29.04.2017

Резултати от търсенето

Сашо Дончев: Цацаров ми каза, че телефонът и кореспонденцията ми се контролират (ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Водеща Полина Паунова: Първо искам да поздравя госта ни тази вечер (20 април, четвъртък) – бизнесмена и издател Сашо Дончев. Вчера стана публично известен един запис, който е правен преди доста време, от който става ясно, че върху Вас е имало натиск от главния прокурор Сотир Цацаров. Първият много важен въпрос, г-н Дончев, добър вечер и добре дошли, е Вие знаехте ли, че Ви записват? Сашо Дончев: Добър вечер. Да знаех, това беше публична среща. За беше удоволствие да получа покана от такъв клуб и с удоволствие приех да поговорим за свободата, за демокрацията, за държавата и нейната роля в свободното общество и знаех, че има камера и тази камера записва всичко официално. Сашо Дончев: Главният прокурор ми каза, че ставам неприемлив (ВИДЕО) Водеща: Нека сега да видим един кратък откъс, който доби популярност, и ще коментираме отново. (Видео.) „Аз бях поканен на среща с главния прокурор преди две седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям "Да, България", какво е това, че моята телевизия БиАйТи, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник "Сега" и Комарницки, и аз го гледам и питам: вие какво искате да ми кажете. Казвам ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите. И аз му викам, че този същият г-н Филчев прати барети и какво се случи, като ги прати, какво последва. И да ви кажа, да ви информирам – аз нямам нищо общо с "Да, България", освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с БиАйТи, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета. И този нахалник какво ми каза - ама аз не смятам, че нямате право да го правите... И аз викам вие какво си въобразявате, аз не ви се обяснявам, аз ви информирам. След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие разбирате ли в какво общество живеем." Водеща: Добре, г-н Дончев, първо стават ясни няколко неща. Вие очевидно не сте бил в кабинета на главния прокурор на тази среща.  Сашо Дончев: Да, това е сигурно. Водеща: Вече се появиха някакви информации в медиите, че става дума за Георги Гергов. В ЦУМ ли се проведе срещата. Сашо Дончев: Да, очевидно, че ситуацията предполага откровени отговори. Срещата се проведе в ЦУМ. Аз бях поканен на тази среща от г-н Гергов. Водеща: А Вие знаехте ли, че на нея ще присъства и главният прокурор? Сашо Дончев:Тя беше малко особено организирана. За да избегнем всякакви неточности, аз освежих паметта си. В събота, на 18 март, г-н Гергов ми се обади някъде по обяд. Тези, които ме познават, знаят, че и в събота, и в неделя съм на работа. И той ми каза, че има да ми предава нещо и дали е възможно да се видим в понеделник. И аз му казах, че да, още повече, че в понеделник имам да ходя в Министерски съвет, по Европейския съвет някакво заседание, и с удоволствие ще го видя. Отидох след заседанието при г-н Гергов и се видях с него. Той ми зададе тези въпроси – имам ли нещо общо с „Да, България“, с BiT. Аз, разбира се, се усмихнах. Вижте, аз не съм близък приятел с Гергов, но се познавам с него отдавна и нямам причини да имам лошо отношение към него, както предполагам, че и той няма причина да има лошо отношение към мен. Така че аз приемах разговора по-скоро като приятелски, като някой, който иска да се информира нещо. И затова и така участвах в разговора. Водеща: Така, после какво се случи? Сашо Дончев: След това той се обади по телефона, очевидно на г-н главния прокурор, оказа се, че главният прокурор в момента не може да дойде и аз бях поканен следващия ден отново. Водеща: На 19-и? Сашо Дончев: Понеделникът беше 20-ти, значи на 21-ви, вторник. и на 21-ви във вторник аз отидох повторно на тази среща, като си мислех, бях абсолютно убеден в това, че г-н Гергов има искреното, така да кажем приятелско желание да изчисти някакви недоразумения. Даже не съм го питал какъв е смисълът от това, което прави. Но когато г-н главният прокурор започна разговора с това: защо го правите, вие имате такъв хубав бизнес, дори вашите, нарече ги врагове, но аз врагове нямам, признават, че така добре сте си го организирали професионално и всичко останало… Таз аз тогава едва разбрах какъв е смисълът на срещата. Цацаров: Не съм заплашвал Сашо Дончев, той искаше да влияе на прокурори Водеща: Сега по самата среща. Тъй като днес, предполагам знаете, г-н Цацаров излезе с едно становище, което е точно обратното на това, което Вие твърдите във видеото, зрителите го виждат на стената зад нас. Той казва, че всъщност вие сте го натискал по някакъв начин, че твърденията Ви са неверни, спекулативни и непочтени. Можете ли да кажете всъщност какво се случи на този разговор, да се опитате да го възстановите. Сашо Дончев: Всичко ли? Аз започнах в момента да губя ориентация, защото целият разговор е бил над 30 минути. Едва ли е нужно да влизаме във всички детайли. Всичко онова, което не е казано достатъчно коректно, може утре да навреди някому. Така че най-важното е казано. Водеща: Той попита ли Ви какви са Ви отношенията с „Да, България“? Сашо Дончев: Да, той ми зададе в прав текст въпроса, така зададен - защо ви е необходимо, с една дума от какъв зор го правите, като имате такъв хубав бизнес и всичко ви е наред в живота. За „Да, България“, за BiT, за Комарницки говорихме дори малко повече от гледна точка на естетиката в неговите карикатури. Това е наистина дълъг разговор, няма смисъл, а и ние не разполагаме с толкова много време. Водеща: Вие все пак почувствахте ли се заплашен, че ако Вие евентуално… Сашо Дончев: Вижте, аз съм от онези хора, които може би ако страхът е осъзната опасност, то може би не съм достатъчно интелигентен и трудно се страхувам. Така че аз не го приех така. Почувствах се омерзен, защото това не ми се случва за пръв път в последните 27 години, в новата история на България. Защото изведнъж разбрах, че ние 27 години не вървим натам, накъдето аз през 89-та си мислех, че сме тръгнали, че в България се създадоха и се възпроизвеждат някакви практики, които нямат нищо общо със свободата, с демократичното общество, с правото на всеки в неговия личен живот на собствени решения. Ако имаше нещо, което тогава бушуваше в главата ми, то в никакъв случай не е било от стъписване или страх. Водеща: Тази ваша среща, 30-минутна горе-долу, колкото казвате, имаше ли друг предмет извън Вашите политически и медийни интереси? Сашо Дончев: Не, нямаше нищо. Има детайли в нея, любопитни, на моменти чисто човешки обменени мисли. Нямаше нищо друго освен това, че ставайки от тази среща или в самия край на тази среща аз го попитах, извадих и му го подадох, за съжаление го забравих оттатък, ще ви го оставя това, което получих. 2 или 3 седмици преди това, всъщност на 7 март, погледнах преди малко, получих едно писмо от градска прокуратура, в което искаха някаква информация. И в тази връзка аз извадих едно писмо и го попитах всичко това, за което си говорихме в момента, това ли е причината за това писмо. Водеща: Колегите от апаратната казват, че ще Ви дадат това писмо. Сашо Дончев: Ще ви го дам аз, ще имате възможност да го покажете. Съжалявам, не съобразих, че може да ни потрябва. Той го зачете и каза – ама това не са ли частни някакви въпроси. Аз отговорих – не знам, не разбирам от тези неща, вие сте им началник, разберете се. Това беше всичко и аз си излязох. Водеща: Това очевидно е драмата. И все пак искам няколко неща да уточним, г-н Дончев. Първо, срещата при всички положения не е инициирана от Вас. Това много ясно трябва да кажете така ли е или не. Сашо Дончев: Никога. Всички онези, които ме познават и аз често съм упрекван, че аз нямам такъв навик, в качеството ми вече 6-та година на председател на Българската стопанска камара аз нито веднъж не съм инициирал среща с държавна институция, защото не смятам, че ние имаме нужда от такива официални, ПР и парадни срещи. В живота на всички нас, българите, има неща които не могат да се дискутират публично. Но това е тема на друг разговор. Аз дълбоко се съмнявам, например, в полезността на така наречения тристранен съвет. Аз никога не съм инициирал подобни срещи с изключение на един случай, в който в качеството си на председател на един формат 4+2 – четири работодателски организации и два синдиката – в годината, когато тръгнаха да фалират КТБ и ние всички бяхме разтревожени по различни причини, очевидно. Тогава аз си позволих да поискам от името на всички тези 6 организации среща с г-н Цацаров. Тази среща се проведе по протокола в неговия кабинет. След тази среща аз говорих с журналистите пред кабинета му. Това е единственият случай, когато аз съм се виждал с г-н Цацаров извън тази среща. Водеща: Пак се връщам на срещата Ви, въпросната, с Цацаров. А междувременно ми донесоха документа, който ще покажете след малко. Сашо Дончев: Да, ето това е писмото, което аз получих няколко седмици преди тази среща. Водеща: Може би да го покажем на някоя камера. Така, във връзка с извършване на проверка по преписка еди-коя-си и по опис на Софийска градска прокуратура и на основание чл.145 от ЗСВ следва да ни представите следната информация и наличната документация за следното. „Първа точка – да предоставите заверено копие от подадения сигнал от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД до Европейската комисия срещу БЕХ АД, „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газекспорт“ за злоупотреба с господстващо положение и отказ за достъп до капацитет на входно-изходните точки на „Чирен“. Това е хранилището в Чирен. Точка две – да предоставите заверени копия от документи, касаещи произнасянето на Европейската комисия по дело еди-кой-си номер, образувано по повод сигнала по точка 1. Трета точка – да се предоставят заверени копия от договорите на Овергаз с „Газекспорт“ за доставка на природен газ за периода 2007-2017 година, включително. И последно – да се предоставят заверени копия от договорите за продажба на природен газ от „Овергаз Инк.“ на „Овергаз Мрежи“ за визирания период от точка 3, т.е. 2007-2017 година. Моля за спешност. Прокурорът е Петров и прокурор Райдовска.“ Сашо Дончев: Това писмо му дадох, понеже видях някаква връзка между двете случки. Той ме попита дали имам копие и аз щедро му разреших да го запази. Водеща: …му предоставихте това копие. Добре, сега искам да Ви върна пак към срещата. Вие казвате на този обяд, на който огласявате това, цитирам ви, за да не стане някакъв гаф… тук казахте, че сте изпитал омерзение, а там, че неприемливо и нетърпимо става поведението Ви за главния прокурор. Той каза ли Ви подобно нещо?      Сашо Дончев: При всички случаи смисълът беше такъв на казаното от него и това беше в самия увод, в самото начало на разговора. В началото на разговора имаше и нещо друго много любопитно. Влизайки в офиса на Гергов, той попита дали съм видял това произведение, не си спомням на коя от медиите бяха тези книжки, които излизаха. 2 книжки излязоха, не знам на кой вестник бяха. Водеща: На вестник „Телеграф“ имате предвид, двете анонимни. Сашо Дончев: Да, на „Телеграф“ и дали съм го видял. Аз не разбрах каква точно е връзката, но обясних, че предния ден съм имал възможността да се запозная с това второто издание и бях особено очарован от факта, че съм приет в пантеона на… кои сме там, не знам. Водеща: Кръгове.    Сашо Дончев: Да, някакви. Водеща: Нещо друго конкретно извън книжката, извън забележките му, че харесвате „Да, България“. Всъщност чакайте да изясним нещо. Сашо Дончев: Вие почнахте като следовател. Водеща: Вие имате ли някакви отношения с Христо Иванов извън това, че го познавате, както Вие казвате?      Сашо Дончев: Не, нямам. Водеща: Финансирал ли сте Вие или Ваш близък партия „Да, България“? Сашо Дончев: Не, никога. Никога не съм и имал намерение. Аз не финансирам партии и политически живот в България. Аз имам проекти, с които мога да бъда полезен на обществото. Подарих на обществото едно училище за 23 милиона лева. Подарих на обществото 20 години свободен вестник, който струва страшно много в прекия и преносния смисъл. Има и други проекти. Помагам на хората, които действително имат нужда. Нямам и не обичам това. Тук ще влезем в един по-сложен разговор… Водеща: Време имаме.      Сашо Дончев: …аз имам много сериозни притеснения, тревоги от факта, че ние пропиляхме поредните 27 години от историята на България, вървейки в обратна посока на тази, за която уж бяхме тръгнали през 89-та година. Аз много съжалявам, че тогава някак си участвах и всички ние участвахме неподготвени в началото за тая промяна и ние позволихме цялата енергия на обществото да се разпилее по глупости. Съжалявам за това, че не се проведе истинският политически разговор, когато отхвърляме едната организация на обществото – тази до 89-та година, каква нова организация искаме да създадем. С какво ще се различава новото ни общество от онова старото. Водеща: Репресивният ни апарат според Вас различава ли се? После пак ще се върнем към този въпрос. Сашо Дончев: Аз мисля, че сега може би има някаква приемственост между хората, които реализират новите схеми за натиск и принуда. Те нещата си приличат много, даже в някаква степен са по-нечистоплътни, по-груби са в момента. Но не това е важното. Важното е, че на нас ни бе предложен разговор комунизъм и антикомунизъм, но ние не разбрахме това общество, антикомунистическото, как ще изглежда и каква ще е ролята на всеки един от нас. Каква ще е ролята на общината, на училището, на църквата, ако щете, за да стигнем най-накрая до ролята на държавата. Ние повторихме старото общество, като махнахме член първи от Конституцията и направихме същото общество със същата роля на държавата. И когато някой, днес особено актуално в процеса на изборите и в предизборната кампания, говори, че вече няма ляво и дясно, той просто откровено лъже. И ляво и дясно най-просто бихме могли да формулираме в контекста на това каква роля отреждаме на държавата в собствения си живот. Повече от ясно е, че дясно мислещите хора са по-самоуверени, те повече вярват на собствените си сили, на това, че могат сами да се оправят в живота. Ролята, която те отреждат на държавата е по-малка и тя се свежда до граници, до живот, до сигурност и т.н. Ляво мислещите хора са по-колебливи в мечтите си и във вярата в това, че могат да ги постигнат. Те виждат някаква по-важна роля на държавата в своя живот. Но този разговор не се състоя. Сашо Дончев: Георги Гергов организира срещата ми с Цацаров Водеща: Пак ще се върнем на този разговор.Искам да ви попитам през цялото време ли Гергов присъстваше на този разговор? Сашо Дончев: Да, през цялото време присъстваше. Водеща: Т.е. станал е свидетел на всичко? Сашо Дончев: Абсолютно на всичко. Нещо повече, оставих ги двамата, когато аз си тръгнах. Водеща: Вие сте си тръгнал, те са останали в кабинета на Гергов, не знам какво са си говорили там, но кажете ми какви претенции е имал г-н Цацаров към карикатурите на Христо Комарницки и към вестник „Сега“? Казахте, че някакви естетически забележки е имал.           Сашо Дончев: Той разказа за една конкретна карикатура. От чисто човешки план аз го разбирам, когато той ми казва за неговата 20-годишна дъщеря, която вижда тази карикатура и какво ли тя преживява. И тук имахме разменени реплики по тоя повод, защото аз също какво ли не съм прочел и видял за себе си в медиите. Водеща: Ясно, разбрах Ви, имало е личен аспект. Сашо Дончев: Въпрос на формула е, аз не знам дали я споделих или я премълчах. Формулата е такава, че живееш по начин, по който не те притеснява какво пишат по твой адрес и най-вече не те притеснява, защото знаеш, че твоите близки хора вярват на теб, а не на това, което напишат за теб. Водеща: Поиска ли г-н главният прокурор Вие, като издател, да предприемете някакви мерки срещу Комарницки?            Сашо Дончев: Не, нищо конкретно не е искал. Водеща: Поиска ли да се разграничите публично от „Да, България“? Сашо Дончев: Не, нямаше възможност. Аз, в момента, в който разговорът влезе в тази достатъчно ясна фаза, аз казах – вие сте объркали адреса. Не точно с тези думи, но аз обясних, че това не е вярно и че аз нямам никакво намерение повече да участвам в тази тема. Водеща: В тази фраза, че Вие имате добър бизнес ли Вие прочетохте уклона към натиск?         Сашо Дончев: А защо не го разкаже той? Аз по-добре от него знам колко добър е моят бизнес и по-добре от него знам какви са професионалните качества и лични, и на компанията, която съм създал. Водеща: Т.е. механизмът е това… Вижте, опитвам се да извлека какъв е механизмът един бизнесмен да бъде принуден.      Сашо Дончев: Механизмът вероятно е много простичък. Ето – защо ти трябва, виж колко спокойно и хубаво си живееш, защо ти трябва на баир лозе, казват българите. Водеща: Защото ако правиш еди-какво-си, няма да е толкова спокойно, вероятно? Сашо Дончев: Другото се досещай какво е. Аз не знам какво може да е другото, но аз пак ви казвам, Полина, аз съм преживял тези неща много пъти. Аз си спомням много добре разговори с министър-председател на България 97-98 година, спомням си разговор с президента на България 2003-2004-а, когато той се опитваше да вкара свой човек в борда на моята компания, едва ли не да я присвояват… Тези неща са ежедневие. Някой днес, прочетох някъде, че задал въпроса защо се оплаквам, някаква такава беше формулировката. Не, аз не се оплаквам, аз просто споделям тези неща с всички хора, които мисля, че разбират за какво им говоря. Споделих го веднага, като се прибрах с колегите си, споделих го със семейството си, разказах го на следващия ден на Сашо Диков, разказах го на всички, които познавам. Водеща: От това последва ли нещо, тази информация не може да не се е върнала до главния прокурор?   Сашо Дончев: Ами не знам. Но има нещо много любопитно. Когато аз разказвах 2 дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение, в което беше написан краткият текст: „Много говориш по телефона“. Водеща: От кого?     Сашо Дончев: От г-н Гергов. Водеща: Г-н Гергов? Сашо Дончев: Да. Водеща: Колегите от апаратната ми казват, че са търсили по време на целия ни разговор  г-н Гергов, той е отказал да се включи. Аргументът е бил цитирам: „Не ме занимавайте“. Т.е. искате да кажете, че някой има информация за това какви разговори водите, така ли? Сашо Дончев: За съжаление изглежда така. Аз днес подадох през адвокат искане до компетентната агенция или комисия, извинявайте невежеството ми, със запитване на какво основание и кой проследява моята кореспонденция и моите разговори. Водеща: Това в бюрото за контрол на СРС ли подадохте?       Сашо Дончев: Да. Водеща: Днес там с адвокат сте подал дали към Вас има неправомерно подслушаване? Сашо Дончев: Да. Водеща: Аз продължавам като следовател да Ви разпитвам.             Сашо Дончев: Щом Ви харесва. Водеща: До този момент Вие знаехте ли, че г-н Гергов и г-н Цацаров са близки?  Сашо Дончев: Нямам представа. Аз не се интересувам много от тези връзки в обществото. Изобщо 89-та година си мислех, че онова, което съм натрупал като професионален опит, като знания може да даде страшно много ползи на обществото. Можех да направя страхотни неща в моя бранш и аз си мечтаех за това. Мечтаех си за моята професионална реализация. Никога не съм мечтал да се занимавам с тези дали са задкулисия, но достатъчно нечистоплътни отношения, които наблюдаваме последните няколко години в България. Христо Иванов за Цацаров vs Дончев: От това смърди Но същевременно чувам някакви странни разсъждения, за съжаление, най-често от Ваши колеги, разбира се, въпрос на интелект и на образование и изобщо на… умствени възможности е това, което те казват, но: „откъде-накъде някакви хора, които имат бизнес, се занимават с политика?” Много ми е странна тая теза. Както ми е странна тезата, че непрекъснато Христо Иванов, например, се оправдава дали има отношения с Иво Прокопиев…Какво значение има? Кой друг, ако не успешните българи, могат да се занимават с политика? Какво е политика? Когато не се проведе … Водеща: „Телеграф” ще издадат още една книжка по Вашия въпрос… Сашо Дончев: …Когато не се проведе тоя разговор навреме, тогава – 89 до 90 и някоя година, то затова ние си влачим някакъв социалистически манталитет, някаква друга представа за това какво е държавата… И хората не разбират, че държавата е фикция. Че държавата всъщност няма никакви права, освен правата, които са й отредени със закон. И че техните права не произтичат от държавата, а обратно. Водеща: Господин Дончев, понеже подхващате една дълга тема – какво е държавата – в този смисъл искам нещо друго да Ви попитам. Вие осмелихте ли се да зададете въпрос на главния прокурор - той откъде например има информация, че вие сте близък с Христо Иванов, или че се познавате, или че въобще може да става дума за някакво общение? Сашо Дончев: Не, аз не задавах въпроси. Аз просто казах: "Вие сте зле информиран", на което той каза, че него го информират службите. Което беше още по-страшно. Водеща: Чакайте малко. Той Ви казва, че него за тези неща го информират службите, за частния живот на хората? Сашо Дончев: Да. Защо службите се интересуват от моя частен живот? Защо те се интересуват с кой политик си общувам? На какво основание? Водеща: Момент. Значи, първо службите ви гледат с кого си общувате, а после получавате СМС-и от член на изпълнителното бюро на БСП, който има очевидно някакви отношения с главния прокурор… Сашо Дончев: Вижте, този човек – Гергов – най-вероятно е извършил всичко това от добри чувства към мен – и съобщението, което ми е пратил, и поканата за среща, аз не го подозирам в някакви такива задни мисли. Факт е, обаче, че всичко това, за което говорим, се случи в неговия кабинет. А и още нещо, много любопитно: кога възникна разговора с „прослушванията”? Когато аз дадох това листче и казах: "Искате ли да Ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването?" И тогава главният прокурор ми каза: "Ама вие нали не се съмнявате, че вашата кореспонденция и телефон се контролират?" Аз, много учуден, отговорих: "Ама как така ще се контролират? На какво основание?" Водеща: Значи главният прокурор Ви казва, че на практика Вие сте контролиран от службите – добре, вие какво направихте в този момент? Сашо Дончев: Той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща. Водеща: Добре, ама не може невинен човек… Сашо Дончев: Е, не може, ама може. Сега ще видим, нали съм подал това искане, ще видим какъв отговор ще получа и вярно ли е това, защото може да не е вярно… Водеща: А защо мълчахте досега? Сашо Дончев: Как да съм мълчал! Водеща: Защо не разказахте тази история мигом, след като се е случила? Сашо Дончев: Ами не знам… А защо трябва да се разказват тези неща, аз съм свикнал с това, за мен вече това е ежедневие… Водеща: Защото това е илюстрация как се мачкат хора… Сашо Дончев: Още веднъж ще Ви кажа, че аз съм свикнал с това, за мен това вече е ежедневие. По-скоро съм изненадан от това, че след като Калин Манолов, не знам по какви съображения е пуснал това видео в мрежите, че има такава реакция и такъв  интерес към случилото се. Това ме зарежда отново с надежда, че в България е възможна промяната… А иначе си мислех, че пореден несвободен период в развитието преживяваме. Много е важно, когато говорим за свобода, да разбираме за какво говорим. Защото свободата е политическо понятие. И когато се злоупотребява там с всякакви интерпретации и упражнения по темата свобода, хората очевидно нямат нужната култура да говорят по тези въпроси. Свободата означава едно единствено нещо в свободното общество - липса на натиск, на упражняване на сила от страна на държаватаспрямо гражданите. Това означава свободата. Всичко друго е измишльотина и не е важно. А когато държавата и овластен с нашите права държавен чиновник си позволява тези права да използва срещу нас – това е недопустимо в свободно общество. И аз вярвам, че в България има страшно много свободно мислещи и мечтаещи за свобода хора и крайно време е да сложим точка на тези неща. Ние имаме дълг към децата си. Водеща: Как се слага точка, г-н Дончев, при положение, че от едната страна ви казват, че Ви слушат телефона, а от другата главният прокурор Ви рекламира книжка, която е анонимна и е издание на Пеевски? Сашо Дончев: 89-та година през лятото във връзка с онези промени на държавните предприятия в държавни фирми, аз си позволих да направя едно изказване по време на това събрание. След което моите колеги, с които съм работил много години, които знаеха и ценяха моя професионализъм не смееха да се доближат до мен. Те ми направиха шпалир и аз минах в такъв тържествен шпалир между тях. Та това е отново същото, но само няколко месеца по-късно се случи 10 ноември. Тези, които днес си мислят, че ще останат ненаказани, дълбоко се заблуждават. След като имаше 9 септември, имаше 10 ноември. След 10 ноември ще има някой 11 февруари или нещо такова. Това никога не остава ненаказано. И ако те по някакъв начин са си устроили животът днес, извършват истинско престъпление не по отношение на мен и моите деца и внуци, по отношение на собствените си деца и внуци. Ние не може да оставим България такава, защото аз споделям вината на моето поколение за това, което се случи през последните 25-26 години. Водеща: Аз искам пак да Ви върна към конкретния случай. Съжалявам, сигурно Ви се струва досадно, защото вие сте го минал и сте го разказал. Но разбирам обаче, че има някакви много важни неща. Тъй като до голяма степен главният прокурор в България е безнаказан, Вие знаете. Но все пак може ВСС да се опита да му потърси някаква отговорност, макар че аз не съм оптимист за това, като знам ВСС как се държи по принцип спрямо Стори Цацаров. Може ли обаче да кажете още някакви подробности от тази среща, които да изяснят неговата роля? Сашо Дончев: Това, което днес разбирам, че е поискано от г-н Христо Иванов – да се направи разследване – е подходящото място, където аз със сигурност обещавам от екрана на Вашата телевизия, че ще се напрегна и ще кажа всички детайли за тази среща. Дано те бъдат полезни, за да извършим тази промяна, за която говорихме. Водеща: Във фейсбук хората Ви питат има ли нещо, което спестявате? Сашо Дончев: Главните неща ги казахме. Нюансите не знам до колко са важни. Важното в тоя разговор е политическият му смисъл. Важното в тоя разговор е това, което преди малко казах, че овластен с нашите права държавен чиновник си позволява да упражнява натиск върху свободен гражданин, предприемач, издател. Водеща: А знаете ли за други подобни случаи? Сашо Дончев: Аз знам за доста такива, свързани с мен. Водеща: За други бизнесмени Ви питам? Сашо Дончев: За съжаление в моята битност на председател на БСК съм се чувствал много пъти безпомощен да помогна на хората, които откровено ги рекетират и им вземат бизнеса. Това в последно време намаля, но те намаляха и предприемачите. Всички онези, които вярват в себе си, като че ли се ориентират през терминал 2 къде могат да се реализират по-добре. Остават тук другите, които ще преразпределят, а няма да произвеждат. Водеща: Пак Ви цитирам от становището на Цацаров от днес. Той казва за „бъдещи действия в интерес на българските потребители на енергия“. Какви могат да бъдат тези бъдещи действия? Сашо Дончев: Не мога да гадая. Водеща: Това заплаха срещу Вас ли е? Сашо Дончев: Ако има някой, който да мечтае за нормален пазар на природен газ в България, то това със сигурност съм аз. И със сигурност няма никой друг в България, който да мечтае повече от мен за това. Това е моята професия, това е моята професионална реализация и аз цял живот това съм правил и мога да го направя. И за съжаление всичко онова, което се случи с така нареченото отстраняване на посредници доведе само до лоши неща в развитието на пазара. Но това е тема за друг разговор. Аз не искам да говорих в момента за газ или за енергетика, защото по-важните теми са политическите. Случката няма друго измерение. Водеща: Явно е, че темата ни е политическа, но все пак да Ви питам – в това четете ли някаква заплаха към Вас?     Сашо Дончев: Не, всъщност не знам. Онова, което прочетох, идвайки насам към студиото, изтече в БГНЕС, че има жалба на някакви хора, май от „Булгаргаз“, за това как аз съм насъсквал Европейската комисия… Водеща: …да, в БГНЕС.       Сашо Дончев: …и не знам още кой да санкционира България, да разстрои функционирането на „Булгаргаз“, на „Булгартрансгаз“, на българската енергетика, да пострада целият бизнес… Не ви ли изглежда смешно? Водеща: Вие сте една много сериозна фигура… Сашо Дончев: Това, разбира се, е повод за гордост, но от друга страна представяте ли си, че тези хора, които вярват, че Европейският съюз е нещо добро за нашето общество, за нашата държава изведнъж смятат, че този Европейски съюз, подтикнат от Сашо Дончев може да тръгне да вреди на българската икономика, на българската държава… Това е толкова абсурдно и ако това е жалбата, за която действително попитах г-н Цацаров, това наистина е много смешно. Водеща: Т.е. това от г-н Цацаров се разбира като натиск?       Сашо Дончев: Аз искам да кажа от тук на господата от БЕХ, от „Булгаргаз“, от „Булгартрансгаз“ и на г-н Цацаров, че България, за съжаление, ще бъде осъдена по тази моя жалба. Но тъжното в случая, още по-тъжното е, че България плаща с парите на всички Водеща: Цацаров казва, че сте му въздействали, за да спре това? Сашо Дончев: Нищо такова няма, това са пълни глупости, не е достойно да се говори така. Той все пак е главен прокурор, не е човек от улицата. Водеща: Добре, много ви благодаря. Последно нещо се сетих, извинявайте.        Сашо Дончев: Кажете. Водеща: Какво искаше той от Вас за BiT? Понеже обсъдихме „Сега“, обсъдихме „Да, България“, но не обсъдихме BiT.  Сашо Дончев: То беше, че ето това с Христо Иванов е лошо, а това с BiT и Сашо Диков, който го е превърнал в централна тема на своите предавания, всичко това за какво ми е, за какво го правя. Нищо друго не е искал. Водеща: Т.е. той Ви държи отговорен за действията на Сашо Диков? Сашо Дончев: Някой му беше казал, че това е моя телевизия. Водеща: Ако е Ваша телевизията, да знам как да се държа с Вас, ако ще Ви разпитвам. Сашо Дончев: Ако това е единствената Ви причина да се държите уважително(смее се). Водеща: Не е това единствената (смее се). Добре, няма да Ви разпитвам за гаджетата на Сашо Диков, както казахте във видеото. Сашо Дончев:  Това беше шега. Водеща: Добре, аз мисля, че приключихме. Сега искам само 30 секунди, за да обобщя. Не като Бареков, който има новина, но искам да кажа няколко неща. От този мисля 43-минутен разговор разбрахме следните неща – г-н Дончев е бил поканен на среща не в Съдебната палата, а в офиса на г-н Гергов в ЦУМ; там на срещата между него и г-н Цацаров г-н Гергов е присъствал през цялото време; освен това става ясно, че очевидно г-н Цацаров има някакви данни от службите, но как са получени тези данни не е много ясно; а на всичко отгоре когато г-н Дончев споделя със своя приятел по ски Сашо Диков какво му се е случило, получава смс отново от посредника г-н Гергов, който е член на ръководството на БСП, това много държа да го изясня, получава СМС, че много говори по телефона. Аз мисля, че това е абсолютен сюрреализъм. Благодаря Ви за това участие, приятна вечер. Сашо Дончев: Благодаря. Водеща: Извинявайте, още 30 секунди, може ли да ме върнете в ефир за малко. Много Ви благодаря, колеги. Тъй като получих няколко запитвания дали ще поканим г-н Цацаров. Искам да кажа, че още утре ще изпратя официално писмо до прокуратурата, с което каня най-любезно господин главния прокурор да гостува в моята рубрика в рамките на „еМисия България“. Това го казвам, за да няма спекулации после, че било едностранчиво и прочие. А сега приятна вечер. Цялото интервю можете да гледате ТУК.

Защо мъжете не искат да се оженят

Няколко смели мъже застават откровено пред нас и ни споделят кое ги спира да се обвържат и да подарят пръстен на любимата дама до тях. Някои от откровенията им ще ви изненадат. 1. Твърде несигурен съм в себе си по отнешение на теглото, косата, височината. Не искам да се оженя, защото се притеснявам от външния ми вид. Да... Аз съм мъж. 2. Причината, поради която не искам да се оженя е, защото не искам една жена да дойде в живота ми и да ме съди, заради нещата, за които харча пари. Обичам да залагам. 3. Аз съм 38 годишен мъж. Не, не искам да се женя, нито да имам деца. Дори не излизам по срещи толкова често, просто обичам независимостта си и искам да се фокусирам върху изграждането на кариера. 4. Като мъж, мисълта за сватба ми се струва страховита. Често жените искат всичко около сватбата да е перфектно, а аз просто не съм способен на перфекционизъм и това ме стресира. 5. Страхувам се от брака, защото не искам да се окажа женен за жена, която ще иска развод в даден момент. Смятам, че бракът трябва да е завинаги. 6. Не искам да се оженя, защото всичките ми женени приятели вече не спят със съпругите си. Не мисля, че това си струва. 7. Като мъж, който прави много пари, определено не мога да се видя женен. Да направя нещо толкова „официално“ с някого означава, че тя ще имат достъп до банковата ми сметка, а аз не съм съгласен с това. 8. Не искам никога да се женя. Искам да имам деца и семейство, но не искам да си усложнявам живота с цялата бюрокра...

Художникът Никола Манев: Вдигам наздравица за любов към живота

  Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва Никола Манев е роден е на 28 август 1940 г. в Пазарджик, но израства в Чирпан. Затова всички мислят, че градът на Яворов му е роден. Завършва Академията за изящни изкуства в Париж в класа на проф. Морис Брианшон. Над 50 години живее и работи във Франция. През 2000 г. купува възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и я завещава на града. В нея са изложени негови картини, дарени на града.   - Г-н Манев, писателят Джордж Оруел казва: „Ако искате да видите картина на бъдещето, представете си ботуш, който смазва човешкото лице“. Съгласен ли сте с такава визия за бъдещето на човечеството? - Не съм такъв песимист. Мисля, че добрите енергии ще надделеят над черните. Ислямска държава трябва да бъде унищожена, защото е враг на човечеството, на прогреса и на живота. Това е черната енергия, дяволът в човешкия живот. Хората рано или късно ще се осъзнаят, че единственият начин е големите сили да се обединят и да унищожат това черно видение, което в момента се казва Ислямска държава. - Каква е обстановката във Франция сега, седмици след касапницата в Ница? - Животът е по-силен от това, което се случи. Джихадистите се опитват да внесат смут, да разделят хората, но продължава да има фестивали, спектакли. Виждаш обаче въоръжени войници по улицата, породи се недоверие… Аз деля хората на две категории – тези, които градят и другите, които рушат. Едните свързват, другите разделят. Ясно е към коя група бих искал да принадлежа – към онези, които подават ръка, строят мостове, а не стени. Голямата част от човечеството иска да живее в мир, независимо каква религия изповядва. Човек трябва да приеме другия, а фанатизмът, расизмът разделят хората. В моята махала, тук в Париж, има всички цветове и като изляза на улицата не се мръщя, когато някой не е от моя цвят. Трябва да живеем заедно, това е единственият начин. Това много важи и за България, циганският проблем трябва да се разреши, не може да се живее с тази омраза. Трябва да живеем заедно. Всички сме продукт на един сперматозоид и една яйцеклетка. Колко трае животът? Той е един кратък период, затова трябва да намерим начин да живеем заедно, да се разбираме. Всички черни енергии обаче трябва да бъдат премахнати, изкоренени. Като те боли зъб – или трябва да го извадиш, или да го оправиш, не е възможно иначе. - Как човекът на изкуството преодолява страха в работата си? - Изолирал съм се от света тази година, повече живея в ателието си в двайсти квартал и всичко научавам от медиите. Като се замисли човек, по-близо сме до изхода на живота, отколкото до входа и искам максимално да направя каквото мога, за да оставя нещо на хората. Това ми е единственото желание и то ме движи в живота. В момента правя една серия картини „Четирите сезона“ - четири картини голям формат и си живея в моя свят. Направих „Зимата“ в момента съм на „Пролетта“. Имам проблеми с цветовете, защото не искам да бъде вулгарно, като слагам по евтин начин бяло, розово и зелено. Но това са си проблеми около създаването на всяка творба. Една картина минава през всички стадии. Навремето цитирах Пикасо, който почва да рисува един натюрморт, от натюрморт се превръща в пейзаж, после става голо тяло, минава през всички стадии, докато не се намери окончателното разрешение. Не искам да се сравнявам ни най-малко с Пикасо, но започвам в синьо, пък свършвам в розово или в червено. Както в природата началото идва от Големия взрив, така е и с картината - почва от взрив и минава през много стадии. - Слушате ли Вивалди докато рисувате „Четирите сезона“? - Не, но ми звучи в съзнанието. Всичко, което съм преживял през тези периоди, гледам да го вкарам в творбите, а не да нарисувам едно дърво с цветчета. Искам да създам атмосферата на тези четири сезона, всички живеем и зиме, и пролет, и лято, и есен. „Зимата“ успях да я докарам донякъде, според мен, но крайната дума е на хората. Моят учител Васил Стоилов казваше така „Кольо, ако искаш нещо да оставиш на тоя свят, трябва да имаш малко нещо лично твое, а не да приличаш на този, онзи, да напомняш, да имитира. Трябва да имаш собствен стил“. Мисля, че с годините си създадох стил, не всеки го харесва, но аз комуникирам с онези, които ме харесват. Работя интуитивно, не по план. Така съм работил цял живот. - А откъде идва импулсът да правите музеи? Преди 17 години в Чирпан превърнахте възрожденска къща в галерия и дарихте на града картини, сега предстои откриването на такива галерии в Ловеч и Троян, а в Пазарджик тече подписка за откриване на къща-музей… - Музеи звучи много претенциозно! Не искам да правя музей, това са места, където хората могат да видят картините ми. Досега съм направил 165 самостоятелни изложби и много често в България идват обикновени хора от народа с парче вестник и казват „Подпишете се тук, да имам нещо от вас“. Водят си децата, внуците. Неудобно ми е, защото не съм нито Леонардо ди Каприо, нито Ален Делон! Предпочитам да им дам една картинка, да гледат нещо, което съм направил. Това ми създаде желание да направя така, че да имат постоянен контакт с моите картини. От 60 години се издържам само от продажба на картини, но много хора нямат възможност да си купят, а искат да ги гледат, защото им доставя удоволствие. Казвам си: „Защо моите картини трябва да стоят срещу стената и да стоят заключени и да чакат някой ден да ме обявят за гений и работите ми да струват много пари?“ Това не ме интересува, искам да доставя удоволствие на хората. Има една фраза на великия Верлен, която ми служи като пример „Няма нищо по-хубаво за душата, отколкото да доставиш радост за една друга душа и тя да стане по-малко тъжна“. Всеки човек носи някаква тъга в себе си. Искам да доставям радост чрез картините. Оттам се роди идеята да направя дарение на най-различни градове, където ме искат. Разбира се, мнозина ще кажат, че го правя от суета, от егоцентризъм. Винаги ще се намери някой да хвърли камък, но аз не се съобразявам с тях, а с тези, които ми дават цвете и парче вестник да се подпиша. - Къде могат да се видят ваши картини от 60-те, 70-те и 80-те години? - Имал съм късмет да купуват картините ми и от най-старите периоди почти нямам вече. В Чирпан могат да се видят 180 мои платна, включително и от стари периоди. В Ловеч съм дарил 30 картини, в Троян също. Може всеки да ги види, без да дава пари, просто за да изпита удоволствие. - На 28 август ставате на 76 години, за какво вдигате наздравица сега? - За любов към живота, към светлината, към красотата, към небето, към облаците, към всичко, което е животът. Към пеперудите, които летят, към морето, за всичко това. Към любовта – към тази, която идва и към онази, която е била. На рождения ми ден няма да съм в България, но тогава в галерията на Икономическия университет във Варна ще подредят двайсетина мои картини, а в къщата в Ловеч, която е в квартал „Вароша“ ще изложат 30-те картини, които дарих. Всичко това ми доставя удоволствие и ентусиазъм за работа, толкова е семпло и много човешко.

ЗЛАТНИ Й УСТА! Есил Дюран: Не искам наградите на „Пайнер“! Искам да съм любимката на Доган!

Не искам наградите на "Пайнер"! Искам да съм любимката на Доган! На мен ми е интересен разговорът с човек, който е толкова ерудиран. Имам нужда от човек, който да е мой коректив. Често си говорим за любовта. Той казва, че човек трябва да бъде в много добри отношения с душата си. Той е човек, на когото мога да вярвам. Много партии ще си отидат, много хора ще минат, но той ще остане в историята. Той е влак, който се движи стабилно. Това заяви Есил Дюран пред камерата на Мариян Станков - Мон Дьо. "Той е оригинал!", не спря със суперлативите си певицата. Тя направи и коментар на отношенята ДПС - ДОСТ: "С появата на ДОСТ движението стана по-ясно и тогава патриотичното излезе на яве. При ДОСТ всичко е въпрос на его - хора, отъркали се о властта. Без никакъв проблем минаха от другата страна и станаха предатели! Имах много кратък разговор с Доган и му обясних - на нас ни трябват депутати за българския, не за турския парламент. Уважавам турската музика, обичам я, но не обичам никой да ми тършува в къщата! Когато гледах репортажите в деня на изборите, един човек каза, че гласува за Реджеп Тайип Ердоган! Това означава, че има намеса на чужди интереси!". Певицата си спомни нейната "щура, готина леля", която живее в Турция и преди е ходила с къси поли, а днес е забрадена с кърпа. "Учудвам се много как Европа не взима никакво отношение! Този човек трябва да бъде хванат в крачка, да бъде озаптисан", заяви Есил. Тя допълни, че е от "поколението на компромиса". "Пеели сме за какви ли не хора, само и само да изкараме някакви пари. За Ерджан Рашид - Роко съм пяла. Той се беше фиксирал върху моя образ. До ден днешен пътувам с моя приятел Борис. Веднъж бяхме при Роко. Изведнъж той побесня, насочи пистолет срещу Борис, превъртя! И тогава си тръгнах, очаквах гръм след мен. Но не ме гръмнаха", спомни си певицата. Есил коментира, че "посаждането на зрънцето на омраза у малките деца е жестоко". "Синът ми се е връщал разплакан вкъщи след час по история и ме е питал: "Мамо, вие с баба ли убихте Васил Левски". "Ние с баща му Борис сме много шумна двойка и не си спестяваме нищо. Аз мога да му кажа, че съм харесала един мъж, той да ми каже: "Видях едно жестоко маце". Аз искам на него да му е хубаво, любовта не означава да те имам само за себе си, да те затворя в своята прегръдка и да те задуша", сподели Есил. "Нашата религия с Борис е музиката. Да си забулен и затворен - това ли е религиозността? Харесвам тялото си, искам да го показвам. В същото време не харесвам християнството... Вярвам само на музиката", заявява Есил Дюран. На въпроса "Ако беше Аллах, какво щеше да кажеш за Есил Дюран", тя отговори: "Разби ме просто! Може би би казал: "Защо не се осланяш изцяло на мен".

Кратък разказ за детското желание

Една учителка решила да накара своите третокласници да напишат съчинение на тема „Какво искам да получа за рождения си ден?”. Когато се прибрала вкъщи, тя започнала да преглежда детските писания. И едно от тях много я разстроило. Тя многократно препрочитала написаното със старателен детски почерк съчинение. Не, не грешки искала да намери учителката. Сега те нямали никакво значение. В стаята влязъл съпругът й. - Какво се е случило? – попитал той. – Защо си толкова разстроена? - Ето, прочети това, моля те – тя му показала листа с текста. В нея пишело: „За рождения си ден няма да искам много. Мечтая си само да се изпълни едно мое желание. Искам да се превърна в телевизор. Много ми се ще, когато вечер семейството ми се прибира вкъщи, да се събира около мен така, както се събира около телевизора, и да ме слуша с внимание, без да ме прекъсва. Искам, когато татко се връща от работа, да пита мен какво ново се е случило по света. Искам, когато мама е тъжна, да идва при мен за утеха. Искам да ми се радват толкова, колкото на новия телевизор, който сега заема вкъщи почти цяла стена. Това е животът, за който мечтая!” - Бедното дете – въздъхнал мъжът. – Какъв нещастен живот! И що за родители!!! Жената вдигнала към него пълни със сълзи очи. - Скъпи, това е съчинението на нашия син. ...

Папандреу към британците: Както Гърция остана в ЕС, така останете и вие

Въпреки трудностите и жертвите през последните години и въпреки някои лошо създадени политики на Европейския съюз гърците избираха, отново и отново, да останат в него и да избегнат т.нар. Grexit, пише бившият министър-председател на Гърция Георгиос Папандреу в коментар за CNBC. Въпросът е защо? На първо място, ЕС означава по-мирни съседи. Добре помним времената, когато имахме малък или никакъв контакт със съседите си в северната част на Балканския полуостров. Разпадането на Югославия през 90-те години доведе до ужасяващо етническо прочистване, недоверие и изкуствени граници по въпроси, свързани с религиозните различия. Когато регионът ни неотклонно започна да се придвижва към Европейския съюз, преодоляхме липсата на сътрудничество, въоръжаването и етническото напрежение. Сега има търговия, културни дейности между хората, сътрудничество в сферата на инфраструктурата, енергетиката и образованието, което осмисля региона ни. Създадохме пътна карта за всичко, което ще гарантира спазването на правата на човека и малцинствата, както и добри междусъседски отношения. Можем да си представим общо бъдеще заедно, основавайки се на общи ценности, вместо бъдеще на враждебност и омраза. Второ, гласът ни е по-силен, пише Папандреу. В по-широк регион, изпълнен с конфликти, като Близкия изток, войната в Сирия, Украйна, Кавказ, нашият европейски глас, когато е обединен, е силен и уважаван. Разделени, ние сме слаби. Когато поех ротационното председателство на ЕС през 2003 г., бях впечатлен от силата на единния пазар. Обсъждахме и повлияхме на дебата по въпроси като генетично модифицирани организми заедно с президента Джордж Буш и опасните промишлени продукти с китайците. Когато ние, като единен ЕС, вземем решение по обща политика по отношение на правата или пък здравеопазването на нашите граждани, или за възможните вреди на вноса върху околната среда, нашият глас не само се чува. Ние наистина можем да променим глобалната политика и практики. И то от полза за всички. Трето, има две страни в дебата за суверенитета. Някои казват, че се отказваме от суверенитет в ЕС. Други казват, че всъщност заздравяваме суверенната си воля в ЕС. И това е простичка идея, тъй като обединени ще устоим, разделени – ще паднем. Но реалността чука на вратата, без значение колко здраво я затворим. Ако наистина се опитваме да се справим с проблемите на деня, няма как да го направим сами. Само се замислете: климатични промени, епидемии, глобална финансова криза, бежански наплив. Нито един от тези проблеми не може да бъде решен от сама суверенна страна. Никой не е остров в тази глобална икономика. Не на последно място, имам ли си свои критики към ЕС? Можете да се обзаложите, че имам. Искам по-голямо участие на гражданите, искам да видя гражданите ни да избират официалните лица в Брюксел – или поне да имат по-голям демократичен контрол. Искам ЕС с политики, ориентирани към растежа. Искам нашият глас да бъде чут по света още по-силно. Искам по-силен глас, който ще защити основните ценности, които съхраняваме в демокрациите си. И това са само част от тревогите ми.  

Представиха официално Жозе Моуриньо

Новият мениджър на „Манчестър Юнайтед“ Жозе Моуриньо официално бе представен пред английските медии. Назначението на португалеца бе обявено още през месец май, когато бе освободен Луис ван Гаал. Моуриньо позира с фланелката на „червените дяволи“ на терена на "Олд Трафорд", а по-късно даде и първата си пресконференция. Предишните два пъти аз пристигах в страната отвън, сега е различно. Бях уволнен от Челси, но след това останах в същата страна, със същите познати лица. Няма нищо ново. Пристигам в клуб, който трудно може да бъде описан. Не обичам изявленията, че това е мечтана работа. Реалността е, че това е работа, която всеки иска, но не много хора я получават.  Аз я получих. Знам какво очакват феновете от мен. Това предизвикателство не ме прави нервен. То идва в точния момент в моята кариера. Мотивацията у мен е страхотна. Аз съм на мястото, на което искам да бъда. Искам да бъда в този клуб, в тази страна и в тези турнири.Манчестър Юнайтед е клуб за Шампионската лига. През юли 2017-а трябва да сме сигурни, че вместо да чакаме плейофите за Лига Европа, ще сме там, където трябва да бъдем - в ШЛ. Ще бъде лесно и прагматично да се фокусирам върху това, че не сме в ШЛ, че трябва да се върнем там, да сме отново в топ 4. Аз обаче съм по-агресивен. Искам да печелим. Да спечелим всичко. Да побеждаваме, да играем добре, да не получаваме голове. Искам феновете да бъдат зад нас. Разбира се, няма да можем да спечелим всичко, но искаме да го направим. Има мениджъри, които не са взимали титла от десет години. Има и такива, които не са ставали шампиони никога. Последният път, когато аз спечелих титлата, бе преди година. Няма какво да доказвам на другите. Има какво да доказвам само на себе си. Аз не мога да работя, без да постигам успехи. Това е природата ми. За феновете не Юнайтед успехите са нещо обичайно. Искам играчите да забравят последните няколко години. Какво означава да се представим по-добре? Да завършим четвърти? Аз съм на 53 години и все още съм много млад мениджър, така че ще е лошо за мен ако нямам амбиции и пред мен няма големи предизвикателства.Не мога да кажа какви промени ще има в състава. Имаме четири приоритета за селекция, на четири позиции. Третото ново попълнение ще бъде обявено съвсем скоро. Аз съм мениджър, който обича да има специалисти, а не многофункционални играчи. Поставихме си четири цели. Докато не постигнем и четвъртата, ще продължим да работим здраво. Аз, цялата структура на клуба, господин Уудуърд, собствениците - всички работим заедно върху това. Когато реализираме и четвъртата цел, ще си отдъхнем. Това няма да стане на 31 август. Трябва да стане по-рано и след това ще се чувстваме по-стабилни. Аз съм мениджър на най-големия клуб във Великобритания и ще се фокусирам върху собствената ни работа. Уважавам всеки друг мениджър и всеки опонент тук. Никога не бягам от отговорност, но реалността е, че аз нямам вина за напускането на Райън Гигс. Райън искаше работата, която клубът реши да даде мен. Вината не е моя. Райън искаше да бъде мениджър, а клубът, по причини, които те могат да ви обяснят, реши да даде работата на мен. Той взе решение, което изисква смелост. Ако един ден реши да се върне, а аз съм все още тук, никога не бих го спрял. Какви съвети ми даде сър Алекс Фъргюсън? Първият му съвет бе да си взема чадър. А вторият - да донеса бутилка от любимото си вино, защото сега ще имаме много възможности да бъдем заедно. Щом свърши ваканцията му, ще се виждаме много често. Знаете ли колко млади играчи съм наложил в първите отбори? Наложил съм 49 футболисти от съответните академии. Има две много важни подробности в това отношение. Понякога налагаш млади играчи заради много контузии на футболисти от първия състав. В други случай е лесно да промотираш таланти, когато вече си изгубил шанс да се бориш за целите си. При мен контузиите винаги са били много малко и аз никога не съм налагал млад футболист заради кадрови проблеми. Правел съм го само по убеждение. Миналата година бе единственият ми сезон, когато не съм се борил за титлата. Във всеки друг сезон от кариерата ми винаги съм печелил титлата или съм завършвал втори и до последно съм се борил за нея. Може би Уейн Рууни вече не е типичен нападател, типичен №9, но при мен той никога няма да бъде и №6, който да играе на 50 метра от вратата. За мен той ще бъде №9, №10 или №9,5, но никога №6. Дори не е №8, заяви Моуриньо.

Христо Янев подаде оставка като старши треньор на ЦСКА- София

Христо Янев подаде оставка като старши треньор на ЦСКА-София. Причината са сбаите резултати на тима в първите четири мача на Първа професионална футболна лига. Искам най-доброто за този клуб, не бягам от отговорност и заради това подавам оставка от треньорския пост. Това е добре за отбора и мисля, че ще върне ЦСКА в правилния път. Ако искаме нещо да се промени, аз трябва да бъда част от това начало. В първите четири мача не видях отбора, който искам да виждам и това е причината да напусна. Виждам болка в очите на феновете и това означава, че не си вършим работата както трябва. Искам нещо да се промени и момчетата да разберат, че трябва да се борят и да защитават името на ЦСКА. Искам да виждам радост при феновете, както беше на финала за купата, каза старши треньорът на "армейците" на извънредна пресконференция. Виждам голямо старание, има качество и класа, но не това правим като продукция. Особено извън нашия стадион. Тренировъчният процес беше перфектен, но това, което правехме в него, трябва да се случва и на терена. Ако искам коректност, трябва първо аз да бъда такъв и се стремя да го правя. Този отбор е на два месеца. Дайте ми пример колко такива отбора в световен мащаб правят нещо значимо. Говорих с футболистите и им обясних цялата ситуация. Те трябва да разберат, че трябва да защитават ЦСКА, независимо дали треньор съм аз или някой друг", каза още носителят на купата на България с ЦСКА от миналата година. Феновете ни са фантастични. Те бяха винаги зад нас, винаги зад мен. Готови са да помогнат винаги на всеки в отбора и заради това им свалям шапка. Но всеки един от нас, който е в ЦСКА, трябва да разбере, че е тук, защото има качества. Трябват още характер и сърце, завърши Христо Янев.

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Не е нужно децата ви да са щастливи

"Изглежда ни естествено да искаме децата ни да бъдат щастливи ... винаги. Даваме всичко от себе си, за да ги предпазим от негативизъм, разочарование, тъга и гняв. Опитваме да създадем мир и спокойствие в дома и училището. Измисляме всякакви начини да развеселим децата си, когато са тъжни. Това е в основата да бъдеш добър родител, нали? Аз не съм съгласна", пише в блога си психолога Миа Вон Ша. "Не искам децата ми да са щастливи. Искам децата ми да бъдат истински. А истинските хора изпитват различни емоции всеки ден. Искам децата ми се чувстват толкова сигурно и комфортно с мен, че да могат да крещят и викат, да плачат и скърбят, да мрънкат и да хленчат – да изразяват истинските си чувства във всеки момент. Знам, че всяка емоция преминава. Изразените емоции не остават за дълго. Но потисканите емоции могат да останат за цял живот. Искам децата ми да бъдат свободни да бъдат такива, каквито са в този момент, и да знаят, че ще бъдат обичани винаги. Искам да се чувстват достатъчно сигурни в мен, че да търсят утеха, когато ги боли, за да можем да изградим здрава връзка, за да можем да споделяме историите и чувствата си и всички онези малки неща, които ни правят хора. Когато решим, че най-ценното нещо за децата ни е да бъдат винаги щастливи, ние ги насърчаваме да се стремят към щастие на всяка цена и по този начин им изпращаме посланието, че ако те не са щастливи, и ние няма да сме щастливи като техни родители. Тогава пренасяме чувството си з...

Раниери за Лестър: Искам матадори, искам гладиатори

Клаудио Раниери иска неговият Лестър да се представи изключително силно в предстоящия си мач със Севиля в Шампионската лига. „Дали ще имаме „топки“?“, попита Раниери. „Искам да сме като матадори. Искам гладиатори, войници. Това искам от моите играчи“, заяви още Клаудио Раниери пред Daily...

Белю иска да се бие с Уайлдър

След шокиращата си победа с технически нокаут в 11-ия рунд над бившия шампион в две теглови категории Дейвид Хей, Тони Белю предизвика световния шампион на WBC в тежка категория Дионтей Уайлдър. "Знаете ли с кого искам да се срещна в следващия си двубой? С Дионтей Уайлдър. Искам да се бия с Бронзовият бомбандировач. Искам да се боксираме с теб, момче", заяви Белю. "Не искам сблъсък с Антъни Джошуа, той е добър човек, много го уважавам", добави още той. Бившият световен шампион Дейвид Хей от своя страна смирено помоли за реванш противника си. Британският боец е готов да пътува дори и до Ливърпул, за да получи реванш. "Не очаквах, че Тони притежава такава здрава брадичка. Както и не мислех, че той ще издържи толкова много удари. Тази вечер Белю беше много по-добър от мен. Аз продължавам да вярвам, че съм много по- талантливият боксьор, но той показа голямо сърце. Той издържа всичките ми най-добри удари, оцеля, а след това ме победи", заяви Хей. "Никога не съм участвал в битка като тази. Той ме победи. Искам да получа реванш. Надявам се, че той ще ми даде реванш и ние можем да направим това, което той иска, можем да се бием в Ливърпул. В договора няма клауза за реванш, затова аз се осланям на неговата милост. Не мога да мисля за световна титла сега. Преди дори да си помисля за това, аз трябва да се справя с Белю", завърши той....

Писмо до теб

Това е писмо до ТЕБ. Да, до ТЕБ! Защото си прекрасна. И искам да ти го кажа. Защото си истинска. И искам да ти го кажа. Защото ще постигнеш всичко. И искам да ти го кажа. А сега ти го кажи на някоя друга жена, която има нужда да го чуе... Не се учудвай, че това писмо стигна до теб. Някой иска да ти каже нещо. Вселената иска да ти каже нещо. И то е, че точно сега, точно в този момент трябваше да си там, където си, да си такава, каквато си! Ако скоро не са ти го казвали, искам да знаеш, че си талантлива. В теб е скрито съкровище от дарове, които трябва да споделиш. Знай, че си много по-добра, отколкото си мислиш. Сценариите, които пишеш в главата си, не ти показват колко си невероятна. Твърде често виждаш фалшива версия на себе си, която няма нищо общо с истината. Ти не си обикновена. Ти си дар за този свят. Истинско богатство. Не си създадена да се смесиш с тълпата. Създадена си да блестиш. Вярвай в своя талант и му позволи да се разгърне. Когато това стане, светът ще се превърне в по-красиво място, благодарение на теб. Ако скоро не са ти го казвали, искам да знаеш, че си красива. Твоето тяло е уникално – не се сравнявай с другите. То е невероятно и разказва прекрасна история, която не трябва да криеш. Всеки белег разкрива парченце от истината за теб – къде си била и каква си сега. Твоето тяло е една еклектична история за теб самата и нищо в него не е грешка. Твърде често се взираш в огледалото, а из главата ти се лутат мисли, които не са твоите истински ...

Борисов категоричен: Искам в Черно море платноходки, яхти, туристи. Не искам в курортите ми да се разхождат военни фрегати

България няма да подкрепи инициатива на НАТО за сформиране на флотилия в Черно море, която да парира евентуална руска агресия. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов. Той се закани, че ще има „проблеми” с министрите си, ако те са поемали ангажимент в тази посока. Вчера президентът подкрепи румънската инициатива за общ черноморски флот и изпращането на войници в Румъния. Само след три седмици предстои среща на държавите от НАТО в Полша на най-високо ниво, където трябва да бъде представена националната ни позиция по въпроса. Бойко Борисов не коментира дали Турция ще прекрати споразумението за реадмисия на нелегални имигранти, ако нашата страна откаже да участва във флотилията. „Ние нямаме нищо писмено от страна на Турция, но е факт, че от 200 души, които сме върнали, имаме 200 отказа”, каза още премиерът. „Българо-румънски учения можем всеки ден да правим. Другото вече е пряко отиване към военен конфликт”, подчерта министър-председателят. Според него участие на България във флотилия на НАТО би се приело особено тежко от руската страна. „Когато дойдоха колегите с нашите партньори и за противоракетната отбрана, аз винаги съм твърдял, че исторически няма как България да бъде нападната от страна на Русия. Те имат друг тип действия на територията на България, те са преди всичко икономически, които са били и срещу мен. С ракети и танкове съм убеден, че няма такива идеи”, категоричен беше Борисов. Той подчерта, че сме направили всичко, което се изисква от нас като членове на НАТО. "От Анкара президентът Путин и президентът Ердоган за една нощ или ден "Южен поток" го прекръстиха на "Турски поток" и заобиколиха България. Нашите реактори в Белене заминаха за натовска Турция. Нито един мой съсед или колега не се обади в моя защита", каза още премиерът. Той призова „ястребите” да изпратят своите синове на бойните кораби. „Чакам Ненчев да си дойде, Дани Митов да си дойде, много неприятно ще е, ако те са поемали ангажимент (...) Ако мои министри са давали напразни надежди без да ме информират по тази тема, ще имат проблеми с мен”, заяви премиерът. Той сподели, че неотдавна е коментирал с германския канцлер Ангела Меркел, че „хората в Европа и света са забравили какво е война”. „Аз искам в Черно море да виждам платноходки, яхти, туристи, мир и любов. Не искам в курортите ми да се разхождат военни фрегати напред и назад. Такъв зор, толкова инвестиции направиха и частният капитал, и държавата в тези курорти...”, заяви още той.

Правата ми при съставяне на завещание

 Пълнолетен съм и имам възможността да разбирам и ръководя действията си, притежавам свое имущество и куп роднини, които като харпии се навъртат наоколо, готови да докопат това, което притежавам, след моята смърт. Аз обаче съм против. В този случай законът ме защитава като ми дава възможност да съставя завещание, с което да определя какво да се случи с моето имущество и кои да са моите наследници. Как да съставя завещание? Имам две възможности за завещание: саморъчно завещание; нотариално завещание. Саморъчното завещание предоставя повече възможности и е по-лесно за изготвяне. На практика всеки може да си направи завещание, но все пак има малки изисквания, които следва да се спазват. Когато правя саморъчно завещание, не трябва да забравям, че то следва да бъде в ръкопис, а не написано на пишеща машина или компютър и отпечатано. Няма значение хартията, на която ще го напиша. Освен това, за да е действително моето завещание, то трябва да е: Датирано – дата може да бъде вписана още в самото начало, например „Днес – 14.07.2012 г.”, а може и да бъде записана под самия текст, просто трябва да бъде ясно и недвусмислено. Подписано от мен – препоръчително е да изпиша саморъчно и името си под текста, но се приема и само ако има подпис. Ако ми се наложи да поправям нещо в текста, сбъркал съм или пък съм си променил намерението, то тези поправки следва да бъдат датирани и подписани отстрани, за да може да се разбере кога са правени и че са правени от мен; допустимо е завещанието ми да бъде и на друг език, а не само на български. Саморъчното ми завещание може да бъде съхранено: от мен самия, като го поставя в някой шкаф например и там си седи на тайно място, за да го извадя, когато реша. Добре е да известя наследниците, които посочвам в завещанието си, за това къде точно се намира то. Все пак след моята смърт някой трябва да намери това завещание, за да бъде то изпълнено. Да се съхранява от някой мой познат и той да го даде на моите роднини и близки след като се спомина. А може да бъде съхранявано и от нотариус.  За целта трябва да го предам в запечатан плик, нотариусът да състави протокол за състоянието на плика, в който го предавам и да го впише в регистъра на нотариуса, както и да го впише в специална книга към Агенцията по вписванията и да го съхранява в сейфа с документи, докато се спомина или докато не реша, че не искам това да е моето завещание и искам да внеса промени или просто да го отменя. Нотариалното завещание е втората възможност, която имам, когато реша да съставя завещание. Тук редът е малко по-специфичен, защото се съставя официален документ.  Всичко започва с молба до нотариуса.  После трябва да си намеря двама свидетели, след което мога да пристъпя към съставяне на завещанието. Като последен елемент от подготовката за съставянето се проверява самоличността ми и дали имам пълна дееспособност, т.е дали съм пълнолетен и психически здрав; същото се прави и спрямо моите свидетели. След това се пристъпва към съставяне на завещанието. Редът е следният: Аз лично диктувам на нотариуса кой какво искам да наследи. Нотариусът записва точно моята воля, допустими са изменения само в насока прецизиране на изказ ми – например премахване на паразитни думи като ”значи”, „батка”, ”айляк”, „ами”, ”ъъъъъъ”, “гле`й са”, “мани го тоя, изключвам го” и т.н , но не може да изменя моите желания по същество. Нотариусът прочита какво е записал след като приключа със завещаването – за да се уверя лично, че всичко е както бих искал. След текста на завещанието се записва, че ми е прочетено завещанието и аз не съм възразил. Подписвам се под записаното. Подписват се свидетелите. Подписва се нотариусът. Заплаща се нотариална такса. В практиката понякога заплащането на нотариалната такса се случва ПРЕДИ извършване на нотариалното действие. Информирам наследниците, които съм посочил в завещанието, за съставянето на това завещание, както и за името на нотариуса, който го съхранява. След това нотариусът прибира завещанието в служебния си сейф при другите документи и го съхранява докато почина или реша, че искам промени или пък реша да отменя съставеното завещание. Нотариусът следва след съставянето на завещанието да подаде заявление за вписване в специална книга в Агенцията по вписванията. Изпълнение на завещанието ми След моята смърт, ако съм направил саморъчно завещание и не е предадено на нотариус, напълно е достатъчно моите роднини да го намерят, прочетат и да изпълнят волята ми. Иначе всеки заинтересуван, който знае, че има завещание, което те укриват, може да се обърне към съда с иск да бъде изпълнено завещанието ми. Ако съм го оставил на съхранение при нотариус трябва да се обърнат към въпросния нотариус, той да извади завещанието ми, да разпечата плика и да състави протокол за разпечатването и прочитането и после да бъде изпълнена последната ми воля. Както саморъчното, така и нотариалното завещание трябва да бъде обявено, за да породи своите правни последици. Обявяването на завещанието става от нотариус. След моята смърт наследниците ми трябва да посетят нотариуса, който съхранява моето завещание или да занесат съхраняваното у дома саморъчно завещание, заедно с акта за моята смърт. Нотариусът ще извърши предвидените в закона действия и ще състави протокол за обявяването на моето завещание. Това означава, че ще отвори неразпечатвания до този момент плик, в който се намират листата, върху които съм описал последната си воля, ще прочете на висок глас какво разпореждам да се направи с имуществото ми, ще състави протокол за тези действия и ще прикрепи оригинала на завещанието към този протокол, след което ще впише протокола в нотариалните книги и ще предостави на наследниците номера на книгата и партидата, в която се съхранява завещанието. След съставянето на този протокол моята воля може да бъде изпълнена, като наследниците, които съм посочил, могат да се позовават на моето завещание и да посочват номера на протокоала и нотариуса, при който се съхранява оригинала на написаните от мен завещателни разпореждания. Ако съм съставил приживе нотариално завещание, то моите роднини следва да се обърнат към нотариуса, който е съставил завещанието ми и да поискат препис, т.е копие от завещанието и да изпълнят волята ми.   Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия. Източник:  Христо Милчев, Pravatami.bg

Министър Кунева ще настоява за публичен контрол върху дейността на висшите учебни заведения

Министерството на образованието и науките уважава и стриктно спазва законите - ние не се намесваме в академичната автономия, което означава правото на университета, на академичното управление, да го осъществява на базата на тези изключително широки правомощия, които законодателят му е дал. Това обясни за предаването "Преди всички" вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева относно гласуваното във вторник назначение на професор Виктор Златков за нов ректор на Медицинския университет в София. Той беше избран на Общото събрание на университета, което при закрити врата отстрани от длъжност досегашния ректор професор Вихра Миланова. В ситуация сме, в която е поставена на карта репутацията на цяло едно висше учебно заведение и то най-старото, най-престижното по отношение на медицинската професия. За мен това е много тежък удар и за нашата система, и срещу престижа на страната,  посочи Кунева, която изключи да има политическа намеса в назначението на професор Златков. Проблемът тук е, че ние говорим за академично ръководство, за професория, за хора, на които ние доверяваме буквално живота си - лекари, а на мен не ми е все едно моралът на един лекар в нито един момент,  подчерта Кунева. Образователният министър посочи, че след като приключат вече започналите проверки от просветното министерство в университетите в страната, самата тя ще настоява за публичен контрол върху дейността на висшите учебни заведения, като за целта обмисля промени в Закона за висшето образование: Ситуация, в която данъкоплатецът плаща, а незнае за какво, а академичната автономия води до някои изкривявания - аз не искам. Става въпрос за контрол и отговорност - това е моят избор! Аз искам да има свобода, искам да има подкрепа и искам да има отговорност и ще ги наложа! Проверки ще има, резултати ще има - там, където има отчетлив проблем, аз ще се обърна към прокуратурата или ДАНС, защото това не е просто цветът на нацията, а това са хора, които са призвани да се грижат за нацията, допълни министър Кунева. Още по темата можете да чуете в звуковия файл.

Александър Томаш: Трябват ни точки, искам да спечелим срещу "Нефтохимик"

Старши треньорът на футболния "Верея" (Стара Загора) Александър Томаш представи пред медиите две от новите попълнения в отбора Салим Керкар и Осман Балде, които може още в неделя да дебютират при домакинството срещу "Нефтохимик". Двубоят от 11-ия кръг на Първа лига е от 20.00 часа на стадион "Трейс Арена". "Салим Керкар, който е играл в "Берое", го познавате добре. Направиха му изследвания в клиника във Франция, той има огромното желание отново да играе футбол. Мисля, че всички сте запознати с неговите качества. За мен по важно беше не неговите футболни качества, аз ги познавам, а неговото желание да играе за "Верея". С неговото идване той го показа и със желанието си да помогне на нашия клуб и по този начин да помогне и на себе си, защото той заслужава по добро място. Аз съм убеден че той ще го постигне това нещо. Осман Балде е на 26 години със френски паспорт, юноша на "Пари Сен Жермен", игра е във всички гарнитури има и два мача за мъжкия отбор. След това играе в Португалия - "Олянензе" с 29 мача. По същия начин разговаряхме с него и за мен е много важно първо техните качества като хора. Надяваме се, че ние не бъркаме като екип, вярвам и се надявам, че тези хора ще помогнат със собствените си качества да се вдигне класата на нашия отбор. Имаме още едно ново попълнение, младо момче Родерик се казва с френски паспорт, играе последно в трета дивизия на Испания. До нова година той няма право да играе за нашия отбор, но спортно-техническият щаб и ръководството на клуба преценихме, че за нас е важно да гледаме и бъдещето, а не мач за мач. В България много се говори за стратегии, но независимо кой е треньорът, всеки клуб трябва да има и бъдеще. Той ще играе за втория отбор, но е добра инвестиция за бъдещето", заяви Томаш. Салим Керкар и Осман Балде също говориха пред медиите. "Благодаря на клуба и на треньора на "Верея", че ми даде възможност да дойда в клуба след контузия и двете тежки операции. Готов съм да помогна и на себе си, и на клуба", заяви Салим Керкар. "Искам да благодаря на треньора и на президента, че оказаха своето доверие към мен. От неделния мач срещу "Нефтохимик" съм на разположение", каза Осман Балде. След това Томаш коментира и предстоящия двубой срещу "Нефтохимик". "Лошо е, че нашият отбор влезна в така наречената фаза, че трябва да играем за точки. Каквото и да си говорим за тактики на нас ни трябват точки, които са жизнено важни. Как ще ги постигнем, не е второстепенно значение, но мисля, че предстоящия мач и двата отбора се намираме в такава фаза, че всяка една победа, или всяка една точка е ценна. Естествено, че ние ще направим всичко възможно да го спечелим този мач. Ще се срещнат два отбора които се опитват да играят футбол, да намират себе си, и според мен отборът който по малко сгреши той ще победи. Надявам се това да бъде Верея", заяви Александър Томаш. Той добави, че има  малко проблеми около състава, но се надява да бъдат разрешени до неделя. "Очаквам ние да победим както във всеки един мач. Пропуснахме доста точки, защото нещо ни липсваше, търсим го, искаме да променим поведението. Включително и аз като треньор, искам да отида на по високо ниво, като знания, като развитие, водене на мачове. Опитвам се да си търся слабостите, защото най-трудното нещо е човек да има реална самооценка. Аз съм много критичен към себе си и искам да се развивам. Затова всяка една загуба я приемам като моя грешка. Но не се притеснявам от това нещо", каза още младият наставник на "Верея".

Изповедта на една материалистка

Искам мъж, който носи костюми. Тази вечер искам да вечерям с него в хубав ресторант. Искам да си облека любимата рокля и да нося най-красивите обувки. Искам да пия вино – бяло, сухо и да слушам джаз. Може и без последното. Така станах материалистка. Сложиха ми този етикет пре

Косъма с тежка клетва за политиците: Умрете в адски мъки!

„Искам, ама наистина ИСКАМ, всички обичайни играчи, които сега се точат по изборите за поредната власт - ДА ИЗМРЕТЕ В АДСКИ МЪКИ!!!“ Това написа във Фейсбук актьорът Александър Сано, известен като Косъма от "Под прикритие". Той изригна в социалната мрежа заради случайна среща с момче, което живее в абсолютна нищета. Ето какво написа актьорът: „Излезнахме семейно да хапнем навън. Точно преди да влезем в ресторанта, тъкмо паркирах, към мен се приближи момче, видимо на около 16. Каза "Добър вечер", след което предложи да ми измие колата, или да измете пред блока и ако ми хареса как ще свърши работата, забележете!!! - не да му дам пари (за да не го помисля за наркоман вероятно), а да му купя от магазина хляб и маргарин, с които той и брат му да се нахранят! Повтарям ХЛЯБ И МАРГАРИН!!!! Да, дадох пари на момчето. Той и брат му, поне да ядат нещо различно от маргарин тази вечер, щото и без това щяли да спят по пейките. А е зима... Чакам си поръчаната вечеря, познайте с какъв "апетит". И сега не ме е срам от това, което ще напиша: Искам, ама наистина ИСКАМ, всички обичайни играчи, които сега се точат по изборите за поредната власт - ДА ИЗМРЕТЕ В АДСКИ МЪКИ!!! Не просто да умрете, а да се гърчите в болки в бъбреци и панкреас, давещи се в МАРГАРИН!!! Мръсни, долни, гадни, гнусни свине. Тези момчета са ви деца! Умрете!“...

Трайков: Искам до неделя „да изстискаме“ Цецка Цачева

Не искам Румен Радев и Илияна Йотова да станат президент и вицепрезидент, а за да преценя дали е хубаво нещо Цецка Цачева да стане, „искам я изстискаме до неделя – искам в неделя аз и хората, които са гласували за мен или стоят зад моите послания, да знаят съвсем точно за

Ген. Радев: За мен е важен диалогът и консенсусът. Ние ще се съобразяваме с българските национални интереси

  Като президент ще се съобразявам с българските национали интереси и интересите на българските граждани. Това заяви новоизбраният президент Румен Радев, предаде БГНЕС. "Президентът е най-легитимно избраната политическа фигура и трябва да бъде много наясно с всички онези решения, които се вземат в държавата. За мен е важен диалогът и консенсусът. Вече доста държави се обявиха за отмяната на сакнциите срещу Русия. Президентът трябва да бъде активен и ще бъда такъв. Ще таботя тясно с правителството за отмяна на сакнциите", коментира той. „Ние водихме една етична кампания. Бяхме близко до хората. Ние слушахме техните болки и техните надежди. Ние открито заявихме, че в своята дейност в президентската институция ще се съобразяваме с българските национални интереси и интересите на хората. Това беше залог за нашата подкрепа“, каза Радев. „Ние играхме за доверието на всички български граждани и това е най-важният резултат“, категоричен е той. На въпрос за липсата на политически опит Радев отговори: Вие най-добре ще прецените какви са плюсовете и минусите на това, че нямам политически опит. Но мога да заявя, че аз нямам лобистки и партийни зависимости. Имам управленски опит и качества на ръководител, но не искам сам да си давам оценка. Тази оценка са давали моите колеги. Радев отбеляза, че всички лидери искат да се срещнат и с президента на САЩ, и с президента на Русия. „Искам през моя мандат да имам диалог с лидерите и на двете държави“, каза той и добави, че новият президент на САЩ Доналд Тръмп заяви недвусмислено, че ще работи за диалог с Русия. „Това дава надежда за намаляване на противопоставянето в горещите точки. Дано това да се случи“, пожела Радев. Искам да приветствам Росен Плевнелиев за държавническата позиция да ме покани на среща на "Дондуков" 2. "Ако той ме покани, ще говорим по всички въпроси", обеща Радев. Относно служебния кабинет по-рано от 22 януари нямам отношение към този въпрос, по-точно нямам правомощия. Служебният кабинет, ако се стигне до такъв, трябва да бъде назначен от Росен Плевнелиев, уточни Радев. Румен Радев благодари на всички симпатизанти и членове на ДПС, които гласуваха за нас. „Както искам да благодаря и на всички членове и симпатизанти от ГЕРБ, които гласуваха за нас. А те са повече, отколкото на ДПС“, добави той. „Ще се водя от законите и от спазването на човешките права, ще водя диалог с всички партии и с българските граждани“, заяви Радев. „По отношение на десните хора много ясно казах, че като президент няма да деля хората на сини и червени, на леви и десни, по тяхната етническа и религиозна принадлежност. Всички сме български граждани и трябва да работим за просперитета на България. Президентът е най-легитимно избраната фигура, няма да стоя като пасивен наблюдател, но няма да се превишавам и правата“, добави той. Радев обеща да бъде активен президент във външнополитически план и че ще работи в това направление заедно с правителството. С правителството ще работим като в кабината на Еърбъс, където има място за пилот и помощник-пилот, описа той. Последните действия на Борисов не са държавнически. Той не превъзмогна егото си. Заложи съдбата на държавата заради своето его, категоричен е Радев. 

Меир Шалев: От 14-годишен искам да пиша като Набоков, още не съм успял

Израелският писател Меир Шалев представя у нас новата си книга "Момчето с гълъбите". В моите книги няма политика. Ако искам да говоря за политика, имам седмична вестникарска колонка в "Йедиот ахронот", каза писателят в студиото на предаването "12+3". Близо 15 години бях водещ в радиото и телевизията, преди това - репортер и разследващ журналист и ми беше приятна тази работа.В един момент реших, че искам да сменя работата си. Раснах сред книги, разказа писателят. Имах специална баба. Някои от моите чичовци доста са си изпатили от нея. Бях й първи внук. Нейните разкази бяха много интересни, като приказки. С тях съм израснал. В моето семейство има два вида хора: едните пишат, другите разказват. И двете групи са ми повлияли.Не само четох "Лолита" ами ми я даде баща ми и каза , че трябва да я прочета, защото е написана добре.   Прочетох "Лолита" на 14 години. Искам да пиша като Набоков, но засега не съм успял. Гогол, Платонов, Булгаков, Бабел - от малък винаги много съм харесвал техните книги. "Мъртви души " съм прочел поне 12 пъти.Когато бях за пръв път в Русия за представянето на моя книга, ми казаха: Може би не знаете, но вие сте руски писател.Имам много повече жертви в конфликта между сунити и шиити, отколкото между Израел и палестинците. Има нещо общо - причината за войната е в религиозните различия. Това превръща конфликта в екстремен и не дава възможност да се намери разрешение. Оптимист съм по природа, но смятам, че разрешаването ще отнеме доста време. Отбелязвам, че мирните процеси са многодълги, продължителни, тежки. Бих се радвал, ако една сутрин се събудя и видя, че няма нито едно свято  място в Ерусалим, нито една религия. Но това е невъзможно, каза Шалев. Престанах да карам мотор на 58 години, защото усетих, че вече нямам толкова бълрзи реакции и не карам така, както бих искал. Сега пътувам с кола, каза още писателят в интервюто за "12+3. Можете да го чуете в звуковия файл.

Мажд Алгафари за заговора с бежанците: Богати афганистански секти подклаждат миграцията

 Мажд Алгафари е завършил журналистика. Собственик и преводач от арабски език в агенция за преводи и легализации “Леопард”. Брат е на известния режисьор и пиар експерт Нидал Алгафари. В интервю за "Труд" той заяви, че богати секти в Афганистан подклаждат миграцията. – Г-н Алгафари, много шум се вдига, в голямата си част непремерен, около сигурността на родните граници, и в частност южната ни с Турция. Каква е реалната ситуация от гледната точка на компетентен експерт, който следи от години събитията в Близкия изток в реално време, ако мога така да се изразя? – Истината е, че ние като държава не сме подготвени за такова нещо. Нямам политики как да предоставяме информация на хората у нас, как да ги запознаем с това, което се случва, как да им представим реалната истина кои хора заслужават убежище въобще да влизат в нашата страна. Всичко, което се прави в тази посока у нас, е пълен хаос. Като започнем от изграждането на „оградата” по границата и стигнем до физическото приемане на бежанците и търсещите убежище у нас – обработването на молбите, разглеждането на отделните случаи… – Само тромавите процедури ли създават проблеми? – Не е толкова въпросът до „тромави”, колкото до това, че показахме на мигрантите и трафикантите в Турция, че тук, в България, не се трогваме от тях и не ги докосваме. Без значение по какъв начин влизат на наша територия, с какви способи – ние не им повдигаме обвинение за нарушаване на нашата граница, което за тях е абсолютен плюс. – Институционален ли е проблемът, или опира и до национален манталитет – помним югоембаргото от 90-те и как нарушаването му и трафикът на горива и оръжия създадоха капиталите на родната организирана престъпност. – В основната на проблема е утвърденият у нас начин на приемане на мигранти. Когато са от близка до нашата култура, да кажем балканската, ги приемаме на драго сърце. – Имате предвид ксенофобията, която се насажда към чужденци, които не са близки до нашия културен произход? – Това е само едно от нещата, които искам да отбележа. Терористичните актове на територията на Европа през последните две години, паралелно произтичащите събития в Арабския свят, в Азия всички тези култури и техните проблеми са далечни за българина. Ние не искаме да възприемаме страданията на тези народи като страдания на нормални хора, които заслужават помощ, заслужават да им се протегне ръка – ние предпочитаме да правим планове как да се отървем от тях. – По-скоро не ги възприемаме като „хора”… – Именно. Възприемаме ги като заплаха. Основна вина за това в интерес на истината имат масмедиите. Които ги представят като „много опасни” хора, които извършват атентати в Европа. Всичко това може да дойде у нас. По-голямата част от журналистите задават едни и същи въпроси. И получават едни и същи отговори, защото събеседниците в разговорите са едни и същи. – В началото на голямата бежанска криза през лятото и есента на 2013 г., когато България едва се интересуваше от продължаващата две години дотогава война в Сирия, темата беше въведена по една от масовите телевизии с национално покритие като: „Сирийските бежанци: напаст ли са неканените гости?” Малко хора в България тогава обърнаха внимание на двойния негатив, с който се представят у нас едни напълно непознати хора, но това даде тон на отрицателното отношение към мигрантите въобще. Оттам започна тази негативна реторика, която за няколко години се превърне в неписана национална доктрина… – Точно за този подход говоря, който е не само неправилен на национално, но се следва и на европейско ниво. Помните скандалите около „опипванията” в Кьолн от края на миналата година, предполагаеми изнасилвания… Съмнително е колко от тези информации са верни, а не служат именно за подклаждане на антиимигрантската реторика. Да подклаждат казионна омраза срещу тези хора. – Според вас масовото отношение към бежанците в Европа се дължи на стереотип, изкуствено наложен от медиите, подобно на ситуацията у нас. Един вид ние не мразим изконно „чужденците”, но ни учат да мразим конкретни чужденци? – Добре де, но кой ни учи на такова отношение? Медиите – от една страна, политиците – от друга, които възприемат информацията и собственото си възпитание от средствата за масова информация. – България исторически е гостоприемна страна към страдалците. Не една и две общности, които сме свикнали да възприемаме като част от родната етническа палитра, са намерили убежище у нас като събратя в страданието. Разбирам, че ваш брат наскоро е избягал от ужасите на войната в Сирия и е дошъл да търси щастието си у нас. Как се чувства той като бежанец, намерил убежище в България? Какво вижда и какво разбира? – Той се чувства много добре. Интегрира се лесно в българското общество, отвори заведение и продължи живота си. Но за него важи фактът, че той има роднини в България. Не е търсил помощ от нас, а предположи, че ако ние живеем тук, значи и той може. – Съвсем логично. Откъде идва проблемът с омразата към бежанците тогава? – Според мен идва от това, че тези хора не искат да останат тук, а да продължат към Западна Европа. И не защото държавата е бедна – добрият търговец ще печели повече, когато държавата е бедна. В една страна с висок стандарт на живот се печели много по-трудно. Когато всички бягат за Германия, в българското и европейското обществено мнение се налага убеждението, че тези хора бягат по икономически причини, а не толкова заради войната. И не правят разлика между отделните групи страдалци. – Можем ли да кажем, че причините, поради които бежанците не търсят спасение в България, са същите, поради които и българите я напускат – липсата на перспективи за развитие? Очевидна констатация, но все пак да я кажем. – Именно. Но отново ще се върна там – ние не правим разлика между сирийци, афганистанци, пакистанци и причините им да търсят по-добър живот извън страните си. Аз се опитвам от много време да вменя на медиите това разделение. Лично също съм против някои сирийци да влизат на територията на България. Ако един мъж е изоставил семейството си в Турция, за да бяга към Европа, той няма място тук. Със семейството си, подгонен от ужасите на войната, в търсене на препитание и дом за децата си, може съвсем спокойно да е „добре дошъл”. – Тази формула не е ли в основата на проблема? На възприятието у нас и в Европа изобщо, което толкова лесно се преглъща с плитката масмедийна пропаганда? – Не, напротив. Става въпрос, че има нещо гнило. Нееднократно съм повдигал този въпрос. Кажете ми: едно афганистанче на 17-18 годинки откъде намира 10 000 евро, за да тръгне от родината си и да стигне до Германия? – Индоктриниране, подмолни организации? – Да и не. Имаше през 90-те в България едни мисионери с черни костюми и бели ризи с едни табелчици на гърдите. Не се е съмнявам, че още ги има, може би не ги виждам толкова. Които идват, убеждават те в едни догми, промиват ти мозъка… С такива е пълно в момента в Афганистан. Това са секти, религиозни организации, които отчасти се финансират от конкретни държави, но предимно от платежоспособни хора, които имат конкретни интереси. Основният от които е отслабването на Европа. – Говорим за саудитските шейхове, американските евагелистки пастори – все „хора”, които боравят с неизчерпаемите финансови средства на „вярващите”, за да проповядват „религията” в свой интерес? – Точно така! – Казвате, че имаме проблем с разделението – как можем най-основателно да разделяме „истинските”, ако мога да се изразя, бежанци и да ги наречем „подставените”? – За мен бежанец е човек, който, когато влиза в България, дори и да не е най-близката му съседна и миролюбива страна, прескачайки една Турция, казва: „Моля ви, искам да живея и да работя в България!” Нашето правителство с наредбите, които се спуснаха – без значение дали иска, или не иска, ние му даваме бланка, в която той може само да потърси статут на бежанец. Независимо дали казва: „Аз искам да живея в Германия.” На него не му се дава единствено възможността да каже: „Аз искам да живея в България.” – Тоест ние сами се представяме пред тях като приемна държава, а не като транзитна страна, първата по пътя им към ЕС? – А това не трябва да бъде така. Ако един човек откаже – не иска статут в България, ние първо трябва да го осъдим, че е влязъл нелегално в страната – за нарушаването на държавната граница. Вместо това ние промиваме цялата история и обвиняваме едни хора, че са дошли да живеят тук. Ето те искат статут (на бежанци)! Не, не искат статут? Искат от България да отидат в Германия.

АИКБ не очаква масово участие в кампанията на КНСБ "Искам 100 лева увеличение на заплатите"

От Асоциацията на индустриалния капитал в България не очакват работниците масово да се включат в  кампанията на КНСБ "Искам 100 лева увеличение на заплатите". И без картичка работниците ще получават по-високи заплати заради липсата на качествени кадри, уточниха от Асоциацията за "Хоризонт".Според статистиката, от 11 години насам производителността на труда у нас расте много по-бавно от реалното увеличение на заплатите, казват от бизнес организацията. Смятат, че синдикалната кампания "Искам още сто лева към заплатата си" под формата на картичка до шефа е безмислена, защото и догодина у нас заплатите ще нарастват от 5 до 7 процента. За някои ръстът на заплатите ще бъде по-висок от 100 лева, а за други ще бъде по-нисък. Много добре знаят, че най-важният им капитал са работниците и служителите. Те правят всичко възможно да увеличат техните доходи, казва Васил Велев  и допълва: Не престават опитите на КНСБ да открие философския камък, опитите по алхимия, да намери лесно решение как да работим по-малко,  но да получаваме повече. Засега не се обмисля контраакция на картичката със желание за по-висока заплата, но има призив. Освен: „дай“, „искам“, „длъжни сте“, да чуем как ще подобрим трудовата дисциплина, че да се работи по 8 часа, а не по 4, по 6 часа на ден.