30.03.2017

Резултати от търсенето

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Валери Жискар д'Естен ни отписа от Евросъюза

Предлагам Европейския съюз да бъде заменен от „Европа“. Този проект ще включи 6-те страни основателки на съюза през 1957 г. Франция, Германия, Италия, Бенелюкс плюс Испания, Португалия и Австрия. Те ще унифицират своята икономика, но ще запазят националната си политика в сферата на образованието, здравеопазването и културата. Федерика Бианки от "Еспресо" разговаря с един от основателите на Европа Валери Жискар Д'Естен. Ето акценти от интервюто. Как се роди Европейският икономически съюз след Втората световна война По това време се стремяхме към две неща: възстановяването на мира и постепенното превръщане на Европа в световна държава, както в икономическо, така и в политическо отношение, издигането й до нивото на САЩ и СССР. И в двете измерения – икономическо и политическо. В своята прочута реч от 9 май 1950 г. Робер Шуман /френският външен министър, който предложи на 9 май идеята за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, от която след това израснаха Европейската икономическа общност превърнала се през 1992 г. в Европейски съюз/, заяви, че създаването на европейска федерация трябва да бъде организирано политически. По време на моя мандат като президент /1974-1981 г./ бях напълно убеден, че ние бързо ще осъществим мечтата за икономическа и политическа федерация Европа. На мен провървя, че начело на Германия беше моят колега Хелмут Шмид, с когото се разбирахме прекрасно. Нашите кариери стартираха почти паралелно с разлика от три дни през 1974, аз напуснах Елисейския дворец през 1981, а той канцлерството – 1982. Аз бях републиканец, той – социалдемократ. Това е още едно доказателство, че ние можем да си сътрудничим прекрасно, бидейки реалисти и като действаме разумно. Ние никога не бяхме идеологически антагонисти. Ние решихме, че Франция и Германия няма да излизат с противоречащи си изказвания. Преди Европейските съвети се срещахме често в Хамбург, където той имаше дом в скромен жилищен квартал. На чашка бира ние обсъждахме общите позиции, които след това предлагахме на всеобщо разглеждане. Ние имахме еднакви представи за Европа, състояща се от девет страни-членки, шестте страни-основателки плюс Великобритания, Дания и Ирландия. Сега сме 28: Европа престана да бъде управляема и никой не я управлява. Защо днес гражданите не харесват Европа? До разпадането на Съветския съюз Европа беше доста еднородна и можеше да взима общи решения. Но през 1990 г. Европа се разцепи и от тогава вече съществуват двe Европи. Журналистите и общественото мнение до ден-днешен не са се научили да ги различават. Журналистите наричат Европа както еврозоната, т.е. Европа на страните-основателки, която намери своето отражение в Маастрихтското споразумение от 1992, така и Европа на 28-те страни, т.е. Европа на Голямата експанзия сред 2000 г. В нея влизат страните, съществуващи в комунистическия свят, т.е. бедни страни със значителни потребности. Преговорите с тях не бяха проведени коректно, тъй като не се подчертаваше, че Европа е и политически проект. Ние позволихме те да се задоволят само със стремежа към получаването на икономически предимства. Източноевропейските страни, ЕС и Русия Една от причините, поради които предложиха на източноевропейските страни да влязат бързо в ЕС, бе да бъдат извадени от руската сфера на влияние. Но това можеше да стане постепенно. Страните от Източна Европа се стремят към обединение с Европа, това са европейски страни, но ако на страните, които станаха първи членове на ЕС, им бяха необходими 30 години, за да стигнат до икономически съюз с политически претенции, то останалите държави по никакъв начин не можеха да направят това за две години. Те трябваше да останат независими най-малко 15 години, за да разработят собствени организации, да създадат нови представителни структури и синдикати, напълно да излязат от комунистическия режим преди да влязат в ЕС. Бързото разширяване на ЕС беше политическа грешка по това време. Ролята на Проди Романо Проди беше забележителен, много топъл човек, но се съгласи с разширяването на Европа, без да предприеме никакви реформи. Това беше историческа грешка, която е в основата на нашите беди. Гражданите от историческото европейско ядро се разтвориха в разнородната маса. Функционирането на системата беше разчетено за шест държави и фактически не претърпя промени с разширяването. Когато ние основавахме Европа, смятахме, че ще бъдем 9, но не повече. Ние разчитахме на испанците, португалците, гърците, вероятно на Австрия, която то това време беше в сложно положение, неуверено се колебаеше между Изтока и Запада. Тази Европа наистина беше жизнеспособна. Тя трябваше да има 10-11 комисари, 600 депутата. А ние имаме 28 комисари. Защо сгрешихме? Заради политическата слабост. САЩ и британците настояваха на прекалено бързо и безотговорно разширяване, те дълго време дори настояваха за членството на Турция в Евросъюза – напълно нереалистично предложение заради съществуващите проблеми с идентичността. Маргарет Тачър дори заяви, че разширяването на Европа ще приключи през 2000 г. Те искаха да отслабят Европа, тя да остане зона за свободна търговия, без да се превръща в икономическа и политическа сила. Така ние започнахме разширяването, за което сами не бяхме готови, без да е извършена дълбока реформа на държавните учреждения от нито едно правителство. Още Маргарет Тачър и Роналд Рейгън са искали да разрушат Европейския съюз. А какво да кажем днес за Трмп и Путин. Ние получихме гигантски парламент, излишно количество комисари, цели 28, докато Жак Делор, последният достоен председател на Еврокомисията /от 1985 до 1995 г./, повтаряше, че техният брой не трябва да надхвърля 12. Договорът от Ница /2001 г./ беше най-лошият договор, който някога е подписван, защото предвиждаше голямо разширяване без никакви реформи. Еврото Страните, подписали Маастрихското споразумение, с което бе създадено еврото, казваха /и германците включително/, че но можем да имаме единна валута без обща икономическа политика. Вместо това, като се започне от 1997 г. ние действахме в много различни политически направления. Страни с тенденция към девалвация, например Франция и Италия, продължиха да харчат така, сякаш можеха да анулират разходите чрез девалвацията. Това беше голяма грешка и тя имаше сериозни негативни последици. Италианската икономика произвежда прекрасни стоки в малки и средни компании. Аз се обличам в Италия до ден-днешен. Но тя е свикнала на всеки десет години да девалвира валутата си, за да върне цените на международното ниво. С еврото тази възможност беше изчерпана. Италианците и французите трябваше да адаптират своята икономическа политика към новата реалност, а в действителност направиха точно обратното. Ние позволихме на Гърция, Италия, Испания, Португалия прекалено дълбоко да влязат в дългове. И ние успяхме да направим това, защото лихвите бяха аномално ниски. Днес САЩ вдигат лихвите, а ние ще бъдем принудени да следваме техния пример. В резултат на това страните с най-голям дълг ще трябва да плащат най-много. Защо бе въведена единната валута? По времето на моя 7-годишен мандат като президент Европа преживя големи валутни сътресения. Някои държави бяха принудени да осъществят девалвация, други – ревалвация. Ако не бяхме предприели никакви действия, общият пазар, съществуващ към този момент, щеше да се разпадне. През 80-те години, ние с Хелмут създадохме Комитет за разработването на валутния съюз. Достигнахме до извода, че е необходима единна валута, определяйки условията за нейното функциониране. От самото начало бе ясно, че за функционирането на еврото е необходима обща икономическа политика. По тази причина бяха приети строгите условия на Пакта за стабилност по отношение на дефицита и дълга, които бяха ратифицирани от всички. По-късно, обаче, пактът се прилагаше лошо, тъй като страните, свикнали с девалвациите, че при надеждна валута тях ни ги чакат никакви рискове и провеждаха експанзивна финансова политика. За съжаление, именно това се случи в Италия, велика страна-основателка, която се впусна в лесни харчения. Мъртва ли е Европа? В реалността съществуват две Европи: едната се състои от 28 страни, това е прекалено бюрократизирана зона за свободна търговия, и другата – еврозоната, стремяща се към икономическа интеграция на Европа, за да стане световна държава. Това са два различни проекта. Европа, състояща се от 28 страни, винаги е била технически проект на Големия пазар, на нея й предстои да премине през следващите европейски избори и да изтърпи гнева на населението. Тя е много уязвима и е в опасност. Другата Европа, еврозоната, точно обратното трябва да продължи проекта на голямата интеграция, започвайки с Маастрихт, последното правилно споразумение, стремейки се в перспектива към световно ниво, като през това време светът премина през дълбоки промени. Тя няма избор. Преди 20 години Франция, Германия и Италия бяха икономически държави от първия ешелон. Сега те падат все по-надолу в световните класации. Ние трябва да се обединим, за да станем отново световна икономическа сила, способна да издържи конкуренцията на Китай и САЩ. Ако не направим това, икономиката ще се развива в другите страни. Днес ние оглавяваме световния внос, но трябва да помним, че този внос се достига за сметка на националния трудов пазар. Решение за еврозоната Необходима ни е френско-германска инициатива, която трябва да се реализира от бъдещия френски президент в споразумение с Германия. Нито Франция, нито Германия не могат самостоятелно да водят европейския проект: първата е прекалено слаба, втората – прекалено силна. Моята идея за интеграция се нарича „Европа“, за да не я бъркаме с Европейския съюз. Това е споразумение между 6 държави, принадлежащи към основополагащото за ЕС ядро от 1957 г. /Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург/, а също така Испания, Португалия и Австрия. Членовете на „Европа“ ще унифицират своята икономическа система: бюджет, данъци и дългове. При това те ще запазят своята национална политика в сфери като културата, образованието, здравеопазването, правото. Смятам, че германците ще се съгласят с тези предложения, а на французите ще им се наложи да чакат резултатите от бъдещите президентски избори. Но аз съм оптимист: освен Националния фронт и крайно левите, всички останали кандидати издигат проевропейска програма. Моята идея за интеграция се нарича „Европа“. Останалите страни от еврозоната ще продължат да водят своя политика. Не е нужно да се отказват от еврото, но те няма да участват в интеграцията. Какво да правим с Гърция Гърция има жизненоважно културно значение за Европа. Чета книгата за Хектор, която е написана от члена на френската Академия и специалист по Антична Гърция Жаклин дьо Ромийи: благодарение на нея разбираш колко много ние европейците се вдъхновяваме от историята на Средиземноморието от този период. В миналото съм бил в Равена, столица на Късната Римска империя, това е чудесен град. Не можем да говорим за Европа без Италия и Гърция. Но последната има огромни проблеми с дълговете, усложняващи се заради малките мащаби на нейната икономика. В какви срокове може да се построи Европа Трябва да започнем с въвеждането на ред в данък общ доход, труда и собствеността. Ще са необходими 10 години, но можем да започнем съвсем скоро. Само след това можем да обединим дълга. Днешното евро не работи, защото от една страна гърците, а от друга – италианците са влезли в дългове. С обединението на дълга този проблем повече няма да съществува. Третата стъпка ще бъде стартирането на механизма за финансова солидарност на най-слабите страни от еврозоната, ще я наречем „Европа две“, за такива като Гърция. Създаването на другата Европа започва с икономиката Необходимо е да се започне именно от икономиката, защото при отсъствието на обща икономика не трябва да има обща отбрана или приличащи си образователни програми. Обаче е ясно, че икономиката не се явява единствената цел на Европа. Необходимо е колкото е възможно по-скоро да се обединят отбраната и сигурността. Само че не бива твърде много да се диктува на общественото мнение. Гражданите могат да възприемат наведнъж едва по две-три неща. Според мен те могат да разберат, че европейските държави днес са твърде малки, за да се съпротивляват на конкуренцията от страна на Китай и САЩ: достатъчно е да им бъде обяснен този проблем и да се покаже, че през последните две години безработицата нарасна повече от два пъти. Само че даже и добрите политици не искат да разберат това. В дадения момент те не се концентрират върху обсъждането на големи рискове. Във всеки случай аз смятам, че европейските държави трябва да разработят два-три съвместни проекта. Когато бях президент, работехме в космическия сектор, развивайки, между впрочем, ракетата "Ариана". Възможно е сега да сме длъжни да заложим на медицината или информатиката. "Европа" последният шанс за Европа ли е? Европа в сегашния си вид, ако тя не приеме моите предложения, ще се сблъска с огромни проблеми. Решението трябва да се вземе възможно най-бързо. Моят спомен за ратификацията на Римския договор В парламента имаше сериозни дебати, на които аз, за първи път в политическия ми живот, взех думата. В резултат ратифицирахме споразумението с резултат от 3/5 "за", 2/5 "против", като вторите бяха или комунисти, или голисти. Правителството беше представено от Морис Фор, той беше вторият подписващ споразумението от името на Франция, талантлив човек. Той завърши речта си с цитат от "Магистър на Ордена на Сантяго", френски спектакъл по пиесата на Анри де Монтарлан, което произведе голяма впечатление от страна на всички парламентаристи: "Ако се окажете на прага на нова ера, ще се осмелите ли да влезете?". Това е стар въпрос. Но и на 60-я рожден ден на европейския проект той остава удивително актуален. Препечатваме материала от БГНЕС.

Лидерите на ЕС подписаха декларация за бъдещето Европа

Лидерите на 27 страни от ЕС и ръководителите на европейските институции отбелязаха 60-годишнината на Римските договори с декларация за бъдещето на Европа. Церемонията събра президенти и премиери, както и председателите на европейските институции. Големият отсъстващ беше Великобритания, чието правителство възнамерява в началото на седмицата да задейства клаузата за излизане от ЕС. България бе представлявана от държавния глава Румен Радев, който изпълни почетното задължение пръв да поздрави папа Франциск на вечерната аудиенцияв Апостолическия дворец във Ватиканав петък.) Срещата на върха премина при изключителни мерки за сигурност заради атентата в Лондон. Най-богатата на археологически паркове и исторически паметници централна част около Капитолийския хълм, където се състояха тържествата, беше затворена за автомобили, а пешеходците бяха пропускани през точно определени места срещу документ за самоличност. Честването откри италианският премиер Паоло Джентилони в качеството си на домакин. Лидерите бяха приветствани и от кметицата на Рим Вирджиния Раджи. Доналд Туск призова лидерите на ЕС да изведат Европа от кризата Председателят на Европейския съвет Доналд Туск призова лидерите да направляват Европа за излизане на кризата. "Докажете днес, че сте лидерите на Европа, че можете да се грижите за това велико наследство, което получихме от героите на европейската интеграция преди 60 години", заяви Туск. "Европа като политически субект или ще бъде обединена, или няма да съществува изобщо", допълни той. Въпреки всички трудности, Европейският съюз ще чества и стогодишен юбилей, каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Той изрази увереност, че въпреки напускането на Великобритания, общността ще продължи да съществува, а страните членки ще запазят националната си самобитност. ""Никога няма да видим ЕС като държава. Нито пък вървим към одържавяване по примера на САЩ. Всеки стремеж към уравниловка може да убие Европа", заяви Юнкер. Италианският външен министър Паоло Джентилони заяви, че Европа върви по правилния път. "Визията, заложена в декларацията ни е за следващите десет години, тъй като никой не вярва, че можем да постигнем напредък за един ден. Важно е да тръгнем по верния път и мисля, че го постигнахме“, каза Джентилони. Германският канцлер Ангела Меркел също се обяви за обединена и просперираща Европа. "Отправяме поглед към бъдещето. Искаме една по-сигурна и защитена Европа, което означава да пазим добре външните си граници. В сила е и това, което казахме още преди 10 години в Берлин - обединени сме по-успешни и Европа е нашето бъдеще. Дори понякога да е трудно и да има пречки по пътя ни", заяви Меркел. От утре Европейският парламент ще започне да следи как подписаната декларация се превръща в конкретни действия, каза председателят на Европарламента Антонио Таяни. "Наш дълг е да подкрепим институциите и с тясно сътрудничество ще успеем да превърнем в приоритет правата на нашите граждани. Неслучайно в текста, който подписахме, думата "граждани" се споменава няколко пъти", посочи Таяни. Президентът на България Румен Радев определи подписаната декларация като документ от изключителна важност за бъдещето на Европа. Радев посочи, че благодарение на активната и аргументирана българска позиция, в декларацията е включен изричен текст за солидарността и кохезионната политика като фактори за устойчиво и сигурно развитие на Европа. Освен това в декларацията изрично се посочва за сигурността на Европа не само като охрана на външните граници, където ние имаме пряк ангажимент, но и за укрепване на общата сигурност и отбрана, каза държавният глава. Декларацията дава визия за бъдещето на ЕС през следващите 10 години Подписването на Римска декларация определя основните насоки в дебата за бъдещето на ЕС през следващите 10 години. Говоренето за Европа на различни скорости вече е сменено от идеята за "гъвкава" Европа, в която различните членове могат по-свободно да се съюзяват и дори да обединяват някои от националните си системи без това да задължава останалите да ги последват. В документа се казва: "Нашият съюз е неразделен е неделим. В следващите 10 години искаме Съюз, който е защитен и сигурен, проспериращ, конкурентен, устойчив и социално отговорен, както и с волята и капацитета да играе ключова роля в света и в оформянето на глобализацията". Четирите основни принципа на Декларациятаса сигурна и защитена Европа; mросперираща и устойчива Европа; социална Европа и силна Европа на глобалната сцена. Те допълват т.нар. Бяла книга, представена от Европейската комисия на 1 март. В нея бяха предложени пет различни сценария за развитието на Съюза до 2025 г., но с илюстративен характер, без да се изключват взаимно и без претенция да са изчерпателни: 1. "Продължаваме, както досега": ЕС-27 продължава да изпълнява програмата си за положителни реформи; 2. "Остава само единният пазар": единният пазар застава в центъра на ЕС-27, тъй като 27-те държави членки не успяват да намерят общ език във все повече области на политиката; 3. "Тези, които искат да правят повече, правят повече": ЕС-27 продължава както досега, но желаещите държави могат да работят в по-близко сътрудничество в определени области; 4. "Правим по-малко, но по-ефективно": акцентът се поставя върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, докато в други се прави по-малко; 5. "Правим много повече заедно": държавите членки решават да споделят повече правомощия и ресурси и да вземат повече решения заедно във всички области. След срещата на върха в Рим Европейската комисия ще представи серия документи за размисъл по ключови въпроси за Европа: 1) развитие на социалното измерение на Европа; 2) задълбочаване на Европейския икономически и паричен съюз; 3) извличане на ползи от глобализацията; 4) бъдещето на европейската отбрана 5) бъдещето на финансите на ЕС. В своята реч за състоянието на Съюза през септември 2017 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер ще доразвие тези идеи, преди да могат да бъдат направени първоначалните заключения на заседанието на Европейския съвет през декември 2017 г. Това ще помогне да се вземе решение какви действия да бъдат предприети, за да започне работата по тях преди изборите за Европейски парламент през юни 2019 г. През идните месеци ЕКсъщо така ще организира обществени дебати с Европейския парламент и държавите членки, както и онлайн консултации, така че европейските граждани да имат възможност да изразят мнението си и да споделят своите виждания за бъдещето на Европа посредством представителствата на Комисията и специален уебсайт, който ще започне да работи на 25 март. Дебатът трябва да приключи до края на годината и въз основа на резултатите от него ще започне дефинирането на политиките, който ще характеризират развитието на ЕСпрез следващите 10 години. Началото преди 60 години На 25 март1957 г. шест държави - Франция, Западна Германия, Италия и трите от Бенелюкс– Белгия, Холандия и Люксембург, подписват два Договора в Рим, с които се създават Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Това е доразвиване на друга организация, основана през 1951 г. от същите държави - Европейската общност за въглища и стомана. За раждането на тези наднационални структри в следвоенна Европа значителна заслуга имат и САЩ, които днес поздравиха 27-те лидери: "Заедно очакваме следващите 60 години и още много след тях на обща сигурност и споделен просперитет". САЩ подкрепят появата на Европейската икономическа общност в търсене на начин да се сложи край на започващи в Европа световни войни, които ги принуждават два пъти за по-малко от 30 години да се сражават на континента. Сега Белият дом не стои толкова еднозначно зад единството на Европейския съюз. Президентът Доналд Тръмп приветства решението на британците да го напуснат. Редица европейски лидери го предупредиха, че това може да подтикне и други да последват Лондон с непредвидими последици за съдбата на Европа. Британският премиер Тереза Мей не е сред присъстващите в Рим и в сряда ще започне процедурата за преговори за "развод" с ЕС. Това прави още по-символично за събралите се да декларират единство около общи принципи и да започнат разговора в Европа за бъдещето на Съюза, неговият формат и отношенията между членовете му. Папа Франциск: ЕС рискува да загине, ако няма нова визия за бъдещето Преди началото на срещата на върха в Рим, лидерите на 27-те страни членки бяха приети от папа Франциск. "Европейският съюз рискува за загине, ако няма нова визия за бъдещето, базирана на солидарността и ценностите, които са в основата на създаването му", каза главата на Римокатолическата църква. В обръщението си папа Франциск отбеляза, че Европа страда от "вакуум в ценностите" и губи "усещането си за посока". “Когато едно тяло губи чувството си за посока и вече не е способно да погледне напред, започва регрес и в дългосрочен план рискува за загине", заяви папа Франциск.  Той предупреди, че бумът на антиевропейски партии в страни от Съюза може да доведе до задълбочаване на отдалечаването на гражданите от институциите, които трябва да ги представляват.  Международната солидарност е "най-ефикасният антидот срещу модерните форми на популизъм", каза още папа Франциск. Отбелязвайки терористичното нападение в Лондон тази седмица той се обърна към лидерите с посланието, че трябва да работят заедно, за да промотират европейското наследство от идеали и духовни ценности с повече страст и вяра.  Българският президент Румен Радев е бил поканен първи да поздрави папа Франциск. "Признателни сме на папа Франциск за вниманието, което отделя на България чрез ежегодните аудиенции на български делегации и честването на българските свети братя Кирил и Методий - съпокровители на Европа",  е казал Румен Радев на срещата с главата на Римокатолическата църква. Светият отец е отправил благопожеланията си  към целия български народ и е заявил, че солидарността и човешката личност са стожерите на европейския проект.

Европейските лидери решиха! Бежанският поток повече няма да преминава през Балканите

  Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа, пише Нова телевизия. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов.       Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.    

България и страните от Източна Европа усещат вятъра от Русия

Мисията на НАТО се промени, но дали членовете му искат да се изправят пред новите предизвикателства? Миналата седмица американски официални представители присъстваха на срещи на НАТО и на Мюнхенската конференция. Темата беше бъдещето на НАТО, като САЩ за пореден път изискаха европейците да поемат задълженията си да поддържат ефективни военни сили, за да участват във военния съюз НАТО. Същевременно, много европейски държави поставиха въпроса дали САЩ са все още ангажирани с НАТО. Европейците държат да се знае, че американците може да разполагат с военни сили, но им липсва политически ангажимент към Европа. Американците държат да се знае, че европейците може да са политически ангажирани с НАТО, но им липсват военни сили, които да осмислят техния ангажимент. Истинският въпрос е, че НАТО осъществи първоначалната си мисия, а няма съгласие по това каква е мисията му сега. Целите на НАТО Първоначалната мисия на НАТО беше да блокира съветското нашествие в Западна Европа. Това беше постигнато през 1991 година, когато Съветският съюз се разпадна. Постигнала мисията си, НАТО можеше да се разпусне, но проблемът с многонационалните институции е, че те започват да живеят свой собствен живот, независимо от причината, поради която са били създадени. Разпускането на НАТО, защото е постигнала целта си, никога не е било реална възможност. Затова тя продължи да съществува, да организира конференции, да поддържа персонал по планиране и да функционира все едно че беше налице политическо съгласие какво трябва да върши. Докато Съветският съюз се разпадаше Ирак завладя Кувейт, а САЩ, като единствена световна сила, създадоха коалиция, която отиде далеч отвъд НАТО, за да отблъсне нашествието. Имаше огромно задоволство от резултата, без да се осъзнава, че нашествието на Ирак не беше изолирано събитие, а началото на масирано преструктуриране на Близкия изток, което можеше да съдържа широка нестабилност и терористични атаки срещу САЩ и Европа. От 1945 до 1991 основният въпрос в света беше статутът на Европа след Втората световна война. От 1991 до днес основният въпрос за Европа и САЩ е статутът на ислямския свят след края на Студената война, която наложи някаква стабилност в региона. НАТО беше създадена да действа в следвоенна Европа. Това вече не е кардинален въпрос. НАТО не беше изградена да се занимава с това, което ще е реалност след като тя успее. Налице е консенсус, че хаосът в ислямския свят е нежелан, но по три други точки няма консенсус. Първо, няма съгласие, че НАТО като институция има задължение за колективни военни действия за умиротворяване на региона. Второ, няма единомислие по това как трябва да изглежда умиротворяването. Трето, няма единомислие, че трябва да се предприемат координирани колективни усилия за предотвратяване на терористични атаки. Институциите на НАТО бяха създадени с отчетливо дефинирана мисия, разбиране за последиците от провал и, във връзка с това, разпределение на военни ресурси, подходящи за мисията и на ресурсите на държавите-членки. Не съществува подобно съгласие относно сегашния конфликт и заради това НАТО няма обединяваща мисия. Студената война беше възприемана като екзистенциална заплаха за Европа. Ислямският конфликт е възприеман по различни начини от различните държави през различни периоди. Не може да съществува военна стратегия, стъпила върху политическа основа от пясък. Затова интересите вътре в НАТО са разнопосочни, особено между САЩ и много европейски държави. САЩ водиха война 15 години в мюсюлманския свят, с цел удържане на онези сили, разглеждани от САЩ като опасност за тяхната сигурност и интереси. Някои европейски държави, като Великобритания, се включиха във войната със значителни ресурси. Някои направиха само, бих казал, символични жестове, имайки предвид ресурсите, които можеха да отделят. Други бяха дълбоко скептични и критикуваха стратегията на САЩ. Затова тези държави не могат да се съгласят напълно със стратегическия проблем, пред който е изправена НАТО, и в резултат на това, не могат да одобрят единна стратегия. Мнозина си задават въпроса какъв е смисъла на Алианса Възгледът на членките на НАТО за света и готовността за решително действие варират в широки граници. Затова резонният въпрос е какъв е смисълът на НАТО? Общото усещане е, че докато 15-годишната война на САЩ не принуди Европа да действа като един в интерес на колективната сигурност, други интереси свързват членовете в едно цяло. Проблемът е да се определи кои други въпроси изискват организация като НАТО и дали, след като въпросът е дефиниран, европейците са готови да отделят ресурсите, нужни за изпълнение на мисията. От жизнена важност е непрекъснато да се посочва, че НАТО не е политическа рамка, където се водят дискусии, а военен съюз, който се основава на военни цели и ресурси. Става дума за войници и моряци и ако въпросите, които са на дневен ред, не ги включват, тогава от НАТО няма полза. Може да е нужна някоя друга институция, която да се занимава с тези въпроси. НАТО е съюз на навика. Преди имахме нужда от НАТО и затова със сигурност още имаме нужда от нея. НАТО е и съюз на удобството. Вместо да е ангажирана с военното ръководство на текущите проблеми, което е мисията й, тя започна да подхожда избирателно към ангажиментите си. Разликата между НАТО преди 1991 и днес е проста. Преди 1991 тя имаше ясна цел и всички членове бяха ангажирани с нея. Тя вече няма ясна цел и когато някои членки като САЩ биват въвлечени във войни, участието е по желание. За да сме по-прецизни, участието може да е широко, но военно незначително. Военните сили на Европа са рационално оформени съобразно риска, който са готови да поемат, а не спрямо изискванията на надвисналия конфликт. Участието в конфликт не става автоматично, а по избор. Затова НАТО вече не е съюз, тъй като съюзът изисква взаимни интереси и подкрепа. Членовете на НАТО нямат взаимен интерес. Причините за съществуването В търсене на причина НАТО да продължи да действа, очевидното решение е още веднъж НАТО да се заеме с първоначалната си мисия: сдържане на Русия. От 1991 до 2008 и войната в Грузия, възприемането на Русия от НАТО беше, че тя е осакатена останка на Съветския съюз, неспособна да представлява военен риск и заинтересувана основно от това да се превърне в разновидност на либерална демокрация с жизнена икономика, която е свързана с Европа. Изглеждаше смислено предположение, но беше погрешно. Руснаците все повече гледаха на европейската и на американската помощ като подкопаваща руската жизнеспособност, на разширяването на НАТО гледаха като на насочено към задушаване на Русия. Украинската Оранжева революция през 2004 беше повратната точка, заедно с приемането на балтийските републики в НАТО. Руснаците възприеха второто като нарушаване на обещанието на Запада НАТО да не разширява в бившия Съветски съюз, а първото – като желание за изграждане на анти руски режими в райони от жизнен интерес за руснаците. Каквито и да са били субективните интереси на двете страни, разбирането на НАТО беше, че Русия е омаломощена и не трябва да бъде вземана предвид при планирането на действия. Руското разбиране беше, че НАТО продължава да я плаши и тя няма да е доволна докато не я омаломощи. Това прерасна в постоянен въпрос за бъдещето на Украйна, тъй като изглежда руснаците модернизират въоръжените си сили в очакване на по-нататъшен натиск на Запада. Страните от Източна Европа усещат вятъра от Русия Западът е изправен пред една Русия, която очевидно се връща към моделите, които навремето направиха НАТО необходима. Въпросът е особено важен в това, което дълго се наричаше (и трябва отново да се нарича така) Източна Европа. В Централна Европа има държави като Германия и Австрия, а динамиката в Източна Европа е твърде различна от тази в Централна. Източна Европа се оказва между две сили. Едната е Европейският съюз, който още е функционален, но е все по-раздробен и неспособен да действа в хармония. Втората сила е Русия. Тя става все по-несигурна и се опитва да стабилизира западната си граница, което означава, че балтийските републики, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България усещат вятъра от надигащата се Русия. От гледна точка на тези държави раздробяването на ЕС се повтаря и в НАТО. Извън присъствието на САЩ и Канада, двете организации много си приличат. Източноевропейските държави си дават сметка, че като се изключат САЩ, НАТО няма воля и сила да създаде голяма блокираща сила. Няколко батальона бяха разположени в района, но нищо повече, което би могло да е от военно значение, ако руснаците съумеят да проведат атака. Русия се представя за велика сила, но вътрешните й икономически проблеми са огромни. Голяма част от военната й сила е сянка на онова, което беше по съветско време, а модернизационната й програма зависи от финансирането, което е близо до момента на пречупване заради спадащите цени на петрола. Все пак, военната сила на Русия е по-голяма от източноевропейската, а способността на НАТО (с изключение на САЩ) да разположи военни сили от решаващо значение е ограничена. Този регион, който е част от НАТО, сигурно може да разчита на някои членки на алианса, но не може да се уповава на самата НАТО, защото й липсва ефективна военна сила. Това е регион, в който руснаците изглеждат по-внушителни, отколкото реално са. Това е последица от 45-годишна руска окупация. Начинът, по който регионът гледа на Русия, все още внушава неясни спомени от съветски бронирани гранични дивизии и КГБ, който е всепроникващ. Граничните дивизии силно се нуждаят от ремонт и обучени и мотивирани войници, а Федералната служба за сигурност може да оформи отделни политици, но не може да моделира световни събития без усилията й да се провалят в движение. Всъщност Източна Европа, с известна помощ от останалата част на Европа и САЩ, е до голяма степен годна не само да се защити военно от настоящата руска реалност, но също да се предпази политически от руското влияние. Ако източноевропейските държави можеха да работят заедно, те щяха да са внушителна сила. Но словаците и унгарците имат малко доверие в НАТО, а поляците и унгарците са непрекъснато атакувани от ЕС, защото народите им избират правителства, които ЕС не одобрява. Първоначалната мисия на НАТО беше да сдържа Русия. Но в този случай страни като Германия не носят основната тежест. Този товар пада върху Източна Европа. Но минималната подкрепа, нужна за обезопасяване на региона – няколко първокласни дивизии и въздушни сили, не са налични. САЩ се възстановяват и може би се готвят за друг кръг на конфликт в Близкия изток, а останалата част от Европа не разполага с минимални способности, нужни за разширено разгръщане на няколкостотин километра от дома. Затова сърцевината на стратегията на НАТО не може да бъде приложена. Нещо, което е както в рамките на НАТО, така и в рамките на възможностите на страни като Германия, е неосъществимо. Солидарността на НАТО в защитата на Източна Европа не е толкова силна, колкото може да бъде, а и цялата ангажираност на света няма да създаде анти танкови боеви способности, които да направят невероятен сценарий с руско нападение невъзможен. От стратегическа гледна точка и независимо от вътрешната политика, Полша и Унгария, например, са незаменими за възпиране на руснаците. Докато насоките за действие на НАТО включват това възпиране, ЕС си запазва правото да поучава и осъжда двете държави дори в лицето на политическия безпорядък в останалата част от Европа. Различни отношения с НАТО и с ЕС С други думи, източноевропейските държави имат едни отношения с НАТО и други с ЕС. Затова на среща на НАТО германците говорят по един начин, а на среща на ЕС – по друг. А коалицията, която би защитила Германия от малко вероятни събития (във време, когато малко вероятното стана обичайно) не може да придобие форма. САЩ са ключов член на НАТО и американците се опитват да разберат каква е ползата от НАТО. Отговорът далеч не е ясен. В област, където НАТО може да е полезна и може да действа съобразно мисията си, поведението на европейските членове е едновременно противоречиво и предимно теоретично. Те просто не са изградили военни сили за мисия, дори и в рамките на компетенциите на НАТО. До такава степен, че неволно осигуряват на руснаците възможност да разширят влиянието си по западната си граница. В заключение, не съществува проблем „НАТО”. Има европейски проблем. Европейски консенсус по защитата вече не съществува, както няма консенсус в икономическата област. Да бъдеш част от съюз, който е толкова нестабилен, че регионът, който съюзът трябва да защитава е под прицел от ЕС, е прекалено сложно за обикновените и неподправени американци. Изисканите европейци в края на краищата идват в повече на САЩ. Американският министър на отбраната Джеймс Матис изложи цената, която членовете трябва да платят за защита на НАТО. Европейците ще решат, че това са само приказки и ще продължат както си знаят. След като се отказаха от колективна сигурност в Близкия изток, европейците се отказват и от колективна отговорност в Европа. Американските действия в Европа ще се осъществят, както е нужно, но няма да бъдат ограничени от гласовете на онези, които не понасят част от риска. Това не е мое становище, а рационален анализ от страна на САЩ. Защо да се подчиняваме на организация, която не може да споделя риска? Анализът на Джордж Фрийдман е от "Геополитикъл фючърс". Препечатваме го от БГНЕС.

Заплахите на Ердоган за пускането на бежанците породили надежди у тях, че ще тръгнат към Европа

Най-малко 100 000 от сирийските бежанци, установили се в Истанбул, са готови да поемат към Европа и искат отварянето и на границата със Сирия, пише БГНЕС. Заканата на президента Реджеп Ердоган, че ще отвори граничните пунктове и ще залее Европа с мигранти обаче бе възприета от бежанците в Турция буквално като обещание за самите тях и им вдъхна нови надежди. Те са в очакване границите действително да се отворят и да поемат към европейските страни, защото се убедени, че там бъдещето за децата им е гарантирано и по-добро. Възрастните се надяват конфликтите в родните им страни да стигнат до мирното решение, но са раздвоени пред възможността да се завърнат или да дадат европейски шанс на децата си. Малка част от онези, които вече са развили някакъв бизнес в Истанбул, желаят да го продължат, но мнозинството предпочита Европа заради стандартите на живота, образованието и професионалната реализация, отбелязва Анадолската агенция. Ако сравним условията за бежанците в Ливан, Йордания и другите арабски страни с тези в Турция, предпочитам да остана тук и не смятам да тръгвам към Европа, казва сириецът Абу Усаме, отворил търговски обект в мегаполиса. Той подчертава, че предимно младите хора мечтаят да напуснат Турция, тъй като за тях условията в европейския свят са много привлекателни. „Имаше и много младежи, които веднъж вече отидоха там, но се разочароваха и се върнаха обратно в Истанбул. Семейства, които имат деца в Европа, искат да отидат при тях. Мисля обаче, че ако ситуацията в Сирия се успокои, над 95% ще поискат да се завърнат там“, коментира мъжът на средна възраст. Готвачът Ахмед Реджеп също не смята да замине за Европа, тъй като вече е свикнал в Турция и е намерил реализация. Още повече, че негови приятели, успели да отидат в Европа, не били изобщо доволни от условията, които им се предоставят там. Положението им там не е по-добро от това на тукашните, но полагат усилия да се укрепят и да приберат семействата си, казва той. Мухаммед Ахмед е сервитьор и не харесва работата си, затова е готов на всяка цена да се прехвърли на Запад. „Тук сирийците са в доста неизгодна ситуация, заплатите ни са мизерни, условията на труд също. Искам да чета книги, да уча в университет, но нямам такива възможности. Убеден съм, че в Европа ще намеря много добри условия и ще живея така, както аз желая“, споделя младият човек. Същите надежди изразява и Мухаммед Али, общ работник, който е готов на всичко, само за да осигури добър живот на семейството си, но в Европа. Майстор в малко дюкянче Ибрахим ал Йомер иска да замине на Запад и това да стане по напълно законен път, макар да е доволен от положението си в Истанбул. Мисля, че само Европа може да даде бляскаво бъдеще на децата ми, сирийските младежи са наясно, че Европа не е розов сън, но условията тук ги притискат и те я предпочитат, коментира той. За младите хора Европа е професионална реализация, култура и високи стандарти на живот и ако успея по законен път да отида, ще осъществя мечтата си, казва работникът Незир ал Мейдани. Фризьорката Сена Ахмед е притеснена от невъзможността за образование на децата й в Турция, както и от липсата на документи за самоличност и разрешително за пребиваване, и храни надежди за по-добър живот в Европа. Колежката й Сара Йомер разкрива, че е пристигнала нелегално в страната и също няма документи, което е причина да не може да учи в университет. „ООН ни праща помощи само от ориз и брашно, а в Турция тези продукти са съвсем евтини. Много искам да отида в Европа, там да завърша университет, там е по-доброто ми бъдеще“, казва Сара. Университетският преподавател д-р Рана Хомсе обаче смята, че по-голямата част от младежите, желаещи да тръгнат към Европа, са безработни и необразовани. „Нямат дипломи, а мечтаят да си опитат късмета в Европа. Вярванията и традициите на европейците са ни далечни и много чужди. В Турция хората ни приемат сърдечно и топло, нямаме проблеми помежду си и това е една от причините повечето от нас да предпочетат живот в тази страна. Но са много и онези, които без да похванали някаква работа тук, смятат, че Европа ще им осигури чудесни условия“, коментира той. Най-малко 100 000 сирийци ще потеглят на Запад, ако наистина Турция отвори границите си, прогнозира архитект Махмуд Хамдан. Според него обаче по-голямата част от сирийските бежанци мечтаят да се завърнат по родните си места. Но пък децата или съпрузите от много семейства вече са в Европа и настояват да се съберат пак там, на Запад. Пенсионираният генерал Мухаммед Хайрганим призовава Турция да отвори не само границите си с Европа, но и тази със Сирия, като подчертава, че това е крайно наложително. Вече стана невъзможно да се влезе в Турция, необходимо е да се отворят граничните пунктове, за да могат повече сирийци да пристигнат тук и после да се отправят към Европа, така напливът към Запада ще се увеличи още повече, коментира генералът.

ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ НАТО Е МИНАЛ ПРЕЗ БИЛДЕРБЕРГСКИЯ КЛУБ

 В продължение на 50 години около 100 представители на политическия, финансовия и корпоративния елит от Европа и САЩ се срещат на тайно място, за да обсъждат съдбите на света. Всяка година около 120 участници ще се съберат в закътания курортен хотел «Уестфийлд Мариот» в Шантий, щата Вирджиния или на друго място.   Билдербергската група — наричана още тайното правителство на света — отново се събира. Макар да не прави директно политика, тя пряко влияе върху решенията на политиците от двата бряга на океана. Според прес-рилийза на Билдербергското общество в дневния ред на поредната годишна конференция влизат разширяването на НАТО, борбата с тероризма и ролята на ООН.   Всъщност точно тук се реши съдбата на България.   Входът на «Уестфийлд» обикновено е блокиран и в хотела няма да се допуска никой освен членовете на групата. Една от темите за обсъждане ще бъде превръщането на НАТО в постоянна армия на ООН, налагането на пряк данък ООН върху всички страни-членки, глобален оръжеен контрол и разширяването на Северноамериканската зона за свободна търговия (НАФТА).   Всичко това е част от план-програмата за създаване на световно наднационално правителство под егидата на ООН. Превръщането на НАФТА в Зона за свободна търговия на Америка (ФТАА) всъщност копира опита на ЕС и цели доларизация на икономиките на държавите от Северна и Латинска Америка с цел създаване на една обща валута — като еврото в Европа.   Решението за провеждане на срещата в «Уестфийлд» е взето поради няколко причини.   Това е идеалното място за подобна среща, тъй като пасторалната тишина на курорта рязко контрастира с шумната атмосфера на Вашингтон и предлага доста уединение и дискретност. В същото време «Уестфийлд» се намира само на 30 минути път с кола до всички важни административни учреждения на САЩ и от летището «Дълес», считано за едно от най-сигурните в света.   Много от американците и западноевропейците дори не знаят за съществуването на Билдербергската група. Това не е учудващо, тъй като всички заседания досега са се провеждали при пълна секретност, наричана от нейните членове «дискретност», и при пълно информационно затъмнение. В нея след специална покана вземат участие около стотина души, които на практика се явяват най-могъщите хора на планетата.   Една от основните функции на подобен род групи е да играе ролята на посредник между интересите на частния капитал и на държавните, и на политическите структури като цяло. Билдербергската група е най-съвършеният механизъм в този процес. Историята   Официалната версия за развитието на западноевропейската история след Втората световна война е пълна с твърде много легенди и митове, останки от епохата на «студената война», които са се превърнали в доста удобни, но фалшиви клишета. Дори и днес в учебниците пише, че Европа дължи следвоенното си възстановяване на «Плана Маршал», че МВФ е реализирана идея на Мейнард Кейнс, че НАТО е рожба на британския външен министър Ърнест Бевин, а европейската общност изцяло е дело на Жан Моне.   Хронологията на събитията обаче е съвсем различна. И зад нея прозира името и фигурата на един поляк, на когото Европа и светът дължат до голяма степен това, което представляват в момента. Името му е д-р Йозеф Хиеронимус Ретингер. В продължение на половин век той поддържа близки отношения с премиери, профсъюзни дейци, промишлени магнати, художници, революционери от Западна Европа и Америка и така полага основите на най-могъщите икономически и военни структури в съвременния свят.   Той оформя своите идеи благодарение на германеца Адам Вайсхаупт — последовател на Платон, който в средата на XVIII век създава в Бавария тайно братство, наречено Illuminati — «Посветените». То се изгражда на принципите на свободните масони и си поставя за цел постигане на висшето познание и разкриване тайните на света.   Половин век по-късно известният британски философ и общественик Джон Ръскин в лекциите си в «Оксфорд» отново съживява идеалите на Вайсхаупт. Той иска да амбицира преуспелите европейци да използват образованието и парите си за «цивилизоване на света». Един от учениците на Ръскин е основателят на Родезия (Зимбабве) и диамантен магнат Сесил Роудс, чиято мечта е да обедини всички англоговорящи народи по света под имперската корона. Роудс основава през 1881 г. Групата на кръглата маса. В нея членували самият Джон Ръскин, учени, аристократи и мечтатели, на които той гарантирал достъп до огромното си наследство след смъртта си през 1902 г. В завещанието поставил парите си под опеката на лорд Милнер — генерален губернатор на Южна Африка в периода 1897 — 1905 г. Милнер използвал положението си, за да вербува млади дипломанти от «Оксфорд» и «Кеймбридж», които да реализират идеите на Ръскин и Роудс. Те станали известни като «Детската градина на Милнер» и успели да заемат ключови постове в правителствата и във финансовия свят на редица страни от Британската общност, осигурявайки си доминиращо влияние чак до началото на Втората световна война. След 1910 г. те успели да наложат редовното провеждане на извънредни тайни срещи на Групата на кръглата маса в рамките на Британската империя и САЩ.   След края на Първата световна война по време на мирната конференция в парижкия хотел «Мажестик» Групата на кръглата маса разбулва за първи път завесата на секретността и започва да действа открито и легално от името на две институции — Кралски институт за международни отношения във Великобритания и Съвет за външни отношения в САЩ.   Билдербергската група става пряк приемник на тези три формирования — групата на «Посветените», Кръглата маса и двете външнополитически институции на САЩ и Англия.   Библия на Билдербергската група става книгата на Карол Кигли «Трагедия и надежда», писана през 1966 г. Кигли е професор от Института за външнополитическа служба към Джорджтаунския университет и именно той посвещава в тайнствата на Билдербергската група бъдещия президент Бил Клинтън. В своя труд Кигли обяснява как комплексните търговски и финансови отношения на великите сили — особено тези на САЩ и Великобритания — оказват решаващо влияние за развитие на световните пазари преди 1914 г.   Мисията на Ретингер Йозеф Ретингер е роден през 1888 г. в Краков. Учи в Сорбоната и бързо се превръща във водеща фигура на тогавашния парижки интелектуален и бохемски елит. Той бил отявлен полски патриот-националист, заради което по време на Първата световна война Германия обявява награда за главата му. Заради машинациите си в полза на Полша той лежи в затвора в САЩ и получава забрана да посещава Лондон. Точно този опит развива у него удивителни умения да съчетава дипломацията с интригантството. С помощта на фалшив паспорт се установява във Великобритания и там се сближава с политическите кръгове около лорд Балфур и Хърбърт Аскуид. Работи като личен секретар на друг известен полски националист — писателя Джоузеф Конрад. Макар че останал инвалид в резултат на прекаран детски паралич, неговият недъг никога не бил пречка за бурния му светски живот.   След избухването на Втората световна война Ретингер става главен помощник на полския генерал Сикорски. Въпреки болезнения си недъг той осъществява тайна мисия и скача с парашут в окупирана Полша, за да осъществи връзки с полската съпротива и да уреди прехвърлянето на няколко милиона долара. След края на войната Ретингер остава на Запад и започва открита борба срещу марксистката хегемония в Източна Европа.   Той издига тезата, че Западът трябва да се обедини срещу комунистическата заплаха — иначе може да се окаже в лапите на сталинския хегемонизъм. Убеден, че САЩ и Западна Европа трябва заедно да се противопоставият на СССР и съюзниците му от Източна Европа, той започва да търси влиятелни политици и личности, за да реализира своите идеи за циментиране на атлантическото единство. Той се обръща към холандския принц Бернард, тъй като смятал, че той е най-подходящата фигура за подобна мисия, защото е неопетнен от партизански пристрастия. Той си затваря очите за факта, че принц Бернард е потомствен германски аристократ, който през 30-те години става почетен член на нацистката партия.   Така Ретингер застава начело на Движение за атлантическо единство, чиито основи се полагат с «Плана Маршал», и успява да убеди западните политици в необходимостта от създаване на НАТО и европейското движение — днешният Европейски съюз.   Ретингер се заема да пропагандира идеята за «Плана Маршал», която за първи път е издигната в Съвета за чужди отношения през 1939 г. Още на 6 декември 1939 г. Дейвид Рокфелер отпуска $50 000, с които субсидира работата на «Изследователската група за мира и войната». «Планът Маршал», който едноименният американски държавен секретар обявява на 5 юни 1947 г., всъщност изцяло повтаря доклада на Дейвид Рокфелер и адвоката Чарлз Спофорд от 1946 г., озаглавен «Възстановяване на Западна Европа». На 8 май Йозеф Ретингер излага пред британското правителство идеята си за обединена федерална Европа, в която страните трябва да се откажат от своята независимост.   По онова време той е генерален секретар на Независимата лига за европейско сътрудничество. Неин президент е белгийският премиер Пол ван Зееланд, с когото през 1943 г. създават митническия съюз Бенелюкс — прототипа на Европейската общност. По-късно споделя идеята си и с американския дипломат Аверил Хариман, който му обещава пълна подкрепа.   Ретингер успява да си осигури подкрепата и на най-могъщите американски компании и банки като «Джей Пи. Морган», «Дженеръл мотърс», фондация «Рокфелер», Чейз Манхатън бенк.   От тези среди след това идва първият президент на Световната банка и ЦРУ.   Осъществяването на «Плана Маршал» всъщност имало най-вече военна цел и води до създаването на НАТО през 1949 г. Преди това през 1948 г. Ретингер организира Европейското движение — първообраза на Съвета на Европа. За своята дейност той получава много прозвища — Ренесансов човек, Макиавелистки йезуит, който притежава брилянтното умение да плете интригите на фамилията на Борджиите.   Макар че днес името му е забравено, в началото на 50-те години Ретингер се ползва с изключително влияние и доверие в Западна Европа. До смъртта си през 1960 г. той не жали сили и време в борба срещу «комунистическата чума».   Инициативата По негова инициатива на 29 май 1954 г. в малкия хотел „Билдерберг» край Арнхем, собственост на принц Бернард Нидерландски, се събират на тайна среща най-могъщите европейски политици и държавници на западноевропейските нации. Разговорите им остават в пълна тайна и до хотела били допуснати само специално проверени журналисти. В продължение на три дни участниците дискутирали проблемите на Европа и света в качеството си на «обикновени граждани» — без титли и официални обръщения. Всеки можел да говори открито това, което мисли — без страх от драматични последствия. Тази среща и последвалите я конференции на Билдербергската група до голяма степен формирали света такъв, какъвто го познаваме днес. От първите две срещи възниква идеята за подписването на Римския договор през 1957 г., който проправя пътя към ЕС.   Модел на световния елит До 1976 г. в продължение на 22 години председател на Билдербергската група е принц Бернард, който е принуден да подаде оставка заради скандала с подкупи на американската компания «Локхийд». Той е заменен от бившия британски премиер лорд Хоум, а след това на негово място идва сънародникът му лорд Карингтън. Билдербергската група няма официални членове, а всяка година председателят на групата се съветва със своите помощници и изпраща покани до влиятелни личности от Европа и САЩ. От близо стотината участници една трета са правителствени служители и политици, а останалите са финансови дейци, учени, журналисти, профсъюзни лидери. Всички те присъстват само като частни лица, макар че могат да бъдат определени като «управляващата класа» за Европа и САЩ. Официалните езици са английски и френски. Всяка година срещата на Билдербергската група се провежда на различно място от двете страни на океана. За да се гарантират пълната свобода на мненията и откровеният тон, всички заседания са закрити и за тях не се води никакъв протокол. Не се приемат резолюции, не се гласуват никакви решения, не се правят официални изявления и няма комюникета.   Преди всяка среща Билдербергската група ангажира хотел една седмица преди самото събитие и там не се допускат абсолютно никакви гости — освен персонала по списък. Два дни преди срещата тайните служби проверяват основно цялата сграда и осигуряват сигурността на делегатите. Всички служители от персонала преминават под щателен контрол и всички подозрителни лица се отстраняват от работа.   Истинският световен ред Ако попитате някой участник в срещите на Билдербергската група, винаги ще получите отговор, че те са «ужасно скучни». Не им вярвайте. Те заедно с поканата за участие приемат обет за пълно мълчание и дискретност. В своята книга «Четвъртият Райх на богатите» Дес Грифин пише, че дежурното оправдание на билдербергските членове винаги е «скуката» — оправдание №1.   Срещите обаче в никакъв случай не са скучни и формални. През 1957 г. на срещата на остров Сейнт Саймън в САЩ дори се стигнало до кървава схватка между англичани, американци и французи заради кризата около Суецкия канал. На друга среща пък участниците се скарали яростно заради статута на китайските офшорни територии Матцу и Цемой. Европейците били съгласни с американците, че Тайван трябва да бъде подкрепен, но в същото време били изцяло против политиката на голямата тояга спрямо Китай, която била «военна лудост». Американската политика спрямо Куба също от дълги години е ябълка на раздора между Европа и САЩ.   Въпреки че сме свикнали да употребяваме старите клишета «студена война» и «ялтенска Европа», но ако се върнем в годините назад, ще видим, че именно дневният ред на билдербергските срещи след това се е превръщал в дневен ред на световната политика. Примерите не са един и два: първи спонсори на групата са първата многонационална компания Unilever и дългогодишният лидер в електрониката Philips. Техен финансов съветник е американската инвестиционна банка «Братя Лазардс» , която толкова години управлява финансовите дела на най-богатите фамилии в света.   Първи шеф на ЦРУ става Уолтър Бедел Смит, един от най-добрите приятели на принц Бернард Нидерландски.   Първи съветник на президента Айзенхауер по въпросите на психологическата пропаганда става Чарлз Джексън, който след това основава Радио Свободна Европа; след петролната криза от 1973 г. Билдербергската група премахва златния стандарт и създава световната валутна система; признаването на Китай и историческото посещение на Никсън зад Китайската стена в продължение на две години — между 1971 и 1973 г., са в центъра на билдербергските дискусии.   В средата на 80-те години създаването на единна европейска валута също се дискутира оживено на билдербергските форуми.   В основата на Маастрихтския договор лежи докладът на шефа на „Филипс» Висе Декер от 1985 г. „Европа през 1990 г.», в който той пледира за митнически, валутен и търговски съюз.   През 1992 г. Маргарет Тачър загуби поста на министър-председател заради негативната й позиция спрямо Маастрихтския договор и пречките, които създаваше срещу обединението на Европа.   Жак Сантер става председател на Евросъюза през 1995 г., след като взема участие в срещата през 1991 г. Романо Проди е в управляващите органи на клуба в средата на 80-те години, заема поста на Сантер през август 1999 г., след като участва в срещата през юни 1999 г. в Португалия.   Новият планетарен модел През изминалото десетилетие Билдербергската група моделира политическия ландшафт в САЩ, Великобритания, Италия, Швеция, Норвегия. Последните трима американски президенти — Буш-старши, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши, са активни участници в Билдербергската група, както и британският премиер Тони Блеър.   През 1991 г. на срещата присъства Бил Клинтън, на следващата година става президент на САЩ.   Тони Блеър участва в дискусиите в Атина през 1993 г., на следващата година застава начело на Лейбъристката партия, а през 1997 г. печели парламентарните избори.   Билдербергски довереник е и бившият генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън, принц Чарлз също е чест гост на сбирките. Доайен на срещите е президентът на Чейз Манхатън бенк Дейвид Рокфелер, който е неизменен участник във всички срещи през последните 20 години. Сегашният председател на Европейския парламент и бивш ТВ журналист Пат Кокс също е минал през билдербергската школа и участва в нейните три последни срещи, преди да бъде избран, изненадващо за мнозина, на този пост. За шеф на Конституционната комисия, която трябва да подготви бъдещите промени в основния закон на Евросъюза, бе назначен бившият френски президент Валери Жискар д’Естен — също високопоставен член на Билдербергската група.   Според вестник „Гардиън» намесата на НАТО в Косово и безразличието спрямо руската интервенция в Чечня също са кристализирали като препоръки от Билдербергската група. Според неофициална информация по време на миналогодишната среща е била обсъждана необходимостта от обединяване на долара и еврото и създаване на единна световна валута. Поради това не случайно журналистът Тони Гослинг нарича билдербергци «патрициите на света» или «проповедници на глобализацията».   Не всички обаче държат името им да се свързва с билдербергския световен елит. Американският милиардер Рос Перо обяви открито по време на предизборната си кампания за президентския пост, че е отказал да участва в среща на групата в Италия с думите:   „Вие не искате да чуете моите възгледи, а искате да ми наложите вашите мнения. Затова аз нямам какво да ви кажа. Ако вие искате да ми кажете нещо, пишете ми или ми се обадете по телефона.»   Мърдок отказал, защото като медиен магнат и защитник на свободното слово не могъл да обещае да спазва тайната на дневния ред на срещите. Известният американски публицист и кандидат за президент Пат Бюкенън така и не получава покана за участие заради радикалните си крайно десни възгледи.   Българският представител, участвал в срещите досега, е лидерът на движение „Социалдемократи» Николай Камов, който е поканен да участва в конференцията в Португалия през юни 1999 г. Този факт е обаче малко известен, защото той самият спазва обета за секретност и предпочита да не говори на тази тема.   Повече от ясно е, предвид дълбоката и непоколебима привързаност на родния политически елит към ЕС и НАТО, че Камов НЕ Е единственият представител в Билдербертския клуб.   Кои са другите български представители там?    Тони Блеър, Кенет Кларк, Франц Фишлер все още отказват да си признаят за участието. Когато депутатът от норвежкия парламент Щейнар Бастезен отправил питане относно връзките на норвежки парламентаристи с Билдербергската група, на следващата седмица изненадващо бил приет в болница с диагноза — церебрална инфекция.   Билдербергските аристократи Критиците на групата я обвиняват, че тя се държи като надправителствена институция, която се опитва да «превъзпита» световните политици и да посегне на суверенитета на държавите. Възможностите на участниците в Билдербергската група да манипулират валутните курсове, лихвените проценти и цените на акциите могат да се поставят на една везна с могъществото на МВФ и Световната банка. Най-честото обвинение е, че вместо да се стреми да реши най-острите икономически, екологични и здравни проблеми в света, групата се задоволява само да налага и да натрапва своето влияние, като обогатява своите участници в нарушение на елементарните човешки права и екологичните норми. Билдербергските аристократи се ползват със смайващо широки привилегии пред обикновените граждани. Така например за участниците в среща на групата не се изискват визи, те никога не биват проверявани на аерогарите.   Разбира се, съдбата на обикновения човек винаги е била в ръцете на могъщи и тайнствени сили, които манипулират всекидневния му живот и в повечето случаи той дори не подозира това влияние. Единствената ни утеха може да е фактът, че билдербергските избраници определят себе си като „сила в името на стабилността и буржоазните ценности» в един свят на насилие и икономически сътресения.   Съществува неписана традиция всички генерални секретари на НАТО да бъдат излъчвани от участниците в Билдербергската група. Всички шефове на Северноатлантическия пакт от 1971 г. насам са минали през тази школа: Йозеф Лунс (1971 — 1984), лорд Карингтън (1984-1988) — той дори е председател на групата от 1991 до 1998 г.; Манфред Вьорнер (1988 — 1994), Вили Клаес (1994-1995), Хавиер Солана (1995-1999) и лорд Робъртсън.

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

"Четирите големи" в ЕС се обединиха около "Европа на много скорости"

С наближаването на Брекзит, лидерите на останалите четири най-големи европейски сили – Германия, Франция, Испания и Италия – се срещнаха в Париж и се обединиха около концепция за "Европа на много скорости", при която страните членки на общността ще се стремят към по-силна интеграция, но всяка ще избира своето темпо. В понеделник вечерта френският президент Франсоа Оланд, германският канцлер Ангела Меркел, премиерът на Италия Паоло Джентилони и испанският им колега Мариано Рахой се събраха в двореца Версай и очертаха визията си за съюз à plusieurs vitesses. В изявленията си пред медиите четиримата говориха на различни езици, но в един глас. "Единството не е еднаквост", заяви домакинът на срещата Оланд. "Това е причината, поради която пледирам за нови форми на сътрудничество, за нови проекти, за онова, което се нарича диференцирани сътрудничества", каза Оланд. Според него няколко страни могат да вървят напред по-бързо и по-далеч в области като отбраната, като еврозоната чрез задълбочаване на европейския икономически и валутен съюз, като фискалното и социалното хармонизиране, като културата или политиката за младежта. Оланд добави, че ще става дума за по-бърз и по-силен напредък на няколко страни, без други да са отстранени, но и без други да могат да се противопоставят. Ангела Меркел заяви, че Европейският съюз ще има проблеми, ако не позволи на отделни страни членки да участват в различни степени на интеграция помежду си. "Трябва да имаме куража някои страни да продължат напред, ако никой друг не иска да участва. Европа на различните скорости е необходимост, иначе вероятно ще останем блокирани на едно място", каза Меркел. “Ако Европа спре и не се развива, тогава това творение на мира рискува да изпадне в опасна ситуация по-бързо, отколкото си мислите", добави тя, цитирана от Ройтерс. Джентилони подкрепи различните степени на интеграция, за да може Европа да има различна реакция на различни амбиции. Рахой каза, че Испания е готова да продължи напред с интеграцията "с всички онези,които искат да участват в нея". Според него трябва да бъде приключено изграждането на банков съюз и да се задълбочи координирането на икономически политики, "за да направим икономиките си по-конкурентни". В свое интервю от понеделник пък френският президент Оланд заявява, че има опасност ЕС да се разпадне, ако продължи съпротивата срещу идеята "Европа на няколко скорости". Идеята е на Вили Бранд и съществува откакто Великобритания влезе в ЕС В действителност бившият германски канцлер Вили Бранд е този, който сътвори понятието за Европа на няколко скорости през 1974 г. - само година след като Великобритания се присъедини към ЕС, отбелязва "Файненшъл таймс". Оттогава насам то отразява правната реалност на един съюз, който отдавна се е отказал от практиката да се движи пакетно като един. Единната валута, Шенгенската зона на свободно движение, фискалните и патентните правила са сред онези политики, по които ЕС вече се пригоди да работи в отделни гъвкави коалиции между държави, които се стремят към интеграция в различно темпо, или в някои случаи се отказват от тях. "Това е тема, която много или малко винаги е била на дневен ред", коментира бившият шведски премиер Карл Билд. Срещата на четиримата лидери се възприема като знакова проява на силата и солидарността на четирите най-богати и с най-голямо население европейски страни, демонстрирайки тяхната решимост за формиране на единно ядро на континентална приемственост след Брекзит. Клуб на мини-коалиции Европейският съюз е клуб, в който отдавна съществуват различни и нерядко припокриващи се мини-коалиции, базирани на географски принцип или на интереси. След присъединяването си към ЕС, централноевропейските страни от бившия соцлагер - Полша, Унгария, Словакия и Чехия - формираха Вишеградската група. Съществува и т.нар. Средиземноморски клуб (Club Med) на южните държави, често оглавяван от Гърция. Трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония пък са обединени от общото си минало на бивши съветски републики. Има и Нордически клуб – на държавите от Северна Европа, в който по-сдържани са и температурите, и страстите (той включва и Норвегия и Исландия, които не са членки на ЕС). Германия, Франция, Италия и Испания бяха единни и срещу дълговата криза Досега обаче най-големите европейски държави рядко са усещали нужда да демонстрират своята тежест – на съвместна им мощ в областта на производството, отбраната и финансовия сектор. Това явно се промени след решението на Великобритания да напусне ЕС и вълната от евроскептичен популизъм. Същите четири страни постъпиха по същия начин и през 2012 г., когато обявиха програма за растеж в размер на 130 млрд. евро, за да измъкнат Европа от дълговата криза, която беше риск за еврото. Срещата на "Страховитите 4" обаче не включва нищо специално или изненадващо. Всъщност лидерите на четирите държави изглежда се фокусират главно върху обсъждането на общ отговор на предложената от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер Бяла книга с пет потенциални сценария за бъдещето на ЕС, които предстои да се дебатират, отбелязва онлайн изданието "Политико". Съгласуваният им отговор показва ясно предпочитание към сценарий номер 3 – т.нар. Европа на няколко скорости. Четирите държави не клонят към евроскептичния сценарий, а призовават за по-голяма интеграция до степента, в която всяка страна е готова за нея, по теми като отбрана, сигурност, данъци, социална политика и др. По същество форумът е демонстрация на единство преди предстоящите срещи на върха в Брюксел и в Рим, както и по повод стартирането на процедурата по напускане на Великобритания през март. И все пак идеята за "Европа на много скорости" остава спорна, тъй като потенциално включва различни класи на членство в съюза, замислен като партньорство между равни. Основната цел на дискусията във Версай бе около декларацията, с която ЕС ще отбележи 60-та годишнина от раждането на Римския договор в края на този месец. Документът ще се обсъжда и в петък на срещата в Брюксел, в която Великобритания няма да участва. Днес тази идея е необходима. В противен случай Европа ще експлодира За някои от страните основателки на ЕС идеята "Европа на много скорости" е признаване на реалностите и предлага легитимност на онези страни членки, които искат по-бърза интеграция. "Днес тази идея е необходима. В противен случай Европа ще експлодира", заяви френският президент пред "Монд". По-новите страни членки съзират заплаха и смятат, че идеята е опасна. Те се притесняват, че целта за Европа на различни скорости променя идентичността на съюза, открива пътя за различни класи на членство и изостря разделенията между Изтока и Запада по въпросите за миграцията, парите, върховенството на закона. Тревогата на по-новите страни членки При съществуващите разногласия между страните членки по теми като еврозоната и мигрантската криза, трябва да се подхожда внимателно към предложението за Европа на много скорости, коментира пред "Файненшъл таймс" високопоставен представител на ЕС, започнат с разговорите. "В противен случай всичко ще се сведе до дебат дали си подходящ или не си подходящ...дали заслужаваш да си член на този клуб". Някои страни от Източна Европа и Балтика реагираха тревожно още миналия месец, когато Ангела Меркел публично защити идеята за "различни скорости" – на страните да се даде не само по-голяма гъвкавост по отношение на това колко бързо да се интегрират, но и допускането някои сфери на интеграция да бъдат върнати назад, замразени или ускорени. Визията на Меркел е комбиниран подход на петте модела, очертани от Юнкер. Германския канцлер заяви аспирации към Европейски съюз, който прави по-малко неща, но по-ефикасно. Когато е необходимо, това ще означава засилване на колективните действия сред желаещите страни – например в областта на банковия надзор или единната имиграционна политика, като в същото време се прекрати задължителната координация на ниво ЕС в други сфери като регионално развитие, здравеопазване или някои социални политики. Практически това би дало по-голям простор за дисиденти в рамките на ЕС, като в същото време позволи на Германия да спазва по-голяма дистанция от страни, възприемани като изоставащи – например Гърция.

Президент и премиер за Брекзит: Лош ден за Европа

 Лош ден за Нова доза доверие и реформи - от това се нуждае ЕС “Лош ден за Европа, за европейската демокрация и икономика, за ЕС. Ясен знак за ненаучен урок от историята. Една велика сила, символ на свободна търговия, на либерална демокрация, реши да се изолира обратно в националните си граници, на собствения си остров.”         Такова съжаление изрази по повод на Брекзит държавният глава Росен Плевнелиев. Той призна, че е сериозно загрижен: “Дълбоко съм притеснен, че днес националисти и популисти тържествуват по улиците на Европа. Но обединена Европа, със или без Великобритания, трябва да гледа напред.”       Президентът уважавал решението на британците, а също - провеждането на референдуми, но само подчинени на ясни правила, а не на заиграване със страховете на хората. Плевнелиев разчете Брекзита като предупреждение за последиците от “все по-агресивния популизъм”.       Сега било и времето       ЕС да покаже, че       е много повече       от която и да е       държава - членка       А също - европейските политици да се обърнат към принципите, които са създали ЕС - да се гарантира мирът в Европа. “Сега е времето ЕС да направи своите изводи, да си вземем поука от грешките. Да се концентрираме около важното за бъдещето. Трябва да останем единни, да дадем нова доза доверие на ЕС, да стартираме нови интеграционни проекти” - такава възможност вижда в ситуацията българският държавен глава.                               Лош ден за Европа - така коментира решението на референдума Великобритания да напусне общността и премиерът Бойко Борисов. Призна, че съжалява заради избора на Острова. Макар че това решение разделяло тежко английския народ, българският премиер го уважавал. Но в същото време Борисов втвърди тона - при този изход ЕС трябва да продължи решително без Лондон: “Щом така са избрали - да се оставят сами да решават съдбата си. Ние да започваме да мислим за Европа без тях. От днес нататък трябва да се разсъждава - каквото за всички страни извън ЕС, това и за Англия.”       Според него евродепутатите на Лондон вече не бива да гласуват в ЕП.       Премиерът е категорично против подписването на специални споразумения между ЕС и Лондон: “Никакви преговори за особени статути не трябва да се водят, защото това ще разбие съюза. Ако всички държави донори получат специални споразумения, накрая в ЕС ще си останем само ние, Гърция и Румъния.” ЕС трябва да покаже, че може и без Великобритания, настоя Борисов.       И на България ще       се отрази във       всички случаи -       ЕС става по-слаб,       смята премиерът.       “Виждате пазарите как реагираха - аз предупредих за това лирата как пада, така че последствията са за всички. Резултатите ще ги видим следващите месеци и години”, обобщи Борисов. По повод мерките, които общността трябва да вземе, той напомни, че няма система, която да не трябва да се променя непрекъснато: “Много от нещата, които и аз съм говорил в ЕС, излязоха истина. Можеше още преди година да спрем Балканския път - колко пъти съм настоявал, и за това време колко нелегални имигранти влязоха. Има много неща да се поправят - това ще бъде       урок за всички да       действаме       по-дисциплинирано       и по-бързо       след този удар, отчитайки интересите на всички страни членки.”                               Митов: Без емоции, сега трябва       да спрем ефекта на доминото       Новината за резултата от референдума във Великобритания дълбоко ме разочарова, заяви външният министър Даниел Митов след извънредното заседание на МС.       “В момента обаче емоциите са излишни. Длъжни сме да направим така, че да не се получи ефектът на доминото в ЕС ”, заяви той. Първият ни дипломат е убеден, че “популизмите и национализмите не бива да надделеят над здравия разум”.       Митов съобщи още, че българското правителство ще излезе със специална позиция за резултатите от референдума, но не уточни кога ще стане това.       Предстои много задълбочен дебат за бъдещето на ЕС, в който съществено участие ще вземат и представители на България.       “За мен резултатът от допитването означава, че британската нация е разделена на две”, каза Митов. Според него решението за напускане на Евросъюза ще се отрази не само на състоянието на Обединеното кралство, но и на държавите от ЕС.       Според външния министър още е рано да се говори за позицията на Обединена Европа, като сега големият въпрос е дали Великобритания ще задейства чл. 50 от Лисабонския договор. От изявлението на премиера Дейвид Камерън стана ясно, че той няма да предприеме тази стъпка, а нов лидер на страната се очаква да бъде избран не по-рано от октомври т.г.       Според член 50 всяка държава от ЕС може да реши да се оттегли от него, като отчете изискванията на собствената си конституция. Затова Брюксел сключва споразумение с тази страна, в което се определят редът и условията за отделяне. Освен това член 50 определя срок от 2 г., в който вече подписаните договори между напускащата страна и ЕС продължават да се прилагат.       През това време обаче е в сила параграф 4, според който оттеглящата се държава не участва в обсъжданията и решенията около нейното излизане.       На въпрос как ще успокои нашите сънародници в Англия Митов отговори, че те няма как да не са притеснени, но ситуацията тепърва ще се изяснява. Предстои много процедурна работа, тъй като евентуалното излизане от ЕС ще отнеме години, убеден е министърът.       Той обаче е убеден, че Евросъюзът има сили и възможности да излезе по-силен от тази критична ситуация.                                       Кунева: България може да е       по-дълго председател на ЕС       Решението от референдума във Великобритания поставя остро въпроса с българското председателство на Съвета на ЕС, тъй като сме в една тройка с Великобритания и Естония.       Това заяви пред БНТ вицепремиерът по европейските въпроси и главен отговорник по подготовката на страната ни за европейското председателство през втората половина на 2018 г. По думите ѝ следващите дни ще са решаващи и предстоят много разговори, за да се намери най-добрият вариант.       Единият, но най-малко вероятен е Великобритания да остане в тройката, вторият - предшестващата я Малта да поеме и британското председателство, което би удължило мандата ѝ от 6 на 12 месеца, но това би поставило сериозно предизвикателство пред страната.       Третият и най-реалистичен според Кунева вариант, за който “24 часа” вече писа, е да бъде изтеглен мандатът на естонското председателство, което пък би оказало пряк ефект върху българското, което се удължава също - и двете на по 9 месеца. Допреди година имаше гласове, че България е започнала твърде рано подготовката си и че няма от какво да се притеснява, но днешното решение променя ситуацията и трябва да имаме чувство за спешност, призна Кунева. “Спешно е да разберем какво правим с изготвянето на приоритетите на тройката, които планирахме да направим заедно с Великобритания, ще се променя ли изобщо форматът на триото. Има и безкрайно много технически подробности за решаване - от документите през комуникационната програма”, посочи Кунева.                           Шефката на външната   комисия: Излизането   от ЕС ще е 2-3 години   “Жан-Клод Юнкер много точно каза преди месец, че националните правителства трябва да взимат повече решения, ЕС прекали.”   Това каза пред журналисти в парламента председателят на комисията по външна политика Джема Грозданова (ГЕРБ).   Ефектът за България, както и за всички членки на ЕС от излизането на Великобритания няма да бъде положителен в нито една сфера - икономическа, политическа, сигурност, подчерта Грозданова. Според нея излизането на Великобритания основно е свързано с темата за сигурността. Релуртатите от референдума ще са проблем и за самата държава.   Грозданова посочи, че излизането от ЕС е дълъг процес - ще отнеме 2-3 години и тепърва ще разберем какво точно ще последва. Дори и на високо европейско ниво не били наясно как точно ще стане излизането на Великобритания от съюза. Грозданова призна, че очаква и други държави да последват примера на Лондон. Но не и България, защото още сме нови членове и евроскептицизмът у нас не е настъпил.               Станишев: Великобритания   обърна гръб на бъдещето   Шокиран съм от резултата от референдума. Ние, европейските прогресивни сили, подкрепихме нашата партия-член - лейбъристите - в кампанията им за оставане на Обединеното кралство. Искахме силна Великобритания в силна Европа, заяви президентът на ПЕС веднага след излизането на данните от референдума.   “Разбира се, резултатът от референдума трябва да бъде уважен. Той показа, че младите британци, Лондон, Оксфорд, Шотландия и Северна Ирландия смело гледат напред, но Великобритания обърна гръб на бъдещето. Тепърва ще бъдат правени анализи и оценки, но най-ужасяващият резултат от референдума е необратимото разделение в Обединеното кралство. Безотговорното поведение на лидера Дейвид Камерън и на много други политици от Консервативната партия доведе до необходимостта в XXI век да изграждаме нови граници помежду си. За всички е лесно да предположим какво предстои: референдуми за излизане от Великобритания в Шотландия и Северна Ирландия, вълна от национализъм и популизъм, на която ще се качат политици, искащи референдуми за напускане на ЕС в много държави членки”, заяви Станишев.   ПЕС застава категорично срещу това. Случващото се е резултат от твърде дългото налагане от страна на десните в Европа на социалното неравенство, отнемането на шансовете и липсата на солидарност. Затова хората бягат в националните си граници, смята лидерът на ПЕС.   Левите разработили пътна карта, която изпратили на левите премиери и партии, както и на евродепутатите социалисти. С нея ПЕС започва дискусия за бъдещето на ЕС.                   Нинова: Властта да защити   250 000-те българи в Британия   Уважаваме решението на британските граждани. То е урок за ЕС и за Европа да започне спешно да се променя - да излезе от бюрокрацията, формализма и чиновническото отношение към проблемите и да премине към решаване на реалните въпроси на европейските граждани, на икономиката на Европа, нейната сигурност, като отчита националния интерес на всяка държава членка. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.   Тя призова българското правителство да защити интересите на 250 000-те българи, които учат, живеят и работят във Великобритания. БСП настоява и за анализ как излизането на Лондон от съюза ще се отрази на бюджета на ЕС, на бюджета и икономиката на България, най-вече на малкия и средния бизнес.               ДПС: ЕС да търси по-дълбока интеграция   “Един знак за европейските политици, за европейските държави да намерят формулата, за да се постигне една по-дълбока мотивация за по-голяма интеграция в Европейския съюз, което да доведе до развитието му на такова ниво, че Европа да стане лидер в световната политика.”   Това заяви по повод Брекзит лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пред журналисти в парламента.   “Затова този референдум е един много важен урок за всички политици, за всички държави в ЕС. За съжаление, вече получихме позиции на крайните и националистическите формации от други държави, които изразиха мнение, че и при тях би било редно да има референдум за излизане от Европейския съюз”, изрази тревога Карадайъ. И добави: “Нашето очакване е, че този урок ще бъде прочетен, ЕС ще намери сили, ще се консолидира, но и ще намери вярната посока за своето развитие, а не инерциално да върви в тази посока, в която вървим, включително и в инвестициите.”   Лидерът на ДПС посочи, че сега на ход са политиците. След като английският премиер Дейвид Камерън подаде оставка, във Великобритания ще има избори, след които с решение ще се произнесе английският Парламент, напомни лидерът на ДПС.   “Безспорно това ще влияе и на световната икономика, и на европейската, на финансовите пазари, ще повлияе и на България”, заключи Мустафа Карадайъ.                   Сидеров: Отзад може би прозира   САЩ, дано не е начало на война   Този ход на Англия за мен е с американско участие. Щом най-верният съюзник на САЩ, подводницата на САЩ в Европейската общност, както я наричаше Дьо Гол, се измъква от ЕС, значи нещо лошо се готви за самия ЕС. Не дай Боже, да е война, но аз подозирам и подобни действия - ако дойде ястребът Хилари Клинтън, тя заяви, че трябва да има само остри санкции срещу Русия, но и военно притискане. Това отваря възможност за война срещу Русия.   Всяка промяна отваря и шанс за друго - би било чудесно Великобритания да се еманципира от САЩ, но при тези лидери в Европа - Меркел и Оланд, се съмнявам да избере Европа. Значи трябва да се сменят лидерите.   Още през януари 2007 г. предупредих: “Не бързайте с шампанското.” Сега търпим повече щети - 325 милиона са постъпленията по статистика за м.г., а членският ни внос е 500 млн. евро.   Може би ще се чувстваме по-добре икономически извън ЕС, българският народ ще узрее и за това. Можем обаче да проведем сега референдум за членството ни в НАТО - руските самолети и военното оборудване са по-добри от американските. По същия начин бихме могли да се защитим от имиграцията, ако не сме в ЕС.   Ефект на доминото вероятно ще има - главно в старата част на Европа, плюс Унгария от новите, където тези настроения са анти-ЕС.          

Борисов: Искам да сътрудничим с Турция

  "Искам да сътрудничим с Турция. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални", заяви премиерът Бойко Борисов за в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, предаде БГНЕС. „Българските морски и сухопътни граници, могат да се опазват само заедно с Турция. Затова и вярвам, че споразумението между ЕС и Турция от март, дори и силно критикувано, е единственото правилно решение. Ние имаме на границата всеки ден между 200 и 250 мигранти от турска страна, които по наш сигнал биват връщани от турците, преди въобще да достигнат границата”  коментира премиерът. Той подчерта, че за да бъде преодоляна мигрантската криза е трябвало да се действа по-рано и с общи усилия на страните членки на ЕС. „Трябваше обаче всички ние, държавите-членки на ЕС, да можем и да действаме по-бързо. Ние всички имаме разузнавателни служби, и те ни предупреждаваха, какво ще дойде към нас, както и сега предупреждават за онова, което се случва, например, в Северна Африка. Преди една година не трябваше да бъдем по-малко човечни, а да реагираме по-бързо и по-гъвкаво”. Според него защитата на европейските външни граници е трябвало да бъде разбирана като обща задача на всички държави-членки на ЕС. „Целта от самото начало трябваше да бъде влизането да става само през установените гранични пунктове. През гранични пунктове, където в приемните центрове на хората да се снемат отпечатъци и да се регистрират, преди оттам да последвана координирано презаселване в различните държави-членки”. Борисов ояснява, че вместо това „ в сърцето на Европа държави се обградиха с граници, всеки сам за себе си. Унгария построи ограда в средата на Европа, Австрия – също, и други държави също са на път да го направят”. „България построи ограда, защото България носи отговорност за външната граница на ЕС с Турция. Ние все още не сме член на Шенгенското пространство, обаче опазваме тук една практически шенгенска граница. Ние издигаме подобни защитни съоръжения, за да имаме въобще някакъв шанс да опазваме европейската граница, за която сме отговорни, с неколкостотин километра дължина. За разлика от други страни, ние не искаме да изграждаме огради в средата на Европа. Проблемите на Гърция са и мои проблеми”, казва Борисов и уточнява, че не би искал да се вдига ограда и на границата с Гърция. „Държавите от Вишеград, значи Полша, Унгария, Чешката република и Словакия, ни предложиха пари, за да построим ограда с Гърция. Но ние не искаме това. Аз много добре мога да си спомня колко щастливи бяха българите, когато дойде времето, в което те можеха най-накрая да пътуват свободно в Европа. Една ограда между нашите страни би означавала, че ЕС вече го няма”, каза Борисов. Премиерът отново повтори тезата си, че не се налага да има мисия на НАТО за наблюдение на бреговете на Черно море. „Вярвам, че ние в момента в Черно море постигаме добри резултати и без мисия на НАТО. Това, от което се нуждаем, е помощ на сушата. България е най-бедната държава-членка на ЕС, обаче трябва да отделя огромен човешки и технически ресурс за опазване на своите външни граници. Практически сме оставени да се справяме сами. Ние полагаме големи усилия, но не зная колко време нашата граница ще може да устои на миграционния натиск”, подчертава министър-председателят. Той поясни, че „нашата техника е стара. Хеликоптерите ни са на доизживяване, камионите и високопроходимите автомобили сe движат ден след ден в непроходими терени, много от тях са вече негодни за употреба”. „Ние изразходвахме много средства в периферията на Европа, за да предотвратим оградите в сърцето на Европа, и не бива да бъдем оставяни сами. Средствата трябва да бъдат инвестирани не в центъра на Европа, а там, където нашият континент наистина трябва да охранява своите граници, за да може да остане отворен във вътрешността си: в Италия, Гърция и България. Само че България е много по-бедна от Италия, а и от Гърция. Въпреки това, от нас се очаква да охраняваме общата европейска външна граница с огромни усилия, а докато се топят нашите и без това ограничени ресурси, НАТО иска едновременно с това да увеличим и военните си разходи. Всичкото това събрано заедно надвишава нашите сили. Една средна българска пенсия е 150 евро на месец. Социалният аспект на повишените разходи, които се изискват от нас, се подценява в чужбина с лека ръка. Това се превръща за нас в една бюджетно-политическа и социална тежест. Ние даваме повече пари за бежанската криза, отколкото за нашите пенсионери”, допълни Борисов. Премиерът категорично заяи, че не е съгласен с идеята на австрийския външен министър Курц да се развали споразумението с Турция. „ Който обмисли алтернативата докрай, ще разбере, че при дадените обстоятелства няма нищо по-добро за Европа от това споразумение. Да вземем за пример Гърция. Винаги съм казвал, че Гърция най-сетне трябва да се научи да спазва бюджетна дисциплина. Това могат да го изискват с право европейските партньори на Гърция. Но същевременно с това гърците са част от нашето европейско семейство, не можем да ги оставим в беда. Ако Европа не иска да си сътрудничи с Турция, какво трябва да правят тогава България и Гърция директно на турската граница? Турция е силен и важен съсед и част от нея се намира в Европа. Затова трябва да се опитаме да поддържаме възможно най-добри отношения с нея”, каза Борисов. На въпрос дали се страхува от турския президент Реджеп Ердоган, Борисов отговори, че се страхува от това, което се случва в Турция. ”Всъщност, аз съм смел човек и мисля, че съм доказал това в моя живот. В продължение на пет години съм гасил пожари като пожарникар и при това често съм рискувал живота си. Дълги години съм бил треньор на националния отбор по карате и собственик на охранителна фирма, която също извършваше и лична охрана. Но куражът и смелостта не трябва да позволяват на някой да стане невнимателен или дори неразумен. В моя живот съм установил, че страхът е едно нормално човешко чувство, което всеки човек познава. Колкото по-неразумен е един човек, толкова по-малко се страхува. В момента отново е на мода сред някои политици, да се представят като смели герои, като велики лидери на силни страни, които отиват на война с танкове и самолети. Това са хора, които обичат да се харесват на себе си. И народът също обича големите герои. Въпреки това, този, който постоянно дрънчи със сабя, трябва в един момент да я извади. От такова развитие на нещата се страхувам. Който заплашва, че би могъл да залее Европа с мигранти – какво би направил, ако тази Европа сега прекрати споразумението с него? Тогава той трябва да осъществи заплахата”. „Страхът е чувство, което ни пази, дори ако не е модерно да се каже това. Страхувам се, защото Турция вече няколко пъти визира едно развитие, което може да бъде фатално за България. Ердоган постави своя въпрос много умно: Какво бихме направили ние в Европа, ако бежанците отново масово започнат да идват? Ще ги застреляме? Това наистина не можем. Значи ние ще ги приемем. Но какво ще се случи тогава с нас? Дотам не трябва да се стига. Затова искам да сътрудничим с Турция. Откакто е сключено споразумението за мигрантите с Турция, България и Европа не са подложени на толкова голям натиск. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални”, коментира Борисов.

Лидерите на ЕС обсъждат бъдещето на Европа в Рим

Лидерите на 27 страни членки на Европейския съюз, без Великобритания, се срещат в събота в Рим за отбелязване на 60-годишнината от раждането на една от организациите, благодарение на които на континента има мир, просперитет и зараждане на нов тип идентичност. На тази дата през 1957 г. шест държави - Франция, Западна Германия, Италия и трите от Бенелюкс– Белгия, Холандия и Люксембург, подписват два Договора в Рим, с които се създават Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Това е доразвиване на друга организация, основана през 1951 г. от същите държави - Европейската общност за въглища и стомана. За раждането на тези наднационални структри в следвоенна Европа значителна заслуга имат и САЩ, които днес поздравиха 27-те лидери: "Заедно очакваме следващите 60 години и още много след тях на обща сигурност и споделен просперитет". САЩ подкрепят появата на Европейската икономическа общност в търсене на начин да се сложи край на започващи в Европа световни войни, които ги принуждават два пъти за по-малко от 30 години да се сражават на континента. Сега Белият дом не стои толкова еднозначно зад единството на Европейския съюз. Президентът Доналд Тръмп приветства решението на британците да го напуснат. Редица европейски лидери го предупредиха, че това може да подтикне и други да последват Лондон с непредвидими последици за съдбата на Европа. Британският премиер Тереза Мей не е сред присъстващите в Рим и в сряда ще започне процедурата за преговори за "развод" с ЕС. Това прави още по-символично за събралите се да декларират единство около общи принципи и да започнат разговора в Европа за бъдещето на Съюза, неговият формат и отношенията между членовете му. България е представена от президента Румен Радев. В Декларация от Рим 27-те лидери ще обявят какво разбират под 4-те основни принципа и кои са общите им ценности по пътя към един съюз, отворен за нови членове и работещ за задълбочаване на солидарността. Говоренето за Европа на различни скорости вече е сменено от идеята за "гъвкава Европа", в която различните членове могат по-свободно да се съюзяват и дори да обединяват някои от националните си системи без това да задължава останалите да ги последват. В проекта на Декларацията от Рим пише: "Нашият съюз е неразделен е неделим. В следващите 10 години искаме Съюз, който е защитен и сигурен, проспериращ, конкурентен, устойчив и социално отговорен, както и с волята и капацитета да играе ключова роля в света и в оформянето на глобализацията". Делегациите подготвиха четири принципа на Декларацията: 1. Сигурна и защитена Европа, 2. Просперираща и устойчива Европа, 3. Социална Европа 4. Силна Европа на глобалната сцена. Те допълват т.нар. Бяла книга, представена от Европейската комисия на 1 март. В нея бяха предложени пет различни сценария за развитието на Съюза до 2025 г., но с илюстративен характер, без да се изключват взаимно и без претенция да са изчерпателни: 1. "Продължаваме, както досега": ЕС-27 продължава да изпълнява програмата си за положителни реформи; 2. "Остава само единният пазар": единният пазар застава в центъра на ЕС-27, тъй като 27-те държави членки не успяват да намерят общ език във все повече области на политиката; 3. "Тези, които искат да правят повече, правят повече": ЕС-27 продължава както досега, но желаещите държави могат да работят в по-близко сътрудничество в определени области; 4. "Правим по-малко, но по-ефективно": акцентът се поставя върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, докато в други се прави по-малко; 5. "Правим много повече заедно": държавите членки решават да споделят повече правомощия и ресурси и да вземат повече решения заедно във всички области. Римската декларация днес ще отбележи началото на един процес. След срещата на върха в Рим Европейската комисия ще представи серия документи за размисъл по ключови въпроси за Европа: 1) развитие на социалното измерение на Европа; 2) задълбочаване на Европейския икономически и паричен съюз; 3) извличане на ползи от глобализацията; 4) бъдещето на европейската отбрана 5) бъдещето на финансите на ЕС. В своята реч за състоянието на Съюза през септември 2017 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер ще доразвие тези идеи, преди да могат да бъдат направени първоначалните заключения на заседанието на Европейския съвет през декември 2017 г. Това ще помогне да се вземе решение какви действия да бъдат предприети, за да започне работата по тях преди изборите за Европейски парламент през юни 2019 г. През идните месеци Комисията също така ще организира обществени дебати с Европейския парламент и държавите членки, както и онлайн консултации, така че европейските граждани да имат възможност да изразят мнението си и да споделят своите виждания за бъдещето на Европа посредством представителствата на Комисията и специален уебсайт, който ще започне да работи на 25 март. Преди началото на срещата на върха в Рим, лидерите на 27-те страни членки бяха приети от папа Франциск. "Европейският съюз рискува за загине, ако няма нова визия за бъдещето, базирана на солидарността и ценностите, които са в основата на създаването му", каза главата на Римокатолическата църква. В обръщението си папа Франциск отбеляза, че Европа страда от "вакуум в ценностите" и губи "усещането си за посока". “Когато едно тяло губи чувството си за посока и вече не е способно да погледне напред, започва регрес и в дългосрочен план рискува за загине", заяви папа Франциск.  Той предупреди, че бумът на антиевропейски партии в страни от Съюза може да доведе до задълбочаване на отдалечаването на гражданите от институциите, които трябва да ги представляват.  Международната солидарност е "най-ефикасният антидот срещу модерните форми на популизъм", каза още папа Франциск. Отбелязвайки терористичното нападение в Лондон тази седмица той се обърна към лидерите с посланието, че трябва да работят заедно, за да промотират европейското наследство от идеали и духовни ценности с повече страст и вяра.  Българският президент Румен Радев е бил поканен първи да поздрави папа Франциск. "Признателни сме на папа Франциск за вниманието, което отделя на България чрез ежегодните аудиенции на български делегации и честването на българските свети братя Кирил и Методий - съпокровители на Европа",  е казал Румен Радев на срещата с главата на Римокатолическата църква. Светият отец е отправил благопожеланията си  към целия български народ и е заявил, че солидарността и човешката личност са стожерите на европейския проект.

Илияна Йотова: България трябва да изостави онази позиция, в която стои като страничен наблюдател на процесите в Европа

През тези десет години успях да видя доста от позитивните неща в Европа, но и онази Европа от последните 3-4 години, която буквално започна да буксува -  така в ефира на "Хоризонт" бъдещият вицепрезидент Илияна Йотова, обобщи политическия опит, който има като депутат в Европейския парламент, допълвайки:Много сериозни неща се случиха. И не само Брекзит - две много тежки кризи - едната в чисто икономически и финансов план, другата - по-скоро политическа: криза с миграция, с бежанци. И  за съжаление - през последните два мандата - едно доста слабо лидерство на европейските институции, което даде и тези много лоши резултати.  Избраният за президент Румен Радев ще се консултира с партиите, преди да реши за датата на парламентарните избори, посочи още Йотова с интервю за предаването „Неделя 150“. Тя коментира оповестената днес идея на ГЕРБ за отсрочка, за да приеме настоящото Народно събрание решения за промяна в изборните правила, съобразно резултатите от референдума: Нашето желание ще бъде разговор и диалог с всички политически партии, от които зависи както животът и на това Народно събрание, така и всички правила и регламенти, които следват от изпълнението на българската Конституция и мисля, че тук новоизбраният президент господин Радев, вярвайте ми, ще спази Конституцията до последната запетайка.  Ще си позволя да се усъмня в искренността на тази заявка(на ГЕРБ - за удължаване на дейността на сегашното НС -бел. ред.) дотолкова, доколкото имаше възможност през всичките тези месеци след втория тур на президентските избори, ако най-голямата политическа група в днешното Народно събрание имаше желанието, уверявам ви, че имаше и възможността да приеме всички промени в избирателните правила, така, както повели участието на българските граждани в референдума. По-скоро си мисля, че ГЕРБ ще се опита по този начин да печели някакви дивиденти, каза още Илияна Йотова и добави: Но от друга страна искам съвсем категорично да заявя, че каквато ще бъде волята на преобладаващата част от политическите партии, с нея сигурно ще се съобрази и новият президент на страната. Ще говорим с всички тях. Той ще си проведе своите консултации и съгласно правилата на Конституцията ще бъде взето и решението. По отношение на служебното правителство, което ще назначи президента Радев, Илияна Йотова коментира, че основният критерий за членовете на кабинета ще бъдат професионализъм и експертност:Служебният кабинет трябва да свърши две основни неща. Първо, да се премине плавно към изборите и към следващото управление на страната - без сътресения, в една доста сложна ситуация както в страната, така и в чисто международен план. Виждате, доста са предизвикателствата, особено в последните месеци. На второ място, трябва да направи така, че най-накрая в България да има честни и справедливи избори след толкова години. Това са две много сериозни задачи. Затова и подходът на господин Радев е оправдан - с много консултации и с много разговори, за да вземе крайното решение за хората, които ще могат да свършат и да реализират тези две важни стратегически задачи, които предстоят за тези два месеца.  Бъдещият вицепрезидент коментира и председателството на ЕС, което България ще поеме през идната година, като подчерта, че от позициите, които ще отстоява страната ни, зависи много: България трябва сериозно още сега да определи своите приоритети, които ще постави през тези шест месеца, защото ще направя една прогноза пред Вас: точно в този период, в който страната ни ще поеме преседателството, Европа ще трябва да вземе най-важните си решения може би от десетилетия насам, свързани с цялостната политика на сигурността. Тук не говоря само за миграция и за бежанци. Тук говоря за идеята за новия отбранителен съюз - европейски, отношенията с НАТО. Тук ще бъде голямата тема, разбира се, за Дъблинските решения, за това кой как ще бъде поставен в Европа. Ще се вземат вероятно окончателно и решенията какъв ще бъде европейският проект оттук нататък, защото трудно е в момента да си представим как Европа ще изглежда в следващите 10 години. Но България трябва да изостави онази позиция, в която стои като страничен наблюдател и след това трябва да изпълнява чужди решения. България трябва да има активна роля в този европейски проект, защото много усилено се говори вече, че ще има Европа не просто на две скорости -  на бедни и богати държави, в които сами разбирате къде ще попадне България, а и че Европа може да бъде разделена и на четири части: Северната скандинавска Европа, която е с много висок стандарт на живот, Западна Европа, Централна Европа, обградена от Вишеградската четворка и една Южна Европа, която ще трябва да понася всички предизвикателства на несигурност,  на бедност, на мизерия. Така че България не може просто да стои отстрани и да гледа този процес, още повече когато тя ще бъде правителството на Европа именно в това председателство. Йотова каза също, че България в никакъв случай не трябва да се отказва от позицията да излъчи и да има свой еврокомисар, макар че новите правила в Европа допускат такава ситуация.  Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

Илияна Йотова: България трябва да изостави позицията на страничен наблюдател на процесите в Европа

През тези десет години успях да видя доста от позитивните неща в Европа, но и онази Европа от последните 3-4 години, която буквално започна да буксува – така в ефира на "Хоризонт" бъдещият вицепрезидент Илияна Йотова обобщи политическия опит, който има като депутат в Европейския парламент, допълвайки:Много сериозни неща се случиха. И не само Брекзит – две много тежки кризи – едната в чисто икономически и финансов план, другата – по-скоро политическа: криза с миграция, с бежанци. И за съжаление – през последните два мандата – едно доста слабо лидерство на европейските институции, което даде и тези много лоши резултати. Избраният за президент Румен Радев ще се консултира с партиите, преди да реши за датата на парламентарните избори, посочи още Йотова с интервю за предаването "Неделя 150". Тя коментира оповестената днес идея на ГЕРБ за отсрочка, за да приеме настоящото Народно събрание решения за промяна в изборните правила, съобразно резултатите от референдума:Нашето желание ще бъде разговор и диалог с всички политически партии, от които зависи както животът и на това Народно събрание, така и всички правила и регламенти, които следват от изпълнението на българската Конституция и мисля, че тук новоизбраният президент, господин Радев, вярвайте ми, ще спази Конституцията до последната запетайка.  Ще си позволя да се усъмня в искреността на тази заявка (на ГЕРБ – за удължаване на дейността на сегашното НС – бел.ред.) дотолкова, доколкото имаше възможност през всичките тези месеци след втория тур на президентските избори, ако най-голямата политическа група в днешното Народно събрание имаше желанието, уверявам ви, че имаше и възможността да приеме всички промени в избирателните правила, така както повели участието на българските граждани в референдума. По-скоро си мисля, че ГЕРБ ще се опита по този начин да печели някакви дивиденти, каза още Илияна Йотова и добави: Но от друга страна, искам съвсем категорично да заявя, че каквато ще бъде волята на преобладаващата част от политическите партии, с нея сигурно ще се съобрази и новият президент на страната. Ще говорим с всички тях. Той ще си проведе своите консултации и съгласно правилата на Конституцията, ще бъде взето и решението. По отношение на служебното правителство, което ще назначи президентът Радев, Илияна Йотова коментира, че основният критерий за членовете на кабинета ще бъдат професионализъм и експертност:Служебният кабинет трябва да свърши две основни неща. Първо, да се премине плавно към изборите и към следващото управление на страната – без сътресения, в една доста сложна ситуация както в страната, така и в чисто международен план. Виждате, доста са предизвикателствата, особено в последните месеци. На второ място, трябва да направи така, че най-накрая в България да има честни и справедливи избори след толкова години. Това са две много сериозни задачи. Затова и подходът на господин Радев е оправдан – с много консултации и с много разговори, за да вземе крайното решение за хората, които ще могат да свършат и да реализират тези две важни стратегически задачи, които предстоят за тези два месеца.  Бъдещият вицепрезидент коментира и председателството на ЕС, което България ще поеме през идната година, като подчерта, че от позициите, които ще отстоява страната ни, зависи много: България трябва сериозно още сега да определи своите приоритети, които ще постави през тези шест месеца, защото ще направя една прогноза пред Вас: точно в този период, в който страната ни ще поеме председателството, Европа ще трябва да вземе най-важните си решения може би от десетилетия насам, свързани с цялостната политика на сигурността. Тук не говоря само за миграция и за бежанци. Тук говоря за идеята за новия отбранителен съюз – европейски, отношенията с НАТО. Тук ще бъде голямата тема, разбира се, за Дъблинските решения, за това кой как ще бъде поставен в Европа. Ще се вземат вероятно окончателно и решенията какъв ще бъде европейският проект от тук нататък, защото трудно е в момента да си представим как Европа ще изглежда в следващите 10 години. Но България трябва да изостави онази позиция, в която стои като страничен наблюдател и след това трябва да изпълнява чужди решения. България трябва да има активна роля в този европейски проект, защото много усилено се говори вече, че ще има Европа не просто на две скорости – на бедни и богати държави, в които сами разбирате къде ще попадне България, а и че Европа може да бъде разделена и на четири части: Северната Скандинавска Европа, която е с много висок стандарт на живот, Западна Европа, Централна Европа, обградена от Вишеградската четворка, и една Южна Европа, която ще трябва да понася всички предизвикателства на несигурност, на бедност, на мизерия. Така че България не може просто да стои отстрани и да гледа този процес, още повече когато тя ще бъде правителството на Европа именно в това председателство.Йотова каза също, че България в никакъв случай не трябва да се отказва от позицията да излъчи и да има свой еврокомисар, макар че новите правила в Европа допускат такава ситуация.  Цялото интервю на Диана Янкулова с Илияна Йотова можете да чуете от звуковия файл.

Ще има национална позиция срещу сценарий "Европа на различни скорости"?

"Моята мечта е за една глобална Европа, за една федерация", коментира служебният премиер Огнян Герджиков в четвъртък по повод предложените от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи пет възможни сценария за развитието на Съюза след излизането на Великобритания, с което постави началото на дебата за бъдещето на Европа. Премиерът призна, че изказва лично мнение. Междувременно "Нова Република"(НР) призова да бъде изготвена национална позиция срещу възможността ЕС да тръгне на няколко скорости, тъй като това ще отнеме на България преимуществата на европейското членство и ще я превърне в "буферна зона за интересите на Русия и Турция". В официалната позиция на формацията се посочва, че на 6 март в Париж четири държави - Франция, Германия, Испания и Италия - ще формират обща позиция в подкрепа на третия сценарий - "Европа на различни скорости". Този вариант предвижда създаването на много и различни коалиции по различни политики. Например: 12 държави се съгласяват да имат общо полицейско и прокурорско разследване за трансгранични престъпления, 15 държави въвеждат единна търговска регистрация на фирмите или 6 държави използват общо наблюдение за целите на отбраната на границите си. Засега двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, които според социологическите проучвания са с изравнени шансове да спечелят изборите, нямат официална позиция по темата, нито пък са поставяли сериозно този въпрос за дискусия. Преди два дни и лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че е против "разделянето на страните членки на два клуба – едните, които ще са по-развити и и други, сред които и България, към които ще има по-различна политика", защото не искаме "да ни третират като втора ръка хора". Всъщност официално представената от Юнкер "Бяла книга" със сценариите за ЕС не предвижда никой да бъде третиран в една или друга категория, а идеята е всяка от страните членки да реши до каква степен би искала да е интегрирана към общността, с произтичащите от това права и задължения. Именно такъв дебат в България отсъства. Герджиков: Федерализмът е бъдещето на Европа Междувременно служебният премиер Огнян Герджиков коментира, че лично според него федерализмът е бъдещето на Европейския съюз: "Коя точно ще бъде скоростта нека да не гадаем, защото тепърва всичко това подлежи на преговори. Съществува и вариантът за една глобална Европа, за една федерация, което, аз признавам, е моя мечта. Аз съм отявлен глобалист. Смятам, че бъдещето на Европа е именно във федерализма, защото иначе Европа не може да се противопостави на големите икономики". Ние никога не сме били водещи, но не искаме да бъдем в задния двор на Европа, добави Герджиков. "Нова република": България е заплашена да се превърне в буферна зона Водената от Радан Кънев формация "Нова република" предупреди, че вариантът "Европа на различни скорости" заплашва България да остане в периферията, практически да загуби всички преимущества на европейското членство, като се превърне в буферна зона за интересите на Русия и Турция". "Този вариант е огромна опасност за икономическия просперитет и националната ни сигурност, защото лишава периферията от единните механизми на общия пазар, на общата отбрана, общата външна политика и общата охрана на външните граници", посочват от "Нова република". Освен това според формацията този сценарий ще намали общата европейска солидарност и разпределението на средства в европейския бюджет в много по-голяма степен ще зависи от държавите, които ги предоставят, а не от общите европейски цели. "Петте варианта са сложени на масата – сега е време всяка държава да има позиция. Време е и всяка партия в България да има позиция. Ние от "Нова Република" настояваме президентът Радев, служебното правителство на Герджиков и всички политически партии да изразят ясна позиция по предложенията на Жан-Клод Юнкер. Настояваме позицията, която премиерът ще изрази на срещата на върха в Рим на 25 март по повод 60-та годишнина от подписването на Римския договор, да е публично обсъдена и консенсусна", се казва в позицията. И се допълва, че интересът на България е да се постигне политическо съгласие и на срещата в Рим на 25 март еднозначно България да се обяви в подкрепа на петия сценарий за повече Европа, повече общи действия и повече интеграция, в това число във възможните сценарии да се предвиди и разширяването на Съюза с готовите страни от Западните Балкани. "Да, България": Предстоящите избори са на практика необявен референдум за BG Exit Партия "Да, България" предупреди, че рискът за България при сценарий "Европа на две скорости" е не просто да остане в периферията, а постепенно да изпадне изобщо от ЕС и да се отдалечи от всякакво смислено съдържание на понятието "европейско членство". "Тази опасност е породена от това, че българската мафия, която се представя за политическия елит, похаби десетте години на членството ни. През това време основната ни и най-важната задача беше да се придвижим към "А" отбора в ЕС", заяви в сряда вечерта лидерът на формацията Христо Иванов. По думите му, ако България не иска да изгуби трите най-важни елемента от членството в ЕС - политическите решения, перспективата за реално икономическо развитие и споделената сигурност, трябва да направи всичко възможно да влезе сред държавите от ядрото. "Предстоящите избори са на практика необявен референдум за BG Exit. Ако не вземем мерки ударно да наваксаме изоставането и не гласуваме за тези, които реално могат да ни върнат в "А" отбора на ЕС, оставяме страната си в ръцете на онези, които незабелязано ще ни извадят от него", се казва още в позицията на "Да, България". "РБ-Глас народен": Служебното правителство не бива се ангажира Коалицията "Реформаторски блок- Глас народен" също определя вариантите "Европа на две скорости" и Европа само като икономически съюз като опасни и неприемливи за България. Коалицията смята, че не бива да бъде защитаван нито един от сценариите, изключващи въпросите за европейската солидарност и кохезионните фондове, които са ключови за страната ни. "РБ-Глас народен" призова всяка партия да е ясна пред избирателите си кои от предложените сценарии ще подкрепи, а новоизбраният парламент да сформира специална комисия, която да разгледа предложенията и да обмисли предимствата и недостатъците им за България. Коалицията обаче е на мнение, че служебното правителство не бива да поема ангажименти към никой от сценариите в плана, тъй като не притежава подобен мандат. "Нова република" отбеляза, че "тези критични за България процеси се случват в момент, в който страната ни няма представител в Европейската комисия. Това налага още по-активната намеса на президента и служебното правителство, както и на основните партии чрез всички механизми на европейските политически семейства". Премиерът Герджиков повтори, че ако след изборите не бъде съставено правителство, служебният кабинет ще поеме ангажимента да излъчи на еврокомисар от България. Той не пожела да коментира конкретната номинация, но според него е желателно да е жена. Това е изискване на ЕС, те държат на равновесието между половете, поясни премиерът.

Твърде малко, г-н президент, и твърде късно

Правителството публикува кратко съобщение за позицията на България по бъдещето на Европейския съюз, която президентът Румен Радев ще представи на негова среща на върха в Брюксел в петък. Това съобщение заслужава оценката: твърде малко и твърде късно. Но нека първо да го прочетем. “В рамките на Европейския съвет ще се проведе и Среща на държавните и правителствени ръководители във формат ЕС-27, чиято основна тема е подготовката на Римската декларация за бъдещето на ЕС. България е за запазване единството и целостта на Съюза, които да не се нарушават чрез диференциране на целите на интеграцията или преминаване към някакъв вид „многоизмерна Европа“/„Европа на скорости“. На тенденциите за фрагментиране на Съюза следва да се противодейства чрез преодоляване на различията и постигане на съгласие по общите цели”. Този текст започва с фактическа грешка. Европейският съвет ще бъде в четвъртък. В петък не в неговите рамки, а извън тях ще има неформална среща на върха във формат ЕС-27. Разликата не е само терминологична. Европейският съвет е орган на ЕС и може да взема решения. Неформалната среща на върха не е такъв орган и не може да взема решения. Съветът включва ръководителите на всички 28 държави-членки (включително Тереза Мей, министър-председател  на напускащата ЕС Великобритания), неформалната среща не включва задължително всички и Мей няма да участва в нея. Да анализираме следващото изречение: “България е за запазване единството и целостта на Съюза, които да не се нарушават чрез диференциране на целите на интеграцията или преминаване към някакъв вид „многоизмерна Европа“/„Европа на скорости“. България пак не е схванала какво става. Никой не иска да руши единството на ЕС. Никъде в работния документ, който ще обсъди неформалната среща, не се говори за “многоизмерност”и за “скорости”. Доколкото тази терминология присъства в говоренето на европейските лидери, тя означава вариант ЕС да остане цял, като позволи на тези негови държави, които желаят, да вървят по-бързо заедно в определени области. “Дълго време идеята за една диференцирана Европа, една Европа на различните скорости, се натъкваше на съпротива. Но днес тази идея се налага. Иначе Европа ще експлодира”, казва в интервю за няколко европейски вестника, френският президент Франсоа Оланд, който на 6 март домакинства на разговор във Версай по темата с правителствените ръководители на Германия, Италия и Испания. "Стресни се, племе закъсняло!"* Вече стана банално да повтаряме, че и днешният ЕС е единен, но има “различни скорости” (евро, Шенген, сътрудничество в правосъдието и вътрешните работи) и в сегашния си договор той има инструменти да ги създава. Никой няма намерение да променя Лисабонския договор. Всички обсъждани на този етап сценарии са в неговите рамки. Инструмент за създаване на разрични скорости например е “засиленото сътрудничество”, при което минимум девет държави задълбочават интеграцията си в дадена област, като държат групата си отворена за желаещите да се присъединят по-късно. Друг подобен инструмент е “постоянното структурирано сътрудничество” в рамките на Ощата европейска политика за сигурност и отбрана. Лисабонският договор значително улесни започването на такива сътрудничества, като премахна възможността отделна държава да наложи вето върху тях, което съществуваше в Амстердамския договор. Сега за одобряването им е достатъчно квалифицирано мнозинство между държавите-членки. В днешната ситуация, ако по-развитата стара Европа, начело с Германия и Франция, иска ускорено да задълбочава интеграцията си след “Брекзит”, може да го направи безпрепятствено, тъй като държавите с най-голямо относително тегло при гласуването в Съвета са именно там. Новоприетите страни от Централна и Източна Европа трудно биха сформирали блокиращо малцинство. Т.е. със заклинанията срещу “многоизмерността” и “скоростите” България се противопоставя на нещо, което съществува и ще се развива независимо от нейните желания. Президентът и правителството се изказват против дъжда, но той продължава да вали. Това е политически аутизъм или симулация на европейска политика. Въпросът тук не е дали сме “за” или “против”, а къде искаме и можем да участваме. Това е политически въпрос и не е честно да очакваме служебно правителство да му отговори (макар и служебно правителство да подаде молбата на България за членство в ЕС). Държавният глава обаче е длъжен да каже къде и с кого в Европа иска да е България. Той обаче, ако съдим по правителственото съобщение, се готви да каже пред колегите си нещо друго: “На тенденциите за фрагментиране на Съюза следва да се противодейства чрез преодоляване на различията и постигане на съгласие по общите цели”. Как президентът Радев си представя това “преодоляване на различията”? Като ЕС приеме да върви напред със скоростта на най-бавните си членки? Като остане в плен на миналото си от национализми, протекционизми, егоизми, граници? Като седне да чака неформалната коалиция на олигархията в българския парламент да приеме закон и да създаде институция за борба с корупцията? Като се откаже от свободната търговия, защото Корнелия Нинова е против нея? Как Европа да “преодолее различията си” с тези, които продължават да вярват в безплатния обяд или я плашат с вето, настоявайки тя да се примири с агресията, с насилствената промяна на граници и да ги преглътне като свършен факт? Това е втори пример политически аутизъм или симулация на европейска политика в цитираното съобщение. Така формулираната българска позиция съвпада с първия сценарий от Бялата книга на Европейската комисия: “продължаваме както досега”. Това е сценарият на ниската амбиция, бавните и мъчителни решения, дългото търсене на съгласие. Това е сценарият на догонването и реактивността, а не на воденето и активността. Това е сценарият на слаба и застойна Европа, затъваща все по-дълбоко в нови и нови кризи. Ако ЕС беше доволен от това статукво, нямаше да има нито “Брекзит”, нито Братиславски процес, нито Бяла книга, нито Римска декларация. Никой нямаше да признава, че трябват промени и да ги обсъжда. Българският проблем през идните десет години на Европа, които лидерите ще обсъждат в петък, не е в “скоростите” на ЕС, а в скоростта на България. И в посоката й. Той е проблем политически и е изцяло в български ръце. Започващият с Римската декларация процес дава шанс на страната ни да намери верните, а не формалните отговори на въпросите за мястото ни в бъдеща Европа. П.П.: Между другото България вече участва в пет засилени сътрудничества започнали през последните години – в областите на семейното, наказателното и семейното право. Предстои да се присъединим и към засилено сътрудничество за създаване на европейска прокуратура, която преследва престъпленията срещу финансовите интереси на ЕС.

Европа на скорост

Бялата книга за бъдещето на Европа, която комисията на Юнкер публикува, не е заговор срещу България. Тя предвижда пет възможни варианта, един от които е т.нар. „Европа на различни скорости”. Всъщност в текста той е наречен по друг, далеч по-точен начин: тези, които искат, правят повече. Тоест идеята не е да бъде „пратена” България и Източна Европа като цяло в някаква глуха линия. (Освен ако тези държави не го искат много.) Веднага обаче у нас наскачаха поборници срещу „многото скорости” и се забърка обичайната хранителна каша от 50% неразбиране и 50% нежелание за разбиране. С тази фуражна сметка традиционно се угояват политическият опортюнизъм и патриотарството, но в този случай на същата ясла ще се наредят май и по-елитни породи.   България трябва да е против изолацията й от бъдещи интеграционни процеси в ЕС – по това спор няма. Но за да се избегне подобно развитие, далеч не е нужно да се блокира всеки възможен опит за предвижване на интеграцията напред. А това, което изглежда възможно към момента, е единствено опция 3 от бялата книга: тези, които искат, правят повече.  В капана на невъзможната промяна  Големият проблем на ЕС е, че сега той не може да отговори с позитивна промяна на натрупаното недоволство спрямо него. Всяка по-значима реформа би изисквала предоговаряне на основополагащи споразумения от всички 28 държави (27 след напускането на Обединеното кралство). При тази консенсусна процедура се случва следното: първо се водят тежки преговори, при които се работи на принципа на най-малкото общо кратно. В резултат се договарят минимални и често недостатъчни реформи; те се подписват, но при ратификацията – било то в парламент или особено на референдум – някоя от държавите (а в някои особени случаи и провинции като Валония), провалят цялото начинание като гласуват против. Така пропадна конституционният договор, подписан триумфално в Рим през 2004 г. Така първоначално пропадна и наследникът му – Лисабонският договор – който „мина” едва на втори референдум в Ирландия. В настоящата ситуация е ясно, че ако се търсят консенсусни реформи за всички 27 държави, все ще се намери поне една да сложи крак на общото начинание. Фриц Шарпф е нарекъл вземането на решения от много субекти с консенсус „капан” (joint-decision trap), който винаги работи в полза на статуквото – просто нищо не се променя. Резултатът е стагнация. Краят на популистката игра  Този капан е токсичен за ЕС по следната причина. Националпопулистите прокарват тезата, че ситуацията е нетърпима, а те са единствените, които предлагат нещо различно – екзит. Те структурират избора на хората по следния начин: или статуквото (проевропейските партии) или екзит (популистите, скептиците). Така целият „протестен вот” отива за тях, както стана на Брекзит референдума: те обраха гласовете на всички, които искат някаква промяна. В резултат всички граждани получиха най-крайното решение, за което далеч не бяха мечтали единодушно. Популистката игра е проста като гореспоменатата фуражна смеска. Хвърляте бомбата, че ако не се „направи нещо”, еврозоната ще се разпадне, защото Италия имала 170% от БВП дълг. Не пречи, че това не е вярно (дългът е 132,7% и се обслужва). Ако допускането е, че нищо значимо не може да бъде направено така или иначе „аргументът” вече е спечелил: създаден е страх и чувство на безпомощност на ЕС. Или пък настоявате при всеки терористичен акт да се „направи нещо”. Колкото повече терористични актове, толкова по-добре за популистите. Ако няма такива, се търсят бежански семейства или католически свещеници, за да се изгонят. А посланието пак е, че ЕС е безпомощен и единственото смислено действие е неговото разграждане, ренационализирането на политиките. „Смисълът” на всичко това е в наддаването на националпатриотично живо тегло.    Ако “тези, които искат, правят повече”, на тази популистка игра ще се сложи край. Искате повече сигурност. Добре, тогава нека тези, които наистина искат това, да отидат напред в общото пазене на границите и създаването на обща армия. Да кажем Унгария и Полша не искали (макар че Орбан е за обща отбрана). Добре, няма проблем. От 27 държави преговори ще започнат между 25. От тях крайния вариант може да подпишат 24, а да го ратифицирт 22. От отпадането на държави провал няма да има обаче: ако те размислят, ще се включат на по-късен етап.[i] Ако това се случи, популистите с тяхната опция „екзит” ще си останат там, където им е мястото: маргинални. Истинският дебат ще е каква Европа искаме и колко бързо бихме могли да я постигнем. А това е много по-смислено от популисткия въпрос: дали Европа ще оцелее? Каква да е позицията на България  България не трябва да блокира възможната промяна, защото бъдещето на ЕС зависи от способността му да излезе от стагнацията. На нас ни трябва динамичен, силен съюз и сега е моментът да допринесем за него. Особено когато българското председателство се задава и ще имаме възможност да влияем по-сериозно на дневния ред. Разбира се, ако „тези, които желаят, правят повече”, за нас също би имало рискове: -          Риск да се окажем на страната на нежелаещите по вътрешно-политически причини. Националпопулизмът се угои значително у нас и вече не може да бъде подценяван; -          Риск да се превърне еврозоната в ексклузивен клуб, достъпът до който е перманентно заворен. Това е всъщност сценарият, който не бива да позволяваме. Още от сега трябва да направим стъпки за влизане в еврозоната и да „изтъргуваме” подкрепата си за Европа на много скорости срещу ясна пътна карта за приемане на еврото. По този въпрос има национален консенсус. Като цяло, общият принцип трябва да бъде, че всички държави, стига да пожелаят, могат да се присъединят към новите общи политики в сравнително кратки срокове и при ясни и възможни за изпълнение условия; -          Риск интеграцията между желаещите да е за сметка на разграждане на някои от досегашните общи политики. Вариант 3 на бялата книга категорично отхвърля тази опция и настоява, че за всички 27 постигнатото досега ще се запази. Ние трябва да превърнем този принцип в абсолютен приоритет, отстъпление от който е недопустимо; -          Риск да се самоизолираме и да сме пасивни по отношение опитите за интеграция в ключови области, където можем да сме сред „ядрото” от държави. Енергиен съюз, банков съюз, европейска прокуратура и обща отбрана са от жизнено значение за нас. Ако обединим военните си бюджети с останалите 27, например, със същите пари бихме могли да си позволим повече и по-качествено оборудване. Същото важи и за цената на енергийните източници. Това са области, в които ние активно трябва да търсим общи решения;  Възможен ли е провал? Да, Европа на много скорости може да се провали по един единствен начин: Франция, Германия или Италия да отпаднат от ключови политики. Ако една от тях излезе от еврозоната например, можем да говорим за тежък провал. Същото би се отнасяло и за повечето от останалите политики. Европа на много скорости има нужда от лидерство – тя няма как да функционира, ако немско-френският двигател на интеграцията спре да работи. Затова изборите тази година изглеждат решаващи. Ако те преминат според очакваното към момента, ще можем да кажем, че „тези, които искат, правят повече”, е вече стартирала опция. Събирането във Версай на четирите големи държави в този смисъл беше символично: то показва, че в една бъдеща Европа идеите ще се стартират от група инициатори. Малките държави, ако имат добри идеи, могат да се окажат в изключително силна позиция при създаването на „коалиции на желаещите”. Техният глас, макар и не със сила на вето, често ще се оказва с огромна тежест. И като цяло, няма как решения да се вземат срещу интересите на малките държави – те ще запазят досегашните си права на вето в съществуващите общи политики.  Най-важното е, че в един съюз, където желаещите правят повече, европейската политика ще се отърси от експертно-бюрократичния си облик и ще се превърне в реален сблъсък на идеи за бъдещето на обществата. Нещо повече, тя може да се окаже централната форма на политика на континента, малко по малко изместваща от първото място националната. А това е била мечтата на всички „федералисти”, за каквито в момента са се обявили повечето от българските политици. В духа на Моне и Шуман „Европа на много скорости” може да се окаже един по-пряк, нео-функционалистки път към федерализиране и по-дълбока интеграция. По-пряк в сравнение с опитите за моментално създаване на федерална държава, които така или иначе изглеждат обречени.  Затова по-добрата метафора е „Европа на скорост”. В момента имаме една паркирана на луксозен паркинг Европа, представляваща возило от най-висок клас. Може би не е толкова лоша идея то да се покара. А пък ако някой иска каручка – проблем с недостиг на фуража, както стана ясно, няма. ----------------------- [i] Лисабонският договор съдържа възможност за засилено сътрудничество, така че Европа на много скорости не изисква предоговаряне на основните договори. В областта на външната политика и сигурността, решението за започване на такова сътрудничество се взема с единодушие в Съвета, което дава възможност на страните да защитят своите интереси.

Б. Ноев: Отношението ни към процесите в Европа е от ключово значение за бъдещето на България

Проблемът между Турция и Холандия съществува отдавна и е свързан с големия геополитически, културен и религиозен завой, който  Ердоган взема. Той всъщност променя посоката на развитие на Турция на 180 градуса. Това, което тя е градила в продължение на  100 години, вече се обръща наобратно и вместо Европа да отива към Анадола, Анадола влиза в Европа. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ бившият министър на отбраната и дипломат Бойко Ноев, който уточни, че на изток от нас се случват „дълбоки геополитически промени“. Наблюдаваме две империи – една евроазиатска и една азиатска, които търсят геополитически и исторически реванш – връщането към Османската империя, от една страна, и връщането към имперското величие на Русия. Всяка една от тези две империи или и двете империи досега са ни откъсвали от Европа, където ние твърдим, че принадлежим. И двете са влияели  пряко върху развитието на България. Ключово е България и Румъния да работят заедно, за да имат по-голяма тежест в ЕС и НАТО, кагежоричен е Ноев. Това, което виждаме сега, особено на югоизточната ни граница, не е просто граница, това е разломът между Европа и „Неевропа“. Не Европа отиде в Анадола, а Анадола дойде на нашата южна граница с Турция. Ето това е големият проблем за България. В същото време, организациите, местата, където ние сме реализирали нашите стратегически и геополитически интереси, в момента са в криза. НАТО е в криза безспорно! Виждате какво стана между два съюзника - Турция и Холандия! Това безспорно ще се отрази върху организацията. А Турция и Гърция?! Не говоря за Америка. От друга страна ЕС и процесите, които текат в него. Поради това рискът България да бъде всмукана от една от двете империи, които досега исторически са ни всмуквали - Турция или Русия - много голям и поради това нашето отношение към процесите, които текат в Европа, независимо от това на колко скорости, е от ключово значение за бъдещето на България, не санирането, не просто приказките за работни места. Те са много важни, разбира се, но политиците, които в момента водят предизборна кампания трябва ясно да кажат на хората, че в момента България е на кръстопът. Сега отново се появяват гласовете, които казват: „Дойде моментът,съдбата и ние трябва да поемем по своя нов път“. Хората, които говорят за нов път, ще закарат България в Евразия и в Анадола. Това трябва съвършено ясно да се знае. Ние трябва всички заедно, и обществеността, и политиците, в един консенсус да се включим в този (европейски) влак, който отново тръгва. Той ще тръгне, а ние сме заинтересовани той да тръгне. За съжаление, отново ще се хващаме за последния вагон, както досега, но изглежда това ни е съдбата. Нека този път не изпуснем своя шанс. Ноев оцени  като „българска работа“ твърдостта на Полша за непреизбиране на Доналд Туск  начело на Европейския съвет и направи аналогия с номинацията на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева начело на ООН. Полша обаче има предимството да е в центъра на Европа, заради което може да си позволи по-особени мнения, което за България би било равносилно на смърт, заяви той и обясни, че България не „трябва да бъде вето играч“ в европейските преговори. Това, което става в Ротердам, няма да се ограничи с Ротердам и Германия. България трябва да даде активен принос по въпросите на сигурността на Европа и със своето географско положение, и със свои други преимущества, които има. Поради това аз от две години настоявам, че армията трябва д  а бъде разположена по нашата граница, не защото ние ще водим война с някой, не защото това е просто един символ, а защото от опазването на нашата граница , от отбраната на тази европейска граница зависи това какво място ще имаме на масата на разговорите в Европа. В момента ние нямаме това място. Другото, с което България може да допринесе е своята отново незавидна близост до положението Западните Балкани. Нямам предвид да се намесваме в обстановката в Македония или където и да било на Западните Балкани, но бихме могли, в дебатите, които в момента текат, да напомняме на европейските лидери , че проблемите, които съществуват там отиват към криза и скоро там ще избухнат пламъци, както вървят нещата. Имам предвид Македония и затова апелирам България, като член на ЕС, да постави въпроса в ЕС в Македония да бъдe изпратена стабилизираща, а ще прерасне и в умиротворителна мисия в един момент. Политологът Даниел Смилов изтъкна, че ако конституционните промени в Турция бъдат приети, Ердоган ще може да бъде президент до 2029 г. В южната ни съседки текат процеси, сходни с такива от държави в Централна Азия, които са преминали към авторитаризъм, смята той и коментира възможността за Европа на две скорости: Периферията не е географско понятие. Това, че една държава е географски в периферията, не е задължително да се окаже в периферия по отношение на пълноценния си статут в ЕС и това ще става все по-ясно в бъдеще. Ще зависи много и от това какво правят самите държави, дали те сами се изолират и стават периферия или искат да участват пълноценно, заедно с другите, в така  стъпки на засилена интеграция. В момента, като че ли, въпросът, на който ЕС се опитва да си отговори е, дали да оцелее. Дебатът за различните скорости е всъщност промяна точно на това питане.  С тази идея вече дебатът се опитва да бъде променен по посока не дали ЕС ще оцелее, а какви форми на по-засилена интеграция ще бъдат възприети, т.е. изборът вече ще бъде между статуквото  и някакви други, по-напреднали форми на интеграция, които ще бъдат предложени. От моя гледна точка, това е по-добра постановка на въпроса и би довело до по-добри резултати. В политическия процес, не само на европейско ниво, но и в изборите на отделните национални държави, то ще постави проевропейските сили в далеч по-комфортна ситуация, защото те ще имат какво да предложат на хората - позитивната промяна спрямо статуквото. Според Смилов обществената реакция и твърдата позиция на президента против Европа на няколко скорости се дължи  на непълно разбиране на въпроса Големият проблем е, че ние отидохме не с позиция, а с метафора: „Ние сме против Европа на две скорости". Всъщност, срещу какво точно сме против? Срещу тази метафора ? Да, аз също съм против, да речем, ако някой каже, че България ще бъде вкарана в някаква девета глуха, на нея ще й бъдат отнети права и тя да стане непълноценен член. Всички ние сме против това, но вариантите, които се обсъждат там са различни. Този вариант за "Европа на много скорости" всъщност, е формулиран по един специфичен начин - тези, които искат да правят повече, да правят повече. Това е вариантът! Ние трябва да настояваме, първо, да не останем сред тези, които „не искат“. Второ, трябва да настояваме да няма държави, които искат да се присъединят, но на тях им се поставят някакви формални пречки или неизпълними условия към интеграцията. Това би било срещу нашите интереси. Третото, на което трябва да настояваме, е това, което е постигнато до тук, да не бъде разграждано Трябва тези три неща да подкрепяме, а с какви метафори отиваме в Брюксел, е вече наш вътрешен въпрос.

Европа на две скорости - добра новина

Европа на две скорости е новото 20 за българските политици. Моментът, в който това послание дойде откъм Брюксел съвпадна с предизборната кампания у нас. И естествено породи буря от "справедливо негодувание срещу лошата Европа, която за пореден път ни оставя в задния си двор". Брюксел - открито за ЕС на две скорости Начело на парада срещу идеята "Европа на две скорости" застана лидерът на БСП Корнелия Нинова. "Категорично не сме съгласни с развитие на Европа на две скорости. Заявавам позицията на БСП, ние категорично не сме съгласни с това. Влезли сме в ЕС като равнопоставени държави и искаме да бъдем такива. Не приемаме развитие на Европа на две скорости, защото това би се отразило пагубно", заяви Нинова. Ако българската евроинтеграция се забави това наистина би било пагубно за нас. Точно от Нинова обаче, която продължава да разчита на евроскептицизма и криворазбрания патриотизъм, за да повиши изборния си резултат, тези думи са леко изненадващи. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също заяви, че не е допуснал и няма да допусне Европа на две скорости. Аргументира се с това, че според изискванията от Маастрихт държавите не трябва да имат повече от 3% дефицит, а външният дълг не трябва да надвишава 60%. Докато неговото правителство оставило страната с бюджетен излишък, с 0% дефицит и с 27% външен дълг. "ГЕРБ държа България на първа скорост, заедно с отличниците в Европа. На Балканите няма по-стабилна и напреднала държава от страната ни", гордо заяви наскоро Борисов. Всеки български политик, който коментира по подобен начин идеята за т.нар. "Европа на две скорости" или не може, или не иска да разбере за какво става въпрос. Истината е, че тази новина е изключително добра за България. Вярно, добра е за обществения интерес, не за родната олигархия. Редица европейски лидери вече поясниха, че никой никого няма да изключва или пък насила да праща по задни дворове. Идеята е проста и ясна - интегрираш се толкова, колкото искаш и за колкото имаш възможност. Българският интерес също е ясен - възможно най-голяма интеграция, при това не само де юре, а и де факто. Ако Европа на две скорости стане политическа реалност ситуацията очевидно много ще наподобява времето, когато България водеше преговори за влизане в ЕС. Това бе в първото десетилетие на новия век и бе единственото време, в което все пак се вървеше с ускорени крачки към европеизацията на страната. Тогава се направиха първите, макар и доста плахи, промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Тогава се прие законът за конфликт на интереси. В началото тогавашните депутати не разбираха какво точно означава това понятие. Когато им се изясни рипнаха като ужилени. "Ако се приеме този закон цялата местна власт ще бъде блокирана", гръмко говореше един депутат от БСП. Без да осъзнава, че този му аргумент не е нищо друго, освен най-откровено признание за каква шуробаджанащина иде реч у нас. Въпреки подобни изявления обаче законът в крайна смекта бе приет. А конфликтът на интереси като понятие и практика все повече започва да се налага у нас, макар и бавно и мъчително. По времето когато България преговаряше за влизане в ЕС бе създадена и комисията за отнемане на престъпно имущество. И тя стартира трудно, със скандали, но все пак вече започна да дава резултати. Целият този процес обаче замря веднага, след като влязохме в ЕС през 2007 г. Заплахата членството ни да бъде отложено вече не съществуваше и политиците ни се разпищолиха. Всеки глас за продължаване на проевропейските реформи бе задушаван с призиви за по-малко слушане на Брюксел и повече патриотизъм, който според политиците се изчерпва в защитаването на привилегиите на българската олигархия. Не е права Нинова, че влязохме в ЕС като равнопоставена държава. Влязохме с механизъм за европейско наблюдение, който да следи как се справяме със съдебната реформа и борбата с корупцията. Този механизъм обаче не се оказа достатъчно ефективен. В първите години докладите на ЕК имаха някакъв отзвук у нас, докато сега политиците гледат на тях с насмешка. Европа се опитва да ги вкара в релси и чрез други способи - Шенген, еврозоната. Те обаче също не хващат дикиш. Ето защо угрозата България да забави своята евроинтеграция, да остане и де юре в задния двор на Европа, където продължава да бъде де факто, може да се окаже изключително добър способ за активизиране на замрялото ни през последните години обществено развитие. Европейски натиск и обществена активност - това е рецептата за вкарване в правия път на политиците и техните задкулисни началници. Това е и единствения начин България лека-полека да стане като онези държави, в които емигрират мнозинството българи. Накратко политиците няма защо да се репчат на Европа, че ни смята за втора ръка хора. Ако са искрени и наистина не искат България да е на по-бавна европейска скорост те просто трябва да спрат да дърпат ръчната спирачка. Всеки български политик, който: - крепи настоящото олигархично статукво, неговата съдебна система, особено безконтролната прокуратура, организирана по съветски модел; - възползва се или най-малкото нехае за огромната корупционна среда на законодателно и административно ниво; - се опитва да продава балкански тарикатлъци, вместо да се придържа към европейската солидарност по темата с бежанците и по други теми; - громи лошия Брюксел в предизборната си кампания, за да трупа евтини дивиденти; - се грижи повече за интересите на Путинова Русия, вместо за интересите на своята собствена държава, която е и членка на ЕС, държи България в задния двор на Европа. Докато мнозинството политици у нас, без разлика на партиен цвят, се придържат към подобна линия на поведение Брюксел няма защо да забавя скоростта ни. Ние си оставаме най-обикновени европейски охлюви.

В Берлин 130 леви партии създадоха Прогресивен алианс

Партиите в различни европейски държави се готвят усилено за толкова важните парламентарни и президентски избори тази година. Успоредно с това вървят и по-общи процеси в средите на световните левица и десница. Преди няколко дни в Берлин бе създадена нова лява международна организация, наречена Прогресивен алианс. Всъщност структурата съществува още от 2011 г. като мрежа за споделяне на политики. В момента в Прогресивен алианс участват 130 леви партии. Членове на борда са лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, премиерите на Италия, Швеция, Португалия, кандидатът за канцлер на Германия Мартин Шулц. Основните теми, които бяха обсъдени при учредяването на Прогресивен алианс, бяха свързани с бъдещето на левицата и бъдещето на Европейския съюз. Ето какво мисли за това Мартин Шулц: Взаимно уважение и достоен труд. Това са двете основни неща, за които Евросъюзът трябва да работи в рамките на самите общества и на взаимоотношенията между отделните държави. Това е смисълът на Европейския съюз като глобален играч на международната сцена. Европейският пазар е най-големият в света. Всички държави искат да имат достъп до този пазар. Ние каним хората да идват и да инвестират в този пазар. Искаме нашите стоки и услуги да стигат до всички точки на света. Достъпът до нашия пазар трябва да е базиран на строги правила. Правила, засягащи опазването на природата, на социалните права. Трябва да настояваме стоките, които идват на нашите пазари, например от Азия, да не са произведени при тотална експлоатация на работниците там. Трябва да използваме глобализацията, за да изнасяме, образно казано, нашите ценности в другите части на света. За да можем да правим всичко това обаче, трябва да управляваме, тоест да сме спечелили изборите. Тъй като дълго съм работил в структурите на ЕС, трябва да ви кажа, че Евросъюзът не е Брюксел, не е ЕК, не е Европарламентът. На първо място, ЕС е творение на своите държави-членки. И за да можем да променяме Съюза, трябва да управляваме... това е много важен момент. Трябва да се върнем към онзи период, когато социалдемократическите лидери бяха канцлери, премиери, президенти. Говоря за Улоф Палме, Марио Суариш, Вили Бранд, Бруно Крайски, Франсоа Митеран, Фелипе Гонзалес. И те имаха реалната възможност да правят на дело това, което е записано в програмите им. Това трябва да правим и ние и това е целта на Прогресивния алианс. Шведският премиер Шефан Льовен подчерта пред "Хоризонт" значимостта на темата за глобализацията: Процесите на глобализация ще продължат. Не можем да обърнем тази тенденция. Трябва да действаме така, че глобализацията да бъде от полза за всички. Трябва да сме сигурни например, че децата имат добро образование, младежите имат възможност за добра работа, за социални осигуровки. Аз предлагам нещо, което се нарича глобално споразумение. Става дума за световен социален диалог между политиците, правителствата, бизнеса, неправителствените организации. Някога Швеция е била една от най-бедните държави в Европа. Днес е една от най-проспериращите. И това е направено благодарение тъкмо на социалния диалог. Само така може да има светло бъдеще за всички. Шведският премиер Льовен коментира пред БНР идеята за Европа на няколко скорости: Ние вече живеем в Европа на няколко скорости. Някои държави са членки на еврозоната, други не са. Някои са в Шенген, други не са. Важното е да бъдем обединени, а иначе ще има различни проекти, в които ще участват различни държави. Може би не всички. Но трябва да правим това така, че да останем обединени. Защото ЕС трябва да е обединен и силен. А можем да работим на различни скорости по различните въпроси. Шведският премиер успокои слушателите, че Европа на няколко скорости няма да доведе до изграждането на нова Желязна завеса: Не, не, не! Никаква нова Желязна завеса! Португалският премиер Антонио Коща е роден е в индийския щат Гоа, откъдето е неговият баща, Коща е първият политик с индийски корени, който е премиер на европейска държава. Неговата Социалистическа партия управлява в коалиция със зелените и комунистите. На практика Коща е направил обединение, за каквото левите във всички европейски държави говорят, но почти никой не успява да постигне. И левият кандидат за германски канцлер Мартин Шулц, и социалистическият кандидат за президент на Франция Беноа Амон бяха в Португалия, за да видят с очите си как работи това ляво обединение. А то работи доста добре – икономическото положение на Португалия днес е несравнимо по-добро от времето, когато там управляваше десницата. На въпрос какво мисли за Европа на няколко скорости, Антонио Коща заяви пред "Хоризонт": Мисля, че при всички случаи имаме нужда от "по-добра" Европа, първо "по-добра", а след това "перфектна" ("отлична"). Но за това имаме нужда от решения, така че да можем да се развиваме в условията на "променлива геометрия". Така че отделни страни да не спират останалите. Това не е най-доброто решение, но понякога в политиката трябва да бъдат избирани възможните, а не най-добрите решения. Коща заяви, че не очаква да станем свидетели на ново голямо разделение в Европа: Със сигурност не. И дори сценарият за променливата геометрия не е затворена величина. Който иска да се включи към една по-задълбочаваща интеграцията си Европа – в областта на Шеген, на еврото, на отбраната, на борбата с тероризма – е добре дошъл. Но ако има страни, които не са склонни да го направят, тяхното желание трябва да бъде уважено. Просто липсата им на воля не трябва да блокира цялостния процес. Честно казано, това не е нищо ново, защото и сега не всички страни членуват в Шенен, не всички страни използват еврото или европейската патентна система. И сега сме свидетели на развитие на Европа в условия на променлива геометрия и може би това е възможното решение в този случай. Трябва да уважаваме желанията на отделните страни и който иска – да върви напред в интеграцията си. Лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев припомни позицията си: Европа на много скорости рискува да се превърне в Европа на много класи. Накрая ще излезе нещо съвсем различно от тези 5 сценария, но затова ние, социалистите, трябва да работим заедно и да изработим обща визия за Европа. Впрочем, ще направим още една стъпка в тази посока – напред, предлагайки позиция, декларация на президиума на ПЕС във връзка със 60 години от Римския договор, където казваме, че за да бъде Европа отново общност на надеждата, трябва да бъде социална. По време на дебатите около създаването на Прогресивния алианс Сергей Станишев беше единственият, който спомена нуждата от установяването на активен диалог с Русия. Запитан дали европейската левица няма да предложи отпадане на санкциите срещу Русия, което би довело и до сваляне на санкциите, наложени от Москва върху държавите-членки на ЕС, Станишев коментира, че изготвянето на единна позиция е "трудно": Има различни партии, различни страни с различна история и различни интереси. Това създава затруднение и за намирането на общ знаменател, защото, исторически, за България Русия е страна, която ни е освободила от Османско робство. За поляците Русия е нещо съвсем друго, за прибалтийците също. Те имат друг исторически опит. Това е част от реалността в сложна Европа. Води се тази дискусия. Неслучайно подчертах, че диалогът, търсенето на решение на проблеми там, където има разминаване, е наложителен. Аз неслучайно подчертах опита на ГСДП. Много разчитам на инициативите на ГСДП, на Германия, на Зигмар Габриел. Лидерът на Партията на европейските социалисти коментира и предизвикалите силни негативни реакции договори TTIP и СЕТА. В групата на S&D в Европарламента решихме, че е крайно наложително и започваме да работим за формиране на общи знаменатели и правила за международната търговия, като цяло. Нашите червени линии бяха налице още в хода на разговорите по TTIP, на разговорите по СЕТА в различна степен на острота в зависимост от националните партии и от националните специфики и интереси. Но, знаменателите, като цяло – че, например, социалните права са водещи, че екологията, качеството на храните са водещи критерии, че не може да се допусне тези международни съдилища, които съществуват, в стария им начин – това беше единна позиция, по която постигнахме съгласие всичките партии от нашето семейство. Може да се постигне съгласие, но изисква време, изисква диалог, изисква усилия, добра воля. Нищо не е лесно. Пак ви казвам, в ЕС механичната демокрация 50 плюс 1, ако се приложи, това означава разпадане. Затова e по-бавен процесът на постигане на съгласие, защото трябва "да се вземат на борда" всички. Иначе се събират се 5 големи страни, те механично имат мнозинство и налагат! Но това ли искаме ние като българи? На темата за общите усилия се спря и Мартин О' Майли. Той е бивш губернатор на американския щат Мериленд от Демократическата партия в Съединените щати. Ние, хората, имаме един чудесен дар – способността да си сътрудничим, да се учим едни от други. Решенията, които вземаме, трябва да ги вземаме заедно. Не можем да върнем назад глобализацията. Но можем да я демократизираме. Да дадем сили на всяка нация. Трябва да се върнем към същността си на загрижени човешки същества. Да помним, че икономиката не е само пари. Икономиката – това са хората. На темата за това колко са важни хората, се спря и Михал Биран, която е депутат в израелския парламент от лявата Лейбъристка партия. Днес живеем във времето на риалити програмите. Не можем да отречем това. Можем да го наречем постпопулизъм или по друг начин. Битката, която трябва да водим, е за посланията. Как в това популистко време да отправим посланията за солидарност и справедливост. Основната тема е за базата, за обикновените хора. Мисля, че ги губим. Вижте какво става в Израел. Когато лейбъристкото правителство управляваше преди години, ние образовахме хората, буквално ги учехме да четат и пишат, давахме им възможност да бъдат включени пълноценно в обществото. А днес не успяваме да ангажираме хората по такъв убедителен начин. Това е основното ни предизвикателство. Без да спечелим тези хора, не можем да спечелим изборите. Репортажа и интервюта на Петър Волгин можете да чуете от звуковия файл.

"Време за избор": кой е българският сценарий за Европа?

Темата за бъдещето на Европа липсва в предизборната кампания. Няма я. Не я търсете. Причината е проста – прави се опит да се покаже, че този разговор е различен от разговора за бъдещето на България.  Споменаването на ЕС в много от случаите е пречупено през руския интерес. То е свързано с разказа за това колко вредни са санкциите срещу Русия, наложени от ЕС и как на същите тези санкции трябва да се наложи вето. (Нищо, че президентът Радев, наред с всички останали лидери на държавите членки, единодушно подкрепиха тяхното поредно удължаване и нищо, че за тяхното блокиране е необходимо квалифицирано мнозинство). Европа на две скорости - добра новина Ако все пак чуете нещо за българския интерес, то в повечето случаи ще бъде в контекста на неговото накърняване от същите тези "мракобесни" санкции. Възможно е да чуете и разказ за ползи и европейски фондове. Но темата за качеството и интензитета на европейската интеграция отсъства. Дебатите за Европа отсъстват от България. Но и България отсъства от дебатите за Европа.   Вече 10 години България, въпреки членството си, системно отсъства от ЕС. Настанила се е на удобно и сенчесто място в периферията, винаги подкрепяща и никога предлагаща и по правилно неразбираща сложената динамика на функциониране на европейския проект.  И така до началото на март т.г., когато Европейската комисия публикува Бялата книга и постави дискусията за бъдещото на Европа на нова основа. За да участваш в дебатите, трябва добре да знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Трябва да си наясно със скоростта, с която можеш да се предвижваш. Нашите московски и турски мекерета работят за задна скорост в Европа Но най-важното е да имаш убеденост в посоката. Затова и не е изненада обърканата и деградивна позиция на българското правителство, показваща не само силно непознаване на договорите, на база на които функционира ЕС, но и дълбок провинционализъм.  И твърда решимост да продължим активната си роля на пасивни участници в разговора за Европа, който е много повече разговор за бъдещето на България. Този разговор не е възможен без участието на българските граждани. Затова и в платформата „Време за избор“ поставихме въпроса към коя от очертаните тенденции България следва да се присъдени. Разбира се, с изричната уговорка, че всички тези сценарии са твърде условни, неизчерпателни, могат да бъдат взаимнодопълняеми, някои от тях - нереалистични… Междинни данни от анализа на отговорите в платформата "Време за избор" за това кой от петте сценария за развитие на ЕС е най-добър за България. Отговорилите на този въпрос в теста на "Време за избор" повече от 5 000 души през последните дни не са представителна извадка на българските избиратели. В същото време техният социален профил отчетливо ги разграничава и дава основание да определим с висока степен на вероятност предпочитанията и нагласите, които доминират сред този електорален профил. Участниците, попълнили теста "Време за избор", които са отговорили и на въпроса за бъдещето на Европа, са преди всичко високообразовани хора (81,5 % с висше образование), политически активни (46 % от тях се интересуват често, а още 42,7 % се интересуват много от политика), в активна трудова възраст (основната група от отговорилите на този въпрос са на възраст между 20 и 50 години), живеещи по-често в големите градове. Това е най-активната и мобилна група от населението на страната. Нейните предпочитания и политическо участие формират до голяма степен модернизационния потенциал на българското общество. Юнкер предлага пет сценария за бъдещето на ЕС Мнозинството от тези граждани са се ориентирали към петия сценарий от Бялата книга – 51,4 % са посочили него като желаното от тях бъдещо развитие на ЕС. С най-ниска подкрепа - 9,5 % -се ползва вариантът „без промяна“, първият от предложените сценарии на развитие. Това е и вариантът, който като че ли бе представен като българска позиция на срещите и при консултациите, предшестващи срещата в Рим на 25 март 2017 година, посветена на 60-ата годишнина от подписването на Римския договор. Поне така звучи заявката на президента Румен Радев, който потвърди "ясната българска позиция в подкрепа на основополагащите ценности на ЕС – единството и солидарността и да се противопоставя на тенденцията за Европа на две скорости – за формирането на център и периферия" Ако това стане официалната българска позиция, тя в никакъв случай не може да бъде определена като близка до очакванията на по-активната, по-високо образована група от български граждани в активна възраст, показва анализът на нагласите сред потребителите на "Време за избор". Сценарият, който в България бе интерпретиран като „Европа на различни скорости“, се ползва с подкрепата на 17,1 % от отговорилите на този въпрос. Той е на второ място след определяния като „федеративен“ сценарий сред предпочитанията на тази специфична група от българските избиратели. Показателно е, че възможността Европа да се развива в бъдеще, правейки по-малко, но по-ефикасно (възможност, подкрепена от 11,7 %), както и перспективата на Европейския съюз, основана единствено и само на общия пазар (предпочетена от 10,4 %), се ползват с по-висока подкрепа, отколкото вариантът, при който се правим, че нищо не се е случило и продължаваме напред. Брюксел - открито за ЕС на две скорости Дори и сред резултатите на този сондаж по метода на отзовалите се, трябва да отбележим, че дебатите за бъдещето на Европейския съюз нито са чужди, нито са неразбираеми за политически активните и високообразовани български граждани в активна възраст. Точно обратното – тази дискусия в известен смисъл им принадлежи. Именно те предпочитат да видят Европа като пространство, в което правим „все повече заедно“. През призмата на Бялата книга, младите и активни български граждани виждат бъдещето не само на Европейския съюз, но и на България в него, като единствено възможната гаранция за развитие, което преодолява стереотипите на представата за България като „малка страна“, „зависима от волята на Великите сили“, в „периферията на Европа“. Остава политиците да разберат това послание и да се опитат да проектират своите усилия спрямо него. Ако не сте попълнили теста "Време за избор", който показва коя партия или коалиция сред участващите в парламентарните избори на 26 март е най-близо до Вашите виждания и искате да научите повече за проекта - направете го ТУК. ----- * Клуб Z е медиен партньор на академичния проект "Време за избор", разработен от Европейския институт в София, Лабораторията за публични политики към Нов български университет и Центъра за електронна демокрация (c2d) към Цюрихския университет. Антоний Гълъбов и Борислав Мавров са двама от водещите изследователи по проекта.  

Нестабилността е основният резултат от британския референдум

 ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ е дипломат от кариерата. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Бил е главен съветник в Съвета по европейска интеграция на МС (1996-1997), член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България (2001-2005), зам.-министър на външните работи (2005-2009), посланик на България в Лондон (2009-2012). В момента е директор на Института за икономика и международни отношения и член на УС на Българското дипломатическо дружество. "Евроинтеграцията бе подменена с евробюрокрация" - Най-големият кошмар за ЕС се сбъдна. Очаквахте ли такъв резултат на британския референдум? Може ли да се определи като победа за обикновените хора над евробюрократизма? - Едва ли бяха много хората, особено извън Обединеното кралство, които очакваха подобен резултат. Разчиташе се на прословутия здрав разум на британците, превърнал се в национална характеристика. Фактите обаче показаха, че е била подценявана дълбочината на проблемите и обществените разделителни линии. За да бъдат анализите релевантни, е необходимо да се отиде отвъд събитието (т.е. самия референдум) и да се проследят процесите - както тези, довели до сегашното състояние, така и тенденциите занапред. Резултатите от референдума са следствие от засиленото усещане, че евроинтеграцията бе подменена с евробюрокрация. Европейската комисия даде съществен принос за това - с типичния за всяка бюрокрация стремеж към завземане на политически пространства, самозатваряне и скъсване на връзката между институции и население, неефективност и откъснатост на взиманите решения от реалните проблеми. Политическата отговорност обаче е на националните правителства, защото европейските лидери са тези, които взимат решенията, и опитите да се прехвърлят всички проблеми единствено на Брюксел са неособено точни и почтени. Не бих говорил за победа. Според мен става дума за сериозен провал - за идеите. И негативни последствия - за хората. А цената, която плащаме, е изчезналата готовност да живеем заедно. Основният резултат от референдума е нестабилността - за Обединеното кралство и за цяла Европа. При това в достатъчно дългосрочна перспектива. - Какви ще са последствията за самата Великобритания, имайки предвид вота в Шотландия и Северна Ирландия? - Съществуват реални опасения, че Обединеното кралство може да се разедини, а Великобритания - да престане да бъде велика. На карта може да бъде поставено оцеляването на страната. На първо място това се отнася до вероятността да бъде организиран огледален референдум за напускане - но този път на Шотландия. Като има всички основания да се предполага, че към шотландските националисти своя вот за излизане от Великобритания могат да добавят и проевропейски настроените шотландци. Отчитайки обстоятелството, че и в Северна Ирландия и Уелс проевропейските настроения са доста силни, това може да доведе до силни центробежни тенденции и преосмисляне на самото държавно формирование Обединено кралство. Разделителните линии обаче не се изчерпват само между субектите на кралството. Референдумът показа, че те са много дълбоки и вътре в обществото, а агресивната и нетипична за британците кампания допълнително радикализира нагласите. Кризисни явления се наблюдават и на ниво политически партии. Консерваторите са дълбоко разцепени и под въпрос стои единството на партията. Лейбъристите бяха изтласкани встрани от центъра на кампанията и съществуват опасения, че това може да демотивира нейните членове. Но най-дълбокият разлом се оказа този между политическия елит като цяло и обществото, между управляващи и управлявани. - А последствията за нашите сънародници на Албиона? - Тепърва предстои в рамките на преговорите между Брюксел и Лондон да се уточнят всички параметри на напускането, включително статутът на европейските граждани, които към момента живеят и работят във Великобритания, и на британските граждани в Европа. Това, което обаче изглежда достатъчно ясно, е, че българите в Обединеното кралство, както и гражданите на всички други страни членки на ЕС, няма да могат да се ползват от свободното движение на работна ръка и ще бъдат третирани като чужди граждани. Определено ще бъде затруднено не просто намирането, но дори и запазването на работата, а за студентите това най-вероятно ще има съвсем конкретни финансови измерения - връщане към неколкократно по-високите учебни такси. - Стоящ изначално между сферите на европеизма и атлантизма, ще задълбочи ли Лондон още повече връзките и зависимостта си от Вашингтон? - Безспорно Великобритания ще бъде изправена пред необходимостта да търси компенсаторни насоки за развитие и партньори - както в икономически, финансов и търговски аспект, така и в политически. Особено в преходния период на "развод" с Европа. Камерън нееднократно говореше, че Азия (Китай, Индия) следва да бъдат стратегически направления за страната. Развитието на още по-тясно сътрудничество със САЩ е също логична стъпка. Като тези очаквания според мен до голяма степен ще бъдат извън политическата конюнктура кой ще победи на президентските избори в САЩ или кой ще наследи Камерън в Лондон. - Днес решението на британците се определя като прецедент, утре обаче може да се превърне в практика. Какво следва за потъващия кораб ЕС? Какво се обърка с европейския проект? - Някъде по пътя на своето развитие европейският проект загуби своите базисни ценности - мир и просперитет. Виждаме, че войната се върна в Европа - на Балканите и в Украйна, а разширяването на неравенството се превърна в устойчива тенденция - както в национален, така и в континентален мащаб. Основният проблем според мен е, че от интеграционната оптика отпадна човекът - той беше заменен като приоритет от механизмите (институциите) и ефективността (печалбата). Затова сме свидетели на центробежни тенденции не само на равнище ЕС, но и в рамките на отделните държави. Не само Шотландия, но и Каталуния в Испания, Фландрия в Белгия, както и Северна Италия виждат бъдеще за себе си извън националните държави. Солидарността като базисна ценност и принцип на функциониране на ЕС (намиращ практическо изражение и в кохезионните фондове) стана основна жертва на кризата. Но се забравя, че солидарността не е благотворителност, а инвестиция в общо развитие и цената на общата стабилност. При нарушаване на балансите рисковете са за цялата европейска конструкция. - Очаквано, след като станаха ясни резултатите, заваляха обичайните коментари за дългата ръка на Русия. Неотдавна в речта си пред евродепутатите президентът Плевнелиев пък обвини Кремъл, че е против ЕС и подкопава доверието в него. Не е ли това един от основните проблеми на съюза - търси вината за неволите си навън, по-специално в противопоставянето с Русия? - Много удобно и крайно неточно ще бъде, ако в Европа надделее тенденцията да се търсят виновници извън ЕС. Както и коментарите, че от трудностите на ЕС печелят САЩ, Русия, Турция. За нито една от тези страни дългосрочната дестабилизация на Европа не носи позитиви. Напротив, създават се условия за генериране на допълнителни рискове - както социални, така и политически, а и в сферата на сигурността. Защото са дестабилизирани не просто страните, а обществата в Европа, разделителните линии минават вътре в тях и тези процеси не могат да останат затворени в границите на една отделна държава. Свидетели сме на радикализация на обществените настроения и надигане на крайно дясна, ксенофобска и националистическа вълна. - Възражда ли се старата френска идея за Европа на нациите, в която междуправителствените политики поемат лидерството от дискредитираните европейски институции? Начин ли е това за запазване единството на Стария континент? - Боя се, че тенденцията е по-скоро не към Европа на нациите, а Европа на национализмите. Нещо повече, Европа с бързи стъпки върви напред към собственото си минало и неслучайно вече сме свидетели на събуждане на позаспали реваншизми - което пък поставя въпроса отново за мира на континента - 70 години след края на Втората световна война. Центробежните тенденции са достатъчно видими, съществува стремеж към самозатваряне и самоизолиране, към търсене на спасение от проблемите поединично. Което е в пълно противоречие с обективните тенденции в съвременния все по-глобален свят, където националните граници не представляват никакво препятствие за комуникация, свободно движение на информация и капитали, все по-либерализиращия се трансфер на стоки и услуги - и единственото, което се опитваме да спрем, е свободното движение на хора. Очевидно Европа се нуждае от преосмисляне на идеята за обединение на континента. И намиране на новото ниво на интеграция, което да бъде обърнато към гражданите. Дебатът за това как бихме искали да живеем след десет или двадесет години трябва да се проведе сега. И проблемът не е толкова в отсъствието на лидерство, колкото в липсата на визия и идеи - в противен случай надеждата за появата на лидери се превръща в ирационалното очакване отнякъде да се пръкне месията. Който да реши всички наши проблеми - без наше участие и усилия. Което е най-добрата питателна среда за популизма и десния радикализъм, шестващи в Европа.

Илияна Йотова повдигна завесата около служебния кабинет

 През тези десет години успях да видя доста от позитивните неща в Европа, но и онази Европа от последните 3-4 години, която буквално започна да буксува. Така бъдещият вицепрезидент Илияна Йотова обобщи политическия опит, който има като депутат в Европейския парламент.  "Много сериозни неща се случиха. И не само Брекзит - две много тежки кризи - едната в чисто икономически и финансов план, другата - по-скоро политическа: криза с миграция, с бежанци. И  за съжаление - през последните два мандата - едно доста слабо лидерство на европейските институции, което даде и тези много лоши резултати". Избраният за президент Румен Радев ще се консултира с партиите, преди да реши за датата на парламентарните избори, посочи още Йотова пред БНР. Тя коментира оповестената днес идея на ГЕРБ за отсрочка, за да приеме настоящото Народно събрание решения за промяна в изборните правила, съобразно резултатите от референдума. "Нашето желание ще бъде разговор и диалог с всички политически партии, от които зависи както животът и на това Народно събрание, така и всички правила и регламенти, които следват от изпълнението на българската Конституция и мисля, че тук новоизбраният президент господин Радев, вярвайте ми, ще спази Конституцията до последната запетайка.  Ще си позволя да се усъмня в искренността на тази заявка (на ГЕРБ - за удължаване на дейността на сегашното НС -бел. ред.) дотолкова, доколкото имаше възможност през всичките тези месеци след втория тур на президентските избори, ако най-голямата политическа група в днешното Народно събрание имаше желанието, уверявам ви, че имаше и възможността да приеме всички промени в избирателните правила, така, както повели участието на българските граждани в референдума.  По-скоро си мисля, че ГЕРБ ще се опита по този начин да печели някакви дивиденти", каза още Илияна Йотова.  "Но, от друга страна, искам съвсем категорично да заявя, че каквато ще бъде волята на преобладаващата част от политическите партии, с нея сигурно ще се съобрази и новият президент на страната. Ще говорим с всички тях. Той ще си проведе своите консултации и съгласно правилата на Конституцията ще бъде взето и решението." По отношение на служебното правителство, което ще назначи президента Радев, Илияна Йотова коментира, че основният критерий за членовете на кабинета ще бъдат професионализъм и експертност. "Служебният кабинет трябва да свърши две основни неща. Първо, да се премине плавно към изборите и към следващото управление на страната - без сътресения, в една доста сложна ситуация както в страната, така и в чисто международен план. Виждате, доста са предизвикателствата, особено в последните месеци. На второ място, трябва да направи така, че най-накрая в България да има честни и справедливи избори след толкова години. Това са две много сериозни задачи. Затова и подходът на господин Радев е оправдан - с много консултации и с много разговори, за да вземе крайното решение за хората, които ще могат да свършат и да реализират тези две важни стратегически задачи, които предстоят за тези два месеца".  Бъдещият вицепрезидент коментира и председателството на ЕС, което България ще поеме през идната година, като подчерта, че от позициите, които ще отстоява страната ни, зависи много: "България трябва сериозно още сега да определи своите приоритети, които ще постави през тези шест месеца, защото ще направя една прогноза пред Вас: точно в този период, в който страната ни ще поеме преседателството, Европа ще трябва да вземе най-важните си решения може би от десетилетия насам, свързани с цялостната политика на сигурността. Тук не говоря само за миграция и за бежанци. Тук говоря за идеята за новия отбранителен съюз - европейски, отношенията с НАТО. Тук ще бъде голямата тема, разбира се, за Дъблинските решения, за това кой как ще бъде поставен в Европа. Ще се вземат вероятно окончателно и решенията какъв ще бъде европейският проект оттук нататък, защото трудно е в момента да си представим как Европа ще изглежда в следващите 10 години. Но България трябва да изостави онази позиция, в която стои като страничен наблюдател и след това трябва да изпълнява чужди решения. България трябва да има активна роля в този европейски проект, защото много усилено се говори вече, че ще има Европа не просто на две скорости -  на бедни и богати държави, в които сами разбирате къде ще попадне България, а и че Европа може да бъде разделена и на четири части: Северната скандинавска Европа, която е с много висок стандарт на живот, Западна Европа, Централна Европа, обградена от Вишеградската четворка и една Южна Европа, която ще трябва да понася всички предизвикателства на несигурност,  на бедност, на мизерия. Така че България не може просто да стои отстрани и да гледа този процес, още повече когато тя ще бъде правителството на Европа именно в това председателство". Йотова каза също, че България в никакъв случай не трябва да се отказва от позицията да излъчи и да има свой еврокомисар, макар че новите правила в Европа допускат такава ситуация.