30.04.2017

Резултати от търсенето

Най-често срещаните проблеми с Wi-Fi сигнала и как да ги решим

Безжичният интернет е като електричеството – можем да забележим, че съществува, само когато  спре да работи. И тогава в повечето случаи следва паника, нали? А не бива, защото нещата отново може да сa наред.   Благодарение на Digital Trends можем да научим повече за най-често срещаните проблеми с Wi-Fi сигнала и как да ги решим.   1. Ниска скорост на интернет в някои стаи - Преместете вашия рутер. Това е един от най-ефективните начини за подобряване скоростта на мрежата, при това е и най-простият. Препятствия като стени и врати могат да попречат на вашия сигнал, така че е добре да помислите за идеалното местоположение на рутера. Най-доброто му място е в центъра на територията, която искате той да обхване. Освен това трябва да го поставите и на високо място, като за целта бихте могли да го поставите върху лавици например. - Ако вашият рутер има външни антени, трябва да се уверите, че те са насочени в правилната посока, за да се оптимизира обхвата и производителността. Повечето от нас естествено позиционират антените така че те да ‘гледат‘ нагоре, но се препоръчва да ги позиционирате перпендикулярно една на друга. - Друг рутер може да се намесва на работата на вашия. За да сведете до минимум смущенията от съседните Wi-Fi сигнали извън дома ви, просто променете безжичните канали във вашия рутер. Повечето от приложенията или софтуера за тази цел са безплатни или на ниска цена. - Ако нищо от това не помогне, може вашия дом да е твърде голям само за един рутер. Помислете за закупуване на безжичен ретранслатор или използвайте стария си рутер. Ако имате стар безжичен рутер у дома, не го изхвърляйте. Използвайте DD-WRT фърмуер, за да го превърне в Wi-Fi ретранслатор. Разбира се, ако това не ви допада винаги може да си купите ново устройство.   2. Бавна интернет връзка навсякъде - Опитайте да включите вашия лаптоп директно в рутера, за да разберете дали скоростта няма да се подобри. Използвайте сайта speedtest.net, за да разберете това. Ако скоростта е лоша, проблемът вероятно е в интернет връзката, не във вашия рутер. Свържете се с вашия интернет доставчик. - Сменете канала на вашия рутер. Софтуер като NetSpot за Mac и Windows и Wi-Fi Analyzer за Android може да ви покаже всяка безжична мрежа наблизо, и ако вашата се припокрива с някоя от тях, това наистина може да забави вашата. - Ако това не помогне, помисли за възстановяване на настройките на вашия рутер. На повечето рутери, има бутон „Reset“, който можете да натиснете с кламер. Направете това за около 30 секунди и рутера трябва да си върне фабричните настройки. - Ако и това не помогне може би вашия рутер е за смяна.   3. Устройствата не могат да се свързват безжично към мрежата - Включете вашия лаптоп директно в рутера с помощта на Ethernet кабел, за да разберете дали можете да се свържете по този начин. Ако работи, вашият Wi-Fi сигнал е проблемът, но ако това не стане, тогава проблема е във вашата интернет връзка. Свържете се с вашия интернет доставчик. - Помислете за възстановяване на настройките на вашия рутер. На повечето рутери, има бутон "Reset", който можете да натиснете с кламер. Направете това за около 30 секунди и рутера трябва да си върне фабричните настройки. Използвайте ръководство за да конфигурирате вашия безжичен рутер правилно. - Проблемът може да е във вашия рутер и той да е за смяна.   4. Определено устройство не може да се свърже с мрежата - Това може да е само временен проблем. Опитайте да го решите като изключите и след това включите Wi-Fi на вашето устройство. Алтернативно, изключете рутера и го включете отново след 30 секунди. - Ако това не помогне, или проблемът се появи отново, помислете за изтриване на текущата мрежа от списъка на запаметените мрежи на вашето устройство, след това отново се свържете с нея. - Ако използвате Windows 10, потърсете с “Wi-Fi troubleshooting” и отворете резултата “Identify and repair network issues.” Това ще стартира серия от диагностики и проблема може да се реши. - Ако използвате MacOS, може да стртирате Wireless Diagonstics. Задръжте бутона „Options“ и кликнете върху иконата „AirPort (Wi-Fi)“. Намерете „Open Wireless Diagonistcs” и следвайте инструкциите. - Опитайте да рестартирате устройството си.   5. Връзката се разпада през различен интервал от време - Опитайте се да разберете дали нещо не пречи на работата на вашия рутер. Разпада ли се връзката когато използвате микровълновата печка? Може да ви звучи странно, но някои рутери имат проблеми с това, особено ако използват честотата 2.5 GHz, и особено ако използвате по-стара микровълнова печка. Проблемът може да е и друг рутер разположен в близост до вашия. Софтуер като NetSpot за Mac и Windows и Wi-Fi Analyzer за Android може да ви покаже всяка безжична мрежа наблизо, и ако вашата се припокрива с някоя от тях, това наистина може да забави вашата. - Помислете за възстановяване на настройките на вашия рутер. На повечето рутери, има бутон „Reset“, който можете да натиснете с кламер. Направете това за около 30 секунди и рутера трябва да си върне фабричните настройки. Използвайте ръководство за да конфигурирате вашия безжичен рутер правилно.   6. Wi-Fi мрежата изчезва напълно - Това е възможно да се случи ако вашия рутер се рестартира сам. Виждате ли незащитена мрежа с името на модела на вашия рутера ви? Това може да е вашият рутер. Включете във вашия рутер Ethernet кабел и го конфигурирайте отново. - Ако не виждате такава мрежа, включете лаптопа в рутера с Ethernet кабел и вижте дали имате връзка. Намерете IP адрес на рутера ви и входната информация, може да разберете как от статията: Kaк да намерим IP адреса на рутера си на всеки компютър, смартфон или таблет .   7. Не може да си спомните Wi-Fi паролата Забравили сте домашната си Wi-Fi парола? Ако сте спазили всички изисквания за създаване на пароли – дълги низове от букви и цифри, това е нормално, но може да ви създаде известно неудобство. За щастие, вие не сте безпомощни, тъй като има няколко неща, които можете да направите, за да видите паролата и дори ако решите да я смените с такава, която е по-лесна за помнене. Повече по темата ще научите в статията: Как да възстановим забравена Wi-Fi парола .   Вижте как да проверим дали Wi-Fi рутера ни не е заразен с вируси

Борисов пред Франс прес: За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна

 От БСП лъжат, че ще настояват за отмяна на санкциите срещу Русия, на тях им е силно бъдещето време . Това каза лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов в интервю за Агенция „Франс прес“. На въпрос какъв е верният том спрямо Русия, Борисов коментира, че страната ни много пъти е влизала в конфликти с нея, отстоявайки европейската политика. „За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията“, уточни той. „Един от главните ни проблемите ни с Русия, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса“, обясни лидерът на ГЕРБ. „Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме“, допълни Борисов. „Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме“, каза още той. „В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа“, допълни Бойко Борисов. На въпрос дали би подкрепил вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП, Борисов заяви: „Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Ние искаме настоящето да ни е добро“. „Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември“, коментира той.  „Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал“, обясни Борисов. „Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото“, поясни той.   Четете тук пълното интервю: Агенция „Франс прес“: Очаквате ли ескалация на напрежението между ЕС и Турция в близкия месец до референдума и каква е правилната политика на България в тази ситуация? Бойко Борисов: Има съвпадение, което допълнително напряга ситуацията - референдум в Турция и избори в ключови държави в ЕС като Холандия, Франция, Германия и България, която е на границата. В една такава ситуация винаги се изговарят неща, които след това за съжаление дълги години не могат да отшумят. Ескалацията ще продължава. Всички страни само губят от нея. Могат да имат краткосрочен успех за изборите, но в дългосрочен план за губещите. Защо? От една страна споразумението с Турция работи добре с ЕС, помните какво чудо беше преди година и половина – две, балканският път, какво се случваше по границите на Македония, Сърбия, Хърватия, Унгария, Австрия, Германия, на Ламанша какво беше. Споразумението намали с 80%, официална статистика, натиска на границата с България. България се справи добре. Тези проблеми във времето бяха решени. В същото време Турция без ЕС каква търговия ще прави? Освен това толкова турски граждани живеят в най-хубавото място на Европа, която със своята толерантност ги е приела и те изкарват парите си там, образоват децата си. С една дума конфронтацията не носи нищо положително в дългосрочен аспект. Носи само наслагване на тежки обиди в дипломатическите отношения, които след това трябва да бъдат преодолявани по някакъв начин. Във времето, през което съм бил премиер съм се старал и ЕС и с Турция да поддържаме балансирани отношения във взаимно изгоден интерес за всички. Затова в началото, когато предлагах бежанците да се държат в близост до точките на конфликт, да се изтеглят бежанските лагери в трети страни, извън ЕС, а ние да ги подпомагаме финансово, докато военните конфликти приключат сега стана принцип в ЕС, но се загубиха доста години. Огромният наплив на мигранти, който дойде в Европа разклати много управления и имиджа на много от водещите политици. Ние през това време тихо направихме преградни съоръжения, подсилихме границата, поддържахме с турското правителство такива взаимоотношения, че и те да имат полза да охраняват границата. Натискът върху българската граница в момента е почти нула. Агенция „Франс прес“: Но сега отношенията между България и Турция се влошиха с намесата на турската страна в полза на ДОСТ. Правилна ли е реакцията от страна на сегашните власти? Бойко Борисов: Президентът Румен Радев го каза най-точно, че е недопустима тази намеса, но в същото време трябва да се продължи с дипломация, с действия, които отчитат, че това е наш съсед. Тук съм съгласен с него. В същото време, ако се върнем 27 години назад, колко години сме говорили, че не е хубаво да има партии на етнически принцип. Това не е от вчера, ДОСТ е отпреди 5-6 месеца, но откога в българската политика и обществото е говори, че българските мюсюлмани, роми и всички останали етноси трябва да са във всички партии, независимо дали в ГЕРБ, БСП и т.н. Вижте така наречените смесени райони там кметовете са само от ГЕРБ и ДПС, други партии няма. Вижте резултатите в тези райони БСП е четвърта политическа сила почти навсякъде. Битката навсякъде е между ГЕРБ и ДПС. Защо? Защото в ГЕРБ вече има десетки, да не кажа стотици хиляди мюсюлмани. В ГЕРБ те виждат, че ние сме за развитие на регионите, в партията могат да бъдат и министри, и депутати, и общински съветници, и кметове. Има равен старт и шанс с всеки християнин. Агенция „Франс прес“: Каква част от кметовете в смесените райони са на ГЕРБ? Бойко Борисов: Много са – в Разград, Търговище, Дулово, Силистра, Алфатар, Никола Козлево. Много да изброявам много дълго време. Хайде да изброим на БСП. През годините, ако се погледне ще видите, че винаги тези общини от БСП, НДСВ, бяха обикаляни. Хубаво, ама когато ДПС започна да се изчерпва, довчера Лютви Местан със Сергей Станишев се целуваха на Орлов мост, тогава какъв беше г-н Местан и от трибуната на Парламента в хор крещяха и БСП и ДПС – боли ли ви, ще ви избием зъбките. Забравихте ли това преди 2 години? Не? И ние не сме го забравили, заради това се съсредоточихме в партията с политиката, която имаме да правим в тези смесени райони обредни домове, във всяко населено място, което в 21 век нямаше вода, канализация, пазар, детски градини, реновирани училища. Навсякъде за тези 2 години всичко е направено и се строи в момента. Давам пример с едно Ябланово, откъдето е започнал Възродителния процес и там от 12 общини 9 са с кметове на ГЕРБ. Има кметове на ГЕРБ, които не говорят български, говорят турски и са на по 20, 25, 27 години - млади хора. Там направихме пътищата, закарахме вода до домовете им, в 21 век на чешмите нямаше вода.  Агенция „Франс прес“: Много ясно завихте, че с ДПС коалиция няма да правите, но дали сътрудничество с партия, която би ви подкрепила в Парламента бихте приели? Бойко Борисов: Винаги сме били искрени към ДПС, на президентските избори казахме, че не желаем подкрепата нито на ДПС, нито на ДОСТ. ДПС открито и ясно гласуваха за президента Радев. В същото време считам, че всички български партии трябва да се уважават и действително да сме опоненти, а не врагове. Когато ДПС са ни помагали за нещо аз съм излизал на трибуната в Парламента или в интервю, за да благодаря за помощта за даден закон. Мога да изброя и сега – благодарихме им, когато приехме бюджета, когато отстоявахме плоския данък, когато приехме Закона за предварителното отчуждение, защото иначе бяха блокирани всички инфраструктурни проекти и щяхме да загубим европейското финансиране. Обществото знае, за кое сме казали благодари. Имаше един израз за градивната опозиция, не да си опозиция само, за да си на всяка цена против, а това, което го имаш в програмата си и го предложи мнозинството да го подкрепиш. Така бихме постъпили и ние ако има такова предложение в Парламента, на който и да е.  Агенция „Франс прес“: Какъв е верният тон спрямо Русия, като се има предвид, че България е свързана историческия с нея, но се управлява от Владимир Путин. С Русия на Путин България трябва ли да има някакви привилегировани отношения? Бойко Борисов: Имаше Русия на Горбачов, Русия на Брежнев, Русия на Елцин, сега е Русия на президента Путин. Много пъти влизахме в конфликти, отстоявайки европейската политика. За ГЕРБ оста ЕС и НАТО е неотклонна, това е в темела на партията. За „Южен поток“ имахме доста словесни престрелки не само с президента Путин, но и с външния министър Лавров. Какво се разбрахме накрая? Ако европейският газов хъб „Балкан“ функционира и ЕК, заедно с България имат интерес за диверсификация на доставка на газ, не само по южния газов коридор, който минава през Гърция, Турция и Италия и беше допуснато България да бъде заобиколена, но сега с европейския газов хъб, със знанието и участието на ЕК една тръба може да дойде до България за 15 млрд. Това е в полза и за Русия, и за България, и за Европа. Освен това започнахме да разработваме газовите и петролните си находища в Черно море – „Хан Аспарух“ и „Силистар“. Има доста добри данни към момента на най-големите компании в сферата. Вярвам, че тези компании не си слагат парите на вятъра, които са огромни, за проучвания. В следващите години ще има диверсификация по тези тръби, които подменихме и всички компресорни станции вече са реверсивни, направихме с Румъния интерконектора, сега правим с Турция, Гърция и Сърбия. През новите ни тласкатели и сега по тези тръби можем да пренасяме газ до Солун.  Един от проблемите ни с Русия, главен, за който се скарахме – „Южен поток“, като слагам скоба, че за него имаше наказателна процедура от Брюксел, тъй като предишното правителство беше направило търгове, за които всички знаем какво представляваха. Тук успяхме да отрегулираме въпроса. Второ, след като няколко мандата БСП беше на власт и не направи абсолютно нищо да се строи „Белене“, арбитражното дело дойде и 1,2 млрд. лв. трябваше да се платят на Русия. Огромни бяха лихвите на ден – над 300 хил. лв. Тогава проведохме телефонен разговор с президента Путин. Аз поех ангажимента да ги платим веднага, а той да ни опрости 90 млн. лихви. Направихме го и тази конфликтна точка я затворихме. Сега можем заедно, двете страни да мислим, ако се намери инвеститор, който да не желае както на ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 да изкупуваме на преференциални скъпи цени тока, да се прави „Белене“, може един от реакторите да го закараме на АЕЦ „Козлодуй“ като 7 реактор, защото така или иначе сме платили, а плюс тези пари сме платили близо 1 млрд. евро досега за „Козлодуй“. И тази тема затворихме. Третата тема, която мисля, че е в полза и на двете страни – одържавихме обратно „Авионамс“, за да можем да ремонтираме там МиГ-29 и Су-25, както хеликоптерите, които имаме. Между другото там ремонтираме и хеликоптерите от НАТО и в корабостроителницата във Варна ремонтираме руски кораби. Изгодно и за двете страни, решен е още един проблем, който беше насложен. В темата за газа имаше 3 посредника по тръбата, което оскъпяваше на 3 пъти доставката на газ. Премахнахме посредниците, предоговорихме цената, ЕК застана твърдо зад нас и само преди седмица „Газпром“ се отказа и от съдебен процес по „Южен поток“ и от договора, който навремето БСП подписа за много десетилетия напред. Тук, като българи дължим огромна благодарност на ЕК, че застана твърдо зад нас и отрегулирахме и този процес. В момента България ползва една от най-ниските цени на природен газ в Европа. Агенция „Франс прес“: Споменахте „Южен поток“. Идеята за доставка на руски газ в бъдещия хъб може ли да се разглежда като частично осъществяване на „Южен поток“? Бойко Борисов: „Южен поток“ като име вече не съществува. След като една тръба идва почти до Истанбул и завива към Истанбул, нищо не пречи една тръба да продължи и за България, за да може да се покрие с капацитета, който имаме в момента. Това е изгодно и на руснаците, защото е диверсификация и за тях, да не минават изцяло през Турция, защото и там в момента не е най-спокойното място.  Агенция „Франс прес“: Тоест част от този проект, който преди беше разработен за „Южен поток“ да се използва? Бойко Борисов: Тръбите така или иначе са във Варна и Бургас, те са тук. Когато в този телефонен разговор попитах президента Путин има ли интерес, за да работим по тях, той каза има и тогава направихме тази голяма европейска конференция във Варна. На нея дойдоха шефовете на най-големите дирекции в ЕК. Президента Путин имаше една единствена претенция - ЕК да е за. Ясно е, че България винаги или поне докато ГЕРБ управлява ще се съобразява с общите европейски решения.  Агенция „Франс прес“: Примерите, които изброихте показват какво- че България поддържа отношения с Русия с прагматична цел? Бойко Борисов: Отношенията са факт. Те са факт, изброих къде какво сме направили. Като резултат тази година имахме рекорден брой руски туристи. Може би, най-много за всички времена. И този въпрос го отрегулирахме- в условията на санкции ръстът на стокооборота с Русия е 14%.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли подкрепили вдигане на санкциите, както настояват президентът и БСП? Бойко Борисов: Те не настояват, а лъжат българския народ, че ще настояват. На БСП бъдещото време им е силно. Израснах във времето на социализма, карайки на татко москвича само в петък, когато имаше банани и портокали само на Нова година, и то по 2-3 на семейство, тогава знаехме, че бъдещето е времето, към което се стремим, някога в бъдещето. Ние искаме настоящето да ни е добро. Те говорят пред българските си избиратели, особено проруски настроените хора, за това, имаха шанс и миналата седмица да сложат вето на санкциите за руски фирми и граждани, когато бяха удължени до 15 септември.  Агенция „Франс прес“: Една страна може ли да постави вето? Доколкото ми е известно с мнозинство се взимат решения за санкции.  Бойко Борисов: Най-малкото, ако е така, както твърдят, можеше да се поиска в Европейския съвет да се изслуша мнението на България и да кажем, че искаме вето. Много пъти сме обсъждали санкциите, всички търпим загуби от тези санкции. Гърция, Италия, Кипър, много държави настояваха да се премахнат санкциите. Но това е голямото европейско семейство, накрая когато трябва да се гласува всички сме гласували „за“ санкциите. Можеш да се изкажеш „против“, но важното е какво си гласувал. Само преди няколко дни, на ниво посланици, такава е технологията, се каза: ще удължим санкциите до 15 септември срещу руски фирми и руски граждани. Всеки посланик, който е в Брюксел получава команда от своето правителство, а в случая правителството е служебно и за него отговаря президента Радев и БСП. И как да гласува? Нашият представител е казал да. Другото е лъжа и манипулация на обществото.  Агенция „Франс прес“: При ваш нов мандат каква ще е позицията Ви? Бойко Борисов: Позицията ни ще е такава, каквато е била досега- заедно със всички европейски държави санкциите ще продължат до категоричното спазване на Минските споразумения. Това сме го заявили категорично и сме го правили 2 години. При нас въпросителни няма.  Агенция „Франс прес“: Бихте ли обобщили всичко това, което казахте за Русия? Доколкото разбирам от една страна в политическите отношения България твърдо следва политиката спрямо Русия, но има привилегировано отношение в икономиката.  Бойко Борисов: Има прагматично отношение. Историческите отношения между България и Русия са задружни. В огромната си част българският народ приема, че те са наши освободители. Това е усещането на хората. Ние сме поставили отношенията на ниво взаимоизгодни и прагматични. Оттам нататък като част от европейското семейство и лоялен член на НАТО твърдо изпълняваме ангажиментите си. Това сме го правили 7 години. Въпроса го приемам повече като препотвърждаващ позициите, а не като БСП да шикалкавим по начина, по който шикалкавеха за коалиция с ДПС. Да се върнем на първия въпрос, какво отговарят на въпроса ГЕРБ и БСП. Ние казваме- няма да правим коалиция с ДПС и ДОСТ. БСП казват- ще питаме нашите избиратели какво мислят по въпроса. Как ще питате избирателите си и кой ще брои резултата?  Агенция „Франс прес“: Руският посланик изрази желание Путин да бъде поканен за 14-тата годишнина от освобождението. Имате ли позиция по въпроса дали трябва да бъде поканен?  Бойко Борисов: В България трябва да бъде поканен Путин и Тръмп. Тези, които управляват трябва да отидат в Москва, във Вашингтон, разбира се първо в Брюксел. За съжаление, за тези 7 години и половина като премиер не отидох в Москва. Не знам дали съм постъпил правилно.  Агенция „Франс прес“: Споменахте Путин, Тръмп и други. В сегашната обстановка като че ли интересът на САЩ към Балканите намаля, ЕС има много проблеми. Опасявате ли се, че при тези обстоятелства Балканите да бъдат дестабилизирани, отново да изникнат противоречия в много балкански страни?  Бойко Борисов: След 26 март остава само и България да бъде дестабилизирана. Гърция няма накъде повече да се дестабилизира. Не само с мигрантите, а и с финансовата и икономическа криза. Международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. На Турция международните агенции даваха кредитен рейтинг боклук. Македония години наред вече не може да направи правителство. Сърбия с пускането на влак до Косово надали ще направи отношенията там по-малко взривоопасни. Това, което се случи в Крим, може да се случи и в България.  Агенция „Франс прес“: В какъв смисъл? Бойко Борисов: Оказва се, че би могло едно население, което се има за проруско, може да се има и за протурско, да каже ние искаме самоуправление. Тук според мен, гледайки предизборната кампания, идва най-голямата опасност от ДОСТ. Просто съм изумен от това, което ми показаха на клипове като пропаганда от възродителния процес.  Агенция „Франс прес“: Какво точно? Бойко Борисов: Ще Ви ги дадем да ги видите. Как в Турция се агитира сред българските изселници за изборите на 26 март. Агенция „Франс прес“: Имате ли информация в България да срещат подкрепа от страна на мюсюлманското малцинство? Бойко Борисов: Има места, където имат силна подкрепа.  Агенция „Франс прес“: Да се върнем на обстановката в Балканските страни (…) Бойко Борисов: Остава само България. В Румъния продължават протестите всяка вечер месеци наред и то един месец след избори. Не може да се каже, че и там е най-спокойното място. Това, което се случва в Македония, в Босна и Херцеговина е голям проблем.  Агенция „Франс прес“: Русия винаги е имала интерес към Балканите. Турция също интереса си. Очаквате ли Балканите да попаднат в сблъсъка между тези две страни и конфликтите да ескалират?  Бойко Борисов: Русия и Турция в момента са в прекрасни отношения. Затова считам, че това говорене на колегите, че ще ходят да тропат и да поставят вето в Брюксел в един момент може да се постигне друг ефект. Спасението на България от всякакви такива процеси е в членството й в ЕС и НАТО.  Агенция „Франс прес“: Смятате, че Балканите не могат да бъдат дестабилизирани повече от това? Бойко Борисов: Остава България, защото страната ни с икономическия растеж от 3.8%, 0 инфлация, на излишък, най-нисък външен дълг е място на стабилност. Това президентът Радев го е казвал на срещата си в Берлин с немския бизнес.  Агенция „Франс прес“: Бившият президент Плевнелиев вчера говори за намеса на Русия в българските вътрешни работи. Имате ли впечатление, че Русия се намесва в българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Като слушам как от БСП се извежда като приоритет ветото за санкциите, може би има някаква, след срещите с Решетников, след отиването им на конгреса в Москва. Може да има някакви договорки, но аз нося отговорност за ГЕРБ и затова предпочитам да говоря за това какво правим и какво ще отстояваме.  Агенция „Франс прес“: Нямате впечатление, че на този етап Русия се намесва във българските вътрешни работи?  Бойко Борисов: Би било много нечестно да го кажа, защото след последния ни телефонен разговор с президента Путин, направихме всичко, за което се разбрахме. Би било нечестно и некоректно да изляза и да го кажа. Ако ме бяхте питали преди една година, може би щях да кажа точно това. След като разговаряхме и поставихме няколко теми- всички бяха решени. Не считам, че имам основание да го кажа, за другите партии не знам.  Агенция „Франс прес“: Споменахте многократно, че България е лоялен член на ЕС. Според вариантите за бъдещо развитие на ЕС на Юнкер къде виждате България?  Бойко Борисов: България има стратегическо място на Балканите, външна граница на ЕС с най-проблемния съсед, в случая Турция. Понеже е модерно първа, втора скорост, България трябва да бъде в страните на първа скорост, защото българският народ по време на нашето управление си изстрада спазването на Маастрихтските критерии и на всички правила на ЕС, което много държави не направиха. Българският народ заслужава мястото си на първа скорост. Колко държави в Европа могат да се похвалят с нулев бюджетен дефицит? България излезе на излишък от последната година. Колко? Да не кажа, че няма. Колко държави могат да кажат, че са спазили Маастрихтския критерий за външен дълг до 60%. България е отличник- 0 инфлация, 14 млрд. фискален резерв, стабилен лев.  Агенция „Франс прес“: Това в голяма степен го дължим на Валутния борд.  Бойко Борисов: Да, защото го подпираме Валутния борд, така че да е борд. Преди 2 години, когато взехме управлението, фискалният резерв беше слязъл на 3 цяло и нещо. На фона на всичко това българският народ успя да изплати и огромната сума от 1,3 млрд. лева натрупани задължения към американските централи и 1, 2 млрд. платихме на руските централи с опростени лихви от 90 млн. от президента Путин. Успяхме след като фалираха КТБ да изплатим 3,7 млрд. лева на вложителите с до 100 хил. евро. Това са огромни пари, които българският народ отстоя, за да бъде във всички граници, които е поставил ЕС, за първа скорост. Сега дойде ли редовно правителство веднага трябва да кандидатства за чакалнята на еврозоната. Стрес тестът на банковата система мина отлично.  Агенция „Франс прес“: Да, но България продължава за съжаление да е най-бедната страна в ЕС, излиза в доклади на ЕК, че е корумпирана, как влияе всичко това? Бойко Борисов: Те всички са корумпирани, корупцията не е българска дума. Ние го отчетохме като проблем и през тези две години хвърлихме всичките си усилия в борбата срещу контрабандата, защото бяха огромните черни пари, които развращаваха цялата система в България. Сега с антикорупционния закон и звеното, агенцията, която ще разследва, ще има правомощията да стигне до конфискация на имуществото. Защото когато се конфискува имуществото, придобито по престъпен начин, ще спрат и да искат да крадат, защото няма да има смисъл. Като си направи някой къща, ще му я вземат или ако си купи кола, ще му я конфискуват. Агенция „Франс прес“: Защо не го направихте? Бойко Борисов: Имаше много неща, които правихме, но антикорупционният закон не успя да мине, защото нямахме достатъчен брой депутати. А когато си поставяш такива задачи трябва да имаш 121 депутати, за да го приемат. Убеден съм, че по този начин, който предлагаме и е абсолютно в унисон с това, което и Брюксел и народът искат, ще бъде първа точка в новия Парламент, рязко ще се намали това усещане за корупция. Също и с електронното управление, с това, което предлагаме за борба с бюрокрацията, виждате как оборудваме вече полицейските си коли. Така, че отвсякъде, откъдето идва усещане на гражданите за корупция да можем да го смажем. Агенция „Франс прес“:В този смисъл кои страни от румънския модел за борба с корупцията бихте възприели и кое смятате, че е неподходящо за нас? Бойко Борисов:С цялото ми уважение към съседите, никога Румъния не ми е била модел за подражание. Искаме да бъдем като Германия. Това е моя модел и към това трябва да се стремим, защото съседите ги познавам добре и не знам някой да е емигрирал в Румъния. Всички бягат в Германия, Франция. Нашият модел е там. Аплодирам това, което румънските колеги са направили и считам, че с това, което предлагаме ние резултатите ще са много добри и в тази цел, защото това, което направихме в борбата с контрабандата беше отчетено и от г-н Франс Тимерманс, в изказванията и в доклада за борбата с контрабандата. Нещо, което събра над 2,3 млрд. евро повече в бюджета. Това са много пари. Агенция „Франс прес“:Разбирам, че Румъния не Ви е модел за подражание, но сме както се казва в една лодка. Бойко Борисов:Радвам се, че и главният прокурор Сотир Цацаров се срещна с румънската прокурорка Лаура Кьовеши, може да се обменя опит. Нашите служби в МВР винаги са работили много добре с румънците. Винаги съм за това да се вземе доброто от всеки един модел. Агенция „Франс прес“: Всяка година Европейската комисия оценява и България и Румъния, как стана така, че те дръпнаха в борбата с корупцията, а България не са?  Бойко Борисов: Аз само до преди няколко месеца чувах как заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс заплашваше Румъния със спиране на европейските фондове. Аз го слушах това, защото такъв успешен модел направиха, че в един момент щяха да си счупят държавата със закона, който приеха и изкараха милиони на улицата. Това е неустойчив модел. Аз съм „за“ да арестуваме всички. В края на краищата щом това се иска, да се арестувахме всички. Но само преди месец видяхте какво се стана, затова търсим устойчивост, каквато има в Германия, каквато има в Австрия, в Холандия.  Агенция „Франс прес“: И смятате, че това може да се осъществи именно чрез този централен орган ?„ Бойко Борисов: Точно така – абсолютно независим, по румънски модел, щом искате да чуете и думата „румънски“ модел.  Агенция „Франс прес“: Настоявате ли за отмяна на механизма за наблюдение от Брюксел или смятате, че той помага и поощрява борбата с корупцията?  Бойко Борисов: Ако нещо положително е станало в съдебната система, то е благодарение на механизма. Този механизъм в рамките на тази Европейска комисия ще бъде заменен с преки проверки по дела и по системи. Считам, че ще бъде достатъчно, защото системата има нужда от контрол и проверка. Ние не можем да я контролираме, защото политиката по никакъв начин не може да се намесва в тази власт, но когато идват проверяващи прокурори за помощ, за съдействие, това е само хубаво за България. По същия начин могат да идват и съдии – да се съберат само съдиите и да видят. В края на краищата, когато телефонните измами на възрастни хора са толкова голям проблем защо 62% от присъдите са условни. Това превенция ли е? Ако го кажа аз това може да възпали съдийската гилдия. Но, ако седнат съдите и си помислят – нашите баби и дядовци заслужават ли да им случва това всеки ден, съм убеден, че те не са по-малко патриоти, българи или по-малко искащи от нас да има ред и законност. Просто трябва да има такъв механизъм, затова считам, че той играе добра роля. Трябва да се стремим да падне, но в никакъв случай да не останем без механизъм за подпомагане на по-добрата дейност на прокурорите, съдиите, следователите, МВР. Агенция „Франс прес“: Купуването на гласове трайно се наложи в изборите в България. Бойко Борисов: За първи път действително честни бяха президентските избори. Дано и на тези избори е така. Знам, че ГЕРБ не се занимава с тази дейност. Когато имаш 1 млн. избиратели няма смисъл да се цапаш с няколко хиляди, които биха могли да ти донесат 1 депутат. При нас дали са 84, 85 или 86 няма значение. Има значение за малките партии, които или минават над бариерата, или имат с 1,2,3 повече и могат в една коалиция да намерят по-добър ефект за себе си. Агенция „Франс прес“: В началото на 2018 г. България ще поеме председателството на ЕС, ако спечелите 3 мандат ще управлявате този процес. Кои са приоритетите за България като председател и има ли някаква опасност, ако настъпи нестабилност или се прецени, че има високи нива на корупция това председателство да бъде отнето? Бойко Борисов: Всичко, което предлагаме в тази сфера ще доведе до много бързи и добри резултатите, убеден съм. Не случайно сме пример в борбата с контрабандата, защото бихме могли да кажем, а тази контрабанда, която се шири в Европа защо се допуска? Това са милиарди евро черни пари, които разбиват икономиките. Ние нашите поуки си ги извеждаме, атакуваме и ще го направим, това е гарантирано. Що се касае до председателството вече няма време. На всяка цена трябва да се състави правителство, за да може то да си поеме задачите и да може председателството да се проведе както трябва. Ако ГЕРБ е в управление сте добре дошли, за да говорим за него. Агенция „Франс прес“: Още ли настоявате България да се присъедини към Шенген, какъв е интересът? Бойко Борисов:България се е присъединила към Шенген. Винаги съм гледал повече на реалните неща, не на формалните. Всички признаха, че България е най-добрата външна граница на Европейския съюз, справя се добре. Европейската комисия каза, че България е покрила всички критерии за Шенген, Европейският парламент го каза, Европейският съвет го каза, така че ние сме там. Агенция „Франс прес“: Какво ще спечели България, ако формално се присъедини към Шенген? Бойко Борисов: Въпросът не е за спечелване, а още повече да се усили борбата с престъпността и охраната на външните граници. Агенция „Франс прес“: Тоест ще има по-добър достъп до информационни системи? Бойко Борисов: И сега има. Агенция „Франс прес“: Пълен достъп има България и сега? Бойко Борисов: Проформа го няма, но на практика особено контраразузнавателните служби обменят целия обем информация, защото е застрашена сигурността на всяка една държава в ЕС, а нашите служби се работят добре по тази линия. Агенция „Франс прес“: Може би, ако България и Румъния влязат в Шенген още повече ще се засили мигрантският поток, защото като се влезе в тях се отива навсякъде? Бойко Борисов: Те и сега, като влязат в Гърция могат да отидат навсякъде. Затова пътят беше през Гърция, защото България стоеше здраво на границата си.  Агенция „Франс прес“: Ако действително се влошат отношенията между отделни страни от ЕС като Германия с Турция и в отговор на това големи групи мигранти тръгнат към България, как трябва да реагираме и да се подготвим? Бойко Борисов: Сега е времето да се работи това да не се случи, защото съм задал риторични въпроси. Ако дойдат 50 или 100 хил. на оградата майки с деца, с семейства, какво ще ги правим, ще започнем да стреляме ли по тях? Агенция „Франс прес“: Какво ще ги правим? Бойко Борисов: Ще ги пускаме. Водил съм такава политика от Истанбул отивах и говорих с Ердоган и Йълдъръм, след това кацах директно в Берлин, за да говоря с австрийският канцлер, с ЕК, защото този сценарий е много изпълним. Виждате, че Турция ежедневно плаши с него. Ние сме хуманна нация. Във Велико Търново в препълнена зала с хора зададох въпрос – коя майка ще каже на сина си отиди и стреляй по тези хора на границата, да вдигне ръка? Нито една. На думи е лесно да приказваш, затова цялата ни дипломация трябва да се вкара в това да не се допусне. Да се говори с Брюксел, да се говори и с Анкара и да не се допусне. Допусне ли се вече няма печеливш, няма добро, няма решение.  Агенция „Франс прес“: Какъв е пътят, какво е бъдещето за тези хора? Какво е правилно да извърши правителството, дали трябва да вземе мерки за тяхната интеграция в България? Тук трябва да се възпитава видимо общественото мнение, защото ги отхвърля или те трябва да върнати откъдето са дошли, или да отидат в съседни страни? Бойко Борисов: Какво се получи през тези години? Много настоявах в Брюксел това да не се допусне, то се допусна. Още преди две години – три настоявах да се затворят всички граници на ЕС и достъпът на мигранти да става само през официалните КПП-та, след преглед, след сне

Как да хванеш лъжеца в крачка: 10 техники, разкрити от бивши агенти на ФБР

Случвало ли ти се е да имаш чувството, че те лъжат, но да не можеш да кажеш със сигурност? В такива ситуации съветите как да хванеш лъжеца могат да се окажат полезни. Трябва да се стремим да се доверяваме и да се отнасяме към хората с уважение. Трябва да респектираме правото им за лично пространство и правото да не ни казват абсолютно всичко. Ако обаче подозираш, че те лъжат, имаш правото да знаеш. Ако някой целенасочено те „баламосва“, губи правото си на доверие. Как да хванеш лъжеца в крачка? Експертите твърдят, че ако знаеш кои сигнали да търсиш, винаги ще успяваш да заловиш лъжеца. 1. Започни с изграждане на доверие Според бившия агент на ФБР ЛаРей Ки, ако се опитваш да хванеш лъжец в крачка е важно да изградиш доверие в комуникацията с човека, когото подозираш. Идеята е да му помогнеш да се отвори пред теб. Ако се отнасяш подозрително или обвинително към него, просто ще го в вкараш в защитен режим. 2. Слушай ги колко говорят Когато хората лъжат, имат склонността да говорят повече от тези, които казват истината, сякаш се опитват да покрият лъжата – обясняват прекалено много, може би в опит да прикрият истината зад повече думи. Трябва да внимаваш дали говорят по-силно и/или по-бързо като и двете проявления са индикатор за стрес. Ако доловиш „пречупване“ в естествения тон на гласа, това е точката, в която е изречена лъжата. Други сигнали, за които трябва да внимаваш, са кашляне или постоянно пречистване на гърлото. Важно е да се отбележи все пак, че лъженето не е единствената причина някой да показва знаци на стрес в разговора. Ако обвиняваш някого несправедливо или ако разговорът се върти около тема, която естествено може да накара някого да се чувства неудобно, трябва да знаеш, че тези фактори са достатъчни да стресират събеседника ти. 3. Имай контролни отговори за сравнение Ако искаш да хванеш лъжец в крачка, задавай въпроси, на които знаеш че получиш честен отговор и ги използвай за контрол, за да можеш да сравниш по-късни отговори на ключови въпроси. Ако човекът е спокоен например, а след това стане тревожен и гневен, може да имаш повод за подозрение. Това работи и в обратната посока впрочем – ако някой е прекалено спокоен в отговорите на ключови въпроси, това може да е индикация, че прикрива истинските си чувства. 4. Пусни неочакван въпрос Когато се опитваш да засечеш лъжец, имай предвид че може да е предварително подготвен да отговаря на очаквани въпроси. Ако го хванеш със свален гард обаче, задавайки неочакван въпрос, фасадата може бързо да се пропука. 5. Търси знаци за неискреност по лицето Почти невъзможно е да се фалшифицира естествената усмивка. Хората обикновено объркват времетраенето – усмихват се по-дълго, отколкото биха, ако усмивката е естествена. Освен това се усмихват с устите си, но не и с очите си. Вероятно ще успееш да различиш истинската емоция комбинирана с усмивката, ако гледаш внимателно и отблизо. 6. Внимавай за пропуски и промени в използвания изказ Ако човек, който по принцип има добра памет, внезапно има пропуск в паметта, това може да е предупредителен знак, който да ти помогне да хванеш лъжеца. Също така, ако отговорите му са много кратки и отказва да влезе в детайл, пак е индикатор, за който да внимаваш. Човек може да промени начина, по който говори, когато лъже. Може например да започне да говори по-формално, да използва например пълното име на ключова фигура, когато краткото име е напълно в нормата (напр. да каже „Александра“, вместо просто „Алекс“). Може също така да проявява склонност към прекален ентусиазъм в отговорите – използване на суперлативи като „прекрасно, невероятно, брилянтно и т.н.“ 7. Искай да ти припомня специфични детайли от историята в обърнат ред Когато хората са честни, те добавят към историята допълнителни детайли и факти, защото си спомнят как се е случила. Когато лъжат, вероятно просто ще повтарят твърдения, които вече са направили, така че да не се объркат и да не допуснат грешка. 8. Внимавай за микроизраженията Микроизражение е емоцията, която се промъква несъзнателно на лицето, за части от секундата и която издава човека, който лъже, ако бъде видяна. Например ако човек се прави на щастлив, частица гняв може да се прокрадне на лицето му/й за момент, издавайки истинските чувства. Имай предвид обаче, че дори да знаеш за тези знаци, 99% от хората не могат да ги видят без специален тренинг. 9. Гледай за жестове, които противоречат на твърденията Хората правят неосъзнати жестове, когато лъжат, които разкриват истината. Например, когато някой заяви: х открадна парите и това е лъжа, често се случва да жестикулира по начин, който противоречи на твърдението. Може например да кима с глава в жест, който казва не, сякаш дори тялото протестира на лъжата. 10. Гледай очите Когато се опитваш да хванеш лъжеца, е ключово да внимаваш какво става с очите му. Не само че често се случва истинските емоции да проблясват в очите, хората може дори да избягват погледа ти, когато те лъжат. Нормално е човек да гледа встрани или нагоре, когато му зададеш труден въпрос, върху който трябва да помисли. Но ако въпросът е прост и някой отвърне поглед в друга посока, това може да е индикатор за липса на честност. Лъжата е смъртен грях. Няма такова нещо като „това, за което не знае, не го/я наранява.“ Когато изкривиш нечие чувство за реалност, подронваш фундамента, на базата на който той/тя взима решения в живота си. The post Как да хванеш лъжеца в крачка: 10 техники, разкрити от бивши агенти на ФБР appeared first on Мегавселена.

Костадин Чакъров сензационно: Предложих на Тодор Живков да арестуваме Петър Младенов и Луканов! Плевнелиев за малко да обяви война на Русия

 Костадин Чакъров е председател на ЦК на Съюза на комунистите в България и политически съветник на Тодор Живков и дъщеря му Людмила до 10 ноември 1989 г. Юрист по образование, преди промените последователно е първи секретар на ДКМС в родния си град Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП. Автор е на книгите „Вторият етаж” и „Нашествието на демократите”. Другарят Чакъров се съгласи да даде ексклузивни интервю за вестник „ШОУ“, в което прави скандален анализ на политическата ситуация в страната с света. - Г-н Чакъров, как оценявате ситуацията в държавата през последните месеци - след избора на нов президент и служебно правителство? - Мисля, че новият президент е сполучлива фигура. Нека не започваме още в началото с високи очаквания и да му дадем спокойно да навлезе в работата – без натиск, без провокации. Лошо впечатление прави, когато вътрешните политически сили го притискат да се самоопределя – в Брюксел ли е, в Москва ли е. Смятам, че това показва комплекс на българския народ – непрекъснато да се разделя. И 27 години нищо добро не дойде от това разделение. Нека да оставим той да прецени националния интерес, баланса в страната, какви са потребностите, пазарите, суровините и т. н. И на тази база да определи националната посока. - Да прецени вътрешните пазари и ресурси? Има ли на практика какво да преценява?! - Има, разбира се, защото в крайна сметка става въпрос за икономика, за оцеляване. На някои политически сили им е добре да оцеляват от субсидии и чуждестранни помощи, но когато говорим за народ, така не може да се мисли, а посоката трябва да е оцеляването на народа. Сега ми идва наум, че имах един разговор с Тодор Живков преди години за това, че много далеч отидоха нашите български перестройчици. Те на практика с контактите си и интригите си с екипа на Горбачов стигнаха до предателство. И аз тогава му  предложих на Живков да ги арестуваме – Петър Младенов, Андрей Луканов, Чудомир Александров, Добри Джуров и т. н. И Живков каза така: „Когато зад теб стои народ, така не може да разсъждаваш. Ако аз отговарях сам за себе си - можех да направя нещо и медал за храброст да получа даже. Но Съветският съюз – това са нашите партньори, нашите суровини, жизнените ни потоци. Няма да направя от българския народ и от България курбан заради моите интереси“. Това му бяха думите. А точно тези политически сили, които дойдоха след него, направиха от България курбан! Всеки предава националните интереси, без значение – само и само той да е добре. А какво ще стане на другия ден? Това са икономика, доходи, това е машина, която трябва да работи. И тази машина се нуждае от пазари, от суровини, за да може да храни бедни, болни, пенсионери… А сега нямаме нищо, защото си загубихме отраслите и пазарите, смачкаха стопанския профил на страната ни. Поехме в профил, в който Европа ни дава пари за пътища и пречиствателни станции. Но защо не ни дава технологични линии, индустриални мощности, възможност да излезем на пазарите с иновации и т. н.?! А ни дадоха да ровим в земята, да вадим някакви суровини, които да продаваме. Тоест – поставени сме на най-ниското интелектуално равнище като стопански профил. Загубихме си висококвалифицираните кадри, които напуснаха България. А една интелигенция - техническа, научна, се създава за много, много десетилетия. С какво ще правим икономика? Пазари нямаме, суровини нямаме, технологии нямаме, хора нямаме... Остава единствено да живеем от някакви помощи, и то насочени в неефективна инфраструктура. Пътищата са важни, но те са строителна услуга. От тук нататък с какво ще поддържаш пазара и интелектуалния потенциал на тази държава?! И вече тези процеси са толкова тежки и необратими, че аз вече не виждам светлина. Каквато и партия и който и да дойде, ефектът какъв ще е - никакъв. - Фигурата на новия президент какво може да промени? И може ли той да се окаже кукла на конци? - Не, не може да се окаже кукла на конци. Това, което може и трябва да направи, е да разгони тези юнаци, които непрекъснато живеят от изостряне на отношения и противопоставяне. Хора, които са пипала на чужди агенции и фондации, които получават пари от служене на чужди интереси. Точно тях трябва да посмачка и да разгони. И аз се надявам, че при тази обстановка, която се създаде с идването на новия американски президент, може да се редуцира участието, такова, каквото беше дълги години, на външни икономически фактори в България. Така че задължително е тези безделници, които живеят от чужди помощи и субсидии, да си намерят мястото. Мисля, че новият президент Румен Радев може да го направи това. И най-важното е - да не се поддава на евтини провокации – дали бил прорусофил или атлантик и т. н. Спомняте ли си цар Борис какво е казал: „Банкерите ми са англофили, армията ми са германофили, народът български са русофили, аз съм единственият българофил“. Така че Румен Радев трябва да си припомни тези думи на цар Борис III и да смачка самочувствието на тези, които живеят за сметка на разпродажба на българските национални интереси. - Какви са тези външни интереси и влияния, за които говорите? - Вижте, на България се гледаше като на победена страна, това е истината. Измишльотините на Горбачов за Европа като общ дом, ново мислене, нови ценности и т. н.– всичко това се оказа един политически блъф. И веднага дойдоха и започнаха да ни казват: нямате нужда от военен комплекс – затваряме го (а печелихме милиарди от него); продайте си източниците на енергия – вода, ток; нямате нужда от химия, металургия; затваряйте банките си... Наложиха един профил, в който главното беше приватизация, либерализация и никакво участие на държавата в икономиката. Ето заради това моделът на България рухна. Сега, след толкова години, започнаха да се чуват гласове, че било грешка да накарат Източна Европа да си продаде всички активи и възможности, които имаше. Защото сега единственото като профил, което ни остана, е малък и среден бизнес. Ами защо не се заложи на големия бизнес – да построим атомни централи, рафинерии, индустриални, металургични мощности, химически и машиностроителни комплекси, ами малък и среден бизнес?! Това малък и среден бизнес аз го разбирам: кръчмите и хотелчетата по пътя, от едната страна на пътя българските мъже, наведени да поддържат скарата, а от другата - девойките ни, и те наведени да обслужват чужденците! Превърнаха ни в държава и народ, които да живеят от слугинаж! И пак стигаме до това, което казва великият Мордехай Леви (Карл Маркс): обществен характер на производството, частен характер на присвояването. Онзи ден излязоха потресаващи данни: около 10 - 12 физически лица притежават собственост и активи колкото тези на половината население на планетата. Е, този модел не може да издържи повече. Затова комунистите са най-омразни и гонени от принцовете и бароните на парите - защото те хващат проблема там, където той трябва да се реши. Трябва да се намери социална справедливост. Иначе ще стигнем до това, което каза великият Жан-Жак Русо преди много, много години: „Проклет да е този, който пръв е заградил парче земя и е казал: това е мое“. Неизбежно светът върви натам – да урегулира отношенията на собственост, владение, ползване и разпореждане. - Казвате, че новоизбраният президент не може да се окаже в ролята на кукла на конци, но все пак зад него стои БСП. Не допускате ли, че ще му бъде повлияно? - Не, не може да стане това. БСП няма да го поиска така грубо и вулгарно – това първо. И второ – самият Радев е волеви човек. И още с първите си действия го показа – видяхте как в парламента се опитаха да го провокират… - Реакциите по повод изказването му – че на депутатите им остава една седмица, бяха доста остри… - Нека да го кажем на езика на военните: в строя не се говори! И той им го напомни под формата на шега с цел да спазват политическа дисциплина. Така че, поне дотук, Радев показа характер. Това, което направи Плевнелиев през всичките тези години, беше да утежни положението на България в международен план. Плевнелиев направи такива комедийни стъпки които… добре, че не стигна дотам да обяви война на Русия. Помните как говореше за румънско-българо-турска флотилия в Черно море, как се гордееше, че бил тръгнал срещу Путин… Въобще – той говореше елементарно несвързани неща. Ако положи един тест за интелигентност… аз не знам той дали не е под влияние на това, което го пишеха по вестниците – че жена му го изоставила, че имал неблагополучие и т. н. И аз си мисля дали тази несвързаност – човешка, интелектуална, информационна не се дължи и на това… Путин не бил Русия. Абе, аланкоолу, 80 – 85%от населението го подкрепят. Няма такъв президент в света, който да е получавал такава подкрепа. А той ще ми говори, че Путин не бил Русия, че това били минали времена, диктатури, правила и т. н. Щях да го прегърна и да му повярвам на Плевнелиев, ако беше поставил със същата сила въпроса и по другата линия: господа, ами вие, които бомбардирахте Белград, разбихте една държава, направихте я на парчета, изградихте военни бази върху нея... Извинявам се, но това какви правила бяха?! Ако беше го поставил на една плоскост, аз първо щях да отида да плача на рамото на Плевнелиев. Защо не говори за това, че отидоха и бомбардираха Ирак, обесиха президента, пък после се оказа, че нямало такива оръжия за масово поражение, за които плямпаха. Плевнелиев не получи даже признание след мандата си - толкова комедийно беше всичко. Маргарита Попова веднага беше поканена в Стопанската камара, а него не знам дали някой ще се смили да го вземе на работа заради кръчмарското му говорене. - Новоизбраният президент Радев избра вече служебно правителство с премиер проф. Огнян Герджиков. Как ще коментирате новия кабинет? Ренета Инджова например никак не се изказа ласкаво за това служебно правителство и дори го определи като сборно, а избора му – като добре замислен сценарий, зад който стои определена политическа сила… - Не съм съгласен с нейната оценка. Това е опит да оцветиш и да обругаеш. Смятам, че е балансиран този кабинет. Изгладени са всички партийни ръбове, Радев направи максимално най-доброто за краткото време, което имаше. Хоризонтът на едно такова правителство не е кой знае какъв. За няколко месеца не може да се случи нищо съществено от гледна точка на реформи. Но определено това, за което ми говорите, е опит да се политизира, да се търси интрига, защото пак казвам: единственият начин да индикираш, че си в пространството, е да оплюеш, да хвърлиш камък. И тогава ти се обръща внимание. Не мисля, че има влияние на партии, хората в кабинета са експерти. Герджиков е един доказано спокоен човек, човек на диалога… - Но и Бойко Борисов при предаването на властта каза ясно и в прав текст – че не знае защо Корнелия Нинова се срамува от новия кабинет и се крие, с което подсказа, че очевидно тя има пръст в сформирането му… - Нинова много деликатно и точно се разграничи и каза, че БСП нямат намерение да оцветяват и да правят партиен кабинета, който ще сформира президентът Радев. Нормално е Борисов да прави подобни вмятания, защото все пак това са основни опоненти и всеки търси да замери другия с каквото може. Аз мисля, че тук Бойко приписва на Корнелия нещо, което не съществува. Радев имаше пълната свобода да сформира експертен кабинет. И това си личи по самите министри. Герджиков е човек, който ще търси съгласуваната воля в политиката, защото той така е заквасен – да се търси консенсус. А партиите – те винаги са заинтересовани да хвърлят камък. - Как ще коментирате хипотезите, а може би и спекулации, че едва ли не Цецка Цачева е била излъчена съвсем тенденциозно като губеща кандидатура на ГЕРБ, което крие доста по-дълбок замисъл, както и това, че имало някакви договорки между Борисов и Радев? - Не, това са теории на конспирацията. Просто тук се получи едно главозамайване от успехите. Имаше една статия на Сталин през 1929 година след колективизацията на земята, когато се е стигнало до крайности и ексцесии. Тогава той излезе с тази статия – „Главозамайване от успехите“. Аз смятам, че при ГЕРБ се получи точно това - главозамайване от успехите. Защото след толкова победи над Станишев те много си повярваха. А в същото време историята работеше срещу тях. Най-голям удар им нанесе безличната политика на Плевнелиев – антируска, дълбоко непопулярна и комедийна. Да използваме израза на Шарл Морис дьо Тайлеран (френски политик и дипломат по времето на Наполеон – б .а.) , който казва по повод едно действие на Наполеон: „Това не е престъпление, по-лошо е – това е грешка“. Така че, ако трябва да оценяваме действията на Плевнелиев в най-тежкия вариант – те бяха грешка. Второ - дълбоко неинтелектуалната фигура на Цецка Цачева. Тя беше неизбираема. Тя имаше вяла кампания, обща фразеология и накрая, дето разигра спиритическия сеанс – да вика духа на дядо си на помощ, беше капакът. Това не се понрави на народа. Същевременно имаше един динамичен, силен, интелигентен, подготвен и мотивиран човек за опонент. Още повече че той стана символ на борбата срещу статуквото – антисистемен играч. Точно какъвто стана и Доналд Тръмп. Народите вече виждат, че моделът на неолиберална икономика - на правене на пари от пари, е изчерпан. Светът 30 години вече се командва от чикагската школа мошеници на Милтън Фридман (американски икономист, автор на монетарната теория, носител на Нобелова награда – б. а.), които направиха един глобален модел - да се правят пари от пари. Не пари от: произвеждам – продавам - печеля, а чрез различни финансови схеми. И това взриви устоите на обществото. Именно затова Тръмп стана несистемен играч. От своя страна и Румен Радев се оказа несистемен играч. И в него, а не в Цецка Цачева, народът видя промяната. Безспорно много лоша шега може да изиграе на БСП, ако оценят, че тази победа се дължи 100-процентово на тях. Имат заслуга, но Румен Радев много успешно се вписа като човек на промяната. Защо не се поучат от това, че Русия на Путин вече търси не класови, пролетарски, болшевишки и т. н. ценности, а отиде в друга полуоса – Бог, Цар, Отечество, които са базови човешки ценности. И сега вместо да има пролетарски интернационал, има интернационал на църквата. Това, което преди като идеология се опитваше да прави комунистическата партия, много успешно сега го прави църквата. Стигаме до един свят, който аз съм го формулирал отдавна като модел между марксизма и християнството. Глобализмът изигра много лоша шега на западната цивилизация, защото той я вкара в един нерешим въпрос. А именно – тези 7 – 8 държави, които имат тежко колониално минало и изградиха своето богатство за сметка на стотиците милиони хора от Азия, Африка, Латинска Америка и т. н., ограбиха им суровините и ресурсите, изведнъж във времето на комуникациите потърпевшите се усетиха и тръгнаха да търсят сметка… - Доколкото разбирам, оценявате положително този, бих казал, революционен избор на Тръмп? - Да, разбира се. Целият въпрос е в това как ще протече този процес. Ако това стане, като стане взривно – както беше в СССР, ще бъде катастрофа за планетата. Все пак американците имат над 8000 бази в над 150 страни в света. Ако стане рязко, както го направиха Горбачов и Елцин и доведоха до насилие, няма да бъде никак добре. Представете си едно рязко изтегляне на САЩ – то би довело до един вакуум и всеки би тръгнал на реванш. А това би довело до световни катаклизми Така че това е нещо като ядрения взрив – ако допуснеш критичната маса да протече взривоопасно, става ядрен взрив, който изпепелява всичко. Ако обаче поставиш ядрената реакция под контрол, забавиш я, тя дава светлина, топлина и работи за теб. Много е важно дали световните лидери ще съумеят да контролират тази реакция, защото от това зависи съдбата на планетата. Само след година населението на земята ще достигне 10 милиарда, ще започне битка за въздух, за вода, за храна. Трябва да се помисли за границите на растежа, планетарните растежи, иначе светът може да бъде поставен пред самоубийствена ситуация. Мисля, че ако се оформи едно силно трио – САЩ, Русия, Китай, с помощта и на Европа, разбира се, може да се даде ход на нещо разумно и глобализмът в хищния му вариант да отстъпи на една разумна политика. Но светът трепери, в треска е и тя действително може да доведе до шизофренични решения. - Тръмп направи заявка за смяна на курса спрямо Русия, за вдигане на санкциите срещу нея. Какво може да се очаква в тази посока? - Навремето имаше една оценка на Кисинджър, който казва така: „Шансът на западната цивилизация да оцелее и да се развива е в това, че огромният суровинен и човешки потенциал на Изтока е впрегнат в една непродуктивна Сталинова система“. И действително това беше така. Тази система убиваше инициативата. Но вижте до какво се стигна – до положение на сблъсък. Капитализмът вече не разполага с пазари и суровини. А сблъска ли се капитализмът с липса на пазари и суровини, започват войните. Иначе, ако са налице тези две неща – той е недостижим. В момента планетата няма тези свободни полета, които да се заемат чрез колонизаторска или друга политика и капитализмът да се развива. Той вече се сблъсква все повече с национално, етническо и религиозно пробуждане, както и с осъзнаване на националния интерес. Русия, която беше в една непродуктивна система, се пробуди и стана мощен фактор. Започна да работи с едни съвременни средства, а не с изчерпаните класово-партийни средства на пролетарския интернационализъм, който не работеше. И сега те направиха най-глупавото – накараха да се пробуди руския национален интерес. В момента Западът се чуди какво да прави, защото се изправи срещу една могъща сила. Ето, и нашите русофоби продължават да се залъгват с глупави определения и от това нас ни чакат само тежки времена, защото от времето на Екатерина Велика Русия е защитник на православния свят. И  ако Русия сега се изтегли, ще бъдем притиснати от две страни. От Запад – католицизмът, а оттатък - исляма. А ние нямаме армия, нямаме полиция, никакви елементи на икономика… Така че България я очакват много тежки години. Лошото е, че в момента нашият национален елит е продажен, подкупен и надупен. - В България определени кръгове бяха разочаровани от избора на Тръмп, а дори и шокирани, защото настана угрозата да стихне финансирането им… - Статуквото е такова, че голяма група хора се наситиха на разни фондации и помощи от тях. Скоро четох, че Николай Младенов имал някаква фондация и получава пари за „борба с остатъците от комунизма“. Здрасти! Това е нагло. И смятам, че Доналд Тръмп ще сложи край на ето такива безобразия, както и на това - САЩ да играе ролята на световен жандарм, който гази с ботуша си нагоре и надолу. Това време свърши. А що се отнася до Хилъри Клинтън, с цялата си агресивна част, мисля, че тя вече ще отиде в историята. И мисля също, че ако тя бе дошла на власт, щеше да бъде една гримаса, един опасен рецидив. Тодор Живков беше казал отдавна: „Новото в съвременния свят е, че светът преминава от баланс на сили към баланс на интереси“. В този смисъл той направи една докладна записка с тази формулировка до Политбюро навремето. И аз смятам, че именно тази формула трябва да се завещае на новия президент Румен Радев. Не да се залепим за някого или, ако трябва пак да цитирам Маркс:  с ентусиазма на проститутка се хвърляме в леглото на силния И той като падне, нас първи ни изритват. Така беше през двете световни войни, после при политико-криминалния бандитизъм на Горбачов и Елцин. Така че време е вече да не сме в лагера на победените, а да погледнем на света с очилата на баланс на интереси. Ние имаме своите интереси и трябва да ги защитаваме. Единственият начин да се постигне справедливост е преразпределението на собствеността. И ако то стане по болшевишки… жална ни майка. У нас 90% от хората, които получиха собственост, не могат да я защитят. Защото тя няма легитимен характер, а партийно-бандитски. Защото партиите на Прехода действаха като организирани престъпни групи. И аз понеже имам висока оценка за прокуратурата и г-н Цацаров, мисля, че той трябва да внесе едно законодателство, с което тези партии да бъдат разглеждани точно като организирани престъпни групи. - Но както се вижда, създават се все нови и нови политически партии, като например „Да, България“ на бившия правосъден министър Христо Иванов. Как оценявате това явление в политиката? И въобще – как виждате предсрочните избори през март? - Не мога да ви кажа. Виждам само – една конфигурация от тук, втора от там, трета от не знам си къде… Извинявам се, ама ще опитам да ги обясня нещата, като използвам една култова дума на Радан Кънев, защото аз го харесвам Раданчо... Оная, дето се превърна едва ли не в народна мъдрост. Ако се запазят тези конфигурации, това означава, че България ще се ръководи в политическото пространство от някакъв седмокрил петохуй. А що се отнася до изборите – те ще имат ролята на компрес върху дървен крак. Проблемите са такива, че в момента избори не могат да ги решат. Трябва да се преразгледа собствеността, да се направи ревизия на прехода, а няма партия, която да е готова за нея. Статуквото е много силно, принцовете и бароните на парите също затова нямам големи надежди, че нещо ще се случи след тези избори. Промяна в България ще дойде, ако се разместят и световните пластове, ако настанат тектонични промени и България да се впише в тях. Иначе ние нямаме собствени сили, разядени са ни всички опорни точки, за да можем с национални избори да направим дълбоки промени. Нека да се молим светът да се развие разумно и ние да се впишем в тази посока. Интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ, в. "ШОУ"

Владислав Горанов: Посочете едно мое действие в интерес на Пеевски

 Цветан Василев може да докаже твърденията си само в съда, а не от сръбски хотел. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира интервюто на бившия банкер от септември, който тогава нарече Горанов "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски". "От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение", заяви Горанов пред Mediapool. Той коментира още, че евентуални предсрочни избори ще оставят държавата за дълго на автопилот. Министърът коментира още социалните аспекти на Бюджет 2017 и наливането на милиарди в програмата за саниране. Г-н Горанов, казахте, че сте против идеята правителството да подаде оставка след слабия резултат на кандидата на ГЕРБ на първия тур на изборите. Защо смятате, че едни предсрочни парламентарни избори ще доведат до проблеми за държавата? В какво може да се изрази дестабилизацията? Сами по себе си, предсрочните парламентарни избори не са проблем. Проблемът за държавата и обществото идва от няколко обстоятелства. На първо място това означава няколко месеца безвремие и прекратяване на всички реформи, които сегашното правителство е предприело и най-вече измененията в законите свързани с реформата в правосъдието в широк смисъл. Замиране на работата в администрацията и на практика държава на автопилот. Действащ парламент със служебно правителство и президент с броени дни до изтичане на мандата. В същото време парламентът като заложник на Конституцията ще разглежда теми от собственият си дневен ред, без да има политически легитимирана изпълнителна власт, която да предлага дългосрочни решения и да носи отговорност за тях. Помислете и за това какво би могло да бъде следващото парламентарно мнозинство. Фрагментиран парламент, който ще преповтори до голяма степен сегашната си структура. Трудно сформиране на ново правителство на принципна основа и засилване на политическата нестабилност. Не е за пренебрегване и качеството на управление, което едно ляво правителство, подкрепено от ДПС и други по-малки формации може да предложи, а отрицателният ни опит в това отношение е богат. Нямате ли усещането, че и тази година бюджетът е скучна тема за хората, защото фокусът и на политици, и на експерти е върху дефицита и дълга, а не върху доходите и бедността. Не водим ли вече 20 години погрешния дебат в икономиката – за дефицити и дългове, докато истинският проблем на хората е високият дял на бедността, фактът, че много малък дял от населението се ползва от сегашния модел на растеж? Тук въпросът е каква е ролята на държавата в икономиката – трябва ли да бъде по-голяма или по-малка. Факт е, че в ЕС преразпределителната роля е с 20-30% по-висока от тази в България. Средно в общността 44-45% от брутния вътрешен продукт (БВП) се преразпределят през бюджета, а в България този показател рядко доближава 40%. В този смисъл това е въпрос на дебат, който не се е състоял в нашето общество. Но ако държавата започне да преразпределя повече, това означава на първо място данъчна система, различна от настоящата, и второ - носене на по-голяма отговорност от страна на държавното ръководство за съдбата на хората. Въпросът не е само за нивото на преразпределение през бюджета, а и за ролята на държавата за увеличаване или намаляване на социалното неравенство. Не допринася ли например данъчната система у нас за утвърждаване на бедността и социалното неравенство – България е сред страните в ЕС с най-ниска данъчна тежест като дял от икономиката - 28%-29% от БВП? Не е ли време за промяна?  Въпросът дали по-богатите трябва да плащат по-високи данъци няма еднозначен отговор. По принцип и при сегашната данъчна система по-богатите плащат повече, но в номинално изражение, защото данъкът върху 10 000 лв. е по-голям от данъка върху 1000 лв. Иначе стои въпросът дали да имаме пропорционално облагане (равна ставка за всички доходи, например 10%) или прогресивно облагане (по-високи ставки за по-високите доходи, бел. ред.). Ако установим едно прогресивно облагане, както е в повечето държави в Западна Европа, ще се върнем назад към модел, който сме имали преди 2008 г. Това ще даде възможност определена част от доходите да останат необлагаеми, като значително ще увеличи данъците на средната класа и на по-богатите. Тук отново не се дава отговор на въпроса дали по този начин ще се реши въпросът с бедността и социалното неравенство. Много е възможно, като се направи такова пребалансиране, приходите в бюджета да не нараснат, а увеличението на тежестта за средната класа и за богатите да стане за сметка на освобождаването от данък на по-нискодоходните групи. Тоест това може би ще е мярка с нулев ефект за приходите на бюджета. Именно – подобна мярка няма да повлияе на бюджета, но ще е от полза хората с по-ниски доходи. Въпросът е дали да има определена група хора, които въобще да не бъдат облагани с данъци. Той също няма еднозначен отговор, но дебатът е философски. Толкова ли е страшно да увеличите някой данък за бизнеса срещу по-висок публичен ангажимент в образованието или науката например? Тук има друг концептуален въпрос – пряко или косвено облагане. Облагане на потреблението или облагане на доходите? От гледна точка на политиката, която сегашното управляващо мнозинство води, почти всички партии в парламента, с изключение на БСП, не са склонни на преразглеждане на плоския данък. Оттам нататък маневреността за преразглеждане на съотношението между косвените и преките данъци може да дойде по две линии – или увеличаване на сегашните преки данъци, или намаление на косвените данъци, например ДДС. Свалянето на косвените данъци още повече ще оттегли държавата от преразпределението в икономиката, а увеличаването на преките данъци, например данък печалба, със сигурност ще доведе до трудности със събираемостта, защото ще се търсят все повече варианти за избягване на облагането и в началото, когато се въведе, ще действа потискащо на икономическата активност. Тоест засега оставаме в статуквото? По отношение на данъчната система – да. Но нека погледнем на темата и през разходите. Социалните разходи в тесен смисъл са около 35% от всички разходи на бюджета, а в широк смисъл (с включени образование, здравеопазване, култура, наука) надхвърлят половината от бюджета. Въпросът е дали през това преразпределение се извършва някакво изравняване, сближаване между различните социални слоеве, някаква социална кохезия. Оставаме с впечатлението, че хората като цяло не я усещат. Това е заради ниското ниво като цяло на БВП и оттам ниското ниво на доходите, макар че в последните години има нарастване и на тези показатели. Ако погледнем минималната работна заплата например, тя е нараснала тройно за последните 10 години - от 160 лв. през 2006 г. на 460 лв. от 1 януари 2017 г. Защо бюджетът не е достатъчно смел в социален план? Смело е да се отпуснат 1 млрд. лв. за саниране, смело е да се увеличи бюджетът на сектор "отбрана" с 825 млн. лв., но 230 млн. лв. допълнително за образование (главно за увеличение на заплатите) през 2017 г. не изглежда особено смело.  Ресурсът за санирането на жилищата в следващата година не е в този размер, в който се представя. Как работи санирането като финансова схема? Българската банка за развитие (ББР) отпуска кредити на сдруженията на собствениците в размер на разхода за санирането. А когато държавата извърши разход, тя дава финансова помощ на собствениците в размер на задължението им по кредита към ББР. Целта е да се разтегли в годините изплащането на схемата от страна на бюджета към ББР. В края на 2016 г. например ББР ще получи от фиска значителен транш – до 1 млрд. лв., за погасяване на задълженията по изпълнени проекти и за предплащане на нови. Ще си платите ли сметката? Едно бъдещо ново правителство да не изпадне в ситуацията на предшественика ви Симеон Дянков и да "открие по чекмеджетата" неплатени задължения за стотици милиони левове по санирането? Ако говорим за санирането, извършено дотук, всичко ще бъде разплатено и няма да останат задължения към банката за развитие. Ако дойде следващо правителство, то може да прецени дали да разшири или да свие програмата, но всичко натрупано дотук по сметки ще бъде платено. До момента са сключени около 2000 договора за саниране, а поетите ангажименти са за около 2 млрд. лв. А как изобщо решихте, че санирането трябва да е толкова ключов приоритет във вашето управление, с такъв сериозен публичен ресурс, без да се допитате до гражданите? Неслучайно програмата беше утвърдена от Народното събрание. Иначе едва ли има спор, че енергийно ефективното саниране има редица ползи както за собствениците, така и за обществото като цяло. Що се отнася до това дали сме питали хората, според мен – да, доколкото през лятото на 2014 г. в предизборната платформа на ГЕРБ беше залегнала тази програма и хората, които са гласували за това ГЕРБ да стане управляваща партия, може да се каже, че са я подкрепили.   Защо не увеличихте по-сериозно средствата в образованието? Според вас системата на образованието може ли да поеме наведнъж по-голям ресурс от заложените допълнително 230 млн. лв., естествено с идеята разходът да бъде ефективен? Да, може да поеме и по-голямо увеличение през заплатите на учителите. Ако се стигне до там, че възнагражденията на учителите станат толкова атрактивни, че в учителската професия да се ангажират най-добрите висшисти, това значително ще повиши качеството на учебния процес. А защо не го направите? Вървим в тази посока. Не забравяйте, че две последователни години увеличаваме заплатите на учителите. Въпросът в продължение на много години е отлаган. То бе неглижиран в годините на висок растеж и чак в последните 1-2 години се говори за връщането на образованието в сферата на приоритетите. Защото когато растяха доходите в бюджетната сфера в периода 2005 – 2008 г., ако образованието беше приоритет, заплатите на учителите можеха да растат изпреварващо, за да се стигне до това място на учителската професия в класацията на възнагражденията, което да привлича най-добрите висшисти. Преди години учители са ставали най-добрите 30% от завършващите, докато сега стават последните 30%. Ако се увеличат по-сериозно учителските заплати, ефектът ще бъде чувствителен, защото има много напускащи учители. Защо тогава не направихте по-смел ход – например 500 млн. лв. допълнително за образование през 2017 г. за сметка на 300 млн. лв. по-малко за саниране? Може да се зададе и такъв въпрос, но отдавна сме заложили приоритета "саниране". Иначе - да, има и такава позиция. Кажете какво ще правите с такса "смет”? През пролетта предложихте нов модел на таксата, според който ще се увеличи тежестта върху гражданите и ще намалее тази за бизнеса. Сега обаче ГЕРБ май няма смелостта да я гласува в парламента?  Ще се заемем с такса "смет" веднага след изборите. Новият модел, който се залага в закона, предвижда постепенно пребалансиране на тежестта на таксата между бизнеса и гражданите. Ако трябваше да се направи рязко, пребалансирането щеше да е изключително тежко в началото, защото вероятно щеше да доведе до намаляване в пъти на тежестта на бизнеса и увеличаване в пъти на тежестта за населението. Затова и моделът, който сме предвидили, се базира на плавен преход. Сдружението на общините говори за 10-годишен преходен период, чуват се гласове на депутати за 5 години. Със сигурност веднага след приемането на бюджета ще задвижим в парламента измененията. Те вероятно няма да се прилагат от 2017 г., но темата стои от 2002 г. и досега никой не е предприел тази стъпка. След като вдигате такса "смет" за гражданите, може ли да кажете докога държавата през общините ще налива стотици милиони в джобовете на шефовете на 2-3 сметосъбиращи фирми, които на практика са си разделили България – Румен Гайтански,"Титан" и частично братя Домусчиеви? Много от закъсалите финансово общини имат огромни дългове и поети ангажименти именно по перото "такса смет".  Тук въпросът ви е за начина, по който се разходват приходите от таксата и по който се сключват договорите със сметосъбиращите фирми. Това е отговорност на местната власт и наистина на места се наблюдават доста слабости в това отношение. Един пример е Велинград, който в предходния мандат беше сключил договори с една видинска фирма за около 6 млн. лв., при положение, че годишно събират от таксата около 1 млн. лв. Правила има и сега в закона, но тук е ролята на правоохранителните органи да идентифицират и да контролират тези процеси. Кметът, който е сключил тези договори, е предаден на прокуратурата. А вие като министър ще одобрите ли отпускането на безлихвени заеми на такива общини? Не. Не и в размерите, за които те настояват. До момента не съм одобрил нито един оздравителен план на нито една от 36-те общини, които са в процедура на финансово оздравяване. Има по-добри и по-лоши планове. С най-голяма степен на готовност е Сливен, но и там още има нужда от доуточняване. А случаят с Перник, който настоява за 20 млн. лв., засега е тежък.   През септември бившият шеф на КТБ Цветан Василев начерта в интервю от Сърбия схемата на задкулисието у нас. Според него няма политик или министър, който да не е одобрен от задкулисието, преди да заеме поста си. Той твърди също, че няма как да се прави бизнес, без да се плащат подкупи на политиците. Вярно ли е това? Как се влиза в българската политика? Аз не съм имал възможност да се запозная с Цветан Василев. Ако неговият опит е, че е раздавал подкупи на политици да работят в негова полза, значи вероятно има основание тази негова констатация. Добре е да продължи анализа си и да разкаже на кои политици какво е давал, ако това са неговите наблюдения. Той твърди, че са му искани проценти от различни сделки. Добре, нека да разкаже всичко с имена. Но Василев посочи имена – дори директно обвини премиера Бойко Борисов, че е искал процент от сделката за приватизацията на "Булгартабак" например. Не съм чел всичко, което е казал Василев, но такива обвинения биха могли да бъдат доказани, ако Василев се върне в България и участва в съдебен процес. Така той може да докаже всички свои тези. Не приемам позицията му да се крие в една съседна държава, бягайки от правосъдието. Нямаме причина да смятаме, че българският съд действа в някакъв субординация от българската прокуратура. В този смисъл има достатъчно гаранции за справедлив процес и ако той се чувства невинен, има възможности да го докаже, но няма как това да стане от сръбски хотел. В интервюто Василев Ви нарича "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски”. Какво ще отговорите? Василев би трябвало по-добре да познава Пеевски от мен, защото доста години имаха съвместни бизнес начинания. Това хвърляне в пространството на релации и обвинения мога да коментирам само по един начин. От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение. Например как бяха направени данъчните проверки на Пеевски? Те не бяха правени в период, в който аз имам досежност до Националната агенция за приходите (НАП). А кредитите за фирми на Пеевски от Българската банка за развитие? До съвсем скоро тя беше в ресора на финансовия министър?  Въпросните кредити са отпускани в период, в който не съм бил финансов министър или зам.-министър. Те са отпуснати по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов, който сега е депутат от ДПС. Тоест, откакто сте министър, ББР не е отпускала кредит на фирма, свързана с Пеевски, така ли? По мое време са отпускани доста кредити, но нямам представа кои са фирмите, свързани с Пеевски. Официално не ми е известно кои са фирмите, собственост на Пеевски. Знам от медиите и от Търговския регистър, че е придобил дял в "Техномаркет", а свързваната с него "Водстрой 98" вече е собственост на Велико Желев. Така че ако ми кажете кои са фирмите на Пеевски, ще мога да кажа дали им е отпуснат кредит по мое време. "Водстрой" например има кредит от ББР, но не е фирма на Пеевски, като той няма нито преки, нито косвени връзки с нея. Що се отнася до КТБ, доколкото ми е известно, Пеевски върна всичките си кредити от тази банка, за да няма упрек към него, че е участвал във фалита на КТБ чрез задължения на негови фирми. В момента не ми е известно нито една фирма, свързана с Пеевски, да има задължения към КТБ. Като споменахме "Булгартабак", очаквате ли догодина извънреден приход в хазната от 100 млн. евро от тютюневия холдинг, ако той не отвори повторно софийската си фабрика. Толкова е глобата, която компанията трябва да плати според приватизационния договор, ако до 1 април 2017 г. не възстанови работата на софийското си подразделение. Как смятате, че ще се развие този казус? Ако компанията не изпълни приватизационния договор, със сигурност ще си търпи санкциите по него. А дали тя ще го изпълни или не, не мога да прогнозирам. Ако тя не изпълни приватизационния договор, всички санкции по него ще влязат в сила. Защо премиерът Ви отне от портфолиото Българската банка за развитие и я прехвърли към министерството на Божидар Лукарски? Освен това, какво стана с данъчната проверка за яхтата на един от шефовете на банката Билян Балев? Отдавна се води дебат за мястото и ролята на ББР. Но доколкото политиките за насърчаване на малкия и среден бизнес са в ресора на икономическия министър, логичното място на този финансов инструмент е в Министерството на икономиката. Що се отнася до данъчната проверка на Билян Балев, тя приключи и се установи, че няма неплатени данъци и той продължава да е изпълнителен директор.

Месечен хороскоп за декември

 Овен Последният месец на 2016 година няма как да не ви постави в ситуация на равносметка. Разбира се, че положителните неща са повече от останалите, но вие трябва да откриете пътя, който ще ви води само напред. Изкушенията ще са много и именно в тях ще се чувствате добре. Уловката е, че трябва да излезете от зоната си на комфорт. Първите десет дни на декември няма да ви е трудно, но през втората декада ще разберете за какво точно става въпрос. Самоконтролът ще е ключовата дума за вас. Ако имате стари дългове – разплатете ги. Ако сте обидили някого – извинете се и се реванширайте за стореното. Ако си мислите, че няма повод за това, то последните дни на месеца ще ви дадат много възможности. Ще се почувствате наистина добре от стореното. Очаквайте изненадващи събитията, които дори да нарушат плановете ви, всъщност ще ви дадат нови възможности. Телец  Началото на декември до края на средата на месеца ще ви даде много спокойствие, баланс и свободно време. Това обаче не означава, че трябва да се отпуснете и да не правите нищо. Дава ви се шанс да използвате това време, за да поработите върху себе си. За някои от вас това ще бъде възможност да проведе необходимите промени у дома – почистване, подреждане, пренареждане. Не пропускайте и най-малките ъгълчета от дома ви. Може да намерите отдавна загубени неща. Не се колебайте да се разделите с излишното. Ред трябва да въведете и в личния си живот. Спазването на правилата и стремежът към идеала не бива да ви плашат. Сега това ще ви се отдава лесно. Ако ви притесняват стомашни болки задължително се консултирайте с лекар. След втората половина на месеца може да се заемете с реализирането на всичко иновативно, което ви хрумне. Съдбата ще ви предостави възможност да действате с размах. Празниците може да преминат в работа, но не пропускайте момента, който може да постави основата на едно по-добро бъдеще. Близнаци Първите дни на ноември ще ви дадат време, за да си поемете въздух и да съберете сили за това, което ви очаква. То е прекрасно, защото ще имате възможността да развихрите фантазията си по начина, по който ви харесва. Периодът ще е особено успешен за хората, занимаващи се с творческа работа. Плодовете на работата ви ще са най-добрите до момента и ще може да ги пласирате при най-добрите условия. В същото време трябва да внимавате да разплатите дълговете си – материални и духовни. В средата на месеца може да възникне юридически спор за разрешаване или да се провали ваше пътуване. От 9 декември 2016 г. до 8 януари 2017 г. Меркурий ще започне своето ретроградно движение, така че до 9-ти е добре да приключите с всичко ново, а после може да се обърнете към довършването на изостанала работа. Не се колебайте да се разделите с всичко старо и ненужно. Може да ви затрупат изненадващи събития в последните дни на месеца, но всичко е за добро. Рак  Декември ще бъде запомнен като време на ярки и сериозни промени. Единственото, което ще се изисква от вас е да сте активни и да запретнете добре ръкави. В първите дни на месеца ви очакват някои спешни дела, в които ще трябва да проявите гъвкавост.Някои представители на знака ще сменят сферата на дейност. Ако работите в сферата на изкуството в никакъв случай не се отказвайте от творческите си замисли. Още от средата на месеца направете справка за финансите си и действайте разумно, за да ви останат средства, за да изненадата любимите си хора с подаръци за празниците. Очаква ви отдавна планувано пътуване. Това може да промени плановете ви за празниците, но жертвата си заслужава. Близките ви ще ви разберат и няма да ви се сърдят. Самотните представители на знака ги очаква съдбоносна среща с човек, който може да се окаже тяхната половинка. Лъв  Декември ще бъде много емоционален месец за представителите на знака Лъв. Ще ви е трудно да сдържате емоциите си, а това може да доведе до импулсивни решения. Енергията ви ще е в повече и ако не я насочите, където трябва може сами да си усложните живота. Към средата на периода ще ви се наложи да поемете ролята на лидер. Това се отнася, както за работата, така и в личния живот. Трябва да внимавате да не се подавате на провокации. Възможно е дори някой от близките ви да се опита да ви манипулира, за да постигне своето. Ще ви е нужна голяма доза дипломатичност, за да излезете от ситуацията, така че да запазите качеството на отношенията. Във финансово отношение ви очаква не само стабилност, но и успех.Възможно е да получите пари за предишна дейност. В личния живот може да има някои недоразумения, но взаимността ще ви помогне да ги преодолеете. Бъдете внимателни по време на път особено в периода след 9 декември. Ако се почувствате неразположени не отлагайте посещението при лекаря. Дева  Началото на декември може да предложи някои по-сложни моменти в личния живот на представителите на знака Дева. Всички тревоги, усилия и лишения ще си заслужават, защото края на месеца ще ви даде така жадуваното щастие. Недоразуменията с партньора ви могат да бъдат преодолени с много мъдрост и търпение от ваша страна. Няма как усилията ви да останат незабелязани и неоценени. В работата ви може да станете участник в някои служебни интриги и спорове. Началниците ви, обаче ще се вслушат в доводите ви, особено ако са изпълнени с логика и в тях личи желанието да се подобрят нещата. Благодарение на това може да получите и материална облага. Все пак бъдете сдържани в отношенията си с колегите и не се подавайте на манипулации и предизвикателства. В края на месеца ви очакват промени. Подгответе се предварително психически за тях и ще видите, че нищо страшно няма в това живота да стане по-шарен и активен. Везни  Декември ще ви наложи да преразгледате възгледите си за живота и своя вътрешен свят. Ако бъдете откровени в отношенията си ще бъдете предпазени от конфликти с околните. Бъдете внимателни за хора от обкръжението ви, които може да се опитат да ви предизвикат. Пресечете опитите им с усмивка. Наложете си да бъдете над слуховете и интригите. Мерете всяка своя приказка и премисляйте поне три пъти преди да предприемете важно действие. Във финансово отношение няма да ви е много лесно. Ще трябва да се опитате да разплатите всичките си дългове, както и да бъдете максимално пестеливи. В здравословно отношение бъдете максимално щадящи към себе си. Придържайте се към здравословно хранене и се движете, колкото се може повече. В отношенията с любимия ви човек ви очаква хармония и разбирателство, особено ако оставите на него взимането на важните решения относно празниците и почивката. Стрелец  През този месец ще ви се наложи да поработите здраво. Още от сега ви обещаваме, че през януари ще бъдете компенсирани за това, така че не се депресирайте предварително. Още от първите дни на месеца в живота ви ще се случат събития, които ще променят коренно живота ви. Нищо лошо не ви очаква. Колкото и неочаквана да е промяната в нея винаги има нещо добро, не го забравяйте. При взимането на трудни решения не се колебайте да се вслушате в интуицията си. В средата на периода може да имате сериозен конфликт с половинката ви или важен човек от обкръжението ви. Възможно е да се стигне до промяна в отношенията ви. След 9 декември наяве е вероятно да излязат стари обиди или крити тайни. Каквото има да става ще стане и ще е за добро. Важното е след тази дата да не предприемате нищо ново и да не започвате нова връзка, тъй като тя няма да бъде дълготрайна. Събитията няма да от най-леките и всичко това може да изостри нервите ви. Опитайте се да си лягате рано, пийте билкови чайове, медитирайте. Положете усилия, за да укрепите имунитета си и да не се отрази нервното напрежение върху тялото ви. Скорпион През този месец ще берете плодовете на направеното през последните седмици и месеци. Приемете нещата такива, каквито са, особено ако вече не може да ги промените. Всъщност и за това ще имате своя шанс особено в дните след 9 декември. Периодът ще е добър за благородни постъпки, благотворителна дейност или просто даване на прошка и извинение към близките ви хора. Обвързаните представители на знака ще изпитат да узаконят връзката си или да я издигнат на по-високо ниво. Представителите на знака, които все още нямат своя половинка ще преживеят доста флиртове. Някои скорпиони може да се отправят на далечно пътешествие. Във финансово отношение няма да имате никакви затруднения, но ако успеете да спестите повече пари това ще е само по-добре за вас. След 9 декември бъдете внимателни при подписването на документи, а ако може отложете тази дейност след 8 януари 2017. Козирог  През декември ще ви се иска да имате всичко, това е напълно нормално. Освен, че ви се наложи да поработите здраво за това, няма да е зле да приложите и малко хитрост. Сега това ви е позволено, а и ако включите и чара си - никой няма да се усъмни в искреността ви. На един по-късен етап ще трябва да доказвате думите си, но за това може да помислите и по-късно. С напредването на дните ще ви притиска необходимостта от взимането на важно решение. Постарайте се да свършите тази работа до 9 декември. След това за вас ще е най-добре да се заемете с поправянето на стари грешки. Ключът към успеха ви ще бъде воденето на успешни преговори. Опитайте се да се поставите на мястото на другите, за да ги разберете по-добре и отгатнете точно от какво имат нужда. Втората половина на месеца е подходяща за това да се заемете с имиджа си. Това се отнася, както за външния ви вид, така и за по-широката представа, която оставяте у хората. През цялото време бъдете грижовни към себе си и здравето си. Помнете, че нищо не може да го замести, така че не пропускайте профилактиката и навременните мерки в случай, че се почувствате зле. Водолей  През този месец ще има сериозен натиск във връзка с личния ви живот. За обвързаните представители на знака това може да означава, че половинката ви вече иска нещо повече от връзката ви. Замислете се добре какво бихте загубили и ще видите, че перспективата да дадете някои обещания не е толкова страшна. Възможно е да се наложи да понесете някои критики, но те наистина ще са добронамерени и ако се вслушате в тях само ще спечелите. Финансовата страна на живота няма да ви притеснява и може да си отдъхнете в това отношение. Ще имате време и възможност да развиете свои качества, които отдавна искате да проверите дали са работещи. Решете се на тази крачка след 9 декември, особено ако вече сте правили опити в тази насока. Не изключвайте възможността в близко бъдеще това да стане ваше основно занимание, макар че е най-добре да изчакате първите резултати. Родителите ви имат нужда от повече внимание от ваша страна. Отдайте им заслуженото. В здравословно отношение бъдете внимателни при приема на лекарства. Въпреки празниците бъдете много пестеливи по отношение на алкохола. В никакъв случай не смесвайте няколко вида алкохол и не се качвайте в автомобил, за чийто шофьор имате съмнения, че е употребил алкохол. Риби  Декември ще е противоречив месец за представителите на знака Риби. Психически и духовно ще се чувствате добре, но никак няма да ви се работи. Вие обаче сте талантливи и ще можете да се измъкнете от рутината, като успеете да убедите ръководството ви, че страничната ви дейност ще има голямо значение за компанията ви. Направете всичко възможно, за да възстановите контактите с приятелите ви, особено онези от тях, които не сте виждали от години. Финансовото ви положение ще е променливо, но звездите няма да ви оставят да бедствате. За всеки случай заделете известна сума, за да може да спасите положението, когато това е необходимо. Въпреки желанието ви за нови неща избягвайте посещението на непознати места, особено ако сте сами. Бъдете предпазливи и внимателни в общуването с не познати. В личните отношения оставете инициативата в ръцете на партньора си и оставете борбата за надмощие. Ако преодолеете първоначалния протест в един момент дори може да ви хареса това положение. В здравословно отношение не сте в най-добрата си форма, така че не пренебрегвайте грижата за здравето си. Приемайте, богати на витамини храни и в никакъв случай не прибягвайте към алкохола, независимо от повода.

Здрасти приятел, к'во става с българските избори?

Абе, май започвам да се гордея, че съм българин... или пък е време да отида на психиатър!? Причината е, че по особен начин започвам да се гордея с родната политика и с България. Изглеждаме напълно неразбираеми и непостижими. Ако някой разбира изобщо какво е политика, той със сигурност има гигантски затруднения да разбере, кое е “политика” в българската политика. Защо? В националната сигурност на другите държави им се меси само по един голям, една “велика сила”, ако използваме термини от международния ред от XIX и началото на XX век. У нас има две – Русия и Турция. Като боксов ринг сме. Много бой, много вой, накрая и двете страни се оттеглят загубили и потрошили сума пари и нерви за боксовия ринг? Русия за последните 20 години сигурно е похарчила милиарди, за да хрантути услужлив политически и обществен “елит” в БСП, в Атака, през движение “Русофили” и през къде ли не. Турция на няколко пъти в последните 25 години се опитва да установява контрол върху българските турци и все неуспешно. Политическите представители на българските турци и на ДПС са си български, расли са в родни детски градини, училища и университети, България си им е родина. И Слави Бинев също. Мнозинството лидерите на ДПС къде насила, къде за лична изгода и кариера са били свързани и сътрудничили на комунистическите служби. Агент Сава и агент Павел бяха заедно в уйдурма и имаха политическа връзка 27 години, докато Сава не реши да изгони Павел като куче, от днес за утре. Невъзпитано по български! Сава, привидно зави към Русия, а Павел се обиди, защото бил “натовец” и реши да политизира уволнението си. Така Ердоган и Република Турция видяха поредната възможност да си разширят влиянието, както новият им политически приятел Русия прави от години, и хоп - направиха си ДОСТ. Европа на две скорости - добра новина У нас откак се помним има всичко по две (включително и два синода), а сега вече има и две турски “сини партии” с дебели червени отенъци. Сега си имаме формално “про-руски турци” и “про-турски турци”, нищо, че и двете групи са български турци, с онбашии, минали през бившата Държавна сигурност. И двете групи, докато бяха в ДПС, бяха твърдо за НАТО и ЕС и имаха един и същ обръч фирми за гърба си. Напоследък нещо се обърка, или обръчите се разделиха, или нещо друго. Притеснявам се малко за Ердоган и за Путин да не останат излъгани и огорчени. ДОСТ вероятно няма да влезе в парламента и изведнъж ще се превърне в политическо бреме, в неуспешен проект. Ни да го държиш, ни да го финансираш, ни да го затваряш. На Ердоган като гледам само до ДОСТ и до България му е, че си няма други проблеми. При ДПС, като си постигнат целите на тези избори, пък изведнъж ще се окажат пак “либерална, европейска партия”, ще се усукват как да подкрепят българското правителство и идеята за “про-руските турци” ще отече в канала. Миш-машът е още по-голям в “про-руския” български сектор. В него се борят поне два сегмента – БСП и част от “Обединените патриоти”. Да започна от “патриотите, които са толкова “обединени”, че анализът е “по-лесен”. Валери Симеонов и НФСБ са си леко ксенофоби, чак за расисти минават, ама като чуят Русия или Турция им се изприщва всичко. ВМРО и Красимир Каракачанов ни с Русия, ни с Турция имат кой знае какви проблеми, ако са на власт. Тогава само циганите са им враг, че по тях е по-безопасно се бие. Ако не са на власт, приятел им са корпоративните банки, Турция им е много враг, а Русия само, ако не “подпомага”. В третата част от “обединените” патриоти е по-специфично. Там е виновен световният империализъм. Ако руския империализъм “подпомага” обаче, тогава той не е част от световния. Тогава сме славяни и трябва да се борим срещу колонизаторите. Изобщо е много обединено и много патриотично! При БСП става още по-проблематично. Дето се вика “Голяма партия, големи проблеми”. Там избраха президент, който е против санкциите срещу руски фирми и лица. Тия същите санкции, дето БСП вика, че били против “матушка Русь”. Корнелия Нинова даже пита, как можело в Русия да се продава Мерцедес, а не български кисели краставички. Много лесно бе чоджум (нали иска като мъже да й говорим), руснаците искат да карат мерцедес, а не да се тъпчат с корнишони. Ако навремето на Тома Томов, на Станишев и на другите другари бащите им бяха правили капитализъм и Мерцедес, а не заводи за лютеница и корнишони, сега щяхме да изнасяме коли за Русия. То и затова няма икономическо ембарго срещу Русия, а само ограничени санкции срещу фирми и лица. В Европа не са глупави, само някои у нас. Прости ли сме или да А президентът Радев, дето трябваше да е против “лошото” търговското споразумение с Канада (СЕТА) и против “санкциите срещу Русия” всъщност, човекът е разумен и знае, че нито санкциите са санкции, нито СЕТА е лошо. Ама какво да прави човека, вдигнаха го отляво и не върви да ги разочарова веднага. Та и той стои леко разкрачен. За разлика от него Нинова и БСП са направо в политически шпагат. При шпагатите обаче трябва да се внимава, много. Великият Джеймс Браун лека му пръст, в едно интервю казва, че така се увлякъл на сцената при един шпагат, че си ударил топките в пода. Лидерът на БСП e дама (нищо, че вика “Ела да се разберем като мъже”) и това я спасява. Валери Жаблянов от ръковоството обаче може да има проблеми с разкрачването като казва “Ако членството ни в НАТО застрашава интересите ни, трябва да го преосмислим”. Това си е вече огромен шпагат. Ако си неподготвен за такъв, току виж ти отишло мъжеството. После ще се чувстваш дори още по-глупаво като ти покажат географската карта. На нея имаме три съседни държави – Румъния, Гърция и Турция – все в НАТО. И като “преосмислим” членството, вече с ударено в пода мъжество, само ще осъмнем с три съседа, които до вчера са ни били съюзници в НАТО. Учителката по география на г-н Жаблянов би трябвало да е много възмутена, преподавателят му по логика в университета също. Всъщност сме имали вероятно един и същ, лека му пръст умен мъж беше. Ама пусти му различия, какво да правиш. Продължавам с БСП. Уж про-руска партия, ама накрая и те български социалисти. И при тях всичко е по две. Бившият председател Сергей Станишев - еврофил и председател на Партията на европейските социалисти. Корнелия Нинова - еврофоб и председател на българските социалисти. Станишев работи за общи европейски политики в ПЕС, Корнелия Нинова се пъчи и вика “Ако БСП спечели изборите и бъда министър-председател, отивам в Брюксел и заявявам: "Господа, следващия път, когато подложите на гласуване санкциите срещу Русия, България ще наложи вето”. Тук г-жа Нинова започва с голямо “ако” и продължава с още сума условности. Първо, я БСП спечели изборите, я не. Второ, тя я стане премиер, я не. Трето, ако стане премиер, правителството я издържи шест месеца до гласуването на следващите санкции, я не. Да ви кажа, цялото БСП ми е много двойствено и с много “ако”. Малко като, при Христо Иванов и писмото му до Главния прокурор, с което го пита “Участвал ли е Бугартабак в контрабанда?” и още “...дали двама потенциални бъдещи премиери са замесени в контрабанден канал за цигари в Дубай”. Абе чоджум, питат ли се такива работи по време на избори, докато драпаш към 4-процентната бариера? Няма да ти отговорят, то е ясно. Виж ако беше питал г-н Цацаров същите неща само преди няколко месеца докато беше министър, можеше да си наясно и сега в кампанията да ни кажеш и на нас, а не само да питаш. Борбата с корупцията е важна работа. Ама хайде дайте малко отговори по въпроса. Стига само въпроси дето преди това сте пропускали да задавате. Цялата работа звучи малко като “Другарко, в първи клас, миналата година забравих да Ви питам нещо”. Не го казвам с лошо, да не се сърдите, млади сте още... като партия. Дето се вика, нямахте време да направите проверка за кандидати с досие, но пък после ги извадихте, което си е честно. Тоя плам в очите, подложен с едно бивше министерско място е полезен в политиката, но под определен ъгъл и при опредено осветление изглежда доста налудничаво, да знаете. Аз само да помогна, ако мога с нещо. Да не пропусна Реформаторския блок и Нова република. Вместо заедно на 7% - 8%, сега са по отделно на “две под 4%”. Защо? Ако питаш тези от “републиката”, сигурно е заради принципни политически различия. Е колко пък толкова да са принципни? Да кажем, че едните дето останаха в РБ, като са ходили при Бойко Борисов да крънкат за постове и назначения, са били по-възпитани. Другите, новите републиканци още от 2004 г. от предишния лидер, са си свикнали повечко да искат, да настояват, ама някак си по неподходящ начин, по-невъзпитано звучат, знам ли? Вероятно, точно в невъзпитаните настоявания се крие отговорът на въпроса “Вие на тия избори в коя партия сте?”. Всъщност не съм прав, принципни са различията. РБ се разведоха с Радан, който може говори политически (или да “грачи политически” за тези, които не го харесват) и взеха Светльо Витков, който може да пее нецензурно. “Глас народен” за разлика от РБ, поне са симпатични. Оп-па, “бяха симпатични”, преди да влязат в този коалиционен миш-маш. Какво остана... а, да, ГЕРБ. Да ви призная, като гледам това по-горе и социологическите изследвания, ГЕРБ започва да изглежда направо скучно и твърде прогнозируемо. Даже в момента звучи доста по-дясноцентристки от другите, който кукуригат в дясно. Че то в ГЕРБ, ако не е Бойко Борисов, направо си е скучно. Ако в БСП имаха само един политически мозък, вместо “раздвоение на политическия мозък”, Бойко Борисов щеше да си говори за магистрали, за инфраструктура, за европейски фондове и т.н. и щеше да си умори избирателите от скука. ГЕРБ и Бойко Борисов обаче ги е “цунал” късметът. Кампанията тъкмо заскуча и в БСП се пръкна “ново лице”, да каже с апломб, че в оградата по турската граница имало дупка, а там където нямало, можело да се мине със стълба. В резултат освен скок в цените на стълбите в Одрин изведнъж, странно защо, се отвори и разговор за участието на ЦУМ и Пловдивския панаир във филмовата индустрия и по-специално в производството на документални филми. Марешки не съм го обяснявал. Срам ме е, правя се, че у нас няма бензинджия кандидат-президент, който продава лекарства. Ужасно необяснимо е. Абе странна държава, странни политици, странна изборна кампания. Нищо не ни се разбира отвън. И така е 1300 години. После щели да ни завладеят. Кой бе? Е че кой нормален политик и коя нормална държава би искала да си го вземе това всичкото? И после да му плаща сметките. Не можеш да го разбереш, не можеш да го управляваш, или както пееха "Контрол" - “Нямаш от него никаква радост, само когато го правиш”. PS: Статията е неполитическа и изцяло провокирана от въпрос на мой приятел, британски журналист Тим Огден, който си нямаше друга работа във вторник следобед, освен да ме пита “Hi mate, how are the Bulgarian elections going?”.

Трети служебен кабинет реди Плевнелиев

 Още в понеделник на президента Росен Плевнелиев може да се наложи да започне да се оглежда за трети служебен кабинет. Това ще стане при две условия. Първо – ако кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева загуби на балотажа с ген. Румен Радев и второ, ако Бойко Борисов този път удържи на думата си за оставка. В нощта на първия тур на президентските избори премиерът заяви, че ако кандидатпрезидентската двойка на партията загуби на балотажа, правителството ще подаде оставка. „Ако загубим балотажа, отиваме на предсрочни избори или по-точно ние излизаме от управлението“,каза той. Това означава, че ако на 13 ноември ген. Румен Радев спечели битката за „Дондуков“ 2, Борисов ще подаде оставка. Тя може да бъде гласувана на 15 ноември, когато парламентът ще заседава извънредно. След оставката на правителството на ход е президентът. Но не новоизбраният, а Росен Плевнелиев, който вече заяви, че няма желание да прави трети служебен кабинет, но вероятно ще се наложи. Преди да завърти мандатите, държавният глава ще трябва да проведе консултации с партиите. След това Плевнелиев трябва да връчи мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна партия ГЕРБ. Това може да се случи още в периода между 21 и 30 ноември. Борисов има седмица за съставяне на нов кабинет. В сряда вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова обяви пред Нова телевизия, че ако Борисов подаде оставка, няма да се възползва от конституционната възможност да се опита да направи второ правителство, а ще търси нова подкрепа на предсрочни избори. Възможно е премиерът дори да не вземе мандат за съставяне на правителство и Плевнелиев веднага да връчи мандат на втората партия в парламента – БСП. При тази конфигурация на парламента се очаква левицата също да върне мандата. Тогава президентът трябва да реши на коя трета парламентарна партия да го връчи. Едва ли обаче някоя от формациите джуджета в НС би могла да направи правителство. Затова е твърде възможно в периода 5-15 декември Плевнелиев да назначи трети служебен кабинет. За първия начело с Марин Райков му стигнаха по-малко от 20 дни (НС гласува оставката на Борисов на 21 февруари 2013 г., а Плевнелиев назначи служебното правителство на 13 март). Деликатният момент е, че този път държавният глава няма право да разпусне парламента и да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори. В конституцията е записано, че три месеца преди края на мандата президентът не може да разпуска НС. Това означава, че след встъпването си в длъжност новият държавен глава би могъл без проблеми да освободи служебните министри на Плевнелиев и да назначи свой служебен кабинет. Може също да подмени само част от министрите или само служебния премиер. Конституционалисти считат, че въпрос на здрав разум би било Плевнелиев да не действа солово, а заедно със своя наследник на поста. В противен случай няма гаранция, че в рамките на месец няма да се наложи назначаване на две служебни правителства. След встъпването си в длъжност на 22 януари новият държавен глава ще разпусне парламента и ще обяви дата за предсрочни избори. Срокът е три месеца, което означава, че най-рано вотът за нов парламент може да е в края на април. До 6 февруари обаче депутатите имат да свършат много работа. В тримесечен срок те са длъжни да разгледат решенията на референдума и да се произнесат по тях. Борисов вече обяви следното: „В ГЕРБ ще подкрепим и трите неща, защото аз гласувах за референдума. След като 3,5 милиона искат да е така, глас народен – глас Божи. Ние от този момент започваме да работим за това.“ „Смятам, че всички трябва да се вслушаме в това, което казаха 3,5 млн. българи. Най-простичко преведено, те ни казаха: „Искаме да работите повече, да харчите по-малко от нашите пари и да работите в интерес на народа, а не за собственото си обогатяване.“ Абсолютно споделяме това мнение на народа си“, коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова и увери, че парламентарната им група ще внесе предложения и по трите въпроса на референдума. Със сигурност орязването на партийните субсидии от 11 лв. за получен глас на 1 лв. и мажоритарния избор на 240-те депутати в НС ще срещнат силна съпротива от парламентарно представените партии. Проучване на „Труд“ показа, че депутатите вече водят пазарлъци как да редактират решенията – склонни били да намалят субсидиите, но до 4-6 лв. за глас. Можело да има и мажоритарен вот, но само за избор на половината депутати. Така било в Германия. Интригата е дали ГЕРБ няма да се отметнат от заявката на Борисов – да изпълнят и трите решения без редакции. Експертите пред „Труд“ Димитър Димитров, политолог: Теоретично може да се направят нови закони В рамките на това Народно събрание теоретично е възможно да се направи нов изборен кодекс (ако депутатите постигнат съгласие да одобрят въпросите от референдума – б.а.). Тук влизаме в хипотеза, че трите месеца ще изтекат ,след като приключи мандатът на този парламент. Ако сегашните народни представители не пожелаят, те могат да оставят новия кодекс на 44-тото НС. Но може и също за 3-4 седмици да напишат нови текстове. Сигурно ще разделят страната на 240 района – хващат границите на администрациите, смятат. Но ще е много сложно разпределение. Ако някой успее да го направи, ще го предложим за Нобелова награда. Става дума за много техническа работа, която изобщо не е проста. Има вариант да е бързо, но някой ще пробута разни текстове, които другите няма да догледат. Относно идеята сегашният президент и неговият наследник на поста да редят заедно служебен кабинет, за да не надвиши този вид управление трите месеца по закон – това не е забранено никъде, ако става въпрос за консултации. Така поне ще се избегне вариантът за редене на второ служебно правителство от този, който ще стъпи на „Дондуков“ 2 след 20 януари. Но не съм сигурен дали могат да седнат на една маса, да си поприказват два дни и да посочат компромисни министри. Цветозар Томов, говорител на ЦИК: Парламентът ще разгледа допитването Парламентът е длъжен в 3-месечен срок да разгледа това, което е утвърдено чрез референдума, и да се произнесе. Около предишното допитване, инициирано от президента на България, се обсъждаше точно този срок. Значи до 6 февруари НС трябва да се произнесе. Ако активността бъде премината, отговорите на въпросите стават задължителни и влизат в законодателството. В рамките на тези три месеца НС трябва да реши и да предложи мерки за изпълнение. Става ли дума за нов закон, „мерки“ означава написване на преходни и заключителни разпоредби и каквото е нужно, за да бъде въведен в действие даден нормативен акт. Така че трябва да има изработени нови текстове, които да минат през съответните комисии, през пленарната зала и да бъдат утвърдени. Разбира се, парламентът може да реши нещо друго. Но ако приеме да прави текстове по резултатите от референдума в трите месеца, в техния край те трябва да са създадени – поне така го тълкувам. Но си спомнете, че по отношение на електронното гласуване (то бе заложено в питанията на Росен Плевнелиев – б.а.) НС не спази този срок“. И защото внесе за преразглеждане целия изборен закон именно заради ел. гласуването, отвори кутията на Пандора и бяха направени куп други промени. Ако сега направят същото, ще внесат за разглеждане пак целия Изборен кодекс и да дадат и други предложения по него, а не само тези по референдума. Проф. Михаил Константинов: Какво правим, ако мажоритарен депутат стане министър? Мажоритарният избор на депутатите в НС, който бе един от въпросите на референдума, носи няколко подводни камъка. Първият е решението за мандатите от чужбина. Мандатите в страната ще се определят на базата на населението с право на глас в досегашните многомандатни райони. Принципът е – ако сега Габрово има 4 мандата, да бъде разделено на четири района. Всеки район в страната ще обхваща по 28 хил. – 30 хил. избиратели. В чужбина, ако се заложи същият принцип ,базата трябва да е 1 милион граждани с право на глас. По-вероятно обаче е да се приеме за основа потенциалът за гласуване, като се анализира броят избиратели в различните държави през годините. Практиката показва, че гласовете на сънародниците ни зад граница могат да излъчат около 10 депутати. Т.е. в Турция би могло примерно да има два района, в Европа – 3, в САЩ – 2 и т.н. Законодателят може да реши да приложи и гръцката система, т.е. гласува се само в страната. Другият подводен камък са депутатите, които стават министри. Има различни подходи за решаване на този проблем. Първият е, че при мажоритарен избор в района, от който депутатът е влязъл в изпълнителната власт, трябва да се поведат частични избори. Има вариант кандидат-депутатите да имат подгласници – нещо като депутат и вицедепутат. Тогава, ако депутатът стане министър, подгласникът му влиза в парламента. Третото възможно решение е да се приеме английският модел, при който няма проблем депутатите да са и министри. Това означава, че трябва да се промени конституцията.

Европейска заповед за плащане – за какво ми служи?

 Безспорно е, че мой длъжник има да ми връща пари, но живее в чужбина. Искам си парите обрано, но се отчайвам като си помисля за разноските, сложните процедури и дългото време за чакане. Мисията не е невъзможна, особено когато става дума за друга държава-членка на Европейския съюз, защото мога да използвам процедурата за издаване на европейска заповед за плащане Какво представлява европейската заповед за плащане? Европейската заповед за плащане (ЕЗП) е опростена процедура за предявяване на трансгранични парични искове в ЕС, които не са оспорени от ответника. Аналогът й в българското право е  процедурата за издаване на заповед за изпълнение. Кога мога да поискам издаване на европейска заповед за плащане? Мога да се ползвам от процедурата, ако имам вземане към дадено лице и са изпълнени следните условия: длъжникът ми има местоживеене в държава-членка на ЕС различна от България. Моментът за определяне на  местоживеенето е моментът внасяне на иска за европейска заповед за плащане не става дума за  дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт. Кой е компетентият орган? Искането за издаване на европейска заповед за плащане  подавам в компетентния съд държавата-членка по местоживеене на длъжника ми, т.е. в чужбина. Важно! Ако вземането ми е възникнало от договор, който съм сключил в качеството си на потребител, то имам право да се обърна къмбългарския съд. Каква е  процедурата? Подавам заявление чрез попълване на електронен формуляр Първото, което трябва да направя, е да подам искане за издаване на европейска заповед за изпълнение. За целта попълвам електронния формуляр, който ще намеря на Европейския портал за електронно правосъдие.  След като посоча в коя държава-членка искам да подам искането си, сайтът ще ми предостави информация за особеностите на процедурата там- например по пощата или по електронен път подавам заявлението, нужен ли ми е  електронен подпис, кой е компетентият орган и т.н. Формулярът мога да попълня на български, а порталът ще преведе информацията автоматично на съответния език. Трябва да предоставя следните данни: моите имена и адрес, както и тези на длъжника ми; цялата дължима сума, която включва главница, а когато е приложимо и лихва, договорните неустойки и разходи; ако ми се дължи лихва, трябва да посоча и лихвеният процент и срокът, за който се иска лихва, освен ако към главницата не се добавя автоматично законна лихва съгласно законодателството на държавата-членка, пред която предявявам искането; причината за завеждане на делото, включително описание на обстоятелствата, какво ев т.ч. и  основанието, от което произтича  вземането ми; описание на доказателствата в подкрепа на вземането, напр. договор, извадка от счетоводни книги; основания за компетентността – защо смятам, че точно съда, към който се обръщам е компетентен да издаде заповедта; от къде произлиза трансграничния характер на случая – напр. длъжникът ми по договора за доставка на стоки е фирма, регистрирана в Люксембург. Проверка на молбата Сезираният съд проверява възможно най-бързо дали съм спазил всички изисквания при попълване на молбата  и дали вземането ми е основателно. В зависимост от резултата от проверката, съдът може да: поиска да допълня или поправя молбата – aко не са изпълнени изискванията и ако вземането не е очевидно неоснователно. За целта трябва да попълня отново формуляр. Указва ми се и  подходящ срок, който може да бъде удължен, ако съдът прецени; поиска да изменя молбата – ако съдът намира, че необходимите изисквания са изпълнени само по отношение на част от вземането, ще ми даде указания относно конкретна сума, която счита, че трябва да посоча(например да намаля претенцията си от 4000 лв. на 3000 лв.). Ако не отговоря на в дадения ми срок или откажа предложението, съдът ще отхвърли молбата ми в нейната цялост.  Ако приема (спазвайки срока), ще ми бъде издадена ЕЗП за съответната част от вземането; отхвърли молбата – когато не съм изпълнил всички изисквания по подаването на молбата или не съм спазил дадения ми срок за поправка, както и когато вземането ми е очевидно неоснователно; не мога да обжалвам отказа на съда, но няма пречка да подам нова молба; издаде европейска заповед за плащане. Издаване на европейската заповед за плащане и връчване на ответника Ако всички изисквания са спазени, съдът издава заповедта в 30-дневен срок от подаването на молбата. Заповедта  указва на длъжника, че може да плати сумата, или да се противопостави на заповедта, като подаде възражение. Връчване на ответника Европейската заповед за плащане се връчва на ответника съгласно националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването по някой от следните начини: лично срещу подпис на ответника, лично от компетентно лице; по пощата; по електронен път(факс или електронна поща). В допълнение, ако законодателството на съответната държава позволява, връчването може да бъде и: лично на лица,  живеещи или работещи на адреса на ответника;  на лица, работещи в офиса на ответника (ако става дума за юридическо лице); чрез депозиране в пощенската кутия; по пощата без обратна разписка; по електронен начин с  автоматично потвърждаване (само ако ответникът предварително се е съгласил). Подаване на възражение След получаване на заповедта, длъжникът ми има 30-дневен срок от връчването да подаде възражение. За целта попълва електронен или хартиен формуляр, който му се предоставя при връчването на заповедта. Достатъчно е да се посочи, че възразява като не е необходимо да посочва  причините за това. Важно! Ако ответникът възрази в срок, производството продължава по редовния исков ред пред компетентния  (чуждестранен) съд. Ако все пак преценя, че съдебно производство пред чужд съд не ме устройва, мога предварително да заявя, че в случай на възражение, производството следва да се прекрати. Изпълнение на Европейската заповед за плащане Ако в рамките на 30-дневния срок длъжникът ми не възрази, то сезирания от мен съд трябва да обяви заповедта за подлежаща на изпълнение. Това става по правилата установени в националното законодателство на съответната държава-членка. Например, съгласно българското право заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.     Източник:  Велимира Бакалова, Pravatami.bg

Нинова лъже като сръбска циганка. Ако спечели изборите...Не дай, Боже!

 Категорично може да се каже, че именно умението да се лъжат себеподобните отличава човека от животното… Измамата е изкуство, разработвано търпеливо през вековете на човешка цивилизация и си остава до ден днешен най-могъщото оръжие в борбата за власт.   Робърт Грийн       Времето лети. До изборите останаха няма и две седмици. А победата седи на петлето на кантара и не мърда ни на ляво, ни на дясно. Социолозите, по свои съображения, които не винаги са изцяло научни, даряват по някой процент вляво или вдясно и везната климва леко. Но идват други социолози и отново я уравновесяват. Борбата е като на третия ден на Шипка. В боя влизат и телата. Телата на много истини…   Миналата седмица зачекнахме темата с лъжите на Нинова относно санкциите на/срещу Русия. И много други журналисти и политици се опитаха да ѝ обяснят, че или напълно не разбира проблема, или грозно го манипулира. Но тя упорито отказва да чуе. И с всеки изминал ден все повече си заработва прякора   „Госпожа Лъжа“. През изминалата седмица пак нагло се изплези на истината.   "Защо на България е забранено да си продава киселите краставички в Русия, а "Мерцедес" миналата седмица откри фабрика в Русия? Докога в Европа ще се гледа на България като втора ръка хора?!"   По принцип въпросът е резонен. Сбъркан е само адресатът. Двойният стандарт в случая не е на Европа, а на Русия. Ноторен факт е, че санкциите срещу Русия бяха наложени от ЕС и САЩ като отговор на насилственото анексиране на Крим, което е грубо нарушение на международните договорености, постигнати след Втората световна война, че установените граници няма да бъдат променяни.   Тези санкции се изразяваха в замразяване на авоарите и забрана за стотина видни руски политици и бизнесмени, сред които и трима приближени на руския президент Путин (неговият бивш партньор по джудо Аркадий Ротенберг и двамата най-големи акционери на Банка "Русия" - Юрий Ковалчук и Николай Шамалов) да влизат на тяхна територия. По късно към санкциите бяха добавени някои рестрикции към държавните руски банки, продажбата на оръжия, на технологии с двойно предназначение и на технологии в областта на енергетиката.   На което Русия отговори с икономическо ембарго. И, ако някой трябва да каже защо немски мерцедеси може, а български корнишони не може, това е батюшката. Като ми остане време ще седна и ще помисля кога за последен път съм ял български корнишони. Но сега нямам толкова свободно време…   На какво разчита госпожата, та лъже така смело и безотговорно? На това, че част от хората не знаят истината. И не е необходимо да им се казва. Другите я знаят, но ще я забравят. Хората бързо забравят. Пък, ако някой не забрави, едва ли ще посмее да попита. Пък, ако попита, едва ли някой ще му отговори… Така си вървят нещата у нас от години. Нямаме причина сега да ги променяме.   Не е прав Линкълн. Възможно е постоянно да се лъжат всички хора. Стига да се сменят лъжците. Макар че те и излъганите се смениха за тия години.   В интерес на истината трябва да кажем, че Борисов беше един от първите, които заговориха за премахване на санкциите срещу Русия, защото нанасяли огромни щети на "бизнеса, икономиката, селското стопанство - на всичко". По-късно обаче в Брюксел обърна палачинката. "Има нещо по-важно от печалбата, бизнеса, икономическия интерес. Това е човешкият живот, ценностите, които ЕС и всички ние изповядваме…“ Пред българските журналисти добави: „Бил съм от хората, които казваха санкциите да паднат. Слагали сме изричното уточнение, ако се спазят споразуменията от Минск.“   Може да са го слагали, но наум. Иначе и ние щяхме да го чуем. Всъщност, не, не може. Защото споразумението в Минск се сключи през февруари 2015 г., Европейският съвет постигна съгласие да обвърже продължителността на санкциите с пълното прилагане на споразумението на 19 март 2015 г., а Борисов заговори за падането на санкциите още през 2014 г. На 4 април 2014 г. заяви: „Моето лично мнение е да няма санкции за Русия…“   Днес Борисов вече говори без „ако“ и „може би“:     "Искам да видя Нинова как отива като премиер в Брюксел и казва, че България налага вето на санкциите срещу Русия. Ще постави страната ни в чудовищна изолация от света.“   За падане на санкциите се обяви и кандидатът на ГЕРБ за президент Цецка Цачева. Аргументите ѝ не бяха по-различни от тези на Нинова – големите икономически загуби на българската икономика. В хора се включи и кандидатът на БСП, а впоследствие и избран президент, Радев: "Не виждам каква е практическата полза от санкциите на ЕС срещу Русия, докато загубите са очевидни…"   Но Нинова се оказа най-упорита в искането за отмяна на санкциите и „най-евристична“ в доказването на вредата от тях. Докато и Борисов, и Цачева, и Радев говореха за икономически загуби „по принцип“, Нинова реши, че ще звучи по-достоверно, ако ги облече в числа - 1.2 млрд. загуби.   Всеки, който си направи труда да провери в НСИ, ще види, че целият ни износ за Русия, който отдавна не е голям, е намалял с някъде около 0.47%, няколко милиона евро, но не десетки, камо ли изумителните 1.2 млрд., както се изхвърли г-жата. Направо се изхвърли като…   Не, това не е израз за дама. Макар че пък, ако претендираш за дама, не трябва да лъжеш като сръбска циганка! Както и да е. Най-интересното е, че корнишоните и другите туршии не са сред забранените стоки. Руснакът уважава много българската кисела краставичка. Казвали са ми, че руснаците не сядат да пият, ако не са си набавили поне по една кисела краставичка на бутилка водка. При налагането на санкциите, лекарствата, които са почти една трета от износа ни за Русия, не бяха включени в забранителния списък. Не бяха включени също вина и спиртни напитки, тютюн, консервирани плодове и зеленчуци. Санкциите засегнаха само пресните плодове, основно череши и праскови, от които през 2013 г., преди санкциите, сме изнесли продукция за около 5.5 млн. евро.   Някои от защитниците на падането на санкциите изтъкваха и възможни колатерални щети. Европейската занаятчийска продукция, която преди е отивала в Русия, да се насочи към българския пазар и да дъмпингира българските производители. Бих се радвал да видя как антикварните цени на зеленчуците падат. Щото при домати по 3.60 лв. и краставици по 4.20 лв. можеш да се комкаш само. Питайте моите приятели пенсиите. Но цените на зеленчуците не се сринаха нито през 2015, нито през 2016 г.   Между другото, България трябва да подкрепя санкциите срещу Русия и по причина на своята национална сигурност и цялост. На юг от нас се установява еднолична диктатура, която никак не е чужда на неоосманистките идеи, на възраждането на Турция в рамки, близки до Османската империя.   Не ми се иска да дърпам дявола за опашката, но не бива да си затваряме очите пред опасността, колкото и незначителна да ни изглежда днес, в един момент части от България, населени почти изцяло с туркоезично малцинство, „да пожелаят“ референдум за присъединяване към майка Турция. Безхаберната българска държава в момента тотално пренебрегва въпроса с турските религиозни и политически емисари (при тях разделението е само условно), които шетат необезпокоявани из Родопите. И тогава ние ще можем да потърсим подкрепа единствено в международната общност, в ЕС и НАТО, които осъждат всяко насилствено откъсване на територии от някоя държава. Давам си сметка, че точката на логическо грехопадение на тази теза е Косово. Но Косово е малко по-особен случай. То се случи в контекста на цялостния разпад на Югославия с всички кървави последици от това.   През уикенда Нинова изръси поредната популистка теза: „Ако спечелим изборите, ще отменим Постановление 208 за настаняване на бежанци в българските общини и поемане на здравните и социалните им осигуровки. Не защото не ги уважаваме и не сме състрадателни, а защото българската държава не дава същите условия на собствените си граждани. Искаме българите да са с равни права в собствената си държава.”   „Ако!" Каква голяма дума!   Казват, че когато застанал пред портите на Спарта, Филип Македонски пратил послание: „Предайте се, защото, ако превзема града, всичките ще ви изколя!“ На което спартанците отговорили: „Ако…“   Та и Нинова така. Ако…Не дай, боже!   Когато имаме политици като Нинова, няма защо да се учудваме на поведението на гражданите на Елин Пелин и Белене. Обикновените хора мислят с телевизора си, не с главата си. По-лесно е. А на телевизора, ако не е Нинова, ще е Борисов, ако не е Борисов, ще е Нинова… Те са способни да объркат професионалните мислители, та камо ли простите люде.   Автор:   Тони Филипов, Д-р

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Европа на скорост

Бялата книга за бъдещето на Европа, която комисията на Юнкер публикува, не е заговор срещу България. Тя предвижда пет възможни варианта, един от които е т.нар. „Европа на различни скорости”. Всъщност в текста той е наречен по друг, далеч по-точен начин: тези, които искат, правят повече. Тоест идеята не е да бъде „пратена” България и Източна Европа като цяло в някаква глуха линия. (Освен ако тези държави не го искат много.) Веднага обаче у нас наскачаха поборници срещу „многото скорости” и се забърка обичайната хранителна каша от 50% неразбиране и 50% нежелание за разбиране. С тази фуражна сметка традиционно се угояват политическият опортюнизъм и патриотарството, но в този случай на същата ясла ще се наредят май и по-елитни породи.   България трябва да е против изолацията й от бъдещи интеграционни процеси в ЕС – по това спор няма. Но за да се избегне подобно развитие, далеч не е нужно да се блокира всеки възможен опит за предвижване на интеграцията напред. А това, което изглежда възможно към момента, е единствено опция 3 от бялата книга: тези, които искат, правят повече.  В капана на невъзможната промяна  Големият проблем на ЕС е, че сега той не може да отговори с позитивна промяна на натрупаното недоволство спрямо него. Всяка по-значима реформа би изисквала предоговаряне на основополагащи споразумения от всички 28 държави (27 след напускането на Обединеното кралство). При тази консенсусна процедура се случва следното: първо се водят тежки преговори, при които се работи на принципа на най-малкото общо кратно. В резултат се договарят минимални и често недостатъчни реформи; те се подписват, но при ратификацията – било то в парламент или особено на референдум – някоя от държавите (а в някои особени случаи и провинции като Валония), провалят цялото начинание като гласуват против. Така пропадна конституционният договор, подписан триумфално в Рим през 2004 г. Така първоначално пропадна и наследникът му – Лисабонският договор – който „мина” едва на втори референдум в Ирландия. В настоящата ситуация е ясно, че ако се търсят консенсусни реформи за всички 27 държави, все ще се намери поне една да сложи крак на общото начинание. Фриц Шарпф е нарекъл вземането на решения от много субекти с консенсус „капан” (joint-decision trap), който винаги работи в полза на статуквото – просто нищо не се променя. Резултатът е стагнация. Краят на популистката игра  Този капан е токсичен за ЕС по следната причина. Националпопулистите прокарват тезата, че ситуацията е нетърпима, а те са единствените, които предлагат нещо различно – екзит. Те структурират избора на хората по следния начин: или статуквото (проевропейските партии) или екзит (популистите, скептиците). Така целият „протестен вот” отива за тях, както стана на Брекзит референдума: те обраха гласовете на всички, които искат някаква промяна. В резултат всички граждани получиха най-крайното решение, за което далеч не бяха мечтали единодушно. Популистката игра е проста като гореспоменатата фуражна смеска. Хвърляте бомбата, че ако не се „направи нещо”, еврозоната ще се разпадне, защото Италия имала 170% от БВП дълг. Не пречи, че това не е вярно (дългът е 132,7% и се обслужва). Ако допускането е, че нищо значимо не може да бъде направено така или иначе „аргументът” вече е спечелил: създаден е страх и чувство на безпомощност на ЕС. Или пък настоявате при всеки терористичен акт да се „направи нещо”. Колкото повече терористични актове, толкова по-добре за популистите. Ако няма такива, се търсят бежански семейства или католически свещеници, за да се изгонят. А посланието пак е, че ЕС е безпомощен и единственото смислено действие е неговото разграждане, ренационализирането на политиките. „Смисълът” на всичко това е в наддаването на националпатриотично живо тегло.    Ако “тези, които искат, правят повече”, на тази популистка игра ще се сложи край. Искате повече сигурност. Добре, тогава нека тези, които наистина искат това, да отидат напред в общото пазене на границите и създаването на обща армия. Да кажем Унгария и Полша не искали (макар че Орбан е за обща отбрана). Добре, няма проблем. От 27 държави преговори ще започнат между 25. От тях крайния вариант може да подпишат 24, а да го ратифицирт 22. От отпадането на държави провал няма да има обаче: ако те размислят, ще се включат на по-късен етап.[i] Ако това се случи, популистите с тяхната опция „екзит” ще си останат там, където им е мястото: маргинални. Истинският дебат ще е каква Европа искаме и колко бързо бихме могли да я постигнем. А това е много по-смислено от популисткия въпрос: дали Европа ще оцелее? Каква да е позицията на България  България не трябва да блокира възможната промяна, защото бъдещето на ЕС зависи от способността му да излезе от стагнацията. На нас ни трябва динамичен, силен съюз и сега е моментът да допринесем за него. Особено когато българското председателство се задава и ще имаме възможност да влияем по-сериозно на дневния ред. Разбира се, ако „тези, които желаят, правят повече”, за нас също би имало рискове: -          Риск да се окажем на страната на нежелаещите по вътрешно-политически причини. Националпопулизмът се угои значително у нас и вече не може да бъде подценяван; -          Риск да се превърне еврозоната в ексклузивен клуб, достъпът до който е перманентно заворен. Това е всъщност сценарият, който не бива да позволяваме. Още от сега трябва да направим стъпки за влизане в еврозоната и да „изтъргуваме” подкрепата си за Европа на много скорости срещу ясна пътна карта за приемане на еврото. По този въпрос има национален консенсус. Като цяло, общият принцип трябва да бъде, че всички държави, стига да пожелаят, могат да се присъединят към новите общи политики в сравнително кратки срокове и при ясни и възможни за изпълнение условия; -          Риск интеграцията между желаещите да е за сметка на разграждане на някои от досегашните общи политики. Вариант 3 на бялата книга категорично отхвърля тази опция и настоява, че за всички 27 постигнатото досега ще се запази. Ние трябва да превърнем този принцип в абсолютен приоритет, отстъпление от който е недопустимо; -          Риск да се самоизолираме и да сме пасивни по отношение опитите за интеграция в ключови области, където можем да сме сред „ядрото” от държави. Енергиен съюз, банков съюз, европейска прокуратура и обща отбрана са от жизнено значение за нас. Ако обединим военните си бюджети с останалите 27, например, със същите пари бихме могли да си позволим повече и по-качествено оборудване. Същото важи и за цената на енергийните източници. Това са области, в които ние активно трябва да търсим общи решения;  Възможен ли е провал? Да, Европа на много скорости може да се провали по един единствен начин: Франция, Германия или Италия да отпаднат от ключови политики. Ако една от тях излезе от еврозоната например, можем да говорим за тежък провал. Същото би се отнасяло и за повечето от останалите политики. Европа на много скорости има нужда от лидерство – тя няма как да функционира, ако немско-френският двигател на интеграцията спре да работи. Затова изборите тази година изглеждат решаващи. Ако те преминат според очакваното към момента, ще можем да кажем, че „тези, които искат, правят повече”, е вече стартирала опция. Събирането във Версай на четирите големи държави в този смисъл беше символично: то показва, че в една бъдеща Европа идеите ще се стартират от група инициатори. Малките държави, ако имат добри идеи, могат да се окажат в изключително силна позиция при създаването на „коалиции на желаещите”. Техният глас, макар и не със сила на вето, често ще се оказва с огромна тежест. И като цяло, няма как решения да се вземат срещу интересите на малките държави – те ще запазят досегашните си права на вето в съществуващите общи политики.  Най-важното е, че в един съюз, където желаещите правят повече, европейската политика ще се отърси от експертно-бюрократичния си облик и ще се превърне в реален сблъсък на идеи за бъдещето на обществата. Нещо повече, тя може да се окаже централната форма на политика на континента, малко по малко изместваща от първото място националната. А това е била мечтата на всички „федералисти”, за каквито в момента са се обявили повечето от българските политици. В духа на Моне и Шуман „Европа на много скорости” може да се окаже един по-пряк, нео-функционалистки път към федерализиране и по-дълбока интеграция. По-пряк в сравнение с опитите за моментално създаване на федерална държава, които така или иначе изглеждат обречени.  Затова по-добрата метафора е „Европа на скорост”. В момента имаме една паркирана на луксозен паркинг Европа, представляваща возило от най-висок клас. Може би не е толкова лоша идея то да се покара. А пък ако някой иска каручка – проблем с недостиг на фуража, както стана ясно, няма. ----------------------- [i] Лисабонският договор съдържа възможност за засилено сътрудничество, така че Европа на много скорости не изисква предоговаряне на основните договори. В областта на външната политика и сигурността, решението за започване на такова сътрудничество се взема с единодушие в Съвета, което дава възможност на страните да защитят своите интереси.

Какво трябва да знаем, когато aрхивираме снимки си

Архивирането на вашите снимки може и да не е забавно занимание, но небрежността може да е причина да загубим някои ценни снимки. Ако никога не разтоварваме снимките от нашия телефон или фотоапарат, спомените ни могат да бъдат изгубени или повредени толкова лесно, колкото и самото устройство, така че редовното архивиране може да спести проблема от загуба на ценни снимки.   От How To Geek ще ни кажат всичко, което трябва да знаем за aрхивирането на снимки.   Какво представлява архивирането Преди всичко друго, добре е да се разбира, че синхронизирането на файлове не е архивиране. Архивът е копие на файл, който не е свързан със състоянието на оригинала. Ако имате снимки на детето ви на вашия компютър и ги запишете на DVD, то това DVD се  явява вашия архив, защото снимките на детето ви съществуват на две места и ако ги изтриете от компютъра си, те все още ще са на DVD-то. Когато обаче, синхронизирате файлове с услуги като Dropbox, каквото става с единия файл се случва и с другия. Ако поставите файл във вашата Dropbox папка на компютъра, той ще се копира и на сървърите на  Dropbox и ако изтриете този файл случайно и не го възстановите до 30 ден, то този файл е загубен завинаги.   Създаване на местен архив Ако вашите снимки не са на едно място, а ‘разхвърлени‘ на различни SD карти от вашия фотоапарат и смартфон, или на вашия лаптоп, то време е да ги съберете, тоест копирате в една папка на компютъра си. Това ще ви помогне по-лесно да ги организирате и да ги архивирате.   След това, копирайте всички тези снимки на външно устройство. Това е! Можете да направите резервно копие на файловете ръчно, чрез плъзгане и пускане, или можете да използвате софтуер, като например вградената функция на Windows, File History или инструмента Crashplan.   Ако имате само един външен диск, препоръчваме ви да го изключите, когато не го използвате. Този вид съхранение е известно като ‘cold storage‘ и гарантира, че вашите архиви не са оставени на милостта на неща като токов удар или зловреден софтуер, който атакува компютъра ви. Въпреки това, можете да използвате външното устройство и като ‘hot storage‘ – тоест винаги да е включено в компютъра ви. За допълнителна сигурност може да ползвате и двата метода на съхранение.   Архивирайте в облака Следващата стъпка е да направите резервно копие на снимките си в облака. Това е много важно, тъй като местните архиви не са достатъчни. Ако всички архиви са физически и се намират в дома ви, при пожар може да се унищожат всичките и да загубите всикчи тези семейни снимки завинаги. Ако не разполагате с най-малко едно отдалечено архивиране, не сте архивирали правилно.   Услуги като CrashPlan или Carbonite могат да направят резервно копие на целия ви компютър. Това обикновено ще ви струва около $ 5-6 на месец. Ако търсете безплатно решение, можете да се регистрирате с безплатен акаунт в Google и да се възползвате от щедрия им план за съхранение на снимки. Google Photos предлага безплатно съхранение на неограничен брой снимки  с резолюция до 16MP. Ако имате нужда от съхранение на големи снимки или RAW снимки можете да преминете към 100GB план за съхранение само за $ 1,99 на месец.   Ако се абонирате за Amazon Prime, Amazon Photo ще е включен към акаунта ви и предлага абсолютно неограничено съхранение на снимки.   Криптирайте информацията Това са най-важните стъпки, които трябва да се предприемат, ако наистина искате да направите резервно копие на вашите снимки. Много специалисти по сигурността обаче препоръчват още една стъпка – криптиране на информацията, за да си гарантирате че тя няма да бъде видяна от неподходящите хора в случай че устройството ви бъде откраднато или загубено. Ако използвате инструмент като Crashplan за копиране на снимките на външен диск, то тогава данните ви вече са криптирани. В противен случай ще трябва да избирате от множеството решения за криптиране на данни като TrueCrypt, Bitlocker и така нататък.   Вижте най-добрите Android приложения за архивиране на информация

Христо Иванов и нормалните, прогресивни хора

 Паунова: Заявката на новия проект гласи: Няма да има ляво, няма да има дясно. Но дали тя е в съзвучие с хората, които участваха в основаването на „Да, България”? Защото там бяха главно представители на дясното политическо пространство. Дайнов: Да, така е. Освен Копринка Червенкова и Георги Илиев, който винаги играе ляво крило. Идеята е по-скоро, че има някаква прогресивна общност в България, която отказва да живее по средновековните, феодални правила на неравенството, налагани вече повече от десетина години. Лично аз не виждам причина тази общност да влиза в гибелния спор кой е ляв и кой – десен. По простата причина, че нещата, които трябва да бъдат свършени в момента, не са нито леви, нито десни: върховенство на закона, справедливост, ред. Да не се краде нито ляво, нито дясно. Паунова: Как обаче да се постигне това? Навремето и проектът на Меглена Кунева - ДГБ - оповести нещо подобно, но сякаш това се превърна в оправдание да се влиза в безпринципни коалиции. Дали това няма даДайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов. е поредният такъв проект? Дайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов.    

Тестът на Сонди разкрива най-дълбокото ви скрито АЗ

Този тест е съставен през XX век от унгарския психиатър Леополд Сонди (Szondi Test). Идеята му била да изследва най-дълбоките репресирани (потиснати) импулси у човека на базата на симпатия или антипатия, причинени от специфични снимки на психопати. Тестът е базиран на общото допускане, че характеристиките у другите, които ни притесняват са тези, които причиняват антипатия у нас самите и затова ги потискаме от най-ранна възраст. Първо някои термини от психологията, които трябва да се знаят преди стартиране на теста: Репресия: Според концепцията на психоанализата, това е най-важният психологичен защитен механизъм, с който разполагаме. Неговата най-важна функция е трансфер на мисли и желания, с които се чувстваме комфортно, към подсъзнанието ни. Отхвърляне/отричане: Ментален процес, при който напълно отказваме най-дълбоките си импулси (нещата, които искаме), придобивайки тъкмо обратния модел на желаното поведение. Сублимация: Това е процесът на трансфер на нашите репресирани избори, състояния или поведения към такива, които са социално приемливи или полезни – например артистични дейности, хобита, професионален избор, безобидни малки навици и т.н. Инструкции НАЙ-НАПРЕД Разгледайте портретите на тези 8 души и изберете този, който никога не бихте искали да срещнете на тъмно, защото неговото или нейното изображение предизвиква чувство на отвращение и страх у вас. След това прочетете интерпретацията, която съответства на портрета, който сте избрали. Важно: моля не разбирайте погрешно резултата от теста – той не означава, че имате някакво умствено разстройство, а само че е направен така, че да направи допускане за възможните потиснати импулси за всеки тип персоналност в съответствие с теорията на психоанализата. Оригиналният тест включва 6 различни групи от по 8 души, всеки от които е класифициран като хомосексуален, садист, епилептик, истерик, кататоник, шизофреник, депресивен и маниак. Тук прилагаме мини-версия на теста със само един сет от 8 портрета, тъй като е много трудно в такъв пост да се изложи пълната версия с всички възможни интерпретации. Интерпретации 1) Садист Репресия Възможно е да потискате някакви преживявания от първите години на живота си, асоциирани с авторитаризъм в своето поведение, нужда от доминация и склонност към лоши намерения. Ако сте избрали портрета на този учител, може да репресирате някои обидно или унизително поведение към друг в своето подсъзнание. Отхвърляне Вероятно сте напълно безобидно и миролюбиво създание, винаги готови да помогнете на другите. Ако сте служител в офис, на прекия ви началник му е трудно да се справя с вас. Ако не искате да направите нещо, издигате бариери (например закъснявате за работа, за да демонстрирате, че сте в лошо настроение). Често, когато трябва да се защитавате, избирате пасивната съпротива – незачитане, провокиране и предизвикване, които в дългосрочен план изтощават този, който създава проблемите. 2) Епилептик Репресия Когато говорим за личностни разстройства, асоциирани с мозъчни заболявания, увреждане и дисфункция (както се проявява в някои случаи на епилепсия), някои от диагностичните характеристики могат да бъдат импулсивност, раздразнителност и изблици на гняв и агресия. Ако този як джентълмен с кръгла глава предизвиква отвращение и страх у вас, е вероятно да да сте потиснали в подсъзнанието някои от горните чувства и поведения в ранното детство. Отхвърляне Най-вероятно сте мил и дружелюбен човек. Като кротък и приятелски настроен, вие давате впечатление за висока степен на отговорност и самоконтрол. Стабилни сте в чувствата си и лесно се свързвате с хората, а също и с идеи и обекти. 3) Кататоник Репресия Някои от характеристиките на това умствено разстройство предполагат прекомерна стимулация на въображението, мозъчните процеси като цяло и негативизъм. Ако този небръснат, но усмихнат тип на портрета е предизвикал негативни усещания у вас, може би имате потисната хиперактивност в мозъка, която можеше да доведе до загуба на връзка с реалността, ако не беше трансферирана към подсъзнанието. Отхвърляне Имате склонност към привикване към стереотипно поведение и не харесвате иновациите и промяната. Може би сте плах и стеснителен човек, за който е трудно да се приспособява към нови ситуации. Най-големият ви страх е да не загубите самоконтрол. Сковани сте в поведението си, често заемате защитна позиция и е възможно да сте потиснат човек, който никога не се отклонява от стандартния „поведенчески кодекс“. 4) Шизофреник Репресия Шизофренната персоналност се характеризира с интензивна апатия, нарушения в мисловния процес и несъвместими емоции. Ако от този безстрастен поглед и лице като за игра на покер ви побиват тръпки, вероятно потискате чувство на безразличие към околните и „отдръпване от нещата“ в ранна фаза на детството. Отхвърляне Вероятно сте доста социален човек. Вярвате в социализирането и комуникацията с другите, а те от своя страна се радват на вашата компания и често се виждате. Цялата социалност обаче е малко лъжлива и вероятно крие изолиран човек, който през цялото време живее с чувството, че е сам. Връзките ви вероятно изглеждат безлични и изкуствени, тъй като им липсва истинското чувство. Дълбоко в себе си може да усещате, че не се нуждаете от другите, нито от съвместното съществуване с тях. 5) Истерик Репресия Някои от персоналните черти на истерика включват изкуствени и нестабилни емоции, нарцисизъм и ексхибиционизъм. Ако сте избрали странната дама с тежките вежди за човека, който ви плаши най-много, вероятно е защото сте потиснали ненаситно желание да сте в центъра на вниманието и жажда за чуждото одобрение. Отхвърляне Създавате впечатление на скромен и искрен човек. В действителност обаче, както изглеждате тихи и срамежливи, може да сте завладени от огромно и непреодолимо желание да очаровате околните. Вие се грижите много старателно за външния си вид и за поведението си. Внимавате винаги да сте елегантни и добре облечени, комбинирайки дрехи и аксесоари, които да привличат вниманието и комплиментите на другите. Сублимация Такива хора е вероятно да изберат рядка/екстравагантна професия или хоби. 6) Депресивен Репресия Липса на самоувереност, наличие на чувство за малоценност и вина са основните симптоми на депресията. Фактът, че това безобидно същество е въплъщение на отвращението за вас, може да означава, че сте дълбоко депресиран човек, който успява да държи симптомите под контрол. Отхвърляне Може би сте дружелюбен и безгрижен човек. Винаги сте динамични, демонстрирате увереност и оптимизъм. Понякога, разбира се, се разочаровате, може да манифестирате дистимия (форма на хронична депресия) и меланхолия (“синдрома на тъжния клоун”). Може също да сте подозрителни и мрачни. Сублимация Много е вероятно да прехвърлите депресивната тенденция към ролята да бъдете психолог на всички останали и да търсите решение на проблемите на околните. 7) Маниак Репресия Някои от диагностичните характеристики на манията са екстровертност, свърхстимулация, самонадценяване, безогледно пръскане на пари и емоции. Ако това симпатично лице ви се вижда отвратително, вероятно вътре във вас се крие особен вид вълнение и възбуда, които ако не се контролират, могат да ви превърнат във фанатик. Отхвърляне Много е вероятно да сте човек, който не иска да провокира със своето поведение и който ненавижда шума, крайностите и ексцесиите. Вие сте пример за дискретност, сдържаност и мярка. Вие сте логични и пестеливи и поведението ви винаги е под контрол. 8) Дисоциативно разстройство на идентичността Репресия Този тип персоналност се изразява в желанието на човек да живее и да бъде приеман като част от противоположния пол. Ако този млад мъж ви изглежда опасен и извратен, може в ранно детство да сте потиснали проблем свързан с идентичността и по конкретно проблем с половата идентичност. Отхвърляне Ако защитният механизъм на отричането е сработил, може да проявявате склонност към категорично подтвърждаване на биологичния си пол. В такъв случай, вашето поведение, маниери, външен вид подчертават факта, че сте „истински“ мъж или „истинска“ жена. Ако сте мъж, вероятно сте истински мачо. Ако пък сте жена, се стремите винаги да сте секси, да флиртувате и да привличате мъжете. The post Тестът на Сонди разкрива най-дълбокото ви скрито АЗ appeared first on Мегавселена.

Конфуз в кабинета заради наредената от Радев отмяна на наредбата за бежанците

Служебното правителство е отменило наредбата за бежанците по нареждане на президента Румен Радев, въпреки съпротивата на част от министрите и предупрежденията им, че това може да доведе до спиране на европейски средства и правен вакуум. Това става ясно от публикуваната в понеделник стенограма на извънредното правителствено заседание в петък вечерта. То беше свикано по спешност от премиера Огнян Герджиков само с една точка – изпълнение на предизборния ангажимент на Радев и БСП да бъде отменена наредбата, която урежда интеграцията на бежанците. Служебните министри обаче не проявяват очакваното от тях разбиране и обявяват серия резерви срещу предложението, които Герджиков приема, но парира само с един аргумент – "това е желанието на президента на републиката". В крайна сметка волята на държавния глава е изпълнена и е решено наредбата да бъде отменена, но заменена с нова в срок до една седмица. България може да понесе финансови санкции Вицепремиерът по европейските фондове Малина Крумова припомня, че наредбата е в изпълнение на ангажиментите, които България е поела на европейско ниво и предупреждава, че отмяната й "може да се прочете много лошо" и да доведе дори до "използване на някои механизми, които са им дадени по отношение на санкциониране на държавата ни във връзка с кохезионни плащания". "Към сегашния момент процесите, които се развиват на територията на Европейския съюз, поставят много държави членки в цивилизационен, може да се каже включително, избор – за това дали да бъдат демократични общества, които са склонни да проявят солидарност към бежанците или по-скоро въвеждат допълнителни ограничения към тях. Въпросът в случая, който ние трябва да си поставим, е къде искаме да бъдем, в коя от двете групи?", коментира Крумова. Министърът на образованието Николай Денков казва от своя страна, че "няма нито една причина, която да изисква отмяна и започване на нов процес, вместо промяна на съществуващата наредба", а по-късно предлага директно да не се приема подобно решение. Министърът на правосъдието Мария Павлова не крие раздразнението си от извънредната вечерна сбирка и пита: "Ако мога да перифразирам малко въпроса на проф. Денков – кое налага това да се случи точно днес, в петък в 18 часа вечерта?...Аз дойдох тук с нагласата, че ние ще изменяме наредбата. Затова въпросът ми е – сигурно има някакво обстоятелство, което се е случило и което е хубаво ние да го знаем, все пак, за да вземем едно информирано решение". Имиджов проблем Социалният министър Гълъб Донев посочва, че е притеснен за реакциите на Международния комисариат по бежанците към ООН. "Би бил един недобър атестат за правителството и за държавата, че отменяме една наредба, когато нямаме готов изработен проект, с който да бъде заменена", отбелязва той, но въпреки това добавя, че в лично качество подкрепя отмяната на наредбата. Според него в нея не са разписани достатъчно ясно контролни механизми за санкциониране на чужденците, които откажат да се интегрират. Вътрешният министър Пламен Узунов от своя страна добавя, че липсва и координационно звено, което да съгласува задълженията на отделните институции и общини. "Аз тази седмица, в понеделник, бях в Брюксел и там страната ни действително бе критикувана за това, че не изпълнява задълженията си по релокация. Мога да ви кажа, че лицата, които трябва да приемем от Италия, ние не сме го направили до този момент. От Гърция сме взели едва 3% от ангажиментите, които имаме. Като страна, на която предстои Председателството на Европейския съюз, това не добра индикация, това не е добър пример и смятам, че ще бъдем критикувани", отбелязва още Узунов. Външният министър Ради Найденов припомня, че България е получила европейска помощ за охраната на границата си и признава, че се притеснява от "начина, по който една такава мярка с извънредно заседание на Министерския съвет се взима". "То (извънредното заседание) ще рефлектира върху служебния кабинет, което се отразява в случая на две институции – служебният кабинет и президентът, който е назначил този кабинет. Отговорността става споделена. Не мога да преценя точно върху кой ще бъдат повечето стрели", посочва Ради Найденов. Той отбелязва, че трябва да се има предвид откликът в Европейския съюз. "Ние сме част от тази общност. Предстои посещение на президента Туск (Доналд Туск, президент на Европейския съвет -бил.ред.) в началото на следващата седмица. Рационално ли е да дадем знак в тази посока?...В моите компетенции е да коментирам по-скоро хипотетичните реакции от чужбина. Мисля, че при това, което е общата конюнктура, няма да бъдат в наша полза, казва външният министър. Още в събота Европейската народна партия остро критикува отмяната на наредбата за бежанците, но все още няма официална реакция на европейските институции. Обрат след почивката След Найденов се изказва и спортният министър Даниела Дашева, която също декларира, че не е подготвена да гласува подобно решение. След изказването й е обявена 15-минутна почивка. Заседанието е подновено с предложение на ресорния за организацията на българското европредседателство вицепремиер Деница Златева предложението все пак да бъде прието. Златева бе част от предизборния щаб на Румен Радев и изнесе голяма част от кампанията му, така че предложението й не е изненада. От реакциите на министрите пък може да се предполага, че по време на почивката е имало неофициални разговори, които са обърнали хода на дебата. Министърът на образованието Николай Денков вече е склонен да гласува отмяна на наредбата: "Аз бях достатъчно предпазлив, за да не направя предложението, а да кажа, че бих го направил при информацията, която беше налична тогава. Сега има две нови информации, които намирам за важни. Едната е, липсата на координационен механизъм в наредбата, което очевидно е изключително сериозен проблем, но втората е предложението, за което виждам, че има нагласа – да бъде изготвен нов вариант на наредбата, допълнен, в доста кратки срокове". Малина Крумова от своя страна казва, че продължава да има резерви, но в името на консенсуса подкрепя предложението, след като се решава до седмица да бъде приета нова наредба. След това Герджиков закрива заседанието. [div class='right_orange']Какво предвиждаше наредбата? Наредбата бе приета с постановление № 208 през август миналата година и целта й бе да запълни нормативния вакуум в интеграцията на получилите убежище и закрила у нас. Според нея общините ще сключват отделни споразумения с всеки един бежанец, който ще бъде настанен на територията й, като местната власт поема задължение да осигури на бежанците жилище, обучение по български и работа. Освен това поема и здравните осигуровки на чужденците. Предвиждаше се мерките по интеграция да се финансират от европейските фондове, международни и чуждестранни финансови инструменти, международни институции и организации, национално финансиране. Към днешна дата нито една община не е изразила желание и готовност да приеме бежанци. Тъкмо обратното, в някои общини като Белене, Елин Пелин, Широка Лъка и пр. се стигна и до протести. Искането за отмяна на Постановление 208 беше част от предизборната кампания на президента Румен Радев, както и на БСП, чийто лидер Корнелия Нинова го обяви за дискриминационно спрямо българите, които по думите й не получават подобна помощ от собствената си държава. Според нея наредбата подготвя "трайно заселване на бежанци в българските общини". В същото време Нинова така и не обясни как смята да се помогне на бежанците, които бягат от войните в собствените си държави, да се интегрират в страната, в която са получили убежище. [class='right_orange' div] Меdiapool публикува и пълния текст на стенограмата без редакторска намеса: ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз имам задачата да докладвам. На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерски съвет за отмяна на Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, приета с Постановление №208 на Министерски съвет от 2016 г. В наредбата са предвидени конкретни мерки и услуги за интеграция в областта на достъпа до образование и обучение по български език, заетостта, здравеопазването, социалното подпомагане, жилищното настаняване, интеграцията, социалния, културен и граждански живот в обществото на чужденците с предоставено убежище или международна закрила. Общините въз основа на проект за интеграция е следвало да заявят готовност за приемане на определен брой лица с предоставено убежище или международна закрила, като се вземат предвид състоянието на пазара на труда, наличната квалификация, демографски тенденции, перспективи за развитие на общината, наличие на общности от чужденци и други. Няма обаче разписни ясни критерии в наредбата за изпълнение на тези мерки, особено в частта за изпълнение на споразумението на интеграция на чужденците. Предвид изложеното, предлагам Министерският съвет да отмени наредбата и да възложи на министъра на вътрешните работи и на министъра на труда и социалната политика изготвянето на нова наредба по чл. 37а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците в едномесечен срок от влизане в сила на Постановлението. Това е, уважаеми дами и господа. Имате думата по тази единствена точка от дневния ред. Господин Донев, заповядайте. ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря ви, господин премиер. Дами и господа вицепремиери, господа министри, заместник-министри, наредбата за условията и реда за сключване, изменение и прекратяване на споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила е приета от Министерския съвет през месец август 2016 г. От приемането на наредбата, която указва механизма за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила в България, няма нито едно сключено споразумение по реда на тази наредба. Дори обратното, наблюдаваме някои тенденции на напрежение в местната общност в общините, когато има желание от страна на чужденци, на които е предоставено убежище или международна закрила в Република България, да бъдат настройвани местните общности срещу заселването на тези чужденци на територията на общините. Същото се получава и когато имаме непридружени деца, които се настаняват в центрове за предоставяне на социална услуга в общините. Действително, при така разписания механизъм за интеграция и за сключване и прекратяване, изменение на споразумението за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила няма критериите, по които институциите, органите, които са ангажирани с дейностите по интеграцията, да дадат оценка за това интеграционният процес дали се е случил в положителна посока или в отрицателна. Според мен би трябвало да се разработят такива критерии, които да отразяват и да дават оценка за това доколко съответният чужденец, който е получил убежище или международна закрила, се справя с дейностите, които са заложени в механизма за интеграция. Освен критериите, би следвало да има и ясно разписани, макар и привнесени от законите, тъй като там има разписани и санкции, ако дадено лице, даже след предоставено консултиране, търсене на работа и т.н. от страна на Агенцията по заетостта, това лице откаже тази заетост, съответно да му бъде отнето правото да получава социално подпомагане, така както е за всички български граждани. А чужденците, които са с представено убежище или международна закрила след като получат такъв статут, те вече имат всички права, каквито имат и българските граждани, с изключение на някои, които са изброени в съответните закони. В крайна сметка има един притеснителен момент, че ние приемаме Постановление, с което отменяме наредбата, без да имаме готовия разработен друг нормативен документ, с който да бъде заменена. Другото нещо, което искам да кажа е, че целият този механизъм, който е по сключване, изменение, прекратяване на споразуменията за интеграция, той има абсолютно доброволен характер. Дали даденото лице чужденец, получило статут, дали кметът на общината съответно ще пожелае, защото тук стоят двете страни – чужденецът и общината, ако една от страните не пожелае да сключи такова споразумение, няма орган в държавата, който да задължи някоя от страните да сключат такова споразумение за интеграция. Другият момент е: при сключено споразумение и прекратено извън сега действащата наредба от една от страните, в случаите, които са описани там, също няма някакви последствия нито за чужденеца, получил предоставено му убежище или международна закрила, или по отношение на съответната община или кмет, освен ако общината или кметът не си е изпълнил законовите разпоредби по отношение на издаване на лични документи на съответното лице и другите законови изисквания и съответно вписване в регистъра. Имам едно притеснение от гледна точка на оставането в правното пространство без уредба по отношение на споразуменията за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, която празнота би било редно да бъде запълнена много бързо с разработване на нов проект или усъвършенстване на този механизъм със съответните критерии за интеграция. Другото ми притеснение е по отношение на реакциите, които ще имаме от Международния комисариат по бежанците към ООН, които следят процеса по интеграция и тази наредба, макар и неизявила се до момента със споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Би бил един недобър атестат за правителството и за държавата, че отменяме една наредба, когато нямаме готов изработен проект, с който да бъде заменена. Аз лично ще подкрепя проекта на решение за отмяна на наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Донев. Други? Госпожо Крумова, заповядайте. МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря ви, господин премиер. Аз имам резерви по отношение на вземането на такова решение. Напълно вярно е това, което е изложено във Вашия доклад по отношение на това, че в Наредбата не са уредени ясни критерии за изпълнение на мерките за интеграция. Тя има и други съществени пропуски, както спомена и господин Донев, по отношение, примерно, на непридружените деца и някои други елементи, които със сигурност трябва да бъдат отстранени. Считам обаче, че отмяната на действаща наредба, при това без да може да се види какво реално я замества, освен че създава правен вакуум, е доста притеснително послание по отношение на европейските ни партньори. В тази ситуация трябва да имаме предвид няколко неща. Тази наредба и въобще механизмът, който е уреден в нея, е в изпълнение на ангажиментите, които сме поели по отношение на бежанците, които са установени на европейско ниво. Това е в изпълнение на решение на Европейския съюз. Към настоящия момент процесите, които се развиват на територията на Европейския съюз, поставят много държави членки в цивилизационен, може да се каже включително, избор – за това дали да бъдат демократични общества, които са склонни да проявят солидарност към бежанците или по-скоро въвеждат допълнителни ограничения към тях. Въпросът в случая, който ние трябва да си поставим, е къде искаме да бъдем, в коя от двете групи. Отделно имам сериозни притеснения, че това може да се прочете, въпреки добронамерените мотиви зад него и ясната необходимост за изменение и допълване на уредбата по отношение на бежанците, за да може тя да бъде работеща, както спомена и господин Донев – тази наредба не е произвела досега нито едно споразумение, очевидно нещо в нея куца. Въпреки това, отмяната й на този етап, без да имаме яснота по отношение на това с какво я заместваме, може да се прочете много лошо от европейските ни партньори, включително да доведе до използване на някои механизми, които са им дадени по отношение на санкциониране на държавата ни във връзка с кохезионни плащания. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, госпожо Крумова. Деница Златева, заповядайте. ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Само едно допълнение. Ако вървим към отмяна на Постановление №208, което регламентира Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, може би трябва да помислим и за Решение №173 на Министерски съвет, което приехме на подпис в началото на тази седмица, което изменя рамката на националния механизъм за изпълнение на ангажиментите, и да се опитаме да синхронизираме, доколкото е възможно, бъдещото решение с бъдещото Постановление, в което, доколкото разбирам, идеята е да има много ясни критерии, на които трябва да отговарят чужденците с предоставено убежище или международна закрила, за да могат да бъдат сключени споразумения за интеграция. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви. Други желаещи? Заповядайте, проф. Денков. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, това, което се вижда от дискусията е, е има две възможни решения Едното е да се потърси промяна в наредбата, а другото е да се отмени и да се потърси по-добра наредба. От всичко, което чух като аргументи, аз не видях никакво предимство на отмяната спрямо другия вариант. Така че, молбата ми е, ако има други аргументи да бъдат казани в някакъв вид, защото от всичко, което беше казано досега, няма нито една причина, която да изисква отмяна и започване на нов процес, вместо промяна на съществуващата. Така че, молбата ми е да обясните защо се налага това решение. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви. Други колеги има ли? Поставят се два въпроса. Единият е – дали ако ще отменяме тази наредба, приета с Постановление №208, не трябва да отменим и Решение №173, което действително е логично. Другият въпрос, който се повдига от министър Денков, кое налага действително отмяната на наредбата, приета с Постановление №208, респективно Решение №173 и дали не е по-коректно да направим изменения? Бих отговорил следното, може би е по-коректно да направим изменение, но ние в момента не сме в състояние да го направим. И би било добър знак към обществото това да отменим Наредбата заедно с Решение №173 и във възможно кратки срокове да изработим нов подзаконов нормативен акт, който да предвижда тези критерии за интеграция, за които говори и министър Гълъб Донев. И това е всъщност основният мотив, който ме кара да мисля, че може би отмяната ще е по-доброто решение в случая. Заповядайте, госпожо Крумова. МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря ви, господин премиер. Мисля, че вашите министри и този кабинет са доказали, че когато им поставите срокове, те ги изпълняват. Всичко досега, което ни е възложено, сме си го изпълнили. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вярно е. МАЛИНА КРУМОВА: В този смисъл аз ще подкрепя въпроса на проф. Денков. Реално погледнато, ако работим в хипотеза, че подготвяме променена наредба и нов нормативен документ, който адекватно да отрази както интересите на чужденците бежанци и търсещи закрила, така и на българската държава, защо това трябва да бъде извършвано в правен вакуум, докато няма наредба? Нека да се мобилизират усилията и в рамките на две седмици да бъде изготвен такъв проект на наредба, пък той дори да предвижда отмяна на настоящата. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно вие пледирате за по-кратък срок, да не е до края на април, а да е в средата на април, както разбирам? Това също е вариант. Заповядайте, госпожо Павлова. МАРИЯ ПАВЛОВА: Ако мога да перифразирам малко въпроса на проф. Денков – кое налага това да се случи точно днес, в петък, в 18 часа вечерта? Знам, че е имало работна група, тъй като от представители на Министерството на правосъдието ми дадоха проект за изменение. Аз дойдох тук с нагласата, че ние ще изменяме наредбата. Затова въпросът ми е – сигурно има някакво обстоятелство, което се е случило и което е хубаво ние да го знаем, все пак, за да вземем едно информирано решение. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съвсем коректно поставяте въпроса, не мога нищо да кажа срещу тази коректност. Желанието на президента на републиката е това да бъде направено по този начин, по който аз докладвам. Това е. Господин Найденов. РАДИ НАЙДЕНОВ: Благодаря ви, господин премиер. Като че ли ще се разделим на две страни, които подкрепят и не подкрепят решението, но моите опасения са свързани със следното нещо. Когато се обсъжда въпросът за бъдещето на Европа, ние получихме определена помощ от Европейския съюз във връзка със защита на външната граница на съюза. В същото време болезнена тема за целия Европейски съюз е как процедираме по-нататък. Тя е една цяла проблемна група от въпроси, но тя рефлектира и върху това готови ли сме да приемем тези хора, как ги интегрираме по-нататък. Въпросът е комплексен. Моите притеснения са свързани с това, че макар един телевизионен репортаж никога да не може да представи обективно една ситуация, но си спомняме това, което беше дадено за границата между България и Турция непосредствено, когато се подготвяха изборите. Притеснява ме начинът, по който една такава мярка с извънредно заседание на Министерския съвет се взима. Контра на моите притеснения е това, че се предвижда едномесечен срок, за да се приеме нов регламент, което все пак включва в себе си и момента на развитието. Но във всеки случай лично аз очаквам да има специален интерес към това извънредно заседание вътре у нас. То ще рефлектира върху служебния кабинет, което се отразява в случая на две институции – служебният кабинет и президентът, който е назначил този кабинет. Отговорността става споделена. Не мога да преценя точно върху кой ще бъдат повечето стрели. Но ние даваме и знак, че нещо, което е прието, още повече сме в ситуация, в която предстоят и разговори какъв ще бъде бъдещият кабинет, от моите скромни на численост разговори досега с партньори от чужбина притесненията за посоката на развитие на страна ни бяха много силни предвид на това, че една от основните системни партии в българската политическа сцена се ангажира с тези, които са поставящи под въпрос солидарността на България в бъдещото развитие на Европейския съюз. Вероятно всеки в една кампания се стреми да мобилизира повече избиратели. Обаче, ако човек го гледа отстрани и го пречупва през възприемането на други страни и култури, в този момент въпросът е важен кой къде стои, каква солидарност и подкрепа очаква и дори се коментираше това дали в бъдеще ние стоим заедно с групата Вишеградски държави или ще имаме политика, различна от нея. Убеден съм, че за да се стигне до днешното заседание е имало разговори, анализи, изводи, за да се стигне до тази препоръка. Всички ние сме затруднени обаче да вземем обективно решение в подкрепа на едното или другото, не за да играем про или контра, а за да защитим и тези политически личности, които са ни дали доверие. По-скоро трябва да преценим как това нещо ще рефлектира върху възприемането от нашето общество. Вероятно ще има хора, които ще бъдат удовлетворени, но и ще има хора, които ще го възприемат по друг начин. И откликът, който ще получи в рамките на Европейския съюз – ние сме част от тази общност. Предстои посещение на президента Туск в началото на следващата седмица. Рационално ли е да дадем знак в тази посока? Споделям мнение само като външен министър. Притеснен съм и аз за отзвука, който ще има в Европа. Не мога да дам еднозначен отговор в момента, но смятам, че ще бъде подложено на силни коментари. Трябва наистина да се представят разумни аргументи, за да се получи в този диапазон от един месец, който очаквам, че ще бъде поставен въпросът – добре, след като е след един месец, ще бъде ли служебният кабинет тогава, ще трябва ли следващият кабинет да компенсира дейността на този сега, целенасочено ли се върви към промяна, има ли спешна необходимост от това да се приеме точно днес, в този момент това решение? В моите компетенции е да коментирам по-скоро хипотетичните реакции от чужбина. Мисля, че при това, което е общата конюнктура, няма да бъдат в наша полза. Длъжен съм да споделя това свое притеснение. Благодаря ви. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Найденов. Господин Денков. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз зададох въпрос, така че си запазих възможност да направя изказване. Вече са ясни и плюсовете и минусите на всяко едно решение. Но това, което не чух, е ясна обективна аргументация защо се налага решението да бъде взето сега и по този начин, както беше казано? Така че, моето предложение би било да се отложи решението, защото аз не чух нито един аргумент да има нужда от такова спешно решение. Това не е отлагане на вземането на важните решения, това е въпрос на житейския опит, че ако нещо не е достатъчно добре обмислено, по-добре да се потърси вариант, в който да се обмисли допълнително, да се изговори каквото има да се изговори, отколкото сега да вземаме решение, след което да се окаже, че то не е било най-доброто. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Да считам ли, че вие предлагате да се отложи вземането на такова решение? НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: На базата на това, което чух до сега, това би било моето предложение. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Значи има предложение за отлагане от господин Денков. Наистина въпросът е деликатен, няма никакво съмнение, и затова е много важно да вземем точното решение, а точно решение не знам дали има. Все пак е хубаво да се знае, че по всичко това се води стенограма и ще стане публично достояние това, което в момента говорим и решението, което ще вземем, разбира се, накрая. Госпожо Дашева. ДАНИЕЛА ДАШЕВА: Извинявайте, спортът е далеч, но не е ли възможно поне до понеделник да се запознаем с това постановление, защото действително не бях подготвена, не зная нито какви промени са настъпили... Някак си да бъдем и ние аргументирани в това, което ще Аз сега пред себе си имам само промените, без да имам точно какво ще променяме. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам, ясно, така е. Всъщност, подкрепяте това, което министър Денков каза. ДАНИЕЛА ДАШЕВА: Просто да съм информирана. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре. В такъв случай, с оглед на размисъл правим една пауза, в 18,30 часа подновяваме заседанието. (Следва почивка от 18.20 часа до 18.35 часа) ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа министри, след почивката възобновяваме нашето заседание и продължаваме обсъждането на точката от дневния ред. Кой иска да вземе отношение? Госпожо Златева, заповядайте! ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги министри, въз основа на представения от вас доклад с предложение за отмяна на Постановление №208 на Министерския съвет правя и формално предложение за приемане на решение за отмяна на Решение №173 на Министерския съвет от 2017 година за одобряване на изменената рамка на националния механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселване, одобрена с Решение №263 на Министерския съвет от 2016 година и в пакет работата по новото постановление за сключване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище международна закрила да се разработи и да се измени по-скоро рамката на Националния механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселване, за да има синхрон и между двата документа. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви. Други, колеги! Господин Донев, заповядайте! ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Господин министър-председател, уважаеми дами и господа заместник-министър председатели, дами и господа министри и заместник-министри, действително, че ще се получи колизия, ако отменим Постановление №208, с което е приета Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, с Решение №173 на Министерския съвет от 28 март тази година, тъй като механизмите по презаселване имат и пряко отношение към механизмите за интеграция. Затова, според мен, е правилно предложението и самото Решение №173 да бъде отменено, за да се направи по-добър пълен синхрон с разработването на новия нормативен акт, с който ще се въведе механизмът за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Още един порок, който бих искал да изтъкна в Постановление №208 и в Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, е това, че в нея липсва координиращо звено, координиращият орган, който да изпълнява и да следи за всеки един етап от интеграцията, от механизма по интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Ползвам случая отново да кажа, че и липсата на критерий за интеграция, доколко всеки един от етапите на усвояване на език, на предоставяне на социално подпомагане и социални помощи по включване на пазара на труда с признаване на квалификация, образование и т. н., с последващите действия, които трябва да бъдат предприети по квалификация и преквалификация на чужденците, за да могат пълноценно да се включат на пазара на труда, всички тези моменти трябва да бъдат изчистени и да бъдат ясно и точно разписани в този механизъм и в самото споразумение за интеграция, съответно и да бъдат посочени ясно отговорностите на страните по споразумението; при неизпълнение на едно такова споразумение каква отговорност се носи от чужденеца, каква отговорност имат местните власти. Така че, действително има доста празноти, които трябва да бъдат разписани, за да може да се получи един документ, с който в най-голяма степен да бъдат защитени правата, да бъдат уредени в най-добра степен и изискванията, които поставя пред нас и Европейската комисия така, че да имаме действащ документ, тъй като, пак казвам, до момента по тази наредба нямаме нито едно сключено споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. В тази връзка предлагам и срокът, в който да бъде разработен проектът на новия документ, да бъде максимално скъсен – може би до края на следващата седмица работната група да разработи и да представи проект на нов нормативен акт, с който да бъде приета Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви. Министър Узунов! ПЛАМЕН УЗУНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, подкрепям това, което каза министър Донев. Аз тази седмица, в понеделник, бях в Брюксел и там страната ни действително бе критикувана за това, че не изпълнява задълженията си по релокация. Мога да ви кажа, че лицата, които трябва да приемем от Италия, ние не сме го направили до този момент. От Гърция сме взели едва 3% от ангажиментите, които имаме. Като страна, на която предстои Председателството на Европейския съюз, това не добра индикация, това не е добър пример и смятам, че ще бъдем критикувани. Относно наредбата, която разглеждаме в момента. Смятам, че основният й порок е, че нямаме координиращ национален орган, който да обединява усилията на всички институции, тъй като към проблемите, които са засегнати тук, почти всички министерства имат ангажименти и това са: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавната агенция за бежанците, Министерството на вътрешните работи. Наистина смятам, че тя много сериозно трябва да бъде преработена, така че да може да бъде ефективна за изпълнение на ангажиментите, които имаме към Европейския съюз. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Узунов. При положение, че се обединим евентуално около това, което предложи министър Гълъб Донев – в кратки срокове да бъде изработена новата наредба, дали министър Денков би си оттеглил предложението за отлагане на днешното решение? НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз бях достатъчно предпазлив, за да не направя предложението, а да кажа, че бих го направил при информацията, която беше налична тогава. Сега има две нови информации, които намирам за важни. Едната е, липсата на координационен механизъм в наредбата, което очевидно е изключително сериозен проблем, но втората е предложението, за което виждам, че има нагласа – да бъде изготвен нов вариант на наредбата, допълнен, в доста кратки срокове – една седмица ми изглежда достатъчно убедително, за да е ясно, че този ангажимент не е отпаднал, а обратното. Всъщност, всички осъзнаваме колко важна е темата и че тя трябва да бъде реализирана по най-добрия възможен начин. Така, че от тази гледна точка, аз съм готов да подкрепя такова решение, ако това е реалистично решение. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, смятам че е реалистично, защото има работна група, която вече е подготвила не малко от това, което се иска. Така че, струва ми се, че една седмица ще е достатъчен срок за подобна наредба. Има ли други желаещи да вземат отношение? Госпожо Дашева, заповядайте! ДАНИЕЛА ДАШЕВА: Уважаеми господин премиер, колеги, след като изслушах различни аргументи, имам едно предложение. Тъй като тази наредба ще се отнася за млади хора, никъде Министерството на младежта и спорта не е ангажирано, така че в тази работна група, ако е възможно, да има и някакви предложения, свързани с това, тъй като смятам, че младите хора, с които ние по някакъв начин сме ангажирани – тук няма нищо за младите хора, дори и те да бъдат от чужденците, получили закрила. Смятам, че има и такива. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, това е добро предложение. Аз лично го приветствам. Хубаво е човек да поема такива ангажименти и върху собственото си ведомство. Други? Има ли желаещи? Струва ми се, че почваме да стигаме до консенсус. Единствено госпожа Крумова ще каже дали наистина е консенсус. Да се обединим около следното решение. Отменяне на Наредба за условията и реда за сключване и изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, както и отмяна на Решение №173 за одобряване на изменената рамка на Национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселване, одобрена с Решение №263 на Министерския съвет от 2016 година. Дали можем да се обединим около такова решение и с допълнението, че в едноседмичен срок трябва да бъде подготвена нова наредба – така, както беше изтъкнато, при изработване на критерии за бежанците, казано най-накратко, и координационен механизъм? Госпожо Крумова? МАЛИНА КРУМОВА: Аз продължавам да имам своите резерви, но въпреки всичко, с оглед необходимостта от постигане на консенсус, все пак ние сме колективен орган, единственото ми предложение е по отношение на §3 – да не е едноседмичен срок от влизане в сила на постановлението, а да бъде определена конкретна дата. Тъй като в момента текстът на §3 е в едномесечен, това ще стане едноседмичен срок, но от влизане в сила на постановлението, което го отлага във времето. Предложението е да бъде определен срок до конкретна дата. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Каква дата предлагате? МАЛИНА КРУМОВА: Седми април. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Седми април. До седми април? Добре. Дали можем да се обединим около това решение с допълнението, което беше направено от госпожа Крумова? Всички сме съгласни. Благодаря ви, уважаеми колеги. Оказа се, че кабинетът е много висококачествен. Благодаря ви. Закривам заседанието.

Възможен е превантивен удар на САЩ в Северна Корея

САЩ може да нанесат превантивен удар на Северна Корея, ако имат доказателства, че страната се готви да извърши нов ядрен опит, твърдят американски медии. "Силно вярвам, че Китай ще се погрижи за Северна Корея. Ако те не могат, САЩ, заедно със съюзниците им, ще се заемат с това!", написа държавният глава Доналд Тръмп преди ден в "Туитър". Според телевизия Ен Би Си е възможен превантивен удар с конвенционални оръжия срещу Северна Корея, ако Пхенян е на път да осъществи изпитание на ядрено оръжие. От Северна Корея предупредиха, че скоро предстои ”голямо събитие“, а американски представители коментираха, че знаци сочат към ядрен тест, който може да се случи най-рано този уикенд. Според редица наблюдатели Северна Корея може да извърши по случай навършващата се в събота 105-а годишнина от рождението на основателя й Ким Ир-сен нов ядрен опит или изстрелване на балистична ракета. Представители на американското разузнаване заявяват, че САЩ са разположили в региона два миноносеца в региона, способни да изстрелят крилати ракети Томахоук. Освен това американски тежки бомбардировачи са разположени на о. Гуам, за да атакуват Пхенян, ако се наложи. Засега Пентагонът отказва коментар. Говорителка на Пентагона каза, че министерството на отбраната не обсъжда бъдещи операции и не "прави публични предположения за евентуални сценарии". В. "Ню Йорк таймс" вчера писа, че Вашингтон подготвя стратегия на няколко равнища за противодействие на ядрената програма на Северна Корея, като тя включва и силови методи, но американският президент Доналд Тръмп засега се насочва към дипломатически и икономически мерки. Същевременно зам.-министърът на външните работи на Северна Корея Хан Сон-ньол заяви, че страната ще проведе своя следващ ядрен тест тогава, ”когато върховното командване намери за добре“ и че Пхенян е подготвен да се справи с евентуален военен удар на САЩ. Според китайския външен министър Ван И всеки момент в Северна Корея може да избухне конфликт и диалогът е единственият начин да се предотврати необратима ескалация на напрежението. ”Ако някой провокира конфликт на Корейския полуостров, трябва да е готов да поеме историческата отговорност и да плати цената”, предупреди също Ван И. Той призова заинтересованите страни да се въздържат от действия, които може да бъдат възприети като заплахи”. Русия също призова за проява на сдържаност. Пхенян: Няма да стоим със скръстени ръце след заплахата на САЩ Ситуацията на Корейския полуостров сега е в омагьосан кръг, заяви заместник-министърът на външните работи на Северна Корея Хан Сон-ньол в специално интервю за Асошиейтед прес. Северна Корея няма да стои със скръстени ръце след заплахата на САЩ с превантивен удар, каза висшият севернокорейски дипломат и добави, че президентът Тръмп всява смут с агресивни туитове и с разширяващите се по мащаби военни учения в региона. Той предупреди Вашингтон да прекрати военните си провокации срещу Пхенян. Дипломатът се спира по-конкретно на написаното от Тръмп в Туитър, че "Северна Корея си търси белята". "Не ние, а САЩ и Тръмп създават белята", отвърна той и добави, че "КНДР е готова за война, ако те изберат това". "Сега ние сравняваме политиката на Тръмп срещу КНДР с тази на предишните администрации и стигаме до извода, че тя става по-злобна и по-агресивна. Каквото и да казват американските политици, ако техните думи имат за цел свалянето на системата и правителството на КНДР, ние категорично ще ги отхвърлим", каза севернокорейският дипломат, говорейки чрез преводач. Коментирайки изгледите за война, Хан посочи, че ако САЩ започнат безразсъдни военни маневри, то КНДР ще контрира с превантивен удар. "Какъвто и ход да изберат САЩ, ние ще се справим и сме напълно готови да намерим отговор", заяви той. Северна Корея ще извърши следващия ядрен опит, когато върховното командване реши, че моментът е подходящ, каза Хан. Според АП по време на 40-минутното интервю той е бил спокоен и учтив, но решителен в изразите си. САЩ обсъждат военни варианти Междувременно високопоставен американски представител, цитиран от ДПА, каза, че САЩ "вече обсъждат военни варианти" с оглед на нарастващите заплахи от Северна Корея. Този въпрос ще бъде обсъждан и при предстоящото посещение на американския вицепрезидент Майк Пенс в Азия и Австралия следващата седмица. Пенс ще се срещне с лидерите на Южна Корея, Япония, Индонезия и Австралия. За "военните опции" ще се търси и мнението на генерал Винсънт Брукс - командващ американските сили в Южна Корея, казал служителят по време на брифинг за журналисти във връзка с предстоящото посещение. Запитан как САЩ биха реагирали на очаквания нов ядрен опит на Северна Корея, особено ако това се случи по време на посещението на Пенс, служителят казал, че разузнавателните служби постоянно информират президента и вицепрезидента какво става в региона и "ние сме готови да отвърнем на това". Телевизия Ен Би Си, цитирана от ДПА, съобщи вчера, че ако са убедени, че Северна Корея е решила да извърши ядрен опит, САЩ могат да предприемат превантивен удар срещу нея. Китай може да не окаже помощ на Корея, ако САЩ нанесе удар Китай може и да не окаже съюзническа помощ на КНДР, ако американските войски решат да нанесат удар по тази страна, съобщи в петък вестник "Саут Чайна морнинг пост", като се позова на китайски експерти и анализатори. Вестникът отбелязва, че макар между двете страни да има договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 1961 г., Пхенян се е отказал да спазва режима за неразпространение на ядреното оръжие. По този начин е нарушено едно от условията на двустранния договор, отнасящо се до създаването на условия за мир и стабилност в региона. Китайските наблюдатели смятат за малко вероятно да започне пълномащабна война, защото САЩ едва ли ще предприемат сухопътна операция, а вместо това вероятно ще се ограничат с нанасяне на серия от ракетни удари. Това би облекчило Пекин, когато трябва да реши как да реагира - той няма да има нужда да мобилизира свои наземни войски за оказване на помощ за КНДР. "Но ако все пак се стигне до военен конфликт, китайската страна може да помогне на Пхенян, като го снабдява с храна и въоръжение, например стари танкове", пише "Саут Чайна морнинг пост". "Китай се опасява, че падането на режима в Пхенян може да отприщи наплив на бежанци в КНР и да ликвидира буферната зона, отделяща американските войски от китайската граница", отбелязва вестникът. Китай, смятан за единствения съюзник на Северна Корея, е против ядрената програма, разработвана от режима на Ким Чен-ун, но редовно призовава и САЩ да проявяват въздържаност по този въпрос. Япония се готви за евакуация на граждани и бежанска вълна Японски правителствен служител, цитиран от Ройтерс, каза, че японският Съвет за национална сигурност е обсъждал как да бъдат евакуирани близо 60 000 японски граждани от Южна Корея в случай на криза. За целта щели да бъдат използвани търговски кораби и самолети. Ако правителството на Южна Корея се съгласи, в помощ на евакуацията може да бъдат изпратени и военни кораби и самолети. Служителят отказа повече подробности поради деликатността на темата. Съветът обсъждал също и възможната вълна от бежанци от Северна Корея към Япония, в която можело да има и севернокорейски шпиони и агенти. Кремъл призова за сдържаност Кремъл призова днес всички страни да проявяват сдържаност във връзка с напрежението около Северна Корея, съобщи ТАСС. "В Москва следим с огромно безпокойство ескалацията на напрежението на Корейския полуостров и приканваме всички страни да не предприемат каквито и да са провокационни действия", заяви президентският говорител Дмитрий Песков. Русия продължава да е привърженик на политическо-дипломатическите методи за решаване на всички кризи, в това число на севернокорейската, добави говорителят.  

Най-полезните трикове за приложението Skype за Android

Skype е невероятно приложение за комуникация, което е инсталирано на милиони устройства и въпреки това все още може да ви разочарова с това, че понякога показва лицето ви на пиксели. За да ни помогнат да получим най-доброто от него, от androidpit ще ни запознаят с най-полезните трикове за приложението Skype за Android.   Ето кои са те:   1. Как да проведем разговор в Skype с по-добро качество Един от начините да се получи по-добро качество е да се опитате да използвате Skype с мобилните си данни. Ако имате високоскоростна LTE връзка, обикновено тези разговори ще протичат по-гладко, отколкото ако използвате Wi-Fi. Можете да видите, дали имате LTE връзка, като активирате вашите мобилни данни и погледнете в лентата за известия. Имайте предвид обаче, че най-добре е чрез мобилните данни да провеждате предимно гласови обаждания, тъй като видео разговорите могат да изискват голям обем данни, ако не разполагате с такива, придържайте се към Wi-Fi.   Следващата стъпка, макар и да звучи нелогично, е да се намали качеството на видеото. Понякога понижаването на резолюцията на видеото подобрява общото качество на връзката.   За да направите това, отидете на приложението Skype и докоснете иконата с трите линии в горния ляв ъгъл на страницата, страничната лента ще се отвори и ще намерите опцията за настройки в долната част на панела. Ако превъртите надолу, в списъка ще видите опция за промяна качеството на видеото. То по подразбиране е високо, но можете да опитате да го зададете на по-ниско ниво.   И накрая, опитайте се да не се придвижвате докато провеждате разговор. Това има значение, по-малко, ако сте свързани към LTE, но когато използвате Wi-Fi у дома, това може да има драматичен ефект. Домашните Wi-Fi рутери обикновено имат сравнително малък обхват и ако се разхождате, може да има по-големи колебания в сигнала.   2. Как да ограничим използването на данни на Skype Android има вградена „restrict background data” настройка, която можете да използвате, за да спрете Skype да заема прекалено много от данните ви, когато не го използвате. За целта отидете в Settings > Apps > Skype > Data usage и сложете отметка до „restrict background data”.   Skype също има свои собствени настройки за използване на данни. Ако отидете в менюто за настройки на приложението Skype, можете да ограничите например как да се изтеглят Skype Mojis (късите видео клипове, които може да използвате за да изразите по-добре себе си). Може би обаче, по-полезно би било да използвате опцията за намаляне качеството на видеото.   Другото, което може да направите е да използвате опцията „Sign Out“ в менюто „Settings“. Skype е едно от малкото приложения за съобщения, които можете да изключите. Ако го използвате само за разговори, просто се логвайте в профила си само когато искате да проведете разговор.   3. Как да намалим използването на батерията от Skype Има няколко неща, които можете да направите. Първото е да провеждате гласов чат вместо видео разговори. Ако вече сте свързани към видео повикване, натиснете синия бутон с камера, за да изключите вашата камера.    Ако искате да проведете видео разговор, намалете яркостта на дисплея. Ако провеждате по-дълъг видео чат, намаляването на яркостта може да се отрази значително в консумацията на батерията. Не забравяйте и да актуализирате редовно приложението Skype. Това е много важно изискване за приложенията, които изискват много ресурси. За да разберете дали има нова версия на приложението в Play Store, отидете на страницата на Skype, ако виждате „Update“ вместо „Open“, време е да ъпгрейднете приложението.   4. Как да изпратим видео съобщения Skype осигурява бърз и лесен начин за изпращане на видео съобщения. Докоснете знака плюс в долния десен ъгъл на главната страница на Skype, за да се покажат допълнителни опции. Изберете иконата с камера. Сега, може да записвате видео с предната или задната камера, и дори да добавите някои ефекти. Просто натиснете червения бутон за запис, за да започнете и го докоснете отново, когато сте готови. След това, изберете бутона с хартиеното самолетче, за да видите вашия списък с контакти. Изберете контакта, на който искате да изпратите видеото.   5. Как да получим достъп до скритите емотикони Ако сте фен на емотиконите , Skype има цял куп от тях, на които може да се насладите. Още по-хубаво, Skype дори има скрити такива, които няма да намерите в основния списък. За достъп до тях, трябва да изпратите съобщение с конкретна дума поставена в скоби. Ето няколко които можете да опитате в момента: (poolparty), (snail), (goodluck), (island), (umbrella), (rainbow), (canyoutalk), (camera), (plane), (car), (computer), (games), (holdon).   Вижте как да разберем дали някой е влязъл в Skype профила ни

2,16 лв. за отваряне на сметка в банка

 Около 2,16 лв. плащаме за отваряне на разплащателна сметка в банка, сочат публикуваните данни на за средния размер на таксите, които трезорите начисляват на потребители по разплащателни сметки. Ако сметката е открита в офис на банката, и 1,92 лв. - ако към нея е издадена дебитна карта. Обслужването на разплащателна сметка струва на потребителя 2,01 лв. на месец или 1,51 лв./мес., ако има и дебитна карта. За закриване на разплащателна сметка потребителите плащат средно 3,67 лв., ако сметката е открита до 1 година, а ако е преди повече от 12 месеца е без такса. Данните показват, че внасянето на средства по разплащателната сметка се таксува, ако парите са над 4594 лв. - 0,1% за горницата, като минимумът е 3,06 лв., а максимумът – 195,65 лв. Ако пък захраните сметката си със сума 4594 лв. няма да платите нищо. При теглене на пари в брой от разплащателната сметка на каса в офис на банката таксата е 0,89 лв., ако сумата е до 1 000 лв.,, ако е над тази сума – 0,26% от сумата или минимум 6 лв. С дебитна карта на АТМ, обслужвано от банката, таксата е 0,22 лв., а ако банкоматът е на друга банка – 0,89 лв. Ако пък се тегли с дебитна карта от АТМ на друга банка в Европейския съюз, сумата е 4,75 лв. + 1,34% от сумата, минимум 5,62 лв. При плащане по директен дебит таксите са 1.24 лв. - към сметка при същата банка, и 2.14 лв. - към сметка при друга банка. При платежни операции, извършвани чрез платежна карта, включително чрез интернет, таксите са от 2- до 6 стотинки в зависимост от това коя банка обслужва ПОС-устройството. Ако се прави кредитен превод, таксата е 0,97 лв. при хартиен носител към платежна сметка при същата банка, 0,40 лв. - чрез онлайн банкиране към платежна сметка при същата банка; 2,12 лв. - на хартиен носител през БИСЕРА към платежна сметка при друга банка; по 1,00 лв. лева, ако е чрез онлайн банкиране през БИСЕРА към платежна сметка при друга банка или на хартиен носител към платежна сметка на бюджета при същата банка. За някои от услугите банките прилагат различен подход за определяне на размера на таксите. За всяка от тези услуги БНБ изчислява среден размер на таксите за всеки от използваните подходи, въз основа на информацията, подадена от банките, използващи съответния подход. Три банки са уведомили БНБ, че не предоставят платежни услуги на потребители.

Дончева, овцата и вълкът

  Много мразя, когато отворя някой сайт, отпред да изскочи реклама и да ми пречи да чета. Веднага сменям сайта. Но този път се загледах, защото видях познатия образ на Татяна Дончева в непозната роля – подкарала лодка през Дунава, а в лодката сено, овца и куче вълча порода. Звучи гласът на Дончева: “Казват, невъзможно е. Не, възможно е!” Кое е възможното? Чак след половин час се светнах, че това не е превъплъщение на Баба Тонка, а инсценировка на старата логическа задача за овца, вълк и купа сено, които по никакъв начин не могат да прекосят Дунава заедно. Демек кучето вълча порода не е куче, а вълк. Макар че, ако беше истински вълк, едва ли би стоял така мирно пред камерата, и то в лодка. Но знам ли аз какво изпитва един вълк в близост до Татяна Дончева? Явно става става дума за политическа метафора. Тогава овцата вероятно е народът, вълкът е олигархията, а сеното са социалните разходи от бюджета. Татяна Дончева пък е президентът, който ще спаси и трите, ще ги закара непокътнати на другия бряг. На пръв поглед това не е възможно, защото вълкът ще изяде сеното, а овцата... Пардон, обърках се. По-вероятно е овцата да изяде сеното, ако не е на диета, а вълкът да закуси с с овцата. Ами ако предпочете самата Татяна Дончева? При всяко положение трябва да избира между двете. Чисто логически вълкът дори би трябвало да започне със самата Дончева. Щом казва: “Не, възможно е!”, значи смята да попречи на звяра (олигархията) да се нахрани. Овцата (народът) обаче едва ли би застанала между звяра и Дончева. Вълкът не е безволев обект като овцата, а активен субект на трапезата. Значи първо се нахвърля на Дончева, за да не му пречи, а овцата, т. е. народа, оставя за десерт. Виждаме, че така се случва и в реалния живот – първо изяждат този, който пречи, а населението изяждат за десерт. Пардон, условието на задачата е малко различно - Дончева не може да ги кара и трите заедно, а само едно по едно. Ако остави вълка сам с овцата, той ще я изяде. Ако остави овцата със сеното, ще пострада сеното. Следователно тя трябва първо да прекара овцата (народа). Но след втория заход на отсрещния бряг пак ще чакат двама – или овцата със сеното, или вълкът с овцата. Резултатът е ясен – оставка и нови избори. Обхванат от любопитство да видя как решава задачата Дончева, отворих отново същия сайт. Уви, този път изскочи реклама на бира. Горе вдясно на рекламата имаше кръстче, за да може човек да го кликне и да продължи към самия сайт. Значи виждате огромната разлика между частния сектор и политиката. Бирата ви дава възможност, ако не желаете, да не й гледате рекламата. Дава ви право на избор. При политика обаче щете-не щете, пак гледате. Кой няма право да избира? Овцата. Тук ще се извиня на уважаемата Татяна Дончева, ако този текст се тълкува критически, иронически, а не чисто алегорически. Макар че правилният прочит е математически, тъй като Дончева е завършила такава гимназия и добре знае решението. Сигурно може да го изпише и с формула. Аз не знам формулата и затова действам с думи. Първо Дончева ще прекара на другия бряг овцата (народа), защото вълкът (олигархията) едва ли ще изяде сеното, освен ако съвсем не е изгладнял. След това ще прекара и вълка, но ще вземе овцата на връщане. Така вълкът ще чака сам и едва ли ще се самоизяде, в това звярът е различен от олигархията. За третия заход оставяме овцата и прекарваме само сеното при вълка, защото се предполага, че вълк сено не яде. И чак на четвъртия пак прекарваме овцата. Така имаме общо седем прекосявания на Дунава натам и насам, но се оказва, че овцата, т. е. народът, е прекаран не един, не два, а три пъти! Такъв е животът - щом си овца (народ), значи си тройно прекаран. Великолепна алегория от Дончева, стига да вникнем в дълбоката й същност. Друго си е да си математик. 168 Часа   Какво да правим обаче, ако не желаем да сме овце? Много просто – отиваме на изборите за президент и настояваме да ни дадат бюлетината за референдума, за да можем да гласуваме за мажоритарна избирателна система в 2 тура. Така ще можем наистина да избираме. Това ни превръща от обект в субект на общата трапеза. Но на изборите тази есен също виждаме интересна логическа задача. Според новия закон те са задължителни, което ще рече, че ви имат за овца. Докато референдумът не е задължителен, дори трябва изрично да си поискате бюлетината. Едното ви го натрапват насила, за другото трябва да се молите, а в някои секции - да се борите. Сетете се кое е по-ценно за вас, президентът или мажоритарният вот в 2 тура. Продължавам. Да гласуваш за президент е задължително, но има квадратче “против всички”. Ако го отбележите, отчита се като избирателно активен. Това е важно, тъй на първия тур може да има победител само ако избирателната активност е над 50 на сто. През 2011 г. Плевнелиев имаше над 50% от вота, но активността бе под 50% и затова се наложи да се гласува пак на втори тур. Сега вторият тур е по-опасен за ГЕРБ, но много по-малко вероятен. Защото гласовете “против всички” хем се отчитат като активност, хем не се вземат предвид, когато се изчисляват резултатите. Така можеш отраз да станеш президент с 30, 20, дори с 10 на сто от гласовете на явилите се на урните. Смятате, че гласувате “против всички”, а всъщност сте гласували за първия. Да речем, че се явят 50 на сто от избирателите и от тях 90% гласуват “против всички”. “За” са гласували общо 10 на сто от явилите се, или 5 на сто от всички избиратели в списъците. И от тези 5 на сто един кандидат, да речем уважаемата Татяна Дончева, взема 2,5 на сто плюс 1 глас. Така тя става президент още на първия тур, и то само с 2,5 на сто от гласовете на електората! Разбира се, това е чисто теоретически. На практика за победа на първия тур ще са нужни вероятно 20-30 на сто от гласувалите, а не 50% плюс 1 глас, както досега. На теория имаме избори в 2 тура, но на практика президентските избори вече са в 1 тур, като в САЩ. Така че Бойко Борисов не рискува много, когато казва, че ако Цачева не бие още на първия тур, правителството ще си подаде оставката. А сега да сравним президентските избори с референдума - кое е по-ценно и с колко. На първи тур може да се стане президент само с подкрепата на 2,5% от електората в списъците. А за да успее референдумът, са нужни 25 на сто, тъй като трябват хем 50% активност, хем 50% от гласовете плюс един. Разликата в цената е 10 пъти. Президентът ви го дават даром и дори насила, а за мажоритарния вот искат майка си и баща си. И ако не вземете 10 пъти по-ценното, заслужавате да сте тройно прекараната овцата в лодката на Дончева.   

Не искаме президент грешка

 Илияна ЙОТОВА е родена на 24 октомври 1964 г. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е в Националната академия по администрация - Франция и в Центъра по европейски науки, Страсбург. Работила е като репортер, редактор, водещ и директор дирекция "Новини и актуални предавания" в БНТ. Ръководител на Пресцентъра на ВС на БСП. Депутат в 40-то Народно събрание. Член на ИБ на БСП. Евродепутат от Групата на социалистите и демократите. Ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП. През този мандат като евродепутат Йотова е заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи; заместник-председател на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС - Черна гора; член на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието; заместник-член в Комисията по регионално развитие, в Комисията по правата на жените и равенството между половете и в Делегацията за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб. Владее френски, английски и руски език. Омъжена, има син. "Маската на Цачева падна, скара се с всички, които не я подкрепиха" "Ще приключим с "ястребската политика" по отношение на Русия" "България се управлява от хора без познания да заемат такива постове" - Г-жо Йотова, в интервю Борисов призна, че е сбъркал с кандидата за президент Цецка Цачева. Какъв е коментарът ви? - Цачева се явява на президентските избори като грешка. Така каза министър-председателят, който я издигна. Ние не искаме президент грешка. Достатъчни ни бяха последните пет години. Искаме достоен, интелигентен и знаещ президент, какъвто е ген. Радев. От изборната нощ Борисов експлоатира страха, заплашва българските граждани. Превръща се в образа на страха. Румен Радев е лицето на надеждата. - Споделете впечатленията си от предизборните срещи с хора от различни краища на страната. Кое е основното послание, което отправиха към вас? - Да променим България. Българите искат да бъдат граждани, а не поданици. Имат огромни очаквания и надежда за кардинална промяна след президентските избори, не искат да живеят повече така. Недоверието в политическата класа е голямо. Двадесет и седем години няма справедливост, няма солидарност. Българските граждани се чувстват изоставени и често ми казват, че няма държава. Поискаха от нас да им върнем държавата. - Кои са най-големите им проблеми и страхове? - Хората нямат увереност в утрешния ден. Огромна бедност и мизерия, ниски доходи, с които едва свързват двата края - проблемът за оцеляването е основният. Чух родители, които съветват децата си да напуснат страната и да си търсят късмета и бъдещето навън. Това не е нормално, не е човешко. Наслушали са се на предизборни обещания и не им вярват. За това очакванията към нашата кандидатпрезидентска двойка са толкова големи. Хората се страхуват да останат вкъщи, почти няма неограбен български дом. Това е страшна статистика. Към това се прибавят големите страхове, свързани с миграция, бежанци, международни конфликти, противопоставянето Изток-Запад. България има нужда от водачи, които да носят на хората спокойствие и увереност в силата на институциите, на държавата, която знае каква е ситуацията в света и ще ги преведе през този брод. Това именно очакват от нас. Харесаха кандидата за президент ген. Румен Радев, защото е водач, излъчва сигурност и стабилност, защитник и гарант е на интересите на българските граждани. Ние знаем, че ще бъде трудно, но ще излезем от тази криза заедно с хората на България - това е нашето послание. Заложихме на срещите с тях, които понякога продължаваха над 2 часа, но не оставихме въпрос без отговор. Не правихме плакатна кампания. - Плакатната кампания на ГЕРБ не пожъна успех. Навярно заради пълната увереност, че победата им е в кърпа вързана и залагайки на други прийоми, не си дадоха много зор. - Цачева и Манушев правиха кампания за по 15 минути, която бе обида за хората, те открито го споделяха с нас. Докато слязат от бронираните коли, трябваше да се качват обратно, казаха ни възрастни хора. Цецка Цачева говори с клишета, със заучени речи, независимо дали е в бедното село или проспериращия град. ГЕРБ разчитаха на партията-държава, която чрез лостовете на държавната и местната администрация си набавя сигурни гласове. Осигуряват си ги с всяване на страх, следят, записват, заплашват, че ако не гласуват за тях, хората ще останат без работа. Записват в списъци и следят миньорите от Бобов дол как ще гласуват, вместо да им дават заплати. Заплашват читалищни дейци, че ако не си отстъпят мястото в изборните секции, от следващия ден са без работа. Това е моделът избори на ГЕРБ. - Това е демокрация в действие... - Репресията на ГЕРБ след първия тур скочи. Започнаха масово да купуват гласове. Кметове от ГЕРБ се превърнаха в наказателна рота и тръгнаха да заплашват хората. Заплашват със спиране на тока, със затваряне на детски градини и световен апокалипсис, както каза кметът на Сливен. Градоначалникът на Септември се разхожда в изборния ден в секциите, за да плаши хората. Други плашат, че ще спре санирането. Ако продължават така, хората ще ги изгонят с камъни. Вече имаме такъв прецедент. Спомнете си Варна. - Дали обаче тези действия няма да си постигнат целта и хората да се стреснат? - Хората преодоляват страха, резултатите на първия тур им дават самочувствие. Когато веднъж пречупиш черното огледало на страха, тогава и хората започват да се чувстват наистина граждани. Много разчитаме на това. - От ГЕРБ стигат и още по-далеч, като вещаят катастрофа за държавата, ако не спечелят президентския вот. Цитирахте кмета на Сливен за апокалипсиса. - Кампанията на ГЕРБ не се водеше от кандидата Цачева, защото ги е срам. Водеше се от Цветан Цветанов, който освен натиска към хората и бизнеса, цели и своята лична реабилитация. Явно се готви окончателно да си вземе партия ГЕРБ. След изборната нощ кампанията се пое от министър-председателя, който очевидно се почувства заплашен. Включиха се и всички министри. Най-гласовитите са Кунева, Лукарски, Митов, Ненчев, Бъчварова. Те са двойно мотивирани. Страх ги е от Борисов, а и се борят със зъби и нокти за кокала, за личното си оцеляване, защото министерските постове са много сладки. Много обичам да слушам как Кунева говори за десни ценности. Дали тези десни ценности предопределиха нейното участие в ляв кабинет на Сергей Станишев и точно те й помогнаха той да я предложи за еврокомисар? Добре, че бяха тези избори, за да разберем, че имаме външен министър. Всъщност Митов се прочу с това, че издъни Борисов с Кристалина Георгиева за ООН, защото той беше в дъното на атаката срещу Ирина Бокова. Какъвто и да е резултатът от президентските избори, той заедно с министъра на отбраната ще бъдат първите, сменени в този кабинет. Тежко подведен и изложен, провален е Борисов от тези двама души. България се прочу с това, че има три политики на отбраната и три външни политики - на външния министър, на министъра на отбраната и на министър-председателя. Като своеобразен гуру участва и Плевнелиев. Чуждите дипломати ни се смееха. Този кабинет е провален, президентските избори и кампанията станаха катализатор, за да стане този провал видим за всички български граждани. - Къде е Цецка Цачева в това агресивно, предизвикано от паника, поведение? - Най-точното място на Цецка Цачева беше определено от Борисов, който я предложи. Той категорично заяви, че е грешка нейното издигане за кандидат-президент. Тя отвърна с агресия към нас. Маската й падна и от "майка на нацията" и обединител стана разединител, само за дванадесет часа след изборите се скара с всички, които не я подкрепиха - арогантно, безскрупулно, така както шест години управляваше Народното събрание. Говори срещу тоталитаризма и времето преди 89-а година, а Борисов заяви, че една стотна да построи в България от онзи период, ще бъде успех за днешна България. Нека да се изяснят помежду си, кой е по-лицемерен. Когато Цачева се е издигала по партийна линия, ние с Румен Радев сме били още студенти. Човек, който зачерква част от биографията си, зачерква и бъдещето си, не се уважава и трудно се поглежда сутрин в огледалото. След като обиди една част от българския народ, като ги нарече безмозъчни, сега реши, че всички, които не гласуват за нея, са безмозъчни. Обяви война на всички, които не я подкрепят. Колеги от ГЕРБ ми се обаждат да ми кажат, че се срамуват от поведението на министрите и на Цачева. - Защо не пускат вицеадмирал Манушев на дебат с вас? - Защото го е страх. Поканих го още преди първия тур, тогава си замълчаха. Изпратих и писмо до неговия щаб. В сряда видяхте празния стол в студиото на Нова телевизия. Не искам да спекулирам на тази тема, но очевидно той се страхува от пряк дебат. Твърдя, че този човек е неподготвен да бъде вицепрезидент. - Митов, Цачева, целият управленски апарат на ГЕРБ не спират да говорят за евроатлантическите ценности и ни плашат с международна изолация, ако генералът влезе на "Дондуков"2. И най-страшното в техните глави - ще завием към Русия. Що за небивалици са това? Защо вечно трябва да сме нечий сателит? - Митов трябва незабавно да си подаде оставката, защото той няма представа от международни договори, няма понятие от взаимоотношения между институциите - национални и международни. Казали сме го категорично - посоката на България е равностоен член на Евросъюза, а не негова провинция. НАТО и ЕС са организации, в които не членуваш като в секти. Там те уважават, ако имаш мнение - сериозно, добре аргументирано, защитимо, ако имаш достатъчно съюзници, за да можеш да го прокарваш. За това се изисква познание, грамотност, сила, дипломатически усет. Мечтая за онази България, с която се съобразяват, а не тя да кима утвърдително пред всички останали. Да се подлага на съмнение членството ни в ЕС и НАТО е такова глупаво клише, че трябва да се срамуват тези, които го използват. Само от тези приказки се разбира, че това са изключително неграмотни хора. Един от най-големите проблеми на България е, че в момента се управлява от хора, които нямат познанията да заемат такива постове. - А за отношенията с Русия? - Ще приключим с "ястребската политика" по отношение на Русия. Имаме нужда от нови икономически проекти с руската страна и от възстановяване на нормалните ни духовни, културни и православни връзки. България ще бъде част от коалицията с други европейски държави за незабавното спиране на икономическите санкции срещу Русия. Те не решават нищо, но докараха до фалит много български и европейски производители. - Споменахте страховете на българите, породени от мигрантите и бежанците. В качеството си на евродепутат активно работите по тези проблеми. Как се справят управниците ни на този фронт? - Ако България продължава да бъде немият свидетел на начина, по който се разрешава мигрантската криза, има огромна опасност да се превърнем в бежанското гето на ЕС. Това са сериозни проблеми, които, независимо дали предстоят президентски избори или не, трябва да бъдат решавани. Каквото и да говори Бъчварова, границата ни днес е тотално пробита. Сериозно е развита трафикантската мрежа, която "доставя" всеки ден няколкостотин души в България. Сърбия много сериозно контролира границата си с нас. Само от началото на годината ни е върнала 15 хиляди. Друг е въпросът дали нашите служби са ги обхванали. Ако не са, това е изключително опасно, не знаем кой е на наша територия. Никой у нас не коментира една среща на министрите на отбраната на страните от "Балканския маршрут", включително и този на Сърбия, която не е член на ЕС. Българският министър на отбраната не бе поканен. Очевидно Европа няма доверие на провалени политици като него, затова го изхвърля от сериозния разговор какво следва след окончателния провал, който е на път да се случи, на споразумението между ЕС и Турция, в частта му за връщане на мигранти от Гърция обратно на турска територия. В този важен разговор България не участва. Ако отново се отвори "Балканският маршрут", къде ще се пренасочат идващите? Ако днес имаме страхове за турската граница, утре ще се страхуваме за гръцката и македонската граница. Как ще се справи България - това е същественият въпрос, а те ни плашат със скелети от гардероба и с призраци за тоталитаризъм. - И все пак успява ли правителството да разреши проблема с мигрантите? - Бъчварова обеща да направи най-големия център в Харманли от затворен тип. Защо досега това не е изпълнено? След 19 часа жителите на града се страхуват да ходят по улиците. Докато се губят в някаква неопределена риторика, приеха постановление 208 за трайно заселване и интеграция на мигранти, при това прехвърляйки цялата отговорност на кметовете на общините. Те трябва да осигурят на мигрантите жилище, безплатно образование за децата, здравеопазване, заетост, социални помощи. Кой номер е постановлението на Министерския съвет, което осигурява същите условия за българските граждани? Толкова неграмотно звучи изказването на Бъчварова, че така спазваме европейските норми. Ако има такива, то те се отнасят за бежанци, а не за нелегални икономически мигранти, които са нарушители на държавната граница и като такива трябва да бъдат връщани обратно. Ето защо България трябва да бъде сериозен участник в диалога за подписването на другото споразумение с Турция, което ни дава възможност да връщаме и граждани на трети страни, т.е. не само турски граждани. Дълбоката ревизия на Дъблинското споразумение, участието на България в системата за пръстови отпечатъци - проблемите на дневен ред са много, а управлението е тотално безпомощно да се справи. - Да се върнем на предстоящия вот. На чии гласове разчитате да ви подкрепят на балотажа в неделя? - Бих искала първо да отбележа смешната и умилителна сценка как Цачева отива в централата на СДС, за да търси подкрепа. Показателно е, че гражданският съвет на реформаторите не я подкрепи. Всъщност Цачева стана заложник на турските гласове на партията на Местан. Изводите дали и как има намеса Ердоган, каква беше сделката за пощенския гълъб, ще оставим на нашите интелигентни читатели. Имаме категорично решение и ще продължим кампанията, както я водехме досега. Не се обърнахме към нито един политически лидер, опарихме се след едни преговори и това беше много тежък урок за нас. На нашите срещи с ген. Радев идваха хора, които са с различни политически убеждения. В предишни избори са гласували за други партии, за други хора, но сега харесват това, което ние им предлагаме, свързват надеждите си с нас. Ние не разглеждаме българските избиратели като крепостни селяни на една или друга партия. Смятам, че за 27 години хората помъдряха и могат да преценят кой е по-подготвен за този пост и кой просто е сложен там. Между другото българският народ не бива да допуска втори път да се назначава президент. За първия път Борисов беше казал, че и магаре да върже, и то ще стане президент. - Това е поредната демонстрация на подценяване на българските граждани! - И на девалвиране на институциите. Сега хората го наказаха за подхода, за отношението към институциите. Ако избирателите на други партии се припознаят в нашите предложения за промяна, ще дадат гласа си за нас. Джани Питела, председател на Групата на социалистите и демократите в ЕП: Убеден съм, че генерал Радев и Илияна Йотова вече спечелиха сърцата и умовете на българските граждани. Те са отговорът на социалистите срещу непрестанните вреди, причинявани от режима на строги икономии на десницата. Пожелавам на генерал Радев и Илияна успех в неделя на президентските избори. Сигурен съм, че те носят със себе си нова социална и по-добра България на утрешния ден. Българските граждани се чувстват изоставени и често ми казват, че няма държава. Поискаха от нас да им върнем държавата, споделя Йотова

*Плейлист на трезвата мацка*

Помните ли, когато цяла година в училище чакахме лятната ваканция, а тя отлиташе като миг. Странно е, но животът отлита по-бързо от лятната ваканция. Поради тази лекота, с която той се изплъзва ми се прииска да създам един плейлист на трезва глава. Осъзната глава. Чупена глава. Плейлист,  но не с музика, а със силни емоции, през които всеки един от нас минава и би било хубаво да не забравя. Плейлист за най-дългото пътуване – Животът. 1. Това, че нямаш, не ти пречи да бъдеш. 2. Както подбираме храната си, така би било по-здравословно да подбираме и хората в живота си. Да бъдат висококачествени, но нискокалорични… 3. Тихата сексуалната революция е като всяка друга. Накрая винаги ще има жертви. 4. Ако се стремиш да бъдеш локомотив, а не вагонче, то поне ти ще управляваш. 5. Всеки познава по един Пинокио, но всеки познава и по един добър човек. Просто добрите хора не са автобуси. Следващият няма да дойде. Така че… има хора, които заслужават място в живота ти. 6. Мълчанието не променя нищо навън. Променя само нас. И ни превръща в нещо, което не сме искали да бъдем. 7. Бариерите, които си слагаме ни предпазват от тъгата, но и от радостта… 8. Правдата и кривдата са винаги ръка за ръка. 9. Ако заедно имате подобрение, по-добре ви е… слагайте главата в торбата и не пускайте ръката. 10. Трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш.  11. Ако наистина си намерил правилния човек, той/тя няма да се откаже. 12. Нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда. 13. Наистина, все повече нещастни предлагат щастие. 14. Наистина, пасивността убива. Всичко и всеки. 15. Успееш ли да разтупкаш сърце, може би ще държиш и ръце. 16. Ако искаш нещо ужасно силно и то е адски близо, вземи си го. 17. Баланс е да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.  18. Ако искаш да ти се чува думата – не повишавай тон. 19. Понякога, за да те чуят, трябва да замълчиш. 20. Марковите дрехи не ти пазят завет, а материалните облаги не ти обличат душата. 21. Всеки трябва да спи нощем… поне, когато е облачно. 22. Всеки ден, всеки човек прави избор в живота си. Трудното идва после, когато трябва да живеем с тези избори. 23. Всеки има момент в живота си, за който като се сети му се плаче, крещи на ум и се усмихва че е било. Това е истински момент. 24. Тъжно, но доста често се случва, за твоя си човек, накрая да си друг човек. 25. Интересните събития често имат глупави обяснения. 26. Всеки от нас е електронно свързан с целия свят, а по-самотни никога не сме били. 27. Несподелената любов е най-трудна, защото не можеш да кажеш на някого, че те обича. 28. Любовта е просто дума, докато не срещнеш някой, който рязко ще даде яснота на значението й.  29. Има подкрепа, която си търсил. Има такава, за която не си молил. А има и такава, която ти се предлага. 30. Всяко лято има история. Наистина. А плажът е добра метафора за живота. Стискаш ръка и пясъкът се изплъзва. Отваряш ръка и нужният остава. 31. Ако имаш любими моменти, превърни ги във време… 32. Чувствата не са черва да ги претакаш. Не могат да се оперират. 33. Обичай хората, които се отнасят добре с теб. Пусни тези, които не го правят. Ако имаш шанс – грабни го. Не знаеш какво ще ти донесе. А, ако някой променя живота ти- допусни го. Не знаеш докъде ще те отведе. 34. Понякога е трудно да си простиш. Трябва някой да го направи вместо теб.  35. Понякога родителите дават пример как не се дава пример. 36. Връзките се разпадат, когато спреш да се грижиш за тях. 37. Неспособността да обичат не е естествена у мъжете. Сами си затварят сърцето.  38. В момента, в който кажеш, че бузи за шамари вече нямаш – вече си си завъртял едната буза в очакване… 39. Има хора, пред които немееш,от които настръхваш. И отвън и отвътре. Хора многоточия… 40. Любовта не е мисъл. Тя е емоция. 41. Секси е, когато жената срещу теб  е добър събеседник. 42. Ако чакаш докато станеш готов, ще си в очакване през останалата част от живота си. 43. Това, че някой те обича не за пръв път, не означава, че няма да те обича най-много. 44. Да намериш време да обичаш е като да намериш време да ядеш. 45. Жените отдавна не търсим принцове и спасители. Искаме мъж, който е сигурен, че иска нас. Смел да ни има и да ни приема. Един. Който да ни обича не на думи, а наистина.  46. Щастието в крайна сметка е, когато искаш нещо да се повтори. Когато е било, значи ти е било хубаво. Бил си щастлив.  47. Не бъди мъжко момиче. Мъжките момичета страдат сами. 48. Не бъди страхливо момче. Страхливите не изкачват върхове. 49. Първата любов и правилният човек са две много, много, много различни неща. 50. Около тридесет години /плюс – минус/ човек разбира, че има сила и сърце да преживее всичко. 51. Целувката е това, което променя живота, който си познавал до сега… 52. Живей – без да претендираш, обичай – без да изискваш, изслушвай – без да атакуваш, дискутирай – без да обиждаш. 53. Преди 30, към сърцето: -          Отвори се. Готов съм. След 30, към сърцето: -          Не ми почуквай. Знам. 54. Всеки има нужда да има поне един човек в живота си, с който да може да говори, както говори със себе си. 55. Всеки дава на другите това, от което самият той се нуждае. 56. Корабът не потъва, когато е във водата. Потъва, когато водата е вътре в него. Така че не е важно какво става около теб, а какво се случва вътре в теб. 57. Никой на никого не е длъжен. Просто всеки на някого понякога е нужен. 58. Трудно се обича жена, която е била много обичана… 59. Жените имаме нужда от внимание и любов. 60. Мъжете имат нужда от спокойствие и още повече любов. 61. Недей да забравяш хората, с които има какво да си спомняш. 62. Опитът. Това е истината. Взима много скъпо, но обяснява доста разбираемо. 63. Хората вече не търсят любов. А просто най-добрият вариант за партньор. 64. За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация. 65. Сексапилът и силата на излъчване на една жена няма нищо общо с високите токчета. Сексапилът у едно момиче зависи от увереността и страстта й. Едно босо, рошаво момиче може да е много по-привлекателно от токчета с прическа. 66. Най-добрият афродизиак е усмивката. 67. Живот без любов е като година без лято. 68. Всички сме железни до втората чаша и първата целувка… 69. Зад всяка усмивка се крие нечия липса или болка. 70. Език кости няма, но език кости чупи… 71. Това, че човек обича широките булеварди, не означава, че не може да се озове в задънена улица.  72. За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност. За да бъдеш влюбен обаче се нуждаеш от несигурност. Това е проблемът. 73. Най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас. Не на празници. 74. В първата любов човек търси съвършенство. В последната – истината. 75. Ако една креватна   история може да се превърне в любовна. Обратното е твърде малко вероятно. 76. Бързината пречи да бъдеш себе си. Забави темпото. Животът е толкова по-хубав, когато го живеем бавно. 77. Някои хора се плашат повече от щастието, отколкото от нещастието. 78. Някои хора издържат на лошотия. А немеят и бягат от добротия. 79. Безветрие настъпва, когато не виждаш очите и не държиш ръцете… 80. Мъжете не си тръгват от жената, с която са. Те си тръгват от начина, по който се чувстват вече с нея. 81. Времето – най- ценният подарък, който може да получиш. 82. Същността на човешкия дух се поражда от нови преживявания.  83. Добрината е най-добрият антидепресант. 84. Наистина има хора, с които си имал такива дни, които би заменил за месеци дори за години.  85. Пътуването е най-добрият начин да си купиш спомен. И най-добрият психолог. И е едно от малкото неща, за които вадиш от джоба, но пълниш в сърцето. 86. Човекът днес повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща.  87. Понякога е по-хубаво да изгориш, отколкото просто да тлееш… 88. Запомни! Когато си лош, ти не си лош. Просто те боли. 89. Ако имаш една история с някой, която няма да имаш с никой друг, значи имаш история завинаги и някой специален в живота си. 90. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. 91. За да усещаш повече, мисли по-малко. 92. В момента, в който си зададеш въпроса: „Кога престана да бъде забавно и стана страшно?“ вече може да си сигурен, че знаеш отговора… 93. Може би въпросите имат по-голяма сила от отговорите?! 94. Човек винаги е в търсене на нещо. Работа, гадже или апартамент. Но защо по дяволите 3-1= 0? 95. Нима страничен наблюдател може да разбере същността на една връзка отвътре? 96. Може би не става дума за щастливия край? Може би става дума за самата история? 97. Кое е по-страшно? Да правиш любов без да обичаш или да обичаш без да правиш любов? 98. Кога за последно направи нещо за пръв път? 99. Кой е любимият ти спомен  от последните три месеца? Няма по-хубаво нещо от живия Живот. Моментите, в които се чувстваш жив. Затова изживей останалата част от него като не бързаш. Особено за Любов. Нея като я има, тя се случва. Прониква. И с болката си и с радостта си. Тя е тиха. Влиза на пръсти. Вместо да се страхуваш и да я гониш. Предложи й стол и я изслушай. Може би има какво да ти каже.  P.S. Казвам го на Вас, за да го чуя аз.  Публикувано от Сузана Башева 

Путин, Тръмп и Ердоган – лидери във фокуса на световната политика

 През  2016  г. Русия,  САЩ  и Турция бяха във фокуса на световната политика. Противници на Ердоган го въвлякоха в пагубна за Турция авантюра със свалянето на руския самолет. Но останаха изненадани от самия Ердоган. Когато се наложиq светът видя, че и Ердоган може да се помоли и да му простят. Но това не бе просто молба за прошка на Ердоган пред Путин. Това бе началото на един нов свят. Последва опит за преврат срещу Ердоган. Но понеже вече се изграждаше новия свят, от Москва предупредили Ердоган за началото на преврата. Последствията ги вижда целият свят. В края на годината бе извършено покушение срещу Русия на турска територия. И отново като че ли противници на Ердоган се опитаха да го въвлекат в конфликт с Русия. Със свалянето на руския самолет противниците на Ердоган наистина успяха да го вкарат в много тежък конфликт с Русия. Сега обаче сметките бяха правени без кръчмар. Нито Путин, нито Ердоган, позволиха убийството на руския посланик да се превърне в повод за нов конфликт между двете империи. Нещо повече, отношенията на сътрудничество им се задълбочиха. През 2017  година от отношенията между Путин и Ердоган зависи резултата на Арабската пролет. Арабската пролет започна по един начин, но очевидно завършва по друг начин. В началото на пролетта Русия не беше фактор. В края на пролетта всичко зависи от Путин. Арабската пролет промени света. Та кой преди няколко години би допуснал, че изходът на войната срещу Асад ще зависи от Русия, Турция и Иран? Да, светът се промени. Към това трябва да добавим и бъдещото управление на Тръмп. Отива си Барак Обама. Отива си заедно с Арабската пролет. Историята ще трябва да даде оценка за него като Президент на САЩ . По мое мнение Обама е американският вариант на Михаил Горбачов. Горбачов започна Преустройството и завърши с разпада на СССР  и източния блок. Обама започна с реформи в САЩ , които обаче завършиха с изолация на щатския долар. Да, това е крайният резултат – все повече сделки се правят с други валути. Към икономическият съюз БРИКС  явно има засилен интерес. Ако към него се присъединят страни като Турция и Иран, то това ще бъде на практика половината свят. Този резултат няма как да не се отрази на САЩ  и авторитета на Обама. Та именно затова и Тръмп победи – за да спаси икономически САЩ . В края на втория си мандат Обама без да иска сам номинира за световна сила Русия. Всекидневното обвиняване на Русия за намеса в изборите за Президент на САЩ  накара и скептиците по отношение на руските възможности да повярват в тях. Накрая дойде и изгонването на семействата на руските дипломати. И както казва Тръмп, това бе повод за страхотен ход на Путин – покани децата на американските дипломати в Русия на новогодишно тържество. Към това бих прибавил и още един факт- истерията, която се разрази срещу избора на Тръмп. Демокрацията не е територия за истерии. При демокрацията загубилият чрез вот — губи, а спечелилият — печели. Толкова!   Какво пропускат политическите анализатори? Пропускат факта, че XX  век е приключил не само астрономически. Той приключи и политически. Сега вече живеем в XXI  век- и астрономически и политически. Политическият резултат на отминалия век бе един – световно господство на щатския долар. В новия век обаче явно е започнала ревизия на това господство. Арабската пролет може би бе опит за спиране на ревизията, но очевидно неуспешен. През последните месеци като че ли започват да се топят и едни източни ледове между Русия и Япония. Ако тези ледове се пропукат, то може да се образува истински ледоход срещу долара. На този фон ще трябва да работи и президентът Тръмп. Той като че ли не мисли и друго. Очевидно той с прагматичното си мислене е разбрал, че ситуацията е друга. През ХХ  век световната икономика се бореше да бъде част от икономиката на САЩ . Днес икономиката на САЩ  трябва да се бори да бъде част от световната икономика.   В България мнението на политиците ни за Русия, Турция и САЩ  е преди всичко емоционално и най-малко прагматично. Често политика се прави в зависимост от това дали си яростен русофил или русофоб, както и туркофил или туркофоб. Историята показва, че страни като Русия, Турция и САЩ  не трябва нито да се мразят, нито да се обичат. Това са огромни държави, които просто трябва да се уважават. Дори бих казал, че това са страни, с които всяка държава трябва да се съобразява. Българските политици имат твърде изопачени представи за тези три държави. Част от политиците ни живели през епохата на СССР  и днес приемат Русия като символ на комунизма. Повечето българи възприемат Турция като Османската империя. Малцина са тези, които приемат тези две страни като много големи геополитически играчи, както и като страни с огромен икономически потенциал. Нито Русия е СССР , нито Турция е Османската империя. И двете държави са незаобиколими геополитически фактори. Българските демократи се разделиха и за оценката си за символа на световната демокрация – САЩ . Едни приемат Тръмп, други го обвиняват в русофилство. А той просто е и ще бъде президент на САЩ . За българските политици е крайно необходимо да осъзнаят, че България трябва да има стратегия за отношенията си с тези три държави. Тази стратегия трябва да се позовава на дълбок исторически и икономически анализ. И вероятно трябва да е с период минимум от 100  години. С Русия и Турция историята показва, че не можеш да общуваш нормално, ако хоризонта ти на мислене е 2 ,3  или 10  години. И Русия и Турция не предпочитат да общуват с политици, които имат ограничен хоризонт на мислене.Често в България политици се заблуждават, че могат да бъдат монополисти на американското ухажване. А са пропуснали да забележат, че ако американците ухажваха само един вариант политици, то нямаше да бъдат тази велика сила. Внимателният прочит на отношенията между Русия и Турция показва, че те са си взаимно необходими. На практика трябва да си спомним за пакта между Ленин и Ататюрк. И в двете държави водещите политици са изключителни прагматици. И вероятно наистина разглеждат българските политици като техни политически чираци. Такова е нивото на нашите. Последните реакции на българските демократи показаха, че те са имали по-скоро стратегически отношения с част от американския политически елит, а не със САЩ . А това е грешка, голяма грешка.   Българската икономика ще зависи изключително силно от отношенията между Русия и Турция. Т.е. ние ще можем да правим икономика в отрасли, които тези две държави не развиват. Ето защо е необходимо да се мисли за българската енергетика. Ето защо трябва да се мисли за българското земеделие, производство на храни и туризъм. Събитията от последните месеци показват, че тези отрасли ще бъдат най-застрашени за българската икономика. Започва строителството на Турски поток. И ако някой си мисли, че само с това ще спре енергийната експанзия на Русия и Турция в Европа, то явно той е наивник. След газовата енергетика, ще дойде ред на атомната. Следователно българските политици трябва да мислят къде ще бъде мястото на българската енергетика. Обикновено нашите политици са свикнали да мислят в минало време. Енергетика се прави само ако можеш да мислиш в бъдеще време и ако имаш икономически изгодни източници на енергия. По същия начин стои въпроса и за българското земеделие и производство на храни. В България почти не се познава руската стратегия за развитие на фамилни стопанства. Само зърнените търговци се интересуват от факта, че Русия вече може да диктува международните пазарни условия в тази търговия. Не анализираме факта, че Турция проявява готовност да внася 50  000  тона червено месо на година от Русия. Та само преди няколко години Русия бе вносител както на пшеница, така и на месо. Резултатите от ембаргото обаче са налице. Преди време ембаргото срещу СССР  го срути. Но след време може да се окаже, че ембаргото срещу Русия е поръчано от самата Русия. Мнозина са тези, които обичат да говорят колко страшно е ембаргото срещу Русия, как ниските цени на петрола ще довършат руската икономика. Това не са сериозни думи. Руското правителство все повече намалява дела на въглеродната икономика. Имаме трансформация на въглеродната икономика от износ, към суровина в производствени процеси. Тази трансформация ще осигури и осигурява вече изключителна рентабилност на руското производство. И ако нашите политици не анализират тези процеси, то рискуват да приведат бедността ни не спрямо Европа, а спрямо Африка. Светът се промени. Това е факт, който не може да се отрича. Днес всички политически анализатори са се вторачили в Путин и Тръмп. Към тях бих добавил и Ердоган. Те са събирателните образи на променящия се свят. За да разберем Путин, Тръмп и Ердоган обаче трябва да потърсим техните исторически корени. Те не са дошли от нищото. Зад тях стои история. И за тримата може да се каже, че са представители на идеите, които са изградили собствените им държави, нации и цивилизации. Няма как да разберем Путин, ако не познаваме в детайли историята на Русия. Съвременна Русия е наследник на идеята Византия. Москва е официално обявена от Константинополската патриаршия за Третия Рим. След падането на Константинопол през 1453  г. племенницата и наследница на последния византийски император представител на Палеолозите по стечение на обстоятелствата става жена на руския цар Иван III . Така руските царе придобиват наследствени права върху византийската корона. Заедно със Зоя Палеологина в Москва пристигат и всички оцелели византийски аристократични фамилии. Това са наследници на същите онези аристократи, които по времето на Константин Велики напуснаха Рим и се заселиха в Константинопол. Тези фамилии са същите, които имат правото на претенция за творци на Римската цивилизация, тъй като те са нейните създатели. За това те смятат, че истинският Рим е пренесен заедно с тях в Константинопол, а в последствие и в Москва. Тази потомствена римска аристокрация успява да овладее руската власт и култура. Не случайно дори и в днешния герб на Русия централно място заема римския двуглав орел. Не е случайна и появата в наши дни на историческия сериал „София“. В Русия обаче най-сериозният противник на тази римска аристокрация са наследниците на хазарските аристократични фамилии. Войната между тези аристокрации не е спирала никога. Путин олицетворява именно наследниците на римската аристокрация. Това е истинската Русия-наследник на Византия. Тази Русия е в сърцето на всеки руснак. Путин направи нещо много важно, което остава невидимо за анализаторите. Той просто връща Русия на руснаците. Той възкресява Третия Рим. Ето защо са абсолютни наивници тези, които смятат, че някой може да накара руснаците да застанат срещу Путин. Обикновеният руснак вярва в православието и руската цивилизация. Не е случаен факта, че Сорос няма почва в Русия. Путин просто даде историята в ръцете на руснаците. Заради тази история руснаците могат да воюват с всеки и да го победят. Сега Путин дава и икономически лостове в ръцете на обикновените руснаци. И точно като император Путин направи чеченците свои съюзници. Днес чеченците са готови да воюват във всяка точка от света по заповед на Путин. А ако някой мисли, че чеченците не могат да воюват, то значи той е неосведомен човек.   След Путин в Русия, в САЩ  дойде Тръмп. Тръмп разчиташе на подкрепата на наследниците на създателите на американската държава и цивилизация. Това са наследниците на онези смели хора, които със смелостта и авантюризма си създадоха САЩ . Самият той е наследник именно на такъв смел авантюрист, който в края на XIX  век се заселва във САЩ . Тръмп получи тази подкрепа – на истинската Америка. Тръмп получи подкрепата на духа на Америка. Сега предстои да върне САЩ  на обикновените американци. Тръмп много ясно показва, че ще се бори за американците, за техния просперитет и правото им да имат самочувствието на граждани на велика държава. Очевидно Тръмп предпочита просперитета на истинските американци, а не този на няколко мултинационални компании. Кой стои срещу Тръмп? Стоят Сорос и други наследници на хазарската аристокрация. Какво е общото между Путин и Тръмп? И двамата уважават духа на своите нации. И двамата защитават интереса на носителите на истинските ценности на своите цивилизации. Срещу двамата стоят Сорос и сие. Защо тогава се учудват мнозина, че Путин и Тръмп могат да бъдат партньори? Всеки, който познава историята на Русия и САЩ , живота на Путин и Тръмп, не е изненадан от това партньорство. Не бива да пропускаме и Ердоган. Неговият възход бе свързан с политика изградена с доктрината „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу и идеите на Фетуллах Гюлен за реформа в исляма. Очевидно, че тези доктрини имаха своите недостатъци и техните автори вече не са в обкръжението на Ердоган. Но Ердоган в движение коригира тези недостатъци. Ердоган крепи своята подкрепа на отношението му към турците, а не толкова на отношение към други етноси. Той се обръща директно и контактува дори и с най-обикновения турчин. А за обикновения турчин това е като дар от съдбата. Обикновеният турчин е готов да воюва за Ердоган и го доказа. Да, ако в САЩ  бе победила Хилари Клинтън, може би Ердоган би имал сериозни проблеми- с унижените генерали и кюрдите. Но в САЩ  победи Тръмп. Това е новият свят. Светът на Путин, Тръмп и Ердоган. Свят построен върху исторически основи на нациите, към които принадлежат. Естествен е въпросът за мястото на България в този нов свят. Към днешна дата май сме извън борда. Политическата ни класа не е способна да разбере променения свят. В новия свят политическите лидери не крият произхода си- погледнете Путин, Тръмп и Ердоган. А нашите кандидати за лидери крият произхода си. Ако смятат, че светът не знае произхода им, то явно се лъжат. Светът знае, че тези фамилии преди 1989  г. бяха верни на Москва, а след 1989  г. обвързаха новото си поколение със Сорос. Ето защо световните лидери могат да разглеждат нашите такива единствено и само като лакеи. Могат да ги разглеждат единствено и само като поредните последователи на Хаджи Иванчо Хаджипенчович. И това е горчивата истина за съжаление. Всичко това налага час по-скоро да се реализират две неща. На първо място трябва да се създаде нова политическа класа, която световните лидери няма да разглеждат като група лакеи. Следващата задача е свързана с изграждане на аналитични центрове от българската държава. Тези аналитични звена трябва да изучават новия свят. Трябва да се изучават Русия на Путин, САЩ  на Тръмп и Турция на Ердоган. Трябва да се изучава БРИКС . Динамиката на съвременния свят показва, че ако закъснеем с 5  икономически години за постигане на даден резултат, то този ефект се отразява негативно в следващите 50  астрономически години. За външната политика съотношението е още по-тежко. Вероятно всяка политическа година може да има ефект на цял астрономически век. На този фон трябва да виждаме някъде и ЕС . Да, ние сме членове на ЕС . Но ЕС  се оказа слаб и без лидери. ЕС  трябва да намери новите си Жан Моне и Хелмут Кол. Все още не виждаме техните достойни наследници. И тук идва ред и на въпроса за възможността на политиците ни да мислят и анализират стратегически. Очевидно имаме огромна липса на този ресурс. Но не можем да си позволим да чакаме политиците ни да се научат да мислят и анализират стратегически. Друг е въпросът дали имаме хора, които не са политици, но могат да мислят и анализират стратегически. Имаме и те не са малко. Тези хора трябва да открие политическата класа. Не ги ли открие, все повече ще придобиваме облика на държава колония. Петко Добрев От сайта „Епицентър”

БСП и ГЕРБ лесно стигат до опасни консенсуси

Грешка е, че с "Да, България“ не участваме заедно на изборите, но дано се окажат правилни аргументите им и да можем да работим заедно с тях в парламента за най-важното – промяната на функционирането на държавата. Това смята говорителят и кандидат-депутат от "Нова република“ Трайчо Трайков. В интервю за Mediapool той призна, че част от десните избиратели в момента са объркани кой от познатите десни политически лица в коя формация е. Влизане в парламента само на ГЕРБ от десните формации може да се случи, само ако хората масово са припознали ГЕРБ за дясна алтернатива на БСП, което ще означава, че една голяма заблуда е успяла, смята още Трайков. Г-н Трайков, от представените предизборни платформи на повечето участници в предсрочните парламентарни избори изглежда, че доста от тях си приличат и като че ли доста са размити десните и левите политики. С какво програмата на "Нова република" се различава от останалите, за да я предпочетат избирателите? Нормално е да има и прилики, и разлики. Десните политики предлагат на хората свобода при спазване на ясни правила, без да им се пречи да постигнат най-доброто, на което са способни. Мисля, че в нашата програма те са доста ясно очертани. Разликата е, че досега сериозните десни политици в България акцентираха върху политиките и механизмите, които предлагат, без да назоват крайния резултат. Докато популиститите хвърляха числа за заглавия, без да обяснят как ще ги постигнат. Например по време на президентската си кампания обяснявах как от държавата се краде от обществени поръчки, от картела при горивата, от контрабандата - около 10 млрд. лв. годишно. И хората питаха - това, ако се разпредели на всичкии пенсионери, по колко излиза? Смятаме и излиза по 400 лв. на човек на месец допълнително. Затова сме разписали някои целеви ефекти от политиките, но след като вече сме обяснили какво ще направим, за да го постигнем. А и това допълнително те ангажира с изпълнението на предложените мерки. В "Нова република“ обаче сме единствените, които не на думи, а с действия се борим по важните теми. Докато виждаме, че БСП и ГЕРБ лесно стигат до опасни консесуси – и  АЕЦ "Белене" да се строи, и парите от КТБ да не се търсят, и картела  при горивата да не се пипа. Нямат разлики относно обществените поръчки. В последните дни вече се надпреварват и кой е по-малко врабче във външната политика. Това е лошо за България. Друго, което ни отличава, е че в "Нова република" сме се събрали мажоритарни фигури, които нямаме претенции за политическа девственост, но пък можем да покажем достатъчно сериозни биографии на отстоявани принципи. Дясно ориентираните избиратели, които не харесват ГЕРБ, обаче са все по-объркани за кого да гласуват на тези избори. След разпада на Реформаторския блок в предишния му вид се появиха "Нова република" и "Да, България" и десните припознават при тях много лица, които са им симпатични, и не могат да решат кого да предпочетат... Аз самият най-много държах да продължим заедно и със здравото от бившия Реформаторски блок и с приятелите си от гражданските общности, борещи се за съдебна реформа, тъй като по време на кандидатпрезидентската кампания се създаде уникална динамика на единодействие с всички тези, както вие ги наричате, симпатични лица. Не знам какво повече можеше да се направи. Включително предложихме лидерите на партии да направят крачка назад и да не се кандидатират за народни представители. Това предложение впрочем дойде от Радан Кънев, който предложи също да не се кандидатира. Предложихме коалиция на "Да, България“ без предварителни условия (и то не чрез медиите, както някои мислят). Но не се получи. Това за мен е грешка, но ако все пак аргументите на хората, които наложиха решението за отказ от коалиция, се окажат поне частично верни ще сме заедно в парламента и ще можем да работим заедно. За най-важното – да се промени начина на функциониране на държавата. Лидерското его ли се оказа прекалено голямо за обединяването на десницата за тези избори? Не толкова его, колкото зависимости, що се отнася до лидерите на остатъчния РБ. Те смятат, че тяхната роля не е да отстояват самостоятелни десни политики, а да бъдат присъдружна организация. Това дори не  го слагам в графата его. Много хора в партиите СДС, ДБГ и БЗНС също не могат да разберат какво движи лидерите им. При сегашното положение не съществува ли опасност голяма част от избирателите да не бъдат представени в парламента, ако се окажат верни социологическите проучвания, според които и трите формации нямате шанс да прескочите 4-процентната бариера? Успехът на "Нова Република“ ще е функция от това, доколко ще успеем да ориентираме хората в краткото време до изборите. От социологически проучвания излиза, че за различни групи от нашите избиратели Трайчо Трайков, Мартин Димитров и Радан Кънев сме лидери и на "Нова република", и на "Да, България", и на Реформаторския блок. Объркването е факт. Затова нашата задача е хората да разберат, че ние сме в "Нова република", че Трайчо е "Нова република", Мартин е "Нова република", Петър Славов е "Нова република", Радан Кънев и ДСБ  са "Нова република". А Бареков, Бриго Аспарухов и Тадаръков са в Реформаторския блок 2, по волята на някой в партийните ръководства. И все пак ако се окаже, че в следващия парламент единствената дясно ориентирана партия е ГЕРБ, това какво означава за политическия живот? Това може да се случи, само ако хората масово са припознали ГЕРБ за дясна алтернатива на БСП, което ще означава, че една голяма заблуда е успяла. Реалистични ли са очакванията на някои анализатори за коалиция между двете най-големи политически сили – ГЕРБ и БСП, или ни чакат още едни извънредни избори? Струва ми се, че и в двете партии има хора, които искат, но и много, които не го искат. В същото време по важни теми те имат единомислие, както вече отбелязах, а се сближават и по линията на кадри от ДС в листите си. Напомням, че агент Николай – Георги Марков, който сега е кандидат за депутат от ГЕРБ, навремето като конституционен съдия и ужким голям седесар отмени закона за отваряне на досиетата. За да приемат обаче симпатизантите на двете партии такава коалиция, вероятно ще трябва да се изиграе дисфункционален следващ парламент и последващо обединение „в името на националното спасение“. Да не забравяме, че самият Михаил Миков е разказал на конгреса на БСП как през 2014 г ГЕРБ са предложили коалиция първо на БСП и никой досега не е отрекъл думите му.  Затова, десните хора, които не искат БСП на власт, имат една алтернатива – "Нова република“. Междувременно цялото говорене на БСП започва да става все по-ретроградно, по-пълно с омраза, страх и изолационизъм, макар че и ГЕРБ се опитаха да се заиграят със страховете в слогана си, но се отказаха. Мисля си, че нито една партия от ЕНП не би могла да си позволи да застане зад начина, по който говори БСП. Левицата смята, че това й носи точки, но е в заблуда. Съчувствам на нормалните хора в БСП, познавам някои такива от столичния общински съвет. Още от президентската кампания БСП говори за спиране на санкции срещу Русия. Санкции срещу Русия няма, има санкции срещу определени руски компании и руски физически лица, които са подпомагали завземането на украинска земя. Санкциите срещу Русия ги въведе Путин като спря достъпа на руските граждани до европейски продукти. БСП лансира проекти, които ако започнат, ще е изтичане на пари в пясъка. А всъщност политиките трябва да са в изправяне на пазарни дефекти, а не пари да се наливат за раздаване по неясно какви критерии. Ако толкова искат да правят индустриална политика с държавни пари - да предложат изграждането на няколко държавни данъчни складове, чиито цени на услугите да са ясни. Но от „системните“ партии никога няма да чуете идея за реална борба с монополите, а само политическа дъвка. За разлика от тях, ние от "Нова Република“ имаме ясен план за изправяне на пазарните кривини. Сега например водим дело срещу финансовото министерство, което отказва да каже кои фирми какви капацитети държат в данъчните складове. Но много хора ще кажат: И какво като научим кои фирми държат данъчните складове? Тогава Комисията за защита на конкуренцията няма да може да каже, че няма доказателства за господстващо положение на пазара на горивата и злоупотреба с него, Народното събрание няма да може да отказва да приема необходимото законодателство, а министърът на икономиката - да обяснява, че в половин Европа горивата са по-евтини, защото си нямаме петролни кладенци. Или ако продължат да го правят, народът ще им потърси сметка. Ако държавата беше силна – с други думи, функционираше правилно - Марешки нямаше да е възможен, защото тогава на всички бензиностанции щеше да е по-евтино горивото, отколкото на неговите. Сега той се възползва от кривата система, само зашото тя му позволява, по неясни причини. Ако обаче сме страна с работещи пазарни механизми, Марешки ще бъде максимум един от многото. Винаги в предизборни кампании се обещават здравна, образователна, социална реформи, мерки срещу корупцията и други екстри, а след всяко следващо управление обществото е все по-обезверено. Защо този път да очакваме друго? Аз не съм привърженик да се отрича всичко през изминалите години на прехода. За тези 26 години постигнахме неимоверно много. Често ни е трудно да го оценим, но това е вън от съмнение. Слушам Нинова как хората бягали от България, защото нямало работа, а по байтошово време каква индустрия сме имали. Тази госпожа не знае какви ги говори. Ако по онова време хората имаха свободата да пътуват, живеят и работят в чужбина, както сега, в българския социалистически рай нямаше да останат и половин милион души. Лошото е, че на младежите им говорят небивалици за времето на тоталитарния режим и някои от тях може да стигнат до идеята, че може да се отстъпи от демократичните ценности в името на нещо от миналото. Ние помним какво беше, но младите хора, подложени на канонада и без филтър на възприятията, лесно стават жертва. Именно затова смятам, че БСП играят много опасна игра. За нас мога да кажа, че просто имаме различно предложение към хората. Имаме лица, които са показали какво могат да постигнат, а когато не могат да го постигнат не са във властта. В крайна сметка политиката се прави от хората. Хубаво е, че всички партии сега издигнаха образованието в свой приоритет. Но промените там могат да бъдат постигнати само с комплексни мерки, не просто с пари. Те са само едното ниво. Наскоро говорих с финландския еврокомисар по въпроса, тъй като страната е пример за качество на средното образование. Той препоръча да се тръгне от превръщането на педагогическите факултети в най-модерните и иновативни висши заведения, с най-добрите преподаватели, които да привличат най-добрите кандидат-студенти. Отделно, в момента в регионалните инспекторати по образованието има цяла армия от хора, назначени по партийна линия. Но да приемем, че сме постигнали най-доброто образование. Тука идва второто ниво, за което предлагаме паралелни мерки. Защото ако няма подходяща среда за реализация, за по-добри доходи, по-добро качество на живот и околна среда и ангажираност към обществото, ние просто ще обучаваме кадри за други държави. Как ще постигнете заложения в програмата ви 6-7-процентов растеж на икономиката, което е двойно повече от постигнатия през 2016 г.? Има обосновано предположение, че от обществените поръчки около 25 процента отиват за "смазване" на машината. Обществените поръчки са около 10 на сто от брутния вътрешен продукт - ето около 2 млрд. лв. годишно, които в момента се открадват. Ето ви 2 процента допълнителен ръст към сегашния, който ще постигнам с въвеждане на електронни обществени поръчки, при които няма пряк контакт между възложители и изпълнители. От картела при горивата могат да се осигури 1 млрд., лв., които в момента изтичат буквално в чужбина. Намаляването на административната тежест с въвеждането на универсално правило за мълчаливо съгласие ще облекчат бизнеса, като в същото време ще доведе до естествено съкращаване на администрацията, която ще трябва да е по-ефективна, за да спазва сроковете. Как ще извадите 700 хил. работници на светло? Част от тези работни места ще дойдат от изсветлените сектори, други ще са нови работни места. Много сериозен наш ангажимент е оставането в общините на половината от подоходния и корпоративния данък от работещите и фирмите на тяхна територия. Да не минават през централния бюджет, а директно да остават на място. Това ще повиши прозрачността, ангажираността и вниманието на хората и общините върху практиките на компаниите, които работят в общината. Когато има голяма компания, която от години излиза на загуба, вероятно местните власти и хора ще са по-взискателни към институциите, които следят за непозволени практики. Същото се отнася и за малкия бизнес. Когато виждаш къде отиват парите ти, ставаш по-отговорен, но и по-взискателен. Преди време, в Исландия катерихме едни чукари, накрая като тръгнах да плащам на планинския водач, той извади пос-терминал. И тъй като преди това се оплакваше колко са им високи данъците, го попитах не се ли изкушава да му платя в брой. А той ми отвърна: Ние сме толкова малко хора в Исландия, а има обществени разходи, не ми е удобно от другите да крия данъци. Когато хората знаят къде отиват парите им - за нашата болница, нашата детска градина, нашите улици - ще е по-малко валидна логиката, че някъде горе крадат, тогава защо да плащаме. Обновеното според БСП нейно лице в кандидат-депутатските листи повишава ли шансовете й? Какво да очакваме от хора,  които при четири дни по-студено време започват да обясняват, че имаме нужда от нова ядрена централа.  Хора, които смятат, че трябва държавен фонд да спасява частни компании. Хора, които се опитват да сменят историята – Тома Томов си измисли, че в Белене са били криминални престъпници и не е имало политически преследвани. Хора, чиито предци се опитаха да обезбългарят Пиринска Македония и почти са го постигнали с Вардарска Македония. За мен това е измама и мимикрия.