за пълнота на картината. Отчаяният турски елит, усещайки, че изпуска Южна Турция, решава да получи компенсация на север – към Кавказ, и на северозапад – през България. Има една граница, която за малко да стане естествена граница между България и Турция. Това са Траяновите врати и ето го отново се появява заплаха от разделение на Санджака с Румелия. Днешна България съществува поради едно изключително смело, малко откачено – но благословено, исторически вярно действие на група българи – Съединението. Две Българии са били напълно възможни – Санджака и Румелията. Слава Богу, тези българи са се постарали историята ни да тръгне в друга посока, но тъй като нещата в историята се въртят на големи кръгове, може да се наложи отново да мислим за интегритета на България. Геополитиката, както казах, е злобна вещица. Ние живеем върху геополитическа зона и заплахите остават скрити за елитите ни, които предпочитат да се крият в затворените си квартали. Те не искат да осъзнаят, че тази държава, която имаме, е заплатена с кръв. Тя е плащана от поколения воини. Българите, за да имат държава, са воювали и проливали кръв. Днес сме бели и пухкави. Правим брилянти гей паради. От Аспарух до Тодор Живков лидерите са осъзнавали, че тази държава е възможно да съществува само при калкулация на военни фактори. Днес това не ни интересува – делим европейски пари, гледаме брадати жени по „Евровизия“ и отговаряме на световните предизвикателства с дебати в „Червената къща“ и с вдъхновени гей паради. Може би пък да не ни се полага държава тогава. – Все пак не сме малък народ. – Ние сме голям народ в онзи смисъл. Понякога малките народи са големи – еврейският народ е голям именно по този начин. Ние трябва посвоему, плащайки греховете си, и с Божията помощ да построим един по-български, по-адекватен, по-съгласуван с нашето историческо достойнство и съзнание за нас свят. Сега този свят го няма.   Нашият гост Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Хр. Иванов: „Болестта на България е в мафиотизирането на нейното управление”

 Интервю на Полина Паунова с бившия правосъден министър Христо Иванов: В интервю на Цветан Василев, в което се съдържат много конкретни разкрития, той казва, че премиерът в оставка Бойко Борисов му е поискал подкуп в размер на 100 милиона чрез Александър Сталийски. Как смятате Вие - дали и този път прокуратурата няма да откаже да провери тези данни? Христо Иванов : Много ми е трудно да прогнозирам поведението на прокуратурата. За съжаление независимо от това дали отново ще преценят, че техният интерес е да не се занимават с тези поредни твърдения, или пък ще решат, че политическата конюнктура сега вече е такава, че е дошло време да се занимаят с тях - нито едно от тези две решения няма да бъде подчинено на интересите на закона. А ще бъде подчинено на политическата конюнктура и на това накъде се е обърнал вятърът. И това е фундаменталният ни проблем. Дори и прокуратурата да се заеме с тези твърдения, то ще е въпрос на политическа изгода, така че от това няма да произлезе право и няма да произлезе справедливост. За съжаление, сме се докарали дотам, че практически ние нямаме прокуратура, на която да можем да разчитаме да си свърши работата по начин, че да произведе справедливост. Но слушайки това, което господин Василев е имал да каже, за пореден път у мен възниква един въпрос: как, ако човек е прокурор в София в момента, и е компетентен да се сезира по тези неща, как успяваш да не го направиш? Как успяваш да не се сезираш и после твърдиш, че си независим магистрат и служиш на обществения интерес? Паралелно с това обаче се води и едно друго разследване - за АЕЦ Белене. То пак ли е подчинено, според Вас, на политически цели? Христо Иванов : Абсолютната трагедия е, че ние нямаме възможността да допуснем, че прокуратурата в някои от тези високопрофилни случаи действа в интерес на закона. Във всяко развито общество прокуратурата полага големи усилия да не е въвлечена в политическото ежедневие, в политическата конюнктура. Нашата прокуратура е централен герой на политическия терен. И това абсолютно я дисквалифицира от това да бъде орган на законността. От тази гледна точка ние нямаме прокуратура в момента - що се отнася до едромащабните икономически и политически случаи на корупция по високите етажи на властта. От тази гледна точка нито едно действие на тази прокуратура не може да бъде неотровено от съмненията, че тя действа политически, че спи, че игнорира с политически мотив някакви факти, или че забелязва факти също с политически мотив. Няма никакво съмнение, че цялото ни правосъдие е заразено от проблеми - от корупция, от некомпетентност, от липса на мотивация и т.н. Но началото, от което трябва да започне да се разплита тази примка, е прокуратурата. Във Ваше интервю преди няколко дни казахте, че нереализираната съдебна реформа е причината за падането на Борисов от власт, а не президентските избори. Христо Иванов : Нереализираната съдебна реформа и липсата на борба с корупцията, което е едно и също нещо. Съдебната реформа е нещо много просто. Това означава да приведем съдебната власт и най-важното прокуратурата в състояние да се бори с корупцията и да започне тази борба. Нито реформата на прокуратурата, нито борбата срещу корупцията се случиха през тези две години. За мен дълбоката причина за желанието на хората да свалят ГЕРБ от власт и да се възползват от това, че видяха в президентските избори тази слабост, комбинирана с опити за абсолютно погрешно шантажиране с поставяне на въпроса за премиерската оставка в центъра на дебата - това беше един момент, в който хората видяха възможност да изразят своето отношение към тази власт. Но причината за това отношение беше именно това, че те виждаха една власт, която тъне в корупция и лъжи, и която отказва да се занимае с това, че прокуратурата не работи и не върши работа. Да, но Румен Радев първоначално се обяви за съдебна реформа и след по-малко от 24 часа заяви, че мнението на главния прокурор е определящо за съдебната реформа. Т.е. той се отметна от думите си, но въпреки това после бе избран за президент. Как така за Радев имаше подарък за тези му думи, а за Борисов има наказание? Христо Иванов : Да очакваме хората да реагират на нещо, което се е случило броени часове преди самите избори, не е реалистично. Но основният патос на техния вот беше наказанието на Борисов за това, че той отказа да разбере, че хората имат огромен проблем с това как се управлява България, с това, че тя тъне в корупция. Ако генерал Радев и другите политически сили на терена, които ще поемат властта оттук нататък, не разберат това очакване, те ще имат същата съдба. Очаквате ли от президентството да дойде опит за истинска съдебна реформа? Или това ще бъде поредният институционален кадър, който, ако е толкова всевластна прокуратурата, ще бъде прихванат в нейните мрежи? Христо Иванов : Силно се надявам, че това няма да се случи. И мисля, че все още е рано да правим заключения. Да, факт е, че очевидно генерал Радев изкара един много бърз курс по български политически реалности. След като си позволи да каже нещо, което е твърде смело, и явно – представям си - е получил обаждане от главния прокурор, в което внимателно му е било обяснено как стоят нещата на практика. Как той, след като поеме президентския пост, ще реагира на тази ситуация, е нещо, което предстои да видим. Рано или късно българската политическа класа ще трябва да справи с тази ситуация. От това, което казвате, да разбирам ли, че, според Вас, главният прокурор си позволява да звъни на различни политици на високи длъжности и да ги предупреждава какво да казват и какво не? Христо Иванов : Не мога да твърдя подобни неща. Tова, което мога да кажа, e, че свободата на разговори в България, в българската политическа практика не зачита особено разделението на властите. Смятате също, че Пеевски, Цацаров и Борисов са едно и също. Наричате ги кръга на „свинските опашки”. Защо? Можете ли да кажете нещо повече за това? Христо Иванов : Вижте, Пеевски, Цацаров и Борисов могат да бъдат свързани много лесно през кръга на медийната машина на пропагандата, която ги обслужва. Т.е. господин Пеевски обслужваше през цялото време, а и продължава да обслужва и двамата изключително старателно, както и тези, които бранят техните интереси. За мен това е напълно ясна индикация за наличието на общностни интереси. Знаем в предишни ситуации на смяна на властта, че медиите на господин Пеевски променяха своя курс. Сега не наблюдаваме такова нещо. Така че това е много интересно да се констатира. Как тогава можем да се ориентираме именно по медиите на Пеевски, тъй като те доста силно защитаваха и БСП в тази кампания? Има ли предварителна подялба на властта? "Факт е, че генерал Радев явно изкара един много бърз курс по български политически реалности", казва Хр. Иванов. Христо Иванов : Мисля, че това, което доведе до този изборен резултат, е следствие от факта, че предварителната подялба на властта, която се беше случила през 2014 година, въз основа на която беше формирано правителството на господин Борисов, се разпадна. Сделката се разпадна. И има високи очаквания от всички участници да се случи нова сделка. Но в момента се намираме в ситуация, в която сделка все още няма, според мен. Поради което виждаме, че няма бързане да се стигне скоро до предсрочни избори. В българската политическа практика, от гледна точка на моите наблюдения, на избори не се отива без да е ясно кой ще спечели, как ще изглежда управлението. Това се случва само по изключение. Така че сделката се провали, според мен. Но има високи очаквания за висока сделка. БСП не е била сила, която е искала да прекрати правенето на сделки. Тоест много е важно да дефинираме следното: че хората видяха, че договарящата се компания от държавната софра губи за момент сигурност. И че за момент губи контрол върху събитията. Хората използваха това, за да накажат Борисов. Но хората нямаха възможност да изберат някого, който наистина иска да обърне масата. Защото на терена в момента няма политически играч, който да иска да смени философията на държавното управление на България. Философията на държавното управление на България е всички да се разберем, да си поделим по някакъв начин нещата. Прокуратурата ще послужи за постигането на тези договорки и за гарантирането на тяхното изпълнение. Това е философията на държавата. Защо да няма такъв играч? А кандидатът на Реформаторския блок или Татяна Дончева? Христо Иванов : Аз говоря за големите, както казва г-н Цветанов, системни партии. Говоря за големите играчи, които имат някакъв реален достъп до този процес. Докато всички големи партии участват този процес, докато не го назовават, и не слагат пръст в раната, докато го  заобикалят, като прави г-жа Нинова, която абсолютно не желае да влезе в темата за прокуратурата, дори когато обявява, че ще излязат с нови предложения за съдебна реформа, отново говорихме за ускоряване на съдебните процеси. Колкото щеше да е хубаво, ако процесът, от който го-жа Нинова пострада, около Булгартабак, беше много бърз. Дали това щеше да бъде правосъдие от нейна гледна точка? Нека не се залъгваме, че когато става дума за корупция по високите етажи на властта, проблемът е с бързината на процеса. Проблемът е с това, че  практически няма такива случаи, които да се разследват само от гледна точка на закона и  фактите – винаги играе роля политическата конюнктура, винаги играе роля този процес на договаряне. Г-жа Нинова не е политик, който иска да прекрати тази практика и да се обърне срещу нея. Изследване на „Алфа Рисърч” от миналата година сочи, че  51% от анкетираните смятат като централна тема правосъдната реформа и борбата срещу корупцията.. Дали около такава кауза може да се завърти нов политически проект? Христо Иванов : Около каузата за освобождаването на Б-я от нейното завладяване от мафията, за което е нужна борба с корупцията и съдебна реформа като инструментариум за тази борба, разбира се, че може да се постигне много широко обществено съгласие и трябва да има политически сили, които си поставят това нещо, ако не като единствен, то поне като един от основните си приоритети. Ако искаме да превърнем държавното управление не в процес на обсебване на обществения ресурс, а в процес на обслужване на общественото мнение – а това е  нещо, което всеки български гражданин на практика го разбира в ежедневието си, защото той знае, че държавата не е негова, че институциите не работят за него, че ако иска да започне бизнес, той трябва да разбере на кого да се отчита, да се съобразява с това кой ще е на власт в общината, в парламента и т. н. Докато ние нямаме свободата да се подчиняваме единствено на закона, а трябва да се подчиняваме на факта, че Б-я е обсебена от една мафиотизирана прослойка, българските граждани няма да имат свобода на инициативата, няма да имат перспектива икономическа и лична, няма да имат перспектива за достойно съществуване. Така че абсолютно ясно е, че това е болестта на България днес. Болестта на България днес е мафиотизирането на нейното управление, и без решаването на този проблем – смело и откровено – няма да има излизане от таяСПИРАЛА на бавна стагнация, която наричат загниване, и която напоследък започнаха да наричат стабилност.

Месечен хороскоп за декември

 Овен Последният месец на 2016 година няма как да не ви постави в ситуация на равносметка. Разбира се, че положителните неща са повече от останалите, но вие трябва да откриете пътя, който ще ви води само напред. Изкушенията ще са много и именно в тях ще се чувствате добре. Уловката е, че трябва да излезете от зоната си на комфорт. Първите десет дни на декември няма да ви е трудно, но през втората декада ще разберете за какво точно става въпрос. Самоконтролът ще е ключовата дума за вас. Ако имате стари дългове – разплатете ги. Ако сте обидили някого – извинете се и се реванширайте за стореното. Ако си мислите, че няма повод за това, то последните дни на месеца ще ви дадат много възможности. Ще се почувствате наистина добре от стореното. Очаквайте изненадващи събитията, които дори да нарушат плановете ви, всъщност ще ви дадат нови възможности. Телец  Началото на декември до края на средата на месеца ще ви даде много спокойствие, баланс и свободно време. Това обаче не означава, че трябва да се отпуснете и да не правите нищо. Дава ви се шанс да използвате това време, за да поработите върху себе си. За някои от вас това ще бъде възможност да проведе необходимите промени у дома – почистване, подреждане, пренареждане. Не пропускайте и най-малките ъгълчета от дома ви. Може да намерите отдавна загубени неща. Не се колебайте да се разделите с излишното. Ред трябва да въведете и в личния си живот. Спазването на правилата и стремежът към идеала не бива да ви плашат. Сега това ще ви се отдава лесно. Ако ви притесняват стомашни болки задължително се консултирайте с лекар. След втората половина на месеца може да се заемете с реализирането на всичко иновативно, което ви хрумне. Съдбата ще ви предостави възможност да действате с размах. Празниците може да преминат в работа, но не пропускайте момента, който може да постави основата на едно по-добро бъдеще. Близнаци Първите дни на ноември ще ви дадат време, за да си поемете въздух и да съберете сили за това, което ви очаква. То е прекрасно, защото ще имате възможността да развихрите фантазията си по начина, по който ви харесва. Периодът ще е особено успешен за хората, занимаващи се с творческа работа. Плодовете на работата ви ще са най-добрите до момента и ще може да ги пласирате при най-добрите условия. В същото време трябва да внимавате да разплатите дълговете си – материални и духовни. В средата на месеца може да възникне юридически спор за разрешаване или да се провали ваше пътуване. От 9 декември 2016 г. до 8 януари 2017 г. Меркурий ще започне своето ретроградно движение, така че до 9-ти е добре да приключите с всичко ново, а после може да се обърнете към довършването на изостанала работа. Не се колебайте да се разделите с всичко старо и ненужно. Може да ви затрупат изненадващи събития в последните дни на месеца, но всичко е за добро. Рак  Декември ще бъде запомнен като време на ярки и сериозни промени. Единственото, което ще се изисква от вас е да сте активни и да запретнете добре ръкави. В първите дни на месеца ви очакват някои спешни дела, в които ще трябва да проявите гъвкавост.Някои представители на знака ще сменят сферата на дейност. Ако работите в сферата на изкуството в никакъв случай не се отказвайте от творческите си замисли. Още от средата на месеца направете справка за финансите си и действайте разумно, за да ви останат средства, за да изненадата любимите си хора с подаръци за празниците. Очаква ви отдавна планувано пътуване. Това може да промени плановете ви за празниците, но жертвата си заслужава. Близките ви ще ви разберат и няма да ви се сърдят. Самотните представители на знака ги очаква съдбоносна среща с човек, който може да се окаже тяхната половинка. Лъв  Декември ще бъде много емоционален месец за представителите на знака Лъв. Ще ви е трудно да сдържате емоциите си, а това може да доведе до импулсивни решения. Енергията ви ще е в повече и ако не я насочите, където трябва може сами да си усложните живота. Към средата на периода ще ви се наложи да поемете ролята на лидер. Това се отнася, както за работата, така и в личния живот. Трябва да внимавате да не се подавате на провокации. Възможно е дори някой от близките ви да се опита да ви манипулира, за да постигне своето. Ще ви е нужна голяма доза дипломатичност, за да излезете от ситуацията, така че да запазите качеството на отношенията. Във финансово отношение ви очаква не само стабилност, но и успех.Възможно е да получите пари за предишна дейност. В личния живот може да има някои недоразумения, но взаимността ще ви помогне да ги преодолеете. Бъдете внимателни по време на път особено в периода след 9 декември. Ако се почувствате неразположени не отлагайте посещението при лекаря. Дева  Началото на декември може да предложи някои по-сложни моменти в личния живот на представителите на знака Дева. Всички тревоги, усилия и лишения ще си заслужават, защото края на месеца ще ви даде така жадуваното щастие. Недоразуменията с партньора ви могат да бъдат преодолени с много мъдрост и търпение от ваша страна. Няма как усилията ви да останат незабелязани и неоценени. В работата ви може да станете участник в някои служебни интриги и спорове. Началниците ви, обаче ще се вслушат в доводите ви, особено ако са изпълнени с логика и в тях личи желанието да се подобрят нещата. Благодарение на това може да получите и материална облага. Все пак бъдете сдържани в отношенията си с колегите и не се подавайте на манипулации и предизвикателства. В края на месеца ви очакват промени. Подгответе се предварително психически за тях и ще видите, че нищо страшно няма в това живота да стане по-шарен и активен. Везни  Декември ще ви наложи да преразгледате възгледите си за живота и своя вътрешен свят. Ако бъдете откровени в отношенията си ще бъдете предпазени от конфликти с околните. Бъдете внимателни за хора от обкръжението ви, които може да се опитат да ви предизвикат. Пресечете опитите им с усмивка. Наложете си да бъдете над слуховете и интригите. Мерете всяка своя приказка и премисляйте поне три пъти преди да предприемете важно действие. Във финансово отношение няма да ви е много лесно. Ще трябва да се опитате да разплатите всичките си дългове, както и да бъдете максимално пестеливи. В здравословно отношение бъдете максимално щадящи към себе си. Придържайте се към здравословно хранене и се движете, колкото се може повече. В отношенията с любимия ви човек ви очаква хармония и разбирателство, особено ако оставите на него взимането на важните решения относно празниците и почивката. Стрелец  През този месец ще ви се наложи да поработите здраво. Още от сега ви обещаваме, че през януари ще бъдете компенсирани за това, така че не се депресирайте предварително. Още от първите дни на месеца в живота ви ще се случат събития, които ще променят коренно живота ви. Нищо лошо не ви очаква. Колкото и неочаквана да е промяната в нея винаги има нещо добро, не го забравяйте. При взимането на трудни решения не се колебайте да се вслушате в интуицията си. В средата на периода може да имате сериозен конфликт с половинката ви или важен човек от обкръжението ви. Възможно е да се стигне до промяна в отношенията ви. След 9 декември наяве е вероятно да излязат стари обиди или крити тайни. Каквото има да става ще стане и ще е за добро. Важното е след тази дата да не предприемате нищо ново и да не започвате нова връзка, тъй като тя няма да бъде дълготрайна. Събитията няма да от най-леките и всичко това може да изостри нервите ви. Опитайте се да си лягате рано, пийте билкови чайове, медитирайте. Положете усилия, за да укрепите имунитета си и да не се отрази нервното напрежение върху тялото ви. Скорпион През този месец ще берете плодовете на направеното през последните седмици и месеци. Приемете нещата такива, каквито са, особено ако вече не може да ги промените. Всъщност и за това ще имате своя шанс особено в дните след 9 декември. Периодът ще е добър за благородни постъпки, благотворителна дейност или просто даване на прошка и извинение към близките ви хора. Обвързаните представители на знака ще изпитат да узаконят връзката си или да я издигнат на по-високо ниво. Представителите на знака, които все още нямат своя половинка ще преживеят доста флиртове. Някои скорпиони може да се отправят на далечно пътешествие. Във финансово отношение няма да имате никакви затруднения, но ако успеете да спестите повече пари това ще е само по-добре за вас. След 9 декември бъдете внимателни при подписването на документи, а ако може отложете тази дейност след 8 януари 2017. Козирог  През декември ще ви се иска да имате всичко, това е напълно нормално. Освен, че ви се наложи да поработите здраво за това, няма да е зле да приложите и малко хитрост. Сега това ви е позволено, а и ако включите и чара си - никой няма да се усъмни в искреността ви. На един по-късен етап ще трябва да доказвате думите си, но за това може да помислите и по-късно. С напредването на дните ще ви притиска необходимостта от взимането на важно решение. Постарайте се да свършите тази работа до 9 декември. След това за вас ще е най-добре да се заемете с поправянето на стари грешки. Ключът към успеха ви ще бъде воденето на успешни преговори. Опитайте се да се поставите на мястото на другите, за да ги разберете по-добре и отгатнете точно от какво имат нужда. Втората половина на месеца е подходяща за това да се заемете с имиджа си. Това се отнася, както за външния ви вид, така и за по-широката представа, която оставяте у хората. През цялото време бъдете грижовни към себе си и здравето си. Помнете, че нищо не може да го замести, така че не пропускайте профилактиката и навременните мерки в случай, че се почувствате зле. Водолей  През този месец ще има сериозен натиск във връзка с личния ви живот. За обвързаните представители на знака това може да означава, че половинката ви вече иска нещо повече от връзката ви. Замислете се добре какво бихте загубили и ще видите, че перспективата да дадете някои обещания не е толкова страшна. Възможно е да се наложи да понесете някои критики, но те наистина ще са добронамерени и ако се вслушате в тях само ще спечелите. Финансовата страна на живота няма да ви притеснява и може да си отдъхнете в това отношение. Ще имате време и възможност да развиете свои качества, които отдавна искате да проверите дали са работещи. Решете се на тази крачка след 9 декември, особено ако вече сте правили опити в тази насока. Не изключвайте възможността в близко бъдеще това да стане ваше основно занимание, макар че е най-добре да изчакате първите резултати. Родителите ви имат нужда от повече внимание от ваша страна. Отдайте им заслуженото. В здравословно отношение бъдете внимателни при приема на лекарства. Въпреки празниците бъдете много пестеливи по отношение на алкохола. В никакъв случай не смесвайте няколко вида алкохол и не се качвайте в автомобил, за чийто шофьор имате съмнения, че е употребил алкохол. Риби  Декември ще е противоречив месец за представителите на знака Риби. Психически и духовно ще се чувствате добре, но никак няма да ви се работи. Вие обаче сте талантливи и ще можете да се измъкнете от рутината, като успеете да убедите ръководството ви, че страничната ви дейност ще има голямо значение за компанията ви. Направете всичко възможно, за да възстановите контактите с приятелите ви, особено онези от тях, които не сте виждали от години. Финансовото ви положение ще е променливо, но звездите няма да ви оставят да бедствате. За всеки случай заделете известна сума, за да може да спасите положението, когато това е необходимо. Въпреки желанието ви за нови неща избягвайте посещението на непознати места, особено ако сте сами. Бъдете предпазливи и внимателни в общуването с не познати. В личните отношения оставете инициативата в ръцете на партньора си и оставете борбата за надмощие. Ако преодолеете първоначалния протест в един момент дори може да ви хареса това положение. В здравословно отношение не сте в най-добрата си форма, така че не пренебрегвайте грижата за здравето си. Приемайте, богати на витамини храни и в никакъв случай не прибягвайте към алкохола, независимо от повода.

Кирил Домусчиев, председател на КРИБ: Сега обещават, а после ще търсят пари от бизнеса

 Президентът Румен Радев беше подведен за ветото върху Закона за концесиите – Г-н Домусчиев, излизате от заседание на управителния съвет на КРИБ. Какви са показателите на организацията? – Членовете одобриха отчета на КРИБ за 2016 г. и доклада за дейността, които показват, че организацията за последните две години не само е удвоила, а може би и утроила размерите си. Показва и едно много добро финансово състояние. – Как се чувства бизнесът в период на политическа нестабилност? – Членовете ни са притеснени. Това личи от разговорите, които водим с колеги, с браншови организации. Ясно е на всички, че в момента държавната администрация или не работи, или не го прави с високи темпове. Поискахме стабилност още в края на миналата година. Въпросът е, че политиците си търсят постоянно конфронтация и от това потърпевши са индустрията и обикновените българи. Тези избори ги плащаме ние, не само като пари, които ще отидат за реализирането им, но и заради това, че се спъва ръстът на икономиката. – Ще заработи ли тя на пълни обороти след април? – В момента тя върви по инерция. Смятам, че и в следващите месеци износът ще показва добри резултати. След срещата с министър-председателя Огнян Герджиков от КРИБ имаме уверение, че кабинетът ще направи всичко необходимо, за да не се пречи на икономиката, и аз нямам притеснения, че нещо кой знае какво ще се случи. Важно е какво ще стане след изборите. Защото част от посланията, които се отправят в момента към бизнеса, са тревожни. Големи шлемове в енергетиката, по-високи данъци, популистки изказвания на различни партии и обещания. Това, за да стане реалност, ще струва милиарди. Тези милиарди трябва да дойда отнякъде, защото ги няма. Практиката показва, че обикновено те идват от данъци, няма откъде другаде. Някои от тези партии бяха на власт и преди, но не видях да се справиха със сивия сектор на икономиката. Значи ще се търсят пак пари от данъци и такси, които ще са тежест за бизнеса. За кой бизнес – за светлия, защото сивият винаги е на сянка. Той не плаща. Така че това ще е тежест за фирмите, които произвеждат, изнасят, планират, да продължават с инвестициите. Нормално е те да са притеснени. – Светлият бизнес ще плати за популистките обещания, така ли? – Това е проблемът. Когато обещаваш мечти, хората няма как да ги забравят. За да ги изпълниш, трябва да вземеш от индустрията. Не искам да говоря лошо в предизборната обстановка срещу нито една партия, но няма как бизнесът да приеме за нормално стари схеми за кражба да бъдат предлагани наново, без никакви логични финансови аргументи. Няма как бизнесът да е щастлив от такива проекти, за провала на които и днес плащаме и ще продължаваме да плащаме с такси като “задължение към обществото”. – Стигаме до енергетика, ваша любима тема. – Тя е любима в кавички. Ако можехме да не говорим за нея, щеше да е най-добре. Енергетиката осигурява суровина за индустрията, а не краен продукт. Навсякъде по света електроенергията и природният газ са суровини и е много важно суровините да бъдат на стойности, близки до тези, които плащат наши конкуренти в Европа. Освен това сектор енергетика продължава да е нереформиран. Не спират кражбите и злоупотребите. – Кражбите ли са основните проблеми? – Кражби, некомпетентност, недалновидни политически решения. Има конкретни интереси, които стоят зад всички тези процеси. Парите са големи, с това и апетитът. Всичко това се отразява на сметките за ток и парно. Всеки един българин, плащайки сметките си, получава начисление за всичко, което е порочно и откраднато. Нямам нищо против държавната енергетика да печели, против съм непазарния принцип да се продава скъпа енергия на хора и бизнес, за да може вътре злоупотребите да си вървят. Ако този сектор не беше съсипван толкова години, а развиван, икономиката отдавна щеше да бележи двуцифрени ръстове. – Като говорите за политика и икономика, КРИБ реагира остро на ветото на президента Румен Радев върху Закона за концесиите. Защо?  – Президентът, според КРИБ, беше подведен от определени кръгове. Как може синдикална организация с има-няма 50 000 членове, някакви там политически партии, които не са били на власт и това им е един от големите проблеми, и разни зелени неправителствени организации да блокират този закон, без да се изслуша мнението на големите работодателски организации в страната. Ние загубихме 6-7 месеца в организиране на дискусии, конференции, кръгли маси, на които всички браншови организации, а при нас членуват сигурно 90% от големите браншови организации в България, дадоха своето мнение, техните бележки бяха отразени. Този закон мина сигурно през около 10 комисии в парламента, в които също имаше възможност всеки един да се изкаже, да си даде писмено становище и т.н. Някои от тези, които отидоха при президента да го съветват за ветото, аз не съм ги виждал на тези срещи и дискусии, организирани от нас. И накрая да се стигне до една стъпка, която е в ущърб на бизнеса, който иска да инвестира; в ущърб на всички общини, държавни институции, заинтересовани нещо да се строи, да се случва, да се прави, което няма как да стане в момента. Усещайки какво се готви, от КРИБ изпратихме и предварително писмо до президента с аргументация, че ветото ще бъде грешка. Защото новият Закон за концесиите на 80% имплементира пряко европейска директива 2014/23, която ние отдавна е трябвало да вкараме в нашите закони. Той премахва два закона, които не работят – стария Закон за концесиите и Закона за публично-частно партньорство (ПЧП). Ако не знаете, по последния закон, който явно е много полезен, модерен и некорупционен за държавата, има 0 сключени ПЧП. В България размерът на инвестициите намалява и вместо да се отпушат и да се пусне един съобразен със закона и европейските практики нов нормативен акт, те го спряха, хвърлиха го в кошчето. Колеги ме питат в прав текст: “Домусчиев, вие защо ни събирахте, защо ни губихте времето за всички тези дискусии”? А тук пък най-малкото става дума за корупция, защото по досега действащия закон примери за корупция колкото искате. Вижте какви договори са подписвани през годините или съответния министър, който ги е подписвал или кмет. Мога да ви дам много примери за грешни концесии. Четох наскоро, че сърбите пускат на концесия летището в Белград. Само че, като им гледам параметрите, те сега ще ни изпреварят. Тези концесионери, които ще участват, няма да дойдат при нас, защото има лимитиращо условие 450 км да не участват в други концесии. И инвеститорите ще си изберат Сърбия, а летищата са сходни. И каква е равносметката – сърбите ще вкарат няколкостотин милиона евро в бюджета си, ще си решат някакъв голям финансов проблем, а при нас имам чувството, че концесията ще пропадне и нашето летище ще си остане на същото положение, докато съседите ни изпреварват. Трябва развитие, което може да се постигне с едно публично-частно партньорство на база на този закон: дали ще е тунел под Шипка, строителство на магистрала, скоростен път, някаква жп линия, социални домове, затвори, болници и т.н. обекти, за които няма откъде да се осигури ресурс. – Търсят опорна точка в сектор, в който синхронът между бизнес и държава съществува. Може ли да се каже, че това е стимулиране на българското производство? – За едно такова разбирателство трябва дългосрочна стратегия, която да се спазва. Последователност в политиките, независимо кой е на власт, не се получава. На бизнеса не му трябват някакви кой знае какви стимули, а стабилност, предсказуемост и колкото се може по-малко намеса на държавата. По-малка административна тежест – тези постоянно растящи такси трябва да бъдат намалени. Това е. – Тук баланс няма, няма и такъв във вечната битка инвестиции – природа. Защо се получава този остър сблъсък на добри намерения за развитие на икономиката и екологични организации, които ги оспорват и спират още в зародиш? – Тук има тежки злоупотреби, облечени в т.нар. зелен рекет, който става все по-силен. Всички инвеститори в България – и наши, и чужди, се сблъскват с него, който в над 90% от случаите е необоснован. Факт е, че не можем да развиваме туризма си, и това не е случайно. Факт е, че много от тези организации са платени от швейцарски, австрийски и прочее фондове. Много от тези организации са платени от чужди държави. Те разчитат да получат средства по линия на този рекет. Защото за всеки един инфраструктурен, промишлен или жилищен проект винаги може да се намери консенсус за това и двете страни да живеят съвместно с природата. Така както е в Австрия, Швейцария, Франция, а там зелените организации също са силни. Нещата са много по-прагматични и се намират решения. При нас това не може да стане, защото явно и манталитетът, и интелектът, а и интересите са различни. Проблемът е, че политиците са в много случаи слаби и безхарактерни и е достатъчно да излязат 20 човека с тенджери и лъжици на Орлов мост и са готови да поддадат. – Отново сменям посоката на разговора. Работодателските организации, в това число и КРИБ, не от вчера предупреждават за това, че дисбалансът на пазара на труда е огромна спънка за икономиката. Тук кои са правилните стъпки? – От няколко месеца, ако не и година, твърдя, че в България безработица няма. Дори и тези, които живееха на социални помощи или нямат желание да работят, намаляват. Това е проблем, който е трупал негативи повече от 20 години. Просто образователната ни система беше разбита тотално, тръгна по съвсем грешен път и в един момент България от страната с много сериозни позиции на всички нива на световната образователна карта се оказа с тежки проблеми, които се чудим как да наваксаме. Колкото и бързо да го направим и бизнесът, и министерството, и университетите, за това трябва години. Знаете инженер, биолог, химик и прочее не се създава просто така. Няма кадри и ние трябва отнякъде да ги вземем. Затова, както правят много западноевропейски държави, работодателите настояваме да се дават колкото е възможно повече сини карти. Второто нещо – за да върнем български специалисти, трябва да се смени структурата на българската икономика, имаме прекалено много предприятия с продукти с ниска добавена стойност, които не могат да си позволят да плащат за добри специалисти, които навън вземат в пъти. Нашата производителност на труда е много ниска. Трябва всяко едно предприятие да успее да излезе на пазар и да предлага продукт с висока добавена стойност, да произвежда продукт със средновисока за Европа производителност. Тогава може би ще си върнем поне част от тези кадри. Но без внос на кадри от чужбина, така както правят Германия и Франция,например, няма да стане. Ние няма как да спрем това текучество на работна ръка към по-силни икономики. Не може тук да обучаваме само адвокати и счетоводители, защото някой все пак трябва да работи в заводите. Задължително трябва да започнем да внасяме специалисти. Говоря за IT експерти, биолози, химици. Всичко е скачено. Ако искаме да поддържаме тези ръстове, ако искаме да таргитираме 1500-2000 лева средна работна заплата, това може да стане само чрез индустрията. – Като изпълнителен директор на групата “Хювефарма” преди дни обявихте, че компанията ще инвестира 150 млн. евро в строеж на нов ветеринарен завод в Пещера, непосредствено до сегашната площадка на “Биовет”. Кога ще заработят новите мощности? – Това не е нова идея. Може би ако сега трябваше да стартираме с тази идея, нямаше да тръгнем да го правим, по-скоро щяхме да се опитаме да купим подобен завод в Китай, Америка и сигурно щеше да ни излезе и по-евтино. Въпросът е, че това е решение, което ние взехме преди 3-4 години, тъй като процесът е доста дълъг. Трябваше да осигурим терени, да решим въпроси с промяна на статута на земята и прочее задължителни процедури, които отнемат много време и усилия. Сега чакаме ОВОС и разрешение за строителство. Този завод ще го направим, независимо че ще имаме много спънки, но се надяваме, че ще успеем да го пуснем в рамките на края на следващата година да работи на 100%. Трябва да се знае, че продаваме продукти в над 100 държави в света, но плащаме данъци в България и печалбата се консолидира в България. Нашият гост Кирил Домусчиев е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), която е най-голямата организация на бизнеса в България. Той е управител на “Хювефарма” ЕООД; главен акционер и председател на надзорния съвет в “Параходство Български морски флот” АД; съосновател и съдружник в “Адванс Пропъртис” ООД; председател на Борда на директорите в Huvepharma N.V., Белгия; член на Борда на директорите в Huvepharma Inc., САЩ, в Huvepharma Holdings B.V. и в Huvepharma International B.V.; председател на надзорния съвет в “Биовет” АД.

Ако ще пътувате ЗАДЪЛЖИТЕЛНО прочетете това!

 Информация за състоянието на републиканските пътища към 05:30 ч. на 25.02.2017 г. І. МЕТЕОРОЛОГИЧНА ОБСТАНОВКА: Температурите са в интервала от - 3 С° до 12 С°. Времето над страната е предимно облачно. Слаб вятър духа в областите Монтана, Силистра, Разград, Добрич, Варна, Видин, Перник, Смолян, Кюстендил и  Кърджали. Дъжд вали в областПлевен и в районите на Берковица и Лом /обл. Монтана/, Своге, Скравена, Витиня Ботевград, Елин Пелин и Гинци /обл.София/, Ловеч, Черна Места /обл. Благоевград/.   Пътните настилки в страната са предимно сухи, на места мокри, заснежени, по усойните места заледени, почистени и обработени. ВРЕМЕННИ ОГРАНИЧЕНИЯ: Поради извършване на обследване по републиканската пътна мрежа се въвеждат следните ограничения: - от 8:00 часа до 17 часа на 27.02.2017 г. при тунели при км 56+176 и км 82+890 на АМ „Струма“ - ограничаване на движението в изпреварваща лента и намаляване на скоростта в участъка последователно в дясна и лява тунелна тръба. - от 8:00 часа до 17 часа на 27.02.2017 г. при тунели при км 370+430, 383+581 и 388+848 на път I-1 – ограничено движение в тунелните тръби. Обходни маршрути за всички МПС: - за тунел при км 370+430 – по път I-1 от км 369+500 до км 371+379 по общински път; - за тунел при км 383+581 – по път I-1 от км 383+486 до км 383+790 по общински път; - за тунел при км 388+848 – по път I-1 от км 388+877 до км 389+300. - от 8:00 часа до 17 часа на 28.02.2017 г. при тунел „Траянови врата“ (при км 53+297) на АМ „Тракия“ – последователно затваряне на дясна и лява тунелна тръба и пренасочване на движението двупосочно в свободната тунелна тръба. Шофьорите да се движат с повишено внимание и съобразена скорост в тези пътни участъци. ІІ. СЪСТОЯНИЕ НА АВТОМАГИСТРАЛИТЕ: АМ „Тракия“: няма ограничения. АМ „Хемус“: област София: До 31.03.2017 г. се ограничава движението на всички МПС в дясната тръба на тунел „Витиня“ в посока Варна, поради ремонт.  Обходен маршрут за камионите над 10 тона в посока Варна-София е по първокласния път I-1 като отбиването на трафика е при 35-ти километър на автомагистрала „Хемус“. Включването в магистралата в посока София, пътувайки по път I-1 е при 29-ти километър. Движението на автомобили до 10 т се извършва двупосочно в лявата тръба в посока София. Алтернативният маршрут за пътуване по време на ремонтните работи от София за Ботевград е път I-1 от км 215+000 до км 209+500 и обратно. Връзката на АМ „Хемус“ с първокласния път за пътуващите към Ботевград е при пътния възел при 30-ти км на автомагистралата /Витинска река/, а за идващите от Ботевград при 36-ти километър на АМ „Хемус“. До 31.03.2017 г. е ограничено движението в дясна тръба на тунел „Ечемишка“ /посока Варна/, поради ремонтни работи. Движението се извършва двупосочно в платното в посока София/. АМ „Струма“: няма ограничения. АМ „Марица“: няма ограничения. АМ „Черно море“: няма ограничения. АМ „Люлин“: област София: До 10.03.2017 г. при тунел 1 /района на Мало Бучино/ е ограничено движението в изпреварващите ленти в двете тунелни тръби, поради превантивен ремонт. Движението се извършва в интензивната лента с ограничение – 50 км/ч. До 10.03.2017 г.  е ограничено движението на МПС в платното в посока София при км 9+600, поради свлачищни процеси. Движението се осъществява двупосочно в платното в посока Перник. Срок 10.03.2017 г. ІІI. ВЪВЕДЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ ПО ОСНОВНИТЕ ПЪТНИ НАПРАВЛЕНИЯ: 1. Проходи: - „Върбишки” - затворен за всички МПС; - „Златишки” - затворен за всички МПС; - „Троянски” - затворен за всички МПС; - „Айтоски” - отворен за всички МПС; - „Котленски” - отворен за всички МПС; - „Обзорски” - отворен за всички МПС; - „Печинско” - отворен за всички МПС; - „Превала” - отворен за всички МПС; - „Предел” - отворен за всички МПС; - „Ришки” - отворен за всички МПС; - „Рожен” - отворен за всички МПС; - „Република“ – отворен за всички МПС; - „Вратник” - забранен за МПС над 10 т; - „Дюлински” - забранен за МПС над 3,5 т.; - „Пампорово” - забранен за МПС над 3,5 т.; - „Петрохан” - забранен за МПС над 12 т; - „Твърдишки” - забранен за МПС над 10 т; - „Шипка” - забранено е движението на МПС, предназначени за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 тона от категория N3, както и тегленето на ремаркета и полуремаркета с технически допустима максимална маса над 10 тона от категория О4. Срок до 31.03.2017 г.  ІV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА: ОГРАНИЧЕНИЯ В ДВИЖЕНИЕТО НА МПС ПО ПЪРВОКЛАСНАТА ПЪТНА МРЕЖА: - път I-1 /Е79/ Граница Румъния-Видин-Монтана-Враца-София-Благоевград-Кулата-граница Гърция: област Монтана: при км 121+919 се забранява влизането в с. Сумер на тежкотоварни превозни средства над 10 т. по Общински път „Пътна връзка за с. Сумер”. Движението на МПС при км 120+390 от Монтана посока Вършец се отклонява по път ІІІ-1621 Сумер-Вършец. Срок до 18.11.2017 г.; област Враца: от км 129+340 до км 129+450 – движение в една лента, поради повреди на асфалтовата настилка. Срок до 28.02.2017 г.; област София: от км 276+162 /Александров мост/ до км 282+485 г-ца ОПУ Перник – забранено движението на товарни МПС над 15 т; област Перник: ограничено е движението за тежкотоварни камиони с тегло над 15 т. в участъка от пътен възел Даскалово посока Владая. Участъка с ограничение за територията на ОПУ-Перник е от км 282+485 (граница ОПУ София) до км 287+183 (ПВ Даскалово); област Благоевград: при км 355+564 /пътен възел Кочериново/ – движение с повишено внимание, поради строителство на временен бетонов път през кръгово кръстовище. Срок до 17:00 часа на 02.03.2017 г. - път І-2 Граница Румъния-Русе-Цар Калоян-Разград-Шумен-Девня-Варна:няма ограничения. път І-3 Гара Бяла-Плевен-Луковит-Коритна-Ябланица-Ботевград: област София: Правец-с. Разлив-Трудовец-Ботевград – забранено движението на МПС над 12 т в участъка от км 193+345 /отклонение за п.в. „Правец”/ до км 204+200 /заустване в път І-1 Видин-Враца-Ботевград/. Обходен маршрут: АМ „Хемус” /за п.в. „Правец”/-път ІІ-17/ (Мездра-Ботевград)-п.в. І-3-п.в. „Ботевград” на АМ „Хемус” и обратно. - път І-4 Коритна-Български Извор-Микре-Севлиево-В. Търново-Омуртаг-Търговище-Шумен: няма ограничения. - път І-5 Русе-В.Търново-Шипка-Стара Загора-Хасково-Кърджали-Маказа-граница Гърция: област Кърджали: забранено е движението на МПС с тегло над 3,5 т в участъка Подкова-Маказа; ограничено е движението на МПС над 15 т. в участъка Черноочене-Кърджали. - път І-6 Граница Македония-Гърляно-Кюстендил-Перник-София-Пирдоп-Карлово-Сливен-Карнобат-Бургас: няма ограничения. - път І-7 Граница Румъния-Силистра-Дулово-Преслав-Върбишки проход-Петолъчката-Елхово-Лесово-граница Турция: няма ограничения. - път І-8 Граница Сърбия-Драгоман-София-Ихтиман-Пазарджик-Пловдив-Хасково-Капитан Андреево-граница Турция: област София: Ихтиман-Вакарел – ограничено движение за всички МПС; област Хасково: от км 370+500 до км 377+900 в участъка гр. Свиленград-Капитан Андреево – затворен за движение на МПС, поради пропадане на насип. - път І-9 граница Румъния-Дуранкулак-Балчик-Варна-Бургас-Звездец-Малко Търново-граница Турция: област Варна: Кранево-Варна при км 83+100 – ограничено движение на МПС над 10 т. Обход през Кичево-Оброчище. V. СЪСТОЯНИЕ НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА II и III клас: ОПУ Благоевград: няма. ОПУ-Бургас: Път III-908 Варовник-Вълчаново ханче от км 20+000 до 39+200 – забранено движението на МПС над 10 т. Срок до 31.12.2017 г; път ІІІ-908 от км 22+400 до км 39+300 /от разклона за с. Варовник до кръстовището с път II-79/ – ограничава се движението на тежкотоварни автомобили с общо тегло над 10 т. поради лоша пътна настилка. Срок до 31.12.2017 г; път ІІІ-992 Веселие-Ясна Поляна в участъка на аварирал мост над река Ропотамо при км 16+257 е изграден временен път с временен брод през коритото на реката, като е въведена забрана за движение на МПС над 12 т. Срок 30.06.2017 г; път ІІІ-7306 Черница-Сунгурларе-Чубра – ограничава се движението на тежкотоварни автомобили с общо тегло над 10 т, поради лоша пътна настилка. Срок 31.12.2017 г. ОПУ Варна: няма ограничения. ОПУ Велико Търново: Път ІІІ-551 Дебелец-Средни колиби-Елена – затворен за МПС над 10 т., поради лошо експлоатационно състояние с цел повишаване безопасността на движението. Обходен маршрут: Дебелец-В.Търново-Лясковски кантон-Миндя-Елена и обратно. Път ІІІ-4073 Царски извор-Драганово, от км 0+000 до км 5+500 – затворен поради свлачище. Обходен маршрут: Царски извор-Сушица-Драганово и обратно. ОПУ-Видин: Път III-112 Добри дол-Дъбова махала от км 0+000 до км 10+500 движението на МПС предназначени за товари с техническа допустима максимална маса над 12 т, включително ремаркета и полуремаркета е ограничено и се пренасочват по следните обходни маршрути: За движещите се по път II-11 в посока Видин-Монтана: При п.к. „Добри дол” с път III-112- движението се пренасочва по път ІІ-11-обходен път през гр. Лом до кръстовището с път ІІ-81 /Лом-Монтана/ За движещите се по път І-1 /Е-79/ посока Видин-Монтана: При п.к. Дунавци указан маршрут път І-1 /Е-79/ - Видин-Монтана. При п.к. Ружинци указан маршрут път І-1 /Е-79/ - Видин-Монтана. За движещите се по път I-1: При п.к. с път I-1/Монтана-Видин/ движението се насочва по път I-1 /Монтана-Видин/ - При п.к. Ружинци движението се насочва по път I-1 /Монтана-Видин/. - За движещите се по път III-114 В участъка Лом-Ружинци,движението в указания пътен участък на тежки МПС над 12 т. е пренасочено по път II-11 при гр. Лом. и по път І-1 при п.к. Ружинци. Срок до 31.03.2017 г. ОПУ-Враца: Път ІІ-11 Оряхово-Лесковец-граница с област Плевен от км 118+000 до км 119+000 – ограничено движение на МПС над 3.5 т, поради свлачищни процеси и големи деформации в асфалтовата настилка. Обходен маршрут: Оряхово-Селановци /път ІІІ-306/ Галово-Остров /пътища ІV-ти клас/-път ІІ-11-граница Плевен. Срок 31.03.2017 г. Път ІІІ-161 Ребърково-Лютидол от км 0+000 до км 8+700 – стеснение в двете посоки и ограничение за движението на МПС над 10 т от км 0+000 до км 5+900 и над 3.5 т от км 5+900 до км 8+700, поради свлачищни процеси. Срок 31.03.2017 г.; път ІІІ-308 Своде-Караш-Хубавене-Роман в участъка от село Караш до село Хубавене – затворен за движение на МПС, поради свлачище от км 25+000 до км 25+200. Срок 31.03.2017 г. Обходен маршрут: Роман-Ябланица-Осикова Лъкавица-Правешка Лъкавица-Караш за пътуващите от Роман за Караш. Ябланица-Роман-Хубавене за пътуващите от София и Ловеч. Път ІІІ-1306 Вировско-Върбица-Горно Пещене - /път ІІ-15/ от км 62+000 до км 62+300 – стесняване на дясното платно за движение и ограничаване на скоростта до 50 км/ч, поради възникнали свлачищни процеси. Движение с повишено внимание. Срок 31.03.2017 г. ОПУ-Габрово: Път III-403 с. Кормянско-с. Малък Вършец при км 10+080 – стеснен участък при мост над р. Крапец. Сигнализиран с пътен знак В15 „Забранено влизането на пътни превозни средства с ширина, включително на товара, по-голяма от 3,30 м”. Обходен маршрут: за МПС над 3,30 м по път III-401 Граница Ловеч - /Кормянско-Малък Вършец/ - при км 46+800 по общински път до III-403 в с. Малък Вършец; Път III-3011 Крамолин-В. Търново от км 22+129 до км 28+380 – ограничено движение за МПС над 10 т, поради влошено технико-експлоатационно състояние на мостово съоръжение при км 26+444. Срок до 31.05.2017 г.; път ІІІ-4404 Габрово-Дебел дял в участъка от км 10+151 /от разклона за к.к. „Люляците”/ до км 13+807 /до с. Дебел дял/ – затворен за движение на всички МПС, поради пропадане на пътното платно. Срок до 28.02.2017 г. Обходен маршрут: по път III-4404 Габрово-Гъбене-Музга-Дебел дял. Път ІІІ-5005 връх Шипка-връх Бузлуджа, в участъка от км 0+000 до км 9+600 – затворен за целия зимен сезон. Движението се осъществява чрез отбиване, както следва: посока север - юг: път І-5 вр. Шипка - гр. Шипка – Казанлък от км 170+000 до км 188+600 - общински път ІV-50025 - вр. Бузлуджа посока юг-север: път І-5 Казанлък - км 188+600 - общински път ІV -50025 - вр. Бузлуджа. Срок до 15.03.2017 г.; път III-5006 Габрово-Стомонеците – ограничено движение за МПС над 3,5 т, поради аварийно състояние /срутена конзола/ на мост при км 4+375. Пътят е сигнализиран с пътни знаци. Срок до 06.03.2017 г. ОПУ-Добрич: няма ограничения. ОПУ-Кюстендил: Път III-6012 с. Уши-с. Трекляно от км 15+890 до км 21+000 – ограничено движение през зимния сезон, поради сложни планински и атмосферни условия. Сигнализиран е с пътни знаци. Срок до 31.03.2017 г; път ІІІ-6222 Смоличано-Пелатиково от км 10+000 до км 14+000 е ограничено движението за товарни автомобили над 12 т, поради пропадане на част от пътното тяло при км 10+650, км 11+720, км 12+830 и км 13+360. Сигнализирано с пътни знаци. Срок 31.03.2017 г.; път III-6224 Ветрен-Раково от км 6+500 до км 14+900 – ограничено движение през зимния сезон, поради сложни планински и атмосферни условия. Срок до 31.03.2017. ОПУ-Кърджали: Път II-59 Момчилград-Крумовград в участъка от км 17+880 до км 21+400 – движението се извършва по новоизградения обходен път. Срок до 31.12.2017 г.; път ІІІ-5009 Зорница-Бели пласт-Стремци-Черноочене-Кърджали – забранено е движението на товарни МПС над 12 т. Срок до 31.12.2017 г. Обходен маршрут: по път I-5 Хасково-Кърджали и път III-507 Кърджали-Мост, през с. Мост; Път ІІІ-5071 Чифлик-Мургово-Г. Крепост-Стремци-Три могили-Драганово-Черноочене в участъка от км 9+470 до км 17+466 – забранено е движението на всички МПС. Срок до 28.02.2017 г. Обходен маршрут: през гр. Кърджали. Път III-5902 п.кръстовище Звездел-п.кръстовище Голяма Чинка-Токачка в участъка от км 0+000 до км 16+668 – забранено движението на всички МПС. Срок до 28.02.2017 г. Обходен маршрут: Обходен маршрут: р-к Звездел-Крумовград-Токачка. ОПУ-Ловеч: Път III-358 Шипково-Рибарица от км 13+125 до км 32+800 – ограничено движение за МПС над 12 т. Срок до 28.02.2017 г. ОПУ-Монтана: Път ІІІ-112 Дъбова Махала-Смирненски-Славотин-Студено Буче-Монтана –забранено за МПС над 12 т. поради ремонтни дейности на асфалтовата настилка настилка. Останалите автомобили да се придвижват с повишено внимание. Срок до 28.02.2017 г. включително. ОПУ-Пазарджик: Път II-37 Пещера-Батак-Доспат от км 163+967 до км 200+600 – движението на тежкотоварни МПС с ремаркета и полуремаркета е ограничено. Срок до 28.02.2017 г.; път II-84 Варвара-Гара Костандово от км 10+480 до км 29+585 – движение с повишено внимание поради опасност от падане на камъни на платното за движение. Срок до 28.02.2017 г.; път ІІІ-842 Юндола-Голямо Белово в участъка от км 0+000 до км 24+430– забранено движението на тежкотоварни МПС над 12 т. Срок до 31.03.2017 г.; път III-3704 Пазарджик-Ветрен при км 11+485 в с. Бошуля – забранено движението на тежкотоварни МПС над 10 т. Срок до 31.03.2017 г; ОПУ-Перник: Път ІІІ-637 от с. Мрамор до разклон за с. Лева река – забрана за движение на МПС над 10 т. Срок до 30.04.2017 г. ОПУ-Плевен: Път ІІІ-301 от км 1+750 /край регулация с. Козар Белене/ до км 5+753 /начало регулация гр. Левски/ – забранява се движението на пътни превозни средства с общо тегло над 7 т. Обходен маршрут: път III-303 Българене-Малчика-Аспарухово-Левски. Път ІІІ-304 Изгрев-Трънчовица-Бацова махала-Новачене-Дебово от км 0+030 до км 24+650 – целогодишно е забранено транзитното движение на МПС над 15 т. Обходен маршрут: по път ІІ-34 Плевен-Никопол. Път ІІІ-3004 Опанец-Долна Митрополия от км 0+000 до км 6+125 - в района на с. Опанец – целогодишно е забранено транзитно движение на МПС над 3.5 т. Обходен маршрут: по път І-3 Бяла-Плевен-Ботевград (от п.в. "КАТ" на км 88+973 към п.в. на км 95+099). Път ІІІ-3005 Ясен-Търнене-Градина-в района на с. Ясен от км 1+793 до км 4+223 – целогодишно е забранено транзитно движение на МПС над 3.5 т, осигурен е сигнализиран обходен маршрут; път ІІІ-3005 от км 21+062 до км 27+123 Ясен-Търнене-Градина-Петърница-Бъркач-Беглеж - в района на с. Беглеж – целогодишна забрана за МПС над 8 т. Обходен маршрут: път ІІІ-3502 Брестовец-Горталово-Беглеж-Бежаново-Ъглен. Път ІІІ-3006 от км 8+904 до км 9+22 Радомирци-Рупци-Червен бряг – в участъка на свлачище в землището на гр. Червен бряг – целогодишна забрана за МПС над 12 т. Обходен маршрут: по път І-3 до гр. Луковит, кръстовище с път ІІІ-306, дясно, до гр. Червен бряг и обратно. ОПУ-Пловдив: Път ІІІ-667 Плодовитово-Първомай-Асеновград при км 6+832 /мост на р. Марица/ – забранено движението на тежкотоварни МПС над 12 т., поради влошеното транспортно – експлоатационно състояние на стоманения мост на р. Марица; път-III 861 Югово-Лъки-Здравец – отворен за МПС до 12 т; път III-5802 Тополово-Леново-Поройна в участъка от км 19+287 (край с. Поройна) до км 19+495 (кръстовище с III-667) е затворен – забранено движението на всички МПС; път III-8611 Белица-Загражден–Давидково в участъка от км 13+500 /Държавно ловно стопанство ”Кормисош”, след с. Белица/ до границата с област Смолян при км 18+431 – забранено движението на всички МПС. ОПУ-Разград: няма ограничения. ОПУ-Русе: Път ІІ-51 Бяла-Попово в района на гр. Бяла от км 0+858 до км 0+908 – въведен ВОБД по едната лента с дължина 50 м, поради пропадане на подпорна стена, ограничено е и движението на товарни автомобили над 10 т. Ограничението на скоростта е до 30 км/ч. Обходен маршрут: с. Пет Кладенци-Борово и обратно. Път ІІІ-202 Русе-Щръклево-Нисово-Кацелово при км 36+945 – аварийно-възстановителни работи на мост над река Черни Лом, с ограничение за движение на автомобили с обща маса над 10 т. Дясната лента е затворена за движение и е въведен пропускателен режим по лявата лента за движение; път ІІІ-501 Русе-Басарбово при км 5+976 – ремонтни дейности на мостово съоръжение. Движението се осъществява в една лента с пропускателен режим. Участъка е сигнализиран с ограничение на скоростта до 40 км/ч. Срок до 19.04.2017 г. ОПУ-Силистра: без ограничения. ОПУ-Сливен: Път ІІІ-488 Ичера-Сливен от км 19+750 до км 30+000 – затворен за движение за МПС над 10 т. ОПУ София: Път ІІ-81 проход „Петрохан” от км 0+000 до км 50+870 – ограничено е движението на пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 т – категория N3 (включително ремаркета и полуремаркета) с повече от две оси, селскостопанска и земеделска техника, трактори и специализирана строителна техника. Срок до 31.03.2017 г.; път ІІ-82 Костенец-Самоков от км 0+000 до км 39+176 – забранява се транзитното движение на товарни МПС с обща маса над 10 т в двете посоки; път III-164 Своге-Бучин проход – ограничава се движението на МПС с обща маса над 12 т. Срок до 31.03.2017 г.; път ІІІ-801 Вакарел-Белица 0+000 до км 22+133 – ограничено движението на МПС с ремаркета и полуремаркета, поради влошени експлоатационни характеристики за целия зимен период. Срок до 31.03.2017 г.; път III-3009 Правец-Етрополе е ограничено движението на МПС над 20 т., поради намален габарит по искане на Пътна Полиция. Обходен маршрут: път II-37 /Етрополе - Джурово/, АМ "Хемус" /Джурово - Правец/ и път I-3 /пътен възел Правец/. Срок 31.03.2017 г. Път ІІІ-3701 в участък от км 16+600 /край с. Ямна/ до км 22+300 /г-ца ОПУ Ловеч/ – затворен, поради свлачища. Срок до 31.03.2017 г. Обходен маршрут: път II-37 /Етрополе/-Лъга-Джурово-път I-3 /Джурово-Ябланица/-граница ОПУ Ловеч-път III-358 /Ябланица-Гложене/-път III-3701/ Гложене-Черни Вит/. Път ІІІ-8102 Чибаовци-Свидня от км 10+000 до км 16+750 – затворен участък поради активирали се свлачища. Срок до 31.03.2017 г. Обходен маршрут: до Чибаовци да се ползва път II-81; до Бучин проход-път III-164 Бучин проход-Искрец-Свидня. ОПУ-Смолян: Път II-37 Батак-Доспат от граница с област Пазарджик до разклон за Сърница – товарните МПС да са без ремаркета и полуремаркета. Път III-8683 Арда-Горна Арда от км 27+000 до км 29+500 – забранено движението на МПС над 10 т, поради пропадане и стесняване на една от пътните ленти. Срок до 31.03.2017 г. ОПУ-Стара Загора: Път ІІІ-807 – затворен мост над р. Марица при с. Скобелево. Обходни маршрути: - път ІІ-66 Поповица-Плодовитово-Първомай-Скобелево; - път ІІ-66 Чирпан-Плодовитово-Първомай-Скобелево; - Скобелево-Първомай-Плодовитово-път ІІ-66. Път ІІІ-5005 връх Шипка-връх Бузлуджа, в участъка от км 0+000 до км 9+600 – затворен за целия зимен сезон. Срок до 31.03.2017 г. Обходен маршрут: път І-5 вр. Шипка-гр. Шипка-Казанлък от км 170+000 до км 188+600 - общински път ІV-50025-вр. Бузлуджа Път ІІІ-5031 Опан-Гълъбово – забранено движението на МПС над 10 т. Обходен маршрут: път І-5 Стара Загора-Димитровград и път ІІІ-554 Раднево-Гълъбово. ОПУ-Търговище: няма ограничения. ОПУ-Хасково: няма ограничения. ОПУ Шумен: Път ІІІ-731 Радко Димитриево-Друмево – ограничено движение на МПС над 10 т. Срок до 03.04.2017 г. ОПУ-Ямбол: няма ограничения. Ситуационен и координационен център на Агенция „Пътна инфраструктура“

Референдумът е последната надежда на Борисов

 Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии. "ГЕРБ не фалшифицира изборите, защото няма външна подкрепа" - Проф. Георгиев, наказаха ли българите Бойко Борисов на президентските избори?  - След вота има изгледи това недоразумение в политиката да се махне, този път окончателно.  - Някак не ми се вярва да се случи. Поне не толкова бързо. - На мен ми се иска да вярвам. Реалните факти сочат следното. Партийният вот изравни позициите на Радев и на Цачева. Радостната новина от тези избори е, че 800 000 безпартийни, ядосани и, разбира се, с надежда български граждани като мен избраха ген. Радев, наказвайки Борисов. Ако не се разчете, че този път гражданите, а не партийните централи, категорично заявиха своята позиция, значи политиците нищо не са разбрали. В този смисъл ген. Радев ще встъпи в длъжност с изключително доверие от гражданите и няма нужда да се съобразява с политическите партии. Все си мисля, може би фантазирам, но ми се иска да привидя в него българския генерал Де Гол. Откакто България губи държавността си в рамките на Османската империя, оттогава българският народ е намразил политическия елит, оттогава не се е справил със задачата да запази собствената си държава. Оттогава, ако погледнете народното творчество, три века в него няма споменат нито един български политик, цар, държавник и т.н. Това е тотално отчуждение. За първи път сега в условията на свободна държава е постигнат подобен успех. Не знам доколко фигурите от висшия пилотаж в небето могат да се пренасят на политическия терен, но ми се струва, че Радев може да направи каквото пожелае, дори да свика Велико народно събрание. Народът ще бъде с него. В по-краткосрочен план - не бива да се връзва на трагикомичното предложение на президента Плевнелиев да правят заедно кабинет. Той встъпва в длъжност на 22 януари, тогава може да прави каквото иска.  - Проблемът е за периода до встъпването в длъжност и заявленията на ГЕРБ и БСП, че няма да съставят кабинет в рамките на това Народно събрание. - Колкото и да звучи нетрадиционно, след приемането на оставката на кабинета на Борисов, според мен трябва да бъде излъчено правителство в това Народно събрание, ако щете с мандата на Патриотичния фронт, около който да се обединят всички останали. Цецка Цачева трябва да си подаде оставката, а Красимир Каракачанов да стане председател на Народното събрание. И повтарям - кабинет с мандат на Патриотичния фронт, но без партийни фигури. Има експерти, които биха се съгласили да застанат начело на изпълнителната власт за 5-6 месеца, така щото българските партии да покажат, че са държавно отговорни. Тази фраза "национално отговорни" всеки я използва под път и над път, нищо не прави и тя вече нищо не значи. Тук е шансът да се опитат политическите партии да върнат общественото доверие в себе си. Ако това не стане и се отиде веднага на избори, както иска Борисов, вероятно въобразявайки си, че може да се реваншира, тогава ген. Радев трябва да предприеме драстични мерки. - Не ви ли се струва, че партиите ще "разчетат" вота като наказание единствено за ГЕРБ? - Ако са толкова ограничени, нека видят само това. - Защото онова, което тръгна отвъд Океана, е наказание на политическия елит, на политическото статукво.  - Има тотално недоверие към политическите партии. Истината е, че хората мразят политическите партии такива, каквито са. Има много важен период - от 20 януари до края на април. Това са първите сто дни на новоизбрания президент на САЩ. Цялостната визия за света ще бъде зададена в тези сто дни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. След тях трябва да бъдат произведени парламентарните избори в България, не по-рано.       - Да не намеквате за очакваната промяна в отношенията с Русия? - Какво да намеквам, няма шанс те да не се затоплят. Иначе какво? Война?! Кое е по-добре? - Хич не ви е жал за родните русофоби сякаш? - Още преди години, дори при вас в ДУМА казах, че те спешно трябва да ходят в Москва. Пропуснаха се маса срокове. Всичко се пропусна. Защото българският партиен елит е продажен. Традиционно. И служи на силния господар на деня.  - Въпреки оптимизма ви за края на ГЕРБ, нека сме реалисти и да не ги подценяваме. Те имат структури по места, така че да не ги отписваме преждевременно. - И преди съм го казвал - първата загуба ще е началото на края на ГЕРБ. Тяхната конструкция е тотално клиентелистка. Същата конструкция беше НДСВ. Не че го няма и при други партии, но тук това отъждествяване на партията с лидера предполага лидерът да гарантира участие във властта, т.е. властта се интерпретира като единствения начин на съществуване. Когато са разклатени позициите на лидера, мишките изчезват и търсят друг начин да съществуват.  - Готвят се поредните нови политически проекти. Около Радан Кънев например, макар кандидатът на ДСБ в тези избори да постигна скромен резултат. - Не може когато 80-85% от българската нация съставлява русофилски настроени хора, да им се говорят глупости и на това да базираш цялата си кампания.  - Не е ли вярно и това, че либерално дясното няма как да намери широка подкрепа в бедна страна като нашата? - В Европа няма дясно, няма ляво. Това са партии, които удържат статуквото на ЕС в този му вид. Нито ПЕС е лява, нито ЕНП е дясна. Друг е въпросът, че в началото на XXI век не можем да говорим за "ляво" и "дясно", както в края на XIX век. Тук е прав ген. Радев - партията е България. Това е положението.  - Значи е дошло времето най-после да имаме национална доктрина? - Това е другото, което трябва да направи ген. Радев. Всички говорят за национален интерес, но никой не го формулира.  - И за европейски ценности говорят.  - Да. Европейските ценности са ценностите на ограбването на хората - свръхбогат елит от 1% от хората и огромна бедстваща маса. Това ли са ценностите? Както стана и в България. Тук всички партии, особено искам да подчертая, и ДПС, което се вижда, че губи авторитета си - не поради друго, а заради това, че 300 000 български граждани от турски етнически произход заедно със своите два милиона и нещо български сънародници напуснаха държавата и нямат избиратели. Те, ако продължават така, няма да има кой да ги избира. А напуснаха държавата, защото са отвратителни условията за живот тук. Нека говорим нещата такива, каквито са. Не може 80-85% от хората да живеят на прага на бедността, да се чудят как да свържат двата края, смисълът на живота им да бъде биологичното оцеляване, и ти да искаш нещо от тези хора. За какво говорим? Бягат не само българите. И турците бягат, и циганите бягат. Всички бягат от тая държава, това трябва да се разбере.  - Как гледате на референдума и на това, че изведнъж беше "прегърнат" от Бойко Борисов? - Това му е последната надежда за евентуално оцеляване в политиката.  - Как ще оцелее? - С бързи мажоритарни избори. - Няма как да са бързи. - Една мутра, за да си запази позицията, се хваща за всяка сламка. Тук няма разсъждение. Не търсете разсъждение там, където е невъзможно.   - Референдумът не беше ли също протестен вот? - Да, беше протест срещу политическата класа.  - Но нямаше дебати по въпросите, на които гражданите трябваше да дадат отговор. - Да. Нямаше. Другата голяма изненада на тези избори е, че ГЕРБ не се опита да ги фалшифицира. А не се опита, защото няма външна подкрепа. Американците отдавна снеха доверието от Борисов, руснаците го мразят откровено. - Ако е вярно това, което казвате, на какво разчиташе той тогава и защо издигна Цецка Цачева за президент? - Много ми е трудно да вникна в мисловните процеси на Борисов. Няма смисъл повече да се връщаме към него. Важно е оттук нататък какво се прави.     - Имаше ли други изненади на отминалите избори, кандидатурата на Марешки?  - Той също събра от негативния вот, но пък се изложи с онова, което наговори в седмицата между двата тура.  - Обединението на патриотите не беше ли изненадващо? - Беше, да. Не ми е ясно дали могат да са обединени на следващите избори. Но пак казвам сега, ако наистина са патриоти, те са шансът на България да има нормално правителство и нормално работещ парламент. - Мислите ли, че са способни да носят такава отговорност?  - Не мисля, но ги призовавам!  - От какво трябва да се пази петият президент на България според вас?  - От партийните партизани. - Какво трябва да направи най-напред?  - Ще отговоря със следния виц. Отива Бойко Борисов при английската кралица и я пита: "Ваше Величество, как един политик може да остане в историята?" "Трябва да се обгради с умни хора", отговаря тя. "Ето ви един пример", казва тя. Вдига телефона и го пуска на високоговорител. "Здравей, Дейвид!" "Здравейте, Ваше Величество", отвръща Камерън. "Искам да те питам нещо. Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат, кой е той?" "Аз, Ваше Величаство", отговаря Дейвид Камерън. Кралицата затваря телефона и изпраща Борисов с думите: "Ето, това е." Връща се той в България, вика Цветан Цветанов и му казва: "Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат. Кой е той?" Цветанов иска два дни за отговор. Вика министри да се съветва и накрая отива при ректора на Софийския университет. Пита го и него: "Г-н ректор, баща ви има син, майка ви има син, но той не е ваш брат, кой е той?" Ректорът отговаря: "Това съм аз." Тича Цветанов при Борисов и вика отдалеч: "Знам кой е!" "Кой е", пита Борисов. "Е, как кой - ректорът на Софийския университет." "Не бе, Цветанов, отговаря Борисов - Дейвид Камерън."

Борисов пред Франс прес: За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна

 От БСП лъжат, че ще настояват за отмяна на санкциите срещу Русия, на тях им е силно бъдещето време . Това каза лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов в интервю за Агенция „Франс прес“. На въпрос какъв е верният том спрямо Русия, Борисов коментира, че страната ни много пъти е влизала в конфликти с нея, отстоявайки европейската политика. „За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията“, уточни той. „Един от главните ни проблемите ни с Русия, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса“, обясни лидерът на ГЕРБ. „Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме“, допълни Борисов. „Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме“, каза още той. „В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа“, допълни Бойко Борисов. На въпрос дали би подкрепил вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП, Борисов заяви: „Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Ние искаме настоящето да ни е добро“. „Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември“, коментира той.  „Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал“, обясни Борисов. „Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото“, поясни той.   Четете тук пълното интервю: Агенция „Франс прес“: Очаквате ли ескалация на напрежението между ЕС и Турция в близкия месец до референдума и каква е правилната политика на България в тази ситуация? Бойко Борисов: Има съвпадение, което допълнително напряга ситуацията - референдум в Турция и избори в ключови държави в ЕС като Холандия, Франция, Германия и България, която е на границата. В една такава ситуация винаги се изговарят неща, които след това за съжаление дълги години не могат да отшумят. Ескалацията ще продължава. Всички страни само губят от нея. Могат да имат краткосрочен успех за изборите, но в дългосрочен план за губещите. Защо? От една страна споразумението с Турция работи добре с ЕС, помните какво чудо беше преди година и половина – две, балканският път, какво се случваше по границите на Македония, Сърбия, Хърватия, Унгария, Австрия, Германия, на Ламанша какво беше. Споразумението намали с 80%, официална статистика, натиска на границата с България. България се справи добре. Тези проблеми във времето бяха решени. В същото време Турция без ЕС каква търговия ще прави? Освен това толкова турски граждани живеят в най-хубавото място на Европа, която със своята толерантност ги е приела и те изкарват парите си там, образоват децата си. С една дума конфронтацията не носи нищо положително в дългосрочен аспект. Носи само наслагване на тежки обиди в дипломатическите отношения, които след това трябва да бъдат преодолявани по някакъв начин. Във времето, през което съм бил премиер съм се старал и ЕС и с Турция да поддържаме балансирани отношения във взаимно изгоден интерес за всички. Затова в началото, когато предлагах бежанците да се държат в близост до точките на конфликт, да се изтеглят бежанските лагери в трети страни, извън ЕС, а ние да ги подпомагаме финансово, докато военните конфликти приключат сега стана принцип в ЕС, но се загубиха доста години. Огромният наплив на мигранти, който дойде в Европа разклати много управления и имиджа на много от водещите политици. Ние през това време тихо направихме преградни съоръжения, подсилихме границата, поддържахме с турското правителство такива взаимоотношения, че и те да имат полза да охраняват границата. Натискът върху българската граница в момента е почти нула. Агенция „Франс прес“: Но сега отношенията между България и Турция се влошиха с намесата на турската страна в полза на ДОСТ. Правилна ли е реакцията от страна на сегашните власти? Бойко Борисов: Президентът Румен Радев го каза най-точно, че е недопустима тази намеса, но в същото време трябва да се продължи с дипломация, с действия, които отчитат, че това е наш съсед. Тук съм съгласен с него. В същото време, ако се върнем 27 години назад, колко години сме говорили, че не е хубаво да има партии на етнически принцип. Това не е от вчера, ДОСТ е отпреди 5-6 месеца, но откога в българската политика и обществото е говори, че българските мюсюлмани, роми и всички останали етноси трябва да са във всички партии, независимо дали в ГЕРБ, БСП и т.н. Вижте така наречените смесени райони там кметовете са само от ГЕРБ и ДПС, други партии няма. Вижте резултатите в тези райони БСП е четвърта политическа сила почти навсякъде. Битката навсякъде е между ГЕРБ и ДПС. Защо? Защото в ГЕРБ вече има десетки, да не кажа стотици хиляди мюсюлмани. В ГЕРБ те виждат, че ние сме за развитие на регионите, в партията могат да бъдат и министри, и депутати, и общински съветници, и кметове. Има равен старт и шанс с всеки християнин. Агенция „Франс прес“: Каква част от кметовете в смесените райони са на ГЕРБ? Бойко Борисов: Много са – в Разград, Търговище, Дулово, Силистра, Алфатар, Никола Козлево. Много да изброявам много дълго време. Хайде да изброим на БСП. През годините, ако се погледне ще видите, че винаги тези общини от БСП, НДСВ, бяха обикаляни. Хубаво, ама когато ДПС започна да се изчерпва, довчера Лютви Местан със Сергей Станишев се целуваха на Орлов мост, тогава какъв беше г-н Местан и от трибуната на Парламента в хор крещяха и БСП и ДПС – боли ли ви, ще ви избием зъбките. Забравихте ли това преди 2 години? Не? И ние не сме го забравили, заради това се съсредоточихме в партията с политиката, която имаме да правим в тези смесени райони обредни домове, във всяко населено място, което в 21 век нямаше вода, канализация, пазар, детски градини, реновирани училища. Навсякъде за тези 2 години всичко е направено и се строи в момента. Давам пример с едно Ябланово, откъдето е започнал Възродителния процес и там от 12 общини 9 са с кметове на ГЕРБ. Има кметове на ГЕРБ, които не говорят български, говорят турски и са на по 20, 25, 27 години - млади хора. Там направихме пътищата, закарахме вода до домовете им, в 21 век на чешмите нямаше вода.  Агенция „Франс прес“: Много ясно завихте, че с ДПС коалиция няма да правите, но дали сътрудничество с партия, която би ви подкрепила в Парламента бихте приели? Бойко Борисов: Винаги сме били искрени към ДПС, на президентските избори казахме, че не желаем подкрепата нито на ДПС, нито на ДОСТ. ДПС открито и ясно гласуваха за президента Радев. В същото време считам, че всички български партии трябва да се уважават и действително да сме опоненти, а не врагове. Когато ДПС са ни помагали за нещо аз съм излизал на трибуната в Парламента или в интервю, за да благодаря за помощта за даден закон. Мога да изброя и сега – благодарихме им, когато приехме бюджета, когато отстоявахме плоския данък, когато приехме Закона за предварителното отчуждение, защото иначе бяха блокирани всички инфраструктурни проекти и щяхме да загубим европейското финансиране. Обществото знае, за кое сме казали благодари. Имаше един израз за градивната опозиция, не да си опозиция само, за да си на всяка цена против, а това, което го имаш в програмата си и го предложи мнозинството да го подкрепиш. Така бихме постъпили и ние ако има такова предложение в Парламента, на който и да е.  Агенция „Франс прес“: Какъв е верният тон спрямо Русия, като се има предвид, че България е свързана историческия с нея, но се управлява от Владимир Путин. С Русия на Путин България трябва ли да има някакви привилегировани отношения? Бойко Борисов: Имаше Русия на Горбачов, Русия на Брежнев, Русия на Елцин, сега е Русия на президента Путин. Много пъти влизахме в конфликти, отстоявайки европейската политика. За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията. За „Южен поток“ имахме доста словесни престрелки не само с президента Путин, но и с външния министър Лавров. Какво се разбрахме накрая? Ако европейският газов хъб „Балкан“ функционира и ЕК, заедно с България имат интерес за диверсификация на доставка на газ, не само по южния газов коридор, който минава през Гърция, Турция и Италия и беше допуснато България да бъде заобиколена, но сега с европейския газов хъб, със знанието и участието на ЕК една тръба може да дойде до България за 15 млрд. Това е в полза и за Русия, и за България, и за Европа. Освен това започнахме да разработваме газовите и петролните си находища в Черно море – „Хан Аспарух“ и „Силистар“. Има доста добри данни към момента на най-големите компании в сферата. Вярвам, че тези компании не си слагат парите на вятъра, които са огромни, за проучвания. В следващите години ще има диверсификация по тези тръби, които подменихме и всички компресорни станции вече са реверсивни, направихме с Румъния интерконектора, сега правим с Турция, Гърция и Сърбия. През новите ни тласкатели и сега по тези тръби можем да пренасяме газ до Солун.  Един от проблемите ни с Русия, главен, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса. Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме. Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме. Между другото там ремонтираме и хеликоптерите от НАТО и в корабостроителницата във Варна ремонтираме руски кораби. Изгодно и за двете страни, решен е още един проблем, който беше насложен. В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. Тук, като българи дължим огромна благодарност на ЕК, че застана твърдо зад нас и отрегулирахме и този процес. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа. Агенция „Франс прес“: Споменахте „Южен поток“. Идеята за доставка на руски газ в бъдещия хъб може ли да се разглежда като частично осъществяване на „Южен поток“? Бойко Борисов: „Южен поток“ като име вече не съществува. След като една тръба идва почти до Истанбул и завива към Истанбул, нищо не пречи една тръба да продължи и за България, за да може да се покрие с капацитета, който имаме в момента. Това е изгодно и на руснаците, защото е диверсификация и за тях, да не минават изцяло през Турция, защото и там в момента не е най-спокойното място.  Агенция „Франс прес“: Тоест част от този проект, който преди беше разработен за „Южен поток“ да се използва? Бойко Борисов: Тръбите така или иначе са във Варна и Бургас, те са тук. Когато в този телефонен разговор попитах президента Путин има ли интерес, за да работим по тях, той каза има и тогава направихме тази голяма европейска конференция във Варна. На нея дойдоха шефовете на най-големите дирекции в ЕК. Президента Путин имаше една единствена претенция - ЕК да е за. Ясно е, че България винаги или поне докато ГЕРБ управлява ще се съобразява с общите европейски решения.  Агенция „Франс прес“: Примерите, които изброихте показват какво- че България поддържа отношения с Русия с прагматична цел? Бойко Борисов: Отношенията са факт. Те са факт, изброих къде какво сме направили. Като резултат тази година имахме рекорден брой руски туристи. Може би, най-много за всички времена. И този въпрос го отрегулирахме- в условията на санкции ръстът на стокооборота с Русия е 14%.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли подкрепили вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП? Бойко Борисов: Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Израснах във времето на социализма, карайки на татко москвича само в петък, когато имаше банани и портокали само на Нова година, и то по 2-3 на семейство, тогава знаехме, че бъдещето е времето, към което се стремим, някога в бъдещето. Ние искаме настоящето да ни е добро. Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември.  Агенция „Франс прес“: Една страна може ли да постави вето? Доколкото ми е известно с мнозинство се взимат решения за санкции.  Бойко Борисов: Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал. Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото.  Агенция „Франс прес“: При ваш нов мандат каква ще е позицията Ви? Бойко Борисов: Позицията ни ще е такава, каквато е била досега- заедно със всички европейски държави санкциите ще продължат до категоричното спазване на Минските споразумения. Това сме го заявили категорично и сме го правили 2 години. При нас въпросителни няма.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли обобщили всичко това, което казахте за Русия? Доколкото разбирам от една страна в политическите отношения България твърдо следва политиката спрямо Русия, но има привилегировано отношение в икономиката.  Бойко Борисов: Има прагматично отношение. Историческите отношения между България и Русия са задружни. В огромната си част българският народ приема, че те са наши освободители. Това е усещането на хората. Ние сме поставили отношенията на ниво взаимоизгодни и прагматични. Оттам нататък като част от европейското семейство и лоялен член на НАТО твърдо изпълняваме ангажиментите си. Това сме го правили 7 години. Въпроса го приемам повече като препотвърждаващ позициите, а не като БСП да шикалкавим по начина, по който шикалкавеха за коалиция с ДПС. Да се върнем на първия въпрос, какво отговарят на въпроса ГЕРБ и БСП. Ние казваме- няма да правим коалиция с ДПС и ДОСТ. БСП казват- ще питаме нашите избиратели какво мислят по въпроса. Как ще питате избирателите си и кой ще брои резултата?  Агенция „Франс прес“: Руският посланик изрази желание Путин да бъде поканен за 14-тата годишнина от освобождението. Имате ли позиция по въпроса дали трябва да бъде поканен?  Бойко Борисов: В България трябва да бъде поканен Путин и Тръмп. Тези, които управляват трябва да отидат в Москва, във Вашингтон, разбира се първо в Брюксел. За съжаление, за тези 7 години и половина като премиер не отидох в Москва. Не знам дали съм постъпил правилно.  Агенция „Франс прес“: Споменахте Путин, Тръмп и други. В сегашната обстановка като че ли интересът на САЩ към Балканите намаля, ЕС има много проблеми. Опасявате ли се, че при тези обстоятелства Балканите да бъдат дестабилизирани, отново да изникнат противоречия в много балкански страни?  Бойко Борисов: След 26 март остава само и България да бъде дестабилизирана. Гърция няма накъде повече да се дестабилизира. Не само с мигрантите, а и с финансовата и икономическа криза. Международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. На Турция международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. Македония години наред вече не може да направи правителство. Сърбия с пускането на влак до Косово надали ще направи отношенията там по-малко взривоопасни. Това, което се случи в Крим, може да се случи и в България.  Агенция „Франс прес“: В какъв смисъл? Бойко Борисов: Оказва се, че би могло едно население, което се има за проруско, може да се има и за протурско, да каже ние искаме самоуправление. Тук според мен, гледайки предизборната кампания, идва най-голямата опасност от ДОСТ. Просто съм изумен от това, което ми показаха на клипове като пропаганда от възродителния процес.  Агенция „Франс прес“: Какво точно? Бойко Борисов: Ще Ви ги дадем да ги видите. Как в Турция се агитира сред българските изселници за изборите на 26 март. Агенция „Франс прес“: Имате ли информация в България да срещат подкрепа от страна на мюсюлманското малцинство? Бойко Борисов: Има места, където имат силна подкрепа.  Агенция „Франс прес“: Да се върнем на обстановката в Балканските страни (…) Бойко Борисов: Остава само България. В Румъния продължават протестите всяка вечер месеци наред и то един месец след избори. Не може да се каже, че и там е най-спокойното място. Това, което се случва в Македония, в Босна и Херцеговина е голям проблем.  Агенция „Франс прес“: Русия винаги е имала интерес към Балканите. Турция също интереса си. Очаквате ли Балканите да попаднат в сблъсъка между тези две страни и конфликтите да ескалират?  Бойко Борисов: Русия и Турция в момента са в прекрасни отношения. Затова считам, че това говорене на колегите, че ще ходят да тропат и да поставят вето в Брюксел в един момент може да се постигне друг ефект. Спасението на България от всякакви такива процеси е в членството й в ЕС и НАТО.  Агенция „Франс прес“: Смятате, че Балканите не могат да бъдат дестабилизирани повече от това? Бойко Борисов: Остава България, защото страната ни с икономическия растеж от 3.8%, 0 инфлация, на излишък, най-нисък външен дълг е място на стабилност. Това президентът Радев го е казвал на срещата си в Берлин с немския бизнес.  Агенция „Франс прес“: Бившият президент Плевнелиев вчера говори за намеса на Русия в българските вътрешни работи. Имате ли впечатление, че Русия се намесва в българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Като слушам как от БСП се извежда като приоритет ветото за санкциите, може би има някаква, след срещите с Решетников, след отиването им на конгреса в Москва. Може да има някакви договорки, но аз нося отговорност за ГЕРБ и затова предпочитам да говоря за това какво правим и какво ще отстояваме.  Агенция „Франс прес“: Нямате впечатление, че на този етап Русия се намесва във българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Би било много нечестно да го кажа, защото след последния ни телефонен разговор с президента Путин, направихме всичко, за което се разбрахме. Би било нечестно и некоректно да изляза и да го кажа. Ако ме бяхте питали преди една година, може би щях да кажа точно това. След като разговаряхме и поставихме няколко теми- всички бяха решени. Не считам, че имам основание да го кажа, за другите партии не знам.  Агенция „Франс прес“: Споменахте многократно, че България е лоялен член на ЕС. Според вариантите за бъдещо развитие на ЕС на Юнкер къде виждате България?  Бойко Борисов: България има стратегическо място на Балканите, външна граница на ЕС с най-проблемния съсед, в случая Турция. Понеже е модерно първа, втора скорост, България трябва да бъде в страните на първа скорост, защото българският народ по време на нашето управление си изстрада спазването на Маастрихтските критерии и на всички правила на ЕС, което много държави не направиха. Българският народ заслужава мястото си на първа скорост. Колко държави в Европа могат да се похвалят с нулев бюджетен дефицит? България излезе на излишък от последната година. Колко? Да не кажа, че няма. Колко държави могат да кажат, че са спазили Маастрихтския критерий за външен дълг до 60%. България е отличник- 0 инфлация, 14 млрд. фискален резерв, стабилен лев.  Агенция „Франс прес“: Това в голяма степен го дължим на Валутния борд.  Бойко Борисов: Да, защото го подпираме Валутния борд, така че да е борд. Преди 2 години, когато взехме управлението, фискалният резерв беше слязъл на 3 цяло и нещо. На фона на всичко това българският народ успя да изплати и огромната сума от 1,3 млрд. лева натрупани задължения към американските централи и 1, 2 млрд. платихме на руските централи с опростени лихви от 90 млн. от президента Путин. Успяхме след като фалираха КТБ да изплатим 3,7 млрд. лева на вложителите с до 100 хил. евро. Това са огромни пари, които българският народ отстоя, за да бъде във всички граници, които е поставил ЕС, за първа скорост. Сега дойде ли редовно правителство веднага трябва да кандидатства за чакалнята на еврозоната. Стрес тестът на банковата система мина отлично.  Агенция „Франс прес“: Да, но България продължава за съжаление да е най-бедната страна в ЕС, излиза в доклади на ЕК, че е корумпирана, как влияе всичко това? Бойко Борисов: Те всички са корумпирани, корупцията не е българска дума. Ние го отчетохме като проблем и през тези две години хвърлихме всичките си усилия в борбата срещу контрабандата, защото бяха огромните черни пари, които развращаваха цялата система в България. Сега с антикорупционния закон и звеното, агенцията, която ще разследва, ще има правомощията да стигне до конфискация на имуществото. Защото когато се конфискува имуществото, придобито по престъпен начин, ще спрат и да искат да крадат, защото няма да има смисъл. Като си направи някой къща, ще му я вземат или ако си купи кола, ще му я конфискуват. Агенция „Франс прес“: Защо не го направихте? Бойко Борисов: Имаше много неща, които правихме, но антикорупционният закон не успя да мине, защото нямахме достатъчен брой депутати. А когато си поставяш такива задачи трябва да имаш 121 депутати, за да го приемат. Убеден съм, че по този начин, който предлагаме и е абсолютно в унисон с това, което и Брюксел и народът искат, ще бъде първа точка в новия Парламент, рязко ще се намали това усещане за корупция. Също и с електронното управление, с това, което предлагаме за борба с бюрокрацията, виждате как оборудваме вече полицейските си коли. Така, че отвсякъде, откъдето идва усещане на гражданите за корупция да можем да го смажем. Агенция „Франс прес“:В този смисъл кои страни от румънския модел за борба с корупцията бихте възприели и кое смятате, че е неподходящо за нас? Бойко Борисов:С цялото ми уважение към съседите, никога Румъния не ми е била модел за подражание. Искаме да бъдем като Германия. Това е моя модел и към това трябва да се стремим, защото съседите ги познавам добре и не знам някой да е емигрирал в Румъния. Всички бягат в Германия, Франция. Нашият модел е там. Аплодирам това, което румънските колеги са направили и считам, че с това, което предлагаме ние резултатите ще са много добри и в тази цел, защото това, което направихме в борбата с контрабандата беше отчетено и от г-н Франс Тимерманс, в изказванията и в доклада за борбата с контрабандата. Нещо, което събра над 2,3 млрд. евро повече в бюджета. Това са много пари. Агенция „Франс прес“:Разбирам, че Румъния не Ви е модел за подражание, но сме както се казва в една лодка. Бойко Борисов:Радвам се, че и главният прокурор Сотир Цацаров се срещна с румънската прокурорка Лаура Кьовеши, може да се обменя опит. Нашите служби в МВР винаги са работили много добре с румънците. Винаги съм за това да се вземе доброто от всеки един модел. Агенция „Франс прес“: Всяка година Европейската комисия оценява и България и Румъния, как стана така, че те дръпнаха в борбата с корупцията, а България не са?  Бойко Борисов: Аз само до преди няколко месеца чувах как заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс заплашваше Румъния със спиране на европейските фондове. Аз го слушах това, защото такъв успешен модел направиха, че в един момент щяха да си счупят държавата със закона, който приеха и изкараха милиони на улицата. Това е неустойчив модел. Аз съм „за“ да арестуваме всички. В края на краищата щом това се иска, да се арестувахме всички. Но само преди месец видяхте какво се стана, затова търсим устойчивост, каквато има в Германия, каквато има в Австрия, в Холандия.  Агенция „Франс прес“: И смятате, че това може да се осъществи именно чрез този централен орган ?„ Бойко Борисов: Точно така – абсолютно независим, по румънски модел, щом искате да чуете и думата „румънски“ модел.  Агенция „Франс прес“: Настоявате ли за отмяна на механизма за наблюдение от Брюксел или смятате, че той помага и поощрява борбата с корупцията?  Бойко Борисов: Ако нещо положително е станало в съдебната система, то е благодарение на механизма. Този механизъм в рамките на тази Европейска комисия ще бъде заменен с преки проверки по дела и по системи. Считам, че ще бъде достатъчно, защото системата има нужда от контрол и проверка. Ние не можем да я контролираме, защото политиката по никакъв начин не може да се намесва в тази власт, но когато идват проверяващи прокурори за помощ, за съдействие, това е само хубаво за България. По същия начин могат да идват и съдии – да се съберат само съдиите и да видят. В края на краищата, когато телефонните измами на възрастни хора са толкова голям проблем защо 62% от присъдите са условни. Това превенция ли е? Ако го кажа аз това може да възпали съдийската гилдия. Но, ако седнат съдите и си помислят – нашите баби и дядовци заслужават ли да им случва това всеки ден, съм убеден, че те не са по-малко патриоти, българи или по-малко искащи от нас да има ред и законност. Просто трябва да има такъв механизъм, затова считам, че той играе добра роля. Трябва да се стремим да падне, но в никакъв случай да не останем без механизъм за подпомагане на по-добрата дейност на прокурорите, съдиите, следователите, МВР. Агенция „Франс прес“: Купуването на гласове трайно се наложи в изборите в България. Бойко Борисов: За първи път действително честни бяха президентските избори. Дано и на тези избори е така. Знам, че ГЕРБ не се занимава с тази дейност. Когато имаш 1 млн. избиратели няма смисъл да се цапаш с няколко хиляди, които биха могли да ти донесат 1 депутат. При нас дали са 84, 85 или 86 няма значение. Има значение за малките партии, които или минават над бариерата, или имат с 1,2,3 повече и могат в една коалиция да намерят по-добър ефект за себе си. Агенция „Франс прес“: В началото на 2018 г. България ще поеме председателството на ЕС, ако спечелите 3 мандат ще управлявате този процес. Кои са приоритетите за България като председател и има ли някаква опасност, ако настъпи нестабилност или се прецени, че има високи нива на корупция това председателство да бъде отнето? Бойко Борисов: Всичко, което предлагаме в тази сфера ще доведе до много бързи и добри резултатите, убеден съм. Не случайно сме пример в борбата с контрабандата, защото бихме могли да кажем, а тази контрабанда, която се шири в Европа защо се допуска? Това са милиарди евро черни пари, които разбиват икономиките. Ние нашите поуки си ги извеждаме, атакуваме и ще го направим, това е гарантирано. Що се касае до председателството вече няма време. На всяка цена трябва да се състави правителство, за да може то да си поеме задачите и да може председателството да се проведе както трябва. Ако ГЕРБ е в управление сте добре дошли, за да говорим за него. Агенция „Франс прес“: Още ли настоявате България да се присъедини към Шенген, какъв е интересът? Бойко Борисов:България се е присъединила към Шенген. Винаги съм гледал повече на реалните неща, не на формалните. Всички признаха, че България е най-добрата външна граница на Европейския съюз, справя се добре. Европейската комисия каза, че България е покрила всички критерии за Шенген, Европейският парламент го каза, Европейският съвет го каза, така че ние сме там. Агенция „Франс прес“: Какво ще спечели България, ако формално се присъедини към Шенген? Бойко Борисов: Въпросът не е за спечелване, а още повече да се усили борбата с престъпността и охраната на външните граници. Агенция „Франс прес“: Тоест ще има по-добър достъп до информационни системи? Бойко Борисов: И сега има. Агенция „Франс прес“: Пълен достъп има България и сега? Бойко Борисов: Проформа го няма, но на практика особено контраразузнавателните служби обменят целия обем информация, защото е застрашена сигурността на всяка една държава в ЕС, а нашите служби се работят добре по тази линия. Агенция „Франс прес“: Може би, ако България и Румъния влязат в Шенген още повече ще се засили мигрантският поток, защото като се влезе в тях се отива навсякъде? Бойко Борисов: Те и сега, като влязат в Гърция могат да отидат навсякъде. Затова пътят беше през Гърция, защото България стоеше здраво на границата си.  Агенция „Франс прес“: Ако действително се влошат отношенията между отделни страни от ЕС като Германия с Турция и в отговор на това големи групи мигранти тръгнат към България, как трябва да реагираме и да се подготвим? Бойко Борисов: Сега е времето да се работи това да не се случи, защото съм задал риторични въпроси. Ако дойдат 50 или 100 хил. на оградата майки с деца, с семейства, какво ще ги правим, ще започнем да стреляме ли по тях? Агенция „Франс прес“: Какво ще ги правим? Бойко Борисов: Ще ги пускаме. Водил съм такава политика от Истанбул отивах и говорих с Ердоган и Йълдъръм, след това кацах директно в Берлин, за да говоря с австрийският канцлер, с ЕК, защото този сценарий е много изпълним. Виждате, че Турция ежедневно плаши с него. Ние сме хуманна нация. Във Велико Търново в препълнена зала с хора зададох въпрос – коя майка ще каже на сина си отиди и стреляй по тези хора на границата, да вдигне ръка? Нито една. На думи е лесно да приказваш, затова цялата ни дипломация трябва да се вкара в това да не се допусне. Да се говори с Брюксел, да се говори и с Анкара и да не се допусне. Допусне ли се вече няма печеливш, няма добро, няма решение.  Агенция „Франс прес“: Какъв е пътят, какво е бъдещето за тези хора? Какво е правилно да извърши правителството, дали трябва да вземе мерки за тяхната интеграция в България? Тук трябва да се възпитава видимо общественото мнение, защото ги отхвърля или те трябва да върнати откъдето са дошли, или да отидат в съседни страни? Бойко Борисов: Какво се получи през тези години? Много настоявах в Брюксел това да не се допусне, то се допусна. Още преди две години – три настоявах да се затворят всички граници на ЕС и достъпът на мигранти да става само през официалните КПП-та, след преглед, след сне

Движението през граничните пунктове между България и Турция е нормализирано

Засилени са мерките за сигурност по българо-турската граница. Това съобщи министърът на отбраната Николай Ненчев в Елхово. На граничните пунктове се извършват и допълнителни проверки. Към момента от Министерството на отбраната не разполагат с оперативна или разузнавателна информация, която да показва засилен бежански натиск и са взети единствено превантивни мерки. В охраната на границата от тази сутрин са включени 230 военнослужещи и техника. Отворени са Контролно-пропускателните пунктове между Турция и България. Това съобщи пред „Хоризонт“ говорителят на „Гранична полиция“ - Лора Любенова: Към момента на ГКПП „Капитан Андреево – Капъкуле“ турските гранични власти възстановиха пропускането и на леки автомобили към България. През пункта преминават всички видове превозни средства. Възстановено е и движението и на граничните пунктове „Лесово“ и „Малко Търново“ в двете посоки за всички видове превозни средства. Няма данни за опашки. На „Малко Търново“ и „Лесово“ колегите съобщават, че трафикът е слаб. На „Капитан Андреево“ трафикът от товарни автомобили е интензивен към България, както и от леки автомобили, в които пътуват турски граждани, работещи в Западна Европа, които се връщат за годишния си отпуск. Спокойна е ситуацията на ГКПП "Лесово". Изключително слаб е трафикът към пункта, движение през него няма, съобщи кореспондентът на БНР. От българска страна са в готовност да обработват и пропускат, както тежкотоварни, така и леки автомобили. От турска страна няма официална информация за затваряне на митническия пункт. Пред пункта от тази нощ стоят 14 молдовски автомобила, пълни с туристи, тръгнали към Истанбул на почивка. От турска страна за три часа в България влязоха няколко ТИР-а, между които и български. Не се наблюдава засилено полицейско присъствие. На турския граничен пункт "Капъкуле" трафикът към България е засилен. Липсва официална информация дали решението за пропускане на автомобилите към България е по заповед на турските власти. Няма яснота докога ще продължи този режим и дали отново границата ще бъде затворена. На граничния пункт "Капитан Андреево" няма образувани колони от превозни средства. По-рано за хаос там разказаха пътници, които се бяха свързанли с кореспондентския пункт на БНР в Хасково. Те са сигнализирали, че часове се налагало да чакат да бъдат пропуснати на наша територия, но от турските гранични власти не давали никакви обяснения, кога ще бъде освободено движението. Според нашите сънародници, чакащи на границата, е имало колони от леки автомобили на турска територия. Те съобщиха поне за 30 автобуса с пътници и десетки тежкотоварни автомобили.През граничния пункт „Капитан Андреево“ към Турция, може да се преминава с всякакви превозни средства. На "зелената граница" има засилена охрана и допълнителни постове.Няма струпване на леки и товарни автомобили на граничен пункт Русе – Гюргево, от където превозни средства влизат в страната ни, за да продължат към Турция. Във връзка със ситуацията на граничните пунктове с Турция, при пункта Русе - Гюргево няма наложени извънредни мерки. Няма чакащи автомобили на граничния пункт при Малко Търново. Обстановката е спокойна. От българска страна пунктът е отворен, като в ранните часове на деня, само 2-3 леки автомобила са били на КПП „Малко Търново“, но след като са получили информация за обстановката в южната ни съседка, са се върнали обратно. От неофициални източници от „Гранична полиция“ „Хоризонт“ научим, че няколко автомобила са продължили пътя си. Те са били пропуснати и от граничния пункт на турска територия. Но близо 800 метра след границата, са били спрени от турската полиция и не са могли да продължат. От граничната служба съветват, в момента да не се предприемат пътувания към южната ни съседка. Повечето автобусни фирми, превозващи пътници от България за Турция, са отменили пътуванията си за днес. Хората могат да получат обратно парите за купените от тях билети. От фирмите казаха, че минимум до два дни, автобуси няма да извършват превози до Турция. Пътниците на една от фирмите, са били разменени с пътниците, тръгнали от Турция за България на границата и по този начин желанията на клиентите са били удовлетворени. Едните са стигнали до България, а другите до Турция. Други превозвачи обаче продължават да изпълняват курсовете до и от Турция. Пред "Хоризонт" Георги Атанасов - мениджър вътрешни и международни  линии в голяма автобусна компания, посочи , че последният автобус на фирмата е пристигнал снощи от Турция и че няма проблем с преминаването на границата : Към момента това, което наблюдаваме е, че автобусите се пропускат през граничните пунктове и няма проблем с преминаването. По-бавно, но преминават. Вечерта автобусът трябва да тръгне в 22 часа. От Варна и Бургас продължават надолу. Наблюдаваме ситуацията и преценяваме в момента. Няма никой, който да може да каже дали ще стане или не. Това, което дават от Истанбул в момента е, че обстановката е нормална, всичко работи - заведения, магазини. Не би трябвало да има проблем. Хората излизат на работа. Всяка фирма експлоатира автобусите по различен начин и определя дали ще има курс или не.От Софийската ж.п. гара казаха, че влакът от София за Истанбул  в 19.15 ще пътува и няма да бъде отменян

ГЕРБ бие на изборите с 2:1

 Вотът на президентските избори ще е партиен, а не мажоритарен   *Столетницата да заложи на партийна фигура за вицепрезидент *РБ трудно биха имали единна кандидатура *Жорж Ганчев може да обере носталгичния вот *Каракачанов ще излезе на трето място   - Господин Павлов, два месеца и половина преди президентските избори са известни амо няколко кандидатури за поста. Предизвестен ли е резултатът на този вот? - Резултатът категорично е предизвестен. Ситуацията се разви абсолютно по сценарий, който е добър за ГЕРБ, тъй като сами виждате, че ситуацията е уникална - два месеца преди президентските избори ние не знаем кои ще са основните кандидати. С едно изключение, но и това, на БСП, се появи има-няма преди десетина дни. - А ако кандидатурите бяха оповестени още през май, щеше ли да е различно? - И да бяха оповестени май месец, това нямаше да доведе до голяма разлика. За да се направи една мажоритарна кампания, е необходима поне година време, за да може кандидатът да убеди всички привърженици на неговата партия да гласуват, но и да привлече и периферни избиратели. Парадоксално е, че с развитието на демокрацията ние се отдалечаваме от тези демократични норми. В началото на демокрацията не беше така. Вие знаете колко време преди изборите беше издигната кандидатурата на Петър Стоянов. Това, което става в момента, означава, че предстоящият избор няма как да стане мажоритарен, а е чисто партиен. За кандидатите ще гласуват основно привържениците на политическите сили, които са ги издигнали. Стремежът за това кратко време ще бъде да убедят, ако е възможно, всички привърженици на тази политическа сила, да гласуват. Но няма как да излязат извън рамките на своя електорат. Така че това обяснява и защо ГЕРБ толкова време не бързаше с кандидатурата. Разпределението на силите на партийния терен е изключително изгодно за тях. Те водят БСП в съотношение 2 към 1 и това съотношение не се променя от много време. Това съотношение ще се запази и до изборния ден и подобно ще бъде съотношението и между кандидата на ГЕРБ и този на БСП. С една уговорка, че кандидатът на ГЕРБ ще бъде така или иначе едно от знаковите лица от партията. Кандидатът, който БСП и АБВ избраха, ген. Румен Радев, все още не се приема еднозначно от членовете и симпатизантите на БСП. Така че тази разлика може да бъде и по-голяма. - Това определя ли категорично кой ще отиде на балотаж? - Да. Това ще бъдат кандидатът на ГЕРБ и ген. Румен Радев. И там вече част от гласувалите за пропадналите кандидати ще се разпределят на втори тур, друга част няма да гласуват. Но така или иначе резултатът няма как да се обърне. Естествено, че кандидатът на ГЕРБ ще спечели на втори тур. - Кой може да е кандидатът, който ГЕРБ ще издигне, за да победи ген Радев? - Всяко от познатите лица на ГЕРБ може да бъде. Това ще бъде партиен вот. БСП можеха да издигнат кандидат, който по-леко да привлече партийния вот. За Радев дори не знам дали го привлече. Много хора не приемат с добро око влизането на един действащ генерал от армията в политиката. Досега изобщо не се е занимавал с политика, ама от утре ще стане президент. Така че ген. Радев няма как да излезе извън електората на БСП и АБВ, които, събрани заедно, са сигурно някъде 13-14%. Както и да го смятаме, 900 000 - 1 млн. гласа, това е таванът, който може да постигне този кандидат. Според мен ще бъде под 900 000 гласа. Кандидатът на ГЕРБ ще си събере гласовете на привържениците на партията, т.е. този кандидат ще има 1 млн. 200-300 000 гласа. Няма начин да падне под толкова. А на втори тур, разбира се, ще добави гласовете на симпатизанти на други десни партии. - Възможно ли е изборите да приключат още на първи тур? - Дори на първи тур ГЕРБ да събере 2 милиона гласа, пак няма как да спечели, защото в Конституцията има едно архаично изискване, но то все още е валидно, че за да бъде избран един кандидат на първи тур, не е достатъчно за него да са гласували повече от половината действителни гласове, а трябва и да са участвали в избора повече от половината от избирателите по списък. Спомняте си, че Георги Първанов с близо 65% можеше да се явява на втори тур не защото за него бяха гласували малко хора, а защото за неговия съперник бяха гласували прекалено малко. - Възможно ли е Красимир Каракачанов да стигне до балотаж? - Не го подценявам. Както казах, с късното обявяване на кандидатурите вотът се превръща в преимуществено партиен. Процентите на ВМРО и НФСБ са към 5% средно, като добавим още 2% за Атака, стават 7%. Т.е. Каракачанов би могъл да събере около 400 000 гласа. Ако привлече и някакви други неидентифицирани патриоти, отива малко по-нагоре. Дори да вземе 500 000 гласа, няма как да измести кандидата на левицата от второто място дори той да падне до 800 000. - Кого ще подкрепят на втория тур патриотите? - Красимир Каракачанов и Валери Симеонов няма как на втори тур да не подкрепят коалиционния си партньор. - При очертаната от вас предопределеност има ли значение тогава какво ще направят реформаторите? - Какво ще направят реформаторите е слабо релевантно, тъй като вероятността те да имат общ кандидат ми се вижда доста малка. Все пак четири от партиите подкрепят правителството, а една е в опозиция. По-известните от кандидатите, които са издигнати в момента, са опозиционно настроени. Т.е. шизофренията вече започна да става заразна - тя е не само в ДСБ, които хем са опозиция, хем държат своите участници във властта. Останалите партии започнаха да действат малко шизофренно. Как да коментираме кандидатурата на Велислав Минеков? Той е един от най-опозиционните и яростни критици на управлението. Как една партия, която е в управлението, подкрепя кандидат-президент, който е яростно против управлението? Освен това, ако по някакъв начин реформаторите стигнат до обща кандидатура, той как ще се държи спрямо управлението? В понеделник, сряда и петък ще го подкрепя, във вторник и четвъртък ще бъде в опозиция, а пък в събота и неделя ще бъде неутрален? Те няма как да съберат и партийния си вот, така че техният кандидат се очертава да завърши на четвърта позиция. - Ако Жорж Ганчев не поднесе някоя изненада... - Да, с хора с носталгично желание или пък такива, които искат да покажат червен картон на управляващите. - Президентските избори тест ли са за едни бъдещи парламентарни избори? - Да, до голяма степен. На тези избори мотивацията за гласуване ще бъде партийна. Не случайно премиерът каза, че ако ГЕРБ загуби тези избори, правителството ще бъде принудено да подаде оставка и да отиде на предсрочни. Логиката на тези избори е такава. Иначе по принцип няма нищо обвързващо. Но тези избори ще бъдат наистина партийно обусловени, а не мажоритарно и ако ГЕРБ загуби, смятам, че Борисов ще удържи на думата си. - Каква е ролята на фигурата на вицепрезидента? - Като цяло изборът на вицепрезидент няма решаващо значение. Той трябва просто да коригира някои от негативите на основния кандидат и да попълни някои празноти в неговата политическа биография. Така че досега рядко е имало съществено значение в България, но с едно важно изключение. На миналите президентски избори добрият резултат на кандидатите на БСП се дължеше не толкова на кандидата за президент, който не е добре приеман от техните избиратели, а на кандидата за вицепрезидент - Стефан Данаилов, който наистина е любимец на избирателите на БСП, но и на едни центристки избиратели извън партията. Сега в момента БСП е в подобна ситуация. Кандидатът за президент е непознат и много е важно какъв ще бъде кандидатът за вицепрезидент. Ако това е партийна фигура, това ще убеди членовете на БСП, че тази кандидатпрезидентска двойка е тяхна. Ако обаче той е безпартиен, някаква гражданска номинация, това ще засили съмнението у избирателите на БСП.  

Служителите се връщат по-изнервени и уморени след дълги уикенди

  Минималните заплати трябва да се договарят по икономически дейности - Г-н Велев, през годините от бизнеса периодично повдигате въпроса за прекратяване на практиката със сливането на почивни дни. Защо отново темата е на дневен ред и какви са мотивите ви? - Мотивите ни са, че вече няколко години проблемът не се решава. Още повече че точно заради дълги уикенди, месец май беше провален като бизнес планиране. Същото важи и за септември. Възможността на Министерския съвет за разместване на почивните дни на практика се използва всяка година. Заради това национални празници, които се падат във вторник или четвъртък, се обединяват с уикенда. Така понеделник или петък се отработва в дадена събота от месеца, което е неефективно. Нали целта е хората да почиват по-добре и да работят по-ефективно. Освен че това не се случва, дори се наблюдава обратното. Служителите се връщат по-изморени и изнервени на работа от дългите пътувания и задръстванията по магистралите. Това разстройва трудовия ритъм. В събота трудовият процес не е ефективен. Тогава не работят и нашите контрагенти, нито банките в чужбина, което се отразява негативно на бизнеса. - Все още обаче няма конкретно предложение, което да е постъпило в социалното министерство, нали? - Не, но изпратихме такова в парламентарните комисии по правни въпроси и по икономическа политика. Искаме да се промени чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, като отпадне възможността Министерският съвет да размества почивните дни през годината. Правили сме наши изследвания. Смятаме, че имаме убедителни аргументи да настояваме за това. На пръстите на едната ръка се броят страните в ЕС, в които има подобна практика. Безспорно това е загуба за икономиката, без да има полза за хората. - Какви точно са загубите, заговори се за 300-400 милиона лева, така ли е? - Така е. Това са нашите оценки от тази година заради ситуацията, която имахме след сливане на почивките през май и септември. - Казвате, че в събота не се работи ефективно. А достатъчно ефективен ли е един служител, ако работи в петък, а в четвъртък и събота почива? - Безспорно, това е доказано. Ще работи несравнимо по-ефективно в петък между две почивки, отколкото в събота, която му е шести пореден работен ден. В това няма съмнение. Освен това в колективните трудови договори в предприятия по решения на колектива и работодателя може да се договаря за сметка на годишните отпуски. Така празниците може да се сливат по места. Но вече ще става дума за индивидуално решение, което няма да пречи на работата на други. Държавата няма да е затворена. Вместо хората да почиват, прекарват времето си в задръствания. - От синдикатите обаче изтъкнаха, че дългите почивки са единствената възможност на хората да пътуват до родните си места и да се видят с близките си хора. Как ще коментирате този аргумент? - Какво означава единствена възможност? Нали могат да пътуват през почивните събота и неделя или да си вземат отпуск. Така че не приемам подобни аргументи на синдикатите, защото трудовият колектив иска друго. Нещо повече - ние сме сред страните с най-много национални празници. Почивките се сливат само в някои постсоциалистически държави, които още не са променили манталитета си от миналото. В Русия например се пренасочват празници - да са в понеделник или петък, ако се падат в четвъртък или вторник, да речем. Тогава няма загубен ден и това е най-ефективното решение. Дори в нашата анкета тази идея се възприема по-добре. А 65% от бизнеса не искат държавата да взема решение за сливането, а 23% смятат, че ако го прави, то трябва да пренасочва празници. - Кои сфери търпят най-големи загуби по време на дългите почивки? - Това важи основно за производството, борси, банки, търговия. Големите градове се изпразват и оборотите на магазините рязко спадат. - Но от друга страна пък туристическият бранш е на печалба. - Те са единствените на печалба. И това може да продължи, след като някои предприятия сливат почивките по своя инициатива. Но тогава поне няма да е затворена цялата държава. - Тоест вие искате не Министерският съвет да решава дали да се сливат почивните дни, а всяка фирма да решава за себе си. - Точно така. Това се определя от колективните трудови договори. И тогава да речем фирмата Х почива, но банките и администрации работят и това не възпрепятства трудовия процес на други. За нас това е гъвкавото решение. Дългите уикенди не способстват за възстановяване на работните сили на служителя. Те се връщат изнервени и уморени. И когато имаш шест дни работа и само един почивка, това нарушава ритъма и е изморително. - Другата важна тема са осигурителните прагове. Бяхте категорични, че няма да има споразумение. Защо? - Минималните осигурителни прагове няма да бъдат договаряни повече между синдикати и работодатели поради простата причина, че няма нито едно споразумение. Имаше три такива сключени споразумения, преди да стартира процесът, но след това браншовите организации ги оттеглиха. Никой не може да ги принуди да подпишат нещо, което смятат за вредно. А то е вредно наистина за хората и способства за развитието на сивия сектор. Когато преди 13 години този механизъм стартира, имаше положителна роля. Но отдавна не е така. - Защо се стигна до това? - Защото минималната работна заплата не се договаря между нас, а се определя едностранно от правителството. Оттам насетне започват преговори за минимални осигурителни прагове. После се разпростира административно средният процент, който е чрез едностранно определена минимална работна заплата. Още миналата година предупредихме, че ако се разпрострат административно повишаване на праговете за дейности, за които няма споразумение, следващата година няма да преговаряме въобще. Сега сме затрупани от откази за преговори, изпратени от браншовите организации. - Това означава ли, че искате вече друг механизъм за определяне на минималната заплата? Този въпрос също се повдига периодично. - Категорично трябва да се мисли за друг механизъм и това е нашето условие изобщо да започнем разговори. За следващата година ние не приемаме тази минимална работна заплата, която е в средносрочната прогноза. Тоест ще започнем разговори от равнището на минималната работна заплата за следващата година. - Как да се определя - по региони или дейности? - Смятаме, че много важен фактор е равнището на средната работна заплата. Не може минималната да е по-висока от средната. Съотношението минимална към средна в ЕС е 42%, а у нас ще стане 55%. В САЩ е 30%. Затова ние предлагаме да е различна за отделните икономически дейности. Вярно е, че има голяма разлика и по региони, но не е като тази по икономически дейности. В IT сектора например средната заплата е над 2200 лева, а в хотели и ресторанти, ремонтни дейности, текстил и облекло е под 600 лева. Това е 4 пъти разлика. Така някъде минималната се изравнява със средната, като добавиш и клас прослужено време. За този проблем дори алармираха и от БАН, където хигиенисти получават по-високи възнаграждения от млади учени. Така нискоквалифицираният труд се изравнява с висококвалифицирания. Процентът прослужено време е от соца и е дискриминационен спрямо младите, затова също трябва да отпадне. Така че нашите предложения са ясни - договаряме минимална работна заплата за следващата година по икономически дейности. Там, където няма да се стигне до споразумение, ще важи минимално договорената в другите икономически дейности. Второ - да отпаднат класовете за прослужено време, и трето - да отпаднат минималните осигурителни доходи. - След толкова важни неща, които трябва да се решат, въпросът за отпадането на дългите почивки не е ли малко несъществен? - Както работим, така ще живеем. Все по-често инвеститорите изтъкват като проблеми липсата на кадри и лоши трудови навици. Тези сливания на почивки води точно до влошаване на трудовите навици и съответно до по-ниска производителност и лоши икономически резултати, но и до по-ниски заплати. - Като споменахте липсата на кадри, тези дни отново имаше дискусия по проблема. Кажете къде са най-големите дефицити? - Уморихме се да обясняваме, че у нас трайно има недостиг на инженерно-технически кадри. Тук не става дума само за IT специалисти, а за машинни инженери, средни техници, оператори на машини, заварчици, шлосери, стругари. - Има ли вече излишни професии? - Ами вижте, че половината от завършилите хуманитарни и икономически специалности работят на позиции, които не изискват висше образование. Такива хора често стават дори продавач-консултанти. Проблемът се корени още в средното образование. Бяха измислени модерно звучащи специалности, затварят се професионални училища, където няма достатъчно кандидати. Затова трябва да има защитени специалности и държавни стипендии.   Визитка: Роден е на 1 април 1959 г. Завършил е Техническия университет в София, специалност “Автоматика” Бил е преподавател по “Управление на нестопански организации” в Университета за национално и световно стопанство Последователно е бил изпълнителен директор на фондация “Еврика”, управляващ съдружник на “БИК Холд”, а от 1999 г. е изпълнителен директор на “Стара планина Холд” АД

Д-р Христо Дамянов: Москов трябва да бъде съден за геноцид спрямо онкоболните в България

 Д-р Христо Дамянов е управител на Центъра по интегративна медицина. Той е създател и началник на урологичното отделение в Националния онкологичен център, където работи до 2003 г. Специализирал е в Дания и САЩ. Автор е на над 80 научни публикации (17 от които в авторитетни европейски издания), 2 изобретения, 4 рационализации и 1 монография. През последните години е автор на 8 публикации в областта на интегративната онкология, 4 от които в престижни медицински издания. Член е на Съюза на учените в България, Академия на науките – Ню Йорк, Световната асоциация по урология, Европейската асоциация по урология и на Балканския онкологичен съюз, Международната организация на лекарите, практикуващи интегративна медицина, Европейската академия по инсулин-потенцирана терапия. По инициатива на д-р Дамянов в началото на 2014 г. в страната ни е въведен методът за системна хипертермия в комплексното лечение на онкологичните заболявания. - Д-р Дамянов, реагирахте остро, след като прокуратурата обяви, че са повдигнати обвинения срещу министър Москов за ваксините. Защо? - Защото нарушенията на законодателството и на общоприетите морални норми са фрапантни, но за д-р Москов очевидно потъпкването на закона не е от значение. Той и неговите хора са неприкосновени, за сметка на правата и животите на крайно уязвими и нуждаещи се граждани и техните близки. Аршинът в това отношение е отявлено двоен, за едни той е неоправдано къс, а за други – безкритерийно лежерен. И тъй като ръководеното от мен лечебно заведение не се вписва в схемата за безогледно печелене на пари на гърба на държавата и пациентите, то нас ни мерят с аршин от втората категория. Затова министър Москов впрегна цялата административна машина, намираща се под неговото ръководство, за  да унищожи лечебното ни заведение  което е единствено по рода си в България, без да се интересува, че по този начин осъществява геноцид върху лекуващите се в него пациенти. Нека това се знае от цялата ни общественост, защото, както виждате абсурдът е пълен, като ситуацията много приляга на поговорката „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“. В тази връзка, искам да подчертая, че всички документи, които ви предоставих, са предоставени вече на прокуратурата: жалби от наша страна и от страна на пациентите, подписки, петиции и др. Но те са само „глас в пустиня“, защото кой от властимащите сега зачита гласа на гражданите? До момента никакво движение, никаква реакция от страна на прокуратурата по нашите сигнали, но по сезиранията от ИА“МО“ активно се работи. Може би очакват да измрат потърпевшите, за да се изпълни сталинската максима „Няма човек (пациент)– няма проблем!“. Ситуацията сега е такава, че обществото пет пари не дава за истинското престъпление на Москов. - Защо искат да затворят Клиниката по интегративна медицина? - Имат претенция, че не използваме стандартна медицинска онкология, а прилагаме алтернативни онкологични методи, какъвто е методът на инсулин-потенцираната терапия. Въпреки че двата метода са несравними и принадлежат към различни видове медицина – едната конвенционална, а другата – неконвенционална (интегративна). Последният метод се практикува в цял свят и в Европа включително, в десетки клиники. В същото време в България, в над 10 болници се  практикуват алтернативни методи  за лечение на онкологични заболявания. Например, в болница „Св. Марина” на проф. Горчев се прилага ултразвукова честотна аблация на тумори. Това е един алтернативен метод и той няма нищо общо с онкологичния стандарт, нито се прави от лекари, които имат специалност „Медицинска онкология“. Има поне 7-8 алтернативни метода за лечение, които свободно се практикуват и в други болници. Но към тях няма абсолютно никакви претенции. Отправихме официално запитване до „Медицински одит” по въпросите: на какво основание всички останали клиники практикуват алтернативни методи и защо тяхната регистрация не е заличена като нашата? - Получихте ли отговор на въпросите ви? - След три запитвания, получихме един нескопосан отговор, в който се говори за всичко друго, но не и за медицински стандарти. Това е пълен юридически буламач! Юристите на министерството правят невъобразими еквилибристики, в които няма никакъв директен отговор. Ние ги питаме: по кой онкологичен стандарт се прилагат тези методи? Няма отговор! Било добра лекарска практика... Дадохме отговора им на наши юристи да го прочетат и те се хванаха за главата. Дори ако приемем, че те са прави, а ние – в нарушение, то тогава защо по тези критерии не се търси вина и на всички останали лечебни заведения и лекари в нашата ситуация? От друга страна, като член на колективния орган МС, притежаващ по конституция законодателна инициатива, защо  МЗ не прави и няма намерение да стори нищо за да предложи на МС извършване на законодателни промени в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да се узаконят такива иновативни и очевидно нужни, значително по-щадящи от конвенционалните, методи на лечение? Защото липсата на подобна възможност в националното ни законодателство, даващо възможност на гражданите сами да ръководят живота си и да определят по методите на конвенционалната или на неконвенционалната медицина да се лекуват, е равносилно на дискриминация. Все едно да принуждаваш вегетарианец да яде месо! И защото, исторически погледнато, държавата и нейните органи са създадени за това, за да привеждат в изпълнение правилата, създадени от обществото. Следователно интересът на обществото е този, който следва да задава дневния ред при управлението на държавата, а не самозабравилите се чиновници с нелепите им  еднолични решения потъпкващи грубо права и интереси  на изпратилите ги във властта граждани. В този смисъл, ако управленците ни не следват наболялата обществена нужда, то тогава за какво са ни те? Ако управленците ни, без да се притесняват, нарушават законите и считат това за нормално, то тогава как ще мотивират обществото и гражданина да ги спазват? И щом като за едни е така, а за други – другояче, то в каква държава живеем, в правова и демократична или в диктаторска и анархистична? - Продължавате ли да лекувате онкоболни, докато делото все още виси в съда? - При тази ситуация ние дълго се колебахме в поставената пред нас дилема, но в крайна сметка не намерихме морално основание да преустановим лечението на онкоболните – знаете в българския съд колко се проточват делата. Ако прекъснем лечението на болните, те ще завършат земния си път, а не такава е повелята на лекарската клетва и лекарската практика. От друга страна, има действаща наредба на МЗ за професионалната медицинска етика, която изрично забранява на лекарите да прекъсват лечението на своите пациенти. А ако се налага то да се прекъсне, те трябва да организират съответно продължението му в други заведения, където има такава възможност. - И какво направихте в този случай? - Преди да вземем решение какво да правим при създалата се ситуация, се обърнахме със запитване към всички компетентни органи: Министерство на здравеопазването, ИА“Медицински одит“, Районна здравна инспекция, къде да пренасочим пациентите си за продължаване на започнатото при нас лечение, когато то бъде прекъснато вследствие на наложената ни административна мярка.  - Какво ви отговориха? - Първоначално настъпи оглушително мълчание. След известно време получихме доста противоречив и объркан отговор, в който имаше позоваване на становища от нашенски онколози, като проф. Галина Куртева от СБАЛО и от проф. Дудов. Като получихме това, ние изпратихме и до тях покана да ни посочат датата и времето, когато можем да им изпратим тези болни да ги лекуват. - Приеха ли поканата ви? - Не, получихме отказ, дори оправдания, че такива становища те не са давали. И при тази ситуация, основавайки се на медицинската етика, и до ден-днешен продължаваме да извършваме присъщите на интегративната медицина терапии към най-нуждаещите се пациенти. В края на краищата, преди всичко ние сме лекари и това ни задължава да проявяваме хуманно отношение към нуждаещите се от животоспасяваща грижа хора. Ние досега перманентно сме доказвали, че тези болни, които са  изхвърлени като непотребни  от конвенционалната онкология, могат ефикасно да се лекуват при нас, могат да им се спестят много страдания, да се удължи животът им – има възможности за това. Но чиновниците от здравното министерство не желаят това да се случва. В тази „стройна” организация на здравното министерство има един чиновник от „Медицински одит”, според публикации в медиите – близък приятел на министър Москов и негов партиен съратник от листата за народни представители на ДСБ за столичния район „Средец“. Та този отколешен партиен кадър – д-р Константин Гърневски, назначен без конкурс на длъжност, за да защитава правата на пациентите, е основно действащо лице в тази срамна история. Той също като своя приятел и началник е политическо назначение а още и бивш кмет, участник в управителни бордове на търговски дружества, отдавна вече се е откъснал от лекарската професия, която обаче безмилостно динамично се развива. В контекста на това, избраният за радетел на правата на пациентите, по разбираеми причини, увлечен в партийно-икономически занимания, не е в състояние да разбира от какво следва да се ръководи.  По същата приятелска линия Москов назначи и началника на ИА“МО“ д-р Златица Петрова, която само до миналата година беше отстранена от поста за злоупотреби. Към този „реформаторски“ екип се присъедини и депутатът от Реформаторския блок Настимир Ананиев, който отправи очевидно поръчков въпрос към министъра Москов от трибуната на 43-тото НС. Ако ме питате, дали този въпрос беше продиктуван от значим обществен интерес – категорично не. За нашето лечебно заведение, което пак казвам, че е единствено по рода си в България, няма данни да има смъртни случаи или други вреди, нанесени от проведено при нас лечение. За сметка на това, има множество доволни от лечението ни пациенти, които сме върнали към живота, съхранявайки и човешкото им достойнство. Има множество благодарствени писма от такива доволни пациенти, които на свой ред ни засвидетелстват безрезервната си лична подкрепа. Пишат и на Москов, и на Борисов, но какво от това. Техният глас е глас в пустиня. Важното беше министър Москов да получи възможност да се докаже като безмилостен и справедлив властник, наказващ лошите...  Няма съмнение, поръчката беше изпълнена точно и произведе своята буря в чаша вода, наред с двеминутната слава на депутата Ананиев. Това ни накара незабавно да направим среща с него. Зададохме му въпроса в качеството си на какъв медицински специалист е подготвил тези въпроси. Попитахме го дали има представа от лечението, от интегративната онкология, от състоянието на онкоболните, които идват при нас, съсипани от конвенционалното лечение...  - Какво ви отговори? - Че няма представа от това, но тъй като имало много запитвания, подготвил и питанията към Москов. Това, което споделих с вас досега, разказахме и на него. Поканихме го официално да посети нашия център, да види болните, методите, които използваме и съответно, ако прецени, че видяното не го задоволява, да направи ново запитване, но вече информиран и подготвен за спецификите на проблема. В крайна сметка, нали се зове „народен представител“, нека слезе при народа... - Дойде ли на посещение в центъра този депутат? - Не! Свързахме се отново след това с него и го попитахме, защо не е спазил обещанието си. Отговори ни, че ще ни изпрати д-р Шишков, тъй като той, като медицинско лице, може по-добре да прецени нещата. Така и не дочакахме посещението и на д-р Шишков. Сами се досетете защо. - След като сега има вече повдигнати обвинения срещу Москов за ваксините, очаквате ли да ви извикат и да присъединят и вашите сигнали към прокуратурата? - Тези очаквания ги имаме много отдавна. Но, за съжаление, прокуратурата, много интересно за нас, забавя разглеждането на депозираните от нас жалби с поставените в тях проблеми. А в този случай става въпрос за предприемането на бързи действия, защото заболяването на онкоболните не може да чака с месеци и години. То изисква незабавни мерки. Нещата са изключително драматични – законът в България трябва да защити живота и здравето на гражданите си. Трябва да защити и нашите права: да упражняваме в нормални условия лекарската си професия. Въпреки всичко това, няма никакво развитие на поставения от нас проблем. Прокуратурата мълчи. Интересно е, че изведнъж се сетиха за ваксините, а дали нарочно или защото не им стига времето, забравиха за нас и за онкоболните. Така или иначе, няма никакво развитие към момента по нашите жалби – нито по тези от пациентите и по нашите – на лекарите. И затова у нас възникнаха основателни въпроси относно обективността на действията на прокуратурата. Дано не сме прави, но според нас, в момента прокуратурата не цели изясняване на обективната истина  и наказване на нарушителя (той вече е в оставка и овакантява поста), а просто е един добре премислен пиар. Вярно, казусът с ваксините е много сериозен, грубо нарушение на законите в България е, накърнен е сериозно националният и общественият интерес, но за това се сигнализира от години от най-високите нива, включително и от трибуната на Народното събрание – зададе се питане от народния представител д-р Султанка Петрова още миналата година. Къде беше тогава прокуратурата ни? Защо се предприемат действията едва сега? Освен това, в случая с ваксините се признава, че проблемът не е в качеството им, не е установено да са настъпили негативни последици за ваксинираните лица, докато при нашия случай директно се посяга на живота на болните. И кое е по-лошо и укоримо, дали едно административно закононарушение от страна на висш държавен чиновник, или индиректното посегателство върху живота на онкоболните? Къде е тук приоритетът? И не са ли и двете еднакво важни за обществото и неговите права? Това ясно показва, че нещата при компетентните държавни органи за защита правата на пациентите са определено селективни. - Защо е нужно да се прави избор по приоритети, когато е възможно да се повдигнат обвинения по вашия казус и за ваксините? - Естествено, и това е напълно нормално и очаквано от всички хора! Защо се игнорират нашите обвинения? Сигналът ни е за едно много сериозно престъпление и виждате докъде я докарахме: принудени бяхме нашите пациенти да се обърнат и към Министерския съвет, и към Комисията за защита от дискриминация, и към Европейския парламент за защита на нарушените си права. Обърнете внимание – правата им са нарушени от длъжностното лице, чиято длъжност е да ги опазва и чиято професия е лекар... Всъщност, лишавайки лечебното ни заведение от административна регистрация (съдебната е непокътната), този държавен чиновник от кого пази пациентите – от самите тях ли? Защото нашите пациенти сами правят избора да се лекуват при нас, като повечето нямат друга алтернатива. Защото да чакат милост от министър Москов и неговата вярна компания е все едно да чакат да дойде Годо. Никакво внимание към проблема им! Ето защо, ние и болните изпратихме жалба до Европейската комисия за тези груби нарушения, за гаврата с онкоболните в България. - Имате ли отговор на тази жалба? - Не още, тъй като я изпратихме съвсем наскоро – преди една седмица. Принудиха ни нашите чиновници отново да изкараме кирливите си ризи пред света. Тъй като у нас липсва законност, няма ефективно действаща прокуратура – оспорването на заличаването на регистрацията ни се очертава да трае години наред, въпреки опита ни да поискаме спиране на административния акт до постановяване на окончателното решение, ние се видяхме принудени да предприемем тези крайни мерки. На практика ситуацията е такава, че едни човеци, разполагайки с власт, си позволяват да определят кои техни себеподобни да живеят и кои – не. Нима това е правово, нима е хуманно, нима е демократично, нима е равнопоставено? Милена ВАСИЛЕВА

България и страните от Източна Европа усещат вятъра от Русия

Мисията на НАТО се промени, но дали членовете му искат да се изправят пред новите предизвикателства? Миналата седмица американски официални представители присъстваха на срещи на НАТО и на Мюнхенската конференция. Темата беше бъдещето на НАТО, като САЩ за пореден път изискаха европейците да поемат задълженията си да поддържат ефективни военни сили, за да участват във военния съюз НАТО. Същевременно, много европейски държави поставиха въпроса дали САЩ са все още ангажирани с НАТО. Европейците държат да се знае, че американците може да разполагат с военни сили, но им липсва политически ангажимент към Европа. Американците държат да се знае, че европейците може да са политически ангажирани с НАТО, но им липсват военни сили, които да осмислят техния ангажимент. Истинският въпрос е, че НАТО осъществи първоначалната си мисия, а няма съгласие по това каква е мисията му сега. Целите на НАТО Първоначалната мисия на НАТО беше да блокира съветското нашествие в Западна Европа. Това беше постигнато през 1991 година, когато Съветският съюз се разпадна. Постигнала мисията си, НАТО можеше да се разпусне, но проблемът с многонационалните институции е, че те започват да живеят свой собствен живот, независимо от причината, поради която са били създадени. Разпускането на НАТО, защото е постигнала целта си, никога не е било реална възможност. Затова тя продължи да съществува, да организира конференции, да поддържа персонал по планиране и да функционира все едно че беше налице политическо съгласие какво трябва да върши. Докато Съветският съюз се разпадаше Ирак завладя Кувейт, а САЩ, като единствена световна сила, създадоха коалиция, която отиде далеч отвъд НАТО, за да отблъсне нашествието. Имаше огромно задоволство от резултата, без да се осъзнава, че нашествието на Ирак не беше изолирано събитие, а началото на масирано преструктуриране на Близкия изток, което можеше да съдържа широка нестабилност и терористични атаки срещу САЩ и Европа. От 1945 до 1991 основният въпрос в света беше статутът на Европа след Втората световна война. От 1991 до днес основният въпрос за Европа и САЩ е статутът на ислямския свят след края на Студената война, която наложи някаква стабилност в региона. НАТО беше създадена да действа в следвоенна Европа. Това вече не е кардинален въпрос. НАТО не беше изградена да се занимава с това, което ще е реалност след като тя успее. Налице е консенсус, че хаосът в ислямския свят е нежелан, но по три други точки няма консенсус. Първо, няма съгласие, че НАТО като институция има задължение за колективни военни действия за умиротворяване на региона. Второ, няма единомислие по това как трябва да изглежда умиротворяването. Трето, няма единомислие, че трябва да се предприемат координирани колективни усилия за предотвратяване на терористични атаки. Институциите на НАТО бяха създадени с отчетливо дефинирана мисия, разбиране за последиците от провал и, във връзка с това, разпределение на военни ресурси, подходящи за мисията и на ресурсите на държавите-членки. Не съществува подобно съгласие относно сегашния конфликт и заради това НАТО няма обединяваща мисия. Студената война беше възприемана като екзистенциална заплаха за Европа. Ислямският конфликт е възприеман по различни начини от различните държави през различни периоди. Не може да съществува военна стратегия, стъпила върху политическа основа от пясък. Затова интересите вътре в НАТО са разнопосочни, особено между САЩ и много европейски държави. САЩ водиха война 15 години в мюсюлманския свят, с цел удържане на онези сили, разглеждани от САЩ като опасност за тяхната сигурност и интереси. Някои европейски държави, като Великобритания, се включиха във войната със значителни ресурси. Някои направиха само, бих казал, символични жестове, имайки предвид ресурсите, които можеха да отделят. Други бяха дълбоко скептични и критикуваха стратегията на САЩ. Затова тези държави не могат да се съгласят напълно със стратегическия проблем, пред който е изправена НАТО, и в резултат на това, не могат да одобрят единна стратегия. Мнозина си задават въпроса какъв е смисъла на Алианса Възгледът на членките на НАТО за света и готовността за решително действие варират в широки граници. Затова резонният въпрос е какъв е смисълът на НАТО? Общото усещане е, че докато 15-годишната война на САЩ не принуди Европа да действа като един в интерес на колективната сигурност, други интереси свързват членовете в едно цяло. Проблемът е да се определи кои други въпроси изискват организация като НАТО и дали, след като въпросът е дефиниран, европейците са готови да отделят ресурсите, нужни за изпълнение на мисията. От жизнена важност е непрекъснато да се посочва, че НАТО не е политическа рамка, където се водят дискусии, а военен съюз, който се основава на военни цели и ресурси. Става дума за войници и моряци и ако въпросите, които са на дневен ред, не ги включват, тогава от НАТО няма полза. Може да е нужна някоя друга институция, която да се занимава с тези въпроси. НАТО е съюз на навика. Преди имахме нужда от НАТО и затова със сигурност още имаме нужда от нея. НАТО е и съюз на удобството. Вместо да е ангажирана с военното ръководство на текущите проблеми, което е мисията й, тя започна да подхожда избирателно към ангажиментите си. Разликата между НАТО преди 1991 и днес е проста. Преди 1991 тя имаше ясна цел и всички членове бяха ангажирани с нея. Тя вече няма ясна цел и когато някои членки като САЩ биват въвлечени във войни, участието е по желание. За да сме по-прецизни, участието може да е широко, но военно незначително. Военните сили на Европа са рационално оформени съобразно риска, който са готови да поемат, а не спрямо изискванията на надвисналия конфликт. Участието в конфликт не става автоматично, а по избор. Затова НАТО вече не е съюз, тъй като съюзът изисква взаимни интереси и подкрепа. Членовете на НАТО нямат взаимен интерес. Причините за съществуването В търсене на причина НАТО да продължи да действа, очевидното решение е още веднъж НАТО да се заеме с първоначалната си мисия: сдържане на Русия. От 1991 до 2008 и войната в Грузия, възприемането на Русия от НАТО беше, че тя е осакатена останка на Съветския съюз, неспособна да представлява военен риск и заинтересувана основно от това да се превърне в разновидност на либерална демокрация с жизнена икономика, която е свързана с Европа. Изглеждаше смислено предположение, но беше погрешно. Руснаците все повече гледаха на европейската и на американската помощ като подкопаваща руската жизнеспособност, на разширяването на НАТО гледаха като на насочено към задушаване на Русия. Украинската Оранжева революция през 2004 беше повратната точка, заедно с приемането на балтийските републики в НАТО. Руснаците възприеха второто като нарушаване на обещанието на Запада НАТО да не разширява в бившия Съветски съюз, а първото – като желание за изграждане на анти руски режими в райони от жизнен интерес за руснаците. Каквито и да са били субективните интереси на двете страни, разбирането на НАТО беше, че Русия е омаломощена и не трябва да бъде вземана предвид при планирането на действия. Руското разбиране беше, че НАТО продължава да я плаши и тя няма да е доволна докато не я омаломощи. Това прерасна в постоянен въпрос за бъдещето на Украйна, тъй като изглежда руснаците модернизират въоръжените си сили в очакване на по-нататъшен натиск на Запада. Страните от Източна Европа усещат вятъра от Русия Западът е изправен пред една Русия, която очевидно се връща към моделите, които навремето направиха НАТО необходима. Въпросът е особено важен в това, което дълго се наричаше (и трябва отново да се нарича така) Източна Европа. В Централна Европа има държави като Германия и Австрия, а динамиката в Източна Европа е твърде различна от тази в Централна. Източна Европа се оказва между две сили. Едната е Европейският съюз, който още е функционален, но е все по-раздробен и неспособен да действа в хармония. Втората сила е Русия. Тя става все по-несигурна и се опитва да стабилизира западната си граница, което означава, че балтийските републики, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България усещат вятъра от надигащата се Русия. От гледна точка на тези държави раздробяването на ЕС се повтаря и в НАТО. Извън присъствието на САЩ и Канада, двете организации много си приличат. Източноевропейските държави си дават сметка, че като се изключат САЩ, НАТО няма воля и сила да създаде голяма блокираща сила. Няколко батальона бяха разположени в района, но нищо повече, което би могло да е от военно значение, ако руснаците съумеят да проведат атака. Русия се представя за велика сила, но вътрешните й икономически проблеми са огромни. Голяма част от военната й сила е сянка на онова, което беше по съветско време, а модернизационната й програма зависи от финансирането, което е близо до момента на пречупване заради спадащите цени на петрола. Все пак, военната сила на Русия е по-голяма от източноевропейската, а способността на НАТО (с изключение на САЩ) да разположи военни сили от решаващо значение е ограничена. Този регион, който е част от НАТО, сигурно може да разчита на някои членки на алианса, но не може да се уповава на самата НАТО, защото й липсва ефективна военна сила. Това е регион, в който руснаците изглеждат по-внушителни, отколкото реално са. Това е последица от 45-годишна руска окупация. Начинът, по който регионът гледа на Русия, все още внушава неясни спомени от съветски бронирани гранични дивизии и КГБ, който е всепроникващ. Граничните дивизии силно се нуждаят от ремонт и обучени и мотивирани войници, а Федералната служба за сигурност може да оформи отделни политици, но не може да моделира световни събития без усилията й да се провалят в движение. Всъщност Източна Европа, с известна помощ от останалата част на Европа и САЩ, е до голяма степен годна не само да се защити военно от настоящата руска реалност, но също да се предпази политически от руското влияние. Ако източноевропейските държави можеха да работят заедно, те щяха да са внушителна сила. Но словаците и унгарците имат малко доверие в НАТО, а поляците и унгарците са непрекъснато атакувани от ЕС, защото народите им избират правителства, които ЕС не одобрява. Първоначалната мисия на НАТО беше да сдържа Русия. Но в този случай страни като Германия не носят основната тежест. Този товар пада върху Източна Европа. Но минималната подкрепа, нужна за обезопасяване на региона – няколко първокласни дивизии и въздушни сили, не са налични. САЩ се възстановяват и може би се готвят за друг кръг на конфликт в Близкия изток, а останалата част от Европа не разполага с минимални способности, нужни за разширено разгръщане на няколкостотин километра от дома. Затова сърцевината на стратегията на НАТО не може да бъде приложена. Нещо, което е както в рамките на НАТО, така и в рамките на възможностите на страни като Германия, е неосъществимо. Солидарността на НАТО в защитата на Източна Европа не е толкова силна, колкото може да бъде, а и цялата ангажираност на света няма да създаде анти танкови боеви способности, които да направят невероятен сценарий с руско нападение невъзможен. От стратегическа гледна точка и независимо от вътрешната политика, Полша и Унгария, например, са незаменими за възпиране на руснаците. Докато насоките за действие на НАТО включват това възпиране, ЕС си запазва правото да поучава и осъжда двете държави дори в лицето на политическия безпорядък в останалата част от Европа. Различни отношения с НАТО и с ЕС С други думи, източноевропейските държави имат едни отношения с НАТО и други с ЕС. Затова на среща на НАТО германците говорят по един начин, а на среща на ЕС – по друг. А коалицията, която би защитила Германия от малко вероятни събития (във време, когато малко вероятното стана обичайно) не може да придобие форма. САЩ са ключов член на НАТО и американците се опитват да разберат каква е ползата от НАТО. Отговорът далеч не е ясен. В област, където НАТО може да е полезна и може да действа съобразно мисията си, поведението на европейските членове е едновременно противоречиво и предимно теоретично. Те просто не са изградили военни сили за мисия, дори и в рамките на компетенциите на НАТО. До такава степен, че неволно осигуряват на руснаците възможност да разширят влиянието си по западната си граница. В заключение, не съществува проблем „НАТО”. Има европейски проблем. Европейски консенсус по защитата вече не съществува, както няма консенсус в икономическата област. Да бъдеш част от съюз, който е толкова нестабилен, че регионът, който съюзът трябва да защитава е под прицел от ЕС, е прекалено сложно за обикновените и неподправени американци. Изисканите европейци в края на краищата идват в повече на САЩ. Американският министър на отбраната Джеймс Матис изложи цената, която членовете трябва да платят за защита на НАТО. Европейците ще решат, че това са само приказки и ще продължат както си знаят. След като се отказаха от колективна сигурност в Близкия изток, европейците се отказват и от колективна отговорност в Европа. Американските действия в Европа ще се осъществят, както е нужно, но няма да бъдат ограничени от гласовете на онези, които не понасят част от риска. Това не е мое становище, а рационален анализ от страна на САЩ. Защо да се подчиняваме на организация, която не може да споделя риска? Анализът на Джордж Фрийдман е от "Геополитикъл фючърс". Препечатваме го от БГНЕС.

Предприемчив директор създаде училище на бъдещето в якорудското село Бел камен

Има хора, които издигат служебния си дълг в мисия и няма да е преувеличено, ако ги наречем будители. Един от тях работи като училищен директор в село с причудливото име Бел камен – там децата се учат в съпричастност и любов, пътешестват по света от класната си стая и превръщат образованието в най-важна цел за всички жители в околността. Когато през 2009 г. оглавява училището в якорудското село Бел камен, учителят по химия и биология Алиш Вакльов разбира, че ще му се наложи да се превърне в предприемач. Заради системата „парите следват ученика” малкото школо е обречено на бедност, но новият директор отказва да се примири. Затова започва да се рови в интернет и скоро стига до решения, които ще преобърнат съдбата на училището – първото е да кандидатства за учител по английски от Корпуса на мира, а второто, да представи проект за модерна компютърна зала пред фондация „Америка за България”. Така за две години в селото пристига доброволката Сузи Роу, за да учи на майчиния си език деца и възрастни. Със спечелените пари пък училището е ремонтирано и осъвременено с многофункционален компютърен кабинет с 13 работни места, интерактивна дъска, мултимедия, бял екран за ползване и в другите класни стаи, аудио система, LED телевизор, видеокамера. Ние имаме бърз интернет, благодарение на който децата по-лесно опознават света – разказва Алиш Вакльов. – Разбира се, като бедно малко училище нямаме достатъчно карти, а тези, които са останали, са изпокъсани и трудно могат да се ползват. В мрежата обаче можем да намерим каквато си поискаме карта на света - там има образователни портали, ползваме видеоуроци, решаваме тестове онлайн на интерактивната дъска, виждаме неща, които няма как да правим поради липсата на материали, например опити по химия. Все едно че се намираме в киносалон. В момента в училище „Неофит Рилски” има 40 ученици от първи до седми клас, които учат в слети паралелки. Алиш Вакльов казва, че не е лесно учителят да разпределя в час вниманието си между различни по възраст ученици. Но усилията си струват, тъй като, по думите му, децата получават блестящи отзиви, когато отиват в гимназиите на съседните градове. А това донякъде се дължи и на американската доброволка от Корпуса на мира, която е приета с отворени обятия от цялото село и става извор на нови знания за всички. От нея научихме, че не е достатъчно само да предадем урока, да проверим домашните и някак си да мине времето – разказва още директорът. – Научихме, че е необходимо повече да работим с децата извън часа – следобед в клубове по интереси. Научихме, че трябва да създаваме причини, в добрия смисъл на тази дума, родителите да идват по-често при нас, непрекъснато да се интересуват какво става с децата им и също да бъдат част от училището. А това е и моята идея. Затова директорът отваря широко вратите на училището за всички жители на селото, които също сядат пред компютрите. Аз мечтая училището да се превърне в център на общността и това като че ли вече е станало – казва Алиш Вакльов и продължава. – Освен него, в селото няма друга институция, която да образова и да възпитава. Няма библиотека, няма читалище, няма интернет кафе, няма клуб на пенсионера, няма театър, няма кино – само едно училище и в двора му е детската градина. Мечтая си всички заедно да работим, защото всъщност ние създаваме бъдещето на България. И тук особено важна е ролята на родителите. Без тяхната помощ няма да има полза от училището, няма да бъдат постигнати целите на образованието. Директорът е убеден, че ако го няма училището, половината от децата няма да се образоват и ще останат неграмотни като най-възрастните жители на Бел камен. Затова той е амбициран школото му да влезе в държавния списък със защитените от закриване учебни заведения и ще кандидатства всяка година, докато успее. Снимки: cityzen.bg

Тихомир Безлов: Темата за корупцията се "разпадна"

В момента отделяме за системата на МВР процент от брутния вътрешен продукт, който е един от най-високите в ЕС. Няма как да се вдига повече. В същото време над 90% от бюджета отива за заплати и социални плащания. МВР се нуждае от много скъпи технологии, за да функционира сравнително някак прилично в ЕС през 2017 година. Така се оказва, че сме на върха на разходите, а системата е в разпад, коментира главният експерт от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Тихомир Безлов пред Mediapool. Той обяснява защо темата за борбата с корупцията е почти изчезнала, както и какво следва от обещанията за поставяне на един полицай на всеки две-три села. Г-н Безлов, какво определяше досега предизборна кампания? Кампанията до момента относително миролюбива, а от 1991 г. не е имало толкова изравнени резултати между водещите партии. Няма ги и тежките скандали от 2005 и 2009 г., да не говорим за 2013 г. с участието на прокурори, Станимир Флоров, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и енергоразпределителните дружества. Вероятно БСП през служебното правителство имаше възможност да направи много по-остра кампания, но това носи и своите рискове. Прокуратурата беше много по-активна преди началото на кампанията. Цялото правителство на Борисов мина през следствието, за да бъде снимано. Да, но се повдигнаха обвинения на хора от различни партии, включително на бивши министри от БСП. Прокуратурата сякаш опита да балансира процесите, но не знаем какво стоеше зад това. Може да се интерпретира като опит да е срещу цялата "политическа класа". Разбира се, можем да очакваме някакво изостряне на кампанията в последната й фаза, защото имаме много равни резултати. Да се появи нещо в последния момент. Случвало се с Доган през 2005 и 2009 г., с Бареков през 2013 година (аферата "Костинброд" – б.р.), но не знам дали ще се намери подходящо острие. Каква е според вас целта на "политическото послание" на Ахмед Доган? Това писмо е опит Доган да бъде вкаран директно в следващото управление, изкарвайки го патриот. Аз му нямам доверие. Той сега може да се обяви за патриот и срещу Ердоган, но нищо не му пречи утре да се договори с Ердоган. Ахмед Доган вече е правил това. Дълго време двамата бяха в добри отношения. Може би си спомняте един много тъжен епизод с откриването на завода за стъкло в Търговище през 2004 г. когато говориха пред хората на турски. Отношенията между тях се влошиха по време на първото управление на Борисов заради Касим Дал, но после с посредничеството на Лютви Местан успяха да се договорят. Няма никакви гаранция, че и сега няма да се договорят, ако Доган влезе във властта. Кои печелят от фокусирането на вниманието върху Ердоган в решаващата седмица от кампанията? Очевидно "Обединените патриоти" и ДПС. ГЕРБ и БСП ще се опитат да не изостанат. Кое е ясно отсега за изхода от изборите? Няма как да се направи правителство без участието на повече от две партии. Ако разбира се, не се стигне до "голяма коалиция"(виж графиката). След изборите ще имаме ситуация подобна на тази през 2014 година, за да се избегне ДПС. Движението на Доган много трудно ще може да влезе в правителство при наличие на "Обединените патриоти". Особено при три националистически партии в коалиция, които имат сложни отношения помежду си. Около ДПС голямата неизвестна е и колко ще му отнеме ДОСТ. Ако ДОСТ отнеме много, то това ще увеличи ролята на "Обединените патриоти" и "Воля". Видно е, че Турция подкрепя ДОСТ, както Ердоган подкрепи Касим Дал през 2013 година. ДОСТ много напомня това, което се случва в Македония с албанската партия БЕСА. БЕСА е етническа партия, но силно религиозно насочена. ДПС никога не са имали религиозен уклон, който виждаме, че има в партията на Едроган, която избра да подкрепя ДОСТ. Смятаме, че българските турци са светски настроени и като цяло гласуват срещу Ердоган в Турция. Сега обаче ситуацията се променя и те се опитват да не предизвикат властта в новата ситуация. За това има вероятност те да повлияят на своите роднини в България. Съответно не е ясно в какъв процент в България ще подкрепят ДОСТ заради контактите си в Турция. Как реагират водещите български партии на този конфликт между ДПС и ДОСТ? Според мен ГЕРБ и БСП следват политиката на "стена" към ДОСТ. Видимо е, че има такава линия. Виждате и поведението на медиите, на които БСП и ГЕРБ могат да влияят. Значителна част от медиите са контролирани от политик на ДПС. Според мен е по-сложно. Те (ГЕРБ и ДПС – б.р.) предпочитат познатото. Служебният кабинет също предприе акции срещу купуването на гласове, така че се вижда подкрепата към ДПС. Какви са другите ключови фактори? Най-големият и интересен фактор на тези избори е Веселин Марешки. Той ще реши дали правителство на ГЕРБ или БСП ще е възможно. Тук бих обърнал внимание на един детайл. В началото на предизборната кампания Бойко Борисов каза, че няма да прави правителство, ако е втори. На другия ден Нинова каза, че БСП ще направят правителство, ако дори да са втора политическа сила. В този момент Борисов спря да говори повече по темата, т.е. отиграването на Нинова промени играта на ГЕРБ. Големият въпрос около Марешки е каква е неговата цена. Ако иска да стане голям играч на пазара на горивата, то да си ключов фактор в парламента е една много добра политико-икономическа възможност. Говорейки за политико-икономическите възможности, вие виждате ли някаква борба с корупцията в предизборните програми? Темата почти напълно отсъства, а корупцията има огромна икономическа цена за България. В много отношения ние станахме по-зле от някои страни на Западните Балкани, които са извън ЕС. Има съмнение, че ние дори един търг не можем да направим като хората. Съдебната система, не само прокуратурата, също не може да отиграе този въпрос. Там е нужна реформа навсякъде, проблемите са навсякъде. Включително в самата субкултура на съда. Чухме в "Яневагейт" как си говорят един адвокат и две съдийки. Средата е много замърсена. По закон съдебната система е независима и политически много трудно може да се реформира. Ако го правите бавно, някои казват, че няма смисъл, ако го правите много бързо, рискуват да създадете хаос. Част от проблемите в съдебната система идват и от самото общество. Свидетел съм покрай една битка за една градинка, която имаме в квартала. Ние имаме 4-5 дела за едно и също нещо, което е било въпрос на елементарна дисциплина и контрол на администрацията. Подобна е ситуацията навсякъде в страната, няма традиция на доверие в бизнеса, никой не вярва на никого и попадаме в ситуация всеки да съди всеки, семействата, роднини, съседи масово се съдят. Отношението ни е изключително деформирано. Вместо да се каже "Ще се съдим", т.е. съдът да реши, ние казваме: "Ще те осъдя!", т.е. аз ще направя всичко възможно съдът да отсъди срещу теб. Никой обаче не иска да промени статуквото. Сега повечето партии използват реформата в съдебната система само като лозунг за запълване на квадратчето в програмите си. Хората намират съдебната система за голям проблем, според социологическите проучвания, но говоренето за реформа не носи подкрепа. Не е ли парадоксално? В обществото първата тема е икономическата, после идват корупцията и реформата в съдебната система. Нищоправенето доведе до апатия в обществото по темата корупция и сега тя изчезна. През 2009 г. кампанията на ГЕРБ беше изключително антикорупционна. Само четири години по-късно това вече не беше така. През 2014 г. въпросът с корупция стана тема на Реформаторския блок. Днес т.нар. десни сега са разделени на три части толкова идеално, та никой да няма шансове да влезе в парламента. И тяхната тема се разпадна. Ако бяха се разделили поне на две, все някой щеше да влезе, вероятно. Те казват, че са различни, но отвън изглежда политически непрофесионално. Дори "патриотите", които имат огромни различия, са заедно. Между президентските и парламентарните избори цялата риторика за имигранти, тероризъм, изчезна, за да излезе отново на дневен ред сега. Едно от нещата, което се случи между изборите е, че Ердоган се опита да спре своите противници да избягат от страната. Така той всъщност изгради много сериозна система за контрол на миграцията и практически я спря. Ако погледнете справките на МВР, ще видите, че от ноември има периоди с по пет-шест заловени имигранти на седмица. Това е по един човек на ден. Случиха се и други неща. Унгария прие новия си закон през юли и започна физически, буквално, да изблъсква мигрантите към Сърбия, Сърбия започна да прави същото към нас. Ако сте мигрант и искате да стигнете до Германия, ще заседнете първо в България, ако не, ще заседнете в Сърбия, накрая в Унгария, недай си Боже. Пътят стана много труден и много скъп. В този смисъл българските усилия не са основната причина за моментната ситуация. Разговорът за сектор "Сигурност" сякаш с изчерпва с обещанието за по един полицай на всеки едно-две села. МВР е в омагьосан кръг, който никой няма да го посмее да пипне. В момента отделяме за системата процент от БВП, който е един от най-високите в ЕС. Няма как да се вдига повече. В същото време над 90% от бюджета отива за заплати и социални плащания. МВР се нуждае от много скъпи технологии, за да функционира сравнително някак прилично в ЕС през 2017 година. Така се оказва, че сме на върха на разходите, а системата е в разпад. В МВР има огромен недокомплект от полицаи – до 20% незапълнени бройки. Заплатите вече не са атрактивни, колкото бяха преди. Преди години бяхме на едно първите места по полицаи на глава от населението в ЕС, сега сме в средата. Полицаите стават търсена професия като учителите и лекарите. А дори не говоря за тяхното образование и професионална квалификация; система наистина се разпада. Ние се въртим в този омагьосан кръг, че няма ресурси, няма и хора. Сега всички обещават финансиране. Всеки може да сметне какво означава един полицай не на две, а на три села. За да се случи това, трябва да имате готови четири смени. Това са поне шест хиляди нови полицаи плюс инфраструктурата за тях, а това е почти още половин бюджет върху годишния бюджет на МВР, което е много трудно за икономиката на България. Извън това, защо трябва да се слага полиция в будки и стаи, вместо да се създадат условия полицаите да патрулират. Със сигурност вдигането на лимитите за бензин и амортизация на колите ще е много по-евтино. Да не говорим за решенията реално видео наблюдение, технологиите, които са практически вече са най-евтините за сигурността. В момента гледам безумни обещания от типа безплатно здравеопазване, двойни пенсии, не два а три ядрени реактори. Същевременно гледам, че бюджетът за февруари вече е на дефицит. Дори една трета от изпълнението на тези обещания значи 2-3 млрд. дефицит. В рамките на 2-3 години удвояване на дълга. Проблеми с плащането му при очакваното вдигане на лихвите. Да припомня, че Федералния резерв на САЩ вдигна отново в лихвите в сряда. Така че много се надявам отрезняване пред реалността, съответно, който и да направи правителство, да остави тези обещания неизпълнени.

Ужас! Каналът в ЕС не се оттича, а връща

    Светослав Терзиев "Няма да ги приема!", зарича се премиерът Бойко Борисов, който ходи като замаян след турнето си между Истанбул и Берлин. Неговият угрижен вид се разминава с твърдението, че мисията му е била много успешна. Какво се е говорило на обяда на 27 август с ръководителите на Германия, Австрия, Хърватия и Словения може да се съди само по изпуснати реплики, които са най-емоционални от нашия премиер. "Категорично заявих на европейските колеги, че ние няма да приемаме имигранти. Някой си мисли, че от Австрия или Унгария, или Германия ще ни връща по 10, по 20 или 30 000, че аз ще приема тези самолети!?", сопна се Борисов пред медиите в сливенското село Мечкарево, където откри на 28 август новопостроена църква. В успокоителната църковна атмосфера той видимо имаше нужда да отпусне душата си, както бе отпуснал тялото си в леки спортни дрехи след три дни непрекъснато стягане в костюм и вратовръзка ("Идеше ми да се обеся с вратовръзката, ако и днес я бях сложил"). Каквито и мъки да му е причинила тя, разхлабването й е било по-лесно в сравнение с измъкването от колективния натиск, на който е бил подложен. По силата на своята душевна простота, която сам излага на показ, разбрахме, че  предстои обръщане на мигрантския поток  Преди да отиде в Берлин той се тюхкаше какво ще прави с прииждащите от Турция мигранти, които вече не могат да се "оттичат" през Сърбия, защото тя затвори границата си за каналджиите. Сега обаче с притеснение е научил, че каналът не само е здраво запушен, но и започва да връща. По гневния тон на Борисов можем да съдим, че агитацията му за отпушване на канала и дори за увеличаване на дебита му на запад чрез отмяна на визовия режим за Турция, е срещнала бетонна стена. Затова може би смекчи инициативата си и заяви, че всъщност настоява само за облекчен визов режим за турски дипломати, чиновници и бизнесмени. Премиерът си готви броня за нов сблъсък, защото е бил поканен не къде да е, а във Виена за повторение на срещата през септември в същия формат, но с евентуална добавка - Унгария. Австрийският канцлер Кристиан Керн и унгарският премиер Виктор Орбан са най-твърдите противници на всякакви отстъпки пред турския президент Раджеп Ердоган по въпроса за миграцията. Те не се колебаят да казват и какво мислят за мекушавата политика на канцлерката Ангела Меркел. Вчера пред бТВ Борисов заяви, че променил позицията на Керн, но затова няма никакви публични доказателства. Пренасянето на срещата от Берлин във Виена  не вещае нищо добро за Борисов,  който иначе разчита на снизхождението на Меркел. Нетърпимостта в Централна Европа срещу ислямската миграция е стигнала до такава степен, че земите от някогашната Свещена Римска империя са си спомнили как с обединени сили са спрели османците през XVI-XVII в. пред портите на Виена. Те са си спомнили също, че пътят към тях е бил през България и Сърбия, но сега викат за вразумяване само България, защото Сърбия се съгласи да сътрудничи в отпора. Задава се още по-немилостиво извиване на ръцете на Борисов, който телом е здравеняк, но духом е крехък и затова се държи като дете, което реве, преди да го е била майка му. Не се знае кога ще бъде срещата във Виена, но е сигурно, че на 16 септември в Братислава се събира на неофициална среща Европейският съвет (всички лидери в ЕС). "Аз се обърнах към много от колегите. Така, че се надявам на 16 септември (да има - бел. ред.) по-умерен тон", каза той. Който се бои от мечки, не бива да влиза в гората, но Борисов е вече при тях и само се излага с призивите си да реват по-тихо. Десетките хиляди мигранти, които е приел, регистрирал и отпратил на запад с надеждата да не се връщат,  продължават да се водят на българска сметка,  макар че създават проблеми на други държави. Няма значение колко далеч са стигнали. По етапния ред съгласно Дъблинския регламент те могат да се върнат в първата европейска държава на тяхната регистрация. Вицепремиерката и министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова призна по Нова телевизия, че само от Германия очаква да ни бъдат върнати хиляди ("4500 бяха допреди известно време", каза тя). Всъщност ние не знаем къде се намира всеки от регистрираните, но другите държави могат да ни кажат, като започнат експедирането им.  На 30 август Норвегия заяви, че ще върне 15 000 (половината от пристигналите през 2015 г.). Тя не е член на ЕС, но влиза в Шенгенската зона, така че може да се позове на Дъблинския регламент. Не е известно дали и колко сред получилите отказ за бежански статут са минали през България. Ако има такива, те могат да ни бъдат докарани със самолет, както се ужасява премиерът. Но е възможно и да бъдат върнати в първата съседна страна, откъдето са преминали в Норвегия - например, в Швеция, ако са дошли по южното направление (северното минава през Русия). Швеция пък може да ги пусне по каналния ред в Дания, откъдето пътят им ще продължи към Германия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Сърбия и ... франко Калотина (или Македония и Гърция). Достатъчно е една държава да повлече крак и ще бъде последвана от други, където са струпани големи маси мигранти. Борисов стана европейски лобист на Турция, защото смята, че ако бъде умилостивена с безвизов режим, тя ще изпълни своята част от споразумението от 18 март 2016 г. да приеме обратно нежеланите в Европа бежанци. Само че той  пропуска нещо важно:  Анкара се съгласи да вземе толкова върнати мигранти, колкото ЕС вземе законно от нейните бежански лагери. Следователно става дума за размяна, а не за намаляване на броя им в Европа. В западните държави обаче се засилват настроенията въобще да се разтоварят от пришълците, като ги отпратят където и да е - само и само да не се застояват повече. Оттук идват страховете на Борисов, а както се знае, на страха очите са големи: "Ако Турция бъде обявена за несигурна държава, то България става първата сигурна такава по мигрантския път. Това значи 400 000-500 000 мигранти от Европа да бъдат върнати в България или Гърция. Там с едно кимване на глава се взимат решения", заяви той пред Нова телевизия на 12 август. В познатия си маниер Борисов не търси вина у себе си, а сочи други виновници. Сега няма как да се оправдае с Орешарски или Станишев, защото става дума за външна, а не за вътрешна политика, и затова хвърля стрели по най-близката външна цел - Гърция. Според него  мигрантите научават византийски номера  на път през Гръцко и когато биват залавяни във вътрешността на страната, казват, че влизат през Турция, "тъй като официално не можем да ги върнем (там), а всъщност влизат през Гърция". Ако не беше изрекъл това пред църквата в Мечкарево и отново вчера щеше да мине за хитра дипломация от негова страна, а не за грехота. Но да се въртиш изненадан и да питаш "Кой ми стори това?", сякаш не е отговорен за контрола по границите на държавата, си е чисто лицемерие. В стремежа си да се оневини, той удължи двойно границата ни с Гърция, като обяви, че е "хиляда километра" (вчера пред бТВ). Ако властите бяха на мястото си, както многократно ни е уверявал премиерът, щяха да спират нелегалните мигранти още на браздата и да ги връщат откъдето са дошли, а не да ги ловят около Лъвов мост в столицата. Като се прави на изненадан от нечие коварство, Борисов само доказва колко е неадекватен в предкризисната ситуация. Какво ли би правил, ако настане истинска криза, когато няма да е в състояние да управлява мигрантските потоци?  Щом не иска да се укрие в президентството,  ще трябва зимата да ходи по центровете за настаняване и да дава инструкции не за тяхното боядисване, както беше през 2010 г., а за уплътняването им с по двама-трима мигранти на креват. В момента те са запълнени над 70% и ще изчерпят капацитета си още през септември, защото властта се помайва да заключи добре познатите й каналджии. Опитът на Борисов да удари по съвестта на европейските "колеги", вместо да си свърши работата у дома, прозвуча театрално: "В Европа аз зададох въпроса, ако дойдат 100-200 000 на оградата и ние ги спрем и започнат да гинат по оградата, дали тогава неправителствените организации, дали самата Европа няма да се обърне срещу България?" Не, няма да се обърне, защото никой няма да загине, щом не тече ток по оградата. Нали нейното предназначение е точно такова - пасивно да пречи на движението на неканени гости, без да наранява никого. България все пак не се е оградила с минно поле. Унгария обяви, че ще прави втора ограда, за да дублира защитата на границата си, и никой не я критикува. Борисов е трениран в намирането на оправдания за провалите си, но всяка прошка смята за нов шанс да опита същото. Напоследък пробва да бие серия от дузпи срещу България и накрая може да й вкара исторически гол, с който да ни върне спомените за ислямската миграция по времето на Иван Шишман. Снимка: БГНЕС "В Европа аз зададох въпроса, ако дойдат 100 -200 000 на оградата и ние ги спрем и започнат да гинат по оградата, дали тогава неправителствените организации, дали самата Европа няма да се обърне срещу България?", от пет дни насам се пита Борисов. Не, няма да се обърне, защото никой няма да загине, щом не тече ток по оградата. Снимката - е от месец май.

Проф. Александър Джеров: И на тези избори ще падне голямо крадене и грабене

 Не е уместно да говорим за промяна на съдебната система по време на президентски вот – Проф. Джеров, според вас безспорна ли е победата на ГЕРБ в предстоящите избори, въпреки че още нямат излъчен кандидат за президент? – Никой не може да каже, че ГЕРБ безспорно ще спечели. Участвал съм в много избори и винаги съм полагал големи усилия. Хората са държали на мен, уважавали са ме, оценявали са ме и въпреки това, когато очаквам резултата, треперя и се питам – дали действително съм избран. Сигурни работи в тази област няма. Още повече че и в тази партия има дефекти и грешки, които отблъскват някои хора и те няма да гласуват за ГЕРБ. Макар че, ако погледнем другите партии, ГЕРБ би трябвало да спечели изборите. Още повече след като БСП избяга от отговорност, като издигна ген. Румен Радев чрез Инициативен комитет. – Защо БСП не излъчи силна партийна кандидатура? – Явно не са сигурни в собствените си кадри, както и в приемането им от народа. Има страх, че техният кандидат може и да не спечели. Това е много погрешна крачка. Не може партия, която се уважава, да не предложи собствен кандидат на такива избори. Как сега хората да кажа – ето това е нашият кандидат-президент. – Левицата не върви ли по разрушителния път на десницата? – БСП няма да удържи във времето. Тя вече е разделена на три партии. Изборът на председател на БСП я раздели на две, което беше вредно за партията. В много други партии има избягали бивши членове на БСП. С течение на времето те все повече ще се увеличават. – Компромисен вариант ли е издигането на Трайчо Трайков за кандидат на Реформаторския блок, който също се тресе от скандали? – Къде му е реформаторството и единството на РБ? Каква е идеята му? Няма такава. Освен това как те са едновременно във и извън властта. Друго такова комично положение няма в политиката ни. Кой е лидерът на РБ? Няма такъв. Докато посочат човек за кандидат-президент, се караха многократно. А уж са реформатори. – Ще се разпаднат ли реформаторите след изборите? – РБ няма бъдеще. Какво го крепи? Сладкото на властта. Целта им е да имат постове и да могат да вземат пари. За мен те не са единна формация, а нещо нагласено само за да получат власт. Спомням си, че след изборите ГЕРБ ги агитираха да се обединят и да бъдат едно. А какво се получи? Чудя се на Бойко Борисов как се крепи, защото те не го поддържат. Това са хора, които мислят за себе си. – Според анализатори шанс има канидатпрезидентската дойка на националистите Красимир Каракачанов и Явор Нотев. А и проблемите с преселниците и патриотичната тема ще бъдат силен акцент в тази кампания. Споделяте ли прогнозите, че патриотите могат да изместят БСП от второто място при евентуален балотаж? – От години две велики сили гледат в нас и това влияе и на партиите. Ето, генерал Радев в първото си изказване не каза нищо за НАТО и за ЕС, а каза за Русия. Вместо да каже нещо за България, за единството на българския народ, ни говори за чужда държава. Предполагам, че и други парти и кандидат-президенти ще наклонят везните към една отвъдокеанска сила, което показва, че не говорим за патриотизъм, а за влиянието на Русия и на Америка. Нямам нищо против едната или другата държава – велики са. Но ние сме по-велики. В сегашната ситуация патриотите наистина имат шанс. – Одобрявате ли задължителното гласуване? – Да, защото само когато гласуваме, имаме право да критикуваме министри, премиера, президента и др. Ако само седим вкъщи и недоволстваме, няма смисъл. Безотговорно е да не се гласува. В момента се избира президент, утре Народно събрание и всеки български гражданин трябва задължително да вземе отношение към длъжностите, които засягат всеки от нас. Как те да бъдат оправомощени, след като ти не си казал мнението си. „Мен изборите не ме интересуват“ не е гражданска позиция. – Според социологическо проучване доминиращи дебати по време на предстоящата кампания ще са по темата за преселниците. На второ място е съдебната реформа. Имат ли тези дебати място при избора на президент? – Бих пожелал кандидатите да прочетат конституцията, да видят какви са правата и задълженията на президента и вицепрезидента и тогава да ориентират своите обещания и насоки пред българските граждани. Аз съм съучредител на сдружение, което има за задача да прокламира ефективното разделяне на властите у нас. Става дума за това, че трябва да се премахне вредната практика министър-председателят да определя какво да решава парламентът. Парламентът трябва да бъде самостоятелен. Надявам се бъдещият президент да се съобрази с нашите предложения и да работи за това Народното събрание да не е подчинено на министър-председателя. По този начин ще се проведе изцяло принципът на автономията на властите. – Хората обаче явно не искат да се примирят с липсата на ефективна съдебна реформа. –  Чудя се защо не желаем да направим съдебна реформа. Приказваме, приказваме…, а какво стана с последната съдебна реформа? Нищо. Разделихме Висшия съдебен съвет на две. И на пет да го разделим, все тази. Съдебната система трябва да помага на българските граждани и да защитава техните интереси. С какво се подобри защита на българина от съдебната област? С нищо. Но президентът ли е човекът, който ще промени съдебната система? Или управляващата партия? Не. Това е основно задължение на парламента. Промяна може да стане чрез промяна на закона. Но и това не е достатъчно. Нужни са и съзнание, и честност. Един закон не може да накара нито вас, нито мен да работим по-добре. Докато не осъзнаем, че всеки в своята област трябва да е почтен, нищо няма да се промени. Нека тези, които се похвалиха не за първи път, че са успели да направят промяна в съдебната система, да ми кажат в какво се състои тя. – От какво е продиктувано самочувствието им? – Всеки ден влизам в съда и знам за какво става дума. Срещу съдебната власт никога няма да тръгна, защото съм един от тях. Но срещу това, което става, винаги съм изразявал своето антиотношение. Има ли наказателен съд? Няма. Има ли действаща прокуратура? Няма. Разхождат се престъпници по улиците и когато стане някакво голямо престъпление, изведнъж официално се казва – знаем го, той е извършил много престъпления и има много присъди. Е, това променена съдебна власт ли е? Явно има нежелание това да се случи. А президентът си има свои задължения и ще върши онова, което конституцията му повелява. Да говорим по време на президентски избори за промяна на съдебната система не е уместно. Нека тези госпожи и господа да отворят конституцията. Президентът е първият, който трябва да знае конституцията. Освен това, когато един кандидат-президент започне много да мисли за чужди държави, не го виждам като български държавен глава, защото България е над всичко. И още – „Съединението прави силата“. Ако тези две неща бъдат усвоени, може би ще тръгнем по друг път. – Единият от въпросите в предстоящия референдум е да бъде ли намалена държавната субсидия на партиите? Какво е вашето мнение? – Категорично съм за намаляване на сумите, защото те се ползват за облагодетелстване. Стига вече на гърба на народа да се правят пари. Който иска, да си направи партия. Защо държавата ще го финансира? Колко избори минаха и колко пари се похарчиха на този беден български народ? Изядоха се и се изпиха… Парите, с които партиите разполагат по време на кампания, винаги привличат. Появяват се много хора, които нямат качества. Нека всички кандидати да се огледат и да видят честно дали биха могли да застанат на върха на държавата. Или само материалният интерес ги кара да се кандидатират. Да обикалят България и да обещават, че едва ли не ще променят и климата. – Много ли пари се харчат по време на избори? – Много – и скрито, и явно. А уж има отчетност, уж се знае, уж се пише от кого какви пари се вземат. Аз съм убеден, че и на тези избори много пари ще се изхарчат, много пари ще влязат в частни джобове. И пак ще падне голямо крадене и грабене. – Бойко Борисов заяви, че ако ГЕРБ загуби изборите, ще подаде оставка и ще иска предсрочни парламентарни избори. Ще се стигне ли дотам? – Това е достойна позиция. На мен ми се струва, че ГЕРБ пак ще бъде първа партия. В началото на този мандат ГЕРБ се опита да управлява заедно с група хора, които ваша колежка нарече „въшки“. Тази група от няколко малки партии не знаят за какво съществуват, не знаят какво целят, освен да се облагодетелстват. – Политически наблюдатели твърдят, че по-интересно е какво ще се случи след изборите? Ще се пренареди ли политическото пространство? – Не мисля, че ще се пренареди. Президентът не е началник на партиите. А партиите действат по един и същи начин. Целта им е да влязат в парламента, за да се облагодетелстват. А не да мислят за България и за съдбата на българина. Нашият гост: Проф. Александър Джеров е роден през 1929 г. в София. Завършва право в Софийския университет и работи като адвокат. Защитава докторат по международно частно право, професор е по вещно право в НБУ. През 1989 г. става член на възстановената Радикалдемократическа партия (РДП), тогава в коалицията СДС. От 1993 г. е неин зам.-председател. Депутат във ВНС и в следващите три парламента. През 1996 г. преминава в Демократическата партия, през 2000-2006 г. е и неин зам.-председател. Сега е адвокат.

Владислав Горанов: Посочете едно мое действие в интерес на Пеевски

 Цветан Василев може да докаже твърденията си само в съда, а не от сръбски хотел. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира интервюто на бившия банкер от септември, който тогава нарече Горанов "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски". "От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение", заяви Горанов пред Mediapool. Той коментира още, че евентуални предсрочни избори ще оставят държавата за дълго на автопилот. Министърът коментира още социалните аспекти на Бюджет 2017 и наливането на милиарди в програмата за саниране. Г-н Горанов, казахте, че сте против идеята правителството да подаде оставка след слабия резултат на кандидата на ГЕРБ на първия тур на изборите. Защо смятате, че едни предсрочни парламентарни избори ще доведат до проблеми за държавата? В какво може да се изрази дестабилизацията? Сами по себе си, предсрочните парламентарни избори не са проблем. Проблемът за държавата и обществото идва от няколко обстоятелства. На първо място това означава няколко месеца безвремие и прекратяване на всички реформи, които сегашното правителство е предприело и най-вече измененията в законите свързани с реформата в правосъдието в широк смисъл. Замиране на работата в администрацията и на практика държава на автопилот. Действащ парламент със служебно правителство и президент с броени дни до изтичане на мандата. В същото време парламентът като заложник на Конституцията ще разглежда теми от собственият си дневен ред, без да има политически легитимирана изпълнителна власт, която да предлага дългосрочни решения и да носи отговорност за тях. Помислете и за това какво би могло да бъде следващото парламентарно мнозинство. Фрагментиран парламент, който ще преповтори до голяма степен сегашната си структура. Трудно сформиране на ново правителство на принципна основа и засилване на политическата нестабилност. Не е за пренебрегване и качеството на управление, което едно ляво правителство, подкрепено от ДПС и други по-малки формации може да предложи, а отрицателният ни опит в това отношение е богат. Нямате ли усещането, че и тази година бюджетът е скучна тема за хората, защото фокусът и на политици, и на експерти е върху дефицита и дълга, а не върху доходите и бедността. Не водим ли вече 20 години погрешния дебат в икономиката – за дефицити и дългове, докато истинският проблем на хората е високият дял на бедността, фактът, че много малък дял от населението се ползва от сегашния модел на растеж? Тук въпросът е каква е ролята на държавата в икономиката – трябва ли да бъде по-голяма или по-малка. Факт е, че в ЕС преразпределителната роля е с 20-30% по-висока от тази в България. Средно в общността 44-45% от брутния вътрешен продукт (БВП) се преразпределят през бюджета, а в България този показател рядко доближава 40%. В този смисъл това е въпрос на дебат, който не се е състоял в нашето общество. Но ако държавата започне да преразпределя повече, това означава на първо място данъчна система, различна от настоящата, и второ - носене на по-голяма отговорност от страна на държавното ръководство за съдбата на хората. Въпросът не е само за нивото на преразпределение през бюджета, а и за ролята на държавата за увеличаване или намаляване на социалното неравенство. Не допринася ли например данъчната система у нас за утвърждаване на бедността и социалното неравенство – България е сред страните в ЕС с най-ниска данъчна тежест като дял от икономиката - 28%-29% от БВП? Не е ли време за промяна?  Въпросът дали по-богатите трябва да плащат по-високи данъци няма еднозначен отговор. По принцип и при сегашната данъчна система по-богатите плащат повече, но в номинално изражение, защото данъкът върху 10 000 лв. е по-голям от данъка върху 1000 лв. Иначе стои въпросът дали да имаме пропорционално облагане (равна ставка за всички доходи, например 10%) или прогресивно облагане (по-високи ставки за по-високите доходи, бел. ред.). Ако установим едно прогресивно облагане, както е в повечето държави в Западна Европа, ще се върнем назад към модел, който сме имали преди 2008 г. Това ще даде възможност определена част от доходите да останат необлагаеми, като значително ще увеличи данъците на средната класа и на по-богатите. Тук отново не се дава отговор на въпроса дали по този начин ще се реши въпросът с бедността и социалното неравенство. Много е възможно, като се направи такова пребалансиране, приходите в бюджета да не нараснат, а увеличението на тежестта за средната класа и за богатите да стане за сметка на освобождаването от данък на по-нискодоходните групи. Тоест това може би ще е мярка с нулев ефект за приходите на бюджета. Именно – подобна мярка няма да повлияе на бюджета, но ще е от полза хората с по-ниски доходи. Въпросът е дали да има определена група хора, които въобще да не бъдат облагани с данъци. Той също няма еднозначен отговор, но дебатът е философски. Толкова ли е страшно да увеличите някой данък за бизнеса срещу по-висок публичен ангажимент в образованието или науката например? Тук има друг концептуален въпрос – пряко или косвено облагане. Облагане на потреблението или облагане на доходите? От гледна точка на политиката, която сегашното управляващо мнозинство води, почти всички партии в парламента, с изключение на БСП, не са склонни на преразглеждане на плоския данък. Оттам нататък маневреността за преразглеждане на съотношението между косвените и преките данъци може да дойде по две линии – или увеличаване на сегашните преки данъци, или намаление на косвените данъци, например ДДС. Свалянето на косвените данъци още повече ще оттегли държавата от преразпределението в икономиката, а увеличаването на преките данъци, например данък печалба, със сигурност ще доведе до трудности със събираемостта, защото ще се търсят все повече варианти за избягване на облагането и в началото, когато се въведе, ще действа потискащо на икономическата активност. Тоест засега оставаме в статуквото? По отношение на данъчната система – да. Но нека погледнем на темата и през разходите. Социалните разходи в тесен смисъл са около 35% от всички разходи на бюджета, а в широк смисъл (с включени образование, здравеопазване, култура, наука) надхвърлят половината от бюджета. Въпросът е дали през това преразпределение се извършва някакво изравняване, сближаване между различните социални слоеве, някаква социална кохезия. Оставаме с впечатлението, че хората като цяло не я усещат. Това е заради ниското ниво като цяло на БВП и оттам ниското ниво на доходите, макар че в последните години има нарастване и на тези показатели. Ако погледнем минималната работна заплата например, тя е нараснала тройно за последните 10 години - от 160 лв. през 2006 г. на 460 лв. от 1 януари 2017 г. Защо бюджетът не е достатъчно смел в социален план? Смело е да се отпуснат 1 млрд. лв. за саниране, смело е да се увеличи бюджетът на сектор "отбрана" с 825 млн. лв., но 230 млн. лв. допълнително за образование (главно за увеличение на заплатите) през 2017 г. не изглежда особено смело.  Ресурсът за санирането на жилищата в следващата година не е в този размер, в който се представя. Как работи санирането като финансова схема? Българската банка за развитие (ББР) отпуска кредити на сдруженията на собствениците в размер на разхода за санирането. А когато държавата извърши разход, тя дава финансова помощ на собствениците в размер на задължението им по кредита към ББР. Целта е да се разтегли в годините изплащането на схемата от страна на бюджета към ББР. В края на 2016 г. например ББР ще получи от фиска значителен транш – до 1 млрд. лв., за погасяване на задълженията по изпълнени проекти и за предплащане на нови. Ще си платите ли сметката? Едно бъдещо ново правителство да не изпадне в ситуацията на предшественика ви Симеон Дянков и да "открие по чекмеджетата" неплатени задължения за стотици милиони левове по санирането? Ако говорим за санирането, извършено дотук, всичко ще бъде разплатено и няма да останат задължения към банката за развитие. Ако дойде следващо правителство, то може да прецени дали да разшири или да свие програмата, но всичко натрупано дотук по сметки ще бъде платено. До момента са сключени около 2000 договора за саниране, а поетите ангажименти са за около 2 млрд. лв. А как изобщо решихте, че санирането трябва да е толкова ключов приоритет във вашето управление, с такъв сериозен публичен ресурс, без да се допитате до гражданите? Неслучайно програмата беше утвърдена от Народното събрание. Иначе едва ли има спор, че енергийно ефективното саниране има редица ползи както за собствениците, така и за обществото като цяло. Що се отнася до това дали сме питали хората, според мен – да, доколкото през лятото на 2014 г. в предизборната платформа на ГЕРБ беше залегнала тази програма и хората, които са гласували за това ГЕРБ да стане управляваща партия, може да се каже, че са я подкрепили.   Защо не увеличихте по-сериозно средствата в образованието? Според вас системата на образованието може ли да поеме наведнъж по-голям ресурс от заложените допълнително 230 млн. лв., естествено с идеята разходът да бъде ефективен? Да, може да поеме и по-голямо увеличение през заплатите на учителите. Ако се стигне до там, че възнагражденията на учителите станат толкова атрактивни, че в учителската професия да се ангажират най-добрите висшисти, това значително ще повиши качеството на учебния процес. А защо не го направите? Вървим в тази посока. Не забравяйте, че две последователни години увеличаваме заплатите на учителите. Въпросът в продължение на много години е отлаган. То бе неглижиран в годините на висок растеж и чак в последните 1-2 години се говори за връщането на образованието в сферата на приоритетите. Защото когато растяха доходите в бюджетната сфера в периода 2005 – 2008 г., ако образованието беше приоритет, заплатите на учителите можеха да растат изпреварващо, за да се стигне до това място на учителската професия в класацията на възнагражденията, което да привлича най-добрите висшисти. Преди години учители са ставали най-добрите 30% от завършващите, докато сега стават последните 30%. Ако се увеличат по-сериозно учителските заплати, ефектът ще бъде чувствителен, защото има много напускащи учители. Защо тогава не направихте по-смел ход – например 500 млн. лв. допълнително за образование през 2017 г. за сметка на 300 млн. лв. по-малко за саниране? Може да се зададе и такъв въпрос, но отдавна сме заложили приоритета "саниране". Иначе - да, има и такава позиция. Кажете какво ще правите с такса "смет”? През пролетта предложихте нов модел на таксата, според който ще се увеличи тежестта върху гражданите и ще намалее тази за бизнеса. Сега обаче ГЕРБ май няма смелостта да я гласува в парламента?  Ще се заемем с такса "смет" веднага след изборите. Новият модел, който се залага в закона, предвижда постепенно пребалансиране на тежестта на таксата между бизнеса и гражданите. Ако трябваше да се направи рязко, пребалансирането щеше да е изключително тежко в началото, защото вероятно щеше да доведе до намаляване в пъти на тежестта на бизнеса и увеличаване в пъти на тежестта за населението. Затова и моделът, който сме предвидили, се базира на плавен преход. Сдружението на общините говори за 10-годишен преходен период, чуват се гласове на депутати за 5 години. Със сигурност веднага след приемането на бюджета ще задвижим в парламента измененията. Те вероятно няма да се прилагат от 2017 г., но темата стои от 2002 г. и досега никой не е предприел тази стъпка. След като вдигате такса "смет" за гражданите, може ли да кажете докога държавата през общините ще налива стотици милиони в джобовете на шефовете на 2-3 сметосъбиращи фирми, които на практика са си разделили България – Румен Гайтански,"Титан" и частично братя Домусчиеви? Много от закъсалите финансово общини имат огромни дългове и поети ангажименти именно по перото "такса смет".  Тук въпросът ви е за начина, по който се разходват приходите от таксата и по който се сключват договорите със сметосъбиращите фирми. Това е отговорност на местната власт и наистина на места се наблюдават доста слабости в това отношение. Един пример е Велинград, който в предходния мандат беше сключил договори с една видинска фирма за около 6 млн. лв., при положение, че годишно събират от таксата около 1 млн. лв. Правила има и сега в закона, но тук е ролята на правоохранителните органи да идентифицират и да контролират тези процеси. Кметът, който е сключил тези договори, е предаден на прокуратурата. А вие като министър ще одобрите ли отпускането на безлихвени заеми на такива общини? Не. Не и в размерите, за които те настояват. До момента не съм одобрил нито един оздравителен план на нито една от 36-те общини, които са в процедура на финансово оздравяване. Има по-добри и по-лоши планове. С най-голяма степен на готовност е Сливен, но и там още има нужда от доуточняване. А случаят с Перник, който настоява за 20 млн. лв., засега е тежък.   През септември бившият шеф на КТБ Цветан Василев начерта в интервю от Сърбия схемата на задкулисието у нас. Според него няма политик или министър, който да не е одобрен от задкулисието, преди да заеме поста си. Той твърди също, че няма как да се прави бизнес, без да се плащат подкупи на политиците. Вярно ли е това? Как се влиза в българската политика? Аз не съм имал възможност да се запозная с Цветан Василев. Ако неговият опит е, че е раздавал подкупи на политици да работят в негова полза, значи вероятно има основание тази негова констатация. Добре е да продължи анализа си и да разкаже на кои политици какво е давал, ако това са неговите наблюдения. Той твърди, че са му искани проценти от различни сделки. Добре, нека да разкаже всичко с имена. Но Василев посочи имена – дори директно обвини премиера Бойко Борисов, че е искал процент от сделката за приватизацията на "Булгартабак" например. Не съм чел всичко, което е казал Василев, но такива обвинения биха могли да бъдат доказани, ако Василев се върне в България и участва в съдебен процес. Така той може да докаже всички свои тези. Не приемам позицията му да се крие в една съседна държава, бягайки от правосъдието. Нямаме причина да смятаме, че българският съд действа в някакъв субординация от българската прокуратура. В този смисъл има достатъчно гаранции за справедлив процес и ако той се чувства невинен, има възможности да го докаже, но няма как това да стане от сръбски хотел. В интервюто Василев Ви нарича "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски”. Какво ще отговорите? Василев би трябвало по-добре да познава Пеевски от мен, защото доста години имаха съвместни бизнес начинания. Това хвърляне в пространството на релации и обвинения мога да коментирам само по един начин. От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение. Например как бяха направени данъчните проверки на Пеевски? Те не бяха правени в период, в който аз имам досежност до Националната агенция за приходите (НАП). А кредитите за фирми на Пеевски от Българската банка за развитие? До съвсем скоро тя беше в ресора на финансовия министър?  Въпросните кредити са отпускани в период, в който не съм бил финансов министър или зам.-министър. Те са отпуснати по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов, който сега е депутат от ДПС. Тоест, откакто сте министър, ББР не е отпускала кредит на фирма, свързана с Пеевски, така ли? По мое време са отпускани доста кредити, но нямам представа кои са фирмите, свързани с Пеевски. Официално не ми е известно кои са фирмите, собственост на Пеевски. Знам от медиите и от Търговския регистър, че е придобил дял в "Техномаркет", а свързваната с него "Водстрой 98" вече е собственост на Велико Желев. Така че ако ми кажете кои са фирмите на Пеевски, ще мога да кажа дали им е отпуснат кредит по мое време. "Водстрой" например има кредит от ББР, но не е фирма на Пеевски, като той няма нито преки, нито косвени връзки с нея. Що се отнася до КТБ, доколкото ми е известно, Пеевски върна всичките си кредити от тази банка, за да няма упрек към него, че е участвал във фалита на КТБ чрез задължения на негови фирми. В момента не ми е известно нито една фирма, свързана с Пеевски, да има задължения към КТБ. Като споменахме "Булгартабак", очаквате ли догодина извънреден приход в хазната от 100 млн. евро от тютюневия холдинг, ако той не отвори повторно софийската си фабрика. Толкова е глобата, която компанията трябва да плати според приватизационния договор, ако до 1 април 2017 г. не възстанови работата на софийското си подразделение. Как смятате, че ще се развие този казус? Ако компанията не изпълни приватизационния договор, със сигурност ще си търпи санкциите по него. А дали тя ще го изпълни или не, не мога да прогнозирам. Ако тя не изпълни приватизационния договор, всички санкции по него ще влязат в сила. Защо премиерът Ви отне от портфолиото Българската банка за развитие и я прехвърли към министерството на Божидар Лукарски? Освен това, какво стана с данъчната проверка за яхтата на един от шефовете на банката Билян Балев? Отдавна се води дебат за мястото и ролята на ББР. Но доколкото политиките за насърчаване на малкия и среден бизнес са в ресора на икономическия министър, логичното място на този финансов инструмент е в Министерството на икономиката. Що се отнася до данъчната проверка на Билян Балев, тя приключи и се установи, че няма неплатени данъци и той продължава да е изпълнителен директор.

В НС приеха бюджета за догодина на първо четене (обобщение)

Бюджет 2017 мина днес на първо четене в Народното събрание без разгорещени дебати - 102 народни представители гласуваха „за” държавния бюджет за следващата година, 58 депутати – „против” , а 11 се въздържаха, предаде БГНЕС. По време на представянето му в пленарна зала финансовият министър в оставка Владислав Горанов заяви, че няма нито една причина, от която да се срамуваме от настоящия бюджет, че няма нито една грешка в него. Защото гарантира запазването на едно от най-ниските нива на облагане в ЕС и няма да се натрупват нови дефицити или да се увеличава дългът. Горанов подчерта, че 14,2 млрд. лв. фискален резерв оставя в наследство вторият кабинет на Борисов, натрупан до октомври т.г. Сумата на фискалния резерв в края на октомври т.г. е в размер на 14.2 млрд. лв. при 7.5 млрд. лв. през октомври 2014 г. А ако към тази сума се добави и вземането от Фонда за гарантиране на влоговете сумата днес стига 15.8 млрд. лв. През целия мандат умело, но некоректно се спекулираше с програмата за поемане на дълг - няма взети 16 млрд. лв. По програмата одобрена в края на 2014 г. новият дълг е малко под 10 млрд. лв. и той е почти изцяло на разположение във фискалния дълг, посочи Горанов. Опонира му представителят на опозицията проф. Румен Гечев, според когото „в Бюджет 2017 няма национални приоритети, няма секторни политики, рапортуваме кухи бюджетни успехи и сме стиснали за гърлото българската икономика- този бюджет не отговаря на интересите на българския народ и ние няма да го подкрепим”. Той заяви: „Продължавате да поддържате българската държава като мащеха на българската икономика и правите точно обраното на колегите и от запад, и от изток в ЕС“. И продължи: Дали ще слушате опозицията си е ваш проблем, но четете поне законите за бюджета и политиките на страните, от които трябва да се учим. По време на дебатите лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че пред страната стоят предизвикателствата на правителствената криза. Именно затова е важен бюджетът, но за него трябва да има консенсус. Такъв липсва, обаче, между системните партии. Тъй като това не се случи, ние няма да подкрепим този бюджет, подчерта Карадайъ. И осъди всяка проява на популизъм в бюджета, а политиците трябва да определят мястото си в системата. Това, което предлага правителството, очевидно не се харесва на много хора, затова голяма част от моите колеги ще гласуват с „въздържал се”, заяви от парламентарната трибуна Петър Славов. Ще гласуваме така, защото бюджетът ще даде възможност за популистки изказвания, за раздуване на разходите и бъдещото поколение да трябва да ви плаща дълговете, посочи той. Друго мнение изрази неговият колега от РБ Димитър Танев: Ще подкрепя бюджета за 2017 година, това е един реалистичен и изпълним бюджет, каза той и посочи 3 основни сектора, които са изведени като приоритетни:отбрана и сигурност – ръст от 825 млн. лева; образование – ръст от 230 млн. лева и здравеопазване – с ръст 288 млн. лева. Така съставеният бюджет дава ясен знак към обществото, че приоритет на правителството е силна, здрава и образована нация. Танев подчерта, че бюджетът има много достойнства и призова народните представители от дясното политическо пространство да го подкрепят. Същата позиция в подкрепа на бюджета изрази и Найден Зеленогорски от РБ. Бюджетът на отбраната за 2017 година е бюджет на стабилността и надграждането, е убеден и народният представител ГЕРБ и зам.-председател на комисията по отбрана Валентин Радев. В Бюджет 2017 е заложено увеличение на бюджета на Министерство на отбраната с 1/3. Няма друг сектор в нашето стопанство, който да е получил такова увеличение, похвали се той. Този бюджет е консервативен и лесно изпълним, каза от парламентарната трибуна при дебатите и Димитър Байрактаров от ПФ. Много е лесно да кажеш, че няма пари в държавата и че не можеш да увеличиш пенсиите, което не е вярно- липсата на контрол и на политическа воля не позволяват увеличаване на пенсиите, каза той. Няма да стане катаклизъм, ако бюджетът не бъде подкрепен, има механизми, по които да се продължи, но подкрепата вчера на бюджетите на НЗОК и ДОО и отхвърлянето днес на общия бюджет щеше да роди един интересен казус за несъгласуваност между бюджетите, коментира още министърът на финансите в оставка. Бюджетът е на българските граждани - оттук нататък е важно кой, по какъв начин изразходва парите на хората, смята той. Другата тема, която сигурно ще бъде дебат на предстоящата предизборна кампания, свързана с избора на нов парламент, е дали ще се промени данъчната система. Всички заявки досега от страна на БСП говорят, че те искат да променят данъчния модел. Останалите партии твърдят, че този модел трябва да бъде съхранен, подчерта Горанов. Технически погледнато има предложения, които биха могли да бъдат приети между двете четения, но като вносители смятаме, че разходите са балансирани оптимално. Ако мнозинството, което подкрепя правителството, продължи да го прави и в последните му законодателни стъпки, мисля, че ще имаме един добър бюджет, който няма да бъде объркан от популистки предложения между първо и второ гласуване, повтори министърът в оставка. Новото мнозинство най-вероятно ще дойде след парламентарните избори, хубавото е, че намерихме сили в мнозинството, което досега подкрепяше правителството, за да дадем възможност държавата да продължи по пътя си без сътресения, подчерта Горанов. Народните представители от БСП гласуваха против Бюджет 2017, 23-ма депутати от ДПС също не подкрепиха бюджета на България за следващата година. А 75 депутати от ГЕРБ го подкрепиха. Изцяло „за” гласуваха също от Атака, БДЦ и РБ. От ПФ един депутат гласува „против”, а 9 се въздържаха. Независимите гласуваха както обикновено - „шарено”. 

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Живеем в държава - барутен погреб, която се държи като овца клета

 Ще се сбъдне ли мрачната прогноза, че битката с ордата бежанци, която ни залива, е загубена? Дали в развратния разум на някои властници не се е прокраднала идеята, че българинът е претръпнал да го притискат и унижават и е готов да изтърпи и ордите? Защо европейските бюрократи постоянно се гаврят с нас и ще направят ли от България търбух и гигантски концлагер за нашествениците? На тези и други парливи въпроси от всекидневието ни отговаря известният журналист Кеворк Кеворкян в интервю за вестника на народа "ШОУ" пред управителя на ИА "БЛИЦ" Ивайло Крачунов. - Направи ми впечатление, че когато гостувахте в „Комбина“, прогнозите ви бяха много мрачни – казахте, че битката с „ордите“ е загубена? - И на други им е направило впечатление това. Лошото е, че не само тази битка е загубена. Вижте какво се случи след изстъпленията в Харманли – все едно, че нищо не е станало и трябва час по-скоро да забравим това „недоразумение“. Така е устроено съзнанието на българските управници – то не задържа вниманието си върху драматични събития, съзнателно и от страх, че не са в състояние да предложат свестни решения. Пак добре, че Румяна Бъчварова не нарече диващината в Харманли „битов инцидент“ – както се подигра с бунта в Гърмен. Тия хора нямат решения за съдбовни конфликти, но нямат и куража да го признаят – макар че от това никак няма да пострада усещането им за величие. Понеже всеки галфон, който се намърда в българската политика, незабавно полудява и започва да се схваща като един миниатюрен Наполеон. Обаче Народът е нещо съвършено различно. Докато ние чакаме унгарският премиер Орбан да хареса оградата ни и да оцени усилията ни, Народът е съвсем наясно с Бурята, която вече се задава. Всяка баба и от най-западналото селце го знае. По телевизията непрекъснато излъчват свидетелства, които би трябвало да скършат сърцата ни – клетите ни хорица се изповядват, че са изоставени и безпомощни пред нашествениците, които са, всъщност, авангардът на Ордите. Но няма кой да ги чуе. Тук-там някой престарял мъж ще се закани: „Ще ги колям!“ – рече един, но това също прозвуча жалостиво, като хленченето на изоставено дете. А всичко това е само едно по-мрачно повторение на онова, което от две десетилетия наблюдаваме при циганските изстъпления. Дали в развратния разум на някои властници не се е прокраднала идеята, че българинът е претръпнал да го притискат и унижават – и е готов да изтърпи и Ордите? Като нищо и това може да го има. - В една от последните си публикации във фейсбук страницата си призовахте „Спирайте нашествениците, връщайте ги безмилостно, до крак“…  - И без всякаква фалшива милост – нея да я оставим на хитреца-българофоб Кънев от Българския хелзинкски комитет, наричан от Народа Антибългарски. Какво златно време за тия тарикати - нашият Господ сякаш винаги е бил по-милостив към тях, отколкото към истински страдащите българи.  Оскърбително-наивно се държат и телевизиите. Репортерките им мрат да показват някакви млади афганистанци и влюбено да ги състрадават. В състояние са да изслушват всякакви глупости – и само да мигат жалостиво. Вместо да се питат какво търси някакъв афганистански пръч тук – и защо трябва да ни е грижа за него, след като огромна част от Народа ни живее скотски… България ще поглъща Ордите, които накрая ще я пръснат, категоричен е Кеворкян - Скотски? - Да, скотски. Нищо от живота му, нищичко, не съответства дори на най-скромните европейски стандарти. И може би тъкмо заради това европейските бюрократи преди време презрително ни отдадоха под наем поста на „Комисар по потреблението“ – като пример за малките гаври, на които ни подлагат европейците. Жестове, повече присъщи на уличниците. Преди време, когато пороите удавиха село Бисер, натам веднага тръгнаха Плевнелиев и Кристалина Георгиева – сакън, да не изпуснат пропагандната далавера. С бронетранспортьори – досущ като Елцин, който качен на танк, бранеше Белия дом в Москва. Нашите хубостници поне да се бяха напили като него. Отидоха в Бисер, проляха по една фалшива сълза и се прибраха в дупките. Дори мимоходом не отчетоха свинщината, в която са потънали обикновените хора, адската несъвместимост с нормалността, която излъчва животът им. България е в Бисер, България е в Аспарухово, в Мизия и пр. – другото е лъжа. Властниците ни обаче все се хвалят, като провинциални парвенюта, и с най-дребното си „постижение“ – и се правят, че не забелязват другото. Всъщност, те отдавна не забелязват Народа, те дори не смеят да изрекат тази дума – и не от срам, а от незачитане. - Вие казвате, че България няма да е буфер, а Търбух, който ще поглъща бежанците? - Ще поглъща Ордите, които накрая ще я пръснат. От две и повече години пиша за тях – отначало ги наричах „пришълци“, сетне „нашественици“, дума, която е далеч по-точна. Нашественици, организирани в промислени Орди. Гледам, че едва сега някои взеха да се чудят как да ги наричат. Две години ни трябваха, за да се излекуваме от вечната си в подобни случаи „състрадателност“. Ние веднага се разплакваме за провокаторите от „Шарли Ебдо“ – едва по-късно се сещаме, че и ние самите имаме нужда от състрадание. А толкова сме страдали, че би трябвало да разпознаваме фалшивостта в насилените акции на европейската псевдо-солидарност. Накрая ще я докараме до там, че да извъртят – може би пак в Париж, и пак с фалшивите лидери на Европейския съюз – един Марш на солидарността, този път в чест на Търбуха. България имам предвид. Сещам се пак за онзи афганистанец, любимеца на телевизиите, който 11 пъти беше нарушил българската граница – а те го изкараха страдалец. Няколко пъти съм цитирал една фраза на Киплинг: Когато си изоставен в Афганистан и дойдат жестоките афганистанки, за да изрежат всичко от теб, пръсни си мозъка и иди при своя Бог. Никой не е печелил досега война с афганистанците - смятате ли, че те ще станат по-милозливи тук, в Европа? - Защо сърбите започнаха да строят ограда на границата си?    - Защото нямат доверие в нашата ограда. И, за разлика от нас, те ще бъдат безмилостни към нарушителите. Намерението на ЕС е ясно – да превърне България в гигантски концлагер. И Орбан го каза - нищо, че накичи Бойко с унгарски орден. Много се стараете – рече той, – обаче мястото ви не е в Шенген. Останете си пазвантите на Европа и се оправяйте по някакъв начин с Ордите. Пък за компенсация – ето ви едно орденче. Сърбите играят почтено – наблюдаваха доста месеци потока от нашественици, стигнали до Сърбия, които нашите власти дори не бяха забелязали, и започнаха да строят оградата си. Те няма да проявяват никаква излишна състрадателност. Защото мислят за собственото си оцеляване. Само нашите кухи евроатлантици дърдореха за солидарност – но гледам, че и те млъкнаха напоследък. Ордите не са подвластни на досегашните правила. С тези правила окончателно е свършено. Хиларитата си свършиха работата. След като загуби изборите, Хилари рече: „Искам да се завия с едно одеяло, да се гушна с кучетата си и да забравя всичко“. Да забрави Тръмп – това ни казва тя. А изобщо не се сеща за кашата в Либия, която забърка. И за цялата останала бъркоч, която американците сервираха на Европа. А са и нахално-предизвикателни. Обама рече: „Да отворим сърцата си за бежанците“ – арогантно е да говори така, след като „бежанците“ се вихрят тук, а не в неговия дом. - Защо ние станахме най-уязвими?   - Защото сме смешно „последователни“ в една загубена кауза. Но Емерсън беше казал, че глупавата последователност е кумирът на малките умове. Нашите управници така и не схванаха, че от първия ден на Кризата трябваше да казват само едно: слаби сме, уязвими сме, помогнете ни. И да се пазарят за цената на тази помощ. Но ние и в тези пазарлъци сме немощни. Гледаме само да се изкараме герои – солидарните герои, солидарни с типове и общества, които отдавна са ни обърнали гръб, а и винаги са ни гледали с щипка презрение.   Ако навремето се казваше, че Балканите са барутният погреб на Европа, сега спокойно може да се казва същото – само че единствено за България. Държавата – Барутен Погреб, която се държи като овца клета, за да угоди на игрите или немощността на Вълците. - Как преценявате позицията на Турция?   - Ердоган  всеки момент може да ни уреди с един преврат – и това ще бъде преврат срещу Българската Съдба. Достатъчно е да пусне само двайсетина хиляди диваци насам – и ще видите какво представляват нашите управници, а, впрочем, и нашите генерали. Тях пък как не ги е срам – превърнали са се в някакви ходещи иконостаси, накичени със значки и орденчета, дадени им от поредния български президент. Как не събраха малко кураж – и да кажат на властите, че войната е пред вратите ни, да се опълчат, макар и с думи, на вятърничавите ни политикани-съглашатели. Сякаш не са генерали, а камериери на властта. Готови са да слушат всяка цивилна гарга – и да се ослушват. Ако един ден Ердоган бъде окончателно победен от еуфорията си, България с лекота ще бъде ликвидирана или поне скопена. Това не е преувеличено – той си позволи да арестува турски офицери, скрили се в бази на НАТО. И всички преглътнаха и този горчив хап. Ами руският самолет, който бе свален на инат? Той просто се подиграва с импотентна Европа. И отдавна знае, че България е слабото място в колабиращия ЕС. Образно казано, Ердоган ни е приготвил фесовете – въпросът е кога ще ни ги връчи. Нямаме полезен ход срещу него – всеки опит да бъде омилостивен, ще предизвика порой от претенции към нас. Барабана ще го бие Местан. - НАТО няма ли да ни защити?  - НАТО дори не разполага с идеи за подобен конфликт. Там сънуват само как Русия напада една или друга страна, членка на Организацията. Конфликт между две страни членки не се предвижда – или просто няма да бъде забелязан. Кипър е добра мостра за България. - По телевизията казахте, че не е уместно точно в деня на бунта в Харманли да съдят Низамов, известен като Перата?    - Неуместно е, дори е предизвикателно. Тъй или иначе, Низамов се опитва да олицетвори спотаения народен гняв. Афганистанският нашественик, за когото стана дума, обаче е обгрижван, а Низамов – съден. Две хиляди диваци рушат лагера в Харманли и нападат полицията – ние обаче съдим Низамов. И защо – защото е завързал ръцете на един дивак със „свински опашки“. Варварите научават и за тия неща – и още повече се убеждават, че сме една кекава държава. Всъщност, с нашата нерешителност ние овързваме със „свински опашки“ самата държава. Много сме смешни понякога – помниш какви разправии станаха около тия „свински опашки“, как някои реваха, че сме накърнявали религиозните чувства на нашествениците, понеже те не ядели свинско и пр. очевидни глупости. Как да не отвърне Господ поглед от нас, щом сме толкова гламави. - Защо казахте, че българската политика е игра на дявола?   - А какво друго е? Колхозникът-военен министър Ненчев принуди генерал Радев да напусне военновъздушните сили – а той взе, че стана президент. Само този пример е напълно достатъчен, за да разберем каква дяволиада е нашенската политика. Преди малко стана дума колко послушни и безгласни са нашите генерали – при такъв министър би трябвало да си направят колективно сепуко. На Гергьовден, вместо военен парад -  колективно самоубийство на генералитета. - Вече е сигурно, че Слави няма да прави партия, той сам го обяви? - Правенето на партия е нещо далеч по-сложно и от най-сложния концерт. Преди доста време казах, точно в твое интервю, че Слави едва ли ще приеме да влезе в ролята на своя добродушен камериер Ванката – и да се съобразява с една сюрия ненормалници. А той дори със себе си не се съобразява. Така че всичко е наред с него. Но, ако си направи равносметката някой ден, ще разбере, че ловко беше използван с референдума си. - Наистина ли смятате, че Бойко играе роля? Казахте, че заслужава званието „народен артист“? - О, да, дори е два пъти „народен артист“. Сега се прави на покрусен и приема парада… - Какъв парад?     - Парада на мушичките, които искат власт, които се канят да стават премиери. Само дето това не може да се случи без Бойко. Те му се репчат и набиват крак пред публиката, която, впрочем, също не им вярва. А той си подръпва от пурата и си прави сметките. Почти като Сталин, който тайно седи в една таванска стаичка в Дома на Съветите, където съдят болшевишките вождове Каменев и Зиновиев – и само лулата му просветва през прозорчето. А ония се кълнат, колко го обичат – така се кълнат и когато ги отвеждат за разстрел. Идиотите дори са мислели, че той не знае за това. Само Дяволът може да е наясно какво се върти сега в главата на Бойко. Обаче все си мисля, че трябва да отдели време и да пресметне и собствените си грешки – слагачът Ненчев няма да му ги каже. Между другото, не е лошо да го викне и да го пита защо направи Радев президент. Време му е на Бойко за една пространна изповед пред самия себе си – преди да състави третия си кабинет. - Вие критикувахте Радев, че е бил на пленума на БСП?    - Да, и някои читатели не бяха съгласни с мен – Радев само присъствал на пленума, това било знак на уважение и пр. Може и така да се каже. Все пак, иска ми се в тия мътни времена, които ще стават все по-буреносни, Радев да стои напълно автономно на Голямата сцена. Да не дава никакви поводи на политическата мърша да го използва за спекулациите си. В БСП не могат да се нарадват на внезапния си успех, те се държат като момиченце, което тика в очите на всеки новата си кукла. Само че Радев никак не ми изглежда като нечия кукла. Трябва да внимават да не го злепоставят с възторжените си подскачания – защото тогава ще берат много ядове с него. Радев е истински военен и сигурно сън не го хваща заради Ордите. Първият му указ трябва да е срещу политическото нищоговорене, толкова активно продуцирано от петлето Плевнелиев. И самият той трябва да е максимално въздържан и дистанциран. Гвардейската рота е прекалено карнавална и няма да успее да го опази от навлеци и смахнати идеи – ще му трябва някоя елитна военна част. Сега всички ще се опитат да му навират в очите собствените си библии – а той трябва да чете и разчете най-напред себе си, собствената си мисия. Плевнелиев превърна президентството в безкраен празник от нелепи или несмислени изпълнения. Няма да е лесно отново да се придаде сериозност на тази институция.      - Как ще коментирате скандала между генерал Решетников, доскорошен шеф на Института за стратегически изследвания на Кремъл, и Корнелия Нинова?    - Ако човек е глупак като нашите русофоби и късни антикомунисти, може да реши, че това е някаква игра на руснаците. Нещо от този род: Радев е техен човек, но за да скрият това, те казват точно това – че е техен човек. Но подобна интрига е направо инфантилна и никой няма да й повярва. А в колежа „Максуел“ направо ще се изсмеят. Корнелия трябва да се опита да не обръща внимание на всяка задявка – сериозният политик има нерви като корабни въжета. Време е да се научим да гледаме право във фактите, дори те да ни избодат очите: Радев е натовски генерал и стана президент с подкрепата И на БСП – И на БСП. Толкова. Сега остава да стане и истински български президент, български. Няма да му е лесно – след позорните коварства и дупедавства на Плевнелиев.  Ивайло КРАЧУНОВ

Премиер в 7 стъпки (ръководство за самопомощ)

 Разгеле! Реформаторите и Патриотите склониха да направят правителство! Едва ги навиха! Не че им се искаше - не. Не че лидерите на тези общо десетина партии искаха да бъдат министри - и това не. Всичко беше заради стабилността на държавата и благото на гражданите! Заради това беше цялата тази саможертва. "Излизаме обединени около целта да не се допусне поредна правителствена и парламентарна криза. България има нужда от стабилност, а не от поредно безвремие, хаос, служебно правителство", заявиха те. После най-неочаквано се оказа, че в парламента нямало "реформаторско мнозинство" и че не щат мандата. А пък ние, простите граждани, си казахме: щом за тях може, не може ли и за нас? Не можем ли, те като не щат, ние да станем министри, та даже и министър-председатели? Да не сме нещо по-долни? Може, но трябва да се тръгне по-отдалеч. Нали за всичко си има ръководства "Направи си сам"? Ето, ако някой иска да стане премиер, може да го направи само в седем елементарни стъпки. Първа стъпка Регистрирайте си партия. Не е трудно. Прилича на регистрацията на фирма, само че фирмата възнамерява да произвежда нещо, докато партията - не. Необходими са 50 души инициативен комитет. Това не е проблем, защото вие така или иначе няма да правите партията сам, а с 5-6 души верни браточки. Всеки от тях ще доведе по десетина роднини и приятели и ето го инициативния комитет. Измислете си кауза и хубаво име (името идва от каузата). Каузата трябва да бъде или максимално обла и банална, или максимално конкретна и ексцентрична. В първия случай това може да е примерно борбата за глобална справедливост, любовта към планетата и гарантирането на прогреса. Тогава партията ви ще се нарича ПП "По-добре добре, отколкото зле" (ПДДОЗ). Във втория случай бъдете радикални, борете се за евгеничните права на рижавите и луничавите - най-висшата раса, призвана да тегли света напред. В програмата си включете задължително анексиране на Антарктида и обратната страна на Луната. Такава партия може да се казва ПП "Пипи Дългото Чорапче" (ПДЧ), но може и другояче. Втора стъпка Лидери и лица. Не е добре лицата на партията ви да бъдат нови и непознати. Вземете някакви подгизнали от медийно оплюване партийни номади, вземете някакви избелели от показване по телевизията политически оратори, вземете някакви останали без пост и позиция бивши величия. Не взимайте провалени социалисти. Търсете в център-дясно, търсете някакви стари седесари, отцепили се заедно с Костов, били при Царя и накрая "легитимирали" ГЕРБ със своята "автентична деснота", но отпаднали и от там. Лицата могат да бъдат също и медийни звезди - участници в риалитита, чалгаджии, футболисти или политически агитатори с ежедневни предавания по кабеларките. Пазете ги, те са вашият капитал! Трета стъпка Идеология. Внимавайте как ще дефинирате ценностите. Ако се придържате към ценностите на християнството, турците няма да гласуват за вас. Ако се придържате към ценностите на семейството, травеститите няма да ви подкрепят. Ако обаче се застъпвате за гейовете, патриотите ще ви замерят с камъни. Ако ви е страх да кажете "дясно", не казвайте "ляво". Кажете "център-дясно", "център-ляво", "периферно-център", "изотгорно-долно", а най-добре да изнамерите някой термин, който обхваща целия идеологически спектър от Клара Цеткин до Калигула. Така никой няма да ви чувства чужди. И обещавайте. Обещавайте всичко - от пълна национализация на средствата за производство до забрана на профсъюзите. Четвърта стъпка Кампания и парламент. Хвърлете лицата си на медиите като християни на лъвовете (или като бисери на свинете - това зависи от лицата и от медиите). Мобилизирайте всичките си учредители и семействата им да пишат лозунги във "Фейсбук" с ГЛАВНИ БУКВИ. Правете се на интересни, организирайте хепънинги, пърформанси и флашмобове - дарявайте кръв и плазма за вундеркинди сираци и пратете група доброволци в зоологическата градина да боядиса слона в цветовете на вашата партия (или пък в цветовете на някоя благородна кауза, като например борбата с хемороидите). Разбира се, вашата партия е абсолютно аматьорска и няма пари нито за платени социологически проучвания, нито за хибридни медии, нито за пряко купуване на гласове. Затова цялата очертана по-горе кампания е безсмислена. Мечтата за парламента започва да се топи като мираж. Пета стъпка Коалиция. Трябва спешно да намерите други мизерници като вас. Не може да няма. Според "Уикипедия" в момента нашите партии са 136, а докато търсите партньори, сигурно ще се регистрират и още. Коалирайте се колкото да прескочите бариерата, пък после ще му мислите. Питате какви партии да включите в коалицията. Трудно ми е да отговоря, но няма да сбъркате, ако включите консерватори, граждани, земеделци, турци, либерали, радикали, националисти, русофили и технократи. А, да - и задължително някакви зелени. Това поне се е случвало и доказано все някак работи. Шеста стъпка Парламентарен живот. В първите дни на вашия живот в Народното събрание много ще ви се иска да се разцепите, да напуснете парламентарната си група и да станете независими депутати срещу заплащане. Не се поддавайте на това изкушение! "Легни си гладен днес, за да се натъпчеш утре!" е казал народният гений. Трайте си и внимателно следете какво става около вас. Големите рано или късно ще се скарат. Научно е доказано, че избраните с протестен вот се превръщат в статукво средно за две години. След това народът отново е готов да помете това статукво и да "рестартира системата". Също така научно е доказано, че в даден момент управляващата голяма сила неминуемо ще извърши някаква страшна простотия - това е правило без изключения. Опозиционната голяма сила ще разбере, че нейният миг е настъпил, и ще се залови да излива помия в медиите под формата на искрено възмущение от принципни граждански позиции. Голямата сила ще се нацупи и ще подаде оставка. По-малката голяма сила ще поиска предсрочни избори. Ще започне въртележката. И двете големи сили ще върнат мандатите си за съставяне на нов кабинет. Тогава на ход сте вие. Преди да се решите да приемете мандата, може да ви се наложи да поискате подкрепа от шефа на по-голямата от големите сили, да го наречем условно Бойко Борисов. Той може да обещае да ви подкрепи, но после може и да се откаже. Седма стъпка Властта. Винаги можете да предложите такъв кабинет, с който да са съгласни всички. Просто трябва бързо да договорите министерските кресла. Всеки ще е навит да участва с подставени лица, ако след това няма да му се налага да бере срама от вашето управление. Разбира се, когато всичко свърши, вие ще сте политически трупове, но както всички знаят, политическите трупове и парите не миришат. Изчакайте да ви позабравят, пък след някоя година друг мераклия може да ви покани за лица в новия си политически проект. Може би все пак е хубаво, дето реформаторите са решили да върнат мандата. Иначе щеше с гранитна правота да отекне казаното от една моя очарователна приятелка: "И сега какво: гласувахме за РБ, за да прави Волен Сидеров правителство ли?". Реформаторите се отказаха така ненадейно от мандата? Може би защото изведнъж изгубиха апетит? Не. Може би защото почувстваха отговорността на ситуацията и се побояха, че няма да се справят? Също не. Отказаха, защото до последния момент си правеха тънката сметка и се надяваха, че Борисов ще ги подкрепи. Както беше намекнал, впрочем. Когато вчера подкрепата беше публично отказана и всяка надежда умря, часове по-късно реформаторите се дръпнаха. Решиха, че ще се държат достойно и няма да се възползват от щедро предоставения мандат.  Свиха се, за да чакат по-добри времена Кой знае, може пак да влязат в парламента, може най-сетне да открият формулата на онзи баснословен нов десен проект. Ама те наистина ли си мислеха, че ГЕРБ ще ги подкрепи? Защо да го прави? Защо да предизвиква с толкова старание и любов криза във властта, за да хукне после да я предотвратява и да спасява парламента? Пък и хайде на бас, че ако реформаторите бяха направили правителство, в новите им министри щяхме да познаем лицата на старите. За това ли очакваха да получат парламентарна подкрепа от големите? Прави са в едно: честите избори са голяма тъпотия. Доскоро политиците мислеха с хоризонт четири години. Напоследък се научиха да мислят до две. Научиха се да правят огромни компромиси в името на нищожни цели. По време на предизборни кампании всички хленчат за реформи, а в главите си не виждат време да ги започнат, камо ли да ги извършат. Днес правителствата идват на власт заради една-две сделки, нищо повече. Нито политики, нито стратегии, нито дългосрочни проекти. Дай сега бързо да санираме всички панелки, че за следващите да не останат. Споко! Следващите ще си измислят нещо друго. Те даже са го измислили вече. И така. Може би ще дойде време, когато предсрочните избори няма да бъдат на две години, а ежегодно. Или по няколко пъти годишно. Ще има зимен спасител на нацията, който ще идва с протести, и летен спасител на нацията след правителствена криза. При това положение Картаген няма нужда да бъде разрушаван, защото ще се разруши сам. Снимка: Юлиян Савчев 6 ноември 2014 г. Днес правителствата идват на власт заради една-две сделки, нищо повече. Нито политики, нито стратегии, нито дългосрочни проекти. Дай сега бързо да санираме всички панелки, че за следващите да не останат. Споко! Следващите ще си измислят нещо друго.

Посланик Балтажи: "Руският мир" за украинците означава руски танкове и зелени човечета

Украинските войници, доброволци и опълченци са имали значителна роля в Руско-турската война, довела до освобождението на България. Според украинските историци около половината от участващите в тази война са били рекрутирани в Украйна. През 1856 г. царят издава указ, по който се провежда мобилизация в Киевския, Одеския и Харковския окръг. Основно са били мобилизирани селяни. Те са били истински опълченци, като българските. Не като тези днес в Донбас, които уж са "опълченци", но са въоръжени с най-модерно руско оръжие. Това не е от народа, а платена работа за съзнателна дестабилизация и убийство на чужди граждани, казва посланикът на Украйна в България Н. Пр. Микола Балтажи в интервю пред Mediapool. Г-н посланик, каква е актуалната обстановка в Донбас? Остава тревожна. След 29 януари Русия и изцяло контролираните от нея незаконни военни формирования съзнателно ескалираха ситуацията в Авдеевка и обстрелват позициите на украинските войници и мирни квартали. Те използват местните жители като жив щит. Това е доказано и от Агенцията на журналистически разследвания Bellingcat. Русия продължава системно да нарушава Минските споразумения. В същото време обвинява украинските власти, че те не правят това. Ние обаче смятаме, че Минският процес трябва да бъде продължен, тъй като към днешния ден той няма алтернатива. Призоваваме нашите партньори от Нормандския формат (Франция, Германия, Украйна и Русия – бел.ред.), както и всички държави от демократичната общност, да засилят консолидирания натиск върху Руската федерация да изпълнява задълженията си по споразумението. Ние държим на мирно решаване на конфликта. Последното заседание в Нормандския формат се проведе в Мюнхен. Министрите се договориха за спиране на огъня, но за съжаление то не се спазва от хибридните руско-терористични сили в Източна Украйна. От страна на Кремъл няма интерес и политическа воля. Той продължава военната агресия срещу суверенна държава като през същото време отрича военното присъствие на Русия в Донбас и че тя вкара военния конфликт и е част от него. Смятате ли, че реалната ситуация в Донбас се отразява коректно в България? За да се оправдае военната агресия срещу Украйна, бруталното нарушаване на международното право, Русия продължава да използва хибридната война и мощна пропагандна кампания срещу целия демократически свят. България не е изключение. Пропагандата на Москва няма никакви ограничения. Измами, манипулации, откровени лъжи, подмяна на понятия. Всичко това е в арсенала на руската пропаганда, който успешно се упражнява и в самата Русия, и извън нея. Много е важно хората да знаят истината за ситуацията в Украйна, за военния конфликт с Руската федерация. Руската военна агресия започна преди три години. Оттогава почти 10 хиляди души са загинали, около 23 000 души са ранени, а 1.8 млн. украинци се смятат за вътрешно преместени лица. 7% от територията на Украйна е временно окупирана от Руската федерация, а 409 километра от границата с Русия не се контролират от украинската власт. Русия продължава да препраща в Донбас модерно въоръжение, техника, да укрепва войските си и наемниците, като фактически подклажда конфликта в Донбас. В същото време продължава да се милитаризира и Крим, брутално се нарушават човешките права на единственият коренен народ - кримските татари и етническите украинци, които не се съгласни с окупацията .Фактически окупационната власт превърна Крим в "сива зона", в която господстват несправедливост, терор и репресии. Това е резултатът от тази тригодишна военна агресия на Руската федерация. Русия като държава окупатор носи пълната отговорност за ситуацията в Автономна Република Крим и отделни райони на Донецка и Луганска области. В България, а и в други европейски страни, има много активен дебат дали трябва да бъдат подкрепени санкциите срещу Русия. Една от лансираните тези е, че санкциите не работят и трябва да бъдат отменени. Какво е вашето мнение? Санкциите се въведоха в отговор на руската военна агресия след окупацията на Крим и войната в Донбас. Те са отговор, следствие, а не причината. Руските политици и пропаганда обаче бъркат тези понятия. Окупацията на Крим стана с добре подготвена спецоперация от страна на Руската федерация, ръководена лично от Путин, което той призна в един пропаганден филм, макар че дотогава го отричаше. Санкциите демонстрират единството на Европейския съюз, който добре оцени реалната заплаха не само за Украйна, но и за Европа и целия свят. Санкциите не могат да бъдат свалени, докато Русия не възстанови териториалната цялост на Украйна, тоест, не върне Крим и не са изпълнени изцяло Минските споразумения. Това е решението на Европейския съвет. Всяко едно селектиране или фрагментиране на санкциите може да доведе до засилване на възможността на Русия да дестабилизира Украйна и да застрашава Европа. Русия трябва да изпълни до края Минските споразумения. Работещ инструмент ли са санкциите? Да. Ако санкциите не бяха работещи, Кремъл нямаше да проявява такава голяма активност да се свалят. Той действа със своите приятели, адепти, петата колона - навсякъде. Защо? Защото от санкциите страда руската икономика, страда обкръжението на Путин и т.н. Не можем да отречем, че от санкциите страдат всички, но въпросът е до каква степен. Какви са загубите за европейските държави и за самата Русия? Какви са загубите за Украйна, за балтийските държави, за Полша? В тези държави обаче няма призиви за свалянето им, защото от собствения си опит добре разбират цената на реалната военна заплаха от Русия. Щетите съзнателно се преувеличават. Ако загубите от санкциите, са 0.01% от БВП на България, това не е чак толкова много. За туризма също се спекулира, защото през последните две години броят на руските туристи се увеличава. Държави, които бяха тясно свързани с износа към Руската федерация, успяват да го пренасочат. Има и европейски компенсационен механизъм. Може да се търсят решения, но да се свалят санкциите без Русия да си изпълни международните задълженията, ще означава демонстрация на слабост от страна на ЕС и капитулация пред Руската федерация. Има още една спекулация, включително и в България. Защо не се говори какви са причините за този дебат? Статистиките потвърждават, че няма големи щети за българската икономика. Санкциите са един мирен, дипломатичен инструмент срещу военната агресия на Русия. Засега не сме намерили друг. Ако свалим санкциите без алтернатива, ще принудим ли режимът на Путин да се върне в лоното на международното право? В никакъв случай. Чрез безнаказаност само ще засилим апетитите му. Санкциите засега са безалтернативни и няма причини и логика те да бъдат свалени. Ако позволите един недипломатичен въпрос. Как бихте коментирали изявлението на сегашния президент Румен Радев, че "Крим дефакто е руски"? Президентът на България призна, че в случая с Крим има нарушаване на международното право. Щом е така, от гледна точка на международното право Автономна Република Крим не може да принадлежи на Русия. Ние сме благодарни, че България от самото начало подкрепи териториалната цялост на Украйна, осъди анексирането на Крим и се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. Тя подкрепи резолюциите на Общото събрание на ООН за териториалната цялост на Украйна и за ситуацията с правата на човека в Крим и украинския град Севастопол. Надяваме се, че българският държавен глава и служебното правителство ще продължат тази линия на подкрепа. Украйна има нужда от засилване на международната солидарност и политическо-дипломатичния и икономически натиск на международната общност срещу Руската федерация, за да изпълнява международните си задълженията. В същност, това е държавата, която се постави над международното право. Киев досега не получава помощта, която очаква от НАТО. Това формира ли антизападни настроения сред украинците? Преобладаващата част на украинското общество подкрепя европейската и евроатлантическа интеграция на Украйна. Украинците, които излязоха на Евромайдана за европейските ценности, за подписване на спогодбата за асоцииране, виждат бъдещето на Украйна, на своите деца и внуци в Европа и НАТО. След като Русия погази Будапещенския меморандум (между Украйна, САЩ, Русия и Великобритания от 5 декември 1994 г. - бел. ред.), ние фактически останахме без международна защита. Позицията на Запада трябва да е още по-силна, включително засилването на военна помощ. Една държава брутално наруши Будапещенския меморандум и си позволи да вкарва в суверенна Украйна войници, танкове, артилерийски системи, въпреки че по меморандума трябва да е гарант за териториалната цялост на моята страна. Защо другите държави по меморандума, като Великобритания и САШ, не могат да помогнат на законната украинска власт да защити държавния суверенитет, териториалната цялост, независимостта и свободата на Украйна? Украинците очакват, че Западът ще продължи подкрепата си на системните реформи и ще засили помощта във военната сфера. Какви са сигналите от новата американска администрация? Ние сме в добър диалог с новата американска администрация и очакваме САЩ да останат гарант за териториалната цялост и реформи в Украйна. Това е много важно. Външният ни министър бе в САЩ, очаква се и посещение на президента. Там нещата се променят. Президентът на САЩ и администрацията му са добре информирани за положението в Украйна и конфликта с Русия. Вижте какви сигнали излизат от американското общество, от Конгреса, от неправителствения сектор – да се засили натискът върху Руската федерация. На 26 февруари Държавният департамент на САЩ призова Русия и сепаратистите, които тя подкрепя, незабавно да приключат огъня, да изтеглят тежките въоръжения и да осигурят безпрепятствен достъп на наблюдателите от ОССЕ. Там много добре разбират, че Русия не иска да играе по международните правила. Тя се опитва чрез хибридната война да си наложи свой дневен ред. Западът добре разбира безпардонната им намеса по света, не само в САЩ, но и затова, за което говорят политиците в Германия, Франция, Черна гора - и реагира. Как трябва да се противодейства на хибридната война? Хибридната война няма правила, за нея се харчат огромни парични и кадрови ресурси. Чрез хибридната война и мощната пропаганда Кремъл иска да оправдае военната намеса и престъпления срещу една суверенна държава и да наложи стереотип, който трябва да доведе до съгласие между хората по света, че Западът трябва да се съобразява с Русия. Върви война за съзнанието на хората. В Русия е невъзможно да се противодейства. Там медиите се контролират от Кремъл и другомислещи политици, политолози, експерти, журналисти имат затруднен достъп до медии. Руските медии станаха средства за масова дезинформация на хората. Ако не се предприемат мерки, в крайна сметка ставаш част от самата пропаганда. Много е важно това да се разбира. "Руският мир" за украинците не означава нищо повече, освен руски танкове и зелени човечета. Руската пропаганда обаче подкопава европейските ценности, вярата на хората в тях. Вижте как действа в самия ЕС – насажда една мисъл: "още малко му остава и ще го смачкаме, ще го съсипем". Русия става враг на европейските ценности на международното право. Много хора – политици, журналисти, политолози, експерти стават адвокати на руската пропагандата и помагат на Кремъл в държавите членки на ЕС. Трябва да застанем зад европейските ценности, зад върховенството на закона, независимите прокурори и съдии, зад независимите медии. Трябва да застанем зад фундаменталните ценности на западния цивилизован свят, които в момента Русия иска да смачка. Тя не ги иска, за нея те са враг. Аз говоря за режима в Кремъл, не за Русия. Според вас обаче как трябва да се отразяват случаите на насилие в Донбас, при които Киев от една страна и Москва и сепаратистите от друга, взаимно се обвиняват кой го провокира? Няма конфликт, в който агресорът да казва истината. Агресорът е винаги крадлив и лъжлив като Русия. Тя открадна Крим, а който краде, винаги лъже, крадецът вика дръжте крадеца. Русия и нейните платени наемници в Донбас нямат друг начин да подхранват пропагандата и да плашат хората под тази временна окупация, освен да обвиняват украинските сили. Тези терористи, които те наричат опълченци, не могат да правят нищо, освен да стрелят. Те не са дошли в Украйна да докарат мир, да правят реформи, а да стрелят и убиват украински граждани, а те са и украинци, и руснаци, хора, които говорят руски и т.н. Тезата или митът за "защита на рускоговорящи", с която Путин влезе в Украйна, се провали, защото стрелят по всички. Няма гражданска война или вътрешен конфликт. Има война между Украйна, която отстоява независимостта и свободата си във въоръжената борба със сегашната Русия. Това е истината. Всичко останало са приказки. Да очакваме, че агресорът ще си промени реториката и ще признае, че той провокира украинските войски, никога няма да стане. Все едно както Хитлер влезе в Полша и ние да вярваме, че той е говорил истината. Тези с тяхната пропаганда обаче стигнаха още по-далеч, защото са още по-лъжливи, агресивни и цинични. Терористите използват местното население в окупирания Донбас като жив щит. В началото на февруари, например, е установено, че ракетните им системи са били разположени в окупирания Донецк на 200 метра от хипермаркет "Ашан" и на 500 метра от училище и жилищни сгради и от там стрелят по мирни квартали в Авдеевка. Те провокират украинските войници и чакат те да им отговорят. Това се документира, снима и се предава пред целия свят. Където има нарушаване на международното право, на закона, няма от къде да има морал. Украинските войници отговарят, ако има реална заплаха за живота им, но съотношението на отговорите са примерно 10:1 и естествено не се стреля по мирни квартали, за което говорят руските пропагандисти. Кремъл обаче говори дори за някаква партия на войната, че президентът на Украйна и правителството й са заинтересувани от военния конфликт и те са виновни и стрелят, а те самите са дошли за мир при нас. Ето каква значи хибридната война. И в България има редица електронни медии и не само електронни, които се позовават на информацията, която се издава от незаконните военни формирования и структури в Донбас. Това, което предават руските медии – тази манипулация и лъжи, се опитват да ги тиражират тук и да влияят на съзнанието на българите. Дълбоко съм убеден, че българите са достойна и свободна нация и няма това ди си позволят. На лъжата краката са къси. Как тълкувате решението на Кремъл да признае паспортите, издадени от сепаратистите в Донбас? Признаване в Русия на псевдодокументите на така нар. народни републики в Донбас свидетелства за нейната реална военна намеса на Русия, която тя от самото начало отрича. Това е и показателна демонстрация на Москва на намерението да продължи курса на ескалация на започнатия от нея въоръжен конфликт. Това се случва на фона на срещата на външните министри от "Нормандската четворка". С тези действия руското ръководство съзнателно подкопава Минския процес. Цинично прикривайки се с правата на човека и хуманитарни цели, Кремъл за пореден път се поставя над международното право и национално си законодателство и на практика признава, че извършва окупация на част от украинския Донбас. Българското общество обаче е силно разделено по отношение на Русия, тъй като има традиционно топло отношение към руския народ, което се предава често и към политиките на Кремъл. Вие усещате ли подкрепа на тезите ви в България? Ние усещаме подкрепа. Българското правителство от самото начало подкрепи териториалната цялост на Украйна и санкции, което високо ценим. Понякога дори на улицата срещам хора, които казват "Г-н посланик, ние разбираме ситуацията при вас, България също се е борила за своята свобода и ви пожелаваме по-бързо да се приключи този военен конфликт в Донбас". Тези знаци на подкрепа от политици и обикновени български граждани винаги посрещаме с дълбока признателност. Обществото навсякъде е разделено. В Украйна обаче стана обратното. Хората първо се консолидираха на Евромайдана, като свалиха антинародния режим и възстановиха пътя към Европа. Парадокс е, че с военната си агресия срещу Украйна, Путинова Русия още повече обедини украинската нация. Истината за Украйна и украинския Донбас обаче се манипулира много и гражданите в самата Русия не знаят какво става там. Например, има указ на руския президент, според който информацията за загинали войници по време на спецоперации е държавна тайна. Нещо подобно имаше по време на войната в Чечения и военната инвазия от страна на Съветския съюз против Афганистан. Ако се върнем пак към България, е редно да се отбележи, че тук има доста хора с традиционно проруски сантимент. Не виждам нищо лошо в това, ако става дума за руския народ и нация. И ние нямаме проблем с руския народ, а със сегашния кремълски режим. Обаче, основното, което липсва в България, е, че не се прави разлика между Русия и сегашния режим на Путин, който избра пътя на териториален реванш и не се съобразява, игнорира и не уважава правата на своите съседи. Ясно и какво е отношението му към собствените му граждани, заразени от имперско-шовинистическо самочувствие и от едно авторитарно управление, базиращо се върху принуда и всевластие на бюрократично-полицейския апарат. Една демократична държава не може да извърши военна агресия срещу съседна държава, която фактически не се признава, а цинично се назовава "братски или единен народ". Русия много успешно ползва русофилските настроения. Много се спекулира с Руско-Турската война (1877-1878), с православието и т.нат. Тя се прави все едно нищо не е станало в Украйна, сякаш преди това не са били окупирани Южна Осетия и Абхазия, сякаш не е имало други замразени конфликти, за които отговорността е на Руската федерация. Руската пропаганда манипулира съзнанието на хората, на българските граждани. Много е важно и политици, политолози и журналисти да говорят истината. Има международно право, европейски ценности. Без спазването им обречени сме да нямаме достойно бъдеще. Единственото, което днес може да направи Русия, е да "освободи" България и други държави от европейските ценности и международното право. Може да звучи иронично, но към това са фокусират усилията на Кремъл. Около националния празник Трети март в България винаги се заформя дебата оценявали се достатъчно Русия за освобождението на България, но като че ли не се отделя особено внимание на ролята на войниците от други страни във войната. Надявам се, че тази година пак ще се спомни за украинските войници. Нека не забравяме, че на входа пред храм "Александър Невски" също е отбелязан приноса на украинците. Русия обаче не вижда приноса на други освен руснаците. Ролята на украинските войници, доброволци и опълченци е много значителна. Те са били истински опълченци като българските. Не като тези в Донбас, които уж са "опълченци", но са въоръжени с най-модерно руско оръжие. Това не е от народа, а платена работа за съзнателна дестабилизация и убийство на чужди граждани. Според украинските историци около половината от участващите в тази война са били рекрутирани в Украйна. През 1856 година царят издава указ, по който се провежда мобилизация в Киевския, Одеския и Харковския окръг. Основно са били мобилизирани селяни. Ако погледнете структурата на царската войска, ще се се видят десетки украински полкове. Има и украинци служили и ръководили дивизии, бригади, батальони на руската армия. Геройски се сражават легендарни генерали Михайло Драгомиров и Фьодор Радецки. Много от героите на Плевен и Шипка-Шейново са били свързани с тогавашната Украйна. Тя също е била превърната в лазарет, където са се лекували пострадалите войници. За загиналите и достойно украинско участие свидетелстват паметници, изградени не само в България, но и в Украйна – Киев, Харков, Одеса, Болград. Участието на украинските войници в тази война е част от нашето съзнание и национална памет. Тогава украинските войници, заедно с руските, румънските, молдовските, финландските и други и българските опълченци извоюваха българската свобода. Сега правнуците на руските войници вдигнаха оръжие срещу правнуците на украинските и дойдоха с пушка на мачкат свободата на украинска земя. Тук е редно да се сетим за подвига на генерал Иван Колев и думите на големият българин Иван Вазов към руския войник в стихотворението от 1916 година*: "О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете!" * Стихотворението на Иван Вазов "На руските воини".

Да бъдем холандци за 5 минути

Имаше навремето една рубрика из българските медии - "Да бъдем хора за 5 минути." Постепенно тя премина в "Да бъдем българи за 5 минути." А дали можем поне за 5 минути да бъдем холандци? И да осмислим какво направиха тези хора на изборите в сряда. Най-важното - те не пожелаха да си губят времето. И съответно не пожелаха да имат правителство, доминирано от антиевропейците на Геерт Вилдерс. Победителят Рюте: След "Брекзит" и Тръмп казахме "стоп" на популизма Да, Холандия явно си има доста проблеми, както и целият Европейски съюз. Но хората са наясно, че това, което им обещаваше Вилдерс, няма как да стане. Няма как да изгониш всички мюсюлмани, да затвориш джамиите и да конфискуваш Корана. Голяма част от тези мюсюлмани са холандски граждани. Немалко от тях са интегрирани доста добре в обществото и упражняват престижни професии. За излизане от ЕС, каквото обещаваше Вилдерс - да не говорим. Холандия е сред неговите страни основатели. Икономиката й е много силно обвързана с тази на Германия. Компании като "Филипс" например биха загубили най-големия си пазар. Мнозинството от холандците бяха наясно, че едно евентуално правителство с хора на Вилдерс ще изтрае най-много две години. То ще скара Холандия поне с 20 страни, ще извърши 200 или дори 2000 други глупости. И неибежно ще си навлече гнева на ЕС. В резултат партиите от коалицията (в Холандия никога една партия не е печелила абсолютно мнозинство и повече от сто години управляват само коалиции) ще се изпокарат, тя ще се разпадне и ще има предсрочни избори. А и Вилдерс не засяга най-важните за Холандия проблеми. Проучванията показаха, че големите притеснения на холандците не са мюсюлманите или мигрантите, а нещо, което в страната се нарича zorg. Думата означава буквално "грижа" и се отнася едновременно до здравеопазването и грижата за възрастните. Излизането от ЕС, прогонването на мюсюлманите и закриването на джамиите няма да пособри качеството на тези услуги. Дори да конфискуваш Корана, няма да направиш живота на възрастните по-лек, нито здравеопазването по-качествено. Вотът в Холандия показа, че хората вярват в европейския хоризонт А Вилдерс не спомена и дума за zorg. Та защо да се губи ценно време? И най-вече пари, каквито ще бъдат похарчени за нова предизборна кампания и нов вот? Защото времето е пари. Нека сега се опитаме да си "преведем" холандските работи на български - но при нашенските нрави и условия. В България няма как да бъдат построени газопроводи при правила, различни от европейските. Всякакви "морски" и не знам какви си още тръби просто няма да минат пред Брюксел. Никой няма да позволи източноевропейска страна, още по-малко България, да бъде проводник на руските интереси в ЕС. Който пък никога няма да признае Крим за част от друга държава, освен Украйна. Браво на холандците! За излизане от ЕС и дума не може да става. Дори да допуснем, че Русия наистина иска да разбие Съюза, на нея би й било по-изгодно България и други подобни "двойкаджии" да бъдат вътре. Кой иначе ще дърпа назад "отличниците"? Дори ЕС на практика призна това положение на нещата, като заговори за различните скорости. Друг е въпросът, че без ЕС ще секне кранчето на еврофондовете. И вече никой няма да може да прибира в джоба проценти от тези пари. Мюсюлманите - в случая българските етнически турци, няма как да бъдат изгонени. За разлика от мюсюлманите в Холандия, те не са пришълци, а са родени и израснали у нас. На такива хора дори не може да бъде отнето гражданството - освен ако, разбира се, те не го пожелаят. Главният проблем на България са бедността и ниските доходи. И реки от петрол да потекат през родината, от тях ще се облагодателстват нашите еквиваленти на арабските шейхове. Особено ако тръбите са направени в противоречие с европейските правила. И да изгоним турците и циганите, пенсиите пак ще останат ниски. А ще бъдат ниски поради ниските заплати. А заплатите няма как да бъдат високи при липса на истински бизнес. Такъв няма да има при липса на истинска и лоялна конкуренция и наличието на олигархичен монопол с пари от куфарчета, раздадени още през 1989 г. Те полека-лека се топят, а нови се правят твърде малко поради споменати по-горе причини. Но тези факти са на заден план за огромна част от българските политици. А пък такива работи като zorg са направо непостижими. И поради всичко това и още много други неща едно евентуално ново правителство тип "Орешарски" или "Виденов", ще издържи най-много две години. Ще ни изпокара с ЕС, ще спрат парите по еврофондовете, коалицията ще се разпадне и... следват нови избори, нови разходи за кампания и т.н. "И така до края на света", като се пееше в "На всеки километър". Но за разлика от холандците ние май обичаме да губим ценно време. Явно все още не сме разбрали, че то е пари.