30.04.2017

Резултати от търсенето

Огромната сила на Леон Даниел беше в неговия анализ

"Мисля без да съм сигурен,  не съм влизал в главата на неговите душмани, но беше невероятната му способност да прави анализ. Той се научи да прави анализ, имал е склонност, но в следването си е получил някаква невероятна методология и се е научил да използва тази своя способност и да я сложи в ред със своята методология". Това казва художникът Андрей Даниел в спомен за своя баща режисьора Леон Даниел за причината за неговите проблеми по времето на соца. На 17 февруари се навършват 90 години от неговото рождение. Тези думи са по повод сложната съдба на Леон Даниел като човек, който не е вървял по каноните на онова време, въпреки своята принадлежност към лявата идея. Андрей Даниел продължава: "Да направи действен анализ, както това се казва като предмет в театъра. Кое защо става? Причинно-следствените връзки да се изяснят, да се тръгне по обратния път, да се стигне до корена на нещата. Да се разбере от къде тръгва всичко. Това свое качество той го използваше и извън театъра. Той можеше да направи и правеше анализ на положението, в което са намираме. Като общество, като култура, като отношения. И търсеше основата, търсеше причината. Не рядко като я намереше и я назоваваше абсолютно. И се оказваше, че не бил прав!? Всички казваха – ти не си прав! И вероятно това е причината. Сега, когато го няма всички са много съгласни с това, че това му е огромната сила. И това му е приносът и в театъра, и в дай Боже в нещо по-широко в това, което наричаме култура. Аз така си мисля. Защото за съжаление в нашата страна тая способност да правим анализ и да стигаме до причината на причините май че я нямаме. Или е много рядко срещана", казва Андрей Даниел в един спомен за своя баща пред хора, които също го уважават. И добавя, че несъгласията на баща му след демократичните промени с много неща не са били политически, а манталитетни. Откъс от думите на Андрей Даниел можете да чуете тук Снимка от следването на Леон Даниел /първият от дясно/ в Петербург/Ленинград /от 1947 до 1952/. В средата с цигарата е  любимият актьор  на Айзенщайн - Николай Черкасов - снимка личен архив. Андрей Даниел признава, че за него винаги е много трудно да говори за баща си. "Сложно е да даваш представа за един човек, който е толкова безбрежен. За мен е много трудно. Вероятно съм имал невероятен късмет да се родя в неговото семейство. Съвсем естествено да навляза в един свят, който е бил света неговия и на майка ми. Защото те са били заедно преди аз да се родя. Имам спомени за тях двамата още от невръстните си години. Понеже съм от Русе, даже с баща ми сме родени в една и съща къща в Русе, която за съжаление не съществува. И имаше неща да ни свързват – орехът с негови снимки и мои. Полека - лека започнах да разбирам какво значи Ленинград, театър и всички други възможни приказки около това. Защото той беше следвал в Ленинград/Петербург и това явно това беше определило страшно много неговият характер, мислене. Беше попаднал при един велик по неговите думи професор Вейсбрен, който в ония Сталински времена не се е ползвал с най-голямото доверие. Бил е съратник на Майерхолд - съратник в дискусии театрални. На този човек са дали само един курс да води в театралната академия в Петербург и баща ми попадат в този курс, което е било голям късмет", спомня си Андрей. Освен неговия спомен за Леон Даниел, искаме да добавим и мисли от срещите с него и с хора, с които е работил и живял, публикувани в сайта "въпреки.com". Защото мнозина театрали и не само те признават, че Леон Даниел им е бил учител, въпреки че никога по-рано не са го допуснали да преподава в НАТФИЗ. Кирил Дончев и Иван Добчев при представянето на тритомника с текстове на Леон Даниел на издателство “Захарий Стоянов”. Първи спомен/свидетелство на режисьора Иван Добчев /целият разговор с него тук/: "Леон Даниел не е само духовният ми учител, а същинският учител – аз избягах от Академията година и ходех при него да бъда като асистент. Да ходя, да правя записки…Това, което съм научил от Леон са разговорите с него след репетиции. Дълго сме разговаряли, коментирали. Аз съм задавал въпроси върху това – имам цели тетрадки пълни със записи, почти от устата му – как говори, как води репетицията. Така човек може да научи, а и ако изповядва това, което прави този режисьор и му е близко. Той знае къде е попаднал. Моят формален художествен ръководител беше Енчо Халачев, аз не мога да му понасям спектаклите. Какво да правя там? Леон Даниел не можа да стане преподавател в Академията. Веднъж опитаха, но неговият начин да селекционира, да проверява артистите се оказа невъзможен за тази Академия и той си тръгна", отбелязва режисьорът. Но за много български театрали и не само за тях Леон си остава Учителят. Леон Даниел /правият в ляво/ по време на курсова работа при следването си в Петербург/Ленинград - снимка личен архив. А Андрей Даниел продължава, че след Русе отиват в Бургас, където се случват велики неща за българския театър. Срещат се няколко души – Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, все прекрасни артисти, току що излезли от тогавашния ВИТИЗ. Така че се е получило някакво наистина специално място. "Много по-късно разбрах, че това специално театрално явление до голяма степен е предшествало и чешки, и унгарски, и такива авангардни явления. Може би е следвало само Брехтовото, което е в Германия. И се случва веднага след това в България - Бургас. Това е все пак някаква утеха в тези времена в които трябва да се утешаваме и че тук се е случвало нещо", казва Андрей Даниел. И добавя: "В Бургас си спомням ред представления. Въпреки че съм бил пет - шест годишен. Всичко това е в непрекъснатия контакт с  баща ми. Той не е бил фокусиран, а едно присъствие, което е полека – лека е образувало моя свят, пространството и вероятно е почнало да създава и някакъв смисъл в мен. Помня тревогите около края на този щастлив период, когато разни цензори от София дойдоха и почнаха да се месят, да спират представления, да се бъркат в репетиционни периоди и най-безцеремонно да се месят в неща, които въобще никога разбираха, нито усещаха даже и считаха за враждебни, разбира се. Помня тези неща. Помня и как хората на Бургас бяха толкова ангажирани със своя театър, те го обичаха, той си беше нещо тяхно. Започнаха и някакво задочно сражение с хората от София по различни уж някакви публични дискусии, обсъждания, спектакли и които бяха пълни и с предатели, които са приказвали и глупости. Което е помогнало театърът да бъде разформирован. Но си спомням, когато някой път съм придружавал баща ми и майка ми, когато сме се връщали от театъра вкъщи, надвечер от близките етажи хората директно контактуваха и са питаха какво става, докъде я докарахте, кой дойде, какво става? Не знам на какво се дължи, на хората, на бургазлиите ли, по-нататък такова нещо не съм виждал", признава Андрей Даниел. Леон Даниел - рисунка Андрей Даниел Втори спомен/свидетелство на поета, драматург и преводач Иван Теофилов /целият разговор с него тук/: "Имах щастието да стана драматург на първия експериментален театър в Бургас, да бъда свидетел   на изявите на бляскавата четворка режисьори – Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, да съм  в тяхната среда, да влизам в техния творчески ритъм…". Връщаме се към "онова време", когато пиесата му "Поетът и Планината" с реж. Леон Даниел е свалена от репертоара на Военния театър. "Постановката "Поетът и планината" беше свалена след седмото представление, на което присъства  Тодор Живков с членове от ЦК. Това беше може би най-скандалното събитие в областта на изкуството през 60-те години. На всяко представление пред театъра имаше тълпи от желаещи да видят спектакъла, охранявани от милиция. След този случай по какви ли инстанции не бях разкарван, за какво ли не бях бит и на какво ли не бях оприличаван. Ровеха се дори в битието ми. В продължение на години станах  постоянна мишена за соцкритиката", казва Иван Теофилов. Много са перипетиите в живота на Леон Даниел след бургаския период. След тази постановка и на "Хамлет" Леон Даниел е бил поканен да напусне Военния театър. Някъде към 1964 година отива да си види близките в Израел. Заминали със съпругата си /за сведение на незапознатите през времето на соца в западна страна не можеше да замине цялото семейство. Някой оставаше за "заложник" – б.а./. След което заминали, Андрей и баба му останали и се чуло, че Леон е избягал. Дядото на Андрей се притеснил, починал от инфаркт, но баба му отказала да съобщи това в Израел, за да не разваля пътешествието на семейството. Но те разбрали и се върнали. Андрей бил на 12 – 13 години и тези неща можел да съпреживява. В това време през 1964-65 година Радой Ралин подал ръка на Леон и започнали да правят малки филмчета преди кинопрегледа – знаменитите "Фокуси".  И след това бил поканен в театър "София", който тръгнал като Театър за поезия и естрадата. Създали го  заедно с Андрей Чапразов. Тогава през 1965-66 година били освободени много артисти от държавните театри /то и други нямаше – б.а./ и министерството на културата направило този театър, както и Сълза и смях. Андрей Даниел и Ида Даниел Трети спомен/свидетелство на внучката му, режисьорката и поетеса Ида Даниел /целият разговор с нея тук/: "За мен изключителният жест беше разходката и отварянето на вратите за това кое е ценно у Станиславски, кое от Станиславски е ползвал Леон, когато е работил, по какъв начин Брехт е обогатил неговата гледна точка към Станиславски, по какъв начин неговите преподаватели в Ленинград са обогатявали през Майерхолд и други формалисти, така наречени по онова време начина, по който да се проведе едно действие, което както казваше той да е далеч над пълзящия натурализъм. За мен това настояване да можеш да извършиш нещо на сцената над пълзящия натурализъм е най-големият урок". Но Ида се връща и към едни други уроци извън театъра. "Ако говорим за семейната среда, тя непрекъснато не е спирала от самото начало отпреди да бъда студентка на Леон. Аз бях ученичка на нашите неделни обеди, където всеки един от нас и баща ми, и дядо ми, и брат ми, и аз, пък и майка ми, и баба ми Грети /съпругата на Леон Даниел – б.а/ си говорехме за целия свят, за позицията, нашата във всяко едно отношение. В отношението на едно смесено семейство между евреи и българи, едно семейство смесено между изкуствата. Аз започнах като пишеща, брат ми винаги е бил музикант, майка ми също е художник и идва от художническо семейство /дъщеря на художника Стоян Сотиров –б.а./. Какво е село, какво е град, какво е чужбина, какво е България, какво се случва в Израел, какво е да си ляв, какво е да си десен, този преход за една година ли ще свърши, за 40 години ли ще свърши…Това са едни изключително конкретни разговори. Моментите, в които дядо ми ни четеше интервютата си преди те да бъдат публикувани. В цялото това нещо баща ми е бил опорна точка и с това как мисли и как говори, в какви спорове ние можем да влизаме, с какъв детайл можем да сме съгласни или не един с друг. Но и невероятната разнообразност и в същото време настоятелност на неговите изложби и картини – едни визуални не само разсъждения, а и удари, шокове, смехове, сълзи, истории…". “На приказки с Карел Чапек”, 1970-71 в Чешкия център в София /от ляво надясно/ Кирил Дончев, Жоржета Чакърова, Леон Даниел, Меглена Караламбова и Ицко Финци - снимка личен архив   След 1968 година възниква нов проблем. Актьорът Иван Чипев написал донос, че Леон Даниел не бил съгласен с интервенцията в Чехословакия, казва Андрей. И отново режисьорът трябвало да напусне театъра. Даже обсъждали дали да не бъде заточен в Белене. Защитили го хора, които го ценели. Никой не посмял да го изключи от БКП, но останал особен член на тази партия. Пратили го във Враца. И този театър се е оказал възможен да дава смисъл на хората. Много от актьорите били поканени и в софийски театри. И в същото време Пазарджишкият театър го поканил като нещо като консултант. И така минали 5-6 години. Неговите близки приятели и съратници като Кирил  Дончев, Ицко Финци правели неистови опити да бъде поканен в софийски театри, което не се получавало. Накрая бил поканен в Музикалния театър, което изобщо не му е било работата. Но характерът му бил такъв, приемал всичко мъжки. Превърнал Музикалния театър за три-четири години в едно от най-интересните места в София. Поставил "Човекът от Ламанча", "Хубавата Елена""Уестсайдска история", и въобще раздвижил този театър. Артистите разбрали, че не само могат да пеят, но са и артисти. После следва Театър "София" и Военният театър, където идва един от неговите най-благодатни периоди. Леон Даниел е заедно с Шекспир, Брехт и Бекет във фреската на Андрей Даниел пред камерна зала “Миракъл” в Театър “Българска армия”  Четвърти спомен/свидетелство на актьора и режисьор Ивайло Христов /целият разговор с него тук/: "Най-добрият урок от Леон не е един, те са много. От доста хора съм имал възможност да взема. И може би най-много от него, защото работихме 13 години. А 13 пиеси с Леон Даниел е все едно, че си завършил 8 пъти ВИТИЗ. Това горе-долу така се изчислява. И уроците от него са страшно много, но те не са свързани само с театъра, а и в чисто човешки план. Защото ние общувахме не само в театъра, а и извън театъра. Така, че надали едно нещо мога да кажа", казва Ивайло Христов. Пети спомен/свидетелство на режисьора Пламен Марков /целият разговор с него тук/: "Леон пък, беше голямата фигура, с която се срещнах, когато бях направил своята първоначална петгодишна младежка кариера, режисьорска. Засякохме се, бяхме в една обща режисьорска колегия с него и Краси /Спасов – б.а./ в Театъра на армията. Там бях три - четири години и това бяха постоянни уроци. Кабинетите ни бяха един до друг, той проявяваше неочаквано силна симпатия към мен, като към младия колега. Той ми е споделял понякога неща, които никъде не съм чел да е споделял и даже не вярвам, че на някой друг ги е разказвал. Никой от нас не е перфектен, но Леон беше много мощен ум, много аналитичен ум.  Винаги добронамерен!". “В очакване на Годо” от Бекет в знаковата постановка на Леон Даниел, копродукция на ТБА и Академията за изкуство „Аполония“ - 1988 - снимка архив на Театър “Българска армия” "Не искам да говора за него като за човек, който го няма. Извинявайте", казва развълнувано Андрей Даниел. И ние си го спомняме като жив. Когато направи една от своите последни постановки – "Посещението на старата дама" от Фридрих Дюренмат, която постави за втори път, тогава в Народния театър "Иван Вазов" през 2004 година, той сподели неща, които са важни и днес.  Леон Даниел не обичаше да говори пред микрофон, но имаме шанс да сме запазили тези негови думи на запис от пресконференцията преди премиерата на спектакъла: "Инфлация, девалвация са били винаги характерни за човечеството, но в момента има кризи, война и не знам какво си. Щом свършат кризите и войните, светът се оправя, девалвацията спира. Началото на 20-ия век създава нова ера, в която инфлацията, девалвацията стават постоянни спътници на обществото. Мир, война, въоръжени конфликти, невъоръжени конфликти, както се казваше студени войни… Инфлацията, девалвацията непрекъснато си продължават. И в най-мирни и щастливи уж времена. Чехов първи според мен откри този нов закон на 20 век. Откри. Не става откритие, ами напипа, усети, сподели със света. Че светът девалвира човечността. Най-зрелите му произведения са едни продължения на Човешката комедия от Балзак и на Божествената комедия на Данте. Комедии, комедии, които никак не са комични. Човечността девалвира.  "Посещението на старата дама” от Фридрих Дюренмат в постановката на Леон Даниел в Народен театър “Иван Вазов" - снимка архив НТ “Иван Вазов” В Средата на века Дюренмат констатира заедно с почти всичките си съвременници. И той колкото е съсед с Брехт, толкова е съсед и с Бекет. По едно и също време се създават произведенията на абсурда, на Брехт и Дюренмат, който не стои по средата, но той си има независим път, както всеки голям автор. Но че в него има абсурдният момент на съвременния свят, който така ярко беше обрисуван от абсурдистите, това е точно така. При него девалвацията вече става катастрофална. Не напразно едно от най-добрите му произведения е посветено на Древния Рим, накрая на Древния Рим – "Ромул Велики", в което девалвацията е вече абсурдна – стига се до самоизяждане. Лично аз започнах това да го забелязвам не теоретично, а практично живеейки в наши дни. Усещам вече, пиесата не е за нещо, което става някъде там отвъд, както мислехме когато бяхме на 28-30 години. А правя нещо, което става с мен, около мен в света, който сега съществува. Че личността девалвира. И страшната констатация на Дюренмат е, че човечността не може да умре, но тя не може и да живее. Следователно тя зомбира.  Това именно ме тласна – "Ще я поставиш, ще я поставиш". Каквото и да ти струва. Паралелно с това цялата любовна история в пиесата с три думи – се получава също, че любовта не може да умре, но не може и да живее. Тия думи ги казва главната героиня. И тя зомбира. Това превръщане на реалността в нещо кошмарно е характерно за това много добро произведение на Дюренмат. И това ме привлича към нея, към тази пиеса. Божествената комедия на Данте вече се превръща в една фарсова комедия, човешка комедия, фарсова трагедия. В това отношение той е близък до Бекет, според мен, толкова, колкото е близък и до Брехт". Думи на Леон Даниел от преди 13 години. Важни и значими и днес. Даже още повече.  Думите на Леон Даниел можете да чуете тук А Андрей Даниел добавя: "Имах щастието да живея с този човек 55-56 години. Така, че това е много дълъг период , в който нещата са се трупали от простички, делнични неща и са се оформяли в един генерален смисъл. Той беше за мен геният в това да открива, да намира, да генерира смисъл. Не само за себе си, защото такова му е изкуството на него. Трябваше да измисля смисъл за поне 50 души около него, най-малко. За да ги мотивира да направят едно представление, а то пък да мотивира още няколко хиляди души. Много ми се иска да продължа неговия смисъл", казва Андрей. И завършва: "Въпреки всичко, той казваше  - аз имах прекрасен живот, аз живях щастливо"… *Материалът е публикуван на въпреки.com. **Снимки: Стефан Джамбазов и личен архив

Андрей Никитин, който беше заподозрян за атентата в Санкт Петербург, не може да се прибере у дома

Брадатият мъж с мюсюлмански дрехи, който първоначално беше заподозрян за терористичната атака в Санкт Петербург, не може да се прибере у дома. В два поредни дни Андрей Никитин, приел исляма и името Ильяс, не успява да пътува. Изплашени пътници категорично отказват да летят с него в един самолет, предаде Дарик. Мъжът е загубил и работата си. Шефът му го уволнил с аргумента, че така са поискали от регионалния следствен комитет. В социалните мрежи започна кампания в негова защита с искане работодателят му да го върне на работа, медиите да му се извинят, както и да му бъде изплатено обезщетение за уронване на авторитета. Андрей Никитин е роден в Башкирия – република в състава на Руската федерация. Завършил е Рязанското въздушно-десантно училище за команден състав. Има военно звание капитан. Служил е в Чечня. Там приема исляма и името Ильяс. Последно е работил като шофьор на камион, превозващ опасни товари. След трагедията в петербургското метро много медии съобщиха, че заснетият от видеокамерите висок мъж с черни дрехи и тюбитейка на главата е заподозрян за атаката. Като вижда снимката си в медиите Ильяс сам отива в полицията, за да гарантира, че е невинен. Никитин лети от Санкт Петербург за Москва. На летище Внуково в руската столица обаче среща сериозни проблеми. Пътниците на самолета от Москва за Оренбург изпадат в паника, когато го виждат на борда. Въпреки опитите на командира на екипажа да обясни на хората, че Никитин е преминал през всички проверки, както останалите и е безопасен, пътниците били непреклонни. Сътрудниците на службите за сигурност на летището също не успели да овладеят ситуацията. Никитин бил принуден да слезе от самолета. Парите за билета са му били възстановени. Пред агенция Islam News Никитин посочва, че е преминал без проблеми паспортния контрол, но не могъл да се качи в самия самолет. Пред медията той разказа как му се отразява случилото се. „Тази история направо ми обърка живота. Не можах да пътувам до дома си. Хората отказват да летят с мен в един самолет. Освен това загубих и работата си. Шефът ми от Нижневартовск ми съобщи, че ме уволнява, защото така са поискали от регионалния следствен комитет. Навсякъде ме преследват репортери. Преследват и близките ми, и приятелите ми. Същите тези репортери, които ме нарекоха терорист. Накрая дори не мога да се опитам да хвана полет. Моля ви не ме преследвайте. Оставете ме да живея живота си”. В интервюто си за Islam news Андрей Никитин похвали руските спецслужби. "Бих искал да отбележа добрата работа на службите за сигурност и полицията. Когато отидох в полицията отговорих на всички въпроси, които ми зададоха. Те ме чуха и ме разбраха. После отлетях за Москва. Органите на реда работят добре и координирано след терорстичната атака в метрото." След новината за уволнението на Ильяс, в социалните мрежи се надигна вълна на недоволство. В подкрепа на неоснователно обвинения мъж се обявиха хиляди хора, включително потребителите на Фейсбук страницата  „Православие и мир”. В коментарите под публикацията за уволнението на Никитин, хората призовават медиите да му се извинят, а работодателят му да го върне на работа. Обявилите се в негова защита смятат също, че той трябва да бъде обезщетен за нанесени морални щети и уронване на репутацията. От Регионалния следствен комитет отрекоха да имат нещо общо с уволнението на Ильяс. Старши помощникът на ръководителя на Следственото управление Алина Никифорова заяви пред агенция ТАСС. „Тази информация не отговаря на действителността. Следователи не са се обръщали към работодателя на Никитин  в Нижневартовск”. Може ли Андрей Никитин да съди медиите за това, че са го нарекли терорист? Ето какво отговаря адвокатът Андрей Рахмилович. "Законът казва, че изображение на човек може да се използва само за обществени или публични интереси. Съдът ще трябва да направи анализ има ли в случая публичен или обществен интерес. Аз мисля, че няма такъв интерес. Медиите го обявиха за заподозрян, преди официалните институции да подадат такава информация. Той е заснет от камерите за видеонаблюдение. А тези камери са на разположение на правоохранителните органи. Те проверяват това ли е атентаторът или не е той. Защо изобщо медиите решиха, че той е заподозреният, че той е извършил нападението? На каква база правят този извод? Съответно ако този човек съди медиите, той ще докаже, че в случая не е имало обществен интерес и че те са публикували снимката му незаконно. Смятам, че е в добра позиция да докаже това. Как снимката му е попаднала в медиите, тепърва трябва да бъде изяснено. Е, разследващите органи не публбикуваха тази снимка", коментира Рахмилович. Брадатият мъж с мюсюлмански дрехи,  който първоначално беше заподозрян за терористичната атака в Санкт Петербург, не може да се прибере у дома. В два поредни дни  Андрей Никитин,  приел исляма и името Ильяс не успява да пътува.  Изплашени пътници категорично отказват да летят с него  в един самолет. Мъжът е загубил и работата си. Шефът му го уволнил с аргумента, че така са поискали от регионалния следствен комитет. В социалните мрежи започна кампания в негова защита с искане работодателят му да го върне на работа, медиите да му се извинят, както и да му бъде изплатено обезщетение за уронване на авторитета. Хронология на най-големите нападения в Русия през последните години Андрей Никитин е роден в Башкирия  – република в състава на Руската федерация. Завършил е Рязанското въздушно-десантно училище за команден състав. Има военно звание капитан. Служил е в Чечня. Там приема исляма и името Ильяс. Последно е работил като шофьор на камион, превозващ опасни товари. След трагедията в петербургското метро много медии съобщиха, че заснетият от видеокамерите висок мъж с черни дрехи и тюбитейка на главата е  заподозрян за атаката . Като вижда снимката си в медиите  Ильяс сам отива в полицията, за да гарантира, че е невинен. Машинистът на взривения влак: Нямах време да се страхувам в тоя момент Никитин лети от Санкт Петербург за Москва. На летище Внуково в руската столица обаче среща сериозни проблеми. Пътниците на самолета от Москва за Оренбург изпадат в паника, когато го виждат на борда. Въпреки опитите на командира на екипажа да обясни на хората, че  Никитин е преминал през всички проверки, както останалите и е безопасен, пътниците били непреклонни.  Сътрудниците на службите за сигурност на летището също не успели да овладеят ситуацията.  Никитин бил принуден да слезе от самолета.  Парите за билета са му били възстановени. Официално: Атентаторът от Санкт Петербург е Акбаржон Джалилов Пред агенция Islam News Никитин посочва, че е преминал без проблеми паспортния контрол, но не могъл да се качи в самия самолет. Пред медията той разказа как му се отразява случилото се.   „ Тази история направо ми обърка живота.  Не можах да пътувам до дома си.  Хората отказват да летят с мен в един самолет.  Освен това загубих и работата си. Шефът ми от Нижневартовск ми съобщи, че ме уволнява, защото така са поискали от регионалния следствен комитет. Навсякъде ме преследват репортери. Преследват и близките ми, и приятелите ми. Същите тези репортери,  които ме нарекоха терорист . Накрая дори не мога да се опитам да хвана полет. Моля ви не ме преследвайте.  Оставете ме да живея живота си” . 390 гола досега в "Купата на Coca-Cola" gong.bg Светлините на Айфеловата кула угасват в памет на жертвите в Санкт Петербург В интервюто си за Islam news Андрей Никитин похвали руските спецслужби. "Бих искал да отбележа добрата работа на службите за сигурност и полицията. Когато отидох в полицията отговорих на всички въпроси, които ми зададоха. Те ме чуха и ме разбраха. После отлетях за Москва. Органите на реда работят добре и координирано след терорстичната атака в метрото." След новината за уволнението на Ильяс, в социалните мрежи се надигна вълна на недоволство. В подкрепа на неоснователно обвинения мъж се обявиха хиляди хора, включително потребителите на  Фейсбук страницата  „Православие и мир”. В коментарите под публикацията за уволнението на Никитин,  хората призовават медиите да му се извинят, а работодателят му да го върне на работа.  Обявилите се в негова защита смятат също, че той трябва да бъде обезщетен за нанесени морални щети и уронване на репутацията. Задържани са трима съучастници на атентатора от Санкт Петербург От Регионалния следствен комитет отрекоха да имат нещо общо с уволнението на Ильяс. Старши помощникът на ръководителя на Следственото управление Алина Никифорова заяви пред агенция ТАСС. „Тази информация не отговаря на действителността. Следователи не са се обръщали към работодателя на Никитин  в Нижневартовск”. Затвориха метростанция в Санкт Петербург заради съмнение за експлозив Може ли Андрей Никитин да съди медиите за това, че са го нарекли терорист? Е то какво отговаря адвокатът Андрей Рахмилович. Законът казва, че изображение на човек може да се използва само за обществени или публични интереси. Съдът ще трябва да направи анализ има ли в случая публичен или обществен интерес. Аз мисля, че няма такъв интерес . Медиите го обявиха за заподозрян, преди официалните институции да подадат такава информация. Той е заснет от камерите за видеонаблюдение. А тези камери са на разположение на правоохранителните органи. Те проверяват това ли е атентаторът или не е той. Защо изобщо медиите решиха, че той е заподозреният, че той е извършил нападението?  На каква база правят този извод?  Съответно ако този човек съди медиите, той ще докаже, че в случая не е имало обществен интерес и че те са публикували снимката му незаконно. Смятам, че е в добра позиция да докаже това. Как снимката му е попаднала в медиите, тепърва трябва да бъде изяснено. Е, разследващите органи не публбикуваха тази снимка.

"Вилдерс не е като Тръмп"

 ДВ: Може ли Геерт Вилдерс да спечели изборите със своята "Партия на свободата"? Андрей Заслове: Според последното допитване, "Партията на свободата" ще стане втора политическа сила след управляващата "Народна партия за свобода и демокрация". Дори Вилдерс да спечели с малка преднина повечето гласове, той ще има нужда от коалиционен партньор, за да състави правителство. Освен ако не спечели над 50 процента от гласовете, което е немислимо. ДВ: А има ли евентуални коалицинни партньори? Андрей Заслове: Човек никога не бива да казва не, но досега всички партии категорично отхвърлят каквото и да е сътрудничество с Вилдерс. Вероятността Вилдерс скоро да стане премиер е равна на нула. ДВ: Защо малко преди изборите рейтингът му се понижи? Андрей Заслове: Неговата изборна кампания беше смехотворна. Той не се появяваше почти никъде лично. Вероятно това е накарало някои нерешители избиратели да променят мнението си. Все още е твърде рано обаче да отписваме Вилдерс. Мнозина си задават въпроса дали всичко е пресметнато или той подготвя някакава изненадваща атака. ДВ: Хората обаче продължават да говорят само за него. Защо? Андрей Заслове: Вилдерс предизвиква сензация със своите популистки изявления срещу исляма, срещу ЕС и миграцията. Не бих казал, че е недемократичен, но той провокативно изпробва границите на демокрацията. За разлика от Доналд Тръмп например, Вилдерс има последователен мироглед, действа много внимателно и е опитен политик. ДВ: Тирадите му срещу мюсюлманите и мигрантите обаче са доста остри. След атентата на Коледния базар в Берлин например,той поства в Туитър фотомонтаж на Ангела Меркел с окървавени ръце. Андрей Заслове: С годините Вилдерс сигурно се е радикализирал. Изглежда като обсебен от борбата срещу исляма. Много хора в Нидерландия се питат какво е станало с него по време на изолацията му. От 2004 година Геерт Вилдерс живее като в затвор под постоянна полицейска защита поради смъртни заплахи. ДВ: Геерт Вилдерс основа партията си през 2006 година. Какво влияние оказва тази партия върху политическия дебат в страната? Андрей Заслове Андрей Заслове: Общо взето, в Нидерландия се набюдава завой надясно. Защото другите партии, например националлибералите на премиера Марк Рюте, не искат да оставят политическото поле в ръцете на Вилдерс и да загубят гласове. Вилдерс измести границите на допустимия политически език. През 1990-те години политиците щяха да бъдат преследвани от закона за това, което сега говорят открито. ДВ: Кои са хората, които избират партията на Вилдерс? Андрей Заслове: Една част от избирателите са твърд електорат от години. Според проучванията, за партията на Вилдерс гласуват повече мъже, отколкото жени. Освен това тези избиратели са сравнително по-ниско образовани хора, които се чувстват пренебрегнати. Мнозина дават гласа си за Вилдерс като един вид протестен вот срещу политическия истаблишмънт. Също както и в Германия, през последните години в Нидерландия нарасна съпротивата срещу широката и мудна коалиция. ДВ: Да приемем условно, че партията на Геерт Вилдерс все пак скоро ще управлява. Ще станат ли тогава реалност обещанията на Вилдерс за излизане на страната от ЕС, за забрана на Корана и за затваряне не границите? Андрея Заслове: Смятам, че тези неща са нереалистични. За излизането на страната от ЕС няма достатъчно подкрепа от страна на нидерландското население. Аз поне не виждам такава подкрепа. А другите искания са несъвместими с конституцията. Освен това нидерландският министър-председател няма толкова власт, колкото канцлерката Меркел в Германия. *Андрей Заслове е нидерландски политолог, който от 13 години изследва популизма в Нидерландия и други страни.

Андреевден е

Църквата почита Свети Андрей Първозвани, наречен така, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос. Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград - Стахий, а кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия. На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка. Апостол Андрей е брат на Петър. Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия. Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от В...

ФСБ - служба за мръсната работа

 През 2008 г. руският разследващ журналист Андрей Солдатов, който е водещ експерт в областта на руските тайни служби и основател на сайта Agentura.ru, беше уволнен от „Новая газета”. Заедно със своята колежка Ирина Бороган той продължи да следи отблизо работата на руските тайни служби, а неотдавна двамата публикуваха на английски книгата си „Червената мрежа”, която предизвика значителен медиен интерес. Германският „Зюддойче Цайтунг” препечата една статия от Солдатов, по-важното от която Ви предлагаме тук. Според Солдатов, Федералната служба за сигурност (ФСБ) играе особена роля в Русия. Той припомня, че тя е прекият и най-важен наследник на някогашния Комитет за държавна сигурност, известен под съкращението КГБ. Първият руски президент Борис Елцин в началото 1990-те години раздроби КГБ на няколко различни структури за сигурност и първоначално ограничи правомощията на ФСБ, която тогава още се наричаше Федерална служба за контраразузнаване (ФСК). Елцин извади затворите от структурата на ФСК, лиши службата от правото да води самостоятелни разследвания и закри отдела за преследване на политически престъпления. Според Андрей Солдатов, тогава президентът си е представял службата само като контраразузнавателна. С почти безгранична власт Когато обаче в средата на 1990-те започна Чеченската война, Борис Елцин стъпка по стъпка върна редица правомощия на службата и я преименува във ФСБ, припомня авторът: „ФСБ бързо си върна старата власт на КГБ и се сдоби със собствена система от затвори, както и с правото да води разследвания. Към службата отново възникна отдел за закрила на конституционния ред, който на практика си беше политическа полиция”, пише авторът и продължава: „Когато през 1999 стана премиер, а после и президент, Владимир Путин наследи една служба с почти безгранична власт, но с корумпиран и циничен персонал. Под предлог за опазване на държавната тайна, тази служба беше замесена във всевъзможни престъпни дейности.” Андрей Солдатов Андрей Солдатов обяснява един важен аспект от персоналната политика на Владимир Путин: „Путин се доверяваше единствено на хора, които познаваше и които назначаваше на ключови постове. Най-близките му сътрудници идваха или от Петербург, или пък от ФСБ. Така той постави ФСБ в нова роля, превърна я в „нова аристокрация”, както гласи известното определение, дадено от шефа на ФСБ Николай Патрушев. Стотици бивши или активни служители на ФСБ получиха служби и постове в правителството, а Кремъл постави под свой контрол и концерните. Путин и неговите следовници наложиха мнението, че повечето проблеми на Русия - като се започне от корупцията и се стигне до изгубената Чеченска война и терористичните нападения - се дължат на решението на Елцин да отслаби тайните служби. И че това положение трябва да се промени. С помощта на ФСБ Путин нареди да се произведат филми, които подобряват имиджа на службата. Въведени бяха годишни награди за най-добра книга и най-добър филм, посветени на работата на ФСБ. Така между 2000 и 2010 година службата се сдоби с отличен авторитет.” Авторът се спира накратко на различните политически тенденции вътре във ФСБ и продължава: „Мнозина обаче започнаха да използват новото могъщество, имунитета си срещу съдебно преследване и инструмента на държавната тайна, за да се обогатяват лично. Чеченската война и терористичните нападения постепенно промениха и начина, по който действаше ФСБ. Между отделите вътре в службата цареше голямо недоверие, възникнаха и специални наказателни отряди, които избиваха предполагаеми терористи в Северен Кавказ. Необходимостта да се действа срещу проявите на тероризъм наложи и нови, брутални методи на разпит. Нарастващата роля на ФСБ промени целия политически пейзаж.” По-нататък в обширния си анализ Андрей Солдатов стига до извода, че така наречената „нова аристокрация” се е превърнала в пазител на режима и в извор на кадри за ключови постове в правителството и в концерните. Той припомня и разпространеното мнение, че разведчиците-аристократи дори имали претенцията да формулират новата руска национална идея и да планират бъдещето на страната. А това, според него, било нещо съвсем ново за Русия, особено в сравнение с практиката на съветския КГБ, който навремето беше просто бюрократичен инструмент в ръцете на комунистическата партия. „Но този проект се провали. „Новата аристокрация” не успя да намери никакви решения за политическите предизвикателства, пред които беше изправен Кремъл. И не служителите на „Лубянка”, а политическите съветници на Путин формулираха решенията на Кремъл по решаващите задачи от онези години, например как да се реагира на т.нар. „цветни революции” в Грузия и Украйна или на масовите протести в Москва. Мислителите във ФСБ не съумяха да формулират и никаква нова идея за бъдещето на Русия. Всъщност ФСБ се оказа изненадващо неефективна в политически план. Независимо от това Путин запази край себе си генералите от ФСБ/КГБ и продължи да се вслушва в техните доклади и съвети. Влиянието на ФСБ беше широкомащабно, и то не само вътре в страната. Службата имаше и задачата да държи отворени комуникационните канали със САЩ. След бомбения атентат в Бостън през 2013 г. САЩ приеха ФСБ за истински партньор в две области: сигурността в интернет и антитерористичната борба срещу „Ислямска държава”. Дори анексирането на Крим на промени този възглед на Вашингтон”, пише Андрей Солдатов. Обратът По-нататък авторът твърди, че всичко това се е променило през 2016 година: „Путин започна постепенно да изолира своите стари другари от тайните служби. Той уволни Виктор Иванов и премести в МВР неговата служба за борба срещу наркотиците. Освободи се и от Владимир Якунин, който беше не само шеф на руските железници, но дори претендираше, че в своята лаборатория за идеи развива новата руска идея. През лятото Путин уволни и Сергей Иванов, шефа на президентската служба. На мястото на служителите от ФСБ той постепенно започна да назначава съветници от Външното министерство, от своята служба за охрана, както и млади технократи. ФСБ започна да губи значение и на международната сцена. След хакерската атака срещу Демократическата партия в САЩ, тамошните тайни служби обвиниха руските служби, а ФСБ беше посочена като една от двете подозрителни институции, които после бяха санкционирани. Шефът на ФСБ Александър Бортников обаче не беше засегнат от санкциите, за разлика от негови колеги от руското военно контраразузнаване.” В края на анализа си Андрей Солдатов пише, че все още не е ясно как ще се развиват отношенията под управлението на новия американски президент Доналд Тръмп. Според автора, идеята за „новата аристокрация” вече не е актуална, а Владимир Путин сякаш е намерил нова роля за ФСБ: „Още през 2016 руският президент призова ФСБ да лови шпиони вътре в Русия. Десетки руски граждани бяха обвинени, че работят за Запада или за Украйна. Освен това службата беше натоварена със задачата да репресира високопоставени служители, като списъкът включваше дори губернатори и министри. Същите задачи бяха навремето централни и за КГБ. Болшевишката шпиономания служеше за сплашване на населението, а репресиите държаха в шах елитите. След цели 17 години във властта Путин очевидно все още не може да загърби заветите на съветския КГБ”, пише в края на статията си руският разследващ журналист Андрей Солдатов.     Автор Александър Андреев (ЗЦ, ДМ, ДЛФ)

Днес отбелязваме Андреевден

  Православната църква почита на 30 ноември паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа, предаде БГНЕС. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение. Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце", всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората. Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон". Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците". Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик. Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др. 

Андрей Боцев стана „генерал-лейтенант”, Румен Радев му даде ценни съвети за новия пост

 Президентът Румен Радев удостои с висше офицерско звание „генерал-лейтенант” генерал-майор Андрей Боцев. Той бе освободен от поста командир на сухопътните войски и назначен на поста началник на отбраната. Началникът на отбраната трябва да бъде офицер и професионалист с богат опит, преминал през всички тактически и оперативни нива на командване, да живее с проблемите на войската и да се ползва с нейното доверие. Това каза президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев по време на удостояването на Андрей Боцев с висше офицерско звание генерал-лейтенант, пише „Фокус“. „Днес с особено удовлетворение изпълнявам конституционните си задължения по връчването на пагони с поредното висше офицерско звание като израз на признание и на висока оценка“, заяви той. „Това назначаване става в изключително важен етап от развитието на въоръжените ни сили“, обясни президентът. Румен Радев посочи, че началникът на отбраната трябва да има ясна визия за развитие на въоръжените ни сили и тяхната все по-пълноценна интеграция в НАТО и нещо много важно - характер да я отстоява, както и изградени и доказани командирски и лидерски качества. Президентът се обърна към ген.-лейтенант Андрей Боцев с думите: „Убеден съм, че вашият опит, трупан в годините пътя ви от командир на взвод до командир на Сухопътни войски ще бъде залог за справянето с важните отговорни задачи като началник на отбраната. Благодарение на вашия професионализъм и безспорно лидерство личният състав от Сухопътни войски решаваше успешно всички предизвикателства в международен и национален план“. От своя страна генерал-майор Андрей Боцев благодари за високата чест, която му е гласувана и увери, че ще отдаде всичките си сили и познания за подобряване безопасността и националната сигурност. „Ще работя за утвърждаване и повишаване на високия рейтинг на Българската армия“, заяви той. „Много добре осъзнавам в какво време и при каква сложна обстановка поемам поста началник на отбраната и какви отговорности ми се възлагат в тази обстановка при постоянно сменяща се среда за сигурност и асиметрични,транснационални заплахи“, обясни Андрей Боцев. „Уверявам, че ще направя всичко възможно, за да повиша бойната подготовка на Българската армия и на въоръжените сили при очертаващия се остър дефицит на финансови и технически средства и ограничения брой личен състав“, посочи ген.-лейтенант Боцев. „Ще се повиши ролята и изискванията към българските военнослужещи, ще нараснат изискванията и към висшия команден състав“, каза още той. Очаква се по-късно днес на церемония в Министерството на отбраната генерал Боцев ще приеме поста началник на отбраната от изпълняващия длъжността вицеадмирал Емил Ефтимов. На церемонията присъстваха министърът на отбраната Стефан Янев, неговите заместници, както и висши офицери. Blitz.bg

Смяна на поста! Началникът на отбраната вече е ген.-лейтенант Андрей Боцев

Новият началник на отбраната ген.-лейтенант Андрей Боцев прие поста от изпълняващия длъжността вицеадмирал Емил Ефтимов на церемония в Министерството на отбраната, информира БТВ. По-рано днес досегашният командир на Сухопътните войски ген.-майор Боцев беше удостоен от президента Румен Радев с висше офицерско звание "генерал-лейтенант". На церемонията в МО ген.-лейтенант Андрей Боцев увери, че ще продължи да работи с всички сили за издигане и утвърждаване на високия имидж на Българската армия. Той благодари на предшествениците си и заяви, че ще продължи да работи за утвърждаване на стратегическите цели в отбраната и за постигане на по-боеспособна армия. Андрей Боцев посочи, че работи в екип и като началник на отбраната ще направи всичко възможно да продължи това. Вицеадмирал Емил Ефтимов каза, че Българската армия символизира държавността и се нуждае от стабилност. Той пожела успех на Андрей Боцев в отговорната мисия. Вицепремиерът и министър на отбраната в служебното правителство Стефан Янев изтъкна важността на екипния подход във Въоръжените сили. Българската армия и Въоръжените сили са един екип, който държавата е създала, оборудва и обучава да изпълни най-важната мисия в сигурността - защитата на суверенитета и границите на страната, посочи Янев. Министърът пожела на Андрей Боцев мъдрост във вземане на решенията и те да са справедливи, защото тогава всички ще го подкрепят - от командването, до администрацията и подчинените. Министър Янев благодари на Емил Ефтимов от името на МО за професионално свършената работа и за нормалното и достойно предаване на отговорностите на титуляра на поста.

Балканите в имперските кроежи на Русия

 Империите умират, когато престанат да завладяват нови земи. Тази теза на работещия в Прага руски журналист, изследовател и публицист Андрей Шарий преминава като червена нишка в обширното му повествование за историята и културата на страните, наследили седем големи и малки имперски държави - Римската, Византийската, Османската и Руската империи, Третия райх, СССР и Югославия. Немалка част от книгата му е посветена на опитите на Русия да подчини Балканите като плацдарм за осъществяването на нейната „звездна“ имперска мечта – завладяването на Проливите и превръщането на Черно море от „турско“ в „руско“ езеро. Подчинението на България на великоруските интереси играе ключова роля в тези планове. Първа кръв Андрей Шарий описва подробно набезите на руските князе към Константинопол през девети и десети век с цел да плячкосват богатата столица на Византия. Впечатлен от бойните им качества, император Никифор Фока наема през 968 г. пълчищата на княз Святослав, за да нападнат в гръб борещата се за оцеляването си българска държава. Но изнудването спрямо Византия не спира и след като Святослав превзема Преслав. Стига се дотам, че византийците са принудени да го прогонят със сила и да освободят пленения български цар Борис Втори. След като екзекутира 300 български боляри в Дръстър /Силистра/, Святослав на свой ред е убит при засада от печенегите, които по традицията на онези варварски времена правят от черепа му обкована със злато чаша за своя хан. Забравената България След османската инвазия България е забравена от Русия за векове. До такава степен, че в съставения през 1787-1791 г. от руския професор Петер Палас „Сравнителен речник на всички езици“ българският език изобщо не фигурира сред изброените от учения 272 езика, наречия и диалекти, пише Андрей Шарий. По това време руските царе вече отново са обърнали поглед към Черноморието и Балканите. От средата на 18-ти до края на 19-ти век Русия води общо 30 години войни с Османската империя за излаз към Черно море и пробив към Проливите, пише руският изследовател. Докъм 70-те години на 19 век освобождаването на България не фигурира сред целите на Санкт Петербург. Дунавска България е по-скоро възприемана като плацдарм за разширяването на империята към топлите морета. Появилата се вече панславянска идея, формулирана от граф Игнатиев като метод за присъединяването на славянските народи към Руската империя, първоначално е изказвана твърде предпазливо от управляващите в Санкт Петербург. Според Шарий, посланията на руската върхушка за “обединение на православието и славяните” са също толкова безсмислени, колкото и идеите за “поход срещу неверниците” под знамето на исляма. Шарий припомня и историята на руските претенции за „вечна признателност“ от страна на България. След язвителна забележка на Санкт Петербург до Стефан Стамболов българският премиер достойно отговаря: “Признателността към Русия не може да бъде заплатена със свободата на България. Майката не ражда детето си, за да го удуши впоследствие!“. Комунизмът като продължение на империите   В памет на жертвите на комунистическия режим   По времето на комунизма българо-румънският участък на Дунава се превръща в екологичен ад, населен с опасни ядрени реактори и отровни химически заводи, отбелязва Андрей Шарий в книгата си „Дунав - реката на империите“. „Съветският съюз построи не само „Моста на дружбата“ при Русе, но и бълващия отрови комбинат „Верахим“ на отсрещния бряг, който замърсяваше Русе с токсични аерозоли, превишаващи 20 пъти допустимото равнище“, припомня руският публицист. Той прави още един „дунавски“ паралел между режимите в България и Румъния: по дунавските брегове палачите им изграждат гробниците и на българската, и на румънската интелигенция – концлагерите „Белене“ и „Персин“, както и канала „Дунав-Черно море“. В „гроба на румънската буржоазия“, както е наречен каналът, намират смъртта си десетки хиляди румънски интелектуалци и предприемачи.   Според Андрей Шарий, най-доброто обяснение за съдбата и мястото на балканските народи през епохата на империите принадлежи на югославския нобелов лауреат Иво Андрич. Той пише:  “Защо балканските страни не могат да встъпят в обществото на просветеното човечество? Мисля, че една от причините за това си крие в отсъствието на уважение към човека, към неговото достойнство и неговата пълна вътрешна свобода. При това става дума за безусловно и последователно уважение. Ние носим навсякъде със себе си този недостатък като някакъв източен грях на нашия произход и печат за нашата непълноценност, които не могат да се скрият“.

Балканите в имперските кроежи на Русия

 Империите умират, когато престанат да завладяват нови земи. Тази теза на работещия в Прага руски журналист, изследовател и публицист Андрей Шарий преминава като червена нишка в обширното му повествование за историята и културата на страните, наследили седем големи и малки имперски държави - Римската, Византийската, Османската и Руската империи, Третия райх, СССР и Югославия. Немалка част от книгата му е посветена на опитите на Русия да подчини Балканите като плацдарм за осъществяването на нейната „звездна“ имперска мечта – завладяването на Проливите и превръщането на Черно море от „турско“ в „руско“ езеро. Подчинението на България на великоруските интереси играе ключова роля в тези планове. Първа кръв Андрей Шарий описва подробно набезите на руските князе към Константинопол през девети и десети век с цел да плячкосват богатата столица на Византия. Впечатлен от бойните им качества, император Никифор Фока наема през 968 г. пълчищата на княз Святослав, за да нападнат в гръб борещата се за оцеляването си българска държава. Но изнудването спрямо Византия не спира и след като Святослав превзема Преслав. Стига се дотам, че византийците са принудени да го прогонят със сила и да освободят пленения български цар Борис Втори. След като екзекутира 300 български боляри в Дръстър /Силистра/, Святослав на свой ред е убит при засада от печенегите, които по традицията на онези варварски времена правят от черепа му обкована със злато чаша за своя хан. Забравената България След османската инвазия България е забравена от Русия за векове. До такава степен, че в съставения през 1787-1791 г. от руския професор Петер Палас „Сравнителен речник на всички езици“ българският език изобщо не фигурира сред изброените от учения 272 езика, наречия и диалекти, пише Андрей Шарий. По това време руските царе вече отново са обърнали поглед към Черноморието и Балканите. От средата на 18-ти до края на 19-ти век Русия води общо 30 години войни с Османската империя за излаз към Черно море и пробив към Проливите, пише руският изследовател. Докъм 70-те години на 19 век освобождаването на България не фигурира сред целите на Санкт Петербург. Дунавска България е по-скоро възприемана като плацдарм за разширяването на империята към топлите морета. Появилата се вече панславянска идея, формулирана от граф Игнатиев като метод за присъединяването на славянските народи към Руската империя, първоначално е изказвана твърде предпазливо от управляващите в Санкт Петербург. Според Шарий, посланията на руската върхушка за “обединение на православието и славяните” са също толкова безсмислени, колкото и идеите за “поход срещу неверниците” под знамето на исляма. Шарий припомня и историята на руските претенции за „вечна признателност“ от страна на България. След язвителна забележка на Санкт Петербург до Стефан Стамболов българският премиер достойно отговаря: “Признателността към Русия не може да бъде заплатена със свободата на България. Майката не ражда детето си, за да го удуши впоследствие!“. Комунизмът като продължение на империите   В памет на жертвите на комунистическия режим   По времето на комунизма българо-румънският участък на Дунава се превръща в екологичен ад, населен с опасни ядрени реактори и отровни химически заводи, отбелязва Андрей Шарий в книгата си „Дунав - реката на империите“. „Съветският съюз построи не само „Моста на дружбата“ при Русе, но и бълващия отрови комбинат „Верахим“ на отсрещния бряг, който замърсяваше Русе с токсични аерозоли, превишаващи 20 пъти допустимото равнище“, припомня руският публицист. Той прави още един „дунавски“ паралел между режимите в България и Румъния: по дунавските брегове палачите им изграждат гробниците и на българската, и на румънската интелигенция – концлагерите „Белене“ и „Персин“, както и канала „Дунав-Черно море“. В „гроба на румънската буржоазия“, както е наречен каналът, намират смъртта си десетки хиляди румънски интелектуалци и предприемачи.   Според Андрей Шарий, най-доброто обяснение за съдбата и мястото на балканските народи през епохата на империите принадлежи на югославския нобелов лауреат Иво Андрич. Той пише:  “Защо балканските страни не могат да встъпят в обществото на просветеното човечество? Мисля, че една от причините за това си крие в отсъствието на уважение към човека, към неговото достойнство и неговата пълна вътрешна свобода. При това става дума за безусловно и последователно уважение. Ние носим навсякъде със себе си този недостатък като някакъв източен грях на нашия произход и печат за нашата непълноценност, които не могат да се скрият“.

Рикошет в "ШОУ": Пловдивска болница дава Андрей Едрев на прокурор

Лекари от Университетска болница – Пловдив, са решили да съдят търсача на силни усещания Андрей Едрев заради публикация, озаглавена „Дъщерята на Андрей Едрев на косъм от смъртта заради лекарска грешка”, в която той описва престоя на дъщеричката си Бориса в отделението по неонатология на болницата. В отговор на неговите нападки от лечебното заведение контрират:„Повече от седмица служителите на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД - Пловдив, са подложени на тормоз, агресия, обиди и клевети от г-н Андрей Едрев, баща на новородената Бориса Андрей Едрева. Бебето беше пациент на лечебното заведение от 14.07.2016 г. до 19.07.2016 г. в отделението по неонатология. Въпреки това тревожно обстоятелство, ръководството на болницата запази мълчание до този момент и не обяви тези факти публично, за да запази интересите на детето, неговата самоличност и здравната информация, която се отнася до него и неговата майка”, казват от болницата, но са категорични, че ще отвърнат на удара.   

Лекарите очакват много добро възстановяване на Боян Петров и Андрей Ковачев

Алпинистът Боян Петров е изведен от медикаментозна кома, съобщиха за "Хоризонт" от Военномедицинска академия. Той заедно с природозащитника Андрей Ковачев бяха ударени вчера от автомобил, управляван от румънска гражданка в Кресненското дефиле, докато правеха теренни проучвания. В по-тежко състояние в болницата беше приет Боян Петров. Лекарите очакват много добро възстановяване на пострадалите. Това обяви доцент  Евелина Одисеева, завеждащ клиниката по реанимация във Военномедицинската академия. Резултатите бяха много добри и това ни даде основание като имаме предвид неговите жизнени функции, да го събуждаме. Той явно има уникален организъм, защото само няколко часа след като спряхме медикаментите, той вече беше буден, контактен, адекватен. В момента вече диша сам, спокоен е, няма спомен за случилото се, защото не е видял нищо. Всъщност нещата са станали зад гърба му. На втори план се налага да се направи операция на неговата подбедрица, както и за операцията на ръката на Андрей. Той също е добре, някакъв проблем няма. Прокуратурата в Благоевград повдигна обвинение срещу румънската гражданка, която вчера  на главен път Е 79  удари с автомобила си алпиниста Боян Петров и Андрей Ковачев от сдружение „ Балкани“.  Наложената мярка за неотклонение към този момент е парична гаранция в размер на 5000 лева. От събраните до момента материали по досъдебното производство, районна прокуратура Благоевград е излязла с работно обвинение за шофиране с несъобразена скорост, загуба на управлението на автомобила и причиняване на средна телесна повреда на  Боян Петров и Андрей Ковачев. Очаква се  обаче обвинението да бъде прецизирано, каза говорителят на окръжната прокуратура Весела Стоилова:За да се установи характера на причинените телесни увреждания вече е назначена съдебно-медицинска експертиза, чрез която да се установи какви точно са уврежданията на двамата пострадали в резултат на пътно транспортното произшествие. За това с каква скорост е управлявала, какъв е точният механизъм на настъпване на пътно транспортното произшествие е назначена съдебно-автотехническа експертиза и в зависимост от резултатите от тези експертизи, евентуално може да се наложи и прецизиране на това обвинение, но това е първоначалното обвинение.На въпрос на "Хоризонт" дали спрямо 27-годишната румънка е наложена забрана за напускане на страната, прокурор Стоилова заяви:Такава мярка е възможно да бъде наложена в хода на досъдебното производство само тогава, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. В конкретния случай обвинението е за непредпазливо деяние.

„Мазепа”, опера в три действия, шест картини от Пьотр Илич Чайковски (съдържание)

Автор на либретото: Виктор Буренин По поемата „Полтава” от Пушкин Първо действие Мария, дъщерята на Кочубей, е влюбена в стария хетман Мазепа. Тя с трепет очаква появата му в дома на баща й. Младият казак Андрей разкрива пред Мария чувствата си, но тя го отблъсква. Посрещат с почит Мазепа в дома на Кочубей. Седемдесетгодишният вече хетман поисква ръката на Мария от баща й. Кочубей е възмутен и го изпъжда от дома си, но Мазепа извиква стражата си и пред всички предлага на Мария да му стане жена. Тя се хвърля в прегръдките му. Кочубей е покрусен от решението на дъщеря си. Той е научил още, че Мазепа възнамерява да откъсне Украйна от Русия и решава да уведоми за това царя. Написва писмо и го изпраща на цар Петър по Андрей. Второ действие Царят не е повярвал на донесението на Кочубей и го е предал в ръцете на Мазепа. Окованият Кочубей очаква смъртната си присъда. Хетманът Мазепа е изпратил Орлик да го разпита и да разбере къде е скрил съкровището си. Кочубей казва, че има три богатства, които Мазепа му е отнел - честта, дъщеря му и възможността за отмъщение. Мазепа е смутен от мисълта, че трябва да каже на Мария за присъдата над баща й и то по негова заповед. Хладното отношение на хетмана тревожи Мария. Внезапно се появява майка й Любов, промъкнала се тайно, и й съобщава за готвената екзекуция. Мария тръгва с майка си. Мазепа е наредил да се събере народът, за да присъства на обезглавяването на Кочубей и неговите привърженици. Довеждат осъдените и ги качват на ешафода. В този момент идват Мария и майка й, но дори те не могат да попречат на убийството. Трето действие Руските войски са спечелили битката при Полтава и сега преследват бягащите шведи. Сред войниците е и Андрей, който през цялото време е търсил Мазепа. Той вижда Мазепа и Орлик и ги напада, но хетманът го пронизва със сабята си. Неочаквано се появява обезумялата Мария. Мазепа се опитва да я успокои, но тя не го познава. Двамата с Орлик избягват, Мария се навежда над ранения Андрей, без да познае и него. Андрей умира под звуците на приспивната й песен...

Почитаме свети Андрей Първозвани

Православната църква почита днес паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани. Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!" Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя. Според народните вярва...

Помогнете на Андрей да пребори болестта

Моля всички добри хора да ми помогнат да продължа живота си, за да се грижа за 6-годишната си дъщеря. С този призив се обърна във фейсбук 36-годишният Андрей Христев от Стара Загора. Той споделя, че животът му се е преобърналkа 22 ноември 2016 г., когато е чул диагнозата „рак на хранопровода”. Андрей вече е опериран, но се налага още лечение с множество химиотерапии, защото вече има метастази в черния дроб.Лечението на Андрей ще продължи в клиника в Турция, но таксите са непосилни за него и семейството му.Всеки, който има желание и възможност, може да помогне на Андрей, чиято банко...

Иво Христов и "атакистите" - дружно в битката за реабилитация на нацизма и сталинизма

Двама известни съвременни историци, британецът Дейвид Ървинг и руснакът Андрей Фурсов, спокойно могат да бъдат наречени ревизионисти близнаци. Единият се прочу с това, че отрече холокоста, а другият с възхвалите си на Сталин и сталинизма. И ако Дейвид Ървинг беше подведен под съдебна отговорност, Андрей Фурсов живее необезпокояван, хвали съветския сатрап, гостува в България и дори през миналата година изнесе лекция в Софийския университет. И двамата имат горещи последователи у нас. Трудовете на Ървинг често се цитират от някои от идеолозите на т. нар. Обединени патриоти, а кандидатът на БСП в предстоящите избори Иво Христов, не крие възхищението си от Фурсов. Твърди, че е негов ученик, ляга и става с неговите тези, а през миналия октомври дори получи високата чест да седне в университета зад катедрата на подима до руския апологет на Сталин.  Андрей Фурсов В началото на този век английски съд установи, че Дейвид Ървинг е активен отрицател на холокоста, антисемит и расист, който настоятелно и многократно е манипулирал и изкривявал историческите факти заради собствените си идеологически пристрастия. Освен това съдът реши, че Ървинг без основание представя Хитлер в добра светлина, преди всичко в отношението му към евреите.* През ноември 2005 г. Ървинг беше арестуван в Австрия по обвинение за отричане на холокоста в две речи през 1989 г. През февруари 2006 г. беше осъден на три години затвор, но беше освободен предсрочно през декември същата година.** Дейвид Ървинг. Снимки Уикипедия За разлика от британския ревизионист и отрицател на холокоста, който все пак за известен период търка наровете на австрийски затвор, руският му колега Андрей Фурсов продължава свободно да ни трови с панегериците си за Сталин. В последното си интервю преди няколко седмици за VIA EVRASIA и "ГЛАСОВЕ" *** Фурсов казва: "Трябва да се знае, че 30-те години, които погрешно се свеждат до т. нар.Сталински репресии, са много сложен период. От една страна, това е последното десетилетие на руското “смутно време”, започнало през 60-те години на XIX век, а от друга - финалът на революционния процес от 1917 г., своеобразна “студена гражданска война”. Генезисът, младостта на всяка социална система винаги е жестока и агресивна. Същевременно това е периодът на колосални социални възможности, перспективи за огромна маса от населението. Сталинската индустриализация се превръща в мост към бъдещето за преобладаващата част от съветските хора. Да, това са сурови и жестоки времена, но страхът не е бил доминанта, както антисталинистите и антисъветчиците се опитват да ни внушат." За този дезинформатор - не мога да го нарека историк, макар че се кичи с титлата "академик", излиза, че ГЛАДОМОРА или масовите убийства на украинци в онзи период е някакъв незначителен щрих от пейзажа. Броят на загиналите е приблизително същият, както на загиналите евреи по време на Втората световна война. Дейвид Ървинг е осъден за лъжите си, Фурсов необезпокоявано ги разпространява в България. И какво пише нататък: "Баща ми, който през 1937 г. е бил на 25 г. и по това време е следвал в академията “Жуковски”, на моя въпрос за страха през 30-те години каза: “Чуй музиката от 30-те. В условия на страх не може да се роди такава музика.” 30-те години са преди всичко социален ентусиазъм, взрив на съветския патриотизъм и устрем към бъдещето. И, разбира се, на всички нива остра социална борба за това бъдеще." Действително в началото на 30-те години, за да рекламира социализма в Съветска Русия, Сталин успява да убеди няколко гениални руски творци да се завърнат в Русия. Сред тях е великият руски пианист и композитор Сергей Прокофиев. Той пише някои от най-значителните си произведения тогава. Но каква е цената? Никой или поне аз не съм чел, не е описал трагедията на този човек. Заради решението му да се върне в Русия съпругата му прекарва осем години в съветски концентрационен лагер. Осем години! Извергът и композиторът умират на една и съща дата - 5 март 1953 година. Какво ли му е било на Прокофиев в последните дни и часове на живота му? Каква е била тежестта на вината, която съм убеден, го е съсипвала? Едно неразумно решение да повярваш на Сталин е довело до каторга за Лина Прокофиева. Тази испанска оперна певица все пак би трябвало да е благодарна на 5 март. Тъжното е, че умира мъжът ѝ, но умира и нейният мъчител. И това е означавало... И това е означавало край на ГУЛАГ-а.  Но да цитирам друг пасаж от интервюто на нарочения историк Андрей Фурсов: "Антисъветчиците, включително и призоваващият да се живее не в лъжа, но почти постоянно лъжещият Солженицин, рязко завишават цифрите на репресираните, говорейки за десетки (с подобна бездоказателственост, защо не и стотици?) милиони репресирани. И това, без да казва, че мнозина от репресираните, сред които и т. нар. стари болшевики, изобщо не са невинни жертви. Бухарин, Зиновиев и Тухачевски са до лактите в кръв – невинни жертви? Да не говорим за лежащите в ГУЛАГ не по политически причини, каквито са мнозинството." Това вече преминава всякакви граници на историческа почтеност и на човешки морал. Като извадени под индиго от текстовете на Дейвид Ървинг са тези думи на руснака. Двамата "учени" се опитват да ни внушат, че ГУЛАГ на Сталин и концентрационните лагери на Хитлер са били просто малко по-строги балнеолечебни санаториуми. Дори не ми се коментира. Какво ли ще стане, ако БСП и "Обединените патриоти" победят на изборите и съставят правителство? Покана към Ървинг и Фурсов да разкажат пред Народното събрание как досега са ни лъгали за Хитлер и Сталин? Какво ли ни чака?  *https://www.theguardian.com/uk/2000/apr/11/irving1 **http://www.nytimes.com/2006/12/21/world/europe/21holocaust.html?_r=0 ***http://glasove.com/categories/na-fokus/news/elena-ponomarova-i-andrej-fursov-rusiya-svetyt-bydeshteto

Андрей Перцев: Политическият дневен ред на Русия е много нестабилен

В момента политическият дневен ред в Русия е много нестабилен. Доколко общественото мнение ще се повлияе от терористичните актове в Санкт Петербург – все още не е ясно. Този коментар направи в предаването "Хоризонт до обед" Андрей Перцев , коментатор на вестник "Комерсант" и автор на анализи в московския Център "Карнеги". На въпрос дали атентатът отклонява вниманието от протестите и развързва ръцете на Кремъл за затягане на режима, Перцев отговори: Тази версия, разпространявана от опозиционни медии, е много съблазнителна, но против нея говори фактът, че много дълго време официален Кремъл и лично Владимир Путин градиха своята популярност и имидж на борци с тероризма. И това не е в тяхна полза. Запитан дали терористичният акт в петербургското метро ще отслаби подкрепата за Башар Асад и за руската линия в Сирия, журналистът подчерта, че след предишния терористичен акт с много жертви, свързан с руската намеса в близкоизточната страна – взривеният руски самолет над Синай, официалният руски курс не се е променил, а руското правителство е заявило, че ще продължава да се бори с тероризма. Относно версията за налична информацията на службите, че се готви подобен атентат, коментаторът изтъкна, че подобна версия изглежда правдоподобна . Андрей Перцев обясни още, че съвпадението с посещението на руския държавен глава Владимир Путин в Санкт Петербург увеличава отклика на събитието: Тъй като Путин има особен режим на охрана, градът е наводнен от служители на службите за сигурност и полицията, затова откликът, резонансът в такъв случай е завишен. Версията за крайнодесни украински националисти има полужълт характер и се разпространява от националистически сайтове и блогове, не от официални медии, и това може да говори за нейната достоверност, допълни Андрей Перцев.Цялото интервю на Ирина Недева с Андрей Перцев слушайте в звуковия файл.

Андрей Ковачев бе преизбран за заместник-председател на Съюза на европейските федералисти

В Страсбург се проведе XXV конгрес на Съюза на европейските федералисти. Конгресът бе открит с тържествена сесия в петък, на която приветствени речи изнесоха видни личности от европейската политика като Жозеф Дол, Елмар Брок и Йо Лайнен. СЕФ избра свои нови ръководни органи. Германският евродепутат Елмар Брок (ХДС) бе преизбран на председателския пост, а българският евродепутат от ГЕРБ д-р Андрей Ковачев бе преизбран за заместник-председател на организацията. „Намираме се в критичен момент за бъдещето на Европа! Възраждането на призраците на миналото – национализъм, популизъм, сериозно застрашава постиженията на няколко десетилетия европейска интеграция. Голяма част от гражданите приемат мира, който европейският проект гарантира, за даденост на нашия континент. Наша отговорност е да се застъпим за доизграждането на една по-солидарна, дееспособна, ефективна и отговорна пред своите граждани Европа!“, заяви Андрей Ковачев след гласуването. Съюзът на европейските федералисти (СЕФ) е надпартийна организация, която обединява проевропейските политически сили в Европа. Организацията отстоява изграждането на Европейска Федерация, която да преодолее разделенията на стария континент и в която европейските народи да работят заедно за благополучието си, запазвайки своята идентичност. Още подробности може да чуете от разговора на Лили Големинова с Андрей Ковачев.

Андрей Желязков е новият генерален мениджър на „Левски“, Станислав Ангелов е новият спортен директор

Андрей Желязков ще е новият генерален мениджър на „Левски“, а спортен директор е Станислав Ангелов. Това обяви пред медиите временно изпълняващият длъжността председател на УС на сините Николай Илиев. Всички са съгласни с избора, който направих. Нов спортен директор е Станислав Ангелов и генерален мениджър е Андрей Желязков. Убеден съм в добрия избор, който направих. Андрей Желязков е изключителен професионалист, работил съм с него, ще отговаря за селекцията на първия отбор и в ДЮШ.Убеден съм, че ще направим много добър екип и само с такива хора ще постигнем целите, които сме си поставили - шампионска титла и спечелване купата на България, каза Илиев. За Левски са много важни резултатите. Ако постигнам такива, значи сме си свършили добре работата, заяви Желязков.

Андрей Желязков е новият генерален мениджър на „Левски“, Станислав Ангелов - спортен директор

Андрей Желязков ще е новият генерален мениджър на „Левски“, а спортен директор е Станислав Ангелов. Това обяви пред медиите временно изпълняващият длъжността председател на УС на сините Николай Илиев: Всички са съгласни с избора, който направих. Нов спортен директор е Станислав Ангелов и генерален мениджър е Андрей Желязков. Убеден съм в добрия избор, който направих. Андрей Желязков е изключителен професионалист, работил съм с него, ще отговаря за селекцията на първия отбор и в ДЮШ. Убеден съм, че ще направим много добър екип и само с такива хора ще постигнем целите, които сме си поставили - шампионска титла и спечелване на Купата на България, каза Илиев. За "Левски" са много важни резултатите. Ако постигнем такива, значи сме си свършили добре работата, заяви Желязков.

Екомошеници са взели на прицел магистрала „Струма“

 Проектът за 15,2-километров тунел през Кресненското дефиле бе отхвърлен от правителството и бе предложен алтернативен вариант. В същото време организациите от коалицията „За да остане природа в България“ продължават да настояват за реализацията на съоръжението като част от лот 3.2 на магистрала „Струма“. Спорът отново е на дневен ред и затова „Труд“ потърси председателя на Политически клуб „Екогласност“ Емил Георгиев. - Г-н Георгиев, като председател на Политически клуб „Екогласност“ откога работите по казуса с проекта за 15-километров тунел през Кресненското дефиле и защо вие и формацията сте против този вариант? - Ние, представителите на „Екогласност“ не сме абстрактни еколози, които се интересуват единствено от глобалното затопляне и популацията на лалугери, крастави жаби или пеперуда „червен аполон“. Да, нас ни вълнува опазването на околната среда и в природозащитен план едва ли някой е направил нещо повече от нас, но повече ни вълнува какво се случва с хората. Затова взехме отношение по изграждането на АМ „Струма“ в района на Кресненското дефиле. Включихме се в дискусията в началото на миналата година., осъзнавайки, че решаването на въпроса за довършването на един от най-сложните инфраструктурни проекти е от съществено значение за българското общество. От друга страна, като представители на първата и автентична природозащитна организация в нашата страна не можехме да останем безучастни към действията на някои персони, самоопределили се като единствената екологична общност, наречена „зелени“. Те не се интересуват нито от устойчивото развитие на проекта, нито от огромните разходи по изграждането и поддръжката на дългия 15 км тунел, нито от броя на жертвите на автомобилни катастрофи. С необоснованите си манипулативни твърдения съзнателно подвеждат институциите в ЕС, както и цялото ни общество. Във връзка с това се запознахме в детайли с експертните мнения и препоръки на доказани специалисти в областта на строителството на тунели, геология, сеизмология и екология, както и становищата на изявени учени от чужбина и БАН. Всички те определят варианта „дълъг тунел“ като неприемлив. На базата на задълбочен анализ ние също приемаме този вариант за неприемлив и категорично подкрепяме алтернативния - система с къси тунели и виадукти, който е единственият разумен вариант. - Все пак според екологичните организации, обединени в коалиция „За да остане природа в България“, това е най-природосъобразната възможност за преминаването на АМ „Струма“ през дефилето. - Представителите на тази коалиция, както и тези от „Коалиция за устойчиво развитие“ с години рекетират бизнеса. При това забележете, разделяйки си териториите. Андрей и Петко Ковачеви, както и шуробаджанашкият кръжец, са взели на прицел АМ „Струма“. В стремежа си да угодят на менторите си от Швейцария те до такава степен се отдалечиха от реалността, че изпаднаха в биполярно разстройство. Затова от години водят неистова битка в подкрепа на дългия 15 км тунел и пишат донос след донос срещу собствената си държава, което по същество е национално предателство. Не са писали донос само до Светия синод и папата. В рекетирането на по-малки проекти се специализира лицето Дончо Иванов от „Коалиция за устойчиво развитие“, станал печално известен с рекета за 200 хил. Евро, за да не се спре газифицирането на Златица и Пирдоп, както и 200 хил. лв. от АПИ, за да не се обжалва построяването на пътния възел „Плодовитово“ при пресичането на АМ „Тракия“ и АМ „Марица“. На „екологичната“ съвест на тази светла личност тежи обжалването и спирането в съда на значими инфраструктурни проекти като модернизацията на пътя Видин – Враца, изместването на трасето на АМ „Струма“ - лот 2 „Дупница - Благоевград“, изграждане на пътния възел „Плодовитово“, реконструкцията и изграждането на второ платно на пътя Слънчев бряг - Бургас. С други думи, по негова вина страната загуби огромни средства по оперативна програма „Транспорт“ на ЕС. Интересното е, че тази персона обжалва почти всяко решение на МОСВ. Лично аз оставам с впечатлението, че наред с други мотиви налице са може би и сантиментални мотиви, свързани с розови сънища и несподелена любов от някоя дама от МОСВ. - През април тази година показахте писмо от ЕК, в което е записано, че всъщност Брюксел би съфинансирал и други възможности за маршрут през дефилето, а не само дълъг тунел. Разкажете малко повече за комуникацията си с комисията? - През юни 2015 г. в пространно становище, адресирано до премиера, МОСВ, МРРБ, комисията по транспорта към НС и Европейската комисия, от „Екогласност“ акцентирахме върху няколко аргумента - дали има достатъчно основание да се обявим срещу изграждането на дългия 15 км тунел в дефилето. Отговорът от Брюксел беше светкавичен. Този отговор опроверга твърдението на един от радетелите за построяване на дълъг тунел Андрей Ковачев, което по същество беше огромна лъжа - че ЕК ще даде съгласие за финансиране само на дълъг тунел. Напротив, от ЕК благодариха за нашата съпричастност към реализирането на лот 3 на АМ „Струма“ в района на Кресненското дефиле, подчертавайки, че взимането на решение по кой вариант ще се работи е единствено от компетенцията на българското правителство. Както е известно, правителството взе решение да се работи по алтернативния вариант с наземен път и къси тунели, което ни удовлетворява, защото това е единственият вариант от всякаква гледна точка. - Комуникирали сте с експерти, чели сте доклади за проекта „Дълъг тунел Кресна - Крупник“. Какви са опасностите от такова съоръжение, чиято цена ще надвиши 1 милиард евро? - Акцентирам само върху тези от екологосъобразна гледна точка. Започвам с влиянието, което ще окаже върху околната среда извозването и депонирането на огромни количества изкопана скална маса при прокарването на двете тръби на дългия тунел. Ще се извадят не по-малко от 8 милиона куб. м скална маса, което е сериозен проблем. Това ще доведе до дрениране на високите подпочвени води, което ще предизвика изсушаване и обезлесяване на големи площи. Това означава екологична катастрофа за флората и фауната в дефилето. Наред с това има изключителна опасност от изтичане в дългия тунел на инертния радиоактивен елемент радон. Идващ от големи дълбочини в район с доказана сеизмична дейност и прониквайки през пукнатините на разломите, този инертен газ без цвят и мирис ще се натрупа в тунела в огромни концентрации. Радонът е единственият инертен газ от веригата на разпада на урана. Два от продуктите на радона излъчват алфа частици, които, фиксирани в аерозоли, се поглъщат при вдишване и предизвикват рак на белия дроб. За сведение в сеизмологичната станция в Кресна е регистрирано наличие на радон до 50 пъти над пределно допустимата норма. По трасето на съществуващия в момента републикански път няма изградени никакви защитни съоръжения за опазване на животинските видове. Възниква въпросът защо Андрей Ковачев и компания, след като апелират да се спаси Кресненското дефиле, никъде не споменават, че този път, по който се унищожават животински видове, ще продължава да функционира и той ще бъде не по-малко натоварен от сега. Причина за това ще бъде нежеланието на много пътуващи да преминават през дългия тунел поради различни психологически проблеми - страх и фобия, и какво ли не още. Това означава, че ще продължава да се убиват животни. С цел екозащита сегашното трасе на републиканския път трябва да бъде изцяло реконструирано и обезопасено със защитни съоръжения. И не на последно място, когато проявяваме загриженост за опазване на флората и фауната, с още по-голяма загриженост трябва мислим за опазването на човешкия живот. Статистиката сочи, че почти няма дълъг тунел в света без възникнали инциденти, било то пожар или катастрофи, а данните за тях са много тревожни. Не трябва да забравяме, че тунелните съоръжения са особено уязвими за терористични нападения. - Според вас защо досега всяко правителство се огъва под натиска на тези зелени организации? - Нямам логично обяснение защо, но е факт, че тези „зелени ангели на демокрацията“ са продукт от бездействието не само на няколко правителства, но и на прокуратурата. Много добре се знае, че с години така наречените „зелени“ в лицето на Тома Белев, Петко и Андрей Ковачеви, Дончо Иванов, техните съпруги и не знам какви още там, бяха и все още са на хранилка в МОСВ и като членове на Висшия експертен съвет определяха правила, по които след това изнудваха десетки инвестиционни проекти и нанесоха огромни щети, заради което отдавна трябваше да им бъде потърсена наказателна отговорност. За съжаление точно заради тях думата „природозащитник“ се възприема от обществото като мръсна дума. И въпреки всичко, възприели себе си за недосегаеми, те продължават брутално да изнудват. Затова казвам, че ако нахалството имаше криле, персоните от кръжеца „зелените“ отдавна щяха да кръжат в небето над България. Нашият гост Емил Георгиев е председател на партия Политически клуб „Екогласност“. Бил е народен представител от „Коалиция за България“ в 42-рото НС от 2 юли 2014 г. Роден е в село Кутово, община Видин. Завършва Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. Специализира във Великобритания защита на правата на потребителите. Има и две специализации в областта на местното самоуправление в САЩ. В момента е и председател на Федерацията за защита на потребителите.

Двореца в Балчик кани на изложба на Андрей Янев

По повод 50- годишния юбилей на Андрей Янев, Галерия "Тихото гнездо" в Двореца - Балчик представя изложбата "Моите брегове".  Експозицията включва 15 творби в техника акварел и маслени бои. Андрей Янев е творец, познат на широката и специализирана публика в региона, от участието си като съосновател на проекта "Художници, Балчик, Любов - срещи на европейски морета".  През 2016 година художественият пленер отбелязва своето 15-то юбилейно издание. През годините Андрей Янев се открои като един от най-колоритните и значими български творци, съ...

Андрей Янев открива изложба в Двореца в Балчик

По повод 50- годишния юбилей на Андрей Янев, галерия "Тихото гнездо" в Двореца - Балчик представя изложбата "Моите брегове".  Експозицията включва 15 творби в техника акварел и маслени бои. Андрей Янев е творец, познат на широката и специализирана публика в региона, от участието си като съосновател на проекта "Художници, Балчик, Любов - срещи на европейски морета".  През 2016 година художественият пленер отбелязва своето 15-то юбилейно издание. През годините Андрей Янев се открои като един от най-колоритните и значими български творци, създаващ...

„На чаша шампанско с….“ - Андрей Дреников представя творчеството си в Националния музикален театър

На 3-ти юли, неделя от 17 часа композиторът Андрей Дреников ще гостува на Камерната сцена на Националния музикален театър. На специалния спектакъл той ще се представи във всички жанрове, в които е творил. В Националния музикален театър за трети път ще се състои спектакълът „На чаша шампанско с ….“. Те се обръщат към хора, които са били в оперетата, вече пенсионери. Първият човек, който гостува, беше Арон Аронов. След това поканиха Мила Паунова – едно прекрасно сопрано. Аз имах щастието да бъда третият поканен. Идеята е поканите да се разширят, да не са само оперетни артисти, а да са както мен – композитори, цигулари, певци, хора от други жанрове, каза в интервю за предаването „Преди всички“ Андрей Дреников. Той сподели, че концертът ще е едно вълнуващо преживяване, в което той ще разкаже за себе си и ще пее песни от театрални постановки. На сцената композиторът ще си партнира с Иван Пендачански - акордеон, Младен Тасков - пиано и солистите на Националния музикален театър Олга Михайлова- Динова, Людмила Козарева, Светлана Иванова и Румен Григоров. Разговорът с композитора Андрей Дреников можете да чуете в звуковия файл.