17.01.2017

Резултати от търсенето

Защо TripAdvisor е най-добрият ни приятел при пътуване?

 Защо да използваме TripAdvisor от самото начало на планирането на пътуването ни до след завръщането ни? Какво можем да научим и да прочетем, както и на кого можем да помогнем чрез TripAdvisor? TripAdvisor е създаден през 2000 г. и днес представлява най-голямата колекция от ревюта на пътешественици за дестинации, хотели, ресторанти, забележителности, неща за правене и много други. Но TripAdvisor не е само това. Днес, човек може да организира цялото си пътуване използвайки само този сайт. В него можете да намерите и много удобни търсачки за хотели, апартаменти под наем и полети, които ще Ви препратят към съответно най-изгодния сайт за резервация на продукта от Вашето търсене. Каква информация можем да намерим за нашата дестинация? След като сме решили коя ще бъде нашата дестинация (а може би и още се колебаем между няколко), доста лесно можем да прочетем ценна и интересна информация за нея в TripAdvisor. Само с няколко клика можем да намерим описания, класации и мнения на забележителностите, ресторантите и нещата, които можем да направим в определения град или държава. Също така, ако все още нямаме организирано настаняване там можем да видим и класации по различни критерии на хотелите в даденото място. След като си изберем хотел, апартамент под наем или други вид настаняване, имаме и възможността да видим наличността, цените, както и да направим изгодна резервация. Освен това, ако сме решили да летим до определената дестинация, имаме и възможността да потърсим евтини полети чрез TripAdvisor. Друга интересна информация, която можем да намерим на сайта включва снимки, форуми и пътеводители за града или държавата, които сме си избрали Защо да четем мненията и оценките за хотели? Безспорно, едно от нещата, които правят TripAdvisor толкова популярен сайт са огромния набор синтезирани и много добре структурирани и илюстрирани мнения и оценки за хотели написани от самите посетители, които вече са отсядали в даденото място. Много бързо можем да разберем какво е качеството на услугата, което даден хотел предлага още като влезем на страницата му в TripAdvisor. Пред нас можем да видим броя на гостите оставили ревюта, както и техния профил (“Семейства”, “Двойки”, “Индивидуални” или “Бизнес”). От тази информация можем да разберем дали хотела е подходящ за нашите цели (семейна почивка, романтичен уикенд, командировка от работа, и тн.) Също така, на първия панел има и илюстрирана  скала с броя на посетители, които са определили престоя си като съответно “Отличен”, “Много добър”, “Среден”, “Лош” или “Ужасен”, както и по-подробна разбивка на оценките (от 1 до 5) съответно за “Местоположението”, “Качество на спане”, “Стаи”, “Услуги”, “Стойност” и “Чистота”. Има и възможност, ако вече сте били в дадения хотел, да оставите и Вие Вашето мнение и оценка. След обобщителния панел, по-надолу можете вече да видите и индивидуалните ревюта, оставени от гостите в хронологичен ред (като се започне от най-скорошното), както и информация за човека оставил ревюто (снимка, брой и тип ревюта направени до момента).   Освен общите оценки и мнения, на страницата на хотелите в TripAdvisor можете да намерите и снимки на хотела, карта с местоположението му, информация за контакти, връзка към официалния сайт на хотела, ранкинг спрямо всички останали хотели в дадения град (примерно “26-и от 1,270 хотела в Рим”), списък на удобствата, които той предлага, описание на хотела предоставено от самия хотел,  секция “Въпроси и Отговори”, както и съвети за избор на стая. Също така в самото начало на страницата на хотела има разположено търсещо устройство, с което можете да проверите наличността на свободни стаи и цени за избрания от Вас период. На база цялата тази информация, Вие можете много лесно да направите извода си дали бихте желали да отседнете в дадения хотел по време на Вашето пътуване. Какво да правим по време на пътуването ни? Освен обширните ревюта и оценки за хотели, TripAdvisor предоставя също така доста добре развити описания с мнения на посетители за “Нещата за правене” (Things to Do) в дадена дестинация. Колкото и много да си мислим, че знаем, шансът да сме пропуснали нещо интересно е много голям. Информацията, включена в тази секция е наистина много обширна. Тя включва забележителности, турове, занимания, музеи, храна и напитки, транспорт, паркове, нощен живот, шопинг, театри, зоологически градини и много други. След като изберем една от тези категории, препоръките ще бъдат сортирани по популярност. Освен това, всяка категория има и под-категории, които можем да използваме, ако търсим нещо по-конкретно. Тази секция е много полезна, понеже освен основните забележителности, един град или държава винаги крие и други по-неизвестни, но не по-малко интересни неща за правене. Също така тук можете и да получите информация за безплатни турове (free walking tours), благодарение на които можете да опознаете много места в града и да получите приятни и интересни разкази от местни хора. Категорията за храна и напитки също не е за пренебрегване – местната кухня е важна част от преживяването ни. А ако сме решили да се отдадем на нощен живот или пазаруване, категориите “Nightlife” и “Shopping” могат да ни спестят много време и пари и да ни помогнат да си изкараме великолепно.

Любомир Христов: Банките изсмукват жизнените сокове на дребния бизнес и домакинствата

 Любомир Христов Христов е председател на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти. Завършил е УНСС. Последователно става асистент, ст. асистент и главен асистент. В началото на 90-те години е главен икономист и член на УС на БНБ, а от 1995 до 2000 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. Бил е ръководител на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни Технологии".От 2007 до 2008 година Христов е изпълнителен директор в Централен депозитар АД. От 2008 до 2011 година е член в експертна група по финансово образование, Европейска комисия, Брюксел, а от 2011 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейски банков регулатор, Лондон. След приключилите стрес тестове на българските банки експерти и банкери като папагали повтаряха: Банковата ни система е стабилна. И какво от това, след като никой не обясни, защо при такава бетонирана стабилност все още има кредитополучатели, чийто кредити едностранно са с вдигнати лихви. Единствено Любомир Христов коментира колко безсмислени са били стрес тестовете и разкрива некоретното отношение на българските банки към кредитополучателите, малкия и средния бизнес. В обширно интервю пред телевизия Bloomber финансистът говори за липсата на реална законова регулация за поведението на банките и че проверката е била стрес за клиентите, а не за банките. - Какво е вашето наблюдение, вашата преценка за стрес тестовете (СТ) след положителната оценка на гуверньора на БНБ Димитър Радев? - Стрес тестовете са безпрецедентно упражнение в 130-годишнината на БНБ. В същото време трябва да се знае, какво представлява това упражнение по оценка на качеството на активити. Нито повече, нито по-малко то показва платежоспособността на банковата система като цяло и на банките поотделно. Дали в момента или при евентуални възможни и невероятни икономически шокове у нас, банките ще останат платежоспособни?. Отговорът на този въпрос е "да", на ниво банкова система и на ниво отделни банки. Но кого интересува този резултат? Първо акционерите на банките, второ държателите на дългове, необезпечени дългове и трето - няколко хиляди депозанти с депозити над гарантирания минимум от 196 000 лв. Това упражнение и резултатите от него по никакъв начин не засягат обикновенните вложители. - Финансовият министър Владислав Горанов също се развълнува, защото изтегли заем, за да има буфери. Какво не ни казват стрес тестовете за активите? - Ако можем да вярваме на резултатите, които засягат всички нас като данъкоплатци, министърът на финансите реагира бързо с основното, което засяга всеки един данъкоплатец, а то е, че според оценката на БНБ в следващите три години няма да се използват публични средства за подкрепа на банки. Парите, които са взети назаем ще се насочат за погасяване на външния дълг, каза Горанов. За мен основното, което чух са две новини - добри. Първата е, че няма новина, защото аз не научих нищо от тези стрес тестове. И втората новина е, че няма изненади. - Хърсев казва, че е скъпо и ненужно упражнение? - Не съм го чул Хърсев, но средните резултати са средни, защото има банки, които са над и под. Банките, които не са на нивото на средните вече са направили предложения и планове да се коригират - ПИБ и Инвестбанк. Какво цитираме, списъка на т. нар. гнилите ябълки, които американският посланик в София преди 11 години, през 2005 г. изпраща в държавния департамент. Тоест на нас ни бяха необходими 11 години, 10 млн. лв и 900 експерти, за да разберат това, което външно на САЩ знаят от 11 години.  - Стрес тестовете се въвеждат първо в САЩ? - И единствено там са успешни! - Защо тестовете, които провежда Европейската централа не са толкова ефективни и какво още трябва да проверява БНБ, за да има още по-пълна картина? - Въпросът с практиките и на регулаторните органи, не са във вакуум, а в една обществена среда, развити капиталови пазари и развити институции. В САЩ могат да си позволят и моя опит показва, че са много сериозни в това отношение. Американците по принцип, дори като катастрофират гледат да се убият. Надзорниците, регулаторните органи в по-малко развитите страни, независимо дали е България или Мексико са винаги ограничени политически и финансово. Защото когато кажете, че в една банка или в банковата система има проблем, ти трябва веднага да можеш да извадиш парите и да го запушиш този проблем. Затова в САЩ първите СТ, които бяха нпаравени, решиха въпроса, имаше доверие сложиха се парите и въпросът приключи. Европа е по-сложна работа. Нямам никакво съмнение, още повече, че аз съм бил в консултативна група към Европейския банков орган още от самото му създаване 2011 - 2013 година и нямам никакво съмнение в компетентността, високата квалификация и прочие на хората, които извършват СТ. Но там въпросите са политическите ограничения. Могат да се извършат СТ, могат да дадат резултата, но не могат да извадят парите, парите ги вадят страните членки. - Какво показва графиката, която показвате? - Графика съм взел от Файнешъл таймс. Става дума за процента на лошите кредити в кредитните портфейли на банковите системи в няколко страни. Там горе стърчат с половината пари необслужвани кредити Гърция и Кипър, а по-надолу следват Португалия, Италия, Ирландия, България, а след това е Румъния. Тук е едно място, където изпреварваме съседите. Българската банкова система има по-голям процент лоши кредити отколкото Румъния. Тази графика е важна, за да можем да преценим резултатите. Дотук всички коментари, които аз съм чел и които слушам е да повторим това, което е казал управителят на БНБ.Сега въпросът е можем ли да вярваме на тези СТ на БНБ, които са безпрецедентни, те са сложни. Моето заклюение е следното: Нямам никакви причини да не вярваме на резултатите публикувани от БНБ, защото УС на БНБ е избран от българските народни представители, а те са облечени с нашето доверие, на избирателите. Тоест няма причина да не вярваме. От друга страна нямаме никакво основание да вярваме. Имаме основание да вярваме на нещо, само, ако можем да го пипнем, ако можем да го проверим. И ето тук СТ проведени в България или по-скоро формата, в която се обябявяват резултатите се различава от това, което направи Европейският банков орган в края на юли т. г. , третите поред СТ в Европа. А това, което всъщност направи Европейският банков орган беше да публикува по 16 000 числа - показатели, за всяка една банка от 51 подложени на СТ поотделно. Именно, за да могат инвеститорите, защото казахме, че СТ са главно важни за акционерите, да могат сами да повторят упражнението за банката, която ги интересува. БНБ това нещо не го прави, така че ние не можем да знаем. - Можем ли да направим сравнение между резултатите, които направи ЕЦБ и тези, които сега БНБ представя? - Формално погледнато да, но ако се върнем към графиката с лошите кредити. Как така в Ирландия, която знаем, че трябваше да получи помощ от европеския данъкоплатец, за да стабилизира банковата система, там необслужваните лошите кредити са горе долу същите като в България. А в България както чуваме капиталовата адеквватност надвишава в пъти минималните изисквания. Аз не казвам, че този резултат не е верен, но хората трябва да знаят какво е обяснението. Обяснението е много просто.Аз също така казах, че СТ всъщност не е показател или някаква изненада, защото българската банкова система както и други банкови система бяха подложени на практика под съвсем реален стрес, през 2008, 2009, 2010 г. И ние знаем, че как реагират банките. Ето взимам Ирландия и България. Две, малки хубави страни в двата края на Европа. И в двете страни са били раздавани например до 2008 г. ипотечни кредити в евро с плаваща лихва. Плаващата лихва се определя с Юрибор плюс надбавка. В Ирландия е била практиката Юрибор плюс 90 базисни точки, а у нас плюс 300, 400, но това са количествени подробности. Какво се случва когато след 2008 година Юрибора катастрофира, спада от 4 - 5 %, на 0. Ирландските банки спазват договорите и техните кредитополучатели получавт под 1% лихва. Какво се случва в България? Нашите банки едностранно, произволно в нарушение на кредитните договори, които сами са съставили повишават лихвите. Тоест на стрес в България са поставени не банките, а техните кредитополучатели. Ако проблемите в дупките на балансите в Запазна Европа бяха запълнени с публични средства, в България бяха запълнени със средства на кредитополучатели, тоест на част от данъкоплатците. По този начин българската банкова система действа като спирачка, като пясък в колелата на икономиката. С това се обяснява, от една страна високата капиталова адекватност. Всички тези провизии са резултат на практика на неправомерни извличания на средства от малкия бизнес и от домакинствата, които те не дължат. Това, което казах аз и още двама души преди 5 години, днес се вижда в съдебни решения на съдилищата в София, във Варна, в Русе, в Търговище. Ето това е, че на стрес са подложени кредитополучателите у нас, а не банките. Затова й казах, преди г-н Радев да обяви резултатите от СТ, че българската банкова система никога не е била по стабилна отколкото е сега. - Имаше критики, че нямало информация на взаимносвързани лица, когато става дума за отпускане на кредити. Явно тази информация ще остане недостъпна? - Ето вижте, значи ние се правим на европейци. Логиката каква е? Имаш шок върху икономиката, въображаем, възможен, но не невероятен, имаш шок в икономиката, който се състои в рецесия, дефлация спадане на цените на жилищата. Там логиката каква е? Естествено, че част от кредитополучателите, дълговете, кредити, които са раздавали банките няма да бъдат обслужвани. От там, тук се къса връзката, ако не бъдат обслужвани заемите, ще спаднат печалбите на банките. Вероятно, ще бъде подяден капиталът, защото капиталът е първия буфер срещу загуби. Е, да ама тук се къса връзка. Нито една година българската банкова система не е отчела загуба. Отчела е намаление на печалбата. Ето затова казвам, че тя изсмуква соковете, жизнените сокове на дребния бизнес, на средния бизнес, на който може, на домакинствата. И затова България се влачи с такива ниски темпове на растеж. Имаме едно загубено десетилетие от 2008 г. до 2018 г. - Сега обаче има много прогнози, че ще има промяна при лихвите след СТ? - То промяна може да има, но тук искам да отправя крайния отговорен за това състояние в България. Във всяка цивилизована европейска страна регулирането и надзора на банките се състои от две различни дейности. Едната е потенциален или наздор за финансовото благосъстояние или благоразумно поведение на банките, това което е отговорност на БНБ. И другият клон на регулирането е наздор на търговското поведение в бизнеса. Сега се сещам за една друга разлика между СТ в България и в Европа - търговското поведение в бизнеса, да не бъдат мамени клиентите. У нас този надзор в областта на банковия сектор абсолютно липсва, законодателно липсва.Той не е ангажимент на БНБ, няма никакъв орган, които да е ангажиран с това. Ако някой ми възрази ще обясня, че това не е КЗП, тя е с извадени зъби, въпреки че се опитва сега, трябва да признаем на това ръководство, че за първи път са заведени три колективни иска срещу три банки. Ще видим как ще се развият, но това за първи път става. Така че това е, което липсва в България и затова на всякъде другаде банките обслужват клиентите, а у нас клиентите обслужват банките. Разликата със СТ в Европа тези последните, които завършиха през юли, е следната: В неблагоприятни сценарий, който в Европа се е разглеждал, банките - 51, са отделили или са направили оценка за 78 млрд. евро, които те в неблагоприятния сценарий биха платили като глоби именно за нарушение на правилата за търговско поведение. У нас такова перо няма. Никой, никога няма да събере и не е събирал у нас, защото не е глобявал банките. И в този смисъл културата, която господства у нас в банките е изразена така, аз искам да цитирам един мениджър, средно ниво, в клон на голяма банка в Пловдив: Знаем, че не е редно, но знаем, че може! 24news.bg

Американска компания иска да строи АЕЦ „Белене“ 3 млрд. долара

Миналия четвъртък НЕК плати на "Атомстройекспорт" дълга си от малко над 601 млн. евро, за който в края на лятото българската компания бе осъдена от арбитражния съд. Това се случи точно седмица преди да изтече крайният срок, като така държавното ни дружество се измъкна от плащането на сериозни лихви. Така вече сметките ни с руснаците са чисти, а нашата страна разполага с 2 нови реактора. Остава обаче въпросът какво ще правим със скъпото оборудване. От месеци вече се говори за 3 варианта – да рестартираме проекта "Белене", да използваме реакторите за изграждане на 2 нови блока в АЕЦ "Козлодуй" или да ги продадем в чужбина. Кой от тях е най-подходящ, с какви възможности разполага към момента България, добри ли са перспективите и други въпроси, зададохме на енергийния експерт и член на Българския енергиен и минен форум проф. Атанас Тасев. Проф. Тасев, през миналата седмица НЕК изплати на "Атомстройекспорт" задълженията си по проекта "Белене". Това, че се разплатихме сравнително бързо, правилен ход ли беше? Има едно просто правило в т.нар. Теория на игрите. Когато не ти определяш правилата, а другата страна, просто трябва да се подчиниш. Ние имахме възражения относно лихвите, които се начисляваха и получихме корекция. Иначе наказателната лихва бе оценена на 167 хил. евро и всеки ден ни струваше по толкова. При това положение логически правилно е да си платиш веднага. Дори преди 3 месеца, когато бе взето решението от арбитража. Тогава и ние от Българския енергиен и минен форум се включихме в дебата. Обсъждаха се 3 варианта какво да правим. Аз предложих да платим веднага, за да можем да "спрем часовника" и тогава вече да бързаме бавно. Защото всеки ден струваше условно на данъкоплатеца по 167 хил. евро. Изводът е, че това беше правилната реакция. Освен това всичко приключи по възможно най-благоприятния начин. В резултат на преговорите бе поставен краен срок за плащане 15 декември 2016 г. След това дължимите лихви щяха да се върнат на първоначалните нива. Което пък значи, че имахме чисто финанов стимул да реагираме максимално бързо, както и стана. Слава Богу, най-после и политиците имаха консенсус по тази тема и не се наложи да влезем в по-дълбоки загуби. Вече не сме в ситуацията като в началото, когато максимизирахме печалбите. Сега минимализираме загубите. От тази гледна точка този вариант бе и най-добрият – с най-малко загуби излязохме от ситуацията. При положение, че реакторите вече са си наши, какво трябва да правим с тях? Тук отново от всичките варианти на преден план излезе най-добрият. Да се капитализира направеното до момента, което не е малко, е най-добре. Да се обособи проектната компания като предприятие с активи и пасиви. Тя получава всичко, но си остават задълженията й към НЕК. След това тя се продава като предприятие. И един от кандидат-инвеститорите предлага да заплати 100% от направеното досега, включително и купените вече реактори. Което по груби сметки прави почти 3 млрд. лв. Това означава, че с тази сума НЕК просто възкръсва. Защото най-голямата му тежест от дефицитите отпада. Остава един, който е около 1.4 млрд. лв., натрупан предходните години заради неправилното прилагане на Закона за възобновяемите енергийни източници. Така че НЕК изведнъж ще застане на пазарна позиция, ако се стигне до тази покупка на проектната компания от инвеститор. Говорите за рестарт на проекта "Белене", а не за прехвърлянето на реакторите на площадка "Козлодуй", нали така? Да. Всички други варианти, както и да се изчисляват, от финансова гледна точка, на степен на готовност на проекта, на времеви характеристики и прочие, "Белене" си остава най-добър спрямо ситуацията, в която се намираме. А това не означава ли също, че този вариант се припокрива и с единия от другите – продажбата на реакторите? Защото едва ли е от голямо значение дали ще ги купи някой в чужбина за друга централа или у нас за наша. Точно така. Може да е който и да е, само да не са "Ислямска държава" и "Ал Кайда". Без значение кой купува. По-важното е, че той не само ги купува, а и че той възстановява един проект. Така на наша територия ще има една значителна инвестиция. Това означава работни места. Всяко предприятие в България е машина за пари. Там има работници, там се плащат заплати, застраховки, данъци и др. Затова най-добрият вариант е да заработи проектът. Апропо, когато през 2002 г. той беше рестартиран, град Белене изведнъж се промени – от гледна точка на строителството там, инфраструктурата, инвеститорският интерес нарасна. Ако там се рестартира изграждането на централата, този регион ще оживее, ще има бизнеси. Защото всяка една АЕЦ има съпътстващи дейности, които се превъзлагат на редица малки, по-малки и съвсем малки фирми. Създава се поминък, което е много важно при сегашната ситуация в икономиката ни. Смятате ли, че различните опити за очернянето на проекта, които дойдоха както от нашата страна, така и от чужбина, изиграха лоша услуга на прокета и привличането на инвеститори? Еднозначно да. Нашата политическа класа провали този обект поради липса на консенсус и последователност. Освен това липсата на политическа реакция у нас бе следствие на геополитическия сблъсък. На наша територия са в конфронтация интересите на 2 велики сили – Русия и САЩ. По-рано съдбата на малките държави се решаваше на определени места – Ялта, Малта и т.н. Тук те предоставиха ролята на арбитър на Бойко Борисов. Както съм се шегувал и преди, той е физически и психически здрав, но и той душа носи. И не му издържа душицата на този натиск и той се поддаде. Публична тайна е, че натискът бе толкова голям, че не знам кой можеше да издържи на него. Но и конкурентният проект на "Уестингхаус" се провали. И това стана по понятни причини. Проектът "Белене" е интегриран и изцяло подчинен на изискванията на FIDIC (Federation Internationale Des Ingenieurs-Conseils - Международна федерация на инженерите консултанти – бел.ред.) по отношение на правилата за сключването на такива договори, т.е. ние получаваме централа под ключ. Именно заради изключителната сложност на енергийните проекти, особено на ядрените централи, беше създадена специална Сребърна книга на FIDIC, която описва всички процедури. Защото организацията, изграждането, пускането в експлоатация на една АЕЦ е много сложен процес. Съгласно въпросните правила главният изпълнител трябва да отговаря за всичко. В това число, след като пусне централата в експлоатация, в 1-годишен период той да си получи разликата в заплащането, при условие, че постигне заявените характеристики. Докато "Уестингхаус" е само производител на оборудване. Те не са инвеститор, не са строител, не са оператор на АЕЦ. И какво се получава в крайна сметка – срещу 7.5 млрд. долара ни слагат една купчина желязо и бетон, която все още не е работила никъде по света и си заминават. Тогава ние какво правим? Ако "Уестингхаус" бяха дошли от позицията на "Росатом", трябваше да кажат: "Вижте сега, този реактор още не е работил никъде. Ние имаме интерес да го лицензираме за Европа. Смятаме, че това е много удачен реактор. Затова за наша сметка ние ще построим 1 централа в България, ще покажем характеристиките му. Междувременно, понеже сме сигурни в него, можем да подпишем и споразумение 15 години да го експлоатираме, а след това по остатъчна стойност го предадем на България. Паралелно ще развиваме страната като плацдарм за навлизане на ядрени технологии към Европа, ще трансферираме ноу-хау, ще обучаваме ваши специалисти, ще строим цехове...". Такова предложение никой не може да откаже. Но да сложат една купчина желязо без никакви гаранции за нищо, естествено няма как да се случи. На фона на всичко това все пак проектът "Белене" си остава реализуем и в много висока фаза на готовност. И най-важното е, че вече има заявен доста сериозен инвеститорски интерес. Китайската компания ли визирате? Не. Става въпрос за американски инвеститор, който дава много интересни предложения. Не иска държавна гаранция, не иска задължително изкупуване на тока, не изисква дългосрочни договори. Всичко, което е написал в писмата си, изглежда фантастично, но е и лесно проверяемо. Аз съм участвал във формирането на изискванията към стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене", когато преди години търсихме такъв и RWE спечели конкурса. Едно от тях беше да се сложи една гаранция. Не беше казано колко, но германската компания спечели, защото предложи 500 млн. евро. Сега ние можем да обърнем тезата и да кажем, че искаме гаранция, че инвеститорът е сериозен. Искаме тези 500 млн. евро и ако се откажат, парите остават за нас. Така много лесно ще се провери колко сериозен е инвеститорът. Защото по силата на тази сделка, той идва, плаща 3 млрд. лв., но дава и дял на държавата. Каквото и да си говорим, по отношение на проекта, тя е едно командитно дружество. Т.е. нейната отговорност е неограничена от гледна точка на евентуална щета. Освен това ядрената енергетика се регулира с няколко закона. Един от които е този за безопасното използване на ядрената енергия. В сила са и международни споразумения, тъй като този процес се наблюдава отвсякъде и е изключително сложен. Така че държавата, иска или не, присъства в управлението на отработеното ядреното гориво, на радиоактивните отпадъци... В случай на ядрена авария първо се търси държавата и след това вече застрахователи, ядрен пул и т.н. Държавата тук има опция да присъства с няколко процента в новата атомна централа с опция за изкупуване на до 49 на сто от акциите й в рамките на 15 години. Междувременно тя може и да търгува с тези акции. Което е изключително благоприятно за нея. Освен това инвеститорът има предложение да участва и в развитието на инфраструктурата. Ние сме член на обединената енергийна система ENTSO-E (Европейка мрежа на транзитните оператори в електроенергията – бел. ред.). Но нямаме пряк достъп до европейските пазари, защото ни държат изкуствено далеч от тях с ограничаване на трансграничния капацитет. Още от 2011 г. има една идея, която ще ни даде възможност да прескочим Гърция, която купува евтин ток от АЕЦ "Козлодуй", след което по кабела го траспортира до Южна Италия. Но нас не ни пуска да транзитираме по този електропровод. Сега ние самостоятелно ще можем да достигнем до Северна Италия по нова инфраструктура. Като за това има интерес и от румънска страна, защото и те нямат достъп. Инвеститорът е съгласен да вложи дори над 50% от необходимата сума в този, да го наречем, електрически хъб. Не звучи ли всичко това прекалено хубаво? Всичко това изглежда твърде добре. Но пък и има документи. И е проверяемо. В момента, в който се плати, вече ще е ясно, че инвестотирът е заинтересован. Между другото той води и разговори за авторитетен международен оператор за АЕЦ "Белене", разбира се с участието на наши специалисти. А също така прави и предварителни проучвания за архитект-инженер. Напълно възможно е при един конкурс да избере "Уорли Парсънс" и при всички случаи ще се възползва от натрупания от тях опит досега в проекта. Защото той е много ценен. А и "Уорли Парсънс" имат договорка с "Атомстройекспорт" ядрената част от централата да бъде изцяло руска, а останалата – американо-европейска или евро-американска. Става въпрос за системите за управление, турбината и електрогенератора на блока. И по-рано в схемата на RWE подизпълнители бяха Areva и Siemens – турбината и генератора бяха европейски, а не руски. Т.е. връщаме се към първоначалния вариант на проекта, само фирмите може да са различни. Но може ли този проект да бъде реализиран без зучастието на руснаците? Изключено е без участието на сегашния главен изпълнител да се случи каквото и да било. Едно от условията, за да се водят разговорите, беше плащането на дълга да се случи до 15 декември. То стана. Второто е да отпадне наложения мораториум върху проекта "Белене". От БСП вече се появи такова предложение, надявам се и другите партии да го подкрепят. Защото има решение на Министерски съвет, с което се замразява строителството на централата и то е потвърдено от парламента, което е своеобразна ратификация. Сега трябва по обратния ред да се случат нещата. Правителството в оставка си е действащо правителство. Парламентът също е действащ. Т.е. проблемът се върна там, където беше създаден. Това е най-правилният начин. Решение на проблема дава само средата, в която е създаден. Във връзка с китайския интерес, какво можем да очакваме от тях? Не съм запознат и не мога много да коментирам. Знам, че това е голяма компания. Но от предварителната информация, която имаме, аз не съм много оптимистично настроен. Първо, няма потвърждение, че те ще ползват руското оборудване. Второ, те ще настояват за техни работници. Ще настояват и за други привилегии като данъчни облекчения и т.н. И все пак е много трудно с държавна корпорация, особено китайска, да се водят преговори. Макар че на тях им е поставено условието, което е еднакво за всички - не даваме държавни гаранции, не даваме договор за задължително изкупуване на произведената електроенергия. Доколкото разбрах, те са казали, че ще помислят. Което означава, че все още не са в редицата на 100% гарантираните кандидати. Докато от американския инвеститор вече са получени писма, в които това категорично е заявено. Но все пак не създава ли наличието на още един кандидат някаква конкуренция, от която България може да спечели нещо? Това, че има интерес, говори за жизнеността на проекта. Има и други споменати инвеститори. Мисля, че и Electricite de France (EDF) бяха сред тях. Във всеки случай има инвеститори, което е добре. А какво ще правим с тока от АЕЦ "Белене"? В контекста на сегашните ни потребности за електроенергия, този проект не ни е нужен. Но погледнем ли следващите 10-15 годни, отговорът вече става "Да". Първо, не е ясно докога 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" ще могат да работят. Второ, ТЕЦ-овете рано или късно ще започнем да ги затваряме. Те сами ще излязат от строя, като в близките няколко години цената на въглеродния диоксид на международните пазари, разбира се, с елемент на изкуствено повишаване, може да стигне до 50 евро за тон. Нашите ТЕЦ-ове, дори най-модерната - "Ей И Ес Гълъбово", изхвърля 1.4 тона въглероден диоксид за произвдоството на 1 мегаватчас. В момента Европа има технологии с 0.78 тона на мегаватчас. А има и китайски, при които отделянето на емисии пада до 0.25 тона на мегаватчас. Така че ние тези въглищни централи ще трябва да ги затворим или да ги заменим с други. Което означава отпадането на доста голяма мощност – над 3000 мегавата. Мнозина възприемат тока като просто нещо, а то никак не е елементарно. В момента, в който рязко възникне нужда от голямо количество енергия, фотоволтаиците не могат да го осигурят. Това може да направи само една базова електроцентрала с мощните си генератори. И въобще базовата енергия във всички държави е задължителен елемент за стабилността на системата. Все още ние не можем да гарантираме ниска цена за съхраняване на енергията, за да имаме ефективно използване на ВЕИ. Възможно е в бъдеще това да се случи, но засега – не. А и в беземисионния базов сектор ядрената енергия няма конкуренция.      

Американска компания иска да строи АЕЦ „Белене“ за 3 млрд. долара

Миналия четвъртък НЕК плати на "Атомстройекспорт" дълга си от малко над 601 млн. евро, за който в края на лятото българската компания бе осъдена от арбитражния съд. Това се случи точно седмица преди да изтече крайният срок, като така държавното ни дружество се измъкна от плащането на сериозни лихви. Така вече сметките ни с руснаците са чисти, а нашата страна разполага с 2 нови реактора. Остава обаче въпросът какво ще правим със скъпото оборудване. От месеци вече се говори за 3 варианта – да рестартираме проекта "Белене", да използваме реакторите за изграждане на 2 нови блока в АЕЦ "Козлодуй" или да ги продадем в чужбина. Кой от тях е най-подходящ, с какви възможности разполага към момента България, добри ли са перспективите и други въпроси, зададохме на енергийния експерт и член на Българския енергиен и минен форум проф. Атанас Тасев. Проф. Тасев, през миналата седмица НЕК изплати на "Атомстройекспорт" задълженията си по проекта "Белене". Това, че се разплатихме сравнително бързо, правилен ход ли беше? Има едно просто правило в т.нар. Теория на игрите. Когато не ти определяш правилата, а другата страна, просто трябва да се подчиниш. Ние имахме възражения относно лихвите, които се начисляваха и получихме корекция. Иначе наказателната лихва бе оценена на 167 хил. евро и всеки ден ни струваше по толкова. При това положение логически правилно е да си платиш веднага. Дори преди 3 месеца, когато бе взето решението от арбитража. Тогава и ние от Българския енергиен и минен форум се включихме в дебата. Обсъждаха се 3 варианта какво да правим. Аз предложих да платим веднага, за да можем да "спрем часовника" и тогава вече да бързаме бавно. Защото всеки ден струваше условно на данъкоплатеца по 167 хил. евро. Изводът е, че това беше правилната реакция. Освен това всичко приключи по възможно най-благоприятния начин. В резултат на преговорите бе поставен краен срок за плащане 15 декември 2016 г. След това дължимите лихви щяха да се върнат на първоначалните нива. Което пък значи, че имахме чисто финанов стимул да реагираме максимално бързо, както и стана. Слава Богу, най-после и политиците имаха консенсус по тази тема и не се наложи да влезем в по-дълбоки загуби. Вече не сме в ситуацията като в началото, когато максимизирахме печалбите. Сега минимализираме загубите. От тази гледна точка този вариант бе и най-добрият – с най-малко загуби излязохме от ситуацията. При положение, че реакторите вече са си наши, какво трябва да правим с тях? Тук отново от всичките варианти на преден план излезе най-добрият. Да се капитализира направеното до момента, което не е малко, е най-добре. Да се обособи проектната компания като предприятие с активи и пасиви. Тя получава всичко, но си остават задълженията й към НЕК. След това тя се продава като предприятие. И един от кандидат-инвеститорите предлага да заплати 100% от направеното досега, включително и купените вече реактори. Което по груби сметки прави почти 3 млрд. лв. Това означава, че с тази сума НЕК просто възкръсва. Защото най-голямата му тежест от дефицитите отпада. Остава един, който е около 1.4 млрд. лв., натрупан предходните години заради неправилното прилагане на Закона за възобновяемите енергийни източници. Така че НЕК изведнъж ще застане на пазарна позиция, ако се стигне до тази покупка на проектната компания от инвеститор. Говорите за рестарт на проекта "Белене", а не за прехвърлянето на реакторите на площадка "Козлодуй", нали така? Да. Всички други варианти, както и да се изчисляват, от финансова гледна точка, на степен на готовност на проекта, на времеви характеристики и прочие, "Белене" си остава най-добър спрямо ситуацията, в която се намираме. А това не означава ли също, че този вариант се припокрива и с единия от другите – продажбата на реакторите? Защото едва ли е от голямо значение дали ще ги купи някой в чужбина за друга централа или у нас за наша. Точно така. Може да е който и да е, само да не са "Ислямска държава" и "Ал Кайда". Без значение кой купува. По-важното е, че той не само ги купува, а и че той възстановява един проект. Така на наша територия ще има една значителна инвестиция. Това означава работни места. Всяко предприятие в България е машина за пари. Там има работници, там се плащат заплати, застраховки, данъци и др. Затова най-добрият вариант е да заработи проектът. Апропо, когато през 2002 г. той беше рестартиран, град Белене изведнъж се промени – от гледна точка на строителството там, инфраструктурата, инвеститорският интерес нарасна. Ако там се рестартира изграждането на централата, този регион ще оживее, ще има бизнеси. Защото всяка една АЕЦ има съпътстващи дейности, които се превъзлагат на редица малки, по-малки и съвсем малки фирми. Създава се поминък, което е много важно при сегашната ситуация в икономиката ни. Смятате ли, че различните опити за очернянето на проекта, които дойдоха както от нашата страна, така и от чужбина, изиграха лоша услуга на прокета и привличането на инвеститори? Еднозначно да. Нашата политическа класа провали този обект поради липса на консенсус и последователност. Освен това липсата на политическа реакция у нас бе следствие на геополитическия сблъсък. На наша територия са в конфронтация интересите на 2 велики сили – Русия и САЩ. По-рано съдбата на малките държави се решаваше на определени места – Ялта, Малта и т.н. Тук те предоставиха ролята на арбитър на Бойко Борисов. Както съм се шегувал и преди, той е физически и психически здрав, но и той душа носи. И не му издържа душицата на този натиск и той се поддаде. Публична тайна е, че натискът бе толкова голям, че не знам кой можеше да издържи на него. Но и конкурентният проект на "Уестингхаус" се провали. И това стана по понятни причини. Проектът "Белене" е интегриран и изцяло подчинен на изискванията на FIDIC (Federation Internationale Des Ingenieurs-Conseils - Международна федерация на инженерите консултанти – бел.ред.) по отношение на правилата за сключването на такива договори, т.е. ние получаваме централа под ключ. Именно заради изключителната сложност на енергийните проекти, особено на ядрените централи, беше създадена специална Сребърна книга на FIDIC, която описва всички процедури. Защото организацията, изграждането, пускането в експлоатация на една АЕЦ е много сложен процес. Съгласно въпросните правила главният изпълнител трябва да отговаря за всичко. В това число, след като пусне централата в експлоатация, в 1-годишен период той да си получи разликата в заплащането, при условие, че постигне заявените характеристики. Докато "Уестингхаус" е само производител на оборудване. Те не са инвеститор, не са строител, не са оператор на АЕЦ. И какво се получава в крайна сметка – срещу 7.5 млрд. долара ни слагат една купчина желязо и бетон, която все още не е работила никъде по света и си заминават. Тогава ние какво правим? Ако "Уестингхаус" бяха дошли от позицията на "Росатом", трябваше да кажат: "Вижте сега, този реактор още не е работил никъде. Ние имаме интерес да го лицензираме за Европа. Смятаме, че това е много удачен реактор. Затова за наша сметка ние ще построим 1 централа в България, ще покажем характеристиките му. Междувременно, понеже сме сигурни в него, можем да подпишем и споразумение 15 години да го експлоатираме, а след това по остатъчна стойност го предадем на България. Паралелно ще развиваме страната като плацдарм за навлизане на ядрени технологии към Европа, ще трансферираме ноу-хау, ще обучаваме ваши специалисти, ще строим цехове...". Такова предложение никой не може да откаже. Но да сложат една купчина желязо без никакви гаранции за нищо, естествено няма как да се случи. На фона на всичко това все пак проектът "Белене" си остава реализуем и в много висока фаза на готовност. И най-важното е, че вече има заявен доста сериозен инвеститорски интерес. Китайската компания ли визирате? Не. Става въпрос за американски инвеститор, който дава много интересни предложения. Не иска държавна гаранция, не иска задължително изкупуване на тока, не изисква дългосрочни договори. Всичко, което е написал в писмата си, изглежда фантастично, но е и лесно проверяемо. Аз съм участвал във формирането на изискванията към стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене", когато преди години търсихме такъв и RWE спечели конкурса. Едно от тях беше да се сложи една гаранция. Не беше казано колко, но германската компания спечели, защото предложи 500 млн. евро. Сега ние можем да обърнем тезата и да кажем, че искаме гаранция, че инвеститорът е сериозен. Искаме тези 500 млн. евро и ако се откажат, парите остават за нас. Така много лесно ще се провери колко сериозен е инвеститорът. Защото по силата на тази сделка, той идва, плаща 3 млрд. лв., но дава и дял на държавата. Каквото и да си говорим, по отношение на проекта, тя е едно командитно дружество. Т.е. нейната отговорност е неограничена от гледна точка на евентуална щета. Освен това ядрената енергетика се регулира с няколко закона. Един от които е този за безопасното използване на ядрената енергия. В сила са и международни споразумения, тъй като този процес се наблюдава отвсякъде и е изключително сложен. Така че държавата, иска или не, присъства в управлението на отработеното ядреното гориво, на радиоактивните отпадъци... В случай на ядрена авария първо се търси държавата и след това вече застрахователи, ядрен пул и т.н. Държавата тук има опция да присъства с няколко процента в новата атомна централа с опция за изкупуване на до 49 на сто от акциите й в рамките на 15 години. Междувременно тя може и да търгува с тези акции. Което е изключително благоприятно за нея. Освен това инвеститорът има предложение да участва и в развитието на инфраструктурата. Ние сме член на обединената енергийна система ENTSO-E (Европейка мрежа на транзитните оператори в електроенергията – бел. ред.). Но нямаме пряк достъп до европейските пазари, защото ни държат изкуствено далеч от тях с ограничаване на трансграничния капацитет. Още от 2011 г. има една идея, която ще ни даде възможност да прескочим Гърция, която купува евтин ток от АЕЦ "Козлодуй", след което по кабела го траспортира до Южна Италия. Но нас не ни пуска да транзитираме по този електропровод. Сега ние самостоятелно ще можем да достигнем до Северна Италия по нова инфраструктура. Като за това има интерес и от румънска страна, защото и те нямат достъп. Инвеститорът е съгласен да вложи дори над 50% от необходимата сума в този, да го наречем, електрически хъб. Не звучи ли всичко това прекалено хубаво? Всичко това изглежда твърде добре. Но пък и има документи. И е проверяемо. В момента, в който се плати, вече ще е ясно, че инвестотирът е заинтересован. Между другото той води и разговори за авторитетен международен оператор за АЕЦ "Белене", разбира се с участието на наши специалисти. А също така прави и предварителни проучвания за архитект-инженер. Напълно възможно е при един конкурс да избере "Уорли Парсънс" и при всички случаи ще се възползва от натрупания от тях опит досега в проекта. Защото той е много ценен. А и "Уорли Парсънс" имат договорка с "Атомстройекспорт" ядрената част от централата да бъде изцяло руска, а останалата – американо-европейска или евро-американска. Става въпрос за системите за управление, турбината и електрогенератора на блока. И по-рано в схемата на RWE подизпълнители бяха Areva и Siemens – турбината и генератора бяха европейски, а не руски. Т.е. връщаме се към първоначалния вариант на проекта, само фирмите може да са различни. Но може ли този проект да бъде реализиран без зучастието на руснаците? Изключено е без участието на сегашния главен изпълнител да се случи каквото и да било. Едно от условията, за да се водят разговорите, беше плащането на дълга да се случи до 15 декември. То стана. Второто е да отпадне наложения мораториум върху проекта "Белене". От БСП вече се появи такова предложение, надявам се и другите партии да го подкрепят. Защото има решение на Министерски съвет, с което се замразява строителството на централата и то е потвърдено от парламента, което е своеобразна ратификация. Сега трябва по обратния ред да се случат нещата. Правителството в оставка си е действащо правителство. Парламентът също е действащ. Т.е. проблемът се върна там, където беше създаден. Това е най-правилният начин. Решение на проблема дава само средата, в която е създаден. Във връзка с китайския интерес, какво можем да очакваме от тях? Не съм запознат и не мога много да коментирам. Знам, че това е голяма компания. Но от предварителната информация, която имаме, аз не съм много оптимистично настроен. Първо, няма потвърждение, че те ще ползват руското оборудване. Второ, те ще настояват за техни работници. Ще настояват и за други привилегии като данъчни облекчения и т.н. И все пак е много трудно с държавна корпорация, особено китайска, да се водят преговори. Макар че на тях им е поставено условието, което е еднакво за всички - не даваме държавни гаранции, не даваме договор за задължително изкупуване на произведената електроенергия. Доколкото разбрах, те са казали, че ще помислят. Което означава, че все още не са в редицата на 100% гарантираните кандидати. Докато от американския инвеститор вече са получени писма, в които това категорично е заявено. Но все пак не създава ли наличието на още един кандидат някаква конкуренция, от която България може да спечели нещо? Това, че има интерес, говори за жизнеността на проекта. Има и други споменати инвеститори. Мисля, че и Electricite de France (EDF) бяха сред тях. Във всеки случай има инвеститори, което е добре. А какво ще правим с тока от АЕЦ "Белене"? В контекста на сегашните ни потребности за електроенергия, този проект не ни е нужен. Но погледнем ли следващите 10-15 годни, отговорът вече става "Да". Първо, не е ясно докога 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" ще могат да работят. Второ, ТЕЦ-овете рано или късно ще започнем да ги затваряме. Те сами ще излязат от строя, като в близките няколко години цената на въглеродния диоксид на международните пазари, разбира се, с елемент на изкуствено повишаване, може да стигне до 50 евро за тон. Нашите ТЕЦ-ове, дори най-модерната - "Ей И Ес Гълъбово", изхвърля 1.4 тона въглероден диоксид за произвдоството на 1 мегаватчас. В момента Европа има технологии с 0.78 тона на мегаватчас. А има и китайски, при които отделянето на емисии пада до 0.25 тона на мегаватчас. Така че ние тези въглищни централи ще трябва да ги затворим или да ги заменим с други. Което означава отпадането на доста голяма мощност – над 3000 мегавата. Мнозина възприемат тока като просто нещо, а то никак не е елементарно. В момента, в който рязко възникне нужда от голямо количество енергия, фотоволтаиците не могат да го осигурят. Това може да направи само една базова електроцентрала с мощните си генератори. И въобще базовата енергия във всички държави е задължителен елемент за стабилността на системата. Все още ние не можем да гарантираме ниска цена за съхраняване на енергията, за да имаме ефективно използване на ВЕИ. Възможно е в бъдеще това да се случи, но засега – не. А и в беземисионния базов сектор ядрената енергия няма конкуренция.      

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Опитът да ни въвлекат във война с Русия е безумен

 – Преди повече от година в интервю за „Труд“ заявихте, че България ще има второ правителство, което „да въведе България във военния конфликт, който се очаква да стане на украинска територия“. Изглежда в Русия започнаха да се случват драматични събития, но сякаш войната не се случи. – В Русия се случват драматични събития, при това в момента. Признавам, че тогава не бях напълно точен. Имах предвид, че някой много упорито тласка България във война с Русия, защото точно тогава замисълът беше да се воюва с Русия по повод Украйна. Всъщност войната беше тръгнала и беше въпрос на време на България да бъде поставена задачата да участва и да бъдат запитани нашите гащници: „Вие на коя страна сте все пак? Докога ще хитрувате?“ Слава Богу, това не се случи, в последния момент спряха започналата война с Минск-2, но всичко това беше в развитие. – Не е ли безумие да се обяви война на Русия? – Защо пък да е безумие? За вас и за мен може би е безумие, но светът, в който живеем, е достатъчно безумен. Напротив, САЩ не могат без война, те трябва да направят война. И ако Хилъри Клинтън беше спечелила изборите, войната най-вероятно щеше да е започнала. – Нима Доналд Тръмп е миротворец? – Едва ли. Доналд Тръмп ще отложи войната с някъде около пет или шест години, но тя все пак ще стане. Разбира се, междувременно в САЩ се случват много важни неща и аз съм крайно недоволен, че тук дори не ги отбелязваме. Ако на Тръмп му позволят да стане президент, а това ще стане ясно на 19-и, когато трябва да го утвърди колегията, ние ще бъдем свидетели на новия американски изолационизъм. Там се очертаха контурите на принципно нов свят, който ще бъде страшно интересен. – По-добър или по-лош ще бъде този свят? – По-добър, надявам се. Това е принципно нова схема на световните отношения. С нашата неспособност да забелязваме света, ровейки се в гюбрето, което сами създаваме, ние цяла година няма да забелязваме този изолационизъм, а той се формира пред очите ни. В Русия също стават много странни, непонятни и, боя се, тревожни неща. Не някой друг, а Путин разрушава елитния консенсус. – Какво не виждаме оттук в Русия? – Лично аз много неща не виждам, но поне бих искал да знам защо Путин напоследък говори какво ще прави, когато завърши мандата си и политическата си кариера. Той за първи път говори така. Никога досега Путин не е говорил за своето персонално бъдеще. – Тоест няма да се реализира планът “Путин – император”? – Той вече е император. Императорската позиция е конституирана, а кой ще заема стола на императора е вече другият въпрос. Путин би могъл да остане, защото сме свидетели на реакцията “Няма да ви пуснем, любими Владимир Владимирович!” Това не е важно, не е важна дори личността на Путин, важното е, че се променят пластовете под императорския стол. Например разклатена е позицията на вечния несменяем политически Чубайс (Анатолий Чубайс, идеолог на приватизацията в Русия по времето на президента Борис Елцин, б.р.). Твърдя, че в Русия настъпват промени, които не се виждат достатъчно добре, но е сигурно, че ги има. Вземете например само идеята за създаване на национална гвардия. Само веднъж в Русия е имало национална гвардия – по времето на Иван Грозни, наричала се е “Опричнина”. – Каква е причината? На кого са нужни тези нови опричници? – В Русия винаги има три неизменни властови константи, три инстанции и цялата руска политика може логически да се сведе до отношенията между тези три инстанции. – Кои са те? – Първата инстанция е тази на Батюшката Цар или генерален секретар на КПСС, или президент – в зависимост от епохата. Втората инстанция, независимо от времето, е народът. И третата и може би най-важна инстанция са болярите или според епохата – номенклактура или олигарси. Времената се сменят, но инстанциите като структурни позиции си остават. Общо взето, руската история се свежда до това как императорът, ужасен от това, което се случва, вика народа на помощ срещу болярите. – Усещате ли някакво жужене в днешното дворянство? – Да, точно това усещам – жужене. То, разбира се, дворянството не съществува вече, но е заместено от една особена смесица от олигарси и висши държавни служители. Оттам очаквам истински изненади. – Какво ще промени в света изолационизмът на САЩ, който, както казахте, се развръща пред очите ни? – О, вижте, това е краят на епохата, която продължи толкова дълго, че не помним началото й. Аз като историк помня, но това е смяна не на актовете в пиесата, това е смяна на пиесата, на автора. Това е невероятно интересно и важно нещо и аз искрено съжалявам, че българите се занимават с глупотевините на слугинско-кухненските си свади. Вижте, американската държавност е добре направена. Там се знае кой кой е и с какво се занимава. Когато президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас – ние нямаме негов аналог в България – каже нещо, държавните идеолози си го записват внимателно. Той е видимото звено между невидимия интелектуален елит и видимите държавни изпълнители. Когато Ричард Хаас започне да говори изолационистки, това означава изключително важни неща. Това означава нов тип целеполагане в Съединените щати, това означава нов тип отношения с двата основни други фактора – Русия и Китай. Това би могло да означава и утвърждаване на една нова тенденция. Аз смятам, че до една година светът ще бъде разделен на три различни зони на влияние. Ще се признаят три световни столици. Първата е Вашингтон като технологичен лидер на света. САЩ ще си останат Велика сила и няма как да бъде другояче. Втората столица е Пекин. Китай вече е най-голяма икономика в света, и третата столица е Москва. Русия е безспорно доказала се военна сила – непобедима до този момент и безспорно депо на ресурси. – Какво притежава Русия, може ли да се измери? – Русия притежава 64 на сто, а според други 38 на сто от всички световни запаси на всичко – като започнете от прясната вода, дървесина, минете през уран и редки метали и свършите с петрол и газ. Разузнатите находища там са на стойност 135 трилиона долара, но по-голямата част на Руската федерация дори не е разузната. Никой не знае какво има там. – Какво пропускаме българите в тази променяща се ситуация? – Своето място, своята ориентация. – Виждате ли лидер, който може да провиди всичко, което се случва около нас? – Проблемът не е в лидерите. Проблемът е в смисъла, който е напуснал българския политически живот. Има лидери. Борисов също е лидер посвоему, по кухненски. В един по-добър свят Борисов можеше да бъде много полезен човек. Корнелия Нинова, ако се предпази да прави непредвидени глупости, и тя човек може да стане. Само за Радан Кънев няма никаква надежда. Обичам да слушам две неща в живота си – немски реклами за перилни препарати и Радан Кънев. Тогава душата си почива. Вижте, има и много други упорити хора, които вярват, че правят нещо полезно за страната. Смисълът обаче е напуснал политиката в България. Ние винаги правим уж нещо много умно, а се получава все същата манджа с грозде. – Най-големият страх на българите от тази инвазия, която ни притиска от югоизток? Реална ли е тази заплаха? – Да, реална е. Българинът на едно такова дълбинно равнище под стомаха, усеща опасността. Ние сме народ, който има много живи съхранени инстинкти за опасност. От Изток идва голямо зло и съм изключително разтревожен, защото докато то идва, в София се занимават с глупави скандали. Ние нямаме работеща управленска машина. В София няма кой да поеме отговорност… освен американския посланик може би. – Между какво трябва да избира България, ако има воля да избира? – Това, което ще ви кажа, е скандално, но то ще се наложи с времето със или без мен – това няма никакво значение. Обективната тенденция води България към необходимостта на първо място от нови отношения с Русия. Ние можем и трябва с правото си на вето в Европейския съюз да се обявим против санкциите срещу Русия. Това не е действие с огромна икономическа или политическа важност, но това е символика, която по нов начин ще конституира традиционните отношения между двете страни. Опитът да ни изправят във война срещу Русия е безумен. Никой няма да успее. Второ, ние трябва да напуснем военната организация на НАТО. НАТО е никому ненужна организация и при това трябва да го направим, преди Тръмп да врътне кранчето на тази никому ненужна организация. – Сигурно ли е, че ще врътне кранчето? – Той точно това каза. Сигурността струва пари и който не си плаща, няма да се занимават с него. Може би ще се появи някакво ново НАТО, което брои стотинките, което няма място за мащабни проекти и за безумни мечти как ще бият Русия. Тръмп е изразител на едно старо разбиране, че грижите на Америка не са в Европа, а на друго място. НАТО беше замислена като военна организация, която да проецира контрол върху военно-политическите отношения между Германия и Франция. А това вече е невъзможно. Спокойно Европа може да бъде оставена да си изгради сама въоръжените сили. При един такъв формат там някъде ще има място и за българските умиращи днес въоръжени сили – да се почувстват там мъже и отговорни хора. Ние трябва да останем в Европейския съюз, но не в този жалък опит за Европейски съединени щати, който сам по себе си е троцкистки проект – унищожаване на националните суверенитети и създаване на „общоевропейски суверенитет”. Ние, оставайки си в тази Европа на отечествата, в Европа, моделирана от идеите на Шарл дьо Гол, бихме могли да проучваме възможностите за икономическо и политическо взаимодействие с Евразийския съюз. Ние трябва да знаем какво се случва там и да имаме отворена врата – и то, разбира се, единствено при условието, че знаем какво означава суверенитет. – Не е ли важно и да знаем какво искаме, защото можем да останем и без съюз, и без суверенитет? – Да, много е важно, но ние не сме решили още какво искаме и сме останали без суверенитет. Нашият суверенитет е ипотекиран в Брюксел. Оттам идват някакви вноски заради ипотеката и тези европейски пари се транжират от 300-400 по-първа ръка семейства. Ние можем да си потърсим суверенитета, но това е сложна задача. Можем да помислим за нова роля на Балканите, можем да помислим за нова визия за участието си в изграждането на европейските въоръжени сили. – Какво виждате на южната ни граница? – На южната граница има открита инфекция. Тя може да започне да гангренясва, а ние се занимаваме с смешни неща – като това дали ще се разберат Радан Кънев и Бойко Борисов. Усещате ли разликата в мащабите? Едното е екзистенциален проблем, другото – смехория. – Южната инфекция и лекуването й е свързана със състоянието на Турция и новата й форма на управление, към която върви. – Да, наистина Турция върви към нова форма на управление. Мисля, че Ердоган няма да види новата Турция, тя идва след него. Той ще се бори отчаяно, до последно. Ердоган не е мой любимец, но аз признавам, че той добре формулира приоритетите си. Като всеки опитен турски политик той е наясно, че голямата опасност е кюрдският въпрос. Във всеки момент там ще стане нещо и Ердоган трябва да припалва танковете. – Колко време ще продължи този процес? – Не знам. Никой не знае. Вижте, турската държава е създавана на базата на една скрита предпоставка: няма Кюрдистан. Или има турска държава и няма Кюрдистан или обратното. При този втори сценарий някаква Турция би имало. Някакъв вилает около Анкара с международно управление на Истанбул – и Южна Турция, като територия на кюрдската държава. Ердоган трябва да направи всичко, което зависи от него, за да не допусне това да се случва. Турция е на геополитически разлом и там действат силите на съдбата, с която вече не можеш да се договаряш, не можеш да разговаряш. Там действат слепите и безжалостни автоматизми на голямата геополитика, която е злобна вещица всъщност. Тя е безмилостна. Аз се отнасям без симпатии, но с уважение към съвременна Турция. Това е една модернизирана държава, но Турция е опряла до една историческа бариера, за която никой не знае как ще мине отвъд. Проблемът на Турция не е проблем с Ердоган. – А това не е ли и наш проблем – съдбата на Турция? – Естествено, че е и наш проблем. За нас има огромна разлика между модернизирана Турция и Турция, която се изгражда въз основите на „Мюсюлманското братство“ – ислямския модернизъм на Гюленистка Турция. Възможен е такъв сюжет, но е възможен и друг – Турция, разрязана на две, много силна, много вдъхновена и икономически стабилна държава на кюрдите. Те са в този момент на развитието си, в който Великите сили лека-полека склоняват към създаването на подобна държава. Те имат народ, имат територия, имат огромно количество петрол и ресурси. Имат и жени, които са готови да воюват. Знаете ли какво става, когато жените вземат оръжието? Това е чудовищна ситуация. Кюрските жени воюват – това означава, че народът мисли в категориите „Свобода или смърт“. Такъв народ не може да бъде спрян. Мисля, че това е най-лошият сън на Ердоган. А за нас, да, това също е проблем. Има ли Кюрдистан, с който ние общуваме или няма? Кюрдистан, когато се появи, няма да е далече от България. – Появяват се разни апокалиптични сценарии, за бъдещето на България в този случай? – Аз не вярвам в тях, но нека ги споменем за пълнота на картината. Отчаяният турски елит, усещайки, че изпуска Южна Турция, решава да получи компенсация на север – към Кавказ, и на северозапад – през България. Има една граница, която за малко да стане естествена граница между България и Турция. Това са Траяновите врати и ето го отново се появява заплаха от разделение на Санджака с Румелия. Днешна България съществува поради едно изключително смело, малко откачено – но благословено, исторически вярно действие на група българи – Съединението. Две Българии са били напълно възможни – Санджака и Румелията. Слава Богу, тези българи са се постарали историята ни да тръгне в друга посока, но тъй като нещата в историята се въртят на големи кръгове, може да се наложи отново да мислим за интегритета на България. Геополитиката, както казах, е злобна вещица. Ние живеем върху геополитическа зона и заплахите остават скрити за елитите ни, които предпочитат да се крият в затворените си квартали. Те не искат да осъзнаят, че тази държава, която имаме, е заплатена с кръв. Тя е плащана от поколения воини. Българите, за да имат държава, са воювали и проливали кръв. Днес сме бели и пухкави. Правим брилянти гей паради. От Аспарух до Тодор Живков лидерите са осъзнавали, че тази държава е възможно да съществува само при калкулация на военни фактори. Днес това не ни интересува – делим европейски пари, гледаме брадати жени по „Евровизия“ и отговаряме на световните предизвикателства с дебати в „Червената къща“ и с вдъхновени гей паради. Може би пък да не ни се полага държава тогава. – Все пак не сме малък народ. – Ние сме голям народ в онзи смисъл. Понякога малките народи са големи – еврейският народ е голям именно по този начин. Ние трябва посвоему, плащайки греховете си, и с Божията помощ да построим един по-български, по-адекватен, по-съгласуван с нашето историческо достойнство и съзнание за нас свят. Сега този свят го няма.   Нашият гост Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Бинали Йълдъръм: Не можем да позволим на ПКК да се настани в Синджар

Министър-председателят на Турция Бинали Йълдъръм заяви, че на Кюрдската работническа партия ПКК не може да бъде позволено да разшири сферата си на влияние в северозападен Ирак, особено в Синджар. По време на съвместна пресконференция с президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани в столицата Ербил, Йълдъръм заяви, че Анкара не може да приеме атаки на ПКК, идващи от иракска територия. Не можем да приемем атаките, които ПКК провежда от територията на Ирак срещу нашата държава. Ще направим всичко възможно да сложим край на това. Не можем да приемем тази терористична организация да се разпространи в западните региони, например Синджар, не можем да им позволим да се разположат там. Не можем да приемам този въпрос. Иракският регион Синджар се намира на около 115 км южно от турския град Силопи, една от зоните на раздора между Турция и ПКК, чиито главни бази са в планините в североизточен Ирак. ПКК, която се бори за автономност в населения предимно с кюрди югоизток на Турция вече три десетилетия, е поела отговорността и обвинявана за редица смъртоносни атаки в страната. Най-скорошната такава беше взрив на кола в западния град Измир в четвъртък, при който загинаха двама души. Турция поддържа дипломатически отношения и търговски връзки с Иракски Кюрдистан. Около 30 милиона кюрди живеят в Иран, Турция, Ирак и Сирия.

Вече е ясно кой ще е новият президент на България

 Коментар от Полина Паунова: Големите партии, задаващи тенденциите в българския политически живот, ще огласят номинациите си за президентските избори чак през септември, тоест - месец преди вота. Така поне излиза от изказванията на лидерите на ГЕРБ и на БСП Бойко Борисов и Корнелия Нинова. ДПС по традиция си мълчат, но се заканват да играят “определяща роля“ в избора на държавен глава. А Реформаторите, които инак не спират да демонстрират ненавистта помежду си, решиха да номинират своя собствена кандидатска двойка, след като разбраха, че няма как да се закачат за тази на ГЕРБ. В последния момент Казано по-кратко - номинациите за държавен глава ще бъдат направени в последния момент, при това не с оглед на най-подходящия избор за поста, а с цел най-лесно отиграване на ситуацията с поредните избори. Щом времевият хоризонт „септември“ вече е очертан, спокойно можем да предположим, че всички формации ще се ориентират към познати лица, а не към личности, които тепърва трябва да се налагат в публичното пространство. Можем да предположим също така, че кампанията ще бъде вяла, а вотът - предрешен, тъй като такъв формат обслужва най-вече ГЕРБ - партията с най-голям твърд процент избиратели. Стъпвайки на примера от миналите президентски избори, можем да твърдим и още нещо: формациите в България не поощряват информирания избор на гражданите и показват недвусмислено, че търсят служебна победа. На фона на насипното състояние на традиционните левица и десница е пределно ясно, че ГЕРБ ще имат предимство. По тази причина странните изказвания на Борисов и на Цветанов дори не повдигат въпроси. "Кандидатът ни за президент е разпознаваем и обществено добре стоящ", заяви зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, но уточни, че макар стратегията за кампанията и слогънът ѝ вече да били готови, името на кандидата нямало да бъде съобщено до септември. Цветанов каза още, че нямало нужда номинираният да бъде обявяван предварително, тъй като имал достатъчно висок авторитет. Никой не обясни кой орган на партията кога е взел това решение, но и никой не пита, тъй като се подразбира, че за партия като ГЕРБ това няма особено значение. Няколко извода И все пак - ако се абстрахираме от търсената служебна победа и различните анализи на партийното поведение както на Борисов, така и на останалите играчи, можем да откроим няколко налагащи се от само себе си извода за предстоящия вот. Очевидно е, че колкото и мантри да бъдат изречени как, видите ли, формациите били готови за президентските избори, в действителност те изобщо не са готови. Нямат нито кандидати, нито стратегия, различна от тази: „Победата ще е за ГЕРБ“. По тази причина нито БСП, нито Реформаторският блок ще влязат активно в това състезание. Разпокъсаният терен и практическото му запушване от най-различни парчета съвсем естествено пречат и на гражданска номинация, която дори да се случи, само ще покаже маргинализираността на гражданското общество. А в интерес на истината трябва да отбележим, че дори самите ГЕРБ навярно не са готови със своята номинация. Ролята на тъй наречената четвърта  власт Очевидно е и друго: стратегията „кандидат в последния момент” говори не просто, че кампания няма да има - ще има война (не с цел победа, а заради самата война), която ще се разиграва на медийното поле. Силно компрометираната информационна среда в България, която досега неведнъж се е доказвала като персонал на властта, съвсем естествено и без особени задръжки ще се предложи в услуга и на тези избори. А това в превод означава, че медиите ще бъдат готови да злепоставят всеки, естествено в зависимост от личните и бизнес пристрастия на реални или подставени собственици. Затова и този път ще сработи следната логика: колкото по-късно в пространството бъде „изстреляно“ дадено име, толкова по-малко време ще имат неговите противници да “изработят“ публичното му опозоряване. А избирателите? И не на последно място - огромен принос за партийните своеволия има самият електорат, който отдавна не се държи като избирател, а по-скоро като публика. Средният данъкоплатец, наричан гръмко “суверен“, изобщо не се вълнува от избори. Доказва го огромният процент негласуващи. Ситуацията с т.нар. твърди избиратели е ясна: социологическите агенции разпределят предварително в апетитни порции твърдите поддръжници на една или друга формация. Тези избиратели нямат особено високи изисквания - очакват просто партията да им посочи за кого да гласуват. Погледнати от този ъгъл, президентските избори нито са мажоритарни, както се опитват да обяснят глаголстващите политици, нито са от някакво съществено значение. Освен, естествено, че на практика представляват социология на живо. А това означава, че наесен ще видим онова съотношение на силите, което и без друго си знаем. Жалкото е, че именно при президентски вот най-добре би се видял евентуален натиск от страна на избирателите. Но при тази пълна липса на интерес от страна на т.нар. „суверен” няма как да очакваме подобно нещо. Затова вратата за предварителни договорки (пример: отношенията ГЕРБ-ДПС) или за пробни сметки за следващите парламентарни избори (пример: отношенията АБВ-БСП или прогласеното ново обединение на РБ) е широко, широко отворена.

Леонид Исаев: Турция подобри отношенията си с Русия, защото се нуждае от съюзници

Не можем да говорим за истинско затопляне на отношенията между лидерите на Русия и Турция. По-скоро става дума за някакво подобряване на отношенията между две държави, обусловено от обективни причини, заяви в интервю за предаването "Събота 150" руският политически анализатор Леонид Исаев. На въпрос какви взаимни отстъпки са готови да направят Москва и Анкара, той отговори: Сега можем да говорим за отмяна на сакнциите. Можем да кажем, че ще се постараем да възстановим предишния търговски обмен. Русия започна отново да изпраща туристите си в Турция. Или поне отмени забраната за пътуването им до там. Турция от своя страна може да реши въпроса с компенсациите за семейството на загиналия летец. Взаимни отстъпки има и по отношение на поднесеното от Ердоган извинение. Да, той се извини, но избра прекалено обтекаема формулировка. Ние го разбахме така, както ни беше изгодно да го разберем. Турците представиха нещата така, както им беше изгодно да ги представят. Всеки се ориентира към собствената си аудитория. Всеки се постара да отчете собствените си интереси. Мисля обаче, че остават висящи въпроси като тероризма, санкциите, връзките на Ердоган с "Ислямска държава", сирийския конфликт. Това са въпросите, по които не очаквам взаимни отстъпки. Нито Русия, нито Турция на този етап могат да заемат диаметрално противоположни позиции, каза още Исаев: Ние не можем да се откажем от подкрепата си за Асад, а Турция не може да се откаже от подкрепата си за онези сили, които подкрепя през петте години от началото на конфликта. Там, за съжаление, имаме напълно различни интереси. Намираме се от двете страни на барикадата. Единствената възможност за сближаване между Русия и Турция по сирийския въпрос е позициите им за решаването на конфликта да станат по-малко принципни. За Турция това едва ли е възможно, но за Русия е напълно възможно. Преди свалянето на руския самолет ние много добре знаехме за връзките на Турция с различни радикални ислямистки групировки в Сирия. Затваряхме си очите за това, защото считахме Турция за наш приятел. Ако успеем да се върнем към тази формула, това би била за нас оптималната възможност за съгласуване на позициите по сирийския въпрос. Според руския анализатор подобряването на отношенията с Русия се дължи на факта, че в настоящия момент Турция много се нуждае от съюзници: Това не се отнася само до Русия. Буквално няколко дни преди това Турция нормализира отношенията си с Израел. Ясно е, че става въпрос за някаква стратегическа линия на Анкара в търсене на съюзници, защото е ясно, че в съвременния свят, особено в Близкия изток, никой не може да решава проблемите сам. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

9 неща, за които си мечтаехме през 2013г., а днес са реалност

Хората не обичат да гледат назад във времето, а само напред. Сега обаче от Mashable ни предлагат да се върнем с три години назад, за да разберем как се е променил живота ни за този кратък период.   Това са най-вълнуващите технологични постижения, които ни позволиха да живеем по-добре.   1. През 2013 година, никой не си е мислил, че един часовник може да помогне за здравословния му начин на живот чрез проследяване на сърдечната честота или преброяване на стъпките, които извървява. Днес това са стандартни функции на всеки смарт часовник.   2. Устройствата за виртуална реалност не са само за игри и забавления, а имат много практически приложения. Виртуалната реалност дава възможност да се усети емоцията от реално разглеждане на стари руини или красиви природни забележителности, а за хората, които търсят специализирано обучение – да работят виртуално с офис оборудване или производствени машини. Всичко това беше само мечта до неотдавна, но днес е възможно благодарение на най-обикновени приложения за виртуална реалност.   3. Мобилните портфейли стават все по-популярни, и днес можем да платим с телефона си за всичко, докато през 2013 година само си мечтаехме да можем да се разплащаме без да се налага да носим в себе си пари или кредитни карти.   4. През 2013 година звучеше като абсурдна идея възможността да се изпращат снимки-съобщения, които автоматично се изтриват, но днес това е част от ежедневието ни. Най-популярната социална медия сред тийнейджърите, Snapchat позволява на потребителите да изпращат снимки-съобщения, които автоматично се изтриват скоро след като са били видени.   5. През 2013 година „селфи“ беше непозната дума за много хора по света, но в рамките само на една година се превърна в културен феномен.   6. Тази година, Facebook даде възможност за споделяне на завладяващи истории по един различен начин – посредством 360 градусовите снимки и видеоклипове. Те могат да бъдат заснемани чрез камера, мобилно устройство или с помощта на трети приложения.   7. С течение на годините скоростта, с която изтегляме видео става все по-бърза и по-бърза, за да достигне днес до най-добрата стойност, благодарение на 4G технологията.   8. Благодарение на приложения като Dubsmash, днес можем да създаваме сами интересни клипове от фрагменти от най-популярните песни, цитати от филмите, известни копия и други звуци с телефона си.   9. Може би най-вълнуващото от всичко е, че днес можем да си общуваме с компютрите чрез писмен текст или гласово. Повечето от нас са използвали чатботи, но се са знаели. Ако сте използвали  Siri на Apple или  Cortana на Microsoft, то тогава със сигурност сте си общували с бот .   Вижте седем технологии, които скоро може да са в тялото ни

У нас трусове с магнитуд 7 има на 2-3 века

  Няма опасност за страната ни след бедствието в Аматриче   - Проф. Ботев, на какво точно се дължи опостушителното земетресение в Италия, характерно ли е за този район? Кметът на Аматриче заяви, че реално градът не съществува. - Всъщност сеизмичната активност там не е изненада, напротив. През 2009 г. беше тотално разрушен Акуила, който е само на 40 км южно от Аматриче. Тогава загинаха над 300 души. На 40 км северно пък от Аматриче в друг град през 1997 година имаше земетресение с 6,1. Сегашният трус е от 6,2. Така че през последните 20 години в този район има две силни земетресения. До момента имаме и над 100 последващи труса, от които поне 60 от тях са с магнитуд над 3 и със сигурност са усетени. За съжаление, както при Акуила, така и при Аматриче имаме отново повърхностни земетресения с разкъсвания на по-малко от 10 км дълбочина. Магнитуд 6 не е от най-силните земетресения за Италия. В северната и южната част там се регистрират трусове с магнитуд близо 8. При тях говорим за близо 1000 пъти по-голяма енергия. Най-неприятното за този район е наличието на множество сгради - паметници на културата, които се използват за туристически цели. Особено сега през август там е пълно с туристи. Така че има много щети. Става дума за стари сгради, на няколкостотин години, които бяха напълно разрушени след втория трус. Засега доколкото знам, жертвите вече са близо 300, а най-вероятно над 10 000 сгради са рухнали. Така че за този район подобен трус не е нещо необичайно. Но както казах, само преди около 17 години са станали две идентични земетресения. В случая можем да направим асоциация с Перник и Радомир от гледна точка на разстоянието. - Отново повдигнахте въпроса за сградите. И тук ли качеството е от първостепенно значение? - Основният проблем е липсата на устойчивост на старото строителство. И понеже тези стари сгради се използват най вече с туристическа цел, те са красиви и удобни за живеене, няма как хората да не ги запазят. В България за съжаление нещата не стоят точно така. Сградите ни, които са на по 200 години, отдавна са неизползваеми. Селата пък се обезлюдиха, в градовете отдавна се строи многоетажно, сравнително по-модерно, железобетонно. И колкото и да некачествено, все пак има елементи на сеизмична устойчивост. В по-ново време пък и контролът се засили и след влизането ни в Европейския съюз нашето законодателство е хармонизирано с другите страни от общността. Институциите ни са заинтересовани изискванията да се спазват. - Неизбежно възниква въпросът дали може да търсим някаква връзка и има ли опасност за страната ни от разместване на пластове? - Мога директно да ви отговоря, но нека използваме информацията за предишните трусове. Както казахме, преди няколко години на север и на юг в този район на Италия е имало силни земетресения. Сега се случва трето. Това наистина говори за някакво препредаване на напреженията. Но скоростта на това препредаване и преразпределяне на напреженията на земните пластове в съседни зони става в много широки времеви интервали. Необходими са години, за да се предаде една такава връзка и то на съседни сеизмични зони. А ние се намираме не на 50 или 550 км, а на 900 км от този район. Така че практически опасност за нашата страна няма. Теоретически е напълно невъзможно, защото подобни повърхностни земетресения не могат да имат такова далечно влияние. По-дълбоките земетресения могат да създадат някакво допълнително въздействие, но отново само на съседни зони. В рамките на десетилетия естествено се препредава някакво напрежение, но ние участваме в съвсем друг тип движения, които следим на повърхността и за които си мислим, че отговарят и дълбочинните недра. Предизвикани са от съвсем друг тип контакти между микроплочите в нашия регион, който основно наричаме Егейска сеизмична зона. Така че активните движения са на юг от нас и в този аспект, ако ще търсим някаква връзка, то тя може да се търси между нас и земетресенията в Северна Гърция например. Така че връзката с Централна Италия не може да бъде мигновена. - Споменахте Северна Гърция, но ваши колеги непрекъснато алармират за активност във Вранча. Очаква ли се наистина ново, мощно земетресение там? - Много резонен въпрос, защото много по-висока е честотата на силните земетресения във Вранча, отколкото в северноегейския район. През май 2014 година близо до остров Самотраки имаше земетресение с магнитуд 7. А трусовете с магнитуд 8 са близо 1000 пъти по-силни по енергия от сегашното земетресение в Италия. Но фактът, че се намираме във вътрешноконтинентална област по отношение на високосеизмичните части между отделните плочи като егейската и средиземноморската, говори, че при нас движенията са по-бавни. В исторически план е известно, че трусовете у нас са повърхностни. - Все пак виждате ли някаква вероятност за земетресение във Вранча? - Нека уточним, че хипотезата за Вранча е недоказуема, защото сеизмичният източник е на дълбочина около 100 км. Човечеството досега е достигнало до 30-38 км дълбочина чрез сондаж. Ако имахме точни методи, можехме да предвидим кога се очаква едно земетресение, а такива няма. Така че не мога да ви отговоря точно за Вранча. Може по общи методи на статистиката да изчислим, че средно на 40 години там има земетресение с магнитуд 7-7,5, както през 1977 година. Те се повтарят средно на 40 години. - Значи можем да говорим за някаква цикличност? - Да, има такава цикличност. Но не може с категоричност да се уточни кога може да се очаква нов трус там. В България разликата във времето е няколкостотин години между две земетресения с магнитуд 7. Онова катастрофално въздействие на земетресението от 1977 година във Вранча всъщност се дължи и на антропогенни причини. Тогава двата разрушени блока - жилищната кооперация и общежитие, бяха с променени приземни етажи. Това доведе до тяхното срутване. - Можем ли да говорим все пак за някаква повишена сеизмична активност у нас, след като само преди няколко дни имаше трус край Благоевград? - Нека споменем, че средногодишно на територията на нашата страна стават по 30-50 земетресения с магнитуд 3, които се усещат от хората. Те обаче са десетки хиляди пъти по-слаби от сегашния трус в Италия. Като добавим към това и нашите методи за наблюдение на отделните скорости на придвижване между отделните области, за да оценим натрупването на напрежението между тях, можем да кажем, че засега нямаме такива аномалии в поведението на съседни области или сеизмични зони. При нас последното най-силно земетресение беше с магнитуд 5,6 в Перник. В Северна Гърция достигат до 7, но те стават на 30-40 години. При нас за последните 200 години са ни известни шест такива земетресения. Преди това нямаме данни в исторически план. Повторяемостта на нашите земетресения с магнитуд 7 е на около 200-300 години. Късмет е, че са се случили наведнъж няколко в началото на миналия век. Всички са повърхностни. Ние имаме средно 900-1000 микротруса на година, но те не се усещат от хората. Нашите приповърхностни структури нямат онези свойства на плочовите характеристики на Южна Гърция например, където кората е много по-издръжлива на силни земетресения. При нас последното по-силно земетресение е било 1928 година. От тогава досега ние нямаме дори трус с магнитуд 6.   ВИЗИТКА: През 1979 г. е завършил СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Физика” Специализирал е в Москва От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при БАН Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година

5 технологии, които ще променят света през следващите 15 години

Когато погледнем назад към 2001 година, трудно можем да осмислим колко различен беше света тогава. Лошо интернет покритие, разочароващо бавна връзка, телефони, които не бяха интелигентни, а Google беше съвсем млада компания.   Напредъкът оттогава изглежда невероятен, но през следващите 15 години ще станем свидетели на далеч по-фундаментална и всепроникваща промяна в живота ни. Вероятно най-голямата промяна ще бъде в това как използваме технологиите. Докато през последните 15 години постиженията се свеждаха предимно до виртуалния свят, то до 2031 година ние ще станем свидетели на трансформиране на физическия свят, смятат от Forbes.   1. Нови компютърни архитектури Още от 1965 година насам, когато Гордън Мур направи известната си прогноза за удвояването на транзисторите на всеки 18 месеца, инженерите лесно могат да предскажат темповете на напредване на технологиите за идните години. Сега обаче идва край на това, защото учените усилено работят, за да дадат повече живот на старата технология с нов дизайн, като 3D подреждане и FPGA чипове.   Две такива архитектури са в напреднал стадий на развитие – квантовите компютри, които имат потенциала да бъдат милиони пъти по-мощни от съвременните и невроморфични чипове, имитиращи човешкия мозък, които са един милиард пъти по-ефективни от настоящата компютърна технология.   Учените са на мнение, че до 10 години можем да очакваме новите компютърни архитектури  напълно да трансформират представите ни за компютърна технология.   2. Геномика Когато човешкия геном бе декодиран за първи път през 2003 година, това струваше $ 3 милиарда. До 2031 година обаче, сканирането на пълен човешки геном ще струва под $ 100. Това експоненциално намаляване на разходите, ще създаде до много нови възможности. Вече сме виждали огромните последици от геномиката в медицината, особено за лечение на рак. До 2031 година, тези техники, заедно с други нови методи за лечение, като имунотерапията, която помага собствената защита на организма да се бори с тумори, ще направят рака напълно лечимо заболяване.   CRISPR технологията е метод, насочен към редактиране на генома и може да се използва за създаване на синтетични организми, които ще действат като клетъчни фабрики. Чрез въвеждане на правилните гени в микроорганизми като бактерии и водорасли, ние ще бъдем в състояние да създаваме различни продукти, включително и такива, които сега се правят от петрол (като пластмасите).   3. Нанотехнология Когато през 1959 година, физикът Ричард Файнман представи идеята си за нанотехнологиите –инженеринг на атомно ниво – то тя изглеждаше като научна фантастика. Днес, нанотехнологията се превърна в реалност и отключи напълно нови възможности. Бъдещите приложения за нанотехнологиите са твърде много, за да се изброят. До 2031 година можем да очакваме, че нанороботи ще бъдат инжектирани в кръвта ни, за да търсят патогенни клетки (като раковите), които се нуждаят от спешно лечение.   4. Съхранение на енергия Една от най-пренебрегваните тенденции през последните 40 години е напредъка в областта на съхранението на енергия. Литиево-йонните батерии, разработени за първи път през 1970 година, непрекъснато се усъвършенстват, а същевременно цената им пада. За съжаление обаче, литиево-йонните батерии са пред своите теоретични граници и изследователите вече работят усилено в търсене на алтернативна технология.   5. Роботика Роботиката е друга област, която бележи бързи темпове на развитие през последните години. В миналото, роботите бяха използвани само за изключително тежки работи, при това далеч от хората, с цел безопасност. Днес, обаче, роботите започват да работят заедно с хората, особено на бойното поле, но и в заводите.   До 2031 година можем да очакваме, че роботите ще поемат много по-голяма роля в ежедневния живот. Изработени от по-леки и по-силни материали, разработени благодарение на нанотехнологиите и задвижвани от невроморфични чипове, те ще си взаимодействат с нас, по един естествен, почти човекоподобен начин.   Вижте пет технологии, за които преди можехме само да мечтаем

Кристалина Георгиева: ООН трябва да се адаптира към съвременните предизвикателства

  Генералният секретар на ООН трябва да предотвратява световните рискове, а ние трябва да можем да се адаптираме към промените, пред които сме изправени, предаде БГНЕС. Това каза на първото си изслушване пред Общото събрание на ООН кандидатът на България за генсек Кристалина Георгиева. Точно в 18:00 часа българско време започна изслушването на българския кандидат. Георгиева изложи накратко концепцията си за бъдещето на ООН и повече от два часа отговаря на въпроси на държавите членки и на граждански организации. Преди началото на изслушването от Съвета за сигурност на ООН заявиха, че Кристалина Георгиева ще бъде третирана на равни начала с останалите претенденти, въпреки че се включва по-късно в битката. В началото Георгиева се представи и изтъкна, че има опит в Световната банка и Европейската комисия. След това тя очерта основните предизвикателства, пред които е изправен светът – военни конфликти, голямо преселение на хора, крайна бедност, климатичните промени. „Това е време на несигурност, но е и време за смелост. Не можем да отстъпим пред крайната бедност. Не можем да отстъпим пред промените в климата. Не можем да отстъпим пред конфликтите. Ако имам честта да поведа тази велика организация, ще направя това с независимост, единство, състрадание и безмилостен устрем към резултатите”, заяви Георгиева. Тя разказа и история от личния си живот. „Помня, още преди години, че бях в родния си град София с 18-месечната си дъщеря, която се смееше и играеше, а ден след това бях в израелска болница, където имаше 14 ранени деца. Те бяха толкова тихи, че беше зловещо. Не трябва да позволяваме подобни неща да се случват”, каза Георгиева. Тя подчерта още, че ООН трябва да се адаптира към съвременните предизвикателства, а да поддържа мира и стабилността е призванието на световната организация. Според нея „ООН трябва да е ефикасна и иновативна организация, тя трябва по-добре да отразява света такъв, какъвто е”. „Мога да обединя хората около решения, които всички да подкрепим”, заяви още Георгиева. Отговаряйки на въпроси, коментира, че може да привлече нови източници на финансиране за ООН. По отношение на миграцията тя наблегна на факта, че усилията трябва да се насочат към това хората да не напускат страните си. Кристалина Георгиева отговори и на въпрос какво ще направи, за да остане независима от влиянието на отделни страни членки. ”Имам голям опит и със ситуации, в които ми е оказван натиск. Била съм вицепрезидент на Световната банка и работата ми беше да управлявам отношенията със 168 държави. И как го правих? Придържах се към принципа, че всичко, което правя, е в интерес на всички”, заяви българският кандидат. На 5 октомври, в сряда, е следващото предварително гласуване, на което членовете на Съвета, с цветни бюлетини ще оценяват претендентите. Ще стане ясно дали някоя от постоянните страни членки на Съвета възнамерява да наложи вето на някой от кандидатите. За да бъде избран, новият генерален секретар на ООН трябва да получи поне 9 гласа "за" от 15-те държави в Съвета и да няма нито един глас "против" от 5-те постоянни членки - Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция. 

Румяна Бъчварова: Имаме намерение да направим повече центрове от затворен тип за бежанци

  Искаме да направим добра организация, повече центрове от затворен тип, за да можем да контролираме тези процеси с бежанците, обясни пред медиите в НС вътрешният министър Румяна Бъчварова по време на участието си в блиц-контрола в НС, пише БГНЕС. Относно центровете става въпрос за 3 площадки, които, ако се наложи и дойде много голяма вълна от бежанци от Турция трябва да бъдат разположени някъде, бежанците ще бъдат във фургони от временен тип на тези площадки, за да не допуснем да се движат самостоятелно и да можем да ги контролираме, каза Бъчварова. Задържаме ги по-дълго, затова правим затворените центрове, за да можем до края на протичане на процедурата възможно най-добре да ги проверяваме, коментира министърът. И напомни, че България е поела ангажимент, заедно с всички останали държави по механизма на релокацията за 1300-1400 бежанци и 100 души по механизма за презаселване от Турция. Плащанията ще започнат, след като се уредят всички документи, както и приемането на условията да се обучават бежанците на език, да си намерят работа и да останат да работят. Общата отпусната на България сума е 160 млн. евро, от които 124 млн. или 70% са за са подобряване на охраната на границата и 12%- за мерки, свързани с бежанците и нелегалните мигранти, които вече са в България. От 2 октомври можем да започнем да плащаме всички разходи, включително заплати на служителите, както и текущи разходи за издръжката на бежанците, които са тук, съобщи Бъчварова. 5 млн. евро ще бъдат изразходвани за преместване в ново място на един от домовете в София, защото е в прекалено лошо състояние. 

Какви са песните, които не можем да "избием" от главата си (ВИДЕО)

Учени от британския университет в Дърам установиха какви са песните, които не можем да "избием" от главата си, съобщи агенция ЮПИ. Някои песни ни докарват до състояние, близко до оргазъм "Песните, които не можем да спрем да си пеем, обикновено имат бързо темпо, обща мелодична форма и необичайни интервали и повторения, каквито можем да чуем в началния риф на "Smoke On The Water" на "Дийп пърпъл"

Ерхан Бозан: Ердоган си мисли, че демокрацията е трамвай, от който можеш да слезеш на всяка спирка

35 000 арестувани и още десетки хиляди изгонени от работните си места в армията, съдебната система, образованието, държавните институции, медиите. Това е равносметката до сега за 4 месеца от провалилия се опит за преврат в Турция на 15 юли.  Обвиненията обикновено са за връзки с организацията на сочения за главатар на метежа Фетулах Гюлен или с обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Президентът Реджеп Ердоган търпи все по-остри критики от западните демокрации, но това не го спира по пътя му към пълна консолидация на властта в южната ни съседка. Той на практика е само на крачка от осъществяването на тази своя мечта. БНР се опита тази седмица да получи алтернативна гледна точка за ситуацията в Турция. Специалният ни пратеник на Националното радио Деян Йотов разговаря с представители на практика вече единствената парламентарна опозиция - основаната през 1923 година от Мустафа Кемал Ататюрк Народнорепубликанска партия.В парламента на Турция в момента са представени четири политически формации. Управлява Партията на справедливостта и развитието. Най-голямата опозиционна партия е Народнорепубликанската. Трета сила, поне доскоро беше кюрдската Демократична партия на народите, и четвърта - Партията на националистическото действие.От две седмици кюрдите бойкотират парламента, след като лидерите им бяха арестувани по обвинения за врюзки с ПКК. Националистите пък подкрепят управляващите в инициативите за връщане на смъртното наказание и за промяна на конституцията в посока преминаване към президентска република. Така кемалистите от Народнорепубликанската партия остават единствени срещу желанието на президента Реджеп Ердоган да владее еднолично всички властови лостове.Гласът им рядко се чува във и извън пределите на Турция. Не на последно място, защото опозиционната преса там вече е практически смазана. И в медийното пространство властва президентът и правителството на неговата Партия на справедливостта и развитието.Ето как отговаря депутатът Оуз Каан Салъджъ на аргументите на Ердоган, че досегашната система е в състояние да произвежда само нестабилни коалиционни правителства, което не е в интерес на държавата:В Турция традиционно от 150 години има парламентарен режим. Той води началото си още от края на Османската епоха и тази система осигурява представителство на всички слоеве на обществото, за да могат да изразяват мнението си. Президентска система в страна като нашата, която не е федерация, би отворила вратите към диктатура. Ние искаме да влезем в Европейския съюз и затова не е възможно да кажем "да" на един диктатор дошъл на власт с избори.************Популистки, в стил Доналд Тръмп и някои по-дребни и маргинални европейски политици, Реджеп Ердоган отвръща на обвиненията, че се стреми към диктатура по следния начин: Наричат ме диктатор, но мен това не ме интересува, важно е какво казва турският народ!Лидерът на кемалистите в Истанбул Джемал Джанполат, който влезе в световното медийно пространство със смелата си защита на арестуваните журналисти от най-големия опозиционен вестник - „Джумхуриет”, не одобрява посоката, в която Ердоган е повел Турция:Много труден период. Република Турция изживява много трудни времена. От една страна Сирия, от друга Ирак, там се води война. След опита за преврат на 15 юли правото, демокрацията бяха загърбени. От гледна точка на републиката и демокрацията това е грешна посока. Това го виждаме с арестите  на  журналистите от "Джумхуриет" и на политици.Ерхан Бозан, който оглавява клона на партията в населения доста плътно с пристигнали от България в различни периоди през последните 100-ина години турци, истанбулски квартал Авджълар, категорично сочи причината за кризисното състояние на Турция.Заради Ердоган и неговото его. Той си мисли, че демокрацията е трамвай, от който можеш да слезеш на всяка спирка. Можеш да я използваш като средство за придвижване до определен момент, докато постигнеш целите си. И тогава да забравиш за демокрацията. Това е основният проблем. Той не вярва искрено в демокрацията.Депутатът Салъджъ дава конкретни примери защо това е така:Пресата в Турция е под натиск. Политиците са подложени на заплахи. Срещу нашия заместник-председател имаше въоръжено нападение, срещу председателя  имаше атентат. Съдът е под контрола на правителството. Турция едновременно се бори срещу две терористични организации  - ПКК и "Ислямска държава". Преди 4 месеца се преборихме с опит за преврат. Турция не е държава създадена на маса. Ще преодолее всичко това. Ние като опозиция, вярваме в демократичния напредък на Турция, притеснени сме за страната си. Но страната ще се справи с всичко.***********Колкото и да са критични към сегашната власт в Турция, тримата опозиционери, които са на три различни стъпала в йерархията на партията на Ататюрк, са уверени в способностите си да препречат пътя на Ердоган към абсолютната власт.Има два начина да попречим за въвеждането на президентска система. В Парламента да попречим на 330 или повече депутати да гласуват "за". Ако не можем да направим това, ще бъде свикан референдум. И ще трябва да осигурим отрицателен вот на него, смята депутатът Салъджъ.Ерхан Бозан от Авджълар оптимистично мисли, че Турция не е стигнала до място, от което няма връщане назад:Не. Не сме толкова отчаяни. Надяваме се и вярваме в себе си. Че можем да се избавим от тази ситуация. Народнорепубликанската партия е надеждата на турския народ. Защото ако се придържаме към принципите на Ататюрк, ще можем отново да се изправим на крака и тогава ще можем да бъдем истинска част от съвременния свят - западния свят. Истинска демокрация.Бозан единствен се осмелява да подкрепи конспиративната теория, че опитът за преврат и войната срещу кюрдите са инструмент за постигане на властовите амбиции на Ердоган. Ето какво мисли той за обвиненията срещу журналистите от „Джумхуриет”, че подкрепяли Гюлен и ПКК:Това са глупости. Защото именно Партията на справедливостта и развитието помага на тези нелегални сега организации. И то от самото си създаване през 2002 година. Те са свързани с организацията на Фетулах Гюлен. А именно "Джумхуриет" се бори срещу тях от много години. Причината зад тези обвинения е друга - те не искат да се чуват опозиционни гласове. Затова искат да ги накарат да замлъкнат. Плашат се, че "Джумхуриет" ще е силен глас срещу въвеждането на президентска република.*******Публикуваният в деня след американските президентски избори годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция към пълноправно членство в Евросъюза разбуни духовете в Анкара. Президентът Реджеп Ердоган се зарече да пререже пъпната връв на Турция с Европа. А правителството му заплаши за пореден път, че ще спре да изпълнява споразумението за спиране на мигрантската вълна към Стария континент.Ердоган обяснява охладняването си към Европа с липсата на солидарност от нейна страна срещу тероризма на Гюлен и кюрдите, който заплашва демокрацията в Турция. Опозицията обаче е на коренно противоположно мнение - че проблемът не е в Европа:Борбата с тероризма не е само проблем на нашата страна. Това трябва да се каже. Когато се говори за борба с тероризма, трябва да се борим с терористите, а не с хора, които нито са свързани с тях, нито им симпатизират. Ако се гледа на всеки като на терорист, някои стават по-податливи към пропаганда. Затова задачата ни е да разделим терористите и народа, да водим политика в посока премахване на условията за тероризъм. Ако осигурим прозрачност и демокрация, терористите няма да успяват.Проблемът, според председателя на авджъларския клон на Народнорепубликанската партия Ерхан Бозан, е, че Турция се е намесила в конфликта в Сирия. Не е било работа на Анкара да си пъха носа в комшийските дела и според лидера на партията за цял Истанбул Джемал Джанполат:Позицията ни по този въпрос е много ясна. Мустафа Кемал, знаете е бил румелиец, от Солун. Неговите принципи са ясни - "Мир в родината, мир в света". Турция трябва да е страна, която не се меси във вътрешните проблеми на никоя съседка. Винаги  сме били за това всяка страна да си решава проблемите с демократични средства и така ще продължим. България например е демократична държава и Турция няма право да й се бърка. Искаме да имаме много добри отношения. България беше спомената и от Бозан. Страната ни според него ще спечели, ако кемалистите сменят Ердоган във властта. Защото тогава комшиите ни ще са демократична страна, а не диктатура. На въпроса какво трябва да стане, за да спечелят кемалистите следващите избори депутатът Салъджъ отговаря:Да си в опозиция, да правиш политика докато Партията на справедливостта и развитието е на власт е много трудно. Помислете, правят се президентски избори, има трима кандидати. Само единият е всеки ден по телевизията, другите двама не се виждат, защото журналистите са зависими. По този начин ти се отнема правото, възможността да обясниш къде грешат управляващите, да убедиш народа в правотата си. С още по упорита работа ние ще успеем да решим проблемите на Турция.А как биха станали по-силни опозиционерите:Редовните избори трябва да са през 2019 година. Но междувременно може да има референдум, вероятно догодина. Ако на референдума се каже "не", на президентската система, тогава силата на всички опозиционни партии ще се увеличи много, твърди Салъджъ.Но възможно ли е Турция да е стабилна и силна без здрава управленска ръка? Този стереотип, според Ерхан Бозан, е отживелица:Турция в края на краищата ще се отърве от манталитета  на едноличното мнение и власт на един единствен човек. Турция има важен исторически опит с демокрацията. Това е съществен  период на 94-годишната ни република. Турският народ е вкусил  от това и няма да позволи то да бъде премахнато. Президентската система - едноличната власт на падишаха, е архаизъм.Темата за политическата ситуация в Турция, разработена от Деян Йотов, може да чуете и в звуковия файл. 

5 вълнуаващи начина, по които смартфоните промениха живота ни

Ежедневието ни днес няма да е същото без нашите смартфони. Едно от най-значителните подобрения, до които доведе мобилната революция е скоростта, с която информацията се разпространява от единия край на земното кълбо до другия.   До преди две десетилетия, хората само мечтаеха да могат да притежават малко преносимо устройство, което да може да ги свърже с милиони други хора по целия свят. Днес благодарение на интернет и нашите многофункционални смартфони, можем не само да научаваме всички новини, но можем и да бъдем от първите, които отразяват важни новини от мястото на събитието и го споделят с останалата част от света. Събитията случващи се в една страна, вече почти мигновено получават реакцията на останалата част от света.     И това не е всичко! От Android Pit ще ни разкажат за други 5 завладяващи начина, по които смартфоните промениха живота ни. Ето кои са те:   1. Неограничен брой снимки Помните ли времето на фотографския филм, върху който можеха да се съхраняват само определен брой снимки ? Смартфоните сложиха край на ограниченията и чакането и днес можем не само да видим заснетата снимка секунда след като сме я направили, но и да снимаме толкова пъти дадена сцена колко искаме без да се притесняваме за нищо.   2. Постоянна и мигновена комуникация Метод за комуникация при мобилните телефони е изпращането на SMS съобщения. Смартфоните развиха комуникацията и издигнаха до висини за които сме си мечтали само на сън – лесен и мигновен обмен на снимки и видеоклипове, видео разговори, споделяне на информация и събития. И ако не успявате да намерите точната дума, винаги можете да използвате някой от безбройните емотикони, които сега са част от всички приложения за съобщения, комуникация и социални мрежи.   3. Устройство всичко в едно Смартфоните станаха причина за спад на продажбите на много джаджи на които до скоро разчитахме постоянно – фотоапарати, МР3 плейъри, календари, фенерчета, GPS устройства, та дори и портфейли. Днес смартфоните запълват всички празноти и нужди в ежедневието ни.   4. Не е възможно да се загубим Една от най-положителните промени, до които доведоха смартфоните е разработването на карти и GPS . Сега е невъзможно да се загубим независимо къде сме. Дори и да не разполагаме с интернет връзка или ако сме изчерпили данните си, може да използваме картите без да бъдем свързан към мрежата. Можем да откриваме нови места без страх от това че може да се загубим благодарение на нашите смартфони.   5. Лесен достъп до информация Новите технологии ни дават лесен достъп до информация. В допълнение към безплатните онлайн енциклопедии, като Wikipedia, има много сайтове, които могат да обогатят знанията ни по различни теми. Вече нямаме доверие на нашите спомени и използваме смартфоните си за да получим отговори на всички наши важни въпроси.   Вижте как ще се подобри функционалността на смартфоните ни в бъдеще

Радев на Пленума на БСП: Спечелихме, защото водихме една модерна и толерантна кампания

Преди три месеца се изправих пред НС за вашето доверие. Днес съм тук, за да ви благодаря. Това каза новоизбраният президент на Република България ген. Румен Радев по време на разширеното заседание на Пленума на БСП, предаде Фокус. „Тези три месеца ми се сториха като пет години. Толкова интензивни, толкова наситени и толкова ползотворни. След тези три месеца на невероятно натоварена работа, днес можем да се поздравим с победа“, заяви ген. Румен Радев. „Сега можем да кажем, че успяхме и вече не можем да говорим за център и за флангове, а за целия български народ, който единен подкрепи нашите идеи и нашата борба“, каза новоизбраният президент. „Резултатът ще го оставим на социолозите. Факт е, че според тях ние тръгнахме от – 20 % и финишархме с + 23 %. Според тях това е феномен в макар и кратката история на президентските избори в България“, коментира ген. Радев. По думите му много неща се крият зад този успех, но най-вече фактът, че са водили една модерна, толерантна кампания. „За разлика от други, които заложиха на миналото, на конфронтацията и на разделениието, ние заложихме на бъдещето, на диалога и обединението“, заяви Радев. Радев благодари на предизборния щаб за модерната кампания, добрия баланс между срещите с хората и медийните участия. „Крайно натоварващо, но аз не съжалявам за нито една секунда за срещите си с хората. Ние стиснахме десетки хиляди ръце, гледахме хората в очите, говорехме откровено и открито с тях“, каза той и посочи, че това е бил безценният импулс за успеха в тази кампания. „Искам да благодаря на хората Иницивния комитет и особено на човека, който намери сили в тежък момент да се изправи, даде личен пример за сила и за отговорност и да поведе – проф. Стефан Данаилов“, каза ген. Румен Радев. Той благодари и на всички хора присъстващи на разширеното заседание на Пленума. „Вие сте тези, които бяхте близо до хората, дни и нощи, които спечелихте умовете и сърцата на българските гражадни и точно заради вас ние днес можем да отчетем този невероятен успех“, каза Радев и определи този успех на българския народ. "Всичко започва, когато има силно начало. Искам да благодаря на човека, който успя да погледне напред в бъдещето, да вземе изключително смело решение , да прояви мъдрост, много воля и много сила, да отстоява нашите кандидатури, да не се огъва в невероятно трудните моменти, които имахме и до последния момент да носи 100 % лична отговронст. Моите лични благодарности и вашите за г-жа Корнелия Нинова. С лидер като нея, който има визията, който има силата да отстоява своите решения, да гледа напред в бъдещето и да носи отговорност аз съм спокоен, че БСП, стъпвайки на този успех, който постигна ще има мъдростта и отговорността да продължава да работи за доброто на българския народ“, заяви ген. Румен Радев.

Какви промени ни очакват в новата версия на Google Maps

Google вече провеждат тестове с нов интерфейс на своята навигационна услуга. Някои потребители вече могат да работят с променения дизайн на Google Maps на смартфоните си. Следващата версия е с кодовото име 9.42.3 и позволява да използваме допълнително меню. Aко кликнете върху ETA лентата ще видите още една секция, откъдето можете да получавате навигация, да извършвате търсене и да виждате алтернативни маршрути на избраната от вас локация, предаде AndroidPolice.    Новото меню предлага по-големи бутони за навигация, както и икони за бърз достъп до основните функции в услугата. От него можете да активирате Тraffic и Satelite опциите. Ако искате да изберете алтернативен маршрут към дестинацията, до която пътувате ще имате възможността да отворите допълнително меню с Re-Center опция и лента за търсене. В момента се провеждат тестове с тези промени от сървърите на Google, но все още не знаем кога всички ние ще можем да работим с тях.    На този етап от компанията не са коментирали официално ъпдейтите, които ни очакват в Google Maps. Можем да сме сигурни, че различния интерфейс ще е достъпен първо за смартфоните с Android , а след това за iOS. Услугата е едно от най-популярните приложения на компанията и неслучайно тя полага много усилия да я направи по-полезна и лесна за използване от потребителите. Можем да се надяваме, че по-скоро ще можем сами да изпробваме новия интерфейс на Google Maps.   Вижте как нов сателит ще подобрява качеството на снимките в Google Maps

Снимка разкрива как ще изглеждат смартфоните Nokia D1 и Nokia E1

Дългоочакваното завръщане на Nokia в пазара на смартфони е най-дискутираната тема в технологичната индустрия през последните седмици. HMD Global вече получиха правата за проектиране и производство на първите устройства с Android с името на финландския бранд. Компанията разработва няколко модела с Android, които ще са позиционирани в различните ценови сегменти. В интернет се появи скица, която загатва какъв ще е дизайна на смартфоните Nokia D1 и Nokia E1.   Oт изображението можем да видим, че двете устройства изглеждат почти идентично, но от AndroidHeadlines информират за една съществена разлика между тях. Nokia D1 е оборудван със сензор за пръстови отпечатъци в предната част, докато този компонент отсъства от Nokia E1. Задната част на двата модела е еднаква, което важи и за класическите три бутона за навигация на Android. Nokia D1 има по-извити краища от двете страни и Home бутон с овална форма, който функционира и като сензор за отпечатъци.   Логото на Nokia е разположено в горния десен ъгъл на двата смартфона. Очаква се Nokia D1 и E1 да се продават на пазара във версии с 5 и 5.5-инчови дисплеи. Можем да очакваме устройствата да работят с новата Android 7.0 Nougat . Премиерата на първите смартфони с платформата на компанията ще е през първото тримесечие на следващата година. Някои анализатори смятат, че можем да ги видим още на CES 2017 в началото на януари. Дотогава можем само да гадаем какви технически спецификации ще отличават Nokia D1 и E1.   Вижте защо идеята за Nokia смартфон с Android вълнува толкова много потребителите

"България може да се превърне в изолирана страна"

 ДВ: Г-н Митов, на фона на предстоящите предсрочни избори възникнаха опасения от евентуална промяна на геополитическата ориентация на България. Доколко основателниса тези притеснения? Митов: Подобни притеснения обикновено се появяват, когато става въпрос за управление на левицата. Преди обаче да има такава възможност, левицата трябва да спечели предстоящите предсрочни избори. Към момента не виждам как може да се осъществи подобен сценарий и затова нека не допускаме и другата грешка - да приписваме победата на новия президент на БСП. За г-н Радев гласуваха и хора, които не биха дали гласа си за БСП на едни парламентарни избори. И друго: години наред българската левица понася поражение след поражение. Това, според мен, е закономерен резултат за партия, която не е успяла да се реформира и която е изчерпана идейно. През целия преход БСП се държа като „спукана гума“, която забавяше движението на колелата на цялата държава. Затова не вярвам, че БСП има капацитета да ревизира цялостната геополитическа ориентация на България, тъй като ѝ липсва както електорален, така и морален ресурс. Още повече, че в българското общество съществува широк консенсус по въпроса за ползите от членството в ЕС. Българите са рационални хора и в икономически и политически план те виждат в ЕС такива възможности, каквито нито една друга алтернатива не може да им предостави. А политиците, независимо от коя партия, трябва да се съобразяват с хората. ДВ: Въпреки уверенията на новия президент и на лидерката на БСП, че нямат намерение да „вадят” България от съюзите, в които членува, съмненията остават - и двамата се обявяват за отпадане на санкциите срещу Русия. В същото време руската пропаганда подхранва тези съмнения чрез изяви на високопоставени фигури като ген. Решетников и депутата Пьотр Толстой. Не са за подценяване и действията на т.нар. “приятели на Русия“ в България, които също генерират сигнали в тази посока - като напримерпосещението на партийна делегация на БСП при руския посланик в София в навечерието на Коледа. В състояние ли е България, която е страна-членка на ЕС и на НАТО, да реагира адекватно и достойно на подобни тенденции? Митов: Досега в рамките на това правителство България се е държала изключително достойно с много ясна проевропейска и проатлантическа позиция. Това ще продължи и след изборите, ако десницата ги спечели. Но заявките за отмяна на санкциите срещу Русия и странното отношение към международното право по отношение на Крим създават притеснения, че макар България да не бъде „вадена“ формално от съюзите, в които членува, тя може да се превърне в изолирана страна, на която ще се гледа твърде странно отвън. Както, впрочем, често се е случвало при управление на БСП. Съвсем не е сложно човек да се върне назад във времето и да си спомни какво се е случвало при управленията на левицата. Резултатите обикновено са замразени еврофондове, обвинения за нереформираност на куп системи, стопански регрес. Очевидно е, че определени групи в България очакват възникването на благоприятна среда, в която да бъде предизвикан геополитическият избор на страната. Колкото до пропагандата и постоянното засипване с фалшиви новини и дезинформация, крайната цел на подобна тактика е ясна - да бъдат делегитимирани демократичните институции и демократите като такива, както и да се внуши, че либералите и демократите не са толкова непорочни, колкото се опитват да се изкарат, че всички те са слаби, корумпирани, неадекватни, неспособни да се справят с предизвикателствата на съвременния свят. И съответно да бъдат оправдани автократичните тенденции в определени държави. Това е общата равносметка и ние следва да сме наясно, че трябва да се противопоставяме на подобни атаки. Много държави от ЕС се ориентираха към създаването на административни и институционални звена за борба срещу заливащата ни напоследък дезинформация. Когато сме единни, няма предизвикателство, което да не можем да преодолеем заедно. ЕС и НАТО трябва да държат на своето единство и да защитават ценностния фундамент, на който стоят. Членството на България в ЕС и в НАТО  е исторически избор, с който ние в най-голяма степен можем да гарантираме националния си интерес и сигурността си. Казано накратко: за нас, българите, ЕС означава икономика, свободно придвижване, възможности за бизнес и образование, а НАТО е гаранция за националната ни сигурност. ДВ:  На фона на бежанската криза и на  сложната терористична обстановка в Европа и в съседна Турция,България трябва да решава важната задача по подготовката на председателството на ЕС през 2018 година. Това предполага солидна и координирана дипломатическа дейност, а България се намира в момента във фаза на политическа несигурност... Митов: Влизането в спиралата на служебно правителство, предсрочни избори и нуждата от време за съставяне на нов кабинет определено не допринася за безпроблемната организация на българското председателство на ЕС през 2018. Затова е нужно административната рамка и екипите, които вече работят, да бъдат оставени да функционират като професионална администрация. Така тази администрация ще може да продължи да си върши работата независимо от политическия контекст - служебно и след него редовно правителство. Технико-административната страна на подготовката е водеща и затова се надявам, че политическите процеси в страната няма да повлияят на способността ни да се справим с подготовката на бъдещото председателство. ДВ: А кои, според Вас, ще бъдат основните предизвикателства пред българската външна политика през 2017 година? Митов: През 2017 не можем да си позволим никаква мудност или забавяне на процеса на евроинтеграция. Събитията, които се случват в регионалната ни среда, както и в Европа като цяло, не опровергават, а напълно потвърждават необходимостта от по-нататъшната интеграция на континента. България следва да е силно мотивирана да има ясна, водеща и дейна позиция в този процес. Защото рисковете, с които предстои да се сблъскваме и през 2017 година, са от колективно естество и могат да бъдат преодолени само с общи усилия, със съгласуваност и единодействие. Тогава всички предизвикателства, произтичащи от алтернативни на европейските сили, ще бъдат парирани. Не бива да губим и фокуса си към нашите сънародници в чужбина. Тази своеобразна тяхна „втора България“ трябва да продължи да бъде първа за българската дипломация. Естествено, през 2017 година миграционният натиск ще продължи да бъде в центъра на дипломатическите усилия. И трябва да се знае, че ЕС има пред себе си не само предизвикателства, но и възможности - най-вече в способността си да задълбочи интеграцията в сферите на сигурността и отбраната, на общата миграционна политика. Тези възможности са много и България има огромния шанс да продължи да бъде активна страна в този процес. ДВ: Г-н Митов, Германия е важен икономически и стратегически партньор за България, а отношенията между двете страни са традиционно добри. Но очертаващата се политическа несигурност в България през следващите месеци може да породи известни трудности... Митов: Българо-германските отношения не са функция или проекция на едно или друго българско правителство. Ясно е, че сегашният кабинет създаде много близки отношения с германската страна. И се надявам, че каквото и да се случи след назначаването на служебен кабинет и съставянето на редовно правителство, българо-германските отношения ще продължат да са приоритетни за всеки бъдещ кабинет. Пак повтарям: по никакъв начин не можем да приемаме българо-германските отношения като временна функция на едно или друго управление. Но, естествено, има правителства, които притежават потенциала да създават много по-добри международни отношения, отколкото други. И смея да твърдя, че това правителство имаше потенциал за много добри международни контакти, включително с нашите германски приятели.

118 средни заплати стигат за двустаен в „Лозенец”

  За най-скъпия в центъра ги събираме 46 години 118 средни работни заплати от по 954 лв. стигат за да станем собственици на най-евтиния предлаган на пазара двустаен апартамент в престижния столичен кв. „Лозенец”. Имотът се оферира „на зелено” за 57 800 евро и ще е готов към края на следващата година, сочи справка в имотните сайтове. Максималната оферта в сегмента в най-големия южен квартал е 505 000 евро. Тази астрономическа за родните стандарти сума със средна заплата бихме заработвали 86 години. За най-скъпия двустаен апартамент в центъра на София, за който се търси в момента купувач, се искат 270 000 евро. При сегашното ниво на заплащането на труда у нас   ще са ни необходими почти 552 заплати,   които биха били изработени за 46 години. Квадрат двустайно жилище в центъра в момента се оферира средно за 1259 евро (около 2455 лв.), което означава, че със средна заплата можем придобием 0,39 кв. м. Парите от 12 месечни средни възнаграждения ще ни стигнат за около 4,7 квадрата. Нормалните двустайни в центъра на столицата с площ над 60 кв. м се предлагат средно по 93 000 евро. Това означава, че ни трябват 190 средни заплати, които бихме заработили за над 15 години. За най-евтиния, който се продава за 45 000 евро на Женския пазар ще ни трябват около 92 заплати. Същата сума би ни стигнала и за имота с най-ниската оферта в „Младост”. Там двустайните панелни жилища се предлагат по около 940 евро/кв. м. Годишната средна заплата ще ни е достатъчна за почти 6,3 кв. м, а месечната - за около половин квадрат. На другия край на София, в най-голямата панелната „спалня” „Люлин” продавачите искат средно по 728 евро на квадратен метър, сочи статистиката на imot.bg. Месечната заплата от 954 лв.   би ни стигнала за около 0,7 кв. м,   а с годишната можем да си купим цели 8 квадрата панелка в тази част на София. За най-евтиния двустаен панелен апартамент в „Люлин”, предлаган за 33 000 евро, ще трябва да приготвим близо 67 и половина средни заплати, които бихме изкарвали 5-6 години. В южните квартали на София - „Гоце Делчев”, „Манастирски ливади”, „Борово”, „Бъкстон” и „Павлово” средната цена на единица площ на двустайните е 960 евро, което се равнява на почти 2 средни работни заплати. За година изкараните пари биха ни стигнали само за 6 квадрата жилищна площ. Най-евтиният имот от сегмента офериран в района е ЕПК от 1987 г., с обявена цена от 40 500 евро или почти 83 средни работни заплати. За най-скъпия двустаен в тази част на София се искат 450 хил. евро или около 920 средни месечни родни заплати. За заработването им   Ще ни трябват над 76 години и половина.   В северните панелни квартали с метро в София - „Надежда”, ”Връбница” и „Обеля” за панелните двустайни се искат по около 630 евро/кв. м или със средната месечна заплата можем да си позволим да купим 0,78 кв. м, а с годишната - 9,3 квадрата или по-малко от една седма от чистата площ на соц двустайната панелка. В двете части на ж. к. „Дружба” в столицата с 954 лв. можем да вземем почти 0,75 кв. м панелен двустаен, а с възнаграждението си за 12 месеца - 8,9 кв. м.

Иван Перишич: Ако играем както можем, представянето на Турция няма да има значение

Хърватският национал Иван Перишич говори за мача срещу Турция от груповата фаза на европейското първенство по футбол във Франция. На 12 юни Хърватия среща турския тим на "Парк де Пренс" в първия мач на двата отбора от шампионата на Стария континент. "Ако играем както можем, представянето на Турция няма да има значение. Всички наши футболисти са в големи клубове и са титуляри. Всички се намират в добра форма. На мача в неделя трябва да демонстрираме това, което можем", коментира футболистът на "Интер" (Милано). 27-годишният атакуващ халф говори за представянето си през последните сезони. "Последните четири шампионата бяха най-добри за мен. С всеки изминал сезон се подобрявам. Смятам, че може да се представим много по-добре отколкото на Евро 2012 в Полша и Украйна", каза още бившият футболист на германския "Волфсбург". Останалите съперници на хърватите в груповата фаза на Евро 2016 са Чехия и действащият европейски шампион Испания.