24.04.2017

Резултати от търсенето

Д. Пардю: Надявам се българите да не падат в капана на провокациите с историята, които македонски държавници правят

В началото на седмицата в Скопие се проведе най-мащабната досега протестна демонстрация от т.нар. Шарена революция. 20 000 души чупиха прозорци, палеха огньове и замеряха с боя сгради на държавни институции. Парламентът реши да не започва процедура по импийчмънт на президента Георге Иванов заради амнистията на 56-ма души по аферата с масовите подслушвания, която доведе до оставката през януари на премиера Никола Груевски. Джеймс Пардю, който преди да бъде посланик на САЩ у нас през 2002-2005 г. беше изпратен от президента Джордж Буш-младши да спаси Македония от междуетническа война, коментира в интервю за предаването "Събота 150" по "Хоризонт": Македония пак е в политическа криза. Но засега тя ми изглежда доста по-малко опасна от заплахата от гражданска война през 2001 г. Надявам се, че проблемите ще се решат скоро, защото ако това продължава твърде дълго, би застрашило жизнеспособността на страната и стабилността на региона.  Не съм изненадан, че хората изразяват недоволство от състоянието на демокрацията в Македония, върховенството на закона и действията на правителството. Лидерите им не успяват да задоволят очакванията в много аспекти. Просто не виждам ясен път напред без сериозен международен ангажимент. Защото македонските партии са много добри, когато трябва да кажат на какво се противопоставят, но не и когато от тях се очаква да предложат начини за решаване на проблемите. Дипломацията може да помогне, но все пак македонските лидери сътвориха тази криза и в края на краищата тяхна е отговорността за изход от нея. В същото време се отнасям много критично към липсата на подкрепа от Съединените щати и Европейския съюз при решаването на някои от най-сериозните проблеми на Македония. Те се отнасят особено нехайно към вълната от сирийски и иракски бежанци към Македония и решаването на спора за името с Гърция. Дипломатът коментира и твърденията на Георге Иванов, че чуждестранни врагове се опитват да подпалят гражданска война в страната му:  Напълно погрешни са обвиненията, че Западът иска да дестабилизира Македония. За Западния свят е важно регионът да е стабилен. Доказателство за това беше постигането на Охридското споразумение, с което бе предотвратена война в Македония. От 1991 г. Съединените щати и Европа се ангажираха с дипломация и военна сила да помагат за стабилността и сигурността на Балканите и да интегрират млади държави като Македония в НАТО и Европейския съюз. Така че си мисля, че сега някои просто се опитват да хвърлят върху някого вината за проблеми, които са причинени от нечия неефективност на местно ниво. Знам, че Русия говори за чужда намеса, но е абсолютно невярно, че САЩ и Западна Европа дестабилизират Македония. Тя е в стратегическия център на Балканите и от десетилетия стратегическият интерес на Запада е да донесе сигурност и стабилност на региона, не да го дестабилизира. Посредническата мисия на САЩ и ЕС в Македония в момента не е ефективна, защото не се води на достатъчно високо ниво и че не е с достатъчно висок приоритет, коментира Пардю. Усилията са насочени към множество кризи извън региона - войната в Сирия, вълната от мигранти в Европа, британското излизане от Европейския съюз. Във Вашингтон, Брюксел и другите европейски столици не обръщат адекватно внимание на македонския проблем. Не ни е работа да се месим във всички детайли на функционирането на балканските държави, но в случая на Македония, тъй като тя е от стратегическа важност за региона и заради поредицата от кризи, които преживя, според мен е важно да се подходи с агресивно дипломация. Западът може да помогне много на тази страна да продължи напред. Демонстрациите отразват неудовлетвореността на обществото от едно окопало се във властта правителство. Уважавам правото на свободно слово и гражданска активност, но в никакъв случай не бива да се стига до насилие. Никола Груевски подаде оставка под обществен натиск. И ако се окажат верни обвиненията в корупция и злоупотреба с власт, не виждам как би могъл отново да е национален лидер. Как би могла Македония, след цяла година вълнения, оставки и обвинения срещу властимащите, да върнат същите хора в управлението? Това не би ми изглеждало логично. Никой не е незаменим. Сигурен съм, че в Македония има много способни хора, които да я водят напред в бъдещето. Един от големите проблеми на Македония е липсата на силни политически алтернативи. ВМРО-ДПМНЕ са на власт от години и страната страда от лошото им управление. Но и социалистите имаха шанс да управляват и също не се представиха добре. Албанските партии пък, въпреки че са в много силна политическа позиция, не я използват достатъчно, за да помогнат за просперитета на държавата. Неуспехите са на целия политически спектър, не е само на ВМРО-ДПМНЕ, но при тях са най-видими. Не  познавам Зоран Заев и не мога да го коментирам. Но бих казал, че моментът е подходящ за да излязат на преден план нови политически лица, с нови идеи и визия за по-добра Македония. Настояването на България Скопие да се ангажира с договор за добросъседски отношения преди да даде подкрепата си за македонското членство в ЕС и НАТО, пардю коментира така: Надявам се България да не прави нищо, което да подклажда крайния национализъм, който от години е характерна черта на Македония. В националния интерес на България са добрите отношения със стабилна и демократична Македония, интегрирана в НАТО и ЕС. Надявам се българите да не падат в капана на провокациите с историята, които някои македонски държавници правят по свои политически съображения. Оставете историците да водят този спор, това ще им отнеме поколения. Страните ви трябва да погледнат към бъдещето на основата на добри взаимоотношения. В спорът за името на Македония с Гърция не бива да се разчита на креативност или иновативни предложения. Съществуват множество подходящи решения, коментира дипломатът: На мен лично ми харесва Република Нова Македония. Но не смятам, че при настоящите обстоятелства е възможен компромис. За съжаление националистите и в Атина, и в Скопие виждат изгода в поддържането на тази жлъчна свада. Но докато спорът не бъде решен, стабилността на Балканите ще продължи да е поставена на карта и Македония няма да е част от Европа и НАТО. Не вярвам Атина и Скопие да се договорят без сериозна международна намеса с агресивна дипломация от страна на САЩ и ЕС. Дипломация, която да предлага стимули за постигане на съгласие и наказания при неуспех, но за всички страни в спора.

Проф. Михаел Бар-Зоар: Една малка държава каза „Не“ на Хитлер.

 Вестник „Труд” представя на читателите си новата седмична рубрика „Цар Борис III и спасяването на българските евреи”. В нея публиката ще бъде запозната с мненията „за” и „против” ролята на монарха през Втората световна война за избавлението на евреите в тогавашните граници на България. Този своеобразен форум ще даде трибуна на експерти и историци, запознати с темата „Холокост”, които участват задочно и в спор, разразил се през последните години у нас и по света. А именно – отговорен ли е Борис III за депортирането на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония? Трябва ли страната ни официално да признае за истина твърдението, че е могла да направи повече за изпратените в газовите камери? Или да остане с имиджа на единствената държава, която е спасила всички свои евреи през Втората световна война? Днес представяме противоположните мнения на проф. Михаел Бар-Зоар и Раду Йоанид. Първият е сред най-изтъкнатите познавачи на историята от онзи период. Проф. Бар-Зоар е роден на 30 януари 1938 г. в София. Емигрира в Израел през 1948 г. Раду Йоанид е директор на отдел „Международни архивни програми” в Мемориалния музей на холокоста във Вашингтон. Призовава днешните официални български власти за цялата истина за депортирането на евреите от Беломорието и Македония.    Проф. Михаел Бар-Зоар: Една малка държава каза „Не“ на Хитлер. Проф. Бар-Зоар е автор на биографични и исторически изследвания, включително и книга за спасяването на българската еврейска общност през Втората световна война – „Извън хватката на Хитлер” (1998). – Професор Бар-Зоар, каква е ролята на цар Борис ІІІ за спасяването на българските евреи? – Има два етапа в поведението на цар Борис ІІІ по този въпрос. В началото на Втората световна война той се уповаваше много на Германия, за да получи областите, които България беше изгубила преди години – Добруджа, Тракия и Македония. Добруджа беше върната на България на конференция във Виена, а Тракия и Македония бяха дадени на българска администрация от Германия, която нападна Гърция и Югославия. Нейните войски бяха в България. И цар Борис ІІІ, без да го попитат, се опита да плати за това с мерки срещу евреите. Той прекара един закон за защита на нацията, който беше много близък до Нюрнбергските расистки закони против евреите. Създаде комисарство по еврейските въпроси, начело на което застана бесен нацист – Александър Белев. Евреите трябваше да ходят със значки, не можеха да бъдат журналисти, да имат бизнес, много от тях бяха изселени от София, както и моето семейство. През февруари 1943 г. Белев подписа договор с Германия за изселването на евреите в Полша. Тогава никоя друга държава не беше подписала такъв договор. Първата „пратка” трябваше да е 20 000 евреи – почти 12 000 от Тракия и Македония и още 8000 от Стара България. Започна изселването на първите, но когато се опитаха да вземат тези от старите предели на страната, започнаха бунтове. На 9 март 1943 г. скочиха църквата и група депутати от парламента, които принадлежаха към профашиското мнозинството, водени от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. И така вечерта, в която влаковете с евреите трябваше да тръгнат към Полша и групите вече вървяха към гарите, царят издаде заповедта нито един евреин да не напуска България. – Въпреки това Борис III е имал много слабости. – Слабостта на царя бе неговата сила. И до днес по цял свят има спорове добър ли е бил Борис III, или не е бил. За всяко решение обаче е важно кой се подписва отдолу. Ако царят не беше казал да не заминават, щяха да заминат. Фактът е, че и при двата опита за депортация той е казал „Не”. И стана нещо, което ние наричаме чудо – България е единствената страна в света, спасила евреите си. Аз бях дете в България. Имах един чичо Яков и един чичо Иван и аз не знаех каква е разликата. Най-добрите приятели на баща ми бяха българи, християни. България е единствената страна, в която имаше едно смесено общество, бедните евреи живееха с българите и нямаше чувство за дискриминация. Според мен ги е обединило това, че 500 години против турците са били и евреите, и циганите, и арменците. В моята книга има една снимка от българско село на пет прегърнати жени – по средата е майка ми с еврейската си значка. В тези година такава снимка никъде на друго място в Европа нямаше как бъде направена. Никой нямаше да се снима с една еврейка! Ние, българските евреи, чувстваме, че имаме физически и морален дълг към България за това, което тя направи. Защото една малка държава, един малък народ, който беше просто хапка за Хитлер, каза „Не”. – А доколко България носи отговорност за съдбата на евреите от Тракия и Македония? – Това е петно върху България. Когато тя взе Тракия и Македония, българите се отнасяха към тях като част от страната, затова наричаха Борис III цар Обединител. От германска гледна точка обаче не беше така. Дори в картите, които видях в Берлин, на Тракия и Македония пишеше „под българска администрация”. Те не ги приеха като част от България. От самото начало те казаха на българите – тези евреи там са наши. Видях и документа, в който германците пишат къде се намират евреи в Европа и кои са те. За България бяха 43 000 евреи, тези от Тракия и Македония бяха записани като такива от Сърбия, Македония, Югославия или от Гърция. Тук има голяма разлика между Добруджа и Тракия и Македония. Добруджа беше официално върната на България и всички жители станаха веднага българи, а евреите станаха български евреи и не бяха докоснати. – Защо тогава казвате, че е петно върху България? – Защото българската полиция и армия не трябваше да помагат на германците при тази депортация. Царят трябваше да протестира. Но според мен нищо не можеше да се направи. Тези евреи в Тракия и Македония бяха сираци, нямаше кой да ги запази – 11 343 евреи, пратени направо в газовите отделения в Треблинка. – Защо музеите на холокоста във Вашингтон и в Израел имат различни версии за спасяването на българските евреи? – Да, в „Яд Вашем” в Йерусалим казват – в България сте имали 60 000 евреи, просто вкарват и тези и от Тракия и Македония в сметките, и 12 000 са били изпратени – това е лошо за вас. Затова имаме и голяма спор с тях. Когато аз бях в „Яд Вашем”, разказах на директора на музея тази история за българските евреи, която сега разказвам на вас, и той каза, че заради мен трябва да приготви отново цялата изложба в музея. Той не знаеше тези неща.   Раду Йоанид: Трябва да изнесете цялата истина През 2013 г. Йоанид остро критикува декларацията на българския парламент, приета в чест на 70 години от спасяването на българските евреи. Според него България и цар Борис III не са направили достатъчно. – Г-н Йоанид, повече от 15 години се води спор кой е виновен за депортирането на 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония през 1943 година. Едната теза е, че за това е виновно пронацисткото правителство на Богдан Филов, други заявяват, че отговорността е на цар Борис III. Къде е истината? – Преди да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем друг, а именно – имало ли е холокост в България? Има чудесни изследвания за холокоста у вас и едно от тях е глава, посветена на България, в книгата на Раул Хилберг за унищожението на евреите. Искам да поясня, че историята в никакъв случай не е свързана с обвиняване. Българските архиви са отворени, има ясни данни за това какво се е случило. Най-голямата грешка, която всеки народ би могъл да направи, включително и България, е да позволи на политиците или на хора с малко познания по темата да разказват какво се е случило в историята. В България има много добри историци, учители и журналисти, които могат да проверят точно каква е истината и да я изнесат цялата. Но когато даден политик или дипломат използва историята да извърти и изкриви истината, тогава ние сериозно сме загазили. – А фактите какво казват? – Документите и архивите за България и Втората световна война ни казват, че се е случило нещо от фундаментално значение. България е държава, която е съюзник на нацистка Германия. България привежда в изпълнение много силно антисемитско законодателство. То дискриминира евреите, включително изгонва част от тях, но България също така е държава, в която митрополията, политически фигури като Димитър Пешев защитават българските евреи. Поради това е и опортюнизмът на цар Борис III, защото той, от една страна, одобрява законодателството, но от друга – не позволява депортирането на българските евреи. Ако оставим настрана Тракия и Македония, българските евреи оцеляват. Солидарността на определени интелектуалци, на политици, на църквата не може да бъде отречена. Тя е много важна и е пример за това какво е можело да се постигне в други държави, което обаче не се е случило. Но след като уточнихме всичко, трябва да споменем, че точно обратното се е случило в Беломорска Тракия и Македония. Ако евреите от Добруджа получиха българско гражданство, то онези от Тракия и Македония не получиха такова. И всички тези около 11 хиляди са депортирани .Това е организирано от комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, а изпълнението е от страна на българската армия и полиция, като те са били сериозно насърчавани и подтиквани от германците. Това са историческите факти. – Тогава има ли създаден национален мит в България относно еврейския въпрос? – Да, това е направено при комунистическия режим. За съжаление политиците от посткомунистическата ера са се поучили от тези неща и това определено не е никак положително. – Ще ви върна на въпроса за цар Борис III, защото в България много се дискутира темата дали той е цар спасител на евреите, или не е? – Тази история е много сложна. Най-доброто тълкувание на неговата роля определя Хилберг. Той казва: от една страна, царят дава възможност за прилагането на антисемитското законодателство, обещава депортацията на евреите от Тракия и Македония и депортирането на още 9000 евреи от София. Царят е с прозападни нагласи, разбира, че войната може да вземе различна посока, така че решава да не депортира евреите от София, а само да ги изгони от пределите на града. Но той най-малкото толерира депортирането на евреите от Тракия и Македония. Не бих казал, че той е спасил евреите, а че ги е пощадил. Да ги спасиш, означава активно да предприемаш стъпки за защитаването на хората и техните семейства. Когато обаче позволиш да се носят жълтите звезди, когато конфискуваш собствеността им, когато ги караш да вършат принудителен труд, когато ги изгониш, не бих нарекъл това нито защита, нито спасяване. – Но какво очаквате тогава – България да излезе със специална декларация ли по този въпрос? – Не смятам, че ще е лоша идея България да направи международна или национална комисия за холокоста в страната, като в нея да влязат национални историци, а и чуждестранни представители, които познават историята. След това да представят работата си на политиците. Зная, че ще има хора, които ще продължат да отричат, че изобщо е имало холокост. Всеки е свободен да тълкува историята по начина, по който преценят, но европейска държава като България би следвало официално да има позиция, много ясна, за това какво се е случило. И не смятам, че определена глава от историята трябва да бъде отричана. Важното е държавата да приеме своята собствена история такава, каквато е. Избрани мисли на големия държавник Шимон Перес: България е верен приятел на Израел ”България е верен приятел на Израел – преди 70 години се опълчи, за да спаси своите евреи, а миналото лято показа твърдост и съпричастност при терористичната атака в Бургас.” „Най-големият принос на евреите към историята е недоволството! Ние сме нация, родена, за да бъде недоволна. Убедени сме, че всяко нещо на този свят може да бъде направено още по-добре!” „В Англия казват, че антисемит е човек, който мрази евреите повече, отколкото е необходимо.” „Телевизията прави диктатурата невъзможна и демокрацията – непоносима.” „Мирът не трябва да е между правителствата, а между хората. Преди фейсбук това беше невъзможно.” „Кризите в света започват, когато Америка има повече пари, отколкото идеи. Парите не правят пари. Идеите правят пари.” „За мен да мечтая означава просто, че съм прагматичен.” „В Израел – земя, бедна на природни ресурси, ние се научихме да ценим нашето най-голямо национално предимство – умовете! Чрез тях превърнахме голата пустиня в процъфтяващи ниви и начертахме нови хоризонти в науката и технологиите.” „Вижте, Израел няма намерение да използва ядрено оръжие, но няма нищо лошо другите да се страхуват от него. Така то действа като спирачка.” „Знаете ли кой е против демокрацията в Близкия изток? Съпрузите! Докато не се дадат равни права на жените, няма да има напредък в региона.” „Туризмът е основно перо в икономиката на Египет. Обаче като няма бикини, няма туризъм! Те трябва сами да си решат…” „Една сутрин се влюбих в момиче, което по-късно ми стана съпруга. По това време бяхме толкова наивни… четях й „Капиталът” на Карл Маркс, за да я впечатля.” „Вижте, ние съществуваме от 4000 години, половината от които сме прекарали в изгнание. Никой освен нас в Близкия изток не говори оригиналния си език. Когато създадохме държава преди 64 години, бяхме само 650 000 души. Така че – плуваме срещу течението, но не се отказваме.” „Знаете ли откога съществува цивилизацията – от момента на изобретяване на огледалото.” „Израел е най-драматичната държава в света. Всеки е ангажиран с всеки. Всеки спори с всеки. Когато съм извън Израел, ми е много скучно.” „Вратите на Израел са винаги отворени за сътрудничество с България.” Даниела Кръстанова, Светлана Василева

25 години независима Македония

  Република Македония отбеляза 25 години от своята независимост с голям прием в центъра на София, на който присъства българският обществен, икономически и културен елит, пише БГНЕС. Празникът беше открит с изпълнение на българския и македонския химни. Домакин на приема бе посланикът на Република България у нас Н.Пр. Мариян Гьорчев. „Добре дошли драги приятели, ние в Посолството на Република Македония сме горди, че сте заедно с нас да отбележим големия ден за македонските граждани“, обърна се емоционално към гостите македонският посланик. „На 8 септември 1991 г. мнозинството македонски граждани гласуваха за свободна, независима и суверенна Република Македония. Днес тя е мултиетническа, мултикултурна и мултирелигиозно общество, което се стреми към европейска интеграция и членство в евроатлантическата система за сигурност“, каза той. „Ние, македонците, никога няма да забравим, че България първа призна независимостта на Република Македония“, подчерта посланик Гьорчев и отбеляза, че българо-македонските отношения са отлични. Важно значение играят многобройните инициативи за сътрудничество между българските и македонски граждани, които общуват помежду си с доверие и уважение. „Сега е ред и на нашите правителства и парламенти да наградят тези отношения и първата крачка ще бъде да се подпише и ратифицира споразумението за сътрудничество и приятелство между двете страни“, завърши приветствието си македонският посланик. Събитието събра водещи фигури от българския елит – политици, бизнесмени, общественици и културни дейци, както и представители на водещите медии, писатели, публицисти и историци. С присъствието си те засвидетелстваха желанието за добри двустранни отношения между нашите два съседни народа и за близки връзка във всички области. Националният празник на Република Македония бе уважен и от чуждестранни посланици и военни аташета у нас, сред които на Белгия, Турция, Китай, Индия, Южна Корея, Хърватия, Украйна, Ватикана и много други. На 8 септември 1991 година в Република Македония се проведе референдум, на който над 95% от гласувалите се обявиха за създаването на отделна държава. Преди това на 25 януари македонският парламент прие Декларация за независимост. Формално независимостта бе обявена на 18 септември 1991 година, когато парламентът прие Декларация за независимост на базата на резултатите от референдума. Новата Конституция на Република Македония бе приета на 17 ноември същата година. Република Македония беше единствената, която се отдели от вече несъществуваща Югославия по мирен път. Федерацията на югодиктатора Тито се разпадна в огъня на кървави етнически конфликти заради сръбския хегемонизъм на Слободан Милошевич и желанието на Белград да наложи волята си на всички. Макар че Република Македония избягна войната, тя плати висока цена за желанието си да се развива като самостоятелна държава – изтеглящите се югославски войски успяха да отнесат със себе си всичко, което бе възможно да се вземе, оставяйки след себе си разруха. България бе първата държава в света, която призна независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 г. под конституционното й име. „Това беше правилният ход и правилната политика С един удар разсякохме възела на сложните двустранни отношения, с които беше белязана наша двустранна история през ХХ век. Натрупаните проблеми можеха да се решат с един замах. Това можеше да стане само с признаването на независимостта на Македония, без да се поставят никакви предварителни условия. Веднага след като направихме това, ние се обърнахме и към всички наши съседи да последват примера ни. Смятахме, че ако те направят това, Македония от възел на противоречия, можеше да се превърне в притегателен център”. Това заяви за БГНЕС по повод на 20-годишнината от македонската независимост /8.09.2011 г./ д-р Желю Желев /президент 1990-1997 г., починал на 30.01.2015г./, който беше инициаторът на този съдбовен политически акт. София оказа безценна помощ при утвърждаването на младата държава, която страдаше от тежкото гръцко политическо и икономическо ембарго, поставящо под въпрос нейното съществуване. Българската дипломация и лично президентът Желю Желев изиграха важна роля за признаването на Македония от една от Великите сили и постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Русия. На 8 април 1993 година Общото събрание на ООН прие Македония като 181 пълноправен член на Световната организация. Поради съпротивата на Гърция страната бе приета като Бивша югославска Република Македония. До днес Македония е призната с нейното конституционно име от 116 държави, включително и от три постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия и Китай. Македония има дипломатически отношения със 160 държави по света. 

Кашиф Бакиу: Проблемът в Македония не е междуетнически

Като изключително политически определи протестите в Македония журналистът Ненад Живановски в коментар за предаването "Събота 150". Това по думите му са протести, вдъхновени и движени единствено от политическите интереси на партия ВМРО-ДПМНЕ и нейното ръководство. Запитан защо Македония се оказа неподготвена за въпроса с двуезичността, той подчерта, че билингвизмът не е никакъв проблем за Македония, а правилото за двуезичността е в сила от 2001 година. Това, което сега виждаме по улиците, е само манипулация, основана върху етническата струна, изтъкна той. Нормално е албанците да имат местни самоуправления по места, където албанският език и сега е официален, има както триезични, така и четириезични региони, припомни Ненад Живановски. Той прогнозира, че в обществото няма критична маса да се случи нещо по-деструктивно и да се стигне до граждански сблъсъци и за хората е ясно, че протестите имат политимчески характер.Народът е уморен от всичко случващо се през последните две години. Въпреки впечатлението за сегашната криза, вярвам, че утрото е много близо, допълни Живановски, позовавайки се на поговорката, че е най-тъмно точно преди да се съмне.Президентът Георге Иванов е под пълното влияние на лидера на ВМРО-ДПМНЕ и всеки негов ход е партиен ход, а не ход в полза на гражданите на Македония. Това мнение изрази пред „Хоризонт“ политологът Кашиф Бакиу . Той заяви, че с официалната позиция на ВМРО-ДПМНЕ с албанските гласове да не се прави правителство вече е вид крайност в дискриминацията на албанците, ясни индикации за каквато има в позиции и доклади на ЕС, НАТО и САЩ. Досега албанските гласове са били маргинализирани, а сега те са в много добра позиция, стана ясно още от анализа на политолога. Той бе категоричен, че проблемът в Македония не е междуетнически, а институциите в момента не функционират. Кашиф Бакиу допълни, че не вярва в този момент някой да иска нови избори.  Нови избори са само една от възможните опции за изход от кризисна ситуация, но в сегашния случай изниква въпросът дали кризата ще се уталожи с едни избори. В македонския случай вместо да решат, изборите задълбочиха политическата криза. Така смята политологът Горан Стойковски . В предаването „Събота 150“ той посочи, че за него най-полезният подход е политическо междупартийно съгласие за консенсусно управление с ограничен мандат и конкретен списък от задачи, а чак след това да се отиде на нови избори:За съжаление проблемът в Македония е много по-дълбок. Политическата логика е: пълна победа за едните и пълен разгром за другите, в  което не е смисълът на демокрацията. Политическият модел в Македония е продукт на политическо мислене, характерно за условия на ограничена демократичност. Македонското общество и в частност политическата класа страдат от посттоталитарен синдром.Стойковски вижда в спецификата на македонския случай опасността политическото разединение и екстремната обществена поляризираност да нанесат непоправими щети на македонската държавност:Настоящият политически разлом може да съсипе македонската република. Относно страховете официализирането на албанския език да не се превърне в прелюдия към федерализация на страната и носителят на националния суверенитет вече да не е един, Горан Стойковски отбеляза, че ако двуезичността е условие страната да се стабилизира, то не би било толкова страшно да се разшири употребата на албанския език. Политологът определи изпадането на Македония в изолация като нежелан изход:Изолирана Македония означава дестабилизирана страна, а дестабилизирана Македония означава дестабилизация на Балканите. Журналистът Аделина Марини , главен редактор на euinside на свой ред коментира, че силните и откровени послания на Федерика Могерини , която тази седмица посети Скопие, няма да бъдат чути от македонските политици. ЕС сякаш изпусна Македония. Визитата на Могерини бе насочена по-скоро към гражданското общество, което да упражни натиск върху политиците , каза Марини.Европейският съюз по думите й също не е невинен в ситуацията с Македония:Преди 11 години, когато страната получи зелена светлина за преговори, тя беше сред най-напредналите държави в Западните Балкани по отношение на разширяването. Ветото на Гърция, което тя не спира да налага заради ненамереното решение около името на Македония, вкара Македония в пълна изолация. ЕС и в очите на македонците, и в очите на международната общност изглежда напълно безпомощен да влияе и да използва какъвто и да е лост за подтикване на процесите на евроинтеграция в Македония. Всички мнения и коментари по актуалната ситуация в Македония слушайте в звуковите файлове. 

Македония - трудният път към спокойствието

Кризата не е от това, че три албански партии с 18 депутати могат кой знае какво да объркат в Република Македония. Кризата в държавата е много по-дълбока. Това коментира в предаването "Нещо повече" Александър Йорданов, бивш председател на Народното събрание на Република България, и бивш посланик в Македония: Самата конституция на Македония за тези 26 години е променяна 32 пъти. Говорим за държава, която е в процес на формиране. В този процес тя спекулира с понятия от политическия речник като нация, междуетнически отношения и пр. Кризата засяга самото дефиниране и самоопределяне на държавата и идентификацията на гражданите с тази тяхна държава. Защото в представата на македонците Република Македония е на тези граждани, които се самоопределят като македонци. Те мислят, че това е държавата на македонците, в която други етнически общности съществуват паралелно. Тези албанци, които всички осъждат в момента, са общността, която иска по-бързо държавата да тръгне към европейска и натовска интеграция, смята Йорданов. Коста Филипов, който е дългогодишен кореспондент на БНТ в Скопие, добави: При преброяването в Македония през 2002 година 6 месеца след това не смееха да обявят публично резултатите от него, защото трябваше да се преодолее съмнението, че албанците са по-малко от 20 на сто. А само година преди това в Охридския мирен договор беше записано, че имат право да ползват своя език като служебен в онези общини, в които има повече от 20 на сто живеещи албанци. Една от основните причини за напрежението в Македония е, че на Никола Груевски не му се излиза от властта, коментира Филипов. Според журналиста Николай Кръстев кризата в Македония се задълбочава все повече. Той подчерта, че: От самото появяване на Македония като независим субект на балканската политическа карта интересите към нея са много сериозни – не само от Русия и САЩ, но и регионални интереси. Европейската дипломация също трябва да бъде активна, но тук трябва да бъде ролята и на България. Коста Филипов потвърди, че е необходимо повече отношение на страната ни към кризата в Македония: Имаме дипломати, които това им е работата – да направят такава декларация, която хем да не разсърди управляващите в Република Македония, хем да покаже загрижеността на България за това, което се случва там, и за евентуалните последици в района. Ситуацията е такава, че само една искра може да запали един голям пожар. Александър Йорданов добави: България не може да бъде безучастен свидетел и безразличен наблюдател. Ние имаме и опита и възможностите, с които може да покажем, че България е европейският разум в този регион. Ние трябва да се противопоставим категорично на призивите за федерализация на  Македония откъдето и да идват те. Според Коста Филипов бъдещето на Македония е в сегашните нейни граници: Тя трябва да остане такава със своята териториална цялост и суверенитет и да се опита сама, ако може, да си реши вътрешните проблеми. Целия разговор чуйте от звуковия файл.

Веселин Марешки: Македония и България са братски страни, но политиците ни раздалечават и внушават за различията между нас

Македония и България са братски страни, но ние позволихме политиците толкова години да ни раздалечават и внушават, че различията между нас са по-силни от това, което ни обединява. Това заяви в лекция в Скопие кандидатът за президент Веселин Марешки, пише БГНЕС. Лекцията беше на тема "Българо-македонското икономическо сътрудничество - ключ към регионалната стабилност и просперитет" и беше изнесена по покана на Македоно-Българската стопанска камара. Десетки представители на бизнеселита на югозападната ни съседка бяха гости на събитието. "Македония е единствената съседна страна, с която нямаме нито директни полети, нито жп линия, а автомобилният път и от двете страна на границата е далеч от европейските стандарти", заяви Марешки. Той подчерта, че въпреки това над 500 000 туристи от Македония са посетили България през 2015 година, а хиляди млади македонци се обучават в българските университети. "Миналото и настоящето трябва да бъдат трамплин за развитието на двустранните отношения в бъдеще. България е в дълг към Македония и не е направила достатъчно, за да й помогне за приемането й в НАТО и Европейския съюз", каза още кандидатът за президент на България. Той изнесе и факти за бездействието на България - още от 2008 година Македония е изпълнила критериите за членство в НАТО, има подкрепата на всички останали страни-членки, но заради спор с Гърция за името на държавата въпросът е замразен. Марешки подчерта, че приемането на Македония в евроатлантическите структури е в интерес на цяла Европа. "България призна Македония преди 25 години, но сега не подава ръка, за да й помогне. Ако бъда избран за президент на България, първото, което ще направя в международен план е да поканя колегите си от Гърция и Македония на тристранна среща", допълни Марешки. По думите му е дошло време бизнесът от двете страни на границата да направи възраждане на отношенията между Македония и България. "Аз съм бизнесмен, но съм принуден да се изправя срещу статуквото, защото е дошло време да бъдем смели и да поискаме едно нормално бъдеще", завърши Марешки лекцията си пред представители на бизнеселита на Македония. "Бизнесът говори на един език и затова на нас не ни трябват преводачи. Бизнесът е този, който може да направи така, че държавите да се съобразят с него и да създадат условия и в България, и в Македония, при които търговията и инвестициите да се реализират по-бързо и по-добре", заяви председателят на Македоно-Българската камара Зоре Темелковски. "Винаги е хубаво, когато човек от бизнеса се опитва да влезе в политиката. Това е така, защото човекът от бизнеса много добре знае какви са проблемите, които съществуват за икономиката на държавата, какво пречи на търговията и на възможностите за по-добро развитие. Така бъде ли той избран може да направи конкретни действия, за да подобри положението", заяви по време на дискусията бившият кмет на Скопие и депутат в македонския парламент. По думите му на Балканите няма място за разделение, всички са братя и приятели и действията на различните стопански камари и бизнесклубове дават пример какви трябва да бъдат отношенията между държавите.

Новата руска офанзива в Македония

Москва отвори нов фронт на Балканите с насочени усилия към възпламеняването на македонската политическа криза. Целта е не само да се намалят перспективите на Македония за влизане в НАТО и ЕС, но и дори още по-застрашително, Балканите да се превърнат в конфликтна зона, която изобразява слабостите на Запада, както и да засили руското влияние.   Когато Югославия започна своята изпълнена с насилие раздяла през 1991 г. основната опасност за регионалната стабилност беше потенциалният конфликт за Македония, който да се разшири и до няколко съседни държави. Двадесет и шест години по-късно възможността за по-широк конфликт, тръгващ от Македония, отново надвисва над региона.   Македонският президент Георге Иванов ускори последната вътрешна криза като блокира образуването на правителство на Социалдемократическата партия (СДСМ). След последните избори през декември СДСМ успя да сглоби жизнеспособна коалиция с албанския си партньор – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ). Ако решението на Иванов не бъде отблокирано от парламента, то кризата ще се задълбочи и ще приеме етническо измерение.   Иванов се противопостави на албанската платформа – споразумение, подписано от трите албански партии и съдържащо специфични условия за влизане в управлението. Основните му елементи са признаването на албанския като втори официален език и по-равно разпределение на ресурси в регионите на страната, включително и в западните области на Македония, където преобладават албанците.   Албанският ДСИ реши да влезе в коалиция с опозицията от СДСМ по две основни причини – недоволство от управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ при прилагането на албанските искания и участието на ВМРО-ДПМНЕ в скандал с масово подслушване и други нарушения, които допълнително отдалечиха Македония от членство в НАТО и ЕС. ВМРО-ДПМНЕ не иска да губи контрол върху правителството, тъй като нейните лидери могат да се изправят пред криминални обвинения. Но без албанския си партньор ВМРО-ДПМНЕ няма достатъчното мнозинство от места за формиране на ново управление.   Съществуват два основни риска от създаване на конфликт – политическо разделение между славянските македонци и етническо поляризиране между македонци и албанци. В най-опасния сценарий албанските лидери могат да изоставят планираната коалиция и да потърсят други политически решения като териториална федерализация, ако политическото безизходно положение продължи неопределено време.   ВМРО-ДПМНЕ се опита да отвлече вниманието от разследванията срещу своята злоупотреба с власт като заяви, че албанската платформа ще раздроби националното единство и ще разруши държавата. От партията също така твърдят, че албанският премиер Еди Рама, който беше домакин на подписването на платформата в Тирана, се намесва във вътрешните работи на Македония и преследва програма за Велика Албания. И тук Москва излиза на сцената.   За Кремъл Македония осигурява още едно важно посегателство за разширяване на националните конфликти на Балканите и увеличаване на антизападните настроения. Засилената кремълск пропагандна офанзива съдържа две основни послания, които може и да са противоречиви, но целят да се харесат на различни публики.   За своите собствени граждани и чуждестранни партньори като Сърбия и Гърция, руските власти гледат на Македония, Босна и Херцеговина и Косово като на американски „проекти“, целящи да служат на американските и натовските интереси. И трите държави са изобразени като изкуствени и временни конструкции и трябва да бъдат спрени от влизане в НАТО и ЕС.   Едновременно с това, за да се хареса на македонската публика, Москва твърди, че антинационален преврат се извършва в Скопие под насоките на САЩ. Дори още по-застрашително, според руската дезинформация, която прониква в медиите и социални мрежи в региона, Вашингтон подкрепя разделението на Македония и Сърбия и създава Велика Албания. По този начин Кремъл се представя като защитник на македонската държава в борбата с албанския иредентизъм и предполагаемия мюсюлмански тероризъм.   Колкото по-отчаяна става ВМРО-ДПМНЕ в своето изключване от правителството, толкова по-вероятно е да повярва на обвиненията на Кремъл срещу албанците. Подобен подход може да стане самореализиращо се пророчество, ако албанските партии бъдат изключени от правителството, докато големите македонски партии продължават да се дуелират, оставяйки страната отдалечена от западните институции и изложена на руски интриги.   ВМРО-ДПМНЕ организира протести срещу СДСМ в повечето големи градове и формира „патриотични асоциации“, които протестират яростно срещу предполагаемото албанско доминиране на страната и осъждат подмолното чуждестранно влияние. Подобни движения са готови за скришните манипулации на Москва, включително и чрез финансиране и медийно отразяване.   Конфликт в Македония може рязко да ескалира и да обхване както Албания, така и Косово в защита на техните събратя по етнос, да преразгледа сръбската правителствена антиалбанска регионална кампания и потенциално да въвлече членките на НАТО като България, Гърция и Турция в свада на страната на различни действащи лица. Всяко искане за територия от една от страните ще ускори ревизионистките искания на другите с потенциал за открито насилие.   За да се обезвреди македонската криза и да се предотврати всяко разрастване на несигурността, Вашингтон трябва да стане по-активен и видим. Балканският регион бързо се превръща в тест за администрацията на Тръмп по отношение на използването както на морковите, така и на тоягите, за да се защитят западните интереси и европейската сигурност.   Силната дипломация може да бъде комбинирана с ангажимент за окончателното приемане на Македония в НАТО, независимо под какво име. Това ще наложи отблокирането на двете пречки пред македонския прогрес – пречката пред двуетническо коалиционно правителство, което остава отдадено на държавната цялост, и гръцкото вето на македонското членство в НАТО. Подобни ходове ще разубедят както паналбанските, така и пансръбските изкушения. И най-важното за САЩ – ще намалят руската намеса и провокации на все още лесно възбудимия регион.     *Януш Бугайски е американски експерт по външна политика. Работил е в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, а сега е старши научен сътрудник в Центъра за европейски политически анализи (CEPA).   По БГНЕС

Македония изпраща Плевнелиев с упреци

Официална Македония изпрати края на мандата на президента Росен Плевнелиев с упреци след едно от последните му интервюта, пише „Фокус“, пише Труд. Проправителственият вестник „Вечер“ и телевизия „Сител“ цитират министъра на външните работи на Македония, Никола Поповски, който заявява: „Щеше да бъде добре, ако досегашният български президент Росен Плевнелиев имаше широтата, визията и уважението към волята на македонските граждани, както я имаше президентът Желю Желев, по времето на когото България първа призна независимостта на Македония. Той трябваше да предпочете протягането на ръка и посланията на мира, отколкото да преследва митове и да подстрекава лъжливи заплахи и фобии“. Правейки сравнение между Желев и Плевнелиев, македонският външен министър констатира: „Желев беше голям човек, който заслужаваше нашето уважение, но това бяха други времена и други хора.“ В препоръката си „Плевнелиев да се огледа в Желев“ Никола Поповски е цитиран в „Стандарт“, телевизия „Канал 5“ и във „Фактор“. Според вестник „Нова Македония“ Поповски акцентира върху съжалението, че Плевнелиев не е имал визионерството на д-р Желю Желев. Телевизия „Нова“ цитира депутата от ВМРО-ДПМНЕ Зоран Илиовски, която смята, че „Уважаваме изявлението на досегашния президент на България, който гордо се похвали пред българската общественост, че не е посетил Македония по време на неговия мандат и между редовете изтъкна, че бил застъпник на изострянето на отношенията между България и Македония.“ Според Илиовски „Популисткото изявление на президента Плевнелиев е насочена предимно към българското общество и демонстрира мускули към Македония, като основание за гордост.“ Депутатът от ВМРО-ДПМНЕ смята, че в България безспорно ще се намерят хора, които да му ръкопляскат за подобно поведение, но с това няма да подобри отношенията между двете страни. Той отбелязва, че с политиката, която България води през последните години към Македония, отношенията между двете страни се влошават и недоверието между политиците се увеличава, като в крайна сметка България няма да успее да „дисциплинира“ Македония. В крайна сметка, според депутата Илиовски, „гневът на обикновените хора срещу България постоянно расте, както и съпротивата срещу македонските политици, ако те са склонни на някакви отстъпки.“ Според „Репортер“ и „Плюс Инфо“ акцентът в последното слово на президента Росен Плевнелиев се криел в тезата „Македония трябва да влезе в ЕС, но не и македонизмът“. Македонският „Фокус“ пише, че според Плевнелиев „македонизмът е антидемократична идеология, която няма място в ЕС“.

Президентът на Македония упрекна ЕС в нерешителност за мигрантската криза

  Нерешителността на Европейския съюз в борбата с последиците от сегашната миграционна криза и интеграцията на балканските държави поставя под заплаха сигурността на Македония и води до застоя на региона, предаде БГНЕС. Това заяви президентът на Македония Георги Иванов в речта си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Според него повече от 20 милиона мигранти от Азия и Африка вече са в непосредствена близост до външните граници на Европа, а "много от тях са вече в Европа и ЕС трябва да намери начини и механизми да защити своите граници, да гарантира сигурността на коридорите и да интегрира мигрантите и бежанците, но да не ги асимилира. " "Македония високо оценява двустранната помощ, ние предприемаме действия и вземаме решения за защита на нашата територия и територията на ЕС. Затова трябва да отбележа, че блокирането на процеса на интеграцията ни и нерешителността на Европейския съюз за справяне с миграционната криза застрашава сигурността на Република Македония", каза Иванов. Македонският президент добави, че, за да се контролира потока имигранти и бежанци през територията на републиката, се е наложило да бъде включена армията в защита на границата. Той подчерта, че така "успяхме да гарантираме сигурността на републиката." "Ако погледнем Европейския съюз, ще забележим, че в него се появяват пукнатини. Европейският съюз премахна границите между държавите, но не може да защити своите външни граници от най-сериозните кризи – миграционната криза и заплахата за сигурността. Миграционната вълна доведе до разхлабване на европейските институции и политики и тези провали са последователни", каза президентът на Република Македония. Той изрази съжаление, че Македония е независима държава в продължение на 25 години и от първия ден на своята независимост "се сблъсква с непосредствените заплахи, които идват от територията на Евросъюза и страните-членки на НАТО, както и от страни-членки на ООН", посочвайки миграционния проблем и международния тероризъм. "През последните 25 години нашият път към международно признание и интеграция се усложнява от това, че са налице твърде много пречки, изправихме се пред проблема с отричането на самоидентичността на Македония и на македонските граждани и всъщност по тази причина не ни дават възможност да се присъединим към НАТО и Европейския съюз ", изрази мнението си Иванов. Той посочи, че в продължение на пет години Македония е очаквала да бъде изпълнено решението на международния съд по спора за името на републиката между Гърция и Македония, но "то така и си остава неизпълнено до днес, което е ярък пример за неефективността и нерешителността на Европейския съюз". Президентът Иванов каза, че такъв подход към интеграцията на балканските страни в ЕС е довел до "застой на региона и засилването на агресивни тенденции." 

Посланикът на Македония: 500 000 наши граждани са посетили България през 2015 година

В рамките на туристическото изложение „Елате на Балканите“, което се провежда в Интер експоцентър туроператорите от България  и от балканските страни договарят детайлите по различни програми, които ще предложат на туристите в бъдеще, както и комбинирани програми за далечните пазари. Една от страните, с които България работи активно за привличане на туристи и създаване на общ туристически продукт е Македония. Сътрудничеството между България и Македония в областта на туризма е с огромни възможности, смята посланикът на Македония у нас Марян Гьорчев. Всяка година има ръст в обмена на туристи. През 2015-та година 500 000 граждани на Македония са посетили България, а през тази година се очаква броят им да достигне 600 000, каза още той. Македонските туристи проявяват интерес към ски курортите и тези по южното Черноморие, сподели той. Има посещения и на знаменити места в България, каквито са Велико Търново, Копривщица,  Преслав - всички места, които означават културоложки съзнания на македонците за близките отношения между България и Македония. Ние считаме България за приятелска и братска страна. В последните 5 години има ръст на посещаемостта на българите в Македония от 13%. Броят на българите, които посещават Македония, е 29 000. Смятаме, че и в 2016-та година ще има ръст. Това показва, че имаме много неща, които трябва да споделим. Гьорчев подчерта, че  общите туристически продукти между Балканските страни ще привлекат повече туристи:Регионално да действаме, да се обединяваме за туристическите оферти, особено морски туризъм, ски-туризъм, алтернативен туризъм, хайкинг, байкинг, езерен туризъм, манастирски туризъм, не само между нас. Например, конткретно за Китай ние можем да бъдем интересни като България, Македония и Албания заедно. Повечето туристи от България посещават Охрид. Често Скопие е спирка по пътя за Охридсткото езеро. Кухнята, забележителностите, нощният живот е това, което ги привлича, за да останат обичайно една или две нощи. Поясняват Петар Старделов и Владо Србиновски – от сдружението на туристическата индустрия „Асоциация Балкания“: Българите като туристи са добри клиенти, може да не правят прекалено големи разходи за пътуването си, но знаят защо идват и какво искат да видят. Най-голям е броят на туристите в Македония от Турция, Сърбия, Холандия и на четвърто място е България. Обикновено българите пътуват в почивните дни. Културните и природни забележителности и храната са това което оценяват високо. За предстоящите Новгодишни празници се търсят по-големите хотели и ресторанти, нощните клубове. Много хора ще прекарат новогодишната нощ на главния площад в Скопие заради богатата забавна програма.

Европарламентът настоя Македония да формира правителство идната седмица

Европейският парламент заплаши да отложи гласуването на Резолюцията за Македония, ако през следващата седмица в страната няма съставено правителство, съобщава Македонската информационна агенция. Високопоставени представители на Европарламента в Брюксел потвърдиха, че депутатите няма да приемат резолюцията, която преди това беше гласувана от Комисията за външни работи на Европейския парламент, ако до следващото им заседание на 14 и 15 няма развитие на ситуацията в страната, предаде БТА. "Ако на пленарното заседание в ЕП в Страсбург на 14 и 15 март трябваше да гласуваме резолюциите за всички държави от Западните Балкани, то ние официално отложихме гласуването на резолюцията за Сърбия, тъй като не искаме да влияем на президентските избори, които ще се проведат на 2 април. Същият е случаят и с Македония. Ако до 13 този месец няма развръзка относно избирането на правителство, то тогава резолюцията за Македония ще бъде отложена и заедно със сръбската ще бъдат гласувани на пленарното заседание на ЕП следващия месец“, каза източник на агенцията, пожелал анонимност. Във вторник с 54 гласа "за“ и осем "против“ Комисията за външни работи на Европейския парламент прие резолюцията за напредъка на Македония в европейската интеграция за 2016 г. По време на обсъжданията й евродепутатите се договориха за 28 изменения в нея, съдържащи термини като "Македония" и "македонски", които в петък бяха гласувани. С приемането на текста Брюксел потвърждава осмата позитивна препоръка на Европейската комисия за отваряне на преговори за членство на страната в ЕС, но при условие за пълното изпълнение на договора от Пържино и допълнителните реформаторски приоритети на ЕК. Македонският президент Георге Иванов отхвърли призива на ръководителя на европейската дипломация Федерика Могерини  да преразгледа решението си и да връчи мандат за съставяне на правителство на Социалдемократическия съюз на Македония, предаде БНР. Могерини отправи призива си след поредица от срещи в Скопие с лидерите на политическите партии в страната. "Всички политически лидери и особено тези, които имат институционални отговорности, имат задължението да намалят опасната реторика. Целта е да се избегне превръщането на политическата и институционална криза в междуетнически конфликт или, още по-лошо, в геополитически конфликт", заяви Могерини, която продължава своята обиколката в Западните Балкани с посещения в Белград и Тирана. Очакванията са да бъде оповестена общата позиция на държавите членки на ЕС за ситуацията в Македония.   По-рано Русия обвини Албания, НАТО и Европейския съюз в опит да наложат проалбанско правителство в раздираната от политическа криза Македония.   Социалдемократите на Зоран Заев обявиха преди дни, че са готови да сформират кабинет с парламентарната подкрепа на албанските партии, които от своя страна поставят редица условия за по-широка употреба на албанския език в страната, наравно с македонския. Българското министерство на външните работи съобщи, че следи с внимание и загриженост продължаващата политическа криза в съседна Македония. "След успешно произведените парламентарни избори в края на миналата година, очакванията бяха за създаване на стабилно правителство, което да има ясен мандат за провеждане на необходимите реформи, съгласно договореностите между всички политически лидери от Пържино. За съжаление до този момент това не се случи“, се казва  в писмен отговор на въпрос на БНР от пресцентъра на външното ведомство.

България първа по макроикономика, последна по социално развитие

България се представя изключително успешно в макроикономически план и тотално се сгромолясва по показателите на социалното развитие. Това става ясно от разспространен от Българската стопанска камара (БСК) доклад със статистически данни "10 години България в ЕС". По отношение на макро критериите страната заема най-високата оценка (1 от общо 6), а в сферата на социалното развитие е на предпоследната 5-та позиция. В общата класация по-добре от България се представят Унгария, Словакия и Македония. Румъния е в положение, подобно на българското, а само Сърбия се представя по-лошо, става ясно от данните на БСК, които сравняват постиженията в шестте държави за последните 10 години. Износът расте двойно, повишават се инвестициите В макроикономически план България се представя най-добре сред изследваните държави, сочи докладът на БСК, който ползва данни най-вече от Евростат и Световната банка. За десетилетие страната се е изкачила от 79-а на 50-а позиция в класацията по конкурентоспособност на Световния икономически форум. За 10 години след присъединяването към ЕС българският износ е нараснал над 2 пъти при средногодишен ръст от 8%. Като дял от БВП експортът се е увеличил от 41.8% през 2007 г. на 51.3% през 2015 г. През същия период вносът расте средногодишно с 4.6% "Структурните промени в българския износ са в полза на продукти с вложени повече знание и капитал. Като цяло, България следва тренда на сходни по параметри държави и в пакет с тях се доближава до средните за ЕС показатели. Въпреки това може да се заяви, че положителните промени са недостатъчно бързи. С това темпо не може да се говори за догонване на държави, с които бихме желали да се сравняваме, в обозримо бъдеще", изтъкват от БСК. Инвестициите в България, изразени в бруто капиталообразуване, нарастват с 4% през 2015 г. спрямо 2007 г., докато в ЕС28 те намаляват с 2%, става ясно от данните. Като дял от БВП инвестициите намаляват във всички страни от ЕС, като общият спад е с 3%. Той е най-сериозен в Румъния – 11.7%, следван от България – 7.3%. Увеличението за периода на държавния дълг в ЕС28 е с 67%, като най-голям е ръстът на задлъжнялостта на Румъния (4 пъти). Дългът на България нараства 2.2 пъти от 5 млрд. евро през 2007 г. до 12 млрд. евро през 2015 г., но въпреки това страната има едно от най-ниските нива на задлъжнялост в ЕС. Данъците върху потреблението като процент от БВП са най-високи в Унгария и в България, а върху труда са най-ниски в България. За програмния период 2014 г. - 2020 г. най-малко средства от кохезионния фонд са предвидени за България – 2.2% от всички средства (5.1 млрд. евро). "Независимо от сравнително по-малкия дял от общите средства през програмния период 2007 – 2013 г., постигнатите резултати в България са значителни: създадени са 6018 нови работни места, реконструирани са 1040 км. пътища”, се посочва в доклада на БСК. Най-добри обаче са резултатите в Унгария, Румъния и Словакия. Регрес в демографията и здравеопазването В същото време България е в много тежко положение по отношение на социалните показатели. Населението на България намалява с 5%, докато това на ЕС28 нараства с 2%, сочат данните. Прогнозата е до 2080 г. българските граждани да намалеят с 31% спрямо 2016 г., при очаквания населението на ЕС28 да нарасне с 2%. Почти 10 пъти е нараснала нетната емиграция у нас (от 2 958 души през 2007 г. на 28 727 души през 2014 г.), докато в Румъния е намаляла наполовина (от 303 800 през 2007 г. на 172 871 през 2014 г.). И като процент от населението броят на емигрантите от България е нараснал десет пъти – от 0.04% през 2007 г. на 0.4% през 2014 г. Детската смъртност у нас намалява с 25% при средно 21% намаление за ЕС28. Раждаемостта пък спада с 12% при средно 4% за ЕС. От изследваните държави най-висок ръст на БВП (по паритет на покупателната способност) на глава от населението отчита Румъния (52% - от 10.7 на 16.3 хил. евро), следвана от Словакия (28% - от 17.4 на 22.3 хил. евро), България (27% - от 10.7 на 13.6 хил. евро), Унгария (25% - от 15.7 на 19.7 хил. евро) и Сърбия (24% - от 8.5 на 10.5 хил. евро). Номинално най-висок БВП на глава от населението има Словакия (22.2 хил. евро), а България с 13.6 хил. евро БВП на глава от населението е в по-добра позиция само от Сърбия и Македония. Номиналната производителност на труда у нас е 44.4% спрямо тази в ЕС и е най-ниска спрямо останалите държави, включени в проучването. Цената на труда в България е най-ниска спрямо останалите изследвани държави, но нараства най-бързо. Спрямо 2007 г. тя е нараснала със 158%, докато в Словакия ръстът е 137%, в Румъния – 119%, а в Унгария - 96%. Средно за ЕС28 цената на труда е нараснала със 116% спрямо 2007 г. 7% по-малко са работните места в България спрямо 2007 г. В Румъния намалението е с 4%, а в Словакия – 3%. По отношение на разходите (евро на един жител) най-голям ръст бележат тези за здравеопазване (75%), следвани от разходите за ресторанти и хотели (54%) и за битово обзавеждане, оборудване и поддръжка (50%). С 34% са се увеличили разходите за хранителни продукти и безалкохолни напитки, с 33% - комунални разходи, вода, електроенергия, газ и други горива, 31% - за образование, 25% - за дрехи и обувки, 21% - за транспорт. В България с 80% нарастват разходите за здравеопазване на един жител по паритет на покупателна способност, докато в Румъния е налице ръст от 50%, а в Унгария и Словакия - по около 20%. Сред изследваните държави България е единствената, в която броят на професионално активните лекари на 100 000 жители намалява (-2%), докато в Румъния се отчита ръст от 23%, в Македония 18%, в Словакия 9%, а в Сърбия 6%. В ЕС28 броят на болничните легла на 100 000 жители намалява с 8%, а в България се отчита ръст от 12%. Мрачни перспективи в образованието Публичните разходи за образование в България продължават да са сред най-ниските в ЕС. През 2014 г. те съставляват 4.1% от БВП (под средната стойност за ЕС от 4.9%) и 9.7% от общите разходи на сектор "Държавно управление". Конвергентната програма на България за 2016-2019 г. предвижда разходите за образованието да намалеят до 3.2 % от БВП през 2019 г. и до 8.7 % от общите публични разходи, пише в доклада. Обхванатите в ранно детско образование (4-7 г.) в България са 89.3%, в Унгария – 94.5%, а средно за ЕС28 – 94.3%. Целевият показател за ЕС-2020 е 95%. Международното проучване PISA предоставя изключително тревожни резултати за качеството на средното образование и функционалната неграмотност на българските ученици, напомня още БСК. Всеки трети от българските ученици е показал резултати под критичния праг на постижения по природни науки. Процентът на демонстрираната природонаучна неграмотност от нашите ученици е 35.2% и е почти два пъти по-голям от средната за учениците от държавите, участвали в изследването PISA. Почти всеки втори български ученик (41.5%) е показал ниски резултати, под критичните, на теста PISA по четивна грамотност, което е два пъти по-ниско постижение от средното (20.1%). 42% от българските ученици са дали незадоволителни резултати, под критичния праг, на теста PISA по математическа грамотност – почти два пъти по-ниско от средното (22.5%). България има най-висок относителен дял на ученици с ниски постижения едновременно в трите изследвани области – 29.6%. На този фон показателят на ЕС 2020, изискващ делът на 15-годишните лица с недостатъчни умения по природни науки, четене и математика да е под 15%, изглежда почти непостижим за България. За девет години броят на учителите в България е намалял с 21%. Над 52% от персонала в предучилищната система е на възраст над 50 г., като 77.2% от тях са между 60 и 70 години. Твърде далеч сме от изпълнението на стратегическия показател на ЕС-2020 "40% дял на завършилите над средно образование от населението на възраст 30-44 години". Към момента, общо 26.9% от населението в България на възраст от 30 до 34 години имат завършено висше образование. Негативно въздействие върху качеството на обучение е ограниченото финансиране на научните изследвания в системата на висшето образование. Със символичните 0.07% от БВП за наука в сектор "висше образование” България е на последно място в ЕС, посочва БСК. Напредък в инфраструктурата По отношение на секторните политики България се представя най-слабо в категориите "администрация" и "правосъдие и вътрешен ред", а най-добре – в "туризъм", "инфраструктура" и "селско стопанство". След приемането на България за член на ЕС разходите за държавно управление намаляват от 41 на 29% от БВП. Сходни показатели има и Румъния (29.4% от БВП през 2015 г.). В ЕС28 тенденцията е обратна – публичните разходи се увеличават от 32 на 40% от БВП. Разходите за администрация (по паритет на покупателната способност на жител) в България се увеличават с 51% при среден ръст за ЕС28 от 12%. Въпреки това България остава държавата с най-ниски разходи за администрация на глава от населението (1096 евро/год.), с изключение на Сърбия, където годишно на глава от населението се падат по 1095 евро за издръжка на администрацията. Делът на заетите в публичната администрация у нас остава сравнително постоянен (около 7-7.5% от всички заети) и е съпоставим със средноевропейското ниво от около 7%. По-малко убийства, повече кражби на коли Умишлените убийства в България намаляват с 31%, в Румъния - с 28%, в Словакия - с 35%, в Сърбия - с 38%, а в Унгария - само с 6% през последното десетилетие, се посочва още в доклада на БСК. Регистрираните отвличания в България намаляват с 25%, в Унгария - със 73%, в Македония - с 43%, в Сърбия - с 31%, а в Словакия - с 233%. Като нетен брой, обаче, България е лидер в негативната гласация с 95 отвличания през 2014 г., докато в останалите държави броят варира между 3 и 11 броя. България е единствената държава сред включените в изследването, в която е налице ръст в регистрираните сексуални престъпления (от 448 бр. през 2007 г. на 610 бр. през 2014 г.). Броят на регистрираните обири в България намалява с 22%, в Унгария - с 37%, в Македония - с 41%, в Словакия - с 52%, в Сърбия - с 87%, а в Румъния - със 157%. Броят на регистрираните кражби на частни жилищни помещения намалява само в България (-21%) и в Словакия (-28%). Останалите държави, включени в изследването, отчитат ръст по този показател, като най-голямо е нарастването в Румъния (149%), следвана от Македония (114%) и Унгария (25%). Най-много кражби на МПС на 100 000 жители през 2014 г. са регистрирани в България (51 бр.), следвана от Унгария (49 бр.), Словакия (42 бр.), Румъния и Сърбия (по 27 бр.) и Македония (26 бр.). Най-много полицаи на 100 000 жители има в Сърбия (625 д.), следвана от Македония (522 д.), Словакия (415 д.), България (389 д.) и Румъния (265 д.). България отчита най-малък брой заподозрени в престъпления лица на 100 000 жители (570 души). В Унгария те са 1210 души, в Румъния - 1048 д., в Словакия - 943 д., в Македония - 832 д., а в Сърбия - 686 д. Най-много осъдени на 100 000 жители отчита Унгария (788 д.), следвана от Словакия (621 д.), Македония (588 д.), Сърбия (523 д.), България (440 д.) и Румъния (205 д.). Делът на висящите (чакащи) дела на 100 000 жители в България е най-малък (21%). Унгария той е 39%, в Словакия - 40%, в Румъния - 42%, а в Сърбия - 47%.

Американски учен: Македония не е пропаднала държава, трябва да влезе в НАТО

  Македония трябва да стане част от НАТО, включително и с временното наименование бивша Югославска република Македония. Това каза пред радио „Гласът на Америка” известният американски учен от института „Джон Хопкинс” във Вашингтон Даниел Сървър, пише БГНЕС. Македония не е пропаднала държава, независимо от факта, че на няколко пъти самата тя се довежда до ръба, но винаги намира изход в последния момент, казва Сървър, който е директор на програмата за управление на конфликти в института. Според него на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 11 декември, по всяка вероятност ще спечели сега управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски. „Аз не знам кой ще спечели, но очевидно Груевски все още е влиятелен. Лично аз очаквах разпространените записи да му нанесат голяма вреда”, казва Сървър и добавя, че има реални шансове за промяна на управлението, но това не означава, че опозицията ще спечели. На въпроса как може да бъде решен спорът за името на Република Македония между властите на Скопие и Атина, той казва следното: „Не вярвам, че ще се стигне до напредък. Груевски не вижда компромис, който той може да приеме. Гърците също не виждат компромис, който могат да приемат. Според мен би било добре Македония да влезе в НАТО, като БЮРМ, защото това е особено важно за отношенията вътре в държавата, тъй като албанците искат повече от македонците да са част от НАТО”, подчертава Сървър. Той смята, че това може да стане чрез обаждането на американския президент до гръцкия премиер, който да приеме това нещо. Но според него трудно това може да се случи, след като през 2008 г. Буш се опита да направи това, но не успя. Ако не се стигне до истински натиск срещу Гърция, която няма какво да загуби, има опасност самата Македония и македонците да се обърнат към Русия за подкрепа, а албанците от Македония да се обърнат за подкрепа към САЩ. Съществуването на този проблем американският експерт очаква да се отрази върху междуетническите отношения в самата Македония, което е много лошо за стабилността в региона, отбелязва още американският дипломат. 

България и Македония обединяват износа на земеделска продукция за Китай

  България и Република Македония могат да излязат на китайския пазар със своя земеделска продукция. Това заяви македонският министър на земеделието доктор Михаил Цветков след среща с българския си домакин Десислава Танева, пише БГНЕС. „България и Македония са малки земеделски производители, а световните пазари се нуждаят от големи количества земеделска продукция. Разговаряхме за износ в Китай, където вашата страна вече е представена. След месец-два към нея ще се присъедини и Република Македония, така че и на другия край на света ние отново ще сме съседи. В тази връзка обсъдихме опита, който България е натрупала от работата си на китайския пазар“, заяви министър Цветков. Страните от Централна и Източна Европа са организирани в асоциация, която има възможност да изнася земеделска продукция за Поднебесната. „Имайки предвид обаче, че България и Македония са съседни страни искаме да направим така, че по-лесно да получим достъп на този пазар, като обединим нашите усилия“, каза той. Министър Цветков смята, че двете страни трудно ще могат да изнасят пресни плодове и зеленчуци за Китай заради големите разстояния. „Република Македония е готова да изнася консервирани плодове и зеленчуци, консервирана месна продукция и вина. Нашата страна има прекрасни вина“, каза той и добави, че България също може да изнася такава земеделска продукция за този необятен пазар. Освен възможностите за сътрудничество двамата министри са обсъдили борбата с опасната болест нодуларен дерматит. Тя беше открита в началото на април по говедата в Хасковско и Старозагорско, а в момента е обхванала и други региони не само у нас, но и в съседните балкански страни. „Необходими са общи усилия и организация, за да се справим с тази болест, защото нейните преносители нямат граници. Това беше поводът да се срещна днес с министър Десислава Танева. Нашият разговор беше много плодотворен“, каза Михаил Цветков. Двамата министри са разговаряли и за българския опит в земеделието след приемането на страната ни в Европейския съюз. „Македония, която е страна - кандидат за членство в ЕС, ще се възползва от този опит и ще организира своите земеделски стопанства така, че да отговарят на европейските изисквания“, каза министър Цветков. Той съобщи, че стокообменът в земеделието между двете страни не е голям. Република Македония изнася за нас продукция за 20 милиона евро, а ние – за около 40 милиона евро. Според него тези данни не отговарят на възможностите и трябва да се работи за разширяването на взаимната търговия не само между двете страни, но и за излизането ни на трети пазари.

В. "Дневник", Македония: България и Гърция не могат да се договорят чии са македонците

Как така ние крадем, а гърците не крадат българската история, пита в. "Дневник", като изтъква, че двете страни членки на ЕС никак не могат да се договорят чии са македонците. Българските държавни ръководители през последните два дни не реагираха на изявлението на гръцкия президент Прокопис Павлопулос, че "Македония е гръцка", направено на честване във Воден, пише вестникът, предаде БНТ. Изданието отбелязва, че мълчанието на София на серия изявления на гръцки държавни представители за "гръцкия характер на Македония", или че "кръстникът е избрал грешно име за Република Македония" е станало вече традиция. Подобно отношение е учудващо, защото в българските политически, научни и други кръгове има единно мнение, че населението, което живее в Егейска Македония, е с български етнически характер, както и населението в Република Македония, за което се изнася тезата "един български народ в две държави", коментира вестникът. Време е за край на кризата, започваме заедно, цитира в. "Вечер" видеообръщение на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, качено във Фейсбук. Трябва да имаме визия и отговор на предизвикателствата, да се учим от собствените си грешки, за да бъдем още по-добри, каза Груевски в обръщението си към гражданите. Той изтъкна, че партия ВМРО-ДПМНЕ започва интензивна работа и ще се постарае до всеки гражданин и всяко семейство да стигне нейното послание, че ще направи живота на хората по-добър и Македония по-просперираща. В "Утрински весник" се съобщава, че снимките на избирателите, които ще бъдат включени в списъците за гласуване на парламентарните избори на 11 декември, ще представляват още един начин за проверка на достоверност на изборния процес. Тази практика се прилага за пръв път в Македония. Вестникът съобщава, че избирателните списъци ще бъдат публикувани за проверка от 28 октомври до 11 ноември, след което на 1 декември след евентуални корекции Държавната избирателна комисия трябва да ги утвърди и подпише.  

Красимир Узунов: Новите албански политически лидери в Македония поставят искания, които я федерализират

Трудно е да се каже какво ще се случи в Македония, при положение че новият парламент е, на практика, париран във фазата си на македонски политически блок и до голяма степен все повече прилича на парламента на Тирана с 4 албански и 2 македонски партии. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ президентът на агенция „Фокус“ Красимир Узунов, според когото балансите в парламента вещаят два възможни сценария – бърз политически взрив или задълбочаване на продължаващата политическата криза. Бързият взрив означава развръзка, свързана с разцвет на т. нар. "македонски национализъм", обясни той: Кръгът на преговори на Груевски се свеждат и стесняват само до "Демократичен съюз за интеграция" на Али Ахмети и може би това, което е останало от партията на Арбен Джафери, после на Мендух Тачи - "Демократична партия на албанците". Това означава, че македонските политически играчи - на първо място ВМРО-ДПМНЕ и веднага след това отделените с два мандата СДСМ трябва да преговарят с албански политически партии, които имат много сходна, да не кажа обща политическа платформа с определени политически искания, които наистина могат да взривят Македония. Албанските партии искат албанският да стане втори официален език за страната и икономическа равнопоставеност на Източна и Западна Македония, както и включване на албанските партии в преговорите с Гърция за името на страната, обобщи Узунов. Намирането на бързо решение, за каквото се настоява, означава промяна на конституционното име на Македония, знамето, химна и герба ѝ, допълни той. Албанците искат и 50% представеност в службите за сигурност, в полицията, армията и в държавните структури и институции: Ако приемем за база създаването на Македония след референдума за независимост и обявяване на отделяне от бивша Югославия и, като междинен жалон, Охридския мирен договор след гражданската война 2001 г., това означава, че ново поколение албански политически лидери, ново поколение водачи на албанските движения поставят нови искания, които неминуемо превръщат Македония във федерация. Македонските избиратели се разочароват, тъй като ръководствата на всички албански партии са отишли в Тирана в рамките на една седмица след изборите. Наблюдателите не вярват, че някоя от големите македонски партии би се съгласила да изпълни и половината от исканията на албанците, допълни Узунов:Ако Али Ахмети остане в опозиция, аз не виждам Македония, която не отива на още едни избори, ако не през май, то поне през септември.

Тръгва чистка на US посланици, които се месят в чужди избори и финансират проекти на Сорос! Македония е първа!

 Влиятелният конгресмен републиканец Кристъфър Смит обяви, че се разследва политизираната ролята на посолството в Скопие, съобщиха македонски медии, цитирани от БГНЕС. Той призова първият държавен секретар Рекс Тилерсон да уволни посланика Джес Бейли. Начело на група от шестима конгресмени републиканци Смит още в средата на януари поискал обяснение от посланик Джес Бейли за обвиненията, че посолството в Скопие работи в полза на отделни политически партии и финансира в Македония проекти на фондацията на Джордж Сорос. След като Бейли не е отговорил на писмото на конгресмените, Смит, който е член на Комисията по външните работи, заяви, че е необходимо внимателно разследване на дейността на посолството в Македония и уволнението на посланика. „Американският посланик не трябва да играе роля в сформирането на правителство и да заема страна при формирането на коалиция. Това не е работа на САЩ, нито на американските представители в Скопие. Ние катo група конгресмени, поставихме конкретни въпроси в писмото дали е имало или не сътрудничество на посолството с левите партии на изборите. Ние не можем да имаме роля в това. Трябва да настояваме за свободни и честни избори и за достъп до медиите, но в никакъв случай не трябва да заемаме страна. Този посланик е взел страна и трябва да бъде уволнен незабавно. Аз съм в Конгреса от 37 години, нечувано е нашият посланик в Скопие да заема страна в тези избори или всякакви други избори в миналото или в бъдещето… Ако е нарушили закона, ще отговарят“, заяви конгресменът за Македонското радио и телевизия (МРТ).   В писмото си конгресмените твърдят, че е имало „сериозни предупреждения, че през последните две години американската мисия в САЩ активно се намесва в партийните политически събития в Македония, както и в медиите и гражданския сектор в подкрепа на партии, медии и граждански организации, които са вляво от центъра – за сметка на тези, които са вдясно от центъра“. Уточнява се, че тази „подкрепа към левите партии е била проявявана в периода преди изборите, които трябваше да се проведат на 24 април, след това на 5 юли, най-накрая на 11 декември, а също в периода след последните избори, в които македонските партии преговарят за сформиране на ново правителство“, пише в писмото, изпратено на 17 януари. Конгресмените настояват Бейли да обясни каква роля е играело посолството на САЩ в тези събития и процеси. „Особено важно е да знаем дали и как позициите, които представлявал американското посолство в Македония съвпадат или не съвпадат с позициите на някои македонски политически партии“, пише в писмото. Конгресмените питат посланик Джес Бейли дали е вярно, че посолство избрала Фондация „Отворено общество в Македония“, по-известно като фондацията на Джордж Сорос, да реализира проекти, финансирани от американската организация за развитие USAID. „Вряно ли е, че дейността на фондацията е партизирана? Дали НПО-та, медиите и проектите, които финансира фондацията, работят по дневен ред, който отговаря на левицата в Македония?“, питат законодателите. Според тях възниква въпросът дали американски държавни пари се давани на фондацията на Сорос, за финансиране чрез нея на ляво ориентирани медии. Бейли е призован да обясни колко от медиите, финансирани от посолството или мисията на USAID са ляво, а колко дясно ориентирани. Конгресмените искат също да знаят дали посолството на САЩ е влияела да се приемат закони, ограничаващи свободата на медиите и журналистите, което се е случило в предизборния период. „Вярно ли е, че посолството на САЩ в Македония инициира медийни разпоредби, с които свободата на словото се ограничи по начин, който не е в съответствие с Първата поправка на американска конституция?“, питат конгресмените. Източник: www.bgnes.com 

Българското председателство на ЕС и "миражът" Западни Балкани

Единайсет години след приемането на страната ни за пълноправен член на Европейския съюз идва и времето на първото българско председателство на Съюза. От 1 януари 2018 г. София ще бъде средище на европейски политики, на опити за разрешаване на тежки проблеми и противоречия, на европейско административно струпване или на опити за дръзко визионерство на отделни мечтатели. Шест месеца, предвидени в европейския регламент като период за ротационно председателство, които не само поставят София пред огромно организационно и политическо изпитание, но и дават изключителен шанс на България да остави различими свои следи в бъдещото развитие на Съюза. Това е възможност за спечелване на респект и за предизвикване на  интерес както към ролята ни на страна-членка в ЕС, така и към онези европейски проблеми, които през специфичния ни поглед ще се превърнат в български прочит на приоритетите на европейското председателство.  В Римската декларация на ръководителите на 27-те държави-членки на ЕС, приета на 25 март 2017 г. се казва: „Ще действаме заедно, ако е необходимо с различни темпове и интензивност, но ще се движим в една и съща посока, както сме правели преди, в съответствие с договорите и като държим вратата отворена за онези, които желаят да се присъединят на по-късен етап. Съюзът ни е неразделен и неделим. В идните десет години искаме Съюз, който да бъде безопасно, сигурно и благодатно място, да бъде конкурентноспособен, устойчив и социално отговорен, да има волята и способността да играе ключова роля в света и оформянето на глобализацията.“  Ако направим смислов анализ дори само на този фрагмент от Римската декларация, можем да стигнем до следните изводи: След болезнената травма от Брекзит ЕС  ще търси начини да съхрани единството на своите членки и да предотврати бъдещи центробежни тенденции дори с цената на „различни темпове и интензивност в развитието“ на отделни страни или зони.  Очевидно е, че времевата рамка от израза „в идните десет години искаме Съюз, който да е безопасно, сигурно и благодатно място“ обозначава разбирането, че в продължение на едно десетилетие турбуленциите и проблемите след излизането на Великобритания ще се усещат най-остро. "Ключовата роля на ЕС в света и оформянето на глобализацията", за които се споменава също в Декларацията, означават както стремеж към по-високо качество на общата външна политика на Съюза, така и под „глобализация“ би могло да се разбира и роля на ЕС в глобалния свят, но и продължаване на тенденцията към глобализиране на самия Съюз като вътрешна структура, т.е. поддържане на неговия пъстър и мултикултурен облик.  Изводите от този анализ подсказват, че българското председателство ще се проведе в може би най-трудния период от развитието на ЕС – труден и заради назования проблем с Брекзит, но и много по-труден заради неназованите предизвикателства, които тепърва ще създават потенциални зони на несигурност и нестабилност. Тези предизвикателства обаче, макар и неназовани открито, все пак съществуват и би следвало да бъдат обозначени.  Парадоксално е, но решението на Великобритания да излезе от ЕС и цивилизационно-политическото напрежение в отношенията между ЕС и Турция не са различни или отделно взети събития и тенденции, а последователни, еднопорядкови явления от една и съща особено негативна линия на последици. И в двата случая става дума за много сериозно смислово и политическо разпокъсване, а дори и противопоставяне на двата компонента от сложното понятие евроатлантизъм. „Евро“ се изправя срещу „атлантизъм“. Оказа се, че страни-членки на ЕС и НАТО от позицията на европейската си интеграция и споделени принципи могат да влязат в безпрецедентно остра конфронтация с държава, която е член само на НАТО, но пътят й към ЕС е блокиран поради цивилизационни и ценностни разломи. А страната, символ на неразривната връзка Европа – САЩ, каквато е Великобритания, си тръгна от ЕС. Това означава, че вече има дълбок вакуум в понятието „евроатлантическа зона за сигурност“, да не кажем, че самото вътрешно противопоставяне между „евро“ и „атлантизъм“ е генератор на дълбока несигурност.  На този фон предстоящото българско председателство на ЕС, както например е отбелязано във външнополитическия раздел на предизборната програма на победителите в последните избори – ГЕРБ, ще трябва да се справя с последиците от Брекзит, но и с търсенето на нова балансираща формула за стабилност, която да компенсира нанесените смислови деформации в евроатлантизма.  България е страна от региона на Балканите, а Балканите отдавна са обезсмъртени с една великолепна метафора - заглавие на повест от великия Иво Андрич – „Прокълнатият двор“. Балканите и в частност Западните Балкани днес са един истински прокълнат двор, пълен със стари исторически вражди, открити въпроси, междуетническа конфронтация и в същото време с горещи очаквания всички натрупани досега проблеми да намерят свое решение след интеграцията на този регион в Европейския съюз.  България има шанс чрез своето председателство на ЕС, чрез своето визионерство и предложените приоритети да се превърне в своеобразен лидер на „прокълнатия двор“, поставяйки като неотменим акцент и стремеж пред ЕС ускорената интеграция на Западните Балкани. В противен случай отсега трябва да е ясно, че ако „Великобритания“ освен държава е и нарицателно на голям европейски проблем, то много скоро като нарицателно за начало на разпалване на стари вражди и огнища на напрежение на Балканите ще произнасяме името „Македония“. Ако Лондон стана символ на сътресения и разпад на традиционната основа на ЕС, то Скопие може да се превърне в символ на разпад на европейското бъдеще, преди дори още да се е случило за Западните Балкани. Но в „прокълнатия двор“ не е само Македония, но и Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Албания. Това са страни, които с политическа воля и граждански усилия замразиха много свои стари конфликти с идеята, че разтварянето на проблеми под общия знаменател на европейската интеграция ще доведе до тяхното обезболяване. Това бе смисълът на компромиса от Охридското споразумение през 2001 г., което стабилизира Македония след гражданската война там. Такава е и историческата стойност на споразумението между Белград и Прищина, подписано през 2013 г. в Брюксел.  Привличам особено внимание към онази точка на споразумението, в която Сърбия и Косово поемат ангажимент нито една от двете страни да не се възползва от право на вето и да не организира каквито и да е коалиции срещу другата, ако първа бъде приета за член на ЕС. Това бе подсказване, че в Белград и Прищина много добре са прочели негативния смисъл и пораженията, които нанесе на европейската интеграция повече от десетилетният спор между Гърция и Македония за името на Македония и в резултат на едностранната употреба на право на вето от Атина се стигна до продължителния блокаж пред Скопие по пътя му към членство в ЕС и НАТО. Продължителната изолация на Македония предизвика и изостри криза на идентичността, а оттам е на път да предизвика и изостри криза на държавността в тази република. Това обрича не само Македония, но и ангажираните към нейните проблеми съседни страни като Косово, Сърбия и Албания на отдалечаване от интеграционната им европейска мечта, а оттам носи и риска от превръщане на тяхната зона в поле за чужди на ЕС геостратегически интереси. Така – на практика – до институционалните граници на ЕС ще има сива зона на нестабилност и несигурност, вместо пространство с богат интеграционен потенциал.  Ако една от ключовите думи в Римската декларация е „глобализация“ и ако приемем, че тя носи и синонимното значение на мултикултурализъм, тогава можем да кажем и следното: прокълнатият двор на Балканите е една от най-ярките емблеми на мултикултурализма и глобализма като цивилизационно взаимно проникване. Те – Балканите – са истинска регионална молекула на глобализма.  Вече казахме, че излизането на Великобритания от ЕС и кризата между ЕС и Турция са еднопорядкови процеси, чиято последица е ценностно и смислово разпокъсване на съставките в понятието евроатлантизъм. Сега можем да кажем, че острата криза в отношенията на Евросъюза с Турция и невидимата, но могъща цивилизационна стена, която все по-отчетливо заплашва да отдели и да пренасочи в различни направления пътищата на Брюксел и Анкара, ще се отрази и върху европейската перспектива и на Западните Балкани.  Ако ислямът се приема не като различие с потенциал да обогати облика на ЕС, а като враждебна разрушителна заплаха за „християнска“ Европа, това неизбежно ще даде отражение и върху европейската перспектива на Западните Балкани. Сърбия е християнска, в Косово и Албания има силен ислям, Македония като етнически състав и вероизповедания е сложна държава на мултикултурната цивилизация, в чиято конституция нито една от религиите няма превес над друга. А колкото до Босна и Херцеговина – още от Дейтънското споразумение преди 22 години до днес тази държава олицетворява стремежа мултинационалното съжителство да бъде превърнато в потенциал за развитие, а не да бъде източник на конфликти. Впрочем, онези, които са чели книгата на босненския мюсюлмански лидер Алия Изетбегович „Ислямска конференция“, знаят, че още от 1970 г., когато е написана книгата, тя е запазила едно пророчество – че рано или късно европейската общност ще се превърне в съюз, където няма да има ксенофобия, етнически вражди и религиозни междуособици. Мечтата на един виден ислямски мислител, като Изетбегович, който е предвидил създаването на Европейски съюз само идва да докаже, че в това огромно пространство на пъстри цивилизации свое достойно място има и ислямът. Възможно ли е обаче предразсъдъците и враждебността, напрежението и подозрителността между цивилизациите да бъдат преодолени? Ако това е дълъг процес, той със сигурност ще трябва да премине и през българското председателство на ЕС.  И тук - никак не е изненадващо - шансовете България да изиграе истинска роля на стратегически визионер и цивилизационен помирител са заложени във формулата на бъдещото българско правителство. Категорично мога да кажа, че кабинет, съставен на пряка коалиционна основа между ГЕРБ и формацията „Обединени патриоти“, което ще означава демократичната партия от ЕНП – ГЕРБ  - да се съгласи с крайно националистически, антитурски и антиислямски условия на своите партньори, предварително обрича огромния външнополитически потенциал на България като бъдещ председател на ЕС на провал. Такова правителство ще породи като функция и ограничено разбиране за ЕС като затворен клуб на една доминираща цивилизация, която по-скоро се брани, отколкото да приобщава различията. Подобно разбиране ще превърне българското председателство на ЕС по-скоро във формален бюрократичен ангажимент, а Западните Балкани в размит и неясен образ, приличащ на мираж. И обратно – при ясно програмно правителство на европейската демократична визия, излъчено от ГЕРБ като кабинет на малцинството с програмен хоризонт до края на българското председателство и с ресурс да подготви следващи избори за Велико народно събрание, ще даде истинската историческа възможност на България да заяви своя ясна физиономия и да остави своя демократичен почерк върху облика и на ЕС, и на Западните Балкани.  В крайна сметка – нали и прокълнатите дворове трябва да бъдат поливани с надежда, за да дадат добри плодове.   

Джамбазки: Да се възстанови гражданството на наследниците на българи, останали в Македония

Евродепутатът Ангел Джамбазки призова България да върне гражданството на всички наследници на българи, останали след 1944 година в границите на Македония. Джамбазки присъства на конференция, посветена на  загиналите за освобождението на Македония българи, чиято памет се почита в деня на Свети Дух: Ние никога не сме отнемали гражданството на теми хора, те са били поданици на Царство България. Правим тежка политическа грешка, когато не възстановяваме това гражданство ад хок, както постъпихме през 90-те години с нашите сънародници са с еврейски произход. На второ място, ние трябва да имаме любезна, но твърда политика по отношение на властта в Скопие, по отношение на езика на омразата, опити да се фалшифицира тази история като неизменно,  незаобиколимо условие за каквато и да била интеграция на Република Македония, където и да било. От името на министерството на отбраната Иво Антонов отбеляза:Македонски въпрос ще има дотогава, докато географската област Македония е разделена и в част от нея управляват антибългарски режими. Аз много се надявам в скоро време тези части от Македония под чужда власт да придобият необходимата степен на демокрация. Конференцията е организирана от Македонския научен институт в София. Денят ще бъде отбелязан и с панихида в памет на загиналите за свободата на Македония.

Л. Кючуков: Македония загуби темпо на реформите заради авторитарния режим на Никола Груевски

Македония е забавила темпа на реформи заради авторитарния режим на Никола Груевски, подчерта дипломатът Любомир Кючуков на конференцията на Македонския научен институт, посветена на Деня на Македония и християнския празник Свети Дух. Македония загуби темпо - те са в посока на вътрешнополитическите тенденции за все по-затворено и авторитарно управление в рамките на модела Груевски, подчерта Кючуков, според когото въпросът пред Македония е дали вече не е непоправимо отклонението от желанието на страната за еврочленство. Бившият евродепутат Станимир Илчев припомни, че по редица спорни въпроси България не е достатъчно активна в политиката си към Македония. Илчев настоя за единност на сегашните евродепутати, но и предупреди: В момента, в който Македония започне, може би, за членство в Европейския съюз, тогава не просто някой ще се опита да търси македонци в Гоце Делчев и в Мусонище, а всеки ден ще говорят за преследването на македонците в България. Българската патриаршия абдикира от дебата за признаване на независимостта на македонската църква,подчерта от своя страна Горан Благоев: За Църква-майка на съвременната Македонска църква се смята Сръбската патриаршия. А днес Българската патриаршия знае, че има много повече основание да бъде Църква-майка на Македонската църква и именно с това съзнание следва да участва в църковната дипломация в региона.

Македония излиза от шока след наводненията

След преминалия шок от първите два дни в Македония се надяват ситуацията да се нормализира. Всички, които са били в опасност, са евакуирани и настанени в кризисни центрове в Скопие или при роднини и приятели, увери в предаването "Преди всички" Сузана Пауновска от Македонския червен кръст. По линия на Червения кръст са били раздадени са 3500 пакети с хигиенни материали и храна. Разчистват се терените след наводненията. От днес започва раздаването на облекла, обувки и средства за дезинфекция, съобщи още Пауновска. Като най-сериозен проблем, по думите ѝ, се очертават необходимите допълнителни средства и материали за реконструкция и възстановяване на къщите. Необходими са още кофи, лопати и средства за разчистване на дворовете след водното бедствие. Човешкият потенциал и позитивното отношение са много важни при справянето с последиците от наводнението, каза още Сузана Пауновска. Евродепутатът Андрей Новаков, който е в Скопие като доброволец, разказа, че първото предизвикателство е било да се намерят горива за отводнителните съоръжения, защото бензиностанциите в района на бедствието не са функционирали. Минералната вода е дефицитна стока и се наложи да се търсят известни количества, 20 тона минерална вода от България пътуват към Македония, съобщи още Новаков и допълни, че е видял семейства, които не спазват забраната на властите да пият вода от чешмите си. В такава ситуация човек има нужда от по-малко приказки и повече действия. Хората са отчаяни. Загубили са част от живота си, други са загубили близки. Тук е много тежко. Новаков е помогнал на македонско семейство да ограничи част от последиците от наводнението в дома си. В Клуба на ВМРО в центъра на Благоевград е организира събиране на помощи за пострадалите в Македония. Пунктът ще работи от 8 до 18 часа до петък, обяви Цона Кръстева, която се занимава с организацията. Хората в Македония са ни близки по кръв, памет и съвест и се чувстваме длъжни в този момент да им помогнем, сподели тя. Засега има постъпили дарения от детски дрехи и одеяла. Хората в Македония имат най-голяма нужда от вода, храна, която може да се отвори и да се консумира веднага, детски храни и памперси, уточни Кръстева.Българските спасителни екипи в Македония днес вече работят заедно, за разлика от предишните дни, обясни за "Хоризонт" главен комисар Николай Николов. Те работят по отводняване на селата край столицата Скопие. Все още няма открити от обявените за издирване хора след наводнението в нощта срещу неделя. 60 души са обявени за издирване, а 21 са загиналите. България изпрати в Скопие 22-ма специалисти, които да са в помощ на местните власти.Всички акценти по темата чуйте в звуковите файлове.

Открити са банкови сметки в помощ на пострадалите от наводненията в Македония

От посолството на Република Македония у нас съобщиха за откриването на банкови сметки, по които ще се набират средства в помощ на пострадалите граждани в резултат на природното бедствие, което сполетя Скопие и околните области на 6 и 7 август, предаде репортер на БГНЕС. Водната стихия отне живота на 22 души, над стотина бяха ранени, а други хиляда евакуирани. Освен загубата на човешки животи са нанесени огромни материални щети, включително е разрушена инфраструктура в Скопска и Тетовска области. От посолството на Република Македония отправят горещ апел за съдействие и осигуряване на хуманитарна и финансова помощ. Прилагаме данните за банковите сметки, на които могат да се изпращат даренията от юридически лица, институции и организации до Народната Банка на Македония: For payments in euros only Correspondent bank details: DEUTSCHE BUNDESBANK ZENTRALE Address: Wilhelm Epstein strasse 14 Frankfurt am Main GERMANY SWIFT BIC:MARK DE FF Bank details: NATIONAL BANK OF THE REPUBLIC OF MACEDONIA Address: bul. “Kuzman Josifovski Pitu” br.1 1000 Skopje MACEDONIA SWIFT BIC:NBRM MK 2X Final beneficiary: IBAN: MK07 1007 0100 0003 371 Name: Ministerstvo za finansii ------------------------------------------------------- Дарения от частни лица може да се изпращат по сметката на Червения кръст на Република Македония ЧЕРВЕН КРЪСТ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ Банка: Комерциjална банка АД Скопиje Ул. Орце Николов 2, Скопиje 1000 Сметка: 300 000 000 000 13325730522-11 Swift code: KOBSMK2X Iban: MK07300701000001228 Македонската страна се нуждае от следните най-належащи потребности, които следва да се изпращат до Центъра за справяне с кризи и Секретариата за европейски въпроси при правителството на Република Македония: 1. бутилирана вода; 2. Лекарства 3. пакетирани храни; 4. детски храни и памперси; 5. дезинфектанти .    Източник: БГНЕС

Германия помага на Македония да влезе в ЕС и НАТО

  Неминуемо е Македония да стане член на Европейския съюз и НАТО, също както е неминуемо Европейският съюз и Германия да направят всичко по силите си, за да може да се обезопаси европейската граница. Това ще помогне и на Македония за в бъдеще да няма проблем с нелегалните мигранти, заяви бившият федерален министър на отбраната Франц-Йозеф Юнг, пише БГНЕС. Той се срещна вчера в Берлин с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. След срещата с делегацията на ВМРО-ДПМНЕ Юнг заяви, че ЕС не може сам да се справи с охраната на външните граници на общността, което се вижда от примера с Гърция. Репортерът на БГНЕС припомня, че Атина отказа да охранява външните граници на Евросъюза и единственото, което правеше бе организирано да извозва стотиците хиляди незаконно влезли мигранти на север към Европа, дестабилизирайки по този начин не само страните-членки от Евросъюза, но на първо място Македония и Западните Балкани. Това съответно създаде заплаха пред функционирането на зоната за свободно движение Шенген и много държави от ЕС бяха принудени заради гръцките действия да върнат контрола по границите, изграждайки огради и изпращайки армията и полицията да ги охранява. Франц-Йозеф Юнг смята, че вътрешните граници на ЕС могат да бъдат отворени само, ако бъде обезопасена външната граница на регионалната организация. Той припомни, че като министър на отбраната на ФРГ е подкрепил членството на Македония в НАТО, но все още има един проблем, който трябва да намери решение. Юнг се надява, че с помощта на международната общност ще се намери решение на спора за името с Гърция. „Смятам, че този въпрос е много важен и в периода, когато бях министър на отбраната дадох своята подкрепа в спора за името във връзка с продължаването на евроинтеграцията на Македония. Гърция трябва да отдели въпроса за името от процеса на интеграция. С помощта на международните институции може да се намери решение на този проблем и Македония ще получи перспектива за членство в НАТО и ЕС“, каза германският политик. 

Филип Петровски: Крайно време е да се промени начинът на комуникация между Македония и България

  Призовавам за диалог и приятелство между Република Македония и България. Нека да покажем, че неразбирателството единствено и само вреди на отношенията между нашите приятелски държави. Това заяви директорът на Държавния архив на Република Македония Филип Петровски в ексклузивно интервю пред специалните пратеници на БГНЕС в Скопие Цветана Арангелова и Георги Пашкулев. Благодарение на Петровски бяха отворени досиетата и станаха известни злодеянията на тайната полиция УДБА на югодиктатора Тито. От разкритията стана ясно, че над 136 000 души са имали досиета. "Крайно време е да се промени начинът на комуникация между нашите два народа. Знам от хората, но и лично аз съм убеден, че България и Македония са приятелски държави. Аз нямам врагове в България и това е една близка нам страна, с която трябва да развиваме тесни отношения", каза той. За съжаление има хора, които не желаят това да се случи, много често връх взима пропагандата. "Смятам, че на това трябва да се отговори по следния начин: в Македония има хора, които гледат на България като на приятел, същото е и в България. Трябва в медиите и разговорите помежду ни да развиваме именно това", подчерта Филип Петровски. "Призовавам за диалог и приятелство. На едно интелектуално ниво да покажем, че противоречията само ни вредят", заяви той. Като добър пример Филип Петровски даде отношенията през последните години между Българската академия на науките /БАН/ и Македонската академия на науките и изкуствата /МАНИ/. "Смятам, че това е едно добро начало за сближаване на високо научно равнище. Постигнахме добри резултати. Трябва да продължим на същото ниво - дали между двете Академии, дали по време на срещи между интелектуалците в София и Скопие... По този начин ще докажем, че може да се създаде приятелска атмосфера", категоричен е Филип Петровски. Според него приятелските отношения между нашите страни не са просто необходими, те са задължителни на фона на бързо променящата се обстановка в света. "Ние виждаме колко бързо се руши светът, създаден след падането на Берлинската стена /1989 г./. Балканите се намират на огневата линия, мигрантските потоци заплашват да ни залеят. Това са големи опасности и предизвикателства, които само с общи усилия - македонски и български - можем да преодолеем", заяви Филип Петровски. Той предупреди, че мигрантският натиск не ни е отминал. Напротив през следващата пролет трябва да се подготвим за нова вълна. Според него е хубаво, че вече се обменя информация както между службите, така и на високо ниво. "Трябва да се разбере и България, и Македония се намират в един котел. Това означава, че ще трябва да търсим общи отговори на проблемите. И в тази връзка още веднъж ще призова крайно време е да оставим зад нас всички неразбирателства, да започнем диалог и заедно на тези географски ширини да се справим с предизвикателствата", подчерта Филип Петровски. Очаквайте втора част на интервюто с директора на Държавния архив на Република Македония, което ще бъде посветено на разкриването на досиетата.