23.02.2017

Резултати от търсенето

Защо мъжете не искат да се оженят

Няколко смели мъже застават откровено пред нас и ни споделят кое ги спира да се обвържат и да подарят пръстен на любимата дама до тях. Някои от откровенията им ще ви изненадат. 1. Твърде несигурен съм в себе си по отнешение на теглото, косата, височината. Не искам да се оженя, защото се притеснявам от външния ми вид. Да... Аз съм мъж. 2. Причината, поради която не искам да се оженя е, защото не искам една жена да дойде в живота ми и да ме съди, заради нещата, за които харча пари. Обичам да залагам. 3. Аз съм 38 годишен мъж. Не, не искам да се женя, нито да имам деца. Дори не излизам по срещи толкова често, просто обичам независимостта си и искам да се фокусирам върху изграждането на кариера. 4. Като мъж, мисълта за сватба ми се струва страховита. Често жените искат всичко около сватбата да е перфектно, а аз просто не съм способен на перфекционизъм и това ме стресира. 5. Страхувам се от брака, защото не искам да се окажа женен за жена, която ще иска развод в даден момент. Смятам, че бракът трябва да е завинаги. 6. Не искам да се оженя, защото всичките ми женени приятели вече не спят със съпругите си. Не мисля, че това си струва. 7. Като мъж, който прави много пари, определено не мога да се видя женен. Да направя нещо толкова „официално“ с някого означава, че тя ще имат достъп до банковата ми сметка, а аз не съм съгласен с това. 8. Не искам никога да се женя. Искам да имам деца и семейство, но не искам да си усложнявам живота с цялата бюрокра...

Художникът Никола Манев: Вдигам наздравица за любов към живота

  Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва Никола Манев е роден е на 28 август 1940 г. в Пазарджик, но израства в Чирпан. Затова всички мислят, че градът на Яворов му е роден. Завършва Академията за изящни изкуства в Париж в класа на проф. Морис Брианшон. Над 50 години живее и работи във Франция. През 2000 г. купува възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и я завещава на града. В нея са изложени негови картини, дарени на града.   - Г-н Манев, писателят Джордж Оруел казва: „Ако искате да видите картина на бъдещето, представете си ботуш, който смазва човешкото лице“. Съгласен ли сте с такава визия за бъдещето на човечеството? - Не съм такъв песимист. Мисля, че добрите енергии ще надделеят над черните. Ислямска държава трябва да бъде унищожена, защото е враг на човечеството, на прогреса и на живота. Това е черната енергия, дяволът в човешкия живот. Хората рано или късно ще се осъзнаят, че единственият начин е големите сили да се обединят и да унищожат това черно видение, което в момента се казва Ислямска държава. - Каква е обстановката във Франция сега, седмици след касапницата в Ница? - Животът е по-силен от това, което се случи. Джихадистите се опитват да внесат смут, да разделят хората, но продължава да има фестивали, спектакли. Виждаш обаче въоръжени войници по улицата, породи се недоверие… Аз деля хората на две категории – тези, които градят и другите, които рушат. Едните свързват, другите разделят. Ясно е към коя група бих искал да принадлежа – към онези, които подават ръка, строят мостове, а не стени. Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва. Човек трябва да приеме другия, а фанатизмът, расизмът разделят хората. В моята махала, тук в Париж, има всички цветове и като изляза на улицата не се мръщя, когато някой не е от моя цвят. Трябва да живеем заедно, това е единственият начин. Това много важи и за България, циганският проблем трябва да се разреши, не може да се живее с тази омраза. Трябва да живеем заедно. Всички сме продукт на един сперматозоид и една яйцеклетка. Колко трае животът? Той е един кратък период, затова трябва да намерим начин да живеем заедно, да се разбираме. Всички черни енергии обаче трябва да бъдат премахнати, изкоренени. Като те боли зъб – или трябва да го извадиш, или да го оправиш, не е възможно иначе. - Как човекът на изкуството преодолява страха в работата си? - Изолирал съм се от света тази година, повече живея в ателието си в двайсти квартал и всичко научавам от медиите. Като се замисли човек, по-близо сме до изхода на живота, отколкото до входа и искам максимално да направя каквото мога, за да оставя нещо на хората. Това ми е единственото желание и то ме движи в живота. В момента правя една серия картини „Четирите сезона“ - четири картини голям формат и си живея в моя свят. Направих „Зимата“ в момента съм на „Пролетта“. Имам проблеми с цветовете, защото не искам да бъде вулгарно, като слагам по евтин начин бяло, розово и зелено. Но това са си проблеми около създаването на всяка творба. Една картина минава през всички стадии. Навремето цитирах Пикасо, който почва да рисува един натюрморт, от натюрморт се превръща в пейзаж, после става голо тяло, минава през всички стадии, докато не се намери окончателното разрешение. Не искам да се сравнявам ни най-малко с Пикасо, но започвам в синьо, пък свършвам в розово или в червено. Както в природата началото идва от Големия взрив, така е и с картината - почва от взрив и минава през много стадии. - Слушате ли Вивалди докато рисувате „Четирите сезона“? - Не, но ми звучи в съзнанието. Всичко, което съм преживял през тези периоди, гледам да го вкарам в творбите, а не да нарисувам едно дърво с цветчета. Искам да създам атмосферата на тези четири сезона, всички живеем и зиме, и пролет, и лято, и есен. „Зимата“ успях да я докарам донякъде, според мен, но крайната дума е на хората. Моят учител Васил Стоилов казваше така „Кольо, ако искаш нещо да оставиш на тоя свят, трябва да имаш малко нещо лично твое, а не да приличаш на този, онзи, да напомняш, да имитира. Трябва да имаш собствен стил“. Мисля, че с годините си създадох стил, не всеки го харесва, но аз комуникирам с онези, които ме харесват. Работя интуитивно, не по план. Така съм работил цял живот. - А откъде идва импулсът да правите музеи? Преди 17 години в Чирпан превърнахте възрожденска къща в галерия и дарихте на града картини, сега предстои откриването на такива галерии в Ловеч и Троян, а в Пазарджик тече подписка за откриване на къща-музей… - Музеи звучи много претенциозно! Не искам да правя музей, това са места, където хората могат да видят картините ми. Досега съм направил 165 самостоятелни изложби и много често в България идват обикновени хора от народа с парче вестник и казват „Подпишете се тук, да имам нещо от вас“. Водят си децата, внуците. Неудобно ми е, защото не съм нито Леонардо ди Каприо, нито Ален Делон! Предпочитам да им дам една картинка, да гледат нещо, което съм направил. Това ми създаде желание да направя така, че да имат постоянен контакт с моите картини. От 60 години се издържам само от продажба на картини, но много хора нямат възможност да си купят, а искат да ги гледат, защото им доставя удоволствие. Казвам си: „Защо моите картини трябва да стоят срещу стената и да стоят заключени и да чакат някой ден да ме обявят за гений и работите ми да струват много пари?“ Това не ме интересува, искам да доставя удоволствие на хората. Има една фраза на великия Верлен, която ми служи като пример „Няма нищо по-хубаво за душата, отколкото да доставиш радост за една друга душа и тя да стане по-малко тъжна“. Всеки човек носи някаква тъга в себе си. Искам да доставям радост чрез картините. Оттам се роди идеята да направя дарение на най-различни градове, където ме искат. Разбира се, мнозина ще кажат, че го правя от суета, от егоцентризъм. Винаги ще се намери някой да хвърли камък, но аз не се съобразявам с тях, а с тези, които ми дават цвете и парче вестник да се подпиша. - Къде могат да се видят ваши картини от 60-те, 70-те и 80-те години? - Имал съм късмет да купуват картините ми и от най-старите периоди почти нямам вече. В Чирпан могат да се видят 180 мои платна, включително и от стари периоди. В Ловеч съм дарил 30 картини, в Троян също. Може всеки да ги види, без да дава пари, просто за да изпита удоволствие. - На 28 август ставате на 76 години, за какво вдигате наздравица сега? - За любов към живота, към светлината, към красотата, към небето, към облаците, към всичко, което е животът. Към пеперудите, които летят, към морето, за всичко това. Към любовта – към тази, която идва и към онази, която е била. На рождения ми ден няма да съм в България, но тогава в галерията на Икономическия университет във Варна ще подредят двайсетина мои картини, а в къщата в Ловеч, която е в квартал „Вароша“ ще изложат 30-те картини, които дарих. Всичко това ми доставя удоволствие и ентусиазъм за работа, толкова е семпло и много човешко.

Папандреу към британците: Както Гърция остана в ЕС, така останете и вие

Въпреки трудностите и жертвите през последните години и въпреки някои лошо създадени политики на Европейския съюз гърците избираха, отново и отново, да останат в него и да избегнат т.нар. Grexit, пише бившият министър-председател на Гърция Георгиос Папандреу в коментар за CNBC. Въпросът е защо? На първо място, ЕС означава по-мирни съседи. Добре помним времената, когато имахме малък или никакъв контакт със съседите си в северната част на Балканския полуостров. Разпадането на Югославия през 90-те години доведе до ужасяващо етническо прочистване, недоверие и изкуствени граници по въпроси, свързани с религиозните различия. Когато регионът ни неотклонно започна да се придвижва към Европейския съюз, преодоляхме липсата на сътрудничество, въоръжаването и етническото напрежение. Сега има търговия, културни дейности между хората, сътрудничество в сферата на инфраструктурата, енергетиката и образованието, което осмисля региона ни. Създадохме пътна карта за всичко, което ще гарантира спазването на правата на човека и малцинствата, както и добри междусъседски отношения. Можем да си представим общо бъдеще заедно, основавайки се на общи ценности, вместо бъдеще на враждебност и омраза. Второ, гласът ни е по-силен, пише Папандреу. В по-широк регион, изпълнен с конфликти, като Близкия изток, войната в Сирия, Украйна, Кавказ, нашият европейски глас, когато е обединен, е силен и уважаван. Разделени, ние сме слаби. Когато поех ротационното председателство на ЕС през 2003 г., бях впечатлен от силата на единния пазар. Обсъждахме и повлияхме на дебата по въпроси като генетично модифицирани организми заедно с президента Джордж Буш и опасните промишлени продукти с китайците. Когато ние, като единен ЕС, вземем решение по обща политика по отношение на правата или пък здравеопазването на нашите граждани, или за възможните вреди на вноса върху околната среда, нашият глас не само се чува. Ние наистина можем да променим глобалната политика и практики. И то от полза за всички. Трето, има две страни в дебата за суверенитета. Някои казват, че се отказваме от суверенитет в ЕС. Други казват, че всъщност заздравяваме суверенната си воля в ЕС. И това е простичка идея, тъй като обединени ще устоим, разделени – ще паднем. Но реалността чука на вратата, без значение колко здраво я затворим. Ако наистина се опитваме да се справим с проблемите на деня, няма как да го направим сами. Само се замислете: климатични промени, епидемии, глобална финансова криза, бежански наплив. Нито един от тези проблеми не може да бъде решен от сама суверенна страна. Никой не е остров в тази глобална икономика. Не на последно място, имам ли си свои критики към ЕС? Можете да се обзаложите, че имам. Искам по-голямо участие на гражданите, искам да видя гражданите ни да избират официалните лица в Брюксел – или поне да имат по-голям демократичен контрол. Искам ЕС с политики, ориентирани към растежа. Искам нашият глас да бъде чут по света още по-силно. Искам по-силен глас, който ще защити основните ценности, които съхраняваме в демокрациите си. И това са само част от тревогите ми.  

Представиха официално Жозе Моуриньо

Новият мениджър на „Манчестър Юнайтед“ Жозе Моуриньо официално бе представен пред английските медии. Назначението на португалеца бе обявено още през месец май, когато бе освободен Луис ван Гаал. Моуриньо позира с фланелката на „червените дяволи“ на терена на "Олд Трафорд", а по-късно даде и първата си пресконференция. Предишните два пъти аз пристигах в страната отвън, сега е различно. Бях уволнен от Челси, но след това останах в същата страна, със същите познати лица. Няма нищо ново. Пристигам в клуб, който трудно може да бъде описан. Не обичам изявленията, че това е мечтана работа. Реалността е, че това е работа, която всеки иска, но не много хора я получават.  Аз я получих. Знам какво очакват феновете от мен. Това предизвикателство не ме прави нервен. То идва в точния момент в моята кариера. Мотивацията у мен е страхотна. Аз съм на мястото, на което искам да бъда. Искам да бъда в този клуб, в тази страна и в тези турнири.Манчестър Юнайтед е клуб за Шампионската лига. През юли 2017-а трябва да сме сигурни, че вместо да чакаме плейофите за Лига Европа, ще сме там, където трябва да бъдем - в ШЛ. Ще бъде лесно и прагматично да се фокусирам върху това, че не сме в ШЛ, че трябва да се върнем там, да сме отново в топ 4. Аз обаче съм по-агресивен. Искам да печелим. Да спечелим всичко. Да побеждаваме, да играем добре, да не получаваме голове. Искам феновете да бъдат зад нас. Разбира се, няма да можем да спечелим всичко, но искаме да го направим. Има мениджъри, които не са взимали титла от десет години. Има и такива, които не са ставали шампиони никога. Последният път, когато аз спечелих титлата, бе преди година. Няма какво да доказвам на другите. Има какво да доказвам само на себе си. Аз не мога да работя, без да постигам успехи. Това е природата ми. За феновете не Юнайтед успехите са нещо обичайно. Искам играчите да забравят последните няколко години. Какво означава да се представим по-добре? Да завършим четвърти? Аз съм на 53 години и все още съм много млад мениджър, така че ще е лошо за мен ако нямам амбиции и пред мен няма големи предизвикателства.Не мога да кажа какви промени ще има в състава. Имаме четири приоритета за селекция, на четири позиции. Третото ново попълнение ще бъде обявено съвсем скоро. Аз съм мениджър, който обича да има специалисти, а не многофункционални играчи. Поставихме си четири цели. Докато не постигнем и четвъртата, ще продължим да работим здраво. Аз, цялата структура на клуба, господин Уудуърд, собствениците - всички работим заедно върху това. Когато реализираме и четвъртата цел, ще си отдъхнем. Това няма да стане на 31 август. Трябва да стане по-рано и след това ще се чувстваме по-стабилни. Аз съм мениджър на най-големия клуб във Великобритания и ще се фокусирам върху собствената ни работа. Уважавам всеки друг мениджър и всеки опонент тук. Никога не бягам от отговорност, но реалността е, че аз нямам вина за напускането на Райън Гигс. Райън искаше работата, която клубът реши да даде мен. Вината не е моя. Райън искаше да бъде мениджър, а клубът, по причини, които те могат да ви обяснят, реши да даде работата на мен. Той взе решение, което изисква смелост. Ако един ден реши да се върне, а аз съм все още тук, никога не бих го спрял. Какви съвети ми даде сър Алекс Фъргюсън? Първият му съвет бе да си взема чадър. А вторият - да донеса бутилка от любимото си вино, защото сега ще имаме много възможности да бъдем заедно. Щом свърши ваканцията му, ще се виждаме много често. Знаете ли колко млади играчи съм наложил в първите отбори? Наложил съм 49 футболисти от съответните академии. Има две много важни подробности в това отношение. Понякога налагаш млади играчи заради много контузии на футболисти от първия състав. В други случай е лесно да промотираш таланти, когато вече си изгубил шанс да се бориш за целите си. При мен контузиите винаги са били много малко и аз никога не съм налагал млад футболист заради кадрови проблеми. Правел съм го само по убеждение. Миналата година бе единственият ми сезон, когато не съм се борил за титлата. Във всеки друг сезон от кариерата ми винаги съм печелил титлата или съм завършвал втори и до последно съм се борил за нея. Може би Уейн Рууни вече не е типичен нападател, типичен №9, но при мен той никога няма да бъде и №6, който да играе на 50 метра от вратата. За мен той ще бъде №9, №10 или №9,5, но никога №6. Дори не е №8, заяви Моуриньо.

Христо Янев подаде оставка като старши треньор на ЦСКА- София

Христо Янев подаде оставка като старши треньор на ЦСКА-София. Причината са сбаите резултати на тима в първите четири мача на Първа професионална футболна лига. Искам най-доброто за този клуб, не бягам от отговорност и заради това подавам оставка от треньорския пост. Това е добре за отбора и мисля, че ще върне ЦСКА в правилния път. Ако искаме нещо да се промени, аз трябва да бъда част от това начало. В първите четири мача не видях отбора, който искам да виждам и това е причината да напусна. Виждам болка в очите на феновете и това означава, че не си вършим работата както трябва. Искам нещо да се промени и момчетата да разберат, че трябва да се борят и да защитават името на ЦСКА. Искам да виждам радост при феновете, както беше на финала за купата, каза старши треньорът на "армейците" на извънредна пресконференция. Виждам голямо старание, има качество и класа, но не това правим като продукция. Особено извън нашия стадион. Тренировъчният процес беше перфектен, но това, което правехме в него, трябва да се случва и на терена. Ако искам коректност, трябва първо аз да бъда такъв и се стремя да го правя. Този отбор е на два месеца. Дайте ми пример колко такива отбора в световен мащаб правят нещо значимо. Говорих с футболистите и им обясних цялата ситуация. Те трябва да разберат, че трябва да защитават ЦСКА, независимо дали треньор съм аз или някой друг", каза още носителят на купата на България с ЦСКА от миналата година. Феновете ни са фантастични. Те бяха винаги зад нас, винаги зад мен. Готови са да помогнат винаги на всеки в отбора и заради това им свалям шапка. Но всеки един от нас, който е в ЦСКА, трябва да разбере, че е тук, защото има качества. Трябват още характер и сърце, завърши Христо Янев.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Не е нужно децата ви да са щастливи

"Изглежда ни естествено да искаме децата ни да бъдат щастливи ... винаги. Даваме всичко от себе си, за да ги предпазим от негативизъм, разочарование, тъга и гняв. Опитваме да създадем мир и спокойствие в дома и училището. Измисляме всякакви начини да развеселим децата си, когато са тъжни. Това е в основата да бъдеш добър родител, нали? Аз не съм съгласна", пише в блога си психолога Миа Вон Ша. "Не искам децата ми да са щастливи. Искам децата ми да бъдат истински. А истинските хора изпитват различни емоции всеки ден. Искам децата ми се чувстват толкова сигурно и комфортно с мен, че да могат да крещят и викат, да плачат и скърбят, да мрънкат и да хленчат – да изразяват истинските си чувства във всеки момент. Знам, че всяка емоция преминава. Изразените емоции не остават за дълго. Но потисканите емоции могат да останат за цял живот. Искам децата ми да бъдат свободни да бъдат такива, каквито са в този момент, и да знаят, че ще бъдат обичани винаги. Искам да се чувстват достатъчно сигурни в мен, че да търсят утеха, когато ги боли, за да можем да изградим здрава връзка, за да можем да споделяме историите и чувствата си и всички онези малки неща, които ни правят хора. Когато решим, че най-ценното нещо за децата ни е да бъдат винаги щастливи, ние ги насърчаваме да се стремят към щастие на всяка цена и по този начин им изпращаме посланието, че ако те не са щастливи, и ние няма да сме щастливи като техни родители. Тогава пренасяме чувството си з...

Раниери за Лестър: Искам матадори, искам гладиатори

Клаудио Раниери иска неговият Лестър да се представи изключително силно в предстоящия си мач със Севиля в Шампионската лига. „Дали ще имаме „топки“?“, попита Раниери. „Искам да сме като матадори. Искам гладиатори, войници. Това искам от моите играчи“, заяви още Клаудио Раниери пред Daily...

Борисов категоричен: Искам в Черно море платноходки, яхти, туристи. Не искам в курортите ми да се разхождат военни фрегати

България няма да подкрепи инициатива на НАТО за сформиране на флотилия в Черно море, която да парира евентуална руска агресия. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов. Той се закани, че ще има „проблеми” с министрите си, ако те са поемали ангажимент в тази посока. Вчера президентът подкрепи румънската инициатива за общ черноморски флот и изпращането на войници в Румъния. Само след три седмици предстои среща на държавите от НАТО в Полша на най-високо ниво, където трябва да бъде представена националната ни позиция по въпроса. Бойко Борисов не коментира дали Турция ще прекрати споразумението за реадмисия на нелегални имигранти, ако нашата страна откаже да участва във флотилията. „Ние нямаме нищо писмено от страна на Турция, но е факт, че от 200 души, които сме върнали, имаме 200 отказа”, каза още премиерът. „Българо-румънски учения можем всеки ден да правим. Другото вече е пряко отиване към военен конфликт”, подчерта министър-председателят. Според него участие на България във флотилия на НАТО би се приело особено тежко от руската страна. „Когато дойдоха колегите с нашите партньори и за противоракетната отбрана, аз винаги съм твърдял, че исторически няма как България да бъде нападната от страна на Русия. Те имат друг тип действия на територията на България, те са преди всичко икономически, които са били и срещу мен. С ракети и танкове съм убеден, че няма такива идеи”, категоричен беше Борисов. Той подчерта, че сме направили всичко, което се изисква от нас като членове на НАТО. "От Анкара президентът Путин и президентът Ердоган за една нощ или ден "Южен поток" го прекръстиха на "Турски поток" и заобиколиха България. Нашите реактори в Белене заминаха за натовска Турция. Нито един мой съсед или колега не се обади в моя защита", каза още премиерът. Той призова „ястребите” да изпратят своите синове на бойните кораби. „Чакам Ненчев да си дойде, Дани Митов да си дойде, много неприятно ще е, ако те са поемали ангажимент (...) Ако мои министри са давали напразни надежди без да ме информират по тази тема, ще имат проблеми с мен”, заяви премиерът. Той сподели, че неотдавна е коментирал с германския канцлер Ангела Меркел, че „хората в Европа и света са забравили какво е война”. „Аз искам в Черно море да виждам платноходки, яхти, туристи, мир и любов. Не искам в курортите ми да се разхождат военни фрегати напред и назад. Такъв зор, толкова инвестиции направиха и частният капитал, и държавата в тези курорти...”, заяви още той.

Правата ми при съставяне на завещание

 Пълнолетен съм и имам възможността да разбирам и ръководя действията си, притежавам свое имущество и куп роднини, които като харпии се навъртат наоколо, готови да докопат това, което притежавам, след моята смърт. Аз обаче съм против. В този случай законът ме защитава като ми дава възможност да съставя завещание, с което да определя какво да се случи с моето имущество и кои да са моите наследници. Как да съставя завещание? Имам две възможности за завещание: саморъчно завещание; нотариално завещание. Саморъчното завещание предоставя повече възможности и е по-лесно за изготвяне. На практика всеки може да си направи завещание, но все пак има малки изисквания, които следва да се спазват. Когато правя саморъчно завещание, не трябва да забравям, че то следва да бъде в ръкопис, а не написано на пишеща машина или компютър и отпечатано. Няма значение хартията, на която ще го напиша. Освен това, за да е действително моето завещание, то трябва да е: Датирано – дата може да бъде вписана още в самото начало, например „Днес – 14.07.2012 г.”, а може и да бъде записана под самия текст, просто трябва да бъде ясно и недвусмислено. Подписано от мен – препоръчително е да изпиша саморъчно и името си под текста, но се приема и само ако има подпис. Ако ми се наложи да поправям нещо в текста, сбъркал съм или пък съм си променил намерението, то тези поправки следва да бъдат датирани и подписани отстрани, за да може да се разбере кога са правени и че са правени от мен; допустимо е завещанието ми да бъде и на друг език, а не само на български. Саморъчното ми завещание може да бъде съхранено: от мен самия, като го поставя в някой шкаф например и там си седи на тайно място, за да го извадя, когато реша. Добре е да известя наследниците, които посочвам в завещанието си, за това къде точно се намира то. Все пак след моята смърт някой трябва да намери това завещание, за да бъде то изпълнено. Да се съхранява от някой мой познат и той да го даде на моите роднини и близки след като се спомина. А може да бъде съхранявано и от нотариус.  За целта трябва да го предам в запечатан плик, нотариусът да състави протокол за състоянието на плика, в който го предавам и да го впише в регистъра на нотариуса, както и да го впише в специална книга към Агенцията по вписванията и да го съхранява в сейфа с документи, докато се спомина или докато не реша, че не искам това да е моето завещание и искам да внеса промени или просто да го отменя. Нотариалното завещание е втората възможност, която имам, когато реша да съставя завещание. Тук редът е малко по-специфичен, защото се съставя официален документ.  Всичко започва с молба до нотариуса.  После трябва да си намеря двама свидетели, след което мога да пристъпя към съставяне на завещанието. Като последен елемент от подготовката за съставянето се проверява самоличността ми и дали имам пълна дееспособност, т.е дали съм пълнолетен и психически здрав; същото се прави и спрямо моите свидетели. След това се пристъпва към съставяне на завещанието. Редът е следният: Аз лично диктувам на нотариуса кой какво искам да наследи. Нотариусът записва точно моята воля, допустими са изменения само в насока прецизиране на изказ ми – например премахване на паразитни думи като ”значи”, „батка”, ”айляк”, „ами”, ”ъъъъъъ”, “гле`й са”, “мани го тоя, изключвам го” и т.н , но не може да изменя моите желания по същество. Нотариусът прочита какво е записал след като приключа със завещаването – за да се уверя лично, че всичко е както бих искал. След текста на завещанието се записва, че ми е прочетено завещанието и аз не съм възразил. Подписвам се под записаното. Подписват се свидетелите. Подписва се нотариусът. Заплаща се нотариална такса. В практиката понякога заплащането на нотариалната такса се случва ПРЕДИ извършване на нотариалното действие. Информирам наследниците, които съм посочил в завещанието, за съставянето на това завещание, както и за името на нотариуса, който го съхранява. След това нотариусът прибира завещанието в служебния си сейф при другите документи и го съхранява докато почина или реша, че искам промени или пък реша да отменя съставеното завещание. Нотариусът следва след съставянето на завещанието да подаде заявление за вписване в специална книга в Агенцията по вписванията. Изпълнение на завещанието ми След моята смърт, ако съм направил саморъчно завещание и не е предадено на нотариус, напълно е достатъчно моите роднини да го намерят, прочетат и да изпълнят волята ми. Иначе всеки заинтересуван, който знае, че има завещание, което те укриват, може да се обърне към съда с иск да бъде изпълнено завещанието ми. Ако съм го оставил на съхранение при нотариус трябва да се обърнат към въпросния нотариус, той да извади завещанието ми, да разпечата плика и да състави протокол за разпечатването и прочитането и после да бъде изпълнена последната ми воля. Както саморъчното, така и нотариалното завещание трябва да бъде обявено, за да породи своите правни последици. Обявяването на завещанието става от нотариус. След моята смърт наследниците ми трябва да посетят нотариуса, който съхранява моето завещание или да занесат съхраняваното у дома саморъчно завещание, заедно с акта за моята смърт. Нотариусът ще извърши предвидените в закона действия и ще състави протокол за обявяването на моето завещание. Това означава, че ще отвори неразпечатвания до този момент плик, в който се намират листата, върху които съм описал последната си воля, ще прочете на висок глас какво разпореждам да се направи с имуществото ми, ще състави протокол за тези действия и ще прикрепи оригинала на завещанието към този протокол, след което ще впише протокола в нотариалните книги и ще предостави на наследниците номера на книгата и партидата, в която се съхранява завещанието. След съставянето на този протокол моята воля може да бъде изпълнена, като наследниците, които съм посочил, могат да се позовават на моето завещание и да посочват номера на протокоала и нотариуса, при който се съхранява оригинала на написаните от мен завещателни разпореждания. Ако съм съставил приживе нотариално завещание, то моите роднини следва да се обърнат към нотариуса, който е съставил завещанието ми и да поискат препис, т.е копие от завещанието и да изпълнят волята ми.   Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия. Източник:  Христо Милчев, Pravatami.bg

Министър Кунева ще настоява за публичен контрол върху дейността на висшите учебни заведения

Министерството на образованието и науките уважава и стриктно спазва законите - ние не се намесваме в академичната автономия, което означава правото на университета, на академичното управление, да го осъществява на базата на тези изключително широки правомощия, които законодателят му е дал. Това обясни за предаването "Преди всички" вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева относно гласуваното във вторник назначение на професор Виктор Златков за нов ректор на Медицинския университет в София. Той беше избран на Общото събрание на университета, което при закрити врата отстрани от длъжност досегашния ректор професор Вихра Миланова. В ситуация сме, в която е поставена на карта репутацията на цяло едно висше учебно заведение и то най-старото, най-престижното по отношение на медицинската професия. За мен това е много тежък удар и за нашата система, и срещу престижа на страната,  посочи Кунева, която изключи да има политическа намеса в назначението на професор Златков. Проблемът тук е, че ние говорим за академично ръководство, за професория, за хора, на които ние доверяваме буквално живота си - лекари, а на мен не ми е все едно моралът на един лекар в нито един момент,  подчерта Кунева. Образователният министър посочи, че след като приключат вече започналите проверки от просветното министерство в университетите в страната, самата тя ще настоява за публичен контрол върху дейността на висшите учебни заведения, като за целта обмисля промени в Закона за висшето образование: Ситуация, в която данъкоплатецът плаща, а незнае за какво, а академичната автономия води до някои изкривявания - аз не искам. Става въпрос за контрол и отговорност - това е моят избор! Аз искам да има свобода, искам да има подкрепа и искам да има отговорност и ще ги наложа! Проверки ще има, резултати ще има - там, където има отчетлив проблем, аз ще се обърна към прокуратурата или ДАНС, защото това не е просто цветът на нацията, а това са хора, които са призвани да се грижат за нацията, допълни министър Кунева. Още по темата можете да чуете в звуковия файл.

Александър Томаш: Трябват ни точки, искам да спечелим срещу "Нефтохимик"

Старши треньорът на футболния "Верея" (Стара Загора) Александър Томаш представи пред медиите две от новите попълнения в отбора Салим Керкар и Осман Балде, които може още в неделя да дебютират при домакинството срещу "Нефтохимик". Двубоят от 11-ия кръг на Първа лига е от 20.00 часа на стадион "Трейс Арена". "Салим Керкар, който е играл в "Берое", го познавате добре. Направиха му изследвания в клиника във Франция, той има огромното желание отново да играе футбол. Мисля, че всички сте запознати с неговите качества. За мен по важно беше не неговите футболни качества, аз ги познавам, а неговото желание да играе за "Верея". С неговото идване той го показа и със желанието си да помогне на нашия клуб и по този начин да помогне и на себе си, защото той заслужава по добро място. Аз съм убеден че той ще го постигне това нещо. Осман Балде е на 26 години със френски паспорт, юноша на "Пари Сен Жермен", игра е във всички гарнитури има и два мача за мъжкия отбор. След това играе в Португалия - "Олянензе" с 29 мача. По същия начин разговаряхме с него и за мен е много важно първо техните качества като хора. Надяваме се, че ние не бъркаме като екип, вярвам и се надявам, че тези хора ще помогнат със собствените си качества да се вдигне класата на нашия отбор. Имаме още едно ново попълнение, младо момче Родерик се казва с френски паспорт, играе последно в трета дивизия на Испания. До нова година той няма право да играе за нашия отбор, но спортно-техническият щаб и ръководството на клуба преценихме, че за нас е важно да гледаме и бъдещето, а не мач за мач. В България много се говори за стратегии, но независимо кой е треньорът, всеки клуб трябва да има и бъдеще. Той ще играе за втория отбор, но е добра инвестиция за бъдещето", заяви Томаш. Салим Керкар и Осман Балде също говориха пред медиите. "Благодаря на клуба и на треньора на "Верея", че ми даде възможност да дойда в клуба след контузия и двете тежки операции. Готов съм да помогна и на себе си, и на клуба", заяви Салим Керкар. "Искам да благодаря на треньора и на президента, че оказаха своето доверие към мен. От неделния мач срещу "Нефтохимик" съм на разположение", каза Осман Балде. След това Томаш коментира и предстоящия двубой срещу "Нефтохимик". "Лошо е, че нашият отбор влезна в така наречената фаза, че трябва да играем за точки. Каквото и да си говорим за тактики на нас ни трябват точки, които са жизнено важни. Как ще ги постигнем, не е второстепенно значение, но мисля, че предстоящия мач и двата отбора се намираме в такава фаза, че всяка една победа, или всяка една точка е ценна. Естествено, че ние ще направим всичко възможно да го спечелим този мач. Ще се срещнат два отбора които се опитват да играят футбол, да намират себе си, и според мен отборът който по малко сгреши той ще победи. Надявам се това да бъде Верея", заяви Александър Томаш. Той добави, че има  малко проблеми около състава, но се надява да бъдат разрешени до неделя. "Очаквам ние да победим както във всеки един мач. Пропуснахме доста точки, защото нещо ни липсваше, търсим го, искаме да променим поведението. Включително и аз като треньор, искам да отида на по високо ниво, като знания, като развитие, водене на мачове. Опитвам се да си търся слабостите, защото най-трудното нещо е човек да има реална самооценка. Аз съм много критичен към себе си и искам да се развивам. Затова всяка една загуба я приемам като моя грешка. Но не се притеснявам от това нещо", каза още младият наставник на "Верея".

Изповедта на една материалистка

Искам мъж, който носи костюми. Тази вечер искам да вечерям с него в хубав ресторант. Искам да си облека любимата рокля и да нося най-красивите обувки. Искам да пия вино – бяло, сухо и да слушам джаз. Може и без последното. Така станах материалистка. Сложиха ми този етикет пре

Косъма с тежка клетва за политиците: Умрете в адски мъки!

„Искам, ама наистина ИСКАМ, всички обичайни играчи, които сега се точат по изборите за поредната власт - ДА ИЗМРЕТЕ В АДСКИ МЪКИ!!!“ Това написа във Фейсбук актьорът Александър Сано, известен като Косъма от "Под прикритие". Той изригна в социалната мрежа заради случайна среща с момче, което живее в абсолютна нищета. Ето какво написа актьорът: „Излезнахме семейно да хапнем навън. Точно преди да влезем в ресторанта, тъкмо паркирах, към мен се приближи момче, видимо на около 16. Каза "Добър вечер", след което предложи да ми измие колата, или да измете пред блока и ако ми хареса как ще свърши работата, забележете!!! - не да му дам пари (за да не го помисля за наркоман вероятно), а да му купя от магазина хляб и маргарин, с които той и брат му да се нахранят! Повтарям ХЛЯБ И МАРГАРИН!!!! Да, дадох пари на момчето. Той и брат му, поне да ядат нещо различно от маргарин тази вечер, щото и без това щяли да спят по пейките. А е зима... Чакам си поръчаната вечеря, познайте с какъв "апетит". И сега не ме е срам от това, което ще напиша: Искам, ама наистина ИСКАМ, всички обичайни играчи, които сега се точат по изборите за поредната власт - ДА ИЗМРЕТЕ В АДСКИ МЪКИ!!! Не просто да умрете, а да се гърчите в болки в бъбреци и панкреас, давещи се в МАРГАРИН!!! Мръсни, долни, гадни, гнусни свине. Тези момчета са ви деца! Умрете!“...

Трайков: Искам до неделя „да изстискаме“ Цецка Цачева

Не искам Румен Радев и Илияна Йотова да станат президент и вицепрезидент, а за да преценя дали е хубаво нещо Цецка Цачева да стане, „искам я изстискаме до неделя – искам в неделя аз и хората, които са гласували за мен или стоят зад моите послания, да знаят съвсем точно за

Ген. Радев: За мен е важен диалогът и консенсусът. Ние ще се съобразяваме с българските национални интереси

  Като президент ще се съобразявам с българските национали интереси и интересите на българските граждани. Това заяви новоизбраният президент Румен Радев, предаде БГНЕС. "Президентът е най-легитимно избраната политическа фигура и трябва да бъде много наясно с всички онези решения, които се вземат в държавата. За мен е важен диалогът и консенсусът. Вече доста държави се обявиха за отмяната на сакнциите срещу Русия. Президентът трябва да бъде активен и ще бъда такъв. Ще таботя тясно с правителството за отмяна на сакнциите", коментира той. „Ние водихме една етична кампания. Бяхме близко до хората. Ние слушахме техните болки и техните надежди. Ние открито заявихме, че в своята дейност в президентската институция ще се съобразяваме с българските национални интереси и интересите на хората. Това беше залог за нашата подкрепа“, каза Радев. „Ние играхме за доверието на всички български граждани и това е най-важният резултат“, категоричен е той. На въпрос за липсата на политически опит Радев отговори: Вие най-добре ще прецените какви са плюсовете и минусите на това, че нямам политически опит. Но мога да заявя, че аз нямам лобистки и партийни зависимости. Имам управленски опит и качества на ръководител, но не искам сам да си давам оценка. Тази оценка са давали моите колеги. Радев отбеляза, че всички лидери искат да се срещнат и с президента на САЩ, и с президента на Русия. „Искам през моя мандат да имам диалог с лидерите и на двете държави“, каза той и добави, че новият президент на САЩ Доналд Тръмп заяви недвусмислено, че ще работи за диалог с Русия. „Това дава надежда за намаляване на противопоставянето в горещите точки. Дано това да се случи“, пожела Радев. Искам да приветствам Росен Плевнелиев за държавническата позиция да ме покани на среща на "Дондуков" 2. "Ако той ме покани, ще говорим по всички въпроси", обеща Радев. Относно служебния кабинет по-рано от 22 януари нямам отношение към този въпрос, по-точно нямам правомощия. Служебният кабинет, ако се стигне до такъв, трябва да бъде назначен от Росен Плевнелиев, уточни Радев. Румен Радев благодари на всички симпатизанти и членове на ДПС, които гласуваха за нас. „Както искам да благодаря и на всички членове и симпатизанти от ГЕРБ, които гласуваха за нас. А те са повече, отколкото на ДПС“, добави той. „Ще се водя от законите и от спазването на човешките права, ще водя диалог с всички партии и с българските граждани“, заяви Радев. „По отношение на десните хора много ясно казах, че като президент няма да деля хората на сини и червени, на леви и десни, по тяхната етническа и религиозна принадлежност. Всички сме български граждани и трябва да работим за просперитета на България. Президентът е най-легитимно избраната фигура, няма да стоя като пасивен наблюдател, но няма да се превишавам и правата“, добави той. Радев обеща да бъде активен президент във външнополитически план и че ще работи в това направление заедно с правителството. С правителството ще работим като в кабината на Еърбъс, където има място за пилот и помощник-пилот, описа той. Последните действия на Борисов не са държавнически. Той не превъзмогна егото си. Заложи съдбата на държавата заради своето его, категоричен е Радев. 

Меир Шалев: От 14-годишен искам да пиша като Набоков, още не съм успял

Израелският писател Меир Шалев представя у нас новата си книга "Момчето с гълъбите". В моите книги няма политика. Ако искам да говоря за политика, имам седмична вестникарска колонка в "Йедиот ахронот", каза писателят в студиото на предаването "12+3". Близо 15 години бях водещ в радиото и телевизията, преди това - репортер и разследващ журналист и ми беше приятна тази работа.В един момент реших, че искам да сменя работата си. Раснах сред книги, разказа писателят. Имах специална баба. Някои от моите чичовци доста са си изпатили от нея. Бях й първи внук. Нейните разкази бяха много интересни, като приказки. С тях съм израснал. В моето семейство има два вида хора: едните пишат, другите разказват. И двете групи са ми повлияли.Не само четох "Лолита" ами ми я даде баща ми и каза , че трябва да я прочета, защото е написана добре.   Прочетох "Лолита" на 14 години. Искам да пиша като Набоков, но засега не съм успял. Гогол, Платонов, Булгаков, Бабел - от малък винаги много съм харесвал техните книги. "Мъртви души " съм прочел поне 12 пъти.Когато бях за пръв път в Русия за представянето на моя книга, ми казаха: Може би не знаете, но вие сте руски писател.Имам много повече жертви в конфликта между сунити и шиити, отколкото между Израел и палестинците. Има нещо общо - причината за войната е в религиозните различия. Това превръща конфликта в екстремен и не дава възможност да се намери разрешение. Оптимист съм по природа, но смятам, че разрешаването ще отнеме доста време. Отбелязвам, че мирните процеси са многодълги, продължителни, тежки. Бих се радвал, ако една сутрин се събудя и видя, че няма нито едно свято  място в Ерусалим, нито една религия. Но това е невъзможно, каза Шалев. Престанах да карам мотор на 58 години, защото усетих, че вече нямам толкова бълрзи реакции и не карам така, както бих искал. Сега пътувам с кола, каза още писателят в интервюто за "12+3. Можете да го чуете в звуковия файл.

Мажд Алгафари за заговора с бежанците: Богати афганистански секти подклаждат миграцията

 Мажд Алгафари е завършил журналистика. Собственик и преводач от арабски език в агенция за преводи и легализации “Леопард”. Брат е на известния режисьор и пиар експерт Нидал Алгафари. В интервю за "Труд" той заяви, че богати секти в Афганистан подклаждат миграцията. – Г-н Алгафари, много шум се вдига, в голямата си част непремерен, около сигурността на родните граници, и в частност южната ни с Турция. Каква е реалната ситуация от гледната точка на компетентен експерт, който следи от години събитията в Близкия изток в реално време, ако мога така да се изразя? – Истината е, че ние като държава не сме подготвени за такова нещо. Нямам политики как да предоставяме информация на хората у нас, как да ги запознаем с това, което се случва, как да им представим реалната истина кои хора заслужават убежище въобще да влизат в нашата страна. Всичко, което се прави в тази посока у нас, е пълен хаос. Като започнем от изграждането на „оградата” по границата и стигнем до физическото приемане на бежанците и търсещите убежище у нас – обработването на молбите, разглеждането на отделните случаи… – Само тромавите процедури ли създават проблеми? – Не е толкова въпросът до „тромави”, колкото до това, че показахме на мигрантите и трафикантите в Турция, че тук, в България, не се трогваме от тях и не ги докосваме. Без значение по какъв начин влизат на наша територия, с какви способи – ние не им повдигаме обвинение за нарушаване на нашата граница, което за тях е абсолютен плюс. – Институционален ли е проблемът, или опира и до национален манталитет – помним югоембаргото от 90-те и как нарушаването му и трафикът на горива и оръжия създадоха капиталите на родната организирана престъпност. – В основната на проблема е утвърденият у нас начин на приемане на мигранти. Когато са от близка до нашата култура, да кажем балканската, ги приемаме на драго сърце. – Имате предвид ксенофобията, която се насажда към чужденци, които не са близки до нашия културен произход? – Това е само едно от нещата, които искам да отбележа. Терористичните актове на територията на Европа през последните две години, паралелно произтичащите събития в Арабския свят, в Азия всички тези култури и техните проблеми са далечни за българина. Ние не искаме да възприемаме страданията на тези народи като страдания на нормални хора, които заслужават помощ, заслужават да им се протегне ръка – ние предпочитаме да правим планове как да се отървем от тях. – По-скоро не ги възприемаме като „хора”… – Именно. Възприемаме ги като заплаха. Основна вина за това в интерес на истината имат масмедиите. Които ги представят като „много опасни” хора, които извършват атентати в Европа. Всичко това може да дойде у нас. По-голямата част от журналистите задават едни и същи въпроси. И получават едни и същи отговори, защото събеседниците в разговорите са едни и същи. – В началото на голямата бежанска криза през лятото и есента на 2013 г., когато България едва се интересуваше от продължаващата две години дотогава война в Сирия, темата беше въведена по една от масовите телевизии с национално покритие като: „Сирийските бежанци: напаст ли са неканените гости?” Малко хора в България тогава обърнаха внимание на двойния негатив, с който се представят у нас едни напълно непознати хора, но това даде тон на отрицателното отношение към мигрантите въобще. Оттам започна тази негативна реторика, която за няколко години се превърне в неписана национална доктрина… – Точно за този подход говоря, който е не само неправилен на национално, но се следва и на европейско ниво. Помните скандалите около „опипванията” в Кьолн от края на миналата година, предполагаеми изнасилвания… Съмнително е колко от тези информации са верни, а не служат именно за подклаждане на антиимигрантската реторика. Да подклаждат казионна омраза срещу тези хора. – Според вас масовото отношение към бежанците в Европа се дължи на стереотип, изкуствено наложен от медиите, подобно на ситуацията у нас. Един вид ние не мразим изконно „чужденците”, но ни учат да мразим конкретни чужденци? – Добре де, но кой ни учи на такова отношение? Медиите – от една страна, политиците – от друга, които възприемат информацията и собственото си възпитание от средствата за масова информация. – България исторически е гостоприемна страна към страдалците. Не една и две общности, които сме свикнали да възприемаме като част от родната етническа палитра, са намерили убежище у нас като събратя в страданието. Разбирам, че ваш брат наскоро е избягал от ужасите на войната в Сирия и е дошъл да търси щастието си у нас. Как се чувства той като бежанец, намерил убежище в България? Какво вижда и какво разбира? – Той се чувства много добре. Интегрира се лесно в българското общество, отвори заведение и продължи живота си. Но за него важи фактът, че той има роднини в България. Не е търсил помощ от нас, а предположи, че ако ние живеем тук, значи и той може. – Съвсем логично. Откъде идва проблемът с омразата към бежанците тогава? – Според мен идва от това, че тези хора не искат да останат тук, а да продължат към Западна Европа. И не защото държавата е бедна – добрият търговец ще печели повече, когато държавата е бедна. В една страна с висок стандарт на живот се печели много по-трудно. Когато всички бягат за Германия, в българското и европейското обществено мнение се налага убеждението, че тези хора бягат по икономически причини, а не толкова заради войната. И не правят разлика между отделните групи страдалци. – Можем ли да кажем, че причините, поради които бежанците не търсят спасение в България, са същите, поради които и българите я напускат – липсата на перспективи за развитие? Очевидна констатация, но все пак да я кажем. – Именно. Но отново ще се върна там – ние не правим разлика между сирийци, афганистанци, пакистанци и причините им да търсят по-добър живот извън страните си. Аз се опитвам от много време да вменя на медиите това разделение. Лично също съм против някои сирийци да влизат на територията на България. Ако един мъж е изоставил семейството си в Турция, за да бяга към Европа, той няма място тук. Със семейството си, подгонен от ужасите на войната, в търсене на препитание и дом за децата си, може съвсем спокойно да е „добре дошъл”. – Тази формула не е ли в основата на проблема? На възприятието у нас и в Европа изобщо, което толкова лесно се преглъща с плитката масмедийна пропаганда? – Не, напротив. Става въпрос, че има нещо гнило. Нееднократно съм повдигал този въпрос. Кажете ми: едно афганистанче на 17-18 годинки откъде намира 10 000 евро, за да тръгне от родината си и да стигне до Германия? – Индоктриниране, подмолни организации? – Да и не. Имаше през 90-те в България едни мисионери с черни костюми и бели ризи с едни табелчици на гърдите. Не се е съмнявам, че още ги има, може би не ги виждам толкова. Които идват, убеждават те в едни догми, промиват ти мозъка… С такива е пълно в момента в Афганистан. Това са секти, религиозни организации, които отчасти се финансират от конкретни държави, но предимно от платежоспособни хора, които имат конкретни интереси. Основният от които е отслабването на Европа. – Говорим за саудитските шейхове, американските евагелистки пастори – все „хора”, които боравят с неизчерпаемите финансови средства на „вярващите”, за да проповядват „религията” в свой интерес? – Точно така! – Казвате, че имаме проблем с разделението – как можем най-основателно да разделяме „истинските”, ако мога да се изразя, бежанци и да ги наречем „подставените”? – За мен бежанец е човек, който, когато влиза в България, дори и да не е най-близката му съседна и миролюбива страна, прескачайки една Турция, казва: „Моля ви, искам да живея и да работя в България!” Нашето правителство с наредбите, които се спуснаха – без значение дали иска, или не иска, ние му даваме бланка, в която той може само да потърси статут на бежанец. Независимо дали казва: „Аз искам да живея в Германия.” На него не му се дава единствено възможността да каже: „Аз искам да живея в България.” – Тоест ние сами се представяме пред тях като приемна държава, а не като транзитна страна, първата по пътя им към ЕС? – А това не трябва да бъде така. Ако един човек откаже – не иска статут в България, ние първо трябва да го осъдим, че е влязъл нелегално в страната – за нарушаването на държавната граница. Вместо това ние промиваме цялата история и обвиняваме едни хора, че са дошли да живеят тук. Ето те искат статут (на бежанци)! Не, не искат статут? Искат от България да отидат в Германия.

АИКБ не очаква масово участие в кампанията на КНСБ "Искам 100 лева увеличение на заплатите"

От Асоциацията на индустриалния капитал в България не очакват работниците масово да се включат в  кампанията на КНСБ "Искам 100 лева увеличение на заплатите". И без картичка работниците ще получават по-високи заплати заради липсата на качествени кадри, уточниха от Асоциацията за "Хоризонт".Според статистиката, от 11 години насам производителността на труда у нас расте много по-бавно от реалното увеличение на заплатите, казват от бизнес организацията. Смятат, че синдикалната кампания "Искам още сто лева към заплатата си" под формата на картичка до шефа е безмислена, защото и догодина у нас заплатите ще нарастват от 5 до 7 процента. За някои ръстът на заплатите ще бъде по-висок от 100 лева, а за други ще бъде по-нисък. Много добре знаят, че най-важният им капитал са работниците и служителите. Те правят всичко възможно да увеличат техните доходи, казва Васил Велев  и допълва: Не престават опитите на КНСБ да открие философския камък, опитите по алхимия, да намери лесно решение как да работим по-малко,  но да получаваме повече. Засега не се обмисля контраакция на картичката със желание за по-висока заплата, но има призив. Освен: „дай“, „искам“, „длъжни сте“, да чуем как ще подобрим трудовата дисциплина, че да се работи по 8 часа, а не по 4, по 6 часа на ден.

Искам Коледа на острова

Не мечтая за ухание на печени кестени и фойерверки, Мога да ти предложа обелен банан, ако пожелаеш. Искам Коледа на острова тази година! Не желая коледни кароли и птици сред клоните. Искам да втриеш в кожата си крем срещу слънце. Искам Коледа на острова тази година! Нуждая се от островна Коледа тази година! Приготви леката си рокля, с която беше последното лято. Остави ме да те отвлека. Под кокосовите палми, в утрото на Коледа, бавно ще те разопаковам. За нас най-хубавият подарък сме ти и аз. Ще украсим мангово дърво, През което ще преминават няколко слънчеви лъча. Без сняг в Коледния ден, ще се гмуркаме в тюркоазения залив. И когато всички пеят „Джингъл белс”, Ние ще скитаме по плажа, ще събираме раковини. А Хенделовата „Месия” е твърде дълга За свирене с островните барабани… Песните с коледно настроение могат да звучат фриволно, както „Коледа на острова” на Michael Franks. Или жизнерадостно, като „Видях три кораба” на Джон Андерсън - обичана във Великобритания песен, дошла от 17 век. Текстът разказва за три кораба, плуващи към Витлеем. Според изследователите,  трите кораба имат връзка с реликвите от 12-ти век в Кьолнската катедрала, но най-вече- с влъхвите, дошли да се поклонят на новородения Младенец. В „Изпята поезия” на 11 декември ще звучи песенна лирика, посветена на зимата, в очакване на Рождество. Стихове от Петя Йорданова, Димитър Керелезов, Кени Логинс, Тео Шишманов, Волен Николаев и изпълнения на Поли Генова, Милена, Валди Тотев, Джон Андерсън, Майкъл МакДоналд и др.

Вижте мнението на Еросян за мача на Локо

Старши треньорът на Локомотив Едуард Ераносян коментира равенството срещу Словачко в днешната контрола. "Резултатът не е важен, в тези контролни мачове резултатите не са важни, важно е да видим това, което имаме като замисъл жалко, че първото полувреме направихме много грешки, през второто полувреме имахме възможности, това, което тренираме не се получава в мачовете", коментира наставникът на "черно-белите". "Надявам се, в следващите мачове да се получат нещата, искам от тях да играят, нищо друго не искам, резултатите не ме интересуват, не искам да бъркат елементарни топки,  не искам сам...

Вижте мнението на Ераносян за мача на Локо

Старши треньорът на Локомотив Едуард Ераносян коментира равенството срещу Словачко в днешната контрола. "Резултатът не е важен, в тези контролни мачове резултатите не са важни, важно е да видим това, което имаме като замисъл жалко, че първото полувреме направихме много грешки, през второто полувреме имахме възможности, това, което тренираме не се получава в мачовете", коментира наставникът на "черно-белите". "Надявам се, в следващите мачове да се получат нещата, искам от тях да играят, нищо друго не искам, резултатите не ме интересуват, не искам да бъркат елементарни топки,  не искам сам...

5 разкрития за новите "Междузвездни войни"

Осмият епизод на „Междузвездни войни“ ще излезе в края на тази година. До тогава има още доста време и все още не са ясни много неща за филма. Все пак режисьорът Райън Джонсън разкрива пет неща за филма пред USA Today. Някои от тях определено биха възбудили интереса ви. Вече има име. След „Силата се пробужда“ всички гадаеха какво ще е името на филма. Джонсън споделя, че това е било едно от първите неща, които са били уточнени, но не издава повече. „Всичко ще стане ясно, когато му дойде времето“, заявява Джонсън. Филмът ще е забавен. „Искам той да е взривен. Искам да е забавен. Искам да е забавен по начина, по който бяха „Силата се пробужда“ и първите филми“, заявява Джонсън. Ще научим повече за героите. Истината е, че в първия филм не разбрахме много неща за Рей, Фил и Пол Дамерън. В този обаче нещата ще са различни. „Исках да разбера повече за тях и това не значи непременно неща от тяхното минало. Искам да видя какво би предизвикало всеки един от тях. Какво ги тормози? Зрителите ще видят как се справят с различни ситуации“, заявява Джонсън. Отношенията между Рей и Люк Скайуокър са силни. „Силата се пробужда“ завърши със срещата между Рей и Люк. Каква е връзката между тяй обаче? Предстои да разберем. „Двамата не знаят какво да очакват. Рей обаче има доста очаквания. Образът на Рей е основен. Затова исках да се задълбоча възможно най-много в него. Това ще ...

Радо Янков: Пистата беше перфектна, никога не съм карал на толкова добро трасе

Радослав Янков бе много щастлив след страхотната победа на родна земя на Световната купа в Банско. Той сподели, че е сбъднал една своя мечта, предаде Sporta.bg. "Всичко ми беше като на сън. Моя мечта беше да карам пред родна публика. Едва ли съм мислил, че ще спечеля. Вярвал съм в себе си, но не обичам да мисля за класирания. Бях уверен в способностите си и явно това ми помогна", сподели Янков пред БНТ. "Пистата беше перфектна. Никога не сме карали на толкова перфектно трасе, всички ще ви го кажат. Те (останалите състезатели б.р.) ми казаха, че е най-добрата писта, на която са карали в Световна купа. Трасето не се изрови. Второто ми спускане направих две грешки, но това не е било от трасето." "От една страна не ми беше лесно, защото очакванията на всички са много големи, но от друга ми даде голяма сила. Искам да им благодаря." "Никога не може да бъде леко. В първите 16 слаби състезатели няма. Разликите са много малки. Ако направя една по-сериозна грешка, мога да остана назад. Никакво подценяване не трябва да има." Янков коментира и своите дуели към победата. Относно четвъртфинала с Джеси-Джей Андерсън: "Това е първият ми идол. той беше първият състезател, когото разбрах и много му се възхищавах. Още му се възхищавам. Беше много готино да караме заедно." Относно полуфинала с Бенямин Карл: "Излъгах го с каране. Знаех от какво ми идват грешките и се опитах да не ги повтарям. Трасето беше много технично, трябваше да караме близо до коловете. В един момент усещаш, че водиш. По някакъв начин усещах, че са зад мен и успявах да им поведа." Относно финала с Невин Галмарини: "Не ми беше лесно на финала, в Рогла успя да ме победи. Аз имах преднина в началото, но не успях да я запазя заради лесна грешка. Тук си казах, че няма да се откажа. Признавам си, че силите започнаха да ми свършват, но по някакъв начин успях." "Благодаря на Джоко, Георги Атанасов, че нареди трасето по такъв начин, че ми помогна."  Той обясни и защо винаги е избирал да кара по синьото трасе: "Синьото или червеното трасе се избират в зависимост от това в какво състояние са след квалификациите. Двете трасета са еднакви, но понякога може да има една врата, която да е по-изровена или някое леко препятствие." "Искам да благодаря на родителите ми, приятелите, близките, на всички искам да благодаря. Не искам да пропускам никого. Дори да не бях спечелил, аз съм сигурен, че щяха да ме подкрепят", допълни щастливият победител.