29.04.2017

Резултати от търсенето

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Днес почитаме благочестива странница. Черпят 4 приказно красиви женски имена

 Днес почитаме св. преподобна Ксения Римлянка. Тя е била дъщеря на сенатор и носила името Евсевия, което означавало "благочестива". Нейните родители я сгодили за един сенатор. Тя била решила да посвети живота си на Исус Христос, затова напуснала избягала от дома си. Установила се на остров Коа. Там тя наела бедна къща и помолила да я наричат Ксения (странница). По-късно била посветена за дякониса. Тя водила възвишен живот. Колкото била строга към себе си, толкова била милосърдна и нежна към своите сестри. На днешния празник повод да почерпят имат четири красиви имена. Това са  Аксения, Аксиния, Ксения и Оксана. Житие на св. преподобна Ксения Римлянка Преподобна Ксения Римлянка се родила в Рим като дъщеря на знаменит сенатор и носила името Евсевия, което отговаряло на нейното религиозно настроение, защото Евсевия значи благочестива. Когато станала девойка, родителите й я сгодили за един велможа и сенатор. Иначе обаче мислила благочестивата Евсевия. Тя отдавна била решила да посвети целия си ангелоподобен живот на Иисус Христос. Времето на сватбата наближавало. Никой и не подозирал бурята в чистата душа на Евсевия, чиито мисли били устремени само към изпълнението на нейния свещен обет за целомъдрие. Усърдно се молила и най сетне взела едно смело решение: да напусне тайно родителския дом и да изчезне завинаги от суетния свят на римската аристокрация. Тежко било за нейното нежно сърце да причини такава скръб на благородния баща, на милата майка. Но по-скъпи от всичко за нея били словата на Спасителя: "Който остави... баща или майка... заради Моето Име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен" (Мат. 19:29). Възторжено съчувствие и всеотдайна преданост тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство. По поръка на своята господарка двете девойки раздали на бедните всичко, което скрито могла да отдели Евсевия от личното си притежание. Преоблечени в мъжки дрехи, снабдени с малко злато за най-дребните си разноски, те се промъкнали в потайна нощна доба през случайно отключените порти на бащиния дом и успели да се качат на един кораб за далечна Александрия. Оттам доплували до остров Коа, който се намирал на 54 километра южно от Халикарнас, в малоазийска Кария. На малкото островче Евсевия наела една бедна къщица и помолила своите спътнички за две неща: да я считат за равна на себе си и да я наричат само Ксения, което значи странница. Скрита зад това име, тя искала да заличи всички следи от своя произход и фамилия, за да не я открият родителите й. Верните и единомислени девойки изпълнявали безпрекословно желанията на своята предишна господарка и ревностно подражавали на нейния суров отшелнически живот. Само едно липсвало на тези предани Христови невести: те имали нужда от духовно ръководство и от защита на тяхната душевна чистота. Скоро Бог им изпратил подходящ отец. Веднъж Евсевия срещнала на острова един старец с почтен вид, който бил облечен в монашески дрехи. Тя го помолила да приеме за свои духовни дъщери нея и другарките й. - Аз мисля, че ти си епископ Божий.  - Кои сте вие? - Ние сме от далечна страна и търсим само едно - спасение на душите си. - Самият аз съм странник тук, идвам от светата земя. Аз не съм епископ, а игумен на манастира "Св. ап. Андрей" в Карийския гр. Милас. Старецът Павел се съгласил да поеме ръководството на римските подвижнички, ако дойдат в неговия град, гдето те купили дом и устроили малка църквица наблизо до катедралата, като избрали за неин покровител св. архидякон Стефан. Игуменът усърдно се грижил за малката девическа община и постригал в монашество Ксения и нейните другарки, към които се присъединили и други ревнителки на монашеското целомъдрие. Наскоро Павел заместил починалия миласки епископ Кирил. Новият епископ посетил малката обител и посветил Ксения за дякониса, въпреки нейното нежелание. Възвишен бил животът на дякониса Ксения. Тя приемала храна през ден, през два, а понякога и през неделя. Помнейки псаломските слова: "Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам" (Пс. 101:10), преподобната посипвала хляба, с който единствено се хранела, с пепел от кадилницата и го овлажнявала със сълзите си. Освен общата храмова молитва, тя скришом се молела в килийката си с вдигнати към небето ръце. Облеклото й било най-бедно. Колкото била строга към себе си, толкова тя била грижлива, снизходителна, милосърдна и нежна към своите сестри. Когато епископ Павел бил в с. Левкин и заедно с целия си клир чествал паметта на св. Ефрем Миласки пред неговите мощи, дошъл краят на преподобната Ксения Римлянка. Бележити са прощалните й думи към разплаканите сестри: - Сестри, вие проявихте много любов към мене. Продължете и нататък вашата любов, молете се за мене, аз умирам. Помолете и нашия отец Павел да се моли за мене, той толкова много се е грижил за душата ми. Апостол Петър казва: "Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем" (2 Петр. 3:9-10). И затова не бива да се леним, а трябва да бодърстваме. Бъдете бодри, сестри, бъдете готови да срещнете Господа с елея на добрите дела и с гореща любов! Отпратила сестрите, тя останала сама в храма и по пладне я намерили починала. Епископ Павел положил тялото й в посочения от нея гроб при стечение на голямо множество народ. След една година починала и едната от нейните другарки, която помолила останалата да разкаже, коя е била светата покойница. Така светът узнал и Църквата съхранила житието на преподобната Ксения Римлянка, отминала в блажената вечност през втората половина на V век на 24 януари. Житие на преподобната наша майка Ксения, в мире Евсевия В Рим живеел един знатен и почтен мъж, принадлежащ към съсловието на старшите сенатори, по вяра християнин, дълбоко благочестив, който имал единствено дете - дъщеря, на име Евсевия, която пазел като зеницата на окото си. Когато тя достигнала девическа възраст, един велможа, също от съсловието на сенаторите, помолил родителите на Евсевия да му дадат дъщеря си, за да я омъжи за сина си. Родителите й, като се посъветвали помежду си, я сгодили за благородния момък, равен на тях по чест и богатство, и вече бил определен денят, в който трябвало да се извърши сватбеното тържество. А девицата, преизпълнена с любов към Бога, пожелала да остане вечна невеста на нетленния Жених, най-прекрасния със съвършенствата си сред всички синове човешки, Самия Христос Господ, и да съхрани девството си завинаги. Но тя скрила желанието си от родителите, понеже знаела, че ако те узнаят, няма да искат и да чуят за това. Те биха я възпрепятствали по всякакъв начин и ту със съблазни и ласкателство, ту със заповеди, биха я принудили да сключи брак, още повече, че тя била единствената наследничка на всичките им богатства; биха пожелали да се утешават със съпружеството и с брака й. Блажената Евсевия имала две верни свои рабини, които от детството си били израснали заедно с нея и й служили с цялото си усърдие и преданост. Като се уединила с тях, тя им казала: - Искам да ви открия една тайна, но предварително ви заклевам в Господа Бога да не казвате никому това, което ще чуете от мен. Вие знаете, че родителите ми искат да ме омъжат, но на мен никога и през ум не ми е минавало дори и да помисля за брак. Твърде тежко е да изпълня това, което ме съветват родителите ми. Какво би означавал за мен такъв начин на живот? Само призрак, мъгла и сън. Чуйте ме: нека решим да водим заедно чисто житие и ако волята Господня благослови намерението ми, а вие последвате съвета ми и запазите в тайна това, което ви казах, тогава ще обмислим всичко, което трябва да направим. Повярвайте ми, че дори и родителите ми да узнаят за това и дори и да ме принуждават насила към брак, ако Бог ми помогне, те никога не ще бъдат в състояние да променят решението ми, дори и да ме предадат на огън, меч или на диви зверове. Като изслушали това, двете робини казали: - Да бъде волята Господня! Господарке, ние сме съгласни с твоето решение и се стремим към същото, към което се стремиш и ти. Желаем по-скоро да умрем с теб, отколкото да царуваме без теб. Като чула тези думи от робините си, блажената Евсевия прославила Бога. След това тези три девици, които имали еднаква любов към Христа, постоянно размишлявали върху това, какво да сторят, за да се осъществи желанието им. И молили Бога да им даде добър съвет. Започвайки от този ден, когато те с любов се предали на Господа, решавайки се на безбрачен живот, Евсевия, тайно от родителите си, раздала на нуждаещите се чрез ръцете на девойките всичко, което имала: злато, сребро и всички скъпи вещи. Девойките раздали и собственото си имущество, готвейки се за нищета заради любовта си към Христа. Когато денят на брака наближил и всички се готвели за него, блажената Евсевия, като се посъветвала със своите девойки, се преоблякла заедно с тях в мъжки дрехи и като взела само най-необходимото, излязла тайно от дома, тъй като вратите се оказали незаключени. Като се осенили с кръстното знамение, те се обърнали към Христа Бога с такава молитва: - Сине Божий, пребъди с нас и ни посочи пътя, по който да вървим, понеже заради любовта си към Теб, ние оставяме дома си и всичко, което е в него, и се решаваме да странстваме и да живеем в скърби, стремейки се към Тебе и желаейки да Те придобием. Като се помолили така със сълзи, те излезли от дома и потеглили на път, като едновременно плачели и се радвали. Те дошли до морето и като намерили кораб, готов да отплава към Александрия, си платили и се качили на кораба. Тъй като духал попътен вятър, след няколко дни достигнали Александрия. Като слезли от кораба, те отишли на един остров, наречен Коя, който отстоял на петнайсет хиляди крачки от Карийския град Галикарnас. Те преминавали от място на място, желаейки да намерят неизвестна местност, за да не бъдат открити от родителите. Като не се страхували, че могат да бъдат намерени на този остров, те отново променили мъжкия си външен вид на женски, и като наели неголяма уединена къщичка, заживели в нея, като благодарели на Бога, на Когото постоянно се молили и да им изпрати човек с духовен сан, който да ги облече в монашески чин и да се погрижи за душите им. Света Евсевия убеждавала другарките си, като казала: - Сестри, моля ви заради Господа: да запазим нашата тайна и да не казваме на никого за отечеството ни и за намерението, заради което сме напуснали дома си, а също така и името ми, за да не би родителите ми да ни намерят. Заклевам ви в Бога да запазите в тайна всичко това до края на живота ми и да не казвате никому за това, което се е случило с нас, или за това, което ще се случи. А ако някой ви попита за името ми, кажете, че се наричам Ксения, което означава чужденка; защото, както виждате, аз странствам, като оставих дома и родителите си заради Бога. Отсега и вие ме наричайте не Евсевия, а Ксения, тъй като аз нямам тук постоянно жителство, но., странствайки заедно с вас в този живот, търся бъдещия. В отговор другарките й обещали да запазят в тайна всичко, което им било казано, и от този момент светата Христова невеста започнала да се нарича Ксения. Веднъж, като излязла заедно със сестрите от къщата, в която живеели, и ето, те видели почтен беловлас старец, който идвал от пристанището, бил облечен по монашески и лицето му било подобно на лице на ангел. Като пристъпила към него, светата девица паднала в нозете му и плачейки, почнала да говори: - Човече Божий, не презирай странстващата в чуждата страна, не отхвърляй убогата сиромахкиня, не се гнуси от молбата на грешницата, но се уподоби на свети апостол Павел и бъди наш наставник и учител, какъвто е бил той за света Текла. Спомни си за въздаянието, приготвено за праведните от Бога, и ме спаси заедно с тези две сестри. Като чул това, Божият служител почувствал жалост и като гледал сълзите им, попитал: - Какво искаш да направя за вас? Тя отговорила: - Бъди наш отец по Бога и учител. Заведи ни там, където бихме могли да се спасим. Ние сме страннички и не знаем., къде да отидем. Срамуваме се да се покажем пред хората. На това старецът й рекъл: - Прости ми сестро! Аз съм грешен човек и съм недостоен за монашески сан. По Божия милост съм презвитер и игумен на неголямо събрание от братя в манастир, носещ името на светия и преславен апостол Андрей; а името ми е Павел. Като чула това, рабинята Христова прославила Бога, като казала: - Слава на Тебе, Боже, че чу мен, убогата, и ми изпрати, както някога на Текла, свети Павел, човек, който ще спаси мен и тези две сестри. Божият човек взел със себе си светите деви и отишъл с тях в град Милас. Там им намерил жилища на уединено място, намиращо се близо до църквата. Светата девица ги купила с парите, взети от дома, а след това построила неголяма църква в чест на свети първомъченик Стефан и в скоро време устроила женски манастир, като събрала няколко девици и ги посветила на Христа. Игуменът свети Павел се грижел за тях. Той постригал света Ксения и двете й слугини в монашески чин. И никой, чак до кончината й, не узнал откъде била тази света девица, по каква причина напуснала отечеството си и какво е истинското й име, а тя през цялото време се наричала Ксения, тоест странница. А преподобният Павел отговарял така на тези, които го питали за девиците: - Взех ги от остров Кои и ги доведох тук. Така всички мислели, че те са дошли оттам. Затова и манастира нарекли Кои, по името на острова. След немного време Кирил, епископът на този град, починал в Господа, а на неговото място бил избран Павел, игуменът на Андреевия манастир. След като приел епископски сан, той дошъл в девическия манастир и посветил Ксения, против желанието й, в сан на дякониса, тъй като тя била напълно достойна за него. Понеже тя, живеейки в плът, водела ангелски живот. Макар че, като дъщеря на сенатор, била възпитана в разкош и живеела сред всякакви удобства, тя се устремила към труден и подвижнически живот и намерила за себе си съвършено нови, необичайни и трудни пътища на постническо съвършенство. От въздържанието й се боели даже бесовете; победени от поста и от подвизите й, те бягали, като не смеели и да пристъпят към нея. Вкусвала храна на втория, или на третия ден, а много пъти оставала без храна и по цяла седмица. А когато настъпвало времето да приеме храна, тя не вкусвала нито зеленчуци, нито варива, нито вино, нито елей, нито градински плодове, нито нещо друго от хранителните ястия, а само не-много хляб, оросен със собствените й сълзи. Взимала пепел от кадилницата и посипвала с нея хляба. Вършела това през всички години от живота си, изпълнявайки пророческото слово: "Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам". При това тя по всякакъв начин се стараела да скрие това свое въздържание от другите сестри и само двете й роби-ни, живеещи заедно с нея, я наблюдавали тайно какво върши, и сами подражавали на добродетелния й живот. При това тя винаги била толкова бодра, че от вечер до сутрин престоявала цялата нощ на молитва, като простирала нагоре ръцете си. Сестрите й наблюдавали това през всички дни на живота й. А понякога, като прекланяла колене от вечерта, се молела до сутринта, проливайки обилни сълзи. Винаги служела така на Господа и правела това с такова смирение, че считала себе си за по-лоша от всички хора. А когато наближило времето, в което тази вечнопаметна девица и непорочна невеста Христова щяла да си отиде от този земен живот, настъпил празникът в памет на свети Ефрем, който някога бил епископ в този град. Блаженият епископ Павел се отправил с целия си клир към селището, наричано Левкин. Там имало църква в чест на свети епископ Ефрем, а в нея почивали честните му мощи. В този ден преподобна Ксения повикала всичките си сестри в манастирската църква и им казала следното: - Господарки мои и сестри! Зная каква любов проявихте, как търпяхте немощите ми и помагахте на мен, странницата. Сега ви умолявам: продължете докрай любовта си към вашата рабиня; споменавайте в молитвите си мен убогата, грешната и странницата, като умилостивявате Бога за мен, за да не ме затруднят греховете ми, но да мога, по вашите молитви, безпрепятствено да премина при моя Христос. Ето, вече се приближи кончината ми; душата ми силно страда и скърби, тъй като напускам тялото си без нужната подготовка. Сега нашият отец и господар епископ Павел не е тук. Затова, когато дойде, му кажете вместо мен: тъй рече убогата Ксения: заради Бога, честни отче, споменавай мен, странницата. Ти ме настави в пътя и ме въведе в този живот; моли се за мен, та да не ме посрами Господ в надеждата ми. Така преподобната благоугодила на Бога: за света тя била странница, а за небето - гражданка; била видима в плът, а се сравнявала с безплътните ангели; освободила се от тялото си като от дреха и стъпкала дявола като змия; считала всичко светско за смет, но съхранила непорочното си девство като безценно съкровище; с любовта си станала невеста на Христа, увенчала се с вяра, и на което се надявала, това и получила, и сега се радва в чертога на своя безсмъртен Жених. С молитвите си тя много помага на вярващите, понеже смъртта не унищожила силите й и не ограничила с някакви предели местата на благодеянията й. И тъй като тя извършила много добродетели заради Христа, и Христос ни явява много милости заради нея, приемайки светите молитви на възлюбената Си невеста. Няколко години след преставянето на света Ксения се преставил и преподобният епископ Павел, нейният духовен отец. Той също благоугодил на Бога докрай, понеже с молитвите му били прогонвани бесове и били изцерявани всякакви болести. Бил погребан в църквата "Свети апостол Андрей", където по-рано бил игумен, а светата му душа се явила пред Господа в славата на светиите. По неговото топло застъпничество за нас пред Бога, по молитвите на преподобна Евсевия, приела името Ксения, и по ходатайството на двете й свети рабини, да ни удостои Господ с милостта Си, сега и винаги, и във вечни векове. Амин. Източник: pravoslavieto.com

От „края на историята” към края на либералната демокрация

  След десетина години може да се окажем в свят, в който 100-те най-големи икономики ще са не на държави, а на корпорации     Проф. Васил Проданов До ХIХ  век капитализмът се развива при липса на каквото и да е проявление на феномена демокрация. Идеята за демокрацията, и то във версията на многопартийна представителна демокрация, се разгръща постепенно в най-развитите западни държави през ХIХ  в., а цялото възрастно население получава правото да гласува едва през ХХ  век. В развитите западни държави демокрацията се утвърждава като реалност под формата на либерална многопартийна демокрация, в която централна роля играе защитата на правото на частна собственост. Наред с това се говори за нелиберална демокрация, реална демокрация, формална демокрация. В марксистката традиция в края на ХІХ  и началото на ХХ  в. представителната демокрация в развитите западни страни се разглежда като „формална демокрация“ и „буржоазна демокрация“ – тя има класов характер и обслужва определена социална група. Това по същество е либерална демокрация, защото се опира на идеята за естественото и висше право на частна собственост и изобщо на правата на буржоазния индивид. Като такава формална демокрация се разглежда тя и в социалистическите държави от съветски тип. На нея те противопоставят идеята за „реална демокрация“, „народна демокрация“ – свързана с еднаквото отношение към собствеността на всички граждани, с всеобщо избирателно право и представително управление. В България всички възрастни граждани получават право на глас едва след 9  септември 1944  г. Социалдемокрацията в Германия, където за първи път в края на ХІХ  в. става възможно  да се създаде огромна (като състав) социалдемократическа партия, приема, че парламентарната демокрация, а не революцията, може да бъде инструмент за реализация на нейните цели. Във времето преди Първата световна война и непосредствено след това обаче социалдемокрацията не постига съществени резултати в това отношение. За разлика от периода след Втората световна война, когато съчетава кейнсианското регулиране на икономиката и социалната държава. В утвърдилата се след Втората световна война силна социална държава в развитите западни страни либералната демокрация е относително автономна от капитала. В рамките на тази държава тя се опитва да съчетае интересите на различните групи население, включително на наемните работници и капиталистите. Либералната демокрация е инструмент на социалната държава, а социалната държава с нейната голяма средна класа създава стабилност на либералната демокрация. По време на съветската перестройка обаче нейните идеолози започнаха да заличават постепенно разликата между формална и реална демокрация. Заговори се за „преход към демокрация“. Тази идея бе приета от бившите източноевропейски комунистически партии, които се социалдемократизираха, но зад нея всъщност се скри реалният преход към капитализъм. През 1989  г. идеолози като Франсис Фукуяма обявиха етапа, до който е стигнал този капитализъм, за най-висшето състояние на човечеството, за „край на историята“. В смисъл, че вече се намираме в най-добрата възможна форма на политическо устройство, която можем да си представим. Това обаче се оказа най-елементарна идеологема, която скрива реалностите на капитализма за милиони хора в Източна Европа, а и в останалия свят. Постепенният демонтаж на социалната държава от 80 -те години на ХХ  век в страните от капиталистическия център е неотделим от демонтажа на традиционната либерална демокрация и нейното трансформиране в неолиберална олигархична демокрация. Това се вижда на Запад дори от видни капиталисти, но остава незабелязано от повечето социалдемократизирали се представители на бившите комунистически партии. Ето какво признава по този въпрос в книгата си „Кризата на глобалния капитализъм“ не кой да е, а един от символите на глобалния капитализъм, либералът и усърден радетел за разпространение на „отворено общество“ и демокрация Джордж Сорос: „В глобалната капиталистическа система липсват силите, които да тласкат отделните страни в демократична посока. Международните банки и мултинационалните корпорации често се чувстват по-комфортно със силни, макар и автократични режими… Трябва да си кажем истината, че връзката между капитализъм и демокрация е в най-добрия случай съвсем слаба. Капитализмът и демокрацията се подчиняват на различни принципи. При капитализма цел е богатството, докато при демокрацията това е политическата власт. Критериите, чрез които те се измерват, са различни. При капитализма основна единица са парите, а при демокрацията – гражданският вот. Интересите, на които се предполага, че служат, са различни. При капитализма това е частният интерес, а при демокрацията е публичният интерес.“  Това противоречие според Сорос е било по-несъществено донякъде след Втората световна война с всеобщото избирателно право, наложено от социалната държава, смекчила крайностите на капитализма. Глобализацията сега обаче ни връща към острите противопоставяния между капитализъм и демокрация. Това се проявява например във факта, че навсякъде товарът на данъците се измества от капитала към гражданите (данъците върху капитала намаляват, докато другите форми на облагане, особено върху потреблението, продължават да нарастват). Пазарният фундаментализъм подкопава демократичния политически процес, а от своя страна неефективността на политическия процес става допълнителен аргумент в полза на пазарния механизъм. „Институциите на представителната демокрация, които за дълго функционираха добре в САЩ  и голяма част от Европа, са все по-заплашени, а гражданските добродетели, веднъж загубени, е трудно да бъдат възстановени“. Можем да говорим за два етапа на деградация и разпад на либералната демокрация в глобален план. В първия етап, започнал през 80 -те години с глобализирането на капитала, се извърши преход от либерална към неолиберална демокрация, която е всъщност маската на една глобална олигархизация   Това стана чрез следните пет основни механизма: 1 . Неолибералната глобализация обезсили националните държави и политиците в тях, подчини ги на корпоративния капитал. Ако вземем десетте най-големи икономики в света, ще видим, че сред тях е американската компания „Уолмарт“. Нейните годишни печалби са по-големи от тези на Австралия, Южна Корея, Индия. Сред първите 30  икономики на света през 2015  г. 10  са на корпорации, съответно Wallmart (американска) – на 10 -о място, State Grid (китайска) – на 14 -о място, China National Petroleum (китайска) – на 15 -о място, Sinopec Group (китайска) – на 16 -о място, Royal Dutch Schell (холандска) – на 18 -о място, Exxon Mobile (американска) – на 21 -во място, Volkswagen (немска) – на 22 -ро място, Toyota Motor (японска) – на 23 -о място, Apple (американска) – на 25 -о място, British Petroleum (британска) – на 27 -о място. През 2015  г. от 100 -те най-големи икономики в света 69  са на корпорации и само 31  са на държави. При това скоростта на обезсилване на националните държави, а с тях и на демокрацията, е огромна. Година преди това съотношението е 63  корпорации срещу 37  държави. За 12  месеца броят на корпорациите, които са по-големи от държавите, се е увеличил с 6 , а на държавите съответно е намалял с 6 . При тези темпове на промяна след десетина години може да се окажем в свят, в който 100 -те най-големи икономики ще са не на държави, а на корпорации. Това се оказва смъртоносно за либералната демокрация. Голямата част от капитала в тези корпорации не се облага с данъци поради това, че се крие в офшорни зони или поради трансферни размени на стоки вътре в тях, а политиците са все по-безсилни в опитите да реализират обещанията, с които са избрани. 2 . Глобализираният капитал разполага с гигантски лобита, които му позволяват да въздейства върху политиката. А тя съответно се превръща в техен инструмент – корпоративни марионетки променят закони и вземат решения в тяхна полза. Затова и корупцията се разраства в гигантски размери. 3 . Глобализираните културни индустрии и идеологически апарати са под контрола на големи, най-вече американски корпорации. Те създават илюзия за „свобода“, като в същото време обработват глобалното масово съзнание в размери, невиждани в историята. Неолиберализацията ги поставя изцяло на пазарна основа и главният фактор за функционирането им не е истината, а печалбата. Тя съответно може да се получи, не ако на преден план се извеждат факти и истини, а като се манипулират масите със скандали и страхове, долнопробни опростачващи и оглупяващи населението шоу продукции, които спомагат за консумация на съответната медия. Ето защо с началото на разпадните процеси в неолибераната демокрация се появи и истерията във връзка с т. нар. фалшиви новини. 4 . Създаден е нов мощен механизъм за поставяне под контрол на правителствата под маската на либерална демокрация. Това са хилядите финансирани от корпорациите, от американското правителство и различни други сили неправителствени организации в различните страни, които играят ролята на агентура за влияние, инструмент за извършване на „цветни революции“ и насочване в желаната посока на партии и институции – религиозни секти, тамплиери, масони, Ротари клубове, американски колежи и университети, всякакви фондации и аналитични и мозъчни тръстове. Така масовото идеологическо съзнание е обработвано от външни идеологически апарати, макар формално да се говори, че днес сме „свободни“ и „демократични“. Налагат се различни форми на компрадорска неолиберална демокрация ,  при която местните политици в много страни изразяват интересите на външни сили. Във формираното неолиберално идеологическо съзнание най-висшето състояние на човечеството е свалянето на ограниченията пред движението на стоки, работна сила, услуги, финанси с цел увеличаване на печалбата. Истинското общество е „отвореното“, за разлика от „затвореното“, „тоталитарното“, каквото е било до 1989  г. обществото в Източна Европа. 5 . Функционирането на партиите и на политиците в най-висока степен е зависимо от финансовата подкрепа на различни групи капиталисти. И най-добре това може да се види в работата на американското правителство и Конгреса, представяни като образец за демокрация. Неолиберализацията, поставяща политиката под контрола на глобалния капитал, рязко изостри противоречията. Разминаването между демократична форма и олигархично съдържание започва да се чувства все по-остро поради увеличаващото се количество губещи от глобалния пазар. Затова навсякъде в либералните демокрации изследванията показват, че днес доверието към политиците, плод на тази демокрация, е в пъти по-малко, отколкото преди няколко десетилетия. В САЩ  последните изследвания на „доверието в институциите“ сочат, че по отношение на Конгреса, президентството, пресата, банките, училищата, църквите днес то е два пъти по-ниско, отколкото през 70 -те години на ХХ  век. През 2012  г. дори възторженият гуру на либералната демокрация Франсис Фукуяма призна, че в САЩ  президентът Обама и демократите обслужват единия процент най-богати, а републиканците са „купени от Уолстрийт“, неравенството е огромно и ги няма левите да вдигнат революция.  Според проучване на „Галъп“ през 2016  г. в САЩ  едва около 8 % от избирателите имат доверие в американския Конгрес. Много автори вече дефинират сегашното състояние като постдемокрация“, „фрагментирана демокрация“, „олигархия“, „корпоратокрация“, „пост-истинна политика“, при която не фактите, не истините, не програмите, а манипулациите, лъжите, клюките, слуховете, маркетингът, шоуто, сплашването, страховете, образите на врага имат значение. Изследване на Принстънския университет завърши с категоричната оценка, че САЩ  са олигархия. Според данни на Евробарометър от 2004  г. само 33 % от европейците имат доверие в своите правителства и само 38 % се доверяват на своите парламенти, а доверието към институциите на Евросъюза е с тенденция към спад. През 2014  г. доверието към правителствата намалява на 27 %, а към парламентите – на 28  %. Около една трета от европейците смятат, че са в риск от бедност, всеки десети се чувства напълно изоставен от обществото. Това е една от причините за възхода на протестния и популисткия вот навсякъде за фигури, които ефектно отхвърлят съществуващата политика. В Италия например се бе стигнало до състояние, при което проститутките и мафиотите имаха повече доверие, а в Калифорния  избирането  на Арнолд Шварценегер за губернатор стана възможно, защото по онова време 39 % от гражданите смятаха политиците буквално за „мошеници“. При това положение партиите все повече се превръщат в празни черупки, състоящи се от професионални елити. Това кара Мануел Кастелс да каже, че се върви не просто към „край на идеологиите“, а към „край на доверието“ (11 ). Не е случайно, че почти навсякъде в Европа, където политиците се опитат да проведат референдум в полза на ЕС , избирателите гласуват против. Този отрицателен вот по същество е вот против политиците изобщо, израз на недоверие и негативизъм към всичко, което те правят. Публикуваният в началото на 2017  г. „Барометър на доверието“ – проучване, направено от маркетинговата фирма „Еделман“ през октомври-ноември 2016  г. сред 33  000  респонденти в различни страни, показва, че в глобален план има огромно падане на доверието към институциите на правителствата, бизнеса, медиите, неправителствените организации. Доверието в медиите (в 17  държави) е най-ниското, откакто се изследва този проблем (43 %), доверие към правителствата имат средно 41 % от респондентите. Рязко е паднало доверието също към бизнес лидерите и политическите лидери – то също е най-ниско, откакто се правят такива изследвания. Доверието към ръководителите на големите компании е паднало с 12 % в глобален план до 37 %, а доверие в правителствените лидери имат едва 29 %. Изследването показва още, че 53 % от респондентите са убедени, че цялостната система днес води до техния провал – тя е несправедлива и дава малко надежда за бъдещето. Дори сред елитите има загуба на вяра в съществуващата система – 48 % от тези, които по доходи се нареждат в горната една четвърт, смятат, че системата се е провалила, същото твърдят 49 % от хората с висше образование. Имаме глобална криза на доверието.Тя започна с рецесията през 2008  г., но като втора и трета вълна на цунами продължава в резултат на глобализацията и технологичните промени. Сегашните популистки движения се подхранват от липсата на доверие в системата и от икономическите и социалните страхове, включващи корупцията (при 40 %), имиграцията (при 28 %), глобализацията (27 %), ерозията на социалните ценности (при 25 %) и скоростта на иновациите (при 22  %). Мнозинството от глобалното население се тревожи, че може за загуби работата си в резултат на глобализацията (60 %), липса на квалификация и умения (60 %), имигранти, работещи за по-ниско заплащане (58 %), преместване на работното място в страни с по-ниска цена на работната сила (55 %), автоматизацията (54 %). Цикълът и мащабите на недоверието нарастват от появата на медийните „ехо-стаи“ в социалните мрежи, в които хора със сходни визии се нахъсват един друг и усилват нагласите си. Редица данни показват усилваща се дисперсия на авторитетите. Човек, който е същият като тебе по статус, се възприема за толкова достоверен източник на информация за ставащото например в една фирма, колкото е техническият или научният експерт – доверието към всеки от тях е едно и също, около 60 %. Много по-ниско е доверието към мениджърския състав – 37 %, а към лица от правителството е едва 29  %. Сред страните с най-голяма загуба на доверие в системата е Франция (72 %), управлявана от ляво правителство, Италия (72 %), управлявана също от ляво правителство (12 ). Това води до един втори етап, през който навсякъде по света неолибералната демокрация е в състояние на упадък и разпад. Робърт Макчесни нарече това, в което се превръща предходната либерална демокрация днес, „доларокрация“. Той я разбира като корпоративно подчинение на избирателната система, съчетано с налагането на пазарна логика на публичния живот. Тази маркетизация на демокрацията се съчетава според него с ширеща се деполитизация на американското общество. Макчесни смята, че „доларокрацията усилва три тенденции, заплашващи оцеляването на Америка: екологичната криза, военната експанзия и ерозията на гражданските свободи“ (13 ). Именно тя е предпоставка за ускорен растеж на неравенството, тъй като цялата икономическа политика е настроена така, че при разпределението на новосъздадения продукт нарастващата част отива към капитала, а не към труда, и то към определена част от представителите на капитала – единия процент (1 % ) най-богати. В своята книга „Демокрацията в упадък“ известният американски икономист Филип Котлър отбелязва, че светът „се характеризира с нарастваща концентрация на богатството, при което горните 1 % от най-богатите могат да печелят повече от 30 , 40  или 50 % от доходите на останалата част на една страна. За САЩ  това означава, че Конгресът се ръководи от концентрираното богатство, а не от народа, поради което и неговите членове нямат стимул да гласуват за една по-добра система… Демокрацията в нарастваща степен служи на тесните интереси на богатите“. Дори във Великобритания, тази най-стара демокрация, днес не един и двама наблюдатели говорят за разложение на британските партии. То се проявява в намаляването на членския състав, ниското качество на представителството, посредствеността на политическия елит. Най-ярък израз това намери в резултатите от Брекзита, изненадали политическите елити. Качеството на законодателството пада и много от новоприетите закони не работят. За да се повиши избирателната активност, се провеждат предизборни лотарии. В Калифорния пък черпят избирателите с безплатни понички, печени пилета и други лакомства, за да ги примамят да гласуват и да повишат избирателната активност. Кризата на представителството се проявява не само в засилващото се недоверие към политиците и политиката, но и в това, че изборите навсякъде стават процес, в който за привличане на избиратели все повече се ползват средства, които нямат нищо общо с рационалния избор – масовото включване в избирателните списъци на популярни фигури на футболисти, манекенки, артисти, журналисти, шоу звезди, естрадни певици, добили популярност участници във воайорското телевизионно предаване „Биг брадър“ и засилващата се роля на скандалите и компроматите, на негативната пропаганда и отричането на противника в предизборните кампании. Не партийните програми, а рекламата, в т.ч. с трансексуални скандални фигури, изглежда като все по-значим фактор за привличане на избиратели. Рекламните и пиар агенциите изместват политическите органи, които би трябвало да предлагат програми и послания на кандидатите. Протича процес на деинтелектуализация на политическите партии, на нарастваща неспособност от тяхна страна да предлагат идеали и смисъл за човека. Тази неспособност се компенсира чрез ефектен политически маркетинг, шоу и конструиране на страхове от различни врагове. В тези условия навсякъде в Европа, от Великобритания до България, непрекъснато никнат партии-еднодневки, които се опитват да заменят отчайващо изхабените стари формации, като издигат примитивни популистки програми и се опират на богати спонсори (15 ). С нарастващото социално неравенство и влошаване на позицията на предходната средна класа ,  с доминацията на хората, които смятат, че техните деца няма да живеят по-добре от тях, се срива базисната светогледна нагласа, на която се основава възходът на либералната демокрация през ХIХ  век, а именно вярата в прогреса, знанието, науката. Възходът на неолибералния капитализъм и кризата на либералната демокрация съвпаднаха с възхода на философските визии на постмодернизма, според които историята не върви в някаква позитивна посока, няма някаква насоченост и значими закономерности. В тази среда започна завръщане на средновековни суеверия  и загуба на вяра в научното познание Скоростно в големи региони на света започнаха да се строят джамии и църкви. Хиляди млади хора виждат своето бъдеще не в секуларен свят, а в ислямски халифат. Българският премиер Борисов заяви, че „само Господ може да ни спаси“. Текстът е от сп. „Ново време” (Продължава в следващ брой на ЗЕМЯ )

Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждан

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) 2. Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани 2.1. Предпоставки за икономически растеж и финансова стабилност През последните няколко години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно-ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления. На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др. На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите 16 на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток , Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. По отношение развитието на публичните финанси трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо решително увеличаване на публичните (текущи и инвестиционни) разходи и радикални промени (т.е. „пари плюс реформи”) в три основни направления:  образование (с акцент върху училищното образование);  здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа);  икономическа инфраструктура – основно води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации) и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища). Интегритетът на българското общество и устойчивото развитие на националната икономика изискват по-справедлива и рационална данъчна система. Необходими са (смели) реформи в нормативната уредба на данъчното облагане у нас, които:  да възстановят „достойнството” на подоходното данъчно облагане (чрез отмяна на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);  да намалят тежестта на косвените данъци върху потреблението (чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС, увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС и балансирана акцизна политика);  да повишат значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения). За оценка на въздействието се говори отдавна, но държавата все още е длъжник на обществото в това отношение. Крайно време е оценката на очакваните/действителните последици (разходи, ползи и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира подобаващо. Това ще гарантира:  по-добри, по-отговорни и по-прозрачни политически решения;  по-малко, по-ясни и по-качествени нормативни актове; 17  достойно (и национално отговорно) участие в нормотворческия процес на ниво ЕС. За осигуряването на качествен растеж на страната (на макро ниво) е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. За реализирането на качествен растеж на микро ниво е важно да се осигурят условията за т. нар. добър растеж в компаниите, който подсилва ефекта от създаването на стойност. Това означава съобразяване с концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Чуждите инвестиции до кризата не допринесоха съществено за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, те не доведоха до значима промяна в технологичната готовност и иновативното развитие на бизнеса. Това е така, тъй като голяма част от инвестициите бяха насочени към сектори с ниска добавена стойност - строителство, търговия, недвижими имоти. Усилията по привличане на чуждестранни инвестиции в страната следва да се насочат приоритетно към сектори с възможности за висока добавена стойност, като например:  електротехника и електроника;  информационни и комуникационни технологии;  аутсорсинг;  земеделие и хранително-вкусова промишленост;  машиностроене и по-специално транспортно оборудване;  транспорт и логистика;  здравеопазване и фармацевтика;  химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Стимулирането на земеделието от своя страна предполага необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност. Като цяло очакванията на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Особено чувствителни са инвеститорите по отношение на регулативните режими, които се нуждаят от сериозно опростяване. В дългосрочен план държавата следва да се намесва предимно с ограничен набор от икономически мерки, например чрез насърчаване на иновациите и на предприемачеството в определени сектори. Да се стимулират инвеститорите сами да намерят най-перспективните производства от гледна точка на възможностите за създаване на висока добавена стойност. 18 В краткосрочен план за реалния сектор е важно и първоначалното стимулиране на растежа посредством активизиране на вътрешното потребление - домакинско, колективно и инвестиционно. За целта е оправдано да се използват част от публичните ресурси. Изходни предпоставки Колкото и спорна да изглежда (от сегашна гледна точка) специализацията на България в рамките на СИВ, тя все пак осигуряваше номинални положителни темпове на растеж, но при натрупване на огромни вътрешни и външни дисбаланси. С разпадането на СИВ се разруши и съществуващия модел на икономически растеж. В продължение на няколко години след това България отбелязваше отрицателни прирасти на БВП, съпроводени с нарастваща безработица, галопираща инфлация и бързо декапитализиране на икономиката. Факторите допринесли за този спад бяха много, при това не само икономически. Безспорна обаче беше липсата на ясен икономически модел, който да се следва от бързо сменящите се правителства. Чак в началото на новото столетие се оформи (макар и по-скоро стихийно) някакъв модел на растеж, който беше основан на нарастващи обеми външно финансиране, водещо до нарастването на вътрешното потребление и съответно по-висок растеж. Това обаче беше съпроводено с рязко влошаване на текущата сметка на платежния баланс и нарастване на външната задлъжнялост на частния сектор. В условията на бързо нарастващ внос и растящо вътрешно потребление бюджетните приходи растяха с по-бързи темпове, отколкото БВП, което породи появата на бюджетни излишъци. Въпреки наличието на бюджетни излишъци, фискалната политика през тези години беше определено про-циклична, а номиналните размери на излишъците не можеха да компенсират прегряването на икономиката, намерило израз в нарастване на ценовото равнище и на преобладаващата част от финансовите и реални активи. Глобалната финансова криза и отражението й върху българската икономика всъщност сложиха край на един модел на развитие, който очевидно не беше устойчив в по-дългосрочен план. Основният проблем беше в структурата на чуждестранните инвестиции, която не беше насочена към търгуемия сектор, а преди всичко към недвижимите имоти и финансовия сектор. Такава структура на инвестициите насърчаваше предимно строителството, което е силно про-цикличен сектор и негативните резултати не закъсняха. Размерите на дефицита по текущата сметка надхвърлиха 25 % от БВП, което само по себе си бе много тревожно, но още по-притеснително бе рязкото влошаване на международната инвестиционна позиция, чиито негативни стойности преминаха границата на 100 % от БВП. Ако могат да се извлекат някакви позитиви от кризата, то те са свързани с необходимостта от преосмисляне на цялостния модел на развитие наложил се през последното десетилетие. Доколкото българската икономика продължава да изпитва недостиг на капитали, финансирането отвън по необходимост ще продължи да играе важна роля. Въпросът следователно се свежда до формата на това финансиране – дали трябва да се залага на възстановяване на потоците от преки чуждестранни инвестиции, или трябва да се форсира износът, който да осигури необходимите финансови ресурси за необходимите инвестиции в реални активи, които да осигурят устойчив икономически растеж. Експортно-ориентираният растеж като единствена алтернатива Експортно-ориентираният растеж се основава на насърчаване и подкрепа на износа, който да осигурява необходимите обеми от чуждестранна валута. Рационалността на този подход се корени във възможностите на външната търговия да бъде и източник на икономически растеж в смисъл, че помага за по-ефективното 19 разпределение на ресурсите както в рамките на отделно взета страна, така и между различни страни и региони. Освен това, износът е ефективно средство за въвеждане на нови технологии и придобиване на нови знания, което влияе стимулиращо върху растежа. С други думи, нарастването на износа играе важна роля в общия процес на икономически растеж, като оказва положително влияние както на търсенето, така и на акумулирането на капитали. От друга гледна точка, с нарастването на износа се увеличават и импортните възможности на икономиката, което също влияе благоприятно на растежа. Емпиричните данни категорично показват, че отвореността на икономиката и експортно-ориентираният растеж донесоха големи ползи за редица развиващи се страни. Многобройни са примерите както в Югоизточна Азия, така и в Централна и Южна Америка. През последните няколко десетилетия няма нито един случай на икономика, която да е регистрирала високи и стабилни темпове на икономически растеж, без това да е било съпроводено със значително увеличение на обемите на външната търговия. При избора на възможните политики в краткосрочен план следва да изходи от икономическите дадености, а те са, че българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност и външноикономическите фактори винаги са имали изключително важно значение за развитието. Тази особеност на националното стопанство се запазва и дори нараства през последните две десетилетия. Доколкото това до голяма степен е предопределено както от историческото развитие и географското местоположение, така и от редица икономически фактори, страната ни на практика няма разумна алтернатива на все по-тясна интеграция в европейското и световно стопанство. Въпреки че това се разбира и споделя както от всички икономисти, така и от всички политици, наличието на съгласие не прави задачата за оптимално използване на външния сектор по-малко сложна. Само до преди 25 години в политически разделена Европа страните от ЦИЕ нямаха възможността да се включат в международната тенденция на експортна ориентация. Разбира се, всички тези държави бяха фундаментално зависими от бившия съветски пазар, но функционирането на този пазар коренно се различаваше от това на глобалния пазар. Следователно, тяхната международна конкурентоспособност, критичен фактор за успешното експортно ориентиране, нямаше как да бъде измерена правилно, а ако въобще беше измервана се оказваше, че до голяма степен те са неконкурентоспособни на западните пазари, а техните потенциално конкурентни стоки срещаха високите бариери на протекционизма. Без да се навлиза в детайли, няколко фактора обясняват не само приложимостта, но и необходимостта от експортно-ориентирана стратегия.  На първо място, за много промишлени стоки, ограничените вътрешни пазари не предлагат възможността за развитие на производства, които да бъдат конкурентоспособни в международен план въз основа на икономии от мащаба. Тук трябва да се отбележи, че размерът на пазара силно зависи от доходите на населението, а не от размера на населението, както често грешно се приема.  Второ, конкурентните предимства, насърчаващи растежа, могат да бъдат използвани изцяло само ако националната икономика се ориентира към чуждестранни пазари.  На трето място, експортната ориентация подобрява специализацията и оказва допълнително положително въздействие както върху производствата, възползващи се от икономиите от мащаба, така и върху вноса на стоки, които се вграждат в продукцията, предназначена за износ. Тук трябва да се подчертае колко е важно една страна да бъде отворена към 20 вноса, който може да замени неконкурентоспособно вътрешно производство – главна пречка пред реализирането на конкурентоспособен износ, който се основава на вграждането на по-евтини и по-качествени вносни стоки.  Четвърто, в резултат от отвореността, експортно-ориентираните държави често се възползват не само от по-конкурентоспособен внос, но се радват и на ползите от трансфера на технологии и ефективни мениджърски методи.  На пето място трябва да се спомене ролята на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – в повечето случаи чрез тях навлизат нови технологии, които играят централна роля в успешния експортно-ориентиран растеж.  Шесто, ключов външен фактор за успешната експортно-ориентирана стратегия е отвореността, размерът и динамиката на международните/ регионалните пазари. Търговската либерализация, било то на глобално ниво или в рамките на регионални или дори двустранни споразумения за свободна търговия, генерира значим и позитивен стимул за отваряне на икономиката и предлага нови възможности за износ. Не бива да се пренебрегва също факта, че сътрудничеството с чуждестранни (както транснационални, така и малки и средни) компании често отваря външните пазари за вътрешната продукция и насърчава експортно-ориентирания модел на растеж. Може да се обобщи, че България трудно може да предпочете стратегия, която да не е базирана на нарастваща експортна ориентация. Създаването на условия за устойчив и висок растеж с реална възможност за догонващо икономическо развитие по неизбежност преминава през по-задълбочено участие в международното разделение на труда. Намаляването на загубите (и съответно увеличаването на печалбите) има нужда от последователна и дългосрочна икономическа и социална стратегия. Това определено не трябва да е за сметка на връщане към развитие, базирано на вътрешното търсене, което не би могло да доведе нито до растеж, нито до догонващо икономическо развитие, а в същото време, изглежда неустойчиво дори в краткосрочен или средносрочен план. Какво може и следва да се направи в краткосрочен план През последните години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления.  На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др.  На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото 21 международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност (подобен на този, установен в Румъния през октомври 2011 г.) с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток, Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. Експортно-ориентираната стратегия може да бъде подкрепена и от редица инструменти като някои от тях са:  Частично географско преориентиране по отношение на външната търговия и произхода на ПЧИ, както в рамките на ЕС (към по-динамични и конкурентоспособни партньори в т. ч. новите страни-членки), така и извън ЕС;  Ясни преференции към предпочитани сектори (виж списъка по-горе), без да се нарушават правилата за конкуренция на ЕС и чрез избягване на изкривяваща пазара намеса от страна на държавата в развитието на икономиката;  Внимателен анализ на възможностите за експортно-ориентирано заместване на вноса, което означава, че все по-голяма част от внесените стоки, 22 използвани в експортно-ориентирано производство, да се произвеждат в България от местни или чуждестранни (предимно малки и средни) компании, разбира се, при спазване на принципа продуктът да е със същото качество и по-конкурентна цена или да предлага същата цена, но с по-добро качество, или в най-оптималния случай, по-високо качество в съчетание с по-конкурентни цени и условия на доставка;  Подпомагане на експортно-ориентирания растеж на малките и средни фирми по три различни начина: включването им (като дъщерни дружества) в мрежата от производството и услуги на транснационалните компании, работещи в България за износ; превръщането им в автономни и преки износители на различни стоки и услуги (в началото предимно към съседните пазари като Румъния, Западните Балкани, някои от новите страни-членки, но също така към Гърция, Турция и Украйна) и най-накрая, развиване на конкурентните им предимства и успешното им конкуриране с чуждестранни компании в избрани сектори на българския потребителски (или инвестиционен) пазар (със специален фокус върху храните и други основни сектори, произвеждащи потребителски стоки);  Създаване на капацитет за структурно обновяване в рамките на даден сектор (от текстил до машини) на производствени предприятия в България, ръководени от транснационалните компании. Успехът на тези усилия със сигурност се нуждае от тясно сътрудничество с транснационалните компании, но също така и постоянно подобряване на бизнес средата в страната, както и следеното отблизо на развитието на международния бизнес, влияещ върху глобалната позиция и бизнес перспективите на съответните компании;  Структурно модернизиране, което обикновено означава по-високо ниво на технологиите, включени в производството, заетост на по-високо квалифицирани работници и по-висока вътрешна добавена стойност, което на определен етап да се съсредоточи върху изграждане на стратегически клъстери със значителни ефекти на синергия и разпростиране на положителните ефекти към различни сектори и области на икономиката;  Ефективното сътрудничество с експортно-ориентираните транснационални компании изисква продължителни усилия на изграждане на мрежа, както на нивото сътрудничество в областта на производството, така и на ниво правителство и неговите високопоставени представители, отговарящи за икономическите политики на страната;  Трябва внимателно да се идентифицират възможности произлизащи от трансферите от ЕС и как те биха могли да се използват по най-ефективен начин за подпомагане на експортно-ориентиран растеж, включително и експортната ориентация на малките и средни предприятия и структурната модернизация на производството и/или предоставянето на услуги от страна на чуждестранни предприятия, намиращи се в България. В заключение, България е малка и по-слабо развита страна с наслоени проблеми както от времето на плановата икономика, така и след прехода към пазарно-ориентирана икономика. Страната разполага с много ограничен вътрешен пазар, а нейната икономическа отвореност (и уязвимост) е значителна и продължава да нараства. От тази ситуация няма друг изход освен прилагане на икономическа стратегия, основана на експортна ориентация, не само въпреки вялото търсене на нейните основни външни пазари, но и заради намаляващата роля на други фактори, които допринасят за устойчивия растеж (главно ръста на вътрешното търсене). Инвестициите могат и следва да станат важен фактор за по-висок растеж само ако те са насочени в експортно-ориентирани, а оттам и конкурентни производствени дейности и услуги. 23 Ясно е, че експортно-ориентираната стратегия прави една малка икономика по-зависима от външни развития и може най-малкото временно да увеличи икономическата и финансова уязвимост. Въпреки това, другият подход, базиран на протекционизъм, растеж, генериран от вътрешното търсене и активно гледащи навътре политици и общество, не води до устойчив растеж, а още по-малко би могъл да роди конкурентоспособен играч в очертаващата се глобална среда на XXI век. Двойната задача на отговорната икономическа политика се състои в създаване на благоприятна среда за устойчив експортно-ориентиран растеж, но в същото време и в свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от по-високото ниво на уязвимост. Това в никакъв случай не е лесна задача, но пред малките страни не съществува друг път за реализиране на устойчив растеж и постепенно достигане на по-високо ниво на технологично развитие, структурна конкурентоспособност и в крайна сметка постигане на основната цел – по-висок (и устойчив) жизнен стандарт на голяма част от обществото. Необходими стъпки за прилагане на експортно-ориентиран модел на растеж Предвид степента на отвореност на икономиката, вътрешната икономическа политика трябва да се превърне в „производна” на външноикономическата, т.е. мерките на вътрешната политика трябва да се насочват към реализиране приоритетите на външната политика. В тази връзка могат да се откроят три основни момента в развитието на външноикономическите отношения на България, които следва да насочват външноикономическа политика занапред: глобализация, европейска интеграция, регионално сътрудничество. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тях, създават условия за предсказуемост и по този начин улесняват деловите среди. На основата на тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа. Всичко това подпомага превръщането на българския пазар в неразделна част от единния европейски пазар, представляващ област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. В по-конкретен план съществуват различни насоки за стимулиране на икономическия растеж чрез по-активно включване на българската икономика в международното разделение на труда. По-важните от тези насоки могат да се систематизират както следва:  Ключов фактор е повишаването на производителността и конкурентоспособността чрез внедряване на съвременни технологии и иновации. Освен традиционните инструменти (преки чуждестранни инвестиции, трансфер на технологии и ноу-хау) държавата следва да изиграе решаваща роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност. Крайната цел на такава политика и скъсването с многогодишната практика на износ на трудоемки стоки с ниска степен на добавена стойност в полза на капиталоемка продукция, която заема доминиращ дял във външната търговия на ЕС;  Смекчаване и последващо преодоляване на проблема с ниската конкурентоспособност на българските продукти, особено на селскостопанските. Постигането на тази цел ще изисква постепенно, но устойчиво нарастване на усвоените средства от еврофондовете и прилагане на целенасочена политика за развитието на селските райони;  Улесняване достъпа на българските фирми до единния пазар на ЕС чрез засилено участие в системата за взаимно признаване на сертификатите 24 и сертификационните процедури. Това ще намали значително разходите по износа особено в отраслите на млекопреработващата, месодобивната и месопреработващата промишленост, които са с признат огромен потенциал;  Идентифициране на фирмите с потенциал за излаз и конкурентно поведение в общия европейски пазар. Тези фирми следва да се подпомагат с целево насочени програми и проекти, включително по създаването на партньорски взаимоотношения с водещи чужди фирми. След закриването на Агенцията за малки и средни предприятия, тези функции следва да се поемат от Министерство на икономиката и отчасти от агенцията за чуждестранни инвестиции;  Насърчаване използването на инструменти като публично-частното партньорство при реализация на проекти финансиране от фондовете на ЕС;  Стимулиране инициативността и проактивното поведение на българските фирми за намирането на подходящи контрактори, включването им във високотехнологични субконтракторни вериги и в изграждането и функционирането на индустриални клъстери и предприемачески мрежи;  Облекчено кредититиране на износа и осигуряване на разнообразни финансови инструменти;  Осигуряване на държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити, насочено към фирмените и банкови кредити с цел създаване допълнителни стимули не само за износителите, но и за финансово- кредитните институции;  Търсене на възможности за данъчни и митнически облекчения за експорта, в т.ч. освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи; връщане на вече платени данъци и мита при износа; предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестранни .инвестиции по повод повишаване конкурентостта и експортността на местното производство;  Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро- и водоснабдяване и т.н.); транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи; паспортни, визови и др. преференции. Насоки за развитие на реалния сектор Необходимост от осигуряване на качествен растеж на макро и микро ниво Когато се търси растеж на икономиката, на преден план следва да излезе въпросът за качеството на този растеж. Многобройни са примерите от последните години, когато определени страни отбелязваха впечатляващи темпове на растеж в продължение на недълъг период от време, предизвикваха възхищението на наблюдатели и анализатори по цял свят и, разбира се, бяха сочени за пример. След това неизбежно се случваше „неочакван срив“ във финансовата система и икономиката като цяло, като основното обяснение за подобно развитие е лошото качество на растежа. За недопускането на подобен сценарий в бъдеще е необходимо да се съгласуват изискванията по отношение на качеството на растежа, едновременно на макроикономическо и на микроикономическо ниво. За осигуряването на качествен растеж на макро ниво е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. 25 За постигането на качествен растеж на микро ниво е важно да се направи разграничение между т. нар. добър растеж и лош растеж на ниво компания. Добрият растеж подсилва ефекта от създаването на стойност. Лошият растеж подсилва ефекта от изяждането на стойност. За целта би трябвало да се стъпи на концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на секторите, които са с най-висок потенциал за реализиране на икономическа добавена стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Какво следва да се направи в това отношение? От една страна трябва се извърши задълбочен анализ на секторите/отраслите на България, за да се откроят бизнесите, които притежават трайни конкурентни предимства, дължащи се на: местоположение, специфични природни ресурси, квалификация на работната сила и т.н. От друга страна е полезно да се провери кои бизнеси/сектори са най-успешни в процеса на създаване на икономическа добавена стойност в някои от водещите икономики на настоящия етап. Всичко това се оказва още по-важно като се отчете фактът, че българският капиталов пазар е сред формиращите се капиталови пазари, а изискваната норма на възвръщаемост на тези пазари е значително по-висока отколкото на развитите капиталови пазари на САЩ, Западна Европа, Япония и др. Това се вижда на много места във връзка с подходите, които прилагат международните инвеститори, когато определят цената на собст

Изследване: Мюсюлманите в България - с ясно изразена религиозна идентичност, одобряват политиките на Ердоган и Меркел

Мюсюлманите в България имат високо и нарастващо доверие към Турция и Германия, също така одобряват политиката на турския президент Реджеп Ердоган. Най-голямо доверие сред световните лидери имат към германския канцлер Ангела Меркел. Това показват резултати от проект „Нагласи на мюсюлманите в България – 2016”, пише Труд. Проектът включва представително проучване, осъществено от агенция „Алфа Рисърч” с финансовата подкрепа на Фондация „Конрад Аденауер“ и качествено проучване, осъществено с подкрепата на Нов български университет. Проведено е чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на изследваните лица през септември – октомври 2016 г. Анкетирани са 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са мюсюлмани по произход. От изследването става ясно, че мюсюлманското население запазва своя нисък социален статус. 63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева (при средно за страната 35%, според националните представителни проучвания); за 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лева. Това, заедно с чувството за безперспективност на населените места, в които живеят, стимулира не просто сезонно търсене на работа, а трайна семейна емиграция. 8.5% заявяват, че техни деца живеят трайно в чужбина със семействата си. От тях 20% са в Турция, 10% в Германия, 4% в Белгия, по 2% във Великобритания и Испания, по 1% – в Холандия, Гърция и Франция. За петгодишния период е нараснал 2 пъти делът на домакинствата, в чиито доходи има средства, идващи от близки в чужбина – от 5% през 2011 г. на 10% през 2016 г. В ценностната скала на мюсюлманите съжителстват традицията с модерността. Новото в сравнение с предишни изследвания е известно връщане към патриархалния модел на семейни отношения. Устойчиво най-високо се поставят семейството (96%) и родът (80%). След тях като много важни в живота се определят работата (78%), приятелите (68%) и религията (51%). Много важно значение се отдава на възпитанието на децата в уважение към: възрастните (94%), мъжа в семейството (88%), жената в семейството (86%), страната, в която живеят (75%), религията (64%). В сравнение с 2011 г., през 2016 г.се засилва ролята на родителите при вземането на важни за децата им решения. Промяна от по-либерално към по-консервативно отношение се наблюдава по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца и дори равенството в разпределението на семейните задължения. Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност. 86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок. 54% не се молят, 41% не посещават джамия. Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни (87% през 2016 г. ) и с повече от 8 пункта на дълбоко религиозните (20% през 2016). Вярват в Аллах 80% през 2011 г. и 77% през 2016 г. Вярват само във висша сила и/или съдбата 15%. През 2016 г. беше измерен делът на молещите се пет пъти на ден – 8.8%. Може де се предположи, че именно това е групата, чиято вяра в Аллах е най-силна и преживяваната религиозност най-дълбока Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот (50% през 2016). Наблюденията в теренните проучвания сочат, че тя се засилва по линия на пребивавалите в чужбина. За петгодишния период има ясно очертана тенденция на по-голямо придържане към правилата. Тези, които не постят по време на Рамазан, са намалели с повече от 10 пункта и са 30% през 2016 г.; тези, които ядат свинско, са намалели с повече от 10 пункта (25% през 2016). Много висок е делът  на правещите доброволни дарения ( освен задължителния зекят)  – 60% (от които 13% – често). Устойчиви са високите стойности на извършващите сюнет на момчетата (84%) и на погребенията по предписанията на Исляма (98%). Двата обреда имат силно символно значение за принадлежност към Исляма. По обсъждания в обществото въпрос за носенето на забрадки в училище – против са 55%, 30% нямат мнение и едва 15% го поддържат. Не одобряват жените да ходят навън с покрити лица (бурка, никаб) 54%, не могат да преценят – 24% и одобряват само, ако жената сама желае това, 21%. Въпреки придържането към Исляма, сред мнозинството мюсюлмани надделяват общочовешки (нерелигиозни) критерии за добро и зло. Беше направено сравнително измерване, отнасящо се до три прегрешения в Исляма – мюсюлманинът да се покланя и на други богове освен Аллах (многобожие), убийството и прелюбодейството. На въпроса  – кое е най-осъдителното от тях – 65% отговарят „убийството”, много по-малко – 24% – „многобожието” (което е най-тежкият грях според Исляма) и само 5% – „прелюбодейството”. За мнозина от общността продължава да е характерен религиозен плурализъм, но е налице спад в сравнение с 2011 г. 47% сега смятат, че няма само една вярна религия, а във всички големи религии се съдържат някои основни истини. Ислямът е единствената вярна религия (без в другите религии да се съдържат някои основни истини) според 20,5%. Открояват се с придържането си към този краен възглед мюсюлманите в гетата (62%) и имащите под основно образование (52%). Високо е нивото и при българоезичните мюсюлмани – 39% от тях са на същото мнение. В същото време само 6% от турците-сунити и 2% от алевитите отговарят по този начин. На междуличностно равнище се запазва доброто отношение към „другите“ – 74% отговарят, че имат приятели християни. В преобладаващата си част (81%) те смятат, че войните в Сирия и Ирак не са променили отношението към тяхната общност и само според 7% има влошаване. В междуобщностен план обаче се наблюдава известно обособяване. Чувствителен измерител е въпросът как трябва да се изучава предметът религия в училище. И в двете изследвания тези, които смятат, че религия трябва да се изучава и тези, които са против, са разделени почти по-равно (по около 50%). От смятащите през 2011 г., че трябва да се изучава религия, 55% са били на мнение, че децата от различните вероизповедания трябва да изучават всеки своята религия. През 2016 г. делът на тези, които смятат, че децата трябва да учат поотделно е нараснал (78%). Същевременно, ако през 2011 г. 44%  са били „за” това всички заедно да учат предмет религия, сега този дял е паднал на 17,2%. Точно тази значителна промяна говори за тенденция към по-голяма общностна затвореност. Друг измерител на междуобщностна дистанция е отношението към смесените бракове. Противниците на брак между мюсюлманин и християнка са 33%, а между мюсюлманка и християнин –  40%. Останалите или одобряват безусловно (респективно 37% и 28%) или поставят решението в зависимост от обстоятелствата (и в двата случая около 31%), т.е. тук дистанцията не е особено голяма. Дистанция е налице по отношение на бежанците. Сред мюсюлманите у нас се очертават две групи. Първата от тях (38%) е настроена рестриктивно – „България да не приема никого“. Втората (39%), се състои от по-умерени мнения – да има прием на бежанци, но той да бъде регулирани чрез квоти от ЕС, или чрез  ограничения от страна на държавата. Данните показват ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Българските мюсюлмани категорично отхвърлят шариата като регулатор на правни спорове. Едва 0.7% виждат в него нормативен източник, който да се прилага при спорове в общността. Мнозинството (57%) вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията. Същевременно е налице тенденция на известно отчуждаване от държавата и нейните институции. Има съществен спад в разбирането, че децата трябва да се възпитават в уважение към страната, в която живеят: голямо значение на това отдават 75% (88% през 2011). Вече не се интересуват от политика 52%, а през 2011 са били 30% – процес, който е общ за българските граждани през изминалите пет години. Външен фактор, който влияе върху религиозността на мюсюлманите у нас, е авторитетът на духовните лидери, получили своето образование извън България. 43% изказват предпочитание религиозните дейци да получават образованието си в български духовни учебни заведения, като за петгодишния период има спад с 13 пункта. В същото време се е увеличил с 5 пункта – на 12% – делът на тези, които смятат, че това трябва да става в Турция. 6% предпочитат за духовно образование Саудитска Арабия. Външният фактор, който бележи най-голяма динамика на влияние върху българските мюсюлманите, е Турция, с която те имат дълбоки исторически, културни корени и емоционална обвързаност. Традиционно високото доверие към Турция е нараснало с 9 пункта. Достига 69%, но не е така еднозначно, както преди пет години. Недоверието също е нараснало с 6 пункта и сега е 13%. Част от анкетираните са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо –  49% (при 19% неодобрение). Фетхуллах Гюлен няма голямо влияние сред българските мюсюлмани – събира общо 39% неодобрение и 9% одобрение, като интересът към него е по-силно изразен сред турците. Свързаното с Гюлен движение „Хизмет” има 3% одобрение и много голямо неодобрение – 42%. Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка на опита за преврат – 52%. Общо 29% изразяват по-скоро позитивни мнения – от тях 18% преценяват победата над превратаджиите като проява на единството на турския народ в защита на законността и демокрацията, а 11% – като ликвидиране на опасното влияние на Фетхуллах Гюлен. Други 24% по-скоро не одобряват действията на турското правителство – от тях 12% смятат, че се извършва разправа с политическите противници на управляващите,  и  други 12% – че се нарушават човешките права. Високо е неодобрението на терористичните организации Ал Кайда (68%) и Ислямска държава (64%). Одобрението към тях е съответно 0.5% и 2.8%, а нямащите мнение и в двата случая са около една трета. Огромното мнозинство от мюсюлманите в България отхвърля тероризма, като за петгодишния период техният дял забележимо е нараснал. През 2016 г. 89% смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи (ръст с 10 пункта), а само 1.1% са на мнение, че при определени обстоятелства той може да бъде оправдан (през 2011 г. 1.4%). След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия. За петгодишния период то е нараснало с 8 пункта и достига  65%. Макар и да се запазва много ниско, ръст се наблюдава и по отношение на  недоверието (от 5% на 17%). Динамика се наблюдава и в отношението към Русия –  52% доверие (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Доверието към Франция през 2016 г. е 47% (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Значително по-ниско е доверието към САЩ – 17% ( 9 пункта спад), а недоверието е 45% (28 пункта ръст), което говори за засилване на антиамериканските нагласи в общността. Нарастването на недоверието към посочените държави се дължи на по-голяма информираност за тяхната политика – през личните впечатления (работата в чужбина) и медийното осветяване на позицията им по глобални въпроси, свързани с исляма. През 2016 г. въпросът за рейтинга на държавите е съчетан с рейтинга на няколко водещи държавни лидери: Най-висок, след този на Реджеп Ердоган (49% положително срещу 19% отрицателно отношение) е рейтингът на Ангела Меркел – (45% : 24%). Непосредствено след нея е Владимир Путин (43% : 16%). Далеч по-назад е тогавашният президент Барак Обама с 23% одобрение и 28% неодобрение.  

Половината язовири са с нарушения, пари за ремонт няма, санкции почти липсват

 Половината язовири в страната са в неизправно състояние. Масови са случаите на неизпълнение на изискванията за безопасна техническа експлоатация на стените и съоръженията към тях, както и на неизпълнение на издадените предписания. Това става ясно от доклада за състоянието на язовирите, който прокуратурата оповести днес след няколкомесечни проверки. Той показва, че 81 язовира, от проверени 4390, са в предавариино състояние и се нуждаят от неотложен ремонт. Цялостната картина показва, че основната част от проверяваните язовири – 54,44%, или близо 2400, са в неизправно частично-работоспособно състояние или неизправно-неработоспособно състояние. Въпреки множеството инциденти с преливания на водоеми заради обилни валежи и снеготопене, някои от които с жертви и огромни разрушения, от есента на 2015 година до момента броят на неизправните язовири не само не е намалял, но дори се е увеличил. Издадени са 5736 предписания за подобряване на техническо състояния на язовирните стени, преливните съоръжения и основните изпускатели. Характерът на дадените предписания в много случаи е свързан с наложително обследване състоянието им, възлагане проекти за ремонт или възстановяване, приемане изготвени проекти, възлагане изпълнението на приети проекти, приемане на извършените ремонтни работи, като всички изброени дейности са свързани с финансиране, което не е планирано за 2016 г. И още един стар проблем, който засега не е намерил решение – констатирани са множество язовирни стени и съоръженията към тях с неизяснена собственост. В тези случаи се уведомяват областните управители, които поемат организацията и техническата експлоатация на язовирите докато съдът не се произнесе кой е конкретният собственик. Въпреки многобройните нарушения издадените актове за административни нарушения са едва 11 броя, а наказателните постановления – нула. Няма и нито един случай на реализиране на административнонаказателна отговорност в пълен обем. След писмена покана от страна на прокуратурата до шефа на ДАМТН, агенцията образува 13 броя административнонаказателни производства и съставя 5 наказателни постановления, но в нито един случай не налага принудителни административни мерки. В хода на проверката е установено още, че независимо от промяната в собствеността на язовир „Бели Искър“, в продължение на повече от 6 години не е издаден акт за публична държавна собственост, което е нарушение на Закона за държавната собственост /ЗДС/ от страна на областния управител. Едва след разпореждане на прокуратурата това е направено в началото на тази година. Пълният текст на доклада: I. На основание чл. 145, ал.1, т.З от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ Върховна административна прокуратура /ВАП/, по реда на надзора за законност, възложи извършването на проверка на национално ниво – по спазване разпоредбите на Закона за водите /ЗВ/, в частта относно поддържането в технически изправно и безопасно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях на територията на цялата страна. Организирането на проверката бе възложено на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, в рамките на контролните му правомощия по отношение на язовирните стени и съоръженията към тях, възложени с обнародването на ЗИДЗВ в ДВ, бр.58/31.07.2015 г. Проверката се реализира от създадената в структурата на специализираната администрация към ДАМТН главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. В резултат на създадената организация главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ извърши проверки на 4390 язовира. В преобладаващите случаи, извършените проверки установяват неизпълнение на изискванията за безопасна техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и масово неизпълнение на издадените предписания. Основната част от проверяваните язовири – 54,44%, са в неизправно частично-работоспособно състояние или неизправно-неработоспособно състояние. Спрямо есента на 2015 година (54,23%) има незначително увеличение. Установени са 81 броя язовири в предавариино състояние. Издадени са 5736 броя предписания за подобряване на техническо състояния на язовирните стени, преливните съоръжения и основните изпускатели, свързани с безопасната техническа експлоатация, с цел привеждането на язовирните стени и съоръженията към тях в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Характерът на дадените предписания в много случаи е свързан с наложително обследване състоянието на съоръженията, възлагане проекти за ремонт или възстановяване, приемане изготвени проекти, възлагане изпълнението на приети проекти, приемане на извършените ремонтни работи, като всички изброени дейности са свързани с финансиране, което не е планирано за 2016 г. Констатирани са множество язовирни стени и съоръженията към тях с неизяснена собственост. В тези случаи, съгласно предвиденото в чл.138б от ЗВ, са уведомявани областните управители, които следва да осъществяват организацията и техническата експлоатация на язовирите до влизането в сила на съдебното решение, с което се установява собствеността или до установяване на собственика. Въпреки многобройните нарушения няма предприети принудителни административни мерки по чл.199б от ЗВ. Съставените в резултат на проверките актове за установяване на административни нарушения са само 11 броя. Липсват данни за издадени наказателни постановления, както и за реализиране на административнонаказателна отговорност в пълен обем. Поради това и на основание на чл.145 ал.1 т.6 от ЗСВ, ВАП изготви предложение до председателя на ДАМТН – да предприеме необходимите организационни мерки за активизиране на дейността по налагане на принудителни административни мерки и по реализиране на административнонаказателната отговорност. В изпълнение на така изготвеното предложение председателят на ДАМТН ни уведомява, че във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност са издадени 5 броя наказателни постановления по образувани общо 13 броя административнонаказателни производства, като същевременно не са намерили основания за налагане на принудителни административни мерки. С възлагателен акт от 13.01.2017 г. на ВАП е възложена допълнителна проверка на ДАМТН – в съответствие с нормативните изисквания за техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, съобразно експертната компетентност и притежаваната от представителите на ДАМТН професионална квалификация, да установят и посочат язовирите и/или съоръженията, при които е налице най-висока степен на неизпълнение на тези изисквания и едновременно с това е налице най-сериозна опасност от възникване на аварии и съответните вредни последици за населението, както и в какво се изразява неизпълнението конкретно за всеки от тях. По отношение на така определените язовири и съоръжения да се предприемат спешни мерки – нови предписания с изключително кратки срокове за изпълнение, принудителни административни мерки и други неотложни дейности по реда на чл. 145, ал.2 от ЗВ с цел предотвратяване или ограничаване на вреди в случаи на опасност от наводнение. По искане на ДАМТН и предвид лошите метеорологични условия през периода на м. януари – м. февруари 2017 г. срокът на проверката е продължен до 13.03.2017 година. До настоящия момент е изпълнено указаното по т. 1 от възлагателния акт, като са определени и посочени 205 броя язовири и/или съоръжения на територията на цялата страна, при които е налице най-висока степен на неизправност и същевременно опасност за населението. II. Върховна административна прокуратура извърши проверка по реда на надзора за законност, по спазване разпоредбите на Закона за водите и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, по повод сигнал за опасност от бедствие, поради забавяне на процедурата по изпълнение на проект за ремонт на язовирната стена на язовир „Бели Искър“ и прилежащите й съоръжения. Проверката установи следното: Със ЗИДЗВ, обнародван в ДВ бр.61 от 2010 г., статутът на язовир „Бели Искър“ е променен от публична общинска на публична държавна собственост. В Приложение № 1 към чл.13, ал.1, т.1 от същия закон язовир „Бели Искър“ е включен под т. 5а в списъка на комплексните и значими язовири. С решение на технически експертен съвет, назначен със Заповед № РД-02-14-586 от 27.07.2016 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е приет „Анализ на техническото състояние на язовирната стена на язовир „Бели Искър“ за периода 14.06.2012 г. -12.06.2015 г.“В цитирания анализ е дадена оценка за състоянието на язовирната стена на язовир „Бели Искър“ и прилежащите й съоръжения, относно тяхната конструктивна и технологична сигурност и влиянието им върху околната среда, като „неизправно – частично работоспособно състояние“. Съгласно чл. 48, т.2, б.“б“ от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, влязла в сила на 14.10.2016 г., когато техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея се определя като „неизправно-частично работоспособно, се налагат ограничения в натоварването и се предприема ремонт. Предвид приетата от техническия експертен съвет негативна оценка за състоянието на стената на язовир „Бели Искър“ и прилежащите й съоръжения и с цел предотвратяване на негативни и опасни последици в региона, с Разпореждане от 12.01.2017 г., на основание чл.145, ал.1, т.6, вр. с ал.З от Закона за съдебната власт, на всички оторизирани от закона с конкретни задължения и правомощия държавни и общински органи и дружества е разпоредено предприемане на спешни координирани мерки за извършване на рехабилитационни и укрепителни работи на язовирната стена и съоръженията към нея, както и създаване на необходимата организация за непрекъснатото спазване на наложено ограничение в натоварването и поддържането на водното ниво до приключване на рехабилитационните и укрепителните работи. В хода на проверката е установено, че независимо от посочената промяна по отношение на собствеността на язовир „Бели Искър“, в нарушение на Закона за държавната собственост /ЗДС/, в продължение на повече от 6 години и до настоящия момент възникването на право на собственост в полза на държавата не е удостоверено по надлежния ред – чрез издаване на акт за публична държавна собственост. С Разпореждане от 18.01.2017 г., с оглед правомощията и задълженията на областния управител на София област по чл.70, ал.1 от ЗДС и чл 102, ал.2 от ППЗДС, на основание чл. 145, ал. 1, т.6, вр. с ал.З от ЗСВ, е разпоредено – в рамките на правомощията му и в изпълнение на законовите му задължения за удостоверяване на правото на частна или публична държавна собственост, да предприеме спешни мерки за издаване на акт за публична държавна собственост по отношение на язовир „Бели Искър“. В изпълнение на Разпореждането от 12.01.2017 г., към днешна дата са получени отговори от всички адресати, с изключение на министър-председателя на Република България. Всеки от тях, в рамките на правомощията и задълженията си, изразява готовност за съдействие и уверява за спазване на наложеното ограничение в натоварването и поддържането на водното ниво на язовира. По отношение на необходимостта от незабавни действия по извършване на рехабилитационни и укрепителни работи на язовирната стена и съоръженията към нея, обаче, видно от отговорите, се отрича съответният орган да е отговорен за стопанисването и поддържането на техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, поради което не се предлагат никакви мерки и отговорността за това се препраща към собствениците и лицата, които стопанисват язовира и съоръженията. Съобразно посоченото в отговорите, по отношение на някои от адресатите на Разпореждането от 12.01.2017 г. е изискана допълнителна информация в съответствие с твърденията им, като отново е акцентирано на необходимостта от предприемане на конкретни мерки и осъществяване на координация помежду им. Към настоящия момент ВАП не е уведомена за конкретно предприети действия по започване на рехабилитационни и укрепителни работи на язовирната сетна на яз. „Бели Искър“ и прилежащите й съоръжения. В изпълнение на Разпореждането от 18.01.2017 г. са съставени актове за публична държавна собственост № 5212-5216/03.02.2017 г., утвърдени от областния управител на Софийска област за недвижимите имоти, представляващи язовир „Бели Искър“.

Духовното развитие на единната българска нация

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни 5 олимпиади, от които те се връщат с високи награди. За съжаление, на диаметрално противоположния полюс са учениците, които трудно се справят с учебния материал. Те са много повече от успешните ученици и определят ниското средно образователно равнище в България, регистрирано при международното оценяване PISA през 2012 година. Застрашително голяма част от нашите ученици не са подготвени за успешна реализация в живота, тъй като знанията и уменията им са под приетия общообразователен минимум. Тези пропуски в образоваността ще се възпроизвеждат в следващите поколения и ще предизвикат в бъдеше тотален срив както на националната образователна система, така и на системите на общественото осигуряване и на цялата икономика. Причините, довели до катастрофалния спад в нивото на българското образование са многобройни и многопластови. Тук споменаваме част от най-съществените:           а) Отчуждаването от училището на голяма част от учениците и липсата на желание за учене           Това е най-сериозното предизвикателство пред образователната ни система. Проблемът не е само български и има донякъде обективна основа, с която следва да се съобразяваме. Най-общо казано, става дума за изоставане на образователната система от развитието на модерните технологии. Образователният процес следва установената през вековете традиция: „учителят или учебникът са носители на знанието, а учениците – слушат (или четат), запаметяват и възпроизвеждат наученото“. Предаването и придобиването на знания е основано на слушане, четене, писане и евентуално показване и разглеждане на статична картина (чертеж или снимка). Очаква се ученикът да комуникира пряко и предимно само с източника на информация (книгата и/или учителя). Този модел на образование днес е неприемлив за младите хора. Образователният процес, разглеждан като натрупване на факти и житейски опит, протича навсякъде, не само в училище. Чрез радиото, телевизията, компютърните игри и Интернет младите хора, още преди да са тръгнали на училище, усвояват многократно по-голяма по обем информация от връстниците си отпреди 60–70 години. Те ежедневно са подложени на интензивни информационни въздействия, основани на мощни динамични носители на информация, като видеоклипове, филми и компютърни образователни среди, които изпълняват ролята на своеобразни тренажори, позволяващи на младия човек да въздейства върху виртуалнатата среда и веднага да види и усети реакцията на своите действия. Този момент (виждането и управлението на реакцията на средата) е много важен, защото е свързан с „естественото учене”, минаващо през активното участие и взаимодействие на ученика със средата, чрез опитване и изпробване на различните ситуации и възможности.           Изоставането на образователния процес от развитието на комуникационните технологии също има принос за отчуждаването от училището. Тези технологии улесняват контактите и позволяват наученото бързо да се сподели и обсъди с много хора наведнъж, дори когато те физически не са на едно и също място. Споделените наблюдения, новите факти, различните гледни точки, аргументите „за” и „против” дадена теза, стават достояние на много хора наведнъж. Това издига равнището на информираност на цялата група и има значителен интегрален образователен ефект. Без преувеличение може да се твърди, че се е появил един нов и естествен за съвременните условия начин за възприемане и изучаване на обкръжаващия ни свят – с „помощта на групата, като част от колектива“.           Друг фактор, който допринася за негативното отношение към ученето и към училището е това, че образователният процес в твърде висока степен е фокусиран върху изучаването на факти. От друга страна, информация за много от изучаваните 6 факти е налична и лесно достъпна с помощта на търсачките в интернет. Човек може да получи отговор на редица въпроси чрез тях. Това създава фалшиво усещане, че отговорите на повечето въпроси вече ги има и че е достатъчно само да попиташ, за да намериш отговора. Тогава става естествен въпросът „Необходимо ли е човек да прекарва значителна част от живота си в училище, където се набляга върху научаването на факти?”. Негативна последица от „вярата в готовия отговор” е и това, че способността да се даде отговор на „незадаван до сега“ въпрос чрез използване на вече наученото, чрез експериментиране, чрез анализиране и обмисляне на проблема не се развива и не се оценява. Относително повърхностното знание е цената, която плащаме днес за удобството при използването на новите технологии и за достъпа до огромна по обем информация. Не бива да забравяме, че една от главните цели на образованието е да ни научи да даваме отговор на въпроси и да намираме решения на проблеми, с които не сме се срещали преди това. За тях няма готов отговор в интернет и тъкмо върху постигането на тази цел трябва да се фокусира образователния процес. Въпросът как да се направят училището и ученето отново привлекателни, не е лесен и едва ли има еднозначен отговор. Неоспоримо е обаче, че за да се състезава с привлекателността на външния свят, училището трябва да разполага със съвременна технологична инфраструктура и да владее използването й. Само това, за съжаление, не е достатъчно. Необходими са промени и в учебното съдържание и най-вече в характера на самия учебен процес. Например, по-добре е ударението да се премести от преподаването и изучаването на факти, част от които са вече известни на учениците, към изясняването на връзката между фактите и явленията и към това как функционира светът като цяло. Необходимо е да се премине от сега преобладаващия стил на преподаване, при който учениците са пасивни слушатели, към стил на „разучаване” на проблема или явлението, при който целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза и, накрая, достига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка на компетентностите (2006/962/EC; изброени са в края на раздела). Особено важно е, че се развива и укрепва способността на учениците да анализират и изследват, което е най-съществената част на умението за самостоятелно учене през целия живот. Поощрява се въображението и творческото начало. Стимулира се самостоятелната работа и мислене на учениците. Образователният процес става част от цялото всекидневие и „излиза” извън клас. Този стил на образование вече е добре разпространен във високоразвитите страни, където е известен под името “Inquiry Based Education” („Изследователски подход в образованието”). Масовото му използване би решило в значителна степен проблема с отчуждаването на учениците от училище и от ученето.Например БАН, където изследователският подход е работно ежедневие, може да подпомогне развитието на българската образователна система в тази посока (при това не само на училищно равнище). Първите стъпки са направени. По договор с МОН Институтът по математика и информатика на БАН проведе няколко 128-часови курсове с учители за усвояване на изследователския подход в образованието по математика. Регулярно се провеждат и курсове за повишавване на квалификацията на учителите в областта на Изследователския подход в образованието по математика. Разработеният в БАН Виртуален училищен кабинет по математика убедително показва преимуществата на 7 този подход. Чрез него математическите факти и явления могат да се изучават чрез експериментиране със специално създадени за целта среди (аплети).           Значителен ресурс за връщане на интереса към ученето и към училището има в извънкласните и извънучилищни занимания и дейности – викторини, фестивали, кръжоци, състезания, олимпиади, възлагане и разработка и докладване на проекти, празници на науката други подобни. Те могат да обхванат значителна част от учениците и да ги включат в дейности, които имат занимателен характер, но неусетно допринасят за изграждане на знания и компетентности.           б) Спад в обществения статус на учителя, непривлекателност и силно феминизиране на учителската професия           Причините, довели до това състояние на нещата са многобройни. Част от тях имат обективен характер. До преди 60-70 години училището имаше господстваща роля при преподаването и усвояването на знания, умения и компетентности. Училището беше, образно казано, „домът на образователния процес”. На това се основаваше високият авторитет на училището и на учителя в обществото. Училището днес вече не е единственият дом на образователния процес.           От друга страна, очакванията към квалификацията на учителя днес нараснаха силно. Той трябва да е добър специалист в областта си, да владее съвременните информационни и комуникационни технологии, да е в състояние да изгражда у учениците си ключовите компетентности, да владее тънкостите на педагогиката, психологията и когнитивните науки. Формите на подготовка и преквалификация на учителите, обаче, запазиха традиционния си характер и тези изисквания спрямо квалификацията на учителя няма как да бъдат удовлетворени. Като се добави и ниското заплащане на труда на учителите, сегашната картина става напълно обяснима. Решението може да се търси само в дългосрочен план (повече от десетилетие), като се усъвършенстват формите за подготовка на учителите и като се създадат условия, като учители да бъдат привличани хора, за които тази професия е мисия.           в) Продължителността на учебната година е по-къса по сравнение с останалите европейски страни. Лятната ваканция е неоправдано дълга, за сметка на по-малък брой ваканции през годината. Намален е броят на часове по природо-математическите дисциплини.           Продължителността на учебната година в България, като брой учебни дни, е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 дни за учениците от V до VIII клас и 160 дни за тези до IV клас. В Дания и Италия минималната продължителност на учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия е 190 дни. Освен това, учебната година у нас започва късно и приключва по-рано в сравнение с редица други европейски държави. Българските ученици са с една от най-дългите летни ваканции, но през годината ваканциите са по-малко, отколкото в други страни. Това води до неравномерно натоварване и прекъсване в учебния процес. Резултатите на българските ученици в PISA показват, че това положение следва да се преосмисли и евентуално промени. За сметка на продължение на учебната година могат да се увеличат часовете по математика и по естествени науки. Силното намаляването на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България и намали съществено привлекателността на България като инвестиционна дестинация за високотехнологични производства. За съжаление, тъкмо в тези производства принадената стойност (печалбата) е най-голяма. Привличането на инвестиции само чрез ниски разходи за труд обрича страната ни на програмирана бедност за десетилетия напред. 8           г) Образованието не е приоритет в ценностната система на голяма част от населението           Наблюденията показват, че липсата на образование у родителите често се „наследява” и от децата. Ценностната система на родителите става, до голяма степен, ценностна система и на следващото поколение. Обществената среда, социалният статус на семейството, социокултурните различия влияят силно върху отношението към образованието. Ако няма противодействие, неграмотността и необразоваността постепенно ще обхващат все по-широки слоеве от българското общество. Не е необходимо голямо въображение, за да се предвидят последиците.           Образованието не е приоритет за много български граждани и поради това, че значителен брой хора в обществото ни, без да имат забележим образователен ценз, демонстрират добро материално благополучие, въпреки че това благополучие доста често е с неясен или дори със съмнителен произход. Многобройни са примерите и в обратната посока. Висококвалифицирани специалисти, преподаватели, учени, лекари, работници трудно посрещат ежедневните си нужди. Много млади хора, завършили дори висше образование, не работят по специалността си или въобще не могат да си намерят работа. Демотивиращ е и фактът, че държавата има само декларирана, но не и осъзната визия за ролята на образованието и на науката в дългосрочното развитие на страната и в привличането на инвестиции.           д) Игнориране на етнодемографските процеси и засилване на мултикултуралния характер на обществото           Основните характеристики на динамиката в етнодемографските процеси в обществото ни е известна на всички. Характеристиката „мултикултуралност” ще засилва присъствието си в България и Европа. Образователната ни система обаче е възникнала и е обслужвала нуждите на монокултурно общество. Може би това е причината, когато се произнася думата „интеграция” много хора да чуват „асимилация”. Очевидно е необходимо адаптацията към бъдещите условия да започне още от сега, за да не се окажем неподготвени за пореден път. Изграждането на образователна система, която се съобразява с различията в нагласите и възприятията е трудна задача, но първите стъпки следва да се направят веднага.           е) Незадоволително съ

Енергийният министър иска подкрепата на законопроекта за предоставяне помощ на НЕК

  За да минимизираме рисковете, подкрепете законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на "Национална електрическа компания" ЕАД. За това призова днес от парламентарната трибуна министърът на енергетиката Теменужка Петкова по повод дебатите по законопроекта на МС за отпускане на държавна помощ в полза на НЕК, за да погаси тя своето задължение към „Атомстройекспорт” след решението на Международния арбитраж в Женева, пише БГНЕС. Виновните за парите, които трябва да плащаме след арбитража- около 646 млн. евро, които са в особено голям размер не могат да твърдят, че се явяват спасители на държавата, заяви в изказването си депутатът от БСП лява България Таско Ерменков. Не може да има консенсус, когато виновните се опитват да избягат от отговорност, подчерта той. Защото решението на арбитража не е продиктувано от стартирането на проекта, както се опитват да ни убедят, а заради неговото непрофесионално спиране през 2012 г., напомни депутатът. Истинската причина да нямаме Втора атомна централа е намесата на чужди геополитически интереси и слабостта, непоследователността на българските правителства, заяви по време на дебата депутатът от БСП лява България Георги Божинов. Вие сте от страната на тези, които го проваляха и слугуваха на чужди интереси, обърна се той към управляващите. С проекта на предложения закон се цели осигуряване на финансови средства на „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM във връзка с проекта АЕЦ „Белене“, пише в мотивите на законопроекта. През 2004 г. Министерският съвет е взел решение по принцип за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“, а през 2005 г. е определил проекта за обект с национално значение и е взел решение за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт. На 29.11.2006 г. между НЕК с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД (АСЕ) е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан. На 05.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС е подписано Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.). На 28.11.2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение № 5 от 05.11.2008 г. на стойност 89 409 321 евро. На 29.03.2012 г. Министерският съвет е приел Решение № 250/29.03.2012 г., с което отменя Решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на Енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение; отменя Решение № 260 на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“; отменя т. 2 от решението по т. 57 от Протокол № 17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г. Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“. На 27.02.2013 г. във връзка с проведения на 27.01.2013 г. Референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ Народното събрание е взело решение, с което подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на Площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване. Междувременно пред Международния арбитражен съд (МАС) при Международната търговска камара в Париж (MTK) е образувано Арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“. На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело (Арбитражното решение), с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на АСЕ дължимите суми за произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване. Арбитражното решение е официално получено от процесуалните представители на НЕК – „White&Case”, на 15.06.2016 г. Съгласно чл. 28 (6) от Арбитражните правила на МАС при МТК решението е окончателно и задължително за страните и следва да се изпълни незабавно. Швейцарското право също постановява, че Арбитражното решение става окончателно, считано от датата на неговото получаване (15.06.2016 г.). С Арбитражното решение МАС осъжда НЕК да заплати на АСЕ сума, както следва: главница към 02.05.2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 02.05.2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 01.05.2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 02.05.2015 г. до 19.09.2016 г. в размер на 75 037 639 евро или общо към 19.09.2016 г. дължимата от НЕК сума по арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро. Дължимата лихва от 20.09.2016 г. до 31.12.2016 г. ще бъде в размер на 17 272 536 евро или ако НЕК плати в края на годината задължението си към АСЕ, същото ще бъде в общ размер на 646 230 132 евро. На 15.07.2016 г. от страна на НЕК е подадено искане до МАС при МТК за корекция или тълкуване на Арбитражното решение по чл. 29 от Арбитражните правила. С въпросното искане НЕК е поискало от Трибунала корекция на суми, присъдени в полза на АСЕ, в посока тяхното намаляване, както и тълкуване на Решението в частта относно сумата, която НЕК следва да заплати на АСЕ за придобиване на Оборудване с дълъг цикъл на производство по Допълнение 5. В случай че АСЕ не получи своевременно плащане по Арбитражното решение и страните не договорят друг начин за уреждане на отношенията помежду им, е възможно АСЕ да пристъпи към продажба на ОДЦП (като комплект или на части), като по този начин получи част от дължимата му по Арбитражното решение сума. Също така е възможно АСЕ да предприеме действия по допускането на изпълнение на Арбитражното решение в България и/или в чужбина, ако НЕК притежава имущество в чужбина (например банкови сметки в чужбина или вземания). Съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на АСЕ. Последното е особено вероятно и предвид факта, че още през октомври 2014 г. АСЕ е изпратило на НЕК писмо с изх. № 40/91/27/08/1 от 17.10.2014 г., с което уведомява компанията за възможно наличие на инвестиционен спор по чл. 7, ал. 1 от Договора между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. С писмо с изх. № 007/МПУ/40 от 05.07.2016 г. от АСЕ е отправена покана до НЕК за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на задълженията от НЕК в определения 30-дневен срок, АСЕ ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си. На проведена на 12.07.2016 г. среща в Москва от АСЕ категорично е заявено, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане по Решението, било то и частично. Отказът на НЕК да заплати сумата по Арбитражното решение ще има следните негативни последици: Продължаване начисляването на лихви, които да обременяват финансово НЕК (118 млн. лв. на годишна база); Възможността АСЕ да пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу НЕК. Това от своя страна би довело до застрашаване на сигурността на енергийната система в България; Производството по несъстоятелност на НЕК ще доведе до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1,05 млрд. евро, както и към останалите кредитор на НЕК/БЕХ; „Атомстройекспорт” АД да продаде оборудването - предмет на арбитражното решение, с цел минимизиране на загубите. Това крие риск от евентуална сделка на цена под справедливата стойност на въпросните активи и в същото време НЕК ще продължи да дължи разликата до присъдените на АСЕ суми. Възможността АСЕ да продължи с действията си по нотифицирания инвестиционен спор срещу България. Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по Арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляването на лихви за забава (в размер над 60 млн. евро. годишно), произтичащи от Арбитражното решение. За съжаление НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по Арбитражното решение. Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4). Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани. Възможният подход за осигуряване на финансови средства на НЕК за изплащане на дължимите към АСЕ суми е предоставяне на възмездна финансова помощ по реда на чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката, като НЕК не следва да заплаща лихви за ползваната помощ и не следва да предоставя обезпечения. Предвидено е това да стане чрез закон, в който изрично да се предвиди, че помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерския съвет, наведнъж или на части, на базата на споразумение за окончателно уреждане на отношенията между страните по Арбитражно дело № ICC Case 18086/GZ/MHM. Условията за предоставяне и за възстановяване от НЕК на помощта ще се определят от Министерския съвет. С оглед спазване на правилата за държавните помощи изрично е регламентирано, че помощта може да бъде предоставена само след положително решение от Европейската комисия след уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това са мотивите към законопроекта. В пленарна зала продължават дебатите по него. 

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Кой печели – песимистът или оптимистът?

Има една важна специфика на българската демокрация, която нарежда България сред най-добрите примери в света. Тя е свързана с факта, че българите почти винаги избираме бъдещето, а не миналото, и у нас печели винаги тази политическа формация, която предлага оптимизъм. При избора между ГЕРБ и БСП отговорът, коя партия предлага бъдеще и коя минало, е лесен. Разбира се, той не дава автоматичен отговор на въпроса кой ще спечели изборите. БСП предлага твърде много минало и то много радикално, а ГЕРБ може да предложи доста повече бъдеще от предпазливия оптимизъм, който ни показва в тази кампания. Добрата политика обаче е тази, която е възможна, добре организирана и разбираема за хората. Всичко останало е политическа илюзия, нещо, което в голяма степен би обяснило бъдещите неуспехи на редица от по-малките центристки и десноцентристки формации. Фокусът логично е върху БСП и ГЕРБ, защото след 27 март от спечелилата партия ще зависи визията за развитие на страната, приоритетите на следващото управление, подхода към него и, разбира се, хоризонта му. Не си представям как в силно конкурентен ЕС и в динамично променящия се свят България може да успее с песимистична, назадничава и реваншистка към Европа политическа визия. БСП – назад и на североизток!? За съжаление, БСП представя точно такава. Тя е мрачна, ретроградна, безперспективна партия, разделена на групички и лобита, между които има крехко примирие. Веднага след 27 март то ще се превърне автоматично във вътрешно-партиен конфликт и всеки, който каже, че Корнелия Нинова е изтискала последната останала енергия на една обърната към миналото политическа общност, в успешен или неуспешен опит да додрапа до властта, ще е напълно прав. Никога в историята на изминалите 27 демократични години БСП не е била обърната толкова директно срещу бъдещето на България. При Александър Лилов левицата търсеше начин да съвмести издъхналия комунизъм с политическа идеология, която да ѝ осигури преход от комунистическа към социалистическа партия. Имаше опити и интелектуално усилие. При Жан Виденов БСП се опита да поддържа рухналата инфраструктура на посткомунистическата индустрия. Икономическите закони обаче не могат да бъдат нарушавани без санкция. В допълнение към тях с обърканите управленски идеи на тогавашната БСП (г-н Румен Гечев може да разказва много за тях) и с помощ от червените и квази-червени икономически групировки, заети да източват икономиката през държавни банки, държавни фирми и други държавни структури, България стигна до фалит. Следващото червено управление се отложи закономерно чак до 2005 г., след като преди това през 2001 г. начело на БСП бе поставен 35-годишният Сергей Станишев, който с всички условности очевидно разбира какво е съвременна социалистическа партия. При него БСП не случайно се върна два пъти на власт, макар и вторият път след загуба и през “задния вход” с кабинета "Орешарски". Станишевата БСП намигаше с едно око на северозапад към Кремъл, застъпваше руските енергийни проекти у нас по икономическа формула, която източваше националните ресурси. В периода 2005 – 2009 г. бе силно укрепен корупционният скелет на българската политическа система. Подкрепяна от ДПС и НДСВ, срещу лъвски пай от бюджета, БСП реализира вероятно най-корупционното като практики и последствия управление, което е имала България в последните 20 години – това на тройната коалиция. Честно е да кажем, че в него 8 министри, колкото БСП, имаха също НДСВ и ДПС. До 2009 г. трите партии, направиха така, че българите да разглеждат ЕС като съюзник на крадливата българска олигархия. След унищожителни доклади на Европейската комисия през 2008 г. себеусещащият се като дълбок политически мислител г-н Доган сподели “Дълго време ние мислехме, че управляването на еврофондовете е по същата схема като разходването на бюджетните средства. Но тази технология е съвсем различна”. Това “прозрение”, дойде с цената на съсипаната репутация на България още на старта на европейското членство заради пладнешки обири, извършвани от НДСВ, ДПС и БСП с предприсъединителните програми на ЕС. Тройната коалиция не разбра какво е ЕС, или не ѝ пукаше. Въпреки това Станишевата БСП бе най-близката възможна форма на социалистическа партия, която би била припозната в Европа и която има сходства с европейските левици. В мандата на Станишев България имаше относително реалистични бюджети, а през 2008 г. под обоснованият натиск на редица икономисти, тройната коалиция въведе плоския данък от 10%. Затова, че успя да приближи БСП до Европа, Станишев получи признание в ПЕС. Сега стигаме следващият соцпоход към властта – БСП на Корнелия Нинова. С избирането на Нинова БСП започна бързо да се отдалечава от Европа и в рамките на настоящата изборната кампания, прескочи понятието “евроскептицизъм”, за да се заяви като еврофобска партия. Г-жа Нинова постави начело на листите кадри, които да мотивират идейно еврофобията и евразийския завой на БСП. Един от тях Иво Христов разказа на пловдивчани, че "...нашето евроинтегриране ще означава нашето унищожаване като нация, като народ като икономика". Какво да си мислиш за човек, който казва това в град, който през 2019 г. ще е европейска столица на културата!? Иво Христов: Само формално принадлежим към един съюз със Западна Европа Друг идеен вдъхновител на отдалечаването на БСП от Европа пък атакува по линията НАТО. Членът на соцръководството и водач на листа на БСП в Кюстендил Валери Жаблянов твърди, че “Ако членството ни в НАТО застрашава интересите ни, трябва да го преосмислим”. Тук вече лъсва геополитическия гений на настоящата левица. Той обаче пропуска да ни каже дали ще са застрашени интересите ни, ако България, както предлагат от БСП, излезе от НАТО, но не успее да си смени адреса (географското местоположение) и остане “подло” заобградена от Румъния, Гърция и Турция – все държави в НАТО? Червеният председател г-жа Нинова е една идея по-гъвкава в говоренето си срещу ЕС. Тя държи по-мека линия към Европа от колегите си Жаблянов и Христов. За сметка на това обаче громи търговските споразумения между ЕС и Канада, а и убедено заяви “демокрацията ни отне много”. Вярно каза го в контекст, но пък и с дълбока носталгия към комунистическия период. Въпросът е сериозно ли г-жа Нинова смята, че днес българите са по-необразовани и по-болни, отколкото през 70-те и 80-те години на миналия век или просто експлоатира носталгията на възрастните хора към младостта. Корнелия Нинова: Демокрацията ни отне много ГЕРБ – бавно напред и към Европа ГЕРБ имаше две правителства след 2009 г. и доста критици както от ляво, така и от дясно. Ако някой каже, че критиките са били неоснователни, означава да излъже. При ГЕРБ обаче няма колебания относно посоката на развитие на страната. Партията на г-н Борисов е най-еврооптимистичната в България и е единствената от големите български партии, която ясно защитава европейското бъдеще на страната. Нещо повече, в момента, ГЕРБ е единствената оптимистична партия сред шестте формации с най-висока електорална подкрепа. По данни на “Алфа Рисърч” на въпроса дали дадена формация излъчва оптимизъм или песимизъм единствено при ГЕРБ има положителни показатели.  По отношение на развитието на ЕС “Вариант 1”, най-добрият за България сценарий “ЕС да продължи единно с 27 държави като се фокусира върху създаване на работни места, икономически разстеж, засилване на общия пазар и инвестиции в транспорта, енергийната инфраструктура и дигиталната икономика” среща подкрепа от 50.2% от избирателите на ГЕРБ и от 38.5% от тези на левицата. При БСП има разпределяне на другите опции за евросъюза, което е пряк резултат от еврофобската политика на соцпартията. За привържениците на левицата най-желаната следизборна коалиция, подкрепяна от 60.6% от потенциалните избиратели, е с "Обединените патриоти", формация, в която се намира проруската партия “Атака”, партия белязана от ксенофобски скандали с лоша репутация в ЕС. Още по-емблематичен по отношение на скалите “бъдеще – минало” и “оптимизъм – песимизъм” е отговорът на въпроса “Ако трябва да избирате между две икономически системи, която предпочитате?”. 66.7% от привържениците на БСП казват, че предпочитат “социализъм с държавна икономика и лична собственост”, а едва 11.6% са за “капитализъм и частна икономика и частна собственост”. Останалите отговарят с “не мога да преценя”. При ГЕРБ 50.9% са за “капитализъм и частна икономика и частна собственост”, а 20.6% за “социализъм с държавна икономика и лична собственост”. БСП е единствената от всички 10 водещи формации, които отиват на парламентарни избори, при която мнозинството симпатизанти - над 50% - се обявява против капитализма, частната икономика и частната собственост. Дори при АБВ съотношението е 35% на 25% в полза на частната собственост и капиталистическата икономика.  Отношението към капитализма, частната собственост и частната икономика, тоест към структурата на ЕС и на съвременния свят, са политическия вододел между БСП и всички останали български партии. Ако в новият парламент се правят коалиции въз основа на политическите виждания и ценности, БСП би останала почти сама. PS: Текстът сравнява само двете водещи партии. Няколко дни преди парламентарните избори, не смятам за честно да дискутирам нагласите на избирателите и шансовете на останалите формации, особено на тези около 4-процентната бариера за влизане в парламента. С извинение към привържениците на БСП позицията ми към сегашният вариант на левицата е основана изцяло на нейните политически заявки, които смятам за изключително опасни за България.

Конфуз в кабинета заради наредената от Радев отмяна на наредбата за бежанците

Служебното правителство е отменило наредбата за бежанците по нареждане на президента Румен Радев, въпреки съпротивата на част от министрите и предупрежденията им, че това може да доведе до спиране на европейски средства и правен вакуум. Това става ясно от публикуваната в понеделник стенограма на извънредното правителствено заседание в петък вечерта. То беше свикано по спешност от премиера Огнян Герджиков само с една точка – изпълнение на предизборния ангажимент на Радев и БСП да бъде отменена наредбата, която урежда интеграцията на бежанците. Служебните министри обаче не проявяват очакваното от тях разбиране и обявяват серия резерви срещу предложението, които Герджиков приема, но парира само с един аргумент – "това е желанието на президента на републиката". В крайна сметка волята на държавния глава е изпълнена и е решено наредбата да бъде отменена, но заменена с нова в срок до една седмица. България може да понесе финансови санкции Вицепремиерът по европейските фондове Малина Крумова припомня, че наредбата е в изпълнение на ангажиментите, които България е поела на европейско ниво и предупреждава, че отмяната й "може да се прочете много лошо" и да доведе дори до "използване на някои механизми, които са им дадени по отношение на санкциониране на държавата ни във връзка с кохезионни плащания". "Към сегашния момент процесите, които се развиват на територията на Европейския съюз, поставят много държави членки в цивилизационен, може да се каже включително, избор – за това дали да бъдат демократични общества, които са склонни да проявят солидарност към бежанците или по-скоро въвеждат допълнителни ограничения към тях. Въпросът в случая, който ние трябва да си поставим, е къде искаме да бъдем, в коя от двете групи?", коментира Крумова. Министърът на образованието Николай Денков казва от своя страна, че "няма нито една причина, която да изисква отмяна и започване на нов процес, вместо промяна на съществуващата наредба", а по-късно предлага директно да не се приема подобно решение. Министърът на правосъдието Мария Павлова не крие раздразнението си от извънредната вечерна сбирка и пита: "Ако мога да перифразирам малко въпроса на проф. Денков – кое налага това да се случи точно днес, в петък в 18 часа вечерта?...Аз дойдох тук с нагласата, че ние ще изменяме наредбата. Затова въпросът ми е – сигурно има някакво обстоятелство, което се е случило и което е хубаво ние да го знаем, все пак, за да вземем едно информирано решение". Имиджов проблем Социалният министър Гълъб Донев посочва, че е притеснен за реакциите на Международния комисариат по бежанците към ООН. "Би бил един недобър атестат за правителството и за държавата, че отменяме една наредба, когато нямаме готов изработен проект, с който да бъде заменена", отбелязва той, но въпреки това добавя, че в лично качество подкрепя отмяната на наредбата. Според него в нея не са разписани достатъчно ясно контролни механизми за санкциониране на чужденците, които откажат да се интегрират. Вътрешният министър Пламен Узунов от своя страна добавя, че липсва и координационно звено, което да съгласува задълженията на отделните институции и общини. "Аз тази седмица, в понеделник, бях в Брюксел и там страната ни действително бе критикувана за това, че не изпълнява задълженията си по релокация. Мога да ви кажа, че лицата, които трябва да приемем от Италия, ние не сме го направили до този момент. От Гърция сме взели едва 3% от ангажиментите, които имаме. Като страна, на която предстои Председателството на Европейския съюз, това не добра индикация, това не е добър пример и смятам, че ще бъдем критикувани", отбелязва още Узунов. Външният министър Ради Найденов припомня, че България е получила европейска помощ за охраната на границата си и признава, че се притеснява от "начина, по който една такава мярка с извънредно заседание на Министерския съвет се взима". "То (извънредното заседание) ще рефлектира върху служебния кабинет, което се отразява в случая на две институции – служебният кабинет и президентът, който е назначил този кабинет. Отговорността става споделена. Не мога да преценя точно върху кой ще бъдат повечето стрели", посочва Ради Найденов. Той отбелязва, че трябва да се има предвид откликът в Европейския съюз. "Ние сме част от тази общност. Предстои посещение на президента Туск (Доналд Туск, президент на Европейския съвет -бил.ред.) в началото на следващата седмица. Рационално ли е да дадем знак в тази посока?...В моите компетенции е да коментирам по-скоро хипотетичните реакции от чужбина. Мисля, че при това, което е общата конюнктура, няма да бъдат в наша полза, казва външният министър. Още в събота Европейската народна партия остро критикува отмяната на наредбата за бежанците, но все още няма официална реакция на европейските институции. Обрат след почивката След Найденов се изказва и спортният министър Даниела Дашева, която също декларира, че не е подготвена да гласува подобно решение. След изказването й е обявена 15-минутна почивка. Заседанието е подновено с предложение на ресорния за организацията на българското европредседателство вицепремиер Деница Златева предложението все пак да бъде прието. Златева бе част от предизборния щаб на Румен Радев и изнесе голяма част от кампанията му, така че предложението й не е изненада. От реакциите на министрите пък може да се предполага, че по време на почивката е имало неофициални разговори, които са обърнали хода на дебата. Министърът на образованието Николай Денков вече е склонен да гласува отмяна на наредбата: "Аз бях достатъчно предпазлив, за да не направя предложението, а да кажа, че бих го направил при информацията, която беше налична тогава. Сега има две нови информации, които намирам за важни. Едната е, липсата на координационен механизъм в наредбата, което очевидно е изключително сериозен проблем, но втората е предложението, за което виждам, че има нагласа – да бъде изготвен нов вариант на наредбата, допълнен, в доста кратки срокове". Малина Крумова от своя страна казва, че продължава да има резерви, но в името на консенсуса подкрепя предложението, след като се решава до седмица да бъде приета нова наредба. След това Герджиков закрива заседанието. [div class='right_orange']Какво предвиждаше наредбата? Наредбата бе приета с постановление № 208 през август миналата година и целта й бе да запълни нормативния вакуум в интеграцията на получилите убежище и закрила у нас. Според нея общините ще сключват отделни споразумения с всеки един бежанец, който ще бъде настанен на територията й, като местната власт поема задължение да осигури на бежанците жилище, обучение по български и работа. Освен това поема и здравните осигуровки на чужденците. Предвиждаше се мерките по интеграция да се финансират от европейските фондове, международни и чуждестранни финансови инструменти, международни институции и организации, национално финансиране. Към днешна дата нито една община не е изразила желание и готовност да приеме бежанци. Тъкмо обратното, в някои общини като Белене, Елин Пелин, Широка Лъка и пр. се стигна и до протести. Искането за отмяна на Постановление 208 беше част от предизборната кампания на президента Румен Радев, както и на БСП, чийто лидер Корнелия Нинова го обяви за дискриминационно спрямо българите, които по думите й не получават подобна помощ от собствената си държава. Според нея наредбата подготвя "трайно заселване на бежанци в българските общини". В същото време Нинова така и не обясни как смята да се помогне на бежанците, които бягат от войните в собствените си държави, да се интегрират в страната, в която са получили убежище. [class='right_orange' div] Меdiapool публикува и пълния текст на стенограмата без редакторска намеса: ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз имам задачата да докладвам. На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерски съвет за отмяна на Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, приета с Постановление №208 на Министерски съвет от 2016 г. В наредбата са предвидени конкретни мерки и услуги за интеграция в областта на достъпа до образование и обучение по български език, заетостта, здравеопазването, социалното подпомагане, жилищното настаняване, интеграцията, социалния, културен и граждански живот в обществото на чужденците с предоставено убежище или международна закрила. Общините въз основа на проект за интеграция е следвало да заявят готовност за приемане на определен брой лица с предоставено убежище или международна закрила, като се вземат предвид състоянието на пазара на труда, наличната квалификация, демографски тенденции, перспективи за развитие на общината, наличие на общности от чужденци и други. Няма обаче разписни ясни критерии в наредбата за изпълнение на тези мерки, особено в частта за изпълнение на споразумението на интеграция на чужденците. Предвид изложеното, предлагам Министерският съвет да отмени наредбата и да възложи на министъра на вътрешните работи и на министъра на труда и социалната политика изготвянето на нова наредба по чл. 37а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците в едномесечен срок от влизане в сила на Постановлението. Това е, уважаеми дами и господа. Имате думата по тази единствена точка от дневния ред. Господин Донев, заповядайте. ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря ви, господин премиер. Дами и господа вицепремиери, господа министри, заместник-министри, наредбата за условията и реда за сключване, изменение и прекратяване на споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила е приета от Министерския съвет през месец август 2016 г. От приемането на наредбата, която указва механизма за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила в България, няма нито едно сключено споразумение по реда на тази наредба. Дори обратното, наблюдаваме някои тенденции на напрежение в местната общност в общините, когато има желание от страна на чужденци, на които е предоставено убежище или международна закрила в Република България, да бъдат настройвани местните общности срещу заселването на тези чужденци на територията на общините. Същото се получава и когато имаме непридружени деца, които се настаняват в центрове за предоставяне на социална услуга в общините. Действително, при така разписания механизъм за интеграция и за сключване и прекратяване, изменение на споразумението за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила няма критериите, по които институциите, органите, които са ангажирани с дейностите по интеграцията, да дадат оценка за това интеграционният процес дали се е случил в положителна посока или в отрицателна. Според мен би трябвало да се разработят такива критерии, които да отразяват и да дават оценка за това доколко съответният чужденец, който е получил убежище или международна закрила, се справя с дейностите, които са заложени в механизма за интеграция. Освен критериите, би следвало да има и ясно разписани, макар и привнесени от законите, тъй като там има разписани и санкции, ако дадено лице, даже след предоставено консултиране, търсене на работа и т.н. от страна на Агенцията по заетостта, това лице откаже тази заетост, съответно да му бъде отнето правото да получава социално подпомагане, така както е за всички български граждани. А чужденците, които са с представено убежище или международна закрила след като получат такъв статут, те вече имат всички права, каквито имат и българските граждани, с изключение на някои, които са изброени в съответните закони. В крайна сметка има един притеснителен момент, че ние приемаме Постановление, с което отменяме наредбата, без да имаме готовия разработен друг нормативен документ, с който да бъде заменена. Другото нещо, което искам да кажа е, че целият този механизъм, който е по сключване, изменение, прекратяване на споразуменията за интеграция, той има абсолютно доброволен характер. Дали даденото лице чужденец, получило статут, дали кметът на общината съответно ще пожелае, защото тук стоят двете страни – чужденецът и общината, ако една от страните не пожелае да сключи такова споразумение, няма орган в държавата, който да задължи някоя от страните да сключат такова споразумение за интеграция. Другият момент е: при сключено споразумение и прекратено извън сега действащата наредба от една от страните, в случаите, които са описани там, също няма някакви последствия нито за чужденеца, получил предоставено му убежище или международна закрила, или по отношение на съответната община или кмет, освен ако общината или кметът не си е изпълнил законовите разпоредби по отношение на издаване на лични документи на съответното лице и другите законови изисквания и съответно вписване в регистъра. Имам едно притеснение от гледна точка на оставането в правното пространство без уредба по отношение на споразуменията за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, която празнота би било редно да бъде запълнена много бързо с разработване на нов проект или усъвършенстване на този механизъм със съответните критерии за интеграция. Другото ми притеснение е по отношение на реакциите, които ще имаме от Международния комисариат по бежанците към ООН, които следят процеса по интеграция и тази наредба, макар и неизявила се до момента със споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Би бил един недобър атестат за правителството и за държавата, че отменяме една наредба, когато нямаме готов изработен проект, с който да бъде заменена. Аз лично ще подкрепя проекта на решение за отмяна на наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Донев. Други? Госпожо Крумова, заповядайте. МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря ви, господин премиер. Аз имам резерви по отношение на вземането на такова решение. Напълно вярно е това, което е изложено във Вашия доклад по отношение на това, че в Наредбата не са уредени ясни критерии за изпълнение на мерките за интеграция. Тя има и други съществени пропуски, както спомена и господин Донев, по отношение, примерно, на непридружените деца и някои други елементи, които със сигурност трябва да бъдат отстранени. Считам обаче, че отмяната на действаща наредба, при това без да може да се види какво реално я замества, освен че създава правен вакуум, е доста притеснително послание по отношение на европейските ни партньори. В тази ситуация трябва да имаме предвид няколко неща. Тази наредба и въобще механизмът, който е уреден в нея, е в изпълнение на ангажиментите, които сме поели по отношение на бежанците, които са установени на европейско ниво. Това е в изпълнение на решение на Европейския съюз. Към настоящия момент процесите, които се развиват на територията на Европейския съюз, поставят много държави членки в цивилизационен, може да се каже включително, избор – за това дали да бъдат демократични общества, които са склонни да проявят солидарност към бежанците или по-скоро въвеждат допълнителни ограничения към тях. Въпросът в случая, който ние трябва да си поставим, е къде искаме да бъдем, в коя от двете групи. Отделно имам сериозни притеснения, че това може да се прочете, въпреки добронамерените мотиви зад него и ясната необходимост за изменение и допълване на уредбата по отношение на бежанците, за да може тя да бъде работеща, както спомена и господин Донев – тази наредба не е произвела досега нито едно споразумение, очевидно нещо в нея куца. Въпреки това, отмяната й на този етап, без да имаме яснота по отношение на това с какво я заместваме, може да се прочете много лошо от европейските ни партньори, включително да доведе до използване на някои механизми, които са им дадени по отношение на санкциониране на държавата ни във връзка с кохезионни плащания. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, госпожо Крумова. Деница Златева, заповядайте. ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Само едно допълнение. Ако вървим към отмяна на Постановление №208, което регламентира Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, може би трябва да помислим и за Решение №173 на Министерски съвет, което приехме на подпис в началото на тази седмица, което изменя рамката на националния механизъм за изпълнение на ангажиментите, и да се опитаме да синхронизираме, доколкото е възможно, бъдещото решение с бъдещото Постановление, в което, доколкото разбирам, идеята е да има много ясни критерии, на които трябва да отговарят чужденците с предоставено убежище или международна закрила, за да могат да бъдат сключени споразумения за интеграция. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви. Други желаещи? Заповядайте, проф. Денков. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, това, което се вижда от дискусията е, е има две възможни решения Едното е да се потърси промяна в наредбата, а другото е да се отмени и да се потърси по-добра наредба. От всичко, което чух като аргументи, аз не видях никакво предимство на отмяната спрямо другия вариант. Така че, молбата ми е, ако има други аргументи да бъдат казани в някакъв вид, защото от всичко, което беше казано досега, няма нито една причина, която да изисква отмяна и започване на нов процес, вместо промяна на съществуващата. Така че, молбата ми е да обясните защо се налага това решение. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви. Други колеги има ли? Поставят се два въпроса. Единият е – дали ако ще отменяме тази наредба, приета с Постановление №208, не трябва да отменим и Решение №173, което действително е логично. Другият въпрос, който се повдига от министър Денков, кое налага действително отмяната на наредбата, приета с Постановление №208, респективно Решение №173 и дали не е по-коректно да направим изменения? Бих отговорил следното, може би е по-коректно да направим изменение, но ние в момента не сме в състояние да го направим. И би било добър знак към обществото това да отменим Наредбата заедно с Решение №173 и във възможно кратки срокове да изработим нов подзаконов нормативен акт, който да предвижда тези критерии за интеграция, за които говори и министър Гълъб Донев. И това е всъщност основният мотив, който ме кара да мисля, че може би отмяната ще е по-доброто решение в случая. Заповядайте, госпожо Крумова. МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря ви, господин премиер. Мисля, че вашите министри и този кабинет са доказали, че когато им поставите срокове, те ги изпълняват. Всичко досега, което ни е възложено, сме си го изпълнили. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вярно е. МАЛИНА КРУМОВА: В този смисъл аз ще подкрепя въпроса на проф. Денков. Реално погледнато, ако работим в хипотеза, че подготвяме променена наредба и нов нормативен документ, който адекватно да отрази както интересите на чужденците бежанци и търсещи закрила, така и на българската държава, защо това трябва да бъде извършвано в правен вакуум, докато няма наредба? Нека да се мобилизират усилията и в рамките на две седмици да бъде изготвен такъв проект на наредба, пък той дори да предвижда отмяна на настоящата. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно вие пледирате за по-кратък срок, да не е до края на април, а да е в средата на април, както разбирам? Това също е вариант. Заповядайте, госпожо Павлова. МАРИЯ ПАВЛОВА: Ако мога да перифразирам малко въпроса на проф. Денков – кое налага това да се случи точно днес, в петък, в 18 часа вечерта? Знам, че е имало работна група, тъй като от представители на Министерството на правосъдието ми дадоха проект за изменение. Аз дойдох тук с нагласата, че ние ще изменяме наредбата. Затова въпросът ми е – сигурно има някакво обстоятелство, което се е случило и което е хубаво ние да го знаем, все пак, за да вземем едно информирано решение. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съвсем коректно поставяте въпроса, не мога нищо да кажа срещу тази коректност. Желанието на президента на републиката е това да бъде направено по този начин, по който аз докладвам. Това е. Господин Найденов. РАДИ НАЙДЕНОВ: Благодаря ви, господин премиер. Като че ли ще се разделим на две страни, които подкрепят и не подкрепят решението, но моите опасения са свързани със следното нещо. Когато се обсъжда въпросът за бъдещето на Европа, ние получихме определена помощ от Европейския съюз във връзка със защита на външната граница на съюза. В същото време болезнена тема за целия Европейски съюз е как процедираме по-нататък. Тя е една цяла проблемна група от въпроси, но тя рефлектира и върху това готови ли сме да приемем тези хора, как ги интегрираме по-нататък. Въпросът е комплексен. Моите притеснения са свързани с това, че макар един телевизионен репортаж никога да не може да представи обективно една ситуация, но си спомняме това, което беше дадено за границата между България и Турция непосредствено, когато се подготвяха изборите. Притеснява ме начинът, по който една такава мярка с извънредно заседание на Министерския съвет се взима. Контра на моите притеснения е това, че се предвижда едномесечен срок, за да се приеме нов регламент, което все пак включва в себе си и момента на развитието. Но във всеки случай лично аз очаквам да има специален интерес към това извънредно заседание вътре у нас. То ще рефлектира върху служебния кабинет, което се отразява в случая на две институции – служебният кабинет и президентът, който е назначил този кабинет. Отговорността става споделена. Не мога да преценя точно върху кой ще бъдат повечето стрели. Но ние даваме и знак, че нещо, което е прието, още повече сме в ситуация, в която предстоят и разговори какъв ще бъде бъдещият кабинет, от моите скромни на численост разговори досега с партньори от чужбина притесненията за посоката на развитие на страна ни бяха много силни предвид на това, че една от основните системни партии в българската политическа сцена се ангажира с тези, които са поставящи под въпрос солидарността на България в бъдещото развитие на Европейския съюз. Вероятно всеки в една кампания се стреми да мобилизира повече избиратели. Обаче, ако човек го гледа отстрани и го пречупва през възприемането на други страни и култури, в този момент въпросът е важен кой къде стои, каква солидарност и подкрепа очаква и дори се коментираше това дали в бъдеще ние стоим заедно с групата Вишеградски държави или ще имаме политика, различна от нея. Убеден съм, че за да се стигне до днешното заседание е имало разговори, анализи, изводи, за да се стигне до тази препоръка. Всички ние сме затруднени обаче да вземем обективно решение в подкрепа на едното или другото, не за да играем про или контра, а за да защитим и тези политически личности, които са ни дали доверие. По-скоро трябва да преценим как това нещо ще рефлектира върху възприемането от нашето общество. Вероятно ще има хора, които ще бъдат удовлетворени, но и ще има хора, които ще го възприемат по друг начин. И откликът, който ще получи в рамките на Европейския съюз – ние сме част от тази общност. Предстои посещение на президента Туск в началото на следващата седмица. Рационално ли е да дадем знак в тази посока? Споделям мнение само като външен министър. Притеснен съм и аз за отзвука, който ще има в Европа. Не мога да дам еднозначен отговор в момента, но смятам, че ще бъде подложено на силни коментари. Трябва наистина да се представят разумни аргументи, за да се получи в този диапазон от един месец, който очаквам, че ще бъде поставен въпросът – добре, след като е след един месец, ще бъде ли служебният кабинет тогава, ще трябва ли следващият кабинет да компенсира дейността на този сега, целенасочено ли се върви към промяна, има ли спешна необходимост от това да се приеме точно днес, в този момент това решение? В моите компетенции е да коментирам по-скоро хипотетичните реакции от чужбина. Мисля, че при това, което е общата конюнктура, няма да бъдат в наша полза. Длъжен съм да споделя това свое притеснение. Благодаря ви. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Найденов. Господин Денков. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз зададох въпрос, така че си запазих възможност да направя изказване. Вече са ясни и плюсовете и минусите на всяко едно решение. Но това, което не чух, е ясна обективна аргументация защо се налага решението да бъде взето сега и по този начин, както беше казано? Така че, моето предложение би било да се отложи решението, защото аз не чух нито един аргумент да има нужда от такова спешно решение. Това не е отлагане на вземането на важните решения, това е въпрос на житейския опит, че ако нещо не е достатъчно добре обмислено, по-добре да се потърси вариант, в който да се обмисли допълнително, да се изговори каквото има да се изговори, отколкото сега да вземаме решение, след което да се окаже, че то не е било най-доброто. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Да считам ли, че вие предлагате да се отложи вземането на такова решение? НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: На базата на това, което чух до сега, това би било моето предложение. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Значи има предложение за отлагане от господин Денков. Наистина въпросът е деликатен, няма никакво съмнение, и затова е много важно да вземем точното решение, а точно решение не знам дали има. Все пак е хубаво да се знае, че по всичко това се води стенограма и ще стане публично достояние това, което в момента говорим и решението, което ще вземем, разбира се, накрая. Госпожо Дашева. ДАНИЕЛА ДАШЕВА: Извинявайте, спортът е далеч, но не е ли възможно поне до понеделник да се запознаем с това постановление, защото действително не бях подготвена, не зная нито какви промени са настъпили... Някак си да бъдем и ние аргументирани в това, което ще Аз сега пред себе си имам само промените, без да имам точно какво ще променяме. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам, ясно, така е. Всъщност, подкрепяте това, което министър Денков каза. ДАНИЕЛА ДАШЕВА: Просто да съм информирана. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре. В такъв случай, с оглед на размисъл правим една пауза, в 18,30 часа подновяваме заседанието. (Следва почивка от 18.20 часа до 18.35 часа) ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа министри, след почивката възобновяваме нашето заседание и продължаваме обсъждането на точката от дневния ред. Кой иска да вземе отношение? Госпожо Златева, заповядайте! ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги министри, въз основа на представения от вас доклад с предложение за отмяна на Постановление №208 на Министерския съвет правя и формално предложение за приемане на решение за отмяна на Решение №173 на Министерския съвет от 2017 година за одобряване на изменената рамка на националния механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселване, одобрена с Решение №263 на Министерския съвет от 2016 година и в пакет работата по новото постановление за сключване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище международна закрила да се разработи и да се измени по-скоро рамката на Националния механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселване, за да има синхрон и между двата документа. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви. Други, колеги! Господин Донев, заповядайте! ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Господин министър-председател, уважаеми дами и господа заместник-министър председатели, дами и господа министри и заместник-министри, действително, че ще се получи колизия, ако отменим Постановление №208, с което е приета Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, с Решение №173 на Министерския съвет от 28 март тази година, тъй като механизмите по презаселване имат и пряко отношение към механизмите за интеграция. Затова, според мен, е правилно предложението и самото Решение №173 да бъде отменено, за да се направи по-добър пълен синхрон с разработването на новия нормативен акт, с който ще се въведе механизмът за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Още един порок, който бих искал да изтъкна в Постановление №208 и в Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, е това, че в нея липсва координиращо звено, координиращият орган, който да изпълнява и да следи за всеки един етап от интеграцията, от механизма по интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Ползвам случая отново да кажа, че и липсата на критерий за интеграция, доколко всеки един от етапите на усвояване на език, на предоставяне на социално подпомагане и социални помощи по включване на пазара на труда с признаване на квалификация, образование и т. н., с последващите действия, които трябва да бъдат предприети по квалификация и преквалификация на чужденците, за да могат пълноценно да се включат на пазара на труда, всички тези моменти трябва да бъдат изчистени и да бъдат ясно и точно разписани в този механизъм и в самото споразумение за интеграция, съответно и да бъдат посочени ясно отговорностите на страните по споразумението; при неизпълнение на едно такова споразумение каква отговорност се носи от чужденеца, каква отговорност имат местните власти. Така че, действително има доста празноти, които трябва да бъдат разписани, за да може да се получи един документ, с който в най-голяма степен да бъдат защитени правата, да бъдат уредени в най-добра степен и изискванията, които поставя пред нас и Европейската комисия така, че да имаме действащ документ, тъй като, пак казвам, до момента по тази наредба нямаме нито едно сключено споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. В тази връзка предлагам и срокът, в който да бъде разработен проектът на новия документ, да бъде максимално скъсен – може би до края на следващата седмица работната група да разработи и да представи проект на нов нормативен акт, с който да бъде приета Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви. Министър Узунов! ПЛАМЕН УЗУНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, подкрепям това, което каза министър Донев. Аз тази седмица, в понеделник, бях в Брюксел и там страната ни действително бе критикувана за това, че не изпълнява задълженията си по релокация. Мога да ви кажа, че лицата, които трябва да приемем от Италия, ние не сме го направили до този момент. От Гърция сме взели едва 3% от ангажиментите, които имаме. Като страна, на която предстои Председателството на Европейския съюз, това не добра индикация, това не е добър пример и смятам, че ще бъдем критикувани. Относно наредбата, която разглеждаме в момента. Смятам, че основният й порок е, че нямаме координиращ национален орган, който да обединява усилията на всички институции, тъй като към проблемите, които са засегнати тук, почти всички министерства имат ангажименти и това са: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавната агенция за бежанците, Министерството на вътрешните работи. Наистина смятам, че тя много сериозно трябва да бъде преработена, така че да може да бъде ефективна за изпълнение на ангажиментите, които имаме към Европейския съюз. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Узунов. При положение, че се обединим евентуално около това, което предложи министър Гълъб Донев – в кратки срокове да бъде изработена новата наредба, дали министър Денков би си оттеглил предложението за отлагане на днешното решение? НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз бях достатъчно предпазлив, за да не направя предложението, а да кажа, че бих го направил при информацията, която беше налична тогава. Сега има две нови информации, които намирам за важни. Едната е, липсата на координационен механизъм в наредбата, което очевидно е изключително сериозен проблем, но втората е предложението, за което виждам, че има нагласа – да бъде изготвен нов вариант на наредбата, допълнен, в доста кратки срокове – една седмица ми изглежда достатъчно убедително, за да е ясно, че този ангажимент не е отпаднал, а обратното. Всъщност, всички осъзнаваме колко важна е темата и че тя трябва да бъде реализирана по най-добрия възможен начин. Така, че от тази гледна точка, аз съм готов да подкрепя такова решение, ако това е реалистично решение. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, смятам че е реалистично, защото има работна група, която вече е подготвила не малко от това, което се иска. Така че, струва ми се, че една седмица ще е достатъчен срок за подобна наредба. Има ли други желаещи да вземат отношение? Госпожо Дашева, заповядайте! ДАНИЕЛА ДАШЕВА: Уважаеми господин премиер, колеги, след като изслушах различни аргументи, имам едно предложение. Тъй като тази наредба ще се отнася за млади хора, никъде Министерството на младежта и спорта не е ангажирано, така че в тази работна група, ако е възможно, да има и някакви предложения, свързани с това, тъй като смятам, че младите хора, с които ние по някакъв начин сме ангажирани – тук няма нищо за младите хора, дори и те да бъдат от чужденците, получили закрила. Смятам, че има и такива. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, това е добро предложение. Аз лично го приветствам. Хубаво е човек да поема такива ангажименти и върху собственото си ведомство. Други? Има ли желаещи? Струва ми се, че почваме да стигаме до консенсус. Единствено госпожа Крумова ще каже дали наистина е консенсус. Да се обединим около следното решение. Отменяне на Наредба за условията и реда за сключване и изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, както и отмяна на Решение №173 за одобряване на изменената рамка на Национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселване, одобрена с Решение №263 на Министерския съвет от 2016 година. Дали можем да се обединим около такова решение и с допълнението, че в едноседмичен срок трябва да бъде подготвена нова наредба – така, както беше изтъкнато, при изработване на критерии за бежанците, казано най-накратко, и координационен механизъм? Госпожо Крумова? МАЛИНА КРУМОВА: Аз продължавам да имам своите резерви, но въпреки всичко, с оглед необходимостта от постигане на консенсус, все пак ние сме колективен орган, единственото ми предложение е по отношение на §3 – да не е едноседмичен срок от влизане в сила на постановлението, а да бъде определена конкретна дата. Тъй като в момента текстът на §3 е в едномесечен, това ще стане едноседмичен срок, но от влизане в сила на постановлението, което го отлага във времето. Предложението е да бъде определен срок до конкретна дата. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Каква дата предлагате? МАЛИНА КРУМОВА: Седми април. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Седми април. До седми април? Добре. Дали можем да се обединим около това решение с допълнението, което беше направено от госпожа Крумова? Всички сме съгласни. Благодаря ви, уважаеми колеги. Оказа се, че кабинетът е много висококачествен. Благодаря ви. Закривам заседанието.

Най-религиозни са най-бедните мюсюлмани в гетата

Мюсюлманите у нас продължават да живеят в бедност, което засилва икономическата емиграция в страни от Западна Европа, като животът сред други мюсюлмански общности навън оказва влияние включително върху тяхната религиозност. През последните пет години се забелязва отчетлива тенденция за засилване на консерватизма сред мюсюлманите на битово ниво и по-сериозно придържане към религиозните правила, като най-силна религиозност декларират най-бедните прослойки в гетата. Сред мюсюлманите у нас като цяло не се отчитат радикални настроения, като опасност от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми, не може да бъде изключена, но той не се поддържа от мнозинството представители на тази общност. Българските мюсюлмани все по-малко се интересуват от българския политически живот, а най-одобряваните от тях световни лидери са турският президент Реджеп Ердоган, германският канцлер Ангела Меркел и руският президент Владимир Путин. Това са изводите от проекта "Нагласи на мюсюлманите в България 2016", осъществен от изследователи от Нов български университет, агенция "Алфа Рисърч" с подкрепата на фондация "Конрад Аденауер". В рамките на проекта са проведени над 130 дълбочинни интервюта с мюсюлмани от различни общности, както и национално представително проучване. Животът в емиграция променя и религиозните нагласи Запазващият се нисък социален статус на мюсюланите у нас и безперспективността на районите, които населяват, стимулира не просто сезонно търсене на работа, а трайна семейна емиграция, заяви социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова. 63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева. За 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лева. 8.5% заявяват, че техни деца живеят трайно в чужбина със семействата си. От тях 20% са в Турция, 10% в Германия, 4% в Белгия, по 2% във Великобритания и Испания, по 1% - в Холандия, Гърция и Франция. За петгодишния период е нараснал 2 пъти делът на домакинствата, в чиито доходи има средства, идващи от близки в чужбина – от 5% през 2011 г. на 10% през 2016 г. Доц. Соня Хинкова от Нов български университет коментира, че икономическата миграция на мюсюлманите е един от инструментите, които оказват влияние върху техните нагласи. "Отивайки да работят в други страни, те попадат в съответните мюсюлмански общности и през тези контакти се повлиява тяхната религиозност. Появява се късна религиозност. Реплика на един от интервюираните духовни водачи е, че преди да отидат в чужбина не са стъпвали в джамията, а като са се върнали са по-мюсюлмани от него", посочи тя. Другият фактор, който оказва влияние, е образованието в чужбина на духовните водачи в страни като Саудитска Арабия и Йордания. Увеличават се младите, отдаващи голямо значение на религията Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност. 86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок. 54% не се молят, 41% не посещават джамия. Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни (87% през 2016 г. ) и с повече от 8 пункта на дълбоко религиозните (20% през 2016). Вярват в Аллах 80% през 2011 г. и 77% през 2016 г. Вярват само във висша сила и/или съдбата 15%. През 2016 г. беше измерен делът на молещите се пет пъти на ден – 8.8%. Може де се предположи, че именно това е групата, чиято вяра в Аллах е най-силна и преживяваната религиозност най-дълбока. Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот (50% през 2016). "За съжаление в нашето общество не е преодолян предразсъдъкът на комунистическия атеизъм, че религиозността и особено нехристиянската религиозност е нещо опасно. Трябва ясно да се каже, че дълбоката религиозност не означава фанатизъм, както беше проповядвано от комунистическите идеолози или радикализъм, както сега е модерно да се казва. Фанатизмът винаги се придружава от омраза към другите, докато дълбоко религиозните хора по правило са носители на висок морал", коментира доц. Михаил Иванов от Нов български университет. Бунт срещу отхвърлянето от обществото Друг от изследователите по проекта доц. Евгения Иванова посочи, че за две групи мюсюлмани религията е идентичност – българоезичните мюсюлмани в Родопите (българомохамеданите) и турскоезичните мюсюлмани в гетата. "За мюсюлманите от гетата ислямът не е традиционна религия, религията на техните родители. Обръщането към исляма при тях е резултат от няколко фактора – бедност, болести, житейски сътресения и съзнание за отхвърленост от обществото", каза Иванова. По повод схващането, че мотив за радикализация в гетата е материалният интерес тя посочи, че изследователите никъде на се засекли човек, който признава, че е взел пари, но всички казват, че другите взимат. По думите й мюсюлманите в гетата се увеличават и то след взимането на рестриктивните мерки от държавата – забраната за носене на никаб, след осъждането на техния духовен лидер Ахмед Муса. "Това става своеобразен бунт срещу отхвърлянето от обществото. Тази капсулираност е може би най-неприятната тенденция, с която тепърва предстои да се сблъскаме", коментира тя. Завръщане към консервативните ценности Социологическото проучване на "Алфа Рисърч" отчита, че мюсюлманите у нас са станали по-консервативни на битово равнище и са започнали да се придържат по-стриктно към религиозните обичаи. Промяна от по-либерално към по-консервативно отношение се наблюдава по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца и дори равенството в разпределението на семейните задължения. Високо одобрение за Ердоган и Путин Външният фактор, който бележи най-голяма динамика на влияние върху българските мюсюлманите, е Турция, с която те имат дълбоки исторически, културни корени и емоционална обвързаност. Традиционно високото доверие към Турция е нараснало с 9 пункта. Достига 69%, но не е така еднозначно, както преди пет години. Недоверието също е нараснало с 6 пункта и сега е 13%. Част от анкетираните са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо – 49% (при 19% неодобрение). Фетхуллах Гюлен няма голямо влияние сред българските мюсюлмани – събира общо 39% неодобрение и 9% одобрение, като интересът към него е по-силно изразен сред турците. Свързаното с Гюлен движение "Хизмет” има 3% одобрение и много голямо неодобрение – 42%. Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка на опита за преврат – 52%. Общо 29% изразяват по-скоро позитивни мнения – от тях 18% преценяват победата над превратаджиите като проява на единството на турския народ в защита на законността и демокрацията, а 11% - като ликвидиране на опасното влияние на Фетхуллах Гюлен. Други 24% по-скоро не одобряват действията на турското правителство – от тях 12% смятат, че се извършва разправа с политическите противници на управляващите, и други 12% - че се нарушават човешките права. След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия. За петгодишния период то е нараснало с 8 пункта и достига 65%. Макар и да се запазва много ниско, ръст се наблюдава и по отношение на недоверието (от 5% на 17%). Динамика се наблюдава и в отношението към Русия – 52% доверие (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Доверието към Франция през 2016 г. е 47% (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Значително по-ниско е доверието към САЩ – 17% ( 9 пункта спад), а недоверието е 45% (28 пункта ръст), което говори за засилване на антиамериканските нагласи в общността. Нарастването на недоверието към посочените държави се дължи на по-голяма информираност за тяхната политика - през личните впечатления (работата в чужбина) и медийното осветяване на позицията им по глобални въпроси, свързани с исляма. През 2016 г. въпросът за рейтинга на държавите е съчетан с рейтинга на няколко водещи държавни лидери: Най-висок, след този на Реджеп Ердоган (49% положително срещу 19% отрицателно отношение) е рейтингът на Ангела Меркел – (45% : 24%). Непосредствено след нея е Владимир Путин (43% : 16%). Далеч по-назад е тогавашният президент Барак Обама с 23% одобрение и 28% неодобрение. Мнозинството мюсюлмани отхвърлят тероризма Високо е неодобрението на терористичните организации Ал Кайда (68%) и Ислямска държава (64%). Одобрението към тях е съответно 0.5% и 2.8%, а нямащите мнение и в двата случая са около една трета. Огромното мнозинство от мюсюлманите в България отхвърля тероризма, като за петгодишния период техният дял забележимо е нараснал. През 2016 г. 89% смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи (ръст с 10 пункта), а само 1.1% са на мнение, че при определени обстоятелства той може да бъде оправдан (през 2011 г. 1.4%).

Спот срещу нефтен индекс при цената на газа – за и против – Част І

Една от темите, по които се очаква да дадем становище по предложението за ангажимент на "Газпром" по делото за злоупотреба с доминантно положение, касае недостатъците на досегашната ценовата формула и особено избора за привързване на цената на текущо търгувания природен газ към нефтени деривати. Руската компания всячески се стреми да ограничи възможността за преглед на цените, на ценовата формула и да избегне дебата относно ползите на алтернативите на нефтено-индексираните цени. Споровете са много. Покриват целия спектър от избора на конкретните деривати, тяхното "тегло“, съотносимост и реперна стойност по отношение на природния газ. Формулата е отделна тема, затова да направим бърз преглед за и против нефтено-индексираните цени срещу спот цените. Търговските практики или "традицията"? Няма лесен отговор, защото онова, което е вярно за газовите пазари в САЩ или Гърция, не е задължително вярно за България. Степента на зрялост, на либерализация и диверсификация на българския газов пазар в момента е основен ограничител на развитието му, в това число и на ръста в потреблението. В този смисъл трябва да се отчете и степента на готовност на българската газова компания "Булгаргаз" да премине към спот ценообразуване при своите договори за доставка. Отделен въпрос е дали потребителите са длъжни да приемат отсъствието на капацитет за спот търговия в монополен търговец в страната като аргумент тя да не се въвежда, само защото на "Булгаргаз" и на свикналите по веригата на стойността на природния газ, така им е по-изгодно. В последна сметка са важни крайните клиенти и потребители, а те не могат да бъдат привързани вечно към нефтено-индексираните цени, само защото такава е традицията у нас. Но да се спрем малко по-подробно. Първо, дали ще изберем спот или нефтено-индексирани договори в дългосрочна перспектива няма особено значение, тъй като като пазарите за спот и нефтеноиндексирана търговия ще продължават да се конвергират. Дългосрочните договори ще стават все по-къси. Второ, дилемата спот срещу нефт е измислена, когато става реч за единствен договор, на единствен доставчик по единствен маршрут. Тя добива смисъл само в условията на минимална множественост на алтернативите, на насищането на пазара с елементи на достатъчна и растяща гъвкавост за потребителите, които могат да съчетаят къса и дълга търговия като балансират между базисно и пиково потребление. Трето, изборът "спот срещу нефт“ без изравняване на условията на търговия за всички играчи е имагинерно занимание за теоретизиращи политици. Ако търговците, които предлагат спот договори, трябва да се конкурират с компании, които базират търговското си предложение на междуправителствени споразумения, и на привилегията на непазарни тарифи за пренос, то очевидно се опитваме да сравняваме несравними неща. Докато "Газпром" не бъде принуден да се явява на търг, за да спечели правото да доставя природен газ, като се конкурира с други доставчици при равни условия, да разсъждаваме на тема "борсова“ или "нефтена“ цена е занятие всуе и във висша мяра отклоняващо вниманието от по-важните въпроси. Политически или бизнес преговори с "Газпром"? Текущата ни свързаност с доставчици на природен газ на практика не позволя внос на алтернативен природен газ, защото "Булгаргаз" контролира целия обем на внос и на продажба на едро, като зорко охранява интереса на своя единствен доставчик "Газпром". На всичко отгоре "Булгаргаз" не е равностоен партньор, който иска и може да променя условията на договорите. На практика истински преговори няма и никога не е имало на корпоративно равнище. Процесът на преговори се е свеждал до предоставяне на условията от страна на "Газпром", като представителите на компанията Ви казват в прав текст, че ако някой иска промяна в условията, трябва да вдигне разговорите на политическо равнище, което става неотменима част от преговорния процес. От тук руската страна Ви вкарва в коловоза на незаменимостта на междуправителствените споразумения и политически преговори, и така се оказвате в двойни "окови“ – веднъж политическите договореност и втори път - твърдите корпоративни рамки, в които няма място за реални преговори и защита на интересите на купувачи. договаряне на правителствено равнище на политическите и пиар рамки на известяване на достигнатото, така че участващите политици да изглеждат като защитили националния интерес. Когато важната част на преговорите върви на политическо равнище, няма никакъв смисъл да се говори за спот и пазарни репери. Обществеността трябва да остане с измамното усещане, че е най-изгодното постижение, защото е единствено и няма с какво да сравнява. След като политиците оформят разбирателството, за да няма излишно любопитство всичко потъва в търговска тайна в корпоративен договор, за да бъде сигурно, че който знае няма да говори, а който говори винаги може да бъде изобличен като незнаещ. Всъщност изборът между спот репери и нефтения индекс е условен дотолкова, доколкото при прехода от чисто нефтено индексирани договори, в каквото положение се намираме в момента, към преимуществено или изцяло спотови договори винаги има преходни етапи, в които двата репера съжителстват в един договор при по-сложна ценова формула или в рамките на различни договори за доставка с различните репери. Как да се мине към спот пазари? Ако има само един доставчик и то само на тръбопроводен газ и той е "Газпром", трудно ще се премине безболезнено към спот търговия. Дори "Газпром" да се съгласи тутакси на това, което е спорно, но не изключено, то търговията с природен газ на къса времева база изисква тотално различен капацитет у купувачите. Изисква и степен на зрялост и либерализация на газовия пазар, както и развита друга мека инфраструктура – включително договорно-правна, институционална, финансова, застрахователна, търговска и прочие надстройка. Изисква и подготовка на всички контрагенти по веригата от входната точка в системата до крайния потребител. Това не е непреодолим проблем, още повече ако паралелно с преминаването към задължителни търгове за доставка на природен газ "Булгаргаз" има конкуренти, и всички приложат ускорена, но постепенна промяна във формулата с растящо присъствие на спот репери. Препоръчително е да се използва утвърдената практика в ЕС като се въведе минимално равнище на спот репериране от 20 до 50 процента, което трябва да се постигне в рамките на следващите три години – до 2020 година. В този период се очаква пазарът на природен газ ще се насити с устойчиво високи количества суровина от нови находища и по нови маршрути. Това на практика покрива риска от недостиг на природен газ или диктат от страна на продавача. И сега "Газпром" се опитва да продаде на спот база по-големи количества в Западна Европа на аукциони, които организира сам, но обемите не впечатляват. Средните достигнати цени на продажби обаче не са много по-различни от цените на нефтено-индексираните договори. Основните разлики се появяват в неактивния или летния сезон, когато се нагнетява суровина в газохранилищата. Ако купувате преимуществено втечнен природен газ от глобалния пазар, сте си осигурили максимална еластичност както на предлагането, така и на цените. Гарантираното и устойчиво превишаване на предлагането над търсенето, при това още от 2018 година, ще скъси базата на търговия и решително ще наклони везните в полза на борсовите спот репери. На фона на реалния скок при цената на природния газ у нас от 1 април, вероятно през месец април текущия борсов репер за природния газ на най-близката борса CEGH ще бъде около продажната цена на "Газпром", но в края на месеца и до месец юни борсовата цена, поне ако се съди по фючърсните продажби, ще бъде под цената на нефтено-индексираната и фиксирана за три месеца цена на руския монополист, поради рязкото свиване на потреблението извън отоплителния сезон. С изключение на отделни периоди през активния зимен сезон, правилото е борсовите спот цени да бъдат по-ниски от нефтеноиндексираните. Новият играч – втечненият газ До 2020 година се очаква количествата втечнен природен газ на световния пазар да надминат 450 милиарда кубически метра от сегашните 345 милиарда, т.е. ръст с повече от 30 процента само за три години, при прогнозиран ръст на потреблението около 20 процента. Тук са количествата от Австралия, Папуа Нова Гвинея, новите мощности в Иран и особено Катар, шистовите находища в САЩ и Източното Средиземноморие. Като страна, която не е производител, а вносител на енергоресурси, поне в обозримо бъдеще, ние трябва да ориентираме своята позиция спрямо логиката на купувача, а не на продавача. Нефтеноиндексираните цени са в интерес на продавача, защото му дават сигурност на приходите на енергийните компании, които основно добиват нефт, като привързват прогнозите за приходите и към текущите инвестиции в проучване и добив и развитие на транспортна инфраструктура. От двете възможности с репер "газ към нефт“ и „газ към газ“, като купувачи, при равни други условия, имаме полза да се ориентираме към спот реперите – т.е. към привързване на цените към газови борси, защото съхраняваме гъвкавост на доставките, скъсяваме разходите по гарантираните потребления и плащане (take or pay) включително авансовите, както и изобщо към премахване на всякакви ограничителни условия по реекспорт или вторични продажби. При късата търговия – спот и борсово реперирана – многократно улесняваме възможностите за физическо и финансово хеджиране на риска от ценови колебания и проблеми с доставките. Ако сравним прогнозите за движение на цените на спот пазарите и на нефта, няма как да не забележим различните тенденции и динамика, които водят до извод за необратима еманципация на глобалния пазар на природен газ от глобалния пазар на нефт. По-голяма част от анализаторите, включително в своите прогнози МВФ, Световната банка, ОИСР и EIU, се обединяват в мнението, че цените на суровия нефт трудно могат да паднат за дълго време под 40 долара на барел, тъй като това би създало дългосрочен риск от отсъствие на инвестиции в разработването на нови находища. Движението нагоре в цените на суровия нефт също вероятно ще изпитва ограничителен таван, който се задейства при цени в обхвата от 60 долара на барел. Това отвежда зоната на ценови колебания в привързаната цена на природен газ между между 13-22 евро за мегаватчас. Еманципиращ се пазар При привързване към репери "газ към газ", поради изложените по горе причини, е напълно възможно спот цените да паднат до и под 10 евро за мегаватчас, но в същото време не е изключено да продължат и кратките моменти на превишаване над нефтеноиндексираните цени при покриване на пикови потребления през зимата или при извънредни ситуации. В този смисъл всяко обвързване с глобалния пазар на нефт обрича договорите на доставка на природен газ на строго следване на динамиката и цените на пазара на суров нефт и изключване на благоприятната за купувачите динамика на еманципиращия се пазар на природен газ, който обаче още в края на тази година влиза в режим на пренасищане и в този смисъл цените ще бъдат натиснати еднозначно и само надолу, поне в хоризонт до 2020 година. Ниските борсови цени на природния газ на газовите борси ще маркират постепенно до пълно откъсване на пазара на природен газ от пазара на суров нефт, т.е. market detachment. Потребителите на природен газ по нефтено-индексирани договори в този смисъл ще попаднат в по-неизгодно положение. Ако се приближим до регионалния отпечатък на тези глобални тенденции в потреблението, с изключение на Турция, потреблението на природен газ на регионалният пазар не се очаква да расте със значителни темпове. За разлика от миналата година, когато количествата, които можеха да създадат конкуренция на "Газпром" бяха маргинални, днес единствено отсъствието на търгове за доставка на природен газ на "Булгаргаз", дори за безопасните и неконфликтни с "Газпром" зони над количествата "вземи или плати“, а това е близо половин милиард кубическа метра, не може да удостовери наличието на достатъчно възможности за алтернативен внос извън "Газпром". Така се получава, че радетелите на газпромовския монопол твърдят, че няма кой друг освен "Газпром" да достави газ, но в същото време бягат от това да обявят търг за доставка, който ще постави всички точки над и, особено ако търговете за доставка включват спотови цени. Очаква се в следващите три години да започне предлагане на значителни за мащабите на регионалния пазар количества природен газ както през терминалите за втечнен газ в региона, така и нови количества по Южния газов коридор, основно, но не само от Азербайджан, от офшорните полета в румънското дълбоководие на Черно море и разбира се допълнителни количества от "излишен“ руски природен газ, които ще се окажат "излишни“ заедно с естественото свиване на пазарните дялове на "Газпром" от тотален монопол през доминиращ доставчик (между 50-60% дял), до просто един от конкуриращите се доставчици с дял под 50%.

Одобриха помощ от 1,27 млрд. лева за изплащане на задълженията на НЕК

  Депутатите окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв., пише БГНЕС. По време на дебатите Румен Гечев от БСП изтъкна, че българският парламент не бива по никакъв начин да подкрепя държавна помощ и предложи сумата да е до 1 млрд и 270 млн. лв. „Предлагаме срок, когато се тегли заем, има срок. Тук няма заем. След като няма заем НЕК може ли да плаща по 1 лв. годишно-може. Знаете ли след колко време ще НЕК ще върне заема-след милиони години-никога”, каза Гечев. Той бе възмутен как се предлага на народните представители да одобрят ”празен чек” за НЕК. Няма да подкрепим законопроекта, ако не се посочи конкретната сума от арбитражния съд и срок, предупреди той. От своя страна председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова бе категорична – „не подписваме празен чек”. „Празен чек сте подписали вие през 2006 г. без цифричка и чисълце, в нарушение на българските закони. Вие сте сключили това споразумение. Празен чек сте подписали вие през 2008 г. само няколко месеца преди изборите и сте превели аванса за въпросното оборудване без да имате договор и, без обществена поръчка. Ние не подписваме празен чек, а казваме, че размера на помощта е тази, която е записана като сума и записана по арбитражното дело, а там ясно е записана сумата и колко са лихвите”, добави Стоянова. Вие, когато имате да плащате нещо-питате ли колко трябва да плащате и за какво, или просто давате кредитна или дебитна карта, запита, пък Таско Ерменков от БСП и обясни, че визира битови разходи, а представяте ли си за милиарди от бюджета. „Предполага се, че 1 млрд. и 200 млн. лв. няма да стигнат. Може ли да не са дадени параметри на този договор, убеден съм, че Европейската комисия ням да даде ратификация за тази помощ. Утре как ще застанем пред избирателите си и ще им кажем, че НС гласува едни пари за НЕК, но не знаем за какво ще бъдат. Иначе се превръщаме в съучастници в разграбването на бюджета на България”, убеден е депутатът. Повечето колеги от нас, когато имаме нещо да плащаме питаме, защото не сме социалисти. Питаме защо трябва да плащаме за това арбитражно решение и как се стигна до него, отговори му Петър Славов от РБ. „Никак не ви отива да давате акъл след като сте отговорни за тази ситуация и за тази бъркотия. Не е коректно след като причинили болестта на организма, да давате акъл”, смята Славов. Кой сключи договорите за двете американските централи, много ви е къса паметта. Вие продадохте Балкан за 1 долар. Вашето чуждо поклонничество води само до там да се унищожава българската икономика и енергетика. При вашето управление има само деградация, изтъкна бившият енергиен министър Драгомир Стойнев. В приетия законопроект е предвидено на НЕК да бъде предоставена възмездна помощ по Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката. Помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерски съвет. Тя може да бъде отпусната и само след съгласие от Европейската комисия. След арбитража държавата дължи около 646 млн. евро на „Атомстройенерго”, всеки ден плаща наказателни лихви от 167 хил. евро, по думите на премиера Бойко Борисов. С проекта на предложения закон се цели осигуряване на финансови средства на „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM във връзка с проекта АЕЦ „Белене“, пише в мотивите на законопроекта. През 2004 г. Министерският съвет е взел решение по принцип за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“, а през 2005 г. е определил проекта за обект с национално значение и е взел решение за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт. На 29.11.2006 г. между НЕК с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД (АСЕ) е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан. На 05.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС е подписано Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.). На 28.11.2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение № 5 от 05.11.2008 г. на стойност 89 409 321 евро. На 29.03.2012 г. Министерският съвет е приел Решение № 250/29.03.2012 г., с което отменя Решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на Енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение; отменя Решение № 260 на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“; отменя т. 2 от решението по т. 57 от Протокол № 17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г. Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“. На 27.02.2013 г. във връзка с проведения на 27.01.2013 г. Референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ Народното събрание е взело решение, с което подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на Площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване. Междувременно пред Международния арбитражен съд (МАС) при Международната търговска камара в Париж (MTK) е образувано Арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“. На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело (Арбитражното решение), с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на АСЕ дължимите суми за произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване. Арбитражното решение е официално получено от процесуалните представители на НЕК – „White&Case”, на 15.06.2016 г. Съгласно чл. 28 (6) от Арбитражните правила на МАС при МТК решението е окончателно и задължително за страните и следва да се изпълни незабавно. Швейцарското право също постановява, че Арбитражното решение става окончателно, считано от датата на неговото получаване (15.06.2016 г.). С Арбитражното решение МАС осъжда НЕК да заплати на АСЕ сума, както следва: главница към 02.05.2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 02.05.2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 01.05.2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 02.05.2015 г. до 19.09.2016 г. в размер на 75 037 639 евро или общо към 19.09.2016 г. дължимата от НЕК сума по арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро. Дължимата лихва от 20.09.2016 г. до 31.12.2016 г. ще бъде в размер на 17 272 536 евро или ако НЕК плати в края на годината задължението си към АСЕ, същото ще бъде в общ размер на 646 230 132 евро. На 15.07.2016 г. от страна на НЕК е подадено искане до МАС при МТК за корекция или тълкуване на Арбитражното решение по чл. 29 от Арбитражните правила. С въпросното искане НЕК е поискало от Трибунала корекция на суми, присъдени в полза на АСЕ, в посока тяхното намаляване, както и тълкуване на Решението в частта относно сумата, която НЕК следва да заплати на АСЕ за придобиване на Оборудване с дълъг цикъл на производство по Допълнение 5. В случай че АСЕ не получи своевременно плащане по Арбитражното решение и страните не договорят друг начин за уреждане на отношенията помежду им, е възможно АСЕ да пристъпи към продажба на ОДЦП (като комплект или на части), като по този начин получи част от дължимата му по Арбитражното решение сума. Също така е възможно АСЕ да предприеме действия по допускането на изпълнение на Арбитражното решение в България и/или в чужбина, ако НЕК притежава имущество в чужбина (например банкови сметки в чужбина или вземания). Съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на АСЕ. Последното е особено вероятно и предвид факта, че още през октомври 2014 г. АСЕ е изпратило на НЕК писмо с изх. № 40/91/27/08/1 от 17.10.2014 г., с което уведомява компанията за възможно наличие на инвестиционен спор по чл. 7, ал. 1 от Договора между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. С писмо с изх. № 007/МПУ/40 от 05.07.2016 г. от АСЕ е отправена покана до НЕК за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на задълженията от НЕК в определения 30-дневен срок, АСЕ ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си. На проведена на 12.07.2016 г. среща в Москва от АСЕ категорично е заявено, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане по Решението, било то и частично. Отказът на НЕК да заплати сумата по Арбитражното решение ще има следните негативни последици: Продължаване начисляването на лихви, които да обременяват финансово НЕК (118 млн. лв. на годишна база); Възможността АСЕ да пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу НЕК. Това от своя страна би довело до застрашаване на сигурността на енергийната система в България; Производството по несъстоятелност на НЕК ще доведе до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1,05 млрд. евро, както и към останалите кредитор на НЕК/БЕХ; „Атомстройекспорт” АД да продаде оборудването - предмет на арбитражното решение, с цел минимизиране на загубите. Това крие риск от евентуална сделка на цена под справедливата стойност на въпросните активи и в същото време НЕК ще продължи да дължи разликата до присъдените на АСЕ суми. Възможността АСЕ да продължи с действията си по нотифицирания инвестиционен спор срещу България. Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по Арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляването на лихви за забава (в размер над 60 млн. евро. годишно), произтичащи от Арбитражното решение. За съжаление НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по Арбитражното решение. Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4). Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани. Възможният подход за осигуряване на финансови средства на НЕК за изплащане на дължимите към АСЕ суми е предоставяне на възмездна финансова помощ по реда на чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката, като НЕК не следва да заплаща лихви за ползваната помощ и не следва да предоставя обезпечения. Предвидено е това да стане чрез закон, в който изрично да се предвиди, че помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерския съвет, наведнъж или на части, на базата на споразумение за окончателно уреждане на отношенията между страните по Арбитражно дело № ICC Case 18086/GZ/MHM. Условията за предоставяне и за възстановяване от НЕК на помощта ще се определят от Министерския съвет. С оглед спазване на правилата за държавните помощи изрично е регламентирано, че помощта може да бъде предоставена само след положително решение от Европейската комисия след уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това са мотивите към законопроекта. На 10 юли премиерът Бойко Борисов обясни, че има няколко варианта за решаването на казуса и че се водят преговори. Вариантите се „обсъждат и в Министерството на енергетиката, и в НС, и с руската страна, и сега по време на визитата в Иран ще са тема на разговорите. Иначе 167 000 евро всеки ден отиват. Сега полагам усилия поне в три варианта – да не загубим парите, или да си ги върнем най-малкото. Или да продадем проекта и ако се намери инвеститор, който да не иска от нас държавна гаранция, да го сторим. Но това са въпроси, които ще се решат до седмици”, каза тогава премиерът. Преговаряме – и с руската страна, и в Иран, сега ще преговаряме заедно с руската страна да го продадем там. Ако не успеем с никой вариант, ще вляза в НС и ще кажа: „колеги трябва да падне мораториумът и трябва да строим”, обобщи Борисов.   

Д-р Христо Дамянов: Москов трябва да бъде съден за геноцид спрямо онкоболните в България

 Д-р Христо Дамянов е управител на Центъра по интегративна медицина. Той е създател и началник на урологичното отделение в Националния онкологичен център, където работи до 2003 г. Специализирал е в Дания и САЩ. Автор е на над 80 научни публикации (17 от които в авторитетни европейски издания), 2 изобретения, 4 рационализации и 1 монография. През последните години е автор на 8 публикации в областта на интегративната онкология, 4 от които в престижни медицински издания. Член е на Съюза на учените в България, Академия на науките – Ню Йорк, Световната асоциация по урология, Европейската асоциация по урология и на Балканския онкологичен съюз, Международната организация на лекарите, практикуващи интегративна медицина, Европейската академия по инсулин-потенцирана терапия. По инициатива на д-р Дамянов в началото на 2014 г. в страната ни е въведен методът за системна хипертермия в комплексното лечение на онкологичните заболявания. - Д-р Дамянов, реагирахте остро, след като прокуратурата обяви, че са повдигнати обвинения срещу министър Москов за ваксините. Защо? - Защото нарушенията на законодателството и на общоприетите морални норми са фрапантни, но за д-р Москов очевидно потъпкването на закона не е от значение. Той и неговите хора са неприкосновени, за сметка на правата и животите на крайно уязвими и нуждаещи се граждани и техните близки. Аршинът в това отношение е отявлено двоен, за едни той е неоправдано къс, а за други – безкритерийно лежерен. И тъй като ръководеното от мен лечебно заведение не се вписва в схемата за безогледно печелене на пари на гърба на държавата и пациентите, то нас ни мерят с аршин от втората категория. Затова министър Москов впрегна цялата административна машина, намираща се под неговото ръководство, за  да унищожи лечебното ни заведение  което е единствено по рода си в България, без да се интересува, че по този начин осъществява геноцид върху лекуващите се в него пациенти. Нека това се знае от цялата ни общественост, защото, както виждате абсурдът е пълен, като ситуацията много приляга на поговорката „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“. В тази връзка, искам да подчертая, че всички документи, които ви предоставих, са предоставени вече на прокуратурата: жалби от наша страна и от страна на пациентите, подписки, петиции и др. Но те са само „глас в пустиня“, защото кой от властимащите сега зачита гласа на гражданите? До момента никакво движение, никаква реакция от страна на прокуратурата по нашите сигнали, но по сезиранията от ИА“МО“ активно се работи. Може би очакват да измрат потърпевшите, за да се изпълни сталинската максима „Няма човек (пациент)– няма проблем!“. Ситуацията сега е такава, че обществото пет пари не дава за истинското престъпление на Москов. - Защо искат да затворят Клиниката по интегративна медицина? - Имат претенция, че не използваме стандартна медицинска онкология, а прилагаме алтернативни онкологични методи, какъвто е методът на инсулин-потенцираната терапия. Въпреки че двата метода са несравними и принадлежат към различни видове медицина – едната конвенционална, а другата – неконвенционална (интегративна). Последният метод се практикува в цял свят и в Европа включително, в десетки клиники. В същото време в България, в над 10 болници се  практикуват алтернативни методи  за лечение на онкологични заболявания. Например, в болница „Св. Марина” на проф. Горчев се прилага ултразвукова честотна аблация на тумори. Това е един алтернативен метод и той няма нищо общо с онкологичния стандарт, нито се прави от лекари, които имат специалност „Медицинска онкология“. Има поне 7-8 алтернативни метода за лечение, които свободно се практикуват и в други болници. Но към тях няма абсолютно никакви претенции. Отправихме официално запитване до „Медицински одит” по въпросите: на какво основание всички останали клиники практикуват алтернативни методи и защо тяхната регистрация не е заличена като нашата? - Получихте ли отговор на въпросите ви? - След три запитвания, получихме един нескопосан отговор, в който се говори за всичко друго, но не и за медицински стандарти. Това е пълен юридически буламач! Юристите на министерството правят невъобразими еквилибристики, в които няма никакъв директен отговор. Ние ги питаме: по кой онкологичен стандарт се прилагат тези методи? Няма отговор! Било добра лекарска практика... Дадохме отговора им на наши юристи да го прочетат и те се хванаха за главата. Дори ако приемем, че те са прави, а ние – в нарушение, то тогава защо по тези критерии не се търси вина и на всички останали лечебни заведения и лекари в нашата ситуация? От друга страна, като член на колективния орган МС, притежаващ по конституция законодателна инициатива, защо  МЗ не прави и няма намерение да стори нищо за да предложи на МС извършване на законодателни промени в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да се узаконят такива иновативни и очевидно нужни, значително по-щадящи от конвенционалните, методи на лечение? Защото липсата на подобна възможност в националното ни законодателство, даващо възможност на гражданите сами да ръководят живота си и да определят по методите на конвенционалната или на неконвенционалната медицина да се лекуват, е равносилно на дискриминация. Все едно да принуждаваш вегетарианец да яде месо! И защото, исторически погледнато, държавата и нейните органи са създадени за това, за да привеждат в изпълнение правилата, създадени от обществото. Следователно интересът на обществото е този, който следва да задава дневния ред при управлението на държавата, а не самозабравилите се чиновници с нелепите им  еднолични решения потъпкващи грубо права и интереси  на изпратилите ги във властта граждани. В този смисъл, ако управленците ни не следват наболялата обществена нужда, то тогава за какво са ни те? Ако управленците ни, без да се притесняват, нарушават законите и считат това за нормално, то тогава как ще мотивират обществото и гражданина да ги спазват? И щом като за едни е така, а за други – другояче, то в каква държава живеем, в правова и демократична или в диктаторска и анархистична? - Продължавате ли да лекувате онкоболни, докато делото все още виси в съда? - При тази ситуация ние дълго се колебахме в поставената пред нас дилема, но в крайна сметка не намерихме морално основание да преустановим лечението на онкоболните – знаете в българския съд колко се проточват делата. Ако прекъснем лечението на болните, те ще завършат земния си път, а не такава е повелята на лекарската клетва и лекарската практика. От друга страна, има действаща наредба на МЗ за професионалната медицинска етика, която изрично забранява на лекарите да прекъсват лечението на своите пациенти. А ако се налага то да се прекъсне, те трябва да организират съответно продължението му в други заведения, където има такава възможност. - И какво направихте в този случай? - Преди да вземем решение какво да правим при създалата се ситуация, се обърнахме със запитване към всички компетентни органи: Министерство на здравеопазването, ИА“Медицински одит“, Районна здравна инспекция, къде да пренасочим пациентите си за продължаване на започнатото при нас лечение, когато то бъде прекъснато вследствие на наложената ни административна мярка.  - Какво ви отговориха? - Първоначално настъпи оглушително мълчание. След известно време получихме доста противоречив и объркан отговор, в който имаше позоваване на становища от нашенски онколози, като проф. Галина Куртева от СБАЛО и от проф. Дудов. Като получихме това, ние изпратихме и до тях покана да ни посочат датата и времето, когато можем да им изпратим тези болни да ги лекуват. - Приеха ли поканата ви? - Не, получихме отказ, дори оправдания, че такива становища те не са давали. И при тази ситуация, основавайки се на медицинската етика, и до ден-днешен продължаваме да извършваме присъщите на интегративната медицина терапии към най-нуждаещите се пациенти. В края на краищата, преди всичко ние сме лекари и това ни задължава да проявяваме хуманно отношение към нуждаещите се от животоспасяваща грижа хора. Ние досега перманентно сме доказвали, че тези болни, които са  изхвърлени като непотребни  от конвенционалната онкология, могат ефикасно да се лекуват при нас, могат да им се спестят много страдания, да се удължи животът им – има възможности за това. Но чиновниците от здравното министерство не желаят това да се случва. В тази „стройна” организация на здравното министерство има един чиновник от „Медицински одит”, според публикации в медиите – близък приятел на министър Москов и негов партиен съратник от листата за народни представители на ДСБ за столичния район „Средец“. Та този отколешен партиен кадър – д-р Константин Гърневски, назначен без конкурс на длъжност, за да защитава правата на пациентите, е основно действащо лице в тази срамна история. Той също като своя приятел и началник е политическо назначение а още и бивш кмет, участник в управителни бордове на търговски дружества, отдавна вече се е откъснал от лекарската професия, която обаче безмилостно динамично се развива. В контекста на това, избраният за радетел на правата на пациентите, по разбираеми причини, увлечен в партийно-икономически занимания, не е в състояние да разбира от какво следва да се ръководи.  По същата приятелска линия Москов назначи и началника на ИА“МО“ д-р Златица Петрова, която само до миналата година беше отстранена от поста за злоупотреби. Към този „реформаторски“ екип се присъедини и депутатът от Реформаторския блок Настимир Ананиев, който отправи очевидно поръчков въпрос към министъра Москов от трибуната на 43-тото НС. Ако ме питате, дали този въпрос беше продиктуван от значим обществен интерес – категорично не. За нашето лечебно заведение, което пак казвам, че е единствено по рода си в България, няма данни да има смъртни случаи или други вреди, нанесени от проведено при нас лечение. За сметка на това, има множество доволни от лечението ни пациенти, които сме върнали към живота, съхранявайки и човешкото им достойнство. Има множество благодарствени писма от такива доволни пациенти, които на свой ред ни засвидетелстват безрезервната си лична подкрепа. Пишат и на Москов, и на Борисов, но какво от това. Техният глас е глас в пустиня. Важното беше министър Москов да получи възможност да се докаже като безмилостен и справедлив властник, наказващ лошите...  Няма съмнение, поръчката беше изпълнена точно и произведе своята буря в чаша вода, наред с двеминутната слава на депутата Ананиев. Това ни накара незабавно да направим среща с него. Зададохме му въпроса в качеството си на какъв медицински специалист е подготвил тези въпроси. Попитахме го дали има представа от лечението, от интегративната онкология, от състоянието на онкоболните, които идват при нас, съсипани от конвенционалното лечение...  - Какво ви отговори? - Че няма представа от това, но тъй като имало много запитвания, подготвил и питанията към Москов. Това, което споделих с вас досега, разказахме и на него. Поканихме го официално да посети нашия център, да види болните, методите, които използваме и съответно, ако прецени, че видяното не го задоволява, да направи ново запитване, но вече информиран и подготвен за спецификите на проблема. В крайна сметка, нали се зове „народен представител“, нека слезе при народа... - Дойде ли на посещение в центъра този депутат? - Не! Свързахме се отново след това с него и го попитахме, защо не е спазил обещанието си. Отговори ни, че ще ни изпрати д-р Шишков, тъй като той, като медицинско лице, може по-добре да прецени нещата. Така и не дочакахме посещението и на д-р Шишков. Сами се досетете защо. - След като сега има вече повдигнати обвинения срещу Москов за ваксините, очаквате ли да ви извикат и да присъединят и вашите сигнали към прокуратурата? - Тези очаквания ги имаме много отдавна. Но, за съжаление, прокуратурата, много интересно за нас, забавя разглеждането на депозираните от нас жалби с поставените в тях проблеми. А в този случай става въпрос за предприемането на бързи действия, защото заболяването на онкоболните не може да чака с месеци и години. То изисква незабавни мерки. Нещата са изключително драматични – законът в България трябва да защити живота и здравето на гражданите си. Трябва да защити и нашите права: да упражняваме в нормални условия лекарската си професия. Въпреки всичко това, няма никакво развитие на поставения от нас проблем. Прокуратурата мълчи. Интересно е, че изведнъж се сетиха за ваксините, а дали нарочно или защото не им стига времето, забравиха за нас и за онкоболните. Така или иначе, няма никакво развитие към момента по нашите жалби – нито по тези от пациентите и по нашите – на лекарите. И затова у нас възникнаха основателни въпроси относно обективността на действията на прокуратурата. Дано не сме прави, но според нас, в момента прокуратурата не цели изясняване на обективната истина  и наказване на нарушителя (той вече е в оставка и овакантява поста), а просто е един добре премислен пиар. Вярно, казусът с ваксините е много сериозен, грубо нарушение на законите в България е, накърнен е сериозно националният и общественият интерес, но за това се сигнализира от години от най-високите нива, включително и от трибуната на Народното събрание – зададе се питане от народния представител д-р Султанка Петрова още миналата година. Къде беше тогава прокуратурата ни? Защо се предприемат действията едва сега? Освен това, в случая с ваксините се признава, че проблемът не е в качеството им, не е установено да са настъпили негативни последици за ваксинираните лица, докато при нашия случай директно се посяга на живота на болните. И кое е по-лошо и укоримо, дали едно административно закононарушение от страна на висш държавен чиновник, или индиректното посегателство върху живота на онкоболните? Къде е тук приоритетът? И не са ли и двете еднакво важни за обществото и неговите права? Това ясно показва, че нещата при компетентните държавни органи за защита правата на пациентите са определено селективни. - Защо е нужно да се прави избор по приоритети, когато е възможно да се повдигнат обвинения по вашия казус и за ваксините? - Естествено, и това е напълно нормално и очаквано от всички хора! Защо се игнорират нашите обвинения? Сигналът ни е за едно много сериозно престъпление и виждате докъде я докарахме: принудени бяхме нашите пациенти да се обърнат и към Министерския съвет, и към Комисията за защита от дискриминация, и към Европейския парламент за защита на нарушените си права. Обърнете внимание – правата им са нарушени от длъжностното лице, чиято длъжност е да ги опазва и чиято професия е лекар... Всъщност, лишавайки лечебното ни заведение от административна регистрация (съдебната е непокътната), този държавен чиновник от кого пази пациентите – от самите тях ли? Защото нашите пациенти сами правят избора да се лекуват при нас, като повечето нямат друга алтернатива. Защото да чакат милост от министър Москов и неговата вярна компания е все едно да чакат да дойде Годо. Никакво внимание към проблема им! Ето защо, ние и болните изпратихме жалба до Европейската комисия за тези груби нарушения, за гаврата с онкоболните в България. - Имате ли отговор на тази жалба? - Не още, тъй като я изпратихме съвсем наскоро – преди една седмица. Принудиха ни нашите чиновници отново да изкараме кирливите си ризи пред света. Тъй като у нас липсва законност, няма ефективно действаща прокуратура – оспорването на заличаването на регистрацията ни се очертава да трае години наред, въпреки опита ни да поискаме спиране на административния акт до постановяване на окончателното решение, ние се видяхме принудени да предприемем тези крайни мерки. На практика ситуацията е такава, че едни човеци, разполагайки с власт, си позволяват да определят кои техни себеподобни да живеят и кои – не. Нима това е правово, нима е хуманно, нима е демократично, нима е равнопоставено? Милена ВАСИЛЕВА

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

Искаме нормална държава по нов икономически модел

 "Важно е да формираме социална държава, която да намали бедността и неравенството" "Съвременното ляво не е да даваш по-високи помощи, а да квалифицираш и образоваш" - Г-н Стойнев, БСП тръгва доста амбициозно към изборите. Предизборната платформа дори прави заявки за управленска програма. Кои са най-важните неща, които БСП се надява да промени в държавата? - Промяната вече е налице. Като първа опозиционна сила БСП си постави задача да свали правителството на Бойко Борисов и това вече е факт. Постигнахме го с новия стил, който наложи председателят Корнелия Нинова - да казваме ясно проблемите на правителството, да посочваме грешните политики и да предлагаме алтернатива. Този стил се харесва на хората, това е една от основните причини да победим на президентските избори. Тази промяна трябва да продължи с конкретна нова политика, която да бъде обърната към хората, към трудещите се, към българската икономика. Ние искаме България с правила и справедливост. Искаме солидарна държава, защото всички ние сме един народ. Силният, можещият, смелият трябва да бъде опора на слабия, уплашения и бедния. Важно е да формираме социална държава, която да намали бедността и неравенството. БСП винаги се е опитвала да подкрепя най-засегнатите и нуждаещите се. Както казахте, тази платформа прилича повече на управленска програма. За разлика от предишните ни платформи, този път документът се обсъжда в структурите. Преди да бъде официално приета от конгреса, я подложихме на обстойни публични обсъждания - с браншови организации, синдикати, работодатели, неправителствени организации и експерти. Всички дават своето мнение, препоръки и идеи, голяма част от тях вече са включени в платформата. Документът не говори само за политика, както сме свикнали, а предлага конкретни мерки и ангажименти как ще изпълним написаното. Предишни наши платформи звучаха добре, но така и не обясняваха как точно ще постигнем приоритетите, на които залагаме. Сега имаме фокус върху два акцента. Важни са младите хора, те трябва да могат да сбъдват мечтите си тук, в България, а не да напускат родината. Втората част също е свързана с младите семейства, по-точно с реализацията им. Искаме те да се развиват и да успяват в България, а не да продават своите знания и умения за жълти стотинки на чуждестранните компании. Ще имаме държава, която наистина ще се грижи българите да бъдат образовани, здрави, професионално подготвени. Ще се подкрепят инициативните и предприемчивите. Ние сме социална партия и като такава предвиждаме повишаване на заплащането във важни за нас сфери като образованието, здравеопазването и сигурността. От това ще има висок положителен и социален ефект. Хората в армията, в МВР, учителите и лекарите трябва да получат необходимото уважение. - Обвиниха БСП, че прави стъпка назад от искането си за отпадане плоския данък. Какви промени възнамерявате да въведете в данъчната система? - Правим плавен изход от плоския данък. Изходът от този тип облагане не трябва да става изведнъж. Моторът на една икономика е средната класа. Това са хора, които имат ипотечни и потребителски кредити. Те също правят своя бюджет на микрониво, разбирате какво означава за тях изведнъж да им се каже, че от 10% данъците им стават 18% - рязко ще бъдат натоварени допълнително.  Затова избираме различен подход. Първо, въвеждаме необлагаем минимум от 500 лв. за всяко младо работещо семейство, подчертавам, работещо семейство, което има деца. Защо 500 лв. става необлагаем минимум? С оглед на демографската криза поемаме ангажимент от дължимия данък общ доход 50 лв. да остават в българското семейство. Ако някой получава 500 лв., има едно дете и работи, той трябва да плати 50 лв. ДОД на месец, но когато държавата го подпомага с 50 лв., неговият дължим данък е нула. Тази мярка не важи за тези, които са свикнали да живеят на гърба на социалната система. Тук става въпрос за младите, активните, трудолюбивите хора. Оттук нататък държавата ще помага на всяко работещо семейство. Годишно помощта за едно дете ще бъде 600 лв., а за две - 1200 лв. Тези пари остават в семействата. Не очакваме да решим демографския срив само с тази мярка, но се опитваме постепенно да подпомагаме семействата. Това е първата стъпка към въвеждането на семейно подоходно облагане. Втората ни стъпка е за най-богатите хора. Предлагаме чувствителна разлика в данъка им - за всички доходи от заплата и от наеми да се заплаща 20% ставка при месечен доход над 10 хил. лв. Вече не можем да говорим за плосък данък, който е единна ставка за абсолютно всички доходи, говорим за плавен изход от плоския данък. - Едва ли средствата, които ще съберете от промяната в облагането на по-богатите, ще компенсират помощите, които предлагате за младите родители, има ли разчет какви средства са необходими за това? - Според нашите сметки трябват между 300 и 320 млн. лв. за помощта към младите родители. - Какви други мерки залагате, за да помогнете на младите семейства? - В социалната сфера отново залагаме мерки, насочени към децата. Винаги, когато БСП е управлявала, помощта за отглеждане на едно дете от 1 до 2 години е била равна на минималната работна заплата. Сега предвиждаме увеличаване на тази помощ - вместо сегашните 340 лв. тя да стане 460 лв. Планираме разширяване обхвата на помощта в началото на учебната година за бедните дечица, която в която в момента е само за първокласници. Ако родителите нямат висок доход, във втори, трети и четвърти клас детето продължава да бъде бедно, затова искаме и тези дечица да бъдат обхванати от помощта.  Предвиждаме удвояване обхвата на домакинствата, които са енергийно бедни - от 250 хил. на 500 хиляди. За нас като социалисти е важно българите да водят достоен живот сега, а не в бъдеще.  - Къде е мястото на културата в платформата? - Културата е изразител на националната ни идентичност, устойчивото й развитие е важен фактор от ценностната ни система. 1% от БВП трябва да отива към тази сфера. Младите таланти и материалната база трябва да бъдат подкрепяни, защото управляващите ги пренебрегват. - Има ли средства, които да гарантират реализацията на всички тези планове? - Пари в държавата има, приоритети няма. Със сметките, които сме направили за всички мерки в платформата, по никакъв начин няма да надхвърлим Маастрихтските критерии от 3% бюджетен дефицит. Смятам, че водим разумна бюджетна политика. Приоритетите ни са ориентирани както към стимулиране на икономиката, така и към подпомагане на уязвимите социални групи в българското общество. Целта ни е да постигнем справедливост, един от основните принципи на БСП. - Как смятате да намалите групата на хората, които се нуждаят от помощи? - За да излязат от тази група, българите трябва да имат работа. Затова е необходимо да бъдат образовани и квалифицирани. Моето желание е да има колкото се може по-малко работещи бедни, а за да няма работещи бедни, съответно трябва да има и по-висок доход. За да има по-висок доход, трябва по-голяма производителност на труда, а за нея трябва по-голяма квалификация. Затова в сферата на образованието сме заложили конкретни политики за квалификацията им, това трябва да става съвместно с българския бизнес. Искаме да се направи карта "Образование", която съвместно с българския бизнес да начертае сферите, в които ще имаме нужда от кадри през следващите 5-10 години. Например, ако след 10 г. страната ще търси електроинженери и геодезисти, тези професии да са приоритетна държавна поръчка в университетите. Студентите в тази специалност няма да плащат никакви такси, обучението им става напълно безплатно.  Желаем и нов закон за професионалното образование, който да поддържа директна връзка с българския бизнес. Целта е да се подготвят кадри, които да отговарят на съвременните нужди на българската икономика. Хора, които веднага да започнат работа - хем да учат, хем да работят, да бъдат конкурентоспособни в днешния глобализиран свят.  За засилване на връзката между образование и наука ще работим за развитие на развойни центрове, центрове за технологичен трансфер към БАН и към университетите, даване на възможност на българските предприемачи да работят с учените. Изготвяме програма, с която да се осигури оборудване за модерно обучение - технологични кабинети и лаборатории за средното и висшето образование. Идеята е чрез образованието да подпомогнем младите хора да бъдат можещи и конкурентоспособни. Съвременното ляво не е да даваш по-високи помощи, а да квалифицираш и образоваш, за да може един човек да се състезава, да има равен шанс за успех с другите. - Много от образованите и перспективни български младежи търсят реализация в чужбина. Как ще ги мотивирате да останат тук? - Една от причините да напускат е, че те имат желание да направят свое предприятие, да регистрират своя марка, но няма банка, която да ги финансира, защото нямат финансова история. Затова предлагаме фонд "Иновации" със 150 млн. лв. начален капитал, който да финансира нашите млади учени, ай ти специалисти, инженери. Той е насочен към хората, които искат да създадат нови продукти, които работят в био- и нанотехнологиите, електрониката, фотониката, в сфери, които носят наистина голяма добавена стойност и могат да доведат до по-високи приходи в българската икономика. Тези хора ще получават подкрепа тук, в България, и няма да им се налага както досега да продават знанията и уменията си за жълти стотинки на чуждестранни компании. Именно подобен фонд за дялово инвестиране ще помогне младите български предприемачи. Защо да не се създават работни места тук, а чуждестранните фирми да печелят на гърба на нашите способни младежи? Имаме икономика, която се базира на еврофондове, обществени поръчки и намаляващи чуждестранни инвестиции. През 2020 г. еврофондовете приключват, какво ще правим тогава? Покрай тези фондове и обществени поръчки се създадоха групи по интереси, които породиха корупция, твърде малка част от средствата отива при тези, които наистина се нуждаят от тях. БСП иска страната да отбележи икономическо развитие, искаме предприятия, които не зависят от определена група по интереси, която да ги рекетира. Искаме нормална държава, която да тръгне по нов икономически модел. Затова създаваме и фонд "Индустрия" с начален капитал 500 млн. лв. за дялово финансиране на предприятия. Той е насочен към всеки български предприемач, който иска да създаде нови работни места и има 10-годишна стратегия за развитие на индустриални мощности. Ключово обаче ще е и регионалното разпределение на тези фирми, защото търсим регионално балансирано развитие на страната. Държавата може да помага на българските производители, както и на онези млади хора, които имат своя идея да развият своя бизнес у нас. България трябва да стане място, в което сегашните и бъдещите поколения искат да живеят, а не да мислят как да хванат самолета от Терминал 2. Предлагаме и създаването на Български финансов холдинг под шапката на Българската банка за развитие, той ще включва фонд "Индустрия" и "Иновации" и Агенцията за експортно застраховане. Предвиждаме увеличаване на застрахователния капацитет на агенцията на 2 млрд. лв. Това ще подпомогне родните износители, които в момента не усещат подкрепа от страната. Идеята е, когато човек отиде в този финансов холдинг, да получава на едно място както финансиране, така и застрахователна подкрепа. Чрез този холдинг Българската банка за развитие ще разшири своята дейност, така че българският бизнес да знае, че може да разчита на подкрепа от държавата.  Никога досега в платформите на БСП не е имало конкретни мерки за намеса на държавата в икономиката. С този документ отговаряме на нуждите на българските производители. Нашата основна цел е да ги защитим.  Започнахме със сферата на земеделието чрез Закона за храните, който предлагаме. В големите търговски вериги с оборот над 2 млн. лв. ще има сигурни квоти за български плодове, зеленчуци, мляко и месни продукти. До момента това не е правено, а е директен удар и борба срещу монополите. Даваме стимул за всеки земеделски производител, че продукцията му ще бъде реализирана, без той да работи за жълти стотинки, докато хилядите прекупвачи по веригата печелят на негов гръб. Смятаме да пренасочим и земеделските субсидии, които в момента се обират от около 20 големи зърнопроизводители. Тези средства трябва да отиват за зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство. Неслучайно вече тръгнаха реклами за български стоки в големите магазини - започва се! - Какво се случва с АЕЦ "Белене" и енергетиката? - Винаги сме казвали, че България има нужда от нови енергийни мощности и ще подкрепим всяка една такава. Събитията от последните месеци показаха, че България има нужда от нови енергийни базови мощности. За съжаление останахме единствената държава на Балканите, която не прави инвестиции в енергетиката. Имаме нужда от развитието на нови ядрени мощности с оглед и на новите европейски директиви, които ще наложат ограничение на производството на въглища. Ядрената мощност няма алтернатива и България трябва да направи всичко необходимо да изгради нови ядрени мощности. - Транспортната сфера също се нуждае от внимание... - Трябва да развием устойчива, балансирана и ефективна транспортна система. Необходимо е да се предприемат мерки по оздравяването на БДЖ. Може да развиваме инфраструктурата на вътрешните водни и морски пътища. Ще припомня, че БСП иска отмяна на концесията на летище София, тъй като то е стратегическа инфраструктура и е необходимо да остане с държавно управление. - БСП критикуваше усилено бившия здравен министър. Кои са промените в здравеопазването, които смятате да реализирате? - За щастие имаме много експерти в тази сфера. За нас ключови са кадрите в българското здравеопазване, защото, ако продължават да напускат страната, след 10-15 г. няма да има кой да ни лекува. Предлагаме, когато един доктор учи 11 г. например, когато държавата е платила неговото образование, 50% от времето, в което е учил, да остава и да работи тук. Ако този човек желае да напусне страната, нека е така добър да плати цялото си образование - от първата до последната година плюс квалификацията, тогава е свободен да отиде където иска. Всяка година от подготовката на един студент по медицина струва между 3 и 4 хил. лв. на държавата, съответно той трябва да изпълни своя ангажимент към нея. Това ще важи единствено за сектор здравеопазване и става въпрос за лекари, стоматолози, медицински сестри, акушерки и лаборанти. Важно е, когато човек си е платил здравните осигуровки, здравната услуга в болницата да бъде напълно безплатна. Ще се борим срещу скритите форми на заплащане в лечебните заведения! Държавните и общинските болници са наш приоритет. В никакъв случай няма да позволим затварянето им - достъпът до здравеопазване е залегнал в Конституцията. Важно е наистина да осигурим на хората достъп до качествено здравеопазване.  - Географското ни положение и политическите реалности ни изправиха пред опасността от голям бежански и мигрантски поток. Готова ли е БСП с мерки, които да гарантират сигурността на гражданите? - И преди говорехме, че искаме външна политика, която гарантира националната сигурност и териториалната цялост на страната. Не се отричаме от това, този път казваме и как ще го постигнем.  България трябва да е активен участник при взимането на решения в ЕС и НАТО, т.е да бъдем сред тези, които определят дневния ред, а не просто да бъдем послушковците на някого. Бойко Борисов казва, че гласувал като г-жа Ангела Меркел, тя обаче защитава интересите на германските граждани, а не нашите. Необходимо е българското правителство да предприеме конкретни стъпки за отпадане на санкциите на ЕС спрямо Русия. Тези санкции не водят до полза за никого, не дават необходимия ефект.  Що се касае за непосредствената заплаха, оградата по границата с Турция трябва да бъде доизградена и поддържана. Тя все още не е изградена, въпреки че Борисов обещаваше това да бъде направено. Искаме активни действия за връщане на чужденци, които не са бежанци от военни действия. Като лява и хуманна партия сме готови да помогнем на тези, които бягат от война,  но не може да даваме подслон за абсолютно всички. Настояваме и за преразглеждане на Дъблинското споразумение - като гранична държава търпим негативи от него.

Ето как ще ни управляват ГЕРБ и Патриотите (ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Преди минути ГЕРБ и Обединените патриоти представиха приоритетите си за съвместно управление за следващите 4 години. Двете партии преговаряха две седмици, докато постигнат консенсус по 18 теми. Борисов за програмата: Материалът е добър, който подписваме Тук можете да свалите документа. Ето и пълните 21 страници текст на програмата:   ПРИОРИТЕТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (2017- 2021)             I. Външна политика           Външната политика на България ще се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни. Ще продължим неотклонно по пътя на евро-атлантическата интеграция. Българската държава ще се стреми да защитава ефективно правата и да отстоява законните интереси на българите зад граница.           1. Очакваме реформите в ЕС да се основават на принципите и ценностите на европейската солидарност и равноправие при взаимно зачитане на интересите и доверието между държавите членки (ДЧ). Перспективите за фрагментация на ЕС след референдума във Великобритания изглеждат все по-реални. Съществуването на различни нива на интеграция на страните-членки в ЕС е източник на нестабилност. Ние се обявяваме за запазване на единството на ЕС и приветстваме бъдещо задълбочаване на интеграцията между ДЧ.           2. Присъединяване на България към Шенген. При използването на целия инструментариум на шенгенското законодателство, България би могла значително да допринесе за превенция на нарушаването на границите на ЕС.           3. Значението на евроатлантическата интеграция расте на фона на засиленото влияние на трети страни в региона на Черно море и Балканите. Сътрудничеството между НАТО и ЕС трябва да се задълбочи по необходимост при подобни обстоятелства.           4. Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018г. Едно успешно наше председателство на ЕС ще допринесе за утвърждаване на позициите на България в общността. Координацията с Естония и Австрия по програмата и приоритетите в рамките на триото председателстващо в периода юли 2017 г. - декември 2018 г. ще доведе до поставянето на цели, повишаващи сигурността, икономическата активност, защитата на правата на потребителите и защита на интересите на българските общности зад граница.           5. Устойчиво решение на проблема с миграцията може да бъде намерено единствено със съвместните усилия на всички засегнати или изложени на риск страни. Приоритет на ЕС трябва да бъде спирането на притока от мигранти на турските граници – сухопътни и морски.           6. Споделяме необходимостта от една по - радикална реформа на Дъблинския регламент, така че тежестта при обработване на молбите за международна закрила да не се поема само от държавите на предна линия.             II. Регионална политика           1. Безопасна и модерна пътна инфраструктура           1.1 Въвеждане на по-справедлив модел на плащане за преминаване по републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки коли и тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили и други МПС.           1.2 Изграждане на модерна и безопасна пътна инфраструктура като част от трансевропейската транспортна мрежа. Завършване на магистралния пръстен на страната и модернизацията на пътната мрежа.           2. Завършване на реформата във ВиК сектора с цел подобряване на услугите за гражданите и бизнеса.           3. Развитие на регионите. Силна държавна политика за слабо развитите региони.           Целим съчетаване на финансови и икономически инструменти, извеждайки като приоритет балансирано регионално развитие и намаляване на регионалните различия.           4. Жилищна политика           4.1 По-нататъшно изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и увеличаване на финансовия ресурс по тази програма чрез нарастващ процент на самоучастие на гражданите.           4.2 Разширяване на програмата чрез обхващане на тухлени многофамилни и еднофамилни жилищни сгради.             III. Социална политика           Нужно е на социалната политика да се гледа като на комплекс от политики, които насърчават и правят възможно социалното включване и личната реализация на хората. Разбираме социалната политика като политика на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата.           1. Увеличаването на доходите чрез заетост и по-голяма производителност на труда. Чрез системно провеждане на политики за модернизация на страната и ускоряване на растежа ще работим за БВП от 120 млрд. лв. в рамките на мандата. При изпълнение на мерките от тази програма, гарантираме в рамките на мандата минимална работна заплата от 650 лв. и средна работна заплата от 1500 лв.           Работещите хора ще имат полза от по-гъвкави възможности за заетост и допълнителна квалификация. Като улесним активните и предприемчивите с мерки за по-добро съвместяване на кариерата със семейния живот, ще подкрепим както растежа на икономиката, така и борбата с демографските проблеми на страната.               Социалните помощи ще се обвържат със заетост – всички в трудоспособна възраст, които получават помощи трябва да се включат в заетост.                  2. Грижата за децата трябва да обхваща всички деца, а не само тези в риск. Изработването на Закон за детето и семейството ще гарантира правата на всички деца. Посещението не само на училище, но и на детска градина, трябва да бъде обвързано с изплащането на социални помощи. Чрез промени в Семейния кодекс ще разширим подкрепата на кандидат-осиновителите, осиновителите и децата - преди, по време на и след осиновяването.           3. Стабилната пенсионна система, която гарантира предвидимост и спокойствие на хората в дългосрочен план, може да съчетава балансирано повишаване на пенсиите от една страна, с намаляване на дефицита в системата - от друга. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи до 180 лв. от 1 юли 2017г.; Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи до 200 лв. от 1 октомври 2017г.; Ще се преизчислят всички пенсии, отпуснати преди 2010г. със средния осигурителен доход за 2009г. със средствата спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии.            Полагане на усилия в посока сближаване на минималната пенсия с прага на бедността.                    4. Подсилване на системата за Експертизата на работоспособността чрез прехвърлянето й в НОИ като инструмент за засилване на контрола върху неправомерното ползване на права от пенсионната система.           5. По-тясно обвързване на социалните помощи с полагането на обществено полезен труд, отговорното родителство и редовното посещаване от децата на детските градини и училищата.           6. Приемане на система от мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции.             IV. Обществен ред и сигурност           1. Миграционна политика – осъществяване на политика за недопускане и връщане на незаконно пребиваващи чужденци.  Повишаване на капацитета на охрана на границата.           2. Ефективно противодействие на тероризъм, организирана престъпност и корупция. Изработване на ефикасни програми за превенция на радикализацията и екстремизма.           3. Полицейско присъствие във всяко населено място. Териториално преразпределяне на кадровия ресурс с цел увеличаване на униформения полицейски състав в малките и средно големите населени места. Приемане на нов закон за частната охранителна дейност, който да подобри взаимодействието  между    полицейските и частни структури за противодействие на конвенционачната престъпност.           4. Приемане на закон за доброволчеството, който следва да регламентира отношенията между доброволците и органите на централна и местна власт при преодоляването на последствията от бедствия, аварии и опазване на общественият ред.           5. Изграждане на полицейски офиси за обслужване на граждани в ОДМВР и във всички РУП с цел бързо обслужване на гражданите, предоставяне на електронни услуги и издаване на всички служебни документи.             V. Финанси           1. Стабилната финансова система е основна предпоставка за устойчиво икономическо развитие и поддържане на атрактивна инвестиционна среда.           1.1 Основна цел на България е по-нататъшната интеграция в Европейската финансова инфраструктура. Единният банков съюз и Еврозоната са естественият ни път на развитие след изпълнение на всички критерии. До тогава Валутният борд е безалтернативен и неприкосновен.           1.2 Запазване на данъчните ставки на преките данъци и недопускане на допълнителни данъчни облекчения.           1.3 Ставките и прагът за регистрация по ДДС остават непроменени.           1.4 Предприемане на решителни мерки за борба със сивата икономика.           1.5 Стремеж към балансиран бюджет, чрез намаляване на дефицита от 2017 г. в съответствие с тригодишната бюджетна прогноза през всяка следваща година с цел достигане на балансиран бюджет през 2020г.           2. Устойчивото нарастване на доходите е основен приоритет на нашето управление и то може да стане за сметка на ръста на икономиката.             VI. Управление на средствата от Европейския съюз           1. Унифициране на системите за управление на оперативните програми съфинансирани от ЕС с оглед на пълна електронизация и подчиняване на едни и същи правила.           2. Продължаване процеса на опростяване на документацията по кандидатстване и отчитане на проекти.           3. Увеличаване на капацитета за управление на финансовите инструменти на оперативните програми.           4. Подготовка за адекватно участие в преговорите за бъдещето на кохезионната политика и за бюджета на ЕС след 2020 година, вкл. използване на председателството на ЕС през 2018 г.           5. Улесняване на достъпа до информация и финансиране по ОП и ПРСР за малкия бизнес и дребните селскостопански производители.                    VII. Отбрана           1. Българската армия е надежден гарант за сигурността на страната.           1.1. Гарантиране на националния суверенитет и независимост, както и защита на териториалната цялост на страната.           1.2 България е активен и надежден член на НАТО и ЕС. Активно и последователно ще участваме в изготвянето и изпълнението на новата политика на ЕС за европейска отбрана.           1.3 Увеличаване на разходите за отбрана и достигане на ниво от 2% от БВП в края на предстоящия управленски мандат.           1.4. Преглед на организацията и дислокацията на ВС с оглед на ефективното изпълнение на трите мисии: „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“, „Принос към националната сигурност в мирно време“, включително и с оглед на охраната на границата.           1.5. Попълване на резерва на въоръжените сили и подобряване на мобилизационните способности на страната.           2. Активно сътрудничество с военно-патриотичните съюзи и други неправителствени организации за патриотичното възпитание на младежта и съхраняването на традициите на българската армия.           3. Изграждане на силна армия чрез ускорено развитие на въоръжените сили.            Разширяване на участието на българската отбранителна промишленост и научноизследователски институции при изпълнението на инвестиционни проекти за модернизацията и превъоръжаването, включително и с използване на средства от Европейския план за отбрана.           4. Разширяване на участието на Въоръжените сили за по-ефективна защита на населението при бедствия и аварии, както и при опазването на границата и противодействието на тероризма в съответствие с промените в ЗОВС на РБ и новия Закон за противодействие на тероризма.           5. Въвеждане на военно обучение в училище. Разширяване на възможностите за доброволна военна служба.           VIII. Правосъдие           1. Продължаване на съдебната реформа за гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт.           2. Продължаване на борбата с корупцията на всички нива. Приемане на нов Антикорупционен закон, който ще обедини фрагментираното законодателство и ще създаде единен антикорупционен орган на основата на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.           3. Приемане на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, премахване на формализма в наказателния процес, както и на безкрайното връщане на делата в досъдебна фаза с цел избягване на наказателната отговорност. Създаване на нов ред за преследване на корупцията по високите етажи на властта, преминаване на тези дела в специализирания съд и прокуратура.           4. Приемането на нова наказателна политика и приемане на нов Наказателен кодекс. Промяна на определението за маловажен случай с оглед на противодействие на конвеционалната престъпност.           5. Въвеждане на електронно правосъдие до края на 2018 г. като една от най-силните антикорупционни мерки, свързани със съдебната система.           6. Въвеждане на тримесечни доклади на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС пред Народното събрание в това число и за политиката за борба с корупцията, за организираната и битовата престъпност и по други въпроси от висок обществен интерес.           7. Промени в Гражданско-процесуалния кодекс и в Административно-процесуалния кодекс. Ще продължим работата по изменения на процесуалните закони за постигане на адекватно и ефективно съдопроизводство, за по-добро управление на натовареността на съдилищата, включително за подобряване и опростяване на процедури и преодоляване на несъответствия в тях.           8. Поемаме ангажимент до края на 2018 г. да бъдат изпълнени 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка. Целта е да бъдат постигнати необратими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност; за независимост на съдебната власт.             IX. Образование и наука           1. Издигане на образованието в стратегически национален приоритет. Провеждане на решителна политика насочена към ликвидиране на неграмотността и задължително образование със силата на всички държавни институции и инструменти. Родолюбието в образователната система трябва да бъде основа за възпитание и извисяване на българския дух, средство за формиране на чувство за солидарност в обществото и привързаност към родината.           1.1. Увеличаване на инвестициите в образованието и гарантиран ежегоден ръст на бюджета за образование. Промяна в системата на делегираните бюджети от 2018 г.,като финансирането няма да зависи само от броя на децата, а и от качеството на образователният процес.           1.2. Водещата ни задача е да имаме мотивирани, подготвени и подкрепяни учители чрез инвестиции в тяхното развитие и квалификация. Удвояване на учителското възнаграждение до края на мандата. Мерки за гарантиране на неприкосновеността на учителя.           1.3 Прилагане на решителни мерки за пълно обхващане на всички подлежащи на образование деца и предотвратяване на отпадането от образователната система.           1.4. Подкрепа за българските училища в чужбина като крепител на българската национална идентичност.           1.5. Развитие на професионалното образование в партньорство с бизнеса чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа. Кариерно ориентиране на учениците чрез стабилни партньорства с родителите, висшите училища и бизнеса.           1.6 Повишаване на уменията в областта на предприемачеството, информационните технологии и активната гражданска позиция.           1.7 Повече спорт в училище за повече здраве и живот без агресия.           1.8 Нова законодателна уредба в сферата на висшето образование с цел повишаване на неговото качество и ориентирането му към практическите нужди на пазара на труда. Реформиране на НАОА и системата за оценяване и акредитация. Усъвършенстване на рейтинговата система.           2. Ежегоден ръст на средствата за наука с цел укрепване и модернизиране на научните организации в страната за конкурентоспособни научни изследвания. Прозрачно и справедливо финансиране на научните изследвания съобразно националните приоритети.           Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за ускорено внедряване в икономиката на създадените от научните изследвания резултати, изобретения и патенти.             X. Здравеопазване           Подобряване на здравето на нацията е стратегическа цел.           1. Засилване ролята на профилактиката като възможност за по-добро здраве и качество на живот. Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи с допълнителни скринингови изследвания. Ранна диагностика и откриване на предхронични и хронични състояния чрез въвеждане на ежегодни профилактични прегледи на всички български граждани на кръв, урина и кардиологични изследвания. По този начин ще бъдат наблюдавани и лекувани по-голямата част от хроничните заболявания преди навлизането им в стадий нуждаещ се от болнична помощ.           Въвеждане на интегриран подход за намаляване употреба на наркотични вещества и за справяне с нарастващия процент на наркозависимите подрастващи.           2. Осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система. Стабилизиране на здравноосигурителния модел. Започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса.           3. Създаване на интегрирана информационна система, свързваща в реално време информационните системи на Министерството на здравеопазването, НЗОК, НОИ, НАП, доставчиците на медицински и здравни услуги (болници, практики в извънболничната помощ, аптеки) и прехвърляне на целия документооборот в електронен вид.                  4. Преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинската помощ. Кадрово и ресурсно обезпечаване в Спешната медицинска помощ чрез подобряване на условията за обучението и квалификацията на специалистите, както и на заплащането, на условията на труд, на сигурността и техническата обезпеченост на кадрите. Подобряване достъпа и качеството на специализираната, болничната и доболничната медицинска помощ. Осигуряване на медицинска помощ в малките населени места.           XI. Култура           1. Приемане на национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм.           2. Приоритетно финансиране на дейности по опазване на културното наследство - археологически проучвания, социализация и представяне на движимо и недвижимо археологическото наследство.           3. Подобряване на условията и мерките, насочени към предоставяне на допълнителни публични и алтернативни средства, насочени към модернизиране на мрежата от културни институти, читалища и библиотеки в страната.           4. Достигане до максимално финансиране на българското кино от държавата съгласно Закона за филмовата индустрия.           5. Реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Националния фонд „Култура”.           6. Модернизиране на материалната база в сферата на културата – училища, театри, опери, музеи и др.           7. Разширяване на присъствието на българската култура в Европа и по света и активна роля на българската култура във връзка с председателството на Съвета на ЕС.           XII. Околна среда           1. Модернизация и обновление за здравословна околна среда. Изпълнение на инфраструктурни мерки за управление на риска от наводнения. Национална програма в областта на водите, насочена към осигуряване на чиста питейна вода и пречиствателни съоръжения в по-малките населени места.           2. Подобряване качеството на атмосферния въздух в населените места. Разширяване на комплекса от мерки за опазване чистотата на атмосферния въздух. Разработване на национална програма за качеството на атмосферния въздух.           3. Опазване и оползотворяване на природните ресурси за развитие и растеж. Реализация на широкообхватни мерки за опазване и устойчиво използване на ресурсите в сектори „Води”, „Отпадъци”, „Природа и биоразнообразие”, балансирайки природозащитните функции и функциите на катализатор на екологосъобразен икономически растеж - мерки за запазване и възстановяване на екосистемите и услугите, които се предоставят, в полза на местното икономическо развитие. Създаване на ефективна платформа за взаимодействие между държавата и научните среди за изпълнение на държавните природозащитни политики.           4. Въвеждане на мерки за оптимизиране на превантивната дейност, в посока опростяване на процедурите на инвестиционния процес (ОВОС), премахване на излишни процедури и съвместяване на изискванията, където е приложимо; подобряване на интегрирането на аварийната безопасност в управлението на тежката индустрия.           5. Развитие на националната система за мониторинг на околната среда.             XIII. Земеделие, храни, рибарство и гори           1. Устойчиво земеделие. Реформа в поземлените отношения за устойчивост, комасация и отношение към земеделската земя като към природен ресурс, осигуряващ националната хранителна сигурност. Хидромелиорации – развитие на ефективно поливно земеделие, ръководено от сдруженията да напояване.           1.1. Довършване на изграждането, въвеждане и реално функциониране на нова система за борба с градушките, покриваща цялата територия на страната.           1.2. Приемане на Закон за браншовите организации.           2. Конкурентноспособно и пазарноориентирано земеделие. Осигуряване на финансова подкрепа с фокус върху малките и средни предприятия и стимулиране на доходоносно селскостопанско производство и равнопоставеност на пазара.           2.1. Запазване и въвеждане на нови схеми за държавна подкрепа.           2.2. Максимално усвояване на европейските мерки за подкрепа.           2.3. Осигуряване на институционална подкрепа и електронизация на администрирането на селското стопанство.           3. Продължаване на политиките на балансирано и диверсифицирано земеделие. Прилагане на обвързано с производството подпомагане. Предоставянето на обвързана подкрепа ще се основава на критерии за по-високо качество, продуктивност и конкурентоспособност на животновъдното производство; Засилване на контрола за спазване на изискванията за производство на биологична продукция и популяризиране на ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве.           4. Полагане на грижи за здравеопазване на животните и превенция. Въвеждане на нови изисквания към средствата за идентификацията на животните и пчелните семейства.           5. Разширяване на системата за събиране и обезвреждане на странични животински продукти в България.           6. Приемане и прилагане на нов Закон за храните. Прилагане на политики за защита на българските производители в областта на храните. Увеличаването на дела на произведените в България храни, предлагани в търговската мрежа, стимулирането на добрите и ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата на доставки на храни.           7. Усъвършенстване на превенцията и контрола за опазване на горите. Редуциране на ползването на дървесина от зрелите гори, за сметка на отглеждане на младите гори с цел задоволяване на потребностите на националния пазар. Устойчиво поддържане, опазване и увеличаване на горските ресурси на страната.             XIV. Транспорт           1. Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура.           1.1 ЖП инфраструктурата – модерна, екологична, достъпна Закупуване на нови влакове; Изграждане на жп линията София – Септември; Изграждане на жп участък София – Волуяк, част от жп възел София; Модернизация на жп линията Пловдив – Бургас, Фаза 2; Модернизация на жп линията Драгоман – София; Модернизация на жп възел Пловдив; Възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе – Варна.           1.2 Пътната инфраструктура – безопасна и модерна пътна инфраструктура.           1.2.1 Въвеждане на по-справедлив модел за плащане на пътищата – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки коли и тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили.           1.2.2 Завършване на магистралния пръстен на страната и модернизация на пътната мрежа: Ускорено доизграждане на АМ „Хемус”; Доизграждане на АМ „Струма” (Благоевград – Сандански); Изграждане на АМ „Калотина – София”; Тунел под връх Шипка; скоростен път Русе– В. Търново; скоростен път Видин – София; доизграждане на Южната дъга на Софийския околовръстен път; Бургас – Слънчев бряг, обход Пловдив.           1.3. Създаване на условия за развитие на морския и речен транспорт.           1.4. Разширение на метрото в София. Подготовка за изграждане (проектиране) на интермодален терминал в гр. Варна и в гр. Видин.           2. Привличане на инвестиции и професионално управление на транспортната инфраструктура и съоръжения.           3. Повишаване на сигурността и безопасността на транспортния сектор, въвеждане на интелигентни транспортни системи.           4. Подобряване на качеството на услугите в железопътния сектор, дългосрочна стратегия за българските железници.             XV. Икономика           Пред икономиката стоят два основни проблема, решаването на които би довело до устойчив икономически растеж - административната тежест пред бизнеса и липсата на развит капиталов пазар.           1. Премахване на административната тежест за бизнеса. Приемането на специален Закон за премахване на административната тежест с въвеждане на принципа на „мълчаливото съгласие“ и принципа на „една информация в една администрация“. Свеждане на регулаторните режими до минимално изискуемите от европейското законодателство. Създаването на пътна карта на документооборота за всеки бизнес.           2. Подкрепа за развитието на икономически зони, чрез финансиране на мерките за насърчаване на инвестициите. Безвъзмездно прехвърляне в собственост на общините на военни терени с отпаднала необходимост.           3. Подкрепа на изпълнителната и законодателната власт за реализирането на всички мерки от Стратегията за развитие на капиталовия пазар.           4. Засилен и ефективен следприватизационен и следконцесионен контрол.             XVI. Енергетика           1. Енергийна сигурност чрез собствен добив. Продължаване на проучването на дълбоко Черно море чрез провеждане на процедура по търсене и проучване и на блок „Терес”. Подкрепа за проучванията в блок „Хан Аспарух” и блок „Силистар”, които да гарантират конкурентоспособни цени на енергийните ресурси, енергийната сигурност и значителни приходи от концесионни възнаграждения.           2. Изпълнение на решението (препоръките) на ЕК по отношение на ТЕЦ “Марица – Изток 1” и ТЕЦ “Марица - Изток 3”.           3. Ревизия на разходите на ТЕЦ “Марица – Изток 2”, мини “Марица – Изток”, АЕЦ “Козлодуй” и други.           4. Енергийна сигурност чрез изграждане на интерконектори между България и съседните ни страни.           5. Пълна либерализация на пазара на електроенергия и газ. Изготвяне на законодателни промени, свързани с въвеждане на пълна либерализация на пазара           6. Продължаване на дейностите по удължаване на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.             XVII. Туризъм           Утвърждаване на България, като целогодишна туристическа дестинация с качествен туристически продукт, развиваща всички видове туризъм и влизането ни в топ 5 на туристическите дестинации в Югоизточна Европа. Да се постави акцент върху туристическата реклама и популяризиране на туристическия продукт на България извън страната:           1. Културно-историческият туризъм и туристическите атракции;           2. Летен морски туризъм;           3. Зимен туризъм и развитие на ски-инфраструктурата;           4. Балнео и СПА туризъм;           5. Голф туризъм, еко туризъм, приключенски, винен, гурме и др. видове туризъм.             XVIII. Младеж и спорт           1. Законодателни промени, регламентиращи цялостна реформа на българския спорт вкл. подзаконови нормативни актове въз основа на новия закон.           2. Реализиране на програма за реконструкция, модернизация и цялостно изграждане на спортната база в българските училища. Подобряване на качеството на спортната инфраструктура, като съвместно с общините се изграждат многофункционални спортни площадки и съоръжения.           3. В областта на спорта за високи постижения – провеждане на реформи и ефективно управление на ресурсите и насочването им на пазарен принцип към сферите с традиции, международни успехи и спортове със силен социален ефект. Фокус върху организиране и поемане на домакинства на състезания от най- висок ранг на спортове, отговарящи на същия критерий.           Прецизиране начина, методиката, критериите и показателите за финансиране на спортните клубове в съответствие с Програмата за развитие на спортните клубове. Насочване икономисания финансов ресурс към масовия спорт и масовите структури, както и към националните младежки и детско-юношески отбори. Създаване на условия за развитие на деца с изявен спортен талант и изграждане на резерв за елитния спорт на Р България. Реформа в спортните училища. Подобряване на условията за спорт и учене в тях и превръщането им в ефективни учебни заведения.   За ПП ГЕРБ:                              За КП „Обединени патриоти“:            Бойко Борисов                        Валери Симеонов                                                                                                                               Волен Сидеров                                                              Красимир Каракачанов    

Финансово цунами заля световните борси след решението на британците да излязат от ЕС

Британската лира девалвира с над 10% към 31-годишно дъно от 1,3229 долара, повличайки надолу и еврото до тримесечно дъно от 1,0910 долара, след като стана ясно, че на вчерашния референдум британците са гласували за излизане от Европейския съюз. Според оповестените преди малко окончателни резултати, 51,9% от британските граждани (или 17 410 742 от тях) са гласували за напускане на ЕС, докато 48,1% от тях (или 16 141 241) са пуснали вот в подкрепа за оставане в рамките на Съюза. След изненадващото решение за Brexit последва паническа разпродажба на британски лири, което срина паунда с над 10% до 1,3229 щатски долара - най-ниско ниво от септември 1985-а година. Така само в рамките на няколко часа британската валута с се обезцени с над 17 американски цента от върха за годината около 1,5000 долара, който беше достигнат преди да излязат първите резултати от вчерашния референдум. Последва известна стабилизация и отскок на паунда към 1,3750 долара, но мнозинството анализатори очакват британската лира да продължи да се обезценява през следващите месеци към и дори под 1,3000 нивото. Според повечето от тях, на този етап паундът може да опита известна стабилизация около 1,3000-1,3500 областта, но в дългосрочен план да продължава да се обезценява към 1,2500-1,2000 диапазона. Опасенията, че излизането на Великобритания от ЕС ще се отрази силно негативно не само на британската, но и на цялата европейска икономика и в частност на тази на еврозоната, доведе до солиден спад и на еврото, като то се обезцени с над 3% към 1,0910 долара преди да отскочи към 1,1065 нивото. В същото време еврото поскъпна с близо 6% към двегодишен връх от 0,8310 британски лири. Основният печеливш от финансовата паника, последвала новината за Brexit, се оказа японската йена с оглед на нейния статут на "валута-убежище". Британската лира загуби около 27 йени от стойността си, понижавайки се до 133,20 йени - най-ниско ниво от декември 2012-а година, докато щатския долара падна за кратко с около 8 йени до 99,90 йени - най-ниско ниво от ноември 2013-а година, преди обаче да отскочи към 102,87 йени с оглед на опасения за интервенция от страна на Японската централна банка. Решението на британците да гласуват за напускане на Европейския съюз предизвика паника и на световните фондови и дългови пазари, както и на пазарите на суровини. Вълната от продажби на акции заля първо азиатските борси, като японският фондов индекс Nikkei се срина със 7,92%, отразявайки рязкото поскъпване на местната валута. Европейските пазари на акции отварят с драматичен спад от около и над 8 на сто, като в същото време инвеститорите бягат към пазарите с фиксиран доход и по-специално към немските държавни облигации, предизвиквайки понижение на доходността на 10-годишните дългови книжа на Германия до рекордно отрицателно дъно от -0,17%. Общият европейски фондов индекс Stoxx Europe 600 се срива с 8,34% към 4-месечно дъно от 317,45 пункта, немският фондов индекс губи 8,39% от стойността си, френският индекс CAC40 пада с 8,44%, а британският FTSE100 - с над 7%. Хаосът на световните борси засегна и пазарите на суровини, като фючърсите на петрола сорт брент се понижават с 4,73% към 48,50 долара за барел, а на американския лек суров петрол - с 4,63% към 47,79 долара за барел. В същото време златото поскъпна с над 8% към двегодишен връх около 1358 долара за тройунция (най-високо ниво от март 2014-а година), ползвайки се със статута на "инвестиционно убежище". Това представлява най-солидното негово поскъпва в рамките на деня от септември 2008-а година насам, когато стартира последната световна финансова и икономическа криза.

Паника на световните борси последва изненадата от решението за "брекзит"

Финансово цунами заля световните борси след изненадата, че на вчерашния референдум британците са гласували за излизане от Европейския съюз.Британската лира девалвира с над 10% към 31-годишно дъно от 1,3229 долара, повличайки надолу и еврото до тримесечно дъно от 1,0910 долара. Според оповестените окончателни резултати, 51,9% от британските граждани (или 17 410 742 от тях) са гласували за напускане на ЕС, докато 48,1% от тях (или 16 141 241) са пуснали вот в подкрепа за оставане в рамките на Съюза, предаде БНР. След изненадващото решение за Brexit последва паническа разпродажба на британски лири, което срина паунда с над 10% до 1,3229 щатски долара - най-ниско ниво от септември 1985-а година. Така само в рамките на няколко часа британската валута с се обезцени с над 17 американски цента от върха за годината около 1,5000 долара, който беше достигнат преди да излязат първите резултати от вчерашния референдум. Последва известна стабилизация и отскок на паунда към 1,3750 долара, но мнозинството анализатори очакват британската лира да продължи да се обезценява през следващите месеци към и дори под 1,3000 нивото. Според повечето от тях, на този етап паундът може да опита известна стабилизация около 1,3000-1,3500 областта, но в дългосрочен план да продължава да се обезценява към 1,2500-1,2000 диапазона. Опасенията, че излизането на Великобритания от ЕС ще се отрази силно негативно не само на британската, но и на цялата европейска икономика и в частност на тази на еврозоната, доведе до солиден спад и на еврото, като то се обезцени с над 3% към 1,0910 долара преди да отскочи към 1,1065 нивото. В същото време еврото поскъпна с близо 6% към двегодишен връх от 0,8310 британски лири. Основният печеливш от финансовата паника, последвала новината за Brexit, се оказа японската йена с оглед на нейния статут на "валута-убежище". Британската лира загуби около 27 йени от стойността си, понижавайки се до 133,20 йени - най-ниско ниво от декември 2012-а година, докато щатския долара падна за кратко с около 8 йени до 99,90 йени - най-ниско ниво от ноември 2013-а година, преди обаче да отскочи към 102,87 йени с оглед на опасения за интервенция от страна на Японската централна банка. Решението на британците да гласуват за напускане на Европейския съюз предизвика паника и на световните фондови и дългови пазари, както и на пазарите на суровини. Вълната от продажби на акции заля първо азиатските борси, като японският фондов индекс Nikkei се срина със 7,92%, отразявайки рязкото поскъпване на местната валута. Европейските пазари на акции отварят с драматичен спад от около и над 8 на сто, като в същото време инвеститорите бягат към пазарите с фиксиран доход и по-специално към немските държавни облигации, предизвиквайки понижение на доходността на 10-годишните дългови книжа на Германия до рекордно отрицателно дъно от -0,17%. Общият европейски фондов индекс Stoxx Europe 600 се срива с 8,34% към 4-месечно дъно от 317,45 пункта, немският фондов индекс губи 8,39% от стойността си, френският индекс CAC40 пада с 8,44%, а британският FTSE100 - с над 7%. Хаосът на световните борси засегна и пазарите на суровини, като фючърсите на петрола сорт брент се понижават с 4,73% към 48,50 долара за барел, а на американския лек суров петрол - с 4,63% към 47,79 долара за барел. В същото време златото поскъпна с над 8% към двегодишен връх около 1358 долара за тройунция (най-високо ниво от март 2014-а година), ползвайки се със статута на "инвестиционно убежище". Това представлява най-солидното негово поскъпва в рамките на деня от септември 2008-а година насам, когато стартира последната световна финансова и икономическа криза.

Художникът Никола Манев: Вдигам наздравица за любов към живота

  Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва Никола Манев е роден е на 28 август 1940 г. в Пазарджик, но израства в Чирпан. Затова всички мислят, че градът на Яворов му е роден. Завършва Академията за изящни изкуства в Париж в класа на проф. Морис Брианшон. Над 50 години живее и работи във Франция. През 2000 г. купува възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и я завещава на града. В нея са изложени негови картини, дарени на града.   - Г-н Манев, писателят Джордж Оруел казва: „Ако искате да видите картина на бъдещето, представете си ботуш, който смазва човешкото лице“. Съгласен ли сте с такава визия за бъдещето на човечеството? - Не съм такъв песимист. Мисля, че добрите енергии ще надделеят над черните. Ислямска държава трябва да бъде унищожена, защото е враг на човечеството, на прогреса и на живота. Това е черната енергия, дяволът в човешкия живот. Хората рано или късно ще се осъзнаят, че единственият начин е големите сили да се обединят и да унищожат това черно видение, което в момента се казва Ислямска държава. - Каква е обстановката във Франция сега, седмици след касапницата в Ница? - Животът е по-силен от това, което се случи. Джихадистите се опитват да внесат смут, да разделят хората, но продължава да има фестивали, спектакли. Виждаш обаче въоръжени войници по улицата, породи се недоверие… Аз деля хората на две категории – тези, които градят и другите, които рушат. Едните свързват, другите разделят. Ясно е към коя група бих искал да принадлежа – към онези, които подават ръка, строят мостове, а не стени. Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва. Човек трябва да приеме другия, а фанатизмът, расизмът разделят хората. В моята махала, тук в Париж, има всички цветове и като изляза на улицата не се мръщя, когато някой не е от моя цвят. Трябва да живеем заедно, това е единственият начин. Това много важи и за България, циганският проблем трябва да се разреши, не може да се живее с тази омраза. Трябва да живеем заедно. Всички сме продукт на един сперматозоид и една яйцеклетка. Колко трае животът? Той е един кратък период, затова трябва да намерим начин да живеем заедно, да се разбираме. Всички черни енергии обаче трябва да бъдат премахнати, изкоренени. Като те боли зъб – или трябва да го извадиш, или да го оправиш, не е възможно иначе. - Как човекът на изкуството преодолява страха в работата си? - Изолирал съм се от света тази година, повече живея в ателието си в двайсти квартал и всичко научавам от медиите. Като се замисли човек, по-близо сме до изхода на живота, отколкото до входа и искам максимално да направя каквото мога, за да оставя нещо на хората. Това ми е единственото желание и то ме движи в живота. В момента правя една серия картини „Четирите сезона“ - четири картини голям формат и си живея в моя свят. Направих „Зимата“ в момента съм на „Пролетта“. Имам проблеми с цветовете, защото не искам да бъде вулгарно, като слагам по евтин начин бяло, розово и зелено. Но това са си проблеми около създаването на всяка творба. Една картина минава през всички стадии. Навремето цитирах Пикасо, който почва да рисува един натюрморт, от натюрморт се превръща в пейзаж, после става голо тяло, минава през всички стадии, докато не се намери окончателното разрешение. Не искам да се сравнявам ни най-малко с Пикасо, но започвам в синьо, пък свършвам в розово или в червено. Както в природата началото идва от Големия взрив, така е и с картината - почва от взрив и минава през много стадии. - Слушате ли Вивалди докато рисувате „Четирите сезона“? - Не, но ми звучи в съзнанието. Всичко, което съм преживял през тези периоди, гледам да го вкарам в творбите, а не да нарисувам едно дърво с цветчета. Искам да създам атмосферата на тези четири сезона, всички живеем и зиме, и пролет, и лято, и есен. „Зимата“ успях да я докарам донякъде, според мен, но крайната дума е на хората. Моят учител Васил Стоилов казваше така „Кольо, ако искаш нещо да оставиш на тоя свят, трябва да имаш малко нещо лично твое, а не да приличаш на този, онзи, да напомняш, да имитира. Трябва да имаш собствен стил“. Мисля, че с годините си създадох стил, не всеки го харесва, но аз комуникирам с онези, които ме харесват. Работя интуитивно, не по план. Така съм работил цял живот. - А откъде идва импулсът да правите музеи? Преди 17 години в Чирпан превърнахте възрожденска къща в галерия и дарихте на града картини, сега предстои откриването на такива галерии в Ловеч и Троян, а в Пазарджик тече подписка за откриване на къща-музей… - Музеи звучи много претенциозно! Не искам да правя музей, това са места, където хората могат да видят картините ми. Досега съм направил 165 самостоятелни изложби и много често в България идват обикновени хора от народа с парче вестник и казват „Подпишете се тук, да имам нещо от вас“. Водят си децата, внуците. Неудобно ми е, защото не съм нито Леонардо ди Каприо, нито Ален Делон! Предпочитам да им дам една картинка, да гледат нещо, което съм направил. Това ми създаде желание да направя така, че да имат постоянен контакт с моите картини. От 60 години се издържам само от продажба на картини, но много хора нямат възможност да си купят, а искат да ги гледат, защото им доставя удоволствие. Казвам си: „Защо моите картини трябва да стоят срещу стената и да стоят заключени и да чакат някой ден да ме обявят за гений и работите ми да струват много пари?“ Това не ме интересува, искам да доставя удоволствие на хората. Има една фраза на великия Верлен, която ми служи като пример „Няма нищо по-хубаво за душата, отколкото да доставиш радост за една друга душа и тя да стане по-малко тъжна“. Всеки човек носи някаква тъга в себе си. Искам да доставям радост чрез картините. Оттам се роди идеята да направя дарение на най-различни градове, където ме искат. Разбира се, мнозина ще кажат, че го правя от суета, от егоцентризъм. Винаги ще се намери някой да хвърли камък, но аз не се съобразявам с тях, а с тези, които ми дават цвете и парче вестник да се подпиша. - Къде могат да се видят ваши картини от 60-те, 70-те и 80-те години? - Имал съм късмет да купуват картините ми и от най-старите периоди почти нямам вече. В Чирпан могат да се видят 180 мои платна, включително и от стари периоди. В Ловеч съм дарил 30 картини, в Троян също. Може всеки да ги види, без да дава пари, просто за да изпита удоволствие. - На 28 август ставате на 76 години, за какво вдигате наздравица сега? - За любов към живота, към светлината, към красотата, към небето, към облаците, към всичко, което е животът. Към пеперудите, които летят, към морето, за всичко това. Към любовта – към тази, която идва и към онази, която е била. На рождения ми ден няма да съм в България, но тогава в галерията на Икономическия университет във Варна ще подредят двайсетина мои картини, а в къщата в Ловеч, която е в квартал „Вароша“ ще изложат 30-те картини, които дарих. Всичко това ми доставя удоволствие и ентусиазъм за работа, толкова е семпло и много човешко.

Димитър Талев: Българската политическа партия е спекулантско грабителско сдружение

 Димитър Талев (1898-1966) има особената участ да се формира като личност и творец в една политическа система, а да постигне пълноценната си реализация в друга, която е различна до противоположност в неговото време. Като при това живее и пише във и за две държави, където малката подробност все пак е, че принадлежат на един етнос и на един дух – българския. Почти невъзможното единство той постига, защото е сред немногото избраници на важна мисия. А тя е – след многовековния национален сън на робството българите да продължат самоидентификацията си и да стигнат и до самопознанието. Странно нещо сме. Странно е как след изтръгнатата памет заелите се с огромната мисия да я възстановят и да анализират националната ни същност имат незавидно място в социалната стълбица. Но за да са упорити и последователни, вероятно намират съчувствената подкрепа на народа си и вярата в мисията си. Което не ги прави фанатици, а благородни страдалци. Талев е роден в Прилеп, когато този български град все още се намира в Османската империя. Учи в редица македонски градове – от родния, през Солун, та до Битоля, но гимназия завършва в Стара Загора. И висшето започва навън – в югославския град Загреб, но се дипломира в Софийския университет. Налага се като един от водещите интелектуалци във ВМРО и само за няколко години от коректор става главен редактор и директор на в. „Македония“. До 1934 г., когато ВМРО е разтурена, а вестникът й „Македония“ – закрит. Чак през 1938 г. Талев започва работа. Поканен от Данаил Крапчев, вече утвърденият писател оглавява културния отдел на в. „Зора“. На това място около 9.ІХ.1944 г. приключва редакторският и журналистическият път на Д. Талев. Плодоносен и предначертан от любовта му към Македония и опазването й като част от българското. Но диктуван и от стремежа към истината и към морална и интелектуална чистота. На Талев от 30-те години принадлежат тежките, но уви актуални и до днес обвинения срещу политиците, обществото и интелигенцията ни: „Българската политическа партия отдавна вече е престанала да бъде творческа сила – днес българската политическа партия е спекулантско грабителско сдружение за сметка на държавата и народа“; „Ние сме болни!“; „народът ни е сам, плячка на тъмни сган“; „хищната паплач от слепи партизани и мекотели паразити“; „интелигенцията ни кривна по калните пътища на компромиси да води жалкото си съществование, вместо да учи народа и да го поведе“. На 16.Х.1944 г. по силата на заповед на министъра на вътрешните работи „да доставят“ в участъци и затвори „бивши фашисти, престъпници, народни врагове“ започва одисеята на Талев. Очевидно в обобщения типаж той е арестуван като народен враг. Заради работата си в заклеймените вестници „Македония“ и „Зора“, заради близостта си с „важните“ врагове Ванче Михайлов и Данаил Крапчев. Но някъде си, прикрита зад конюктурни формулировки, стои неприязънта към истинския интелектуалец, към стожера. Към непоколебимия, който ще отправи тежки обвинения към народа си от любов към него. И не ще се пречупи интелектуално. Следват няколко лагера, наричани тогава трудово-възпитателни общежития, сериозно изпитание за крехкия физически Талев. Освобождават го и пак го арестуват. Пускат го след застъпничество на Радевски и Караславов. Някъде тогава Държавна сигурност решава да го прави шпионин в Югославия, където в Република Македония живее брат му Алекси. Е, бързо го оставят на мира заради очевидна непригодност за професията с железни нерви. Последната фаза от властовото насилие е изселването му в Луковит от 1948 до 1952 г. И след силом добитото разкаяние в следващите четири години семейството е допуснато до покрайнините на София. В тези години доизкусурява „Железният светилник“ (глави от романа са печатани до 1944 г.) и написва другите две части от трилогията – „Преспанските камбани“ и „Илинден“. Станала след още 10 години тетралогия с излизането на „Гласовете ви чувам“. И, о, чудо! Месеци след появата си в 1952 г. „Железният светилник“ се превръща (наред с издадения през 1951 г. „Тютюн“) в най-четената българска книга. Разбирайте това не като истерично надута медийна кампания, а като действително явление. Тези два романа са вероятно върховното читателско достижение у нас, дължащо се и на това, че след няколкогодишен ценностен суховей се появяват истински значими литературни текстове. За по-малко от година те са четени от многостотин хиляди читатели. При това четенето е с емоционално огромна патриотична ангажираност. А авторът събира лаврите, въдворен в Луковит и в Бакърена фабрика. И пак чудо, характерно за шизофренията на всяка тоталитарна система. „Тютюн“ няма видими идеологически прегрешения, но колегиалната завист намира и невидими. И причинява неизмерими поражения на автора Д. Димов. Посланието на „Железният светилник“ е в абсолютно противоречие с довчерашната за тези години политика у нас за утвърждаване на македонска нация. А авторът й все повече се приближава до естественото си обиталище – центъра на София. И все повече обира височайшите държавни награди за един писател – орден „Народна Република България“, „Народен деятел на културата“, Димитровска награда. В края на живота си става и народен представител. Очевидно върховете на властта са решили, че докато тя проспива и някак си угоднически изоставя нацията, Талев я спасява от пораженията на греха й. И закъсняло и тихомълком, за да не коленичи, му благодари. Закъсняло, защото писателят въпреки огромната си плодовитост и планове в последното си житейско десетилетие вече не е изключителният майстор от „Железният светилник“ и от някои ранни разкази и статии. Вярно, национално-историческата сюжетност, вече отпратена по-далеч във времето, е пак водеща. Ала преживяното насилие, а може би и нещо невидимо, са причинили тежка авария на деликатния писателски механизъм. Но са останали романите, сагата за рода на Стоян Глаушев, започваща с „Железният светилник“. Силата на поредицата не е в това, че художествено хроникира времето и борбата за национална свобода и че разглежда динамиката, психологията и поколенческата различност в историята на рода. Главното, най-ярко изразено в първия роман, е, че Талев откроява българската вечност и нейното отстояване в повествователното време. Главният носител на пренесения код на българската характерология е Султана. От всичко в нея ще посоча две централни особености. В образа на Султана се откроява характерно българската централна съзидателна роля на жената; предоставената й свобода както да движи всекидневието, така и да решава съдбините на членовете на рода и на целия род. Султана като типаж най-ясно представлява друга важна родна особеност, доловена от повечето големи наши писатели. Ще я формулирам, използвайки Хр. Ботев – Бога в мен, „мен в сърцето и в душата“. Другояче казано, Султана при всеки съдбоносно важен акт в живота се обръща към Бог. Не към ритуалния, не към църковния посредник, а към носения от всеки – както вярва българинът. И това понякога се превръща във върховно изпитание, защото чистотата и идеалността на Бога в мен дават силата да противостоиш на обществото, на консервативността и слепотата на обществото. Както прави Султана, за да приеме Стоян Глаушев в родовата къща и да стане негова жена. Във времето, когато Д. Талев все още твори къса проза, той замисля поредица разкази с тема как умира българинът. Не я осъществява, но все пак оставя няколко разказа, които позволяват обобщението за още негови открития в националното. А и това показва, че той смята литературата за немислима без осмислянето на националната характерология. Според него българинът посреща смъртта с достойнство, с желание да се разплати и за най-малките грехове. Сякаш вярва, че да премине на другия път, трябва да е морално чист в земния. Наистина си струва да четем и днес Талев. А не само да отчитаме някогашния ефект от „Железният светилник“. Защото усилията за нашето самопознание продължават.   БАЛАНС Разказ от Димитър Талев От близо два месеца вниманието на Никола Рачев беше изцяло насочено върху новогодишния баланс на търгов­ското дружество, чийто главен директор беше той от девет години. Най-сетне в кабинета на главния директор утихна, вратата не се отваряше и затваряше така често, позамлъкнаха и звънците, дигнато бе и последното заседание на акционерите – тия алчни готовановци, които Рачев скрито презираше: повечето от тях нищо не разбираха от работите на дружеството и той, Никола Рачев, ги обогатяваше с ума и с труда си. Но вече всичко утихна, приклю­чена бе щастливо още една година, управителният съвет и всички акционери, макар да не издаваха радостта си, бяха доволни, а той, главният директор, получи две из­вънредни заплати и други възнаграждения – всичко шестстотин и четиридесет хиляди лева. – Да!… – въздъхна Никола Рачев сам в каби­нета си.- Да, сега отново – посегна той сякаш да улови първата нишка на нов някакъв план за печалби, но уморено махна с ръка: – Не, не… Сега малко почивка. Тая година той навърши петдесет и осем години. Не, още не беше уморен! Още не беше постигнал целта си, но… каква беше всъщност неговата цел? Да стане богат, силен и… какво още? Някога бе всичко така ясно, а сега той беше богат, силен, почитан и все пак онова, което му изглеждаше по-важно, най-желано, оставаше непостигнато и далеч негде напред, смътно, забулено. В широкия кабинет беше тихо, тишина бе настанала и в душата на главния директор. Той се ослуша. Мрачна, студена празнина се бе разтворила в душата му и дълбоко там, на дъното, тежеше като оловена буца набрана горчилка, изстинала, блудкава пепел, отдавна засъхнала кал. Той стисна устни и се намръщи, от скръб или погнуса, в очите му угасна припламнала за миг тревога, негде в паметта му тихо звънна, като крилце на досадно, хапливо насекомо, далечен, неприятен спомен и скоро замлъкна. Рачев дигна глава, доста живо за възрастта му, натисна здраво с лакти твърдите облегала на стола си и рязко подчерта последните цифри на своя личен баланс: – Началото беше трудно. Трябваше да се боря не­уморно, непрестанно. Аз се борих със сила и с ловкост. Със сила и с ловкост. Какво? Той се озърна. Беше все тъй сам в кабинета си и пак се отпусна в широкия стол уморен, тъжен. – Да, брат ми. . – прошепна Рачев, като че ли изеднаж си спомни за брата си, а през цялото време чувству­ваше близу до себе си невидимата сянка на своя по-стар брат. С изкривено лице от досада и от стара, наново по­явила се болка, Рачев извади портфейла си, наброи на писалището десет банкноти по хиляда лева и в смътно колебание остави там и разтворения портфейл. – Ето пак ще му изпратя пари… десет хиляди. Посегна към звънеца, но ръката му остана тъй, про­тегната. – Много му са десет хиляди. Познавам го аз, той не обича парите, не ги цени, не знае силата им. Пък и не са полезни за беден човек много пари, не умее да ги използува или да ги запази. И какво ще купува моят брат там, в нашия забравен и от бога, и от хората град? Рачев дигна с два пръста две от банкнотите и ги сложи по-близо до портфейла. Сетне дигна по същия начин още две и след късо колебание други две от банкнотите. Но и сега въпросът не му изглеждаше напълно разрешен. На писалището лежаха четири банкноти и близу до разтво­рения портфейл други шест банкноти по хиляда лева. „Коста, моят брат – подхвана той в ума си често по­втаряна история, но винаги като че ли си я припомняше за пръв път. В своите спомени главният директор често се връщаше там и все нещо оставаше недоизказано, неспоменато, той се гневеше и все трябваше да се оправдава ту пред себе си, ту пред брата си, когото не бе виждал от дълги години. – Вярно е, навремето Коста се отказа да учи по-нататък, но аз бях по-слаб физически и… Старият каза, че не може да издържа и двамата и Коста ми отстъпи, остана при стария, на занаята му. После те ме изпратиха в странство. Занаятът пропадаше, не беше по силите им да ме издържат, но аз не можех вече да прекъсна. Продадоха нивите, лозето, умря старият. Нещастно сте­чение на обстоятелствата за Коста. Аз завърших, върнах се, започнах тук с малка заплата. Коста се ожени, родиха му се деца и все повече обедняваше. Ами аз богат ли бях тогава? Ожених се и аз, да имам и аз дом, семейство. Сега той излезе по-щастлив от мене. Децата му растяха, а моят дом остана пуст, мене деца не ми се родиха. И не го забравях никога за Коледа, за Великден, за други праз­ници, помагах му, доколкото ми беше възможно при моите нужди тук, в София, при моето положение. По едно време чух, че попийвал, и сам го видях как се напива. Децата му се разпиляха, не беше кадърен да ги задържи около себе си. Ами аз? И аз останах сам с жена си на стари години. Ако той изпусна щастието си, изпусна го тъй, от ръцете си. Сега не мога да му помогна и с всичките си пари.“ Рачев дръпна към портфейла още две банкноти. – Стигат му две хиляди. За нашия градец две хиляди лева са много пари. Коста ще се пооблажи с бабичката си. Пък и той не е съвсем без нищо, разбира се. Той прибра с привична сръчност осемте банкноти в портфейла, прибра и портфейла в джоба си. На писали­щето останаха само две банкноти. Все тъй бързо, ловко написа на едно листче адреса на брата си в родния им градец и позвъни. Влезе разсилният. – Тия пари още днес да се изпратят по пощата. Рачев остана доволен от енергичния, делови начин, по който извърши тая досадна, незначителна работа, сякаш изостанала от тазгодишния баланс. Това беше истинският главен директор Никола Рачев, който бе оставил, от умора и временна слабост, да се поразмъти душата му.

При Тръмп външната политика на САЩ ще бъде по-предпазлива

 ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото на прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков. "България олицетворява сателитния синдром" - Проф. Баева, ще бъде ли опитомен от статуквото антисистемният играч Доналд Тръмп? Ще има ли разлика между Тръмп пред дверите на Белия дом и Тръмп вече в Овалния кабинет? - Най-вероятно ще бъде опитомен, но едва ли напълно. Ако се върнем към началото на президентството на Барак Обама, ще трябва да си припомним смелите му идеи за дълбока промяна в американското общество, за борба с неравенството, с бедността, за достъпно за всички здравеопазване, за затваряне на лагера в Гуантанамо, за преодоляване на расовите проблеми, за защита на природната среда по цял свят и т.н. И какво от тези обещания беше реализирано през осемте години на президентството му? Много малко, макар че имаше и успехи, между които са ангажиментът в екологията, реформата в здравеопазването, но нейната съдба е много неясна при новата републиканска администрация. Случилото се с първия чернокож президент на САЩ, който събуди огромни надежди, само потвърждава старата истина, че е много по-лесно да се обещава, отколкото да се реализират обещанията. Както и това, че американската политика твърде много зависи от партийните машини, от държавната администрация, от интересите на големите концерни, от военнопромишления комплекс, от различните лобита, а волята на президента е ограничена. Независимо че конституцията дава огромна власт на американския президент, за каквато могат само да мечтаят повечето европейски лидери, той съвсем не е всевластен и независим от своята партия или обкръжение. Така че и Тръмп ще попадне в тази машина и ще бъде принуден да се приспособява към тесните за неговия характер правила. Същевременно Тръмп притежава характер, който вероятно ще го отличава като президент - той е непредсказуем, не се съобразява с конюнктурата, включително и с общественото мнение. Тези личностни специфики му дават по-голяма свобода, защото всички знаят, че е своенравен и ще бъдат по-склонни да го търпят. При това скандалите следват Тръмп много отдавна, цялата му кампания беше придружена от такива, затова той може да не се бои от скандални решения - по-лошо едва ли може да стане. Така че при всички случаи САЩ ги очакват интересни времена, а дали това ще бъде за добро или за зло, ще покаже бъдещето. - Очаквате ли реална промяна на американския външнополитически курс? Ще тръгне ли към изолационизъм Вашингтон? - Да, според мен обещанието за нов външнополитически курс Доналд Тръмп ще се опита да изпълни. Той вече отхвърли част от търговските споразумения, обяви, че ще намали някои ангажименти на страната си, за да може първо да се съсредоточи върху вътрешната политика. Разбира се, страна с толкова големи интереси по цял свят не може да се върне към изолационизма на ХIХ в., пък дори и към изолационизма след Първата световна война. САЩ ще продължат да водят глобална политика, предполагам обаче, че ще се намали директната намеса във вътрешните работи на някои държави и региони, американската политика ще стане по-предпазлива, по-внимателно ще се преценява кога, къде и как да се ангажират. Най-общо казано - на преден план ще излезе дипломацията, а използването на военна сила ще стане по-нюансирано. Очаквам и намаляване на финансовите ангажименти на САЩ към външния свят, включително и при т.нар. износ на демокрация. - Какво развитие на отношенията между САЩ и ЕС предвиждате предвид острите изказвания на Тръмп по отношение на Меркел например? - Това, което казах, с пълна сила се отнася и за отношението на Тръмп към ЕС. Но трябва да припомня една по-отдавнашна тенденция - интересът на САЩ към ЕС намаля още при втория мандат на президента Обама. И това се дължи не на лично отношение, а на промените в света. Независимо че ЕС представлява огромна икономическа сила, неговата глобална роля намалява за сметка на възхода на азиатските държави, което накара Обама да обръща все по-голямо внимание на Азия. А при Тръмп тази тенденция ще продължи. Затова мисля, че и при неговата администрация Европа ще бъде уважавана, но по-скоро като "Стария свят", отколкото като континента на бъдещето. Основна причина за това са огромните проблеми, с които се сблъскваме: мигрантско-бежанския поток, негативната демографска тенденция, дълговите кризи, финансовите проблеми, конфликта с Русия заради Украйна и т.н., но значение има и липсата на единна външна политика на ЕС, да не говорим за военната му слабост. Европа продължава да бъде най-доброто място за живеене, но световното развитие зависи все по-малко от нея. А към тази обща тенденция трябва да се добавят и конкретните последици от участието на европейски лидери в кампанията срещу Тръмп. Сега всички онези, които се обявиха за Хилъри Клинтън, трябва да се приспособят към новия президент на САЩ, което няма да е лесно. - Доста остро се изказва Тръмп и срещу НАТО. Очаквате ли промяна на ролята на САЩ в организацията? - Всъщност Тръмп не се обяви против НАТО, а го разкритикува като остаряла структура, която се нуждае от обновяване. Дори очерта посоката на обновлението - по-големи ангажименти на страните членки към боеспособността на организацията. Тръмп предупреди, че САЩ няма да продължат да носят основните тежести и изцяло да се грижат за сигурността на Стария континент. Ако трябва да направя историческо сравнение, ще припомня, че с подобна теза започна своята "перестройка" и Горбачов - че страните от СИВ и Варшавския договор трябва да се ангажират, а не да разчитат само на съветската помощ и защита. Не вярвам и последиците да са същите, тъй като намаленият ангажимент на САЩ в НАТО няма да доведе до разпадането на организацията - просто вече не живеем в биполярен свят. Така или иначе, за европейските членки на НАТО предстоят трудни години. - Дъждът от обвинения и санкции от Вашингтон към Москва стана още по-пороен след изборите. Какво да очакваме от новата американска администрация по отношение на Русия? - Мисля, че и в това отношение ще настъпят промени, макар и не толкова резки, колкото мислят някои наблюдатели. Последните обвинения към Русия, отправени от президента Обама, поставиха грозна точка на инак не толкова лошото му наследство. Струва ми се, че неочакваната загуба на демократите на президентските избори ги тласна към истерична реакция и търсене на виновни къде ли не, само не и там, където са - в качествата на кандидатката. Но рядко е отправяно по-глупаво обвинение от това, че друга държава е избрала президента на велика сила. Отново ще си послужа с историята - защо никой в Русия не реагира толкова болезнено, когато през 1996 г. Борис Елцин спечели президентските избори благодарение на участието на американски специалисти в кампанията му. Вероятно, защото тогава нито в Русия, нито в САЩ управляващите искаха Зюганов за президент. Но това ли е американският модел на демократични избори? И това е само един пример от многобройните намеси на САЩ във вътрешните работи на други държави. Според мен президентът Тръмп рано или късно ще се опита да постигне modus vivendi (начин на живот - бел.ред.) с Русия, като излезе от омагьосания кръг на нарастващи обвинения и несъобразяване с променящите се реалности. Кога и как ще го направи, ще видим. - Къде е България в тази променящата се международна обстановка? След броени дни и новият български президент ще встъпи в длъжност. Какво да очакваме от него, как ще ни позиционира на международната сцена? - В момента България олицетворява сателитния синдром. Водещи фигури в българската политика доброволно се поставят в позицията на най-верни съюзници на новия "голям брат". Големите сили наистина обичат някой да им върши мръсната работа, но не го уважават. Надявам се новият президент да очертае такава позиция на България, която да отговаря на българските интереси, и да накара както нашите съюзници, така и нашите противници да ни уважават. А ние да се гордеем, а не да се срамуваме, че сме българи. - На изпроводяк президентът Плевнелиев отново не пропусна да поласкае Вашингтон и да хвърли огън и жупел по Москва... - Колкото по-бързо забравим за този объркан човек, толкова по-добре. Дори не ми се коментира основната му теза, че не можем да правим външна политика на основата на интереси, а само върху принципи. Но кратък коментар се налага. От теоретична гледна точка тезата на Плевнелиев звучи чудесно, много западни лидери декларират това. Но ако анализираме действията им, ще видим ясно, че всеки защитава интересите на своята държава. Само Плевнелиев е готов да жертва българските национални интереси, за да защити принципи, формулирани в интерес на други държави. И се гордее, че е станал политик на годината на друга държава, а не на своята. А тъй като това е човек, който забравя и не уважава собствения си произход и минало, не виждам как ние можем да го уважаваме.

Гражданите за европейско развитие напускат и футбола

 На 30 юли 2012 г. стадионът в пловдивския парк „Лаута” е арена на пищно тържество. Мач няма, обаче феновете на местния „Локомотив” са изпълнили централната трибуна  и бурно аплодират хора на пистата, които трудно иначе биха се събирали на едно място. Там са футболните легенди Христо Бонев и Атанас Узунов, бившият член на силовата структура ВИС и прочут фолк меценат Коко Динев, там е и варненският аптекар Веселин Марешки, внезапно открил в себе си любов към футбола и конкретно към пловдивския „Локомотив”. Край тях е и лично премиерът на Република България Бойко Борисов. Поводът е смяна на караула по върховете на клуба – благодетел вече няма да е Коко Динев, който е привършил парите, а Веселин Марешки, който пък явно ги има в излишък. Никой не крие, че зад скоропостижния трансфер стои Бойко Борисов. „Благодаря за топлото посрещане. Да окажем дължимото на г-н Динев, който е дал много за този клуб. Не знам колко време е отнело на Бойко Борисов да намери нов спонсор, но на мен ми бяха достатъчни 5 минути, за да се реша на тази крачка да помагам на този голям клуб”, заявява Марешки сред бурни овации. Няколко дни след това казва, че и по-рано е инвестирал в начинания, които му носят загуба. Желанието му  да дава пари с цел да ги изгуби секва точно след 8 месеца – Марешки напуска, като официално оповестената причина е „черен пиар по медиите”. През това време обаче се е случило нещо далеч по-важно – Бойко Борисов е паднал от власт (първият кабинет на ГЕРБ). Марешки формално остава в клуба до края на сезона, но обявява оттегляне веднага след като Борисов е подал оставка. А на „Лаута” се връща… Коко Динев. Днес отново сме в период, в който Бойко Борисов току-що е сдал властта. А по високите футболни етажи „ненадейно” някак започнаха да текат същите процеси. Медиите ги регистрират, обаче голяма част от тях се правят, че не разбират за какво иде реч. Просто е – властта ръководи уж частния футбол. Бойко Борисов разпределя спонсори и спомосъществуватели към клубовете. „Спасява ги”, „реанимира”, а в замяна насочва държавни порции към лапите на поредния „чичко благодетел”. Понякога мизата е видна с просто око, друг път – не толкова. Обаче още повече е видно, че падне ли Борисов от власт и престане ли да е в състояние да се издължава като част от сделката, съответният паралия напуска. Не случайно използваме думичките „благодетел”, „спомосъществувател”, „спонсор”…, а не собственик. Собствеността в България никога не се знае чия е. Щом един премиер е в състояние да преразпределя парични потоци в частния сектор, да нарежда на бизнесмени да инвестират в неприсъщи за тях начинания, обосновано можем да предположим (по Цветанов), че истинските собственици не са те. А той или обръч край него. През лятото на 2016 г. Спас Русев (в средата) прояви внезапен интерес към „Левски”. Снимка: сайт на футболния клубДа погледнем какво се случва в „Левски” с днешна дата. Спас Русев може да се окаже най-краткият благодетел в историята на клуба. Официално взе мажоритарния пакет на 30 август 2016 г., а преди 4 дни обяви, че се оттегля. Акциите той получи безвъзмездно от Иво Тонев (бивш общински съветник от ГЕРБ и дясна ръка на Борисов във футболните дела), Александър Ангелов (известен като цесекар и… адвокат на Делян Пеевски) и Николай Иванов. Преди сделката базираният в Лондон Русев бе известен с всичко друго, но не не с интерес към спорта. Какво ли го е накарало внезапно да се развълнува от футбола и конкретно от българския? Случайно ли се случи след като придоби водещата собственост в телекомуникационния оператор „Виваком”? Нормално ли е някой да му подарява контрола върху един от грандовете в българския футбол? За дарение ли всъщност става дума? Даваме думата на бившия столичен кмет Стефан Софиянски, който има нелепа политическа биография, но е навътре във футболните дела, бе и част от управлението на „Левски” преди години. Ето какво каза той тези дни пред сайта „Офнюз”: “Има някакъв спор по отношение на „Виваком”. Спонсорството засега остава (компанията е спонсор на клуба извън притежанието на акциите от Русев – бел. авт.). Очевидно е, че Спас Русев няма да придобие част от „Виваком”. При това положение той се оттегля. Това са причините.  Знаете, че Бойко Борисов обича да се меси във футбола. За съжаление, където и да се намеси, все проблеми създава. Явно е имало някаква договорка, която не е изпълнена и Спас Русев се оттегля. Остава ангажиментът на „Виваком” за спонсорство, отпада ангажиментът да бъде инвеститор в „Левски”. Тоест, според Софиянски, Русев е поел „Левски” срещу някакви ползи в телекома, които сега вече не може да получи. Какви точно са проблемите на лондонския бизнесмен във „Виваком” не е трудно да се разбере. Точно 20 дни преди да обяви оттегляне от „Левски” той публикува отворено писмо, в което се ожали от политическата и съдебната власт в България – призова я „да спазва европейско законодателство”. В казуса е намесен и друг злополучен герой – Цветан Василев, който обжалва придобиването на собственост от Русев в телекома, затова последният не може да извърши промяна в управата му. „Съгласно българското законодателство няма никакво правно основание да се оспорва собствеността и контролът… Директорският борд изказва надеждата, че ще се предприемат мерки в рамките на съответните правомощия с цел осигуряването на адекватно отношение към нашата инвестиция в България, включително осигурявайки придържането към правото на ЕС от страна на българските държавни органи и съдилища, като по този начин се създаде нормална бизнес и инвестиционна среда в България”, се казва в писмото. То е адресирано до Висшия съдебен съвет, няколко съдилища, министър-председателя, министрите на правосъдието, на икономиката. С други думи, Русев се е надявал на помощ от Борисов по тези въпроси след като е влязъл в “Левски”, последният обаче вече не може да върне ресто… Вероятно са налице и други непублични обвързаности между тях. При всички положения привържениците на „Левски” може горещо да съжаляват, че Борисов, известен като върл фен на любимия им клуб, вече не е министър-председател. Междувременно край отбора от столичния квартал „Подуяне” се разигра още един интересен сюжет. По-горе стана ясно, че „Виваком” остава като спонсор. Телекомът тези дни обаче направи нещо интересно – сключи спонсорски договор за 6 години на стойност 12 млн. лв. с клуба, като в замяна ремонтираният-недоремонтиран клубен стадион ще носи името „Виваком” арена Георги Аспарухов“. Помним как по времето на Иво Тонев изграждането на новата трибуна се бавеше, липсваха пари да се плати на строителните фирми. Най-официално клубната управа правеше сметки да се издължи чрез билетите от посещаемостта или от спонсор. В диренето на благодетел пак бе натоварен Борисов, а-ха по едно време той да навие „Газпром”, ама компютрите се оказа компоти… Сега благодарение на Русев и „Виваком” строителите няма да са капо. А те са познати – „Автомагистрали „Черно море”, „Главболгарстрой”… В крайна сметка на печалба са строителните фирми, а вероятно и самият Борисов, осигурил тези строителни дейности. Новата трибуна комично и обидно за всеки левскар остана без козирка, но какво ли значи тази подробност пред бурния инвестиционен кипеж?! Да оставим „Левски” и да се върнем в Пловдив, само че към другия местен клуб – „Ботев”. И той тези дни си остана без благодетел, след като петролният бос Георги Самуилов („Инса ойл”) се оттегли. Стана ясно, че клубът има към 12 млн. лв. дългове, натрупани по времето на Цветан Василев към… май към самия Василев (вътрешен дълг, според неясните обяснения на управата на „Ботев“). Всъщност банкерът-изгнаник пое клуба през 2011 г. в силните за него години, когато той бе ковчежник на властта, а тя му пълнеше ковчежето. Според доста информации пак Борисов, премиер тогава, го е накарал да поеме „Ботев”. Сега тази „синджир марка” от неясни кредити, политически финтове и петролни дрибльори (Василев, да не забравяме, бе част и от горивния бизнес) приключи с осиротяването на „Ботев”. И това е третото „случайно съвпадение”, при което футболен клуб остава без покровител след сгромолясването на ГЕРБ – наред с „Локомотив” през 2013 г. и „Левски” сега. Борисов има много фланелки в гардероба си, една от тях – на „Берое” (Стара Загора). Снимка: http://dnes.dir.bgЗадава се и четвърти случай.  2011 г. бе славна за старозагорския „Берое”, тъй като най-после тогава на клуба бе осигурен спонсор. Намери го не кой да е, а пак Бойко Борисов. „Знаете, от вчера, че “ТЕЦ Марица Изток 2” пое инициативата да се грижи за отбора“, заяви Борисов при прерязването на поредната лента в Стара Загора, месец преди местните и президентските избори. Старозагорци после му връчваха зелени фланелки, благодарствени грамоти, купи… Тези дни в медиите четем следните тъжни дописки: „Берое“ скоро може да има нов спонсор. Старият – „Мариците”, е възможно да се оттегли”. Да споменаваме ли, че причината отново е фактът, че слънцето от Банкя вече грее само локално? Както става ясно, Борисов рядко се крие, намесата му във футбола почти винаги е легална. На публиката се спуска глазура – не сделки, проценти и обръчи, а добро сърце се крие зад всичко това. Щедрост, след която той уж не търси възмездие. Впрочем, известно е, че Марешки вече не се вълнува от футбол. Той проявява силен интерес към горивата, а вече и към политиката. Според мнозина наблюдатели много скоро ще затворят с Борисов кръга –  X позволява на Y да продава евтин бензин, Y трупа парични и политически дивиденти, X и Y се коалират в парламента. През 2010 г. привържениците на ЦСКА организираха мощен протест в цялата страна срещу „Титан”. Снимка: http://sport-vt.comПощадените от тази действителност клубове се броят на пръсти. Почти ги няма. Помним как с ходатайството на Георги Първанов сметопочистващата фирма „Титан” влезе в ЦСКА, а с това стартира най-черният период от историята на червения клуб. Според Стефан Софиянски обаче и там е замесен Борисов. „Кой даде концесията на „Титан“? Не я е дал Първанов. И да лобира Първанов, пред кого може да лобира? Борисов като кмет даде концесията на „Титан“… „Титан“ получаваха толкова и толкова пари годишно от общината, има документи. Не ги вадеха парите от друго място, откъде ще ги вземат”. Няма да е чудно, ако и другите клубове, подпомагани от Борисов поради доброто му сърце, последват съдбата на ЦСКА. Ами какво да сторим в крайна сметка, след като два мандата ни управлява премиер, такъв запален любител на футбола!   http://baricada.org