17.01.2017

Резултати от търсенето

Историята, която крият от нас! Българските държави преди 681 г. до 2137 г. пр. Христа

 „Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът“ Магнус Феликс Енодий, 486 г.епископ на Павия (Италия), летописец, автор на над 500 произведения. Едва ли има на света друг народ, който така слабо да по­знава своята история, пише Стефан Цанев в книгата „Български хроники” Стефан Цанев, показателен откъс от която припомня Петел.бг. Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българ­четата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ – и за съжаление, тази цел е вече почти постигната. От друга страна това незнание се дължи и на многократ­ното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка; а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме… Тъй или иначе, България е най-старата европейска държава, която не е сменила името си през вековете. Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827, а България е България от 681 година. Така пише в учебниците по история. Така знаех и аз. Но преди осем години пристигна у нас един унгарски професор да търси надгробната плоча на не знам кой си техен крал, умрял някога в България; плочата я намерихме зазидана в стената на една селска черква и нямаше как да му я дадем, но за утеха го заведохме в кръчмата и там унгарският професор, може би от яд, че не му дадохме тази ценна реликва, или за да изтъкне своя патриотизъм, още преди да пийне от първата ракия, се провикна: – Как е възможно да броите началото на своята държава от 681 година след Христа, когато още през 2137 година преди Христа сте имали българско царство на север от Китай и по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сте победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си; победили сте ги, защото китайците били прост народ и се уплашили от затъмнението, а прабългарите знаели предва­рително за него и нарочно нападнали същия ден; аз, вика унгарецът като отпи от ракията, това го знам, защото покрай тази ваша държава е поминувало и нашето мад­жарско племе, ние, вика, с вас сме от едно коляно и от една кръв; не по друга причина, а за да спасят империята си от не­удържимите набези на българите, предвождани от своя хан Тимоти от рода Дуло (от същия род са, както знаете, и Кубрат, и Аспарух, и Крум, и прочие), китайците започнали да строят Великата китайска стена, но не успели още да я довършат и ето ги – българите се задали пак откъм север, тогава китайците качили върху стена­та китайки-циркаджийки и онези сурови българи, като видели китайките да мятат голи кълки, се прехласнали и докато се прехласвали, китайският мравуняк продължавал да гради нататък стената; като разбрали измамата, прабългарите напопържали ки­тайците, пришпорили конете си и препуснали на запад подир слънцето да търсят края на стената; те препускат, китайците градят, те препускат, китайците градят – така българите стигнали до пустинята Такламахан, напоили конете си в реката Тарим и се разделили на две: едни­те тръгнали на север, другите – на юг. Ха наздраве! Тези, дето тръгнали на север, прехвърлили планината Тяншан и нарекли най-високия връх на името на своя бог Тангра – така се казва върхът и досега – Хан Тенгри, а хребета, по който препускали, нарекли на себе си – Болгар; продължили нататък, прекосили планините Памир и Хиндукуш и тук, където сега е северен Афганистан, основали вто­ра държава, наречена също България, но понеже другите народи не можели да произнесат ъ-то във вашия език, наричали държавата ви Балхара (Балх), Болгар или Булгхар, а гърците я наричали Бактра или Бактрия (то аслъ кой може да произнесе правилно името ви: рус­наците ви викат балгари, англичаните – балгейриън, французи­те – бюлъгар, немците – булгарен, арабите – бурджан, ний, унгарците, сега ви викаме булгар, а преди сме ви викали пол-гар, булгар ви наричат и арменците, чехите ви наричат булхар, украинците – балхар, индийците – балгхар, персийците – бол­гар…). Другите българи, дето тръгнали на юг, прекосили Тибет, и забележете – вика унгарецът, допивайки първата ракия, -живели известно време край планината Мадара, после пре­хвърлили Хималаите, минавайки през прохода Шипка, и слез­ли в Индия, опъвайки юртите си край река Тунджа; после тези българи отишли към Ефрат, в Месопотамия, и там основали третата българска държава; наричали на­рода балхарис, сиреч българи, царицата им носела същото име – Балкис, това е Савската царица, описана в Библията, дето ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди Христа. По-късно тези българи тръгнали на запад, заселили се в Египет, в областта Сакар, после поемат на север и стигат до Балканския полуостров, планината, където спират, наричат Сакар планина, реката край нея кръщават Тунджа, прохода, през който прехвърлят Балкана на север, наричат Шипка, а све­щената си планина – Мадара; те носели със себе си тези стари и далечни имена, както европейците са занесли в Америка имената на своите стари градове – Лондон, Париж, Москва, Берлин, Ню Орлеанс, Ню Берн и т.н… Ха наздраве! Но да оставим Савската царица да задава гатанки на цар Соломон, а ние да видим какво правят ония българи на север, дето основаха държавата си Балхара под планината Памир. Девизът на тези прабългари някога бил: „Не замръквай, където си осъмнал!”, после станал: „Не умирай, където си роден!”, но тук, под сянката на Памир, им харесало и започнали да градят градове, да сеят жито и да развъждат добитък, да добиват желязо и мед, да украсяват жените си със сребро и злато; древногръцкият историк Страбон нарича Балх, столица­та на Балхара, „перлата на Азия”, тук през VI век преди новата ера пророкът Заратустра[2] е написал свещената си „Зенд-Авеста”. Кога е било основано това прочуто царство, не се знае, това се губи из мъглата на вековете, вика унгарецът, като от­пива от втората ракия, но известно е, че египетският фараон Рамзес II, съблаз­нен от богатствата на Балхара, се опитал да я завладее през 1275 година преди раждането на Христос, и докато българите разгромявали войската му в подно­жието на Памир, Мойсей решил да избяга от Египет и повел поробените евреи през пустинята към обетованата земя Ханаан, така че вашата история е по-стара от Библията, вика ун­гарецът, и вий, българите, сте спасили бедните евреи не само през Втората световна война, но и 33 века по-рано. През 329 година преди Христа и Александър Македонс­ки нахлул в Балхара, но до бой не се стигнало – вместо войс­ка, насреща му излязла принцесата Роксана и го попитала: „Какво търсиш тук, Александре?”; пленен от красотата й, той отвърнал: „Намерих повече от това, което търсех”, паднал на колене пред нея и я помолил да му стане жена и царица на света (това била първата – и единствената – жена на Александър, и тя била българка!); на другия ден се качили двамата навръх планината Хиндукуш – Аристотел му бил казал, че там е краят на света и отвъд тази планина се плискал безкрайният световен океан, но като погледнал от върха на изток, Александър видял, докъдето стигало човешкото око, безкрайни поля и планини – и заплакал, защото разбрал, че няма да може да завладее целия свят, поболял се и скоро след това умрял. Просъществувала тази велика ваша държава до 230 го­дина след Христа, когато я покорява персийският цар Арташир I. Далече преди това обаче, неизвестно защо, старият цар Кардама оставил престола на сина си Ила, прехвърлил се на юг през Памир и основал в Северна Индия четвъртата българ­ска държава. Наричала се тя също Балхара и просъществувала едно­временно със старата Балхара много векове. Споменът за нея е запазен в индийските веди – в „Адхарва-веда”, написана на санскрит през X век преди Христа. Нещо повече – индийски царе до X век след Христа продължавали да се наричат Кардамити, както династията на Бурбоните във Франция или на Романовите в Русия, а пред името си слагали титлата балхара – името на древната държа­ва се превърнало в титла, както името на Цезар. Оттогава са и общите ви думи в двата езика: уча, чета, будя, баща, татко, лик, хубав, китна, шал, сандал, тава, халка, чорба, компот, соя и много други. Бежанци от покорената памирска Балхара тръгват на север и край днешния град Самарканд основават петата българска държава, а голямото езеро, до което стигала гра­ницата им на изток, нарекли на себе си – Балхаш; просъще­ствувала тази държава до VII век след Христа; други от победените българи тръгват на запад, прекося­ват пустинята Каракум и основават на изток от Каспийско море шестата българска държава, кръщават морето Болгар дингезе (Българско море), така се наричало то до Късното средно­вековие, а планината, в подножието на която спират, наричат Балхани – както и вие наричате най-голямата си планина в днеш­на България; трети от българите отиват отвъд Каспийско море и там основават седмата българска държавица, наречена Балкария (така се нарича и до днес тази автономна републичка в Руската федерация), а градовете си нарекли пак със старите български имена Балхар и Булкар-Балх; четвърти от българите, водени от вожда си Вунд, през 127 година преди Христа прехвърлят планината Кавказ и се заселват в земите на днешна Армения, там основават осмата българска държава, нарекли местността Булхар, главния си град – Балк, тези имена те носели до IX век след Христа, а една от реките там и сега се нарича Балгаручай. Където и да идат българите, все носят името си и, макар изкривено от произношението на съседните народи, го оста­вят след себе си като светли стъпки по картата на тъмния ази­атски континент. Прекрачвайки от старата в новата ера, българите пре­крачват от Азия в Европа – стигат до Азовско и Черно море и там митичният цар Авитохол, както свидетелства „Именникът на българските ханове”, основава през 165 годи­на след Христа деветата българска държава, призната – нещо нечувано – дори от гърците и наречена от самия византийски патриарх Никифор:[3] ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ! Вий, вика унгарецът като допи втората ракия, и тази България не броите, защото била на друга територия. Кое, обаче, е по-важно: земята, където се намира държа­вата – или народът, който е основал всичките тези български държави? Прочула се тази Стара Велика България най-много при хан Кубрат. Този хан Кубрат (който си е жив потомък на Атила, „бичът Божий”, но тури му пепел!) незнайно защо расъл в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел христи­янството през 619 година – през същата година, когато Мохамед започнал да пропо­вядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед. Това за образованието не го казвам случайно, вика унга­рецът, защото вий, българите, след този Кубрат имате само един учен цар – Симеон Велики, който също живял в Констан­тинопол и учил там в най-стария европейски университет – Магнаурската академия, а всичките ви по-сетнешни царе, до последния, са прости и необразовани. Тъй че напразно вий се отричате от прабългарите, вика все по-ядосано унгарецът и си поръча третата ракия, ако има нещо свястно във вас, наследили сте го от тях, защото те не са били монголци, както ви разправят, нито пък хуни или тюрки, а индоевропейци със загадъчни космичес­ки познания. За разлика от безпросветните италианци, които в 1600 години след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, поне­же твърдял, че Земята се върти около Слънцето, прабългарите не само знаели това – издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 пла­нети е било нещо като техен държавен герб (по-късно, след насилственото покръстване, богомилите го превърнали в свой сакрален знак), та още през 4768 година преди Христа тези умни прабъл­гари изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко и пресметнали това „без малко” с невероятна точност: съпоставяйки движението на Земята с движението на Юпитер, те уточнили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 дено­нощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точ­ното астрономическо време, измерено днес. Основавайки се на тези свои астрономически знания, прабългарите създали най-съвършения календар, известен досега: годината започвала в деня на зимното слънцестоене, на 22 декември; този ден, понеже слънцето стои, бил обявен за нулев, останалите 364 дни били разпределени в четири сезона, по 91 дни; всеки сезон бил разделен на три месеца, първият месец от сезона имал 31 дни, останалите два – по 30; по този начин първият ден на първия месец от зимния сезон съвпадал със зимното слънцестоене, първият ден на първия месец от пролетния сезон – с пролетното равноденствие, първият ден на първия месец от летния се­зон – с лятното слънцестоене, първият ден на първия месец от есенния сезон – с есенното равноденствие. На всеки че­тири години високосният ден се прибавял преди първия ден на седмия месец – в деня на лятното слънцестоене, също бил нулев ден, прабългарите го наричали ени, днес го нари­чаме Еньовден. Унгарецът надигна третата ракия, отпи една бавна глътка и продължи: – Ученият хан Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите. В една такава нощ, като се взирал в залязващите Плеяди, той видял, че неговата звезда угасва, спомнил си за брата си Самбат Кий, който основал града Киев и го кръстил на свое име, после заминал на запад подир залязващото слънце, ос­новал там грамадна държава, дето са сега Чехия, Словакия, Унгария, Прусия и Полша, но не я нарекъл България (така че няма да я броим), нарекъл я в чест на дедите си Дулоба – „Стра­ната на Дуло”, другите народи пък я наричали на неговото име: от Самбат – Само, но като умрял Самбат Кий и държавата му загинала; та Кубрат си помислил: „И моята държава ли ще умре след смъртта ми?”, повикал петимата си синове – Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек – и им рекъл: – Синове мои, свършват земните ми дни. – Олеле, тате, недей! – проплакал най-малкият, Алцек. -Какво ще правим без тебе? – Сега ще ви кажа – рекъл Кубрат. – Баяне, я вземи оня наръч пръчки. – Баян отишъл и взел наръча пръчки, който ле­жал до огнището, където мъждукал свещеният неугасващ огън. – Ха сега се опитай да ги счупиш всичките наведнъж -казал му Кубрат. Баян бил най-възрастният, най-силният от синовете на Кубрат, затова му викали Батбаян. Ударил той снопа пръчки о коляното си – не се чупят. Ударил втори път – пак не се чупят. Трети път ударил с все сила – същото. – Не мога – рекъл, – тате. – Нека опитат и другите – казал Кубрат. Опитали един по един и другите четирима синове на Куб­рат, но никой не могъл да счупи наръча пръчки. – Дайте ги сега на мен – рекъл Кубрат. Подали му наръча, той взел да измъква от него пръчките една по една и с лекота ги чупел – една по една. – Еее, така и баба знае! – извикали в един глас синовете му. – Една по една всеки може. – Точно така – казал Кубрат. – И вас, ако се разделите след моята смърт, един по един всеки ще ви пречупи. Ако сте заедно като този наръч пръчки, никой няма да може да ви побе­ди. Разбрахте ли? – Тъй верно, разбрахме! – отвърнали в един глас петима­та му синове. – Какво разбрахте? – Съединението прави силата. Като чул тези хубави думи, великият хан Кубрат се ус­михнал щастливо и издъхнал. Тези хубави думи „Съединението прави силата” вий сте ги изписали и върху герба си, вика унгарецът, като отпи втора глътка от третата ракия, но тежко ви и горко, ако спазва­те този завет като Кубратовите синове. Защото още не бил изстинал трупът на стария хан – и синовете му се скарали кой да седне на бащиния трон. – По старшинство на мен се пада – казал Батбаян. – Тая няма да я бъде, ти да ни командваш – рекли четири­мата му горди братя. На другия ден погребали баща си по християнски, както им бил заръчал, погребали го заедно със скиптъра и меча му, защото не могли да поделят и тях. Народа на Велика България обаче поделили на пет равни части и всеки застанал начело на ордата си. – Аз оставам тук, на бащината си земя – казал Батбаян. – Аз поемам на север – казал Котраг. – Аз на юг – казал Аспарух. – Тогава аз тръгвам на запад – казал Кубер. – Аз идвам с тебе, бате – казал Алцек. И поели в четирите посоки на света. Хазарите това и чакали. Щом ордите на четиримата бра­тя залезли зад хоризонта, нападнали Батбаяна и след две-три години от Старата Велика България останал само спо­менът. Котраг повел ордата си на север – все по Волга, все по Волга, препускали, препускали… и като стигнали там, където река Кама се влива във вели­ката река, Котраг спрял и се огледал – на изток се синеел об­лакът на планината Урал, на север и на запад зеленеели без­крайни гори и поля. Било лятото на 665 година. Хан Котраг слязъл от черния си кон и забил меча си в рохкавата земя: – Ето тук ще съградим град и ще го наречем Болгар, тук ще бъде моята България! Това била десетата България. Наричат я Волжка Бълга­рия, а заради богатството й в ония времена я наричали Сребър­на България. През X век сребърните българи приели от арабите исля­ма, имали те велики царе и още по-велики поети; дала е тази ваша България велики поети и други велики люде и на Русия, защото, както е известно, вика унгарецът, като отпи пак от ракията, великата руска поетеса Анна Ахматова се отказа­ла от бащиното си име Горенко и се нарекла на българския си прапрадядо хан Ахмат; корените на другата велика поетеса Марина Цветаева също са оттам, и Гогол е оттам, оттам е и великият бас Шаляпин, руски­ят цар Борис Годунов е българин, и Суворов, и Кутузов, дето победи Наполеон, и Ермак, дето завладя Сибир и го хариза на руснаците… Тази славна и богата държава просъществувала до 1278 година, когато след половинвековни отчаяни битки била зав­ладяна от татарите на Чингиз хан, но българите съхранили своята свяст и, мине – не мине век, вдигали бунтове – и срещу татарите, и срещу руснаците, за­това през 1937 година Сталин ги разпилял из лагерите в Сибир, но и днес, както е известно, те отново надигат глава и искат държавата им да се казва България. Тук унгарският професор млъкна и се замисли. Ще из­ползвам мълчанието му да добавя още няколко думи за тази България. За разлика от нашата България, която няма запазени стари летописи (за което ще стане дума по-нататък), през 1680 година летописецът от Волжка България Бахши Иман събира в сборника си „Джагфар Тарихъ” („Исто­рията на Джагфар”) древни български хроники, написа­ни през предишните 4-5 века; от тях става ясно, че върху територията на Волжка България много векове преди това е имало друга прабългарска държава, наречена Идел; в една от хрониките – „Хон китабъ” („Книга за хуните”) на Кул Гали, се твърди, че историята на българите започва 33 000 години преди Христа и че българската цивилиза­ция е съществувала паралелно или по-рано от цивилиза­цията на Шумер, с която сме имали един и същ корен, че Троя е бил български град и етруските са прабългари, из­бягали от този град, че египетските фараони също са били прабългари, а ацтеките, инките и майте са потомци на прабългарите, преплавали океана или преминали по ледо­вете от Камчатка в Аляска; с турците пък, които ще ни поробят след 7 века, сме били родни братя и сме имали общ праезик (затова много от думите, които смятахме за турски, се оказаха прабългарски)… Моят кураж ми стигна да се върна до 2137 година преди Христа, когато за пръв път българите се споменават в китайските хроники; да се върне по-назад в мрака на вековете оставям на някой свой колега с по-храбро въображение. Унгарецът отпи бавно от чашата си и продължи: – Кубер поел на запад, след него препускал Алцек, пре­хвърлили Карпатите и се спуснали в Панония, в равнината край реките Тиса, Дунав и Сава, където е днешна Унгария; понечили да основат държава и там (просъществувала тя само година-две, така че няма да я броим), аварите обаче по­срещнали на нож българите, след няколко сражения Кубер бил победен и побягнал с дружината си на юг и като стигнал, където е днес Македония, основал там край Битоля и Прилеп единадесетата българска държава; именно срещу тази България, която напирала да превзе­ме Солун, се отправил на поход през 688 година византийски­ят император Юстиниан II Носоотрязания и едва не бил пленен и побягнал позорно, както пише във византийските хроники, а войниците му били избити от прабъл­гарите на Кубер. По-късно, след век и половина, тази Куберова България се съединила с Аспаруховата България – вероятно това е бил тайният замисъл на двамата братя… Алцек продължил на запад, стигнал до страната на фран-ките, крал Дагоберт го приел с радост, но през нощта заповя­дал всичките българи да бъдат изклани; Алцек се събудил от виковете на умиращите и с остана­лите живи мъже и жени побягнал на юг през Алпите. Било зима, как са оцелели, не е известно, но през пролетта се появили в горната част на Италийс-кия ботуш и продължили да слизат надолу, през Ломбардия, Тоскана и Умбрия, стигнали до Рим и Неапол, оставяйки след себе си вечното свое българско име: Булгаро (край Бергамо), Булгаро грасо (край Комо), Тера Булгарорум (край Римини), Монпге Булгаро… Не успял Алцек да основе дванадесетата българска държа­ва, но неговите българи оставили из Апенините не само името си, но и кръвта си: Данте, вика унгарецът, е от българския род Алдъгьори, и Борджиите са българи, и Верди е българин, а Паганини напра­во си е потомък на българския хан Паган… Между нас да си остане, сниши гласа си унгарецът, един потомък на вашия Кубрат, наречен Арпад, дошъл по нашите земи и през 889 година (да не ме чуй някой унгарец!) основал Унгария… А кой основа вашата – дванадесетата българска държа­ва през 681 година? – провикна се унгарецът, като гаврътна ракията си. – България, дето стана най-голямата държава в Ев­ропа, от Киев до Атина и от Черно море до Адриатика, че и Пеща, днешната унгарска столица, влизаше в пределите й! Що не я основаха славяните, дето от два века се мотали из Балканския полуостров, що не я основаха траките, дето са там от 1500 години? Ами защото прости хора държави не могат да правят. От славяните вий наследихте загадъчния мързел и бленуването, а от траките – анархизма и забравата, затова не помните и соб­ствената си история. Тука унгарският професор стана, качи се на автомобила си и си замина. Сигурно прекаляваше той в приказките си, но някакъв прапраспомен заброди из тъмните пещери на кръвта ми и ме будеше нощем, зарових се в разните стари и нови истории и се оказа, че такива Българии наистина е имало, един автор раз­казва за една, друг – за друга, трети яростно ги отрича, а ние всички нехаем… И тъй ден след ден, век след век – „Било ли е, не е ли било?” – и всичко потъва в мъглата на вековете и, уви – в мъгла­та на нашата памет. Другите народи провъзгласяват за истина и най-малката вероятност, а ние погребваме и най-големите истини под кръста на съмнението. Кое е по-добро?

Тестът на Сонди разкрива най-дълбокото ви скрито АЗ

Този тест е съставен през XX век от унгарския психиатър Леополд Сонди (Szondi Test). Идеята му била да изследва най-дълбоките репресирани (потиснати) импулси у човека на базата на симпатия или антипатия, причинени от специфични снимки на психопати. Тестът е базиран на общото допускане, че характеристиките у другите, които ни притесняват са тези, които причиняват антипатия у нас самите и затова ги потискаме от най-ранна възраст. Първо някои термини от психологията, които трябва да се знаят преди стартиране на теста: Репресия: Според концепцията на психоанализата, това е най-важният психологичен защитен механизъм, с който разполагаме. Неговата най-важна функция е трансфер на мисли и желания, с които се чувстваме комфортно, към подсъзнанието ни. Отхвърляне/отричане: Ментален процес, при който напълно отказваме най-дълбоките си импулси (нещата, които искаме), придобивайки тъкмо обратния модел на желаното поведение. Сублимация: Това е процесът на трансфер на нашите репресирани избори, състояния или поведения към такива, които са социално приемливи или полезни – например артистични дейности, хобита, професионален избор, безобидни малки навици и т.н. Инструкции НАЙ-НАПРЕД Разгледайте портретите на тези 8 души и изберете този, който никога не бихте искали да срещнете на тъмно, защото неговото или нейното изображение предизвиква чувство на отвращение и страх у вас. След това прочетете интерпретацията, която съответства на портрета, който сте избрали. Важно: моля не разбирайте погрешно резултата от теста – той не означава, че имате някакво умствено разстройство, а само че е направен така, че да направи допускане за възможните потиснати импулси за всеки тип персоналност в съответствие с теорията на психоанализата. Оригиналният тест включва 6 различни групи от по 8 души, всеки от които е класифициран като хомосексуален, садист, епилептик, истерик, кататоник, шизофреник, депресивен и маниак. Тук прилагаме мини-версия на теста със само един сет от 8 портрета, тъй като е много трудно в такъв пост да се изложи пълната версия с всички възможни интерпретации. Интерпретации 1) Садист Репресия Възможно е да потискате някакви преживявания от първите години на живота си, асоциирани с авторитаризъм в своето поведение, нужда от доминация и склонност към лоши намерения. Ако сте избрали портрета на този учител, може да репресирате някои обидно или унизително поведение към друг в своето подсъзнание. Отхвърляне Вероятно сте напълно безобидно и миролюбиво създание, винаги готови да помогнете на другите. Ако сте служител в офис, на прекия ви началник му е трудно да се справя с вас. Ако не искате да направите нещо, издигате бариери (например закъснявате за работа, за да демонстрирате, че сте в лошо настроение). Често, когато трябва да се защитавате, избирате пасивната съпротива – незачитане, провокиране и предизвикване, които в дългосрочен план изтощават този, който създава проблемите. 2) Епилептик Репресия Когато говорим за личностни разстройства, асоциирани с мозъчни заболявания, увреждане и дисфункция (както се проявява в някои случаи на епилепсия), някои от диагностичните характеристики могат да бъдат импулсивност, раздразнителност и изблици на гняв и агресия. Ако този як джентълмен с кръгла глава предизвиква отвращение и страх у вас, е вероятно да да сте потиснали в подсъзнанието някои от горните чувства и поведения в ранното детство. Отхвърляне Най-вероятно сте мил и дружелюбен човек. Като кротък и приятелски настроен, вие давате впечатление за висока степен на отговорност и самоконтрол. Стабилни сте в чувствата си и лесно се свързвате с хората, а също и с идеи и обекти. 3) Кататоник Репресия Някои от характеристиките на това умствено разстройство предполагат прекомерна стимулация на въображението, мозъчните процеси като цяло и негативизъм. Ако този небръснат, но усмихнат тип на портрета е предизвикал негативни усещания у вас, може би имате потисната хиперактивност в мозъка, която можеше да доведе до загуба на връзка с реалността, ако не беше трансферирана към подсъзнанието. Отхвърляне Имате склонност към привикване към стереотипно поведение и не харесвате иновациите и промяната. Може би сте плах и стеснителен човек, за който е трудно да се приспособява към нови ситуации. Най-големият ви страх е да не загубите самоконтрол. Сковани сте в поведението си, често заемате защитна позиция и е възможно да сте потиснат човек, който никога не се отклонява от стандартния „поведенчески кодекс“. 4) Шизофреник Репресия Шизофренната персоналност се характеризира с интензивна апатия, нарушения в мисловния процес и несъвместими емоции. Ако от този безстрастен поглед и лице като за игра на покер ви побиват тръпки, вероятно потискате чувство на безразличие към околните и „отдръпване от нещата“ в ранна фаза на детството. Отхвърляне Вероятно сте доста социален човек. Вярвате в социализирането и комуникацията с другите, а те от своя страна се радват на вашата компания и често се виждате. Цялата социалност обаче е малко лъжлива и вероятно крие изолиран човек, който през цялото време живее с чувството, че е сам. Връзките ви вероятно изглеждат безлични и изкуствени, тъй като им липсва истинското чувство. Дълбоко в себе си може да усещате, че не се нуждаете от другите, нито от съвместното съществуване с тях. 5) Истерик Репресия Някои от персоналните черти на истерика включват изкуствени и нестабилни емоции, нарцисизъм и ексхибиционизъм. Ако сте избрали странната дама с тежките вежди за човека, който ви плаши най-много, вероятно е защото сте потиснали ненаситно желание да сте в центъра на вниманието и жажда за чуждото одобрение. Отхвърляне Създавате впечатление на скромен и искрен човек. В действителност обаче, както изглеждате тихи и срамежливи, може да сте завладени от огромно и непреодолимо желание да очаровате околните. Вие се грижите много старателно за външния си вид и за поведението си. Внимавате винаги да сте елегантни и добре облечени, комбинирайки дрехи и аксесоари, които да привличат вниманието и комплиментите на другите. Сублимация Такива хора е вероятно да изберат рядка/екстравагантна професия или хоби. 6) Депресивен Репресия Липса на самоувереност, наличие на чувство за малоценност и вина са основните симптоми на депресията. Фактът, че това безобидно същество е въплъщение на отвращението за вас, може да означава, че сте дълбоко депресиран човек, който успява да държи симптомите под контрол. Отхвърляне Може би сте дружелюбен и безгрижен човек. Винаги сте динамични, демонстрирате увереност и оптимизъм. Понякога, разбира се, се разочаровате, може да манифестирате дистимия (форма на хронична депресия) и меланхолия (“синдрома на тъжния клоун”). Може също да сте подозрителни и мрачни. Сублимация Много е вероятно да прехвърлите депресивната тенденция към ролята да бъдете психолог на всички останали и да търсите решение на проблемите на околните. 7) Маниак Репресия Някои от диагностичните характеристики на манията са екстровертност, свърхстимулация, самонадценяване, безогледно пръскане на пари и емоции. Ако това симпатично лице ви се вижда отвратително, вероятно вътре във вас се крие особен вид вълнение и възбуда, които ако не се контролират, могат да ви превърнат във фанатик. Отхвърляне Много е вероятно да сте човек, който не иска да провокира със своето поведение и който ненавижда шума, крайностите и ексцесиите. Вие сте пример за дискретност, сдържаност и мярка. Вие сте логични и пестеливи и поведението ви винаги е под контрол. 8) Дисоциативно разстройство на идентичността Репресия Този тип персоналност се изразява в желанието на човек да живее и да бъде приеман като част от противоположния пол. Ако този млад мъж ви изглежда опасен и извратен, може в ранно детство да сте потиснали проблем свързан с идентичността и по конкретно проблем с половата идентичност. Отхвърляне Ако защитният механизъм на отричането е сработил, може да проявявате склонност към категорично подтвърждаване на биологичния си пол. В такъв случай, вашето поведение, маниери, външен вид подчертават факта, че сте „истински“ мъж или „истинска“ жена. Ако сте мъж, вероятно сте истински мачо. Ако пък сте жена, се стремите винаги да сте секси, да флиртувате и да привличате мъжете. The post Тестът на Сонди разкрива най-дълбокото ви скрито АЗ appeared first on Мегавселена.

Разрушихме Берлинската, а сега има 1000 стени срещу бягащи от война

  Ако имахме политици като Петко и Любен Каравелови, България щеше да бъде друга - Проф. Стоянов, какъв е прочитът на събитията 108 години след обявяване на независимостта на България? И независими ли сме всъщност? - По принцип независими държави няма, включително и най-големите, каквито са Русия САЩ, Франция, Англия, Германия и т.н. Ако са независими в едно, те са зависими в друго, било в икономическо, политическо или съюзно отношение. Така че и България няма как днес да се чувства независима, след като е в рамките на Европейския съюз. Но това е една добра зависимост, защото сме си я избрали сами. Една държава обаче е фактор, когато има мнение по дадени въпроси. И аз тук ще цитирам Васил Левски, който казва: „От нашите собствени задружни сили зависи да бъдем равни с другите европейски народи.” Т.е. той казва, че от нас зависи да бъдем равни с другите. Знам, че трябва да се съобразяваме с решенията на НАТО и ЕС, тъй като сме техни членове. Но си мисля, че във вътрешната политика можем да направим още в посока на вътрешна независимост. - Като че ли страната ни все се стреми да бъде прикачена към някоя от Великите сили, как си го обяснявате? - Една малка държава не може да бъде самостоятелна, като изключим, разбира се, Швейцария, която е банката на света. Но една малка страна като България винаги трябва да се съобразява с големите, защото оставането в неутрално положение може да доведе до лоши последствия и от двете страни. В последните 100 години, откакто отново става самостоятелна, България винаги се прикачва към една от страните, които се създават в европейското и световното пространство. За съжаление, като че ли политиците ни тогава бъркат много често, защото искат да решат въпроса за националното ни обединение изведнъж. Обикновено отивахме там, където мислехме, че обединението ще стане най-бързо, но във всички случаи не можахме да преценим къде е мястото на България след Балканската война, в която България се представя по чудесен начин. След това е Междусъюзническата война и първата национална катастрофа. При нея грешката е изцяло българска. Фердинанд скрива предложението на Османската империя за подписване на примирие и когато се опитваме да превземем позициите на Чаталджа, България търпи поражение и след това вече се стига до противоречието между съюзниците и нареждането на Фердинанд да нападнем бившите си съюзници. След това решаваме да се присъединим към Централните сили, като мислим, че те ще спечелят войната. Аз мисля, че тук Васил Радославов и Фердинанд за пореден път грешат. И Фердинанд греши съзнателно, защото той подписва договор с кайзер Вилхелм, че ако България загуби войната, той ще получи съответните придобивки: дворец, пенсия, прислуга. И това става след като България губи, той абдикира и оставя на мястото си своя син Борис. Централните сили колкото и да силни, в края на краищата са затворени в центъра на Европа. И макар че в началото имат успехи, целият свят се обединява срещу тях и накрая се стига до победа на Съглашението. В тази борба България е обвинявана във военно престъпление, защото ако не беше се включила на страната на Централните сили, войната щеше да свърши поне две години по-рано. А ние правим моста между Германия и Австро-Унгария и Османската империя и по този начин удължаваме войната. И затова в Париж българската делегация е изолирана в Ньой и се иска България да бъде наказана строго, тъй като заради нея жертвите във войната са твърде много. Аз мисля, че при една по-гъвкава политика можехме да получим някакви отстъпки от страна на своите балкански съседки, въпреки че те са на страната на Съглашението. Както става преди Балканската война, когато със Сърбия си поделяме Македония. Аз не съм привърженик на този договор, защото в случая делим нещо българско, но в политиката понякога има нужда и от компромиси. А включването ни на страната на Централните сили прекърши полета на България към решаване на националния ни въпрос. След подписване на договора в Париж българската нация беше смазана, унизена и натоварена с безброй материални задължения и оттам насетне нещата се развиха много лошо. Във втория световен конфликт България отново не се ориентира по най-правилния начин. Разбирам мнението на колегите историци, които казват, че ако бяхме запазили неутралитет, България щеше да бъде прегазена от войските на Хитлер. Но вижте какво стана след това с държавите, които бяха прегазени, като Белгия, Холандия, Гърция. След войната те бяха на страната на победителите и получиха всичко онова, което искаха. А България за пореден път бе на страната на победените. И само благодарение на това, че в последния етап се присъединихме към страната на антихитлеристката коалиция, СССР съумя да запази поне нашите граници, защото гърците и сърбите искаха много от нас и то не без основание. Нашие политици и от онова време, а и днес играят ва банк, а политиката е изкуство, в което трябва да бъдеш много обигран. И когато се върви по линията на най-лекото съпротивление, обикновено винаги се стига до фатални грешки. - Ако се върнем отново назад в миналото, кой или кои от българските политици могат да служат за пример на днешните? - Ако имахме политици като Петко и Любен Каравелови, България щеше да бъде друга. Любен Каравелов още през 70-те години на 19-и век е наричан от дипломатите на Великите сили Българския или Славянския Мацини. И не случайно го готвят за първия министър-председател на България, но той умира още преди откриването на Великото народно събрание. Той е и единственият българин, поканен от руските власти да присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. Той заминава и прекарва в Цариград цял месец. Петко Каравелов пък за мен е най-честният ни министър-председател. Петко Славейков дори пише за своя съпартиец: „Когато Радославов и Стамболов се устремяваха към властта, всички тичаха да помагат. Защото знаеха, че те крадат, но ще има и за тези, които им помагат. А наш Петко не става и за слива. Той не краде, ама и на другите не дава”. Каравелов е пословично честен човек, кристално чист, който не знае какво значи да се открадне и да се облагодетелства от властта. И дори когато го пребиват и затварят в Черната джамия по заповед на Стамболов, и когато идват чуждите кореспонденти и питат: „Вярно ли е, че спрямо вас е упражнено насилие?”, той, целият насинен и пребит от бой, отговаря: „В България такива неща не могат да стават”. Ето това са хората, които могат да бъдат за пример. - Има ли нещо вярно в твърдението, че е заложено в манталитета ни постоянно да чакаме някой да взема вместо нас важните решения? - Забелязали ли сте, че обикновено когато някой ни засегне, се заканваме, че един ден ще им го върнем. Погледнете какво става на улицата. Затова, че си свирнал на някого с клаксона на колата си, изскачат с бухалките и започват да те бият. Или затова, че си бутнал някого, се стига до насилие. Може би чуждото владичество в миналото има отражение върху психиката на българина. Но ми се струва, че има нещо в българската душевност, свързано с покръстването и с унищожаването до девето коляно на 52-та болярски рода от княз Борис. С това е ликвидиран цветът на българската народност. Това са хората, които са искали да си запазят традициите и старата религия. След тяхното ликвидиране онези, които остават, знаят какво ще им се случи и затова започват да таят в себе си злоба. Цветът на нацията не се създава за ден-два, нито за година-две. И ние затова днес сме си останали езичници по душа. Друг е въпросът, че интелигенцията ни още тогава е била слугинска. Имаме писменост от 9-и век. Падаме под робство края на 14-и век, това са пет века. Къде са ни писмените документи от онова време ? Къде са ни църквите ? Отидете в Белград и вижте крепостта там и я сравнете с Царевец, който може да се нанесе 150-200 пъти в нея. Защо не са унищожили турците Белградската крепост? Ние сме малък народ с чудесна история. Но на нас много ни се иска да се покажем велики. Пишем история така, както ни се иска на нас. Четете: побеждавали сме гърци, турци, византийци, сърби. Сега правим честване за 100-годишнината от Първата световна война. Питам: Какво честваме? Аз мисля, че вече няма народ в света, който да се хвали с военни победи. Германците имат безброй военни победи, най-страшната армия. Кой германец днес се хвали с победите си по време на двете световни войни. Една нация трябва да се хвали с икономически и културен напредък. Войната е нещо, което съпътства развитието на човешкото общество. Но тя трябва да бъде набутана встрани, а ние се хвалим само с военни победи. И оттам мисля, че идват нашите проблеми, дори и днес. - Какви изводи и поуки трябва да си вземат днешните политици от миналото ни? - Да не повтарят грешките на предходниците си и да не играят ва банк с българските интереси, които трябва да се отстояват навсякъде. На първо място, трябва да се гледа интересът на българския народ, без да пречим на другите. Днес имаме една обединена Европа, оградена с бодлива тел. Разрушихме Берлинската стена, а сега в Европа има 1000 берлински стени срещу хора, които бягат от войната. И си мисля, че трябва да бъдем по човеци, да мислим за собствения си народ, но и за всички в беда. Защото българите много често са изпадали в беда. Друг е въпросът, че трябва да се прецени кой е бежанец и кой не е.     Визитка:   Роден е 12.2.1949 г. Завършил е ВТУ „Св. Кирил и Методий” Работил е 17 години в Националната агенция за оценяване и акредитация Председател на Фондация „Васил Левски”

Двадесет години по-късно: какво лъжат коментаторите на събитията от 10 януари 1997 г.*

 Вместо коментаторите на настоящата история на тази страна да търсят факти и документи, те се съревновават в производството на идеологеми. Избирателите робуват на тези упорито и в захлас разказвани митове. И това ще се види на предстоящите избори, както се видя на последните. А митовете са поне следните, повечето от тях ясно формулирани в телевизионни предавания на изминалата седмица. Не на последно място това се случи в публицистиката на предаването "Референдум" на държавната телевизия, откъдето лесно могат да се изведат следните твърдения: 1) България трябвало да изплаща външния си дълг и това е довело до кризата от 1996 и 1997 г. поради политиката на БНБ и министерство на финансите; 2) Това е накарало МВФ да "наложи отвън" усмирителната жилетка на т.нар. валутен съвет, което пречело "да се прави политика"; 3) Приватизацията е разрушила "индустриалната база" на българската икономика, като над 20 млрд. лв. активи са приватизирани за "жълти стотинки", с приходи около "само" 1,5 млрд. лв. в държавния бюджет.   4) Най-голямата измама е "масовата приватизация", с нея работещи предприятия са "раздадени" на приватизационни фондове, нейно продължение е приватизацията чрез РМД; 5) Банковата криза на 1996 г. е "подготвена" от правителствата преди това на БСП, тя просто се е случила през 1996 г.; 6) Спестяванията на населението са се изпарили по време на служебното правителство на 1997 г., вследствие на фиксирането на валутния курс; 7) Членството на България в ЕС, подготвено сред политическите промени от 1997 г., не дава толкова положителни резултати, колкото в другите бивши комунистически страни, "резултатите за България са мизерни". Политическият извод е правителството на БСП (25 януари 1995 г. -- 12 февруари 1997 г.) е притиснато от обстоятелствата (външният дълг, БНБ и пр.), големият провал е след това. Той се е състоял в това, че "правителството на Иван Костов не оправдало големите очаквания" и "в мизерните резултати" от членството на България в ЕС. Каквото и да означават тези твърдения, те са чиста лъжа, или лицемерна манипулация на факти и пране на политически биографии, или плод на наивна представа за икономиката. В същото време причините да излязат хората на улицата бяха и остават ясни за хора без предвзето тълкуване на събитията. За първи път в българската история след 1918 г. те са икономически, а протестът се провежда в условията на нормална съвременна представителна демокрация. Спестяванията Лъжа е, че спестяванията на населението изчезват през 1997 г. Брутните национални спестявания през 1995 г. са 15,1% от БВП, а през 1996 – 8,6%; през 1997 г., въпреки резкия икономически спад през първите четири месеца на годината – 15,8% от БВП. Важно е да се отбележи, че най-ниското им ниво е достигнато през 1993 г. (6.2% от БВП), когато спадът на годишна основа е повече от два пъти. Тази графика показва по-дългата историческа перспектива: Брутни национални спестявания: България 1980-2015 г. (% от БВП), Източник: World Bank По-силната историческа лупа показва, че изчезването на спестяванията е от края на 1970-те. Причината е криза по външния дълг от онова време. А причината на тази криза е глупавото управление на икономиката – държавната собственост, централното планиране и "гениалните" идеи на управляващата тогава клика на Тодор Живков, от "Кремиковци" до "Правец" и т.н. За любителите на още по-дългата историческа перспектива - през 1989 г. БВП на глава от населението е практически равен на този от 1918 г. Ако са верни изчисленията на Мартин Иванов и ЕБВР, 920 щатски долара през 1918 г. и 980 през 1989 г. Ако някой направи справка в Отчета на БНБ за 1996 г., ще види, че към декември 1996 г. цените на стоките и услугите в потребителската кошница са нараснали за една година с 310%, че за храна и напитки домакинствата харчат 50% дохода си. От месечните данни на БНБ за разменния курс е видно, че между април и декември 1996 г. левът се е обезценил 5,6 пъти. Средната заплата в държавния сектор през 1995 е 126 щатски долара, а през декември 1996 г. - 56 долара. (в частния сектор възнагражденията са по-ниски.) През 1998 г. тази заплата възстановява своето равнище от 1998 г. Реалните заплати в промишлеността, които през 1996 г. осигуряват дохода на 29% от домакинствата, между април и декември през онази година намаляват с 19,8% на месец. Хиперинфлацията в България в началото на 1997 г. е на 21-во място в класацията на най-тежките хиперинфлации на ХХ век, съставена от Стив Ханке и Николас Крус. През януари и февруари дневната инфлация е 4,2%, а цените се удвояват всеки 17 дена. "Индустриална база", банковата криза и политически причини Икономическият спад на БВП през 1996 г. е 9% на годишна основа, неговото равнище спрямо 1989 г.  - 67%. Основният проблем на икономиката е държавният сектор, в които практически всички предприятия, с изключение може би на Булгартабак, работят на загуба. 80% от загубите са съсредоточени в 60 предприятия и единственият начин да се оправи положението е те да фалират. До 1994 г. (съответните промени в Търговския закон, приемането на глава "Несъстоятелност") няма правен ред, по който това може да се случи. Новото правителство през 1995 г. има всички правни основания да остави несъстоятелността на държавните фирми да протече по нормален път. Тогава кредиторите (предимно български банки) биха продали активите на предприятия, приватизацията би била по-малко политически и повече икономически процес. Това би означавало увеличение на безработните с около 100 хиляди души (малко под 1/3 от вече безработните). За техните обезщетения е осигурен безлихвен заем от Световната банка с гратисен период от 10 години. Преговорите по този заем са практически завършени при предишното правителство, новото правителство подписва заема, а парламентът го ратифицира. Вместо това един от първите актове на новото правителство е да спре приватизацията и да се опита да предостави защита на все още нераздържавената икономика, забранявайки през май 1995 г. на държавните предприятия да изплащат дълговете си към банките – държавни и частни (държавните предприятия и без това обслужват вече само от 40% по дълговете си към банките). При това трябва да се има предвид, че през целия период от май 1995 г. до февруари 1997 г. реалните лихвени проценти на рефинансиране на банките от БНБ са отрицателни. Защо правителството, след като са осигурени средствата за покриване на обезпеченията по безработица, не допуска нормален процес на приватизация? Причината не е в 100-те хиляди безработни. Внимателният прочит на постановленията на правителството от началото на 1995 г. показва, че проблем за него са 700-те членове на управителни съвети на държавни фирми, които то назначава през януари и февруари 1995 г. За да бъдат защитени интересите на тези хора, по идея на вицепремиера и министър на икономическото развитие (каквото и да означава това), за инвестициите в държавни предприятия са измислени данъчни стимули (50% отстъпка при корпоративните данъци) и в закона за приватизацията са направени измененията, станали популярни с абревиатурата "РМД". Предсрочните избори спират приложението на тази схема. Но тя е една от причините за упоритостта в подаването на оставка на правителството. След това ще се окаже, че РМД-приватизацията ще доминира продажбите на държавни активи през 1998 г. (73,4% от всички приватизационни сделки). Това е най-голямата грешка на следващото правителство. Но това не задължително означава провал на този, а и на другите типове приватизация. От днешна гледна точка приватизацията се оказа политически най-подходящата форма на ликвидация. От икономическо гледище тя е успех: днес само две от целия списък губещи предприятия са фалирали – Кремиковци АД и ОЦК Кърджали; почти всички останали са не просто на печалба, но и са сред водещите предприятия в своите отрасли в Европа. Но през 1996 г. всичко това предстои. Онова, което се случва, е че стопанската политика на 1995 и 1996 г., наречена в програмата на правителството "регулиран пазарен преход", отприщва не само хиперинфлацията, но и най-скъпата банкова криза в Нова Европа. Тя струва на населението на България 41,5% от БВП, следвана по разходи от аналогични кризи в Македония – 30,3%, Чехия – 25,4%, Казахстан – 18% и Унгария с 12,9% от БВП. Външният държавен дълг няма почти никаква отрицателна роля в тези развития. Сделката по него е сключена и ратифицирана през 1994 г., 47% от него са опростени и пак тогава са осигурени бюджетните приходи за обслужването на останалия дълг (чрез въвеждането на ДДС). БСП (тогава с най-многобройна група в легислатурата) бламира правителството на проф. Беров именно защото то е свършило тези неща и изглежда, че те могат да започнат "на чисто". Причините за "мизерните успехи" И без много философстване е ясно, че България днес е в по-неизгодно положение от другите страни нови членове на ЕС поради простия факт, че преходът тук започва два пъти: първо през 1991 г. и след това в средата на 1997 г. През 1996 г. само три от бившите социалистически страни имат значим спад на БВП: България -10%, Украйна - 8% и Беларус – 5,5%. Русия е по-зле от България през 1994 г. – 15% спад на БВП, но през 1996 г. той вече е само -1.3%. Дори Армения и Грузия бележат ръст от съответно 6,5% и 8% от БВП. Тази две таблица показват как и кога България изостава от другите страни и в колко пъти доходът на глава от населението се съотнася към дохода на онези страни, с които българските граждани по онова време, а и по-късно, се сравняват. БВП на човек от населението в щатски долари през ППС (България и избрани страни: 1990-1998) И отново за любителите на дългите исторически сравнения: една картинка с коментар. Причините за "незадоволителни резултати" са в двата периода на рязък спад на БВП – след 1987 г. и след 1994 г. А причините на тези причини са частично обяснени по-горе. Който иска, нека поразсъждава за периода преди 1987 г. Слуховете за неуспех са силно преувеличени: пет пъти увеличение на БВП след 1997 г., БВП на България за 2016 г. да се окаже около 52 млрд щатски долара – малко повече отколкото през 1944 г., без войни и завземане на чужди територии, но след много глупости в управлението на страната.   *Почти всички факти и статистически данни в тази статия могат да бъдат намерени в публикациите на ИПИ от периода 1995-2004 г., събрани на едно място в електронната книга на института "Отвъд стопанските нещастия" (виж тук), особено в гл. 4 на книгата, в статистическото резюме на 1996 г. и коментарите за изборите от 19 април 1997 г. (виж тук и материалите на нашата конференция, проведена на 18 април 1997 г. "Отвъд нещастията: Какви политики осигуряват икономически растеж и благосъстояние", с участието освен на колеги от ИПИ на Ари Хилман, Марек Дамбровски, Ричард Ран, Илиян Михов, Мариела Ненова, Божидар Димитров от БТПП, Габриела Стоянова, Петя Петрова, Росен Розенов и Любомир Димитров – виж тук). **Анализа е публикуван на сайта на ИПИ.

Би Би Си ще промени принципите на работа

За пръв от 1922 година британската медийна корпорация Би Би Си ще промени принципите на работа, за да стане по-безпристрастна и различна от другите медии, по-специално комерсиалните. Министърът на културата, медиите и спорта Джон Уитингдейл смята да обяви промените в сряда, съобщи вестник „Телеграф“. Те ще се внесат заради опасенията от сходството на съдържанието на ВВС с това, което излъчват другите телевизии и медии. Уставът на корпорацията от 1922 година гласи, че тя трябва „да информира, просвещава и развлича“. Политиците обаче смятат, че уставът не е достатъчно строг, за да постигне медията излъчването на уникални висококачествени програми. Планираните промени в устава предвиждат мерки, с чиято помощ програмите на медията категорично да се различават от програмите на другите телевизии. Решението за промяната дойде след многобройните критики срещу корпорацията, която придоби права за излъчването на американски телевизионни програми.

Как да забраним таргетираните реклами от Facebook в останалите уеб сайтове

Facebook разполагат с огромно количество информация за всеки един от своите потребители, но също така компанията е наясно и какво правите онлайн и в другите уеб сайтове, които посещавате в интернет. Oт своя страна те използват тези данни, за да ви показват реклами на своите партньори, дори ако сърфирате извън рамките на социалната мрежа , което със сигурност не се харесва от много потребители. Все пак добрата новина е, че всички ние разполагаме с различни възможности как да контролираме какво Facebook правят с нашата информация, което важи и за тези маркетингови послания.    Ако искате компанията да спре да ви показва реклами в другите уеб сайтове, които посещавате има лесен начин как да го направите като следвате няколко прости за изпълнение стъпки, предаде MakeUseOf. Първата стъпка е да влезете в секцията Facebook Ads в менюто настройки и след това да потърсите раздела "Ads on apps and websites off of the Facebook Companies". В новият прозозорец, който ще се отвори трябва да кликнете върху опцията "Edit" и да промените това поле на "No", a докато сте тук е добре да знаете, че разполагате и с още една възможност.   В случая става въпрос за това, че от това меню бихте могли да деактивирате и другите инструменти за проследяване, с които Facebook шпионират активността ви в интернет пространството. Добър пример в това отношение е функцията "Ads based on my use of websites and apps", като все пак е добре да знаем, че можем да разполагаме с повече инструменти, с които да блокираме начина, по който социалната мрежа ни следи. В крайна сметка поверителността на личните ни данни е най-големия приоритет за всеки от нас докато сърфираме в глобалната мрежа.   Вижте как да изберем какви реклами да виждаме във Facebook

Трябва да предоговорим членството си в Европейския съюз

 Проф. д-р Ангел Димов е роден е през 1940 г. в с. Караджово, Пловдивско. Завършва земеделското училище в Садово, Аграрния университет в Пловдив и аспирантура в Института по международни икономически и политически изследвания в Москва. Депутат от БСП в 36-то и 37-мо НС. Автор на Закона за защита на земеделските производители, по силата на който е създаден Държавен фонд "Земеделие". След конгреса през 2000 г. напуска БСП и основава Социалистическа партия „Български път“. Почетен гражданин на Садово. - България има най-слабата икономика в Европейския съюз, българите са най-бедните, най-болните и най-отчаяните, нацията ни се топи. Мислите ли, че това е плод на сценарий, насочен срещу страната ни? - Предугаждах, че има сила, която движи тези събития. Не съм се занимавал с конспиративни теории, но реших, че е така, когато прочетох книгата на бившия турски премиер Ахмет Давутоглу “Стратегическа дълбочина”. В нея той пише: “Като победители в Студената война ние подписахме стратегическо споразумение. Използвахме влиянието на евреите в света и в САЩ, за да създадем тройна ос - Съединените щати, Израел и Турция. Ние решихме да оползотворим победата в Студената война.” През последните 40 години Русия беше изхвърлена от Близкия Изток. Затова ходът на Путин от септември 2015 г., когато Русия се намеси в Сирия, е преломен в човешката история - това е прозрял Збигнев Бжежински. Зад Русия застава Иран със своите 79 милиона жители и с мощната си индустрия, Ирак също клони към нея. Това е тежък удар за Турция и Израел. Турция е изправена пред голяма икономическа криза: само заради свалянето на руския самолет тя загуби стотици милиарди долари, а 40 млн. кюрди искат да правят държава. Всичко това е предпоставка да се освободим от сегашното турско икономическо робство, в което се намираме. Чрез тази тройна ос Израел и Турция господстват на Балканите. Турция има вече три партии у нас. В икономическата й сфера на влияние попадат Кърджали, Родопите, част от Тракия и Североизточна България. Това е една от целите на стратегическото споразумение, за което пише Давутоглу. Много наши предприятия бяха изкупени от турски фирми. Другият стратегически партньор от тройната ос, Израел, също се разпорежда у нас, но с други средства. Американски евреи изкупиха над един милион декара земеделска земя чрез подставени фирми. Те се ориентират към изкупуване на земята ни. И едните, и другите използват чадъра на НАТО, за да вземат земи и имоти, пише Давутоглу. Не случайно бившият министър на външните работи Соломон Паси казваше: за да идват чужди инвеститори, трябва да влезем в НАТО. - Но защо другите източноевропейски страни не допуснаха това да им се случи? - Балканите и Близкият изток са по-особена геополитическа зона. България е нужна на страните от тройната ос. Има един план “Одисей”, според който лидерите на еврейските организации искат да вземат нашата земя. Казвам лидерите, защото аз съм приятел с много евреи и защитавам тяхното положение. Ако стане това, което искат лидерите им - американските президенти на еврейските организации, които отвреме навреме посещават наши политици - това е много вредно за тях. Ние си живеем мирно, обичаме се, пазим се, в моите книги аз ги защитавам, но това, което искат техните лидери, е налудничаво. Израел бързо се преориентира към Путин, защото има 3,5 милиона руски евреи. Защото ще дойде момент и на Балканите да се промени обстановката. Израел беше 3 милиона души, сега са 8.5 милиона, земята им е камънак, а това, което е плодородно, не може да ги изхранва. Искат да имат голяма държава, но нямат земя. Техни уважавани учени, включително Бжежински, предвиждат, че ще дойде момент, когато Америка няма да бъде в състояние да им дава годишно по 4-5 милиарда долара. С тези пари те си купуват оръжие и храна. Това не може да продължи вечно. Каквото и да говорят, Америка е в упадък. От 2014 г. те икономически отстъпват на Китай и си го признават. Кризите винаги тръгват от тях, защото системата е такава. Федералният резерв на САЩ се състои от 12 частни еврейски банки, които в 1913 г. са си извоювали правото да бъдат държавна банка. Печатат пари, свалят с тях правителства, извличат богатствата им. - Извинете за въпроса, упреквали ли са ви някога в антисемитизъм? - Никога. Тиражираше се лъжата, че цар Борис III е спасил нашите евреи. Близо 11.5 хиляди евреи от Беломорска Тракия и Македония са изпратени в Треблинка. Изпращат ги българските власти, които по онова време са окупатори. Специална служба от 400 души полицаи и войници са ги излавяли по къщите. Когато прочете книгата ми “Злодеяния на Кобургите в България”, моят приятел Анжел Вагенщайн ми каза: много е хубава, но много труд си хвърлил. Той ме поздрави за това, че в нея казвам точната истина за евреите и ги защитавам с факти. Тези хора биха могли да бъдат спасени. Сега се оправдават, че това било немска работа, което не е вярно. Митът, който се разпространява, че българите били единствените в Европа, спасили своите евреи, е една огромна лъжа. Колкото и да е парадоксално, спасител на евреите е Бенито Мусолини. - Защо мислите така? - Докато той е бил на власт, Рибентроп и немските генерали са упражнявали натиск върху него, но той не е пипнал и един евреин до свалянето му през август 1943 г. Едва тогава 1000 италиански евреи са депортирани. Подчертавам - говоря за лидерите на еврейските организации в Америка, където е централата на всички евреи в света - в Лос Анжелис. Казах на нашите съграждани - това, което тези лидери правят, е вредно. Правят някакви сметки населението да бъде прогонено, останалото да поизмре и земята ни да се превърне в провинция на Израел и да ги храни. Чувал съм бивши партийни величия да казват - ама те няма да дойдат тук.. Не е нужно да идват, могат да си живеят в Тел Авив и тук да си имат наместници. - Излиза, че част от целите им са постигнати - над 2 милиона млади българи емигрираха, 2 милиона пенсионери са подложени на геноцид, 1 милион декара са изкупени от инвестиционни фондове... Ще изчезнем ли като нация? - Нашите села се обезлюдяват чрез европейски пари. Преди да ни набутат в Европейския съюз, той даваше земеделски субсидии за произведена продукция чрез изкупните цени. Щом ни вкараха в ЕС, промениха системата и вече дават на декар площ по 20 лева. Нашето население живееше в селата, защото произвеждаше главно зеленчуци и плодове, много доходоносни, но искат работна ръка и големи вложения. Днес 70 на сто от доматите в ЕС се произвеждат в Турция. Като победители те правят с нас каквото си искат. ЕС ни дава субсидии да сеем само жито, слънчоглед и рапица, а арендаторите държат всичката земя. Кой тогава ще седне да отглежда у нас домати! Така се стига до обезлюдяване на селата и това се прави целенасочено. Изкупуват земята. Казват ми - нека изкупуват, нали сме европейци. Но я да се опитат да купят английска, немска или френска ферма - невъзможно! Искат да вземат земята ни и донякъде успяват. Затова земята ни се раздробява и Световната банка финансира поземлените комисии. - Целенасочено ли се поддържа крайно ниският стандарт на живот в България - заплати и пенсии - в сравнение с европейския? - Валутният борд е това, което поддържа бедността в България. По-неуките хора казват, че той ни спасява от финансова нестабилност. Аз се боря срещу него още след въвеждането му. Защо Корпоративна търговска банка изпадна в криза, след като има валутен борд и финансова стабилност? КТБ беше унищожена от американските евреи, защото в тази банка бяха десетки фирми, които щяха да строят “Южен поток”. Отдавна казвам, че АЕЦ “Белене” и “Южен поток” няма да ги има, защото земята се пази за онези, които трябва да се изхранват. Ако дойде руско присъствие тук, те не могат да се разпореждат с нея както си искат. Казват ми: много си краен. Както виждате, няма нито АЕЦ “Белене”, нито “Южен поток”. Не искат да има руско присъствие, за да може тук да се разпорежда тройната ос. Валутният борд лишава България от възможността да има своя централна банка, създадена от княз Дондуков. В момента БНБ е една празна фирма. В цяла Европа само ние нямаме централна банка. Стив Ханке, който се води баща на валутния борд и се пише професор, няма написани книги. Има само един проект за възраждане на Израел. Същият този “баща” е ходил при Луканов през 1990 г. и е искал още тогава да въведе валутния борд у нас. Това е банков ярем, с който нацията се държи в подчинение и не позволява да се повишават доходите на хората. Разчитаме само на държавния бюджет за всичко. Трябва да се молим за заеми с 10 на сто лихва на Международния валутен фонд и на Световната банка, които са филиали на Федералния резерв на САЩ. Това е главната причина да се поддържа ниското равнище на доходите у нас. Няма производство, защото не искат да има. Целта е България да бъде изкупена и нацията ни да изчезне. Но няма, защото Русия рано или късно пак ще ни освободи от това робство. Не само защото сме братя по кръв, но и защото има интереси тук. Трябва да се отмени валутният борд, да се изведе България от НАТО и да се предоговори членството ни в Европейския съюз. - В състояние ли е сегашният политически елит да промени България? - Категорично не. Заблуда е, че у нас има многопартийна система. Осем са парламентарно представените партии, от тях 3 са към Турция, няколко са към Израел и другите са към САЩ. Всъщност всички те са една партия.           Интервю на Христо КУФОВ

Qualcomm Snapdragon 821 е с 10% по-бърз от Snapdragon 820 и ще захранва смартфоните от висок клас през есента

Qualcomm вече се позиционира като водещият производител на процесори за смартфони на пазара и сега представи официално своя най-бърз мобилен чип досега, а именно новия Snapdragon 821. В продължение на дълги месеци тази архитектура бе обект на множество спекулации, но сега вече официално стана факт и ще наследи популярния Snapdragon 820, който сега се използва от модели като Samsung Galaxy S7 Edge, HTC 10, Sony Xperia Performance и много други устройства от високия клас. Любопитното е, че Snapdragon 821 няма за цел да го измести от портфолиото на компанията, а да допълни неговите характеристики и да предостави още по-висока скорост на работа, предаде PhoneArena.    Според официалните данни на компанията Snapdragon 821 е произведен с 14-нанометрова технология и отново има четири Kryo ядра, като две от тях работят на тактова честота от 2.GHz, а другите на 2.4GHz. От своя страна съчетанието превръща тази архитектура в най-бързия процесор на Snapdragon досега, като потребителите могат да очакват приблизително 10% по-висока производителност. Другите предимства на новия чип са свързани с включването на 600Mbps X12 LTE модем, но също поддръжката за Ultra HD Voice технологията за по-добро качество при разговори, както и Upload + за по-бързо изтегляне на данни.   Крайният резултат е висока скорост на работа, по-дълъг живот на батерията и оптимални възможности за мултитаскинг, като графичния чип, който допълва Snapdragon 821 работи на 650MHz за разлика от 624MHz при неговия предшественик. Първите устройства с най-бързия процесор на Qualcomm ни очакват през втората половина на годината или по-точно през есента, като вероятно Galaxy Note 7 ще е първия модел с него на пазара. Сред другите кандидати, които могат да работят със Snapdragon 821 още до края на годината са новия смартфон от серията Nexus, който този път вероятно ще е произведен от HTC и ще е интересно да разберем кои други смартфони ще се възползват от предимствата му.   Вижте кои смартфони работят с Qualcomm Snapdragon 820 процесор

Тръмп: САЩ нямат право да поучават другите, след като сами имат сериозни проблеми

Претендентът за президентския пост в САЩ Донлад Тръмп смята, че Вашингтон няма право да наставляват другите държави, защото САЩ имат сериозни проблеми. “Не мисля, че ние имаме право да поучаваме. Вижте, какво става в държавата ни. Как може да четем лекции, когато хората хладнокръвно стрелят в полицаите?”, възкликна милиардерът в интервю за вестник „Ню Йорк таймс“. Той е убеден, че САЩ първо трябва „да въведат ред у дома си“, преди да поучават другите. Вчера Доналд Тръмп официално бе одобрен за кандидат президент от конгреса на Републиканската партия, който се провежда в Кливланд, щата Охайо. За кандидат президент форумът одобри Майкъл Пенс, губернатор на щата Индиана.

Ще дочакаме ли Далил в софийски мол. Съвети от Саркози

 Ако човек гледа днешните централни новини на Би Ти Ви – само тях дори – ще си каже, че сме свършени. Ако вече не го е разбрал. Сръбски запалянковци на „Цървена звезда“ набили български полицаи в Слънчев бряг. Във Велинград пък кучето на някакъв скандалджия ухапало полицай. Държавата на битите и хапани полицаи. Тя обаче е готова да посрещне бежанските Орди. *** Иначе, Големият Хаос вече ни е захапал направо за гърлото. Но нашите гащници изобщо не си дават сметка за това. Пак днес, колкото и да се стараеха телевизионните репортери, така и не успяха да се ориентират в бъркотия с бежанците: колко от тях минават нелегално през България, колко искат убежище, на колцина е отказано това.  И най-важното: как се преценява, кой бежанец/кърджалия е опасен. От службите изломотиха нещо, от което нищо не се разбра. *** Живеем в Ерата на Големия Провал. Френският глас през последните години олекна за българската публика от безкрайните бръщолевения на посланик Ксавие. От Франция дойдоха обаче дойдоха и солидни предупреждения. Все от президента Саркози.  Ние все се хвалим, колко е сигурна границата ни – понеже солдафонът Ненчев бил пратил 200 войника допълнително натам.  Обаче тия дни ни припомниха една саркастично подмятане на Саркози – то е по повод гламавата идея на Юнкер страните от ЕС да приемат полицейски контингенти от други страни, които да пазят границите им.  И Саркози казва: „Наистина ли някой вярва, че българи ще могат да защитят френската граница?!“ *** Не е лошо да попитаме Саркози, дали българите могат да защитят българската граница. *** Второто предупреждение на Саркози. В тържествата за стоте дни от началото на мандата му, Плевнелиев заяви, че е „човек на визията“.  Приблизително по същото време, Саркози говори за идентичността на французите и за границите, които трябва да съществуват, за да оцелее тя.  Ето какво каза той:  „Нужна е „граница“ в търсенето на доброто и злото, границата е опорната точка в това търсене, която ще покаже, че не всичко има еднаква стойност...  Да се прокара граница между истинското и фалшивото, между доброто и злото, между красивото и грозното - това е целта на цивилизацията, нейният дълг и смисъл...  Границата не е самозатваряне и отхвърляне на „другите“, тя обаче е един необходим предел за изясняване на проблемите, които другите ни натрапват. Не бива да се самозатваряме - но не бива повече да приемаме пасивно и своеволията на всевъзможните осквернители“. *** Предупреждението на Саркози не бе чуто.  От нашите „ураджии“ – най-малко. *** Няма никакво съмнение, че американците сами отгледаха Чудовището на тероризма.  И когато накрая разбраха, че няма да се справят с него, направиха може би най-зловещата си, но и гениална комбинация.  Започнаха последователно да свалят диктаторските режими, които иначе дотогава толерираха, отпушиха дивия нагон на тълпите и ги пренасочиха към Европа.  Провалиха се още в Ирак, сетне в Либия.  И все едно, че нищо не се е случило, тръгнаха да свалят Асад.  Да, той може да е „Малкият Касапин“, обаче сега другите касапи са навсякъде. *** Ето, най-новата ни радост-българска: Сирийският атентатор-самоубиец от Ансбах е трябвало да бъде депортиран в България - съобщи го говорителят на германското вътрешно министерство.  И какво, от някой софийски мол ли щеше да се пренесе той в Рая? *** Европа преживява може би най-големия заговор в историята си. Един стих от британска военна песен казва: „Когато лежиш ранен в афганистанските планини, и жените дойдат, за да нарежат каквото е останало от теб, прегърни пушката и си пръсни мозъка, срещни своя Бог като войник“. Тези думи се отнасят не само до клетия английски войник - а за днешна Европа.  Тя няма никакъв шанс, докато е ръководена от бездарници като Юнкер или от користни нахалници като Барозу.  Никакви хора, които докараха Европа до там, сама да си пръсне мозъка… *** ВРЕМЕ ЗА СПОМЕНИ Веднъж Саркози, разярен от отправените му критики заради екстрадирането на роми към родните им страни, направи изявление, което бе окачествено като скандално. Ето го: Само Хитлер може да интегрира ромите.  Няма начин да интегрираш хора, които все още живеят в родово-общинния строй и отказват да полагат каквито и да е усилия да водят цивилизован живот.  Как да интегрираш хора, които доброволно се отдават на просия, проституция и кражби, хора които искат наготово да ползват придобивките на съвременната социална държава, без да са положили и мъничко труд в изграждането й.  Защо българите се гордеят толкова много, че по време на холокоста са спасили българските евреи, а за циганите нищо не споменават, явно още тогава са искали да се отърват от тях.  Нека тези, които са ги научили да живеят по този начин, нека те поемат отговорност за интеграцията им.  Аз имам данни, че политиците, особено що се отнася до България и Румъния, умишлено държат ромите в нищета, за да могат да си осигурят лесни за купуване гласове по време на избори.  Франция е държава, която държи както на правата на гражданите си, така и на техните задължения.  Забележително е обаче, че ромите отлично познават правата си, но отказват да спазват задълженията си.  Те просто така са научени и това не става за година-две.  Не, българите така са ги научили, те са проявявали криворазбрана толерантност и щом са могли да ги търпят толкова време, ще си ги търпят и занапред.  Аз не мога да си обясня, как и самите българи претендират да са европейска нация, когато самите тях ги тъпчат по всевъзможни начини през целият им съзнателен живот.  Българите са превърнати в овце, можещи единствено да блеят и да бъдат „шибани“, както се изрази наскоро друг техен – забележете! - професор и министър в настоящето правителство.  И те, вместо да го изгонят с камъни, си обръщат задниците за още.  Затова да си вземат ромите обратно и да си ги търпят, като са си ги търпели досега, ние сме цивилизован народ и не можем да търпим всякаква измет.  Вярно, че Франция е родила девиза „Свобода, равенство, братство.“  Но явно някой го бъркат със „Слободия, права, помощи“ - само че грешно са си направили сметката.  Аз лично съм против, каквото и да е отпускане на средства за интегриране на когото и да било в цивилизованото общество, защото интеграцията не става с пари, а чрез осъзнаване и приемане на европейските ценности. Публична тайна е, че и България, и Румъния бяха приети в съюза по  геополитически съображения, без да са достигнали необходимото ниво на мислене и разбиране на ценностите, за които говоря.  Те гледат на нас като на социален дом, който е длъжен да се грижи за тях. Но ние не сме приют за бедни и отказваме да изпълняваме тази функция.  Може би не е зле да се помисли, ако не за излизане от съюза на тези две страни, то поне за ограничаване свободата им на заселване в старите членки на съюза, докато не израснат в мисленето си.  На нас не ни трябват нито роби, нито просяци, а точно такъв тип е мисленето на българите, а ромите явно се възползват от този начин на мислене и са свикнали никой да не им дири сметка.  Тука обаче е Франция и при нас неплатени сметки няма.  За мен, народ който търпи такива хора в обществото, и политици, които извличат дивиденти от положението на тези роми – такива хора нямат място в Европейският съюз. *** Много остри думи – но сякаш са тъкмо на място и сега, по време на Бежанската Агресия. Кеворк КЕВОРКЯН Статията е публикувана и във Фейсбук  

Ген. майор Румен Радев е една от номинациите за президент на социалистите

"Ген. майор Румен Радев е една от номинациите на социалистите за кандидат-президент, но има и други номинации и с всички тях БСП ще седне на масата на преговорите с другите леви партии.", това каза председателят на БСП Корнелия Нинова пред бТВ. Тя отново каза, че кандидатите за „Дондуков” 2 ще бъдат обявени в средата на август. Припомняме ви, че вчера командирът на Военновъздушните сили ген. майор Румен Радев подаде оставка и рапорт за пенсиониране. Причината – предстоящия съвместен „ерполисинг” на въздушното пространство на България срещу заплащане. "Струва ми, се че Бойко Борисов може да се кандидатира за президент, но аз няма да участвам в изборите", продължи Нинова. „Аз няма да се кандидатирам, хората са ме избрали за лидер на партията, имам друга задача – да го победя на парламентарни избори”, коментира Нинова. Според нея твърдението, че АБВ преговаря с БСП за кандидатпрезидентска двойка Бойко Борисов и Ивайло Калфин е спекулация. Ако това е вярно, е некоректно от страна на АБВ, каза още тя. /БГНЕС Ген. майор Румен Радев е една от номинациите на социалистите за кандидат-президент, но има и други номинации, и с всички тях БСП ще седне на масата на преговорите с другите леви партии. Това каза председателят на БСП Корнелия Нинова пред бТВ. Тя отново каза, че кандидатите за „Дондуков” 2 ще бъдат обявени в средата на август. БГНЕС припомня, че вчера командирът на Военновъздушните сили ген. майор Румен Радев подаде оставка и рапорт за пенсиониране. Причината – предстоящия съвместен „ерполисинг” на въздушното пространство на България срещу заплащане. Струва ми, се че Бойко Борисов може да се кандидатира за президент, но аз няма да участвам в изборите, продължи Нинова. „Аз няма да се кандидатирам, хората са ме избрали за лидер на партията, имам друга задача – да го победя на парламентарни избори”, коментира Нинова. Според нея твърдението, че АБВ преговаря с БСП за кандидатпрезидентска двойка Бойко Борисов и Ивайло Калфин е спекулация. Ако това е вярно, е некоректно от страна на АБВ, каза още тя. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/bylgariia/politika/4448695/ Ген. майор Румен Радев е една от номинациите на социалистите за кандидат-президент, но има и други номинации, и с всички тях БСП ще седне на масата на преговорите с другите леви партии. Това каза председателят на БСП Корнелия Нинова пред бТВ. Тя отново каза, че кандидатите за „Дондуков” 2 ще бъдат обявени в средата на август. БГНЕС припомня, че вчера командирът на Военновъздушните сили ген. майор Румен Радев подаде оставка и рапорт за пенсиониране. Причината – предстоящия съвместен „ерполисинг” на въздушното пространство на България срещу заплащане. Струва ми, се че Бойко Борисов може да се кандидатира за президент, но аз няма да участвам в изборите, продължи Нинова. „Аз няма да се кандидатирам, хората са ме избрали за лидер на партията, имам друга задача – да го победя на парламентарни избори”, коментира Нинова. Според нея твърдението, че АБВ преговаря с БСП за кандидатпрезидентска двойка Бойко Борисов и Ивайло Калфин е спекулация. Ако това е вярно, е некоректно от страна на АБВ, каза още тя. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/bylgariia/politika/4448695/

БСП изпълни своята отговорност, номинира кандидат с потенциал за победа

  Генерал Румен Радев предизвиква Борисов, който изглежда е решил, че президентската битка не е негова     В България съвсем скоро ще има президентски избори. Социологическите проучвания сочат, че една голяма част от българите не харесват сегашния си държавен глава, не одобряват това, което прави и тона, с който говори. Търсят „нещо друго“. Демократичният ред предполага партиите да предложат на гражданите това „друго нещо“. Ако не го направят, недоволството в обществото ще се натрупва и опасно ще се консолидира извън познатите играчи на политическия терен. И един ден ще избухне в полза на някой абсолютно случаен, несистемен герой, изскочил изневиделица на сцената. Който е опасен с това, че никой няма да знае какво може да очаква от него. В този смисъл БСП  изпълни своята част от отговорността пред обществото, като номинира кандидат за президент, който харесва на нейните избиратели и има потенциал да събере допълнителен вот и да се бори за победа. Това е ген. Румен Радев. Вчера Националният съвет на БСП  с тайно гласуване реши той да бъде кандидат-президентът на партията. Червените направиха първия ход по шахматната дъска на кандидат-президентската кампания, като излъчиха претендент. Основният им съперник в играта – ГЕРБ , отлично разбира това и не ги остави да доминират на полето. Затова на 17  август, вчера, управляващата партия също се опита да отбележи точка, като представи слогана на кампанията си — „Работим в интерес на гражданите“. Но засега тази точка изглежда някак мъничка и незначителна, защото си няма „лице“. Премиерът Бойко Борисов изглежда наистина е решил, че кандидат-президентската битка не е негова. И не само това. Изглежда е решил, че няма да ѝ „дава лицето си“. Борисов не се яви и не озвучи слогана. Той можеше с един замах да премести журналистическото ято от плочките на „Позитано“ 20 , където чакаше новини от червеното събитие, на плочките пред НДК , където е централата на ГЕРБ . Или някъде другаде, където сметне за добре. Правил го е много пъти. Но вчера не го направи. И това е показателно. Борисов остави червения пленум да доминира политическите новини. Защо го направи тепърва ще разберем. Пленумът на БСП  има значение за държавата и всичките й граждани с едно единствено нещо – това, че излъчи кандидат-президент и с начина, по който го направи. За средния гражданин нямат никакво значение схоластичните спорове дали кандидатът е достатъчно ляв и дали е чел устава на БСП . Вече няма значение и доколко е разпознаваем. Благодарение на въпросните спорове – кой го е издигнал, от кой ръкав го е извадил, той стана разпознаваем. А съвсем пък нямат значение за широката публика огорченията на тези, които са виждали в тази кампания последната си възможност да се изявят и в ролята на кандидат-президенти. Имената им също нямат значение за драгия зрител, който видя, че БСП  си е същата. Нито е клекнала на Путин, нито се е разцепила. Има един признак, по който личи дали наш политик се моли на чуждоземен бог. Когато повтаря като папагал неща, които чуждоземното божество глаголи. На „Позитано“ 20  се видя, че партията е консолидирана и единна, но не по тоталитарния начин, когато всички маршируват в общ строй в една посока, но с празен поглед. А с живец. За ген. Румен Радев гласуваха около 70 % от членовете на Националния съвет. В БСП винаги е имало различно мнение от линията на ръководството, което обикновено се радва на 30  на сто подкрепа. И вчера бе така.   За да добие национално значение един кандидат-президент той трябва да надскочи рамките на вътрешно-партийния интерес на партията, която го е излъчила. Но в същото време, за да стане това, той трябва максимално да заинтересува симпатизантите на партията, която го е излъчила. Изглежда, че с ген. Румен Радев социалистите успяха. Редовият социалист може да види не само своя кандидат в негово лице, но по някакъв начин и себе си. Защо? За миг да си представим, че никой на „Позитано“ 20  не е задал на Радев нито един въпрос за лявото, за Русия, за предизвикателствата, които мигрантската криза поставя пред Европа. Това щеше ли да е БСП ? Като прочете за такъв пленум редовият симпатизант на партията и редовият гражданин въобще щеше ли да припознае в тази картина партията, която познава от години? Едва ли. Ако това не е било така, ако в продължение на няколко часа никой не е повдигнал нито един подобен въпрос, ето това би било признак за сериозни проблеми в партията. БСП  е идейна партия, а не клуб по интереси, нито клуб на младите и не толкова млади кариеристи. Затова има значение (за държавата като цяло) и кой е загубил състезанието, спечелено от ген. Радев. Както има значение фактът, че въобще има загубили. Това означава, че състезанието не е било предрешено. Както каза един от номинираните — Таско Ерменков — „БСП  е единствената партия, която може да излъчи толкова кандидати, докато другите ги търсят с фенер през деня, както Диоген е търсил човека“. Така Таско Ерменков постави истинския въпрос – къде са кандидатите на другите партии? В БСП  имаше състезание, всички го видяха, къде е състезанието на конкурентите? Въпросът е истинският от гледна точка на това как изглежда България отстрани – като демократична и правова европейска държава или като нещо друго. Защото каква е една партия се вижда най-добре като бъде сравнена с другите на терена. Като се види цялата картина, а не отделни детайли от нея. Защото, да, БСП  – с нейните многочасови пленуми, сложни и дълги процедури по издигане на кандидати (не само в този случай, а въобще) изглежда тромаво и старомодно на фона на „стегнатия“ ГЕРБ . Там като му дойде времето — джас – прас, за има — няма един академичен час време всичко става ясно – кой къде е („всички сме си на мястото“, каза Борисов след местните избори). В подобна картина единствено демокрацията я няма, но на публиката, залисана в своите си всекидневни дела, това някак убягва. И това прави протяжните процедури на БСП  ценни – ако не друго, те припомнят на гражданите как изглежда демокрацията. В кандидатурата на ген. Радев може да се огледа цяло едно поколение, поколението на родените през 60 -те години, което прегърна и отстоя демокрацията. Хората, които повярваха в шанса, който им даде смяната на системата и затова останаха да правят кариера в България. Хората, които не са родени на жълтите павета със сребърна лъжичка в устата и чийто професионален успех е лично тяхно завоевание. Ген. Радев, роденият в Димитровград златен медалист от математическата гимназия в Хасково, е точно такъв човек. И това го прави не просто кандидат, с който БСП  и нейното ръководство успешно да отбие номера, а сериозен претендент за първото място в президентската надпревара. БСП  излетя. Как ще се приземи и дали ще чуе аплодисменти, когато излезе от пилотската кабина предстои да видим. Както предстои да видим и в каква компания ще се рее в небето на предизборната кампания. Наистина на ход е ГЕРБ . Красина Кръстева От сайта „Епицентър” (заглавието е на ЗЕМЯ )

Есенен салон на изкуствата в Пловдив

Община Пловдив представи пълната програма на Есенния салон на изкуствата този септември в Пловдив. 2 септември Античен театър  20:00 ч. Официално откриване на Есенния салон на изкуствата Пловдив, 2016 Концерт на GIPSY 4 EVER Новият проект на бившите звезди от „Джипси кингс“ 26 август – 27 септември Античен театър Opera Open, 2016 – Есен 26 август 21:00 ч. „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс Диригент Страцимир Павлов Режисьор Светозар Донев Солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера – Варна 30 август 20:30 ч. „Исус Христос суперзвезда“ Рок опера от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс с участието на Наско от БТР и Християна Лоизу Диригент Константин Добройков Сценична среда Боряна Сечанова Хор и оркестър на Държавна опера – Пловдив 8 септември 20:00 ч. „Кармен“ – Жорж Бизе Диригент Диан Чобанов Режисьор Мария-Елена Мексия Солисти: Виолета Радомирска, Ивайло Михайлов, Евгения Ралчева, Петър Данаилов и др. Балет, хор и оркестър на Държавна опера – Пловдив 15 септември 19:30 ч. „Тоска“ – Джакомо Пучини Международен проект с участието на солисти от Матера (Италия) Диригент Леонардо Куадрини Солисти: Росана Потенца, Франческо Дзингариело, Стефано Мео Хор и оркестър на Държавна опера – Пловдив 27 септември 19:30 ч. „Една нощ във Венеция“ – Йохан Щраус Режисьор Светозар Донев Солисти, хор и балет на Национален музикален театър „Стефан Македонски“ Оркестър на Държавна опера – Пловдив 1 – 6 септември  Летен театър 18:00 – 23:00 ч. Осми PolineROOOCK fest Повече информация за програмата на: www.polineroplace.com 1 септември Концерт на групите Поморианс, Уикеда, Светльо Хиподилски, Обратен ефект, Холера 2 септември Концерт на група Кикимора със специалното участие на Йорн Ланде 3 септември Концерт на група Wild Rose, Гърция 4 септември Вечер на пловдивския рок от 70-те и 80-те 5 септември Концерт на младежки рок групи от Пловдив 6 септември Концерт на група Тангра 1 – 21 септември 9-и симпозиум Арт колаж Пловдив‚ 2016 Куратор Маргарита Джарова Участници: Албена Михайлова, Никола Певичаров, Александър Филев, Борис Богданов, Иван Чакъров, Цветана Димитрова, Яна Василева, Славчо Славчев, Ирена Иванова, Нели Гочева, Иво Бистрички, Мартина Караиванова 1 септември Изложбена зала на ДПХ ул. „Гладстон“ № 32 16:30 ч. Откриване на изложба 1 – 30 септември Стария град Национални есенни изложби Пловдив, 2016 „Огледало“ Куратор доц. д-р Галина Лардева 1 септември Балабанова къща 18:00 ч. Официално откриване на изложбите Участници: Балабанова къща Милена Цочкова – живопис и рисунка Андрей Градечлиев – фотографики и рисунки Яна Стойчева – живопис Ясен Панов – колаж Къща Хиндлиян Стела Василева – рисунка и обект Евелина Петкова – скулптура Иван Кюранов – фотография ГХГ, експозиция „Мексиканско изкуство“ Милена Бочукова – скулптура Деян Янев – живопис Съпътстваща програма 9 септември Дом на Киното „Лъки синема“ 19:00 ч. Предпремиера на документалния филм „Дистанция“ Режисьор Албена Михайлова 17 септември къща Хиндлиян 11:00 – 14:00 ч. Уъркшоп „Работилница за разбиране“ и фотоконкурс „Моето огледало“ Водещи: Мария Димчева и Дарина Бойкина Национални есенни изложби – Нощ/Пловдив 2016 Програма „Музеи и галерии“ 23 септември Стартира от Балабановата къща 20:00 – 21:00 ч. Kураторски тур на доц. д-р Галина Лардева Балабанова къща 21:00 – 21:30 ч. Среща-разговор с Ясен Панов – колаж къща „Хиндлиян“ 21:30 – 22:00 ч. Среща-разговор с Иван Кюранов къща „Хиндлиян“ 22:00 – 22:30 ч. Среща-разговор със Стела Василева – рисунка и обект къща „Мексиканско изкуство“ 22:30 – 23:00 ч. Среща-разговор с Деян Янев – живопис 24 септември Стартира от Балабановата къща 20:00 – 21:00 ч. Кураторски тур на доц. д-р Галина Лардева  къща „Мексиканско изкуство“ 21:00 – 21:30 ч. Среща-разговор с Милена Бочукова – скулптура къща „Хиндлиян“ 21:30 – 22:00 ч. Среща-разговор с Евелина Петкова – скулптура Балабанова къща 22:00 – 22:30 ч. среща-разговор с Яна Стойчева – живопис Национални есенни изложби – Нощ/Пловдив, 2016 Детска програма 24 септември къща „Хиндлиян“ 16:00 – 20:00 ч. Втори семеен шахтурнир „Старият Пловдив“ 1 – 30 септември Старинен Пловдив Къща Недкович Синя зона „12 години -12 автори в Недкович“ Куратор Тихомир Витков Участници: Миню Бонев,Петкан Наков, Иван Василев, Аделина Алексиева,Тихомир Витков, Паола Стоева, Надежда Белева, Никола Русев, Мариана Маринова, Цветелина Цонева, Васко Василев,Иван Велчев -Йово 1 септември 17:00 ч. Официално откриване на изложбата на художници в неравностойно положение 1 септември – 30 ноември Първо студио на Радио Пловдив 19:00 ч. Камерна сцена Пловдив Програмата включва 4 концерта. Повече информация на: www.facebook.com/ChamberScenePlovdiv 2 – 6 септември ХХII Международен кукленотеатрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ &“TheatAir 2016” Подробна програма може да намерите на: www.pptheatre.com,https://www.facebook.com/theatair/ Всички прояви на открито са безплатни, а всички спектакли в зала са с платен вход. 2 септември ул. „Княз Александър І“ до Градска художествена галерия 17:00 ч. „Рибарят и златната рибка“ – уличен спектакъл с театър „Аладин“ Градска художествена галерия ул. „Княз Александър І“ № 15 17:30 ч. Откриване на изложба „70-ти юбилеен сезон на Държавен куклен театър Пловдив“ терасата на „Арена“ до Римски стадион 18:30 ч. Музикален сет с Джипси Джаз сцена Куклен театър Пловдив 19:00 ч. Официално откриване на фестивала „Дама Пика“ – премиерен спектакъл на ДКТ Пловдив стълби „Каменица“ 19:30 ч. „Корените на небето“ – движенчески и музикален спектакъл от AiO 3 септември сцена Куклен театър Пловдив 11:00 ч. „Полицаят Артър и неговият кон Хари“– спектакъл на ДКТ Бургас Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 11:00 ч. „Рибарят и златната рибка“ – уличен спектакъл с театър „Аладин“ Камерна зала Драматичен театър 16:00 ч. „Патето, смъртта и лалето“ – спектакъл на Куклен театър Любляна, Словения пл. „Ст. Стамболов“ 17:00 ч. „Катастрофа“ – клоунаден спектакъл, Италия пл. „Ст. Стамболов“ 18:00 ч. „Фолклорна магия“ – спектакъл на ДКТ Стара Загора до Римски стадион 18:30 ч. Марионетен уличен спектакъл на Гранде Лупо Булгаро, Италия пл. „Ст. Стамболов“ 19:00 ч. „Поко Льоко“ – улично цирково шоу на цирк„ Де Ла Люлин“ сцена Куклен театър Пловдив 19:00 ч. „Разгръщане“ – куклен спектакъл, САЩ стълби „Каменица“ 19:30 ч. „Корените на небето“ – движенчески и музикален спектакъл от AiO 4 септември сцена Куклен театър Пловдив 11:00 ч. „Огнивото“ – спектакъл на ДКТ Сливен Градска градина, срещу ЕВН 11:00 ч. „Рибарят и златната рибка“ – уличен спектакъл с театър „Аладин“ Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 11:30 ч. „Фолклорна магия“ – спектакъл на ДКТ Стара Загора сцена Театър Хенд 16:00 ч. „Клоунът и неговите деца“ – спектакъл на „Ателие 313“, София до Римски стадион 17:00 ч. „Катастрофа“ – клоунаден спектакъл, Италия до Римски стадион 17:00 – 17:40 ч. 18:00 – 18:40 ч. 19:00 – 19:40 ч. 20:00 – 20:40 ч. „Ти, аз и другите“ Проект живи статуи от Украйна, Португалия и България сцена Куклен театър Пловдив 18:00 ч. „Момче и вятър“ – Столичен куклен театър Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 18:00 ч. Марионетен уличен спектакъл на Гранде Лупо Булгаро, Италия стълби „Каменица“ 19:30 ч. „Корените на небето“ – движенчески и музикален спектакъл от AiO терасата на Драматичен театър Пловдив, Главната пешеходна улица 20:30 ч. Музикален сет с Джипси Джаз сцена Куклен театър Пловдив 22:30 ч. „Allegro ma non troppo“ театър Ротатива, Испания 5 септември сцена Куклен театър Пловдив 11:00 ч. „Къде отиваш, конче?“ – спектакъл на ДКТ Добрич ул. „Княз Александър І“, до Градска художествена галерия 11:00 ч. „Рибарят и златната рибка“ – уличен спектакъл с театър „Аладин“ сцена Куклен театър Пловдив 16:00 ч. „Направено по поръчка“ – спектакъл на театър „Трейн“, Израел Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 17:00 ч. „Катастрофа“ – клоунаден спектакъл, Италия пл. „Ст. Стамболов“ 17:00 – 17:40 ч. 18:00 – 18:40 ч. 19:00 – 19:40 ч. 20:00 – 20:40 ч. „Ти, аз и другите“ Проект живи статуи от Украйна, Португалия и България кв. Капана, ул. „Христо Дюкмеджиев“ 18:00 ч. „Нумио“ театър Ротатива, Испания сцена театър „Хенд“ 18:00 ч. „Тя трябваше да каже НЕ“ – спектакъл на куклен театър „Не се паникьосвай“, Гърция  до Римски стадион 18:30 ч. Марионетен уличен спектакъл на Гранде Лупо Булгаро, Италия стълби „Каменица“ 19:00 ч.  „Корените на небето“ – движенчески и музикален спектакъл от AiO Главна пешеходна улица от Община Пловдив до Римски стадион 19:30 ч. „Охлюв“ – пърформанс шествие на Театър на огъня и сенките Fireter, България сцена Куклен театър Пловдив 22:00 ч. „СамИ“ – театър „Умедио“, Испания 6 септември сцена Куклен театър Пловдив 11:00 ч. „Бременските музиканти“ – спектакъл на ДКТ Видин Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 11:00 ч. „Рибарят и златната рибка“ – уличен спектакъл с театър „Аладин“ сцена Куклен театър Пловдив 15:00 ч. „Вълшебното пътешествие на Удеард Тулне“ – спектакъл на куклен театър „Клайпедия“, Литва Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 17:00 ч.   „Катастрофа“ – клоунаден спектакъл, Италия до Римски стадион 17:30 – 18:10 ч. 18:30 – 19:10 ч. 19:30 – 20:10 ч. 20:30 – 21:10 ч. „Ти, аз и другите“ Проект живи статуи от Украйна, Португалия и България кв. Капана, ул. „Христо Дюкмеджиев“ 18:00 ч. Марионетен уличен спектакъл на Гранде Лупо Булгаро, Италия сцена Куклен театър Пловдив 18:30 ч. „Хензел и Гретел“ – спектакъл на Драматично-куклен театър Пазарджик Цар-Симеонова градина до Виенския павилион 19:00 ч. „Поко Льоко“ – улично цирково шоу на цирк„ Де Ла Люлин“ стълби „Каменица“ 19:30 ч. „Корените на небето“ – движенчески и музикален спектакъл от AiO сцена Куклен театър Пловдив 21:00 ч. Закриване на фестивала „Новите дрехи на Краля“ – спектакъл на театър „Хенд“ 3 септември – 26 октомври Фестивал „Sounds Of The Ages 2016“ 3 септември Античен театър 20:00 ч. Концерт на Йън Андерсън – „The best of  Jethro Tull“ 22 септември Античен театър 20:00 ч. Концерт на Katatonia с оркестър а на Държавна опера – Пловдив Диригент Левон Манукян 23 септември пл. „Централен“ 20:00 ч. Концерт на Macaco,Испания 26 октомври зала „Колодрум“ 20:00 ч. Японските барабанистиYamato представят новата си програма„Bakuon – Легенда за ритъма на сърцето“ 3 септември – 31 октомври Център за Съвременно изкуство Баня „Старинна“ Седмица на съвременното изкуство „Музеят Ръб“ Повече информация за програмата на:  www.arttoday.org 3 септември 18:00 ч. Официално откриване 7 – 11 септември Международна среща на представители на Световната федерация на журналистите и писателите по туризма FIJET 10 септември Цар-Симеонова градина до Пеещите фонтани 19:00 ч. Церемония по връчването на награда „Златна ябълка“ за изключителния принос на Община Пловдив в развитието на туризма С участието на хора и оркестъра на Държавна опера – Пловдив 8 – 10 септември  Лапидариумът в Старинен Пловдив 20:30 – 22:30 ч. „Фасада“ – видео фестивал  Повече информация за програмата на: www.facade.arttoday.org 8 септември 20:30 ч. Официално откриване 9 – 10 септември Открита сцена Старинен Пловдив S'cool Rock Fest „Рокът за едно по-добро бъдеще“ Концерти на ученически рок групи с ментор Димитър Кърнев от група Д2, китарни клиники и уъркшопове в Балабанова къща и къща „Хиндлиян“ 10 – 23 септември Драматичен театър ХX Есенен международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ „Театърът безкрая“ Повече информация за програмата на:  www.scenatepe.com 10 септември Голяма зала 19:00 ч. „Възвишение“ – по романа на Милен Русков Драматичен театър Пловдив Драматизация Александър Секулов и Иван Добчев Режисьор Иван Добчев 11 септември Камерна зала 19:30 ч. Спектакъл на Стайко Мурджев по текстове на Камен Донев Премиера на Драматичен театър Пловдив 12 септември Голяма зала 19:00 ч. „Вълци“ – по „Трънски разкази“ на Петър Делчев Премиера на Драматичен театър Пловдив Драматизация Александър Секулов Режисьор Диана Добрева Камерна зала 19:30 ч. „Ничия Земя“ – по филмовия сценарий на Данис Танович Народен театър „Иван Вазов“ София Сценична адаптация и режисура Стоян Радев 13 септември Голяма зала 19:00 ч. „Рейс“ от Станислав Стратиев Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София Сценична версия и постановка Здравко Митков 14 септември Голяма зала 19:00 ч. „Бел Ами“ от Юрий Дачев по Ги дьо Мопасан Малък градски театър „Зад канала“ София Постановка Бина Харалампиева 15 септември Голяма зала 19:00 ч. „Синята птица“ – феерия от Морис Метерлинк Народен театър „Иван Вазов“ София Режисьор Мариус Куркински Камерна зала 19:30 ч. „Пилето“ – по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс, филма на Алън Паркър, с текстове от филма „Великият диктатор“ Младежки театър „Николай Бинев“ София Сценичен вариант и режисура Васил Дуев 16 септември Камерна зала 19:30 ч. „Какво правим с бабата“ Театрална компания „Лусия Миранда“ Испания Режисьор Лусия Миранда 17 септември Голяма зала 19:00 ч. „Ателие“ по „Зойкина квартира“ на Михаил Булгаков Клас „Проф. Стефан Данаилов“ Постановка проф. Стефан Данаилов Камерна зала 19:30 ч. „От тука започва България“ – авторски вербатим спектакъл ДКТ „Васил Друмев“ Шумен Режисура и композиция Неда Соколовска 18 септември Голяма зала 19:00 ч. „Лунатици“ от Кен Лудвиг Народен театър „Иван Вазов“ София Режисьор Росица Обрешкова Камерна зала 19:30 ч. „Дубльори“ от Кенан Тополян ДКТ „Димитър Димов“ Хасково Режисьор Елин Рахнев 19 септември Голяма зала 19:00 ч. „Отело“ от Уилям Шекспир Театър „Българска армия“ София Режисьор Иван Урумов 20 септември Голяма зала 19:00 ч. „Пурпурният остров“ от Михаил Булгаков Държавен куклен театър Варна Режисьор Теди Москов Камерна зала 19:30 ч. „Три любови“ от Айседора Дънкан и Иля Шнайдер Национален академичен театър „М. Занковецкая“ Лвов, Украйна Режисьор Таисия Литвиненко  21 септември Голяма зала 19:00 ч. „Хамлет“ от Уилям Шекспир Театрална компания The Festival Players Стратфорд на Ейвън, Великобритания Режисьор Майкъл Дайър Камерна зала 19:30 ч. „Госпожица Юлия“ от Август Стриндберг Театър 199 София Режисьор Йосиф Сърчаджиев 22 септември Голяма зала 19:00 ч. „Четири“ по „Квартет“ на Роналд Харвуд Нов театър НДК София Режисьор Ивайло Христов 23 септември Голяма зала 19:00 ч. „Анна Каренина“ – по романа на Л. Н. Толстой Премиера на Театър „София“ Драматизация и режисура Николай Поляков Съпътстваща програма Програмата включва театрални представления, концерти, представяне на книги и изложба, посветена на 400-годишнината от смъртта на Шекспир Музикална среда на юбилейното издание – Евгени Господинов 8 септември стълбите на „Каменица“ 20:00 ч. „Духът на Кармен“ от Анжел Вагенщайн Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово Режисьор Александра Хонг 19 септември Камерна зала 19:30 ч. „Онова нещо“ – ателие по Йордан Радичков Театрална работилница „Сфумато“ София Под ръководството на Маргарита Младенова и Иван Добчев 10 септември – 20  октомври Архитектурен форум Пловдив, 2016 10 септември – 20  октомври пл. „Централен“ Модул 1 Изложба на пловдивските архитекти Традиционен годишен преглед, който представя  най-новите проекти на пловдивските архитекти 20 юли – 25 септември Модул 2 Архитектурен конкурс „Тютюневият град на Пловдив – идентичност, обновяване, приобщаване“ Повече информация на сайта: http://tutun.kab-plovdiv.com/ 19 септември Дом на културата „Борис Христов“ 16:00 – 20:00 ч. Модул 3 Лектория  „Тютюневият град на Пловдив – идентичност, обновяване, приобщаване“ С участието на: арх. Ива Стоянова – д-р на архитектурнитенауки арх. Владислав Костадинов арх. Иван Колев – експерт в НИНКН Димитър Лулчев – икономист 5 – 20 октомври ул. „Райко Даскалов“ Модул 4 Изложба „Тютюневият град на Пловдив – идентичност, обновяване, приобщаване“ Представя всички проекти, участвали в архитектурния конкурс. 12 септември Античен театър 20:00 ч. Концерт на група „Фондацията“ С Дони, Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански 12 септември – 10 октомври Европейски писателски срещи Писатели от световно измерение гостуват в Пловдив Давид Фоенкинос Франция Мануел РикоИспания Юз Алешковски Русия Силви Жермен Франция Мишел УелбекФранция Повече информация на сайта:www.plovdiv.bg 13 септември Античен театър  20:00 ч. „Поклон за Пловдив“ - юбилеен концерт на Христо Кидиков С участието на Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Нели Рангелова, Орлин Горанов, Росица Кирилова, Мими Иванова, Тони Димитрова 18 септември Античен театър 20:00 ч. Концерт на Найджъл Кенеди и „София Симфоникс“ „Новите четири годишни времена“ Диригент Маестра Любка Биаджони 19 – 25 септември различни локации в Стария град Празници на Стария град За повече информация: http://www.oldplovdiv.com/ 19 септември Античен театър 19:00 ч. Официално откриване на празниците 23 и 24 септември Музеи, галерии и открити пространства Нощ/Пловдив, 2016 Запази нощта за Пловдив! Повече информация за програмата на: www.night.bg 23 и 24 септември 19:00 – 01:00 ч. Програма „Музеи и галерии“ 24 септември 19:00 – 01:00 ч. Програма „Култура и клуб“ 23 и 24 септември 19:00 – 01:00 ч. Програма „Град и публични пространства“ 23 и 24 септември 19:00 – 01:00 ч. Програма „Отворени изкуства“ Новата програма на фестивала представя специална селекция от произведения и артисти, разделени тематично по жанрове: музика, кино, театър, литература, съвременно изкуство и др. 23 и 24 септември 16:00 – 01:00 ч. Детска програма „Малката Нощ“ 23 – 25 септември Дом на културата „Борис Христов“ Международен танцов фестивал в Пловдив Продажба на билети: касата на ДК „Борис Христов“ 23 септември 22:00 – 06:00 ч. Откриване на фестивала и танцово парти 24 и 25 септември 10:00 – 18:00 ч. 20:00 – 22:00 ч. 22:00 – 06:00 ч. Танцови уроци, семинари и уъркшопове по салса, кизомба, бачата, суинг,самба, меренге, регетон, улични танци и танцов фитнес Zumba Шоу-програма с участието на международни и български звезди – Алфредо Торес, Раул Торес, Ана Дончева, Калоян Иванов, Дорина Ангелова и др. Танцови партита 25 септември – 30 октомври Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ Есен – 2016 Повече информация на сайта http://www.musicartissimo.com/bg/ 25 септември Римски стадион  18:30 ч. „Диксиленд ол' старс“ в „Празници на Стария град“ Венци Благоев – тромпет, корнет Невилиян Гемижев – кларинет, вокал проф. Владимир Радулов – пиано, вокал Александър Куманов – банджо, вокал Благой Гешев – тромбон Атанас Хаджиев – саксофон, вокал Невена Григорова – барабани Димитър Шанов – контрабас 30 септември  Балабанова къща 18:30 ч. Флейтово вълшебство Марио Кароли – флейта, Италия Ирина Георгиева – пиано, България, Швейцария 1 октомври Балабанова къща 18:30 ч. Перкусионен ансамбъл „Престо“ със специалното участие наТатяна Колева – маримба, перкусии 2 октомври Малката Базилика 11:30 ч. Хор „Космически гласове“ Диригент Ваня Монева 8 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 11:30 ч. Бестселърите на Добринка Табакова Солист и диригент Максим Рисанов – виола, Украйна, Великобритания Солист Кристина Блаумейн – виолончело, Великобритания Оркестър на Държавна опера – Пловдив 9 октомври Балабанова къща 11:30 ч. Панчо Владигеров – Незабравимият Ружа Семова – пиано Теодора Късметска-Сороков – цигулка Александър и Константин Владигерови – тромпет, кларинет, саксофон, пиано, композиция 23 октомври Концертна зала 11:30 ч. Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ Диригент Пламен Джуров Солист Лия Петрова – цигулка 30 октомври кино „Лъки Синема“ 18:30 ч. „Да обичаш Кармен“ – пловдивска премиера на музикалния филм на Найо Тицин, разказан от британския актьор Бен Крос С участието на: Александрина Пендачанска – сопран Ладислав Елгр – тенор Арис Аргирис – баритон Кристина Пасароиу – мецосопран Съпътстваща програма „Хоризонти“ 24 септември  Балабанова къща 20:00 ч. „Дни на музиката в Балабановата къща“ гостува на „Нощ/Пловдив“ с концерт представяне на фестивала Участват: Ана-Мария Крайчева – сопран и флейта Чиро Месина – пиано, Италия 5 октомври АМТИИ Добринка Табакова – лекция по композиция 17 – 28 октомври Балабанова къща Сводеста зала Ателие „Севколорит“ и Севлия Тодорова представят изложбата „Вдъхновение“ 30 септември – 2 октомври  Стрийт арт фест Пловдив, 2016 Подробна програма на: www.plovdiv.bg 1 октомври ж.р. „Тракия“ 10:00 ч. Откриване на фестивала 30 септември – 9 октомври One Architecture Week, 2016 Програма „Действие“ Специални тематични изложби, иновативни студентски работилници, ангажирани намеси, много възможности за директно участие и взаимодействие с панелния квартал „Тракия“ За повече информация: www.onearchitectureweek.com https://www.facebook.com/OneArchitectureWeek/ 30 септември Хале в ж.р. „Тракия“ ул. „Съединение“ № 4 18:00 ч. Официално откриване на фестивала 7 – 9 октомври Plovdiv GuitArt Festival 7 октомври Официално откриване на фестивала Във фестивала ще вземат участие: Miscelanea Quartet – Залцбург, Австрия Веселин Койчев и Цветан Недялков фламенко-фюжън формация Дел Падре Спасимир Стойчев – Залцбург, Австрия Очаквайте подробната програма на: www.plovdiv.bg 9 – 30 октомври One Dance Week, 2016 Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс Повече информация за програмата на: http://edno.bg/one-dance-week-2016/festivalut 9 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 18:00 – 20:00 ч. Репертоар от 4 пиеси    Компания Stephen Petronio, САЩ 13 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 19:30 – 20:30 ч. „Електрически приятели“ от  Ювал ПикCentreChorégraphiqueNationaldeRillieux-la-Pape, Франция 14 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 19:30 – 20:35 ч. „Душевно пробождане“ и „Срамежливост“ КомпанияGoblinParty, Корея 17 октомври Драматичен театър  Голяма сцена 19:30 – 20:30 ч. „Колективна загуба на паметта“  КомпанияDOT504, Чехия 20 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 19:30 – 20:45 ч. „Всичко отива по дяволите, скъпа“ от Фредерик Гравел Grouped'ArtGravelArtGroup, Канада 22 октомври Дом на културата „Борис Христов“ 16:00 – 16:45 20:30 – 21:15 „Второ тяло“  КомпанияAnarchyDanceTheatre, Тайван 22 октомври Стълби Каменица 20:00 – 20:20 ч. JINX 103  с участието на Йожеф Трефели и Габор Варга, Швейцария 29 октомври Драматичен театър Пловдив - Голяма сцена 19:30 KOVA - Географски инструменти  Компания LaVeronal, Испания 30 октомври Дом на културата „Борис Христов“ Зрителна зала 18:00 – 19:00 „Нагоре“ с участието на Йожеф Трефели и Майк Уинтър, Швейцария 14 – 16 октомври Военен клуб Национален конкурс за детско-юношеско творчество „С песен и обич творим добро“ 14  октомври 19:00 ч. Откриване на конкурса  Музикален поздрав от ДВФ „Омайниче“ 16 октомври 17:00 ч. Заключителен концерт на лауреатите в конкурса и връчване на наградите 15 октомври Национален поетичен конкурс „Добромир Тонев“ книжарница „Хермес Централ“ 18:00 ч. Награждаване на победителите 1 – 5 ноември Пловдив Джаз Фест 2016 1 ноември Официално откриване на фестивала Във фестивала ще вземат участие: група ZUCO 103, Ричард Бона, Давид Линкс, Георги Корназов, Хилда Казасян, Мирослава Кацарова, Белослава, Андрония Попова Очаквайте подробната програма на: www.plovdiv.bg

Новите роби на Европа

 Не сме новите варвари. Новите роби сме. Новите роби на Европа. Робите, които берат ягодите на англичаните и пощят лалетата на холандците. Това сме ние. Евтина работна ръка. Прекарваме кабели. Зидаме. Мажем. И се радваме, че получаваме пари за това. Пращаме на близките си. На другите роби. На тези, които робуват заради това, че не знаят правата си. Не знаят какво заслужават. Не ценят труда си. Ценят хляба, но не и парите, с които го купуват. В чужбина сме роби, но се култивираме. Ставаме европейци. Получаваме повече, отколкото получаваме в България. Гледаме старите бабички в Испания. Слугуваме на фалиралите гърци. Боготворим цинцарите, защото видиш ли, те знаят как да живеят. Дори с по-малко пари, пак имат повече от нас. Шием дрехите им на ишлеме. Бодем пръстите си и се кръстим, за да вземем заплата. Ние сме и робите на Германия. Ходим да им купуваме старите коли. Работим за без пари. Но работим в Германия. Там е друг свят. Ние сме роби, но роби, които могат да си вземат жилище на изплащане и да го изплащат, без да робуват на ипотечния кредит, докато могат да дишат. Плащат го с десет пъти по-ниска лихва и дори не го усещат. И те са роби, но роби на Европа, а не роби в Европа. Робуваме и се радваме, че имаме владетел. Коловозите са важни за нас. Ние можем да вървим само по отъпканото. Отъпканото от другите роби. От бащите ни, бабите и дядовците ни. Те са робували на една система, ние робуваме на друга. Пращаме децата си като роби в Европа. Да учат и да работят. Да работят, за да могат да учат. Ние робуваме на нашите си деспоти, за да можем да пращаме пари на същите тези деца, за да ги превърнем в роби на Европа. Роби, които ще работят за чуждо благо, но поне ще получават пари за робството си. Може би най-добрите ще заработят в някоя банка или голяма компания. Другите обаче ще станат професионални роби. С добре говоримия си език ще гледат изкуфели бабички и пеленачета. Ще са домашни помощници. Ще сме афроамериканци, но албиноси. Бели роби, които робуват на колонизатори. На бели колонизатори, които не искат да са в една общност с нас, но искат да ни експлоатират. Дали ще робуваме в Италия, Англия или Германия, ние все ще сме си бели роби. Поробени по рождение. Без изглед да се спасят. Винаги ще робуваме на система, на държава, на нация, на предразсъдъци. И това ще е така, докато сами не се осъзнаем. Докато сами не започнем да ценим труда, уменията и знанията си. Докато се борим за единия залък, все ще сме си роби на този същия залък. Роби на насъщния. Роби на сметките. Роби на банките. Роби на самите себе си. Боян Димитров

Майките на деца с увреждания предвиждат гладни стачки, ако геноцида не спре

  С черни балони в ръце, символизиращи геноцида над децата с увреждания и семействата им, родители и хора с увреждания протестираха в градинката до Народното събрание, пише БГНЕС. Това е трети национален протест за хората и децата с увреждания, като този път уморените родители заплашват, че ако няма чуваемост от страна на правителството и Министерство на труда и социалната политика (МТСП) ще пристъпят и към гладни стачки. Красимира Обретенова от сайта „Майко мила” заяви, която е майка на 14-годишно момиче, че протестиращите днес искат административни, структурни и законодателни реформи, прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания, която казва какво точно, как и защо трябва да бъде направено. „Има план за прилагането на тази конвенция, който, обаче не се изпълнява. Искаме някой да поеме отговорност, защото зад изработването на този план са похарчени пари, които някой е получил. Искаме в спешен порядък Закон за личната помощ, според обективните нужди на всеки човек с увреждане, а не изсипване на пари, без реална оценка на потребностите на човека, искаме да спре МТСП да харчи парите на обществото, манипулирайки го, че дава пари за хората с увреждане, ей така, много, много и много”, заяви пред БГНЕС Красимира. Според нея с вчерашния акт от страна на премиера се случва манипулация на обществото, че за хората се дават много пари. „Искам да задам въпроса, ако дъщеря ми днес е на 16 години и навърши след това пълнолетие, какво правя, трябва да я оставя в някоя градинки ли, какво правя с нея. Искаме цялостна политика за хората с увреждания. Искаме парите да се изразходват за това, за което е необходимо – за компенсиране на последствията от уврежданията”, настоя Красимира. Тя е категорична, че министър Зорница Русинова не знае какво означават последствията от една церебрална парализа, от аутизъм и това министерство не трябва да е свързано с хората с увреждания.   Днес Красимира бе с табелка на врата си, на която пише „Диагноза чиновник”. „Ние сме жертви на тази диагноза, подложени сме на административен геноцид. Не може заради уврежданията на децата ни да се краде и лъже, че хората с увреждания получават пари, не нищо не получават. Ще има и гладна стачка, ако не се тръгне към реални действия от страна на администрацията в рамките на месец. Просто не можем да продължаваме така”, предупреди жената. Сред табелките на днешния протест се виждаха и надписите – „Стоп на геноцида над децата/лицата с увреждания”, както и „Внимание МТСП ни изтребва”. Радка Станева днес бе дошла с 22-годишната си дъщеря Румяна. Според нея би трябвало проблемът изяло да се реши за всички хора и деца с увреждания. „Дъщеря ми получава само 138 лв. социална пенсия и 100 лв. от университета с решението от ТЕЛК”, обясни тя. Радка посочи, че е невъзможно да се назначи личен асистент на дъщеря и, защото е трябва да се пътува от Пазарджик до Пловдив, а програмата е за 2 часа, които са недостатъчни да се пътува, да отиде на лекции и да се върне. „Ако си напусна работата и стана неин личен асистент ще получавам 82 лв. на месец. Правителството да вземе пример от другите държави и да ползва готов модел. В другите държави защо няма такива проблеми, всичко е уредено и нуждите на хората с увреждания са удовлетворени?”, запита майката на Румяна. От своя страна самата Румяна Георгиева, която е студентка в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” за трета година, обясни, че успехът й в университета е много добър, но й отнемат възможността да го посещава. „Другите хора имат различни трудности. Много съм разгневена на правителството. Те ни съсипват живота. Толкова съм тъжна и разгневена на тях, надявам се да ни чуят”, заяви момичето. „Тук съм, защото подкрепям всички майки в моето положение и, защото все още няма нищо сигурно в държавата ни. Дъщеря ми е на 20 години и взима 216 лв. пенсия и от време на време има допълнителни средства, ако се включим в някоя програма. Протестираме, защото искаме вече да има единен регистър за хората с увреждания, да спре корупцията и да може тези хора да бъдат с достойно уважение в обществото ни”, заяви Илияна Мелева, майка на Лурина Мелева. „Има много какво да се желае в нашата държава, не казвам, че не се прави нищо, надявам се поне да се стараят управляващите. Хубаво е да не се разчита само на програми, а държавата ни като държава да застане зад хората с проблеми”, заяви майката. Според нея вчерашното обещание на премиера е пак частично, за определени да, ние не влизаме в тази група. „Всички хора се нуждаят от това нещо, но не бива хората да се делят на – за едни ще има, за други няма да има, трябва да има за всички. Искаме по-справедливи помощи, нека да има контрол, ясни, точни и категорични критерии за всеки”, категорична бе тя. Вера Иванова, която също е майка на дете с увреждания обясни, че досега няма никаква чуваемост от страна на правителството и МТСП към техните проблеми. „Искаме реформа на цялостната система, искаме електронен регистър, за да се разбере колко са хората с увреждания и какви нужди имат. Готови сме да преминем и към ефективни, гладни протести пред МС и да оставим децата си на МТСП. Особено след вчерашните изявления за раздаване на милиони левове, отново се делят хората и децата с увреждания. Над 18 години помощите спират, но едно дете дори след 18 продължава да се храни и да пие лекарства. Държавата го обрича на геноцид, защото го лишава от всякакви средства”, оплака се майката. „Ще внесем отново исканията си за реформа, и ако няма чуваемост излизаме на гладна стачка пред МС”, каза тя и обясни, че за нея черните балони символизират отношението към хората с увреждания и почерненият им живот от държавата и институциите. Искаме да бъде както е в цяла Европа, защо трябва да се различаваме ние – искаме права и достоен живот, добави Вера. „Искаме да отпаднат европейските програми „Асистент за независим живот” и да ни назначат родителите, които така или иначе не можем да работим, на 8-часов работен ден и да получаваме нормално заплащане. Да има Закон за личната помощ, който да е обвързан с минималната работна заплата, а ние се борим да са поне две минимални работни заплати” Юлия Старчева. Тя изтъкна, че вчерашните обещания за 930 лв. са само за децата до 18 години и призова – „Нека престанем да ги делим на деца и възрастни, защото те и след 18 години пак си остават деца, защото развитието на повечето е в бебешка възраст”. Протестът ще се пренеси и пред МС и МТСП, където ще изсипят торба с плюшени играчки като пирамида на гнева. 

Д-р Уилкинг: Броят на раково болните в България се увеличава драматично

В България има драматично увеличение на броя на новите случаи на онкологични заболявания. Това обяви д-р Нилс Уилкинг от Каролински институт в Стокхолм, който участва в кръгла маса в София за достъпа на пациентите до онкологични лекарства в Европа, цитиран от БТА.  По думите на д-р Уилкинг, в другите държави също има нарастване на новите случаи, но България е с едни от най-високите нива. Шведският лекар отчете, че у нас е имало проблеми с диагностиката, особено на по-възрастните пациенти.  "В Европа за периода 1995-2012 г. броят на болните от карцином нараства от 2,6 на 3,4 млн. души", допълни специалистът. В България, както и в Румъния, смъртността от онкологични заболявания не намалява, за разлика от останалите държави. В страната ни онкологичните заболявания са станали едни от основните заболявания в последните 15-20 години. „Преживяемостта на българските пациенти е по-ниска в сравнение с данните за другите европейски държави – до 5-годишна преживяемост достигат 40% от пациентите, докато в другите този процент достига над 50%", допълни д-р Уилкинг.  Увеличението на преживяемостта в почти всички държави се дължи на подобрена диагностика, първична превенция, провеждани скрининги и огромното въздействие на провежданото лечение, особено за рак на гърдата.  Разходите за онкологични заболявания в България са сравнително по-високи от тези в Европа, но общите разходи за здравеопазване са ниски. Трябва да се работи с диференцирано ценообразуване на лекарствата, защото в България доходите са по-ниски, смята шведският лекар. В бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за миналата година са постъпили близо 46 млн.лв, дадени от отстъпки за лекарства от страна на фармацевтичните фирми, каза подуправителят на НЗОК Иванка Кръстева. По думите й за тази година се очаква тази сума да нарасне до 80 млн.лв. С тези средства НЗОК купува нови лекарства.  

Фирма обещавала на мигрантите в Харманли, че ще ги отведе до Събрия?

Мълва, че фирма, базирана в София осигурява безпроблемен достъп на мигрантите, които битуват у нас към Сърбия, от където  имат лесен достъп към другите Западноевропейски държави, явно стои в основата на напрежението от тази сутрин в Харманли, съобщи haskovo.net. Около 8.30 часа мигрантите въстанаха. Шумът тръгнал първо от банята в една от сградите. Една от първоначалните версии беше, че напрежението е заради това кой първи да се възползва от топлата вода. После обаче между 600 и 1000 души, според различните свидетелства, се отправилии към изхода на Регистрационно-приемателния център в южния град и стигнали до портата на центъра. „Чухме, че има фирма, която ще ни отведе до Сърбия. От там искаме да стигнем до Германия. Става студено и нямаме време да стоим повече в България“, разказаха някои от чужденците, които имат право да излизат от лагера за разходка или за пазар. Много от тях обясняват, че са недоволни от условията в лагера. „ Много са проблемите, не е един. Няма достатъчно лекари в лагера, а от лекарската помощ се ползват с предимство сирийците. Храната също е недостатъчна. В другите държави, където съм бил по лагери- Иран и Турция поне храната е на ниво.“, казва 24-годишният Кудратуа Манга, който е от Афганистан. Той е в Харманлийския бежански център от 17 дни. Обяснява, че в лагера тук получават за закуска само сок,  основната им храна през деня е предимно с пилешко. Запитан обаче за менюто в другите бежански лагери, където е бил...

Пробуда, следа, памет

Има нещо магическо в събуждането и в поздрава „добро утро“. Макар и на английски – както го направиха „Бийтълс“ в парчето им Good Morning. Съчетани с бодро кукуригане на петел двете думи „добро утро“ получават необясним, мощен заряд. На 1 ноември честваме Деня на будителите. Денят на народните будители е чисто български празник, отбелязваме го тогава, когато част от българите отпочиват, отмарят след един небългарски празник, Хелоуин. Но след като ние, българите вече не можем да си представим живота без Свети Валентин, а и Великденският заек, и еленът Рудолф с червения си нос се настаниха трайно сред нас и около нас – защо да не допуснем още един повод за веселие, та бил той и Хелоуин. Всъщност, историята за коледното дърво и добродушния старец с подаръците също имат небългарски корен, но не ги възприемаме като нещо чуждоземно, нали. И в този интернационален микс можем да наречем „Бийтълс“ ако не „народни“, поне „международни“ будители. Събитието „Бийтълс“ формално може да бъде наречено поява и живот на една рок група. Обективно погледнато, явлението „Бийтълс“ е сериозен социален и културен феномен (без четиримата музиканти да са мислили изобщо някога за това). „Бийтълс“ станаха доминантен признак в човешкото битие, при това – в разнообразни, разнопосочни точки, направления, общества по света. „Бийтълс“ повлияха на политици, критици, философи, музиканти, теолози, консерватори и свободомислещи либерали… На всички изброени и други подобни и различни от тях, 10 годишното съществуване на „Бийтълс“ промени вкусовете, навиците, поведението, начина на обличане, езика, прическата, маниера на общуване. В един период на шейсетте всичко актуално беше Beatle: коли, поглед, панталони, обувки, орнаменти, звук, мечта, жаргонът, осъвременен с думи и изрази, дошли от песните на Beatles. За рок света да не говорим – там всичко бе „като под индиго“, днешният принцип copy-paste: когато „Бийтълс“ слагат екстравагантна цветна дреха – всички рок групари правят същото; когато „Бийтълс“ си пускат мустаци – и другите рокаджии правят това; когато използват екзотичен, дошъл от Изтока инструмент – ред е и на другите да опитат; насочват се към различни религии, намират си индийски гуру – и останалите правят като тях; пеят за мира и че „всичко, от което се нуждаеш е любов…“ и изведнъж тази истина се оказва пътеводна и при другите! Знаете ли, „Бийтълс“ объркаха на всички ни представата за рок група. Там, където търсим агресивност в поведението и звука „Бийтълс“ създадоха песни, които академичната критика оприличи на творбите на класическия песенен майстор Шуберт /като мелодичност, структура, логика между отделните елементи и части/. Почти всяка песен на „Бийтълс“ е мини шедьовър, на който няма какво да добавиш, но и да отнемеш. Нотирани, песните на „Бийтълс“ позволяват да имат всевъзможни нови варианти, нова трактовка, хармонична промяна, различни вариации, а това на практика ги прави вечни. В звукозаписите на „Бийтълс“ чуваме един от първите примери за съзнателно използване на т.н. фийдбек, т.е. обратна връзка – популярен до днес китарен (и не само китарен) звуков похват. За пръв път в историята на рока използват струнен ансамбъл; правят песни, изцяло в индийската традиция; в техни записи чуваме бахов тромпет с барокови инфлекции (Пени Лейн); в продукции на „Бийтълс“ свирят солисти на Кралската филхармония или пък джаз музиканти (брас секцията на Рони Скот); четиримата използват музикални колажи и обърната, пусната отзад напред лента, включвайки я в някои песни. Новопоявилите се електронни инструменти влизат в употреба (дори само за цвят) в поредната звукозаписна сесия на групата. При „Бийтълс“ звучат електрически пиана, първообрази на синтезатори, чембърлин и мелотрон. Не бива да пропускаме многопистовата техника за звукозапис, с максималния за времето си брой канали, за да стигнем до създаването на албума Sgt Pepper's Lonely Hearts Club Band, известен като „Сержанта“ – първи програмен, концептуален албум в рок музиката, превърнал се в символ на психеделичната ера, нейните поколения, истински музикално- звукозаписен шедьовър, останал неповторен и неповторим там някъде, високо. И именно в „Сержанта“ прозвучава онзи петел, в песента „Добро утро“, Good Morning Връщайки се назад във времето стигаме до друг, получил по-ранна известност петел: около 1920 година Жан Кокто публикува своя памфлет-манифест „Петелът и Арлекин“ (естетическа програма и платформа на идейно свързани интелектуалци, артистични личности и автори). На събирателния образ, символ на неудачника в класическата „комедия дел арте“, високомерен, но винаги губещ играта бял клоун – Арлекин, Жан Кокто противопоставя петела. Петелът, който оповестява с кукуригането си встъпването на деня. И Светлината. 40 години по-късно се появиха „Бийтълс“. 10 години след това се разотидоха. И се чудим възможно ли е да са били тук, сред нас за толкова кратко време! И за това време да събудят света.    Английската група The Beatles (Джон Ленън, Пол МакКартни, Джордж Харисън и Ринго Стар) за мене е чудо – необяснимо, както повечето чудеса. Но чудото го има, докато свикнем с него. Когато престанем да му обръщаме внимание започваме да мислим, че то  си е било, откакто свят светува. Дори, забравяме за него, докато някоя сутрин се събудим и се сещаме отново за чудото. Може би – заради паметта. А паметта я има, благодарение на оставена следа.  Оглеждаме се и съзираме следи.  Не ни ли събудиха те…

Президентските избори са "важно неважни"

 Д-р Николай Димитров е университетски преподавател по социална психология. Завършил е Софийския университет с отличен успех през 2000 г. Зад гърба си има и 11-годишен журналистически опит, като се е занимавал основно с международна и вътрешна политика "Президентските избори са само "предпремиерно представление" - уж си е истинско, и уж има публика - Г-н Димитров, при тази кандидатпрезидентска кампания много от кандидатите опитаха да формулират специфични послания и образи. С какво се различават от тези на предишните избори за държавен глава? - И с много, и с нищо. Помните ли кои бяха кандидатпрезидентските двойки на предишните избори? Вероятно не. Сигурно помните само тези, които отидоха на балотаж. Това ще се случи и с настоящите двойки - след известно време повечето имена ще бъдат забравени. Ако и сега излезете на улицата и попитате колко са кандидатпрезидентските двойки, едва ли мнозина ще ви кажат дори приблизителното число. А след години при споменаването на имената, реакцията към някои би била: "А, да, вярно!", към други: "А този пък кой е?". Това е една от приликите. Другата прилика е в - извинете ме за израза - "всевъзможната паплач", решила да участва в президентските избори. Но в това е и разликата, специфичното в сегашните. Ако в миналите странностите се свеждаха до Светльо Витков, то в тазгодишните менажерията е наистина потресаваща. Няма да споменавам имена... Предишните избори бяха много по-предсказуеми от настоящите. Тогава ГЕРБ бяха "на гребена на вълната", народът още живееше в омаята на поредния си месия, меденият месец между управляващи и управлявани още не беше свършил... Сега нещата са доста по-различни. Но отстрани погледнато, нагласата у всички водещи партии е по-скоро като към досадно задължение. А още по-странно беше и продължава да е поведението на управляващата партия. При посланията няма нищо ново. За пореден път политиците ни проявяват синдрома "Симеон Сакскобургготски": все едно за първи път стъпват в България, за първи път се показват по телевизия и за първи път народът ги вижда и чува, но за сметка на това - те са единствените, които цял живот сме чакали. Като в онзи стих на Георги Константинов: "Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах". Но това държание, все едно не са били част от прехода и от управлението на страната досега, е повече дразнещо, отколкото полезно за тях! Особено любопитен ми е един бивш икономически министър, който тепърва започва да развива някакви икономически тези в ролята си на кандидат-президент. Като цяло посланията могат да бъдат разделени на три: в единия край са тези за кебапчетата и топлите питки - кратко, ясно, право в целта (не коментирам изричащия ги, обаче), в другия край са някакви гръмки неясни и неконкретни фрази, клипове с животни и прочее, много малка част са относително смислени. Имам усещането, че политиците ни наистина са от друго време и от друго пространство. Тези, които им правят кампаниите, ги мамят чудовищно, че има смисъл от парите, които им дават, или просто не ги е еня. Президентските избори са - нека кажа така: "важно неважни". Важни са за партиите, но не защото позицията е важна, напротив - президентската институция у нас е почти безсмислена. Между другото, вицепрезидентската - още повече. Росен Плевнелиев имаше някакъв странен исторически шанс да облече в някакъв смисъл институцията, когато в мандата си състави две служебни правителства. Вотът за президент е важен, защото тази година е горе-долу по средата на мандата на това Народно събрание и ще покаже на какъв твърд електорат може да разчита всяка партия и на каква подкрепа от останалата част от избирателите. При все само привидната мажоритарност на президентския вот той си е чисто партиен, не само в България... Има доста партии, които сами знаят, че нямат никакъв особен шанс. Голямата търговия за подкрепа от малките партии на балотажа вече тече с пълна пара! - Двете най-големи партии изправиха един срещу друг военен пилот и "майката на нацията"... До каква степен етикетите, които им бяха пришити, могат да се отразят на електоралните нагласи? - На твърдите електорални ядра - почти никак. Пак казвам - президентският вот е само привидно мажоритарен и това си пролича в някаква степен и по издигнатите кандидатури. Повечето - дори и на най-големите партии, стоят като "изсмукани от пръстите". Особено на управляващата партия. Самите партии не понечиха да дадат стабилни основания "Защо точно този или точно тази", още повече, че много от кандидатурите са, меко казано, неочаквани. А не понечиха, именно защото президентските избори са само "предпремиерно представление" - уж си е истинско, уж има публика, ама е само "пред-", а не е премиера. Пък и за твърдия електорат няма особено значение. Що се касае до "неангажираните" избиратели - те не са хомогенна група, даже напротив - твърде разнородна са. Вероятно при някои иронията и сарказмът ще отключат негативни реакции и стереотипи. Други обаче със сигурност ще търсят допълнителна информация и ще направят информиран избор. - Защо ГЕРБ криха до последно кандидатурата си за "Дондуков"2? - Хипотезите са две: или наистина са я крили, или просто са я избрали в последния момент. Засега няма особено достоверни доказателства в подкрепа на едната или другата, като изключим няколко по-скоро "жълти" информации, че от месеци кандидатката на управляващите сама е настоявала на кандидатурата си, а от партията са "тупали топката" в трескаво търсене на друга кандидатура. Това звучи по-скоро несериозно. Ако допуснем, че са я крили - има причини. И са много по-сериозни от "експресните" кьорфишеци, които виждаме сега, с валидността на дипломите, членството в партията и прочее. Конспирация няма. Просто самата Цецка Цачева е с малък харизматичен потенциал и от едно продължително показване и продължително експлоатиране на името и фигурата й кандидатурата й по-скоро би загубила, отколкото да бъде наложена стабилно. Само за месец социологическите проучвания постоянно, макар и с по малко, й отнемат от процентите. Отделно от това, колкото и да ни се иска да сме "модерни" и "съвременни", българите в огромното си мнозинство все още сме много патриархално настроени и не сме готови да приемем на сериозно жена-президент. Формулировката за "майка на нацията" се възприема повече като подигравка, а нападките срещу самата Цачева са много повече в посока, най-общо казано, външния й вид като контратеза на президентската институция, отколкото подготвеността или компетентността й да изпълнява функцията на президент. Дори и самият номиниращ я неглижира публично, като обосноваваше избора на военен за вицепрезидент като "патерица" и заради "некомпетентността" на Цачева във военните дела. И как да бъде възприета тази кандидатура на сериозно, като самият Бойко Борисов публично я унизи? Да не забравяме обаче, че на честването на Съединението още в началото на септември президентът Плевнелиев съвсем "услужливо" отиде в абсолютно измислена визита в чужбина, а военната церемония на площада в Пловдив беше проведена от Цачева като своеобразна "репетиция". Лично на мен тогава ми се затвърди отдавнашното съмнение, че тя ще е кандидатурата на ГЕРБ за президент. По-склонен съм да защитавам тезата, че са я крили. Ако не са я крили, а просто са търсели име, това в никакъв случай не значи каквото мнозина подозират или каквото на мнозина се иска - че е "къса пейката". Самият премиер си го каза горе-долу така: понеже другите са ми важни на сегашните си постове, не мога да се лиша от тях. С други думи: от всички, които обсъждахме, тази ми е най-ненужната и най-неважната на позицията си... - БСП заложи на формулата "издигнат от инициативен комитет", което не е прецедент за кампаниите й. Достатъчно разпознаваем ли е ген. Радев от социалистите и ще успее ли да привлече и гласове извън левицата? - Много сложен въпрос. От една страна, БСП умело и доста ловко излезе от ситуация, в която би могло да се наложи да издигне лидера си. А Корнелия Нинова, освен почти току-що избрана начело на партията, е и жена. А стереотипите са си стереотипи. Ген. Радев не е със сигурност от най-разпознаваемите лица и със сигурност - съвсем не по-разпознаваем от кандидат-вицепрезидента си Илияна Йотова, например. Но той служи идеално за "лакмус". Той е идеалната кандидатура за преброяване на твърдия електорат. Що се касае до втората част от въпроса ви - това ще го видим по-скоро на балотажа. На първия тур традиционно гласуват основно твърдите ядра, другите успяват да намерят отражение на вижданията си у някого от всички кандидати. Малцина са тези, които се отказват от своя кандидат заради това, че е очевидно неизбираем. - В надпреварата има и доста ексцентрични кандидати - един свири на цигулка, друг обещава лимонада и кебапчета, има и екстрасенс... Какви са шансовете обществото да ги приеме сериозно? - Минимални. През последните няколко седмици ставам все по-голям оптимист за избирателната култура на българина. В началото мислех, че доста хора биха гласували за Митьо Пищова, за да протестират - едните заради смехотворната "задължителност" на вота, другите - срещу статуквото. Напоследък осъзнавам, че много малко хора ще се "вържат". Просто самата кандидатпрезидентска двойка е толкова несериозна, че даже е очеизваждащо. И ако за Цецка Цачева по-горе говорихме, че времето е прекалено малко, но от това тя само печели, то за Митьо Пищова цял месец предизборна кампания е прекалено много и съвсем не в негова полза. За екстрасенсите не ми се говори - там очевидно има някакъв, и то много на дребно, финансов интерес. - До каква степен апатията и умората на хората от избори ще се отразят на активността за вота? Тези избори са много, много нетипични. Заедно с тях се провежда и референдум. И точно този референдум се заиграва с тази апатия и умора, за която говорите. Той ще активизира допълнително избирателите този път да не отидат "за гъби", а да отидат до урните. Много вероятно е обаче апатичните да изберат квадратчето "Не подкрепям никого". Просто тези, които репликираха предишните избори с "Айде, бе, ще им гласувам!", на тези отново сменят канала, когато вървят предизборните клипове, но този път репликата ще е "Не ми пука кой ще е". Естествено, има и достатъчно хора, които ясно разбраха, че задължителността на изборите е напълно бутафорна и ако не отидат да гласуват, нищо особено няма да произтече. - До последно парламентът променя изборните правила, не обърква ли това избирателите? - Едва ли. Законовите рамки на изборите са принципно неясни и непознати за избирателите. А те самите и нямат особена мотивация да се запознаят с правилата. Тези, които се интересуват - със сигурност няма да се объркат. Тук проблемът и посланието беше съвсем друго - че някакви хора, които уж са юристи, приемат абсурдни юридически текстове, очевидно просто защото не са се замислили особено над тях.  

Слабоумието не идва внезапно

 Останалите в старостта се превръщат в зли или наивни малоумници, които стават тежест за собствените си внуци и пораснали деца. Академик Бехтерев, посветил изследванията си на функциите на човешкия мозък отбелязва, че голямото щастие да умрат, съхранявайки разума си приживе, се дава само на 20% от хората. Останалите в старостта се превръщат в зли или наивни малоумници, които стават тежест за собствените си внуци и пораснали деца. 80% е значително повече от броя на тези, на които е съдено да развият рак, болестта на Паркинсон или чупливост на костите. За да влезете в бъдеще в щастливите 20% е важно да започнете още сега. С течение на годините, почти всички започват да стават мързеливи. Ние работим много в младостта си, за да почиваме на стари години. Обаче колкото повече се успокояваме и отпускаме, толкова по-голяма вреда си нанасяме. Нуждите ни се свеждат до баналните "вкусно ядене - достатъчно сън". Интелектуалната работа се свежда до решаването на кръстословици. Нараства нивото на претенциите и изискванията към живота и обкръжението, притиска ни тежестта на миналото. Раздразнителността и неразбирането на нещата води до отхвърляне на действителността. Страда паметта и способността да се мисли. Постепенно човек се откъсва от реалния свят, създавайки си свой, често жесток и враждебен, болезнен фантастичен свят. Деменцията никога не идва изведнъж. Тя прогресира през годините, набирайки все повече и повече власт над човека. Това, което сега са само предпоставки, в бъдещето могат да се превърнат в благодатна почва за деменцията. Тя заплашва най-вече тези, които са живели живота си без да променят навиците си. Такива качества като прекомерна принципност, упоритост и консерватизъм е много по-вероятно да доведат до деменция в старостта, отколкото гъвкавостта, способността бързо да се променят решенията, емоционалността. Ето някои косвени признаци, които показват, че е необходимо да направите ъпгрейд на мозъка си: Започвате болезнено да приемате критиката, докато вие самите твърде често критикувате другите. Не искате да учите нови неща. По-скоро ще се съгласите да ремонтирате стария мобилен телефон, отколкото да се заемете с инструкцията за новия модел. Често казвате: "Ех, преди..." - спомняте си и изпитвате носталгия по старите времена. Готови сте в унес да говорите за нещо, без да забелязвате скуката в очите на събеседника. Не е важно, че той сега ще заспи, важно е това, което казвате, което е интересно за вас ... Трудно ви е да се концентрирате когато започнете да четете сериозна или научна литература. Трудно разбирате и запомняте четеното. Можете днес да прочетете половин книга, а утре да забравите началото. Започвате да говорите по въпроси, които никога не сте познавали. Например за политика, икономика, поезия или фигурно пързаляне. При това ви се струва, че толкова добро владеете проблема, че можете още утре да започнете да управлявате държавата, да станете професионален литературен критик или спортен съдия. От два филма - произведение на култов режисьор и популярна киноновела/детектив - избирате втория. Защо да се напрягате? Въобще не рзбирате какво толкова интересно някои намират в тези култови режисьори. Смятате, че другите трябва да се адаптират към вас, а не обратното. Голяма част от живота ви е съпроводена с ритуали. Например, не можете да пиете сутрешното си кафе от някаква друга чашка, освен от любимата си, преди да нахраните котката и да прелистите сутрешния вестник. Отпадането на дори един-единствен елемент проваля целия ви ден. От време на време забелязвате, че тормозите околните с някои свои постъпки, правите го без злоба, а просто защото вярвате, че така е по-правилно. Трябва да ъпгрейдвате мозъка си! Забележете, че най-светлите хора, запазили разума си до преклонни години, като правило са хората на науката и изкуството. Те, поради спецификата на работата си, трябва да напрягат паметта си и да извършват всеки ден умствена работа. Те следят пулса на съвременния живот, проследяват модните тенденции и дори в някои неща ги изпреварват. Тази "производствена необходимост" е гаранция за щастливо разумно дълголетие. На всеки две или три години започвайте да учите нещо. Не е задължително да постъпвате в колеж и да получавате трето или дори четвърто образование. Можете да минете краткосрочен опреснителен курс или да усвоите една напълно нова професия. Можете да започнете да ядете тези храни, които по-рано не сте яли, да откривате нови вкусове. Обградете се с млади хора. От тях винаги можете да поемете разни полезни неща, които ще ви помогнат да сте съвременни. Играйте с децата, те могат да ви научи на много неща, за които вие даже не подозирате. Ако отдавна не сте научавали нищо ново, може би просто не сте търсили? Огледайте се наоколо, колко нови и интересни неща се случват там, където живеете. От време на време решавайте интелектуални задачи, правете всякакви видове тестове. Учете чужди езици, дори ако няма да ги ползвате. Необходимостта редовно да запомняте нови думи ще тренира паметта ви. Растете в дълбочина! Извадете старите книги и от време на време се припомняйте училищни и университетски програми. Спортувайте! Редовната физическа активност действително спасява от деменция. Често тренирайте паметта си, спомняйте си стихове, които някога сте знаели наизуст, танцови стъпки, програмите, които сте практикували в института, телефоните на стари приятели и много друго - всичко, което можете да си спомните. Разбийте навиците и ритуалите. Колкото повече следващият ден се различава от предишния, толкова по-малко вероятно е, че ще "се окопаете" и ще стигнете до деменция. Ходете на работа по различни улици, откажете се от навика да си поръчвате едни и същи ястия, занимавайте се с неща, с които никога преди не сте се занимавали. Дайте повече свобода на другите и правете колкото е възможно повече неща сами. Колкото по-спонтанно реагирате, толкова по-креативни ще сте и по-дълго ще съхраните ума и интелекта си! Източник: funnyreps.com Превод: NBOX.BG 

Илияна Йотова: Има рязък обрат в поведението на нашите опоненти г-жа Цачева и г-н Манушев

Има рязък обрат от страна на нашите опоненти в ПП ГЕРБ – г-жа Цачева и г-н Манушев. Нашият тон и нашият характер на кампанията с ген. Радев се запазва и ще се запази като наше поведение, когато спечелим президентските избори. Това кандидатът за вицепрезидент, Илияна Йотова, издигната от Инициативен комитет и подкрепена от БСП, пише БГНЕС. Нашата кампания беше толерантна през всичките дни, заложихме на многото срещи с хората. Обиколихме над 300 села, малки и големи градове, областни центрове. Срещите ни продължаваха понякога повече от час и половина – два, защото се стремяхме да отговорим на всички въпроси, които ни задаваха хората, а ви уверявам, че те не бяха никак леки. Защото има две Българии – България, която е България на големите градове и България на малките градове и села, където хората нямат никаква перспектива, където регионите буквално са обезлюдени, където младите и активни хора са си тръгнали от страната. И това е страшната картина и диагноза за България през 2016 година. За съжаление нашите опоненти не разбраха тези уроци. В последните 6 дни между първия и втория тур хвърлиха цялата държавна машина върху нас. Всички министри се изредиха, за да говорят срещу ген. Радев, срещу мен, да обясняват как едва ли не ако спечелим изборите, ще настане световен апокалипсис. Стигна се до това да мобилизират кметовете по места, които залепяха листчета по блокове и по къщите – ако ген. Радев спечели, ще се спре санирането, ще се затворят детските градини, ще се спре електричеството. Можете ли да си представите докъде можем да стигнем. И тук не е въпросът за кампания срещу мен и срещу ген. Радев и срещу хората, които издигнаха нашите две кампании, това е тип отношение към българските граждани. Унизително е да плашиш свободни хора по подобен начин. Аз мисля, че на 13 ноември ще бъдат наказани. Арогантността на министрите на ПП ГЕРБ стигна невероятни висоти. Между другото ако бъдем честни, едни от най-гласовитите са тези, които уж са с етикета реформатори – говоря за г-жа Кунева и за външния министър Митов, и за Ненчев, и за Лукарски, г-жа Бъчварова. Да, ние ги разбираме защо това е така, не толкова от любов към кандидатите на партия ГЕРБ, колкото те знаят и се борят за собственото си оцеляване. Когато спечелим изборите, г-н Борисов е казал, че ще има предсрочни избори и те ще се разделят със сладките си министерски кресла – това е истината. Но мисля, че хората добре разбират и аз не виждам защо трябва да си губим времето повече с тях, заяви Йотова. За сигналите за купуване на гласове, Йотова каза, че тази атака не е само психологическа, но и финансова. „Защото особено последните два дни, включително и днес ние се превърнахме буквално в телефонни централи. Отвсякъде ни се обаждат хората, за да казват как се купуват цели ромски секции, как се раздават пари на бедни хора в пограничните райони на страната, където мизерията наистина е в застрашителни размери. Обаждат ни се да казват как ръководства на малкото български предприятия, които имаме, са притискани от държавата, от Министерски съвет, за да правят списъци на своите работници, да ги следят после по секциите дали са гласували или не. Продължава този стил на ПП ГЕРБ да се отнася към българските граждани, като към крепостни селяни. И тъй като на 6 ноември се видя нещо хубаво, втората новина след това, че ние бихме ПП ГЕРБ за първи път, беше това, че хората преодоляха страха. И аз се надявам, че на 13 ноември, със самочувствието от резултатите от първи тур, този страх ще бъде преодолян в още по-голяма степен. След като вчера министър-председателят излезе и каза, че кандидатурата на г-жа Цачева е грешка, очевидно е, че последните инструменти, последните средства за спечелването на тези избори, според тях, е купуването на гласове, търговията с влияние, притискането и на местната и на държавната администрация, както разбира се, може да се очакват и опити за фалшификации в самия изборен ден, но ние сме готови за това”, каза тя. На въпрос кое е важното в тези избори, защо има силен интерес и партия ГЕРБ иска да спечели тези избори, Йотова отговори: „Да не говорим за ПП ГЕРБ, ние говорим за един човек и това е г-н Борисов”. “Той не е свикнал да губи и както виждате в тези 6 дни, вместо да се държи на висотата на поста, който заема – той е министър-председател на България, той хвърли всичко срещу нас, за да спечели по този служебен начин президентските избори. Аз ако бях на негово място сигурно щях да бъда доста по-кротка и да оставя една друга политическа сила, Инициативен комитет, да спечелят президентската институция. - за да има коректив и алтернатива. Г-н Борисов иска да има чрез г-жа Цачева и президентството, защото нали нямаме никакви илюзии, че тя ще води самостоятелна политика. Тя ще бъде по цял ден на телефона, за да слуша какво нарежда министър-председателят, за какво разделение на власти можем да говорим в тази ситуация. Ще каже някой – тя може да се еманципира – не, не може да се еманципира, защото тя 6 г. беше председател на НС и ние видяхме, че за тези 6 г. тя позволи на г-н Борисов буквално да унищожава тази институция. Спомняте ли си, когато той веднъж нахлу в пленарната зала и обяви, че там народните представители са банда безделници и тя не реагира по никакъв начин. Това показва, че тя не може да се еманципира от него. Той е все пак неин политически лидер, нека да не го забравяме. Затова ние полагаме всички усилия – ще спечелим тези избори. Ще ги спечелим с надеждата и очакванията на хората за промяна. Вижте и референдумът – той ясно показа. Броят на хората, които гласуват на този референдум е събирателно на всички избиратели на отделните кандидатпрезидентски двойки. Какво говори това? Че има настроение в България за радикални промени. Хората вече не харесват тази политическа система, не харесват лицата, които олицетворява тази политическа система в по-голямата си част и искат нещо ново да се случи. Защото гласуваме на едно място – България буквално в момента няма светлина в тунела. Няма визия как се развива в следващите 5-10 години, каква държава искаме да бъдем, дали държава, която действително е равностоен партньор в ЕС или е страна, която е територия за експерименти на чужди политики, които ни се налагат отвън. За да се преобрази това, трябва да има някакъв сигнал и този сигнал трябва да бъде даден на тези избори, когато аз и ген. Радев ги спечелим”, каза Йотова. Попитана кои са първите неща, които като президентска институция би трябвало да направят във вътрешнополитически план, Йотова отговори, че това е една нормализация и успокоение, както на институциите, така и на обществото. „Вижте на какво заложиха нашите опоненти от нощта на изборите. Че ако ние спечелим изборите или когато ние спечелим изборите ще трябва моментално да има предсрочни парламентарни избори. Защо трябва да има предсрочни парламентарни избори? Това не е истинска заявка на министър-председателя Борисов. Това е опит за пределна мобилизация на избирателите на ПП ГЕРБ и аз съвсем категорично правя прогнозата, че когато загубят изборите, те няма да си подадат оставката. Да ви кажа честно и формално, не би трябвало. Защото никъде не е казано, напротив обратното е, че президентът и министър-председателят трябва да са от една и съща политическа сила. Няма такава връзка между едното и другото. Съвсем друг е въпросът, че преди една седмица, преди първи тур г-н Борисов призна, че няма мнозинство в парламента. Това вече е съвсем друга причина. Ако той наистина се чувства без мнозинство, ако трябва малките политически формации да го рекетират за всеки един закон, всяко решение в държавата да се взема на базата на задкулисни договорки, тогава го разбирам, че иска предсрочни избори. Тогава ги искаме и всички ние, защото означава, че няма никаква перспектива пред страната. Ето виждате в момента с какво се занимават - комунизъм-антикомунизъм, въобще теми, които …. моят син е на 2 години, и дори вече не иска да ги слуша. Той не ги разбира, за да иска да ги слуша, а и те не му дават нищо занапред, нищо за в бъдещето. Всичко е обърнато към миналото. Но и сега вместо да се занимаваме с тези, буквално нелепости, имаме много по-важна тема, освен президентските избори и това е бюджетът на страната. Вече се призна, че той е грешен, че сметките са грешни. Някъде се губят едни 2 млрд. Ето това са истинските теми за нас. Затова сега на първо място сме се съсредоточили върху спечелването на изборите и след това съвсем нормално е да видим какви са първите 3-4 неотложни задачи, които не президентът, не министър-председателят, не партиите, а българското общество трябва да реши. Разбира се, на първо място няма как да отминем тази тема – това е непосредствената заплаха за националната сигурност във връзка с миграцията и бежанците. България е в точката на замръзване по тази тема. Защо? Ние нито в момента можем да си решим вътрешните проблеми, границата ни продължава да бъде пропусклива, пробита от каналджийски и трафикантски мрежи, аз не мога да повярвам, че ако има една стабилна власт и държавата си е на мястото, че не може да ги разбие тези мрежи. Напротив, тя би могла да се справи в рамките дори на един месец. Но за съжаление тези мрежи финансират и политически партии и това вече много открито се говори долу сред хората в южната част на България около турската граница. Второ, не сме решили въпроса с тези центрове, които вече са над 100% запълнени. Ето, онзи ден имаше епидемия в най-големия център в Харманли. Лекарите вече не искат да го обслужват, защото държавата не иска да им плаща, няма посредници, няма преводачи. Това е много страшно, защото центърът е от отворен тип и означава, че тези епидемии ще се разпространят и върху българските граждани. Да не говорим за това, че след 19 ч. там те се страхуват определено да се разхождат по улицата. Така че много са проблемите, а за Европа е още по-страшно. Защото сега на масата на преговорите между държавите-членки стоят три много важни въпроса, за които България все още няма никаква позиция, а за част от тях има и грешната позиция. Ще кажа веднага кои са тези три въпроса. На първо място, ние нямаме позиция по промяната в Дъблинското споразумение. Докато ние не променим два текста, които директно ни обричат като бъдещ бежански център и санитарен кордон пред Европа, няма как да запазим националния си интерес. Какво имам предвид?! Един текст, който казва, че за убежището на мигрантите е отговорна първата държава на влизане, тоест това е текст, който се отнася до всички гранични държави, включително и България. И вторият текст е възможността да се връщат обратно на наша територия вече преминали бежанци и мигранти от другите страни в ЕС. И тук трябва да търсим съюзници. Тук е много важна ролята на българската дипломация, на бъдещия президент, на министър-председателя. Съюзници са в лицето на Италия, на Малта, Гърция, в по-малка степен, но не без значение Испания и Португалия. Защото това са външните граници на ЕС и ние имаме едни и същи проблеми. Ако обединим усилията си, тези текстове ще паднат. Стои цялостният пакет за промяна на политиката за миграция и убежище, и тук България трябва да намери своя интерес. Тя държи златната карта в тази част на Европа. От нея зависи ако има едно голямо стълпотворение на особено икономическа миграция, тъй като бежанците стават все по-малко, ще бъдат засегнати и другите страни в Европа. Затова е важно ние сега да поставим този интерес. И на трето място – големият въпрос за отношенията ни с Турция. Аз не искам дори да си мисля, че има нещо вярно в тези слухове, които се носят, че има сделка между г-н Борисов и г-н Ердоган, и тази сделка е и във връзка с президентските избори. За първи път от 27 години една чужда държава си позволява да се намесва във вътрешната политика на съседна държава, каквато е България. Това е абсолютно недопустимо, защото суверенитет много трудно се губи, коментира Йотова и отправи риторичен въпрос към премиера – каква е цената на тази сделка? Тя напомни за посещението на Борисов в Турция и отбеляза, че той е единственият ръководител в Европа, който се е обявил изцяло за отпадане на визите за турски граждани. Слава богу, в Европа никой не обърна внимание на това – и Юнкер, и другите правителствени ръководители заявиха, че това може да се случи само ако Турция изпълни всичките 72 критерия, коментира Йотова. От друга страна обаче, продължи тя, ние сме заинтересувани да има добри отношения и да се развиват преговорите между ЕС и Турция, защото за България е важно да се доизпълни споразумението за реадмисията на мигрантите. Тя припомни, че в момента Турция е блокирала най-важния текст от споразумението ЕС-Турция, а именно възможността да се връщат икономическите мигранти от трети страни на турска територия. Затова и нашите центрове в момента са пълни – защото голямото количество хора от Афганистан и Пакистан ние не може да ги връщаме в Турция, допълни Йотова. Всички тези въпроси стоят пред българските институции и пред бъдещия президент. Именно за това аз съм много доволна, че нашият кандидат за президент е човек с военна подготовка, човек с много добри познания в геополитическите отношения, заяви кандидатът за вицепрезидент. Йотова прогнозира, че след президентските избори първите „министерски глави, които ще отхвърчат” са на външния министър Даниел Митов, който на няколко пъти буквално подхлъзна министър-председателя – случаят с ООН и кандидатурата на Кристалина Георгиева, която пък след това напусна и ЕК – тоест, България получи един след друг два много тежки шамара. Другият е министърът на отбраната Николай Ненчев, защото този човек не е за този пост. Йотова припомни, че на провелата се наскоро среща на министрите на отбраната от Вишеградската четворка и с участието на страни извън ЕС като Македония, единственият непоканен е бил Николай Ненчев. Това е много странно, защото в момента една от най-рисковите граници е именно българо-турската граница, тъй като през нея минават най-голямо количество нелегални мигранти. Аз тълкувам това по два начина – или тези министри нямат никакво доверие на Ненчев, или той се е поставил в такава позиция, че някой друг може отново да вземе решенията без участието на България. Това, според мен, е много позорно и работи срещу нас, категорична бе Йотова. На въпроса какви ще са първите действия на президентската двойка Радев – Йотова при победа на балотажа в неделя, кандидатът за вицепрезидент отвърна: Задължително е веднага да се свикат всички институции – институцията има един прекрасен инструмент, който се нарича Консултативен съвет по национална сигурност. Трябва да се види какво е фактическото състояние на мигрантската криза – фотографската снимка на ситуацията, да е ясно какво правим с хората, които вече са на наша територия. Да не забравяме, че живеем в много сложни време и затова е много важно да знаем истинската картина. В диалог с всички институции трябва да се изчистят двете позиции – какво правим като неотложни 5 стъпки, за да видят хората в България, че имат институции, които са гарант за тяхната сигурност. И втората крачка е как с обединени усилия отстояваме своите позиции в Европа. Оттам нататък втората най-сериозна тема е бедността, каза още Йотова. Мизерията и беднотията в България взеха наистина застрашителни размери, констатира тя и допълни, че не трябва да се правят само анализи. Ние с ген. Радев сме реалисти, знаем, че не е по силите да се справи с демографската катастрофа и с преодоляване на бедността нито една партия, нито едно правителство, нито един политик, но в едно сме убедени – не просто консенсус, а национално обединение по тези въпроси, преглъщане, компромиси, за да вървим напред, каза Илияна Йотова. В заключение тя се обърна към имащите право на глас българи с думите да не се страхуват, а да защитават правото си на избор.

Снимките на Живков, които никой не смееше да публикува

 Опити за покушения над Тодор Живков биват запечатани на десетки ленти на фоторепортерите от онова време, но никой не посмява да публикува кадрите. Цензурата на ЦК на БКП, както и страхът от репресивните органи не позволяват истината да излезе наяве. Най-известният случай, когато е било посегнато над личността на Живков, е т.нар. врачански атентат. Кадрите от събитието се появиха десет години по-късно. Тогава излезе наяве също, че в случая изобщо не става дума за нападение. Въпреки това кадър, на който генсекът е на земята, било напълно недопустимо да се появи в соцмедиите. Друг случай, когато наистина е имало нападение срещу Живков, обаче остава потулен. „Спомням си един случай на Оборище – разказва известният фотограф Христо Юскеселиев. – Тодор Живков идва от дома си и отива към ЦУМ. Охраната върви на тротоара, но далече от него, за да изглежда лидерът като човек от народа. Изведнъж, както си върви спокойно, една жена, минаваща по тротоара, се нахвърля върху него и започва да го удря с юмруци. Още по-странното беше, че охраната не реагира, а само се огледа. Най-вероятно са се съмнявали, че жената не е сама и ще се появи подкрепление. Охранителите огледаха къщите и всичко наоколо. След като жената остана назад и Живков и той продължи по пътя си. Както беше гневна, така изведнъж тя се разплака. Какво се е случило с тази жена по-късно, не знам. В този момент на улицата не бях само аз, имаше още много фотографи. Всички снимахме. Тези кадри обаче така и никога не бяха публикувани.“ Това не е единственият случай, когато жена нескрито изразява агресията си срещу партийния вожд. Вече се е превърнал почти в легенда инцидентът в Русе. След него нападателката на Живков получава прозвището Мара Тухлата. При едно от посещенията на Живков в крайдунавския град той се сблъсква с гнева на жена, наричана от съгражданите си Мара Петолевката. Тя била известна още преди инцидента с Тато, при това отново с недобра слава – като проститутка. Като видяла Живков, Мара го замерила с тухла. Смята се, че оттогава той не искал и да чуе за Русе. Снимки от този инцидент, както и от другите два така и не се появяват в пресата през тоталитаризма. Цветан Килограмски е най-известният нападател на Живков. Години по-късно се установява, че в случая изобщо не става дума за истински опит за покушение, а за невинен жест на тогава 20-годишния мъж към държавния глава. На 1 юни 1980 г. Тодор Живков пристига във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция и цивилна охрана. Цветан Килограмски, който работи в геоложкия институт в града, се разхожда близо до площада. За своя изненада неочаквано вижда как Живков излиза от колата. Смята, че е настъпил звездният му миг и ще може лично да сподели проблемите си с първия човек в страната. За да не пропусне редкия си шанс, Цветан се затичва бързо към него, посяга и успява да го хване за ръката. Вместо любезен поздрав и разговор за Килограмски настъпва умопомрачителен обрат. Несигурният в народната любов комунистически диктатор си мисли, че става дума за покушение, и изпада в паника. От страх се свлича на земята и само успява да промълви умолително: „Какво съм ти направил?“ Всичко става за секунди. Охраната скача, настъпва суматоха. Нападателят е затиснат от няколко души от УБО (Управление за безопасност и охрана) и бързо е отведен и натикан в една кола. Случката става пред очите на няколко десетки души, които са били в близост на площада. Дори онези, които са надалеч, виждат суматохата и отвеждането на нападателя. Въпреки че в медиите не се появява нито дума, мълвата тръгва. „Тодор Живков е нападнат! Най-после някой се осмелил. Скочил му е с нож. Стреляно е с винтовка. Извадил пистолет“ – пълзят най-фантастични версии. Самият Килограмски преди време сподели пред в. „168 часа“ тъжния развой на своя живот след тези събития. Мъжът излежава общо 9-годишна ефективна присъда и е освободен от затвора чак в края на 1989 г. Снимки прави фоторепортерът на БТА Димитър Викторов. Кадрите тогава са засекретени. Изображенията с падналия на земята Живков виждат бял свят чак след падането на режима. Не само при покушение, но и в редица други безобидни случаи снимки на Живков изчезват или биват подправяни. „Има още един забавен случай с Тодор Живков, на който съм присъствал – спомня си Христо Юскеселиев. – Когато посрещахме Чаушеску, бившият Първи излиза от аерогара София и тръгва към самолета с ръце в джобовете. Извади си ръцете и започна да си търка лицето. Той имаше този навик и често го правеше. Западните фоторепортери веднага започнаха да го снимат точно докато правеше този некрасив жест. Ние обаче чакахме Живков да се усмихне. Когато си търкаше лицето, винаги си сваляхме фотоапаратите. На аерогарата, докато чуждестранните медии правеха кадрите, служителите от УБО, ни даваха сигнали да ги спрем и тихо ни подсказваха: „Пречи му, пречи му, не му давай да снима.“ Те знаеха, че ние имаме автоцензура, но чужденците нямат такава. Нямаше обаче и как директно да свалят апаратите на западните фотографи.“ Строги правила определят поведението на фоторепортерите по времето на соца. „Принципът беше такъв – само БТА има право да снима Тодор Живков – разказва именитият фотограф Георги Георгиев-Джони. – Когато се направят кадри от съответното събитие, агенцията не предлага веднага снимка на медиите. Имаше специален отдел на ЦК на БКП, който преглеждаше фотографиите. Те вземат всички снимки, които предлага БТА, и избират само най-подходящата. След това на всички медии се разпраща т.нар. снимка с указание. Този кадър излиза във всички вестници – един и същ.“ „Снимката с указание“ е одобрена и може да бъде използвана, а останалите безвъзвратно изчезват в архивите. Заради бавната система на отсяване на правилните кадри се е случвало да се създава голямо напрежение във вестниците. „Случвало се е например събитието да е сутринта, а до 5-6 часа следобед да няма снимка – споделя Джони – Заради графика на вестника седим изтръпнали, на нокти. Обаждаме се в БТА и питаме къде е снимката. Те ни отговарят: „още не, не могат да вземат решение.“ Като се е случвало да го снимаме ние, фотографиите не са минавали през ЦК на БКП, затова само на големи форуми се разрешаваше вестниците сами да си правят снимките. Плюс това имаше железни правила как точно да изглеждат. Тодор Живков не се снимаше никога в профил. Такъв кадър не можеше да излезе никога за печат заради носа на шефа на компартията.“ Много усилия струват техническите подробности от донагласяването на фотографиите на Живков. Не само че е трябвало да не се появяват неудобни снимки, но и на всеки кадър лидерът трябвало да изглежда красив и най-важното – голям. „Редовно се правеха монтажи – спомня си още Джони. – Когато Тодор Живков е на трибуна например, а повечето негови снимки са такива, пускат фотографите на събитието за определено време. В тези минути трябва да се направят задължително два варианта на снимката, от които да се сглоби финалният. На трибуната са се наредили всички водачи, Тодор Живков е по средата, а ние снимаме отстрани. Получава се така, че първият човек, който е в най-близкия до нас ъгъл, е най-голям заради перспективата. Тодор Живков обаче не може да излезе по-малък от когото и да е. Затова имаше правило след това да го снимаш отделно от същия ъгъл. Копираш една снимка на трибуната – там Тодор Живков е дребен, копираш отделно и другата, където е сам, и в крайна сметка се прави така, че той да бъде по-голям от другите. Монтира се на мястото, където е стоял. Аз много съм се смял, защото това е напълно невъзможно да се получи наистина – човекът по средата да е по-голям от другите. Но такова беше правилото, така трябваше да излезе.“ Георги Георгиев-Джони: За малко да излезе снимка на Тато с три ръце – Г-н Георгиев, имало ли е определени изисквания как трябва да изглежда Тодор Живков на снимките? – Всеки вестник имаше определен подход към него. Заради това няколко пъти за малко щяха да станат страшни гафове. В. „Народна младеж“ например винаги снимаше Тодор Живков с вдигната ръка. На някакво събитие обаче той не е направил този жест. Прави се монтаж и се режат ръце от други снимки, за да му се добави. Ръката е сложена вдигната, но в бързината този, който я е правил, забравя да му махне истинската ръка долу от трибуната За малко във вестника да излезе Тодор Живков с три ръце. Навъртели са се известно количество бройки в печатницата, когато при печатарите слиза един от дежурните по броя и се натъква на интересна гледка. Всички в печатницата държат напечатания вестник и се смеят. Дежурният ги пита какво се е случило, а те му отговарят: „Виж, Тодор Живков с три ръце.“ Веднага спират машините и всички напечатани бройка са бракувани. – Има ли други подобни грешки, за които знаете? – Има гафове не само със снимки, но и с текстове. Така например известният случай, когато в заглавие се появи вместо „Държавен глава“ „Дървен глава“. Било е коректорска грешка. – Вие снимали ли сте Тодор Живков? – Да, снимал съм го. Спомням си на ловното изложение в Пловдив на трибуната го откриват всички държавни ръководители начело с Тодор Живков. Тържественият момент започна с Диана, богинята на лова, която пристига с нейната колесница. Тя спира пред Тодор Живков и му поднася свещения лък коленичила. Тя може да е богиня, но Тодор Живков е богът. Той я хваща, вдига я и се ръкува с нея. Аз по подобен смешен начин също се ръкувах с него, без да искам. Имаше честване на Георги Димитров в родното му място с. Ковачевци. Всяка година се организираше и фотоконкурс, на който се събирахме с колегите. Като отидохме там, на юбилея на Георги Димитров ми направи впечатление, че има прекалено много дипломати. Ние вървим между тях, снимаме си. Аз нещо се разсеях и минах зад къщата, а в това време изведнъж се чуват сирени и се появява Тодор Живков. Аз излизам зад дипломатите, а колегите – от другата страна. Полицаите ме виждат, стъписват се, че не съм на правилното място, и ми казват: „Замръзни!“ Аз заставам накрая на редицата на дипломатите. Тодор Живков, като започна да се ръкува с тях, стигна и до мен. Явно не разбра, че не съм от тях, и ми подаде ръка. А това да се ръкуваш с Тодор Живков не е много лесно нещо. Той си подава ръката разперена. Как да я хванеш? Аз му хванах само двата пръста  – Налагало ли ви се е да правите монтажи? – Когато се снимаше Народното събрание например, бяха 3 сектора и това създаваше затруднения. Там се нареждаше цялото Политбюро, по средата Живков и отгоре надпис. Като се снима това, всички от Политбюро излизаха много малки. За да се съберат секторите, номерът да се вижда и хората да изглеждат по-големи, всичко това се прави с ножица и лепило. След като се сглобят, се започва и с ретуша. Автор: Иван Бутовски

Езикът на тялото: дребните жестове, които издават много

Изразните средства на тялото разкриват много от истинските емоции на другите хора. Често се оказва така, че можеш да разбереш повече за това, как се чувства някой, от начина, по който се държи, а не от това, което казва. Езикът е даден на мъжете, за да могат да скриват мислите си, а целта на жестовете е да ги разкрива Ето някой трикове, които ще ви помогнат да разкривате чуждите емоции по-лесно. Тук са събрани шест от най-често срещаните изразни средства на тялото, които издават чувства. Микроизражения Микроизраженията са кратки, мимолетни неволеви изражения на лицето, които разкриват емоции. Те се появяват и отминават наистина бързо – за около 1/15 до 1/25 от секундата и за разлика от други лицеви изражения са много трудни за симулиране. Често срещано и полезно за разпознаване микроизражение е това, което означава гняв. Основните индикатори са смъкване на веждите надолу и приближаването им една към друга, което формира вертикални линии на челото. Устните се притискат една към друга, а ноздрите се разширяват. Зрителен контакт Очите често са описвани като прозорец към душата и за това си има причина. Очите ни са един от най-добрите индикатори за настроение и намерения. Може да се прецени например, дали някой е физически възбуден по това, колко са разширени зениците му. Така че, ако си на среща и не знаеш как върви, провери размера на зениците на срещата си… Ако се чудиш, дали някой ти е бесен, пак провери размера на зениците – когато хората са ядосани, зениците се свиват. Ръкостискане На ръкуването се обръща много внимание в бизнеса и политиката, защото разкрива много по отношение на властта и доминацията. Ако например в бизнеса някой стисне ръката ти с двете си ръце, това е знак за отстояване на силата и властта. Между приятели това по-скоро не важи, а е знак за топлота и неформалност. Краката Понеже нямаме навика да мислим за краката си, те са един от най-надеждните индикатори за това как се чувства някой. Ако краката се движат често, това е знак за тревожност. В най-екстремната си форма, това може да се разглежда дори като сигнал, че мозъкът се опитва да избяга от дадена ситуация без физическото проявление. Статичните крака от друга страна са знак за чувство на мир и комфорт в конкретната ситуация. Ако искаш да изглежда сякаш контролираш ситуацията, постарай се да не движиш краката си. Позата Когато някои седи без да кръстосва краката си и ги държи отпуснати, това е знак, че се чувства спокойно в пространството, което заема и е в комфорт. От другата страна на спектъра е притискането на двата крака един към друг или кръстосването им, което е индикатор, че човекът не иска да заема място, защото не се чувства комфортно в дадената ситуация. Тук имайте предвид обаче и половите различия. Горното не се отнася за жени. Те могат да стоят с кръстосани крака и да са в пълен комфорт със ситуацията. Близостта Разстоянието на което се намира човек може да издава много за начина, по който се чувства. Ако някой се стреми да се приближи до теб, това може да означава, че слуша активно и е ангажиран с това, което казваш. И обратно, ако се стреми да се отдръпне, това е знак, че не се интересува и че е по-скоро враждебен към ситуацията. Като имате предвид тези знаци от езика на тялото, можете да тълкувате по-добре хора и ситуации. Да слушате какво другите имат да кажат е много важно, но опитайте и да държите под око техните движения. Това ще окаже положително влияние върху начина, по който контролирате себе си и се свързвате с другите. The post Езикът на тялото: дребните жестове, които издават много appeared first on Мегавселена.

Дребни жестове, които разкриват личността му

Смятате, че думите ви оформят у другите представата за вас? Това е вярно само донякъде. Всъщност има редица дребни неща, влияещи по-силно за изграждането на мнение за даден човек. Ето кои са те според BrightSide, цитиран от expert.bg: 1. Как поздравя Силното здрависване може да ви подскаже, че човекът срещу вас е екстроверт, който обича да изразява ясно своите емоции. Ако някой постави ръка на рамото ви, когато се срещне с вас, най-вероятно или ви харесва искрено, или е своеобразен манипулатор. Ако хване ръката ви и с двете си ръце, този човек се кани да поиска нещо от вас или да ви предаде някакво съобщение. 2. Колко често проверява телефона си Колкото по-често един човек проверява своя телефон, то толкова по-вероятно е той да се чувства депресиран или да търси външна стимулация. 3. Как си прави селфи По правило хората, които държат камерата отдолу, когато се снимат, имат позитивна гледна точка на света около тях. Онези, които са прекалено сериозни или отговорни, рядко позволяват на другите да знаят какво правят чрез социалните медии. Освен това те често се снимат по такъв начин, че другите да не могат да разберат къде всъщност се намират. 4. Как се държи по време на хранене Хората, които режат на малки парченца всичко в чинията си, обикновено се стремят към дълготрайни връзки и се опитват да живеят живота си по свои собствени правила. От друга страна, онези, които смесват всички части на своето ястие, без значение що за деликатес хапват, най-вероятно...