29.04.2017

Резултати от търсенето

Българските „Радиодеца” на вълшебно турне във Франция

Детската вокална група на БНР „Радиодеца” с диригент Илина Тодорова участва с голям успех в 10-ото юбилейно издание на Фестивала на изкуствата и науката „Сен Дени” в красивия френски град Льош. Имах честта да ги придружавам и да преживея едно невероятно пътешествие! Това беше не само прекрасно пътешествие в замъците по долината на река Лоара, но прекрасно пътешествие на духа в света на изкуството и толерантността през най-чистия поглед – този на децата! И нямам търпение да ви разкажа за това! През 1424 г. едно 12-годишно френско селско момиче получава видение: свети архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и света Маргарита Антиохийска ѝ казват, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне Дофина на френския трон и да изгони англичаните. Напътствана от Бог, тя наистина успява да поведе френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война с англичаните и да проправи пътя на Шарл VII към короната. Но поредица от нещастни случаи води до пленяването й от англичаните, осъждането й от църковния съд и изгарянето й на клада на 19-годишна възраст. Двайсет и пет години след екзекуцията е призната за невинна и провъзгласена за мъченица, а през 1920 г. е канонизирана като светица. Чела съм и съм гледала различни творби, посветени на легендарната Жана д’Арк. Но ето че в началото на този месец пристъпих в дворцовата зала, където през юни 1429 г. тя се е срещнала с Дофина за втори път след победата при Орлеан, за да го убеди да отиде в Реймс и да бъде коронован като крал на Франция. Табела в средата на дворцовата зала в един от замъците по долината на река Лоара – Замъкът на династията Анжу в Льош, указва мястото. Също в този замък в невероятен лукс е живяла фаворитката на Краля Агнес Сорел. Личността и смъртта й са обвити в мистика. Казват, че нейният начин на живот и екстравагантностите ѝ са засенчвали дори кралицата. Агнес Сорел първа налага модата на дълбоките деколтета, сложните ѝ прически наподобяват пирамиди, роклите ѝ имат осемметрови шлейфове и са обшити със самурени кожи. Кралят ѝ подарява първия обработен диамант. Но на около 25-годишна възраст, докато придружава краля в пътуване до Руан и в очакване на четвъртото им дете, Агнес Сорел изведнъж получава силни болки в корема и след няколко часа умира. Смъртта й поражда съмнения, че е отровена и подозренията се насочват към престолонаследника Луи XI. Тленните останки на Агнес Сорел почиват в мраморна гробница в Катедралата „Сен Орс” до Замъка.  Най-мистична е тази част от дворцовия комплекс в Льош, която Луи XIе превърнал в затвор за високопоставени политически затворници.  Първият маршрут изкачва 27-метровата кула на Луи XI. На първия етаж се намира тъмницата на кардинал Жан Ла Балю, където за заговор против краля е бил държан три години в желязна клетка. На втория етаж се преминава през залата за изтезания. Накрая изкачвайки се на терасата, пред очите се разкрива прекрасна гледка към цъфналите дървета и къщите на стария град Льош. Вторият маршрут изкачва 36-метрова кула от 11-и век с панорама към новия град Льош. На нея нямах сили да се кача. Третият маршрут слиза в подземията, където е бил затворен и е починал 7-ят херцог на Милано Людовико Сфорца. Покровителят на Леонардо да Винчи, жаден за красотата на изкуството, е изрисувал тъмницата си с уникални фрески, запазени и до днес. Слизайки на 20 метра дълбочина, попадате в средновековно скривалище, от което може да се излезе извън стените на крепостта в случай на опасност. Излизам отново на слънце, зашеметена от това пътуване назад във времето в историята на Франция. В подножието на историческия хълм със замъка, в старинния град Льош се намира  католическото училище „Сен Дени”. Това е частно училище, към което има и детска градина, което се ползва с много висок престиж. Привлича ученици както от цвета на Франция, така и от цял свят, не само защото неговата диплома е залог за отлична реализация, но и заради доброто възпитание, което дава на децата. Вече 10 години училището организира Фестивал на изкуствата и науката „Сен Дени”, в който посреща деца от различни краища на света. Сред тях два пъти е гостувала Детската вокална група „Радиодеца” с диригент Илина Тодорова. В 10-ото юбилейно издание на фестивала „Сен Дени” бяха поканени 10 делегации от 4 континента. Още след като пристигнахме на летището „Шарл де Гол” в Париж, в автобуса за Льош се качихме заедно с ученици от Палестина, от Турция и от САЩ. Пред очите ни се редуваха различни красиви природни картини, докато спряхме в приказното средновековно градче, където една след друга пристигаха и делегациите от Италия, Германия, Великобритания, Полша, Финландия и Южна Африка. По какъв начин да запознаете най-лесно деца от толкова различни култури и да ги накарате да се почувстват уютно и щастливи заедно? След сутрешната неделна служба в църквата на Льош фестивалът започна по традиция с Международен обяд. В него всяка делегация носи и черпи с най-характерното за националната й кухня. Какво харесаха най-много Радиодецата? Първо си сипаха най-много от българския щанд, което ги накара да се почувстват като у дома си, а след това опитаха различни видове бонбони. Първото място беше за полските! На мен най-много ми харесаха френската и италианската кухня с богатството на сирена, салати и кишове. А най-интересна беше възможността да се запознаем с южноафриканската! Щандът на Южна Африка беше точно до нашия и веднага впечатляваше с голяма чиния, пълна с черни буболечки. Това са червеи мопани, които виреят върху дърветата мопани. Сушени, те са много богат източник на протеини. И са много по-природосъобразна храна, отколкото телешкото месо например. В провинцията могат да се консумират и пресни направо от дървото. Донесли сме и сушени праскови. Южна Африка произвежда и изнася много сушени плодове. И още нещо, което придобива много по-голяма трайност – сушен сладък хляб, който може да потопите в кафето си. Заповядайте и чашка здравословен безкофеинов чай ройбос, който даваме дори и на бебетата, ми каза с очарователна усмивка г-жа Адел Хартли. И моята гордост е, че след около час колебание накрая изядох една сушена черна буболечка. Има много солен вкус и не трябва да се замисляш какво хрупаш, а за това колко е полезна и какво приключение си имал шанс да преживееш! Беше ми много интересно и да сервирам на българския щанд, където се редувахме с другите възрастни в нашата делегация. Бяхме приготвили луканка, бяло сирене, баница, домашна лютеница и лимонови резенки. Всичко имаше успех, а най-много радост ми донесоха лимоновите резенки, за вземането на които помагах на най-малките детски пръстчета, и домашната лютеница, за която няколко от големите ученици се върнаха с молба да оберем и последното останало по бурканчетата. След любовта към бонбоните, общото между всички деца от Европа, Азия, Северна Америка и Южна Африка е училището. В един от първите дни програмата на фестивала „Сен Дени” включваше посещения в класните стаи на училището-домакин. Всеки клас беше подготвил флагчета на държавата, която посреща. Защо – ще разберете след малко! Ние, българската делегация, влязохме в VII клас. Представихме се с песен и започнахме да разговаряме. И учителят, и децата имаха много въпроси – какво се учи в българските училища, какви спортове тренират децата, какви са техните класове… Например в „Сен Дени” до VIII класовете са смесени, а гимназията се разделя на мъжка и женска. Имаше и по-трудни въпроси, например какво символизира гербът на България. Помолиха ни да изпеем българския химн и те на свой ред изпяха Марсилезата. Много е хубаво, защото се запознаваме с много нови хора и споделяме различни култури! Това е много добре за нашето училище и за мен! Досега не знаех нищо за България. Много ми харесаха вашите песни!  Почувствах се щастлив, сподели Карл от VII клас, който за първи път се запознава с български деца. Минути след това Карл развяваше българското знаме в двора на училището „Сен Дени”. Една от най-хубавите идеи на фестивала е международният парад из улиците на град Льош. Това беше невероятно преживяване, което накара сърцето ми да бие силно от щастие! Представете си всеки клас на училището води по една делегация като скандира името на гостуващата държава и развява знамето й, в дълго мирно шествие из улиците под усмихнатите погледи на гражданите на Льош. Мирно шествие, охранявано от френската полиция, но много шумно и весело! Мисля, че нашият VII клас се беше подготвил с най-много цветни конфети. А скандирането на децата и техния учител ме просълзи отново така, както когато Мюнхенската филхармония под диригентството на Серджу Челибидаке свиреше българския химн при гостуването си в Зала „България”! Отново ще кажа – невероятно силно преживяване, което завърши с обща молитва в двора на училището „Сен Дени”. Всички седнахме в двора – от най-малките дечица от детската градина, също с флагчета в ръце, до най-възрастните преподаватели. Деца от Франция, Италия, Германия, Великобритания, Полша, Финландия, България, Турция, Палестина, САЩ, ЮАР и всички други държави, представени в международното училище „Сен Дени” /например там учат деца от Южна Корея/, всички отправиха със стихове, песни и танци добри послания, с вяра в Бог и с надежда, че можем да продължим да живеем заедно в мир. И тъкмо Песента за надеждата на българската вокална група Радиодеца се превърна в кулминацията на този светъл ден, в седмицата, която светът запомни с три терористични атентата – в Санкт Петербург, в Стокхолм и в Египет. Фестивалът на изкуствата и науката „Сен Дени” има много интересна организация. Всичко се организира от учениците от гимназията с дискретна подкрепа от възрастните. Фестивалът всяка година има президент – ученик, екип мениджъри – ученици, екип аниматори – ученици, които посрещат и съпровождат през цялото време делегациите. Нашите двама водачи /на българската делегация/ бяха едно красиво нежно френско момиче на име Люси Венсан и едно красиво високо момче, наполовина французин, наполовина българин, на име Жулбиен Трибуяр, което помолих да се представи по-подробно специално за вас, слушателите на БНР. Чуйте в звуковите файлове. Жулиен Трибуяр прекара една седмица по цял ден с българската делегация, внимателен към всички, отговорен при разрешаването на всеки проблем. Деветте момичета от вокалната група Радиодеца бяха очаровани от него, а той беше горд с възхищението им. Покровителстваше ги като голям и като дете игра с тях в битка с цветни пудри, организирана два часа преди откриването на фестивала. Време за почистване нямаше и Радиодецата откриха концерта с цветни кичури в косите в зелено, розово, синьо и оранжево. Но така беше още по-весело! Нямаше много време за игри и екскурзии в съпътстващата програма на 10-я юбилеен фестивал „Сен Дени”, който имаше много интензивен концертен график. Но пък те бяха незабравими! В неделния ден преди откриването на фестивала, след международния обяд имахме екскурзия до замъка Виландри. Това е замъкът в долината на река Лоара, който се слави с най-обширните и красиви градини. Гледката е смайваща! Елегантната сграда е заобиколена от огромна композиция от великолепно оформени декоративни и зеленчукови градини. Замъкът Виландри е построен от министъра на финансите на крал Франсоа I през 1536 г. на мястото на средновековна крепост, в която през 1189 г. е сключен мир между английския крал Хенри II Плантагенет и френския крал Филип II Огюст. По-късно по-малкият брат на Наполеон принц Жером Бонапарт владее за няколко години замъка Виландри и на втория етаж се намира неговата стая във винено червено с мебелировка в стил ампир, от която има разкошна гледка към декоративните градини на любовта.  В началото на ХХ век испанецът доктор Йоахим Карвало купува замъка, за да излага в него пред публика богатата си колекция картини от Златния век на испанската живопис. Той възстановява и великолепните градини, в които направих много снимки. Пътувахме по широк път и изведнъж пред нас се явиха чудните полета с цветя. Влязохме в двора и развълнувани, всички се запътихме към входа. Имаше много различни по предназначение стаи на всеки етаж. Вътре в стаите беше много широко, като два хола в едно. Имаше огромен гоблен, който според мен е правен много дълго. Имаше и старинни мебели. Излязохме от сградата. Имаше много красива гледка. Беше като на картичка! Седнахме на една пейка с изглед към езеро, за което се говори, че е във формата на огледалото на краля. В него плаваха два бели лебеда, които видяхме отблизо. Когато си тръгнахме, всички бяхме много доволни, въпреки забраната за снимане, е записало в дневника си със спомени от турнето във Франция едно от Радиодецата – 11-годишната Лилия Христова. Много интензивна беше програмата на 10-ото юбилейно издание на фестивала, в което международното училище „Сен Дени“ беше поканило 10 чуждестранни делегации – от Италия, Германия, Великобритания, Полша, Финландия, България, Турция, Палестина, САЩ и Южна Африка. Те се представиха с песни, танци, филми и научни презентации. Всеки ден имаше изяви в Голямата концертна зала на града „Агнес Сорел“, в залата и в лабораторията на училището „Сен Дени“, така че и учениците, и делегатите да могат да чуят и видят всичко. Повечето чуждестранни гости бяха в гимназиална възраст. Най-малки бяха децата от България, Палестина и Турция, чиито изпълнения бяха най-добри. В това издание равностойно присъстваха и музикалното, и танцовото изкуство. Сред песните най-силни бяха изпълненията на българските Радиодеца в залата „Агнес Сорел“ и на полските гимназисти в залата на училището. А сред танците най-много овации получиха ярките фолклорни танци на Палестинската трупа и модерните танци на Финландия и Южна Африка. Домакините от международното училище „Сен Дени“ също се представиха и с музика, и с танци, дори с цели спектакли. Няколко пъти изгледах мюзикъла „Хелоу, Доли“, с който училищната гимназиална трупа е гастролирала тази година в САЩ, както и една оперета. Не може без оперета в родината на жанра Франция! Учителят по музика беше съставил колаж от творби на Жак Офенбах, Флоримон Ерве и Клод Терас, който учениците изпълняваха вдъхновено. И след няколко дни всички си го тананикахме. Чуйте в звуковите файлове кратък колаж от това, което звучеше в зала „Агнес Сорел“ и в училищната зала на фестивала „Сен Дени“. Детската вокална група „Радиодеца“ с диригент Илина Тодорова се представи на фестивала „Сен Дени“ в Льош с 30-минутна програма български песни от Петър Ступел, Любомир Денев, Васил Делиев, Емил Димитров, Светослав Лобошки и други. Всеки ден децата имаха концерт пред различна детска и младежка публика, която оцени таланта и силната им подготовка. И виждах как пред очите ми израстват като артисти, вдъхновени от контакта с публиката, от бурните аплодисменти като на рок концерт. И когато на припева „Земята, Земята…“ на песента „От Космоса“ на Светослав Лобошки гимназистите започнаха да правят в ритъм дъгички със светлинките на джиесемите си, усетих как нашите деца се почувстваха като истински звезди. Те са много добри! Всички те са чудесни певци, сигурно всички ще станат големи артисти! Красиви са като ангели, споделиха две деца от делегацията на Южна Африка за изявата на Радиодецата. Казвам се Шарлот и съм от Париж. Четири години уча тук, тази година завършвам и ще продължа в Университет в Париж. За втори път участвам във Фестивала на изкуствата и науката в Сен Дени. Миналата година водих турската делегация, а тази година отговарям за палестинската делегация. Изморително е, защото има малки деца и ние трябва да ги пазим, но е много хубаво! Всички ние сме заедно, говорим на английски език, смеем се и се забавляваме! Много ми харесват Радиодецата от България! Толкова са сладки! Но как помнят толкова много песни, 10?! Те са малки, а това е такава дълга програма, възкликна една от френските ученички – организатори на фестивала „Сен Дени“. Обичам ги! Те са толкова жизнерадостни, щастливи и усмихнати и много талантливи певци! Мисля, че всички ги очаква чудесна певческа кариера! И че ще обичат музиката през целия си живот, изрази възхищението си г-жа Майа Хаара, един от преподавателите сред публиката, ръководител на финладската делегация. Ден преди края на фестивала „Сен Дени“ имаше концерт в Катедралата „Сен Орс” до Замъка в Льош. Мисля, че децата тепърва ще осъзнават каква възможност са имали да пеят на такова място – в църквата от 12 век на историческия хълм, в подножието на който през 6-и век е възникнал град Льош. Концертът беше хубав, а вечерта след това – вълшебна! Със запалени факли в ръце делегациите от Италия, Германия, Великобритания, Полша, Финландия, България, Турция, Палестина, САЩ и Южна Африка слязоха по хълма до стадиона в Льош, където децата пуснаха десетки цветни хартиени фенери в небето и се радваха на великолепна дълга, красива и пищна заря. На следващия ден беше големият заключителен концерт, в който по традиция се представят всички делегации с най-доброто от програмите си, а сред публиката в зала „Агнес Сорел“ са не само участниците във фестивала, но и гражданите на Льош. За първи път идвам на този спектакъл и много ми харесва! Има много изпълнители и всички пеят и танцуват много хубаво! Много съм доволна и догодина пак ще дойда! Радвам се, че нашият град Льош има такъв фестивал и нека той да продължава много години… Аз от четири години идвам на този фестивал. Всичко е организирано много добре! Младите хора, които гостуват, винаги пеят и танцуват хубаво и правят хубав спектакъл. Но тази година изданието е най-добро от всички, споделиха две елегантни френски дами, жителки на град Льош. Изключително е да видиш заедно толкова млади хора от Европа, от Азия, от Северна Америка и от Африка, които се опознават и създават един по-добър свят! Самият аз, преди да започна да работя за града като кмет, работех в голяма авиокомпания и пътувах много. Фестивалът ми напомня за тези времена, за срещите и общуването с много хора. В днешния тревожен свят е много важно да можем да разговаряме по трудните теми. И докато разговаряме по тях, разбираме, че не са толкова трудни! Така младите хора по света биха могли да постигнат съгласие! Вярвам, че Фестивалът на изкуствата и науката в Льош ще бъде един от повратните моменти във вашия живот, ще се върнете малко по-различни във вашите държави! Надявам се, че сте харесали нашия уникален средновековен град в сърцето на долината на река Лоара и ви очакваме отново заедно с вашите родители, каза кметът на града г-н Марк Онжьоно, който покани представители на всички делегации – дете и възрастен, на прием в Общината на Льош. За мен беше чест по време на заключителния концерт да се срещна и да разговарям със създателя на фестивала „Сен Дени“ – г-н Мартен Шатаньон – потомствен преподавател в католическото училище. Г-н Шатаньон, чувствате ли се щастлив и горд с това издание на фестивала? Аз съм много щастлив и много горд! И ние сме големи късметлии, защото времето беше много хубаво. Всички гостуващи групи бяха чудесни! Всички наши ученици и организатори са щастливи! Как беше създаден този фестивал? Нашето училище винаги е било „отворено“ към света. А преди 10 г. гостувах на международна среща в Полша, организирана от фондацията „Робер Шуман“, на която бяха представени училища от цял свят, но предимно от Източна Европа. И по време на разговорите ни един учител каза „Ние имаме страхотен хор!“, друг каза: „Нашият танцов ансамбъл е много добър!“ Аз предложих: „Защо да не ги съберем да прекарат известно време заедно?“ Идеята им хареса и аз я „донесох“ тук, в Льош. А след няколко месеца посрещнахме първите 120 гости от различни държави в училището. Беше голямо предизвикателство къде ще ги настаним, как ще ги изхраним и т.н. Но го измислихме и от самото начало младите хора в училище бяха толкова въодушевени и искаха да участват във всичко. Така се роди идеята те да организират фестивала. За мен като учител е много важно да дам тази възможност на учениците ни да се развиват! Какво е основното послание, което отправяте и към Вашите ученици, и към гостите на фестивала в „Сен Дени“? Първо, като учител: Можете да учите в клас, но можете да научите толкова много неща извън часовете! Тази седмица учениците ни нямаха много часове, но посрещайки делегациите, младите хора се учат да бъдат търпеливи, да намират решения в различни ситуации. Това са неща, които не се учат в клас, но са толкова ценни в реалния живот! И следващото ми послание, като християнин: да бъдат „отворени“ към света и да осъзнаят, че можем да живеем всички заедно! Знаете ли, в нашето училище миналата учебна година имаше много скръб, защото няколко родители загинаха при терористичните атаки в Париж в края на 2015 г. Едно момче изгуби и родителите си, и леля си, и чичо си. И въпреки, че в Льош живеем далече от Париж, това беше голям шок за нас. Така че, посрещайки света, ние даваме знак: „Може да поставяте бомби и да се опитвате да убивате хора, но не можете да убиете приятелството, не можете да убиете щастието! И дори хора с различен произход и религия могат да живеят заедно! Това е нашето послание! На 7-и април, отново на летището в Париж, вече на път за дома попитах българските Радиодеца какво ги е впечатлило най-много, с какво ще запомнят най-силно турнето си във Франция. Чуйте в звуковите файлове споделеното от Гергана Бошнакова, Валери Пахарска, Лидия Бойчева, Лилия Христова, Гергана Милчева, Мария Гайтанджиева, Ая Коева, Маргарита Мосховакис и Сара Гушева от Вокална група Радиодеца, както и оценката на тяхната прекрасна ръководителка – Илина Тодорова, и на продуцента Доротея Петрова. След успеха на 10-ото юбилейно издание на фестивала „Сен Дени” в Льош Вокалната група „Радиодеца” започва репетиции за голям концерт в края на месец май, на който ще бъде представен и най-новият компактдиск на състава.

Борисов пред Франс прес: За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна

 От БСП лъжат, че ще настояват за отмяна на санкциите срещу Русия, на тях им е силно бъдещето време . Това каза лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов в интервю за Агенция „Франс прес“. На въпрос какъв е верният том спрямо Русия, Борисов коментира, че страната ни много пъти е влизала в конфликти с нея, отстоявайки европейската политика. „За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията“, уточни той. „Един от главните ни проблемите ни с Русия, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса“, обясни лидерът на ГЕРБ. „Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме“, допълни Борисов. „Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме“, каза още той. „В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа“, допълни Бойко Борисов. На въпрос дали би подкрепил вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП, Борисов заяви: „Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Ние искаме настоящето да ни е добро“. „Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември“, коментира той.  „Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал“, обясни Борисов. „Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото“, поясни той.   Четете тук пълното интервю: Агенция „Франс прес“: Очаквате ли ескалация на напрежението между ЕС и Турция в близкия месец до референдума и каква е правилната политика на България в тази ситуация? Бойко Борисов: Има съвпадение, което допълнително напряга ситуацията - референдум в Турция и избори в ключови държави в ЕС като Холандия, Франция, Германия и България, която е на границата. В една такава ситуация винаги се изговарят неща, които след това за съжаление дълги години не могат да отшумят. Ескалацията ще продължава. Всички страни само губят от нея. Могат да имат краткосрочен успех за изборите, но в дългосрочен план за губещите. Защо? От една страна споразумението с Турция работи добре с ЕС, помните какво чудо беше преди година и половина – две, балканският път, какво се случваше по границите на Македония, Сърбия, Хърватия, Унгария, Австрия, Германия, на Ламанша какво беше. Споразумението намали с 80%, официална статистика, натиска на границата с България. България се справи добре. Тези проблеми във времето бяха решени. В същото време Турция без ЕС каква търговия ще прави? Освен това толкова турски граждани живеят в най-хубавото място на Европа, която със своята толерантност ги е приела и те изкарват парите си там, образоват децата си. С една дума конфронтацията не носи нищо положително в дългосрочен аспект. Носи само наслагване на тежки обиди в дипломатическите отношения, които след това трябва да бъдат преодолявани по някакъв начин. Във времето, през което съм бил премиер съм се старал и ЕС и с Турция да поддържаме балансирани отношения във взаимно изгоден интерес за всички. Затова в началото, когато предлагах бежанците да се държат в близост до точките на конфликт, да се изтеглят бежанските лагери в трети страни, извън ЕС, а ние да ги подпомагаме финансово, докато военните конфликти приключат сега стана принцип в ЕС, но се загубиха доста години. Огромният наплив на мигранти, който дойде в Европа разклати много управления и имиджа на много от водещите политици. Ние през това време тихо направихме преградни съоръжения, подсилихме границата, поддържахме с турското правителство такива взаимоотношения, че и те да имат полза да охраняват границата. Натискът върху българската граница в момента е почти нула. Агенция „Франс прес“: Но сега отношенията между България и Турция се влошиха с намесата на турската страна в полза на ДОСТ. Правилна ли е реакцията от страна на сегашните власти? Бойко Борисов: Президентът Румен Радев го каза най-точно, че е недопустима тази намеса, но в същото време трябва да се продължи с дипломация, с действия, които отчитат, че това е наш съсед. Тук съм съгласен с него. В същото време, ако се върнем 27 години назад, колко години сме говорили, че не е хубаво да има партии на етнически принцип. Това не е от вчера, ДОСТ е отпреди 5-6 месеца, но откога в българската политика и обществото е говори, че българските мюсюлмани, роми и всички останали етноси трябва да са във всички партии, независимо дали в ГЕРБ, БСП и т.н. Вижте така наречените смесени райони там кметовете са само от ГЕРБ и ДПС, други партии няма. Вижте резултатите в тези райони БСП е четвърта политическа сила почти навсякъде. Битката навсякъде е между ГЕРБ и ДПС. Защо? Защото в ГЕРБ вече има десетки, да не кажа стотици хиляди мюсюлмани. В ГЕРБ те виждат, че ние сме за развитие на регионите, в партията могат да бъдат и министри, и депутати, и общински съветници, и кметове. Има равен старт и шанс с всеки християнин. Агенция „Франс прес“: Каква част от кметовете в смесените райони са на ГЕРБ? Бойко Борисов: Много са – в Разград, Търговище, Дулово, Силистра, Алфатар, Никола Козлево. Много да изброявам много дълго време. Хайде да изброим на БСП. През годините, ако се погледне ще видите, че винаги тези общини от БСП, НДСВ, бяха обикаляни. Хубаво, ама когато ДПС започна да се изчерпва, довчера Лютви Местан със Сергей Станишев се целуваха на Орлов мост, тогава какъв беше г-н Местан и от трибуната на Парламента в хор крещяха и БСП и ДПС – боли ли ви, ще ви избием зъбките. Забравихте ли това преди 2 години? Не? И ние не сме го забравили, заради това се съсредоточихме в партията с политиката, която имаме да правим в тези смесени райони обредни домове, във всяко населено място, което в 21 век нямаше вода, канализация, пазар, детски градини, реновирани училища. Навсякъде за тези 2 години всичко е направено и се строи в момента. Давам пример с едно Ябланово, откъдето е започнал Възродителния процес и там от 12 общини 9 са с кметове на ГЕРБ. Има кметове на ГЕРБ, които не говорят български, говорят турски и са на по 20, 25, 27 години - млади хора. Там направихме пътищата, закарахме вода до домовете им, в 21 век на чешмите нямаше вода.  Агенция „Франс прес“: Много ясно завихте, че с ДПС коалиция няма да правите, но дали сътрудничество с партия, която би ви подкрепила в Парламента бихте приели? Бойко Борисов: Винаги сме били искрени към ДПС, на президентските избори казахме, че не желаем подкрепата нито на ДПС, нито на ДОСТ. ДПС открито и ясно гласуваха за президента Радев. В същото време считам, че всички български партии трябва да се уважават и действително да сме опоненти, а не врагове. Когато ДПС са ни помагали за нещо аз съм излизал на трибуната в Парламента или в интервю, за да благодаря за помощта за даден закон. Мога да изброя и сега – благодарихме им, когато приехме бюджета, когато отстоявахме плоския данък, когато приехме Закона за предварителното отчуждение, защото иначе бяха блокирани всички инфраструктурни проекти и щяхме да загубим европейското финансиране. Обществото знае, за кое сме казали благодари. Имаше един израз за градивната опозиция, не да си опозиция само, за да си на всяка цена против, а това, което го имаш в програмата си и го предложи мнозинството да го подкрепиш. Така бихме постъпили и ние ако има такова предложение в Парламента, на който и да е.  Агенция „Франс прес“: Какъв е верният тон спрямо Русия, като се има предвид, че България е свързана историческия с нея, но се управлява от Владимир Путин. С Русия на Путин България трябва ли да има някакви привилегировани отношения? Бойко Борисов: Имаше Русия на Горбачов, Русия на Брежнев, Русия на Елцин, сега е Русия на президента Путин. Много пъти влизахме в конфликти, отстоявайки европейската политика. За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията. За „Южен поток“ имахме доста словесни престрелки не само с президента Путин, но и с външния министър Лавров. Какво се разбрахме накрая? Ако европейският газов хъб „Балкан“ функционира и ЕК, заедно с България имат интерес за диверсификация на доставка на газ, не само по южния газов коридор, който минава през Гърция, Турция и Италия и беше допуснато България да бъде заобиколена, но сега с европейския газов хъб, със знанието и участието на ЕК една тръба може да дойде до България за 15 млрд. Това е в полза и за Русия, и за България, и за Европа. Освен това започнахме да разработваме газовите и петролните си находища в Черно море – „Хан Аспарух“ и „Силистар“. Има доста добри данни към момента на най-големите компании в сферата. Вярвам, че тези компании не си слагат парите на вятъра, които са огромни, за проучвания. В следващите години ще има диверсификация по тези тръби, които подменихме и всички компресорни станции вече са реверсивни, направихме с Румъния интерконектора, сега правим с Турция, Гърция и Сърбия. През новите ни тласкатели и сега по тези тръби можем да пренасяме газ до Солун.  Един от проблемите ни с Русия, главен, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса. Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме. Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме. Между другото там ремонтираме и хеликоптерите от НАТО и в корабостроителницата във Варна ремонтираме руски кораби. Изгодно и за двете страни, решен е още един проблем, който беше насложен. В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. Тук, като българи дължим огромна благодарност на ЕК, че застана твърдо зад нас и отрегулирахме и този процес. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа. Агенция „Франс прес“: Споменахте „Южен поток“. Идеята за доставка на руски газ в бъдещия хъб може ли да се разглежда като частично осъществяване на „Южен поток“? Бойко Борисов: „Южен поток“ като име вече не съществува. След като една тръба идва почти до Истанбул и завива към Истанбул, нищо не пречи една тръба да продължи и за България, за да може да се покрие с капацитета, който имаме в момента. Това е изгодно и на руснаците, защото е диверсификация и за тях, да не минават изцяло през Турция, защото и там в момента не е най-спокойното място.  Агенция „Франс прес“: Тоест част от този проект, който преди беше разработен за „Южен поток“ да се използва? Бойко Борисов: Тръбите така или иначе са във Варна и Бургас, те са тук. Когато в този телефонен разговор попитах президента Путин има ли интерес, за да работим по тях, той каза има и тогава направихме тази голяма европейска конференция във Варна. На нея дойдоха шефовете на най-големите дирекции в ЕК. Президента Путин имаше една единствена претенция - ЕК да е за. Ясно е, че България винаги или поне докато ГЕРБ управлява ще се съобразява с общите европейски решения.  Агенция „Франс прес“: Примерите, които изброихте показват какво- че България поддържа отношения с Русия с прагматична цел? Бойко Борисов: Отношенията са факт. Те са факт, изброих къде какво сме направили. Като резултат тази година имахме рекорден брой руски туристи. Може би, най-много за всички времена. И този въпрос го отрегулирахме- в условията на санкции ръстът на стокооборота с Русия е 14%.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли подкрепили вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП? Бойко Борисов: Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Израснах във времето на социализма, карайки на татко москвича само в петък, когато имаше банани и портокали само на Нова година, и то по 2-3 на семейство, тогава знаехме, че бъдещето е времето, към което се стремим, някога в бъдещето. Ние искаме настоящето да ни е добро. Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември.  Агенция „Франс прес“: Една страна може ли да постави вето? Доколкото ми е известно с мнозинство се взимат решения за санкции.  Бойко Борисов: Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал. Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото.  Агенция „Франс прес“: При ваш нов мандат каква ще е позицията Ви? Бойко Борисов: Позицията ни ще е такава, каквато е била досега- заедно със всички европейски държави санкциите ще продължат до категоричното спазване на Минските споразумения. Това сме го заявили категорично и сме го правили 2 години. При нас въпросителни няма.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли обобщили всичко това, което казахте за Русия? Доколкото разбирам от една страна в политическите отношения България твърдо следва политиката спрямо Русия, но има привилегировано отношение в икономиката.  Бойко Борисов: Има прагматично отношение. Историческите отношения между България и Русия са задружни. В огромната си част българският народ приема, че те са наши освободители. Това е усещането на хората. Ние сме поставили отношенията на ниво взаимоизгодни и прагматични. Оттам нататък като част от европейското семейство и лоялен член на НАТО твърдо изпълняваме ангажиментите си. Това сме го правили 7 години. Въпроса го приемам повече като препотвърждаващ позициите, а не като БСП да шикалкавим по начина, по който шикалкавеха за коалиция с ДПС. Да се върнем на първия въпрос, какво отговарят на въпроса ГЕРБ и БСП. Ние казваме- няма да правим коалиция с ДПС и ДОСТ. БСП казват- ще питаме нашите избиратели какво мислят по въпроса. Как ще питате избирателите си и кой ще брои резултата?  Агенция „Франс прес“: Руският посланик изрази желание Путин да бъде поканен за 14-тата годишнина от освобождението. Имате ли позиция по въпроса дали трябва да бъде поканен?  Бойко Борисов: В България трябва да бъде поканен Путин и Тръмп. Тези, които управляват трябва да отидат в Москва, във Вашингтон, разбира се първо в Брюксел. За съжаление, за тези 7 години и половина като премиер не отидох в Москва. Не знам дали съм постъпил правилно.  Агенция „Франс прес“: Споменахте Путин, Тръмп и други. В сегашната обстановка като че ли интересът на САЩ към Балканите намаля, ЕС има много проблеми. Опасявате ли се, че при тези обстоятелства Балканите да бъдат дестабилизирани, отново да изникнат противоречия в много балкански страни?  Бойко Борисов: След 26 март остава само и България да бъде дестабилизирана. Гърция няма накъде повече да се дестабилизира. Не само с мигрантите, а и с финансовата и икономическа криза. Международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. На Турция международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. Македония години наред вече не може да направи правителство. Сърбия с пускането на влак до Косово надали ще направи отношенията там по-малко взривоопасни. Това, което се случи в Крим, може да се случи и в България.  Агенция „Франс прес“: В какъв смисъл? Бойко Борисов: Оказва се, че би могло едно население, което се има за проруско, може да се има и за протурско, да каже ние искаме самоуправление. Тук според мен, гледайки предизборната кампания, идва най-голямата опасност от ДОСТ. Просто съм изумен от това, което ми показаха на клипове като пропаганда от възродителния процес.  Агенция „Франс прес“: Какво точно? Бойко Борисов: Ще Ви ги дадем да ги видите. Как в Турция се агитира сред българските изселници за изборите на 26 март. Агенция „Франс прес“: Имате ли информация в България да срещат подкрепа от страна на мюсюлманското малцинство? Бойко Борисов: Има места, където имат силна подкрепа.  Агенция „Франс прес“: Да се върнем на обстановката в Балканските страни (…) Бойко Борисов: Остава само България. В Румъния продължават протестите всяка вечер месеци наред и то един месец след избори. Не може да се каже, че и там е най-спокойното място. Това, което се случва в Македония, в Босна и Херцеговина е голям проблем.  Агенция „Франс прес“: Русия винаги е имала интерес към Балканите. Турция също интереса си. Очаквате ли Балканите да попаднат в сблъсъка между тези две страни и конфликтите да ескалират?  Бойко Борисов: Русия и Турция в момента са в прекрасни отношения. Затова считам, че това говорене на колегите, че ще ходят да тропат и да поставят вето в Брюксел в един момент може да се постигне друг ефект. Спасението на България от всякакви такива процеси е в членството й в ЕС и НАТО.  Агенция „Франс прес“: Смятате, че Балканите не могат да бъдат дестабилизирани повече от това? Бойко Борисов: Остава България, защото страната ни с икономическия растеж от 3.8%, 0 инфлация, на излишък, най-нисък външен дълг е място на стабилност. Това президентът Радев го е казвал на срещата си в Берлин с немския бизнес.  Агенция „Франс прес“: Бившият президент Плевнелиев вчера говори за намеса на Русия в българските вътрешни работи. Имате ли впечатление, че Русия се намесва в българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Като слушам как от БСП се извежда като приоритет ветото за санкциите, може би има някаква, след срещите с Решетников, след отиването им на конгреса в Москва. Може да има някакви договорки, но аз нося отговорност за ГЕРБ и затова предпочитам да говоря за това какво правим и какво ще отстояваме.  Агенция „Франс прес“: Нямате впечатление, че на този етап Русия се намесва във българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Би било много нечестно да го кажа, защото след последния ни телефонен разговор с президента Путин, направихме всичко, за което се разбрахме. Би било нечестно и некоректно да изляза и да го кажа. Ако ме бяхте питали преди една година, може би щях да кажа точно това. След като разговаряхме и поставихме няколко теми- всички бяха решени. Не считам, че имам основание да го кажа, за другите партии не знам.  Агенция „Франс прес“: Споменахте многократно, че България е лоялен член на ЕС. Според вариантите за бъдещо развитие на ЕС на Юнкер къде виждате България?  Бойко Борисов: България има стратегическо място на Балканите, външна граница на ЕС с най-проблемния съсед, в случая Турция. Понеже е модерно първа, втора скорост, България трябва да бъде в страните на първа скорост, защото българският народ по време на нашето управление си изстрада спазването на Маастрихтските критерии и на всички правила на ЕС, което много държави не направиха. Българският народ заслужава мястото си на първа скорост. Колко държави в Европа могат да се похвалят с нулев бюджетен дефицит? България излезе на излишък от последната година. Колко? Да не кажа, че няма. Колко държави могат да кажат, че са спазили Маастрихтския критерий за външен дълг до 60%. България е отличник- 0 инфлация, 14 млрд. фискален резерв, стабилен лев.  Агенция „Франс прес“: Това в голяма степен го дължим на Валутния борд.  Бойко Борисов: Да, защото го подпираме Валутния борд, така че да е борд. Преди 2 години, когато взехме управлението, фискалният резерв беше слязъл на 3 цяло и нещо. На фона на всичко това българският народ успя да изплати и огромната сума от 1,3 млрд. лева натрупани задължения към американските централи и 1, 2 млрд. платихме на руските централи с опростени лихви от 90 млн. от президента Путин. Успяхме след като фалираха КТБ да изплатим 3,7 млрд. лева на вложителите с до 100 хил. евро. Това са огромни пари, които българският народ отстоя, за да бъде във всички граници, които е поставил ЕС, за първа скорост. Сега дойде ли редовно правителство веднага трябва да кандидатства за чакалнята на еврозоната. Стрес тестът на банковата система мина отлично.  Агенция „Франс прес“: Да, но България продължава за съжаление да е най-бедната страна в ЕС, излиза в доклади на ЕК, че е корумпирана, как влияе всичко това? Бойко Борисов: Те всички са корумпирани, корупцията не е българска дума. Ние го отчетохме като проблем и през тези две години хвърлихме всичките си усилия в борбата срещу контрабандата, защото бяха огромните черни пари, които развращаваха цялата система в България. Сега с антикорупционния закон и звеното, агенцията, която ще разследва, ще има правомощията да стигне до конфискация на имуществото. Защото когато се конфискува имуществото, придобито по престъпен начин, ще спрат и да искат да крадат, защото няма да има смисъл. Като си направи някой къща, ще му я вземат или ако си купи кола, ще му я конфискуват. Агенция „Франс прес“: Защо не го направихте? Бойко Борисов: Имаше много неща, които правихме, но антикорупционният закон не успя да мине, защото нямахме достатъчен брой депутати. А когато си поставяш такива задачи трябва да имаш 121 депутати, за да го приемат. Убеден съм, че по този начин, който предлагаме и е абсолютно в унисон с това, което и Брюксел и народът искат, ще бъде първа точка в новия Парламент, рязко ще се намали това усещане за корупция. Също и с електронното управление, с това, което предлагаме за борба с бюрокрацията, виждате как оборудваме вече полицейските си коли. Така, че отвсякъде, откъдето идва усещане на гражданите за корупция да можем да го смажем. Агенция „Франс прес“:В този смисъл кои страни от румънския модел за борба с корупцията бихте възприели и кое смятате, че е неподходящо за нас? Бойко Борисов:С цялото ми уважение към съседите, никога Румъния не ми е била модел за подражание. Искаме да бъдем като Германия. Това е моя модел и към това трябва да се стремим, защото съседите ги познавам добре и не знам някой да е емигрирал в Румъния. Всички бягат в Германия, Франция. Нашият модел е там. Аплодирам това, което румънските колеги са направили и считам, че с това, което предлагаме ние резултатите ще са много добри и в тази цел, защото това, което направихме в борбата с контрабандата беше отчетено и от г-н Франс Тимерманс, в изказванията и в доклада за борбата с контрабандата. Нещо, което събра над 2,3 млрд. евро повече в бюджета. Това са много пари. Агенция „Франс прес“:Разбирам, че Румъния не Ви е модел за подражание, но сме както се казва в една лодка. Бойко Борисов:Радвам се, че и главният прокурор Сотир Цацаров се срещна с румънската прокурорка Лаура Кьовеши, може да се обменя опит. Нашите служби в МВР винаги са работили много добре с румънците. Винаги съм за това да се вземе доброто от всеки един модел. Агенция „Франс прес“: Всяка година Европейската комисия оценява и България и Румъния, как стана така, че те дръпнаха в борбата с корупцията, а България не са?  Бойко Борисов: Аз само до преди няколко месеца чувах как заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс заплашваше Румъния със спиране на европейските фондове. Аз го слушах това, защото такъв успешен модел направиха, че в един момент щяха да си счупят държавата със закона, който приеха и изкараха милиони на улицата. Това е неустойчив модел. Аз съм „за“ да арестуваме всички. В края на краищата щом това се иска, да се арестувахме всички. Но само преди месец видяхте какво се стана, затова търсим устойчивост, каквато има в Германия, каквато има в Австрия, в Холандия.  Агенция „Франс прес“: И смятате, че това може да се осъществи именно чрез този централен орган ?„ Бойко Борисов: Точно така – абсолютно независим, по румънски модел, щом искате да чуете и думата „румънски“ модел.  Агенция „Франс прес“: Настоявате ли за отмяна на механизма за наблюдение от Брюксел или смятате, че той помага и поощрява борбата с корупцията?  Бойко Борисов: Ако нещо положително е станало в съдебната система, то е благодарение на механизма. Този механизъм в рамките на тази Европейска комисия ще бъде заменен с преки проверки по дела и по системи. Считам, че ще бъде достатъчно, защото системата има нужда от контрол и проверка. Ние не можем да я контролираме, защото политиката по никакъв начин не може да се намесва в тази власт, но когато идват проверяващи прокурори за помощ, за съдействие, това е само хубаво за България. По същия начин могат да идват и съдии – да се съберат само съдиите и да видят. В края на краищата, когато телефонните измами на възрастни хора са толкова голям проблем защо 62% от присъдите са условни. Това превенция ли е? Ако го кажа аз това може да възпали съдийската гилдия. Но, ако седнат съдите и си помислят – нашите баби и дядовци заслужават ли да им случва това всеки ден, съм убеден, че те не са по-малко патриоти, българи или по-малко искащи от нас да има ред и законност. Просто трябва да има такъв механизъм, затова считам, че той играе добра роля. Трябва да се стремим да падне, но в никакъв случай да не останем без механизъм за подпомагане на по-добрата дейност на прокурорите, съдиите, следователите, МВР. Агенция „Франс прес“: Купуването на гласове трайно се наложи в изборите в България. Бойко Борисов: За първи път действително честни бяха президентските избори. Дано и на тези избори е така. Знам, че ГЕРБ не се занимава с тази дейност. Когато имаш 1 млн. избиратели няма смисъл да се цапаш с няколко хиляди, които биха могли да ти донесат 1 депутат. При нас дали са 84, 85 или 86 няма значение. Има значение за малките партии, които или минават над бариерата, или имат с 1,2,3 повече и могат в една коалиция да намерят по-добър ефект за себе си. Агенция „Франс прес“: В началото на 2018 г. България ще поеме председателството на ЕС, ако спечелите 3 мандат ще управлявате този процес. Кои са приоритетите за България като председател и има ли някаква опасност, ако настъпи нестабилност или се прецени, че има високи нива на корупция това председателство да бъде отнето? Бойко Борисов: Всичко, което предлагаме в тази сфера ще доведе до много бързи и добри резултатите, убеден съм. Не случайно сме пример в борбата с контрабандата, защото бихме могли да кажем, а тази контрабанда, която се шири в Европа защо се допуска? Това са милиарди евро черни пари, които разбиват икономиките. Ние нашите поуки си ги извеждаме, атакуваме и ще го направим, това е гарантирано. Що се касае до председателството вече няма време. На всяка цена трябва да се състави правителство, за да може то да си поеме задачите и да може председателството да се проведе както трябва. Ако ГЕРБ е в управление сте добре дошли, за да говорим за него. Агенция „Франс прес“: Още ли настоявате България да се присъедини към Шенген, какъв е интересът? Бойко Борисов:България се е присъединила към Шенген. Винаги съм гледал повече на реалните неща, не на формалните. Всички признаха, че България е най-добрата външна граница на Европейския съюз, справя се добре. Европейската комисия каза, че България е покрила всички критерии за Шенген, Европейският парламент го каза, Европейският съвет го каза, така че ние сме там. Агенция „Франс прес“: Какво ще спечели България, ако формално се присъедини към Шенген? Бойко Борисов: Въпросът не е за спечелване, а още повече да се усили борбата с престъпността и охраната на външните граници. Агенция „Франс прес“: Тоест ще има по-добър достъп до информационни системи? Бойко Борисов: И сега има. Агенция „Франс прес“: Пълен достъп има България и сега? Бойко Борисов: Проформа го няма, но на практика особено контраразузнавателните служби обменят целия обем информация, защото е застрашена сигурността на всяка една държава в ЕС, а нашите служби се работят добре по тази линия. Агенция „Франс прес“: Може би, ако България и Румъния влязат в Шенген още повече ще се засили мигрантският поток, защото като се влезе в тях се отива навсякъде? Бойко Борисов: Те и сега, като влязат в Гърция могат да отидат навсякъде. Затова пътят беше през Гърция, защото България стоеше здраво на границата си.  Агенция „Франс прес“: Ако действително се влошат отношенията между отделни страни от ЕС като Германия с Турция и в отговор на това големи групи мигранти тръгнат към България, как трябва да реагираме и да се подготвим? Бойко Борисов: Сега е времето да се работи това да не се случи, защото съм задал риторични въпроси. Ако дойдат 50 или 100 хил. на оградата майки с деца, с семейства, какво ще ги правим, ще започнем да стреляме ли по тях? Агенция „Франс прес“: Какво ще ги правим? Бойко Борисов: Ще ги пускаме. Водил съм такава политика от Истанбул отивах и говорих с Ердоган и Йълдъръм, след това кацах директно в Берлин, за да говоря с австрийският канцлер, с ЕК, защото този сценарий е много изпълним. Виждате, че Турция ежедневно плаши с него. Ние сме хуманна нация. Във Велико Търново в препълнена зала с хора зададох въпрос – коя майка ще каже на сина си отиди и стреляй по тези хора на границата, да вдигне ръка? Нито една. На думи е лесно да приказваш, затова цялата ни дипломация трябва да се вкара в това да не се допусне. Да се говори с Брюксел, да се говори и с Анкара и да не се допусне. Допусне ли се вече няма печеливш, няма добро, няма решение.  Агенция „Франс прес“: Какъв е пътят, какво е бъдещето за тези хора? Какво е правилно да извърши правителството, дали трябва да вземе мерки за тяхната интеграция в България? Тук трябва да се възпитава видимо общественото мнение, защото ги отхвърля или те трябва да върнати откъдето са дошли, или да отидат в съседни страни? Бойко Борисов: Какво се получи през тези години? Много настоявах в Брюксел това да не се допусне, то се допусна. Още преди две години – три настоявах да се затворят всички граници на ЕС и достъпът на мигранти да става само през официалните КПП-та, след преглед, след сне

Снимките на Живков, които никой не смееше да публикува

 Опити за покушения над Тодор Живков биват запечатани на десетки ленти на фоторепортерите от онова време, но никой не посмява да публикува кадрите. Цензурата на ЦК на БКП, както и страхът от репресивните органи не позволяват истината да излезе наяве. Най-известният случай, когато е било посегнато над личността на Живков, е т.нар. врачански атентат. Кадрите от събитието се появиха десет години по-късно. Тогава излезе наяве също, че в случая изобщо не става дума за нападение. Въпреки това кадър, на който генсекът е на земята, било напълно недопустимо да се появи в соцмедиите. Друг случай, когато наистина е имало нападение срещу Живков, обаче остава потулен. „Спомням си един случай на Оборище – разказва известният фотограф Христо Юскеселиев. – Тодор Живков идва от дома си и отива към ЦУМ. Охраната върви на тротоара, но далече от него, за да изглежда лидерът като човек от народа. Изведнъж, както си върви спокойно, една жена, минаваща по тротоара, се нахвърля върху него и започва да го удря с юмруци. Още по-странното беше, че охраната не реагира, а само се огледа. Най-вероятно са се съмнявали, че жената не е сама и ще се появи подкрепление. Охранителите огледаха къщите и всичко наоколо. След като жената остана назад и Живков и той продължи по пътя си. Както беше гневна, така изведнъж тя се разплака. Какво се е случило с тази жена по-късно, не знам. В този момент на улицата не бях само аз, имаше още много фотографи. Всички снимахме. Тези кадри обаче така и никога не бяха публикувани.“ Това не е единственият случай, когато жена нескрито изразява агресията си срещу партийния вожд. Вече се е превърнал почти в легенда инцидентът в Русе. След него нападателката на Живков получава прозвището Мара Тухлата. При едно от посещенията на Живков в крайдунавския град той се сблъсква с гнева на жена, наричана от съгражданите си Мара Петолевката. Тя била известна още преди инцидента с Тато, при това отново с недобра слава – като проститутка. Като видяла Живков, Мара го замерила с тухла. Смята се, че оттогава той не искал и да чуе за Русе. Снимки от този инцидент, както и от другите два така и не се появяват в пресата през тоталитаризма. Цветан Килограмски е най-известният нападател на Живков. Години по-късно се установява, че в случая изобщо не става дума за истински опит за покушение, а за невинен жест на тогава 20-годишния мъж към държавния глава. На 1 юни 1980 г. Тодор Живков пристига във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция и цивилна охрана. Цветан Килограмски, който работи в геоложкия институт в града, се разхожда близо до площада. За своя изненада неочаквано вижда как Живков излиза от колата. Смята, че е настъпил звездният му миг и ще може лично да сподели проблемите си с първия човек в страната. За да не пропусне редкия си шанс, Цветан се затичва бързо към него, посяга и успява да го хване за ръката. Вместо любезен поздрав и разговор за Килограмски настъпва умопомрачителен обрат. Несигурният в народната любов комунистически диктатор си мисли, че става дума за покушение, и изпада в паника. От страх се свлича на земята и само успява да промълви умолително: „Какво съм ти направил?“ Всичко става за секунди. Охраната скача, настъпва суматоха. Нападателят е затиснат от няколко души от УБО (Управление за безопасност и охрана) и бързо е отведен и натикан в една кола. Случката става пред очите на няколко десетки души, които са били в близост на площада. Дори онези, които са надалеч, виждат суматохата и отвеждането на нападателя. Въпреки че в медиите не се появява нито дума, мълвата тръгва. „Тодор Живков е нападнат! Най-после някой се осмелил. Скочил му е с нож. Стреляно е с винтовка. Извадил пистолет“ – пълзят най-фантастични версии. Самият Килограмски преди време сподели пред в. „168 часа“ тъжния развой на своя живот след тези събития. Мъжът излежава общо 9-годишна ефективна присъда и е освободен от затвора чак в края на 1989 г. Снимки прави фоторепортерът на БТА Димитър Викторов. Кадрите тогава са засекретени. Изображенията с падналия на земята Живков виждат бял свят чак след падането на режима. Не само при покушение, но и в редица други безобидни случаи снимки на Живков изчезват или биват подправяни. „Има още един забавен случай с Тодор Живков, на който съм присъствал – спомня си Христо Юскеселиев. – Когато посрещахме Чаушеску, бившият Първи излиза от аерогара София и тръгва към самолета с ръце в джобовете. Извади си ръцете и започна да си търка лицето. Той имаше този навик и често го правеше. Западните фоторепортери веднага започнаха да го снимат точно докато правеше този некрасив жест. Ние обаче чакахме Живков да се усмихне. Когато си търкаше лицето, винаги си сваляхме фотоапаратите. На аерогарата, докато чуждестранните медии правеха кадрите, служителите от УБО, ни даваха сигнали да ги спрем и тихо ни подсказваха: „Пречи му, пречи му, не му давай да снима.“ Те знаеха, че ние имаме автоцензура, но чужденците нямат такава. Нямаше обаче и как директно да свалят апаратите на западните фотографи.“ Строги правила определят поведението на фоторепортерите по времето на соца. „Принципът беше такъв – само БТА има право да снима Тодор Живков – разказва именитият фотограф Георги Георгиев-Джони. – Когато се направят кадри от съответното събитие, агенцията не предлага веднага снимка на медиите. Имаше специален отдел на ЦК на БКП, който преглеждаше фотографиите. Те вземат всички снимки, които предлага БТА, и избират само най-подходящата. След това на всички медии се разпраща т.нар. снимка с указание. Този кадър излиза във всички вестници – един и същ.“ „Снимката с указание“ е одобрена и може да бъде използвана, а останалите безвъзвратно изчезват в архивите. Заради бавната система на отсяване на правилните кадри се е случвало да се създава голямо напрежение във вестниците. „Случвало се е например събитието да е сутринта, а до 5-6 часа следобед да няма снимка – споделя Джони – Заради графика на вестника седим изтръпнали, на нокти. Обаждаме се в БТА и питаме къде е снимката. Те ни отговарят: „още не, не могат да вземат решение.“ Като се е случвало да го снимаме ние, фотографиите не са минавали през ЦК на БКП, затова само на големи форуми се разрешаваше вестниците сами да си правят снимките. Плюс това имаше железни правила как точно да изглеждат. Тодор Живков не се снимаше никога в профил. Такъв кадър не можеше да излезе никога за печат заради носа на шефа на компартията.“ Много усилия струват техническите подробности от донагласяването на фотографиите на Живков. Не само че е трябвало да не се появяват неудобни снимки, но и на всеки кадър лидерът трябвало да изглежда красив и най-важното – голям. „Редовно се правеха монтажи – спомня си още Джони. – Когато Тодор Живков е на трибуна например, а повечето негови снимки са такива, пускат фотографите на събитието за определено време. В тези минути трябва да се направят задължително два варианта на снимката, от които да се сглоби финалният. На трибуната са се наредили всички водачи, Тодор Живков е по средата, а ние снимаме отстрани. Получава се така, че първият човек, който е в най-близкия до нас ъгъл, е най-голям заради перспективата. Тодор Живков обаче не може да излезе по-малък от когото и да е. Затова имаше правило след това да го снимаш отделно от същия ъгъл. Копираш една снимка на трибуната – там Тодор Живков е дребен, копираш отделно и другата, където е сам, и в крайна сметка се прави така, че той да бъде по-голям от другите. Монтира се на мястото, където е стоял. Аз много съм се смял, защото това е напълно невъзможно да се получи наистина – човекът по средата да е по-голям от другите. Но такова беше правилото, така трябваше да излезе.“ Георги Георгиев-Джони: За малко да излезе снимка на Тато с три ръце – Г-н Георгиев, имало ли е определени изисквания как трябва да изглежда Тодор Живков на снимките? – Всеки вестник имаше определен подход към него. Заради това няколко пъти за малко щяха да станат страшни гафове. В. „Народна младеж“ например винаги снимаше Тодор Живков с вдигната ръка. На някакво събитие обаче той не е направил този жест. Прави се монтаж и се режат ръце от други снимки, за да му се добави. Ръката е сложена вдигната, но в бързината този, който я е правил, забравя да му махне истинската ръка долу от трибуната За малко във вестника да излезе Тодор Живков с три ръце. Навъртели са се известно количество бройки в печатницата, когато при печатарите слиза един от дежурните по броя и се натъква на интересна гледка. Всички в печатницата държат напечатания вестник и се смеят. Дежурният ги пита какво се е случило, а те му отговарят: „Виж, Тодор Живков с три ръце.“ Веднага спират машините и всички напечатани бройка са бракувани. – Има ли други подобни грешки, за които знаете? – Има гафове не само със снимки, но и с текстове. Така например известният случай, когато в заглавие се появи вместо „Държавен глава“ „Дървен глава“. Било е коректорска грешка. – Вие снимали ли сте Тодор Живков? – Да, снимал съм го. Спомням си на ловното изложение в Пловдив на трибуната го откриват всички държавни ръководители начело с Тодор Живков. Тържественият момент започна с Диана, богинята на лова, която пристига с нейната колесница. Тя спира пред Тодор Живков и му поднася свещения лък коленичила. Тя може да е богиня, но Тодор Живков е богът. Той я хваща, вдига я и се ръкува с нея. Аз по подобен смешен начин също се ръкувах с него, без да искам. Имаше честване на Георги Димитров в родното му място с. Ковачевци. Всяка година се организираше и фотоконкурс, на който се събирахме с колегите. Като отидохме там, на юбилея на Георги Димитров ми направи впечатление, че има прекалено много дипломати. Ние вървим между тях, снимаме си. Аз нещо се разсеях и минах зад къщата, а в това време изведнъж се чуват сирени и се появява Тодор Живков. Аз излизам зад дипломатите, а колегите – от другата страна. Полицаите ме виждат, стъписват се, че не съм на правилното място, и ми казват: „Замръзни!“ Аз заставам накрая на редицата на дипломатите. Тодор Живков, като започна да се ръкува с тях, стигна и до мен. Явно не разбра, че не съм от тях, и ми подаде ръка. А това да се ръкуваш с Тодор Живков не е много лесно нещо. Той си подава ръката разперена. Как да я хванеш? Аз му хванах само двата пръста  – Налагало ли ви се е да правите монтажи? – Когато се снимаше Народното събрание например, бяха 3 сектора и това създаваше затруднения. Там се нареждаше цялото Политбюро, по средата Живков и отгоре надпис. Като се снима това, всички от Политбюро излизаха много малки. За да се съберат секторите, номерът да се вижда и хората да изглеждат по-големи, всичко това се прави с ножица и лепило. След като се сглобят, се започва и с ретуша. Автор: Иван Бутовски

13 години от терористичната атака срещу българската военна база в Кербала

13 години от терористичната атака срещу българската военна база в Кербала се навършват днес. Тогава българският контингент участваше в операцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възстановяване на арабската страна, пише БТВ. При най-смъртоносната атака в новата история на армията са убити петима, а близо 70 военнослужещи са ранени. С панихида паметта на героите се почита в Русе, Плевен, Казанлък, Карлово и Горно Драглище. При атаката срещу българската база Индия, камион цистерна с атентатори самоубийци се врязва в базата и се взривява. Загиват майор Георги Качорин, офицерски кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. Ден по-късно от раните си в болница в Багдад загива и старши лейтенант Николай Саръев.   Разсекретени документи по разследването показват, че базата не била достатъчно укрепена,че не са използвани гранатомети при нейната отбрана, а полското командване бавело доставката на защитни съоръжения. Атаката срещу военната база в Ирак се изучава и в момента във военната академия, разказва пред bTV началникът й ген. Груди Ангелов, който също е бил част от първия ни контингент в Ирак. От следващата година започва и курс по противодействие на радикализма и тероризма. Интервю на Габриела Наплатанова -Къде бяхте тогава по време на атаката? Точно в този момент на атаката на база „Индия” бях в щаба на многонационалната бригада под полско командване в Ал Хила. Аз бях помощник-старши национален представител, подполковник с група офицери, които работеха в различни отдели на полската дивизия -Веднага се е разбрало предполагам? Обади се подп.  Здравко Дачев началник щаб на батальона, той беше в шок, защото това беше веднага след удара. Старши националният представител веднага замина за Кербала, защото то не беше много далеч, на около 30 км. Аз останах да координирам действията от щаба на дивизията. -Знам, че било много трудно с евакуацията на хората, пострадали от взрива са били на много места, в болниците в Кербала и в Багдад. Да. Така беше, искам да благодаря на лекарите на контингента под ръководството на полк. Парашкевов, които оказаха първа помощ да бъдат транспортирани ранените на нашите коалиционни партньори, които веднага се отзоваха, имаше колеги в болницата в Кербала, офицерски кандидат Инджов беше в Ал Хила, в щаба на многонационална дивизия, а старши лейтенант Саръев беше транспортиран в Багдад. Беше трудно да уточним точно къде се намира, в коя болница в Багдад е Саръев. Сержант Василева и лейтенант Ташев уточниха точно къде е и в последствие вече знаехме какво е състоянието му. -За първи път ли тогава имаше атака с камион цистерна, дотогава беше с леки коли? Ами, вижте, то винаги има първи път. Лошото е че беше за нас. Беше шок за всички. Това, което е хубавото, че колегите както от батальона, така и от националния елемент бързо се отърсиха. На 15–ия ден те бяха отново на улицата, патрулираха и ескортираха. След такъв удар да се възстановиш за толкова време е наистина героизъм. Имаше удари с леки автомобили, те от доста време са практикуват с импровизирани устройства, задействаха ги с телефони и по кабелен път. Това си беше ежедневие там. Не бих казал че хората са били неподготвени, но това е, че противникът винаги търси да те изненада.     -Виждаме, че такъв тип атаки с автобуси и камиони и в момента се използват в Европа… Виждате, че почти винаги успяват и пораженията, които се нанасят са големи. За жалост това не може да бъде предвидено и да търсим вина от дистанция на времето кое и как е можело да се направи е много лесно. Но когато си на място, условията се диктуват там. Не трябва да забравяме, че базата беше инспектирана от многонационалната дивизия и оценката беше добра. Тази инспекция е регулярна и беше проведена във всички бази под полско командване. -Точно срещу поляците са голяма част от упреците, че са бавели нашите заявки за защитни съоръжения. Всеки иска да бъде добре защитен, всеки прави заявки, за да се грижи за живота и здравето на хората си. Не всичко може да стане за една нощ, иска време и ресурси. Не мога да коментирам какъв е бил ресурсът на поляците, те бяха финансирани от Багдад. -Имаше ли пропуски в охраната на базата? Инспекцията не беше само по документи, обхождаха съоръженията колко са надеждни. Нека не забравяме, че преди нас там бяха настанени Седми полк на морската пехота, които бяха там от началото на военните действия в Ирак. Така че не бих търсил вина в тази насока. - Имаше ли индикации за готвена атака? Абсолютно всеки ден имаше такива информации, че на едно или друго място се подготвя атентат, засада… никой не може да бъде сигурен кога ще се случи. Имаше този ден три атаки в Кербала, на две бази и на полицейския участък. Синхронизирани по време. От Нова година започваме нов курс и специалност противодействие на тероризма и радикализма, за да можем да предвидим действията на терористите. Защото радикализмът и тероризмът са тяхно свързани. -13 години насилието в Ирак не стихва, макар и с леко стабилизиране през 2008 г. Какво успяха българските военни да извлекат от този тежък урок в Кербала? Какво правите Вие сега като началник на Военната академия? Като началник не мога да инициирам нещо ново. Това, което е правено от моите предшественици. Мога да споделя, че с още със завръщането ни написахме доклад и бяхме привлечени за обучение на третия контингент, да споделим опита си с хората, които се подготвяха да заминат. Така се обучаваха колегите, на които им предстоеше да заминават за Ирак. Ние сме събрали опита от Афганистан, имаме сектор в Института за перспективни изследвания за отбраната. -Вашето послание към тези, които тръгват на мисия? Преди всичко трябва да вярват в себе си своите възможности и да мислят за хората. Защото командир без хора зад гърба си е просто един войник.

Костадин Чакъров сензационно: Предложих на Тодор Живков да арестуваме Петър Младенов и Луканов! Плевнелиев за малко да обяви война на Русия

 Костадин Чакъров е председател на ЦК на Съюза на комунистите в България и политически съветник на Тодор Живков и дъщеря му Людмила до 10 ноември 1989 г. Юрист по образование, преди промените последователно е първи секретар на ДКМС в родния си град Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП. Автор е на книгите „Вторият етаж” и „Нашествието на демократите”. Другарят Чакъров се съгласи да даде ексклузивни интервю за вестник „ШОУ“, в което прави скандален анализ на политическата ситуация в страната с света. - Г-н Чакъров, как оценявате ситуацията в държавата през последните месеци - след избора на нов президент и служебно правителство? - Мисля, че новият президент е сполучлива фигура. Нека не започваме още в началото с високи очаквания и да му дадем спокойно да навлезе в работата – без натиск, без провокации. Лошо впечатление прави, когато вътрешните политически сили го притискат да се самоопределя – в Брюксел ли е, в Москва ли е. Смятам, че това показва комплекс на българския народ – непрекъснато да се разделя. И 27 години нищо добро не дойде от това разделение. Нека да оставим той да прецени националния интерес, баланса в страната, какви са потребностите, пазарите, суровините и т. н. И на тази база да определи националната посока. - Да прецени вътрешните пазари и ресурси? Има ли на практика какво да преценява?! - Има, разбира се, защото в крайна сметка става въпрос за икономика, за оцеляване. На някои политически сили им е добре да оцеляват от субсидии и чуждестранни помощи, но когато говорим за народ, така не може да се мисли, а посоката трябва да е оцеляването на народа. Сега ми идва наум, че имах един разговор с Тодор Живков преди години за това, че много далеч отидоха нашите български перестройчици. Те на практика с контактите си и интригите си с екипа на Горбачов стигнаха до предателство. И аз тогава му  предложих на Живков да ги арестуваме – Петър Младенов, Андрей Луканов, Чудомир Александров, Добри Джуров и т. н. И Живков каза така: „Когато зад теб стои народ, така не може да разсъждаваш. Ако аз отговарях сам за себе си - можех да направя нещо и медал за храброст да получа даже. Но Съветският съюз – това са нашите партньори, нашите суровини, жизнените ни потоци. Няма да направя от българския народ и от България курбан заради моите интереси“. Това му бяха думите. А точно тези политически сили, които дойдоха след него, направиха от България курбан! Всеки предава националните интереси, без значение – само и само той да е добре. А какво ще стане на другия ден? Това са икономика, доходи, това е машина, която трябва да работи. И тази машина се нуждае от пазари, от суровини, за да може да храни бедни, болни, пенсионери… А сега нямаме нищо, защото си загубихме отраслите и пазарите, смачкаха стопанския профил на страната ни. Поехме в профил, в който Европа ни дава пари за пътища и пречиствателни станции. Но защо не ни дава технологични линии, индустриални мощности, възможност да излезем на пазарите с иновации и т. н.?! А ни дадоха да ровим в земята, да вадим някакви суровини, които да продаваме. Тоест – поставени сме на най-ниското интелектуално равнище като стопански профил. Загубихме си висококвалифицираните кадри, които напуснаха България. А една интелигенция - техническа, научна, се създава за много, много десетилетия. С какво ще правим икономика? Пазари нямаме, суровини нямаме, технологии нямаме, хора нямаме... Остава единствено да живеем от някакви помощи, и то насочени в неефективна инфраструктура. Пътищата са важни, но те са строителна услуга. От тук нататък с какво ще поддържаш пазара и интелектуалния потенциал на тази държава?! И вече тези процеси са толкова тежки и необратими, че аз вече не виждам светлина. Каквато и партия и който и да дойде, ефектът какъв ще е - никакъв. - Фигурата на новия президент какво може да промени? И може ли той да се окаже кукла на конци? - Не, не може да се окаже кукла на конци. Това, което може и трябва да направи, е да разгони тези юнаци, които непрекъснато живеят от изостряне на отношения и противопоставяне. Хора, които са пипала на чужди агенции и фондации, които получават пари от служене на чужди интереси. Точно тях трябва да посмачка и да разгони. И аз се надявам, че при тази обстановка, която се създаде с идването на новия американски президент, може да се редуцира участието, такова, каквото беше дълги години, на външни икономически фактори в България. Така че задължително е тези безделници, които живеят от чужди помощи и субсидии, да си намерят мястото. Мисля, че новият президент Румен Радев може да го направи това. И най-важното е - да не се поддава на евтини провокации – дали бил прорусофил или атлантик и т. н. Спомняте ли си цар Борис какво е казал: „Банкерите ми са англофили, армията ми са германофили, народът български са русофили, аз съм единственият българофил“. Така че Румен Радев трябва да си припомни тези думи на цар Борис III и да смачка самочувствието на тези, които живеят за сметка на разпродажба на българските национални интереси. - Какви са тези външни интереси и влияния, за които говорите? - Вижте, на България се гледаше като на победена страна, това е истината. Измишльотините на Горбачов за Европа като общ дом, ново мислене, нови ценности и т. н.– всичко това се оказа един политически блъф. И веднага дойдоха и започнаха да ни казват: нямате нужда от военен комплекс – затваряме го (а печелихме милиарди от него); продайте си източниците на енергия – вода, ток; нямате нужда от химия, металургия; затваряйте банките си... Наложиха един профил, в който главното беше приватизация, либерализация и никакво участие на държавата в икономиката. Ето заради това моделът на България рухна. Сега, след толкова години, започнаха да се чуват гласове, че било грешка да накарат Източна Европа да си продаде всички активи и възможности, които имаше. Защото сега единственото като профил, което ни остана, е малък и среден бизнес. Ами защо не се заложи на големия бизнес – да построим атомни централи, рафинерии, индустриални, металургични мощности, химически и машиностроителни комплекси, ами малък и среден бизнес?! Това малък и среден бизнес аз го разбирам: кръчмите и хотелчетата по пътя, от едната страна на пътя българските мъже, наведени да поддържат скарата, а от другата - девойките ни, и те наведени да обслужват чужденците! Превърнаха ни в държава и народ, които да живеят от слугинаж! И пак стигаме до това, което казва великият Мордехай Леви (Карл Маркс): обществен характер на производството, частен характер на присвояването. Онзи ден излязоха потресаващи данни: около 10 - 12 физически лица притежават собственост и активи колкото тези на половината население на планетата. Е, този модел не може да издържи повече. Затова комунистите са най-омразни и гонени от принцовете и бароните на парите - защото те хващат проблема там, където той трябва да се реши. Трябва да се намери социална справедливост. Иначе ще стигнем до това, което каза великият Жан-Жак Русо преди много, много години: „Проклет да е този, който пръв е заградил парче земя и е казал: това е мое“. Неизбежно светът върви натам – да урегулира отношенията на собственост, владение, ползване и разпореждане. - Казвате, че новоизбраният президент не може да се окаже в ролята на кукла на конци, но все пак зад него стои БСП. Не допускате ли, че ще му бъде повлияно? - Не, не може да стане това. БСП няма да го поиска така грубо и вулгарно – това първо. И второ – самият Радев е волеви човек. И още с първите си действия го показа – видяхте как в парламента се опитаха да го провокират… - Реакциите по повод изказването му – че на депутатите им остава една седмица, бяха доста остри… - Нека да го кажем на езика на военните: в строя не се говори! И той им го напомни под формата на шега с цел да спазват политическа дисциплина. Така че, поне дотук, Радев показа характер. Това, което направи Плевнелиев през всичките тези години, беше да утежни положението на България в международен план. Плевнелиев направи такива комедийни стъпки които… добре, че не стигна дотам да обяви война на Русия. Помните как говореше за румънско-българо-турска флотилия в Черно море, как се гордееше, че бил тръгнал срещу Путин… Въобще – той говореше елементарно несвързани неща. Ако положи един тест за интелигентност… аз не знам той дали не е под влияние на това, което го пишеха по вестниците – че жена му го изоставила, че имал неблагополучие и т. н. И аз си мисля дали тази несвързаност – човешка, интелектуална, информационна не се дължи и на това… Путин не бил Русия. Абе, аланкоолу, 80 – 85%от населението го подкрепят. Няма такъв президент в света, който да е получавал такава подкрепа. А той ще ми говори, че Путин не бил Русия, че това били минали времена, диктатури, правила и т. н. Щях да го прегърна и да му повярвам на Плевнелиев, ако беше поставил със същата сила въпроса и по другата линия: господа, ами вие, които бомбардирахте Белград, разбихте една държава, направихте я на парчета, изградихте военни бази върху нея... Извинявам се, но това какви правила бяха?! Ако беше го поставил на една плоскост, аз първо щях да отида да плача на рамото на Плевнелиев. Защо не говори за това, че отидоха и бомбардираха Ирак, обесиха президента, пък после се оказа, че нямало такива оръжия за масово поражение, за които плямпаха. Плевнелиев не получи даже признание след мандата си - толкова комедийно беше всичко. Маргарита Попова веднага беше поканена в Стопанската камара, а него не знам дали някой ще се смили да го вземе на работа заради кръчмарското му говорене. - Новоизбраният президент Радев избра вече служебно правителство с премиер проф. Огнян Герджиков. Как ще коментирате новия кабинет? Ренета Инджова например никак не се изказа ласкаво за това служебно правителство и дори го определи като сборно, а избора му – като добре замислен сценарий, зад който стои определена политическа сила… - Не съм съгласен с нейната оценка. Това е опит да оцветиш и да обругаеш. Смятам, че е балансиран този кабинет. Изгладени са всички партийни ръбове, Радев направи максимално най-доброто за краткото време, което имаше. Хоризонтът на едно такова правителство не е кой знае какъв. За няколко месеца не може да се случи нищо съществено от гледна точка на реформи. Но определено това, за което ми говорите, е опит да се политизира, да се търси интрига, защото пак казвам: единственият начин да индикираш, че си в пространството, е да оплюеш, да хвърлиш камък. И тогава ти се обръща внимание. Не мисля, че има влияние на партии, хората в кабинета са експерти. Герджиков е един доказано спокоен човек, човек на диалога… - Но и Бойко Борисов при предаването на властта каза ясно и в прав текст – че не знае защо Корнелия Нинова се срамува от новия кабинет и се крие, с което подсказа, че очевидно тя има пръст в сформирането му… - Нинова много деликатно и точно се разграничи и каза, че БСП нямат намерение да оцветяват и да правят партиен кабинета, който ще сформира президентът Радев. Нормално е Борисов да прави подобни вмятания, защото все пак това са основни опоненти и всеки търси да замери другия с каквото може. Аз мисля, че тук Бойко приписва на Корнелия нещо, което не съществува. Радев имаше пълната свобода да сформира експертен кабинет. И това си личи по самите министри. Герджиков е човек, който ще търси съгласуваната воля в политиката, защото той така е заквасен – да се търси консенсус. А партиите – те винаги са заинтересовани да хвърлят камък. - Как ще коментирате хипотезите, а може би и спекулации, че едва ли не Цецка Цачева е била излъчена съвсем тенденциозно като губеща кандидатура на ГЕРБ, което крие доста по-дълбок замисъл, както и това, че имало някакви договорки между Борисов и Радев? - Не, това са теории на конспирацията. Просто тук се получи едно главозамайване от успехите. Имаше една статия на Сталин през 1929 година след колективизацията на земята, когато се е стигнало до крайности и ексцесии. Тогава той излезе с тази статия – „Главозамайване от успехите“. Аз смятам, че при ГЕРБ се получи точно това - главозамайване от успехите. Защото след толкова победи над Станишев те много си повярваха. А в същото време историята работеше срещу тях. Най-голям удар им нанесе безличната политика на Плевнелиев – антируска, дълбоко непопулярна и комедийна. Да използваме израза на Шарл Морис дьо Тайлеран (френски политик и дипломат по времето на Наполеон – б .а.) , който казва по повод едно действие на Наполеон: „Това не е престъпление, по-лошо е – това е грешка“. Така че, ако трябва да оценяваме действията на Плевнелиев в най-тежкия вариант – те бяха грешка. Второ - дълбоко неинтелектуалната фигура на Цецка Цачева. Тя беше неизбираема. Тя имаше вяла кампания, обща фразеология и накрая, дето разигра спиритическия сеанс – да вика духа на дядо си на помощ, беше капакът. Това не се понрави на народа. Същевременно имаше един динамичен, силен, интелигентен, подготвен и мотивиран човек за опонент. Още повече че той стана символ на борбата срещу статуквото – антисистемен играч. Точно какъвто стана и Доналд Тръмп. Народите вече виждат, че моделът на неолиберална икономика - на правене на пари от пари, е изчерпан. Светът 30 години вече се командва от чикагската школа мошеници на Милтън Фридман (американски икономист, автор на монетарната теория, носител на Нобелова награда – б. а.), които направиха един глобален модел - да се правят пари от пари. Не пари от: произвеждам – продавам - печеля, а чрез различни финансови схеми. И това взриви устоите на обществото. Именно затова Тръмп стана несистемен играч. От своя страна и Румен Радев се оказа несистемен играч. И в него, а не в Цецка Цачева, народът видя промяната. Безспорно много лоша шега може да изиграе на БСП, ако оценят, че тази победа се дължи 100-процентово на тях. Имат заслуга, но Румен Радев много успешно се вписа като човек на промяната. Защо не се поучат от това, че Русия на Путин вече търси не класови, пролетарски, болшевишки и т. н. ценности, а отиде в друга полуоса – Бог, Цар, Отечество, които са базови човешки ценности. И сега вместо да има пролетарски интернационал, има интернационал на църквата. Това, което преди като идеология се опитваше да прави комунистическата партия, много успешно сега го прави църквата. Стигаме до един свят, който аз съм го формулирал отдавна като модел между марксизма и християнството. Глобализмът изигра много лоша шега на западната цивилизация, защото той я вкара в един нерешим въпрос. А именно – тези 7 – 8 държави, които имат тежко колониално минало и изградиха своето богатство за сметка на стотиците милиони хора от Азия, Африка, Латинска Америка и т. н., ограбиха им суровините и ресурсите, изведнъж във времето на комуникациите потърпевшите се усетиха и тръгнаха да търсят сметка… - Доколкото разбирам, оценявате положително този, бих казал, революционен избор на Тръмп? - Да, разбира се. Целият въпрос е в това как ще протече този процес. Ако това стане, като стане взривно – както беше в СССР, ще бъде катастрофа за планетата. Все пак американците имат над 8000 бази в над 150 страни в света. Ако стане рязко, както го направиха Горбачов и Елцин и доведоха до насилие, няма да бъде никак добре. Представете си едно рязко изтегляне на САЩ – то би довело до един вакуум и всеки би тръгнал на реванш. А това би довело до световни катаклизми Така че това е нещо като ядрения взрив – ако допуснеш критичната маса да протече взривоопасно, става ядрен взрив, който изпепелява всичко. Ако обаче поставиш ядрената реакция под контрол, забавиш я, тя дава светлина, топлина и работи за теб. Много е важно дали световните лидери ще съумеят да контролират тази реакция, защото от това зависи съдбата на планетата. Само след година населението на земята ще достигне 10 милиарда, ще започне битка за въздух, за вода, за храна. Трябва да се помисли за границите на растежа, планетарните растежи, иначе светът може да бъде поставен пред самоубийствена ситуация. Мисля, че ако се оформи едно силно трио – САЩ, Русия, Китай, с помощта и на Европа, разбира се, може да се даде ход на нещо разумно и глобализмът в хищния му вариант да отстъпи на една разумна политика. Но светът трепери, в треска е и тя действително може да доведе до шизофренични решения. - Тръмп направи заявка за смяна на курса спрямо Русия, за вдигане на санкциите срещу нея. Какво може да се очаква в тази посока? - Навремето имаше една оценка на Кисинджър, който казва така: „Шансът на западната цивилизация да оцелее и да се развива е в това, че огромният суровинен и човешки потенциал на Изтока е впрегнат в една непродуктивна Сталинова система“. И действително това беше така. Тази система убиваше инициативата. Но вижте до какво се стигна – до положение на сблъсък. Капитализмът вече не разполага с пазари и суровини. А сблъска ли се капитализмът с липса на пазари и суровини, започват войните. Иначе, ако са налице тези две неща – той е недостижим. В момента планетата няма тези свободни полета, които да се заемат чрез колонизаторска или друга политика и капитализмът да се развива. Той вече се сблъсква все повече с национално, етническо и религиозно пробуждане, както и с осъзнаване на националния интерес. Русия, която беше в една непродуктивна система, се пробуди и стана мощен фактор. Започна да работи с едни съвременни средства, а не с изчерпаните класово-партийни средства на пролетарския интернационализъм, който не работеше. И сега те направиха най-глупавото – накараха да се пробуди руския национален интерес. В момента Западът се чуди какво да прави, защото се изправи срещу една могъща сила. Ето, и нашите русофоби продължават да се залъгват с глупави определения и от това нас ни чакат само тежки времена, защото от времето на Екатерина Велика Русия е защитник на православния свят. И  ако Русия сега се изтегли, ще бъдем притиснати от две страни. От Запад – католицизмът, а оттатък - исляма. А ние нямаме армия, нямаме полиция, никакви елементи на икономика… Така че България я очакват много тежки години. Лошото е, че в момента нашият национален елит е продажен, подкупен и надупен. - В България определени кръгове бяха разочаровани от избора на Тръмп, а дори и шокирани, защото настана угрозата да стихне финансирането им… - Статуквото е такова, че голяма група хора се наситиха на разни фондации и помощи от тях. Скоро четох, че Николай Младенов имал някаква фондация и получава пари за „борба с остатъците от комунизма“. Здрасти! Това е нагло. И смятам, че Доналд Тръмп ще сложи край на ето такива безобразия, както и на това - САЩ да играе ролята на световен жандарм, който гази с ботуша си нагоре и надолу. Това време свърши. А що се отнася до Хилъри Клинтън, с цялата си агресивна част, мисля, че тя вече ще отиде в историята. И мисля също, че ако тя бе дошла на власт, щеше да бъде една гримаса, един опасен рецидив. Тодор Живков беше казал отдавна: „Новото в съвременния свят е, че светът преминава от баланс на сили към баланс на интереси“. В този смисъл той направи една докладна записка с тази формулировка до Политбюро навремето. И аз смятам, че именно тази формула трябва да се завещае на новия президент Румен Радев. Не да се залепим за някого или, ако трябва пак да цитирам Маркс:  с ентусиазма на проститутка се хвърляме в леглото на силния И той като падне, нас първи ни изритват. Така беше през двете световни войни, после при политико-криминалния бандитизъм на Горбачов и Елцин. Така че време е вече да не сме в лагера на победените, а да погледнем на света с очилата на баланс на интереси. Ние имаме своите интереси и трябва да ги защитаваме. Единственият начин да се постигне справедливост е преразпределението на собствеността. И ако то стане по болшевишки… жална ни майка. У нас 90% от хората, които получиха собственост, не могат да я защитят. Защото тя няма легитимен характер, а партийно-бандитски. Защото партиите на Прехода действаха като организирани престъпни групи. И аз понеже имам висока оценка за прокуратурата и г-н Цацаров, мисля, че той трябва да внесе едно законодателство, с което тези партии да бъдат разглеждани точно като организирани престъпни групи. - Но както се вижда, създават се все нови и нови политически партии, като например „Да, България“ на бившия правосъден министър Христо Иванов. Как оценявате това явление в политиката? И въобще – как виждате предсрочните избори през март? - Не мога да ви кажа. Виждам само – една конфигурация от тук, втора от там, трета от не знам си къде… Извинявам се, ама ще опитам да ги обясня нещата, като използвам една култова дума на Радан Кънев, защото аз го харесвам Раданчо... Оная, дето се превърна едва ли не в народна мъдрост. Ако се запазят тези конфигурации, това означава, че България ще се ръководи в политическото пространство от някакъв седмокрил петохуй. А що се отнася до изборите – те ще имат ролята на компрес върху дървен крак. Проблемите са такива, че в момента избори не могат да ги решат. Трябва да се преразгледа собствеността, да се направи ревизия на прехода, а няма партия, която да е готова за нея. Статуквото е много силно, принцовете и бароните на парите също затова нямам големи надежди, че нещо ще се случи след тези избори. Промяна в България ще дойде, ако се разместят и световните пластове, ако настанат тектонични промени и България да се впише в тях. Иначе ние нямаме собствени сили, разядени са ни всички опорни точки, за да можем с национални избори да направим дълбоки промени. Нека да се молим светът да се развие разумно и ние да се впишем в тази посока. Интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ, в. "ШОУ"

Моето последно пионерско лято

 Казвам се Валя. Родена съм преди петдесет лета в едно малко градче сгушено в полите на Странджа, по едно време прочуло се като столица на Републиката на младостта. С моя разказ ще ви върна 35 години назад, в годината на моето последно пионерско лято. Всъщност за миг да ви подведа… Беше месец май на 1980 г., а аз 15 годишната ученичка от няколко месеца вече се бях вляла в редиците на Димитровския комсомол, загърбвайки пионерските поръчения. По това време на годината с трепет очаквахме Дружинната да ни каже къде ще ходим на 20 дневен летен лагер. Много обичах пионерските лагери и винаги бях сред първите записали се. Те започваха от III клас, но родителите ми за първи път ме пуснаха, когато завърших V клас. Тогава бяхме в созополското село Равадиново. Спяхме в местното училище, където класните стаи се бяха превърнали в голями спални помещения. Всяка заран един пораздрънкан автобус ни караше до плажа на к-г „Златна рибка“ и към обяд ни връщаше. В VI клас вместо на море отидохме на планина в родопското село Бойково, в близост до Пловдив. Там ни настаниха в едни бараки. Най-яркият ми спомен е, че се разхождахме по поляните край селото и беряхме малини и боровинки, а отрядните ни ръководителки си правеха сладко от тях. В VII клас знаех, че ще ми е за последно и затова бях много радостна, когато разбрах, че ще ходим пак на море. Лагерът ни беше в Мичурин, а незабравим спомен оттам за мен си остава отличното представяне на пионерския ни отряд „Митко Палаузов“ във вечерта на отряда. Така неусетно бяха преминали последните ми три лета, а с тях и моето детство. За комсомолците не се предвиждаше лятно лагерно безгрижие, а поемането на отговорни задачи. Ето затова бях приятно изумена, когато класната ни съобщи, че и ние осмокласниците също ще излъчим отряд в тазгодишния летен лагер в Несебър, а отрядна ще ни бъде моята любима учителка по математика. Бяхме много развълнувани от новината и почти целият ни клас се записа. Вече бях сигурна, че този път наистина ще ми е за последно. Започнахме да събираме парите. Цената на лагера се определяше според доходите на семейството, но средно излизаше 20 дена за 20 лв, като за семейство с три или повече деца, третото дете ходеше за 0.40 ст! От тази година обаче престоят беше намален с шест дни, така лагерът за първи път се очертаваше да бъде 2 седмици. Към края на предишната година цените в държавата за първи път скочиха драстично и с цел запазване на съществуващата цена било решено да се намалят дните за престой. А и 14 дни си бяха напълно достатъчни. В цената се включваше спането, храна (закуска, обед, следобедна закуска и вечеря), медицинска сестра и спасители. Последните обикновено бяха студенти от ВИФ.   Пътните си ги плащахме отделно. Ръководството на лагера се състоеше от началник-лагер, отрядни ръководители и физкултурник. С тази нелека задача се заемаха нашите преподаватели от училище. И дойде денят. Беше средата на юли и точно бе започнала олимпиадата в Москва. С три претъпкани автобуса „Чавдар“ озвучавани от песни и радостни възгласи се отправихме към заветната дестинация. Към обяд вече бяхме в новия град на Несебър пред ЕСПУ „Любен Каравелов“, което щеше да бъде нашият дом в следващите две седмици. Взехме си багажа, строихме се по отряди и се отправихме към класните стаи, където вместо чинове бяха разположени около двайсетина легла. Отрядната остана да спи при нас момичетата, а момчетата бяха в съседната стая. Условията бяха мизерни, но кой ли пък обръщаше тогава внимание на това. Важното беше да има за всички! За стаите вече споменах, че от класни се превръщаха в спални. Имахме по едно легло с пружина, един голям общ гардероб и радиоточка. Почти всички държахме багажа си под леглата. Така нареченият санитарен възел беше далеч, в дъното на коридора. Той представляваше едно дълго и тясно помещение с много чешми и няколко тоалетни, разделени за момичетата и момчетата. Баня нямаше. По-скоро имаше пригодено място за такава, но ми е трудно да я нарека баня. Имаше по няколко душа, под които трябваше да се „изкъпеш“ буквално за норматив, за да има топла вода за всички, която все не стигаше. Най-голямата борба за тях наставаше след плажа, а целта беше кой първи ще свари топлата вода, за да свали солта и пясъка от тялото си. Някои пък се подмиваха набързо и на студените душове на плажа и това им беше къпането. Такива бяха условията – спартански! От нашето училище бяхме най-многобройни, имаше и ученици от други училища. Над 200 деца, юноши и девойки озвучавахме коридорите с жизнерадостната си глъч. Всички лагерници бяхме разпределени по отряди. Най-малките бяха в III клас, а най-големите ние. За патрон на отряда си избрахме „Петимата от РМС“. Имахме дневен режим, който задължително трябваше да се спазва. Съгласно него ставахме всяка сутрин в 7 ч. измивахме си очите набързо и се строявахме в двора на училището. Следваше сутрешната проверка придружена с физзарядка. На първата сутрин от лагера, тържествено издигнахме родният трибагреник, който щеше да се вее там до нашето заминаване. После се отправяхме към училищния стол за закуска. След нея, строени по отряди заминавахме на плаж. Беше голяма атракция особено за чужденците, като ни виждаха така строени вървейки към плажа. Мястото на плажа за нашия лагер беше точно определено и предварително обградено с въжета. Тази работа я вършеше физкултурника. Никой извън лагера нямаше право да влиза на наша територия, както и ние нямахме право да излизаме от очертанията й.   Когато пристигахме разпъвахме  хавлиите си и опъвахме телата си под парещите лъчи на слънцето. Чадърите бяха рядкост тогава, а да не говрим за плажни масла. Жаждата си утолявахме от чешмичките с вода наоколо. Тогава нямаше такива луксове като пластмасови шишенца с минерална вода.  Докато се печахме под слънцето играехме карти, четяхме книги, разказвахме си вицове или играехме на плажа. Най-ярко в съзнанието ми обаче се е запазил момента с влизането в морето. А то не ставаше току-така по желание. Всеки отряд се потапяше във водата под строй и под зоркия поглед на спасителите, физкултурника и отрядният. Чуеше ли се да отеква свирката на физкултурника се втурвахме към водата, стига да ни бе дошъл редът. Първо влизаха най-големите, а през това време другите отряди с нетърпение чакаха да излязат, за да им дойде и техният ред. Дойдеше ли им редът като наперени петлета се втурваха към морските вълни.  Спасителите зорко бдяха над нас, а учителите стояха непрекъснато нащрек. Когато наближаваха предвидените двайсетина минути за престой във водата, най-чуваните възгласи бяха:         –  Хайде излизайте!         – Още малко, другарко! За четирите години, през които съм била на лагер инциденти не е имало. Ние слушахме и безпрекословно изпълнявахме нарежданията на отрядните си. Времетраенето за плаж продължаваше около два часа и половина, от 9.00 до 11.30. Прибирахме се към стаите, който успееше да вземе душ взимаше, изгорелите от слънцето се плескаха с кисело мляко, в тежки случаи с Дефламол. После се отправяхме  към стола, където ни чакаше обяда. Всеки ден някой от отрядите беше дежурен по стол. Задълженията им бяха да зареждат масите с храна, да подреждат приборите по масата и да следят за дисциплината в стола. След това оставаха да помагат в почистването. Всички изпълняваха съвестно задълженията си. Храната не беше кой знае какво. Готвеха ни някакви манджи, имаше рибен ден, а за десерт ни даваха кремове или плодове. След обяда ни се полагаше почивка, като всички трябваше да сме си по стаите, без право да излизаме навън, освен по изключение с разрешението на началника на лагера. За нея беше предвидено времето от 14 до 16 ч. През това време едни спяха, други си четяха книгите от задължителния списък, трети си разказваха разни весели историйки. По наше желание отрядната бе издействала от началника на лагера разрешение да ходим на плаж и след обяд. За нея това си беше своеобразен риск, защото бяхме без водните ни спасители и тя поемаше цялата отговорност за нас. А и вече бяхме големи и й доказахме, че може да се разчита на нас. Никой път не я постваихме в неловко положение. След обедната почивка следваше закуска и имахме на разположение 4 часа свободно време докъм 20.00 ч., когато започваше вечерята. Уплътнявахме го по най-различен начин. Едни играеха в училищния двор на народна топка, други на мач, трети на стражари и апаши. Някои се криеха да пушат, а други се натискаха влюбено. В училището имаше и помещение, където имаше и телевизор. Ставаше голяма стълпотворение, когато някой българин взимаше участие в някоя от десетките олимпийски дисциплини в Москва. Тогава непрекъснато имахме поводи за гордост с нашите спортисти, които завоюваха челните места. В свободното ни време имахме право да излезем и да се помотаме из Несебър. Винаги обаче трябваше да вземем разрешението на отрядната. Нямахме право да напускаме лагера, без да предупредим и никой не си позволяваше да го направи. Разхождахме се из магазинчетата или сядахме на сладкарница, за да си похарчим джобните, които не бяха особено много, около 20-25 лв. Да имаш фотоапарат по това време беше рядкост, но все пак някои носеха и си правехме снимки, които после чакахме с нетърпение да излязат. След вечерята имахме пак малко свободно време. Преди лягане следваше вечерната проверка и се отправяхме изморени към леглата и мигновено заспивахме в очаквания на следващия ден. Така бързо се нижеха дните, че не ги усещахме. Сутрин ни будеха с една гръмогласна тръба. Ставахме, измивахме се кой колкото свари, сутрешна поверка, физзарядка, закуска, плаж, море, свободно време, вечеря, вечерна проверка и марш в леглата. Бяхме като войници. Ред и дисциплина отвсякъде! Разбира се не можеше да мине и без културно-масова дейност. Още от първия ден на престоя ни всеки отряд се залавяше в подготовката за вечерите на отряда и вечерта на таланта. Представянето на всеки отряд в отредената за него вечер бе предхождано от дълги репетиции. Всеки отряд се стремеше да се представи най-добре. Отрядните и дружинните пишеха сценария и режисираха. Пеехме песни, рецитирахме стихове, играехме сценки и накрая очаквахме положителните възгласи на публиката. Най-интересна и очаквана беше вечерта на таланта. Бяхме нещо като „България търси талант“, но в тесен кръг. Всеки от нас се изявяваше с това, което мисли, че умее най-добре. Беше изключително забавно. Последната вечер преди заминаването се организираше т.нар. „Нептунова вечер“. Всички бяхме облечени така, все едно току-що сме излезли от дълбините на морското дъно, а Нептун ни кръщаваше с разни морски имена. Всички тези сценки се разиграваха в двора на училището, което ни беше приютило. Дискотека по това време не знаехме какво е. Всичко беше на живо. Някои носеха китари, на които подрънкваха и създаваха приятна атмосфера. Ще завърша този разказ с най-приятния лично за мен спомен от това незабравимо лято. Той е свързан с концерта на любимците ми от „Сигнал“, които бяха изключително нашумяли тогава. Един ден на път за плажа видяхме техни разлепени афиши, които ни информираха за предстоящия им концерт в Летния театър на Слънчев бряг. Помолихме отрядната да отидем, като тя ни придружи. Тя се съгласи. Купихме билети (не помня цената, но едва ли са били повече от 3-4 лв) и надвечер тръгнахме пеша по алеята за Слънчев бряг. Когато започна концерта всички избухнахме. Станахме на крака и затанцувахме до сцената. Всички лудеехме в ритъма на музиката. Беше невероятно. След концерта с приповдигнато настроение отново тръгнахме пеш към лагера и след полунощ бяхме в леглата си, а в главите ни още ехтеше музиката от концерта. Така ден след ден преминаваха дните край морето. Времето мина неусетно бързо, сякаш всичко бе за миг. От днешна гледна точка детските лагери тогава предлагаха най-елементарно битово ниво на цена, която всеки родител можеше да си позволи да изпрати детето си. Макар че беше едно своеобразно сиромашко лято, във въздуха витаеше една неподправена романтика, която трудно можем да обясним днес на нашите деца и внуци. Такова беше нашето лято, оставило живият детски спомен в сърцето ми. Автор: Валентина Василева Снимки: Личен архив

Ноам Чомски: САЩ провали България, отстоявайте независимостта си!

 „Провалена държава" е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава. И книгата обръща внимание на факта, че някои от най-богатите и най-могъщите държави в историята на човечеството влизат в тази категория. До голяма степен САЩ са провалена държава. Има много велики нации, нации, които са преживели провалени държави в историята си. На пръв поглед САЩ, най-мощната страна на света за момента, не е провалена държава, не е провалена държава в същия смисъл като Хаити например - една от най-бедните държави в западното полукълбо. Една от причините за разликата е, че САЩ е независима, никога не е била завладявана. А в Хаити държавността първоначално била рушена от колониална Франция и след това, през последните 100 години, от американците. И това са двете уж крайности, които ви давам като пример. Но и САЩ и Хаити са провалени. Следя Балканите. Те наистина като регион на много разрушителни конфликти. България има късмет да не бъде епицентър на тези конфликти. Засега! От друга страна България пострада - както и всички страни от Европейския Изток - от колапса на комунистическия режим и сериозния срив на икономиките след 90-а година, което е много сериозно като срив. И до известна степен този колапс на икономиките вървеше и с нещо, което би могло да се нарече икономически геноцид от страна на Запада. Има известни елементи на възстановяване вече, на съживяване на икономиките, и определено се наблюдава напредък в демократичните форми на управление - повече свобода на словото, повече възможности за политическа изява и т.н. Но оценката е нещо много сложно и комплексно. Напоследък четох едно изследване за Словакия и в него се сравнява качеството на живот и показателите за човешкото развитие през 70-те и 80-те години, сравняваше се с 90-те и началото на нашия век, та до ден днешен. В голяма степен по тези показатели се наблюдава спад и регрес, не напредък. От друга страна в политическото пространство откритостта и отвореността са вече факт. Така че, тук оценката е нееднозначна. САЩ са много доволни, когато има демокрация, но е добре демокрацията да се съчетава и с подчиненост на САЩ. Това е израз на американската мощ. От друга страна, ако има демокрации, които се развиват като опровергават или се опитват да поставят под въпрос влиянието на Съединените щати, естествено САЩ се обръщат против тях и се опитват да ги разрушат. САЩ не се интересуват от това да изнасят демокрация, интересуват се от това да изнасят подчинение и за това има стотици примери, които могат да бъдат дадени. Най-драматичният такъв пример днес са Русия и Сирия. Които са точно толкова либерални и демократични държави, колкото самите САЩ. Но пропагандата на САЩ ги обявява за диктатури. Защо?! Ясно е защо! Още по-отявлен пример е този с Палестина. През януари 2006 година палестинското население проведе свободни, открити и много добре наблюдавани избори и също всички обявиха единодушно и потвърдиха, че тези избори са били свободни и справедливи. Но политическата партия, която спечели изборите, се противопоставя на САЩ, така че САЩ веднага накараха Израел да направи нещо, което във всички случаи беше наказание за това, че хората са гласували по съвест в едни свободни и честни избори. И открито САЩ просто наказват това население и го карат да гласува по начин, който те желаят. Не може да си представите по-драматичен пример за омраза или за незачитане на демокрацията. И Газа, която е най-засегната и там хората наистина пострадаха най-много, попада именно в полезрението на Женевската конвенция, тя е защитена от нея, Газа е окупирана територия. И има абсолютно единомислие в мнението на международната общност, че това е така. Тя е окупирана територия и затова за нея важи Женевската конвенция. В член 33 от конвенцията е записано, че е огромно престъпление да се наказват цивилни и те да страдат. А кой ще приложи тази конвенция? Страните, подписали конвенцията, се задължават със закон да преследват съдебно всички, които по някакъв начин нарушават конвенцията, включително и своите собствени лидери. Ако САЩ и Европа бяха страни, спазващи закона, би трябвало да изкарат на съд собствените си ръководители за сериозните нарушения на Женевската конвенция. Така че от една страна това е драстичен пример за омраза и незачитане на демокрацията, а от друга страна е демонстрация за незачитане на международните договорености и международното право. Това са всъщност характеристики на едни провалени държави. Много други примери има също - Венецуела и т.н. Възможен ли беше износът на демокрация от страна като САЩ да бъде съчетан с някакъв План Маршал, който ние в България не получихме? Планът Маршал е създаден при много специфични обстоятелства. След Втората световна война САЩ бяха наистина изцяло посветени на идеята да възстановят Западна Европа като огромна икономическа мощ. Имаше естествено стратегически причини за плана „Маршал", и освен това най-голяма част се пада на търговските, на комерсиалните интереси. Съединените щати излязоха от Втората световна война като може би най-богатата държава. Имаха половината от благата и богатството на света по това време. А и имаше огромна производителна промишленост в САЩ. Огромни капитали и възможности да инвестира, а единственото място, където можеше да се инвестира, тогава беше Западна Европа. Така че Планът Маршал беше едно много деликатно предложение от страна на американската икономика, което работеше в двете посоки. И по стратегически причини беше създаден той. България и Източна Европа не получиха предложение за Плана Маршал, защото САЩ и Великите сили по това време имаха съвсем различна представа за това как да се развие Източна Европа. Говоря за времето след падането на Берлинската стена. Прегледайте бизнес пресата по това време, прочетете я. Financial Times в Лондон, Business Week в Съединените щати. Те бяха просто на седмото небе от това, че беше паднала Берлинската стена. И казаха, че това ще бъде едно оръжие, насочено срещу западните работници. Ето ви Източна Европа, казаха те, и тук една работна сила се е устремила към нас, работна сила, която е с много добро образование, здрава, права, с правилния цвят на кожата и живее в условия при правителства, които наистина са ги потискали, и те са свикнали да се подчиняват. Ето ви идеалните работници, които са евтини, които ще създадат огромни печалби за западните корпорации. И ще им дадат възможност да подкопаят луксозния начин на живот на западните работници. И във Financial Times, основният бизнес вестник на света, имаше статия, в която се казва: „Това е троянският кон на комунистическото влияние» «Ластарите му отиват на Запад и това са ластари и корени, които могат да подкопаят уюта на западните работници и да създадат много повече печалби за западните корпорации. От друга страна Планът Маршал имаше същите цели: повече власт и повече пари за корпорациите в САЩ. Но тогава това можеше да стане с възстановяване на икономическата мощ на Европа. Планът „Маршал" всъщност и военните разходи, които доведоха до това да се раздели Европа, бяха основите за създаване на тези многонационални корпорации". Буквално цитирам Министерството на търговията на администрацията на Рейгън. Значи целите са същите: власт и пари за елитите, Съединените щати - богатите. Но тука усилието, формулата, по която да се получи същият резултат, е друга. Те са различни през 1950 и 1990 година. А демокрацията е нещо, което въобще няма отношение. И трябва да кажа, че има много добри школи на мисълта на Запад. И най-известният учен в тази област е Томас Кородерс. До голяма степен той е най-уважаваният учен. Той всъщност много ентусиазъм влага в това да се насърчава демокрацията, но той поне е честен учен. И казва, че съжалява, че от Рейгъновата администрация до днешен-ден САЩ „преследват демокрацията само тогава и единствено тогава, когато тя е в услуга на стратегическите цели на САЩ." И това е точно така. Русия се развива много добре, доколкото глобалната западна олигархия й позволява. Очевидно глобалната им цел е да я съсипят и разграбят. Твърде амбициозна цел, бих казал. През 1990 година Горбачов се съгласи да допусне обединена Германия и тя да влезе в НАТО. Това бе вражески военен съюз, нали? Това беше невероятно и неочаквано като ход от страна на съветски лидер. Германия беше довела до разруха няколко пъти Русия в този век. Германия като част от един голям военен алианс вече се превръща в една много по-голяма стратегическа заплаха. Така че Горбачов беше склонен да приеме тази огромна стратегическа заплаха за Русия. Но имаше една ситуация Quit pro quo. Джордж Буш, като президент по това време, се съгласи да не разширява НАТО на Изток. Това беше балансът. Така че за Русия да остане една буферна зона. Русия, Горбачов, също предложи в тази буферна зона да няма ядрени оръжия. От арктическия полюс, до Средиземно море. И САЩ нарушиха този баланс. През 1994 година президентът Клинтън не зачете официалното споразумение и разшири НАТО на Изток. И това е всъщност нарушаване на едно официално споразумение и също представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия. И това продължава и сега - към Украйна. Предложението да се разположат противоракетни съоръжения в Източна Европа е много сериозна заплаха за съветския, така наречен ядрен щит. Можете да го прочетете във водещи стратегически публикации в Америка. Има един журнал Arms Control Today, контрол върху въоръженията в днешно време. В него има публикация от водещ стратегически анализатор в САЩ, Теодор Постал, който е професор в моя университет. И той анализира заплахата, която тези инсталации представляват за стратегическия щит на Русия. И съответно тези ходове предизвикаха Русия да започне да разширява военния си капацитет. Източна Европа и Балканите, понеже се намират точно в средата на разгорещяваща се конфронтация между Западна Европа и Русия, която сериозно се катализира. Това са критично важни събития. Сирия практически е унищожена от американско-ислямисткото нашествие. Страната вече е абсолютно разрушена. Имаме много надеждна информация за нагласите на сирийското население по средиземноморското крайбрежие, което е под контрола на Асад. Да отбележа само, че това е 90 % от цялото население на Сирия. Преди няколко седмици американски военни издадоха един доклад, който изтече в публичното пространство. След много подробно и внимателно проучване на общественото мнение в Сирия. Обхванати са различни групи от населението. Заключението е, че всички сирийци подкрепят два основни извода: първият извод е, че ужасните неща, които са се случили след индиректната инвазия на Съединените щати, са по вина на Съединените щати, а вторият, и всички са единодушни, е че САЩ трябва да спре агресивната си политика по унищожение на страната им. Но мнението на сирийците дори не се разглежда като възможност за действие, ако гледате сегашните кандидат-президенти и четете какви възможности предлагат те за решаване на този конфликт от страна на Съединените щати. Желанията на сирийския народ никой не ги споменава. Единственото, за което се говори, е как Съединените щати ще се постараят Сирия да стане една стабилна и предсказуема държава. Сирийците ги очаква съдбата на Ирак, ако не и по-лоша. Миналия ноември беше постигнато споразумение между САЩ и клиентското правителство, качено на власт от Съединените щати в Ирак. Споразумението дава възможност на САЩ да задържи войските си по принцип до когато пожелае, без краен срок. В това споразумение черно на бяло се казва как Ирак трябва да даде приоритет на инвестициите, идващи от Съединените щати. Изненадан бях, колко откровено нахална е тази договорка, но това е споразумение, подписано между две официални правителства. САЩ трябва доста да се потруди, за да изпълни в реалния свят това споразумение. Може да не успее, но това е целта. Eто какво е посланието ми към българите:  Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили. Трудно е, но е възможно! Автор: Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския университет Източник: News Front

10 емблематични телефона от последните 20 години

2007 беше една много интересна година, когато става дума за мобилни устройства. През тази година, при телефоните от висок клас се появи нов неписан стандарт – повече гигабайти пространство за съхранение.   Освен това бяха добавени още възможности за свързване, а сензорните екрани станаха много популярни. Nokia и Symbian все още бяха водещи в индустрията, появи се първият iPhone на Apple, а за силата на Android все още никой не подозираше. В случай, че се чудите кои точно смартфони използвахме преди 10 години, може да разгледате информацията на phonearena за тези 5 емблематични смартфона от преди 10 години.   Apple iPhone Макар да бе обявен от Стив Джобс на 9 януари 2007 година, оригиналният iPhone се появи на пазара половин година по-късно – на 29 юни. Смартфонът беше в процес на разработване повече от две години и беше представен като 3-в-1 продукт: мобилен телефон, широкоекранен iPod и иновативно Интернет комуникационно устройство. А Apple успяха да продадат повече от 1 милион единици за по-малко от 3 месеца от излизането на оригиналния iPhone на пазара. Оригиналният iPhone имаше 3.5-инчов мултитъч дисплей, с резолюция 320 х 480 пиксела.     BlackBerry Curve 8300 / 8310 / 8320 През 2007 година BlackBerry стартира своята серия телефони BlackBerry Curve. Първият модел беше BlackBerry Curve 8300 и имаше пълна QWERTY клавиатура , хубав дизайн и различни мултимедийни функции като2 MP задна камера, музикален плейър и стерео Bluetooth. Следващите модели Curve бяха пуснати също през 2007 година дори имаха GPS (Curve 8310) и Wi-Fi (Curve 8320).     HTC TyTN II HTC TyTN II беше един от най-добрите Windows Mobile телефони на своето време. Той имаше почти всичко освен софтуерните функции на Windows Mobile 6 – 3G, GPS, Wi-Fi, както и две камери (предна и задна), пълна QWERTY клавиатура и 2,8-инчов сензорен дисплей с резолюция 240 х 320 пиксела. За разлика от днешните сензорни екрани, дисплеят на HTC TyTN II беше резистивен.     Nokia N95 Nokia N95 беше обявен през месец септември 2006 година, но се появи на пазара през месец март 2007 година и е считан от мнозина за един от най-добрите смартфони в историята. N95 беше най-модерното Symbian устройство на своята епоха, като предлагаше всички най-добри характеристики, които Nokia са имали в своя арсенал през 2007 година.   Телефонът имаше 5 MP задна камера с Carl Zeiss обектив и възможност за запис на 480p видео при 30 кадъра в секунда, стерео говорители, всички опции за свързване които бяха на разположение през 2007 година и 4 GB / 8 GB съхранение. 2.6-инчовият дисплей с резолюция 240 х 320 пиксела на N95 не беше чувствителен на допир, но това не се смяташе за проблем тогава. Може би единственият проблем на Nokia N95 беше доста лошият живот на батерията.     Sony Ericsson W960 Sony Ericsson W960 беше най-висок клас Symbian телефон, предназначен за киноманите. Смартфонът имаше 2.6-инчов резистивен сензорен дисплей, с резолюция 240 х 320 пиксела, клавиатура, 3G свързаност, Wi-Fi , 3.2 MP задна камера с двойна LED светкавица, както и 8 GB пространство за съхранение.      Вижте най-запомнящите се технологични събития за последните 25 години

Как през 1990 г. спасихме US посланик от атентат

През 1990 г. в България започват да влизат хора със странни националности. „В кръга на лицата, които имаха отношение към сигнала имаше японец, имаше филипинец, имаше палестинец, имаше арабин, имаше колумбиец. Това нещо беше изключително изненадващо! За първи път не само ние, това нещо не беше известно в световната практика", спомня си пред бТВ бившият главен секретар на МВР ген. Тодор Бояджиев. Оказва се, че японецът е член на терористичната група Японска червена армия, взривила завод на „Мицубиши”. Японските служби веднага изпращат свои агенти в София. Палестинецът пък е част от Организацията за освобождение на Палестина, заради което идват агенти на МОСАД, а колумбиеца отговаря за финансирането на групата, с пари от кокаин. По това време Съединените американски щати готвят първото военно нападение над Ирак. Очаква се операция „Пустинна буря" да започне до няколко месеца, затова терористите планират и своя удар в българската столица. ЦРУ също е принудено да влезе в България. Междувременно, българските власти не смеят да арестуват терористите, защото доказателствата срещу тях са прекалено косвени. Затова те решават да им подскажат, че техният замисъл е разкрит: „Беше намерен начина до тях да достигне информация, че ги чакат много години затвор, ако се опитат да реализират дейност против интересите на България. Много бързо си стегнаха багажа." Но операцията срещу групата набира скорост извън границите на страната. Все...

Терористи се канели да убият посланика на САЩ в София

 Международна група от терористи пребивавала в София през 1990 г. със мисия да убие тогавашния посланик на САЩ и да взриви най-малко три големи сгради в столицата. Американският посланик по това време Хю Кенет Хил днес живее в малък град в щата Вирджиния. На въпрос за Коледата на 1990 г. Кен Хил си спомни за момента на евакуация на него и семейството му: „Държавният департамент евакуира мен, семейството ми (имаме две деца) и един приятел, който беше дошъл на гости за Коледа, за две седмици с оглед нашата безопасност”. Терористите трябвало едновременното да взривят „Шератон”, „Кемпински” и американското посолство. През 1990 г. в България започват да влизат хора със странни националности. „В кръга на лицата, които имаха отношение към сигнала имаше японец, имаше филипинец, имаше палестинец, имаше арабин, имаше колумбиец. Това нещо беше изключително изненадващо! За първи път не само ние, това нещо не беше известно в световната практика“, спомня си бившият главен секретар на МВР ген. Тодор Бояджиев. Оказва се, че японецът е член на терористичната група Японска червена армия, взривила завод на „Мицубиши”. Японските служби веднага изпращат свои агенти в София. Палестинецът пък е част от Организацията за освобождение на Палестина, заради което идват агенти на МОСАД, а колумбиеца отговаря за финансирането на групата, с пари от кокаин. По това време САЩ готвят първото военно нападение над Ирак. Очаква се операция „Пустинна буря“ да започне до няколко месеца, затова терористите планират и своя удар в българската столица. ЦРУ също е принудено да влезе в България. Българските власти не смеят да арестуват терористите, защото доказателствата срещу тях са прекалено косвени. Затова те решават да им подскажат, че техният замисъл е разкрит: „Беше намерен начина до тях да достигне информация, че ги чакат много години затвор, ако се опитат да реализират дейност против интересите на България. Много бързо си стегнаха багажа.“ Но операцията срещу групата набира скорост извън границите на страната. Все още документите с конкретните резултати от нея са секретни. Посланик Хил не знае тези подробности, но е благодарен на българските власти и до днес.

Гриша Ганчев блокира достъпа до "Армията" и отложи търга за емблемата на ЦСКА

Страхотен цирк се разигра в четвъртък около и в ст. "Българска армия", довел до отлагането на търга за емблемата и имуществото на фалиралия ПФК ЦСКА АД, който трябваше да се проведе в сектор А на съоръжението. За кога ще бъде насрочена новата процедура все още няма яснота. Няколко стотин привърженици на ЦСКА-София, сформиран м.г. от ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев чрез обединяването на "Чавдар" Етрополе и "Литекс" Ловеч, бяха свикани в "Борисовата градина", за да "защитят емблемата". Призиви за събирането им пред сектор А на "Армията" имаше още през предните дни, като в сряда те стигнаха дори до обещание, че "бира ще има за всички". Успоредно с това беше издадена заповед малко преди началото на тръжната процедура пред стадиона да се явят и играчи от детските формации на ЦСКА-София, които бяха накарани от администрацията на клуба да застанат пред входа на сектор А, както и вътре в коридорите. "Задължителното присъствие" на деца отказа полицията да изблъска феновете Присъствието им бе указано като "задължително" в заповедта на треньора и бивш играч на "Литекс" Атанас Борносузов, който изиска от играчите си да се явят, облечени в спортните си екипи. Това стана ясно още в сряда от съобщение във Фейсбук страницата на отбора на ЦСКА-София от набор 2004. Цялата тази организация, на практика, попречи на служителите на жандармерията да осигурят безпрепятственото влизане в стадиона на представител на другия основен претендент за правата над емблемата – ЦСКА 1948, който беше създаден след фалита на автентичния клуб от хора, които не припознаха отбора на Ганчев. Става въпрос за изпълнителния директор на ЦСКА 1948 Никола Газдов, който се размина с линч благодарение на намесата на полицията, след като се появи пред ст. "Българска армия". Той е син на финансовия директор на "Лудогорец" Теменуга Газдова, заради което привържениците на ЦСКА-София смятат, че именно босът на разградчани Кирил Домусчиев всъщност стои зад интереса на ЦСКА 1948 към емблемата на "армейците". Газдов нямаше никакъв шанс да се добере сам до входа на сектор А заради множеството фенове, които буквално го засипаха с псувни и откровени заплахи за саморазправа. Въпреки плътния полицейски кордон, който го заобикаляше, той не успя да влезе и да внесе документи за участие в търга, тъй като органите на реда се отказаха да разпръснат множеството със сила заради присъствието на играчите от детско-юношеската школа на ЦСКА-София. Така, в крайна сметка синдикът на фалиралия ПФК ЦСКА АД Дора Милева взе решение да отложи търга за друга дата и друго място на провеждане, което очевидно разгневи Гриша Ганчев. Гриша Ганчев: "Има големи комплексари във футбола в България" "Имаше търг, но някои хора не пожелаха да дойдат, а направиха панаир. Ние подадохме офертата, но г-жа Милева реши, че ще прекрати търга. Причината е, че не е бил осигурен достъп. Но полицаите осигуриха достъп, за да се проведе търга", коментира бившият борец пред медиите, добавяйки лаконично, че "има големи комплексари във футбола в България в момента и панаирите постоянно трябва да са на "Армията", когато всичко трябва да е спокойно". Попитан дали визира боса на "Лудогорец" Кирил Домусчиев, Ганчев отговори: "Как кой? Вие да не сте паднали от небето. Това са комплекси. Той си ги избива. Сигурно като малко дете му се е искало да бъде еди какво си или еди що си. Аз не коментирам дали е той. Аз не знам да има отбор ЦСКА 1948." "Няма за какво да се отказвам. От какво да ми писва, такъв е животът. Всеки иска да се прави на интересен и на маймуна. Като иска да се прави на маймуна, да се прави. Е, какво да се боря, ЦСКА е тук на "Армията". ЦСКА са хората. Питайте Дора Милева за стойността на нашата оферта. Ако другите представят повече пари, да са живи и здрави", добави босът на ЦСКА-София. Освен двата клуба в сряда заявиха участие в търга и две фирми – "Еко депозит солюшънс" EООД със седалище в Пловдив и "Интегрис лаб" ООД със седалище в София. "Единият човек беше тук, а двете фирми чакаха на националния стадион "Васил Левски". Ако той (Газдов - бел.ред.) беше успял да влезе, а той не искаше да влезе, щеше да каже, че онези там не са били допуснати", коментира по този повод Ганчев. "Разбирам феновете, те обичат клуба си. Не ми е приятно да ме плюят и да ме обиждат, но ги разбирам. Търгът приключи неуспешно. Ние не успяхме да подадем нашата оферта. Говорихме със синдика и обяснихме, че няма как да влезем. Предполагам, че ще има търг на друга дата. За нас емблемата е безценна. Ако я спечелим, ще преценим какво да правим с нея", заяви пред медиите и самият Газдов. Дора Милева подава оставка: "Имаше заплахи от хора от "Армията" Малко, след като търгът бе отложен, спортният сайт "Спортал" излезе с информация, че синдикът Дора Милева ще подаде оставка. Тя престоя повече от два часа в компанията на Гриша Ганчев и някои от най-приближените му ултраси на ст. "Българска армия", след което отказа всякакви коментари пред медиите. "Подавам оставка. Утре депозирам молба в съда. Писна ми, не мога да работя повече под този натиск и напрежение. Това не може повече да продължава. Днес бях поставена под сериозен натиск. Имаше заплахи от хора от "Армията"! Хора, които действат със силови методи, искат да получат емблемата на ЦСКА. Днес в стаята имаше хора, които нямат нищо общо с наддаването. Нека си търсят друг синдик. Караха ме много пъти да отворя плика, въпреки моето нежелание. Един човек, който е фен на ЦСКА, ми нареждаше какво да правя и Гриша Ганчев слушаше", оплака се Милева пред "Спортал" по-късно в четвъртък. По думите й ръководството на ЦСКА-София умишлено е създало организация да не бъдат допуснати до търга представителите на ЦСКА 1948. След като синдикът няколко пъти звъняла в полицията, накрая решила да прекрати процедурата. "Ще има нов синдик. Щом аз съм пречката, напускам. Ще кажа, че никога няма да потъпкам правилата и законите. Нямаше как да отворя плика на ЦСКА-София, тъй като не бяха допуснати останалите кандидати. Ако бях го направила, това означава, че давам старт на процедурата. Това не е редно. При такава обстановка не се провежда търг. За първи път ми се наложи да ме ескортират. Бях придружена от полиция от стадиона до офиса. За съжаление скоро няма да има търг. Дори и да има, ще е без мен", заяви още Дора Милева. По информация на Mediapool един от присъствалите в стаята, които са оказвали натиск над синдика, е небезизвестният Росен Петров-Животното, нееднократно осъждан за разпространение на наркотици. Той е лидер на ултрас фракцията "Анималс", която има славата на изключително близка до Гриша Ганчев. Именно на нея бе възложена и охраната на "Българска армия", след като ловешкият бизнесмен получи правото да ползва базите на фалиралия ЦСКА през миналото лято с личното благоволение на тогавашния премиер Бойко Борисов и с подписа на бившия спортен министър Красен Кралев.  

Сашо Дончев: Цацаров ми каза, че телефонът и кореспонденцията ми се контролират (ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Водеща Полина Паунова: Първо искам да поздравя госта ни тази вечер (20 април, четвъртък) – бизнесмена и издател Сашо Дончев. Вчера стана публично известен един запис, който е правен преди доста време, от който става ясно, че върху Вас е имало натиск от главния прокурор Сотир Цацаров. Първият много важен въпрос, г-н Дончев, добър вечер и добре дошли, е Вие знаехте ли, че Ви записват? Сашо Дончев: Добър вечер. Да знаех, това беше публична среща. За беше удоволствие да получа покана от такъв клуб и с удоволствие приех да поговорим за свободата, за демокрацията, за държавата и нейната роля в свободното общество и знаех, че има камера и тази камера записва всичко официално. Сашо Дончев: Главният прокурор ми каза, че ставам неприемлив (ВИДЕО) Водеща: Нека сега да видим един кратък откъс, който доби популярност, и ще коментираме отново. (Видео.) „Аз бях поканен на среща с главния прокурор преди две седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям "Да, България", какво е това, че моята телевизия БиАйТи, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник "Сега" и Комарницки, и аз го гледам и питам: вие какво искате да ми кажете. Казвам ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите. И аз му викам, че този същият г-н Филчев прати барети и какво се случи, като ги прати, какво последва. И да ви кажа, да ви информирам – аз нямам нищо общо с "Да, България", освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с БиАйТи, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета. И този нахалник какво ми каза - ама аз не смятам, че нямате право да го правите... И аз викам вие какво си въобразявате, аз не ви се обяснявам, аз ви информирам. След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие разбирате ли в какво общество живеем." Водеща: Добре, г-н Дончев, първо стават ясни няколко неща. Вие очевидно не сте бил в кабинета на главния прокурор на тази среща.  Сашо Дончев: Да, това е сигурно. Водеща: Вече се появиха някакви информации в медиите, че става дума за Георги Гергов. В ЦУМ ли се проведе срещата. Сашо Дончев: Да, очевидно, че ситуацията предполага откровени отговори. Срещата се проведе в ЦУМ. Аз бях поканен на тази среща от г-н Гергов. Водеща: А Вие знаехте ли, че на нея ще присъства и главният прокурор? Сашо Дончев:Тя беше малко особено организирана. За да избегнем всякакви неточности, аз освежих паметта си. В събота, на 18 март, г-н Гергов ми се обади някъде по обяд. Тези, които ме познават, знаят, че и в събота, и в неделя съм на работа. И той ми каза, че има да ми предава нещо и дали е възможно да се видим в понеделник. И аз му казах, че да, още повече, че в понеделник имам да ходя в Министерски съвет, по Европейския съвет някакво заседание, и с удоволствие ще го видя. Отидох след заседанието при г-н Гергов и се видях с него. Той ми зададе тези въпроси – имам ли нещо общо с „Да, България“, с BiT. Аз, разбира се, се усмихнах. Вижте, аз не съм близък приятел с Гергов, но се познавам с него отдавна и нямам причини да имам лошо отношение към него, както предполагам, че и той няма причина да има лошо отношение към мен. Така че аз приемах разговора по-скоро като приятелски, като някой, който иска да се информира нещо. И затова и така участвах в разговора. Водеща: Така, после какво се случи? Сашо Дончев: След това той се обади по телефона, очевидно на г-н главния прокурор, оказа се, че главният прокурор в момента не може да дойде и аз бях поканен следващия ден отново. Водеща: На 19-и? Сашо Дончев: Понеделникът беше 20-ти, значи на 21-ви, вторник. и на 21-ви във вторник аз отидох повторно на тази среща, като си мислех, бях абсолютно убеден в това, че г-н Гергов има искреното, така да кажем приятелско желание да изчисти някакви недоразумения. Даже не съм го питал какъв е смисълът от това, което прави. Но когато г-н главният прокурор започна разговора с това: защо го правите, вие имате такъв хубав бизнес, дори вашите, нарече ги врагове, но аз врагове нямам, признават, че така добре сте си го организирали професионално и всичко останало… Таз аз тогава едва разбрах какъв е смисълът на срещата. Цацаров: Не съм заплашвал Сашо Дончев, той искаше да влияе на прокурори Водеща: Сега по самата среща. Тъй като днес, предполагам знаете, г-н Цацаров излезе с едно становище, което е точно обратното на това, което Вие твърдите във видеото, зрителите го виждат на стената зад нас. Той казва, че всъщност вие сте го натискал по някакъв начин, че твърденията Ви са неверни, спекулативни и непочтени. Можете ли да кажете всъщност какво се случи на този разговор, да се опитате да го възстановите. Сашо Дончев: Всичко ли? Аз започнах в момента да губя ориентация, защото целият разговор е бил над 30 минути. Едва ли е нужно да влизаме във всички детайли. Всичко онова, което не е казано достатъчно коректно, може утре да навреди някому. Така че най-важното е казано. Водеща: Той попита ли Ви какви са Ви отношенията с „Да, България“? Сашо Дончев: Да, той ми зададе в прав текст въпроса, така зададен - защо ви е необходимо, с една дума от какъв зор го правите, като имате такъв хубав бизнес и всичко ви е наред в живота. За „Да, България“, за BiT, за Комарницки говорихме дори малко повече от гледна точка на естетиката в неговите карикатури. Това е наистина дълъг разговор, няма смисъл, а и ние не разполагаме с толкова много време. Водеща: Вие все пак почувствахте ли се заплашен, че ако Вие евентуално… Сашо Дончев: Вижте, аз съм от онези хора, които може би ако страхът е осъзната опасност, то може би не съм достатъчно интелигентен и трудно се страхувам. Така че аз не го приех така. Почувствах се омерзен, защото това не ми се случва за пръв път в последните 27 години, в новата история на България. Защото изведнъж разбрах, че ние 27 години не вървим натам, накъдето аз през 89-та си мислех, че сме тръгнали, че в България се създадоха и се възпроизвеждат някакви практики, които нямат нищо общо със свободата, с демократичното общество, с правото на всеки в неговия личен живот на собствени решения. Ако имаше нещо, което тогава бушуваше в главата ми, то в никакъв случай не е било от стъписване или страх. Водеща: Тази ваша среща, 30-минутна горе-долу, колкото казвате, имаше ли друг предмет извън Вашите политически и медийни интереси? Сашо Дончев: Не, нямаше нищо. Има детайли в нея, любопитни, на моменти чисто човешки обменени мисли. Нямаше нищо друго освен това, че ставайки от тази среща или в самия край на тази среща аз го попитах, извадих и му го подадох, за съжаление го забравих оттатък, ще ви го оставя това, което получих. 2 или 3 седмици преди това, всъщност на 7 март, погледнах преди малко, получих едно писмо от градска прокуратура, в което искаха някаква информация. И в тази връзка аз извадих едно писмо и го попитах всичко това, за което си говорихме в момента, това ли е причината за това писмо. Водеща: Колегите от апаратната казват, че ще Ви дадат това писмо. Сашо Дончев: Ще ви го дам аз, ще имате възможност да го покажете. Съжалявам, не съобразих, че може да ни потрябва. Той го зачете и каза – ама това не са ли частни някакви въпроси. Аз отговорих – не знам, не разбирам от тези неща, вие сте им началник, разберете се. Това беше всичко и аз си излязох. Водеща: Това очевидно е драмата. И все пак искам няколко неща да уточним, г-н Дончев. Първо, срещата при всички положения не е инициирана от Вас. Това много ясно трябва да кажете така ли е или не. Сашо Дончев: Никога. Всички онези, които ме познават и аз често съм упрекван, че аз нямам такъв навик, в качеството ми вече 6-та година на председател на Българската стопанска камара аз нито веднъж не съм инициирал среща с държавна институция, защото не смятам, че ние имаме нужда от такива официални, ПР и парадни срещи. В живота на всички нас, българите, има неща които не могат да се дискутират публично. Но това е тема на друг разговор. Аз дълбоко се съмнявам, например, в полезността на така наречения тристранен съвет. Аз никога не съм инициирал подобни срещи с изключение на един случай, в който в качеството си на председател на един формат 4+2 – четири работодателски организации и два синдиката – в годината, когато тръгнаха да фалират КТБ и ние всички бяхме разтревожени по различни причини, очевидно. Тогава аз си позволих да поискам от името на всички тези 6 организации среща с г-н Цацаров. Тази среща се проведе по протокола в неговия кабинет. След тази среща аз говорих с журналистите пред кабинета му. Това е единственият случай, когато аз съм се виждал с г-н Цацаров извън тази среща. Водеща: Пак се връщам на срещата Ви, въпросната, с Цацаров. А междувременно ми донесоха документа, който ще покажете след малко. Сашо Дончев: Да, ето това е писмото, което аз получих няколко седмици преди тази среща. Водеща: Може би да го покажем на някоя камера. Така, във връзка с извършване на проверка по преписка еди-коя-си и по опис на Софийска градска прокуратура и на основание чл.145 от ЗСВ следва да ни представите следната информация и наличната документация за следното. „Първа точка – да предоставите заверено копие от подадения сигнал от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД до Европейската комисия срещу БЕХ АД, „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газекспорт“ за злоупотреба с господстващо положение и отказ за достъп до капацитет на входно-изходните точки на „Чирен“. Това е хранилището в Чирен. Точка две – да предоставите заверени копия от документи, касаещи произнасянето на Европейската комисия по дело еди-кой-си номер, образувано по повод сигнала по точка 1. Трета точка – да се предоставят заверени копия от договорите на Овергаз с „Газекспорт“ за доставка на природен газ за периода 2007-2017 година, включително. И последно – да се предоставят заверени копия от договорите за продажба на природен газ от „Овергаз Инк.“ на „Овергаз Мрежи“ за визирания период от точка 3, т.е. 2007-2017 година. Моля за спешност. Прокурорът е Петров и прокурор Райдовска.“ Сашо Дончев: Това писмо му дадох, понеже видях някаква връзка между двете случки. Той ме попита дали имам копие и аз щедро му разреших да го запази. Водеща: …му предоставихте това копие. Добре, сега искам да Ви върна пак към срещата. Вие казвате на този обяд, на който огласявате това, цитирам ви, за да не стане някакъв гаф… тук казахте, че сте изпитал омерзение, а там, че неприемливо и нетърпимо става поведението Ви за главния прокурор. Той каза ли Ви подобно нещо?      Сашо Дончев: При всички случаи смисълът беше такъв на казаното от него и това беше в самия увод, в самото начало на разговора. В началото на разговора имаше и нещо друго много любопитно. Влизайки в офиса на Гергов, той попита дали съм видял това произведение, не си спомням на коя от медиите бяха тези книжки, които излизаха. 2 книжки излязоха, не знам на кой вестник бяха. Водеща: На вестник „Телеграф“ имате предвид, двете анонимни. Сашо Дончев: Да, на „Телеграф“ и дали съм го видял. Аз не разбрах каква точно е връзката, но обясних, че предния ден съм имал възможността да се запозная с това второто издание и бях особено очарован от факта, че съм приет в пантеона на… кои сме там, не знам. Водеща: Кръгове.    Сашо Дончев: Да, някакви. Водеща: Нещо друго конкретно извън книжката, извън забележките му, че харесвате „Да, България“. Всъщност чакайте да изясним нещо. Сашо Дончев: Вие почнахте като следовател. Водеща: Вие имате ли някакви отношения с Христо Иванов извън това, че го познавате, както Вие казвате?      Сашо Дончев: Не, нямам. Водеща: Финансирал ли сте Вие или Ваш близък партия „Да, България“? Сашо Дончев: Не, никога. Никога не съм и имал намерение. Аз не финансирам партии и политически живот в България. Аз имам проекти, с които мога да бъда полезен на обществото. Подарих на обществото едно училище за 23 милиона лева. Подарих на обществото 20 години свободен вестник, който струва страшно много в прекия и преносния смисъл. Има и други проекти. Помагам на хората, които действително имат нужда. Нямам и не обичам това. Тук ще влезем в един по-сложен разговор… Водеща: Време имаме.      Сашо Дончев: …аз имам много сериозни притеснения, тревоги от факта, че ние пропиляхме поредните 27 години от историята на България, вървейки в обратна посока на тази, за която уж бяхме тръгнали през 89-та година. Аз много съжалявам, че тогава някак си участвах и всички ние участвахме неподготвени в началото за тая промяна и ние позволихме цялата енергия на обществото да се разпилее по глупости. Съжалявам за това, че не се проведе истинският политически разговор, когато отхвърляме едната организация на обществото – тази до 89-та година, каква нова организация искаме да създадем. С какво ще се различава новото ни общество от онова старото. Водеща: Репресивният ни апарат според Вас различава ли се? После пак ще се върнем към този въпрос. Сашо Дончев: Аз мисля, че сега може би има някаква приемственост между хората, които реализират новите схеми за натиск и принуда. Те нещата си приличат много, даже в някаква степен са по-нечистоплътни, по-груби са в момента. Но не това е важното. Важното е, че на нас ни бе предложен разговор комунизъм и антикомунизъм, но ние не разбрахме това общество, антикомунистическото, как ще изглежда и каква ще е ролята на всеки един от нас. Каква ще е ролята на общината, на училището, на църквата, ако щете, за да стигнем най-накрая до ролята на държавата. Ние повторихме старото общество, като махнахме член първи от Конституцията и направихме същото общество със същата роля на държавата. И когато някой, днес особено актуално в процеса на изборите и в предизборната кампания, говори, че вече няма ляво и дясно, той просто откровено лъже. И ляво и дясно най-просто бихме могли да формулираме в контекста на това каква роля отреждаме на държавата в собствения си живот. Повече от ясно е, че дясно мислещите хора са по-самоуверени, те повече вярват на собствените си сили, на това, че могат сами да се оправят в живота. Ролята, която те отреждат на държавата е по-малка и тя се свежда до граници, до живот, до сигурност и т.н. Ляво мислещите хора са по-колебливи в мечтите си и във вярата в това, че могат да ги постигнат. Те виждат някаква по-важна роля на държавата в своя живот. Но този разговор не се състоя. Сашо Дончев: Георги Гергов организира срещата ми с Цацаров Водеща: Пак ще се върнем на този разговор.Искам да ви попитам през цялото време ли Гергов присъстваше на този разговор? Сашо Дончев: Да, през цялото време присъстваше. Водеща: Т.е. станал е свидетел на всичко? Сашо Дончев: Абсолютно на всичко. Нещо повече, оставих ги двамата, когато аз си тръгнах. Водеща: Вие сте си тръгнал, те са останали в кабинета на Гергов, не знам какво са си говорили там, но кажете ми какви претенции е имал г-н Цацаров към карикатурите на Христо Комарницки и към вестник „Сега“? Казахте, че някакви естетически забележки е имал.           Сашо Дончев: Той разказа за една конкретна карикатура. От чисто човешки план аз го разбирам, когато той ми казва за неговата 20-годишна дъщеря, която вижда тази карикатура и какво ли тя преживява. И тук имахме разменени реплики по тоя повод, защото аз също какво ли не съм прочел и видял за себе си в медиите. Водеща: Ясно, разбрах Ви, имало е личен аспект. Сашо Дончев: Въпрос на формула е, аз не знам дали я споделих или я премълчах. Формулата е такава, че живееш по начин, по който не те притеснява какво пишат по твой адрес и най-вече не те притеснява, защото знаеш, че твоите близки хора вярват на теб, а не на това, което напишат за теб. Водеща: Поиска ли г-н главният прокурор Вие, като издател, да предприемете някакви мерки срещу Комарницки?            Сашо Дончев: Не, нищо конкретно не е искал. Водеща: Поиска ли да се разграничите публично от „Да, България“? Сашо Дончев: Не, нямаше възможност. Аз, в момента, в който разговорът влезе в тази достатъчно ясна фаза, аз казах – вие сте объркали адреса. Не точно с тези думи, но аз обясних, че това не е вярно и че аз нямам никакво намерение повече да участвам в тази тема. Водеща: В тази фраза, че Вие имате добър бизнес ли Вие прочетохте уклона към натиск?         Сашо Дончев: А защо не го разкаже той? Аз по-добре от него знам колко добър е моят бизнес и по-добре от него знам какви са професионалните качества и лични, и на компанията, която съм създал. Водеща: Т.е. механизмът е това… Вижте, опитвам се да извлека какъв е механизмът един бизнесмен да бъде принуден.      Сашо Дончев: Механизмът вероятно е много простичък. Ето – защо ти трябва, виж колко спокойно и хубаво си живееш, защо ти трябва на баир лозе, казват българите. Водеща: Защото ако правиш еди-какво-си, няма да е толкова спокойно, вероятно? Сашо Дончев: Другото се досещай какво е. Аз не знам какво може да е другото, но аз пак ви казвам, Полина, аз съм преживял тези неща много пъти. Аз си спомням много добре разговори с министър-председател на България 97-98 година, спомням си разговор с президента на България 2003-2004-а, когато той се опитваше да вкара свой човек в борда на моята компания, едва ли не да я присвояват… Тези неща са ежедневие. Някой днес, прочетох някъде, че задал въпроса защо се оплаквам, някаква такава беше формулировката. Не, аз не се оплаквам, аз просто споделям тези неща с всички хора, които мисля, че разбират за какво им говоря. Споделих го веднага, като се прибрах с колегите си, споделих го със семейството си, разказах го на следващия ден на Сашо Диков, разказах го на всички, които познавам. Водеща: От това последва ли нещо, тази информация не може да не се е върнала до главния прокурор?   Сашо Дончев: Ами не знам. Но има нещо много любопитно. Когато аз разказвах 2 дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение, в което беше написан краткият текст: „Много говориш по телефона“. Водеща: От кого?     Сашо Дончев: От г-н Гергов. Водеща: Г-н Гергов? Сашо Дончев: Да. Водеща: Колегите от апаратната ми казват, че са търсили по време на целия ни разговор  г-н Гергов, той е отказал да се включи. Аргументът е бил цитирам: „Не ме занимавайте“. Т.е. искате да кажете, че някой има информация за това какви разговори водите, така ли? Сашо Дончев: За съжаление изглежда така. Аз днес подадох през адвокат искане до компетентната агенция или комисия, извинявайте невежеството ми, със запитване на какво основание и кой проследява моята кореспонденция и моите разговори. Водеща: Това в бюрото за контрол на СРС ли подадохте?       Сашо Дончев: Да. Водеща: Днес там с адвокат сте подал дали към Вас има неправомерно подслушаване? Сашо Дончев: Да. Водеща: Аз продължавам като следовател да Ви разпитвам.             Сашо Дончев: Щом Ви харесва. Водеща: До този момент Вие знаехте ли, че г-н Гергов и г-н Цацаров са близки?  Сашо Дончев: Нямам представа. Аз не се интересувам много от тези връзки в обществото. Изобщо 89-та година си мислех, че онова, което съм натрупал като професионален опит, като знания може да даде страшно много ползи на обществото. Можех да направя страхотни неща в моя бранш и аз си мечтаех за това. Мечтаех си за моята професионална реализация. Никога не съм мечтал да се занимавам с тези дали са задкулисия, но достатъчно нечистоплътни отношения, които наблюдаваме последните няколко години в България. Христо Иванов за Цацаров vs Дончев: От това смърди Но същевременно чувам някакви странни разсъждения, за съжаление, най-често от Ваши колеги, разбира се, въпрос на интелект и на образование и изобщо на… умствени възможности е това, което те казват, но: „откъде-накъде някакви хора, които имат бизнес, се занимават с политика?” Много ми е странна тая теза. Както ми е странна тезата, че непрекъснато Христо Иванов, например, се оправдава дали има отношения с Иво Прокопиев…Какво значение има? Кой друг, ако не успешните българи, могат да се занимават с политика? Какво е политика? Когато не се проведе … Водеща: „Телеграф” ще издадат още една книжка по Вашия въпрос… Сашо Дончев: …Когато не се проведе тоя разговор навреме, тогава – 89 до 90 и някоя година, то затова ние си влачим някакъв социалистически манталитет, някаква друга представа за това какво е държавата… И хората не разбират, че държавата е фикция. Че държавата всъщност няма никакви права, освен правата, които са й отредени със закон. И че техните права не произтичат от държавата, а обратно. Водеща: Господин Дончев, понеже подхващате една дълга тема – какво е държавата – в този смисъл искам нещо друго да Ви попитам. Вие осмелихте ли се да зададете въпрос на главния прокурор - той откъде например има информация, че вие сте близък с Христо Иванов, или че се познавате, или че въобще може да става дума за някакво общение? Сашо Дончев: Не, аз не задавах въпроси. Аз просто казах: "Вие сте зле информиран", на което той каза, че него го информират службите. Което беше още по-страшно. Водеща: Чакайте малко. Той Ви казва, че него за тези неща го информират службите, за частния живот на хората? Сашо Дончев: Да. Защо службите се интересуват от моя частен живот? Защо те се интересуват с кой политик си общувам? На какво основание? Водеща: Момент. Значи, първо службите ви гледат с кого си общувате, а после получавате СМС-и от член на изпълнителното бюро на БСП, който има очевидно някакви отношения с главния прокурор… Сашо Дончев: Вижте, този човек – Гергов – най-вероятно е извършил всичко това от добри чувства към мен – и съобщението, което ми е пратил, и поканата за среща, аз не го подозирам в някакви такива задни мисли. Факт е, обаче, че всичко това, за което говорим, се случи в неговия кабинет. А и още нещо, много любопитно: кога възникна разговора с „прослушванията”? Когато аз дадох това листче и казах: "Искате ли да Ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването?" И тогава главният прокурор ми каза: "Ама вие нали не се съмнявате, че вашата кореспонденция и телефон се контролират?" Аз, много учуден, отговорих: "Ама как така ще се контролират? На какво основание?" Водеща: Значи главният прокурор Ви казва, че на практика Вие сте контролиран от службите – добре, вие какво направихте в този момент? Сашо Дончев: Той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща. Водеща: Добре, ама не може невинен човек… Сашо Дончев: Е, не може, ама може. Сега ще видим, нали съм подал това искане, ще видим какъв отговор ще получа и вярно ли е това, защото може да не е вярно… Водеща: А защо мълчахте досега? Сашо Дончев: Как да съм мълчал! Водеща: Защо не разказахте тази история мигом, след като се е случила? Сашо Дончев: Ами не знам… А защо трябва да се разказват тези неща, аз съм свикнал с това, за мен вече това е ежедневие… Водеща: Защото това е илюстрация как се мачкат хора… Сашо Дончев: Още веднъж ще Ви кажа, че аз съм свикнал с това, за мен това вече е ежедневие. По-скоро съм изненадан от това, че след като Калин Манолов, не знам по какви съображения е пуснал това видео в мрежите, че има такава реакция и такъв  интерес към случилото се. Това ме зарежда отново с надежда, че в България е възможна промяната… А иначе си мислех, че пореден несвободен период в развитието преживяваме. Много е важно, когато говорим за свобода, да разбираме за какво говорим. Защото свободата е политическо понятие. И когато се злоупотребява там с всякакви интерпретации и упражнения по темата свобода, хората очевидно нямат нужната култура да говорят по тези въпроси. Свободата означава едно единствено нещо в свободното общество - липса на натиск, на упражняване на сила от страна на държаватаспрямо гражданите. Това означава свободата. Всичко друго е измишльотина и не е важно. А когато държавата и овластен с нашите права държавен чиновник си позволява тези права да използва срещу нас – това е недопустимо в свободно общество. И аз вярвам, че в България има страшно много свободно мислещи и мечтаещи за свобода хора и крайно време е да сложим точка на тези неща. Ние имаме дълг към децата си. Водеща: Как се слага точка, г-н Дончев, при положение, че от едната страна ви казват, че Ви слушат телефона, а от другата главният прокурор Ви рекламира книжка, която е анонимна и е издание на Пеевски? Сашо Дончев: 89-та година през лятото във връзка с онези промени на държавните предприятия в държавни фирми, аз си позволих да направя едно изказване по време на това събрание. След което моите колеги, с които съм работил много години, които знаеха и ценяха моя професионализъм не смееха да се доближат до мен. Те ми направиха шпалир и аз минах в такъв тържествен шпалир между тях. Та това е отново същото, но само няколко месеца по-късно се случи 10 ноември. Тези, които днес си мислят, че ще останат ненаказани, дълбоко се заблуждават. След като имаше 9 септември, имаше 10 ноември. След 10 ноември ще има някой 11 февруари или нещо такова. Това никога не остава ненаказано. И ако те по някакъв начин са си устроили животът днес, извършват истинско престъпление не по отношение на мен и моите деца и внуци, по отношение на собствените си деца и внуци. Ние не може да оставим България такава, защото аз споделям вината на моето поколение за това, което се случи през последните 25-26 години. Водеща: Аз искам пак да Ви върна към конкретния случай. Съжалявам, сигурно Ви се струва досадно, защото вие сте го минал и сте го разказал. Но разбирам обаче, че има някакви много важни неща. Тъй като до голяма степен главният прокурор в България е безнаказан, Вие знаете. Но все пак може ВСС да се опита да му потърси някаква отговорност, макар че аз не съм оптимист за това, като знам ВСС как се държи по принцип спрямо Стори Цацаров. Може ли обаче да кажете още някакви подробности от тази среща, които да изяснят неговата роля? Сашо Дончев: Това, което днес разбирам, че е поискано от г-н Христо Иванов – да се направи разследване – е подходящото място, където аз със сигурност обещавам от екрана на Вашата телевизия, че ще се напрегна и ще кажа всички детайли за тази среща. Дано те бъдат полезни, за да извършим тази промяна, за която говорихме. Водеща: Във фейсбук хората Ви питат има ли нещо, което спестявате? Сашо Дончев: Главните неща ги казахме. Нюансите не знам до колко са важни. Важното в тоя разговор е политическият му смисъл. Важното в тоя разговор е това, което преди малко казах, че овластен с нашите права държавен чиновник си позволява да упражнява натиск върху свободен гражданин, предприемач, издател. Водеща: А знаете ли за други подобни случаи? Сашо Дончев: Аз знам за доста такива, свързани с мен. Водеща: За други бизнесмени Ви питам? Сашо Дончев: За съжаление в моята битност на председател на БСК съм се чувствал много пъти безпомощен да помогна на хората, които откровено ги рекетират и им вземат бизнеса. Това в последно време намаля, но те намаляха и предприемачите. Всички онези, които вярват в себе си, като че ли се ориентират през терминал 2 къде могат да се реализират по-добре. Остават тук другите, които ще преразпределят, а няма да произвеждат. Водеща: Пак Ви цитирам от становището на Цацаров от днес. Той казва за „бъдещи действия в интерес на българските потребители на енергия“. Какви могат да бъдат тези бъдещи действия? Сашо Дончев: Не мога да гадая. Водеща: Това заплаха срещу Вас ли е? Сашо Дончев: Ако има някой, който да мечтае за нормален пазар на природен газ в България, то това със сигурност съм аз. И със сигурност няма никой друг в България, който да мечтае повече от мен за това. Това е моята професия, това е моята професионална реализация и аз цял живот това съм правил и мога да го направя. И за съжаление всичко онова, което се случи с така нареченото отстраняване на посредници доведе само до лоши неща в развитието на пазара. Но това е тема за друг разговор. Аз не искам да говорих в момента за газ или за енергетика, защото по-важните теми са политическите. Случката няма друго измерение. Водеща: Явно е, че темата ни е политическа, но все пак да Ви питам – в това четете ли някаква заплаха към Вас?     Сашо Дончев: Не, всъщност не знам. Онова, което прочетох, идвайки насам към студиото, изтече в БГНЕС, че има жалба на някакви хора, май от „Булгаргаз“, за това как аз съм насъсквал Европейската комисия… Водеща: …да, в БГНЕС.       Сашо Дончев: …и не знам още кой да санкционира България, да разстрои функционирането на „Булгаргаз“, на „Булгартрансгаз“, на българската енергетика, да пострада целият бизнес… Не ви ли изглежда смешно? Водеща: Вие сте една много сериозна фигура… Сашо Дончев: Това, разбира се, е повод за гордост, но от друга страна представяте ли си, че тези хора, които вярват, че Европейският съюз е нещо добро за нашето общество, за нашата държава изведнъж смятат, че този Европейски съюз, подтикнат от Сашо Дончев може да тръгне да вреди на българската икономика, на българската държава… Това е толкова абсурдно и ако това е жалбата, за която действително попитах г-н Цацаров, това наистина е много смешно. Водеща: Т.е. това от г-н Цацаров се разбира като натиск?       Сашо Дончев: Аз искам да кажа от тук на господата от БЕХ, от „Булгаргаз“, от „Булгартрансгаз“ и на г-н Цацаров, че България, за съжаление, ще бъде осъдена по тази моя жалба. Но тъжното в случая, още по-тъжното е, че България плаща с парите на всички Водеща: Цацаров казва, че сте му въздействали, за да спре това? Сашо Дончев: Нищо такова няма, това са пълни глупости, не е достойно да се говори така. Той все пак е главен прокурор, не е човек от улицата. Водеща: Добре, много ви благодаря. Последно нещо се сетих, извинявайте.        Сашо Дончев: Кажете. Водеща: Какво искаше той от Вас за BiT? Понеже обсъдихме „Сега“, обсъдихме „Да, България“, но не обсъдихме BiT.  Сашо Дончев: То беше, че ето това с Христо Иванов е лошо, а това с BiT и Сашо Диков, който го е превърнал в централна тема на своите предавания, всичко това за какво ми е, за какво го правя. Нищо друго не е искал. Водеща: Т.е. той Ви държи отговорен за действията на Сашо Диков? Сашо Дончев: Някой му беше казал, че това е моя телевизия. Водеща: Ако е Ваша телевизията, да знам как да се държа с Вас, ако ще Ви разпитвам. Сашо Дончев: Ако това е единствената Ви причина да се държите уважително(смее се). Водеща: Не е това единствената (смее се). Добре, няма да Ви разпитвам за гаджетата на Сашо Диков, както казахте във видеото. Сашо Дончев:  Това беше шега. Водеща: Добре, аз мисля, че приключихме. Сега искам само 30 секунди, за да обобщя. Не като Бареков, който има новина, но искам да кажа няколко неща. От този мисля 43-минутен разговор разбрахме следните неща – г-н Дончев е бил поканен на среща не в Съдебната палата, а в офиса на г-н Гергов в ЦУМ; там на срещата между него и г-н Цацаров г-н Гергов е присъствал през цялото време; освен това става ясно, че очевидно г-н Цацаров има някакви данни от службите, но как са получени тези данни не е много ясно; а на всичко отгоре когато г-н Дончев споделя със своя приятел по ски Сашо Диков какво му се е случило, получава смс отново от посредника г-н Гергов, който е член на ръководството на БСП, това много държа да го изясня, получава СМС, че много говори по телефона. Аз мисля, че това е абсолютен сюрреализъм. Благодаря Ви за това участие, приятна вечер. Сашо Дончев: Благодаря. Водеща: Извинявайте, още 30 секунди, може ли да ме върнете в ефир за малко. Много Ви благодаря, колеги. Тъй като получих няколко запитвания дали ще поканим г-н Цацаров. Искам да кажа, че още утре ще изпратя официално писмо до прокуратурата, с което каня най-любезно господин главния прокурор да гостува в моята рубрика в рамките на „еМисия България“. Това го казвам, за да няма спекулации после, че било едностранчиво и прочие. А сега приятна вечер. Цялото интервю можете да гледате ТУК.

Йордан Мичев: Има сходства в характерите на Маргарет Тачър и Тереза Мей, но времената са различни

Тереза Мей спечели заради това, че е труден характер – жена, с която трудно можеш да преговаряш за каквото и да било, много твърда в позициите си. В същото време тя е компромисна фигура между лагерите в самата Консервативна партия. Поне на книга се водеше в лагера, подкрепящ оставането на страната в ЕС, но решението ѝ да се присъедини към този лагер по-скоро беше изненада, защото през всичките 6 години, в които беше вътрешен министър, тя по-скоро беше известна с ярките си евроскептични изявления. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ журналистът Йордан Мичев, който живее и работи във Великобритания, който допусна Мей да е била неформално посочена за поста от кралското семейство. Ако навремето наричаха Маргарет Тачър „дъщерята на бакалина“, защото тя наистина е израснала в такова семейство,  горе долу подобна е ситуацията и с Тереза Мей. Безспорно има много сходства в характерите, има много сходства в биографиите им, но все пак не  бива да забравяме че времената са различни. Тачър имаше шанса да оглави Великобритания в момент, в който беше ясно, че Съветският съюз и Източният блок изпадат в сериозна криза, имаше шанса да оглави битката срещу този блок, имаше шанса да получи сериозно рамо от либералните икономически кръгове във Вашингтон, имаше сериозна подкрепа и от страна на американския президент Рейгън. В момента не може да се каже, че Тереза Мей разполага с толкова сериозен гръб Мичев очаква Мей да получи подкрепа от Скандинавските страни и Германия, но срещу нея да застанат Белгия и Франция. Тереза Мей не е известна с добро отношение към имигрантите от ЕС, така че много важна ще бъде позицията на Централна и Източна Европа, включително и на България. Мичев коментира и медийната кампания във Великобритания против лидера на Лейбъристката партия Джеръми Корбин. Общо взето зад привидната обшивка на толерантност, на демократичност, на плурализъм в медийния ландшафт на Острова има много изкривявания и те не са от вчера. Само да припомня случая с News of theworld на Рупърт Мърдок. Има и много други такива скандали на Острова, медийни. Защо точно Джеръми Корбин?! Той е извън така наречения "мейн стрийм" - политик, който никак не се харесва на едрия бизнес, никак не се харесва на статуквото. Той е много ляв във възгледите си. Дори бих казал, че в някой моменти е екстремно ляв. Нормално е медиите, които по някакъв начин са зависими от властта - икономическа и политическа, да бъдат срещу него.

Български ученици отвяха конкуренцията в Хонг Конг - върнаха се с 10 златни медала от състезание по математика

Български ученици се върнаха от международното състезание по математика в Хонг Конг с общо 10 медала, предаде БГНЕС. Децата се прибраха с осем медала в индивидуалното класиране (1 златен, 4 сребърни и 3 бронзови) и един сребърен и един бронзов - в отборното класиране. Те са от столичното 125 СОУ "Проф. Боян Пенев", Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски"и Бургаската природоматематическа гимназия “Aкад. Никола Обрешков”. Ангел, който е 6 клас в 125 СОУ "Проф. Боян Пенев", се прибра гордо окичен със златния медал в индивидуалното класиране. Той участва за трети път на състезание извън България. Резултатът на Ангел е 15 точки, което е и максимумът. „Много съм щастлив. Интензивната подготовка беше около 2-3 месеца преди самото състезание. Иначе през цялата година имахме по-голяма подготовка, отколкото другите деца в останалите училища. Задачите не бяха трудни. Бяхме отишли да се забавляваме, защото обичаме математиката. Така ни учи преподавателят по математика”, разказа победителят. Той сподели, че в началото не можел да повярва, когато разбрал за златния медал. След като излязоха резултатите бях много щастлив, добави Ангел, който обмисля да се занимава с математика и занапред. Учителят по математика в 125 СОУ "Проф. Боян Пенев" Димитър Димитров поясни, че училището през 2010 г. също е имало такъв успех - златен медал на ученик с максимален резултат 15 от 15 точки. „Това са двамата българи с максимален резултат в цялата история на състезанието. Този резултат се постига чрез забавление. Ние учим математика като се забавляваме. Никога не поставяме задължителни очаквания и резултати”, обясни още Димитров. „Много съм щастлива и много развълнувана. Цялото училище се представи много добре”, коментира почти през сълзи и лелята на Ангел – Димитрина Трифонова. Тя посочи, че цяла година децата се готвят за състезанието и непрекъснато ходят на школи. От друга страна интересът на златния медалист към математиката е възникнал още, когато е бил в детската градина. Отборът от Бургаската природоматематическа гимназия “ Aкад. Никола Обрешков” пък се върна с два индивидуални медала и две купи за отборно участие. „Щастливи сме”, каза Георги Апостолов от 6 клас. Конкуренцията, според него, е била сериозна - с деца от 26 държави. „От един месец се готвим интензивно за това състезание. Преди това имахме контроли. Имаше трудни задачи, имаше и лесни, но се справихме. Като разбрахме резултата си имаше и малко разочарование, защото очаквах да се справим малко по-добре”, добави ученикът. Диян Димитров от Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" се върна в България със сребърен медал за индивидуално представяне и второ място за отбора си. За състезанието се готви, откакто завършил училище тази година. Тайната на успеха му е в решаване на много задачи. Момчето обмисля да се занимава с информатика и математика и занапред. „Задачите не бяха трудни, но имаше много силни отбори”, сподели още Диян. Децата на България бяха посрещнати на летище София с цветя и шоколади от радостни родители и учители. 

Министър Екатерина Захариева за Закона за съдебната власт: Съдии и прокурори вече нямат никакви оправдания, че някой може да им се вмешателства

 Водеща: Казваме добро утро на правосъдния министър Екатерина Захариева, добре дошли. Защото всъщност вчера приключи приемането на Закона за съдебната власт. Екатерина Захариева: Да, вчера приключи. Водеща: Сега, ако на зрителите това им изглежда като нещо, което не ги засяга. Нещо едни хора си говорят, някакви членове и алинеи ми разказват, не го разбирам това нещо. Имаше изследване, 80 % от българите не разбират какво им се говори по Закона за съдебната власт и съдебната реформа. Кое е най-важното? Водещ: Кажете кое е най-важното, което ще промени усещането ни за справедлива съдебна система. Излязоха различни заглавия, свързани с това масоните ще се разкриват ли, няма ли да се разкриват в съдебната власт, това важно ли е, кого засяга и има ли война срещу съдиите, каквато от техния съюз твърдят, че се е разиграла? Екатерина Захариева: Нормално е хората да не се интересуват в детайлите на закона, в крайна сметка това е наша работа и работа на парламента. Водеща: Изобщо за съдебната реформа те казват не разбирам. Екатерина Захариева: Аз видях изследването, по-скоро те не разбират точно как работи системата, не им е работа. Обаче по-важното в това изследване е, че те й нямат доверие и че считат, че едни от най-големите проблеми наистина са корупция, некомпетентност, несправедливост в системата и т.н., и т.н.. Този закон да, приключи вчера в парламента. Аз съм благодарна на народните представители, че решиха и удължиха и в двата дена работното си време. Защото е важно да бъде гласуван преди ваканцията. Не за друго, не защото неговият ефект за съжаление няма да се види още утре, а защото, колкото по-бързо се приеме, толкова по-бързо ще започне да се прилага. Водеща: Какво точно? Екатерина Захариева: От точно това изследване стана ясно. С думи прости да го обясня. Всъщност справедливият процес от хората в системата, човешкия фактор. Това, което този закон урежда, е човешкият фактор, съдиите, прокурорите, следователите… Водещ: Ще има ли по-качествени и честни съдии? Екатерина Захариева: … тяхното влизане в системата. Един от най-големите проблеми според мен в системата са встъпителните конкурси. Това кои, дали наистина са най-добрите, най-моралните, най-почтените, с най-добро чувство за граждански дълг влизат в системата. Кариерното развитие, атестирането, проверките им за почтеност, за конфликт на интерес, за имущественото им състояние, декларациите. Да, доста интересно всъщност от целия дебат, понеже той наистина е сложен и професионален закон, за медиите стана интересно дебатът за масоните. Да, ще има задължение да декларират всички членства в персонифицирани или неперсонифицирани организации. С думи прости, ще имат и задължение да декларират и ако членуват в такава организация. Водещ: Или пък в Съюза на съдиите. Екатерина Захариева: Да, точно така, и във всяка друга организация с нестопанска цел. Като например и Съюзът на съдиите. Или Асоциацията на българските съдии, на административни съдии, на прокурори. Водещ: Вярвате ли, че по-качествени, по-честни, по-некорумпирани хора ще могат да израстват в системата, а не като ония, на които им слушахме безсрамните телефонни разговори, които договарят неща, които би трябвало да не се договарят? Екатерина Захариева: Ако се прилага правилно законът, да, той дава такива гаранции, това, което беше прието вчера. На първо място засилване на съдийското самоуправление. Тука вече си зависи от съдиите. Те ще могат да си номинират председатели на съдилища, номинирайте най-почтения от вас. Те ще могат да изслушват номинирания от председателя заместници на съдилища. Изкажете обективно становище, пак ще зависи от тях. Така че съдийското самоуправление, начинът, по който ще се оценяват вече, начинът, по който се извършва ръст в кариерата вътре в системата. В момента едно абсолютно с извинение абсурдно препитване на действащи магистрати. Като че ли не можеш да вземеш 10 негови акта, да видиш как той ги постановява, дали са в срок. Водещ: Красьо Черничкия къде е регламентиран? Екатерина Захариева: Ами Красьо Черничкия е регламентиран в главата за инспектората. И за проверките, които той ще извършва. И една от проверките е свързана с действия, които накърняват престижа на съдебната власт, независимостта на съдебната власт, контакти, ако щете. Така че да бъдеш магистрат е доста отговорна позиция. Тя не е толкова видима, колкото да бъдеш министър, но в същото време не по-малко отговорна за обществото. Защото с чувството за справедливост, това, че хората, независимо дали са имали досег със съдебната власт, те чувстват, че решенията, които се постановяват там, не са справедливи. Това е усещането за съжаление. Водещ: В последните години имаше усещането, че прокуратурата може да е всесилна, безконтролна и да бъде употребена за политически цели. А има ли някаква гаранция по отношение на промяната на отчетността на главната прокуратура, че и тази голяма власт там ще бъде използвана само и единствено за справедливи цели? Екатерина Захариева: Да, има доста съществени реформи в главата за прокуратурата. Водещ: Например. Екатерина Захариева: Например фактът, че т.нар. децентрализация, знаете, че имаше доста дебати по тази тема. Всъщност това, което правим, е засилваме отговорността на всеки прокурор и неговата независимост да взима решение по конкретното дело, конкретния казус. Прокуратурите навсякъде са вертикални структури в света. Те са различни от съда, който е хоризонтална. Но от друга страна, това не означава, че конкретният прокурор трябва да бъде под влияние на който и да било по-горестоящ, когато взима решение за вътрешното си убеждение. Водеща: Ами ако е страхуван да бъде под влияние? Екатерина Захариева: Ето пак всичко е въпрос на техния манталитет. Съжалявам, но един закон няма как да промени манталитета. Той дава предпоставки обаче, наистина дава предпоставките да имат всички гаранции за независимост. Абсолютно вече нямат никакви оправдания, нито съдии, нито прокурори, че някой може да им се вмешателства по какъвто и да е начин. Водещ: Е как да няма? Имаш началник, който ако ти каже няма да работиш по този човек, защото той ми е важен. Няма да работиш, ще тормозиш човека Х и никой по никакъв начин не може нито да го докаже, нито да го санкционира. Ние това сме го слушали случайно от изтекли телефонни записи как се кадрува, как се назначават хора на високо ниво, кой на кого е приятел, за връзка с политически силния на деня. Вярвате, че това ще се промени със закона? Екатерина Захариева: Висшият съдебен съвет ще се избира пряко вече, от тях, всички тях, не и чрез делегати. Излъчете най-достойните в него, това е вашият кадрови орган. От него зависи кои ще бъдат повишавани, не от политиците. Министърът на правосъдието председателства вече само пленума. Пленумът не взима кадровите въпроси, дори да председателства, той няма право на глас сам.  Водеща: Кога ще влезе в сила законът всъщност? Екатерина Захариева: Законът влиза в сила от деня на обнародването му в голямата си част с изключение на главата за електронно правосъдие, която е също другата много съществена част от този закон, която влиза в сила три години след обнародването. И се надявам дотогава ВСС и Министерството на правосъдието, заедно сме партньори, всичко, което зависи от мен, наистина ще го направим и се надявам наистина до три години да имаме действащо електронно правосъдие. Това е една от гаранциите също между другото за намаляване на корупционния натиск, за прозрачност, отчетност на съд и прокуратура. Водеща: Правилно ли съм прочела, че ДПС са скочили да защитават главния прокурор срещу възможността той… Екатерина Захариева: ДПС скочиха срещу съдийското самоуправление и … Водеща: Срещу възможността той да бъде изслушван в парламента. Екатерина Захариева: Да, да бъде изслушван. Да, така беше. Водеща: Защо така от ДПС са го защитавали главния прокурор? Екатерина Захариева: Ами не знам, те бяха против тези текстове, но аз, разбира се, не приемам техните аргументи. В крайна сметка и за председателите на двете върховни съдилища, тогава, когато и за главния прокурор може да бъде по негова инициатива или по искане на народните представители може да бъдат изслушвани по теми, свързани с организираната престъпност, корупция и т.н. И не виждам нищо лошо в това. Това не е намеса в независимата съдебна система. Водеща: Това ще се случва ли, ще бъдат изслушвани? Екатерина Захариева: Да, могат, ако народните представители ще ги извикат. Водещ: Вие за какво бихте питали? Кой въпрос бихте питали? Екатерина Захариева: Това е за Народното събрание, министърът на правосъдието няма такива правомощия. Водещ: Не, ако имате възможност. Екатерина Захариева: Аз ли? Водещ: Да. Екатерина Захариева: Ами аз бих питала няколко неща основно. За главния прокурор или съдилищата? Водеща: Главния прокурор. Екатерина Захариева: Главния прокурор бих го попитала основно какво да направим, за да подобрим наистина борбата с корупцията по високите етажи на властта. С организираната престъпност се справят добре, и МВР, и прокуратурата. Те вървят двете в доклада за сътрудничество и оценка – организирана престъпност и корупция. Истина е, че организираната престъпност в България не е от времето президент 2007 г. Напротив, има абсолютно ежедневни резултати в разследванията. Водеща: А питали ли сте го и главния прокурор и други ваши колеги защо не я борим тая корупция заедно. Защо няма борба с корупцията. Екатерина Захариева: Говорили сме за това и с министъра на вътрешните работи, които трябва да извършват разследването също така и въпросът е има ли наистина такива разработки. Защото прокуратурата образува тогава, когато все пак има някакво разследване преди това. Така че сме говорили по тази тема и с министъра на вътрешните работи, и с главния прокурор. Имаме воля, имаме план, надявам се да се работи. Водещ: Искате ли да му вземете от властта, за да я дадете на друг паралелен, или отдавна се отказахте от този проект. Имаше обвинения за голям дебат за румънския модел, където има независим подпрокурор, който обаче може да има повече власт от главния и това предизвикваше раздразнение между институциите. Екатерина Захариева: Не, вижте, кой ще го назначи? Този независим главен подпрокурор. ВСС. Дори няма как и президентът, нали. Все пак тримата големи се избират, смесена инициатива. Водещ: Тоест важен е ВСС, това ни казвате. Екатерина Захариева: Президентът може да каже, не, не съм съгласен с вашето предложение, има право да го върне веднъж, ако счита, че не е най-доброто. Висшият съдебен съвет ще го избира. Въпросът е наистина кои хора, кои хора избираме. Не само по високите етажи. Защото районните прокуратури те са, които най-много престъпления разследват. Във всичките нива и в прокуратурата, и в съдилищата. Това въпросът, основният. Не само кой влиза в системата, а как расте нагоре. Водеща: Министър Захариева, благодаря ви. Този разговор е дълъг Екатерина Захариева: Наистина е дълъг. Водещ: И надявам се и вие, и ние да не го спрем. Екатерина Захариева: Аз със сигурност няма. Законът е приет, наистина радвам се за това, но предстоят още редица други закони, които са важни за реформата. В никакъв случай реформата не свършва с този закон. Водещ: Много ви благодарим. Успех.

Носталгия по добрите стари къмпинг времена

Бетонни палати с екзотични имена, оглушителна музика от всички страни, плътно налягали по плажа туристи – това е образа на българското Черноморие в чужбина, особено сред ол-инклузив туристите.Но това съвсем не изчерпва красотата по 400 километровата крайбрежна ивица на България. Който търси денонощен купон с евтин алкохол, ще го намери в Слънчев бряг или Златни пясъци. А който търси непосредствена връзка с природата, все още може да я намери на малкото оцелели и незастроени заливи по южното Черноморие. Къмпингите са на път да изчезнат, отстъпвайки на хотели и ваканционни апартаменти по дюните. Но за най-верните къмпингари все още се намират местенца, където да разпънат палатките си, следвайки примера на родителите си. 16-годишната Мия Йотова скоро се завърна от първата си морска ваканция без родителски надзор. Стъпвайки в следите на баба си и дядо си и на родителите си прекара две седмици… на къмпинг. И макар Арапя, един райски залив на 70 км. южно от Бургас, отдавна вече да не е къмпинга, който си спомня от детските години, с приятелите си все пак избра да летува там. На практика съм израснала на това място и за мен къмпингуването е много по-приятно изживяване, отколкото да прекараш почивката си в хотел. На къмпинг се чувстваш свободен, близо си до природата, оценяваш малките неща. Мой приятел беше казал, че предпочита звездите да са на хотела му, а не над главата. Честно казано го съжалявам, защото той никога няма да разбере, колко е хубаво да можеш да седнеш на пясъка и да гледаш звездите над главата си. А и защо да избягаш от града, ако на практика се преселваш в него, само че на морето? Първите туристи на красивия залив Арапя, чието име означава „черна скала“ заради скалите на входа на залива, са всъщност бабата и дядото на Мия Йотова. През далечната 1962 г. те попадат почти случайно на девствения плаж. И остават там повече от 40 години. Бабата на Мия, Екатерина, се връща в спомените си: Нямаше човешка стъпка по пясъка. Ние опънахме 5-6 палатки, които бяхме ушили сами. Правехме огън и основната храна беше риба. Морето беше толкова чисто, че имаше риба колкото искаш! Освен това в морето можехме спокойно да си мием чиниите и зъбите дори. Днес това е невъзможно. Всеки родител знае, колко трудно може да убеди децата си да летуват на място, където липсват всички останали удобства на модерния живот, камо ли WiFi. И въпреки това Екатерина Димитрова и нейните приятели са къмпингували десетилетия наред с децата си, а по-късно и с внуците си на Арапя. Не са си и помисляли да летуват в тогавашните ведомствени почивни станции… Никой не иска да си прекарва отпуската с колегите, с които цяла година е заедно, а и се бяхме събрали приятели, които обичат този начин на живот. Много хора са ни се чудили, как може да прекарваме почивката си при тези примитивни условия. А най-вече, когато се родиха децата ни, предпочитахме къмпинга, защото те си лягаха вечер в палатките, а ние можехме спокойно да се веселим отпред на плажа. Децата бяха приятели помежду си, играеха по цял ден, организирахме им маскаради и други забавления и имаме прекрасни спомени от това време. Екатерина Димитрова е предала любовта към това безгрижно къмпингарско време и на децата си, които до ден днешен предпочитат да спят в палатка, вместо в хотелска стая. От това „средно“ поколение къмпингари е и учителката по немски език Илияна Георгиева. Първите си стъпки в трудния немски език тя прави именно като дете, израснало на Арапя, с тогавашните си приятели от бившата ГДР. Имаше страшно много германци от бившата ГДР, които идваха с такова оборудване за къмпинг, за което ние не можехме и да си мечтаем. В нашите очи това беше „запад“ – палатки, столове, газови котлони и какво ли още не. Беше почти въпрос на чест да си купиш палатка от тях, когато си заминаваха. Пътуваха предимно с трабанти, което също беше мечтата на българина, при това комби, натоварени до козирката. Имаше и такива, които избягаха. Заварвали сме сутрин празни палатки и коли. Все млади хора, които се опитваха да избягат. Знаем за някои, които ги хванаха. Други успяха – беше средата на 70-те или началото на 80-те години – и някак си имаше удовлетворение сред арапянската публика, че са успели да надхитрят системата. Преди промените Арапя беше гранична зона и за нас, тогава деца, беше много интересно, когато вечер минаваха граничарите с пълно бойно снаряжение по плажа, а ние се търкаляхме голи по пясъка. А днес вече германци няма, престанаха да идват, още повече, че след падането на стената за германците се отвориха много други хоризонти. Тогава можеха да идват само на българското Черноморие, ако ги пуснеха. Снимки: Димитър Станчев и Весела Владкова

Как живееха ромите у нас, когато бяха просто цигани

 До 1989 г. нашенецът знаеше, че  ром  е дестилирана алкохолна напитка, направена от остатъчните продукти на захарната тръстика меласа и тръстиков сироп, чрез процес на ферментация и дестилация. След началото на демократичните промени обаче, се възприе за политически по-коректно това понятие да се използва и за циганин. Дотогава официално във всички документи от следвоенния период за наименуване на тази етническа общност се използва понятието  цигани . Затова и ние за исторически по-коректно решихме да използваме понятието „цигани” и „циганско население”.   Циганската общност от Втората световна война до Априлския пленум По време на Втората световна война циганското население, наред с евреите, е засегнато от расисткото законодателство на българското правителство. Свидетелство за това са редица ограничения във всекидневния им живот. Забранено е да посещават централните квартали в София, да се возят в трамваите, а чрез купонната система получават по-малко храна и от евреите. След 9-ти септември 1944 г. циганите за първи път стават обект на целенасочена политика, целяща пълноценното им включване в обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот на страната. Първоначало отношението на правителството на Отечествения фронт към циганите е свързано с убеждението, че те са естествени съюзници и че трябва да се подпомогне тяхното издигане в обществото. Поради най-голямата изостаналост на циганското население, спрямо останалите малцинствени общности, то се ползва с най-големи грижи за преодоляване на този проблем от страна на властта. Така в първите години след войната се забелязват усилията на новото правителство за провеждане на социалистическо национално изграждане на циганското население и самоопределянето му като такова. Това е и времето, в което то се ползва с най-много права и свободи.   През пролетта на 1946 г. в София е създадена „Единна общокултурнопросветна организация на циганските малцинства“  под председателството на Шакир Пашов. Започва издаването и на вестник за циганското малцинство списван на техния език. Същата година Шакир Пашов е избран за народен представител, което го прави и първият циганин в парламента. Последвалата сталинизация в Източна Европа се отразява и на циганската общност. Този период се изразява в подозрителност към всички различия, водещи до ограничаване на правата на етническите общности. На първо място е извършена репресия над най-значимия циганин по това време Шакир Пашов. Първоначално е изключен от редиците на БКП, а в последствие е изпратен в лагера на остров Белене. Промяната засяга и вестника, който спира да се издава. Друго доказателство за промяна е изселването на част от турското малцинство през 1950-1951 г. В изселническата вълна взимат участие и турчеещи се български цигани. Точният им броя трудно би могъл да се определи, но се приема, че става въпрос за около 5000 души. Те стават и причина през 1951 г. турските власти да затворят границата, с което да се спре процеса на изселване. След смъртта на Сталин и най-вече след Априлския пленум от 1956 г. се наблюдава постепенно „размразяване“ на отношението към циганската общност.   1956 – 1989 г. – 33 годишната интеграция в социалистическото общество След прословутия Априлски пленум започва и същинската интеграция на циганите в българското общество, наричано тогава с термина приобщаване. Новото ръководство на БКП начело с Тодор Живков, започва кампания за интеграция на етническите общности, в това число и циганите, която има за цел постепенната им асимилация и създаване на единна „българска социалистическа нация“ . Това е период, през който се провежда политика за приобщаване на циганите към„социалистическия начин на живот“ , чрез издигане на техния бит и култура.По това време е реабилитиран и Шакир Пашов. Националният съвет на ОФ започва да издава нов цигански вестник „Нов път“, като този път той излиза само на български език. Този вестник е уникален с това, че е първия в Европа, който е предназначен за национално малцинство. В него се разглеждат широк кръг въпроси, свързани с образованието, здравеопазването, спазването на закона, нов социалистически морал. Вестникът се издава до ноември 1988 г. Този първи период завършва през декември 1958 г., когато се приема Постановление на министерски съвет (ПМС) № 258, регламентиращо усядането на циганите чергари. С него за пръв път в страните от бившия соцлагер се урежда въпроса на циганите. Приобщаване чрез осигуряване на работа и жилище     Основната сфера, която се стреми да обхване ПМС № 258 е промяната на начина на живот при циганското население. Именно това постановление е познато и като решение за премахване на чергарството. То забранява скитническия начин на живот. Неговата цел е чергаруващите цигани да се установят на постоянно местожителство и да бъдат трудоспособни. Това решение за уседналост на чергарите не е породено от невъзможността на властта да ги контролира, а от нуждата на работна сила най-вече в трудовите кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), а също и в градските центрове. За всички цигани е осигурена работа, откъдето получават прилични за времето си доходи. За приобщаването им към българския народ е предприета мащабна кампания за изграждане на нови жилища за циганите от крайградските квартали в панелени жилищни квартали. За възприемане на българския стил на живот ромските семейства се заселват само по едно-две в блок. Ефектът от тази политика, обаче в много случаи е точно обратен. При даденото ромско семейство започват да се заселват все повече негови роднини и в крайна сметка се стига до конфликтни ситуации. Това кара част от българските семейства да напуснат жилищата си и да се оформи процес на гетонизиране на циганските поселища. Парадоксалното в случая е, че в постановлението черно на бяло е записано да се разбият гетата и да не се допуска създаването на нови. На практика обаче става точно обратното. Прекрасен пример затова е и решението на властта да бъде премахнат циганския квартал „Татарли“ в София (на ъгъла на булевардите „К. Величков“ и “ Ал. Стамболийски“) и вместо да разселят бедните му жители, те масово ги пращат в новостроящия се кв. „Филиповци“.   Интеграция чрез образование   Модернизацията на циганската общност от страна на БКП се проявява в образователната политика и стремеж към промяна на начина на живот на циганите. При преброяването от 1946 г. е отчетена 81 % неграмотност при циганите. За намаляването на този процент, ръководството на БКП си поставя за цел да ограмоти циганското население. Първото училище отваря врати през 1947 г. в квартал „Факултета“ в София. Не след дълго се проявяват и различията при тях, т.е. нужно е образование, съобразено със специфичните нужди на техните семейства. Чрез ПМС № 258 се нарежда на Министерство на народното просвещение да осигури „целокупно приемане на децата в училищна възраст от цигански произход в българските училища“ . В документа се предвижда и създаване на детски градини в циганските квартали, както и осигуряване на квота за приемане на цигани в професионалните училища и техникуми. По това време част от малцинството предпочита да изпраща децата си в турски училища. За предотвратяване на тази „порочна практика“ от учебната 1958/1959 година постепенно българският език се утвърждава във всички училища в България, включително и в турските. В началото на 60-те години се предприемат действия за по-трайно откъсване на циганските деца от семейната среда. Това се налага, за да могат децата да получат ефективно образование. За тази цел се изграждат училища интернати. Чрез интернатите се има за цел отделяне на децата от семейството и кварталната среда и поставянето им в по-добра среда, което да доведе до създаването на здрава основа за превръщането на младите циганчета в пълноценни граждани и убедени строители на социализма и комунизма. Първият интернат е учреден през 1961 г. в село Градец. В следващите години са отправени множество обвинения, че интернатите имат за цел асимилация на циганското население в българската нация. По същото време се създават и Основни училища със засилено трудово обучение (ОУЗТО). В тях се изучават всички дисциплини, както в другите училища, но в съкратен вид. По късно по настояване на родители и учители този вид училище прераства в средно, което гарантира и по-лесното завършване на образованието. Това от своя страна не обрича младите цигани след завършване на основното си образование да бездействат, тъй като нямат все още 16 годишна възраст, за да започнат работа. В средните училища от този тип има добре оборудвани работилници за обработване на дърво, стругарски и шлосерски отдели. Първото такова училище е създадено през 1966 г. експериментално в пловдивския квартал „Столипиново“. През 1979 г. са трансформирани в професионално-технически училища. Образователната политика дава ефект. За това свидетелства и резултата, който се наблюдава при дела на неграмотните цигани. Докато през 1946 г. нивото на неграмотността при ромското население е 81 %, то през 1992 г. спада до 11 % (след това обаче почва отново да се покачва с изключително бързи темпове). Но това не води до постигане на целта, циганите да възприемат образованието като водеща цел в ценностната им система. Това се дължи на факта, че циганското население има коренно различни представи, от тези на българското, за образованието. Българското законодателство предвижда задължително обучение за децата на възраст между 6 и 16 години. Но според представите на значителна част от циганското население, те трябва да посещават училище от 8-9 годишна възраст до навлизането им в пубертета, когато децата са вече годни за женене. Своят дан в образованието на циганите и придобиването им на трудови навици дават и Строителните войски, където мнозинството от тях отбиват военната си служба като трудоваци. Приобщаване чрез откъсване на циганското население от турското БКП успява да постигне голям успех при смяната на турско-арабските имена на мюсюлманските роми. Тук трябва да се обърне внимание на факта, че тази политика за преименуване не е измислена от БКП. Такива действия се наблюдават и в периода преди Втората световна война. Усилията на БКП да откъсне циганското население от турското се наблюдават още през 40-те години, когато се дава възможност на ромите за самосъзнание. С решение на ЦК от 1962 г. за първи път се поставя въпросът за турско-арабските имена и се засилват усилията на БКП да даде право на ромите да придобият българско национално самосъзнание. От май 1962 г.се дава възможност на желаещите да сменят турско-арабските си имена с български такива да го направят само с подаване на молба, без да е нужно съдебно решение. В постановлението било записано, че циганите-мохамедани доброволно могат да сменят имената си с български, ако желаят. Това обаче трае само година. Началниците на предприятия и на ТКЗС-та оказвали натиск и така на практика до края на 60-те години повече от половината помюсолманчени цигани изцяло се преименували с български имена. Опитът за активното включване на циганите в изграждането на РСО От 1978 г. с решението на Секретариата на ЦК на БКП, което има за цел издигане на равнището на циганското население в България, са продължени усилията за приобщаване на циганското население чрез обособяване на смесени квартали, нова смяна на имената и ограничаване на циганските етнически изяви. Това решение от 1978 г. е назовано„За по-нататъшно подобряване на работата сред българските цигани, за тяхното още по-активно включване в изграждане на развито социалистическо общество“ . С това се цели циганите да бъдат приобщени към българското общество във всички основни сфери – образование, трудова реализация, култура, бит. Отново на преден план се откроява образованието. То играе ролята на мощен интегриращ фактор. Друга важна задача е разселването на циганите сред българи и поощряването на смесени бракове. И двете амбициозни програми не само, че не дават резултати, но и са неизпълними. Опасността от турчеене на ромите води до поредната промяна на турскоарабските имена. Преодоляването на този проблем намира своето решение през 1981 г., когато се взема решение за смяна на старите паспорти с нови, тъй като 180 000 души все още не са сменили имената си. Този процес продължава до 1989 г. В крайна сметка могат да бъдат разграничени два подхода в политиката на БКП спрямо циганското население. Първият е модернизиране на начина на живот при ромското население. За тази цел чергаруващото население е принудено да се засели, да се повиши образователният му статус. Това трябва да премахне разделящите ги граници с българското население и да позволи тяхната по-лесна асимилация. А при втория подход обратното, между ромското и турското население трябва да се се изградят разделителни линии, които да попречат на тяхното сближаване и контакти. През 40-те години им се дава възможност за свое самосъзнание, а от 60-те години започва и смяна на имената, първоначално по облекчен начин, а в последствие се използва всеки удобен случай – раждане, постъпване в училище, изпращане в казармата, смяна на паспорта.   Интеграцията на думи и дела през погледа на един циганин в ЦК на БКП За да се реши циганският въпрос властта по времето на Тодор Живков предприема редица стъпки. В ЦК на БКП се създава специален отдел за малцинствата, в който дълги години работи  и някогашния ремсист от Сливен Господин Колев. Единственият циганин, допуснат до кулоарите на ЦК. Той е първият и единственият засега циганин, назначен на толкова висок управленски пост в цяла Европа. По негова инициатива е приет закон, забраняващ скитничеството, преди това малцинството не живеело уседнало. Благодарение на него се приемат мерки за приобщаването им в българското общество. Той прокарва и закони за смесени училища, за задължително средно образование, както и квотен принцип за приема им в университет. Колев настоявал и да се разбият ромските махали, за да могат жителите им да обитават не гета, а нормална среда. Един от най-уважаваните и авторитетни доайени на циганската общност у нас умира през 2011 г., оставяйки след себе си мемоарната си книга “Един циганин в ЦК на БКП”. Господин Колев приживе казваше:      Осигурихме работа за всички, жилища. На скитащите катунари давахме по 5 хиляди лева, ако се заселят. На родителите на учениците отпускахме по 20-30 лева помощи, за да ги пращат редовно на училище“, изрежда мерките Колев. И не пропуска студентите. По личната молба на Тодор Живков той бил натоварен да „вкара“ във ВУЗ всички кандидати от цигански произход, които на изпитите са получили оценка над 3. „Така се създаде циганска интелигенция“, казва Колев. Когато през 1980 година ЦК поръчали секретно изследване, се оказало, че 40% от циганите в България вече са интегрирани. Когато през 1966 година Тодор Живков се среща с президента на Франция Шарл дьо Гол, френските журналисти го попитали как живеят циганите в България, а той отвърнал„Какви цигани, в България няма цигани“ , обича често да си спомня Колев. Самият факт, че имаше отдел за националните малцинства говори, че държавното ръководство признава, че ги е имало, но никъде не се говореше за това , казва Колев. На една от срещите си с Тодор Живков първият човек в държавата му казал: „Другарю Колев, ние не признаваме циганите за малцинство. Те са наши хора.  Циганският въпрос е наш вътрешен въпрос. Докато турският – не е“.  На въпроса „Какво точно правеше този отдел за малцинствата?” , той казва:Проучвахме проблемите, които трябва да бъдат решени от ЦК на партията. Помните, тогава БКП решаваше. Обикалях страната и настоявах да се ликвидира скитническият живот на циганите. Стана възможно. До голяма степен… А привилегии имаше – тогава не говорехме за интегриране, а за приобщаване на циганското население към българската общност. Имахме за цел да издигнем материалната и духовната култура на циганите до основното население – българите. Затова и излезе решение временно да се приемат нашите младежи във ВУЗ-овете с по-нисък бал. Защото циганските деца имаха равни права с българските, но нямаха равен старт. А на обвинението, че насилствено са затваряли циганите в гетата той отговаря така:   Снимка:Милан Христев Това „посегателство“ имаше съвсем друго предназначение, и циганите, които тогава „установихме по места“ с доста труд, и почти, признавам, насилствено, до днес са ни благодарни. И съвсем не в гета ги настанявахме. Бяха им отпускани по 5 хиляди лева, не малко пари за онова време, безлихвени заеми за жилища, строехме къщи, апартаменти, цели квартали, намирахме им работа. Децата се учеха в общи училища с българчетата. Имахме задача да ликвидираме обособените махали и да се избягва съсредоточаването на циганите в един квартал. Някои получаваха апартаменти и от местоработата си, но като признание за труда им, за това, че са ударници и отлични работници, не за други привилегии. До 1986 г. има 280 цигани, наградени с ордени от Президиума на Народното събрание за високи заслуги за работата им в селското стопанство. Имаме и герои на социалистическия труд. Само в Сливен 29 цигани бяха признати за активни борци. Наши хора имаше неработещи, но не и безработни, това сочи проучването, направено от нашия отдел и ръководено от социолога и секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов. Хората ни работеха главно в селското стопанство, промишлеността, строителството. И всички данни от всички проучвания доказваха, че около 40 на сто от всичките български цигани до 1980 г. вече бяха напълно интегрирани. Което значи, че в материално, културно, интелектуално отношение бяха „рамо до рамо“ със средностатистическия българин тогава. И отново за интеграцията:  През 1981 г. направихме проучване, тогава неработещите цигани бяха 10 процента. Но всъщност и те не бяха в истинския смисъл на думата безработни – бяха хамали, ваксаджии, занимаваха се с общественополезен труд. Така че въпросът с трудовата заетост при циганите беше наистина решен. В Рогозина, Добричко, дори направиха специални жилища за тях. В Русе пък бяха настанени около 500 скитащи цигани, които останаха там цели… 5 години. Не е малко, нали? А и като отидоха другаде, отидоха да работят, не да крадат.  А каква е рецептата за ромската интеграция днес и възможна ли е въобще :   Снимка:Милан Христев Първо трябва да им се осигури работа. Даже, извинете, и с малко диктат, дори и някои да „ореват орталъка“ за „нарушаване на правата на човека“, трябва да заставим циганите да работят. Има и друго, ще ви го кажа направо – в една част от българското население се появиха необичайни антицигански настроения, бих ги нарекъл дори расистки. Такова нещо преди 10 ноември наистина нямаше. Трябва да сме търпими един към друг. А то какво стана – бедността и безработицата озлобиха хората и те изливат гнева си върху циганите, с които бащите им са живели дълги години, цял живот, заедно. България е точно толкова наша родина, колкото и на българите, хайде да не правим, както се казва, цигански работи в нея! Източник socbg.com  

192-ма души са гласували в секцията в Отава, няма недействителни бюлетини

По официална информация на българското посолство в Отава, изборният ден в канадската столица е протекъл спокойно – без натрупване на опашки, като времето за чакане за гласуване е било до 5-10 минути. Общо 192 души са гласували в секцията, като няма недействителни бюлетини.  В някои секции имаше голямо натрупване на избиратели през по-голямата част на деня. През целия ден пред избирателните секции в Торонто – в предградието Брамптън и в сградата на Генералното консулство на България в източната част на града – се виеха опашки. Най-голямо струпване на избиратели в сградата на консулството се наблюдаваше по обед между 11 и 14 часа, като в пиковите часове гласоподавателите чакаха между 2 и 3 часа да упражнят правото си на глас. За БНР гласоподаватели в избирателните секции в Торонто и в Брамптън коментираха значимостта на изборите и организацията на изборния ден: Според мен тези избори, както и всички други избори между другото, са важни, защото това е може би единственият начин за нас, като граждани на България, да направим нещо, с което евентуално да променим неща, които не ни харесват в България. Според мен беше важно да се избере президент, който ще представлява цялата ни страна, колкото и да бяхме разделени около това. Мога да кажа, че според мен, може би умишлено или неумишлено, или някой изобщо не си е давал сметка какво представлява една секция, но една секция чисто математически не може да обслужи толкова много хора. Ако отваря в 7:00 и затваря в 20:00, колко физически трябва на един човек, за да мине през тази секция, да му обяснят каквото му обяснят, да му запишат данните, да влезе, да гласува и да излезе. Според мен организацията беше добре, просто имаше законови пречки пред това хората да гласуват бързо. Защото всичко беше направено както трябва, имаше указателни табели, имаше доброволци, които раздаваха формуляри още на входа, така че да спестят на хората време в чакане. Но според мен най-добре и разрешението ще бъде да дойде електронно гласуване.

Николета Даскалова: В предизборната кампания имаше известна предпазливост от страна на медиите

По време на предизборната кампания имаше една известна предпазливост от страна на медиите. Това заяви в интервю за предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация": Тези промени в настроенията, които наблюдаваме, не са нещо, което се случва за първи път в българската медийна среда. По-интересното е, че това преобръщане на тона се случва след изборите. По време на кампанията имаше една известна предпазливост от страна на медиите. По време на предизборната кампания нямаше някакви много драматични, много ярки медийни жестове, които да окажат влияние на резултата. Ако имаше един доминиращ глас по време на предизборната кампания, това беше гласът на социолозите.Оказва се, че в българската публична среда, изобщо в българската култура, има една латентна форма на сексизъм, която в различни периоди се активизира. Това се случи и във входа на тази кампания, добави Даскалова: В предизборната кампания оказа ефект говоренето през последните няколко години, свързано с геополитическата ситуация, връщането на идеологическото противопоставяне Русия-Запад, антималцинственото говорене, антиимигрантското говорене. Този тип послания се трупат като китайска капка през последните няколко години и оказват ефект. Цялото интервю с Николета Даскалова можете да чуете в звуковия файл.

Две години в Бойколенд ни стигат!

 През ноември 2014 г. Бойко Борисов и ГЕРБ получиха златния шанс да направят радикални промени във всички тресавищни сфери и да наложат реформата на реформите - в правораздаването. Моментът беше наистина исторически. Българите свалиха управлението на БСП и ДСП с лице Пламен Орешарски, омерзени от наглостта на олигархията и с утопични надежди за справедливост и възмездие. Борисов уж схвана посланието, нагърби се с мисията и назначи правосъден министър, който имаше и план, и хъс за изриване на авгиевите обори на Темида. Но после ГЕРБ се включи наред с опозицията в скопяването на съдебната реформа в Народното събрание. Ресорният министър Христо Иванов подаде оставка, а премиерът с облекчение я прие, макар че с това загуби най-реформаторски настроените партньори от коалицията си - ДСБ и депутатите от гражданската квота. Едва покрай президентските избори темата "решителна реформа" в правосъдието се изкачи в дневния ред на ГЕРБ, на лидера и на кандидатката Цецка Цачева. Но късно - след пропилени две години и преполовен мандат - кой би повярвал отново на голи декларации. Изборните резултати са красноречиви. Ядосан, че противници го ръфат отвсякъде, а народът, кой знае защо, не благоговее пред магистралите, метрото, пречиствателните станции и бюджетния излишък, Борисов заплаши с оставка при загуба на президентските избори. И загуби. Беше се заблудил, че хората винаги ще го сравняват със Станишев и Орешарски и все ще гласуват за по-малкото зло. Загуби, защото заживя в паралелна действителност, в която всичко е наопаки - черното е бяло, провалът е успех, а дезертьорството е смелост В неговия свят Цецка Цачева бе идеалният кандидат за президент. На своя телевизор миналата седмица Борисов видя как Цачева е разгромила генерал Радев във финалния предизборен тв сблъсък. В неговата опака реалност бе хитра тактика малка България да напира за поста генерален секретар на ООН едновременно с две кандидатки. Борисов е в състояние всеки ден да обяснява как имаме най-прекрасните и най-евтини магистрали в галактиката, как е направил обществените поръчки прозрачни и чисти като изворна вода и как политиците ни не са и чували за подкупи, връзкарство и търговия с влияние, а корупция се среща само чат-пат при дребни канцеларски мишки в приземията на властта. В паралелния свят на българския министър-председател Румъния не може да ни се опре по нищо - нито по по качество на правораздаването, нито по икономически успехи. И ако днешна България все пак има някакви проблеми, виновни са Костов, Станишев, Орешарски, а той се раздава и е целият в бяло. Така е в Бойколенд. Но в нашия свят е различно. Ние виждаме току-що построени магистрали с нагънат и нацепен асфалт. Гледаме как част от еврофондовете не се оползотворяват, а се разхищават за глупави и безсмислени проекти. Край нас никнат стадиони в селища, където няма кой да спортува, и басейни, които стоят празни. Пред очите ни няколко едри фирми си поделят милиардите от обществените поръчки, а всички останали се борят за трохите.  Борисов, разбира се, има свое обяснение за всичко. Поръчките например се разпределяли между половин дузина играчи, защото България била малка държава. "Не са много фирмите, които разполагат с необходимата техника. За да строиш магистрали, да строиш хотели, трябва да си много мощен", казва той.  А имаше толкова много знаци, че се е откъснал от действителността...  2016-а започна и с безпрецедентна акция на най-големите чуждестранни инвеститори у нас. В отворено писмо до премиера Бойко Борисов президентът Росен Плевнелиев и председателят на парламента Цецка Цачева ясно казаха, че принципът за върховенство на закона в България не работи и че е необходима радикална съдебна реформа, иначе няма да има нови вложения и нови работни места. Зад писмото застанаха 11 организации на фирми от САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Холандия, Испания и т.н., направили над 20 млрд. евро преки чужди инвестиции в България през последните 20 години.  В края на писмото инвеститорите подчертават, че "нито една реформа на правосъдната система не би била възможна без политическа воля за прилагане на закона". На призива им за решителни действия Бойко Борисов тогава раздразнено отговори: "Това правим." Беше точно след като парламентът вместо решителна реформа одобри мижави промени в конституцията. През март премиерът използва ефира на Нова тв, за да ни разходи из своята България. Той обясни, че в страната ни всичко върви по мед и че "безотговорни" медии и НПО-та клепат кабинета пред Брюксел и злепоставят държавата пред света. Тогава Борисов ни "светна", че в Румъния има осъдени министри, депутати, магистрати, защото там крадат, а у нас по високите етажи на властта корумпирани просто няма, защото лично той набляга на превенцията. "Аз знам, че правя всичко възможно да не крадат. И който го докопам, знае, че ще си замине. Метлата ще играе и дори с парцала ще забършем след това", онагледи ролята си на мощен антикорупционен фактор премиерът. И натърти, че с Румъния няма какво да се мерим, защото сме си по-добре във всяко отношение (нищо че тяхната икономика произвежда годишно по 7200 евро на човек, а нашата - само по 5700 евро). Социологическо проучване на "Алфа рисърч" по същото време показа, че според 60% от българите корупцията расте. И над 62% смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива Голямата корупцията на всички власти. "Екзакта Рисърч груп" също измерва срив на доверието към институциите, особено към прокуратурата и съда, които получават едва 7% доверие. Но Борисов отказа да излезе от своя измислен свят. Само преди дни пак разясни в тв интервю, че румънските фирми се изнасят у нас, никой не бяга в Румъния, а корупция има навсякъде, даже и в Белия дом. Вярно е, че при "Борисов" нямаше спиране на еврофондове, бюджетът мина в режим на излишъци и фискалният резерв прелива. Но иначе прелом няма. България си остава последна в ЕС  - по доходи и БВП на глава от населението, по качество на образованието и здравните услуги. Икономиката се развива, защото има външни, конюнктурни причини, а не защото правителството е направило реформи и е улеснило бизнеса.  Да правиш бизнес в България, никога не е било песен. Но и след двете години управление на ГЕРБ не е. Неизбежното общуване с чиновници си остава изпитание - високи такси, неприлично дълги срокове, старомодна хартиена комуникация. В проектобюджета за догодина пише, че държавата ще събере от фирми и граждани над 1 млрд. лв. от такси. Тази година се очертава негативен рекорд за чуждите инвестиции. Малкото задгранични фирми, които се престрашават да дойдат у нас, идват заради ниските данъци и евтиния труд, но и тези фактори са на изчерпване. Бюджетът тази година може да завърши дори на плюс, което щеше да е много хубаво, ако не е за сметка на инвестициите, планирани от държавата, но така и ненаправени. Ако някой отвори управленската програма на "Борисов 2", ще открие обещание за децентрализация на общини. Такова чудо няма, затова пък има закон за спасяване на фалирали общини. Разходите за чиновници неумолимо растат Намаляването на средствата за заплати и осигуровки с 10% в администрацията, рекламирано като спестовна мярка в бюджет 2015, не се състоя. Не се случи и през тази година. Щатните бройки в централната администрация се множат, МВР се разраства, само министерствата на финансите и отбраната са успели да намалят служителите си - съответно с 9 и 7%, изчислиха анализатори.  Е-управлението е сигурно спасение от корупцията и диктатурата на чиновниците. Явно затова в България то си пробива път толкова трудно. Обществените поръчки ще станат електронни, но в неясното бъдеще. Електронните лични карти също останаха за "друг път" - понеже вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов имаше съображения против чиповете. Бежанските вълни пратиха в шеста глуха темата "членство в Шенген". Но за способностите на България да бъде надеждна външна граница на ЕС достатъчно говорят високата пропускливост на нелегални емигранти през нашите бразди и историческото строителство на преградата по границата с Турция, което е колкото скъпо, толкова и бавно. Ако трябваше ние да я правим, Китайската стена със сигурност и днес щеше да довършва. Не видяхме правителството да води някаква упорита политика и да има умна тактика, за да издейства по-бърза покана за България не за еврозоната, а за чакалнята за еврото. Нищо че в управленската програма имаше такива намерения. Бизнесът трудно ще прости на Министерството на финансите зигзагите с данък уикенд. Вместо да улеснят правилата, месеци наред МФ и НАП пилиха нервите на малки и големи фирми с промени в изчисляването на ДДС за активи, които се ползват и по работа, и за лични нужди. И до днес не е ясно защо при всичките обещавани в програмата на правителството и блокирани реформи министърът на финансите внезапно реши да "реформира" системата на допълнителното пенсионно осигуряване и се опита да натири клиентите на частните фондове в държавния НОИ.  Докато всички очакваха с години Комисията за финансов надзор да смали таксите, които пенсионните фондове удържат от партидите на хората за втора пенсия, новият шеф Карина Караиванова реши, че трябва да вдигне таксите, които КФН събира от пенсионни, застрахователни и инвестиционни компании. Пак в стил "къде го чукаш, къде се пука" министърът на здравето се захвана с въвеждането на данък върху вредните храни вместо със здравна реформа.  "Погрешна политика на правителството води до проблеми за бизнеса", алармира Българската стопанска камара в началото на 2016 г. , като посочи повишените разходи за осигуровки, заплати и данъци наред с 40-процентното поскъпване на винетките и бъркотиите с данък "уикенд".  Да сте чули министърът на икономиката да откликне?  Вместо да се главоболи с всекидневни усилия да разведрява бизнес климата, Божидар Лукарски се скъса да пътува из чужбина и в страната, да реже ленти, да раздава награди и грамоти. А колко разрешителни премахна министърът, колко процедури облекчи, за колко намаления на такси за бизнеса се пребори? Историята немее. Не че другите правителства свършиха работа, но и това не си мръдна пръста да реши проблема с изчисляваните "на око" административни подскоци на "минималната заплата" и осигурителните прагове. Намирането на формула за МРЗ се оказва трудно като откриването на Атлантида. Сега, по средата на мандата, премиерът хвърли оставка, като за втори път предизвиква политическа криза с преждевременно оттегляне. Първият път беше заради окървавените протести, сега - защото разбрал, че народът вече му няма доверие. Сам си е виновен за загубеното доверие. "Който се бои от мечки, да не ходи в гората", казва народът. А Борисов явно се уплаши - от призраци от миналото, от днешни зависимости, от реформите, които неизбежно водят до челни сблъсъци със засегнатите кръгове, а може би и от бъдещето. Сега, след оставката, ще заеме героична поза и всеки ден ще повтаря как врагове от ляво и от дясно и ретроградният Меркурий са провалили реформаторските му планове. Когато фактите говорят Възкачил се сам на въображаем пиедестал, Бойко Борисов е убеден, че българите са късогледи и късопаметни, неблагодарни и заядливи и не виждат до какви висоти е издигнало държавата неговото управление. Но изглежда, че и международните анализатори са зли и заядливи. Ето как изглежда България отвън в доклади, обзори и класации от последната година. В доклад от януари 2016 г. ЕК посочва, че "България редовно се нарежда сред държавите - членки на ЕС, в които има натрапчиво усещане за корупция" и че това е една от най-важните пречки за предприемачите у нас. Докато в развитите държави бизнесът се тревожи основно от кибератаки, климатични промени и ценови балони, в България най-големи страхове буди работата на институциите, разкрива доклад на Световния икономически форум за глобалните рискове, представен в началото на 2016 г. Най-големите проблеми на България идват от провалите на държавното управление, показва проучването The CatchUp Index ("Индекс на настигането"), представено през април. Анализът потвърждава горчивата истина, че в България институциите не си вършат работата, а чиновниците ни имат ориенталски манталитет. Класирането е красноречиво - 33-та позиция от общо 35 държави по (не)справяне с корупцията и 32-ро място по показателите "върховенство на закона" и "ефективност на институциите". Напук на колосалните инвестиции от европейския и българския бюджет в нови магистрали и големите хвалби на премиера Бойко Борисов, страната ни се намира на 30-о място по транспортна инфраструктура. 29-ото място в дисциплината "демокрация" е обидно за България, но е факт. Над 55% от германските фирми, работещи у нас, са разочаровани от корупцията и престъпността, която прилича повече на Албания и Косово, отколкото на член на ЕС. Това са изводи от проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара, проведено през пролетта в 17 държави от Централна и Източна Европа. Особено трагично е положението с обществените поръчки. Само 3% от анкетираните германски бизнесмени не се оплакват от дефекти в процедурите, с което България "печели" последното място в проучването.  България е най-зле в ЕС и по защита на различните форми на собственост - от имоти и техника до патенти и авторски права. В международния индекс "Право на собственост", представен през август, заемаме 66-о място от 128 държави, като сме в една група със Свазиленд и Кот д'Ивоар. В България олигарси контролират повечето медии, сочи доклад на "Репортери без граници" за 2015 г. за медийната свобода. Страната ни е 113-а сред 180 страни, а преди десет години заемаше гордо 35-о място. В Европа по-зле са само Македония, Русия, Турция и Беларус.  Септември носи поредната лоша новина - България е пропаднала на 45-о място в доклада на института "Фрейзър" за икономическата свобода по света, като се нарежда до Монголия и Никарагуа. Основните причини за срива? Неспазване на върховенството на закона, липсата на независимост на съда, ширеща се корупция, тежка и скъпа бюрокрация. В България бизнес се прави все по-трудно, заковава нов пирон в ковчега на властта Световната банка с доклада Doing business през октомври. Страната ни пада на 39-о място, а Македония влиза в челната десятка. По показателя "чакане за присъединяване на обект към електромрежата" България е на кошмарната 104-а позиция. По загуба на време и формалности при плащането на данъци е 83-а, а по условия за започване на нов бизнес - 82-ра. През ноември в Legatum Prosperity Index - класация за благосъстоянието, България е 57-а, отново изпреварена от Македония (53). По качество на здравеопазването сме на 91 място. "Преходът към демокрация и свободна пазарна икономика е по-бавен в България в сравнение с други държави от региона. Страната остава една от най-бедните и най-корумпираните държави в ЕС. Най-важно е да се обърне внимание на неефективното правителство, организираната престъпност и корупцията", се заключава в доклада за страната ни. И глобалният Индекс на правовия ред отрежда на страната ни непрестижно 53-то място сред 113 страни. Причините са ясни - корупция и безнаказаност по всички етажи на властта, слабо гражданско общество, зависими медии. Това е само малка извадка от всички международни "състезания", които България губи през 2016 г. А кабинетът "Борисов 2" управлява две години. На последните избори победи разочарованието от тези две години. Хората показаха, че са гневни, защото пак не се случи обещаното - спазване на закона, здрав контрол, жестоки глоби за нарушители, присъди за едрите престъпници, затвор за олигарси, корумпирани политици и магистрати. Туш: Христо Комарницки

Збигнев Ивановски: Люшкането между ляво и дясно в Латинска Америка ще затихва

Неочакваната победа на Доналд Тръмп в надпреварата за президент на САЩ предизвика много вълнения и въпросителни в Латинска Америка. Най-силно засегнати от новата ситуация по всяка вероятност ще се окажат Мексико и Куба. Честно казано, на този етап Тръмп е много труден за прогнозиране политик. Той е от Републиканската партия, но в нея в момента върви преформатиране на елитите. Трудно е да кажем, каква позиция ще заеме той, но общата му линия по отношение на Куба ще бъде по-твърда. Това мнение изрази в интервю за "Хоризонт" и предаването "Събота 150" проф. Збигнев Ивановски , ръководител на Центъра за политически изследвания на Института за Латинска Америка на Руската академия на науките:Сложно е да се каже, дали ще бъдат прекъснати дипломатическите отношения. Може би не, но от Куба ще се изискват някакви отстъпки - ще се настоява за спазването на човешките права, реструктуриране на политическата система. Интересно е да се отбележи, че всички латиноамерикански емигранти - от Мексико, Пуерто Рико, Салвадор, гласуваха за Хилари Клинтън . Всички, с изключение на Куба. Тръмп беше подкрепен от цялата кубинска емиграция в САЩ, която наброява около милион и половина души. Всички кубинци, които живеят в САЩ, са антикастристи и антикомунисти. Тяхната цел е свалянето на съществуващия режим. Затова те не бяха особено доволни от политиката на Обама за сближаване с Куба. Още един интересен детайл: наред с изборите за президент в САЩ се проведоха и избори за конгреса. Всички кубински "ястреби" като Марио Диас-Баларт и Илеана Рос-Лехтинен - кубинци, приели американско гражданство, са преизбрани за членове на американския конгрес. Те са за по-твърда политика по отношение на Куба. Мисля, че и политиката на Тръмп ще е по-твърда. Да, наистина, Раул Кастро го поздрави с победата, но това е протокол. От 1966 г. щатите имат Закон за кубинската емиграция, според който кубинци, стъпили на територията на САЩ, след една година имат право да подадат заявление за постоянно пребиваване, а след шест години - за гражданство на САЩ. Ще бъде ли отменен този закон: Този въпрос е повдиган и от Демократическата партия в САЩ. Логиката е, че ако отношенията между двете страни се нормализират, за кубинските емигранти трябва да важат условията, които са в сила за всички останали емигранти. И сега от една страна имаме нормализация на отношенията между Куба и САЩ, а от друга,  колкото и да е странно, расте незаконната емиграция. Моята версия е, че кубинците разбират, че ако този закон бъде отменен, те ще загубят привилегиите, с които се ползват в щатите. Затова бързат да емигрират преди отмяната на този закон. През последните години сме свидетели на завой наляво в Латинска Америка. Началото бе дадено с победата на Уго Чавес на президентските избори във Венецуела през 1998 г.  Какви са причините за тази лява вълна и можем ли да сложим всички леви правителства там под един знаменател - коментарът на Збигнев Ивановски:За завоя наляво имаше различни причини. Преди това в Латинска Америка се прилагаше неолибералният модел. Имаше силна икономическа криза и в търсене на изход от нея бяха предприети редица строги мерки, които позволиха оздравяване на икономиката. Но тези мерки доведоха до тежки социални последици. Значително се увеличи социалната поляризация между бедни и богати, запази се високото ниво на бедност. Имаше и политически причини, като, например, неефективността на държавните институции. Населението беше разочаровано и махалото се отклони наляво. В една част от страните дойдоха ляворадикални правителства, в друга - лявоцентристки, по-умерени, в известна степен подобни на европейската социалдемокрация. Как анализаторът тълкува обръщането на махалото надясно и дали това се обяснява с изчерпване на левия модел или с нещо друго:Първо, дойде икономическата криза, която засегна всички страни от региона, но най-много пострада рейтингът на ляворадикалните и лявоцентристките режими. Второ, паднаха цените на нефта, въглеводородите и други традиционно изнасяни стоки. Трето, ерозията на социализма на 21-ви век. Имаше и вътрешнополитически фактори, различни за всяка страна. През 2009 г. в Хондурас чрез държавен преврат бе свален президентът Мануел Селая и Хондурас, съответно, излезе от ALBA. В Парагвай президентът Фернандо Луго беше свален. В Аржентина перонистите загубиха на изборите и на власт дойде десницата. В момента сме свидетели на остра политическа криза във Венецуела. На изборите през 2015 г. опозицията взе две трети от местата в парламента. Така махалото отиде надясно. Мисля, че това се случи, защото икономиката беше изведена от баланс и беше необходимо прилагането на по-строги мерки за повишаване на ефективността на икономиката. Т.е. според мен махалото се колебае между ефективността и социалната справедливост. Левите режими се стремят към решаване на социалните проблеми, но при това икономиката страда. Идва десницата, икономиката тръгва, но социалните проблеми отиват на заден план. Затова мисля, че в Латинска Америка ще наблюдаваме едно общо движение към центъра, левицата ще става по-умерена, десницата също ще клони към центъра, тъй като и тя вече разбира, че има социални проблеми, които трябва да бъдат решени. Че ако те не бъдат решени, няма как да се върви напред. Цялото интервю на Миглена Иванова със Збигнев Ивановски слушайте в звуковия файл.

Илияна Раева за бенефиса на отбора: Имаше много любов, много благодарност, много възхищение и много тъга

На бенефиса на националния отбор по художествена гимнастика залата беше много различна от всички състезания - имаше много тъга и много силни емоции, сподели в интервю за "Хоризонт"  президентът на БФ "Художествена гимнастика" Илияна Раева: Твърде емоционално и разтърсващо. Там имаше само хубави емоции. Там нямаше напрежението на състезание, нямаше вълнението от това ще изпуснат ли, няма ли да изпуснат. Там имаше само много любов, много благодарност, много възхищение и както казах - тъга. В ефира на БНР Илияна Раева даде съвет на гимнастичките за тяхната кариера и съдба след националния отбор, като им пожела да не се страхуват да започват всичко от нула: Те трябва да вървят по пътя си и единственото, което аз си позволих като последно, пред всички ,да ги посъветвам е, че ако искат наистина да печелят житейски битки така, както ги печелеха на подиума, условието е да запазят онези очи, с които влязоха в залата при мене - изпълнени с огромна надежда и чистота, и желание да постигнеш нещо. Аз не искам те да поемат в живота с очите на шампионките, които вече те имат,.... те се чувстват осъществени. Те трябва да прегърнат живота и да затворят една страница и да отворят новата страница от нулата. В никакъв случай да не тръгват с това, че те са успели, че те са шампионки. Те трябва всяко нещо да започват от нулата с желанието и вярващите детски чисти очи в живота, за да постигат така мечтите, които си поставят в живота. Ако те тръгнат със самочувствието на шампионки, аз мисля, че животът им е обречен. Раева каза, че вече мисли за работата със следващия отбор, а Михаела Маевска ще започне треньорска кариера:Но тя тук започва от нулата, от началото, обясни още Илияна Раева.  Цялото интервю с нея може да чуете от звуковия файл.

Илиана Раева за бенефиса на отбора: Имаше много любов, много благодарност, много възхищение и много тъга

На бенефиса на националния отбор по художествена гимнастика залата беше много различна от всички състезания - имаше много тъга и много силни емоции, сподели в интервю за "Хоризонт"  президентът на БФ "Художествена гимнастика" Илиана Раева: Твърде емоционално и разтърсващо. Там имаше само хубави емоции. Там нямаше напрежението на състезание, нямаше вълнението от това ще изпуснат ли, няма ли да изпуснат. Там имаше само много любов, много благодарност, много възхищение и както казах - тъга. В ефира на БНР Илиана Раева даде съвет на гимнастичките за тяхната кариера и съдба след националния отбор, като им пожела да не се страхуват да започват всичко от нула: Те трябва да вървят по пътя си и единственото, което аз си позволих като последно, пред всички ,да ги посъветвам е, че ако искат наистина да печелят житейски битки така, както ги печелеха на подиума, условието е да запазят онези очи, с които влязоха в залата при мене - изпълнени с огромна надежда и чистота, и желание да постигнеш нещо. Аз не искам те да поемат в живота с очите на шампионките, които вече те имат,.... те се чувстват осъществени. Те трябва да прегърнат живота и да затворят една страница и да отворят новата страница от нулата. В никакъв случай да не тръгват с това, че те са успели, че те са шампионки. Те трябва всяко нещо да започват от нулата с желанието и вярващите детски чисти очи в живота, за да постигат така мечтите, които си поставят в живота. Ако те тръгнат със самочувствието на шампионки, аз мисля, че животът им е обречен. Раева каза, че вече мисли за работата със следващия отбор, а Михаела Маевска ще започне треньорска кариера:Но тя тук започва от нулата, от началото, обясни още Илиана Раева.  Цялото интервю с нея може да чуете от звуковия файл.

Когато нямаше Коледа

 А имаше време, когато нямаше Коледа … Не съвсем, но поне не официално. Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По онова време, преди повече от 25 години, моето поколение бяхме деца, безкрайно щастливи по тази най-главна причина. А в навечерието на Нова година щастието ни се умножаваше, тъй като тогава получавахме подаръците си, не на Коледа. Задължително по един от работата на мама и на тате. Там, където работеше моят баща, не организираха новогодишни тържества за децата. Една вечер след работа татко просто ми донасяше подаръка. Беше доста прозаично, някак си анонимно, затова и не се вълнувах особено, имаше единствено малко любопитство. Оттогава знам – не е важно само какво ще подариш някому, но и как. Затова пък от работата на майка ми задължително имаше новогодишен празник за децата – с елха, Дядо Мраз с торба, от където той вадеше подаръците и Снежанка, която да краси пейзажа и да му помага. Главните роли на белобрадия старец и принцесата с бяла рокля и корона се изпълняваха от колеги на майка ми. Обикновено тържествата се правеха в банката, където тя работеше, но една година бе в Кукления театър. За да получа подаръка си, тогава за пръв път се качих на сцена – много отговорно място в детските ми очи. Пред другите, ма сцена, няма как да се скриеш. Хубаво и страшно. Истински вълнуващият спомен от онзи новогодишен празник обаче е нещо съвсем незначително като събитие, но оставило у мен силна следа. Както често става при спомените, това не е случка, а усещане, състояние на душата. Смрачава се, вървим с майка ми към въпросния Куклен театър. Тя ме държи за ръката, прехвръкват рехави снежинки пред лицето ми. След броени дни е Нова година. Аз съм радостно развълнувана от неизвестния подарък, от празника. И обгърната от блаженото чувство на защитеност и сигурност.Това са двата детайла, които ще помня винаги – ръката на мама и снежинките. Новата година на моето детство през 70-те – 80-те години бе немислима без украсената елха. Екологично мислещите ни съвременници може да се ужасят, че нямаше изкуствени дръвчета. Но тогава алтернатива липсваше, а и през ум не ни минаваше да щадим борчетата, които се отглеждаха специално, за да бъдат отсечени за Нова година. Много харесвах новогодишните си играчки за елха, особено най-старите. Купувани са от мама още, като съм била съвсем мъничка, така че за мен те са били винаги у дома. Всяка година купувахме поне по една нова играчка, за да обогатим украсата, а и заради счупените – като малка обичах да ги докосвам с едно пръстче, изпънато напред. То се оказваше по-силно, а играчката по-крехка от очакваното и поразията бе на лице. Всяка играчка си имаше име: „камбанките“, дядо Мраз“, „лимончето“, „чайничето“, „гроздовете“, „бъчонката“, „елхичката“, а върхът бе „ракета“. “ Нощите около Нова година миришеха на смола, на борова гора. ” Причината бе проста – елхата стоеше в моята стая, върху масата и аз спях почти в подножието й. Чувствах се като сред боров лес. Нощем чувах как понякога игличките падат, а украсата проблясваше вълшебно в тъмнината. Бе леко загадъчно, романтично и много, много хубаво. За бананите по онова време, за което разказвам, се е изписало много – те станаха негов символ. Само че аз свързвам Новата година не толкова с този чуждоземен плод плюс портокалите, които също се появяваха именно тогава, а с фурмите, вероятно защото съм ги обичала повече. В почти тийнейджърска възраст съм, метнала съм крака върху облегалката на фотьойла и гледам едно чешко филмче на новогодишна тематика. Помните ли чешките приказки? Едновременно с това бавно и славно ям фурми, наслаждавам се на вкуса им, на филма и на едва доловимото трополене в съседната стая – мама готви задължителните у дома за Нова година сърми. Ако блаженството може да бъде описано, това е то! Автор: Светлана Чамова