20.01.2017

Резултати от търсенето

Най-често срещаните проблеми с Wi-Fi сигнала и как да ги решим

Безжичният интернет е като електричеството – можем да забележим, че съществува, само когато  спре да работи. И тогава в повечето случаи следва паника, нали? А не бива, защото нещата отново може да сa наред.   Благодарение на Digital Trends можем да научим повече за най-често срещаните проблеми с Wi-Fi сигнала и как да ги решим.   1. Ниска скорост на интернет в някои стаи - Преместете вашия рутер. Това е един от най-ефективните начини за подобряване скоростта на мрежата, при това е и най-простият. Препятствия като стени и врати могат да попречат на вашия сигнал, така че е добре да помислите за идеалното местоположение на рутера. Най-доброто му място е в центъра на територията, която искате той да обхване. Освен това трябва да го поставите и на високо място, като за целта бихте могли да го поставите върху лавици например. - Ако вашият рутер има външни антени, трябва да се уверите, че те са насочени в правилната посока, за да се оптимизира обхвата и производителността. Повечето от нас естествено позиционират антените така че те да ‘гледат‘ нагоре, но се препоръчва да ги позиционирате перпендикулярно една на друга. - Друг рутер може да се намесва на работата на вашия. За да сведете до минимум смущенията от съседните Wi-Fi сигнали извън дома ви, просто променете безжичните канали във вашия рутер. Повечето от приложенията или софтуера за тази цел са безплатни или на ниска цена. - Ако нищо от това не помогне, може вашия дом да е твърде голям само за един рутер. Помислете за закупуване на безжичен ретранслатор или използвайте стария си рутер. Ако имате стар безжичен рутер у дома, не го изхвърляйте. Използвайте DD-WRT фърмуер, за да го превърне в Wi-Fi ретранслатор. Разбира се, ако това не ви допада винаги може да си купите ново устройство.   2. Бавна интернет връзка навсякъде - Опитайте да включите вашия лаптоп директно в рутера, за да разберете дали скоростта няма да се подобри. Използвайте сайта speedtest.net, за да разберете това. Ако скоростта е лоша, проблемът вероятно е в интернет връзката, не във вашия рутер. Свържете се с вашия интернет доставчик. - Сменете канала на вашия рутер. Софтуер като NetSpot за Mac и Windows и Wi-Fi Analyzer за Android може да ви покаже всяка безжична мрежа наблизо, и ако вашата се припокрива с някоя от тях, това наистина може да забави вашата. - Ако това не помогне, помисли за възстановяване на настройките на вашия рутер. На повечето рутери, има бутон „Reset“, който можете да натиснете с кламер. Направете това за около 30 секунди и рутера трябва да си върне фабричните настройки. - Ако и това не помогне може би вашия рутер е за смяна.   3. Устройствата не могат да се свързват безжично към мрежата - Включете вашия лаптоп директно в рутера с помощта на Ethernet кабел, за да разберете дали можете да се свържете по този начин. Ако работи, вашият Wi-Fi сигнал е проблемът, но ако това не стане, тогава проблема е във вашата интернет връзка. Свържете се с вашия интернет доставчик. - Помислете за възстановяване на настройките на вашия рутер. На повечето рутери, има бутон "Reset", който можете да натиснете с кламер. Направете това за около 30 секунди и рутера трябва да си върне фабричните настройки. Използвайте ръководство за да конфигурирате вашия безжичен рутер правилно. - Проблемът може да е във вашия рутер и той да е за смяна.   4. Определено устройство не може да се свърже с мрежата - Това може да е само временен проблем. Опитайте да го решите като изключите и след това включите Wi-Fi на вашето устройство. Алтернативно, изключете рутера и го включете отново след 30 секунди. - Ако това не помогне, или проблемът се появи отново, помислете за изтриване на текущата мрежа от списъка на запаметените мрежи на вашето устройство, след това отново се свържете с нея. - Ако използвате Windows 10, потърсете с “Wi-Fi troubleshooting” и отворете резултата “Identify and repair network issues.” Това ще стартира серия от диагностики и проблема може да се реши. - Ако използвате MacOS, може да стртирате Wireless Diagonstics. Задръжте бутона „Options“ и кликнете върху иконата „AirPort (Wi-Fi)“. Намерете „Open Wireless Diagonistcs” и следвайте инструкциите. - Опитайте да рестартирате устройството си.   5. Връзката се разпада през различен интервал от време - Опитайте се да разберете дали нещо не пречи на работата на вашия рутер. Разпада ли се връзката когато използвате микровълновата печка? Може да ви звучи странно, но някои рутери имат проблеми с това, особено ако използват честотата 2.5 GHz, и особено ако използвате по-стара микровълнова печка. Проблемът може да е и друг рутер разположен в близост до вашия. Софтуер като NetSpot за Mac и Windows и Wi-Fi Analyzer за Android може да ви покаже всяка безжична мрежа наблизо, и ако вашата се припокрива с някоя от тях, това наистина може да забави вашата. - Помислете за възстановяване на настройките на вашия рутер. На повечето рутери, има бутон „Reset“, който можете да натиснете с кламер. Направете това за около 30 секунди и рутера трябва да си върне фабричните настройки. Използвайте ръководство за да конфигурирате вашия безжичен рутер правилно.   6. Wi-Fi мрежата изчезва напълно - Това е възможно да се случи ако вашия рутер се рестартира сам. Виждате ли незащитена мрежа с името на модела на вашия рутера ви? Това може да е вашият рутер. Включете във вашия рутер Ethernet кабел и го конфигурирайте отново. - Ако не виждате такава мрежа, включете лаптопа в рутера с Ethernet кабел и вижте дали имате връзка. Намерете IP адрес на рутера ви и входната информация, може да разберете как от статията: Kaк да намерим IP адреса на рутера си на всеки компютър, смартфон или таблет .   7. Не може да си спомните Wi-Fi паролата Забравили сте домашната си Wi-Fi парола? Ако сте спазили всички изисквания за създаване на пароли – дълги низове от букви и цифри, това е нормално, но може да ви създаде известно неудобство. За щастие, вие не сте безпомощни, тъй като има няколко неща, които можете да направите, за да видите паролата и дори ако решите да я смените с такава, която е по-лесна за помнене. Повече по темата ще научите в статията: Как да възстановим забравена Wi-Fi парола .   Вижте как да проверим дали Wi-Fi рутера ни не е заразен с вируси

Как да хванеш лъжеца в крачка: 10 техники, разкрити от бивши агенти на ФБР

Случвало ли ти се е да имаш чувството, че те лъжат, но да не можеш да кажеш със сигурност? В такива ситуации съветите как да хванеш лъжеца могат да се окажат полезни. Трябва да се стремим да се доверяваме и да се отнасяме към хората с уважение. Трябва да респектираме правото им за лично пространство и правото да не ни казват абсолютно всичко. Ако обаче подозираш, че те лъжат, имаш правото да знаеш. Ако някой целенасочено те „баламосва“, губи правото си на доверие. Как да хванеш лъжеца в крачка? Експертите твърдят, че ако знаеш кои сигнали да търсиш, винаги ще успяваш да заловиш лъжеца. 1. Започни с изграждане на доверие Според бившия агент на ФБР ЛаРей Ки, ако се опитваш да хванеш лъжец в крачка е важно да изградиш доверие в комуникацията с човека, когото подозираш. Идеята е да му помогнеш да се отвори пред теб. Ако се отнасяш подозрително или обвинително към него, просто ще го в вкараш в защитен режим. 2. Слушай ги колко говорят Когато хората лъжат, имат склонността да говорят повече от тези, които казват истината, сякаш се опитват да покрият лъжата – обясняват прекалено много, може би в опит да прикрият истината зад повече думи. Трябва да внимаваш дали говорят по-силно и/или по-бързо като и двете проявления са индикатор за стрес. Ако доловиш „пречупване“ в естествения тон на гласа, това е точката, в която е изречена лъжата. Други сигнали, за които трябва да внимаваш, са кашляне или постоянно пречистване на гърлото. Важно е да се отбележи все пак, че лъженето не е единствената причина някой да показва знаци на стрес в разговора. Ако обвиняваш някого несправедливо или ако разговорът се върти около тема, която естествено може да накара някого да се чувства неудобно, трябва да знаеш, че тези фактори са достатъчни да стресират събеседника ти. 3. Имай контролни отговори за сравнение Ако искаш да хванеш лъжец в крачка, задавай въпроси, на които знаеш че получиш честен отговор и ги използвай за контрол, за да можеш да сравниш по-късни отговори на ключови въпроси. Ако човекът е спокоен например, а след това стане тревожен и гневен, може да имаш повод за подозрение. Това работи и в обратната посока впрочем – ако някой е прекалено спокоен в отговорите на ключови въпроси, това може да е индикация, че прикрива истинските си чувства. 4. Пусни неочакван въпрос Когато се опитваш да засечеш лъжец, имай предвид че може да е предварително подготвен да отговаря на очаквани въпроси. Ако го хванеш със свален гард обаче, задавайки неочакван въпрос, фасадата може бързо да се пропука. 5. Търси знаци за неискреност по лицето Почти невъзможно е да се фалшифицира естествената усмивка. Хората обикновено объркват времетраенето – усмихват се по-дълго, отколкото биха, ако усмивката е естествена. Освен това се усмихват с устите си, но не и с очите си. Вероятно ще успееш да различиш истинската емоция комбинирана с усмивката, ако гледаш внимателно и отблизо. 6. Внимавай за пропуски и промени в използвания изказ Ако човек, който по принцип има добра памет, внезапно има пропуск в паметта, това може да е предупредителен знак, който да ти помогне да хванеш лъжеца. Също така, ако отговорите му са много кратки и отказва да влезе в детайл, пак е индикатор, за който да внимаваш. Човек може да промени начина, по който говори, когато лъже. Може например да започне да говори по-формално, да използва например пълното име на ключова фигура, когато краткото име е напълно в нормата (напр. да каже „Александра“, вместо просто „Алекс“). Може също така да проявява склонност към прекален ентусиазъм в отговорите – използване на суперлативи като „прекрасно, невероятно, брилянтно и т.н.“ 7. Искай да ти припомня специфични детайли от историята в обърнат ред Когато хората са честни, те добавят към историята допълнителни детайли и факти, защото си спомнят как се е случила. Когато лъжат, вероятно просто ще повтарят твърдения, които вече са направили, така че да не се объркат и да не допуснат грешка. 8. Внимавай за микроизраженията Микроизражение е емоцията, която се промъква несъзнателно на лицето, за части от секундата и която издава човека, който лъже, ако бъде видяна. Например ако човек се прави на щастлив, частица гняв може да се прокрадне на лицето му/й за момент, издавайки истинските чувства. Имай предвид обаче, че дори да знаеш за тези знаци, 99% от хората не могат да ги видят без специален тренинг. 9. Гледай за жестове, които противоречат на твърденията Хората правят неосъзнати жестове, когато лъжат, които разкриват истината. Например, когато някой заяви: х открадна парите и това е лъжа, често се случва да жестикулира по начин, който противоречи на твърдението. Може например да кима с глава в жест, който казва не, сякаш дори тялото протестира на лъжата. 10. Гледай очите Когато се опитваш да хванеш лъжеца, е ключово да внимаваш какво става с очите му. Не само че често се случва истинските емоции да проблясват в очите, хората може дори да избягват погледа ти, когато те лъжат. Нормално е човек да гледа встрани или нагоре, когато му зададеш труден въпрос, върху който трябва да помисли. Но ако въпросът е прост и някой отвърне поглед в друга посока, това може да е индикатор за липса на честност. Лъжата е смъртен грях. Няма такова нещо като „това, за което не знае, не го/я наранява.“ Когато изкривиш нечие чувство за реалност, подронваш фундамента, на базата на който той/тя взима решения в живота си. The post Как да хванеш лъжеца в крачка: 10 техники, разкрити от бивши агенти на ФБР appeared first on Мегавселена.

Владислав Горанов: Посочете едно мое действие в интерес на Пеевски

 Цветан Василев може да докаже твърденията си само в съда, а не от сръбски хотел. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира интервюто на бившия банкер от септември, който тогава нарече Горанов "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски". "От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение", заяви Горанов пред Mediapool. Той коментира още, че евентуални предсрочни избори ще оставят държавата за дълго на автопилот. Министърът коментира още социалните аспекти на Бюджет 2017 и наливането на милиарди в програмата за саниране. Г-н Горанов, казахте, че сте против идеята правителството да подаде оставка след слабия резултат на кандидата на ГЕРБ на първия тур на изборите. Защо смятате, че едни предсрочни парламентарни избори ще доведат до проблеми за държавата? В какво може да се изрази дестабилизацията? Сами по себе си, предсрочните парламентарни избори не са проблем. Проблемът за държавата и обществото идва от няколко обстоятелства. На първо място това означава няколко месеца безвремие и прекратяване на всички реформи, които сегашното правителство е предприело и най-вече измененията в законите свързани с реформата в правосъдието в широк смисъл. Замиране на работата в администрацията и на практика държава на автопилот. Действащ парламент със служебно правителство и президент с броени дни до изтичане на мандата. В същото време парламентът като заложник на Конституцията ще разглежда теми от собственият си дневен ред, без да има политически легитимирана изпълнителна власт, която да предлага дългосрочни решения и да носи отговорност за тях. Помислете и за това какво би могло да бъде следващото парламентарно мнозинство. Фрагментиран парламент, който ще преповтори до голяма степен сегашната си структура. Трудно сформиране на ново правителство на принципна основа и засилване на политическата нестабилност. Не е за пренебрегване и качеството на управление, което едно ляво правителство, подкрепено от ДПС и други по-малки формации може да предложи, а отрицателният ни опит в това отношение е богат. Нямате ли усещането, че и тази година бюджетът е скучна тема за хората, защото фокусът и на политици, и на експерти е върху дефицита и дълга, а не върху доходите и бедността. Не водим ли вече 20 години погрешния дебат в икономиката – за дефицити и дългове, докато истинският проблем на хората е високият дял на бедността, фактът, че много малък дял от населението се ползва от сегашния модел на растеж? Тук въпросът е каква е ролята на държавата в икономиката – трябва ли да бъде по-голяма или по-малка. Факт е, че в ЕС преразпределителната роля е с 20-30% по-висока от тази в България. Средно в общността 44-45% от брутния вътрешен продукт (БВП) се преразпределят през бюджета, а в България този показател рядко доближава 40%. В този смисъл това е въпрос на дебат, който не се е състоял в нашето общество. Но ако държавата започне да преразпределя повече, това означава на първо място данъчна система, различна от настоящата, и второ - носене на по-голяма отговорност от страна на държавното ръководство за съдбата на хората. Въпросът не е само за нивото на преразпределение през бюджета, а и за ролята на държавата за увеличаване или намаляване на социалното неравенство. Не допринася ли например данъчната система у нас за утвърждаване на бедността и социалното неравенство – България е сред страните в ЕС с най-ниска данъчна тежест като дял от икономиката - 28%-29% от БВП? Не е ли време за промяна?  Въпросът дали по-богатите трябва да плащат по-високи данъци няма еднозначен отговор. По принцип и при сегашната данъчна система по-богатите плащат повече, но в номинално изражение, защото данъкът върху 10 000 лв. е по-голям от данъка върху 1000 лв. Иначе стои въпросът дали да имаме пропорционално облагане (равна ставка за всички доходи, например 10%) или прогресивно облагане (по-високи ставки за по-високите доходи, бел. ред.). Ако установим едно прогресивно облагане, както е в повечето държави в Западна Европа, ще се върнем назад към модел, който сме имали преди 2008 г. Това ще даде възможност определена част от доходите да останат необлагаеми, като значително ще увеличи данъците на средната класа и на по-богатите. Тук отново не се дава отговор на въпроса дали по този начин ще се реши въпросът с бедността и социалното неравенство. Много е възможно, като се направи такова пребалансиране, приходите в бюджета да не нараснат, а увеличението на тежестта за средната класа и за богатите да стане за сметка на освобождаването от данък на по-нискодоходните групи. Тоест това може би ще е мярка с нулев ефект за приходите на бюджета. Именно – подобна мярка няма да повлияе на бюджета, но ще е от полза хората с по-ниски доходи. Въпросът е дали да има определена група хора, които въобще да не бъдат облагани с данъци. Той също няма еднозначен отговор, но дебатът е философски. Толкова ли е страшно да увеличите някой данък за бизнеса срещу по-висок публичен ангажимент в образованието или науката например? Тук има друг концептуален въпрос – пряко или косвено облагане. Облагане на потреблението или облагане на доходите? От гледна точка на политиката, която сегашното управляващо мнозинство води, почти всички партии в парламента, с изключение на БСП, не са склонни на преразглеждане на плоския данък. Оттам нататък маневреността за преразглеждане на съотношението между косвените и преките данъци може да дойде по две линии – или увеличаване на сегашните преки данъци, или намаление на косвените данъци, например ДДС. Свалянето на косвените данъци още повече ще оттегли държавата от преразпределението в икономиката, а увеличаването на преките данъци, например данък печалба, със сигурност ще доведе до трудности със събираемостта, защото ще се търсят все повече варианти за избягване на облагането и в началото, когато се въведе, ще действа потискащо на икономическата активност. Тоест засега оставаме в статуквото? По отношение на данъчната система – да. Но нека погледнем на темата и през разходите. Социалните разходи в тесен смисъл са около 35% от всички разходи на бюджета, а в широк смисъл (с включени образование, здравеопазване, култура, наука) надхвърлят половината от бюджета. Въпросът е дали през това преразпределение се извършва някакво изравняване, сближаване между различните социални слоеве, някаква социална кохезия. Оставаме с впечатлението, че хората като цяло не я усещат. Това е заради ниското ниво като цяло на БВП и оттам ниското ниво на доходите, макар че в последните години има нарастване и на тези показатели. Ако погледнем минималната работна заплата например, тя е нараснала тройно за последните 10 години - от 160 лв. през 2006 г. на 460 лв. от 1 януари 2017 г. Защо бюджетът не е достатъчно смел в социален план? Смело е да се отпуснат 1 млрд. лв. за саниране, смело е да се увеличи бюджетът на сектор "отбрана" с 825 млн. лв., но 230 млн. лв. допълнително за образование (главно за увеличение на заплатите) през 2017 г. не изглежда особено смело.  Ресурсът за санирането на жилищата в следващата година не е в този размер, в който се представя. Как работи санирането като финансова схема? Българската банка за развитие (ББР) отпуска кредити на сдруженията на собствениците в размер на разхода за санирането. А когато държавата извърши разход, тя дава финансова помощ на собствениците в размер на задължението им по кредита към ББР. Целта е да се разтегли в годините изплащането на схемата от страна на бюджета към ББР. В края на 2016 г. например ББР ще получи от фиска значителен транш – до 1 млрд. лв., за погасяване на задълженията по изпълнени проекти и за предплащане на нови. Ще си платите ли сметката? Едно бъдещо ново правителство да не изпадне в ситуацията на предшественика ви Симеон Дянков и да "открие по чекмеджетата" неплатени задължения за стотици милиони левове по санирането? Ако говорим за санирането, извършено дотук, всичко ще бъде разплатено и няма да останат задължения към банката за развитие. Ако дойде следващо правителство, то може да прецени дали да разшири или да свие програмата, но всичко натрупано дотук по сметки ще бъде платено. До момента са сключени около 2000 договора за саниране, а поетите ангажименти са за около 2 млрд. лв. А как изобщо решихте, че санирането трябва да е толкова ключов приоритет във вашето управление, с такъв сериозен публичен ресурс, без да се допитате до гражданите? Неслучайно програмата беше утвърдена от Народното събрание. Иначе едва ли има спор, че енергийно ефективното саниране има редица ползи както за собствениците, така и за обществото като цяло. Що се отнася до това дали сме питали хората, според мен – да, доколкото през лятото на 2014 г. в предизборната платформа на ГЕРБ беше залегнала тази програма и хората, които са гласували за това ГЕРБ да стане управляваща партия, може да се каже, че са я подкрепили.   Защо не увеличихте по-сериозно средствата в образованието? Според вас системата на образованието може ли да поеме наведнъж по-голям ресурс от заложените допълнително 230 млн. лв., естествено с идеята разходът да бъде ефективен? Да, може да поеме и по-голямо увеличение през заплатите на учителите. Ако се стигне до там, че възнагражденията на учителите станат толкова атрактивни, че в учителската професия да се ангажират най-добрите висшисти, това значително ще повиши качеството на учебния процес. А защо не го направите? Вървим в тази посока. Не забравяйте, че две последователни години увеличаваме заплатите на учителите. Въпросът в продължение на много години е отлаган. То бе неглижиран в годините на висок растеж и чак в последните 1-2 години се говори за връщането на образованието в сферата на приоритетите. Защото когато растяха доходите в бюджетната сфера в периода 2005 – 2008 г., ако образованието беше приоритет, заплатите на учителите можеха да растат изпреварващо, за да се стигне до това място на учителската професия в класацията на възнагражденията, което да привлича най-добрите висшисти. Преди години учители са ставали най-добрите 30% от завършващите, докато сега стават последните 30%. Ако се увеличат по-сериозно учителските заплати, ефектът ще бъде чувствителен, защото има много напускащи учители. Защо тогава не направихте по-смел ход – например 500 млн. лв. допълнително за образование през 2017 г. за сметка на 300 млн. лв. по-малко за саниране? Може да се зададе и такъв въпрос, но отдавна сме заложили приоритета "саниране". Иначе - да, има и такава позиция. Кажете какво ще правите с такса "смет”? През пролетта предложихте нов модел на таксата, според който ще се увеличи тежестта върху гражданите и ще намалее тази за бизнеса. Сега обаче ГЕРБ май няма смелостта да я гласува в парламента?  Ще се заемем с такса "смет" веднага след изборите. Новият модел, който се залага в закона, предвижда постепенно пребалансиране на тежестта на таксата между бизнеса и гражданите. Ако трябваше да се направи рязко, пребалансирането щеше да е изключително тежко в началото, защото вероятно щеше да доведе до намаляване в пъти на тежестта на бизнеса и увеличаване в пъти на тежестта за населението. Затова и моделът, който сме предвидили, се базира на плавен преход. Сдружението на общините говори за 10-годишен преходен период, чуват се гласове на депутати за 5 години. Със сигурност веднага след приемането на бюджета ще задвижим в парламента измененията. Те вероятно няма да се прилагат от 2017 г., но темата стои от 2002 г. и досега никой не е предприел тази стъпка. След като вдигате такса "смет" за гражданите, може ли да кажете докога държавата през общините ще налива стотици милиони в джобовете на шефовете на 2-3 сметосъбиращи фирми, които на практика са си разделили България – Румен Гайтански,"Титан" и частично братя Домусчиеви? Много от закъсалите финансово общини имат огромни дългове и поети ангажименти именно по перото "такса смет".  Тук въпросът ви е за начина, по който се разходват приходите от таксата и по който се сключват договорите със сметосъбиращите фирми. Това е отговорност на местната власт и наистина на места се наблюдават доста слабости в това отношение. Един пример е Велинград, който в предходния мандат беше сключил договори с една видинска фирма за около 6 млн. лв., при положение, че годишно събират от таксата около 1 млн. лв. Правила има и сега в закона, но тук е ролята на правоохранителните органи да идентифицират и да контролират тези процеси. Кметът, който е сключил тези договори, е предаден на прокуратурата. А вие като министър ще одобрите ли отпускането на безлихвени заеми на такива общини? Не. Не и в размерите, за които те настояват. До момента не съм одобрил нито един оздравителен план на нито една от 36-те общини, които са в процедура на финансово оздравяване. Има по-добри и по-лоши планове. С най-голяма степен на готовност е Сливен, но и там още има нужда от доуточняване. А случаят с Перник, който настоява за 20 млн. лв., засега е тежък.   През септември бившият шеф на КТБ Цветан Василев начерта в интервю от Сърбия схемата на задкулисието у нас. Според него няма политик или министър, който да не е одобрен от задкулисието, преди да заеме поста си. Той твърди също, че няма как да се прави бизнес, без да се плащат подкупи на политиците. Вярно ли е това? Как се влиза в българската политика? Аз не съм имал възможност да се запозная с Цветан Василев. Ако неговият опит е, че е раздавал подкупи на политици да работят в негова полза, значи вероятно има основание тази негова констатация. Добре е да продължи анализа си и да разкаже на кои политици какво е давал, ако това са неговите наблюдения. Той твърди, че са му искани проценти от различни сделки. Добре, нека да разкаже всичко с имена. Но Василев посочи имена – дори директно обвини премиера Бойко Борисов, че е искал процент от сделката за приватизацията на "Булгартабак" например. Не съм чел всичко, което е казал Василев, но такива обвинения биха могли да бъдат доказани, ако Василев се върне в България и участва в съдебен процес. Така той може да докаже всички свои тези. Не приемам позицията му да се крие в една съседна държава, бягайки от правосъдието. Нямаме причина да смятаме, че българският съд действа в някакъв субординация от българската прокуратура. В този смисъл има достатъчно гаранции за справедлив процес и ако той се чувства невинен, има възможности да го докаже, но няма как това да стане от сръбски хотел. В интервюто Василев Ви нарича "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски”. Какво ще отговорите? Василев би трябвало по-добре да познава Пеевски от мен, защото доста години имаха съвместни бизнес начинания. Това хвърляне в пространството на релации и обвинения мога да коментирам само по един начин. От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение. Например как бяха направени данъчните проверки на Пеевски? Те не бяха правени в период, в който аз имам досежност до Националната агенция за приходите (НАП). А кредитите за фирми на Пеевски от Българската банка за развитие? До съвсем скоро тя беше в ресора на финансовия министър?  Въпросните кредити са отпускани в период, в който не съм бил финансов министър или зам.-министър. Те са отпуснати по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов, който сега е депутат от ДПС. Тоест, откакто сте министър, ББР не е отпускала кредит на фирма, свързана с Пеевски, така ли? По мое време са отпускани доста кредити, но нямам представа кои са фирмите, свързани с Пеевски. Официално не ми е известно кои са фирмите, собственост на Пеевски. Знам от медиите и от Търговския регистър, че е придобил дял в "Техномаркет", а свързваната с него "Водстрой 98" вече е собственост на Велико Желев. Така че ако ми кажете кои са фирмите на Пеевски, ще мога да кажа дали им е отпуснат кредит по мое време. "Водстрой" например има кредит от ББР, но не е фирма на Пеевски, като той няма нито преки, нито косвени връзки с нея. Що се отнася до КТБ, доколкото ми е известно, Пеевски върна всичките си кредити от тази банка, за да няма упрек към него, че е участвал във фалита на КТБ чрез задължения на негови фирми. В момента не ми е известно нито една фирма, свързана с Пеевски, да има задължения към КТБ. Като споменахме "Булгартабак", очаквате ли догодина извънреден приход в хазната от 100 млн. евро от тютюневия холдинг, ако той не отвори повторно софийската си фабрика. Толкова е глобата, която компанията трябва да плати според приватизационния договор, ако до 1 април 2017 г. не възстанови работата на софийското си подразделение. Как смятате, че ще се развие този казус? Ако компанията не изпълни приватизационния договор, със сигурност ще си търпи санкциите по него. А дали тя ще го изпълни или не, не мога да прогнозирам. Ако тя не изпълни приватизационния договор, всички санкции по него ще влязат в сила. Защо премиерът Ви отне от портфолиото Българската банка за развитие и я прехвърли към министерството на Божидар Лукарски? Освен това, какво стана с данъчната проверка за яхтата на един от шефовете на банката Билян Балев? Отдавна се води дебат за мястото и ролята на ББР. Но доколкото политиките за насърчаване на малкия и среден бизнес са в ресора на икономическия министър, логичното място на този финансов инструмент е в Министерството на икономиката. Що се отнася до данъчната проверка на Билян Балев, тя приключи и се установи, че няма неплатени данъци и той продължава да е изпълнителен директор.

Месечен хороскоп за декември

 Овен Последният месец на 2016 година няма как да не ви постави в ситуация на равносметка. Разбира се, че положителните неща са повече от останалите, но вие трябва да откриете пътя, който ще ви води само напред. Изкушенията ще са много и именно в тях ще се чувствате добре. Уловката е, че трябва да излезете от зоната си на комфорт. Първите десет дни на декември няма да ви е трудно, но през втората декада ще разберете за какво точно става въпрос. Самоконтролът ще е ключовата дума за вас. Ако имате стари дългове – разплатете ги. Ако сте обидили някого – извинете се и се реванширайте за стореното. Ако си мислите, че няма повод за това, то последните дни на месеца ще ви дадат много възможности. Ще се почувствате наистина добре от стореното. Очаквайте изненадващи събитията, които дори да нарушат плановете ви, всъщност ще ви дадат нови възможности. Телец  Началото на декември до края на средата на месеца ще ви даде много спокойствие, баланс и свободно време. Това обаче не означава, че трябва да се отпуснете и да не правите нищо. Дава ви се шанс да използвате това време, за да поработите върху себе си. За някои от вас това ще бъде възможност да проведе необходимите промени у дома – почистване, подреждане, пренареждане. Не пропускайте и най-малките ъгълчета от дома ви. Може да намерите отдавна загубени неща. Не се колебайте да се разделите с излишното. Ред трябва да въведете и в личния си живот. Спазването на правилата и стремежът към идеала не бива да ви плашат. Сега това ще ви се отдава лесно. Ако ви притесняват стомашни болки задължително се консултирайте с лекар. След втората половина на месеца може да се заемете с реализирането на всичко иновативно, което ви хрумне. Съдбата ще ви предостави възможност да действате с размах. Празниците може да преминат в работа, но не пропускайте момента, който може да постави основата на едно по-добро бъдеще. Близнаци Първите дни на ноември ще ви дадат време, за да си поемете въздух и да съберете сили за това, което ви очаква. То е прекрасно, защото ще имате възможността да развихрите фантазията си по начина, по който ви харесва. Периодът ще е особено успешен за хората, занимаващи се с творческа работа. Плодовете на работата ви ще са най-добрите до момента и ще може да ги пласирате при най-добрите условия. В същото време трябва да внимавате да разплатите дълговете си – материални и духовни. В средата на месеца може да възникне юридически спор за разрешаване или да се провали ваше пътуване. От 9 декември 2016 г. до 8 януари 2017 г. Меркурий ще започне своето ретроградно движение, така че до 9-ти е добре да приключите с всичко ново, а после може да се обърнете към довършването на изостанала работа. Не се колебайте да се разделите с всичко старо и ненужно. Може да ви затрупат изненадващи събития в последните дни на месеца, но всичко е за добро. Рак  Декември ще бъде запомнен като време на ярки и сериозни промени. Единственото, което ще се изисква от вас е да сте активни и да запретнете добре ръкави. В първите дни на месеца ви очакват някои спешни дела, в които ще трябва да проявите гъвкавост.Някои представители на знака ще сменят сферата на дейност. Ако работите в сферата на изкуството в никакъв случай не се отказвайте от творческите си замисли. Още от средата на месеца направете справка за финансите си и действайте разумно, за да ви останат средства, за да изненадата любимите си хора с подаръци за празниците. Очаква ви отдавна планувано пътуване. Това може да промени плановете ви за празниците, но жертвата си заслужава. Близките ви ще ви разберат и няма да ви се сърдят. Самотните представители на знака ги очаква съдбоносна среща с човек, който може да се окаже тяхната половинка. Лъв  Декември ще бъде много емоционален месец за представителите на знака Лъв. Ще ви е трудно да сдържате емоциите си, а това може да доведе до импулсивни решения. Енергията ви ще е в повече и ако не я насочите, където трябва може сами да си усложните живота. Към средата на периода ще ви се наложи да поемете ролята на лидер. Това се отнася, както за работата, така и в личния живот. Трябва да внимавате да не се подавате на провокации. Възможно е дори някой от близките ви да се опита да ви манипулира, за да постигне своето. Ще ви е нужна голяма доза дипломатичност, за да излезете от ситуацията, така че да запазите качеството на отношенията. Във финансово отношение ви очаква не само стабилност, но и успех.Възможно е да получите пари за предишна дейност. В личния живот може да има някои недоразумения, но взаимността ще ви помогне да ги преодолеете. Бъдете внимателни по време на път особено в периода след 9 декември. Ако се почувствате неразположени не отлагайте посещението при лекаря. Дева  Началото на декември може да предложи някои по-сложни моменти в личния живот на представителите на знака Дева. Всички тревоги, усилия и лишения ще си заслужават, защото края на месеца ще ви даде така жадуваното щастие. Недоразуменията с партньора ви могат да бъдат преодолени с много мъдрост и търпение от ваша страна. Няма как усилията ви да останат незабелязани и неоценени. В работата ви може да станете участник в някои служебни интриги и спорове. Началниците ви, обаче ще се вслушат в доводите ви, особено ако са изпълнени с логика и в тях личи желанието да се подобрят нещата. Благодарение на това може да получите и материална облага. Все пак бъдете сдържани в отношенията си с колегите и не се подавайте на манипулации и предизвикателства. В края на месеца ви очакват промени. Подгответе се предварително психически за тях и ще видите, че нищо страшно няма в това живота да стане по-шарен и активен. Везни  Декември ще ви наложи да преразгледате възгледите си за живота и своя вътрешен свят. Ако бъдете откровени в отношенията си ще бъдете предпазени от конфликти с околните. Бъдете внимателни за хора от обкръжението ви, които може да се опитат да ви предизвикат. Пресечете опитите им с усмивка. Наложете си да бъдете над слуховете и интригите. Мерете всяка своя приказка и премисляйте поне три пъти преди да предприемете важно действие. Във финансово отношение няма да ви е много лесно. Ще трябва да се опитате да разплатите всичките си дългове, както и да бъдете максимално пестеливи. В здравословно отношение бъдете максимално щадящи към себе си. Придържайте се към здравословно хранене и се движете, колкото се може повече. В отношенията с любимия ви човек ви очаква хармония и разбирателство, особено ако оставите на него взимането на важните решения относно празниците и почивката. Стрелец  През този месец ще ви се наложи да поработите здраво. Още от сега ви обещаваме, че през януари ще бъдете компенсирани за това, така че не се депресирайте предварително. Още от първите дни на месеца в живота ви ще се случат събития, които ще променят коренно живота ви. Нищо лошо не ви очаква. Колкото и неочаквана да е промяната в нея винаги има нещо добро, не го забравяйте. При взимането на трудни решения не се колебайте да се вслушате в интуицията си. В средата на периода може да имате сериозен конфликт с половинката ви или важен човек от обкръжението ви. Възможно е да се стигне до промяна в отношенията ви. След 9 декември наяве е вероятно да излязат стари обиди или крити тайни. Каквото има да става ще стане и ще е за добро. Важното е след тази дата да не предприемате нищо ново и да не започвате нова връзка, тъй като тя няма да бъде дълготрайна. Събитията няма да от най-леките и всичко това може да изостри нервите ви. Опитайте се да си лягате рано, пийте билкови чайове, медитирайте. Положете усилия, за да укрепите имунитета си и да не се отрази нервното напрежение върху тялото ви. Скорпион През този месец ще берете плодовете на направеното през последните седмици и месеци. Приемете нещата такива, каквито са, особено ако вече не може да ги промените. Всъщност и за това ще имате своя шанс особено в дните след 9 декември. Периодът ще е добър за благородни постъпки, благотворителна дейност или просто даване на прошка и извинение към близките ви хора. Обвързаните представители на знака ще изпитат да узаконят връзката си или да я издигнат на по-високо ниво. Представителите на знака, които все още нямат своя половинка ще преживеят доста флиртове. Някои скорпиони може да се отправят на далечно пътешествие. Във финансово отношение няма да имате никакви затруднения, но ако успеете да спестите повече пари това ще е само по-добре за вас. След 9 декември бъдете внимателни при подписването на документи, а ако може отложете тази дейност след 8 януари 2017. Козирог  През декември ще ви се иска да имате всичко, това е напълно нормално. Освен, че ви се наложи да поработите здраво за това, няма да е зле да приложите и малко хитрост. Сега това ви е позволено, а и ако включите и чара си - никой няма да се усъмни в искреността ви. На един по-късен етап ще трябва да доказвате думите си, но за това може да помислите и по-късно. С напредването на дните ще ви притиска необходимостта от взимането на важно решение. Постарайте се да свършите тази работа до 9 декември. След това за вас ще е най-добре да се заемете с поправянето на стари грешки. Ключът към успеха ви ще бъде воденето на успешни преговори. Опитайте се да се поставите на мястото на другите, за да ги разберете по-добре и отгатнете точно от какво имат нужда. Втората половина на месеца е подходяща за това да се заемете с имиджа си. Това се отнася, както за външния ви вид, така и за по-широката представа, която оставяте у хората. През цялото време бъдете грижовни към себе си и здравето си. Помнете, че нищо не може да го замести, така че не пропускайте профилактиката и навременните мерки в случай, че се почувствате зле. Водолей  През този месец ще има сериозен натиск във връзка с личния ви живот. За обвързаните представители на знака това може да означава, че половинката ви вече иска нещо повече от връзката ви. Замислете се добре какво бихте загубили и ще видите, че перспективата да дадете някои обещания не е толкова страшна. Възможно е да се наложи да понесете някои критики, но те наистина ще са добронамерени и ако се вслушате в тях само ще спечелите. Финансовата страна на живота няма да ви притеснява и може да си отдъхнете в това отношение. Ще имате време и възможност да развиете свои качества, които отдавна искате да проверите дали са работещи. Решете се на тази крачка след 9 декември, особено ако вече сте правили опити в тази насока. Не изключвайте възможността в близко бъдеще това да стане ваше основно занимание, макар че е най-добре да изчакате първите резултати. Родителите ви имат нужда от повече внимание от ваша страна. Отдайте им заслуженото. В здравословно отношение бъдете внимателни при приема на лекарства. Въпреки празниците бъдете много пестеливи по отношение на алкохола. В никакъв случай не смесвайте няколко вида алкохол и не се качвайте в автомобил, за чийто шофьор имате съмнения, че е употребил алкохол. Риби  Декември ще е противоречив месец за представителите на знака Риби. Психически и духовно ще се чувствате добре, но никак няма да ви се работи. Вие обаче сте талантливи и ще можете да се измъкнете от рутината, като успеете да убедите ръководството ви, че страничната ви дейност ще има голямо значение за компанията ви. Направете всичко възможно, за да възстановите контактите с приятелите ви, особено онези от тях, които не сте виждали от години. Финансовото ви положение ще е променливо, но звездите няма да ви оставят да бедствате. За всеки случай заделете известна сума, за да може да спасите положението, когато това е необходимо. Въпреки желанието ви за нови неща избягвайте посещението на непознати места, особено ако сте сами. Бъдете предпазливи и внимателни в общуването с не познати. В личните отношения оставете инициативата в ръцете на партньора си и оставете борбата за надмощие. Ако преодолеете първоначалния протест в един момент дори може да ви хареса това положение. В здравословно отношение не сте в най-добрата си форма, така че не пренебрегвайте грижата за здравето си. Приемайте, богати на витамини храни и в никакъв случай не прибягвайте към алкохола, независимо от повода.

Трети служебен кабинет реди Плевнелиев

 Още в понеделник на президента Росен Плевнелиев може да се наложи да започне да се оглежда за трети служебен кабинет. Това ще стане при две условия. Първо – ако кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева загуби на балотажа с ген. Румен Радев и второ, ако Бойко Борисов този път удържи на думата си за оставка. В нощта на първия тур на президентските избори премиерът заяви, че ако кандидатпрезидентската двойка на партията загуби на балотажа, правителството ще подаде оставка. „Ако загубим балотажа, отиваме на предсрочни избори или по-точно ние излизаме от управлението“,каза той. Това означава, че ако на 13 ноември ген. Румен Радев спечели битката за „Дондуков“ 2, Борисов ще подаде оставка. Тя може да бъде гласувана на 15 ноември, когато парламентът ще заседава извънредно. След оставката на правителството на ход е президентът. Но не новоизбраният, а Росен Плевнелиев, който вече заяви, че няма желание да прави трети служебен кабинет, но вероятно ще се наложи. Преди да завърти мандатите, държавният глава ще трябва да проведе консултации с партиите. След това Плевнелиев трябва да връчи мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна партия ГЕРБ. Това може да се случи още в периода между 21 и 30 ноември. Борисов има седмица за съставяне на нов кабинет. В сряда вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова обяви пред Нова телевизия, че ако Борисов подаде оставка, няма да се възползва от конституционната възможност да се опита да направи второ правителство, а ще търси нова подкрепа на предсрочни избори. Възможно е премиерът дори да не вземе мандат за съставяне на правителство и Плевнелиев веднага да връчи мандат на втората партия в парламента – БСП. При тази конфигурация на парламента се очаква левицата също да върне мандата. Тогава президентът трябва да реши на коя трета парламентарна партия да го връчи. Едва ли обаче някоя от формациите джуджета в НС би могла да направи правителство. Затова е твърде възможно в периода 5-15 декември Плевнелиев да назначи трети служебен кабинет. За първия начело с Марин Райков му стигнаха по-малко от 20 дни (НС гласува оставката на Борисов на 21 февруари 2013 г., а Плевнелиев назначи служебното правителство на 13 март). Деликатният момент е, че този път държавният глава няма право да разпусне парламента и да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори. В конституцията е записано, че три месеца преди края на мандата президентът не може да разпуска НС. Това означава, че след встъпването си в длъжност новият държавен глава би могъл без проблеми да освободи служебните министри на Плевнелиев и да назначи свой служебен кабинет. Може също да подмени само част от министрите или само служебния премиер. Конституционалисти считат, че въпрос на здрав разум би било Плевнелиев да не действа солово, а заедно със своя наследник на поста. В противен случай няма гаранция, че в рамките на месец няма да се наложи назначаване на две служебни правителства. След встъпването си в длъжност на 22 януари новият държавен глава ще разпусне парламента и ще обяви дата за предсрочни избори. Срокът е три месеца, което означава, че най-рано вотът за нов парламент може да е в края на април. До 6 февруари обаче депутатите имат да свършат много работа. В тримесечен срок те са длъжни да разгледат решенията на референдума и да се произнесат по тях. Борисов вече обяви следното: „В ГЕРБ ще подкрепим и трите неща, защото аз гласувах за референдума. След като 3,5 милиона искат да е така, глас народен – глас Божи. Ние от този момент започваме да работим за това.“ „Смятам, че всички трябва да се вслушаме в това, което казаха 3,5 млн. българи. Най-простичко преведено, те ни казаха: „Искаме да работите повече, да харчите по-малко от нашите пари и да работите в интерес на народа, а не за собственото си обогатяване.“ Абсолютно споделяме това мнение на народа си“, коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова и увери, че парламентарната им група ще внесе предложения и по трите въпроса на референдума. Със сигурност орязването на партийните субсидии от 11 лв. за получен глас на 1 лв. и мажоритарния избор на 240-те депутати в НС ще срещнат силна съпротива от парламентарно представените партии. Проучване на „Труд“ показа, че депутатите вече водят пазарлъци как да редактират решенията – склонни били да намалят субсидиите, но до 4-6 лв. за глас. Можело да има и мажоритарен вот, но само за избор на половината депутати. Така било в Германия. Интригата е дали ГЕРБ няма да се отметнат от заявката на Борисов – да изпълнят и трите решения без редакции. Експертите пред „Труд“ Димитър Димитров, политолог: Теоретично може да се направят нови закони В рамките на това Народно събрание теоретично е възможно да се направи нов изборен кодекс (ако депутатите постигнат съгласие да одобрят въпросите от референдума – б.а.). Тук влизаме в хипотеза, че трите месеца ще изтекат ,след като приключи мандатът на този парламент. Ако сегашните народни представители не пожелаят, те могат да оставят новия кодекс на 44-тото НС. Но може и също за 3-4 седмици да напишат нови текстове. Сигурно ще разделят страната на 240 района – хващат границите на администрациите, смятат. Но ще е много сложно разпределение. Ако някой успее да го направи, ще го предложим за Нобелова награда. Става дума за много техническа работа, която изобщо не е проста. Има вариант да е бързо, но някой ще пробута разни текстове, които другите няма да догледат. Относно идеята сегашният президент и неговият наследник на поста да редят заедно служебен кабинет, за да не надвиши този вид управление трите месеца по закон – това не е забранено никъде, ако става въпрос за консултации. Така поне ще се избегне вариантът за редене на второ служебно правителство от този, който ще стъпи на „Дондуков“ 2 след 20 януари. Но не съм сигурен дали могат да седнат на една маса, да си поприказват два дни и да посочат компромисни министри. Цветозар Томов, говорител на ЦИК: Парламентът ще разгледа допитването Парламентът е длъжен в 3-месечен срок да разгледа това, което е утвърдено чрез референдума, и да се произнесе. Около предишното допитване, инициирано от президента на България, се обсъждаше точно този срок. Значи до 6 февруари НС трябва да се произнесе. Ако активността бъде премината, отговорите на въпросите стават задължителни и влизат в законодателството. В рамките на тези три месеца НС трябва да реши и да предложи мерки за изпълнение. Става ли дума за нов закон, „мерки“ означава написване на преходни и заключителни разпоредби и каквото е нужно, за да бъде въведен в действие даден нормативен акт. Така че трябва да има изработени нови текстове, които да минат през съответните комисии, през пленарната зала и да бъдат утвърдени. Разбира се, парламентът може да реши нещо друго. Но ако приеме да прави текстове по резултатите от референдума в трите месеца, в техния край те трябва да са създадени – поне така го тълкувам. Но си спомнете, че по отношение на електронното гласуване (то бе заложено в питанията на Росен Плевнелиев – б.а.) НС не спази този срок“. И защото внесе за преразглеждане целия изборен закон именно заради ел. гласуването, отвори кутията на Пандора и бяха направени куп други промени. Ако сега направят същото, ще внесат за разглеждане пак целия Изборен кодекс и да дадат и други предложения по него, а не само тези по референдума. Проф. Михаил Константинов: Какво правим, ако мажоритарен депутат стане министър? Мажоритарният избор на депутатите в НС, който бе един от въпросите на референдума, носи няколко подводни камъка. Първият е решението за мандатите от чужбина. Мандатите в страната ще се определят на базата на населението с право на глас в досегашните многомандатни райони. Принципът е – ако сега Габрово има 4 мандата, да бъде разделено на четири района. Всеки район в страната ще обхваща по 28 хил. – 30 хил. избиратели. В чужбина, ако се заложи същият принцип ,базата трябва да е 1 милион граждани с право на глас. По-вероятно обаче е да се приеме за основа потенциалът за гласуване, като се анализира броят избиратели в различните държави през годините. Практиката показва, че гласовете на сънародниците ни зад граница могат да излъчат около 10 депутати. Т.е. в Турция би могло примерно да има два района, в Европа – 3, в САЩ – 2 и т.н. Законодателят може да реши да приложи и гръцката система, т.е. гласува се само в страната. Другият подводен камък са депутатите, които стават министри. Има различни подходи за решаване на този проблем. Първият е, че при мажоритарен избор в района, от който депутатът е влязъл в изпълнителната власт, трябва да се поведат частични избори. Има вариант кандидат-депутатите да имат подгласници – нещо като депутат и вицедепутат. Тогава, ако депутатът стане министър, подгласникът му влиза в парламента. Третото възможно решение е да се приеме английският модел, при който няма проблем депутатите да са и министри. Това означава, че трябва да се промени конституцията.

Европейска заповед за плащане – за какво ми служи?

 Безспорно е, че мой длъжник има да ми връща пари, но живее в чужбина. Искам си парите обрано, но се отчайвам като си помисля за разноските, сложните процедури и дългото време за чакане. Мисията не е невъзможна, особено когато става дума за друга държава-членка на Европейския съюз, защото мога да използвам процедурата за издаване на европейска заповед за плащане Какво представлява европейската заповед за плащане? Европейската заповед за плащане (ЕЗП) е опростена процедура за предявяване на трансгранични парични искове в ЕС, които не са оспорени от ответника. Аналогът й в българското право е  процедурата за издаване на заповед за изпълнение. Кога мога да поискам издаване на европейска заповед за плащане? Мога да се ползвам от процедурата, ако имам вземане към дадено лице и са изпълнени следните условия: длъжникът ми има местоживеене в държава-членка на ЕС различна от България. Моментът за определяне на  местоживеенето е моментът внасяне на иска за европейска заповед за плащане не става дума за  дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт. Кой е компетентият орган? Искането за издаване на европейска заповед за плащане  подавам в компетентния съд държавата-членка по местоживеене на длъжника ми, т.е. в чужбина. Важно! Ако вземането ми е възникнало от договор, който съм сключил в качеството си на потребител, то имам право да се обърна къмбългарския съд. Каква е  процедурата? Подавам заявление чрез попълване на електронен формуляр Първото, което трябва да направя, е да подам искане за издаване на европейска заповед за изпълнение. За целта попълвам електронния формуляр, който ще намеря на Европейския портал за електронно правосъдие.  След като посоча в коя държава-членка искам да подам искането си, сайтът ще ми предостави информация за особеностите на процедурата там- например по пощата или по електронен път подавам заявлението, нужен ли ми е  електронен подпис, кой е компетентият орган и т.н. Формулярът мога да попълня на български, а порталът ще преведе информацията автоматично на съответния език. Трябва да предоставя следните данни: моите имена и адрес, както и тези на длъжника ми; цялата дължима сума, която включва главница, а когато е приложимо и лихва, договорните неустойки и разходи; ако ми се дължи лихва, трябва да посоча и лихвеният процент и срокът, за който се иска лихва, освен ако към главницата не се добавя автоматично законна лихва съгласно законодателството на държавата-членка, пред която предявявам искането; причината за завеждане на делото, включително описание на обстоятелствата, какво ев т.ч. и  основанието, от което произтича  вземането ми; описание на доказателствата в подкрепа на вземането, напр. договор, извадка от счетоводни книги; основания за компетентността – защо смятам, че точно съда, към който се обръщам е компетентен да издаде заповедта; от къде произлиза трансграничния характер на случая – напр. длъжникът ми по договора за доставка на стоки е фирма, регистрирана в Люксембург. Проверка на молбата Сезираният съд проверява възможно най-бързо дали съм спазил всички изисквания при попълване на молбата  и дали вземането ми е основателно. В зависимост от резултата от проверката, съдът може да: поиска да допълня или поправя молбата – aко не са изпълнени изискванията и ако вземането не е очевидно неоснователно. За целта трябва да попълня отново формуляр. Указва ми се и  подходящ срок, който може да бъде удължен, ако съдът прецени; поиска да изменя молбата – ако съдът намира, че необходимите изисквания са изпълнени само по отношение на част от вземането, ще ми даде указания относно конкретна сума, която счита, че трябва да посоча(например да намаля претенцията си от 4000 лв. на 3000 лв.). Ако не отговоря на в дадения ми срок или откажа предложението, съдът ще отхвърли молбата ми в нейната цялост.  Ако приема (спазвайки срока), ще ми бъде издадена ЕЗП за съответната част от вземането; отхвърли молбата – когато не съм изпълнил всички изисквания по подаването на молбата или не съм спазил дадения ми срок за поправка, както и когато вземането ми е очевидно неоснователно; не мога да обжалвам отказа на съда, но няма пречка да подам нова молба; издаде европейска заповед за плащане. Издаване на европейската заповед за плащане и връчване на ответника Ако всички изисквания са спазени, съдът издава заповедта в 30-дневен срок от подаването на молбата. Заповедта  указва на длъжника, че може да плати сумата, или да се противопостави на заповедта, като подаде възражение. Връчване на ответника Европейската заповед за плащане се връчва на ответника съгласно националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването по някой от следните начини: лично срещу подпис на ответника, лично от компетентно лице; по пощата; по електронен път(факс или електронна поща). В допълнение, ако законодателството на съответната държава позволява, връчването може да бъде и: лично на лица,  живеещи или работещи на адреса на ответника;  на лица, работещи в офиса на ответника (ако става дума за юридическо лице); чрез депозиране в пощенската кутия; по пощата без обратна разписка; по електронен начин с  автоматично потвърждаване (само ако ответникът предварително се е съгласил). Подаване на възражение След получаване на заповедта, длъжникът ми има 30-дневен срок от връчването да подаде възражение. За целта попълва електронен или хартиен формуляр, който му се предоставя при връчването на заповедта. Достатъчно е да се посочи, че възразява като не е необходимо да посочва  причините за това. Важно! Ако ответникът възрази в срок, производството продължава по редовния исков ред пред компетентния  (чуждестранен) съд. Ако все пак преценя, че съдебно производство пред чужд съд не ме устройва, мога предварително да заявя, че в случай на възражение, производството следва да се прекрати. Изпълнение на Европейската заповед за плащане Ако в рамките на 30-дневния срок длъжникът ми не възрази, то сезирания от мен съд трябва да обяви заповедта за подлежаща на изпълнение. Това става по правилата установени в националното законодателство на съответната държава-членка. Например, съгласно българското право заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.     Източник:  Велимира Бакалова, Pravatami.bg

Упражнение по философска тригонометри

 Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се градеше върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Това вече не е така, твърди Бруно Латур в своя лекция от май 2016 г. в Хумболтовия университет, Берлин.   В Нулирай модерността!, изложбата, която съвсем скоро открихме в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, посетителите трябва да следват поредица от конкретни процедури, за да нулират инструментите, чрез които се ориентират в отговора на този крайно сложен въпрос: накъде върви модерността и как можем да се ориентираме в процеса на нейното трансформиране. Струва ми се, че това е един отличен начин да се замислим над поредицата лекции от тази година Zukunftswissen (от немски – „Знание за бъдещето”). Посетителите получиха една безценна книжка, която наричаме „работен тефтер“, тъй като те наистина биват приканвани да играят активна роля в наблюдаването на бързо изменящата се среда. В края на всяка процедура получават загадъчно съобщение за някакъв мистериозен триъгълник. Кураторите твърдят, че когато този триъгълник вече е разгадан, нещата ще придобият значително по-ясни форми. Тъкмо това твърдение бих желал да коментирам, като обърна внимание какво може да означава този триъгълник и как той следва да се начертае. Ще ми кажете, че тази мрачна картина ви е ясна още от зараждането на съзнание за опазване на околната среда. Несъмнено ще ми припомните, че има немалко учени, които изчисляват броя на допълнителните планети, необходими за развитието на всички 8 милиарда население – от 2 до 5 виртуални планети, в зависимост от пресмятанията и очакваното ниво на развитие, – когато всъщност разполагаме само с една планета. Въпросът обаче е, че с измерването на подобна реалност не се е заемал никой по време на дипломатическо събрание или пък в ООН, където през последните 70 години основната идея е, че за всички народи има един общ хоризонт - хоризонтът на модернизацията, където те непременно трябва да се слеят в един Глобален свят. Нещо повече – в началото на декември 2015 [1]  г. стана ясно, че самата дефиниция за суверенитет гласи, че решението на дадена страна да се развива по един или друг начин не влиза в работата на друга страна. И така, всеки народ трябваше да осъзнае, че крайната цел на развитие на всички останали представлявани държави не може да се постигне в рамките на конкретната планета, която наричаме Земя, и че суверенитетът на всяка страна до такава степен се застъпва с този на другите, че те трябва да потърсят някаква външна реалност – причудлива форма на нов Властелин. Оттам и пламенният поздрав на Франсоа Оланд: „Да живее планетата!“. Всеки вижда, че пословичните спасителни лодки на Титаник са били твърде малко, за да могат да се спасят всички пасажери. Странното е, че подобно прозрение, въпреки че трябваше да се възприеме като обявяване на война, не предизвика, както се очакваше, паника, хаос и разруха. Напротив, то принуди участващите страни в Конференцията за изменението на климата да обещаят, че ще подпишат декларация, целяща да задържи покачването на глобалните температури в рамките на 1.5°С, цел, която всеки експерт смята за нелепо оптимистична, тъй като температурите вече са се покачили до или над 1°С. Едно спокойно настроение се настани в душите на заседаващите, които бяха осъзнали, че на планетата се задава война. Което не е от кой знае какво значение, тъй като, така или иначе, в неделя, на 13 декември [2] , никой не обърна внимание на „световното историческо“ събитие! Това не е ли странно: събитие със световно значение, на което никой не обръща никакво внимание? В тази лекция искам да направя точно обратното – да обърна колкото се може повече внимание на тази парадоксална ситуация: прозрението, че целта, към която националните държави са поели, е изчезнала безследно и че въпреки това, сякаш няма как курсът да се промени или отклони, дори и съвсем малко, от траекторията на „нормалните работни отношения“. В този критичен момент от историята на света наблюдаваме едновременно две състояния: целта на Света е изчезнала безследно и същевременно се наблюдава тотално безразличие към подобно изчезване! Всички ние се държим като пътници в самолет, на които пилотите с прискърбие са съобщили, че пистата, на която е трябвало да кацнат, „Летище „Свят“, вече е заличена от всички карти. И въпреки това, продължаваме спокойно да отпиваме от уискито си. Навярно леко смутени, но като цяло кротки и полузаспали. Някои пътници обаче не са толкова пасивни. Няма как да ви е убегнало, че в почти всички бивши суверенни държави, които ентусиазирано подписаха парижката декларация, политическите движения започват да обръщат взор към една напълно различна дестинация, която не еГлобалният свят. Движението е глобално в своя обхват, тъй като то е почти едно и също навсякъде, но то насърчава гражданите да обърнат гръб на всичко глобално и да се насочат към друга цел, която е специфична за всяка от държавите или пък която всяка държава описва с поразително сходни думи: идентичност, защита, земя, самосъзнание, автентичност, естествен, нормален, локален, обединен, хомогенен, понякога и етнически чист. Да наречем тази цел Завръщане към земята от едно време. Било то в Полша, Унгария, Франция, Италия, Холандия, Финландия, Дания и, разбира се, тук, в Германия, както и в Съединените щати и Филипините, изобщо навсякъде чуваме едни и същи призиви към изоставяне на глобалното - изкушение, малко или много непреодолимо в зависимост от държавите. И то примамва народите им да се завърнат към една земя, която обещава мир и защита. Дори Великобритания, държавата, която създаде глобалната власт, империята на света, вече се изкушава да се ограничи до размера на малкото си островче, до размера, който спря да има през XVIII век и към който вероятно ще се завърне завинаги след „Брекзит“ [3] . Когато описват притегателната сила на такъв мощен фактор, политолозите внимават с понятия като „популизъм“ и „национализъм“. И рядко си позволяват да наричат тези движения „реакционни“. И с право се безпокоят. Нито едно от тях не е обновена версия на стари политически движения. Всички те са изцяло новосъздадени и в тях е залегнало съобщението на пилота: „Летище „Свят“ бе изгубено завинаги; нивга там не ще се приземите“. Да, тези нови образования представляват реакция, но това не означава, че движенията са просто реакционни: те напълно разбират какво се говори от пилотската кабина: „Няма да се модернизирате, глупаци такива. Няма да се намери достатъчно голяма планета за всички ви. По-добре си намерете по-безопасна, по-малка и по-защитена лента за приземяване, която да не трябва да делите с никого”. Не е ли удивително и същевременно разбираемо, че точно когато световното историческо събитие (Конференцията за изменението на климата) одобри неокончателния мирен договор (никоя планета не е достатъчно голяма за всички ни, но все тая, да си действаме както досега), хората, изморени да слушат неосъществими обещания, взеха рационалното решение да загърбят първата цел и да търсят алтернатива, независимо колко ограничена, изостанала и дори архаична може да ни изглежда? Но кои сме „ние“, които наричаме движенията „реакционни“? Не сме ли ние онези, които си пият уискито в самолета и които дремят безпомощно? Не трябва ли да прозрем, че тези реакционни движения са, ако не друго, поне движения – те се движат нанякъде – вероятно в грешна посока, но все пак се движат, докато ние си седим кротко на местата. И притихнали очакваме някакво чудо? Една от многото причини да си седим кротко на местата е, че отлично съзнаваме – историята е пълна с поуки в тази посока, – че Земите от едно време, към които тези движения се опитват да привлекат всички народи в Европа и САЩ, не съществуват. Не просто, защото подобно на Глобалния свят, те са физически неосъществими, но защото те са нещо като приказни страни, които нямат нищо общо със Земята, първоземята (това, което Хусерл нарича Ur-Grund), която мечтаят да завладеят наново. Каква форма има държавата Полша, която новото й правителство опитва да насели? Колко малка е държавата Франция, в която т. нар. „Национален фронт” се опитва да се разположи? Не мисля, че мнозина от вас биха искали да обитават държавата Германия, измислена от новородената крайна десница. Колкото до държавата Великобритания, независима от Европа и света, тя не е нищо друго, освен призракът на една отдавна изчезнала империя – Великобритания става „Малобритания“, народ, точно толкова малоброен, колкото и този, следващ посланието на Тръмп „Да направим Америка велика отново“. Тъкмо в този критичен момент световната историческа ситуация става изключително нажежена: пътниците в самолета са чули второто съобщение на пилота. „Дами и господа, отново говори вашият капитан. С прискърбие трябва да ви съобщя, че „Летище „Земя“ също изчезна от радарите. Това ще рече, че не можем нито да продължим напред, нито да се върнем обратно. Трябва да намерим друга писта за кацане, която може да бъде достигната с малкото ни останало гориво.“ Вече разбирате, че всички пътници напълно са се разсънили и трескаво гледат през прозорците за писта, където самолетът да може да кацне! Светът и Земята са вече недостижими за нас. В първия случай - Светът е твърде малък за размера ни (няколко милиарда), а във втория – Земята, предлагана ни от неонационалистите, също не може да побере всички. Затова ние трябва да се дръпнем настрана (faire un pas de côté, както казваме на френски). Това възможно ли е? Инженерите, които се занимават с оглед на терени, ще ви кажат, че, за да определите позиция, вие трябва да извършите триангулация,елементарно прилагане на добрия стар принцип на тригонометрията, според който, когато са известни основата и двата ъгъла, може да се определи третият връх на всеки триъгълник, без той директно да бъде измерен. Искам да извърша такава триангулация, за да определя точната позиция на един трети фактор към двата върха - Земя и Свят. Това е трета отправна точка, чиято притегателна сила може отново да задвижи нещата, стига да приемем силната странична гравитация. Нека назовем този трети връх с кодово наименование “Г” (от Гея), като го приемем като концепция, точно като Света и Земята. Ще ви покажа, че Планетата не е Светът. При всяко положение ще заявя, както може да се досети всеки мореплавател, че ни трябват три позиции, не само две, за да проработи всяко изчисление (и следователно това е единственият начин да направим прогнози за бъдещето). За да определим третия фактор, ние следва точно да измерим страната, която вече достатъчно подробно обследвахме – това е тънката линия, свързваща Земята и Света. А след това трябва да разберем по какъв начин се различава третият фактор от Земята и Света (ъглите, ако трябва да доразвием тригонометричната метафора, които ще ни позволят да определим позицията на третия връх). Поради съображения, които не са просто естетически, моля обърнете внимание, че ще позиционирам Планетата под другите два върха и така триъгълникът ни ще бъде леко наклонен. (По-късно ще обясня защо това е важно.) Нека първо разгледаме познатия вектор, който свързва Земята със Света. Този вектор ни е познат под названието „модернизиращ се предел“. И тъй като изследвам неговите различни характеристики и нестихваща сила през последните четиридесет години, ще ми простите, ако го очертая твърде набързо. Еквивалентът на този вектор в политологията е онова, което позволява на хората от левицата и десницата да определят позицията си и така да си лепват етикети. „Прогресивен“, когато се движите напред към Света, и „реакционен“, когато се връщате назад към Земята от едно време. Ляво и дясно в политиката обаче трябва да се определят по-точно, тъй като, според политолозите, векторът има едно значение, когато позициите се отнасят към морала, и различно значение, когато се отнасят към икономиката. Може да сте „прогресивни“ в един план – като икономическа глобализация – и „реакционни“ по отношение на моралните устои, като правото на аборт или правата на гейовете. Съответно, може да сте „прогресивни“ по моралните въпроси, но пък яростно да се бунтувате срещу глобализацията в икономически план. И естествено, може да сте „реакционни“ или „прогресивни“ и в двата плана. Политолозите разполагат с огромен брой въпросници и наименования, за да определят прецизно тези позиции. Ясно е обаче, че всичките тези позиции са разположени по линията, свързваща Земята – онова, което сте изоставили или към което желаете да се върнете – и Света – хоризонта, който искате да достигнете или от който искате да избягате. Видно е също така иче мястото на курсора се определя отмодернизиращия се предел, който ви позволява да разграничавате прогреса от регреса. (Тук имате възможността да определите собствената си позиция и къде бихте искали да поставите приятелите и опонентите си.) И ако си кажете: „Не съм нито ляв, нито десен“, това все пак ще означава, че се намирате навярно някъде по средата на вектора. Тъй като модернизиращият се предел действа като силен лост, позволяващ дисквалифицирането на всякаква позиция, която се намира от грешната страна на предела (в зависимост от това дали се движи нагоре или надолу), изключително трудно е да се избяга от неговата тежест. Указателните табели „Назад!“ и „Напред!“ трябва да се спазват, без много да се мисли. Може да се каже, че онова, което наричаме глобализация, се гради - или се градеше - върху неизпробвания принцип, че цялата планета ще започне да се модернизира към една събирателна крайна точка, наречена „Свят“. Поне досега. Не мисля, че някой пилот все още би могъл да съобщи с категоричност, че това е истинското местоназначение на полета. „Полет“ е правилната дума: глобализирането бе полет на въображението. Мечта, която до такава степен бе разбита, че предизвика обратната мечта, също толкова нереална, за завръщане към Земя, която, ако все още случайно може да се достигне, ще е напълно унищожена. (Какъв пейзаж бихте открили, ако например се опитате да се върнете във Форт Мъри [4] ? В Южен Судан? В дома си?) За да продължим с малкото си упражнение по философска тригонометрия, трябва да се концентрираме върху двата ъгъла. Ще започна със Света. Как пътуването към Света се различава от опита за приземяване на Планетата? Е, въпреки пленяващата представа за Синята планета, която всички ние имаме, не съществува стабилна точка, откъдето да може да наблюдавате целия Свят (това много правилно отбелязва немският философ Петер Слотердайк). Да разглеждате планетата като Свят означава, че си се представяте в позицията на някакво божество; че „наблюдавате света от никъде“; и че тъкмо от тази въображаема гледна точка вие гледате на всяка по-стара местна привързаност към Земята и Дома като на нещо регресивно и архаично. За нас, онези, които живеем на тази земя, наблюдавана от този всемогъщ взор, Светът ни се струва като безкраен хоризонт, една непрестанно бягаща граница. Как може третият фактор, Планетата или по-скоро Гея, да е толкова различен? Сигурно е, че тя не е масивно кълбо, а по-скоро тънка мембрана. Някои я наричат кожа с дебелина от няколко километра, която никой не може да погледне, без да бъде силно привлечен към нея. От никъде обаче не може да наблюдавате онова, което геоучените, с които се сприятелих, наричат „Критичната зона“, а и никога не можете да я обхванете изцяло. Тя е на слоеве, никога не е плоска, а по-скоро винаги се гледа триизмерно, винаги отстрани. И взорът на онези, които изследват множеството й гънки, никога не спи, така както и техните инструменти никога не спират работа. За онези от нас, които живеят на нея – това ще рече всичко живо, земно – няма безкрайна прогресия към един непрекъснато оттеглящ се хоризонт, а по-скоро непрестанно внедряване в постоянно множащите се гънки на тази многослойна и дори изненадваща Планета („многослойна“, впрочем, е едно от често използваните прилагателни, с които се назовава Гея). Как така земляните – названието, което ползвам за онези, които някога са били хора – насочват движенията си към Света, ако такъв хоризонт не е направен за тях; той има значение само когато бива гледан отвън, където не живее никой? Това е загадката, която антрополозите на модерността винаги са опитвали да разнищят. Ясно е, че три фактора, действащи в комбинация, са направили подобен ход неустоим. С всеки един от тези фактори земляните са почувствали, че могат да бъдат освободени от всички окови и граници. Можели са да станат Съвременни човеци, т.е. да избягат от ограниченията като цяло. Първият от тези три източника е добре известен: внушителният Галилеев жест - всички планети да се смятат за еднакви - ни проектира, ако мога да се позова на известното заглавие на френския философ на науката Александър Койре – „От затворения космос до безкрайната вселена“ (обърнете внимание, че „затвореният космос“ е несъмнено точката, от която хората тръгват по пътя към Света, там те изоставят Земята). От гледна точка на безкрайната вселена, Земята има да измине дълъг път, за да се отърве от старите си обвързвания и изцяло да се модернизира. Ако материята (res extensa) определя къде би трябвало всички ние да сме позиционирани, тогава тя трябва да се разшири навсякъде, което, разбира се, е невъзможно, тъй като в космосаживотът не съществува; затова и космонавтите не могат да оцелеят в (открития) космос без скафандър! Материята има значение само когато гледаме планетата отникъде. Изследователите на развитието на науката обаче показват, че подобна притегателна сила от и към безкрайната вселена няма как да привлече някого, ако не бъде приложена друга, далеч по-практична притегателна сила - например заграбването на земята (Landnahme), която е позволила на европейците да „свалят ограниченията на земята“, както обясни веднъж историкът Кенет Померанц в едно свое прочуто изказване. „Без въглища и колонии“ Западът е нямало как да си представи, че е възможно да печели от прогреса и развитието. Той е щял да остане пленник на една крехка и ограничена Земя, на която изтощената почва в едни малки държавички е щяла да изчезне изпод самите им нозе. Капитализмът, да го назовем с истинското му име, не се характеризира със своята злободневна, тривиална, практическа и фактическа материалност, а напротив, негов съществен белег е невероятният му идеализъм – точно както res extensa е идеалистична версия на онова, което се съдържа в материята. И по същата причина той поставя външния хоризонт като идеал, изтегля Земята от онова „никъде” и я позиционира именно в това „никъде”. Третият източник на такава невероятна трансмиграция към открития космос е политическата теология, която е сляла някои от идеалите на религията с тези на политиката, като така създава непрестанно отдалечаващата се граница на утопията – едно никъде намиращо се място за едни хора без място. Без това мистично очарование от външния свят, нито епистемологичното, нито икономическото бягство към безкрая щяха да лишат земляните от здравия им разум, т.е. от чувството им за общи блага. Това роденият в Германия американски политолог Ерик Фьогелин нарича „иманентизация“ - процес, който трансформира политиката в извратена форма на мистика, без да прави политиката по-практична или религията по-благочестива! Ако все още се чудите защо пътниците в самолета са тотално безразлични към суровата новина, че дестинация Свят е изчезнала безследно, вече имате част от отговора: те не вярват на пилота! Цялата работа е там, че за да си представите този безкраен хоризонт, трябва да приемете, че вече нищо земно не е от значение – и че зад гърба ви трябва да останат и земята, и почвата, и домът. Светът вече не се интересува от това какво се случва на Земята. Ако докладите за екологичната мутация не ни карат да предприемаме действия, то е, защото ние не сме „от тази планета“. Притегателната сила, теглеща ни надалеч от хоризонта на Света – тройната притегателна сила, упражнявана върху нас от наука, икономика и от бърканата с религия политика, – ни разделя до степен да не можем да загърбим идеята, че трябва да се модернизираме напълно, като се отърсим от старото земно в себе си, за да станем пълни човеци! Вече трябва да е станало ясно, че разликата между това да насочваме вниманието си към Света или към Земята, е предпоставка за един доста остър ъгъл. Науката, икономиката, политиката и религията несъмнено не са еднакви в рамките на ограничената, но сложно нагъната земна Планета. Всяко понятие следва да се доизясни и да се нарече по друг начин. Тъкмо това имат предвид под нулиранекураторите на Центъра за изкуство и медийни технологии, които споменах по-рано. И въпреки това, не знаем къде стои тази трета притегателна сила. Как може Планетата да е толкова различна от Света? Това не е ли твърде дезориентираща посока? Но бъдете търпеливи. Тригонометрията повелява да определим два ъгъла, не само един, за да можем да изчислим къде се намира третият връх на триъгълника. Затова нека попитам защо насочването на нашето внимание към Земята се различава от насочването му към Планетата. Убеден съм, че някои от вас се обезпокоиха от описанието на „гледката от никъде“ като хоризонт, дърпащ модернизацията назад. Може би сте подходили предпазливо към безспирните оплаквания срещу позитивистичното, разочарованото, обективистичното и бездушно виждане за науката, технологиите и капитализма, които се чуват, откакто започнаха да се ползват думи като „модерен“, „модерност“ и „модернизация“. И сте прави да постъпвате така, тъй като подобни оплаквания са поредното пресъздаване на раздвоения начин, по който Земята и Светът са изправени едни срещу други – въображаемият свят срещу познатия свят; вкоренените народи срещу глобализаторите без корени и т.н. И тъкмо за да избегнем повтарянето на този ход, ние трябва да погледнем встрани. И ако е вярно, че Планетата е твърде малка, за да поддържа смъртоносните идеали на Света, значи е вярно и че Земята е твърде малка, за да поддържа многопластовата маса на сложно нагънатата Планета, която предстои да преоткрием. Както отбелязах по-рано, Планетата е точно толкова различна от Земята, колкото е и от Света. Това е красотата на триангулацията! И точно този страничен ход може да ни предизвика да предприемем действия и да придаде ново значение на противопоставянето ляво/дясно, тъй като веднага, щом се определи нова цел, ще се появи и друго определение за прогрес и регрес. И така ще можем да измерим какво спрямо тях се движи напред или назад. На този етап може да е полезно да сме сигурни, че сме приели фактора, който нарекох Земя, не като някакво древно парче от света, а като концепция. И онова, което може да се нарече реактивна концепция, е онази концепция, която винаги контравъздейства на движението към Света. (Спомнете си енергията, която антрополозите трябваше да изразходят, за да предпазят изучаваните от тях колективи от екзотичното виждане, че те са „предмодерни“ хора). Когато модернизирането вече започне, ние няма да имаме представа как ще изглежда Земята, към която с носталгия някои искат да се върнат. И когато във Франция парижанин спомене „la province“, това определение за изоставените малки градчета не трябва да се бърка с онова, което действително се случва в конкретните места! Не очаквайте Растиняк [5]  да опише достоверно град Ангулем! Иначе казано, Земята винаги е ретроспективен конструкт. Това важи и за истинската стара земя – първоземята на Хусерл Ur-Grund – точно толкова, колкото и за различните форми на неонационализъм, който виждаме да покълва навсякъде като реакция срещу внезапното и неочаквано изчезване на Света. Спомнете си какво съобщиха пилотите на своите пътници: и двете дестинации са изчезнали от радарите. Поразителната разлика между Земята и Планетата, т.е. острият ъгъл, който сме длъжни да измерим, е, че Планетата може да не е точно част от природата. Природата, като модернистична концепция, имаше странното качество да е универсалният етер, в който всичко трябва да е поместено: от моето тяло, например, до тази катедра; тази сграда, Берлин, всичко от Големия взрив досега, вървящо в една непрекъсната последователност и подчинено на едни и същи закони. Тази представа за природата е толкова обширна, че няма как да се живее в нея и да се усеща някаква защита. Ето защо натурализмът не може да е форма на живот, а само идеал; и сега осъзнаваме колко опасен е той. Поне от времето на Паскал, ние сме наясно с това усещане за тревога и безпокойство при вида на такъв огромен, студен и безграничен космос. И нищо чудно. Тази представа за природата е пряко свързана с хоризонта на Света, а не с напълно различната концепция, наречена Земя или Гея. Сравнена с концепцията за природа, идеята за Гея е локална. Тя е пръстен от активни форми на живот, които са оформилимногото си припокриващи се ниши по такъв начин, че си предоставят поредица от обвивки, които обаче не могат да се разтягат или изглаждат във формата на res extensa. Както съм показвал и другаде, английският футурист Джеймс Лавлок [6] , противопоставяйки се на Галилей, обезсили законите на физиката и химията не само на Планетата, но и на този рояк от взаимно преплетени активни елементи, на тази тънка мембрана от форми на живот. А те са защитно средство за бъдещия живот. Ни повече, ни по-малко. Нищо внушително като безграничната вселена, но и нищо толкова ограничено, колкото малката Земя, която е изоставена. Точно такава е тезата на Лавлок: противно на идеята на Галилео, има нещо специално в Планетата, нещо, което напълно се пренебрегва, когато тя се разглежда като едно от телата на Галилео. Това не означава, че Планетата е жива като организъм, а само, че не е мъртва. Едно е сигурно – тя е ограничена и безкрайно нагъната. Сигурно е и че реагира силно на нашите действия. Природата бе безразлична към нашите действия, поради което тя бе овладяна. Но Планетата, в смисъл на Гея, е изключително реагираща (дори има гъдел, както отбелязва Изабел Стенгерс [7] ) и поради тази причина се изплъзва от всичките ни надежди да я овладеем. Това означава да си го кажем направо - вече нямаме представа от какво се състои Гея. Ние вече сме научили колко реагираща е тя, след като сме я модифицирали толкова много,че знаем дори по-малко от преди. Както ще ви каже всяка застрахователна компания, възможността за прогнозиране на бъдещето никога не е била толкова нищожна, колкото е днес. И това се дължи на факта, че науките за земята са на практика исторически дисциплини, разчитащи на летописите на минали преживявания, които вече не са от никакво значение. С дълбоко учудване и тотално озадачение учени от ред дисциплини изведнъж осъзнават колко сложни, невъзможни за измерване, непредвидими и локални могат да са почвата, климатът и океанът. Наблюдаваме внезапното съживяване на историята на естествознанието, необходимо за изследване на геоисторията на една изключително локална и силно реагираща Гея. Невъздържаността на миналия век е накарала повечето модернизиращи се човеци да забравят онова, с което братя Хумболт [8]  едва ли са щели да изпитат трудност да се идентифицират. Да си припомним клишето от историята на науката, според което Галилеевата физика е трябвало да остави настрана всички възпроизвеждащи се форми - старото определение за phusis – и да разгледа единствено движението на масата в пространството (определението на res extensa). Ние бихме могли да го използваме, като, при желание да предефинираме космологията, отлеем от огромния простор на Природата един малък пръстен, Гея, Критична зона. Наречете го, както желаете, важното е да си дадем сметка, че реално не се интересуваме кой знае колко от Природата, колкото от „Phusis“ – в който сме сгънати и самите ние. Ако има смисъл да се прокара разделителна линия между „Phusis“ (мембраната на Гея) и Природата като цяло, то той е свързан с жизненоважната причина за ситуацията на война или мир, в която се намираме. Природата е територия на относителен епистемологичен мир поради основателната причина, че няма особено много място за известното понятие на английския математик и философ Алфред Уайтхед за бифуркацията [9]  между първични и вторични качества или пък обективната и субективната версия на нещата. Каквото и да мислите за Големия взрив или за магнитната кора на Земята, няма особен смисъл да обсъждате това, което твърдят учените за тези обекти, тъй като нямате реален достъп до тях. Най-добре е те да се оставят на учени, които имат пълен монопол над тяхното определение, т.е. над инструментите и изчисленията, необходими за разбирането на тези далечни обекти. Ако оспорите определението на тези „естествени“ явления, учените лесно ще ви кажат, че това е вашето лично, поетично, субективно виждане. Бифуркацията се прави лесно, но няма никакво значение. Нещата са напълно различни вътре в новоначертаната космологична територия на „Phusis“ – ограничената, тясна, локална, активна и реагираща Гея, освободена от концепцията за Природа. Тук огромен брой учени имат различни виждания за това какво представляват тези обекти и как те трябва да се държат. Гея не е място за епистемологичен мир, а по-скоро за епистемологична война. Попитайте някой фермер какво мисли за агрономията; индианец от Амазонка - какво мисли за съвременния дърводобив; изпълнителен директор на петролна компания какво мисли за климатологията; съкратен банкер – за „закона на икономиката“! Вече няма дисциплина, която да има силата да дисквалифицира техните твърдения и да ги трансформира в субективни или архаични версии на това, което те са в действителност. Едно от големите различия между Гея и Земята, и Света е, че конфликтите между Наука и Традиция не могат да се случат. Бифуркацията се сблъсква със съпротива навсякъде и то с основание, тъй като никой на Гея не мечтае да се телепортира към дадено виждане отникъде или пък да се върне към Земята от едно време. „Phusis“ е свят, който трябва да се преоткрие от всички агенти, които го съставляват. Споровете трябва да се разрешат от напълно различна гледна точка, от гледната точка отникъде. Учените нямат монопол; освен това те вече нямат ролята да вкарват форми на живот в света отвъд планетата. С други думи, имат много по-хубави неща за правене от това да разширяват утопичната територия на res extensa. Те трябва да преоткрият Планетата; те трябва да подготвят пистата за кацане, така че пътниците в самолета – спомнете си онези, които са разбрали, че предишните две дестинации са изчезнали безследно – да могат да си намерят място за кацане. Много повече трябва да се направи, за да се придаде смисъл на тази трета притегателна сила, онази, която наричам Планета или Гея. И въпреки това смятам, че малкото ми упражнение по философска тригонометрия не се е отклонило твърде много от целта. Основата, свързваща Земята и Света, е добре позната и двата ъгъла са достатъчно остри, така че е възможно да предвидим и локализиране на третия връх. Важното е, че граждани, активисти, учени и политици недвусмислено

Какво трябва да знаем, когато aрхивираме снимки си

Архивирането на вашите снимки може и да не е забавно занимание, но небрежността може да е причина да загубим някои ценни снимки. Ако никога не разтоварваме снимките от нашия телефон или фотоапарат, спомените ни могат да бъдат изгубени или повредени толкова лесно, колкото и самото устройство, така че редовното архивиране може да спести проблема от загуба на ценни снимки.   От How To Geek ще ни кажат всичко, което трябва да знаем за aрхивирането на снимки.   Какво представлява архивирането Преди всичко друго, добре е да се разбира, че синхронизирането на файлове не е архивиране. Архивът е копие на файл, който не е свързан със състоянието на оригинала. Ако имате снимки на детето ви на вашия компютър и ги запишете на DVD, то това DVD се  явява вашия архив, защото снимките на детето ви съществуват на две места и ако ги изтриете от компютъра си, те все още ще са на DVD-то. Когато обаче, синхронизирате файлове с услуги като Dropbox, каквото става с единия файл се случва и с другия. Ако поставите файл във вашата Dropbox папка на компютъра, той ще се копира и на сървърите на  Dropbox и ако изтриете този файл случайно и не го възстановите до 30 ден, то този файл е загубен завинаги.   Създаване на местен архив Ако вашите снимки не са на едно място, а ‘разхвърлени‘ на различни SD карти от вашия фотоапарат и смартфон, или на вашия лаптоп, то време е да ги съберете, тоест копирате в една папка на компютъра си. Това ще ви помогне по-лесно да ги организирате и да ги архивирате.   След това, копирайте всички тези снимки на външно устройство. Това е! Можете да направите резервно копие на файловете ръчно, чрез плъзгане и пускане, или можете да използвате софтуер, като например вградената функция на Windows, File History или инструмента Crashplan.   Ако имате само един външен диск, препоръчваме ви да го изключите, когато не го използвате. Този вид съхранение е известно като ‘cold storage‘ и гарантира, че вашите архиви не са оставени на милостта на неща като токов удар или зловреден софтуер, който атакува компютъра ви. Въпреки това, можете да използвате външното устройство и като ‘hot storage‘ – тоест винаги да е включено в компютъра ви. За допълнителна сигурност може да ползвате и двата метода на съхранение.   Архивирайте в облака Следващата стъпка е да направите резервно копие на снимките си в облака. Това е много важно, тъй като местните архиви не са достатъчни. Ако всички архиви са физически и се намират в дома ви, при пожар може да се унищожат всичките и да загубите всикчи тези семейни снимки завинаги. Ако не разполагате с най-малко едно отдалечено архивиране, не сте архивирали правилно.   Услуги като CrashPlan или Carbonite могат да направят резервно копие на целия ви компютър. Това обикновено ще ви струва около $ 5-6 на месец. Ако търсете безплатно решение, можете да се регистрирате с безплатен акаунт в Google и да се възползвате от щедрия им план за съхранение на снимки. Google Photos предлага безплатно съхранение на неограничен брой снимки  с резолюция до 16MP. Ако имате нужда от съхранение на големи снимки или RAW снимки можете да преминете към 100GB план за съхранение само за $ 1,99 на месец.   Ако се абонирате за Amazon Prime, Amazon Photo ще е включен към акаунта ви и предлага абсолютно неограничено съхранение на снимки.   Криптирайте информацията Това са най-важните стъпки, които трябва да се предприемат, ако наистина искате да направите резервно копие на вашите снимки. Много специалисти по сигурността обаче препоръчват още една стъпка – криптиране на информацията, за да си гарантирате че тя няма да бъде видяна от неподходящите хора в случай че устройството ви бъде откраднато или загубено. Ако използвате инструмент като Crashplan за копиране на снимките на външен диск, то тогава данните ви вече са криптирани. В противен случай ще трябва да избирате от множеството решения за криптиране на данни като TrueCrypt, Bitlocker и така нататък.   Вижте най-добрите Android приложения за архивиране на информация

Христо Иванов и нормалните, прогресивни хора

 Паунова: Заявката на новия проект гласи: Няма да има ляво, няма да има дясно. Но дали тя е в съзвучие с хората, които участваха в основаването на „Да, България”? Защото там бяха главно представители на дясното политическо пространство. Дайнов: Да, така е. Освен Копринка Червенкова и Георги Илиев, който винаги играе ляво крило. Идеята е по-скоро, че има някаква прогресивна общност в България, която отказва да живее по средновековните, феодални правила на неравенството, налагани вече повече от десетина години. Лично аз не виждам причина тази общност да влиза в гибелния спор кой е ляв и кой – десен. По простата причина, че нещата, които трябва да бъдат свършени в момента, не са нито леви, нито десни: върховенство на закона, справедливост, ред. Да не се краде нито ляво, нито дясно. Паунова: Как обаче да се постигне това? Навремето и проектът на Меглена Кунева - ДГБ - оповести нещо подобно, но сякаш това се превърна в оправдание да се влиза в безпринципни коалиции. Дали това няма даДайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов. е поредният такъв проект? Дайнов: Това, което се случва в Реформаторския блок, е че кариеристично настроени лидерчета успяха да отмъкнат цялата работа. Ето защо трябва да се опитва отново, същото нещо отново. Като гледам кои хора са ангажирани, ми се струва, че този път няма малки лидерчета с големи амбиции. Според мен, проектът на Христо Иванов би трябвало да завърти около себе си партии, които са прогресивни, полезни, но имат очевиден таван и не могат да се разширяват повече. ДСБ е една от тях. Плюс граждански сдружения и инициативи. И да стане нещо като първоначалния СДС. Тоест, „Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило… Паунова: Кое е това ляво крило? Дайнов: Проблемът на левицата в България е следният. Там има изключително малко прогресивни и отговорни хора. В това отношение контрастът с десницата е фрапиращ. Ако съберем всички прогресивни и отговорни хора с леви убеждения – те ще се окажат 6-7 души. А вдясно броят им е сигурно 300. Паунова: Всички тези хора обаче сякаш се намират само в София. Как този проект обяснява на нормалния български гражданин, който живее извън столицата, за какво става дума? Христо Иванов няма никакви структури из страната. Дайнов: Роберт Леви ще се ангажира да изгражда структури в Южна България, а аз предложих да поема Северна България. Защото аз съм „певец на провинцията” и много добре знам, че нещата се решават там, а не в София. Този проект няма как да остане само в София, макар че, разбира се, повечето физиономии са си от „жълтите павета”. Паунова: Как този проект би се явил на избори и какво би спечелил, според Вас? Защото предсрочният вот чука на вратата. Дойнов: Това е въпрос към Христо. Лично аз си представям някакъв много широк алианс, който се явява на изборите – ако има тази готовност. Шанс има, ако влязат всички партии, които вече имат някакви структури в страната. С любопитство гледам БЗНС на Николай Ненчев и много бих се радвал, ако те се присъединят към това голямо ветрило, което би трябвало да се очертае. Защото те имат свои структури и са доста устойчиви в идейно отношение. Паунова: А няма ли опасност различни нереализирани хора от Реформаторския блок, който вече се намира в насипно състояние, също да се присъединят към новия проект? Това не е ли пак реанимация на едни и същи партии и едни и същи хора? Дайнов: Аз не мисля, че някой би позволил тези, които провалиха РБ, да се примъкнат отново там, където се събират прогресивни хора. Паунова: Как си представяте финансирането на този проект? И как си обяснявате присъствието на Иво Прокопиев там? Евгений Дайнов Дайнов: За финансирането нямам никаква представа и не мога да говоря от името на Христо. Колкото до Прокопиев: аз съм дълбоко възмутен от полууспешния опит на гнусни, жестоки и себични хора да „опаковат” Иво Прокопиев като някакъв себеподобен. Той просто не е „нашият” Пеевски. Аз не виждам проблем в това, че Прокопиев вече е решил да се посвещава на някакви обществено полезни дела, след като дълго време странеше от тях. Бих видял проблем, ако той пожелае да стане лидер. В българската журналистика и в публичното говорене ужасно ме дразни „сакралният въпрос”: „Кой стои зад Вас?” Защото трябва да се разбере следното: в един нормален свят, пълен с нормални хора, какъвто съм аз, например, или Христо, ние си вършим нещата сами и си взимаме решенията самостоятелно. Трябва да се разбере, че хората не са безпомощни роби на чужда воля и винаги някой отзад им дава указания. Вярно, че това често се случва. Но трябва да се разбере, че хората могат да имат свободна воля и да вършат нещо не само заради собствената си полза, но за общото благо, за Републиката. Не се ли разбере това, тази страна ще си остане във феодалното си състояние. В края на разговора с Полина Паунова, Евгений Дайнов коментира актуалната ситуация в страната и ходовете на премиера в оставка Бойко Борисов. Политологът между другото казва: Дайнов: Бойко Борисов много обича да „изяжда” съюзниците си. Той изяде Синята коалиция, разпра я и я изяде парче по парче. Сега изяжда на парчета Реформаторския блок. (…) Борисов не живее в света, който ние обитаваме и в който хората гласуват. Очевидно в главата му има някъде едни 2 милиона избиратели, които временно са се объркали и сега ще се върнат. Според мен това е краят на този модел на управление, това е краят на Борисов и краят на ГЕРБ в този му вариант. (…) В момента му наливат акъл в главата хора, които са убедени, че има трикове в тая работа. Че с някакъв фокус, един фокус, едно чудо, той може да обърне ситуацията. Едното „чудо”, което са му продали, е мажоритарната система, където ГЕРБ щял да изкара все разпознаваеми хора. Пък те, комунистите, нали са мишоци, няма да изкарат разпознаваеми хора – и край, бетонираш се. Но когато една партия е в режим на свлачище, както е ГЕРБ – защото ако утре има избори, ГЕРБ ще вземе доста по-малко от БСП – тогава няма как едно малко чудо или трик с избирателната система да я спаси. Да не говорим, че ако се тръгне към мажоритарно гласуване, ще са необходими поне две години, за да се начертаят избирателните окръзи. Това няма как да стане за два месеца, както си мисли Борисов.    

Тестът на Сонди разкрива най-дълбокото ви скрито АЗ

Този тест е съставен през XX век от унгарския психиатър Леополд Сонди (Szondi Test). Идеята му била да изследва най-дълбоките репресирани (потиснати) импулси у човека на базата на симпатия или антипатия, причинени от специфични снимки на психопати. Тестът е базиран на общото допускане, че характеристиките у другите, които ни притесняват са тези, които причиняват антипатия у нас самите и затова ги потискаме от най-ранна възраст. Първо някои термини от психологията, които трябва да се знаят преди стартиране на теста: Репресия: Според концепцията на психоанализата, това е най-важният психологичен защитен механизъм, с който разполагаме. Неговата най-важна функция е трансфер на мисли и желания, с които се чувстваме комфортно, към подсъзнанието ни. Отхвърляне/отричане: Ментален процес, при който напълно отказваме най-дълбоките си импулси (нещата, които искаме), придобивайки тъкмо обратния модел на желаното поведение. Сублимация: Това е процесът на трансфер на нашите репресирани избори, състояния или поведения към такива, които са социално приемливи или полезни – например артистични дейности, хобита, професионален избор, безобидни малки навици и т.н. Инструкции НАЙ-НАПРЕД Разгледайте портретите на тези 8 души и изберете този, който никога не бихте искали да срещнете на тъмно, защото неговото или нейното изображение предизвиква чувство на отвращение и страх у вас. След това прочетете интерпретацията, която съответства на портрета, който сте избрали. Важно: моля не разбирайте погрешно резултата от теста – той не означава, че имате някакво умствено разстройство, а само че е направен така, че да направи допускане за възможните потиснати импулси за всеки тип персоналност в съответствие с теорията на психоанализата. Оригиналният тест включва 6 различни групи от по 8 души, всеки от които е класифициран като хомосексуален, садист, епилептик, истерик, кататоник, шизофреник, депресивен и маниак. Тук прилагаме мини-версия на теста със само един сет от 8 портрета, тъй като е много трудно в такъв пост да се изложи пълната версия с всички възможни интерпретации. Интерпретации 1) Садист Репресия Възможно е да потискате някакви преживявания от първите години на живота си, асоциирани с авторитаризъм в своето поведение, нужда от доминация и склонност към лоши намерения. Ако сте избрали портрета на този учител, може да репресирате някои обидно или унизително поведение към друг в своето подсъзнание. Отхвърляне Вероятно сте напълно безобидно и миролюбиво създание, винаги готови да помогнете на другите. Ако сте служител в офис, на прекия ви началник му е трудно да се справя с вас. Ако не искате да направите нещо, издигате бариери (например закъснявате за работа, за да демонстрирате, че сте в лошо настроение). Често, когато трябва да се защитавате, избирате пасивната съпротива – незачитане, провокиране и предизвикване, които в дългосрочен план изтощават този, който създава проблемите. 2) Епилептик Репресия Когато говорим за личностни разстройства, асоциирани с мозъчни заболявания, увреждане и дисфункция (както се проявява в някои случаи на епилепсия), някои от диагностичните характеристики могат да бъдат импулсивност, раздразнителност и изблици на гняв и агресия. Ако този як джентълмен с кръгла глава предизвиква отвращение и страх у вас, е вероятно да да сте потиснали в подсъзнанието някои от горните чувства и поведения в ранното детство. Отхвърляне Най-вероятно сте мил и дружелюбен човек. Като кротък и приятелски настроен, вие давате впечатление за висока степен на отговорност и самоконтрол. Стабилни сте в чувствата си и лесно се свързвате с хората, а също и с идеи и обекти. 3) Кататоник Репресия Някои от характеристиките на това умствено разстройство предполагат прекомерна стимулация на въображението, мозъчните процеси като цяло и негативизъм. Ако този небръснат, но усмихнат тип на портрета е предизвикал негативни усещания у вас, може би имате потисната хиперактивност в мозъка, която можеше да доведе до загуба на връзка с реалността, ако не беше трансферирана към подсъзнанието. Отхвърляне Имате склонност към привикване към стереотипно поведение и не харесвате иновациите и промяната. Може би сте плах и стеснителен човек, за който е трудно да се приспособява към нови ситуации. Най-големият ви страх е да не загубите самоконтрол. Сковани сте в поведението си, често заемате защитна позиция и е възможно да сте потиснат човек, който никога не се отклонява от стандартния „поведенчески кодекс“. 4) Шизофреник Репресия Шизофренната персоналност се характеризира с интензивна апатия, нарушения в мисловния процес и несъвместими емоции. Ако от този безстрастен поглед и лице като за игра на покер ви побиват тръпки, вероятно потискате чувство на безразличие към околните и „отдръпване от нещата“ в ранна фаза на детството. Отхвърляне Вероятно сте доста социален човек. Вярвате в социализирането и комуникацията с другите, а те от своя страна се радват на вашата компания и често се виждате. Цялата социалност обаче е малко лъжлива и вероятно крие изолиран човек, който през цялото време живее с чувството, че е сам. Връзките ви вероятно изглеждат безлични и изкуствени, тъй като им липсва истинското чувство. Дълбоко в себе си може да усещате, че не се нуждаете от другите, нито от съвместното съществуване с тях. 5) Истерик Репресия Някои от персоналните черти на истерика включват изкуствени и нестабилни емоции, нарцисизъм и ексхибиционизъм. Ако сте избрали странната дама с тежките вежди за човека, който ви плаши най-много, вероятно е защото сте потиснали ненаситно желание да сте в центъра на вниманието и жажда за чуждото одобрение. Отхвърляне Създавате впечатление на скромен и искрен човек. В действителност обаче, както изглеждате тихи и срамежливи, може да сте завладени от огромно и непреодолимо желание да очаровате околните. Вие се грижите много старателно за външния си вид и за поведението си. Внимавате винаги да сте елегантни и добре облечени, комбинирайки дрехи и аксесоари, които да привличат вниманието и комплиментите на другите. Сублимация Такива хора е вероятно да изберат рядка/екстравагантна професия или хоби. 6) Депресивен Репресия Липса на самоувереност, наличие на чувство за малоценност и вина са основните симптоми на депресията. Фактът, че това безобидно същество е въплъщение на отвращението за вас, може да означава, че сте дълбоко депресиран човек, който успява да държи симптомите под контрол. Отхвърляне Може би сте дружелюбен и безгрижен човек. Винаги сте динамични, демонстрирате увереност и оптимизъм. Понякога, разбира се, се разочаровате, може да манифестирате дистимия (форма на хронична депресия) и меланхолия (“синдрома на тъжния клоун”). Може също да сте подозрителни и мрачни. Сублимация Много е вероятно да прехвърлите депресивната тенденция към ролята да бъдете психолог на всички останали и да търсите решение на проблемите на околните. 7) Маниак Репресия Някои от диагностичните характеристики на манията са екстровертност, свърхстимулация, самонадценяване, безогледно пръскане на пари и емоции. Ако това симпатично лице ви се вижда отвратително, вероятно вътре във вас се крие особен вид вълнение и възбуда, които ако не се контролират, могат да ви превърнат във фанатик. Отхвърляне Много е вероятно да сте човек, който не иска да провокира със своето поведение и който ненавижда шума, крайностите и ексцесиите. Вие сте пример за дискретност, сдържаност и мярка. Вие сте логични и пестеливи и поведението ви винаги е под контрол. 8) Дисоциативно разстройство на идентичността Репресия Този тип персоналност се изразява в желанието на човек да живее и да бъде приеман като част от противоположния пол. Ако този млад мъж ви изглежда опасен и извратен, може в ранно детство да сте потиснали проблем свързан с идентичността и по конкретно проблем с половата идентичност. Отхвърляне Ако защитният механизъм на отричането е сработил, може да проявявате склонност към категорично подтвърждаване на биологичния си пол. В такъв случай, вашето поведение, маниери, външен вид подчертават факта, че сте „истински“ мъж или „истинска“ жена. Ако сте мъж, вероятно сте истински мачо. Ако пък сте жена, се стремите винаги да сте секси, да флиртувате и да привличате мъжете. The post Тестът на Сонди разкрива най-дълбокото ви скрито АЗ appeared first on Мегавселена.

Най-полезните трикове за приложението Skype за Android

Skype е невероятно приложение за комуникация, което е инсталирано на милиони устройства и въпреки това все още може да ви разочарова с това, че понякога показва лицето ви на пиксели. За да ни помогнат да получим най-доброто от него, от androidpit ще ни запознаят с най-полезните трикове за приложението Skype за Android.   Ето кои са те:   1. Как да проведем разговор в Skype с по-добро качество Един от начините да се получи по-добро качество е да се опитате да използвате Skype с мобилните си данни. Ако имате високоскоростна LTE връзка, обикновено тези разговори ще протичат по-гладко, отколкото ако използвате Wi-Fi. Можете да видите, дали имате LTE връзка, като активирате вашите мобилни данни и погледнете в лентата за известия. Имайте предвид обаче, че най-добре е чрез мобилните данни да провеждате предимно гласови обаждания, тъй като видео разговорите могат да изискват голям обем данни, ако не разполагате с такива, придържайте се към Wi-Fi.   Следващата стъпка, макар и да звучи нелогично, е да се намали качеството на видеото. Понякога понижаването на резолюцията на видеото подобрява общото качество на връзката.   За да направите това, отидете на приложението Skype и докоснете иконата с трите линии в горния ляв ъгъл на страницата, страничната лента ще се отвори и ще намерите опцията за настройки в долната част на панела. Ако превъртите надолу, в списъка ще видите опция за промяна качеството на видеото. То по подразбиране е високо, но можете да опитате да го зададете на по-ниско ниво.   И накрая, опитайте се да не се придвижвате докато провеждате разговор. Това има значение, по-малко, ако сте свързани към LTE, но когато използвате Wi-Fi у дома, това може да има драматичен ефект. Домашните Wi-Fi рутери обикновено имат сравнително малък обхват и ако се разхождате, може да има по-големи колебания в сигнала.   2. Как да ограничим използването на данни на Skype Android има вградена „restrict background data” настройка, която можете да използвате, за да спрете Skype да заема прекалено много от данните ви, когато не го използвате. За целта отидете в Settings > Apps > Skype > Data usage и сложете отметка до „restrict background data”.   Skype също има свои собствени настройки за използване на данни. Ако отидете в менюто за настройки на приложението Skype, можете да ограничите например как да се изтеглят Skype Mojis (късите видео клипове, които може да използвате за да изразите по-добре себе си). Може би обаче, по-полезно би било да използвате опцията за намаляне качеството на видеото.   Другото, което може да направите е да използвате опцията „Sign Out“ в менюто „Settings“. Skype е едно от малкото приложения за съобщения, които можете да изключите. Ако го използвате само за разговори, просто се логвайте в профила си само когато искате да проведете разговор.   3. Как да намалим използването на батерията от Skype Има няколко неща, които можете да направите. Първото е да провеждате гласов чат вместо видео разговори. Ако вече сте свързани към видео повикване, натиснете синия бутон с камера, за да изключите вашата камера.    Ако искате да проведете видео разговор, намалете яркостта на дисплея. Ако провеждате по-дълъг видео чат, намаляването на яркостта може да се отрази значително в консумацията на батерията. Не забравяйте и да актуализирате редовно приложението Skype. Това е много важно изискване за приложенията, които изискват много ресурси. За да разберете дали има нова версия на приложението в Play Store, отидете на страницата на Skype, ако виждате „Update“ вместо „Open“, време е да ъпгрейднете приложението.   4. Как да изпратим видео съобщения Skype осигурява бърз и лесен начин за изпращане на видео съобщения. Докоснете знака плюс в долния десен ъгъл на главната страница на Skype, за да се покажат допълнителни опции. Изберете иконата с камера. Сега, може да записвате видео с предната или задната камера, и дори да добавите някои ефекти. Просто натиснете червения бутон за запис, за да започнете и го докоснете отново, когато сте готови. След това, изберете бутона с хартиеното самолетче, за да видите вашия списък с контакти. Изберете контакта, на който искате да изпратите видеото.   5. Как да получим достъп до скритите емотикони Ако сте фен на емотиконите , Skype има цял куп от тях, на които може да се насладите. Още по-хубаво, Skype дори има скрити такива, които няма да намерите в основния списък. За достъп до тях, трябва да изпратите съобщение с конкретна дума поставена в скоби. Ето няколко които можете да опитате в момента: (poolparty), (snail), (goodluck), (island), (umbrella), (rainbow), (canyoutalk), (camera), (plane), (car), (computer), (games), (holdon).   Вижте как да разберем дали някой е влязъл в Skype профила ни

2,16 лв. за отваряне на сметка в банка

 Около 2,16 лв. плащаме за отваряне на разплащателна сметка в банка, сочат публикуваните данни на за средния размер на таксите, които трезорите начисляват на потребители по разплащателни сметки. Ако сметката е открита в офис на банката, и 1,92 лв. - ако към нея е издадена дебитна карта. Обслужването на разплащателна сметка струва на потребителя 2,01 лв. на месец или 1,51 лв./мес., ако има и дебитна карта. За закриване на разплащателна сметка потребителите плащат средно 3,67 лв., ако сметката е открита до 1 година, а ако е преди повече от 12 месеца е без такса. Данните показват, че внасянето на средства по разплащателната сметка се таксува, ако парите са над 4594 лв. - 0,1% за горницата, като минимумът е 3,06 лв., а максимумът – 195,65 лв. Ако пък захраните сметката си със сума 4594 лв. няма да платите нищо. При теглене на пари в брой от разплащателната сметка на каса в офис на банката таксата е 0,89 лв., ако сумата е до 1 000 лв.,, ако е над тази сума – 0,26% от сумата или минимум 6 лв. С дебитна карта на АТМ, обслужвано от банката, таксата е 0,22 лв., а ако банкоматът е на друга банка – 0,89 лв. Ако пък се тегли с дебитна карта от АТМ на друга банка в Европейския съюз, сумата е 4,75 лв. + 1,34% от сумата, минимум 5,62 лв. При плащане по директен дебит таксите са 1.24 лв. - към сметка при същата банка, и 2.14 лв. - към сметка при друга банка. При платежни операции, извършвани чрез платежна карта, включително чрез интернет, таксите са от 2- до 6 стотинки в зависимост от това коя банка обслужва ПОС-устройството. Ако се прави кредитен превод, таксата е 0,97 лв. при хартиен носител към платежна сметка при същата банка, 0,40 лв. - чрез онлайн банкиране към платежна сметка при същата банка; 2,12 лв. - на хартиен носител през БИСЕРА към платежна сметка при друга банка; по 1,00 лв. лева, ако е чрез онлайн банкиране през БИСЕРА към платежна сметка при друга банка или на хартиен носител към платежна сметка на бюджета при същата банка. За някои от услугите банките прилагат различен подход за определяне на размера на таксите. За всяка от тези услуги БНБ изчислява среден размер на таксите за всеки от използваните подходи, въз основа на информацията, подадена от банките, използващи съответния подход. Три банки са уведомили БНБ, че не предоставят платежни услуги на потребители.

Дончева, овцата и вълкът

  Много мразя, когато отворя някой сайт, отпред да изскочи реклама и да ми пречи да чета. Веднага сменям сайта. Но този път се загледах, защото видях познатия образ на Татяна Дончева в непозната роля – подкарала лодка през Дунава, а в лодката сено, овца и куче вълча порода. Звучи гласът на Дончева: “Казват, невъзможно е. Не, възможно е!” Кое е възможното? Чак след половин час се светнах, че това не е превъплъщение на Баба Тонка, а инсценировка на старата логическа задача за овца, вълк и купа сено, които по никакъв начин не могат да прекосят Дунава заедно. Демек кучето вълча порода не е куче, а вълк. Макар че, ако беше истински вълк, едва ли би стоял така мирно пред камерата, и то в лодка. Но знам ли аз какво изпитва един вълк в близост до Татяна Дончева? Явно става става дума за политическа метафора. Тогава овцата вероятно е народът, вълкът е олигархията, а сеното са социалните разходи от бюджета. Татяна Дончева пък е президентът, който ще спаси и трите, ще ги закара непокътнати на другия бряг. На пръв поглед това не е възможно, защото вълкът ще изяде сеното, а овцата... Пардон, обърках се. По-вероятно е овцата да изяде сеното, ако не е на диета, а вълкът да закуси с с овцата. Ами ако предпочете самата Татяна Дончева? При всяко положение трябва да избира между двете. Чисто логически вълкът дори би трябвало да започне със самата Дончева. Щом казва: “Не, възможно е!”, значи смята да попречи на звяра (олигархията) да се нахрани. Овцата (народът) обаче едва ли би застанала между звяра и Дончева. Вълкът не е безволев обект като овцата, а активен субект на трапезата. Значи първо се нахвърля на Дончева, за да не му пречи, а овцата, т. е. народа, оставя за десерт. Виждаме, че така се случва и в реалния живот – първо изяждат този, който пречи, а населението изяждат за десерт. Пардон, условието на задачата е малко различно - Дончева не може да ги кара и трите заедно, а само едно по едно. Ако остави вълка сам с овцата, той ще я изяде. Ако остави овцата със сеното, ще пострада сеното. Следователно тя трябва първо да прекара овцата (народа). Но след втория заход на отсрещния бряг пак ще чакат двама – или овцата със сеното, или вълкът с овцата. Резултатът е ясен – оставка и нови избори. Обхванат от любопитство да видя как решава задачата Дончева, отворих отново същия сайт. Уви, този път изскочи реклама на бира. Горе вдясно на рекламата имаше кръстче, за да може човек да го кликне и да продължи към самия сайт. Значи виждате огромната разлика между частния сектор и политиката. Бирата ви дава възможност, ако не желаете, да не й гледате рекламата. Дава ви право на избор. При политика обаче щете-не щете, пак гледате. Кой няма право да избира? Овцата. Тук ще се извиня на уважаемата Татяна Дончева, ако този текст се тълкува критически, иронически, а не чисто алегорически. Макар че правилният прочит е математически, тъй като Дончева е завършила такава гимназия и добре знае решението. Сигурно може да го изпише и с формула. Аз не знам формулата и затова действам с думи. Първо Дончева ще прекара на другия бряг овцата (народа), защото вълкът (олигархията) едва ли ще изяде сеното, освен ако съвсем не е изгладнял. След това ще прекара и вълка, но ще вземе овцата на връщане. Така вълкът ще чака сам и едва ли ще се самоизяде, в това звярът е различен от олигархията. За третия заход оставяме овцата и прекарваме само сеното при вълка, защото се предполага, че вълк сено не яде. И чак на четвъртия пак прекарваме овцата. Така имаме общо седем прекосявания на Дунава натам и насам, но се оказва, че овцата, т. е. народът, е прекаран не един, не два, а три пъти! Такъв е животът - щом си овца (народ), значи си тройно прекаран. Великолепна алегория от Дончева, стига да вникнем в дълбоката й същност. Друго си е да си математик. 168 Часа   Какво да правим обаче, ако не желаем да сме овце? Много просто – отиваме на изборите за президент и настояваме да ни дадат бюлетината за референдума, за да можем да гласуваме за мажоритарна избирателна система в 2 тура. Така ще можем наистина да избираме. Това ни превръща от обект в субект на общата трапеза. Но на изборите тази есен също виждаме интересна логическа задача. Според новия закон те са задължителни, което ще рече, че ви имат за овца. Докато референдумът не е задължителен, дори трябва изрично да си поискате бюлетината. Едното ви го натрапват насила, за другото трябва да се молите, а в някои секции - да се борите. Сетете се кое е по-ценно за вас, президентът или мажоритарният вот в 2 тура. Продължавам. Да гласуваш за президент е задължително, но има квадратче “против всички”. Ако го отбележите, отчита се като избирателно активен. Това е важно, тъй на първия тур може да има победител само ако избирателната активност е над 50 на сто. През 2011 г. Плевнелиев имаше над 50% от вота, но активността бе под 50% и затова се наложи да се гласува пак на втори тур. Сега вторият тур е по-опасен за ГЕРБ, но много по-малко вероятен. Защото гласовете “против всички” хем се отчитат като активност, хем не се вземат предвид, когато се изчисляват резултатите. Така можеш отраз да станеш президент с 30, 20, дори с 10 на сто от гласовете на явилите се на урните. Смятате, че гласувате “против всички”, а всъщност сте гласували за първия. Да речем, че се явят 50 на сто от избирателите и от тях 90% гласуват “против всички”. “За” са гласували общо 10 на сто от явилите се, или 5 на сто от всички избиратели в списъците. И от тези 5 на сто един кандидат, да речем уважаемата Татяна Дончева, взема 2,5 на сто плюс 1 глас. Така тя става президент още на първия тур, и то само с 2,5 на сто от гласовете на електората! Разбира се, това е чисто теоретически. На практика за победа на първия тур ще са нужни вероятно 20-30 на сто от гласувалите, а не 50% плюс 1 глас, както досега. На теория имаме избори в 2 тура, но на практика президентските избори вече са в 1 тур, като в САЩ. Така че Бойко Борисов не рискува много, когато казва, че ако Цачева не бие още на първия тур, правителството ще си подаде оставката. А сега да сравним президентските избори с референдума - кое е по-ценно и с колко. На първи тур може да се стане президент само с подкрепата на 2,5% от електората в списъците. А за да успее референдумът, са нужни 25 на сто, тъй като трябват хем 50% активност, хем 50% от гласовете плюс един. Разликата в цената е 10 пъти. Президентът ви го дават даром и дори насила, а за мажоритарния вот искат майка си и баща си. И ако не вземете 10 пъти по-ценното, заслужавате да сте тройно прекараната овцата в лодката на Дончева.   

Не искаме президент грешка

 Илияна ЙОТОВА е родена на 24 октомври 1964 г. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е в Националната академия по администрация - Франция и в Центъра по европейски науки, Страсбург. Работила е като репортер, редактор, водещ и директор дирекция "Новини и актуални предавания" в БНТ. Ръководител на Пресцентъра на ВС на БСП. Депутат в 40-то Народно събрание. Член на ИБ на БСП. Евродепутат от Групата на социалистите и демократите. Ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП. През този мандат като евродепутат Йотова е заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи; заместник-председател на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС - Черна гора; член на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието; заместник-член в Комисията по регионално развитие, в Комисията по правата на жените и равенството между половете и в Делегацията за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб. Владее френски, английски и руски език. Омъжена, има син. "Маската на Цачева падна, скара се с всички, които не я подкрепиха" "Ще приключим с "ястребската политика" по отношение на Русия" "България се управлява от хора без познания да заемат такива постове" - Г-жо Йотова, в интервю Борисов призна, че е сбъркал с кандидата за президент Цецка Цачева. Какъв е коментарът ви? - Цачева се явява на президентските избори като грешка. Така каза министър-председателят, който я издигна. Ние не искаме президент грешка. Достатъчни ни бяха последните пет години. Искаме достоен, интелигентен и знаещ президент, какъвто е ген. Радев. От изборната нощ Борисов експлоатира страха, заплашва българските граждани. Превръща се в образа на страха. Румен Радев е лицето на надеждата. - Споделете впечатленията си от предизборните срещи с хора от различни краища на страната. Кое е основното послание, което отправиха към вас? - Да променим България. Българите искат да бъдат граждани, а не поданици. Имат огромни очаквания и надежда за кардинална промяна след президентските избори, не искат да живеят повече така. Недоверието в политическата класа е голямо. Двадесет и седем години няма справедливост, няма солидарност. Българските граждани се чувстват изоставени и често ми казват, че няма държава. Поискаха от нас да им върнем държавата. - Кои са най-големите им проблеми и страхове? - Хората нямат увереност в утрешния ден. Огромна бедност и мизерия, ниски доходи, с които едва свързват двата края - проблемът за оцеляването е основният. Чух родители, които съветват децата си да напуснат страната и да си търсят късмета и бъдещето навън. Това не е нормално, не е човешко. Наслушали са се на предизборни обещания и не им вярват. За това очакванията към нашата кандидатпрезидентска двойка са толкова големи. Хората се страхуват да останат вкъщи, почти няма неограбен български дом. Това е страшна статистика. Към това се прибавят големите страхове, свързани с миграция, бежанци, международни конфликти, противопоставянето Изток-Запад. България има нужда от водачи, които да носят на хората спокойствие и увереност в силата на институциите, на държавата, която знае каква е ситуацията в света и ще ги преведе през този брод. Това именно очакват от нас. Харесаха кандидата за президент ген. Румен Радев, защото е водач, излъчва сигурност и стабилност, защитник и гарант е на интересите на българските граждани. Ние знаем, че ще бъде трудно, но ще излезем от тази криза заедно с хората на България - това е нашето послание. Заложихме на срещите с тях, които понякога продължаваха над 2 часа, но не оставихме въпрос без отговор. Не правихме плакатна кампания. - Плакатната кампания на ГЕРБ не пожъна успех. Навярно заради пълната увереност, че победата им е в кърпа вързана и залагайки на други прийоми, не си дадоха много зор. - Цачева и Манушев правиха кампания за по 15 минути, която бе обида за хората, те открито го споделяха с нас. Докато слязат от бронираните коли, трябваше да се качват обратно, казаха ни възрастни хора. Цецка Цачева говори с клишета, със заучени речи, независимо дали е в бедното село или проспериращия град. ГЕРБ разчитаха на партията-държава, която чрез лостовете на държавната и местната администрация си набавя сигурни гласове. Осигуряват си ги с всяване на страх, следят, записват, заплашват, че ако не гласуват за тях, хората ще останат без работа. Записват в списъци и следят миньорите от Бобов дол как ще гласуват, вместо да им дават заплати. Заплашват читалищни дейци, че ако не си отстъпят мястото в изборните секции, от следващия ден са без работа. Това е моделът избори на ГЕРБ. - Това е демокрация в действие... - Репресията на ГЕРБ след първия тур скочи. Започнаха масово да купуват гласове. Кметове от ГЕРБ се превърнаха в наказателна рота и тръгнаха да заплашват хората. Заплашват със спиране на тока, със затваряне на детски градини и световен апокалипсис, както каза кметът на Сливен. Градоначалникът на Септември се разхожда в изборния ден в секциите, за да плаши хората. Други плашат, че ще спре санирането. Ако продължават така, хората ще ги изгонят с камъни. Вече имаме такъв прецедент. Спомнете си Варна. - Дали обаче тези действия няма да си постигнат целта и хората да се стреснат? - Хората преодоляват страха, резултатите на първия тур им дават самочувствие. Когато веднъж пречупиш черното огледало на страха, тогава и хората започват да се чувстват наистина граждани. Много разчитаме на това. - От ГЕРБ стигат и още по-далеч, като вещаят катастрофа за държавата, ако не спечелят президентския вот. Цитирахте кмета на Сливен за апокалипсиса. - Кампанията на ГЕРБ не се водеше от кандидата Цачева, защото ги е срам. Водеше се от Цветан Цветанов, който освен натиска към хората и бизнеса, цели и своята лична реабилитация. Явно се готви окончателно да си вземе партия ГЕРБ. След изборната нощ кампанията се пое от министър-председателя, който очевидно се почувства заплашен. Включиха се и всички министри. Най-гласовитите са Кунева, Лукарски, Митов, Ненчев, Бъчварова. Те са двойно мотивирани. Страх ги е от Борисов, а и се борят със зъби и нокти за кокала, за личното си оцеляване, защото министерските постове са много сладки. Много обичам да слушам как Кунева говори за десни ценности. Дали тези десни ценности предопределиха нейното участие в ляв кабинет на Сергей Станишев и точно те й помогнаха той да я предложи за еврокомисар? Добре, че бяха тези избори, за да разберем, че имаме външен министър. Всъщност Митов се прочу с това, че издъни Борисов с Кристалина Георгиева за ООН, защото той беше в дъното на атаката срещу Ирина Бокова. Какъвто и да е резултатът от президентските избори, той заедно с министъра на отбраната ще бъдат първите, сменени в този кабинет. Тежко подведен и изложен, провален е Борисов от тези двама души. България се прочу с това, че има три политики на отбраната и три външни политики - на външния министър, на министъра на отбраната и на министър-председателя. Като своеобразен гуру участва и Плевнелиев. Чуждите дипломати ни се смееха. Този кабинет е провален, президентските избори и кампанията станаха катализатор, за да стане този провал видим за всички български граждани. - Къде е Цецка Цачева в това агресивно, предизвикано от паника, поведение? - Най-точното място на Цецка Цачева беше определено от Борисов, който я предложи. Той категорично заяви, че е грешка нейното издигане за кандидат-президент. Тя отвърна с агресия към нас. Маската й падна и от "майка на нацията" и обединител стана разединител, само за дванадесет часа след изборите се скара с всички, които не я подкрепиха - арогантно, безскрупулно, така както шест години управляваше Народното събрание. Говори срещу тоталитаризма и времето преди 89-а година, а Борисов заяви, че една стотна да построи в България от онзи период, ще бъде успех за днешна България. Нека да се изяснят помежду си, кой е по-лицемерен. Когато Цачева се е издигала по партийна линия, ние с Румен Радев сме били още студенти. Човек, който зачерква част от биографията си, зачерква и бъдещето си, не се уважава и трудно се поглежда сутрин в огледалото. След като обиди една част от българския народ, като ги нарече безмозъчни, сега реши, че всички, които не гласуват за нея, са безмозъчни. Обяви война на всички, които не я подкрепят. Колеги от ГЕРБ ми се обаждат да ми кажат, че се срамуват от поведението на министрите и на Цачева. - Защо не пускат вицеадмирал Манушев на дебат с вас? - Защото го е страх. Поканих го още преди първия тур, тогава си замълчаха. Изпратих и писмо до неговия щаб. В сряда видяхте празния стол в студиото на Нова телевизия. Не искам да спекулирам на тази тема, но очевидно той се страхува от пряк дебат. Твърдя, че този човек е неподготвен да бъде вицепрезидент. - Митов, Цачева, целият управленски апарат на ГЕРБ не спират да говорят за евроатлантическите ценности и ни плашат с международна изолация, ако генералът влезе на "Дондуков"2. И най-страшното в техните глави - ще завием към Русия. Що за небивалици са това? Защо вечно трябва да сме нечий сателит? - Митов трябва незабавно да си подаде оставката, защото той няма представа от международни договори, няма понятие от взаимоотношения между институциите - национални и международни. Казали сме го категорично - посоката на България е равностоен член на Евросъюза, а не негова провинция. НАТО и ЕС са организации, в които не членуваш като в секти. Там те уважават, ако имаш мнение - сериозно, добре аргументирано, защитимо, ако имаш достатъчно съюзници, за да можеш да го прокарваш. За това се изисква познание, грамотност, сила, дипломатически усет. Мечтая за онази България, с която се съобразяват, а не тя да кима утвърдително пред всички останали. Да се подлага на съмнение членството ни в ЕС и НАТО е такова глупаво клише, че трябва да се срамуват тези, които го използват. Само от тези приказки се разбира, че това са изключително неграмотни хора. Един от най-големите проблеми на България е, че в момента се управлява от хора, които нямат познанията да заемат такива постове. - А за отношенията с Русия? - Ще приключим с "ястребската политика" по отношение на Русия. Имаме нужда от нови икономически проекти с руската страна и от възстановяване на нормалните ни духовни, културни и православни връзки. България ще бъде част от коалицията с други европейски държави за незабавното спиране на икономическите санкции срещу Русия. Те не решават нищо, но докараха до фалит много български и европейски производители. - Споменахте страховете на българите, породени от мигрантите и бежанците. В качеството си на евродепутат активно работите по тези проблеми. Как се справят управниците ни на този фронт? - Ако България продължава да бъде немият свидетел на начина, по който се разрешава мигрантската криза, има огромна опасност да се превърнем в бежанското гето на ЕС. Това са сериозни проблеми, които, независимо дали предстоят президентски избори или не, трябва да бъдат решавани. Каквото и да говори Бъчварова, границата ни днес е тотално пробита. Сериозно е развита трафикантската мрежа, която "доставя" всеки ден няколкостотин души в България. Сърбия много сериозно контролира границата си с нас. Само от началото на годината ни е върнала 15 хиляди. Друг е въпросът дали нашите служби са ги обхванали. Ако не са, това е изключително опасно, не знаем кой е на наша територия. Никой у нас не коментира една среща на министрите на отбраната на страните от "Балканския маршрут", включително и този на Сърбия, която не е член на ЕС. Българският министър на отбраната не бе поканен. Очевидно Европа няма доверие на провалени политици като него, затова го изхвърля от сериозния разговор какво следва след окончателния провал, който е на път да се случи, на споразумението между ЕС и Турция, в частта му за връщане на мигранти от Гърция обратно на турска територия. В този важен разговор България не участва. Ако отново се отвори "Балканският маршрут", къде ще се пренасочат идващите? Ако днес имаме страхове за турската граница, утре ще се страхуваме за гръцката и македонската граница. Как ще се справи България - това е същественият въпрос, а те ни плашат със скелети от гардероба и с призраци за тоталитаризъм. - И все пак успява ли правителството да разреши проблема с мигрантите? - Бъчварова обеща да направи най-големия център в Харманли от затворен тип. Защо досега това не е изпълнено? След 19 часа жителите на града се страхуват да ходят по улиците. Докато се губят в някаква неопределена риторика, приеха постановление 208 за трайно заселване и интеграция на мигранти, при това прехвърляйки цялата отговорност на кметовете на общините. Те трябва да осигурят на мигрантите жилище, безплатно образование за децата, здравеопазване, заетост, социални помощи. Кой номер е постановлението на Министерския съвет, което осигурява същите условия за българските граждани? Толкова неграмотно звучи изказването на Бъчварова, че така спазваме европейските норми. Ако има такива, то те се отнасят за бежанци, а не за нелегални икономически мигранти, които са нарушители на държавната граница и като такива трябва да бъдат връщани обратно. Ето защо България трябва да бъде сериозен участник в диалога за подписването на другото споразумение с Турция, което ни дава възможност да връщаме и граждани на трети страни, т.е. не само турски граждани. Дълбоката ревизия на Дъблинското споразумение, участието на България в системата за пръстови отпечатъци - проблемите на дневен ред са много, а управлението е тотално безпомощно да се справи. - Да се върнем на предстоящия вот. На чии гласове разчитате да ви подкрепят на балотажа в неделя? - Бих искала първо да отбележа смешната и умилителна сценка как Цачева отива в централата на СДС, за да търси подкрепа. Показателно е, че гражданският съвет на реформаторите не я подкрепи. Всъщност Цачева стана заложник на турските гласове на партията на Местан. Изводите дали и как има намеса Ердоган, каква беше сделката за пощенския гълъб, ще оставим на нашите интелигентни читатели. Имаме категорично решение и ще продължим кампанията, както я водехме досега. Не се обърнахме към нито един политически лидер, опарихме се след едни преговори и това беше много тежък урок за нас. На нашите срещи с ген. Радев идваха хора, които са с различни политически убеждения. В предишни избори са гласували за други партии, за други хора, но сега харесват това, което ние им предлагаме, свързват надеждите си с нас. Ние не разглеждаме българските избиратели като крепостни селяни на една или друга партия. Смятам, че за 27 години хората помъдряха и могат да преценят кой е по-подготвен за този пост и кой просто е сложен там. Между другото българският народ не бива да допуска втори път да се назначава президент. За първия път Борисов беше казал, че и магаре да върже, и то ще стане президент. - Това е поредната демонстрация на подценяване на българските граждани! - И на девалвиране на институциите. Сега хората го наказаха за подхода, за отношението към институциите. Ако избирателите на други партии се припознаят в нашите предложения за промяна, ще дадат гласа си за нас. Джани Питела, председател на Групата на социалистите и демократите в ЕП: Убеден съм, че генерал Радев и Илияна Йотова вече спечелиха сърцата и умовете на българските граждани. Те са отговорът на социалистите срещу непрестанните вреди, причинявани от режима на строги икономии на десницата. Пожелавам на генерал Радев и Илияна успех в неделя на президентските избори. Сигурен съм, че те носят със себе си нова социална и по-добра България на утрешния ден. Българските граждани се чувстват изоставени и често ми казват, че няма държава. Поискаха от нас да им върнем държавата, споделя Йотова

*Плейлист на трезвата мацка*

Помните ли, когато цяла година в училище чакахме лятната ваканция, а тя отлиташе като миг. Странно е, но животът отлита по-бързо от лятната ваканция. Поради тази лекота, с която той се изплъзва ми се прииска да създам един плейлист на трезва глава. Осъзната глава. Чупена глава. Плейлист,  но не с музика, а със силни емоции, през които всеки един от нас минава и би било хубаво да не забравя. Плейлист за най-дългото пътуване – Животът. 1. Това, че нямаш, не ти пречи да бъдеш. 2. Както подбираме храната си, така би било по-здравословно да подбираме и хората в живота си. Да бъдат висококачествени, но нискокалорични… 3. Тихата сексуалната революция е като всяка друга. Накрая винаги ще има жертви. 4. Ако се стремиш да бъдеш локомотив, а не вагонче, то поне ти ще управляваш. 5. Всеки познава по един Пинокио, но всеки познава и по един добър човек. Просто добрите хора не са автобуси. Следващият няма да дойде. Така че… има хора, които заслужават място в живота ти. 6. Мълчанието не променя нищо навън. Променя само нас. И ни превръща в нещо, което не сме искали да бъдем. 7. Бариерите, които си слагаме ни предпазват от тъгата, но и от радостта… 8. Правдата и кривдата са винаги ръка за ръка. 9. Ако заедно имате подобрение, по-добре ви е… слагайте главата в торбата и не пускайте ръката. 10. Трябва да си много смел и малко луд, за да отвориш сърцето си и да го дариш.  11. Ако наистина си намерил правилния човек, той/тя няма да се откаже. 12. Нуждата не е слабост. Нуждата си е нужда. 13. Наистина, все повече нещастни предлагат щастие. 14. Наистина, пасивността убива. Всичко и всеки. 15. Успееш ли да разтупкаш сърце, може би ще държиш и ръце. 16. Ако искаш нещо ужасно силно и то е адски близо, вземи си го. 17. Баланс е да не позволяваш на някой да те обича по-малко отколкото се обичаш ти самия.  18. Ако искаш да ти се чува думата – не повишавай тон. 19. Понякога, за да те чуят, трябва да замълчиш. 20. Марковите дрехи не ти пазят завет, а материалните облаги не ти обличат душата. 21. Всеки трябва да спи нощем… поне, когато е облачно. 22. Всеки ден, всеки човек прави избор в живота си. Трудното идва после, когато трябва да живеем с тези избори. 23. Всеки има момент в живота си, за който като се сети му се плаче, крещи на ум и се усмихва че е било. Това е истински момент. 24. Тъжно, но доста често се случва, за твоя си човек, накрая да си друг човек. 25. Интересните събития често имат глупави обяснения. 26. Всеки от нас е електронно свързан с целия свят, а по-самотни никога не сме били. 27. Несподелената любов е най-трудна, защото не можеш да кажеш на някого, че те обича. 28. Любовта е просто дума, докато не срещнеш някой, който рязко ще даде яснота на значението й.  29. Има подкрепа, която си търсил. Има такава, за която не си молил. А има и такава, която ти се предлага. 30. Всяко лято има история. Наистина. А плажът е добра метафора за живота. Стискаш ръка и пясъкът се изплъзва. Отваряш ръка и нужният остава. 31. Ако имаш любими моменти, превърни ги във време… 32. Чувствата не са черва да ги претакаш. Не могат да се оперират. 33. Обичай хората, които се отнасят добре с теб. Пусни тези, които не го правят. Ако имаш шанс – грабни го. Не знаеш какво ще ти донесе. А, ако някой променя живота ти- допусни го. Не знаеш докъде ще те отведе. 34. Понякога е трудно да си простиш. Трябва някой да го направи вместо теб.  35. Понякога родителите дават пример как не се дава пример. 36. Връзките се разпадат, когато спреш да се грижиш за тях. 37. Неспособността да обичат не е естествена у мъжете. Сами си затварят сърцето.  38. В момента, в който кажеш, че бузи за шамари вече нямаш – вече си си завъртял едната буза в очакване… 39. Има хора, пред които немееш,от които настръхваш. И отвън и отвътре. Хора многоточия… 40. Любовта не е мисъл. Тя е емоция. 41. Секси е, когато жената срещу теб  е добър събеседник. 42. Ако чакаш докато станеш готов, ще си в очакване през останалата част от живота си. 43. Това, че някой те обича не за пръв път, не означава, че няма да те обича най-много. 44. Да намериш време да обичаш е като да намериш време да ядеш. 45. Жените отдавна не търсим принцове и спасители. Искаме мъж, който е сигурен, че иска нас. Смел да ни има и да ни приема. Един. Който да ни обича не на думи, а наистина.  46. Щастието в крайна сметка е, когато искаш нещо да се повтори. Когато е било, значи ти е било хубаво. Бил си щастлив.  47. Не бъди мъжко момиче. Мъжките момичета страдат сами. 48. Не бъди страхливо момче. Страхливите не изкачват върхове. 49. Първата любов и правилният човек са две много, много, много различни неща. 50. Около тридесет години /плюс – минус/ човек разбира, че има сила и сърце да преживее всичко. 51. Целувката е това, което променя живота, който си познавал до сега… 52. Живей – без да претендираш, обичай – без да изискваш, изслушвай – без да атакуваш, дискутирай – без да обиждаш. 53. Преди 30, към сърцето: -          Отвори се. Готов съм. След 30, към сърцето: -          Не ми почуквай. Знам. 54. Всеки има нужда да има поне един човек в живота си, с който да може да говори, както говори със себе си. 55. Всеки дава на другите това, от което самият той се нуждае. 56. Корабът не потъва, когато е във водата. Потъва, когато водата е вътре в него. Така че не е важно какво става около теб, а какво се случва вътре в теб. 57. Никой на никого не е длъжен. Просто всеки на някого понякога е нужен. 58. Трудно се обича жена, която е била много обичана… 59. Жените имаме нужда от внимание и любов. 60. Мъжете имат нужда от спокойствие и още повече любов. 61. Недей да забравяш хората, с които има какво да си спомняш. 62. Опитът. Това е истината. Взима много скъпо, но обяснява доста разбираемо. 63. Хората вече не търсят любов. А просто най-добрият вариант за партньор. 64. За да опознаеш един човек, не ти е нужно време, а ситуация. 65. Сексапилът и силата на излъчване на една жена няма нищо общо с високите токчета. Сексапилът у едно момиче зависи от увереността и страстта й. Едно босо, рошаво момиче може да е много по-привлекателно от токчета с прическа. 66. Най-добрият афродизиак е усмивката. 67. Живот без любов е като година без лято. 68. Всички сме железни до втората чаша и първата целувка… 69. Зад всяка усмивка се крие нечия липса или болка. 70. Език кости няма, но език кости чупи… 71. Това, че човек обича широките булеварди, не означава, че не може да се озове в задънена улица.  72. За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност. За да бъдеш влюбен обаче се нуждаеш от несигурност. Това е проблемът. 73. Най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас. Не на празници. 74. В първата любов човек търси съвършенство. В последната – истината. 75. Ако една креватна   история може да се превърне в любовна. Обратното е твърде малко вероятно. 76. Бързината пречи да бъдеш себе си. Забави темпото. Животът е толкова по-хубав, когато го живеем бавно. 77. Някои хора се плашат повече от щастието, отколкото от нещастието. 78. Някои хора издържат на лошотия. А немеят и бягат от добротия. 79. Безветрие настъпва, когато не виждаш очите и не държиш ръцете… 80. Мъжете не си тръгват от жената, с която са. Те си тръгват от начина, по който се чувстват вече с нея. 81. Времето – най- ценният подарък, който може да получиш. 82. Същността на човешкия дух се поражда от нови преживявания.  83. Добрината е най-добрият антидепресант. 84. Наистина има хора, с които си имал такива дни, които би заменил за месеци дори за години.  85. Пътуването е най-добрият начин да си купиш спомен. И най-добрият психолог. И е едно от малкото неща, за които вадиш от джоба, но пълниш в сърцето. 86. Човекът днес повече се тревожи да не губи неща, отколкото да печели неща.  87. Понякога е по-хубаво да изгориш, отколкото просто да тлееш… 88. Запомни! Когато си лош, ти не си лош. Просто те боли. 89. Ако имаш една история с някой, която няма да имаш с никой друг, значи имаш история завинаги и някой специален в живота си. 90. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. 91. За да усещаш повече, мисли по-малко. 92. В момента, в който си зададеш въпроса: „Кога престана да бъде забавно и стана страшно?“ вече може да си сигурен, че знаеш отговора… 93. Може би въпросите имат по-голяма сила от отговорите?! 94. Човек винаги е в търсене на нещо. Работа, гадже или апартамент. Но защо по дяволите 3-1= 0? 95. Нима страничен наблюдател може да разбере същността на една връзка отвътре? 96. Може би не става дума за щастливия край? Може би става дума за самата история? 97. Кое е по-страшно? Да правиш любов без да обичаш или да обичаш без да правиш любов? 98. Кога за последно направи нещо за пръв път? 99. Кой е любимият ти спомен  от последните три месеца? Няма по-хубаво нещо от живия Живот. Моментите, в които се чувстваш жив. Затова изживей останалата част от него като не бързаш. Особено за Любов. Нея като я има, тя се случва. Прониква. И с болката си и с радостта си. Тя е тиха. Влиза на пръсти. Вместо да се страхуваш и да я гониш. Предложи й стол и я изслушай. Може би има какво да ти каже.  P.S. Казвам го на Вас, за да го чуя аз.  Публикувано от Сузана Башева 

Путин, Тръмп и Ердоган – лидери във фокуса на световната политика

 През  2016  г. Русия,  САЩ  и Турция бяха във фокуса на световната политика. Противници на Ердоган го въвлякоха в пагубна за Турция авантюра със свалянето на руския самолет. Но останаха изненадани от самия Ердоган. Когато се наложиq светът видя, че и Ердоган може да се помоли и да му простят. Но това не бе просто молба за прошка на Ердоган пред Путин. Това бе началото на един нов свят. Последва опит за преврат срещу Ердоган. Но понеже вече се изграждаше новия свят, от Москва предупредили Ердоган за началото на преврата. Последствията ги вижда целият свят. В края на годината бе извършено покушение срещу Русия на турска територия. И отново като че ли противници на Ердоган се опитаха да го въвлекат в конфликт с Русия. Със свалянето на руския самолет противниците на Ердоган наистина успяха да го вкарат в много тежък конфликт с Русия. Сега обаче сметките бяха правени без кръчмар. Нито Путин, нито Ердоган, позволиха убийството на руския посланик да се превърне в повод за нов конфликт между двете империи. Нещо повече, отношенията на сътрудничество им се задълбочиха. През 2017  година от отношенията между Путин и Ердоган зависи резултата на Арабската пролет. Арабската пролет започна по един начин, но очевидно завършва по друг начин. В началото на пролетта Русия не беше фактор. В края на пролетта всичко зависи от Путин. Арабската пролет промени света. Та кой преди няколко години би допуснал, че изходът на войната срещу Асад ще зависи от Русия, Турция и Иран? Да, светът се промени. Към това трябва да добавим и бъдещото управление на Тръмп. Отива си Барак Обама. Отива си заедно с Арабската пролет. Историята ще трябва да даде оценка за него като Президент на САЩ . По мое мнение Обама е американският вариант на Михаил Горбачов. Горбачов започна Преустройството и завърши с разпада на СССР  и източния блок. Обама започна с реформи в САЩ , които обаче завършиха с изолация на щатския долар. Да, това е крайният резултат – все повече сделки се правят с други валути. Към икономическият съюз БРИКС  явно има засилен интерес. Ако към него се присъединят страни като Турция и Иран, то това ще бъде на практика половината свят. Този резултат няма как да не се отрази на САЩ  и авторитета на Обама. Та именно затова и Тръмп победи – за да спаси икономически САЩ . В края на втория си мандат Обама без да иска сам номинира за световна сила Русия. Всекидневното обвиняване на Русия за намеса в изборите за Президент на САЩ  накара и скептиците по отношение на руските възможности да повярват в тях. Накрая дойде и изгонването на семействата на руските дипломати. И както казва Тръмп, това бе повод за страхотен ход на Путин – покани децата на американските дипломати в Русия на новогодишно тържество. Към това бих прибавил и още един факт- истерията, която се разрази срещу избора на Тръмп. Демокрацията не е територия за истерии. При демокрацията загубилият чрез вот — губи, а спечелилият — печели. Толкова!   Какво пропускат политическите анализатори? Пропускат факта, че XX  век е приключил не само астрономически. Той приключи и политически. Сега вече живеем в XXI  век- и астрономически и политически. Политическият резултат на отминалия век бе един – световно господство на щатския долар. В новия век обаче явно е започнала ревизия на това господство. Арабската пролет може би бе опит за спиране на ревизията, но очевидно неуспешен. През последните месеци като че ли започват да се топят и едни източни ледове между Русия и Япония. Ако тези ледове се пропукат, то може да се образува истински ледоход срещу долара. На този фон ще трябва да работи и президентът Тръмп. Той като че ли не мисли и друго. Очевидно той с прагматичното си мислене е разбрал, че ситуацията е друга. През ХХ  век световната икономика се бореше да бъде част от икономиката на САЩ . Днес икономиката на САЩ  трябва да се бори да бъде част от световната икономика.   В България мнението на политиците ни за Русия, Турция и САЩ  е преди всичко емоционално и най-малко прагматично. Често политика се прави в зависимост от това дали си яростен русофил или русофоб, както и туркофил или туркофоб. Историята показва, че страни като Русия, Турция и САЩ  не трябва нито да се мразят, нито да се обичат. Това са огромни държави, които просто трябва да се уважават. Дори бих казал, че това са страни, с които всяка държава трябва да се съобразява. Българските политици имат твърде изопачени представи за тези три държави. Част от политиците ни живели през епохата на СССР  и днес приемат Русия като символ на комунизма. Повечето българи възприемат Турция като Османската империя. Малцина са тези, които приемат тези две страни като много големи геополитически играчи, както и като страни с огромен икономически потенциал. Нито Русия е СССР , нито Турция е Османската империя. И двете държави са незаобиколими геополитически фактори. Българските демократи се разделиха и за оценката си за символа на световната демокрация – САЩ . Едни приемат Тръмп, други го обвиняват в русофилство. А той просто е и ще бъде президент на САЩ . За българските политици е крайно необходимо да осъзнаят, че България трябва да има стратегия за отношенията си с тези три държави. Тази стратегия трябва да се позовава на дълбок исторически и икономически анализ. И вероятно трябва да е с период минимум от 100  години. С Русия и Турция историята показва, че не можеш да общуваш нормално, ако хоризонта ти на мислене е 2 ,3  или 10  години. И Русия и Турция не предпочитат да общуват с политици, които имат ограничен хоризонт на мислене.Често в България политици се заблуждават, че могат да бъдат монополисти на американското ухажване. А са пропуснали да забележат, че ако американците ухажваха само един вариант политици, то нямаше да бъдат тази велика сила. Внимателният прочит на отношенията между Русия и Турция показва, че те са си взаимно необходими. На практика трябва да си спомним за пакта между Ленин и Ататюрк. И в двете държави водещите политици са изключителни прагматици. И вероятно наистина разглеждат българските политици като техни политически чираци. Такова е нивото на нашите. Последните реакции на българските демократи показаха, че те са имали по-скоро стратегически отношения с част от американския политически елит, а не със САЩ . А това е грешка, голяма грешка.   Българската икономика ще зависи изключително силно от отношенията между Русия и Турция. Т.е. ние ще можем да правим икономика в отрасли, които тези две държави не развиват. Ето защо е необходимо да се мисли за българската енергетика. Ето защо трябва да се мисли за българското земеделие, производство на храни и туризъм. Събитията от последните месеци показват, че тези отрасли ще бъдат най-застрашени за българската икономика. Започва строителството на Турски поток. И ако някой си мисли, че само с това ще спре енергийната експанзия на Русия и Турция в Европа, то явно той е наивник. След газовата енергетика, ще дойде ред на атомната. Следователно българските политици трябва да мислят къде ще бъде мястото на българската енергетика. Обикновено нашите политици са свикнали да мислят в минало време. Енергетика се прави само ако можеш да мислиш в бъдеще време и ако имаш икономически изгодни източници на енергия. По същия начин стои въпроса и за българското земеделие и производство на храни. В България почти не се познава руската стратегия за развитие на фамилни стопанства. Само зърнените търговци се интересуват от факта, че Русия вече може да диктува международните пазарни условия в тази търговия. Не анализираме факта, че Турция проявява готовност да внася 50  000  тона червено месо на година от Русия. Та само преди няколко години Русия бе вносител както на пшеница, така и на месо. Резултатите от ембаргото обаче са налице. Преди време ембаргото срещу СССР  го срути. Но след време може да се окаже, че ембаргото срещу Русия е поръчано от самата Русия. Мнозина са тези, които обичат да говорят колко страшно е ембаргото срещу Русия, как ниските цени на петрола ще довършат руската икономика. Това не са сериозни думи. Руското правителство все повече намалява дела на въглеродната икономика. Имаме трансформация на въглеродната икономика от износ, към суровина в производствени процеси. Тази трансформация ще осигури и осигурява вече изключителна рентабилност на руското производство. И ако нашите политици не анализират тези процеси, то рискуват да приведат бедността ни не спрямо Европа, а спрямо Африка. Светът се промени. Това е факт, който не може да се отрича. Днес всички политически анализатори са се вторачили в Путин и Тръмп. Към тях бих добавил и Ердоган. Те са събирателните образи на променящия се свят. За да разберем Путин, Тръмп и Ердоган обаче трябва да потърсим техните исторически корени. Те не са дошли от нищото. Зад тях стои история. И за тримата може да се каже, че са представители на идеите, които са изградили собствените им държави, нации и цивилизации. Няма как да разберем Путин, ако не познаваме в детайли историята на Русия. Съвременна Русия е наследник на идеята Византия. Москва е официално обявена от Константинополската патриаршия за Третия Рим. След падането на Константинопол през 1453  г. племенницата и наследница на последния византийски император представител на Палеолозите по стечение на обстоятелствата става жена на руския цар Иван III . Така руските царе придобиват наследствени права върху византийската корона. Заедно със Зоя Палеологина в Москва пристигат и всички оцелели византийски аристократични фамилии. Това са наследници на същите онези аристократи, които по времето на Константин Велики напуснаха Рим и се заселиха в Константинопол. Тези фамилии са същите, които имат правото на претенция за творци на Римската цивилизация, тъй като те са нейните създатели. За това те смятат, че истинският Рим е пренесен заедно с тях в Константинопол, а в последствие и в Москва. Тази потомствена римска аристокрация успява да овладее руската власт и култура. Не случайно дори и в днешния герб на Русия централно място заема римския двуглав орел. Не е случайна и появата в наши дни на историческия сериал „София“. В Русия обаче най-сериозният противник на тази римска аристокрация са наследниците на хазарските аристократични фамилии. Войната между тези аристокрации не е спирала никога. Путин олицетворява именно наследниците на римската аристокрация. Това е истинската Русия-наследник на Византия. Тази Русия е в сърцето на всеки руснак. Путин направи нещо много важно, което остава невидимо за анализаторите. Той просто връща Русия на руснаците. Той възкресява Третия Рим. Ето защо са абсолютни наивници тези, които смятат, че някой може да накара руснаците да застанат срещу Путин. Обикновеният руснак вярва в православието и руската цивилизация. Не е случаен факта, че Сорос няма почва в Русия. Путин просто даде историята в ръцете на руснаците. Заради тази история руснаците могат да воюват с всеки и да го победят. Сега Путин дава и икономически лостове в ръцете на обикновените руснаци. И точно като император Путин направи чеченците свои съюзници. Днес чеченците са готови да воюват във всяка точка от света по заповед на Путин. А ако някой мисли, че чеченците не могат да воюват, то значи той е неосведомен човек.   След Путин в Русия, в САЩ  дойде Тръмп. Тръмп разчиташе на подкрепата на наследниците на създателите на американската държава и цивилизация. Това са наследниците на онези смели хора, които със смелостта и авантюризма си създадоха САЩ . Самият той е наследник именно на такъв смел авантюрист, който в края на XIX  век се заселва във САЩ . Тръмп получи тази подкрепа – на истинската Америка. Тръмп получи подкрепата на духа на Америка. Сега предстои да върне САЩ  на обикновените американци. Тръмп много ясно показва, че ще се бори за американците, за техния просперитет и правото им да имат самочувствието на граждани на велика държава. Очевидно Тръмп предпочита просперитета на истинските американци, а не този на няколко мултинационални компании. Кой стои срещу Тръмп? Стоят Сорос и други наследници на хазарската аристокрация. Какво е общото между Путин и Тръмп? И двамата уважават духа на своите нации. И двамата защитават интереса на носителите на истинските ценности на своите цивилизации. Срещу двамата стоят Сорос и сие. Защо тогава се учудват мнозина, че Путин и Тръмп могат да бъдат партньори? Всеки, който познава историята на Русия и САЩ , живота на Путин и Тръмп, не е изненадан от това партньорство. Не бива да пропускаме и Ердоган. Неговият възход бе свързан с политика изградена с доктрината „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу и идеите на Фетуллах Гюлен за реформа в исляма. Очевидно, че тези доктрини имаха своите недостатъци и техните автори вече не са в обкръжението на Ердоган. Но Ердоган в движение коригира тези недостатъци. Ердоган крепи своята подкрепа на отношението му към турците, а не толкова на отношение към други етноси. Той се обръща директно и контактува дори и с най-обикновения турчин. А за обикновения турчин това е като дар от съдбата. Обикновеният турчин е готов да воюва за Ердоган и го доказа. Да, ако в САЩ  бе победила Хилари Клинтън, може би Ердоган би имал сериозни проблеми- с унижените генерали и кюрдите. Но в САЩ  победи Тръмп. Това е новият свят. Светът на Путин, Тръмп и Ердоган. Свят построен върху исторически основи на нациите, към които принадлежат. Естествен е въпросът за мястото на България в този нов свят. Към днешна дата май сме извън борда. Политическата ни класа не е способна да разбере променения свят. В новия свят политическите лидери не крият произхода си- погледнете Путин, Тръмп и Ердоган. А нашите кандидати за лидери крият произхода си. Ако смятат, че светът не знае произхода им, то явно се лъжат. Светът знае, че тези фамилии преди 1989  г. бяха верни на Москва, а след 1989  г. обвързаха новото си поколение със Сорос. Ето защо световните лидери могат да разглеждат нашите такива единствено и само като лакеи. Могат да ги разглеждат единствено и само като поредните последователи на Хаджи Иванчо Хаджипенчович. И това е горчивата истина за съжаление. Всичко това налага час по-скоро да се реализират две неща. На първо място трябва да се създаде нова политическа класа, която световните лидери няма да разглеждат като група лакеи. Следващата задача е свързана с изграждане на аналитични центрове от българската държава. Тези аналитични звена трябва да изучават новия свят. Трябва да се изучават Русия на Путин, САЩ  на Тръмп и Турция на Ердоган. Трябва да се изучава БРИКС . Динамиката на съвременния свят показва, че ако закъснеем с 5  икономически години за постигане на даден резултат, то този ефект се отразява негативно в следващите 50  астрономически години. За външната политика съотношението е още по-тежко. Вероятно всяка политическа година може да има ефект на цял астрономически век. На този фон трябва да виждаме някъде и ЕС . Да, ние сме членове на ЕС . Но ЕС  се оказа слаб и без лидери. ЕС  трябва да намери новите си Жан Моне и Хелмут Кол. Все още не виждаме техните достойни наследници. И тук идва ред и на въпроса за възможността на политиците ни да мислят и анализират стратегически. Очевидно имаме огромна липса на този ресурс. Но не можем да си позволим да чакаме политиците ни да се научат да мислят и анализират стратегически. Друг е въпросът дали имаме хора, които не са политици, но могат да мислят и анализират стратегически. Имаме и те не са малко. Тези хора трябва да открие политическата класа. Не ги ли открие, все повече ще придобиваме облика на държава колония. Петко Добрев От сайта „Епицентър”

Плавният преход е донесъл олигарси

 След падането на комунизма Плавният преход е донесъл олигарси Резюме на доклад "25 години реформи в бившите комунистически страни" на Cato Institute от Института за пазарна икономика В дискусията за прехода на бившите комунистически държави към пазарна икономика една част от икономистите са поддръжници на бърз скок към свободни цени и пазари, за да се предотврати евентуален застой или отменяне на реформи. Други се застъпват за постепенно приемане на капиталистическия модел - с аргумента, че е нужно първо да се създадат институции, за да се намалят максимално социалните проблеми, свързани с очакваната рязка промяна. Авторите от Cato Institute  Орех Хаврилишин, Жиаофан Мен и Мариан Л. Тюпи са проучили натрупалата се база от падането на Берлинската стена през 1989 досега, за да анализират как видът преходна политика се е отразила на сегашното състояние на страните от бившия Източен блок. Проследени са няколко направления - икономически, демократични и социални. Главният въпрос, който техният доклад си поставя, е дали наистина резкият преход е довел до по-големи социални страдания в сравнение с т. нар. плавен. Допълнително експертите правят изводи за възможни бъдещи промени в страни, които още нямат свободна пазарна икономика. Друга цел на изследването е да се изясни до каква степен преходната стратегия се е отразила на сегашната производителност на бившите комунистически страни. А също и какви други фактори са повлияли резултатите от прехода. Преходните икономики са разделени на пет групи: балтийски страни (Литва, Латвия и Естония), страни от Централна Европа (Полша, Чехия и т.н.), страни от Югоизточна Европа (България, Румъния и т.н.), постепенно реформирани бивши съветски републики (Русия, Украйна, Молдова и др.) и бивши съветски републики с изостанали реформи (Беларус, Узбекистан и Туркменистан). Преходът в първите две групи е протекъл по-бързо, докато при останалите, включително България, реформите са или бавни, или са били неуспешни/отменени. Авторите правят кратък анализ на предишни проучвания по темата, който показва, че повечето икономисти са настоявали, че бързите реформи водят до по-големи социални загуби в сравнение с постепенните. Обобщавайки данните от изминалите 25 години на преход, експертите на Cato Institute твърдят, че държавите, които са прокарали резки реформи, са в по-добро състояние не само икономически, но и институционално, социално и политически. Представянето на различните групи е разгледано по следните показатели: индекс на прехода, пазарна либерализация, развитие на институциите, БВП на глава на населението, корупционен индекс, преки частни инвестиции на глава на населението, неравенство на доходите и бедността. Данните по тези показатели показват, че държавите, направили реформи до пет години след сриването на комунизма - именно балтийските и централноевропейските страни, продължават да са лидери до днес. Съответно държавите, които са предприели плавен преход, не само се справят много по-зле икономически, но и са претърпели много по-сериозни шокове и социални загуби. Изследването извежда пряка връзка между тромавите реформи след падането на комунизма и възходът на олигарсите в бившите социалистически републики. Т.нар. плавен преход е позволил спекулативното прокарване на регулация и закони с цел фактическо нарушаване на свободата на пазара, което е дало възможност на бившия комунистически елит да запази влиянието си и в капиталистическия режим. Данните оспорват и един от главните аргументи за бавния преход - че институциите трябва да предхождат реформите. Безспорно нужни, оказва се, че те не са определящ фактор за растежа в първите години от прехода, тъй като най-бързо реформиралите се и без тях държави са постигнали най-висок ръст в БВП. А след 25 години именно тези държави (балтийските и от Централна Европа) са и с най-добре развити институции в сравнение с останалите преходни държави. Докладът на Cato Institute заключава, че резките реформи са постигнали по-добри резултати, включително доходите са разпределени по-равномерно. Тромавият преход, обратно, е попречил на растежа, преките чуждестранни инвестиции и развитието на свободния пазар, който е изкривен в полза на бившия елит. Хибридната война Колко проста схема, а колко добре работи Статус на проф. Александър Кьосев във фейсбук Списъци на несъгласните образовани правят и у нас - е, разбира се, с по-скромни от турските мащаби. Главният прокурор Сотир Цацаров намеква, че следи подобни лица отблизо  ("Аз внимателно проверих имената на хората, които искат оставката на Рашидов", 12 юли - бел. ред.) , ДАНС пуска неясни намеци срещу "мрежите им", бодри комсомолци й дават акъл направо да действа. Общественото мнение - ако е останало общество - бавно се настройва срещу "умните и красивите", култивира се целенасочено омраза между "жълтите павета" и провинцията, образованите и необразованите, проте стиращите за хляб и протестиращите не само за хляб. И когато в тази среда публично критикуваш някого от мафията-която-има-държава, не чакай някой да чуе твоите аргументи и да им отговори. Не чакай, че някой се интересува от истината. Чакай да бъдеш очернен, да обяснят тайните ти, мръсни мотиви, които задължително са проамерикански, антируски и, разбирай, антибългарски, свързани с много тайни пари и с тайни, зловещи зависимости... Да бръкнат надълбоко в измислената от тях твоя нечистоплътна биография, за която не си и сънувал - и да те "смъднат" под лъжичката, разпространявайки всичко - от брутални лъжи до инсинуации и чудовищно извъртане на фактите. Да ти залепят етикети, бързи гадни думички - протестър, соросоид, отродител, които сякаш обясняват всичко. Да те сложат в списък, да започнат да те подслушват, да ти пуснат тролове... Ако си ВИП - да започнат медийна кампания срещу тебе. Очаквай да нахранят с теб ресантимана, хейтърството, теорията на конспирациите, подуващата се като цирей параноя, фобиите, отмъстителността, злорадството. Боже, колко проста схема, а колко добре работи... Хибридната война разрушава публичността и нейната логика. В подобна среда дебат - т.е. размяна на мнения и аргументи в полза на личното, групово и общественото благо, развиващ се в колективно обсъждане на възможности, рискове, избори и решения, вече не е възможен, той изглежда антипродуктивен. Сякаш налива вода в мелницата на очернянето. И естествено смислените хора се демотивират - чувстват се омърсени, започват да виждат думите си лишени от смисъл и функция. Но нямаме никакво друго средство да се борим с тази гнусота, освен да продължим да бъдем това, което сме, да мислим това, което мислим и да имаме смелостта да го пишем, да спорим, да се аргументираме, да чуваме чуждите аргументи. Да протестираме, когато трябва. Да се държим като граждани, дори ако гражданското общество започне да се разпада пред очите ни. Дори да се случи както в Турция. Нали помните, че там има такива като нас? В края на краищата, като загива Клисура, не загива България, я. Не загива другата България, другата Турция, другата Европа, другата планета.Ако Москва и Анкара са слонове Ние сме тревата под краката им От коментар на Огнян Минчев във фейсбук Заобиколени сме от възраждащи се квазиимперски проекти, които се основават все повече на авторитарни принципи и практики. ЕС е в криза на своята ценностна и институционална идентичност и ключови европейски страни проявяват устойчива склонност към примирение с надигащите се авторитарни сили в непосредственото европейско обкръжение. България е под въздействието на сериозни и дългосрочни фактори. В Турция живеят стотици хиляди хора с български произход и гражданство, а в България етническите турци са най-многобройното малцинство. Русия контролира ключови сектори, преди всичко енергетиката, и опитите да се намали и балансира тази зависимост срещат твърд отпор - пряк политически и икономически натиск, финансиране на агресивна антизападна кампания и с усилията на българската пета колона, която има дълга и унищожителна история спрямо българския суверенитет и национален интерес. Отношенията между Москва и Анкара следват квазиимперската си динамика, определяща и конфликтните зони, и общите интереси, към които се завръщат, когато трябва да неутрализират въздействието на Запада върху стратегическите им амбиции. Според една африканска поговорка "Независимо дали два слона се бият или правят любoв, те изкореняват тревата под краката си". Ние сме в ролята на тази трева - особено ако евроатланстическата общност продължава да изпитва ценностна поляризация и проблемна сигурност. Длъжни сме да заемаме откровена позиция в услуга на нашите интереси в Брюксел и във Вашингтон, а не да изглеждаме "най-добрички".Кандидатът на ГЕРБ    ограф: Цветелина Белутова Ще намерим някой Вижданията на премиера Борисов за президентските избори ГЕРБ има пет възможни номинации за кандидат-президент, сред които и на жени. 4 януари 2016 г Най-голямото достойнство на президента било да се разграничи от партията, която го е издигнала. Тогава трябва да се намери друг начин за издигане и за избор, в противен случай защо ще се блъскаме някой да стане президент, за да се разграничи от нас. 17 април За президент ще намерим някой. 29 април ГЕРБ ще обяви кандидата си за президент през август-септември. 26 май Това, което досега съм чувал, е, че се търсят все някакви кандидати, които да са общи, на много хора. Не мога да разбера защо тогава партиите изобщо ще издигат кандидати, ще харчим партийни пари. Имам готов играч, но ако модата е такава - партиите да не участват в президентските избори, мога и аз да отговоря на модата. 6 юли Ако не ме дразнехте толкова с разни политици, щях още сега да ви кажа кой ще е президент. 11 юли Ако ГЕРБ загуби президентския вот, веднага ще насроча предсрочни избори. 14 юли В сегашната ситуация коренно си преразглеждам фигурата, която трябва да изпълнява в новия световен ред. Една дума – обединител. Президентските избори са толкова далече спрямо събитията в света, че са ми последна грижа към този момент. 22 юлиТърси се обединител Борисов иска максимално дълго да е "Конникът без глава" От анализ на Даниел Смилов в портала "Култура" Ако някой се сеща за човек, способен да обедини нацията, моля да се обади в Министерския съвет, в централата на ГЕРБ или на Найден Зеленогорски от РБ. Отправеният по същество от Бойко Борисов призив има и комична, но и сериозна страна. Преценката му, че нещата са тежки в международен план, е вярна. Очаква ни продължителен период, в който новините ще се свеждат до комбинация от терористични атентати, нестабилност в Турция, нестабилност в ЕС (макар и доста по-различна от турската),опасността Тръмп - президент на САЩ, напрежения между НАТО и Русия. С неясните си и странни изказвания (като това за демилитаризация на Черно море) Борисов сам падна в капана на фееричния изолационизъм – нито сме с едните, нито сме точно с другите. Тази позиция може да изглежда премерена, но всъщност тя е невъзможна и просто отслабва България, като заплашва да я остави без истински партньори. С идеята за "обединител на нацията" проблемът на Борисов е, че освен себе си той не вижда друг в такава роля, а знае, че премиерският пост е доста по-важен от президентския. Затова продължава със стратегията "Конникът без глава" за кандидат-президент - иска сам да играе максимално дълго време героя под плаща. Накрая може и Цецка Цачева да е реалният кандидат, но хората всъщност ще са гласували за него. Освен това "обединител на нацията" значи различни неща за различните партии: - За ГЕРБ: Обединителят е безспорно Борисов – той трябва да бъде признат като такъв и в лично качество, и чрез своите подизпълнители. Формулата по-конкретно означава и че Борисов брои вече гласовете на Реформаторския блок като свои, защото е преценил, че те нямат капацитет да излъчат единен кандидат (а може би е и инвестирал малко за тази липса). - За БСП: Обединител означава, че ГЕРБ ще се позиционират не толкова вдясно, а в центъра, което би трябвало да направи кандидата на ГЕРБ приемлив и за (част от) БСП. С 10-15% доверие БСП не могат да опазят цялото ляво така или иначе. А и навлизането на ГЕРБ в лявото пространство ще отвори вратата за "голяма коалиция" с БСП, което след благосклонността на Путин е втората лелеяна мечта на столетницата. - За АБВ: Проблемът им е, че никой не иска да договорира Първанов или Калфин, а трансферният прозорец вече се затваря и те очевидно няма да играят в голям отбор. АБВ обаче има дълга скамейка от ректори, генерали и библиотекари, които също могат да се явят на кастинг за ролята на обединител. - За РБ във властта: ДБГ виждат във формулата възможност официално да се откажат от общ РБ кандидат, което до момента така или иначе успешно осуетяват. Кандидатът ту не трябва да е бивш министър, ту да не е излъчен от Гражданския съвет, ту да не е партиец, ту да няма шапка. - За РБ опозиция: Формулата "обединител" е директна атака срещу ДСБ с аргумента, че "отново цепи дясното" по костовски. Този аргумент е двойно неверен, защото няма как да се разцепи десница, която нито е единна, нито е дясна в някакъв униформен смисъл. - За "патриотите": Борисов очевидно се страхува от националистическа мобилизация и с формулата "обединител" се опитва да я изтегли в краищата на политическия спектър, където тя ще му е най-удобна. Това, което обединява истински и прави силни съвременните нации, са най-вече техните институции, конституционната им уредба, спазването на правилата. Личностите имат своята важна роля в политиката, но те рядко могат да компенсират дефекти на институционалната уредба. Нации, които успяват да се видят представени в една-единствена личност, обикновено имат нужда от сериозна терапия: от тежките клинични казуси с Хитлер и Сталин до по-комплицирани диагнози като Тръмп и Ердоган.Гледна точка   Членове на правителството се разхождаха из телевизионните студия, а превратаджиите казаха на хората да се приберат в къщите си и не реагираха, когато Ердоган ги призова на площадите. Фотограф: Baz Ratner Превратът срещу Ердоган като атентата срещу Доган От коментар на Мартин Николаев в сайта за икономика ЕКИП Когато излезеш срещу Ахмед Доган с боен пистолет и той вземе та засече, вариантите какви ги вършиш не са много – или си пълен идиот, или си платен актьор. Без значение кое е вярното Доган ще си отиде вкъщи с всички възможни позитиви. Подобен е случаят и с преврат срещу турския президент Ердоган. Бившият офицер от ЦРУ Робърт Баер, бившият директор на разузнавателната служба Джеймс Уулзи и генерал Уесли Кларк коментираха, че е трудно човек да си представи по-аматьорски проведен преврат. Те посочиха, че за да бъде свалено правителство, военните трябва да направят две неща – да арестуват политиците и да спрат медиите. В Турция обаче не видяхме нито едно от двете изкисвания за успех. Макар и държавната телевизия да беше превзета за кратко, турската армия не направи какъвто и да било опит дори да спре останалите телевизионни канали. А през последните години частните телевизии симпатизират все повече на режима на Ердоган и можеше да се очаква, че именно от тях ще се разпространи най-ефективната пропаганда в негова подкрепа. И това наистина се случи. Стигна се до абсурда членове на турското правителство да са в студията на телевизиите по време на преврата - очевидно разкриващи местонахождението си и едва на няколко километра от превратаджиите. Вместо министрите и висшите държавни служители, подкрепящи Ердоган, да се покрият, те спокойно се разхождаха в телевизииите и защитаваха режима. Вътрешният министър беше спокоен като в сутрешен блок на съвсем обикновен ден - докато на неговите плещи се е стоварвала отговорността да координира полицията и спецчастите да спрат преврата на военните. И последният странен елемент в цялата история – призивът на превратаджиите всички хора да се приберат вкъщи. Ако изпълнявате преврат в 80-милионна държава и не желаете той да се превърне в кървава баня и начало на гражданска война, едно от най-важните неща е да си осигурите демонстративна публична подкрепа. Т.е. вашите поддръжници трябва да са на площадите възможно най-бързо, подкрепяйки ви или най-малкото протестирайки срещу сваленото/обявеното за свалено правителство. Например успешният преврат през 2013 г. в Египет е започнал именно с такива протести, чиято организация след това е разкрита като извършена от силите на армията и генерал Ал Сиси. Контрапротестиращите на египетското правителство пък са репресирани от армията, дори силово. В Турция се получи точно обратното – превратаджиите казаха на хората да се приберат в къщите си и не реагираха по никакъв начин, когато Ердоган призова своите поддръжници на площадите. Ако погледнем предишните военни преврати в Турция, веднага става ясно, че наистина армията винаги е действала с тези три основни цели – арест или убийство на членовете на правителството, моментално овладяване на медиите и подкрепа на антиправителствените движения и протести. С две думи, ако се доверим на експертизата на Баер, Уулзи и генерал Кларк, можем да заключим, че превратът срещу Ердоган е или един от най-некадърните в историята, или е частично иницииран от самия режим, за да послужи като повод за последвалата саморазправа с политическите опоненти и неудобните. В крайна сметка не всеки ден се случва преврат срещу политически лидер, който да му донесе всички възможни политически позитиви. Както и не всеки ден се случва атентат срещу политически лидер, при който пистолетът ти да засече.  

Банките готови да вземат лихви върху фирмени депозити

Големите кредитори предупреждават корпоративните клиенти за мярката, ако Централната банка на Великобритания свали основния лихвен процент под 0%. Според високопоставени банкери, най-големите британски банки ще започнат да събират лихви върху паричните депозити на милиони фирми, ако лихвените проценти продължат да падат. HSBC, Lloyds Banking Group и Royal Bank of Scotland вече са въвели клаузи в общите си условия, които ще им позволят да събират заплащане срещу парите, държани на депозит, а други се очаква да последват техния пример. RBS и нейната дъщерна NatWest са писали до 1,3 милиона свои бизнес клиенти с предупреждение, че могат да им бъдат събрани лихви, ако ОЛП на централната банка падне под нула процента. Въвеждането на отрицателни лихвени проценти би направило RBS, най-големия фирмен кредитор на острова, първата британска банка, накарала клиентите си да плащат за депозиране на средства. От подкрепяната от държавата институция заявяват, че ако мярката влезе в сила, тя не би засегнала клиентите-физически лица. Lloyds също има клауза, която би й позволила при определени сценарии да събира лихви от малките и средни предприятия с оборот над 25 млн. паунда. По-рано тази година HSBC писа на своите британски клиенти, заявявайки, че запазва правото си да приложи отрицателна лихва към депозитите им в чужди валути ако ОЛП за тези валути падне под нулата. Централната банка на Великобритания заявява, че не е поддръжник на отрицателните лихви, ако те могат да бъдат избегнати, но някои банкери са на мнение, че събирането на лихви от депозити ще дойде на дневен ред дори ако ОЛП остане положителен. Член на управителния съвет на голяма банкова група заявява: “Мисля, че това е реална възможност, ако лихвите паднат с още 25 базисни пункта. Централната банка вече отпуска средства за корпоративно кредитиране на търговските банки при отрицателни лихви, защо тогава те трябва да поемат цената на фирмените депозити?” По повод решението на NatWest да събира лихви, ако ОЛП стане отрицателен, един високопоставен банкер казва: “Ако NatWest въведе мярката, а други я последват, тогава всички ще бъдат принудени да го направят, защото иначе ще привлекат много депозити, а ако не могат да ги отдадат като кредити, ще се окажат с куп пари, срещу които ще трябва да държат капитал.” Пол Линам, главен изпълнителен директор на Secure Trust, заявява: “Мисля, че другите големи банки ще сторят абсолютно същото. Много от тях вече оперират при изключително тънък лихвен марж.” Запознати твърдят, че Рос Макюън, главен изпълнителен директор на RBS, е настоял клаузата да бъде включена в общите условия след като европейските банки, които не бяха подготвени за отрицателен лихвен процент, се оказаха под натиск. Гари Грийнуд, анализатор в Shore Capital, казва: “Според мен, ако те (RBS) го направят, другите ще последват примера им . . .  още повече поради факта, че RBS е онази, която се намира под светлината на политическите прожектори”. По неговите думи, ще бъде “трудно” отрицателните лихви да се разпрострат и над физическите лица, тъй като това би възпряло много от тях да депозират пари в банките. Фирмените клиенти, от друга страна, разполагат големи обороти, които трябва да държат някъде. Петте най-големи британски банки – RBS, Barclays, HSBC, Lloyds и Santander UK – според комисията за конкуренция държат 85 процента от фирмените сметки в страната. През последните две години Европейската централна банка, както и централните банки на Япония, Швейцария, Дания и Швеция навлязоха в непознати води, сваляйки основните лихвени проценти под нулата в опит да укрепят своите икономики. Досега само няколко банки в Европа са прехвърлили отрицателните лихви върху своите клиенти. Други, като например BNP Paribas, събират годишни такси върху разплащателните сметки, за да компенсират ефекта. RBS се е сблъсквала с критики в миналото за своето отношение към малкия бизнес. Комисията за конкуренция провежда разследване на бившата група за преструктуриране на банката, която според твърденията е довела по-малките фирми до ръба на банкрута. В доклад от 2013 г. Лорънс Томлинсън, бизнес съветник на правителството, обвини групата в опит да извлече изгоди от финансовите затруднения на тези фирми. Банката отрече обвиненията. "Ще разгледаме всички необходими действия в случай, че ОЛП на Централната банка падне под нула процента, но ще сторим всичко по силите си, за да предпазим своите клиенти от сътресения. За момента нямаме планове да прехвърляме отрицателните лихви нито върху фирмите, нито върху физическите лица”, заявяват от RBS. “Редовно преразглеждаме лихвите по целия диапазон от продукти и сметки, които предлагаме на своите индивидуални и бизнес клиенти. Основният лихвен процент е само един от многото влияещи фактори”, заявяват от Lloyds. Според говорител на HSBC, “банката не планира да прилага отрицателни лихви по сметките на своите надеждни клиенти – фирми и физически лица”. /БГНЕС

Да си купиш президент

 Местни избори 2015. Велико Търново. Костюмиран и избръснат кандидат за общински съветник тръгва към избирателната секция заедно с членовете на своето семейство. Мобилизирана е подкрепата на родители, сватове, баджанаци, приятели. Всички трябва да гласуват в полза на кандидата. Решено-сторено. Идва часът на... истината. Резултатите от избирателната секция са закачени на стената. Шок и ужас! Не само приятелите, сватовете, баджанаците и родителите, не само съпругата, но и самият кандидат не е гласувал за себе си. Нула.  Случаят е действителен. Какво ли е станало? Много простичко, обяснява кандидатът. Прецакаха ме своите, то е ясно. Манипулирали са протокола от изборите. Всичко е станало по време на броенето. Уж толкова хора гледат, а... Всичко е възможно. * * * Манипулациите и фалшификациите на изборния процес са бездънна яма. До президентския вот остават броени дни, а сигналите за игра извън рамките на закона са като лавина. Деликатни и не толкова предупреждения за "правилно" гласуване тепърва ще изплуват. Ситуации като тази в казино "Роял Палмс" в Бургас, където персоналът бе заплашен с глоба от 50 лв., ако не участва в "симпозиум" на ГЕРБ, колкото щеш. Повечето от тях - без последици и обществена реакция. Училищни автобуси и коли на детски градини са впрегнати в кампанията. Пакети със захар, олио, макарони, специални почерпки за избирателите официализират бонусите на пазара. Да, политиката е пазар и за жалост възрастови и морални скрупули отдавна няма. Докато подозрително млади партийни активисти шареха с плакати на Цецка Цачева тази неделя в Северния парк в столицата, в Асеновград министри употребиха откриването на православен храм за предизборни цели. Към на пръв поглед дребните покупко-продажби на гласове, на които българинът уж вече не се ловял като шаран на бастун трябва да добавим мащабната промоция, която прави властта. Рекордно голям бюджет за догодина внася кабинетът, предизборно надуха клаксона управляващите. И със скоростта на светлината започнаха да осребряват изреченото. Някои министри се опънаха на репликите, че приказките за повече пари са предизборни маньоври. За разлика от Цачева и Цветанов, които дори не крият, че благоразположението на правителството зависи правопропорционално от подкрепата на изборите. Ако в с. Кьосево, Кърджалийско, искат проектите за водоснабдяване да тръгнат, да гласуват правилно. Във врачанското с. Косталево са длъжни да върнат жеста на ГЕРБ за отпуснатите 100 млн. лв. за Северозапада. Не че някой нещо е видял или е получил, ама... Който е забравил, че 1,5 млн. лв. са отишли за университета във Велико Търново, добре е да си припомни, и заради това да гласува за Цачева. Щедри обещания за по-високи пенсии и заплати, демонстративно отпуснати милиончета за наука, образование и здравеопазване, стипендии за ромските деца съпровождат страхуването. Няма друга алтернатива, освен ГЕРБ - ако не ги изберете, ни чака студена зима, комунистически глад и руска инвазия, леят от екрана всеки ден министри и депутати. Към идеологическите опорни точки трябва да добавим и реалистичните заплахи за оставане без работа и съсипване на бизнеса, за физическо ликвидиране дори. Изборната машина на ГЕРБ е впрегната за поредната победа, която трябва да бъде постигната с цената на всичко. Ако не бъде подкована от социолозите и търговците, ще трябва да се ошлайфа по време на гласуването. С контролиран хаос от типа на кошмара в "Арена Армеец" преди година, само че в национален мащаб. Предпоставки за това има в ремонта на изборното законодателство в последната минута. Хаосът, който предстои, е добър повод, първо, властта да си измие ръцете с некадърните депутати, които явно трябва да бъдат сменени. И, второ, да оправдае всеки резултат - такъв, какъвто й е необходим. През последния четвърт век се нагледахме на разновидности на купуване на гласове, като призът държат три системи - на десетниците, на петдесетниците и печално известната "индийска нишка". При системата на десетниците лицето Х е "стотник", а лицето У - "хилядник". Всеки трябва да намери по 10-15 души, които да станат десетници на главния шеф - партийния брокер Той е гарантът, че всички набрани лица ще гласуват за "правилния" кандидат на "правилната" партия. Десетниците трябва да осигурят по още 10-15 човека. Характерното в схемата е, че хората на по-ниските нива не контактуват пряко с "началниците". Така тези, които контролират вота, остават недосегаеми. При системата на десетниците всеки получава толкова пари, колкото гласоподаватели е успял да купи. Системата на петдесетниците е по-опростена, защото става въпрос за "предизборна хватка" по време на кампанията. Тя е свързана с подписване на договори за агитационна дейност. По силата на този договор възложителят раздава посочените пари на хората за агитационна работа. Това е класическа схема за "търговия с гласове". Тя функционира по следния начин: човекът, натоварен да разпространява материали и да провежда беседи с избирателите, срещу еднократен хонорар съставя списък от 50 души, които се ангажира да "обработи". Получил веднъж потвърждението им, "възложителят" брои на ръка сумите, с които ще гарантира гласовете им. "Контролните" функции се реализират след преброяването на бюлетините, когато се установява дали "изпълнителят" е свършил работата си. Предвидени са дори бонуси. Системата "индийска нишка" беше една от най-ефективните за купуване на гласове в България. Нейните механизми бяха прости: на дадения избирател се дава попълнена бюлетина с определен знак, която той пуска, но и изважда навън една празна като доказателство за "правилния" избор. На извадената бюлетина също се нанася съответния знак, като впоследствие тя се дава на друго лице. Днес тази система може да сработи единствено на референдума. Защото на бюлетините има уникален номер в два екземпляра - единият се къса преди гласуването, а другият - след сравняване след това. Това не позволява влизането с попълнена предварително бюлетина и изваждането на празна такава. Според някои политици обаче и това може да стане, ако номерът на бюлетината се къса от членовете на СИК така, че да не се чете. Две седмици преди вота на 6 ноември дойде първият сигнал за изборна търговия Той постъпи електронно в РИК в Благоевград и в него се твърди, че определено лице обикаля и снима личните карти на избирателите в ромската махала в Благоевград.  Според врели и кипели в изборните дела гласоподаватели от Северозападна България дори задължителното гласуване няма да спре купуването на гласове. И днес цената на глас варира от 30 до 50 лв., на места дори се предлагали и по 100. Какво е свършила прокуратурата срещу купуването на гласове? Резултатите са "мижи да те лажем". На изборите през 2015 г. са образувани 317 дела. Привлечени са 60 лица към наказателна отговорност, 4 от тях са задържани от съда под стража. Впоследствие са прекратени 109 дела, 23 все още не са приключени, отчете неотдавна говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. Гаранции срещу купуване на гласове няма, категорични са от прокуратурата. Оттам само могат да обещаят, че на предстоящия вот ще има дежурни прокурори, които ще приемат сигнали за нарушения. Въпреки гаранциите за честен изборен процес, такъв отдавна не съществува. Най-пробитото звено, извън купения вот и манипулациите, се оказва гласуването и отчитането на резултатите. Независимо от стотиците наблюдатели и застъпници, от уникалното за изборния процес "качване" на протоколите в интернет, както и от твърденията, че заради опасността от хакерски атаки всички ходели с флашки в джобовете и не обработвали онлайн протоколите. Мили спомени Да се върнем в годините. На конференция на ГЕРБ малко преди изборите през 2009 г. кметът на Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ) без свян обяснява опорните точки за вота:  * "невалидните бюлетини не са толкова, колкото ни се иска"; * "отиваме на инструктаж на представителите на ЦИК в училищата"; * "елементи от квартала, говорили сме с "роми-експерти"; * "на молитва за Исус ще им намекнем да гласуват за ГЕРБ". Нищо ново под слънцето. Фалшиви/невалидни бюлетини, инструктажи... Това видяхме и преди изборите през 2013 г. Най-добре онагледено беше купуването на гласове и инструктажът в хотела на гербер в Етрополе. И така - 6 ноември 2016 г. Как могат да направят вота ви невалиден или да манипулират бюлетината? Като ви дадат бюлетина, предварително откъсната от кочана, без да е положен печат върху нея. Членът на СИК може умишлено да не постави втори печат, или да пропусне да откъсне отрязъка с номера на бюлетината. Което автоматично компрометира вота. Може да звучи конспиративно, но "симпатичното" мастило в стаичката за гласуване не е за подценяване - току-виж вотът ви изчезнал след час-два. Ако член на СИК се опита да ви убеди, че може да гласувате с черна химикалка или да поставите повече от едно хиксче - не му се връзвайте. Рисунките по бюлетината, както и драсването с червен лак например по нея я правят невалидна. Това с лака може да го свърши и член на СИК, по невнимание... уж. Пак така, небрежно, член на избирателната комисия може да нанесе други знаци по бюлетината - например чрез удари с цигарена кутия с вградено в нея пишещо устройство. Като нищо заради "оперативност" и "по-добра организация" да се окажете в аванс с повече печати върху бюлетината. Което автоматично ще обезсмисли всички мисловни действия в кабинката. Ако все пак сбъркате в стаичката, можете да поискате втора бюлетина. Това може да стане еднократно и не могат без основание да ви откажат. Гласът е действителен, дори да има дефекти на производството на бюлетината, механични зацапвания и увреждания, а също и ако знакът Х излиза малко от квадратчето. Има още куп възможности за манипулации, сред които показване на начина на гласуване чрез телефон, камера и пр. след излизане от "тъмната" стаичка, изнасяне на списъци, урни и пр. Винаги има съмнения, когато в избирателните списъци се дописват повече избиратели, както и когато при преброяването се установи подозрително голям брой невалидни бюлетини за един от кандидатите. И докато всички обясняват как вотът е прозрачен, защото: протоколите на СИК се поставят на видно място, след това публично се носят в РИК, всичко се сканира и "качва" в интернет, бюлетините се запечатват в чували и се носят, и пр., малцина са категорични, че всичко е чисто. И има защо. Възможностите за манипулации на вота са скрити в процеса преди всичко да стане демонстративно публично. Бюлетините се броят само веднъж и то от един човек   Да, присъстват всички членове на СИК, има и наблюдатели, и застъпници. Според указанията от ЦИК на отделни купчинки се подреждат действителните бюлетини с вот за всеки от кандидатите, гласовете "Не подкрепям никого" и недействителните бюлетини. В суматохата какво пречи част от бюлетините да бъдат подменени? Каква е гаранцията, че преброителят ще брои коректно, че няма договорка с други членове на СИК? А какво да кажем за невалидните бюлетини? Независимо че според указанията на масата, където ще се броят бюлетините, не трябва да има химикалки, списъци и неизползвани материали, няма гаранции, че вотът не може да се опорочи - с едно драсване, леко скъсване и т.н. Застъпниците и наблюдателите могат да направят забележка в случай на нередност, но нямат право да се месят в работата на СИК. Само членовете на избирателната комисия определят кой глас е действителен, кой - не. Според експерти фалшифицирането на протокола е трудно, тъй като документът не може да се променя без знанието на всички. Нито един от присъстващите членове на комисията не може да откаже да подпише протокола, може да стори това с "особено мнение". Всички поправки се правят с подписите на всички членове. Разбира се, че са възможни фалшификации на подписите на някои от членовете. Няма как да не остане незабелязана промяната на данни в протокола по пътя от СИК до РИК. Макар че на предишни избори политици са обръщали внимание и за подобни опити за манипулации - чрез подмяна на един протокол с друг. Имало е и случаи на умишлено несъответствие на номерата на протоколите, когато длъжностно лице предаде в Районната избирателна комисия протокол, чийто фабричен номер не съответства на номера, вписан в протокола за предаването и приемането на изборните книжа и материали. РИК може да върне протокола на СИК за поправки, ако в него има фрапантни грешки. Ново броене на бюлетините обаче се прави, само ако фабричните номера в долния ъгъл на протокола са различни на двата му листа. Тогава бюлетините се броят от всички членове на секционната комисия в присъствие на районната. Дребните технически нередности и пропуски всъщност са силен коз за манипулиране на вота, ако явлението е мащабно, добре планирано и организирано, заложено и изпълнено. При контролиран повсеместен хаос резултатът може да е с обратен знак. Опашките и часовете затвор в "Арена Армеец", както и разнасянето на чували с бюлетини са красноречив пример. В досегашната изборна практика са констатирани и други начини за опорочаване на вота: отваряне на урната с бюлетини преди официалния край на изборния ден, проблеми с копирната техника, предизборна агитация в близост до СИК, наличие на автомобили с чужди за населеното място регистрации в близост до изборните секции, допускане на видимо нетрезви или дрогирани избиратели в секцията за гласуване и пр. *    *    * Да си купиш президент е скъпо, но не невъзможно начинание. Въпрос на предварителна подготовка и стиковане на изборните механизми. И на ресурси, с каквито властта разполага. ГЕРБ знаят, че в политиката се плаща за бъдещи услуги. Затова залагат. Цената, която плащат, няма отношение към броя на гласувалите. ГЕРБ използват автомобил на столичното 176 ОДЗ "Зорница" в район "Връбница", за да зареждат шатрата на кандидатпрезидентската им двойка в с. Мрамор, в която цял ден раздават курбан на гражданите Кампания по герберски - Цецка Цачева на симпозиум на ГЕРБ в казино "Роял Палмс" в Бургас. Присъствието на целия персонал е задължително! Ако някой не дойде - глоба 50 лева! На опашка за храна от "Жени ГЕРБ" в столичния кв. "Красна поляна", а след това - и пред урните за гласуване

Ако ще пътувате извън България с кола, прочетете в кои страни зимните гуми са задължителни?

В повечето държави в ЕС зимните гуми не са задължителни, но има и изключения, напомнят от Европейския потребителски център в България, пише Нова телевизия. Затова - ако вече планирате ски ваканцията си извън България и ще пътувате с кола, ето какви са изискванията за зимните гуми зад граница: Държави, където използването на зимни гуми е разписано в закон: Естония Зимните гуми там са задължителни между 1 декември и 1 март. Няма обаче да сгрешите, ако ги ползвате и за по-дълъг срок - между 15 октомври и 31 март. При извънредни метеорологични условия се допуска към гумите да се добавят и шипове от 1 октомври до 30 април. Такива приспособления обаче са забранени между 1 май и 1 октомври.  Финландия Там зимните гуми трябва да са на колата между 1 декември и края на февруари. Ако ще слагате гуми с шипове, не забравяйте, че това е разрешено между 1 ноември и първия понеделник след Великден. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки.  Латвия Между 1 декември и 1 март латвийските пътища са отворени само за коли, оборудвани с гуми, подходящи за зимни условия. Това означава, че грайферите трябва да са поне с 4 мм дълбочина. Гуми с шипове са забранени между 1 май и 1 октомври. Словения Между 15 ноември и 15 март, както и при силен снеговалеж или поледица извън този период,  колите до 3,5 тона трябва да са оборудвани със зимни гуми. Такива трябва да са поставени и на четирите колела. Другият вариант е  да карате с летни гуми, но в багажника да сте сложили и вериги за сняг, които да ползвате при необходимост. И в двата случая грайферите на гумите трябва да са поне 3 мм. Хърватия Зимните гуми са задължителни между 15 ноември и 14 април. Зимното оборудване се отнася до всички моторни превозни средства, независимо от условията навън. Возилата, които тежат под 3,5 тона, трябва да са със зимни гуми (М+S) или с летни, но с минимална дълбочина на грайфера 4 мм, а в багажника да има вериги. В случай на нарушение на правилата за шофиране при зимни условия, шофьорите могат да бъдат глобени в размер на 700 куни (приблизително 95 евро). Швеция В тази скандинавска държава между 1 декември и 31 март е задължително да сте екипирали колата си подходящо или със зимни гуми. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки. Правилата се отнасят и за ремаркетата. В Швеция гумите с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 15 април, както и ако се очакват тежки зимни условия. Държави, където зимните гуми са задължителни, ако това налагат метеорологичните условия: Германия Ако шофирате към Германия и по пътя има сняг, поледица или скреж, трябва да сте подготвени със зимни гуми или т.нар. всесезонни гуми, които да са поставени и на четирите колела. Техните грайфери трябва да са поне 1,6 мм дълбочина. При положение, че метеорологичните условия са по-меки от обикновено, може да останете и с летни гуми. Много е важно да се знае, че гуми с шипове, които могат да нарушат настилката, не са позволени. Австрия Между 1 ноември и 15 април колите трябва да са оборудвани със зимни гуми, когато природните условия го изискват. Тези гуми трябва да са на четирите колела, когато пътищата са покрити със сняг или лед, като грайферите им трябва да са не по-малко от 4 мм дълбоки. Гуми с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 31 май. Шиповете трябва да прилягат плътно, за да не увреждат пътната настилка. Важно е да знаете, че има ограничение в скоростта на движение на колите с гуми с шипове (80 км/ч в извънградско и 100 км/ч по магистралата), като превозното средство трябва да е „маркирано” със знак за такива гуми. Стикерът се купува от автомобилни клубове или бензиностанции. При зимни условия шофирането без зимни гуми или вериги за сняг може да ви коства глоба от 35 eвро. В случай че и другите участници в движението са изложени на опасност, санкцията може да стигне и 5000 евро. Люксембург Зимните гуми са задължителни при сняг или поледица на пътя. Норвегия Няма задължение колите да са със зимни гуми, но в същото време те трябва да са годни за шофиране при зимни условия, което по същество е същото. От 1 ноември (или 15 октомври в Северна Норвегия), шофьорите имат право да използват гуми с шипове, без да бъдат глобявани. След първия понеделник след втория ден на Великден това оборудване трябва да бъде свалено. Словакия Ако го изискват метеорологичните условия, зимните гуми са задължителни за автомобилите под 3,5 т – т.е., когато пътищата са покрити със сняг или лед. Румъния Управление на превозно средство по обществени пътища, покрити със сняг, лед или черен лед, без зимни гуми, се счита за нарушение. Чехия От 1 ноември до 31 март автомобилите трябва да са снабдени със зимни гуми, ако по пътя има значително количество сняг или лед. Тези гуми трябва да са поне с 4 мм грайфер. Гуми с шипове не са разрешени. Държави, където зимните гуми са задължителни, само ако има знак за това на пътя: Франция Зимните гуми по принцип не са задължителни, освен ако няма поставен специален пътен знак на пътя. Испания Като цяло зимните гуми не са задължителни в Испания.  Според последните промени в регулацията гумите трябва да са с поне 3 мм дълбочина през периода 1 ноември-14 април. Италия Зимните гуми не са задължителни в Италия. Когато обаче има специален пътен знак, автомобилите трябва да са оборудвани с вериги за сняг или зимни гуми за периода, указан на знака. Държави, в които зимните гуми не са задължителни: В Белгия, Кипър, Малта, Португалия, Унгария и Гърция зимните гуми не са задължителни. Дания Зимните гуми не са задължителни. Ползването на гуми с шипове е разрешено от 1 ноември до 15 април. Ирландия Зимните гуми не са задължителни. Гумите с шипове не са незаконни, но могат да се ползват при по-плътна снежна или ледена покривка. Исландия Няма определен период, в който зимните гуми да са задължителни. Според местните разпоредби обаче в колата трябва да има оборудване – вериги за сняг или гуми с по-дълбоки грайфери, за да са под ръка на шофьорите при обилен сняг или лед на пътя. Ако зимата е мека, например в по-южните райони, могат да се ползват и летни гуми, но т.нар. всесезонни гуми са най-използваните в Исландия. Употребата на вериги е забранена в случай, че причинява щети на настилката. Литва Зимните гуми не са задължителни, но по правило между 10 ноември и 1 април не могат да се ползват летни гуми, а се налага те да се заменят с т.нар. всесезонни гуми.  Не са позволени гуми с шипове между 10 април и 1 ноември. Холандия В Холандия зимните гуми не са задължителни. Употребата на гуми с шипове не е позволена, защото уврежда настилките. Полша Не се изисква използването на зимни гуми, но силно се препоръчва употребата на зимни гуми или на т.нар. всесезонни гуми през зимата при по-тежки природни условия. Веригите са разрешени, в определени места са задължителни, като в тези райони на пътищата са поставени специални знаци. Употребата на гуми с шипове е строго забранена в Полша. Те могат да се ползват само по време на зимни състезания или рали. Великобритания Зимните гуми не са задължителни. Разрешена е и употребата на вериги за сняг, както и на гуми с шипове.

Потайностите на банковото преструктуриране

 Ще стигне ли някоя българска банка до преструктуриране? Това е много важен въпрос, но отговорът ще научим едва след като на 13 август БНБ обяви резултата от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете, проведени на базата на тези резултати. В конкретния случай преструктуриране на практика ще означава оздравяване. Или иначе казано - ако прегледът на качеството на активите покаже, че някоя банка има недостиг на капитал, спрямо нея ще трябва да бъдат предприети мерки този недостиг да бъде попълнен. Това е същността на оздравяването.     В обществото в момента битува разбирането, че процедурата по това оздравяване съдържа два съществени елемента. Първият е акционерите да попълнят недостига, а ако те не могат - тогава да се намеси държавата, която да влезе в банката като основен акционер.     Така представени мерките изглеждат ясни и безпроблемни. Но често хората забравят, че самото преструктуриране е обвързано с много на брой и сложни по своя характер законови процедури. А те обикновено трябва да се прилагат бързо - в рамките на няколко дни. На всичко отгоре България ще е може би първата държава в Европейския съюз, където банковото преструктуриране ще става по правилата на Европейската директива, въведени в националната ни правна система от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.     Важно е да се отбележи, че въпросната директива бе приета през май 2014-а и в мотивите за приемането й пише нещо много интересно. Там се казва: "По време на кризата тези предизвикателства (бел. ред.- липсата на адекватни инструменти за преструктуриране)  бяха основната причина, която принуди държавите членки да спасяват институциите, като използват парите на данъкоплатците. Целта на установяването на надеждна рамка за възстановяване и преструктуриране е да се премахне във възможно най-голяма степен необходимостта от такива действия". Казано накратко, европейските правила въвеждат изискването за минимална намеса на държавата при преструктурирането. На европейците им е лесно да настояват за нови правила на играта, след като наляха стотици милиарди евро държавни средства за спасяването на собствените си банкови системи.     за съжаление няма финансови пазари, които са развити в сегментите, осигуряващи бързо набиране на акционерен капитал или бърза продажба на пакети от активи или на цели бизнеси - два от основните инструменти за преструктуриране на банки.     Но да караме подред. Самият Закон за възстановяване и преструктуриране е изключително обемен и сложен. Но дори бегъл поглед върху него оставя впечатлението, че държавната помощ е свързана с много "ако" и "когато". В много от членовете на закона се казва, че държавната помощ може да бъде използвана при преструктурирането на една банка едва след като бъдат приложени всички други инструменти. При това самите инструменти са подредени в определен приоритет.     На първо място, недостигът от капитал трябва да бъде попълнен от самите акционери на банката. Тук също има много условности, тъй като според Закона за кредитните институции към отделните акционери и към парите, които те биха били готови да инвестират в капитала на банката, има редица строги изисквания. Например капиталът да е от собствени средства, тези средства да са с доказан произход и акционерът да докаже, че разполага с възможност при необходимост да окаже ликвидна подкрепа на банката. Ако коректно разгледаме реалните възможности за капиталова подкрепа на банка у нас, която евентуално би влязла в процедура на преструктуриране, ще видим, че такава помощ може да дойде от страна на старите й акционери или от международни финансови институции като например ЕБВР. Привличането на миноритарно участие на външен частен акционер, който да отговаря на всички надзорни стандарти на БНБ, е подходящо вероятно само за голяма банка. По-малките просто трудно ще заинтересуват финансовия бизнес в ЕС.     Наред с ангажимента за акционерно попълване на капитала вървят и инструменти като продажба на пакети от банкови активи - различни видове кредити, ценни книжа, имоти и други или на цели бизнеси. За беля обаче поради неразвитите пазари у нас това са мерки, които могат да осигурят ликвидност, но не да допринесат за изчистване на капиталов недостиг. Защото изчистването на капиталов недостиг с продажбата на пакети активи или на цели бизнеси може да се получи само ако се продават проблемни банкови вземания. И то на цена, която е не по-малка от заделените по тях провизии. А това у нас е доста трудно упражнение, особено когато става дума за сделки в големи размери.     Ако изброените дотук мерки не доведат до попълване на капиталовия недостиг в банката, нуждаеща се от преструктуриране, според закона идва ред на     подстригването на депозити     Ето това вече звучи страшно - и на книга, и в действителност. Веднага трябва да уточним, че става дума за "подстригване" не на всички депозити, а само на онези, чийто размер надхвърля гарантирания по закон размер от 196 хил. лева. Средствата на гражданите и фирмите в гарантирания размер в една банка, подлежаща на преструктуриране, остават недосегаеми. Ще рече, че ако едно лице има депозит от 400 хил. лв. и банката попадне в оздравителна процедура, ще има пълна гаранция за само 196 хил. лева. А именно останалите 204 хил. лв. ще бъдат "подстригани". Според Закона за възстановяване и преструктуриране най-малко 8% от тези 204 хил. лв., или около 16.3 хил. лв., подлежат на финансовото коафьорство. Не е казано, че вложителят задължително ще загуби тази сума. Но така или иначе тази част от депозита ще бъде преоформена по такъв начин (например в облигации на банката), че лицето няма да може да получи веднага въпросните пари на каса. В такъв случай то или ще трябва да търси купувач на облигации, който да му ги осребри, като ги купи по някаква цена, която най-вероятно ще е под номинала им. Или ще трябва да чака падежа на тези ценни книги, който ще е след няколко години. Да не говорим, че съществува и вероятност, ако облигациите са конвертируеми, в опциите по тях да е вкаран вариант, в който при определени условия те задължително да се преобразуват в акции на банката. Целият този инструментариум е доста труднообясним, трудно е и да бъде продаден на широката публика и може да предизвика доста негативни коментари по отношение и на банковия сектор, и на БНБ.     Мостовата банка     е следващият поред финансов инструмент, който според закона и директивата може да се използва при преструктуриране на кредитни институции. Изрично е постановено да се търси възможност това да стане първо с частен капитал. Казано по друг начин - да бъде намерен инвеститор, който да е банка или да е институция, получила условен банков лиценз от БНБ. И който да придобие всички добри активи от подлежащата на преструктуриране кредитна институция заедно с всичките й задължения. А разликата между добрите и лошите активи се попълва от Фонда за преструктуриране на банки или от Фонда за гарантиране на влогове. В този случай лошата част от активите на подлежащата на преструктуриране банка подлежи на процедура по несъстоятелност. В случай че не бъде намерен частен инвеститор,     идва ред на държавата да се намеси     Тогава тя създава мостова банка, а БНБ й издава лиценз по бързата процедура и без да спазва правилата на Закона за кредитните институции. Тя поема добрите активи и всички пасиви на преструктуриращата се банка, а това, което им остане, се осребрява по процедурите за несъстоятелност. Държавата може да се намеси и директно в попълване на капитала на преструктуриращите се банки. Но само след като всички останали инструменти се окажат недостатъчни, за да се осъществи оздравяването.     В тези случаи на практика старите акционери на банката губят всякакви възможности за контрол върху нея. Управлението й се поема  от извънреден управител. А когато държавата даде средства за преструктурирането на една банка, тя трябва да бъде продадена на частен инвеститор в рамките на две години. Този срок може да бъде удължаван с една година, но при извънредни обстоятелства това удължаване може да става неколкократно.      Цялата описана дотук схема с мерките за преструктуриране изглежда като едно доста сложно за изпълнение упражнение заради подреждането на отделните мерки по приоритети, заради кратките срокове, в които те трябва да бъдат приложени, и заради правните спорове, които те най-вероятно ще породят. А при ситуация, когато се налага преструктуриране, практиката е доказала, че     трябва да се действа в рамките на няколко дни     Иначе започва хаос, набъбват страховете и се подреждат опашки от разгневени вложители. Ще прибавим тук и безотговорното публично говорене на българските политици.     В този ред на мисли трябва да се молим прегледът на качеството на активите да не покаже, че някоя банка се нуждае от такова преструктуриране, което не може да стане само със силите на акционерите й и с привличането на нови инвеститори.     Ще е добре, ако се възприеме политика мерките да се прилагат комплексно. В смисъл - ако се окаже, че капиталовият недостиг не може да бъде попълнен от акционерите или с привличането на инвеститори,  БНБ, която е органът по преструктуриране на банките, заедно с Министерството на финансите, да решат нуждаещата се банка да получи държавна подкрепа и едновременно с това - да започне процедурата по прилагането на останалите инструменти: подстригване на депозити и сметки, продажба на пакети от активи и т.н. Ако тези инструменти се прилагат един след друг и едва след като покажат, че не са достатъчни да се търси държавна подкрепа, ще отнеме време. А и крие опасност да се създаде несигурност сред бизнеса и гражданите. Разбира се, има и друг начин държавата да се присъедини към процедурата по преструктуриране на една банка. Тя може да предостави нужните за това пари на Фонда за преструктуриране, който с тези средства да се включи в попълването на капиталовия недостиг на дадена банка преди подстригването на депозитите и създаването на разни мостови банки. Такава схема обаче е изправена пред опасността подобно финансиране да бъде възприето като индиректна държавна помощ и е въпрос на тълкувание на Европейската комисия дали може да бъде дадена, или не.

Продажба на наследство

 За добро или зло, времето, отредено ни за живот, все някога изтича. Наред с болката от невъзвратимата загуба, смъртта носи след със себе си и определени правни последици. Така се стига до въпроса какво се случва с всичко онова, което починалият е притежавал или дължал приживе – колата, къщата, неплатените сметки за ток или вода… Тоест, какво се случва с наследството, което починалият оставя? Знам, че мога да приема наследството си или да се откажа от него. Имам обаче и трета опция – да го продам. В следващите редове ще разбера как да направя това. Какво включва моето наследство и защо ми е да го продавам? Наследството е съвкупността от всички права и задължения, които моят наследодател е натрупал през живота си. Важно е да знам, че в наследството се включват не само имоти, движими вещи, участия във фирми, парични влогове (т.е. права), но и  неплатените сметки, задължения покредити, неплатени данъци. Не са част от наследството т. нар. “ненаследими права”. Такива са например правото на ползване, учредено в полза на наследодателя ми, или правата му по трудово правоотношение (заплата, обезщетения и др.). Ако приживе наследодателят ми не е бил в особено добро финансово положение, е твърде възможно да се окаже, че наследството му съдържа повече задължения, отколкото права. Ето в този случай, ако все пак не искам да се откажа от наследството си, бих могъл просто да го продам. Продажбата на наследство е особен вид продажба, при която не продавам някаква определена вещ или определен имот, а цялото си наследство като съвкупност от права и задължения. Тоест, продавайки наследството си, не съм длъжен да посоча какво точно се включва в него –  има ли, или няма някакви недвижими имоти, движими вещи или пък задължения, както и какви са те. И в това се крие красотата на тази продажба – не нося отговорност за онова, което се включва в наследството! Така, ако купувачът си е мислил, че хубавата къща с басейна е част от моето наследство (и затова го е купил), а впоследствие се окаже, че не е, няма как да търси отговорност от мен! Важно! Възможно е все пак с купувача да уговорим, че ще нося отговорност и по отношение на определена вещ, имот или вземане (да гарантирам, че те са част от наследството). Но това е просто възможност, не задължение! Зависи от постигнатото съгласие между нас. Длъжен съм да обезпеча (гарантирам) на купувача само и единствено качеството си на наследник. Това мога да направя чрез удостоверението си за наследници. Внимание! В случай че продам наследство, а впоследствие се окаже, че въобще не съм бил наследник, ще нося отговорност пред купувача! Кога мога да продам наследството си? Мога да продам наследството си, само ако то е вече открито. Това означава, че не мога да го продам преди наследодателят ми е да починал. Подобна продажба противоречи на морала и добрите нрави и според закона е нищожна! Освен това, за да продам наследството си, не трябва да съм се отказал от него. Може и да не съм приел все още изрично наследството и все пак да го продам, защото самата продажба се счита за акт на мълчаливо приемане от моя страна. Сключване на договор за продажба на наследство Договорът, с който продавам наследството си, трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите (моя и на купувача). Разбира се, за тази заверка се дължи нотариална такса. Размерът на таксата зависи от удостоверения материален интерес (най-общо казано стойността) на сделката. Минималният й размер е 30 лв. Конкретната такса се изчислява по правила, които мога да видя тук. Договорът за продажба на наследство подлежи на вписване в Имотния регистър. Затова, при изчисляване на конкретната такса, трябва да видя правилата относно договорите, които подлежат на вписване! При сключване на договора трябва да удостоверя качеството си на наследник. Това става судостоверение за наследници. Какви права и задължения възникват за мен? Като продавач, разбира се, имам право да получа уговорената цена. В случай че преди продажбата съм събрал някое вземане, което е било част от наследството, или пък съм продал някой предмет, съм длъжен да обезщетя купувача за това. Това е така, защото продавам цялото си наследство като съвкупност от права и задължения, а продавайки колата, например, то вече не е “цяло”. Ако пък съм изпълнил някое от задълженията на моя наследодател преди да продам наследството, то купувачът (защото купува правата, но и задълженията!) ще трябва да ми върне платеното от мен. Ами ако в наследството има недвижим имот? Знам, че продажбата на недвижим имот се сключва под формата на нотариален акт. Нужно ли е и тук такъв? Отговорът е не! Тъй като при продажба на наследство не съм длъжен да посоча какво точно се включва в наследството (в т.ч. и недвижимите имоти), няма нужда от нотариален акт. Нотариалната заверка на подписите е достатъчна! Важно! Ако купувам наследство и в него има недвижим имот, мога да защитя собствеността си срещу трети лица, само ако договорът за продажба на наследство е вписан в Имотния регистър. Договорът се вписва от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. Ако имотите са повече от един, нужно е договорът да се впише от службата по вписванията  по местонахождението на всеки един от тях. А мога ли все пак да запазя някоя вещ от наследството за себе си? На практика, да. Мога да уговоря с купувача да запазя за себе си някоя вещ (защото например има сантиментална стойност за мен) от наследството, но само при условие, че това не изменя характера на договора. Това значи, че ако в наследството ми има общо 5 имота и аз запазя 3 от тях, а останалите 2 продам, това вече няма да бъде продажба на наследство, а обикновена продажба! Всичко е въпрос на преценка в конкретния случай. А какво се случва, ако след като съм си продал наследството ми възстановят собствеността върху имот (реституция)? Той за мен ли остава? Да. Продажбата на наследство има действие само за онези имоти, на които съм бил собственик към момента на продажбата. След като ми реституират даден имот (къща, нива), за мен възниква право на собственост върху него. Купувачът по вече сключения договор за продажба на наследство няма право на каквито и да е било претенции спрямо реституирания имот, защото към момента на продажбата той просто не е бил част от моето наследство. След реституцията, разбира се, мога да се разпоредя както намеря за добре с имота, включително и да го продам.   * Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия. Източник:  Елица Колева, pravatami.bg

Какво да направим ако iOS устройството ни прегрее

Вашият  iPhone или iPad е малък компютър, но за разлика от по-големите настолни и преносими машини, той няма вътре вентилатор който да охлажда компонентите му. Като всеки друг компютър, вашия iPhone също генерира топлина  особено, когато го използвате интензивно.   Има различни причини, поради които едно iOS устройство може да прегрее: 3D игри, стрийминг на видео с високо качество за продължителен период от време, използването на натоварващи процесора приложения, по време на зареждане и така нататък.   Подобно на компютъра, и вашият iPhone или iPad генерират топлина. Двата основни компонента, които генерират топлина са чипа (еквивалент на CPU на компютъра) и батерията. Когато устройството създава топлина, няма вентилатор, който да го охлади директно, а вместо това, металния му корпус действа като един гигантски радиатор, който допълнително пречи на охлаждането.   Какво да правим ако iOS устройството ни прегрее? iPhone, iPad и iPod Touch са предназначени да се използват между 0° C и 35° C. Използването им извън тези температури (или в много горещо време, или при ниски температури), може да предизвика проблеми.   Ако вашият iPhone стане прекалено горещ, ще видите съобщение на екрана, което ще ви уведоми за това и много от основните функции на устройството ще бъдат деактивирани или пуснати в режим на ниска консумация на енергия.   За щастие това навярно няма да доведе до трайно увреждане на вашия iPhone, но трябва да имате предвид, че всяко устройство, което съдържа батерии и се затопли прекомерно носи рискове. Литиево-йонните батерии, използвани в повечето смартфони и мобилна електроника са относително безопасни, но те все още са опасни, когато са изложени на висока температура. А оставянето на вашия iPhone в кола в горещ летен ден, продължителното излагане на слънце и използването на взискателни приложения или използването на GPS продължително време може да доведе до появата ба предупреждение за прегряване.   За да се охладите устройството си, направете следното: изключи го, ако го зареждате спрете зареждането, премахнете калъфа, ако има такъв, сложете устройството на сянка ако е изложено на пряка слънчева светлина и изчакайте топлината да се разсее. Едно от нещата, които никога не трябва да правите с горещ iPhone е да го сложите в хладилника, или в друга среда, която води до бърза промяна в температурата. Бързото охлаждане може да предизвика конденс, което ще доведе до увреждане на вътрешните компоненти.   Какво да правим ако iOS устройството ни е горещо постоянно? Производството на топлинна енергия е нормално, но ако вашият iPhone е горещ през повечето време или постоянно, това може да означава проблем с iOS или хардуера. Най-често обаче, проблемите с прегряването се дължат на софтуер. Ако наблюдавате проблема от скоро, отидете в Settings > General > Background App Refresh, за да забраните на приложенията които наскоро сте инсталирали да работят във фонов режим. Ако решите дори може да изтриете всички тези приложения, за да видите дали има ефект.   Ако никое приложение или процес не е причина за проблема, може да опитате друго. Може да възстановите своя iPhone или iPad в iTunes. За да направите това, включете вашето устройство към МАС или Windows компютър, работещ с iTunes, изберете устройството и изберете „Backup“ в раздела „Summary“. Когато приключите, изберете „Restore“ от същия раздел, за да преинсталирате iOS и изчистите данните. След това можете да възстановите устройството с помощта на резервното копие, което направихте в iTunes, когато бъдете подканени.   И накрая, добре е да имате предвид, че зарядни устройства на трети страни, които не са от сертифицирани източници също могат да причинят проблеми.    Вижте как да ъпдейтнем iOS за iPhone

6 ефективни начина да подобрим обхвата на смартфона си

На всички ни се е случвало да искаме да се обадим, но да не можем поради слаб сигнал. Проблемът не винаги се дължи на самите мобилни телефони, но и на мрежата, която те използват. Какво може да се направи, за да подобрите нещата?   Благодарение на techradar можем да научите повече за тези 6 ефективни начина да подобрите сигнала на вашия телефон.   1. Изключете го и после отново го включете Ако проблемът е еднократен и няма очевидна причина за него, изключете телефона си, това може да помогне. Включването и изключването на режима „Airplane Mode“ също може да помогне. 2. Заредете телефона си Ако батерията е изтощена, телефонът ви най-вероятно ще премине в някакъв режим за пестене на енергия и в резултат ще се отделя по-малко енергия за предаване на вашия мобилен сигнал. Сложете телефона си да се зарежда или ако това не е възможно, изключете всички енергоспестяващи функции, но имайте предвид, че батерията ще се изтощи по-бързо. 3. Преместете се малко Начинът, по който държите телефона може да бъде проблем. Ако сте покрили антената, сигнала ще отслабне. Установете къде е антената на телефона ви, за да разберете дали това е причината за проблема. Ако сте в помещение, излезте навън. Стените и покрива на сградата може да забавят клетъчния сигнали. Понякога дори отварянето на прозорец, може да бъде достатъчно за подобряване на сигнала.   Опитайте да решите проблема като изминете няколко стъпки в някоя посока, това също може да подобри нещата. Отразените сигнали може да си пречат взаимно и това да доведе до мъртви точки. Други електронни устройства също може да предизвикат смущения. Ако няма очевидна причина за смущенията, просто се разходете и вижте дали нещата ще се подобряват. Собствениците на iPhone могат да проверят силата на сигнала лесно, докато потребителите на Android трябва да изтеглят приложение, като например, Mobile Signal.   4. Разберете дали не сте се отдалечили от кулата Cellmapper и OpenSignal са два много полезни сайта, които предоставят информация за клетъчните кули. В ситуация, в която имате лош сигнал, те не могат да са ви от полза, но ако планирате да пътувате можете да проверите предварително какво покритие да очаквате там където отивате.   5. Вземете си по-добър телефон Ако често се оказвате с лош сигнал, без значение къде се намирате, телефонът ви може да е проблема. Той може да е повреден или просто да има лоша антена. Ако постоянно имате проблеми в области, в които вашите приятели и семейство нямат, може би е време за нов телефон.   6. Сменете доставчика Проблемът може да не е в телефона ви, а в оператора ви.  Консултирайте се с приятелите и семейството си. Ако хората със същия доставчик имат проблеми, докато тези с друг доставчик не, тогава може би сте намерили причината за проблема. Дори и да имате договор, ако може да докажете, че услугата се предоставя с по-нисък стандарт, лесно ще може да излезете от него, без да плащате такса за прекратяване.   Вижте пет начина да подобрите Wi-Fi връзката на вашия Android телефон