20.01.2017

Резултати от търсенето

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждан

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) 2. Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани 2.1. Предпоставки за икономически растеж и финансова стабилност През последните няколко години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно-ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления. На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др. На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите 16 на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток , Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. По отношение развитието на публичните финанси трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо решително увеличаване на публичните (текущи и инвестиционни) разходи и радикални промени (т.е. „пари плюс реформи”) в три основни направления:  образование (с акцент върху училищното образование);  здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа);  икономическа инфраструктура – основно води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации) и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища). Интегритетът на българското общество и устойчивото развитие на националната икономика изискват по-справедлива и рационална данъчна система. Необходими са (смели) реформи в нормативната уредба на данъчното облагане у нас, които:  да възстановят „достойнството” на подоходното данъчно облагане (чрез отмяна на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);  да намалят тежестта на косвените данъци върху потреблението (чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС, увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС и балансирана акцизна политика);  да повишат значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения). За оценка на въздействието се говори отдавна, но държавата все още е длъжник на обществото в това отношение. Крайно време е оценката на очакваните/действителните последици (разходи, ползи и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира подобаващо. Това ще гарантира:  по-добри, по-отговорни и по-прозрачни политически решения;  по-малко, по-ясни и по-качествени нормативни актове; 17  достойно (и национално отговорно) участие в нормотворческия процес на ниво ЕС. За осигуряването на качествен растеж на страната (на макро ниво) е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. За реализирането на качествен растеж на микро ниво е важно да се осигурят условията за т. нар. добър растеж в компаниите, който подсилва ефекта от създаването на стойност. Това означава съобразяване с концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Чуждите инвестиции до кризата не допринесоха съществено за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, те не доведоха до значима промяна в технологичната готовност и иновативното развитие на бизнеса. Това е така, тъй като голяма част от инвестициите бяха насочени към сектори с ниска добавена стойност - строителство, търговия, недвижими имоти. Усилията по привличане на чуждестранни инвестиции в страната следва да се насочат приоритетно към сектори с възможности за висока добавена стойност, като например:  електротехника и електроника;  информационни и комуникационни технологии;  аутсорсинг;  земеделие и хранително-вкусова промишленост;  машиностроене и по-специално транспортно оборудване;  транспорт и логистика;  здравеопазване и фармацевтика;  химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Стимулирането на земеделието от своя страна предполага необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализирането на висока добавена стойност. Като цяло очакванията на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Особено чувствителни са инвеститорите по отношение на регулативните режими, които се нуждаят от сериозно опростяване. В дългосрочен план държавата следва да се намесва предимно с ограничен набор от икономически мерки, например чрез насърчаване на иновациите и на предприемачеството в определени сектори. Да се стимулират инвеститорите сами да намерят най-перспективните производства от гледна точка на възможностите за създаване на висока добавена стойност. 18 В краткосрочен план за реалния сектор е важно и първоначалното стимулиране на растежа посредством активизиране на вътрешното потребление - домакинско, колективно и инвестиционно. За целта е оправдано да се използват част от публичните ресурси. Изходни предпоставки Колкото и спорна да изглежда (от сегашна гледна точка) специализацията на България в рамките на СИВ, тя все пак осигуряваше номинални положителни темпове на растеж, но при натрупване на огромни вътрешни и външни дисбаланси. С разпадането на СИВ се разруши и съществуващия модел на икономически растеж. В продължение на няколко години след това България отбелязваше отрицателни прирасти на БВП, съпроводени с нарастваща безработица, галопираща инфлация и бързо декапитализиране на икономиката. Факторите допринесли за този спад бяха много, при това не само икономически. Безспорна обаче беше липсата на ясен икономически модел, който да се следва от бързо сменящите се правителства. Чак в началото на новото столетие се оформи (макар и по-скоро стихийно) някакъв модел на растеж, който беше основан на нарастващи обеми външно финансиране, водещо до нарастването на вътрешното потребление и съответно по-висок растеж. Това обаче беше съпроводено с рязко влошаване на текущата сметка на платежния баланс и нарастване на външната задлъжнялост на частния сектор. В условията на бързо нарастващ внос и растящо вътрешно потребление бюджетните приходи растяха с по-бързи темпове, отколкото БВП, което породи появата на бюджетни излишъци. Въпреки наличието на бюджетни излишъци, фискалната политика през тези години беше определено про-циклична, а номиналните размери на излишъците не можеха да компенсират прегряването на икономиката, намерило израз в нарастване на ценовото равнище и на преобладаващата част от финансовите и реални активи. Глобалната финансова криза и отражението й върху българската икономика всъщност сложиха край на един модел на развитие, който очевидно не беше устойчив в по-дългосрочен план. Основният проблем беше в структурата на чуждестранните инвестиции, която не беше насочена към търгуемия сектор, а преди всичко към недвижимите имоти и финансовия сектор. Такава структура на инвестициите насърчаваше предимно строителството, което е силно про-цикличен сектор и негативните резултати не закъсняха. Размерите на дефицита по текущата сметка надхвърлиха 25 % от БВП, което само по себе си бе много тревожно, но още по-притеснително бе рязкото влошаване на международната инвестиционна позиция, чиито негативни стойности преминаха границата на 100 % от БВП. Ако могат да се извлекат някакви позитиви от кризата, то те са свързани с необходимостта от преосмисляне на цялостния модел на развитие наложил се през последното десетилетие. Доколкото българската икономика продължава да изпитва недостиг на капитали, финансирането отвън по необходимост ще продължи да играе важна роля. Въпросът следователно се свежда до формата на това финансиране – дали трябва да се залага на възстановяване на потоците от преки чуждестранни инвестиции, или трябва да се форсира износът, който да осигури необходимите финансови ресурси за необходимите инвестиции в реални активи, които да осигурят устойчив икономически растеж. Експортно-ориентираният растеж като единствена алтернатива Експортно-ориентираният растеж се основава на насърчаване и подкрепа на износа, който да осигурява необходимите обеми от чуждестранна валута. Рационалността на този подход се корени във възможностите на външната търговия да бъде и източник на икономически растеж в смисъл, че помага за по-ефективното 19 разпределение на ресурсите както в рамките на отделно взета страна, така и между различни страни и региони. Освен това, износът е ефективно средство за въвеждане на нови технологии и придобиване на нови знания, което влияе стимулиращо върху растежа. С други думи, нарастването на износа играе важна роля в общия процес на икономически растеж, като оказва положително влияние както на търсенето, така и на акумулирането на капитали. От друга гледна точка, с нарастването на износа се увеличават и импортните възможности на икономиката, което също влияе благоприятно на растежа. Емпиричните данни категорично показват, че отвореността на икономиката и експортно-ориентираният растеж донесоха големи ползи за редица развиващи се страни. Многобройни са примерите както в Югоизточна Азия, така и в Централна и Южна Америка. През последните няколко десетилетия няма нито един случай на икономика, която да е регистрирала високи и стабилни темпове на икономически растеж, без това да е било съпроводено със значително увеличение на обемите на външната търговия. При избора на възможните политики в краткосрочен план следва да изходи от икономическите дадености, а те са, че българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност и външноикономическите фактори винаги са имали изключително важно значение за развитието. Тази особеност на националното стопанство се запазва и дори нараства през последните две десетилетия. Доколкото това до голяма степен е предопределено както от историческото развитие и географското местоположение, така и от редица икономически фактори, страната ни на практика няма разумна алтернатива на все по-тясна интеграция в европейското и световно стопанство. Въпреки че това се разбира и споделя както от всички икономисти, така и от всички политици, наличието на съгласие не прави задачата за оптимално използване на външния сектор по-малко сложна. Само до преди 25 години в политически разделена Европа страните от ЦИЕ нямаха възможността да се включат в международната тенденция на експортна ориентация. Разбира се, всички тези държави бяха фундаментално зависими от бившия съветски пазар, но функционирането на този пазар коренно се различаваше от това на глобалния пазар. Следователно, тяхната международна конкурентоспособност, критичен фактор за успешното експортно ориентиране, нямаше как да бъде измерена правилно, а ако въобще беше измервана се оказваше, че до голяма степен те са неконкурентоспособни на западните пазари, а техните потенциално конкурентни стоки срещаха високите бариери на протекционизма. Без да се навлиза в детайли, няколко фактора обясняват не само приложимостта, но и необходимостта от експортно-ориентирана стратегия.  На първо място, за много промишлени стоки, ограничените вътрешни пазари не предлагат възможността за развитие на производства, които да бъдат конкурентоспособни в международен план въз основа на икономии от мащаба. Тук трябва да се отбележи, че размерът на пазара силно зависи от доходите на населението, а не от размера на населението, както често грешно се приема.  Второ, конкурентните предимства, насърчаващи растежа, могат да бъдат използвани изцяло само ако националната икономика се ориентира към чуждестранни пазари.  На трето място, експортната ориентация подобрява специализацията и оказва допълнително положително въздействие както върху производствата, възползващи се от икономиите от мащаба, така и върху вноса на стоки, които се вграждат в продукцията, предназначена за износ. Тук трябва да се подчертае колко е важно една страна да бъде отворена към 20 вноса, който може да замени неконкурентоспособно вътрешно производство – главна пречка пред реализирането на конкурентоспособен износ, който се основава на вграждането на по-евтини и по-качествени вносни стоки.  Четвърто, в резултат от отвореността, експортно-ориентираните държави често се възползват не само от по-конкурентоспособен внос, но се радват и на ползите от трансфера на технологии и ефективни мениджърски методи.  На пето място трябва да се спомене ролята на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – в повечето случаи чрез тях навлизат нови технологии, които играят централна роля в успешния експортно-ориентиран растеж.  Шесто, ключов външен фактор за успешната експортно-ориентирана стратегия е отвореността, размерът и динамиката на международните/ регионалните пазари. Търговската либерализация, било то на глобално ниво или в рамките на регионални или дори двустранни споразумения за свободна търговия, генерира значим и позитивен стимул за отваряне на икономиката и предлага нови възможности за износ. Не бива да се пренебрегва също факта, че сътрудничеството с чуждестранни (както транснационални, така и малки и средни) компании често отваря външните пазари за вътрешната продукция и насърчава експортно-ориентирания модел на растеж. Може да се обобщи, че България трудно може да предпочете стратегия, която да не е базирана на нарастваща експортна ориентация. Създаването на условия за устойчив и висок растеж с реална възможност за догонващо икономическо развитие по неизбежност преминава през по-задълбочено участие в международното разделение на труда. Намаляването на загубите (и съответно увеличаването на печалбите) има нужда от последователна и дългосрочна икономическа и социална стратегия. Това определено не трябва да е за сметка на връщане към развитие, базирано на вътрешното търсене, което не би могло да доведе нито до растеж, нито до догонващо икономическо развитие, а в същото време, изглежда неустойчиво дори в краткосрочен или средносрочен план. Какво може и следва да се направи в краткосрочен план През последните години България постигна известен напредък в пренасочването на своята икономическа политика от вътрешното търсене към експортно ориентиран растеж. По-малък напредък се регистрира в пренасочване на производствената структура към по-високотехнологични стоки (и услуги) и поетапното преодоляване на структурния капан, базирани на предимства като ниските възнаграждения и трудоемки производства, свързани с прилагането на нискоквалифициран труд. Въпреки наблюдаваната все още структурна слабост и забавилото се преструктуриране на икономиката, идните години предлагат както възможности, така и натиск за започване на експортно-ориентираната експанзия. Поради малкия размер на икономиката, дори един застой, или пък бавно възстановяване на европейската икономическа среда, предлагат нови възможности за догонващите страни. Очевидно е, че необходимите стъпки трябва да се направят във вътрешен план и да бъдат концентрирани в две направления.  На първо място, капацитетът на икономиката да привлича инвестиции трябва да се подобрява постоянно в период на засилена глобална конкуренция за пазари, капитали, технологии, квалифицирана работна ръка, висококачествени услуги, кредити, ориентирани към бъдещо развитие, стратегически съюзи и др.  На второ място, трябва да бъдат идентифицирани и ефективно използвани нови начини и средства за инкорпориране във все по-дълбокото 21 международно разделение на труда като цяло, и глобалната мрежа от транснационални компании в частност. Изграждането на капацитета за привличане на нови инвестиции и производства включва:  подобряване на общата икономическа среда чрез по-сериозно премахване на различните икономически и институционални пречки;  създаване на синергия между структурата на висшето образование и търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса/пазара на труда;  подобряване на качеството на образованието, като се започне от началното училище – дългосрочна инвестиция, която може да донесе резултати след около 15 до 20 години;  осигуряване на повече средства за целево-ориентирани и ориентирани към бъдещето изследвания (в природните, биологичните и не на последно място, в социалните науки);  инвестиране в качествено подобряване на физическата инфраструктура като основен канал за по-добър и по-евтин достъп до съседните пазари и в същото време косвено привличане на вниманието на международните инвеститори, интересуващи се от по-голям регионален пазар;  създаване на Национален съвет по конкурентоспособност (подобен на този, установен в Румъния през октомври 2011 г.) с цел да се определят приоритетите в средносрочен и дългосрочен план по отношение на експортно-ориентирания растеж на България. Средносрочната стратегия за развитие въз основа на експортно-ориентиран и устойчив растеж трябва да постави в центъра на вниманието следните въпроси:  Кои са секторните приоритети на експортно-ориентирания растеж;  Кои държави и/или региони трябва да се разглеждат като пазари, стимулиращи търсенето на стоки и услуги, произведени в България (пазарите на ЕС в рамките на един диференциран подход, неизползвани възможности в новите страни-членки, по-голямо внимание към Западните Балкани и специално внимание по отношение на бързо развиващите се пазари, най-вече Китай, Далечния Изток, Близкия изток и Русия);  Как може да се комбинира експортно-ориентиран модел с привличане на преки чуждестранни инвестиции, както по отношение на желаната структура на производството и износа, така и на географската ориентация на доставките (тук вниманието трябва да се съсредоточи върху потоците на търговски капитал от Китай, Близкия изток ,Русия и в по-малка степен, върху някои други бързо развиващи се икономики, както и задълбочаването на дългосрочните контакти с глобално опериращи транснационални фирми);  Да се остави известно поле за действие за откриване и възползване от нововъзникващите „нишови пазари“ в различните страни по различно време. Експортно-ориентираната стратегия може да бъде подкрепена и от редица инструменти като някои от тях са:  Частично географско преориентиране по отношение на външната търговия и произхода на ПЧИ, както в рамките на ЕС (към по-динамични и конкурентоспособни партньори в т. ч. новите страни-членки), така и извън ЕС;  Ясни преференции към предпочитани сектори (виж списъка по-горе), без да се нарушават правилата за конкуренция на ЕС и чрез избягване на изкривяваща пазара намеса от страна на държавата в развитието на икономиката;  Внимателен анализ на възможностите за експортно-ориентирано заместване на вноса, което означава, че все по-голяма част от внесените стоки, 22 използвани в експортно-ориентирано производство, да се произвеждат в България от местни или чуждестранни (предимно малки и средни) компании, разбира се, при спазване на принципа продуктът да е със същото качество и по-конкурентна цена или да предлага същата цена, но с по-добро качество, или в най-оптималния случай, по-високо качество в съчетание с по-конкурентни цени и условия на доставка;  Подпомагане на експортно-ориентирания растеж на малките и средни фирми по три различни начина: включването им (като дъщерни дружества) в мрежата от производството и услуги на транснационалните компании, работещи в България за износ; превръщането им в автономни и преки износители на различни стоки и услуги (в началото предимно към съседните пазари като Румъния, Западните Балкани, някои от новите страни-членки, но също така към Гърция, Турция и Украйна) и най-накрая, развиване на конкурентните им предимства и успешното им конкуриране с чуждестранни компании в избрани сектори на българския потребителски (или инвестиционен) пазар (със специален фокус върху храните и други основни сектори, произвеждащи потребителски стоки);  Създаване на капацитет за структурно обновяване в рамките на даден сектор (от текстил до машини) на производствени предприятия в България, ръководени от транснационалните компании. Успехът на тези усилия със сигурност се нуждае от тясно сътрудничество с транснационалните компании, но също така и постоянно подобряване на бизнес средата в страната, както и следеното отблизо на развитието на международния бизнес, влияещ върху глобалната позиция и бизнес перспективите на съответните компании;  Структурно модернизиране, което обикновено означава по-високо ниво на технологиите, включени в производството, заетост на по-високо квалифицирани работници и по-висока вътрешна добавена стойност, което на определен етап да се съсредоточи върху изграждане на стратегически клъстери със значителни ефекти на синергия и разпростиране на положителните ефекти към различни сектори и области на икономиката;  Ефективното сътрудничество с експортно-ориентираните транснационални компании изисква продължителни усилия на изграждане на мрежа, както на нивото сътрудничество в областта на производството, така и на ниво правителство и неговите високопоставени представители, отговарящи за икономическите политики на страната;  Трябва внимателно да се идентифицират възможности произлизащи от трансферите от ЕС и как те биха могли да се използват по най-ефективен начин за подпомагане на експортно-ориентиран растеж, включително и експортната ориентация на малките и средни предприятия и структурната модернизация на производството и/или предоставянето на услуги от страна на чуждестранни предприятия, намиращи се в България. В заключение, България е малка и по-слабо развита страна с наслоени проблеми както от времето на плановата икономика, така и след прехода към пазарно-ориентирана икономика. Страната разполага с много ограничен вътрешен пазар, а нейната икономическа отвореност (и уязвимост) е значителна и продължава да нараства. От тази ситуация няма друг изход освен прилагане на икономическа стратегия, основана на експортна ориентация, не само въпреки вялото търсене на нейните основни външни пазари, но и заради намаляващата роля на други фактори, които допринасят за устойчивия растеж (главно ръста на вътрешното търсене). Инвестициите могат и следва да станат важен фактор за по-висок растеж само ако те са насочени в експортно-ориентирани, а оттам и конкурентни производствени дейности и услуги. 23 Ясно е, че експортно-ориентираната стратегия прави една малка икономика по-зависима от външни развития и може най-малкото временно да увеличи икономическата и финансова уязвимост. Въпреки това, другият подход, базиран на протекционизъм, растеж, генериран от вътрешното търсене и активно гледащи навътре политици и общество, не води до устойчив растеж, а още по-малко би могъл да роди конкурентоспособен играч в очертаващата се глобална среда на XXI век. Двойната задача на отговорната икономическа политика се състои в създаване на благоприятна среда за устойчив експортно-ориентиран растеж, но в същото време и в свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от по-високото ниво на уязвимост. Това в никакъв случай не е лесна задача, но пред малките страни не съществува друг път за реализиране на устойчив растеж и постепенно достигане на по-високо ниво на технологично развитие, структурна конкурентоспособност и в крайна сметка постигане на основната цел – по-висок (и устойчив) жизнен стандарт на голяма част от обществото. Необходими стъпки за прилагане на експортно-ориентиран модел на растеж Предвид степента на отвореност на икономиката, вътрешната икономическа политика трябва да се превърне в „производна” на външноикономическата, т.е. мерките на вътрешната политика трябва да се насочват към реализиране приоритетите на външната политика. В тази връзка могат да се откроят три основни момента в развитието на външноикономическите отношения на България, които следва да насочват външноикономическа политика занапред: глобализация, европейска интеграция, регионално сътрудничество. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тях, създават условия за предсказуемост и по този начин улесняват деловите среди. На основата на тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа. Всичко това подпомага превръщането на българския пазар в неразделна част от единния европейски пазар, представляващ област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. В по-конкретен план съществуват различни насоки за стимулиране на икономическия растеж чрез по-активно включване на българската икономика в международното разделение на труда. По-важните от тези насоки могат да се систематизират както следва:  Ключов фактор е повишаването на производителността и конкурентоспособността чрез внедряване на съвременни технологии и иновации. Освен традиционните инструменти (преки чуждестранни инвестиции, трансфер на технологии и ноу-хау) държавата следва да изиграе решаваща роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност. Крайната цел на такава политика и скъсването с многогодишната практика на износ на трудоемки стоки с ниска степен на добавена стойност в полза на капиталоемка продукция, която заема доминиращ дял във външната търговия на ЕС;  Смекчаване и последващо преодоляване на проблема с ниската конкурентоспособност на българските продукти, особено на селскостопанските. Постигането на тази цел ще изисква постепенно, но устойчиво нарастване на усвоените средства от еврофондовете и прилагане на целенасочена политика за развитието на селските райони;  Улесняване достъпа на българските фирми до единния пазар на ЕС чрез засилено участие в системата за взаимно признаване на сертификатите 24 и сертификационните процедури. Това ще намали значително разходите по износа особено в отраслите на млекопреработващата, месодобивната и месопреработващата промишленост, които са с признат огромен потенциал;  Идентифициране на фирмите с потенциал за излаз и конкурентно поведение в общия европейски пазар. Тези фирми следва да се подпомагат с целево насочени програми и проекти, включително по създаването на партньорски взаимоотношения с водещи чужди фирми. След закриването на Агенцията за малки и средни предприятия, тези функции следва да се поемат от Министерство на икономиката и отчасти от агенцията за чуждестранни инвестиции;  Насърчаване използването на инструменти като публично-частното партньорство при реализация на проекти финансиране от фондовете на ЕС;  Стимулиране инициативността и проактивното поведение на българските фирми за намирането на подходящи контрактори, включването им във високотехнологични субконтракторни вериги и в изграждането и функционирането на индустриални клъстери и предприемачески мрежи;  Облекчено кредититиране на износа и осигуряване на разнообразни финансови инструменти;  Осигуряване на държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити, насочено към фирмените и банкови кредити с цел създаване допълнителни стимули не само за износителите, но и за финансово- кредитните институции;  Търсене на възможности за данъчни и митнически облекчения за експорта, в т.ч. освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи; връщане на вече платени данъци и мита при износа; предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестранни .инвестиции по повод повишаване конкурентостта и експортността на местното производство;  Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро- и водоснабдяване и т.н.); транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи; паспортни, визови и др. преференции. Насоки за развитие на реалния сектор Необходимост от осигуряване на качествен растеж на макро и микро ниво Когато се търси растеж на икономиката, на преден план следва да излезе въпросът за качеството на този растеж. Многобройни са примерите от последните години, когато определени страни отбелязваха впечатляващи темпове на растеж в продължение на недълъг период от време, предизвикваха възхищението на наблюдатели и анализатори по цял свят и, разбира се, бяха сочени за пример. След това неизбежно се случваше „неочакван срив“ във финансовата система и икономиката като цяло, като основното обяснение за подобно развитие е лошото качество на растежа. За недопускането на подобен сценарий в бъдеще е необходимо да се съгласуват изискванията по отношение на качеството на растежа, едновременно на макроикономическо и на микроикономическо ниво. За осигуряването на качествен растеж на макро ниво е важно да се идентифицират и стимулират секторите, които са ключови за създаването на предпоставки за устойчив растеж в дългосрочен план. Става въпрос за изясняване на въпроса кои са основополагащи отрасли за България и допринасят за повишаване на ефективността на икономиката като цяло, в т.ч. на производителността и международната конкурентоспособност на страната ни. 25 За постигането на качествен растеж на микро ниво е важно да се направи разграничение между т. нар. добър растеж и лош растеж на ниво компания. Добрият растеж подсилва ефекта от създаването на стойност. Лошият растеж подсилва ефекта от изяждането на стойност. За целта би трябвало да се стъпи на концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), която е много полезен индикатор за бизнесите, които са истински привлекателни за инвеститорите. Необходимо е идентифициране и стимулиране на секторите, които са с най-висок потенциал за реализиране на икономическа добавена стойност в дългосрочен план, респективно за реализиране на добър растеж. Какво следва да се направи в това отношение? От една страна трябва се извърши задълбочен анализ на секторите/отраслите на България, за да се откроят бизнесите, които притежават трайни конкурентни предимства, дължащи се на: местоположение, специфични природни ресурси, квалификация на работната сила и т.н. От друга страна е полезно да се провери кои бизнеси/сектори са най-успешни в процеса на създаване на икономическа добавена стойност в някои от водещите икономики на настоящия етап. Всичко това се оказва още по-важно като се отчете фактът, че българският капиталов пазар е сред формиращите се капиталови пазари, а изискваната норма на възвръщаемост на тези пазари е значително по-висока отколкото на развитите капиталови пазари на САЩ, Западна Европа, Япония и др. Това се вижда на много места във връзка с подходите, които прилагат международните инвеститори, когато определят цената на собст

Духовното развитие на единната българска нация

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни 5 олимпиади, от които те се връщат с високи награди. За съжаление, на диаметрално противоположния полюс са учениците, които трудно се справят с учебния материал. Те са много повече от успешните ученици и определят ниското средно образователно равнище в България, регистрирано при международното оценяване PISA през 2012 година. Застрашително голяма част от нашите ученици не са подготвени за успешна реализация в живота, тъй като знанията и уменията им са под приетия общообразователен минимум. Тези пропуски в образоваността ще се възпроизвеждат в следващите поколения и ще предизвикат в бъдеше тотален срив както на националната образователна система, така и на системите на общественото осигуряване и на цялата икономика. Причините, довели до катастрофалния спад в нивото на българското образование са многобройни и многопластови. Тук споменаваме част от най-съществените:           а) Отчуждаването от училището на голяма част от учениците и липсата на желание за учене           Това е най-сериозното предизвикателство пред образователната ни система. Проблемът не е само български и има донякъде обективна основа, с която следва да се съобразяваме. Най-общо казано, става дума за изоставане на образователната система от развитието на модерните технологии. Образователният процес следва установената през вековете традиция: „учителят или учебникът са носители на знанието, а учениците – слушат (или четат), запаметяват и възпроизвеждат наученото“. Предаването и придобиването на знания е основано на слушане, четене, писане и евентуално показване и разглеждане на статична картина (чертеж или снимка). Очаква се ученикът да комуникира пряко и предимно само с източника на информация (книгата и/или учителя). Този модел на образование днес е неприемлив за младите хора. Образователният процес, разглеждан като натрупване на факти и житейски опит, протича навсякъде, не само в училище. Чрез радиото, телевизията, компютърните игри и Интернет младите хора, още преди да са тръгнали на училище, усвояват многократно по-голяма по обем информация от връстниците си отпреди 60–70 години. Те ежедневно са подложени на интензивни информационни въздействия, основани на мощни динамични носители на информация, като видеоклипове, филми и компютърни образователни среди, които изпълняват ролята на своеобразни тренажори, позволяващи на младия човек да въздейства върху виртуалнатата среда и веднага да види и усети реакцията на своите действия. Този момент (виждането и управлението на реакцията на средата) е много важен, защото е свързан с „естественото учене”, минаващо през активното участие и взаимодействие на ученика със средата, чрез опитване и изпробване на различните ситуации и възможности.           Изоставането на образователния процес от развитието на комуникационните технологии също има принос за отчуждаването от училището. Тези технологии улесняват контактите и позволяват наученото бързо да се сподели и обсъди с много хора наведнъж, дори когато те физически не са на едно и също място. Споделените наблюдения, новите факти, различните гледни точки, аргументите „за” и „против” дадена теза, стават достояние на много хора наведнъж. Това издига равнището на информираност на цялата група и има значителен интегрален образователен ефект. Без преувеличение може да се твърди, че се е появил един нов и естествен за съвременните условия начин за възприемане и изучаване на обкръжаващия ни свят – с „помощта на групата, като част от колектива“.           Друг фактор, който допринася за негативното отношение към ученето и към училището е това, че образователният процес в твърде висока степен е фокусиран върху изучаването на факти. От друга страна, информация за много от изучаваните 6 факти е налична и лесно достъпна с помощта на търсачките в интернет. Човек може да получи отговор на редица въпроси чрез тях. Това създава фалшиво усещане, че отговорите на повечето въпроси вече ги има и че е достатъчно само да попиташ, за да намериш отговора. Тогава става естествен въпросът „Необходимо ли е човек да прекарва значителна част от живота си в училище, където се набляга върху научаването на факти?”. Негативна последица от „вярата в готовия отговор” е и това, че способността да се даде отговор на „незадаван до сега“ въпрос чрез използване на вече наученото, чрез експериментиране, чрез анализиране и обмисляне на проблема не се развива и не се оценява. Относително повърхностното знание е цената, която плащаме днес за удобството при използването на новите технологии и за достъпа до огромна по обем информация. Не бива да забравяме, че една от главните цели на образованието е да ни научи да даваме отговор на въпроси и да намираме решения на проблеми, с които не сме се срещали преди това. За тях няма готов отговор в интернет и тъкмо върху постигането на тази цел трябва да се фокусира образователния процес. Въпросът как да се направят училището и ученето отново привлекателни, не е лесен и едва ли има еднозначен отговор. Неоспоримо е обаче, че за да се състезава с привлекателността на външния свят, училището трябва да разполага със съвременна технологична инфраструктура и да владее използването й. Само това, за съжаление, не е достатъчно. Необходими са промени и в учебното съдържание и най-вече в характера на самия учебен процес. Например, по-добре е ударението да се премести от преподаването и изучаването на факти, част от които са вече известни на учениците, към изясняването на връзката между фактите и явленията и към това как функционира светът като цяло. Необходимо е да се премине от сега преобладаващия стил на преподаване, при който учениците са пасивни слушатели, към стил на „разучаване” на проблема или явлението, при който целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза и, накрая, достига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка на компетентностите (2006/962/EC; изброени са в края на раздела). Особено важно е, че се развива и укрепва способността на учениците да анализират и изследват, което е най-съществената част на умението за самостоятелно учене през целия живот. Поощрява се въображението и творческото начало. Стимулира се самостоятелната работа и мислене на учениците. Образователният процес става част от цялото всекидневие и „излиза” извън клас. Този стил на образование вече е добре разпространен във високоразвитите страни, където е известен под името “Inquiry Based Education” („Изследователски подход в образованието”). Масовото му използване би решило в значителна степен проблема с отчуждаването на учениците от училище и от ученето.Например БАН, където изследователският подход е работно ежедневие, може да подпомогне развитието на българската образователна система в тази посока (при това не само на училищно равнище). Първите стъпки са направени. По договор с МОН Институтът по математика и информатика на БАН проведе няколко 128-часови курсове с учители за усвояване на изследователския подход в образованието по математика. Регулярно се провеждат и курсове за повишавване на квалификацията на учителите в областта на Изследователския подход в образованието по математика. Разработеният в БАН Виртуален училищен кабинет по математика убедително показва преимуществата на 7 този подход. Чрез него математическите факти и явления могат да се изучават чрез експериментиране със специално създадени за целта среди (аплети).           Значителен ресурс за връщане на интереса към ученето и към училището има в извънкласните и извънучилищни занимания и дейности – викторини, фестивали, кръжоци, състезания, олимпиади, възлагане и разработка и докладване на проекти, празници на науката други подобни. Те могат да обхванат значителна част от учениците и да ги включат в дейности, които имат занимателен характер, но неусетно допринасят за изграждане на знания и компетентности.           б) Спад в обществения статус на учителя, непривлекателност и силно феминизиране на учителската професия           Причините, довели до това състояние на нещата са многобройни. Част от тях имат обективен характер. До преди 60-70 години училището имаше господстваща роля при преподаването и усвояването на знания, умения и компетентности. Училището беше, образно казано, „домът на образователния процес”. На това се основаваше високият авторитет на училището и на учителя в обществото. Училището днес вече не е единственият дом на образователния процес.           От друга страна, очакванията към квалификацията на учителя днес нараснаха силно. Той трябва да е добър специалист в областта си, да владее съвременните информационни и комуникационни технологии, да е в състояние да изгражда у учениците си ключовите компетентности, да владее тънкостите на педагогиката, психологията и когнитивните науки. Формите на подготовка и преквалификация на учителите, обаче, запазиха традиционния си характер и тези изисквания спрямо квалификацията на учителя няма как да бъдат удовлетворени. Като се добави и ниското заплащане на труда на учителите, сегашната картина става напълно обяснима. Решението може да се търси само в дългосрочен план (повече от десетилетие), като се усъвършенстват формите за подготовка на учителите и като се създадат условия, като учители да бъдат привличани хора, за които тази професия е мисия.           в) Продължителността на учебната година е по-къса по сравнение с останалите европейски страни. Лятната ваканция е неоправдано дълга, за сметка на по-малък брой ваканции през годината. Намален е броят на часове по природо-математическите дисциплини.           Продължителността на учебната година в България, като брой учебни дни, е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 дни за учениците от V до VIII клас и 160 дни за тези до IV клас. В Дания и Италия минималната продължителност на учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия е 190 дни. Освен това, учебната година у нас започва късно и приключва по-рано в сравнение с редица други европейски държави. Българските ученици са с една от най-дългите летни ваканции, но през годината ваканциите са по-малко, отколкото в други страни. Това води до неравномерно натоварване и прекъсване в учебния процес. Резултатите на българските ученици в PISA показват, че това положение следва да се преосмисли и евентуално промени. За сметка на продължение на учебната година могат да се увеличат часовете по математика и по естествени науки. Силното намаляването на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България и намали съществено привлекателността на България като инвестиционна дестинация за високотехнологични производства. За съжаление, тъкмо в тези производства принадената стойност (печалбата) е най-голяма. Привличането на инвестиции само чрез ниски разходи за труд обрича страната ни на програмирана бедност за десетилетия напред. 8           г) Образованието не е приоритет в ценностната система на голяма част от населението           Наблюденията показват, че липсата на образование у родителите често се „наследява” и от децата. Ценностната система на родителите става, до голяма степен, ценностна система и на следващото поколение. Обществената среда, социалният статус на семейството, социокултурните различия влияят силно върху отношението към образованието. Ако няма противодействие, неграмотността и необразоваността постепенно ще обхващат все по-широки слоеве от българското общество. Не е необходимо голямо въображение, за да се предвидят последиците.           Образованието не е приоритет за много български граждани и поради това, че значителен брой хора в обществото ни, без да имат забележим образователен ценз, демонстрират добро материално благополучие, въпреки че това благополучие доста често е с неясен или дори със съмнителен произход. Многобройни са примерите и в обратната посока. Висококвалифицирани специалисти, преподаватели, учени, лекари, работници трудно посрещат ежедневните си нужди. Много млади хора, завършили дори висше образование, не работят по специалността си или въобще не могат да си намерят работа. Демотивиращ е и фактът, че държавата има само декларирана, но не и осъзната визия за ролята на образованието и на науката в дългосрочното развитие на страната и в привличането на инвестиции.           д) Игнориране на етнодемографските процеси и засилване на мултикултуралния характер на обществото           Основните характеристики на динамиката в етнодемографските процеси в обществото ни е известна на всички. Характеристиката „мултикултуралност” ще засилва присъствието си в България и Европа. Образователната ни система обаче е възникнала и е обслужвала нуждите на монокултурно общество. Може би това е причината, когато се произнася думата „интеграция” много хора да чуват „асимилация”. Очевидно е необходимо адаптацията към бъдещите условия да започне още от сега, за да не се окажем неподготвени за пореден път. Изграждането на образователна система, която се съобразява с различията в нагласите и възприятията е трудна задача, но първите стъпки следва да се направят веднага.           е) Незадоволително съ

Енергийният министър иска подкрепата на законопроекта за предоставяне помощ на НЕК

  За да минимизираме рисковете, подкрепете законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на "Национална електрическа компания" ЕАД. За това призова днес от парламентарната трибуна министърът на енергетиката Теменужка Петкова по повод дебатите по законопроекта на МС за отпускане на държавна помощ в полза на НЕК, за да погаси тя своето задължение към „Атомстройекспорт” след решението на Международния арбитраж в Женева, пише БГНЕС. Виновните за парите, които трябва да плащаме след арбитража- около 646 млн. евро, които са в особено голям размер не могат да твърдят, че се явяват спасители на държавата, заяви в изказването си депутатът от БСП лява България Таско Ерменков. Не може да има консенсус, когато виновните се опитват да избягат от отговорност, подчерта той. Защото решението на арбитража не е продиктувано от стартирането на проекта, както се опитват да ни убедят, а заради неговото непрофесионално спиране през 2012 г., напомни депутатът. Истинската причина да нямаме Втора атомна централа е намесата на чужди геополитически интереси и слабостта, непоследователността на българските правителства, заяви по време на дебата депутатът от БСП лява България Георги Божинов. Вие сте от страната на тези, които го проваляха и слугуваха на чужди интереси, обърна се той към управляващите. С проекта на предложения закон се цели осигуряване на финансови средства на „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM във връзка с проекта АЕЦ „Белене“, пише в мотивите на законопроекта. През 2004 г. Министерският съвет е взел решение по принцип за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“, а през 2005 г. е определил проекта за обект с национално значение и е взел решение за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт. На 29.11.2006 г. между НЕК с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД (АСЕ) е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан. На 05.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС е подписано Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.). На 28.11.2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение № 5 от 05.11.2008 г. на стойност 89 409 321 евро. На 29.03.2012 г. Министерският съвет е приел Решение № 250/29.03.2012 г., с което отменя Решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на Енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение; отменя Решение № 260 на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“; отменя т. 2 от решението по т. 57 от Протокол № 17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г. Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“. На 27.02.2013 г. във връзка с проведения на 27.01.2013 г. Референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ Народното събрание е взело решение, с което подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на Площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване. Междувременно пред Международния арбитражен съд (МАС) при Международната търговска камара в Париж (MTK) е образувано Арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“. На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело (Арбитражното решение), с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на АСЕ дължимите суми за произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване. Арбитражното решение е официално получено от процесуалните представители на НЕК – „White&Case”, на 15.06.2016 г. Съгласно чл. 28 (6) от Арбитражните правила на МАС при МТК решението е окончателно и задължително за страните и следва да се изпълни незабавно. Швейцарското право също постановява, че Арбитражното решение става окончателно, считано от датата на неговото получаване (15.06.2016 г.). С Арбитражното решение МАС осъжда НЕК да заплати на АСЕ сума, както следва: главница към 02.05.2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 02.05.2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 01.05.2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 02.05.2015 г. до 19.09.2016 г. в размер на 75 037 639 евро или общо към 19.09.2016 г. дължимата от НЕК сума по арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро. Дължимата лихва от 20.09.2016 г. до 31.12.2016 г. ще бъде в размер на 17 272 536 евро или ако НЕК плати в края на годината задължението си към АСЕ, същото ще бъде в общ размер на 646 230 132 евро. На 15.07.2016 г. от страна на НЕК е подадено искане до МАС при МТК за корекция или тълкуване на Арбитражното решение по чл. 29 от Арбитражните правила. С въпросното искане НЕК е поискало от Трибунала корекция на суми, присъдени в полза на АСЕ, в посока тяхното намаляване, както и тълкуване на Решението в частта относно сумата, която НЕК следва да заплати на АСЕ за придобиване на Оборудване с дълъг цикъл на производство по Допълнение 5. В случай че АСЕ не получи своевременно плащане по Арбитражното решение и страните не договорят друг начин за уреждане на отношенията помежду им, е възможно АСЕ да пристъпи към продажба на ОДЦП (като комплект или на части), като по този начин получи част от дължимата му по Арбитражното решение сума. Също така е възможно АСЕ да предприеме действия по допускането на изпълнение на Арбитражното решение в България и/или в чужбина, ако НЕК притежава имущество в чужбина (например банкови сметки в чужбина или вземания). Съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на АСЕ. Последното е особено вероятно и предвид факта, че още през октомври 2014 г. АСЕ е изпратило на НЕК писмо с изх. № 40/91/27/08/1 от 17.10.2014 г., с което уведомява компанията за възможно наличие на инвестиционен спор по чл. 7, ал. 1 от Договора между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. С писмо с изх. № 007/МПУ/40 от 05.07.2016 г. от АСЕ е отправена покана до НЕК за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на задълженията от НЕК в определения 30-дневен срок, АСЕ ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си. На проведена на 12.07.2016 г. среща в Москва от АСЕ категорично е заявено, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане по Решението, било то и частично. Отказът на НЕК да заплати сумата по Арбитражното решение ще има следните негативни последици: Продължаване начисляването на лихви, които да обременяват финансово НЕК (118 млн. лв. на годишна база); Възможността АСЕ да пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу НЕК. Това от своя страна би довело до застрашаване на сигурността на енергийната система в България; Производството по несъстоятелност на НЕК ще доведе до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1,05 млрд. евро, както и към останалите кредитор на НЕК/БЕХ; „Атомстройекспорт” АД да продаде оборудването - предмет на арбитражното решение, с цел минимизиране на загубите. Това крие риск от евентуална сделка на цена под справедливата стойност на въпросните активи и в същото време НЕК ще продължи да дължи разликата до присъдените на АСЕ суми. Възможността АСЕ да продължи с действията си по нотифицирания инвестиционен спор срещу България. Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по Арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляването на лихви за забава (в размер над 60 млн. евро. годишно), произтичащи от Арбитражното решение. За съжаление НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по Арбитражното решение. Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4). Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани. Възможният подход за осигуряване на финансови средства на НЕК за изплащане на дължимите към АСЕ суми е предоставяне на възмездна финансова помощ по реда на чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката, като НЕК не следва да заплаща лихви за ползваната помощ и не следва да предоставя обезпечения. Предвидено е това да стане чрез закон, в който изрично да се предвиди, че помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерския съвет, наведнъж или на части, на базата на споразумение за окончателно уреждане на отношенията между страните по Арбитражно дело № ICC Case 18086/GZ/MHM. Условията за предоставяне и за възстановяване от НЕК на помощта ще се определят от Министерския съвет. С оглед спазване на правилата за държавните помощи изрично е регламентирано, че помощта може да бъде предоставена само след положително решение от Европейската комисия след уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това са мотивите към законопроекта. В пленарна зала продължават дебатите по него. 

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Одобриха помощ от 1,27 млрд. лева за изплащане на задълженията на НЕК

  Депутатите окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв., пише БГНЕС. По време на дебатите Румен Гечев от БСП изтъкна, че българският парламент не бива по никакъв начин да подкрепя държавна помощ и предложи сумата да е до 1 млрд и 270 млн. лв. „Предлагаме срок, когато се тегли заем, има срок. Тук няма заем. След като няма заем НЕК може ли да плаща по 1 лв. годишно-може. Знаете ли след колко време ще НЕК ще върне заема-след милиони години-никога”, каза Гечев. Той бе възмутен как се предлага на народните представители да одобрят ”празен чек” за НЕК. Няма да подкрепим законопроекта, ако не се посочи конкретната сума от арбитражния съд и срок, предупреди той. От своя страна председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова бе категорична – „не подписваме празен чек”. „Празен чек сте подписали вие през 2006 г. без цифричка и чисълце, в нарушение на българските закони. Вие сте сключили това споразумение. Празен чек сте подписали вие през 2008 г. само няколко месеца преди изборите и сте превели аванса за въпросното оборудване без да имате договор и, без обществена поръчка. Ние не подписваме празен чек, а казваме, че размера на помощта е тази, която е записана като сума и записана по арбитражното дело, а там ясно е записана сумата и колко са лихвите”, добави Стоянова. Вие, когато имате да плащате нещо-питате ли колко трябва да плащате и за какво, или просто давате кредитна или дебитна карта, запита, пък Таско Ерменков от БСП и обясни, че визира битови разходи, а представяте ли си за милиарди от бюджета. „Предполага се, че 1 млрд. и 200 млн. лв. няма да стигнат. Може ли да не са дадени параметри на този договор, убеден съм, че Европейската комисия ням да даде ратификация за тази помощ. Утре как ще застанем пред избирателите си и ще им кажем, че НС гласува едни пари за НЕК, но не знаем за какво ще бъдат. Иначе се превръщаме в съучастници в разграбването на бюджета на България”, убеден е депутатът. Повечето колеги от нас, когато имаме нещо да плащаме питаме, защото не сме социалисти. Питаме защо трябва да плащаме за това арбитражно решение и как се стигна до него, отговори му Петър Славов от РБ. „Никак не ви отива да давате акъл след като сте отговорни за тази ситуация и за тази бъркотия. Не е коректно след като причинили болестта на организма, да давате акъл”, смята Славов. Кой сключи договорите за двете американските централи, много ви е къса паметта. Вие продадохте Балкан за 1 долар. Вашето чуждо поклонничество води само до там да се унищожава българската икономика и енергетика. При вашето управление има само деградация, изтъкна бившият енергиен министър Драгомир Стойнев. В приетия законопроект е предвидено на НЕК да бъде предоставена възмездна помощ по Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката. Помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерски съвет. Тя може да бъде отпусната и само след съгласие от Европейската комисия. След арбитража държавата дължи около 646 млн. евро на „Атомстройенерго”, всеки ден плаща наказателни лихви от 167 хил. евро, по думите на премиера Бойко Борисов. С проекта на предложения закон се цели осигуряване на финансови средства на „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM във връзка с проекта АЕЦ „Белене“, пише в мотивите на законопроекта. През 2004 г. Министерският съвет е взел решение по принцип за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“, а през 2005 г. е определил проекта за обект с национално значение и е взел решение за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт. На 29.11.2006 г. между НЕК с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД (АСЕ) е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан. На 05.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС е подписано Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.). На 28.11.2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение № 5 от 05.11.2008 г. на стойност 89 409 321 евро. На 29.03.2012 г. Министерският съвет е приел Решение № 250/29.03.2012 г., с което отменя Решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на Енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение; отменя Решение № 260 на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“; отменя т. 2 от решението по т. 57 от Протокол № 17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г. Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“. На 27.02.2013 г. във връзка с проведения на 27.01.2013 г. Референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ Народното събрание е взело решение, с което подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на Площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване. Междувременно пред Международния арбитражен съд (МАС) при Международната търговска камара в Париж (MTK) е образувано Арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“. На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело (Арбитражното решение), с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на АСЕ дължимите суми за произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване. Арбитражното решение е официално получено от процесуалните представители на НЕК – „White&Case”, на 15.06.2016 г. Съгласно чл. 28 (6) от Арбитражните правила на МАС при МТК решението е окончателно и задължително за страните и следва да се изпълни незабавно. Швейцарското право също постановява, че Арбитражното решение става окончателно, считано от датата на неговото получаване (15.06.2016 г.). С Арбитражното решение МАС осъжда НЕК да заплати на АСЕ сума, както следва: главница към 02.05.2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 02.05.2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 01.05.2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 02.05.2015 г. до 19.09.2016 г. в размер на 75 037 639 евро или общо към 19.09.2016 г. дължимата от НЕК сума по арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро. Дължимата лихва от 20.09.2016 г. до 31.12.2016 г. ще бъде в размер на 17 272 536 евро или ако НЕК плати в края на годината задължението си към АСЕ, същото ще бъде в общ размер на 646 230 132 евро. На 15.07.2016 г. от страна на НЕК е подадено искане до МАС при МТК за корекция или тълкуване на Арбитражното решение по чл. 29 от Арбитражните правила. С въпросното искане НЕК е поискало от Трибунала корекция на суми, присъдени в полза на АСЕ, в посока тяхното намаляване, както и тълкуване на Решението в частта относно сумата, която НЕК следва да заплати на АСЕ за придобиване на Оборудване с дълъг цикъл на производство по Допълнение 5. В случай че АСЕ не получи своевременно плащане по Арбитражното решение и страните не договорят друг начин за уреждане на отношенията помежду им, е възможно АСЕ да пристъпи към продажба на ОДЦП (като комплект или на части), като по този начин получи част от дължимата му по Арбитражното решение сума. Също така е възможно АСЕ да предприеме действия по допускането на изпълнение на Арбитражното решение в България и/или в чужбина, ако НЕК притежава имущество в чужбина (например банкови сметки в чужбина или вземания). Съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на АСЕ. Последното е особено вероятно и предвид факта, че още през октомври 2014 г. АСЕ е изпратило на НЕК писмо с изх. № 40/91/27/08/1 от 17.10.2014 г., с което уведомява компанията за възможно наличие на инвестиционен спор по чл. 7, ал. 1 от Договора между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. С писмо с изх. № 007/МПУ/40 от 05.07.2016 г. от АСЕ е отправена покана до НЕК за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на задълженията от НЕК в определения 30-дневен срок, АСЕ ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си. На проведена на 12.07.2016 г. среща в Москва от АСЕ категорично е заявено, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане по Решението, било то и частично. Отказът на НЕК да заплати сумата по Арбитражното решение ще има следните негативни последици: Продължаване начисляването на лихви, които да обременяват финансово НЕК (118 млн. лв. на годишна база); Възможността АСЕ да пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу НЕК. Това от своя страна би довело до застрашаване на сигурността на енергийната система в България; Производството по несъстоятелност на НЕК ще доведе до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1,05 млрд. евро, както и към останалите кредитор на НЕК/БЕХ; „Атомстройекспорт” АД да продаде оборудването - предмет на арбитражното решение, с цел минимизиране на загубите. Това крие риск от евентуална сделка на цена под справедливата стойност на въпросните активи и в същото време НЕК ще продължи да дължи разликата до присъдените на АСЕ суми. Възможността АСЕ да продължи с действията си по нотифицирания инвестиционен спор срещу България. Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по Арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляването на лихви за забава (в размер над 60 млн. евро. годишно), произтичащи от Арбитражното решение. За съжаление НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по Арбитражното решение. Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4). Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани. Възможният подход за осигуряване на финансови средства на НЕК за изплащане на дължимите към АСЕ суми е предоставяне на възмездна финансова помощ по реда на чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката, като НЕК не следва да заплаща лихви за ползваната помощ и не следва да предоставя обезпечения. Предвидено е това да стане чрез закон, в който изрично да се предвиди, че помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерския съвет, наведнъж или на части, на базата на споразумение за окончателно уреждане на отношенията между страните по Арбитражно дело № ICC Case 18086/GZ/MHM. Условията за предоставяне и за възстановяване от НЕК на помощта ще се определят от Министерския съвет. С оглед спазване на правилата за държавните помощи изрично е регламентирано, че помощта може да бъде предоставена само след положително решение от Европейската комисия след уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това са мотивите към законопроекта. На 10 юли премиерът Бойко Борисов обясни, че има няколко варианта за решаването на казуса и че се водят преговори. Вариантите се „обсъждат и в Министерството на енергетиката, и в НС, и с руската страна, и сега по време на визитата в Иран ще са тема на разговорите. Иначе 167 000 евро всеки ден отиват. Сега полагам усилия поне в три варианта – да не загубим парите, или да си ги върнем най-малкото. Или да продадем проекта и ако се намери инвеститор, който да не иска от нас държавна гаранция, да го сторим. Но това са въпроси, които ще се решат до седмици”, каза тогава премиерът. Преговаряме – и с руската страна, и в Иран, сега ще преговаряме заедно с руската страна да го продадем там. Ако не успеем с никой вариант, ще вляза в НС и ще кажа: „колеги трябва да падне мораториумът и трябва да строим”, обобщи Борисов.   

Д-р Христо Дамянов: Москов трябва да бъде съден за геноцид спрямо онкоболните в България

 Д-р Христо Дамянов е управител на Центъра по интегративна медицина. Той е създател и началник на урологичното отделение в Националния онкологичен център, където работи до 2003 г. Специализирал е в Дания и САЩ. Автор е на над 80 научни публикации (17 от които в авторитетни европейски издания), 2 изобретения, 4 рационализации и 1 монография. През последните години е автор на 8 публикации в областта на интегративната онкология, 4 от които в престижни медицински издания. Член е на Съюза на учените в България, Академия на науките – Ню Йорк, Световната асоциация по урология, Европейската асоциация по урология и на Балканския онкологичен съюз, Международната организация на лекарите, практикуващи интегративна медицина, Европейската академия по инсулин-потенцирана терапия. По инициатива на д-р Дамянов в началото на 2014 г. в страната ни е въведен методът за системна хипертермия в комплексното лечение на онкологичните заболявания. - Д-р Дамянов, реагирахте остро, след като прокуратурата обяви, че са повдигнати обвинения срещу министър Москов за ваксините. Защо? - Защото нарушенията на законодателството и на общоприетите морални норми са фрапантни, но за д-р Москов очевидно потъпкването на закона не е от значение. Той и неговите хора са неприкосновени, за сметка на правата и животите на крайно уязвими и нуждаещи се граждани и техните близки. Аршинът в това отношение е отявлено двоен, за едни той е неоправдано къс, а за други – безкритерийно лежерен. И тъй като ръководеното от мен лечебно заведение не се вписва в схемата за безогледно печелене на пари на гърба на държавата и пациентите, то нас ни мерят с аршин от втората категория. Затова министър Москов впрегна цялата административна машина, намираща се под неговото ръководство, за  да унищожи лечебното ни заведение  което е единствено по рода си в България, без да се интересува, че по този начин осъществява геноцид върху лекуващите се в него пациенти. Нека това се знае от цялата ни общественост, защото, както виждате абсурдът е пълен, като ситуацията много приляга на поговорката „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“. В тази връзка, искам да подчертая, че всички документи, които ви предоставих, са предоставени вече на прокуратурата: жалби от наша страна и от страна на пациентите, подписки, петиции и др. Но те са само „глас в пустиня“, защото кой от властимащите сега зачита гласа на гражданите? До момента никакво движение, никаква реакция от страна на прокуратурата по нашите сигнали, но по сезиранията от ИА“МО“ активно се работи. Може би очакват да измрат потърпевшите, за да се изпълни сталинската максима „Няма човек (пациент)– няма проблем!“. Ситуацията сега е такава, че обществото пет пари не дава за истинското престъпление на Москов. - Защо искат да затворят Клиниката по интегративна медицина? - Имат претенция, че не използваме стандартна медицинска онкология, а прилагаме алтернативни онкологични методи, какъвто е методът на инсулин-потенцираната терапия. Въпреки че двата метода са несравними и принадлежат към различни видове медицина – едната конвенционална, а другата – неконвенционална (интегративна). Последният метод се практикува в цял свят и в Европа включително, в десетки клиники. В същото време в България, в над 10 болници се  практикуват алтернативни методи  за лечение на онкологични заболявания. Например, в болница „Св. Марина” на проф. Горчев се прилага ултразвукова честотна аблация на тумори. Това е един алтернативен метод и той няма нищо общо с онкологичния стандарт, нито се прави от лекари, които имат специалност „Медицинска онкология“. Има поне 7-8 алтернативни метода за лечение, които свободно се практикуват и в други болници. Но към тях няма абсолютно никакви претенции. Отправихме официално запитване до „Медицински одит” по въпросите: на какво основание всички останали клиники практикуват алтернативни методи и защо тяхната регистрация не е заличена като нашата? - Получихте ли отговор на въпросите ви? - След три запитвания, получихме един нескопосан отговор, в който се говори за всичко друго, но не и за медицински стандарти. Това е пълен юридически буламач! Юристите на министерството правят невъобразими еквилибристики, в които няма никакъв директен отговор. Ние ги питаме: по кой онкологичен стандарт се прилагат тези методи? Няма отговор! Било добра лекарска практика... Дадохме отговора им на наши юристи да го прочетат и те се хванаха за главата. Дори ако приемем, че те са прави, а ние – в нарушение, то тогава защо по тези критерии не се търси вина и на всички останали лечебни заведения и лекари в нашата ситуация? От друга страна, като член на колективния орган МС, притежаващ по конституция законодателна инициатива, защо  МЗ не прави и няма намерение да стори нищо за да предложи на МС извършване на законодателни промени в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да се узаконят такива иновативни и очевидно нужни, значително по-щадящи от конвенционалните, методи на лечение? Защото липсата на подобна възможност в националното ни законодателство, даващо възможност на гражданите сами да ръководят живота си и да определят по методите на конвенционалната или на неконвенционалната медицина да се лекуват, е равносилно на дискриминация. Все едно да принуждаваш вегетарианец да яде месо! И защото, исторически погледнато, държавата и нейните органи са създадени за това, за да привеждат в изпълнение правилата, създадени от обществото. Следователно интересът на обществото е този, който следва да задава дневния ред при управлението на държавата, а не самозабравилите се чиновници с нелепите им  еднолични решения потъпкващи грубо права и интереси  на изпратилите ги във властта граждани. В този смисъл, ако управленците ни не следват наболялата обществена нужда, то тогава за какво са ни те? Ако управленците ни, без да се притесняват, нарушават законите и считат това за нормално, то тогава как ще мотивират обществото и гражданина да ги спазват? И щом като за едни е така, а за други – другояче, то в каква държава живеем, в правова и демократична или в диктаторска и анархистична? - Продължавате ли да лекувате онкоболни, докато делото все още виси в съда? - При тази ситуация ние дълго се колебахме в поставената пред нас дилема, но в крайна сметка не намерихме морално основание да преустановим лечението на онкоболните – знаете в българския съд колко се проточват делата. Ако прекъснем лечението на болните, те ще завършат земния си път, а не такава е повелята на лекарската клетва и лекарската практика. От друга страна, има действаща наредба на МЗ за професионалната медицинска етика, която изрично забранява на лекарите да прекъсват лечението на своите пациенти. А ако се налага то да се прекъсне, те трябва да организират съответно продължението му в други заведения, където има такава възможност. - И какво направихте в този случай? - Преди да вземем решение какво да правим при създалата се ситуация, се обърнахме със запитване към всички компетентни органи: Министерство на здравеопазването, ИА“Медицински одит“, Районна здравна инспекция, къде да пренасочим пациентите си за продължаване на започнатото при нас лечение, когато то бъде прекъснато вследствие на наложената ни административна мярка.  - Какво ви отговориха? - Първоначално настъпи оглушително мълчание. След известно време получихме доста противоречив и объркан отговор, в който имаше позоваване на становища от нашенски онколози, като проф. Галина Куртева от СБАЛО и от проф. Дудов. Като получихме това, ние изпратихме и до тях покана да ни посочат датата и времето, когато можем да им изпратим тези болни да ги лекуват. - Приеха ли поканата ви? - Не, получихме отказ, дори оправдания, че такива становища те не са давали. И при тази ситуация, основавайки се на медицинската етика, и до ден-днешен продължаваме да извършваме присъщите на интегративната медицина терапии към най-нуждаещите се пациенти. В края на краищата, преди всичко ние сме лекари и това ни задължава да проявяваме хуманно отношение към нуждаещите се от животоспасяваща грижа хора. Ние досега перманентно сме доказвали, че тези болни, които са  изхвърлени като непотребни  от конвенционалната онкология, могат ефикасно да се лекуват при нас, могат да им се спестят много страдания, да се удължи животът им – има възможности за това. Но чиновниците от здравното министерство не желаят това да се случва. В тази „стройна” организация на здравното министерство има един чиновник от „Медицински одит”, според публикации в медиите – близък приятел на министър Москов и негов партиен съратник от листата за народни представители на ДСБ за столичния район „Средец“. Та този отколешен партиен кадър – д-р Константин Гърневски, назначен без конкурс на длъжност, за да защитава правата на пациентите, е основно действащо лице в тази срамна история. Той също като своя приятел и началник е политическо назначение а още и бивш кмет, участник в управителни бордове на търговски дружества, отдавна вече се е откъснал от лекарската професия, която обаче безмилостно динамично се развива. В контекста на това, избраният за радетел на правата на пациентите, по разбираеми причини, увлечен в партийно-икономически занимания, не е в състояние да разбира от какво следва да се ръководи.  По същата приятелска линия Москов назначи и началника на ИА“МО“ д-р Златица Петрова, която само до миналата година беше отстранена от поста за злоупотреби. Към този „реформаторски“ екип се присъедини и депутатът от Реформаторския блок Настимир Ананиев, който отправи очевидно поръчков въпрос към министъра Москов от трибуната на 43-тото НС. Ако ме питате, дали този въпрос беше продиктуван от значим обществен интерес – категорично не. За нашето лечебно заведение, което пак казвам, че е единствено по рода си в България, няма данни да има смъртни случаи или други вреди, нанесени от проведено при нас лечение. За сметка на това, има множество доволни от лечението ни пациенти, които сме върнали към живота, съхранявайки и човешкото им достойнство. Има множество благодарствени писма от такива доволни пациенти, които на свой ред ни засвидетелстват безрезервната си лична подкрепа. Пишат и на Москов, и на Борисов, но какво от това. Техният глас е глас в пустиня. Важното беше министър Москов да получи възможност да се докаже като безмилостен и справедлив властник, наказващ лошите...  Няма съмнение, поръчката беше изпълнена точно и произведе своята буря в чаша вода, наред с двеминутната слава на депутата Ананиев. Това ни накара незабавно да направим среща с него. Зададохме му въпроса в качеството си на какъв медицински специалист е подготвил тези въпроси. Попитахме го дали има представа от лечението, от интегративната онкология, от състоянието на онкоболните, които идват при нас, съсипани от конвенционалното лечение...  - Какво ви отговори? - Че няма представа от това, но тъй като имало много запитвания, подготвил и питанията към Москов. Това, което споделих с вас досега, разказахме и на него. Поканихме го официално да посети нашия център, да види болните, методите, които използваме и съответно, ако прецени, че видяното не го задоволява, да направи ново запитване, но вече информиран и подготвен за спецификите на проблема. В крайна сметка, нали се зове „народен представител“, нека слезе при народа... - Дойде ли на посещение в центъра този депутат? - Не! Свързахме се отново след това с него и го попитахме, защо не е спазил обещанието си. Отговори ни, че ще ни изпрати д-р Шишков, тъй като той, като медицинско лице, може по-добре да прецени нещата. Така и не дочакахме посещението и на д-р Шишков. Сами се досетете защо. - След като сега има вече повдигнати обвинения срещу Москов за ваксините, очаквате ли да ви извикат и да присъединят и вашите сигнали към прокуратурата? - Тези очаквания ги имаме много отдавна. Но, за съжаление, прокуратурата, много интересно за нас, забавя разглеждането на депозираните от нас жалби с поставените в тях проблеми. А в този случай става въпрос за предприемането на бързи действия, защото заболяването на онкоболните не може да чака с месеци и години. То изисква незабавни мерки. Нещата са изключително драматични – законът в България трябва да защити живота и здравето на гражданите си. Трябва да защити и нашите права: да упражняваме в нормални условия лекарската си професия. Въпреки всичко това, няма никакво развитие на поставения от нас проблем. Прокуратурата мълчи. Интересно е, че изведнъж се сетиха за ваксините, а дали нарочно или защото не им стига времето, забравиха за нас и за онкоболните. Така или иначе, няма никакво развитие към момента по нашите жалби – нито по тези от пациентите и по нашите – на лекарите. И затова у нас възникнаха основателни въпроси относно обективността на действията на прокуратурата. Дано не сме прави, но според нас, в момента прокуратурата не цели изясняване на обективната истина  и наказване на нарушителя (той вече е в оставка и овакантява поста), а просто е един добре премислен пиар. Вярно, казусът с ваксините е много сериозен, грубо нарушение на законите в България е, накърнен е сериозно националният и общественият интерес, но за това се сигнализира от години от най-високите нива, включително и от трибуната на Народното събрание – зададе се питане от народния представител д-р Султанка Петрова още миналата година. Къде беше тогава прокуратурата ни? Защо се предприемат действията едва сега? Освен това, в случая с ваксините се признава, че проблемът не е в качеството им, не е установено да са настъпили негативни последици за ваксинираните лица, докато при нашия случай директно се посяга на живота на болните. И кое е по-лошо и укоримо, дали едно административно закононарушение от страна на висш държавен чиновник, или индиректното посегателство върху живота на онкоболните? Къде е тук приоритетът? И не са ли и двете еднакво важни за обществото и неговите права? Това ясно показва, че нещата при компетентните държавни органи за защита правата на пациентите са определено селективни. - Защо е нужно да се прави избор по приоритети, когато е възможно да се повдигнат обвинения по вашия казус и за ваксините? - Естествено, и това е напълно нормално и очаквано от всички хора! Защо се игнорират нашите обвинения? Сигналът ни е за едно много сериозно престъпление и виждате докъде я докарахме: принудени бяхме нашите пациенти да се обърнат и към Министерския съвет, и към Комисията за защита от дискриминация, и към Европейския парламент за защита на нарушените си права. Обърнете внимание – правата им са нарушени от длъжностното лице, чиято длъжност е да ги опазва и чиято професия е лекар... Всъщност, лишавайки лечебното ни заведение от административна регистрация (съдебната е непокътната), този държавен чиновник от кого пази пациентите – от самите тях ли? Защото нашите пациенти сами правят избора да се лекуват при нас, като повечето нямат друга алтернатива. Защото да чакат милост от министър Москов и неговата вярна компания е все едно да чакат да дойде Годо. Никакво внимание към проблема им! Ето защо, ние и болните изпратихме жалба до Европейската комисия за тези груби нарушения, за гаврата с онкоболните в България. - Имате ли отговор на тази жалба? - Не още, тъй като я изпратихме съвсем наскоро – преди една седмица. Принудиха ни нашите чиновници отново да изкараме кирливите си ризи пред света. Тъй като у нас липсва законност, няма ефективно действаща прокуратура – оспорването на заличаването на регистрацията ни се очертава да трае години наред, въпреки опита ни да поискаме спиране на административния акт до постановяване на окончателното решение, ние се видяхме принудени да предприемем тези крайни мерки. На практика ситуацията е такава, че едни човеци, разполагайки с власт, си позволяват да определят кои техни себеподобни да живеят и кои – не. Нима това е правово, нима е хуманно, нима е демократично, нима е равнопоставено? Милена ВАСИЛЕВА

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

Финансово цунами заля световните борси след решението на британците да излязат от ЕС

Британската лира девалвира с над 10% към 31-годишно дъно от 1,3229 долара, повличайки надолу и еврото до тримесечно дъно от 1,0910 долара, след като стана ясно, че на вчерашния референдум британците са гласували за излизане от Европейския съюз. Според оповестените преди малко окончателни резултати, 51,9% от британските граждани (или 17 410 742 от тях) са гласували за напускане на ЕС, докато 48,1% от тях (или 16 141 241) са пуснали вот в подкрепа за оставане в рамките на Съюза. След изненадващото решение за Brexit последва паническа разпродажба на британски лири, което срина паунда с над 10% до 1,3229 щатски долара - най-ниско ниво от септември 1985-а година. Така само в рамките на няколко часа британската валута с се обезцени с над 17 американски цента от върха за годината около 1,5000 долара, който беше достигнат преди да излязат първите резултати от вчерашния референдум. Последва известна стабилизация и отскок на паунда към 1,3750 долара, но мнозинството анализатори очакват британската лира да продължи да се обезценява през следващите месеци към и дори под 1,3000 нивото. Според повечето от тях, на този етап паундът може да опита известна стабилизация около 1,3000-1,3500 областта, но в дългосрочен план да продължава да се обезценява към 1,2500-1,2000 диапазона. Опасенията, че излизането на Великобритания от ЕС ще се отрази силно негативно не само на британската, но и на цялата европейска икономика и в частност на тази на еврозоната, доведе до солиден спад и на еврото, като то се обезцени с над 3% към 1,0910 долара преди да отскочи към 1,1065 нивото. В същото време еврото поскъпна с близо 6% към двегодишен връх от 0,8310 британски лири. Основният печеливш от финансовата паника, последвала новината за Brexit, се оказа японската йена с оглед на нейния статут на "валута-убежище". Британската лира загуби около 27 йени от стойността си, понижавайки се до 133,20 йени - най-ниско ниво от декември 2012-а година, докато щатския долара падна за кратко с около 8 йени до 99,90 йени - най-ниско ниво от ноември 2013-а година, преди обаче да отскочи към 102,87 йени с оглед на опасения за интервенция от страна на Японската централна банка. Решението на британците да гласуват за напускане на Европейския съюз предизвика паника и на световните фондови и дългови пазари, както и на пазарите на суровини. Вълната от продажби на акции заля първо азиатските борси, като японският фондов индекс Nikkei се срина със 7,92%, отразявайки рязкото поскъпване на местната валута. Европейските пазари на акции отварят с драматичен спад от около и над 8 на сто, като в същото време инвеститорите бягат към пазарите с фиксиран доход и по-специално към немските държавни облигации, предизвиквайки понижение на доходността на 10-годишните дългови книжа на Германия до рекордно отрицателно дъно от -0,17%. Общият европейски фондов индекс Stoxx Europe 600 се срива с 8,34% към 4-месечно дъно от 317,45 пункта, немският фондов индекс губи 8,39% от стойността си, френският индекс CAC40 пада с 8,44%, а британският FTSE100 - с над 7%. Хаосът на световните борси засегна и пазарите на суровини, като фючърсите на петрола сорт брент се понижават с 4,73% към 48,50 долара за барел, а на американския лек суров петрол - с 4,63% към 47,79 долара за барел. В същото време златото поскъпна с над 8% към двегодишен връх около 1358 долара за тройунция (най-високо ниво от март 2014-а година), ползвайки се със статута на "инвестиционно убежище". Това представлява най-солидното негово поскъпва в рамките на деня от септември 2008-а година насам, когато стартира последната световна финансова и икономическа криза.

Паника на световните борси последва изненадата от решението за "брекзит"

Финансово цунами заля световните борси след изненадата, че на вчерашния референдум британците са гласували за излизане от Европейския съюз.Британската лира девалвира с над 10% към 31-годишно дъно от 1,3229 долара, повличайки надолу и еврото до тримесечно дъно от 1,0910 долара. Според оповестените окончателни резултати, 51,9% от британските граждани (или 17 410 742 от тях) са гласували за напускане на ЕС, докато 48,1% от тях (или 16 141 241) са пуснали вот в подкрепа за оставане в рамките на Съюза, предаде БНР. След изненадващото решение за Brexit последва паническа разпродажба на британски лири, което срина паунда с над 10% до 1,3229 щатски долара - най-ниско ниво от септември 1985-а година. Така само в рамките на няколко часа британската валута с се обезцени с над 17 американски цента от върха за годината около 1,5000 долара, който беше достигнат преди да излязат първите резултати от вчерашния референдум. Последва известна стабилизация и отскок на паунда към 1,3750 долара, но мнозинството анализатори очакват британската лира да продължи да се обезценява през следващите месеци към и дори под 1,3000 нивото. Според повечето от тях, на този етап паундът може да опита известна стабилизация около 1,3000-1,3500 областта, но в дългосрочен план да продължава да се обезценява към 1,2500-1,2000 диапазона. Опасенията, че излизането на Великобритания от ЕС ще се отрази силно негативно не само на британската, но и на цялата европейска икономика и в частност на тази на еврозоната, доведе до солиден спад и на еврото, като то се обезцени с над 3% към 1,0910 долара преди да отскочи към 1,1065 нивото. В същото време еврото поскъпна с близо 6% към двегодишен връх от 0,8310 британски лири. Основният печеливш от финансовата паника, последвала новината за Brexit, се оказа японската йена с оглед на нейния статут на "валута-убежище". Британската лира загуби около 27 йени от стойността си, понижавайки се до 133,20 йени - най-ниско ниво от декември 2012-а година, докато щатския долара падна за кратко с около 8 йени до 99,90 йени - най-ниско ниво от ноември 2013-а година, преди обаче да отскочи към 102,87 йени с оглед на опасения за интервенция от страна на Японската централна банка. Решението на британците да гласуват за напускане на Европейския съюз предизвика паника и на световните фондови и дългови пазари, както и на пазарите на суровини. Вълната от продажби на акции заля първо азиатските борси, като японският фондов индекс Nikkei се срина със 7,92%, отразявайки рязкото поскъпване на местната валута. Европейските пазари на акции отварят с драматичен спад от около и над 8 на сто, като в същото време инвеститорите бягат към пазарите с фиксиран доход и по-специално към немските държавни облигации, предизвиквайки понижение на доходността на 10-годишните дългови книжа на Германия до рекордно отрицателно дъно от -0,17%. Общият европейски фондов индекс Stoxx Europe 600 се срива с 8,34% към 4-месечно дъно от 317,45 пункта, немският фондов индекс губи 8,39% от стойността си, френският индекс CAC40 пада с 8,44%, а британският FTSE100 - с над 7%. Хаосът на световните борси засегна и пазарите на суровини, като фючърсите на петрола сорт брент се понижават с 4,73% към 48,50 долара за барел, а на американския лек суров петрол - с 4,63% към 47,79 долара за барел. В същото време златото поскъпна с над 8% към двегодишен връх около 1358 долара за тройунция (най-високо ниво от март 2014-а година), ползвайки се със статута на "инвестиционно убежище". Това представлява най-солидното негово поскъпва в рамките на деня от септември 2008-а година насам, когато стартира последната световна финансова и икономическа криза.

Художникът Никола Манев: Вдигам наздравица за любов към живота

  Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва Никола Манев е роден е на 28 август 1940 г. в Пазарджик, но израства в Чирпан. Затова всички мислят, че градът на Яворов му е роден. Завършва Академията за изящни изкуства в Париж в класа на проф. Морис Брианшон. Над 50 години живее и работи във Франция. През 2000 г. купува възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и я завещава на града. В нея са изложени негови картини, дарени на града.   - Г-н Манев, писателят Джордж Оруел казва: „Ако искате да видите картина на бъдещето, представете си ботуш, който смазва човешкото лице“. Съгласен ли сте с такава визия за бъдещето на човечеството? - Не съм такъв песимист. Мисля, че добрите енергии ще надделеят над черните. Ислямска държава трябва да бъде унищожена, защото е враг на човечеството, на прогреса и на живота. Това е черната енергия, дяволът в човешкия живот. Хората рано или късно ще се осъзнаят, че единственият начин е големите сили да се обединят и да унищожат това черно видение, което в момента се казва Ислямска държава. - Каква е обстановката във Франция сега, седмици след касапницата в Ница? - Животът е по-силен от това, което се случи. Джихадистите се опитват да внесат смут, да разделят хората, но продължава да има фестивали, спектакли. Виждаш обаче въоръжени войници по улицата, породи се недоверие… Аз деля хората на две категории – тези, които градят и другите, които рушат. Едните свързват, другите разделят. Ясно е към коя група бих искал да принадлежа – към онези, които подават ръка, строят мостове, а не стени. Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва. Човек трябва да приеме другия, а фанатизмът, расизмът разделят хората. В моята махала, тук в Париж, има всички цветове и като изляза на улицата не се мръщя, когато някой не е от моя цвят. Трябва да живеем заедно, това е единственият начин. Това много важи и за България, циганският проблем трябва да се разреши, не може да се живее с тази омраза. Трябва да живеем заедно. Всички сме продукт на един сперматозоид и една яйцеклетка. Колко трае животът? Той е един кратък период, затова трябва да намерим начин да живеем заедно, да се разбираме. Всички черни енергии обаче трябва да бъдат премахнати, изкоренени. Като те боли зъб – или трябва да го извадиш, или да го оправиш, не е възможно иначе. - Как човекът на изкуството преодолява страха в работата си? - Изолирал съм се от света тази година, повече живея в ателието си в двайсти квартал и всичко научавам от медиите. Като се замисли човек, по-близо сме до изхода на живота, отколкото до входа и искам максимално да направя каквото мога, за да оставя нещо на хората. Това ми е единственото желание и то ме движи в живота. В момента правя една серия картини „Четирите сезона“ - четири картини голям формат и си живея в моя свят. Направих „Зимата“ в момента съм на „Пролетта“. Имам проблеми с цветовете, защото не искам да бъде вулгарно, като слагам по евтин начин бяло, розово и зелено. Но това са си проблеми около създаването на всяка творба. Една картина минава през всички стадии. Навремето цитирах Пикасо, който почва да рисува един натюрморт, от натюрморт се превръща в пейзаж, после става голо тяло, минава през всички стадии, докато не се намери окончателното разрешение. Не искам да се сравнявам ни най-малко с Пикасо, но започвам в синьо, пък свършвам в розово или в червено. Както в природата началото идва от Големия взрив, така е и с картината - почва от взрив и минава през много стадии. - Слушате ли Вивалди докато рисувате „Четирите сезона“? - Не, но ми звучи в съзнанието. Всичко, което съм преживял през тези периоди, гледам да го вкарам в творбите, а не да нарисувам едно дърво с цветчета. Искам да създам атмосферата на тези четири сезона, всички живеем и зиме, и пролет, и лято, и есен. „Зимата“ успях да я докарам донякъде, според мен, но крайната дума е на хората. Моят учител Васил Стоилов казваше така „Кольо, ако искаш нещо да оставиш на тоя свят, трябва да имаш малко нещо лично твое, а не да приличаш на този, онзи, да напомняш, да имитира. Трябва да имаш собствен стил“. Мисля, че с годините си създадох стил, не всеки го харесва, но аз комуникирам с онези, които ме харесват. Работя интуитивно, не по план. Така съм работил цял живот. - А откъде идва импулсът да правите музеи? Преди 17 години в Чирпан превърнахте възрожденска къща в галерия и дарихте на града картини, сега предстои откриването на такива галерии в Ловеч и Троян, а в Пазарджик тече подписка за откриване на къща-музей… - Музеи звучи много претенциозно! Не искам да правя музей, това са места, където хората могат да видят картините ми. Досега съм направил 165 самостоятелни изложби и много често в България идват обикновени хора от народа с парче вестник и казват „Подпишете се тук, да имам нещо от вас“. Водят си децата, внуците. Неудобно ми е, защото не съм нито Леонардо ди Каприо, нито Ален Делон! Предпочитам да им дам една картинка, да гледат нещо, което съм направил. Това ми създаде желание да направя така, че да имат постоянен контакт с моите картини. От 60 години се издържам само от продажба на картини, но много хора нямат възможност да си купят, а искат да ги гледат, защото им доставя удоволствие. Казвам си: „Защо моите картини трябва да стоят срещу стената и да стоят заключени и да чакат някой ден да ме обявят за гений и работите ми да струват много пари?“ Това не ме интересува, искам да доставя удоволствие на хората. Има една фраза на великия Верлен, която ми служи като пример „Няма нищо по-хубаво за душата, отколкото да доставиш радост за една друга душа и тя да стане по-малко тъжна“. Всеки човек носи някаква тъга в себе си. Искам да доставям радост чрез картините. Оттам се роди идеята да направя дарение на най-различни градове, където ме искат. Разбира се, мнозина ще кажат, че го правя от суета, от егоцентризъм. Винаги ще се намери някой да хвърли камък, но аз не се съобразявам с тях, а с тези, които ми дават цвете и парче вестник да се подпиша. - Къде могат да се видят ваши картини от 60-те, 70-те и 80-те години? - Имал съм късмет да купуват картините ми и от най-старите периоди почти нямам вече. В Чирпан могат да се видят 180 мои платна, включително и от стари периоди. В Ловеч съм дарил 30 картини, в Троян също. Може всеки да ги види, без да дава пари, просто за да изпита удоволствие. - На 28 август ставате на 76 години, за какво вдигате наздравица сега? - За любов към живота, към светлината, към красотата, към небето, към облаците, към всичко, което е животът. Към пеперудите, които летят, към морето, за всичко това. Към любовта – към тази, която идва и към онази, която е била. На рождения ми ден няма да съм в България, но тогава в галерията на Икономическия университет във Варна ще подредят двайсетина мои картини, а в къщата в Ловеч, която е в квартал „Вароша“ ще изложат 30-те картини, които дарих. Всичко това ми доставя удоволствие и ентусиазъм за работа, толкова е семпло и много човешко.

Димитър Талев: Българската политическа партия е спекулантско грабителско сдружение

 Димитър Талев (1898-1966) има особената участ да се формира като личност и творец в една политическа система, а да постигне пълноценната си реализация в друга, която е различна до противоположност в неговото време. Като при това живее и пише във и за две държави, където малката подробност все пак е, че принадлежат на един етнос и на един дух – българския. Почти невъзможното единство той постига, защото е сред немногото избраници на важна мисия. А тя е – след многовековния национален сън на робството българите да продължат самоидентификацията си и да стигнат и до самопознанието. Странно нещо сме. Странно е как след изтръгнатата памет заелите се с огромната мисия да я възстановят и да анализират националната ни същност имат незавидно място в социалната стълбица. Но за да са упорити и последователни, вероятно намират съчувствената подкрепа на народа си и вярата в мисията си. Което не ги прави фанатици, а благородни страдалци. Талев е роден в Прилеп, когато този български град все още се намира в Османската империя. Учи в редица македонски градове – от родния, през Солун, та до Битоля, но гимназия завършва в Стара Загора. И висшето започва навън – в югославския град Загреб, но се дипломира в Софийския университет. Налага се като един от водещите интелектуалци във ВМРО и само за няколко години от коректор става главен редактор и директор на в. „Македония“. До 1934 г., когато ВМРО е разтурена, а вестникът й „Македония“ – закрит. Чак през 1938 г. Талев започва работа. Поканен от Данаил Крапчев, вече утвърденият писател оглавява културния отдел на в. „Зора“. На това място около 9.ІХ.1944 г. приключва редакторският и журналистическият път на Д. Талев. Плодоносен и предначертан от любовта му към Македония и опазването й като част от българското. Но диктуван и от стремежа към истината и към морална и интелектуална чистота. На Талев от 30-те години принадлежат тежките, но уви актуални и до днес обвинения срещу политиците, обществото и интелигенцията ни: „Българската политическа партия отдавна вече е престанала да бъде творческа сила – днес българската политическа партия е спекулантско грабителско сдружение за сметка на държавата и народа“; „Ние сме болни!“; „народът ни е сам, плячка на тъмни сган“; „хищната паплач от слепи партизани и мекотели паразити“; „интелигенцията ни кривна по калните пътища на компромиси да води жалкото си съществование, вместо да учи народа и да го поведе“. На 16.Х.1944 г. по силата на заповед на министъра на вътрешните работи „да доставят“ в участъци и затвори „бивши фашисти, престъпници, народни врагове“ започва одисеята на Талев. Очевидно в обобщения типаж той е арестуван като народен враг. Заради работата си в заклеймените вестници „Македония“ и „Зора“, заради близостта си с „важните“ врагове Ванче Михайлов и Данаил Крапчев. Но някъде си, прикрита зад конюктурни формулировки, стои неприязънта към истинския интелектуалец, към стожера. Към непоколебимия, който ще отправи тежки обвинения към народа си от любов към него. И не ще се пречупи интелектуално. Следват няколко лагера, наричани тогава трудово-възпитателни общежития, сериозно изпитание за крехкия физически Талев. Освобождават го и пак го арестуват. Пускат го след застъпничество на Радевски и Караславов. Някъде тогава Държавна сигурност решава да го прави шпионин в Югославия, където в Република Македония живее брат му Алекси. Е, бързо го оставят на мира заради очевидна непригодност за професията с железни нерви. Последната фаза от властовото насилие е изселването му в Луковит от 1948 до 1952 г. И след силом добитото разкаяние в следващите четири години семейството е допуснато до покрайнините на София. В тези години доизкусурява „Железният светилник“ (глави от романа са печатани до 1944 г.) и написва другите две части от трилогията – „Преспанските камбани“ и „Илинден“. Станала след още 10 години тетралогия с излизането на „Гласовете ви чувам“. И, о, чудо! Месеци след появата си в 1952 г. „Железният светилник“ се превръща (наред с издадения през 1951 г. „Тютюн“) в най-четената българска книга. Разбирайте това не като истерично надута медийна кампания, а като действително явление. Тези два романа са вероятно върховното читателско достижение у нас, дължащо се и на това, че след няколкогодишен ценностен суховей се появяват истински значими литературни текстове. За по-малко от година те са четени от многостотин хиляди читатели. При това четенето е с емоционално огромна патриотична ангажираност. А авторът събира лаврите, въдворен в Луковит и в Бакърена фабрика. И пак чудо, характерно за шизофренията на всяка тоталитарна система. „Тютюн“ няма видими идеологически прегрешения, но колегиалната завист намира и невидими. И причинява неизмерими поражения на автора Д. Димов. Посланието на „Железният светилник“ е в абсолютно противоречие с довчерашната за тези години политика у нас за утвърждаване на македонска нация. А авторът й все повече се приближава до естественото си обиталище – центъра на София. И все повече обира височайшите държавни награди за един писател – орден „Народна Република България“, „Народен деятел на културата“, Димитровска награда. В края на живота си става и народен представител. Очевидно върховете на властта са решили, че докато тя проспива и някак си угоднически изоставя нацията, Талев я спасява от пораженията на греха й. И закъсняло и тихомълком, за да не коленичи, му благодари. Закъсняло, защото писателят въпреки огромната си плодовитост и планове в последното си житейско десетилетие вече не е изключителният майстор от „Железният светилник“ и от някои ранни разкази и статии. Вярно, национално-историческата сюжетност, вече отпратена по-далеч във времето, е пак водеща. Ала преживяното насилие, а може би и нещо невидимо, са причинили тежка авария на деликатния писателски механизъм. Но са останали романите, сагата за рода на Стоян Глаушев, започваща с „Железният светилник“. Силата на поредицата не е в това, че художествено хроникира времето и борбата за национална свобода и че разглежда динамиката, психологията и поколенческата различност в историята на рода. Главното, най-ярко изразено в първия роман, е, че Талев откроява българската вечност и нейното отстояване в повествователното време. Главният носител на пренесения код на българската характерология е Султана. От всичко в нея ще посоча две централни особености. В образа на Султана се откроява характерно българската централна съзидателна роля на жената; предоставената й свобода както да движи всекидневието, така и да решава съдбините на членовете на рода и на целия род. Султана като типаж най-ясно представлява друга важна родна особеност, доловена от повечето големи наши писатели. Ще я формулирам, използвайки Хр. Ботев – Бога в мен, „мен в сърцето и в душата“. Другояче казано, Султана при всеки съдбоносно важен акт в живота се обръща към Бог. Не към ритуалния, не към църковния посредник, а към носения от всеки – както вярва българинът. И това понякога се превръща във върховно изпитание, защото чистотата и идеалността на Бога в мен дават силата да противостоиш на обществото, на консервативността и слепотата на обществото. Както прави Султана, за да приеме Стоян Глаушев в родовата къща и да стане негова жена. Във времето, когато Д. Талев все още твори къса проза, той замисля поредица разкази с тема как умира българинът. Не я осъществява, но все пак оставя няколко разказа, които позволяват обобщението за още негови открития в националното. А и това показва, че той смята литературата за немислима без осмислянето на националната характерология. Според него българинът посреща смъртта с достойнство, с желание да се разплати и за най-малките грехове. Сякаш вярва, че да премине на другия път, трябва да е морално чист в земния. Наистина си струва да четем и днес Талев. А не само да отчитаме някогашния ефект от „Железният светилник“. Защото усилията за нашето самопознание продължават.   БАЛАНС Разказ от Димитър Талев От близо два месеца вниманието на Никола Рачев беше изцяло насочено върху новогодишния баланс на търгов­ското дружество, чийто главен директор беше той от девет години. Най-сетне в кабинета на главния директор утихна, вратата не се отваряше и затваряше така често, позамлъкнаха и звънците, дигнато бе и последното заседание на акционерите – тия алчни готовановци, които Рачев скрито презираше: повечето от тях нищо не разбираха от работите на дружеството и той, Никола Рачев, ги обогатяваше с ума и с труда си. Но вече всичко утихна, приклю­чена бе щастливо още една година, управителният съвет и всички акционери, макар да не издаваха радостта си, бяха доволни, а той, главният директор, получи две из­вънредни заплати и други възнаграждения – всичко шестстотин и четиридесет хиляди лева. – Да!… – въздъхна Никола Рачев сам в каби­нета си.- Да, сега отново – посегна той сякаш да улови първата нишка на нов някакъв план за печалби, но уморено махна с ръка: – Не, не… Сега малко почивка. Тая година той навърши петдесет и осем години. Не, още не беше уморен! Още не беше постигнал целта си, но… каква беше всъщност неговата цел? Да стане богат, силен и… какво още? Някога бе всичко така ясно, а сега той беше богат, силен, почитан и все пак онова, което му изглеждаше по-важно, най-желано, оставаше непостигнато и далеч негде напред, смътно, забулено. В широкия кабинет беше тихо, тишина бе настанала и в душата на главния директор. Той се ослуша. Мрачна, студена празнина се бе разтворила в душата му и дълбоко там, на дъното, тежеше като оловена буца набрана горчилка, изстинала, блудкава пепел, отдавна засъхнала кал. Той стисна устни и се намръщи, от скръб или погнуса, в очите му угасна припламнала за миг тревога, негде в паметта му тихо звънна, като крилце на досадно, хапливо насекомо, далечен, неприятен спомен и скоро замлъкна. Рачев дигна глава, доста живо за възрастта му, натисна здраво с лакти твърдите облегала на стола си и рязко подчерта последните цифри на своя личен баланс: – Началото беше трудно. Трябваше да се боря не­уморно, непрестанно. Аз се борих със сила и с ловкост. Със сила и с ловкост. Какво? Той се озърна. Беше все тъй сам в кабинета си и пак се отпусна в широкия стол уморен, тъжен. – Да, брат ми. . – прошепна Рачев, като че ли изеднаж си спомни за брата си, а през цялото време чувству­ваше близу до себе си невидимата сянка на своя по-стар брат. С изкривено лице от досада и от стара, наново по­явила се болка, Рачев извади портфейла си, наброи на писалището десет банкноти по хиляда лева и в смътно колебание остави там и разтворения портфейл. – Ето пак ще му изпратя пари… десет хиляди. Посегна към звънеца, но ръката му остана тъй, про­тегната. – Много му са десет хиляди. Познавам го аз, той не обича парите, не ги цени, не знае силата им. Пък и не са полезни за беден човек много пари, не умее да ги използува или да ги запази. И какво ще купува моят брат там, в нашия забравен и от бога, и от хората град? Рачев дигна с два пръста две от банкнотите и ги сложи по-близо до портфейла. Сетне дигна по същия начин още две и след късо колебание други две от банкнотите. Но и сега въпросът не му изглеждаше напълно разрешен. На писалището лежаха четири банкноти и близу до разтво­рения портфейл други шест банкноти по хиляда лева. „Коста, моят брат – подхвана той в ума си често по­втаряна история, но винаги като че ли си я припомняше за пръв път. В своите спомени главният директор често се връщаше там и все нещо оставаше недоизказано, неспоменато, той се гневеше и все трябваше да се оправдава ту пред себе си, ту пред брата си, когото не бе виждал от дълги години. – Вярно е, навремето Коста се отказа да учи по-нататък, но аз бях по-слаб физически и… Старият каза, че не може да издържа и двамата и Коста ми отстъпи, остана при стария, на занаята му. После те ме изпратиха в странство. Занаятът пропадаше, не беше по силите им да ме издържат, но аз не можех вече да прекъсна. Продадоха нивите, лозето, умря старият. Нещастно сте­чение на обстоятелствата за Коста. Аз завърших, върнах се, започнах тук с малка заплата. Коста се ожени, родиха му се деца и все повече обедняваше. Ами аз богат ли бях тогава? Ожених се и аз, да имам и аз дом, семейство. Сега той излезе по-щастлив от мене. Децата му растяха, а моят дом остана пуст, мене деца не ми се родиха. И не го забравях никога за Коледа, за Великден, за други праз­ници, помагах му, доколкото ми беше възможно при моите нужди тук, в София, при моето положение. По едно време чух, че попийвал, и сам го видях как се напива. Децата му се разпиляха, не беше кадърен да ги задържи около себе си. Ами аз? И аз останах сам с жена си на стари години. Ако той изпусна щастието си, изпусна го тъй, от ръцете си. Сега не мога да му помогна и с всичките си пари.“ Рачев дръпна към портфейла още две банкноти. – Стигат му две хиляди. За нашия градец две хиляди лева са много пари. Коста ще се пооблажи с бабичката си. Пък и той не е съвсем без нищо, разбира се. Той прибра с привична сръчност осемте банкноти в портфейла, прибра и портфейла в джоба си. На писали­щето останаха само две банкноти. Все тъй бързо, ловко написа на едно листче адреса на брата си в родния им градец и позвъни. Влезе разсилният. – Тия пари още днес да се изпратят по пощата. Рачев остана доволен от енергичния, делови начин, по който извърши тая досадна, незначителна работа, сякаш изостанала от тазгодишния баланс. Това беше истинският главен директор Никола Рачев, който бе оставил, от умора и временна слабост, да се поразмъти душата му.

При Тръмп външната политика на САЩ ще бъде по-предпазлива

 ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото на прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков. "България олицетворява сателитния синдром" - Проф. Баева, ще бъде ли опитомен от статуквото антисистемният играч Доналд Тръмп? Ще има ли разлика между Тръмп пред дверите на Белия дом и Тръмп вече в Овалния кабинет? - Най-вероятно ще бъде опитомен, но едва ли напълно. Ако се върнем към началото на президентството на Барак Обама, ще трябва да си припомним смелите му идеи за дълбока промяна в американското общество, за борба с неравенството, с бедността, за достъпно за всички здравеопазване, за затваряне на лагера в Гуантанамо, за преодоляване на расовите проблеми, за защита на природната среда по цял свят и т.н. И какво от тези обещания беше реализирано през осемте години на президентството му? Много малко, макар че имаше и успехи, между които са ангажиментът в екологията, реформата в здравеопазването, но нейната съдба е много неясна при новата републиканска администрация. Случилото се с първия чернокож президент на САЩ, който събуди огромни надежди, само потвърждава старата истина, че е много по-лесно да се обещава, отколкото да се реализират обещанията. Както и това, че американската политика твърде много зависи от партийните машини, от държавната администрация, от интересите на големите концерни, от военнопромишления комплекс, от различните лобита, а волята на президента е ограничена. Независимо че конституцията дава огромна власт на американския президент, за каквато могат само да мечтаят повечето европейски лидери, той съвсем не е всевластен и независим от своята партия или обкръжение. Така че и Тръмп ще попадне в тази машина и ще бъде принуден да се приспособява към тесните за неговия характер правила. Същевременно Тръмп притежава характер, който вероятно ще го отличава като президент - той е непредсказуем, не се съобразява с конюнктурата, включително и с общественото мнение. Тези личностни специфики му дават по-голяма свобода, защото всички знаят, че е своенравен и ще бъдат по-склонни да го търпят. При това скандалите следват Тръмп много отдавна, цялата му кампания беше придружена от такива, затова той може да не се бои от скандални решения - по-лошо едва ли може да стане. Така че при всички случаи САЩ ги очакват интересни времена, а дали това ще бъде за добро или за зло, ще покаже бъдещето. - Очаквате ли реална промяна на американския външнополитически курс? Ще тръгне ли към изолационизъм Вашингтон? - Да, според мен обещанието за нов външнополитически курс Доналд Тръмп ще се опита да изпълни. Той вече отхвърли част от търговските споразумения, обяви, че ще намали някои ангажименти на страната си, за да може първо да се съсредоточи върху вътрешната политика. Разбира се, страна с толкова големи интереси по цял свят не може да се върне към изолационизма на ХIХ в., пък дори и към изолационизма след Първата световна война. САЩ ще продължат да водят глобална политика, предполагам обаче, че ще се намали директната намеса във вътрешните работи на някои държави и региони, американската политика ще стане по-предпазлива, по-внимателно ще се преценява кога, къде и как да се ангажират. Най-общо казано - на преден план ще излезе дипломацията, а използването на военна сила ще стане по-нюансирано. Очаквам и намаляване на финансовите ангажименти на САЩ към външния свят, включително и при т.нар. износ на демокрация. - Какво развитие на отношенията между САЩ и ЕС предвиждате предвид острите изказвания на Тръмп по отношение на Меркел например? - Това, което казах, с пълна сила се отнася и за отношението на Тръмп към ЕС. Но трябва да припомня една по-отдавнашна тенденция - интересът на САЩ към ЕС намаля още при втория мандат на президента Обама. И това се дължи не на лично отношение, а на промените в света. Независимо че ЕС представлява огромна икономическа сила, неговата глобална роля намалява за сметка на възхода на азиатските държави, което накара Обама да обръща все по-голямо внимание на Азия. А при Тръмп тази тенденция ще продължи. Затова мисля, че и при неговата администрация Европа ще бъде уважавана, но по-скоро като "Стария свят", отколкото като континента на бъдещето. Основна причина за това са огромните проблеми, с които се сблъскваме: мигрантско-бежанския поток, негативната демографска тенденция, дълговите кризи, финансовите проблеми, конфликта с Русия заради Украйна и т.н., но значение има и липсата на единна външна политика на ЕС, да не говорим за военната му слабост. Европа продължава да бъде най-доброто място за живеене, но световното развитие зависи все по-малко от нея. А към тази обща тенденция трябва да се добавят и конкретните последици от участието на европейски лидери в кампанията срещу Тръмп. Сега всички онези, които се обявиха за Хилъри Клинтън, трябва да се приспособят към новия президент на САЩ, което няма да е лесно. - Доста остро се изказва Тръмп и срещу НАТО. Очаквате ли промяна на ролята на САЩ в организацията? - Всъщност Тръмп не се обяви против НАТО, а го разкритикува като остаряла структура, която се нуждае от обновяване. Дори очерта посоката на обновлението - по-големи ангажименти на страните членки към боеспособността на организацията. Тръмп предупреди, че САЩ няма да продължат да носят основните тежести и изцяло да се грижат за сигурността на Стария континент. Ако трябва да направя историческо сравнение, ще припомня, че с подобна теза започна своята "перестройка" и Горбачов - че страните от СИВ и Варшавския договор трябва да се ангажират, а не да разчитат само на съветската помощ и защита. Не вярвам и последиците да са същите, тъй като намаленият ангажимент на САЩ в НАТО няма да доведе до разпадането на организацията - просто вече не живеем в биполярен свят. Така или иначе, за европейските членки на НАТО предстоят трудни години. - Дъждът от обвинения и санкции от Вашингтон към Москва стана още по-пороен след изборите. Какво да очакваме от новата американска администрация по отношение на Русия? - Мисля, че и в това отношение ще настъпят промени, макар и не толкова резки, колкото мислят някои наблюдатели. Последните обвинения към Русия, отправени от президента Обама, поставиха грозна точка на инак не толкова лошото му наследство. Струва ми се, че неочакваната загуба на демократите на президентските избори ги тласна към истерична реакция и търсене на виновни къде ли не, само не и там, където са - в качествата на кандидатката. Но рядко е отправяно по-глупаво обвинение от това, че друга държава е избрала президента на велика сила. Отново ще си послужа с историята - защо никой в Русия не реагира толкова болезнено, когато през 1996 г. Борис Елцин спечели президентските избори благодарение на участието на американски специалисти в кампанията му. Вероятно, защото тогава нито в Русия, нито в САЩ управляващите искаха Зюганов за президент. Но това ли е американският модел на демократични избори? И това е само един пример от многобройните намеси на САЩ във вътрешните работи на други държави. Според мен президентът Тръмп рано или късно ще се опита да постигне modus vivendi (начин на живот - бел.ред.) с Русия, като излезе от омагьосания кръг на нарастващи обвинения и несъобразяване с променящите се реалности. Кога и как ще го направи, ще видим. - Къде е България в тази променящата се международна обстановка? След броени дни и новият български президент ще встъпи в длъжност. Какво да очакваме от него, как ще ни позиционира на международната сцена? - В момента България олицетворява сателитния синдром. Водещи фигури в българската политика доброволно се поставят в позицията на най-верни съюзници на новия "голям брат". Големите сили наистина обичат някой да им върши мръсната работа, но не го уважават. Надявам се новият президент да очертае такава позиция на България, която да отговаря на българските интереси, и да накара както нашите съюзници, така и нашите противници да ни уважават. А ние да се гордеем, а не да се срамуваме, че сме българи. - На изпроводяк президентът Плевнелиев отново не пропусна да поласкае Вашингтон и да хвърли огън и жупел по Москва... - Колкото по-бързо забравим за този объркан човек, толкова по-добре. Дори не ми се коментира основната му теза, че не можем да правим външна политика на основата на интереси, а само върху принципи. Но кратък коментар се налага. От теоретична гледна точка тезата на Плевнелиев звучи чудесно, много западни лидери декларират това. Но ако анализираме действията им, ще видим ясно, че всеки защитава интересите на своята държава. Само Плевнелиев е готов да жертва българските национални интереси, за да защити принципи, формулирани в интерес на други държави. И се гордее, че е станал политик на годината на друга държава, а не на своята. А тъй като това е човек, който забравя и не уважава собствения си произход и минало, не виждам как ние можем да го уважаваме.

МФ: Размерът на фискалния резерв към 31 август е 14,5 млрд. лева

  Размерът на фискалния резерв към 31.08.2016 г. е 14,5 млрд. лв., в т. ч. 12,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Публикувани са данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31.08.2016 г., съобщиха от МФ, предаде БГНЕС. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към месец август 2016 г. е положително в размер на 3 317,0 млн. лв. (3,7% от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 913,1 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 1 403,9 млн. лева. За сравнение за първите осем месеца на 2015 г. бе отчетен излишък по КФП в размер на 622,0 млн. лв. (0,7% от БВП), което означава, че като относителен дял в БВП бюджетната позиция се подобрява с 3,0 процентни пункта. Факторите за подобрението на бюджетната позиция продължават да бъдат по-високите приходи и свиването на разходите спрямо същия период на предходната година. Освен добрите параметри по приходите по националния бюджет влияние върху текущото салдо по КФП оказват и сметките за средства от ЕС, където превишението на приходите над разходите представлява 1,6% от прогнозния БВП. Постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма (КФП) към август 2016 г. са в размер на 23 015,1 млн. лв. или 69,7% от годишните разчети. Съпоставено първите осем месеца на 2015 г. приходите и помощите нарастват с 1 524,1 млн. лв. (7,1%). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 1 700,5 млн. лв., докато постъпленията в частта на помощите (възстановени средства от Европейската комисия) са със 176,4 млн. лв. по-малко. Въпреки това изпълнението на приходите от помощи спрямо разчета за годината е добро, като постъпленията от помощи от страната и чужбина, основно възстановени сертифицирани разходи от края на 2015 г. по Оперативните програми и фондовете на ЕС за стария програмен период 2007-2013 г. и постъпили аванси от ЕК по новия програмен период 2014-2020 г., са в размер на 2 217,1 млн. лв., което представлява 87,2% от годишния разчет. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) възлиза на 17 906,1 млн. лв., което представлява 68,9% от планираните за годината приходи. Съпоставено с август 2015 г. данъчните постъпления нарастват номинално с 8,2% (1 352,0 млн. лв.). В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъпленията от косвени данъци. Приходите от преки данъци са в размер на 3 280,0 млн. лв. или 70,0% от предвидените в разчетите за годината, като спрямо август 2015 г. нарастват с 273,2 млн. лв. (9,1%). Приходите от косвени данъци са в размер на 9 138,1 млн. лв., което е 68,9% от разчетите по ЗДБРБ за 2016 г. Съпоставено с предходната година постъпленията в групата нарастват със 736,8 млн. лв. (8,8%). Постъпленията от ДДС за първите осем месеца на годината са в размер на 5 834,9 млн. лв. или 69,4% от планираните за годината. Съпоставени с предходната година приходите от ДДС нарастват с 447,5 млн. лева. Размерът на невъзстановения ДДС към края на август е 130,2 млн. лева. Ръст се отчита и при приходите от акцизи, които възлизат на 3 164,4 млн. лв. (67,8% от разчетените за годината), като спрямо август 2015 г. нарастват с 9,3% или 269,1 млн. лева. Постъпленията от мита са 116,1 млн. лв. или 77,4% от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 730,8 млн. лв. или 80,2% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 4 757,1 млн. лв. което представлява 66,7% от разчетените за годината. Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 5,4% (245,2 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 2 891,8 млн. лв., което представлява 64,5% изпълнение на годишните разчети или с 348,5 млн. лв. (13,7%) повече спрямо края на август 2015 година. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2016 г. възлизат на 19 698,1 млн. лв., което е 56,6% от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към август 2015 г. бяха в размер на 20 868,9 млн. лева. По-ниското усвояване на разходите през първите осем месеца на годината е свързано преди всичко със забавяне при някои капиталови разходи (основно по сметките за средства от ЕС), което се дължи от една страна на ниското усвояване през началния етап на изпълнение на проектите по новия програмен период 2014-2020 г., и от друга – на изместване на голяма част от капиталовите разходи в последното тримесечие на годината, поради технологични и процедурни фактори. Нелихвените разходи са в размер на 18 616,0 млн. лв., което представлява 57,1% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към август 2016 г. са в размер на 17 312,7 млн. лв. (65,3% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 303,3 млн. лв. (21,3% от разчетите към ЗДБРБ за 2016 г.). Лихвените плащания са в размер на 545,7 млн. лв. или 68,0% от планираните за 2016 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към август 2016 г. от централния бюджет, възлиза на 536,4 млн. лв., което е в съответствие с действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС, Решение на Съвета 2007/436/ЕО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейските общности и Регламент на Съвета № 1150/2000, изменен с Регламент № 2018/2004, Регламент № 105/2009 и Регламент № 1377/2014, за прилагане на Решение 2007/436/ЕО. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 август 2016 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика“. Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети. 

28% по-ниска стана пенсията на родените след 1959 г. с реформата на Борисов 2

Промените във втория стълб на пенсионната система, направени от кабинета Борисов 2, са изцяло в обратна посока на онова, което трябва да се прави, смята експертът по пенсионно осигуряване и бившият управител на НОИ проф. Йордан Христосков. По думите му всички държави, които имат втори стълб в момента, го насърчават, докато в България участието в него се наказва. Христосков смята, че е абсолютно несправедливо пенсията от НОИ на хората, родени след 31 декември 1959 г., да бъде намялавана с 22-28%, както сега предвижда законът. Според него това е и една от първите промени в сектора, които трябва да направи новото Народно събрание, казва топекспертът в интервю за Медиапул. Проф. Христосков, наскоро разбрахме, че дори през 2042 г. вторият пенсионен стълб няма да ни донесе по-добри доходи в сравнение с първия, всъщност подобрението ще е в рамките на едва 1-2%. Излиза, че човек ще получи равностоен доход независимо как се е осигурявал. Не е ли разочароващо това разкритие, което направиха самите частни пенсионни дружества чрез тяхната асоциация? Не, не е разочароващо. Разочароващи са действащите към момента законодателни текстове, които наказват участието във втория стълб с едно несправедливо намаление на пенсията на родените след 31 декември 1959 г. Тази редукция на пенсията от "Националния осигурителен институт" (НОИ) в началото, тоест през 20-те години на XXI век, ще бъде с около 22%, а през 40-те години ще достигне 28%, а може да бъде дори и повече. Според текстовете в момента хората, които участват в "универсален пенсионен фонд" (УПФ), ще получават намалена с 22%-28% пенсия от НОИ. Това намаление може да бъде и повече, защото сега съвсем неправилно то се определя като съотношение между осигурителната вноска във втория стълб (5%), отнесена към вноската във Фонд "Пенсии" – 18.8% за трета категория труд от 1 януари 2017 г. Човекът, който предложи да има разлика между пенсиите на родените преди 31 декември 1959 г. и след това, съм аз, но моето предложение беше намалението да бъде със съотношението между вноската във втория стълб и необходимата вноска за покриване на разходите за Фонд "Пенсии" на НОИ (която тогава беше 32%). При тогавашните изчисления намалението на пенсията щеше да бъде с около 10-11%, което се свръхкомпенсираше от капитализацията на сумите във втория стълб даже и при непълен период на осигуряване, т. е. за първите пенсии, които ще се получат през 2023 – 2025 г. Аз съм правил такива изчисления, които съм представял публично, и при това положение вторият стълб определено показа предимствата си. Така че тези разчети на пенсионната асоциация са верни при действащото законодателство, но съм сигурен, че това ще бъде променено в името на справедливостта. Всички държави, които към момента имат втори и трети стълб, насърчават участието в този стълб, а ние сме единствената страна, която прави обратното. Целта е една единствена – да накараме хората да пренасочат средствата си в НОИ, съответно натрупванията им да отидат в сребърния фонд, за да може да се запушат "дупките" в общественото осигуряване, като освободените пари се насочат за нещо друго, директно казано – за "асфалт". Ние имаме срещу себе си хора, които търсят отвсякъде средства за саниране, за асфалт и за да демонстрират някакво присъствие в грижата за хората. Иначе замисълът на пенсионната реформа беше освен това да се получат две пенсии от два независими източника, постепенно да започнат да намаляват публичните разходи за пенсии и по този начин да се освобождават пари за други социални цели. Тоест, вие не приемате промените, направени от кабинета "Борисов 2"? Промените, които бяха направени, са изцяло в обратна посока на онова, което трябва да се прави. Ние трябва да насърчаваме развитието на допълнителното осигуряване. Част от пенсионния доход на хората не трябва да бъде публичен разход, а трябва е в резултат на техните собствени спестявания. Ако направим сравнение с другите форми на спестявания, например заделените в банките над 40 млрд. лв. принадлежат само на 14% от домакинствата. Останалите хора нямат спестявания или са длъжници. А големите суми, т. е. основната част от спестяванията в банките, са на 4% от населението. В същото време в допълнителното пенсионно осигуряване – задължителното и доброволното, има 10.6 млрд. лв., които принадлежат на 4 милиона души. Тоест, това е единствената система, в която хората имат реални спестени пари и то на всички, а не на една много малка част. Всъщност, забелязвам, че когато става въпрос за държавните пенсии и за ниския им размер в момента, веднага в публичното пространство се правят опити да се пренасочи вниманието на обществото към втория стълб, като обичайно се представят манипулативни тези, често базирани и на неверни или некоректно интерпретирани факти. Как предлагате да се реши проблемът с намалената пенсия от НОИ, за който споменахте? Проблемът възниква заради системното намаляване на осигуровките през годините и започването на първите плащания. Представете си, ако някой министър на финансите предложи вноската за пенсия в общественото осигуряване да падне на 10%! Така при 5% вноска за втория стълб намалението на пенсията от НОИ ще бъде 50%. Според мен пенсията от НОИ за родените след 31 януари 1959 г. трябва да се намали, но със съотношението между вноската във втория стълб и необходимата вноска по актюерски разчети в първия стълб. Преди две години в моите разчети се получаваше 5% вноска в универсален фонд към 35% в НОИ. Съответно редукцията на пенсията от НОИ излизаше в размер на около 11%. Но подобна промяна означава много сериозен ръст на държавния трансфер за НОИ. Откъде ще дойдат тези пари? Да, точно това означава. Но това е обективната пенсия, която хората трябва да получават. Подобна промяна автоматично ще доведе до по-големи пенсии на родените след 31 декември 1959 г. от държавното осигуряване и заедно двете пенсии ще доведат до много по-голяма сума. Да не забравяме, че когато смятаме пенсиите от НОИ за един такъв дълъг период от време – до 2042 г., средствата за въпросните плащания от първия стълб изобщо не са гарантирани. Съмнявате се, че през 2042 г. НОИ ще може да плаща пенсиите, които обещава? Защо? Подобни съмнения изказаха и частните дружества. Разчетите на НОИ са коректни към действащото законодателство, но тези пари са несигурни. Фонд "Пенсии" на НОИ е с един дефицит с отворен край. Нещо повече – дефицитът ще нараства. До към 2030 г. ще има ефект от повишаването на вноските с 1% през 2017 г. и още 1% през 2018 г. и в резултат на нарастването на пенсионната възраст и намаляването на броя на пенсионерите ще има много леко намаление на дефицита, но след 2030 г. дефицитът ще започне да нараства отново и ще бъде висок. Никога НОИ с тази вноска няма да може да покрива този дефицит. От това следва или че ще се усложняват условията за пенсиониране, т. е. ще се наложи по-бързо да нараства пенсионната възраст, макар че това не е правилно, или ще се замразяват пенсиите, както беше през 2010 – 2012 г., или коефициентът, с който те ще се увеличават, ще бъде по-нисък и т. н. Тоест, това не са сигурни плащания, особено при това съотношение между работещи и пенсионери. Т. нар. коефициент на демографско заместване, т. е. колко хора излизат в пенсия и колко млади хора влизат в трудоспособна възраст, в момента е 66, т. е. на 100 души пенсиониращи се имаме 66 младежи, навлизащи в трудоспособна възраст. А колко от тях обаче работят е друг въпрос. А през 2001 г. този коефициент беше 124, т. е. 100 души са се пенсионирали, а 124 са навлизали в трудоспособна възраст. Казвам го със съжаление, а не със злорадство това мое предположение, че правителството няма да си спази обещанията. За да обобщим - две пенсии повече ли са или са по-малко от една? Категорично две пенсии са повече от една. Но цялата промяна, която беше направена - за връщане на парите в НОИ и получаване на по-голяма пенсия от НОИ, е вредна и разрушава пенсионния модел. Причината е, че ще си върнат парите в НОИ само онези, които имат много малки натрупвания във втория стълб. Целта е да получат поне гарантираната минимална пенсия. Има огромна разлика между общественото осигуряване и капиталовото осигуряване. Във второто се участва с реални пари. Когато участваш в сивата икономика или работиш на половин работен ден, или на половин минимална работна заплата, спестяванията ти в УПФ са върху тази сума, върху която си платил осигурителните вноски. В общественото осигуряване това нещо не довежда до сериозно намаляване на пенсията, защото имаш гарантирана минимална пенсия и защото в периодите на майчинство, безработица и т. н. осигурителният стаж се признава, но в капиталовото осигуряване през това време няма вноски. То е справедливо, защото каквото си посял, това жънеш. Прехвърляйки малките си спестявания в НОИ, разчитайки на по-голяма пенсия, хората прехвърлят риска си на обществото, т. е. на всички нас. Нека да ви дам пример с пенсиониралите се от сектор "Сигурност", които прехвърлят партидите си в НОИ. Те възстановяват в НОИ средно към 6 000 - 7 000 лв., а увеличението на пенсията им средно с около 70 лв. и заедно с индексацията при 25 години очаквана продължителност на живота ще струва на НОИ около 40 000 – 45 000 лв. Кой плаща тази сметка? Плащаме я всички ние. Според вас изцяло бюджетни ли са съображенията на управляващите, които дадоха възможност на хората да прехвърлят партидите си от втория стълб в НОИ? Целите са и корпоративни – да се освободят средства за други инвестиции, например в публични строежи. Ние нямаме доказателства за това, че се получават комисиони и т. н., но това е публична тайна. Подобно връщане на системата назад беше направено и в Унгария, където беше закрит вторият стълб. Какви са резултатите там? Унгария изцяло национализира втория си стълб, което стана на два етапа. Първо преместването беше "по избор", а след това Виктор Орбан безцеремонно отне около 15 млрд. евро на гражданите, за да си покрие бюджетните дефицити. В момента Унгария отново не е в цветущо положение. Просто намали бюджетния си дефицит и тези пари бяха изхарчени. Полша постъпи по по-интелигентен начин, като само инвестициите на фондовете в ДЦК бяха пренасочени за управление в техния осигурителен инситут, като смисълът беше отново да се намали държавният дълг. Но в Полша системата не беше разрушена. Други държави по време на кризата постъпваха по друг начин – или намалиха вноската за втория стълб за кратък период от време и после компенсираха, както в Естония, или задържаха по-ниска вноска, или там, където трябваше да бъде въведен вторият стълб, отложиха с малко неговото въвеждане. Къде в момента има втори стълб? В почти всички държави от Централна и Източна Европа има такъв втори стълб, какъвто е българският – с автономни фондове. А Западна Европа има допълнително осигуряване, но то е в т. нар. корпоративни пенсионни фондове. В Швеция има също модел, подобен на българския, който не е променен. Всъщност Швеция беше първата държава, която въведе подобен тристълбов модел, какъвто Световната банка препоръча. След това бяха Унгария, Полша, а България беше четвърта. А защо бе необходимо моделът да е хибриден, а не по-изчистен като западния? Причината е неустойчивата корпоративна структура в България. В западните страни е налице устойчива корпоративна структура – големи предприятия, които могат да си позволят да инвестират в корпоративни пенсионни фондове. Типичен пример е Холандия, където още от 1962 г. има създаден втори стълб и той осигурява огромни пенсии и има огромни натрупвания. Те достигат близо 200% от БВП – това се нарича коефициент на пенсионно проникване. След това е Великобритания със 150-160%. България има едва 11-12% пенсионно проникване и ние сега вземаме от него, за да покрием текущи дефицити. Във връзка с присъединяването към ЕС една от препоръките към България беше да създадем професионални пенсионни схеми подобни на западноевропейските. Ние ги създадохме. Да, но сега има само две такива схеми, където членуват около 6000 човека – едната е в групата на ДСК, а другата – към "Спарки". Представете си какво щеше да стане, ако бяха учредени корпоративни фондове към предприятия, които тогава се приватизираха. Тези пари щяха да изчезнат, както изчезнаха и самите предприятия. А сега каква е гаранцията, че парите няма да изчезнат и че пенсионните фондове няма да фалират, както се случи с КТБ? Фондовете категорично не могат да фалират, нито пък парите могат да изчезнат. Парите не могат да изчезнат, защото са инвестирани в най-различни инструменти, при това защитени или гарантирани от държавата – ДЦК, други държавни облигации, първокласни акции и облигации, търгувани на официалния капиталов пазар. Второ, защото документите за всичките тези инструменти – ценните книжа, депозитарните разписки, нотариалните актове, се съхраняват в банка – попечител, а не в пенсионното дружество. Тоест парите не могат да изчезнат категорично. Фондът не може да фалира, защото той е различно юридическо лице от пенсионно-осигурителното дружество. Ако дружеството фалира, при доброволното осигуряване човек си тегли парите, а в задължителното осигуряване партидите просто се прехвърлят в друг фонд. Много хора си мислят, че предишната система е стопила спестяванията им за старини и парите за пенсии са изчезнали. Така ли е? Не, никакви пари не са изчезвали. Преди 1989 г. пенсионната система работеше на разходопокривен принцип. Още повече че до 1996 г. дори нямаше самостоятелен пенсионен фонд, така че нямаше какво да изчезне. Не е имало нищо натрупано, за да изчезне. Винаги системата е била разходопокривна, а до 1996 г. всичките средства за осигуряването са били част от държавния бюджет. Имало е фондове, които са изчезнали – до 1951 г., но това са били резервите на бившите пенсионни и здравни фондове, национализирани от комунистите. Нищо не е изчезнало, както нито една пенсия не е намалена през 2000 г., макар че тогава показваха бившият премиер Иван Костов как сече с брадвата. Аз казах на Станишев да дойде и да ми покаже една намалена пенсия и аз за цялото това време обещах да изплатя разликата между намалената и действителната пенсия. Това така и не се случи, защото законовият текст беше, че се извършва преизчисление по новата формула, а за онези, за които то е негативно, се запазва старият размер. Тогава от 2.5 милиона пенсии 1.7 милиона получиха увеличение средно с 11 лв. по новата пенсионна формула през 2000 г. и остатъкът около 700 – 800 000 не получиха увеличение, но се запази действителният им размер. Кое е първото нещо, което трябва да направи в пенсионната сфера новият парламент? Първата задача е да се премахнат всички текстове за избор между първия и втория стълб. Вторият стълб трябва да бъде задължителен така, както беше доскоро. Нещо повече. Вноската в него трябва да се увеличи с 2 процентни пункта, ако искаме по-високи пенсии, а не тези 2 пункта увеличение да отидат в първия стълб. Втората промяна е незабавно да се коригира намалението на пенсиите на родените след 1959 г., като се вземе съотношението между вноската в УПФ и необходимата по актюерски изчислена вноска. Тогава намалението на пенсията от общественото осигуряване ще бъде много по-малко и при всички случаи сборът от двете пенсии ще бъде по-голям, като ще имаме два сигурни източника на пенсии. Но тъй като и във втория стълб има рискове, правя и трето предложение - да се засилят гаранциите за доходността във втория стълб. Сега имаме гарантирана доходност, но тя е относителна - трябва да бъде по-малко от 60% от средната постигната доходност. Трябва да се създаде гаранционен фонд – или централизиран, или да бъде към всяко отделно пенсионно осигурително дружество, но ние трябва да гарантираме доходност или възвращаемост на средствата не по-малка от действително внесената сума, т. е. да не се допусне декапитализация. Тоест да се защитим срещу отрицателна доходност? Не, отрицателна доходност в отделни години ще има, защото в рамките на един трудов живот от около 40 години има най-малкото две финансови кризи като тази, която отмина. Ние не можем да се застраховаме. Идеята е друга – направените осигурителни вноски като абсолютна сума да бъдат гарантирани, т. е. да няма намаление на сумата. Но ако ние не можем да гарантираме вноските дори като абсолютна сума, къде сме тръгнали? Днес парите имат много по-голяма стойност, отколкото след 40 години и в този смисъл разходопокривната система не е ли по-ефективна чисто икономически? При всички случаи доходността в пенсионните фондове компенсира инфлацията. Чуждият опит показва, че пенсионните фондове категорично запазват стойността на парите. Вземете Холандия, над 50 години имат натрупвания. Там има една гарантирана държавна пенсия от около 1000 евро, което за техните стандарти е малка пенсия, и всичко останало е от допълнителното осигуряване. Другото, което трябва да се направи, е въвеждането на мултифондовете. Аз съм изненадан защо това не се случва – ние имаме законови разпоредби, разработени още 2008 г. Какво толкова пречи, за да се отлагат прословутите мултифондове? И на мен не ми е ясно какво пречи. През 2009 г. по предложение на бившия финансов министър Симеон Дянков текстовете бяха изтеглени от парламента с обяснението, че той имал друга идея. Ние така и не видяхме неговата идея. При мултифондовата система гаранциите за доходността ще бъдат много по-големи. Свързаните лица сериозен проблем ли са на системата, както твърди Европейската комисия? Би имало проблем със свързаните лица при досегашните текстове, които бяха по-неясни. Невинаги инвестиции в свързани лица означава, че това е във вреда на осигурените лица, но по-строгият контрол е по-добрият вариант. 19min.bg  

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

"Алфа Рисърч": Продължава кризата на доверието към основните държавни институции

Продължава кризата на доверието към основните държавни институции. В политически план тя разширява хранителната среда за популистки послания, насочени срещу представителната демокрация, а в ежедневието, при конфликтни ситуации, мотивира хората а приори да пренебрегват както позициите, така и усилията на институциите за решаване на даден проблем. Това се казва в изводите от регулярното тримесечно независимо проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено между 8 и 14 юни, очертаващо основните тенденции в общественото мнение за периода април – юни. На кратко, ако през юни се проведат парламентарни избори 21,9% биха гласували за ГЕРБ, между 10,4% до 12,8% за БСП, 4,9% за Патриотичния фронт, Реформаторския блок може да разчита на 5% подкрепа. Потенциалният вот за АБВ остава в рамките на 3,5%, а за Движение 21 подкрепата се увеличава леко до 2,6%. Вотът за ДПС също търпи, макар и слаба, динамика. За последните три месеца той намалява от 4,9% до 4,5%. Позитивни са оценките за действията на правителството по диверсификация източниците на газ, усвояването на еврофондовете, инфраструктурните проекти и борбата с контрабандата. Те обаче са съпроводени от ръст в критичните оценки за коалиционните взаимоотношения сред симпатизантите на РБ, ПФ, АБВ, а макар и по-слабо – сред тези на ГЕРБ. Така, за първи път спадът в рейтинга на правителството идва не „отвън“, от недоволни социални групи, а „отвътре“ и се дължи на изцяло политически фактори.Бойко Борисов запазва позицията си на най-одобряван партиен лидер, а премиерският му рейтинг (32%) е близък до този в края на двегодишния период от първото му правителство. Неочаквано силно, предвид електоралния потенциал на социалистите, стартира новият лидер на БСП – Корнелия Нинова (18%). С позициите си по вота на българите в чужбина, лидерите на ПФ поляризират силно общественото мнение, а тези на РБ остават с ниска подкрепа.След месеци застой, електоралната картина проявява макар и малки признаци на промени. ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, но БСП бележи лек ръст, както и националистическите формации. РБ започва да губи енергията от участието си във властта и се отмества леко надолу. ДПС е под обичайните си нива за социологически проучвания, но още не е ясно дали избирателите просто се въздържат от изразяване на позиции, или част от тях се преориентират към новата партия ДОСТ. Доверие в правителството и министрите За периода март – юни, правителството губи 2% от рейтинга си (от 20% на 18%), а недоверието нараства от 46% до 48%. Това, макар и малко разместване, е резултат от два паралелни по-дълбоки процеса. От една страна, кабинетът получава подкрепа за редица конкретни политики и действия като – развитието на инфраструктурата, усвояването на еврофондовете, предприетите стъпки за диверсифициране източниците на газ и собствените сондажи в Черно море, справянето с бежанската криза, борбата с контрабандата, по-активно развитие на доболничната помощ чрез увеличаване на направленията за преглед при специалист.Същевременно, правителството фокусира нарастващата критика и неудовлетвореност от изострянето на коалиционните взаимоотношения във връзка със съдебната реформа, изборното законодателство и редица други законопроекти. Високи и нереализирани остават очакванията за провеждането на реални промени, които да гарантират справедливо правосъдие за всички, а начинът, по който беше въведено задължително гласуване и ограничен броят на секциите в чужбина предизвиква откровено недоволство. В най-голяма степен критични към коалиционните взаимоотношения са симпатизантите на АБВ, РБ и ПФ. Този процес обаче започва да обхваща и привържениците на ГЕРБ, чиято критичност към начина, по който се споделя отговорността в кабинета също нараства. Така, за първи път спадът в подкрепата за кабинета идва „отвътре“ и е резултат от чисто политически оценки и очаквания. Доказателство за това, че недоволството е по-скоро „натиск“ от страна на избирателите за по-голямо влияние на техните политически сили е и фактът, че 58% от хората са на мнение, че най-добрият вариант за страната е пълен мандат на правителството, а едва 17% са за бързи предсрочни избори. Конкретни реализирани проекти, предимно в сферата на инфраструктурата, усвояване на еврофондовете и реакция по кризата с бежанците, позволяват на премиера и отделни министри да запазят обществено доверие. Министър-председателят продължава да се ползва с подкрепата на 32% от избирателите и е единственият лидер на партия, който успява да удържи подобни позиции при второ правителство, в сложна парламентарна конфигурация. Оценката за дейността на министрите откроява като най-успешни регионалния министър Лиляна Павлова и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Позитивен тренд регистрират също министрите Вежди Рашидов, Красен Кралев, Ивелина Василева и Даниел Митов, които по-слабо, но устойчиво се ползват с положителен баланс в оценките. Специфична група оформят няколко министри с тежки ресори, натоварени със силни очаквания, разнопосочни интереси и респективно, акумулиращи по-високо обществено недоволство. Сред тези членове на кабинета са финансовият Владислав Горанов, здравният Петър Москов, вътрешният Румяна Бъчварова, икономическия Божидар Лукарски, образователният Меглена Кунева. Останалите около 10-на министри също се ползват с преобладаващо отрицателни оценки, но поради по-слабата им разпознаваемост или специфичност на ресорите, те не привличат силно общественото внимание.Доверие в институциите И през периода март – юни продължава кризата в отношението към всички основни институции в държавата. Доверието в тях е на толкова ниски нива, че от социологико-статистически факт заплашва да се превърне във фактор за институционална неефективност.Парламентът продължава да губи обществено доверие: то спада до своеобразно дъно от 7,5% срещу 59% недоверие. Девалвира не само образът, но и самата функция на народния представител, което от своя страна създава благоприятна среда за разпространение на всевъзможни популистки тези. Макар и по-слабо, от негативната тенденция страда и председателят на НС Цецка Цачева (14% положителни срещу 45% отрицателни оценки). Доверието в главния прокурор Сотир Цацаров спада до 9% и е обвързано с доминиращото в обществото мнение, че правосъдната система не гарантира нито равнопоставеност, нито справедливост.След лекия ръст в доверието към МВР, полицията и министър Бъчварова, отбелязан през пролетта, стрелбата в Слънчев бряг връща нивата към предишните ниски стойности. Това движение в рейтинга показва за пореден път, че в условия на ниско доверие всеки, макар и изолиран инцидент, лесно може да заличи вече натрупани позитиви. Доверие в партийни лидери и електорални нагласи Бойко Борисов остава най-популярният и с най-устойчив рейтинг партиен лидер (32%). Доверието към него, както и подкрепата за конкретни правителствените политики, позволяват ГЕРБ да запази почти без промяна лидерската си позиция в електоралните предпочитания на избирателите (21,9%). Сравнително силно стартира и новият председател на БСП Корнелия Нинова - 18% доверие, а на фона на мнозинството от останалите опозиционни лидери, и с относително ниско недоверие (42%). Промените в партийния връх мобилизират и част от разочарованите доскоро привърженици на социалистите, които за пръв път от предсрочните парламентарни избори през 2014 г. бележат по-съществен ръст в подкрепата – от 10,4% до 12,8%.В резултат от дебатите по Изборния кодекс Патриотичният фронт силно поляризира обществото. Нарастват цялостно негативните настроения към него, но лидерите успяват да сплотят феновете си и да подобрят личните си позиции (Красимир Каракачанов - 18% и Валери Симеонов – 13%). В резултат, коалицията им бележи лек ръст. Готовност да гласуват за тях в началото на юни изразяват 4,9%, като това на практика изравнява позициите на Патриотичния Фронт с тези на Реформаторския блок. Първи признаци за негативен развой е налице при РБ. Вътрешните противоречия в него, липсата на политическа инициатива и на единни позиции по актуални въпроси, ерозират електоралния му ресурс. Марката „Реформаторски блок“ не е достатъчна да задържи избирателите и за три месеца той губи около процент от тях. Към момента може да разчита на 5% подкрепа. Аналогично, всички лидери на РБ са с ниско доверие, което също не позволява на блока да получи по-силен тласък: Меглена Кунева с 10%, Радан Кънев – 9%, Николай Ненчев – 8%, Божидар Лукарски – 6%. Георги Първанов (20%) и Татяна Дончева (21%) от месеци запазват относително високо доверие, което би им помогнало за добро мажоритарно представяне, но за момента не прераства в по-силна партийна електорална подкрепа. Потенциалният вот за АБВ остава в рамките на 3,5%, а за Движение 21 се увеличава леко до 2,6%. Вотът за ДПС също търпи, макар и слаба, динамика. За последните три месеца той намалява от 4,9% до 4,5%. Стойността е по-ниска от обичайно регистрираното в социологическите проучвания през последните години. Тя се дължи обаче по-скоро на разколебаване на потенциалните избиратели, на отказ да направят избор, отколкото на преминаване към конкурентна партия. Може да се каже, че избирателите на ДПС са в процес на „изчакване“. Следващите месеци ще покажат как ще се развият техните нагласи. Двамата знакови за привържениците на Движението фигури получават ниско одобрение: Ахмед Доган - 5% и Лютви Местан – 3,8%. Информацията е на БГНЕС.

Шайката на Костов и синьото клиентелистко гнездо

  Соколов и Гоцев хем законотворци при Живков, хем при демокрацията Госпожа Ева се подвизава като заместник партиен секретар на ВУЗ     На 29 декември 1994 г. Националният координационен съвет на СДС избира Иван Костов за лидер на СДС на мястото на катастрофално загубилия парламентарните избори Филип Димитров. Вече описах достатъчно подробно в предишни публикации този казус в политическата биография на десния Голем. Но злодеянията на съсипателя Костов срещу България и българите нямаше да бъдат и наполовина, ако той не беше подпомаган през годините от своята вярна и също като него петимна да злодейства шайка. Нека направим един полет над синьото клиентелистко гнездо, което донесе неизброими нещастия на отечеството през последните две десетилетия. На същото заседание на НКС на СДС се открива и процедура за избор на главен секретар. Издигнати са кандидатурите на Христо Бисеров, Симеон Гошев, Явор Попов и Димитър Кантарджиев. Възприема се явно писмено гласуване, след което с 11 гласа „за” за главен секретар е избран Христо Бисеров. Празна автобиография Вижте официалната автобиография на Христо Бисеров, която той представя след избирането си за главен секретар на СДС. Открих я в архива на СДС. Нима не ви прилича на източна миниатюра – две-три безсмислени драсканици и празно пространство между тях. Повечето, да не кажа почти всички, от седесарските висши политици от първата и втората вълна са с такива биографии – неестествено съкратени, с празни полета във времето, нищо не казващи на избирателя или симпатизанта. Писани сякаш с единствената цел да скрият, не да покажат и да информират. За първи път името на Христо Бисеров се появява в протоколите на Националния координационен съвет на СДС на 26 август 1991 г. На това заседание той докладва за проведената в Пловдив извънредна национална конференция на Зелената партия, на която е избран за председател. На парламентарните избори 1991 г. Христо Бисеров е втори в листата в Хасковския избирателен район – след Филип Димитров. Вижте имуществената декларация, която Христо Бисеров е попълнил през 1993 г. като член на НКС на СДС. Сравнете данните за притежаваното от него имущество тогава с това, което сега знаем по въпроса. Дори само като публична информация, не говоря за информация в папките на прокуратурата и следствието. Кариера На 3 декември 1991 г. е предвидено Христо Бисеров да бъде избран за председател на Комисията по етика на СДС. Кариерата на Бисеров се развива бързо, мощно подкрепяна от Филип Димитров. На 9 януари 1992 г. заедно с Георги Марков и Михаил Неделчев той е определен да участва в брифинга същия ден във връзка с президентската кампания, който се провежда след дискусията на тема „Национална сигурност и външна политика”. Винаги съм се учудвал на хората, които са вземали решения да промотират този човек. Да приемем, че тогава не е имало инструментариум да се засече неговата неизтребима склонност към специфичните начини за „печелене” на пари. Но пълната неспособност на Христо Бисеров да каже две смислени изречения винаги е избивала като въшка на чело. Да промотираш този човек за публични, свързани с говорене мероприятия си е сериозен риск. Бисеров е вторият човек в СДС, главен секретар и председател на комисията по национална сигурност. Всички го величаят като „сив кардинал”, като особено вещ в деликатните и сложни комбинации, особено по време на избори. Самопредлагане На 14 юли 1992 г. Христо Бисеров е определен от НКС на СДС, заедно с Едвин Сугарев, Георги Марков и Аспарух Панов, да подготви Политическата декларация на НКС на СДС за отношението към обявената война от страна на КТ „Подкрепа” към правителството на СДС. Декларацията е подготвена и приета на същото заседание. Христо Бисеров определено се специализира по темата „Национална сигурност”, за да достигне през 1997 г. до председател на ресорната комисия в НС. С решение на КЕП (Консервативна екологична партия), подписано от самия Бисеров като неин председател, е издигната кандидатурата на Бисеров за главен секретар на СДС. При това в онези ранни години Бисеров е много близък и с Едвин Сугарев. Ето, виждате факсимиле от решението и на Национално движение „Екогласност”, подписано от Едвин Сугарев, с което в края на 1994 г. е издигнат Иван Костов за председател, Васил Гоцев за зам.-председател и Христо Бисеров за главен секретар. И двамата здрава номенклатура Един от най-близките и доверени хора на Иван Костов в средата на 90-те години на миналия век, а и след това, беше Йордан Соколов – днес вече покойник. Йордан Соколов завършва право, а от 1956 до 1958 г. е секретар в Държавния арбитраж. През същата година става адвокат и цели седем мандата е член на Адвокатския съвет. Йордан Соколов е бил част от сътрудническия апарат на ЦК на ДКМС – факт, който той самият огласи преди време: „Бил съм сътрудник на обществени начала на отдел „Лични писма” към ЦК на ДКМС” (в-к „Пари”, 1 ноември 1998 г.). Съпругата на Йордан Соколов ­ Ева Соколова, също не е била безразлична към БКП и присъдружните є организации. В архива на РК на БКП район „Христо Ботев” открих кадрова справка за Ева Соколова. Ето какво пише там: КАДРОВА СПРАВКА на к.х.н. инж. Ева Илиева Соколова – доцент към катедра „Физикохимия” при ВХТИ – София Родена е на 9.9.1933 година в гр. Благоевград. Произхожда от семейство на служещи. Баща є Илия Христов Димитров е безпартиен, работил е като техник-земемер и в момента е пенсионер. Майка є Катя Илиева Димитрова е безпартийна, работила е като началник УМО в Държавната политехника, а по-късно във ВИСИ и в момента е пенсионерка. Има една сестра, Мария Илиева Димитрова –Ванкова, безпартийна и работи като ст.н.с. в Медицинска академия. Др. Соколова е омъжена и има две деца. Съпругът є, Йордан Илиев Соколов е безпартиен и работи като адвокат в I юридическа консултация – София…През 1959 година е постъпила на работа като асистент във ВХТИ-София, където продължава да работи и в момента като доцент. През 1973 година е защитила кандидатска дисертация в СССР, където є е присъдена научната степен„Кандидат на химическите науки”. Др. Соколова взема активно участие в обществено-политическия живот на института. Като ученичка и студентка е членувала в ДКМС, като е избирана за член на ДБ и на ВК на ДКМС. От 1965 година е член на БКП. От 1970 г. до 1976 г. е била партиен групов отговорник на катедрата. От 1976 година до 1978 година е била член на ПБ, зам.-секретар на 466-а ППО при института… София, 16 май 1983 годинаСекретар: /п/ Й. Косева” (Протоколи от заседания на Бюрото на РК на БКП район „Христо Ботев” и материали към тях, 22 април-18 май 1983 г., ДА-София, ф. 4289, оп. 2, а.е. 13, л. 192-193). Връзки с ДС Иначе и двамата се правеха в най-ново време на крайни антикомунисти. Както впрочем и почти всички седесарски висши гаулайтери. През 80-те години на миналия век Йордан Соколов е бил и съветник в Съвета по законодателството към Държавния съвет! Тази информация и документи за нея досега не се е появявала в нито една негова биография или медийна публикация. Ето, виждате документ от архива на Държавния съвет, който доказва това. След падането на комунистическата диктатура Йордан Соколов се насочва към т.нар. опозиция в лицето на СДС. През 1990 г.става член на Федерацията на клубовете за демокрация; член на Централната избирателна комисия за 7-о Велико народно събрание и председател на адвокатския Клуб за демокрация. Започва да сътрудничи на Централния избирателен клуб на СДС. В периода 1990-1991 г. е и юридически съветник на президента Ж. Желев. След избора на Филип Димитров за председател на Националния координационен съвет на СДС на 11 декември 1990 г. около него се оформя плътна кохорта от адвокати. Един от тях е Йордан Соколов. През 1991 г. подкрепя групата на 39-те и е поставен на избираемо място в кандидат-депутатските листи. Става депутат в 36-ото народно събрание, избран с листата на СДС. На заседанието на НКС на СДС на 29 юли 1991 г. Йордан Соколов е избран да бъде предложението на СДС на консултациите при президента Ж. Желев за председател на Централната избирателна комисия за предстоящите парламентарни избори. Още щом поема МВР като министър на вътрешните работи през есента на 1991 г., Йордан Соколов издига кадровия служител на Държавна сигурност Иван Търнев за началник на Управление „Кадри” на МВР. Преназначава и съпругата му в „Картотека и архив”. Когато се заговореше за Иван Търнев в присъствието на Соколов, той ставаше необичайно нервен и избухлив. Знам ли, може би има някаква тайна, която някой ден ще научим за техните взаимотношения преди 10 ноември 1989 г. Протекция от ген. Палин Васил Гоцев е другият съветник в Съвета по законодателството на Държавния съвет, който бързо се преориентира след 10 ноември 1989 г. и чевръсто заема влиятелна позиция в СДС. Васил Гоцев е роден на 21 юли 1929 г. в София. Завършва право в СУ „Климент Охридски” през 1951 г. Работи като адвокат в Перник и София в периода 1953-1986 г. Васил Гоцев е бил и член на Арбитражния съд при външнотърговската палата –София, както и арбитър в листата на международния арбитраж на корабовладелците в Хамбург от 1976 г., както е написано в биографичната му справка, която ген.-полк. Велко Палин, зав. отдел „Военно-административен” на ЦК на БКП, получава, когато трябва да разреши негово участие през 1983 г. на семинар в Париж. От 1986 г. е доцент по гражданско право. Това, което няма да прочетете в нито една биография на Васил Гоцев, е че той е бил един от най-приближените съветници на Ярослав Радев, който е дългогодишен шеф на Законодателната комисия в Народното събрание, зам.-председател на Държавния съвет и председател на Съвета по законодателството при Държавния съвет. Гоцев е бил адвокат в АБРЧ (адвокатско бюро за работа с чужденци и в чужбина). Нееднократно е бил командирован от Централния съвет на адвокатурата на различни форуми и семинари в чужбина, но само с разрешението на ген. Палин. Помагало за "Възродителния процес" През лятото на 1989 г. на бюрото на Йордан Йотов и Тодор Живков се появява „Информация за някои имуществени и други въпроси във връзка със заминаващи български граждани в чужбина”. Документът е по поръчка на тогавашния вътрешен министър и основната част в него е „Справка по някои въпроси във връзка с възможни имуществени претенции на българските граждани, заминали за Турция”, написана от Васил Гоцев. В него се описват всички възможни приоми и юридически хватки, с които тоталитарният режим би могъл да се справи с възможни претенции на преименуваните български турци в България. Забележете, че половин година по-късно, в началото на 1990 г., същият експерт Васил Гоцев, когото ползват Георги Танев, Йордан Йотов и Тодор Живков, вече е един от експертите на СДС на Кръглата маса. Трудно е да се каже прецизно как точно се е озовал там. Известна светлина може да хвърли обстоятелството, че заедно с него там се озовава и Снежана Ботушарова, за която вече писах обстойно. Преди 10 ноември 1989 г. Снежана Ботушарова освен партиен секретар на ППО в Юридическия факултет на СУ, от време на време е била викана и като експерт в Съвета по законодателството към Държавния съвет, откъдето явно са се познавали добре с Васил Гоцев. Откриваме нейното име и изказвания в стенограмите от заседанията на Съвета по законодателството. През 1990-1991 г. Васил Гоцев става и юридически консултант на агенцията за чуждестранна помощ: „Но забатачва агенцията с един нескопосано изработен типов договор…” (Тамбуев, Г., „Особено мнение”, изд. Труд, С., 2004 г., стр. 218). Наглост Васил Гоцев безсрамно ще говори за декомунизация на международния семинар по декомунизация, проведен в София на 7-8 ноември 1992 г.: „Когато строим една държава, която е съвършено нова, защото декомунизация с бивши комунисти не става, декомунизация с бивши агенти на Държавна сигурност не става, декомунизация не става по начина, по който ни беше препоръчан от г-н Авдеев (посланика на Русия по това време­ бел.ред.), защото ние не желаем перестройката, към която той ни насочва, ние желаем радикална смяна на системата.” (Международен семинар по декомунизация, София, 7-8 ноември 1992 г., издание на фондация „Свободна и демократична България”, С. 1992 г., стр. 90). Ето това е неприемливото ­ привидно правилни тези, изказани от Васил Гоцев, автоматично губят всякакъв смисъл и имат контрапродуктивен ефект. Не може да си търчал като обслужващ персонал на мракобесника Ярослав Радев и само три години по-късно да се опитваш да декомунизираш! Това е нечувана наглост, на която само седесарските наглеци са способни. От депутатската банка в КС От 1991 г. Васил Гоцев е депутат от СДС в 36-ото, 37­ ото и 38-ото НС, както и заместник-председател на НКС на СДС и член на НИС. Член на Демократическата партия в СДС. През 1992-1997 г. е член на българската делегация в ПАСЕ, а през 1996-1997 г. ­ заместник-председател на политическата група на Европейската народна партия към съвета на Европа. В правителството на Иван Костов Васил Гоцев е министър на правосъдието в периода 1997-1999 г. При големия ремонт на това правителство Васил Гоцев е освободен от поста и се връща в парламента като депутат от СДС. Десетина месеца по-късно е предложен за конституционен съдия от квотата на СДС и на 4 октомври 2000 г. Народното събрание го избира за член на Конституционния съд. Толкоз за днес. Следващата събота ще продължа с портретите на останалите от шайката на Костича. Повярвайте ми, и там няма да останете „разочаровани” във висините, които може да достигне човешката мерзост и падение. Зеещи висини!  

Движението през граничните пунктове между България и Турция е нормализирано

Засилени са мерките за сигурност по българо-турската граница. Това съобщи министърът на отбраната Николай Ненчев в Елхово. На граничните пунктове се извършват и допълнителни проверки. Към момента от Министерството на отбраната не разполагат с оперативна или разузнавателна информация, която да показва засилен бежански натиск и са взети единствено превантивни мерки. В охраната на границата от тази сутрин са включени 230 военнослужещи и техника. Отворени са Контролно-пропускателните пунктове между Турция и България. Това съобщи пред „Хоризонт“ говорителят на „Гранична полиция“ - Лора Любенова: Към момента на ГКПП „Капитан Андреево – Капъкуле“ турските гранични власти възстановиха пропускането и на леки автомобили към България. През пункта преминават всички видове превозни средства. Възстановено е и движението и на граничните пунктове „Лесово“ и „Малко Търново“ в двете посоки за всички видове превозни средства. Няма данни за опашки. На „Малко Търново“ и „Лесово“ колегите съобщават, че трафикът е слаб. На „Капитан Андреево“ трафикът от товарни автомобили е интензивен към България, както и от леки автомобили, в които пътуват турски граждани, работещи в Западна Европа, които се връщат за годишния си отпуск. Спокойна е ситуацията на ГКПП "Лесово". Изключително слаб е трафикът към пункта, движение през него няма, съобщи кореспондентът на БНР. От българска страна са в готовност да обработват и пропускат, както тежкотоварни, така и леки автомобили. От турска страна няма официална информация за затваряне на митническия пункт. Пред пункта от тази нощ стоят 14 молдовски автомобила, пълни с туристи, тръгнали към Истанбул на почивка. От турска страна за три часа в България влязоха няколко ТИР-а, между които и български. Не се наблюдава засилено полицейско присъствие. На турския граничен пункт "Капъкуле" трафикът към България е засилен. Липсва официална информация дали решението за пропускане на автомобилите към България е по заповед на турските власти. Няма яснота докога ще продължи този режим и дали отново границата ще бъде затворена. На граничния пункт "Капитан Андреево" няма образувани колони от превозни средства. По-рано за хаос там разказаха пътници, които се бяха свързанли с кореспондентския пункт на БНР в Хасково. Те са сигнализирали, че часове се налагало да чакат да бъдат пропуснати на наша територия, но от турските гранични власти не давали никакви обяснения, кога ще бъде освободено движението. Според нашите сънародници, чакащи на границата, е имало колони от леки автомобили на турска територия. Те съобщиха поне за 30 автобуса с пътници и десетки тежкотоварни автомобили.През граничния пункт „Капитан Андреево“ към Турция, може да се преминава с всякакви превозни средства. На "зелената граница" има засилена охрана и допълнителни постове.Няма струпване на леки и товарни автомобили на граничен пункт Русе – Гюргево, от където превозни средства влизат в страната ни, за да продължат към Турция. Във връзка със ситуацията на граничните пунктове с Турция, при пункта Русе - Гюргево няма наложени извънредни мерки. Няма чакащи автомобили на граничния пункт при Малко Търново. Обстановката е спокойна. От българска страна пунктът е отворен, като в ранните часове на деня, само 2-3 леки автомобила са били на КПП „Малко Търново“, но след като са получили информация за обстановката в южната ни съседка, са се върнали обратно. От неофициални източници от „Гранична полиция“ „Хоризонт“ научим, че няколко автомобила са продължили пътя си. Те са били пропуснати и от граничния пункт на турска територия. Но близо 800 метра след границата, са били спрени от турската полиция и не са могли да продължат. От граничната служба съветват, в момента да не се предприемат пътувания към южната ни съседка. Повечето автобусни фирми, превозващи пътници от България за Турция, са отменили пътуванията си за днес. Хората могат да получат обратно парите за купените от тях билети. От фирмите казаха, че минимум до два дни, автобуси няма да извършват превози до Турция. Пътниците на една от фирмите, са били разменени с пътниците, тръгнали от Турция за България на границата и по този начин желанията на клиентите са били удовлетворени. Едните са стигнали до България, а другите до Турция. Други превозвачи обаче продължават да изпълняват курсовете до и от Турция. Пред "Хоризонт" Георги Атанасов - мениджър вътрешни и международни  линии в голяма автобусна компания, посочи , че последният автобус на фирмата е пристигнал снощи от Турция и че няма проблем с преминаването на границата : Към момента това, което наблюдаваме е, че автобусите се пропускат през граничните пунктове и няма проблем с преминаването. По-бавно, но преминават. Вечерта автобусът трябва да тръгне в 22 часа. От Варна и Бургас продължават надолу. Наблюдаваме ситуацията и преценяваме в момента. Няма никой, който да може да каже дали ще стане или не. Това, което дават от Истанбул в момента е, че обстановката е нормална, всичко работи - заведения, магазини. Не би трябвало да има проблем. Хората излизат на работа. Всяка фирма експлоатира автобусите по различен начин и определя дали ще има курс или не.От Софийската ж.п. гара казаха, че влакът от София за Истанбул  в 19.15 ще пътува и няма да бъде отменян

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Спад на долара и на световните борси при нарастваща несигурност преди президентските избори в САЩ

През последните дни на търговия има нарастване на напрежението на световните капиталови пазари след подновена несигурност относно изхода на президентските избори в САЩ след седмица (на 8-и ноември). Само до преди няколко дни инвеститорите изглеждаха уверени в победата на Хилари Клинтън и това се тълкуваше от тях като запазване на настоящото статукво във водещата световна икономика. Подновеното от ФБР разследване около частния имейл сървър на Клинтън обаче доведе до подновяване на несигурността относно изхода на предстоящата битка за Белия дом на фона на последни проучвания на общественото мнение, които показват, че надпреварата ще бъде много оспорвана. Според проучване на ABC News/Washington Post републиканският кандидат Доналд Тръмп вече води с един процент спрямо Хилари Клинтън в нагласите на американците (с 46% спрямо 45%), докато проучване на Los Angeles Times дава преднина на Тръмп от 2 пункта. Проучване на NBC News/Survey Monkey все още дава преднина на Клинтън от 47% спрямо 41% за Тръмп, докато проучване на Real Clear Politics показва, че кандидатът на демократите води с 47,5% спрямо 45,3% за магната, който е представител на Републиканската партия. Подновената вероятност Доналд Тръмп да поеме управлението на САЩ се отразяват негативно на инвеститорската настройка в глобален план с оглед на опасения, че той може да провежда доста по-неясна обща политика и непостоянна политика относно търговските преговори. Това води до ликвидиране на част от "дългите" доларови позиции, отворени преди време с оглед на убедителната тогава преднина на Клинтън в проучванията на общественото мнение, както и до бягство към двете основни "валути-убежища" в лицето на японската йена и швейцарския франк и до спад на пазарите на акции. Щатската валута се понижава с 0,6% към 10-дневно дъно от 103,48 йени и с 0,45% към 4-седмично дъно от 0,9695 франка. В същото време еврото поскъпва с 0,35% към триседмичен връх от 1,1099 долара, но и то губи позиции спрямо двете основни "валути-убежища", съответно към двудневно дъно от 114,70 йени и към 5-седмично дъно от 1,0754 франка. Вероятността Доналд Тръмп да бъде следващият президент на САЩ се отразява най-негативно на мексиканското песо, с оглед на заплахи, че той ще издигне стена на границата с Мексико, за да спре притока на емигранти. Днес щатският долар поскъпва към 4-седмичен връх от 19,33 песо, след като само до преди десетина дни, мексиканското песо успя да поскъпне към 18,45 нивото в резултат на убедителната преднина на Хилари Клинтън в президентската надпревара. Подновената несигурност относно изхода на предстоящите избори се отразява негативно и на световните фондови пазари. Снощи пазарът на акции на "Уолстрийт" приключи на червена територия, като основните фондови индекси се понижиха към 4-месечни дъна. Индексът DJIA падна с 0,58%, S&P500 – с 0,68%, а технологичният индекс Nasdaq – с 0,69%. Според някои анализатори, ако Доналд Тръмп стане следващият президент, това може да провокира незабавен трус на борсите и спад на американските основни индекси с до 10 на сто. Азиатските пазари на акции също реагират негативно на новите проучвания преди президентската надпревара в САЩ, като японският индекс Nikkei падна с цели 1,76% до двуседмично дъно, повлиян допълнително негативно от поскъпващата йена. Китайският индекс Shanghai Composite се понижи с 0,63%, индексът Hang Seng – с 1,45%, южнокорейският Kospi – с 1,42% и австралийският ASX200 – с 1,16% до 7-седмично дъно. Европейските борси последваха спада на останалите пазари на акции и също се окъпаха в червено в началото на днешната търговия. Общият индекс Stoxx Europe 600 се понижава с 0,67%, немският DAX - с 0,83%, френският CAC40 – с 0,71%, британският FTSE100 – с 0,41% и италианският MIB – с 0,9%. Новините, че в някои от последните проучвания Тръмп води с 1 до 2 пункта пред Клинтън, провокират и бягство на инвеститорите към немски и американски държавни облигации, които също се ползват със статута на "убежище" при наличието на сериозно напрежение на световните капиталови пазари. Това води до понижение на доходността на 10-годишните дългови книжа на Германия с 5 базисни пункта към 0,13% и на аналогичните облигации на САЩ – с 16 пункта към 1,804%.

"Алфа Рисърч": Избирателната активност е около 48% към 18.30 часа

Запазва се тенденцията за  висока избирателна активност на втория тур на президентските избори. Геновева Петрова от социологическата агенция "Алфа Рисърч".  Данните, с които разполагаме са актуални към 18.30 часа и според тях, 48 процента от избирателите са упражнили правото си на вот. Това е активността, точно с около 4 на сто по-ниска от активността, която сме измерили към същия час през миналата седмица, и с около 3 на сто по-висока от балотажа, който се проведе през 2011-та година. Тоест тенденцията към по-висока активност в сравнение с последните президентски избори, по-ниска в сравнение с първия тур, се запазва. Избирателната активност към 16.30 часа е около 42 на сто, което е съпоставимо с активността на първия тур към същия час. Това заяви пред "Хоризонт" социологът Боряна Димитрова от "Алфа рисърч":Много е вероятно да приключим изборния ден с няколко пункта по-ниска избирателна активност, отколкото първия тур, но във всички случаи достатъчно висока, така че бъдещият президент да има една висока обществена легитимност. В последните часове нашите анкетьори съобщават вече за една намаляваща интензивност. По-малко хора отиват към урните. Това в някаква степен засяга по-силно Североизточна България, където има в момента доста бурни ветрове. В редица секции няма ток. Над 32 процента избирателна активност към 14.00 часа отчетоха от социологическата агенция "Алфа Рисърч" - партньор на БНР за днешния балотаж.  Социологът Геновева Петрова: Към 14 часа, по наши данни, избирателната активност на равнище цялата страна е 32,2 процента, равнище, което е съизмеримо с активността, която сме имали към същия час на първия тур миналата седмица и с около три процента над активността в балотажа през 2011 година. По-висока е активността и спрямо предишните президентски избори преди 5 години. По-рано Боряна Димитрова, директор на Агенцията, заяви: По последни данни, към 11.45 часа избирателната активност е почти същата като на първи тур. 21,6 сме отчели тогава по същото това време. В момента вероятно ще бъде около 21,5, тоест ще се движи в границите на активността, която е била на първи тур и която беше твърде висока. За целия ден около 3,9 милиона души отидоха до урните. Можем да очакваме известно намаление в обедните часове, но във всички случаи избирателната активност, първо, остава висока, и второ, в сравнение с втори тур на президентските избори през 2011 година, имаме също отбелязан ръст към този час - с около 2%.

Софийският младежки жаргон

 Всеки знае, че има такъв жаргон, който се използува при общуване  от ученици, студенти, спортисти, войници и други млади хора, но неговия характер, конкретните му и реални очертания, задачите, които той изпълнява, трудно може да се посочи. Това е така, защото създаването на младежкия жаргон /или слянг/ е един спонтанен процес, който зависи от характера на живот и дейност в младежките колективи. Общите интереси, които свързват трайно младежите в училищата, университетите, казармата, на работните места в предприятията, слагат отпечатък върху техния начин на мислене, оформят едно общо отношение и поведение спрямо всичко, което ги заобикаля, а това се отразява по своеобразен начин и в речта им. Създаването на младежки жаргон не е само социален проблем, той е и психологически. Младият човек е емоционална личност. За него са характерни възбудата, честите и необуздани реакции, острите интонации и говорене на висок глас, бързите оценки към нещата и явленията, които го засягат, стремеж към самостоятелност. Младият човек обича да оригиналничи, да бъде център на внимание, да се похвали, да прояви презрението си към обикновеното и делничното. Важно е да направи впечатление, да демонстрира пред другарите си пренебрежение към установените норми. Всички тези неща можем да обясним с особеностите на младежката психика. Тя е основа да се търсят ярки и нови, образни и емоционални езикови средства, с помощта на които да се общува бързо, лесно, еднозначно и ефектно в определени случаи. На учителката младежът съобщава, че баща му е служител, в къщи той с любов се обръща към баща си с татко, а  на  улицата сред другарите си той предпочита да го нарече стария, вехтия, дъртия и по-рядко днес морук, без да знае, че тази дума означава буквално „човек, който подлежи на ограбване“. На въпроса съществува ли софийски жаргон, трябва да отговорим утвърдително. Едновременно с това обаче трябва да добавим, че жаргонът е условен „език“, своеобразен езиковСПОРТ, израз на желание да се обнови и освежи речта. Езиковото обособяване при жаргона се извършва с ограничени езикови средства. Да се води разговор на жаргон достатъчно продължителен, без да се прибягва до помощта на обикновените, общонародните разговорни думи и форми, е невъзможно. Речникът на жаргона обхваща над стотина думи и изрази, които образуват неговото основно ядро. Тези думи и изрази изразяват мисли и чувства на младия човек към определени явления, които пряко го засягат, названия на предмети и лица, характерни за средата, в която живее, работи и учи. За всичко останало жаргонът използува езиковите възможности, които предлага общонародният език. Жаргонът няма и своя граматика, а използува граматичните категории на книжовния език или на диалектите около София. Така например жаргонните форми за бъдеще време се образуват с диалектната частица че /че одим/, а при членуването на имената се предпочита членът -о /градо, брато, крако вм. градът, братът, кракът/. Трудно е да се направи точна и пълна характеристика на жаргонната лексика, защото съставът й се мени в различните си части много бързо. Това е и една от характерните й особености. Думите, които можем да посочим като жаргонни, не са много, но словопроизводството в духа на жаргона е голямо и разнообразно. В това словопроизводство се проявява младежката оригиналност и езиково творчество, то създава и големия брой синоними за едно и също понятие. За понятието „хубав“ например в софийския жаргон има около 25-30  названия: адски,готин, бесен, вкусен, пекан, диско, пънк, страхотен, страшотен, шекерен, без геле, бижу, абсолютен, джиджан, тип-топ, файн, файнски, ценен, шикозен, ювелирен, зверски и др.; за „глупав, прост човек“ названията са над 90. Това разнообразие от синоними за едно и също понятие ни показва кои въпроси занимават най-много съзнанието на младия човек. Синонимите обикновено са равнозначни, те се покриват по значение и се употребяват въз основа на субективно предпочитание. Чисто индивидуалното словотворчество обаче не се задържа, ако не се санкционира от бързото му и прилепчиво усвояване. Иначе жаргонът не би имал строен характер, би се превърнал в хаос от бързото индивидуално обновяване. В жаргона печели право на употреба оная дума, която е „по-умна“, която най-пълно характеризира явлението, но от определен ъгъл на виждане, която достига най-добре целта. Ако създаденото преносно значение е сполучливо, смело, остроумно и изразително, младежката среда го възприема като готов езиков образ и го налага бързо. В противен случай то си остава само с единствената си ситуативна и индивидуална употреба. Такъв е случаят с думата „пищов“ /подготвен лист за преписване/, която днес е обща за всички ученици и студенти, наред с по-новата „чаршаф“. След време жаргонната дума може да загуби експресивността си, да се „изтърка“, автоматизира и възприеме от по-широк кръг. Например зубря, кълва, бачкам, скица, свивам се употребява и от възрастни. Тогава младежкото въображение създава нови и по-свежи метафори: квадро, мравуняк, спивка, терен, хава, шуби-дуби /забава/, клек-бар /тоалетна/, стинки, мъни /пари/, запотрожка, декареве /лека кола/, стрелям /преписвам/, голяма терца /симпатичен човек/, стойкаджия, Стойка Миланова /горделив човек/, филтър /цигара/, тестно /шега/, нередовен съм /нервиран съм/ и др. Първите сведения за софийския жаргон се появяват след Първата световна война. Тогава той се нарича тарикатски говор и се разпространява сред учениците в Ючбунар. Правело е впечатление на околните употребата в речта на младежите на странни и неразбрани думи като мангизи, гадже, кибича, кибик, мармелад /гъста кал/, ливада /глупак/ и др., които са били заети от тайния апашки език. Създаването на тарикатския език тогава е било обусловено от социалното разслоение и обществената обстановка. София след войната израства като голям град, с многобройна учаща се младеж, пръсната из раздалечените градски квартали. Една част от младежите с будна прогресивна мисъл поема пътя на борбата срещу социалните неправди в капиталистическото общество, а друга запълва свободното си време с лентяйство, развлечения и дребни удоволствия. На улицата, в кината, при спортните състезания учащата се младеж влиза в досег с професионалните крадци и лумпени от низините и периферията на големия град. Чрез този контакт с безпризорната младеж тайният език на крадците /апашите/ прониква сред и в учениците и работническата младеж. Думи като авер, ченге, афиф, цаним, морук, саркаф, мангизи и др. влизат в ученическата реч и бързо се усвояват и разпространяват. Така аргото на крадците излиза от тясната си сфера на професионалната употреба, загубва своя таен, конспиративен характер и се разтваря в речта на част от софийската младеж. Тази еволюция на аргото спомага то да се превърне в словообразователна база за просторечието и жаргона. От 430-те думи в Апашко-български речник за Балканите /София, 1930 г./ половината, над 200, се срещат и в тогавашния софийски ученически говор. По-късно тази лексика престава да бъде характерна само за учащата се младеж в София, разпространява се от тук в и провинцията и става общомладежка. Особеностите на софийския ученически жаргон привличат вниманието и той започва да се изучава и описва. П. Войников публикува в сп. „Родна реч“ „Тарикатско-български речник“, който радостно бива посрещнат от известния български езиковед проф. Ст. Младенов. В статията си „Тарикатският език на българските ученици“ той изтъква, че „този говор заслужава най-голямо внимание от страна на езиковедите, защото в него се проявяват много от най-интересните закони на езиковия живот“. Ст. Попвасилев по същото време се обръща в сп. „Български преглед“ към учениците и младежите да му изпращат думи от този говор, с цел да събере нов материал за него. През 1940 г. Ст. Младенов систематизира данните за този говор, разгледа неговия произход и характер. Пълно този говор, по материали, събирани през 30-те години, бе проучен от проф. Ст. Стойков в монографията му „Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“, публикувана в 1946 г. Както се вижда от кратката справка, първите изследвачи на този говор са го наричали отначало  тарикатски, а по-сетне ученически говор. Непосредствено след Девети септември жаргонът се разпространи сред младежите поради особеното политическо положение в страната, което предразполагаше една група младежи към активното му усвояване. Тогава жаргонът беше действително езикова зараза, обхванала една прослойка – т.нар.зози и суинги. Децата на дребната и едрата буржоазия от бившите върхове на експлоататореката класа, лишени от икономическите си привилегии, имаха особен стил на поведение и мода. Липсваше им жаргон, за да могат политическите им възгледи, отричащи социалистическите добродетели, да бъдат изразени и подчертани и от особен език. Жаргонът от средство за забава стана средство за класова и социално-политическа диференциация. Вестник „Стършел“ чрез речта на сполучливо създадените сатирични образи на Джони Лекето и Пуфи популяризира широко достиженията на софийския тарикатски говор, така че много младежи усвоиха този говор и по подражание. Тогава започна и обществената борба срещу жаргона. Въпреки енергичната намеса на училището и младежките организации употребата на жаргонните думи не престана. И по-късно, пък и до днес, учениците и студентите си остават пак главни носители на жаргона, макар че той се усвоява и от работническата, и от селската младеж. Да се твърди днес, че жаргонът е език само на хулигани, както някога, е неправилно. Необходимо е да имаме по-друг подход към това сложно езиково явление, пораждано от трайни и обективни условия, които накратко посочихме в началото. Освен това в жаргона са на-станали важни смислови, функционални и стилистически изменения, които оказват влияние върху развитието, състава и структурата на всекидневната неофициална младежка реч в големия град. Очевидно е, че при създаването и употребата на жаргонните думи младежите се ръководят от желанието речта им да бъде ярка, духовита, да привлича вниманието. По начина, по който се създават думите с преносно значение, основна група в жаргона, той се сближава с разговорната реч и поетичния език. Разбира се, нюансите и стилистичният ефект са от по-друг характер-по-силно е подчертано в тях младежкото настроение и дързост, понякога ограничени и едностранчиви, понякога нихилистични и вулгарни. Много често сполучливо намереният езиков израз на това настроение разсмива и се приема и от възрастните. Ето някои от тези на-звания на софийскиЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В жаргони: коневръз /парапета пред Софийския университет/, Дарданелите /кръстовище на бул. Прага/, Рио Драгалеро /Драгалевци/, Дом на покойника /ресторант „Чайка“/, Разширените вени /сладкарница „Стадион“ на бул. ‘Толбухин“/… В езиковите гимназии учениците употребяват изрази като ай си хо /хайде да си ходим/, клас на частния /час на класния/, цар освободител /звънец за междучасие/, чао до скиф, аква нуда /гола вода/ и др. Интересна и занимамлива е преосмислената употреба от войници на названия на филми: 713 търси летище /пиян войник в града/, фатална грешка /месо в чинията на войник/, къде си, Ахмед? /вечерна проверка/. По-голямата част от младежите употребяват жаргонните думи епизодично, като не особено необходима добавка за речта. Те схващат тяхната условност. След завършване на образованието си такива младежи бързо изхвърлят от речта си жаргонните думи. Стремежът към жаргонно изказване е особено силен у младежи със съзнание на тарикати и хулигани. Липсата на културни интереси, бягството от работа и училище прави за тях жаргона единствен и удобен начин за изказване. В речта на такива младежи ще чуем: копеле, къде пееш /разбирай къде работиш/; адски готини дънки и пътъци; не с бач, а с лаф да коснеш кинти. Във вулгарните подвиквания от рода на що се белиш, чупка, не ми пука, оди стрижи калинки, метла, оди джвакай баластра, оди се подстригвай се изразява грубост, нихилизъм и подигравателно отношение към хората. Такива младежи папагалски повтарят всяка нова и модна думичка. Затова и въпросът за жаргона не е само езиков въпрос, а и морален, тъй като чисто езиковите въпроси тясно се свързват с обществените. Това е една двустранна зависимост, която трябва да се има пред вид, когато се говори за жаргона. Жаргонът, разглеждан от позициите на книжовния език, се окачествява най-често като отрицателно явление, което пречи на неукрепналия млад човек да изработи своя хубава, правилна и културна реч, да почувствува колко богат и разнообразен може да бъде родния език.

Радев знае кога, как и пред кого да реагира

 "Надявам се, че генералът няма да цитира Левски като Плевнелиев, а ще го гледа в очите" - Според вас, акад. Марков, ще настъпят ли промени в България с встъпването на ген. Румен Радев на поста президент? - Забелязвам, и то както в случая с ген. Радев, така и с Тръмп, че т.нар. професионални политици се сърдят. Много им се сърдят, защото смятат, че те не са професионалисти. Друг е въпросът, че у нас политиците не си изкарват хляба само от политиката, работят по съвместителство, не им стигат заплатите. Според мен, не бива да се подценява ген. Радев, защото един генерал Де Гол също  не е дошъл от политиката, а е дошъл от армията, но за съжаление днес Франция не може да има такъв президент като него. За мен няма професионални и непрофесионални политици, има хора с качества, има и хора без качества. И смятам, че генералът ще бъде на много по-високо ниво от сегашния президент. - Само че, наред с упреците, че не е политик, започнаха да говорят с клишета срещу него - как се вписва в "ляво-дясно", бил "кукла на конци", "послушник на Нинова", "путинист" и т.н., а в същото време хората възлагат върху него големи надежди и това се видя с процента гласове при избирането му. - Най-напред да кажа, че Радев е професионален военен, а крайно време е вече върховен главнокомандващ да бъде човек наистина с качества на военен, защото той най-добре разбира какво е състоянието не само на ВВС, но и на другите видове въоръжени сили. А то според мен е окаяно. - На мен ми се струва, че се подценява неговото западно образование, той е учил международни стратегии за сигурност, писал е дисертация върху тази тема, демонстрира не ни не просто някакъв военен интелект.  - Бойко Борисов пък откъде дойде? От пожарната. Такива хора обаче, като изкарат някой и друг мандат, изведнъж обявяват себе си за професионалисти и упрекват всеки, който не е около тях: "Вие за какво ни се намесвате тука". Дойде един генерал и им развали управлението. Бойко Борисов се сърди, че трябваше да подаде оставка. Всъщност, в случая става въпрос за държавен глава, който по традиция още от Царство България, е най-вече ориентиран към външната и към военната политика, или както казваме сега - към политиката на отбраната. Ген. Радев има едно предимство и аз дори се шегувам, че за разлика от някои други политици той знае и английски, знае и руски. Така че ще може да разговаря наистина на четири очи, но не в кавички, със съответните там меродавни фактори. Защото това е много важно с оглед на това, което предстои в света. Явно, Съединените щати са тръгнали на сблъсък с Китай, Тръмп отива на сблъсък с Китай. Дано не се стигне в Южнокитайското море до голям конфликт, но икономически сблъсък ще има. Ето защо Тръмп обича Путин, но той не може да хвърли Съединените щати на два фронта. След като се отвори фронт на Китай, той трябва да бъде в добри отношения с Русия. Както във Втората световна война Рузвелт не е бил почитател на СССР, пък да не говоря за Чърчил, който е антикомунист - те не са били почитатели на Сталин, но са били принудени от обстоятелствата, от развитието на международните отношения, да правят съюз с Москва. И сега Тръмп ще бъде принуден. - Т.е. вие смятате, че процесите, които текат в Америка и тази истерия срещу Тръмп включително, влияят върху отношението тук, в България, към избора за президент? - Разбира се, в Съединените щати корпорациите управляват. Тръмп е един от тези, които сигурно е имал глас и когато са определяли Обама за президент. Откъде измъкнаха точно Обама, сенатор от Чикаго, нима пък той е най-даровитият политик в Съединените щати? Просто корпорациите управляват. Но този път Тръмп реши лично да управлява. Милиардерът Тръмп, вместо да си прави бизнеса и да посочва кой какъв да става заедно с другите милиардери, той лично реши да поеме властта. Това също предизвика срещу него остри атаки, изкарваха го какъв ли не. Но ето хората го избраха. - Виждаме как и у нас има кръгове, които по същия начин се опитват да представят примитивно това, което Радев говори. Той говори много по-малко, отколкото Плевнелиев, чиято логорея виждаме в последните дни. Генералът говори доста сдържано и умерено и за Украйна, и за НАТО, и за Русия, за българската позиция най-вече, за национални интереси. Вие каква промяна за България улавяте в досегашните публични слова на Радев? - Сегашният президент Плевнелиев по една телевизия предупреди генерала да знаел, че "когато стане президент на моето място, трябва да мери всяка дума". В изявите на Плевнелиев виждаме, че той прави точно обратното на това, непрекъснато ръси думи наляво и надясно. Така че генералът поне ще знае докъде и какво да каже и пред кого да го каже. Той има реакции, аз го познавам лично, аз съм свързан с войската потомствено, той има реакциите на военен летец. Ген. Радев бързо реагира и реагира много смислено, за разлика от някои други т.нар. професионални политици. Той знае кога, къде и как да реагира. Това е качество на неговия характер, такова нещо не се учи. Може да си прославен политик, а да нямаш характера за добър политик, да не говорим за държавник. - Според вас какви рискове стоят пред новия президент? Струва ми се, че хората виждат в негово лице някаква надежда за помръдване от това дъно - икономическо, социално, морално, до което стигнахме. Някак си интуитивно му възлагат надежди срещу политиканстването, което ни зомбира в последните години. - Когато има свръхочакване към някого, понякога има и свръхразочарование. Той, разбира се, с правомощията си едва ли ще може да засили развитието на икономиката, както Плевнелиев се опитваше да прави като бизнесмен. Но може да определя посоката и да е честен. Спомням си как Плевнелиев измами БАН още в началото с едни 14 млн., беше обещал, но после ги забрави. Мисля, че ген. Радев няма да обещава 14 милиона на академията, колкото и да ни се иска това, а ще говори за посоката на политиката, за сигурност на държавата, включително чрез развита наука.  - Как мислите, какво се очаква от Радев? Може би - да постави някакви национални цели пред България най-сетне? Той е президент, не е начело на пряко управляваща изпълнителна власт. - Ние в БАН сме изготвили една програма за това какви са националните цели пред страната ни за 20 години напред. Сегашните управляващи въобще не й обърнаха внимание. Дори ще издам една тайна, вече постфактум. Нашият доскорошен председател акад. Воденичаров покани на среща и тримата кандидати за президент - Цецка Цачева, ген. Радев и Ивайло Калфин. Двамата дойдоха, Цецка, която ми е съседка, изобщо не благоволи да се яви. - Това е типичното високомерно отношение на ГЕРБ. - Ние, учените, сме потърпевши. Техни хора като Менда Стоянова как реагираха: "тия пак идват да просят". Никакво вникване, нито разбиране за проблема. А генералът дойде и се представи в Академията. Ето това е едно друго отношение, едно уважение към учените, към науката. А не като Цецка Цачева и много други от т.нар. власт, които викат: "Абе, вие кои бяхте?". Ние връчихме на генерала разработката за националните цели и аз се надявам той сега като действащ президент да постави тези национални цели като перспектива. А не от мандат на мандат и от правителство на правителство да се сменят целите, да се люшкаме наляво и надясно. Той трябва да знае точката на равновесието. И във вътрешната, и във външната политика. Защото, вярно е, ние сме в ЕС и НАТО, но той е прав - това изобщо не налага да си разваляме отношенията с Русия. Вижте Унгария, в която има историческа обремененост, историческа вражда още към царска Русия, но въпреки това Виктор Орбан също гледа да постигне точката на равновесието по отношение на Русия. - Ако трябва да обобщим, според вас Румен Радев няма да стане един нов бащица на нацията, а ще посочи и наложи една разумна посока за развитието на държавата?  - А, нали ние си имахме досега бащица в лицето на Бойко Борисов! Той винаги казва с апломб "Аз". Няма как да имаме двама бащи. Шегата настрана, президентът трябва да обединява, а не да залита както Плевнелиев наляво и надясно, само към едни, към други. Той се мята като риба на сухо. И дано Радев не цитира Левски толкова често, както го правеше Плевнелиев, при това погрешно. Мисля си за портрета в президентството, аз се надявам Радев да не го държи зад гърба си, а да го премести някъде отпред, да го гледа в очите Апостола.  Разбира се, аз съм пристрастен към армията, но крайно време беше един генерал да обясни на това недоразумение, на този сегашен министър, че не става дума за земеделие. Как може такъв човек да бъде поставен за министър на отбраната?! Всички партии говорят за професионализъм, но всички партии правят партийни назначения без оглед на какъвто и да било професионализъм. Ами посланиците? Вижте посланиците - тези 20% по Закона за дипломатическата служба, които Плевнелиев всичките ги запълни със свои секретари, направи ги посланици. Това са партийни назначения. Крайно време е да се разчита и аз смятам, че генералът ще разчита, на професионалисти. - Значи връщането на професионализма, на разбирането за професионализъм, го виждате като още една от бъдещите задачи на президента? - Да, връщане на професионализма! Защото виждам как всеки си прави партия, защото партията това е една стълба към властта. Колко партии? Народът се топи като ланския сняг, а те непрекъснато партии правят. Много умение и сила се иска от Радев, за да търси баланса между всичките тези партии, движения и групи. Не за друго, а за да може България най-сетне да започне да се развива и да я уважават по света.