26.04.2017

Съдия Ченалова: Лиляна Павлова ме помоли да прекратя дело срещу нея

Регионалният министър в оставка Лиляна Павлова е искала бившата съдийка от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова да прекрати търговско дело заради участието ѝ в изборите през 2014 година. Това обяви самата Ченалова, предаде Mediapool....

Още

САС гледа делото срещу съдия Ченалова за престъпление по служба

Софийският апелативен съд започва делото срещу съдия Румяна Ченалова. Преди това СГС прекрати делото срещу нея за престъпление по служба.

Уволненията на съдия Ченалова и прокурор Костов висят на косъм

Уволненията, които Висшият съдебен съвет (ВСС) наложи на съдия Румяна Ченалова и прокурор Светлозар Костов, висят на косъм и може те да се върнат на работа. Това следва от решение на тълкувателно дело на Върховния административен съд (ВАС) за дисциплинарните наказания на магистрати, за което съобщиха висши магистрати пред „24 часа“.

Прецизират две от обвиненията срещу съдия Ченалова

Спецзвеното „Антикорупция“ към Софийската градска прокуратура прецизира две от обвиненията срещу съдия Румяна Ченалова, предаде bTV. Те са за издаване на съдебен протокол с невярно съдържание и за престъпление по служба, което е извършвано в продължение на две години.

НАП и ДАНС за съдия Ченалова, Георги Кадиев и още 57-ина

Не са обявили в срок имоти и пари Националната агенция за приходите и ДАНС ще проверяват 59 депутати, съдии, кметове и общински съветници. Сред тях са депутатът Георги Кадиев, скандалната съдийка Румяна Ченалова, съдийката Мария Горгиева, шефът на ИА “Автомобилна администрация” Цветелин Цветанов, изпълнителният директор на ИА “Въздухоплавателна

НАП и ДАНС погват съдия Ченалова и Георги Кадиев

Националната агенция за приходите и ДАНС ще проверяват 59 депутати, съдии, кметове и общински съветници. Сред тях са депутатът Георги Кадиев, скандалната съдийка Румяна Ченалова, съдийката Мария Горгиева, шефът на ИА “Автомобилна администрация” Цветелин Цветанов, изпълнителният директор на ИА “Въздухоплавателна администрация ” Минчо Цветков, блогърът от ДБГ Иван Стамболов.

Лиляна Павлова – Мисис Инфраструктура

 Когато премиерът Бойко Борисов заговори по една от любимите си теми – строеж на магистрали и саниране, винаги вмъква в някое изречение „Ето, с Лили Павлова…“ Сегашната министърка на регионалното развитие и благоустройството за втори път заема този пост под ръководството на Борисов. Дали ще има трети – отговорът след задаващите се предсрочни парламентарни избори. Лиляна Павлова застана начело на МРРБ в края на лятото на 2011 година. Дотогава в първия кабинет на ГЕРБ тя бе заместник на Росен Плевнелиев. Именно решението на Бойко Борисов да го номинира за президент на България даде тласък на кариерното развитие на Павлова в изпълнителната власт. Докато Плевнелиев се подготвяше за вота и обикаляше страната, Павлова започна да ръководи ведомството, което до днес отговаря за разпределянето на милиарди от европейските фондове за строителство на инфраструктура. Тогава основният приоритет на кабинета беше завършването на магистрала „Тракия“. Вече беше започната работа по продължаването на строителството на другия основен аутобан – „Хемус“. В ресора на Лиляна Павлова влизат още десетки отговорности като ремонтите и поддръжката на републиканските пътища, поддържането на язовири, нашумялата през последната година програма за саниране на жилищни сгради и други. Така че през 2011 година на плещите на Павлова падна цялата инфраструктура на страната. А професионалната кариера на Лиляна Павлова всъщност започва през есента на 1996 година. Тогава тя постъпва на работа в Института за развитие на демокрацията. „През март 1997 г. станах финансов мениджър по програма ФАР. В периода 1998-1999 г. бях офис мениджър по проект по ФАР – „Темпус Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари“. През 1999 г. работих като експерт по международни проекти в Института за следдипломна квалификация към УНСС. В периода от 1999 до 2002 г. бях експерт в Координационното звено по програма ИСПА на ЕС към Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, разказва Павлова на официалния си сайт в интернет. След това от 2002-ра до влизането й в правителството като заместник-министър е шеф на отдел в дирекция „Национален фонд“ към Министерството на финансите. Именно там е забелязана и попада в екипа на Росен Плевнелиев, който става строителен министър след победата на ГЕРБ на изборите през 2009 г. В продължение на 2 години нейната задача в МРРБ е да ръководи управлението на средствата по оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013“ и на програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество. Павлова е и национален координатор за участието на България в Стратегията на ЕС за Дунавския регион. В дните преди оставката на кабинета „Борисов 1“ Павлова заема и вицепремиерски пост, след като лидерът на ГЕРБ приема молбата за напускане на тогавашния си заместник във властта и финансов министър Симеон Дянков. Следва период, в който Лиляна Павлова е депутат в 42-рото народно събрание, когато на власт идва правителството на Пламен Орешарски, което управлява с подкрепата на БСП и ДПС. В миналия парламент е избрана от листата на ГЕРБ във Варна. След падането на Орешарски формацията на Бойко Борисов отново печели изборите за Народно събрание и на 7 ноември 2014 г. Лиляна Павлова се завръща начело на МРРБ, за да продължи политиката на развитие на републиканската инфраструктура. През 2016-а голяма част от средствата за инфраструктура, с които оперира МРРБ, бяха насочени към Северна България. В регионите там бяха рехабилитирани десетки километри пътища. „В рамките на тази 2016-а са извършени ремонти по цялата републиканска пътна мрежа на над 650 км с целево финансиране от държавния бюджет. Инвестирали сме 400 млн. лв. приблизително за ремонти на пътища от всякакъв клас, както и за ремонти на тунели, съоръжения и виадукти. Над 15 са ремонтираните малки мостови съоръжения. Продължават ремонтите на големите тунели, мостове и виадукти“, обясни Павлова преди месец. Тогава Борисов още не подозираше, че ще му се наложи за втори път през последните две години и половина да оттегля правителство, което оглавява. По всичко личи, че следващите избори ще са в началото на пролетта – дали след това Павлова отново ще бъде Мисис Инфраструктура, избирателите ще кажат. Доктор по икономика Лиляна Павлова е бакалавър по международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство в София. След това получава магистърска степен по публична администрация и европейска интеграция във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Има и докторска степен по икономика. Автор и съавтор е на над 10 научни публикации, книги, статии, монографии. От 2002 година е хоноруван преподавател и лектор в направление „Администрация и управление“.   ЗА НЕЯ   Много добре е подготвена Лиляна Павлова е много добре подготвена, с необходимите качества. Тя е човек с много добра репутация в Брюксел. Премиерът Бойко Борисов   Ако не беше тя, още щяхме да чакаме язовир Ако не беше министър Лиляна Павлова и правителството сигурно още 32 години щяхме да чакаме язовира. Хората не вярваха, че той ще стане, защото досега бяха само лъгани. Кметът на Панагюрище Никола Белишки   Благодаря й за съвместната работа и подкрепата Благодаря за подкрепата на министър Лиляна Павлова и за цялостната ни съвместна работа. Кметът на Кюстендил Петър Паунов   Каза, че винетките ще поскъпват ежегодно Министър Лиляна Павлова каза, че винетките ще поскъпват още всяка година. Какво тогава става с транспортния отрасъл? Изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев   Лъже! Не сме против санирането Г-жа Лиляна Павлова лъже, ние не сме против санирането. Ако след избори бъдем избрани, бихме продължили тази програма за саниране. Председателят на БСП Корнелия Нинова

Министър Лиляна Павлова: Необходими са силна местна власт, добра инфраструктура и активен бизнес, за да има растеж в регионите

 Ако искаме да имаме региони в растеж е необходимо да имаме комбинация от три фактора, а именно активна и силна местна власт, добра довеждаща инфраструктура, както и активен бизнес, който да участва в партньорство по проектите, които реализираме. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при участието си във форума „Региони в растеж“ в Бургас днес. Тя се обоснова като даде за пример Експо център „Флора“, където се провежда събитието, и обясни, че той е реализиран на принципа на публично-частното партньорство по линия на инициативата „Джесика“. Той беше създаден пилотно в стария програмен период и показа, че има нужда от проекти за градско развитие, които генерират приходи и променят облика на градовете, като същевременно създават възможност бизнеса да е инициатор на проекти, да получава нисколихвено дългосрочно кредитиране, за да прави добри проекти съвместно с местните власти, каза още Павлова. Имаме заявка за надграждане на инвестициите с Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. в Югоизточния район на страната, коментира министърът. Тя обясни, че според възприетия като най-подходящ за развитието на страната ни полицентричен модел към всеки един от големите градове трябва да има градове балансьори, в които да се инвестира в инфраструктура, довеждаща инфраструктура, градска среда, за да има баланс в развитието и допълняемост на мерките и инвестициите в градската среда, пътната инфраструктура. Затова по линия на оперативната програма се инвестира в градска среда, а инвестициите в селските региони идват от Програма за развитие на селските райони. Благодарение на инвестициите по Околна среда правим подземната инфраструктура. Това е пример за интегрирания подход за инвестиции, който е най-успешният пример за това как най-правилно да инвестираме европейските фондове, коментира Лиляна Павлова и добави, че всичко това няма да е възможно без активна местна власт, която е наясно с проблемите на региона, и бизнеса, създаващ работните места и инвестиции. Чрез фондовете за градско развитие, както проектите по линия на инициативата Джесика, които досега бяха само в седемте големи града, разширяваме териториалния обхват, като във всяко едно населено място се стремим да провокираме бизнеса заедно с местната власт  да направи проектите от които има нужда. Успешни проекти от периода 2007 – 2013 г., освен Флората, са проекти за пазари, тържища, цветни борси. Финансирани бяха също частни медицински центрове, частни училища, езикови центрове, завод за авточасти в Русе, паркинги на няколко нива. Възможност за финансиране на проекти край морето са плувни басейни, спортни центрове, лунапаркове, аквапаркове. Има големи възможности за подкрепа на различни видове проекти чрез фондовете за градско развитие, така че е въпрос на креативност и желание от страна на бизнеса, посочи Павлова. Тя обясни, че фндовете ще предоставят дългосрочно нисколихвено кредитиране за проекти, които имат подкрепата на общината и бизнесът може да ги реализира. За да бъдат по-успешни и за да не трябват големи обезпечения, по линия на Фонда на фондовете, освен фондове за градско развитие, се планира създаването и на гаранционен фонд, чрез който ще бъдат подкрепени проектите, така че да е необходимо по-малко обезпечение за реализацията им, обясни министърът. Планирали сме фонд за туристическа инфраструктура като все още сме в преговори с Министерството на финансите и Фонда на фондовете, тъй като категоричното ни мнение е, че е необходимо задължително да има такъв самостоятелен фонд, подчерта Лиляна Павлова. Предложението на МФ и Фонда на фондовете е  туристическите атракции да бъдат част от фондовете за градско развитие. Независимо дали ще бъдат 4 или пет фонда, ресурс за проекти, генериращи приходи и подобряващи градската среда, има, заяви тя. Министърът обясни, че ресурсът се предоставя на общия Фонд на фондовете, който обявява процедури за избор на фонд мениджъри, които да удвоят или утроят стартовия капитал. За да подпомогнем развитието на по-малките населени места Карнобат, Поморие, Малко Търново, Елхово в региона през сегашния период, ще инвестираме в енергийна ефективност на целия сграден фонд – и частните и публичните – културни, социални или административни сгради, подчерта Павлова. Тя припомни, че бюджетът на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 е разпределен в 3 основни категории – директно предоставени на общините в ролята им на междинни звена под формата на делегирани бюджети. Те разполагат с 1,5 млрд. лв., или половината от бюджета на оперативната програма, за изпълнение на приоритетни проекти за подобряване на градската среда  и градската инфраструктура, които са част от Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на отделните общини. Вторият пакет инвестиции са тези в подкрепа на няколко ключови реформи – здравеопазването, образованието и социалната инфраструктура. И третият пакет, който е най-важен за представителите на бизнеса, е увеличеният ресурс, който се предоставя като стартов капитал за публично-частно партньорство и с който ще се структурират фондове за градско развитие, от типа на „Джесика“. Павлова обърна внимание, че програмата ще подкрепи провеждането на образователната реформа в страната като приоритет е средното професионалното образование. Над 130 млн. лв. ще бъдат инвестициите в професионални училища в цялата страна, а над 32 млн. лв. ще бъдат средствата, които ще бъдат насочени към Югоизточен район за 24 гимназии, избрани по критерии на Министерството на образованието и науката. Целта е да промотираме средното професионално образование, което девалвира през годините. С тези средства не само ще ремонтираме сгради, ще се създаде качествена материална база – лаборатории и кабинети за практически занимания в зависимост от конкретния профил, за да може самият бизнес да може да предоставя тези практически занимания, да обучава и да инвестира в младите хора, обясни министърът. Другата реформа, която ще бъде финансирана по линия на програмата е в спешната помощ, каза Павлова и обърна внимание, че през периода 2007-2013 г. приоритет беше лечението на онкологични заболявания, заради което инвестициите бяха в оборудване на високотехнологични онкодиспансери. 160 млн. лв. от еврофондовете отиват само и единствено за спешните центрове, подчерта тя. Целта е във всичките 28 областни града, във всички многопрофилни болници, както и в 178 малки и отдалечени населени мяста да се направят спешни медицински центрове със стационар, където нуждаещите се от спешна помощ да бъдат стабилизирани, обясни министърът. Ще бъдат закупени 400 линейки и реанимобили, с които болните да бъдат транспортирани към по-големите градове и по-големите многопрофилни и специализирани болници, където да получат необходимата им специализирана помощ, допълни тя. Инвестиции в медицинска инфраструктура ще бъдат направени в Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора, както и медицински центрове в малките населени места, за да може да гарантираме наистина едно добро медицинско обслужване, а не просто да похарчим едни пари от оперативната програма, категорична бе Павлова. 350 млн. лв. ще бъдат насочени към ремонт и рехабилитация на 1-ви, 2-ри и 3-ти клас пътища, съобщи още министърът. Много направихме в Южна България през изминалия програмен период, затова сега ще инвестираме приоритетно в северна България. Въпреки това, в Югоизточния регион ще бъде рехабилитиран пътят Стара Загора – Раднево, който е от критично значение за развитието на региона, каза и допълни, че предстои Агенция „Пътна инфраструктура“ да подаде проекти и за рехабилитация на участъци от пътищата Чирпан – Симеоновград, Поликраище – Елена – Сливен и Провадия – Айтос. Регионалният министър напомни, че министерството работи и по 12 програми за трансгранично и транснационално сътрудничество с общ  бюджет е 1 млрд. лв.  Това са  програма „Дунав“, „Балкани – Средиземно море“, програмите с Турция, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия и др. Те са с по-малко възможности като проекти и финансов ресурс, но са много важни за трансграничните региони. В тях участват минимум две до три държави във всеки проект, като това е бюджетът за всички държави участващи в програмите за териториално сътрудничество, обясни Павлова и посочи, че успешни проекти през предишния програмен период са реализирани в общините Ямбол, Тунджа и Созопол. Министърът изрази надежда в следващите седмици да бъдат финализирани проектите  по линия на Целенасочената инвестиционна програма, с която ще бъдат подкрепени по-слаборазвитите региони на територията на цялата страна, сред които са и Странджа и Сакар.

Хвърлят храна на кучетата, каза Лиляна Павлова за ревизията на обществените поръчки

Има нездрав интерес към определени поръчки при ревизията на кабинета "Борисов 2", подозирам корпоративен финансов интерес в пътната агенция, според мен се случва нещо с подготовката на изборите и може би се готви "Костинброд 2". Такова е мнението на бившия министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и то съвпада с позицията, изразена от други нейни колеги.   ГЕРБ смята, че с обявената ревизия на предходния кабинет, служебното правителство заема страна в предизборната кампания. Притеснително е, че не компетентните органи, а правителството прави проверките, коментира бившият енергиен министър Теменужка Петкова в петък и уточни, че това е работа на Сметната палата, Държавната финансова инспекция и Структурата за одит на евросредствата.   По повод констатациите за забавени обществени поръчки тя коментира пред БНР, че закъсненията не са нарушение. Критиката към Агенция "Пътна инфраструктура" за поддръжка на тунели и магистрали издава частни интереси към държавната поддържаща фирма, казаха още от ГЕРБ. И подчертаха, че Програмата за селските райони пък не е под риск от спиране, както предупреди служебният премиер Огнян Герджиков.   "Аз нарушения не съм правила (...) Всички чухме, че има доклад, но никой не го е виждал. Чухме едни изчетени обществени поръчки, едни витиевати фрази и нищо конкретно. В крайна сметка оставаме с много въпросителни – защо се обяви един доклад и той беше скрит? Защо във въздуха се хвърлиха обвинения, които са необезпечени с професионален одит, проверка от компетентни органи? Дали някой ще дописва този доклад събота и неделя?", запита Лиляна Павлова пред бТВ. "Хвърля се във въздуха храна за кучета, за да може в събота и неделя да се направят предизборни внушения, лов за вещици, пиар, предизборни внушения, инсинуации и манипулации срещу Борисов и понеделник ще дадат доклада", допълни тя. Конкретно нейното министерство бе посочено сред онези, в които не са открити нарушения, но пък такива били констатирани в АПИ, която е под контрола на МРРБ. Лиляна Павлова увери, че няма никакви притеснения Бившият министър увери, че няма притеснения. "Ние сме "за" всяка ревизия и проверка, защото, ако някъде има проблеми, те трябва да бъдат открити и компетентните органи – сезирани", коментира тя. Според нея обаче целенасочено се опетнява и омаскарява, а вече се е видяло, че няма зловещи злоупотреби с обществени поръчки в правителството на Борисов. За констатираните административни и технически пропуски, грешки и закъснения тя каза: "Който не работи, той не греши". Павлова обаче смята, че по-интересно е фокусирането на служебния министър в конкретни поръчки. Първата заповед за проверка, подписана от него, е на държавната фирма "Автомагистрали". За мен това е нездрав интерес или опит последната държавна фирма да бъде приватизирана, фалирана и да отиде в частни ръце, каза Павлова. Подозирам нездрав корпоративен финансов интерес в пътната агенция, продължи тя. Удобно се навързват събитията, включително инцидентът в тунела "Ечемишка", за да може да се прави поголовна чистка, коментира Павлова. В интерес на истината Герджиков не уволни, а само понижи шефа на Агенция "Пътна инфраструктура" заради "престъпна небрежност" след като греда от осветителната инсталация се заби в преминаваща кола и уби жена в тунела "Ечемишка" на магистрала "Хемус". Първоначално премиерът и регионалният министър Спас Попниколов съобщиха, че шефовете на АПИ и държавната пътноподдържаща фирма "Автомагистрали" са освободени. По-късно обаче се разбра, че досегашният директор и председател на управата на АПИ инж. Дончо Атанасов е само понижен до член на УС на агенцията. Уволнен беше Парашкев Кръстев - шеф на "Автомагистрали", както и още трима пътни експерти в агенцията. Павлова коментира още, че според нея се случва нещо с подготовката на изборите и може би се готви "Костинброд 2" – по подобие на скандала, избухнал в деня за размисъл на изборите през 2013 г. с твърденията за фалшиви бюлетини и готвени манипулации не вота, които впоследствие бяха напълно опровергани. Павлова каза, че не иска да е лош пророк, но нещо се случвало с изборите и "с този електронен вот". На 27 януари, когато сдаде властта на служебния премиер Огнян Герджиков, Бойко Борисов призова: "Надявам се да направите ревизия и да разровите всичко, което има по министерствата, за да може тази спекулация да се прекъсне. Ако има нещо, което ви притеснява, да бъде предадено на прокуратурата". "Не смятам да ви скършвам хатъра, ще го направим с надеждата, че няма много лоши неща да излязат", отвърна му тогава Герджиков. Засега БСП се въздържа да коментира обявения от служебния премиер анализ. БСП ще огласи позицията си по данните за нарушения при обществени поръчки в понеделник, заяви лидерът на партията Корнелия Нинова: "Днес бяха споменати само някои неща твърде кратко и твърде общи. Смятам, че е и професионално, и коректно да изчетем цялото съдържание на доклада и тогава ще го коментираме".   По-рано в петък Жельо Бойчев (БСП) заяви пред бТВ, че одобрява откритите проблеми в АПИ, защото по думите му нееднократно са изнасяни случаи за нередности по възлагането на обществените поръчки. "Няма как да се радваме, когато се изнасят непотвърдени данни, които не са установени от компетентни органи. Моето усещане е, че служебното правителство се опитва да вземе страна в предсрочните избори”, коментира бившият енергиен министър Теменужка Петкова.