24.04.2017

Резултати от търсенето

Христо Иванов и нормалните, прогресивни хора

 Паунова: Заявката на новия проект гласи: Няма да има ляво, няма да има дясно. Но дали тя е в съзвучие с хората, които участваха в основаването на „Да, България”? Защото там бяха главно представители на дясното политическо пространство. Дайнов: Да, така е. Освен Копринка Червенкова и Георги Илиев, който винаги играе ляво крило. Идеята е по-скоро, че има някаква прогресивна общност в България, която отказва да живее по средновековните, феодални правила на неравенството, налагани вече повече от десетина години. Лично аз не виждам причина тази общност да влиза в гибелния спор кой е ляв и кой – десен. По простата причина, че нещата, които трябва да бъдат свършени в момента, не са нито леви, нито десни: върховенство на закона, справедливост, ред. Да не се краде нито ляво, нито дясно. Паунова: Как обаче да се постигне това? Навремето и проектът на Меглена Кунева - ДГБ - оповести нещо подобно, но сякаш това се превърна в оправдание да се влиза в безпринципни коалиции. Дали това няма даДайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов. е поредният такъв проект? Дайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов.    

Росен Йорданов: Хора, като Омар Матийн не трябва да се героизират

Хора, като убиецът от Орландо Омар Матийн не бива да се героизират, заяви в предаването „Нещо повече“ криминалният психолог Росен Йорданов. Матийн нападна гей клуб в американския град и уби 50 души, 53-ма са в болница, някои с опасност за живота. Нападателят беше убит след престрелка с полицията. Интернет, колкото и да е полезен за хората, в крайна сметка става и е много опасна среда, защото това, което научих, е, че въпросният терорист е бил в някаква интернет академия на известен имам, който също е лежал в щатските затвори, по подозрение, че е водил терористична или друга дейност, наказуема от закона, посочи Росен Йорданов. Той открои и психологическите разлики между масовите и серийните убийци: При масовите убийци, за разлика от серийните, има една много важна разлика и тя е, че при масовите убийци елементът на демонстративност е много важен, т.е. осмислянето на патологичните мотиви като някаква форма на обществено значима кауза, независимо от това колко значима е тя. Докато при серийните убийци имаме интимност, прикритост. Нуждата от афиширане на действията не е толкова силна. Това, че откриват някакъв смисъл или търсят някакъв смисъл в своето поведение и придавайки му някакъв социален ореол, не бива да променя профила на тези хора. Те са всъщност хора, които имат дълбоки душевни страдания, които много често имат някакъв социален израз – те имат проблеми с адаптацията или в отношенията. Особено, когато фокусът са хомосексуалисти, подобна ярост показва, че може би този човек дълбоко в себе си е имал подобни съмнения в идентичността си, обясни психологът. Той каза още, че лицето на съвременния терорист е толкова многообразно, че много трудно може да се идентифицира с обичайните средства. Цялото интервю с Росен Йорданов можете да чуете от звуковия файл.

Новото правителство ще бъде краткотрайно и нестабилно

  Дясното претърпя „ядрена” катастрофа, единственият път на спасението е да повторят ходенето по мъките с опита за обединение     Доц. Александър Маринов, политолог - Доц. Маринов, очакван ли беше този резултат на изборите и големият въпрос – отново ли около ГЕРБ  ще се формира следващата управляваща коалиция? - Нека да припомним основните факти. Вие посочихте резултатите при почти 90 % обработени протоколи на СИК- овете, което означава, че вероятността за промяна в основните неща е много малка. Първо, ГЕРБ  печели доста по-убедително, отколкото можеше да се предположи, за мен поне, или даже бих казал по-точно БСП  загуби по-убедително, отколкото очаквах, тъй като, аз вече казах снощи, че при определени обстоятелства, кампания, лидерство, БСП  можеше да спечели тези избори, макар и с малко. Второ, по-зле от очакваното се представиха звездите от президентските избори – „Обединени патриоти“ и „Воля“. Трето, което е много съществено и има пряко отношение по вашия въпрос, че по всяка вероятност нито една дясна формация няма да влезе в парламента. В момента гледам данните, „Да България“ имат 3 ,06 %, РБ , който се смяташе за сигурен има 3 ,02 %. Така че 5 -партиен парламент, при който съставянето на правителство ще е много трудно и аз затова бих казал, че за БСП  не е толкова лошо, че загуби тези избори, макар че би могла да ги загуби по-елегантно. Сега на ГЕРБ  хич няма да е лесно. Вече няма изненада в това отношение, че следващото управление, дори да бъде съставено ще бъде краткотрайно, нестабилно и след не много време ще ходим пак на избори. -Тоест очаквате съвсем скоро предсрочни избори? - Съвсем скоро – не. - Каква според вас ще е ролята на патриотите сега, може би още по-силна, отколкото в предишното управление, вероятно ще бъдат ухажвани и отляво, и отдясно, но можем ли да предвидим те какво ще предпочетат? - Проблемът е в това, че патриотите биха могли да бъдат много важни, ако се бяха представили на нивото на президентските избори. Сега те все пак са доста по-слаби, така че ясно е, че в този парламента двупартийна коалиция не може да има, освен в хипотетичната голяма – ГЕРБ  и БСП , а оттук нататък вече какви биха могли да бъдат вариантите, аз не съм смятал точно, ще видим какви ще са мандатите, но може да се окаже, че дори ГЕРБ , патриотите, плюс „Воля“ ще бъдат на ръба. Така че трудно е да се каже, при всяко положение патриотите са в най-изгодна позиция, защото биха могли да се коалират и вляво, и вдясно. - Ролята на ДПС  каква би била, много от тези основни политически партии се разграничиха, казаха, че с ДПС  коалиция не биха правили? - Предполагам, че предвид създалата се ситуация, ДПС  ще имат много важна роля. Без тяхната неофициална подкрепа според мен много трудно може да се състави правителство или поне да функционира нормално. Няма да участват, според мен, или поне на този етап е ясно, че няма да участват официално, открито във властта, но тяхното отношение ще е много съществено. - Предстои да видим наистина в следващите дни, след всички тези разговори, които предстоят между партиите. БСП  все пак бележат сериозен ръст на подкрепата, спрямо предходния парламентарен вот. Кое според вас съживи левицата, много хора я отписваха? - Първо, съживи ги победата на Румен Радев. Ние виждаме, че по всяка вероятност гласовете, получени от БСП  се доближават до гласовете, получени от Румен Радев и Илияна Йотова на първия тур. Второ, вижте, всичко се познава в сравнението, включително и в политиката. През 2014  година БСП  се провали с трясък, заради коалицията с ДПС , мина време, видя се, че следващите не са кой знае колко по-добри. Общо-взето негативизмът на хората, критичността се насочи другаде, у нас това често се случва – позабравя се. Но вижте, фактът си е факт. Не се случи втора серия на „филма Радев“, просто това е друг тип вот. - Със сигурност това трябва да го отчитат политиците. Дясното пространство – там ситуацията изглежда коренно различна – все повече, все по-малки партии, все по-раздробено изглежда това пространство. Първо, причините може би са ясни за това, но имат ли възможност тези партии да се консолидират около нещо, така че да могат да влязат дори в парламента? - Да, разбира се. Оставете РБ , остатъчният, където възникнаха тежки конфликти, но дори ако „Да България“ и „Нова Република“ бяха заедно щяха да влязат с един приличен резултат, спокойно да влязат. Дясното има два пътя – или ще се опитат по някакъв начин пак да се съберат, както се случи с РБ  в миналия парламент и тогава ще е отново едно ходене по мъките, повторение, или ще се опитат поотделно или по някакъв друг начин да излъчат някакъв свой фаворит, някакъв свой водач, но отношенията между лидерите са толкова изострени, а вероятно има и други причини, че аз не виждам как тези отломки от дясната стомна могат да се съберат отново заедно. Така че дясното е пред своята „Фукушима“, ако мога така да се изразя, като катастрофа все едно, че е станала ядрена. Не виждам в близко време някакви съществени позитивни тенденции, което е лошо, защото България няма никакво автентично дясно, защото ГЕРБ  е всичко друго, само не и дясна партия. Интервюто е на Агенция „Фокус” (със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ )

Залезът на „БЛЕСТЯЩИЯ” НОВ СВЯТ на Сорос

 Милиардерът-инвеститор Джордж Сорос сигурно бърза да създаде един подчертано нов свят. Затова продължава да налива милиони в протести и кризи из целия свят, обаче увяхващата мечта или за „Отворено общество”, или дори за „космополитност”, а също и глобалистката доктрина със сигурност са изживели времето си. И докато прочутото клише все още се върти, „номерът вече почти не минава”, Джордж. Спекулантът – вълк единак и шеф на Илюминати, най-известният в света милиардер и злодей е повлиял на нашия живот по начини, които повечето от нас не могат дори да си представят. Да хвърлим поглед върху Сорос и Утопията, която не може да се осъществи. Когато Джордж Сорос е бил младеж в Унгария по време на Втората световна война и германската окупация, той е сътрудничил на нацистите, като им е помагал да конфискуват имуществото на евреите, които е трябвало да бъдат задържани и в повечето случаи убити. Сорос никога не е бил склонен да се извини за това и често е казвал, че 1944-та е била най-хубавата година от живота му. Сега виждаме следите на Сорос – от бедствието, което сполетя Югославия и Босна, до настоящия дестабилизиращ хаос. Без значение как някой оценява Джордж Сорос, ясно е, че той играе съществена, унищожителна, и често мистериозна роля в света. Новините от последните дни представят легендарния милиардер като някакъв зъл гений, стоящ зад световния хаос. Но кой е в действителност Джордж Сорос? Сорос е роден през август 1930 г. в богато семейство в Будапеща. Син е на евреина адвокат на име Тивадар Шорош (Tivadar Soros)(в замяна на Теодор Шварц – Theodor Schwarz). Младият Джордж се спасява от нацистките лагери на смъртта, като става част от крайното решение. По-късно през войната тийнейджърът Сорос се измъква тайно от Будапеща и се скрива в Лондон, където по някакъв начин се изкачва по академичната, а след това и по банкерската житейска стълбица. Въпреки че целта ми тук не е да му правя биографичен портрет, важно е да установим същността на Сорос първо, като един аморален манипулатор, което добре се вижда от интервюто му „Шестдесет минути” пред Стив Крофт (Steve Kroft). Второ, убеден съм, че Сорос е един от няколкото глобалисти милиардери, които са „въведени” във власт. Има основания да се предполага, че Джордж Сорос не е стигнал сам до върха, както ни разказват популярните приказки. В реалния живот едва ли съществува въобще човек, който да се е издигнал самостоятелно, особено ако се извади на показ истината за хора като Сорос, Бил Гейтс, Джеф Безос (Jeff Bezos), Златните момчета, или другите чудотворци. Първоначално смятах, че Сорос е като останалите – новата вълна на мрежата от световни оператори, сложен на мястото му от много стари и много големи пари. Сега обаче, не съм толкова сигурен. След като напуска Будапеща през 1947 г., Сорос учи в London School of Economics, където е студент на известния философ Карл Попър, чиито идеи преобразява в сегашния си поглед върху обществото. Именно трудът на Попър „Отвореното общество и неговите врагове” (1945) е послужил за модел на фондациите „Отворено общество” на Сорос. В реч, писана от Сорос за Атлантическия клуб, той подчертава съвсем обикновено целта си да превърне света в нещо като аморална утопия, в която няма абсолютна истина. Четейки думите на Сорос, аз съм едновременно очарован и изумен от хирургично точната и стерилна същност на неговите идеи. Сорос също така открито признава „разрушителния” характер на действията си в Европа след падането на комунизма. Колкото повече чета текста на Сорос, толкова повече разпознавам формата на неговата лудост. Мисли като „заплахата от комунизма” са пропили идеите му, също както и фашистката интонация. Това, което най-остро демонстрира обърканият му ум обаче, е начинът, по който догмите му се завъртат около самите себе си. Не само комунизмът и фашизмът са враговете, но и прекомерният индивидуализъм, с други думи, собствената му утопия „Отворено общество”. Сорос е човек с гигантска власт, чието единствено послание е кръгообразният хаос. Единственото нещо, в което той изглежда действително вярва, е това, което той нарича „магията на пазара”. Възможно ли е това да е някакъв скрит кошмар от времето на нацизма? Каквато и да е комбинацията от лудости на Сорос, той действително изглежда вярва, че някаква висша форма на икономиката е нашият Бог. Колкото и лудо да ви изглежда това твърдение, уверявам ви, това е мястото, което обитава този брилянтен, но объркан мозък. Започнах да разбирам Сорос малко по-добре, без да знам дали да му се възхищавам или да го съжалявам. Опитвам се и да си представя какво е да си атеист и аморален и да си на ръба на отвъдното, както е Сорос на своята 86-годишна възраст. Но това, което за мен сега е по-интересно, е представата за Сорос като за самотен титан на социалната промяна, или като за изключително могъщ довереник на някаква невидима ръка. В миналото смятах Джордж Сорос за част от някакъв ултра могъщ картел или тайно общество като Илюминати. Колкото повече чета, толкова по-малко съм сигурен, защото познавам някои влиятелни хора от тези среди, а и такива, които са напълно несамостоятелни като мисли и постъпки. Инвеститорът Сорос е ясен, но предполагаемият идеалист, скрит зад инвеститора, все още е загадка. Сорос с неговия фонд „Qantum” прави пари така, както Лас Вегас прави пари, играейки с маржовете и водейки играта винаги, когато е възможно. В това отношение Сорос би могъл да бъде просто един по-голям прототип на местния тиранин, който притежава спестяванията и заемите на хората. Ако Сорос беше избран и покровителстван от някаква група, това ще трябва да се е случило приблизително по времето, когато започва да работи за Юлиус Сингер (Julius Singer) и Ернст Фрайдлендър (Ernst Friedlander) в Лондон, или малко по-късно, вероятно когато отива при Ф.М. Майер (F.M. Mayer) в Ню Йорк. Направил съм доста солидно проучване на имената, хората, местата и бизнесите на тези финансови фирми. Ясно е, че в действителност тук няма много подробна информация за ранните бизнеси на Сорос. Интересно е да се отбележи, че Юлиус Сингер също е унгарец. Ернст Фрайдлендър е също и основателят на първата търговска банка в Южна Африка, което представлява интерес, понеже през 1970-те Сорос се опита да дестабилизира тази страна. Други подобни асоциации включват Ван Гог (Van Gogh), собственик на берлинските банкери, които се присъединяват към Сингер и Фрайдлендър през 1920-те, както и настоящият тайнствен лондонски банкер Макс Улман (Max Ullman). Интересни са и някои от бизнесите на тези банкери по време на военните години, като например сделката за трансфер на Ullman & Co, в който документ e любопитно споменаването на швейцарски банкови концерни. Вероятно никога няма да стане напълно ясно какви връзки са правени през тези години. Историята продължава с това, как синът на Ф.М. Майер, Робърт Майер, препоръчва Сорос за позиция в нюйоркска фирма. Тогава Сорос става нещо като специалист по европейски акции приблизително по времето, когато се появява Общият европейски пазар. Обществото „Въглища и стомана” (“Coal & Steel” по-късно известно като Общ пазар) е основата на това, което днес е известно като Европейски съюз. И така, всичките ми проучвания показаха, че всички премествания на Сорос от една фирма в друга и натрупването му на опит изглеждат „органични”. Това не е, което очаквах, за да съм честен, но представата за „вълка единак” Сорос има повече основания в сравнение с настоящата оруелска конспирация. Следващите търговски сделки на Сорос го поставят в центъра на световни събития дори преди 1963 г., когато администрацията на президента Джон Ф. Кенеди задушава специалността на Сорос с данък върху чуждестранните ценни книжа. Независимо от това дали се възхищаваме или мразим Джордж Сорос, едно нещо е сигурно – животът и делата му са белязали времето. Не бъркайте моята прямота тук с примирителна забележка. Аз презирам хора като Сорос заради трудния им и нечовешки характер – равнодушния начин, по който рационализират всичко. Специално презирам това как моите сънародници са разигравани от Сорос, откакто започна президентската кампания през 2016 г.. Въпросът е, че хората ще бъдат ранявани и ще умират заради спонсорираните от Сорос вътрешни безредици, и за какво? Дори не може да се каже колко милиарда долара е използвал Сорос за философията на сигурността на несигурността. Без нищо свято за цел, един човек е удостоен с рицарско звание заради силата му да постигне истинска промяна и е превърнал властта единствено и само в оръжие за социални катаклизми. Европа е разпокъсана, Америка е разделена на две и в състояние на война, а по времето на вече 86-годишния Сорос човечеството изобщо не е по-добре. Сещам се за един пасаж от „Зорба, гъркът” на прекрасния Никос Казандзакис за формиране впечатленията на човечеството: „Дай на хората власт, не им отваряй очите. И ако допуснем, че това се случи, какво ще видят те? Нещастието си. Остави очите им затворени и ги остави да мечтаят. Освен ако. Докато не отварят очите си, можеш да им покажеш един по-хубав свят от мрака, в който се мотаят сега. Можеш ли?” Зорба показва дилемата, която стои пред човечеството. Казандзакис говори за левия и десния идеализъм и за утопичното средно положение. Затова Джордж Сорос е трагична фигура. Моят колега, холандският анализатор Холгер Икоф (Holger Eekof), винаги ме мъмри, когато се гневя на машинациите на Сорос. „Сорос не е дявол, Фил, той просто прави това, което умее най-добре.” Никога не се съгласявах с него досега. Но Сорос не е Антихристът, или пък е? Изгубен потенциал, пълно прахосване на такъв брилянтен мозък, Джордж Сорос можеше да спомогне за създаването на нормален свят, а сега е истински мрак. В края на краищата, цената на изгубените възможности е, че дяволът е овладял такъв човек. Какъв срам. Автор: Фил Бътлър (Phil Butler) Източник: journal-neo  Превод: Д. Атанасова Българска легия за информационна защита  Anony Bulgaria 

Не е вярно, че банките вдигат таксите, за да компенсират приходите от лихви

Не е вярно, че банките компенсират намалените приходи от лихви с по-високи такси, защото увеличените приходи от такси са многократно по-малко от намалените приходи от лихви, твърди в интервю за Mediapool главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. По думите му таксите се начисляват, защото удобството на клиента струва разходи на банките за инфраструктура, системи и кадри. "Да смятаме, че финансовата индустрия трябва да предлага услуги, които да са хем качествени, хем безплатни, е наивно", твърди банкерът. Г-н Хампарцумян, напоследък се разрази дискусията за членството на България в еврозоната. Бившият премиер Иван Костов заяви, че България трябва да има план "Б" за своя валутен борд, в случай че членството в еврозоната силно се отдалечи във времето. Смятате ли, че сега му е времето на този дебат? Тези дебати, ако е трябвало да бъдат водени, това е трябвало да стане, преди да подпишем договора за присъединяване към ЕС, защото членството в еврозоната е задължение на България според този договор. Винаги съм казвал, че колкото по-бързо България се присъедини към еврозоната, толкова по-добре. Така ли е наистина? Преди дни румънският премиер каза, че страната ще приеме еврото, след като доходите там достигнат европейските. Румънците сякаш целят да постигнат реална конвергенция, докато ние сме се разбързали. Не е ли така? Не знам какво точно има предвид румънският премиер, но прибалтийските държави, без да имат средноевропейски доходи, се справят добре с еврото. Словакия също. Говоря за държави, които са от нашата черга или са били от нашата черга в близкото минало, а сега са доста по-напред като качество на администрацията и среда за работа. Мисля, че членството в еврозоната би изиграло и дисциплинираща роля за България. Според мен процесът на присъединяване би бил по-важен, отколкото крайният резултат. А трябва ли да имаме план "Б" за валутния борд? Валутният борд трябва да стои там, където е, докато България стане член на еврозоната. Мисля, че по този въпрос има консенсус. Това се оказа една от важните котви, които дисциплинират финансовата ни система, а също и полезен инструмент в кризите, през които преминахме. Банковият сектор приключи 2016 г. с огромна печалба – 1.26 млрд. лв. На какво се дължи тя – на еднократни ефекти, на по-добро управление или на операции, свързани с отминалия преглед на активите? Сигурно има и еднократни ефекти, но така или иначе българската икономика расте с относително високи темпове, има оживление в определени сектори и е нормално банковият сектор да има по-високи печалби. Финансовата инфраструктура в една модерна икономика, каквато ние безспорно сме, е напълно естествено да бъде на печалба. Хората си мислят, че банките са започнали да печелят от такси, защото лихвеният марж се свива и печалбата идва от таксите. Така ли е? Когато говорим за такси и комисиони, става дума за пари, които се плащат за удобство, за ползване на услуга. Ще дам един много лесен за разбиране пример. Преди хората да си получават заплатите с банкови карти, всяка компания или администрация два пъти в месеца за половин ден беше тотално блокирана, защото касиерки брояха пари, вписваха ги по ведомости и т. н., а хората трябваше да тичат и да внасят тези пари в банка. Разбира се, таксата за получаване на тази заплата тогава беше 0 лв. Но разходът за неефективността се поемаше от работодателя, а качеството на услугата беше мизерно. Днес удобството да имате карта, да си получавате заплатата по нея, да имате овърдрафт изисква поддръжка на цялата инфраструктура. Всичко това са разходи за тези, които поддържат системите и се грижат те да работят. Какво е нивото на таксите у нас в сравнителен план с европейските държави? Подобно е. В някои случаи е по-високо, а в други – по-ниско. Разлика има, защото има разлики в размера на икономиките, богатството на населението, защото обемите, които се въртят там, са в порядъци по-големи, отколкото в България. Днес ние се опитваме да поддържаме по-евтини новите канали – мобилно банкиране, онлайн банкиране, защото нашият разход там е по-малък. Така че за удобството да получават по-качествени и по-разнообразни услуги хората плащат премия. Ще ви дам и друг пример. В БНБ има гише, на което можете да смените левовете си срещу евро без такси и комисиони, и няма опашки. Защо? Защото всички играчи на пазара, които правят същото срещу такси и комисиони, така са формирали структурата на цените, че да нямате мотивация да се наредите на опашка пред гишето на БНБ. Тоест, пазарните сили плюс характерните черти и параметри на икономиката и отношенията в нея определят тези цени. Все пак има 27 банки, а една е държавна. Ако тя реши, че трябва да даде пример в някакъв тип продукт или в някакъв вид услуга, която "лошите и алчни частници" не предлагат, винаги може да го направи. Ще се извият опашки пред нея и всички останали ще я последват. Нещо като "мини Марешки". И все пак вярно ли е, че банките компенсират намалените приходи от лихви с по-високи такси? Не е вярно, разбира се (от данни на БНБ, представени наскоро от Асоциацията на банките в България, става ясно, че увеличеният нетен доход от такси - 30.7 млн. лв. за 2016 г., не може да покрие намалените с 335 млн. лв. приходи от лихви). Обясних ви смисъла на таксите – те се начисляват, защото банкирането става по-лесно, по-достъпно и по-разпространено, и това струва пари. Важно е също, че по отношение на голяма част от услугите е въпрос на свободен избор дали човек да ги ползва или не. 3 лв. такса за теглене на суми на каса до 1000 лв. от сметка във Вашата банка не е ли много? Парите в брой са разход за банката. Теглене в брой знаете ли какво означава? Че някой трябва да извади парите от сметките, да ги преброи, да ги донесе на касата в удобен за вас клон и да чака вие да дойдете и да ги изтеглите. След това някой трябва да ги преброи в този клон, чиято поддръжка също стрива пари, да виги даде и т. н. Изчислили сме този разход на 3 лева. Но някоя друга банка може да го прави за 1 лв. Ако го прави безплатно, трябва да се съмняваме откъде другаде компенсира този разход. Ние поне се опитваме да сме прозрачни в това отношение. Клиентът никога не трябва да забравя, че има възможност за много алтернативи. Теглене с карта на УниКредит Булбанк на банкомати на УниКредит в България и в почти всички страни в Европа е безплатно например. Човек може да избере също да държи парите си вкъщи (и да плаща на охранителна фирма, както плащаме ние в банката), да отиде в друга банка, ако е по-евтино, но може да не е толкова качествено и достъпно т. н. Ние сме оценили, че тази услуга струва толкова. Достатъчен брой хора, около 1.2 млн. клиенти, приемат съотношението между цена и качество при нас. С колко са по-евтини таксите при вас по платежните сметки за основни операции, които бяха въведени от 1 февруари за по-бедните клиенти? Видя се, че като цяло на пазара ефектът от намалението на таксите беше несъществен. Ние сме изпълнили директивата такава, каквато е. Да смятаме, че финансовата индустрия трябва да предлага услуги, които да са хем качествени, хем безплатни, е наивно. Качеството и удобството струват пари. Но ние също се усъвършенстваме от гледна точка на контрол върху разходите, на структурата на цените. Асоциацията на банките каза, че тенденцията при лихвите ще се обърне и ще се насочи в посока повишение. Вярно ли е това? Това е консенсусът на аналитиците по света – че имаме една V-крива и в момента сме относително в най-ниската й точка и че в следващите години ще има тенденция за повишаване на лихвите. Има различни фактори, които евентуално биха подкрепили такова повишаване. В такъв случай какво ще стане с кредитите на вашите клиенти според новата формула за образуване на лихвите – с пазарни индекси? Как промени пазара въвеждането на въпросните пазарни индекси през 2014 г.? Това е просто техника, която бяхме заставени да използваме от законодателството, и ние я използваме. Сега стои въпросът дали ще има СОФИБОР (пазарен индекс, б. р.) или няма да има, кой ще го изчислява, но това са технически въпроси. Смисълът на пазарните индекси е да бъдат една референция, но те не са истина от крайна инстанция. Този механизъм ще намали ли вашата гъвкавост, когато започне покачването на лихвите. Да не се повтори ситуацията от 2009 – 2010 г., когато лихвите се качваха сериозно, стигна се до недоволство на хората и дори до осъдителни решения срещу банки заради коректността при изчисляването на процентите? При всички случаи, когато лихвата по кредит се повишава – дали на базата на пазарен индекс или заради друг вид пазарно решение, най-вероятно това не е приятно за клиентите. Но това са флуктуации, които се виждат в целия свят. Регулирането на таксите по ипотечните кредити през юли 2014 г. оскъпи ли ги или ги поевтини? Например таксата за предоговаряне за по-малките стари кредити при Вас е 350 лв., а за новите (тоест отпуснати след 22 юли 2014 г.) - 1%. Не знам дали има разлика за пазара. Но няколко години преди тази разпоредба да стане задължителна, ние доброволно бяхме премахнали почти напълно таксата за предсрочно погасяване, защото не смятахме, че тя води до позитивни резултати. Имахте ли отлив на клиенти след отпадането й? Не. УниКредит е от банките, които залагат на модернизацията на банковите услуги и прехвърлянето им от физическите офиси в интернет. Готов ли е българинът за подобна стъпка и смятате ли да закривате офиси? Не бих обобщавал. Съществена част от българите са готови. Все повече хора са привлечени от удобствата на новите технологии в банкирането. Нивото на предоставяните услуги по тези нови канали в България тръгна от много ниско, но расте много бързо. Те зависят и от фактори като това например доколко бързо у нас навлизат смарт телефоните и т. н. И все пак ще закривате ли офиси? Има някои банки у нас, които почти изцяло си закриха офисите си и преминаха на самообслужване. Нашата мрежа е оптимизирана още през 2007-2008 г. при сливането на трите банки (през 2007 г. се сляха Булбанк, Ейч Ви Би Банк Биохим и Хеброс Банк, б. р.). Това, което правим, е по-скоро оптимизация на мрежата. Там, където се откриват нови търговски пространства, се опитваме да имаме присъствие. Същевременно клонове, които са неефективни по различни причини, ги затваряме. Като цяло броят на клоновете, които отваряме и затваряме, се компенсира и общият брой не се променя съществено. Не мисля, че електронните канали ще елиминират физическия интерфейс при предоставянето на финансовите услуги толкова бързо и толкова безвъзвратно. В най-напредналите страни, където това се случва, се оказва, че сега хората са готови да плащат премийни услуги, когато имат нужда от обслужване от човек. Това са например случаи, при които се предоставят по-сложни продукти, кредити и т. н., при които има нужда от съвет и консултация. Не мисля, че някакъв вселенски облачен разум може да измести човешкия интерфейс. Поне не веднага. Как очаквате да се промени пазарът след обединението на СИБанк и ОББ? Очаквате ли и други стъпки към консолидация? Ще получим по-голямо присъствие на една голяма европейска финансова група. Но тя ще е ваш конкурент? Ние имаме интерес да имаме силни конкуренти с бизнес модел и поведение, подобно на нашето. Мисля, че и клиентите, и българската икономика има нужда от това. Тъй като ние сме на върха на хранителната пирамида на нашата индустрия, за всички участници на пазара, ако искат да растат или да имат по-голям дял, ние сме първата цел. Дали е да наподобят продукт или процес, или структура, или да вземат хора, ние имаме най-добрите при нас. Това се доказва устойчиво от резултатите през годините. Не съм самодоволен, но няма как да не съм горд от това, което сме постигнали с екипа на банката. А какво се случва с централата на УниКредит в Италия, която имаше нужда да набере 13 млрд. евро за увеличение на капитала? По някакъв начин тези процеси засягат ли директно УниКредит Булбанк? Източна Европа е един от ключовите компоненти в бизнеса на УниКредит. Увеличението на капитала мина успешно, уведомили сме надлежно пазарите какво и как възнамеряваме да постигнем и си изпълняваме плана. Проведеният преглед на активите у нас през 2016 г. показа ли според Вас истинската картина на банковия сектор в България? Резултатите не са ли прекалено розови? Европейската комисия също излезе с известни критики към някои детайли около технологията на проверката. Това е въпрос, по който можете да питате БНБ. Ние (УниКредит Булбанк, б. р.) преминахме през две упражнения по преглед на активите – веднъж общоевропейския преглед през 2014 г. и втори път националния през 2016 г. През 2014 г. българската банка бяхме избрани като извадка в УниКредит в Източна Европа заедно с Румъния и Хърватия. Тогава минахме проверката с много добри резултати, миналата година - също. От тази гледна точка моята отговорност се простира в това какво правим в УниКредит Булбанк. Значи вие можете да сравните – имаше ли разлика между европейския преглед и българския? Българският преглед беше значително по-скъп и по-подробен. Много повече кредити бяха проверени. БНБ твърди, че извършва реформа в "Банков надзор" след кризата с КТБ. Вие усещате ли тази реформа, смятате ли, че наистина тя се случва? Нашите отношения с одиторите и регулаторите останаха непроменени през годините. Към нас винаги са се отнасяли професионално и са ни проверявали подробно, защото сме много голям играч на пазара и е естествено към нас вниманието да бъде много по-високо. Така че ние сме свикнали да бъдем проверявани от италианския, германския, българския регулатор и т.н. Според Вас прости ли обществото на банкерите и политиците за КТБ? А защо трябва да прощава за КТБ на всички банкери? Какво сме направили ние за КТБ например? Има регулатори, финансово разузнаване – имунната система на държавата, която явно тогава не сработи. Не става въпрос за прощаване или непрощаване, а за анализ как се случи, защо се случи и за предприемане на необходимите мерки това да не се случва по същия начин. Спокоен ли сте, че този процес на равносметка, анализ и вземане на мерки беше успешен? Ако имаме предвид състоянието на банките на системно ниво – да, защото доверието на хората, което е основата в работата на банките, в крайна сметка не се наруши драматично. Но работата на "Банков надзор" не непременно е публична. Да, работата им беше тотално непублична и се провалиха? Тя има непублична част навсякъде по света по простата причина, че техните специфични методи за анализ и за работа трябва да могат по-рано да открият проблема и той да се реши, без на всяка цена да създава публичен стрес.

Институциите действат панически, запечатване на кладенци е излишно

Уpaнът във вoдaтa нa Xacĸoвo и в Πъpвoмaйcĸo cяĸaш дoйдe изнeвидeлицa.  A тaĸa ли e вcъщнocт? Koй и ĸъдe в гoдинитe пpocпa, чe тoвa щe ce cлyчи, ĸъдe aдминиcтpaтopитe зaбyтaxa дoĸлaдитe нa yчeнитe, пиcaни пpeди гoдини, и дoĸъдe щe cтигнeм ceгa? По темата разговаряме с професора - хидрогеолог и инженер Пламен Пенчев. Той познава района и на Хасково, и на Първомай от работа на терен и припомня: Беше ни възложено от Комитета по геология тогава във връзка с ликвидиране на последствията да направим тази предварителна оценка на екологичния риск, какво ще се случи и т.н. Това се случи 1994 година. 1992 г. с постановление се прекрати уранодобивът, а в действителност ликвидацията започна 1994 г. и в последствие след 1998 г. вече държавата изцяло пое функциите, тя и преди това ги имаше, разбира се, но създаде се една държавна фирма „Геоинженеринг електрометали”, която трябваше да отговаря за всички  дейности, свързани с пречистване на водите, с мониторинг и т.н. Тогава, когато се прекрати уранодобивът, нямахме никакви проблеми с питейните водоизточници и го твърдя, тъй като ние имаме тези изследвания, и ако евентуално нещо се е получило, то се е получило впоследствие, много по-късно, може би след 1998 - 2000 г., тъй като самата технология на добив на уран не дава възможност по време на  експлоатацията да се получава такова замърсяване. Има един специален баланс и ако се следи, има и мониторингова система, по време на експлоатацията има много по-голям контрол. След това какво е станало аз не мога да ви кажа, тъй като никога никой повече не се обаждал да ме пита или най-малкото да взема участие в подобна комисия.Същото се отнася и за момента. Аз имам чувството, че нашите институции съвсем се объркаха. Проблем има, но не чак такъв, че да доведе до затварянето на помпени станции. Това е много драстично действие. Те защо го направиха, какви са техните мотиви аз не мога да оценя, тъй като не вземам участие, нито пък разполагам с някакви резултати освен тези, които се съобщават по медиите - казва проф. Пенчев.По отношение на това как се е стигнало дотук - професорът отговаря: Просто са изоставили този проблем, неглижирали са го, занимават се с някакви други неща, но няма наблюдения в мониторинговата система, няма анализ, интерпретация на данните, да се види има ли някакво движение, това нещо е изоставено и в действителност изведнъж се оказа, че едва ли не сега откриваме, че имаме някакви концентрации повишени  на уран и на обща алфа радиоактивност във водата. Хората трябва да разберат, че не е чак толкова страшна ситуацията, че да затваряме помпени станции, да предизвикваме допълнително пълна психоза в хората и те да си помислят, че едва ли не са отровени, че има някакви много съществени проблеми, защото искам само да напомня, че всички тези помпени станции, за които става въпрос - а има и още много други, които може би тепърва ще покажат подобни неща, не искам да бъда лош пророк - са строени в период, в който нашите стандарти за питейни води бяха доста по-различни. Има стандарт БДС 2823 от 1983 г., в който концентрациите на уран в питейната вода бяха 60 микрограма на литър. Сега са 30. Същото се отнася за арсен. Арсенът във водата беше 50 микрограма на литър, сега е 10. И това е в последните години и аз искам да успокоя хората и да им кажа, че в момента тази вода, която е във водоизточниците, отговаря на стандарт БДС 2823 от 1983 г.Просто самите институции действат много неадекватно. Те не обясняват какъв е истинският проблем, те просто слагат забрани. И хората започват вече да си мислят, че това е някаква катастрофа. Искам да кажа, че това не е катастрофа. Възможно е с адекватни мерки да се възстановят тези условия. Разбира се, няма да стане толкова бързо, но нека по някакъв начин институциите да привлекат и хората, които разбират от това. А в действителност нас никой не ни търси, нито се обажда в Минно-геоложкия университет, нито в Геологическия институт на БАН. Че има много грешки, това е едно на ръка. Че има в действителност хора, които са виновни, за да се стигне до тази ситуация, има. Аз не мога точно да кажа, разбирате ли, те не публикуват никакви резултати. Защо не дават например данните за обща бета радиоактивност, защо не дават данните за обща индикативна доза – да излезе някой който наистина е специалист и да обясни каква е реалната ситуация. В противен случай хората започват да си мислят небивалици. Единият ден им казват, че водата във водоснабдителната система на Хасково е напълно годна, на другия ден изведнъж забраняват ползването на водата. Не мога да разбера каква е тази реакция. Това не е нещо, което е заковано и от един анализ да се дадат такива генерални изводи. Как стана така и аз не можах да разбера, но това е учудващото – единия ден казваме едно, на другия абсолютно противоположно. Какво ще си помислят хората, които не разбират? Аз знам много добре, че това не е някакъв кой знае какъв проблем, обаче хората как да го разберат? Не мога да разбера тази ситуация. Мисля, че тази ситуация ще се разширява все повече и повече и ако тези институции ни покажат по някакъв начин реални данни, които наистина да покажат каква е ситуацията, страховете на хората ще се увеличават. Според мене няма чак такава опасност, адекватна на действията, които се вземат. Няма такава опасност. После, спирането на кладенците е абсолютно грешно, защото спирайки единия кладенец, ние просто пренасочваме евентуалния замърсител към другия и така постепенно всички наши кладенци ще излязат. Напротив, би трябвало да има някаква разумна алтернатива, още веднъж повтарям, някой, който разбира проблема, да им каже, че спирането на всичките кладенци заедно или поотделно не довежда до решаването на проблема. Там трябва много бързо да се анализират старите данни, да се набележи някаква програма, да не се унищожават мониторинговите водопунктове.Мониторинговите водопунктове даже се унищожават по програма на Басейновата дирекция. Какво е това нещо? За мене това е просто изумително. Запитайте Басейнова дирекция – Пловдив. Те са в центъра на всичките събития. Те са го хванали, добре, окей. Какво са направили, за да го разрешат? Има си начин, по който този проблем се разрешава. Има технология, проучване, анализ, промяна на ситуацията, оценка на риска. Действително има проблем и той е съвсем ясен, обаче дейностите не са адекватни на самата ситуация. И нещата ще стигнат до там, че ще излязат и нови водоизточници, няма да са само тези. И какво ще стане, когато през лятото ние оставим един голям град без водоснабдяване? Откъде ще намерят нови водоизточници? Според мене паниката, която се създава в момента е прекомерна. Това е процес, не е еднократен акт, разбирате ли и че този процес трябва да се изследва предварително, да се анализира, да се оценява риска, да се вземат мерки, а не да чакам водоизточникът да се замърси и тогава здравното министерство, респективно здравната инспекция, да го затвори. Какво сме направили? Ние вече сме допуснали този проблем. От тук нататък трябва вече да се разработят  мерки за възстановяване или рехабилитация на този водоносен хоризонт, много по-трудни, по-скъпи, по-бавни, но разрешими и това трябва по някакъв начин да се случи. И те затварят водоизточниците и хората започва да се чудят, че едва ли не е някаква катастрофа. Не е чак такава голяма катастрофа и с тези си действия те принуждават населението да направи още по-голяма грешка – да се изплаши, да започне да взема туби, бидони и да търси други водоизточници, да ги пълни, а рискът да попадне на водоизточник, който е с по-лоши качества от този, който е в момента, е много голям. И хората вместо да бъдат успокоени да знаят за какво могат да ползват тази вода, ще ги принудят да отидат и да ползват нерегламентирани водоизточници, собствени кладенци, въобще - още по-голям проблем може да се създаде.

Сашо Дончев: Цацаров ми каза, че телефонът и кореспонденцията ми се контролират (ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Водеща Полина Паунова: Първо искам да поздравя госта ни тази вечер (20 април, четвъртък) – бизнесмена и издател Сашо Дончев. Вчера стана публично известен един запис, който е правен преди доста време, от който става ясно, че върху Вас е имало натиск от главния прокурор Сотир Цацаров. Първият много важен въпрос, г-н Дончев, добър вечер и добре дошли, е Вие знаехте ли, че Ви записват? Сашо Дончев: Добър вечер. Да знаех, това беше публична среща. За беше удоволствие да получа покана от такъв клуб и с удоволствие приех да поговорим за свободата, за демокрацията, за държавата и нейната роля в свободното общество и знаех, че има камера и тази камера записва всичко официално. Сашо Дончев: Главният прокурор ми каза, че ставам неприемлив (ВИДЕО) Водеща: Нека сега да видим един кратък откъс, който доби популярност, и ще коментираме отново. (Видео.) „Аз бях поканен на среща с главния прокурор преди две седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям "Да, България", какво е това, че моята телевизия БиАйТи, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник "Сега" и Комарницки, и аз го гледам и питам: вие какво искате да ми кажете. Казвам ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите. И аз му викам, че този същият г-н Филчев прати барети и какво се случи, като ги прати, какво последва. И да ви кажа, да ви информирам – аз нямам нищо общо с "Да, България", освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с БиАйТи, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета. И този нахалник какво ми каза - ама аз не смятам, че нямате право да го правите... И аз викам вие какво си въобразявате, аз не ви се обяснявам, аз ви информирам. След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие разбирате ли в какво общество живеем." Водеща: Добре, г-н Дончев, първо стават ясни няколко неща. Вие очевидно не сте бил в кабинета на главния прокурор на тази среща.  Сашо Дончев: Да, това е сигурно. Водеща: Вече се появиха някакви информации в медиите, че става дума за Георги Гергов. В ЦУМ ли се проведе срещата. Сашо Дончев: Да, очевидно, че ситуацията предполага откровени отговори. Срещата се проведе в ЦУМ. Аз бях поканен на тази среща от г-н Гергов. Водеща: А Вие знаехте ли, че на нея ще присъства и главният прокурор? Сашо Дончев:Тя беше малко особено организирана. За да избегнем всякакви неточности, аз освежих паметта си. В събота, на 18 март, г-н Гергов ми се обади някъде по обяд. Тези, които ме познават, знаят, че и в събота, и в неделя съм на работа. И той ми каза, че има да ми предава нещо и дали е възможно да се видим в понеделник. И аз му казах, че да, още повече, че в понеделник имам да ходя в Министерски съвет, по Европейския съвет някакво заседание, и с удоволствие ще го видя. Отидох след заседанието при г-н Гергов и се видях с него. Той ми зададе тези въпроси – имам ли нещо общо с „Да, България“, с BiT. Аз, разбира се, се усмихнах. Вижте, аз не съм близък приятел с Гергов, но се познавам с него отдавна и нямам причини да имам лошо отношение към него, както предполагам, че и той няма причина да има лошо отношение към мен. Така че аз приемах разговора по-скоро като приятелски, като някой, който иска да се информира нещо. И затова и така участвах в разговора. Водеща: Така, после какво се случи? Сашо Дончев: След това той се обади по телефона, очевидно на г-н главния прокурор, оказа се, че главният прокурор в момента не може да дойде и аз бях поканен следващия ден отново. Водеща: На 19-и? Сашо Дончев: Понеделникът беше 20-ти, значи на 21-ви, вторник. и на 21-ви във вторник аз отидох повторно на тази среща, като си мислех, бях абсолютно убеден в това, че г-н Гергов има искреното, така да кажем приятелско желание да изчисти някакви недоразумения. Даже не съм го питал какъв е смисълът от това, което прави. Но когато г-н главният прокурор започна разговора с това: защо го правите, вие имате такъв хубав бизнес, дори вашите, нарече ги врагове, но аз врагове нямам, признават, че така добре сте си го организирали професионално и всичко останало… Таз аз тогава едва разбрах какъв е смисълът на срещата. Цацаров: Не съм заплашвал Сашо Дончев, той искаше да влияе на прокурори Водеща: Сега по самата среща. Тъй като днес, предполагам знаете, г-н Цацаров излезе с едно становище, което е точно обратното на това, което Вие твърдите във видеото, зрителите го виждат на стената зад нас. Той казва, че всъщност вие сте го натискал по някакъв начин, че твърденията Ви са неверни, спекулативни и непочтени. Можете ли да кажете всъщност какво се случи на този разговор, да се опитате да го възстановите. Сашо Дончев: Всичко ли? Аз започнах в момента да губя ориентация, защото целият разговор е бил над 30 минути. Едва ли е нужно да влизаме във всички детайли. Всичко онова, което не е казано достатъчно коректно, може утре да навреди някому. Така че най-важното е казано. Водеща: Той попита ли Ви какви са Ви отношенията с „Да, България“? Сашо Дончев: Да, той ми зададе в прав текст въпроса, така зададен - защо ви е необходимо, с една дума от какъв зор го правите, като имате такъв хубав бизнес и всичко ви е наред в живота. За „Да, България“, за BiT, за Комарницки говорихме дори малко повече от гледна точка на естетиката в неговите карикатури. Това е наистина дълъг разговор, няма смисъл, а и ние не разполагаме с толкова много време. Водеща: Вие все пак почувствахте ли се заплашен, че ако Вие евентуално… Сашо Дончев: Вижте, аз съм от онези хора, които може би ако страхът е осъзната опасност, то може би не съм достатъчно интелигентен и трудно се страхувам. Така че аз не го приех така. Почувствах се омерзен, защото това не ми се случва за пръв път в последните 27 години, в новата история на България. Защото изведнъж разбрах, че ние 27 години не вървим натам, накъдето аз през 89-та си мислех, че сме тръгнали, че в България се създадоха и се възпроизвеждат някакви практики, които нямат нищо общо със свободата, с демократичното общество, с правото на всеки в неговия личен живот на собствени решения. Ако имаше нещо, което тогава бушуваше в главата ми, то в никакъв случай не е било от стъписване или страх. Водеща: Тази ваша среща, 30-минутна горе-долу, колкото казвате, имаше ли друг предмет извън Вашите политически и медийни интереси? Сашо Дончев: Не, нямаше нищо. Има детайли в нея, любопитни, на моменти чисто човешки обменени мисли. Нямаше нищо друго освен това, че ставайки от тази среща или в самия край на тази среща аз го попитах, извадих и му го подадох, за съжаление го забравих оттатък, ще ви го оставя това, което получих. 2 или 3 седмици преди това, всъщност на 7 март, погледнах преди малко, получих едно писмо от градска прокуратура, в което искаха някаква информация. И в тази връзка аз извадих едно писмо и го попитах всичко това, за което си говорихме в момента, това ли е причината за това писмо. Водеща: Колегите от апаратната казват, че ще Ви дадат това писмо. Сашо Дончев: Ще ви го дам аз, ще имате възможност да го покажете. Съжалявам, не съобразих, че може да ни потрябва. Той го зачете и каза – ама това не са ли частни някакви въпроси. Аз отговорих – не знам, не разбирам от тези неща, вие сте им началник, разберете се. Това беше всичко и аз си излязох. Водеща: Това очевидно е драмата. И все пак искам няколко неща да уточним, г-н Дончев. Първо, срещата при всички положения не е инициирана от Вас. Това много ясно трябва да кажете така ли е или не. Сашо Дончев: Никога. Всички онези, които ме познават и аз често съм упрекван, че аз нямам такъв навик, в качеството ми вече 6-та година на председател на Българската стопанска камара аз нито веднъж не съм инициирал среща с държавна институция, защото не смятам, че ние имаме нужда от такива официални, ПР и парадни срещи. В живота на всички нас, българите, има неща които не могат да се дискутират публично. Но това е тема на друг разговор. Аз дълбоко се съмнявам, например, в полезността на така наречения тристранен съвет. Аз никога не съм инициирал подобни срещи с изключение на един случай, в който в качеството си на председател на един формат 4+2 – четири работодателски организации и два синдиката – в годината, когато тръгнаха да фалират КТБ и ние всички бяхме разтревожени по различни причини, очевидно. Тогава аз си позволих да поискам от името на всички тези 6 организации среща с г-н Цацаров. Тази среща се проведе по протокола в неговия кабинет. След тази среща аз говорих с журналистите пред кабинета му. Това е единственият случай, когато аз съм се виждал с г-н Цацаров извън тази среща. Водеща: Пак се връщам на срещата Ви, въпросната, с Цацаров. А междувременно ми донесоха документа, който ще покажете след малко. Сашо Дончев: Да, ето това е писмото, което аз получих няколко седмици преди тази среща. Водеща: Може би да го покажем на някоя камера. Така, във връзка с извършване на проверка по преписка еди-коя-си и по опис на Софийска градска прокуратура и на основание чл.145 от ЗСВ следва да ни представите следната информация и наличната документация за следното. „Първа точка – да предоставите заверено копие от подадения сигнал от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД до Европейската комисия срещу БЕХ АД, „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газекспорт“ за злоупотреба с господстващо положение и отказ за достъп до капацитет на входно-изходните точки на „Чирен“. Това е хранилището в Чирен. Точка две – да предоставите заверени копия от документи, касаещи произнасянето на Европейската комисия по дело еди-кой-си номер, образувано по повод сигнала по точка 1. Трета точка – да се предоставят заверени копия от договорите на Овергаз с „Газекспорт“ за доставка на природен газ за периода 2007-2017 година, включително. И последно – да се предоставят заверени копия от договорите за продажба на природен газ от „Овергаз Инк.“ на „Овергаз Мрежи“ за визирания период от точка 3, т.е. 2007-2017 година. Моля за спешност. Прокурорът е Петров и прокурор Райдовска.“ Сашо Дончев: Това писмо му дадох, понеже видях някаква връзка между двете случки. Той ме попита дали имам копие и аз щедро му разреших да го запази. Водеща: …му предоставихте това копие. Добре, сега искам да Ви върна пак към срещата. Вие казвате на този обяд, на който огласявате това, цитирам ви, за да не стане някакъв гаф… тук казахте, че сте изпитал омерзение, а там, че неприемливо и нетърпимо става поведението Ви за главния прокурор. Той каза ли Ви подобно нещо?      Сашо Дончев: При всички случаи смисълът беше такъв на казаното от него и това беше в самия увод, в самото начало на разговора. В началото на разговора имаше и нещо друго много любопитно. Влизайки в офиса на Гергов, той попита дали съм видял това произведение, не си спомням на коя от медиите бяха тези книжки, които излизаха. 2 книжки излязоха, не знам на кой вестник бяха. Водеща: На вестник „Телеграф“ имате предвид, двете анонимни. Сашо Дончев: Да, на „Телеграф“ и дали съм го видял. Аз не разбрах каква точно е връзката, но обясних, че предния ден съм имал възможността да се запозная с това второто издание и бях особено очарован от факта, че съм приет в пантеона на… кои сме там, не знам. Водеща: Кръгове.    Сашо Дончев: Да, някакви. Водеща: Нещо друго конкретно извън книжката, извън забележките му, че харесвате „Да, България“. Всъщност чакайте да изясним нещо. Сашо Дончев: Вие почнахте като следовател. Водеща: Вие имате ли някакви отношения с Христо Иванов извън това, че го познавате, както Вие казвате?      Сашо Дончев: Не, нямам. Водеща: Финансирал ли сте Вие или Ваш близък партия „Да, България“? Сашо Дончев: Не, никога. Никога не съм и имал намерение. Аз не финансирам партии и политически живот в България. Аз имам проекти, с които мога да бъда полезен на обществото. Подарих на обществото едно училище за 23 милиона лева. Подарих на обществото 20 години свободен вестник, който струва страшно много в прекия и преносния смисъл. Има и други проекти. Помагам на хората, които действително имат нужда. Нямам и не обичам това. Тук ще влезем в един по-сложен разговор… Водеща: Време имаме.      Сашо Дончев: …аз имам много сериозни притеснения, тревоги от факта, че ние пропиляхме поредните 27 години от историята на България, вървейки в обратна посока на тази, за която уж бяхме тръгнали през 89-та година. Аз много съжалявам, че тогава някак си участвах и всички ние участвахме неподготвени в началото за тая промяна и ние позволихме цялата енергия на обществото да се разпилее по глупости. Съжалявам за това, че не се проведе истинският политически разговор, когато отхвърляме едната организация на обществото – тази до 89-та година, каква нова организация искаме да създадем. С какво ще се различава новото ни общество от онова старото. Водеща: Репресивният ни апарат според Вас различава ли се? После пак ще се върнем към този въпрос. Сашо Дончев: Аз мисля, че сега може би има някаква приемственост между хората, които реализират новите схеми за натиск и принуда. Те нещата си приличат много, даже в някаква степен са по-нечистоплътни, по-груби са в момента. Но не това е важното. Важното е, че на нас ни бе предложен разговор комунизъм и антикомунизъм, но ние не разбрахме това общество, антикомунистическото, как ще изглежда и каква ще е ролята на всеки един от нас. Каква ще е ролята на общината, на училището, на църквата, ако щете, за да стигнем най-накрая до ролята на държавата. Ние повторихме старото общество, като махнахме член първи от Конституцията и направихме същото общество със същата роля на държавата. И когато някой, днес особено актуално в процеса на изборите и в предизборната кампания, говори, че вече няма ляво и дясно, той просто откровено лъже. И ляво и дясно най-просто бихме могли да формулираме в контекста на това каква роля отреждаме на държавата в собствения си живот. Повече от ясно е, че дясно мислещите хора са по-самоуверени, те повече вярват на собствените си сили, на това, че могат сами да се оправят в живота. Ролята, която те отреждат на държавата е по-малка и тя се свежда до граници, до живот, до сигурност и т.н. Ляво мислещите хора са по-колебливи в мечтите си и във вярата в това, че могат да ги постигнат. Те виждат някаква по-важна роля на държавата в своя живот. Но този разговор не се състоя. Сашо Дончев: Георги Гергов организира срещата ми с Цацаров Водеща: Пак ще се върнем на този разговор.Искам да ви попитам през цялото време ли Гергов присъстваше на този разговор? Сашо Дончев: Да, през цялото време присъстваше. Водеща: Т.е. станал е свидетел на всичко? Сашо Дончев: Абсолютно на всичко. Нещо повече, оставих ги двамата, когато аз си тръгнах. Водеща: Вие сте си тръгнал, те са останали в кабинета на Гергов, не знам какво са си говорили там, но кажете ми какви претенции е имал г-н Цацаров към карикатурите на Христо Комарницки и към вестник „Сега“? Казахте, че някакви естетически забележки е имал.           Сашо Дончев: Той разказа за една конкретна карикатура. От чисто човешки план аз го разбирам, когато той ми казва за неговата 20-годишна дъщеря, която вижда тази карикатура и какво ли тя преживява. И тук имахме разменени реплики по тоя повод, защото аз също какво ли не съм прочел и видял за себе си в медиите. Водеща: Ясно, разбрах Ви, имало е личен аспект. Сашо Дончев: Въпрос на формула е, аз не знам дали я споделих или я премълчах. Формулата е такава, че живееш по начин, по който не те притеснява какво пишат по твой адрес и най-вече не те притеснява, защото знаеш, че твоите близки хора вярват на теб, а не на това, което напишат за теб. Водеща: Поиска ли г-н главният прокурор Вие, като издател, да предприемете някакви мерки срещу Комарницки?            Сашо Дончев: Не, нищо конкретно не е искал. Водеща: Поиска ли да се разграничите публично от „Да, България“? Сашо Дончев: Не, нямаше възможност. Аз, в момента, в който разговорът влезе в тази достатъчно ясна фаза, аз казах – вие сте объркали адреса. Не точно с тези думи, но аз обясних, че това не е вярно и че аз нямам никакво намерение повече да участвам в тази тема. Водеща: В тази фраза, че Вие имате добър бизнес ли Вие прочетохте уклона към натиск?         Сашо Дончев: А защо не го разкаже той? Аз по-добре от него знам колко добър е моят бизнес и по-добре от него знам какви са професионалните качества и лични, и на компанията, която съм създал. Водеща: Т.е. механизмът е това… Вижте, опитвам се да извлека какъв е механизмът един бизнесмен да бъде принуден.      Сашо Дончев: Механизмът вероятно е много простичък. Ето – защо ти трябва, виж колко спокойно и хубаво си живееш, защо ти трябва на баир лозе, казват българите. Водеща: Защото ако правиш еди-какво-си, няма да е толкова спокойно, вероятно? Сашо Дончев: Другото се досещай какво е. Аз не знам какво може да е другото, но аз пак ви казвам, Полина, аз съм преживял тези неща много пъти. Аз си спомням много добре разговори с министър-председател на България 97-98 година, спомням си разговор с президента на България 2003-2004-а, когато той се опитваше да вкара свой човек в борда на моята компания, едва ли не да я присвояват… Тези неща са ежедневие. Някой днес, прочетох някъде, че задал въпроса защо се оплаквам, някаква такава беше формулировката. Не, аз не се оплаквам, аз просто споделям тези неща с всички хора, които мисля, че разбират за какво им говоря. Споделих го веднага, като се прибрах с колегите си, споделих го със семейството си, разказах го на следващия ден на Сашо Диков, разказах го на всички, които познавам. Водеща: От това последва ли нещо, тази информация не може да не се е върнала до главния прокурор?   Сашо Дончев: Ами не знам. Но има нещо много любопитно. Когато аз разказвах 2 дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение, в което беше написан краткият текст: „Много говориш по телефона“. Водеща: От кого?     Сашо Дончев: От г-н Гергов. Водеща: Г-н Гергов? Сашо Дончев: Да. Водеща: Колегите от апаратната ми казват, че са търсили по време на целия ни разговор  г-н Гергов, той е отказал да се включи. Аргументът е бил цитирам: „Не ме занимавайте“. Т.е. искате да кажете, че някой има информация за това какви разговори водите, така ли? Сашо Дончев: За съжаление изглежда така. Аз днес подадох през адвокат искане до компетентната агенция или комисия, извинявайте невежеството ми, със запитване на какво основание и кой проследява моята кореспонденция и моите разговори. Водеща: Това в бюрото за контрол на СРС ли подадохте?       Сашо Дончев: Да. Водеща: Днес там с адвокат сте подал дали към Вас има неправомерно подслушаване? Сашо Дончев: Да. Водеща: Аз продължавам като следовател да Ви разпитвам.             Сашо Дончев: Щом Ви харесва. Водеща: До този момент Вие знаехте ли, че г-н Гергов и г-н Цацаров са близки?  Сашо Дончев: Нямам представа. Аз не се интересувам много от тези връзки в обществото. Изобщо 89-та година си мислех, че онова, което съм натрупал като професионален опит, като знания може да даде страшно много ползи на обществото. Можех да направя страхотни неща в моя бранш и аз си мечтаех за това. Мечтаех си за моята професионална реализация. Никога не съм мечтал да се занимавам с тези дали са задкулисия, но достатъчно нечистоплътни отношения, които наблюдаваме последните няколко години в България. Христо Иванов за Цацаров vs Дончев: От това смърди Но същевременно чувам някакви странни разсъждения, за съжаление, най-често от Ваши колеги, разбира се, въпрос на интелект и на образование и изобщо на… умствени възможности е това, което те казват, но: „откъде-накъде някакви хора, които имат бизнес, се занимават с политика?” Много ми е странна тая теза. Както ми е странна тезата, че непрекъснато Христо Иванов, например, се оправдава дали има отношения с Иво Прокопиев…Какво значение има? Кой друг, ако не успешните българи, могат да се занимават с политика? Какво е политика? Когато не се проведе … Водеща: „Телеграф” ще издадат още една книжка по Вашия въпрос… Сашо Дончев: …Когато не се проведе тоя разговор навреме, тогава – 89 до 90 и някоя година, то затова ние си влачим някакъв социалистически манталитет, някаква друга представа за това какво е държавата… И хората не разбират, че държавата е фикция. Че държавата всъщност няма никакви права, освен правата, които са й отредени със закон. И че техните права не произтичат от държавата, а обратно. Водеща: Господин Дончев, понеже подхващате една дълга тема – какво е държавата – в този смисъл искам нещо друго да Ви попитам. Вие осмелихте ли се да зададете въпрос на главния прокурор - той откъде например има информация, че вие сте близък с Христо Иванов, или че се познавате, или че въобще може да става дума за някакво общение? Сашо Дончев: Не, аз не задавах въпроси. Аз просто казах: "Вие сте зле информиран", на което той каза, че него го информират службите. Което беше още по-страшно. Водеща: Чакайте малко. Той Ви казва, че него за тези неща го информират службите, за частния живот на хората? Сашо Дончев: Да. Защо службите се интересуват от моя частен живот? Защо те се интересуват с кой политик си общувам? На какво основание? Водеща: Момент. Значи, първо службите ви гледат с кого си общувате, а после получавате СМС-и от член на изпълнителното бюро на БСП, който има очевидно някакви отношения с главния прокурор… Сашо Дончев: Вижте, този човек – Гергов – най-вероятно е извършил всичко това от добри чувства към мен – и съобщението, което ми е пратил, и поканата за среща, аз не го подозирам в някакви такива задни мисли. Факт е, обаче, че всичко това, за което говорим, се случи в неговия кабинет. А и още нещо, много любопитно: кога възникна разговора с „прослушванията”? Когато аз дадох това листче и казах: "Искате ли да Ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването?" И тогава главният прокурор ми каза: "Ама вие нали не се съмнявате, че вашата кореспонденция и телефон се контролират?" Аз, много учуден, отговорих: "Ама как така ще се контролират? На какво основание?" Водеща: Значи главният прокурор Ви казва, че на практика Вие сте контролиран от службите – добре, вие какво направихте в този момент? Сашо Дончев: Той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща. Водеща: Добре, ама не може невинен човек… Сашо Дончев: Е, не може, ама може. Сега ще видим, нали съм подал това искане, ще видим какъв отговор ще получа и вярно ли е това, защото може да не е вярно… Водеща: А защо мълчахте досега? Сашо Дончев: Как да съм мълчал! Водеща: Защо не разказахте тази история мигом, след като се е случила? Сашо Дончев: Ами не знам… А защо трябва да се разказват тези неща, аз съм свикнал с това, за мен вече това е ежедневие… Водеща: Защото това е илюстрация как се мачкат хора… Сашо Дончев: Още веднъж ще Ви кажа, че аз съм свикнал с това, за мен това вече е ежедневие. По-скоро съм изненадан от това, че след като Калин Манолов, не знам по какви съображения е пуснал това видео в мрежите, че има такава реакция и такъв  интерес към случилото се. Това ме зарежда отново с надежда, че в България е възможна промяната… А иначе си мислех, че пореден несвободен период в развитието преживяваме. Много е важно, когато говорим за свобода, да разбираме за какво говорим. Защото свободата е политическо понятие. И когато се злоупотребява там с всякакви интерпретации и упражнения по темата свобода, хората очевидно нямат нужната култура да говорят по тези въпроси. Свободата означава едно единствено нещо в свободното общество - липса на натиск, на упражняване на сила от страна на държаватаспрямо гражданите. Това означава свободата. Всичко друго е измишльотина и не е важно. А когато държавата и овластен с нашите права държавен чиновник си позволява тези права да използва срещу нас – това е недопустимо в свободно общество. И аз вярвам, че в България има страшно много свободно мислещи и мечтаещи за свобода хора и крайно време е да сложим точка на тези неща. Ние имаме дълг към децата си. Водеща: Как се слага точка, г-н Дончев, при положение, че от едната страна ви казват, че Ви слушат телефона, а от другата главният прокурор Ви рекламира книжка, която е анонимна и е издание на Пеевски? Сашо Дончев: 89-та година през лятото във връзка с онези промени на държавните предприятия в държавни фирми, аз си позволих да направя едно изказване по време на това събрание. След което моите колеги, с които съм работил много години, които знаеха и ценяха моя професионализъм не смееха да се доближат до мен. Те ми направиха шпалир и аз минах в такъв тържествен шпалир между тях. Та това е отново същото, но само няколко месеца по-късно се случи 10 ноември. Тези, които днес си мислят, че ще останат ненаказани, дълбоко се заблуждават. След като имаше 9 септември, имаше 10 ноември. След 10 ноември ще има някой 11 февруари или нещо такова. Това никога не остава ненаказано. И ако те по някакъв начин са си устроили животът днес, извършват истинско престъпление не по отношение на мен и моите деца и внуци, по отношение на собствените си деца и внуци. Ние не може да оставим България такава, защото аз споделям вината на моето поколение за това, което се случи през последните 25-26 години. Водеща: Аз искам пак да Ви върна към конкретния случай. Съжалявам, сигурно Ви се струва досадно, защото вие сте го минал и сте го разказал. Но разбирам обаче, че има някакви много важни неща. Тъй като до голяма степен главният прокурор в България е безнаказан, Вие знаете. Но все пак може ВСС да се опита да му потърси някаква отговорност, макар че аз не съм оптимист за това, като знам ВСС как се държи по принцип спрямо Стори Цацаров. Може ли обаче да кажете още някакви подробности от тази среща, които да изяснят неговата роля? Сашо Дончев: Това, което днес разбирам, че е поискано от г-н Христо Иванов – да се направи разследване – е подходящото място, където аз със сигурност обещавам от екрана на Вашата телевизия, че ще се напрегна и ще кажа всички детайли за тази среща. Дано те бъдат полезни, за да извършим тази промяна, за която говорихме. Водеща: Във фейсбук хората Ви питат има ли нещо, което спестявате? Сашо Дончев: Главните неща ги казахме. Нюансите не знам до колко са важни. Важното в тоя разговор е политическият му смисъл. Важното в тоя разговор е това, което преди малко казах, че овластен с нашите права държавен чиновник си позволява да упражнява натиск върху свободен гражданин, предприемач, издател. Водеща: А знаете ли за други подобни случаи? Сашо Дончев: Аз знам за доста такива, свързани с мен. Водеща: За други бизнесмени Ви питам? Сашо Дончев: За съжаление в моята битност на председател на БСК съм се чувствал много пъти безпомощен да помогна на хората, които откровено ги рекетират и им вземат бизнеса. Това в последно време намаля, но те намаляха и предприемачите. Всички онези, които вярват в себе си, като че ли се ориентират през терминал 2 къде могат да се реализират по-добре. Остават тук другите, които ще преразпределят, а няма да произвеждат. Водеща: Пак Ви цитирам от становището на Цацаров от днес. Той казва за „бъдещи действия в интерес на българските потребители на енергия“. Какви могат да бъдат тези бъдещи действия? Сашо Дончев: Не мога да гадая. Водеща: Това заплаха срещу Вас ли е? Сашо Дончев: Ако има някой, който да мечтае за нормален пазар на природен газ в България, то това със сигурност съм аз. И със сигурност няма никой друг в България, който да мечтае повече от мен за това. Това е моята професия, това е моята професионална реализация и аз цял живот това съм правил и мога да го направя. И за съжаление всичко онова, което се случи с така нареченото отстраняване на посредници доведе само до лоши неща в развитието на пазара. Но това е тема за друг разговор. Аз не искам да говорих в момента за газ или за енергетика, защото по-важните теми са политическите. Случката няма друго измерение. Водеща: Явно е, че темата ни е политическа, но все пак да Ви питам – в това четете ли някаква заплаха към Вас?     Сашо Дончев: Не, всъщност не знам. Онова, което прочетох, идвайки насам към студиото, изтече в БГНЕС, че има жалба на някакви хора, май от „Булгаргаз“, за това как аз съм насъсквал Европейската комисия… Водеща: …да, в БГНЕС.       Сашо Дончев: …и не знам още кой да санкционира България, да разстрои функционирането на „Булгаргаз“, на „Булгартрансгаз“, на българската енергетика, да пострада целият бизнес… Не ви ли изглежда смешно? Водеща: Вие сте една много сериозна фигура… Сашо Дончев: Това, разбира се, е повод за гордост, но от друга страна представяте ли си, че тези хора, които вярват, че Европейският съюз е нещо добро за нашето общество, за нашата държава изведнъж смятат, че този Европейски съюз, подтикнат от Сашо Дончев може да тръгне да вреди на българската икономика, на българската държава… Това е толкова абсурдно и ако това е жалбата, за която действително попитах г-н Цацаров, това наистина е много смешно. Водеща: Т.е. това от г-н Цацаров се разбира като натиск?       Сашо Дончев: Аз искам да кажа от тук на господата от БЕХ, от „Булгаргаз“, от „Булгартрансгаз“ и на г-н Цацаров, че България, за съжаление, ще бъде осъдена по тази моя жалба. Но тъжното в случая, още по-тъжното е, че България плаща с парите на всички Водеща: Цацаров казва, че сте му въздействали, за да спре това? Сашо Дончев: Нищо такова няма, това са пълни глупости, не е достойно да се говори така. Той все пак е главен прокурор, не е човек от улицата. Водеща: Добре, много ви благодаря. Последно нещо се сетих, извинявайте.        Сашо Дончев: Кажете. Водеща: Какво искаше той от Вас за BiT? Понеже обсъдихме „Сега“, обсъдихме „Да, България“, но не обсъдихме BiT.  Сашо Дончев: То беше, че ето това с Христо Иванов е лошо, а това с BiT и Сашо Диков, който го е превърнал в централна тема на своите предавания, всичко това за какво ми е, за какво го правя. Нищо друго не е искал. Водеща: Т.е. той Ви държи отговорен за действията на Сашо Диков? Сашо Дончев: Някой му беше казал, че това е моя телевизия. Водеща: Ако е Ваша телевизията, да знам как да се държа с Вас, ако ще Ви разпитвам. Сашо Дончев: Ако това е единствената Ви причина да се държите уважително(смее се). Водеща: Не е това единствената (смее се). Добре, няма да Ви разпитвам за гаджетата на Сашо Диков, както казахте във видеото. Сашо Дончев:  Това беше шега. Водеща: Добре, аз мисля, че приключихме. Сега искам само 30 секунди, за да обобщя. Не като Бареков, който има новина, но искам да кажа няколко неща. От този мисля 43-минутен разговор разбрахме следните неща – г-н Дончев е бил поканен на среща не в Съдебната палата, а в офиса на г-н Гергов в ЦУМ; там на срещата между него и г-н Цацаров г-н Гергов е присъствал през цялото време; освен това става ясно, че очевидно г-н Цацаров има някакви данни от службите, но как са получени тези данни не е много ясно; а на всичко отгоре когато г-н Дончев споделя със своя приятел по ски Сашо Диков какво му се е случило, получава смс отново от посредника г-н Гергов, който е член на ръководството на БСП, това много държа да го изясня, получава СМС, че много говори по телефона. Аз мисля, че това е абсолютен сюрреализъм. Благодаря Ви за това участие, приятна вечер. Сашо Дончев: Благодаря. Водеща: Извинявайте, още 30 секунди, може ли да ме върнете в ефир за малко. Много Ви благодаря, колеги. Тъй като получих няколко запитвания дали ще поканим г-н Цацаров. Искам да кажа, че още утре ще изпратя официално писмо до прокуратурата, с което каня най-любезно господин главния прокурор да гостува в моята рубрика в рамките на „еМисия България“. Това го казвам, за да няма спекулации после, че било едностранчиво и прочие. А сега приятна вечер. Цялото интервю можете да гледате ТУК.

Владимир Карамазов: Определението "секссимвол" омаловажава по някакъв начин работата ми

Актьорът Владимир Александров е по-известен на почитателите си като Карамазов. За предаването „Хоризонт за вас" той сподели как се е сдобил с прозвището сиКогато бях трети курс ме поканиха в Народния театър за първата ми роля. Тогава стана така, че споделих на режисьорката, че моето име е доста скучно - Александров. Точно бях прочел "Братя Карамазови" и много ми хареса. Споделих, че ми хареса и така някакси стана: "Абе що не се казваш Карамазов..." На мен ми се видя жестока тъпотия цялото това нещо! След тва обаче тя ме беше написала навсякъде така в плакатите, а всъщност тогава никой не ме знаеше. И така остана. Понесох подигравки една-две години от моите приятели, но след това всичко отмина. Карамазов заяви, че никога не се е замислял да смени официално името си. Той не харесва и славата си на секссимвол: Не се дразня толкова на "секссимвол", колкото това омаловажава по някакъв начин работата ми. Аз доста сериозно работя това, с което се занимавам, така че мисля, че то има по-голяма стойност, отколкото това да се занимават медиите дали съм секссимвол или не съм секссимвол. Плюс това, това е толкова временно... За едни съм секссимвол, за други не съм, така че относително е.Актьорът сподели, че след 15 години в театъра е достигнал момент да избира представленията, в които да играе и се старае винаги  да дава максимума от себе си: В последните няколко години развих ужасяваща отговорност към публиката!  До такава степен, че изпадам в депресия, ако нещо на представлението не му е окей в съответната вечер. Ако представлението не мине добре, ако стане някакъв технически гаф, изпитвам огромна отговорност към публиката.Мечтите на Карамазов са за работа на глобално ниво, а актьолската професия избрал от любопитство: И винаги ми е било много интересно. В театъра никога не е скучно. В нашата професия не е скучно. Тя много се променя. Има много различни неща. Рутината, ако я има, за мен е нещо хубаво, защото преди съм правил всичко с много притеснение, докато сега го правя като някакъв експеримент - да видя това, да пробвам това, не се притеснявам да го правя вече пред публика. Точно рутината ми позволява да мога да пробвам някакви неща. Пловдивската публика е по-взискателна от софийската, убеден е актьорът.

Жителите на русенско село се оплакват от постоянни токови удари

Ежедневни проблеми с електрозахранването имат хората в русенското село Червена вода. Въпреки многобройните сигнали за постоянните токови удари до "Енерго про", от дружеството няма никаква реакция Хладилникът ми изгоря предната седмица. Значи ако не ди платим за месеца, идват, веднага ни откачат, прошка няма, а когато няма ток, зимата четири дена ток сме нямали. Аз имам малки деца, има хора, които са с бебета. Какво правим? На газова лампа, кой век сме ние, казва една от потърпевшите.  Идваха тук един път, викам: "Предния път платих 900 лева за голямата хладилна витрина, за малката – 600" и техниците ми казаха, че е от токов удар. Казаха ми: "Идете в енергото и си платете 70 и колко лева да сложат на стълба на таблото някакъв техен уред, да замерят и да видят колко пъти спира тока:. Викам: "Аз да платя от джоба си? Няма да го платя никога. Това си е ваше задължение", обяснява друг жител на селото Кметът Румен Русев е наясно с проблема, защото живее в селото и също е потърпевш: Аз не знам защо се получава това нещо. Има някакъв проблем явно в системата. Дори в началото на годината аз лично писах писмо да ги предупредя, че имам достатъчно много оплаквания и съответно да се взимат някакви мерки. Тогава те изразиха едно мнение, че имали някакъв проблем с далекопроводите.  И съответно имаше един период, може би повече от 6 месеца, където не се случваха тези неща, но за съжаление сега може би от една седмица пак започнаха. Комуникацията с "Енерго про" е силно затруднена, тъй клато единствено управлението във Варна има право да коментира казуси и да взема решения

Проф. Михаил Неделчев: Бойко Борисов повече се респектира от нецензурни думи

 – Проф. Неделчев, как според вас ще продължи привидното успокояване на раздорите в управленската коалиция след трусовете между ГЕРБ, реформаторите и Патриотичния фронт? – През следващите дни ще видим дали ще има успокоение. Очевидно е, че тези избори са някак си по-нервни. А това е израз на криза. Ето например изборите за президент в САЩ са изключително непредвидими и с алогични послания. Израз на криза е и това, че се допусна възможността Тръмп да бъде кандидат на най-старата американска партия. Тази криза очевидно се получава на много места в света. Когато политическият процес е истеризиран и алогичен, самите избори са алогични. Т.е. изборите не са позитивна кулминация на политическия процес, а са криза – радикално преобръщане. По тази причина и нашите президентски избори стоят като нещо нелогично, което изисква някакъв друг тип анализ. – Какъв е вашият анализ за поведението на Реформаторския блок (РБ) и на ДСБ, която хем е във властта, хем не е? – Този анализ е много труден, защото изборите, които предстоят, са уравнения с много неизвестни. Както знаем, такива уравнения са понякога нерешими. Как ще се държи РБ? По същия начин. Т.е. представителите на ДСБ и депутатите от Гражданския съвет ще продължават да са опозиционно настроени. Неслучайно в изявите на министър-председателя в понеделник и на пресконференциите отсъстваха представители на Гражданския съвет и на ДСБ. Аз се притеснявам, че и премиерът, и управляващите не си дават сметка каква фатална грешка направиха с това, че не подкрепиха министър Христо Иванов за цялостния замисъл на реформата в съдебната система така, както тя беше направена. – Миналия петък премиерът размаха пръст и на другите министри на РБ – на Москов, Ненчев, Лукарски и Кунева. След изборите ще бъдат ли сменени министрите на РБ с хора на патриотите? – Това е поредица от неизвестни, защото всичко ще зависи и от начина, по който ще се представи РБ на изборите. Реформаторите единни подкрепят кандидатурата на Трайчо Трайков. Това, в което трябва да се съсредоточат, не е толкова начинът, по който ще оцелее правителството, а постигането на максимален резултат. Преди ден министър Кунева употреби странна словесна конструкция, но каза и нещо точно: “От резултатите на Трайчо Трайков ще зависи оставането на минстрите на РБ в кабинета.” Така тя иззе инициативата на министър-председателя, като му каза “не ти ще ни уволниш, а ние сами ще решим оставаме ли или не”. Разбира се, това не отнема правото на министър-председателя да има своите ходове, включително и силови. – Резултатът, който Трайчо Трайков ще получи на изборите, няма ли да е и тест за оцеляването на РБ, който не е тайна, че е пред разпадане? – Разбира се, че има такава опасност. Въпреки че моето субективно желание е това да не се случва, защото за мен РБ събира първото в СДС в някакъв късен и остатъчен вариант. Моята надежда беше, че ще успеем да обединим млади хора от новите поколения. Ако не възкресим ентусиазма от най-първите години, поне да създадем надежда. И мисля, че това се случи – разбира се, не в пълния обем, в който желаем. – Но нали вие сам разбирате, че между партиите в РБ има дълбоки противоречия и той няма как да оцелее? Толкова време дори не успяхте да излъчите лидер, който да го оглави. – Оказа се невъзможно. Дори и да пожелаят сегашните лидери на отделните партии, самите им членове се съпротивляват. СДС казват “ние сме най-старата организация”. ДСБ – “ние сме най-принципната”. Хората на Кунева – “ние сме най-голямата”. Корман Исмаилов казва “ние сме най-специфчната”. Земеделците твърдят други неща и т.н. Т.е. самите партии се съпротивляват на идеята за един единствен ръководител, защото тогава една от партиите ще надделее в рамките на РБ. – Радан Кънев говори за нов десен проект, който най-вероятно ще се реализира около ДСБ след тези избори. – Аз също имам информация за този десен проект и засега зная, че само се обмисля. Все още не се е пристъпило към конкретни действия. В политиката понякога се работи с много далечна перспектива. – Нецензурното обръщение на Радан Кънев към Бойко Борисов от ефира на Нова телевизия не прекъсна ли мостовете между ДСБ и ГЕРБ? – Аз винаги съм смятал, че в политиката понякога и скандалите са функционални. Хубаво е от време на време да има и словесни изригвания. Радан Кънев се извини, но каза, че по същество запазва смисъла на тази фраза, изчиствайки я от този нецензурен елемент. – Смятате ли, че Бойко Борисов лесно ще преглътне тези думи? – Бойко Борисов като мъжкар добре знае, че мъжкарите един друг се ругаят, това е нормално. Бойко Борисов това ще го респектира повече, отколкото гладичка и учтива фраза. А и мисля, че публиката по друг начин наблюдава това. За публиката това е нещо много радикално, за Бойко Борисов едва ли чак толкова. Точно такъв тип неща не го обиждат толкова, колкото пренебрежение, снизхождение или твърдение, че не е достатъчно образован. – Вие като човек на изящното слово не се ли притеснявате от подобен публичен език между политиците? – Не, не се притеснявам. Аз лично не употребявам такива думи, дори и в състояние на афект си служа с по-различни изрази. Но в края на краищата за какво служи такава фраза? Първо, за да фокусира внимание – и това се случи. И то не към персоната на изричащия я, колкото към ситуацията. Освен това такива думи по някакъв начин раздират. Такова дръзко изричане префигурира цялата политическа ситуация. Самото изричане има важен социално-психологически ефект – че някой си е позволил да изрече това нещо. Не знаем точно какъв е, но той съществува. – Да се върнем на изборите. Социолози прогнозират, че разликата между Цецка Цачева и ген. Радев на балотажа ще е много малка и битката ще е ожесточена. РБ ще подкрепи ли ГЕРБ на балотажа като дясна партия? – Всичко зависи от резултатите на нашия кандидат, които също са фактор при решаването на това сложно уравнение. Мисля, че РБ ще призове своите избиратели да гласуват по съвест… Аз съм човек, който обича да наблюдава нормалните политически процеси, а изборите са голяма бъркотия. Никога не съм се оправял в такива ситуации, въпреки че и аз съм избиран с добри резултати. За мен изборите са друг тип емоция, в която има нещо твърде агресивно, и мен като човек вегетарианец ме стряска. Цялото това желание да излезеш напред и да се покажеш – тази възбуда е нелогична. Потвърждава го фактът, че най-различни хора, които нямат самопреценка за себе си, се кандидатират за президент. Това е специфично полудяване. Както навремето Хитлер е подлудил целия германски народ, както сега се случват доста особени неща в Русия, по същия начин изборите въздействат върху цялото общество. – Здравословно ли би било ГЕРБ да не спечели и президентските избори? – Най-общо казано, за стабилността на държавата това няма да бъде здравословно предвид и ситуацията в Европа, която е особено напрегната. – Възможно ли е връщането на левицата във властта? – Не дай Боже. С изумление наблюдавам и се чудя как БСП са се съгласили на платени репортажи, на които председателката Корнелия Нинова говори толкова антиевропейски. Аз разбирам, че тяхната маса от симпатизанти и членове е антиевропейска. За нея НАТО и ЕС продължават да са Западът, който е враждебен. Те обаче не успяха да убедят никого, включително децата си, да ходят в Коми, а не в Испания, Италия, Великобритания, Германия, Австрия и т.н. Те не им обясниха, че ние сме наистина част от ЕС. И сега, за да натрупат повече процентчета и да отнемат от патриотите, започват радикално да говорят антиевропейски. Това е чудовищно. Това е огромна заплаха за България. Трябва да си даваме сметка, че тези хора вършат престъпление. Защото участието ни в НАТО и ЕС е огромно историческо събитие. Не само, както казваше президентът Стоянов, е цивилизационен избор, но и огромно политическо събитие. Тези хора вървят срещу историята и следващите поколения. На техните хора трябва да се обясни, че Съветския съюз го няма, че Русия не е онзи наш “брат”. Второто голямо престъпление, което се върши през последните години, е начинът, по който се направи опит да бъде омаскарен президентът Плевнелиев. Един абсолютно достоен президент, една от най-достойните политически фигури от прехода. Президентът Плевнелиев се оказа изключителен държавник, който израсна за тези години. Независимо от всички колебания и в неговата собствена партия той удържа позицията, че става въпрос за историческо събитие, в което България е включена. – Защо в тази предизборна кампания битката не е между дясно и ляво, а е сред управляващите? – Управляващата партия би трябвало да си каже винаги ли е достатъчно дясна и категорично проевропейска. Тя би трябвало да си даде сметка, че понякога именно ГЕРБ предизвиква турбуленции в целия сектор с някои свои ходове. Така че отговора на този въпрос трябва да дадат управляващите.   Нашият гост Проф. Михаил Неделчев е роден през 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Редактор във в. “Литературен фронт” и сп. “Родна реч”. 15 г. работи в издателство “Български писател”. Активен участник в създаването на СДС и член на ръководството на Радикалдемократическата партия. Участник в Кръглата маса през 1990 г. Народен представител от СДС във ВНС и в 36-ото народно събрание. Преподавател в Нов български университет. Член на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Google Translate срещу Microsoft Translator – коя услуга е по-добра

Независимо дали обичате да пътешествате по света, учите нов език или сте собственик на бизнес, инструменти като Google Translate и Microsoft Translator могат да ви помогнат много.   Безспорно двете услуги са много полезни, но те не са лишени от недостатъци. От Life Hacker се опитват да намерят отговор на въпроса Google Translate срещу Microsoft Translator – коя услуга е по-добра?   Google Translate отдавна е фаворит, когато става въпрос за инструменти за превод, но през последните години Microsoft Translator навакса много. Сега и двете услуги са доста сходни, когато става дума за функционалност.   Преди да се потопим  и да започнем да сравняваме функциите на Google Translate и Microsoft Translator, нека хвърлим един бърз поглед върху двата инструмента:   1. Google Translate Безплатен инструмент за превод на Google, който може да се използва чрез браузър, мобилен браузър, Android приложение или iOS приложение. Приложението за Android и iOS може да превежда текст, реч в реално време, изображения, уеб страници и дори видео в реално време на някои езици. Има също така API, което програмистите могат да използват, за да изградят свои собствени инструменти за превод.   2. Microsoft Translator Безплатен инструмент за превод на Microsoft, който може да се използва във вашия браузър или мобилен браузър (чрез Bing Translator), и има приложения за Windows, Windows Phone, iOS, Android и приложения за Apple Watch и Android Wear. В допълнение, Microsoft Translator може да се интегрира с други приложения на Microsoft, като Microsoft Office, Skype , и Visual Studio чрез Microsoft Translator API. Версиите на браузъра могат да преведат само текст и уеб страници, но Microsoft Translator приложенията могат да работят с текст, реч в реално време, както и изображения.   3. Google поддържа повече езици от Microsoft Translator, но не всеки език работи с всяка функция Google Translate поддържа 103 езици, а Microsoft Translator – 54 езика. Но преди да отбележим точка за Google Translate, важно е да се отбележи, че не всеки език в каталога им има същото ниво на подкрепа, тоест не всеки език работи с всяка функция на Google Translate. Ето защо двете услуги се изравняват, тъй като единствено основните езици поддържат всички функции на инструментите.   4. Google позволява да превеждаме видео в реално време, а Microsoft улеснява разговорите Функцията, с която Google Translate изпъква е възможността за превод на видео в реално време. Google Translate има шест основни функции, които можете да използвате без интернет връзка: - Въвеждате някакъв текст във вашия браузър или на телефона си и той може да бъде преведен. - Изписвате ръкописно дума или фраза на вашия сензорен екран с пръст и те могат да бъдат преведени. - Казвате нещо в микрофона на телефона си и получавате превода му, всичко това се случва в реално време. - Можете да направите снимка на текста и да го преведете. - Може да насочите камерата на телефона си към някакъв текст и той ще бъде преведен в реално време. Функцията, с която Microsoft Translator изпъква е възможността за превод на разговор в реално време. Екранът се разделя на две половини, и  всяка от страните в разговора избира езика на който иска превод. Разбира се, това може да бъде постигнато и с Google Translate, но усещането не е толкова добро. Microsoft Translator има пет основни функции: - Въвеждате някакъв текст във вашия браузър или на телефона си и той може да бъде преведен. - Казвате нещо  в микрофона на телефона си и получавате превода му, всичко това се случва в реално време. - Можете да направите снимка на текста и да го преведете. - Вие и друг човек, може да говорите в микрофона на телефона си и той да превежда всичко, което казвате в реално време. -  Вие сте в състояние да използвате споменатите по-горе характеристики без интернет връзка.   И двете приложения позволяват да чуем аудио на текста, който искаме да преведем, за да знаем правилното произношение. Това обаче не е достъпно за всеки език. Освен това и двете приложения  водят регистър на миналите ви преводи, така че да можете бързо да имате достъп до тях при нужда. Google Translate маркира любимите преводи със звезди, така че те са запазени завинаги, а Microsoft Translator също има подобна функция.   Вижте как да използваме смартфона си за превод на чужд език

Президентските избори са "важно неважни"

 Д-р Николай Димитров е университетски преподавател по социална психология. Завършил е Софийския университет с отличен успех през 2000 г. Зад гърба си има и 11-годишен журналистически опит, като се е занимавал основно с международна и вътрешна политика "Президентските избори са само "предпремиерно представление" - уж си е истинско, и уж има публика - Г-н Димитров, при тази кандидатпрезидентска кампания много от кандидатите опитаха да формулират специфични послания и образи. С какво се различават от тези на предишните избори за държавен глава? - И с много, и с нищо. Помните ли кои бяха кандидатпрезидентските двойки на предишните избори? Вероятно не. Сигурно помните само тези, които отидоха на балотаж. Това ще се случи и с настоящите двойки - след известно време повечето имена ще бъдат забравени. Ако и сега излезете на улицата и попитате колко са кандидатпрезидентските двойки, едва ли мнозина ще ви кажат дори приблизителното число. А след години при споменаването на имената, реакцията към някои би била: "А, да, вярно!", към други: "А този пък кой е?". Това е една от приликите. Другата прилика е в - извинете ме за израза - "всевъзможната паплач", решила да участва в президентските избори. Но в това е и разликата, специфичното в сегашните. Ако в миналите странностите се свеждаха до Светльо Витков, то в тазгодишните менажерията е наистина потресаваща. Няма да споменавам имена... Предишните избори бяха много по-предсказуеми от настоящите. Тогава ГЕРБ бяха "на гребена на вълната", народът още живееше в омаята на поредния си месия, меденият месец между управляващи и управлявани още не беше свършил... Сега нещата са доста по-различни. Но отстрани погледнато, нагласата у всички водещи партии е по-скоро като към досадно задължение. А още по-странно беше и продължава да е поведението на управляващата партия. При посланията няма нищо ново. За пореден път политиците ни проявяват синдрома "Симеон Сакскобургготски": все едно за първи път стъпват в България, за първи път се показват по телевизия и за първи път народът ги вижда и чува, но за сметка на това - те са единствените, които цял живот сме чакали. Като в онзи стих на Георги Константинов: "Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах". Но това държание, все едно не са били част от прехода и от управлението на страната досега, е повече дразнещо, отколкото полезно за тях! Особено любопитен ми е един бивш икономически министър, който тепърва започва да развива някакви икономически тези в ролята си на кандидат-президент. Като цяло посланията могат да бъдат разделени на три: в единия край са тези за кебапчетата и топлите питки - кратко, ясно, право в целта (не коментирам изричащия ги, обаче), в другия край са някакви гръмки неясни и неконкретни фрази, клипове с животни и прочее, много малка част са относително смислени. Имам усещането, че политиците ни наистина са от друго време и от друго пространство. Тези, които им правят кампаниите, ги мамят чудовищно, че има смисъл от парите, които им дават, или просто не ги е еня. Президентските избори са - нека кажа така: "важно неважни". Важни са за партиите, но не защото позицията е важна, напротив - президентската институция у нас е почти безсмислена. Между другото, вицепрезидентската - още повече. Росен Плевнелиев имаше някакъв странен исторически шанс да облече в някакъв смисъл институцията, когато в мандата си състави две служебни правителства. Вотът за президент е важен, защото тази година е горе-долу по средата на мандата на това Народно събрание и ще покаже на какъв твърд електорат може да разчита всяка партия и на каква подкрепа от останалата част от избирателите. При все само привидната мажоритарност на президентския вот той си е чисто партиен, не само в България... Има доста партии, които сами знаят, че нямат никакъв особен шанс. Голямата търговия за подкрепа от малките партии на балотажа вече тече с пълна пара! - Двете най-големи партии изправиха един срещу друг военен пилот и "майката на нацията"... До каква степен етикетите, които им бяха пришити, могат да се отразят на електоралните нагласи? - На твърдите електорални ядра - почти никак. Пак казвам - президентският вот е само привидно мажоритарен и това си пролича в някаква степен и по издигнатите кандидатури. Повечето - дори и на най-големите партии, стоят като "изсмукани от пръстите". Особено на управляващата партия. Самите партии не понечиха да дадат стабилни основания "Защо точно този или точно тази", още повече, че много от кандидатурите са, меко казано, неочаквани. А не понечиха, именно защото президентските избори са само "предпремиерно представление" - уж си е истинско, уж има публика, ама е само "пред-", а не е премиера. Пък и за твърдия електорат няма особено значение. Що се касае до "неангажираните" избиратели - те не са хомогенна група, даже напротив - твърде разнородна са. Вероятно при някои иронията и сарказмът ще отключат негативни реакции и стереотипи. Други обаче със сигурност ще търсят допълнителна информация и ще направят информиран избор. - Защо ГЕРБ криха до последно кандидатурата си за "Дондуков"2? - Хипотезите са две: или наистина са я крили, или просто са я избрали в последния момент. Засега няма особено достоверни доказателства в подкрепа на едната или другата, като изключим няколко по-скоро "жълти" информации, че от месеци кандидатката на управляващите сама е настоявала на кандидатурата си, а от партията са "тупали топката" в трескаво търсене на друга кандидатура. Това звучи по-скоро несериозно. Ако допуснем, че са я крили - има причини. И са много по-сериозни от "експресните" кьорфишеци, които виждаме сега, с валидността на дипломите, членството в партията и прочее. Конспирация няма. Просто самата Цецка Цачева е с малък харизматичен потенциал и от едно продължително показване и продължително експлоатиране на името и фигурата й кандидатурата й по-скоро би загубила, отколкото да бъде наложена стабилно. Само за месец социологическите проучвания постоянно, макар и с по малко, й отнемат от процентите. Отделно от това, колкото и да ни се иска да сме "модерни" и "съвременни", българите в огромното си мнозинство все още сме много патриархално настроени и не сме готови да приемем на сериозно жена-президент. Формулировката за "майка на нацията" се възприема повече като подигравка, а нападките срещу самата Цачева са много повече в посока, най-общо казано, външния й вид като контратеза на президентската институция, отколкото подготвеността или компетентността й да изпълнява функцията на президент. Дори и самият номиниращ я неглижира публично, като обосноваваше избора на военен за вицепрезидент като "патерица" и заради "некомпетентността" на Цачева във военните дела. И как да бъде възприета тази кандидатура на сериозно, като самият Бойко Борисов публично я унизи? Да не забравяме обаче, че на честването на Съединението още в началото на септември президентът Плевнелиев съвсем "услужливо" отиде в абсолютно измислена визита в чужбина, а военната церемония на площада в Пловдив беше проведена от Цачева като своеобразна "репетиция". Лично на мен тогава ми се затвърди отдавнашното съмнение, че тя ще е кандидатурата на ГЕРБ за президент. По-склонен съм да защитавам тезата, че са я крили. Ако не са я крили, а просто са търсели име, това в никакъв случай не значи каквото мнозина подозират или каквото на мнозина се иска - че е "къса пейката". Самият премиер си го каза горе-долу така: понеже другите са ми важни на сегашните си постове, не мога да се лиша от тях. С други думи: от всички, които обсъждахме, тази ми е най-ненужната и най-неважната на позицията си... - БСП заложи на формулата "издигнат от инициативен комитет", което не е прецедент за кампаниите й. Достатъчно разпознаваем ли е ген. Радев от социалистите и ще успее ли да привлече и гласове извън левицата? - Много сложен въпрос. От една страна, БСП умело и доста ловко излезе от ситуация, в която би могло да се наложи да издигне лидера си. А Корнелия Нинова, освен почти току-що избрана начело на партията, е и жена. А стереотипите са си стереотипи. Ген. Радев не е със сигурност от най-разпознаваемите лица и със сигурност - съвсем не по-разпознаваем от кандидат-вицепрезидента си Илияна Йотова, например. Но той служи идеално за "лакмус". Той е идеалната кандидатура за преброяване на твърдия електорат. Що се касае до втората част от въпроса ви - това ще го видим по-скоро на балотажа. На първия тур традиционно гласуват основно твърдите ядра, другите успяват да намерят отражение на вижданията си у някого от всички кандидати. Малцина са тези, които се отказват от своя кандидат заради това, че е очевидно неизбираем. - В надпреварата има и доста ексцентрични кандидати - един свири на цигулка, друг обещава лимонада и кебапчета, има и екстрасенс... Какви са шансовете обществото да ги приеме сериозно? - Минимални. През последните няколко седмици ставам все по-голям оптимист за избирателната култура на българина. В началото мислех, че доста хора биха гласували за Митьо Пищова, за да протестират - едните заради смехотворната "задължителност" на вота, другите - срещу статуквото. Напоследък осъзнавам, че много малко хора ще се "вържат". Просто самата кандидатпрезидентска двойка е толкова несериозна, че даже е очеизваждащо. И ако за Цецка Цачева по-горе говорихме, че времето е прекалено малко, но от това тя само печели, то за Митьо Пищова цял месец предизборна кампания е прекалено много и съвсем не в негова полза. За екстрасенсите не ми се говори - там очевидно има някакъв, и то много на дребно, финансов интерес. - До каква степен апатията и умората на хората от избори ще се отразят на активността за вота? Тези избори са много, много нетипични. Заедно с тях се провежда и референдум. И точно този референдум се заиграва с тази апатия и умора, за която говорите. Той ще активизира допълнително избирателите този път да не отидат "за гъби", а да отидат до урните. Много вероятно е обаче апатичните да изберат квадратчето "Не подкрепям никого". Просто тези, които репликираха предишните избори с "Айде, бе, ще им гласувам!", на тези отново сменят канала, когато вървят предизборните клипове, но този път репликата ще е "Не ми пука кой ще е". Естествено, има и достатъчно хора, които ясно разбраха, че задължителността на изборите е напълно бутафорна и ако не отидат да гласуват, нищо особено няма да произтече. - До последно парламентът променя изборните правила, не обърква ли това избирателите? - Едва ли. Законовите рамки на изборите са принципно неясни и непознати за избирателите. А те самите и нямат особена мотивация да се запознаят с правилата. Тези, които се интересуват - със сигурност няма да се объркат. Тук проблемът и посланието беше съвсем друго - че някакви хора, които уж са юристи, приемат абсурдни юридически текстове, очевидно просто защото не са се замислили особено над тях.  

Б. Ламбовски: В такива ситуации си личи колко нашият народ всъщност е мъдър и състрадателен

Винаги ще има инциденти и нашият земен живот винаги ще бъде застрашен от някакъв вид неблагополучия, от някакъв вид беди. Това ще се случва, въпросът е да имаме култура на поведение при такива ситуации. Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ поетът и журналист Бойко Ламбовски, според когото медиите преекспонират трагедията в Хитрино именно заради „пренатягане“ и липса на култура на поведението приподобни трагедии. Голяма част от колегите - репортери, хората, които разсъждават върху случилото се, от липса на информация и в същото време от желание да си свършат работата, стигнаха дотам да въртят едно и също многократно, така да се каже да експонират по малко по нелеп начин отделни части от трагедията, да търсят опити за метафористика и също някаква недостатъчно уместна образност в това, което са забелязали. Когато има някакъв вид беда и мъка, тогава се мобилизират най-добрите качества на хората. Ние виждаме колко много при това незаможни люде са склонни да помогнат и дават своята лепта. Няма нужда от особени призиви. Точно в такива ситуации си личи колко нашият народ  всъщност  е мъдър и състрадателен и нека да му отдадем дължимото.

Първан Симеонов: Реформаторите могат да загубят политическото си бъдеще

Това, което се случва, е отвъд имиджовата логика, отвъд политическата логика. За да спечелят няколко седмици, реформаторите могат да загубят политическото си бъдеще. Това каза в предаването "Преди всички" политологът от „Галъп“ Първан Симеонов , след като вчера реформаторите приеха третия мандат от президента в опит да съставят кабинет в настоящото народно събрание: Това не беше Реформаторският блок в пълнота, очевидно при президента бяха отишли представители на СДС и Борислав Великов от "Българска нова демокрация". ДБГ останаха безучастни и до известна степен пусна тези хора да се излагат. По-разсъдливата част от РБ свикна с мисълта, че се отива на предсрочни избори. Радан Кънев хуква към предсрочните избори и точно когато трябва да се състезават с него, реформаторите се суетят с някакъв мандат, опитвайки се да спечелят малко, но да загубят себе си. Удивително! Реформаторският блок трябва да запази своята инерция и да използва това, че Радан Кънев няма ясен план, категоричен беше Първан Симеонов:Проектът му е леко задържан, леко преносен. Той няколко пъти замахва и се отказва. Относно новите проекти в дясното политическо пространство Първан Симеонов поясни: Ще се опитат да създадат някакъв ефект на снежната топка. Това е ребрандиране, но това са същите хора. Кой към кого ще се присъедини не е важно. Това вече се е случвало. Духът вече на няколко пъти се отделяше от тялото. Ако процесите на ерозия продължават, ще си отиде и мъничкият бонус от единството. Може да стане така, че и Радан Кънев, и реформаторите заради тези странни маневри ще останат вкупом под чертата. Единственият начин тези хора да имат думата в обществото е да са заедно. Това, че те са мрежа, че те се карат, че те са индивидуалисти, че са творчески фигури - това винаги е било характерно за дясното. Десният човек е такъв. Това е нормално, това не е колективистично пространство. Тук номерът на политическата зрялост е елементарен – тези хора да намерят някакъв път един към друг, за да влязат в следващия парламент. Останалото на този етап е илюзорно.  Истината за СДС и за другите по-малки е, че нямат почти никакви шансове извън РБ, коментира още Симеонов, който не вижда вариант СДС да намери пристан нито при Радан Кънев, нито при Христо Иванов .Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

Oколо 6 месеца са необходими, за да сe изработи нов Изборен кодекс

Предложението на ГЕРБ да подкрепи правителство на РБ  е неочаквано, защото шансовете за съставяне на такова при настоящото НС намаляваха.  При връчването на мандата, г-н Плевнелиев дори спомена: „1% шанс и да има, нека да опитаме“. Такава беше горе-долу кривата на шансовете. Но, тъй като се връщаме в началната точка, напълно е възможно нещо и да се договори, въпреки че въпросът е открит. Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ политологът Димитър Димитров, който отново се обяви против въвеждането на изцяло мажоритарна избирателна система. Ако в разговора се тръгне за приемане на нова избирателна система, то ще е нещо като преосноваване на демокрацията, която от консенсусна ще стане значително по-мажоритарна или напълно мажоритарна, както биха настоявали двете големи партии. Разговорът е сложен! Необходими са някакъв вид компромиси или, ако въобще е възможна, договорка и за това ще се изисква малко повече време. Доколкото разбирам, премиерът е склонен да удължи живота на това правителство или на следващото, което би се явило в парламента с идеята да се спечели малко време. Предполагам, че на разговорът би трябвало да бъде технически, но той ще бъде политически. Според експерта, около 6 месеца биха били достатъчни на новото правителство, за да пренапише Изборния кодекс, но преминаването към изцяло мажоритарна система в два тура би отнело повече време.Има, разбира се, текущ политически дневен ред и трябва по някакъв начин управлението да функционира, така, че уговорката няма да бъде само за промяна на Изборния кодекс. Предполагам, че всички ще останат на старите си условия. Г-жа Кунева ще настоява за приемане на закона "Антикорупция", по някакъв начин ПФ ще настоява за повишаване на пенсиите и въобще ще се върнем към онзи политически дневен ред, който познаваме от последния месец. Журналистът Веселин Стойнев оцени предложението на Борисов като „безкрайна тактическа игра, в която не виждаме особена стратегия“: Ако действително, идеята на премиера в оставка е въвеждане на мажоритарна система, съобразяване с вота на избирателите, това можеше да се случи много по-рано - да кажем, не привърнатият техен мандат, защото той беше обещал да подаде оставка, но можеше при мандата на БСП да постави такова условие: „Оставаме в парламента, искаме мажоритарна система, както поиска референдумът“. Можеше също така да припознаят внесеният законопроект на Мая Манолова и сценаристите на Слави, който си стои в парламента, който е готов за тази система - в момента имаме парламент, може да се започне обсъждане. Така, че не вярваме в искреността на това съображение през последния час. Според мен, играта тук е по-скоро такава - сега друг ще отговаря, в случая Реформаторите като мандатоносители, а Борисов ще бъде в позицията на човек, който ще постави условия също, а не на него да му поставят условия. И сега ще започнат реформаторите да „обират негативите“ от претенциите на Патриотите, от претенциите на ГЕРБ и накрая да отнесат вината за евентуален провал, включително и провал с промените в изборното законодателство. Очевидно , че никой не желае чиста мажоритарна система. Според Стойнев, единствено ГЕРБ биха гласували в НС за въвеждане на изцяло мажоритарна система, но е възможно да бъде постигнат консенсус за смесена. Правителство на РБ би било значително по-нестабилно от досегашното, убеден е той.

Само така, г-н президент!

 "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" - заглавието на Яворовата драма не е приложимо към продължаващия вече дни наред скимтеж по повод репликата на президента Радев към едни наглеци, изживяващи се като богоизбрани. "Като влизаш в парламента, е добре да се осведомиш за порядките", поучително размахва пръстче някакъв политически пигмей, изживяващ се като потомствен аристократ с родословно дърво на възрастта поне на 1300-годишната Байкушева мура. Та представете си немислимото: някакъв плебей, неизвестно как промъкнал се в двореца Версай, нахлува в балната зала, дръпва шлейфа на мадам Помпадур, тя залита и настъпва пантофа на крал Луи XV. Скандал! Кой ги пуска такива в покоите ни! Друг избраник на народа се почувствал унизен, че "някакъв човек, току-що влязъл в политиката, да ни подхвърля, че ни остава още една седмица". Истината се изживява болезнено, особено от аристократичните души, които самохвално споделят, че "както всяка сутрин, и днес започнах деня с "Financial times", бутилка "Мавруд" и торта" (Гроздан Караджов споделя как е посрещнал 50-я си рожден ден). Каква класа! И особено, ако сръчно си осребрявал участието си в законодателната власт: зли, но обикновено добре осведомени източници споменават за едни 600 000 евро, получавани от мобилния оператор "Глобул" за да се забави прилагането на евродирективата за по-ниски цени на роуминга. Още по-нетърпимо е, че подобни нелицеприятни приказки за броени дни до шута от депутатските банки разпалват нездрави страсти сред безпросветното народонаселение. "Как плачкат за лапачката, ама ще е още седмица"; "Симеонов, скоро ще гледате парламента само отвън", злорадстват завистници по форумите. Същите, които по думите на протоколния спец за "порядките в парламента", "мислят, че само ядем депутатски кюфтета". Гузен негонен бяга. Сетили се разни плебеи да им искат отчет какво са свършили и да напомнят, че "оценката, дадена от суверена за вашата работа, е слаб (2)". Този, дето обяснява как започвал деня с "Файнаншъл таймс" и бутилка "Мавруд", щял да иска импийчмънт на президента Румен Радев. Абе специалисте, абе законотворецо, ами вземи разлисти пустата Конституция българска, та да ти светне, че президентските правомощия се прекратяват единствено с решение на Конституционния съд "при установена държавна измяна или нарушение на Конституцията". Радев не вдигнал самолета. Какъв само финес, каква проява на изискан изказ и bon ton е да използваш една реклама с доста дебелашки хумор при оценката на речта на президента. И да обясниш скандалните подвиквания от място и очевидно предварително организираното - и осребрено, според осведомени - демонстративно напускане на заседателната зала с мотива, че не се издържало на 20-минутна реч. А преди 5 години безропотно и героично издържаха 37-минутната реч на Бойковото протеже Росен Плевнелиев!  Да, ама Румен Радев не се поблазни от витиевати, но празни от съдържание фрази, а постави пръста в раната: изборни злоупотреби; несъстояли се реформи в ключови сектори като здравеопазването и образованието; нефелната правосъдна реформа; намерения за борба с бедността, заявка външната политика да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. И една, подсказана може би от досегашната вицепрезидентка Маргарита Попова тема за загубения от Плевнелиев контрол върху службите за сигурност: новият президент няма да допусне орязване и обезсилване на правомощията му. Няма как тази решителност, такава проява на характер да се харесват, нещо повече - да не плашат добре известни политически и икономически кръгове и техни прислужници в досегашния парламент. Затова си позволиха единственото, на което всъщност са способни: хашлашко поведение. Но бяха поставени на място. Само така, г-н президент!

Тони Димов: 43-тото НС е първото, което се съгласи да въведе някакъв обективизъм в своя законодателен процес

43-тото НС е първото, което се съгласи да въведе някакъв обективизъм в своя законодателен процес. Това коментира в интервю за предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството: Аз не съм готов да направя цялостна оценка на законодателната дейност на 43-тото Народно събрание, но преди всичко следва да кажа, че това е първото българско Народно събрание в новата ни история, което се съгласи да въведе някакъв обективизъм в своя законодателен процес, затова ние трябва безпристрастно да кажем, че това е голям пробив в нашата нова история, в нашето законодателство, поради простата причина, че преди промените в Закона за нормативните актове от края на миналата година нашият нормотворчески процес се развиваше по правилата на закона от началото на 70-те години, тоест по комунистическите правила. Реформата, която се осъществи, за нас беше една голяма революция. Промяната обаче е като брака – всички сме много щастливи, когато го сключваме, когато празнуваме, но не знаем дали ще потръгне. На този етап може да се каже, че реформата тръгва много трудно. Цялото интервю с Тони Димов можете да чуете от звуковия файл.

Седмичен хороскоп за 28 януари – 3 февруари

 Овен 21 март – 20 април 28-и започва с новолуние. Ден за планове и мечти, за сондажи в една или в друга посока. Марс навлиза в знака на трона си Овена. До вечерта ще почувствате някаква особена сила и лекота, ще се изправите срещу страховете си и в неделя ще се събудите с неочаквано решение или стимул за определена инициатива. Проблемите в този ден идват от липсата на база за развитие на нещата, с които ви се иска да се захванете. Започнете да мислите как да използвате наследен имот. На 30-и е противопоказно да се работи в екип, да се споделят намерения и начинания. Запазете за себе си всяка хрумнала ви идея или я патентовайте, преди да я афиширате, ако смятате, че „има хляб” в нея. Предприетото на 31-ви ще носи късмет и преимущества. Подайте ръка и направете предложение. Търсете активно срещи с евентуални спонсори и благодетели. В този ден е добре да правим това, към което нещо неустоимо ни влече. Всяка нова инициатива ще носи късмет и придобивки в бъдеще. 1-ви ще бъде един дълбоко интуитивен ден. Давате си сметка къде ви е мястото, обаждат ви се с покана за съвместна инициатива или гостуване в чужбина. Луната навлиза във вашия знак, а на 3-ти и Венера ще я последва. Лесно ще сменяте пасивно с активно поведение, ще се влюбите, ще се изгубите в емоции, които отдавна не сте изпитвали. Бъдете внимателни на 2-ри и 3-ти. Може да направите прибързан и необмислен ход. Телец 21 април - 20 май Ограничете контактите през уикенда. Не си поставяйте тежки и отговорни задачи, не се впускайте в екстремни спортове, намалете темпото на работа и ангажираност. Не позволявайте да ви влизат в личното пространство. Почивайте, релаксирайте, доверете се на предчувствията, отлагайте за следващите дни отговорните срещи. Добре е да разчистите терена, да изхвърлите ненужни вещи, да освободите помещение и място за планираната бъдеща дейност. В понеделник не бързайте да обединявате интересите си в коалиции и групи за обща дейност и работа. В срещите ви ще има някакъв особен фатализъм, но и вдъхновение. Ще ви подхвърлят идеи от различни страни. Може да ги използвате, без да влизате в съответния екип. 31-ви може да се окаже най-благоприятният ви и силен ден за месеца. Пътувайте, организирайте срещи, делови и лични разговори. Моментът е много благоприятен за старт на нови инициативи, за подписване на нови договори и внедряване в нова пазарна ниша. Чудесно е тази вечер да имате любовна среща. Луна и Венера ще греят в нощното небе и ще стимулират сексуалната ви енергия. На 1-ви ще тръгнете с някаква негативна емоция, но до вечерта ще получите чудесно предложение. На 2-ри бъдете внимателни с техниката, пазете близките от инциденти и не оставяйте без надзор важни документи. На 3-ти чакайте пари и придобивки. Близнаци 21 май – 21 юни В първите часове на съботния ден е новолунието в знака на Водолея. Чака ви особен уикенд, в който ще ви търсят дори и конкуренти с делови и приятелски предложения. Притиснатите от обстоятелствата ще потърсят спасителен вариант и подкрепа от вас. По някакъв начин ставате актуални и превръщате минусите от миналото в плюсове за настоящето. В неделя ще се събудите с идея, която не е добре да реализирате сами поради силната опозиция, която ще срещате. Но в понеделник ролите ще се разменят, ще доминирате и ще налагате мнение в момент, когато другите ще се държат неочаквано пасивно. 30-и е неблагоприятен ден за сформиране на коалиции и влизане в нови групи по интереси. Лесно може да загубите личната и обществената си независимост и да бъдете обяздени от чужди интереси. На 31-ви бъдете верни на принципите си, на дълга към близките и обществото. Всяко необмислено действие и нарушение, което направите, ще бъде санкционирано. Конкуренцията се обединява за съвместни инициативи, за цени на стоки, услуги и доставки. В този ден не се пълнее. Но пък личното ви его е в пълнотата си. Правите грешен ход. На 1-ви ще се действа превъзбудено и прекалено емоционално. 2-ри е зареден с повече експлозивност, липсва желание за разбирателство. На 3-ти може да направите изгодна сделка. Рак 22 юни – 21 юли 28-и е денят на творческите замисли. Строят се планове, обмислят се варианти, но още е рано да се започват нови инициативи. Луната излиза от примката на новолунието и набира скорост. Набира скорост и нечия агресия или неприязън към вас. Марс навлиза в знака на Овена и до 9 март ще ви гледа в пречупващ аспект. Това ще помогне да прекратите някои негативни влияния, но може и да се скарате с партньори. На 3-ти и Венера ще го последва и ще подправи любовния ви живот с неочаквани авантюри. Бъдете внимателни в първите три дни на февруари и особено на 2-ри, когато четири планети ще образуват кръст с рожденото ви Слънце. В тези дни може да се очакват пикове на агресия, загуби на пари, документи, престиж и влияние. Вероятни са и инциденти с техника и транспорт. Затова вземете най-хубавото от живота на 30-и и 31-ви. Привлечете качествени хора в екипа си и ще влезете в нова пазарна ниша. На 30-и се пазете от фатални влияния. На 31-ви направете промоции, открийте нов предмет на дейност. В този ден храната се избира по каприз и колкото и да изядете, няма да напълнеете. И ако на 2-ри не направите много рисков и погрешен ход, на 3-ти може да получите отдавна чакани пари. Луната преминава през градусите на финансова екзалтация. Препоръчват се публични изяви. Ще надушите къде може да има печалба. Лъв 22 юли – 22 август Новолунието в събота противопоставя Слънце и Луна от знака на Водолея на вашето рождено Слънце. Отношенията с родители и деца ще се натегнат. Внимавайте с натиска, който оказвате. Ще ви противодействат агресивно. Спазвайте диета. Ако на 29-и започнете да правите нещо несъзнателно, продължете в тази посока. Вечерта ще бъде вдъхновена. В понеделник ще ви предложат да избирате между доброто и злото. Не правете никакъв избор, не давайте съгласие по важни въпроси. Може да попаднете на неблагоприятни влияния. В този ден шута направлява Цар Лъв. Не допускайте да ви пошепват на ушенце неща, които трябва да се кажат гласно и пред всички. 31-ви разпределя парчетата от обществената торта. Не е време за диети. Вечерта не се въздържайте и в любовен план. Луна и Венера се целуват в знака на Рибите. На 1-ви се дръжте авторитарно дори и да сте на по-ниска позиция. Ще се издигнете. Три планети от Овен ви облъчват с брилянтна енергия. Може да предприемете нещо, което в миналото е било невъзможно. Предстоят елиминации на хора, които пречат на личния ви просперитет и издигането ви в обществото. 2-ри ще бъде точно такъв ден на елиминации. Чакайте подкрепа от чужбина. Обадете се на тези, за които мислите. На 3-ти може да вложите пари в безперспективен проект. Дева 23 август – 22 септември От 28-и Марс, а от 3-ти и Венера вече няма да ви гледат в опозиция, а това ще ви спести някои неприятни разговори и противопоставяне на родители и близки. Ще изчезнат опасни дразнители, ще се почувствате по-добре и в петък ще направите стабилна крачка напред. Но бъдете сигурни, че като за последно ще има опити хватката около вас да се затегне с претенции и желания, които трудно ще удовлетворите. В неделя правете само това, към което изпитвате някакво неудържимо влечение. Най-големите ви проблеми и лични страхове са съсредоточени в случващото се на 30-и и 31-ви. В понеделник очаквайте опити за активна намеса в личния ви и обществен избор. Противопоказно е да се работи в екип, да се провеждат събрания, да се организирате в групи по интереси и да влизате в нова среда. Кой както може ще се опита да ви използва. На 31-ви ще сте организатор и изпълнител на програма, която ще носи доходи на някой друг. Сега е моментът да подложите на изпит връзките си. Дистанцирайте се от тези, които ви манипулират и притесняват. Вечерта сте на крачка от любовна авантюра, която може да ви ожени или разведе. На 1-ви рано сутринта стартирайте нови проекти. До вечерта чакайте обаждане от чужбина. На 2-ри предстоят рокади и обрати, които ще ви донесат пари и възможност за повишение на 3-ти. Петъчният ден ще ви отвори врата към късмета. Везни 23 септември - 22 октомври Новолунието на 28-и ще ви постави пред невъзможен избор. Това, което искате много и към което се стремите, върви в комплект с нещо друго, което не можете да понесете в близост до себе си. Марс вече ви гледа в опозиция, а това ще предизвика активизиране на конкурентите ви на работното място и в обществото. Като капак и в семейството ви напира да влезе чуждо влияние. В неделя ще се събудите с индикация за полезното и вредното. Не можете да излъжете тялото и душата. Направете това, към което усещате афинитет. На 30-и трудно ще се измъкнете от лапите на колективната отговорност, която в момента действа като колективна безотговорност. Вършете си работата сами, не търсете подкрепа, десет пъти премислете, преди да вземете каквото и да било решение. Споделените проекти ще ви бъдат откраднати. На 31-ви ще постигнете максимума за периода, ще се срещнете с важни за бъдещето ви хора и ще направите крачка в нова професионална посока. Рекламирайте се, сключете нови договори за работа. В този ден диетите са противопоказни. Хапнете, бъдете спокойни, няма да напълнеете. На 1-ви проблемите ще са повече за родените до 5 октомври. На 2-ри рискът е голям за родените около 10 октомври. Може да пострадате, ако не спазвате правилата. Пазете си документацията. Не вадете зъб. На 3-ти печелите пари и предимства. Скорпион 23 октомври – 22 ноември През уикенда Слънце и Луна ви гледат в пречупващ аспект от Водолея. Не е време за срещи с приятели, за пренебрегване на семейните и личните задължения заради купона и обещанията, дадени на приятели. В неделя ще се събудите с особено прозрение и идея, която е добре да реализирате без участие и намеса на други хора. В понеделник ще ви изкушават с примамливи предложения. Този ден може да стане щастлив или нещастен поради личния ни избор. Може да привлечете хора, които ще работят за личния ви интерес. На 30-и ще получите залпово вдъхновение, но може и да откраднете нечия идея или вдъхновение. Съдбата ще ви сблъска с хора, които могат да ви бъдат полезни в посока на големите ви амбиции. Със силата на психичното си въздействие ще карате другите да работят за личната ви кауза, смятайки, че работят за общата. Сънищата ви ще се сбъднат, особено ако в тях фигурират родителите ви. Чакайте покани и придобивки, семейството ви има тенденция да се увеличи. Предприетото на 31-ви ще носи късмет, пари и властови позиции. Спретнете си солидна порция храна, както и меню в любовта за вечерта. Вероятно е зачеване, а някой ще получи и предложение за брак. На 1-ви не закачайте и не провокирайте тези, които реагират емоционално. На 2-ри около вас е напечено, някой ще се опари. Но на 3-ти това може да сте вие. Губите пари и влияние. Стрелец 23 ноември - 21 декември 28-и е ден за планиране и разчистване на пътя. Нищо сериозно да не се започва. Прочистете и връзките си от фалша. В неделя е добре за пътувания и командировки. Правете това, към което изпитвате афинитет, яжте само това, което ви се дояде. Стойте далече от хората, към които чувствате някаква неприязън. На 30-и ще бъдете привлечени в неприятна и вредна среда. Може да залитнете в грешната посока и в любовта. Ден на фатални срещи, на положения и отношения, които ще обсебят не само личното ви пространство, време и усилия, но и любовта. Не правете избор между доброто и злото, все на зле ще потръгне. Не допускайте трети там, където досега сте си били много добре и двама. На 31-ви може да избягате от всичко, но не и от любовта. Очертават се изневери. Луна и Венера ви гледат в нехармоничен аспект. Родените в третата декада трудно ще издържат на изкушенията. Обърнете повече внимание на похапването, в този ден не се пълнее. На 1-ви се обадете на тези, за които мислите непрекъснато. Подновете контакти и бизнес отношения с близки, живеещи в чужбина, с чужденци и чуждестранни фирми. Имате шанс да разширите дейността си. На 2-ри ще се случват неочаквани събития, които ще извадят от торбата с късмети вашия номер. Конкурентите ви правят грешен ход. На 3-ти печелят умелите играчи на пазара и хората с таланти. Козирог 22 декември – 20 януари Новолунието е момент, изискващ преоценка и разчистване на връзките. Марс навлиза в знака на нехармоничния ви Овен, а това положение за дълго ще ви вкара в конфликти и противопоставяне, ще подлюти отношенията с партньори и ще засили алергичните ви реакции. В неделя е точният съвпад на Меркурий и Плутон във вашия знак. За родните около 5 - 15 януари аспектът дава мощен стимул и импулс да се вкарат в действие резервите и ресурсите на фамилията, да се подновят връзки и да се пренастроят бизнес отношения. Може да получите покани за подновяване на съвместни инициативи в следващите дни. На 30-и запазете неутралитет, особено ако някой се опитва да ви вкарва в кошарата на принудата, да ви обвързва с договори и привидно изгодни оферти. Предприетото на 31-ви ще носи повече възможности, пари и екстри, ще поставя кандидатурата ви на преден план, без да застрашава суверенитета и свободата ви на действие. Най-благоприятните ви дни в настоящия период са 31-ви и 3-ти. Каквото уговорите в единия ден, може да даде плодове на другия. 3-ти ще даде шанс да печелите от дарби и таланти. Явете се на конкурс. Но на 1-ви и 2-ри може да объркате нещата и да направите грешен ход. Това са неблагоприятни дни в здравословен план. Не вадете зъб, не прибягвайте до лицева хирургия. Пазете си документите, може да загубите нещо ценно. Водолей 21 януари - 19 февруари Новолунието във вашия знак отнема от виталитета, намалява съпротивителните ви сили, предизвиква инвентаризация на приятелските връзки и по някакъв начин ви кара да се почувствате самотни. Не предприемайте нищо съществено в съботния ден. Обмисляйте и планирайте, проучвайте и правете програми. В неделя пътувайте, подновете стари връзки, установете нови контакти. Правете това, което ви доставя радост за сетивата, и яжте само това, което ви се услажда. На 30-и печелят индивидуалистите. Парирайте опитите да ви вкарат в съвместни инициативи. Бъдете сигурни, че точно вие ще вършите трудната и отговорната работа, а парите ще отиват в чужди джобове. Внимавайте, не споделяйте хрумвания и идеи, за да не ви изпревари друг в реализацията им. 31-ви е чудесен ден за делови и приятелски срещи, за сключване на нови договори и за хубаво похапване като за финал. Диетите са противопоказни. Не е време да се въздържате и в любовните отношения. Гребете с пълни шепи от всичко, което се предлага. Любовта ще поднесе поредната си изненада. Дано само отново не я объркате с приятелството. На 1-ви и 2-ри преговаряйте с евентуални клиенти от чужбина. Следобед си пожелайте нещо и може би още на 2-ри ще го имате. На 3-ти пари и сили изтичат от вас към другите. Правите услуги, които няма да ви се върнат, финансирате проектите на деца и внуци. Риби 20 февруари – 20 март Новолунито във Водолей е най-трудният момент в сатурновата ви дупка. Отношения и връзки удрят дъното. Чувствате се сякаш изпразнени от чувства, усещания и страсти. Напускащият вашия знак Марс взима със себе си и личната ви инициатива. На 3-ти и Венера ще напусне знака на Рибите, а с нея може да си отиде и една любов. Намерете сили да направите разбор на чувствата, на бизнеса и партньорските си отношения. 29-и пренарежда картите и може да пъхне в ръцете ви неочаквани козове. 30-и ви носи залпово вдъхновение. Луната навлиза във вашия знак и бърза на среща с Нептун. По приятен начин запълвате празнината, която сте почувствали в миналите дни. На 31-ви сте в стихията си, правите нужните връзки, сключвате перспективен договор, постигате примирие дори в неравностойни и губещи до момента игри. Като за последно тази година Луна и Венера се целуват във вашия знак. Може да ви направят предложение и сами да направите своя любовен избор тази вечер. Заедно с него може да направите и бебето. На 1-ви лесно се отива към скандали, не бива да действате първосигнално. Ако на 2-ри се събудите с мисъл за някого, обадете му се, подновете връзката. Пожелайте си нещо. Сбъдват се благите пожелания. Денят е пълен с опасни рискове и инциденти, но вас може да ви отминат. На 3-ти ще изкарате добри пари и може да се внедрите в престижна пазарна ниша.  

Разбрахме за Радев

 Коментар от Татяна Ваксберг: Два извода след срещите на Радев в Брюксел: първият е, че да нямаш опит не е най-големият недостатък. Оказа се, че Радев е отишъл на среща с абстрактното искане да се помогне на България да пази границата си от бежанците. Посъветваха го следващия път да е по-конкретен. И той най-вероятно ще бъде. Очевидно не е знаел, че трябва да бъде подготвен по друг начин, но вече ще знае. Вторият извод не е толкова успокояващ. На Радев очевидно се гледа като на някакъв посланик на Русия в Брюксел. Защо му е иначе на Жан-Клод Юнкер да пояснява пред журналистите, че “сега не е време” да се вдигат санкциите срещу Русия, след като Радев казва, че въпросните санкции “не са темата” на съвместната им среща? Ако “не са темата”, защо се прави съждение по този въпрос? Радев избра Брюксел за първото си посещение в чужбина, за да покаже, че европейската му ориентация не подлежи на съмнение. Той направи и друго, което е същинската новост в политиката му - започна да твърди, че проруската му ориентация е продиктувана от грижа за ЕС. Но нито символичният ход с пътуването на Запад, нито посоката на новата аргументация бяха достатъчни за оформянето на проевропейски имидж. И засега изглежда, че в централата на ЕС са го разбрали. Като   от   друг континент От интервютата на Радев пред Euroactive и France 24 става ясно, че президентът има три послания, които засягат външната политика: че отнемането на чужда територия в Европа може и да не се наказва; че притеснението от кибернетична намеса в европейската политика трябва да се потиска, за да не породи още гняв у потенциалния извършител; и че антиимигрантската политика на Тръмп и отзивчивостта му към Кремъл представляват източник на надежда. Тези три послания звучат като от някакъв друг континент и няма нужда да се представят за обратното на това, което са. Да уточним точка по точка. Най-популярното твърдение на Радев от сферата на външната политика засяга санкциите срещу Русия, които, според него, трябва да отпаднат. Откакто е станал президент, той само пояснява това си виждане - тоест, снабдява го с все повече аргументи, а не се отказва от него. Това е твърда и последователна позиция - и колкото и да се маскира като европейска, категоричността няма да я направи такава. Радев твърди, че е против санкциите, защото а) са неефективни, б) нанасят щети на ЕС, в) водят до реципрочни санкции на Москва, от които страда все така ЕС и г) сега, когато Тръмп затопли връзките с Кремъл, не е хубаво ЕС да остави своите отношения с Путин във фризера, защото ще стане “заложник на санкционната война”. В основата на санкциите стои европейското схващане, че чужда територия не може да се превзема със сила. Призивът за каквато и да било отмяна на наказанията е равнозначен на оправдание. А маскирането на този призив като грижа за ЕС е точно това, което Радев очевидно смята да прави като президент - да представя политиката на Путин не като алтернативна на ЕС, а като автентичен европейски избор. Татяна Ваксберг С какъв президент се сдоби България Второто послание на Радев някак потъна в суматохата около темата за санкциите. Във Франс 24 го бяха попитали как ще коментира притесненията за руска хакерска намеса в политиката на САЩ и на европейски държави като Франция и Германия, а той отговори горе-долу така - че такава намеса е абсолютно недопустима, но че за нея би следвало да се говори само ако има конкретни доказателства, каквито той до този момент не е виждал. В противен случай, твърди Радев, това би довело до реципрочен отговор на “другата страна” (Русия). Това е вторият пункт, по който Радев говори за мерките на Кремъл като за някакъв “отговор”, замислен като отбрана. Но и в двата случая (този със санкциите и този с хакерските атаки) в отбранителна позиция е Европа, а не Кремъл. Третото послание засяга новия президент на САЩ Доналд Тръмп - избор, в който, според Радев, много хора в Европа са видели “надежда”. Надежда е съзрял и той. От разпилените изказвания за новия държавен глава на САЩ става ясно, че източник на надежда са два пункта в политиката на Тръмп - топлите чувства към Москва и анитиимигрантската политика. А комбинацията от всички послания на Радев не оставя никакви съмнения, че България се е сдобила с президент, измерим с онази нова националистическа и проруска вълна, която настъпва с еднаква сила и в Европа, и в Съединените щати.

Създателите на "Прас Прес" обещаха да сезират и институции в чужбина, които наблюдават свободата на словото

Журналистът Иван Бакалов и карикатуристът Чавдар Николов заявиха в предаването „Хоризонт до обед“,че ще сезират „Институции в чужбина, които наблюдават свободата на словото“ заради казуса с неразпространението на “Българския Шарли Ебдо“ - органът на „Прас прес". Чавдар Николов коментира: Вестникът носи някаква искреност. Нашите позиции са такива, предлагаме ги на читателя. Ако ги приема, вестникът ще има някакъв успех. Оказа се, че по някакви несъществени причини, било за свободата на словото, било за свободното предприемачество, този вестник не достига до нашата таргет група. Опасен е с това, че ние правим карикатури, които не се харесват на тези, които ни управляват, най-вече. Монополът с разпространението пък го държи един човек, който също е от управляващата класа. Пълничък олигарх и кандидат-депутат. Всички го знаят кой е .Бакалов уточни: Вече са минали пет дни от деня, в който трябваше да се продава. Ние съвсем не искахме да изпадаме в положение да ходим да се оплакваме, но това е изключително важен въпрос за свободата на печата в България. Не е толкова личен въпрос на някакъв частен бизнес, на който някой е решил да попречи или да го съсипе. Свободата на изразяване и свободата на разпространяване са едно и също. Свободата на предприемачеството и свободата на изразяването се оказват в някакъв монопол и някой може да влияе. В нашия случай е едно и също. Ние сме решили да продаваме вестниче, скромно, без някакви претенции и ни пречат като малък бизнес...

Славчо Пеев: Необходимо е по-малко "аз" и повече "ние"

Мисля, че съм честен и искрен в това, което правя. Но много се лъжем като общество напоследък. Това тъжно признание направи в предаването "Хоризонт за вас" актьорът Светослав Пеев , според когото вечер живеем паралелен живот на този през деня: И аз съм в това което става. Живеем някакъв двоен живот – приберем се – сериал някакъв, мач, влизаме в тоя живот. Няма български футбол като хората и всички онова ни привлича. Иска ми се това, което става вечер да го има през деня – в тази държава, в този град, в този момент. Защото този живот не е реален. През деня те подхващат едни неща… Моите преподаватели ме научиха да казвам това, което мисля, защото те го казваха и то в много по-трудни за изказ времена, спомни си актьорът. Пеев е убеден, че любовта винаги спасява, а смехът и сатирата могат да покажат, но не могат да оправят нещата. Хората трябва да обичат мястото където живеят, онова, което работят, казва още Славчо Пеев: Не се плаша. Знам, че винаги има надежда. Много вярвам в децата. Че има много знаещи и можещи и без да употребяват думичката „аз“. Повече трябва да казваме „ние“.

Гнездото на стършелите: Румен Белчев и Вичо Балабанов

„Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио! Искам да се оплача от пълната липса на бонбонки в трамваите. Как е в тролеите не знам, аз предпочитам релсовия транспорт – и да заспи ватманът, трамваят няма къде да иде настрани, пък и тенекиите му са по-здрави, и да се кюсне някой в тях, по-зле за блейката, отколкото за возещото се гражданство. Аз не че съм се превозил, пресметнал съм, че по-евтино излиза да си ходя пеш, но когато вали вземам трамвая за три спирки. Както и да ги мери човек – около два километра. По осемдесет стотинки всеки. Излиза, че на километър трамваят вече ми излиза колкото такси. Направих малко изчисление – оказа се, че ако реша да отида някъде с трамвая – до Париж, например, ще ми струва около хиляда и шестстотин лева – толкова излиза, като се умножат двете хиляди километра до столицата на разврата по цената за километър с градския ни транспорт. Не, не ми е паднала саксия на главата – знам много добре, че до Париж трамвай няма. То и влак няма – откак Агата Кристи закла някакъв в Ориент експреса, те взеха, че го спряха. Има самолет. Пък самолетът отива дотам за около триста лева, проверих – толкова е еднопосочният. Спокойно, няма да се прибирам със самолет – знам наредбата, че не бива да се нарушава нощната тишина. Пък и аз отдавна не съм се качвал на такова нещо. Но имам някакъв спомен, че преди да излети машината, минаваше стюардеса и раздаваше на всички бонбонки – да си ги смучат, докато набират височина, та да не им пукат ушите. Пък и децата да се радват. Мисълта ми беше тая – че щом ще се возим на нещо, което вози пет пъти по-скъпо от самолет, не би било зле поне да ни раздават бонбончета при качване! В някои самолети, доколкото съм чувал, давали и обяд, само че аз за обяд не настоявам – някой може да ме залее с чорбата си. Едно бонбонче стига – може и дъвчащо. Само дано обществената поръчка да не я спечели фирмата „Кръц-Кръц”, голямо скърцане със зъби ще настане, пък медиите кой знае как превратно ще вземат да го изтълкуват. Под масата човек се среща с всякакви. Ето, снощи, тъкмо разсъждавах дали да не се хвана за покривката и да опитам да се изкача отново над нея, и – троп – до мен се стовари още един. Слава Богу, рекох си, ще си имам компания! Разкарах салатата от косата на колегата, погледнах го и – няма да повярваш – го познах! Финансовият министър! - Разгеле – рекох му, - ти си живо доказателство, че когато някой ти трябва, достатъчно е да поседиш достатъчно дълго на едно място и той ще ти дойде на крака! Имам гениална идея и ужасно искам да я споделя – рекох. – Нужна ми е цялата ти концентрация и фискална памет! Значи, господин министре, идеята е проста като на Колумб яйцето. От една страна – постъпи разумното предложение всеки шаващ под българското слънце да получава по петстотин кинта месечно без да има нужда да прави друго, освен да се подписва, че ги е получил. Ако искаш да бачкаш – бачкай, ако не щеш – стой си вкъщи, ходи на мач, черпи приятели с тия пари – твои са си! Ще попиташ – а откъде ще се вземат парите. Ей в това е гениалността на идеята ми – парите ще се вземат от едно друго място! - Кое? – попита финансовият министър. Целунах го по челото и продължих: - Как беше досега – на поданиците не плащаме нищо заради това, че са поданици, дори напротив – ние, поданиците, плащаме на тия, които избираме, за да ни управляват и водят по единствено верния път към просперитет и светло бъдеще – нали тъй? - Тъй – рече финансовият министър. - Обръщаме чорапа наопаки! Отсега нататък избраниците няма да получават заплата от нас, а напротив – те ще си плащат заради това, че са ни избраници! Определяме им една минимална базова сума, която ще трябва да внасят всеки месец в банката, а ако някой реши да пусне повече – добре дошъл! Него пак ще си го изберем следващия път! Пък цициите – няма! Да си живеят като нас – с петстотин кинта на месец! И хич не им се притеснявай, няма да умрат от глад! Те и сега заплатата я имат колкото да има какво да декларират пред Сметната палата. Но най-важното е, че тогава ще си имаме естествен подбор на водачи на нацията – те ще са най-достойните и най-богатите – тези, които имат желанието и възможностите да й плащат! Не както досега – да не казвам кои. - Кои? – попита министърът. С тоя въпрос ми стана съмнителен – огледах го по-внимателно, махнах една краставичка от очилата му и го познах – не беше той. Брей, да си излагам аз идеята за национален просперитет пред случаен пияндурник! Ей така пропадат шансовете на отечеството!

Явно има провокатори, чиято цел е да създадат напрежение по време на Европейското

Явно има определени хора, които са дошли за да могат да създават безредици и проблеми. Това е неконтролируем процес – не можеш да кажеш кой ще предизвика безредиците, кой няма. Това заяви в предаването "Преди всички" Борислав Нинов – специален пратеник на БНР на Европейското първенство по футбол. Действително най-големите проблеми за органите на реда бяха в Марсилия. Тогава английски и руски запалянковци създадоха сериозни безредици, не случайно федерациите на двата отбора бяха официално предупредени заради всичко това. Явно има провокации и провокатори ,чиято цел  е да бъде създадено напрежение, побоища, да бъдат счупени кафенета, витрини. На снощния мач между Турция и Хърватия имаше сериозен пропускателен режим, заяви още Нинов. Снощи само един път по време на мача имаше една бомбичка. Бях проверен поне 50 пъти основно – чанти, документи и т.н. В метрото не видях да има някакъв контрол, но след края на мача метростанциите около стадиона бяха затворени. Явно има някакъв контрол около стадионите, но вътре в постъпите аз не видях да има провокации и проблеми. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Ислямът в Европа: в единствено или множествено число

Центърът за култура и дебат „Червената къща“ и Френският институт организират дебат „Ислямът в Европа: в единствено или множествено число?“, който ще се проведе днес в София. В дебата участие ще вземе Рашид Бензин, смятан за гласа на радикалния франкофонски ислям. От българска страна ще участва Ибрахим Карахасан – Чънар, основател на Турския културен център у нас. В интервю за „Преди всички“ той каза, че ислямското предизвикателство, пред което беше изправен Старият континетнт, има двойствен характер: От една страна, във вътрешен план, Европа трябва да направи необходимото да интегрира маргинализираното, но бързо растящо мюсюлманско малцинство, в което мнозина коренни жители на континента виждат заплаха колективната идентичност и традиционните ценности на европейското общество. От друга страна, във външен план, Европа се нуждае от приобщаване на населените предимно с мюсюлмани държави, разположени от Казабланка до Кавказ и намиращи се във фокуса на различни стратегии на сигурност. Ибрахим Карахасан - Чънар смята, че законовата забрана на носене на бурки няма да доведе до сблъсъци, тъй като това облекло е привнесено: Ако очакват някакъв цивилизовансблъсък между исляма и християнството в нашите земи, няма да се получи. Аз казвам, че това е едно отделно явление, което не е типично и няма да се развие в нашите земи, просто условията няма да го позволят. Всъщност ислямът у нас е твърде синкретичен, на битово равнище е. Християнството и ислямът имат много допирни черти. Бурките като принесени отвън, те просто няма да се вградят като някакъв дрескод или като някакво явление. Нещата при нас са се сложили така, че това е наистина нещо чуждо, което не би се приело от българското общество. Подробностите можете да чуете от интервюто в звуковия файл.