11.12.2016

Съдия Ченалова: Лиляна Павлова ме помоли да прекратя дело срещу нея

Регионалният министър в оставка Лиляна Павлова е искала бившата съдийка от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова да прекрати търговско дело заради участието ѝ в изборите през 2014 година. Това обяви самата Ченалова, предаде Mediapool....

Още

Прецизират две от обвиненията срещу съдия Ченалова

Спецзвеното „Антикорупция“ към Софийската градска прокуратура прецизира две от обвиненията срещу съдия Румяна Ченалова, предаде bTV. Те са за издаване на съдебен протокол с невярно съдържание и за престъпление по служба, което е извършвано в продължение на две години.

НАП и ДАНС за съдия Ченалова, Георги Кадиев и още 57-ина

Не са обявили в срок имоти и пари Националната агенция за приходите и ДАНС ще проверяват 59 депутати, съдии, кметове и общински съветници. Сред тях са депутатът Георги Кадиев, скандалната съдийка Румяна Ченалова, съдийката Мария Горгиева, шефът на ИА “Автомобилна администрация” Цветелин Цветанов, изпълнителният директор на ИА “Въздухоплавателна

НАП и ДАНС погват съдия Ченалова и Георги Кадиев

Националната агенция за приходите и ДАНС ще проверяват 59 депутати, съдии, кметове и общински съветници. Сред тях са депутатът Георги Кадиев, скандалната съдийка Румяна Ченалова, съдийката Мария Горгиева, шефът на ИА “Автомобилна администрация” Цветелин Цветанов, изпълнителният директор на ИА “Въздухоплавателна администрация ” Минчо Цветков, блогърът от ДБГ Иван Стамболов.

Лиляна Павлова – Мисис Инфраструктура

 Когато премиерът Бойко Борисов заговори по една от любимите си теми – строеж на магистрали и саниране, винаги вмъква в някое изречение „Ето, с Лили Павлова…“ Сегашната министърка на регионалното развитие и благоустройството за втори път заема този пост под ръководството на Борисов. Дали ще има трети – отговорът след задаващите се предсрочни парламентарни избори. Лиляна Павлова застана начело на МРРБ в края на лятото на 2011 година. Дотогава в първия кабинет на ГЕРБ тя бе заместник на Росен Плевнелиев. Именно решението на Бойко Борисов да го номинира за президент на България даде тласък на кариерното развитие на Павлова в изпълнителната власт. Докато Плевнелиев се подготвяше за вота и обикаляше страната, Павлова започна да ръководи ведомството, което до днес отговаря за разпределянето на милиарди от европейските фондове за строителство на инфраструктура. Тогава основният приоритет на кабинета беше завършването на магистрала „Тракия“. Вече беше започната работа по продължаването на строителството на другия основен аутобан – „Хемус“. В ресора на Лиляна Павлова влизат още десетки отговорности като ремонтите и поддръжката на републиканските пътища, поддържането на язовири, нашумялата през последната година програма за саниране на жилищни сгради и други. Така че през 2011 година на плещите на Павлова падна цялата инфраструктура на страната. А професионалната кариера на Лиляна Павлова всъщност започва през есента на 1996 година. Тогава тя постъпва на работа в Института за развитие на демокрацията. „През март 1997 г. станах финансов мениджър по програма ФАР. В периода 1998-1999 г. бях офис мениджър по проект по ФАР – „Темпус Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари“. През 1999 г. работих като експерт по международни проекти в Института за следдипломна квалификация към УНСС. В периода от 1999 до 2002 г. бях експерт в Координационното звено по програма ИСПА на ЕС към Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, разказва Павлова на официалния си сайт в интернет. След това от 2002-ра до влизането й в правителството като заместник-министър е шеф на отдел в дирекция „Национален фонд“ към Министерството на финансите. Именно там е забелязана и попада в екипа на Росен Плевнелиев, който става строителен министър след победата на ГЕРБ на изборите през 2009 г. В продължение на 2 години нейната задача в МРРБ е да ръководи управлението на средствата по оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013“ и на програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество. Павлова е и национален координатор за участието на България в Стратегията на ЕС за Дунавския регион. В дните преди оставката на кабинета „Борисов 1“ Павлова заема и вицепремиерски пост, след като лидерът на ГЕРБ приема молбата за напускане на тогавашния си заместник във властта и финансов министър Симеон Дянков. Следва период, в който Лиляна Павлова е депутат в 42-рото народно събрание, когато на власт идва правителството на Пламен Орешарски, което управлява с подкрепата на БСП и ДПС. В миналия парламент е избрана от листата на ГЕРБ във Варна. След падането на Орешарски формацията на Бойко Борисов отново печели изборите за Народно събрание и на 7 ноември 2014 г. Лиляна Павлова се завръща начело на МРРБ, за да продължи политиката на развитие на републиканската инфраструктура. През 2016-а голяма част от средствата за инфраструктура, с които оперира МРРБ, бяха насочени към Северна България. В регионите там бяха рехабилитирани десетки километри пътища. „В рамките на тази 2016-а са извършени ремонти по цялата републиканска пътна мрежа на над 650 км с целево финансиране от държавния бюджет. Инвестирали сме 400 млн. лв. приблизително за ремонти на пътища от всякакъв клас, както и за ремонти на тунели, съоръжения и виадукти. Над 15 са ремонтираните малки мостови съоръжения. Продължават ремонтите на големите тунели, мостове и виадукти“, обясни Павлова преди месец. Тогава Борисов още не подозираше, че ще му се наложи за втори път през последните две години и половина да оттегля правителство, което оглавява. По всичко личи, че следващите избори ще са в началото на пролетта – дали след това Павлова отново ще бъде Мисис Инфраструктура, избирателите ще кажат. Доктор по икономика Лиляна Павлова е бакалавър по международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство в София. След това получава магистърска степен по публична администрация и европейска интеграция във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Има и докторска степен по икономика. Автор и съавтор е на над 10 научни публикации, книги, статии, монографии. От 2002 година е хоноруван преподавател и лектор в направление „Администрация и управление“.   ЗА НЕЯ   Много добре е подготвена Лиляна Павлова е много добре подготвена, с необходимите качества. Тя е човек с много добра репутация в Брюксел. Премиерът Бойко Борисов   Ако не беше тя, още щяхме да чакаме язовир Ако не беше министър Лиляна Павлова и правителството сигурно още 32 години щяхме да чакаме язовира. Хората не вярваха, че той ще стане, защото досега бяха само лъгани. Кметът на Панагюрище Никола Белишки   Благодаря й за съвместната работа и подкрепата Благодаря за подкрепата на министър Лиляна Павлова и за цялостната ни съвместна работа. Кметът на Кюстендил Петър Паунов   Каза, че винетките ще поскъпват ежегодно Министър Лиляна Павлова каза, че винетките ще поскъпват още всяка година. Какво тогава става с транспортния отрасъл? Изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев   Лъже! Не сме против санирането Г-жа Лиляна Павлова лъже, ние не сме против санирането. Ако след избори бъдем избрани, бихме продължили тази програма за саниране. Председателят на БСП Корнелия Нинова

Министър Лиляна Павлова: Необходими са силна местна власт, добра инфраструктура и активен бизнес, за да има растеж в регионите

 Ако искаме да имаме региони в растеж е необходимо да имаме комбинация от три фактора, а именно активна и силна местна власт, добра довеждаща инфраструктура, както и активен бизнес, който да участва в партньорство по проектите, които реализираме. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при участието си във форума „Региони в растеж“ в Бургас днес. Тя се обоснова като даде за пример Експо център „Флора“, където се провежда събитието, и обясни, че той е реализиран на принципа на публично-частното партньорство по линия на инициативата „Джесика“. Той беше създаден пилотно в стария програмен период и показа, че има нужда от проекти за градско развитие, които генерират приходи и променят облика на градовете, като същевременно създават възможност бизнеса да е инициатор на проекти, да получава нисколихвено дългосрочно кредитиране, за да прави добри проекти съвместно с местните власти, каза още Павлова. Имаме заявка за надграждане на инвестициите с Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. в Югоизточния район на страната, коментира министърът. Тя обясни, че според възприетия като най-подходящ за развитието на страната ни полицентричен модел към всеки един от големите градове трябва да има градове балансьори, в които да се инвестира в инфраструктура, довеждаща инфраструктура, градска среда, за да има баланс в развитието и допълняемост на мерките и инвестициите в градската среда, пътната инфраструктура. Затова по линия на оперативната програма се инвестира в градска среда, а инвестициите в селските региони идват от Програма за развитие на селските райони. Благодарение на инвестициите по Околна среда правим подземната инфраструктура. Това е пример за интегрирания подход за инвестиции, който е най-успешният пример за това как най-правилно да инвестираме европейските фондове, коментира Лиляна Павлова и добави, че всичко това няма да е възможно без активна местна власт, която е наясно с проблемите на региона, и бизнеса, създаващ работните места и инвестиции. Чрез фондовете за градско развитие, както проектите по линия на инициативата Джесика, които досега бяха само в седемте големи града, разширяваме териториалния обхват, като във всяко едно населено място се стремим да провокираме бизнеса заедно с местната власт  да направи проектите от които има нужда. Успешни проекти от периода 2007 – 2013 г., освен Флората, са проекти за пазари, тържища, цветни борси. Финансирани бяха също частни медицински центрове, частни училища, езикови центрове, завод за авточасти в Русе, паркинги на няколко нива. Възможност за финансиране на проекти край морето са плувни басейни, спортни центрове, лунапаркове, аквапаркове. Има големи възможности за подкрепа на различни видове проекти чрез фондовете за градско развитие, така че е въпрос на креативност и желание от страна на бизнеса, посочи Павлова. Тя обясни, че фндовете ще предоставят дългосрочно нисколихвено кредитиране за проекти, които имат подкрепата на общината и бизнесът може да ги реализира. За да бъдат по-успешни и за да не трябват големи обезпечения, по линия на Фонда на фондовете, освен фондове за градско развитие, се планира създаването и на гаранционен фонд, чрез който ще бъдат подкрепени проектите, така че да е необходимо по-малко обезпечение за реализацията им, обясни министърът. Планирали сме фонд за туристическа инфраструктура като все още сме в преговори с Министерството на финансите и Фонда на фондовете, тъй като категоричното ни мнение е, че е необходимо задължително да има такъв самостоятелен фонд, подчерта Лиляна Павлова. Предложението на МФ и Фонда на фондовете е  туристическите атракции да бъдат част от фондовете за градско развитие. Независимо дали ще бъдат 4 или пет фонда, ресурс за проекти, генериращи приходи и подобряващи градската среда, има, заяви тя. Министърът обясни, че ресурсът се предоставя на общия Фонд на фондовете, който обявява процедури за избор на фонд мениджъри, които да удвоят или утроят стартовия капитал. За да подпомогнем развитието на по-малките населени места Карнобат, Поморие, Малко Търново, Елхово в региона през сегашния период, ще инвестираме в енергийна ефективност на целия сграден фонд – и частните и публичните – културни, социални или административни сгради, подчерта Павлова. Тя припомни, че бюджетът на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 е разпределен в 3 основни категории – директно предоставени на общините в ролята им на междинни звена под формата на делегирани бюджети. Те разполагат с 1,5 млрд. лв., или половината от бюджета на оперативната програма, за изпълнение на приоритетни проекти за подобряване на градската среда  и градската инфраструктура, които са част от Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на отделните общини. Вторият пакет инвестиции са тези в подкрепа на няколко ключови реформи – здравеопазването, образованието и социалната инфраструктура. И третият пакет, който е най-важен за представителите на бизнеса, е увеличеният ресурс, който се предоставя като стартов капитал за публично-частно партньорство и с който ще се структурират фондове за градско развитие, от типа на „Джесика“. Павлова обърна внимание, че програмата ще подкрепи провеждането на образователната реформа в страната като приоритет е средното професионалното образование. Над 130 млн. лв. ще бъдат инвестициите в професионални училища в цялата страна, а над 32 млн. лв. ще бъдат средствата, които ще бъдат насочени към Югоизточен район за 24 гимназии, избрани по критерии на Министерството на образованието и науката. Целта е да промотираме средното професионално образование, което девалвира през годините. С тези средства не само ще ремонтираме сгради, ще се създаде качествена материална база – лаборатории и кабинети за практически занимания в зависимост от конкретния профил, за да може самият бизнес да може да предоставя тези практически занимания, да обучава и да инвестира в младите хора, обясни министърът. Другата реформа, която ще бъде финансирана по линия на програмата е в спешната помощ, каза Павлова и обърна внимание, че през периода 2007-2013 г. приоритет беше лечението на онкологични заболявания, заради което инвестициите бяха в оборудване на високотехнологични онкодиспансери. 160 млн. лв. от еврофондовете отиват само и единствено за спешните центрове, подчерта тя. Целта е във всичките 28 областни града, във всички многопрофилни болници, както и в 178 малки и отдалечени населени мяста да се направят спешни медицински центрове със стационар, където нуждаещите се от спешна помощ да бъдат стабилизирани, обясни министърът. Ще бъдат закупени 400 линейки и реанимобили, с които болните да бъдат транспортирани към по-големите градове и по-големите многопрофилни и специализирани болници, където да получат необходимата им специализирана помощ, допълни тя. Инвестиции в медицинска инфраструктура ще бъдат направени в Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора, както и медицински центрове в малките населени места, за да може да гарантираме наистина едно добро медицинско обслужване, а не просто да похарчим едни пари от оперативната програма, категорична бе Павлова. 350 млн. лв. ще бъдат насочени към ремонт и рехабилитация на 1-ви, 2-ри и 3-ти клас пътища, съобщи още министърът. Много направихме в Южна България през изминалия програмен период, затова сега ще инвестираме приоритетно в северна България. Въпреки това, в Югоизточния регион ще бъде рехабилитиран пътят Стара Загора – Раднево, който е от критично значение за развитието на региона, каза и допълни, че предстои Агенция „Пътна инфраструктура“ да подаде проекти и за рехабилитация на участъци от пътищата Чирпан – Симеоновград, Поликраище – Елена – Сливен и Провадия – Айтос. Регионалният министър напомни, че министерството работи и по 12 програми за трансгранично и транснационално сътрудничество с общ  бюджет е 1 млрд. лв.  Това са  програма „Дунав“, „Балкани – Средиземно море“, програмите с Турция, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия и др. Те са с по-малко възможности като проекти и финансов ресурс, но са много важни за трансграничните региони. В тях участват минимум две до три държави във всеки проект, като това е бюджетът за всички държави участващи в програмите за териториално сътрудничество, обясни Павлова и посочи, че успешни проекти през предишния програмен период са реализирани в общините Ямбол, Тунджа и Созопол. Министърът изрази надежда в следващите седмици да бъдат финализирани проектите  по линия на Целенасочената инвестиционна програма, с която ще бъдат подкрепени по-слаборазвитите региони на територията на цялата страна, сред които са и Странджа и Сакар.

Лиляна Павлова : Над 22 млн. лева от държавния бюджет бяха инвестирани във Варна през последните години като подкрепа за развитие

 Изпълняваме ангажимента, който правителство прие и подпомагаме усилията на кмета Варна да върне своя облик и блясък. Мисля, че това вече е факт, защото Варна разцъфна. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която заедно с министъра на земеделието и храните Десислава Танева и кмета на община Варна Иван Портних откриха официално втория етап от обновяването на булевард „3 март“ в морската столица. Рехабилитацията на двете части от булеварда се осъществява със средства от МРРБ. Министър Павлова подчерта, че в последните години правителството е предоставило над 22 млн. лв. като допълнителна подкрепа към бюджета на общината за реновирането, ремонта и рехабилитацията на всички основни булеварди на града. „Това е много сериозен ресурс като инвестиция от държавния бюджет в подкрепа на развитието на града“, каза министър Павлова. Тя бе категорична, че подкрепата ще продължи, като от изключителна важност е много бързо да започнат проектите по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Средства от европейската програма ще бъдат насочени по три основни направления - ремонт, рехабилитация на улици и улична мрежа, модернизиране на градската среда, междублокови пространства и др. в кв. Аспарухово и останалите райони на Варна. Министърът уточни, че предстои провеждането на тръжните процедури, защото програмата е одобрена, след което максимално бързо проектите трябва да започнат. Отделно са инвестициите по линия на обновяване на градските училища и професионални гимназии по ОПРР. „Моето желание и воля на правителството е да продължим да подкрепяме града и региона в развитието на пътната инфраструктура. Завършихме първата част от ремонта на Аспаруховия мост, ще продължим с втория етап, останалата пътна мрежа –виадукта на „Звездица“ и т.н. Започваме ремонт на 30 км от пътя Варна –Добрич. Проектът е одобрен, договорът за финансиране е сключен, средствата са одобрени, търгът е в ход. Получихме много оферти и ако няма обжалване още наесен, в този строителен сезон ще започнем рехабилитация на този пътен участък, увери още регионалният министър. Тя допълни, че отсечката между двата града е в много лошо състояние и е важно час по-скоро ремонтите да се направят, но ако има обжалване на процедурите не може да се направи нищо, докато то не приключи. Пред журналисти министър Лиляна Павлова изтъкна, че няма да има застрояване на“Кара дере“ и другите защитени зони и плажове по Черноморието.„Имах много дълга, обстойна, обстоятелствата среща с представители на екозащитните организации в добър диалог. Ние им предоставихме информация и материали и се оказа, че за много от нещата те просто не са наясно. Ние сме направили повече от необходимото да спасим и защитим „Кара дере“, категорична бе Павлова. Тя отбеляза, че тази местност попада в землищата на две общини. Актовете за изключително държавна собственост на тези два плажа обаче са факт и тяхното наименование остава „Кара дере“. Според министъра допуснатото разделяне е в полза на спазването на закона и така ще се защити още повече и стабилизира плажът. С новия акт, на основата на вече готовата кадастрална карта териториите и в двете землища ще са защитени и с кадастрална карта. Площта попада в пълната забрана за стопанисване и поставяне на обекти и съоръжения. По отношение на територията зад плажа, т.нар. зона „Б“, министърът обясни, че назад във времето там са били издадени 70 разрешения за строеж за вилни селища, вили и всякакви възможни постройки. Те вече не само, че са изтекли, но и не могат да бъдат подновени, така че там строителство също вече не може има. „Единственото, което може да бъде направено е ажурна ограда, с която само се отделя терена“, категорична бе министър Павлова. Тя призова организациите да не се притесняват от Общия устройствен план, който ще се разработва. Първо, защото възложител ще е МРРБ, и второ, защото с него няма да се вземат предвид Подробните устройствени планове, които са били приети без екологична оценка. И тъй като ПУП-а зад „Кара дере“ не е приет в изпълнение на законите за биологичното разнообразие и за опазване на околната среда, и няма екологична оценка, няма да е част от ОУП ведно с още няколко ПУП-а. „Бъдещият изпълнител на ОУП ще трябва да прецени цялата територия на Бяла, на къде общината може да се развива, защото пък от друга страна няма пречки Бяла да се разширява и развива, но не е задължително това да е само към „Кара дере“ и плажа. Бяла може да се развива без да се засяга територията на тази местност, каза още министър Павлова. По отношение на проекта по фонд „Солидарност“ за отводнителните дерета в кв. „Аспарухово“ министър Лиляна Павлова отбеляза, че навсякъде общините и бенефициентите, които получиха финансиране по Фонд „Солидарност“ срещат два проблема. Тъй като това са спешни и аварийни дейности, които трябва да бъдат възлагани навсякъде, са на принципа на инженеринга, което допълнително забавя процеса, тъй като трябва да има допроектиране, първо на това, което трябва да се направи, а след това строителство. Много често, в 99% от случаите има обжалване на процедурите. „Благодарение“ на това обжалване има абсолютно забавяне в проектите и тяхното изпълнение. Аз се надявам, че максимално бързо ВАС или ще даде предварително изпълнение на Варна или ще приключи жалбата по делото за избран изпълните, за да се започне работа. Надявам се, че всичко ще е наред, за да започне работа“, изрази надежда регионалният министър.

Лиляна Павлова: Трябва да се проведат избори и българите да решат кой да ги представлява в парламента (Обновена)

„Не трябва да управляваме напук и на инат”. Така регионалният министър в оставка Лиляна Павлова коментира оставката на правителството, подадена след неуспеха на ГЕРБ на президентския вот в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия. „Оттеглихме се, защото хората очевидно подкрепиха левите политики и послания”. Тя категорично заяви, че сега ГЕРБ трябва да се отдръпне, за да открие и анализира грешките си. „Сега, за да има стабилност, трябва да бъде приет предложеният от нас бюджет, да имаме експертен служебен кабинет и след това - честни и прозрачни предсрочни избори”, каза още Павлова. Тя отбеляза, че през изминалите две години ГЕРБ е правила много компромиси, за да бъде постигнат баланс. „Съобразявахме се с нашите коалиционни партньори и в крайна сметка те обираха позитивите, а за нас оставаха само негативите. Майките на успеха се оказаха много”, коментира още Павлова. Смятам, че е изчерпан мандатът на този парламент да формира стабилно работещо правителство, каза та. „Най-разумното е, това, което и Конституцията повелява, експертен служебен кабинет, с който да преминем през етапа на подготовката и провеждането на новите избори през април месец“, обясни тя. „Нашата позиция е, че трябва да бъдат проведени парламентарни избори, макар и предсрочни, и българските граждани да изберат тези, които искат да ги представляват в парламента“, заяви Лиляна Павлова. Според нея едва след изборите ще се решава кой, в какъв формат и с кого ще управлява. „Безспорно е важно да има стабилност. Убедена съм, че тази стабилност може да бъде постигната именно с експертен служебен кабинет, назначен от президента. Както той самия, така и новоназначения президент заяви да е със съгласуване между двамата, за да не се окажем в ситуация, че имаме два служебни кабинета“, коментира министърът в оставка. Във връзка с изказването на Валери Симеонов в Народното събрание, в което той призова ГЕРБ да съставят правителство в почти същия състав, но с друг министър-председател Лиляна Павлова посочи, че това нито е стабилност, нито е разумно. „Това ми изглежда като да стоим на власт напук, на инат и насила“, допълни тя. „Хората показаха, че нямаме достатъчно кредит на доверие. Показаха с гласа си, че искат промяна, искат нещо различно. Най-важното е, че трябва малко да се отдръпнем назад и да преосмислим къде сбъркахме“, каза още Лиляна Павлова.  

Лиляна Павлова: Предложеният бюджет за 2017 г. дава спокойствие и възможност за реализация на секторните политики на МРРБ

 Предлагаме стабилен бюджет за 2017 г., който ще даде възможност да няма трусове и дисбаланси в държавата. Той осигурява две важни неща. Независимо от това кое правителство ще го прилага, той дава спокойствие и възможност за реализация на секторните политики на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Базиран е на правителствената програма, политики и приоритети и така осигуряваме приемственост. Това коментира днес министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова по време на обсъжданията на проекта на държавен бюджет за 2017 година на заседания на комисиите по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и по бюджет, информационни технологии и съобщения.   Тя съобщи, че бюджетът на министерството за следващата година е почти същият като за 2016 година, но в него има две основни промени. За 2017 година е заложено сериозно увеличение на разходите с 85 млн. лв. на основата на реализираното още през тази година увеличение на приходи от винетни  такси в размер на 84 млн. лв., както и на допълнителни приходи от 1 млн. лв. от предоставяните от Агенцията по геодезия, картография и кадастър услуги, обясни Павлова. Заради нормативните разпоредби, според които всички събрани приходи от винетки трябва да се реинвестират в поддържането на пътища, ще се увеличават и разходите основно в сектор пътища, допълни тя. Министърът в оставка отбеляза още, че 2016-та е последната година, през която се инвестират средства по линия на държавни инвестиционни заеми в пътна инфраструктура, като се довършват заемните споразумения по програма „Транзитни пътища“. Тя допълни, че от тук нататък единствените инвестиции ще са от приходи от винетни такси, Оперативните програми „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и „Региони в растеж“, както и по линия на програмата за текущ ремонт и поддържане на Агенция „Пътна инфраструктура“. Павлова подчерта, че сектор „пътища“ остава приоритет, като средствата за инвестиции за текущ ремонт и поддържане и за зимно поддържане са гарантирани. През тази година започнахме дългосрочна програма допълнителните приходи в тази област да се инвестират приоритетно в ремонта на пътища в Северна и Северозападна България. Променихме принципа на работа, като вече не се правят кръпки на отделни места, тъй като не дават резултат, а ключови участъци се преасфалтират  изцяло, като се правят и отводнителни системи, тъй като това е по-ефективно, посочи тя. В програмата ни заложихме смяна на системата за плащане на такси за преминаване по републиканската пътна мрежа от винетна  с комбинирана, която включва винетни такси за леки автомобили до 3,5 тона и ТОЛ-такса за тежки автомобили над 3,5 тона. Процедурата за избор на изпълнител е блокирана вече 6 месеца, като вчера са подадени две нови жалби, съобщи Лиляна Павлова и допълни, че по тази причина тя отпада от бюджета за следващата година. Ако търгът бъде проведен успешно и внедряването на системата започне през 2017 г., от 2018 г. тя ще може да започне да работи, в случай че следващото правителство реши да продължи тази политика, коментира тя.  Регионалният министър каза още, че бюджетът за следващата година залага на приемственост и в него са гарантирани средства за реализацията европейските проекти в областта на пътната инфраструктура, регионалното развитие и трансграничното сътрудничество, като е предвиден ресурсът за тяхното съфинансиране .  В случай на приемственост, в държавния бюджет за 2017 г. са заложени и средства за реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, която е един от приоритетите ни, посочи Павлова. Тя допълни, че това ще позволи сключването на нови договори по програмата, тъй като в момента 2000 сгради се реализират, 2500 са чакащи, а има и други, които са заявили желание за участие в нея. Стартирахме дългогодишна програма за подкрепа на общини за изработването на техните общи устройствени планове, тъй като устройственото планиране е още един от нашите приоритети, обърна внимание министърът в оставка. Тя съобщи, че много общини са стартирали този процес, но не са успели да завършат тези планове и затова в бюджета за следващата година са предвидени средства за довършването на работата по тях. В резултат на реформата в кадастъра, създаването на единен орган,приетата нова тарифа, новите условия, които включват и работа на едно гише, и въпреки намалението на таксите с 30%, предвиждаме ръст на приходите от предоставяне на тези услуги, посочи Лиляна Павлова. Тя коментира и напредъка във водната реформа и обясни, че с европейски средства се разработват регионални прединвестиционни проучвания за ВиК, а чрез заем от Световна банка се финансира строителството на язовирите „Луда Яна“ и „Пловдивци“, като съфинансирането  е подсигурено. Изграждането на яз „Пловдивци“ ще бъде съществено завършено до края на тази година и през следващата ще може да бъде завирен, а яз. „Луда Яна“ ще бъде доизграден през следващата година. Пак със средства по линия на заемното споразумение със Световна банка ще бъде рехабилитиран яз. „Студена“, допълни министърът. В обобщение Павлова коментира, че предложеният бюджет за 2017 г. дава възможност бъдат реализирани огромен брой инвестиционни проекти, което е от голямо значение за работата на строителния бранш. Тя подчерта, че е важно да започне изграждането на Лот  3 на автомагистрала „Струма“ и да бъдат изпълнени проектите по Оперативна програма „Региони в растеж“ през 2017 г. и 2018 г., за да не се загубят резервираните за тях европейски средства и обърна внимание, че в момента са създадени всички предпоставки това да не се случи.