23.02.2017

Резултати от търсенето

Христо Иванов и нормалните, прогресивни хора

 Паунова: Заявката на новия проект гласи: Няма да има ляво, няма да има дясно. Но дали тя е в съзвучие с хората, които участваха в основаването на „Да, България”? Защото там бяха главно представители на дясното политическо пространство. Дайнов: Да, така е. Освен Копринка Червенкова и Георги Илиев, който винаги играе ляво крило. Идеята е по-скоро, че има някаква прогресивна общност в България, която отказва да живее по средновековните, феодални правила на неравенството, налагани вече повече от десетина години. Лично аз не виждам причина тази общност да влиза в гибелния спор кой е ляв и кой – десен. По простата причина, че нещата, които трябва да бъдат свършени в момента, не са нито леви, нито десни: върховенство на закона, справедливост, ред. Да не се краде нито ляво, нито дясно. Паунова: Как обаче да се постигне това? Навремето и проектът на Меглена Кунева - ДГБ - оповести нещо подобно, но сякаш това се превърна в оправдание да се влиза в безпринципни коалиции. Дали това няма даДайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов. е поредният такъв проект? Дайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов.    

Опитът да ни въвлекат във война с Русия е безумен

 – Преди повече от година в интервю за „Труд“ заявихте, че България ще има второ правителство, което „да въведе България във военния конфликт, който се очаква да стане на украинска територия“. Изглежда в Русия започнаха да се случват драматични събития, но сякаш войната не се случи. – В Русия се случват драматични събития, при това в момента. Признавам, че тогава не бях напълно точен. Имах предвид, че някой много упорито тласка България във война с Русия, защото точно тогава замисълът беше да се воюва с Русия по повод Украйна. Всъщност войната беше тръгнала и беше въпрос на време на България да бъде поставена задачата да участва и да бъдат запитани нашите гащници: „Вие на коя страна сте все пак? Докога ще хитрувате?“ Слава Богу, това не се случи, в последния момент спряха започналата война с Минск-2, но всичко това беше в развитие. – Не е ли безумие да се обяви война на Русия? – Защо пък да е безумие? За вас и за мен може би е безумие, но светът, в който живеем, е достатъчно безумен. Напротив, САЩ не могат без война, те трябва да направят война. И ако Хилъри Клинтън беше спечелила изборите, войната най-вероятно щеше да е започнала. – Нима Доналд Тръмп е миротворец? – Едва ли. Доналд Тръмп ще отложи войната с някъде около пет или шест години, но тя все пак ще стане. Разбира се, междувременно в САЩ се случват много важни неща и аз съм крайно недоволен, че тук дори не ги отбелязваме. Ако на Тръмп му позволят да стане президент, а това ще стане ясно на 19-и, когато трябва да го утвърди колегията, ние ще бъдем свидетели на новия американски изолационизъм. Там се очертаха контурите на принципно нов свят, който ще бъде страшно интересен. – По-добър или по-лош ще бъде този свят? – По-добър, надявам се. Това е принципно нова схема на световните отношения. С нашата неспособност да забелязваме света, ровейки се в гюбрето, което сами създаваме, ние цяла година няма да забелязваме този изолационизъм, а той се формира пред очите ни. В Русия също стават много странни, непонятни и, боя се, тревожни неща. Не някой друг, а Путин разрушава елитния консенсус. – Какво не виждаме оттук в Русия? – Лично аз много неща не виждам, но поне бих искал да знам защо Путин напоследък говори какво ще прави, когато завърши мандата си и политическата си кариера. Той за първи път говори така. Никога досега Путин не е говорил за своето персонално бъдеще. – Тоест няма да се реализира планът “Путин – император”? – Той вече е император. Императорската позиция е конституирана, а кой ще заема стола на императора е вече другият въпрос. Путин би могъл да остане, защото сме свидетели на реакцията “Няма да ви пуснем, любими Владимир Владимирович!” Това не е важно, не е важна дори личността на Путин, важното е, че се променят пластовете под императорския стол. Например разклатена е позицията на вечния несменяем политически Чубайс (Анатолий Чубайс, идеолог на приватизацията в Русия по времето на президента Борис Елцин, б.р.). Твърдя, че в Русия настъпват промени, които не се виждат достатъчно добре, но е сигурно, че ги има. Вземете например само идеята за създаване на национална гвардия. Само веднъж в Русия е имало национална гвардия – по времето на Иван Грозни, наричала се е “Опричнина”. – Каква е причината? На кого са нужни тези нови опричници? – В Русия винаги има три неизменни властови константи, три инстанции и цялата руска политика може логически да се сведе до отношенията между тези три инстанции. – Кои са те? – Първата инстанция е тази на Батюшката Цар или генерален секретар на КПСС, или президент – в зависимост от епохата. Втората инстанция, независимо от времето, е народът. И третата и може би най-важна инстанция са болярите или според епохата – номенклактура или олигарси. Времената се сменят, но инстанциите като структурни позиции си остават. Общо взето, руската история се свежда до това как императорът, ужасен от това, което се случва, вика народа на помощ срещу болярите. – Усещате ли някакво жужене в днешното дворянство? – Да, точно това усещам – жужене. То, разбира се, дворянството не съществува вече, но е заместено от една особена смесица от олигарси и висши държавни служители. Оттам очаквам истински изненади. – Какво ще промени в света изолационизмът на САЩ, който, както казахте, се развръща пред очите ни? – О, вижте, това е краят на епохата, която продължи толкова дълго, че не помним началото й. Аз като историк помня, но това е смяна не на актовете в пиесата, това е смяна на пиесата, на автора. Това е невероятно интересно и важно нещо и аз искрено съжалявам, че българите се занимават с глупотевините на слугинско-кухненските си свади. Вижте, американската държавност е добре направена. Там се знае кой кой е и с какво се занимава. Когато президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас – ние нямаме негов аналог в България – каже нещо, държавните идеолози си го записват внимателно. Той е видимото звено между невидимия интелектуален елит и видимите държавни изпълнители. Когато Ричард Хаас започне да говори изолационистки, това означава изключително важни неща. Това означава нов тип целеполагане в Съединените щати, това означава нов тип отношения с двата основни други фактора – Русия и Китай. Това би могло да означава и утвърждаване на една нова тенденция. Аз смятам, че до една година светът ще бъде разделен на три различни зони на влияние. Ще се признаят три световни столици. Първата е Вашингтон като технологичен лидер на света. САЩ ще си останат Велика сила и няма как да бъде другояче. Втората столица е Пекин. Китай вече е най-голяма икономика в света, и третата столица е Москва. Русия е безспорно доказала се военна сила – непобедима до този момент и безспорно депо на ресурси. – Какво притежава Русия, може ли да се измери? – Русия притежава 64 на сто, а според други 38 на сто от всички световни запаси на всичко – като започнете от прясната вода, дървесина, минете през уран и редки метали и свършите с петрол и газ. Разузнатите находища там са на стойност 135 трилиона долара, но по-голямата част на Руската федерация дори не е разузната. Никой не знае какво има там. – Какво пропускаме българите в тази променяща се ситуация? – Своето място, своята ориентация. – Виждате ли лидер, който може да провиди всичко, което се случва около нас? – Проблемът не е в лидерите. Проблемът е в смисъла, който е напуснал българския политически живот. Има лидери. Борисов също е лидер посвоему, по кухненски. В един по-добър свят Борисов можеше да бъде много полезен човек. Корнелия Нинова, ако се предпази да прави непредвидени глупости, и тя човек може да стане. Само за Радан Кънев няма никаква надежда. Обичам да слушам две неща в живота си – немски реклами за перилни препарати и Радан Кънев. Тогава душата си почива. Вижте, има и много други упорити хора, които вярват, че правят нещо полезно за страната. Смисълът обаче е напуснал политиката в България. Ние винаги правим уж нещо много умно, а се получава все същата манджа с грозде. – Най-големият страх на българите от тази инвазия, която ни притиска от югоизток? Реална ли е тази заплаха? – Да, реална е. Българинът на едно такова дълбинно равнище под стомаха, усеща опасността. Ние сме народ, който има много живи съхранени инстинкти за опасност. От Изток идва голямо зло и съм изключително разтревожен, защото докато то идва, в София се занимават с глупави скандали. Ние нямаме работеща управленска машина. В София няма кой да поеме отговорност… освен американския посланик може би. – Между какво трябва да избира България, ако има воля да избира? – Това, което ще ви кажа, е скандално, но то ще се наложи с времето със или без мен – това няма никакво значение. Обективната тенденция води България към необходимостта на първо място от нови отношения с Русия. Ние можем и трябва с правото си на вето в Европейския съюз да се обявим против санкциите срещу Русия. Това не е действие с огромна икономическа или политическа важност, но това е символика, която по нов начин ще конституира традиционните отношения между двете страни. Опитът да ни изправят във война срещу Русия е безумен. Никой няма да успее. Второ, ние трябва да напуснем военната организация на НАТО. НАТО е никому ненужна организация и при това трябва да го направим, преди Тръмп да врътне кранчето на тази никому ненужна организация. – Сигурно ли е, че ще врътне кранчето? – Той точно това каза. Сигурността струва пари и който не си плаща, няма да се занимават с него. Може би ще се появи някакво ново НАТО, което брои стотинките, което няма място за мащабни проекти и за безумни мечти как ще бият Русия. Тръмп е изразител на едно старо разбиране, че грижите на Америка не са в Европа, а на друго място. НАТО беше замислена като военна организация, която да проецира контрол върху военно-политическите отношения между Германия и Франция. А това вече е невъзможно. Спокойно Европа може да бъде оставена да си изгради сама въоръжените сили. При един такъв формат там някъде ще има място и за българските умиращи днес въоръжени сили – да се почувстват там мъже и отговорни хора. Ние трябва да останем в Европейския съюз, но не в този жалък опит за Европейски съединени щати, който сам по себе си е троцкистки проект – унищожаване на националните суверенитети и създаване на „общоевропейски суверенитет”. Ние, оставайки си в тази Европа на отечествата, в Европа, моделирана от идеите на Шарл дьо Гол, бихме могли да проучваме възможностите за икономическо и политическо взаимодействие с Евразийския съюз. Ние трябва да знаем какво се случва там и да имаме отворена врата – и то, разбира се, единствено при условието, че знаем какво означава суверенитет. – Не е ли важно и да знаем какво искаме, защото можем да останем и без съюз, и без суверенитет? – Да, много е важно, но ние не сме решили още какво искаме и сме останали без суверенитет. Нашият суверенитет е ипотекиран в Брюксел. Оттам идват някакви вноски заради ипотеката и тези европейски пари се транжират от 300-400 по-първа ръка семейства. Ние можем да си потърсим суверенитета, но това е сложна задача. Можем да помислим за нова роля на Балканите, можем да помислим за нова визия за участието си в изграждането на европейските въоръжени сили. – Какво виждате на южната ни граница? – На южната граница има открита инфекция. Тя може да започне да гангренясва, а ние се занимаваме с смешни неща – като това дали ще се разберат Радан Кънев и Бойко Борисов. Усещате ли разликата в мащабите? Едното е екзистенциален проблем, другото – смехория. – Южната инфекция и лекуването й е свързана със състоянието на Турция и новата й форма на управление, към която върви. – Да, наистина Турция върви към нова форма на управление. Мисля, че Ердоган няма да види новата Турция, тя идва след него. Той ще се бори отчаяно, до последно. Ердоган не е мой любимец, но аз признавам, че той добре формулира приоритетите си. Като всеки опитен турски политик той е наясно, че голямата опасност е кюрдският въпрос. Във всеки момент там ще стане нещо и Ердоган трябва да припалва танковете. – Колко време ще продължи този процес? – Не знам. Никой не знае. Вижте, турската държава е създавана на базата на една скрита предпоставка: няма Кюрдистан. Или има турска държава и няма Кюрдистан или обратното. При този втори сценарий някаква Турция би имало. Някакъв вилает около Анкара с международно управление на Истанбул – и Южна Турция, като територия на кюрдската държава. Ердоган трябва да направи всичко, което зависи от него, за да не допусне това да се случва. Турция е на геополитически разлом и там действат силите на съдбата, с която вече не можеш да се договаряш, не можеш да разговаряш. Там действат слепите и безжалостни автоматизми на голямата геополитика, която е злобна вещица всъщност. Тя е безмилостна. Аз се отнасям без симпатии, но с уважение към съвременна Турция. Това е една модернизирана държава, но Турция е опряла до една историческа бариера, за която никой не знае как ще мине отвъд. Проблемът на Турция не е проблем с Ердоган. – А това не е ли и наш проблем – съдбата на Турция? – Естествено, че е и наш проблем. За нас има огромна разлика между модернизирана Турция и Турция, която се изгражда въз основите на „Мюсюлманското братство“ – ислямския модернизъм на Гюленистка Турция. Възможен е такъв сюжет, но е възможен и друг – Турция, разрязана на две, много силна, много вдъхновена и икономически стабилна държава на кюрдите. Те са в този момент на развитието си, в който Великите сили лека-полека склоняват към създаването на подобна държава. Те имат народ, имат територия, имат огромно количество петрол и ресурси. Имат и жени, които са готови да воюват. Знаете ли какво става, когато жените вземат оръжието? Това е чудовищна ситуация. Кюрските жени воюват – това означава, че народът мисли в категориите „Свобода или смърт“. Такъв народ не може да бъде спрян. Мисля, че това е най-лошият сън на Ердоган. А за нас, да, това също е проблем. Има ли Кюрдистан, с който ние общуваме или няма? Кюрдистан, когато се появи, няма да е далече от България. – Появяват се разни апокалиптични сценарии, за бъдещето на България в този случай? – Аз не вярвам в тях, но нека ги споменем за пълнота на картината. Отчаяният турски елит, усещайки, че изпуска Южна Турция, решава да получи компенсация на север – към Кавказ, и на северозапад – през България. Има една граница, която за малко да стане естествена граница между България и Турция. Това са Траяновите врати и ето го отново се появява заплаха от разделение на Санджака с Румелия. Днешна България съществува поради едно изключително смело, малко откачено – но благословено, исторически вярно действие на група българи – Съединението. Две Българии са били напълно възможни – Санджака и Румелията. Слава Богу, тези българи са се постарали историята ни да тръгне в друга посока, но тъй като нещата в историята се въртят на големи кръгове, може да се наложи отново да мислим за интегритета на България. Геополитиката, както казах, е злобна вещица. Ние живеем върху геополитическа зона и заплахите остават скрити за елитите ни, които предпочитат да се крият в затворените си квартали. Те не искат да осъзнаят, че тази държава, която имаме, е заплатена с кръв. Тя е плащана от поколения воини. Българите, за да имат държава, са воювали и проливали кръв. Днес сме бели и пухкави. Правим брилянти гей паради. От Аспарух до Тодор Живков лидерите са осъзнавали, че тази държава е възможно да съществува само при калкулация на военни фактори. Днес това не ни интересува – делим европейски пари, гледаме брадати жени по „Евровизия“ и отговаряме на световните предизвикателства с дебати в „Червената къща“ и с вдъхновени гей паради. Може би пък да не ни се полага държава тогава. – Все пак не сме малък народ. – Ние сме голям народ в онзи смисъл. Понякога малките народи са големи – еврейският народ е голям именно по този начин. Ние трябва посвоему, плащайки греховете си, и с Божията помощ да построим един по-български, по-адекватен, по-съгласуван с нашето историческо достойнство и съзнание за нас свят. Сега този свят го няма.   Нашият гост Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Хр. Иванов: „Болестта на България е в мафиотизирането на нейното управление”

 Интервю на Полина Паунова с бившия правосъден министър Христо Иванов: В интервю на Цветан Василев, в което се съдържат много конкретни разкрития, той казва, че премиерът в оставка Бойко Борисов му е поискал подкуп в размер на 100 милиона чрез Александър Сталийски. Как смятате Вие - дали и този път прокуратурата няма да откаже да провери тези данни? Христо Иванов : Много ми е трудно да прогнозирам поведението на прокуратурата. За съжаление независимо от това дали отново ще преценят, че техният интерес е да не се занимават с тези поредни твърдения, или пък ще решат, че политическата конюнктура сега вече е такава, че е дошло време да се занимаят с тях - нито едно от тези две решения няма да бъде подчинено на интересите на закона. А ще бъде подчинено на политическата конюнктура и на това накъде се е обърнал вятърът. И това е фундаменталният ни проблем. Дори и прокуратурата да се заеме с тези твърдения, то ще е въпрос на политическа изгода, така че от това няма да произлезе право и няма да произлезе справедливост. За съжаление, сме се докарали дотам, че практически ние нямаме прокуратура, на която да можем да разчитаме да си свърши работата по начин, че да произведе справедливост. Но слушайки това, което господин Василев е имал да каже, за пореден път у мен възниква един въпрос: как, ако човек е прокурор в София в момента, и е компетентен да се сезира по тези неща, как успяваш да не го направиш? Как успяваш да не се сезираш и после твърдиш, че си независим магистрат и служиш на обществения интерес? Паралелно с това обаче се води и едно друго разследване - за АЕЦ Белене. То пак ли е подчинено, според Вас, на политически цели? Христо Иванов : Абсолютната трагедия е, че ние нямаме възможността да допуснем, че прокуратурата в някои от тези високопрофилни случаи действа в интерес на закона. Във всяко развито общество прокуратурата полага големи усилия да не е въвлечена в политическото ежедневие, в политическата конюнктура. Нашата прокуратура е централен герой на политическия терен. И това абсолютно я дисквалифицира от това да бъде орган на законността. От тази гледна точка ние нямаме прокуратура в момента - що се отнася до едромащабните икономически и политически случаи на корупция по високите етажи на властта. От тази гледна точка нито едно действие на тази прокуратура не може да бъде неотровено от съмненията, че тя действа политически, че спи, че игнорира с политически мотив някакви факти, или че забелязва факти също с политически мотив. Няма никакво съмнение, че цялото ни правосъдие е заразено от проблеми - от корупция, от некомпетентност, от липса на мотивация и т.н. Но началото, от което трябва да започне да се разплита тази примка, е прокуратурата. Във Ваше интервю преди няколко дни казахте, че нереализираната съдебна реформа е причината за падането на Борисов от власт, а не президентските избори. Христо Иванов : Нереализираната съдебна реформа и липсата на борба с корупцията, което е едно и също нещо. Съдебната реформа е нещо много просто. Това означава да приведем съдебната власт и най-важното прокуратурата в състояние да се бори с корупцията и да започне тази борба. Нито реформата на прокуратурата, нито борбата срещу корупцията се случиха през тези две години. За мен дълбоката причина за желанието на хората да свалят ГЕРБ от власт и да се възползват от това, че видяха в президентските избори тази слабост, комбинирана с опити за абсолютно погрешно шантажиране с поставяне на въпроса за премиерската оставка в центъра на дебата - това беше един момент, в който хората видяха възможност да изразят своето отношение към тази власт. Но причината за това отношение беше именно това, че те виждаха една власт, която тъне в корупция и лъжи, и която отказва да се занимае с това, че прокуратурата не работи и не върши работа. Да, но Румен Радев първоначално се обяви за съдебна реформа и след по-малко от 24 часа заяви, че мнението на главния прокурор е определящо за съдебната реформа. Т.е. той се отметна от думите си, но въпреки това после бе избран за президент. Как така за Радев имаше подарък за тези му думи, а за Борисов има наказание? Христо Иванов : Да очакваме хората да реагират на нещо, което се е случило броени часове преди самите избори, не е реалистично. Но основният патос на техния вот беше наказанието на Борисов за това, че той отказа да разбере, че хората имат огромен проблем с това как се управлява България, с това, че тя тъне в корупция. Ако генерал Радев и другите политически сили на терена, които ще поемат властта оттук нататък, не разберат това очакване, те ще имат същата съдба. Очаквате ли от президентството да дойде опит за истинска съдебна реформа? Или това ще бъде поредният институционален кадър, който, ако е толкова всевластна прокуратурата, ще бъде прихванат в нейните мрежи? Христо Иванов : Силно се надявам, че това няма да се случи. И мисля, че все още е рано да правим заключения. Да, факт е, че очевидно генерал Радев изкара един много бърз курс по български политически реалности. След като си позволи да каже нещо, което е твърде смело, и явно – представям си - е получил обаждане от главния прокурор, в което внимателно му е било обяснено как стоят нещата на практика. Как той, след като поеме президентския пост, ще реагира на тази ситуация, е нещо, което предстои да видим. Рано или късно българската политическа класа ще трябва да справи с тази ситуация. От това, което казвате, да разбирам ли, че, според Вас, главният прокурор си позволява да звъни на различни политици на високи длъжности и да ги предупреждава какво да казват и какво не? Христо Иванов : Не мога да твърдя подобни неща. Tова, което мога да кажа, e, че свободата на разговори в България, в българската политическа практика не зачита особено разделението на властите. Смятате също, че Пеевски, Цацаров и Борисов са едно и също. Наричате ги кръга на „свинските опашки”. Защо? Можете ли да кажете нещо повече за това? Христо Иванов : Вижте, Пеевски, Цацаров и Борисов могат да бъдат свързани много лесно през кръга на медийната машина на пропагандата, която ги обслужва. Т.е. господин Пеевски обслужваше през цялото време, а и продължава да обслужва и двамата изключително старателно, както и тези, които бранят техните интереси. За мен това е напълно ясна индикация за наличието на общностни интереси. Знаем в предишни ситуации на смяна на властта, че медиите на господин Пеевски променяха своя курс. Сега не наблюдаваме такова нещо. Така че това е много интересно да се констатира. Как тогава можем да се ориентираме именно по медиите на Пеевски, тъй като те доста силно защитаваха и БСП в тази кампания? Има ли предварителна подялба на властта? "Факт е, че генерал Радев явно изкара един много бърз курс по български политически реалности", казва Хр. Иванов. Христо Иванов : Мисля, че това, което доведе до този изборен резултат, е следствие от факта, че предварителната подялба на властта, която се беше случила през 2014 година, въз основа на която беше формирано правителството на господин Борисов, се разпадна. Сделката се разпадна. И има високи очаквания от всички участници да се случи нова сделка. Но в момента се намираме в ситуация, в която сделка все още няма, според мен. Поради което виждаме, че няма бързане да се стигне скоро до предсрочни избори. В българската политическа практика, от гледна точка на моите наблюдения, на избори не се отива без да е ясно кой ще спечели, как ще изглежда управлението. Това се случва само по изключение. Така че сделката се провали, според мен. Но има високи очаквания за висока сделка. БСП не е била сила, която е искала да прекрати правенето на сделки. Тоест много е важно да дефинираме следното: че хората видяха, че договарящата се компания от държавната софра губи за момент сигурност. И че за момент губи контрол върху събитията. Хората използваха това, за да накажат Борисов. Но хората нямаха възможност да изберат някого, който наистина иска да обърне масата. Защото на терена в момента няма политически играч, който да иска да смени философията на държавното управление на България. Философията на държавното управление на България е всички да се разберем, да си поделим по някакъв начин нещата. Прокуратурата ще послужи за постигането на тези договорки и за гарантирането на тяхното изпълнение. Това е философията на държавата. Защо да няма такъв играч? А кандидатът на Реформаторския блок или Татяна Дончева? Христо Иванов : Аз говоря за големите, както казва г-н Цветанов, системни партии. Говоря за големите играчи, които имат някакъв реален достъп до този процес. Докато всички големи партии участват този процес, докато не го назовават, и не слагат пръст в раната, докато го  заобикалят, като прави г-жа Нинова, която абсолютно не желае да влезе в темата за прокуратурата, дори когато обявява, че ще излязат с нови предложения за съдебна реформа, отново говорихме за ускоряване на съдебните процеси. Колкото щеше да е хубаво, ако процесът, от който го-жа Нинова пострада, около Булгартабак, беше много бърз. Дали това щеше да бъде правосъдие от нейна гледна точка? Нека не се залъгваме, че когато става дума за корупция по високите етажи на властта, проблемът е с бързината на процеса. Проблемът е с това, че  практически няма такива случаи, които да се разследват само от гледна точка на закона и  фактите – винаги играе роля политическата конюнктура, винаги играе роля този процес на договаряне. Г-жа Нинова не е политик, който иска да прекрати тази практика и да се обърне срещу нея. Изследване на „Алфа Рисърч” от миналата година сочи, че  51% от анкетираните смятат като централна тема правосъдната реформа и борбата срещу корупцията.. Дали около такава кауза може да се завърти нов политически проект? Христо Иванов : Около каузата за освобождаването на Б-я от нейното завладяване от мафията, за което е нужна борба с корупцията и съдебна реформа като инструментариум за тази борба, разбира се, че може да се постигне много широко обществено съгласие и трябва да има политически сили, които си поставят това нещо, ако не като единствен, то поне като един от основните си приоритети. Ако искаме да превърнем държавното управление не в процес на обсебване на обществения ресурс, а в процес на обслужване на общественото мнение – а това е  нещо, което всеки български гражданин на практика го разбира в ежедневието си, защото той знае, че държавата не е негова, че институциите не работят за него, че ако иска да започне бизнес, той трябва да разбере на кого да се отчита, да се съобразява с това кой ще е на власт в общината, в парламента и т. н. Докато ние нямаме свободата да се подчиняваме единствено на закона, а трябва да се подчиняваме на факта, че Б-я е обсебена от една мафиотизирана прослойка, българските граждани няма да имат свобода на инициативата, няма да имат перспектива икономическа и лична, няма да имат перспектива за достойно съществуване. Така че абсолютно ясно е, че това е болестта на България днес. Болестта на България днес е мафиотизирането на нейното управление, и без решаването на този проблем – смело и откровено – няма да има излизане от таяСПИРАЛА на бавна стагнация, която наричат загниване, и която напоследък започнаха да наричат стабилност.

Месечен хороскоп за декември

 Овен Последният месец на 2016 година няма как да не ви постави в ситуация на равносметка. Разбира се, че положителните неща са повече от останалите, но вие трябва да откриете пътя, който ще ви води само напред. Изкушенията ще са много и именно в тях ще се чувствате добре. Уловката е, че трябва да излезете от зоната си на комфорт. Първите десет дни на декември няма да ви е трудно, но през втората декада ще разберете за какво точно става въпрос. Самоконтролът ще е ключовата дума за вас. Ако имате стари дългове – разплатете ги. Ако сте обидили някого – извинете се и се реванширайте за стореното. Ако си мислите, че няма повод за това, то последните дни на месеца ще ви дадат много възможности. Ще се почувствате наистина добре от стореното. Очаквайте изненадващи събитията, които дори да нарушат плановете ви, всъщност ще ви дадат нови възможности. Телец  Началото на декември до края на средата на месеца ще ви даде много спокойствие, баланс и свободно време. Това обаче не означава, че трябва да се отпуснете и да не правите нищо. Дава ви се шанс да използвате това време, за да поработите върху себе си. За някои от вас това ще бъде възможност да проведе необходимите промени у дома – почистване, подреждане, пренареждане. Не пропускайте и най-малките ъгълчета от дома ви. Може да намерите отдавна загубени неща. Не се колебайте да се разделите с излишното. Ред трябва да въведете и в личния си живот. Спазването на правилата и стремежът към идеала не бива да ви плашат. Сега това ще ви се отдава лесно. Ако ви притесняват стомашни болки задължително се консултирайте с лекар. След втората половина на месеца може да се заемете с реализирането на всичко иновативно, което ви хрумне. Съдбата ще ви предостави възможност да действате с размах. Празниците може да преминат в работа, но не пропускайте момента, който може да постави основата на едно по-добро бъдеще. Близнаци Първите дни на ноември ще ви дадат време, за да си поемете въздух и да съберете сили за това, което ви очаква. То е прекрасно, защото ще имате възможността да развихрите фантазията си по начина, по който ви харесва. Периодът ще е особено успешен за хората, занимаващи се с творческа работа. Плодовете на работата ви ще са най-добрите до момента и ще може да ги пласирате при най-добрите условия. В същото време трябва да внимавате да разплатите дълговете си – материални и духовни. В средата на месеца може да възникне юридически спор за разрешаване или да се провали ваше пътуване. От 9 декември 2016 г. до 8 януари 2017 г. Меркурий ще започне своето ретроградно движение, така че до 9-ти е добре да приключите с всичко ново, а после може да се обърнете към довършването на изостанала работа. Не се колебайте да се разделите с всичко старо и ненужно. Може да ви затрупат изненадващи събития в последните дни на месеца, но всичко е за добро. Рак  Декември ще бъде запомнен като време на ярки и сериозни промени. Единственото, което ще се изисква от вас е да сте активни и да запретнете добре ръкави. В първите дни на месеца ви очакват някои спешни дела, в които ще трябва да проявите гъвкавост.Някои представители на знака ще сменят сферата на дейност. Ако работите в сферата на изкуството в никакъв случай не се отказвайте от творческите си замисли. Още от средата на месеца направете справка за финансите си и действайте разумно, за да ви останат средства, за да изненадата любимите си хора с подаръци за празниците. Очаква ви отдавна планувано пътуване. Това може да промени плановете ви за празниците, но жертвата си заслужава. Близките ви ще ви разберат и няма да ви се сърдят. Самотните представители на знака ги очаква съдбоносна среща с човек, който може да се окаже тяхната половинка. Лъв  Декември ще бъде много емоционален месец за представителите на знака Лъв. Ще ви е трудно да сдържате емоциите си, а това може да доведе до импулсивни решения. Енергията ви ще е в повече и ако не я насочите, където трябва може сами да си усложните живота. Към средата на периода ще ви се наложи да поемете ролята на лидер. Това се отнася, както за работата, така и в личния живот. Трябва да внимавате да не се подавате на провокации. Възможно е дори някой от близките ви да се опита да ви манипулира, за да постигне своето. Ще ви е нужна голяма доза дипломатичност, за да излезете от ситуацията, така че да запазите качеството на отношенията. Във финансово отношение ви очаква не само стабилност, но и успех.Възможно е да получите пари за предишна дейност. В личния живот може да има някои недоразумения, но взаимността ще ви помогне да ги преодолеете. Бъдете внимателни по време на път особено в периода след 9 декември. Ако се почувствате неразположени не отлагайте посещението при лекаря. Дева  Началото на декември може да предложи някои по-сложни моменти в личния живот на представителите на знака Дева. Всички тревоги, усилия и лишения ще си заслужават, защото края на месеца ще ви даде така жадуваното щастие. Недоразуменията с партньора ви могат да бъдат преодолени с много мъдрост и търпение от ваша страна. Няма как усилията ви да останат незабелязани и неоценени. В работата ви може да станете участник в някои служебни интриги и спорове. Началниците ви, обаче ще се вслушат в доводите ви, особено ако са изпълнени с логика и в тях личи желанието да се подобрят нещата. Благодарение на това може да получите и материална облага. Все пак бъдете сдържани в отношенията си с колегите и не се подавайте на манипулации и предизвикателства. В края на месеца ви очакват промени. Подгответе се предварително психически за тях и ще видите, че нищо страшно няма в това живота да стане по-шарен и активен. Везни  Декември ще ви наложи да преразгледате възгледите си за живота и своя вътрешен свят. Ако бъдете откровени в отношенията си ще бъдете предпазени от конфликти с околните. Бъдете внимателни за хора от обкръжението ви, които може да се опитат да ви предизвикат. Пресечете опитите им с усмивка. Наложете си да бъдете над слуховете и интригите. Мерете всяка своя приказка и премисляйте поне три пъти преди да предприемете важно действие. Във финансово отношение няма да ви е много лесно. Ще трябва да се опитате да разплатите всичките си дългове, както и да бъдете максимално пестеливи. В здравословно отношение бъдете максимално щадящи към себе си. Придържайте се към здравословно хранене и се движете, колкото се може повече. В отношенията с любимия ви човек ви очаква хармония и разбирателство, особено ако оставите на него взимането на важните решения относно празниците и почивката. Стрелец  През този месец ще ви се наложи да поработите здраво. Още от сега ви обещаваме, че през януари ще бъдете компенсирани за това, така че не се депресирайте предварително. Още от първите дни на месеца в живота ви ще се случат събития, които ще променят коренно живота ви. Нищо лошо не ви очаква. Колкото и неочаквана да е промяната в нея винаги има нещо добро, не го забравяйте. При взимането на трудни решения не се колебайте да се вслушате в интуицията си. В средата на периода може да имате сериозен конфликт с половинката ви или важен човек от обкръжението ви. Възможно е да се стигне до промяна в отношенията ви. След 9 декември наяве е вероятно да излязат стари обиди или крити тайни. Каквото има да става ще стане и ще е за добро. Важното е след тази дата да не предприемате нищо ново и да не започвате нова връзка, тъй като тя няма да бъде дълготрайна. Събитията няма да от най-леките и всичко това може да изостри нервите ви. Опитайте се да си лягате рано, пийте билкови чайове, медитирайте. Положете усилия, за да укрепите имунитета си и да не се отрази нервното напрежение върху тялото ви. Скорпион През този месец ще берете плодовете на направеното през последните седмици и месеци. Приемете нещата такива, каквито са, особено ако вече не може да ги промените. Всъщност и за това ще имате своя шанс особено в дните след 9 декември. Периодът ще е добър за благородни постъпки, благотворителна дейност или просто даване на прошка и извинение към близките ви хора. Обвързаните представители на знака ще изпитат да узаконят връзката си или да я издигнат на по-високо ниво. Представителите на знака, които все още нямат своя половинка ще преживеят доста флиртове. Някои скорпиони може да се отправят на далечно пътешествие. Във финансово отношение няма да имате никакви затруднения, но ако успеете да спестите повече пари това ще е само по-добре за вас. След 9 декември бъдете внимателни при подписването на документи, а ако може отложете тази дейност след 8 януари 2017. Козирог  През декември ще ви се иска да имате всичко, това е напълно нормално. Освен, че ви се наложи да поработите здраво за това, няма да е зле да приложите и малко хитрост. Сега това ви е позволено, а и ако включите и чара си - никой няма да се усъмни в искреността ви. На един по-късен етап ще трябва да доказвате думите си, но за това може да помислите и по-късно. С напредването на дните ще ви притиска необходимостта от взимането на важно решение. Постарайте се да свършите тази работа до 9 декември. След това за вас ще е най-добре да се заемете с поправянето на стари грешки. Ключът към успеха ви ще бъде воденето на успешни преговори. Опитайте се да се поставите на мястото на другите, за да ги разберете по-добре и отгатнете точно от какво имат нужда. Втората половина на месеца е подходяща за това да се заемете с имиджа си. Това се отнася, както за външния ви вид, така и за по-широката представа, която оставяте у хората. През цялото време бъдете грижовни към себе си и здравето си. Помнете, че нищо не може да го замести, така че не пропускайте профилактиката и навременните мерки в случай, че се почувствате зле. Водолей  През този месец ще има сериозен натиск във връзка с личния ви живот. За обвързаните представители на знака това може да означава, че половинката ви вече иска нещо повече от връзката ви. Замислете се добре какво бихте загубили и ще видите, че перспективата да дадете някои обещания не е толкова страшна. Възможно е да се наложи да понесете някои критики, но те наистина ще са добронамерени и ако се вслушате в тях само ще спечелите. Финансовата страна на живота няма да ви притеснява и може да си отдъхнете в това отношение. Ще имате време и възможност да развиете свои качества, които отдавна искате да проверите дали са работещи. Решете се на тази крачка след 9 декември, особено ако вече сте правили опити в тази насока. Не изключвайте възможността в близко бъдеще това да стане ваше основно занимание, макар че е най-добре да изчакате първите резултати. Родителите ви имат нужда от повече внимание от ваша страна. Отдайте им заслуженото. В здравословно отношение бъдете внимателни при приема на лекарства. Въпреки празниците бъдете много пестеливи по отношение на алкохола. В никакъв случай не смесвайте няколко вида алкохол и не се качвайте в автомобил, за чийто шофьор имате съмнения, че е употребил алкохол. Риби  Декември ще е противоречив месец за представителите на знака Риби. Психически и духовно ще се чувствате добре, но никак няма да ви се работи. Вие обаче сте талантливи и ще можете да се измъкнете от рутината, като успеете да убедите ръководството ви, че страничната ви дейност ще има голямо значение за компанията ви. Направете всичко възможно, за да възстановите контактите с приятелите ви, особено онези от тях, които не сте виждали от години. Финансовото ви положение ще е променливо, но звездите няма да ви оставят да бедствате. За всеки случай заделете известна сума, за да може да спасите положението, когато това е необходимо. Въпреки желанието ви за нови неща избягвайте посещението на непознати места, особено ако сте сами. Бъдете предпазливи и внимателни в общуването с не познати. В личните отношения оставете инициативата в ръцете на партньора си и оставете борбата за надмощие. Ако преодолеете първоначалния протест в един момент дори може да ви хареса това положение. В здравословно отношение не сте в най-добрата си форма, така че не пренебрегвайте грижата за здравето си. Приемайте, богати на витамини храни и в никакъв случай не прибягвайте към алкохола, независимо от повода.

Кирил Домусчиев, председател на КРИБ: Сега обещават, а после ще търсят пари от бизнеса

 Президентът Румен Радев беше подведен за ветото върху Закона за концесиите – Г-н Домусчиев, излизате от заседание на управителния съвет на КРИБ. Какви са показателите на организацията? – Членовете одобриха отчета на КРИБ за 2016 г. и доклада за дейността, които показват, че организацията за последните две години не само е удвоила, а може би и утроила размерите си. Показва и едно много добро финансово състояние. – Как се чувства бизнесът в период на политическа нестабилност? – Членовете ни са притеснени. Това личи от разговорите, които водим с колеги, с браншови организации. Ясно е на всички, че в момента държавната администрация или не работи, или не го прави с високи темпове. Поискахме стабилност още в края на миналата година. Въпросът е, че политиците си търсят постоянно конфронтация и от това потърпевши са индустрията и обикновените българи. Тези избори ги плащаме ние, не само като пари, които ще отидат за реализирането им, но и заради това, че се спъва ръстът на икономиката. – Ще заработи ли тя на пълни обороти след април? – В момента тя върви по инерция. Смятам, че и в следващите месеци износът ще показва добри резултати. След срещата с министър-председателя Огнян Герджиков от КРИБ имаме уверение, че кабинетът ще направи всичко необходимо, за да не се пречи на икономиката, и аз нямам притеснения, че нещо кой знае какво ще се случи. Важно е какво ще стане след изборите. Защото част от посланията, които се отправят в момента към бизнеса, са тревожни. Големи шлемове в енергетиката, по-високи данъци, популистки изказвания на различни партии и обещания. Това, за да стане реалност, ще струва милиарди. Тези милиарди трябва да дойда отнякъде, защото ги няма. Практиката показва, че обикновено те идват от данъци, няма откъде другаде. Някои от тези партии бяха на власт и преди, но не видях да се справиха със сивия сектор на икономиката. Значи ще се търсят пак пари от данъци и такси, които ще са тежест за бизнеса. За кой бизнес – за светлия, защото сивият винаги е на сянка. Той не плаща. Така че това ще е тежест за фирмите, които произвеждат, изнасят, планират, да продължават с инвестициите. Нормално е те да са притеснени. – Светлият бизнес ще плати за популистките обещания, така ли? – Това е проблемът. Когато обещаваш мечти, хората няма как да ги забравят. За да ги изпълниш, трябва да вземеш от индустрията. Не искам да говоря лошо в предизборната обстановка срещу нито една партия, но няма как бизнесът да приеме за нормално стари схеми за кражба да бъдат предлагани наново, без никакви логични финансови аргументи. Няма как бизнесът да е щастлив от такива проекти, за провала на които и днес плащаме и ще продължаваме да плащаме с такси като “задължение към обществото”. – Стигаме до енергетика, ваша любима тема. – Тя е любима в кавички. Ако можехме да не говорим за нея, щеше да е най-добре. Енергетиката осигурява суровина за индустрията, а не краен продукт. Навсякъде по света електроенергията и природният газ са суровини и е много важно суровините да бъдат на стойности, близки до тези, които плащат наши конкуренти в Европа. Освен това сектор енергетика продължава да е нереформиран. Не спират кражбите и злоупотребите. – Кражбите ли са основните проблеми? – Кражби, некомпетентност, недалновидни политически решения. Има конкретни интереси, които стоят зад всички тези процеси. Парите са големи, с това и апетитът. Всичко това се отразява на сметките за ток и парно. Всеки един българин, плащайки сметките си, получава начисление за всичко, което е порочно и откраднато. Нямам нищо против държавната енергетика да печели, против съм непазарния принцип да се продава скъпа енергия на хора и бизнес, за да може вътре злоупотребите да си вървят. Ако този сектор не беше съсипван толкова години, а развиван, икономиката отдавна щеше да бележи двуцифрени ръстове. – Като говорите за политика и икономика, КРИБ реагира остро на ветото на президента Румен Радев върху Закона за концесиите. Защо?  – Президентът, според КРИБ, беше подведен от определени кръгове. Как може синдикална организация с има-няма 50 000 членове, някакви там политически партии, които не са били на власт и това им е един от големите проблеми, и разни зелени неправителствени организации да блокират този закон, без да се изслуша мнението на големите работодателски организации в страната. Ние загубихме 6-7 месеца в организиране на дискусии, конференции, кръгли маси, на които всички браншови организации, а при нас членуват сигурно 90% от големите браншови организации в България, дадоха своето мнение, техните бележки бяха отразени. Този закон мина сигурно през около 10 комисии в парламента, в които също имаше възможност всеки един да се изкаже, да си даде писмено становище и т.н. Някои от тези, които отидоха при президента да го съветват за ветото, аз не съм ги виждал на тези срещи и дискусии, организирани от нас. И накрая да се стигне до една стъпка, която е в ущърб на бизнеса, който иска да инвестира; в ущърб на всички общини, държавни институции, заинтересовани нещо да се строи, да се случва, да се прави, което няма как да стане в момента. Усещайки какво се готви, от КРИБ изпратихме и предварително писмо до президента с аргументация, че ветото ще бъде грешка. Защото новият Закон за концесиите на 80% имплементира пряко европейска директива 2014/23, която ние отдавна е трябвало да вкараме в нашите закони. Той премахва два закона, които не работят – стария Закон за концесиите и Закона за публично-частно партньорство (ПЧП). Ако не знаете, по последния закон, който явно е много полезен, модерен и некорупционен за държавата, има 0 сключени ПЧП. В България размерът на инвестициите намалява и вместо да се отпушат и да се пусне един съобразен със закона и европейските практики нов нормативен акт, те го спряха, хвърлиха го в кошчето. Колеги ме питат в прав текст: “Домусчиев, вие защо ни събирахте, защо ни губихте времето за всички тези дискусии”? А тук пък най-малкото става дума за корупция, защото по досега действащия закон примери за корупция колкото искате. Вижте какви договори са подписвани през годините или съответния министър, който ги е подписвал или кмет. Мога да ви дам много примери за грешни концесии. Четох наскоро, че сърбите пускат на концесия летището в Белград. Само че, като им гледам параметрите, те сега ще ни изпреварят. Тези концесионери, които ще участват, няма да дойдат при нас, защото има лимитиращо условие 450 км да не участват в други концесии. И инвеститорите ще си изберат Сърбия, а летищата са сходни. И каква е равносметката – сърбите ще вкарат няколкостотин милиона евро в бюджета си, ще си решат някакъв голям финансов проблем, а при нас имам чувството, че концесията ще пропадне и нашето летище ще си остане на същото положение, докато съседите ни изпреварват. Трябва развитие, което може да се постигне с едно публично-частно партньорство на база на този закон: дали ще е тунел под Шипка, строителство на магистрала, скоростен път, някаква жп линия, социални домове, затвори, болници и т.н. обекти, за които няма откъде да се осигури ресурс. – Търсят опорна точка в сектор, в който синхронът между бизнес и държава съществува. Може ли да се каже, че това е стимулиране на българското производство? – За едно такова разбирателство трябва дългосрочна стратегия, която да се спазва. Последователност в политиките, независимо кой е на власт, не се получава. На бизнеса не му трябват някакви кой знае какви стимули, а стабилност, предсказуемост и колкото се може по-малко намеса на държавата. По-малка административна тежест – тези постоянно растящи такси трябва да бъдат намалени. Това е. – Тук баланс няма, няма и такъв във вечната битка инвестиции – природа. Защо се получава този остър сблъсък на добри намерения за развитие на икономиката и екологични организации, които ги оспорват и спират още в зародиш? – Тук има тежки злоупотреби, облечени в т.нар. зелен рекет, който става все по-силен. Всички инвеститори в България – и наши, и чужди, се сблъскват с него, който в над 90% от случаите е необоснован. Факт е, че не можем да развиваме туризма си, и това не е случайно. Факт е, че много от тези организации са платени от швейцарски, австрийски и прочее фондове. Много от тези организации са платени от чужди държави. Те разчитат да получат средства по линия на този рекет. Защото за всеки един инфраструктурен, промишлен или жилищен проект винаги може да се намери консенсус за това и двете страни да живеят съвместно с природата. Така както е в Австрия, Швейцария, Франция, а там зелените организации също са силни. Нещата са много по-прагматични и се намират решения. При нас това не може да стане, защото явно и манталитетът, и интелектът, а и интересите са различни. Проблемът е, че политиците са в много случаи слаби и безхарактерни и е достатъчно да излязат 20 човека с тенджери и лъжици на Орлов мост и са готови да поддадат. – Отново сменям посоката на разговора. Работодателските организации, в това число и КРИБ, не от вчера предупреждават за това, че дисбалансът на пазара на труда е огромна спънка за икономиката. Тук кои са правилните стъпки? – От няколко месеца, ако не и година, твърдя, че в България безработица няма. Дори и тези, които живееха на социални помощи или нямат желание да работят, намаляват. Това е проблем, който е трупал негативи повече от 20 години. Просто образователната ни система беше разбита тотално, тръгна по съвсем грешен път и в един момент България от страната с много сериозни позиции на всички нива на световната образователна карта се оказа с тежки проблеми, които се чудим как да наваксаме. Колкото и бързо да го направим и бизнесът, и министерството, и университетите, за това трябва години. Знаете инженер, биолог, химик и прочее не се създава просто така. Няма кадри и ние трябва отнякъде да ги вземем. Затова, както правят много западноевропейски държави, работодателите настояваме да се дават колкото е възможно повече сини карти. Второто нещо – за да върнем български специалисти, трябва да се смени структурата на българската икономика, имаме прекалено много предприятия с продукти с ниска добавена стойност, които не могат да си позволят да плащат за добри специалисти, които навън вземат в пъти. Нашата производителност на труда е много ниска. Трябва всяко едно предприятие да успее да излезе на пазар и да предлага продукт с висока добавена стойност, да произвежда продукт със средновисока за Европа производителност. Тогава може би ще си върнем поне част от тези кадри. Но без внос на кадри от чужбина, така както правят Германия и Франция,например, няма да стане. Ние няма как да спрем това текучество на работна ръка към по-силни икономики. Не може тук да обучаваме само адвокати и счетоводители, защото някой все пак трябва да работи в заводите. Задължително трябва да започнем да внасяме специалисти. Говоря за IT експерти, биолози, химици. Всичко е скачено. Ако искаме да поддържаме тези ръстове, ако искаме да таргитираме 1500-2000 лева средна работна заплата, това може да стане само чрез индустрията. – Като изпълнителен директор на групата “Хювефарма” преди дни обявихте, че компанията ще инвестира 150 млн. евро в строеж на нов ветеринарен завод в Пещера, непосредствено до сегашната площадка на “Биовет”. Кога ще заработят новите мощности? – Това не е нова идея. Може би ако сега трябваше да стартираме с тази идея, нямаше да тръгнем да го правим, по-скоро щяхме да се опитаме да купим подобен завод в Китай, Америка и сигурно щеше да ни излезе и по-евтино. Въпросът е, че това е решение, което ние взехме преди 3-4 години, тъй като процесът е доста дълъг. Трябваше да осигурим терени, да решим въпроси с промяна на статута на земята и прочее задължителни процедури, които отнемат много време и усилия. Сега чакаме ОВОС и разрешение за строителство. Този завод ще го направим, независимо че ще имаме много спънки, но се надяваме, че ще успеем да го пуснем в рамките на края на следващата година да работи на 100%. Трябва да се знае, че продаваме продукти в над 100 държави в света, но плащаме данъци в България и печалбата се консолидира в България. Нашият гост Кирил Домусчиев е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), която е най-голямата организация на бизнеса в България. Той е управител на “Хювефарма” ЕООД; главен акционер и председател на надзорния съвет в “Параходство Български морски флот” АД; съосновател и съдружник в “Адванс Пропъртис” ООД; председател на Борда на директорите в Huvepharma N.V., Белгия; член на Борда на директорите в Huvepharma Inc., САЩ, в Huvepharma Holdings B.V. и в Huvepharma International B.V.; председател на надзорния съвет в “Биовет” АД.

Референдумът е последната надежда на Борисов

 Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии. "ГЕРБ не фалшифицира изборите, защото няма външна подкрепа" - Проф. Георгиев, наказаха ли българите Бойко Борисов на президентските избори?  - След вота има изгледи това недоразумение в политиката да се махне, този път окончателно.  - Някак не ми се вярва да се случи. Поне не толкова бързо. - На мен ми се иска да вярвам. Реалните факти сочат следното. Партийният вот изравни позициите на Радев и на Цачева. Радостната новина от тези избори е, че 800 000 безпартийни, ядосани и, разбира се, с надежда български граждани като мен избраха ген. Радев, наказвайки Борисов. Ако не се разчете, че този път гражданите, а не партийните централи, категорично заявиха своята позиция, значи политиците нищо не са разбрали. В този смисъл ген. Радев ще встъпи в длъжност с изключително доверие от гражданите и няма нужда да се съобразява с политическите партии. Все си мисля, може би фантазирам, но ми се иска да привидя в него българския генерал Де Гол. Откакто България губи държавността си в рамките на Османската империя, оттогава българският народ е намразил политическия елит, оттогава не се е справил със задачата да запази собствената си държава. Оттогава, ако погледнете народното творчество, три века в него няма споменат нито един български политик, цар, държавник и т.н. Това е тотално отчуждение. За първи път сега в условията на свободна държава е постигнат подобен успех. Не знам доколко фигурите от висшия пилотаж в небето могат да се пренасят на политическия терен, но ми се струва, че Радев може да направи каквото пожелае, дори да свика Велико народно събрание. Народът ще бъде с него. В по-краткосрочен план - не бива да се връзва на трагикомичното предложение на президента Плевнелиев да правят заедно кабинет. Той встъпва в длъжност на 22 януари, тогава може да прави каквото иска.  - Проблемът е за периода до встъпването в длъжност и заявленията на ГЕРБ и БСП, че няма да съставят кабинет в рамките на това Народно събрание. - Колкото и да звучи нетрадиционно, след приемането на оставката на кабинета на Борисов, според мен трябва да бъде излъчено правителство в това Народно събрание, ако щете с мандата на Патриотичния фронт, около който да се обединят всички останали. Цецка Цачева трябва да си подаде оставката, а Красимир Каракачанов да стане председател на Народното събрание. И повтарям - кабинет с мандат на Патриотичния фронт, но без партийни фигури. Има експерти, които биха се съгласили да застанат начело на изпълнителната власт за 5-6 месеца, така щото българските партии да покажат, че са държавно отговорни. Тази фраза "национално отговорни" всеки я използва под път и над път, нищо не прави и тя вече нищо не значи. Тук е шансът да се опитат политическите партии да върнат общественото доверие в себе си. Ако това не стане и се отиде веднага на избори, както иска Борисов, вероятно въобразявайки си, че може да се реваншира, тогава ген. Радев трябва да предприеме драстични мерки. - Не ви ли се струва, че партиите ще "разчетат" вота като наказание единствено за ГЕРБ? - Ако са толкова ограничени, нека видят само това. - Защото онова, което тръгна отвъд Океана, е наказание на политическия елит, на политическото статукво.  - Има тотално недоверие към политическите партии. Истината е, че хората мразят политическите партии такива, каквито са. Има много важен период - от 20 януари до края на април. Това са първите сто дни на новоизбрания президент на САЩ. Цялостната визия за света ще бъде зададена в тези сто дни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. След тях трябва да бъдат произведени парламентарните избори в България, не по-рано.       - Да не намеквате за очакваната промяна в отношенията с Русия? - Какво да намеквам, няма шанс те да не се затоплят. Иначе какво? Война?! Кое е по-добре? - Хич не ви е жал за родните русофоби сякаш? - Още преди години, дори при вас в ДУМА казах, че те спешно трябва да ходят в Москва. Пропуснаха се маса срокове. Всичко се пропусна. Защото българският партиен елит е продажен. Традиционно. И служи на силния господар на деня.  - Въпреки оптимизма ви за края на ГЕРБ, нека сме реалисти и да не ги подценяваме. Те имат структури по места, така че да не ги отписваме преждевременно. - И преди съм го казвал - първата загуба ще е началото на края на ГЕРБ. Тяхната конструкция е тотално клиентелистка. Същата конструкция беше НДСВ. Не че го няма и при други партии, но тук това отъждествяване на партията с лидера предполага лидерът да гарантира участие във властта, т.е. властта се интерпретира като единствения начин на съществуване. Когато са разклатени позициите на лидера, мишките изчезват и търсят друг начин да съществуват.  - Готвят се поредните нови политически проекти. Около Радан Кънев например, макар кандидатът на ДСБ в тези избори да постигна скромен резултат. - Не може когато 80-85% от българската нация съставлява русофилски настроени хора, да им се говорят глупости и на това да базираш цялата си кампания.  - Не е ли вярно и това, че либерално дясното няма как да намери широка подкрепа в бедна страна като нашата? - В Европа няма дясно, няма ляво. Това са партии, които удържат статуквото на ЕС в този му вид. Нито ПЕС е лява, нито ЕНП е дясна. Друг е въпросът, че в началото на XXI век не можем да говорим за "ляво" и "дясно", както в края на XIX век. Тук е прав ген. Радев - партията е България. Това е положението.  - Значи е дошло времето най-после да имаме национална доктрина? - Това е другото, което трябва да направи ген. Радев. Всички говорят за национален интерес, но никой не го формулира.  - И за европейски ценности говорят.  - Да. Европейските ценности са ценностите на ограбването на хората - свръхбогат елит от 1% от хората и огромна бедстваща маса. Това ли са ценностите? Както стана и в България. Тук всички партии, особено искам да подчертая, и ДПС, което се вижда, че губи авторитета си - не поради друго, а заради това, че 300 000 български граждани от турски етнически произход заедно със своите два милиона и нещо български сънародници напуснаха държавата и нямат избиратели. Те, ако продължават така, няма да има кой да ги избира. А напуснаха държавата, защото са отвратителни условията за живот тук. Нека говорим нещата такива, каквито са. Не може 80-85% от хората да живеят на прага на бедността, да се чудят как да свържат двата края, смисълът на живота им да бъде биологичното оцеляване, и ти да искаш нещо от тези хора. За какво говорим? Бягат не само българите. И турците бягат, и циганите бягат. Всички бягат от тая държава, това трябва да се разбере.  - Как гледате на референдума и на това, че изведнъж беше "прегърнат" от Бойко Борисов? - Това му е последната надежда за евентуално оцеляване в политиката.  - Как ще оцелее? - С бързи мажоритарни избори. - Няма как да са бързи. - Една мутра, за да си запази позицията, се хваща за всяка сламка. Тук няма разсъждение. Не търсете разсъждение там, където е невъзможно.   - Референдумът не беше ли също протестен вот? - Да, беше протест срещу политическата класа.  - Но нямаше дебати по въпросите, на които гражданите трябваше да дадат отговор. - Да. Нямаше. Другата голяма изненада на тези избори е, че ГЕРБ не се опита да ги фалшифицира. А не се опита, защото няма външна подкрепа. Американците отдавна снеха доверието от Борисов, руснаците го мразят откровено. - Ако е вярно това, което казвате, на какво разчиташе той тогава и защо издигна Цецка Цачева за президент? - Много ми е трудно да вникна в мисловните процеси на Борисов. Няма смисъл повече да се връщаме към него. Важно е оттук нататък какво се прави.     - Имаше ли други изненади на отминалите избори, кандидатурата на Марешки?  - Той също събра от негативния вот, но пък се изложи с онова, което наговори в седмицата между двата тура.  - Обединението на патриотите не беше ли изненадващо? - Беше, да. Не ми е ясно дали могат да са обединени на следващите избори. Но пак казвам сега, ако наистина са патриоти, те са шансът на България да има нормално правителство и нормално работещ парламент. - Мислите ли, че са способни да носят такава отговорност?  - Не мисля, но ги призовавам!  - От какво трябва да се пази петият президент на България според вас?  - От партийните партизани. - Какво трябва да направи най-напред?  - Ще отговоря със следния виц. Отива Бойко Борисов при английската кралица и я пита: "Ваше Величество, как един политик може да остане в историята?" "Трябва да се обгради с умни хора", отговаря тя. "Ето ви един пример", казва тя. Вдига телефона и го пуска на високоговорител. "Здравей, Дейвид!" "Здравейте, Ваше Величество", отвръща Камерън. "Искам да те питам нещо. Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат, кой е той?" "Аз, Ваше Величаство", отговаря Дейвид Камерън. Кралицата затваря телефона и изпраща Борисов с думите: "Ето, това е." Връща се той в България, вика Цветан Цветанов и му казва: "Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат. Кой е той?" Цветанов иска два дни за отговор. Вика министри да се съветва и накрая отива при ректора на Софийския университет. Пита го и него: "Г-н ректор, баща ви има син, майка ви има син, но той не е ваш брат, кой е той?" Ректорът отговаря: "Това съм аз." Тича Цветанов при Борисов и вика отдалеч: "Знам кой е!" "Кой е", пита Борисов. "Е, как кой - ректорът на Софийския университет." "Не бе, Цветанов, отговаря Борисов - Дейвид Камерън."

Движението през граничните пунктове между България и Турция е нормализирано

Засилени са мерките за сигурност по българо-турската граница. Това съобщи министърът на отбраната Николай Ненчев в Елхово. На граничните пунктове се извършват и допълнителни проверки. Към момента от Министерството на отбраната не разполагат с оперативна или разузнавателна информация, която да показва засилен бежански натиск и са взети единствено превантивни мерки. В охраната на границата от тази сутрин са включени 230 военнослужещи и техника. Отворени са Контролно-пропускателните пунктове между Турция и България. Това съобщи пред „Хоризонт“ говорителят на „Гранична полиция“ - Лора Любенова: Към момента на ГКПП „Капитан Андреево – Капъкуле“ турските гранични власти възстановиха пропускането и на леки автомобили към България. През пункта преминават всички видове превозни средства. Възстановено е и движението и на граничните пунктове „Лесово“ и „Малко Търново“ в двете посоки за всички видове превозни средства. Няма данни за опашки. На „Малко Търново“ и „Лесово“ колегите съобщават, че трафикът е слаб. На „Капитан Андреево“ трафикът от товарни автомобили е интензивен към България, както и от леки автомобили, в които пътуват турски граждани, работещи в Западна Европа, които се връщат за годишния си отпуск. Спокойна е ситуацията на ГКПП "Лесово". Изключително слаб е трафикът към пункта, движение през него няма, съобщи кореспондентът на БНР. От българска страна са в готовност да обработват и пропускат, както тежкотоварни, така и леки автомобили. От турска страна няма официална информация за затваряне на митническия пункт. Пред пункта от тази нощ стоят 14 молдовски автомобила, пълни с туристи, тръгнали към Истанбул на почивка. От турска страна за три часа в България влязоха няколко ТИР-а, между които и български. Не се наблюдава засилено полицейско присъствие. На турския граничен пункт "Капъкуле" трафикът към България е засилен. Липсва официална информация дали решението за пропускане на автомобилите към България е по заповед на турските власти. Няма яснота докога ще продължи този режим и дали отново границата ще бъде затворена. На граничния пункт "Капитан Андреево" няма образувани колони от превозни средства. По-рано за хаос там разказаха пътници, които се бяха свързанли с кореспондентския пункт на БНР в Хасково. Те са сигнализирали, че часове се налагало да чакат да бъдат пропуснати на наша територия, но от турските гранични власти не давали никакви обяснения, кога ще бъде освободено движението. Според нашите сънародници, чакащи на границата, е имало колони от леки автомобили на турска територия. Те съобщиха поне за 30 автобуса с пътници и десетки тежкотоварни автомобили.През граничния пункт „Капитан Андреево“ към Турция, може да се преминава с всякакви превозни средства. На "зелената граница" има засилена охрана и допълнителни постове.Няма струпване на леки и товарни автомобили на граничен пункт Русе – Гюргево, от където превозни средства влизат в страната ни, за да продължат към Турция. Във връзка със ситуацията на граничните пунктове с Турция, при пункта Русе - Гюргево няма наложени извънредни мерки. Няма чакащи автомобили на граничния пункт при Малко Търново. Обстановката е спокойна. От българска страна пунктът е отворен, като в ранните часове на деня, само 2-3 леки автомобила са били на КПП „Малко Търново“, но след като са получили информация за обстановката в южната ни съседка, са се върнали обратно. От неофициални източници от „Гранична полиция“ „Хоризонт“ научим, че няколко автомобила са продължили пътя си. Те са били пропуснати и от граничния пункт на турска територия. Но близо 800 метра след границата, са били спрени от турската полиция и не са могли да продължат. От граничната служба съветват, в момента да не се предприемат пътувания към южната ни съседка. Повечето автобусни фирми, превозващи пътници от България за Турция, са отменили пътуванията си за днес. Хората могат да получат обратно парите за купените от тях билети. От фирмите казаха, че минимум до два дни, автобуси няма да извършват превози до Турция. Пътниците на една от фирмите, са били разменени с пътниците, тръгнали от Турция за България на границата и по този начин желанията на клиентите са били удовлетворени. Едните са стигнали до България, а другите до Турция. Други превозвачи обаче продължават да изпълняват курсовете до и от Турция. Пред "Хоризонт" Георги Атанасов - мениджър вътрешни и международни  линии в голяма автобусна компания, посочи , че последният автобус на фирмата е пристигнал снощи от Турция и че няма проблем с преминаването на границата : Към момента това, което наблюдаваме е, че автобусите се пропускат през граничните пунктове и няма проблем с преминаването. По-бавно, но преминават. Вечерта автобусът трябва да тръгне в 22 часа. От Варна и Бургас продължават надолу. Наблюдаваме ситуацията и преценяваме в момента. Няма никой, който да може да каже дали ще стане или не. Това, което дават от Истанбул в момента е, че обстановката е нормална, всичко работи - заведения, магазини. Не би трябвало да има проблем. Хората излизат на работа. Всяка фирма експлоатира автобусите по различен начин и определя дали ще има курс или не.От Софийската ж.п. гара казаха, че влакът от София за Истанбул  в 19.15 ще пътува и няма да бъде отменян

ГЕРБ бие на изборите с 2:1

 Вотът на президентските избори ще е партиен, а не мажоритарен   *Столетницата да заложи на партийна фигура за вицепрезидент *РБ трудно биха имали единна кандидатура *Жорж Ганчев може да обере носталгичния вот *Каракачанов ще излезе на трето място   - Господин Павлов, два месеца и половина преди президентските избори са известни амо няколко кандидатури за поста. Предизвестен ли е резултатът на този вот? - Резултатът категорично е предизвестен. Ситуацията се разви абсолютно по сценарий, който е добър за ГЕРБ, тъй като сами виждате, че ситуацията е уникална - два месеца преди президентските избори ние не знаем кои ще са основните кандидати. С едно изключение, но и това, на БСП, се появи има-няма преди десетина дни. - А ако кандидатурите бяха оповестени още през май, щеше ли да е различно? - И да бяха оповестени май месец, това нямаше да доведе до голяма разлика. За да се направи една мажоритарна кампания, е необходима поне година време, за да може кандидатът да убеди всички привърженици на неговата партия да гласуват, но и да привлече и периферни избиратели. Парадоксално е, че с развитието на демокрацията ние се отдалечаваме от тези демократични норми. В началото на демокрацията не беше така. Вие знаете колко време преди изборите беше издигната кандидатурата на Петър Стоянов. Това, което става в момента, означава, че предстоящият избор няма как да стане мажоритарен, а е чисто партиен. За кандидатите ще гласуват основно привържениците на политическите сили, които са ги издигнали. Стремежът за това кратко време ще бъде да убедят, ако е възможно, всички привърженици на тази политическа сила, да гласуват. Но няма как да излязат извън рамките на своя електорат. Така че това обяснява и защо ГЕРБ толкова време не бързаше с кандидатурата. Разпределението на силите на партийния терен е изключително изгодно за тях. Те водят БСП в съотношение 2 към 1 и това съотношение не се променя от много време. Това съотношение ще се запази и до изборния ден и подобно ще бъде съотношението и между кандидата на ГЕРБ и този на БСП. С една уговорка, че кандидатът на ГЕРБ ще бъде така или иначе едно от знаковите лица от партията. Кандидатът, който БСП и АБВ избраха, ген. Румен Радев, все още не се приема еднозначно от членовете и симпатизантите на БСП. Така че тази разлика може да бъде и по-голяма. - Това определя ли категорично кой ще отиде на балотаж? - Да. Това ще бъдат кандидатът на ГЕРБ и ген. Румен Радев. И там вече част от гласувалите за пропадналите кандидати ще се разпределят на втори тур, друга част няма да гласуват. Но така или иначе резултатът няма как да се обърне. Естествено, че кандидатът на ГЕРБ ще спечели на втори тур. - Кой може да е кандидатът, който ГЕРБ ще издигне, за да победи ген Радев? - Всяко от познатите лица на ГЕРБ може да бъде. Това ще бъде партиен вот. БСП можеха да издигнат кандидат, който по-леко да привлече партийния вот. За Радев дори не знам дали го привлече. Много хора не приемат с добро око влизането на един действащ генерал от армията в политиката. Досега изобщо не се е занимавал с политика, ама от утре ще стане президент. Така че ген. Радев няма как да излезе извън електората на БСП и АБВ, които, събрани заедно, са сигурно някъде 13-14%. Както и да го смятаме, 900 000 - 1 млн. гласа, това е таванът, който може да постигне този кандидат. Според мен ще бъде под 900 000 гласа. Кандидатът на ГЕРБ ще си събере гласовете на привържениците на партията, т.е. този кандидат ще има 1 млн. 200-300 000 гласа. Няма начин да падне под толкова. А на втори тур, разбира се, ще добави гласовете на симпатизанти на други десни партии. - Възможно ли е изборите да приключат още на първи тур? - Дори на първи тур ГЕРБ да събере 2 милиона гласа, пак няма как да спечели, защото в Конституцията има едно архаично изискване, но то все още е валидно, че за да бъде избран един кандидат на първи тур, не е достатъчно за него да са гласували повече от половината действителни гласове, а трябва и да са участвали в избора повече от половината от избирателите по списък. Спомняте си, че Георги Първанов с близо 65% можеше да се явява на втори тур не защото за него бяха гласували малко хора, а защото за неговия съперник бяха гласували прекалено малко. - Възможно ли е Красимир Каракачанов да стигне до балотаж? - Не го подценявам. Както казах, с късното обявяване на кандидатурите вотът се превръща в преимуществено партиен. Процентите на ВМРО и НФСБ са към 5% средно, като добавим още 2% за Атака, стават 7%. Т.е. Каракачанов би могъл да събере около 400 000 гласа. Ако привлече и някакви други неидентифицирани патриоти, отива малко по-нагоре. Дори да вземе 500 000 гласа, няма как да измести кандидата на левицата от второто място дори той да падне до 800 000. - Кого ще подкрепят на втория тур патриотите? - Красимир Каракачанов и Валери Симеонов няма как на втори тур да не подкрепят коалиционния си партньор. - При очертаната от вас предопределеност има ли значение тогава какво ще направят реформаторите? - Какво ще направят реформаторите е слабо релевантно, тъй като вероятността те да имат общ кандидат ми се вижда доста малка. Все пак четири от партиите подкрепят правителството, а една е в опозиция. По-известните от кандидатите, които са издигнати в момента, са опозиционно настроени. Т.е. шизофренията вече започна да става заразна - тя е не само в ДСБ, които хем са опозиция, хем държат своите участници във властта. Останалите партии започнаха да действат малко шизофренно. Как да коментираме кандидатурата на Велислав Минеков? Той е един от най-опозиционните и яростни критици на управлението. Как една партия, която е в управлението, подкрепя кандидат-президент, който е яростно против управлението? Освен това, ако по някакъв начин реформаторите стигнат до обща кандидатура, той как ще се държи спрямо управлението? В понеделник, сряда и петък ще го подкрепя, във вторник и четвъртък ще бъде в опозиция, а пък в събота и неделя ще бъде неутрален? Те няма как да съберат и партийния си вот, така че техният кандидат се очертава да завърши на четвърта позиция. - Ако Жорж Ганчев не поднесе някоя изненада... - Да, с хора с носталгично желание или пък такива, които искат да покажат червен картон на управляващите. - Президентските избори тест ли са за едни бъдещи парламентарни избори? - Да, до голяма степен. На тези избори мотивацията за гласуване ще бъде партийна. Не случайно премиерът каза, че ако ГЕРБ загуби тези избори, правителството ще бъде принудено да подаде оставка и да отиде на предсрочни. Логиката на тези избори е такава. Иначе по принцип няма нищо обвързващо. Но тези избори ще бъдат наистина партийно обусловени, а не мажоритарно и ако ГЕРБ загуби, смятам, че Борисов ще удържи на думата си. - Каква е ролята на фигурата на вицепрезидента? - Като цяло изборът на вицепрезидент няма решаващо значение. Той трябва просто да коригира някои от негативите на основния кандидат и да попълни някои празноти в неговата политическа биография. Така че досега рядко е имало съществено значение в България, но с едно важно изключение. На миналите президентски избори добрият резултат на кандидатите на БСП се дължеше не толкова на кандидата за президент, който не е добре приеман от техните избиратели, а на кандидата за вицепрезидент - Стефан Данаилов, който наистина е любимец на избирателите на БСП, но и на едни центристки избиратели извън партията. Сега в момента БСП е в подобна ситуация. Кандидатът за президент е непознат и много е важно какъв ще бъде кандидатът за вицепрезидент. Ако това е партийна фигура, това ще убеди членовете на БСП, че тази кандидатпрезидентска двойка е тяхна. Ако обаче той е безпартиен, някаква гражданска номинация, това ще засили съмнението у избирателите на БСП.  

Служителите се връщат по-изнервени и уморени след дълги уикенди

  Минималните заплати трябва да се договарят по икономически дейности - Г-н Велев, през годините от бизнеса периодично повдигате въпроса за прекратяване на практиката със сливането на почивни дни. Защо отново темата е на дневен ред и какви са мотивите ви? - Мотивите ни са, че вече няколко години проблемът не се решава. Още повече че точно заради дълги уикенди, месец май беше провален като бизнес планиране. Същото важи и за септември. Възможността на Министерския съвет за разместване на почивните дни на практика се използва всяка година. Заради това национални празници, които се падат във вторник или четвъртък, се обединяват с уикенда. Така понеделник или петък се отработва в дадена събота от месеца, което е неефективно. Нали целта е хората да почиват по-добре и да работят по-ефективно. Освен че това не се случва, дори се наблюдава обратното. Служителите се връщат по-изморени и изнервени на работа от дългите пътувания и задръстванията по магистралите. Това разстройва трудовия ритъм. В събота трудовият процес не е ефективен. Тогава не работят и нашите контрагенти, нито банките в чужбина, което се отразява негативно на бизнеса. - Все още обаче няма конкретно предложение, което да е постъпило в социалното министерство, нали? - Не, но изпратихме такова в парламентарните комисии по правни въпроси и по икономическа политика. Искаме да се промени чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, като отпадне възможността Министерският съвет да размества почивните дни през годината. Правили сме наши изследвания. Смятаме, че имаме убедителни аргументи да настояваме за това. На пръстите на едната ръка се броят страните в ЕС, в които има подобна практика. Безспорно това е загуба за икономиката, без да има полза за хората. - Какви точно са загубите, заговори се за 300-400 милиона лева, така ли е? - Така е. Това са нашите оценки от тази година заради ситуацията, която имахме след сливане на почивките през май и септември. - Казвате, че в събота не се работи ефективно. А достатъчно ефективен ли е един служител, ако работи в петък, а в четвъртък и събота почива? - Безспорно, това е доказано. Ще работи несравнимо по-ефективно в петък между две почивки, отколкото в събота, която му е шести пореден работен ден. В това няма съмнение. Освен това в колективните трудови договори в предприятия по решения на колектива и работодателя може да се договаря за сметка на годишните отпуски. Така празниците може да се сливат по места. Но вече ще става дума за индивидуално решение, което няма да пречи на работата на други. Държавата няма да е затворена. Вместо хората да почиват, прекарват времето си в задръствания. - От синдикатите обаче изтъкнаха, че дългите почивки са единствената възможност на хората да пътуват до родните си места и да се видят с близките си хора. Как ще коментирате този аргумент? - Какво означава единствена възможност? Нали могат да пътуват през почивните събота и неделя или да си вземат отпуск. Така че не приемам подобни аргументи на синдикатите, защото трудовият колектив иска друго. Нещо повече - ние сме сред страните с най-много национални празници. Почивките се сливат само в някои постсоциалистически държави, които още не са променили манталитета си от миналото. В Русия например се пренасочват празници - да са в понеделник или петък, ако се падат в четвъртък или вторник, да речем. Тогава няма загубен ден и това е най-ефективното решение. Дори в нашата анкета тази идея се възприема по-добре. А 65% от бизнеса не искат държавата да взема решение за сливането, а 23% смятат, че ако го прави, то трябва да пренасочва празници. - Кои сфери търпят най-големи загуби по време на дългите почивки? - Това важи основно за производството, борси, банки, търговия. Големите градове се изпразват и оборотите на магазините рязко спадат. - Но от друга страна пък туристическият бранш е на печалба. - Те са единствените на печалба. И това може да продължи, след като някои предприятия сливат почивките по своя инициатива. Но тогава поне няма да е затворена цялата държава. - Тоест вие искате не Министерският съвет да решава дали да се сливат почивните дни, а всяка фирма да решава за себе си. - Точно така. Това се определя от колективните трудови договори. И тогава да речем фирмата Х почива, но банките и администрации работят и това не възпрепятства трудовия процес на други. За нас това е гъвкавото решение. Дългите уикенди не способстват за възстановяване на работните сили на служителя. Те се връщат изнервени и уморени. И когато имаш шест дни работа и само един почивка, това нарушава ритъма и е изморително. - Другата важна тема са осигурителните прагове. Бяхте категорични, че няма да има споразумение. Защо? - Минималните осигурителни прагове няма да бъдат договаряни повече между синдикати и работодатели поради простата причина, че няма нито едно споразумение. Имаше три такива сключени споразумения, преди да стартира процесът, но след това браншовите организации ги оттеглиха. Никой не може да ги принуди да подпишат нещо, което смятат за вредно. А то е вредно наистина за хората и способства за развитието на сивия сектор. Когато преди 13 години този механизъм стартира, имаше положителна роля. Но отдавна не е така. - Защо се стигна до това? - Защото минималната работна заплата не се договаря между нас, а се определя едностранно от правителството. Оттам насетне започват преговори за минимални осигурителни прагове. После се разпростира административно средният процент, който е чрез едностранно определена минимална работна заплата. Още миналата година предупредихме, че ако се разпрострат административно повишаване на праговете за дейности, за които няма споразумение, следващата година няма да преговаряме въобще. Сега сме затрупани от откази за преговори, изпратени от браншовите организации. - Това означава ли, че искате вече друг механизъм за определяне на минималната заплата? Този въпрос също се повдига периодично. - Категорично трябва да се мисли за друг механизъм и това е нашето условие изобщо да започнем разговори. За следващата година ние не приемаме тази минимална работна заплата, която е в средносрочната прогноза. Тоест ще започнем разговори от равнището на минималната работна заплата за следващата година. - Как да се определя - по региони или дейности? - Смятаме, че много важен фактор е равнището на средната работна заплата. Не може минималната да е по-висока от средната. Съотношението минимална към средна в ЕС е 42%, а у нас ще стане 55%. В САЩ е 30%. Затова ние предлагаме да е различна за отделните икономически дейности. Вярно е, че има голяма разлика и по региони, но не е като тази по икономически дейности. В IT сектора например средната заплата е над 2200 лева, а в хотели и ресторанти, ремонтни дейности, текстил и облекло е под 600 лева. Това е 4 пъти разлика. Така някъде минималната се изравнява със средната, като добавиш и клас прослужено време. За този проблем дори алармираха и от БАН, където хигиенисти получават по-високи възнаграждения от млади учени. Така нискоквалифицираният труд се изравнява с висококвалифицирания. Процентът прослужено време е от соца и е дискриминационен спрямо младите, затова също трябва да отпадне. Така че нашите предложения са ясни - договаряме минимална работна заплата за следващата година по икономически дейности. Там, където няма да се стигне до споразумение, ще важи минимално договорената в другите икономически дейности. Второ - да отпаднат класовете за прослужено време, и трето - да отпаднат минималните осигурителни доходи. - След толкова важни неща, които трябва да се решат, въпросът за отпадането на дългите почивки не е ли малко несъществен? - Както работим, така ще живеем. Все по-често инвеститорите изтъкват като проблеми липсата на кадри и лоши трудови навици. Тези сливания на почивки води точно до влошаване на трудовите навици и съответно до по-ниска производителност и лоши икономически резултати, но и до по-ниски заплати. - Като споменахте липсата на кадри, тези дни отново имаше дискусия по проблема. Кажете къде са най-големите дефицити? - Уморихме се да обясняваме, че у нас трайно има недостиг на инженерно-технически кадри. Тук не става дума само за IT специалисти, а за машинни инженери, средни техници, оператори на машини, заварчици, шлосери, стругари. - Има ли вече излишни професии? - Ами вижте, че половината от завършилите хуманитарни и икономически специалности работят на позиции, които не изискват висше образование. Такива хора често стават дори продавач-консултанти. Проблемът се корени още в средното образование. Бяха измислени модерно звучащи специалности, затварят се професионални училища, където няма достатъчно кандидати. Затова трябва да има защитени специалности и държавни стипендии.   Визитка: Роден е на 1 април 1959 г. Завършил е Техническия университет в София, специалност “Автоматика” Бил е преподавател по “Управление на нестопански организации” в Университета за национално и световно стопанство Последователно е бил изпълнителен директор на фондация “Еврика”, управляващ съдружник на “БИК Холд”, а от 1999 г. е изпълнителен директор на “Стара планина Холд” АД

Д-р Христо Дамянов: Москов трябва да бъде съден за геноцид спрямо онкоболните в България

 Д-р Христо Дамянов е управител на Центъра по интегративна медицина. Той е създател и началник на урологичното отделение в Националния онкологичен център, където работи до 2003 г. Специализирал е в Дания и САЩ. Автор е на над 80 научни публикации (17 от които в авторитетни европейски издания), 2 изобретения, 4 рационализации и 1 монография. През последните години е автор на 8 публикации в областта на интегративната онкология, 4 от които в престижни медицински издания. Член е на Съюза на учените в България, Академия на науките – Ню Йорк, Световната асоциация по урология, Европейската асоциация по урология и на Балканския онкологичен съюз, Международната организация на лекарите, практикуващи интегративна медицина, Европейската академия по инсулин-потенцирана терапия. По инициатива на д-р Дамянов в началото на 2014 г. в страната ни е въведен методът за системна хипертермия в комплексното лечение на онкологичните заболявания. - Д-р Дамянов, реагирахте остро, след като прокуратурата обяви, че са повдигнати обвинения срещу министър Москов за ваксините. Защо? - Защото нарушенията на законодателството и на общоприетите морални норми са фрапантни, но за д-р Москов очевидно потъпкването на закона не е от значение. Той и неговите хора са неприкосновени, за сметка на правата и животите на крайно уязвими и нуждаещи се граждани и техните близки. Аршинът в това отношение е отявлено двоен, за едни той е неоправдано къс, а за други – безкритерийно лежерен. И тъй като ръководеното от мен лечебно заведение не се вписва в схемата за безогледно печелене на пари на гърба на държавата и пациентите, то нас ни мерят с аршин от втората категория. Затова министър Москов впрегна цялата административна машина, намираща се под неговото ръководство, за  да унищожи лечебното ни заведение  което е единствено по рода си в България, без да се интересува, че по този начин осъществява геноцид върху лекуващите се в него пациенти. Нека това се знае от цялата ни общественост, защото, както виждате абсурдът е пълен, като ситуацията много приляга на поговорката „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“. В тази връзка, искам да подчертая, че всички документи, които ви предоставих, са предоставени вече на прокуратурата: жалби от наша страна и от страна на пациентите, подписки, петиции и др. Но те са само „глас в пустиня“, защото кой от властимащите сега зачита гласа на гражданите? До момента никакво движение, никаква реакция от страна на прокуратурата по нашите сигнали, но по сезиранията от ИА“МО“ активно се работи. Може би очакват да измрат потърпевшите, за да се изпълни сталинската максима „Няма човек (пациент)– няма проблем!“. Ситуацията сега е такава, че обществото пет пари не дава за истинското престъпление на Москов. - Защо искат да затворят Клиниката по интегративна медицина? - Имат претенция, че не използваме стандартна медицинска онкология, а прилагаме алтернативни онкологични методи, какъвто е методът на инсулин-потенцираната терапия. Въпреки че двата метода са несравними и принадлежат към различни видове медицина – едната конвенционална, а другата – неконвенционална (интегративна). Последният метод се практикува в цял свят и в Европа включително, в десетки клиники. В същото време в България, в над 10 болници се  практикуват алтернативни методи  за лечение на онкологични заболявания. Например, в болница „Св. Марина” на проф. Горчев се прилага ултразвукова честотна аблация на тумори. Това е един алтернативен метод и той няма нищо общо с онкологичния стандарт, нито се прави от лекари, които имат специалност „Медицинска онкология“. Има поне 7-8 алтернативни метода за лечение, които свободно се практикуват и в други болници. Но към тях няма абсолютно никакви претенции. Отправихме официално запитване до „Медицински одит” по въпросите: на какво основание всички останали клиники практикуват алтернативни методи и защо тяхната регистрация не е заличена като нашата? - Получихте ли отговор на въпросите ви? - След три запитвания, получихме един нескопосан отговор, в който се говори за всичко друго, но не и за медицински стандарти. Това е пълен юридически буламач! Юристите на министерството правят невъобразими еквилибристики, в които няма никакъв директен отговор. Ние ги питаме: по кой онкологичен стандарт се прилагат тези методи? Няма отговор! Било добра лекарска практика... Дадохме отговора им на наши юристи да го прочетат и те се хванаха за главата. Дори ако приемем, че те са прави, а ние – в нарушение, то тогава защо по тези критерии не се търси вина и на всички останали лечебни заведения и лекари в нашата ситуация? От друга страна, като член на колективния орган МС, притежаващ по конституция законодателна инициатива, защо  МЗ не прави и няма намерение да стори нищо за да предложи на МС извършване на законодателни промени в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да се узаконят такива иновативни и очевидно нужни, значително по-щадящи от конвенционалните, методи на лечение? Защото липсата на подобна възможност в националното ни законодателство, даващо възможност на гражданите сами да ръководят живота си и да определят по методите на конвенционалната или на неконвенционалната медицина да се лекуват, е равносилно на дискриминация. Все едно да принуждаваш вегетарианец да яде месо! И защото, исторически погледнато, държавата и нейните органи са създадени за това, за да привеждат в изпълнение правилата, създадени от обществото. Следователно интересът на обществото е този, който следва да задава дневния ред при управлението на държавата, а не самозабравилите се чиновници с нелепите им  еднолични решения потъпкващи грубо права и интереси  на изпратилите ги във властта граждани. В този смисъл, ако управленците ни не следват наболялата обществена нужда, то тогава за какво са ни те? Ако управленците ни, без да се притесняват, нарушават законите и считат това за нормално, то тогава как ще мотивират обществото и гражданина да ги спазват? И щом като за едни е така, а за други – другояче, то в каква държава живеем, в правова и демократична или в диктаторска и анархистична? - Продължавате ли да лекувате онкоболни, докато делото все още виси в съда? - При тази ситуация ние дълго се колебахме в поставената пред нас дилема, но в крайна сметка не намерихме морално основание да преустановим лечението на онкоболните – знаете в българския съд колко се проточват делата. Ако прекъснем лечението на болните, те ще завършат земния си път, а не такава е повелята на лекарската клетва и лекарската практика. От друга страна, има действаща наредба на МЗ за професионалната медицинска етика, която изрично забранява на лекарите да прекъсват лечението на своите пациенти. А ако се налага то да се прекъсне, те трябва да организират съответно продължението му в други заведения, където има такава възможност. - И какво направихте в този случай? - Преди да вземем решение какво да правим при създалата се ситуация, се обърнахме със запитване към всички компетентни органи: Министерство на здравеопазването, ИА“Медицински одит“, Районна здравна инспекция, къде да пренасочим пациентите си за продължаване на започнатото при нас лечение, когато то бъде прекъснато вследствие на наложената ни административна мярка.  - Какво ви отговориха? - Първоначално настъпи оглушително мълчание. След известно време получихме доста противоречив и объркан отговор, в който имаше позоваване на становища от нашенски онколози, като проф. Галина Куртева от СБАЛО и от проф. Дудов. Като получихме това, ние изпратихме и до тях покана да ни посочат датата и времето, когато можем да им изпратим тези болни да ги лекуват. - Приеха ли поканата ви? - Не, получихме отказ, дори оправдания, че такива становища те не са давали. И при тази ситуация, основавайки се на медицинската етика, и до ден-днешен продължаваме да извършваме присъщите на интегративната медицина терапии към най-нуждаещите се пациенти. В края на краищата, преди всичко ние сме лекари и това ни задължава да проявяваме хуманно отношение към нуждаещите се от животоспасяваща грижа хора. Ние досега перманентно сме доказвали, че тези болни, които са  изхвърлени като непотребни  от конвенционалната онкология, могат ефикасно да се лекуват при нас, могат да им се спестят много страдания, да се удължи животът им – има възможности за това. Но чиновниците от здравното министерство не желаят това да се случва. В тази „стройна” организация на здравното министерство има един чиновник от „Медицински одит”, според публикации в медиите – близък приятел на министър Москов и негов партиен съратник от листата за народни представители на ДСБ за столичния район „Средец“. Та този отколешен партиен кадър – д-р Константин Гърневски, назначен без конкурс на длъжност, за да защитава правата на пациентите, е основно действащо лице в тази срамна история. Той също като своя приятел и началник е политическо назначение а още и бивш кмет, участник в управителни бордове на търговски дружества, отдавна вече се е откъснал от лекарската професия, която обаче безмилостно динамично се развива. В контекста на това, избраният за радетел на правата на пациентите, по разбираеми причини, увлечен в партийно-икономически занимания, не е в състояние да разбира от какво следва да се ръководи.  По същата приятелска линия Москов назначи и началника на ИА“МО“ д-р Златица Петрова, която само до миналата година беше отстранена от поста за злоупотреби. Към този „реформаторски“ екип се присъедини и депутатът от Реформаторския блок Настимир Ананиев, който отправи очевидно поръчков въпрос към министъра Москов от трибуната на 43-тото НС. Ако ме питате, дали този въпрос беше продиктуван от значим обществен интерес – категорично не. За нашето лечебно заведение, което пак казвам, че е единствено по рода си в България, няма данни да има смъртни случаи или други вреди, нанесени от проведено при нас лечение. За сметка на това, има множество доволни от лечението ни пациенти, които сме върнали към живота, съхранявайки и човешкото им достойнство. Има множество благодарствени писма от такива доволни пациенти, които на свой ред ни засвидетелстват безрезервната си лична подкрепа. Пишат и на Москов, и на Борисов, но какво от това. Техният глас е глас в пустиня. Важното беше министър Москов да получи възможност да се докаже като безмилостен и справедлив властник, наказващ лошите...  Няма съмнение, поръчката беше изпълнена точно и произведе своята буря в чаша вода, наред с двеминутната слава на депутата Ананиев. Това ни накара незабавно да направим среща с него. Зададохме му въпроса в качеството си на какъв медицински специалист е подготвил тези въпроси. Попитахме го дали има представа от лечението, от интегративната онкология, от състоянието на онкоболните, които идват при нас, съсипани от конвенционалното лечение...  - Какво ви отговори? - Че няма представа от това, но тъй като имало много запитвания, подготвил и питанията към Москов. Това, което споделих с вас досега, разказахме и на него. Поканихме го официално да посети нашия център, да види болните, методите, които използваме и съответно, ако прецени, че видяното не го задоволява, да направи ново запитване, но вече информиран и подготвен за спецификите на проблема. В крайна сметка, нали се зове „народен представител“, нека слезе при народа... - Дойде ли на посещение в центъра този депутат? - Не! Свързахме се отново след това с него и го попитахме, защо не е спазил обещанието си. Отговори ни, че ще ни изпрати д-р Шишков, тъй като той, като медицинско лице, може по-добре да прецени нещата. Така и не дочакахме посещението и на д-р Шишков. Сами се досетете защо. - След като сега има вече повдигнати обвинения срещу Москов за ваксините, очаквате ли да ви извикат и да присъединят и вашите сигнали към прокуратурата? - Тези очаквания ги имаме много отдавна. Но, за съжаление, прокуратурата, много интересно за нас, забавя разглеждането на депозираните от нас жалби с поставените в тях проблеми. А в този случай става въпрос за предприемането на бързи действия, защото заболяването на онкоболните не може да чака с месеци и години. То изисква незабавни мерки. Нещата са изключително драматични – законът в България трябва да защити живота и здравето на гражданите си. Трябва да защити и нашите права: да упражняваме в нормални условия лекарската си професия. Въпреки всичко това, няма никакво развитие на поставения от нас проблем. Прокуратурата мълчи. Интересно е, че изведнъж се сетиха за ваксините, а дали нарочно или защото не им стига времето, забравиха за нас и за онкоболните. Така или иначе, няма никакво развитие към момента по нашите жалби – нито по тези от пациентите и по нашите – на лекарите. И затова у нас възникнаха основателни въпроси относно обективността на действията на прокуратурата. Дано не сме прави, но според нас, в момента прокуратурата не цели изясняване на обективната истина  и наказване на нарушителя (той вече е в оставка и овакантява поста), а просто е един добре премислен пиар. Вярно, казусът с ваксините е много сериозен, грубо нарушение на законите в България е, накърнен е сериозно националният и общественият интерес, но за това се сигнализира от години от най-високите нива, включително и от трибуната на Народното събрание – зададе се питане от народния представител д-р Султанка Петрова още миналата година. Къде беше тогава прокуратурата ни? Защо се предприемат действията едва сега? Освен това, в случая с ваксините се признава, че проблемът не е в качеството им, не е установено да са настъпили негативни последици за ваксинираните лица, докато при нашия случай директно се посяга на живота на болните. И кое е по-лошо и укоримо, дали едно административно закононарушение от страна на висш държавен чиновник, или индиректното посегателство върху живота на онкоболните? Къде е тук приоритетът? И не са ли и двете еднакво важни за обществото и неговите права? Това ясно показва, че нещата при компетентните държавни органи за защита правата на пациентите са определено селективни. - Защо е нужно да се прави избор по приоритети, когато е възможно да се повдигнат обвинения по вашия казус и за ваксините? - Естествено, и това е напълно нормално и очаквано от всички хора! Защо се игнорират нашите обвинения? Сигналът ни е за едно много сериозно престъпление и виждате докъде я докарахме: принудени бяхме нашите пациенти да се обърнат и към Министерския съвет, и към Комисията за защита от дискриминация, и към Европейския парламент за защита на нарушените си права. Обърнете внимание – правата им са нарушени от длъжностното лице, чиято длъжност е да ги опазва и чиято професия е лекар... Всъщност, лишавайки лечебното ни заведение от административна регистрация (съдебната е непокътната), този държавен чиновник от кого пази пациентите – от самите тях ли? Защото нашите пациенти сами правят избора да се лекуват при нас, като повечето нямат друга алтернатива. Защото да чакат милост от министър Москов и неговата вярна компания е все едно да чакат да дойде Годо. Никакво внимание към проблема им! Ето защо, ние и болните изпратихме жалба до Европейската комисия за тези груби нарушения, за гаврата с онкоболните в България. - Имате ли отговор на тази жалба? - Не още, тъй като я изпратихме съвсем наскоро – преди една седмица. Принудиха ни нашите чиновници отново да изкараме кирливите си ризи пред света. Тъй като у нас липсва законност, няма ефективно действаща прокуратура – оспорването на заличаването на регистрацията ни се очертава да трае години наред, въпреки опита ни да поискаме спиране на административния акт до постановяване на окончателното решение, ние се видяхме принудени да предприемем тези крайни мерки. На практика ситуацията е такава, че едни човеци, разполагайки с власт, си позволяват да определят кои техни себеподобни да живеят и кои – не. Нима това е правово, нима е хуманно, нима е демократично, нима е равнопоставено? Милена ВАСИЛЕВА

Ужас! Каналът в ЕС не се оттича, а връща

    Светослав Терзиев "Няма да ги приема!", зарича се премиерът Бойко Борисов, който ходи като замаян след турнето си между Истанбул и Берлин. Неговият угрижен вид се разминава с твърдението, че мисията му е била много успешна. Какво се е говорило на обяда на 27 август с ръководителите на Германия, Австрия, Хърватия и Словения може да се съди само по изпуснати реплики, които са най-емоционални от нашия премиер. "Категорично заявих на европейските колеги, че ние няма да приемаме имигранти. Някой си мисли, че от Австрия или Унгария, или Германия ще ни връща по 10, по 20 или 30 000, че аз ще приема тези самолети!?", сопна се Борисов пред медиите в сливенското село Мечкарево, където откри на 28 август новопостроена църква. В успокоителната църковна атмосфера той видимо имаше нужда да отпусне душата си, както бе отпуснал тялото си в леки спортни дрехи след три дни непрекъснато стягане в костюм и вратовръзка ("Идеше ми да се обеся с вратовръзката, ако и днес я бях сложил"). Каквито и мъки да му е причинила тя, разхлабването й е било по-лесно в сравнение с измъкването от колективния натиск, на който е бил подложен. По силата на своята душевна простота, която сам излага на показ, разбрахме, че  предстои обръщане на мигрантския поток  Преди да отиде в Берлин той се тюхкаше какво ще прави с прииждащите от Турция мигранти, които вече не могат да се "оттичат" през Сърбия, защото тя затвори границата си за каналджиите. Сега обаче с притеснение е научил, че каналът не само е здраво запушен, но и започва да връща. По гневния тон на Борисов можем да съдим, че агитацията му за отпушване на канала и дори за увеличаване на дебита му на запад чрез отмяна на визовия режим за Турция, е срещнала бетонна стена. Затова може би смекчи инициативата си и заяви, че всъщност настоява само за облекчен визов режим за турски дипломати, чиновници и бизнесмени. Премиерът си готви броня за нов сблъсък, защото е бил поканен не къде да е, а във Виена за повторение на срещата през септември в същия формат, но с евентуална добавка - Унгария. Австрийският канцлер Кристиан Керн и унгарският премиер Виктор Орбан са най-твърдите противници на всякакви отстъпки пред турския президент Раджеп Ердоган по въпроса за миграцията. Те не се колебаят да казват и какво мислят за мекушавата политика на канцлерката Ангела Меркел. Вчера пред бТВ Борисов заяви, че променил позицията на Керн, но затова няма никакви публични доказателства. Пренасянето на срещата от Берлин във Виена  не вещае нищо добро за Борисов,  който иначе разчита на снизхождението на Меркел. Нетърпимостта в Централна Европа срещу ислямската миграция е стигнала до такава степен, че земите от някогашната Свещена Римска империя са си спомнили как с обединени сили са спрели османците през XVI-XVII в. пред портите на Виена. Те са си спомнили също, че пътят към тях е бил през България и Сърбия, но сега викат за вразумяване само България, защото Сърбия се съгласи да сътрудничи в отпора. Задава се още по-немилостиво извиване на ръцете на Борисов, който телом е здравеняк, но духом е крехък и затова се държи като дете, което реве, преди да го е била майка му. Не се знае кога ще бъде срещата във Виена, но е сигурно, че на 16 септември в Братислава се събира на неофициална среща Европейският съвет (всички лидери в ЕС). "Аз се обърнах към много от колегите. Така, че се надявам на 16 септември (да има - бел. ред.) по-умерен тон", каза той. Който се бои от мечки, не бива да влиза в гората, но Борисов е вече при тях и само се излага с призивите си да реват по-тихо. Десетките хиляди мигранти, които е приел, регистрирал и отпратил на запад с надеждата да не се връщат,  продължават да се водят на българска сметка,  макар че създават проблеми на други държави. Няма значение колко далеч са стигнали. По етапния ред съгласно Дъблинския регламент те могат да се върнат в първата европейска държава на тяхната регистрация. Вицепремиерката и министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова призна по Нова телевизия, че само от Германия очаква да ни бъдат върнати хиляди ("4500 бяха допреди известно време", каза тя). Всъщност ние не знаем къде се намира всеки от регистрираните, но другите държави могат да ни кажат, като започнат експедирането им.  На 30 август Норвегия заяви, че ще върне 15 000 (половината от пристигналите през 2015 г.). Тя не е член на ЕС, но влиза в Шенгенската зона, така че може да се позове на Дъблинския регламент. Не е известно дали и колко сред получилите отказ за бежански статут са минали през България. Ако има такива, те могат да ни бъдат докарани със самолет, както се ужасява премиерът. Но е възможно и да бъдат върнати в първата съседна страна, откъдето са преминали в Норвегия - например, в Швеция, ако са дошли по южното направление (северното минава през Русия). Швеция пък може да ги пусне по каналния ред в Дания, откъдето пътят им ще продължи към Германия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Сърбия и ... франко Калотина (или Македония и Гърция). Достатъчно е една държава да повлече крак и ще бъде последвана от други, където са струпани големи маси мигранти. Борисов стана европейски лобист на Турция, защото смята, че ако бъде умилостивена с безвизов режим, тя ще изпълни своята част от споразумението от 18 март 2016 г. да приеме обратно нежеланите в Европа бежанци. Само че той  пропуска нещо важно:  Анкара се съгласи да вземе толкова върнати мигранти, колкото ЕС вземе законно от нейните бежански лагери. Следователно става дума за размяна, а не за намаляване на броя им в Европа. В западните държави обаче се засилват настроенията въобще да се разтоварят от пришълците, като ги отпратят където и да е - само и само да не се застояват повече. Оттук идват страховете на Борисов, а както се знае, на страха очите са големи: "Ако Турция бъде обявена за несигурна държава, то България става първата сигурна такава по мигрантския път. Това значи 400 000-500 000 мигранти от Европа да бъдат върнати в България или Гърция. Там с едно кимване на глава се взимат решения", заяви той пред Нова телевизия на 12 август. В познатия си маниер Борисов не търси вина у себе си, а сочи други виновници. Сега няма как да се оправдае с Орешарски или Станишев, защото става дума за външна, а не за вътрешна политика, и затова хвърля стрели по най-близката външна цел - Гърция. Според него  мигрантите научават византийски номера  на път през Гръцко и когато биват залавяни във вътрешността на страната, казват, че влизат през Турция, "тъй като официално не можем да ги върнем (там), а всъщност влизат през Гърция". Ако не беше изрекъл това пред църквата в Мечкарево и отново вчера щеше да мине за хитра дипломация от негова страна, а не за грехота. Но да се въртиш изненадан и да питаш "Кой ми стори това?", сякаш не е отговорен за контрола по границите на държавата, си е чисто лицемерие. В стремежа си да се оневини, той удължи двойно границата ни с Гърция, като обяви, че е "хиляда километра" (вчера пред бТВ). Ако властите бяха на мястото си, както многократно ни е уверявал премиерът, щяха да спират нелегалните мигранти още на браздата и да ги връщат откъдето са дошли, а не да ги ловят около Лъвов мост в столицата. Като се прави на изненадан от нечие коварство, Борисов само доказва колко е неадекватен в предкризисната ситуация. Какво ли би правил, ако настане истинска криза, когато няма да е в състояние да управлява мигрантските потоци?  Щом не иска да се укрие в президентството,  ще трябва зимата да ходи по центровете за настаняване и да дава инструкции не за тяхното боядисване, както беше през 2010 г., а за уплътняването им с по двама-трима мигранти на креват. В момента те са запълнени над 70% и ще изчерпят капацитета си още през септември, защото властта се помайва да заключи добре познатите й каналджии. Опитът на Борисов да удари по съвестта на европейските "колеги", вместо да си свърши работата у дома, прозвуча театрално: "В Европа аз зададох въпроса, ако дойдат 100-200 000 на оградата и ние ги спрем и започнат да гинат по оградата, дали тогава неправителствените организации, дали самата Европа няма да се обърне срещу България?" Не, няма да се обърне, защото никой няма да загине, щом не тече ток по оградата. Нали нейното предназначение е точно такова - пасивно да пречи на движението на неканени гости, без да наранява никого. България все пак не се е оградила с минно поле. Унгария обяви, че ще прави втора ограда, за да дублира защитата на границата си, и никой не я критикува. Борисов е трениран в намирането на оправдания за провалите си, но всяка прошка смята за нов шанс да опита същото. Напоследък пробва да бие серия от дузпи срещу България и накрая може да й вкара исторически гол, с който да ни върне спомените за ислямската миграция по времето на Иван Шишман. Снимка: БГНЕС "В Европа аз зададох въпроса, ако дойдат 100 -200 000 на оградата и ние ги спрем и започнат да гинат по оградата, дали тогава неправителствените организации, дали самата Европа няма да се обърне срещу България?", от пет дни насам се пита Борисов. Не, няма да се обърне, защото никой няма да загине, щом не тече ток по оградата. Снимката - е от месец май.

Проф. Александър Джеров: И на тези избори ще падне голямо крадене и грабене

 Не е уместно да говорим за промяна на съдебната система по време на президентски вот – Проф. Джеров, според вас безспорна ли е победата на ГЕРБ в предстоящите избори, въпреки че още нямат излъчен кандидат за президент? – Никой не може да каже, че ГЕРБ безспорно ще спечели. Участвал съм в много избори и винаги съм полагал големи усилия. Хората са държали на мен, уважавали са ме, оценявали са ме и въпреки това, когато очаквам резултата, треперя и се питам – дали действително съм избран. Сигурни работи в тази област няма. Още повече че и в тази партия има дефекти и грешки, които отблъскват някои хора и те няма да гласуват за ГЕРБ. Макар че, ако погледнем другите партии, ГЕРБ би трябвало да спечели изборите. Още повече след като БСП избяга от отговорност, като издигна ген. Румен Радев чрез Инициативен комитет. – Защо БСП не излъчи силна партийна кандидатура? – Явно не са сигурни в собствените си кадри, както и в приемането им от народа. Има страх, че техният кандидат може и да не спечели. Това е много погрешна крачка. Не може партия, която се уважава, да не предложи собствен кандидат на такива избори. Как сега хората да кажа – ето това е нашият кандидат-президент. – Левицата не върви ли по разрушителния път на десницата? – БСП няма да удържи във времето. Тя вече е разделена на три партии. Изборът на председател на БСП я раздели на две, което беше вредно за партията. В много други партии има избягали бивши членове на БСП. С течение на времето те все повече ще се увеличават. – Компромисен вариант ли е издигането на Трайчо Трайков за кандидат на Реформаторския блок, който също се тресе от скандали? – Къде му е реформаторството и единството на РБ? Каква е идеята му? Няма такава. Освен това как те са едновременно във и извън властта. Друго такова комично положение няма в политиката ни. Кой е лидерът на РБ? Няма такъв. Докато посочат човек за кандидат-президент, се караха многократно. А уж са реформатори. – Ще се разпаднат ли реформаторите след изборите? – РБ няма бъдеще. Какво го крепи? Сладкото на властта. Целта им е да имат постове и да могат да вземат пари. За мен те не са единна формация, а нещо нагласено само за да получат власт. Спомням си, че след изборите ГЕРБ ги агитираха да се обединят и да бъдат едно. А какво се получи? Чудя се на Бойко Борисов как се крепи, защото те не го поддържат. Това са хора, които мислят за себе си. – Според анализатори шанс има канидатпрезидентската дойка на националистите Красимир Каракачанов и Явор Нотев. А и проблемите с преселниците и патриотичната тема ще бъдат силен акцент в тази кампания. Споделяте ли прогнозите, че патриотите могат да изместят БСП от второто място при евентуален балотаж? – От години две велики сили гледат в нас и това влияе и на партиите. Ето, генерал Радев в първото си изказване не каза нищо за НАТО и за ЕС, а каза за Русия. Вместо да каже нещо за България, за единството на българския народ, ни говори за чужда държава. Предполагам, че и други парти и кандидат-президенти ще наклонят везните към една отвъдокеанска сила, което показва, че не говорим за патриотизъм, а за влиянието на Русия и на Америка. Нямам нищо против едната или другата държава – велики са. Но ние сме по-велики. В сегашната ситуация патриотите наистина имат шанс. – Одобрявате ли задължителното гласуване? – Да, защото само когато гласуваме, имаме право да критикуваме министри, премиера, президента и др. Ако само седим вкъщи и недоволстваме, няма смисъл. Безотговорно е да не се гласува. В момента се избира президент, утре Народно събрание и всеки български гражданин трябва задължително да вземе отношение към длъжностите, които засягат всеки от нас. Как те да бъдат оправомощени, след като ти не си казал мнението си. „Мен изборите не ме интересуват“ не е гражданска позиция. – Според социологическо проучване доминиращи дебати по време на предстоящата кампания ще са по темата за преселниците. На второ място е съдебната реформа. Имат ли тези дебати място при избора на президент? – Бих пожелал кандидатите да прочетат конституцията, да видят какви са правата и задълженията на президента и вицепрезидента и тогава да ориентират своите обещания и насоки пред българските граждани. Аз съм съучредител на сдружение, което има за задача да прокламира ефективното разделяне на властите у нас. Става дума за това, че трябва да се премахне вредната практика министър-председателят да определя какво да решава парламентът. Парламентът трябва да бъде самостоятелен. Надявам се бъдещият президент да се съобрази с нашите предложения и да работи за това Народното събрание да не е подчинено на министър-председателя. По този начин ще се проведе изцяло принципът на автономията на властите. – Хората обаче явно не искат да се примирят с липсата на ефективна съдебна реформа. –  Чудя се защо не желаем да направим съдебна реформа. Приказваме, приказваме…, а какво стана с последната съдебна реформа? Нищо. Разделихме Висшия съдебен съвет на две. И на пет да го разделим, все тази. Съдебната система трябва да помага на българските граждани и да защитава техните интереси. С какво се подобри защита на българина от съдебната област? С нищо. Но президентът ли е човекът, който ще промени съдебната система? Или управляващата партия? Не. Това е основно задължение на парламента. Промяна може да стане чрез промяна на закона. Но и това не е достатъчно. Нужни са и съзнание, и честност. Един закон не може да накара нито вас, нито мен да работим по-добре. Докато не осъзнаем, че всеки в своята област трябва да е почтен, нищо няма да се промени. Нека тези, които се похвалиха не за първи път, че са успели да направят промяна в съдебната система, да ми кажат в какво се състои тя. – От какво е продиктувано самочувствието им? – Всеки ден влизам в съда и знам за какво става дума. Срещу съдебната власт никога няма да тръгна, защото съм един от тях. Но срещу това, което става, винаги съм изразявал своето антиотношение. Има ли наказателен съд? Няма. Има ли действаща прокуратура? Няма. Разхождат се престъпници по улиците и когато стане някакво голямо престъпление, изведнъж официално се казва – знаем го, той е извършил много престъпления и има много присъди. Е, това променена съдебна власт ли е? Явно има нежелание това да се случи. А президентът си има свои задължения и ще върши онова, което конституцията му повелява. Да говорим по време на президентски избори за промяна на съдебната система не е уместно. Нека тези госпожи и господа да отворят конституцията. Президентът е първият, който трябва да знае конституцията. Освен това, когато един кандидат-президент започне много да мисли за чужди държави, не го виждам като български държавен глава, защото България е над всичко. И още – „Съединението прави силата“. Ако тези две неща бъдат усвоени, може би ще тръгнем по друг път. – Единият от въпросите в предстоящия референдум е да бъде ли намалена държавната субсидия на партиите? Какво е вашето мнение? – Категорично съм за намаляване на сумите, защото те се ползват за облагодетелстване. Стига вече на гърба на народа да се правят пари. Който иска, да си направи партия. Защо държавата ще го финансира? Колко избори минаха и колко пари се похарчиха на този беден български народ? Изядоха се и се изпиха… Парите, с които партиите разполагат по време на кампания, винаги привличат. Появяват се много хора, които нямат качества. Нека всички кандидати да се огледат и да видят честно дали биха могли да застанат на върха на държавата. Или само материалният интерес ги кара да се кандидатират. Да обикалят България и да обещават, че едва ли не ще променят и климата. – Много ли пари се харчат по време на избори? – Много – и скрито, и явно. А уж има отчетност, уж се знае, уж се пише от кого какви пари се вземат. Аз съм убеден, че и на тези избори много пари ще се изхарчат, много пари ще влязат в частни джобове. И пак ще падне голямо крадене и грабене. – Бойко Борисов заяви, че ако ГЕРБ загуби изборите, ще подаде оставка и ще иска предсрочни парламентарни избори. Ще се стигне ли дотам? – Това е достойна позиция. На мен ми се струва, че ГЕРБ пак ще бъде първа партия. В началото на този мандат ГЕРБ се опита да управлява заедно с група хора, които ваша колежка нарече „въшки“. Тази група от няколко малки партии не знаят за какво съществуват, не знаят какво целят, освен да се облагодетелстват. – Политически наблюдатели твърдят, че по-интересно е какво ще се случи след изборите? Ще се пренареди ли политическото пространство? – Не мисля, че ще се пренареди. Президентът не е началник на партиите. А партиите действат по един и същи начин. Целта им е да влязат в парламента, за да се облагодетелстват. А не да мислят за България и за съдбата на българина. Нашият гост: Проф. Александър Джеров е роден през 1929 г. в София. Завършва право в Софийския университет и работи като адвокат. Защитава докторат по международно частно право, професор е по вещно право в НБУ. През 1989 г. става член на възстановената Радикалдемократическа партия (РДП), тогава в коалицията СДС. От 1993 г. е неин зам.-председател. Депутат във ВНС и в следващите три парламента. През 1996 г. преминава в Демократическата партия, през 2000-2006 г. е и неин зам.-председател. Сега е адвокат.

Владислав Горанов: Посочете едно мое действие в интерес на Пеевски

 Цветан Василев може да докаже твърденията си само в съда, а не от сръбски хотел. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира интервюто на бившия банкер от септември, който тогава нарече Горанов "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски". "От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение", заяви Горанов пред Mediapool. Той коментира още, че евентуални предсрочни избори ще оставят държавата за дълго на автопилот. Министърът коментира още социалните аспекти на Бюджет 2017 и наливането на милиарди в програмата за саниране. Г-н Горанов, казахте, че сте против идеята правителството да подаде оставка след слабия резултат на кандидата на ГЕРБ на първия тур на изборите. Защо смятате, че едни предсрочни парламентарни избори ще доведат до проблеми за държавата? В какво може да се изрази дестабилизацията? Сами по себе си, предсрочните парламентарни избори не са проблем. Проблемът за държавата и обществото идва от няколко обстоятелства. На първо място това означава няколко месеца безвремие и прекратяване на всички реформи, които сегашното правителство е предприело и най-вече измененията в законите свързани с реформата в правосъдието в широк смисъл. Замиране на работата в администрацията и на практика държава на автопилот. Действащ парламент със служебно правителство и президент с броени дни до изтичане на мандата. В същото време парламентът като заложник на Конституцията ще разглежда теми от собственият си дневен ред, без да има политически легитимирана изпълнителна власт, която да предлага дългосрочни решения и да носи отговорност за тях. Помислете и за това какво би могло да бъде следващото парламентарно мнозинство. Фрагментиран парламент, който ще преповтори до голяма степен сегашната си структура. Трудно сформиране на ново правителство на принципна основа и засилване на политическата нестабилност. Не е за пренебрегване и качеството на управление, което едно ляво правителство, подкрепено от ДПС и други по-малки формации може да предложи, а отрицателният ни опит в това отношение е богат. Нямате ли усещането, че и тази година бюджетът е скучна тема за хората, защото фокусът и на политици, и на експерти е върху дефицита и дълга, а не върху доходите и бедността. Не водим ли вече 20 години погрешния дебат в икономиката – за дефицити и дългове, докато истинският проблем на хората е високият дял на бедността, фактът, че много малък дял от населението се ползва от сегашния модел на растеж? Тук въпросът е каква е ролята на държавата в икономиката – трябва ли да бъде по-голяма или по-малка. Факт е, че в ЕС преразпределителната роля е с 20-30% по-висока от тази в България. Средно в общността 44-45% от брутния вътрешен продукт (БВП) се преразпределят през бюджета, а в България този показател рядко доближава 40%. В този смисъл това е въпрос на дебат, който не се е състоял в нашето общество. Но ако държавата започне да преразпределя повече, това означава на първо място данъчна система, различна от настоящата, и второ - носене на по-голяма отговорност от страна на държавното ръководство за съдбата на хората. Въпросът не е само за нивото на преразпределение през бюджета, а и за ролята на държавата за увеличаване или намаляване на социалното неравенство. Не допринася ли например данъчната система у нас за утвърждаване на бедността и социалното неравенство – България е сред страните в ЕС с най-ниска данъчна тежест като дял от икономиката - 28%-29% от БВП? Не е ли време за промяна?  Въпросът дали по-богатите трябва да плащат по-високи данъци няма еднозначен отговор. По принцип и при сегашната данъчна система по-богатите плащат повече, но в номинално изражение, защото данъкът върху 10 000 лв. е по-голям от данъка върху 1000 лв. Иначе стои въпросът дали да имаме пропорционално облагане (равна ставка за всички доходи, например 10%) или прогресивно облагане (по-високи ставки за по-високите доходи, бел. ред.). Ако установим едно прогресивно облагане, както е в повечето държави в Западна Европа, ще се върнем назад към модел, който сме имали преди 2008 г. Това ще даде възможност определена част от доходите да останат необлагаеми, като значително ще увеличи данъците на средната класа и на по-богатите. Тук отново не се дава отговор на въпроса дали по този начин ще се реши въпросът с бедността и социалното неравенство. Много е възможно, като се направи такова пребалансиране, приходите в бюджета да не нараснат, а увеличението на тежестта за средната класа и за богатите да стане за сметка на освобождаването от данък на по-нискодоходните групи. Тоест това може би ще е мярка с нулев ефект за приходите на бюджета. Именно – подобна мярка няма да повлияе на бюджета, но ще е от полза хората с по-ниски доходи. Въпросът е дали да има определена група хора, които въобще да не бъдат облагани с данъци. Той също няма еднозначен отговор, но дебатът е философски. Толкова ли е страшно да увеличите някой данък за бизнеса срещу по-висок публичен ангажимент в образованието или науката например? Тук има друг концептуален въпрос – пряко или косвено облагане. Облагане на потреблението или облагане на доходите? От гледна точка на политиката, която сегашното управляващо мнозинство води, почти всички партии в парламента, с изключение на БСП, не са склонни на преразглеждане на плоския данък. Оттам нататък маневреността за преразглеждане на съотношението между косвените и преките данъци може да дойде по две линии – или увеличаване на сегашните преки данъци, или намаление на косвените данъци, например ДДС. Свалянето на косвените данъци още повече ще оттегли държавата от преразпределението в икономиката, а увеличаването на преките данъци, например данък печалба, със сигурност ще доведе до трудности със събираемостта, защото ще се търсят все повече варианти за избягване на облагането и в началото, когато се въведе, ще действа потискащо на икономическата активност. Тоест засега оставаме в статуквото? По отношение на данъчната система – да. Но нека погледнем на темата и през разходите. Социалните разходи в тесен смисъл са около 35% от всички разходи на бюджета, а в широк смисъл (с включени образование, здравеопазване, култура, наука) надхвърлят половината от бюджета. Въпросът е дали през това преразпределение се извършва някакво изравняване, сближаване между различните социални слоеве, някаква социална кохезия. Оставаме с впечатлението, че хората като цяло не я усещат. Това е заради ниското ниво като цяло на БВП и оттам ниското ниво на доходите, макар че в последните години има нарастване и на тези показатели. Ако погледнем минималната работна заплата например, тя е нараснала тройно за последните 10 години - от 160 лв. през 2006 г. на 460 лв. от 1 януари 2017 г. Защо бюджетът не е достатъчно смел в социален план? Смело е да се отпуснат 1 млрд. лв. за саниране, смело е да се увеличи бюджетът на сектор "отбрана" с 825 млн. лв., но 230 млн. лв. допълнително за образование (главно за увеличение на заплатите) през 2017 г. не изглежда особено смело.  Ресурсът за санирането на жилищата в следващата година не е в този размер, в който се представя. Как работи санирането като финансова схема? Българската банка за развитие (ББР) отпуска кредити на сдруженията на собствениците в размер на разхода за санирането. А когато държавата извърши разход, тя дава финансова помощ на собствениците в размер на задължението им по кредита към ББР. Целта е да се разтегли в годините изплащането на схемата от страна на бюджета към ББР. В края на 2016 г. например ББР ще получи от фиска значителен транш – до 1 млрд. лв., за погасяване на задълженията по изпълнени проекти и за предплащане на нови. Ще си платите ли сметката? Едно бъдещо ново правителство да не изпадне в ситуацията на предшественика ви Симеон Дянков и да "открие по чекмеджетата" неплатени задължения за стотици милиони левове по санирането? Ако говорим за санирането, извършено дотук, всичко ще бъде разплатено и няма да останат задължения към банката за развитие. Ако дойде следващо правителство, то може да прецени дали да разшири или да свие програмата, но всичко натрупано дотук по сметки ще бъде платено. До момента са сключени около 2000 договора за саниране, а поетите ангажименти са за около 2 млрд. лв. А как изобщо решихте, че санирането трябва да е толкова ключов приоритет във вашето управление, с такъв сериозен публичен ресурс, без да се допитате до гражданите? Неслучайно програмата беше утвърдена от Народното събрание. Иначе едва ли има спор, че енергийно ефективното саниране има редица ползи както за собствениците, така и за обществото като цяло. Що се отнася до това дали сме питали хората, според мен – да, доколкото през лятото на 2014 г. в предизборната платформа на ГЕРБ беше залегнала тази програма и хората, които са гласували за това ГЕРБ да стане управляваща партия, може да се каже, че са я подкрепили.   Защо не увеличихте по-сериозно средствата в образованието? Според вас системата на образованието може ли да поеме наведнъж по-голям ресурс от заложените допълнително 230 млн. лв., естествено с идеята разходът да бъде ефективен? Да, може да поеме и по-голямо увеличение през заплатите на учителите. Ако се стигне до там, че възнагражденията на учителите станат толкова атрактивни, че в учителската професия да се ангажират най-добрите висшисти, това значително ще повиши качеството на учебния процес. А защо не го направите? Вървим в тази посока. Не забравяйте, че две последователни години увеличаваме заплатите на учителите. Въпросът в продължение на много години е отлаган. То бе неглижиран в годините на висок растеж и чак в последните 1-2 години се говори за връщането на образованието в сферата на приоритетите. Защото когато растяха доходите в бюджетната сфера в периода 2005 – 2008 г., ако образованието беше приоритет, заплатите на учителите можеха да растат изпреварващо, за да се стигне до това място на учителската професия в класацията на възнагражденията, което да привлича най-добрите висшисти. Преди години учители са ставали най-добрите 30% от завършващите, докато сега стават последните 30%. Ако се увеличат по-сериозно учителските заплати, ефектът ще бъде чувствителен, защото има много напускащи учители. Защо тогава не направихте по-смел ход – например 500 млн. лв. допълнително за образование през 2017 г. за сметка на 300 млн. лв. по-малко за саниране? Може да се зададе и такъв въпрос, но отдавна сме заложили приоритета "саниране". Иначе - да, има и такава позиция. Кажете какво ще правите с такса "смет”? През пролетта предложихте нов модел на таксата, според който ще се увеличи тежестта върху гражданите и ще намалее тази за бизнеса. Сега обаче ГЕРБ май няма смелостта да я гласува в парламента?  Ще се заемем с такса "смет" веднага след изборите. Новият модел, който се залага в закона, предвижда постепенно пребалансиране на тежестта на таксата между бизнеса и гражданите. Ако трябваше да се направи рязко, пребалансирането щеше да е изключително тежко в началото, защото вероятно щеше да доведе до намаляване в пъти на тежестта на бизнеса и увеличаване в пъти на тежестта за населението. Затова и моделът, който сме предвидили, се базира на плавен преход. Сдружението на общините говори за 10-годишен преходен период, чуват се гласове на депутати за 5 години. Със сигурност веднага след приемането на бюджета ще задвижим в парламента измененията. Те вероятно няма да се прилагат от 2017 г., но темата стои от 2002 г. и досега никой не е предприел тази стъпка. След като вдигате такса "смет" за гражданите, може ли да кажете докога държавата през общините ще налива стотици милиони в джобовете на шефовете на 2-3 сметосъбиращи фирми, които на практика са си разделили България – Румен Гайтански,"Титан" и частично братя Домусчиеви? Много от закъсалите финансово общини имат огромни дългове и поети ангажименти именно по перото "такса смет".  Тук въпросът ви е за начина, по който се разходват приходите от таксата и по който се сключват договорите със сметосъбиращите фирми. Това е отговорност на местната власт и наистина на места се наблюдават доста слабости в това отношение. Един пример е Велинград, който в предходния мандат беше сключил договори с една видинска фирма за около 6 млн. лв., при положение, че годишно събират от таксата около 1 млн. лв. Правила има и сега в закона, но тук е ролята на правоохранителните органи да идентифицират и да контролират тези процеси. Кметът, който е сключил тези договори, е предаден на прокуратурата. А вие като министър ще одобрите ли отпускането на безлихвени заеми на такива общини? Не. Не и в размерите, за които те настояват. До момента не съм одобрил нито един оздравителен план на нито една от 36-те общини, които са в процедура на финансово оздравяване. Има по-добри и по-лоши планове. С най-голяма степен на готовност е Сливен, но и там още има нужда от доуточняване. А случаят с Перник, който настоява за 20 млн. лв., засега е тежък.   През септември бившият шеф на КТБ Цветан Василев начерта в интервю от Сърбия схемата на задкулисието у нас. Според него няма политик или министър, който да не е одобрен от задкулисието, преди да заеме поста си. Той твърди също, че няма как да се прави бизнес, без да се плащат подкупи на политиците. Вярно ли е това? Как се влиза в българската политика? Аз не съм имал възможност да се запозная с Цветан Василев. Ако неговият опит е, че е раздавал подкупи на политици да работят в негова полза, значи вероятно има основание тази негова констатация. Добре е да продължи анализа си и да разкаже на кои политици какво е давал, ако това са неговите наблюдения. Той твърди, че са му искани проценти от различни сделки. Добре, нека да разкаже всичко с имена. Но Василев посочи имена – дори директно обвини премиера Бойко Борисов, че е искал процент от сделката за приватизацията на "Булгартабак" например. Не съм чел всичко, което е казал Василев, но такива обвинения биха могли да бъдат доказани, ако Василев се върне в България и участва в съдебен процес. Така той може да докаже всички свои тези. Не приемам позицията му да се крие в една съседна държава, бягайки от правосъдието. Нямаме причина да смятаме, че българският съд действа в някакъв субординация от българската прокуратура. В този смисъл има достатъчно гаранции за справедлив процес и ако той се чувства невинен, има възможности да го докаже, но няма как това да стане от сръбски хотел. В интервюто Василев Ви нарича "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски”. Какво ще отговорите? Василев би трябвало по-добре да познава Пеевски от мен, защото доста години имаха съвместни бизнес начинания. Това хвърляне в пространството на релации и обвинения мога да коментирам само по един начин. От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение. Например как бяха направени данъчните проверки на Пеевски? Те не бяха правени в период, в който аз имам досежност до Националната агенция за приходите (НАП). А кредитите за фирми на Пеевски от Българската банка за развитие? До съвсем скоро тя беше в ресора на финансовия министър?  Въпросните кредити са отпускани в период, в който не съм бил финансов министър или зам.-министър. Те са отпуснати по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов, който сега е депутат от ДПС. Тоест, откакто сте министър, ББР не е отпускала кредит на фирма, свързана с Пеевски, така ли? По мое време са отпускани доста кредити, но нямам представа кои са фирмите, свързани с Пеевски. Официално не ми е известно кои са фирмите, собственост на Пеевски. Знам от медиите и от Търговския регистър, че е придобил дял в "Техномаркет", а свързваната с него "Водстрой 98" вече е собственост на Велико Желев. Така че ако ми кажете кои са фирмите на Пеевски, ще мога да кажа дали им е отпуснат кредит по мое време. "Водстрой" например има кредит от ББР, но не е фирма на Пеевски, като той няма нито преки, нито косвени връзки с нея. Що се отнася до КТБ, доколкото ми е известно, Пеевски върна всичките си кредити от тази банка, за да няма упрек към него, че е участвал във фалита на КТБ чрез задължения на негови фирми. В момента не ми е известно нито една фирма, свързана с Пеевски, да има задължения към КТБ. Като споменахме "Булгартабак", очаквате ли догодина извънреден приход в хазната от 100 млн. евро от тютюневия холдинг, ако той не отвори повторно софийската си фабрика. Толкова е глобата, която компанията трябва да плати според приватизационния договор, ако до 1 април 2017 г. не възстанови работата на софийското си подразделение. Как смятате, че ще се развие този казус? Ако компанията не изпълни приватизационния договор, със сигурност ще си търпи санкциите по него. А дали тя ще го изпълни или не, не мога да прогнозирам. Ако тя не изпълни приватизационния договор, всички санкции по него ще влязат в сила. Защо премиерът Ви отне от портфолиото Българската банка за развитие и я прехвърли към министерството на Божидар Лукарски? Освен това, какво стана с данъчната проверка за яхтата на един от шефовете на банката Билян Балев? Отдавна се води дебат за мястото и ролята на ББР. Но доколкото политиките за насърчаване на малкия и среден бизнес са в ресора на икономическия министър, логичното място на този финансов инструмент е в Министерството на икономиката. Що се отнася до данъчната проверка на Билян Балев, тя приключи и се установи, че няма неплатени данъци и той продължава да е изпълнителен директор.

В НС приеха бюджета за догодина на първо четене (обобщение)

Бюджет 2017 мина днес на първо четене в Народното събрание без разгорещени дебати - 102 народни представители гласуваха „за” държавния бюджет за следващата година, 58 депутати – „против” , а 11 се въздържаха, предаде БГНЕС. По време на представянето му в пленарна зала финансовият министър в оставка Владислав Горанов заяви, че няма нито една причина, от която да се срамуваме от настоящия бюджет, че няма нито една грешка в него. Защото гарантира запазването на едно от най-ниските нива на облагане в ЕС и няма да се натрупват нови дефицити или да се увеличава дългът. Горанов подчерта, че 14,2 млрд. лв. фискален резерв оставя в наследство вторият кабинет на Борисов, натрупан до октомври т.г. Сумата на фискалния резерв в края на октомври т.г. е в размер на 14.2 млрд. лв. при 7.5 млрд. лв. през октомври 2014 г. А ако към тази сума се добави и вземането от Фонда за гарантиране на влоговете сумата днес стига 15.8 млрд. лв. През целия мандат умело, но некоректно се спекулираше с програмата за поемане на дълг - няма взети 16 млрд. лв. По програмата одобрена в края на 2014 г. новият дълг е малко под 10 млрд. лв. и той е почти изцяло на разположение във фискалния дълг, посочи Горанов. Опонира му представителят на опозицията проф. Румен Гечев, според когото „в Бюджет 2017 няма национални приоритети, няма секторни политики, рапортуваме кухи бюджетни успехи и сме стиснали за гърлото българската икономика- този бюджет не отговаря на интересите на българския народ и ние няма да го подкрепим”. Той заяви: „Продължавате да поддържате българската държава като мащеха на българската икономика и правите точно обраното на колегите и от запад, и от изток в ЕС“. И продължи: Дали ще слушате опозицията си е ваш проблем, но четете поне законите за бюджета и политиките на страните, от които трябва да се учим. По време на дебатите лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че пред страната стоят предизвикателствата на правителствената криза. Именно затова е важен бюджетът, но за него трябва да има консенсус. Такъв липсва, обаче, между системните партии. Тъй като това не се случи, ние няма да подкрепим този бюджет, подчерта Карадайъ. И осъди всяка проява на популизъм в бюджета, а политиците трябва да определят мястото си в системата. Това, което предлага правителството, очевидно не се харесва на много хора, затова голяма част от моите колеги ще гласуват с „въздържал се”, заяви от парламентарната трибуна Петър Славов. Ще гласуваме така, защото бюджетът ще даде възможност за популистки изказвания, за раздуване на разходите и бъдещото поколение да трябва да ви плаща дълговете, посочи той. Друго мнение изрази неговият колега от РБ Димитър Танев: Ще подкрепя бюджета за 2017 година, това е един реалистичен и изпълним бюджет, каза той и посочи 3 основни сектора, които са изведени като приоритетни:отбрана и сигурност – ръст от 825 млн. лева; образование – ръст от 230 млн. лева и здравеопазване – с ръст 288 млн. лева. Така съставеният бюджет дава ясен знак към обществото, че приоритет на правителството е силна, здрава и образована нация. Танев подчерта, че бюджетът има много достойнства и призова народните представители от дясното политическо пространство да го подкрепят. Същата позиция в подкрепа на бюджета изрази и Найден Зеленогорски от РБ. Бюджетът на отбраната за 2017 година е бюджет на стабилността и надграждането, е убеден и народният представител ГЕРБ и зам.-председател на комисията по отбрана Валентин Радев. В Бюджет 2017 е заложено увеличение на бюджета на Министерство на отбраната с 1/3. Няма друг сектор в нашето стопанство, който да е получил такова увеличение, похвали се той. Този бюджет е консервативен и лесно изпълним, каза от парламентарната трибуна при дебатите и Димитър Байрактаров от ПФ. Много е лесно да кажеш, че няма пари в държавата и че не можеш да увеличиш пенсиите, което не е вярно- липсата на контрол и на политическа воля не позволяват увеличаване на пенсиите, каза той. Няма да стане катаклизъм, ако бюджетът не бъде подкрепен, има механизми, по които да се продължи, но подкрепата вчера на бюджетите на НЗОК и ДОО и отхвърлянето днес на общия бюджет щеше да роди един интересен казус за несъгласуваност между бюджетите, коментира още министърът на финансите в оставка. Бюджетът е на българските граждани - оттук нататък е важно кой, по какъв начин изразходва парите на хората, смята той. Другата тема, която сигурно ще бъде дебат на предстоящата предизборна кампания, свързана с избора на нов парламент, е дали ще се промени данъчната система. Всички заявки досега от страна на БСП говорят, че те искат да променят данъчния модел. Останалите партии твърдят, че този модел трябва да бъде съхранен, подчерта Горанов. Технически погледнато има предложения, които биха могли да бъдат приети между двете четения, но като вносители смятаме, че разходите са балансирани оптимално. Ако мнозинството, което подкрепя правителството, продължи да го прави и в последните му законодателни стъпки, мисля, че ще имаме един добър бюджет, който няма да бъде объркан от популистки предложения между първо и второ гласуване, повтори министърът в оставка. Новото мнозинство най-вероятно ще дойде след парламентарните избори, хубавото е, че намерихме сили в мнозинството, което досега подкрепяше правителството, за да дадем възможност държавата да продължи по пътя си без сътресения, подчерта Горанов. Народните представители от БСП гласуваха против Бюджет 2017, 23-ма депутати от ДПС също не подкрепиха бюджета на България за следващата година. А 75 депутати от ГЕРБ го подкрепиха. Изцяло „за” гласуваха също от Атака, БДЦ и РБ. От ПФ един депутат гласува „против”, а 9 се въздържаха. Независимите гласуваха както обикновено - „шарено”. 

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Живеем в държава - барутен погреб, която се държи като овца клета

 Ще се сбъдне ли мрачната прогноза, че битката с ордата бежанци, която ни залива, е загубена? Дали в развратния разум на някои властници не се е прокраднала идеята, че българинът е претръпнал да го притискат и унижават и е готов да изтърпи и ордите? Защо европейските бюрократи постоянно се гаврят с нас и ще направят ли от България търбух и гигантски концлагер за нашествениците? На тези и други парливи въпроси от всекидневието ни отговаря известният журналист Кеворк Кеворкян в интервю за вестника на народа "ШОУ" пред управителя на ИА "БЛИЦ" Ивайло Крачунов. - Направи ми впечатление, че когато гостувахте в „Комбина“, прогнозите ви бяха много мрачни – казахте, че битката с „ордите“ е загубена? - И на други им е направило впечатление това. Лошото е, че не само тази битка е загубена. Вижте какво се случи след изстъпленията в Харманли – все едно, че нищо не е станало и трябва час по-скоро да забравим това „недоразумение“. Така е устроено съзнанието на българските управници – то не задържа вниманието си върху драматични събития, съзнателно и от страх, че не са в състояние да предложат свестни решения. Пак добре, че Румяна Бъчварова не нарече диващината в Харманли „битов инцидент“ – както се подигра с бунта в Гърмен. Тия хора нямат решения за съдбовни конфликти, но нямат и куража да го признаят – макар че от това никак няма да пострада усещането им за величие. Понеже всеки галфон, който се намърда в българската политика, незабавно полудява и започва да се схваща като един миниатюрен Наполеон. Обаче Народът е нещо съвършено различно. Докато ние чакаме унгарският премиер Орбан да хареса оградата ни и да оцени усилията ни, Народът е съвсем наясно с Бурята, която вече се задава. Всяка баба и от най-западналото селце го знае. По телевизията непрекъснато излъчват свидетелства, които би трябвало да скършат сърцата ни – клетите ни хорица се изповядват, че са изоставени и безпомощни пред нашествениците, които са, всъщност, авангардът на Ордите. Но няма кой да ги чуе. Тук-там някой престарял мъж ще се закани: „Ще ги колям!“ – рече един, но това също прозвуча жалостиво, като хленченето на изоставено дете. А всичко това е само едно по-мрачно повторение на онова, което от две десетилетия наблюдаваме при циганските изстъпления. Дали в развратния разум на някои властници не се е прокраднала идеята, че българинът е претръпнал да го притискат и унижават – и е готов да изтърпи и Ордите? Като нищо и това може да го има. - В една от последните си публикации във фейсбук страницата си призовахте „Спирайте нашествениците, връщайте ги безмилостно, до крак“…  - И без всякаква фалшива милост – нея да я оставим на хитреца-българофоб Кънев от Българския хелзинкски комитет, наричан от Народа Антибългарски. Какво златно време за тия тарикати - нашият Господ сякаш винаги е бил по-милостив към тях, отколкото към истински страдащите българи.  Оскърбително-наивно се държат и телевизиите. Репортерките им мрат да показват някакви млади афганистанци и влюбено да ги състрадават. В състояние са да изслушват всякакви глупости – и само да мигат жалостиво. Вместо да се питат какво търси някакъв афганистански пръч тук – и защо трябва да ни е грижа за него, след като огромна част от Народа ни живее скотски… България ще поглъща Ордите, които накрая ще я пръснат, категоричен е Кеворкян - Скотски? - Да, скотски. Нищо от живота му, нищичко, не съответства дори на най-скромните европейски стандарти. И може би тъкмо заради това европейските бюрократи преди време презрително ни отдадоха под наем поста на „Комисар по потреблението“ – като пример за малките гаври, на които ни подлагат европейците. Жестове, повече присъщи на уличниците. Преди време, когато пороите удавиха село Бисер, натам веднага тръгнаха Плевнелиев и Кристалина Георгиева – сакън, да не изпуснат пропагандната далавера. С бронетранспортьори – досущ като Елцин, който качен на танк, бранеше Белия дом в Москва. Нашите хубостници поне да се бяха напили като него. Отидоха в Бисер, проляха по една фалшива сълза и се прибраха в дупките. Дори мимоходом не отчетоха свинщината, в която са потънали обикновените хора, адската несъвместимост с нормалността, която излъчва животът им. България е в Бисер, България е в Аспарухово, в Мизия и пр. – другото е лъжа. Властниците ни обаче все се хвалят, като провинциални парвенюта, и с най-дребното си „постижение“ – и се правят, че не забелязват другото. Всъщност, те отдавна не забелязват Народа, те дори не смеят да изрекат тази дума – и не от срам, а от незачитане. - Вие казвате, че България няма да е буфер, а Търбух, който ще поглъща бежанците? - Ще поглъща Ордите, които накрая ще я пръснат. От две и повече години пиша за тях – отначало ги наричах „пришълци“, сетне „нашественици“, дума, която е далеч по-точна. Нашественици, организирани в промислени Орди. Гледам, че едва сега някои взеха да се чудят как да ги наричат. Две години ни трябваха, за да се излекуваме от вечната си в подобни случаи „състрадателност“. Ние веднага се разплакваме за провокаторите от „Шарли Ебдо“ – едва по-късно се сещаме, че и ние самите имаме нужда от състрадание. А толкова сме страдали, че би трябвало да разпознаваме фалшивостта в насилените акции на европейската псевдо-солидарност. Накрая ще я докараме до там, че да извъртят – може би пак в Париж, и пак с фалшивите лидери на Европейския съюз – един Марш на солидарността, този път в чест на Търбуха. България имам предвид. Сещам се пак за онзи афганистанец, любимеца на телевизиите, който 11 пъти беше нарушил българската граница – а те го изкараха страдалец. Няколко пъти съм цитирал една фраза на Киплинг: Когато си изоставен в Афганистан и дойдат жестоките афганистанки, за да изрежат всичко от теб, пръсни си мозъка и иди при своя Бог. Никой не е печелил досега война с афганистанците - смятате ли, че те ще станат по-милозливи тук, в Европа? - Защо сърбите започнаха да строят ограда на границата си?    - Защото нямат доверие в нашата ограда. И, за разлика от нас, те ще бъдат безмилостни към нарушителите. Намерението на ЕС е ясно – да превърне България в гигантски концлагер. И Орбан го каза - нищо, че накичи Бойко с унгарски орден. Много се стараете – рече той, – обаче мястото ви не е в Шенген. Останете си пазвантите на Европа и се оправяйте по някакъв начин с Ордите. Пък за компенсация – ето ви едно орденче. Сърбите играят почтено – наблюдаваха доста месеци потока от нашественици, стигнали до Сърбия, които нашите власти дори не бяха забелязали, и започнаха да строят оградата си. Те няма да проявяват никаква излишна състрадателност. Защото мислят за собственото си оцеляване. Само нашите кухи евроатлантици дърдореха за солидарност – но гледам, че и те млъкнаха напоследък. Ордите не са подвластни на досегашните правила. С тези правила окончателно е свършено. Хиларитата си свършиха работата. След като загуби изборите, Хилари рече: „Искам да се завия с едно одеяло, да се гушна с кучетата си и да забравя всичко“. Да забрави Тръмп – това ни казва тя. А изобщо не се сеща за кашата в Либия, която забърка. И за цялата останала бъркоч, която американците сервираха на Европа. А са и нахално-предизвикателни. Обама рече: „Да отворим сърцата си за бежанците“ – арогантно е да говори така, след като „бежанците“ се вихрят тук, а не в неговия дом. - Защо ние станахме най-уязвими?   - Защото сме смешно „последователни“ в една загубена кауза. Но Емерсън беше казал, че глупавата последователност е кумирът на малките умове. Нашите управници така и не схванаха, че от първия ден на Кризата трябваше да казват само едно: слаби сме, уязвими сме, помогнете ни. И да се пазарят за цената на тази помощ. Но ние и в тези пазарлъци сме немощни. Гледаме само да се изкараме герои – солидарните герои, солидарни с типове и общества, които отдавна са ни обърнали гръб, а и винаги са ни гледали с щипка презрение.   Ако навремето се казваше, че Балканите са барутният погреб на Европа, сега спокойно може да се казва същото – само че единствено за България. Държавата – Барутен Погреб, която се държи като овца клета, за да угоди на игрите или немощността на Вълците. - Как преценявате позицията на Турция?   - Ердоган  всеки момент може да ни уреди с един преврат – и това ще бъде преврат срещу Българската Съдба. Достатъчно е да пусне само двайсетина хиляди диваци насам – и ще видите какво представляват нашите управници, а, впрочем, и нашите генерали. Тях пък как не ги е срам – превърнали са се в някакви ходещи иконостаси, накичени със значки и орденчета, дадени им от поредния български президент. Как не събраха малко кураж – и да кажат на властите, че войната е пред вратите ни, да се опълчат, макар и с думи, на вятърничавите ни политикани-съглашатели. Сякаш не са генерали, а камериери на властта. Готови са да слушат всяка цивилна гарга – и да се ослушват. Ако един ден Ердоган бъде окончателно победен от еуфорията си, България с лекота ще бъде ликвидирана или поне скопена. Това не е преувеличено – той си позволи да арестува турски офицери, скрили се в бази на НАТО. И всички преглътнаха и този горчив хап. Ами руският самолет, който бе свален на инат? Той просто се подиграва с импотентна Европа. И отдавна знае, че България е слабото място в колабиращия ЕС. Образно казано, Ердоган ни е приготвил фесовете – въпросът е кога ще ни ги връчи. Нямаме полезен ход срещу него – всеки опит да бъде омилостивен, ще предизвика порой от претенции към нас. Барабана ще го бие Местан. - НАТО няма ли да ни защити?  - НАТО дори не разполага с идеи за подобен конфликт. Там сънуват само как Русия напада една или друга страна, членка на Организацията. Конфликт между две страни членки не се предвижда – или просто няма да бъде забелязан. Кипър е добра мостра за България. - По телевизията казахте, че не е уместно точно в деня на бунта в Харманли да съдят Низамов, известен като Перата?    - Неуместно е, дори е предизвикателно. Тъй или иначе, Низамов се опитва да олицетвори спотаения народен гняв. Афганистанският нашественик, за когото стана дума, обаче е обгрижван, а Низамов – съден. Две хиляди диваци рушат лагера в Харманли и нападат полицията – ние обаче съдим Низамов. И защо – защото е завързал ръцете на един дивак със „свински опашки“. Варварите научават и за тия неща – и още повече се убеждават, че сме една кекава държава. Всъщност, с нашата нерешителност ние овързваме със „свински опашки“ самата държава. Много сме смешни понякога – помниш какви разправии станаха около тия „свински опашки“, как някои реваха, че сме накърнявали религиозните чувства на нашествениците, понеже те не ядели свинско и пр. очевидни глупости. Как да не отвърне Господ поглед от нас, щом сме толкова гламави. - Защо казахте, че българската политика е игра на дявола?   - А какво друго е? Колхозникът-военен министър Ненчев принуди генерал Радев да напусне военновъздушните сили – а той взе, че стана президент. Само този пример е напълно достатъчен, за да разберем каква дяволиада е нашенската политика. Преди малко стана дума колко послушни и безгласни са нашите генерали – при такъв министър би трябвало да си направят колективно сепуко. На Гергьовден, вместо военен парад -  колективно самоубийство на генералитета. - Вече е сигурно, че Слави няма да прави партия, той сам го обяви? - Правенето на партия е нещо далеч по-сложно и от най-сложния концерт. Преди доста време казах, точно в твое интервю, че Слави едва ли ще приеме да влезе в ролята на своя добродушен камериер Ванката – и да се съобразява с една сюрия ненормалници. А той дори със себе си не се съобразява. Така че всичко е наред с него. Но, ако си направи равносметката някой ден, ще разбере, че ловко беше използван с референдума си. - Наистина ли смятате, че Бойко играе роля? Казахте, че заслужава званието „народен артист“? - О, да, дори е два пъти „народен артист“. Сега се прави на покрусен и приема парада… - Какъв парад?     - Парада на мушичките, които искат власт, които се канят да стават премиери. Само дето това не може да се случи без Бойко. Те му се репчат и набиват крак пред публиката, която, впрочем, също не им вярва. А той си подръпва от пурата и си прави сметките. Почти като Сталин, който тайно седи в една таванска стаичка в Дома на Съветите, където съдят болшевишките вождове Каменев и Зиновиев – и само лулата му просветва през прозорчето. А ония се кълнат, колко го обичат – така се кълнат и когато ги отвеждат за разстрел. Идиотите дори са мислели, че той не знае за това. Само Дяволът може да е наясно какво се върти сега в главата на Бойко. Обаче все си мисля, че трябва да отдели време и да пресметне и собствените си грешки – слагачът Ненчев няма да му ги каже. Между другото, не е лошо да го викне и да го пита защо направи Радев президент. Време му е на Бойко за една пространна изповед пред самия себе си – преди да състави третия си кабинет. - Вие критикувахте Радев, че е бил на пленума на БСП?    - Да, и някои читатели не бяха съгласни с мен – Радев само присъствал на пленума, това било знак на уважение и пр. Може и така да се каже. Все пак, иска ми се в тия мътни времена, които ще стават все по-буреносни, Радев да стои напълно автономно на Голямата сцена. Да не дава никакви поводи на политическата мърша да го използва за спекулациите си. В БСП не могат да се нарадват на внезапния си успех, те се държат като момиченце, което тика в очите на всеки новата си кукла. Само че Радев никак не ми изглежда като нечия кукла. Трябва да внимават да не го злепоставят с възторжените си подскачания – защото тогава ще берат много ядове с него. Радев е истински военен и сигурно сън не го хваща заради Ордите. Първият му указ трябва да е срещу политическото нищоговорене, толкова активно продуцирано от петлето Плевнелиев. И самият той трябва да е максимално въздържан и дистанциран. Гвардейската рота е прекалено карнавална и няма да успее да го опази от навлеци и смахнати идеи – ще му трябва някоя елитна военна част. Сега всички ще се опитат да му навират в очите собствените си библии – а той трябва да чете и разчете най-напред себе си, собствената си мисия. Плевнелиев превърна президентството в безкраен празник от нелепи или несмислени изпълнения. Няма да е лесно отново да се придаде сериозност на тази институция.      - Как ще коментирате скандала между генерал Решетников, доскорошен шеф на Института за стратегически изследвания на Кремъл, и Корнелия Нинова?    - Ако човек е глупак като нашите русофоби и късни антикомунисти, може да реши, че това е някаква игра на руснаците. Нещо от този род: Радев е техен човек, но за да скрият това, те казват точно това – че е техен човек. Но подобна интрига е направо инфантилна и никой няма да й повярва. А в колежа „Максуел“ направо ще се изсмеят. Корнелия трябва да се опита да не обръща внимание на всяка задявка – сериозният политик има нерви като корабни въжета. Време е да се научим да гледаме право във фактите, дори те да ни избодат очите: Радев е натовски генерал и стана президент с подкрепата И на БСП – И на БСП. Толкова. Сега остава да стане и истински български президент, български. Няма да му е лесно – след позорните коварства и дупедавства на Плевнелиев.  Ивайло КРАЧУНОВ

Премиер в 7 стъпки (ръководство за самопомощ)

 Разгеле! Реформаторите и Патриотите склониха да направят правителство! Едва ги навиха! Не че им се искаше - не. Не че лидерите на тези общо десетина партии искаха да бъдат министри - и това не. Всичко беше заради стабилността на държавата и благото на гражданите! Заради това беше цялата тази саможертва. "Излизаме обединени около целта да не се допусне поредна правителствена и парламентарна криза. България има нужда от стабилност, а не от поредно безвремие, хаос, служебно правителство", заявиха те. После най-неочаквано се оказа, че в парламента нямало "реформаторско мнозинство" и че не щат мандата. А пък ние, простите граждани, си казахме: щом за тях може, не може ли и за нас? Не можем ли, те като не щат, ние да станем министри, та даже и министър-председатели? Да не сме нещо по-долни? Може, но трябва да се тръгне по-отдалеч. Нали за всичко си има ръководства "Направи си сам"? Ето, ако някой иска да стане премиер, може да го направи само в седем елементарни стъпки. Първа стъпка Регистрирайте си партия. Не е трудно. Прилича на регистрацията на фирма, само че фирмата възнамерява да произвежда нещо, докато партията - не. Необходими са 50 души инициативен комитет. Това не е проблем, защото вие така или иначе няма да правите партията сам, а с 5-6 души верни браточки. Всеки от тях ще доведе по десетина роднини и приятели и ето го инициативния комитет. Измислете си кауза и хубаво име (името идва от каузата). Каузата трябва да бъде или максимално обла и банална, или максимално конкретна и ексцентрична. В първия случай това може да е примерно борбата за глобална справедливост, любовта към планетата и гарантирането на прогреса. Тогава партията ви ще се нарича ПП "По-добре добре, отколкото зле" (ПДДОЗ). Във втория случай бъдете радикални, борете се за евгеничните права на рижавите и луничавите - най-висшата раса, призвана да тегли света напред. В програмата си включете задължително анексиране на Антарктида и обратната страна на Луната. Такава партия може да се казва ПП "Пипи Дългото Чорапче" (ПДЧ), но може и другояче. Втора стъпка Лидери и лица. Не е добре лицата на партията ви да бъдат нови и непознати. Вземете някакви подгизнали от медийно оплюване партийни номади, вземете някакви избелели от показване по телевизията политически оратори, вземете някакви останали без пост и позиция бивши величия. Не взимайте провалени социалисти. Търсете в център-дясно, търсете някакви стари седесари, отцепили се заедно с Костов, били при Царя и накрая "легитимирали" ГЕРБ със своята "автентична деснота", но отпаднали и от там. Лицата могат да бъдат също и медийни звезди - участници в риалитита, чалгаджии, футболисти или политически агитатори с ежедневни предавания по кабеларките. Пазете ги, те са вашият капитал! Трета стъпка Идеология. Внимавайте как ще дефинирате ценностите. Ако се придържате към ценностите на християнството, турците няма да гласуват за вас. Ако се придържате към ценностите на семейството, травеститите няма да ви подкрепят. Ако обаче се застъпвате за гейовете, патриотите ще ви замерят с камъни. Ако ви е страх да кажете "дясно", не казвайте "ляво". Кажете "център-дясно", "център-ляво", "периферно-център", "изотгорно-долно", а най-добре да изнамерите някой термин, който обхваща целия идеологически спектър от Клара Цеткин до Калигула. Така никой няма да ви чувства чужди. И обещавайте. Обещавайте всичко - от пълна национализация на средствата за производство до забрана на профсъюзите. Четвърта стъпка Кампания и парламент. Хвърлете лицата си на медиите като християни на лъвовете (или като бисери на свинете - това зависи от лицата и от медиите). Мобилизирайте всичките си учредители и семействата им да пишат лозунги във "Фейсбук" с ГЛАВНИ БУКВИ. Правете се на интересни, организирайте хепънинги, пърформанси и флашмобове - дарявайте кръв и плазма за вундеркинди сираци и пратете група доброволци в зоологическата градина да боядиса слона в цветовете на вашата партия (или пък в цветовете на някоя благородна кауза, като например борбата с хемороидите). Разбира се, вашата партия е абсолютно аматьорска и няма пари нито за платени социологически проучвания, нито за хибридни медии, нито за пряко купуване на гласове. Затова цялата очертана по-горе кампания е безсмислена. Мечтата за парламента започва да се топи като мираж. Пета стъпка Коалиция. Трябва спешно да намерите други мизерници като вас. Не може да няма. Според "Уикипедия" в момента нашите партии са 136, а докато търсите партньори, сигурно ще се регистрират и още. Коалирайте се колкото да прескочите бариерата, пък после ще му мислите. Питате какви партии да включите в коалицията. Трудно ми е да отговоря, но няма да сбъркате, ако включите консерватори, граждани, земеделци, турци, либерали, радикали, националисти, русофили и технократи. А, да - и задължително някакви зелени. Това поне се е случвало и доказано все някак работи. Шеста стъпка Парламентарен живот. В първите дни на вашия живот в Народното събрание много ще ви се иска да се разцепите, да напуснете парламентарната си група и да станете независими депутати срещу заплащане. Не се поддавайте на това изкушение! "Легни си гладен днес, за да се натъпчеш утре!" е казал народният гений. Трайте си и внимателно следете какво става около вас. Големите рано или късно ще се скарат. Научно е доказано, че избраните с протестен вот се превръщат в статукво средно за две години. След това народът отново е готов да помете това статукво и да "рестартира системата". Също така научно е доказано, че в даден момент управляващата голяма сила неминуемо ще извърши някаква страшна простотия - това е правило без изключения. Опозиционната голяма сила ще разбере, че нейният миг е настъпил, и ще се залови да излива помия в медиите под формата на искрено възмущение от принципни граждански позиции. Голямата сила ще се нацупи и ще подаде оставка. По-малката голяма сила ще поиска предсрочни избори. Ще започне въртележката. И двете големи сили ще върнат мандатите си за съставяне на нов кабинет. Тогава на ход сте вие. Преди да се решите да приемете мандата, може да ви се наложи да поискате подкрепа от шефа на по-голямата от големите сили, да го наречем условно Бойко Борисов. Той може да обещае да ви подкрепи, но после може и да се откаже. Седма стъпка Властта. Винаги можете да предложите такъв кабинет, с който да са съгласни всички. Просто трябва бързо да договорите министерските кресла. Всеки ще е навит да участва с подставени лица, ако след това няма да му се налага да бере срама от вашето управление. Разбира се, когато всичко свърши, вие ще сте политически трупове, но както всички знаят, политическите трупове и парите не миришат. Изчакайте да ви позабравят, пък след някоя година друг мераклия може да ви покани за лица в новия си политически проект. Може би все пак е хубаво, дето реформаторите са решили да върнат мандата. Иначе щеше с гранитна правота да отекне казаното от една моя очарователна приятелка: "И сега какво: гласувахме за РБ, за да прави Волен Сидеров правителство ли?". Реформаторите се отказаха така ненадейно от мандата? Може би защото изведнъж изгубиха апетит? Не. Може би защото почувстваха отговорността на ситуацията и се побояха, че няма да се справят? Също не. Отказаха, защото до последния момент си правеха тънката сметка и се надяваха, че Борисов ще ги подкрепи. Както беше намекнал, впрочем. Когато вчера подкрепата беше публично отказана и всяка надежда умря, часове по-късно реформаторите се дръпнаха. Решиха, че ще се държат достойно и няма да се възползват от щедро предоставения мандат.  Свиха се, за да чакат по-добри времена Кой знае, може пак да влязат в парламента, може най-сетне да открият формулата на онзи баснословен нов десен проект. Ама те наистина ли си мислеха, че ГЕРБ ще ги подкрепи? Защо да го прави? Защо да предизвиква с толкова старание и любов криза във властта, за да хукне после да я предотвратява и да спасява парламента? Пък и хайде на бас, че ако реформаторите бяха направили правителство, в новите им министри щяхме да познаем лицата на старите. За това ли очакваха да получат парламентарна подкрепа от големите? Прави са в едно: честите избори са голяма тъпотия. Доскоро политиците мислеха с хоризонт четири години. Напоследък се научиха да мислят до две. Научиха се да правят огромни компромиси в името на нищожни цели. По време на предизборни кампании всички хленчат за реформи, а в главите си не виждат време да ги започнат, камо ли да ги извършат. Днес правителствата идват на власт заради една-две сделки, нищо повече. Нито политики, нито стратегии, нито дългосрочни проекти. Дай сега бързо да санираме всички панелки, че за следващите да не останат. Споко! Следващите ще си измислят нещо друго. Те даже са го измислили вече. И така. Може би ще дойде време, когато предсрочните избори няма да бъдат на две години, а ежегодно. Или по няколко пъти годишно. Ще има зимен спасител на нацията, който ще идва с протести, и летен спасител на нацията след правителствена криза. При това положение Картаген няма нужда да бъде разрушаван, защото ще се разруши сам. Снимка: Юлиян Савчев 6 ноември 2014 г. Днес правителствата идват на власт заради една-две сделки, нищо повече. Нито политики, нито стратегии, нито дългосрочни проекти. Дай сега бързо да санираме всички панелки, че за следващите да не останат. Споко! Следващите ще си измислят нещо друго.

Министър Екатерина Захариева за Закона за съдебната власт: Съдии и прокурори вече нямат никакви оправдания, че някой може да им се вмешателства

 Водеща: Казваме добро утро на правосъдния министър Екатерина Захариева, добре дошли. Защото всъщност вчера приключи приемането на Закона за съдебната власт. Екатерина Захариева: Да, вчера приключи. Водеща: Сега, ако на зрителите това им изглежда като нещо, което не ги засяга. Нещо едни хора си говорят, някакви членове и алинеи ми разказват, не го разбирам това нещо. Имаше изследване, 80 % от българите не разбират какво им се говори по Закона за съдебната власт и съдебната реформа. Кое е най-важното? Водещ: Кажете кое е най-важното, което ще промени усещането ни за справедлива съдебна система. Излязоха различни заглавия, свързани с това масоните ще се разкриват ли, няма ли да се разкриват в съдебната власт, това важно ли е, кого засяга и има ли война срещу съдиите, каквато от техния съюз твърдят, че се е разиграла? Екатерина Захариева: Нормално е хората да не се интересуват в детайлите на закона, в крайна сметка това е наша работа и работа на парламента. Водеща: Изобщо за съдебната реформа те казват не разбирам. Екатерина Захариева: Аз видях изследването, по-скоро те не разбират точно как работи системата, не им е работа. Обаче по-важното в това изследване е, че те й нямат доверие и че считат, че едни от най-големите проблеми наистина са корупция, некомпетентност, несправедливост в системата и т.н., и т.н.. Този закон да, приключи вчера в парламента. Аз съм благодарна на народните представители, че решиха и удължиха и в двата дена работното си време. Защото е важно да бъде гласуван преди ваканцията. Не за друго, не защото неговият ефект за съжаление няма да се види още утре, а защото, колкото по-бързо се приеме, толкова по-бързо ще започне да се прилага. Водеща: Какво точно? Екатерина Захариева: От точно това изследване стана ясно. С думи прости да го обясня. Всъщност справедливият процес от хората в системата, човешкия фактор. Това, което този закон урежда, е човешкият фактор, съдиите, прокурорите, следователите… Водещ: Ще има ли по-качествени и честни съдии? Екатерина Захариева: … тяхното влизане в системата. Един от най-големите проблеми според мен в системата са встъпителните конкурси. Това кои, дали наистина са най-добрите, най-моралните, най-почтените, с най-добро чувство за граждански дълг влизат в системата. Кариерното развитие, атестирането, проверките им за почтеност, за конфликт на интерес, за имущественото им състояние, декларациите. Да, доста интересно всъщност от целия дебат, понеже той наистина е сложен и професионален закон, за медиите стана интересно дебатът за масоните. Да, ще има задължение да декларират всички членства в персонифицирани или неперсонифицирани организации. С думи прости, ще имат и задължение да декларират и ако членуват в такава организация. Водещ: Или пък в Съюза на съдиите. Екатерина Захариева: Да, точно така, и във всяка друга организация с нестопанска цел. Като например и Съюзът на съдиите. Или Асоциацията на българските съдии, на административни съдии, на прокурори. Водещ: Вярвате ли, че по-качествени, по-честни, по-некорумпирани хора ще могат да израстват в системата, а не като ония, на които им слушахме безсрамните телефонни разговори, които договарят неща, които би трябвало да не се договарят? Екатерина Захариева: Ако се прилага правилно законът, да, той дава такива гаранции, това, което беше прието вчера. На първо място засилване на съдийското самоуправление. Тука вече си зависи от съдиите. Те ще могат да си номинират председатели на съдилища, номинирайте най-почтения от вас. Те ще могат да изслушват номинирания от председателя заместници на съдилища. Изкажете обективно становище, пак ще зависи от тях. Така че съдийското самоуправление, начинът, по който ще се оценяват вече, начинът, по който се извършва ръст в кариерата вътре в системата. В момента едно абсолютно с извинение абсурдно препитване на действащи магистрати. Като че ли не можеш да вземеш 10 негови акта, да видиш как той ги постановява, дали са в срок. Водещ: Красьо Черничкия къде е регламентиран? Екатерина Захариева: Ами Красьо Черничкия е регламентиран в главата за инспектората. И за проверките, които той ще извършва. И една от проверките е свързана с действия, които накърняват престижа на съдебната власт, независимостта на съдебната власт, контакти, ако щете. Така че да бъдеш магистрат е доста отговорна позиция. Тя не е толкова видима, колкото да бъдеш министър, но в същото време не по-малко отговорна за обществото. Защото с чувството за справедливост, това, че хората, независимо дали са имали досег със съдебната власт, те чувстват, че решенията, които се постановяват там, не са справедливи. Това е усещането за съжаление. Водещ: В последните години имаше усещането, че прокуратурата може да е всесилна, безконтролна и да бъде употребена за политически цели. А има ли някаква гаранция по отношение на промяната на отчетността на главната прокуратура, че и тази голяма власт там ще бъде използвана само и единствено за справедливи цели? Екатерина Захариева: Да, има доста съществени реформи в главата за прокуратурата. Водещ: Например. Екатерина Захариева: Например фактът, че т.нар. децентрализация, знаете, че имаше доста дебати по тази тема. Всъщност това, което правим, е засилваме отговорността на всеки прокурор и неговата независимост да взима решение по конкретното дело, конкретния казус. Прокуратурите навсякъде са вертикални структури в света. Те са различни от съда, който е хоризонтална. Но от друга страна, това не означава, че конкретният прокурор трябва да бъде под влияние на който и да било по-горестоящ, когато взима решение за вътрешното си убеждение. Водеща: Ами ако е страхуван да бъде под влияние? Екатерина Захариева: Ето пак всичко е въпрос на техния манталитет. Съжалявам, но един закон няма как да промени манталитета. Той дава предпоставки обаче, наистина дава предпоставките да имат всички гаранции за независимост. Абсолютно вече нямат никакви оправдания, нито съдии, нито прокурори, че някой може да им се вмешателства по какъвто и да е начин. Водещ: Е как да няма? Имаш началник, който ако ти каже няма да работиш по този човек, защото той ми е важен. Няма да работиш, ще тормозиш човека Х и никой по никакъв начин не може нито да го докаже, нито да го санкционира. Ние това сме го слушали случайно от изтекли телефонни записи как се кадрува, как се назначават хора на високо ниво, кой на кого е приятел, за връзка с политически силния на деня. Вярвате, че това ще се промени със закона? Екатерина Захариева: Висшият съдебен съвет ще се избира пряко вече, от тях, всички тях, не и чрез делегати. Излъчете най-достойните в него, това е вашият кадрови орган. От него зависи кои ще бъдат повишавани, не от политиците. Министърът на правосъдието председателства вече само пленума. Пленумът не взима кадровите въпроси, дори да председателства, той няма право на глас сам.  Водеща: Кога ще влезе в сила законът всъщност? Екатерина Захариева: Законът влиза в сила от деня на обнародването му в голямата си част с изключение на главата за електронно правосъдие, която е също другата много съществена част от този закон, която влиза в сила три години след обнародването. И се надявам дотогава ВСС и Министерството на правосъдието, заедно сме партньори, всичко, което зависи от мен, наистина ще го направим и се надявам наистина до три години да имаме действащо електронно правосъдие. Това е една от гаранциите също между другото за намаляване на корупционния натиск, за прозрачност, отчетност на съд и прокуратура. Водеща: Правилно ли съм прочела, че ДПС са скочили да защитават главния прокурор срещу възможността той… Екатерина Захариева: ДПС скочиха срещу съдийското самоуправление и … Водеща: Срещу възможността той да бъде изслушван в парламента. Екатерина Захариева: Да, да бъде изслушван. Да, така беше. Водеща: Защо така от ДПС са го защитавали главния прокурор? Екатерина Захариева: Ами не знам, те бяха против тези текстове, но аз, разбира се, не приемам техните аргументи. В крайна сметка и за председателите на двете върховни съдилища, тогава, когато и за главния прокурор може да бъде по негова инициатива или по искане на народните представители може да бъдат изслушвани по теми, свързани с организираната престъпност, корупция и т.н. И не виждам нищо лошо в това. Това не е намеса в независимата съдебна система. Водеща: Това ще се случва ли, ще бъдат изслушвани? Екатерина Захариева: Да, могат, ако народните представители ще ги извикат. Водещ: Вие за какво бихте питали? Кой въпрос бихте питали? Екатерина Захариева: Това е за Народното събрание, министърът на правосъдието няма такива правомощия. Водещ: Не, ако имате възможност. Екатерина Захариева: Аз ли? Водещ: Да. Екатерина Захариева: Ами аз бих питала няколко неща основно. За главния прокурор или съдилищата? Водеща: Главния прокурор. Екатерина Захариева: Главния прокурор бих го попитала основно какво да направим, за да подобрим наистина борбата с корупцията по високите етажи на властта. С организираната престъпност се справят добре, и МВР, и прокуратурата. Те вървят двете в доклада за сътрудничество и оценка – организирана престъпност и корупция. Истина е, че организираната престъпност в България не е от времето президент 2007 г. Напротив, има абсолютно ежедневни резултати в разследванията. Водеща: А питали ли сте го и главния прокурор и други ваши колеги защо не я борим тая корупция заедно. Защо няма борба с корупцията. Екатерина Захариева: Говорили сме за това и с министъра на вътрешните работи, които трябва да извършват разследването също така и въпросът е има ли наистина такива разработки. Защото прокуратурата образува тогава, когато все пак има някакво разследване преди това. Така че сме говорили по тази тема и с министъра на вътрешните работи, и с главния прокурор. Имаме воля, имаме план, надявам се да се работи. Водещ: Искате ли да му вземете от властта, за да я дадете на друг паралелен, или отдавна се отказахте от този проект. Имаше обвинения за голям дебат за румънския модел, където има независим подпрокурор, който обаче може да има повече власт от главния и това предизвикваше раздразнение между институциите. Екатерина Захариева: Не, вижте, кой ще го назначи? Този независим главен подпрокурор. ВСС. Дори няма как и президентът, нали. Все пак тримата големи се избират, смесена инициатива. Водещ: Тоест важен е ВСС, това ни казвате. Екатерина Захариева: Президентът може да каже, не, не съм съгласен с вашето предложение, има право да го върне веднъж, ако счита, че не е най-доброто. Висшият съдебен съвет ще го избира. Въпросът е наистина кои хора, кои хора избираме. Не само по високите етажи. Защото районните прокуратури те са, които най-много престъпления разследват. Във всичките нива и в прокуратурата, и в съдилищата. Това въпросът, основният. Не само кой влиза в системата, а как расте нагоре. Водеща: Министър Захариева, благодаря ви. Този разговор е дълъг Екатерина Захариева: Наистина е дълъг. Водещ: И надявам се и вие, и ние да не го спрем. Екатерина Захариева: Аз със сигурност няма. Законът е приет, наистина радвам се за това, но предстоят още редица други закони, които са важни за реформата. В никакъв случай реформата не свършва с този закон. Водещ: Много ви благодарим. Успех.

Порочните практики нямат място в Медицински университет София

Проф. Вихра Миланова – ректор на столичния Медицински университет Проф. Миланова, защо едва сега прекратявате договора с италианските партньори на Медицински университет за изнесеното обучение в Швейцария? Отговорът е много прост. В средата на септември постъпи окончателният доклад от Одиторска проверка, проведена от Министерство на образованието и науката. В него е разгледана дейността на Медицински университет София, включително и изнесеното обучение. Както вече стана и публично известно, одитът започва заради сигнал, постъпил от един немски професор за проблеми с изнесеното обучение в Кьолн, Германия.  В края на доклада са изредени основните нарушения, като срещу всяко от тях е посочена и степента на риска за Университета, в случай че не бъде отстранено нарушението. Повечето са определени като високорискови, включително и проблемите с изнесеното обучение.  Като ректор съм длъжна да взема това под внимание и да изпълня препоръките, така както е записано в доклада. Разгледахме с екипа ми всичко описано като високорисково и се заехме да подреждаме дейността на Университета, така че да отговаря на законодателството. Разработват се правила за работни заплати и извънтрудови възнаграждения, преглеждат се цитираните като спорни, обществени поръчки, търсим начин да направим изнесените обучения, законови. Затова на този етап, договорът с италианския партньор е временно спрян, докато се изясни ситуацията и се вземе решение как и под каква форма ще се работи.  Аз със сигурност няма да съм ректорът, който при ясни констатации и категорични препоръки от страна на Министерството, което регулира дейността на Университета, ще продължи да прилага вредни и неправомерни практики. Това противоречи на логиката на позицията, която заемам, както и на собствените ми принципи. Това което се случва в МУ София, война между бивш и настоящ ректор ли е? Проф. Митев твърди, че от два месеца Вие се занимавате само с него, търсите компромати срещу него и екипа му? Както вече казах – имаше одит и той констатира проблеми. Като ректор аз ще изпълня предписанията на одиторите. В противен случай последиците за Университета ще бъдат катастрофални. Не ми се вярва ако акад. Митев беше на мое място, да постъпи по друг начин.  А и какво значи война между мен и академик Митев? Аз не влязох в Ректората на МУ, за да водя битка. Не застанах на тази позиция и да създавам ред в администрацията на Университета, нито да разчиствам проблеми, защото смятах, че нещата в Ректората се случват както трябва. Нямах никаква идея, че всичко това ще се окаже един от основните ми приоритети на това място. Както може да се види и от мандатната ми програма, моето намерение беше да развивам МУ, да насоча инвестициите в хората - в преподавателите, в студентите, а не да издирвам документи, договори и да давам справки на прокурори, което правя вече почти месец.  Моята представа, както предполагам и тази на много мои колеги за Университета беше че много е направено, че има над какво да се надгражда. Защо бих поискала да руша, да отнемам предимство на нашето училище, да спирам възможностите му за развитие?  Но когато виждам, че има проблеми – няма как да си затворя очите и да се надявам резултатите от доклада, от прокурорските проверки да ни подминат. След 6 месеца начело на МУ София вече съм наясно с много неща, зная къде има пропуски, какво трябва да се промени. Затова не виждам как може да се говори за война, за реванш и други подобни лични квалификации.  И още нещо - по никакъв начин не мисля, че трябва да се слага знак за равенство между Университета и неговия ректор – нито бившия, нито настоящия или бъдещия. Ние говорим за един осемгодишен период в управлението на висшето училище, в които са постигнати резултати, но и са допуснати значителни, сериозни нарушения. И това трябва да се промени. Който ще дойде след мен – ще анализира направеното от мен и това е нормален процес нали? А не война.  Има и друга „конспиративна“ теория – че това което става е всъщност договорка между вас двамата и след предвиденото за 11 октомври извънредно общо събрание, проф. Митев ще се върне като ректор на Университета? Искам много категорично и ясно да заявя – аз в договорености преди кандидатирането си, по време на моята кандидатура и след това не съм влизала. Непрекъснато се лансира тезата, че аз съм „лична кандидатура“ на акад. Митев – вероятно затова намира място и подобна теория, че аз съм „преход“ към негов нов мандат. Първо това по закон не е възможно. И второ – решението ми да се кандидатирам за ректор на Медицински университет София е мое лично, дълго премисляно, осъзнато, рационално и емоционално подкрепено от моя собствен опит като преподавател. Човек се развива в определена посока, трупа знания, опит и в един момент от кариерата си решава, че може да даде нещо повече от себе си, от времето и енергията за определена кауза. На това се базира решението ми да се кандидатирам – смятам, че мога да допринеса в някаква степен към досегашното развитие на Университета, на който аз самата дължа всичко – обучение, опит, професионално развитие, среда, ако искате даже и приятелства.  За пари ли става дума в тази „пуническа война“, проф. Миланова? Битка за 100-те млн. лв. средства на Университета ли е това? Пак ще попитам – за какви войни и битки говорим? Аз не воювам с никого. Има проблеми – опитваме се да ги решаваме. Но ако това се приема по този начин – нека тогава да сложим точните определения – да, това е битка за името на Университета като почтена, спазваща закона и даваща качествено обучение, образователна институция.  Това ме води в действията ми до тук. Ако те се приемат по този начин, това означава, че другата страна - тези които ме обвиняват в унищожаване на МУ, смятат, че той може да се развива добре само по този начин – на ръба и отвъд закона, чрез намиране на „тънката страна на нещата“, на третирането на разпоредбите на нормативната уредба „творчески“. Този начин на работа обаче, е довел и до Одитен доклад с 50 страници констатации с проблеми, оценени като високорискови.  Моят подход към работата е друг. Смятам, че трябва да се сложи ред, да се спазват законите и разпоредбите във висшето образование, че трябва да се положат усилия да се мотивират колегите за работа, да намерим начин да бъдем привлекателни за чуждите студенти не с ниски такси и никакъв контрол при влизане в Университета, а с качествено образование и диплома, която ще им отвори място навсякъде, където те искат да се развиват.  Но ако трябва да се върна към въпроса Ви за парите на Университета ще кажа само това – те ще бъдат разходвани съгласно определените приоритети, характерни за едно висше учебно заведение – за обучение на студентите, за заплати на преподавателите, за инвестиции в инфраструктура и оборудване, за проекти, с които да се развива Университетът.  Обвиняват Ви, че искате да прекратите бизнес-инициативите на Университета, осъществявани досега, които са довели до финансова стабилност за висшето училище? Нищо, което до този момент е работело като източник на средства на Университета и което е в рамките на закона, няма да бъде спряно. Ако не е законосъобразно – ще се опитаме да го направим такова, както става и с изнесените обучения например.  Странен ми е този начин на изразяване, който чувам през последните седмици за средствата на МУ – „докарани от някого“, „оставени от някого“, „спечелени“. Бюджетът на един университет се формира от субсидията, която държавата отпуска за един студент, публичен ресурс, таксите на платените студенти и проектно финансиране – това основните пера в него. Университетът не е частна фирма, акционерно дружество, в което акционерите „вкарват“ инвестиции, развиват и делят дивиденти от печалба. Всеки лев, който стои в банковите сметки е резултат от труда на всички, които участват в работата на Университета ни. Нали за всички е ясно, че без преподаватели – няма обучение, няма такси, няма приходи, няма „капитал“?  Не съм убедена, че е много добър мениджърски подход и повод за гордост при налични средства от близо 100 млн. лв. - хората, които носят съдържанието на висшето училище да получават между 400 и 700 лв. – асистенти, доценти и професори. Трябва да се търси баланс между инвестицията в инфраструктура и инвестицията в хората, въпреки че „възвръщаемостта“ от двете инвестиции не е съвсем същата.  И още нещо по темата за парите, смятам, че е крайно време решенията за приоритетите за разходването им да се вземат от всички членове на Общото събрание, защото това е логиката на демократичния процес.  Сред обвиненията към Вас е и това, че рушите Университета? Какво всъщност свършихте през тези първи 6 месеца като ректор? Сред колегите ми вече официално се разпространява моя снимка, под която е написано че това е унищожителят на Медицински университет. Аз благодаря за тези квалификации, защото показват, че определени хора виждат в мен огромна сила, а това значи, че аз трябва да я намеря – дори и да я нямам. Защото предполагам, че те не се съмняват дотолкова в устойчивостта на Университета, за да сметнат че един човек за 5 – 6 месеца може да го разбие. Тук отново се налага да коментирам лични квалификации, оценки, нападки, които отдавна напуснаха полето на добрия тон.  Аз обаче, няма да изляза от това поле и затова ще кажа в отговор на въпроса Ви само това – уви не изпълнявам приоритетите, заложени в мандатната ми програма, защото се наложи да се занимавам с проверки – одитни, прокурорски, всякакви. Наложи се да давам отговори на въпроси, на които трудно се отговаря и да решавам проблеми, които не аз съм създала. И всичко това на фона на упоритото и в нарушение на правилата, саботиране на административния процес в МУ, което далеч не се ограничи до отказ от предаване на документи на прокуратурата. И което започна от самото ми встъпване в Университета. Няма смисъл да навлизам в подробности – само ще кажа, че през първите месеци до мен документи трудно стигаха или стигаха частично. А за началото на учебната година всички преподаватели бяха „поканени“ от страна на бившето ръководство да не отиват на откриването й с надеждата то да се провали. Което така или иначе не се случи. Изобщо в обобщение мога да кажа, че отвън се налага един добре организиран хаос, който цели да покаже колко несъстоятелна като ректор съм.  Затова и предприех някои стъпки да променя работата в администрацията на Университета, което включваше и пенсиониране на главния секретар и уволнение на някой от служителите, които съвсем открито саботираха дейността. Не съм „обезглавила“ ректората. Нямам и не съм имала намерение да пенсионирам насилствено никого, както са плашени колегите ми, нямам намерение да уволнявам преподаватели – това също активно се говори вече повече от месец.  И за да ви докажа, че работата върви, че отлив на студенти – нито български, нито чуждестранни няма – ще ви кажа, че досега са подадени 735 молби от чужденци, от които 580 са за медицина. До момента са обработени и са записани 300 от тях, а на по останалите кандидатури продължава да се работи.  Все още първи заместник-ректор на МУ е акад. Ваньо Митев – предишният ректор. Да. Нима не е най-нормалното нещо да търсиш подобна приемственост в работата? Затова и за мен беше естествено да поканя акад. Митев за първи заместник-ректор, защото смятах, че той може да бъде от полза със знанията и опита си. За съжаление от периода на края на одита той е в продължителен болничен, което не му позволява да идва на работа и да помогне за изчистването на констатациите за неуредици, посочени в доклада. Но от друга страна той е написал сериозни възражения срещу тях.  Виждам обаче, че болестта му позволява организиране на пресконференции и активна организационна дейност по извънредното общо събрание, което би трябвало да се състои следващата седмица. Това между другото също е нарушение на закона, този път на Кодекса на труда, нарушение с което се занимава Инспекцията по труда.  Заради това ли ще „Ви искат главата“ следващата седмица? Заради намерението Ви да прекратите досегашния начин на работа? Заради уволненията? Заради това, а и вероятно защото другата страна в този конфликт има съмнения, че още от „тънкостите“, чрез които е управляван Университета ще излязат на бял свят. Сигурно и заради това, че посреднически фирми вече не работят за МУ София.  След като станаха ясни много неща напоследък започнах да получавам писма от най-различни колеги, от студенти, дори от пациенти, които говорят за това какво трябва да се промени, какви практики, които са съществували досега трябва да се премахнат. Извънредно Общо събрание, свикано в нарушение на Закона за висшето образование и на Правилника на МУ, ще ми търси сметка за унищожаването на Университета. Колегите ми са буквално всекидневно засипвани от анонимни имейли, в които се „разкриват“ всички мои злодеяния, дори студентите са убеждавани са да се подписват против мен. Всичко това, в комбинация със заплахите и обещанията, че след 11 октомври „всичко ще си дойде на мястото“ създава една нетърпима среда за работа.  Затова преди няколко дни аз се обърнах в лично обръщение към колегите си от Общото събрание, в което се опитах да представя своята гледна точка. Обясних им защо съм мълчала досега. Надявам се, че са оценили мотивите ми и поне отчасти са разбрали какво е действителното състояние на нещата в Университета. А защо запазихте мълчание до сега? Ще Ви кажа онова, което казах и колегите си. Мълчах, не защото не можех да отговоря на всичките неистини и на откровените лъжи, които се разпространяват. Не защото не мога да покажа реалните факти за размера на заплатите на преподавателите, за състоянието на сметките на Университета, за нарушенията и гражданските договори, които останаха извън обхвата на Одитния доклад.  Мълчанието ми беше продиктувано не от страх, малодушие или от гузна съвест, а защото смятам, че е важно преди всичко да съхраним името на Университета, който трябва да стои над нашите дребни „битки“ и желания. Защото за мен е обидно преподаватели и студенти да бъдат въвличани в подобни скандали.  Но както казах и на тях сега вече съм убедена, че е време и аз да кажа своите думи. Защото е добре истината да излиза на бял свят по-често и по-чиста, отколкото обичайно се случва в подобни ситуации. И защото ситуацията вече истеризира, рискува да разцепи изцяло преподавателите в Университета, да се отрази и на обучителния процес. А това не бива да се допуска.  Разговорът ни досега не прилича много на разговор за образование или за медицина? Уви не. На част от темите в него бих могла да сложа и професионална оценка. Трудно се говори за подобни проблеми, когато те засягат образование и още повече обучението на бъдещи лекари. Образованието и медицината са стратегически инвестиции в бъдещето на една нация. Затова за мен е изключително важно в тези две сфери нещата да са чисти. И ако не мога да променя голямата картина, цялостната ситуация, аз със сигурност нося отговорност, докато съм ректор – за обучението в Медицински университет София, докато съм лекар – за здравето на своите пациенти. На тази отговорност няма да изневеря, независимо от атаките срещу мен.  Как ще работите оттук нататък, проф. Миланова – в атмосфера на разделение, на страх, съмнения? Обърнах се към колегите си с призив да си спомнят какво е Медицински университет София – за тях самите, за медицината у нас. Сигурна съм, че никой от тях, които сте вложили години от живота си в него, не е забравил, какво стои зад славната му история. Призовах ги да спрем да се позорим, като поставяме напред личните цели и страсти над достойното минало и над името на това уникално висше училище.  Университет ще има и след нас, защото той е резултат от обединените усилия на много хора, назад във времето, а и днес. Но това как ще излезем всички ние от тези страсти, които ни владеят сега – с тежки поражения или с гордост зависи само от нас самите, от зрелостта ни да избираме приоритети.  Защото е дошло време за избор – в каква посока и с какво име да вървим напред. И това решение трябва да се вземе без страх, със смело сърце и хладен разум.  

Илияна Йотова: Има рязък обрат в поведението на нашите опоненти г-жа Цачева и г-н Манушев

Има рязък обрат от страна на нашите опоненти в ПП ГЕРБ – г-жа Цачева и г-н Манушев. Нашият тон и нашият характер на кампанията с ген. Радев се запазва и ще се запази като наше поведение, когато спечелим президентските избори. Това кандидатът за вицепрезидент, Илияна Йотова, издигната от Инициативен комитет и подкрепена от БСП, пише БГНЕС. Нашата кампания беше толерантна през всичките дни, заложихме на многото срещи с хората. Обиколихме над 300 села, малки и големи градове, областни центрове. Срещите ни продължаваха понякога повече от час и половина – два, защото се стремяхме да отговорим на всички въпроси, които ни задаваха хората, а ви уверявам, че те не бяха никак леки. Защото има две Българии – България, която е България на големите градове и България на малките градове и села, където хората нямат никаква перспектива, където регионите буквално са обезлюдени, където младите и активни хора са си тръгнали от страната. И това е страшната картина и диагноза за България през 2016 година. За съжаление нашите опоненти не разбраха тези уроци. В последните 6 дни между първия и втория тур хвърлиха цялата държавна машина върху нас. Всички министри се изредиха, за да говорят срещу ген. Радев, срещу мен, да обясняват как едва ли не ако спечелим изборите, ще настане световен апокалипсис. Стигна се до това да мобилизират кметовете по места, които залепяха листчета по блокове и по къщите – ако ген. Радев спечели, ще се спре санирането, ще се затворят детските градини, ще се спре електричеството. Можете ли да си представите докъде можем да стигнем. И тук не е въпросът за кампания срещу мен и срещу ген. Радев и срещу хората, които издигнаха нашите две кампании, това е тип отношение към българските граждани. Унизително е да плашиш свободни хора по подобен начин. Аз мисля, че на 13 ноември ще бъдат наказани. Арогантността на министрите на ПП ГЕРБ стигна невероятни висоти. Между другото ако бъдем честни, едни от най-гласовитите са тези, които уж са с етикета реформатори – говоря за г-жа Кунева и за външния министър Митов, и за Ненчев, и за Лукарски, г-жа Бъчварова. Да, ние ги разбираме защо това е така, не толкова от любов към кандидатите на партия ГЕРБ, колкото те знаят и се борят за собственото си оцеляване. Когато спечелим изборите, г-н Борисов е казал, че ще има предсрочни избори и те ще се разделят със сладките си министерски кресла – това е истината. Но мисля, че хората добре разбират и аз не виждам защо трябва да си губим времето повече с тях, заяви Йотова. За сигналите за купуване на гласове, Йотова каза, че тази атака не е само психологическа, но и финансова. „Защото особено последните два дни, включително и днес ние се превърнахме буквално в телефонни централи. Отвсякъде ни се обаждат хората, за да казват как се купуват цели ромски секции, как се раздават пари на бедни хора в пограничните райони на страната, където мизерията наистина е в застрашителни размери. Обаждат ни се да казват как ръководства на малкото български предприятия, които имаме, са притискани от държавата, от Министерски съвет, за да правят списъци на своите работници, да ги следят после по секциите дали са гласували или не. Продължава този стил на ПП ГЕРБ да се отнася към българските граждани, като към крепостни селяни. И тъй като на 6 ноември се видя нещо хубаво, втората новина след това, че ние бихме ПП ГЕРБ за първи път, беше това, че хората преодоляха страха. И аз се надявам, че на 13 ноември, със самочувствието от резултатите от първи тур, този страх ще бъде преодолян в още по-голяма степен. След като вчера министър-председателят излезе и каза, че кандидатурата на г-жа Цачева е грешка, очевидно е, че последните инструменти, последните средства за спечелването на тези избори, според тях, е купуването на гласове, търговията с влияние, притискането и на местната и на държавната администрация, както разбира се, може да се очакват и опити за фалшификации в самия изборен ден, но ние сме готови за това”, каза тя. На въпрос кое е важното в тези избори, защо има силен интерес и партия ГЕРБ иска да спечели тези избори, Йотова отговори: „Да не говорим за ПП ГЕРБ, ние говорим за един човек и това е г-н Борисов”. “Той не е свикнал да губи и както виждате в тези 6 дни, вместо да се държи на висотата на поста, който заема – той е министър-председател на България, той хвърли всичко срещу нас, за да спечели по този служебен начин президентските избори. Аз ако бях на негово място сигурно щях да бъда доста по-кротка и да оставя една друга политическа сила, Инициативен комитет, да спечелят президентската институция. - за да има коректив и алтернатива. Г-н Борисов иска да има чрез г-жа Цачева и президентството, защото нали нямаме никакви илюзии, че тя ще води самостоятелна политика. Тя ще бъде по цял ден на телефона, за да слуша какво нарежда министър-председателят, за какво разделение на власти можем да говорим в тази ситуация. Ще каже някой – тя може да се еманципира – не, не може да се еманципира, защото тя 6 г. беше председател на НС и ние видяхме, че за тези 6 г. тя позволи на г-н Борисов буквално да унищожава тази институция. Спомняте ли си, когато той веднъж нахлу в пленарната зала и обяви, че там народните представители са банда безделници и тя не реагира по никакъв начин. Това показва, че тя не може да се еманципира от него. Той е все пак неин политически лидер, нека да не го забравяме. Затова ние полагаме всички усилия – ще спечелим тези избори. Ще ги спечелим с надеждата и очакванията на хората за промяна. Вижте и референдумът – той ясно показа. Броят на хората, които гласуват на този референдум е събирателно на всички избиратели на отделните кандидатпрезидентски двойки. Какво говори това? Че има настроение в България за радикални промени. Хората вече не харесват тази политическа система, не харесват лицата, които олицетворява тази политическа система в по-голямата си част и искат нещо ново да се случи. Защото гласуваме на едно място – България буквално в момента няма светлина в тунела. Няма визия как се развива в следващите 5-10 години, каква държава искаме да бъдем, дали държава, която действително е равностоен партньор в ЕС или е страна, която е територия за експерименти на чужди политики, които ни се налагат отвън. За да се преобрази това, трябва да има някакъв сигнал и този сигнал трябва да бъде даден на тези избори, когато аз и ген. Радев ги спечелим”, каза Йотова. Попитана кои са първите неща, които като президентска институция би трябвало да направят във вътрешнополитически план, Йотова отговори, че това е една нормализация и успокоение, както на институциите, така и на обществото. „Вижте на какво заложиха нашите опоненти от нощта на изборите. Че ако ние спечелим изборите или когато ние спечелим изборите ще трябва моментално да има предсрочни парламентарни избори. Защо трябва да има предсрочни парламентарни избори? Това не е истинска заявка на министър-председателя Борисов. Това е опит за пределна мобилизация на избирателите на ПП ГЕРБ и аз съвсем категорично правя прогнозата, че когато загубят изборите, те няма да си подадат оставката. Да ви кажа честно и формално, не би трябвало. Защото никъде не е казано, напротив обратното е, че президентът и министър-председателят трябва да са от една и съща политическа сила. Няма такава връзка между едното и другото. Съвсем друг е въпросът, че преди една седмица, преди първи тур г-н Борисов призна, че няма мнозинство в парламента. Това вече е съвсем друга причина. Ако той наистина се чувства без мнозинство, ако трябва малките политически формации да го рекетират за всеки един закон, всяко решение в държавата да се взема на базата на задкулисни договорки, тогава го разбирам, че иска предсрочни избори. Тогава ги искаме и всички ние, защото означава, че няма никаква перспектива пред страната. Ето виждате в момента с какво се занимават - комунизъм-антикомунизъм, въобще теми, които …. моят син е на 2 години, и дори вече не иска да ги слуша. Той не ги разбира, за да иска да ги слуша, а и те не му дават нищо занапред, нищо за в бъдещето. Всичко е обърнато към миналото. Но и сега вместо да се занимаваме с тези, буквално нелепости, имаме много по-важна тема, освен президентските избори и това е бюджетът на страната. Вече се призна, че той е грешен, че сметките са грешни. Някъде се губят едни 2 млрд. Ето това са истинските теми за нас. Затова сега на първо място сме се съсредоточили върху спечелването на изборите и след това съвсем нормално е да видим какви са първите 3-4 неотложни задачи, които не президентът, не министър-председателят, не партиите, а българското общество трябва да реши. Разбира се, на първо място няма как да отминем тази тема – това е непосредствената заплаха за националната сигурност във връзка с миграцията и бежанците. България е в точката на замръзване по тази тема. Защо? Ние нито в момента можем да си решим вътрешните проблеми, границата ни продължава да бъде пропусклива, пробита от каналджийски и трафикантски мрежи, аз не мога да повярвам, че ако има една стабилна власт и държавата си е на мястото, че не може да ги разбие тези мрежи. Напротив, тя би могла да се справи в рамките дори на един месец. Но за съжаление тези мрежи финансират и политически партии и това вече много открито се говори долу сред хората в южната част на България около турската граница. Второ, не сме решили въпроса с тези центрове, които вече са над 100% запълнени. Ето, онзи ден имаше епидемия в най-големия център в Харманли. Лекарите вече не искат да го обслужват, защото държавата не иска да им плаща, няма посредници, няма преводачи. Това е много страшно, защото центърът е от отворен тип и означава, че тези епидемии ще се разпространят и върху българските граждани. Да не говорим за това, че след 19 ч. там те се страхуват определено да се разхождат по улицата. Така че много са проблемите, а за Европа е още по-страшно. Защото сега на масата на преговорите между държавите-членки стоят три много важни въпроса, за които България все още няма никаква позиция, а за част от тях има и грешната позиция. Ще кажа веднага кои са тези три въпроса. На първо място, ние нямаме позиция по промяната в Дъблинското споразумение. Докато ние не променим два текста, които директно ни обричат като бъдещ бежански център и санитарен кордон пред Европа, няма как да запазим националния си интерес. Какво имам предвид?! Един текст, който казва, че за убежището на мигрантите е отговорна първата държава на влизане, тоест това е текст, който се отнася до всички гранични държави, включително и България. И вторият текст е възможността да се връщат обратно на наша територия вече преминали бежанци и мигранти от другите страни в ЕС. И тук трябва да търсим съюзници. Тук е много важна ролята на българската дипломация, на бъдещия президент, на министър-председателя. Съюзници са в лицето на Италия, на Малта, Гърция, в по-малка степен, но не без значение Испания и Португалия. Защото това са външните граници на ЕС и ние имаме едни и същи проблеми. Ако обединим усилията си, тези текстове ще паднат. Стои цялостният пакет за промяна на политиката за миграция и убежище, и тук България трябва да намери своя интерес. Тя държи златната карта в тази част на Европа. От нея зависи ако има едно голямо стълпотворение на особено икономическа миграция, тъй като бежанците стават все по-малко, ще бъдат засегнати и другите страни в Европа. Затова е важно ние сега да поставим този интерес. И на трето място – големият въпрос за отношенията ни с Турция. Аз не искам дори да си мисля, че има нещо вярно в тези слухове, които се носят, че има сделка между г-н Борисов и г-н Ердоган, и тази сделка е и във връзка с президентските избори. За първи път от 27 години една чужда държава си позволява да се намесва във вътрешната политика на съседна държава, каквато е България. Това е абсолютно недопустимо, защото суверенитет много трудно се губи, коментира Йотова и отправи риторичен въпрос към премиера – каква е цената на тази сделка? Тя напомни за посещението на Борисов в Турция и отбеляза, че той е единственият ръководител в Европа, който се е обявил изцяло за отпадане на визите за турски граждани. Слава богу, в Европа никой не обърна внимание на това – и Юнкер, и другите правителствени ръководители заявиха, че това може да се случи само ако Турция изпълни всичките 72 критерия, коментира Йотова. От друга страна обаче, продължи тя, ние сме заинтересувани да има добри отношения и да се развиват преговорите между ЕС и Турция, защото за България е важно да се доизпълни споразумението за реадмисията на мигрантите. Тя припомни, че в момента Турция е блокирала най-важния текст от споразумението ЕС-Турция, а именно възможността да се връщат икономическите мигранти от трети страни на турска територия. Затова и нашите центрове в момента са пълни – защото голямото количество хора от Афганистан и Пакистан ние не може да ги връщаме в Турция, допълни Йотова. Всички тези въпроси стоят пред българските институции и пред бъдещия президент. Именно за това аз съм много доволна, че нашият кандидат за президент е човек с военна подготовка, човек с много добри познания в геополитическите отношения, заяви кандидатът за вицепрезидент. Йотова прогнозира, че след президентските избори първите „министерски глави, които ще отхвърчат” са на външния министър Даниел Митов, който на няколко пъти буквално подхлъзна министър-председателя – случаят с ООН и кандидатурата на Кристалина Георгиева, която пък след това напусна и ЕК – тоест, България получи един след друг два много тежки шамара. Другият е министърът на отбраната Николай Ненчев, защото този човек не е за този пост. Йотова припомни, че на провелата се наскоро среща на министрите на отбраната от Вишеградската четворка и с участието на страни извън ЕС като Македония, единственият непоканен е бил Николай Ненчев. Това е много странно, защото в момента една от най-рисковите граници е именно българо-турската граница, тъй като през нея минават най-голямо количество нелегални мигранти. Аз тълкувам това по два начина – или тези министри нямат никакво доверие на Ненчев, или той се е поставил в такава позиция, че някой друг може отново да вземе решенията без участието на България. Това, според мен, е много позорно и работи срещу нас, категорична бе Йотова. На въпроса какви ще са първите действия на президентската двойка Радев – Йотова при победа на балотажа в неделя, кандидатът за вицепрезидент отвърна: Задължително е веднага да се свикат всички институции – институцията има един прекрасен инструмент, който се нарича Консултативен съвет по национална сигурност. Трябва да се види какво е фактическото състояние на мигрантската криза – фотографската снимка на ситуацията, да е ясно какво правим с хората, които вече са на наша територия. Да не забравяме, че живеем в много сложни време и затова е много важно да знаем истинската картина. В диалог с всички институции трябва да се изчистят двете позиции – какво правим като неотложни 5 стъпки, за да видят хората в България, че имат институции, които са гарант за тяхната сигурност. И втората крачка е как с обединени усилия отстояваме своите позиции в Европа. Оттам нататък втората най-сериозна тема е бедността, каза още Йотова. Мизерията и беднотията в България взеха наистина застрашителни размери, констатира тя и допълни, че не трябва да се правят само анализи. Ние с ген. Радев сме реалисти, знаем, че не е по силите да се справи с демографската катастрофа и с преодоляване на бедността нито една партия, нито едно правителство, нито един политик, но в едно сме убедени – не просто консенсус, а национално обединение по тези въпроси, преглъщане, компромиси, за да вървим напред, каза Илияна Йотова. В заключение тя се обърна към имащите право на глас българи с думите да не се страхуват, а да защитават правото си на избор.

Министърът на културата Вежди Рашидов : Толкова сме смъртни, че злобата не си струва

 – Бихте ли станали за трети път министър на културата? – Много странен въпрос… Аз си мислех, че втори път няма да стана, но както виждате, и това се случи. В интерес на истината трябва да кажа, че и преди това съм канен да поема този пост два пъти – в едно временно и едно редовно правителство, а за да бъдеш поканен, явно някой е преценил, че ти заслужаваш да поемеш такъв тип отговорност. Управлението обаче не е шега работа. Който смята така, много греши. Когато Стефан Данаилов напускаше Министерството на културата, ми каза: “Дойдох здрав, напускам с шепа хапчета.” А да не говорим колко е отровена средата, в която живеем. – Културата ли имате предвид? – Не, цялата обществена среда е на практика отровена. Едно е да казваш на улицата какво искаш, а друго е да носиш отговорността от това, което искаш. Защото преди желаното да се случи, се минава през решения, през отговорности, през рискове, през неочаквани препятствия, разходване на обществени средства. Това, което е притеснителното за общественото здраве, е, че плюенето се превърна за някои хора в професия. Това, разбира се, деморализира всичко в обществото. У нас по такъв начин се изкривиха нещата, че едни хора искат те да вземат решенията, но друг да носи отговорност за техните решения. – Знаете ли, лично аз още нямам логично обяснение защо това правителство подаде оставка, защото, ако сме честни, премиерът Борисов направи залога още преди да са раздадени картите. Има ли нещо недоизказано? – Българинът е много приказлив по природа. Ние сме експерти по руските въпроси, ние сме експерти по турските въпроси, по американските въпроси. Ние сме едни говорещи хора, експерти по всички въпроси. Арогантният човек, след като оплюе някого, самодоволно констатира: “Аз съм притеснен от културата на този.” Ами къде е неговата култура, на този арогантен човек? Много неща се изговориха по адрес на правителството и оставката, но нещата всъщност не са много сложни. В момента съм на сто процента съгласен с това, което се случва. Знаете добре, че предишното правителство на ГЕРБ трябваше да подаде оставка заради агресивното повишаване на цената на тока. Няма какво да си крием главите като щрауси в пясъка. Знаете, че тогава имаше и сблъсъци. В парламента се каза едно изречение, което трябва да е урок, когато искаме да търсим път на развитие, а не път на деморализация. Тогава Бойко каза нещо много важно: “Няма да приема нито една капка българска кръв да се пролее!” Смелостта да поемеш отговорност и да подадеш оставка е много по-голяма, отколкото да се стаиш, създавайки ненужно напрежение. И няма за какво да упрекваме министър-председателя, който ясно и точно казва, че щом демокрацията е властта, която ти дава народът, то е морално тази власт да се върне обратно, когато хората поискат. И това не би трябвало да бъде повод за обвинение, а позиция, която следва да бъде уважавана. – Какво се случи сега? – Минаха политическите страсти. Смея да кажа, че мина една добра кампания с малки изключения на поведение, свързано с „удари под кръста“. Днес трябва просто да се спрем, да се огледаме. Факт е новоизбраният български президент. Да забравим политическите боричкания и да му пожелаем на добър час, за да може да бъде полезен на българската държава. Трябва да кажа обаче, че Цецка Цачева беше една много добра кандидатура, тя е много добър професионалист, тя е умна и балансирана дама, която прекрасно изпълнява задълженията си в българския парламент. А колкото до негативите, аз съм сигурен, че няма да има неоплют достоен българин. Напоследък това е нашият манталитет, който бавно превръщаме в начин на живот. – Да се върнем към Борисов. – Трябва да отдадем заслуженото на Борисов. На тези избори въпреки всичко ГЕРБ получиха повече гласове, отколкото на парламентарните. Това е една добра индикация и база, върху която ГЕРБ трябва да стъпи за следващата кампания. Организацията беше много добра и тук трябва да кажем добра дума и за това, което Цветан Цветанов направи. Фактите обаче са си факти – има нова ситуация на политическата карта. Ние мислехме, че още сме стабилни, защото правим полезни неща, изграждахме полезни за хората неща. Хората обаче спряха да чуват и добрите послания. Не можем да ги съдим, че не ни ръкопляскат или не казват по една добра дума за свършеното. Но ако е такава ситуацията, то трябва да се постъпи като Борисов. Той освен министър-председател е и партиен водач и сега най-честното е да бъдат убеждавани хората в политиките, които провежда ГЕРБ, и на едни избори да се види какво е реалното състояние, да се потвърди правотата на програмата. – Преселническата вълна изигра ли роля в загубата на президентските избори? – Да, изигра, и то много съществена роля. Прекалено много евтини играчи се настаниха на политическата сцена, които се хранят от страховете на хората. Очевидно е, че този натиск от Изток няма да спре и популистките партии ще черпят сили от него. Вие знаете, че аз присъствах на срещите на премиера в Турция с неговия колега и с президента Ердоган. Само ние, българите, си оплюхме премиера. Ако днес през границата преминават по-малко хора, то е заради дипломацията, която се проведе в Турция. – Има ли заслуга Борисов за това? – Разбира се. Онова, което Ердоган каза много просто и ясно и няма как да не се съгласим с неговата теза, е, че огромни средства струват тези 3 милиона и половина, които стоят на границата между Турция и Сирия. Той каза, че много отдавна границите на Европа не са тези в Гърция и България, а турско-сирийската граница. Философията е проста: най-добре е да се задържат там тези милиони бежанци, защото, когато свърши тази война, най-лесно е тези хора да се приберат по земите си. Ако в един момент тези хора тръгнат към Европа, телената ограда на границата ще ни изглежда като брюкселска дантела. Ако има някакво привидно спокойствие на южната ни граница, то това е заради добрата дипломация, която Борисов с много загриженост проведе за България, и ако някой ми каже противното, то той не е в час. Борисов настояваше пред европейските си колеги, вместо да се правят огради в Унгария, в Австрия, всички заедно да опазим европейските граници. Така че нека никой да не се упражнява фриволно на тази тема, ситуацията крие много опасности. – Имаше ли шантаж от малките партии в управлението? Извиване на ръце? – Не мисля. С Бойко Борисов се работеше много лесно. Всеки е бил в постоянен контакт с него и винаги е намирал разбиране за проблемите, които трябва да се решават. Колегите разбраха вътре това и работехме екипно. Имаше външнополитическо напрежение. – Веднага след като правителството подаде оставка, започнаха атаките – няколко министри бяха обвинени, други бяха извиквани в следствието като свидетели. Започнаха да се появяват скандали от сорта на този с луксозните джипове на ловните стопанства, които се ползват от властта. – Винаги съм бил против показни акции. Това обаче не е добра политика. Нека, ако има престъпление, доказателства, всеки да си носи отговорността, но такъв лов на вещици не е полезен за държавата, защото след това ще се случи с тези, които сега го организират, после и на следващите. – Няма ли твърде много его във вашия ресор – културата? – Не може да няма. В културата са хора образовани, талантливи, а талантливите хора са ярки личности, индивидуалисти. Те са говорещи, неудържими, те са будната съвест и това е правилното. Познавам тази материя. Аз съм един от тях. – Един от тях, но си създадохте много врагове? – Не, те са няколко, не са много. Имат обаче едно качество – кресливи са. Когато станах министър, бюджетът на българските театри и сценични изкуства беше 48 милиона. Днес знае ли някой колко е? – Колко? – 80 милиона! Парите няма да стигнат никога, но е важно да се случва нещо. – Веднага ви обвиниха, че сте вкарали така наречените мечки в театъра. – Нормално е да се появят, но театрите си имат мениджъри и те решават какво ще поставят и какво не. Днес на всеки един изкаран лев на часа получават още два и половина – три. Ако тази вечер изкарат 10 хиляди лева, получават още 25-30 хиляди. Но да са живи и здрави актьорите, заслужават си парите. За разлика от други области в културата има много талантливи хора и не бива да я подценяваме, унизяваме и обиждаме. Българинът е талантлив. – Ще ви липсва ли Министерството на културата? – Не зная. Моят живот е низ от случайности. Онова, което винаги съм правил, е да поемам отговорности. – Какво направихте и какво не успяхте? – Много неща направихме, други не се случиха, а имахме и още много проекти. Явно един живот не стига за всичко. Двата мандата понякога на човек му се струват много, особено когато това се случва в среда, пълна с отрицание. Едва сега разбирам защо единствен българският народ има поговорка „Няма ненаказано добро“. – Откривате изложба с акварел в галерия “Арте”. Казахте, че след болестта сте очаквали да бъде мрачна, а тя е доста цветна. – Преживях голямо изпитание, но засега резултатите показват, че състоянието ми е добро. Уча се да приемам живота такъв, какъвто е. А колкото до акварелите – личната ми изненада е, че тези рисунки станаха цветни и светли. И най-хубавото знаеш ли кое е? – Кое? – Убих в себе си онова странно чувство – да мразя. Разбрах, че това е пълна глупост. Толкова сме смъртни, че злобата не си струва.            

Нека законът и държавата не пречат на кооперациите

 Явор Гечев е роден през 1978 г. Завършил е Аграрния университет в Пловдив със специалност растителна защита. Специализирал е политически мениджмънт в Института за социална интеграция и в НБУ. Първите години от професионалната му биография са на земеделски производител. В периода 2008-2010 заема различни длъжности в ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, след което се връща в частния сектор. Избран е за депутат в 42 Народно събрание, след което става зам.-министър на земеделието и храните в кабинета на Пламен Орешарски и отговаря за еврофинансирането. През миналата година Гечев оглави Националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ). Член е на Националния съвет на БСП.    'В земеделието трябва устойчива политика, която да не се променя под натиск" - Господин Гечев, през миналата година оглавихте НСЗКБ. На какво ниво е земеделското коопериране у нас в сравнение с това в Европа, има ли сериозни разлики? - Всъщност няма прилики. На практика кооперативизма в България по отношение на земеделието се изчерпва с организацията, която представлявам. Това са кооперациите, останали в България, които по ред причини, по-скоро целенасочено, са атакувани, превземани, унищожавани. Били са около 9 хил. в ранните 90 години на миналия век. По една или друга причина тяхното имущество, стопанисване на земя и т.н. е минало през фалити, през различни ръце. Това, което е останало, са около 900 кооперации, които в огромната си част са много добре структурирани, устойчиви, публични институции. Има, разбира се, дисбаланси. В Северна България кооперациите са големи, устойчиви и добре функциониращи, предимно занимаващи се със зърнопроизводство. Много по-тежко е състоянието в Тракийската низина, където земята е раздробена, няма същите добиви от зърнопроизводство. Проблемите в едната и в друга България са различни. Колкото до разликите с Европа - тя е изключително кооперативна. Не само като понятие, а и като структура на земеделието макар и от други типове. България изобщо не се е развивала до този момент в това отношение. А всички говорят за кооперации на фермерите, за водни синдикати, за водни кооперации, за сдружения, които да продават продукцията, за преки вериги на кооперативен принцип. Това обаче само се говори, а на практика го няма. И когато погледнеш нормативната база, се оказва, че всъщност не можеш и да го направиш в чистата му форма. Трябва да правиш акционерни дружества и т.н., които не са подходящи като модел за България. Нито за Европа. Законодателството за кооперирането е не просто неподходящо, него го няма. За съжаление има и неразбиране. Няма и практика в България, с изключение на нашата организация. Усещането и на другите браншови организации е, че това е необходимост като модел. Европа неслучайно е тръгнала по пътя на кооперирането. Малките, средните пък и по-големите не могат да си осигурят нито пазар, нито да контрактуват договори на зелено, нито да минимизират разходите си. Не е необходимо примерно едно стопанство, което отглежда нещо върху 50-100 декара, да има агроном на заплата. Един читав агроном може да контролира работата и консултира стопанската дейност по отношение на науката в да речем 20-30-50 такива стопанства. Както и трактор, който нормално работи по-голяма площ, а и не всеки производител може да си го позволи, е икономически неизгодно да обработва площи под капацитета му. Затова моделът на кооперирането се е наложил в Европа от самосебе си. И е много странно битуването на мнението за кооперациите у нас, че са някакъв тоталитарен модел. Това е пълна глупост. Пикът на кооперациите в България е бил по времето на Александър Стамболийски, много преди 9 септември е имало кооперации. Трябва да бъдат подпомогнати законодателно и структурно съществуващите кооперации, да се стъпи на тях, но да се отворят възможностите, да се благоприятства този процес, за да се тръгне към кооперативно земеделие. - Всичко това ли ви накара да работите по проект за промяна в Закона за кооперациите? - Едно от първите неща, които започнах да правя като новоизбран председател, е да обиколя страната и да се срещна пряко с хората. Там са проблемите, там е експертизата. Целта ми беше да се видят конкретните, цялостните проблеми. Нормативната база е изключително остаряла, тя не отразява действителността, по скоро създава проблеми. До голяма степен тя възпрепятства развитието на кооперациите. Предвид спецификата на българското земеделие се оформя една картина, която не е перспективна по отношение дори на съществуващите кооперации. Нямам предвид като възможности за обработка на земята и като добив на продукцията - там кооперациите се справят относително добре. Ето един пример обаче. Кооперациите като законодателство в момента представляват дялови вноски на капитал, на пари на някакви хора. В повечето случаи кооперациите, които са правени в момента, са дялови вноски от компенсаторните записи, които са придобивали някакво имущество от ТКЗС-та, от ликвидационните съвети. Добре де, ама земеделска кооперация без обвързаност със земята, не е ли безумие? Кому е нужно собствените член-кооператори да отдават под аренда собствената си земя в кооперацията. Един от големите проблеми е взаимовръзката на член-кооператорите със земята и с правните отношения. Стои и въпросът всичките ли кооператори трябва да имат еднакъв глас или различни според дяловете, които представляват. В тези много сериозни промени в закона искаме първо да направим спецификите на земеделските кооперации. Другото е отварянето на всичките видове кооперации в земеделието. Кому е нужно една кооперация или сдружение на собственици, което е всъщност юридическо лице, за да стопанисва водни обекти по Закона за сдруженията за напояване със същите хора да трябва да направи второ юридическо лице. Това е безумие. Много се говори за преки вериги за коопериране за пазари. На големите търговски вериги са им необходими големи количества продукция. Кой малък, среден и дори голям производител може да предоставя всеки ден в рамките на 1-2 години например по един тир домати от определени сортове? Светът го е измислил, това става чрез кооперативите. - Значи, ако искаме да се постигне това, за което иначе постоянно се говори - да има повече български стоки в магазините, трябва да минем през кооперирането? - Цяла Европа, целият свят е минал през кооперирането. Разковничето на проблемите с липсата на пазари, на структурата на търговските отношения и на преките вериги, е кооперирането. Нямам предвид кооперации от тип ТКЗС в тоталитарната държава. Нека обаче законът и държавата не пречат на съществуващите кооперации. Защото селата, в които има кооперации, са живи. Има стотици кооперации, които поддържат доброволни социални фондове. И когато има затруднен човек в селото, те му помагат при нужда от операция например. Много от кооперациите поддържат на себестойност и дори на загуба фурни за хляб, столове, социални кухни, издържат пенсионерски домове и т.н. Друго много важно е, че кооперациите дават доста по-голяма рента в повечето от случаите. Освен това поддържат доста по-голям състав, но действителен състав, осигуровките на който са на 100-процентовата база. Един комбайнер в сезона взема например 4000 лв. заплата и кооперацията му плаща данъците. Кооперациите са публични структури, които са напълно на светло. Може би и заради това при тях има много повече данъчни проверки. Кооперациите не пречат на никого и затова трябва да бъдат оставени да се развиват, но успоредно с това трябва да бъдат отворени и другите форми. И нашата организация е готова да помага на хората, които искат да се сдружават. С промените, които подготвяме, може би създаваме прецедент, но ние сме хората, които имат експертизата, при нас е единственото коопериране по отношение на земеделието. Звучи абсурдно, че браншът си прави закон, но се стараем да го направим така, че да разрешим проблемите в кооперирането. Ще го предложим за обсъждане и на другите големи и по-малки браншови организации, за да си кажат мнението. И след това като готово и оформено предложение ще го представим на политическите партии и на МЗХ, за да проведем реални дебати върху него. Ако тръгнем да го променяме запетайка по запетайка, без да се виждат цялостната концепция и стратегията, която трябва да се изпълни на държавно ниво, нещата няма да се получат. Всъщност отдавна тези промени е трябвало да ги има. Кооперирането помага и на малките земеделски производители, защото те нито са устойчиви икономически, нито могат да достигнат до пазара, нито могат иначе да намалят цените на доставките си. Затова държавата трябва да благоприятства процеса на коопериране. А самият бранш вече е узрял за този закон. И неслучайно тази законодателна инициатива идва от бранша, а не от държавата. - Какви са причините земеделието ни в момента да е монокултурно и докъде ще стигнем, ако продължим все в тази посока? - Това се дължи на поредицата от неправилни действия и от липсата на стратегия. Говорят за стратегии, но аз съм виждал само планове. Държавата има няколко инструмента. Единият е законодателството. Държавата е регулатор и в зависимост от това какви условия създава, така се и развива браншът. Дотук сме свидетели на стихийно развитие и на липса на регламентация. Разбира се, при сегашните обстоятелства няма проблем с пазара на пшеницата и зърнените култури, защото той е световен. Висока механизация, големи площи, общо взето, малко хора се занимават със сектора. Когато се обработват големи площи, това дава някаква рентабилност. В момента обаче пшеницата се продава на себестойност и дори под себестойност. Освен това най-добрите времена в зърнопроизводството отминаха. И самите фермери, и кооперациите осъзнават, че трябва да се работи в друг аспект по отношение на разнообразяване към зеленчукови култури, към животновъдство и т.н. Много голяма заблуда е мантрата, че много трябва да изнасяме. Ние изнасяме повече, отколкото внасяме земеделски продукти. Но ако от тази сметка извадим зърнените култури, ще видим какъв е баланса. А истината е, че няма как изведнъж да започнеш да изнасяш плодове и зеленчуци, защото производството има своя специфика. Когато секторът се управлява от хора, които не разбират тази специфика, се стига до това, на което сме свидетели. Трябва целенасочено да се работи по отношение на вътрешния пазар - плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти, за да достигне българската продукция 80%. И чак тогава трябва да мислим как да разнообразяваме и увеличаваме износа. В момента ние нямаме икономическите структури, които да го правят, да го синхронизират през кооперирането, необходимо е и държавата да застане като гарант по отношение на изпълнението на договорите, и то пак на принципа на кооперирането. Всички големи търговски дружества, които захранват със земеделска продукция, са на практика кооперативи в цяла Европа. Хората, които се занимават с търговия на продукти, не искат да разговарят с хиляди доставчици и това е нормално. Затова вземат оттам, откъдето може да им се осигури много продукция. И понеже у нас това не става, те го правят зад граница. Проблемите в сектора са ясни, въпросът е какво се прави за тяхното решаване. - Постоянно се говори за еди колко си пари, които отиват за този или онзи бранш, но никой не говори какви са резултатите. - Това е големият проблем, че постоянно се говори колко сме изхарчили и колко сме усвоили. Никакво значение няма колко пари сме изхарчили и колко пари сме усвоили. Единственото, което трябва да има значение, е какво сме постигнали с тези средства като структура на земеделието, като производство, като култури, като преки вериги, като БВП. Когато се погледне БВП, става ясно, че той не се е повишил. Мърда на фискална база в зависимост от цената на зърнените култури. Това обаче не стига. Истината е, че ние не сме в пазарна икономика в сектор земеделие. И трябва да се проумее, че за да постигне държавата някакви резултати в този сектор, е необходимо добро законодателство, поземлена реформа, производствени структури, чак тогава са европейските средства, държавното доплащане и намалените акцизи. Изисква се една балансирана, устойчива, прагматична и най-вече прогнозируема политика на държавата. - Правен ли е анализ каква е ползата за земеделието ни от европарите? - На последния мониторингов комитет по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) аз като негов член казах, че трябва да има такъв анализ. И Министерският съвет, и ЕК включително казват, че трябва да има анализ. Например, когато е отворена една мярка от ПРСР, не трябва да се отваря целият бюджет, а част от него, за да се види как върви и какъв ефект се постига. Това обаче не се прави, защото ще излезе, че се дават пари за глупости. Да, така е. Има изкривяване по отношение на финансовия ресурс - мислят се мерки, които не са за земеделието, а на друг принцип да отидат средствата. Не мога да обвиня хората, че вземат пари, въпросът е, че държавата ги дава за глупости. И затова няма ефект и структурата на земеделието ни е монокултурна. Нивата на производство на плодове и зеленчуци са ужасяващо малки. А земеделците отдавна са повече счетоводители, повече експерти по еврофондовете, повече юристи, отколкото производители. Готов съм за спор по отношение на тези проблеми, ако има обаче с кого да се спори, но държавата трудно влиза в директни дебати. Отговорите са стряскащи, но няма смисъл да си крием главите като щрауси в пясъка. Проблемите трябва ясно да се осъзнаят и да се направи план как да се стигне от точка А до точка Б и да има една устойчива политика, която да не се променя под натиск, защото всеки от браншовете ще си иска своето. Трябва ясна и устойчива стратегия, а не да се променя тя с всяко правителство. Затова и се захванахме да подготвим сериозни промени в закона, които ще са готови около април. Но не можем да направим тези промени с МЗХ, защото ние дори не можем да си комуникираме с министерството. И то не заради нас.

Купих си запорирана кола. Кого да търся?

 Купих си кола, горд с новата придобивка и радостен, че вече няма да съм зависим от досадния градски транспорт, като всеки съвестен гражданин, пристъпвам към изпълнение на другите ми  задължения, произтичащи от покупката на автомобила. В КАТ обаче ме заливат “с кофа студена вода” – колата е запорирана и не мога да я пререгистрирам. Не съм единственият с този проблем, често се случва, но не съм наясно какво да правя и кого да търся. Какво съм виновен аз като нямах ни най-малка представа, че има запор? Мога да изготвя договор за покупко-продажба на МПС от тук. Какво е запор? Запорът е мярка, с която ми се забранява да се разпореждам (напр. да продам) дадено имущество и има за цел съхраняването му с оглед удовлетворяване на кредиторите ми (което, не изключва възможността имуществото да не принадлежи на мен, като длъжник, а на трето лице). Собственик ли съм или не? Продажбата си беше напълно редовна – отидохме при нотариус и свършихме каквото трябва, но колата е под запор и аз хем мога да си я карам, хем не мога да я продам или да се разпоредя по друг начин с нея. Моя ли е или не? Ако запорът е вписан преди продажбата, сделката между мен и продавача не може да се противопостави на кредиторите на продавача, събирането на чиито вземания е обезпечено с въпросния запор. Спрямо тях продажбата е “относително недействителна”, т.е. ако длъжникът не намери пари отнякъде да им плати, съдебният изпълнител може да изнесе колата на публична продан, да я продаде, получените пари да бъдат изразходени за погасяване дълговете на моя продавач, а аз да пия “една студена вода”. Иначе казано, нямам никаква сигурност дали утре някой няма да почука на вратата ми за да ми вземе ключовете от колата, т.е.МПС-то може да ми бъде отнето по всяко време. Как да я карам тази кола като не е пререгистрирана?! Нося ли отговорност? При тази ситуация няма как да пререгистрирам колата и при все, че аз самият съм подведен, т.е. неизпълнението на задължението не е по моя вина, не нося отговорност ако карам колата така – с талон, в който фигурира името на стария собственик. Необходимо е обаче да съм изпълнил другите си задължения като собственик на автомобил, напр. да имам сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Тоя хитрец продавача сух ли ще се измъкне?! Няма ли грам отговорност?! Продавачът няма как да се отърве току-така, той носи отговорност за: злоупотреба на доверие – това е престъпление и се изразява в разпореждане (в моя случай продажба) на запорирано имущество (колата). Наказанието, което може да отнесе продавачът в този случай е глоба от 100 до 300 лв. или лишаване от свобода до 3 г. при подписване на договора за прехвърляне на колата и заверяване на подписите при нотариуса продавачът е длъжен да подпише декларация, че  няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство, за събирането на които колата може да бъде запорирана. За деклариране на неверни данни той носи наказателна отговорност, “грозят го” глоба от 100 до 300 лв. или лишаване от свобода до 3 г. Какви варианти за поведение имам? мога едностранно да разваля договора – за целта е необходимо да направя изявление, че развалям договора и това изявление да достигне до продавача, да бъде възприето от него и да имам доказателства за това (тук възможностите са няколко – да му пратя писмо с обратна разписка, да му пратя нотариална покана, да си организираме среща, на която да му заявя, че развалям договора и да се състави протокол за проведената среща); мога да отида при частният съдебен изпълнител и да му обясня как стоят нещата. ЧСИ-то обаче няма да вдигне запора само “на добра воля, защото ми влиза в положението.”  Тук имам две възможности: ако МПС-то вече е обявено на публична продан, мога да участвам като наддавач в проданта и да купя колата; Така обаче ще съм платил два пъти за едно и също нещо. мога да заплатя на ЧСИ-то сумата, за която е наложен запорът, като по този начин ще стана кредитор на продавача. А аз ще мога да си търся парите, които съм платил на ЧСИ-то от стария собственик на автомобила. Този вариант обаче носи риск за мен, защото нямам никакви гаранции, че ще си ги получа обратно – все пак вече имам горчив опит с честността на моя длъжник. В този случай ЧСИ-то ще вдигне запора. мога да съдя продавача за злоупотреба на доверие. Според съдебната практика обаче запорът се счита за наложен от момента на съобщаването на длъжника, че вещта му е запорирана. Това обикновено не съвпада с момента, в който ЧСИ-то налага запора, а става няколко дни по-късно. Ако в този промеждутък – между налагането на запора и съобщаването на длъжника за това, той ми продаде колата, аз няма как да се възползвам от предвидената в закона възможност и да го съдя за злоупотреба на доверие. Съвети как да проверя дали върху колата, която купувам няма запор (ако съм от тези, които не са се “опарили” още и четат Правото за обща култура) мога да направя справка в регистъра на длъжниците, поддържан от Камарата на Частните съдебни изпълнители, за наличие или липса на задължения. Процедурата за това мога да прочета тук; мога да изискам от продавача да извърши пред мен проверка дали има наложени запори в КАТ по месторегистрация на колата (да, точно в този КАТ, тъй като различните дирекции на КАТ нямат обща база данни).   Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Проф. Михаил Константинов, математик и експерт по избори: Изборите в САЩ са по-важни за нас дори от националните

  Решението за Ирина Бокова беше очаквано - Проф. Константинов, изненадващо ли е решението на правителството за прехвърляне на подкрепата за Ирина Бокова към Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН? - Не, няма нищо изненадващо в случая. Дори се очакваше и това решение беше анонсирано от премиера Борисов преди няколко дни, който заяви, че очаква Ирина Бокова да бъде на втора позиция след поредното гласуване. - Защо според вас се стигна до тази ситуация, как си го обяснявате? - Ще отговоря на този въпрос от общи съображения и дори няма да намесвам името на Ирина Бокова. По принцип, когато публично започне да се шуми около името на един човек и станат скандали, той става неудобен. И няма значение дали обвиненията почиват на истината. Това поне сочи практиката на международните институции. Не говоря конкретно за ООН в случая, тъй като не познавам практиката там. Но когато човек иска да заеме длъжност в международна организация, то името му не бива да бъде замесено в скандали. Стане ли това, хората, които правят избори, бягат от такъв кандидат и шансовете му намаляват. Нека не забравяме и нещо друго. Благодарение на Бокова Палестинската автономия беше приета за член на ЮНЕСКО. В резултат на това САЩ напуснаха. А колкото до това дали новият кандидат на България има шанс, трябва да знаем съдържанието на разговора между премиера Бойко Борисов и Владимир Путин отпреди няколко дни. Но това едва ли ще стане ясно. Не може този пост да бъде зает без изричното съгласие на петте големи сили, и по-специално на двете ядрени сили - САЩ и Русия. Защото останалите три членки на Съвета за сигурност - Китай, Франция и Англия, значително отстъпват като ядрено въоръжение на първите две. - Ирина Бокова обаче заяви в интервю, че не вижда причина да се оттегля. Каква ще е развръзката според вас? - Ами това е нейно мнение, нормално е да го заяви. Но не е ясна процедурата с оттеглянето. Ситуацията между другото определено не е добра за България именно заради това, че кандидатурата ни беше замесена в скандали. - Ще навреди ли на имиджа ни това решение? - Няма прецеденти в това отношение, така че не знаем какво ще се случи. Но не бива да се шуми около даден кандидат, тогава неговите шансове започват да клонят към нула. Дори ако номинацията сама по себе си е добра. - Като експерт по избори кажете какъв знак дават изборите в САЩ? Наскоро заявихте, че те дори са по-важни за нас, отколкото националните, защо? - Точно така. Нашите избори, от една страна, са ясни. От друга - който и да стане президент на България, няма да има фундаментална промяна във външнополитическия курс на страната ни, защото основните политически сили имат консенсус по външната политика - лоялно членство в НАТО и в Европейския съюз и добри отношения с Русия. Докато в САЩ не е точно така. Ако Тръмп стане президент, той ще се стреми малко да изтегли САЩ от международните дела и ще се съсредоточи върху вътрешната политика, която, впрочем, не е в цветущо състояние. Американците имат много финансови проблеми, полуразпаднала се инфраструктура - електроснабдителна и пътна. Те трябва да хвърлят усилия и средства в тази посока, за да модернизират държавата. Очевидно не може да държиш огромна армия навън, да участваш във всички конфликти и в същото време да си разрешиш вътрешните проблеми. Така че Тръмп ще се опита да „прибере“ Америка от тези дела, а, доколкото разбирам, неговата съперничка Клинтън ще направи точно обратното. Така че има разлика и за света е много важно кой ще е следващият президент на САЩ. - Какво показа дебатът между тях? Смятате ли, че наистина Хилари се представи по-добре? - Според мен последният дебат беше представен по изключително фалшив начин, което говори много лошо за американските медии. Не мога да кажа кой има превес, защото според мен и двамата се представиха слабо. CNN пусна някаква извадка, според която 62% от американските избиратели са за Клинтън, а 27% - за Тръмп. Оказа се, че според тази извадка 45% са привърженици на демократите, а 28% - на Тръмп. Така че това е и резултатът. Масовите проучвания, които обаче са по интернет и съвсем не са представителни, показват малка преднина за Тръмп. Затова според мен резултатът от този дебат е, общо взето, равен. Разликата сега е, че Тръмп се държа прилично и нямаше лични нападки, докато Хилари беше нападателна. Предполагам, че при следващия дебат ще бъде обратното. Особено като се има предвид, че Хилари има доста неща в биографията си, които не би искала да се коментират. В този смисъл нищо особено не се случи. Между другото има един много интересен американец, който от 30 години се занимава с предсказване на резултатите от изборите в Щатите и представя изключително обективни данни. Те се състоят в 15 ключови въпроса, на които всеки може да отговори. Този човек е известен с това, че е предсказал около 7-8 президентски избори абсолютно точно. Сега той прогнозира победа на Тръмп. Не знам доколко е вярно, но има любопитни данни. Затова не бива да се поддаваме на емоциите. За някои Тръмп е клоун, други пък заявиха, че Хилари Клинтън лъже. Така че трябва да слушаме сериозните анализи, а не личните предпочитания. Те нямат никакво значение. Вярно е, че поведението на Тръмп е нестандартно, но не виждам негова грешна теза. Може да не го харесваме как се държи, но кое негово твърдение е грешно? Че не трябва да имаме нелегална имиграция ли? Нали има закони. Който влиза нелегално в една държава, трябва да понесе наказание. Същата е ситуацията у нас - пълно е с нелегални имигранти, но нито се връщат обратно, нито са в затвора. Няма друг начин да се справим с тях. В Европейския съюз има свободно движение на хора, но законно. Вие можете ли без лична карта да влезете така в някоя друга европейска страна? Разбира се, че това няма как да стане. - Доста се изговори за болестта на Хилари. Спекулира ли се с това? - Ами в мрежата се появиха какви ли не информации, дори ужасяващи. В личен план й желая всичко най-добро. Но на дебата ми направи впечатление, че изглежда добре. Самият Тръмп й пожела добро здраве. - Като заговорихте за бежанската криза, кажете набеляза ли някакви решения срещата във Виена? - Не мисля, че срещата беше ползотворна. Според мен западните ръководители се провалиха на всички тестове за интелигентно политическо поведение. Дори Борисов ги попита какво правим, ако дойдат 200 000 нелегални имигранти. Ами какво правим, ако дойдат 1 милион? Да раздаваме пушки на хората ли? Нахлуването на такива маси означава унищожаване на страната ни. - А изграждането на защитени зони, за които се говори, би ли помогнало донякъде за решаване на проблема? - Те имат смисъл, ако са недалеч от мястото, където са бойните действия. Но 99% от тези хора са нарушители. Може ли каналджия да е с наказание пробация? - Каква битка очаквате на нашите президентски избори? - Балотажът е ясен. Той ще е между кандидата на ГЕРБ и този на БСП. Единствената подробност е, че не знаем все още кандидата на ГЕРБ. - На този етап можем ли да говорим за някаква кампания, разбира се, още няма официален старт, но все пак? - Не. Няма такава. Представете си ринг, на който тичат 2-ма – 3-ма души. Така че тя тепърва предстои. Но се надявам да има една разумна и смислена кампания, да няма излишни спорове и нападки. Между другото, като гледам американските избори, мога отговорно да кажа, че се гордея с нашите. Не само като предизборна кампания, но и като технология на провеждането. Погледнете Австрия - държава в ЕС. Тя си касира президентските избори, това не се е случвало в европейска страна. След това ги отлагат втори път, което е скандално. Така че ние сме много напред в това отношение.   Визитка: Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН Автор е на близо 600 научни труда, включително десетки книги Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009