21.08.2017

„Лукойл” продава диамантения си бизнес

Руският петролен гигант „Лукойл” е сключил споразумение за продажба на 100% от своя диамантен бизнес, става ясно от съобщение на компанията. Компанията продава целия си дял в ОАО "Архангельскгеолдобыча" АГД на "Открытие Холдинг" за 1.45 млрд. долара. Близо 20% от собствеността на "Открытие Холдинг" се държат от Вагит Алекперов и Леонид Федун, които са двамата най-големи акционери в „Лукойл”. Приключването на сделката се очаква през първото тримесечие на 2017 г. след одобрението на

Още

Президентът Радев прие шефовете на "Лукойл" и "Лукойл България"

Мерки за развиване на производства на руската "Лукойл" в България и възможни бъдещи инвестиции на компанията в енергийния ни сектор е обсъдил с ръководството на компанията и на българското й поделение президентъ Румен Радев, съобщи прессекретариатът на държавния глава. В работната среща на "Дондуков" 2 са участвали президентът на "Лукойл" Русия Вагит Алекперов, вицепрезидентът Вадим Воробьов и ръководителят на "Лукойл - България"...

Държавният глава Румен Радев прие ръководствата на „ЛУКОЙЛ“ и „ЛУКОЙЛ - България“

Гостите потвърдиха пред държавния глава намеренията на компанията да развива своето трайно присъствие на българския пазар и да завърши нов високотехнологичен цикъл

"Лукойл" обмисля да продаде активите си в България

 Президентът на "Лукойл" Вагит Алекперов съобщи, че компанията обмисля да продаде активите си в България, Румъния, Италия и Холандия. Това предаде руското издание РБК. Руският гигант има рафинерии в Европа единствено в тези четири държави. Детайли липсват, но ако планът наистина бъде завършен, това ще означава, че в страната ще има нов ключов играч на пазара на горива. Руският гигант притежава единствената рафинерия и има най-голям дял на пазара на едро и дребно. Заради размера на бизнеса той може да бъде купен само от огромен друг представител на сектора. Защо се продава "Това не са активи, които към днешна дата се явяват стратегически за нас, в последните години се концентрираме върху геологическите изследвания, разработката на петролните и газовите находища. Това може да ни подтикне да предприемем кардинални решения за съдбата на европейските ни активи в бъдеще", пояснил Алекперов. И в четирите споменати държави "Лукойл" има рафинерии, като най-голяма е тази в Италия. Активите могат да бъдат продадени на части или заедно. Може да бъде предложено на акционерите и да създадат нова компания. От "Лукойл България" отказаха да коментират темата, като препратиха към централата в Русия. Неясноти около новината са много: от това дали вече се водят разговори с инвеститори до по-едрия въпрос дали ще се продава само търговията на дребно и/или рафинериите. За България е странно, че решението се взима сега, след като миналата година беше завършена огромна инвестиция в бургаската рафинерия за 1.5 млрд. долара. Освен това съобщението идва в контекста на поредното проучване от страна на Комисията за защита на конкуренцията за картел на пазара на дребно и за злоупотреба с господстващо положение от страна на "Лукойл Нефтохим Бургас", макар че едва ли е предизвикано от проверката. Акцията по изтегляне  През 2014 г., за да оптимизира бизнеса си, "Лукойл" продава своите вериги на дребно в Източна Европа: 44 бензиностанции в Чехия, 75 - в Унгария и 19 - в Словакия. Свиването продължи и през 2015 г., като компанията продаде бензиностанциите си Украйна и Естония, а през първото тримесечие на тази и обектите в Полша, Латвия и Литва. Заедно със съобщението си, касаещо България, Румъния, Италия и Холандия, Алекперов е обявил и че компанията напуска Саудитска Арабия. Руската компания навлезе в кралството през 2004 г. Там беше сключен договор за 40 години за сондиране и разработване на евентуални находища на природен газ в източния регион, близо до най-голямото нефтено находище в света - "Гавар". За изпълнението на проекта бе създадено съвместно дружество с държавната петролна компания Saudi Aramco, в което 80% от акциите бяха собственост на "Лукойл", а останалите - на Саудитска Арабия. Разходите на "Лукойл" за проучване в кралството се оценяват на 215 млн. долара. "Saudi Aramco получава всички полета, разработвани от нас, но ние сме се съгласили да останем партньори и да координираме действията си в международни проекти", обяснил още Алекперов, съобщават руските медии. В България  На българска територия "Лукойл" присъства през няколко компании - рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", търговецът на дребно и едро "Лукойл България", търговецът с авиационно гориво "Лукойл ейвиейшън България" и дружеството, занимаващо се с корабни горива "Лукойл България бункер". Бургаската рафинерия е компанията с най-големи приходи в страната, като за миналата година те са 5.3 млрд. лв. През 2015 г. в предприятието беше открита дългоочакваната инсталация за хидрокрекинг на гудрон на бургаската рафинерия. Проектът беше завършен през пролетта, като инвестицията в инсталацията е 1.5 млрд. долара. Съоръжението трябва да даде възможност да се преработва и най-тежката фракция на петрола, като това ще позволи да се извличат повече светли горива (бензин и дизел) от единица петрол, като рафинерията повиши ефективността си. Изминалата година е и една от най-успешните за производителят на горива в Бургас. По предварителни данни на "Капитал" тя е на загуба от само 39 млн. лв. Година по-рано, през 2014 г., негативният финансов резултат беше над половин милиард лева. Търговското дружество "Лукойл България" е лидер в пазара на едро и в пазара на дребно в страната. При нея за 2015 г. също има свиване на загубата от 33 млн. лв. през 2014 г. на 6 млн. лв. през 2015 г. Проблеми по места  От изданието РБК припомнят, че през последните няколко години местното ръководство на компанията в Румъния имаше проблем с румънските власти. Те запорираха активи на "Лукойл" на стойност 2 млрд. евро. Няколко заподозрени, в това число директорът на дружеството, бяха обвинени в пране на пари и избягване на данъчно облагане. На румънския пазар "Лукойл" има и силни конкуренти. В  края на април тази година беше обявено подписването на смесено предприятие между KazMunayGas (KMG), собственик на Rompetrol Group, и китайската China Energy Company Limited  (CEFC), като китайската компания влиза с 51% в KMG. Новият партньор е с приходи за 2014 г. от 30.5 млрд. евро и инвестира в енергетиката, като сделката трябва да бъде одобрена от различни европейски и китайски регулаторни органи. Освен през "Лукойл" Русия присъства и с друга голяма своя петролна компания в региона - "Газпром Нефт". Тя започна навлизането си в региона през 2009 г., когато купи мажоритарния дял в държавната "Нафтена индустрия Сърбия" и инвестира в рафинерията в Панчево. В България "Лукойл" е пазарен лидер, като дългите година финансови загуби винаги са пораждали много съмнения. В началото на тази година Комисията за защита на конкуренцията след секторен анализ на пазара съобщи, че започва проверка за картел на пазара на дребно между седем големи вериги, включително "Лукойл България", а бургаската рафинерия ще бъде проверена за злоупотреба с господстващо положение.

Тотален монопол на "Лукойл" при складовете за горива

Тотален монопол на "Лукойл" при данъчните складове за горива, разкриват данните на Министерството на финансите, предоставени на "Нова република" след съдебно решение, че това не е търговска информация, която трябва да се крие. Информацията е за 2015 г. и спрямо последната публична информация за контрола върху акцизните складове от 2011 г. сочи силно влошаване на този специфичен пазар, коментира пред журналисти Петър Славов от "Нова република" във вторник. Според предоставената статистика "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България" държат 82 процента от капацитета дизелово гориво в данъчните складове и 92 на сто от бензина. Останалите минимални количества са на други 35 фирми. За сравнение през 2011 г. две са били фирмите, които държат 83 процента от данъчните складове. Вече лицензът на "Нафтекс" е отнет и дружествата на "Лукойл" са увеличили контрола си върху акцизните складове. От общо 881 878 959 литра дизел в складовете 719 400 000 литра са били на "Лукойл". При бензина 366 млн. литра от общо малко над 398 млн. литра са на дружествата от групата на руската компания, сочат предоставените на "Нова република" данни. Това е монопол и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да започне разследване за злоупотреба с господстващо положение, заяви Петър Славов. След тъжното решение на КЗК, която миналото лято уверено твърдеше, че има доказателства за картел при цените на горивата, а два дни след парламентарните избори вече не вижда такъв, сега трябва да започне да разследва за монопол при данъчните складове, каза Славов. КЗК да се счита за сезирана, допълни Трайчо Трайков, говорител на "Нова република". "Данните обясняват защо българските граждани и бизнесът надплащат 1 млрд. лв. годишно за горива. Ние продължаваме да виждаме картел и предпоставките да него са в монопола при данъчните складове", заяви Трайков, който бе министър на икономиката и енергетиката в първото правителство на ГЕРБ и влезе в остър конфликт с директора на "Лукойл България" Валентин Златев относно ценообразуването на бургаската рафинерия и на вътрешния пазар на дребно. Евродепутатът Светослав Малинов ще сезира Европейската комисия за изясняване на ситуацията и разбиването на монопола при данъчните складове в България, каза още Петър Славов. Той допълни, че целта не е държавата да бъде глобена от Брюксел, а да се спре надплащането на тази огромна сума за горивата. "Явно само на Еврокомисята може да се разчита за защита на българските интереси, така както направи с "Газпром", посочи още Славов, имайки предвид ангажимента на руския газов концерн да отхлаби монополната си хватка за България и още седем европейски държави в резултат на разследване на антимонополния орган на ЕК. Славов отново призова да се намери поне един смелчага сред бъдещите депутати, който да предложи на парламента да приеме облекчаване на процедурите по откриване на данъчни складове за горива и задължение държавата да предоставя своите складове за нуждите на дистрибуторите. Трайков припомни, че проблемът с данъчните складове не е само в тежките процедури и банкови гаранции за откриването им, но и в това, че при тази свръхконцентрация нов играч на пазара може много лесно да бъде фалиран. Бившият министър посочи още, че Законът за защита на конкуренцията предвижда правомощия на Министерския съвет да предприеме мерки и да наложи пределни цени при проблеми на дадени пазари. Той призова правителството да определи пределна цена за ползване на данъчните складове. И тъй като допускаме, че монополистът може да обяви, че няма капацитет, правителството да предвиди възможност държавните складове да предоставят свои капацитет на дистрибуторите, призова Трайков. Той също така смята, че КЗК трябва да предвиди мерки за отстраняване на монопола на "Лукойл" при акцизните складове. Според него антимонополният орган има право при злоупотреба с господстващо положение да наложи санкция на компанията в размер до 10 на сто от оборота й. Това означава до 600 млн. лв. годишно, които да отидат в бюджета и да се използват при нужда, а не да се правят срамни сцени за няколко милиона, когато се обсъждат различни държавни политики, посочи Трайков. "Високите цени на горивата у нас се дължат на закрилата на държавата над бизнеса на "Лукойл", заяви Радан Кънев, един от лидерите на "Нова република" и председател на ДСБ. Да видим какво ще предприеме тази КЗК, която бе назначена с избран лично от спечелилия изборите сега Бойко Борисов, допълни той. Справката на МФ от 2015 г.   Капацитети дизел Капацитети бензин   Общо Общо Лукойл Нефтохим 407 400 000 265 000 000 Полисан 1 500 000 0 Инсаойл    11 000 000 0 Аибо   с 9 000 0 Бълг петролна раф    400 000 0 Зара      2 442 056 0 БМВ-2000    5 000 000  2 700 000 Лукойл България 2 000 000 1 000 000 Лукойл България 290 000 000    100 000 000 Лукойл България 20 000 000    0 Ромпетрол 3 800 000 2 000 000 Салина 7 0 50 000 Емелда 417 000 0 Булмаркет 7 124 000 0 Сакса 2 102 000 1 050 000 Интерскай 0 36 000 Пауър тийм 610 003 570 000 Инса 0 0 Инсаойл 7 000 000 0 Петър Караминчев 12 000 000 0 Групойл 90 000 70 000 ДМВ 250 000 0 Вая 1 357 000 0 Космос 80 000 0 Джи ти ей 14 000 000 0 Астра 0 0 Арена    800 000 0 Сакса 30 000 000 10 200 000 Варна сторидж 40 000 000 10 000 000 Ние петрол 11 000 000 4 550 000 ОМВ 6 840 000 0 Биоинвест 100 000 0 БСБ ойл 1 000 000 100 000 Агро 03 1 300 000 0 Глобал    255 000 255 000 Кристал 1 000 000 100 000 Енерджи 210 000 100 000 Петроман 487 900 0 Биокемикъл 255 000 255 000 Нафтекс Петрол 0 0 Нафтекс Петрол 0 0 Трейд    50 000 0 Общо литри 881 878 959 398 036 000 Лукойл Нефт /% от всичко/ 719 400 000 /82%/ 366 000 000 /92%/

"Лукойл": Складовете за горива не са проблем на пазара, но контролът е

Монопол върху данъчните складове в търговията с горива в страната няма и не е това проблемът на конкуренцията на пазара, се посочва в позиция на "Лукойл България", разпространена до медиите в петък. Реакцията е дни, след като от "Нова република" разпространиха взети след съдебно решение данни от Министерството на финансите данни за съдържателите на акцизни складове. Справката показваше, че дружествата на петролната група "Лукойл" държат 82 процента от капацитетите на данъчните складове за дизела и 92 на сто при бензина, а останалите количества на 35 други фирми. Сега от "Лукойл" обявиха, че така представени данните не показват истинската картинка при данъчните складове и не може да се направят изводите на "нова република", която обяви, че ще сезира Комисията за защита на конкуренцията и Европейската комисия за монополно положение при акцизните складове. Действително от справката не ставаше ясно нито колко са физически лицензираните данъчни складове, на кого са и какви са капацитетите им, тъй като бяха посочени само обеми в литри за конкретни фирми. От тях беше видно огромното преимущество на "Лукойл". Компанията обяснява, че по данни на Агенция "Митница" лицензираните данъчин складове за горива у нас са 118, от които "само" четири са на "Лукойл". Все пак дружеството признава, че тяхната вместимост е най-голяма, тъй като за един данъчен склад се брои цялата територия на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" - най-големият нефтопреработвателен завод в Югоизточна Европа, с всички производствени инсталации и включени в производствения процес резервоари и нефтено пристанище. Цялото протежение на продуктопровода от Бургас до София – 400 км тръба, свързана с 6 нефтобази - заедно също представлява един данъчен склад, в чийто капацитет влизат всички обеми на тръбата и прилежащите ѝ съоръжения. Според "Лукойл" обаче вместимостта на производствените съоръжения, инсталации и продуктопроводи не може да бъде проблем за конкуренцията в страната. "В опитите си да внушат несъществуващ монопол върху данъчните складове, коментаторите на подадената от Министерство на финансите информация пропускат да отбележат, че тя засяга вместимостта на лицензираните данъчни складове, а не количествата преминаващи през тях горива", пише в становището. Компанията посочва още, че тази информация отдавна е не само публично известна, а и публично достъпна на уеб адрес http://extlb.bacis.customs.bg/BACIS/seam/resource/rest/licensing. "Тя е отлично известна и на бившите депутати, спекулиращи с темата, тъй като беше съобщена лично от директора на Агенция "Митници” в Народното събрание на среща, на която господата Мартин Димитров и Петър Славов присъстваха. В този смисъл, твърдението, че 4 спрямо общо 118 данъчни склада представляват "близо 90% от складовете за горива в страната”, буди недоумение", пише в позицията на компанията. В нея се посочва още, че от приватизацията на "Нефтохим" през 1999 г. системата от петролопроводи и производствени мощности не е претърпявала особени промени. "Надяваме се, никой не очаква от групата "Лукойл" да разруши част от съоръженията си", отбелязват от компанията. Тя допълва, че държавата не е отказала на никого да лицензира данъчен склад и от "официалния списък на лицензираните данъчни складове се вижда ясно, че такива се притежават както от водещите участници на пазара на горива, така и от редица малки и средни фирми в цялата страна". Компанията посочва още, че през нейните данъчни складове не е преминал нито един от легално внасяните в България между 1.2 и 1.4 милиона тона горива годишно, формиращи 40% от пазара в страната. "За какъв монопол и влияние върху конкурентната среда става дума тогава?", пита "Лукойл". "Изобщо, твърдението, че всички потребявани в страната горива трябва да минават през данъчни складове, категорично не отговаря на истината. Ако даден търговец желае да внесе готово гориво с добавен биокомпонент, той абсолютно законно може да плати дължимия за него акциз и да го достави до всяка бензиностанция, без да минава през данъчен склад. Законодателят е изискал биокомпонентът на горивата задължително да се добавя в данъчен склад, понеже само в данъчните складове има измервателни уреди. Подминаването на тези факти е единствено в услуга на сивата икономика, в чиито говорители се превръщат спекулиращите с темата политици", посочва се още в позицията. "Лукойл" цитира данни на Българската петролна и газова асоциация, която е председателствата от нейния директор Валентин Златев, според които общият обем на петролните бази в България надхвърля 2 милиарда литра за съхранение на дизел и 1 милиард литра за съхранение на бензин. "Ако всички те са снабдени с нужните измервателни уреди и подлежат на еднакъв контрол от страна на държавните органи, делът на сивия сектор в бранша би се свил значително. Ако пък и нормативната база в бранша стане по-устойчива (Законът за акцизите и данъчните складове, например, е променян близо 40 пъти в последните 10 години, т.е. средно по веднъж на всеки 3 месеца), много повече търговци биха предпочели да инвестират в собствени петролни бази, вместо да наемат вместимости, което те правят напълно свободно и продиктувано от съображения за икономическа изгода", заявяват от компанията. "Насочването на усилията към поддържане на стабилна нормативна база, върховенство на закона, равноправно отношение към всички участници на пазара и еднакъв контрол и изисквания за всички е единствено ефективният начин за постигане на позитивни резултати в сектора на търговията с горива", завършва становището на "Лукойл".

КЗК отхвърли жалба на Марешки за монопол на "Лукойл"

Комисията за защита на конкуренцията е отхвърлила жалба на фирмата на депутата-бизнесмен Веселин Марешки за монопол на "Лукойл". "Петролната рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас" има господстващо положение на пазара на производство и внос на бензин и дизелово гориво в България, но не злоупотребява с него. Единственият клиент на рафинерията в страната е "Лукойл България", която пък не е монополист в бранша, като дори среща конкурентен натиск от другите вносители на горива, някои от които са клиенти на дружеството", гласи решението на антимонополния орган. Проверката на регулатора е започнала през 2016 г. по сигнал, подаден от "Трейднет Варна" - дружеството, собственик на бензиностанциите на Марешки.  Според него цените, по които "Лукойл" е продавала бензин на едро, са по-високи от тези за продажбите на дребно и това изтласква конкурентите на пазара.  Проверката на комисията обаче показва, че "Трейднет Варна" не е имала договор за доставка на гориво с "Лукойл България", което прави жалбата й неоснователна, защото няма как да е наясно с ценовата тарифа.  Според КЗК "Лукойл България" е единственият клиент за страната на петролната рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас". Самата рафинерия има господстващо положение, защото държи значителен размер от пазара за производство и внос на бензин и дизел. Участниците на пазара в България са "Лукойл България", "Еко България", "Шел България", "ОМВ България", "Нис Петрол" и "Петрол".  Другите рафинерии, от които българските доставчици внасят горива, са в Румъния и Гърция. Според КЗК "Лукойл" срещала сериозна конкуренция от тях, защото имат пазарен дял 40-50%.  През март друга проверка на антимонополния орган установи, че няма картел между търговците на горива, а ценови паралелизъм, който не представлява закононарушение в ЕС.  В началото на април Министерство на финансите бе принудено да оповести информация кои са собствениците на данъчните складове за горива в България, след като бившите депутати от "Нова република" Мартин Димитров и Петър Славов заведоха дело в съда. От министъра: „Лукойл“ държи 92% от складовете за бензин (ТАБЛИЦА) От разкритите данни стана ясно, че "Лукойл" държи 82% от складовете за дизел и 92% от тези за бензин.  "Ситуацията от вероятно картел се е променила към дружество с ясно изразено господстващо положение, близко до монопол", коментира тогава Славов.  

Отговор от министъра: „Лукойл“ държи 92% от складовете за бензин (ТАБЛИЦА)

Министерът на финансите Кирил Ананиев е изпратил отговор до Мартин Димитров и Петър Славов от Нова Република за това кои са собствениците на данъчните складове за горива в България и кой с какви капацицети разполага. Двамата водеха дело срещу отказа на Министерството и спечелиха на последна инстанция във Върховния административен съд. „Данните ще покажат дали става дума за картел или още по-лошо – за монопол“, коментира още преди изборите Мартин Димитров. Нова Република призова данните да бъдат публикувани преди изборите, което не се случи. Не се случи и влизането им в парламента. Вчера обаче са получили данните от финансовия министър и обявиха, че вече е безспорно, че става дума за монопол на „Лукойл“ и за това българите плащат много по-скъпи бензин и дизел. "Това е най-грижливо пазената тайна в държавата", заяви на извънредна пресконференция Петър Славов. Данните са за 2014-2015 година. Общо капацитетът на данъчните складове за дизел е 881 878 959 литра. От тях 719 милиона и 400 хиляди литра са притежание на две компании - „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“. Тези две фирми са собственици на 82% от капацитетите в данъчните складове за дизел в България. При бензина ситуацията е още по-драстична. Общо капацитетът на данъчните складове за бензин е 398 036 000 литра. От тях 366 милиона литра са собственост отново на „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“. Това прави концентрация на 92% от собствеността. Два дни след изборите КЗК обяви: Няма картел при горивата Преди седмица Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) реши да прекрати производството за доказване на картел на пазара на горива на дребно. КЗК обаче забрани на служителите в различните петролни компании да комуникират помежду си.  "Ситуацията от вероятно картел се е променила към дружество с ясно изразено господстващо положение, близко до монопол", каза още Славов. Нова Република ще сезира Европейската комисия чрез евродепутата Светослав Малинов.  Ето данните за обемите на складовете за 2014-2015 година в литри, както са били предоставени от Министерството на финансите:   Капацитети дизел     Капацитети бензин         Общо     Общо % Лукойл Нефтохим 407400000     265000000     Полисан 1500000     0     Инсаойл 11000000     0     Аибо с 9000     0     Бълг петролна раф 400000     0     Зара 2442056     0     БМВ-2000 5000000     2700000     Лукойл България 2000000     1000000     Лукойл България 290000000     100000000     Лукойл България 20000000     0     Ромпетрол 3800000     2000000     Салина 7 0     50000     Емелда 417000     0     Булмаркет 7124000     0     Сакса 2102000     1050000     Интерскай 0     36000     Пауър тийм 610003     570000     Инса 0     0     Инсаойл 7000000     0     Петър Караминчев 12000000     0     Групойл 90000     70000     ДМВ 250000     0     Вая 1357000     0     Космос 80000     0     Джи ти ей 14000000     0     Астра 0     0     Арена 800000     0     Сакса 30000000     10200000     Варна сторидж 40000000     10000000     Нис петрол 11000000     4550000     ОМВ 6840000     0     Биоинвест 100000     0     БСБ ойл 1000000     100000     Агро 03 1300000     0     Глобал 255000     255000     Кристал 1000000     100000     Енерджи 210000     100000     Петроман 487900     0     Биокемикъл 255000     255000     Нафтекс Петрол 0     0     Нафтекс Петрол 0     0     Трейд 50000     0     Общо 881878959     398036000         % от всичко     % от всичко   Лукойл Нефтофим и България 719400000 81,5758208831   366000000 91,9514817755   Очаквайте подробности!

Ясни съперниците на „Лукойл Академик“ и „Рилски спортист“

Баскетболните отбори на „Лукойл Академик“ и „Рилски спортист“  започват на 19 октомври мачовете си във втория по сила турнир за Купата на ФИБА-Европа. И двата тима не успяха да се класират за групите на новия турнир Шампионска лига, а вече са ясни съперниците им в турнира ФИБА-Европа. „Лукойл Академик“ ще играе срещу „Стяуа“, словашкия „Приевидза“ и „Бней Херцлия“, като първият мач е на 19 октомври като домакин на израелците в зала „Универсиада“. Тимът на „Рилски спортист“ е в група с „Eнисей“ (Русия), „Сигал“ (Прищина) и „Демир Иншаат“ (Турция). Първият мач на отбора е на 19 октомври срещу „Енисей“ в Самоков. Програмата на „Лукойл Академик“ в група „F“: 19 октомври (сряда): „Лукойл Академик“ – „Бней Херцлия“ (Израел) 25 октомври (вторник): „Стяуа“ (Букурещ) – „Лукойл Академик“ 2 ноември (вторник): „Лукойл Академик“ – „Приевидза“ (Словакия) 9 ноември (сряда): „Бней Херцлия“ – „Лукойл Академик“ 16 ноември (сряда): „Лукойл Академик“ – „Стяуа“ 23 ноември (сряда): „Приевидза“ – „Лукойл Академик“ Програмата на „Рилски спортист“ в група „Н“: 19 октомври (сряда): „Рилски спортист“ – „Енисей“ (Русия)  26 октомври (сряда): „Сигал Прищина“ (Косово) – „Рилски спортист“ 2 ноември (сряда): „Демир Иншаат“ (Турция) – „Рилски спортист“ 9 ноември (сряда): „Енисей“ – „Рилски спортист“ 16 ноември (сряда): „Рилски спортист“ – „Сигал“ (Прищина) 23 ноември (сряда): „Рилски спортист“ – „Демир Иншаат“