30.04.2017

Резултати от търсенето

Защо TripAdvisor е най-добрият ни приятел при пътуване?

 Защо да използваме TripAdvisor от самото начало на планирането на пътуването ни до след завръщането ни? Какво можем да научим и да прочетем, както и на кого можем да помогнем чрез TripAdvisor? TripAdvisor е създаден през 2000 г. и днес представлява най-голямата колекция от ревюта на пътешественици за дестинации, хотели, ресторанти, забележителности, неща за правене и много други. Но TripAdvisor не е само това. Днес, човек може да организира цялото си пътуване използвайки само този сайт. В него можете да намерите и много удобни търсачки за хотели, апартаменти под наем и полети, които ще Ви препратят към съответно най-изгодния сайт за резервация на продукта от Вашето търсене. Каква информация можем да намерим за нашата дестинация? След като сме решили коя ще бъде нашата дестинация (а може би и още се колебаем между няколко), доста лесно можем да прочетем ценна и интересна информация за нея в TripAdvisor. Само с няколко клика можем да намерим описания, класации и мнения на забележителностите, ресторантите и нещата, които можем да направим в определения град или държава. Също така, ако все още нямаме организирано настаняване там можем да видим и класации по различни критерии на хотелите в даденото място. След като си изберем хотел, апартамент под наем или други вид настаняване, имаме и възможността да видим наличността, цените, както и да направим изгодна резервация. Освен това, ако сме решили да летим до определената дестинация, имаме и възможността да потърсим евтини полети чрез TripAdvisor. Друга интересна информация, която можем да намерим на сайта включва снимки, форуми и пътеводители за града или държавата, които сме си избрали Защо да четем мненията и оценките за хотели? Безспорно, едно от нещата, които правят TripAdvisor толкова популярен сайт са огромния набор синтезирани и много добре структурирани и илюстрирани мнения и оценки за хотели написани от самите посетители, които вече са отсядали в даденото място. Много бързо можем да разберем какво е качеството на услугата, което даден хотел предлага още като влезем на страницата му в TripAdvisor. Пред нас можем да видим броя на гостите оставили ревюта, както и техния профил (“Семейства”, “Двойки”, “Индивидуални” или “Бизнес”). От тази информация можем да разберем дали хотела е подходящ за нашите цели (семейна почивка, романтичен уикенд, командировка от работа, и тн.) Също така, на първия панел има и илюстрирана  скала с броя на посетители, които са определили престоя си като съответно “Отличен”, “Много добър”, “Среден”, “Лош” или “Ужасен”, както и по-подробна разбивка на оценките (от 1 до 5) съответно за “Местоположението”, “Качество на спане”, “Стаи”, “Услуги”, “Стойност” и “Чистота”. Има и възможност, ако вече сте били в дадения хотел, да оставите и Вие Вашето мнение и оценка. След обобщителния панел, по-надолу можете вече да видите и индивидуалните ревюта, оставени от гостите в хронологичен ред (като се започне от най-скорошното), както и информация за човека оставил ревюто (снимка, брой и тип ревюта направени до момента).   Освен общите оценки и мнения, на страницата на хотелите в TripAdvisor можете да намерите и снимки на хотела, карта с местоположението му, информация за контакти, връзка към официалния сайт на хотела, ранкинг спрямо всички останали хотели в дадения град (примерно “26-и от 1,270 хотела в Рим”), списък на удобствата, които той предлага, описание на хотела предоставено от самия хотел,  секция “Въпроси и Отговори”, както и съвети за избор на стая. Също така в самото начало на страницата на хотела има разположено търсещо устройство, с което можете да проверите наличността на свободни стаи и цени за избрания от Вас период. На база цялата тази информация, Вие можете много лесно да направите извода си дали бихте желали да отседнете в дадения хотел по време на Вашето пътуване. Какво да правим по време на пътуването ни? Освен обширните ревюта и оценки за хотели, TripAdvisor предоставя също така доста добре развити описания с мнения на посетители за “Нещата за правене” (Things to Do) в дадена дестинация. Колкото и много да си мислим, че знаем, шансът да сме пропуснали нещо интересно е много голям. Информацията, включена в тази секция е наистина много обширна. Тя включва забележителности, турове, занимания, музеи, храна и напитки, транспорт, паркове, нощен живот, шопинг, театри, зоологически градини и много други. След като изберем една от тези категории, препоръките ще бъдат сортирани по популярност. Освен това, всяка категория има и под-категории, които можем да използваме, ако търсим нещо по-конкретно. Тази секция е много полезна, понеже освен основните забележителности, един град или държава винаги крие и други по-неизвестни, но не по-малко интересни неща за правене. Също така тук можете и да получите информация за безплатни турове (free walking tours), благодарение на които можете да опознаете много места в града и да получите приятни и интересни разкази от местни хора. Категорията за храна и напитки също не е за пренебрегване – местната кухня е важна част от преживяването ни. А ако сме решили да се отдадем на нощен живот или пазаруване, категориите “Nightlife” и “Shopping” могат да ни спестят много време и пари и да ни помогнат да си изкараме великолепно.

В Берлин 130 леви партии създадоха Прогресивен алианс

Партиите в различни европейски държави се готвят усилено за толкова важните парламентарни и президентски избори тази година. Успоредно с това вървят и по-общи процеси в средите на световните левица и десница. Преди няколко дни в Берлин бе създадена нова лява международна организация, наречена Прогресивен алианс. Всъщност структурата съществува още от 2011 г. като мрежа за споделяне на политики. В момента в Прогресивен алианс участват 130 леви партии. Членове на борда са лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, премиерите на Италия, Швеция, Португалия, кандидатът за канцлер на Германия Мартин Шулц. Основните теми, които бяха обсъдени при учредяването на Прогресивен алианс, бяха свързани с бъдещето на левицата и бъдещето на Европейския съюз. Ето какво мисли за това Мартин Шулц: Взаимно уважение и достоен труд. Това са двете основни неща, за които Евросъюзът трябва да работи в рамките на самите общества и на взаимоотношенията между отделните държави. Това е смисълът на Европейския съюз като глобален играч на международната сцена. Европейският пазар е най-големият в света. Всички държави искат да имат достъп до този пазар. Ние каним хората да идват и да инвестират в този пазар. Искаме нашите стоки и услуги да стигат до всички точки на света. Достъпът до нашия пазар трябва да е базиран на строги правила. Правила, засягащи опазването на природата, на социалните права. Трябва да настояваме стоките, които идват на нашите пазари, например от Азия, да не са произведени при тотална експлоатация на работниците там. Трябва да използваме глобализацията, за да изнасяме, образно казано, нашите ценности в другите части на света. За да можем да правим всичко това обаче, трябва да управляваме, тоест да сме спечелили изборите. Тъй като дълго съм работил в структурите на ЕС, трябва да ви кажа, че Евросъюзът не е Брюксел, не е ЕК, не е Европарламентът. На първо място, ЕС е творение на своите държави-членки. И за да можем да променяме Съюза, трябва да управляваме... това е много важен момент. Трябва да се върнем към онзи период, когато социалдемократическите лидери бяха канцлери, премиери, президенти. Говоря за Улоф Палме, Марио Суариш, Вили Бранд, Бруно Крайски, Франсоа Митеран, Фелипе Гонзалес. И те имаха реалната възможност да правят на дело това, което е записано в програмите им. Това трябва да правим и ние и това е целта на Прогресивния алианс. Шведският премиер Шефан Льовен подчерта пред "Хоризонт" значимостта на темата за глобализацията: Процесите на глобализация ще продължат. Не можем да обърнем тази тенденция. Трябва да действаме така, че глобализацията да бъде от полза за всички. Трябва да сме сигурни например, че децата имат добро образование, младежите имат възможност за добра работа, за социални осигуровки. Аз предлагам нещо, което се нарича глобално споразумение. Става дума за световен социален диалог между политиците, правителствата, бизнеса, неправителствените организации. Някога Швеция е била една от най-бедните държави в Европа. Днес е една от най-проспериращите. И това е направено благодарение тъкмо на социалния диалог. Само така може да има светло бъдеще за всички. Шведският премиер Льовен коментира пред БНР идеята за Европа на няколко скорости: Ние вече живеем в Европа на няколко скорости. Някои държави са членки на еврозоната, други не са. Някои са в Шенген, други не са. Важното е да бъдем обединени, а иначе ще има различни проекти, в които ще участват различни държави. Може би не всички. Но трябва да правим това така, че да останем обединени. Защото ЕС трябва да е обединен и силен. А можем да работим на различни скорости по различните въпроси. Шведският премиер успокои слушателите, че Европа на няколко скорости няма да доведе до изграждането на нова Желязна завеса: Не, не, не! Никаква нова Желязна завеса! Португалският премиер Антонио Коща е роден е в индийския щат Гоа, откъдето е неговият баща, Коща е първият политик с индийски корени, който е премиер на европейска държава. Неговата Социалистическа партия управлява в коалиция със зелените и комунистите. На практика Коща е направил обединение, за каквото левите във всички европейски държави говорят, но почти никой не успява да постигне. И левият кандидат за германски канцлер Мартин Шулц, и социалистическият кандидат за президент на Франция Беноа Амон бяха в Португалия, за да видят с очите си как работи това ляво обединение. А то работи доста добре – икономическото положение на Португалия днес е несравнимо по-добро от времето, когато там управляваше десницата. На въпрос какво мисли за Европа на няколко скорости, Антонио Коща заяви пред "Хоризонт": Мисля, че при всички случаи имаме нужда от "по-добра" Европа, първо "по-добра", а след това "перфектна" ("отлична"). Но за това имаме нужда от решения, така че да можем да се развиваме в условията на "променлива геометрия". Така че отделни страни да не спират останалите. Това не е най-доброто решение, но понякога в политиката трябва да бъдат избирани възможните, а не най-добрите решения. Коща заяви, че не очаква да станем свидетели на ново голямо разделение в Европа: Със сигурност не. И дори сценарият за променливата геометрия не е затворена величина. Който иска да се включи към една по-задълбочаваща интеграцията си Европа – в областта на Шеген, на еврото, на отбраната, на борбата с тероризма – е добре дошъл. Но ако има страни, които не са склонни да го направят, тяхното желание трябва да бъде уважено. Просто липсата им на воля не трябва да блокира цялостния процес. Честно казано, това не е нищо ново, защото и сега не всички страни членуват в Шенен, не всички страни използват еврото или европейската патентна система. И сега сме свидетели на развитие на Европа в условия на променлива геометрия и може би това е възможното решение в този случай. Трябва да уважаваме желанията на отделните страни и който иска – да върви напред в интеграцията си. Лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев припомни позицията си: Европа на много скорости рискува да се превърне в Европа на много класи. Накрая ще излезе нещо съвсем различно от тези 5 сценария, но затова ние, социалистите, трябва да работим заедно и да изработим обща визия за Европа. Впрочем, ще направим още една стъпка в тази посока – напред, предлагайки позиция, декларация на президиума на ПЕС във връзка със 60 години от Римския договор, където казваме, че за да бъде Европа отново общност на надеждата, трябва да бъде социална. По време на дебатите около създаването на Прогресивния алианс Сергей Станишев беше единственият, който спомена нуждата от установяването на активен диалог с Русия. Запитан дали европейската левица няма да предложи отпадане на санкциите срещу Русия, което би довело и до сваляне на санкциите, наложени от Москва върху държавите-членки на ЕС, Станишев коментира, че изготвянето на единна позиция е "трудно": Има различни партии, различни страни с различна история и различни интереси. Това създава затруднение и за намирането на общ знаменател, защото, исторически, за България Русия е страна, която ни е освободила от Османско робство. За поляците Русия е нещо съвсем друго, за прибалтийците също. Те имат друг исторически опит. Това е част от реалността в сложна Европа. Води се тази дискусия. Неслучайно подчертах, че диалогът, търсенето на решение на проблеми там, където има разминаване, е наложителен. Аз неслучайно подчертах опита на ГСДП. Много разчитам на инициативите на ГСДП, на Германия, на Зигмар Габриел. Лидерът на Партията на европейските социалисти коментира и предизвикалите силни негативни реакции договори TTIP и СЕТА. В групата на S&D в Европарламента решихме, че е крайно наложително и започваме да работим за формиране на общи знаменатели и правила за международната търговия, като цяло. Нашите червени линии бяха налице още в хода на разговорите по TTIP, на разговорите по СЕТА в различна степен на острота в зависимост от националните партии и от националните специфики и интереси. Но, знаменателите, като цяло – че, например, социалните права са водещи, че екологията, качеството на храните са водещи критерии, че не може да се допусне тези международни съдилища, които съществуват, в стария им начин – това беше единна позиция, по която постигнахме съгласие всичките партии от нашето семейство. Може да се постигне съгласие, но изисква време, изисква диалог, изисква усилия, добра воля. Нищо не е лесно. Пак ви казвам, в ЕС механичната демокрация 50 плюс 1, ако се приложи, това означава разпадане. Затова e по-бавен процесът на постигане на съгласие, защото трябва "да се вземат на борда" всички. Иначе се събират се 5 големи страни, те механично имат мнозинство и налагат! Но това ли искаме ние като българи? На темата за общите усилия се спря и Мартин О' Майли. Той е бивш губернатор на американския щат Мериленд от Демократическата партия в Съединените щати. Ние, хората, имаме един чудесен дар – способността да си сътрудничим, да се учим едни от други. Решенията, които вземаме, трябва да ги вземаме заедно. Не можем да върнем назад глобализацията. Но можем да я демократизираме. Да дадем сили на всяка нация. Трябва да се върнем към същността си на загрижени човешки същества. Да помним, че икономиката не е само пари. Икономиката – това са хората. На темата за това колко са важни хората, се спря и Михал Биран, която е депутат в израелския парламент от лявата Лейбъристка партия. Днес живеем във времето на риалити програмите. Не можем да отречем това. Можем да го наречем постпопулизъм или по друг начин. Битката, която трябва да водим, е за посланията. Как в това популистко време да отправим посланията за солидарност и справедливост. Основната тема е за базата, за обикновените хора. Мисля, че ги губим. Вижте какво става в Израел. Когато лейбъристкото правителство управляваше преди години, ние образовахме хората, буквално ги учехме да четат и пишат, давахме им възможност да бъдат включени пълноценно в обществото. А днес не успяваме да ангажираме хората по такъв убедителен начин. Това е основното ни предизвикателство. Без да спечелим тези хора, не можем да спечелим изборите. Репортажа и интервюта на Петър Волгин можете да чуете от звуковия файл.

Запознайте се с учения, който се опитва да намери ДНК-то на Исус

Джордж Бъзби е изследовател по статистическа геномика от Оксфордския университет. Статията за пръв път е отпечатана в сп. „Разговорът“. Беше първата стъпка на едно изключително пътуване. В един светъл, но много студен януарски следобед по-рано тази година, аз се озовах на малък остров в Черно море, съвсем близо до Созопол, на източното крайбрежие на България. Свети Иван отдавна е дестинация за туристите – островът може да се похвали с храм на Аполон от древни времена. Но аз бях там, за да говоря с възрастен български археолог за едно от най-важните открития на неговата кариера. През 2010 г. Казимир Попконстантинов открива кости, които смята, че са на най-известния от всички светци – Йоан Кръстител. Интересувах се от това какво може да ни покаже ДНК анализ за тези кости, и за други такива. Заедно с изследователя на Библията Джо Базил пътувах по света и снимах документален филм за религиозните и научни доказателства, които свързват археологични артефакти със самия Исус Христос. Попконстантинов прави откритието си при разкопките на църква от шести век на острова, построена върху базилика от век по-рано. Докато внимателно изстъргвал калта от мястото, на което е бил олтарът, той се натъкнал на каменна плоча и бил изумен да открие под нея малка мраморна кутия. Веднага разбрал какво представлява тя. За да може една църква да бъде осветена в тази част на Европа през V век, тя се е нуждаела от реликва от светец или религиозен човек. Тази кутия, известна като мощехранителница, би съдържала такава реликва. Той продължил да копае наоколо и намерил друга, по-малка кутия на около метър разстояние. На ръба й имало надпис: „Бог да те спаси, служителю Томас. За свети Йоан“. Когато Казимир по-късно отваря мощехранителницата открива вътре пет парчета от кости. Епитафията на малката кутия, вероятно използвана за пренасяне на костите, е ключово доказателство, което го подтикнало да реши, че те може да са на Йоан Кръстител. Това откритие е изключително важно, отчасти защото Йоан Кръстител е както ученик на Исус, така и негов братовчед – което означава, че те споделян ДНК. Благодарение на редица научни постижения, изследванията на древна ДНК – изкарването и анализа на генетичен материал от кости и фосили на организми, изкопани от земята – са във възход. Сега имаме ДНК вериги от стотици хора, които са отдавна мъртви, а анализ на тези вериги допълнително прецизира разбирането ни за човешката история. ДНК като доказателство за самоличност Първоначално бях скептичен за това, което можем да научим от българските кости. Като за начало, няма ДНК тест, който да може да докаже, че това са части от Йоан Кръстител, Исус или който и да е друг конкретен човек. Не можем да извлечем и анализираме неизвестна ДНК проба и магически да кажем, че е принадлежала на една или друга историческа личност. За да направим това, ни трябва ДНК проба, която недвусмислено идва от Йоан Кръстител, и която можем да сравним с костите. Така че ДНК веригите сами по себе си не са особено полезни. Друг важен елемент е рискът от замърсяване. В един идеален сценарий, древният материал, който искаме да ползваме за генетичен анализ, трябва да не е докосван от който и да е друг човек, откакто този е умрял. Най-добрите древни образци са изкопани от земята, сложени в торба и пратени директно в лаборатория. В 500-те години между смъртта на Йоан и затварянето на костите в църквата, произволен брой хора може да са ги държали и да са оставили своето ДНК върху тях. Но това не означава, че всичко е загубено. ДНК се разгражда с времето, така че може да тестваме всяко ДНК, извадено от древни останки за признаци на деградация. Това означава, че можем да различим модерно замърсяване от древните геноми. Можем и да опитаме да вземем ДНК от вътрешността на костите и ДНК вериги от хора, които знаем, че са влизали в контакт с артефактите, за да можем да различим древното ДНК от модерното. Какво може да ни каже ДНК ДНК трябва да се използва като допълнителен инструмент в археологията. По мое мнение, има две ясни ползи от анализа на ДНК в този конкретен случай. Можем да сравним ДНК от тази реликва с ДНК от други. Ако намерим други реликви, за които се твърди, че са от Йоан Кръстител, или близък роднина като Исус, тогава можем да използваме генетиката, за да ги сравним и да видим дали е възможно да са дошли от близки хора. Освен това имаме растящи колекции от ДНК от цял свят, които можем да използваме за да направим предположение за географския произход. Какво точно ни казаха българските кости? Радиовъглеродното датиране предполага, че те в действителност са на около 2000 години. Техните ДНК вериги показват афинитет към съвременното население на Близкия изток. За жалост, когато говорих с генетика, който направи изследването, той ми каза, че е открил че ДНК веригите съвпадат с човека, който всъщност е извлякъл костния материал – тоест вероятно става дума за замърсяване. И тъй като има много малко материал, с който да се работи, е малко вероятно, че ще успеем да използваме ДНК, за да разберем чии са тези кости. Въпреки това посетих други учени с реликви, на които ДНК анализът е възможен. Например скорошно изследване идентифицира ДНК на няколко души на Торинската плащеница, парчето плат, за което се смята, че е бил увит Исус, когато е свален от кръста. В Йерусалим се срещнахме с човек, който беше в процес на взимане на ДНК от костницата на Яков, кутия от първи век, която може би съдържа костите на брата на Исус. Костницата на Яков. Срещнахме се и с археолог в Израел, който има няколко клина за разпъване на кръст, един от тях все още забит в коста на петата на бедната разпната душа. За жалост, не може да се изкара ДНК от ръждиво желязо. Докато ДНК анализът не може да докаже дали тези артефакти за нещо, което някои вярват, че са, надеждата е че тези и други артефакти някой ден могат да предоставят информация за отношенията между тях и техните съвременни потомци. Нека приемем за момент, че можем да изключим напълно замърсяването и че ДНК-то от Плащеницата има семейно съвпадение с ДНК-то от костницата на Яков – и че и двете са свързани с българските кости. Може ли това да е ДНК-то на Исус и семейството му? За да отговорим на това, всичко, което ни е нужно, е малко вяра.

Може ли да бъде открито ДНК-то на Исус... в България?

Джордж Бъзби е изследовател по статистическа геномика от Оксфордския университет. Статията за пръв път е отпечатана в сп. „Разговорът“. Беше първата стъпка на едно изключително пътуване. В един светъл, но много студен януарски следобед по-рано тази година аз се озовах на малък остров в Черно море, съвсем близо до Созопол, на Източното крайбрежие на България. Свети Иван отдавна е дестинация за туристите – островът може да се похвали с храм на Аполон от древни времена. Но аз бях там, за да говоря с възрастен български археолог за едно от най-важните открития на неговата кариера. През 2010 г. Казимир Попконстантинов открива кости, които смята, че са на най-известния от всички светци – Йоан Кръстител. Интересувах се от това какво може да ни покаже ДНК анализ за тези кости и за други такива. Заедно с изследователя на Библията Джо Базил пътувах по света и снимах документален филм за религиозните и научни доказателства, които свързват археологични артефакти със самия Исус Христос. Попконстантинов прави откритието си при разкопките на църква от шести век на острова, построена върху базилика от век по-рано. Докато внимателно изстъргвал калта от мястото, на което е бил олтарът, той се натъкнал на каменна плоча и бил изумен да открие под нея малка мраморна кутия. Веднага разбрал какво представлява тя. За да може една църква да бъде осветена в тази част на Европа през V век, тя се е нуждаела от реликва от светец или религиозен човек. Тази кутия, известна като мощехранителница, би съдържала такава реликва. Той продължил да копае наоколо и намерил друга по-малка кутия на около метър разстояние. На ръба й имало надпис: „Бог да те спаси, служителю Томас. За свети Йоан.“ Когато Казимир по-късно отваря мощехранителницата, открива вътре пет парчета от кости. Епитафията на малката кутия, вероятно използвана за пренасяне на костите, е ключово доказателство, което го подтикнало да реши, че те може да са на Йоан Кръстител. Това откритие е изключително важно отчасти защото Йоан Кръстител е както ученик на Исус, така и негов братовчед – което означава, че те споделят общо ДНК. Благодарение на редица научни постижения изследванията на древна ДНК добиването и анализът на генетичен материал от кости и фосили на организми, изкопани от земята, са във възход. Сега имаме ДНК вериги от стотици хора, които са мъртви отдавна, а анализ на тези вериги допълнително прецизира разбирането ни за човешката история. ДНК като доказателство за самоличност Първоначално бях скептичен за това, което можем да научим от българските кости. Като за начало няма ДНК тест, който да може да докаже, че това са части от Йоан Кръстител, Исус или който и да е друг конкретен човек. Не можем да извлечем и анализираме неизвестна ДНК проба и магически да кажем, че е принадлежала на една или друга историческа личност. За да направим това, ни трябва ДНК проба, която недвусмислено идва от Йоан Кръстител и която можем да сравним с костите. Така че ДНК веригите сами по себе си не са особено полезни. Друг важен елемент е рискът от замърсяване. В един идеален сценарий древният материал, който искаме да ползваме за генетичен анализ, трябва да не е докосван от който и да е друг човек, откакто този е умрял. Най-добрите древни образци са изкопани от земята, сложени в торба и пратени директно в лаборатория. В 500-те години между смъртта на Йоан и затварянето на костите в църквата произволен брой хора може да са ги държали и да са оставили своето ДНК върху тях. Но това не означава, че всичко е загубено. ДНК се разгражда с времето, така че може да тестваме всяко ДНК, извадено от древни останки за признаци на деградация. Това означава, че можем да различим съвременно замърсяване от древните геноми. Можем и да опитаме да вземем ДНК от вътрешността на костите и ДНК вериги от хора, които знаем, че са влизали в контакт с артефактите, за да можем да различим древния генетичен материал от съвременния. Какво може да ни каже ДНК ДНК трябва да се използва като допълнителен инструмент в археологията. По мое мнение има две ясни ползи от анализа на ДНК в този конкретен случай. Можем да сравним ДНК от тази реликва с ДНК от други. Ако намерим други реликви, за които се твърди, че са от Йоан Кръстител или близък негов роднина като Исус, тогава можем да използваме генетиката, за да ги сравним и да видим дали е възможно да са дошли от родственици. Освен това имаме растящи колекции от ДНК от цял свят, които можем да използваме, за да направим предположение за географския произход. Какво точно ни казаха българските кости? Радиовъглеродното датиране предполага, че те в действителност са на около 2000 години. Техните ДНК вериги показват принадлежност към съвременното население на Близкия изток. За жалост, когато говорих с генетика, който направи изследването, той ми каза, че е открил, че ДНК веригите съвпадат с човека, който всъщност е извлякъл костния материал – тоест вероятно става дума за замърсяване. И тъй като има много малко материал, с който да се работи, е малко вероятно, че ще успеем да използваме ДНК, за да разберем чии са тези кости. Въпреки това посетих други учени с реликви, на които ДНК анализът е възможен. Например скорошно изследване идентифицира ДНК на няколко души на Торинската плащаница, парчето плат, в което се смята, че е бил увит Исус, когато е свален от кръста. В Йерусалим се срещнахме с човек, който беше в процес на вземане на ДНК от костницата на Яков, кутия от първи век, която може би съдържа костите на брата на Исус. Костницата на Яков. Срещнахме се и с археолог в Израел, който има няколко клина за разпъване на кръст, един от тях все още забит в коста на петата на бедната разпната душа. За жалост не може да се изкара ДНК от ръждиво желязо. Докато ДНК анализът не може да докаже дали тези артефакти са онова, което някои вярват, че са, надеждата е, че те или други древни предмети някой ден могат да предоставят информация за връзката с техните съвременни потомци. Нека приемем за момент, че можем да изключим напълно замърсяването и че ДНК-то от плащаницата има семейно съвпадение с ДНК-то от костницата на Яков – и че и двете са свързани с българските кости. Може ли това да е ДНК-то на Исус и семейството му? За да отговорим на това, всичко, което ни е нужно, е малко вяра.

7 неща, които висшият ти аз иска да помниш (независимо какво казва егото ти)

Висшият ни аз непрекъснато се опитва да ни напомня нещата, които наистина имат значение в живота и защо сме на Земята. Въпреки това, ежедневните ни проблеми ни заливат, а с тях и тревогата и безпокойството, така че губим връзката с висшия си аз. Неговият глас често е заглушаван от този на егото, което от своя страна се интересува само от материалните неща, успеха и начина, по който другите ни приемат. Висшият аз не се интересува от нито едно от тези неща. Да помниш ето тези седем неща иска висшият аз. 1. Ние сме точно там, където се очаква да бъдем Понякога може да чувстваме, че сме тръгнали по грешен път в живота си. Виждаме грешките, които сме направили и ни се иска да можем да върнем времето назад. Висшият аз обаче иска да помним, че сме точно там, където трябва. Грешките, които сме допуснали, всъщност са уроци, които е трябвало да научим. Не трябва да се мразим за нещата, които сме направили по грешен начин, защото това са важни стъпки в нашето пътуване. Тези избори ни превръщат в това, което сме днес. Тези грешки ни учат на състрадание и прошка. Трябва да си прощаваме за грешките, в крайна сметка, винаги даваме най-доброто, което можем в конкретния момент. 2. Настоящето е единственият момент, който можем да променим Егото често живее в миналото и постоянно мисли за нещата, които са се случили там. То обича също да прекарва много време в съзерцание на нещата, които могат да се случат в бъдеще. На нито едно от тези две места обаче, ние не можем да променим каквото и да било. Когато сме научили уроците от грешките в миналото и сме поискали прошка от тези, които сме наранили, включително от самите себе си, тогава можем да продължим. Ако се опитаме да продължим прекалено бързо обаче и прекарваме времето си в мечтаене за бъдещето, отново се оказва, че не можем да променим нищо. Единственото време, което можем да променим е настоящият момент. Така че това е мястото, на което трябва да се посветим. Медитацията е една от техниките, които могат да помогнат да останем в настоящето. 3. Имаме всичко, от което се нуждаем, вътре в нас Когато заглушим егото и неговите страхове, разбираме, че разполагаме с невероятни ресурси вътре в себе си. Имаш цялата сила, смелост, състрадание и любов, които са ти необходими. Изучавайки себе си, откриваш какво цениш и какво разпалва страстта ти. Само тогава можеш да започнеш да израстваш до човека, който наистина искаш да бъдеш. Когато започнеш да живееш в мир със себе си, животът става по-лесен, а усещането няма да е като постоянна битка. 4. Ти си единственият съдник на собствената си стойност Егото е много загрижено за външните измерения на живота, търси одобрението на околните и външните сигнали за успеха: пари, статус, слава… Висшият ти аз знае, че нито едно от тези неща не е изражение на истинската ти стойност. Никой отвън не разбира целите ти, нито пътя, по който се движиш. Това означава, че само ти можеш да оценяваш собствената си стойност. Просто трябва да валидираш себе си. На много от нещата, които имат истинска стойност като добрина, състрадание, щедрост, не се гледа като на ценности в съвременното общество. Но това са най-ценните черти. Помни, че никога няма да постигнеш истинската си цел, ако непрестанно се опитваш да задоволиш другите. 5. Бъди воден от любовта, а не от страха Егото е водено от страха. То се страхува, че няма да има достатъчно. И обратно, единственият водач, следван от висшия аз, е любовта. Взимането на решения и оценки, базирани на страха, никога няма да доведе до щастие и мир. Ако следваш шепота на висшия си аз, следваш и пътя на любовта. 6. Сигурността ни е в приемането, а не в контрола Като човешки същества ние се стремим към сигурност и това често значи, че се стремим да контролираме живота. Но всъщност никога не сме в състояние да контролираме каквото и да било. Научавайки се да се оставяме на потока на живота, ни позволява да приемаме, вместо да се опитваме да контролираме. Това, че нещата „трябва да бъдат“, по определен начин е наша идея, която ни причинява страдания, вместо да приемем реалността. Често необходимостта да контролираме другите е причината за проблеми във връзката. Докато истинската любов не дава присъди. Когато приемем правото другите да живеят живота си по техния си начин, се подобрява и връзката ни. Не сме тук, за да съдим другите, а за да направим най-доброто със собствения си живот. Като се научим да приемаме живота какъвто е, нямаме нужда да контролираме външни фактори, защото сигурността ни идва от вътре. 7. Нямаш нужда да се подобряваш Висшият ти аз иска да помниш, независимо какво може да си научил в семейството или в училище, че няма нужда се подобряваш. Ти си достатъчно добре така, както си. Духовното израстване не идва с усилията да се подобряваш, а идва с приемането на себе си и следването на висшия аз. Приемайки себе си напълно, демонстрирайки безусловната си любов и състрадание, виждаш как естествено изчезват безполезните мисловни модели и изгрява истинската природа на твоята същност.Когато ни води висшият аз, ние помним каква е истинската ни цел. Можем да се освободим от изискванията на егото и да живеем в любов и състрадание. Тогава сме свободни да следваме истинския си път. The post 7 неща, които висшият ти аз иска да помниш (независимо какво казва егото ти) appeared first on Мегавселена.

Любомир Христов: Банките изсмукват жизнените сокове на дребния бизнес и домакинствата

 Любомир Христов Христов е председател на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти. Завършил е УНСС. Последователно става асистент, ст. асистент и главен асистент. В началото на 90-те години е главен икономист и член на УС на БНБ, а от 1995 до 2000 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. Бил е ръководител на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни Технологии".От 2007 до 2008 година Христов е изпълнителен директор в Централен депозитар АД. От 2008 до 2011 година е член в експертна група по финансово образование, Европейска комисия, Брюксел, а от 2011 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейски банков регулатор, Лондон. След приключилите стрес тестове на българските банки експерти и банкери като папагали повтаряха: Банковата ни система е стабилна. И какво от това, след като никой не обясни, защо при такава бетонирана стабилност все още има кредитополучатели, чийто кредити едностранно са с вдигнати лихви. Единствено Любомир Христов коментира колко безсмислени са били стрес тестовете и разкрива некоретното отношение на българските банки към кредитополучателите, малкия и средния бизнес. В обширно интервю пред телевизия Bloomber финансистът говори за липсата на реална законова регулация за поведението на банките и че проверката е била стрес за клиентите, а не за банките. - Какво е вашето наблюдение, вашата преценка за стрес тестовете (СТ) след положителната оценка на гуверньора на БНБ Димитър Радев? - Стрес тестовете са безпрецедентно упражнение в 130-годишнината на БНБ. В същото време трябва да се знае, какво представлява това упражнение по оценка на качеството на активити. Нито повече, нито по-малко то показва платежоспособността на банковата система като цяло и на банките поотделно. Дали в момента или при евентуални възможни и невероятни икономически шокове у нас, банките ще останат платежоспособни?. Отговорът на този въпрос е "да", на ниво банкова система и на ниво отделни банки. Но кого интересува този резултат? Първо акционерите на банките, второ държателите на дългове, необезпечени дългове и трето - няколко хиляди депозанти с депозити над гарантирания минимум от 196 000 лв. Това упражнение и резултатите от него по никакъв начин не засягат обикновенните вложители. - Финансовият министър Владислав Горанов също се развълнува, защото изтегли заем, за да има буфери. Какво не ни казват стрес тестовете за активите? - Ако можем да вярваме на резултатите, които засягат всички нас като данъкоплатци, министърът на финансите реагира бързо с основното, което засяга всеки един данъкоплатец, а то е, че според оценката на БНБ в следващите три години няма да се използват публични средства за подкрепа на банки. Парите, които са взети назаем ще се насочат за погасяване на външния дълг, каза Горанов. За мен основното, което чух са две новини - добри. Първата е, че няма новина, защото аз не научих нищо от тези стрес тестове. И втората новина е, че няма изненади. - Хърсев казва, че е скъпо и ненужно упражнение? - Не съм го чул Хърсев, но средните резултати са средни, защото има банки, които са над и под. Банките, които не са на нивото на средните вече са направили предложения и планове да се коригират - ПИБ и Инвестбанк. Какво цитираме, списъка на т. нар. гнилите ябълки, които американският посланик в София преди 11 години, през 2005 г. изпраща в държавния департамент. Тоест на нас ни бяха необходими 11 години, 10 млн. лв и 900 експерти, за да разберат това, което външно на САЩ знаят от 11 години.  - Стрес тестовете се въвеждат първо в САЩ? - И единствено там са успешни! - Защо тестовете, които провежда Европейската централа не са толкова ефективни и какво още трябва да проверява БНБ, за да има още по-пълна картина? - Въпросът с практиките и на регулаторните органи, не са във вакуум, а в една обществена среда, развити капиталови пазари и развити институции. В САЩ могат да си позволят и моя опит показва, че са много сериозни в това отношение. Американците по принцип, дори като катастрофират гледат да се убият. Надзорниците, регулаторните органи в по-малко развитите страни, независимо дали е България или Мексико са винаги ограничени политически и финансово. Защото когато кажете, че в една банка или в банковата система има проблем, ти трябва веднага да можеш да извадиш парите и да го запушиш този проблем. Затова в САЩ първите СТ, които бяха нпаравени, решиха въпроса, имаше доверие сложиха се парите и въпросът приключи. Европа е по-сложна работа. Нямам никакво съмнение, още повече, че аз съм бил в консултативна група към Европейския банков орган още от самото му създаване 2011 - 2013 година и нямам никакво съмнение в компетентността, високата квалификация и прочие на хората, които извършват СТ. Но там въпросите са политическите ограничения. Могат да се извършат СТ, могат да дадат резултата, но не могат да извадят парите, парите ги вадят страните членки. - Какво показва графиката, която показвате? - Графика съм взел от Файнешъл таймс. Става дума за процента на лошите кредити в кредитните портфейли на банковите системи в няколко страни. Там горе стърчат с половината пари необслужвани кредити Гърция и Кипър, а по-надолу следват Португалия, Италия, Ирландия, България, а след това е Румъния. Тук е едно място, където изпреварваме съседите. Българската банкова система има по-голям процент лоши кредити отколкото Румъния. Тази графика е важна, за да можем да преценим резултатите. Дотук всички коментари, които аз съм чел и които слушам е да повторим това, което е казал управителят на БНБ.Сега въпросът е можем ли да вярваме на тези СТ на БНБ, които са безпрецедентни, те са сложни. Моето заклюение е следното: Нямам никакви причини да не вярваме на резултатите публикувани от БНБ, защото УС на БНБ е избран от българските народни представители, а те са облечени с нашето доверие, на избирателите. Тоест няма причина да не вярваме. От друга страна нямаме никакво основание да вярваме. Имаме основание да вярваме на нещо, само, ако можем да го пипнем, ако можем да го проверим. И ето тук СТ проведени в България или по-скоро формата, в която се обябявяват резултатите се различава от това, което направи Европейският банков орган в края на юли т. г. , третите поред СТ в Европа. А това, което всъщност направи Европейският банков орган беше да публикува по 16 000 числа - показатели, за всяка една банка от 51 подложени на СТ поотделно. Именно, за да могат инвеститорите, защото казахме, че СТ са главно важни за акционерите, да могат сами да повторят упражнението за банката, която ги интересува. БНБ това нещо не го прави, така че ние не можем да знаем. - Можем ли да направим сравнение между резултатите, които направи ЕЦБ и тези, които сега БНБ представя? - Формално погледнато да, но ако се върнем към графиката с лошите кредити. Как така в Ирландия, която знаем, че трябваше да получи помощ от европеския данъкоплатец, за да стабилизира банковата система, там необслужваните лошите кредити са горе долу същите като в България. А в България както чуваме капиталовата адеквватност надвишава в пъти минималните изисквания. Аз не казвам, че този резултат не е верен, но хората трябва да знаят какво е обяснението. Обяснението е много просто.Аз също така казах, че СТ всъщност не е показател или някаква изненада, защото българската банкова система както и други банкови система бяха подложени на практика под съвсем реален стрес, през 2008, 2009, 2010 г. И ние знаем, че как реагират банките. Ето взимам Ирландия и България. Две, малки хубави страни в двата края на Европа. И в двете страни са били раздавани например до 2008 г. ипотечни кредити в евро с плаваща лихва. Плаващата лихва се определя с Юрибор плюс надбавка. В Ирландия е била практиката Юрибор плюс 90 базисни точки, а у нас плюс 300, 400, но това са количествени подробности. Какво се случва когато след 2008 година Юрибора катастрофира, спада от 4 - 5 %, на 0. Ирландските банки спазват договорите и техните кредитополучатели получавт под 1% лихва. Какво се случва в България? Нашите банки едностранно, произволно в нарушение на кредитните договори, които сами са съставили повишават лихвите. Тоест на стрес в България са поставени не банките, а техните кредитополучатели. Ако проблемите в дупките на балансите в Запазна Европа бяха запълнени с публични средства, в България бяха запълнени със средства на кредитополучатели, тоест на част от данъкоплатците. По този начин българската банкова система действа като спирачка, като пясък в колелата на икономиката. С това се обяснява, от една страна високата капиталова адекватност. Всички тези провизии са резултат на практика на неправомерни извличания на средства от малкия бизнес и от домакинствата, които те не дължат. Това, което казах аз и още двама души преди 5 години, днес се вижда в съдебни решения на съдилищата в София, във Варна, в Русе, в Търговище. Ето това е, че на стрес са подложени кредитополучателите у нас, а не банките. Затова й казах, преди г-н Радев да обяви резултатите от СТ, че българската банкова система никога не е била по стабилна отколкото е сега. - Имаше критики, че нямало информация на взаимносвързани лица, когато става дума за отпускане на кредити. Явно тази информация ще остане недостъпна? - Ето вижте, значи ние се правим на европейци. Логиката каква е? Имаш шок върху икономиката, въображаем, възможен, но не невероятен, имаш шок в икономиката, който се състои в рецесия, дефлация спадане на цените на жилищата. Там логиката каква е? Естествено, че част от кредитополучателите, дълговете, кредити, които са раздавали банките няма да бъдат обслужвани. От там, тук се къса връзката, ако не бъдат обслужвани заемите, ще спаднат печалбите на банките. Вероятно, ще бъде подяден капиталът, защото капиталът е първия буфер срещу загуби. Е, да ама тук се къса връзка. Нито една година българската банкова система не е отчела загуба. Отчела е намаление на печалбата. Ето затова казвам, че тя изсмуква соковете, жизнените сокове на дребния бизнес, на средния бизнес, на който може, на домакинствата. И затова България се влачи с такива ниски темпове на растеж. Имаме едно загубено десетилетие от 2008 г. до 2018 г. - Сега обаче има много прогнози, че ще има промяна при лихвите след СТ? - То промяна може да има, но тук искам да отправя крайния отговорен за това състояние в България. Във всяка цивилизована европейска страна регулирането и надзора на банките се състои от две различни дейности. Едната е потенциален или наздор за финансовото благосъстояние или благоразумно поведение на банките, това което е отговорност на БНБ. И другият клон на регулирането е наздор на търговското поведение в бизнеса. Сега се сещам за една друга разлика между СТ в България и в Европа - търговското поведение в бизнеса, да не бъдат мамени клиентите. У нас този надзор в областта на банковия сектор абсолютно липсва, законодателно липсва.Той не е ангажимент на БНБ, няма никакъв орган, които да е ангажиран с това. Ако някой ми възрази ще обясня, че това не е КЗП, тя е с извадени зъби, въпреки че се опитва сега, трябва да признаем на това ръководство, че за първи път са заведени три колективни иска срещу три банки. Ще видим как ще се развият, но това за първи път става. Така че това е, което липсва в България и затова на всякъде другаде банките обслужват клиентите, а у нас клиентите обслужват банките. Разликата със СТ в Европа тези последните, които завършиха през юли, е следната: В неблагоприятни сценарий, който в Европа се е разглеждал, банките - 51, са отделили или са направили оценка за 78 млрд. евро, които те в неблагоприятния сценарий биха платили като глоби именно за нарушение на правилата за търговско поведение. У нас такова перо няма. Никой, никога няма да събере и не е събирал у нас, защото не е глобявал банките. И в този смисъл културата, която господства у нас в банките е изразена така, аз искам да цитирам един мениджър, средно ниво, в клон на голяма банка в Пловдив: Знаем, че не е редно, но знаем, че може! 24news.bg

Ние можем да променим България

 Реч на председателката на БСП КОРНЕЛИЯ НИНОВА  пред заседанието на 49 конгрес на партията  Скъпи социалисти, Скъпи гости, Скъпи българи, Има една дума, която днес бележи в най-голяма степен живота ни - несправедливост. И има друга дума, която най-често чуваме днес - промяна. Тя започна по волята на народите в света, Европа и България. Те поискаха справедливост и се обявиха против малцината, които притежават 97% от богатството в света. Срещу тези, които разпределят политическата власт и икономическата мощ и гледат безучастно и бездушно на мнозината, които живеят в нищета. Народите поискаха, когато се взимат решения за техния живот, да бъдат участници, а не потърпевши. Те въстанаха срещу статуквото, поискаха нови водачи и те да им върнат достойнството - национално и човешко. И да не го продават за пари и власт. БСП сложи началото на такава промяна в България с избора на Румен Радев и Илияна Йотова за президент и вицепрезидент. Благодаря ви и поклон за мъдростта и труда ви. Вие направихте тази победа възможна, вие и хилядите социалисти, които представлявате тук. Нека покажем уважение и към онези над 2 милиона българи, които ни повярваха и последваха, и да убеждаваме останалите, че ние сме промяната и че тя започна и заедно можем да я доведем до край. Днес тя е задължителна. Живеем в две Българии - официална и паралелна. Виртуална и реална. Две Българии, два свята А между тях пропаст. В такава ситуация народът ни отново е изправен пред избор да определи водачите си и той ще реши мъдро, но и днес и ние също трябва да решаваме мъдро. Ще бъдем ли ние тези водачи? Ще отговорим ли на желанието за промяна? Ще променим ли себе си, за да покажем, че можем да променим България? Или ще бъдем част от политическата класа, която си заравя главата в пясъка, очаквайки бурята да отмине. Тя няма да отмине. Ние, ръководството, ви предлагаме тази промяна в партията, която показва, че сме разбрали какво се очаква от нас. Всеки член на партията да знае, че гласът му е важен и пряко да избира председателя на партията си, но и да ограничим председателя в два мандата, за да не се поблазни да я ползва за своя цел. С уважение и зачитане на нашите опитни кадри, да въведем мандатност за народните представители и да отворим път на нови лица - без сблъсък помежду ни и с разбирането, че народът поиска и тази промяна.  Днес имаме още една важна задача - с нашия Национален план за България да посочим друг и различен път от 25-годишния преход на развитие. Да водим по този път и да бъдем гарант, че няма да се отклоним от него. Да кажем каква България искаме днес, но и след 20 и 30 години. Да поставим дългосрочна цел и хоризонт: Осем милиона българи и нито един беден. Такава цел може да ни обедини - да съхраним българския народ от изчезване Но уви, политическото късогледство надделя над държавническото мислене. Политици от различни партии коментираха със сарказъм или с аргумент, че това не може да стане биологически за 4 години. Хора, които мислят за България с хоризонт от 4 години, не могат да бъдат водачи на народа. Те са председатели на партии, но не дават хоризонт, не дават перспектива за България за след 30, след 50 години. Ще ви дам само един пример, а изводите са ваши: Ние предлагаме Национален план за България! Нашият основен опонент предлага доктрината ГЕРБ, доктрината Борисов. От една страна, България. От друга - един човек, една партия, с претенция, че той е национална доктрина сам по себе си. Нашата цел - да спасим българския народ, който изчезва, българщината, която да ни съхрани. Тяхната цел - формулирана на националната среща на ГЕРБ - един милион гласове на изборите. Народ или гласове! Нашият избор е правила, възмездие, сигурност и справедливост. Нашият избор е суверенна България - българските правителства да не търгуват с националния интерес. Държава с правила и справедливост - правила, еднакви за всички и възмездие за всеки, който ги нарушава. Искаме солидарна България, защото сме един народ и наша ценност е силният, можещият, смелият да бъде опора на слабия, уплашения, бедния. Искаме България, опряна на корените си - в културата, духовността и българщината. Такава България може да се изгради от силен, здрав, образован, работещ и единен народ. Как да постигнем това? С решителни действия срещу мафията и битовата престъпност. Държавна грижа за българската икономика и производство, за българското земеделие. Образование, което гарантира грамотност, работа в България и кадри за икономиката. Здравна система, до която всеки българин има достъп. Култура и духовност, които градят ценностна система. Сигурност на границите и всеки дом. Външна политика, подчинена само на националния интерес. Как да постигнем такава България, за каквато мечтаем? Да се изправим срещу мафията и престъпността! Уважаеми социалисти, гости, българи, Мафията, корупцията, сгрешеният модел на прехода си имат своя паралелна държава. Искам да ви представя един различен поглед към тази паралелна държава, некоментиран досега по този начин. В процеса на подготовка на нашия план за България възложихме проучване докъде стигат пипалата на паралелната държава и резултатът е: плащаме от джоба си, извън данъци, осигуровки и такси, неофициално над 2 млрд. лв. годишно за здраве, над 1,5 млрд. за образование, над 3 млрд. лв. от завишените цени на монополи и картели, над 1 млрд. лв. за подкупи за административни услуги, над 2 млрд. лв. щети от нагласени обществени поръчки. 10 млрд. лева за паралелната държава, което е средно по 4000 лева на семейство. Това е резултатът от прехода. Ние ще закрием тази паралелна държава. Ние ще положим основите на друга, в която държавата има своята роля в икономиката. Стига с фалшивата теза, че държавната собственост се управлява зле. Управлява се зле, защото политически ръце се бъркат вътре и крадат. Стига с вредната политика - всичко на приватизация, всичко на концесия.  Още веднъж поздравления, г-н Президент, за наложеното вето върху грабителския закон за концесиите. Ще въведем законодателство за държавната и общинската собственост, което гарантира нейното съхраняване, професионално управление и развитие. Създаваме фонд "Индустрия", защото без производство няма бъдеще. Казват, че това било остаряло като подход, било социалистическо. Не се срамуваме, че е социалистическо, но се питаме кога г-н Юнкер е преминал в нашите социалистически редици, предлагайки Плана "Юнкер" за Европа, което е същото - Европейски план за развитие на индустрията, пренесено в българска среда. Предлагаме фонд "Иновации" със 150 млн. лв. за подкрепа на млади български инженери и специалисти, които да основават свои фирми и да развиват свои марки. Наша грижа са средните и малките предприятия Ето защо отделяме сегмент за малки и средни предприятия на българската фондова борса, чрез който малки и бързоразвиващи се фирми без финансова история да набират капитал през опростена процедура, за да могат да се развиват. Държавата запазва мажоритарен дял в Националния гаранционен фонд, но привлича допълнителен ресурс, давайки възможност на банки, инвестиционни фондове, застрахователи да участват през фонда във финансиране и подкрепа на малки фирми. Увеличаване на застрахователния капацитет на Българската агенция за експортно застраховане, като един от механизмите да помогнем на българските производители да излязат на международните пазари. Нашата голяма цел е българските компании да получат на едно място финансово подпомагане, административно обслужване, с минимално бюрократични спънки, дялово или кредитно финансиране за своя бизнес с дългови инструменти и застраховка за износ.  Обявяваме нулева ставка за данък печалба при годишен оборот от търговска дейност до 150 000 лева на стартиращо предприятие, създадено от млад предприемач - до 35 години, който в рамките на 24 месеца да открие минимум 5 работни места. За каква енергетика сме ние? Последователна политика за стабилизиране на енергетиката и внимание, насочено към развитие на енергийната инфраструктурата  чрез търсене на инвеститори. Политика за създаване на честни и прозрачни търговски отношения между потребителите и топлофикационните дружества, чрез заплащане на реална консумация, удвояване на обхвата на домакинствата, които получават енергийни помощи от 250 000 лева на 500 домакинства. Знаем, че икономика без развит транспорт и инфраструктура не може да има и ще поддържаме такава инфраструктура, ще строим. Но днес поставяме акцент върху два неотложни проблема - спиране на концесията на летище София и развитието му като стратегическа инфраструктура с държавно управление; спешни действия за оздравяване на БДЖ чрез двегодишна държавна гаранция за изплащане на задълженията към кредиторите и последващи действия за рефинансиране на дълга. Земеделие Българската плодородна земя не храни българския народ и това е недопустимо. Започваме серия от мерки, с които да гарантираме, че българската земя ще се обработва, че субсидиите няма да отиват в 5-6 от големите собственици и арендатори, че българската продукция ще има своите пазари за износ. Готови сме със закон за храните, за насърчаване на българските производители, чрез наименование "Българско" и то да бъде поставено само на продукти, произведени в страната, чиято основна суровина е с произход в България. В асортимента на търговските вериги с годишен оборот от над 2 млн. лв. задължително ще се въведат прагове за произведени в България продукти - 51% плодове и зеленчуци в сезон, 30% извън него; 70% мляко и млечни продукти. Който от тези добронамерени чуждестранни инвеститори не изпълнява това и получи санкции, те ще отидат в специален фонд, с който ще се насърчава българското земеделие. Предлагаме мерки за отпадане на многото прекупвачи по веригата производител-потребител, които съсипват и труда на производителя, но оскъпяват и продукта за потребителя. Ще контролираме и тавана на субсидиите по линията на директните плащания и ще пренасочим ресурс от тези субсидии за животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство, но на база на реална произведена продукция, на килограм произведен продукт, а не на заградена площ пустееща земя. Нашето специално внимание е към местната власт и регионална политика. Със специален план за Северозападна България, Родопите, Странджа, Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити региони. Децентрализация, но наистина децентрализация по правила и край на прехвърлянето на отговорности от държавния бюджет към общините, без те да са покрити с финансиране, защото общините загиват.  Образование и наука Ревизия на образователната реформа на ГЕРБ. Промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Публични финанси само за държавните и общинските училища. Един учебник на предмет, но с неограничен брой помагала. Създаваме Национална карта - Образование и икономика, изработена от държавата, общините и бизнеса, в която се прогнозира и планира икономическото развитие. Залагат се специалности и се гарантира, че когато тези хора завършат, ще имат работа, а икономиката ще има нужните кадри. Утвърждаване на държавна поръчка в университетите, основана на планирането на нуждите на икономиката. И студентите там ще учат безплатно. Таксите ще се поемат от държавата. Готови сме с нов закон за професионалното образование, което да дава добро обучение в реални условия в производство със стажуване и работа. Специално внимание на науката със Закон за развитие на академичния състав, със създаване на развойни центрове и такива за технологичен трансфер към БАН. Стартовата заплата за млад учен да е не по-ниска от две минимални работни заплати. Базови минимални заплати за заетите в науката по основен трудов договор в БАН, Селскостопанската академия и държавните висши училища. Култура и духовност В съвременния глобализиран свят, културата е изразител на националната идентичност. Ето затова ще се стремим към постепенно постигане на 1% от БВП от държавния бюджет за култура. Усъвършенстване на финансирането със специална подкрепа към съвременното българско изкуство, културно-историческото ни наследство, развитие на българското киноизкуство. Социална политика, доходи, справедливост и здравеопазване Както вече сме правили, обвързваме размера на МРЗ с темпа на увеличение на средната такава. Отглеждането на дете от една до двегодишна възраст да следва размера на МРЗ. Пристъпване към първи стъпки за семейното подоходно облагане. Работещите млади семейства ще получават отстъпка от данъка, който дължат, с по 50 лева месечно за едно дете. Разширяваме обхвата за помощите в началото на учебната година, освен върху първи, а и върху втори, трети и четвърти клас. Предлагаме промяна в данъчното облагане. Доходи над 10 000 лева на месец да бъдат облагани с 20% данък. Пристъпваме към преизчисляване на пенсиите. Няма начин да въведем справедливост в пенсиите, ако не направим истинско преизчисляване на основата. И това също е правено от БСП. Здравеопазване Ако служебният кабинет не го направи, ще премахнем пръстовите отпечатъци в болниците. Всеки, който се осигурява, ще има безплатен достъп до здравеопазване с премахване на всички допълнителни натоварвания за доплащане. А тези, които не могат, държавата ще осигури специален социален фонд, с който да ги покрие. Ще модернизираме Спешната помощ, но и ще гарантираме държавните и общинските болници там, където са в труднодостъпни райони и хората нямат възможност да се лекуват. Здравни кабинети в училищата и специална грижа върху здравето за младите - здравословно хранене и спорт за младите хора в България. Външна политика Активна, балансирана в полза на националния интерес. Пълноценно членство на България в ЕС и НАТО - да, но и стъпки за отпадане на санкциите от ЕС срещу Русия. Отбрана и въоръжени сили Промените в глобалната среда пораждат необходимост от изработване на изцяло нова Стратегия за национална сигурност и ние я готвим. Да осигурим условия на Въоръжените сили за изпълнение на техните конституционни задължения. Нека да използваме пълноценно капацитета и на българския военнопромишлен комплекс, за да създадем работа на българските предприятия и работни места на българи в тях. Осъвременяване с минимум от 10% на базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниска длъжност в сектор "Сигурност". Доизграждане на стената. Активни действия за връщане на мигранти, които не са бежанци от война. Връщане оттам, откъдето са дошли. Ако служебният кабинет не го направи, ще отменим Постановление 208 на МС, с което се вмени задължението за българските кметове да приемат бежанци на територията си, като им осигуряват домове, здравни, социални и всички други осигуровки. Последователна, ясна и категорична заявка в Европа, че искаме промяна в Дъблинското споразумение. Вътрешна сигурност и обществен ред Готвим нова полицейска карта, с която в районите на селата се създават нови участъци, постове с постоянен жандармерийски състав и транспортна техника. Постоянният пост отговаря за до три села, като осигурява патрулна дейност и незабавна реакция при кражби и други престъпни посегателства. Пълно обезпечаване на Криминалната полиция с модерна техника и експерти. Създаване на регионални центрове по криминалистика. Един ключов въпрос за правосъдието и справедливостта за всеки. Да постигнем реално върховенство на закона. Но как? Наказателният процес е бавен. Ето защо предлагаме промени в НПК, които ограничават възможностите за връщане на делата от съда на прокуратурата. Въвеждане на стриктни срокове, както и на жалба за бавност в наказателния процес, като средство - реакция за защита на бавенето му. Правила за работещо бързо производство, които да се прилагат задължително при различни видове престъпления: кражби на лично имущество, причиняване на телесни повреди, грабежи и др. Разширяване на кръга на престъпленията, при които наказателното производство започва по инициатива и решение на пострадалия. Така нареченото частно обвинение. Нови състави на длъжностните престъпления и престъпления против стопанството, които отговарят на съвременните реалности, и които засягат високите етажи на властта. Предлагаме отпадане на непредпазливостта, като форма на вина, при транспортните престъпления, извършени след употреба на алкохол и наркотични вещества. И по-тежки наказания в тези случаи. Отпадане на прилагането на определението "Маловажност" при осъществяване на престъпления против собствеността. Става дума за битовата престъпност. Ето такава програма. Тя е доста по-обемна, ние обсъдихме с вас - структурите на БСП, коалиционни партньори, структури на гражданското общество, неправителствен сектор, специалисти и учени. Тази програма остава отворена и търсим подкрепа за нея от широк кръг български граждани, за да можем да я реализираме заедно. Но сега стои главният въпрос: Откъде пари? Популизъм ли е това, което предлагаме? Пари има. Стига да се харчат разумно и да не се крадат. Променяме начина на бюджетиране в държавата. Какво правеха нашите основни политически опоненти досега - ГЕРБ? Залагаха в бюджета умишлено по-малко приходи от тези, които се очаква да влязат. Съответно по-малко разходи. И рязане най-вече на социални придобивки. Реализиране на излишъци, очаквани, защото са занижени приходите. Политическо пъчене за добре справяне с работата, но тези излишъци се харчат непрозрачно, не през бюджета, не през НС, а с постановление на МС и по едноличното решение на един човек. Край с тази практика! Правим реални бюджети. Залагаме реални приходи. И залагаме тези разходи, които смятаме, че трябва да са приоритетни в политиката на държавата. Не приемайте нито един упрек, че харчим безразборно пари. Когато е управлявала БСП, е оставяла ръст в икономиката, резерви, социална политика, ръст в доходите. Никога няма да приемем такива обвинения, защото не е популизъм, когато преизчислихме пенсиите през 2008 г., не беше популизъм, когато освободихме младите семейства от лихви по кредити за жилища, не беше популизъм, когато премахнахме таксата за посещение при лекар за пенсионерите, нито когато детските следваха ръста на МРЗ, преди Данков да развърже социалните плащания от заплатата. Това не е популизъм. Това е реализъм. Реализъм е да стъпиш на нещо, което вече си вършил. Самочувствие е да кажеш: Ние можем на базата на този опит да развием тези политики с нови съвременни мерки. Самочувствие е да кажем: Можем да продължим, и ще свършим тази работа, заради целта, която сме си поставили. Важно е да се хванем и да го направим! Ще има съпротива. Ще бъде трудно, но нека. Лесните неща са скучни. Скъпи социалисти, скъпи българи, Миналото ни е оставило много мъдрост, от която да се поучим. Харесвам мислите на един велик китайски мъдрец. Той е завещал една заръка: "Ако ти е трудно, значи вървиш по правилния път. Важното е да не спираш." Успешен е онзи човек, който, следвайки идеята си, стига до целта. Нека последваме идеята си. Нека постигнем целта си. Да постигнем такава България, каквато искаме, каквато мечтаем. Когато пътуваме по нейните пътища, да няма нито едно късче необработваема земя. Когато се разхождаме в парковете, да виждаме млади семейства с детски колички. Когато ходим по улицата, да не срещаме просещи хора. Когато говори учител, въздухът да трепери от уважение. А когато български политик излезе на международната сцена, с респект да се казва: "Влиза България". Българската социалистическа партия можем да постигнем такава България! Вие можете, защото сте стойностни хора и почтени родолюбци. Вярвам във вашата мъдрост и сили. Пожелавам ви: На добър час! За България! Ние предлагаме Национален план за България! Нашият основен опонент предлага доктрината ГЕРБ, доктрината Борисов. От една страна, България. От друга - един човек, една партия, с претенция, че той е национална доктрина сам по себе си. Нашата цел - да спасим българския народ, който изчезва, българщината, която да ни съхрани. Тяхната цел - формулирана на националната среща на ГЕРБ - един милион гласове на изборите. Народ или гласове! Мафията, корупцията, сгрешеният модел на прехода си имат своя паралелна държава. Плащаме от джоба си, извън данъци, осигуровки и такси, неофициално над 2 млрд. лв. годишно за здраве, над 1,5 млрд. за образование, над 3 млрд. лв. от завишените цени на монополи и картели, над 1 млрд. лв. за подкупи за административни услуги, над 2 млрд. лв. щети от нагласени обществени поръчки. 10 млрд. лева за паралелната държава, което е средно по 4000 лева на семейство. Това е резултатът от прехода. Създаваме фонд "Индустрия", защото без производство, няма бъдеще. Казват, че това било остаряло като подход, било социалистическо. Не се срамуваме, че е социалистическо, но се питаме кога г-н Юнкер е преминал в нашите социалистически редици, предлагайки плана "Юнкер" за Европа, което е същото - Европейски план за развитие на индустрията, пренесено в българска среда. Предлагаме фонд "Иновации" със 150 млн. лв. за подкрепа на млади български инженери и специалисти, които да основават свои фирми и да развиват свои марки. Да постигнем такава България, каквато искаме, каквато мечтаем. Когато пътуваме по нейните пътища, да няма нито едно късче необработваема земя. Когато се разхождаме в парковете, да виждаме млади семейства с детски колички. Когато ходим по улицата, да не срещаме просещи хора. Когато говори учител, въздухът да трепери от уважение. А когато български политик излезе на международната сцена, с респект да се казва: "Влиза България". ДУМА

Борисов пред Франс прес: За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна

 От БСП лъжат, че ще настояват за отмяна на санкциите срещу Русия, на тях им е силно бъдещето време . Това каза лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов в интервю за Агенция „Франс прес“. На въпрос какъв е верният том спрямо Русия, Борисов коментира, че страната ни много пъти е влизала в конфликти с нея, отстоявайки европейската политика. „За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията“, уточни той. „Един от главните ни проблемите ни с Русия, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса“, обясни лидерът на ГЕРБ. „Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме“, допълни Борисов. „Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме“, каза още той. „В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа“, допълни Бойко Борисов. На въпрос дали би подкрепил вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП, Борисов заяви: „Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Ние искаме настоящето да ни е добро“. „Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември“, коментира той.  „Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал“, обясни Борисов. „Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото“, поясни той.   Четете тук пълното интервю: Агенция „Франс прес“: Очаквате ли ескалация на напрежението между ЕС и Турция в близкия месец до референдума и каква е правилната политика на България в тази ситуация? Бойко Борисов: Има съвпадение, което допълнително напряга ситуацията - референдум в Турция и избори в ключови държави в ЕС като Холандия, Франция, Германия и България, която е на границата. В една такава ситуация винаги се изговарят неща, които след това за съжаление дълги години не могат да отшумят. Ескалацията ще продължава. Всички страни само губят от нея. Могат да имат краткосрочен успех за изборите, но в дългосрочен план за губещите. Защо? От една страна споразумението с Турция работи добре с ЕС, помните какво чудо беше преди година и половина – две, балканският път, какво се случваше по границите на Македония, Сърбия, Хърватия, Унгария, Австрия, Германия, на Ламанша какво беше. Споразумението намали с 80%, официална статистика, натиска на границата с България. България се справи добре. Тези проблеми във времето бяха решени. В същото време Турция без ЕС каква търговия ще прави? Освен това толкова турски граждани живеят в най-хубавото място на Европа, която със своята толерантност ги е приела и те изкарват парите си там, образоват децата си. С една дума конфронтацията не носи нищо положително в дългосрочен аспект. Носи само наслагване на тежки обиди в дипломатическите отношения, които след това трябва да бъдат преодолявани по някакъв начин. Във времето, през което съм бил премиер съм се старал и ЕС и с Турция да поддържаме балансирани отношения във взаимно изгоден интерес за всички. Затова в началото, когато предлагах бежанците да се държат в близост до точките на конфликт, да се изтеглят бежанските лагери в трети страни, извън ЕС, а ние да ги подпомагаме финансово, докато военните конфликти приключат сега стана принцип в ЕС, но се загубиха доста години. Огромният наплив на мигранти, който дойде в Европа разклати много управления и имиджа на много от водещите политици. Ние през това време тихо направихме преградни съоръжения, подсилихме границата, поддържахме с турското правителство такива взаимоотношения, че и те да имат полза да охраняват границата. Натискът върху българската граница в момента е почти нула. Агенция „Франс прес“: Но сега отношенията между България и Турция се влошиха с намесата на турската страна в полза на ДОСТ. Правилна ли е реакцията от страна на сегашните власти? Бойко Борисов: Президентът Румен Радев го каза най-точно, че е недопустима тази намеса, но в същото време трябва да се продължи с дипломация, с действия, които отчитат, че това е наш съсед. Тук съм съгласен с него. В същото време, ако се върнем 27 години назад, колко години сме говорили, че не е хубаво да има партии на етнически принцип. Това не е от вчера, ДОСТ е отпреди 5-6 месеца, но откога в българската политика и обществото е говори, че българските мюсюлмани, роми и всички останали етноси трябва да са във всички партии, независимо дали в ГЕРБ, БСП и т.н. Вижте така наречените смесени райони там кметовете са само от ГЕРБ и ДПС, други партии няма. Вижте резултатите в тези райони БСП е четвърта политическа сила почти навсякъде. Битката навсякъде е между ГЕРБ и ДПС. Защо? Защото в ГЕРБ вече има десетки, да не кажа стотици хиляди мюсюлмани. В ГЕРБ те виждат, че ние сме за развитие на регионите, в партията могат да бъдат и министри, и депутати, и общински съветници, и кметове. Има равен старт и шанс с всеки християнин. Агенция „Франс прес“: Каква част от кметовете в смесените райони са на ГЕРБ? Бойко Борисов: Много са – в Разград, Търговище, Дулово, Силистра, Алфатар, Никола Козлево. Много да изброявам много дълго време. Хайде да изброим на БСП. През годините, ако се погледне ще видите, че винаги тези общини от БСП, НДСВ, бяха обикаляни. Хубаво, ама когато ДПС започна да се изчерпва, довчера Лютви Местан със Сергей Станишев се целуваха на Орлов мост, тогава какъв беше г-н Местан и от трибуната на Парламента в хор крещяха и БСП и ДПС – боли ли ви, ще ви избием зъбките. Забравихте ли това преди 2 години? Не? И ние не сме го забравили, заради това се съсредоточихме в партията с политиката, която имаме да правим в тези смесени райони обредни домове, във всяко населено място, което в 21 век нямаше вода, канализация, пазар, детски градини, реновирани училища. Навсякъде за тези 2 години всичко е направено и се строи в момента. Давам пример с едно Ябланово, откъдето е започнал Възродителния процес и там от 12 общини 9 са с кметове на ГЕРБ. Има кметове на ГЕРБ, които не говорят български, говорят турски и са на по 20, 25, 27 години - млади хора. Там направихме пътищата, закарахме вода до домовете им, в 21 век на чешмите нямаше вода.  Агенция „Франс прес“: Много ясно завихте, че с ДПС коалиция няма да правите, но дали сътрудничество с партия, която би ви подкрепила в Парламента бихте приели? Бойко Борисов: Винаги сме били искрени към ДПС, на президентските избори казахме, че не желаем подкрепата нито на ДПС, нито на ДОСТ. ДПС открито и ясно гласуваха за президента Радев. В същото време считам, че всички български партии трябва да се уважават и действително да сме опоненти, а не врагове. Когато ДПС са ни помагали за нещо аз съм излизал на трибуната в Парламента или в интервю, за да благодаря за помощта за даден закон. Мога да изброя и сега – благодарихме им, когато приехме бюджета, когато отстоявахме плоския данък, когато приехме Закона за предварителното отчуждение, защото иначе бяха блокирани всички инфраструктурни проекти и щяхме да загубим европейското финансиране. Обществото знае, за кое сме казали благодари. Имаше един израз за градивната опозиция, не да си опозиция само, за да си на всяка цена против, а това, което го имаш в програмата си и го предложи мнозинството да го подкрепиш. Така бихме постъпили и ние ако има такова предложение в Парламента, на който и да е.  Агенция „Франс прес“: Какъв е верният тон спрямо Русия, като се има предвид, че България е свързана историческия с нея, но се управлява от Владимир Путин. С Русия на Путин България трябва ли да има някакви привилегировани отношения? Бойко Борисов: Имаше Русия на Горбачов, Русия на Брежнев, Русия на Елцин, сега е Русия на президента Путин. Много пъти влизахме в конфликти, отстоявайки европейската политика. За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията. За „Южен поток“ имахме доста словесни престрелки не само с президента Путин, но и с външния министър Лавров. Какво се разбрахме накрая? Ако европейският газов хъб „Балкан“ функционира и ЕК, заедно с България имат интерес за диверсификация на доставка на газ, не само по южния газов коридор, който минава през Гърция, Турция и Италия и беше допуснато България да бъде заобиколена, но сега с европейския газов хъб, със знанието и участието на ЕК една тръба може да дойде до България за 15 млрд. Това е в полза и за Русия, и за България, и за Европа. Освен това започнахме да разработваме газовите и петролните си находища в Черно море – „Хан Аспарух“ и „Силистар“. Има доста добри данни към момента на най-големите компании в сферата. Вярвам, че тези компании не си слагат парите на вятъра, които са огромни, за проучвания. В следващите години ще има диверсификация по тези тръби, които подменихме и всички компресорни станции вече са реверсивни, направихме с Румъния интерконектора, сега правим с Турция, Гърция и Сърбия. През новите ни тласкатели и сега по тези тръби можем да пренасяме газ до Солун.  Един от проблемите ни с Русия, главен, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса. Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме. Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме. Между другото там ремонтираме и хеликоптерите от НАТО и в корабостроителницата във Варна ремонтираме руски кораби. Изгодно и за двете страни, решен е още един проблем, който беше насложен. В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. Тук, като българи дължим огромна благодарност на ЕК, че застана твърдо зад нас и отрегулирахме и този процес. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа. Агенция „Франс прес“: Споменахте „Южен поток“. Идеята за доставка на руски газ в бъдещия хъб може ли да се разглежда като частично осъществяване на „Южен поток“? Бойко Борисов: „Южен поток“ като име вече не съществува. След като една тръба идва почти до Истанбул и завива към Истанбул, нищо не пречи една тръба да продължи и за България, за да може да се покрие с капацитета, който имаме в момента. Това е изгодно и на руснаците, защото е диверсификация и за тях, да не минават изцяло през Турция, защото и там в момента не е най-спокойното място.  Агенция „Франс прес“: Тоест част от този проект, който преди беше разработен за „Южен поток“ да се използва? Бойко Борисов: Тръбите така или иначе са във Варна и Бургас, те са тук. Когато в този телефонен разговор попитах президента Путин има ли интерес, за да работим по тях, той каза има и тогава направихме тази голяма европейска конференция във Варна. На нея дойдоха шефовете на най-големите дирекции в ЕК. Президента Путин имаше една единствена претенция - ЕК да е за. Ясно е, че България винаги или поне докато ГЕРБ управлява ще се съобразява с общите европейски решения.  Агенция „Франс прес“: Примерите, които изброихте показват какво- че България поддържа отношения с Русия с прагматична цел? Бойко Борисов: Отношенията са факт. Те са факт, изброих къде какво сме направили. Като резултат тази година имахме рекорден брой руски туристи. Може би, най-много за всички времена. И този въпрос го отрегулирахме- в условията на санкции ръстът на стокооборота с Русия е 14%.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли подкрепили вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП? Бойко Борисов: Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Израснах във времето на социализма, карайки на татко москвича само в петък, когато имаше банани и портокали само на Нова година, и то по 2-3 на семейство, тогава знаехме, че бъдещето е времето, към което се стремим, някога в бъдещето. Ние искаме настоящето да ни е добро. Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември.  Агенция „Франс прес“: Една страна може ли да постави вето? Доколкото ми е известно с мнозинство се взимат решения за санкции.  Бойко Борисов: Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал. Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото.  Агенция „Франс прес“: При ваш нов мандат каква ще е позицията Ви? Бойко Борисов: Позицията ни ще е такава, каквато е била досега- заедно със всички европейски държави санкциите ще продължат до категоричното спазване на Минските споразумения. Това сме го заявили категорично и сме го правили 2 години. При нас въпросителни няма.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли обобщили всичко това, което казахте за Русия? Доколкото разбирам от една страна в политическите отношения България твърдо следва политиката спрямо Русия, но има привилегировано отношение в икономиката.  Бойко Борисов: Има прагматично отношение. Историческите отношения между България и Русия са задружни. В огромната си част българският народ приема, че те са наши освободители. Това е усещането на хората. Ние сме поставили отношенията на ниво взаимоизгодни и прагматични. Оттам нататък като част от европейското семейство и лоялен член на НАТО твърдо изпълняваме ангажиментите си. Това сме го правили 7 години. Въпроса го приемам повече като препотвърждаващ позициите, а не като БСП да шикалкавим по начина, по който шикалкавеха за коалиция с ДПС. Да се върнем на първия въпрос, какво отговарят на въпроса ГЕРБ и БСП. Ние казваме- няма да правим коалиция с ДПС и ДОСТ. БСП казват- ще питаме нашите избиратели какво мислят по въпроса. Как ще питате избирателите си и кой ще брои резултата?  Агенция „Франс прес“: Руският посланик изрази желание Путин да бъде поканен за 14-тата годишнина от освобождението. Имате ли позиция по въпроса дали трябва да бъде поканен?  Бойко Борисов: В България трябва да бъде поканен Путин и Тръмп. Тези, които управляват трябва да отидат в Москва, във Вашингтон, разбира се първо в Брюксел. За съжаление, за тези 7 години и половина като премиер не отидох в Москва. Не знам дали съм постъпил правилно.  Агенция „Франс прес“: Споменахте Путин, Тръмп и други. В сегашната обстановка като че ли интересът на САЩ към Балканите намаля, ЕС има много проблеми. Опасявате ли се, че при тези обстоятелства Балканите да бъдат дестабилизирани, отново да изникнат противоречия в много балкански страни?  Бойко Борисов: След 26 март остава само и България да бъде дестабилизирана. Гърция няма накъде повече да се дестабилизира. Не само с мигрантите, а и с финансовата и икономическа криза. Международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. На Турция международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. Македония години наред вече не може да направи правителство. Сърбия с пускането на влак до Косово надали ще направи отношенията там по-малко взривоопасни. Това, което се случи в Крим, може да се случи и в България.  Агенция „Франс прес“: В какъв смисъл? Бойко Борисов: Оказва се, че би могло едно население, което се има за проруско, може да се има и за протурско, да каже ние искаме самоуправление. Тук според мен, гледайки предизборната кампания, идва най-голямата опасност от ДОСТ. Просто съм изумен от това, което ми показаха на клипове като пропаганда от възродителния процес.  Агенция „Франс прес“: Какво точно? Бойко Борисов: Ще Ви ги дадем да ги видите. Как в Турция се агитира сред българските изселници за изборите на 26 март. Агенция „Франс прес“: Имате ли информация в България да срещат подкрепа от страна на мюсюлманското малцинство? Бойко Борисов: Има места, където имат силна подкрепа.  Агенция „Франс прес“: Да се върнем на обстановката в Балканските страни (…) Бойко Борисов: Остава само България. В Румъния продължават протестите всяка вечер месеци наред и то един месец след избори. Не може да се каже, че и там е най-спокойното място. Това, което се случва в Македония, в Босна и Херцеговина е голям проблем.  Агенция „Франс прес“: Русия винаги е имала интерес към Балканите. Турция също интереса си. Очаквате ли Балканите да попаднат в сблъсъка между тези две страни и конфликтите да ескалират?  Бойко Борисов: Русия и Турция в момента са в прекрасни отношения. Затова считам, че това говорене на колегите, че ще ходят да тропат и да поставят вето в Брюксел в един момент може да се постигне друг ефект. Спасението на България от всякакви такива процеси е в членството й в ЕС и НАТО.  Агенция „Франс прес“: Смятате, че Балканите не могат да бъдат дестабилизирани повече от това? Бойко Борисов: Остава България, защото страната ни с икономическия растеж от 3.8%, 0 инфлация, на излишък, най-нисък външен дълг е място на стабилност. Това президентът Радев го е казвал на срещата си в Берлин с немския бизнес.  Агенция „Франс прес“: Бившият президент Плевнелиев вчера говори за намеса на Русия в българските вътрешни работи. Имате ли впечатление, че Русия се намесва в българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Като слушам как от БСП се извежда като приоритет ветото за санкциите, може би има някаква, след срещите с Решетников, след отиването им на конгреса в Москва. Може да има някакви договорки, но аз нося отговорност за ГЕРБ и затова предпочитам да говоря за това какво правим и какво ще отстояваме.  Агенция „Франс прес“: Нямате впечатление, че на този етап Русия се намесва във българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Би било много нечестно да го кажа, защото след последния ни телефонен разговор с президента Путин, направихме всичко, за което се разбрахме. Би било нечестно и некоректно да изляза и да го кажа. Ако ме бяхте питали преди една година, може би щях да кажа точно това. След като разговаряхме и поставихме няколко теми- всички бяха решени. Не считам, че имам основание да го кажа, за другите партии не знам.  Агенция „Франс прес“: Споменахте многократно, че България е лоялен член на ЕС. Според вариантите за бъдещо развитие на ЕС на Юнкер къде виждате България?  Бойко Борисов: България има стратегическо място на Балканите, външна граница на ЕС с най-проблемния съсед, в случая Турция. Понеже е модерно първа, втора скорост, България трябва да бъде в страните на първа скорост, защото българският народ по време на нашето управление си изстрада спазването на Маастрихтските критерии и на всички правила на ЕС, което много държави не направиха. Българският народ заслужава мястото си на първа скорост. Колко държави в Европа могат да се похвалят с нулев бюджетен дефицит? България излезе на излишък от последната година. Колко? Да не кажа, че няма. Колко държави могат да кажат, че са спазили Маастрихтския критерий за външен дълг до 60%. България е отличник- 0 инфлация, 14 млрд. фискален резерв, стабилен лев.  Агенция „Франс прес“: Това в голяма степен го дължим на Валутния борд.  Бойко Борисов: Да, защото го подпираме Валутния борд, така че да е борд. Преди 2 години, когато взехме управлението, фискалният резерв беше слязъл на 3 цяло и нещо. На фона на всичко това българският народ успя да изплати и огромната сума от 1,3 млрд. лева натрупани задължения към американските централи и 1, 2 млрд. платихме на руските централи с опростени лихви от 90 млн. от президента Путин. Успяхме след като фалираха КТБ да изплатим 3,7 млрд. лева на вложителите с до 100 хил. евро. Това са огромни пари, които българският народ отстоя, за да бъде във всички граници, които е поставил ЕС, за първа скорост. Сега дойде ли редовно правителство веднага трябва да кандидатства за чакалнята на еврозоната. Стрес тестът на банковата система мина отлично.  Агенция „Франс прес“: Да, но България продължава за съжаление да е най-бедната страна в ЕС, излиза в доклади на ЕК, че е корумпирана, как влияе всичко това? Бойко Борисов: Те всички са корумпирани, корупцията не е българска дума. Ние го отчетохме като проблем и през тези две години хвърлихме всичките си усилия в борбата срещу контрабандата, защото бяха огромните черни пари, които развращаваха цялата система в България. Сега с антикорупционния закон и звеното, агенцията, която ще разследва, ще има правомощията да стигне до конфискация на имуществото. Защото когато се конфискува имуществото, придобито по престъпен начин, ще спрат и да искат да крадат, защото няма да има смисъл. Като си направи някой къща, ще му я вземат или ако си купи кола, ще му я конфискуват. Агенция „Франс прес“: Защо не го направихте? Бойко Борисов: Имаше много неща, които правихме, но антикорупционният закон не успя да мине, защото нямахме достатъчен брой депутати. А когато си поставяш такива задачи трябва да имаш 121 депутати, за да го приемат. Убеден съм, че по този начин, който предлагаме и е абсолютно в унисон с това, което и Брюксел и народът искат, ще бъде първа точка в новия Парламент, рязко ще се намали това усещане за корупция. Също и с електронното управление, с това, което предлагаме за борба с бюрокрацията, виждате как оборудваме вече полицейските си коли. Така, че отвсякъде, откъдето идва усещане на гражданите за корупция да можем да го смажем. Агенция „Франс прес“:В този смисъл кои страни от румънския модел за борба с корупцията бихте възприели и кое смятате, че е неподходящо за нас? Бойко Борисов:С цялото ми уважение към съседите, никога Румъния не ми е била модел за подражание. Искаме да бъдем като Германия. Това е моя модел и към това трябва да се стремим, защото съседите ги познавам добре и не знам някой да е емигрирал в Румъния. Всички бягат в Германия, Франция. Нашият модел е там. Аплодирам това, което румънските колеги са направили и считам, че с това, което предлагаме ние резултатите ще са много добри и в тази цел, защото това, което направихме в борбата с контрабандата беше отчетено и от г-н Франс Тимерманс, в изказванията и в доклада за борбата с контрабандата. Нещо, което събра над 2,3 млрд. евро повече в бюджета. Това са много пари. Агенция „Франс прес“:Разбирам, че Румъния не Ви е модел за подражание, но сме както се казва в една лодка. Бойко Борисов:Радвам се, че и главният прокурор Сотир Цацаров се срещна с румънската прокурорка Лаура Кьовеши, може да се обменя опит. Нашите служби в МВР винаги са работили много добре с румънците. Винаги съм за това да се вземе доброто от всеки един модел. Агенция „Франс прес“: Всяка година Европейската комисия оценява и България и Румъния, как стана така, че те дръпнаха в борбата с корупцията, а България не са?  Бойко Борисов: Аз само до преди няколко месеца чувах как заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс заплашваше Румъния със спиране на европейските фондове. Аз го слушах това, защото такъв успешен модел направиха, че в един момент щяха да си счупят държавата със закона, който приеха и изкараха милиони на улицата. Това е неустойчив модел. Аз съм „за“ да арестуваме всички. В края на краищата щом това се иска, да се арестувахме всички. Но само преди месец видяхте какво се стана, затова търсим устойчивост, каквато има в Германия, каквато има в Австрия, в Холандия.  Агенция „Франс прес“: И смятате, че това може да се осъществи именно чрез този централен орган ?„ Бойко Борисов: Точно така – абсолютно независим, по румънски модел, щом искате да чуете и думата „румънски“ модел.  Агенция „Франс прес“: Настоявате ли за отмяна на механизма за наблюдение от Брюксел или смятате, че той помага и поощрява борбата с корупцията?  Бойко Борисов: Ако нещо положително е станало в съдебната система, то е благодарение на механизма. Този механизъм в рамките на тази Европейска комисия ще бъде заменен с преки проверки по дела и по системи. Считам, че ще бъде достатъчно, защото системата има нужда от контрол и проверка. Ние не можем да я контролираме, защото политиката по никакъв начин не може да се намесва в тази власт, но когато идват проверяващи прокурори за помощ, за съдействие, това е само хубаво за България. По същия начин могат да идват и съдии – да се съберат само съдиите и да видят. В края на краищата, когато телефонните измами на възрастни хора са толкова голям проблем защо 62% от присъдите са условни. Това превенция ли е? Ако го кажа аз това може да възпали съдийската гилдия. Но, ако седнат съдите и си помислят – нашите баби и дядовци заслужават ли да им случва това всеки ден, съм убеден, че те не са по-малко патриоти, българи или по-малко искащи от нас да има ред и законност. Просто трябва да има такъв механизъм, затова считам, че той играе добра роля. Трябва да се стремим да падне, но в никакъв случай да не останем без механизъм за подпомагане на по-добрата дейност на прокурорите, съдиите, следователите, МВР. Агенция „Франс прес“: Купуването на гласове трайно се наложи в изборите в България. Бойко Борисов: За първи път действително честни бяха президентските избори. Дано и на тези избори е така. Знам, че ГЕРБ не се занимава с тази дейност. Когато имаш 1 млн. избиратели няма смисъл да се цапаш с няколко хиляди, които биха могли да ти донесат 1 депутат. При нас дали са 84, 85 или 86 няма значение. Има значение за малките партии, които или минават над бариерата, или имат с 1,2,3 повече и могат в една коалиция да намерят по-добър ефект за себе си. Агенция „Франс прес“: В началото на 2018 г. България ще поеме председателството на ЕС, ако спечелите 3 мандат ще управлявате този процес. Кои са приоритетите за България като председател и има ли някаква опасност, ако настъпи нестабилност или се прецени, че има високи нива на корупция това председателство да бъде отнето? Бойко Борисов: Всичко, което предлагаме в тази сфера ще доведе до много бързи и добри резултатите, убеден съм. Не случайно сме пример в борбата с контрабандата, защото бихме могли да кажем, а тази контрабанда, която се шири в Европа защо се допуска? Това са милиарди евро черни пари, които разбиват икономиките. Ние нашите поуки си ги извеждаме, атакуваме и ще го направим, това е гарантирано. Що се касае до председателството вече няма време. На всяка цена трябва да се състави правителство, за да може то да си поеме задачите и да може председателството да се проведе както трябва. Ако ГЕРБ е в управление сте добре дошли, за да говорим за него. Агенция „Франс прес“: Още ли настоявате България да се присъедини към Шенген, какъв е интересът? Бойко Борисов:България се е присъединила към Шенген. Винаги съм гледал повече на реалните неща, не на формалните. Всички признаха, че България е най-добрата външна граница на Европейския съюз, справя се добре. Европейската комисия каза, че България е покрила всички критерии за Шенген, Европейският парламент го каза, Европейският съвет го каза, така че ние сме там. Агенция „Франс прес“: Какво ще спечели България, ако формално се присъедини към Шенген? Бойко Борисов: Въпросът не е за спечелване, а още повече да се усили борбата с престъпността и охраната на външните граници. Агенция „Франс прес“: Тоест ще има по-добър достъп до информационни системи? Бойко Борисов: И сега има. Агенция „Франс прес“: Пълен достъп има България и сега? Бойко Борисов: Проформа го няма, но на практика особено контраразузнавателните служби обменят целия обем информация, защото е застрашена сигурността на всяка една държава в ЕС, а нашите служби се работят добре по тази линия. Агенция „Франс прес“: Може би, ако България и Румъния влязат в Шенген още повече ще се засили мигрантският поток, защото като се влезе в тях се отива навсякъде? Бойко Борисов: Те и сега, като влязат в Гърция могат да отидат навсякъде. Затова пътят беше през Гърция, защото България стоеше здраво на границата си.  Агенция „Франс прес“: Ако действително се влошат отношенията между отделни страни от ЕС като Германия с Турция и в отговор на това големи групи мигранти тръгнат към България, как трябва да реагираме и да се подготвим? Бойко Борисов: Сега е времето да се работи това да не се случи, защото съм задал риторични въпроси. Ако дойдат 50 или 100 хил. на оградата майки с деца, с семейства, какво ще ги правим, ще започнем да стреляме ли по тях? Агенция „Франс прес“: Какво ще ги правим? Бойко Борисов: Ще ги пускаме. Водил съм такава политика от Истанбул отивах и говорих с Ердоган и Йълдъръм, след това кацах директно в Берлин, за да говоря с австрийският канцлер, с ЕК, защото този сценарий е много изпълним. Виждате, че Турция ежедневно плаши с него. Ние сме хуманна нация. Във Велико Търново в препълнена зала с хора зададох въпрос – коя майка ще каже на сина си отиди и стреляй по тези хора на границата, да вдигне ръка? Нито една. На думи е лесно да приказваш, затова цялата ни дипломация трябва да се вкара в това да не се допусне. Да се говори с Брюксел, да се говори и с Анкара и да не се допусне. Допусне ли се вече няма печеливш, няма добро, няма решение.  Агенция „Франс прес“: Какъв е пътят, какво е бъдещето за тези хора? Какво е правилно да извърши правителството, дали трябва да вземе мерки за тяхната интеграция в България? Тук трябва да се възпитава видимо общественото мнение, защото ги отхвърля или те трябва да върнати откъдето са дошли, или да отидат в съседни страни? Бойко Борисов: Какво се получи през тези години? Много настоявах в Брюксел това да не се допусне, то се допусна. Още преди две години – три настоявах да се затворят всички граници на ЕС и достъпът на мигранти да става само през официалните КПП-та, след преглед, след сне

Американска компания иска да строи АЕЦ „Белене“ 3 млрд. долара

Миналия четвъртък НЕК плати на "Атомстройекспорт" дълга си от малко над 601 млн. евро, за който в края на лятото българската компания бе осъдена от арбитражния съд. Това се случи точно седмица преди да изтече крайният срок, като така държавното ни дружество се измъкна от плащането на сериозни лихви. Така вече сметките ни с руснаците са чисти, а нашата страна разполага с 2 нови реактора. Остава обаче въпросът какво ще правим със скъпото оборудване. От месеци вече се говори за 3 варианта – да рестартираме проекта "Белене", да използваме реакторите за изграждане на 2 нови блока в АЕЦ "Козлодуй" или да ги продадем в чужбина. Кой от тях е най-подходящ, с какви възможности разполага към момента България, добри ли са перспективите и други въпроси, зададохме на енергийния експерт и член на Българския енергиен и минен форум проф. Атанас Тасев. Проф. Тасев, през миналата седмица НЕК изплати на "Атомстройекспорт" задълженията си по проекта "Белене". Това, че се разплатихме сравнително бързо, правилен ход ли беше? Има едно просто правило в т.нар. Теория на игрите. Когато не ти определяш правилата, а другата страна, просто трябва да се подчиниш. Ние имахме възражения относно лихвите, които се начисляваха и получихме корекция. Иначе наказателната лихва бе оценена на 167 хил. евро и всеки ден ни струваше по толкова. При това положение логически правилно е да си платиш веднага. Дори преди 3 месеца, когато бе взето решението от арбитража. Тогава и ние от Българския енергиен и минен форум се включихме в дебата. Обсъждаха се 3 варианта какво да правим. Аз предложих да платим веднага, за да можем да "спрем часовника" и тогава вече да бързаме бавно. Защото всеки ден струваше условно на данъкоплатеца по 167 хил. евро. Изводът е, че това беше правилната реакция. Освен това всичко приключи по възможно най-благоприятния начин. В резултат на преговорите бе поставен краен срок за плащане 15 декември 2016 г. След това дължимите лихви щяха да се върнат на първоначалните нива. Което пък значи, че имахме чисто финанов стимул да реагираме максимално бързо, както и стана. Слава Богу, най-после и политиците имаха консенсус по тази тема и не се наложи да влезем в по-дълбоки загуби. Вече не сме в ситуацията като в началото, когато максимизирахме печалбите. Сега минимализираме загубите. От тази гледна точка този вариант бе и най-добрият – с най-малко загуби излязохме от ситуацията. При положение, че реакторите вече са си наши, какво трябва да правим с тях? Тук отново от всичките варианти на преден план излезе най-добрият. Да се капитализира направеното до момента, което не е малко, е най-добре. Да се обособи проектната компания като предприятие с активи и пасиви. Тя получава всичко, но си остават задълженията й към НЕК. След това тя се продава като предприятие. И един от кандидат-инвеститорите предлага да заплати 100% от направеното досега, включително и купените вече реактори. Което по груби сметки прави почти 3 млрд. лв. Това означава, че с тази сума НЕК просто възкръсва. Защото най-голямата му тежест от дефицитите отпада. Остава един, който е около 1.4 млрд. лв., натрупан предходните години заради неправилното прилагане на Закона за възобновяемите енергийни източници. Така че НЕК изведнъж ще застане на пазарна позиция, ако се стигне до тази покупка на проектната компания от инвеститор. Говорите за рестарт на проекта "Белене", а не за прехвърлянето на реакторите на площадка "Козлодуй", нали така? Да. Всички други варианти, както и да се изчисляват, от финансова гледна точка, на степен на готовност на проекта, на времеви характеристики и прочие, "Белене" си остава най-добър спрямо ситуацията, в която се намираме. А това не означава ли също, че този вариант се припокрива и с единия от другите – продажбата на реакторите? Защото едва ли е от голямо значение дали ще ги купи някой в чужбина за друга централа или у нас за наша. Точно така. Може да е който и да е, само да не са "Ислямска държава" и "Ал Кайда". Без значение кой купува. По-важното е, че той не само ги купува, а и че той възстановява един проект. Така на наша територия ще има една значителна инвестиция. Това означава работни места. Всяко предприятие в България е машина за пари. Там има работници, там се плащат заплати, застраховки, данъци и др. Затова най-добрият вариант е да заработи проектът. Апропо, когато през 2002 г. той беше рестартиран, град Белене изведнъж се промени – от гледна точка на строителството там, инфраструктурата, инвеститорският интерес нарасна. Ако там се рестартира изграждането на централата, този регион ще оживее, ще има бизнеси. Защото всяка една АЕЦ има съпътстващи дейности, които се превъзлагат на редица малки, по-малки и съвсем малки фирми. Създава се поминък, което е много важно при сегашната ситуация в икономиката ни. Смятате ли, че различните опити за очернянето на проекта, които дойдоха както от нашата страна, така и от чужбина, изиграха лоша услуга на прокета и привличането на инвеститори? Еднозначно да. Нашата политическа класа провали този обект поради липса на консенсус и последователност. Освен това липсата на политическа реакция у нас бе следствие на геополитическия сблъсък. На наша територия са в конфронтация интересите на 2 велики сили – Русия и САЩ. По-рано съдбата на малките държави се решаваше на определени места – Ялта, Малта и т.н. Тук те предоставиха ролята на арбитър на Бойко Борисов. Както съм се шегувал и преди, той е физически и психически здрав, но и той душа носи. И не му издържа душицата на този натиск и той се поддаде. Публична тайна е, че натискът бе толкова голям, че не знам кой можеше да издържи на него. Но и конкурентният проект на "Уестингхаус" се провали. И това стана по понятни причини. Проектът "Белене" е интегриран и изцяло подчинен на изискванията на FIDIC (Federation Internationale Des Ingenieurs-Conseils - Международна федерация на инженерите консултанти – бел.ред.) по отношение на правилата за сключването на такива договори, т.е. ние получаваме централа под ключ. Именно заради изключителната сложност на енергийните проекти, особено на ядрените централи, беше създадена специална Сребърна книга на FIDIC, която описва всички процедури. Защото организацията, изграждането, пускането в експлоатация на една АЕЦ е много сложен процес. Съгласно въпросните правила главният изпълнител трябва да отговаря за всичко. В това число, след като пусне централата в експлоатация, в 1-годишен период той да си получи разликата в заплащането, при условие, че постигне заявените характеристики. Докато "Уестингхаус" е само производител на оборудване. Те не са инвеститор, не са строител, не са оператор на АЕЦ. И какво се получава в крайна сметка – срещу 7.5 млрд. долара ни слагат една купчина желязо и бетон, която все още не е работила никъде по света и си заминават. Тогава ние какво правим? Ако "Уестингхаус" бяха дошли от позицията на "Росатом", трябваше да кажат: "Вижте сега, този реактор още не е работил никъде. Ние имаме интерес да го лицензираме за Европа. Смятаме, че това е много удачен реактор. Затова за наша сметка ние ще построим 1 централа в България, ще покажем характеристиките му. Междувременно, понеже сме сигурни в него, можем да подпишем и споразумение 15 години да го експлоатираме, а след това по остатъчна стойност го предадем на България. Паралелно ще развиваме страната като плацдарм за навлизане на ядрени технологии към Европа, ще трансферираме ноу-хау, ще обучаваме ваши специалисти, ще строим цехове...". Такова предложение никой не може да откаже. Но да сложат една купчина желязо без никакви гаранции за нищо, естествено няма как да се случи. На фона на всичко това все пак проектът "Белене" си остава реализуем и в много висока фаза на готовност. И най-важното е, че вече има заявен доста сериозен инвеститорски интерес. Китайската компания ли визирате? Не. Става въпрос за американски инвеститор, който дава много интересни предложения. Не иска държавна гаранция, не иска задължително изкупуване на тока, не изисква дългосрочни договори. Всичко, което е написал в писмата си, изглежда фантастично, но е и лесно проверяемо. Аз съм участвал във формирането на изискванията към стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене", когато преди години търсихме такъв и RWE спечели конкурса. Едно от тях беше да се сложи една гаранция. Не беше казано колко, но германската компания спечели, защото предложи 500 млн. евро. Сега ние можем да обърнем тезата и да кажем, че искаме гаранция, че инвеститорът е сериозен. Искаме тези 500 млн. евро и ако се откажат, парите остават за нас. Така много лесно ще се провери колко сериозен е инвеститорът. Защото по силата на тази сделка, той идва, плаща 3 млрд. лв., но дава и дял на държавата. Каквото и да си говорим, по отношение на проекта, тя е едно командитно дружество. Т.е. нейната отговорност е неограничена от гледна точка на евентуална щета. Освен това ядрената енергетика се регулира с няколко закона. Един от които е този за безопасното използване на ядрената енергия. В сила са и международни споразумения, тъй като този процес се наблюдава отвсякъде и е изключително сложен. Така че държавата, иска или не, присъства в управлението на отработеното ядреното гориво, на радиоактивните отпадъци... В случай на ядрена авария първо се търси държавата и след това вече застрахователи, ядрен пул и т.н. Държавата тук има опция да присъства с няколко процента в новата атомна централа с опция за изкупуване на до 49 на сто от акциите й в рамките на 15 години. Междувременно тя може и да търгува с тези акции. Което е изключително благоприятно за нея. Освен това инвеститорът има предложение да участва и в развитието на инфраструктурата. Ние сме член на обединената енергийна система ENTSO-E (Европейка мрежа на транзитните оператори в електроенергията – бел. ред.). Но нямаме пряк достъп до европейските пазари, защото ни държат изкуствено далеч от тях с ограничаване на трансграничния капацитет. Още от 2011 г. има една идея, която ще ни даде възможност да прескочим Гърция, която купува евтин ток от АЕЦ "Козлодуй", след което по кабела го траспортира до Южна Италия. Но нас не ни пуска да транзитираме по този електропровод. Сега ние самостоятелно ще можем да достигнем до Северна Италия по нова инфраструктура. Като за това има интерес и от румънска страна, защото и те нямат достъп. Инвеститорът е съгласен да вложи дори над 50% от необходимата сума в този, да го наречем, електрически хъб. Не звучи ли всичко това прекалено хубаво? Всичко това изглежда твърде добре. Но пък и има документи. И е проверяемо. В момента, в който се плати, вече ще е ясно, че инвестотирът е заинтересован. Между другото той води и разговори за авторитетен международен оператор за АЕЦ "Белене", разбира се с участието на наши специалисти. А също така прави и предварителни проучвания за архитект-инженер. Напълно възможно е при един конкурс да избере "Уорли Парсънс" и при всички случаи ще се възползва от натрупания от тях опит досега в проекта. Защото той е много ценен. А и "Уорли Парсънс" имат договорка с "Атомстройекспорт" ядрената част от централата да бъде изцяло руска, а останалата – американо-европейска или евро-американска. Става въпрос за системите за управление, турбината и електрогенератора на блока. И по-рано в схемата на RWE подизпълнители бяха Areva и Siemens – турбината и генератора бяха европейски, а не руски. Т.е. връщаме се към първоначалния вариант на проекта, само фирмите може да са различни. Но може ли този проект да бъде реализиран без зучастието на руснаците? Изключено е без участието на сегашния главен изпълнител да се случи каквото и да било. Едно от условията, за да се водят разговорите, беше плащането на дълга да се случи до 15 декември. То стана. Второто е да отпадне наложения мораториум върху проекта "Белене". От БСП вече се появи такова предложение, надявам се и другите партии да го подкрепят. Защото има решение на Министерски съвет, с което се замразява строителството на централата и то е потвърдено от парламента, което е своеобразна ратификация. Сега трябва по обратния ред да се случат нещата. Правителството в оставка си е действащо правителство. Парламентът също е действащ. Т.е. проблемът се върна там, където беше създаден. Това е най-правилният начин. Решение на проблема дава само средата, в която е създаден. Във връзка с китайския интерес, какво можем да очакваме от тях? Не съм запознат и не мога много да коментирам. Знам, че това е голяма компания. Но от предварителната информация, която имаме, аз не съм много оптимистично настроен. Първо, няма потвърждение, че те ще ползват руското оборудване. Второ, те ще настояват за техни работници. Ще настояват и за други привилегии като данъчни облекчения и т.н. И все пак е много трудно с държавна корпорация, особено китайска, да се водят преговори. Макар че на тях им е поставено условието, което е еднакво за всички - не даваме държавни гаранции, не даваме договор за задължително изкупуване на произведената електроенергия. Доколкото разбрах, те са казали, че ще помислят. Което означава, че все още не са в редицата на 100% гарантираните кандидати. Докато от американския инвеститор вече са получени писма, в които това категорично е заявено. Но все пак не създава ли наличието на още един кандидат някаква конкуренция, от която България може да спечели нещо? Това, че има интерес, говори за жизнеността на проекта. Има и други споменати инвеститори. Мисля, че и Electricite de France (EDF) бяха сред тях. Във всеки случай има инвеститори, което е добре. А какво ще правим с тока от АЕЦ "Белене"? В контекста на сегашните ни потребности за електроенергия, този проект не ни е нужен. Но погледнем ли следващите 10-15 годни, отговорът вече става "Да". Първо, не е ясно докога 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" ще могат да работят. Второ, ТЕЦ-овете рано или късно ще започнем да ги затваряме. Те сами ще излязат от строя, като в близките няколко години цената на въглеродния диоксид на международните пазари, разбира се, с елемент на изкуствено повишаване, може да стигне до 50 евро за тон. Нашите ТЕЦ-ове, дори най-модерната - "Ей И Ес Гълъбово", изхвърля 1.4 тона въглероден диоксид за произвдоството на 1 мегаватчас. В момента Европа има технологии с 0.78 тона на мегаватчас. А има и китайски, при които отделянето на емисии пада до 0.25 тона на мегаватчас. Така че ние тези въглищни централи ще трябва да ги затворим или да ги заменим с други. Което означава отпадането на доста голяма мощност – над 3000 мегавата. Мнозина възприемат тока като просто нещо, а то никак не е елементарно. В момента, в който рязко възникне нужда от голямо количество енергия, фотоволтаиците не могат да го осигурят. Това може да направи само една базова електроцентрала с мощните си генератори. И въобще базовата енергия във всички държави е задължителен елемент за стабилността на системата. Все още ние не можем да гарантираме ниска цена за съхраняване на енергията, за да имаме ефективно използване на ВЕИ. Възможно е в бъдеще това да се случи, но засега – не. А и в беземисионния базов сектор ядрената енергия няма конкуренция.      

Американска компания иска да строи АЕЦ „Белене“ за 3 млрд. долара

Миналия четвъртък НЕК плати на "Атомстройекспорт" дълга си от малко над 601 млн. евро, за който в края на лятото българската компания бе осъдена от арбитражния съд. Това се случи точно седмица преди да изтече крайният срок, като така държавното ни дружество се измъкна от плащането на сериозни лихви. Така вече сметките ни с руснаците са чисти, а нашата страна разполага с 2 нови реактора. Остава обаче въпросът какво ще правим със скъпото оборудване. От месеци вече се говори за 3 варианта – да рестартираме проекта "Белене", да използваме реакторите за изграждане на 2 нови блока в АЕЦ "Козлодуй" или да ги продадем в чужбина. Кой от тях е най-подходящ, с какви възможности разполага към момента България, добри ли са перспективите и други въпроси, зададохме на енергийния експерт и член на Българския енергиен и минен форум проф. Атанас Тасев. Проф. Тасев, през миналата седмица НЕК изплати на "Атомстройекспорт" задълженията си по проекта "Белене". Това, че се разплатихме сравнително бързо, правилен ход ли беше? Има едно просто правило в т.нар. Теория на игрите. Когато не ти определяш правилата, а другата страна, просто трябва да се подчиниш. Ние имахме възражения относно лихвите, които се начисляваха и получихме корекция. Иначе наказателната лихва бе оценена на 167 хил. евро и всеки ден ни струваше по толкова. При това положение логически правилно е да си платиш веднага. Дори преди 3 месеца, когато бе взето решението от арбитража. Тогава и ние от Българския енергиен и минен форум се включихме в дебата. Обсъждаха се 3 варианта какво да правим. Аз предложих да платим веднага, за да можем да "спрем часовника" и тогава вече да бързаме бавно. Защото всеки ден струваше условно на данъкоплатеца по 167 хил. евро. Изводът е, че това беше правилната реакция. Освен това всичко приключи по възможно най-благоприятния начин. В резултат на преговорите бе поставен краен срок за плащане 15 декември 2016 г. След това дължимите лихви щяха да се върнат на първоначалните нива. Което пък значи, че имахме чисто финанов стимул да реагираме максимално бързо, както и стана. Слава Богу, най-после и политиците имаха консенсус по тази тема и не се наложи да влезем в по-дълбоки загуби. Вече не сме в ситуацията като в началото, когато максимизирахме печалбите. Сега минимализираме загубите. От тази гледна точка този вариант бе и най-добрият – с най-малко загуби излязохме от ситуацията. При положение, че реакторите вече са си наши, какво трябва да правим с тях? Тук отново от всичките варианти на преден план излезе най-добрият. Да се капитализира направеното до момента, което не е малко, е най-добре. Да се обособи проектната компания като предприятие с активи и пасиви. Тя получава всичко, но си остават задълженията й към НЕК. След това тя се продава като предприятие. И един от кандидат-инвеститорите предлага да заплати 100% от направеното досега, включително и купените вече реактори. Което по груби сметки прави почти 3 млрд. лв. Това означава, че с тази сума НЕК просто възкръсва. Защото най-голямата му тежест от дефицитите отпада. Остава един, който е около 1.4 млрд. лв., натрупан предходните години заради неправилното прилагане на Закона за възобновяемите енергийни източници. Така че НЕК изведнъж ще застане на пазарна позиция, ако се стигне до тази покупка на проектната компания от инвеститор. Говорите за рестарт на проекта "Белене", а не за прехвърлянето на реакторите на площадка "Козлодуй", нали така? Да. Всички други варианти, както и да се изчисляват, от финансова гледна точка, на степен на готовност на проекта, на времеви характеристики и прочие, "Белене" си остава най-добър спрямо ситуацията, в която се намираме. А това не означава ли също, че този вариант се припокрива и с единия от другите – продажбата на реакторите? Защото едва ли е от голямо значение дали ще ги купи някой в чужбина за друга централа или у нас за наша. Точно така. Може да е който и да е, само да не са "Ислямска държава" и "Ал Кайда". Без значение кой купува. По-важното е, че той не само ги купува, а и че той възстановява един проект. Така на наша територия ще има една значителна инвестиция. Това означава работни места. Всяко предприятие в България е машина за пари. Там има работници, там се плащат заплати, застраховки, данъци и др. Затова най-добрият вариант е да заработи проектът. Апропо, когато през 2002 г. той беше рестартиран, град Белене изведнъж се промени – от гледна точка на строителството там, инфраструктурата, инвеститорският интерес нарасна. Ако там се рестартира изграждането на централата, този регион ще оживее, ще има бизнеси. Защото всяка една АЕЦ има съпътстващи дейности, които се превъзлагат на редица малки, по-малки и съвсем малки фирми. Създава се поминък, което е много важно при сегашната ситуация в икономиката ни. Смятате ли, че различните опити за очернянето на проекта, които дойдоха както от нашата страна, така и от чужбина, изиграха лоша услуга на прокета и привличането на инвеститори? Еднозначно да. Нашата политическа класа провали този обект поради липса на консенсус и последователност. Освен това липсата на политическа реакция у нас бе следствие на геополитическия сблъсък. На наша територия са в конфронтация интересите на 2 велики сили – Русия и САЩ. По-рано съдбата на малките държави се решаваше на определени места – Ялта, Малта и т.н. Тук те предоставиха ролята на арбитър на Бойко Борисов. Както съм се шегувал и преди, той е физически и психически здрав, но и той душа носи. И не му издържа душицата на този натиск и той се поддаде. Публична тайна е, че натискът бе толкова голям, че не знам кой можеше да издържи на него. Но и конкурентният проект на "Уестингхаус" се провали. И това стана по понятни причини. Проектът "Белене" е интегриран и изцяло подчинен на изискванията на FIDIC (Federation Internationale Des Ingenieurs-Conseils - Международна федерация на инженерите консултанти – бел.ред.) по отношение на правилата за сключването на такива договори, т.е. ние получаваме централа под ключ. Именно заради изключителната сложност на енергийните проекти, особено на ядрените централи, беше създадена специална Сребърна книга на FIDIC, която описва всички процедури. Защото организацията, изграждането, пускането в експлоатация на една АЕЦ е много сложен процес. Съгласно въпросните правила главният изпълнител трябва да отговаря за всичко. В това число, след като пусне централата в експлоатация, в 1-годишен период той да си получи разликата в заплащането, при условие, че постигне заявените характеристики. Докато "Уестингхаус" е само производител на оборудване. Те не са инвеститор, не са строител, не са оператор на АЕЦ. И какво се получава в крайна сметка – срещу 7.5 млрд. долара ни слагат една купчина желязо и бетон, която все още не е работила никъде по света и си заминават. Тогава ние какво правим? Ако "Уестингхаус" бяха дошли от позицията на "Росатом", трябваше да кажат: "Вижте сега, този реактор още не е работил никъде. Ние имаме интерес да го лицензираме за Европа. Смятаме, че това е много удачен реактор. Затова за наша сметка ние ще построим 1 централа в България, ще покажем характеристиките му. Междувременно, понеже сме сигурни в него, можем да подпишем и споразумение 15 години да го експлоатираме, а след това по остатъчна стойност го предадем на България. Паралелно ще развиваме страната като плацдарм за навлизане на ядрени технологии към Европа, ще трансферираме ноу-хау, ще обучаваме ваши специалисти, ще строим цехове...". Такова предложение никой не може да откаже. Но да сложат една купчина желязо без никакви гаранции за нищо, естествено няма как да се случи. На фона на всичко това все пак проектът "Белене" си остава реализуем и в много висока фаза на готовност. И най-важното е, че вече има заявен доста сериозен инвеститорски интерес. Китайската компания ли визирате? Не. Става въпрос за американски инвеститор, който дава много интересни предложения. Не иска държавна гаранция, не иска задължително изкупуване на тока, не изисква дългосрочни договори. Всичко, което е написал в писмата си, изглежда фантастично, но е и лесно проверяемо. Аз съм участвал във формирането на изискванията към стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене", когато преди години търсихме такъв и RWE спечели конкурса. Едно от тях беше да се сложи една гаранция. Не беше казано колко, но германската компания спечели, защото предложи 500 млн. евро. Сега ние можем да обърнем тезата и да кажем, че искаме гаранция, че инвеститорът е сериозен. Искаме тези 500 млн. евро и ако се откажат, парите остават за нас. Така много лесно ще се провери колко сериозен е инвеститорът. Защото по силата на тази сделка, той идва, плаща 3 млрд. лв., но дава и дял на държавата. Каквото и да си говорим, по отношение на проекта, тя е едно командитно дружество. Т.е. нейната отговорност е неограничена от гледна точка на евентуална щета. Освен това ядрената енергетика се регулира с няколко закона. Един от които е този за безопасното използване на ядрената енергия. В сила са и международни споразумения, тъй като този процес се наблюдава отвсякъде и е изключително сложен. Така че държавата, иска или не, присъства в управлението на отработеното ядреното гориво, на радиоактивните отпадъци... В случай на ядрена авария първо се търси държавата и след това вече застрахователи, ядрен пул и т.н. Държавата тук има опция да присъства с няколко процента в новата атомна централа с опция за изкупуване на до 49 на сто от акциите й в рамките на 15 години. Междувременно тя може и да търгува с тези акции. Което е изключително благоприятно за нея. Освен това инвеститорът има предложение да участва и в развитието на инфраструктурата. Ние сме член на обединената енергийна система ENTSO-E (Европейка мрежа на транзитните оператори в електроенергията – бел. ред.). Но нямаме пряк достъп до европейските пазари, защото ни държат изкуствено далеч от тях с ограничаване на трансграничния капацитет. Още от 2011 г. има една идея, която ще ни даде възможност да прескочим Гърция, която купува евтин ток от АЕЦ "Козлодуй", след което по кабела го траспортира до Южна Италия. Но нас не ни пуска да транзитираме по този електропровод. Сега ние самостоятелно ще можем да достигнем до Северна Италия по нова инфраструктура. Като за това има интерес и от румънска страна, защото и те нямат достъп. Инвеститорът е съгласен да вложи дори над 50% от необходимата сума в този, да го наречем, електрически хъб. Не звучи ли всичко това прекалено хубаво? Всичко това изглежда твърде добре. Но пък и има документи. И е проверяемо. В момента, в който се плати, вече ще е ясно, че инвестотирът е заинтересован. Между другото той води и разговори за авторитетен международен оператор за АЕЦ "Белене", разбира се с участието на наши специалисти. А също така прави и предварителни проучвания за архитект-инженер. Напълно възможно е при един конкурс да избере "Уорли Парсънс" и при всички случаи ще се възползва от натрупания от тях опит досега в проекта. Защото той е много ценен. А и "Уорли Парсънс" имат договорка с "Атомстройекспорт" ядрената част от централата да бъде изцяло руска, а останалата – американо-европейска или евро-американска. Става въпрос за системите за управление, турбината и електрогенератора на блока. И по-рано в схемата на RWE подизпълнители бяха Areva и Siemens – турбината и генератора бяха европейски, а не руски. Т.е. връщаме се към първоначалния вариант на проекта, само фирмите може да са различни. Но може ли този проект да бъде реализиран без зучастието на руснаците? Изключено е без участието на сегашния главен изпълнител да се случи каквото и да било. Едно от условията, за да се водят разговорите, беше плащането на дълга да се случи до 15 декември. То стана. Второто е да отпадне наложения мораториум върху проекта "Белене". От БСП вече се появи такова предложение, надявам се и другите партии да го подкрепят. Защото има решение на Министерски съвет, с което се замразява строителството на централата и то е потвърдено от парламента, което е своеобразна ратификация. Сега трябва по обратния ред да се случат нещата. Правителството в оставка си е действащо правителство. Парламентът също е действащ. Т.е. проблемът се върна там, където беше създаден. Това е най-правилният начин. Решение на проблема дава само средата, в която е създаден. Във връзка с китайския интерес, какво можем да очакваме от тях? Не съм запознат и не мога много да коментирам. Знам, че това е голяма компания. Но от предварителната информация, която имаме, аз не съм много оптимистично настроен. Първо, няма потвърждение, че те ще ползват руското оборудване. Второ, те ще настояват за техни работници. Ще настояват и за други привилегии като данъчни облекчения и т.н. И все пак е много трудно с държавна корпорация, особено китайска, да се водят преговори. Макар че на тях им е поставено условието, което е еднакво за всички - не даваме държавни гаранции, не даваме договор за задължително изкупуване на произведената електроенергия. Доколкото разбрах, те са казали, че ще помислят. Което означава, че все още не са в редицата на 100% гарантираните кандидати. Докато от американския инвеститор вече са получени писма, в които това категорично е заявено. Но все пак не създава ли наличието на още един кандидат някаква конкуренция, от която България може да спечели нещо? Това, че има интерес, говори за жизнеността на проекта. Има и други споменати инвеститори. Мисля, че и Electricite de France (EDF) бяха сред тях. Във всеки случай има инвеститори, което е добре. А какво ще правим с тока от АЕЦ "Белене"? В контекста на сегашните ни потребности за електроенергия, този проект не ни е нужен. Но погледнем ли следващите 10-15 годни, отговорът вече става "Да". Първо, не е ясно докога 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" ще могат да работят. Второ, ТЕЦ-овете рано или късно ще започнем да ги затваряме. Те сами ще излязат от строя, като в близките няколко години цената на въглеродния диоксид на международните пазари, разбира се, с елемент на изкуствено повишаване, може да стигне до 50 евро за тон. Нашите ТЕЦ-ове, дори най-модерната - "Ей И Ес Гълъбово", изхвърля 1.4 тона въглероден диоксид за произвдоството на 1 мегаватчас. В момента Европа има технологии с 0.78 тона на мегаватчас. А има и китайски, при които отделянето на емисии пада до 0.25 тона на мегаватчас. Така че ние тези въглищни централи ще трябва да ги затворим или да ги заменим с други. Което означава отпадането на доста голяма мощност – над 3000 мегавата. Мнозина възприемат тока като просто нещо, а то никак не е елементарно. В момента, в който рязко възникне нужда от голямо количество енергия, фотоволтаиците не могат да го осигурят. Това може да направи само една базова електроцентрала с мощните си генератори. И въобще базовата енергия във всички държави е задължителен елемент за стабилността на системата. Все още ние не можем да гарантираме ниска цена за съхраняване на енергията, за да имаме ефективно използване на ВЕИ. Възможно е в бъдеще това да се случи, но засега – не. А и в беземисионния базов сектор ядрената енергия няма конкуренция.      

Какво губим от имота си

Едни от най-честите случаи, когато губим финанси, са свързани с недвижимата собственост. Двата най-чести примера за загуба са свързани със собствения имот, в който живеете и земята, която притежавате, коментират експерти от „УниКредит Булбанк”. Живеем в нерентабилни жилища Имаме голям апартамент в центъра или в атрактивна локация. Горди сме с него, радваме му се, но се разполагаме сами на 100 кв. м площ. В това няма смисъл, като сметнем сметките за ток, вода, парно и т.н., общо взето работим, за да поддържаме жилището ни. В този случай можем да наемем по-малък апартамент за разумна цена и може би не толкова идеална локация, а нашия да отдадем под наем. Разликата между двата можем да спестяваме или инвестираме в по-доходоносен проект. Пример: Наемът на апартаментът ни в центъра, може да струва средно 1000 лв. месечно. Ако наемем жилище за около 500 лв. на месец, ни остават едни чисти 500 лв. Ако се притесняваме да оставим наематели сами в апартамента, винаги можем да си намерим съквартиранти. Можем да отдадем една стая под наем, например. С наема ще можем да покриваме най-малко режийните разходи. Земята ни стои празна Същото важи и за земята. Някои от нас притежават селскостопанска земя и са я оставили да пустее. Винаги можем да я дадем под аренда и печелим пари и хранителни продукти. Пример: Да речем, че имаме 10 декара земя в Северна България. Годишно ще получаваме около 400 лв. и натура (брашно, олио и др.) в зависимост какво се отглеж...

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Опитът да ни въвлекат във война с Русия е безумен

 – Преди повече от година в интервю за „Труд“ заявихте, че България ще има второ правителство, което „да въведе България във военния конфликт, който се очаква да стане на украинска територия“. Изглежда в Русия започнаха да се случват драматични събития, но сякаш войната не се случи. – В Русия се случват драматични събития, при това в момента. Признавам, че тогава не бях напълно точен. Имах предвид, че някой много упорито тласка България във война с Русия, защото точно тогава замисълът беше да се воюва с Русия по повод Украйна. Всъщност войната беше тръгнала и беше въпрос на време на България да бъде поставена задачата да участва и да бъдат запитани нашите гащници: „Вие на коя страна сте все пак? Докога ще хитрувате?“ Слава Богу, това не се случи, в последния момент спряха започналата война с Минск-2, но всичко това беше в развитие. – Не е ли безумие да се обяви война на Русия? – Защо пък да е безумие? За вас и за мен може би е безумие, но светът, в който живеем, е достатъчно безумен. Напротив, САЩ не могат без война, те трябва да направят война. И ако Хилъри Клинтън беше спечелила изборите, войната най-вероятно щеше да е започнала. – Нима Доналд Тръмп е миротворец? – Едва ли. Доналд Тръмп ще отложи войната с някъде около пет или шест години, но тя все пак ще стане. Разбира се, междувременно в САЩ се случват много важни неща и аз съм крайно недоволен, че тук дори не ги отбелязваме. Ако на Тръмп му позволят да стане президент, а това ще стане ясно на 19-и, когато трябва да го утвърди колегията, ние ще бъдем свидетели на новия американски изолационизъм. Там се очертаха контурите на принципно нов свят, който ще бъде страшно интересен. – По-добър или по-лош ще бъде този свят? – По-добър, надявам се. Това е принципно нова схема на световните отношения. С нашата неспособност да забелязваме света, ровейки се в гюбрето, което сами създаваме, ние цяла година няма да забелязваме този изолационизъм, а той се формира пред очите ни. В Русия също стават много странни, непонятни и, боя се, тревожни неща. Не някой друг, а Путин разрушава елитния консенсус. – Какво не виждаме оттук в Русия? – Лично аз много неща не виждам, но поне бих искал да знам защо Путин напоследък говори какво ще прави, когато завърши мандата си и политическата си кариера. Той за първи път говори така. Никога досега Путин не е говорил за своето персонално бъдеще. – Тоест няма да се реализира планът “Путин – император”? – Той вече е император. Императорската позиция е конституирана, а кой ще заема стола на императора е вече другият въпрос. Путин би могъл да остане, защото сме свидетели на реакцията “Няма да ви пуснем, любими Владимир Владимирович!” Това не е важно, не е важна дори личността на Путин, важното е, че се променят пластовете под императорския стол. Например разклатена е позицията на вечния несменяем политически Чубайс (Анатолий Чубайс, идеолог на приватизацията в Русия по времето на президента Борис Елцин, б.р.). Твърдя, че в Русия настъпват промени, които не се виждат достатъчно добре, но е сигурно, че ги има. Вземете например само идеята за създаване на национална гвардия. Само веднъж в Русия е имало национална гвардия – по времето на Иван Грозни, наричала се е “Опричнина”. – Каква е причината? На кого са нужни тези нови опричници? – В Русия винаги има три неизменни властови константи, три инстанции и цялата руска политика може логически да се сведе до отношенията между тези три инстанции. – Кои са те? – Първата инстанция е тази на Батюшката Цар или генерален секретар на КПСС, или президент – в зависимост от епохата. Втората инстанция, независимо от времето, е народът. И третата и може би най-важна инстанция са болярите или според епохата – номенклактура или олигарси. Времената се сменят, но инстанциите като структурни позиции си остават. Общо взето, руската история се свежда до това как императорът, ужасен от това, което се случва, вика народа на помощ срещу болярите. – Усещате ли някакво жужене в днешното дворянство? – Да, точно това усещам – жужене. То, разбира се, дворянството не съществува вече, но е заместено от една особена смесица от олигарси и висши държавни служители. Оттам очаквам истински изненади. – Какво ще промени в света изолационизмът на САЩ, който, както казахте, се развръща пред очите ни? – О, вижте, това е краят на епохата, която продължи толкова дълго, че не помним началото й. Аз като историк помня, но това е смяна не на актовете в пиесата, това е смяна на пиесата, на автора. Това е невероятно интересно и важно нещо и аз искрено съжалявам, че българите се занимават с глупотевините на слугинско-кухненските си свади. Вижте, американската държавност е добре направена. Там се знае кой кой е и с какво се занимава. Когато президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас – ние нямаме негов аналог в България – каже нещо, държавните идеолози си го записват внимателно. Той е видимото звено между невидимия интелектуален елит и видимите държавни изпълнители. Когато Ричард Хаас започне да говори изолационистки, това означава изключително важни неща. Това означава нов тип целеполагане в Съединените щати, това означава нов тип отношения с двата основни други фактора – Русия и Китай. Това би могло да означава и утвърждаване на една нова тенденция. Аз смятам, че до една година светът ще бъде разделен на три различни зони на влияние. Ще се признаят три световни столици. Първата е Вашингтон като технологичен лидер на света. САЩ ще си останат Велика сила и няма как да бъде другояче. Втората столица е Пекин. Китай вече е най-голяма икономика в света, и третата столица е Москва. Русия е безспорно доказала се военна сила – непобедима до този момент и безспорно депо на ресурси. – Какво притежава Русия, може ли да се измери? – Русия притежава 64 на сто, а според други 38 на сто от всички световни запаси на всичко – като започнете от прясната вода, дървесина, минете през уран и редки метали и свършите с петрол и газ. Разузнатите находища там са на стойност 135 трилиона долара, но по-голямата част на Руската федерация дори не е разузната. Никой не знае какво има там. – Какво пропускаме българите в тази променяща се ситуация? – Своето място, своята ориентация. – Виждате ли лидер, който може да провиди всичко, което се случва около нас? – Проблемът не е в лидерите. Проблемът е в смисъла, който е напуснал българския политически живот. Има лидери. Борисов също е лидер посвоему, по кухненски. В един по-добър свят Борисов можеше да бъде много полезен човек. Корнелия Нинова, ако се предпази да прави непредвидени глупости, и тя човек може да стане. Само за Радан Кънев няма никаква надежда. Обичам да слушам две неща в живота си – немски реклами за перилни препарати и Радан Кънев. Тогава душата си почива. Вижте, има и много други упорити хора, които вярват, че правят нещо полезно за страната. Смисълът обаче е напуснал политиката в България. Ние винаги правим уж нещо много умно, а се получава все същата манджа с грозде. – Най-големият страх на българите от тази инвазия, която ни притиска от югоизток? Реална ли е тази заплаха? – Да, реална е. Българинът на едно такова дълбинно равнище под стомаха, усеща опасността. Ние сме народ, който има много живи съхранени инстинкти за опасност. От Изток идва голямо зло и съм изключително разтревожен, защото докато то идва, в София се занимават с глупави скандали. Ние нямаме работеща управленска машина. В София няма кой да поеме отговорност… освен американския посланик може би. – Между какво трябва да избира България, ако има воля да избира? – Това, което ще ви кажа, е скандално, но то ще се наложи с времето със или без мен – това няма никакво значение. Обективната тенденция води България към необходимостта на първо място от нови отношения с Русия. Ние можем и трябва с правото си на вето в Европейския съюз да се обявим против санкциите срещу Русия. Това не е действие с огромна икономическа или политическа важност, но това е символика, която по нов начин ще конституира традиционните отношения между двете страни. Опитът да ни изправят във война срещу Русия е безумен. Никой няма да успее. Второ, ние трябва да напуснем военната организация на НАТО. НАТО е никому ненужна организация и при това трябва да го направим, преди Тръмп да врътне кранчето на тази никому ненужна организация. – Сигурно ли е, че ще врътне кранчето? – Той точно това каза. Сигурността струва пари и който не си плаща, няма да се занимават с него. Може би ще се появи някакво ново НАТО, което брои стотинките, което няма място за мащабни проекти и за безумни мечти как ще бият Русия. Тръмп е изразител на едно старо разбиране, че грижите на Америка не са в Европа, а на друго място. НАТО беше замислена като военна организация, която да проецира контрол върху военно-политическите отношения между Германия и Франция. А това вече е невъзможно. Спокойно Европа може да бъде оставена да си изгради сама въоръжените сили. При един такъв формат там някъде ще има място и за българските умиращи днес въоръжени сили – да се почувстват там мъже и отговорни хора. Ние трябва да останем в Европейския съюз, но не в този жалък опит за Европейски съединени щати, който сам по себе си е троцкистки проект – унищожаване на националните суверенитети и създаване на „общоевропейски суверенитет”. Ние, оставайки си в тази Европа на отечествата, в Европа, моделирана от идеите на Шарл дьо Гол, бихме могли да проучваме възможностите за икономическо и политическо взаимодействие с Евразийския съюз. Ние трябва да знаем какво се случва там и да имаме отворена врата – и то, разбира се, единствено при условието, че знаем какво означава суверенитет. – Не е ли важно и да знаем какво искаме, защото можем да останем и без съюз, и без суверенитет? – Да, много е важно, но ние не сме решили още какво искаме и сме останали без суверенитет. Нашият суверенитет е ипотекиран в Брюксел. Оттам идват някакви вноски заради ипотеката и тези европейски пари се транжират от 300-400 по-първа ръка семейства. Ние можем да си потърсим суверенитета, но това е сложна задача. Можем да помислим за нова роля на Балканите, можем да помислим за нова визия за участието си в изграждането на европейските въоръжени сили. – Какво виждате на южната ни граница? – На южната граница има открита инфекция. Тя може да започне да гангренясва, а ние се занимаваме с смешни неща – като това дали ще се разберат Радан Кънев и Бойко Борисов. Усещате ли разликата в мащабите? Едното е екзистенциален проблем, другото – смехория. – Южната инфекция и лекуването й е свързана със състоянието на Турция и новата й форма на управление, към която върви. – Да, наистина Турция върви към нова форма на управление. Мисля, че Ердоган няма да види новата Турция, тя идва след него. Той ще се бори отчаяно, до последно. Ердоган не е мой любимец, но аз признавам, че той добре формулира приоритетите си. Като всеки опитен турски политик той е наясно, че голямата опасност е кюрдският въпрос. Във всеки момент там ще стане нещо и Ердоган трябва да припалва танковете. – Колко време ще продължи този процес? – Не знам. Никой не знае. Вижте, турската държава е създавана на базата на една скрита предпоставка: няма Кюрдистан. Или има турска държава и няма Кюрдистан или обратното. При този втори сценарий някаква Турция би имало. Някакъв вилает около Анкара с международно управление на Истанбул – и Южна Турция, като територия на кюрдската държава. Ердоган трябва да направи всичко, което зависи от него, за да не допусне това да се случва. Турция е на геополитически разлом и там действат силите на съдбата, с която вече не можеш да се договаряш, не можеш да разговаряш. Там действат слепите и безжалостни автоматизми на голямата геополитика, която е злобна вещица всъщност. Тя е безмилостна. Аз се отнасям без симпатии, но с уважение към съвременна Турция. Това е една модернизирана държава, но Турция е опряла до една историческа бариера, за която никой не знае как ще мине отвъд. Проблемът на Турция не е проблем с Ердоган. – А това не е ли и наш проблем – съдбата на Турция? – Естествено, че е и наш проблем. За нас има огромна разлика между модернизирана Турция и Турция, която се изгражда въз основите на „Мюсюлманското братство“ – ислямския модернизъм на Гюленистка Турция. Възможен е такъв сюжет, но е възможен и друг – Турция, разрязана на две, много силна, много вдъхновена и икономически стабилна държава на кюрдите. Те са в този момент на развитието си, в който Великите сили лека-полека склоняват към създаването на подобна държава. Те имат народ, имат територия, имат огромно количество петрол и ресурси. Имат и жени, които са готови да воюват. Знаете ли какво става, когато жените вземат оръжието? Това е чудовищна ситуация. Кюрските жени воюват – това означава, че народът мисли в категориите „Свобода или смърт“. Такъв народ не може да бъде спрян. Мисля, че това е най-лошият сън на Ердоган. А за нас, да, това също е проблем. Има ли Кюрдистан, с който ние общуваме или няма? Кюрдистан, когато се появи, няма да е далече от България. – Появяват се разни апокалиптични сценарии, за бъдещето на България в този случай? – Аз не вярвам в тях, но нека ги споменем за пълнота на картината. Отчаяният турски елит, усещайки, че изпуска Южна Турция, решава да получи компенсация на север – към Кавказ, и на северозапад – през България. Има една граница, която за малко да стане естествена граница между България и Турция. Това са Траяновите врати и ето го отново се появява заплаха от разделение на Санджака с Румелия. Днешна България съществува поради едно изключително смело, малко откачено – но благословено, исторически вярно действие на група българи – Съединението. Две Българии са били напълно възможни – Санджака и Румелията. Слава Богу, тези българи са се постарали историята ни да тръгне в друга посока, но тъй като нещата в историята се въртят на големи кръгове, може да се наложи отново да мислим за интегритета на България. Геополитиката, както казах, е злобна вещица. Ние живеем върху геополитическа зона и заплахите остават скрити за елитите ни, които предпочитат да се крият в затворените си квартали. Те не искат да осъзнаят, че тази държава, която имаме, е заплатена с кръв. Тя е плащана от поколения воини. Българите, за да имат държава, са воювали и проливали кръв. Днес сме бели и пухкави. Правим брилянти гей паради. От Аспарух до Тодор Живков лидерите са осъзнавали, че тази държава е възможно да съществува само при калкулация на военни фактори. Днес това не ни интересува – делим европейски пари, гледаме брадати жени по „Евровизия“ и отговаряме на световните предизвикателства с дебати в „Червената къща“ и с вдъхновени гей паради. Може би пък да не ни се полага държава тогава. – Все пак не сме малък народ. – Ние сме голям народ в онзи смисъл. Понякога малките народи са големи – еврейският народ е голям именно по този начин. Ние трябва посвоему, плащайки греховете си, и с Божията помощ да построим един по-български, по-адекватен, по-съгласуван с нашето историческо достойнство и съзнание за нас свят. Сега този свят го няма.   Нашият гост Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Бинали Йълдъръм: Не можем да позволим на ПКК да се настани в Синджар

Министър-председателят на Турция Бинали Йълдъръм заяви, че на Кюрдската работническа партия ПКК не може да бъде позволено да разшири сферата си на влияние в северозападен Ирак, особено в Синджар. По време на съвместна пресконференция с президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани в столицата Ербил, Йълдъръм заяви, че Анкара не може да приеме атаки на ПКК, идващи от иракска територия. Не можем да приемем атаките, които ПКК провежда от територията на Ирак срещу нашата държава. Ще направим всичко възможно да сложим край на това. Не можем да приемем тази терористична организация да се разпространи в западните региони, например Синджар, не можем да им позволим да се разположат там. Не можем да приемам този въпрос. Иракският регион Синджар се намира на около 115 км южно от турския град Силопи, една от зоните на раздора между Турция и ПКК, чиито главни бази са в планините в североизточен Ирак. ПКК, която се бори за автономност в населения предимно с кюрди югоизток на Турция вече три десетилетия, е поела отговорността и обвинявана за редица смъртоносни атаки в страната. Най-скорошната такава беше взрив на кола в западния град Измир в четвъртък, при който загинаха двама души. Турция поддържа дипломатически отношения и търговски връзки с Иракски Кюрдистан. Около 30 милиона кюрди живеят в Иран, Турция, Ирак и Сирия.

Добрите идеи се реализират, само когато имаш власт

  Две са големите ни задачи – честните избори и успешното председателство на ЕС     Проф. Огнян Герджиков, премиер на Служебното правителство  -  Човекът, който беше председател на Народното събрание и който написа книга „Аз не бях политик“, стана премиер. Защо приехте?  - Доверието много тежи. Президентът Радев ми гласува много високо доверие и е много тежко човек да не поеме в такъв случай тежкия кръст. Не ми беше лесно да приема, защото знам какво е в политиката, както казват хората, ял съм й попарата. Но, в крайна сметка, когато си обграден с такова доверие, наистина би било безотговорно току така да откажа. Опитвах се да го убедя, че вероятно има и по-подходящи от мен, но той се оказа твърдоглав. Има и още една причина, която досега не съм споделял – аз имам някои, струва ми се, добри идеи, а добрите идеи, които засягат държавата, могат да се реализират, когато имаш власт. Една такава добра идея е една инициатива на Българската стопанска камара. Става въпрос за дребния и средния бизнес, за светлия бизнес. Той трябва да бъде подпомаган. Едрият сам се грижи за себе си, но дребният и средният е смачкван от прекалено много бюрокрация, от знайни и незнайни такси и всичко това го спъва. Понеже това се регулира основно с подзаконови нормативни актове, тоест това е във властта на един кабинет, може да се направят стъпки в тази посока. Имам и други идеи, но нека всичко така изведнъж да не казвам.  - Да и аз ще ви попитам, очевидно разбирате от търговско право и затова сте се насочили към това. Коя е обаче голямата амбиция на един премиер на служебно правителство, защото той едва ли може да оправи всичко?  -Никакво съмнение. Първо, времевият хоризонт е много близък. Но да се направят няколко добри стъпки – пак е нещо. И най-важното, ние имаме две най-важни задачи – демократични и честни избори, безусловно демократични и честни, защото се нагледахме на какви ли не безобразия по изборите, и една задача, която сега за първи път ни се поставя и която такава задача ще имаме след още 13 –14  години, когато се падне ротацията пак да бъдем председателство на Съвета на Европейския съюз. Така че това е много сериозно предизвикателство, а ние отсега сме вече в малко забавен ритъм. Трябват огромни усилия, за да излезем с чест. Защото, ако се провалим тук, ние просто ще си сложим една много голяма черна точка.  - Може ли да се провалим и може ли да ни вземат председателството?  - Ние, ако се откажем от него, ако кажем: ние не можем да се справим. Но ние ще си нанесем звучен шамар сами. Това не трябва да се случва, тъй като ние така или иначе се борим за престиж като държава, която все още ни водят в задния двор на Европа. На нас никак не ни харесва и с основание не ни харесва. Така че това е моментът, в който ние можем да излезем в една позиция, която вече да ни поставя като един наистина пълноправен, уважаван член на Европейския съюз.  -Много ли сме се забавили? - Е, прекалено много може да не е, но не трябва да се отпускаме. Защото наистина е много, много важна задачата.  - Казахте: президентът Радев ми предложи. Само той ли?  - Само той.  - Политически партии кадруваха ли? БСП ? - Не. Категорично не. Никой друг не е излизал с подобно предложение. Единствено той.  -А кой избра министрите?  - Той. Това е негов кабинет. Той ги избира. Аз ги научих министрите три дена преди днешния ден.  -Какво ни говори профилът на министрите експерти, които досега са били далеч от камерите, за да няма за какво да ги атакуват, нали така? - Това са експерти, които малцина са се докосвали до политиката, а те се броят на пръстите на едната ръка, даже е много. Така че, нали, вечният бюджетар Кирил Ананиев, който действително е великолепен финансист, той има дълъг стаж в Министерството на финансите. Много са малко. Илко Семерджиев, който е известен, бил е в няколко правителства, и кой беше още? Да ме подсетите да не забравя, но горе-долу толкова.  - Ще правите ли ревизия на досегашното управление? Ключов въпрос.  - Не може да бъде без никаква ревизия. Не, че ще има скелети от гардероба; не, че ще има преднамерени атаки, но ние сме длъжни да видим нещата как са се развивали и където има безобразия, да направим каквото е необходимо. Ние не можем да си затваряме очите и да кажем – ние сме само за два-три месеца и било каквото било. Това просто не би било коректно пред българския народ. Всички министри са длъжни да направят една добра ревизия на нещата, които заварват – да видят къде има например необосновани в последните седмици обществени поръчки, защото някои от тях може би са съмнителни. Има ли такива случаи, не трябва да се колебаем да спираме такива поръчки. Разбира се, трябва да се подхожда диференцирано, защото има такива, които се отнасят до финансиране от европейски пари – ние не можем да си играем с това. Така че много внимателно, диференцирано трябва да подхождаме.  - Ще сменяте ли областни управители? - Има два подхода – сменяме ги всички или не сменяме нито един. И двата подхода са грешни. Верният подход е диференцираният подход. Областни управители, които си вършат добре работата, качествени, доказани професионалисти, почтени хора ще останат. Тези, които обаче се заиграват с едни или други партии или пък има съмнения за тях, че не са най-добрите управленци, или пък не дай Боже и други грехове, ние ще се освободим категорично от тях. - Как се прави помирение? - Трябва да се прави с повече интелигентност. - Добре, има една тема, по която със сигурност вие имате мнение и то не от сега — съдебната система. Вие сте прочели европейския доклад. Как и вие ще трябва да го коментирате, и вие ще трябва да му отговаряте като актуално правителство на България, какво виждате там, какво прочетохте? - Не звучи много добре, но не съм го чел. Не мога всичко да прочета, защото много неща ми се струпаха напоследък. Но ми стои като задача, заедно с министъра на правосъдието да се запознаем с този доклад, тя ми се струва, че е в напреднала фаза, за да видим какво може да се направи в краткото време. Това не е нещо, което може да се направи нещо сериозно. Защото няма парламент. Когато няма парламент, възможностите на служебния кабинет са ограничени, защото не може никакъв законопроект да се подготвя. Така че малко може да се направи, но това малко поне да бъде в правилната посока. - Сега, тези дни протестират съдии. Вашите възгледи, до кого се доближават повече – до тези на председателя на Върховния касационен съд Панов или до на главния прокурор Цацаров? - Не искам да взимам страна в такова противоборство в съдебната система. Много проблеми има в съдебната система. Известни са ни по-голямата част от тези проблеми. Един от проблемите е изключителната натовареност на съдиите, особено в Софийския районен съд, е наистина е претоварен. И това не може да даде едно ефективно правосъдие, тъй като има процеси, които траят 5 , 10 , 15  години и човек не може да намери правосъдието. Това е обективната невъзможност, просто защото те не могат толкова съдии да поемат такъв огромен брой дела да решат. Аз наистина се възхищавам на голяма част от тях, които са истински професионалисти. И не трябва да се слага петно върху цялата съдебна система, тъй като това е обида към честните, професионални съдии, морални, които си вършат работата както трябва.  - Д-р Семерджиев срещу д-р Москов. Това означава, че ще ревизирате здравната реформа, така ли?  -Д-р Семерджиев е с много богат опит и с много добър поглед върху здравната система. Както аз разбирам, той не споделя много от концептуалните възгледи на довчерашния министър Москов и очевидно е, че там ще има промени, и то наистина има нужда от промени – много сериозни промени. Защото здравната система е много болна, много е болна. Защото тя принуждава и честните лекари да злоупотребяват, за да оцелеят.  -Кое е голямото нещо, което не работи в България, г-н професоре?  - Страхувам се, че така изведнъж поставен ребром въпроса, няма да улуча най-голямото. В много неща имаме проблеми. Мен най ме боли за образованието, ако ме питате, защото съм най-свързан с него. Но тази инвестиция в образованието не е инвестиция, която дава резултат в близка перспектива, затова никой не тръгва да я прави там истинската инвестиция, а тя дава резултат след 15 –20  и повече години, но е най-печелившата инвестиция. И ние сме огромни длъжници и сме нарушители на Конституцията перманентно, защото ежечасно я нарушаваме – чл. 53  ако не се лъжа от Конституцията, да не сбъркам, където се казва, че до 16 -годишна възраст всички трябва да учат. А ние сме допуснали да имаме стотици хиляди неграмотни и полуграмотни. Ние ако не вземам позиция на 100  процента грамотност, това обаче провеждано в течение на няколко кабинета неотклонно с всякакви мерки, с всякакви мерки, включително и силно рестриктивни и санкционни.  - Има ли мафия в България?  - Не съм специалист по мафиите. Говори се, че има, но не е моя тема.  - Нали ще кажете като го усетите?  - Не мисля да мълча, защото колкото и да е рисково, не можем да си затваряме очите.  -Как ще познаем след 2  месеца, че сте успели?  - Хората ще го кажат.  Интервюто е на предаването „Панорама” по БНТ

Юнкер направи най-обстойния, но и страшен анализ за случващото се в Европа и по света!

 По всичко личи, че 2017 година може да остане в историята. Това коментира председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в статия за „Welt am Sonntag“, съобщават от ЕК. „Това е година на рискове, но и на възможности. Година, в която можем да определим съдбата на нашия континент, както някога написа Стефан Цвайг. Трябва да направим избор между изолационизма, неравенството и националния егоцентризъм, от една страна, и отвореността, социалното равенство и силата, постигната чрез солидарност, от друга страна; избор между връщането назад и бъдещето; между едностранчивите интереси и интереса на цяла Европа.“ „Всеки, който е запознат с мрачните и изпълнени с драматизъм оценки за 2016 г., знае, че и през 2017 г. ни чакат немалки предизвикателства, включително отговори на въпросите как да формираме нашата политика в областта на миграцията в дългосрочен план, как да засилим общата ни сигурност и как да се възползваме по-пълноценно от огромния потенциал на цифровия единен пазар. Започнахме да търсим отговори още през миналата година. За щастие, европейците разбраха, че като работим заедно, можем да намерим по-добри решения, отколкото ако всяка държава членка се води единствено от своите интереси. 2017 е годината, когато трябва да доразвием това, което първоначално постигнахме, да проявим гъвкавост и да постигнем реални резултати.“ „По въпроса с бежанците има да се работи още много, но благодарение на съвместните ни усилия сега сме в по-благоприятна позиция в сравнение с миналата година по това време. Успяхме да създадем Европейската гранична и брегова охрана в сравнително кратки срокове, така че в момента най-сетне можем да защитим съвместно нашите общи външни граници. Агенцията за защита на границите не само осигурява поддържането на еднакво високи стандарти за сигурност по всички външни граници, но и при необходимост е в състояние да реагира бързо. Ако на българо-турската граница например са необходими подкрепления и оборудване, Европейската гранична и брегова охрана вече може да предприеме действия незабавно, без да трябва да чака разрешение от отделните държави членки. Тя може да мобилизира екип от 1500 гранични служители, от които 395 от Германия и Франция. Освен това тя може да изпрати на място собствено техническо оборудване, като например превозни средства, кораби и хеликоптери. Frontex — агенцията на ЕС за защита на границите — също така подпомага държавите от ЕС при връщането на лица, които не отговарят на критериите за предоставяне на убежище. За тази цел екипът й, съставен от 690 експерти, може да бъде изпратен на място.“ „Едновременно с това сме на път да преодолеем значителни пропуски в осведомеността, засягащи нашите външни граници. Миналата година внесохме предложения за различни инициативи, сред които за създаване на Система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им. Това означава, че в бъдеще дори пътниците, които са освободени от изискването за притежаване на виза, ще подлежат на засилени проверки за сигурност. В крайна сметка искаме да знаем с точност кой влиза в Европа, преди да е стигнал до нейната територия. Не трябва да останат никакви вратички, които могат да бъдат използвани от терористите.“ „Всичко това способства за сигурността и стабилността ни, както и за дългосрочната политика в областта на миграцията, чийто обхват надхвърля нашите граници. Ето защо в цялостната стратегия за миграцията, която разработих още преди широката общественост да обърне внимание на кризата с бежанците, се разглеждат по-задълбочено причините за миграцията. Целта е да се сложи край на трафика на хора, а на потенциалните мигранти да се предложи бъдеще в регионите, от които произхождат.“ „Такъв вид партньорство е ефективно и това си проличава от споразумението с Турция, с което са създадени законни и подлежащи на контрол механизми за бежанците от Сирия, като същевременно се предотвратява незаконната имиграция. В резултат на това броят на бежанците, които пристигнаха в Гърция миналата година, спадна с около 80 % в сравнение с предходната година. Броят на бежанците, пристигащи през Западните Балкани, също намаля рязко: от 764 000 през 2015 г. до 123 000 през миналата година.“ „Наред с това работим непрестанно за намиране на по-дългосрочни решения за бежанците, които пътуват до Италия. Миналата година през Средиземно море в Италия пристигнаха 181 000 души. Европейският съюз подпомага процеса на стабилизиране в Либия и задълбочава специалните партньорства в областта на миграцията с държавите на произход и на транзитно преминаване. В тази връзка предложеният наскоро от Комисията План за външни инвестиции също ще има важна роля. Идеята на този план е да се използват публични средства като гаранции с цел създаване на инвестиции и в резултат на това — на дългосрочни перспективи за Африка и съседните на ЕС държави. В състояние сме да мобилизираме инвестиции с общ размер 44 милиарда евро. А ако държавите членки се включат от своя страна, бихме могли дори да удвоим ефекта за страните партньори и за европейските предприятия.“ „В крайна сметка това засяга и ролята на Европа — да бъде стожер на стабилността в един променящ се свят. Независимо от резултата от изборите в САЩ ние не можем да поверим грижите за собствената ни сигурност на някой друг. Поради това Комисията предложи програма за обща политика за сигурност и отбрана, благодарение на която ще можем да работим заедно по-ефективно в областта на обществените поръчки и други въпроси. Не би следвало държавите членки да продължават паралелно да извършват изследователска дейност и да правят инвестиции в тази сфера, а по-скоро трябва да работят заедно – така е по-ефикасно. В Европейския съюз има 154 вида различни оръжейни системи, а в САЩ са едва 27. Според изчисленията ни бихме могли да спестим между 25 милиарда и 100 милиарда евро годишно чрез засилено сътрудничество в тази област. Това е сума, която може да се инвестира далеч по-рационално в други сфери.“ „Бавно, но сигурно инициативността на Европа нараства. Позитивната програма, която очертах в своята реч за състоянието на Съюза, е още едно свидетелство за това. Държавите членки единодушно одобриха програмата по време на срещата ни в Братислава — първата без участието на Обединеното кралство. А през 2017 г. ще продължим да действаме по тази програма. Още в самото начало на годината представихме конкретни предложения за оползотворяване на огромния потенциал на цифровия единен пазар. Според оценките стойността на цифровата икономика е възлизала на 272 милиарда евро през 2015 г., но бихме могли да я повишим до 643 милиарда евро до 2020 г.“ „Решаващото в случая е да бъдат налице подходящите условия, които да донесат ползи както за гражданите, така и за предприятията, особено като се има предвид, че цифровите продукти и услуги ще предизвикат коренна промяна в цели сектори като земеделието, енергетиката и транспортните системи. Точно заради това се нуждаем от хармонизирани разпоредби, които да позволят свободен и сигурен трансграничен трансфер на данни. В по-конкретен план, ще създадем ясна и стабилна правна рамка за цифровата икономика и същевременно ще гарантираме неприкосновеността на личния живот на гражданите, в частност чрез защита на личните данни и електронните съобщения.“ „В името на това всички европейски граждани да се ползват от разширяването на мрежите Комисията също така предложи до 2025 г. в цяла Европа да се внедри технологията за мобилни комуникации от най-ново поколение. Освен това до 2020 г. ще осигурим безплатен достъп до безжичен интернет на всички основни публични обекти.“ „Наред с това Европа създава и обезпечава инфраструктурата, която разкрива нови възможности. Цифрите показват колко важно е европейците да намерят общи, ориентирани към бъдещето решения в глобализирания свят. Докато в началото на XX в. европейците са били една четвърт от световното население, днес ние сме едва 8 % от него, а до 2050 г. ще станем 5 %.“ „Според мен обаче Европа има не само рационално, но и преди всичко емоционално измерение: онова всепроникващо усещане, създадено от мира, сигурността и наличието на възможности. За 60-тата годишнина от Римския договор си пожелавам нашето поколение да осъзнае огромния потенциал на европейския проект за бъдещето и да го оползотвори — така, както направи поколението преди нас. Това е задача не само на политиците, но и на всички европейци.“ „Гражданите пътуват, учат и живеят спокойно в чужбина; потребителите се ползват с най-високи стандарти в областта на здравето и безопасността на храните; предприятията извличат ползи от европейския вътрешен пазар: тези права обаче не са дадени свише. Също както по времето на Стефан Цвайг ние трябва да решим в какъв свят искаме да живеем. Ето защо от всички нас зависи да превърнем 2017 в годината, в която Европа ще предприеме действия на световната сцена. Да работим за създаването на Европа, която ни пази, която ни прави по-силни и ни защитава.“  

Йоханес Хан: „Българите нямат нужда от държава“

  През втората половина на април 2013 г. в Брюксел е проведена особена конференция. На нея кратък доклад изнася комисарят по регионалната политика Йоханес Хан. Заглавието на доклада е кратко като команда за залп на екзекуторски взвод: “България след българите”. В официалната сигнатура за изявите на г-н Хан и в деловодните дневници на ЕС на немски език е останало само заглавието “Probleme der Bevolkerungspolitik in der Europaischen Union – Bericht fon Johannes Hahn “Bulgarien nach dem Bulgaren“ april, 2013”. Самият доклад е прибран в “архив”. Преведено, заглавието означава: “България след българите. Доклад, изнесен на конференцията “Проблеми на демографската политика в ЕС”. Преводът на доклада на г-н Хан е направен на 23 април. Направен е отговорно и професионално. Няма съмнение, че и в Министерството на външните работи, и в Министерския съвет, и при президента съществуват и оригиналът, и неговият превод. Големият въпрос е защо един съдбовен за България документ продължава да бъде скриван от българската общественост? И тогава, през април 2013 г., както и сега, България е в предизборна треска. Междувременно обаче бяха проведени и избори за Европейски парламент, и предсрочни парламентарни избори, и избори за местни органи на властта. На кого служат институциите на българската държава, че са безмълвни и безучастни, когато чакали и хиени, уж цивилизационни роднини на Балкански лъв, се опитват да разпределят като нови ловни територии земята му? След като отнеха хляба на целия народ, след като ни оставиха голи, боси и безоръжни, и почти източиха младата ни кръв чрез принудително гурбетчийство, подражателско потребителство и грантов нихилизъм, сега ни изкарват виновни за всички беди, които като марокански скакалци ни наскачаха. Каква неоколониална наглост и цинизъм, обвити в шоколадовата глазура на евробюрократична загриженост и неолиберално двуличие. Но и какво унизително раболепие на националните ни божем водачи. Публикуваме текста на доклада на г-н Хан, без да характеризираме нито неговите констатации, нито изводите, които той е направил. Нека читателят сам прецени доколко тези въпроси го засягат и доколко би трябвало да са тревога на избраниците да управляват страната ни. Нашата надежда е народът ни все пак да си отвори очите за бездната, която е пред краката ни.   Някога Дядо Славейков горчиво проплака: “С клечки съм му отварял очите на този народ”.   След него непрежалимият Николай Хайтов ги повтори с не по-малка горест.   Ако не друго, надяваме се поне, че колегите от българските медии няма да останат безразлични и ще прибавят и своята тревога към нашата, за да бъдат огласени тезите за България и нейното бъдеще. Нашите сили засега не стигат за повече.   В тази връзка публикуваме и тревожния анализа на проф. Орлин Загоров за подмяната на истинските европейски ценности.   Тези за съдбата на България (* Заглавието е на редакцията)     • Доклад, изнесен на конференцията „Проблеми на демографската политика в Европейския съюз“ Йоханес ХАН     Уважаеми дами и господа, колеги, Знам, че това, което ще изложа пред вас, ще засегне особено болезнено българските ни колеги, но ние няма как да си закрием очите пред действителността, такава, каквато е, ако искаме Европейският съюз да оцелее и да се радва на едно сигурно и стабилно бъдеще. Дълго търсих точното заглавие на този документ и най-накрая се спрях на “България след българите”, като предупреждение, че ако не вземем необходимите мерки, не след дълго можем да се сблъскаме с подобен доклад, но вече със заглавие “Европа след европейците”. За какво става въпрос?   Всички вие знаете, че наскоро приехме Република България за член на Европейския съюз, но малцина сте наясно, че нейното население се топи с огромна скорост. Във времена, когато усилено се говори за пренаселеността на света като цяло, за недостига от ресурси, необходими за задоволяването нуждите на човечеството, България представлява едно, меко казано, странно изключение. За съжаление това изключение се намира в границите на Европейския съюз и ние трябва много внимателно да изследваме демографските процеси, протичащи в тази държава, и да си направим необходимите изводи. Ще ви го кажа директно – до четиридесет години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ, и този процес е необратим. Ние не можем да го спрем, но можем да се поучим от него.   Уникалното е, че изчезването на българите се дължи не на война, бедствия, епидемия или геноцид, а на изцяло икономически, политически и социални особености в тяхната народопсихология. Българите, по това, което наблюдаваме, се характеризират като изключителни егоисти и индивидуалисти, така да се каже самотни търсачи на лично щастие. Това е силно изразено в техните политици и бизнесмени. Те са крайни демагози и популисти, целящи да се доберат до властта, за да могат да се отдадат на корупция и да разпродадат богатствата на държавата срещу някакъв процент. В стремежа си към бързо забогатяване те надвишиха многократно позволената скорост, изстисквайки безмилостно силите, живота и здравето на своите съграждани. В резултат получиха едно болно, застаряващо население, а младата част от българите преобладаващо свързват щастието с възможността да емигрират и да се устроят в друга държава. В резултат на това населението на България през последните 23 години е намаляло с 1 600 000 души и не се вижда начин този процес да бъде спрян.   Почти всички можещи и знаещи българи търсят начин да емигрират, а и не само те, хората от малцинствата също. България за последните години е загубила близо 260 000 жени в детеродна възраст. В страната живеят предимно пенсионери, които нямат нито силите, нито възможността да се противопоставят решително на пагубната политика на своите управници. Оказа се, че българите не могат да излъчат от средите си хора, които наистина да милеят за държавата и бъдещето на нейните граждани. Процесите в България не биха могли да бъдат обърнати дори и по насилствен, революционен път, просто защото липсва необходимото количество млади, мислещи хора. Те предпочитат емиграцията. Българите изчезват поради загубата на вяра в собствените си възможности и значимост, те губят желание за живот, не виждат смисъл, обзети са от стрес, страх и апатия. Но моята цел не беше да ви разкривам причините, довели до това обезлюдяване, а да погледнем как този уникален случай оказва влияние върху Европейския съюз.   И така, да повторя: в лицето на България ние имаме територия в рамките на Европейския съюз, която стремително се обезлюдява. Територия, която е стратегическа не само от геополитическа гледна точка, но и от климатична. Защото изследванията сочат, че въпреки глобалните промени на климата, които се очакват, територията на България ще представлява едно уютно място за живеене, слабо засегнато от промените, в сравнение с останалите части на съюза. Тук искам да предупредя, че едно такова обезлюдяване няма да остане незабелязано от другите глобални сили и тази територия надали ще остане за дълго ненаселена, особено като се има предвид стремглавото нарастване на населението на Земята. През отминалия месец, в. “Милиет” публикува скандална карта на “Нова Турция”, където една голяма част от територията на България, която вече е територия от Европейския съюз, е обозначена като турска. Убеден съм, че подобно действие нямаше да бъде възможно, ако нямаше демографска криза в България. Все повече руснаци си купуват имоти на територията на България, което също е обезпокоителен знак за нас.   И не на последно място, нашите партньори от САЩ преди време открито обявиха, че ромите са бъдещето на България и усилено работят с този етнос, който е с предимно младежки състав, като не е тайна, че по този начин си гарантират, че бъдещото население на тази територия ще бъде настроено проамерикански и ще защитава техните интереси на Балканите. Общо взето, почти няма държава, както от глобалните играчи, така и от съседните на България страни, която да не си точи зъбите и да не си прави сметки как да приобщи тази територия към себе си било чрез създаване и подпомагане на собствено малцинство в тази територия, било чрез приобщаването на ромския етнос към своите интереси. И тук идва най-важният въпрос – как в този сблъсък на интереси ние можем да действаме в защита на нашите собствени. Ясно е, че на българите не можем да разчитаме, те изчезват от игралната маса. Една част се разпиляват, други измират.   Няма смисъл нито да ги подпомагаме, нито да им отпускаме пари от еврофондовете, тъй като те отиват в джобовете на управляващите и техните приближени, и ефектът върху цялостното състояние на държавата е дори отрицателен, защото обезверени от несправедливостта и беззаконието, все повече българи решават да емигрират. Ако обаче българите не намират сили и воля да се борят за своята държава, ако са готови да я напуснат и да я изоставят без жал, без дори най-малък опит за съпротива, ние не бива да допускаме да изгубим територията й. Затова предлагам следното: да създадем програма за заселване на територията на България с европейски граждани от останалата част на съюза. И сега имаме европейски граждани, които си купуват имоти в България, но се сблъскват с беззаконието, царящо в страната, и бързо-бързо се отказват от това свое начинание. Смятам, че ние трябва да ги подпомогнем в техните усилия и дори да популяризираме България като подходящо място за заселване и бягство от напрегнатия живот в Западна Европа, като субсидираме всеки, който реши да потърси там своя нов дом. Смятам, че на всяка държава може да бъде отпусната квота за брой лица, желаещи да се заселят на територията на България, като тези хора бъдат подпомагани от нас да се включат в местното управление, за да могат да променят ситуацията към по-добра за Евросъюза. Територията на България има голям потенциал за развитие както в сферата на земеделието, така и в сферата на туризма, но за да се случи това, управлението на страната трябва да бъде отнето от ръцете на олигархичната българска върхушка, което няма да бъде трудно, ако успеем да заселим там десет милиона европейци, които да създадат своя партия, която чрез избори да поеме властта по един мирен и демократичен начин. Българите, които пожелаят, ще могат да се завърнат в територията си, те няма да ни пречат. Убедил съм се, че българите нямат нужда от държава, те си имат история, с която да се гордеят. Така виждам аз България след българите, ако имаме желание да задържим територията им в рамките на Евросъюза. News Front – Bulgaria  

Герт Лапорт: Трябва да поемем риска "Европа на няколко скорости"

В Бялата книга, представена от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер , са пренебрегнати основни европейски ценности, заяви в специално интервю за "Събота 150" Герт Лапорт от Европейския център за развитие на политически мениджмънт. Той смята, че общите ценности са подценени заради икономическите и политическите интереси. Лапорт приветства започването на дебат за бъдещето на Европа и предположи, че вероятно ще се стигне до сценария "Европа на няколко скорости". Той определя като най-интересни сценариите 3 и 4, които по думите му можем да наречем "сценариите за Европа на няколко скорости". Според него, четвъртият сценарий, а именно "да правим по-малко, но по-ефективно", е вариант на третия: Европа вече губи тежест в лидерството си в света. Може би ние все още сме част от най-големите сили по отношение на тръговията, но от политическа гледна точка Европейският съюз е платец, но не и играч на световната сцена. Много е важно да разберем кои от 27-те страни-членки на Европейския съюз искат да вървят напред. За мен това е един модерен начин за намиране на съюзници и да правим коалиции по области на интереси. Има определени политики, в които някои държави искат да задълбочат сътрудничеството си, например, това са отбраната и сигурността. Други такива области са данъчната политика или опазването на околната среда. Ето защо всяка страна може да потърси съюзници в Европейския съюз във важните за нея сфери и да задълбочи сътрудничеството си в тях с останалите държави, които имат интерес към тях. Големият недостатък на този начин на уреждане на отношенията в Европа на няколко скорости е, че ще има граждани, които няма да имат еднакви права и еднакви очаквания. Това наистина е сериозен риск, но аз мисля, че трябва да го поемем. Именно с това е свързана четвъртата възможност - да правим по-малко, но по-ефективно. Някои от по-амбизицоните сценарии, които Юнкер постави на масата, може да не изглеждат толкова разпознаваеми и видими към този момент. Много европейски граждани чувстват, че Европейският съюз няма правото и възможността да бъде толкова амбициозен, изтъкна още Герт Лапорт. Запитан как вижда паралелното протичане на дебатите по Бялата книга на Юнкер и преговорите за излизането на Великобритания от ЕС, Герт Лапорт отбеляза: Не е само Брекзит. Британският референдум просто отвори кутията на Пандора. Все пак не трябва да забравяме, че всички въпроси, свързани с излизането на Великобритания от Европейския съюз, все още са в сферата на астрологията, а не на астрономията, ако ми позволите тази метафора. Ние все още не знаем много за Брекзит и има много спекулации. Като организация ние също наблюдаваме процеса задълбочено. Тъй като има много неизвестни, не можем да прогнозираме накъде ще тръгнат дебатите около Брекзит. Това, което със сигурност можем да кажем за британския референдум, е, че той се оказа вдъхновяващ пример за доста държави. Вече е неизбежно Европа да остане такава, каквато я познаваме в момента, категоричен е и Джайлс Мерит от организацията "Приятели на Европа". Според него, излизането на Великобритания от Европейския съюз е катализаторът, който трябва да ни накара по-бързо да си отговорим на въпроса в какъв Европейски съюз искаме да живеем. Първият вариант - да останем, където сме в момента, не е възможна. Вторият - да запазим единствено единния пазар и да разчитаме само на него, не е реалистичен. Остават последните три сценария и аз смятам, че това беше посланието на Европейската комисия, а именно, че се нуждаем от смесица от тях. Правителствата на страните-членки трябва да решат какво искат, макар че това носи риск от неразбирателство. Също така трябва да е ясно кой какво точно иска. Всъщност, това е въпрос, който няма отговор от 25 години насам. Френското правителство заговори за "плаваща геометрия" - когато има общи политики, всеки да може да реши дали да ги прилага и как да ги прилага, с което обаче предопределя мястото си. Това е идеята на Бялата книга.   Джайлс Мерит смята за неизбежно да имаме Европа на няколко скорости: Независимо дали говорим за единната валута и каква монетарна политика да водим; за миграцията и как да управляваме движението на хора вътре в Европа и към Европа, за социалната сигурност или който и да е друг въпрос, различните европейски правителства и различните данъкоплатци вземат различни решения. Те съответно имат различни идеи. Затова ние не можем да очакваме всички заедно да вземат общо решение и да го изпълнят заедно. Тези дни вече са в миналото. Не мисля, че това е нещо лошо. Вече няма как да имаме хомогенно развитие. Трябва да имаме гъвкава рамка, защото не можем да притискаме държавите да въвеждат мерки, които те не искат да въведат. Трябва да погледнем на Брекзит и бъдещето на Европейския съюз по два начина. Единият вариант е да гледаме на излизането на Великобритания като усложняване на процеса, а другият е да си кажем, че Брекзит е катализаторът на промяната, уточни още Мерит: Британците казаха "не" на Европейския съюз, което за мен беше грешка. Брекзит е катализаторът, който трябва да ни накара да се запитаме какво не ни харесва в начина, по който Европа изглежда в момента. Ние трябва да успеем да дефинираме проблема и да го решим. Има нещо, което никой не би оспорил, а именно европейската интеграция. Не е лесно да убедим хората, особено в страни като Румъния, България и всички от бившия Източен блок, но е факт - ние направихме Европа едно цяло. Европейският проект е много важен. Погледнете Китай и Индия - ясно е, че гласът на нито една европейска държава няма да бъде чут, ако е сама. Още по темата слушайте в звуковите файлове.

Петър Хубчев: Не сме политици, че да обещаваме

"Този мач е ден преди изборите. Месеци наред на народа се обещава какво ли не от политици, вождове, лидери... Ако тръгнем да обещаваме и ние, няма да е добре. Хората от години не вярват на обещания, те искат действия. Нашите действия трябва да са да играем мачове като този с Беларус. Малко по-добре да играем, малко повече да се раздаваме, малко повече да сме отбор, малко повече да даваме за честта на фланелката. Нищо друго няма да върне хората на стадиона." Това каза селекционерът на националния отбор по футбол Петър Хубчев по време на днешната пресконференция в новата база на БФС до резиденция "Бояна". В събота България приема Холандия в световна квалификация на стадион "Васил Левски" от 21:45 часа. Тимът ни е четвърти в групата, без реални шансове за първите две места, докато "лалетата" водят битка за призово класиране и участие на мондиала в Русия догодина. Националите за първи път се събраха в новата база (СНИМКИ) "Не е имало сбор на националния отбор без да се постави въпросът защо този е повикан, защо другият не е, продължи Хубчев по повод афиширания отказ на Георги Миланов да играе в националния. - Това е нормално, всеки има виждане. Ние, треньорите, гарантираме, че за момента сме извикали точните 23-ма футболисти. Това са хората, които ни трябват. За нас сега те са най-добрите. Не е отписан нито един. Няма задкулисни действия. Можете да попитате и играчите." А играчите и самият треньор вярват, че България може да изненада Холандия. "Имах възможност сутринта да го кажа и на футболистите. Вярваме, че можем да победим. Ако тръгнем по пътя на клишетата и лозунгите, можем да сме доволни на равен или достойна загуба, добро представяне... Ние вярваме, че можем да направим нещо, колкото и смешно да звучи за някой. Стига да се концентрираме върху големите неща. Крайно време е да тръгнем нещо да правим. Всички заедно. Аз лично вярвам, че можем да спечелим. В същото време обаче знаем къде сме. Знаем какво трябва да правим, знаем колко е трудно", реалист е либерото на Четвъртите в света.  Той се съгласи с едно клише: "Едно от правилата във футбола е, че големите футболисти се доказват в големи мачове. Това е голям мач за нас. Лично за мен."  Всички в лагера са здрави, липсва единствено капитанът Светослав Дяков, който е контузен. "Атмосферата бе малко натегната, което е продиктувано от това, че лагерът започна веднага след мачовете в неделя. От днес вече всичко е наред. Отпадането на капитана Светослав Дяков не е малък проблем, но там нищо не може да се направи. Във футбола почти винаги има някакви проблеми, оплаквания, но за наша радост всички останали са здрави. Двама минаха прегледи при доктора. Не е нищо сериозно", разкри треньорът. "Разучихме Холандия доста добре, според нас. Видяхме силните страни, но и такива неща, които можем да използваме. До днес говорихме повече за нашата игра и поведение. Кое да подобрим, кое беше добре, кое не толкова. От утре само за Холандия ще говорим", обеща Хубчев. Той разкритикува младите футболисти в България: "Ще бъда искрен. Голяма част от младите футболисти получават бонус в националния отбор и в клубовете си, затова че са млади. Аз лично смятам, че бонусът им е малко по-голям. Те трябва много повече да се борят за титулярното място тук и в клубния си отбор. В тима на Холандия е по-различно. От вчера там упрекват техния треньор, че е включил едно 17-годишно момче. Те искат по-опитни в тима. Един добър отбор е добра сплав между млади и стари. Младите в България малко повече трябва да се борят за мястото си и за игровите си минути."

“Да, България!” е политическият стартъп, който вече обръща играта

- Как ще осъществите идеите си, без да влезете в управленска коалиция с някоя от големите партии? Не сме създали “Да, България!”, за да участваме в управлението на корупционния модел и да го крепим. Ще влезем, за да го разрушим. Това разрушаване започва от констатацията, че всички системни партии всъщност са съучастници в поддържането на този модел. Нашето противопоставяне на модела като такъв в следващия парламент минава през това да сме ясна опозиция, да не участваме в сделки и разпределяне на порции. Залагаме на кратък живот на новия парламент и следващи избори, на които “Да, България!” да поиска още по-голямо доверие заради отказа си да участва в омертата. - Говорите за това, че предстоящите избори са референдум за мястото на България в Европа. Какво обаче означава този избор за отделния човек? Преди 20 години в българското общество беше постигнат консенсус, че интеграцията на България в Европа и НАТО е най-добрият път за развитие на страната.  Тогава ние приехме, че това е валидно както от гледна точка на икономическото развитие, така и от гледна точка на перспективите за налагане на законност, за гарантиране на нашата сигурност, за достъп до по-добро образование. Тогава получихме свободата да можем да се реализираме където поискаме. Христо Иванов: Новият парламент ще е преходен, големите ще се разпадат (ВИДЕО) Българската политическа класа успя да пропилее тези възможности за развитие на страната ни, а днес, под напора на външни кризи и собствените си недостатъци, ЕС навлиза в период на изключително сериозна трансформация. За първи път в нашата история седим с всички от Европа на една маса, някъде между Австрия и Англия. В момента обаче започва обособяване на различни кръгове и сепарета. Ако досега бяхме най-бедният и мърлявият сред останалите, рискуваме занапред да се превърнем в нежелания в нито едно от сепаретата. Доскоро българските граждани можеха да се надяват, че сядането около тази маса някак си ще принуди нашата политическа класа да се поевропейчи и реформира като замени потурите с алафранга. Новото положение обаче ще ни върне в изходна позиция, ще ни принуди да останем насаме с нашия “елит”.  Това ще означава да разчитаме единствено на техния собствен ресурс за правене на реформи и развитие. Ресурс, за който от 90-те насам знаем, че е нулев. - Какво се променя всъщност? Ако през 1997 г. решихме, че сами не можем да се оправим и нашето спасение е Европа, то сега се връщаме отново там и виждаме как Жан Виденов в пола е тръгнал отново да взема властта. А Българският д-р Доганкенщайн и неговият Пеевски са все така тук и все така готови да “спасяват” България. "Да, България": Медиите-бухалки на мафията няма да ни спрат Ако вместо това страната ни излъчи управление, което разбира Европа не само като европейски пари за крадене, а наистина споделя консенсуса, че това е най-добрият път за развитие, ние можем да постигнем много. Можем не просто да направим реформи, но с активна позиция да участваме в трансформацията на ЕС, така че той да бъде много по-адекватен на нашите потребности. - Какво предстои да се случи според Вас? Имаме двама кандидати за премиер, страдащи от тежка форма на битова антидемократичност. Първият иска за трети път да ни доказва колко вредно за страната е цялата власт да бъде концентрирана в един човек. Човек, оплетен в зависимости и неспособен да разбере защо управлението на държава не е като да си правиш пасове с приятелчета в квартала. Нинова, която оглавява най-голямото гробище за политически скелети – БСП, доказа, че лично е готова на абсолютно всичко, за да възседне черния кон на примитивния популизъм. Можехме да разглеждаме нейната фраза за това колко ни е отнела демокрацията като случайност, ако не бяха заигравките с Кремъл и поднасянето на венци пред паметника на Живков, с което тя започна председателството си на БСП. Това обаче е нещо повече от лош политически вкус. Така че независимо кой от тези двама хубави хора ще стане премиер, ние знаем, защото е доказано многократно, че решенията ще се взимат в сараите.   Христо Иванов до Цацаров: Участвал ли е "Булгартабак" в контрабанда? Който и от двамата да бъде спазарен за премиер, това няма да е бъдещето, това ще бъде още от миналото, и то все по-далечното ни минало, което мислехме, че безвъзвратно сме оставили зад гърба си. - Подценяваме ли значимостта на избора, който ни очаква в неделя? Предполагам, че когато историческите трагедии се повтарят, това е, защото хората наистина си мислят, че става дума за фарс, на който не си заслужава да обръщат внимание, а накрая получават катастрофа. Катастрофа след катастрофа... - Много хора в момента се колебаят дали да изберат “Да, България!” и пред опасността от връщане на БСП биха гласували за друга партия, която със сигурност ще влезе в парламента. Какво ще им кажете? Ние сме нова политическа сила, която придворните астролози на българската социология и политология нито искат, нито могат да измерят точно. Днес ние не можем да ви обещаем, че, като гласувате за нас, играете на сигурно. В същото време единствената сигурност, която ви предлага българската политическа машина, е сигурността на продължаващото свличане в блатото. Ако искате още от същото, това ви е гарантирано. Ако обаче искате дългосрочна политическа промяна, ние ви предлагаме да инвестирате гласа си в поетапното изграждане на една нова жизнена политическа общност, центрирана около идеята за големия демократичен идеал за България. - Как си представяте тази общност? Говорим за общност, която има енергията да расте като се обръща към все по-широк кръг български граждани, вместо през цялото време да се затваря в сектантство. Общност, която радикално се обръща към собствения си потенциал, вместо до безкрай да очаква подкрепа отвън. Изграждането на такава общност не може да бъде друго освен постепенно, човек по човек, съсловие по съсловие, консенсус по консенсус. "Да, България": Да извадим мафията от енергетиката Ние опитваме да дадем своя принос като създадохме “Да, България!” в ролята й на модерен, необременен, бързоразрастващ се политически инструмент. Днес се обръщаме към всеки един български гражданин с честно предложение да инвестира своя глас в този инструмент. Да размени сигурността на блатото срещу риска да инвестира в най-интересния политически стартъп. Както с всяка инвестиция, ако я направиш, трябва да си готов да изчакаш някакво време за нейната реализация. Но ако не я направиш, си оставаш там, където си. В блатото. - След толкова много разочарования всички се питат защо да повярваме точно на вас? За тези десет седмици от своето учредяване “Да, България!” доказа, че може да бъде жизнена, да расте в национален план, да застане в центъра на конфронтацията с мафията, получавайки най-тежките удари от нея. Да привлече цяла нова генерация към българската политика, да започне национален разговор за нови правила на политическо управление. Тя доказа също, че може да не влиза в прибързани конюнктурни сумирания в името на политическото оцеляване на един или друг, но че може да прави трудни и каузални коалиции. За това кои сме ние можете да съдите по реакциите на мафията. - Кой според Вас е важният въпрос за дясното? Големият въпрос изобщо е този за съдбата на българския демократичен процес. Ако някой може да обедини българската демократична общност, това сме ние, но не може да се случи от раз. Нестихващите претенции, които се отправят към нас, са доказателство именно за това. В този смисъл, гласът за “Да, България!” е глас за единствения дългосрочен проект, който може да обещае обединение и разширяване на демократичната общност. Затова ние отказваме да се включваме в дребнав приятелски огън и се конфронтираме единствено с големия враг – мафиотската политическа общност. Това е, за което искаме вашия глас. КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Валери Жискар д'Естен ни отписа от Евросъюза

Предлагам Европейския съюз да бъде заменен от „Европа“. Този проект ще включи 6-те страни основателки на съюза през 1957 г. Франция, Германия, Италия, Бенелюкс плюс Испания, Португалия и Австрия. Те ще унифицират своята икономика, но ще запазят националната си политика в сферата на образованието, здравеопазването и културата. Федерика Бианки от "Еспресо" разговаря с един от основателите на Европа Валери Жискар Д'Естен. Ето акценти от интервюто. Как се роди Европейският икономически съюз след Втората световна война По това време се стремяхме към две неща: възстановяването на мира и постепенното превръщане на Европа в световна държава, както в икономическо, така и в политическо отношение, издигането й до нивото на САЩ и СССР. И в двете измерения – икономическо и политическо. В своята прочута реч от 9 май 1950 г. Робер Шуман /френският външен министър, който предложи на 9 май идеята за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, от която след това израснаха Европейската икономическа общност превърнала се през 1992 г. в Европейски съюз/, заяви, че създаването на европейска федерация трябва да бъде организирано политически. По време на моя мандат като президент /1974-1981 г./ бях напълно убеден, че ние бързо ще осъществим мечтата за икономическа и политическа федерация Европа. На мен провървя, че начело на Германия беше моят колега Хелмут Шмид, с когото се разбирахме прекрасно. Нашите кариери стартираха почти паралелно с разлика от три дни през 1974, аз напуснах Елисейския дворец през 1981, а той канцлерството – 1982. Аз бях републиканец, той – социалдемократ. Това е още едно доказателство, че ние можем да си сътрудничим прекрасно, бидейки реалисти и като действаме разумно. Ние никога не бяхме идеологически антагонисти. Ние решихме, че Франция и Германия няма да излизат с противоречащи си изказвания. Преди Европейските съвети се срещахме често в Хамбург, където той имаше дом в скромен жилищен квартал. На чашка бира ние обсъждахме общите позиции, които след това предлагахме на всеобщо разглеждане. Ние имахме еднакви представи за Европа, състояща се от девет страни-членки, шестте страни-основателки плюс Великобритания, Дания и Ирландия. Сега сме 28: Европа престана да бъде управляема и никой не я управлява. Защо днес гражданите не харесват Европа? До разпадането на Съветския съюз Европа беше доста еднородна и можеше да взима общи решения. Но през 1990 г. Европа се разцепи и от тогава вече съществуват двe Европи. Журналистите и общественото мнение до ден-днешен не са се научили да ги различават. Журналистите наричат Европа както еврозоната, т.е. Европа на страните-основателки, която намери своето отражение в Маастрихтското споразумение от 1992, така и Европа на 28-те страни, т.е. Европа на Голямата експанзия сред 2000 г. В нея влизат страните, съществуващи в комунистическия свят, т.е. бедни страни със значителни потребности. Преговорите с тях не бяха проведени коректно, тъй като не се подчертаваше, че Европа е и политически проект. Ние позволихме те да се задоволят само със стремежа към получаването на икономически предимства. Източноевропейските страни, ЕС и Русия Една от причините, поради които предложиха на източноевропейските страни да влязат бързо в ЕС, бе да бъдат извадени от руската сфера на влияние. Но това можеше да стане постепенно. Страните от Източна Европа се стремят към обединение с Европа, това са европейски страни, но ако на страните, които станаха първи членове на ЕС, им бяха необходими 30 години, за да стигнат до икономически съюз с политически претенции, то останалите държави по никакъв начин не можеха да направят това за две години. Те трябваше да останат независими най-малко 15 години, за да разработят собствени организации, да създадат нови представителни структури и синдикати, напълно да излязат от комунистическия режим преди да влязат в ЕС. Бързото разширяване на ЕС беше политическа грешка по това време. Ролята на Проди Романо Проди беше забележителен, много топъл човек, но се съгласи с разширяването на Европа, без да предприеме никакви реформи. Това беше историческа грешка, която е в основата на нашите беди. Гражданите от историческото европейско ядро се разтвориха в разнородната маса. Функционирането на системата беше разчетено за шест държави и фактически не претърпя промени с разширяването. Когато ние основавахме Европа, смятахме, че ще бъдем 9, но не повече. Ние разчитахме на испанците, португалците, гърците, вероятно на Австрия, която то това време беше в сложно положение, неуверено се колебаеше между Изтока и Запада. Тази Европа наистина беше жизнеспособна. Тя трябваше да има 10-11 комисари, 600 депутата. А ние имаме 28 комисари. Защо сгрешихме? Заради политическата слабост. САЩ и британците настояваха на прекалено бързо и безотговорно разширяване, те дълго време дори настояваха за членството на Турция в Евросъюза – напълно нереалистично предложение заради съществуващите проблеми с идентичността. Маргарет Тачър дори заяви, че разширяването на Европа ще приключи през 2000 г. Те искаха да отслабят Европа, тя да остане зона за свободна търговия, без да се превръща в икономическа и политическа сила. Така ние започнахме разширяването, за което сами не бяхме готови, без да е извършена дълбока реформа на държавните учреждения от нито едно правителство. Още Маргарет Тачър и Роналд Рейгън са искали да разрушат Европейския съюз. А какво да кажем днес за Трмп и Путин. Ние получихме гигантски парламент, излишно количество комисари, цели 28, докато Жак Делор, последният достоен председател на Еврокомисията /от 1985 до 1995 г./, повтаряше, че техният брой не трябва да надхвърля 12. Договорът от Ница /2001 г./ беше най-лошият договор, който някога е подписван, защото предвиждаше голямо разширяване без никакви реформи. Еврото Страните, подписали Маастрихското споразумение, с което бе създадено еврото, казваха /и германците включително/, че но можем да имаме единна валута без обща икономическа политика. Вместо това, като се започне от 1997 г. ние действахме в много различни политически направления. Страни с тенденция към девалвация, например Франция и Италия, продължиха да харчат така, сякаш можеха да анулират разходите чрез девалвацията. Това беше голяма грешка и тя имаше сериозни негативни последици. Италианската икономика произвежда прекрасни стоки в малки и средни компании. Аз се обличам в Италия до ден-днешен. Но тя е свикнала на всеки десет години да девалвира валутата си, за да върне цените на международното ниво. С еврото тази възможност беше изчерпана. Италианците и французите трябваше да адаптират своята икономическа политика към новата реалност, а в действителност направиха точно обратното. Ние позволихме на Гърция, Италия, Испания, Португалия прекалено дълбоко да влязат в дългове. И ние успяхме да направим това, защото лихвите бяха аномално ниски. Днес САЩ вдигат лихвите, а ние ще бъдем принудени да следваме техния пример. В резултат на това страните с най-голям дълг ще трябва да плащат най-много. Защо бе въведена единната валута? По времето на моя 7-годишен мандат като президент Европа преживя големи валутни сътресения. Някои държави бяха принудени да осъществят девалвация, други – ревалвация. Ако не бяхме предприели никакви действия, общият пазар, съществуващ към този момент, щеше да се разпадне. През 80-те години, ние с Хелмут създадохме Комитет за разработването на валутния съюз. Достигнахме до извода, че е необходима единна валута, определяйки условията за нейното функциониране. От самото начало бе ясно, че за функционирането на еврото е необходима обща икономическа политика. По тази причина бяха приети строгите условия на Пакта за стабилност по отношение на дефицита и дълга, които бяха ратифицирани от всички. По-късно, обаче, пактът се прилагаше лошо, тъй като страните, свикнали с девалвациите, че при надеждна валута тях ни ги чакат никакви рискове и провеждаха експанзивна финансова политика. За съжаление, именно това се случи в Италия, велика страна-основателка, която се впусна в лесни харчения. Мъртва ли е Европа? В реалността съществуват две Европи: едната се състои от 28 страни, това е прекалено бюрократизирана зона за свободна търговия, и другата – еврозоната, стремяща се към икономическа интеграция на Европа, за да стане световна държава. Това са два различни проекта. Европа, състояща се от 28 страни, винаги е била технически проект на Големия пазар, на нея й предстои да премине през следващите европейски избори и да изтърпи гнева на населението. Тя е много уязвима и е в опасност. Другата Европа, еврозоната, точно обратното трябва да продължи проекта на голямата интеграция, започвайки с Маастрихт, последното правилно споразумение, стремейки се в перспектива към световно ниво, като през това време светът премина през дълбоки промени. Тя няма избор. Преди 20 години Франция, Германия и Италия бяха икономически държави от първия ешелон. Сега те падат все по-надолу в световните класации. Ние трябва да се обединим, за да станем отново световна икономическа сила, способна да издържи конкуренцията на Китай и САЩ. Ако не направим това, икономиката ще се развива в другите страни. Днес ние оглавяваме световния внос, но трябва да помним, че този внос се достига за сметка на националния трудов пазар. Решение за еврозоната Необходима ни е френско-германска инициатива, която трябва да се реализира от бъдещия френски президент в споразумение с Германия. Нито Франция, нито Германия не могат самостоятелно да водят европейския проект: първата е прекалено слаба, втората – прекалено силна. Моята идея за интеграция се нарича „Европа“, за да не я бъркаме с Европейския съюз. Това е споразумение между 6 държави, принадлежащи към основополагащото за ЕС ядро от 1957 г. /Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург/, а също така Испания, Португалия и Австрия. Членовете на „Европа“ ще унифицират своята икономическа система: бюджет, данъци и дългове. При това те ще запазят своята национална политика в сфери като културата, образованието, здравеопазването, правото. Смятам, че германците ще се съгласят с тези предложения, а на французите ще им се наложи да чакат резултатите от бъдещите президентски избори. Но аз съм оптимист: освен Националния фронт и крайно левите, всички останали кандидати издигат проевропейска програма. Моята идея за интеграция се нарича „Европа“. Останалите страни от еврозоната ще продължат да водят своя политика. Не е нужно да се отказват от еврото, но те няма да участват в интеграцията. Какво да правим с Гърция Гърция има жизненоважно културно значение за Европа. Чета книгата за Хектор, която е написана от члена на френската Академия и специалист по Антична Гърция Жаклин дьо Ромийи: благодарение на нея разбираш колко много ние европейците се вдъхновяваме от историята на Средиземноморието от този период. В миналото съм бил в Равена, столица на Късната Римска империя, това е чудесен град. Не можем да говорим за Европа без Италия и Гърция. Но последната има огромни проблеми с дълговете, усложняващи се заради малките мащаби на нейната икономика. В какви срокове може да се построи Европа Трябва да започнем с въвеждането на ред в данък общ доход, труда и собствеността. Ще са необходими 10 години, но можем да започнем съвсем скоро. Само след това можем да обединим дълга. Днешното евро не работи, защото от една страна гърците, а от друга – италианците са влезли в дългове. С обединението на дълга този проблем повече няма да съществува. Третата стъпка ще бъде стартирането на механизма за финансова солидарност на най-слабите страни от еврозоната, ще я наречем „Европа две“, за такива като Гърция. Създаването на другата Европа започва с икономиката Необходимо е да се започне именно от икономиката, защото при отсъствието на обща икономика не трябва да има обща отбрана или приличащи си образователни програми. Обаче е ясно, че икономиката не се явява единствената цел на Европа. Необходимо е колкото е възможно по-скоро да се обединят отбраната и сигурността. Само че не бива твърде много да се диктува на общественото мнение. Гражданите могат да възприемат наведнъж едва по две-три неща. Според мен те могат да разберат, че европейските държави днес са твърде малки, за да се съпротивляват на конкуренцията от страна на Китай и САЩ: достатъчно е да им бъде обяснен този проблем и да се покаже, че през последните две години безработицата нарасна повече от два пъти. Само че даже и добрите политици не искат да разберат това. В дадения момент те не се концентрират върху обсъждането на големи рискове. Във всеки случай аз смятам, че европейските държави трябва да разработят два-три съвместни проекта. Когато бях президент, работехме в космическия сектор, развивайки, между впрочем, ракетата "Ариана". Възможно е сега да сме длъжни да заложим на медицината или информатиката. "Европа" последният шанс за Европа ли е? Европа в сегашния си вид, ако тя не приеме моите предложения, ще се сблъска с огромни проблеми. Решението трябва да се вземе възможно най-бързо. Моят спомен за ратификацията на Римския договор В парламента имаше сериозни дебати, на които аз, за първи път в политическия ми живот, взех думата. В резултат ратифицирахме споразумението с резултат от 3/5 "за", 2/5 "против", като вторите бяха или комунисти, или голисти. Правителството беше представено от Морис Фор, той беше вторият подписващ споразумението от името на Франция, талантлив човек. Той завърши речта си с цитат от "Магистър на Ордена на Сантяго", френски спектакъл по пиесата на Анри де Монтарлан, което произведе голяма впечатление от страна на всички парламентаристи: "Ако се окажете на прага на нова ера, ще се осмелите ли да влезете?". Това е стар въпрос. Но и на 60-я рожден ден на европейския проект той остава удивително актуален. Препечатваме материала от БГНЕС.

Как западната цивилизация би могла да претърпи крах

 Няколко рискови катализиращи фактора вече са налице. Бъдещето на света зависи от това как Западът ще реагира на тях, казва Рейчъл Нюър.   Политическият икономист Бенджамин Фрийдман някога сравни модерното западно общество със стабилен велосипед, чийто колела продължават да се въртят в резултат на икономическия растеж. Ако движението напред се забави или спре, стълбовете на нашето общество - демокрацията, свободата на личността, социалната търпимост и други, ще започнат да се разклащат. Нашият свят ще се превърне във все по-грозно място, характеризиращо се с борба за ограничени ресурси и отхвърляне на всички извън нашето непосредствено обкръжение. Ако не намерим начин да приведем отново колелата в движение, ние в крайна сметка ще се изправим пред пълен крах на обществото.       Такива колапси са настъпвали многократно в човешката история и никоя цивилизация, без значение колко велика на вид, не е недосегаема от слабостите, които могат да доведат до края на едно общество. Независимо от това колко добре вървят нещата в настоящия момент, ситуацията винаги може да се промени. Като оставим настрана събитията, които слагат край на видовете, като удар на астероиди, ядрена зима или смъртоносна пандемия, историята ни показва, че обикновено това са множество фактори, които допринасят за разрухата. Какви са те и кои вече са започнали да се проявяват? Не е изненадващо, че човечеството понастоящем е поело по един неустойчив и несигурен път - но колко сме близо до критичния момент, от който няма връщане назад?               Южноафриканска полицейска кола е запалена след протестите срещу неравенството през 2016 г. (Снимка: Getty Images)       Макар че е невъзможно бъдещето да се предскаже със сигурност, математиката, науката и историята могат да ни подскажат какви са перспективите пред западните общества за дългосрочното им съществуване.       Сафа Мотешарей, учен от университета в Мериленд, използва компютърни модели, за да придобие по-задълбочено разбиране относно механизмите, които могат да доведат до устойчивост или разруха на местно или глобално ниво. Според констатациите, публикувани през 2014 г. от Мотешарей и колегите му, има два фактора, които са от значение: екологично напрежение и икономическа стратификация. Екологичната категория е по-широкоразпространеният и признат път към възможната гибел, особено по отношение на изчерпването на природните ресурси като подземни води, почва, рибарство и гори - всичко това може да се влоши от изменението на климата.       От друга страна, фактът, че икономическата стратификация сама по себе си може да доведе до колапс, се оказва по-голяма изненада за Мотешарей и неговите колеги. При този сценарий елитите тласкат обществото към нестабилност и евентуален крах, натрупвайки огромни количества богатство и ресурси и оставяйки малко или нищо на обикновените хора, които са значително повече, но ги издържат с труда си.       В крайна сметка, тъй като отредената за тях част от богатството не е достатъчна, работническата класа претърпява срив, последван от крах на елитите поради липсата на работна сила. Неравенствата, които наблюдаваме днес в рамките на отделните държави и между тях самите, вече говорят за такива несъответствия. Така например, 10% от най-богатите в световен мащаб са отговорни за почти толкова общи емисии на парникови газове, колкото останалите 90%, взети заедно. Също така около половината от населението на света живее с по-малко от 3 щатски долара на ден.       И в двата сценария моделите определят един капацитет на натоварване – общ брой население, което ресурсите на определена околна среда могат да задоволят в дългосрочен план. Ако капацитетът на натоварване е прекалено надвишен, крахът става неизбежен. Тази участ обаче може да бъде избегната. „Ако ние вземем рационални решения за редуциране на факторите, като например неравенството, експлозивното нарстване на населението, скоростта, с която изчерпваме природните ресурси и замърсяваме (все напълно изпълними неща), тогава можем да избегнем колапса и да се стабилизираме на една устойчива траектория“, казва Мотешарей и допълва: „Но ние не можем да чакаме прекалено дълго да вземем тези решения.“               Един от най-важните уроци от падението на Рим е, че комплексността има цена (Снимка: Getty Images)       За съжаление някои експерти смятат, че такива трудни решения надхвърлят нашите политически и психологически способности. „Светът няма да реши проблема с климата през този век, защото в краткосрочен план е по-скъпо проблемът да се реши, отколкото просто да продължиш да действаш както обикновено“, казва Йорген Рандерс, професор емеритус по стратегия за климата в Норвежкото бизнес училище и автор на „2052: Глобална прогноза за следващите четиридесет години“. „Проблемът с климата ще се влошава още повече, защото няма да можем да изпълним това, което обещахме в Парижкото споразумение и другаде“.       Макар и това да е проблем за всички нас, най-бедните в света първи ще почувстват последиците от разрухата. Всъщност някои нации вече играят ролята на канарчета във въгледобивна мина относно проблемите, които в крайна сметка могат да разкъсат по-богатите държави. В Сирия, например, имаше изключително високи нива на плодовитост за определено време, което поддържаше бързото нарастване на населението.       Тежката суша в периода 2006-2010 г., вероятно повлияна в отрицателна насока от изменението на климата, предизвикано от човека, в съчетание с недостига на подпочвени води, парализира селскостопанското производство. Тази криза направи голям брой хора (особено млади мъже) безработни, недоволни и отчаяни. Много от тях заприиждаха в градските центрове, което предизвика затруднения за ограничените ресурси и услуги там. Съществуващото отпреди етническо напрежение нарастна, създавайки благоприятна почва за насилие и конфликти. Освен това лошото управление, включително неолибералните политики, които елиминираха субсидиите за вода в периода на сушата, тласна страната към гражданска война през 2011 г. и я избута в колапс.       В случая със Сирия (както и с толкова много други обществени колапси в историята) за това допринесе не само един, а множество от фактори, казва Томас Хоумър-Диксън, председател на глобалните системи в училище за международни отношения „Балсили“ във Ватерло, Канада и автор на „The Upside of Down“. Хоумър-Диксън нарича тези комбинирани сили тектонски напрежения поради начина, по който те полека се натрупват и след това внезапно избухват, претоварвайки всички стабилизиращи механизми, които иначе държат обществото под контрол.       Хоумър-Диксън казва, че извън сирийския случай, още един признак, че навлизаме в опасната зона, е все по-често прояваващото се явление на т.нар. от експертите ​​„нелинейност“ или внезапни неочаквани промени в световния ред, като например икономическата криза през 2008 г., появата на ДАЕШ, Брекзит или избирането на Доналд Тръмп.               Някои цивилизации просто изчезват – превръщайки се в исторически факти не с взрив, а с хленч (Снимка: iStock)       Миналото също може да подскаже как ще се развие бъдещето. Вземете например възхода и падението на Римската империя. До края на 100 г. пр. Хр. римляните се разпространили отвъд Средиземно море до места, най-леснодостъпни по море. Трябвало е да спрат там, но нещата вървяли добре и те решили да се разширят откъм нови граници по суша. Ако превозът по море бил икономичен, сухопътният превоз обаче бил бавен и скъп. През цялото време те надхвърляли възможностите си и увеличавали разходите си.       Империята успяла да остане стабилна през следващите векове, но последиците от разпиляването на усилията им в различни посоки ги застигнали през 3-ти век, през който бушували гражданска война и инвазии. Империята се опитала да запази основните си земи, въпреки че армията усвоила напълно бюджета си, а инфлацията се покачвала все повече, след като управлението девалвирало сребърната си валута в опит да покрие нарастващите си разходи. Макар че някои учени посочват за началото на краха 410 година, когато нахлуващите вестготи плячкосвали в столицата, това драматично събитие станало възможно благодарение на спираловидния упадък, продължил повече от век.       Според Джоузеф Тейнтър, професор по околна среда и общество в държавния университет в Юта и автор на „The Collapse of Complex Societies“, един от най-важните уроци от падението на Рим е, че комплексността има цена. Както е посочено в законите на термодинамиката, изисква се енергия, за да се поддържа всяка система в комплексно, подредено състояние, а човешкото общество не е изключение. Към 3-ти век Рим все повече добавял нови неща - двойно по-голяма армия, кавалерия, подразделени провинции, всяка от които се нуждаела от собствени бюрокрации, съдилища и отбрана, само за да запази статуквото си и да се предпази от връщане назад. В крайна сметка Рим вече не можел да си позволи да окуражава тези повишени комплексности. Фискалната слабост, а не войната, унищожила Империята.       Засега съвременните западни общества до голяма степен успяват да отложат подобни сривове посредством изкопаеми горива и индустриални технологии - хидравличното разбиване се появи през 2008 г., точно навреме, за да компенсира покачващите се цени на петрола. Тайнтър подозира, че това не винаги ще бъде така. „Представете си разходите, ако трябва да построим морски диги около Манхатън, само за да се предпазим от бури и нарастващи приливи“, казва той. В крайна сметка, инвестирането в комплексност, като стратегия за разрешаване на проблеми, достига до точка на намаляваща възвращаемост, което води до фалит и уязвимост на фискалната система. „Освен ако не намерим начин да платим за комплексността, както правеха нашите прадеди, когато все повече използваха изкопаеми горива“, казва той.               Протестна група в Аржентина на демонстрация срещу намесата на Съединените щати в кризите в Сирия и Венецуела (Снимка: Getty Images)       Отново правейки паралел с Рим, Хоумър-Диксън прогнозира, че рухването на западните общества ще бъде предшествано от връщане на хора и ресурси обратно към техните същински родни места. Тъй като по-бедните нации продължават да се разпадат в условията на конфликти и природни бедствия, огромни вълни от мигранти ще потекат от неблагополучните региони, търсейки убежище в по-стабилните държави. Западните общества ще реагират с ограничения и дори забрани за имиграция; стени, струващи няколко милиарда долара и дронове и войници, патрулирщи по границите; повишаване на контрола върху това кой и какво влиза; и по-авторитарни, популистки стилове на управление. „Това е един почти имунологичен опит на страните да подкрепят обкръжаващото пространство и да отблъснат натиска“, казва Хоумър-Диксън.       В същото време нарастващото разграничение между богатите и бедните в тези вече уязвими западни държави ще тласне обществото към бъдеща нестабилност отвътре. „До 2050 г. САЩ и Обединеното кралство ще се превърнат в общества, състоящи се от две класи, в които неголям елит ще живее добър живот, а мнозинството ще има понижаващо се благосъстояние“, казва Рандерс. „Това, което ще претърпи провал, е справедливостта.“       Независимо дали в САЩ, Обединеното кралство или другаде, колкото по-неудовлетворени и уплашени стават хората, казва Хоумър-Диксън, толкова по-голяма ще е склонността им да се придържат към идентичността си в групата - било то религиозна, расова или национална. Отрицанието, включително и на появяващата се перспектива за обществен колапс, ще бъде широко разпространено, както и отхвърлянето на факти, основани на доказателства.       Ако хората признаят, че проблемите изобщо съществуват, те ще прехвърлят вината за тези проблеми върху всички извън тяхната група, предизвиквайки негодувание. „Вие създавате психологическите и социалните предпоставки за масово насилие“, казва Хоумър-Диксън. Когато локализираното насилие най-сетне се разрази, или друга държава или група реши да нахлуе в чужда територия, ще бъде трудно да се избегне краха.       Европа, с непосредствената си близост до Африка, сухопътния си мост към Близкия изток и източното си съседство с повече политически нестабилни държави, първа ще почувства този натиск. САЩ вероятно ще издържат по-дълго, тъй като са заобиколени от буфера на океана.               Тежката суша в Сирия направи много хора (особено млади мъже) безработни, недоволни и отчаяни, което може да е факторът, довел до гражданска война (Снимка Getty Images)       От друга страна, западните общества може да нямат насилствен, драматичен край. В някои случаи цивилизациите просто изчезват – превръщайки се в исторически факти не с взрив, а с хленч. Британската империя е поела по този път от 1918 г. насам, казва Рандерс, и други западни нации могат да тръгнат по този маршрут. С течение на времето те ще стават все по-маловажни и в отговор на проблемите, водещи до тяхното бавно изчезване, също ясно ще се разграничат от ценностите, които днес толкова много почитат „Западните нации няма да претърпят крах, но безпроблемното функциониране и приятелската природа на западното общество ще изчезнат, защото ще се възцари несправедливост“, твърди Рандерс. „Демократичното, либерално общество ще се провали, докато по-силните правителства, като Китай, ще бъдат победителите“.       Някои от тези прогнози и ранните предупредителни знаци би трябвало да звучат познати, точно защото те вече са в ход. Въпреки че Хоумър-Диксън не е изненадан от последните събития в света (той прогнозира някои от тях в своята книга през 2006 г.), той не е очаквал подобно развитие на нещата да се случи преди средата на 2020-те години.       Западната цивилизация обаче не е загубена кауза. Използвайки разума и науката при вземането на решения, съчетани със забележително лидерство и изключителна добра воля, човешкото общество може да прогресира към още по-високи нива на благополучие и развитие, казва Хоумър-Диксън. Дори когато сме изложени на предстоящия натиск от промените в климата, нарастването на населението и намаляването на енергийните добиви, ние можем да поддържаме нашите общества и да ги подобряваме. Но това изисква да устоим на напълно естественото желание да станем по-малко отзивчиви, по-малко щедри и по-малко разсъждаващи, когато сме изправени пред такъв огромен натиск. „Въпросът е как можем да запазим някакъв човешки облик, докато преминаваме през тези промени?“, казва Хоумър-Диксън.   glasove.com

Вече е ясно кой ще е новият президент на България

 Коментар от Полина Паунова: Големите партии, задаващи тенденциите в българския политически живот, ще огласят номинациите си за президентските избори чак през септември, тоест - месец преди вота. Така поне излиза от изказванията на лидерите на ГЕРБ и на БСП Бойко Борисов и Корнелия Нинова. ДПС по традиция си мълчат, но се заканват да играят “определяща роля“ в избора на държавен глава. А Реформаторите, които инак не спират да демонстрират ненавистта помежду си, решиха да номинират своя собствена кандидатска двойка, след като разбраха, че няма как да се закачат за тази на ГЕРБ. В последния момент Казано по-кратко - номинациите за държавен глава ще бъдат направени в последния момент, при това не с оглед на най-подходящия избор за поста, а с цел най-лесно отиграване на ситуацията с поредните избори. Щом времевият хоризонт „септември“ вече е очертан, спокойно можем да предположим, че всички формации ще се ориентират към познати лица, а не към личности, които тепърва трябва да се налагат в публичното пространство. Можем да предположим също така, че кампанията ще бъде вяла, а вотът - предрешен, тъй като такъв формат обслужва най-вече ГЕРБ - партията с най-голям твърд процент избиратели. Стъпвайки на примера от миналите президентски избори, можем да твърдим и още нещо: формациите в България не поощряват информирания избор на гражданите и показват недвусмислено, че търсят служебна победа. На фона на насипното състояние на традиционните левица и десница е пределно ясно, че ГЕРБ ще имат предимство. По тази причина странните изказвания на Борисов и на Цветанов дори не повдигат въпроси. "Кандидатът ни за президент е разпознаваем и обществено добре стоящ", заяви зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, но уточни, че макар стратегията за кампанията и слогънът ѝ вече да били готови, името на кандидата нямало да бъде съобщено до септември. Цветанов каза още, че нямало нужда номинираният да бъде обявяван предварително, тъй като имал достатъчно висок авторитет. Никой не обясни кой орган на партията кога е взел това решение, но и никой не пита, тъй като се подразбира, че за партия като ГЕРБ това няма особено значение. Няколко извода И все пак - ако се абстрахираме от търсената служебна победа и различните анализи на партийното поведение както на Борисов, така и на останалите играчи, можем да откроим няколко налагащи се от само себе си извода за предстоящия вот. Очевидно е, че колкото и мантри да бъдат изречени как, видите ли, формациите били готови за президентските избори, в действителност те изобщо не са готови. Нямат нито кандидати, нито стратегия, различна от тази: „Победата ще е за ГЕРБ“. По тази причина нито БСП, нито Реформаторският блок ще влязат активно в това състезание. Разпокъсаният терен и практическото му запушване от най-различни парчета съвсем естествено пречат и на гражданска номинация, която дори да се случи, само ще покаже маргинализираността на гражданското общество. А в интерес на истината трябва да отбележим, че дори самите ГЕРБ навярно не са готови със своята номинация. Ролята на тъй наречената четвърта  власт Очевидно е и друго: стратегията „кандидат в последния момент” говори не просто, че кампания няма да има - ще има война (не с цел победа, а заради самата война), която ще се разиграва на медийното поле. Силно компрометираната информационна среда в България, която досега неведнъж се е доказвала като персонал на властта, съвсем естествено и без особени задръжки ще се предложи в услуга и на тези избори. А това в превод означава, че медиите ще бъдат готови да злепоставят всеки, естествено в зависимост от личните и бизнес пристрастия на реални или подставени собственици. Затова и този път ще сработи следната логика: колкото по-късно в пространството бъде „изстреляно“ дадено име, толкова по-малко време ще имат неговите противници да “изработят“ публичното му опозоряване. А избирателите? И не на последно място - огромен принос за партийните своеволия има самият електорат, който отдавна не се държи като избирател, а по-скоро като публика. Средният данъкоплатец, наричан гръмко “суверен“, изобщо не се вълнува от избори. Доказва го огромният процент негласуващи. Ситуацията с т.нар. твърди избиратели е ясна: социологическите агенции разпределят предварително в апетитни порции твърдите поддръжници на една или друга формация. Тези избиратели нямат особено високи изисквания - очакват просто партията да им посочи за кого да гласуват. Погледнати от този ъгъл, президентските избори нито са мажоритарни, както се опитват да обяснят глаголстващите политици, нито са от някакво съществено значение. Освен, естествено, че на практика представляват социология на живо. А това означава, че наесен ще видим онова съотношение на силите, което и без друго си знаем. Жалкото е, че именно при президентски вот най-добре би се видял евентуален натиск от страна на избирателите. Но при тази пълна липса на интерес от страна на т.нар. „суверен” няма как да очакваме подобно нещо. Затова вратата за предварителни договорки (пример: отношенията ГЕРБ-ДПС) или за пробни сметки за следващите парламентарни избори (пример: отношенията АБВ-БСП или прогласеното ново обединение на РБ) е широко, широко отворена.