19.02.2017

Резултати от търсенето

Огромната сила на Леон Даниел беше в неговия анализ

"Мисля без да съм сигурен,  не съм влизал в главата на неговите душмани, но беше невероятната му способност да прави анализ. Той се научи да прави анализ, имал е склонност, но в следването си е получил някаква невероятна методология и се е научил да използва тази своя способност и да я сложи в ред със своята методология". Това казва художникът Андрей Даниел в спомен за своя баща режисьора Леон Даниел за причината за неговите проблеми по времето на соца. На 17 февруари се навършват 90 години от неговото рождение. Тези думи са по повод сложната съдба на Леон Даниел като човек, който не е вървял по каноните на онова време, въпреки своята принадлежност към лявата идея. Андрей Даниел продължава: "Да направи действен анализ, както това се казва като предмет в театъра. Кое защо става? Причинно-следствените връзки да се изяснят, да се тръгне по обратния път, да се стигне до корена на нещата. Да се разбере от къде тръгва всичко. Това свое качество той го използваше и извън театъра. Той можеше да направи и правеше анализ на положението, в което са намираме. Като общество, като култура, като отношения. И търсеше основата, търсеше причината. Не рядко като я намереше и я назоваваше абсолютно. И се оказваше, че не бил прав!? Всички казваха – ти не си прав! И вероятно това е причината. Сега, когато го няма всички са много съгласни с това, че това му е огромната сила. И това му е приносът и в театъра, и в дай Боже в нещо по-широко в това, което наричаме култура. Аз така си мисля. Защото за съжаление в нашата страна тая способност да правим анализ и да стигаме до причината на причините май че я нямаме. Или е много рядко срещана", казва Андрей Даниел в един спомен за своя баща пред хора, които също го уважават. И добавя, че несъгласията на баща му след демократичните промени с много неща не са били политически, а манталитетни. Откъс от думите на Андрей Даниел можете да чуете тук Снимка от следването на Леон Даниел /първият от дясно/ в Петербург/Ленинград /от 1947 до 1952/. В средата с цигарата е  любимият актьор  на Айзенщайн - Николай Черкасов - снимка личен архив. Андрей Даниел признава, че за него винаги е много трудно да говори за баща си. "Сложно е да даваш представа за един човек, който е толкова безбрежен. За мен е много трудно. Вероятно съм имал невероятен късмет да се родя в неговото семейство. Съвсем естествено да навляза в един свят, който е бил света неговия и на майка ми. Защото те са били заедно преди аз да се родя. Имам спомени за тях двамата още от невръстните си години. Понеже съм от Русе, даже с баща ми сме родени в една и съща къща в Русе, която за съжаление не съществува. И имаше неща да ни свързват – орехът с негови снимки и мои. Полека - лека започнах да разбирам какво значи Ленинград, театър и всички други възможни приказки около това. Защото той беше следвал в Ленинград/Петербург и това явно това беше определило страшно много неговият характер, мислене. Беше попаднал при един велик по неговите думи професор Вейсбрен, който в ония Сталински времена не се е ползвал с най-голямото доверие. Бил е съратник на Майерхолд - съратник в дискусии театрални. На този човек са дали само един курс да води в театралната академия в Петербург и баща ми попадат в този курс, което е било голям късмет", спомня си Андрей. Освен неговия спомен за Леон Даниел, искаме да добавим и мисли от срещите с него и с хора, с които е работил и живял, публикувани в сайта "въпреки.com". Защото мнозина театрали и не само те признават, че Леон Даниел им е бил учител, въпреки че никога по-рано не са го допуснали да преподава в НАТФИЗ. Кирил Дончев и Иван Добчев при представянето на тритомника с текстове на Леон Даниел на издателство “Захарий Стоянов”. Първи спомен/свидетелство на режисьора Иван Добчев /целият разговор с него тук/: "Леон Даниел не е само духовният ми учител, а същинският учител – аз избягах от Академията година и ходех при него да бъда като асистент. Да ходя, да правя записки…Това, което съм научил от Леон са разговорите с него след репетиции. Дълго сме разговаряли, коментирали. Аз съм задавал въпроси върху това – имам цели тетрадки пълни със записи, почти от устата му – как говори, как води репетицията. Така човек може да научи, а и ако изповядва това, което прави този режисьор и му е близко. Той знае къде е попаднал. Моят формален художествен ръководител беше Енчо Халачев, аз не мога да му понасям спектаклите. Какво да правя там? Леон Даниел не можа да стане преподавател в Академията. Веднъж опитаха, но неговият начин да селекционира, да проверява артистите се оказа невъзможен за тази Академия и той си тръгна", отбелязва режисьорът. Но за много български театрали и не само за тях Леон си остава Учителят. Леон Даниел /правият в ляво/ по време на курсова работа при следването си в Петербург/Ленинград - снимка личен архив. А Андрей Даниел продължава, че след Русе отиват в Бургас, където се случват велики неща за българския театър. Срещат се няколко души – Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, все прекрасни артисти, току що излезли от тогавашния ВИТИЗ. Така че се е получило някакво наистина специално място. "Много по-късно разбрах, че това специално театрално явление до голяма степен е предшествало и чешки, и унгарски, и такива авангардни явления. Може би е следвало само Брехтовото, което е в Германия. И се случва веднага след това в България - Бургас. Това е все пак някаква утеха в тези времена в които трябва да се утешаваме и че тук се е случвало нещо", казва Андрей Даниел. И добавя: "В Бургас си спомням ред представления. Въпреки че съм бил пет - шест годишен. Всичко това е в непрекъснатия контакт с  баща ми. Той не е бил фокусиран, а едно присъствие, което е полека – лека е образувало моя свят, пространството и вероятно е почнало да създава и някакъв смисъл в мен. Помня тревогите около края на този щастлив период, когато разни цензори от София дойдоха и почнаха да се месят, да спират представления, да се бъркат в репетиционни периоди и най-безцеремонно да се месят в неща, които въобще никога разбираха, нито усещаха даже и считаха за враждебни, разбира се. Помня тези неща. Помня и как хората на Бургас бяха толкова ангажирани със своя театър, те го обичаха, той си беше нещо тяхно. Започнаха и някакво задочно сражение с хората от София по различни уж някакви публични дискусии, обсъждания, спектакли и които бяха пълни и с предатели, които са приказвали и глупости. Което е помогнало театърът да бъде разформирован. Но си спомням, когато някой път съм придружавал баща ми и майка ми, когато сме се връщали от театъра вкъщи, надвечер от близките етажи хората директно контактуваха и са питаха какво става, докъде я докарахте, кой дойде, какво става? Не знам на какво се дължи, на хората, на бургазлиите ли, по-нататък такова нещо не съм виждал", признава Андрей Даниел. Леон Даниел - рисунка Андрей Даниел Втори спомен/свидетелство на поета, драматург и преводач Иван Теофилов /целият разговор с него тук/: "Имах щастието да стана драматург на първия експериментален театър в Бургас, да бъда свидетел   на изявите на бляскавата четворка режисьори – Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, да съм  в тяхната среда, да влизам в техния творчески ритъм…". Връщаме се към "онова време", когато пиесата му "Поетът и Планината" с реж. Леон Даниел е свалена от репертоара на Военния театър. "Постановката "Поетът и планината" беше свалена след седмото представление, на което присъства  Тодор Живков с членове от ЦК. Това беше може би най-скандалното събитие в областта на изкуството през 60-те години. На всяко представление пред театъра имаше тълпи от желаещи да видят спектакъла, охранявани от милиция. След този случай по какви ли инстанции не бях разкарван, за какво ли не бях бит и на какво ли не бях оприличаван. Ровеха се дори в битието ми. В продължение на години станах  постоянна мишена за соцкритиката", казва Иван Теофилов. Много са перипетиите в живота на Леон Даниел след бургаския период. След тази постановка и на "Хамлет" Леон Даниел е бил поканен да напусне Военния театър. Някъде към 1964 година отива да си види близките в Израел. Заминали със съпругата си /за сведение на незапознатите през времето на соца в западна страна не можеше да замине цялото семейство. Някой оставаше за "заложник" – б.а./. След което заминали, Андрей и баба му останали и се чуло, че Леон е избягал. Дядото на Андрей се притеснил, починал от инфаркт, но баба му отказала да съобщи това в Израел, за да не разваля пътешествието на семейството. Но те разбрали и се върнали. Андрей бил на 12 – 13 години и тези неща можел да съпреживява. В това време през 1964-65 година Радой Ралин подал ръка на Леон и започнали да правят малки филмчета преди кинопрегледа – знаменитите "Фокуси".  И след това бил поканен в театър "София", който тръгнал като Театър за поезия и естрадата. Създали го  заедно с Андрей Чапразов. Тогава през 1965-66 година били освободени много артисти от държавните театри /то и други нямаше – б.а./ и министерството на културата направило този театър, както и Сълза и смях. Андрей Даниел и Ида Даниел Трети спомен/свидетелство на внучката му, режисьорката и поетеса Ида Даниел /целият разговор с нея тук/: "За мен изключителният жест беше разходката и отварянето на вратите за това кое е ценно у Станиславски, кое от Станиславски е ползвал Леон, когато е работил, по какъв начин Брехт е обогатил неговата гледна точка към Станиславски, по какъв начин неговите преподаватели в Ленинград са обогатявали през Майерхолд и други формалисти, така наречени по онова време начина, по който да се проведе едно действие, което както казваше той да е далеч над пълзящия натурализъм. За мен това настояване да можеш да извършиш нещо на сцената над пълзящия натурализъм е най-големият урок". Но Ида се връща и към едни други уроци извън театъра. "Ако говорим за семейната среда, тя непрекъснато не е спирала от самото начало отпреди да бъда студентка на Леон. Аз бях ученичка на нашите неделни обеди, където всеки един от нас и баща ми, и дядо ми, и брат ми, и аз, пък и майка ми, и баба ми Грети /съпругата на Леон Даниел – б.а/ си говорехме за целия свят, за позицията, нашата във всяко едно отношение. В отношението на едно смесено семейство между евреи и българи, едно семейство смесено между изкуствата. Аз започнах като пишеща, брат ми винаги е бил музикант, майка ми също е художник и идва от художническо семейство /дъщеря на художника Стоян Сотиров –б.а./. Какво е село, какво е град, какво е чужбина, какво е България, какво се случва в Израел, какво е да си ляв, какво е да си десен, този преход за една година ли ще свърши, за 40 години ли ще свърши…Това са едни изключително конкретни разговори. Моментите, в които дядо ми ни четеше интервютата си преди те да бъдат публикувани. В цялото това нещо баща ми е бил опорна точка и с това как мисли и как говори, в какви спорове ние можем да влизаме, с какъв детайл можем да сме съгласни или не един с друг. Но и невероятната разнообразност и в същото време настоятелност на неговите изложби и картини – едни визуални не само разсъждения, а и удари, шокове, смехове, сълзи, истории…". “На приказки с Карел Чапек”, 1970-71 в Чешкия център в София /от ляво надясно/ Кирил Дончев, Жоржета Чакърова, Леон Даниел, Меглена Караламбова и Ицко Финци - снимка личен архив   След 1968 година възниква нов проблем. Актьорът Иван Чипев написал донос, че Леон Даниел не бил съгласен с интервенцията в Чехословакия, казва Андрей. И отново режисьорът трябвало да напусне театъра. Даже обсъждали дали да не бъде заточен в Белене. Защитили го хора, които го ценели. Никой не посмял да го изключи от БКП, но останал особен член на тази партия. Пратили го във Враца. И този театър се е оказал възможен да дава смисъл на хората. Много от актьорите били поканени и в софийски театри. И в същото време Пазарджишкият театър го поканил като нещо като консултант. И така минали 5-6 години. Неговите близки приятели и съратници като Кирил  Дончев, Ицко Финци правели неистови опити да бъде поканен в софийски театри, което не се получавало. Накрая бил поканен в Музикалния театър, което изобщо не му е било работата. Но характерът му бил такъв, приемал всичко мъжки. Превърнал Музикалния театър за три-четири години в едно от най-интересните места в София. Поставил "Човекът от Ламанча", "Хубавата Елена""Уестсайдска история", и въобще раздвижил този театър. Артистите разбрали, че не само могат да пеят, но са и артисти. После следва Театър "София" и Военният театър, където идва един от неговите най-благодатни периоди. Леон Даниел е заедно с Шекспир, Брехт и Бекет във фреската на Андрей Даниел пред камерна зала “Миракъл” в Театър “Българска армия”  Четвърти спомен/свидетелство на актьора и режисьор Ивайло Христов /целият разговор с него тук/: "Най-добрият урок от Леон не е един, те са много. От доста хора съм имал възможност да взема. И може би най-много от него, защото работихме 13 години. А 13 пиеси с Леон Даниел е все едно, че си завършил 8 пъти ВИТИЗ. Това горе-долу така се изчислява. И уроците от него са страшно много, но те не са свързани само с театъра, а и в чисто човешки план. Защото ние общувахме не само в театъра, а и извън театъра. Така, че надали едно нещо мога да кажа", казва Ивайло Христов. Пети спомен/свидетелство на режисьора Пламен Марков /целият разговор с него тук/: "Леон пък, беше голямата фигура, с която се срещнах, когато бях направил своята първоначална петгодишна младежка кариера, режисьорска. Засякохме се, бяхме в една обща режисьорска колегия с него и Краси /Спасов – б.а./ в Театъра на армията. Там бях три - четири години и това бяха постоянни уроци. Кабинетите ни бяха един до друг, той проявяваше неочаквано силна симпатия към мен, като към младия колега. Той ми е споделял понякога неща, които никъде не съм чел да е споделял и даже не вярвам, че на някой друг ги е разказвал. Никой от нас не е перфектен, но Леон беше много мощен ум, много аналитичен ум.  Винаги добронамерен!". “В очакване на Годо” от Бекет в знаковата постановка на Леон Даниел, копродукция на ТБА и Академията за изкуство „Аполония“ - 1988 - снимка архив на Театър “Българска армия” "Не искам да говора за него като за човек, който го няма. Извинявайте", казва развълнувано Андрей Даниел. И ние си го спомняме като жив. Когато направи една от своите последни постановки – "Посещението на старата дама" от Фридрих Дюренмат, която постави за втори път, тогава в Народния театър "Иван Вазов" през 2004 година, той сподели неща, които са важни и днес.  Леон Даниел не обичаше да говори пред микрофон, но имаме шанс да сме запазили тези негови думи на запис от пресконференцията преди премиерата на спектакъла: "Инфлация, девалвация са били винаги характерни за човечеството, но в момента има кризи, война и не знам какво си. Щом свършат кризите и войните, светът се оправя, девалвацията спира. Началото на 20-ия век създава нова ера, в която инфлацията, девалвацията стават постоянни спътници на обществото. Мир, война, въоръжени конфликти, невъоръжени конфликти, както се казваше студени войни… Инфлацията, девалвацията непрекъснато си продължават. И в най-мирни и щастливи уж времена. Чехов първи според мен откри този нов закон на 20 век. Откри. Не става откритие, ами напипа, усети, сподели със света. Че светът девалвира човечността. Най-зрелите му произведения са едни продължения на Човешката комедия от Балзак и на Божествената комедия на Данте. Комедии, комедии, които никак не са комични. Човечността девалвира.  "Посещението на старата дама” от Фридрих Дюренмат в постановката на Леон Даниел в Народен театър “Иван Вазов" - снимка архив НТ “Иван Вазов” В Средата на века Дюренмат констатира заедно с почти всичките си съвременници. И той колкото е съсед с Брехт, толкова е съсед и с Бекет. По едно и също време се създават произведенията на абсурда, на Брехт и Дюренмат, който не стои по средата, но той си има независим път, както всеки голям автор. Но че в него има абсурдният момент на съвременния свят, който така ярко беше обрисуван от абсурдистите, това е точно така. При него девалвацията вече става катастрофална. Не напразно едно от най-добрите му произведения е посветено на Древния Рим, накрая на Древния Рим – "Ромул Велики", в което девалвацията е вече абсурдна – стига се до самоизяждане. Лично аз започнах това да го забелязвам не теоретично, а практично живеейки в наши дни. Усещам вече, пиесата не е за нещо, което става някъде там отвъд, както мислехме когато бяхме на 28-30 години. А правя нещо, което става с мен, около мен в света, който сега съществува. Че личността девалвира. И страшната констатация на Дюренмат е, че човечността не може да умре, но тя не може и да живее. Следователно тя зомбира.  Това именно ме тласна – "Ще я поставиш, ще я поставиш". Каквото и да ти струва. Паралелно с това цялата любовна история в пиесата с три думи – се получава също, че любовта не може да умре, но не може и да живее. Тия думи ги казва главната героиня. И тя зомбира. Това превръщане на реалността в нещо кошмарно е характерно за това много добро произведение на Дюренмат. И това ме привлича към нея, към тази пиеса. Божествената комедия на Данте вече се превръща в една фарсова комедия, човешка комедия, фарсова трагедия. В това отношение той е близък до Бекет, според мен, толкова, колкото е близък и до Брехт". Думи на Леон Даниел от преди 13 години. Важни и значими и днес. Даже още повече.  Думите на Леон Даниел можете да чуете тук А Андрей Даниел добавя: "Имах щастието да живея с този човек 55-56 години. Така, че това е много дълъг период , в който нещата са се трупали от простички, делнични неща и са се оформяли в един генерален смисъл. Той беше за мен геният в това да открива, да намира, да генерира смисъл. Не само за себе си, защото такова му е изкуството на него. Трябваше да измисля смисъл за поне 50 души около него, най-малко. За да ги мотивира да направят едно представление, а то пък да мотивира още няколко хиляди души. Много ми се иска да продължа неговия смисъл", казва Андрей. И завършва: "Въпреки всичко, той казваше  - аз имах прекрасен живот, аз живях щастливо"… *Материалът е публикуван на въпреки.com. **Снимки: Стефан Джамбазов и личен архив

Андреевден е

Църквата почита Свети Андрей Първозвани, наречен така, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос. Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград - Стахий, а кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия. На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка. Апостол Андрей е брат на Петър. Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия. Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от В...

Днес отбелязваме Андреевден

  Православната църква почита на 30 ноември паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа, предаде БГНЕС. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение. Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце", всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората. Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон". Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците". Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик. Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др. 

Балканите в имперските кроежи на Русия

 Империите умират, когато престанат да завладяват нови земи. Тази теза на работещия в Прага руски журналист, изследовател и публицист Андрей Шарий преминава като червена нишка в обширното му повествование за историята и културата на страните, наследили седем големи и малки имперски държави - Римската, Византийската, Османската и Руската империи, Третия райх, СССР и Югославия. Немалка част от книгата му е посветена на опитите на Русия да подчини Балканите като плацдарм за осъществяването на нейната „звездна“ имперска мечта – завладяването на Проливите и превръщането на Черно море от „турско“ в „руско“ езеро. Подчинението на България на великоруските интереси играе ключова роля в тези планове. Първа кръв Андрей Шарий описва подробно набезите на руските князе към Константинопол през девети и десети век с цел да плячкосват богатата столица на Византия. Впечатлен от бойните им качества, император Никифор Фока наема през 968 г. пълчищата на княз Святослав, за да нападнат в гръб борещата се за оцеляването си българска държава. Но изнудването спрямо Византия не спира и след като Святослав превзема Преслав. Стига се дотам, че византийците са принудени да го прогонят със сила и да освободят пленения български цар Борис Втори. След като екзекутира 300 български боляри в Дръстър /Силистра/, Святослав на свой ред е убит при засада от печенегите, които по традицията на онези варварски времена правят от черепа му обкована със злато чаша за своя хан. Забравената България След османската инвазия България е забравена от Русия за векове. До такава степен, че в съставения през 1787-1791 г. от руския професор Петер Палас „Сравнителен речник на всички езици“ българският език изобщо не фигурира сред изброените от учения 272 езика, наречия и диалекти, пише Андрей Шарий. По това време руските царе вече отново са обърнали поглед към Черноморието и Балканите. От средата на 18-ти до края на 19-ти век Русия води общо 30 години войни с Османската империя за излаз към Черно море и пробив към Проливите, пише руският изследовател. Докъм 70-те години на 19 век освобождаването на България не фигурира сред целите на Санкт Петербург. Дунавска България е по-скоро възприемана като плацдарм за разширяването на империята към топлите морета. Появилата се вече панславянска идея, формулирана от граф Игнатиев като метод за присъединяването на славянските народи към Руската империя, първоначално е изказвана твърде предпазливо от управляващите в Санкт Петербург. Според Шарий, посланията на руската върхушка за “обединение на православието и славяните” са също толкова безсмислени, колкото и идеите за “поход срещу неверниците” под знамето на исляма. Шарий припомня и историята на руските претенции за „вечна признателност“ от страна на България. След язвителна забележка на Санкт Петербург до Стефан Стамболов българският премиер достойно отговаря: “Признателността към Русия не може да бъде заплатена със свободата на България. Майката не ражда детето си, за да го удуши впоследствие!“. Комунизмът като продължение на империите   В памет на жертвите на комунистическия режим   По времето на комунизма българо-румънският участък на Дунава се превръща в екологичен ад, населен с опасни ядрени реактори и отровни химически заводи, отбелязва Андрей Шарий в книгата си „Дунав - реката на империите“. „Съветският съюз построи не само „Моста на дружбата“ при Русе, но и бълващия отрови комбинат „Верахим“ на отсрещния бряг, който замърсяваше Русе с токсични аерозоли, превишаващи 20 пъти допустимото равнище“, припомня руският публицист. Той прави още един „дунавски“ паралел между режимите в България и Румъния: по дунавските брегове палачите им изграждат гробниците и на българската, и на румънската интелигенция – концлагерите „Белене“ и „Персин“, както и канала „Дунав-Черно море“. В „гроба на румънската буржоазия“, както е наречен каналът, намират смъртта си десетки хиляди румънски интелектуалци и предприемачи.   Според Андрей Шарий, най-доброто обяснение за съдбата и мястото на балканските народи през епохата на империите принадлежи на югославския нобелов лауреат Иво Андрич. Той пише:  “Защо балканските страни не могат да встъпят в обществото на просветеното човечество? Мисля, че една от причините за това си крие в отсъствието на уважение към човека, към неговото достойнство и неговата пълна вътрешна свобода. При това става дума за безусловно и последователно уважение. Ние носим навсякъде със себе си този недостатък като някакъв източен грях на нашия произход и печат за нашата непълноценност, които не могат да се скрият“.

Балканите в имперските кроежи на Русия

 Империите умират, когато престанат да завладяват нови земи. Тази теза на работещия в Прага руски журналист, изследовател и публицист Андрей Шарий преминава като червена нишка в обширното му повествование за историята и културата на страните, наследили седем големи и малки имперски държави - Римската, Византийската, Османската и Руската империи, Третия райх, СССР и Югославия. Немалка част от книгата му е посветена на опитите на Русия да подчини Балканите като плацдарм за осъществяването на нейната „звездна“ имперска мечта – завладяването на Проливите и превръщането на Черно море от „турско“ в „руско“ езеро. Подчинението на България на великоруските интереси играе ключова роля в тези планове. Първа кръв Андрей Шарий описва подробно набезите на руските князе към Константинопол през девети и десети век с цел да плячкосват богатата столица на Византия. Впечатлен от бойните им качества, император Никифор Фока наема през 968 г. пълчищата на княз Святослав, за да нападнат в гръб борещата се за оцеляването си българска държава. Но изнудването спрямо Византия не спира и след като Святослав превзема Преслав. Стига се дотам, че византийците са принудени да го прогонят със сила и да освободят пленения български цар Борис Втори. След като екзекутира 300 български боляри в Дръстър /Силистра/, Святослав на свой ред е убит при засада от печенегите, които по традицията на онези варварски времена правят от черепа му обкована със злато чаша за своя хан. Забравената България След османската инвазия България е забравена от Русия за векове. До такава степен, че в съставения през 1787-1791 г. от руския професор Петер Палас „Сравнителен речник на всички езици“ българският език изобщо не фигурира сред изброените от учения 272 езика, наречия и диалекти, пише Андрей Шарий. По това време руските царе вече отново са обърнали поглед към Черноморието и Балканите. От средата на 18-ти до края на 19-ти век Русия води общо 30 години войни с Османската империя за излаз към Черно море и пробив към Проливите, пише руският изследовател. Докъм 70-те години на 19 век освобождаването на България не фигурира сред целите на Санкт Петербург. Дунавска България е по-скоро възприемана като плацдарм за разширяването на империята към топлите морета. Появилата се вече панславянска идея, формулирана от граф Игнатиев като метод за присъединяването на славянските народи към Руската империя, първоначално е изказвана твърде предпазливо от управляващите в Санкт Петербург. Според Шарий, посланията на руската върхушка за “обединение на православието и славяните” са също толкова безсмислени, колкото и идеите за “поход срещу неверниците” под знамето на исляма. Шарий припомня и историята на руските претенции за „вечна признателност“ от страна на България. След язвителна забележка на Санкт Петербург до Стефан Стамболов българският премиер достойно отговаря: “Признателността към Русия не може да бъде заплатена със свободата на България. Майката не ражда детето си, за да го удуши впоследствие!“. Комунизмът като продължение на империите   В памет на жертвите на комунистическия режим   По времето на комунизма българо-румънският участък на Дунава се превръща в екологичен ад, населен с опасни ядрени реактори и отровни химически заводи, отбелязва Андрей Шарий в книгата си „Дунав - реката на империите“. „Съветският съюз построи не само „Моста на дружбата“ при Русе, но и бълващия отрови комбинат „Верахим“ на отсрещния бряг, който замърсяваше Русе с токсични аерозоли, превишаващи 20 пъти допустимото равнище“, припомня руският публицист. Той прави още един „дунавски“ паралел между режимите в България и Румъния: по дунавските брегове палачите им изграждат гробниците и на българската, и на румънската интелигенция – концлагерите „Белене“ и „Персин“, както и канала „Дунав-Черно море“. В „гроба на румънската буржоазия“, както е наречен каналът, намират смъртта си десетки хиляди румънски интелектуалци и предприемачи.   Според Андрей Шарий, най-доброто обяснение за съдбата и мястото на балканските народи през епохата на империите принадлежи на югославския нобелов лауреат Иво Андрич. Той пише:  “Защо балканските страни не могат да встъпят в обществото на просветеното човечество? Мисля, че една от причините за това си крие в отсъствието на уважение към човека, към неговото достойнство и неговата пълна вътрешна свобода. При това става дума за безусловно и последователно уважение. Ние носим навсякъде със себе си този недостатък като някакъв източен грях на нашия произход и печат за нашата непълноценност, които не могат да се скрият“.

Рикошет в "ШОУ": Пловдивска болница дава Андрей Едрев на прокурор

Лекари от Университетска болница – Пловдив, са решили да съдят търсача на силни усещания Андрей Едрев заради публикация, озаглавена „Дъщерята на Андрей Едрев на косъм от смъртта заради лекарска грешка”, в която той описва престоя на дъщеричката си Бориса в отделението по неонатология на болницата. В отговор на неговите нападки от лечебното заведение контрират:„Повече от седмица служителите на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД - Пловдив, са подложени на тормоз, агресия, обиди и клевети от г-н Андрей Едрев, баща на новородената Бориса Андрей Едрева. Бебето беше пациент на лечебното заведение от 14.07.2016 г. до 19.07.2016 г. в отделението по неонатология. Въпреки това тревожно обстоятелство, ръководството на болницата запази мълчание до този момент и не обяви тези факти публично, за да запази интересите на детето, неговата самоличност и здравната информация, която се отнася до него и неговата майка”, казват от болницата, но са категорични, че ще отвърнат на удара.   

Лекарите очакват много добро възстановяване на Боян Петров и Андрей Ковачев

Алпинистът Боян Петров е изведен от медикаментозна кома, съобщиха за "Хоризонт" от Военномедицинска академия. Той заедно с природозащитника Андрей Ковачев бяха ударени вчера от автомобил, управляван от румънска гражданка в Кресненското дефиле, докато правеха теренни проучвания. В по-тежко състояние в болницата беше приет Боян Петров. Лекарите очакват много добро възстановяване на пострадалите. Това обяви доцент  Евелина Одисеева, завеждащ клиниката по реанимация във Военномедицинската академия. Резултатите бяха много добри и това ни даде основание като имаме предвид неговите жизнени функции, да го събуждаме. Той явно има уникален организъм, защото само няколко часа след като спряхме медикаментите, той вече беше буден, контактен, адекватен. В момента вече диша сам, спокоен е, няма спомен за случилото се, защото не е видял нищо. Всъщност нещата са станали зад гърба му. На втори план се налага да се направи операция на неговата подбедрица, както и за операцията на ръката на Андрей. Той също е добре, някакъв проблем няма. Прокуратурата в Благоевград повдигна обвинение срещу румънската гражданка, която вчера  на главен път Е 79  удари с автомобила си алпиниста Боян Петров и Андрей Ковачев от сдружение „ Балкани“.  Наложената мярка за неотклонение към този момент е парична гаранция в размер на 5000 лева. От събраните до момента материали по досъдебното производство, районна прокуратура Благоевград е излязла с работно обвинение за шофиране с несъобразена скорост, загуба на управлението на автомобила и причиняване на средна телесна повреда на  Боян Петров и Андрей Ковачев. Очаква се  обаче обвинението да бъде прецизирано, каза говорителят на окръжната прокуратура Весела Стоилова:За да се установи характера на причинените телесни увреждания вече е назначена съдебно-медицинска експертиза, чрез която да се установи какви точно са уврежданията на двамата пострадали в резултат на пътно транспортното произшествие. За това с каква скорост е управлявала, какъв е точният механизъм на настъпване на пътно транспортното произшествие е назначена съдебно-автотехническа експертиза и в зависимост от резултатите от тези експертизи, евентуално може да се наложи и прецизиране на това обвинение, но това е първоначалното обвинение.На въпрос на "Хоризонт" дали спрямо 27-годишната румънка е наложена забрана за напускане на страната, прокурор Стоилова заяви:Такава мярка е възможно да бъде наложена в хода на досъдебното производство само тогава, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. В конкретния случай обвинението е за непредпазливо деяние.

„Мазепа”, опера в три действия, шест картини от Пьотр Илич Чайковски (съдържание)

Автор на либретото: Виктор Буренин По поемата „Полтава” от Пушкин Първо действие Мария, дъщерята на Кочубей, е влюбена в стария хетман Мазепа. Тя с трепет очаква появата му в дома на баща й. Младият казак Андрей разкрива пред Мария чувствата си, но тя го отблъсква. Посрещат с почит Мазепа в дома на Кочубей. Седемдесетгодишният вече хетман поисква ръката на Мария от баща й. Кочубей е възмутен и го изпъжда от дома си, но Мазепа извиква стражата си и пред всички предлага на Мария да му стане жена. Тя се хвърля в прегръдките му. Кочубей е покрусен от решението на дъщеря си. Той е научил още, че Мазепа възнамерява да откъсне Украйна от Русия и решава да уведоми за това царя. Написва писмо и го изпраща на цар Петър по Андрей. Второ действие Царят не е повярвал на донесението на Кочубей и го е предал в ръцете на Мазепа. Окованият Кочубей очаква смъртната си присъда. Хетманът Мазепа е изпратил Орлик да го разпита и да разбере къде е скрил съкровището си. Кочубей казва, че има три богатства, които Мазепа му е отнел - честта, дъщеря му и възможността за отмъщение. Мазепа е смутен от мисълта, че трябва да каже на Мария за присъдата над баща й и то по негова заповед. Хладното отношение на хетмана тревожи Мария. Внезапно се появява майка й Любов, промъкнала се тайно, и й съобщава за готвената екзекуция. Мария тръгва с майка си. Мазепа е наредил да се събере народът, за да присъства на обезглавяването на Кочубей и неговите привърженици. Довеждат осъдените и ги качват на ешафода. В този момент идват Мария и майка й, но дори те не могат да попречат на убийството. Трето действие Руските войски са спечелили битката при Полтава и сега преследват бягащите шведи. Сред войниците е и Андрей, който през цялото време е търсил Мазепа. Той вижда Мазепа и Орлик и ги напада, но хетманът го пронизва със сабята си. Неочаквано се появява обезумялата Мария. Мазепа се опитва да я успокои, но тя не го познава. Двамата с Орлик избягват, Мария се навежда над ранения Андрей, без да познае и него. Андрей умира под звуците на приспивната й песен...

Почитаме свети Андрей Първозвани

Православната църква почита днес паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани. Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!" Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя. Според народните вярва...

Помогнете на Андрей да пребори болестта

Моля всички добри хора да ми помогнат да продължа живота си, за да се грижа за 6-годишната си дъщеря. С този призив се обърна във фейсбук 36-годишният Андрей Христев от Стара Загора. Той споделя, че животът му се е преобърналkа 22 ноември 2016 г., когато е чул диагнозата „рак на хранопровода”. Андрей вече е опериран, но се налага още лечение с множество химиотерапии, защото вече има метастази в черния дроб.Лечението на Андрей ще продължи в клиника в Турция, но таксите са непосилни за него и семейството му.Всеки, който има желание и възможност, може да помогне на Андрей, чиято банко...

Андрей Ковачев бе преизбран за заместник-председател на Съюза на европейските федералисти

В Страсбург се проведе XXV конгрес на Съюза на европейските федералисти. Конгресът бе открит с тържествена сесия в петък, на която приветствени речи изнесоха видни личности от европейската политика като Жозеф Дол, Елмар Брок и Йо Лайнен. СЕФ избра свои нови ръководни органи. Германският евродепутат Елмар Брок (ХДС) бе преизбран на председателския пост, а българският евродепутат от ГЕРБ д-р Андрей Ковачев бе преизбран за заместник-председател на организацията. „Намираме се в критичен момент за бъдещето на Европа! Възраждането на призраците на миналото – национализъм, популизъм, сериозно застрашава постиженията на няколко десетилетия европейска интеграция. Голяма част от гражданите приемат мира, който европейският проект гарантира, за даденост на нашия континент. Наша отговорност е да се застъпим за доизграждането на една по-солидарна, дееспособна, ефективна и отговорна пред своите граждани Европа!“, заяви Андрей Ковачев след гласуването. Съюзът на европейските федералисти (СЕФ) е надпартийна организация, която обединява проевропейските политически сили в Европа. Организацията отстоява изграждането на Европейска Федерация, която да преодолее разделенията на стария континент и в която европейските народи да работят заедно за благополучието си, запазвайки своята идентичност. Още подробности може да чуете от разговора на Лили Големинова с Андрей Ковачев.

Андрей Желязков е новият генерален мениджър на „Левски“, Станислав Ангелов е новият спортен директор

Андрей Желязков ще е новият генерален мениджър на „Левски“, а спортен директор е Станислав Ангелов. Това обяви пред медиите временно изпълняващият длъжността председател на УС на сините Николай Илиев. Всички са съгласни с избора, който направих. Нов спортен директор е Станислав Ангелов и генерален мениджър е Андрей Желязков. Убеден съм в добрия избор, който направих. Андрей Желязков е изключителен професионалист, работил съм с него, ще отговаря за селекцията на първия отбор и в ДЮШ.Убеден съм, че ще направим много добър екип и само с такива хора ще постигнем целите, които сме си поставили - шампионска титла и спечелване купата на България, каза Илиев. За Левски са много важни резултатите. Ако постигнам такива, значи сме си свършили добре работата, заяви Желязков.

Андрей Желязков е новият генерален мениджър на „Левски“, Станислав Ангелов - спортен директор

Андрей Желязков ще е новият генерален мениджър на „Левски“, а спортен директор е Станислав Ангелов. Това обяви пред медиите временно изпълняващият длъжността председател на УС на сините Николай Илиев: Всички са съгласни с избора, който направих. Нов спортен директор е Станислав Ангелов и генерален мениджър е Андрей Желязков. Убеден съм в добрия избор, който направих. Андрей Желязков е изключителен професионалист, работил съм с него, ще отговаря за селекцията на първия отбор и в ДЮШ. Убеден съм, че ще направим много добър екип и само с такива хора ще постигнем целите, които сме си поставили - шампионска титла и спечелване на Купата на България, каза Илиев. За "Левски" са много важни резултатите. Ако постигнем такива, значи сме си свършили добре работата, заяви Желязков.

Екомошеници са взели на прицел магистрала „Струма“

 Проектът за 15,2-километров тунел през Кресненското дефиле бе отхвърлен от правителството и бе предложен алтернативен вариант. В същото време организациите от коалицията „За да остане природа в България“ продължават да настояват за реализацията на съоръжението като част от лот 3.2 на магистрала „Струма“. Спорът отново е на дневен ред и затова „Труд“ потърси председателя на Политически клуб „Екогласност“ Емил Георгиев. - Г-н Георгиев, като председател на Политически клуб „Екогласност“ откога работите по казуса с проекта за 15-километров тунел през Кресненското дефиле и защо вие и формацията сте против този вариант? - Ние, представителите на „Екогласност“ не сме абстрактни еколози, които се интересуват единствено от глобалното затопляне и популацията на лалугери, крастави жаби или пеперуда „червен аполон“. Да, нас ни вълнува опазването на околната среда и в природозащитен план едва ли някой е направил нещо повече от нас, но повече ни вълнува какво се случва с хората. Затова взехме отношение по изграждането на АМ „Струма“ в района на Кресненското дефиле. Включихме се в дискусията в началото на миналата година., осъзнавайки, че решаването на въпроса за довършването на един от най-сложните инфраструктурни проекти е от съществено значение за българското общество. От друга страна, като представители на първата и автентична природозащитна организация в нашата страна не можехме да останем безучастни към действията на някои персони, самоопределили се като единствената екологична общност, наречена „зелени“. Те не се интересуват нито от устойчивото развитие на проекта, нито от огромните разходи по изграждането и поддръжката на дългия 15 км тунел, нито от броя на жертвите на автомобилни катастрофи. С необоснованите си манипулативни твърдения съзнателно подвеждат институциите в ЕС, както и цялото ни общество. Във връзка с това се запознахме в детайли с експертните мнения и препоръки на доказани специалисти в областта на строителството на тунели, геология, сеизмология и екология, както и становищата на изявени учени от чужбина и БАН. Всички те определят варианта „дълъг тунел“ като неприемлив. На базата на задълбочен анализ ние също приемаме този вариант за неприемлив и категорично подкрепяме алтернативния - система с къси тунели и виадукти, който е единственият разумен вариант. - Все пак според екологичните организации, обединени в коалиция „За да остане природа в България“, това е най-природосъобразната възможност за преминаването на АМ „Струма“ през дефилето. - Представителите на тази коалиция, както и тези от „Коалиция за устойчиво развитие“ с години рекетират бизнеса. При това забележете, разделяйки си териториите. Андрей и Петко Ковачеви, както и шуробаджанашкият кръжец, са взели на прицел АМ „Струма“. В стремежа си да угодят на менторите си от Швейцария те до такава степен се отдалечиха от реалността, че изпаднаха в биполярно разстройство. Затова от години водят неистова битка в подкрепа на дългия 15 км тунел и пишат донос след донос срещу собствената си държава, което по същество е национално предателство. Не са писали донос само до Светия синод и папата. В рекетирането на по-малки проекти се специализира лицето Дончо Иванов от „Коалиция за устойчиво развитие“, станал печално известен с рекета за 200 хил. Евро, за да не се спре газифицирането на Златица и Пирдоп, както и 200 хил. лв. от АПИ, за да не се обжалва построяването на пътния възел „Плодовитово“ при пресичането на АМ „Тракия“ и АМ „Марица“. На „екологичната“ съвест на тази светла личност тежи обжалването и спирането в съда на значими инфраструктурни проекти като модернизацията на пътя Видин – Враца, изместването на трасето на АМ „Струма“ - лот 2 „Дупница - Благоевград“, изграждане на пътния възел „Плодовитово“, реконструкцията и изграждането на второ платно на пътя Слънчев бряг - Бургас. С други думи, по негова вина страната загуби огромни средства по оперативна програма „Транспорт“ на ЕС. Интересното е, че тази персона обжалва почти всяко решение на МОСВ. Лично аз оставам с впечатлението, че наред с други мотиви налице са може би и сантиментални мотиви, свързани с розови сънища и несподелена любов от някоя дама от МОСВ. - През април тази година показахте писмо от ЕК, в което е записано, че всъщност Брюксел би съфинансирал и други възможности за маршрут през дефилето, а не само дълъг тунел. Разкажете малко повече за комуникацията си с комисията? - През юни 2015 г. в пространно становище, адресирано до премиера, МОСВ, МРРБ, комисията по транспорта към НС и Европейската комисия, от „Екогласност“ акцентирахме върху няколко аргумента - дали има достатъчно основание да се обявим срещу изграждането на дългия 15 км тунел в дефилето. Отговорът от Брюксел беше светкавичен. Този отговор опроверга твърдението на един от радетелите за построяване на дълъг тунел Андрей Ковачев, което по същество беше огромна лъжа - че ЕК ще даде съгласие за финансиране само на дълъг тунел. Напротив, от ЕК благодариха за нашата съпричастност към реализирането на лот 3 на АМ „Струма“ в района на Кресненското дефиле, подчертавайки, че взимането на решение по кой вариант ще се работи е единствено от компетенцията на българското правителство. Както е известно, правителството взе решение да се работи по алтернативния вариант с наземен път и къси тунели, което ни удовлетворява, защото това е единственият вариант от всякаква гледна точка. - Комуникирали сте с експерти, чели сте доклади за проекта „Дълъг тунел Кресна - Крупник“. Какви са опасностите от такова съоръжение, чиято цена ще надвиши 1 милиард евро? - Акцентирам само върху тези от екологосъобразна гледна точка. Започвам с влиянието, което ще окаже върху околната среда извозването и депонирането на огромни количества изкопана скална маса при прокарването на двете тръби на дългия тунел. Ще се извадят не по-малко от 8 милиона куб. м скална маса, което е сериозен проблем. Това ще доведе до дрениране на високите подпочвени води, което ще предизвика изсушаване и обезлесяване на големи площи. Това означава екологична катастрофа за флората и фауната в дефилето. Наред с това има изключителна опасност от изтичане в дългия тунел на инертния радиоактивен елемент радон. Идващ от големи дълбочини в район с доказана сеизмична дейност и прониквайки през пукнатините на разломите, този инертен газ без цвят и мирис ще се натрупа в тунела в огромни концентрации. Радонът е единственият инертен газ от веригата на разпада на урана. Два от продуктите на радона излъчват алфа частици, които, фиксирани в аерозоли, се поглъщат при вдишване и предизвикват рак на белия дроб. За сведение в сеизмологичната станция в Кресна е регистрирано наличие на радон до 50 пъти над пределно допустимата норма. По трасето на съществуващия в момента републикански път няма изградени никакви защитни съоръжения за опазване на животинските видове. Възниква въпросът защо Андрей Ковачев и компания, след като апелират да се спаси Кресненското дефиле, никъде не споменават, че този път, по който се унищожават животински видове, ще продължава да функционира и той ще бъде не по-малко натоварен от сега. Причина за това ще бъде нежеланието на много пътуващи да преминават през дългия тунел поради различни психологически проблеми - страх и фобия, и какво ли не още. Това означава, че ще продължава да се убиват животни. С цел екозащита сегашното трасе на републиканския път трябва да бъде изцяло реконструирано и обезопасено със защитни съоръжения. И не на последно място, когато проявяваме загриженост за опазване на флората и фауната, с още по-голяма загриженост трябва мислим за опазването на човешкия живот. Статистиката сочи, че почти няма дълъг тунел в света без възникнали инциденти, било то пожар или катастрофи, а данните за тях са много тревожни. Не трябва да забравяме, че тунелните съоръжения са особено уязвими за терористични нападения. - Според вас защо досега всяко правителство се огъва под натиска на тези зелени организации? - Нямам логично обяснение защо, но е факт, че тези „зелени ангели на демокрацията“ са продукт от бездействието не само на няколко правителства, но и на прокуратурата. Много добре се знае, че с години така наречените „зелени“ в лицето на Тома Белев, Петко и Андрей Ковачеви, Дончо Иванов, техните съпруги и не знам какви още там, бяха и все още са на хранилка в МОСВ и като членове на Висшия експертен съвет определяха правила, по които след това изнудваха десетки инвестиционни проекти и нанесоха огромни щети, заради което отдавна трябваше да им бъде потърсена наказателна отговорност. За съжаление точно заради тях думата „природозащитник“ се възприема от обществото като мръсна дума. И въпреки всичко, възприели себе си за недосегаеми, те продължават брутално да изнудват. Затова казвам, че ако нахалството имаше криле, персоните от кръжеца „зелените“ отдавна щяха да кръжат в небето над България. Нашият гост Емил Георгиев е председател на партия Политически клуб „Екогласност“. Бил е народен представител от „Коалиция за България“ в 42-рото НС от 2 юли 2014 г. Роден е в село Кутово, община Видин. Завършва Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. Специализира във Великобритания защита на правата на потребителите. Има и две специализации в областта на местното самоуправление в САЩ. В момента е и председател на Федерацията за защита на потребителите.

Двореца в Балчик кани на изложба на Андрей Янев

По повод 50- годишния юбилей на Андрей Янев, Галерия "Тихото гнездо" в Двореца - Балчик представя изложбата "Моите брегове".  Експозицията включва 15 творби в техника акварел и маслени бои. Андрей Янев е творец, познат на широката и специализирана публика в региона, от участието си като съосновател на проекта "Художници, Балчик, Любов - срещи на европейски морета".  През 2016 година художественият пленер отбелязва своето 15-то юбилейно издание. През годините Андрей Янев се открои като един от най-колоритните и значими български творци, съ...

Андрей Янев открива изложба в Двореца в Балчик

По повод 50- годишния юбилей на Андрей Янев, галерия "Тихото гнездо" в Двореца - Балчик представя изложбата "Моите брегове".  Експозицията включва 15 творби в техника акварел и маслени бои. Андрей Янев е творец, познат на широката и специализирана публика в региона, от участието си като съосновател на проекта "Художници, Балчик, Любов - срещи на европейски морета".  През 2016 година художественият пленер отбелязва своето 15-то юбилейно издание. През годините Андрей Янев се открои като един от най-колоритните и значими български творци, създаващ...

„На чаша шампанско с….“ - Андрей Дреников представя творчеството си в Националния музикален театър

На 3-ти юли, неделя от 17 часа композиторът Андрей Дреников ще гостува на Камерната сцена на Националния музикален театър. На специалния спектакъл той ще се представи във всички жанрове, в които е творил. В Националния музикален театър за трети път ще се състои спектакълът „На чаша шампанско с ….“. Те се обръщат към хора, които са били в оперетата, вече пенсионери. Първият човек, който гостува, беше Арон Аронов. След това поканиха Мила Паунова – едно прекрасно сопрано. Аз имах щастието да бъда третият поканен. Идеята е поканите да се разширят, да не са само оперетни артисти, а да са както мен – композитори, цигулари, певци, хора от други жанрове, каза в интервю за предаването „Преди всички“ Андрей Дреников. Той сподели, че концертът ще е едно вълнуващо преживяване, в което той ще разкаже за себе си и ще пее песни от театрални постановки. На сцената композиторът ще си партнира с Иван Пендачански - акордеон, Младен Тасков - пиано и солистите на Националния музикален театър Олга Михайлова- Динова, Людмила Козарева, Светлана Иванова и Румен Григоров. Разговорът с композитора Андрей Дреников можете да чуете в звуковия файл.

Отец Андрей, който венчава в Плиска: На Божидар Димитров базиликата много му е на сърце

Днес и утре в Голямата базилика в Плиска трябва да бъдат извършени първите две венчавки, според съобщението, разпратено до медиите от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Според отец Андрей обаче тайнства и бракосъчетания в базиликата се извършват, откакто тя е открита. "Че ще е за първи път, това просто не е вярно, предполагам, че това е защото на господин Димитров базиликата му е много на сърце", каза Отец Андрей. Отец Андрей е свещеник в близките...

Алпинистът Боян Петров и Андрей Ковачев от "Зелени Балкани" пострадаха при тежка катастрофа

Алпинистът Боян Петров и  Андрей Ковачев от "Зелени Балкани" пострадаха при тежка катастрофа, станала в Кресненското дефиле.  Инцидентът е станал около 11.30 часа на главен път Е-79 в отсечката между Симитли и началото на дефилето. Двамата мъже били в района във връзка с обсъжданите варианти за изграждането на автомагистрала "Струма" в най-тежкия участък.  Докато правили оглед на трасето, Боян и Андрей били пометени от лек автомобил с румънска регистрация.Ранените са транспортирани спешно до Благоевградската болница. След направените прегледи и скенер, лекарите са на мнение, че няма опасност за живота им. Директорът на болницата д-р Огнян Митев  съобщи за Хоризонт, че по-тежко е пострадал Боян Петров, който е с тежка травма на белите дробове, фрактура на черепа, епидорален хематом, има и счупени ребра.  Андрей Ковачев е с мозъчен оток, но няма други травми. Състоянието им  е позволило двамата ранени да бъдат транспортирани към столицата с линейки на Военномедицинска академия .

Андрей Ковачев: Кандидатурата на Кристалина Георгиева беше приета много добре в ЕП

Кандидатурата на Кристалина Георгиева беше приета много добре от Европейския парламент, заяви е предаването "Преди всички" по "Хоризонт" евродепутатът Андрей Ковачев: Информацията от вчера за номинацията на госпожа Георгиева беше приета много радушно от представителите на Европейския парламент, включително от президента господин Марин Шулц. Така че мисля, че госпожа Георгиева тръгва с много силен старт. Между другото трябва да кажем нещо много интересно, че номинацията на госпожа Георгиева беше тема номер едно в две страни – в България, разбира се, и втората страна е Португалия. Защото португалският кандидат Гутериш наистина се чувства притеснен от влизането на този много силен играч – жена от Източна Европа, този път подкрепен от много по-сериозни страни или много повече страни. Знаете, че българският министър-председател направи своите сондажи, разговори преди това трудно решение и ние очакваме госпожа Георгиева да се представи добре на изслушването в Ню Йорк и след това на първото гласуване, което е с цветни бюлетини на 5 октомври. По отношение на това кога са правени тези сондажи, Ковачев каза: Мисля, че господин Борисов и българското правителство беше изключително толерантно спрямо госпожа Бокова. Положи огромни усилия и съвсем справедливо и честно след четвъртото гласуване изказа на Министерския съвет своето мнение. В този период - между четвъртото и петото гласуване, се оформи и окончателното решение на българския министър-председател. Относно това какво ще се случи, ако Георгиева загуби, Андрей Ковачев коментира: Нека не гадаем какво ще се случи след това. Не смятам, че по някакъв начин нейната репутация ще бъде накърнена. Напротив, от реакциите на моите колеги, виждам, че всички желаят успех и по никакъв начин не виждам, ако не се случи нещо, което не е това, което очакваме, ще си променят отношението към госпожа Георгиева. Във връзка с това как България би могла да си осигури подкрепата на Русия при гласуванията, евродепутатът коментира: Мисля, че всеки, който може да прави анализ, ще направи анализа, че един ден преди обявяването на решението на българското правителство беше проведен съответният разговор и след това беше решена номинацията на госпожа Георгиева. Интервюто с Андрей Ковачев можете да чуете в звуковия файл.

Християните почитат свети апостол Андрей

Православната църква днес почита паметта на св. апостол Андрей Първозвани. Нарича се Първозвани, понеже пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Народният календар отбелязва деня като Андреевден. Във фолклора празникът се свързва с прехода от есен към зима. Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в...

Днес почитаме Свети Андрей

Православната църква почита днес паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани. Свети Андрей е един от дванайсетте апостола и ученик на Христос, брат на апостол Петър. Наричат го Андрей Първозвани, защото пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното).

Покушение срещу руския посланик в Анкара Андрей Коларов (ВИДЕО)

Руският посланик в Анкара Андрей Карлов почина, след като бе прострелян на изложба в столицата Анкара, съобщи Ройтерс. Впоследствие стана ясно, че инцидентът е станал в художествена галерия, където се взривил въоръжен човек. Това станало по време на реч на посланика, при откриване на фотоизложбата "Русия през очите на турците". Съобщава се, че са чути изстрели, а нападателят е крещял: "Махайте се! Не забравяйте за Алепо", предаде БНТ. Ал Джазира цитира турския вътрешен министър, според който при нападението има трима ранени и те са откарани в болница. Нападателят на Андрей Карлов е неутрализиран. Карлов е посланик в Турция от юли 2013 година. Турските медии предадоха, че посланикът е бил прострелян в гръб от мъж, облечен в черно. Нападателят после е стрелял във въздуха. Последвала е незабавна полицейска акция. Според очевидци престрелката е продължила около 25 минути и са се чули 15-20 изстрела. Нападателят е говорил на и на турски, и на арабски и свидетели казват, че думите му били " Аз няма да изляза жив оттук, не ме доближавайте!". На откриването на изложбата, където е прострелян руския посланик е имало около 100 души. Сред тях е бил и фотограф на вестник "Хюрриет", който е заснел покушението. Според турското издание нападателят на Андрей Карлов е бил само един и е убит. Турските медии цитират руски източници, според които убиецът е радикален ислямист. От руското посолство съобщиха, че нападението е извършено от ислямски терорист. Очевидци също твърдят, че стрелецът е скандирал ислямистки лозунги. Снимки и видеоклипове на действията на нападателя вече се разпространяват в социалните мрежи, предаде бТВ. Миналата седмица пред руското консулство в Истанбул имаше демонстрации заради руското военно участие в Сирия. В резултат бяха засилени мерките за сигурност на руското посолство в Анкара и консулството в Истанбул. (ВИДЕО)  

Кой поръча убийството в Анкара – поглед от Турция

 Има предположения, че зад провокацията може да стоят ЦРУ, Саудитска Арабия или Германия Убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов предизвика бурна реакция в турското общество и медиите от страната. Според огромната част от коментарите престъплението е насочено срещу руско-турските отношения и по-нататъшното им развитие. В тази връзка турски експерти и журналисти обсъждат версии за евентуалните му поръчители. Първата гласи, че демонстративният разстрел на руския посланик в Анкара е от полза за американските интереси в региона. Привържениците й заявяват, че Вашингтон мечтае Турция да се откаже от развиващото се партньорство с Москва и да се върне в трансатлантическия път. Трагичната гибел на Андрей Карлов щяла да разруши руско-турските отношения, принуждавайки Анкара пак да се преориентира към Запада. Но тази версия изглежда слабо вероятна, тъй като Владимир Путин заяви веднага след трагедията, че „това предателско нападение“ няма да развали отношенията между Москва и Анкара. Нещо повече, външните министри на Русия, Иран и Турция обсъдиха в Москва бъдещето на Сирия – и атентатът не можа да им попречи. Още едно обстоятелство дава повод за съмнения, че Щатите може да са замесени в нападението. Във Вашингтон не може да не си дават сметка, че за гибелта на руския дипломат не само руското, но и турското обществено мнение ще заподозре най-напред „ръката на ЦРУ“. И че неизбежно ще се увеличат антиамериканските настроения не само в Русия, но и в Турция. В турското общество всъщност все повече се налага убеждението, че провокацията в Анкара е дело на американското правителство. И този развой на нещата съвсем не е в интерес на американците. В този смисъл убийството на руския посланик Андрей Карлов явно е многоходова провокация, насочена не само срещу руско-турските, но и срещу турско-американските отношения, а може би и срещу отношенията на Кремъл с новия американски лидер Доналд Тръмп. След изборната си победа Тръмп заяви открито, че смята да поправи отношенията с Русия и да зачита позицията на Путин в близкоизточния регион. Същевременно Тръмп се кани коренно да промени класическата близкоизточна доктрина на САЩ. Според него американците не бива примерно да си губят времето в Близкия изток, вместо да се захванат с проблема за възхода на Китай. Новият американски президент вижда заплаха за националните интереси на САЩ именно в експанзията на Пекин. Промените в американската стратегия едва ли ще се харесат например на Саудитска Арабия, която Тръмп свързва с терористичните атентати от 11 септември 2001 г. и изобщо не я брои за съюзник на Америка. Тръмп неслучайно се кани да блокира в американска банка 750 млрд. долара, собственост на Саудитска Арабия. И тук някои аналитици съзират втора, саудитска версия за покушението срещу руския посланик. Що се отнася до Турция и президента й Реджеп Ердоган, Доналд Тръмп има прагматична стратегия – смята, че взаимните претенции трябва да се уредят и да продължат „класическите съюзнически отношения“. Стремежите да бъдат скарани турското общество и турското правителство със САЩ работят в полза на някои страни от региона, смятат експерти от Анкара. Дискредитацията на Турция и на турските власти предполага като цел друга версия за убийството на руския посланик. Атентатът от 19 декември показа, че Турция явно не е способна да защити своя „нов съюзник“, че турските градове са опасни за туристите – там дори полицаите разстрелват дипломати. Тогава как може да става дума за инвестиции, за големи международни проекти? Подобни изводи вече си правят обикновени хора, пишещи в социалните мрежи, и се очаква те да звучат още по-силно, щом бъдат лансирани от играчи с интереси в региона. Широко разпространена версия за убийството на Андрей Карлов в момента е и предположението, че са замесени клетки от опозиционното движение ФЕТО на Фетхуллах Гюлен. Профилът в социалните мрежи, създаден от 24-годишния убиец, бившия боец от полицейските специални сили Мевлют Мерт Алтънташ, показва, че е завършил полицейската академия „Рющю Юнсал“ в Измир, която минава за генщаб на гюленистите. Подкрепата на ФЕТО му осигурила и работа в Анкара. Полицаят терорист бил убеден привърженик на Фетхуллах Гюлен и смятал ФЕТО за свещена организация. Останалото ще разчепкват следователите от съвместния руско-турски следствен екип. Версията, че в убийството на руския посланик е замесена забранената в Русия терористична организация „Ислямска държава“, изглежда най-малко вероятна. Просто защото според тайните служби на турска територия има твърде малко симпатизанти на ИД – повечето надъхани с идеите на халифата са заминали на „джихад“ в Ирак и Сирия. Накрая, някои турски експерти обсъждат и версията, че в атентата имат пръст германските специални служби. В последно време турското правителство и Германия водят съвсем истинска информационно-пропагандна война. В тази война Анкара обвинява Берлин, че подкрепя Кюрдската работническа партия (ПКК) и опозиционното движение ФЕТО, че доставя оръжия на кюрдите, подпомага привърженици на Гюлен, спекулиращи на фондовия пазар, а федералното разузнаване БНД – че води шпионска и подривна дейност в Турция. Берлин на свой ред обвинява правителството на Ердоган, че изпраща в Германия ислямисти, а турското военно разузнаване МИТ се занимава с подривна дейност на германска земя. Редица турски аналитици са на мнение, че убийството на руския посланик в Анкара може да е произтичаща от хибридната германско-турска война провокация, организирана от германските тайни служби с помощта на местни съюзници. Версията за „германска следа“ в трагедията от 19 декември изглежда ще бъде подкрепена от влиятелни политици в обкръжението на президента Ердоган. Още повече че преди време официалният съветник на турския лидер Йигит Булут заяви публично пред държавната телевизия ТРТ, че „с подкрепа от германското правителство БНД саботира турско-руските отношения“.