20.01.2017

Резултати от търсенето

Кой поръча убийството в Анкара – поглед от Турция

 Има предположения, че зад провокацията може да стоят ЦРУ, Саудитска Арабия или Германия Убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов предизвика бурна реакция в турското общество и медиите от страната. Според огромната част от коментарите престъплението е насочено срещу руско-турските отношения и по-нататъшното им развитие. В тази връзка турски експерти и журналисти обсъждат версии за евентуалните му поръчители. Първата гласи, че демонстративният разстрел на руския посланик в Анкара е от полза за американските интереси в региона. Привържениците й заявяват, че Вашингтон мечтае Турция да се откаже от развиващото се партньорство с Москва и да се върне в трансатлантическия път. Трагичната гибел на Андрей Карлов щяла да разруши руско-турските отношения, принуждавайки Анкара пак да се преориентира към Запада. Но тази версия изглежда слабо вероятна, тъй като Владимир Путин заяви веднага след трагедията, че „това предателско нападение“ няма да развали отношенията между Москва и Анкара. Нещо повече, външните министри на Русия, Иран и Турция обсъдиха в Москва бъдещето на Сирия – и атентатът не можа да им попречи. Още едно обстоятелство дава повод за съмнения, че Щатите може да са замесени в нападението. Във Вашингтон не може да не си дават сметка, че за гибелта на руския дипломат не само руското, но и турското обществено мнение ще заподозре най-напред „ръката на ЦРУ“. И че неизбежно ще се увеличат антиамериканските настроения не само в Русия, но и в Турция. В турското общество всъщност все повече се налага убеждението, че провокацията в Анкара е дело на американското правителство. И този развой на нещата съвсем не е в интерес на американците. В този смисъл убийството на руския посланик Андрей Карлов явно е многоходова провокация, насочена не само срещу руско-турските, но и срещу турско-американските отношения, а може би и срещу отношенията на Кремъл с новия американски лидер Доналд Тръмп. След изборната си победа Тръмп заяви открито, че смята да поправи отношенията с Русия и да зачита позицията на Путин в близкоизточния регион. Същевременно Тръмп се кани коренно да промени класическата близкоизточна доктрина на САЩ. Според него американците не бива примерно да си губят времето в Близкия изток, вместо да се захванат с проблема за възхода на Китай. Новият американски президент вижда заплаха за националните интереси на САЩ именно в експанзията на Пекин. Промените в американската стратегия едва ли ще се харесат например на Саудитска Арабия, която Тръмп свързва с терористичните атентати от 11 септември 2001 г. и изобщо не я брои за съюзник на Америка. Тръмп неслучайно се кани да блокира в американска банка 750 млрд. долара, собственост на Саудитска Арабия. И тук някои аналитици съзират втора, саудитска версия за покушението срещу руския посланик. Що се отнася до Турция и президента й Реджеп Ердоган, Доналд Тръмп има прагматична стратегия – смята, че взаимните претенции трябва да се уредят и да продължат „класическите съюзнически отношения“. Стремежите да бъдат скарани турското общество и турското правителство със САЩ работят в полза на някои страни от региона, смятат експерти от Анкара. Дискредитацията на Турция и на турските власти предполага като цел друга версия за убийството на руския посланик. Атентатът от 19 декември показа, че Турция явно не е способна да защити своя „нов съюзник“, че турските градове са опасни за туристите – там дори полицаите разстрелват дипломати. Тогава как може да става дума за инвестиции, за големи международни проекти? Подобни изводи вече си правят обикновени хора, пишещи в социалните мрежи, и се очаква те да звучат още по-силно, щом бъдат лансирани от играчи с интереси в региона. Широко разпространена версия за убийството на Андрей Карлов в момента е и предположението, че са замесени клетки от опозиционното движение ФЕТО на Фетхуллах Гюлен. Профилът в социалните мрежи, създаден от 24-годишния убиец, бившия боец от полицейските специални сили Мевлют Мерт Алтънташ, показва, че е завършил полицейската академия „Рющю Юнсал“ в Измир, която минава за генщаб на гюленистите. Подкрепата на ФЕТО му осигурила и работа в Анкара. Полицаят терорист бил убеден привърженик на Фетхуллах Гюлен и смятал ФЕТО за свещена организация. Останалото ще разчепкват следователите от съвместния руско-турски следствен екип. Версията, че в убийството на руския посланик е замесена забранената в Русия терористична организация „Ислямска държава“, изглежда най-малко вероятна. Просто защото според тайните служби на турска територия има твърде малко симпатизанти на ИД – повечето надъхани с идеите на халифата са заминали на „джихад“ в Ирак и Сирия. Накрая, някои турски експерти обсъждат и версията, че в атентата имат пръст германските специални служби. В последно време турското правителство и Германия водят съвсем истинска информационно-пропагандна война. В тази война Анкара обвинява Берлин, че подкрепя Кюрдската работническа партия (ПКК) и опозиционното движение ФЕТО, че доставя оръжия на кюрдите, подпомага привърженици на Гюлен, спекулиращи на фондовия пазар, а федералното разузнаване БНД – че води шпионска и подривна дейност в Турция. Берлин на свой ред обвинява правителството на Ердоган, че изпраща в Германия ислямисти, а турското военно разузнаване МИТ се занимава с подривна дейност на германска земя. Редица турски аналитици са на мнение, че убийството на руския посланик в Анкара може да е произтичаща от хибридната германско-турска война провокация, организирана от германските тайни служби с помощта на местни съюзници. Версията за „германска следа“ в трагедията от 19 декември изглежда ще бъде подкрепена от влиятелни политици в обкръжението на президента Ердоган. Още повече че преди време официалният съветник на турския лидер Йигит Булут заяви публично пред държавната телевизия ТРТ, че „с подкрепа от германското правителство БНД саботира турско-руските отношения“.

Накъде отива Турция?

 Президентът Тръмп спечели изборите в САЩ и светът се обърка за пореден път през последните десетилетия. Сред първите лидери, които побързаха да се обадят по телефона с поздравления за успеха, бе турският президент Ердоган. Проправителствените медии в Анкара предварително бяха информирали, че предстои разговор, но по отношение на посещение обяснението бе, че "ще се уточнява през януари или февруари". Без да се пропуска, че една от темите ще бъде исканата от Турция екстрадиция на обвинявания за автор на опита за преврат от 15 юни проповедник Фетулах Гюлен. Ако съветник на президента Тръмп е убеден, че в името на стратегически съюзнически връзки между двете страни това искане на Ердоган би било възможно за одобрение от страна на Вашингтон, то решението определено няма да е веднага след встъпването в длъжност на новия "господар в Белия дом". Ердоган вече обясни в поредна реч, че "започва нов период в САЩ" и че се надява с този избор американският народ да направи "хаирлия крачки било по отношение на развитието на обстановката в региона ни, било по отношение на основните права и свободи в света". Другото са стандартни пожелания за "успешно бъдеще на този избор".  Редица официални наблюдатели в Турция обаче незабавно намериха общи черти между двамата президенти, като акцентираха върху извода, че те познавали добре страната и народа си, че "знаят пътя за достигане до избирателя" и че "ако Тръмп действа съобразно профила на страната си, ще има съдбата на Ердоган, който знае как да се обръща към избирателя, знае какво той иска". А Ердоган допълни, че "победата на Тръмп трябва да е урок за опозицията", която трябва "добре да прочете развитието на Тръмп". Тези думи са само дни след реч на Ердоган в истанбулски Университет за здравни науки, където е получил титлата "доктор хонорис кауза" за принос. И това по време на появили се съмнения в американската преса за истинността на дипломата му за висше образование. Там Ердоган казва "аз не съм чирак в политиката, не съм и калфа" и прави разбор на политическите си стъпки като премиер и президент в една сложна и за Турция геополитическа обстановка. Струва си европейските анализатори да са информирани за разбиранията на Ердоган и оценките му за собствената му политика и идеи. Защото все повече от тях се убеждават, че "в момента едва ли нещо в отношенията на Европа със САЩ и Турция изглежда нормално" и че "настоящите събития в Турция с или без Тръмп вероятно са проблем щ1 в ЕС". Кой ще направи първата "крачка назад"? Въпросите, които се задават в тази връзка, започват с "как би трябвало да реагира ЕС на това, че Турция прави крачки назад в цивилизационното си развитие" и че "Анкара заплашва да тръгне по пътя на диктатурата". Дори се допусна Турция да играе ключова роля за сигурността на Европа чрез миграционните потоци на фона на случващото се в Сирия и Ирак и сега тя си позволява да заплашва ЕС, да го рекетира, да оспорва лошите оценки в доклада на ЕК за напредъка й по пътя към членство, да обвинява Брюксел в лъжа заради превеждането на 270 млн. (според Анкара), а не обещаните 3 млрд. за намиращите се на нейна територия бежанци. Както и да настоява за незабавно отпадане на визите за турски граждани, независимо от неизпълнението на изискващите се за целта 72 условия, и накрая да изпраща войски на територията на съседните Сирия и Ирак, защото следва свои интереси и търси да си осигури стратегически позиции там след приключване на битките. Което включва и намеса във вътрешна политика и осигуряване на влияние в конфликтите при съседите, за да не се допусне в крайна сметка създаване на независим Кюрдистан. Независимо дали на територията на Ирак или Сирия. Старата практика (станала достояние благодарение на турски наблюдатели) да се заплащат достатъчно средства на Барзани, кюрдският лидер в Иракски Кюрдистан, за да не се реализират подобни намерения, и да се използва чрез преминаващи през Турция тръби добиваният петрол от контролираните от Ербил кладенци в кюрдските територии в рамките на Ирак, явно вече не може да се прилага. Не и след ИД, след битките за отвоюване на Мосул от тази страховита крайна ислямистка групировка, където пешмергите (военен отряд на кюрдите) заедно с официална армия на Багдад, шиитски милиции (подкрепяни от Иран) под егидата на САЩ и съюзници водят битки за всеки квартал или улица в опустошения от ислямистите град. Турски военни части също са там, независимо че правителството на Ирак многократно изрази становище за незабавното им оттегляне и дори заплаши с възможност за избухване на регионална война в тази връзка.  Последваха нелицеприятни изказвания на турски политици по отношение на иракския премиер Хайдер ал Абади и това за пореден път постави въпроса "всичко ли е в ръцете на Ердоган" и       "всесилен ли е Ердоган"?               Да, той не е чирак или калфа в политиката. 14 години на власт в страна като Турция са опит, който дава увереност и знания как да се лавира в сложните международни отношения, как да се приласкават избирателите или как да се организират избори. Информациите, че Анкара е започнала преговори за подписването на споразумение за свободна търговия с историческия съюзник Великобритания (винаги заставала зад турските каузи в минали събития), която след "Брекзит"-а търси своя собствен път към развитие в променящия се свят, са ново доказателство как се отстояват национални интереси в несигурна обстановка при неясни перспективи за световния ред. Но са и сигнал, че няма нищо случайно в протичащите напоследък политически процеси по света. Спомнете си как президентът Тръмп бе в Шотландия по време на очакване на "Брекзит"-а, какво каза тогава, как и защо спечели невероятната битка за Белия дом и какви идеи сподели с поддръжниците си, докато медии и социологически агенции величаеха Хилъри Клинтън. Сега Ердоган ще подписва споразумение с широк обхват с Кралството, "колкото този на споразумението за митнически съюз между Турция и ЕС". Разединеният ЕС няма единно становище не само по споразумението с Турция за бежанците, не само за визите, но и за самото членство на Анкара в ЕС. Не е само външният министър на Австрия, Курц, който убедено посочва, че Турция не е готова за такова членство и споразумението няма бъдеще. "Трябва да се търсят други пътища за изход от кризата", допълва Курц, който дава и конкретика на вижданията си. Звучи логично Ердоган при тези обстоятелства да се обръща към Лондон, но този път без унизителни за него извинения, които трябваше да преглътне, за да нормализира отношенията с Русия. Защото отношенията му със стратегическия съюзник САЩ зациклиха в един момент, и то най-вече по отношение на събитията в Близкия изток, ролята на кюрдите там и явното споразумение Москва и Вашингтон сами да решават съдбата на региона, като съгласуват действия. Каквото и друго да се говори. Това винаги става за сметка на малките играчи. И без значение е дали Сирия ще се федерализира, разпадне на части или Асад ще го има за още дълъг период. С амбициите за регионален играч, Анкара няма как да се примири с отрежданата й роля. И тук започват дилемите Защото с Русия се споразумяват за енергийни проекти и възстановяване на отношения, но тези дни Министерството на земеделието в Москва настоява забраната за внос на турски домати да се удължи с още 3 години. Едва ли става дума само за притеснения относно вредни вещества в отглежданите поне по 2 реколти на година домати в Турция. Същите заливат и нашия пазар, но никой не се интересува какво консумираме всъщност. А доматите са традиционно основно перо в износа на селскостопански продукти от Турция. Още повече, че турската икономика през последните 2 години не може да се похвали с постижения. Не само турската лира пада, инфлацията е 8%, безработицата бележи ръст, цените растат, БВП е 3% (2015 г. 4%), туризмът е в упадък, което тревожи управляващите, но повече турските граждани. Това като капак на страховете им от терор и насилия след опита за преврат. Част от тези граждани на 10 ноември отбелязаха 78 години от смъртта на Ататюрк по начин, който може да се приеме като противовес на водената от Ердоган политика за принизяване историческата роля на "бащата на нацията" за изграждане на модерна Турция. Не може да има двама велики лидери в Турция. Отдавна потретите на Ататюрк са свалени от магазини, ресторанти, обществени места, а сега в Измир гражданите на хилядно шествие са ги носели с покрити с черни чаршафи глави. Известно е, че Измир е крепост на кемализма и там винаги гласуват в полза на опозиционната НРП, кемалисти, при всеки избор. Покритите глави може и да са от страх, защото събитията във връзка с отбелязване на годишнината от кончината на Ататюрк са били официално отменени в Анкара поради опасения за сигурността. Което не е попречило и там хиляди да поднесат цветя на паметника му. Няма спор, че това са предимно светски настроените турци.  В крайна сметка е видно, че събитията, които напоследък се случват в Турция, са в пряка връзка с изявите й и извън границите, но са и доказателство, че Ердоган няма и не може да бъде променен. Той си има своята политическа програма, следва я последователно и тя винаги е насочена в личен план, за оцеляване и реализация като президент с разширени правомощия. Той е убеден, че промяната на конституцията с цел въвеждане на президентска система в страната "ще ускори прогреса на Турция". Всъщност каквото и да се коментира на Запад, Ердоган едва ли е проводник на налудничави идеи, например за пълна ислямизация на страната или пълно унищожение на малцинства като кюрдите (15-20 млн. в страната). Да, Турция стъпка по стъпка се ислямизира, но за него религията е само средство да държи консервативните маси в подчинение, да го следват, особено по време на избори, и да спазват онези правила, които няма да им позволят друг кръгозор и стремежи. Затова има промени и в образователната система, а учителите са сред най-често уволняваните служители. Да се пеят приспивни песни не за да пораснат децата, а за да се изправят, т.е. старите идеи за османското величие сега могат да служат за обединение и мисли в друга посока, а не например за високите цени.  В същото време кюрдите са приемливи само ако не настояват за права, независимост или автономия. С тънки политически сметки Ердоган постигна поставени цели. Първо унищожи армията и висшите й офицери, стожери на кемализма, светското начало и коректив на всяка власт. После започна мирен процес с кюрдите, защото му бяха необходими гласовете им по време на предстоящи избори, и то за да спечели срещу НРП и националистите. По традиция кюрдите гласуваха предимно за опозиционната НРП или малки леви партии. Когато обаче те влязоха в Меджлиса чрез прокюрдската ДПН (със съпредседател "турския Обама", Демирташ) и станаха заплаха за едноличната му власт поради искания за повече демокрация и права, той смени подхода и се започна гражданската война в Югоизточна Турция  срещу ПКК. ДПН и лидерът й Демирташ не си позволиха категорично да се дистанцират от ПКК, или поне в това ги обвинява Ердоган. Все пак те всички са кюрди и мечтите им са едни и същи. Пътищата за постигането им определено са различни. Междувременно се случи онзи "Дар от Аллах" (според Ердоган), опитът за преврат, който му позволи да си разчисти сметките с противници, включително с бившия съюзник, проповедника Фетулах Гюлен, и неговото движение "Хизмет", наричани вече ФЕТО. Неотдавна забраниха, уж временно, интернет, т.е. дадени социални мрежи, арестуваха журналисти (опозиционният лидер Калъчдароолу казва, че са 142-ма), отнеха първо имунитета на 130 депутати, а после арестуваха 11 от тях, които са от прокюрдската ДПН, включително двамата съпредседатели, и ги обвиниха в тероризъм, подкопаване на основите на държавата и разпространение на терористична пропаганда. Ердоган открито обвинява ДПН в действия за злепоставяне на Турция в международен план и така да има възможността да даде гласност на идеите си. В допълнение той е убеден, че ще подпише връщане на смъртното наказание, ако Меджлисът го предложи. Всички лидери на Запад реагираха с "притеснителни действия" (Меркел), "силно безпокойство" (Ренц), "дълбоко безпокойство" (Държавен департамент), "недопускане на Турция в ЕС" (Кати Пери, отговаряща в ЕК за Турция), "Анкара да каже какво иска" (комисар Хан) и т.н.  И сега какво? Накъде отива Турция? Рекет над ЕС с цел чрез контрол на миграционните потоци да се признае правото да се разпорежда в Северна Сирия, т.е. да няма кюрдска автономия, а зона за сигурност, което трябвало да намали потока на бежанците към Европа. Отричане на Лозанския договор (1923 г.) като ощетяващ, за да вдъхне енергия на смиреното и уплашено турско общество, което е закърмено по принцип с великодържавни идеи. Из страната циркулират карти на Велика Турция, а министри говорят, че "границите на страната трябва да се изместят малко навън", което навежда на мисли, че става въпрос за анексиране на земи от съседи. В цялата суматоха става дума и за Кърджали. По-скоро обаче иде реч за разширяване на правомощия, а не за разширение на граници, което няма как да се получи без световна война. Един вид реторика с цел вътрешни сметки и обединение на нацията зад подобни "претоплени манджи", обосновани от проф. Давутоглу в неговата "Стратегическа дълбочина" и получили названието "неоосмански възгледи". На това му се казва национална кауза и стратегически политики! Зад тях обикновено стоят и националистите, а техният лидер Бахчели си остава единственият съюзник на управляващата ПСР за промяна на конституцията и битката с ПКК. Турция се управлява чрез решения на правителството, а то е на пряко подчинение на президента. "Наричат ме диктатор, не ми пука", казва Ердоган, и още "влиза ми от едното ухо и излиза през другото". "Ние твърдо влизаме в Сирия и заедно със свободната сирийска армия, обучена у нас, ще участваме в битките срещу ИД", твърди Ердоган. Очевидно е, че не е само срещу ИД. Той е срещу Асад, но зад Асад продължават да стоят 60-70% от сирийците, и то светски настроените. Позицията е изчаквателна, и то най-вече, за да се установи какво ще се разберат Путин и Тръмп. Но определено Ердоган не си губи времето, следва целите си. Тези дни на изложение в Истанбул бе представен за първи път турски танк, наречен "Алтай", собствено производство във фирми на Коч, за който се казва, че ще конкурира успешно използваните до момента подобни западни съоръжения. Твърди се, че има готовност за производство на 250 такива танкове. Защо ли? Къде се нареждаме ние?   Както обикновено, за нас остава да определим какво ни устройва, и ако може, бързо да преодолеем съществуващото сред българите чувство за зависимост на управляващите от Ердоган. Както и за наличие на намеса във вътрешните ни дела. Устройва ли ни "приятелството" между Русия и Турция? Ще съумеем ли да правим балансирана политика не като има различни изказвания на различните институции, а като се определи национална позиция, която защитава интересите ни, и тя да се отстоява от всички при всеки повод? Само единение на нацията ли е необходимо? Не, и у нас е необходима промяна като тази в САЩ, която да ни гарантира национално достойнство, друг път за отстояване на  интереси и ако може по-малко "сателитен синдром". Има шанс, защото големите вече са заети със своите дела и трябва да се използва моментът на глътката въздух.  "Който го може", както се казва. Като силен аргумент да се признае правото на Турция да не допусне кюрдска автономия Ердоган представи несанкционираното навлизане на тежковъоръжени армейски части в Северна Сирия

Сближаването между Москва и Анкара - залози и перспективи

Изненадващият курс към подобряване на руско-турските отношения след кризата, породена от сваления преди месеци от турските ВВС-части руски бомбардировач, е повод за многобройни коментари и анализи. Основният въпрос е дали Москва и Анкара ще успеят да върнат двустранните си отношения на нивото, което бяха постигнали, превръщайки се в почти стратегически партньори. Според Наталия Улченко , която ръководи изследователския екип за Турция в Института по ориенталистика към Руската академия на науките, никой не може  да влезе два пъти в една и съща река : В Русия се смята, че икономическите контакти с Турция изпреварват политическите. Сега обаче според мен се откриват определени възможности в политическата област по отношение на Сирия. Ако се върна към икономическите контакти - ще мине известен инерционен период по отношение на това към кои проекти Москва и Анкара ще могат "да се върнат". Тези седем месеца показаха, че има неща, които не могат да бъдат преодолени заради общите интереси в определени области. Например в разгара на кризата турските плодове бяха достатъчно бързо изместени от руския пазар и мисля, че сега няма как да се върнат там толкова лесно.Главният редактор на списанието „Проблеми на националната стратегия" Аждар Куртов казва, че заради водените между Русия и Турция повече от 10 войни на Балканите и в Кавказ образът на Турция в руското общество съвсем не е приятелски:Но каквито и отношения да имаме, Турция е най-близкия съсед на Русия и със съседите е най-добре да бъдете приятели.Щом има възможност да се подобрят отношенията, грях би било да не се възползвате от тази ситуация.Русия много добре разбира, че Турция е неин конкурент в търговско-икономическите отношения и доказателство за това , е че Турция се бореше и се бори тръбопроводите да минават през нейната територия.Днес обаче според Аждар Куртов Русия трябва да преразгледа някои от икономическите проекти, които я свързват с Турция: Да, става въпрос за ядрената централа „Якую“, но и не само за нея. Например навремето, когато „Газпром“ подготвяше документите за газопровода „Син поток“, те не бяха подготвени качествено в юридически план, което дава основание сега Турция да иска намаляване на цената на синьото гориво. Тази „източна политика“ е много характерна за действията на Турция - всяко недоглеждане на партньора ти се използва максимално в негов ущърб. Също така не трябва да храните надежда, че „Турски поток“ ще бъде осъществен, защото за разлика от „Син поток“, който директно доставя газ за нуждите на Турция, в случая с „Турски поток“ това ще става за Южна Европа и за ЕС. И дали ще се появи  „Турски поток“ няма да зависи от Турция, а от ЕС.  Запитан кой ще направи по-голям компромис по въпроса със сирийските кюрди - Москва или Анкара, анализаторът отговори:Съдбата на народите не трябва да бъде тема, свързана с компромис. Ако сирийските кюрди смятат, че имат право на широко представителство пред властите в Сирия, за да могат да решават своите проблеми, не трябва предварително да бъдат осъждани. Федерализиране на Сирия? Защо не, ако всички искаме гражданската война там да приключи и да няма конфликти занапред, защо да не се постигне компромис в тази посока? Има разлика в политиката на Анкара и Москва относно кюрдите, защото е разбираемо, че Турция не иска след Иракски Кюрдистан и сирийските им събратя да тръгнат по този път - това може да бъде пример за кюрдите вътре в Турция, които през последните десетилетия се движат към постигането на административна и политическа автономия. Турция обаче не е готова за това и както изглежда още дълго няма да бъде готова. Явно е, че този въпрос дълго време ще разделя както Москва и Анкара, така и Вашингтон и Анкара. Целия репортаж от Москва чуйте от звуковия файл.

Какви проблеми се крият зад помирението Турция - Русия?

Помирението между Русия и Турция не трябва да предизвиква неоправдани очаквания и прекомерни илюзии.  В отношенията между Москва и Анкара има твърде много проблеми и сериозни противоречия, за да се говори, както вече правят някои коментатори, за „стратегически съюз“ между Русия и Турция. Първият и основен от тези проблеми – диаметрално противоположните позиции на страните в сирийския конфликт. Владимир Путин залага на Башар Асад, Реджеп Тайип Ердоган се стреми към неговото възможно най-бързо сваляне. По този въпрос нищо не се е променило. Не е прекъсната и подкрепата на Анкара за отрядите на сирийската опозиция – същите тези, които сега водят настъпление към Алепо и които биват бомбардирани от руската авиация. Не трябва да се забравя, че именно противоречията заради Сирия предизвикаха безпрецедентната криза в двустранните отношения след унищожаването на руски бомбардировач през ноември миналата година. Тези противоречия остават. Вторият проблем също е свързан със сирийската война – отношението към кюрдите. За Анкара кюрдските отряди, сражаващи се в Сирия с ислямските радикали, са противници, сепаратисти и съмишленици на „терористите“ от Кюрдската работническа партия (ПКК), с които президентът Ердоган води война. За Москва сирийските кюрди са потенциални съюзници. А и с турските кюрди тя има традиционно особени отношения – и то съвсем не враждебни. Третият проблем е свързан с арменско-азербайджанския конфликт. Москва, при цялата балансираност на нейните изявления и равна отдалеченост, е възприемана по света като потенциален съюзник на Армения – своя партньор в Организацията на договора по колективна сигурност. Що се отнася до Турция, то тя даже не се опитва да показва обективност и безпристрастност. Анкара еднозначно е на страната на Баку. Четвъртият проблем също се отнася до постсъветското пространство. В тюркските републики на бившия СССР (а те, освен Азербайджан, включват Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Туркменистан) Анкара има трайни позиции и Москва гледа на нея като на геополитически конкурент. Особена и също така доста болезнена тема е турското проникване в „братските“ тюркоезични републики на Руската федерация. Петият проблем е фактът, че на територията на Турция безпрепятствено действат откровено враждебни на Москва организации, както севернокавказки, така и кримско-татарски. Те се опират на поддръжката на влиятелни и многочислени диаспори, така че на президента Ердоган, дори и той да би искал да отстрани тези дразнители в отношенията с Русия, би му се наложило да се сблъска със сериозна съпротива вътре в страната. Шестият проблем е кризата на доверието.За инцидента със самолета в Москва повече публично не се говори. Но той не е забравен. както не са забравени и тези заявления, които направиха „без забавяне“ турски официални лица, в това число и самият Ердоган – които не бяха никак миролюбиви. Би било странно, ако след унищожаването на Су-24 в Москва не си бяха направили изводи за надеждността и предсказуемостта на турското ръководство. И, накрая, седмият проблем: сегашното сближаване в значителна степен е по принуда. И Москва, и от известно време Анкара, са възприемани от Запада предпазливо, дистанцирайки се от тях. В тази ситуация опитът за намиране на алтернативен партньор, за пробив в международната изолация изглежда напълно естествен. В същото време няма увереност, че Турция, ако нейните отношения със САЩ и с ЕС се нормализират, ще продължи да залага на Русия и ще реализира такива проекти като „Турски поток“. Така че засега не си струва да се говори за стратегическо партньорство между Москва и Анкара. По-скоро може да се говори за неговата имитация. Но в сравнение с това балансирането на ръба на въоръжен конфликт, което наблюдавахме преди половин година, е огромен прогрес. Даващ надеждата, че страните ще се опитат да решат макар и някои от изброените проблеми.    Източник: БГНЕС

Вл. Аватков: В Русия има разбиране че кюрдският въпрос е много болезнен за Анкара

Подобряването на руско-турските отношения в черноморския регион   добро нещо за малките държави в него. Това каза за предаването  „Събота 150“ по "Хоризонт" преподавателят в Дипломатическата академия в Москва Владимир Аватков, който е тюрколог и завеждащ Центъра по изследване на Изтока. Черноморският регион, в исторически план, е бил място на противопоставяне между Русия и Турция в миналото и подобряването на отношенията между тях може да донесе само позитиви за региона.Друг е въпросът, свързан с икономическите интереси  в региона. Новината за подобряване на двустранните отношения е добра. Така, на този етап, се преодолява опасността от противопоставянето на силите на Русия и НАТО в черноморски води Аватков е убеден, че в отношенията между Москва и Анкара нещата не са толкова безоблачни, колкото официалните власти обясняват: Русия и Турция имат опит в икономическото сътрудничество, но противоречията им са в геополитиката и сигурността. Москва и Анкара  възприемат доста различно това което става в Близкият изток, както и в Кавказ и Централна Азия. Има желание за промяна в двустранните отношения, но предстои активна работа по поетапното възстановяване на контактите и в други сфери. Това обаче ще е трудно, най-вече заради съществуващите различия по позициите за кризата в Сирия Според Аватков, Москва ще подкрепя курса на водене на самостоятелна политика  на Турция занапред. На въпрос кък руско-турските  интереси  ще се "срещнат" в Сирия, където Анкара води самостоятелна военна операция в населения с кюрди Северен регион той заяви: Русия възприема позитивно този процес, тъй като не е по волята на външни сили, а е самостоятелно решение на турската страна. Безпокойството на Москва е свързано с това, че в хода на своите действия Турция активно се опитва да въздейдства върху сирийските кюрдски формирования - действие, което от гледна точка на Русия е неприемливо, защото тези формирования водят борба с терористичната групировка „Ислямска държава“. От гледна точка на Турция, в Русия има разбиране че кюрдският въпрос е много болезнен за Анкара затова Турция ще се опитва да прави всичко за да не допусне федерализирането  си. За сега няма предпоставки за това, ако вземем предвид ставащото във вътрешнополитически план след опита за преврат през юли. За сметка на това, около Турция - В Северен Ирак и Северна Сирия наблюдаваме процес на консолидация на кюрдските общности. В Северен Ирак местните кюрди вече имат местна автономия и имат перспектива да организират собствена държава. В Северна Сирия те нямат практически нито еднаот тези две възможности,но явно  се стремят да постигнат това, което предизвиква безспокойството на Турция.  Тук искам да отбележа , че това безспокойство на Турция по отношение на бъдеща кюрдска държава в Северна Сирия сближава позициите между Дамаск  и Анкара, защото сирийското ръководство също не би желало да види появата на такава държава край своите граници. Днес виждаме че Дамаск и Анкара говорят почти еднакви неща за териториалната цялостност на Сирия и недопускането на този процес САЩ  подкрепяха много активно този процес. Виждаме че Турция и САЩ са партньори в НАТО, но Русия подкрепя независимия курс на Турция, въпреки подкрепата на Вашингтон по отношение на кюрдите.    

Пресата на Запад: Убийството на руския посланик стабилизира крехкия съюз между Русия и Турция

Турция и Русия, чиито променливи отношения играят роля в оформянето на войната в Сирия и свързаната с нея криза, преживяха нова обща травма след като турски полицай, който не е бил на служба, застреля руския посланик в Анкара, пише в. "Ню Йорк таймс", цитиран от Дарик. Убийството на дипломата Андрей Карлов предизвика тревога по целия свят и повдигна въпроси за опасността от по-големи последици. В социалните медии мнозина направиха сравнения с покушението срещу австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, станало повод за избухването на Първата световна война. Анализатори обаче отхвърлят подобен паралел. Въпреки спекулациите за възможен конфликт между Русия и Турция случаят едва ли ще доведе до подобно развитие. Засега двете страни полагат усилия да овладеят ситуацията и изпращат сигнали за сътрудничество. Както изглежда, те представят споделени обяснения за случилото се, като насочват обвиненията към общите си врагове, а не един към друг, отбелязва американското издание. Руският посланик беше застрелян от въоръжен мъж точно в момент, когато Москва и Анкара се стремят да възстановят отношенията си и да постигнат споразумение за конфликта в Сирия, където двете страни подкрепят съпернически фракции, посочва британският в "Файненшъл таймс". Убийството, заснето от телевизионни камери, беше извършено след седмица на масови протести пред руски дипломатически мисии в Турция заради ролята на Москва в обсадата на източната част на сирийския град Алепо и подкрепата й за правителството в Дамаск. След като открил огън, стрелецът изкрещял: "Аз съм на пътя на Сирия. Аз съм на пътя на Алепо." Мъжът заявил: "Който участва в тази жестокост, ще си плати." Впоследствие той бе убит от турската полиция, която щурмувала центъра за съвременно изкуство в Анкара, където Карлов открил изложба със снимки на турски фотографи в Русия. Убийството на руския посланик може да сближи Анкара и Москва, прогнозира британският в. "Гардиън". Лидерите на Турция и Русия побързаха да ограничат евентуалните вреди за отношенията между техните страни, а коментатори заявиха, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган и руският президент Владимир Путин вероятно ще намерят допирни точки в желанието да хвърлят вината върху стратегическите си противници. Според дипломатически анализатори никой от двамата лидери няма стимул да разстройва крехкото съгласие, постигнато между тях във връзка със Сирия, което им позволява да преследват своите цели във войната. Турция прави така, че нахлуването й в Северна Сирия да не отслабва обсадата на Алепо, осъществявана от силите на Русия и сирийското правителство. В същото време се предполага, че Москва е дала своето одобрение за амбициите на Анкара за превземане на северния сирийски град Ел Баб, свързани с целта на Турция да спре затвърждаването на кюрдска минидържава до южната си граница, посочва изданието. Убийството на посланика не би трябвало да има последици върху отношенията на Русия и Турция, смятат анализатори, цитирани и от френския в. "Фигаро". Двете страни неотдавна отново се сближиха след охлаждане на отношенията заради свалянето на руския изтребител, участващ руската операция в Сирия. Убийството на посланика обаче говори много за регионалната зараза на сирийската война, допълва всекидневникът. Вестник "Либерасион" припомня еволюцията на руско-турските отношения в последните година и половина - от обтягане и санкциите заради сваления изтребител до сближаването, изразило се в съвместни търговски проекти. В последните дни именно руснаците и турците се договориха да приложат план за евакуация на цивилните, хванати в капана на Източно Алепо. Убийството на посланика стана точно след два кървави атентата в Турция - този в Истанбул край стадиона на Бешикташ и този срещу командоси в Кайсери. Те бяха приписани на ПКК, като в двата атентата загинаха 58 души. Италианският в. "Кориере дела сера" пише, че официално никой не е поел отговорност за атаката срещу руския дипломат, но Анкара смята, че убиецът е близък до Гюлен или до фронта Джебхад ан Нусра, който едно време беше сирийски клон на Ал Каида и който сега се нарича Джебхат Фатах аш Шам, след като обяви, че вече няма общо с терористичната мрежа. Семейството на убиеца, ликвидиран още след убийството - майка, баща, сестра - вече е задържано, допълва изданието. Вестник "Република" пише, че след убийството на посланика групировки, които подкрепят Ал Каида са ликували в интернет и са възхвалявали убиеца, като са го наричали герой. Изданието припомня, че вече дни наред в Турция има протести срещу случващото се в Алепо и срещу Москва заради това, че сирийският град падна в ръцете на силите на режима на Башар Асад благодарение на решителната руска военна подкрепа. Масовите протести в Анкара и Истанбул бяха срещу дипломатическите мисии на Русия и Иран - страни, обвинявани от протестиращите, че са отговорни за проблемите с евакуацията на цивилни от Източно Алепо. Изданието съобщава, че според свидетели, намирали се в изложбената галерия в момента на убийството, убиецът Мевлют Мерт е говорел на турски, арабски и руски.

Посланикът на ЕС в Турция подаде оставка след спор за мигрантското споразумение и визите. Анкара категорична - няма да промени антерористичните си закони

Ханс Йорг Хабер, ръководител на делегацията на ЕС в Турция, подаде оставка след като негови думи за споразумението с Анкара относно мигрантите бяха определени от турските власти като неуместни, предаде АФП. „Потвърждаваме, че посланикът подаде оставка”, казаха пред АФП от представителството на ЕС. Германският дипломат е бил извикан в турското външно министерство през май и е бил официално уведомен за недоволството на Анкара. Оставката идва на фона на обтегнатите отношения между Анкара и Брюксел във връзка с настояването на турския президент Реджеп Ердоган турските граждани да пътуват без визи в ЕС. „Никой посланик няма право да унижава народа на страната, в която се намира, или да заявява нещо по отношение на нейния президент. Това е правило номер едно на дипломацията”, беше написал в Туитър ексминистърът по европейските въпроси на Турция Волкан Бозкър. Едно от 72-те условия от споразумението, сключено на 18 март между Турция и ЕС, предвижда безвизово пътуване на турските граждани в ЕС срещу смекчаване в турското антитерористично законодателство. Турция никога няма да промени антитерористичните си закони, дори това да означава провал на споразумението с ЕС за осигуряване на безвизово пътуване за турци в Европа. Това заяви днес турският премиер Бинали Йълдъръм, цитиран от Ройтерс. Турция и ЕС обсъждат визовата либерализация от 2013 г. и през март се договориха за премахване на визите тази година в рамките на споразумението за спиране на бежанския наплив от Турция към ЕС. Брюксел обаче настоява, че преди това Анкара трябва да реформира строгите си антитерористични закони. Турското правителство заяви, че не може да изпълни това условие, тъй като страната трябва да се справи с насилието, свързано с кюрдския конфликт. Турският премиер Бинали Йълдъръм категорично изключи такава възможност. Утре Брюксел трябва да оповести втория си доклад как Турция изпълнява споразумението за мигрантите. Йълдъръм заяви днес още, че Турция няма да допусне сътрудничество с терористични организации в Сирия, макар да подкрепя ръководената от САЩ коалиция за борба срещу "Ислямска държава" (ИД). Анкара и Вашингтон от дълго време имат разногласия заради ролята на подкрепяните от САЩ сирийски кюрдски милиции. Според Турция сирийските кюрдски сили са терористична организация и са свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК). САЩ разглеждат сирийските кюрдски бойци като ключов партньор в борбата срещу ИД.

Ген. Данфърд: Екстрадицията на Гюлен ще бъде разгледана в рамките на американската съдебна система

Въпросът за екстрадицията на ислямския опозиционер Фетуллах Гюлен ще бъде разгледан въз основа на юридическите норми на САЩ, заяви пристигналият в Турция генерал Джон Данфърд. Председателят на Комитета на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ посети днес авиобазата в „Инджирлик” в южна Турция, където се срещна с американски военни, изпълняващи задачи в рамките на дейността на антитерористичната коалиция. В Анкара ген. Дънфърд разговаря с премиера Бинали Йълдъръм и посети сградата на парламента, бомбардирана по време на опита за военен преврат. Млади партийни активисти протестираха срещу визитата на генерала и скандираха лозунги „Убиецо Дънфърд, махай се от Турция!”. Демонстрантите заявиха, че американските военни и ЦРУ са замесени в метежа от 15 юли, за който Анкара обвинява Гюлен. След среща с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Турция Хулуси Акар Данфърд ще се върне в „Инджирлик”, откъдето ще излети за САЩ. /БГНЕС Въпросът за екстрадицията на ислямския опозиционер Фетхулах Гюлен ще бъде разгледан въз основа на юридическите норми на САЩ, заяви пристигналият в Турция генерал Джон Данфърд. Председателят на Комитета на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ посети днес авиобазата в „Инджирлик” в южна Турция, където се срещна с американски военни, изпълняващи задачи в рамките на дейността на антитерористичната коалиция. В Анкара ген. Дънфърд разговаря с премиера Бинали Йълдъръм и посети сградата на парламента, бомбардирана по време на опита за военен преврат. Млади партийни активисти протестираха срещу визитата на генерала и скандираха лозунги „Убиецо Дънфърд, махай се от Турция!”. Демонстрантите заявиха, че американските военни и ЦРУ са замесени в метежа от 15 юли, за който Анкара обвинява Гюлен. След среща с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Турция Хулуси Акар Данфърд ще се върне в „Инджирлик”, откъдето ще излети за САЩ. /ТАСС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/balkani/4448643/ Въпросът за екстрадицията на ислямския опозиционер Фетхулах Гюлен ще бъде разгледан въз основа на юридическите норми на САЩ, заяви пристигналият в Турция генерал Джон Данфърд. Председателят на Комитета на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ посети днес авиобазата в „Инджирлик” в южна Турция, където се срещна с американски военни, изпълняващи задачи в рамките на дейността на антитерористичната коалиция. В Анкара ген. Дънфърд разговаря с премиера Бинали Йълдъръм и посети сградата на парламента, бомбардирана по време на опита за военен преврат. Млади партийни активисти протестираха срещу визитата на генерала и скандираха лозунги „Убиецо Дънфърд, махай се от Турция!”. Демонстрантите заявиха, че американските военни и ЦРУ са замесени в метежа от 15 юли, за който Анкара обвинява Гюлен. След среща с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Турция Хулуси Акар Данфърд ще се върне в „Инджирлик”, откъдето ще излети за САЩ. /ТАСС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/balkani/4448643/

Русия и Турция ще разследват съвместно убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов

Русия и Турция съвместно ще разследват убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов. Тази договорка бе постигната след разговора между двамата президенти Владимир Путин и Реджеп Ердоган след трагичния инцидент, при които посланикът на Москва в Анкара бе убит преднамерено по време на откриването на изложба в галерия в турската столица. По време на разговора руският президент Владимир Путин е поискал гаранция от турския си колега, че ще бъде гарантирано увеличаването на охраната на дипломатическата мисия на Москва в Анкара, както и на останалите ѝ дипломатически представителства. Ердоган определи случилото се като провокация, целяща да спре подобряването на руско-турските отношения. Руски следователи предстои днес да отпътуват за Анкара, за да разследват на място покушението срещу посланика на Русия в Турция. Според властите в Анкара зад убиеца на руския посланик в Турция стои терористичната организация на Фетуллах Гюлен. Днес в Москва ще се проведат планираните по-рано срещи между външните и военните министри на Русия, Иран и Турция, които късно снощи пристигнаха в Москва. След пристигането в руската столица първият дипломат на Турция още веднъж изрази своите съболезнования за убития руски посланик и каза, че е готов да се види, ако трябва, с президента Владимир Путин. 

Путин и Ердоган обсъдиха по телефона убийството на руския посланик в Анкара

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се е обадил по телефона на руския си колега Владимир Путин, за да му изрази съболезнованията си за случилото се, както и да му даде информация за нападението, при което загина руският посланик в Анкара Андрей Карлов. Путин нарече подъл акт и провокация убийството на руския посланик в Анкара. Той даде висока оценка за професионалната дейност на убития дипломат и нареди да бъде представен за висока държавна награда. Владимир Путин каза още, че отговор на случилото се може да бъде засилването на борбата с тероризма. Преди това той изслуша докладите на министрите на външните работи Сергей Лавров, на ръководителя на службата на външното разузнаване Сергей Наришкин и на директора на Федералната служба за сигурност Александър Бортников. И руският министър-председател Дмитрий Медведев осъди случилото се, определяйки го като чудовищно престъпление. Медиите в Москва цитират разказа на съпругата на убития руски посланик в Анкара – Марина Карлова, която разказа, че те със съпруга ѝ не са имали охрана по време на това мероприятие както от турските власти, така и от руското посолство в Анкара, а са били придружени само от преводач. Лично кметът на Анкара Мелих Гьокчек й е съобщил, че мъжът й е починал вследствие на огнестрелните рани, докато са били в болницата, в която е бил откаран след нападението. Тази вечер в Москва пристигна външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу, който утре трябва да участва в тристранната среща с руския и иранския си колега - Сергей Лавров и Джавад Зариф за мирното споразумение за Алепо в Сирия. Във вторник в руската столица трябва да пристигне и турският министър на националната отбрана Фикри Ъшък за среща с руския и иранския му колеги. Министерството на външните работи на Република България остро осъжда нападението над посланика на Руската федерация в Турция: Убийството на Андрей Карлов не може да има оправдание. Осъждаме всички форми на терор и очакваме разследването да разкрие извършителите и организаторите на акта. Скърбим за загиналия и поднасяме своите съболезнования на неговото семейство и близки.

Ал. Велев: Напрежението в Турция ще продължава да ескалира

Не бих правил паралел между онова, което се случи в Анкара и онова, което се случи в Берлин. Но, обяснението за убийството на руския посланик в Анкара може би се крие в една ескалация на напрежението в целия регион на Близкия Изток. Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ бившият генерален консул на България в Истанбул, бивш кореспондент на БНР в Германия и настоящ генерален директор на БНР Александър Велев. В Турция практика да се атакуват дипломати има. Английският генерален консул загина, мисля че 2003 година, при атентат в Истанбул. Атака имаше и срещу Американското посолство нощес с пушка. Това беше един показен разстрел на руския първи дипломат в Турция пред очите на камерите, по време на откриване на изложба. Аз лично не мога да си обясня как турските сили за сигурност въобще са допуснали човек, въоръжен вътре в тази зала, който не е полицай. Познавам турските сили за сигурност и знам, че в такива случаи, когато има дипломатически мероприятия, при които участва особено посланик  на една от великите сили, те вземат много сериозни мерки. За мен е голямо учудване как той е бил допуснат, веднъж, вътре и ,второ, как се е отзовал в гръб на посланика.  Другото, което за мен също е доста странно, е, че толкова бързо беше индентифициран като гюленист от турските официални власти. Велев коментира, че в политически контекст убийството е опит да  бъде поставен клин в отношенията между Русия и Турция. Станалото няма да доведе до разваляне на отношенията между двете страни, тъй като и Москва, и Анкара имат идеи за това как да се омиротвори Сирия, допълни той. Случаят в Анкара е част от общото нагнетяване на напрежението и в самата Турция. В Турция, след опита за преврат през юли, ние наблюдаваме една ескалация на напрежението като цяло. Наблюдаваме много сериозна ескалация на напрежението и поредица от атентати. През последните три седмици имаме три сериозни инцидента.- в Истанбул, в Кайсери и сега в Анкара. Дори в Анкара виждаме двоен атентат, ако се има предвид и атаката срещу Американското посолство, което показва, че в Турция тероризмът започва да взима връх. Целият пъзел е много сложен! От едната страна е ПКК, от другата страна са бежанците, от трета страна е  ИДИЛ. Някъде там се появява и Гюлен. Въобще пъзелът е много труден, за да може да бъде подреден. За съжаление, моята прогноза е, че ще продължава да има ескалация на напрежението в Турция, защото, където има дрънкане на оръжие и където има насилие, то поражда насилие. Според Велев, „Германия е коренно различен случай“ и е трудно да се повярва, че двата атентата са обвързани  помежду си и ръководени от единен център, без разузнавателните служби да го засекат. В Германия аз го отдавам,  от една страна, на огромния поток бежанци в страната. Голяма част от тези хора не са бежанци от войната, те са, както и в България, афганистанци, пакистанци или от други краища и по-скоро търсят икономическо убежище в Германия. Тези хора идват без шанс за реализация в Германия, защото голяма част от тях не знаят езика и, второ, не припознават европейската култура като своя култура. Тези хора остават някъде в периферията на обществото. Оставайки в периферията и наблюдавайки едно богато и наистина заможно общество, каквото е германското, те трупат отрицателна енергия към това, което виждат и започват да мразят. ИДИЛ и други подобни екстремистки организации ескалират тяхната враждебност и се стига до това. Имам и още едно обяснение. За мен, атентатът в Берлин е, до голяма степен, умалено копие на атентата в Ница. Абсолютно копие е. Разликата е, може би, в това, че камионът в Ница беше взет под наем, а тук е отвлечен от собственика и евентуално е убит шофьорът.

Анкара с план от 9 стъпки за размразяване на отношенията с Русия

Пътна карта с 9 стъпки е подготвило турското правителство за затопляне на взаимоотношенията с Москва, замразени след свалянето на руския бомбардировач в края на миналия ноември, съобщава БГНЕС, позовавайки се информация от турските медии. Планът има и краен срок за окончателното затопляне – 15 декември 2016-та. След поздравителните писма на турските държавници до колегите им в Кремъл по повод националния празник на Русия станаха ясни усилията на Турция да направи всичко възможно за връщането на доброто старо време, но Москва все още се дърпа, отбелязват проправителствените медии и припомнят, че напрежението бе породено от руския военен самолет, който наруши турското въздушно пространство. Поради липсата на открито заявено желание на руската страна за затопляне на връзките с Анкара, кабинетът прецени, че за това е необходим специален екшън-план. В рамките на първите три месеца до 1 септември трябва да бъдат преодолени щетите в сферата на икономиката, политиката, културата и социалните връзки. От 1 до 15 август се планира нормализиране на двустранните отношения до най-високо ниво. Турски заместник-министри и експерти ще се включват в заседанията на съответните министерства в Москва. В процеса на рестарта ще бъдат активирани контактите с медиите и неправителствените организации, предвижда 4-ата стъпка в плана на Турция. Ще се положат усилия с механизмите на публичната дипломация спрямо приятелите и съседите на Турция и Русия, особено в областта на медиите с цел развитие на отношенията. Специално се подчертава, че вината за кризата е на пилотите от руския бомбардировач, но чрез диалог и дипломатически канали ще бъде постигнато разбирателството. Специален акцент ще бъде поставен върху традиционните приятелски връзки между двата народа, които са от едно общо семейство, а двете правителства ще работят съвместно за просперитета на страните си. Филмовата индустрия на Турция ще подкрепя дейността на руските си колеги. Анкара предлага и координирани действия с Москва във външната политика за ликвидиране на кризата в Сирия и Близкия Изток, както и сформиране на съвместна работна група за затопляне на отношенията като цяло. В осъществяването на плана няма да бъде ползвана държава-посредник, гласи 9-ата стъпка. Преди време Израел пожела да посредничи за сближаването на позициите между Русия и Турция, но Анкара сметна това за лош пример и отказа. „Нашият президент Реджеп Ердоган показа воля за нормализиране на отношенията, Русия също показа такава воля и това са само първите стъпки. Дипломатическите канали са отворени и скоро ще берем сладките плодове“, коментира премиерът Бинали Йълдъръм, цитиран от опозиционния в. „Джумхуриет“. Той посочи, че е активизирана и дипломацията с Израел, защото и с тази страна отношенията трябва да се нормализират, но все още търсеният резултат не е факт. Според него проблемът е да се преодолее изолацията на ивицата Газа, което е от решаващо значение за хуманитарните цели. Йълдъръм акцентира и на важността на запазването на териториалната цялост на Сирия, както и на намерението на Анкара да отвори коридор за връзка със северните части на Ирак и Сирия през Средиземно море. „Териториалната цялост на Сирия е важна не само за нас, но и за антитерористичната коалиция и САЩ. Целта ни е да засилим регионалното сътрудничество, да увеличим приятелите на Турция по света и да намалим враговете си, това е основната линия във външната ни политика“. Това е обобщението на премиера по време на благотворителна вечеря „ифтар“, цитирано в „Джумхуриет“ под заглавието „Министър-председателят Йълдъръм намига на страните, с които сме в криза“.

Анкара с план от 9 стъпки за размразяване на отношенията с Русия до декември

Пътна карта с 9 стъпки е подготвило турското правителство за затопляне на взаимоотношенията с Москва, замразени след свалянето на руския бомбардировач в края на миналия ноември, съобщава БГНЕС, позовавайки се информация от турските медии. Планът има и краен срок за окончателното затопляне – 15 декември 2016-та. След поздравителните писма на турските държавници до колегите им в Кремъл по повод националния празник на Русия станаха ясни усилията на Турция да направи всичко възможно за връщането на доброто старо време, но Москва все още се дърпа, отбелязват проправителствените медии и припомнят, че напрежението бе породено от руския военен самолет, който наруши турското въздушно пространство. Поради липсата на открито заявено желание на руската страна за затопляне на връзките с Анкара, кабинетът прецени, че за това е необходим специален екшън-план. В рамките на първите три месеца до 1 септември трябва да бъдат преодолени щетите в сферата на икономиката, политиката, културата и социалните връзки. От 1 до 15 август се планира нормализиране на двустранните отношения до най-високо ниво. Турски заместник-министри и експерти ще се включват в заседанията на съответните министерства в Москва. В процеса на рестарта ще бъдат активирани контактите с медиите и неправителствените организации, предвижда 4-ата стъпка в плана на Турция. Ще се положат усилия с механизмите на публичната дипломация спрямо приятелите и съседите на Турция и Русия, особено в областта на медиите с цел развитие на отношенията. Специално се подчертава, че вината за кризата е на пилотите от руския бомбардировач, но чрез диалог и дипломатически канали ще бъде постигнато разбирателството. Специален акцент ще бъде поставен върху традиционните приятелски връзки между двата народа, които са от едно общо семейство, а двете правителства ще работят съвместно за просперитета на страните си. Филмовата индустрия на Турция ще подкрепя дейността на руските си колеги. Анкара предлага и координирани действия с Москва във външната политика за ликвидиране на кризата в Сирия и Близкия Изток, както и сформиране на съвместна работна група за затопляне на отношенията като цяло. В осъществяването на плана няма да бъде ползвана държава-посредник, гласи 9-ата стъпка. Преди време Израел пожела да посредничи за сближаването на позициите между Русия и Турция, но Анкара сметна това за лош пример и отказа. „Нашият президент Реджеп Ердоган показа воля за нормализиране на отношенията, Русия също показа такава воля и това са само първите стъпки. Дипломатическите канали са отворени и скоро ще берем сладките плодове“, коментира премиерът Бинали Йълдъръм, цитиран от опозиционния в. „Джумхуриет“. Той посочи, че е активизирана и дипломацията с Израел, защото и с тази страна отношенията трябва да се нормализират, но все още търсеният резултат не е факт. Според него проблемът е да се преодолее изолацията на ивицата Газа, което е от решаващо значение за хуманитарните цели. Йълдъръм акцентира и на важността на запазването на териториалната цялост на Сирия, както и на намерението на Анкара да отвори коридор за връзка със северните части на Ирак и Сирия през Средиземно море. „Териториалната цялост на Сирия е важна не само за нас, но и за антитерористичната коалиция и САЩ. Целта ни е да засилим регионалното сътрудничество, да увеличим приятелите на Турция по света и да намалим враговете си, това е основната линия във външната ни политика“. Това е обобщението на премиера по време на благотворителна вечеря „ифтар“, цитирано в „Джумхуриет“ под заглавието „Министър-председателят Йълдъръм намига на страните, с които сме в криза“.

Турция е готова да плати компенсации за сваления руски бомбардировач

Турският премиер Бинали Йълдъръм заяви,че Анкара е готова да изплати обезщетение на Москва за свалянето на руския бомбардировач Су-24.  Изявлението на турския премиер последва след като турският президент Реджеп Ердоган в писмо до Владимир Путин поднесе извиненията си във връзка с инцидента през ноември,който предизвика най-дълбокия конфликт в турско-руските отношения и изрази съболезнования за смъртта на руския пилот.  Руският президент Владимир Путин тогава нарече станалото „удар в гърба” от съучастници на терористи и въведе редица санкции срещу Турция. Москва още миналата година бе поискала от Анкара да се извини като едно от условията за евентуално нормализиране на отношенията. Другото условие е Анкара да изплати компенсации за сваления самолет.Засега не се съобщава размера на   цената на компенсациите.  Изразихме съжалението си и при необходимост ще изплатим компенсация. Двете страни желаят да нормализират отношенията си. Мисля, че нещата се подобряват, заяви турският  премиер Йълдъръм по турската национална телевизия. Новина за извинението на Ердоган и последвалата готовоност Анкара да изплати компенсации на Москва са водещата новина,световни агенции я коментират като "важна стъпка за затопляне на отношенията между Анкара и Москва" след продължилия повече от 7 месеца разрив между тях.

Турция опроверга информацията, че ще плати компенсации за сваления руски бомбардировач

Турският премиер Бинали Йълдъръм опроверга информациите, че Анкара ще плати коменсации на Москва за сваления руски самолет, съобщи Ройтерс. Според Йълдъръм Турция само се извинява на Русия за инцидента, но няма да изплаща компенсации. Изявлението на турския премиер последва, след като турският президент Реджеп Ердоган в писмо до Владимир Путин поднесе извиненията си във връзка с инцидента през ноември, който предизвика най-дълбокия конфликт в турско-руските отношения, и изрази съболезнования за смъртта на руския пилот.  Руският президент Владимир Путин тогава нарече станалото "удар в гърба" от съучастници на терористи и въведе редица санкции срещу Турция. Москва още миналата година бе поискала от Анкара да се извини като едно от условията за евентуално нормализиране на отношенията. Другото условие е Анкара да изплати компенсации за сваления самолет. Засега не се съобщава размера на цената на компенсациите.  Изразихме съжалението си и при необходимост ще изплатим компенсация. Двете страни желаят да нормализират отношенията си. Мисля, че нещата се подобряват, заяви турският премиер Йълдъръм по турската национална телевизия. Новина за извинението на Ердоган и последвалата готовност Анкара да изплати компенсации на Москва са водещата новина, световните информационни агенции я коментират като "важна стъпка за затопляне на отношенията между Анкара и Москва" след продължилия повече от 7 месеца разрив между тях.

Поне 60 души са загинали, над 700 военни са задържани при опита за военен преврат в Турция

Тази сутрин изглежда, че пучът, който коства живота на поне 60 души, се е провалил, предава Анадолската агенция. Пет генерали и 29 полковници са отстранени от постовете си по заповед на министъра на вътрешните работи Ефкан Ала. Президентът Реджеп Ердогат тази нощ се завърна триумфално в Истанбул и предупреди за чистка в армията. Националната разузнавателна служба на Турция обяви, че пучът е пресечен. „Опитът за военен преврат в Турция е осуетен. Той бе организиран от командването на ВВС и жандармерията на страната“, заяви говорителят на Националната разузнавателна организация на Турция Нух Йълмаз. Част от войниците, участници в опита за преврат в Турция, са арестувани след светкавичните разпореждания на прокуратурите в Анкара и Истанбул за незабавни арести, а вече се появиха и съобщения за това кои са организаторите на бунта, предаде репортер на БГНЕС. Започнало е бързо разследване за грубо нарушение на конституцията. Началникът на пресслужбата на националното разузнаване MIT Нух Йълмаз заяви, че опитът за преврат е напълно потушен, има локални сблъсъци на отделни места, а гражданите се саморазправят с бунтовниците. Всички участници в този опит ще бъдат осъдени за държавна измяна, към момента вече всичко е спокойно, подчерта говорителят. Войниците, които завзеха кулата на летище Ататюрк в Истанбул, се предадоха, след като множество цивилни нахлуха без задължителния контрол през входовете за международните полети. Според военни източници, цитирани в турските медии, планът за преврата е дело на юридическия съветник в Генералния щаб на въоръжените сили полковник Мухарем Кьосе, който неотдавна е бил уволнен от поста. По други сведения метежът е извършен под ръководството на военен прокурор и 46 високопоставени офицери. Посочват се имената и на полковник Мехмет Огуз Аккуш, майор Еркан Агън и полковник Доган Уйсал. Опозицията в Турция се раздели – лидерът на Народно-републиканската партия Кемал Кълъчдароглу подчерта, че евентуалният отказ от парламентарната демокрация трябва да бъде с ясно изразената воля на народа, но републиканците са против президентския модел на управление, а водачът на партията на националното действие Девлет Бахчели декларира категорична подкрепа за правителството. Бахчели призова за общи усилия срещу опита за преврат, извършен от „малка група бунтовници в униформи“, като коментира, че в момента страната изживява криза. Според него обаче е особено сериозна заплаха фактът, че народът е призован да излезе на улиците и да се хвърли в открит конфликт с турската армия, а това може да отключи гражданска война. От своя страна губернаторът на Истанбул Васип Шахин съобщи, че опитът за военен преврат в града е пресечен, а в Истанбул се прехвърлят допълнителни военни формирования. Неговото изявление бе предадено по телевизия Ен-ти-ви. Шахин заяви, че при необходимост в града могат да бъдат въведени танкове. В същото време служители на истанбулската полиция задържаха четирима военнослужещи, опитали се да извършат военен преврат, съобщи Анадолската агенция. Изданието уточнява и званието на единия от задържаните, който е полковник. Командващият спецчастите на турската армия ген. Зекайи Аксакалъ съобщи пред телевизия Ен ти ви, че превратът е бил подкрепен от неголяма част от военните и скоро нещата ще бъдат върнати под контрол. В Анкара военната техника напуска заетите позиции в града. Съобщено бе, че е освободен началникът на Генщаба на армията и няколко генерали, които бяха арестувани в началото на преврата. Командващите родове войски са останали на страната на действащото правителство. Силите за сигурност са задържали 13 души, опитали се да завземат президентския дворец в Анкара. Премиерът Бинали Йълдъръм обяви, че въздушното пространство на Турция е затворено. „Всеки летателен апарат ще бъде свалян от земята или по въздуха“, заяви той. Премиерският съветник Кемалитин Хасими смята, че правителството може да върне контрола си до 24 часа. Пред телевизия „Блумбърг“ той заяви: „Контролираме повечето територии, включително Истанбул. Мисля, че до 24 часа ние напълно ще контролираме положението“. Междувременно две бомби бяха пуснати над сградата на парламента, а председателят на парламента Исмаил Кахраман е слязъл в бомбеното скривалище. В същото време и в Истанбул, и в Анкара, и в Измир са излязли десетки хиляди хора в подкрепа на правителството. Към 4:00 часа бе съобщено, че десетки военни, взели участие в опита за военен преврат в Турция, сдават оръжието си на полицията на площад Таксим в Истанбул. Това съобщиха очевидци, цитирани от агенциите. По последни данни в Истанбул са загинали шестима души при сблъсъци, по-рано се съобщаваше са двама загинали. Завърналият се в Истанбул президент Реджеп Ердоган направи изявление пред журналистите. „Всички замесени в опита (за преврат) ще понесат най-сурово наказание, независимо от това какви структури представляват“. Изявлението му бе излъчено по държавната телевизия ТРТ, която възобнови предаванията си. По-рано тя бе спряна, след като метежниците обявиха програмата си в нейния ефир. Впоследствие той направи обръщение към народа след завръщането си в Истанбул, в което заяви, че в армията ще бъде извършена чистка. Той отбеляза, че „групата метежниците, посегнали върху единството на нацията, е получавала указания от главатарите си, живеещи в САЩ“, предаде телевизия "Ал-Маядин". По-рано правосъдният министър Бекир Боздаг заяви, че опитът за преврат бе предприет от членовете на движението „Хизмет“, създадено от Фетулах Гюлен, обвиняван в антиправителствена дейност. Гюлен живее в изгнание в САЩ. Самият Гюлен написа с профила си, че няма нищо общо с преврата и категорично отхвърля обвиненията за връзки с военните. Ердоган призова гражданите да останат по улиците, докато войските не се върнат в казармите. Президентът потвърди, че се е намирал в курорта Мармарис, когато е започвал превратът. Той каза, че самолети на метежниците се опитвали да бомбардират резиденцията му. Хотелът, в който той се намирал, бил ударен по въздуха, малко след като президентът го напуснал. Обстановката обаче продължава да е сложна, въпреки впечатлението, че превратът на групата военни не е успял. Метежниците открили огън по търпите, събрали се пред парламента и сградата на Генщаба на армията в Анкара. Има ранени, съобщи Анадолската агенция. В столицата част от превратаджиите са завзели сградата на телевизия CNN Turk. Излъчванията на медията са спрени. По-късно в ефира бе показан кадър, от който се вижда празно студио и се чуват изстрели. По-късно излъчванията бяха възобновени. Самолети на метежниците за трети път хвърлили бомба по сградата на парламента, ранени са 15 души. В Истанбул самолети нанесли удари срещу площад Таксим. Там се бяха събрали привърженици на президента Реджеп Ердоган, а също метежници, които сдаваха оръжието си. Според очевидец над площада кръжели изтребители, които в един момент хвърлили 3-4 бомби. Съответно чули се мощни взривове. После един от самолетите хвърлил още три бомби. По последни, но неокончателни данни загиналите по време на путча са 60 души. /БГНЕС, АФП, ТАСС и Анадалската агенция  

Турският парламент заседава извънредно, президентството предупреждава за възможен "нов опит за въстание"

От президентската институция в Турция публикуваха предупреждение, че „във всеки момент“ може да се оказва „нов опит за въстание“, съобщи Ройтерс. Операцията на силите за сигурност за отвоюване на армейската щаб-квартира в Анкара все още продължава, съобщи представител на властите, опровергавайки по-ранно съобщение, че правителствените сили са си върнали контрола върху сградата. Турският парламент провежда извънредна сесия тази сутрин, часове след като сградата бе атакувана от метежници с танкове и хеликоптери. Заседанието е предавано пряко по държавната телевизия. Малко след като президентът Реджеп Ердоган се закани, че ще „прочисти“ армията, бе съобщено, че над 1 500 военни са били арестувани. Петима генерали и 29 полковници са били отстранени от постовете им. По последни данни най-малко 90 души са убит, а около 1200 са ранените цивилни, войници и полицаи при стълкновенията в Анкара и Истанбул. Началникът на полицията съобщи, че сред убитите са 16 от „заговорниците“. По-рано Ройтерс съобщи, че бунтовници продължават да оказват съпротива на правителствените войски в Турция. Атаките срещу сградата на меджлиса и президентския дворец в Анкара стихват. Централата на Турската разузнавателна служба е била атакувана от военни хеликоптери и обстрелвана по време на опита за преврат, предаде Ройтерс, цитирайки разузнавателен източник. При обстрелите са били ранени трима души. Службата действа съвместно със силите за сигурност срещу заговорниците в протичащите в момента операции в Истанбул и Анкара. Шефът на разузнаването Хакан Фидан се намира на сигурно място и е бил в контакт с президента Реджеп Ердоган и премиера Бинали Йълдъръм през нощта на опита за преврат. Президентът на Турция по-рано призова привържениците на Партията на справедливостта и развитието да подкрепят демократично избраната власт в страната срещу опита за военен преврат: Метежниците са малцинство в турската армия. Имаме управляваща партия, която е избрана от народа. Имаме и президент, избран от хората. и ако Бог пожелае, ще продължим да изпълняваме дълга си до края. Няма да оставим страната си на тези престъпници, каза турският президент малко след като пристигна на летище „Ататюрк“ в Истанбул. Базираният в Анкара фотожурналист Пиеро Кастелано разказа пред Би Би Си, че военните са стреляли по тълпата от хора, излезли по улиците след призива на президента Реджеп Ердоган за масова подкрепа срещу преврата. Дългогодишният опонент на Ердоган - духовникът Фетула Гюлен, който живее в изгнание в САЩ, отхвърли като обидни обвиненията на турския президент, че стои зад опита за военен преврат.

Джо Байдън на посещение в Турция в знак на подкрепа за правителството в борбата срещу ИД

Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън пристига днес на еднодневно посещение в Турция за разговори с турските лидери. Американският гост ще разговаря с президента Реджеп Тайип Ердоган и премиера Бинали Йълдъръм.Говорителят на Белия дом Джош Ърнест заяви, че по време на визитата ще се открои участието на Турция в борбата срещу "Ислямска държава":Може да очаквате, че вицепрезидентът ще изрази нашата силна подкрепа за демократичното правителство на нашия съюзник Турция,заяви говорителят, като посочи също, че: опитът за въоръжен преврат категорично и публично се заклейми от правителството на САЩ. Визитата на Байдън е на фона на напрежението между САЩ и Турция, възникнало във връзка с искането на Анкара от Вашингтон да екстрадира имама Фетуллах Гюлен, който се обвинява за организатор на опита за въоръжен преврат от 15 юли. Ден преди Байдън в Анкара пристигна екип от американски специалисти, които да проучат обвиненията срещу престъпна дейност на Гюлен. Между Анкара и Вашингтон има разногласия и по въпроса за сирийската свободна армия, която се сражава срещу "Ислямска държава", но Анкара я счита за терористична и сепаратистка. Наблюдатели изтъкват, че американският вицепрезидент е известен с това, че е опитен в отстраняването на проблеми, поради което днешната визита и предстоящите разговори се преценяват за особено важни от гледна точка на "здравината на турско-американския съюз". Байдън ще посети турския парламент, който бе обстрелван в нощта на преврата, един жест на съпричастност и уважение към турската страна.Междувременно турската армия трети ден обстрелва позиции на джихадистите край Джараблус, в Северна Сирия, за да открие коридор към Джараблус за умерените бунтовници, които се подкрепят от Анкара.  

Е. Йончева: Турция е договорила зона на влияние в Северна Сирия, за да може да елиминира кюрдския фактор

Турската офанзива в Сирия донякъде се очакваше. След среща на Ердоган с Путин в Санкт Петербург на 9 август беше очевидно, че има договореност, която е извън публикуваното в медиите, извън официалните декларации за приятелски отношения и възстановяване на икономическите връзки. Вероятно има секретни протоколи между Анкара и Москва. Смятам, че става въпрос за стратегически съюз между Анкара и Москва не по принцип, а по въпросите на Сирия и Близкия изток. Това каза за предаването „12+4“ по „Хоризонт“ журналистът Елена Йончева, според която Турция е осъзнала, че не може да контролира „Кюрдския фактор“ след руската намеса в Сирия, което е накарало Анкара да преосмисли позицията си, но не и целите си. Турция пак иска да постигне същите цели –да има своя зона на влияние в Северна Сирия така, че да може да контролира  кюрдския фактор, но разбра, че може да постигне това не срещу Русия а със Русия. САЩ подкрепят кюрдите в Сирия защото са осъзнали, че т. нар. „умерена опозиция“ не може да свали Асад, което е основна цел на Вашингтон, категорична е Йончева. Аз смятам, че ако действително има договореност между Анкара и Москва, има договореност и между Анкара и Дамаск. За това имаше достатъчно много информация още преди визитата на Ердоган в Санкт Петербург.  Един ливански вестник, който се позовава на собствени източници, споменава, че в неделя е имало среща в Дамаск между представител на турското разузнаване и висши военни от Сирийското разузнаване, буквално два дни преди днешното настъпление. Смятам, че това е договорено и това действително е реална битка срещу „Ислямска държава“. Смятам, че Турция е договорила някаква своя зона на влияние в Северна Сирия, за да може да елиминира кюрдския фактор и вероятността от образуване на автономна, силна, контролирана от кюрдите автономия в Североизточна Сирия. Русия увеличава влиянието си в Близкия изток и разполага модерни ракети в региона, категорична е Йончева, според която става дума за битка за контрол над региона. Интервюто можете да чуете от звуковия файл.

Отслабва ли властта на Ердоган?

  "Преди година казах, че ще има опити за дестабилизиране на България по линията на Москва и Анкара. В България живеят 1,5 милиона мюсюлмани, които Ердоган е готов да употреби". Това заяви за "Здравей, България" бившият депутат от ДПС Осман Октай. "България се превръща в много важна логистика, където се пресичат много регионални, световни интереси", изтъкна Октай.   Той определи екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк като „слабост”и „нарушаване на правовата държава”. "Не приемам развиване на такава драматична ситуация - че всички 500 000 бежанци ще дойдат на нашата граница. Не вярвам, че има такава ситуация", смята Октай.  "Ситуацията в Турция е толкова сложна и толкова се усложнява всеки ден. Това отслабва властта на Ердоган - независимо, че той разчита на площадната подкрепа", коментира той.         Властта на турския президент отслабва, смята бившият депутат "Преди година казах, че ще има опити за дестабилизиране на България по линията на Москва ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ Осман Октай: Ердоган си играе с огъня Осман Октай: БСП ще бъде втора на президентските избори и Анкара. В България живеят 1,5 милиона мюсюлмани, които Ердоган е готов да употреби". Това заяви за "Здравей, България" бившият депутат от ДПС Осман Октай. "България се превръща в много важна логистика, където се пресичат много регионални, световни интереси", изтъкна Октай.   Той определи екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк като „слабост”и „нарушаване на правовата държава”. "Не приемам развиване на такава драматична ситуация - че всички 500 000 бежанци ще дойдат на нашата граница. Не вярвам, че има такава ситуация", смята Октай.  "Ситуацията в Турция е толкова сложна и толкова се усложнява всеки ден. Това отслабва властта на Ердоган - независимо, че той разчита на площадната подкрепа", коментира той.       Властта на турския президент отслабва, смята бившият депутат "Преди година казах, че ще има опити за дестабилизиране на България по линията на Москва ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ Осман Октай: Ердоган си играе с огъня Осман Октай: БСП ще бъде втора на президентските избори и Анкара. В България живеят 1,5 милиона мюсюлмани, които Ердоган е готов да употреби". Това заяви за "Здравей, България" бившият депутат от ДПС Осман Октай. "България се превръща в много важна логистика, където се пресичат много регионални, световни интереси", изтъкна Октай.   Той определи екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк като „слабост”и „нарушаване на правовата държава”. "Не приемам развиване на такава драматична ситуация - че всички 500 000 бежанци ще дойдат на нашата граница. Не вярвам, че има такава ситуация", смята Октай.  "Ситуацията в Турция е толкова сложна и толкова се усложнява всеки ден. Това отслабва властта на Ердоган - независимо, че той разчита на площадната подкрепа", коментира той.       Властта на турския президент отслабва, смята бившият депутат "Преди година казах, че ще има опити за дестабилизиране на България по линията на Москва ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ Осман Октай: Ердоган си играе с огъня Осман Октай: БСП ще бъде втора на президентските избори и Анкара. В България живеят 1,5 милиона мюсюлмани, които Ердоган е готов да употреби". Това заяви за "Здравей, България" бившият депутат от ДПС Осман Октай. "България се превръща в много важна логистика, където се пресичат много регионални, световни интереси", изтъкна Октай.   Той определи екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк като „слабост”и „нарушаване на правовата държава”. "Не приемам развиване на такава драматична ситуация - че всички 500 000 бежанци ще дойдат на нашата граница. Не вярвам, че има такава ситуация", смята Октай.  "Ситуацията в Турция е толкова сложна и толкова се усложнява всеки ден. Това отслабва властта на Ердоган - независимо, че той разчита на площадната подкрепа", коментира той.       Властта на турския президент отслабва, смята бившият депутат "Преди година казах, че ще има опити за дестабилизиране на България по линията на Москва ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ Осман Октай: Ердоган си играе с огъня Осман Октай: БСП ще бъде втора на президентските избори и Анкара. В България живеят 1,5 милиона мюсюлмани, които Ердоган е готов да употреби". Това заяви за "Здравей, България" бившият депутат от ДПС Осман Октай. "България се превръща в много важна логистика, където се пресичат много регионални, световни интереси", изтъкна Октай.   Той определи екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк като „слабост”и „нарушаване на правовата държава”. "Не приемам развиване на такава драматична ситуация - че всички 500 000 бежанци ще дойдат на нашата граница. Не вярвам, че има такава ситуация", смята Октай.  "Ситуацията в Турция е толкова сложна и толкова се усложнява всеки ден. Това отслабва властта на Ердоган - независимо, че той разчита на площадната подкрепа", коментира той.      

Турция приема забавянето на либерализацията на визите за ЕС до края на годината

Турция е готова да приеме либерализиране на визите за пътувания в ЕС до края на годината вместо през октомври, както бе първоначалната й цел, съобщава германският вестник "Велт ам Зонтаг", като се позовава на турски правителствени източници, пише БТВ. Анкара заплаши да се откаже от сделката за мигрантите с ЕС, ако не получи през октомври облекчения за пътуванията на гражданите й в ЕС, но турският министър за ЕС Йомер Челик омаловажил тази заплаха на среща вчера със служители от ЕС. "Велт ам Зонтаг" цитира висши турски представители, запознати с преговорите с ЕС, които казали, че Анкара вече гледа благосклонно на забавяне до ноември или декември. Те обаче настояли, че Турция ще изпълни заканата си, ако не получи визовите облекчения до края на тази година. Вестникът твърди също, че двете страни са изгладили разногласията си по прилагането на турското антитерористично законодателство, което ЕС постави като условие за безвизови пътувания. ЕС, който разчита на Анкара за обуздаване на мигрантския поток, се опитва да намали напрежението с Турция, след като критикува мерките, предприети от президента Ердоган след опита за преврат. Челик е заявил вчера, че Анкара ще се придържа към споразумението за мигрантите, но че не е "рационално" да се очаква от Анкара да смекчи антитерористичните си закони в момент, когато води битка с "Ислямска държава" в съседна Сирия и с кюрдски бунтовници на собствена територия. ЕС се притеснява, че Турция използва антитерористичните си закони за разправа с критиците на Ердоган, посочва Ройтерс.

Командоси ликвидираха атентатор в Анкара

Турски командоси ликвидирaха атентатор самоубиец, който планирал нападение в столицата Анкара, съобщи Си Ен Ен Тюрк. Предполага се, че убитият е боец на “Ислямска държава”. Антитерористичен отряд проследил джихадиста в сграда в Анкара. При последвалата кратка престрелка мъжът бил убит. При обиск в жилището му са намерени голямо количество експлозиви. Предполага се, че терористът е планирал атака срещу публични събития в Анкара. Мъжът бил забелязан няколко пъти край мавзолея на Ататюрк. Турската Национална разузнавателна служба вече предупреди всички 81 провинции на страната, че “Ислямска държава” подготвя атентати в Истанбул, Анкара, Газиантеп, Анталия и Измир. Сред мишените на терористите били аерогари, пристанища, както и тунелът “Евразия” под Босфора, който трябва да бъде открит през декември.      ...

Русия и Турция съвместно ще разследват убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов

Тази договорка бе постигната след разговора между двамата президенти Владимир Путин и Реджеп Ердоган, след трагичния инцидент, при които посланикът на Москва в Анкара бе убит преднамерено по време на откриването на изложба в галерия в турската столица. По време на разговора руският президент Владимир Путин е поискал гаранция от турския си колега, че ще бъде гарантирано увеличаването на охраната на дипломатическата мисия на Москва в Анкара, както и на останалите й дипломатически представителства. Ердоган определи случилото се като провокация, целяща да спре подобряването на руско-турските отношения. Руски следователи предстои днес да отпътуват за Анкара, за да разледват на място покушението срещу посланика на Русия в Турция. Според властите в Анкара, зад убиеца на руския посланик в Турция стои терористичната организация на Фетуллах Гюлен. Днес в Москва ще се проведат планираните по-рано срещи между външните и военните министри на Русия, Иран и Турция, които късно снощи пристигнаха в Москва. След пристигането в руската столица първият дипломат на Турция още веднъж изрази своите съболезнования за убития руски посланик и каза, че е готов да се види, ако трябва, с президента Владимир Путин.

Русия и Турция ще разследват заедно убийството на Карлов

Русия и Турция съвместно ще разследват убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов. Тази договорка беше постигната след разговора между двамата президенти Владимир Путин и Реджеп Ердоган след трагичния инцидент, при които посланикът на Москва в Анкара беше убит по време на откриването на изложба в галерия в турската столица. По време на разговора руският президент Владимир Путин е поискал гаранция от турския си колега, че ще бъде гарантирано увеличаването на охраната на дипломатическата мисия на Москва в Анкара, както и на останалите ѝ дипломатически представителства. Ердоган определи случилото се като провокация, целяща да спре подобряването на руско-турските отношения. Руски следователи предстои днес да отпътуват за Анкара, за да разследват на място покушението срещу посланика на Русия в Турция. Според властите в Анкара зад убиеца на руския посланик в Турция стои терористичната организация на Фетхуллах Гюлен. Днес в Москва ще се проведат планираните по-рано срещи между външните и военните министри на Русия, Иран и Турция, които късно снощи пристигнаха в Москва. След пристигането в руската столица първият дипломат на Турция още веднъж изрази своите съболезнования за убития руски посланик и каза, че е готов да се види, ако трябва, с президента Владимир Путин.