30.04.2017

Резултати от търсенето

Истината за модерното време, в което живеем

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето...

Как станах враг №1 на Путин (ОТКЪС)

„Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин“ е документален трилър, в който става дума за пари, власт, политика и за финансова измама, заради която един млад човек заплаща с живота си. Има ли връзка между офшорките на Ролдугин и убития адвокат Магнитски? Бил БраудърАмериканският бизнесмен Бил Браудър, чрез фонда „Хермитидж Кепитъл“, който той управлява, е сред най-големите чуждестранни инвеститори в Русия през 90-те години. Идването на Путин начело на държавата е добре прието от Браудър, който се надява, че огромното влияние на олигарсите от времето на Елцин, ще бъде ограничено. Скоро обаче става ясно, че целта всъщност е едни хора да бъдат заменени с други. Публичните критики на Браудър към новата власт нанасят сериозни щети върху бизнеса му, а самият той изпада в немилост през 2005 г., когато внезапно е изгонен от Русия. Две години по-късно полицията прави обиск в офисите на компанията на Браудър и конфискува документи, чрез които висши държавни служители успяват да поемат контрол върху ключови фирми от фонда. Те откриват, че Браудър е успял да преносочи по-голямата част от активите си извън Русия. Малко след това Браудър с изумление разбира, че срещу неговата фирма има заведена жалба за неизпълнение на договор, какъвто никога не е бил сключван. Ищецът претендира за загуби от 1 милиард долара, точно колкото е печалбата на „Хермитидж Кепитъл“ за 2006 г. Въпреки, че на разследващите са подадени всички необходими документи и аферата излиза наяве, правителството изземва от фонда 230 милиона долара корпоративен данък. Браудър наема екип от адвокати, които разследват случая, но след силови действия от страна на Кремъл, повечето са принудени да напуснат страната. Изключение прави младият адвокат Сергей Магнитски, баща на две малки деца, който не се подава на заплахите, вярвайки, че правото е на негова страна. Сергей Магнитски През 2008 г. Магнитски разкрива огромно данъчно престъпление, извършено от висши държавни служители, които са откраднали въпросните 230 милиона долара. Установени са сметки в чужди банки, договори за покупки на луксозни автомобили и луксозни жилищни имоти в Москва и Дубай. Вместо виновните обаче, с помощта на скалъпено обвинение, в затвора попада Магнитски. Въпреки влошеното му здравословно състояние, той отказва да оттегли показанията си и не се пречупва под натиска да натопи Браудър за скандала. Следват многократни откази да му бъде оказана адекватна медицинска помощ, състоянието му става критично, а след поредния жесток побой е открит мъртъв в изолираната си килия. След смъртта на Магнитски, Браудър инициира широка кампания за разследване на неговото убийство. Случаят придобива международен отзвук. Браудър стига и до Държавния департамент на САЩ, въпреки че по онова време президентската администрация не е особено заинтересована да разваля отношенията си с Русия. Ще попаднат ли няколко български политици под ударите на закона "Магнитски"? Все пак след различни бюрократични трудности, Конгресът приема „Законът Магнитски“, който налага забрана на различни длъжностни лица от Русия да посещават САЩ, както и ограничава достъпа им до американската банкова система. Битката на Браудър за разкриване на истината продължава и до днес. А ето и малко отзиви за книгата: „Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин“ излиза от печат на 27 април. Преводач е Павел Талев. Издател „Слънце“.Непринудената, безкомпромисна книга на Браудър описва стремглавия възход и гибелното падение на един капиталист, който се натъква на неподходящите хора и плаща твърде висока цена... Рискованите залози гарантират пикантна история. – New York Times *** Завладяващо свидетелство за пътешествието на Браудър из ранните години на руския капитализъм... Започва като образователен роман, завършва като древногръцка трагедия... „Руските истории никога нямат щастлив край“ казва Магнитски на Браудър в най-незабравимата реплика от книгата. Може би нямат, но са изключително вдъхновяващи. – Washington Post *** Неудържима лична нападка към Кремъл. – Financial Times *** Безмилостно свидетелство за възхода, падението и преобразяването на господин Браудър от надут финансист в изтъкнат защитник на човешките права. – The Economist *** Докато се носи из света на големите пари в Ню Йорк и Лондон, а после из по-сенчестата страна на живота в Москва, „Заповед за арест“ понякога подлага на изпитание доверчивостта. Но точно както Браудър се е превърнал от мениджър на хеджфонд в защитник на човешките права, така и тази история за кураж, подправен с щипка маниакалност, е за истинското настояще… Той ни напомня, че понякога героизмът се крие на неподозирани места. Браудър заслужава нашето уважение. – The Independent *** „Заповед за арест“ е драматично, трогателно, остросюжетно свидетелство, за това как смъртта на Магнитски превръща Браудър от мениджър на хеджфонд в борец за правата на хората по целия свят. – The Guardian Предлагаме ви откъс от книгата: 29. ДЕВЕТАТА БОЖА ЗАПОВЕД На 24 ноември 2008-а рано сутринта три екипа полицаи от Министерството на въ­трешните работи, подчинени на подполковник Артьом Кузнецов, се отправили към различни части на Москва. Единият се насочил към дома на Сергей. Другите два били изпратени в апартаментите на младши юристи, подчинени на Сергей във „Файърстоун Дънкън“. Когато Ирина Перихина, една от младшите юрис­ти, чула да се чука на вратата, тя седяла пред то­алетната масичка. Като всяка уважаваща себе си тридесетгодишна рускиня, не можела да допусне да разговаря с някого без грим на лицето. Не отговорила и продължила да се гримира и да си слага червило. Ко­гато най-накрая приключила и отишла при вратата, там нямало никого. Полицаите се отказали и си тръг­нали, защото помислили, че апартаментът е празен. Борис Самолов, друг от юристите на Сергей, за къс­мет не живеел на посочения от него адрес, когато по­чукали там. Така избегнал срещата с полицията. Но Сергей си бил вкъщи заедно с осемгодишния си син Никита. Приготвял се за работа, а Никита за учи­лище. По-големият му син, Станислав, вече бил изля­зъл. Съпругата му Наташа не се чувствала добре в онази сутрин и отишла на лекар. Когато се почукало, Сергей отворил вратата и ви­дял трима полицаи. Отдръпнал се и ги пропуснал да влязат. Семейството на Магнитски живеело в скромен апартамент с две спални на улица „Покровка“ в цен­търа на Москва. През следващите осем часа полица­ите обърнали апартамента наопаки. Когато Наташа се върнала от лекаря, била изумена и изплашена, но не и Сергей. Докато седели в стаята на Никита, той ѝ прошепнал: – Не се безпокой. Не съм направил нищо лошо. Не могат да ми направят нищо. Полицаите били все още там, когато Станислав се върнал от училище. Ядосал се, но Сергей го уверил със спокоен глас, че всичко ще се оправи. Полицаите приключили обиска в четири следобед. Иззели всички лични папки и компютри на Сергей, се­мейни снимки, комплект детски компактдискове и дори колекция от книжни модели на самолети и скиц­ник на Никита. След това арестували Сергей. Когато го отвеждали, той се обърнал към жена си и децата, успял да се усмихне и казал, че скоро ще се върне. Така започнало трагичното изпитание на Сергей Магнитски. Научавах малко по малко за него в продъл­жение на няколко месеца, но не преставах да мисля за него. Научих в реално време за обиска в дома му. На 24 ноември следобед Вадим се втурна паникьосан в каби­нета ми. – Бил, трябва веднага да се съберем в съвещател­ната зала! Последвах го. Знаех какво ще ми каже. Иван, Едуард и Владимир бяха вече там. Веднага щом затворих вра­тата, Вадим каза: – Сергей е бил арестуван. – По дяволите! Отпуснах се в най-близкия стол, а устата ми пре­съхна. В главата ми изплуваха десетки въпроси и об­рази. Къде го държат? На какво основание? Какво са измислили срещу него? – Какво ще стане по-нататък, Едуард? – попитах аз. – Ще го разпитат и или ще го пуснат под гаранция, или ще го оставят в следствения арест. Почти сигур­но е, че ще е второто. – Какво представляват тези места? Едуард въздъхна и избегна погледа ми. – Не са добри, Бил. Определено не са добри. – Колко дълго могат да го държат? – До една година. – Една година? Без да са го обвинили? – Да. Въображението ми се развихри. Сетих се за амери­канския телевизионен сериал „Затворът Оз“, в който юрист, получил образованието си в Харвард, беше хвърлен във фиктивен затвор на щата Ню Йорк в компанията на ужасни криминални престъпници. Това беше само телевизионно шоу, но неописуемите неща, които се случиха на този герой, ме накараха да потре­перя, когато се замислих какво ще трябва да изтърпи Сергей. Щяха ли да го измъчват? Щяха ли да го изнасилят? Как един кротък, ерудиран юрист от средната класа ще преживее такава ситуация? Трябваше да направя всичко, за да го измъкна от­там. Първата ми стъпка беше да му намеря защитник. Свързахме се с Дмитрий Харитонов, известен адвокат от родния му град. Наехме го веднага. Предположих, че ще сподели с нас всяка информация, до която успее да се добере, но той беше крайно предпазлив. Беше си­гурен, че телефонът му се подслушва и имейлите му се следят. Искаше да общува с нас само лично, а това можеше да стане едва когато пристигнеше в Лондон в средата на януари. Намирах тази уговорка за твърде незадоволителна, но щом това беше адвокатът, кого­то Сергей искаше, не можех да споря. Следващата ми стъпка беше да се видя с Майкъл Дейвънпорт, новия ръководител на отдела за Русия в Министерството на външните работи. Беше юрист, завършил Кеймбридж, приблизително на моята въз­раст. За разлика от предшественика му Саймън Смит не го харесвах много. Бях се срещал с него няколко пъти за кратко във връзка с неприятностите ни с руснаците, но той гледаше на мен като на бизнесмен, получил това, което си е заслужил в Русия, и който не заслужава вниманието на английското правителство. Сега, когато ставаше въпрос за уязвимо човешко същество, се надявах отношението му да се промени. Отидох в кабинета му на „Кинг Чарлз Стрийт“ и той ме въведе вътре. Посочи съвещателната маса и седнахме един срещу друг. Помоли помощника си да донесе чай и след това попита: – Какво мога да направя за вас, господин Браудър? – Имам лоши новини от Русия – отговорих тихо. – Какво се е случило? – Един от юристите ми, Сергей Магнитски, е бил арестуван. Дейвънпорт се стресна. – Един от юристите ви, казвате? – Да. Сергей разкри голямата измама с връщане на вече платени данъци, за която ви разказах по-рано през годината. А сега служителите на Вътрешното министерство, извършили престъплението, го дър­жат в ареста. – На какво основание? – Все още се опитваме да разберем това. Но ако трябва да гадая, сигурно ще е за укриване на данъци. Така действат тези хора. – Това е много лошо. Моля ви, разкажете ми всичко, което трябва да знам. Разказах му подробностите, а той си водеше бе­лежки. Когато свърших, категорично обеща: – Ще повдигнем този въпрос в подходящ момент пред колегите в Русия. Вече си бях имал работа с достатъчно дипломати, за да съм наясно какво означава този стандартен от­говор на Външното министерство: „Няма да си мръд­нем и пръста за вас“. Срещата не продължи още дълго. Бързо излязох, ка­чих се в едно такси и се отправих обратно към офиса. Докато минавах през Трафалгар Скуеър, телефонът ми иззвъня. Беше Вадим. – Бил, току-що получих лоши новини от нашия из­точник Аслан. – Какви? – Каза ми, че Вътрешното министерство определи­ло девет старши следователи да работят по случая със Сергей. Девет! – Какво означава това? – Обикновено по едно криминално дело работи един или най-много двама. Ако е много голямо, могат да станат трима или четирима. Само извънредно голямо политическо дело, като това за ЮКОС, може да има девет следователи. – По дяволите! – Има още нещо. Той каза също, че началникът на Отдел „К“ при ФСБ Виктор Воронин бил лично отгово­рен за ареста на Сергей. – Мамка му! – изругах тихо и затворих. Сергей беше в голяма беда. Заседанието за определяне на мярката за Сергей се състояло в Тверския районен съд в Москва два дни след като го арестуваха. Полицията нямала доказател­ства за извършено престъпление и никакво законно основание да го държи в ареста. Сергей и адвокатите му бяха на мнение, че при такова съшито с бели конци дело със сигурност ще бъде пуснат под гаранция. Когато се събрали в съда, срещу тях застанал нов следовател от Вътрешното министерство, три­десет и една годишният майор Олег Силченко. Имал толкова момчешки вид, че изглеждал дори некомпе­тентен да дава показания пред съда. В кантората „Файърстоун Дънкън“ би могъл да бъде най-много ста­жант в данъчното звено на Сергей, или пък да е то­ку-що завършил семестриално студент в Московския държавен университет. Силченко заявил, че има опасност Сергей да избяга, и като доказателство размахал „съобщение“ от От­дел „К“, в което се твърдяло, че той е подал молба за английска виза и си резервирал билет за полет до Киев. И двете твърдения били измислени. Сергей по­сочил, че не е подавал молба за английска виза, което може лесно да се докаже със справка в английското посолство. След това преминал на твърдението за резервацията за Киев, но съдията не му позволил да довърши. – Нямам причина да се съмнявам в информацията, предадена от разследващите органи – казал той. По­сле наредил, предвид предстоящия съдебен процес, Сергей да бъде задържан. Извели го от съда с белезни­ци на ръцете и го качили в затворническа кола. Прека­рал десет дни в място, което така и не разбрал точно къде се намира, а след това бил прехвърлен в затвор, известен просто като московски изолатор № 5, къде­то щял да бъде държан през следващите два месеца. Когато пристигнал там, бил затворен в килия с още четиринадесет затворници, но само с осем легла. Лампите светели по двадесет и четири часа в дено­нощието и затворниците спели на смени. Това се пра­вело с цел той и другите задържани да бъдат лишени от сън. Вероятно Силченко си мислел, че след седмица борба за дюшек със закоравели престъпници Сергей, един високообразован адвокат по данъчни нарушения, ще направи всичко, което следователят пожелае. Обаче грешал. През следващите два месеца Сергей бил местен многократно от едно помещение в друго. Във всяка следваща килия условията били по-лоши. В една няма­ло отопление и липсвали стъкла на прозорците, които да спират арктическия студ. Било толкова студено, че Сергей за малко не умрял от студ. Тоалетните, кои­то представлявали дупки в земята, не били преграде­ни от сектора за спане. Каналът често се задръствал и мръсотията се разливала по пода. В една килия един­ственият контакт се намирал до тоалетната и се на­лагало да топли вода в чайника, надвесен над вонящия клозет. В друга килия Сергей използвал пластмасова купа, за да прикрива тоалетната, но през нощта един плъх я изгризал и голяма част от мръсотията се раз­ляла по пода, което принудило него и съкилийника му да стоят като маймуни върху леглото и на стола. По-лош от физическите неудобства бил психиче­ският тормоз. Сергей бил човек, привързан към се­мейството си, но Силченко отказвал да му разреши какъвто и да било контакт с близките му. Когато по­дал молба да го посетят жена му и майка му, Силченко отговорил: – Отхвърлям молбата ти, защото може да попречи на следствието. Тогава Сергей поискал разрешение да говори с осем­годишния си син по телефона. – Молбата ти се отхвърля – казал Силченко. – Синът ти е твърде малък да води телефонен разговор. Силченко отказал и посещение на лелята на Сергей, защото той „не можел да докаже, че тя му е роднина“. Причината за тези откази на Силченко била проста: да принуди Сергей да оттегли показанията си срещу Кузнецов и Карпов. Обаче той така и не го направил и при всеки негов отказ Силченко правел условията му още по-лоши, като го изолирал все повече от живота, който познавал, и от свободата, на която се радвал до неотдавна. Едва на съдебното заседание през януари 2009 го­дина за определяне на мярката за задържане на Сер­гей научихме за ужасните условия, при които е бил поставен, за пълната изолация от семейството и за лошото отношение към него в ръцете на Силченко. Едва тогава научихме и за категоричния му отказ да се отрече от показанията си и започнахме да добива­ме представа колко силен човек е Сергей. Въпреки че по-голямата част от информацията, която получихме през онзи януари, беше изключител­но зловеща, имаше и малко положителни новини. До­като местели непрекъснато Сергей от едно място на друго, по едно време попаднал в една килия с арменец, обвинен в извършване на кражба с взлом. Той се под­готвял за процес и отчаяно се нуждаел от правна по­мощ. Без каквито и да било книги по такива въпроси и без други източници Сергей успял да напише на съки­лийника си една смислена защита. Когато арменецът се явил в съда, изненадващо бил оправдан и пуснат на свобода. Тази новина бързо се разпространила и акци­ите на Сергей пред другите затворници рязко се пока­чили. За една нощ станал най-популярната и най-добре защитената личност в изолатора. След като научих, че затворниците не го тормо­зят, ужасните образи от телевизионния сериал „За­творът Оз“ поне отчасти започнаха да избледняват и можех да спя малко по-спокойно. Но за нещастие властите продължили да го тор­мозят. В края на февруари Силченко тайно преместил Сер­гей в специален арест, наречен изолатор за временно задържане (ИВЗ1). Той бил извън главната система за задържане, където полицията можела да прави какво­то си поиска със задържаните. Подозирахме, че тъкмо там Силченко и ФСБ се опитват да принудят Сергей да подпише фалшиво признание. Нямахме представа как­во са правили с него там, но подозирахме най-лошото. През следващите два-три месеца не получихме никакви други новини за него. Единственото, което знаехме със сигурност, беше, че независимо какво са правили Силченко и другите служители от Вътрешно­то министерство, Сергей отказал да подпише всичко, което поставяли пред него. Когато Силченко го карал да разобличи някого, той му отговарял: „Ще разоблича онези служители, които извършиха престъпленията“. След време Силченко вероятно си е дал сметка, че се­риозно е подценил този кротък адвокат. Колкото повече измъчвали Сергей, толкова по-си­лен ставал духът му. В писмо до майка си той написал: „Мамо, не се тревожи прекалено за мен. Понякога мо­ята психическа устойчивост ме изненадва. Имам чув­ството, че мога да издържа всичко“. Сергей не се пречупил. Но докато волята му била несломима, тялото не било. В началото на април от­ново го преместили, този път в затвора „Матроска тишина“. Там започнал да изпитва остри болки в сто­маха. Те продължавали с часове, той често повръщал. В средата на юни вече бил отслабнал с двадесет ки­лограма. Бил болен. Но ние нямахме представа от какво. Докато задържането на Сергей продължаваше през цялата пролет, част от мен искаше той просто да даде на Вътрешното министерство каквото искат. Така може би щеше да увеличи проблемите ми с ру­ските власти, но това щеше да бъде дреболия, ако можеше да излезе от онази адска дупка и да се върне при семейството си. С всеки изминал ден все по-отчаяно исках да го осво­бодя от затвора. Тъй като не можех да направя нищо в Русия, единственото, което ми оставаше, беше да опитам всички възможности на Запад. Английското правителство беше дало ясно да се разбере, че няма да направи почти нищо, за да помог­не на Сергей, затова започнах да търся международни организации, които биха могли да го сторят. Първата солидна възможност дойде от Съвета на Европа, мно­гонационална организация, която се занимава с про­блеми, свързани с правата на човека. В централата ѝ в Страсбург бяха представени четиридесет и седем европейски страни членки, в това число и Русия. Една германска парламентарна депутатка, бивш министър на правосъдието, Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер, неотдавна беше определена от Съвета да извърши разследване на руската правна система и тя търсеше знакови примери за доклада си. Давахме си сметка, че наши съперници за внимание­то ѝ щяха да бъдат много други жертви на руската правна система. По онова време в Русия несправед­ливо бяха хвърлени в затвора около 300 000 души, затова не хранехме големи надежди, но адвокатите ни се свързаха с кабинета ѝ и тя се съгласи на среща. Непосредствено преди нея прекарах една седмица, за да подготвя изложение, което посочваше всяко прес­тъпно действие и как то е довело до вземането на Сергей за заложник и отношението към него по време на задържането му. Когато тя се запозна с ясно из­ложените факти и голямото изобилие от доказател­ства, веднага се съгласи да се заеме със случая. През април 2009 година тя изпрати дълъг списък с въпроси на руските правозащитни органи. Това беше положителна стъпка, тъй като дори фактът, че Съ­ветът на Европа задава въпроси на руското прави­телство за Сергей, можеше евентуално да доведе до освобождаването му или поне той да бъде поставен при по-добри условия. За съжаление не стана нито едното, нито другото. Руските власти отказаха лична среща на Лойтхой­зер-Шнаренбергер и тя беше принудена да изпрати в писмен вид въпросите си. След дълго мълчание получи отговорите им. Нейният първи въпрос гласеше: „Защо е бил аресту­ван Сергей Магнитски?“ Отговорът: „Сергей Магнитски не е бил арестуван“. Разбира се, че беше арестуван. Той се намираше в техен затвор. Не можех да си представя какво са си мислили руснаците, когато са ѝ дали такъв отговор. Вторият въпрос беше: „Защо е бил арестуван от служителя на МВР Кузнецов, срещу когото преди арес­та той е дал показания?“ Тя получи не по-малко смешен отговор: „В москов­ското МВР не работи служител с такова име“. Ние имахме доказателства, че Кузнецов работи във Вътрешното министерство от много години! Си­гурно бяха взели госпожа Лойтхойзер-Шнаренбергер за голяма глупачка. Почти всички други въпроси получиха подобни аб­сурдни и неверни отговори. Тя щеше да включи тези лъжи и абсурди в оконча­телния си доклад, но той нямаше да бъде готов до август, а Сергей не разполагаше с много време. Про­дължих да търся други организации и намерих две влиятелни юридически сдружения, които можеха да се намесят: Международната адвокатска асоциация и Английското юридическо общество. След като чуха историята на Сергей и се запознаха с документите ни, всяка от тях изпрати писмо до президента Медве­дев и до главния прокурор Юрий Чайка с настояване за освобождаването на Сергей. Отново хранех големи надежди, че тяхната намеса ще помогне, но отново бях разочарован. От кабинета на главния прокурор отговориха на юридическото об­щество така: „Разгледахме молбата ви и не намерих­ме основание за прокурорска намеса“. Руските власти дори не си направиха труда да отговорят на другите писма. Продължих да търся възможности и се насочих към Америка. През юни 2009 година бях поканен във Вашингтон да направя изложение пред американския Хелзинкски комитет, независима правителствена агенция, чиято работа е да следи за правата на чо­века в страните от бившия Съветски блок. По онова време той се оглавяваше от сенатора демократ от Мериленд Бен Кардин. Целта на слушането беше да се реши кои случаи трябва да влязат в списъка на прези­дента Обама за предстоящата му среща с президен­та Медведев. Това беше първата възможност да запозная такава влиятелна институция на американската политиче­ска сцена със случая на Сергей. Направих изложението и сенаторите и конгресмените бяха шокирани от из­питанието, на което е подложен Сергей. За нещастие, един член на Хелзинкския комитет, млад човек на име Кайл Паркър, реши да не включва историята на Сергей в писмото на Комитета до президента Обама. Спо­ред Паркър имало твърде много други въпроси, които били по-належащи. След този опит си дадох сметка, че за да привлечем вниманието към положението на Сергей, трябваше да заинтригуваме медиите. До този момент за него бяха излезли само няколко материала и всичките бяха писани малко след като той беше арестуван. Колкото и да се опитвах, журналистите просто не проявява­ха интерес. При толкова лоши неща, които ставаха в Русия, те не виждаха какво ново може да каже една ис­тория на адвокат, намиращ се в затвора. Всеки опит да ги запозная със заплетените подробности по слу­чая на Сергей срещаше пълното им безразличие. Бях изчерпал списъка от чуждестранни кореспон­денти в Русия, когато попаднах на Филип Пан, млад ре­портер на „Вашингтон Пост“. За разлика от другите, той беше нов в Москва и неговата чувствителност не беше притъпена. Веднага оцени какъв резонанс би имала историята на Сергей. От началото на юли до август 2009 година той разговаря поотделно с хората от нашия екип, пре­гледа документацията и направи всичко, което е по силите му, за да получи отговор от руските власти. В началото на август беше събрал достатъчно разоб­личителен материал. На 13 август „Вашингтон Пост“ публикува матери­ала му „Трима юристи преследвани след разкритие за откраднати фирми“. Той обвини руското правител­ство в голяма финансова измама и подробно обясни за скалъпените съдебни дела срещу Сергей, Едуард и Владимир, целящи да се прикрие престъплението. Обикновено след подобно разкритие за корупция би се вдигнал голям шум, но в случая последва мъртва тишина. Руснаците останаха напълно невъзмутими и безразлични. Нещо по-лошо, руската преса изобщо не реагира на публикацията. Журналистите в Русия из­глежда бяха твърде уплашени да пишат за каквото и да било, свързано с мен. Бях като радиоактивен. Приблизително по същото време, когато излезе материалът във „Вашингтон Пост“, Лойтхойзер-Шна­ренбергер публикува доклада си. Също като Филип Пан тя разобличаваше една по една всички руски лъжи, описваше измамата с кражбата на пари от вече пла­тени данъци и как Сергей е бил арестуван под фалшив претекст и малтретиран в руския изолатор. Накрая тя заявяваше: „Не мога да не подозирам, че тази коор­динирана атака се ползва с подкрепата на висши офи­циални лица, които са се възползвали от постоянни слабости в системата на наказателното съдопроиз­водство в Руската федерация“. Докладът ѝ беше изчерпателен и унищожителен, но и той не предизвика никаква реакция. Руснаците го посрещнаха с оглушително мълчание. На хората, кои­то тормозеха Сергей, не им пукаше. Дълго обсъждахме какво да правим по-нататък. С традиционните адвокатски средства не бяхме стиг­нали доникъде и идеите ни се изчерпваха. Тогава моя­та двадесет и четири годишна секретарка се показа на вратата и каза: – Съжалявам за прекъсването, но чувах какво си го­ворите. Някога минавало ли ви е през ум да направите видеоматериал за YouTube? През 2009 година почти нямах представа какво е YouTube, затова тя донесе лаптопа си и ни показа как действа. Тъй като не бяхме постигнали никакъв успех дру­гаде, изглежда, си струваше да опитаме. Събрахме информацията, с която разполагахме за измамата, написахме текст и се получи четиринадесетминутен видеоматериал. Той обясняваше с прости думи как по­лицията и престъпниците бяха успели да откраднат 230 милиона долара от руската хазна и как бяха арес­тували Сергей, когато той разкри престъплението. Направихме две версии – на руски и на английски. Тук нещата бяха по-ясни и по-лесно разбираеми от всичко, правено досега, и подозирах, че когато материалът излезе, ще направи голямо впечатление. Постарах се да излезе колкото може по-бързо, но първо се нуждаех от одобрението на Сергей, тъй като именно той беше най-много изложен на евентуалните последици. Предадох копие от текста на адвоката му и с нетърпение очаквах да чуя дали е съгласен. Обаче Сергей трябвало да се справя с по-неотложни проблеми. През лятото на 2009-а здравето му сериозно се влошило. Лекарите в медицинското крило на „Матро­ска тишина“ му поставили диагноза панкреатит, ка­мъни в жлъчката и холецистит. Предписали изследва­не с ултразвук и евентуална хирургическа операция за 1 август 2009 година. Но една седмица преди насроченото изследване ма­йор Силченко решил да премести Сергей от „Матроска тишина“ в Бутирка, максимално охраняван изолатор, който в съветско време е бил отправен пункт към лагерите за принудителен труд. Това място се ползваше със зловеща слава из цяла Русия. Беше нещо като затвора в Алкатрас, но по-лошо. Особено за Сергей, защото в Бутирка нямало болница за лечение на забо­ляванията му. Онова, което е трябвало да изтърпи там, е можело да се сравни с романа на Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ“. На 25 юли, веднага щом прекрачил през портала на Бутирка, помолил затворническата управа да бъде из­пратен за медицинско лечение, но тя просто не му обърнала внимание. В продължение на седмици лежал в килията, а болките с всеки изминал ден ставали по- силни. След това на 24 август в 4 часа сутринта болката в стомаха станала толкова остра, че не можел и да лежи. При всяко положение на тялото тя го пронизва­ла в слънчевия сплит и гърдите. Малко успокоение на­стъпвало само когато заставал на колене и се свивал на кълбо, поклащайки се насам-натам. В 17,30 следобед същия ден неговият съкилийник Ерик се върнал от разпит. Сергей бил на леглото, пре­вит на кълбо, и тихо стенел. Ерик го попитал какво му е, но Сергей бил толкова измъчван от болката, че не могъл да му отговори. Ерик се развикал за лекар. Пазачът го чул и обещал да извика някой, но не пос­ледвало нищо. Половин час по-късно Ерик затропал по решетките, за да привлече вниманието на пазача, но пак нямало отговор. Час по-късно чул мъжки гласове: – Коя килия? Ерик извикал: – Двеста шестдесет и седем! Моля ви, елате ведна­га! – Обаче никой не дошъл. През следващите часове болката на Сергей станала още по-непоносима. Той се превивал и по лицето му се стичали сълзи, когато най-накрая в 21,30 часа вечерта се появили двама пазачи, които отключили килията и го завели в лазарета. Когато пристигнал, трябвало да чака половин час, докато сестрата бавно попълвала разни документи. Той стоял приклекнал, свит на две, за да облекчи бол­ката. Когато сестрата най-сетне свършила, сърдито се обърнала към него: – Е, защо си дошъл? Сергей направо треперел и през стиснати зъби бавно казал: – Имам непоносими болки. Много пъти настоявах за помощ, но от идването ми миналия месец така и не дойде лекар да ме прегледа. Сестрата се разсърдила още повече. – Какво искаш да кажеш с това, че не са те прегле­дали? Преглеждали ли са те в предишния изолатор? – Да, и ми предписаха лечение и операция. Обаче тук не се случи нищо. – Кога дойде при нас? Само преди месец! Какво ис­каш? Да те преглеждат всеки месец ли? Трябвало е да се лекуваш, когато си бил на свобода. – Тогава не бях болен. Разболях се от тези болести в ареста. – Не ми разправяй врели-некипели – казала тя и го отпратила, без да му окаже помощ. Последните ѝ думи били: – Ако имаш нужда от лечение, напиши пис­мо до лекаря. Пазачите го върнали обратно в килията. След вре­ме болката стихнала и той се унесъл в неспокоен сън. Вече било ясно, че управата нарочно не оказва ме­дицинска помощ на Сергей. Използвала заболяването му в изолатора като оръдие срещу него. Знаели, че ка­мъни в жлъчката предизвикват едни от най-силните болки, които може да изтърпи човек. На Запад можеш да изтърпиш най-много два часа, преди да извикаш „Бърза помощ“, където лекарите веднага ще ти бият доза морфин и след това ще започнат да те лекуват. А Сергей трябвало да издържи без болкоуспокояващи четири месеца. Това, което е трябвало да изтърпи, е било невъобразимо. Той и адвокатите му написали повече от двадесет молби до всяко звено от правната система на Русия, в които отчаяно настоявали за медицински грижи. По­вечето от тези молби останали без последствия, а отговорите, които получили, били направо шокиращи. Майор Олег Силченко написал: „Напълно отхвърлям молбата за медицинско изследване“. Съдията в Тверския районен съд Алексей Криворуч­ко отговорил: „Молбата ви за разглеждане на оплак­ванията за неоказано медицинско лечение и жестоко отношение се отхвърля“. Андрей Печегин от Главната прокуратурата отго­ворил: „Няма причина за намеса на прокурора“. Съдия Елена Сташина, една от съдиите, наредили продължителното задържане на Сергей, написала: „На­мирам молбата ви за преглеждане на медицинските архиви и условията на задържане за несъстоятелна“. Докато Сергей бил подлаган постоянно на тези мъчения, при него започнал да идва на посещение чо­век, който отказвал да каже кой е и коя организация представлява. Когато този човек идвал, пазачите из­мъквали Сергей от килията и го отвеждали в задушна стая без прозорци: – Направи каквото искат, или нещата ще стават все по-лоши. Всеки път Сергей поглеждал изпитателно този чо­век, но отказвал да направи каквото той искал. Никой не знае какви премеждия може да изтърпи човек, докато не е принуден да го направи. Аз самият не знам как бих постъпил при подобна ситуация, а и Сергей вероятно не е знаел, докато не се е изправил пред нея. Обаче при всяко нейно развитие, колкото и тежко да е било, той отказвал да наруши дадена­та клетва пред съда и да лъжесвидетелства. Сергей беше религиозен и не искаше да наруши Деветата Божа заповед: „Не лъжесвидетелствай“. При никакви обстоятелства не се призна за виновен в престъпле­ние, което не беше извършил, и не ме наклевети. Това изглежда е било за него по-отвратително и болезнено от физическото мъчение. Беше невинен човек, лишен от всякакъв контакт с любимите си хора, измамен с помощта на закона, ограничаван от бюрокрацията, измъчван зад стени­те на затвора, болен, чието състояние постоянно се влошаваше. Но дори и при тези изключително тежки обстоятелства, когато е имал всички основателни причини да даде на мъчителите си това, което искат, той не го направи. Въпреки загубата на свободата, на здравето си, а след време и на живота си, той не изневери на своите идеали и на вярата си. Не се предаде.

Тежка катастрофа в Алжир, два пътнически влака се удариха

    Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир, съобщава Нова телевизия. Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са раненипри сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.    

При 100% обработени протоколи ген. Радев печели във всички 28 области

Вече са обработени 100% от протоколите от гласуването за президент и вицепрезидент. Резултатите показват: ген. Румен Радев - 59,59% или повече от 2 милиона души са гласували за него Цецка Цачева - 35,93% или над 1 милион и 200 хиляди души са гласували за нея "Не подкрепям никого" - 4,48% или над 150 000 души Избирателната активност е малко над 50 на сто, което означава, че повече от 3 милиона и 500 хиляди души са отишли до урните, за да гласуват за президент и вицепрезидент, съобщава БНТ. Във всички 28 области на страната печели ген. Румен Радев, като в 19 области той има 60% или малко повече подкрепа. Най-голяма тя е в област Търговище - 70,42%. Докато Цецка Цачева е получила най-сериозна подкрепа от Варна - 40,90 на сто. Камелия Нейкова - говорител на ЦИК: "Протоколите на СИК за гласуването в чужбина са пристигнали в ЦИК, извършва се повторно въвеждане на данните от тях. Румен Радев получава малко над 52% от гласовете на българските избиратели в чужбина, а Цецка Цачева - малко над 43% и около 4% са отбелязали "Не подкрепям никого". ...Срокът за обявяване на окончателните резултати е 3 днес след обявяването на края на изборния ден. Към момента 21 РИК са предали своите протоколи, но имаме уверението на останалите, че до края на днешния ден ще предадат и останалите комисии. Така, че в утрешния ден би могло да сме в готовност за обявяване на резултатите". Румен Радев печели в Пловдив и областта Генерал Румен Радев и Илияна Йотова печелят гласовете на избирателите в Пловдив-град и Пловдив-област. На база 100% обработени протоколи на секционните избирателни комисии за Румен Радев в Пловдив са гласували 54,77%. Цецка Цачева събира 40,02% от вота и губи с повече от 23 хиляди гласа. Квадратчето „Не подкрепям никого“ са избрали 5 процента от избирателите. Почти двойно повече гласове събира Румен Радев в Пловдивска област. Там за него са дали вота си 98302 души или 61,48% от гласувалите. Цецка Цачева има 43 хиляди гласа по-малко „Не подкрепям никого“ са избрали само 4% от гласувалите. Избирателната активност в областта е била 53,27%. В областта най-много хора са гласували в община Брезово, а най-малко в община Кричим. През изборния ден в 17-а Районна избирателна комисия са подадени 8 сигнала и жалби, но комисията ги е счела за неоснователни. В Пловдив на балотажа са участвали 158344 от избирателите или 51,57%. В сравнение с първия тур на президентските избори активността сега е била малко по-ниска Благоевградска област избра генерал Румен Радев за президент Изборният ден в Благоевградска област премина без сериозни нарушения. Предаването на протоколите от секционните избирателни комисии в Районната избирателна комисия приключи в 6 часа тази сутрин. Последни изборните протоколи са предали по-отдалечените от областния град общини. В Благоевградска област само половината от хората, които имат право да гласуват са заявили своята позиция при избора на президент. На втория тур на президентските избори възможността "Не подкрепям никого" са избрали близо 6000 души. Седем са жалбите и сигналите за нарушения в изборния ден, част от тях са препратени по компетентност към Прокуратурата, а други Районната избирателна комисия в Благоевград е взела решение, че са неоснователни. Очаква се Прокуратурата да се произнесе за подадените сигнали, които все още се проверяват. В Благоевградска област са гласували малко над 162 хиляди души. За Румен Радев и Иляна Йотова в региона своят вот са дали 90 684 избиратели, а за Цецка Цачева и Пламен Манушев - 63 681 души. Много малък е и броят на недействителните бюлетини в областта. Според Районната избирателна комисия най-активни на балотажа вчера са били хората на средна възраст, между 45-50 години.   Предаването на изборните книжа във Варна приключи още през нощта Във Варна предаването на изборните книжа след балотажа протече по-спокойно и обработката на протоколите приключи около 4 часа сутринта. Членовете на секционните избирателни комисии бяха недоволни главно от факта, че на много места се е наложило да изчакват полицейския ескорт. Придружаването на изборните книжа до районната комисия е задължително по закон. Поради различната скорост на работа в секциите обаче това забавя тези, които са приключили по-рано. От дирекцията на варненската полиция уточниха, че те осигуряват ескорта, но организацията на изборния процес не зависи от тях. Резултатите от балотажа във варненския избирателен район при 100 процента обработени протоколи показват 49.29 процента избирателна активност и 98.5 на сто действителни бюлетини. От тях 53.85 от гласувалите са избрали Румен Радев, 40.90 на сто – Цецка Цачева, а гласовете „не подкрепям никого“ са 5.24 процента. Русенци предпочетоха Румен Радев за президент Кандидатпрезидентската двойка Румен Радев и Илияна Йотова, издигната от инициативен комитет и подкрепена от БСП спечели вота на 60092 избиратели от Русе и региона. Данните са от всички обработени протоколи на секционни комисии. За Радев и Йотова на втория тур са гласували 60.28% от избирателите. Опонентите им - двойката, издигната от ГЕРБ - Цецка Цачева и Пламен Манушев, са били предпочетени от 34951 русенци, което е 35.06% от гласоподавателите. Възможността "Не подкрепям никого" в бюлетината е била избрана от малко над 4600 души. За разлика от първия тур, когато броенето на бюлетините в Русе приключи в следобедните часове на деня след вота, на втория тур всички резултати бяха ясни в 5 часа сутринта. В региона Силистра, Разград, Велико Търново и Търговище данните показват, че резултатите са сходни. Най-голяма разлика в подкрепата на двете двойки има в Търговище, където Радев и Йотова са били подкрепени от 70.42% от избирателите, а Цачева и Манушев - от 26.13%.    

Американците са станали твърде самодоволни

Американското общество е загубило способността си за иновации, държи повече да избягва риска, твърди Тайлър Кауън*. Американският икономист, който предизвиква полемика, стана световно известен, след като през 2011 година излиза кратката му книга "Великата стагнация" (The Great Stagnation). В нея той обяснява защо според него ерата на силния растеж в развитите страни е приключила. Сега той пише нова книга, в която доразвива тезата си. Въпрос: Твърдите, че на развитите западните страни им предстои продължителна фаза на слаб икономически растеж. Какъв е проблемът? Отговор: Липсват изобретения, които да донесат революция в живота ни. Техниката направи свободното ни време по-комфортно - човек може да си остане вкъщи, да гледа Netflix, да си сваля музика. Интернет промени начина, по който общуваме. Благодарение на Facebook и Snapchat много хора са по-щастливи, тъй като в мрежата могат да се свържат със съмишленици. Индивидуалистите са по-малко самотни. Въпрос: Обаче? Отговор: Извън промените в комуникационните технологии обаче се случват малко неща. В сектора на услугите производителността не се увеличава. В образованието - едва-едва. В здравеопазването има постижения, но те са малко и са скъпи. Промишлеността в САЩ се развива добре, но делът й в цялостната световна икономика в момента е твърде малък, за да донесе значителна промяна. Въпрос: Какво трябва да се случи, за да се промени това? Отговор: Опасявам се, че за нас в момента е невъзможно да променим тази динамика. Готовността да се изпробват нови неща, да се твори, драстично е намаляла. Въпрос: Бихте ли пояснили? Отговор: В САЩ след 60-те и 70-те години нещата се промениха. Това бе време на сътресения, отчасти придружени от насилие. Тогава обществото каза: не искаме никога повече да допускаме това да се случи. Всички усилия бяха насочени към намаляване на престъпността в страната. По принцип това беше нещо хубаво, но впоследствие манталитетът се промени твърде силно и в днешно време избягваме да поемаме каквито и да било рискове. Въпрос: Бихте ли дали няколко примера? Отговор: Много родители вече не пускат децата си да играят навън. В САЩ вече има училища, в които на децата е забранено да играят на гоненица, за да не пострада някой. Често посягаме към медикаментите, тъй като имаме чувство, че не трябва да се проваляме. Не искаме да си позволим да се чувстваме зле или да сме тревожни. Въпрос: И поради това способността за творчество намалява? Отговор: Да. Ако Винсент ван Гог беше наш съвременник, щяха да му предпишат антидепресанти. Дали тогава щеше да твори по този начин? Според мен не. Освен това интернет засили вече появилата се тенденция да се избягват рисковете. Да вземем за пример музиката. Повечето хора просто дават съвсем малко пари или свалят музиката, която им харесва, от интернет съвсем безплатно. Това прави хората щастливи. Този непрекъснат достъп обаче означава, че има по-малко пари и ресурси за създаване на нова музика. Въпрос: Преди по-различно ли беше? Отговор: Да. По-рано хората трябваше да отидат до музикалния магазин, да преровят рафтовете. Често правехме погрешна покупка, но човек се сблъскваше с нещо ново. Въпрос: Отразява ли се избягването на рисковете на икономиката? Отговор: Да. Броят на новосъздадените компании спрямо вече съществуващите в САЩ е по-нисък от когато и да било. По-малко стартъп компании успяват да пробият и да станат мултимилиардни концерни. Предприемачите застаряват. Последица от слабият темп на растеж е и това, че социалната мобилност намалява. По-малко хора успяват да се измъкнат от бедността. Процесите се засилват взаимно. Въпрос: Какво точно имате предвид? Отговор: Тъй като растежът и производителността са толкова ниски, в САЩ вече няма много региони, които да привличат хората. Мобилността на американците силно е намаляла. По-рано всички искаха да се преместят в градове, където процъфтяваше автомобилостроенето, стоманодобивът или петролната промишленост. Сега имаме Силициевата долина, където са големите технологични компании. Повечето американци обаче нямат способностите, необходими да пуснат корен там. В замяна на това във всеки град има търговски център, зъболекар, училище. Няма особена причина хората да се местят. Остават там, където климатът им допада. Въпрос: Това звучи доста негативно. Отговор: Нямах това предвид. Като цяло сега живеем в по-голяма сигурност, от когато и да било по-рано. Благосъстоянието продължава да се увеличава, макар и по-бавно от преди и макар не всички да печелят. За мен обаче е важно да покажа обратната страна - толкова се плашим от промяната, станали сме толкова бюрократични, че сами сме се парализирали. Има и специфични проблеми, които засягат най-вече САЩ. Сегрегацията в населените места според доходите и образователната степен се засилва. По-бедните слоеве от населението биват изтласквани в периферията. В малкото останали региони на растеж богатите искат да останат сред себеподобните, затова се строят само скъпи жилища. Въпрос: Не подкрепяте ли техническото развитие? Ами безпилотните автомобили, промените, свързани с роботите? Отговор: Когато тези нововъведения се наложат, фазата на ниската производителност ще приключи. Според мен обаче това ще се случи най-рано след 20 години. В съвремието за промените е нужно много повече време, отколкото в миналото. Да вземем например колко много неща са необходими, за да се наложат безпилотните автомобили. Цялата организация на движението по пътищата трябва да се промени, нужни са напълно нови закони за наказателната отговорност. Това не става от днес за утре. Въпрос: Ами Елон Мъск, ръководителят на Tesla? Нима той не е нестандартно мислещ човек и изобретател, който е готов да експериментира и поема рискове? Отговор: Възхищавам се на Мъск за тези качества. Той обаче е изключение и според мен ще претърпи провал в опита си да революционализира транспорта. Въпрос: Твърдите, че хората не искат промени. Какво обаче ще кажете за Брекзит или изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ? В тези случаи мнозинството гласува за промяна и риск. Отговор: Да. Самите Брекзит и Тръмп обаче са продукт на стремежа ни да избягваме рискове. На избирателите на Тръмп и поддръжниците на Брекзит бе пробутана една басня - че с гласа си могат да спрат промяната и донякъде да се върнат в миналото, когато е имало по-малко мигранти и по-малко глобализация. Разбира се, всичко това не е вярно, сега всъщност рискът се увеличи. Светът стана непредвидим. *Тайлър Кауън е професор по икономически науки в университета "Джордж Мейсън" във Вирджиния, САЩ. Заедно с колегата си Алекс Табарок той води популярния блог Marginal Revolution. Кауън е автор на редица книги и статии за вестник "Ню Йорк таймс". По БТА

След "Брекзит" и Тръмп всички тръпнат какво очаква Холандия

Какво се случва и защо е важно? На 15 март в Холандия се провеждат парламентарни избори. Проучванията отдавна предвиждат, че антимюсюлманската и антиевропейска популистка Партия за свободата (ПЗС) на Геерт Вилдерс може да стане най-голямата в страната, макар да се смята, че Вилдерс няма да влезе в правителството. След референдума за ЕС във Великобритания и избирането на Доналд Тръмп в САЩ победа на ПЗС може да бъде разглеждана като продължение на историята на надигащите се националистически движения, насочени срещу елита. Вероятното силно представяне на лидерката на крайно десния Национален фронт Марин льо Пен на президентските избори във Франция през май засилва тази гледна точка. Някои наблюдатели смятат, че е заложено бъдещето на ЕС. В Холандия ще броят бюлетини ръчно. Страх ги е от намеса отвън Какъв е политическият ландшафт и как работи системата? Холандският парламент е 150-членен, което означава, че за формирането на правителство е необходимо мнозинство от 76 гласа. Никога една партия не го е постигнала сама и в продължение на повече от един век Холандия е била управлявана от коалиции. Парламентът се избира по пропорционална система в един общонационален избирателен район. Това означава, че всяка партия, спечелила 0,67 на сто от националния вот, си гарантира депутатско място. Политиката в Холандия е белязана през последните десетилетия от рязък спад на подкрепата за трите главни партии - дясноцентристки и леви. Процентите им в получаването на гласове паднаха от 80 през 80-те г. на ХХ век до прогнозираните за тази година 40. Тази тенденция се наблюдава в цяла Европа. В Холандия тя бе съпроводена с появата на по-малки партии, защитаващи специални интереси. Най-малко 28 от тях, много от които нови, ще участват в тези избори. Поне 14 от тях се очаква да спечелят места в парламента. Осем от тях ще имат по 10 или повече депутати. Точно това фрагментиране на вота, а не голямо увеличение на подкрепата е причината, поради която ПЗС може да стане най-голямата партия. Движенията, довели до "Брекзит" и победата на Тръмп, спечелиха над половината от гласовете. За Вилдерс прогнозите са да получи под 20 на сто. Холандският премиер: Мигрантите, които не са доволни, да си ходят Кой е Вилдерс и какво иска? Вилдерс бе избран за депутат от либералната Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) преди 19 години. След това той стана независим, преди да създаде ПЗС през 2006 г. Тази партия е известна най-вече с яростната си съпротива срещу исляма и това, което смята за ислямизиране на Холандия. Вилдерс бе признат за виновен в подсрекаване към дискриминация на холандци от марокански произход през декември 2016 г. и при старта на кампанията си ги обяви за "мароканска измет, която прави улиците опасни". Той е под 24-часова полицейска охрана. ПЗС не е нормална партия. Вилдерс е единственият й член. Предизборният му манифект от една страница обещава предимно антимюсюлмански мерки като затварянето на джамии и ислямски училища, забрана за продажба на Корана и забрана за влизане на имигранти мюсюлмани. Манифестът обещава също изваждане на Холандия от ЕС, затваряне на границите й, повече разходи за сигурност и отбрана и по-малко за вятърна енергия и помощ за чужбина. Няколко от идеите нарушават международното право и холандската конституция. Холандия: Ако искаме Шенген, имиграцията трябва да намалее Кои са другите партии? Премиерът Марк Рюте целува своя почитателка в град Вормервеер. НПСД на премиера Марк Рюте, която се очаква да има между 23 и 27 места, и коалиционният й партньор - лявоцентристката Партия на труда (ПТ) са на път да загубят съответно 30 и 70 на сто от своите депутати. Средните по големина партии, които вероятно ще спечелят между 10 и 20 места, Християндемократическият призив (ХДП) и либерално-прогресивната "Демократи 66" (Д66). И двете са във властта от 60-те г. на ХХ век насам. Плюс по-радикалната Социалистическа партия (СП) и бързо разрастващата се партия "Зелени-леви" (ЗЛ), която вероятно ще увеличи четирикратно броя на депутатите си. По-малките партии, за които прогнозите са да спечелят по-малко от 10 места, включват две религиозни партии - Партията за животните (ПЗЖ), защитаващата пенсионерите "Над 50", антиевропейската "Форум за демокрация" (ФЗД) и "Мисли", която е насочена предимно към имигрантите мюсюлмани. Има и партия, наречена "Негласуващи". Тя е за 25 на сто от холандските избиратели, които се очаква да се въздържат. тя обещава, че нейните депутати - ако такива влязат - няма да гласуват дори в парламента. Какви са темите? Безработицата е на най-ниското си ниво през последните 5 години, а икономическият растеж е 2,3 на сто. Основите на холандската икономика се възстановяват добре. Бежанците остават повод за безпокойство, но по-малко, отколкото при пика на кризата в Европа през 2015 г. Близо 31 000 души, търсещи убежище, са се регистрирали в Холандия миналата година. Те са много по-малко от предвидените от правителството над 90 000. Имиграцията и интеграцията са важен въпрос. Приказките на Вилдерс за "Хенк и Ингрид" - въображаемата холандска двойка, страдаща в ръцете на корумпирания политически елит, тираничния ЕС, разбира се, се отнася за мюсюлманските имигранти. Неговото влияние, фактът, че Рюте също поиска имигрантските общности да се приспособят към холандските правила, и настоящия политически климат в Европа означават, че доминиращите теми неизбежно включват мултикултурализма, глобализацията, суверенитета, холандските ценности и в каква степен ЕС работи или не работи за Холандия. Кой ще спечели най-много места? Огромното мнозинство от проучванията от лятото на 2015 г.- насам показва, че ПЗС ще има малка преднина пред НПСД. Но подкрепата за Вилдерс, изглежда, се изпарява. Индикаторът на проучванията показва, че за миналия месец та са давали на ПЗС с 3 или 4 места по-малко, което прави между 16 и 17 на сто на изборите. Това е в най-добрия случай наравно, а понякога и зад партията на Рюте. Това ще повтори ситуацията от предишните избори, когато ПЗС водеше до последните седмици. Но проучванията показват също, че повече от половината избиратели могат да променят мнението си. Участници в карнавала в Дюселдорф, Германия, се маскираха като (от ляво на дясно) Хитлер, Геерт Вилдерс, Марин льо Пен и Доналд Тръмп. Какво ще се случи, ако Вилдерс спечели най-много места? ПЗС може да не получи шанса да се опита да състави правителство дори ако стане най-голямата партия. Според холандската система новият парламент назначава "информатор" - обикновено висш политик, за да проучи евентуални коалиции. След като НПСД и всички главни партии вляво от нея се зарекоха да не работят с Вилдерс, ще бъде трудно ПЗС - дори със своите над 30 места - да е в състояние да убеди още 46 депутати да се присъединят към нея в управлението. Вилдерс заяви, че изключването му ще предизвика революция, но няма да е за първи път най-голямата партия в Холандия да бъде заглушена. Случвало се е три пъти с Партията на труда, дори тогава, когато тя спечели над една трета от гласовете. Така че е малко вероятно Вилдерс да управлява. Той може дори да не се опита. През 2010 г. ПЗС влезе в правителството на малцинството на Рюте, но го напусна внезапно след две години. Мнозина очакват Вилдерс да предпочете да остане аутсайдер вместо да направи компромис. Как може да изглежда правителството? Социалистическата партия се сарече да не работи с НПСД, което усложнява нещата. Но евентуални промени витаят около главните партии - НПСД, ПТ, ХДП и Д66 плюс една или повече по-малки партии. Бързо набиращите сила "Зелени-леви" могат да се превърнат в ключов играч. Според прогнозите за формирането на правителството ще бъдат необходими най-малко 5 партии без НПСД. Макар този път разликата между някои от възможните коалиционни партньори няма да е толкова голяма, процесът за формиране на коалиция може да отнеме известно време. За това в Холандия отиват средно три месеца. ---- * Авторът е кореспондент по европейските въпроси на в. "Гардиън", където е публикувана статията.

Българите живеят малко по-европейски

Българите са намалили консумацията на алкохол, цигари и хляб за сметка на плодовете и зеленчуците. Тенденцията е трайна от 2008 г. насам, показват данните на Националната статистика. Благосъстоянието на домакинствата се увеличава. Над половината от българите са мобилни – имат компютър, телефон и интернет. Близо половината домакинства имат лек автомобил, а всяко телевизор, показва още проучването. Положителна тенденция е, че разходите не изпреварват доходите. Разходите за храна се свиват и ако допреди осем години са били близо половината вече са под една трета. Растат обаче тези за ток и гориво, както и за данъци, здравеопазване и социални осигуровки. Доходите на домакинствата основно от пенсии и заплати През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 5167 лв. и нараства с 4.3% спрямо 2015 г. Растат доходите от заплати, пенсии и социални трансфери, докато тези от самостоятелна заетост намаляват. Доходът от работна заплата е 2807 лв. средно на лице от домакинство през миналата година. Това е увеличение от 3% спрямо 2015 г. и с 1.5 пъти в сравнение с 2008 г. Относителният дял на работната заплата в общия доход на домакинството е 54.3%, което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2015 г., а спрямо 2008 г. нараства с 2.4 процентни пункта. Ръстът при пенсиите е 11.4% спрямо 2015 г. През 2008 г. доходът от пенсии е 810 лв. и достига 1432 лв. средно на лице в домакинство през 2016 г. Относителният дял на доходите от пенсии през миналата година е 27.7% от общия доход на домакинствата, което е с 1.7 процентни пункта повече спрямо 2015 г. Доходите от самостоятелна заетост намаляват с 10.9% спрямо 2015 г., но нарастват 1.2 пъти спрямо 2008 г. Средно през 2016 г. доходът на едно лице от самостоятелна заетост е бил 319 лв. Доходът от трудова дейност извън работната заплата е бил 150 лв. през миналата година и намалява с 5.1% спрямо 2015 г. и с 12.3% спрямо 2008 г. Доходите от другите социални трансфери - обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения, са 1611 лв. средно на лице от домакинство. Това е увеличение с 4.7% спрямо 2015 г. и с 1.3 пъти спрямо 2008 г. Доходите от всички социални трансфери формират 31.2% от общия доход на домакинствата. Около една трета от разходи отиват за храна През 2016 г. българските домакинства са изразходвали 4755 лв. средно на лице, което е с 1.9% повече в сравнение с 2015 г. За периода 2008 - 2016 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.5 пъти. Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 85.3% през 2008 г. на 82.6% през 2016 година. За храна са изразходвани 1464 лв. средно на лице от домакинството. Относителният им дял от общия разход е 30.8%, което е с 0.5 процентни пункта по-малко в сравнение с 2015 г. и с 5.8 процентни пункта спрямо 2008 г. През 2016 г. разходите, свързани с жилището - вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, са 856 лв. средно на лице от домакинство, което е с 2% повече спрямо 2015 г. В сравнение с 2008 г. тези разходи са се увеличили 1.5 пъти, което се дължи предимно на разходите за електроенергия и горива. Увеличение на годишна база има при разходите за данъци (6.9%), здравеопазване (6%), съобщения (4.5%), социални осигуровки (4.4%), и облекло и обувки (4.2%). Българите намаляват алкохола и цигарите за сметка на плодовете и зеленчуците Българите са започнали да водят по-здравословен начин на живот през изминалата година, показват данните на Националната статистика. Домакинствата са яли по-малко хляб и тестени изделия, алкохол и цигари, а са увеличили консумацията на плодове и зеленчуци. Средно един българин е консумирал 88 кг. хляб и тестени изделия през 2016 г., което е с 1.5 кг по-малко спрямо година по-рано. В същото време е увеличил плодовете и зеленчуците съответно с 1.4 и 1.6 кг. Намалил е и потреблението на алкохол с 1.9 литра за година и през миналата година един българин е изпил 27.3 литра алкохолни напитки. С по-малко от половин кутия е намалил и цигарите - от 647 на 639 броя изпушени цигари през 2016 г. Покупателната способност на домакинствата за повечето основни хранителни продукти се увеличава. Най-много е нараснала при яйцата, свинското месо, ябълките, белия хляб и захарта, а най-малко е повишението при маслото. Съществена разлика между жилищата в града и на село Българите са добре осигурени със жилища. Само 4 на сто от тях живеят под наем, като 2.5% плащат свободен, а останалите общински наем. В собствен дом живеят 89.7% от домакинствата през миналата година. Други 6.3% ползват жилище, без да плащат наем. Болшинството от хората (92.3%) живеят в жилища построени преди 1990 г. От тях две трети (72.3%) са изградени в периода 1961 - 1990 г., а една пета са построени преди 1961 г. Изградените жилища след 2001 г. са 3.8% от сградния фонд. Над две трети (67.5%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни апартаменти в градовете, а близо две трети в селата (64.8%) живеят в къщи с три и четири стаи. Над една пета от домакинствата (21.5%) имат гаражи за автомобилите. Съществена различия има в благоустрояването на домовете на живеещите на село и в града. С ток, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 75.3% от домакинствата. Централна канализация имат 29.8% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 3.2 пъти по-голям – 96.1%. Тоалетна вътре в жилището имат 66.9% от домакинствата в селата и 97.1% - в градовете. С централно отопление са 19.6% от жилищата в страната, съответно 26.5% в градовете и само 0.1% в селата. Автомобили имат 49.5% от наблюдаваните домакинства, като 4.1% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 14.6% от домакинствата, а 35.2% са заявили, че нямат необходимост от лека кола. От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът. Притежават го 99.1% от домакинствата, а една четвърт имат по два и повече телевизора. На второ място по разпространение е хладилната техника. 99% от домакинствата в градовете и 97.5% в селата имат хладилник или фризер. Автоматична перална машина притежават 92.1% от домакинствата, 5.3% не могат да си закупят този уред по финансови причини, а 2.8% смятат, че нямат необходимост. Без телефон (стационарен или мобилен) са 1.7% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 6.4%, а 56.2% - само мобилен. Двата вида телефони притежават малко над една трета от наблюдаваните домакинства. С компютри разполагат 52.1% от домакинствата (59.2% в градовете и 32.1% в селата), като една малка част ползват служебни. Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър (39.5%). Наличие на интернет връзка в жилището имат 51.9% от домакинствата. В градовете домашен интернет има в 59% от жилищата, а в селата - в 31.9%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 40.2% от домакинствата. Климатици притежават 35.1% от домакинствата, а 30.9% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. Една трета от домакинствата смятат, че нямат нужда от климатик.

1200 нашенци харчат 16 бона годишно за британска диплома

  България е в топ 10 на чуждите студенти там За година студентите във Великобритания харчат по 7200 паунда или 16 560 лева. Те се нуждаят от 800 паунда месечно (1840 лв). Това показва проучване за 2016 г. на британската медийна агенция ZenithOptimedia, поръчано от Nat West Bank. Те са разпитали 2500 студенти от 25 популярни университета из Острова. Оказва се, че тази сума не е проблем за 1200 български студенти. Както „Монитор“ писа, това е бройката на заминаващите за Обединеното кралство тази есен според Николай Христанов, който работи в една от консултантските фирми за образование в чужбина. Повечето от тях   не се притесняват от Брекзит   защото за тях няма да има промяна в условията за кандидатстване, прием и финансиране поради факта, че са кандидатствали преди година, когато изобщо не се очакваше насрочването на референдум за излизането на страната от ЕС. В България е отчетен ръст от 10% на студентите, заминаващи за чужбина, в сравнение с миналата година. 71% от предпочелите тази опция са избрали Англия, а по-малко Германия, Холандия и Дания. Интересът към Обединеното кралство е толкова голям, че България е в топ 10 на европейските страни, изпращащи най-много студенти там. Според проучването средно на седмица харчовете възлизат на 85 паунда или 195 лева на студент, но като изключим наема за общежитието. Оказва се, че само за стоки от първа необходимост като храна и вода се харчат по 20 паунда седмично или 46 лева и това е най-големият разход след общежитието. Най-малко дават за книги и учебни материали, а алкохолът е на четвърто място след дрехите Най-големите пияници са в Нюкасъл, а най-малко пари за пиене дават в Бирмингам.   Повечето студенти си намират почасова работа.   Проучването показва, че най-изгодният град, в който можеш да учиш и работиш, е Портсмут. Заключението е направено след изчисляване на средните приходи и разходи за учащи в града. Портсмут е следван от Ливърпул и Нюкасъл, а най-скъпи се оказват Единбург и Саутемптън, като преди тях са Кембридж и Оксфорд.   Разчитат главно на заеми   Въпреки всичко статистиката сочи, че само 2% от младежите избират висше учебно заведение по това какви са таксите му. За 74% от разпитаните водещ фактор е репутацията на университета и предметите, които ще изучават. Повечето студенти се притесняват за това как ще разпределят бюджета си, въпреки че не приемат това за водещ фактор при избора си. Почти половината от участниците в проучването са оценили финансовите си притеснения за 5-ца по скала от 1 до 10. 24% от тях са посочили 8, 9 или 10. По-голямата част от студентите разчитат на заеми повече, отколкото на родителска финансова помощ или работа. След като се калкулират основните източници на пари, които са заеми, родителска помощ, стипендии, работа и т.н. се оказва, че младежите получават средно по 161 паунда седмично от заеми или 370 лева. Това е 4 пъти повече от всички други финансови постъпления на студентите. Пресметнато за семестър учащите в Портсмут получават средно 1516 паунда – 3 486 лева от всички източници общо, а тези в Шефилд вземат по 934 паунда – 2148 лв. Според статистиката останалите британски градове се вместват по средата.     В Манчестър и Белфаст работят най-много   По старо правило, което статистиката доказва, работещите харчат по-малко, отколкото разчитащите на таткова или държавна помощ. Интересно е, че учащите в Манчестър и Белфаст работят най-много часове, но приходите им за семестър са под средните за студенти в страната. Най-малко часове и най-малко пари съответно вземат в Кембридж, а най-много припечелват в Брайтън. За дрехи и обувки харчат най-много в Белфаст. Освен че образованието на Острова е скъпо, то изисква и много труд. 77% от времето на студентите е заето с учене, 10% с работа, хобита и само 8% със социализиране. Статистиката сочи, че студентите в Кембридж и Оксфорд отделят най-много време за учене, а най-малко тези в Лестър и Ливърпул. Последните в графа „социализиране“ са учащите в Оксфорд и Белфаст. Най-ученолюбивите плащат и най-много за наем – 135 паунда (310 лв.) за седмица в Оксфорд и 131 (301 лв.) за Кембридж.

Оглупяване чрез образователната реформа

 Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.   За интелектуалното развитие Интелектът и интелектуалното развитие на личносттаимат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото. Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време.Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.   Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания. Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа. Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно. Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него. Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща. Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата. Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес. В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.   Механизмите на масовото оглупяване Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм– вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование. Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности. Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери. Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия. Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение. В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство. Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.   Образователната политика В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване. Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие. Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.   Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.   5.11.2016 г. Анко Иванов – д-р по философия, дългогодишен учител и автор на учебни помагала

Живко Георгиев: Следизборните възможности са много и нито една не е особено добра

"Ако се случи една трета от депутатите да бъдат представители на ГЕРБ, една трета – БСП, една трета – от останалите партиите, много балансьори ще има, при цялата условност на подобно окрупняване. В такава конфигурация всеки може да придобие функцията при определено стечение на обстоятелствата. Оттам идва и нестабилността на следващия парламент. Той няма да има ясна носеща конструкция. Така че не изключвам и възможността – нови избори", казва социологът Живко Георгиев в интервю за Mediapool Г-н Георгиев, какъв е според вас основният залог на предстоящите избори? Залогът на тези парламентарни избори, както и на останалите избори от този тип не е един, няколко са. Първият е кой, разбира се, ще победи. При тези избори има интрига, в смисъл – не са предизвестени. И другото е кои партии ще успеят да прескочат бариерата от 4%, т.е. кои ще са парламентарни представени. И по двата пункта няма категоричен отговор към този момент. Очаквам кампанията да бъде доста активна, по своему атрактивна за широката публика, тъй като има доста нови политически субекти. А като казвам нови, имам предвид от гледна точка на парламентарните избори. Иначе лицата, които ги персонифицират и елитът, който се свързва с тези нови субекти, не нов, известен е, но пък има доста нови конфигурации. Но, когато имаш доста нови субекти, а такива са и "Воля" на Марешки, и практически всички конфигурации в десния сектор, и коалицията ДПС – НПСД, и коалицията Движение 21 – АБВ, при всички положения ще бъде интересно. Макар че всички те позагубиха малко от това, че наскоро имаше президентски вот. Там до голяма степен се случи разряд на онзи наказателен вот, който се беше натрупал около правителството, доминирано от ГЕРБ. А и фактът, че имаме служебен кабинет, малко отслаби именно този потенциал за наказателен вот. Когато спадне този потенциал, по-голямата част от избирателите ще трябва да решат адски сложния въпрос "за" кого да гласуват, а не "против" кого. Всички партии обещават ръст на доходите, на пенсиите, значително повишение на парите за образование. Какво в такъв случай ще предопредели решението на избирателите кого да подкрепи? Не само големите сходства и наблюдаването едва ли не олевяване на дясното, но и естественото недоверие във всички тези обещания, вероятно ще наклонят мотивацията или иначе казано - ще повишат вниманието на избирателя към личностното измерение на политическия продукт. Тоест, така наречените листи и най-вече водачите ще имат голямо значение на тези избори. Още повече очевидно – референдумът го показа - има висока потребност да се избира с мажоритарен елемент, а и вече се забелязва факторът, че няма значение какво се говори, а кой го казва. Така че очаквам кампанията да има по-значим принос в крайни резултат, отколкото е имала преди. На предходни вотове 70-80% от гласувалите бяха решили още преди самата кампания за кого. Т.е. кампанията с елементите си – позитивни и негативни тактики, оказваше влияние върху около 20 на сто от избирателите. Смятам, че в тази кампания процентите, които ще решат в самия месец преди изборите за кого ще гласуват, ще бъдат малко повече. Как си обяснявате, че Русия продължава да е сред първостепенните теми на българските избори? Не се ли стигна твърде далеч? Първо - има такъв тренд от няколко години. И второ – другите геополитически играчи са много неясни към този момент. Не е ясно какво да говорят (и това е проблем на всички партии) за САЩ в момента, тъй като самите Съединени щати са неясни. Европейският съюз, след Брекзит и Тръмп и преди някои предстоящи национални избори на страни членки, също не е никак еднозначен източник на мотивация. И то друго не остана. А трендът, зададен от Русия, през последните години оказва ефект не само в България. Видяхте, че и в САЩ оказва влияние, и в модерни, развити европейски страни. Как ще коментирате листите на БСП – спускането на журналисти начело на листи, включването на деца и внуци на бившата комунистическа номенклатура, прогонването на утвърдени политици? Деца и внуци винаги е имало, не е ново това за БСП. Но нека да видим конфигурацията, защото е трудно да предвидим как ще сработи всичко това. В изследвания се е виждало, че в левия електорат има една мощна повеля малко да се освежи елитът на БСП, а депутатският сегмент от този елит е един от най-важните. Затова и отпадането на някои знакови лица беше донякъде очаквано. На предходните парламентарни избори, на които БСП почти катастрофира, близо 280 000 души и то твърд електорат на БСП гласуваха наказателно. Основният им мотив беше, че в листите на партията се предлага отново избор между онези хора, които носят отговорност за управленския провал на партията. Що се отнася до новите лица – винаги е имало 4-5 странни предложения в листите. Спомнете си Мартин Захариев, Борислав Цеков и прочие. Винаги е имало Курумбашев, винаги е имало хора от медийния свят. Сега журналистите са 4-5 души и това не е нещо прекалено екстравагантно, а и повечето от тях са свързани достатъчно с БСП, че левият електорат да го знае. Смятате ли, че ГЕРБ ще успее да мобилизира на тези избори електората си, който на президентските избори "мигрира" към други кандидати? Това, което определено си личи по данни след президентските избори, е, че БСП е във възходяща фаза на влиянието си, а ГЕРБ е в низходяща. Безспорно оная катастрофална дистанция, която регистрирахме на предходните парламентарни избори, днес я няма. Дори стои въпросът кой ще спечели. Не е ясно към датата 26 март, когато е вотът, къде ще се пресекат една низходяща и една възходяща тенденция. Така че безспорно възможно е, като и двете възможности са почти еднакви – и ГЕРБ да спечели, и БСП да спечели. Но по-тревожното за ГЕРБ е, че очевидно вече не работи харизмата на Бойко Борисов, очевидно вътре в себе си ГЕРБ е станала що-годе истинска партия, а не личен проект, което пък значи, че има определени различия, макар и не особено публично манифестирани. Личат си различни виждания за стратегията на ГЕРБ в близките години, дори в изборната стратегия си личат тези различни виждания. И донякъде забелязваме изтичане на периферния електорат на ГЕРБ най-вече към "Обедините патриоти" и новата партия на Марешки - "Воля". Тази тенденция може да продължи и на тези избори, но зависи от ГЕРБ. Във всеки случай изборната машина на ГЕРБ все още работи. Проблемите в партията не трябва да създават грешно впечатление. В този смисъл изборната машина на ДПС продължава ли също да работи? Как очаквате да приключи първият сблъсък на парламентарни избори между ДПС и ДОСТ? Мисля, че машината работи. Много малко вероятно е новата коалиция да има повече от 80 000 гласа. Максимумът, който могат да получат ДОСТ и Касим Да, е 2-3%, но тук става дума наистина за максимум на възможностите. Засега разширяване не виждам. Трябва да стане някакво чудо. Но, естествено ако я нямаше тази алтернатива, тези хора щяха да гласуват за ДПС, така че минимална загуба все пак ще има. Но ДОСТ и неговият коалиционен партньор ще бъдат по-скоро към регионалните сили, а ДПС си остава на национално ниво. Как коментирате процесите в дясно? Доколко се припокрива електоратът на Реформаторския блок, "Нова република" и "Да, България" и възможно ли е, явявайки се поотделно, да вземат повече, отколкото ако бяха заедно? Има частични припокривания. Но до края на кампанията ще се изчистят, не бих изключил дори да развият антагонистични отношения, към които предразполага предизборната кампания. Дали ще разширят влиянието си чисто аритметично –може би. Но във всички случаи и трите формации са в така наречената "зона на здрача". "Да, България" например има потенциал да разширява електората си, защото този електорат е гласувал в дясно досега, но не е еднозначно десен. Във всички случаи след изборите може би ще стартира ново избистряне на каузите в дясно, но не очаквам чудо на изборите. Плюс това имайте предвид, че в момента в дясно всичко е ново. РБ, разбира се, е марка, по-изградена, но пък има нова семантика. Другите две са съвсем нови – "Нова република" и ДаБГ, имам предвид. Това от една страна им дава шанс, но не знам дали този шанс ще може да се реализира до 26 март. По-скоро съм скептичен. Коалицията "АБВ- Движение 21" ще отнеме ли гласове на БСП? Вижте – и те са относително нова образувание. В момента не е добро време да вземат от ляво – от БСП. По-скоро БСП бидейки във възходяща фаза, може да взема от периферията. Но нека видим какво ще направят. При всички случаи в този формат шансовете им за достойно представяне (без да прогнозирам докъде ще се простре то) са по-големи, отколкото ако се бяха явили самостоятелно. Смятате ли, че вълната, която да изтласка БСП нагоре след победата на президентските избори, все още е актуална, или вече отшумява? Има тенденция да не са стигнали плато – т.е. продължава ръст. Но това е обяснимо – от една страна черпят от капитала на новия президент, с който неизбежно се асоциира БСП. По всяка вероятност някакви позитиви дават и определени действия (или по-скоро опубличавана информация за предходния мандат) от служебния кабинет. Макар че не бих надценил служебния кабинет, освен че оряза малко възможностите и административния ресурс на ГЕРБ преди изборите, друго няма какво да направи. Какъв кабинет прогнозирате след изборите и каква е вероятността от още едни предсрочни избори при неуспех за съставяне на правителство след 26 март? Ако влязат само пет партии, което засега изглежда сигурно, но отварям вратичката, че може още някой да прескочи бариерата – няма да е лесно съставянето на правителство. На ГЕРБ като че ли ще им е малко по-лесна задачата – поне такива заявки се дават от някои вероятни бъдещи участници в парламента. Например – Веселин Марешки. Но пак ще е сложна формула. Няма да стигат само два политически субекта. Ще трябва било в явна коалиция, било в по-пасивна формула – трети партньор да подкрепя бъдещ кабинет. Няма да е лесно и на БСП. А голяма коалиция засега ми се струва абсурдна. Каква според вас би била основната пречка двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП да не могат да съставят правителство? И може ли тя да се верифицира след още един предсрочен вот? Това е много спекулативно. И не на последно място – зависи от външни фактори. Нека видим какво ще се случи в Германия, нека видим какво ще се случи във Франция, ЕС като цяло и САЩ. Каква би била пречката пред подобна коалиция? Защото програмите им си приличат. Програмите си приличат, но подобен ход би бил много рисков от гледна точка на трайното политическо оцеляване. И то не толкова за БСП, макар че там от страна на електората би имало по-голяма реакция. БСП е доказала, че може да оцелява – има спокойка, генерационна идентичност. Докато за ГЕРБ може да се окаже фатална такава коалиция. Там я няма тая спойка. Не ѝ силата в ценностно-идейната идентичност като политически субект. И още един скорошен управленски провал на ГЕРБ може и да лиши тази партия от онази устойчивост, която те демонстрират през последните 10 години. Ще бъде ли ДПС отново част от управлението, или мястото им на балансьор ще бъде заето от ПФ? Или двете формациите не се изключват взаимно? Ако се случи една трета от депутатите да бъдат представители на ГЕРБ, една трета – БСП, една трета – от останалите партиите, много балансьори ще има, при цялата условност на подобно окрупняване. В такава конфигурация всеки може да придобие функцията при определено стечение на обстоятелствата. Оттам идва и нестабилността на следващия парламент. Той няма да има ясна носеща конструкция. Така че не изключвам и възможността – нови избори. Не изключвам и възможността за около година да се състави програмно правителство с пет-шест задачи: ремонт на Изборния кодекс, да осигури избор на еврокомисар, да осигури правителство в момента на председателството. И после избори – наново. Навярно за подобен кабинет би се намерила парламентарна подкрепа. Всичко това, разбира се, е спекулативно. Но основното е, че има страшно много възможности и нито една не е особено добра.

След "Брекзит" иде "Малка Англия"

Съюзът, който свързва заедно четирите страни в рамките на Обединеното кралство, никога не е бил изложен на по-голям риск. Това, което никой от английската политическа и медийна класа изглежда не е осъзнал, е колко зле ще тръгне Англия, ако Шотландия, което е повече от вероятно, и Северна Ирландия, което е правдоподобно, обаче не е сигурно, се отцепят. Това ще бъде краят на Англия - доминиращата сила на Великобритания, когато терминът "Малката Англия" наистина стане самостоятелна. Преди почти две години и половина шотландският електорат реши да не напуска Обединеното кралство. На тях им беше казано от юнионистки активисти, че ако те гласуват за напускането на Великобритания, те ще загубят членството си в Европейския съюз. В онзи момент това най-вероятно беше вярно. Нямаше стимул за взимащите решения в Европа да позволяват присъединяване на Шотландия, не на последно място, защото това щеше окуражи каталунската независимост от Испания, и следователно Испания най-малко - може би Белгия също - щеше да наложи вето за членството на Шотландия. Сега обстоятелствата са се променили. Великобритания е гласувала за "Брекзит", но Шотландия не го направи, само 38 на сто от шотландците гласуваха за излизане от ЕС. За разлика от тях 53 на сто от избирателите в Англия гласуваха за напускане. Както Брюксел заключи от резултата европейският проект изглежда по-нестабилен от всякога. Какъв по-добър начин да укрепи репутацията си имат европейските лидери, освен да кажат: "Е, Англия - ти гласува за напускане, желаем ти късмет. Шотландия, добре дошла на купона." Разговорът за втори шотландски референдум е навсякъде и английските министри и служители сега спокойно информират пресата, че гласуване за шотландската независимост е "неизбежно". Лидерът на Лейбъристката партия Джеръми Корбин каза, че ще бъде "много добре", ако се проведе такъв вот. Лидерът на Шотландската националистическа партия и първи министър на Шотландия Никола Стърджън вече каза, че референдумът е "много вероятен". Дали движението за независимост все пак ще спечели? Премиерката на Шотландия Никола Стърджън. Преобладаващите приказки сред бърборещите класи на Лондон е не; но те не са прави. Те основават своите доводи в голяма степен на срива в цените на петрола, една промишленост, на която първоначално се базираше случая с шотландската независимост. Подкрепящите "Брекзит" шотландци първоначално изглеждаха така, сякаш те ще гласуват в полза на съюза отново на втори референдум, но с приближаването на преговорите, подкрепата за независимостта започва да пълзи нагоре. Разбира се, да, цената на петрола е паднала, и разбира се, това означава, че представените планове за независима Шотландия изглеждат по-малко убедителни в новия свят на евтиния петрол. Но това лесно може да се промени, ако независима Шотландия има достъп до Митническия съюз, а Англия - не. Английските производители, които в действителност извлякоха много по-малко ползи от срутването на паунда, отколкото се очакваше, се нуждаят от достъп до единния европейски пазар. Преместването към независима Шотландия, която е в близост и услужливо говори на същия език, ще бъде лесен избор. За съжаление, за всеки завод, който се премести отвъд границата, това ще е една фабрика по-малко и по-малко работни места, останали в Англия. А какво по отношение на Северна Ирландия? Случаят за тяхната независимост - или присъединяване към Ирландия, известен като републиканство - ясно се усеща от обществеността. Внезапният и забележителен възход на Шин Фейн на последните избори - изрично републиканската партия - е може би доказателства за това. За първи път партии, които искат Северна Ирландия да остане част от Обединеното кралство, вече не разполагат с ефективно мнозинство в парламента. Дори ако Северна Ирландия не получи пълна независимост в резултат на историческите напрежения, същите тези исторически напрежения могат да дадат на Северна Ирландия това, че да получи много добра сделка от страна на ЕС след "Брекзит". Това може да бъде под формата на митнически проверки на място, което не се различава от договорености между Норвегия и Швеция, или пък може да бъде така, че на Северна Ирландия се дава специален достъп до митническия съюз, с какъвто Англия няма да се ползва. Другият вариант, по-малко вероятен, но не неправдоподобен, е, че "Брекзит" изважда Северна Ирландия изцяло от Великобритания. Ако стане така, няма съмнение, някои от същите тези производители, които възнамеряват да се придвижат към Шотландия, да не говорим за финансови посредници, може алтернативно да прескочат през Ирландско море. Говори се, че вече повече от 100 големи финансови посредници са направили запитвания към ирландските регулатори за подобен ход. Така или иначе, недвусмислено във Великобритания, както е в момента, далеч по-добър достъп до най-големия блок за свободна търговия в света ще бъде ползван от Северна Ирландия, отколкото от нейните английски колеги. Това, което е забележително за всичко това, е колко малко интерес показват ориентираните към Лондон медии към непосредственото разпадане на страната ни, да не говорим, че Англия е изправена пред продължително икономическо предизвикателство в сравнение с нейните национални братя и сестри. Налице са някои изключения. Адам Бълтън, известен коментатор и журналист, отбеляза след шокиращото повишаване на тежестта в северноирландските избори на прорепубликанската и настояваща за оставане партия Шин Фейн, че "почти пълното отсъствие на публикации в базираните в Лондон "национални" вестници за изборите в Северна Ирландия показва, че столицата едва ли е наясно какво се случва от другата страна на Ирландско море", прогнозирайки, че" неспокойният Ълстър може да победи шотландците за изхода". Все по-надменният нов премиер Тереза Мей също изглежда разсеяна. Британската премиерка Тереза Мей. "Политиката не е игра", присмя се тя, когато посети Шотландия за националната конференция на собствената си партия в началото на март, все едно на една страна, която отбеляза най-високата избирателна активност в британската избирателна история след всеобщи избори, на последния референдум за независимост, трябва да й се напомня това. Тя смъмри Шотландската национална партия за искането й за нов референдум, обвинявайки ги в дребнава предизборна кампания. Лейбъристката партия също беше като попарена, изпращайки нейния кмет на Лондон на север, за да обвини шотландското движение за независимост, което е изключително в подкрепа на миграцията, че играе същата политика на разделение като Доналд Тръмп. Разединението е необикновено, но разбираемо, след като прецените как малка Англия все повече гледа на себе си като на сама, дори в ущърб на другите страни в Обединеното кралство. Бедата ще дойде поради грубата им арогантност - Малка Англия може в крайна сметка да е големият губещ от "Брекзит". Коментарът е на Аластър Слоун от телевизия "Ал Джазира". Препечатваме го от БГНЕС.  

Петър Хубчев: Не сме политици, че да обещаваме

"Този мач е ден преди изборите. Месеци наред на народа се обещава какво ли не от политици, вождове, лидери... Ако тръгнем да обещаваме и ние, няма да е добре. Хората от години не вярват на обещания, те искат действия. Нашите действия трябва да са да играем мачове като този с Беларус. Малко по-добре да играем, малко повече да се раздаваме, малко повече да сме отбор, малко повече да даваме за честта на фланелката. Нищо друго няма да върне хората на стадиона." Това каза селекционерът на националния отбор по футбол Петър Хубчев по време на днешната пресконференция в новата база на БФС до резиденция "Бояна". В събота България приема Холандия в световна квалификация на стадион "Васил Левски" от 21:45 часа. Тимът ни е четвърти в групата, без реални шансове за първите две места, докато "лалетата" водят битка за призово класиране и участие на мондиала в Русия догодина. Националите за първи път се събраха в новата база (СНИМКИ) "Не е имало сбор на националния отбор без да се постави въпросът защо този е повикан, защо другият не е, продължи Хубчев по повод афиширания отказ на Георги Миланов да играе в националния. - Това е нормално, всеки има виждане. Ние, треньорите, гарантираме, че за момента сме извикали точните 23-ма футболисти. Това са хората, които ни трябват. За нас сега те са най-добрите. Не е отписан нито един. Няма задкулисни действия. Можете да попитате и играчите." А играчите и самият треньор вярват, че България може да изненада Холандия. "Имах възможност сутринта да го кажа и на футболистите. Вярваме, че можем да победим. Ако тръгнем по пътя на клишетата и лозунгите, можем да сме доволни на равен или достойна загуба, добро представяне... Ние вярваме, че можем да направим нещо, колкото и смешно да звучи за някой. Стига да се концентрираме върху големите неща. Крайно време е да тръгнем нещо да правим. Всички заедно. Аз лично вярвам, че можем да спечелим. В същото време обаче знаем къде сме. Знаем какво трябва да правим, знаем колко е трудно", реалист е либерото на Четвъртите в света.  Той се съгласи с едно клише: "Едно от правилата във футбола е, че големите футболисти се доказват в големи мачове. Това е голям мач за нас. Лично за мен."  Всички в лагера са здрави, липсва единствено капитанът Светослав Дяков, който е контузен. "Атмосферата бе малко натегната, което е продиктувано от това, че лагерът започна веднага след мачовете в неделя. От днес вече всичко е наред. Отпадането на капитана Светослав Дяков не е малък проблем, но там нищо не може да се направи. Във футбола почти винаги има някакви проблеми, оплаквания, но за наша радост всички останали са здрави. Двама минаха прегледи при доктора. Не е нищо сериозно", разкри треньорът. "Разучихме Холандия доста добре, според нас. Видяхме силните страни, но и такива неща, които можем да използваме. До днес говорихме повече за нашата игра и поведение. Кое да подобрим, кое беше добре, кое не толкова. От утре само за Холандия ще говорим", обеща Хубчев. Той разкритикува младите футболисти в България: "Ще бъда искрен. Голяма част от младите футболисти получават бонус в националния отбор и в клубовете си, затова че са млади. Аз лично смятам, че бонусът им е малко по-голям. Те трябва много повече да се борят за титулярното място тук и в клубния си отбор. В тима на Холандия е по-различно. От вчера там упрекват техния треньор, че е включил едно 17-годишно момче. Те искат по-опитни в тима. Един добър отбор е добра сплав между млади и стари. Младите в България малко повече трябва да се борят за мястото си и за игровите си минути."

2060 г.: мюсюлманите се изравняват с християните

През последните години са се раждали повече деца от майки християнки, отколкото от принудлежащи към други религии. Така християнстото остава най-голямата религиозна общност в света. Но това скоро ще се промени. След по-малко от 20 години бебетата, родени от майки мюсюлманки леко ще надвишат броя на ражданията от християнки. Това сочат новите прогнози на изследователския център Пю. Мюсюлманите ще бъдат най-бързо растящата религиозна общност в света в следващите десетилетия и признаците за този бърз растеж вече са видими. Между 2010 и 2015 г. от мюсюлмани са родени 31 на сто от всички бебета по света - и това доста надхвърля дела на мюсюлманите от всички възрасти по света през 2015 г. - 24%. Папата: Светът е във война, но не заради религиите Продължава да се увеличава и християнското население, но много по-скромно. През последните години една трета - 33% от всички бебета са родени от христянки, това е малко повече отколкото е делът на християнското население в света- 31%. И докато се предполага, че доста младото християнско население в райони като Западна Сахара ще продължи да се увеличава за десетилетия напред, доста по-различно е положението за християните на други места по света. През последните години смъртността при тях е висока - 37 на сто, а на много места това се дължи на относително напредналата възраст на християнското население. По този начин изглеждат нещата в Европа, където броят на умиранията вече надвишава ражданията сред последователите на Исус. В Германия например е имало 1,4 млн. повече починали християни между 2010 и 2015 г. Този модел ще продължи да се възпроизвежда и в останалите части на Европа. Допускането в тези прогнози е, че децата наследяват религията на майка си или липсата на такава идентичност до младежка възраст, когато някои избират друга религиозна принадлежност. Прогнозните модели  вземат предвид подобни промени на религията в 70-те държави, за които има подобни данни, уточняват от изследователския център. Къде са най-религиозните и най-нерелигиозните хора (ТАБЛИЦИ) Относително младото население и високата раждаемост при мюсюлманите води до прогнозата, че между 2030 и 2035 г. ще има малко повече бебета, родени в тази религия - 225 млн. отколкото от християни - 224 млн., въпреки че сумарно християните ще бъдат повече. Между 2055 и 2060 г. разликата в раждаемостта между двете религиозни общности се предполага, че ще достигне 6 млн. души - 232 млн. раждания сред мюсюлманите срещу 226 млн. раждания при християните. В контраст на този бейби бум при мюсюлманите тенденцията при хората, които не се идентифицират с никоя религия, ще е съвсем различна. В момента нерелигиозните хора са 16 на сто от населението в света. Между 2055 и 2060 г. само 9 на сто от всички бебета ще бъдат родени от нерелигиозни майки, докато 70 на сто ще са бебета или от мюсюлмански, или от християнски родители. Това са някои от основните прогнози на новия анализ на изследователския център. Той е базиран на същите данни, залегнали в големия доклад от 2015 г. "Бъдещето на световните религии: Прогнози за растежа на населението 2010-2050 г." Мюсюлманите се увеличават по-бързо от християните През 2015 г. в света имаше най-много християни - почти една трета, или 31% от общо 7,3 млрд. души на земното кълбо. По численост следваха мюсюлманите - 1,8 млрд. души или 24%. Религиозните "никои" бяха 16 на сто, индуистите - 15%, будистите - 7%. Принадлежащите към местни вярвания, евреите и членовете на други религии представляваха много по-малки дялове от световното население. Между 2035 и 2060 г. се очаква световното население да стане 9,6 млрд. или това ще е ръст от 32 на сто. През същия този период броят на мюсюлманите - най-голямата религиозна група с най-младо население и най-бързо растяща раждаемост - се очаква да се увеличи със 70 на сто. Християните ще нараснат с 34 на сто, малко по-бързо отколкото ще е растежът на световното население, но с много по-бавни темпове от мюсюлманите.  В резултат, според прогнозите на изследователския център, към 2060 г. броят на мюсюлманите ще бъде 3 млрд. или 31 на сто от населението и ще бъде близък до този на християните - 3,1 млрд. души или 32%. През 2050 г. най-много християни ще има в Африка Процентът на другите религии като относителен дял обаче ще намалее до 2060 г. Индуистите, евреите и привърженици на местни вярвания ще растат като абсолютни числа, но по-бавно и затова и процентно ще намаляват. В света до 2060 г. трябва да има 1,4 млрд. индуисти - увеличението е с 27 на сто, като малко ще изостанат от общите темпове на растеж на населението на земята. Евреите, най-малката религиозна група, за която се правят отделни прогнози, се очаква да нараснат с 15% от 14,3 млн. до 16,4 млн. през 2060 г. в цял свят. Будистите в абсолютни числа ще намалеят - от 7% или около 500 млн. души през 2015 г. до 462 млн. през 2060 г. Ниските нива на раждаемостта и застаряващото население в държави като Китай, Тайланд и Япония са основните демографски причини за очакваното свиване на будисткото население в предстоящите години. Религиозно необвързаните хора се очаква да се свият като процент от световното население, въпреки че леко ще се увеличат в абсолютни числа. През 2015 г. имаше малко по-малко от 1,2 млрд. атеисти, агностици и хора, които не се идентифицират с никоя определена религиозна група. Към 2060 г. те трябва да стигнат 1,2 млрд., но процентно ще спаднат от 16 на сто на 13%. В Европа и Северна Америка те ще продължат да се увеличават, но ще намаляват процентно като дял от населението в Азия, където сега живеят 75 на сто от религиозните "никои". Географските разлики играят много важна роля в моделите на религиозен ръст. Например нерелигиозните хора са концентрирани в места, където има застаряващо население и ниска раждаемост като Китай, Япония, Европа и Северна Америка. Религии с много последователи в развиващите се страни, където раждаевостта е висока, а смъртността пада като цяло - се предполага, че ще се разрастват бързо. Най-големият бум на християни и мюсюлмани се очаква да е в Субсахарна Африка

Сашо Дончев: Цацаров ми каза, че телефонът и кореспонденцията ми се контролират (ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Водеща Полина Паунова: Първо искам да поздравя госта ни тази вечер (20 април, четвъртък) – бизнесмена и издател Сашо Дончев. Вчера стана публично известен един запис, който е правен преди доста време, от който става ясно, че върху Вас е имало натиск от главния прокурор Сотир Цацаров. Първият много важен въпрос, г-н Дончев, добър вечер и добре дошли, е Вие знаехте ли, че Ви записват? Сашо Дончев: Добър вечер. Да знаех, това беше публична среща. За беше удоволствие да получа покана от такъв клуб и с удоволствие приех да поговорим за свободата, за демокрацията, за държавата и нейната роля в свободното общество и знаех, че има камера и тази камера записва всичко официално. Сашо Дончев: Главният прокурор ми каза, че ставам неприемлив (ВИДЕО) Водеща: Нека сега да видим един кратък откъс, който доби популярност, и ще коментираме отново. (Видео.) „Аз бях поканен на среща с главния прокурор преди две седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям "Да, България", какво е това, че моята телевизия БиАйТи, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник "Сега" и Комарницки, и аз го гледам и питам: вие какво искате да ми кажете. Казвам ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите. И аз му викам, че този същият г-н Филчев прати барети и какво се случи, като ги прати, какво последва. И да ви кажа, да ви информирам – аз нямам нищо общо с "Да, България", освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с БиАйТи, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета. И този нахалник какво ми каза - ама аз не смятам, че нямате право да го правите... И аз викам вие какво си въобразявате, аз не ви се обяснявам, аз ви информирам. След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие разбирате ли в какво общество живеем." Водеща: Добре, г-н Дончев, първо стават ясни няколко неща. Вие очевидно не сте бил в кабинета на главния прокурор на тази среща.  Сашо Дончев: Да, това е сигурно. Водеща: Вече се появиха някакви информации в медиите, че става дума за Георги Гергов. В ЦУМ ли се проведе срещата. Сашо Дончев: Да, очевидно, че ситуацията предполага откровени отговори. Срещата се проведе в ЦУМ. Аз бях поканен на тази среща от г-н Гергов. Водеща: А Вие знаехте ли, че на нея ще присъства и главният прокурор? Сашо Дончев:Тя беше малко особено организирана. За да избегнем всякакви неточности, аз освежих паметта си. В събота, на 18 март, г-н Гергов ми се обади някъде по обяд. Тези, които ме познават, знаят, че и в събота, и в неделя съм на работа. И той ми каза, че има да ми предава нещо и дали е възможно да се видим в понеделник. И аз му казах, че да, още повече, че в понеделник имам да ходя в Министерски съвет, по Европейския съвет някакво заседание, и с удоволствие ще го видя. Отидох след заседанието при г-н Гергов и се видях с него. Той ми зададе тези въпроси – имам ли нещо общо с „Да, България“, с BiT. Аз, разбира се, се усмихнах. Вижте, аз не съм близък приятел с Гергов, но се познавам с него отдавна и нямам причини да имам лошо отношение към него, както предполагам, че и той няма причина да има лошо отношение към мен. Така че аз приемах разговора по-скоро като приятелски, като някой, който иска да се информира нещо. И затова и така участвах в разговора. Водеща: Така, после какво се случи? Сашо Дончев: След това той се обади по телефона, очевидно на г-н главния прокурор, оказа се, че главният прокурор в момента не може да дойде и аз бях поканен следващия ден отново. Водеща: На 19-и? Сашо Дончев: Понеделникът беше 20-ти, значи на 21-ви, вторник. и на 21-ви във вторник аз отидох повторно на тази среща, като си мислех, бях абсолютно убеден в това, че г-н Гергов има искреното, така да кажем приятелско желание да изчисти някакви недоразумения. Даже не съм го питал какъв е смисълът от това, което прави. Но когато г-н главният прокурор започна разговора с това: защо го правите, вие имате такъв хубав бизнес, дори вашите, нарече ги врагове, но аз врагове нямам, признават, че така добре сте си го организирали професионално и всичко останало… Таз аз тогава едва разбрах какъв е смисълът на срещата. Цацаров: Не съм заплашвал Сашо Дончев, той искаше да влияе на прокурори Водеща: Сега по самата среща. Тъй като днес, предполагам знаете, г-н Цацаров излезе с едно становище, което е точно обратното на това, което Вие твърдите във видеото, зрителите го виждат на стената зад нас. Той казва, че всъщност вие сте го натискал по някакъв начин, че твърденията Ви са неверни, спекулативни и непочтени. Можете ли да кажете всъщност какво се случи на този разговор, да се опитате да го възстановите. Сашо Дончев: Всичко ли? Аз започнах в момента да губя ориентация, защото целият разговор е бил над 30 минути. Едва ли е нужно да влизаме във всички детайли. Всичко онова, което не е казано достатъчно коректно, може утре да навреди някому. Така че най-важното е казано. Водеща: Той попита ли Ви какви са Ви отношенията с „Да, България“? Сашо Дончев: Да, той ми зададе в прав текст въпроса, така зададен - защо ви е необходимо, с една дума от какъв зор го правите, като имате такъв хубав бизнес и всичко ви е наред в живота. За „Да, България“, за BiT, за Комарницки говорихме дори малко повече от гледна точка на естетиката в неговите карикатури. Това е наистина дълъг разговор, няма смисъл, а и ние не разполагаме с толкова много време. Водеща: Вие все пак почувствахте ли се заплашен, че ако Вие евентуално… Сашо Дончев: Вижте, аз съм от онези хора, които може би ако страхът е осъзната опасност, то може би не съм достатъчно интелигентен и трудно се страхувам. Така че аз не го приех така. Почувствах се омерзен, защото това не ми се случва за пръв път в последните 27 години, в новата история на България. Защото изведнъж разбрах, че ние 27 години не вървим натам, накъдето аз през 89-та си мислех, че сме тръгнали, че в България се създадоха и се възпроизвеждат някакви практики, които нямат нищо общо със свободата, с демократичното общество, с правото на всеки в неговия личен живот на собствени решения. Ако имаше нещо, което тогава бушуваше в главата ми, то в никакъв случай не е било от стъписване или страх. Водеща: Тази ваша среща, 30-минутна горе-долу, колкото казвате, имаше ли друг предмет извън Вашите политически и медийни интереси? Сашо Дончев: Не, нямаше нищо. Има детайли в нея, любопитни, на моменти чисто човешки обменени мисли. Нямаше нищо друго освен това, че ставайки от тази среща или в самия край на тази среща аз го попитах, извадих и му го подадох, за съжаление го забравих оттатък, ще ви го оставя това, което получих. 2 или 3 седмици преди това, всъщност на 7 март, погледнах преди малко, получих едно писмо от градска прокуратура, в което искаха някаква информация. И в тази връзка аз извадих едно писмо и го попитах всичко това, за което си говорихме в момента, това ли е причината за това писмо. Водеща: Колегите от апаратната казват, че ще Ви дадат това писмо. Сашо Дончев: Ще ви го дам аз, ще имате възможност да го покажете. Съжалявам, не съобразих, че може да ни потрябва. Той го зачете и каза – ама това не са ли частни някакви въпроси. Аз отговорих – не знам, не разбирам от тези неща, вие сте им началник, разберете се. Това беше всичко и аз си излязох. Водеща: Това очевидно е драмата. И все пак искам няколко неща да уточним, г-н Дончев. Първо, срещата при всички положения не е инициирана от Вас. Това много ясно трябва да кажете така ли е или не. Сашо Дончев: Никога. Всички онези, които ме познават и аз често съм упрекван, че аз нямам такъв навик, в качеството ми вече 6-та година на председател на Българската стопанска камара аз нито веднъж не съм инициирал среща с държавна институция, защото не смятам, че ние имаме нужда от такива официални, ПР и парадни срещи. В живота на всички нас, българите, има неща които не могат да се дискутират публично. Но това е тема на друг разговор. Аз дълбоко се съмнявам, например, в полезността на така наречения тристранен съвет. Аз никога не съм инициирал подобни срещи с изключение на един случай, в който в качеството си на председател на един формат 4+2 – четири работодателски организации и два синдиката – в годината, когато тръгнаха да фалират КТБ и ние всички бяхме разтревожени по различни причини, очевидно. Тогава аз си позволих да поискам от името на всички тези 6 организации среща с г-н Цацаров. Тази среща се проведе по протокола в неговия кабинет. След тази среща аз говорих с журналистите пред кабинета му. Това е единственият случай, когато аз съм се виждал с г-н Цацаров извън тази среща. Водеща: Пак се връщам на срещата Ви, въпросната, с Цацаров. А междувременно ми донесоха документа, който ще покажете след малко. Сашо Дончев: Да, ето това е писмото, което аз получих няколко седмици преди тази среща. Водеща: Може би да го покажем на някоя камера. Така, във връзка с извършване на проверка по преписка еди-коя-си и по опис на Софийска градска прокуратура и на основание чл.145 от ЗСВ следва да ни представите следната информация и наличната документация за следното. „Първа точка – да предоставите заверено копие от подадения сигнал от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД до Европейската комисия срещу БЕХ АД, „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газекспорт“ за злоупотреба с господстващо положение и отказ за достъп до капацитет на входно-изходните точки на „Чирен“. Това е хранилището в Чирен. Точка две – да предоставите заверени копия от документи, касаещи произнасянето на Европейската комисия по дело еди-кой-си номер, образувано по повод сигнала по точка 1. Трета точка – да се предоставят заверени копия от договорите на Овергаз с „Газекспорт“ за доставка на природен газ за периода 2007-2017 година, включително. И последно – да се предоставят заверени копия от договорите за продажба на природен газ от „Овергаз Инк.“ на „Овергаз Мрежи“ за визирания период от точка 3, т.е. 2007-2017 година. Моля за спешност. Прокурорът е Петров и прокурор Райдовска.“ Сашо Дончев: Това писмо му дадох, понеже видях някаква връзка между двете случки. Той ме попита дали имам копие и аз щедро му разреших да го запази. Водеща: …му предоставихте това копие. Добре, сега искам да Ви върна пак към срещата. Вие казвате на този обяд, на който огласявате това, цитирам ви, за да не стане някакъв гаф… тук казахте, че сте изпитал омерзение, а там, че неприемливо и нетърпимо става поведението Ви за главния прокурор. Той каза ли Ви подобно нещо?      Сашо Дончев: При всички случаи смисълът беше такъв на казаното от него и това беше в самия увод, в самото начало на разговора. В началото на разговора имаше и нещо друго много любопитно. Влизайки в офиса на Гергов, той попита дали съм видял това произведение, не си спомням на коя от медиите бяха тези книжки, които излизаха. 2 книжки излязоха, не знам на кой вестник бяха. Водеща: На вестник „Телеграф“ имате предвид, двете анонимни. Сашо Дончев: Да, на „Телеграф“ и дали съм го видял. Аз не разбрах каква точно е връзката, но обясних, че предния ден съм имал възможността да се запозная с това второто издание и бях особено очарован от факта, че съм приет в пантеона на… кои сме там, не знам. Водеща: Кръгове.    Сашо Дончев: Да, някакви. Водеща: Нещо друго конкретно извън книжката, извън забележките му, че харесвате „Да, България“. Всъщност чакайте да изясним нещо. Сашо Дончев: Вие почнахте като следовател. Водеща: Вие имате ли някакви отношения с Христо Иванов извън това, че го познавате, както Вие казвате?      Сашо Дончев: Не, нямам. Водеща: Финансирал ли сте Вие или Ваш близък партия „Да, България“? Сашо Дончев: Не, никога. Никога не съм и имал намерение. Аз не финансирам партии и политически живот в България. Аз имам проекти, с които мога да бъда полезен на обществото. Подарих на обществото едно училище за 23 милиона лева. Подарих на обществото 20 години свободен вестник, който струва страшно много в прекия и преносния смисъл. Има и други проекти. Помагам на хората, които действително имат нужда. Нямам и не обичам това. Тук ще влезем в един по-сложен разговор… Водеща: Време имаме.      Сашо Дончев: …аз имам много сериозни притеснения, тревоги от факта, че ние пропиляхме поредните 27 години от историята на България, вървейки в обратна посока на тази, за която уж бяхме тръгнали през 89-та година. Аз много съжалявам, че тогава някак си участвах и всички ние участвахме неподготвени в началото за тая промяна и ние позволихме цялата енергия на обществото да се разпилее по глупости. Съжалявам за това, че не се проведе истинският политически разговор, когато отхвърляме едната организация на обществото – тази до 89-та година, каква нова организация искаме да създадем. С какво ще се различава новото ни общество от онова старото. Водеща: Репресивният ни апарат според Вас различава ли се? После пак ще се върнем към този въпрос. Сашо Дончев: Аз мисля, че сега може би има някаква приемственост между хората, които реализират новите схеми за натиск и принуда. Те нещата си приличат много, даже в някаква степен са по-нечистоплътни, по-груби са в момента. Но не това е важното. Важното е, че на нас ни бе предложен разговор комунизъм и антикомунизъм, но ние не разбрахме това общество, антикомунистическото, как ще изглежда и каква ще е ролята на всеки един от нас. Каква ще е ролята на общината, на училището, на църквата, ако щете, за да стигнем най-накрая до ролята на държавата. Ние повторихме старото общество, като махнахме член първи от Конституцията и направихме същото общество със същата роля на държавата. И когато някой, днес особено актуално в процеса на изборите и в предизборната кампания, говори, че вече няма ляво и дясно, той просто откровено лъже. И ляво и дясно най-просто бихме могли да формулираме в контекста на това каква роля отреждаме на държавата в собствения си живот. Повече от ясно е, че дясно мислещите хора са по-самоуверени, те повече вярват на собствените си сили, на това, че могат сами да се оправят в живота. Ролята, която те отреждат на държавата е по-малка и тя се свежда до граници, до живот, до сигурност и т.н. Ляво мислещите хора са по-колебливи в мечтите си и във вярата в това, че могат да ги постигнат. Те виждат някаква по-важна роля на държавата в своя живот. Но този разговор не се състоя. Сашо Дончев: Георги Гергов организира срещата ми с Цацаров Водеща: Пак ще се върнем на този разговор.Искам да ви попитам през цялото време ли Гергов присъстваше на този разговор? Сашо Дончев: Да, през цялото време присъстваше. Водеща: Т.е. станал е свидетел на всичко? Сашо Дончев: Абсолютно на всичко. Нещо повече, оставих ги двамата, когато аз си тръгнах. Водеща: Вие сте си тръгнал, те са останали в кабинета на Гергов, не знам какво са си говорили там, но кажете ми какви претенции е имал г-н Цацаров към карикатурите на Христо Комарницки и към вестник „Сега“? Казахте, че някакви естетически забележки е имал.           Сашо Дончев: Той разказа за една конкретна карикатура. От чисто човешки план аз го разбирам, когато той ми казва за неговата 20-годишна дъщеря, която вижда тази карикатура и какво ли тя преживява. И тук имахме разменени реплики по тоя повод, защото аз също какво ли не съм прочел и видял за себе си в медиите. Водеща: Ясно, разбрах Ви, имало е личен аспект. Сашо Дончев: Въпрос на формула е, аз не знам дали я споделих или я премълчах. Формулата е такава, че живееш по начин, по който не те притеснява какво пишат по твой адрес и най-вече не те притеснява, защото знаеш, че твоите близки хора вярват на теб, а не на това, което напишат за теб. Водеща: Поиска ли г-н главният прокурор Вие, като издател, да предприемете някакви мерки срещу Комарницки?            Сашо Дончев: Не, нищо конкретно не е искал. Водеща: Поиска ли да се разграничите публично от „Да, България“? Сашо Дончев: Не, нямаше възможност. Аз, в момента, в който разговорът влезе в тази достатъчно ясна фаза, аз казах – вие сте объркали адреса. Не точно с тези думи, но аз обясних, че това не е вярно и че аз нямам никакво намерение повече да участвам в тази тема. Водеща: В тази фраза, че Вие имате добър бизнес ли Вие прочетохте уклона към натиск?         Сашо Дончев: А защо не го разкаже той? Аз по-добре от него знам колко добър е моят бизнес и по-добре от него знам какви са професионалните качества и лични, и на компанията, която съм създал. Водеща: Т.е. механизмът е това… Вижте, опитвам се да извлека какъв е механизмът един бизнесмен да бъде принуден.      Сашо Дончев: Механизмът вероятно е много простичък. Ето – защо ти трябва, виж колко спокойно и хубаво си живееш, защо ти трябва на баир лозе, казват българите. Водеща: Защото ако правиш еди-какво-си, няма да е толкова спокойно, вероятно? Сашо Дончев: Другото се досещай какво е. Аз не знам какво може да е другото, но аз пак ви казвам, Полина, аз съм преживял тези неща много пъти. Аз си спомням много добре разговори с министър-председател на България 97-98 година, спомням си разговор с президента на България 2003-2004-а, когато той се опитваше да вкара свой човек в борда на моята компания, едва ли не да я присвояват… Тези неща са ежедневие. Някой днес, прочетох някъде, че задал въпроса защо се оплаквам, някаква такава беше формулировката. Не, аз не се оплаквам, аз просто споделям тези неща с всички хора, които мисля, че разбират за какво им говоря. Споделих го веднага, като се прибрах с колегите си, споделих го със семейството си, разказах го на следващия ден на Сашо Диков, разказах го на всички, които познавам. Водеща: От това последва ли нещо, тази информация не може да не се е върнала до главния прокурор?   Сашо Дончев: Ами не знам. Но има нещо много любопитно. Когато аз разказвах 2 дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение, в което беше написан краткият текст: „Много говориш по телефона“. Водеща: От кого?     Сашо Дончев: От г-н Гергов. Водеща: Г-н Гергов? Сашо Дончев: Да. Водеща: Колегите от апаратната ми казват, че са търсили по време на целия ни разговор  г-н Гергов, той е отказал да се включи. Аргументът е бил цитирам: „Не ме занимавайте“. Т.е. искате да кажете, че някой има информация за това какви разговори водите, така ли? Сашо Дончев: За съжаление изглежда така. Аз днес подадох през адвокат искане до компетентната агенция или комисия, извинявайте невежеството ми, със запитване на какво основание и кой проследява моята кореспонденция и моите разговори. Водеща: Това в бюрото за контрол на СРС ли подадохте?       Сашо Дончев: Да. Водеща: Днес там с адвокат сте подал дали към Вас има неправомерно подслушаване? Сашо Дончев: Да. Водеща: Аз продължавам като следовател да Ви разпитвам.             Сашо Дончев: Щом Ви харесва. Водеща: До този момент Вие знаехте ли, че г-н Гергов и г-н Цацаров са близки?  Сашо Дончев: Нямам представа. Аз не се интересувам много от тези връзки в обществото. Изобщо 89-та година си мислех, че онова, което съм натрупал като професионален опит, като знания може да даде страшно много ползи на обществото. Можех да направя страхотни неща в моя бранш и аз си мечтаех за това. Мечтаех си за моята професионална реализация. Никога не съм мечтал да се занимавам с тези дали са задкулисия, но достатъчно нечистоплътни отношения, които наблюдаваме последните няколко години в България. Христо Иванов за Цацаров vs Дончев: От това смърди Но същевременно чувам някакви странни разсъждения, за съжаление, най-често от Ваши колеги, разбира се, въпрос на интелект и на образование и изобщо на… умствени възможности е това, което те казват, но: „откъде-накъде някакви хора, които имат бизнес, се занимават с политика?” Много ми е странна тая теза. Както ми е странна тезата, че непрекъснато Христо Иванов, например, се оправдава дали има отношения с Иво Прокопиев…Какво значение има? Кой друг, ако не успешните българи, могат да се занимават с политика? Какво е политика? Когато не се проведе … Водеща: „Телеграф” ще издадат още една книжка по Вашия въпрос… Сашо Дончев: …Когато не се проведе тоя разговор навреме, тогава – 89 до 90 и някоя година, то затова ние си влачим някакъв социалистически манталитет, някаква друга представа за това какво е държавата… И хората не разбират, че държавата е фикция. Че държавата всъщност няма никакви права, освен правата, които са й отредени със закон. И че техните права не произтичат от държавата, а обратно. Водеща: Господин Дончев, понеже подхващате една дълга тема – какво е държавата – в този смисъл искам нещо друго да Ви попитам. Вие осмелихте ли се да зададете въпрос на главния прокурор - той откъде например има информация, че вие сте близък с Христо Иванов, или че се познавате, или че въобще може да става дума за някакво общение? Сашо Дончев: Не, аз не задавах въпроси. Аз просто казах: "Вие сте зле информиран", на което той каза, че него го информират службите. Което беше още по-страшно. Водеща: Чакайте малко. Той Ви казва, че него за тези неща го информират службите, за частния живот на хората? Сашо Дончев: Да. Защо службите се интересуват от моя частен живот? Защо те се интересуват с кой политик си общувам? На какво основание? Водеща: Момент. Значи, първо службите ви гледат с кого си общувате, а после получавате СМС-и от член на изпълнителното бюро на БСП, който има очевидно някакви отношения с главния прокурор… Сашо Дончев: Вижте, този човек – Гергов – най-вероятно е извършил всичко това от добри чувства към мен – и съобщението, което ми е пратил, и поканата за среща, аз не го подозирам в някакви такива задни мисли. Факт е, обаче, че всичко това, за което говорим, се случи в неговия кабинет. А и още нещо, много любопитно: кога възникна разговора с „прослушванията”? Когато аз дадох това листче и казах: "Искате ли да Ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването?" И тогава главният прокурор ми каза: "Ама вие нали не се съмнявате, че вашата кореспонденция и телефон се контролират?" Аз, много учуден, отговорих: "Ама как така ще се контролират? На какво основание?" Водеща: Значи главният прокурор Ви казва, че на практика Вие сте контролиран от службите – добре, вие какво направихте в този момент? Сашо Дончев: Той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща. Водеща: Добре, ама не може невинен човек… Сашо Дончев: Е, не може, ама може. Сега ще видим, нали съм подал това искане, ще видим какъв отговор ще получа и вярно ли е това, защото може да не е вярно… Водеща: А защо мълчахте досега? Сашо Дончев: Как да съм мълчал! Водеща: Защо не разказахте тази история мигом, след като се е случила? Сашо Дончев: Ами не знам… А защо трябва да се разказват тези неща, аз съм свикнал с това, за мен вече това е ежедневие… Водеща: Защото това е илюстрация как се мачкат хора… Сашо Дончев: Още веднъж ще Ви кажа, че аз съм свикнал с това, за мен това вече е ежедневие. По-скоро съм изненадан от това, че след като Калин Манолов, не знам по какви съображения е пуснал това видео в мрежите, че има такава реакция и такъв  интерес към случилото се. Това ме зарежда отново с надежда, че в България е възможна промяната… А иначе си мислех, че пореден несвободен период в развитието преживяваме. Много е важно, когато говорим за свобода, да разбираме за какво говорим. Защото свободата е политическо понятие. И когато се злоупотребява там с всякакви интерпретации и упражнения по темата свобода, хората очевидно нямат нужната култура да говорят по тези въпроси. Свободата означава едно единствено нещо в свободното общество - липса на натиск, на упражняване на сила от страна на държаватаспрямо гражданите. Това означава свободата. Всичко друго е измишльотина и не е важно. А когато държавата и овластен с нашите права държавен чиновник си позволява тези права да използва срещу нас – това е недопустимо в свободно общество. И аз вярвам, че в България има страшно много свободно мислещи и мечтаещи за свобода хора и крайно време е да сложим точка на тези неща. Ние имаме дълг към децата си. Водеща: Как се слага точка, г-н Дончев, при положение, че от едната страна ви казват, че Ви слушат телефона, а от другата главният прокурор Ви рекламира книжка, която е анонимна и е издание на Пеевски? Сашо Дончев: 89-та година през лятото във връзка с онези промени на държавните предприятия в държавни фирми, аз си позволих да направя едно изказване по време на това събрание. След което моите колеги, с които съм работил много години, които знаеха и ценяха моя професионализъм не смееха да се доближат до мен. Те ми направиха шпалир и аз минах в такъв тържествен шпалир между тях. Та това е отново същото, но само няколко месеца по-късно се случи 10 ноември. Тези, които днес си мислят, че ще останат ненаказани, дълбоко се заблуждават. След като имаше 9 септември, имаше 10 ноември. След 10 ноември ще има някой 11 февруари или нещо такова. Това никога не остава ненаказано. И ако те по някакъв начин са си устроили животът днес, извършват истинско престъпление не по отношение на мен и моите деца и внуци, по отношение на собствените си деца и внуци. Ние не може да оставим България такава, защото аз споделям вината на моето поколение за това, което се случи през последните 25-26 години. Водеща: Аз искам пак да Ви върна към конкретния случай. Съжалявам, сигурно Ви се струва досадно, защото вие сте го минал и сте го разказал. Но разбирам обаче, че има някакви много важни неща. Тъй като до голяма степен главният прокурор в България е безнаказан, Вие знаете. Но все пак може ВСС да се опита да му потърси някаква отговорност, макар че аз не съм оптимист за това, като знам ВСС как се държи по принцип спрямо Стори Цацаров. Може ли обаче да кажете още някакви подробности от тази среща, които да изяснят неговата роля? Сашо Дончев: Това, което днес разбирам, че е поискано от г-н Христо Иванов – да се направи разследване – е подходящото място, където аз със сигурност обещавам от екрана на Вашата телевизия, че ще се напрегна и ще кажа всички детайли за тази среща. Дано те бъдат полезни, за да извършим тази промяна, за която говорихме. Водеща: Във фейсбук хората Ви питат има ли нещо, което спестявате? Сашо Дончев: Главните неща ги казахме. Нюансите не знам до колко са важни. Важното в тоя разговор е политическият му смисъл. Важното в тоя разговор е това, което преди малко казах, че овластен с нашите права държавен чиновник си позволява да упражнява натиск върху свободен гражданин, предприемач, издател. Водеща: А знаете ли за други подобни случаи? Сашо Дончев: Аз знам за доста такива, свързани с мен. Водеща: За други бизнесмени Ви питам? Сашо Дончев: За съжаление в моята битност на председател на БСК съм се чувствал много пъти безпомощен да помогна на хората, които откровено ги рекетират и им вземат бизнеса. Това в последно време намаля, но те намаляха и предприемачите. Всички онези, които вярват в себе си, като че ли се ориентират през терминал 2 къде могат да се реализират по-добре. Остават тук другите, които ще преразпределят, а няма да произвеждат. Водеща: Пак Ви цитирам от становището на Цацаров от днес. Той казва за „бъдещи действия в интерес на българските потребители на енергия“. Какви могат да бъдат тези бъдещи действия? Сашо Дончев: Не мога да гадая. Водеща: Това заплаха срещу Вас ли е? Сашо Дончев: Ако има някой, който да мечтае за нормален пазар на природен газ в България, то това със сигурност съм аз. И със сигурност няма никой друг в България, който да мечтае повече от мен за това. Това е моята професия, това е моята професионална реализация и аз цял живот това съм правил и мога да го направя. И за съжаление всичко онова, което се случи с така нареченото отстраняване на посредници доведе само до лоши неща в развитието на пазара. Но това е тема за друг разговор. Аз не искам да говорих в момента за газ или за енергетика, защото по-важните теми са политическите. Случката няма друго измерение. Водеща: Явно е, че темата ни е политическа, но все пак да Ви питам – в това четете ли някаква заплаха към Вас?     Сашо Дончев: Не, всъщност не знам. Онова, което прочетох, идвайки насам към студиото, изтече в БГНЕС, че има жалба на някакви хора, май от „Булгаргаз“, за това как аз съм насъсквал Европейската комисия… Водеща: …да, в БГНЕС.       Сашо Дончев: …и не знам още кой да санкционира България, да разстрои функционирането на „Булгаргаз“, на „Булгартрансгаз“, на българската енергетика, да пострада целият бизнес… Не ви ли изглежда смешно? Водеща: Вие сте една много сериозна фигура… Сашо Дончев: Това, разбира се, е повод за гордост, но от друга страна представяте ли си, че тези хора, които вярват, че Европейският съюз е нещо добро за нашето общество, за нашата държава изведнъж смятат, че този Европейски съюз, подтикнат от Сашо Дончев може да тръгне да вреди на българската икономика, на българската държава… Това е толкова абсурдно и ако това е жалбата, за която действително попитах г-н Цацаров, това наистина е много смешно. Водеща: Т.е. това от г-н Цацаров се разбира като натиск?       Сашо Дончев: Аз искам да кажа от тук на господата от БЕХ, от „Булгаргаз“, от „Булгартрансгаз“ и на г-н Цацаров, че България, за съжаление, ще бъде осъдена по тази моя жалба. Но тъжното в случая, още по-тъжното е, че България плаща с парите на всички Водеща: Цацаров казва, че сте му въздействали, за да спре това? Сашо Дончев: Нищо такова няма, това са пълни глупости, не е достойно да се говори така. Той все пак е главен прокурор, не е човек от улицата. Водеща: Добре, много ви благодаря. Последно нещо се сетих, извинявайте.        Сашо Дончев: Кажете. Водеща: Какво искаше той от Вас за BiT? Понеже обсъдихме „Сега“, обсъдихме „Да, България“, но не обсъдихме BiT.  Сашо Дончев: То беше, че ето това с Христо Иванов е лошо, а това с BiT и Сашо Диков, който го е превърнал в централна тема на своите предавания, всичко това за какво ми е, за какво го правя. Нищо друго не е искал. Водеща: Т.е. той Ви държи отговорен за действията на Сашо Диков? Сашо Дончев: Някой му беше казал, че това е моя телевизия. Водеща: Ако е Ваша телевизията, да знам как да се държа с Вас, ако ще Ви разпитвам. Сашо Дончев: Ако това е единствената Ви причина да се държите уважително(смее се). Водеща: Не е това единствената (смее се). Добре, няма да Ви разпитвам за гаджетата на Сашо Диков, както казахте във видеото. Сашо Дончев:  Това беше шега. Водеща: Добре, аз мисля, че приключихме. Сега искам само 30 секунди, за да обобщя. Не като Бареков, който има новина, но искам да кажа няколко неща. От този мисля 43-минутен разговор разбрахме следните неща – г-н Дончев е бил поканен на среща не в Съдебната палата, а в офиса на г-н Гергов в ЦУМ; там на срещата между него и г-н Цацаров г-н Гергов е присъствал през цялото време; освен това става ясно, че очевидно г-н Цацаров има някакви данни от службите, но как са получени тези данни не е много ясно; а на всичко отгоре когато г-н Дончев споделя със своя приятел по ски Сашо Диков какво му се е случило, получава смс отново от посредника г-н Гергов, който е член на ръководството на БСП, това много държа да го изясня, получава СМС, че много говори по телефона. Аз мисля, че това е абсолютен сюрреализъм. Благодаря Ви за това участие, приятна вечер. Сашо Дончев: Благодаря. Водеща: Извинявайте, още 30 секунди, може ли да ме върнете в ефир за малко. Много Ви благодаря, колеги. Тъй като получих няколко запитвания дали ще поканим г-н Цацаров. Искам да кажа, че още утре ще изпратя официално писмо до прокуратурата, с което каня най-любезно господин главния прокурор да гостува в моята рубрика в рамките на „еМисия България“. Това го казвам, за да няма спекулации после, че било едностранчиво и прочие. А сега приятна вечер. Цялото интервю можете да гледате ТУК.

В ресторант в Мексико отвлякоха 16 човека

Най-малко 16 човека бяха отвлечени от ресторант в мексиканския курортен град Пуерто Валярта, съобщи прокурорът на щата Халиско Едуардо Алмагер. По предварителни данни от полицейското разследване в един от ресторантите на курорта връхлетели въоръжени престъпници, информира БГНЕС. Те подбрали от присъстващите в ресторанта посетите най-малко 16 души и ги отвели с автомобили в неизвестна посока. Похищенията в Мексико не са рядкост, особено във връзка с изясняване на отношенията между престъпни групировки. Един от най-фрапиращите случаи бе преди две години, когато през септември 2014 г. в град Игуала бяха отвлечени 43 студенти. Както впоследствие стана известно те са били отвлечени от полицаи и са били предадени в ръцете на престъпна банда, а после най-вероятно – убити. Във връзка с този случаи бяха арестувани повече от 100 човека, включително бившият кмет на Игуала, настоящият кмет на град Кокула и мтого полицейски служители Въоръжени отвличат 16 човека от ресторант в Мексико Най-малко 16 човека бяха отвлечени от ресторант в мексиканския курортен град Пуерто Валярта, съобщи прокурорът на щата Халиско Едуардо Алмагер. По предварителни данни от полицейското разследване в един от ресторантите на курорта връхлетели въоръжени престъпници. Те подбрали от присъстващите в ресторанта посетите най-малко 16 души и ги отвели с автомобили в неизвестна посока. Похищенията в Мексико не са рядкост, особено във връзка с изясняване на отношенията между престъпни групировки. Един от най-фрапиращите случаи бе преди две години, когато през септември 2014 г. в град Игуала бяха отвлечени 43 студенти. Както впоследствие стана известно те са били отвлечени от полицаи и са били предадени в ръцете на престъпна банда, а после най-вероятно – убити. Във връзка с този случаи бяха арестувани повече от 100 човека, включително бившият кмет на Игуала, настоящият кмет на град Кокула и мтого полицейски служители Въоръжени отвличат 16 човека от ресторант в Мексико Най-малко 16 човека бяха отвлечени от ресторант в мексиканския курортен град Пуерто Валярта, съобщи прокурорът на щата Халиско Едуардо Алмагер. По предварителни данни от полицейското разследване в един от ресторантите на курорта връхлетели въоръжени престъпници. Те подбрали от присъстващите в ресторанта посетите най-малко 16 души и ги отвели с автомобили в неизвестна посока. Похищенията в Мексико не са рядкост, особено във връзка с изясняване на отношенията между престъпни групировки. Един от най-фрапиращите случаи бе преди две години, когато през септември 2014 г. в град Игуала бяха отвлечени 43 студенти. Както впоследствие стана известно те са били отвлечени от полицаи и са били предадени в ръцете на престъпна банда, а после най-вероятно – убити. Във връзка с този случаи бяха арестувани повече от 100 човека, включително бившият кмет на Игуала, настоящият кмет на град Кокула и мтого полицейски служители

Рекорден брой мигранти напускат Швеция, стриктни и дълги процедури при молбите за убежище

  Рекордните 4542 мигранти са оттеглили молбите си за убежище и са напуснали Швеция през първите осем месеца на 2016 г, пише БГНЕС. Причина за отлива на хора са дългите процедури по обработка на документи, новите стриктни шведски закони за прием на семейства на бежанци, както и разпоредбите, според които на всеки върнал се доброволно в родината си мигрант ще бъде отпускана сума пари. В същото време страната отчита и на половина по-малко нови молби за убежище в сравнение с периода януари-август на миналата година, пише британският в. „Индипендънт“. През 2014 г. и 2015 г. Швеция се превърна в една от най-популярните за мигранти държави от Европа, като в края на миналата година новите молби за убежище достигнаха до 160 000. През 2015 г. също така е отбелязан и рекордно висок процент на одобрени молби – 55% от всички подадени заявления. Въпреки това студеното време и импровизираните лагери за настаняване, бавното обработване на документи, както и все по-негативното възприемане на мигрантите от обществеността стават причини за увеличеното напускане на страната. В същото време нисък остава и броят на мигранти, успели да си намерят работа – по-малко от 500 от 160 000 са регистрираните работещи. От началото на 2016 г. правителството в Стокхолм въвежда нови правила за ограничаване на броя новопристигнали, които включват по-стриктен контрол на границите и ограничения за приема на семейства на бежанци. В същото време отпада задължението за осигуряване на жилище за мигрантите, които не са получили статут на бежанци, като също се удължава и времето за задържане на новодошлите. Допълнително все повече мигранти се възползват от правителствена схема, която е в сила от 2013 г. в страната. Според нея всеки мигрант, който доброволно се върне в родината си, може да получи сума в размер на до 30 000 крони (3500 долара). За семейства сумата може да достигне до 75 000 крони (9000 долара). В резултат Шведската агенция по миграцията предвижда за цялата 2016 г. да има общо 60 000 нови молби за убежище. В същото време значително са намалели и молбите от иракски граждани през 2016 г. През първите осем месеца на годината те са 1243, което е по-малко от броя на оттеглилите заявленията си за убежище (1366).  Рекорден брой мигранти се отказват от убежище в Швеция Рекордните 4542 мигранти са оттеглили молбите си за убежище и са напуснали Швеция през първите осем месеца на 2016 г. Причина за отлива на хора са дългите процедури по обработка на документи, новите стриктни шведски закони за прием на семейства на бежанци, както и разпоредбите, според които на всеки върнал се доброволно в родината си мигрант ще бъде отпускана сума пари. В същото време страната отчита и на половина по-малко нови молби за убежище в сравнение с периода януари-август на миналата година, пише британският в. „Индипендънт“. През 2014 г. и 2015 г. Швеция се превърна в една от най-популярните за мигранти държави от Европа, като в края на миналата година новите молби за убежище достигнаха до 160 000. През 2015 г. също така е отбелязан и рекордно висок процент на одобрени молби – 55% от всички подадени заявления. Въпреки това студеното време и импровизираните лагери за настаняване, бавното обработване на документи, както и все по-негативното възприемане на мигрантите от обществеността стават причини за увеличеното напускане на страната. В същото време нисък остава и броят на мигранти, успели да си намерят работа – по-малко от 500 от 160 000 са регистрираните работещи. От началото на 2016 г. правителството в Стокхолм въвежда нови правила за ограничаване на броя новопристигнали, които включват по-стриктен контрол на границите и ограничения за приема на семейства на бежанци. В същото време отпада задължението за осигуряване на жилище за мигрантите, които не са получили статут на бежанци, като също се удължава и времето за задържане на новодошлите. Допълнително все повече мигранти се възползват от правителствена схема, която е в сила от 2013 г. в страната. Според нея всеки мигрант, който доброволно се върне в родината си, може да получи сума в размер на до 30 000 крони (3500 долара). За семейства сумата може да достигне до 75 000 крони (9000 долара). В резултат Шведската агенция по миграцията предвижда за цялата 2016 г. да има общо 60 000 нови молби за убежище. В същото време значително са намалели и молбите от иракски граждани през 2016 г. През първите осем месеца на годината те са 1243, което е по-малко от броя на оттеглилите заявленията си за убежище (1366). /

Магията на гювечето...

  Със застудяването идва и магията на гювечето.... Нужно е малко време и мързел малко повечко. Какво да вземем от хладилника? 6-7 бр. картофи 250 гр. шунка или колбас 250 гр. топено сирене 5 кисели краставички Сол на вкус Черен пипер Зехтин (масло или олио) Връзка пресен магданоз или малко босилек Какво да правим? Обелете картофите. Нарежете ги на кубчета и поръсете с малко сол и черен пипер. Разбъркайте ги. Нарежете шунката на лентички или както желаете. Киселите краставички нарежете на малки кубчета. Принципно, те не са задължителни, но определено, ще придадат свежа нотка на ястието. Нарежете топеното сирене на малки парченца или колелца. В гювечето сипете малко олио или зехтин, за да може дъното и стените на съда да се намаслят. Това може да се направил и с масло. На дъното на гювечето сложете малко картофи. След това, топено сирене, краставички, шунка, пак картофи и т.н., докато гювечето се напълни. Напълнете всичките гювечета, сложете им капачетата и право във фурната. Печете на 220-250 градуса, докато картофите се изпекат. Когато това стане, извадете гювечетата от фурната, махнете капаците и поръсете с настърган кашкавал. Връщаме ги за кратко във фурната, докато кашкавалът се разтопи. Поднасят се украсени с магданоз или босилек. Добър апетит. ...

ЕЦБ не направи съществени промени в прогнозите си за растежа на икономиката и на инфлацията в еврозоната

След края на днешното заседание на ЕЦБ, шефът на банката Марио Драги представи последните средносрочни икономически прогнози на централната, които не се различaват съществено от тези, направени преди три месеца. Според тях, БВП на еврозоната ще нарасне през настоящата година с 1,7%, а инфлацията - с 0,2% - без промяна спрямо септемврийската прогноза на ЕЦБ. В същото време банката очаква малко по-добър икономически растеж от 1,7% през следващата година (при предишна прогноза от 1,6%) и малко по-солидно повишение на инфлацията до 1,3% (спрямо предишна прогноза за инфлация от 1,2 на сто). За 2018-а година ЕЦБ продължава да очаква икономически растеж от 1,6%, но и малко по-сдържано повишение на инфлация до 1,5% (спрямо прогноза през септември за инфлация от 1,6%) и прогнозира запазване на темпото на икономически растеж от 1,6% през 2019-а година при нарастване на индекса на потребителските цени (CPI) с 1,7 на сто. Тези нови прогнози потвърждават, че ЕЦБ няма да може да постигне своето целево ниво за нарастване на инфлация до малко под 2% дори и през 2019-а година, въпреки безпрецедентните по размер стимулиращи мерки, имащи за цел да съживят икономическия растеж и да повишат потребителските цени. Говорейки на пресконференция след края на днешното заседание на ЕЦБ, шефът на банката Марио Драги подчерта, че рисковете за перспективите преди икономическия растеж са в низходяща посока (за по-слаб от очакваното растеж на БВП на еврозоната). В същото време той отбеляза, че все още няма убедителни сигнали за възходящ тренд на инфлацията, въпреки че рисковете за дефлация са се изпарили до голяма степен, като ЕЦБ очаква инфлацията да се ускори през 2018-а и 2019-а година. Марио Драги каза, че днешното решение за удължаване на срока на действие на програмата за "количествени улеснения" (до декември 2017-а година), но при намален месечен темп на покупки на активи (до 60 млрд. евро от 80 млрд. евро на месец след март 2017-а) е било взето с "доста обширен консенсус" и че това решение не представлява нито "затягане на паричното кранче" на ЕЦБ, нито постепенно преустановяване на покупките на облигации. Днес не беше обсъждано затягане на кранчето на програмата за покупки на активи, като присъствието на ЕЦБ на финансовите пазари ще остане в сила за дълго време, подчерта г-н Драги. Ако междувременно перспективите станат по-малко благоприятно или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен устойчив напредък на инфлацията, Управителният съвет на ЕЦБ възнамерява да увеличи програмата си за "количествени улеснения" както по отношение на нейната продължителност, така и/или по отношение на нейния месечен размер, посочи той, повтаряйки изявлението на банката след края на нейното днешно заседание. Той добави, че днес не е било обсъждане евентуално намаляване на мащаба на програмата, ако икономическото развитие се окаже по-силно от очакваното. Председателят на ЕЦБ заяви, че Управителният съвет също така е обсъдил възможността за шестмесечно удължаване на програмата за "количествени улеснения" при запазване на текущото месечно темпо на покупки, но е имало "много, много по-голям консенсус" в полза на одобрената днес алтернатива. За да направи възможно това разширение на програма, ЕЦБ обяви и промени в правилата, по които да осъществява покупките на активи. Според новите правила, централната банка вече ще може да купува облигации, чиято доходност е по-ниска от депозитната лихва, която банката остави без промяна на отрицателна територия от -0,4%. В същото време остатъчният падеж на допустимите за покупки облигации вече може да е една, а не както досега две години. Оправдавайки днешното решение за удължаване на стимулиращата програма, г-н Драги заяви, че докато скромното икономическо възстановяване на еврозоната е стабилно, инфлационният натиск в региона остава смекчен. Темпът на инфлация в еврозоната е под целта на ЕЦБ от малко под 2% вече почти четири години, и към ноември месец възлиза на едва 0,6 на сто.

МС запази правото да обявява еднократно допълнителни почивни дни

Правителството няма да има право да размества почивни дни през годината, но запазва правото си да обявява еднократно като неприсъствени дни за оказване на почит, за честване на професии и оказване на признателност. Тази формулировка, предложена от ГЕРБ, беше добавена към промените в Кодекса на труда, свързани с почивните дни. Те бяха одобрени на второ четене в социалната комисия в парламента, съобщава "Дарик". Новият вариант на промените в Кодекса на труда предвижда почивен ден в понеделник, ако официален празник се пада в събота или неделя, а ако празниците са в двата дни, почивката продължава и във вторник. Министерският съвет вече няма да може да размества почивни дни, но ще има право да обявява някои дни за неприсъствени. "Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност", формулира поправката Светлана Ангелова от ГЕРБ. Предложената корекция премахва сливането и отработването, но намалява работните дни през годината средно с три, коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той изчисли до какви годишни загуби ще доведе така предложеният законопроект. "Това означава малко над 1 млрд. по-малко брутен вътрешен продукт. Това означава в порядъка на 400 млн. лева по-малко приходи в бюджета и от порядъка на около 115 лева по-малко възнаграждение на човек. Искам да си дадете сметка като подарявате три почивни дни повече на избирателите, да им кажете, че ще спечелят със 115 лева по-малко и ще получат с 400 млн. по-малко услуги от бюджета", поясни той. Окончателното гласуване на промените в Кодекса на труда предстои.

Няма да сливаме празниците, но правителството може да обяви еднократно почивен ден

Правителството няма да има право да размества почивни дни през годината, но запазва правото си да обявява еднократно като неприсъствени дни за оказване на почит, за честване на професии и оказване на признателност. Тази формулировка, предложена от ГЕРБ, беше добавена към промените в Кодекса на труда, свързани с почивните дни. Те бяха одобрени на второ четене в социалната комисия в парламента, съобщава "Дарик". Новият вариант на промените в Кодекса на труда предвижда почивен ден в понеделник, ако официален празник се пада в събота или неделя, а ако празниците са в двата дни, почивката продължава и във вторник. Министерският съвет вече няма да може да размества почивни дни, но ще има право да обявява някои дни за неприсъствени. "Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност", формулира поправката Светлана Ангелова от ГЕРБ. Предложената корекция премахва сливането и отработването, но намалява работните дни през годината средно с три, коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той изчисли до какви годишни загуби ще доведе така предложеният законопроект. "Това означава малко над 1 млрд. по-малко брутен вътрешен продукт. Това означава в порядъка на 400 млн. лева по-малко приходи в бюджета и от порядъка на около 115 лева по-малко възнаграждение на човек. Искам да си дадете сметка като подарявате три почивни дни повече на избирателите, да им кажете, че ще спечелят със 115 лева по-малко и ще получат с 400 млн. по-малко услуги от бюджета", поясни той. Окончателното гласуване на промените в Кодекса на труда предстои.

Христо Иванов и нормалните, прогресивни хора

 Паунова: Заявката на новия проект гласи: Няма да има ляво, няма да има дясно. Но дали тя е в съзвучие с хората, които участваха в основаването на „Да, България”? Защото там бяха главно представители на дясното политическо пространство. Дайнов: Да, така е. Освен Копринка Червенкова и Георги Илиев, който винаги играе ляво крило. Идеята е по-скоро, че има някаква прогресивна общност в България, която отказва да живее по средновековните, феодални правила на неравенството, налагани вече повече от десетина години. Лично аз не виждам причина тази общност да влиза в гибелния спор кой е ляв и кой – десен. По простата причина, че нещата, които трябва да бъдат свършени в момента, не са нито леви, нито десни: върховенство на закона, справедливост, ред. Да не се краде нито ляво, нито дясно. Паунова: Как обаче да се постигне това? Навремето и проектът на Меглена Кунева - ДГБ - оповести нещо подобно, но сякаш това се превърна в оправдание да се влиза в безпринципни коалиции. Дали това няма даДайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов. е поредният такъв проект? Дайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов.    

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.