28.03.2017

Резултати от търсенето

Истината за модерното време, в което живеем

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето...

Тежка катастрофа в Алжир, два пътнически влака се удариха

    Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир, съобщава Нова телевизия. Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са раненипри сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.    

При 100% обработени протоколи ген. Радев печели във всички 28 области

Вече са обработени 100% от протоколите от гласуването за президент и вицепрезидент. Резултатите показват: ген. Румен Радев - 59,59% или повече от 2 милиона души са гласували за него Цецка Цачева - 35,93% или над 1 милион и 200 хиляди души са гласували за нея "Не подкрепям никого" - 4,48% или над 150 000 души Избирателната активност е малко над 50 на сто, което означава, че повече от 3 милиона и 500 хиляди души са отишли до урните, за да гласуват за президент и вицепрезидент, съобщава БНТ. Във всички 28 области на страната печели ген. Румен Радев, като в 19 области той има 60% или малко повече подкрепа. Най-голяма тя е в област Търговище - 70,42%. Докато Цецка Цачева е получила най-сериозна подкрепа от Варна - 40,90 на сто. Камелия Нейкова - говорител на ЦИК: "Протоколите на СИК за гласуването в чужбина са пристигнали в ЦИК, извършва се повторно въвеждане на данните от тях. Румен Радев получава малко над 52% от гласовете на българските избиратели в чужбина, а Цецка Цачева - малко над 43% и около 4% са отбелязали "Не подкрепям никого". ...Срокът за обявяване на окончателните резултати е 3 днес след обявяването на края на изборния ден. Към момента 21 РИК са предали своите протоколи, но имаме уверението на останалите, че до края на днешния ден ще предадат и останалите комисии. Така, че в утрешния ден би могло да сме в готовност за обявяване на резултатите". Румен Радев печели в Пловдив и областта Генерал Румен Радев и Илияна Йотова печелят гласовете на избирателите в Пловдив-град и Пловдив-област. На база 100% обработени протоколи на секционните избирателни комисии за Румен Радев в Пловдив са гласували 54,77%. Цецка Цачева събира 40,02% от вота и губи с повече от 23 хиляди гласа. Квадратчето „Не подкрепям никого“ са избрали 5 процента от избирателите. Почти двойно повече гласове събира Румен Радев в Пловдивска област. Там за него са дали вота си 98302 души или 61,48% от гласувалите. Цецка Цачева има 43 хиляди гласа по-малко „Не подкрепям никого“ са избрали само 4% от гласувалите. Избирателната активност в областта е била 53,27%. В областта най-много хора са гласували в община Брезово, а най-малко в община Кричим. През изборния ден в 17-а Районна избирателна комисия са подадени 8 сигнала и жалби, но комисията ги е счела за неоснователни. В Пловдив на балотажа са участвали 158344 от избирателите или 51,57%. В сравнение с първия тур на президентските избори активността сега е била малко по-ниска Благоевградска област избра генерал Румен Радев за президент Изборният ден в Благоевградска област премина без сериозни нарушения. Предаването на протоколите от секционните избирателни комисии в Районната избирателна комисия приключи в 6 часа тази сутрин. Последни изборните протоколи са предали по-отдалечените от областния град общини. В Благоевградска област само половината от хората, които имат право да гласуват са заявили своята позиция при избора на президент. На втория тур на президентските избори възможността "Не подкрепям никого" са избрали близо 6000 души. Седем са жалбите и сигналите за нарушения в изборния ден, част от тях са препратени по компетентност към Прокуратурата, а други Районната избирателна комисия в Благоевград е взела решение, че са неоснователни. Очаква се Прокуратурата да се произнесе за подадените сигнали, които все още се проверяват. В Благоевградска област са гласували малко над 162 хиляди души. За Румен Радев и Иляна Йотова в региона своят вот са дали 90 684 избиратели, а за Цецка Цачева и Пламен Манушев - 63 681 души. Много малък е и броят на недействителните бюлетини в областта. Според Районната избирателна комисия най-активни на балотажа вчера са били хората на средна възраст, между 45-50 години.   Предаването на изборните книжа във Варна приключи още през нощта Във Варна предаването на изборните книжа след балотажа протече по-спокойно и обработката на протоколите приключи около 4 часа сутринта. Членовете на секционните избирателни комисии бяха недоволни главно от факта, че на много места се е наложило да изчакват полицейския ескорт. Придружаването на изборните книжа до районната комисия е задължително по закон. Поради различната скорост на работа в секциите обаче това забавя тези, които са приключили по-рано. От дирекцията на варненската полиция уточниха, че те осигуряват ескорта, но организацията на изборния процес не зависи от тях. Резултатите от балотажа във варненския избирателен район при 100 процента обработени протоколи показват 49.29 процента избирателна активност и 98.5 на сто действителни бюлетини. От тях 53.85 от гласувалите са избрали Румен Радев, 40.90 на сто – Цецка Цачева, а гласовете „не подкрепям никого“ са 5.24 процента. Русенци предпочетоха Румен Радев за президент Кандидатпрезидентската двойка Румен Радев и Илияна Йотова, издигната от инициативен комитет и подкрепена от БСП спечели вота на 60092 избиратели от Русе и региона. Данните са от всички обработени протоколи на секционни комисии. За Радев и Йотова на втория тур са гласували 60.28% от избирателите. Опонентите им - двойката, издигната от ГЕРБ - Цецка Цачева и Пламен Манушев, са били предпочетени от 34951 русенци, което е 35.06% от гласоподавателите. Възможността "Не подкрепям никого" в бюлетината е била избрана от малко над 4600 души. За разлика от първия тур, когато броенето на бюлетините в Русе приключи в следобедните часове на деня след вота, на втория тур всички резултати бяха ясни в 5 часа сутринта. В региона Силистра, Разград, Велико Търново и Търговище данните показват, че резултатите са сходни. Най-голяма разлика в подкрепата на двете двойки има в Търговище, където Радев и Йотова са били подкрепени от 70.42% от избирателите, а Цачева и Манушев - от 26.13%.    

След "Брекзит" и Тръмп всички тръпнат какво очаква Холандия

Какво се случва и защо е важно? На 15 март в Холандия се провеждат парламентарни избори. Проучванията отдавна предвиждат, че антимюсюлманската и антиевропейска популистка Партия за свободата (ПЗС) на Геерт Вилдерс може да стане най-голямата в страната, макар да се смята, че Вилдерс няма да влезе в правителството. След референдума за ЕС във Великобритания и избирането на Доналд Тръмп в САЩ победа на ПЗС може да бъде разглеждана като продължение на историята на надигащите се националистически движения, насочени срещу елита. Вероятното силно представяне на лидерката на крайно десния Национален фронт Марин льо Пен на президентските избори във Франция през май засилва тази гледна точка. Някои наблюдатели смятат, че е заложено бъдещето на ЕС. В Холандия ще броят бюлетини ръчно. Страх ги е от намеса отвън Какъв е политическият ландшафт и как работи системата? Холандският парламент е 150-членен, което означава, че за формирането на правителство е необходимо мнозинство от 76 гласа. Никога една партия не го е постигнала сама и в продължение на повече от един век Холандия е била управлявана от коалиции. Парламентът се избира по пропорционална система в един общонационален избирателен район. Това означава, че всяка партия, спечелила 0,67 на сто от националния вот, си гарантира депутатско място. Политиката в Холандия е белязана през последните десетилетия от рязък спад на подкрепата за трите главни партии - дясноцентристки и леви. Процентите им в получаването на гласове паднаха от 80 през 80-те г. на ХХ век до прогнозираните за тази година 40. Тази тенденция се наблюдава в цяла Европа. В Холандия тя бе съпроводена с появата на по-малки партии, защитаващи специални интереси. Най-малко 28 от тях, много от които нови, ще участват в тези избори. Поне 14 от тях се очаква да спечелят места в парламента. Осем от тях ще имат по 10 или повече депутати. Точно това фрагментиране на вота, а не голямо увеличение на подкрепата е причината, поради която ПЗС може да стане най-голямата партия. Движенията, довели до "Брекзит" и победата на Тръмп, спечелиха над половината от гласовете. За Вилдерс прогнозите са да получи под 20 на сто. Холандският премиер: Мигрантите, които не са доволни, да си ходят Кой е Вилдерс и какво иска? Вилдерс бе избран за депутат от либералната Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) преди 19 години. След това той стана независим, преди да създаде ПЗС през 2006 г. Тази партия е известна най-вече с яростната си съпротива срещу исляма и това, което смята за ислямизиране на Холандия. Вилдерс бе признат за виновен в подсрекаване към дискриминация на холандци от марокански произход през декември 2016 г. и при старта на кампанията си ги обяви за "мароканска измет, която прави улиците опасни". Той е под 24-часова полицейска охрана. ПЗС не е нормална партия. Вилдерс е единственият й член. Предизборният му манифект от една страница обещава предимно антимюсюлмански мерки като затварянето на джамии и ислямски училища, забрана за продажба на Корана и забрана за влизане на имигранти мюсюлмани. Манифестът обещава също изваждане на Холандия от ЕС, затваряне на границите й, повече разходи за сигурност и отбрана и по-малко за вятърна енергия и помощ за чужбина. Няколко от идеите нарушават международното право и холандската конституция. Холандия: Ако искаме Шенген, имиграцията трябва да намалее Кои са другите партии? Премиерът Марк Рюте целува своя почитателка в град Вормервеер. НПСД на премиера Марк Рюте, която се очаква да има между 23 и 27 места, и коалиционният й партньор - лявоцентристката Партия на труда (ПТ) са на път да загубят съответно 30 и 70 на сто от своите депутати. Средните по големина партии, които вероятно ще спечелят между 10 и 20 места, Християндемократическият призив (ХДП) и либерално-прогресивната "Демократи 66" (Д66). И двете са във властта от 60-те г. на ХХ век насам. Плюс по-радикалната Социалистическа партия (СП) и бързо разрастващата се партия "Зелени-леви" (ЗЛ), която вероятно ще увеличи четирикратно броя на депутатите си. По-малките партии, за които прогнозите са да спечелят по-малко от 10 места, включват две религиозни партии - Партията за животните (ПЗЖ), защитаващата пенсионерите "Над 50", антиевропейската "Форум за демокрация" (ФЗД) и "Мисли", която е насочена предимно към имигрантите мюсюлмани. Има и партия, наречена "Негласуващи". Тя е за 25 на сто от холандските избиратели, които се очаква да се въздържат. тя обещава, че нейните депутати - ако такива влязат - няма да гласуват дори в парламента. Какви са темите? Безработицата е на най-ниското си ниво през последните 5 години, а икономическият растеж е 2,3 на сто. Основите на холандската икономика се възстановяват добре. Бежанците остават повод за безпокойство, но по-малко, отколкото при пика на кризата в Европа през 2015 г. Близо 31 000 души, търсещи убежище, са се регистрирали в Холандия миналата година. Те са много по-малко от предвидените от правителството над 90 000. Имиграцията и интеграцията са важен въпрос. Приказките на Вилдерс за "Хенк и Ингрид" - въображаемата холандска двойка, страдаща в ръцете на корумпирания политически елит, тираничния ЕС, разбира се, се отнася за мюсюлманските имигранти. Неговото влияние, фактът, че Рюте също поиска имигрантските общности да се приспособят към холандските правила, и настоящия политически климат в Европа означават, че доминиращите теми неизбежно включват мултикултурализма, глобализацията, суверенитета, холандските ценности и в каква степен ЕС работи или не работи за Холандия. Кой ще спечели най-много места? Огромното мнозинство от проучванията от лятото на 2015 г.- насам показва, че ПЗС ще има малка преднина пред НПСД. Но подкрепата за Вилдерс, изглежда, се изпарява. Индикаторът на проучванията показва, че за миналия месец та са давали на ПЗС с 3 или 4 места по-малко, което прави между 16 и 17 на сто на изборите. Това е в най-добрия случай наравно, а понякога и зад партията на Рюте. Това ще повтори ситуацията от предишните избори, когато ПЗС водеше до последните седмици. Но проучванията показват също, че повече от половината избиратели могат да променят мнението си. Участници в карнавала в Дюселдорф, Германия, се маскираха като (от ляво на дясно) Хитлер, Геерт Вилдерс, Марин льо Пен и Доналд Тръмп. Какво ще се случи, ако Вилдерс спечели най-много места? ПЗС може да не получи шанса да се опита да състави правителство дори ако стане най-голямата партия. Според холандската система новият парламент назначава "информатор" - обикновено висш политик, за да проучи евентуални коалиции. След като НПСД и всички главни партии вляво от нея се зарекоха да не работят с Вилдерс, ще бъде трудно ПЗС - дори със своите над 30 места - да е в състояние да убеди още 46 депутати да се присъединят към нея в управлението. Вилдерс заяви, че изключването му ще предизвика революция, но няма да е за първи път най-голямата партия в Холандия да бъде заглушена. Случвало се е три пъти с Партията на труда, дори тогава, когато тя спечели над една трета от гласовете. Така че е малко вероятно Вилдерс да управлява. Той може дори да не се опита. През 2010 г. ПЗС влезе в правителството на малцинството на Рюте, но го напусна внезапно след две години. Мнозина очакват Вилдерс да предпочете да остане аутсайдер вместо да направи компромис. Как може да изглежда правителството? Социалистическата партия се сарече да не работи с НПСД, което усложнява нещата. Но евентуални промени витаят около главните партии - НПСД, ПТ, ХДП и Д66 плюс една или повече по-малки партии. Бързо набиращите сила "Зелени-леви" могат да се превърнат в ключов играч. Според прогнозите за формирането на правителството ще бъдат необходими най-малко 5 партии без НПСД. Макар този път разликата между някои от възможните коалиционни партньори няма да е толкова голяма, процесът за формиране на коалиция може да отнеме известно време. За това в Холандия отиват средно три месеца. ---- * Авторът е кореспондент по европейските въпроси на в. "Гардиън", където е публикувана статията.

1200 нашенци харчат 16 бона годишно за британска диплома

  България е в топ 10 на чуждите студенти там За година студентите във Великобритания харчат по 7200 паунда или 16 560 лева. Те се нуждаят от 800 паунда месечно (1840 лв). Това показва проучване за 2016 г. на британската медийна агенция ZenithOptimedia, поръчано от Nat West Bank. Те са разпитали 2500 студенти от 25 популярни университета из Острова. Оказва се, че тази сума не е проблем за 1200 български студенти. Както „Монитор“ писа, това е бройката на заминаващите за Обединеното кралство тази есен според Николай Христанов, който работи в една от консултантските фирми за образование в чужбина. Повечето от тях   не се притесняват от Брекзит   защото за тях няма да има промяна в условията за кандидатстване, прием и финансиране поради факта, че са кандидатствали преди година, когато изобщо не се очакваше насрочването на референдум за излизането на страната от ЕС. В България е отчетен ръст от 10% на студентите, заминаващи за чужбина, в сравнение с миналата година. 71% от предпочелите тази опция са избрали Англия, а по-малко Германия, Холандия и Дания. Интересът към Обединеното кралство е толкова голям, че България е в топ 10 на европейските страни, изпращащи най-много студенти там. Според проучването средно на седмица харчовете възлизат на 85 паунда или 195 лева на студент, но като изключим наема за общежитието. Оказва се, че само за стоки от първа необходимост като храна и вода се харчат по 20 паунда седмично или 46 лева и това е най-големият разход след общежитието. Най-малко дават за книги и учебни материали, а алкохолът е на четвърто място след дрехите Най-големите пияници са в Нюкасъл, а най-малко пари за пиене дават в Бирмингам.   Повечето студенти си намират почасова работа.   Проучването показва, че най-изгодният град, в който можеш да учиш и работиш, е Портсмут. Заключението е направено след изчисляване на средните приходи и разходи за учащи в града. Портсмут е следван от Ливърпул и Нюкасъл, а най-скъпи се оказват Единбург и Саутемптън, като преди тях са Кембридж и Оксфорд.   Разчитат главно на заеми   Въпреки всичко статистиката сочи, че само 2% от младежите избират висше учебно заведение по това какви са таксите му. За 74% от разпитаните водещ фактор е репутацията на университета и предметите, които ще изучават. Повечето студенти се притесняват за това как ще разпределят бюджета си, въпреки че не приемат това за водещ фактор при избора си. Почти половината от участниците в проучването са оценили финансовите си притеснения за 5-ца по скала от 1 до 10. 24% от тях са посочили 8, 9 или 10. По-голямата част от студентите разчитат на заеми повече, отколкото на родителска финансова помощ или работа. След като се калкулират основните източници на пари, които са заеми, родителска помощ, стипендии, работа и т.н. се оказва, че младежите получават средно по 161 паунда седмично от заеми или 370 лева. Това е 4 пъти повече от всички други финансови постъпления на студентите. Пресметнато за семестър учащите в Портсмут получават средно 1516 паунда – 3 486 лева от всички източници общо, а тези в Шефилд вземат по 934 паунда – 2148 лв. Според статистиката останалите британски градове се вместват по средата.     В Манчестър и Белфаст работят най-много   По старо правило, което статистиката доказва, работещите харчат по-малко, отколкото разчитащите на таткова или държавна помощ. Интересно е, че учащите в Манчестър и Белфаст работят най-много часове, но приходите им за семестър са под средните за студенти в страната. Най-малко часове и най-малко пари съответно вземат в Кембридж, а най-много припечелват в Брайтън. За дрехи и обувки харчат най-много в Белфаст. Освен че образованието на Острова е скъпо, то изисква и много труд. 77% от времето на студентите е заето с учене, 10% с работа, хобита и само 8% със социализиране. Статистиката сочи, че студентите в Кембридж и Оксфорд отделят най-много време за учене, а най-малко тези в Лестър и Ливърпул. Последните в графа „социализиране“ са учащите в Оксфорд и Белфаст. Най-ученолюбивите плащат и най-много за наем – 135 паунда (310 лв.) за седмица в Оксфорд и 131 (301 лв.) за Кембридж.

Оглупяване чрез образователната реформа

 Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.   За интелектуалното развитие Интелектът и интелектуалното развитие на личносттаимат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото. Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време.Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.   Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания. Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа. Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно. Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него. Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща. Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата. Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес. В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.   Механизмите на масовото оглупяване Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм– вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование. Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности. Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери. Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия. Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение. В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство. Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.   Образователната политика В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване. Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие. Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.   Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.   5.11.2016 г. Анко Иванов – д-р по философия, дългогодишен учител и автор на учебни помагала

Живко Георгиев: Следизборните възможности са много и нито една не е особено добра

"Ако се случи една трета от депутатите да бъдат представители на ГЕРБ, една трета – БСП, една трета – от останалите партиите, много балансьори ще има, при цялата условност на подобно окрупняване. В такава конфигурация всеки може да придобие функцията при определено стечение на обстоятелствата. Оттам идва и нестабилността на следващия парламент. Той няма да има ясна носеща конструкция. Така че не изключвам и възможността – нови избори", казва социологът Живко Георгиев в интервю за Mediapool Г-н Георгиев, какъв е според вас основният залог на предстоящите избори? Залогът на тези парламентарни избори, както и на останалите избори от този тип не е един, няколко са. Първият е кой, разбира се, ще победи. При тези избори има интрига, в смисъл – не са предизвестени. И другото е кои партии ще успеят да прескочат бариерата от 4%, т.е. кои ще са парламентарни представени. И по двата пункта няма категоричен отговор към този момент. Очаквам кампанията да бъде доста активна, по своему атрактивна за широката публика, тъй като има доста нови политически субекти. А като казвам нови, имам предвид от гледна точка на парламентарните избори. Иначе лицата, които ги персонифицират и елитът, който се свързва с тези нови субекти, не нов, известен е, но пък има доста нови конфигурации. Но, когато имаш доста нови субекти, а такива са и "Воля" на Марешки, и практически всички конфигурации в десния сектор, и коалицията ДПС – НПСД, и коалицията Движение 21 – АБВ, при всички положения ще бъде интересно. Макар че всички те позагубиха малко от това, че наскоро имаше президентски вот. Там до голяма степен се случи разряд на онзи наказателен вот, който се беше натрупал около правителството, доминирано от ГЕРБ. А и фактът, че имаме служебен кабинет, малко отслаби именно този потенциал за наказателен вот. Когато спадне този потенциал, по-голямата част от избирателите ще трябва да решат адски сложния въпрос "за" кого да гласуват, а не "против" кого. Всички партии обещават ръст на доходите, на пенсиите, значително повишение на парите за образование. Какво в такъв случай ще предопредели решението на избирателите кого да подкрепи? Не само големите сходства и наблюдаването едва ли не олевяване на дясното, но и естественото недоверие във всички тези обещания, вероятно ще наклонят мотивацията или иначе казано - ще повишат вниманието на избирателя към личностното измерение на политическия продукт. Тоест, така наречените листи и най-вече водачите ще имат голямо значение на тези избори. Още повече очевидно – референдумът го показа - има висока потребност да се избира с мажоритарен елемент, а и вече се забелязва факторът, че няма значение какво се говори, а кой го казва. Така че очаквам кампанията да има по-значим принос в крайни резултат, отколкото е имала преди. На предходни вотове 70-80% от гласувалите бяха решили още преди самата кампания за кого. Т.е. кампанията с елементите си – позитивни и негативни тактики, оказваше влияние върху около 20 на сто от избирателите. Смятам, че в тази кампания процентите, които ще решат в самия месец преди изборите за кого ще гласуват, ще бъдат малко повече. Как си обяснявате, че Русия продължава да е сред първостепенните теми на българските избори? Не се ли стигна твърде далеч? Първо - има такъв тренд от няколко години. И второ – другите геополитически играчи са много неясни към този момент. Не е ясно какво да говорят (и това е проблем на всички партии) за САЩ в момента, тъй като самите Съединени щати са неясни. Европейският съюз, след Брекзит и Тръмп и преди някои предстоящи национални избори на страни членки, също не е никак еднозначен източник на мотивация. И то друго не остана. А трендът, зададен от Русия, през последните години оказва ефект не само в България. Видяхте, че и в САЩ оказва влияние, и в модерни, развити европейски страни. Как ще коментирате листите на БСП – спускането на журналисти начело на листи, включването на деца и внуци на бившата комунистическа номенклатура, прогонването на утвърдени политици? Деца и внуци винаги е имало, не е ново това за БСП. Но нека да видим конфигурацията, защото е трудно да предвидим как ще сработи всичко това. В изследвания се е виждало, че в левия електорат има една мощна повеля малко да се освежи елитът на БСП, а депутатският сегмент от този елит е един от най-важните. Затова и отпадането на някои знакови лица беше донякъде очаквано. На предходните парламентарни избори, на които БСП почти катастрофира, близо 280 000 души и то твърд електорат на БСП гласуваха наказателно. Основният им мотив беше, че в листите на партията се предлага отново избор между онези хора, които носят отговорност за управленския провал на партията. Що се отнася до новите лица – винаги е имало 4-5 странни предложения в листите. Спомнете си Мартин Захариев, Борислав Цеков и прочие. Винаги е имало Курумбашев, винаги е имало хора от медийния свят. Сега журналистите са 4-5 души и това не е нещо прекалено екстравагантно, а и повечето от тях са свързани достатъчно с БСП, че левият електорат да го знае. Смятате ли, че ГЕРБ ще успее да мобилизира на тези избори електората си, който на президентските избори "мигрира" към други кандидати? Това, което определено си личи по данни след президентските избори, е, че БСП е във възходяща фаза на влиянието си, а ГЕРБ е в низходяща. Безспорно оная катастрофална дистанция, която регистрирахме на предходните парламентарни избори, днес я няма. Дори стои въпросът кой ще спечели. Не е ясно към датата 26 март, когато е вотът, къде ще се пресекат една низходяща и една възходяща тенденция. Така че безспорно възможно е, като и двете възможности са почти еднакви – и ГЕРБ да спечели, и БСП да спечели. Но по-тревожното за ГЕРБ е, че очевидно вече не работи харизмата на Бойко Борисов, очевидно вътре в себе си ГЕРБ е станала що-годе истинска партия, а не личен проект, което пък значи, че има определени различия, макар и не особено публично манифестирани. Личат си различни виждания за стратегията на ГЕРБ в близките години, дори в изборната стратегия си личат тези различни виждания. И донякъде забелязваме изтичане на периферния електорат на ГЕРБ най-вече към "Обедините патриоти" и новата партия на Марешки - "Воля". Тази тенденция може да продължи и на тези избори, но зависи от ГЕРБ. Във всеки случай изборната машина на ГЕРБ все още работи. Проблемите в партията не трябва да създават грешно впечатление. В този смисъл изборната машина на ДПС продължава ли също да работи? Как очаквате да приключи първият сблъсък на парламентарни избори между ДПС и ДОСТ? Мисля, че машината работи. Много малко вероятно е новата коалиция да има повече от 80 000 гласа. Максимумът, който могат да получат ДОСТ и Касим Да, е 2-3%, но тук става дума наистина за максимум на възможностите. Засега разширяване не виждам. Трябва да стане някакво чудо. Но, естествено ако я нямаше тази алтернатива, тези хора щяха да гласуват за ДПС, така че минимална загуба все пак ще има. Но ДОСТ и неговият коалиционен партньор ще бъдат по-скоро към регионалните сили, а ДПС си остава на национално ниво. Как коментирате процесите в дясно? Доколко се припокрива електоратът на Реформаторския блок, "Нова република" и "Да, България" и възможно ли е, явявайки се поотделно, да вземат повече, отколкото ако бяха заедно? Има частични припокривания. Но до края на кампанията ще се изчистят, не бих изключил дори да развият антагонистични отношения, към които предразполага предизборната кампания. Дали ще разширят влиянието си чисто аритметично –може би. Но във всички случаи и трите формации са в така наречената "зона на здрача". "Да, България" например има потенциал да разширява електората си, защото този електорат е гласувал в дясно досега, но не е еднозначно десен. Във всички случаи след изборите може би ще стартира ново избистряне на каузите в дясно, но не очаквам чудо на изборите. Плюс това имайте предвид, че в момента в дясно всичко е ново. РБ, разбира се, е марка, по-изградена, но пък има нова семантика. Другите две са съвсем нови – "Нова република" и ДаБГ, имам предвид. Това от една страна им дава шанс, но не знам дали този шанс ще може да се реализира до 26 март. По-скоро съм скептичен. Коалицията "АБВ- Движение 21" ще отнеме ли гласове на БСП? Вижте – и те са относително нова образувание. В момента не е добро време да вземат от ляво – от БСП. По-скоро БСП бидейки във възходяща фаза, може да взема от периферията. Но нека видим какво ще направят. При всички случаи в този формат шансовете им за достойно представяне (без да прогнозирам докъде ще се простре то) са по-големи, отколкото ако се бяха явили самостоятелно. Смятате ли, че вълната, която да изтласка БСП нагоре след победата на президентските избори, все още е актуална, или вече отшумява? Има тенденция да не са стигнали плато – т.е. продължава ръст. Но това е обяснимо – от една страна черпят от капитала на новия президент, с който неизбежно се асоциира БСП. По всяка вероятност някакви позитиви дават и определени действия (или по-скоро опубличавана информация за предходния мандат) от служебния кабинет. Макар че не бих надценил служебния кабинет, освен че оряза малко възможностите и административния ресурс на ГЕРБ преди изборите, друго няма какво да направи. Какъв кабинет прогнозирате след изборите и каква е вероятността от още едни предсрочни избори при неуспех за съставяне на правителство след 26 март? Ако влязат само пет партии, което засега изглежда сигурно, но отварям вратичката, че може още някой да прескочи бариерата – няма да е лесно съставянето на правителство. На ГЕРБ като че ли ще им е малко по-лесна задачата – поне такива заявки се дават от някои вероятни бъдещи участници в парламента. Например – Веселин Марешки. Но пак ще е сложна формула. Няма да стигат само два политически субекта. Ще трябва било в явна коалиция, било в по-пасивна формула – трети партньор да подкрепя бъдещ кабинет. Няма да е лесно и на БСП. А голяма коалиция засега ми се струва абсурдна. Каква според вас би била основната пречка двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП да не могат да съставят правителство? И може ли тя да се верифицира след още един предсрочен вот? Това е много спекулативно. И не на последно място – зависи от външни фактори. Нека видим какво ще се случи в Германия, нека видим какво ще се случи във Франция, ЕС като цяло и САЩ. Каква би била пречката пред подобна коалиция? Защото програмите им си приличат. Програмите си приличат, но подобен ход би бил много рисков от гледна точка на трайното политическо оцеляване. И то не толкова за БСП, макар че там от страна на електората би имало по-голяма реакция. БСП е доказала, че може да оцелява – има спокойка, генерационна идентичност. Докато за ГЕРБ може да се окаже фатална такава коалиция. Там я няма тая спойка. Не ѝ силата в ценностно-идейната идентичност като политически субект. И още един скорошен управленски провал на ГЕРБ може и да лиши тази партия от онази устойчивост, която те демонстрират през последните 10 години. Ще бъде ли ДПС отново част от управлението, или мястото им на балансьор ще бъде заето от ПФ? Или двете формациите не се изключват взаимно? Ако се случи една трета от депутатите да бъдат представители на ГЕРБ, една трета – БСП, една трета – от останалите партиите, много балансьори ще има, при цялата условност на подобно окрупняване. В такава конфигурация всеки може да придобие функцията при определено стечение на обстоятелствата. Оттам идва и нестабилността на следващия парламент. Той няма да има ясна носеща конструкция. Така че не изключвам и възможността – нови избори. Не изключвам и възможността за около година да се състави програмно правителство с пет-шест задачи: ремонт на Изборния кодекс, да осигури избор на еврокомисар, да осигури правителство в момента на председателството. И после избори – наново. Навярно за подобен кабинет би се намерила парламентарна подкрепа. Всичко това, разбира се, е спекулативно. Но основното е, че има страшно много възможности и нито една не е особено добра.

След "Брекзит" иде "Малка Англия"

Съюзът, който свързва заедно четирите страни в рамките на Обединеното кралство, никога не е бил изложен на по-голям риск. Това, което никой от английската политическа и медийна класа изглежда не е осъзнал, е колко зле ще тръгне Англия, ако Шотландия, което е повече от вероятно, и Северна Ирландия, което е правдоподобно, обаче не е сигурно, се отцепят. Това ще бъде краят на Англия - доминиращата сила на Великобритания, когато терминът "Малката Англия" наистина стане самостоятелна. Преди почти две години и половина шотландският електорат реши да не напуска Обединеното кралство. На тях им беше казано от юнионистки активисти, че ако те гласуват за напускането на Великобритания, те ще загубят членството си в Европейския съюз. В онзи момент това най-вероятно беше вярно. Нямаше стимул за взимащите решения в Европа да позволяват присъединяване на Шотландия, не на последно място, защото това щеше окуражи каталунската независимост от Испания, и следователно Испания най-малко - може би Белгия също - щеше да наложи вето за членството на Шотландия. Сега обстоятелствата са се променили. Великобритания е гласувала за "Брекзит", но Шотландия не го направи, само 38 на сто от шотландците гласуваха за излизане от ЕС. За разлика от тях 53 на сто от избирателите в Англия гласуваха за напускане. Както Брюксел заключи от резултата европейският проект изглежда по-нестабилен от всякога. Какъв по-добър начин да укрепи репутацията си имат европейските лидери, освен да кажат: "Е, Англия - ти гласува за напускане, желаем ти късмет. Шотландия, добре дошла на купона." Разговорът за втори шотландски референдум е навсякъде и английските министри и служители сега спокойно информират пресата, че гласуване за шотландската независимост е "неизбежно". Лидерът на Лейбъристката партия Джеръми Корбин каза, че ще бъде "много добре", ако се проведе такъв вот. Лидерът на Шотландската националистическа партия и първи министър на Шотландия Никола Стърджън вече каза, че референдумът е "много вероятен". Дали движението за независимост все пак ще спечели? Премиерката на Шотландия Никола Стърджън. Преобладаващите приказки сред бърборещите класи на Лондон е не; но те не са прави. Те основават своите доводи в голяма степен на срива в цените на петрола, една промишленост, на която първоначално се базираше случая с шотландската независимост. Подкрепящите "Брекзит" шотландци първоначално изглеждаха така, сякаш те ще гласуват в полза на съюза отново на втори референдум, но с приближаването на преговорите, подкрепата за независимостта започва да пълзи нагоре. Разбира се, да, цената на петрола е паднала, и разбира се, това означава, че представените планове за независима Шотландия изглеждат по-малко убедителни в новия свят на евтиния петрол. Но това лесно може да се промени, ако независима Шотландия има достъп до Митническия съюз, а Англия - не. Английските производители, които в действителност извлякоха много по-малко ползи от срутването на паунда, отколкото се очакваше, се нуждаят от достъп до единния европейски пазар. Преместването към независима Шотландия, която е в близост и услужливо говори на същия език, ще бъде лесен избор. За съжаление, за всеки завод, който се премести отвъд границата, това ще е една фабрика по-малко и по-малко работни места, останали в Англия. А какво по отношение на Северна Ирландия? Случаят за тяхната независимост - или присъединяване към Ирландия, известен като републиканство - ясно се усеща от обществеността. Внезапният и забележителен възход на Шин Фейн на последните избори - изрично републиканската партия - е може би доказателства за това. За първи път партии, които искат Северна Ирландия да остане част от Обединеното кралство, вече не разполагат с ефективно мнозинство в парламента. Дори ако Северна Ирландия не получи пълна независимост в резултат на историческите напрежения, същите тези исторически напрежения могат да дадат на Северна Ирландия това, че да получи много добра сделка от страна на ЕС след "Брекзит". Това може да бъде под формата на митнически проверки на място, което не се различава от договорености между Норвегия и Швеция, или пък може да бъде така, че на Северна Ирландия се дава специален достъп до митническия съюз, с какъвто Англия няма да се ползва. Другият вариант, по-малко вероятен, но не неправдоподобен, е, че "Брекзит" изважда Северна Ирландия изцяло от Великобритания. Ако стане така, няма съмнение, някои от същите тези производители, които възнамеряват да се придвижат към Шотландия, да не говорим за финансови посредници, може алтернативно да прескочат през Ирландско море. Говори се, че вече повече от 100 големи финансови посредници са направили запитвания към ирландските регулатори за подобен ход. Така или иначе, недвусмислено във Великобритания, както е в момента, далеч по-добър достъп до най-големия блок за свободна търговия в света ще бъде ползван от Северна Ирландия, отколкото от нейните английски колеги. Това, което е забележително за всичко това, е колко малко интерес показват ориентираните към Лондон медии към непосредственото разпадане на страната ни, да не говорим, че Англия е изправена пред продължително икономическо предизвикателство в сравнение с нейните национални братя и сестри. Налице са някои изключения. Адам Бълтън, известен коментатор и журналист, отбеляза след шокиращото повишаване на тежестта в северноирландските избори на прорепубликанската и настояваща за оставане партия Шин Фейн, че "почти пълното отсъствие на публикации в базираните в Лондон "национални" вестници за изборите в Северна Ирландия показва, че столицата едва ли е наясно какво се случва от другата страна на Ирландско море", прогнозирайки, че" неспокойният Ълстър може да победи шотландците за изхода". Все по-надменният нов премиер Тереза Мей също изглежда разсеяна. Британската премиерка Тереза Мей. "Политиката не е игра", присмя се тя, когато посети Шотландия за националната конференция на собствената си партия в началото на март, все едно на една страна, която отбеляза най-високата избирателна активност в британската избирателна история след всеобщи избори, на последния референдум за независимост, трябва да й се напомня това. Тя смъмри Шотландската национална партия за искането й за нов референдум, обвинявайки ги в дребнава предизборна кампания. Лейбъристката партия също беше като попарена, изпращайки нейния кмет на Лондон на север, за да обвини шотландското движение за независимост, което е изключително в подкрепа на миграцията, че играе същата политика на разделение като Доналд Тръмп. Разединението е необикновено, но разбираемо, след като прецените как малка Англия все повече гледа на себе си като на сама, дори в ущърб на другите страни в Обединеното кралство. Бедата ще дойде поради грубата им арогантност - Малка Англия може в крайна сметка да е големият губещ от "Брекзит". Коментарът е на Аластър Слоун от телевизия "Ал Джазира". Препечатваме го от БГНЕС.  

Петър Хубчев: Не сме политици, че да обещаваме

"Този мач е ден преди изборите. Месеци наред на народа се обещава какво ли не от политици, вождове, лидери... Ако тръгнем да обещаваме и ние, няма да е добре. Хората от години не вярват на обещания, те искат действия. Нашите действия трябва да са да играем мачове като този с Беларус. Малко по-добре да играем, малко повече да се раздаваме, малко повече да сме отбор, малко повече да даваме за честта на фланелката. Нищо друго няма да върне хората на стадиона." Това каза селекционерът на националния отбор по футбол Петър Хубчев по време на днешната пресконференция в новата база на БФС до резиденция "Бояна". В събота България приема Холандия в световна квалификация на стадион "Васил Левски" от 21:45 часа. Тимът ни е четвърти в групата, без реални шансове за първите две места, докато "лалетата" водят битка за призово класиране и участие на мондиала в Русия догодина. Националите за първи път се събраха в новата база (СНИМКИ) "Не е имало сбор на националния отбор без да се постави въпросът защо този е повикан, защо другият не е, продължи Хубчев по повод афиширания отказ на Георги Миланов да играе в националния. - Това е нормално, всеки има виждане. Ние, треньорите, гарантираме, че за момента сме извикали точните 23-ма футболисти. Това са хората, които ни трябват. За нас сега те са най-добрите. Не е отписан нито един. Няма задкулисни действия. Можете да попитате и играчите." А играчите и самият треньор вярват, че България може да изненада Холандия. "Имах възможност сутринта да го кажа и на футболистите. Вярваме, че можем да победим. Ако тръгнем по пътя на клишетата и лозунгите, можем да сме доволни на равен или достойна загуба, добро представяне... Ние вярваме, че можем да направим нещо, колкото и смешно да звучи за някой. Стига да се концентрираме върху големите неща. Крайно време е да тръгнем нещо да правим. Всички заедно. Аз лично вярвам, че можем да спечелим. В същото време обаче знаем къде сме. Знаем какво трябва да правим, знаем колко е трудно", реалист е либерото на Четвъртите в света.  Той се съгласи с едно клише: "Едно от правилата във футбола е, че големите футболисти се доказват в големи мачове. Това е голям мач за нас. Лично за мен."  Всички в лагера са здрави, липсва единствено капитанът Светослав Дяков, който е контузен. "Атмосферата бе малко натегната, което е продиктувано от това, че лагерът започна веднага след мачовете в неделя. От днес вече всичко е наред. Отпадането на капитана Светослав Дяков не е малък проблем, но там нищо не може да се направи. Във футбола почти винаги има някакви проблеми, оплаквания, но за наша радост всички останали са здрави. Двама минаха прегледи при доктора. Не е нищо сериозно", разкри треньорът. "Разучихме Холандия доста добре, според нас. Видяхме силните страни, но и такива неща, които можем да използваме. До днес говорихме повече за нашата игра и поведение. Кое да подобрим, кое беше добре, кое не толкова. От утре само за Холандия ще говорим", обеща Хубчев. Той разкритикува младите футболисти в България: "Ще бъда искрен. Голяма част от младите футболисти получават бонус в националния отбор и в клубовете си, затова че са млади. Аз лично смятам, че бонусът им е малко по-голям. Те трябва много повече да се борят за титулярното място тук и в клубния си отбор. В тима на Холандия е по-различно. От вчера там упрекват техния треньор, че е включил едно 17-годишно момче. Те искат по-опитни в тима. Един добър отбор е добра сплав между млади и стари. Младите в България малко повече трябва да се борят за мястото си и за игровите си минути."

В ресторант в Мексико отвлякоха 16 човека

Най-малко 16 човека бяха отвлечени от ресторант в мексиканския курортен град Пуерто Валярта, съобщи прокурорът на щата Халиско Едуардо Алмагер. По предварителни данни от полицейското разследване в един от ресторантите на курорта връхлетели въоръжени престъпници, информира БГНЕС. Те подбрали от присъстващите в ресторанта посетите най-малко 16 души и ги отвели с автомобили в неизвестна посока. Похищенията в Мексико не са рядкост, особено във връзка с изясняване на отношенията между престъпни групировки. Един от най-фрапиращите случаи бе преди две години, когато през септември 2014 г. в град Игуала бяха отвлечени 43 студенти. Както впоследствие стана известно те са били отвлечени от полицаи и са били предадени в ръцете на престъпна банда, а после най-вероятно – убити. Във връзка с този случаи бяха арестувани повече от 100 човека, включително бившият кмет на Игуала, настоящият кмет на град Кокула и мтого полицейски служители Въоръжени отвличат 16 човека от ресторант в Мексико Най-малко 16 човека бяха отвлечени от ресторант в мексиканския курортен град Пуерто Валярта, съобщи прокурорът на щата Халиско Едуардо Алмагер. По предварителни данни от полицейското разследване в един от ресторантите на курорта връхлетели въоръжени престъпници. Те подбрали от присъстващите в ресторанта посетите най-малко 16 души и ги отвели с автомобили в неизвестна посока. Похищенията в Мексико не са рядкост, особено във връзка с изясняване на отношенията между престъпни групировки. Един от най-фрапиращите случаи бе преди две години, когато през септември 2014 г. в град Игуала бяха отвлечени 43 студенти. Както впоследствие стана известно те са били отвлечени от полицаи и са били предадени в ръцете на престъпна банда, а после най-вероятно – убити. Във връзка с този случаи бяха арестувани повече от 100 човека, включително бившият кмет на Игуала, настоящият кмет на град Кокула и мтого полицейски служители Въоръжени отвличат 16 човека от ресторант в Мексико Най-малко 16 човека бяха отвлечени от ресторант в мексиканския курортен град Пуерто Валярта, съобщи прокурорът на щата Халиско Едуардо Алмагер. По предварителни данни от полицейското разследване в един от ресторантите на курорта връхлетели въоръжени престъпници. Те подбрали от присъстващите в ресторанта посетите най-малко 16 души и ги отвели с автомобили в неизвестна посока. Похищенията в Мексико не са рядкост, особено във връзка с изясняване на отношенията между престъпни групировки. Един от най-фрапиращите случаи бе преди две години, когато през септември 2014 г. в град Игуала бяха отвлечени 43 студенти. Както впоследствие стана известно те са били отвлечени от полицаи и са били предадени в ръцете на престъпна банда, а после най-вероятно – убити. Във връзка с този случаи бяха арестувани повече от 100 човека, включително бившият кмет на Игуала, настоящият кмет на град Кокула и мтого полицейски служители

Рекорден брой мигранти напускат Швеция, стриктни и дълги процедури при молбите за убежище

  Рекордните 4542 мигранти са оттеглили молбите си за убежище и са напуснали Швеция през първите осем месеца на 2016 г, пише БГНЕС. Причина за отлива на хора са дългите процедури по обработка на документи, новите стриктни шведски закони за прием на семейства на бежанци, както и разпоредбите, според които на всеки върнал се доброволно в родината си мигрант ще бъде отпускана сума пари. В същото време страната отчита и на половина по-малко нови молби за убежище в сравнение с периода януари-август на миналата година, пише британският в. „Индипендънт“. През 2014 г. и 2015 г. Швеция се превърна в една от най-популярните за мигранти държави от Европа, като в края на миналата година новите молби за убежище достигнаха до 160 000. През 2015 г. също така е отбелязан и рекордно висок процент на одобрени молби – 55% от всички подадени заявления. Въпреки това студеното време и импровизираните лагери за настаняване, бавното обработване на документи, както и все по-негативното възприемане на мигрантите от обществеността стават причини за увеличеното напускане на страната. В същото време нисък остава и броят на мигранти, успели да си намерят работа – по-малко от 500 от 160 000 са регистрираните работещи. От началото на 2016 г. правителството в Стокхолм въвежда нови правила за ограничаване на броя новопристигнали, които включват по-стриктен контрол на границите и ограничения за приема на семейства на бежанци. В същото време отпада задължението за осигуряване на жилище за мигрантите, които не са получили статут на бежанци, като също се удължава и времето за задържане на новодошлите. Допълнително все повече мигранти се възползват от правителствена схема, която е в сила от 2013 г. в страната. Според нея всеки мигрант, който доброволно се върне в родината си, може да получи сума в размер на до 30 000 крони (3500 долара). За семейства сумата може да достигне до 75 000 крони (9000 долара). В резултат Шведската агенция по миграцията предвижда за цялата 2016 г. да има общо 60 000 нови молби за убежище. В същото време значително са намалели и молбите от иракски граждани през 2016 г. През първите осем месеца на годината те са 1243, което е по-малко от броя на оттеглилите заявленията си за убежище (1366).  Рекорден брой мигранти се отказват от убежище в Швеция Рекордните 4542 мигранти са оттеглили молбите си за убежище и са напуснали Швеция през първите осем месеца на 2016 г. Причина за отлива на хора са дългите процедури по обработка на документи, новите стриктни шведски закони за прием на семейства на бежанци, както и разпоредбите, според които на всеки върнал се доброволно в родината си мигрант ще бъде отпускана сума пари. В същото време страната отчита и на половина по-малко нови молби за убежище в сравнение с периода януари-август на миналата година, пише британският в. „Индипендънт“. През 2014 г. и 2015 г. Швеция се превърна в една от най-популярните за мигранти държави от Европа, като в края на миналата година новите молби за убежище достигнаха до 160 000. През 2015 г. също така е отбелязан и рекордно висок процент на одобрени молби – 55% от всички подадени заявления. Въпреки това студеното време и импровизираните лагери за настаняване, бавното обработване на документи, както и все по-негативното възприемане на мигрантите от обществеността стават причини за увеличеното напускане на страната. В същото време нисък остава и броят на мигранти, успели да си намерят работа – по-малко от 500 от 160 000 са регистрираните работещи. От началото на 2016 г. правителството в Стокхолм въвежда нови правила за ограничаване на броя новопристигнали, които включват по-стриктен контрол на границите и ограничения за приема на семейства на бежанци. В същото време отпада задължението за осигуряване на жилище за мигрантите, които не са получили статут на бежанци, като също се удължава и времето за задържане на новодошлите. Допълнително все повече мигранти се възползват от правителствена схема, която е в сила от 2013 г. в страната. Според нея всеки мигрант, който доброволно се върне в родината си, може да получи сума в размер на до 30 000 крони (3500 долара). За семейства сумата може да достигне до 75 000 крони (9000 долара). В резултат Шведската агенция по миграцията предвижда за цялата 2016 г. да има общо 60 000 нови молби за убежище. В същото време значително са намалели и молбите от иракски граждани през 2016 г. През първите осем месеца на годината те са 1243, което е по-малко от броя на оттеглилите заявленията си за убежище (1366). /

Магията на гювечето...

  Със застудяването идва и магията на гювечето.... Нужно е малко време и мързел малко повечко. Какво да вземем от хладилника? 6-7 бр. картофи 250 гр. шунка или колбас 250 гр. топено сирене 5 кисели краставички Сол на вкус Черен пипер Зехтин (масло или олио) Връзка пресен магданоз или малко босилек Какво да правим? Обелете картофите. Нарежете ги на кубчета и поръсете с малко сол и черен пипер. Разбъркайте ги. Нарежете шунката на лентички или както желаете. Киселите краставички нарежете на малки кубчета. Принципно, те не са задължителни, но определено, ще придадат свежа нотка на ястието. Нарежете топеното сирене на малки парченца или колелца. В гювечето сипете малко олио или зехтин, за да може дъното и стените на съда да се намаслят. Това може да се направил и с масло. На дъното на гювечето сложете малко картофи. След това, топено сирене, краставички, шунка, пак картофи и т.н., докато гювечето се напълни. Напълнете всичките гювечета, сложете им капачетата и право във фурната. Печете на 220-250 градуса, докато картофите се изпекат. Когато това стане, извадете гювечетата от фурната, махнете капаците и поръсете с настърган кашкавал. Връщаме ги за кратко във фурната, докато кашкавалът се разтопи. Поднасят се украсени с магданоз или босилек. Добър апетит. ...

ЕЦБ не направи съществени промени в прогнозите си за растежа на икономиката и на инфлацията в еврозоната

След края на днешното заседание на ЕЦБ, шефът на банката Марио Драги представи последните средносрочни икономически прогнози на централната, които не се различaват съществено от тези, направени преди три месеца. Според тях, БВП на еврозоната ще нарасне през настоящата година с 1,7%, а инфлацията - с 0,2% - без промяна спрямо септемврийската прогноза на ЕЦБ. В същото време банката очаква малко по-добър икономически растеж от 1,7% през следващата година (при предишна прогноза от 1,6%) и малко по-солидно повишение на инфлацията до 1,3% (спрямо предишна прогноза за инфлация от 1,2 на сто). За 2018-а година ЕЦБ продължава да очаква икономически растеж от 1,6%, но и малко по-сдържано повишение на инфлация до 1,5% (спрямо прогноза през септември за инфлация от 1,6%) и прогнозира запазване на темпото на икономически растеж от 1,6% през 2019-а година при нарастване на индекса на потребителските цени (CPI) с 1,7 на сто. Тези нови прогнози потвърждават, че ЕЦБ няма да може да постигне своето целево ниво за нарастване на инфлация до малко под 2% дори и през 2019-а година, въпреки безпрецедентните по размер стимулиращи мерки, имащи за цел да съживят икономическия растеж и да повишат потребителските цени. Говорейки на пресконференция след края на днешното заседание на ЕЦБ, шефът на банката Марио Драги подчерта, че рисковете за перспективите преди икономическия растеж са в низходяща посока (за по-слаб от очакваното растеж на БВП на еврозоната). В същото време той отбеляза, че все още няма убедителни сигнали за възходящ тренд на инфлацията, въпреки че рисковете за дефлация са се изпарили до голяма степен, като ЕЦБ очаква инфлацията да се ускори през 2018-а и 2019-а година. Марио Драги каза, че днешното решение за удължаване на срока на действие на програмата за "количествени улеснения" (до декември 2017-а година), но при намален месечен темп на покупки на активи (до 60 млрд. евро от 80 млрд. евро на месец след март 2017-а) е било взето с "доста обширен консенсус" и че това решение не представлява нито "затягане на паричното кранче" на ЕЦБ, нито постепенно преустановяване на покупките на облигации. Днес не беше обсъждано затягане на кранчето на програмата за покупки на активи, като присъствието на ЕЦБ на финансовите пазари ще остане в сила за дълго време, подчерта г-н Драги. Ако междувременно перспективите станат по-малко благоприятно или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен устойчив напредък на инфлацията, Управителният съвет на ЕЦБ възнамерява да увеличи програмата си за "количествени улеснения" както по отношение на нейната продължителност, така и/или по отношение на нейния месечен размер, посочи той, повтаряйки изявлението на банката след края на нейното днешно заседание. Той добави, че днес не е било обсъждане евентуално намаляване на мащаба на програмата, ако икономическото развитие се окаже по-силно от очакваното. Председателят на ЕЦБ заяви, че Управителният съвет също така е обсъдил възможността за шестмесечно удължаване на програмата за "количествени улеснения" при запазване на текущото месечно темпо на покупки, но е имало "много, много по-голям консенсус" в полза на одобрената днес алтернатива. За да направи възможно това разширение на програма, ЕЦБ обяви и промени в правилата, по които да осъществява покупките на активи. Според новите правила, централната банка вече ще може да купува облигации, чиято доходност е по-ниска от депозитната лихва, която банката остави без промяна на отрицателна територия от -0,4%. В същото време остатъчният падеж на допустимите за покупки облигации вече може да е една, а не както досега две години. Оправдавайки днешното решение за удължаване на стимулиращата програма, г-н Драги заяви, че докато скромното икономическо възстановяване на еврозоната е стабилно, инфлационният натиск в региона остава смекчен. Темпът на инфлация в еврозоната е под целта на ЕЦБ от малко под 2% вече почти четири години, и към ноември месец възлиза на едва 0,6 на сто.

МС запази правото да обявява еднократно допълнителни почивни дни

Правителството няма да има право да размества почивни дни през годината, но запазва правото си да обявява еднократно като неприсъствени дни за оказване на почит, за честване на професии и оказване на признателност. Тази формулировка, предложена от ГЕРБ, беше добавена към промените в Кодекса на труда, свързани с почивните дни. Те бяха одобрени на второ четене в социалната комисия в парламента, съобщава "Дарик". Новият вариант на промените в Кодекса на труда предвижда почивен ден в понеделник, ако официален празник се пада в събота или неделя, а ако празниците са в двата дни, почивката продължава и във вторник. Министерският съвет вече няма да може да размества почивни дни, но ще има право да обявява някои дни за неприсъствени. "Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност", формулира поправката Светлана Ангелова от ГЕРБ. Предложената корекция премахва сливането и отработването, но намалява работните дни през годината средно с три, коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той изчисли до какви годишни загуби ще доведе така предложеният законопроект. "Това означава малко над 1 млрд. по-малко брутен вътрешен продукт. Това означава в порядъка на 400 млн. лева по-малко приходи в бюджета и от порядъка на около 115 лева по-малко възнаграждение на човек. Искам да си дадете сметка като подарявате три почивни дни повече на избирателите, да им кажете, че ще спечелят със 115 лева по-малко и ще получат с 400 млн. по-малко услуги от бюджета", поясни той. Окончателното гласуване на промените в Кодекса на труда предстои.

Няма да сливаме празниците, но правителството може да обяви еднократно почивен ден

Правителството няма да има право да размества почивни дни през годината, но запазва правото си да обявява еднократно като неприсъствени дни за оказване на почит, за честване на професии и оказване на признателност. Тази формулировка, предложена от ГЕРБ, беше добавена към промените в Кодекса на труда, свързани с почивните дни. Те бяха одобрени на второ четене в социалната комисия в парламента, съобщава "Дарик". Новият вариант на промените в Кодекса на труда предвижда почивен ден в понеделник, ако официален празник се пада в събота или неделя, а ако празниците са в двата дни, почивката продължава и във вторник. Министерският съвет вече няма да може да размества почивни дни, но ще има право да обявява някои дни за неприсъствени. "Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност", формулира поправката Светлана Ангелова от ГЕРБ. Предложената корекция премахва сливането и отработването, но намалява работните дни през годината средно с три, коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той изчисли до какви годишни загуби ще доведе така предложеният законопроект. "Това означава малко над 1 млрд. по-малко брутен вътрешен продукт. Това означава в порядъка на 400 млн. лева по-малко приходи в бюджета и от порядъка на около 115 лева по-малко възнаграждение на човек. Искам да си дадете сметка като подарявате три почивни дни повече на избирателите, да им кажете, че ще спечелят със 115 лева по-малко и ще получат с 400 млн. по-малко услуги от бюджета", поясни той. Окончателното гласуване на промените в Кодекса на труда предстои.

Христо Иванов и нормалните, прогресивни хора

 Паунова: Заявката на новия проект гласи: Няма да има ляво, няма да има дясно. Но дали тя е в съзвучие с хората, които участваха в основаването на „Да, България”? Защото там бяха главно представители на дясното политическо пространство. Дайнов: Да, така е. Освен Копринка Червенкова и Георги Илиев, който винаги играе ляво крило. Идеята е по-скоро, че има някаква прогресивна общност в България, която отказва да живее по средновековните, феодални правила на неравенството, налагани вече повече от десетина години. Лично аз не виждам причина тази общност да влиза в гибелния спор кой е ляв и кой – десен. По простата причина, че нещата, които трябва да бъдат свършени в момента, не са нито леви, нито десни: върховенство на закона, справедливост, ред. Да не се краде нито ляво, нито дясно. Паунова: Как обаче да се постигне това? Навремето и проектът на Меглена Кунева - ДГБ - оповести нещо подобно, но сякаш това се превърна в оправдание да се влиза в безпринципни коалиции. Дали това няма даДайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов. е поредният такъв проект? Дайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов.    

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

Димитър Димитров: ДПС е скрит резерв за мнозинството, защото няма интерес от нови избори

Делът гласове, подкрепящи Реформаторския блок в чужбина, ще бъде малко по-голям от тези в страната, няма да бъдат впечатляващите проценти, които имаха на миналите избори, но и тези проценти ще имат значение за установяване на крайния брой получени гласове и дали ще бъдат малко под или малко над 4%. Това мнение изрази в ефира на "Хоризонт" политологът Димитър Димитров относно граничния резултат на РБ: Дори с техните 10 или 11 депутати нещата вътре и мнозинствата в Народното събрание изглеждат малко по-различно. Ако те не влязат, ако партиите са само пет, ако съдим по заявките от предизборната кампания, кандидати за опозиционна роля са БСП и ДПС. Останалите трябва да договорят някакво мнозинство. Но това е въпрос с повишена трудност. Специфичното в тези избори беше разделянето на гласовете на ДПС на две, изтъкна анализаторът: За първи път има реална заплаха за доминиращата позиция на ДПС и тя идва, колкото и парадоксално да звучи, от република Турция. Димитров вижда ДПС като допълнителният скрит резерв за мнозинството:ДПС има интерес скоро да няма нови избори, за да може проектът ДОСТ да отшуми. Той би позагубил блясъка си, ако скоро няма избори. В коментар за изборния резултат на БСП Димитър Димитров посочи:Имаше общ тренд на сближаване на резултатите между БСП и ГЕРБ. Имитираше се нарастваща динамика за БСП като цяло, но когато бяхме достатъчно близо до изборите, никой не каза, че БСП ще победи. Целият патос на Веселин Марешки от президентските избори просто се изгуби, отчита политологът:Има известна загуба на убедителност от господин Марешки. Ако има изненади – може би това е една от изненадите. Остана общото впечатление, че е обединил в листите си хора, които са на трудов договор при него. Неговите листи приличаха на известната крилата фраза от един филм, малко преформулирана. При господин Марешки нещата изглеждаха така: роднина – роднина – милиционер - роднина - роднина - роднина - милиционер. Патриотите малко попреиграха с обертоновете и известната истерия по границата, което по-скоро алармира избирателите и принуди част от рационалните избиратели да подкрепят ГЕРБ, допълни Димитров. Един двегодишен мандат изглежда постижим и рационален, заяви в заключение анализаторът.Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

Американците са еднакво стресирани от Хилари Клинтън и Доналд Тръмп

Мнозинството от американците са изплашени от кандидатите, които остават в президентската надпревара. Това показва ново изследване на Асошиейтед прес и на социологическия институт Джи еф Кей. Осемдесет и един процент от американците казват, че се страхуват от един от двамата кандидати за президент - Хилари Клинтън иДоналд Тръмп. От тези 81 процента от анкетираните три четвърти казват, че ще гласуват за някой от двамата претенденти, не защото го подкрепят, а защото искат другият, от когото се страхуват, да не дойде на власт. За останалата една четвърт няма значение кой ще спечели изборите, защото тези хора се страхуват и от двамата кандидати. Ако Хилари Клинтън спечели, ще започна вероятно да обмислям самоубийство. Определено не съм й фен, казва 67-годишният Денис Фернандес от град Флорънс, щата Аризона. Ако Тръмп спечели, ние вероятно ще се преместим в Малта или Нова Зеландия, вече проверихме как стоят нещата там, казва Лоурънс Джеймс, 55-годишен жител на Дърам, щата Северна Каролина. Някои от анкетираните признават, че се страхуват, че Тръмп и Клинтън могат да вземат прибързани решения, а други - че досега не са научили от изявленията им как ще се справят с проблемите на страната. Петдесет и шест процента от американците казват, че ще се уплашат, ако Тръмп спечели изборите. Само 22 процента казват, че ще бъдат горди, че той стане президент, показва допитването. Четиридесет и осем процента от анкетираните ще се уплашат, ако Клинтън стане президент. Само 27 процента казват, че ще бъдат горди с нейното избиране. От допитването има една добра новина за Клинтън: близо две трети от американците смятат, че тя ще спечели изборите. Анкетата показва също, че половината от собствените поддръжници на Клинтън я възприемат като малко или напълно нечестна, а над една трета - като малко или напълно несимпатична. Четиридесет и седем процента от привържениците на Тръмп смятат, че той е малко или напълно неучтив. Тридесет и девет процента го възприемат като малко или напълно несимпатичен. Тридесет и един процента смятат милиардера за малко или за напълно неквалифициран за поста. 14 процента от поддръжниците на Тръмп са на мнение, че той до известна степен е расист. Жените повече от мъжете имат положително мнение за Клинтън(40 срещу 33 процента). 68 процента от цветнокожите, 52 процента от хората от латиноамерикански произход и 28 процента от белите одобряват кандидатката на демократите. Когато става дума за Тръмп, мъжете повече от жените имат положително мнение за него (34 срещу 28 процента) 40 процента от белите, 13 процента от хората от латиноамерикански произход и 7 процента от цветнокожите одобряват кандидата на републиканците.

Жители на Малко Търново са притеснени от случилото се в Турция

Жителите от пограничния град Малко Търново са притеснени от случилото се в южната ни съседка. На граничния пункт обстановката е спокойна.  Няма струпване на автомобили на границата при Малко Търново. Малцина са желаещите да преминат в южната ни съседка. Служителка на обменното бюро в близост до пропускателния пункт коментира, че в повечето случаи автомобилите предпочитат да се върнат обратно: Няколко коли бяха, не повече, с българска регистрация. Те предполагам, че са информирани и сами са предприели пътуване. От ГД "Гранична полиция" съветват да не се пътува към Турция до нормализиране на обстановката, а жителите на Малко Търново се притесняват, че ситуацията може да се усложни: Как няма да се притесняваме? То е най-близо до нас. Това е ужас. Маса народ отиде.Страшно е. Като цяло си е страшно - споделят жители на Малко Търново.  

Малко над 556 лв. са нужни за издръжката на един българин през второто тримесечие

Издръжката на живот на българина се движи надолу. Малко над 556 лв. са нужни за издръжката на едно лице през второто тримесечие, което е с 1% по-малко на годишна база. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Динамиките в предходните години са били нагоре, но от 2014 г. заради дефлацията издръжката на един човек от семейство намалява, обясни Димитров. Това е бавен процес, обаче, който не се забелязва от хората. Основната причина е движението надолу на цените на природния газ. В момента има намаляваща дефлация, т.е. върви се към нормализиране на дефлацията. Бюджетът за 2016 г. е сглобен при допускане за инфлация от 0.5%, което означава че приходите са разчетени при такова движение нагоре. Това буди тревога как ще се отрази дефлацията върху приходите на бюджета, защото не се знае с каква стойност ще бъде и ако не продължи подчертаната тенденция за повишаване на събираемостта от плащане на осигуровки и данъци. Има опасност това да повлияе върху приходите в бюджета до края на годината и може да донесе проблеми за някои разходи, защото в бюджета са заложени повече разходи, които са били отлагани досега, обясни Димитров. Инфлацията е основен фактор за икономическия растеж - вътрешното потребление, което е поставено под внимание, защото дефлацията означава, че харчим по-малко, защото не получаваме много пари, допълни той. Димитров припомни, че една от целите, които движи икономиката напред, е контролираната инфлация. Дефлацията създава проблеми, за да има ръст в БВП е нужна "здравословна" инфлация между 1 и 2 %. Доходите трябва да бъдат стимулирани, което очевидно не се случва, предвид данните, смята той. Увеличението на заетостта е доста плахо, по неговата оценка. Спад до 7.3% показват бързо снижение на безработицата, което означава, че икономиката явно търси кадри, но наема само част от тях. Парадоксалното е, че има 70 хил. по-малко безработни, но заетостта се увеличава с 25 хил. души, което означава, че другите са отпаднали от пазара на труда. Истински безработните у нас са 13.4%, което е около половин милион души, обясни Димитров. Коефициентът на заетост също показва позитивна тенденция, която обаче е недокрай вярна, защото приближава 50%, от тези, които са постигнати преди кризата от 2008 г. Възстановяването на заетостта не следва тези темпове. Възстановени на работа са около половината, а останалите не са изобщо на пазара на труда, което означава, че тези хора вероятно са емигрирали, според него. Растежът в икономиката се обуславя от крайното потребление, а не от инвестиции, подчерта Димитров. Необходимо е обаче да има по-сериозно потребление, което означава и да има по-високи доходи. Синдикалистът отново заяви, че който говори за ръст в депозитите, манипулира обществото, защото две трети от хората у нас нямат никакви депозити, а от тези, които имат, растат върховите 10%. 2226 лв. са необходими за едно четиричленно семейство. С тази сума трябва да се покрият разходите за храна, за жилище, образование и почивка. Това означава, че всеки от двамата възрастни трябва да получава поне 1100 лв. заплата. В страната повишаването на средната работна заплата е заради повишаването на МРЗ и СРЗ. Темповете на нарастване на заплатите са недостатъчни, за да има осезаемо подобряване на жизнения стандарт на населението. Ръстът в икономиката през последните години е свързан и с ръста на новонаетите работници, които през тази година са се увеличили с 1.7%. Търсенето на работна сила е фактор за увеличаването на СРЗ. През 2015 г. са търсени повече работници в отраслите, където заплатите са над средната за страната. Нарастват и работните места, които са високоплатени. Увеличава се обаче и делът на нископлатените работници. 704 хил. души или 31.9% от работещите са с такава заплата (между 474 и 700 лв.). Наетите в частния сектор са с 40 хил. души повече, а в обществения сектор има намаление с над 6 хил. души. Хранителните стоки са поевтинели с 0.6% на месечна база, а на годишна база имат ръст от 0.6%. Поевтиняват сезонните зеленчуци, млякото, яйцата. Ръстът в нехранителните продукти е на тримесечна база основно заради увеличаването на разходите за транспорт. Границата на бедност е 295 лв. при тези хора най-необходимите стоки от първа необходимост леко поевтиняват - олиото, захарта, водата и вътрешният транспорт. За първото тримесечие на 2016 г. 31.3% от населението, живеят под прага на бедност - те намаляват с 9%, но това са 2.5 млн. души, ако се прибавят към тях данните от Евростат 34.2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Според данните на Евростат тези хора се увеличават. Над 54% живеят около прага на бедност - между 295 до 420 са 270 хил. души, с доход около 557 лв. са над 4.2 млн. души. Ниските трудови възнаграждения са основната причина за това толкова хора да са бедни или да са с риск от бедност. Твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата. Съотношението между най-бедните и най-богатите за последните две години у нас се увеличава, което ни приближава до латиноамериканска икономика. В България съотношението между най-бедните и най-богатите е най-голямо от целия ЕС. /БГНЕС

Австрия се гневи! „Гугъл“ и „Фейсбук“ плащат по-малко данъци, отколкото местните павилиончета за вурстчета

  Многонационални компании като веригата от кафенета „Старбъкс“ и платформата за онлайн търговия „Амазон“ плащат по-малко данъци в Австрия от типичните за нея павилиончета за вурстове, заяви австрийският канцлер Кристиан Керн, цитиран от Ройтерс, пише БТВ. Керн, който е председател на Австрийската социалдемократическа партия и управлява в рамките на центристка коалиция, разкритикува и интернет гиганти като „Гугъл“ и „Фейсбук“, като заяви, че, ако те плащат повече данъци, ще има по-големи субсидии за печатните медии. „Всяка виенска сладкарница, всяко павильонче за вурстове плаща повече данъци в Австрия, отколкото многонационалните корпорации“, каза Керн. „Това се отнася за „Старбъкс“, „Амазон“ и други компании“, добави той, като похвали решението на Европейската комисия от тази седмица, че компанията „Епъл“ трябва да плати на ирландските власти до 13 млрд. долара, получени като данъчни облекчения, тъй като смята това за нерегламентирана държавна помощ. Керн разкритикува държавите от ЕС с ниски данъци, които са привлекли мултинационални компании и поради това са наблюдавани внимателно от Брюксел. „Действията на Холандия, Люксембург или Малта са всъщност липса на солидарност с останалата част от европейската икономика“, заяви той. Керн не каза, че „Фейсбук“ и „Гугъл“ ще трябва да плащат повече данъци, но подчерта, че те осъществяват значителни продажби в Австрия, оценявани на по над 100 млн. евро за всяка компания, а същевременно са наели на работа относително малко хора – „малко над 10“ за „Гугъл“ и „както се твърди, дори и по-малко“ за „Фейсбук“. „Те изсмукват рекламния потенциал на икономиката, но нито плащат корпоративен данък, нито съществуващия в Австрия налог върху рекламната дейност“, каза Керн.