17.01.2017

Резултати от търсенето

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Европейските лидери решиха! Бежанският поток повече няма да преминава през Балканите

  Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа, пише Нова телевизия. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов.       Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа Пътят на бежанците през Балканите да бъде затворен. Това решиха европейските лидери на среща във Виена. Сред мерките е тази да се настаняват бежанци в зони, извън Европа. Лидерите на 10-те държави, през които минава Балканският маршрут, се обединиха около това повече да се защитават от всички европейски страни всички външни граници на съюза. Да се засилят разговорите с Афганистан да приема обратно мигрантите, които са дошли от там, както и да се помисли за зони извън Европа, в които да се настаняват бежанци.  ПО ТЕМАТА БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.     БЪЛГАРИЯ Борисов: Важно е споразумението между ЕС и Турция да продължи да работи Туск: Да се затвори балканският маршрут за нелегални мигранти Меркел: ЕС трябва да спре нелегалната миграция „Имаме нужда да затвърдим, че западнобалканският маршрут на нелегалната миграция е затворен. Очевидно, за да постигнем тази цели ни трябва близко сътрудничество с партньорите ни на Балканите и Турция”, заяви Доналд Туск.  Турция е ключова, потвърди и премиерът Бойко Борисов. Попитал и Европа за най-страшното. „Какво би станало, ако 200-300 хиляди души дойдат на оградата с Турция? Ще ги оставим да умрат, ще стреляма по тях или ще ги пуснем да влезнат?”, заяви Борисов. Затова през Доналд Туск поканил генералния секретар на НАТО да дойде на срещата през октомври на Европейския съвет и да се работи от всички да се спази споразумението с Турция - те да пътуват без визи в Съюза, а ние да им връщаме мигранти. Иначе – лошо. Борисов, а и всички Балкани, подкрепили идеята на Орбан за зони извън Европа, където да се настаняват бежанците. На срещата си във Виена лидерите се уговориха, от една страна, да пазят Европа, а от друга - да не минават границата на хуманността. Иначе Бойко Борисов получил пълна подкрепа от европартньорите си. Дори Ангела Меркел му помагала в защитата на България. „Този път мернел даваше картите с границите на България, за да им стане нагледно – знаеше всяка цифра наизуст”, заяви Борисов. Към гръцкия премиер Алексис Ципрас Борисов има препоръка - да положи повече усилия по темата с бежанците.    

Заплахите на Ердоган за пускането на бежанците породили надежди у тях, че ще тръгнат към Европа

Най-малко 100 000 от сирийските бежанци, установили се в Истанбул, са готови да поемат към Европа и искат отварянето и на границата със Сирия, пише БГНЕС. Заканата на президента Реджеп Ердоган, че ще отвори граничните пунктове и ще залее Европа с мигранти обаче бе възприета от бежанците в Турция буквално като обещание за самите тях и им вдъхна нови надежди. Те са в очакване границите действително да се отворят и да поемат към европейските страни, защото се убедени, че там бъдещето за децата им е гарантирано и по-добро. Възрастните се надяват конфликтите в родните им страни да стигнат до мирното решение, но са раздвоени пред възможността да се завърнат или да дадат европейски шанс на децата си. Малка част от онези, които вече са развили някакъв бизнес в Истанбул, желаят да го продължат, но мнозинството предпочита Европа заради стандартите на живота, образованието и професионалната реализация, отбелязва Анадолската агенция. Ако сравним условията за бежанците в Ливан, Йордания и другите арабски страни с тези в Турция, предпочитам да остана тук и не смятам да тръгвам към Европа, казва сириецът Абу Усаме, отворил търговски обект в мегаполиса. Той подчертава, че предимно младите хора мечтаят да напуснат Турция, тъй като за тях условията в европейския свят са много привлекателни. „Имаше и много младежи, които веднъж вече отидоха там, но се разочароваха и се върнаха обратно в Истанбул. Семейства, които имат деца в Европа, искат да отидат при тях. Мисля обаче, че ако ситуацията в Сирия се успокои, над 95% ще поискат да се завърнат там“, коментира мъжът на средна възраст. Готвачът Ахмед Реджеп също не смята да замине за Европа, тъй като вече е свикнал в Турция и е намерил реализация. Още повече, че негови приятели, успели да отидат в Европа, не били изобщо доволни от условията, които им се предоставят там. Положението им там не е по-добро от това на тукашните, но полагат усилия да се укрепят и да приберат семействата си, казва той. Мухаммед Ахмед е сервитьор и не харесва работата си, затова е готов на всяка цена да се прехвърли на Запад. „Тук сирийците са в доста неизгодна ситуация, заплатите ни са мизерни, условията на труд също. Искам да чета книги, да уча в университет, но нямам такива възможности. Убеден съм, че в Европа ще намеря много добри условия и ще живея така, както аз желая“, споделя младият човек. Същите надежди изразява и Мухаммед Али, общ работник, който е готов на всичко, само за да осигури добър живот на семейството си, но в Европа. Майстор в малко дюкянче Ибрахим ал Йомер иска да замине на Запад и това да стане по напълно законен път, макар да е доволен от положението си в Истанбул. Мисля, че само Европа може да даде бляскаво бъдеще на децата ми, сирийските младежи са наясно, че Европа не е розов сън, но условията тук ги притискат и те я предпочитат, коментира той. За младите хора Европа е професионална реализация, култура и високи стандарти на живот и ако успея по законен път да отида, ще осъществя мечтата си, казва работникът Незир ал Мейдани. Фризьорката Сена Ахмед е притеснена от невъзможността за образование на децата й в Турция, както и от липсата на документи за самоличност и разрешително за пребиваване, и храни надежди за по-добър живот в Европа. Колежката й Сара Йомер разкрива, че е пристигнала нелегално в страната и също няма документи, което е причина да не може да учи в университет. „ООН ни праща помощи само от ориз и брашно, а в Турция тези продукти са съвсем евтини. Много искам да отида в Европа, там да завърша университет, там е по-доброто ми бъдеще“, казва Сара. Университетският преподавател д-р Рана Хомсе обаче смята, че по-голямата част от младежите, желаещи да тръгнат към Европа, са безработни и необразовани. „Нямат дипломи, а мечтаят да си опитат късмета в Европа. Вярванията и традициите на европейците са ни далечни и много чужди. В Турция хората ни приемат сърдечно и топло, нямаме проблеми помежду си и това е една от причините повечето от нас да предпочетат живот в тази страна. Но са много и онези, които без да похванали някаква работа тук, смятат, че Европа ще им осигури чудесни условия“, коментира той. Най-малко 100 000 сирийци ще потеглят на Запад, ако наистина Турция отвори границите си, прогнозира архитект Махмуд Хамдан. Според него обаче по-голямата част от сирийските бежанци мечтаят да се завърнат по родните си места. Но пък децата или съпрузите от много семейства вече са в Европа и настояват да се съберат пак там, на Запад. Пенсионираният генерал Мухаммед Хайрганим призовава Турция да отвори не само границите си с Европа, но и тази със Сирия, като подчертава, че това е крайно наложително. Вече стана невъзможно да се влезе в Турция, необходимо е да се отворят граничните пунктове, за да могат повече сирийци да пристигнат тук и после да се отправят към Европа, така напливът към Запада ще се увеличи още повече, коментира генералът.

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Симеон II: Санкциите срещу Русия са един автогол!

 На 1 януари 2017 г. се навършват десет години от присъединяването на България към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски е премиерът, който подписа договора за членството на България. Това бе поводът Негово Величество да даде интервю за Епицентър.бг. Ето какво каза човекът, който на шест години става държавен глава, а после десетилетия е изгнаник, за да се върне и да присъедини страната си към клуба на най-развитите нации -  какво мисли за  събитията, които днес разтърсват Европа и света. Той говори и за вълната от евроскептицизъм, която залива Европейския съюз, за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, за това българска карма ли е вечното присъствие на темата „Русия“ в политическия ни живот. Но също и за това как България се вписа в Европейския съюз. - Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли? - Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес - нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.   - Той в какво се изразява? - В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.   - Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка. - Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност руската мечка?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също,  оттам да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.   - Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести. - Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или, че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия  - също. Тя е толкова огромна империя, че, ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.   - Вие неотдавна бяхте в Русия. Има ли вероятност Русия да ревизира политиката на Петър Велики и Екатерина Велика, които обърнаха страната на Запад, и да се обърне на Изток? Още повече, че има среди на Запад, които непрекъснато й подсказват – вие не сте част от нас! - Което пък е липса на представа за география, защото Москва (столицата, центърът) е от западната страна на Урал. И така си е било от времето на Петър Велики и едва ли руснаците ще променят това. А и те знаят, че на Изток биха имали потенциални проблеми. Така че съм убеден, че гледайки към Запада и към добри отношения с тези страни, дори и отвъд Океана, това е в интерес на руснаците, в крайна сметка.   - На 1 януари се навършват десет години от влизането на България в Европейския съюз. Вече до такава степен свикнахме с този факт, че дори го критикуваме, не му се радваме. Това признак ли е, че сме станали европейци? - Кой знае! Няма нито една страна в Европа, която бих дал като пример, където общественото мнение да е сто процента „за“ Европа. Но мисля, че повечето хора са убедени в преимуществата на членството в Европейския съюз, особено като погледнат по обективен начин какво е било преди и си припомнят откъде сме тръгнали. Европейският проект е единственото бъдеще за Европа. Няма да кажа спасение, защото звучи драматично, но една обединена Европа тежи на световната сцена. Има хора, които започват да се изживяват като евроскептици, и тук в България ги има също. Но къде щяхме да бъдем при кризата от 2008-а, ако не бяхме вече членове на Европейския съюз?!    - Успява ли все пак България да се впише истински в Европейския съюз? Политиците ни обичат да цитират вашия баща, цар Борис III, който казва „Винаги с Германия, никога против Русия“, но успяват ли да се противопоставят истински на натиска на по-силните държави? - Ще започна от прословутата фраза. Питам се дали въобще цар Борис е казал това или са му го приписали още от едно време. Но има известна логика. Германия е била голямата сила в Европа, не сме гледали толкова към Великобритания. А Русия е това, за което говорехме преди. Така се стига до един баланс – да не залитаме в една или друга посока. А дали сме истински европейци? Аз считам, че сме си по дефиниция европейци. Полезно е да гледаме модели, където най-добре се чувстват гражданите. Просперитет се постига, може би, с немалко труд и респект към законите, а също и уважение към ближния. Има много начини да се усъвършенства едно общество. Но да мислим, че не сме европейци, дори не е справедливо, защото огромното мнозинство сънародници са наясно какво е да си европеец.   - Вие сте живял дълго в Испания, непрекъснато пътувате, другите европейски нации изпитват ли такива колебания? Това някаква наша карма ли е или всички имат своите моменти на неувереност и скептицизъм? - Точно така е. Всички имат такива моменти - на самокритика, моменти, в които упрекват ръководителите на държавите. Понякога е нещо между комплекс и завист и, ако това се експлоатира, може да се навреди, вместо да се гради. Отричането на едро: вън от НАТО, не на Европейския съюз, не на еврото... Хубаво, но накъде след това?! Не сме нещо изолирано, на някакво островче, образно казано. Дали това би ни дало повече възможности и успех в развитието на страната и на икономиката? Не! Трябва да играем в един отбор, да мислим с какво да допринесем и с това да ни припознават като надеждни партньори.   - Това май ни е трудно – да играем като един отбор? - Това е факт.   - Забравяме и за отношенията между европейските нации в годините назад. Сега това недоверие, което направи възможни Първата и Втората световна война, постепенно е отстъпило. Но ние сме свикнали с това и не го забелязваме. - Малко четат хората историята, за да си дадат сметка колко опасно и трудно е било тогава. В едно интервю в Истанбул ме питаха за основните притеснения едно време - това да не нахлуе някоя съседна страна или да не стане военен преврат. Ами тези неща за Европейския съюз вече са отживелица.  Това е нещо огромно като промяна само по себе си, а като имаме предвид икономическите и другите изменения, виждаме, че плюсовете натежават.    - Дори, ако погледнем отношението към мигрантите. Те се разглеждат като заплаха, като проблем, но самият факт, че никой не поставя под въпрос хуманното отношение към тях говори много за огромната крачка, която е направил европеецът. Не е ли така? - Да. Или да вземем съвременните закони и ценности. Солидарността е много важна, там трябва да положим повече внимание и усилия. Да сме по-солидарни и да разберем какво се е случило на тези хора, за да идват насам. А пък, ако Европа беше толкова на издишане, както някои я описват, нямаше да ги има тези стотици хиляди мигранти, за които най-голямата мечта е именно да влязат в Европа.   - Тук обаче трябва да Ви припомня думите на премиера Бойко Борисов – видяхме я европейската солидарност, всеки вдига стени, никой не ни помогна! - Има нещо вярно в това. И жалко!  Но мисля, че в някои моменти тази солидарност трябва да се докаже. Като говорим толкова за принципи и ценности, трябва да не са само празни приказки.   - Търси ли вашите съвети премиерът Борисов? Обажда ли ви се? - Госпожо, как да отговоря на такъв въпрос! Всеки човек при срещи обменя мисли и идеи. Аз не бих го окачествил като търсене на съвет, на нещо от рода на – кажи ми какво да правя? Това не е така, но всеки един разговор е важен. Полезно е да има диалог.   - Вие със сърце подкрепихте кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, докато самото правителство се колебаеше и накрая това разколебаване изигра решителна роля тази кандидатура да не успее. Мнозина не разбраха защо подкрепяте Ирина Бокова. Какво бихте им казали? - Трябва да видим резултата. Когато започна кампанията, шансовете новият генерален секретар на ООН да бъде от Източна Европа, по възможност жена, бяха големи. Щеше да бъде страхотна сензация и жест. А и да бъде българка! Мисля че Ирина Бокова заслужаваше пълна подкрепа от първия момент, но за жалост, не стана. Получи се като в старата приказка – двама се карат, трети печели, защото дори не излезе човек от Източна Европа, а от най-западната част, Португалия.   - През 2001 г. Ви попречиха да се кандидатирате за президент. Тази година някак си с половин уста Ви предложиха. Съжалявате ли за това, че тази възможност, да бъдете това, за което сте роден – държавен глава, беше пропусната? - О, много е трудно да се каже, че човек е роден за нещо или му се пада.   - Но вие на шест години ставате държавен глава! - Да, съгласно обстоятелствата и при друга конституция. И, ако щете - в други времена. Така че за мен това не е нещо, което е важно. Гледайки назад, едно от големите предизвикателства беше длъжността ми като премиер. В крайна сметка, това е нещо, което решават хората. Ако не са преценили да ме издигнат за президент – сигурно си има някаква причина. Глас народен – глас Божи! Знаете ли, аз много избягвам да гледам на нещата през личната си призма, защото тогава човек става субективен. Затова винаги търся другаде примери и прецеденти. Така си създавам едно пространство, в което човек може да се движи по един позитивен начин. А не да се самоогорчава изкуствено – да бях постъпил така, да бяха ме разбрали... , за мен поне, са напразни упражнения! Това, което ме разочарова и дори повече, е този изкуствен тормоз за бащините ми имоти, които съм наследил и които държавата ни върна през 1998 г. , преди изобщо да бях станал премиер. В последствие, същата държава, без да е имало промяна на институциите, казва,  чакай, не е така, да започнем сега да го лишаваме от това, което сме му върнали! В личен план това е тежко да се понесе и е несправедливо. Такова поведение въобще е изключено в Европейския съюз. По-лошото е, че може да стане прецедент и да плаши чуждите инвеститори да дойдат тук. Това е нещо, за което много хора не си дават сметка в дребнавостта си да ме уязвят.   - Казвате, че избягвате да гледате на света през личната си призма. Такъв пример ли е фактът, че през 2005 г. като лидер на НДСВ съставихте правителство с БСП, наследницата на комунистическата партия, която изгони вашето семейство от страната, а Народният съд разстреля чичо ви Кирил? - Знаете ли, тук трябва да видим нещата в контекста на времето и най-вече да не се обобщава и да се дамгосват едни или други. Защото пък другата страна – БСП, биха могли да кажат, че аз съм представител на монархо-фашизма. Ако така разсъждаваме, никога няма да се оправим! После има конкретни отговорни хора за дадени престъпления или ексцесии. А това, да се говори за всяка лява формация, нищо че е еволюирала във времето, че са комунисти... Да, по принцип БСП са наследници на БКП. Но пък тогава за тях аз съм наследник на не знам какви си черни времена. Всички трябва да сме малко по-обективни и да гледаме това, което е в интерес на нашите съграждани. А не да продължаваме да „седим по барикадите“ и да търсим виновници. Така можем да стигнем до най-древни времена. А и тогава – все някой може да е бил виновен, а другият – да е бил жертва.   - Ще стигнем до Каин и Авел. - Ами, да! Безсмислица е това. Това е най-ясният пример докъде бихме могли да ескалираме.   - Дали бих могла да Ви помоля за коментар на последните политически събития – непредизвиканата, но подадена от премиера Бойко Борисов оставка, тупането на топката от страна на президента Росен Плевнелиев и явното му нежелание да състави служебен кабинет, а от друга страна – необходимостта да има два служебни кабинета, защото такава е конституцията. Как гледате на всичко това? - Това е много интересно като съчетание и се получава в един критичен момент – министър-председателят решава да подаде оставка, когато президентът е в края на мандата си, а парламентът е действащ. Мисля, че това е най-сложно да се изтълкува - при действащ парламент дали е необходимо да има служебно правителство? Моето мнение, щом като ме питате, нищо че е ерес, е, че сегашното правителство в оставка трябва да изкара до 21 – 22 януари и оттам нататък президентът да състави ново правителство. Мисля, че ще бъде по-семпло, защото за двадесетина работни дни не виждам необходимост да се съставя служебно правителство. Но това е, както казах, еретично мнение, защото аз не съм на мястото на г-н Борисов, нито на мястото на президента.   - Може би няма достатъчно политическа воля? През 1997 г. страната бе в аналогична ситуация. Правителството на Жан Виденов подаде оставка по Коледа 1996 г., президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше, каза, че няма да връчи мандат за второ правителство на БСП, която тогава имаше мнозинство в парламента и никой не го упрекна затова, че не спази буквата на конституцията. Имаше политическа визия за бъдещето на страната, опозицията, тогава СДС, казваше – предсрочни избори, демократични промени, път към Европа... Сега това го няма. - Може би, защото сме вече в Европа. Няма ги тези големи цели. Но след година България ще председателства Европейския съюз. Това е достатъчен мотив да си оправим отношенията, за да може да се върви напред. Тази тема едва ли е мотивираща за широката публика, но е важна за имиджа на страната. Въобще, идеалното би било да се оглеждаме по-често какво се случва в държавите около нас и по света. Не е нужно да има постоянна интроспекция, ние да решаваме и да търсим най-доброто и най-гениалното. Ето, сега се говори за мажоритарна избирателна система и задължително гласуване. Добре е да видим кое къде как функционира – къде системата е мажоритарна, къде е пропорционална, къде има задължително гласуване. И да се опитаме да го приведем за нашите ширини и за нашите разбирания. Отколкото да се напрягаме да измислим нещо съвсем ново или пък да превръщаме това в политическа битка. Като търсим в друга страна кое къде функционира най-добре, как може да се приложи у нас, ще намерим подходящия пример. Особено по теми като здравеопазване и образование – двете най-тежки теми във всяка една страна и общество. И така ще видим, че няма нужда от толкова реформи и контрареформи.   - Нашите съседи май не са най-подходящия пример. А също така се сещам, че едни от малко по-далечните съседи – в Испания, едва съставиха правителство. И то под заплахата на нови, трети поред предсрочни избори! - И то след година и нещо правителство в оставка! Помните ли пък в Белгия какво беше? Над 500 дни страната беше без правителство. Това са примери, това са прецеденти.   - В Италия премиерът Ренци искаше да намали сенаторите, да централизира страната. И постави въпроса на референдум. - Видяхте ли какъв отговор получи премиерът! А пък всички после критикуват и казват, че трябва да има реформи, че трябва нещо да се промени. Но като опре донякъде, нещо става, сякаш им се завива свят на хората. Това е вокс попули, в крайна сметка трябва да се съобразяваме с гласоподавателите.   - Но политиците сякаш забравят, че трябва да водят народа, не да го следват. Да го водят, макар и на крачка напред. - Ето сега – в Испания се появи антисистемна партия. На пръв поглед също изглежда антисистемно това, което досега е казал г-н Тръмп в САЩ. Но дали пък от друга страна това не е нещо здравословно? Да се променят някои неща по един по-радикален начин? Но обикновено тези антисистемни партии са временни явления. В първия момент изглеждат като нещо уникално и ново, но малко по малко или се разпадат или си дават сметка, че има неща, които е хубаво да ги проповядваш, но като се стигне до това да ги приложиш в управлението, виждаш, че не можеш.   - Но в Европа напоследък непрекъснато се раждат антисистемни играчи. Това какъв знак е? - Знакът е: Стига! Дотук! Дано политическата класа да си даде сметка и да реагира адекватно, за да може да се избегнат по-големи сътресения. Питахте ме дали това, което става сега, прилича на времето след Френската революция и Наполеоновите войни (б.а. - когато в Европа са настъпили коренни, революционни, промени). Аз имам впечатлението, че по-скоро прилича на времето след Втората световна война. Тогава са настъпили радикални промени, защото е станало ясно: дотук е било така, но хората вече очакват нещо друго. Спомнете си тези ужаси с банковите фалити. Дали това не доведе нещата дотам, че да се постави въпроса – а може би този модел, не е идеалният? Но чак да има „революционни“ нагласи, мисля че не е реалистично. В глобализирания свят нещата се изравняват по един по-плавен начин. Информацията се предава светкавично! Вижте социалните мрежи, та това е нещо невероятно! Пропагандата, която едно време е функционирала, е отживелица. Мисленето на хората не може да се насочва в една посока, като преди. Социалните мрежи са чудесен коректив.   - Но и способ за хибридна война в същото време! - Да, но това е въпрос на зрялост – да се хване човек на въдицата на някакви небивалици. Хвърля се някаква бомба и след няколко часа се оказва, че е „балон“. Много интересно! За социолозите това трябва да е голям момент, тази еволюция в обществото. Възможност да предскажат какво може да се случи.   - Това не засилва ли още повече факторът „образование“? Хората от малки, чрез знанието, да бъдат имунизирани срещу хибридността, срещу лъжата. А това го дава семейното възпитание и образованието. - Да, така е. Това са прословутите първи седем години. И другите седем също.   - Около Коледа е прието да говорим за традициите, Ваше величество. Но виждаме как светът се променя или поне живеем с това усещане. Особено тази година – след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Традициите остават ли това, което бяха? Или също се променят? - Не сравнявам двете явления. Традицията е нещо насложено, което е останало или се спазва от миналото. Това са обичаи и неща, които се опитваме да продължим във времето. А това, което се случва сега – в САЩ или другаде, е по-друго. Аз поне така го виждам.   - Ето, вие неотдавна пътувахте с Румънския кралски влак. Това е традиция. На всяка гара, на която спира влакът, се изпълняват двата химна – днешният и от времето на монархията. Това какво усещане носи? - Учуди ме много, защото веднага си помислих за България. Едва ли това би се приело тук. Има много хора, които може би смятат, че биха изневерили на републиката, ако стане въпрос за нещо, което е било преди Х години. Сигурно е друг начинът, по който румънците усещат традицията и по който я спазват. Трудно ми е да определя.   - Какво бихте искали да превъзмогне българското общество? Нещо от това, което е направило румънското. - Не знам, трудно е да се обобщава и сравнява. С тях влязохме заедно в Европейския съюз, на едно и също ниво сме. Но дали те имат други виждания за това, което се е случило? Техният режим е бил много по-специфичен в последните 50 години преди 1989 г. Виждам, че те гледат към монархическия си период с известна симпатия, но все пак не бива да се обобщава. Сигурно има много хора, които не са на това мнение.   - Виждам портрет на цар Фердинанд във Вашия дом. Смятате ли, че ще се стигне до негова реабилитация? Историците често казват, че първите десет години на ХХ век, времето преди Балканските войни и Първата световна война, са били години на такъв подем, че в Европа се е говорило за „българско чудо“. - С времето сигурно и това ще стане. Нещата трябва да се отсъдят по един обективен начин в едно историческо измерение. Да се направи анализ, в който да се види положителното и отрицателното. Не става въпрос само за една личност. Трябва да се прецени в контекста на историята на страната. Понякога се смята, че една личност, в случая – един цар, олицетворява всичко – и добро и лошо. Но той не е действал сам, не се е водел от лични мотивации. Действията му са били следствие от настроенията в обществото в даден момент. Повече от реабилитация би било да се претегли, без пристрастие и без политически предпочитания или доктрини, кое е било положителното за страната и кое не е.

Президент и премиер за Брекзит: Лош ден за Европа

 Лош ден за Нова доза доверие и реформи - от това се нуждае ЕС “Лош ден за Европа, за европейската демокрация и икономика, за ЕС. Ясен знак за ненаучен урок от историята. Една велика сила, символ на свободна търговия, на либерална демокрация, реши да се изолира обратно в националните си граници, на собствения си остров.”         Такова съжаление изрази по повод на Брекзит държавният глава Росен Плевнелиев. Той призна, че е сериозно загрижен: “Дълбоко съм притеснен, че днес националисти и популисти тържествуват по улиците на Европа. Но обединена Европа, със или без Великобритания, трябва да гледа напред.”       Президентът уважавал решението на британците, а също - провеждането на референдуми, но само подчинени на ясни правила, а не на заиграване със страховете на хората. Плевнелиев разчете Брекзита като предупреждение за последиците от “все по-агресивния популизъм”.       Сега било и времето       ЕС да покаже, че       е много повече       от която и да е       държава - членка       А също - европейските политици да се обърнат към принципите, които са създали ЕС - да се гарантира мирът в Европа. “Сега е времето ЕС да направи своите изводи, да си вземем поука от грешките. Да се концентрираме около важното за бъдещето. Трябва да останем единни, да дадем нова доза доверие на ЕС, да стартираме нови интеграционни проекти” - такава възможност вижда в ситуацията българският държавен глава.                               Лош ден за Европа - така коментира решението на референдума Великобритания да напусне общността и премиерът Бойко Борисов. Призна, че съжалява заради избора на Острова. Макар че това решение разделяло тежко английския народ, българският премиер го уважавал. Но в същото време Борисов втвърди тона - при този изход ЕС трябва да продължи решително без Лондон: “Щом така са избрали - да се оставят сами да решават съдбата си. Ние да започваме да мислим за Европа без тях. От днес нататък трябва да се разсъждава - каквото за всички страни извън ЕС, това и за Англия.”       Според него евродепутатите на Лондон вече не бива да гласуват в ЕП.       Премиерът е категорично против подписването на специални споразумения между ЕС и Лондон: “Никакви преговори за особени статути не трябва да се водят, защото това ще разбие съюза. Ако всички държави донори получат специални споразумения, накрая в ЕС ще си останем само ние, Гърция и Румъния.” ЕС трябва да покаже, че може и без Великобритания, настоя Борисов.       И на България ще       се отрази във       всички случаи -       ЕС става по-слаб,       смята премиерът.       “Виждате пазарите как реагираха - аз предупредих за това лирата как пада, така че последствията са за всички. Резултатите ще ги видим следващите месеци и години”, обобщи Борисов. По повод мерките, които общността трябва да вземе, той напомни, че няма система, която да не трябва да се променя непрекъснато: “Много от нещата, които и аз съм говорил в ЕС, излязоха истина. Можеше още преди година да спрем Балканския път - колко пъти съм настоявал, и за това време колко нелегални имигранти влязоха. Има много неща да се поправят - това ще бъде       урок за всички да       действаме       по-дисциплинирано       и по-бързо       след този удар, отчитайки интересите на всички страни членки.”                               Митов: Без емоции, сега трябва       да спрем ефекта на доминото       Новината за резултата от референдума във Великобритания дълбоко ме разочарова, заяви външният министър Даниел Митов след извънредното заседание на МС.       “В момента обаче емоциите са излишни. Длъжни сме да направим така, че да не се получи ефектът на доминото в ЕС ”, заяви той. Първият ни дипломат е убеден, че “популизмите и национализмите не бива да надделеят над здравия разум”.       Митов съобщи още, че българското правителство ще излезе със специална позиция за резултатите от референдума, но не уточни кога ще стане това.       Предстои много задълбочен дебат за бъдещето на ЕС, в който съществено участие ще вземат и представители на България.       “За мен резултатът от допитването означава, че британската нация е разделена на две”, каза Митов. Според него решението за напускане на Евросъюза ще се отрази не само на състоянието на Обединеното кралство, но и на държавите от ЕС.       Според външния министър още е рано да се говори за позицията на Обединена Европа, като сега големият въпрос е дали Великобритания ще задейства чл. 50 от Лисабонския договор. От изявлението на премиера Дейвид Камерън стана ясно, че той няма да предприеме тази стъпка, а нов лидер на страната се очаква да бъде избран не по-рано от октомври т.г.       Според член 50 всяка държава от ЕС може да реши да се оттегли от него, като отчете изискванията на собствената си конституция. Затова Брюксел сключва споразумение с тази страна, в което се определят редът и условията за отделяне. Освен това член 50 определя срок от 2 г., в който вече подписаните договори между напускащата страна и ЕС продължават да се прилагат.       През това време обаче е в сила параграф 4, според който оттеглящата се държава не участва в обсъжданията и решенията около нейното излизане.       На въпрос как ще успокои нашите сънародници в Англия Митов отговори, че те няма как да не са притеснени, но ситуацията тепърва ще се изяснява. Предстои много процедурна работа, тъй като евентуалното излизане от ЕС ще отнеме години, убеден е министърът.       Той обаче е убеден, че Евросъюзът има сили и възможности да излезе по-силен от тази критична ситуация.                                       Кунева: България може да е       по-дълго председател на ЕС       Решението от референдума във Великобритания поставя остро въпроса с българското председателство на Съвета на ЕС, тъй като сме в една тройка с Великобритания и Естония.       Това заяви пред БНТ вицепремиерът по европейските въпроси и главен отговорник по подготовката на страната ни за европейското председателство през втората половина на 2018 г. По думите ѝ следващите дни ще са решаващи и предстоят много разговори, за да се намери най-добрият вариант.       Единият, но най-малко вероятен е Великобритания да остане в тройката, вторият - предшестващата я Малта да поеме и британското председателство, което би удължило мандата ѝ от 6 на 12 месеца, но това би поставило сериозно предизвикателство пред страната.       Третият и най-реалистичен според Кунева вариант, за който “24 часа” вече писа, е да бъде изтеглен мандатът на естонското председателство, което пък би оказало пряк ефект върху българското, което се удължава също - и двете на по 9 месеца. Допреди година имаше гласове, че България е започнала твърде рано подготовката си и че няма от какво да се притеснява, но днешното решение променя ситуацията и трябва да имаме чувство за спешност, призна Кунева. “Спешно е да разберем какво правим с изготвянето на приоритетите на тройката, които планирахме да направим заедно с Великобритания, ще се променя ли изобщо форматът на триото. Има и безкрайно много технически подробности за решаване - от документите през комуникационната програма”, посочи Кунева.                           Шефката на външната   комисия: Излизането   от ЕС ще е 2-3 години   “Жан-Клод Юнкер много точно каза преди месец, че националните правителства трябва да взимат повече решения, ЕС прекали.”   Това каза пред журналисти в парламента председателят на комисията по външна политика Джема Грозданова (ГЕРБ).   Ефектът за България, както и за всички членки на ЕС от излизането на Великобритания няма да бъде положителен в нито една сфера - икономическа, политическа, сигурност, подчерта Грозданова. Според нея излизането на Великобритания основно е свързано с темата за сигурността. Релуртатите от референдума ще са проблем и за самата държава.   Грозданова посочи, че излизането от ЕС е дълъг процес - ще отнеме 2-3 години и тепърва ще разберем какво точно ще последва. Дори и на високо европейско ниво не били наясно как точно ще стане излизането на Великобритания от съюза. Грозданова призна, че очаква и други държави да последват примера на Лондон. Но не и България, защото още сме нови членове и евроскептицизмът у нас не е настъпил.               Станишев: Великобритания   обърна гръб на бъдещето   Шокиран съм от резултата от референдума. Ние, европейските прогресивни сили, подкрепихме нашата партия-член - лейбъристите - в кампанията им за оставане на Обединеното кралство. Искахме силна Великобритания в силна Европа, заяви президентът на ПЕС веднага след излизането на данните от референдума.   “Разбира се, резултатът от референдума трябва да бъде уважен. Той показа, че младите британци, Лондон, Оксфорд, Шотландия и Северна Ирландия смело гледат напред, но Великобритания обърна гръб на бъдещето. Тепърва ще бъдат правени анализи и оценки, но най-ужасяващият резултат от референдума е необратимото разделение в Обединеното кралство. Безотговорното поведение на лидера Дейвид Камерън и на много други политици от Консервативната партия доведе до необходимостта в XXI век да изграждаме нови граници помежду си. За всички е лесно да предположим какво предстои: референдуми за излизане от Великобритания в Шотландия и Северна Ирландия, вълна от национализъм и популизъм, на която ще се качат политици, искащи референдуми за напускане на ЕС в много държави членки”, заяви Станишев.   ПЕС застава категорично срещу това. Случващото се е резултат от твърде дългото налагане от страна на десните в Европа на социалното неравенство, отнемането на шансовете и липсата на солидарност. Затова хората бягат в националните си граници, смята лидерът на ПЕС.   Левите разработили пътна карта, която изпратили на левите премиери и партии, както и на евродепутатите социалисти. С нея ПЕС започва дискусия за бъдещето на ЕС.                   Нинова: Властта да защити   250 000-те българи в Британия   Уважаваме решението на британските граждани. То е урок за ЕС и за Европа да започне спешно да се променя - да излезе от бюрокрацията, формализма и чиновническото отношение към проблемите и да премине към решаване на реалните въпроси на европейските граждани, на икономиката на Европа, нейната сигурност, като отчита националния интерес на всяка държава членка. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.   Тя призова българското правителство да защити интересите на 250 000-те българи, които учат, живеят и работят във Великобритания. БСП настоява и за анализ как излизането на Лондон от съюза ще се отрази на бюджета на ЕС, на бюджета и икономиката на България, най-вече на малкия и средния бизнес.               ДПС: ЕС да търси по-дълбока интеграция   “Един знак за европейските политици, за европейските държави да намерят формулата, за да се постигне една по-дълбока мотивация за по-голяма интеграция в Европейския съюз, което да доведе до развитието му на такова ниво, че Европа да стане лидер в световната политика.”   Това заяви по повод Брекзит лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пред журналисти в парламента.   “Затова този референдум е един много важен урок за всички политици, за всички държави в ЕС. За съжаление, вече получихме позиции на крайните и националистическите формации от други държави, които изразиха мнение, че и при тях би било редно да има референдум за излизане от Европейския съюз”, изрази тревога Карадайъ. И добави: “Нашето очакване е, че този урок ще бъде прочетен, ЕС ще намери сили, ще се консолидира, но и ще намери вярната посока за своето развитие, а не инерциално да върви в тази посока, в която вървим, включително и в инвестициите.”   Лидерът на ДПС посочи, че сега на ход са политиците. След като английският премиер Дейвид Камерън подаде оставка, във Великобритания ще има избори, след които с решение ще се произнесе английският Парламент, напомни лидерът на ДПС.   “Безспорно това ще влияе и на световната икономика, и на европейската, на финансовите пазари, ще повлияе и на България”, заключи Мустафа Карадайъ.                   Сидеров: Отзад може би прозира   САЩ, дано не е начало на война   Този ход на Англия за мен е с американско участие. Щом най-верният съюзник на САЩ, подводницата на САЩ в Европейската общност, както я наричаше Дьо Гол, се измъква от ЕС, значи нещо лошо се готви за самия ЕС. Не дай Боже, да е война, но аз подозирам и подобни действия - ако дойде ястребът Хилари Клинтън, тя заяви, че трябва да има само остри санкции срещу Русия, но и военно притискане. Това отваря възможност за война срещу Русия.   Всяка промяна отваря и шанс за друго - би било чудесно Великобритания да се еманципира от САЩ, но при тези лидери в Европа - Меркел и Оланд, се съмнявам да избере Европа. Значи трябва да се сменят лидерите.   Още през януари 2007 г. предупредих: “Не бързайте с шампанското.” Сега търпим повече щети - 325 милиона са постъпленията по статистика за м.г., а членският ни внос е 500 млн. евро.   Може би ще се чувстваме по-добре икономически извън ЕС, българският народ ще узрее и за това. Можем обаче да проведем сега референдум за членството ни в НАТО - руските самолети и военното оборудване са по-добри от американските. По същия начин бихме могли да се защитим от имиграцията, ако не сме в ЕС.   Ефект на доминото вероятно ще има - главно в старата част на Европа, плюс Унгария от новите, където тези настроения са анти-ЕС.          

Борисов: Искам да сътрудничим с Турция

  "Искам да сътрудничим с Турция. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални", заяви премиерът Бойко Борисов за в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, предаде БГНЕС. „Българските морски и сухопътни граници, могат да се опазват само заедно с Турция. Затова и вярвам, че споразумението между ЕС и Турция от март, дори и силно критикувано, е единственото правилно решение. Ние имаме на границата всеки ден между 200 и 250 мигранти от турска страна, които по наш сигнал биват връщани от турците, преди въобще да достигнат границата”  коментира премиерът. Той подчерта, че за да бъде преодоляна мигрантската криза е трябвало да се действа по-рано и с общи усилия на страните членки на ЕС. „Трябваше обаче всички ние, държавите-членки на ЕС, да можем и да действаме по-бързо. Ние всички имаме разузнавателни служби, и те ни предупреждаваха, какво ще дойде към нас, както и сега предупреждават за онова, което се случва, например, в Северна Африка. Преди една година не трябваше да бъдем по-малко човечни, а да реагираме по-бързо и по-гъвкаво”. Според него защитата на европейските външни граници е трябвало да бъде разбирана като обща задача на всички държави-членки на ЕС. „Целта от самото начало трябваше да бъде влизането да става само през установените гранични пунктове. През гранични пунктове, където в приемните центрове на хората да се снемат отпечатъци и да се регистрират, преди оттам да последвана координирано презаселване в различните държави-членки”. Борисов ояснява, че вместо това „ в сърцето на Европа държави се обградиха с граници, всеки сам за себе си. Унгария построи ограда в средата на Европа, Австрия – също, и други държави също са на път да го направят”. „България построи ограда, защото България носи отговорност за външната граница на ЕС с Турция. Ние все още не сме член на Шенгенското пространство, обаче опазваме тук една практически шенгенска граница. Ние издигаме подобни защитни съоръжения, за да имаме въобще някакъв шанс да опазваме европейската граница, за която сме отговорни, с неколкостотин километра дължина. За разлика от други страни, ние не искаме да изграждаме огради в средата на Европа. Проблемите на Гърция са и мои проблеми”, казва Борисов и уточнява, че не би искал да се вдига ограда и на границата с Гърция. „Държавите от Вишеград, значи Полша, Унгария, Чешката република и Словакия, ни предложиха пари, за да построим ограда с Гърция. Но ние не искаме това. Аз много добре мога да си спомня колко щастливи бяха българите, когато дойде времето, в което те можеха най-накрая да пътуват свободно в Европа. Една ограда между нашите страни би означавала, че ЕС вече го няма”, каза Борисов. Премиерът отново повтори тезата си, че не се налага да има мисия на НАТО за наблюдение на бреговете на Черно море. „Вярвам, че ние в момента в Черно море постигаме добри резултати и без мисия на НАТО. Това, от което се нуждаем, е помощ на сушата. България е най-бедната държава-членка на ЕС, обаче трябва да отделя огромен човешки и технически ресурс за опазване на своите външни граници. Практически сме оставени да се справяме сами. Ние полагаме големи усилия, но не зная колко време нашата граница ще може да устои на миграционния натиск”, подчертава министър-председателят. Той поясни, че „нашата техника е стара. Хеликоптерите ни са на доизживяване, камионите и високопроходимите автомобили сe движат ден след ден в непроходими терени, много от тях са вече негодни за употреба”. „Ние изразходвахме много средства в периферията на Европа, за да предотвратим оградите в сърцето на Европа, и не бива да бъдем оставяни сами. Средствата трябва да бъдат инвестирани не в центъра на Европа, а там, където нашият континент наистина трябва да охранява своите граници, за да може да остане отворен във вътрешността си: в Италия, Гърция и България. Само че България е много по-бедна от Италия, а и от Гърция. Въпреки това, от нас се очаква да охраняваме общата европейска външна граница с огромни усилия, а докато се топят нашите и без това ограничени ресурси, НАТО иска едновременно с това да увеличим и военните си разходи. Всичкото това събрано заедно надвишава нашите сили. Една средна българска пенсия е 150 евро на месец. Социалният аспект на повишените разходи, които се изискват от нас, се подценява в чужбина с лека ръка. Това се превръща за нас в една бюджетно-политическа и социална тежест. Ние даваме повече пари за бежанската криза, отколкото за нашите пенсионери”, допълни Борисов. Премиерът категорично заяи, че не е съгласен с идеята на австрийския външен министър Курц да се развали споразумението с Турция. „ Който обмисли алтернативата докрай, ще разбере, че при дадените обстоятелства няма нищо по-добро за Европа от това споразумение. Да вземем за пример Гърция. Винаги съм казвал, че Гърция най-сетне трябва да се научи да спазва бюджетна дисциплина. Това могат да го изискват с право европейските партньори на Гърция. Но същевременно с това гърците са част от нашето европейско семейство, не можем да ги оставим в беда. Ако Европа не иска да си сътрудничи с Турция, какво трябва да правят тогава България и Гърция директно на турската граница? Турция е силен и важен съсед и част от нея се намира в Европа. Затова трябва да се опитаме да поддържаме възможно най-добри отношения с нея”, каза Борисов. На въпрос дали се страхува от турския президент Реджеп Ердоган, Борисов отговори, че се страхува от това, което се случва в Турция. ”Всъщност, аз съм смел човек и мисля, че съм доказал това в моя живот. В продължение на пет години съм гасил пожари като пожарникар и при това често съм рискувал живота си. Дълги години съм бил треньор на националния отбор по карате и собственик на охранителна фирма, която също извършваше и лична охрана. Но куражът и смелостта не трябва да позволяват на някой да стане невнимателен или дори неразумен. В моя живот съм установил, че страхът е едно нормално човешко чувство, което всеки човек познава. Колкото по-неразумен е един човек, толкова по-малко се страхува. В момента отново е на мода сред някои политици, да се представят като смели герои, като велики лидери на силни страни, които отиват на война с танкове и самолети. Това са хора, които обичат да се харесват на себе си. И народът също обича големите герои. Въпреки това, този, който постоянно дрънчи със сабя, трябва в един момент да я извади. От такова развитие на нещата се страхувам. Който заплашва, че би могъл да залее Европа с мигранти – какво би направил, ако тази Европа сега прекрати споразумението с него? Тогава той трябва да осъществи заплахата”. „Страхът е чувство, което ни пази, дори ако не е модерно да се каже това. Страхувам се, защото Турция вече няколко пъти визира едно развитие, което може да бъде фатално за България. Ердоган постави своя въпрос много умно: Какво бихме направили ние в Европа, ако бежанците отново масово започнат да идват? Ще ги застреляме? Това наистина не можем. Значи ние ще ги приемем. Но какво ще се случи тогава с нас? Дотам не трябва да се стига. Затова искам да сътрудничим с Турция. Откакто е сключено споразумението за мигрантите с Турция, България и Европа не са подложени на толкова голям натиск. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като например за визовата либерализация, ние трябва да намерим път, да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални”, коментира Борисов.

Илияна Йотова: България трябва да изостави онази позиция, в която стои като страничен наблюдател на процесите в Европа

През тези десет години успях да видя доста от позитивните неща в Европа, но и онази Европа от последните 3-4 години, която буквално започна да буксува -  така в ефира на "Хоризонт" бъдещият вицепрезидент Илияна Йотова, обобщи политическия опит, който има като депутат в Европейския парламент, допълвайки:Много сериозни неща се случиха. И не само Брекзит - две много тежки кризи - едната в чисто икономически и финансов план, другата - по-скоро политическа: криза с миграция, с бежанци. И  за съжаление - през последните два мандата - едно доста слабо лидерство на европейските институции, което даде и тези много лоши резултати.  Избраният за президент Румен Радев ще се консултира с партиите, преди да реши за датата на парламентарните избори, посочи още Йотова с интервю за предаването „Неделя 150“. Тя коментира оповестената днес идея на ГЕРБ за отсрочка, за да приеме настоящото Народно събрание решения за промяна в изборните правила, съобразно резултатите от референдума: Нашето желание ще бъде разговор и диалог с всички политически партии, от които зависи както животът и на това Народно събрание, така и всички правила и регламенти, които следват от изпълнението на българската Конституция и мисля, че тук новоизбраният президент господин Радев, вярвайте ми, ще спази Конституцията до последната запетайка.  Ще си позволя да се усъмня в искренността на тази заявка(на ГЕРБ - за удължаване на дейността на сегашното НС -бел. ред.) дотолкова, доколкото имаше възможност през всичките тези месеци след втория тур на президентските избори, ако най-голямата политическа група в днешното Народно събрание имаше желанието, уверявам ви, че имаше и възможността да приеме всички промени в избирателните правила, така, както повели участието на българските граждани в референдума. По-скоро си мисля, че ГЕРБ ще се опита по този начин да печели някакви дивиденти, каза още Илияна Йотова и добави: Но от друга страна искам съвсем категорично да заявя, че каквато ще бъде волята на преобладаващата част от политическите партии, с нея сигурно ще се съобрази и новият президент на страната. Ще говорим с всички тях. Той ще си проведе своите консултации и съгласно правилата на Конституцията ще бъде взето и решението. По отношение на служебното правителство, което ще назначи президента Радев, Илияна Йотова коментира, че основният критерий за членовете на кабинета ще бъдат професионализъм и експертност:Служебният кабинет трябва да свърши две основни неща. Първо, да се премине плавно към изборите и към следващото управление на страната - без сътресения, в една доста сложна ситуация както в страната, така и в чисто международен план. Виждате, доста са предизвикателствата, особено в последните месеци. На второ място, трябва да направи така, че най-накрая в България да има честни и справедливи избори след толкова години. Това са две много сериозни задачи. Затова и подходът на господин Радев е оправдан - с много консултации и с много разговори, за да вземе крайното решение за хората, които ще могат да свършат и да реализират тези две важни стратегически задачи, които предстоят за тези два месеца.  Бъдещият вицепрезидент коментира и председателството на ЕС, което България ще поеме през идната година, като подчерта, че от позициите, които ще отстоява страната ни, зависи много: България трябва сериозно още сега да определи своите приоритети, които ще постави през тези шест месеца, защото ще направя една прогноза пред Вас: точно в този период, в който страната ни ще поеме преседателството, Европа ще трябва да вземе най-важните си решения може би от десетилетия насам, свързани с цялостната политика на сигурността. Тук не говоря само за миграция и за бежанци. Тук говоря за идеята за новия отбранителен съюз - европейски, отношенията с НАТО. Тук ще бъде голямата тема, разбира се, за Дъблинските решения, за това кой как ще бъде поставен в Европа. Ще се вземат вероятно окончателно и решенията какъв ще бъде европейският проект оттук нататък, защото трудно е в момента да си представим как Европа ще изглежда в следващите 10 години. Но България трябва да изостави онази позиция, в която стои като страничен наблюдател и след това трябва да изпълнява чужди решения. България трябва да има активна роля в този европейски проект, защото много усилено се говори вече, че ще има Европа не просто на две скорости -  на бедни и богати държави, в които сами разбирате къде ще попадне България, а и че Европа може да бъде разделена и на четири части: Северната скандинавска Европа, която е с много висок стандарт на живот, Западна Европа, Централна Европа, обградена от Вишеградската четворка и една Южна Европа, която ще трябва да понася всички предизвикателства на несигурност,  на бедност, на мизерия. Така че България не може просто да стои отстрани и да гледа този процес, още повече когато тя ще бъде правителството на Европа именно в това председателство. Йотова каза също, че България в никакъв случай не трябва да се отказва от позицията да излъчи и да има свой еврокомисар, макар че новите правила в Европа допускат такава ситуация.  Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

Илияна Йотова: България трябва да изостави позицията на страничен наблюдател на процесите в Европа

През тези десет години успях да видя доста от позитивните неща в Европа, но и онази Европа от последните 3-4 години, която буквално започна да буксува – така в ефира на "Хоризонт" бъдещият вицепрезидент Илияна Йотова обобщи политическия опит, който има като депутат в Европейския парламент, допълвайки:Много сериозни неща се случиха. И не само Брекзит – две много тежки кризи – едната в чисто икономически и финансов план, другата – по-скоро политическа: криза с миграция, с бежанци. И за съжаление – през последните два мандата – едно доста слабо лидерство на европейските институции, което даде и тези много лоши резултати. Избраният за президент Румен Радев ще се консултира с партиите, преди да реши за датата на парламентарните избори, посочи още Йотова с интервю за предаването "Неделя 150". Тя коментира оповестената днес идея на ГЕРБ за отсрочка, за да приеме настоящото Народно събрание решения за промяна в изборните правила, съобразно резултатите от референдума:Нашето желание ще бъде разговор и диалог с всички политически партии, от които зависи както животът и на това Народно събрание, така и всички правила и регламенти, които следват от изпълнението на българската Конституция и мисля, че тук новоизбраният президент, господин Радев, вярвайте ми, ще спази Конституцията до последната запетайка.  Ще си позволя да се усъмня в искреността на тази заявка (на ГЕРБ – за удължаване на дейността на сегашното НС – бел.ред.) дотолкова, доколкото имаше възможност през всичките тези месеци след втория тур на президентските избори, ако най-голямата политическа група в днешното Народно събрание имаше желанието, уверявам ви, че имаше и възможността да приеме всички промени в избирателните правила, така както повели участието на българските граждани в референдума. По-скоро си мисля, че ГЕРБ ще се опита по този начин да печели някакви дивиденти, каза още Илияна Йотова и добави: Но от друга страна, искам съвсем категорично да заявя, че каквато ще бъде волята на преобладаващата част от политическите партии, с нея сигурно ще се съобрази и новият президент на страната. Ще говорим с всички тях. Той ще си проведе своите консултации и съгласно правилата на Конституцията, ще бъде взето и решението. По отношение на служебното правителство, което ще назначи президентът Радев, Илияна Йотова коментира, че основният критерий за членовете на кабинета ще бъдат професионализъм и експертност:Служебният кабинет трябва да свърши две основни неща. Първо, да се премине плавно към изборите и към следващото управление на страната – без сътресения, в една доста сложна ситуация както в страната, така и в чисто международен план. Виждате, доста са предизвикателствата, особено в последните месеци. На второ място, трябва да направи така, че най-накрая в България да има честни и справедливи избори след толкова години. Това са две много сериозни задачи. Затова и подходът на господин Радев е оправдан – с много консултации и с много разговори, за да вземе крайното решение за хората, които ще могат да свършат и да реализират тези две важни стратегически задачи, които предстоят за тези два месеца.  Бъдещият вицепрезидент коментира и председателството на ЕС, което България ще поеме през идната година, като подчерта, че от позициите, които ще отстоява страната ни, зависи много: България трябва сериозно още сега да определи своите приоритети, които ще постави през тези шест месеца, защото ще направя една прогноза пред Вас: точно в този период, в който страната ни ще поеме председателството, Европа ще трябва да вземе най-важните си решения може би от десетилетия насам, свързани с цялостната политика на сигурността. Тук не говоря само за миграция и за бежанци. Тук говоря за идеята за новия отбранителен съюз – европейски, отношенията с НАТО. Тук ще бъде голямата тема, разбира се, за Дъблинските решения, за това кой как ще бъде поставен в Европа. Ще се вземат вероятно окончателно и решенията какъв ще бъде европейският проект от тук нататък, защото трудно е в момента да си представим как Европа ще изглежда в следващите 10 години. Но България трябва да изостави онази позиция, в която стои като страничен наблюдател и след това трябва да изпълнява чужди решения. България трябва да има активна роля в този европейски проект, защото много усилено се говори вече, че ще има Европа не просто на две скорости – на бедни и богати държави, в които сами разбирате къде ще попадне България, а и че Европа може да бъде разделена и на четири части: Северната Скандинавска Европа, която е с много висок стандарт на живот, Западна Европа, Централна Европа, обградена от Вишеградската четворка, и една Южна Европа, която ще трябва да понася всички предизвикателства на несигурност, на бедност, на мизерия. Така че България не може просто да стои отстрани и да гледа този процес, още повече когато тя ще бъде правителството на Европа именно в това председателство.Йотова каза също, че България в никакъв случай не трябва да се отказва от позицията да излъчи и да има свой еврокомисар, макар че новите правила в Европа допускат такава ситуация.  Цялото интервю на Диана Янкулова с Илияна Йотова можете да чуете от звуковия файл.

Нестабилността е основният резултат от британския референдум

 ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ е дипломат от кариерата. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Бил е главен съветник в Съвета по европейска интеграция на МС (1996-1997), член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България (2001-2005), зам.-министър на външните работи (2005-2009), посланик на България в Лондон (2009-2012). В момента е директор на Института за икономика и международни отношения и член на УС на Българското дипломатическо дружество. "Евроинтеграцията бе подменена с евробюрокрация" - Най-големият кошмар за ЕС се сбъдна. Очаквахте ли такъв резултат на британския референдум? Може ли да се определи като победа за обикновените хора над евробюрократизма? - Едва ли бяха много хората, особено извън Обединеното кралство, които очакваха подобен резултат. Разчиташе се на прословутия здрав разум на британците, превърнал се в национална характеристика. Фактите обаче показаха, че е била подценявана дълбочината на проблемите и обществените разделителни линии. За да бъдат анализите релевантни, е необходимо да се отиде отвъд събитието (т.е. самия референдум) и да се проследят процесите - както тези, довели до сегашното състояние, така и тенденциите занапред. Резултатите от референдума са следствие от засиленото усещане, че евроинтеграцията бе подменена с евробюрокрация. Европейската комисия даде съществен принос за това - с типичния за всяка бюрокрация стремеж към завземане на политически пространства, самозатваряне и скъсване на връзката между институции и население, неефективност и откъснатост на взиманите решения от реалните проблеми. Политическата отговорност обаче е на националните правителства, защото европейските лидери са тези, които взимат решенията, и опитите да се прехвърлят всички проблеми единствено на Брюксел са неособено точни и почтени. Не бих говорил за победа. Според мен става дума за сериозен провал - за идеите. И негативни последствия - за хората. А цената, която плащаме, е изчезналата готовност да живеем заедно. Основният резултат от референдума е нестабилността - за Обединеното кралство и за цяла Европа. При това в достатъчно дългосрочна перспектива. - Какви ще са последствията за самата Великобритания, имайки предвид вота в Шотландия и Северна Ирландия? - Съществуват реални опасения, че Обединеното кралство може да се разедини, а Великобритания - да престане да бъде велика. На карта може да бъде поставено оцеляването на страната. На първо място това се отнася до вероятността да бъде организиран огледален референдум за напускане - но този път на Шотландия. Като има всички основания да се предполага, че към шотландските националисти своя вот за излизане от Великобритания могат да добавят и проевропейски настроените шотландци. Отчитайки обстоятелството, че и в Северна Ирландия и Уелс проевропейските настроения са доста силни, това може да доведе до силни центробежни тенденции и преосмисляне на самото държавно формирование Обединено кралство. Разделителните линии обаче не се изчерпват само между субектите на кралството. Референдумът показа, че те са много дълбоки и вътре в обществото, а агресивната и нетипична за британците кампания допълнително радикализира нагласите. Кризисни явления се наблюдават и на ниво политически партии. Консерваторите са дълбоко разцепени и под въпрос стои единството на партията. Лейбъристите бяха изтласкани встрани от центъра на кампанията и съществуват опасения, че това може да демотивира нейните членове. Но най-дълбокият разлом се оказа този между политическия елит като цяло и обществото, между управляващи и управлявани. - А последствията за нашите сънародници на Албиона? - Тепърва предстои в рамките на преговорите между Брюксел и Лондон да се уточнят всички параметри на напускането, включително статутът на европейските граждани, които към момента живеят и работят във Великобритания, и на британските граждани в Европа. Това, което обаче изглежда достатъчно ясно, е, че българите в Обединеното кралство, както и гражданите на всички други страни членки на ЕС, няма да могат да се ползват от свободното движение на работна ръка и ще бъдат третирани като чужди граждани. Определено ще бъде затруднено не просто намирането, но дори и запазването на работата, а за студентите това най-вероятно ще има съвсем конкретни финансови измерения - връщане към неколкократно по-високите учебни такси. - Стоящ изначално между сферите на европеизма и атлантизма, ще задълбочи ли Лондон още повече връзките и зависимостта си от Вашингтон? - Безспорно Великобритания ще бъде изправена пред необходимостта да търси компенсаторни насоки за развитие и партньори - както в икономически, финансов и търговски аспект, така и в политически. Особено в преходния период на "развод" с Европа. Камерън нееднократно говореше, че Азия (Китай, Индия) следва да бъдат стратегически направления за страната. Развитието на още по-тясно сътрудничество със САЩ е също логична стъпка. Като тези очаквания според мен до голяма степен ще бъдат извън политическата конюнктура кой ще победи на президентските избори в САЩ или кой ще наследи Камерън в Лондон. - Днес решението на британците се определя като прецедент, утре обаче може да се превърне в практика. Какво следва за потъващия кораб ЕС? Какво се обърка с европейския проект? - Някъде по пътя на своето развитие европейският проект загуби своите базисни ценности - мир и просперитет. Виждаме, че войната се върна в Европа - на Балканите и в Украйна, а разширяването на неравенството се превърна в устойчива тенденция - както в национален, така и в континентален мащаб. Основният проблем според мен е, че от интеграционната оптика отпадна човекът - той беше заменен като приоритет от механизмите (институциите) и ефективността (печалбата). Затова сме свидетели на центробежни тенденции не само на равнище ЕС, но и в рамките на отделните държави. Не само Шотландия, но и Каталуния в Испания, Фландрия в Белгия, както и Северна Италия виждат бъдеще за себе си извън националните държави. Солидарността като базисна ценност и принцип на функциониране на ЕС (намиращ практическо изражение и в кохезионните фондове) стана основна жертва на кризата. Но се забравя, че солидарността не е благотворителност, а инвестиция в общо развитие и цената на общата стабилност. При нарушаване на балансите рисковете са за цялата европейска конструкция. - Очаквано, след като станаха ясни резултатите, заваляха обичайните коментари за дългата ръка на Русия. Неотдавна в речта си пред евродепутатите президентът Плевнелиев пък обвини Кремъл, че е против ЕС и подкопава доверието в него. Не е ли това един от основните проблеми на съюза - търси вината за неволите си навън, по-специално в противопоставянето с Русия? - Много удобно и крайно неточно ще бъде, ако в Европа надделее тенденцията да се търсят виновници извън ЕС. Както и коментарите, че от трудностите на ЕС печелят САЩ, Русия, Турция. За нито една от тези страни дългосрочната дестабилизация на Европа не носи позитиви. Напротив, създават се условия за генериране на допълнителни рискове - както социални, така и политически, а и в сферата на сигурността. Защото са дестабилизирани не просто страните, а обществата в Европа, разделителните линии минават вътре в тях и тези процеси не могат да останат затворени в границите на една отделна държава. Свидетели сме на радикализация на обществените настроения и надигане на крайно дясна, ксенофобска и националистическа вълна. - Възражда ли се старата френска идея за Европа на нациите, в която междуправителствените политики поемат лидерството от дискредитираните европейски институции? Начин ли е това за запазване единството на Стария континент? - Боя се, че тенденцията е по-скоро не към Европа на нациите, а Европа на национализмите. Нещо повече, Европа с бързи стъпки върви напред към собственото си минало и неслучайно вече сме свидетели на събуждане на позаспали реваншизми - което пък поставя въпроса отново за мира на континента - 70 години след края на Втората световна война. Центробежните тенденции са достатъчно видими, съществува стремеж към самозатваряне и самоизолиране, към търсене на спасение от проблемите поединично. Което е в пълно противоречие с обективните тенденции в съвременния все по-глобален свят, където националните граници не представляват никакво препятствие за комуникация, свободно движение на информация и капитали, все по-либерализиращия се трансфер на стоки и услуги - и единственото, което се опитваме да спрем, е свободното движение на хора. Очевидно Европа се нуждае от преосмисляне на идеята за обединение на континента. И намиране на новото ниво на интеграция, което да бъде обърнато към гражданите. Дебатът за това как бихме искали да живеем след десет или двадесет години трябва да се проведе сега. И проблемът не е толкова в отсъствието на лидерство, колкото в липсата на визия и идеи - в противен случай надеждата за появата на лидери се превръща в ирационалното очакване отнякъде да се пръкне месията. Който да реши всички наши проблеми - без наше участие и усилия. Което е най-добрата питателна среда за популизма и десния радикализъм, шестващи в Европа.

Илияна Йотова повдигна завесата около служебния кабинет

 През тези десет години успях да видя доста от позитивните неща в Европа, но и онази Европа от последните 3-4 години, която буквално започна да буксува. Така бъдещият вицепрезидент Илияна Йотова обобщи политическия опит, който има като депутат в Европейския парламент.  "Много сериозни неща се случиха. И не само Брекзит - две много тежки кризи - едната в чисто икономически и финансов план, другата - по-скоро политическа: криза с миграция, с бежанци. И  за съжаление - през последните два мандата - едно доста слабо лидерство на европейските институции, което даде и тези много лоши резултати". Избраният за президент Румен Радев ще се консултира с партиите, преди да реши за датата на парламентарните избори, посочи още Йотова пред БНР. Тя коментира оповестената днес идея на ГЕРБ за отсрочка, за да приеме настоящото Народно събрание решения за промяна в изборните правила, съобразно резултатите от референдума. "Нашето желание ще бъде разговор и диалог с всички политически партии, от които зависи както животът и на това Народно събрание, така и всички правила и регламенти, които следват от изпълнението на българската Конституция и мисля, че тук новоизбраният президент господин Радев, вярвайте ми, ще спази Конституцията до последната запетайка.  Ще си позволя да се усъмня в искренността на тази заявка (на ГЕРБ - за удължаване на дейността на сегашното НС -бел. ред.) дотолкова, доколкото имаше възможност през всичките тези месеци след втория тур на президентските избори, ако най-голямата политическа група в днешното Народно събрание имаше желанието, уверявам ви, че имаше и възможността да приеме всички промени в избирателните правила, така, както повели участието на българските граждани в референдума.  По-скоро си мисля, че ГЕРБ ще се опита по този начин да печели някакви дивиденти", каза още Илияна Йотова.  "Но, от друга страна, искам съвсем категорично да заявя, че каквато ще бъде волята на преобладаващата част от политическите партии, с нея сигурно ще се съобрази и новият президент на страната. Ще говорим с всички тях. Той ще си проведе своите консултации и съгласно правилата на Конституцията ще бъде взето и решението." По отношение на служебното правителство, което ще назначи президента Радев, Илияна Йотова коментира, че основният критерий за членовете на кабинета ще бъдат професионализъм и експертност. "Служебният кабинет трябва да свърши две основни неща. Първо, да се премине плавно към изборите и към следващото управление на страната - без сътресения, в една доста сложна ситуация както в страната, така и в чисто международен план. Виждате, доста са предизвикателствата, особено в последните месеци. На второ място, трябва да направи така, че най-накрая в България да има честни и справедливи избори след толкова години. Това са две много сериозни задачи. Затова и подходът на господин Радев е оправдан - с много консултации и с много разговори, за да вземе крайното решение за хората, които ще могат да свършат и да реализират тези две важни стратегически задачи, които предстоят за тези два месеца".  Бъдещият вицепрезидент коментира и председателството на ЕС, което България ще поеме през идната година, като подчерта, че от позициите, които ще отстоява страната ни, зависи много: "България трябва сериозно още сега да определи своите приоритети, които ще постави през тези шест месеца, защото ще направя една прогноза пред Вас: точно в този период, в който страната ни ще поеме преседателството, Европа ще трябва да вземе най-важните си решения може би от десетилетия насам, свързани с цялостната политика на сигурността. Тук не говоря само за миграция и за бежанци. Тук говоря за идеята за новия отбранителен съюз - европейски, отношенията с НАТО. Тук ще бъде голямата тема, разбира се, за Дъблинските решения, за това кой как ще бъде поставен в Европа. Ще се вземат вероятно окончателно и решенията какъв ще бъде европейският проект оттук нататък, защото трудно е в момента да си представим как Европа ще изглежда в следващите 10 години. Но България трябва да изостави онази позиция, в която стои като страничен наблюдател и след това трябва да изпълнява чужди решения. България трябва да има активна роля в този европейски проект, защото много усилено се говори вече, че ще има Европа не просто на две скорости -  на бедни и богати държави, в които сами разбирате къде ще попадне България, а и че Европа може да бъде разделена и на четири части: Северната скандинавска Европа, която е с много висок стандарт на живот, Западна Европа, Централна Европа, обградена от Вишеградската четворка и една Южна Европа, която ще трябва да понася всички предизвикателства на несигурност,  на бедност, на мизерия. Така че България не може просто да стои отстрани и да гледа този процес, още повече когато тя ще бъде правителството на Европа именно в това председателство". Йотова каза също, че България в никакъв случай не трябва да се отказва от позицията да излъчи и да има свой еврокомисар, макар че новите правила в Европа допускат такава ситуация. 

Бившият премиер на Полша: ЕС ще се разпадне, ако не се реформира

  В Европа нещата не вървят на добре, смята Ярослав Качински. Бившият премиер на Полша даже допуска вероятността немците да са искали да изтласкат Великобритания от ЕС. Той се оплаква, че Съветът на Европа се отнася по-добре с Турция, отколкото с Полша. Качински поставя себе си сред спасителите на Евросъюза и се опасява от изключителното „одесняване“ на много държавни, пише БГНЕС. В интервю пред германския в. „Ди Велт“ Качински изразява мнението си. На въпрос какво имат предвид той и Виктор Орбан, изказвайки се в подкрепа на „контрареволюция“, Качински отговаря: “Цяла Европа стои пред лицето на мащабни проблеми. Политическата коректност ограничава нашата свобода на словото, а също така и свободата на вероизповеданията, обсъжданията и взимането на решения. Ние ставаме свидетели на това как се унищожава демокрацията. Ние сме тези, които оказват съпротива на този феномен – в Полша и в Европа. Поради това аз и Виктор Орбан говорим за контрареволюция, макар в Полша по традиция по-скоро да я наричаме революция, която може да ни помогне да стигнем до свобода.“ А за това какво се опитва да постигне с тази революция, мнението на Качински е: „Трябва да се върнем към концепцията за национални държави в Европа. Доколкото само компетентни политически институции могат да гарантират демокрацията и свободата, а също, между другото, културното разнообразие. Културното обединяване на Европа би станало опасно направление на развитие, тъй като би означавало деградация. От друга страна „Брекзит“ вече стана тежък удар. Мисля, че Великобритания ще се върне в ЕС, заедно с тях ние ще станем много по-силни. Ако Европа има намерение да стане свръхдържава от световен мащаб, тя трябва да се държи подобаващо, без при това да отхвърля националните културни особености. Това е възможно. В неофициални разговори вече издигнахме предложения по различни аспекти: в частност какви изменения би било възможно да се внесат в договорите, за да се засилят националните държави и да избегнат произвола. За всички трябва да действат едни и същи стандарти. Съветът на Европа постъпва с Турция много по-добре и по-дружелюбно, отколкото с полша. Това е обидно и неочаквано обстоятелство: дружелюбност по отношение на Анкара, жестокост по отношение на Варшава.“ Що се отнася до критиките по негов адрес от страна на много европейски лидери – като Жан-Клонд Юнкер или Мартин Шулц, бившият полски премиер има следното мнение: „Те не искат ние да решаваме каквото и да е сами. Ние сме им неудобни, недостатъчно коректни, освен това Полша е голяма страна. На мен са ми казвали, че Унгария е малка държава, поради което по някои въпроси по отношение на нея може да се отиде и на отстъпки. Но, изглежда, този подход не се разпростира и към Полша. Ние също сме и член на Евросъюза, и на НАТО, икономиката ни расте, а държавните сметки са стабилни. Така че не сме съгласни с критиките на Юнкер и Шулц.. Който ни атакува с упреци, нищо не печели от това. Полша винаги ще си остане Полша.“ Качински вижда така бъдещето на Европа: „Континентът се променя с огромна скорост, и както ми се струва, не към добро. Навсякъде набират сила популистите, в Германия за това съдейства партията „Алтернатива за Германия“ (АГ), във Франция – Марин льо Пен. Не мисля, че тя ще победи на изборите, но тя е млада и пред нея има още време. Или погледнете Северната лига и популистките партии в Скандинавия. Не зная как ще изглежда Европа след шест години. Движението Пет звезди в Италия изпреварва управляващата партия., в Холандия, според проучванията на общественото мнение, лидер е антиевропейската партия, даже в Гърция и в Испания се появиха странни антиевропейски сили. Евросъюзът в сегашния му вид може да се пръсне под тяхното въздействие. Или ще реформираме Евросъюза, или той ще рухне.“ Качински не смята, че Орбан е загубил на референдума в Унгария по въпроса за приемането на мигранти. „Естествено, би било по-добре, ако участието в референдума беше по-високо от 50 %. Нашата партия въобще не поддържа антисемитизма и расизма в какъвто и да е вид. Но мисля, че ако човек пристига в някоя страна и иска да остане да живее там, той трябва да уважава местните порядки. Някои европейски държави, приемащи бежанци, забравиха за тези порядки, което причини множество конфликти. Още един проблем е агресията на ислямските мигранти, преди всичко по отношение на жените.“ Запитан какво ще каже на упреците от Източна Европа към Полша и Унгария в недостатъчна солидарност, Качински каза: „Ние, естествено, усещаме натиска, но не сме поддали. Става дума за решенията на Ангела Меркел. Само в такава организирана и стабилна държава, каквато е Германия, е възможно да се взимат подобни „случайни“ решения. Меркел не може да си признае без риск да подаде оставка. Още една причина, поради която бежанците биват канени в Европа, без да бъде обсъждан даденият проблем с европейските партньори, може да се крие в убеждението, че това е изгодно за немската икономика. Но това не е така. При това допускам вероятността, че немците са искали да изтласкат Великобритания от ЕС с това, че те [британците] подкрепиха „не“ на референдума, използвайки страха от прилива на мигрантите. Само че Обединеното кралство е достатъчно „твърд орех“, за да успеят немците просто ей-така да го строшат. Възможно е немците да са искали да се избавят от опасен конкурент вътре в Евросъюза. При това ЕС и Германия лесно забравят това, че Полша оказа радушен прием на повече от един милион украински бежанци.“ Качински е съгласен с твърдението, че от страна на Русия има военни провокации: „От страна на русия има провокации и агресивни действия. Нашите изтребители осигуряват противовъздушната отбрана на прибалтийските държави. Русия демонстрира, че досега не се е приспособила към новата европейска реалност след 1989/91 г. Мисля, че така може да продължи дълго. Ние можем да стабилизираме ситуацията само тогава, когато руснаците осъзнаят, че същeствуват граници. Днес Москва изразходва всички свои ресурси, точно по същия начин, както не много преди разпадането на Съветския съюз. Ние разчитаме на солидарност, преди всичко от страна на НАТО, само че сегашната ситуация е много по-благоприятна, отколкото беше преди. Който и да стане нов президент на САЩ, ние ще се стремим да поддържаме добри отношения с американците.“ По въпроса за протестите срещу политическите позиции на Качински и изявите на Лех Валенса като негов противник, бившият полски премиер каза: „На първо място Валенса не бива да бъде възприеман насеризно. Той е жертва на новото време. В профсъюза „Солидарност“ той игра ключова роля, но това беше актуално само в условията на тази специфична борба с комунизма и в началото на прехода към демокрация. Но след това интелектуалните му недостатъци, недостатъците в характера му и ужасното му минало се оказаха доста по-значителни, отколкото политическото му майсторство. Той беше принуден да понася поражения и нееднократно подкопа авторитета си.“ По отношение на т. нар. нова опозиция срещу сега управляващите в Полша и закона, забраняващ абортите, Качински подчертава, че законът е бил предложение не на неговата партия, а на една обществена организация: „Моята партия се застъпва в защита както на живота, така и на майките. Жените, които излязоха на демонстрация миналия понеделник, атакуваха точно мен, макар аз да не поддържам този закон. Абсолютно недоразумение. В края на краищата законът беше отклонен, за което допринесоха и нашите гласове.“

Имигрантското нашествие и необходимостта от нов европейски проект

 Имигрантското нашествие, т.е. вълната от нелегални имигранти, заляла Стария континент, промени коренно и завинаги т.нар. „европейски проект“. Последният изначално беше замислен като утопична федерация, като наддържава: Пан-Европа или свръх-Европа. Този „проект“ предполага, или поне предполагаше, все по-голяма политическа, икономическа и военна интеграция на всички нива, включително евентуалното превръщане на ЕС в единен политически субект. Днес това вече не изглежда възможно. Крахът на идеята за „Съединените европейски щати“ Идеята за тази федерация, както и наименованието ѝ, са формулирани от Уинстън Чърчил в речта му от 1946 в Цюрих, в която той се обявява за „един вид Съединени европейски щати“. Изграждането на европейската свръхдържава преминава през различни етапи и на различни скорости: от първоначалния ентусиазъм на бързото обединение, предполагащ сливане на националните структури в една вертикална наддържавна общоевропейска структура, до днешната ситуация, когато дори споменаването на отегчителното клише „повече Европа“ основателно предизвиква бурен гняв от Царево до Хелзинки и от Виена до Варшава. Вече повече от две десетилетия Европейският съюз се движи по инерция. В инерцията на неизказаната, на тихата, на сенчестата и на документалната федерализация. Тези две десетилетия след падането на Желязната завеса спокойно могат да бъдат определени като време на застоя и евробюрократите. Време загубено в безкрайни и нескончаеми диалози, триалози и „унификация“ на текстове, директиви и регламенти. Част от тях са тежко безмислени и нелепи, като например споровете за формата на кабината на камиона или печално известните дебати за това, колко да са криви краставицата и банана. Зад тези оруеловски абсурди обаче, течеше и времето на лобизма, на прокарването и „прекарването“ на решения, резолюции и директиви, които пряко облагодетелстваха с милиони евро всевъзможни лобисти и заинтересовани корпорации. Ето само два конкретни случая на тежък лобизъм (втория успешен, а първият – не): дълго обсъжданите промени на формата на бутилката за зехтин, инициирани под натиска на производителите на такива „нови бутилки“, и налагането на пазара на запалки, които уж са направени така, че да не могат да ги ползват деца. Всъщност, истината е, че по-често въпросните запалки не могат да се ползват от възрастните, докато децата нямат никакъв проблем с тях, но това е друга тема. Това са два съвсем конкретни примера на агресивен лобизъм и правене на европейско законодателство, което превръща определени предприемачи в милионери буквално за нощ. В тази връзка, нека си припомним няколко „големи европейски имена“: Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия (ЕК), дълбоко замесен в скандала „Люкслийкс“, във връзка със стотиците милиарди опростени данъци на транснационални корпорации в Люксембург през 90-те години, когато сегашният председател на Комисията е бил премиер на страната. Жозе Барозу, бивш председател на ЕК, пенсионер с европейска пенсия, понастоящем директор в лондонския клон на американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“, съветник по „Брекзит“-та, тоест по дезинтеграцията на ЕС. На практика, Барозу ще използва информацията и опита си от най-високата длъжност в ЕС за да съветва американските и британски банкери, как най-успешно да осъществят неговата дезинтеграция. Нели Крус, бивш еврокомисар, пропуснала да отбележи в задължителната за комисарите декларация на интереси директорския си пост в офшорна фирма на Бахамите по време на първия от двата си петгодишни мандата в комисиите на Барозу. Кони Хедегор, еврокомисар по климата във втората Комисия на Барозу, съвсем наскоро се оказа в екипа съветници на „Фолксваген“ – германският автомобилен концерн, обвинен, че е фалшифицирал данните за газовите емисиите на автомобилите си. Мигел Ариас Канете, сегашен комисар по климата и енергетиката, за когото има основателни подозрения, че семейството му е свързано с петролната индустрия. Чарли Маккрийви, член на първата Комисия на Барозу, понастоящем на висок пост в най-голямата нискотарифна авиокомпания в света „Райън Еър“. Ето това е истинското лице на „федералния“ Европейски съюз. Образец за лицемерие, лъжа и финансови злоупотреби. Това са трубадурите, това са флагманите на „европейските ценности“, това са хората, които от сутрин до вечер говорят за „повече Европа“, призовават ни да кажем „Да на Европа“ и гръмко декларират, че се борят се с „популизма и ксенофобията“. Показателно е, че хората, заемали най-високите, най-скъпо платените чиновнически длъжности, с най-много привилегии, немислими и недостъпни за останалите европейски граждани, всъщност прикриват финансови злоупотреби за милиони, откровено лъжат и открито служат на големи наднационални финансови спекуланти, отговорни за (или организирали) финансови кризи, предизвикали масово обедняване и ощетили и оставили без дом и работа милиони европейци. Как реагира на това Европейският парламент? Ще цитирам сегашния еврокомисар по икономическите и финансови въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси, според който: „когато дойдат тези становища на етичната комисия, ние ще ги обсъдим и ще предприемем съответните действия“. Кратко, ясно и точно! Прочее, европейските граждани дадоха на няколко пъти ясни знаци, ясни жълти картони на тази сгрешена политика. На два пъти бе отхвърлян проектът за федерална европейска конституция, но уви, тези жълти картони не бяха разпознати и не стреснаха Брюксел. Фаталната стъпка на канцлера Меркел На фона на тази стресираща ситуация в Европейския съюз, германският канцлер Меркел се реши на изключително хазартен ход. Вероятно мотивирана от германската индустрия и предприемачество, които изпитват недостиг на работна ръка, тя покани нелегалните имигранти от Северна Африка, от Близкия и Средния Изток в Европа, произнасяйки ключовото и знаково изречение „Ще се справим“. Резултатът е видим и той е несъмнен и знаков провал.   Така наречената „обща политика по миграцията и бежанците“ е един от най-ярките и най-видими провали на „федералистите“. Тази политика е нормативно разписана в десетки, дори стотици регламенти, документи, заседания, ноти и прочее… Основните са Шенгенското и Дъблинското споразумения. Както е известно, първото е подписано на 14 юни 1985 на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид”, в Шенген (град в Люксембург на река Мозел) от пет от тогавашните десет страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция. Тъй наречената Дъблинска конвенция пък е подписана в ирландската столица на 15 юни 1990 и влиза в сила от 1 септември 1997. Колебливите, хаотични и непоследователни действия на Еворопейската комисия по отношение на кризата с нелегалните имигранти, както и агресивната турска външна политика, използваща имигрантите като свой инструмент, обрекоха тези споразумения на пълен провал. Убеден съм, че предложенията за „квотно разпределение на нелегалните имигранти“, лансирани от канцлера Меркел през май и септември 2015, следва категорично да бъдат отхвърлени . Както и предложението страни, които откажат т.нар. „релокация“ или принудително преместване и заселване на нелегални имигранти, да бъдат глобявани с парични суми. Това е нередно, несправедливо и неразумно, да не говорим, че е грубо и тежко нарушение на националния суверенитет. Съвсем основателно и Полша, и Чехия, и Унгария, и Словакия (т.е. държавите от т.нар. „Вишеградска група“) отказаха да провеждат подобна политика. Застрашената сигурност на държавите от Южна Европа Тези регламенти, тези предложения, тези сгрешени политики застрашават националния интерес и националната сигурност на държавите от Южна Европа, между които е и България. Това е свързано както с географското ни положение, така и с факта, че правителствата на Република България стриктно спазваха общностното право, за разлика от някои нейни съседи членове на ЕС. От 2010 до края на 2015 броят на потърсилите и получили бежански или хуманитарен статут у нас е 33 269 души, а издадените решения са 28 300. В тази връзка смятам за задължителна редакцията или премахването на членове 23, 24, 25 и 29 от Дъблинския регламент, където са посочени условията, при които нелегалният имигрант може и трябва да бъде върнат в държавата на първоначална регистрация. Връщането на вече регистрирани имигранти и навлизането на нови на българска територия ще доведе до колапс на социалната, здравната и образователната ни системи, както и до тежка криза в сигурността. Вече видяхме първите симптоми на надвисващата катастрофа в пренаселения с имигранти граничен град Харманли. Тъкмо това всъщност е прословутият „шлюз“ на канцлера Меркел. Така ще се извърши селекцията на нелегалните имигранти. Така ще бъдат подбрани онези от тях, които имат подходящата квалификация, образование и възможности, за да допринасят за германския брутен вътрешен продукт. Те вече са в Германия. Останалите десетки (или по-скоро стотици) хиляди следва да бъдат върнати в държавата на първа регистрация, съгласно регламентите. Така Южна Европа, в това число и България, ще се превърнат в своеобразен „утаител“, в имигрантски център (или, ако искате, „буфер“), където да бъдат връщани нелегалните имигранти от цяла Европа, поканени тук, но вече нежелани от германския канцлер. Какво следва да предприеме България За да не допуснем подобно развитие, всички имигрантски центрове и лагери, разположени на територията на населени места из Европа, както и в Република България, като тези в Харманли, столичните квартали „Враждебна“, „Овча Купел“, „Военна рампа“ и прочее, трябва да бъдат закрити и изнесени непосредствено до граничната бразда, т.е. на външните граници на Европейския съюз, а икономическите имигранти да бъдат екстрадирани в Турция. И това следва да стане в максимално кратки срокове, т.е. веднага. Истинското и работещото решение, което набира все повече привърженици, е тези центрове за съсредоточаване и проверка на нелегални имигранти да бъдат създадени извън границите на държавите членки на ЕС. Възможности много, нужно е обаче политическо решение, както и воля то да бъде реализирано на практика. Безусловно е необходимо незабавното завършване и разширяване на преградното гранично съоръжение и плътното прикриване на държавната ни граница, която е външна за Европейския съюз, от въоръжените сили на Република България, с цел недопускане на незаконното и преминаване. В тази връзка ще напомня, че днес българските граничари пазят не само Харманли и Елхово, а и Виена и Брюксел. За да защитим националния си интерес, трябва да използваме всички инструменти, включително правото си на вето в рамките на ЕС. България не носи отговорност за кризата в Сирия, в Близкия Изток и в държавите в Северна Африка, нито пък е обременена от имперско колониално минало, подобно на редица западноевропейски държави, като Великобритания, Франция, Холандия, Белгия, Испания, Португалия или Германия (по-скоро обратното, в течение на цели пет века страната ни е жертва на един варварски неевропейски имперски проект), ето защо не бива да допускаме да бъдем принесени в жертва на сбърканата политика на канцлера Меркел. За това обаче се иска и малко по-ясна и по-честна обща европейска политика по този въпрос, основана на осъзнатия национален интерес на държавите, които членуват в ЕС. Както и да се прекрати самоубийствената криворазбрана политика на псевдотолерантност и налудничаво политически-коректно празнословие на европейско ниво. Колкото и да не се харесва на някои, изграждането на Нова Европа започва с нейното „ограждане“ и защитата на границите и. От Ангел ДЖАМБАЗКИ, депутат в Европейския парламент, член на Групата на европейските консерватори и реформисти.

За индоевропейското етническо наследство и новите кандидат-българи

  Европейските общества не можаха да интегрират циганското население. Кой ли си вярва, ч еще интегрираме бежанците? Постановлението на кабинета в оставка за разселване на талибани сред немладото ни крайгранично население следва да бъде незабавно отменено Въпреки информационното затъмнение и подрастващите в „стара Европа“ вече осъзнават риска, че демографският баланс и европейската устойчива цивилизация са сериозно застрашени от насилствена ислямизация. Както и че истинските бежанци са хора, потърсили убежище по официален път в най-близката съседна страна, където няма военни действия. Проф. М.Константинов в интервю е категоричен: „…в Европа, в България няма бежанци“. За Турция, некадърна да опази живота на руски посланик: „само ако приемем че се води тежка гражданска война“. В Италия и Гърция са бегълци. И по-любознателните тийнейджъри са наясно, че сред кандидат-европейците малцина са сирийци, влезли през ГКПП . Сред бегълците няма петролни магнати, последните не се взривяват с„Аллах акбар“. Преобладават нелегални, полуграмотни икономически мигранти + ислямистки „бойци“ и техни симпатизанти, в т.ч. военнопрестъпници и дезертьори, сиреч нашественици, нагло нарушили европейските граници. Те завладяват чрез размножителни онождания и невеж фанатизъм. Протектирани от европейското законодателство, човешки права и свободи, те са гратис-ползватели на социалната система, като постепенно засилват напора „отвътре“ за налагане на шериата. Изглежда, че в държавата, назовавана от нейния бивш президент Джеймс Картър „олигархия с безгранична политическа корупция“ (цитат по немската депутатка Sahra Wagenknecht), в Берлин и Брюксел, не желаят Европа откровено и самостоятелно да си изясни причините за сегашната ислямска инвазия и да се защити адекватно. А и екс-колониалната част на Европа няма доблест да си признае, че нахлуването е резултат на закъсняла последица от 4 -вековния колониализъм. И следствия от пренебрегване на социалните пропасти и конфликти по света от „лимузинената (проф. А.Пантев) левица и народната десница“ (ОГ : бих употребил „народняшка“). Ще добавя и липсата на инстинкт за самосъхранение с преадресирането на християнски европейски ценности, граждански и човешки права върху неевропейци с несъвместимо-контроверзни свои традиции и практики. Ислямското нахлуване свидетелства за идеологическата ограниченост и доктринерство на политиката на политическа коректност на ЕС  и ЕК . Глобалният и регионални подстрекатели и съучастници в арабските пролети и войните в Ориента и в съседство, сред които се открояват САЩ , водещите десетина европейски демокрации, Турция, арабски шериатски автокрации, напоследък и Русия, да поемат историческа, политическа, и конкретна финансова и социална отговорност пред бегълците от репресии, страдания и нисък жизнен стандарт. И това би следвало да станат неизменни опорни точки за международните контакти на новия български президент, правителство и дипломация, която срочно трябва да предприеме конкретни активни стъпки за промени в международни нормативни документи, подчинени на преобладаващата политическа воля на избирателя за запазване на българската държава и национална идентичност, поне в сегашния й вид. Подминавайки колониалното наследство, последиците от неоколониалистичната политика на раздържавяване в третия свят чрез арабските пролети и цветни революции, водещите глобални, европейски (в т.ч. наши съюзници и партньори), евро- и азиатски регионални актьори търсят обяснение за ислямското нашествие в Европа главно в глобализацията на информационния поток. Т.е., преди всичко в безпроблемното движение на глобалния информационен поток в света. От гледище на антропологията, глобализацията е тясно свързана с термина „глобално село“(„the global village“), популяризиран в края на 60 -те години на XX  век от канадския експерт Х.М.Маклуън като реакция на вече могъщите по онова време средства за масова информация. „Във века на електричеството светът става не по-голям от едно село“, пише той. Какво би съдържал актуалният макет на the global village? Ако сведем населението на Земята до 1  имагинерно средностатистическо село със 100  жители, при запазване на съвременните връзки между тях, 52  ще са жени и 48  мъже, 30  белокожи и 70  цветнокожи, 30  християни и 70  нехристияни, 89  хетеросексуални и 11  хомосексуални. В „глобалното село“ шест души измежду 100 -те биха владели 59 % от собствеността, само един би притежавал компютър. 70  души ще са необразовани, а висше образование би имал „приблизително“ 1  жител. 80  души биха били бедняци, а 50  от тях — гладуващи. Един от жителите би умирал, 1  би се раждал. Въображаемото глоуб-село би имало следния континентален състав: 57  азиатци, 21  европейци, 14  американци (от Северна, Централна и Южна Америка), 8  африканци. Ако данните не са „евро-тенденциозно“ подбрани от източника, е налице мощен потенциал за недоволство, за желаещи да променят местоживеенето и статута си. Какво би станало с България обаче, ако към етническото ни многообразие добавим десетки или стотици хиляди незаконни пришълци? В ЕС  най-голямото малцинство са циганите (8 –10  млн.), като в България и в Румъния относителният им дял и раждаемост са най-високи. Над 80 % от ромите живеят в Централна и Източна Европа. 87  % от тях са с основно или по-ниско образование, 1 /5  едва са трудово заети, главно с временни и случайни дейности. Безработни са 59 % от младите цигани, а всеки 2 -ри живее в жилище без канализация. Според изследвания на Световната банка, през 2020  г. всеки 4 -ти, излизащ на трудовия пазар, ще е циганин. Ако се абстрахираме от родните цигани и погледнем аналогичните битови данни от Националния статистически институт на централноевропейската държава «Х» с по-нисък относителен дял на ромите отколкото у нас, Румъния, Унгария, Словакия, Испания, едва ли ще установим съществени актуални различия. Там, както у нас, на официална битова информация за преселниците от Раджастан и Пенджаб преди 8 –10  века не дават гласност в медиите, за да се туширали „опасни ксенофобски настроения“. Но и тамошните данни са обезпокоителни, вкл. за кръвосмешенията, по които се доближават до показателите на ислямските нашественици. 30  % от браковете в някои ромски групи се сключват между роднини. Млади ромки най-често обявяват за баща на новороденото „най-старшия член на семейството“(обикновено син, бащата е често в затвора). 30  % от уличните проститутки са от ромски произход, а 25  % от тях имат за сутеньор свой роднина. 6  % от циганките раждат за 1 -ви път между 14  и 16  години, като 19  % за 1 -ви път на 16  г., а средностатистически всяка ромка абортира 4  пъти. 60  % от настанените в детски домове деца са „индоевропейчета“. 51  % от циганетата учат в училища за умствено изоставащи, 22  % пропадат в 1 -ви клас, а 25  % на 6 –7  годишна възраст са в зоната на вербална дебилност. 56  % от тамошните роми нямат и основно образование; 32 ,7  % са с основно; 2 ,5 % със средно и само 0 ,8  % с висше. Едва 8 % учат специалност (занаят). 85  % са безработни, като 60  % над 3  г. 30  % от пълнолетните се прехранват по незаконен начин, 60  % от затворниците са роми, 75  % от ромите участват в престъпни дейности (по места до 95 %, при джебчийството, например). Мнозинството млади роми получават сирашки пенсии. През 14  години броят на ромското население в „държавата Х“ се удвоява: от 10  хиляди роми през 1945  г., през 1959  г. са 20  000 , 1973  г. — 40  000 , 1987  г. — 80  000 , 2001  г. — 160  000 , 2015  г. — 320  000 . Поддържането на 12  000  цигани в затвора струва годишно 148  млн. евро. Социалните надбавки за ромите са 740  млн.евро. Неизчислими са загубите на имущество при „събирането“ на желязо. Здравеопазването е безплатно единствено за роми и ресорното министерство не може да изчисли щетите от тази привилегия за неработещи. За адвокат на ромите плаща държавата. При дял на този етнос в престъпността на страната „Х“ от 75  %, това представява друго тежко бреме за държавния бюджет. Най-талантливата ромка в държавата Х е от шоубизнеса, с криминално проявен син, от баща-рецидивист. Самата тя стана зависима от улични автомати за залагане и 3 -членното й семейство се прехранва от години вече от социални помощи. През 14  г. всички тези проблеми и разходи са удвояват. Удвоява се и рискът за гражданите на държавата Х да станат обекти на престъпления. Циганският прираст е най-големият риск за сигурността на държавата Х. А за България това не важи ли? Последното преброяване от 2011  г. показва, че ромският етнос у нас е трети по численост, наброява 325  343  души и е 4 ,9 % от населението. Според проф. И. Томова има демонизиране на циганите и преувеличаване на числеността им, но други анализатори преценяват броя им у нас — от 650  хил. през 800  хил. до и над 1  млн. души. По националната статистика циганите са над 10 % от населението в 57  общини у нас. Искри на недоволство и конфликти между българи и цигани припламват в много селища. Двустранното междуетническо напрежение съживява митове, поражда тревога. Не е забравено участието на цигани в кланетата в Батак и Стара Загора, нито фактът, че цар Борис III  не депортира хиляди цигани и в Европа единствено в България техният брой е по-висок в края на войната, отколкото в началото й. Нашите съюзници и партньори не обичат да коментират обстоятелството, че циганите в Западна Европа са унищожени физически още през средните векове и през Втората световна война (ВСВ ). Днешните им останки са разпределени неравномерно в западните държави, но са в ограничен брой и не представляват проблем. Нека не се съмняваме, че циганите от Югоизточна и Централна Европа ще продължат да емигрират на запад, но размерът на тяхната миграция е непредвидим. В 80 -милионна Германия има само стотина хиляди мургавелковци, които се обиждат ако бъдат назовавани с модерно-постлибералното „роми“, защото били синти (най-високата каста „преселници“ преди векове, изтребени до крак в КЦ  Треблинка през ВСВ ). Във Франция и Великобритания местните цигани биват стимулирани финансово към номадство и отказ от уседналост (стационарност), в други държави са кастрирали циганки след първото раждане. У нас през 1945 –89  г., без допитване до циганите, бяха предприети мерки за подмяна на културно-битовия им модел — от номадизъм към стационарност, с надежда „вписването“ им в българското общество. Чергарството бе преустановено. Циганите бяха заставени да учат и да работят. Позитивен принос за професионалното обучение имаше и т.нар. трудова повинност в казармата. Но мнозинството българи не подкрепяха активно процеса на адаптация, защото в битовата среда циганите създаваха дискомфорт с липсата на трудови навици и кражби, отсъствието на хигиена, шумното обитаване на съвместни пространства и т.н. Най-дразнещо за българите бе, че адаптацията на циганската общност бе финанирана изцяло от трудовите резултати на българите. Появиха се и единици адаптирани чистоплътни и работливи цигани, няколко боксьори-шампиони, вкл. международни и футболисти, музиканти като знаменития Ибро Лолов, лоялните към властта обществени активисти Шакир Пашов и Господин Колев, поетът Усин Керим. Част от ромската културно-творческа интелигенция според М.Иванов, О.Тахир и А.Пашова (дъщеря на Шакир), като „ромският патриарх“ Сульо Метков (журналист), режисьора Мануш Романов (Мустафа Алиев), Стоянка Соколова, Яшар Маликов, Емин Еминов, Васил Чапразов (от Сливен) били обекти на ДС , поради „етнонационалистични и промохамедански уклони“. БКП  въдворило Шакир Пашов в Белене, а СДС  отлъчва Мануш Романов, един от 39 -те протестиращи депутати през 1991  г. Не е бил оптимист по темата адаптиране първият премиер на прехода А. Луканов, а още през 60 -те години на м.в. външният министър Иван Башев е подхвърлял идеята за репатриране в Индия, но изглежда че моментът е пропуснат. Едва ли еврокомисар като Георгиева е разходвала европейски пари разумно и целесъобразно, но сега моментът Брюксел да бъде убеден за „компенсационна сделка“ за желаещи да бъдат репатрирани е неподходящ. На чий гръб да изпратим циганите да живеят там? В условията на постлиберализма циганското, прекръстено на ромско общество, се оказа в неразбираеми за него условия. То се отчужди още повече от българското. Неадаптираните цигани се маргинализираха тотално. Изолираха се в гета, някои се върнаха към битовата престъпност и социален номадизъм от цигански тип. Възникналото в изолация, повишено кръвосмешателство и педофилия, невежество, безработица, криминогенност и мизерия поколение стана хиперагресивно. Цигани преобладават в затворите; безчинстват, особено по селата из Северозападна България. Масово ограбват реколтата и възрастни, поругават държавни символи (в Сливен), измъчват старци в селата, убиха професор в кв. Захарна фабрика, не спазват никакви финансови задължения, живеят главно от социални помощи и криминална дейност. Грантовите правозащитници на Български хелзинкски комитет и тем подобни НПО , прехранващи се обилно на аутсорсингова копанка, журналисти“ на издръжка на фондация „Америка за България“, се провалиха с трясък. Ромското „Европо- и българо-включване“ бе пълно фиаско, пореден етап в „нереализуемата вече 9 –10  века адаптация“. В 2  тематични публикации (от 2005  г. и от 03 .06 .2015  г.) проф. Ст. Станилов точно констатира, че «Подходът към ромския проблем е изключително повърхностен, следователно каквито и да било програми ще са безрезултатни». А рецепта за решаване няма, и то главно, защото липсва истинска оценка на реалностите. Според него, „резултатен ще е онзи подход, който погледне проблема в очите, като преди всичко пред обществото се формулира истината за него, а след това се обмислят и предлагат мерки“. С автора сме наясно, че въпросната адаптация не е по силите на която и да е държава, където живеят индоевропейските мургавци. Мнението му изцяло съвпада с това на словашкото държавно ръководство на всички равнища от времето на посланическия ми мандат. Проблемът е, че старите страни-членки на ЕС  нямат интерес да признаят, че това е предизвикателство за Обединена Европа, в чиято обща и с размити граници ценностна система няма място за социално чергарстване по цигански тертип. Още повече, че след колапса от закриването на милиони работни места „чрез приватизации“ през 1990 –2012  г. от ЦИЕ  в САЩ , Канада и ЕС  бяха изсмукани 20  млн. души работоспособно младо население източно- и средноевропейци. България и Румъния изгубиха 15 % от населението си. А сега, без да си дават сметка и отчет за драматичното преселение, от което нашите съюзници и партньори спечелиха квалифицирана, евтина цивилизована работна сила, егоцентрично ни заливат с нови ангажименти към новия асортимент от кандидат-европейци, резултат и от тяхната недалновидна политика! А те представляват заплаха за въздействие именно върху нашите мюсюлмани, с които ние си се погаждаме от повече от век. * Ако примерът с неадаптивните от над 900  години цигани е недостатъчно убедителен, ето още един очевaден факт, с адаптацията на афроамериканците към белокожите в САЩ . От времето на президента Кенеди до Обама за целта са изразходвани повече от 700  млрд. долара, само за преки програми. Резултатът е — адаптирани са едва 25 –30 % от чернокожите граждани на Съединените щати. Останалите живеят в гета, където властват хаос, наркотици, престъпления. Изглежда, че ислямистките групировки губят войната в Сирия и още по-нагло ще се домогват до Европа. Зомбираните ни от лични зависимости политици папагалстват, че щяли да победят терористите със силата на духа, повтаряйки клишетата, че няма да се откажем от нашите ценности и няма да затворим границите.Европейските и български лидери трябва да превъзмогнат своите зависимости и инфантилистични илюзии, че САЩ  или ЕС  биха могли да изнесат като стока т.нар. европейски ценности в ислямския свят или пък наивно да разчитат, че ислямските орди ще ги спазват в Европа. Срещу нашествениците трябва да се действа безкомпромисно. Кому е нужен респект към „правата им“ или към тяхната „различност“? Няма защо да се самобичуваме в собствената си страна, че сме били предизвиквали навлеците с отбелязването на християнските ни празници.Час по-скоро постановлението на Министерския съвет в оставка за разселване на талибани сред немладото ни крайгранично население следва да бъде отменено.Срещу случаите на корупция и нелегално преминаване и трансфериране през границите ни следва да бъдат предприети най-сурови, военни санкции. Граничарите и военнослужащите ни там трябва да заредят автоматите за стрелба. А нелегалните мигранти да се екстрадират по-експедитивно!Ако в нечии глави вирее, или е манипулативно имплантирана, опростенческата налудничава фикция за създаване на общество по модела на възникването на САЩ : чрез колонизация от авантюристи, криминогенни, но и дузини предприемчиви «заселници’; изтласкване на оцелелите аборигени в резервати, с последващи етнико-културна адаптации на микс-населението — за България тя е абсолютно нерелевантна.Тя ни отрежда мястото на индианците в схемата, дори не тeзи на Винету, Токай-Ихто или Оцеола.д-р Огнян Гърков,Авторът е бивш посланик, член на Българското дипломатическо дружество

Рашид Бензин: „Европа трябва да се учи от опита на Балканите в исляма“

Столичният център за култура и дебат „Червената къща“ и Френският институт в България организираха тези дни дискусия за предизвикателствата, пред които са изправени мюсюлманите в светските европейски общества; разликите между исляма в Европа и различните версии на исляма, които съжителстват с други религии на Балканите? Сред основните участници беше известният политолог и историк на исляма Рашид Бензин, преподавател в Института за политически изследвания в ЕксанПрованс и в Протестантския институт по теология в Париж, който представи своето виждане по темата: „Ислямът в Европа: в единствено или множествено число?“ В интервю за Радио България попитахме Рашид Бензин каква е неговата позиция и защо медиите го определят като „изследовател на либералния ислям“. Аз лично не се определям като „мислител” на либералния ислям, медиите са тези които обичат да поставят етикети като консервативен, интегристки или либерален ислям. Мисля, че в главите на много хора, либералният ислям означава ислям, който се приспособява към културата и обществото, в които се развива. Това за мен е ислямът на свободата. Иначе, аз определям себе си като историк и антрополог, който изучава текстовете на Корана от VII век. През последните години се обособява един своеобразен пазар на исляма, в контекст на взаимодействие между локален и глобален ислям. На този пазар всеки е призван да направи своя избор, подчертава Рашид Бензин. Във Франция това взаимодействие разкрива кризата на постколониалното мислене, което третира религиозната принадлежност с политически инструменти и мерки за сигурност. Спецификата на Франция е, че тя определено има проблем с религията, който се корени в специфичната и история.  Обществото е по традиция светско, а  използването в общественото пространство на атрибути на други религии дразни. Много е важно е да се изследват задълбочено историческите етапи на развитието на исляма още от периода на неговото зараждане. Днес виждаме, че в Европа много мюсюлмани и немюсюлмани имат погрешна представа за това, което представлява тази религия, и живеят с идеите за някакъв идеализиран ислям, който никога не е съществувал. Трябва да им отворим очите за реалността. Ислямът е продукт на даден контекст: време, място и общество, в което се развива. Фанатизирането на една част от младите хора, терорът и жертвите от последните години доведоха до все по-опасно политизиране на религиозната принадлежност и много мюсюлмани са поставени в ситуация да се оправдават, все едно че вярата ги прави потенциални терористи. Как се стигна до там? Наистина е вярно, че в момента се насажда своеобразен страх от исляма и ислямизация на Европа, видяна като заплаха за т.н. „западни ценности”. Този страх заслепява и много хора не виждат, че мнозинството от мюсюлманите са по-скоро със светско отношение към тяхната религиозна практика и че и те самите са в клопката на това, което се случва в международен план. В Европа политическото говорене за Исляма изхожда от колониалният и постколониален опит на Запада. А какво е мястото на Балканите, които са с многовековна история на съжителство между различни религии, включително на исляма? Време е постколониална Европа да научи нещо от Балканите, където ислямът съществува от много векове и има установени практики на съжителство. За жалост, в последно време и на Балканите виждаме появяването на нови страхове, които според мен са резултат на трудното реализиране на проекта за обединена Европа. „Плашилото“ ислям е огледалното отражение на трудностите в политическото изграждане на Европа и постоянните кризи, пред които тя е изправена. Много по-лесно е да отстояваме кои не сме, когато не знаем точно кои сме... За Рашид Бензин Европа трябва да има водеща роля в решаването на глобалната криза на исляма. „Европа държи ключът, тя трябва да бъде тази мечта, надежда и утопия, която да измести негативната утопия, предложена от ДАЕШ”. Евро-средиземноморското пространство е бъдещето на един друг ислям, в който младите биха намерили патоса на самоутвърждението в живота, а не в смъртта. В заключение, Бензин цитира абат Пиер , католически свещеник, мислител и  хуманист: Една цивилизация се оценява по качеството на предмета на гнева, който тя може да предложи на младежта. На пазара на гнева, ДАЕШ предлага един продукт, наш ред е да предложим нещо друго, една форма на гняв, която да води до съзидание, а не до унищожение.

Ноам Чомски: САЩ провали България, отстоявайте независимостта си!

 „Провалена държава" е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава. И книгата обръща внимание на факта, че някои от най-богатите и най-могъщите държави в историята на човечеството влизат в тази категория. До голяма степен САЩ са провалена държава. Има много велики нации, нации, които са преживели провалени държави в историята си. На пръв поглед САЩ, най-мощната страна на света за момента, не е провалена държава, не е провалена държава в същия смисъл като Хаити например - една от най-бедните държави в западното полукълбо. Една от причините за разликата е, че САЩ е независима, никога не е била завладявана. А в Хаити държавността първоначално била рушена от колониална Франция и след това, през последните 100 години, от американците. И това са двете уж крайности, които ви давам като пример. Но и САЩ и Хаити са провалени. Следя Балканите. Те наистина като регион на много разрушителни конфликти. България има късмет да не бъде епицентър на тези конфликти. Засега! От друга страна България пострада - както и всички страни от Европейския Изток - от колапса на комунистическия режим и сериозния срив на икономиките след 90-а година, което е много сериозно като срив. И до известна степен този колапс на икономиките вървеше и с нещо, което би могло да се нарече икономически геноцид от страна на Запада. Има известни елементи на възстановяване вече, на съживяване на икономиките, и определено се наблюдава напредък в демократичните форми на управление - повече свобода на словото, повече възможности за политическа изява и т.н. Но оценката е нещо много сложно и комплексно. Напоследък четох едно изследване за Словакия и в него се сравнява качеството на живот и показателите за човешкото развитие през 70-те и 80-те години, сравняваше се с 90-те и началото на нашия век, та до ден днешен. В голяма степен по тези показатели се наблюдава спад и регрес, не напредък. От друга страна в политическото пространство откритостта и отвореността са вече факт. Така че, тук оценката е нееднозначна. САЩ са много доволни, когато има демокрация, но е добре демокрацията да се съчетава и с подчиненост на САЩ. Това е израз на американската мощ. От друга страна, ако има демокрации, които се развиват като опровергават или се опитват да поставят под въпрос влиянието на Съединените щати, естествено САЩ се обръщат против тях и се опитват да ги разрушат. САЩ не се интересуват от това да изнасят демокрация, интересуват се от това да изнасят подчинение и за това има стотици примери, които могат да бъдат дадени. Най-драматичният такъв пример днес са Русия и Сирия. Които са точно толкова либерални и демократични държави, колкото самите САЩ. Но пропагандата на САЩ ги обявява за диктатури. Защо?! Ясно е защо! Още по-отявлен пример е този с Палестина. През януари 2006 година палестинското население проведе свободни, открити и много добре наблюдавани избори и също всички обявиха единодушно и потвърдиха, че тези избори са били свободни и справедливи. Но политическата партия, която спечели изборите, се противопоставя на САЩ, така че САЩ веднага накараха Израел да направи нещо, което във всички случаи беше наказание за това, че хората са гласували по съвест в едни свободни и честни избори. И открито САЩ просто наказват това население и го карат да гласува по начин, който те желаят. Не може да си представите по-драматичен пример за омраза или за незачитане на демокрацията. И Газа, която е най-засегната и там хората наистина пострадаха най-много, попада именно в полезрението на Женевската конвенция, тя е защитена от нея, Газа е окупирана територия. И има абсолютно единомислие в мнението на международната общност, че това е така. Тя е окупирана територия и затова за нея важи Женевската конвенция. В член 33 от конвенцията е записано, че е огромно престъпление да се наказват цивилни и те да страдат. А кой ще приложи тази конвенция? Страните, подписали конвенцията, се задължават със закон да преследват съдебно всички, които по някакъв начин нарушават конвенцията, включително и своите собствени лидери. Ако САЩ и Европа бяха страни, спазващи закона, би трябвало да изкарат на съд собствените си ръководители за сериозните нарушения на Женевската конвенция. Така че от една страна това е драстичен пример за омраза и незачитане на демокрацията, а от друга страна е демонстрация за незачитане на международните договорености и международното право. Това са всъщност характеристики на едни провалени държави. Много други примери има също - Венецуела и т.н. Възможен ли беше износът на демокрация от страна като САЩ да бъде съчетан с някакъв План Маршал, който ние в България не получихме? Планът Маршал е създаден при много специфични обстоятелства. След Втората световна война САЩ бяха наистина изцяло посветени на идеята да възстановят Западна Европа като огромна икономическа мощ. Имаше естествено стратегически причини за плана „Маршал", и освен това най-голяма част се пада на търговските, на комерсиалните интереси. Съединените щати излязоха от Втората световна война като може би най-богатата държава. Имаха половината от благата и богатството на света по това време. А и имаше огромна производителна промишленост в САЩ. Огромни капитали и възможности да инвестира, а единственото място, където можеше да се инвестира, тогава беше Западна Европа. Така че Планът Маршал беше едно много деликатно предложение от страна на американската икономика, което работеше в двете посоки. И по стратегически причини беше създаден той. България и Източна Европа не получиха предложение за Плана Маршал, защото САЩ и Великите сили по това време имаха съвсем различна представа за това как да се развие Източна Европа. Говоря за времето след падането на Берлинската стена. Прегледайте бизнес пресата по това време, прочетете я. Financial Times в Лондон, Business Week в Съединените щати. Те бяха просто на седмото небе от това, че беше паднала Берлинската стена. И казаха, че това ще бъде едно оръжие, насочено срещу западните работници. Ето ви Източна Европа, казаха те, и тук една работна сила се е устремила към нас, работна сила, която е с много добро образование, здрава, права, с правилния цвят на кожата и живее в условия при правителства, които наистина са ги потискали, и те са свикнали да се подчиняват. Ето ви идеалните работници, които са евтини, които ще създадат огромни печалби за западните корпорации. И ще им дадат възможност да подкопаят луксозния начин на живот на западните работници. И във Financial Times, основният бизнес вестник на света, имаше статия, в която се казва: „Това е троянският кон на комунистическото влияние» «Ластарите му отиват на Запад и това са ластари и корени, които могат да подкопаят уюта на западните работници и да създадат много повече печалби за западните корпорации. От друга страна Планът Маршал имаше същите цели: повече власт и повече пари за корпорациите в САЩ. Но тогава това можеше да стане с възстановяване на икономическата мощ на Европа. Планът „Маршал" всъщност и военните разходи, които доведоха до това да се раздели Европа, бяха основите за създаване на тези многонационални корпорации". Буквално цитирам Министерството на търговията на администрацията на Рейгън. Значи целите са същите: власт и пари за елитите, Съединените щати - богатите. Но тука усилието, формулата, по която да се получи същият резултат, е друга. Те са различни през 1950 и 1990 година. А демокрацията е нещо, което въобще няма отношение. И трябва да кажа, че има много добри школи на мисълта на Запад. И най-известният учен в тази област е Томас Кородерс. До голяма степен той е най-уважаваният учен. Той всъщност много ентусиазъм влага в това да се насърчава демокрацията, но той поне е честен учен. И казва, че съжалява, че от Рейгъновата администрация до днешен-ден САЩ „преследват демокрацията само тогава и единствено тогава, когато тя е в услуга на стратегическите цели на САЩ." И това е точно така. Русия се развива много добре, доколкото глобалната западна олигархия й позволява. Очевидно глобалната им цел е да я съсипят и разграбят. Твърде амбициозна цел, бих казал. През 1990 година Горбачов се съгласи да допусне обединена Германия и тя да влезе в НАТО. Това бе вражески военен съюз, нали? Това беше невероятно и неочаквано като ход от страна на съветски лидер. Германия беше довела до разруха няколко пъти Русия в този век. Германия като част от един голям военен алианс вече се превръща в една много по-голяма стратегическа заплаха. Така че Горбачов беше склонен да приеме тази огромна стратегическа заплаха за Русия. Но имаше една ситуация Quit pro quo. Джордж Буш, като президент по това време, се съгласи да не разширява НАТО на Изток. Това беше балансът. Така че за Русия да остане една буферна зона. Русия, Горбачов, също предложи в тази буферна зона да няма ядрени оръжия. От арктическия полюс, до Средиземно море. И САЩ нарушиха този баланс. През 1994 година президентът Клинтън не зачете официалното споразумение и разшири НАТО на Изток. И това е всъщност нарушаване на едно официално споразумение и също представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия. И това продължава и сега - към Украйна. Предложението да се разположат противоракетни съоръжения в Източна Европа е много сериозна заплаха за съветския, така наречен ядрен щит. Можете да го прочетете във водещи стратегически публикации в Америка. Има един журнал Arms Control Today, контрол върху въоръженията в днешно време. В него има публикация от водещ стратегически анализатор в САЩ, Теодор Постал, който е професор в моя университет. И той анализира заплахата, която тези инсталации представляват за стратегическия щит на Русия. И съответно тези ходове предизвикаха Русия да започне да разширява военния си капацитет. Източна Европа и Балканите, понеже се намират точно в средата на разгорещяваща се конфронтация между Западна Европа и Русия, която сериозно се катализира. Това са критично важни събития. Сирия практически е унищожена от американско-ислямисткото нашествие. Страната вече е абсолютно разрушена. Имаме много надеждна информация за нагласите на сирийското население по средиземноморското крайбрежие, което е под контрола на Асад. Да отбележа само, че това е 90 % от цялото население на Сирия. Преди няколко седмици американски военни издадоха един доклад, който изтече в публичното пространство. След много подробно и внимателно проучване на общественото мнение в Сирия. Обхванати са различни групи от населението. Заключението е, че всички сирийци подкрепят два основни извода: първият извод е, че ужасните неща, които са се случили след индиректната инвазия на Съединените щати, са по вина на Съединените щати, а вторият, и всички са единодушни, е че САЩ трябва да спре агресивната си политика по унищожение на страната им. Но мнението на сирийците дори не се разглежда като възможност за действие, ако гледате сегашните кандидат-президенти и четете какви възможности предлагат те за решаване на този конфликт от страна на Съединените щати. Желанията на сирийския народ никой не ги споменава. Единственото, за което се говори, е как Съединените щати ще се постараят Сирия да стане една стабилна и предсказуема държава. Сирийците ги очаква съдбата на Ирак, ако не и по-лоша. Миналия ноември беше постигнато споразумение между САЩ и клиентското правителство, качено на власт от Съединените щати в Ирак. Споразумението дава възможност на САЩ да задържи войските си по принцип до когато пожелае, без краен срок. В това споразумение черно на бяло се казва как Ирак трябва да даде приоритет на инвестициите, идващи от Съединените щати. Изненадан бях, колко откровено нахална е тази договорка, но това е споразумение, подписано между две официални правителства. САЩ трябва доста да се потруди, за да изпълни в реалния свят това споразумение. Може да не успее, но това е целта. Eто какво е посланието ми към българите:  Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили. Трудно е, но е възможно! Автор: Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския университет Източник: News Front

Мейрийд Макгинес: Увеличава се дистанцията между ЕС и европейските общества

Не мисля, че британският парламент ще отхвърли резултатите от референдума. Смятам, че те ще зачетат гласа на хората. Решението на съда обаче ще даде възможност на парламентаристите и в двете камари да анализират какво действително означава Brexit, отвъд досегашните спекулации. Това коментира за "Хоризонт" Мейрийд Макгинес , вицепрезидент на ЕП, представител на Ирландия по време на конференцията „Променящото се лице на Европа и нейните медии“. Запитана дали очаква „мек“ Брекзит след оповестеното решение на Върховния съд на Великобритания, че парламентът, а не правителството, трябва да задвижи процедурата за излизането на Обединеното кралство от ЕС, Макгинес отговори: Не мисля, че това решение ще промени резултатите от преговорите на ЕС и Великобритания за излизане, когато те започнат. Но мисля, че то показва колко объркана е Великобритания в момента относно процесите и процедурите. Защото министър-председателят Тереза Мей смяташе, че в нейните прерогативи е  да реши кога  да започне преговорите, и че няма нужда да се консултира с парламента. Съдът отсъди друго и предстои тестването на това решение. Вижда се още по-голямата несигурност относно този труден и комплексен проблем. Решението показва че трябва да има парламентарен процес и дебат. Това може да отложи времевата рамка. Но може и друго: парламентът - динамично и бързо да направи това, и то без да отстъпва от своите изисквания за дебат и гласуване.   Дебатът в британският парламент ще може да даде по-точни рамки на предстоящите преговори с ЕС. Надявам се, че този дебат ще освободи и натрупаното напрежение по един по-здравословен начин, смята още Мейрийд Макгинес. Какво мисли Макгинес за спирането на платформата Евранет Плюс, предвидено заради бюджетните рестрикции за следващ период, направени от Европейската комисия? Аз съм бивш журналист, но вече съм в политиката повече от 12 години. Видяла съм  и двете страни на монетата. Ролята на медиите да информират, осветяват и  ангажират хората в дебат на публичните политики е ключова. Съжалявам, че в много от днешните медии фокусът не е върху европейските въпроси, за сметка на националните теми. Със сигурност има нужда медиите да позволят на обществата да видят връзката между националните проблеми и европейския контекст. И то в практически детайли. Например, току що приключих работа по законодателната рамка за медицинските изделия. Всеки от нас има досег с тази тема, но може би не си дава сметка, че това има отношение към ЕС. Точно заради сериозната регулация,  всеки на територията на Европейския съюз има досег с гарантирано качествени медицински изделия. Трябва да има начин да се комуникират тези въпроси. Съжалявам, че заради посоката, в която се движат медиите, социалните медии и заради бюджетния натиск върху отделните издания, има все по-малко на брой журналисти, които могат да си позволят да пишат по европейски въпроси.   Относно ролята на обществените медии, Мейрийд Макгинес е на мнение, че все по-малко остават качествените обществени  медии, които са в състояние да вложат сериозни ресурси за отразяване на европейски теми: Това може да се свърже с увеличаването на дистанцията от Европа вътре в европейските общества. Ако хората не чуват за това какво се прави в Европа, ако чуват само лоши неща, за това как Европа се проваля, тогава за кого е изненада нарастването на разочарованието и мненията, че Европа не е това, което си мислехме, и ще ни е по-добре да се оправяме сами. Тоест да поемат пътя, по който пое Великобритания.Това се подклаждаше от много негативна медийна среда. От много зле информираща преса. Например - употребата на напълно подменени статистики, което се оказва част от лъжата.   Страхувам се, че в момента много национални парламентаристи критикуват Европейския съюз, защото това е популярно. И така се стига до общественото мнение, което не харесва Европа, граждани, които не харесват Европа, защото са чули всички тези лоши неща за ЕС, казва още Макгинес: Трябва ни по-балансиран подход. Европейските депутати трябва да оправят това, което не работи в ЕС, но също така и силно да защитят това, което е работещо. Принципно погледнато ние имаме сериозни свободи в ЕС. Имали сме трудни икономически времена, и сме се възстановявали. Много други народи ни завиждат. Помислете за всички хора, които рискуват живота, си за да стигнат до бреговете на Европа, защото вярват, че това е едно по-добро място. Трябва да осъзнаем какво имаме, когато говорим за Европейски съюз и да защитим това, което върши работа.   Дали този ентусиазъм за Европа, когато идва от страните по външните й граници като Ирландия и България има шанс да възроди ценностите, които създават Европа: Мисля, че ако вярваме в Европейския съюз имаме дълг да потвърдим отново европейските ценности. Но понякога си казвам, че наистина и малките държави -членки на ЕС като нашите могат да са още по-ентусиазирани от членството. Особено когато са по-отскоро членове, по-млади, по-нови в съюза. И се надявам, че е така при вас и че ще сте силни. Това не означава да не сме критични. Ето аз, като представител на една също малка страна-член в периферията на Европа, мога да кажа, че ние в Ирландия ще трябва да гледаме към ЕС през Обединеното кралство. Ние осъзнаваме какво означава нашата географска и физическа локация. Но ви уверявам, че в сърцата ни ние сме в центъра на ЕС и затова мисля, че трябва имаме ключова роля в преговорите по Brexit. Ние говорим същия език и познаваме добре тази страна, имаме дълга, и в определени периоди - много трудна история. Затова ролята даже на една малка страна може да се окаже важна и много позитивна за преговорите.   Цялото интервю с Мейрийд Макгинес, вицепрезидент на Европейския парламент, чуйте в звуковия файл.

Плевнелиев: Лидерите на ЕС трябва да стоят рамо до рамо

  "Без значение дали говорим за миграция или за сигурност, трябва да стоим рамо до рамо“, заяви държавният глава, който е домакин на 12-ата среща на лидерите от ЕС от групата „Арайолуш“. Европейските граждани очакват от политическите лидери да действат решително и да разрешават, а не да задълбочават проблемите. Наша е отговорността да преодолеем кризите, да възродим доверието на гражданите и да укрепим устоите на Европейския проект. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който откри в Етнографския музей в Пловдив 12-ата Среща на държавните глави на страните от групата „Арайолуш“, пише БГНЕС. По покана на българския държавен глава на посещение у нас са президентите на Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия Словения, Унгария, Федерална република Германия и Финландия. Двудневната среща на държавните ръководители на парламентарните републики в ЕС е посветена на бъдещето на обединена Европа и на региона на Балканите, както и на предизвикателствата, пред които сме изправени днес – миграционната криза, борбата с тероризма, Европа след проведения референдум във Великобритания за напускане на Европейския съюз. Пред участниците в неформалния форум на най-високо равнище президентът Плевнелиев подчерта, че днес повече от всякога европейските държави се нуждаят от единство и всеки лидер е длъжен да допринесе за неговото постигане. „Днес не е време за национален егоизъм. Нито една от кризите не е по силите на националната държава. За всеки един от проблемите, единствено устойчивото решение е постигането на общоевропейско решение“, категоричен беше българският президент. Росен Плевнелиев посочи, че в ЕС протичат паралелно единадесет кризи, а най-опасна от всички е моралната криза, която се изразява в оспорване на европейските ценности и липса на солидарност и единство за постигане на устойчиви решения. „Днес Европа се сблъсква с повече проблеми откогато и да е било в годините след Втората световна война и за съжаление в този решителен момент Европейският съюз изглежда слаб и разделен“, подчерта държавният глава. „Нашата основна цел днес е да не позволим на Европа да изпадне в криза на ценности, криза на липса на солидарност и единство. Без значение дали говорим за миграция или за сигурност, трябва да стоим рамо до рамо. Всеки член на нашето семейство трябва да допринесе за това. Не можем да си позволим да пренебрегнем нито една държава-членка. Днес никоя държава в ЕС не е периферия“, категоричен беше президентът, който отново се обяви за стартирането на нови проекти за интеграция, които да укрепят единството в ЕС. Държавният глава посочи, че европейските граждани днес приемат за даденост мира, отворените пазари и граници, но са притеснени от миграцията, тероризма, безработицата, бюрокрацията и все по-ниската представителност и легитимност на политическите елити и от загубата на национална идентичност. Миграционната криза води до ново разделение в ЕС, а зависимостта „от пазачите на портите на Европа, като Турция, Египет, Либия и други, става все по-голяма“ и предизвиква възход на европейските популистки и евроскептични партии, което ограничава възможностите за постигането на общи решения, предупреди Росен Плевнелиев. Президентът беше категоричен, че именно във време, в което националистическите партии подхранват страховете на хората и набират сила, а омразата, расизмът, ксенофобията, популизмът и агресивният национализъм са във възход, трябва да покажем силата на нашите ценности и единство. „Европейският съюз е преди всичко съюз на ценности. Ако ценностите си отидат, остава само геополитика и интереси. Останем ли само в полето на геополитиката и тяснонационалните интереси, се връщаме обратно в 19 век“, заяви държавният глава и призова за засилване на капацитета за разрешаване на кризи на европейските институции, като единствено средство за справяне с общите предизвикателства. Пред лидерите от групата „Арайолуш“ Росен Плевнелиев определи като опасно преминаването на границата на популизма от все повече европейски политици, както и залитането на много граждани по аурата на силни лидери, подценявайки най-важното - институциите и закона.  „Днес в Европа има много проблеми и много работа за вършене. Какво трябва да се направи? Трябва да се избягва всякаква по-нататъшна ескалация от всички. Трябва да се вземе една криза и да се реши бързо и устойчиво, а по останалите да се постигне прогрес. От изключително значение за преодоляването на кризите е да бъдем единни. Единството на държавите в Европейския съюз е ключът към постигането на мир и стабилност в Европа“, каза още българският държавен глава. „За да погледне напред, Европа има нужда от визионери, но за да върви напред, Европа има нужда от силни институции. Всеки от нас трябва да допринесе за възстановяване на доверието в европейските институции. Брюксел не е удобно извинение за национални провали. Вместо всички да се оправдават с Брюксел, да подкрепят Брюксел“, апелира още президентът Росен Плевнелиев в приветствието си към участниците в срещата. На 15 септември в Националния исторически музей в София държавните глави на страните от „Арайолуш“ ще дискутират историческата трансформация на Балканите от поле на интереси на Великите сили към интегрална част от Обединена Европа.

А някога ние спасихме Европа…

 През  700 -та година начело на българската държава е кан Тервел. Ще припомня, че той произхожда от рода, канската династия Дуло и е първороден син на основателя на една от  30 -те български държави по света – кан Аспарух. Кан Тервел се явява на политическата сцена в изключително важен исторически момент. Докато възходът на младата българска държава е забележителен и неоспорим, съседката й Византия преживява сложни, негативни процеси и явления, както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Устоите на държавната власт, олицетворявана от императора, в резултат на ожесточени междуособици са силно разклатени. Вътре във Византийската империя „ври и кипи“. През  695 г. чрез заговор е свален от престола император Юстиниан  II . На негово място застава пълководецът Леонтий. Византийската империя видимо чувствително отслабва. Това се виждало и знаело от арабите, които веднага се възползвали от тежкото положение в империята и предприели мащабен военен поход срещу нея и им причинили тежки поражения. Междувременно пълководецът Леонтий бил сменен (през  698 г.) от император Тиберий  III . Именно в този исторически момент на българския престол застава кан Тервел, а император Юстиниан  II  успява отново да се възкачи на престола. Същевременно агресивните набези на арабските нашественици се засилили и съществувала реална опасност от превземането на Византийската столица – Константинопол и рухването на Византийската империя. Тогава, император Юстиниан  II , лично се явил в столицата на българското канство – Плиска и в смирена и молеща поза поискал помощ от българския владетел. Кан Тервел е проявил държавническа далновидност, политическа прозорливост и историческа мъдрост. Той дълбоко е осъзнавал, че падне ли Византия в арабски ръце, това ще означава и реална опасност за България, която ще има един нов силен и агресивен съсед. И вместо да се възползва от тежкото положение на Византия и безпретятствено да я нападне, кан Тервел буквално се притичва на помощ на император Юстиниан II , на Византия, за да я спаси от набезите на арабските нашественици. Кан Тервел постъпва високо отговорно пред историята, пред Европа. По сведения на арабски хронисти и византийските летописци -Теофан, а по-късно и Свидас, Метафрист и Логотет, в края на лятото и началото на есента на 717 г., 200  000  арабски пълчища нахлуват във Византия и се насочват решително, с цел да превземат Константинопол. Именно в този момент, по молба на император Юстиниан II , кан Тервел организира и застава начело на 14 ,000 -на българска армия. Пълководческият гений на кан Тервел и героизма на българската войска, създават възможност само за 3  дни да бъдат отблъснати арабските нашественици и Константинопол и Византия били спасени от неизбежна гибел. Кан Тервел триумфално, победоносно, заедно с българската войска влязъл в Константинопол, тържествено посрещнати и аплодирани от император Юстиниан II  и признателното население на Константинопол. По сведения на посочените хронисти и летописци, кан Тервел бил обсипан с дарове и договора от 705 г., по силата на който България установила владение на обширната тракийска област Загоре и тя била присъединена към България, е бил потвърден. Арабските и византийските летописци и хронисти, макар и лаконично отбелязват в писанията си, че българите са дали много човешки жертви. Следователно с цената на тези жертви, държавническият и пълководческият гений на великият български кан ТЕРВЕЛ  и героизма, саможертвата на българската армия, бил спасен Константинопол, а Византийската империя оцеляла. Обективно кан Тервел спасява Европа от арабско робство и предотвратява опасността тя още в VIII  век да бъде превърната в арабски халифат. Акцентирам на този особено важен, релевантен исторически факт и извод, защото той е силно актуален. Понастоящем, когато нови арабски пълчища, част от които потенциални терористи, ислямисти (от ИДИЛ ) и доброволни дезертъори и бегълци (а не бежанци) от Родината си, под благовидната прикриваща същността форма на миграция, вероломно нахлуват в Европа, включително и в България управляващата политическа върхушка на Западна Европа обаче, е бездейна, неадекватна и просто е „вдигнала ръце“ пред новите заплахи и опасности възникнали за християнския, православен свят и цивилизация. Същата тази лицемерна и бездейна Европа която през 1393 –1396 г. не си помръдна пръстта и остави България, българският народ да тъне в тъмата на 5 -вековното мракобесно турско робство, турско духовно иго. И тогава и сега Западна Европа е исторически длъжник на България, загдето кан Тервел и българският народ я спаси от арабско робство и тя още през VIII  век щеше да бъде арабски халифат. Обективно се получава един исторически парадокс, от категорията на куриоза. През 717 г. Кан Тервел, с 14 ,000 -на българска армия спасява Европа от 200 ,000 -но арабско нашествие, а сега 2016 г. 500  милионна Европа с 50  милионна армия и жандармерия не може да я спасят от мигрантските пълчища. Не може или не иска? Според мен и двете алтернативни хипотези са верни. 1 . Не може, защото т.нар. Европейски съюз не е обединен на базата на националното чувство за единение, а де факто е разединен, разкъсан от несъвместими вътрешни противоречия. Това не е съюз. А един механичен сбор (сборище, достигащо до сбирщина!) от отделни страни – правни субекти с егоистично поведение. Сбор или сборище, доминирано от новите колонизатори – Германия и Франция, които пък са пряко надзиравани, ръководени, командвани от съответния световен жандарм – САЩ . Американската империя няма абсолютно никакъв интерес от обединена, силна Европа. Затова, американсият империализъм, постоянно, перманентно всява раздори, междуособици в ЕС . САЩ  имат нужда от едно разпокъсано, псевдоевропейско формирование, наречено „Европейски съюз“, който само де юре е „Европейски съюз“, а де факто е превърнато в придатък на САЩ , в .…51 -ви щат на САЩ ! В тази връзка, световният жандрам натрапва на европейските народи и управници, приличащи на малоумници-дебили, олигофрени и даже изроди. Във всяко отношение (анатомично, интелектуално) тези примитивни типове са силно уязвими, а затова и те са зависими от американския си господар, известен като чичо Сам. Тези жалки, но много послушни кукли на конци, умело са дърпани, направлявани и управлявани от задкулистните си „режисъори и сценаристи“. И още нещо много важно – скритият замисъл на вредоносното за народите и за цялото човечество лоби, наречено – юдейско, ционистко, злодейско лоби, има целта да пропъди, при това и колкото се може повече араби от заеманите земи, които са съседни или в близост до държавата Израел. Така то би осигурило „мир, спокойствие и благоденствие за израелския народ, който ще бъде оставен на мира да се развива“. 2 . Не иска, защото поради действието на комплекс от обстоятелства, фактори и причини от многостранен вид и характер (ако щете и поради, колкото и елементарно да звучи, но е вярно) – дори от сексуален характер (но това е една друга, отделна и голяма тема). В контекст с тези развити в кратка форма мои съждения, ще приведа един съществен довод, който е компонента от аргумента на по-силното основание (аргументум, а форсиори). Някак не е случаен фактът, че именно Германия и Швеция са страните (по-точно техните държавни ръководители), които неистово силно, явно, демонстративно, предизвикателно желаеха на техни територии да дойдат, нещо като „добре дошли“ многобройни пришълци, бегълци (защото повечето от тях не са бежанци?) от арабски произход… (разбирайте преди всичко или най-вече от мъжки анатомичен вид?!) Замислете се сериозно и задълбочено и Вие, уважаеми читатели и особено читателки по тези аспекти на тази актуална проблематика… Възникналите през декември 2015 г. – януари 2016 г. ексцесии в германския град Къолн и на други места в Германия, а и в Швеция – факти, (на които не случайно не се дава публична гласност), поддържат моите разсъждения. Тези сексуални изстъпления са само върха на един своеобразен айсберг, чиято основа се е закотвила здраво на дъното на безбрежното море от т.нар.бежанци, повечето от които са едни елементарни бегълци, пришълци, защото всъщност това са и напълно изпечени терористи – идилисти, ултраислямисти-фундаменталисти и ухабисти, живи престъпници. Повече подробности на тази тема можете да прочетете в учебния ми труд „Въведение в Бежанското право“. В контекст с изложените факти, доводи и аргументи, нека да разсъждаваме за положението у нас. Страната ни буквално гъмжи от посочените престъпни типове – терористи – идилисти, ислямисти-фундаменталисти, уахабисти-убийци и афгански Бенладенски талибани и дезертъори от Ирак, Либия и най-вече от Сирия. Правителството (преди и сега в оставка) бездейства. Похарчените десетки милиони на българския данъкоплатец за изграждането на т.нар. метална стена по границата с Ердоганова Турция, се оказва лесно препятствие за преодоляване и около нея процъфтява престъпния бизнес – „каналджийство“. Като вода в пустинен пясък потъват прословутите и шумно рекламирани 160  милиона евро, уж предоставени на България от ЕС  (всъщност това са си наши пари, защото България всяка година внася в бездънната каса на ЕС  – 940  милиона лева. В грубо противоречие със Закона за убежището и бежанците и с международноправните норми лесно се предоставя политическо убежище и статут на бежанец на лица, които абсолютно не отговарят на критериите за това. Тоталният разпад на държавност сега създава изключително благоприятни условия за извършване на престъпни ексцеси от страна на мигрантите, които всъщност са престъпници. Те наглом, дръзко извършват провокации спрямо толерантността и гостоприемството, хуманността и благородството на българския народ. Случилото се в град Харманли, е само началото.. Това не е мое зловещо предсказание, а истина. Все още правещият се на президент Росен Плевнелиев гузно мълчи. Правителството бездейства. Прокуратурата спи. Това сънно, безтегловно състояние превръща родината ни в разграден двор – развъдник на престъпност и разложителни процеси на антинравственост. БЪЛГАРИЯ  ИМА  НЕОБХОДИМОСТ  ОТ  ЕДИН  НОВ  „ТЕРВЕЛ “! Има ли го? Акад. Борислав Йотов Проф. д-р по международно право

Надявам се светът да се успокои през 2017-а

Каквото и да се случи, у българите винаги ще остане тежкото подозрение, че са измамени от политиците си. Крайно време е управляващите да се замислят защо, пише в едно от есетата си за Дойче веле Мирела Иванова.С нея разговаряме и за: 10 години България в Европейския съюз. Поетесата Мирела Иванова, драматург на Народния театър "Иван Вазов" в София. Много неща се промениха за тези 10 години. За мен Европа беше и си остана символно място на свободата, на цивилизацията и естествено голямата ми радост беше, че умножихме своята свобода – влизайки в Европа, каза Мирела Иванова. Мирела Иванова: „Площад „България” и премиерата на книгата в Пловдив за мен бяха истинско празнично събитие. От тогава  се промениха доста неща – например се промени моето работно място  - след 20 г. като главен уредник на къщата-музей „Иван Вазов” аз пресякох булеварда и вече съм драматург на Народния театър „Иван Вазов”. Така че се радвам на тази жива промяна и за мен това е най-красивото коледно предизвикателство и подарък. Ще се опитам са бъда също толкова полезна и с думите, и с присъствието си, и в книгите, и в театъра. Надявам се, че светът през 2017-та, която идва ще се успокои поне мъничко, ще се успокои с повече разум и мъдрост от страна на всекиго и нашата страна, защото виждаме, че непрекъснато избухват огнища на напрежение. Слава Богу, то остава все още в сферата на думите  и дано да остане там. 10 години България в Европейския съюз – мисля, че това е едно важно събитие, една важна годишнина, колкото да сме недоволни и колкото и да не я осъзнаваме, 10 г., в които не сме успели дори да свикнем с мисълта за значението на членството ни в ЕС. Все още го възприемаме по един простодушен и наивен начин, колебаем се, но това е насъщно важен избор за нашата страна и слава Богу той се осъществи и вече 10 г. ние сме там, където сме и където трябва да бъдем – в Европа.  Мисля, че за мен, пък и за всеки мислещ българин това е ясен знак за цивилизационен избор, за ценностен избор, а естествено от нас самите зависи доколко ние ще преработим по правилния начин този избор. Много неща се промениха. За мен Европа беше и си остана символ на място на свободата и естествено голямата ми радост беше умножихме така да се каже своята свобода, влизайки в Европа и на избор, и на предприемчивост, за съжаление все още неосъзнато напълно и не съвсем масово. Убедена съм, че Германия ще се справи, както винаги се е справяла, защото там има дух, дисциплина, ред и законност.  Хората вече са възпитани в обществено мислене така да се каже. Те могат да участват и в общите дела. Овладян е до голяма степен личният им егоизъм.  Ангела Меркел поема отговорността за своята страна, донякъде пое и отговорността и за Европа. Не може само един човек да бъде виновен, да бъде упрекван за всичко, което се случва  в останалите. Ние тук също имаме навика да персонализираме политиката, да натоварваме с любов и омраза една фигура, без да си даваме сметка, че и ние имаме своите заслуги за случващото се. Трудно ми е да пророкувам как ще продължи да се движи Европа без присъствието на Великобритания, защото са намесени твърде много фактори, които засега са необозрими. В края на краищата видяхме също един много граничен бих казала емоционален избор. Надявам се, че разделянето на Великобритания от Европа ще мине спокойни и без особени щети нито за Европа, нито за Великобритания. ЕС все пак е едно сдружение на свободната воля и след като половината от британците направиха този избор всички останали са длъжни да се съобразят. Всъщност, всичко предстои. Когато е направено цивилизовано и с разум тогава може би няма да има чак толкова щети нито за едната, нито за другата страна, иначе Великобритания си остава в Европа, макар и на своя обетован остров.

Плевнелиев: Големият въпрос днес е кой пише историята

Заедно с най-близките си посрещаме новата 2017 г., с надежда и тревога. С надежда за мир и по-добро бъдеще за децата ни. С тревога от извънредната нестабилност и рекорден брой кризи в Европа и по света. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в новогодишното си обръщение към българския народ. Светът изгуби своя баланс и ще отнеме време докато бъде установен нов, устойчив световен ред в един различен и многополюсен свят. Историята забърза своя ход. Историята се пише пред очите ни. Кой би предположил само преди три години, че граници в Европа ще се местят със сила? Кой би предположил преди две години, че вълна от бежанци и мигранти, търсещи спасение и по-добро бъдеще, ще залее Европа? Кой би предположил само преди година, че Обединеното кралство ще напусне Европейския съюз? Големият въпрос днес е кой пише историята - прогресивното човечество, символ на предприемачество, иновации и хуманизъм или ретроградни сили и популисти, въоръжени с идеологии и похвати от миналото. На 1 януари 2017 г. ще отбележим десет години от присъединяването на България към Европейския съюз – едно безспорно историческо постижение по пътя на осъществяването на националния идеал, дефиниран от Апостола на свободата: „Да бъдем равни с другите Европейски народи“. Днес България е коренно различна, спрямо годината, в която започнахме своя европейски път. От тогава до сега, нашият брутен национален продукт се утрои. Парите за образование, за пенсии и социални политики, също са три пъти повече. Инвестициите в инфраструктура и енергийна ефективност, в екология и земеделие, в иновации и предприемачество, се умножиха многократно. Благодарение на европейската солидарност България се модернизира и променя за добро. Никога досега българите нe са били толкова свободни и интегрирани с демократична Европа. Трябва да продължим да пишем историята на силна България в силен Европейски съюз. Да стартираме нови проекти за интеграция, да гледаме напред, а не назад. Копнежът по минало величие или желанието за силната ръка на лидер, който ще ни донесе просперитет, не са решение. Решението е в силните институции, които гарантират справедливост и правила за всички. Решението е в съзнателните усилия на всеки един от нас да подобрява и надгражда, а не да разваля. Без усилие и посветен труд от всеки, без любов и уважение към ближния, без върховенство на правото, националният идеал „за чиста и свята Република“, няма как да бъде постигнат. Днес България е надежден съюзник в НАТО, доверен партньор в Европейския съюз, добър съсед и приятел с всички в региона. Нашата визия е за историческата трансформация на България и Балканите от поле на интереси на Велики сили към интегрална част от обединена Европа. През изминалата година България получи голямо международно признание за балансираната и принципна външна политика, която водим. Посрещнахме президентите на десет държави-членки от Европейския съюз, с които заедно търсихме решения за бъдещето на Балканите и Европа. Имахме изключително успешно председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, като зададохме свързаността, сигурността и намирането на общо решение на миграционната криза, като основни приоритети на Балканите. България приключи успешно и своето председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Никога досега България не е търгувала толкова много с Балканите и Европейския съюз, никога досега броят на туристите не е бил толкова голям. Никога досега толкова много държавни и правителствени ръководители, не са посещавали страната ни в рамките на една година. Никога досега не сме били толкова свързани, интегрирани, с обща перспектива и общ хоризонт за демократично развитие. Осъзнаваме, че кризите, независимо дали е миграция, тероризъм, финансова или друга, минават отвъд нашите граници и само заедно можем да противостоим. Само заедно можем да гарантираме своята сигурност и енергийна независимост, само заедно представляваме и пазар, достатъчно голям за стратегически инвеститори и фабрики на бъдещето. Само заедно можем да бъдем фактор на глобалната сцена. Затова всеки, който тръгне да изолира България в тясно националните граници и работи за слаб и разделен Европейски съюз или позиционира България като нестабилен, пасивен и проблемен член в периферията на съюза, не работи за постигането на националния идеал. Нека вървим по избрания от будителите и възрожденците път към Европа, достойно, с високо вдигната глава. Скъпи сънародници, Щастието и демокрацията не са крайна спирка. Те са начин на пътуване. Човешките права и свободи не се инсталират, те се спазват. Върховенството на правото се отстоява ежедневно и от всеки. Залисваме се по силни лидери и популисти. Силата обаче е нетрайна, докато мъдростта и добрината са непреходни. Добре е да дадем път на политиците с морал и достойнство, които отстояват принципни позиции и общочовешки ценности. Относно доходи и инфраструктура, нека се почувстваме като европейци, но и да действаме като европейци, като подкрепим европейските ценности за мир, човешки права и свободи, и върховенство на правото. Да добавим стойност, като помогнем на нашето европейско семейство, което днес е в беда. Кризите са факт, но е факт също така, че нашите доходи и просперитет зависят от това, какво произвеждаме, колко сме образовани и ефективни, зависят от доброто име и репутация на България и българите по света. В светлината на предстоящото българско председателство на Европейския съюз трябва да покажем най-доброто от България на Европа и света. Скъпи сънародници, Коледните и новогодишните празници са време за обновление, време, в което всеки от нас се обръща към детските си мечти с упование в силата на доброто. Нека топлината на домашния уют и обичта на близките, ни изпълнят с вяра да вървим напред с отворени сърца и чувство за житейска мисия. Да възродим и укрепим любовта в душите си и съхраним желанието си за справедливост. Нека не пестим усилия за мир между хората и в страдащия от конфликти и неправда днешен свят. Да загърбим езика на омразата и да дадем път на разбирателството, което да се превърне в здрав мост между децата ни, за да живеят в хармония. Като добри и отговорни хора, искаме в нашето общество състраданието, съчувствието, вярата в доброто да се множат. Случилото се след трагедията в Хитрино, когато мнозина сънародници приеха чуждото страдание като свое, ни изпълва с увереност, че сме на прав път и че около нас има много достойни примери за подражание и вдъхновение. Ние българите сме народ с древна и славна история. Посрещаме и битките и празниците заедно през вековете. Заедно сме и днес в новогодишната нощ, заедно гледаме с увереност напред към по-доброто бъдеще, което сами ще изковем. Нека Новата година донесе на всички българи, където и да са те по света здраве, мир, надежда и благоденствие. Честита нова година!

Каква е вероятността в океаните на Европа да има извънземен живот? Може скоро да разберем

Това е един от най-настоятелните въпроси в науката: има ли извънземен живот някъде там, в безкрайните измерения на вселената, различен от земната му форма, такава, каквато я познаваме? Все още търсим отговора, но все по-често се случват екзопланетарни открития, които могат в крайна сметка да решат уравнението – технологиите напреднаха дотам, че вече можем да откриваме екзопланети с размер, подобен на земния, които обикалят в т.нар. „обитаема“ зона на своите звезди. Но не се ли ограничаваме излишно с рамките на геоцентричното си предположение? Предполагаемата звездна обитаема зона представлява онази част от космическото пространство, където температурата би позволила наличие на течна вода или с други думи точно мястото, където се намира Земята в Слънчевата система. Вероятно при наличието на всички тези условия подобна планета би била населена с познатите ни земни форми на живот. Но кой е казал, че трябва да търсим точно това? Освен това тези потенциално обитаеми зони не са статични, променят се с времето. Звездите се развиват, температурата им се повишава, съответно зоната сменя местоположението си. Това е нещо, което задължително трябва да се вземе предвид, когато става дума за високоразвити звезди червени гиганти, твърди ново изследване. „Обитаемата“ зона днес и зоната след 7 милиарда години: Wendy Kenigsberg/Cornell University Всъщност изобщо не е ясно дали подобни на земните форми на живот биха могли да съществуват и да еволюират единствено на подобна на Земята планета в потенциално обитаемата зона на звездата. (Оставяме настрана тотално извънземни форми, които могат да са резултат на химични организации, напълно различаващи се от всичко, което знаем.) Затова проучванията на ледените луни на Юпитер и Сатурн са важни. Откакто апаратът Вояджър (Voyager) осъществи мисията си, има спекулации, че втората луна на Юпитер, Европа може да има топъл, течен океан под червено-бялата си ледена кора. Скорошни наблюдения с телескопа Хабъл дори предполагат, че част от водата на този океан излита в космоса под формата на гейзери, подобно на това, което виждаме на сатурновата луна Енцелад. Наличието на такъв океан на Европа би бил резултат от сложната небесна механика на луните на Галилей – невероятен танц с хореография, репетирана в продължение на милиарди години между Йо, Ганимед, Европа и чудовищната маса на Юпитер, който променя и загрява вътрешността на Европа чрез приливното огъване. Нещо подобно на това, което се е случило с вулканичната Йо, само че с по-щастлив и не толкова адски резултат. Всичко това не значи, че в субледниковия световен океан на Европа се е развил пъстър асортимент от морски чудовища, макар че предпочитаме да е така. Но има достатъчно причини да се надяваме. Животът на Земята например, се нуждае от вода и източник на енергия – Слънцето, в повечето случаи. Но съще е вярно, че някои организми, особено дълбоко в океана, добиват своята енергия от неслънчеви източници. Дори е възможно най-ранните форми на живот на Земята, когато слънчевата радиация е била много по-слаба от днешната, да са били точно такъв тип. Ново изследване показва, че екзотермичната химична реакция „серпентинизация“, при която солена вода реагира със скалисти минерали и произвежда топлина и водород може да се окаже идентична с тази на Земята. Освен това радиацията на Юпитер може да е достатъчна, за да раздели кислородните атоми от водните молекули в ледената мантия на луната, което да води до навлизане на кислорода във вътрешността. Това би означавало, че на теория всички необходими съставки за развиваща се екосистема са налице. Единствено това, което наричаме „искрата на живота“, не попада в нашите статистически модели. Вече са в ход плановете за пращане на космически апарат до далечна Европа. Този път ще е екипиран с „химичен език“, който може да пробие във водата в ледените гейзери и да „опита“ химичната композиция на океана отдолу. Наблюденията на Европа натрупаха достатъчно улики през последните две десетилетия и вече настъпи времето да търсим отговори на някои от най-настойчивите въпроси, стоящи пред човечеството, казва Джон Грънсфелд от Директората за научните мисии на НАСА. Независимо от това, което мисията до Европа ще открие, е дошло времето да преосмислим, какво наричаме и разглеждаме като потенциално обитаема зона както в нашата Слънчева система, така и в далечните екзопланетарни системи. The post Каква е вероятността в океаните на Европа да има извънземен живот? Може скоро да разберем appeared first on Мегавселена.

Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на банкерите в революциите

 В 1905г. фабианската организация в Лондон подпомага болшевиките с голяма сума за започване на революциите, а много от членовете и дават в помощ и лични средства. Един от тях е известния Жозеф Фелс, американски сапунен магнат, отпуснал лично големи суми. Якоб Шифт, Джордж Кенън, Морган и някой нюйорски банки заемат на Япония 30 000 000 долара, за да нападне Русия от изток, и по този начин улесняват болшевиките. На 1 май 1905г. те започват революцията, с която обаче не успяват. В 1915г. в Ню Йорк е образувана нарочна корпорация за координиране на помощите - специално тези за болшевиките. Организаторите й са Рокфелер, Морган и ,,Нейшенъл сити бенк", президент - Франк Вандерлип, директори - Дюпон, Ото Кан и други представители на банките. Изглежда немислимо капиталисти от такъв ранг да са финансирали антикапиталистическа революция.  Според един рапорт до Руското генерално командване на 14 февруари 1916г. в източната част на Ню Йорк се е състояло тайно събрание на 62 делегати. Целта на събранието им била да обсъдят начина за започване на голямата революция в Русия. Според делегатите в момента условията били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. Някои от членовете веднага уведомили събранието, че той е напълно подсигурен, като многократно било споменавано името на Якоб Шифт. На 27 март 1917г. Троцки напуска Ню Йорк с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, защото откриват у него 10 000 долара - голяма сума за времето. Въпреки че Троцки притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото знаели кой е и защо се връща в Русия. По същото време Канада/САЩ и Царска Русия воюват срещу Германия. Евентуална революция застрашавала интересите на Канада и САЩ понеже при неин успех Ленин би сключил мирен договор с Германия, а тя, като освободи войските си от руския фронт, би ги насочила срещу канадските и американските. Така и стана. Под натиска на американския президент Уилсън, който действа против интересите на собствената си страна, канадците пускат Троцки и придружаващите го. Ленин напуска Швейцария със своите 32 привърженици във военен германски брониран влак, носещ злато и валута, достатъчни за започване на революцията. Той преминава през военните германски бойни линии, охраняван от германски войници. Още преди да е завършила революцията, помощта отпусната от Германия свършва. Ленин се обръща за помощ към Уоилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд - записано е в регистрите на Конгреса на САЩ на 2 септември 1919г. През 1926г. Рокфелер отпуска на Съветския съюз 75 000 000 долара заем и става негов скрит съдружник. Рокфелер построява там петролна рафинерия, която спасява до известна степен икономиката на Съветския съюз. През 1966г. САЩ намаляват контрола над експорта с комунистическите страни. Много стоки, смятани дотогава за стратегически, са освободени от ембаргото. Забрана за износ на Съветския съюз е имало върху много видове оръжия на САЩ, въпреки нея чрез Рокфелер построиха завод на р. Кама, най-голямата в света по производство на танкове и др. военна техника. В 1989г. Рокфелер и фирма на Ротшилд и синове от Лондон започват там строителство на повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий. От много отдавна Рокфелер притежава изключителните права да прехвърля технологични новости от САЩ в Съветския съюз в най-различни отрасли, включително военния. В Китай ситуацията е подобна. От твърде отдавна капиталистите строят големи заводи и предприятия. ,,Стандарт ойл" е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци. Парадоксално - обикновеният американец трепери само при мисълта за ,,червеното чудовище", докато ,,неговият най-голям враг"- капиталистите му помагат и го поощряват. През 1804г. Наполеон, разбрал силата на тези, които застрашават Франция, спира да ги толерира, заради което заплаща скъпо. От този момент нататък РОтшилд започва да финансира всяка коалиция срещу него, и днес дори самите евреи твърдят, че не Уелингтън, а Ротшилд е победил Наполеон. И това е самата истина. Знаейки я, като окупира Париж, Хитлер веднага нарежда почетна военна част да дежури на Наполеоновия гроб, и същевременно заповядва останките на сина на Наполеон и Мария Луиза да бъдат пренесени от Австрия и погребани при тези 101 а бащата, където е тяхното място. Парите са играли винаги една от най-важните и мръсни роли в историята на революциите, в съдбите на държавите. Още Кромуел, известна революционна фигура, е бил в тесни връзки с много силни финансисти от Холандия; получил е големи суми пари от Манасех Бен Израел и Фернандес Карвайол, които го подпомагат да направи революцията през 1647г. и да ликвидира крал Чарлз I , който е представлявал голяма пречка за някои финансови реди. Френската революция от 1789г. е най-мащабното събитие в историята на Европа след падането на Рим. Никога преди тълпите не са били в състояние да направят сполучлива революция срещу всички останали класи в държавата. Като феномен заслужава специално внимание, защото е бил последван и в ред други страни, революцията не беше дело на французите, а на чужденци, чиято цел бе да унищожат всичко, което бе Франция. Такова е заключението не само на много историци, но и на самия масон Робеспиер. Като се направи сравнение между Франция в 1789г., Англия в 1640г., Русия в 1917г., Германия и Унгария в 1918-1919г., и Испания в 1936г., се налага реалното заключение, че зад всичко произтекло стои колосална организация, огромни средства и, преди всичко, голяма тайна, крайно необходима за успеха му. Френската революция е финансирана изцяло от Ротшилд. Орлеанският херцог е използван повече като титла и име. Той както и Дантон, Робеспиер, Мирабо и др. бяха премахнати от сцената, след като изиграха ролите си. Точно така е стояло и в плановете на авторите. Те самите признават: ,,Ние ликвидираме дори масоните по толкова хитър начин, че никой да не е в състояние да се съмнява в нас. По същия начин ние ще процедираме с всички, които знаят твърде много" Те ликвидираха и президента на САЩ Линкълн, защото ги лиши от правото да печатат пари тъй като съвсем правилно мислеше, че това е право единствено само на държавата. Последователно държат на обещанието си да премахнат всеки, който им препречи пътя. Заслужат специално внимание четири революции от историята на човечеството, защото методите и начините на изпълнението им показват пълно сходство ( с изключение на техническите средства, които с течение на времето са усъвършенствали). Те са Кромуеловата в Англия, Френската, Руската и Испанската от 1936г. Пълното, сходство доказва, че са дело на една и съща, международна организация. Първите три успяха и завършиха с убийствата на монарсите и техните поддръжници. Интригите, подготовката и финансирането на тези революции са правени и идвали при всички случаи от едно и също място. Кроумел е финансиран, както бе казано, главно от Манасех Бен Израел и от Карвайол, който именно е въоръжил неговата армия. Постигнати са дори известни изменения в религиозните традиции. Разрушителното дело обаче не е за дълго, тъй като контрареволюцията възстановява стария режим. По времето на Кромуел много християнски църкви били превърнати в публични домове, пазарища и тоалетни. На малкото останали църкви било забранено да бият камбаните, както и да проповядват и практикуват християнската религия. При Френската революция от 1789г. техническите планове и форми за успешното и изпълнение са било значително подобрени. Години преди започването й по цяла Франция били основавани и развивани тайни организации. Плановете за ликвидирането на предишния режим били подготвени предварително и били по-сурови и по-ефикасни. Убийството на краля Людовик XVI става по своемо рода законен и ,,съдебен пър". Същото е и с голяма част от тези, които минават през гилотината. В случая неволно се налага сравнението от нар. ,,Народен съд" в България, който донесе смърт на десетки хиляди невинни и честни българи само заради политическите им убеждения. Всеки, обвинен в нещо и изправил се пред ,,народните обвинители", бе посрещан от разярената тълпа, на която бе внушено да крещи само смърт, смърт, смърт. Това е чудовищно, но е самата печална истина. След Френската революция и последвалите я други революции на бе позволено да се разгърне каквато и да е гражданска война. Самата войска бе обезглавена и деморализирана. Невидимият контрол през 1789г. е бил толкова силен, че утайката на френския народ победоносно е ликвидирала естествените му лидери, което всъщност е съвсем неестествено явление. Едно от най-съмнителните явление са внезапно появилите се въоръжени банди от престъпници, идващи от известния град Марсилия, мнозина от които дори не говорели френски език. Това е първата формация от чужди наемни криминални елементи, налагащи  революция в страна, която не е тяхна. Тази структура след 150 години се изменя в международни бригади, които се опитаха да наложат марксизма в Испания. Във Франция бяха сринати много неща. Обикновени думи дори бяха заменени с други: ,,господин" , ,,госпожа"  станаха ,,гражданин"! Бяха преименувани и месеците от календара! Френският флаг с всеизвестните лилии беше сменен с трикольор. Съветската революция дойде по същия път, както френската, с единствената разлика, че техническата и подготовка и изпълнение бяха по-усъвършенствани и мерките и - още по-драстични. Утайката на обществото, след като постигна това, което се смяташе за невъзможно, и ликвидира всички останали класи включително и ,,кулаците", които притежаваха по 2-3 крави бяха вкарани в Червената армия под международния червен флаг на Ротшилд и с национален химн - Интернационалът. Следващата революция бе Испанската от 1936г. Тогава за щастие на Европа се намериха много доблестни и храбри хора като генерал Франко, които осуетиха тайните планове и се противопоставиха на революционните сили чрез дълга и тежка борба, в която ги унищожиха. В тази революция беше въведен развит елемент на външни сили - международните бригади. ,Те бяха съставени не само от комунисти, а също и най-вече от авантюристи, криминални и подведени под отговорност хора - от 52 различни страни! Обличат ги в дрехи досущ като американското бойно облекло, но със знак петолъчка. Сформирали бригадите във Франция и по най-мистериозен път ги транспортирали в Испания. До октомври 1936г. голяма част от света не е знаела за подготвяната революция, Италия и Германия обаче били наясно кой финансира и организира международните бригадири най-ефективно помагат на Франко да унищожи нашествениците, обявил през октомври 1936г. най-арогантно испански град Барселона за столица на съветски-западно европейски държави. Плановете на скрития елит пропаднаха благодарение на Германия и Италия без чиято помощ Франко трудно би се справил. Тези две държави бяха в процес да престроят Европа в независима от злато и лихви финансова система, чрез която веднъж завинаги щяха да се унищожат силата и властта на елита. Това именно бе и една от главните причини за Втората световна война, в която двете държави бяха бити. През септември 1938г. напрежението в Европа беше покачено безнадеждно - най-вече между германци, поляци и чехи, обитаващи Судет. Английският министър-председател Невил Чембърлейн, не качвал се на самолет никога дотогава, прехвърча до Мюнхен, където постигна с Хитлер историческо споразумение за мирно решаване на въпросите между трите европейски страни. Европа цяла ликуваше от надежда, че войната е избегната. Хитлер, който никога не е желал да воюва срещу Англия, е бил готов на всякакви отстъпки, за да избегне каквото и да било стълкновение с тази страна. На всички историци това обстоятелство стана съвсем ясно веднага след войната. Споразумението на Чембърлейн с Хитлер, разбира се, не отговаряше на интересите на тези ,които готвеха Втората световна война. Започнаха да атакуват Чембърлейн по всевъзможни начини. Чрез пресата подеха непочтена кампания срещу него, парламентът се втурна да го упреква, че е подсигурил мира. В Москва незабавно, след като стана известно за сключения мирен договор между Англия и Германия, се свикват големи протестни митинги, на които горят портрети и изкуствени фигури на Чембърлейн. В самата Англия е задействана машинката  на интригите срещу Чембърлейн в безспирен ход. Изфабрикувана е неизбежната му оставка от министър-председателски пост. За негов заместник е подготвен Уинстън Чърчил. На 2 септември 1939г. английското и френското правителство правят официална декларация, че ще бъдат атакувани единствено военни обекти. Обещанието от английска страна бе нарушени на 11 май 1940г., в дена, в който министър-председател на Великобритания става Чърчил. Това е човекът, който пръв започна бомбардировките над население в Германия. Американският прокомунистически президент Рузвелт не само е бил склонен, но и мечтаел да види раздробена Британската империя. През 1946г. той изведнъж под нечий натиск става най-големия враг на Германия. Рузвелт спечелва изборите за президент на САЩ изключително вследствие на настойчиви обещания, че ще държи САЩ извън каквато и да е европейска война и че в никакъв случай няма да позволи американски синове да бъдат изпратени да се бият в Европа. Той обаче не само че не изпълни това обещание, но напротив предизвика войната. Той не спазва международните закони за неутралитета и преднамерено изпраща на Япония ултиматум, неприемлив за когото и да било и рефлектиращ единствено в незабавна война. На 30 октомври 1940г. е декларирал в Бостън: ,,Казвал съм това много пъти преди, но  ще го кажа отново и отново: вашите момчета няма да бъдат изпратени в никакви чуждестранни войни". На 29 декември заявява отново: ,,Всяко твърдение за изпращане на наши армии в Европа е преднамерена и предумишлена неистина". Президентът на най-авторитетната и най-силната страна в света не удържа на обещанието си и се подиграва с избралите го на високия пиедестал, изменя на интересите на страната си. Кое причини такъв обратив решенията му? Има само един отговор - дълбокият замисъл на кръга, заинтересован американските арсенали и бойни сили да се използват във война/която да унищожи Европа и я постави в ръцете му. Така произтекоха и продължат да произтичат хилядите мъки и нещастия, материалната задълженост. В дневника на Джеймс Форестал, публикуван през 1951г. в Ню Йорк, стоят няколко много показателни изказвания на Чембърлейн. През 1938г. той казва на американския посланик във Великобритания Джоузеф Кенеди, че Англия няма причина да воюва с Хитлер. Година по-късно той заявява: ,,Америка и световният ционизъм насилиха Англия да влезе във войната". Това става ясно и от твърдение на южноафриканския министър на отбраната Осуалд Пиров, комуто Чембърлейн казал, че една световна сила го държи под голямо напрежение, и не му дава възможност да се приспособи и примири с Хитлер. Много хора добре помнят как през 1930-1939г. цял свят приветстваше усилията на Чембърлейн за споразумение и мир в Европа. Всички го гледаха като предвестник на мира. И каква изненада идва на 10 май 1940г., когато той си подава оставката и отстъпва поста си на Чърчил! Та светът очакваше от него да направи чудо и да предотврати Втората световна война в ЕвропаЧ Колко неудобен е бил за тези, в чиито сметки стоят войните! Днес, когато повечето от събитията от миналото вече са ни изяснени, можем да разберем, същността им, страшния им характер. Разбирайки го, сме задължени да предприемем мерки и се предпазим в бъдеще от пъклените планове, които готвят да разрушат ценностите, на които стоим. http://illuminatibg.blogspot.com.au/2015/03/uchastieto-na-kapitalistite-v-revolyuciite.html

България е в плановете на Кипър за транзит на природен газ от Средиземноморския басейн към Европа

Изграждането на терминала за втечнен природен газ в Александруполис и интерконекторната връзка Гърция - България са сред приоритетните проекти от общ инвестиционен интерес на България и Кипър. Това стана ясно след срещата в Никозия на българския енергиен министър Теменужка Петкова с кипърския й колега Георгиос Лакотрипис. Двамата обсъдиха сътрудничеството между двете страни в енергийната сфера и възможностите за доставка на кипърски природен газ до България. В кипърската столица се проведе и първото заседание на смесената българо-кипърска работна група в областта на енергетиката. Нашият основен приоритет в енергетиката е диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Ние разглеждаме сериозно всяка възможност, която води до това. Така министър Теменужка Петкова коментира в отговор на въпрос на БНР интереса и възможното участие на България в проекта за транзитиране на природен газ от Израел през Кипър до Европа, по който Кипър работи. След срещата Георгиос Лакотрипис заяви, че България е една от страните, включени в плановете на Кипър за изграждане на този единен коридор за доставка на синьо гориво от Средиземноморския басейн към Европа. Двамата министри бяха единодушни, че чрез диверсификацията на източниците и маршрутите за природен газ ще се постигне енергийна сигурност и гъвкавост на доставките за Европа. Министър Петкова запозна кипърския си колега с напредъка по проекта за изграждане на интерконенкторната връзка между България и Гърция, както и с намерението на българската държава да участва в изграждането на терминала за втечнен природен газ в Александруполис. Тези два проекта са изключително важни за нас и не само за България, а и за целия регион на Югоизточна Европа, подчерта тя. Българският министър представи на Лакотрипис и концепцията за изграждане на газово-разпределителен център на територията на България и възможността кипърският природен газ да е една от опциите за захранването му. Възнамеряваме да доставяме природен газ за България или чрез интерконектора с Гърция, или през терминала за втечнен природен газ в Александруполис. Добре запознати сме с плановете на България да се превърне в газоразпределителен център, посочи от своя страна Георгиос Лакотрипис. Създаването на съвместна българо-кипърска експертна група по енергийните въпроси е много добър механизъм за осъществяване на подписания през февруари тази година меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката, каза министър Петкова. Тя изрази надежда, че в своята работа, която започна днес с първото заседание, групата ще обсъди техническите възможности за тези и други проекти. За износ на газ Кипър разчита като начало на единственото си открито засега находище “Афродита” в изключителната му икономическа зона в Средиземно море, чиито залежи са около 140 млрд. куб. метра. Добивът от него се очаква да започне не по-рано от 2020 година, а износът на газ - през 2021 година. В началото на 2017 година в офшорната зона на Кипър ще започнат нови сондажни проучвания. . Двамата обсъдиха сътрудничеството между двете страни в енергийната сфера и възможностите за доставка на кипърски природен газ до България. В кипърската столица се проведе и първото заседание на смесената българо-кипърска работна група в областта на енергетиката. Нашият основен приоритет в енергетиката е диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Ние разглеждаме сериозно всяка възможност, която води до това. Така министър Теменужка Петкова коментира в отговор на въпрос на БНР интереса и възможното участие на България в проекта за транзитиране на природен газ от Израел през Кипър до Европа, по който Кипър работи. След срещата Георгиос Лакотрипис заяви, че България е една от страните, включени в плановете на Кипър за изграждане на този единен коридор за доставка на синьо гориво от Средиземноморския басейн към Европа. Двамата министри бяха единодушни, че чрез диверсификацията на източниците и маршрутите за природен газ ще се постигне енергийна сигурност и гъвкавост на доставките за Европа. Министър Петкова запозна кипърския си колега с напредъка по проекта за изграждане на интерконенкторната връзка между България и Гърция, както и с намерението на българската държава да участва в изграждането на терминала за втечнен природен газ в Александруполис. Тези два проекта са изключително важни за нас и не само за България, а и за целия регион на Югоизточна Европа, подчерта тя. Българският министър представи на Лакотрипис и концепцията за изграждане на газово-разпределителен център на територията на България и възможността кипърският природен газ да е една от опциите за захранването му. Възнамеряваме да доставяме природен газ за България или чрез интерконектора с Гърция, или през терминала за втечнен природен газ в Александруполис. Добре запознати сме с плановете на България да се превърне в газоразпределителен център, посочи от своя страна Георгиос Лакотрипис. Създаването на съвместна българо-кипърска експертна група по енергийните въпроси е много добър механизъм за осъществяване на подписания през февруари тази година меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката, каза министър Петкова. Тя изрази надежда, че в своята работа, която започна днес с първото заседание, групата ще обсъди техническите възможности за тези и други проекти. За износ на газ Кипър разчита като начало на единственото си открито засега находище “Афродита” в изключителната му икономическа зона в Средиземно море, чиито залежи са около 140 млрд. куб. метра. Добивът от него се очаква да започне не по-рано от 2020 година, а износът на газ - през 2021 година. В началото на 2017 година в офшорната зона на Кипър ще започнат нови сондажни проучвания.