23.02.2017

Резултати от търсенето

Горе-долу, значи на земята

• За средновековния човек „горе“ и „долу“ не са просто понятия за положение в пространство. Трудно е да си представим колко много символика е вложена в тях, макар че дори без да го съзнаваме, ние употребяваме изрази, в които те участват, родени тъкмо от архаичните и християнските средновековни вярвания и представи за мирозданието. В тези представи „горе“ се свързва със светлината, топлината, лятото, Бог, небесното войнство, духовното усъвършенстване на човека. „Долу“ е мракът, студът, зимата, преизподнята, телесните страсти, страховете, грехът. Пътят на човеците и на Бога също върви в тези две посоки. Бог е горе, но снизхожда при човеците, за да им помогне да се възвисят до него. Къде е земният свят в тази координатна система – той е в двойствена позиция. Спрямо небесните селения земята е долу, но спрямо долния свят тя е горе. И ние сме така – горе-долу – ту по-близо до небето, светлината, любовта, ту до мрака, страховете и мъките на греховните низини. Разказва доц. Ваня Мичева от Историческата секция на Института за български език. • „Забравете тази дума“: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.

Изгубеният мъж в Стара планина: Да ме вкарат в затвора, не мога да платя издирването си

За няколко часа 39-годишният Тодор Владимиров от Русе се превърна в най-мразеният човек в България. Десетки спасители го търсеха с дни, след като той тръгна сам в Балкана и се изгуби без никаква връзка. Противно на всякаква логика, той остана жив след две денонощия в палатка при минус 20 градуса на билото на Стара планина, пише БТВ. Неговата гледна точка за случилото се: Когато маркировката изчезне Тодор планирал внимателно пътуването си в планината. Използвал четиридневна сателитна прогноза, според която времето ще е слънчево. Преходът обаче се удължил непредвидено, тъй като маркировката по билото изчезва. Тодор загубил един ден в лутане и решава да пренощува под билото. На следващата нощ внезапно бил застигнат от виелица. Така 39-годишният мъж прекарва над 48 часа в палатка при смразяващи температури. „Горе да е било минус 20. И с вятъра, да кажем, горе става минус 35. Значи, снегът, вятърът – всичко си влизаше вътре”, разказва той. Как минава денят „под обсадата” на бурята? „В палатката... значи, аз съм в спалния чувал, тя се смачка от моята страна, от другата се напълни палатката със сняг. И се получи метър и половина пространство на шалтето, и аз тъй на кравай, и през една дупка на спалния чувал – от там пушех, от там ядях. В смисъл бях на кравай, бях абсолютно схванат...Ами, мислех си само: ще оживея, имам за какво да живея. Имам жена, имам деца, имам приятели, имам близки хора... Нали, силен съм, ще оживея”, спомня си Тодор. 50 на 50 Категоричен е: „Аз въобще не съм мислил, че ще умирам. Не съм се предал, нищо. Гледах да бъда рационален, тялото ми да е като една батерия”. Помогнали му запасите от храна и бренди. Изпитал страх в момента, в който му свършила газта. „Това беше най-критичният момент, защото като няма вода - няма храна, като няма храна – няма енергия, спираш да бъдеш батерия да топлиш. Като спреш да топлиш, почваш да изстиваш. Това беше най-критичният момент. Щото горе си постоянно жаден. Може би като в пустинята. Колкото и невероятно да звучи, постоянно ти е сухо на устата и ти се пие”, обяснява мъжът. Тодор е излизал от палатката, но първоначално решил да не се отдалечава – 20 минути навън са равносилни на смърт. Застигнала го и втора буря. В палатката четял. Фентъзи – „Замъкът на лорд Валънтайн”. „Единственият ми кошмар беше ,че нямах изход. В смисъл, че надолу не мога да намеря път, нагоре пътят го знам, но не мога да стигна. Имам право само на един ход. И този ход трябва да е правилен”. След като останал без газ, тръгнал надолу, защо бил убеден, че на сегашното място го очаква сигурна смърт, докато иначе шансовете му са 50:50. Случайно открива следи, които го отвеждат до хижа „Васил Левски”. Защо го направи? За Тодор отшелническият туризъм в планината е начин да зареди мисловните батерии и да избяга от всекидневието: „Аз си обичам планината от малък. Аз си ходя и за риба по три дена. Отивам си за риба и съм си абсолютно сам. От това не произтичат никакви неприятности”. През януари пак пътешествал самотно из Балкана, но в по-спокойна част от планината. През първите дни забравил да си изключи телефона и останал без батерия. „Жената горе-долу знае, че три дена като не се обадя, може да имам проблем с телефона и така-нататък. Не е нещо, което да е кой знае какъв проблем”, казва Тодор. Сега е категоричен, че е бил „на възможно най-откритото място”, но го търсели в съвсем различна част от планината. По думите му никой не мислел насериозно, че ще го намерят жив. Спасители го упрекват защо не се е качил на билото, за да се обади, при положение, че е имал батерия. „Аз правих един опит. Той е неуспешен. То е 75 градуса наклон, нали. И точно както скалите – става един процеп, и има други скали… В този процеп имаше тапа от сняг може би 2 метра! Аз просто нямам екипировка да мога да мина през 2 метра преспа. При 70 градуса наклон! Нямаше как технически да го направя.  Другото, което е – дето съм стоял свит в палатката – аз на практика нямах и сили да го направя”, категоричен е мъжът. Кои ще плати? „Искам да се извиня на всички, които са ме търсили, но аз нямам никаква вина за цялата ситуация може би, от гледна точка на това, че просто така се получиха нещата!”, категоричен е Тодор. Издирването му ще струва минимум 25 000 лв. От чий джоб ще дойдат? „Не знам какво да кажа (…) Ако трябвам да ме вкарат в затвора. Нямам такива пари. Просто… аз даже не знаех, че ме издирват!”. Тодор получава важен урок – никога да не предприема самотни преходи в район без предварително проучена маркировка. За съжаление, попадналите в неговото положение най-често нямат неговия късмет.

Изчезналият в Стара планина: Да ме вкарат в затвора, не мога да платя издирването си

За няколко часа 39-годишният Тодор Владимиров от Русе се превърна в най-мразеният човек в България. Десетки спасители го търсеха с дни, след като той тръгна сам в Балкана и се изгуби без никаква връзка. Противно на всякаква логика, той остана жив след две денонощия в палатка при минус 20 градуса на билото на Стара планина, пише БТВ. Неговата гледна точка за случилото се: Когато маркировката изчезне Тодор планирал внимателно пътуването си в планината. Използвал четиридневна сателитна прогноза, според която времето ще е слънчево. Преходът обаче се удължил непредвидено, тъй като маркировката по билото изчезва. Тодор загубил един ден в лутане и решава да пренощува под билото. На следващата нощ внезапно бил застигнат от виелица. Така 39-годишният мъж прекарва над 48 часа в палатка при смразяващи температури. „Горе да е било минус 20. И с вятъра, да кажем, горе става минус 35. Значи, снегът, вятърът – всичко си влизаше вътре”, разказва той. Как минава денят „под обсадата” на бурята? „В палатката... значи, аз съм в спалния чувал, тя се смачка от моята страна, от другата се напълни палатката със сняг. И се получи метър и половина пространство на шалтето, и аз тъй на кравай, и през една дупка на спалния чувал – от там пушех, от там ядях. В смисъл бях на кравай, бях абсолютно схванат...Ами, мислех си само: ще оживея, имам за какво да живея. Имам жена, имам деца, имам приятели, имам близки хора... Нали, силен съм, ще оживея”, спомня си Тодор. 50 на 50 Категоричен е: „Аз въобще не съм мислил, че ще умирам. Не съм се предал, нищо. Гледах да бъда рационален, тялото ми да е като една батерия”. Помогнали му запасите от храна и бренди. Изпитал страх в момента, в който му свършила газта. „Това беше най-критичният момент, защото като няма вода - няма храна, като няма храна – няма енергия, спираш да бъдеш батерия да топлиш. Като спреш да топлиш, почваш да изстиваш. Това беше най-критичният момент. Щото горе си постоянно жаден. Може би като в пустинята. Колкото и невероятно да звучи, постоянно ти е сухо на устата и ти се пие”, обяснява мъжът. Тодор е излизал от палатката, но първоначално решил да не се отдалечава – 20 минути навън са равносилни на смърт. Застигнала го и втора буря. В палатката четял. Фентъзи – „Замъкът на лорд Валънтайн”. „Единственият ми кошмар беше ,че нямах изход. В смисъл, че надолу не мога да намеря път, нагоре пътят го знам, но не мога да стигна. Имам право само на един ход. И този ход трябва да е правилен”. След като останал без газ, тръгнал надолу, защо бил убеден, че на сегашното място го очаква сигурна смърт, докато иначе шансовете му са 50:50. Случайно открива следи, които го отвеждат до хижа „Васил Левски”. Защо го направи? За Тодор отшелническият туризъм в планината е начин да зареди мисловните батерии и да избяга от всекидневието: „Аз си обичам планината от малък. Аз си ходя и за риба по три дена. Отивам си за риба и съм си абсолютно сам. От това не произтичат никакви неприятности”. През януари пак пътешествал самотно из Балкана, но в по-спокойна част от планината. През първите дни забравил да си изключи телефона и останал без батерия. „Жената горе-долу знае, че три дена като не се обадя, може да имам проблем с телефона и така-нататък. Не е нещо, което да е кой знае какъв проблем”, казва Тодор. Сега е категоричен, че е бил „на възможно най-откритото място”, но го търсели в съвсем различна част от планината. По думите му никой не мислел насериозно, че ще го намерят жив. Спасители го упрекват защо не се е качил на билото, за да се обади, при положение, че е имал батерия. „Аз правих един опит. Той е неуспешен. То е 75 градуса наклон, нали. И точно както скалите – става един процеп, и има други скали… В този процеп имаше тапа от сняг може би 2 метра! Аз просто нямам екипировка да мога да мина през 2 метра преспа. При 70 градуса наклон! Нямаше как технически да го направя.  Другото, което е – дето съм стоял свит в палатката – аз на практика нямах и сили да го направя”, категоричен е мъжът. Кои ще плати? „Искам да се извиня на всички, които са ме търсили, но аз нямам никаква вина за цялата ситуация може би, от гледна точка на това, че просто така се получиха нещата!”, категоричен е Тодор. Издирването му ще струва минимум 25 000 лв. От чий джоб ще дойдат? „Не знам какво да кажа (…) Ако трябвам да ме вкарат в затвора. Нямам такива пари. Просто… аз даже не знаех, че ме издирват!”. Тодор получава важен урок – никога да не предприема самотни преходи в район без предварително проучена маркировка. За съжаление, попадналите в неговото положение най-често нямат неговия късмет.

Президентските избори са "важно неважни"

 Д-р Николай Димитров е университетски преподавател по социална психология. Завършил е Софийския университет с отличен успех през 2000 г. Зад гърба си има и 11-годишен журналистически опит, като се е занимавал основно с международна и вътрешна политика "Президентските избори са само "предпремиерно представление" - уж си е истинско, и уж има публика - Г-н Димитров, при тази кандидатпрезидентска кампания много от кандидатите опитаха да формулират специфични послания и образи. С какво се различават от тези на предишните избори за държавен глава? - И с много, и с нищо. Помните ли кои бяха кандидатпрезидентските двойки на предишните избори? Вероятно не. Сигурно помните само тези, които отидоха на балотаж. Това ще се случи и с настоящите двойки - след известно време повечето имена ще бъдат забравени. Ако и сега излезете на улицата и попитате колко са кандидатпрезидентските двойки, едва ли мнозина ще ви кажат дори приблизителното число. А след години при споменаването на имената, реакцията към някои би била: "А, да, вярно!", към други: "А този пък кой е?". Това е една от приликите. Другата прилика е в - извинете ме за израза - "всевъзможната паплач", решила да участва в президентските избори. Но в това е и разликата, специфичното в сегашните. Ако в миналите странностите се свеждаха до Светльо Витков, то в тазгодишните менажерията е наистина потресаваща. Няма да споменавам имена... Предишните избори бяха много по-предсказуеми от настоящите. Тогава ГЕРБ бяха "на гребена на вълната", народът още живееше в омаята на поредния си месия, меденият месец между управляващи и управлявани още не беше свършил... Сега нещата са доста по-различни. Но отстрани погледнато, нагласата у всички водещи партии е по-скоро като към досадно задължение. А още по-странно беше и продължава да е поведението на управляващата партия. При посланията няма нищо ново. За пореден път политиците ни проявяват синдрома "Симеон Сакскобургготски": все едно за първи път стъпват в България, за първи път се показват по телевизия и за първи път народът ги вижда и чува, но за сметка на това - те са единствените, които цял живот сме чакали. Като в онзи стих на Георги Константинов: "Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах". Но това държание, все едно не са били част от прехода и от управлението на страната досега, е повече дразнещо, отколкото полезно за тях! Особено любопитен ми е един бивш икономически министър, който тепърва започва да развива някакви икономически тези в ролята си на кандидат-президент. Като цяло посланията могат да бъдат разделени на три: в единия край са тези за кебапчетата и топлите питки - кратко, ясно, право в целта (не коментирам изричащия ги, обаче), в другия край са някакви гръмки неясни и неконкретни фрази, клипове с животни и прочее, много малка част са относително смислени. Имам усещането, че политиците ни наистина са от друго време и от друго пространство. Тези, които им правят кампаниите, ги мамят чудовищно, че има смисъл от парите, които им дават, или просто не ги е еня. Президентските избори са - нека кажа така: "важно неважни". Важни са за партиите, но не защото позицията е важна, напротив - президентската институция у нас е почти безсмислена. Между другото, вицепрезидентската - още повече. Росен Плевнелиев имаше някакъв странен исторически шанс да облече в някакъв смисъл институцията, когато в мандата си състави две служебни правителства. Вотът за президент е важен, защото тази година е горе-долу по средата на мандата на това Народно събрание и ще покаже на какъв твърд електорат може да разчита всяка партия и на каква подкрепа от останалата част от избирателите. При все само привидната мажоритарност на президентския вот той си е чисто партиен, не само в България... Има доста партии, които сами знаят, че нямат никакъв особен шанс. Голямата търговия за подкрепа от малките партии на балотажа вече тече с пълна пара! - Двете най-големи партии изправиха един срещу друг военен пилот и "майката на нацията"... До каква степен етикетите, които им бяха пришити, могат да се отразят на електоралните нагласи? - На твърдите електорални ядра - почти никак. Пак казвам - президентският вот е само привидно мажоритарен и това си пролича в някаква степен и по издигнатите кандидатури. Повечето - дори и на най-големите партии, стоят като "изсмукани от пръстите". Особено на управляващата партия. Самите партии не понечиха да дадат стабилни основания "Защо точно този или точно тази", още повече, че много от кандидатурите са, меко казано, неочаквани. А не понечиха, именно защото президентските избори са само "предпремиерно представление" - уж си е истинско, уж има публика, ама е само "пред-", а не е премиера. Пък и за твърдия електорат няма особено значение. Що се касае до "неангажираните" избиратели - те не са хомогенна група, даже напротив - твърде разнородна са. Вероятно при някои иронията и сарказмът ще отключат негативни реакции и стереотипи. Други обаче със сигурност ще търсят допълнителна информация и ще направят информиран избор. - Защо ГЕРБ криха до последно кандидатурата си за "Дондуков"2? - Хипотезите са две: или наистина са я крили, или просто са я избрали в последния момент. Засега няма особено достоверни доказателства в подкрепа на едната или другата, като изключим няколко по-скоро "жълти" информации, че от месеци кандидатката на управляващите сама е настоявала на кандидатурата си, а от партията са "тупали топката" в трескаво търсене на друга кандидатура. Това звучи по-скоро несериозно. Ако допуснем, че са я крили - има причини. И са много по-сериозни от "експресните" кьорфишеци, които виждаме сега, с валидността на дипломите, членството в партията и прочее. Конспирация няма. Просто самата Цецка Цачева е с малък харизматичен потенциал и от едно продължително показване и продължително експлоатиране на името и фигурата й кандидатурата й по-скоро би загубила, отколкото да бъде наложена стабилно. Само за месец социологическите проучвания постоянно, макар и с по малко, й отнемат от процентите. Отделно от това, колкото и да ни се иска да сме "модерни" и "съвременни", българите в огромното си мнозинство все още сме много патриархално настроени и не сме готови да приемем на сериозно жена-президент. Формулировката за "майка на нацията" се възприема повече като подигравка, а нападките срещу самата Цачева са много повече в посока, най-общо казано, външния й вид като контратеза на президентската институция, отколкото подготвеността или компетентността й да изпълнява функцията на президент. Дори и самият номиниращ я неглижира публично, като обосноваваше избора на военен за вицепрезидент като "патерица" и заради "некомпетентността" на Цачева във военните дела. И как да бъде възприета тази кандидатура на сериозно, като самият Бойко Борисов публично я унизи? Да не забравяме обаче, че на честването на Съединението още в началото на септември президентът Плевнелиев съвсем "услужливо" отиде в абсолютно измислена визита в чужбина, а военната церемония на площада в Пловдив беше проведена от Цачева като своеобразна "репетиция". Лично на мен тогава ми се затвърди отдавнашното съмнение, че тя ще е кандидатурата на ГЕРБ за президент. По-склонен съм да защитавам тезата, че са я крили. Ако не са я крили, а просто са търсели име, това в никакъв случай не значи каквото мнозина подозират или каквото на мнозина се иска - че е "къса пейката". Самият премиер си го каза горе-долу така: понеже другите са ми важни на сегашните си постове, не мога да се лиша от тях. С други думи: от всички, които обсъждахме, тази ми е най-ненужната и най-неважната на позицията си... - БСП заложи на формулата "издигнат от инициативен комитет", което не е прецедент за кампаниите й. Достатъчно разпознаваем ли е ген. Радев от социалистите и ще успее ли да привлече и гласове извън левицата? - Много сложен въпрос. От една страна, БСП умело и доста ловко излезе от ситуация, в която би могло да се наложи да издигне лидера си. А Корнелия Нинова, освен почти току-що избрана начело на партията, е и жена. А стереотипите са си стереотипи. Ген. Радев не е със сигурност от най-разпознаваемите лица и със сигурност - съвсем не по-разпознаваем от кандидат-вицепрезидента си Илияна Йотова, например. Но той служи идеално за "лакмус". Той е идеалната кандидатура за преброяване на твърдия електорат. Що се касае до втората част от въпроса ви - това ще го видим по-скоро на балотажа. На първия тур традиционно гласуват основно твърдите ядра, другите успяват да намерят отражение на вижданията си у някого от всички кандидати. Малцина са тези, които се отказват от своя кандидат заради това, че е очевидно неизбираем. - В надпреварата има и доста ексцентрични кандидати - един свири на цигулка, друг обещава лимонада и кебапчета, има и екстрасенс... Какви са шансовете обществото да ги приеме сериозно? - Минимални. През последните няколко седмици ставам все по-голям оптимист за избирателната култура на българина. В началото мислех, че доста хора биха гласували за Митьо Пищова, за да протестират - едните заради смехотворната "задължителност" на вота, другите - срещу статуквото. Напоследък осъзнавам, че много малко хора ще се "вържат". Просто самата кандидатпрезидентска двойка е толкова несериозна, че даже е очеизваждащо. И ако за Цецка Цачева по-горе говорихме, че времето е прекалено малко, но от това тя само печели, то за Митьо Пищова цял месец предизборна кампания е прекалено много и съвсем не в негова полза. За екстрасенсите не ми се говори - там очевидно има някакъв, и то много на дребно, финансов интерес. - До каква степен апатията и умората на хората от избори ще се отразят на активността за вота? Тези избори са много, много нетипични. Заедно с тях се провежда и референдум. И точно този референдум се заиграва с тази апатия и умора, за която говорите. Той ще активизира допълнително избирателите този път да не отидат "за гъби", а да отидат до урните. Много вероятно е обаче апатичните да изберат квадратчето "Не подкрепям никого". Просто тези, които репликираха предишните избори с "Айде, бе, ще им гласувам!", на тези отново сменят канала, когато вървят предизборните клипове, но този път репликата ще е "Не ми пука кой ще е". Естествено, има и достатъчно хора, които ясно разбраха, че задължителността на изборите е напълно бутафорна и ако не отидат да гласуват, нищо особено няма да произтече. - До последно парламентът променя изборните правила, не обърква ли това избирателите? - Едва ли. Законовите рамки на изборите са принципно неясни и непознати за избирателите. А те самите и нямат особена мотивация да се запознаят с правилата. Тези, които се интересуват - със сигурност няма да се объркат. Тук проблемът и посланието беше съвсем друго - че някакви хора, които уж са юристи, приемат абсурдни юридически текстове, очевидно просто защото не са се замислили особено над тях.  

Петър Петров: Трасето в Англия не ми е любимо, горе-долу ми пасва

Петър Петров и Макъл Иванов ще участват в поредния кръг от световния шампионат по мотокрос в клас МХ2. Домакин на надпреварата е Великобритания. Пристигнах, много добре се чувствам. Контузиите ми са по-добре. Надявам се, че ще сме близо до 100 процентовия максимум на възможностите си за да се върнем в топ 5, където бяхме в началото на сезона. Точките за наваксване не са малко, защото имахме няколко лоши състезания. Има още много стартове до края и всичко е възможно. Познавам трасето, карах на него за първи път миналата година. Надявам се да не вали. Не ми е любимото трасе, но горе-долу ми пасва, това заяви специално за предаването „На финала“ от Великобритания най-добрият ни състезател по мотокрос Петър Петров.

Археолози откриха скален тракийски храм на слънцето в хасковско

Археолози откриха скален тракийски храм на слънцето в местността "Хасара" над минералбанското село Ангел войвода, предаде БГНЕС. "Категоричен съм, че това е скален тракийски храм на слънцето", заяви известният археолог проф. Николай Овчаров на хълма в местността "Хасара", където повече от месец се извършват разкопки под ръководството на неговия колега доц. Здравко Димитров - археологът, участвал и в разкопките на Татул. В най-високата част на скалата има изсечени стъпала, а най-горе има каменно ложе. "Там символично са погребвали своите първенци – вождове и жреци. Идеята е, че така те се намират между небето и хората. Говорим не за тленно, а за символично погребение", уточни проф. Овчаров. Днес той дойде да види резултатите от разкопките край Ангел войвода на своя колега доц. Здравко Димитров. В местността "Хасара" освен тракийски, има и раннохристиянски находки – разкрити са основите на църква, датирана в края на IV – началото на V в. Личат и останки от крепостни стени. Следващите археологически проучвания на терена могат да донесат още много находки, надяват се учените. Малко под останките от каменните стени археолозите открили и издялан в скала олтар. Той очевидно преди векове се намирал горе в култовия комплекс, а по-късно се е свлякъл по склона. “Това е един от най-големите каменни олтари, които сме намирали”, уточни проф. Овчаров. На мястото на разкопките днес бе и кметът на Минерални бани Мюмюн Искендер. Той съобщи, че две фирми извършват проучвания за добив на злато на територията на общината и резултатите са много обнадеждаващи. Едната е “Горубсо”, другата – канадско дружество. Мюмюн Искендер бе категоричен, че общината ще продължи да подкрепя и финансира археологическите проучвания. “Освен на минерална вода, нашата община е богата и с история. Ще търсим финансиране и от министерството на културата, както и по различни проекти”, допълни Искендер.

Горе Никола Анастасов ще потърси най-напред Георги Парцалев и Киро Господинов

Той е единственият партизанин с вратовръзка в световното кино Освен голям актьор Никола Анастасов беше и много добър човек. Наричаха го Усмивката на Сатирата. Заради добротата и веселата си физиономия и душа той имаше много приятели. И се питам при кои от тях ли ще отиде най-напред горе, когато стъпи в небесния театър.

Премълчаният живот на един български екзарх

Няма столичанин, който да не знае къде се намира улицата в центъра на София, която носи името на екзарх Йосиф I. Но живия живот и забравеното му дело на църковен деец и извисен дух на българин остават неизвестни за днешното ни общество. Повод да се присетим за този изключителен човек е 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от кончината му. С помощта на доц. Христо Темелски, който е посветил част от професионалните си проучвания на Екзарх Йосиф, и д-р Емилия Ценова ще проследим най-важните етапи от патриотичната одисея и забравените му заслуги за опазване на националната свяст. Из българския печат след смъртта на екзарх Йосиф I: „Всички българи от Черно море до Морава, от Бяло море до Дунава, от Охрид до Лозенград оплакват великата загуба в лицето на своя върховен духовен началник”. (в. „Народни права”) „Една велика личност изчезна!... Поклон пред праха на великия Българин, на достойния и неуморим служител на народа”. (в. „Воля”) „Творците на новата българска история си отиват. Отива си и Негово Блаженство, един от първите зидари на общонародното българско дело; отива ди, уви, без да види довършена сградата, за издигането на която е посветил цял живот!” (в. „Мир”) Из дневника на екзарх Йосиф I 24 март 1915 г., неделя. 1) Целта на България е да се обедини национално, като си вземе Македония, Одринско и Добруджа от Сърбия, Гърция, Турция и Румъния. Разбита и унижена от четворица неприятели, съюзени против нея, тя не може [сама нищо], освен с помощта на едната от двете групи сили, която има интерес от една обединена България, като й даде съдействието си, да постигне поне отчасти целта си. Тия групи са: Германия и Австрия едната, и Русия, Англия и Франция, другата. 2) Първата група се стреми да се разшири на изток - Drang nach Osten и счита славянството за свой исконен неприятел, счита го за гюбре, с което да тори своята нива, стреми се към Солун и Цариград, [за] да се разшири в Мала Азия; тя е за Турция, Гърция и Румъния, [които са] неприятели на славизма и би искала да се изтрепеме ние със Сърбия, за да й отворим пътя за Солен и Цариград. 3) На Русия [й] трябва Босфорът и Дарданелите, и да спре Германия и Австрия да не завладяват Балканския полуостров и Мала Азия. Ако поиска да ни завладее ще срещне съпротивление от Англия и [от] Франция, за да не развали европейското равновесие, както и Германия и Австрия - [т. е.] цяла Европа. Русия не би била против Св. Стефанска България и ако сме откровени и искрени с нея, тя по би помогнала да ни се повърне една част от изгубеното. Кой ти скара с Русия? Стамболов и цар от страх да не би да ни глътне Русия. Но от Германия и Австрия същата и [то] по-голяма опасност. С Русия ще си запазим вярата и славянството..., така щото от германизмът и от русизмът, германизмът е по-опасен и опасността от Русия е твърде далечна. 4) Трябва само, като вземем участие във войната, да не изчерпваме силата си и да [ни] бъде здраво гарантирано, че онова, което ще ни признаят ще можем да го завладеем и задържим. Остава и да се види, коя от страните ще излезе победителка, защото България не може да води война, а [трябва] с малко жертви да вземе загубеното. Като желаем Русия да излезе победителка, желателно е даже на принципа на народността да стане съюз между България, Сърбия, Гърция [Балкански съюз] и Румъния. Ако се изморят двете страни и сключат мир, ние трябва да останем от страната на Русия, като православна и славянска за в бъдеще. 5) Българската политика води княз Фердинанд, немец и католик, доведен от Стамболов и партията му да пази България от подчинение на Русия, наложен на Русия, и който в душата си е за католицизма и германизма, против православието и Русия. 6) При всичко, че България има Конституция, но българския народ [е] и несформиран национално и политически, няма управляваща класа, няма аристокрация, няма буржоазия, няма обществено мнение; народ [от] 90 % селяни, с една интелигенция разделяна от царя на много партии, за да се гони помежду си, а той да владее и царува. На тая интелигенция безбожна и гладна той раздава властта поочередно да дойде, да се поохрани и понакраде, и която на първо място като несъстоятелна туря личния си интерес, а патриотизма за маска на всички предприятия, отгдето ще излезе гешефтът. Затова, когато дойдат на власт са лакеи пред царя и нямат мнение, и ако [случайно] имат, не смеят да го кажат. Той ги презира като безхарактерни и им налага волята си, и той не си дава оставката (министъра), догдето [царят] не ги натири с метлата. В България царува личния режим. Царят вътрешно разделя, за да царува, а вънкашно хитрува между силите и пропада между два стола. Той е ненаситен, грандоман, хитрец, не се задоволява с онова, което е според силите му и се мисли по-хитър от нсички велики господари, затова опропасти и България, и себе си. Чрезмерно горд, той счита всички българи за говедари и е убил в тях инициативата. Той се обляга на правителството, на администрацията, която всяко правителство променява, на армията, която е разделил и така доминира опозиционната интелигенция; пресата е партизанска или подкупена и пише за пари, народът всякога е с властта; даже и опозицията може да се подкупи и се подкупува от властта; и депутатите като им дават сега по 30 лева на ден са готови да си седят все депутати и да вотират за властта. От 220 депутати 40 са социалисти – широки или тесни, 60 земевладелци, които не са елементи да управляват, а да разлагат, турците са всякога за властта. Гешовата, Даневата и Малиновата партии [са] уж консервативни, [но] не са съгласни помежду си. Радославовата, Тончевата и Генадиевата [партии са] уж либерални, [но] не са съгласни тоже да се съгласят и едните, и другите да искат от царя да управляват конституционно, и той ще се принуди да се подчини; да определят една политическа, национална, независеща от волята на царя [партия]  и да поведат целия народ подир себе си, каквото направиха партиите на всички държави, които влязоха във войната. Сега пък Гешовата и Даневата партии, които пропаднаха като бяха на власт от некадърност, и Чалиновата, на която царят е обещал, че ще я доведе на власт, гледат как да глътнат Радославовата [партия] уж за общото добро, за да му вземат мястото. Партиите, подклаждани от царя, се гонят помежду си, за да се докопат до властта, за да се охранят, турят личния интерес по-горе от отечествения. И от това черпи силата си личният режим на царя, който тоже туря своя личен интерес по-горе от отечествения, и всичко – цар и партии са съгласни да поддържат този режим. Църквата е слаба, духовенството просто, без съзнание [от] нуждата от дисциплина, за да пази своите интереси, без собствена политика. Моята задача е да не се ангажирам в някаква партия, да съм легален с короната и властта и да гледам да приготвим духовенство, образовано и платено от държавата, и да се вдигне схизмата, да намерим нещо, материална опора в Русия, и тука да уредим манастирите, да може дами да се поддържаме, защото един ден правителството ще прекрати и това, което сега дава.”                                                                                                              Български екзарх Йосиф I, Дневник, С., 1992, с. 822-823. Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

Любомир Христов: Банките изсмукват жизнените сокове на дребния бизнес и домакинствата

 Любомир Христов Христов е председател на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти. Завършил е УНСС. Последователно става асистент, ст. асистент и главен асистент. В началото на 90-те години е главен икономист и член на УС на БНБ, а от 1995 до 2000 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. Бил е ръководител на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни Технологии".От 2007 до 2008 година Христов е изпълнителен директор в Централен депозитар АД. От 2008 до 2011 година е член в експертна група по финансово образование, Европейска комисия, Брюксел, а от 2011 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейски банков регулатор, Лондон. След приключилите стрес тестове на българските банки експерти и банкери като папагали повтаряха: Банковата ни система е стабилна. И какво от това, след като никой не обясни, защо при такава бетонирана стабилност все още има кредитополучатели, чийто кредити едностранно са с вдигнати лихви. Единствено Любомир Христов коментира колко безсмислени са били стрес тестовете и разкрива некоретното отношение на българските банки към кредитополучателите, малкия и средния бизнес. В обширно интервю пред телевизия Bloomber финансистът говори за липсата на реална законова регулация за поведението на банките и че проверката е била стрес за клиентите, а не за банките. - Какво е вашето наблюдение, вашата преценка за стрес тестовете (СТ) след положителната оценка на гуверньора на БНБ Димитър Радев? - Стрес тестовете са безпрецедентно упражнение в 130-годишнината на БНБ. В същото време трябва да се знае, какво представлява това упражнение по оценка на качеството на активити. Нито повече, нито по-малко то показва платежоспособността на банковата система като цяло и на банките поотделно. Дали в момента или при евентуални възможни и невероятни икономически шокове у нас, банките ще останат платежоспособни?. Отговорът на този въпрос е "да", на ниво банкова система и на ниво отделни банки. Но кого интересува този резултат? Първо акционерите на банките, второ държателите на дългове, необезпечени дългове и трето - няколко хиляди депозанти с депозити над гарантирания минимум от 196 000 лв. Това упражнение и резултатите от него по никакъв начин не засягат обикновенните вложители. - Финансовият министър Владислав Горанов също се развълнува, защото изтегли заем, за да има буфери. Какво не ни казват стрес тестовете за активите? - Ако можем да вярваме на резултатите, които засягат всички нас като данъкоплатци, министърът на финансите реагира бързо с основното, което засяга всеки един данъкоплатец, а то е, че според оценката на БНБ в следващите три години няма да се използват публични средства за подкрепа на банки. Парите, които са взети назаем ще се насочат за погасяване на външния дълг, каза Горанов. За мен основното, което чух са две новини - добри. Първата е, че няма новина, защото аз не научих нищо от тези стрес тестове. И втората новина е, че няма изненади. - Хърсев казва, че е скъпо и ненужно упражнение? - Не съм го чул Хърсев, но средните резултати са средни, защото има банки, които са над и под. Банките, които не са на нивото на средните вече са направили предложения и планове да се коригират - ПИБ и Инвестбанк. Какво цитираме, списъка на т. нар. гнилите ябълки, които американският посланик в София преди 11 години, през 2005 г. изпраща в държавния департамент. Тоест на нас ни бяха необходими 11 години, 10 млн. лв и 900 експерти, за да разберат това, което външно на САЩ знаят от 11 години.  - Стрес тестовете се въвеждат първо в САЩ? - И единствено там са успешни! - Защо тестовете, които провежда Европейската централа не са толкова ефективни и какво още трябва да проверява БНБ, за да има още по-пълна картина? - Въпросът с практиките и на регулаторните органи, не са във вакуум, а в една обществена среда, развити капиталови пазари и развити институции. В САЩ могат да си позволят и моя опит показва, че са много сериозни в това отношение. Американците по принцип, дори като катастрофират гледат да се убият. Надзорниците, регулаторните органи в по-малко развитите страни, независимо дали е България или Мексико са винаги ограничени политически и финансово. Защото когато кажете, че в една банка или в банковата система има проблем, ти трябва веднага да можеш да извадиш парите и да го запушиш този проблем. Затова в САЩ първите СТ, които бяха нпаравени, решиха въпроса, имаше доверие сложиха се парите и въпросът приключи. Европа е по-сложна работа. Нямам никакво съмнение, още повече, че аз съм бил в консултативна група към Европейския банков орган още от самото му създаване 2011 - 2013 година и нямам никакво съмнение в компетентността, високата квалификация и прочие на хората, които извършват СТ. Но там въпросите са политическите ограничения. Могат да се извършат СТ, могат да дадат резултата, но не могат да извадят парите, парите ги вадят страните членки. - Какво показва графиката, която показвате? - Графика съм взел от Файнешъл таймс. Става дума за процента на лошите кредити в кредитните портфейли на банковите системи в няколко страни. Там горе стърчат с половината пари необслужвани кредити Гърция и Кипър, а по-надолу следват Португалия, Италия, Ирландия, България, а след това е Румъния. Тук е едно място, където изпреварваме съседите. Българската банкова система има по-голям процент лоши кредити отколкото Румъния. Тази графика е важна, за да можем да преценим резултатите. Дотук всички коментари, които аз съм чел и които слушам е да повторим това, което е казал управителят на БНБ.Сега въпросът е можем ли да вярваме на тези СТ на БНБ, които са безпрецедентни, те са сложни. Моето заклюение е следното: Нямам никакви причини да не вярваме на резултатите публикувани от БНБ, защото УС на БНБ е избран от българските народни представители, а те са облечени с нашето доверие, на избирателите. Тоест няма причина да не вярваме. От друга страна нямаме никакво основание да вярваме. Имаме основание да вярваме на нещо, само, ако можем да го пипнем, ако можем да го проверим. И ето тук СТ проведени в България или по-скоро формата, в която се обябявяват резултатите се различава от това, което направи Европейският банков орган в края на юли т. г. , третите поред СТ в Европа. А това, което всъщност направи Европейският банков орган беше да публикува по 16 000 числа - показатели, за всяка една банка от 51 подложени на СТ поотделно. Именно, за да могат инвеститорите, защото казахме, че СТ са главно важни за акционерите, да могат сами да повторят упражнението за банката, която ги интересува. БНБ това нещо не го прави, така че ние не можем да знаем. - Можем ли да направим сравнение между резултатите, които направи ЕЦБ и тези, които сега БНБ представя? - Формално погледнато да, но ако се върнем към графиката с лошите кредити. Как така в Ирландия, която знаем, че трябваше да получи помощ от европеския данъкоплатец, за да стабилизира банковата система, там необслужваните лошите кредити са горе долу същите като в България. А в България както чуваме капиталовата адеквватност надвишава в пъти минималните изисквания. Аз не казвам, че този резултат не е верен, но хората трябва да знаят какво е обяснението. Обяснението е много просто.Аз също така казах, че СТ всъщност не е показател или някаква изненада, защото българската банкова система както и други банкови система бяха подложени на практика под съвсем реален стрес, през 2008, 2009, 2010 г. И ние знаем, че как реагират банките. Ето взимам Ирландия и България. Две, малки хубави страни в двата края на Европа. И в двете страни са били раздавани например до 2008 г. ипотечни кредити в евро с плаваща лихва. Плаващата лихва се определя с Юрибор плюс надбавка. В Ирландия е била практиката Юрибор плюс 90 базисни точки, а у нас плюс 300, 400, но това са количествени подробности. Какво се случва когато след 2008 година Юрибора катастрофира, спада от 4 - 5 %, на 0. Ирландските банки спазват договорите и техните кредитополучатели получавт под 1% лихва. Какво се случва в България? Нашите банки едностранно, произволно в нарушение на кредитните договори, които сами са съставили повишават лихвите. Тоест на стрес в България са поставени не банките, а техните кредитополучатели. Ако проблемите в дупките на балансите в Запазна Европа бяха запълнени с публични средства, в България бяха запълнени със средства на кредитополучатели, тоест на част от данъкоплатците. По този начин българската банкова система действа като спирачка, като пясък в колелата на икономиката. С това се обяснява, от една страна високата капиталова адекватност. Всички тези провизии са резултат на практика на неправомерни извличания на средства от малкия бизнес и от домакинствата, които те не дължат. Това, което казах аз и още двама души преди 5 години, днес се вижда в съдебни решения на съдилищата в София, във Варна, в Русе, в Търговище. Ето това е, че на стрес са подложени кредитополучателите у нас, а не банките. Затова й казах, преди г-н Радев да обяви резултатите от СТ, че българската банкова система никога не е била по стабилна отколкото е сега. - Имаше критики, че нямало информация на взаимносвързани лица, когато става дума за отпускане на кредити. Явно тази информация ще остане недостъпна? - Ето вижте, значи ние се правим на европейци. Логиката каква е? Имаш шок върху икономиката, въображаем, възможен, но не невероятен, имаш шок в икономиката, който се състои в рецесия, дефлация спадане на цените на жилищата. Там логиката каква е? Естествено, че част от кредитополучателите, дълговете, кредити, които са раздавали банките няма да бъдат обслужвани. От там, тук се къса връзката, ако не бъдат обслужвани заемите, ще спаднат печалбите на банките. Вероятно, ще бъде подяден капиталът, защото капиталът е първия буфер срещу загуби. Е, да ама тук се къса връзка. Нито една година българската банкова система не е отчела загуба. Отчела е намаление на печалбата. Ето затова казвам, че тя изсмуква соковете, жизнените сокове на дребния бизнес, на средния бизнес, на който може, на домакинствата. И затова България се влачи с такива ниски темпове на растеж. Имаме едно загубено десетилетие от 2008 г. до 2018 г. - Сега обаче има много прогнози, че ще има промяна при лихвите след СТ? - То промяна може да има, но тук искам да отправя крайния отговорен за това състояние в България. Във всяка цивилизована европейска страна регулирането и надзора на банките се състои от две различни дейности. Едната е потенциален или наздор за финансовото благосъстояние или благоразумно поведение на банките, това което е отговорност на БНБ. И другият клон на регулирането е наздор на търговското поведение в бизнеса. Сега се сещам за една друга разлика между СТ в България и в Европа - търговското поведение в бизнеса, да не бъдат мамени клиентите. У нас този надзор в областта на банковия сектор абсолютно липсва, законодателно липсва.Той не е ангажимент на БНБ, няма никакъв орган, които да е ангажиран с това. Ако някой ми възрази ще обясня, че това не е КЗП, тя е с извадени зъби, въпреки че се опитва сега, трябва да признаем на това ръководство, че за първи път са заведени три колективни иска срещу три банки. Ще видим как ще се развият, но това за първи път става. Така че това е, което липсва в България и затова на всякъде другаде банките обслужват клиентите, а у нас клиентите обслужват банките. Разликата със СТ в Европа тези последните, които завършиха през юли, е следната: В неблагоприятни сценарий, който в Европа се е разглеждал, банките - 51, са отделили или са направили оценка за 78 млрд. евро, които те в неблагоприятния сценарий биха платили като глоби именно за нарушение на правилата за търговско поведение. У нас такова перо няма. Никой, никога няма да събере и не е събирал у нас, защото не е глобявал банките. И в този смисъл културата, която господства у нас в банките е изразена така, аз искам да цитирам един мениджър, средно ниво, в клон на голяма банка в Пловдив: Знаем, че не е редно, но знаем, че може! 24news.bg

Шимон Перес - главата му горе в небето, краката дълбоко в калта

Мирът е като жената, казваше израелският държавник - има хубави и грозни, но вземаш каквато има. Важното е, че не е мъж Главата му е горе, високо в небето, но краката му са затънали дълбоко в калта. Вероятно това е едно от най-успешните кратки определения за покойния израелски държавник Шимон Перес, които съм чувал.

Михаил Груев: Руската страна иска нереалистично висока цена за копията на заграбените архиви

Руската страна предлага да откупим ксерокопия на архивите на цена от 1.74 долара за страница, което е, бих казал, нереалистично висока сума за това, което се предлага. Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“  директорът на Държавна Агенция „Архиви“ Михаил Груев. Става дума за един проблем в българо-руските отношения, който е от десетилетия, допълни той. Горе долу сме установили масивите, от които са вземани документи. Казвам „горе-долу“, защото, когато са заграбвани тези архиви, те не са взети с опис. Имаме хвърчаща бележка, на която е казано, че през 1944 г. са изнесени 130 чувала с документи на  Ломското пристанище. Но колко са били големи тези чували и какво са съдържали е една загадка.  Вторично, след това, сме установили масивите, от които са вземани. Преди всичко става дума за масива от дирекцията на полицията  в периода 1923 – 1944 г, документи на Щаба на войската за периода 1940 -1944 г. и изключително много документи на Щаба на военноморските сили  и един масив от документи на Междусъюзническата комисия по изпълнението на клаузите по репарациите след първата световна война – финансови документи от 20-те. Предложени са първо за копиране  най-напред тези документи, които, според мен, са най- маловажни. Българският случай не е уникален. В трофейния архив се съдържат документи на много други страни, в които Червената армия е влязла. Русия вероятно се притеснява да върне документите, тъй като това може да доведе до претенции от Румъния, Унгария, Германия и др, заяви Груев, според  когото разрешаването на проблема е въпрос на дипломатическо усилие.

Уволниха изпълнителния директор на Агенцията по рибарство (Обновена)

От днес със заповед на министъра на земеделието и храните Десислава Танева изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури Янчо Янев е освободен от длъжност, съобщи БГНЕС. Янев е освободен във връзка с разследване на следствените органи за злоупотреби с евросредства. Трима са привлечени като обвиняеми за злоупотреби с европейски средства в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Наложена им е парична гаранция от по 20 000 лв., съобщиха от прокуратурата. Специализираното звено „Антикорупция“ – СГП привлече като обвиняеми Янчо Янев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), както и Златин Георгиев и Петър Генов съответно като извършител и помагач за получаване на средства от Европейския съюз въз основа на неверни сведения. Янев в качеството си на длъжностно лице изпълнителен директор на ИАРА, отпуснал средства в размер на 59 972,15 лв. (85% от Европейския фонд по рибарство и 15 % от Държавния бюджет на РБългария), като безвъзмездна финансова помощ, но е знаел, че представените пред Агенцията данни от едноличния собственик на капитала и представляващ фирмата „Капитан Зет“, са с невярно съдържание - престъпление по чл. 248а, ал. 4, вр. Ал. 3, вр. Ал. 2 от НК. Георгиев, инспектор в ИАРА, е привлечен като обвиняем, тъй като представил пред Агенцията неверни сведения, свързани с посочената по-горе фирма, и получил 59 972,15 лв. като безвъзмездна финансова помощ от фондове, свързани с ЕС. Генов е привлечен като обвиняем в съучастие като помагам, тъй като чрез действията си умишлено улеснил Георгиев да представи пред Агенцията неверни сведения и така да получи посочените по-горе средства от фондове, свързани с ЕС. На Янев, Георгиев и Генов е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ от по 20 000 лв., както и с постановление на прокурор им е наложена забрана да напускат пределите на страната.

Шефът на ИАРА вече с обвинение

Специализираното звено „Антикорупция“ – СГП привлече като обвиняеми Янчо Янев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), както и Златин Георгиев и Петър Генов съответно като извършител и помагач за получаване на средства от Европейския съюз въз основа на неверни сведения. Янчо Янев в качеството си на длъжностно лице изпълнителен директор на ИАРА, отпуснал средства в размер на 59 972,15 лв.  (85% от Европейския фонд по рибарство и 15 % от Държавния бюджет на България), като безвъзмездна финансова помощ, но е знаел, че представените пред  Агенцията данни от едноличния собственик на капитала и представляващ фирмата „Капитан Зет“, са с невярно съдържание. Георгиев, инспектор в ИАРА, е привлечен като обвиняем, тъй като представил пред Агенцията неверни сведения, свързани с посочената по-горе фирма, и получил 59 972,15 лв. като безвъзмездна финансова помощ от фондове, свързани с ЕС. Петър Генов е привлечен като обвиняем в съучастие като помагам, тъй като чрез действията си умишлено улеснил Георгиев да представи пред Агенцията неверни сведения и така да получи посочените по-горе средства от фондове, свързани с ЕС. На Янев, Георгиев и Генов е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ от по 20 000 лв., както и с постановление на прокурор им е наложена забрана да напускат пределите на страната. Факти.бг. припомня, че злоупотребата е извършена чрез търг...

"Целта е Германия да бъде дестабилизирана"

 Американските тайни служби знаят, че руски хакери са се опитали да окажат влияние на президентския вот в САЩ. Сега такива опасения има и в Германия. "Има все повече индикации, че ще се правят опити да се повлияе върху изборите за Бундестаг". Това обяви преди няколко дни президентът на Федералната служба за защита на конституцията (германското вътрешно разузнаване) Ханс-Георг Масен. Но как точно чрез кибератаки може да се повлияе на изборите в Германия догодина? Дезинформация и хакерски атаки Всъщност, начините са два. Първият е чрез дезинформационна кампания, която създава несигурност и обърква хората. Защото, както писа един от коментаторите на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", Путин и руските служби добре знаят кое е слабото място на западните либерални демокрации. За разлика от авторитарните и диктаторски режими, където общественото мнение няма никакво значение, в една демократична и правова държава общественото мнение и настроенията на хората оказват пряко влияние върху политиката, върху политическите, икономически и персонални решения. Лавината от фалшиви новини, от клевети, лъжи, компромати и главозамайващи измишльотини, която грохоти в интернет, нанася тъкмо такива ужасяващи поражения. Все повече хора губят доверие в демократичните институции и намират псевдоотговори на своите тревоги и въпроси във всевъзможните теории на заговора, сводими горе-долу до едно: елитите непрекъснато ви лъжат, сегашният свят е един гигантски заговор на малцината горе срещу мнозинството долу. Въпросните фалшиви новини, заговорнически теории и революционни настроения се разпространяват като горски пожар в така наречените социални мрежи. Тъкмо това е целта на производителите им, сред които отдавна бяха идентифицирани на първо място "фабриките за тролове" на Кремъл. Задълбочават се и индикациите, че мощната дезинформационна и подривна кампания на Русия срещу Запада все по-често се води и от роботи – така наречените ботове, които произвеждат милиони постове в социалните мрежи. Вторият вид кибератаки, от които се опасяват германските власти, са хакерски нападения от Русия срещу сървърите на германските държавни институции и срещу партиите. Хакерите навярно ще се опитат да се доберат до поверителни информации, които избирателно и целенасочено да публикуват, за да повлияят върху на вота на германците. Затова експертите съветват потенциално заплашените да излъчат хора за денонощен контакт с контраразузнаването, да инсталират съответен софтуер и да обучат персонала си за ответни действия в случай на хакерски атаки. Александър Андреев Защо му е на Путин да се меси? Мнозина вероятно се питат: какъв интерес има Путин да се намесва в изхода на изборите за Бундестаг? Моето лично убеждение е, че сегашното ръководство на Русия има дългосрочен план за отслабване на така наречения "западен свят" и за разклащане на либерално-демократичните общества. Част от този план е дестабилизирането на ЕС. Тъкмо така можем да си обясним топлата връзка на Москва с Марин Льо Пен във Франция, пък и с други антиевропейски движения и партии в Европа. Германските наблюдатели смятат, че очакваната масивна дезинформационна кампания в Германия ще подобри позициите тъкмо на антиевропейската партия "Алтернатива за Германия". Председателят на Комисията по вътрешните работи в Бундестага Ансгар Хевелинг го казва в пряк текст: "Русия има интерес да внесе разкол и несигурност в обществото ни." А лидерът на либералите Кристиян Линднер коментира: "Ясно е, че направлявани от Русия интернет-медии разпространяват фалшиви новини, но това е само върхът на айсберга. Целта е Германия да бъде дестабилизирана и да се помогне на партията "Алтернатива за Германия"."  Вътрешното разузнаване отдавна е установило, че от украинската криза насам руската пропаганадно-дезинформационна кампания в Германия става все по-мощна. Разбира се, руските власти категорично отхвърлят тези твърдения. Съвместно с предаването "Светът е 7" на БНТ

След София и в Бургас скочиха срещу GSM връзките в асансьорите

След София и в Бургас скочиха срещу изискването за поставяне на спешни телефони в асансьорите. Хората смятат, че устройствата са безсмислени и целят единствено да облагодетелстват фирмите по поддръжката. Един от по-старите блокове в най-големия бургаски комплекс "Меден рудник" е строен преди около 30 години. От тогава е и асансьора в него. Хората недоволстват, че трябва да бъде поставен спешен телефон и за него трябва да платят немалка сума от джоба си, пише inews.bg. "Много хора не искат да има тези бутони, или паник бутони, или телефони, по простата причина, че струват много пари, а ефектът от тях ще бъде минимален или почти никакъв. Защото това нещо след 2-3 месеца или ще се начупи, или ще откаже, няма никой повече да го потърси, а ще се вземат тук едни суми, тук пише 350 лева"”, посочва бившият домоуправител на бл. 235 Костадин Анастасов, цитиран от бТВ. Офертата на фирмата, която поддържа асансьора в сградата е за 350 лв. А с допълнителните разходи може да стигне и 400. Паралелно с това разходите за GSM-връзката ще бъдат и ежемесечни.Точно както при личния телефон, тук също ще се плаща такса към мобилния оператор, който ще обслужва устройството. Тя няма да бъде висока, очаква се да е около 2-3 лева на месец, но пак е разход за етажната собственост. Срещу това изискване отдавна се противопоставят и експерти в бранша. Според противниците на идеята поставянето на такива устройства в наши дни е напълно излишно, тъй като всеки, включително и децата, имат мобилен телефон в джоба си. "Няма ученик, на когото родителите да не са купили телефон, преди да го изпратят 1-ви клас. Децата тръгват на училище на 7 години. А за по-малките пък е забранено да използват асансьора без придружител-възрастен. Тогава за кого ще е тази връзка?", коментира пред iNews представител на софийска фирма, инспектираща асансьори и поддръжащи фирми. Живеещите в блока не знаят как ще работи устройството. "Дали ще е паник бутон, дали ще е слушалка, дали ще е нещо, което ще бъде удобно. Примерно, ако асансьорът падне от горе до долу, и вие сте долу в безсъзнание как ще го натиснете този паник бутон или тази слушалка ще я вземете? Как ще стане това нещо? Вие падате от горе на долу, ще ви остане ли време да натискате паник бутони, слушалки да вдигате и т.н.”, коментира Анастасов. Хората настояват новото изискване да отпадне. Поради тази причина са изпратили жалба и до омбудсмана Мая Манолова.      

Премълчаната история на българския дух

В центъра на темата е историята на възходите и паденията на българите, един от най-древните народи, на неговия дух и държава. Кои факти от родната ни история са премълчани, факти от миналото ни, но и от настоящето... Тяхното осветляване изисква научно обосновано изложение, на което са способни проф. Петър Добрев и Георги Лазаров, събеседниците, които за първи път гостуват на водещия. Какво да очакваме от този разговор, освен ясен, точен и съвсем не лишен от емоции език? Условия за полемика има, защото историкът д-р Петър Добрев в поредица от свои книги развенчава неудобни за народа ни митологии. Самият учен и неговите тези са остро оспорвани от колегите му, но когато става дума за националния ни дух нещата изглеждат още по-дискусионни. Защото великият принцип, изведен гениално от Георги Раковски гласи: „Главната сила в историята е нравствеността“.От днешна гледна точка заключението е още по-категорично: „Честта създаде България, безчестието я унищожава!“ Но дали ще я унищожи, ще разберем в процеса на предаването. Участниците в него ще проследят възможно най-новите данни, свързани с българите - от I  до XXI век.Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук .Най-древните българи В началото на българската история стои едно великото събитие, което различните летописци са описали по различен начин. Византийските хронисти пишат, че дошло отнякъде някакво новопоявило се племе българи и победило като по чудо огромната византийска войска, защото императорът получил болки в краката и трябвало да замине спешно на бани в Месемврия (ХИБ, І, 77). А летописците на цар Иван-Александър пишат, че българите били не някакво малко племе, а многобройни и дори безчислени и се заселили нашироко от двете страни на Дунава - чак до Драч (дн. Дурацо в Албания): Много же бесчислены суще ислънища и сиу страну Доунава и ону до Драча и далее… (вж. ХКМ, 228). Къде в такъв случай е истината - били ли са българите на Аспарух някакво неизвестно новопоявило се племе или твърде голям народ? Вярвайки на византийците, нашите учебници са ги описали като малобройно племе, което наскоро след създаването на България изчезнало почти без следа и оставило в българския език само десетина думи - българин, болярин, кумир, капище и още пет-шест. Но за щастие има и трети вид източници, описващи древните българи и от тях може точно да се научи кой е прав - византийските хронисти или нашите някогашни царски летописци. Още два века преди да се появи Аспарух българите са споменати от книжовниците на древните готи. И ето какво пише готският епископ Енодий до своя крал Теодорих: Това е народът който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал… те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои. И добавя: Те, българите, по-рано вярваха, че пред тях е открит светът. Сега за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш. (ХИБ, І, 55-56). Друг готски големец, сенаторът Касиодор, пише следното в похвала на един пълководец: Не те изплаши  дружината българи, която с упоритостта си щеше да попречи дори на нашите! (ХИБ, І, 57) и на друго място възкликва: страшните по целия свят българи. Тези думи не са казани случайно и се дължат на това, че още преди да се заселят на Балканите българите са се прочули с големи победи над готите и лангобардите. Лангобардите те победили още в 428 г. и пленили техния крал Агилмунд, а готите разбили трикратно и прогонили от балканските земи в края на V в. (вж.Д.А.,124-130). При това, по едно съвпадение и двата разгромени от българите народа, след неуспешния сблъсък с тях, успели да завоюват Рим, с което пък славата на българите нараснала още повече, защото те били единственият народ, който победил дори победителите на Рим. Същевременно на готите и другите германски племена българите били известни не само като непобедим, но и като твърде многочислен народ. Това личи от един малко познат у нас източник, известен като „Баварският географ”, където за някогашните българи отвъд Дунава пише: Понеже множеството от тях е голямо не им е нужно да строят крепости, за да се защищават. Заедно с тези многобройни отвъд дунавски българи се споменават и моравците, за които баварският  книжовник отбелязва, че „опират до немските граници”. (вж. ГСУ, ФИФ, 1964, 293). Твърде силен респект са имали към българите и арабите, тъй като изпитали върху себе си силата на тяхното оръжие още преди създаването на днешна България. Първото си голямо поражение през VІІ в. арабите претърпели от  българите в 652 г. при опита си да нахлуят в Кавказ, когато четири хиляди техни отбрани конници били унищожени при крепостта Баланджар, известна и с името Булгар Балк. По-късно още по-съкрушителен разгром им нанесъл синът на Аспарух - Тервел, спирайки тяхното настъпление към Балканите и унищожавайки 24 хилядна арабска армия, принуждавайки я с дълга обсада на Солун да гризе от глад юздите на своите коне. Затова името бурджани, с което арабите наричали българите на Тервел, дълго време вдъхвало у тях панически страх и дори два века по-късно арабският пътешественик Масуди пише: Бурджаните са огромен, могъщ и войнствен народ, който стои над всички съседни народи. Един български конник може да излезе на глава със 100 или 200 противници. В наше време жителите на Цариград, ако не бяха неговите големи укрепления, не биха могли да се защитят от тях. А също и всички, които обитават съседните с бурджаните области не биха могли да се защитят от тях. (Вж. АЯГ, 126). Твърде рядко има някой народ, който да е блестял едновременно както със своята необикновена сила, така и със своята справедливост. Но точно такъв рядък спомен са оставили след себе си нашите древни български предци. Затова разкриването на пълната истина за тях е свещен исторически дълг, който все още остава за съжаление неизпълнен, тъй като византийските заблуди и до днес замърсяват българските учебници, а и не само тях. Поради породеното от византийщината пренебрежение и цинично високомерие дори до днес в някои световни енциклопедии като Ларус, древните българи се описват по подобие на ордите на Чингис хан. А някога се появи и дори нашумя теорията на В. Томашек, че българите са възникнали като смес от разбитите хунски племена след разпада на империята на Атила. В съзвучие с това се появи версията, че името българи е прозвучало за първи път на света едва през V-VІ в., а преди това не е съществувало. От тази представа възникна задълго и традицията да се наричат българите на Аспарух с изкуственото име прабългари, тъй като се считаше, че в древността (т.е преди Vв.) на света е нямало все още българи. Но днес науката разполага вече с цяла редица източници сочещи, че българи е имало много време преди V в. В римската „Книга на поколенията” (Liber Generationis), написана в 330-та година и включена в Анонимния хронограф от 354 г., името българи е отбелязано в списъка на най-древните народи на Изтока, започващ с имената на еламците и асирийците.(LG. 1880). Няколко десетилетия преди тази древна книга - още в ІІІ в., българите са споменати като библейски народ и в Словата на Методи Патарски, епископ на Ликия в Мала Азия, той ги сравнява с библейското племе амонитяни. В Армения, още в епохата преди нейното покръстване в 301 г., е отбелязана българска земя в Кавказ, от която, според бащата на арменската история Мовсес Хоренаци, роден в края на ІV в., се преселил в Армения българският вожд Вананд, чиито потомци Ород и Арртаван, са посочени от друг древен историк - Себеос, като участници в почетната свита на арменските патриарси през 330 и около 350 г. (вж. АС, 65-66 и ПГ 59 ). Всички тези находки пометоха като вълна на цунами представите, че българите са късно появил се народ. Затова вече с пълна увереност трябва да наричаме нашите предци вместо с изкуственото име прабългари, с ясното и точно име древни българи, съответстващо както на тяхната прастара поява като на¬род, така и на извоювания от тях още в древни вре-мена висок престиж. Упоритостта, с която някои автори продължават да ги наричат с амортизирания термин прабългари, само издава тяхната професионална недъгавост и фатално изоставане от световната наука. Най-великото деяние на древните българи е, че те са създали в Европа на три места три различни държави - Старата Велика България при Кавказ, Волжка България и Аспарухова България (вж. картата на третата вътрешна корица на тази книга). Чрез това древните българи, без никакво преувеличение, са надминали всички други европейски народи, тъй като трудно може да се посочи в Европа друг народ, който да е увековечил своето име, създавайки на три различни места три свои държави! Пътят на българите през света Най-надеждният фундамент за разкриване на истината за древните българи са откритите през ХХ в. неизвестни стари летописи, които са споменали къде са живели те преди да дойдат в Европа. Тези най-ценни находки бяха разкрити най-вече през втората половина на ХХ век и всички те назовават в един глас не тюркските степи, а съвсем друг край на Изтока - долините на Памир и Хиндукуш, където се е намирала някога прочутата държава Бактрия, наричана от източните народи Балхара и Булгар. Първа е посочила българската прародина споменатата по-горе римска „Книга на поколенията”, но това беше забелязано едва в 1991 г., когато бе преведен и публикуван целият този летопис (вж. ПД, 1991), споменат преди това в „Извори на българската история” само с едно изречение. Оказа се, че там древните българи не само са отбелязани сред най-старите народи на Изтока, но са вписани на мястото, където в по-старите гръцки летописи са споменати бактрийците - обитателите на древна Бак¬трия. Анонимният хронограф от 354 г., където е поместена „Книгата на поколенията”, е забележителен с това, че е първият подробен исторически труд, съставен след приемането на християнството в Рим. Затова дори много векове по-късно в някои латински ръкописи, като хрони¬ката на манастира Сен Петри Сеноненскис, българите са описани като преки потомци на древните бактрийци, а българският цар Иван Асен ІІ е наречен Arsanus Rex Bactrorum ab Aquilone (Асен - цар на Се¬верната Бактрия). Този израз е твърде знаменателен и важен за българската история, защото чрез него България е представена директно като северен двойник на прочутата древна Бактрия. (КИ, 303). За това, че българите са били някога не само древен, но и прочут източен народ напомня и особеният начин, по който ги е описал епископът на готите Енодий през 507 г. в споменатия по-горе пасаж и особено от израза Те (българите) някога мислеха, че пред тях е открит целият свят (ХИБ, І, 55). Такива думи могат да се кажат само за някой народ, който още в древността е имал дълга и славна история, започнала далеч от Европа. Споменатият от Теодорих обичай на българите да пият конско мляко напомня също за техния дълъг път през света. Защото този обичай се е срещал масово в източните земи сред най-различни народи, а по-късно е бил пренесен и в Кавказ, където в Кабардино-Балкария има дори лечебници за терапия с конско мляко. В пълна противоположност на версията, че те са били номадско, т.е чергарско племе, древните българи изпъкват като народ, който някога е блестял във всички сфери на човешката цивилизация и със своята енергия. А и по прекосените от него пространства той е надминал много древни народи, включително и прочутите викинги, които са изминали твърде дълъг исторически път, но не са създали четири държави и не са оставили своето име в нито един забележителен продукт. На този именно необикновен народ ние, днешните българи, сме преки исторически наследници и трябва да се гордеем, че в нашия език са запазени почти всички негови съкровени роднински понятия и цяла палитра от други думи, които като невидим мост свързват днешна България с българската прародина. Затова време е да се отстрани примитивният образ, с който те и до днес се представят в застиналите на нивото на ХVІІІ и ХІХ в. наши учебници. А още по-важно е не само да премахнем грешката, която вече е забелязала световната наука, но и да разгадаем най-важната историческа тайна на древните българи - на какво се е дължала необикновената съзидателна енергия, която те са носели като народ навсякъде по своя път. Защото историята показва, че такава всестранно проявяваща се и неизтощима енергия като тяхната, никъде не се е появявала от само себе си, а е възниквала там, където е процъфтявала висока цивилизация. Старата Велика България е най-ранният голям български стожер, създаден в Европа. В Именника на българските канове се сочи, че тя е възникнала 515 г. преди преселението на Аспарух в годината Верени (Дракон), съответстваща на 680 г., което показва, че началото на държавата е било положено в 165 г. Двой¬ният начин, по който някога е означено в летописа времето на съществуване на тази държава - в числов и календарен вид - показва, че тя не е измислен исторически мит, а конкретна реалност. Същото сочат и арменските източници, където тази земя е спомената още по времето на Аршак, син на Вахаршак, който според най-новите уточнения на арменските историци е царувал не по-късно от ІІ в. (ИАН, 1998). Затова е време да се осъзнае, че тази държава е била едно рядко историческо достояние - втора по време в Европа след Римската империя.   Ранните връзки между древните българи и славяните за съжаление дълго време се предаваха в силно изопачен вид, тъй като на древните българи се гледаше като на нищожно по брой племе, а на славяните като на главен и едва ли не единствен фактор за създаването на България. Тази грешка решително трябва да се поправи и за да стане това, трябва съвсем точно да се отмери ролята на всеки от двата народа - древните българи и славяните, в българската история. Характерно е, че при изреждането на участниците във всички някогашни общи походи срещу Византия летописците винаги сочат първо българите, а след тях племената анти и славини, причината за което е несъмнено в това, че българите са били управляващият народ в Старата Велика България. Споменатите заедно с тях анти и славини явно са живеещите заедно с българите части от славянските племена. От това се вижда, че още преди възникването на България българите са приобщили към себе си славяните както чрез закрилата, която са им давали, така и с това, че са били водачите на държавата. Има и много други следи, от които личи, че водещият народ в обширната територия на Старата Велика България са били древните българи. За това напомнят оставените навсякъде в нея свещени български символи и знаци, които са един сравнително нов и недостатъчно проучен извор на познание.

Лъсна истината за грабежа на КТБ!

 Синдиците на КТБ публикуваха анализ на информацията относно собствеността върху активи със значителни размери на длъжници на банката, в т.ч. и на търговски дружества, придобити с имущество с произход от банката, която информация е публично оповестена в изпълнение на законови разпоредби или е придобита от публични регистри. От изнесените данни стана ясно, че две от най-доходоносните предприятия, свързани с банкера-беглец Цветан Василев - "Дунарит" и "Петрол" са източили милиони левове. Подозира се, че именно с пари от двете предприятия се финансират тайно новите проекти на Иван Костов - "ДАЙ България" и "Нова република". На ход е прокуратурата, която най-накрая трябва да направи разследвания на кръга "Агнешките главички", които продължават да дерибействат и да ни учат на морал от телевизионните студия. Синдиците на КТБ си свършиха работата, въпреки яростната атака, на която бяха подложени от посмешището Христо Иванов и кликата му. В изпълнение на своите задължения на основание чл.62, ал.12, т.5 от Закона за кредитните институции синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) – КТБ АД (н), изготви списък на физическите и юридическите лица и размера на техните кредити, по които има просрочени задължения. Срещу длъжниците на КТБ АД (н), които са получили значителни суми от банката и отказват да ги възстановят, синдикът КТБ АД (н) е предприел всички допустими от закона действия с цел възстановяване отпуснатите от банката кредити. Въпреки предприетите действия, някои длъжници на КТБ АД (н) освен че не погасяват доброволно своите задължения към банката, са предприели и продължават да извършват действия, включително и прехвърляне на активи към трети лица и/или създаване на фиктивни задължения към трети лица, с които затрудняват действията на банката по принудителното събиране на дължимите кредити и попълването на масата на несъстоятелността. Видно от Търговския регистър по партидите на някои от длъжниците на КТБ АД (н) се заявяват за вписване промени в собствеността на дружествата, промени на управителните им органи, както и се учредяват нови обезпечения върху активи на длъжниците в полза на трети лица. От справки в Имотния регистър пък се установяват разпореждания и/или обременяване с вещни тежести на активи на длъжниците на КТБ АД (н). Настоящият анализ показва движението на някои съществени активи, на длъжници на КТБ АД (н), както и конкретните действия на длъжници на банката по отношение на такива активи, насочени основно срещу действията на КТБ АД (н) за принудително изпълнение върху активите и за попълване на масата на несъстоятелността, както и крайния контрол (собственост) върху дружествата длъжници. В анализа са включени дружества, настоящи или бивши собственици на съществени активи, като – недвижими имоти и/или дялови участия в предприятия, имащи значение за попълване на масата на несъстоятелността.   Целият анализ,  публикуван на сайта на КТБ: 1. „Петрол“ АД и дружествата от икономическата група „Петрол“ Дружествата от групата „Петрол“, които имат задължения по активни кредити към КТБ АД (н), са: „Нафтекс Петрол” ЕООД, който е длъжник на КТБ АД (н) по 3 договора за кредит с общ размер на задълженията от около 140 млн. лева (за част от дълга солидарни длъжници са „Елит Петрол“ АД и „Варна Сторидж“ ЕООД) и „Арвен” АД, който е длъжник на КТБ АД (н) по договор за банков кредит за сумата от около 53 млн. щ. долара (по дълга поръчители са „Нафтекс Петрол” ЕООД и „Елит Петрол” АД, а заложен длъжник е „Петрол Транс Експрес” ЕООД). „Елит Петрол“ АД и „Варна Сторидж” ЕООД също са били кредитополучатели по договори с КТБ АД (н), но задълженията им са погасени чрез прихващане (осчетоводени през периода на квестурата на банката). Също през периода на квестурата са освободени всички учредени в полза на КТБ АД (н) обезпечения, като залог на търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД и на „Варна Сторидж“ ЕООД, ипотеки върху недвижимите имоти – бензиностанции и петролни бази и особени залози върху находящите се в имотите съоръжения. Следва да се има предвид, че именно в имуществото на „Елит Петрол“ АД са се намирали повече от бензиностанциите на групата, а в имуществото на „Варна Сторидж“ ЕООД – основната петролна база на групата в гр. Варна. Освобождаването на обезпеченията е отворило възможността за изваждането на активите в нови търговски дружества и отдалечаването им от кредитора КТБ АД (н). Икономическата група „Петрол” към 30.11.2016 г. включва посочените по-долу дружества и е структурирана по описания начин, като може да се изведе следната обща характеристика на всяко едно дружество – всички дружества от Групата са регистрирани, или адресът им на управление е преместен след 20.06.2014 г. (датата на поставяне под специален надзор на КТБ АД (н)), в гр. Ловеч, ул. ”Търговска” №12 (на този адрес се намира хотел „Ловеч“). Предприетите действия от страна на длъжниците за смяна на управлението или собствеността на дружествата, или за прехвърляне или обременяване на активите им, са следните: 1.1. „Петрол” АД „Петрол“ АД е публично акционерно дружество. От 2014 г. дружеството е със седалище в гр. Ловеч и адрес ул. ”Търговска” №12. Част от акциите на това дружество (52,60%) са заложени в полза на (или се притежават от) КТБ АД (н), както следва: а) 28,85% са собственост на „Алфа Кепитъл” АД. От 2014 г. дружеството е със седалище в гр. Ловеч и адрес ул. ”Търговска” №12. След преместване на седалището в Ловеч самото дружество е подало молба за обявяване в несъстоятелност и е обявено в несъстоятелност на 10.07.2015 г. Акциите му в „Петрол” АД са заложени в полза на КТБ АД (н) по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) за обезпечаване на невърнат заем по договор за кредит от 110 млн. лева (отделен кредит, който не е посочен по – горе), но поради производството по несъстоятелност, КТБ АД (н) не може да насочи изпълнение върху тях; б) 18,31% са собственост на „Корект Фарм” ЕООД. От 2014 г. дружеството е със седалище в гр. Ловеч и адрес ул. ”Търговска” №12. След преместване на седалището в Ловеч самото дружество е подало молба за обявяване в несъстоятелност и е обявено в несъстоятелност на 18.12.2014 г. Акциите му в „Петрол” АД са заложени в полза на КТБ АД (н) по реда на ЗОЗ за обезпечаване на невърнат заем по договор за кредит от 43 млн. лева (отделен кредит, който не е посочен по-горе), но поради производството по несъстоятелност, КТБ АД (н) не може да насочи изпълнение върху тях; в) 5,50% са собственост на самата КТБ АД (н); „Петрол“ АД има Надзорен съвет, избран на 14.10.2014 г., в състав: „Петрол Асет Мениджмънт” ЕООД, което дружество е еднолична собственост на Тодор Иванов; 3 „Петрол Корект” ЕООД, което дружество е еднолична собственост на Николай Гергов (бивш – до 24.07.2014 г.) – собственик на „Корект Фарм” ЕООД) и Иван Алипиев Войновски; Дружеството се управлява от Управителен съвет, избран на 27.10.2014 г., в състав: Гриша Данаилов Ганчев; Милко Константинов Димитров; Георги Иванов Татарски; Лъчезар Николов Граматиков и Кирил Емилов Шилегов. „Петрол“ АД се представлява от Милко Константинов Димитров и Георги Иванов Татарски – заедно. През м.март 2014 г. „Петрол“ АД е заложило всички свои 10 търговски марки на „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД. През м.май 2015 г., като втори заложен кредитор, „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД (след залога на банката) е продало по реда на ЗОЗ всички тези 10 броя търговски марки на „Петрол“АД, на купувача „Прима Консулт Индъстри“ ЕООД (еднолична собственост на Чавдар Йорданов Йорданов), за сумата от около 500 хил. лева. 1.2. „Нафтекс Петрол” ЕООД „Нафтекс Петрол” ЕООД, е 100% собственост на „Петрол” АД. С договор от 11.12.2015 г. с нотариална заверка на подписите всички дружествени дялове с номинална стойност 262 757 330 лева са прехвърлени на „Олимп Спорт Тетевен“ ООД за цена от 1 лев, но прехвърлянето не е вписано в Търговския регистър поради предприети от КТБ АД (н) действия за спиране на вписването. „Олимп Спорт Тетевен“ ООД, с управител Николай Василев Райков, е собственост на община Тетевен (7,35%) и на „Вулевич Корект“ ЕООД (92,65%). „Вулевич Корект“ ЕООД е собственост на сръбския гражданин Радоман Вулевич, учредено 2 месеца преди да придобие на 25.11.2014 г. дяловете в капитала на „Олимп Спорт Тетевен“ ООД от прехвърлителя „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД. От 20.11.2015 г. „Нафтекс Петрол” ЕООД се управлява от Николай Василев Райков, който е и управител на „Олимп Спорт Тетевен“ ООД. След преместване на седалището в Ловеч по искане на друг кредитор е образувано дело за обявяване в несъстоятелност на „Нафтекс Петрол” ЕООД, по което КТБ АД (н) се е присъединило като кредитор. С решение от 06.07.2016 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. По предявени от банката възражения на 18.11.2016г. Окръжен съд – Ловеч е изключил от списъка на приетите вземания такива, на свързани с „Петрол“ АД дружества, в размер на около 130 млн. лева. 1.3. „Петрол Север” ЕООД „Петрол Север” ЕООД е 100% собственост на „Нафтекс Петрол” ЕООД. Дружеството не е длъжник на КТБ АД (н). „Петрол Север” ЕООД е учредено на 15.05.2015 г. със седалище в гр. Ловеч и адрес ул. ”Търговска” №12. От 08.02.2016 г. „Петрол Север” ЕООД се управлява от управителя Николай Василев Райков. В капитала му обаче са апортирани недвижими имоти, ипотекирани в полза на КТБ АД (н), както следва: 1. Петролна база – Бургас с площ от 48 944 кв.метра и построените в нея 7 сгради, както и находящите се в базата движими вещи – машини, съоръжения и други активи; 2. Петролна база – Пловдив, представляваща 67,51% от 58 630 кв.метра и построените там 38 сгради, 67,51% от 197 764 кв.метра и построените там 78 сгради, както и находящите се в базата движими вещи – машини, съоръжения и други активи; 3. Петролна база – Пиргово с площ от 232 036 кв.метра и построените на нея 16 сгради, 4 външно водоснабдяване с бункерни помпени станции, намиращи се в землището на с. Пиргово, представляващи част от Петролна база – Пиргово (нова площадка), с обща площ от 295 790 кв.метра, както и находящите се в базата движими вещи – машини, съоръжения и други активи. Апортирани са и имоти, които не са обезпечение на кредити от банката: 1. Петролна база – Благоевград с площ от 43 873 кв.метра и построените на нея 22 сгради, както и находящите се в базата движими вещи – машини, съоръжения и други активи и 2. Петролна база – Каспичан с площ от 42 000 кв.метра и построените на нея 10 сгради, както и находящите се в базата движими вещи – машини, съоръжения и други активи; 1.4. „Елит Петрол” АД „Елит Петрол” АД, 99,99 % от акциите на което са собственост на „Петрол” АД, не е пряк длъжник по кредит на КТБ АД (н). От 2014 г. дружеството е със седалище в гр. Ловеч и адрес ул. ”Търговска” №12. „Елит Петрол” АД се управлява от Изпълнителния директор Станислав Васков Стоянов. „Елит Петрол” АД обаче е бил кредитополучател от КТБ АД (н) по договор за банков кредит с разрешен размер 15 млн. щ. долара и по договор за синдикиран банков кредит с разрешен размер 86 млн. щ. долара, отпуснат от КТБ АД (н) и „ЦКБ“ АД. И двата договора са погасени с прихващания срещу цедирани суми на вложители. След погасяването на кредитите, със съгласие на квесторите на КТБ АД (н) Лютов и Костадинчев е извършено заличаване на вписаните в полза на КТБ АД (н) обезпечения, а именно – залози на търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД и ипотеки върху отделните имоти – бензиностанции, собственост на същото дружество. Веднага след това е вписан особен залог на търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД в полза на дружеството „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД, като „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД е с регистриран адрес гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ №3 (адресът, на който са регистрирани дружествата от групата „Литекс“ – „Литекс комерс“ АД, „Литекс комерс“ АД, „Литекс Тауър“ ЕАД и други). В търговския регистър е вписан също така особен залог на търговското предприятие на „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД в полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД за вземане по договор за кредит от 30.10.2014 г. за 28 млн. щ. долара. 1.5. „Елит Петрол – Ловеч” АД До края на 2015 г. „Елит Петрол – Ловеч” АД е било 100% собственост на „Елит Петрол” АД. От 17.11.2015 г. акционери са „Елит Петрол” АД и „Петрол Технолджис“ ООД, като последното също е със седалище в гр. Ловеч и адрес ул. ”Търговска” №12 и 99% от капитала му е собственост на „Петрол“ АД. От учредяването си през 2015 г. „Елит Петрол – Ловеч“ АД е със седалище в гр. Ловеч и адрес ул. ”Търговска” №12. В капитала му са били апортирани от „Елит Петрол” АД 167 бензиностанции на „Петрол”. „Елит Петрол – Ловеч” АД се управлява от Изпълнителния директор Станислав Васков Стоянов В Търговския регистър е вписан особен залог на търговското предприятие на това дружество (както и на дружеството – майка „Елит Петрол“ АД) в полза на „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД. Залогът обезпечава вземане по договор за синдикиран банков кредит, придобито чрез суброгация в правата на „ЦКБ” АД. На 13.05.2015 г. заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение към отделни активи на предприятието, като всички са прехвърлени в периода м.юни –м.юли 5 2015 г., в полза на „Прима Консулт Индъстри“ ЕООД (еднолична собственост на Чавдар Йорданов Йорданов). 1.6. „Варна Сторидж” ЕООД „Варна Сторидж” ЕООД е 100% собственост на „Елит Петрол” АД (предишен собственик е „Петрол“ АД). От 2014 г. дружеството е със седалище в гр. Ловеч и адрес ул. ”Търговска” № 12. „Варна Сторидж” ЕООД се управлява от Управителя Методи Грозданов Пенев. „Варна Сторидж” ЕООД е било пряк кредитополучател по договор с КТБ АД (н), но също е погасило своите задължения чрез прихващане. „Варна Сторидж“ ЕООД е солидарен длъжник и по кредит от КТБ АД (н) на „Нафтекс Петрол“ АД. В Търговския регистър по партидата на това дружество са вписани два особени

Проф. Венцеслав Николов - за парите в изкуството

 Публикуваме статия на проф. Венцеслав Николов, която бе написана за списание "Християнство и култура" преди 10 години. Оригиналното име на текста е "Гулдени, дукати и лев балкански". Той е включен в книгата на проф. Николов "Пътека от звуци". Казват: „Банковите директори си говорят за музика, а музикантите за пари”. Авторът обича музиката и сигурно може да разкаже много интересни неща за нея, но за съжаление не е банкер, а музикант. А в нашите географски ширини се смята, че е под достойнството на хората на изкуството да се занимават с темата пари, обществото пази своите най-видни творци, като ги държи встрани от грубата меркантилност. За да не изостава все пак от европейските си колеги и поне теоретично да се запознае с материята, той насочва интереса си към друго време и място. Сигурно образованият читател не само е чувал за Бах, Моцарт, Бетховен, но и сам има какво да каже за тях. Няма как да не знае за Одата на радостта, която скоро ще стане и наш химн. Даже сигурно може да изтананика прочутото: татата-та-а-а, татата-та-а-а... т.е. темата на Петата симфония на Бетховен... Но пък едва ли му е известно колко и в какви пари е получавал прочутият композитор за своите шедьоври. Знае се, че издателите са плащали на Шуман по 300–400 талера, а 30 години по-късно Йоханес Брамс, на върха на славата си, взема вече по няколко хиляди за една симфония. Което, разбира се, не означава, че неговите опуси са десет пъти по-хубави от тези на Шуман. Няма как да намерим паричен еквивалент на истинската стойност на едно художествено произведение, сумите, които се заплащат на авторите при създаването им, са функция на пазарните отношения – търсене и предлагане. В някакъв смисъл са и самооценка на обществото – на какво ниво на развитие се намирa. 1. Каква е нашата представа за далечния ХVI век? Живот без удобства, бавно, тъмно... Но ако се замислим – какво количество вечни произведения на изкуството са създадени на тогавашното осветление със свещи! Дейността на техните автори е била функция от интересите на обществото. Мисленето и идеите на големите умове на столетието вероятно са били важни за съвременниците им. По това как са били посрещани и хонорувани постиженията на видни музиканти, художници, философи, можем да съдим за зрелостта на хората на века. Знаем ли например колко пари е получавал Бах, когато е гастролирал в църквата на някой съседен град? И колко мляко и яйца, масло или свещи е можел да купи с тези пари за многобройното си семейство? XVIII век, за който ще стане дума в следващите редове, е характерен с изобилието на валути, всички конвертируеми, тъй като говорим за времето преди книжните пари. Т.е. за златни, сребърни и медни монети, стойността на които е в съдържащият се в тях благороден метал. От табличката, която следва, можем да пресметнем стойността на гулдените, талерите и луидорите към еврото – сегашната европейска валута, а оттам и към българския лев: 1 пфениг – най-малката единица (Е 0,25) 1 грош = 12 пфенига (Е 3,00) 1 гулден = 21 гроша (Е 63,00) 1 талер = 24 гроша (Е 72,00) 1 дукат = 3 талера(Е 198,00 или Е 216,00) 1 луидор = 5 талера (Е 360,00) За съвременния човек, свикнал с жонглирането с големи суми и постоянното им обезценяване, е трудно да си представи: преди индустриалната епоха и книжните пари практически няма инфлация. Така че цените, които ще проследим по-долу, са оставали стабилни за продължителни периоди от време. Цени на продукти в Германия през XVIII век 5 пфенига (Е=1,25) – 1 кана мляко, около 1 литър (1725) 6 пфенига (Е=1,50) – 1 кана бира (1699) 3 гроша и 2 пфенига (Е=9,50) – 1 кана обикновено вино 6 гроша (Е=18) – 1 кана по-добро вино 3 гроша и 3 пфенига (Е=9,75) – 15 яйца; 1 яйце = Е 0,65 (1762) 4 гроша и 9 пфенига (Е=14,25) – 1 бъчвичка масло (около 4 кг) 1 грош и 2 пфенига (Е=3,50) – ½ кг телешко месо (1699) 1 грош и 3 пфенига (Е=3,75) – ½ кг говеждо или свинско месо (1699) 21 гроша и 6 пфенига (Е=64,50) – около100 кг ръж или пшеница 10 гроша (Е=30) – ½ кг восъчни свещи (1726) 16 гроша (Е=48) – един чифт обикновени обувки (1726) 20 гроша и 8 пфенига (Е=62) – един топ (480 листа) обикновена хартия (1725) 1 талер 2 гроша и 5 пфенига (Е=79,25) – един топ луксозна хартия (1725) Разбира се, за да харчиш, трябва първо да получаваш. Нека да разгледаме внимателно следващите редове, за да се ориентираме за стандарта на живот в тогавашна Германия: Надници 6 пфенига (Е=1,50) – надница на едно младо момиче – домашна прислужничка (1700) 1 гроша и 6 пфенига (Е=4,50) – надница на една по-възрастна домашна прислужничка (1699) 6 гроша (Е=18) – надница за изкопаване на гроб (1700-08) 7-8 гроша (Е=21-24) – надница на дърводелец. 7 гроша през зимата, 8 гроша през лятото (1725) 50 талера (Е=3600) – годишен доход на бръснар (1722–29) 175 талера (Е=12 600) – годишен доход на свещеник (1722–29) Дали цитираният по-горе бръснар е бил „стилист”, или просто е сапунисвал и бръснел съгражданите си, историята мълчи. Но ако сравним неговите 50 талера с 50-те гулдена годишен доход на Бах като органист в Арнщат... да, едва ли светът много се е променил. (Как беше Славейковото: „Дей то да си гуйдар, дей то да си даскал...”.) И все пак... Нека не прибързваме с изводите. Защото като капелмайстор в Кьотен през следващите години, наред с хубавите условия за работа, плод на които е почти цялото му инструментално творчество, Бах получава вече респектиращите 400 талера. И заплатата на Ана Магдалена – втората му жена, и другите приходи от композиране, концертите, учениците... Можем приблизително да пресметнем доходите на многодетното семейство на Йохан Себастиан: Възнаграждения, хонорари, такси 50 гулдена (Е=3150) – годишен доход на Й. С. Бах като органист в Арнщат (1703–07) 400 талера (Е=28 800) – годишен доход на Й. С. Бах като капелмайстор в Кьотен (1717–23) 300 талера (Е=21 600) – годишен доход на Ана Магдалена Бах като певица при Двора в Кьотен 100 талера (Е=7200) – годишна такса за частни уроци, заедно с пълен пансион 50 талера (Е=3 600) – хонорар за една кантата 12 талера (Е=864) – хонорар за един концерт в църква (1713 и1717) 6 талера (Е=432) – хонорар за частен урок по пиано на благородник (1747) 1 талер (Е=72) – такса за сватба или погребение 16 гроша (Е=48) – дневни 1 талер и 8 гроша (Е=96) – месечен наем за чембало Йохан Себастиан беден, онеправдан, почти слуга? Хайде де! Музикант с неговата огромна дарба и работоспособност... Да си представим как няколко години по-късно протича денят на кантора на трите големи църкви в Лайпциг: подготвя изпълнението на поредната кантата, композира, свири всеки ден на служба в църквата. Като един от най-блестящите органисти на времето, често е викан за експертиза. Разбира се, изнася концерти, преподава, пътува... За времето си Бах живее даже твърде добре. Със заплатата и допълнителните приходи (сега бихме казали хонорари) не само отглежда многото си деца, но успява да им даде и завидно образование. Когато умира на 65-годишна възраст, повечето са настанени на работа като музиканти. Някои от тях, като Филип Емануел, Йохан Кристиан, Вилхелм Фридеман… са сред водещите композитори на века. И в това отношение, като глава на голямо семейство, животът му може да служи за пример. Списъкът на инструментите, които е притежавал Й. С. Бах, говори за едно добро благосъстояние. След смъртта му според обичая на времето те са предложени на търг: Оценка на инструментите на Й. С. Бах 115 талера (Е=8280) – фортепиано 80 талера (Е=5760) – чембало 50 талера (Е=3600) – по-голямо чембало 20 талера (Е=1440) – по-малко чембало 21 талера (Е=1512) – лютня 8 талера (Е=576) – цигулка от Якоб Щайнер 3 талера (Е=216) – спинет 2 талера (Е=144) – обикновена цигулка Нека да завършим нашето пътуване в Германия с един поглед към академичния и музикален живот през ХVIII век. От него виждаме, че Йохан Себастиан не е изключение. С 400-те „почетни” талера на Лайбниц явно е можело спокойно да се живее. Същото се отнася за доходите на оркестрантите в по-големия град Дрезден и по-малкия Шверин. А сравнението между заплатата на чиновника и високата (или даже нормалната професорска) заплата може да накара читателя, наш съвременник, да промени мнението си за ролята и значимостта на двете съсловия през последните 300 години. Заплати на професори и музиканти, разходи на студенти 160 талера (Е=11 520) – годишна заплата на чиновник в кметството (1724) 400 талера (Е=28 800) – годишна заплата на известния учен Г. В. Лайбниц като библиотекар, по-скоро почетна длъжност (1703) 300 – 320 талера (Е=21 600 – 23 040) – годишен доход на оркестрант в Дрезден (1711–19) 200 талера (Е=14 400) – годишен доход на капелайстор и 150 талера (Е=10 800) – годишен доход на оркестрант (с пълен пансион в Шверин) (1701) 200 талера (Е=14 400) – хонорар за семинар на професор – 50 студента по 4 талера (Е=288), Лайпциг (1703 ) 200 талера (Е=14 400) – разноски за едногодишно следване в университета в Гисен – Германия (1703); 1 и1/2 талера седмично за храна (Е=108); наем – 8–10 талера (Е=576-720); дърва за отопление (около 3,1 m3) – 2 талера (Е=144) 800 талера (Е=57 600) – извънредно висока годишна заплата на професор по право (1703) 600 талера (Е=43 200) – нормална годишна заплата на професор по право (1703) Следващата ни спирка е Виена през ХVIII и ХIХ век. Виена на Хайдн, Моцарт и Бетховен, на Шуберт и Брамс. Едва ли има друга столица, която може да се похвали с такава концентрация на гениалност на едно сравнително неголямо място. И сега, докато се разхождаме по улиците на този все още блестящ град, току ще открием на фасадата на малка, не особено забележима сграда: „Тук живя...”. И Моцарт, и Бетховен, за радост на сегашните туристически агенции, са сменяли през няколко месеца квартирите си, явно са можели да го правят. Виена, гледка от Белведере. Художник: Бернардо Белото (1759-1760г.) През първите виенски години Моцарт получава достатъчно пари от концерти и поръчки за композиции, за да живее сравнително охолно. Бетховен още с идването си във Виена и до края на живота си получава годишна издръжка от свои почитатели аристократи, „за да остане да живее в Австрия”. 2200 гулдена е сборът от първото изпълнение на Деветата симфония, от тях, след като се приспаднат разноските, взема 420 гулдена. Разбираемо е отчаянието на композитора, сумата е мизерна наистина, ако се сравни с 1800-те гулдена, които получава при един от предишните концерти. Само Шуберт, единственият истински, роден виенчанин, е наистина беден, до края на краткия си живот живее при роднини и приятели. С неговата откровено мизерна годишна заплата от 80 гулдена като помощник-учител не може да си позволи 20-те гулдена месечен наем. За сравнение: 800 гулдена (Е 57 600) е годишната заплата на Йозеф Хайдн при фамилия Естерхази, както и на Антонио Салиери при императорския двор във Виена. Хайдн даже „излиза в пенсия” в края на дългогодишната си служба. Към Волфганг Амадеус ще се върнем още веднъж. Нека засега хвърлим поглед към някои числа, които ще ни убедят, че и за Моцарт трудно може да се твърди 1000 гулдена (Е=63 000) – постъпленията след успеха на Академията (концерта) в Прага (19 януари 1787) 100 гулдена (Е=6300) – договор за написването на опера за Прага (януари 1787) 250 гулдена (Е=15 750) получава композиторът В. А. Моцарт, 100 гулдена либретистът Да Понте за постановката на „Дон Жуан” във Виена (май 1788) 1000 гулдена (Е=63 000) – наследството, което получава след смъртта на баща си (1787) по 1000 гулдена (Е=63 000) – предложения за годишна издръжка от унгарски и холандски благородници, получени няколко дни след смъртта му (декември 1791). През първите години на ХIХ век гулденът запазва своята стойност (=63,00 Е) (1 гулден – във Виена наречен флорин = 20 гроша = 60 крайцера). През 1811 г. с императорски декрет се появяват книжните пари и като следствие – инфлацията. През 1814 – 100 гулдена в монети = 206 в книжни пари. През 1815 – 100 гулдена в монети са вече = 458 в книжни пари. 500 000 000 гулдена (Е= 31 500 000 000 – астрономическа сума!) са разнос 200 (Е = 12 600) гулдена – хонорар от издателя за опус 1 – три клавирни триа 600 гулдена (Е= 37 800) годишна издръжка получава от княз Лихновски през първите си години във Виена (1792) 4000 гулдена (Е= 252 000) е годишната издръжка, обещана от негови почитатели, за да остане във Виена (1809). 3400 гулдена в книжни пари (=  1360 сребърни гулдена) остават от сумата през 1815 г. 45 крайцера (Е= 47,25) – цената на един екземпляр на неговото „Рондо и капричио за загубения грош” за пиано в магазина на А. Диабели във Виена (1828) 1800 (Е= 113 400) гулдена – хонорар от академия (концерт) във Виена. 420 гулдена (Е= 26 460) остават за автора при първото изпълнение на Девета симфония. Целият приход от концерта е 2200 гулдена Наскоро авторът имаше възможност да поброди из Виена и донякъде случайно попадна в жилището, където Шуберт прекарва последните месеци от живота си. На стената е окачен списък на личните вещи, предложени за наддаване след смъртта на композитора през 1828 година: няколко ризи, листове нотна хартия, панталон… Всичко друго – книги, мебели, пианото – е собственост на семейството на неговия брат, при което той живее. Известна е невероятната продуктивност на Шуберт. Той непрекъснато и навсякъде композира. И издателите охотно купуват неговите творби. За няколко песни получава 100 гулдена, т.е. сума, по-голяма от заплатата му. Вярно, че и цените във Виена не са ниски, особено за концерт и театър. А той често ходи на концерти, води даже свои приятели… например на предизвикалите фурор във Виена концерти на Паганини. Да не забравяме, че е млад, много млад – няма още 30 години. 80 гулдена (Е= 5040) – годишна заплата като помощник-учител 100 гулдена ( Е=6300) – хонорар, получен за сборник песни (1827) 60 гулдена (Е= 3780) хонорар, получен за четири импромптюта (1828) Цени във Виена (1808) 45–60 крайцера (Е= 47,25–63) – една книга или нотно издание 2–4 гулдена (Е= 126–252) – билет за театър 5–10 гулдена (Е= 315–630) – извънредно високи цени за концертите на Паганини през пролетта на 1828 година 20–25 гулдена (Е= 1260–1575) – месечен наем 20 крайцера – (Е= 21 ) – ½ кг телешко месо 17 крайцера – (Е= 17,85 ) – ½ кг говеждо 14 крайцера – (Е= 14,70) – ½ кг говеждо или свинско месо 43 крайцера (Е= 45,15 ) – ½ кг восъчни свещи (1726) 8–10 крайцера (Е= 8,40–19,50 ) – 1,4 литър бира. В началото на нашия разказ споменахме за твърде високите суми, които получава Йоханес Брамс в зенита на своята слава. В личния си живот твърде непретенциозен, без семейство и наследници, Брамс предоставя грижата за своя капитал на издателя си. (Характерен пример за характера на отношенията им: композиторът научава, че при неудачна игра на борсата капиталът му се е стопил. Виновникът естествено се притеснява, надява се да успее да възстанови сумите. „Не се безпокой, ще напиша нещо… Пак ще спечелим...”, великодушно махва с ръка композиторът, приличащ на патриарх с дългата си брада!) Брамс е съвременник на движението за обединение и националния подем в Германия. От множеството княжества се създава държава, доминирана от Прусия. Въвежда се нова валута – марката (3 марки =1 талер). Вече не може да се говори за стабилни цени, книжните пари са донесли изкушенията на инфлацията. 400 талера (Е = 28 800) възнаграждение получава за един сезон като хормайстор във Виена (1863) 500–600 марки ( Е= 12 000–17 800) – хонорар като диригент за един концерт (1879) 30 000 талера (Е=2 160 000) – основан е фонд в памет на Роберт Шуман (1872) 3000 марки(Е=72 000) получава за соната за цигулка и пиано (1879) за 100 луидора (Е=36 000) издателят Зимрок откупува от други издатели правата на ранните му произведения. Брамс неуморно концертира – като пианист и диригент, пише все нови произведения за различни състави – концерти, симфонии, камерна музика... Подпомага със значителни суми издаването на произведенията на Шуман, помага на младия Дворжак, може да го прави... Без сам да взема участие в разделянето и противопоставянето на вагнерианци с брамсианци, в споровете за бъдещите пътища на музиката, той е в центъра на музикалния живот. Изкуството, и особено музиката са предмет на жив и нестихващ обществен интерес. Композитори и артисти са героите на обществото. Един от най-ярките от тези герои е Рихард Вагнер, войнстващият рицар на новата музика. Необикновен с мощта на таланта и музиката… и с човешките си недостатъци. През целия си живот Вагнер се оплаква от безпаричие. Мащабите, в които обаче получава пари… и ги харчи, са неразбираеми за нормален човек. Един от многото случаи: след бляскавия (и финансов!) успех на концертите в Русия наема за 1200 гулдена къща край Виена. За няколко месеца изхарчва по обзавеждането и цялата спечелена сума, допълнително натрупва няколко десетки хиляди (!) гулдена дългове. Трябва да бяга от кредиторите, грози го затвор. В този момент се случва чудо. Вагнер изненадващо получава подкрепа от току-що встъпилия на престола на Бавария Лудвиг. Наистина обрат, достоен за автора на приказни оперни сюжети. Вагнер иска да построи оперен театъра в градчето Байройт. Там ще се представят само негови опери. Това ще бъде място на поклонение за избраници. За новата сграда се нуждае от 1 000 000 марки. Това са повече от 300 000 талера. Той иска да намери съмишленици, хиляда души, които чрез дялове „само”от 300 талера да финансират строежа. Грандиозен замисъл, каквото е всичко при него. Мегаломан!.. Ако не беше музиката му, само ще поклатим глава и ще посочим с пръст към челото. Голяма част от съвременниците му това и правят. Предричат провал на начинанието… Но Вагнер успява. През 1876 година са първите представления на неговата тетралогия в новопостроената сграда. Дефицита от 160 000 марки при провеждането им покрива пак кралят на Бавария. Той, който осигурява доживотна годишна рента на композитора, многократно изплаща дълговете му, спасява строежа на Байротския театър с крупна сума… Като добрия крал от приказките. От краля на Бавария Лудвиг: 300 000 марки за дострояване на сградата на новия оперен театър в Байройт (1876) 160 000 марки дефицит на първите Байройтски тържества (1876) 40 000 гулдена за покриване на стари дългове Пожизнена годишна издръжка 40 000 марки за строежа на оперната сграда в Байройт от Ханс фон Бюлов след турнето му в Съединените щати 50 000 марки хонорар за Вагнер, като диригент, от концерти в Хамбург и Берлин 1400 талера за един концерт в Силезия, като диригент 2000 рубли подарък от Великата княгиня на Русия 1200 талера подарък от графиня П. 20 000 франка аванс за евентуални бъдещи произведения от издателя Шот. 2. За съвременния човек е трудно да си представи изключителното място, което изкуствата и особено музиката са заемали в края на ХIХ век. Досега надничахме в джоба на големите композитори от миналото, за да установим, че историите за тяхната бедност са по-скоро плод на романтичната представа за човека на изкуството. Вместо гладни поети със скъсани обувки и пробити джобове открихме добре хапващи си, солидни граждани. А в кесиите на някои от тях – доста приятно звънтящи монети. Ако проявим обаче любопитство, примесено с известна доза нахалство и запитаме един съвременен автор колко пари е изкарал от новата си симфония или опера? Най-вероятно само печално да се усмихне на неудачната шега. Нека продължим със закачката: какво ли би казал канцлерът на Германия, ако нашият композитор поиска от него да му построи оперна сграда, където два месеца в годината ще се играят само неговите опери, а в останалите десет ще стои затворена? Вероятно любезно ще го изпрати до вратата – и ще повика „Бърза помощ”. Времената са се променили. В симпатичната, увлекателна книжка „Аз съм композитор” на Артур Онегер прочутият композитор признава, че смята съчиняването на музика през ХХ век за заболяване, „тиха лудост”. Съветва студентите си по композиция сериозно да се замислят, преди да се посветят на тази безперспективна професия. Авторът е съгласен донякъде с песимистичните изводи на големия композитор за бъдещето на сериозната музика. Споделя отчасти и носталгията му към минали времена, когато изкуството е било достъпно на по-малък, но по-високообразован кръг хора. Но ако останем още малко в Париж и се върнем във времето на прочутия автор на Фантастична симфония, ще видим, че и в доброто старо време не всичко е било наред. В автобиографията си Берлиоз картинно и романтично описва: Една нощ сънува цяла една нова симфония. Събужда се, посяга да запише темите. Замисля се, след като напише музиката, ще иска да я чуе… репетиции, оркестър, зала… А жена му е болна, парите трябват за лекарства… Оставя молива и заспива отново… На другия ден не си спомня вече нищо от музиката. По времето, за което става дума, той кандидатства за мястото на… библиотекар в Парижката консерватория. Така и не получава службата. Френската музика остава с поне една голяма творба по-бедна…. Това не ни ли напомня с нещо нашите нрави? Запитвали ли сме се например колко произведения на големия български пианист и композитор Димитър Ненов са останали ненаписани? Авторът често е чувал и историите за изтриването на записите от легендарните концерти на големия български пианист. Невъзстановима загуба! А Васко Абаджиев? Поколения нямат никакъв спомен за този блестящ цигулар. „И ний сме дали нещо на света” – и след това сме го затрили! Ето, читателю, както виждаш, вече сме си у дома. Неусетно стигнахме до нашето време и проблеми. Да се занимаваш днес с музика, да композираш или свириш, означава май наистина да не си наред. Или може би да си достатъчно осигурен, за да можеш да си позволиш луксозно хоби? Ето например какви… разходи ще има нашият съвременен автор, ако му хрумне да напише – хайде, да не е цяла симфония в четири части, а 15-минутно произведение за оркестър. Самото композиране може да се окаже най-евтината и лека част. Затова се иска само нотна хартия, подострен молив и Баба гума, както казваше Панчо Владигеров. След това се започва: Набиране на партитура: 100 страници на компютър = 500–1000 лв. Вадене на щимове 200 страници: = 400 – 1000 лв. Копиране и подвързване на нотния материал. Наем зала, репетиции, хонорари за изпълнителите… Вече се загубихме в сметките, но можем да сме сигурни: композиторът ще има да дава още доста пари, докато чуе творбата си… Изглежда обществото смята това в реда на нещата, вижда в хората на изкуството наистина „тихи луди”, готови да си плащат, за да работят. Авторът ще цитира един действителен разговор: „ Направили сме една фирма. Ако запишеш компакт диск, ще ти излезе евтино…” „Знам, че има такива, които сами си плащат, за да свирят – отговаря артистът след малка пауза, – но не искам да съм от тях! Винаги съм получавал хонорар, когато работя. Ако намериш пари, с удоволствие…“ Старите хора казваха: „Цигулар къща не храни”. Тъкмо се беше позабравила тази мъдрост… Но тези, които искат да ни я припомнят, не се сещат, че музикантите, за разлика от повечето българи, са в състояние достойно да си изкарват прехраната в която и да е точка на земното кълбо. Нотите по целия свят са еднакви, музикалното образование и дипломата са признати навсякъде. Само отношението, а и стандартът са други. Че какво му пречи на музиканта да си потърси късмета по света? Взема – хайде да не е самолета – автобуса, и отива да си изработи парите за самолетния билет за връщане. Защото в чужбина ще получава от 8 до 10 пъти повече. Много вече заминаха. И още ще си отидат. Защо да чакат, докато българското общество излезе от аморфното състояние, в което се намира? Читателят вероятно вече е загубил търпение и нервно разлиства страниците, за да намери най-сетне нещо конкретно: „Добре де, а по колко вземат на концерт сега артистите на Запад? Това колко струва бирата, сиренето, говеждото и свинското месо го зная горе-долу… Ти кажи другото!”. Тук авторът със съжаление си признава, че е затруднен. Чувал е за някакви числа с много нули – за прочути тенори например. Опитвал се е да ги дели по броя на тенорите, оказва се, че числото не е делимо на три. Може пък да са рекламни суми, има го и това понятие в шоубизнеса: когато се сключва договор за концерт, се вписват две цифри: едната е за вестниците – вижте ни колко сме велики! Другата – значително по-скромна, е реалната, върху която артистът си плаща данъците… Затова авторът не смее да разпространява неща, които не знае точно. И без това наоколо се носят какви ли не слухове: за някакви влогове на скромни държавни чиновници. Които набъбвали до милион, без да има нужда титулярът да отделя от парите за закуска … Но може и това да са рекламни суми, само за вестниците, кой знае? А човекът си живее кротко с 200–250 лева, колкото е заплатата на един оркестрант в симфоничен оркестър… Като споменахме за оркестъра, авторът си спомни едно честване в Шумен. По случай годишнината от основаването на първия български оркестър (1849) тържествено слово произнесе Панчо Владигеров:

Носачите на цветя

 Разбирам ви напълно. Загинали сте за свобода на народите си, за свобода на идеите си, за своята собствена свобода. Загинали сте, защото за вас са били непоносими потъпканите права, издевателствата, кошмарът на социалната несправедливост. Какво по-нормално от това, когато са искали от вас цял живот да бъдете на колене, да си сложите главите на дръвника. Така се живее, така се пише история. Сега сте в историята. Сега сте в литературата. Учим децата си на вашия подвиг. Учим наизуст стихотворения за вашата мъка, гибел и слава. Специалистите ви строят паметници. Ние носим на определени дати пред паметниците цветя. Ако бяхте живи, щяхте да ни разберете. Ако има Рай и ни гледате отгоре, ще ни разберете. Животът е един. Тъпо е с лека ръка да го проиграем. Злото е толкова голямо, а ние сме толкова малки, че е безсмислено да се жертваме. Не можем да победим Злото. Коловозът е толкова отъпкан, че излизането от него е налудничава авантюра. Които сме родители, знаем, че на децата са им нужни живи родители. Не само живи, но и горе долу успешни. Ако сме деца, знаем, че не можем и не трябва да огорчаваме родителите си с необмислени постъпки. Съобразяваме се, приспособяваме се, прикриваме се и се усмихваме, защото такъв заварихме живота, такъв ще го живеем. Да, в човешката еволюция, в човешката история, има едно фундаментално разделение на труда. В първата категория сте вие – лудите, ненормалните, които си слагате главите на дръвника. Във втората категория сме ние – дето пишем история, дето четем история, дето учим стихотворения наизуст. Дето носим цветя. Ние сме носачите на цветя. В същност, на нас какво ни дадохте? Злото го има, алчността я има, издевателствата ги има, простотията я има, кошмарът го има. Продължаваме да си психясваме в тъпия живот!   Виж, ние ви даваме много. Без нас сте нищо. Без нас сте безсмислени. Наистина, какво щяхте да бъдете без цветята, които ви носим? Какво щяхте да представлявате без нас – носачите на цветя?

Официален IMAX трейлър за „The Legend of Tarzan“

По-горе можете да видите най-новият официален IMAX трейлър за „Легендата за Тарзан“ (The Legend of Tarzan). Филмът ще ни представи една малко по-различна история, в която отгледаният от маймуни човек вече е свикнал с живота в Лондон, но решава да се върне в джунглата поради непредвидени обстоятелства. Главните роли в „The Legend of Tarzan“ ще The post Официален IMAX трейлър за „The Legend of Tarzan“ appeared first on Smart News.

The Kinks - "Sunny Afternoon"

Днес в рубриката "Незабравимите" ще слушаме една слънчева следобедна песен. Тя се появява преди 50 години, горе-долу по това време, на 3 юни 1966. Нарича се "Sunny Afternoon" и е един от най-успешните сингли на групата "The Kinks"", една от най-успешните британски банди през 60-те, част от така наречената британска инвазия и така характерния британски "звук". Създадена е от двама братя - Рей и Дейв Дейвис, като Рей е основаната фигура - вокалист, китарист и автор на повечето песни на "The Kinks", включително и на днешната незабравима  "Sunny Afternoon". Въпреки лежерното си слънчево заглавие, в нея (както и в създадената по същото време The Taxman на Бийтълс) става дума за прогресиращите данъци на тогавашното правителство на лейбъристите. Рей Дейвис си спомня как я композира - в дома си, на току-що закупеното му ново пиано, докато едногодишната му дъщеричка пълзи наоколо. "И носех поло" - по британски иронично добавя той. Тогавва Рей е бил под влиянието едновременно на музиката на Франк Синатра, Глен Милър, Боб Дилн и Бах. "Sunny Afternoon" става номер едно в Англия още през юли, а в Америка стига до Топ 20.. и остава една от най-запомнящите се песни на 60-те. "The Kinks" и "Sunny Afternoon"!

Спортът не е транспорт

Понякога се чудя какво ли е да живееш в плоска държава? Колко ли е гадно да излезеш да покараш колело и накъдето и да погледнеш, да няма нито едно възвишение, на което да се качиш и след това да се спуснеш Когато ми се случи да попадна на такова място, си мисля – тези хора са нямали детство! Да караш само по равно - къде му е удоволствието на това? Къде е онова усещане за постигането на нещо значимо, когато стигнеш най-горе; какво става с чувството, че летиш по-бързо от вятъра,...

Какъв е външнополитическият проблем на Хилари Клинтън

 Хилари Клинтън влезе в историята тази седмица, ставайки първата жена, която си осигури президентска номинация от голяма политическа партия в САЩ. Така тя парира сериозната заплаха, която представлява самопровъзгласилият се за социалист сенатор от Върмонт Бърни Сандърс, който стана колосална сила в Демократическата партия.   Сандърс се надигна срещу каноните на Демократическата партия по въпроси като свободната търговия, близкоизточната политика и правомощията на изпълнителната власт да води неограничени военни кампании под флага на войната срещу тероризма. С това той изобличи една от най-големите уязвимости на Клинтън като участник в президентските избори - преценката й за ръководенето на международните дела.   Добре известно е, че Клинтън се е проявявала като военен ястреб в кариерата си. Тя гласува в подкрепа на войната в Ирак, когато бе сенатор. Като държавен секретар тя оказа натиск за американска намеса в Либия и лобира за това президентът Обама да предприеме военни действия срещу Башар Асад в Сирия. Показа хладно отношение към ядрената сделка с Иран. Що се отнася до Израел, Клинтън изнесе през март голяма публична реч пред Американско-израелския комитет по обществени въпроси (AIPAC), без да си прави труда да спомене положението на палестинците. Това по-късно бе дебело подчертано от Сандърс, син на еврейски имигранти, по време на дебата им в Бруклин.   Прогресивистите, независимите и либералните демократи, които гласуваха масово за Сандърс, държат козовете, които могат да позволят на Клинтън да бие Доналд Тръмп. Ако Клинтън иска да си осигури стабилна подкрепа сред тези важни електорални групи, трябва да ги успокои, че въпреки досегашните си позиции и действия, е склонна да върви по стъпките на Обама и да не търси военно уреждане на всеки труден външнополитически проблем.   Клинтъновите ястребски инстинкти безспорно отговарят на очакванията на водещата външнополитическа върхушка в САЩ. Но в тази година на избори тя е изправена пред два проблема. Първо, на последните два национални вота верните избиратели на Демократическата партия приеха външнополитическата доктрина на Обама, която може да бъде дефинирана горе-долу като наблягане на преговорите и сътрудничеството, вместо на конфронтацията и едностранните действия. Сандърс изрази подобни виждания за ролята на Съединените щати в света.   Второ, противникът на Клинтън на президентските избори Доналд Тръмп твърди настойчиво, че Америка поема на плещите си твърде голямо бреме, като гарантира сигурност на съюзниците си и не получава достатъчно търговски ползи от това.   Този аргумент натрупа популярност в Републиканската партия, в която все повече се засилва убеждението, че безкрайните военни кампании в Близкия изток са бездънна яма, в която се леят американска кръв и пари. Следователно уповаването на Клинтън в твърдата сила като средство за защитаване на американските интереси трудно ще се понрави на избирателите, които като че ли предпочитат сдържаността пред военния авантюризъм.   Вместо да приеме външната политика на военна сдържаност на президента Обама, Клинтън изнесе миналата седмица реч, в която даде сигнали, че би нагазила още по-дълбоко в конфликта в Сирия, като наложи забранена за полети зона. Правителството на Обама изключи от самото начало подобна мярка, от страх да не намесва по-сериозно Америка в сирийската гражданска война и да не предизвика ескалация на напрежението с Русия и Иран, главните покровители на правителството на Асад.   Освен това Клинтън заяви тържествено, че ще потвърди своята “нерушима връзка” с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Непоколебимият ангажимент към сигурността на Израел е основна част от всяка президентска кампания, но Клинтън достигна нови висоти. Тя демонстрира близки отношения с израелски премиер, който нееднократно постави Обама в неудобно положение, опита се да торпилира знаменитото му постижение във външната политика - ядрената сделка с Иран - и само на думи подкрепяше мирния процес с палестинците.   Тези позиции я поставиха на нож с поддръжниците на Сандърс, който, както президента Обама, е ангажиран със сигурността на Израел, но също така признава огромните вреди, които окупацията и непрестанната експанзия на израелските селища причиняват на американските интереси в областта на сигурността в Близкия изток и на палестинската общност. Те биха искали САЩ да играят по-безпристрастна роля. Засега Клинтън не показва никаква склонност да се опълчи на по-твърдолинейните израелски политически действия, които пречат на постигането на мир.   За да победи Тръмп, Клинтън не трябва да се връща към статуквото във външната политика на САЩ, основано на теорията, че военната мощ и военните интервенции са ключът към мира и просперитета. Тази теория до момента не е допринесла особено за нито едно от двете. През тези повече от две десетилетия, в които американските сили водят военни действия в Близкия изток, агресивността и нестабилността нарастват, вместо да спадат.   Обама, трябва да му се признае, начерта различен курс. Настойчивостта му да се преговаря с дългогодишния противник Иран доведе до историческо споразумение по ядрената програма на тази страна - нещо, което изглеждаше неосъществимо по времето Джордж У. Буш в Белия дом. Клинтън трябва да покаже, че умее еднакво добре да показва сдържаност и че разбира границите на американската мощ толкова добре, колкото и ефективността й. Това разбиране е в основата на мирогледа, възприет от поддръжниците на Обама и Сандърс.

Затрупаха Любо с цветя, играчки и дъвки

  Киров пропя фолклор с Нина Николина, почете Принс в тандем с Митко Кърнев „Вълнувам се, за пръв път ми е. Не съм се сблъсквал до сега с такъв позитив, с такава любов! За мен е чест, че сте тук! Тази вечер е празник за българската поп музика“. Тези реплики, изречени от Любо Киров след като вкара хеттрик с „Говори ми на ти“, „Ако някога“ и „Има ли цветя“, са знакови за концерта му в НДК. Първият му солов десант там наистина бе победоносен. Едно момче с кадифен тембър, фънк харизма, рок душа и Джагър чупки в ханша напълни сцената и душите на 3500. Ако по случайност в зала 1 имаше хора, за които Любо Киров бе предимно гласът от шапките на „Забранена любов“ и предаването „Търси се“, или „онзи от Плевен, който много пееше Purple Rain навремето“, то след концерта те със сигурност са сменили изборените горе клишета с „артист от световна класа“. Без излишни фойерверки, с елегантна и ефектна сценография, подкрепен от Живко Петров, Ангел Дюлгеров, Калин Вельов и „ЛаТиДа“, Любо ни върна надеждата – че през 2016 г изпълнител от новото поколение на бг попа може да вълнува публика от 7 до 70 г. без особен напън. Изключителен бонус за вечерта бяха изпълненията на парчетата, чиито текстове Киров е писал за други артисти през годините. „Вместо мен“ на „Каффе“ певецът направи акапелно с „ЛаТиДа“, а „Както преди“ започна лирично в тандем с Тони. Ослепителната Мария Илиева го разцелува преди да припомнят един от най-ярките хитове на „Те“- Allright. „Имам изключителната привилегия освен да съм приятел на Мария да съм писал и песни за нея.“, призна Любо и остави дуетната си половинка „Сама“. След прочувствената балада Киров покани на сцената пианистът на „Те“ Ясен Велчев и след братска прегръдка те поздравиха изправената на крака публика  с „Искам“. Между всяко от парчетата Любо позираще за селфита с хора от първите редове на оркестрината, прибираше масивни букети, саксийни цветя и плюшени играчки. „Имам само теб“ изкара с огромно лилаво сърце в ръка, подарено му от детенеце, а друго се набра на сцената, за да му пъхне пакет дъвки в ръката. „Цял живот прави така!“, разсмя се Любо на жеста на малкия си познайник, който не беше повече от 6-годишен. Съпругата на Данчо Караджов-Мариана, не спря да танцува цяла вечер, а Косьо Марков от „Тангра“ и Косьо Цеков от ФСБ изгледаха с почти академичен интерес концерта. Освен приятели от гилдията в публиката бе и семейството на Любо начело с 5-годишната му племенница, която дирижираше солидна фен агитка от свои набори. След като изпълни „Заедно“ с Графа Любо изненада всички завивайки към фолклора с „Море, пиле“, хващайки за ръка партньорката си Нина Николина.  За бис Киров свали шапка на двама от идолите си в музиката – Васил Найденов и Принс. Преди да запее „По първи петли“ той се преклони пред таланта на Стефан Димитров и Мишо Белчев, авторите на текста и музиката, а Purple Rain изпълни с Митко Кърнев на китарата.