04.12.2016

Файненшъл Таймс: Индустрията с компоненти за автомобили набира скорост в България

 Индустрията с компоненти за автомобили се превърна в една от движещите сили на българската икономика , но при все мощният растеж , правителството все още е в очакване на силен чуждестранен производител на автомобили да установи у нас свой завод за сглобяване . Това пише във вчерашния си брой в специален обзор „Investing in Bulgaria“ водещият световен бизнес ежедневник Файненшъл Таймс. Кореспондентите за България Теодор Троев и Ангел Петров правят анализ на развитието на тази индустрия. Ето какво пишат те: Близо 100 предприятия в сектора са наели над 33 000 човека за производството на компоненти за повече от 20 марки като Peugeot , BMW и Mercedes , според Аутомотив Клъстер България /АКБ/ , организация с нестопанска цел, която представлява компаниите в бранша . Броят на производителите на автомобилни компоненти се е удвоил от 2012 насам, тъй като чуждестранните компании са привлечени от ниските данъци в България , евтината работна ръка и стабилната валута — левът е фиксиран към еврото . “ Автомобилното производство е един от приоритетните високо технологични сектори за привличане на чуждестранни инвестиции у нас ,” казва за ФТ българският министър на икономиката в оставка Божидар Лукарски . “ Правната рамка предоставя административни и финансови стимули за привличането на инвеститори .” Ползвайки само 1% от работната сила на България през изминалата година автомобилната индустрия генерира 1.55 милиарда евро в продажби , по данни на Аутомотив Клъстер - над 3 % БВП . “Производителността на автомобилната индустрия е четири пъти по-висока от средната за страната , ” казва Любомир Станиславов , главен изпълнителен директор на АКБ. Въпреки че последните проучвания на A КБ, съвместно с консултантските компании Colliers International и EY , показват, че България е   популярна дестинация за производителите на части , автомобилната ни индустрия все още изостава в сравнение с тази на съседна Румъния и Сърбия, например . Там автомобилният сектор генерира по-голям дял от БВП, а също така основни производители  на автомобили вече са построили свои монтажни заводи . България има един завод за сглобяване на автомобили за китайската Great Wall Motors , но производството бе спряно през януари. Собственикът на завода , Litex Motors , обяви, че линиите са били в процес на пригаждане за производството на нови модели . В крайна сметка заводът не отвори врати повторно в средата на 201 6 г.,  както предварително се очакваше. Лошата инфраструктура е също спънка за всички производители . Някои от българските производители на авто компоненти са локализирани в североизточната част на страната. Има още една концентрация на компании около Пловдив , вторият по големина град в България . Пловдив осигурява достъп до квалифицирани висшисти, завършили университети и технически училища в града , както и до индустриален център с инвестиционни стимули . Пловдивската „Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/ е привлякла 1.2 милиарда евро в инвестиции на зелено , от които около 500 млн. евро са в сферата на производството на авто компоненти , по думите на Пламен Панчев, председател на ТИЗ . Базираният в Обединеното Кралство производител на пружини и телени форми William Hughes е сред първите участници в автомобилното производство в България с установен завод в ТИЗ, близо до Пловдив, през 2004 г. Последваха го и още компании , като базираната в Америка Sensata Technologies и канадската Magna Powertrain , чиито клиенти са BMW и General Motors . “ Само през последните 12 месеца 5 производители на автомобилни компоненти откриха предприятия в ТИЗ, ” казва зам. кметът на Пловдив Стефан Стоянов . “ Ние очакваме тази тенденция да продължи и да посрещнем европейски производител на автомобили .” През април Sensata , която вече има завод с над 2 000 работника в Ботевград, близо до София , отвори още един завод в ТИЗ , по този начин превръщайки България в своя трета по големина производствена база след Мексико и Китай . “ Пловдив започва да се превръща във високотехнологичен производствен хъб и това трябва да бъде пример за останалата част от страната ,” казва Томи Вер Елст, г енерален мениджър на „Сенсата Технолоджис“ за България. Компанията е доставчик на сенсори и контролери за водещи автомобилни производители . Последните ходове привличат все повече инвеститори към производствения капацитет на автомобилната индустрия в България , но поне една българска компания реши да основе база в чужбина . Water Fuel Engineering към момента е компания, базирана в Обединеното Кралство, която ползва българско инжинерно ноу-хау за развитие и доставка на чисти технологии . Компанията, която изброява български и британски партньори на интернет страницата си, заявява, че тяхната технология HydroGen 4.0 може да се прилага при превозните средства за намаляване на емисиите с около 80 на сто. Ангел Ненов, управляващ директор на WFE , казва, че: "Решението да се премести във Великобритания е неразделна част от нашите планове за растеж", добавяйки: "Нашият успех във Великобритания сега създава интерес в Германия, Турция … и в родната ни България. "

Още

"Файненшъл таймс" предупреждава британските инвеститори в България с примера за "Техномаркет" на Пеевски

България остава по-малко атрактивна за инвеститорите от северната си съседка Румъния, въпреки че вложенията продължават да влизат в различни сектори на икономиката - от производството на части за автомобили и сектора на високите технологии до логистиката и преработката на храни. Това пише в свой анализ отпреди няколко дни "Файненшъл таймс". Изданието предупреждава, че чуждите инвеститори от страната трябва да внимават заради съмнителното наличие на върховенство на закона и...

"Файненшъл таймс" очерни България пред британските инвеститори

"България остава по-малко атрактивна за инвеститорите от северната си съседка Румъния, въпреки че вложенията продължават да влизат в различни сектори...

„Файненшъл Таймс”: Румен Радев може да разбие политическото статукво в България

Подкрепеният от опозиционната Социалистическа партия кандидат за президент е фаворит да спечели балотажа, пише авторитетното британско издание

"Файненшъл таймс": Голяма коалиция – малко вероятна в България

В София витае усещането, че пада завесата на ерата "Борисов"

"Файненшъл Таймс": Сметката по развода с ЕС ще струва на Великобритания до 20 млрд. евро

Великобритания е изправена пред сметка по нейния развод с ЕС, която може да достигне до 20 млрд. евро, според анализ на "Файненшъл Таймс", който показва, че общият европейски бюджет се очертава като една от най-големите политически пречки при предстоящата сделка за Brexit. Финансовото издание отбелязва, че сметки на ЕС показват, че в процеса на "развода" ще трябва да бъдат уредени споделени задължения за плащане за над 300 млрд. евро. Това е наследството на съвместни финансови задължения, водещи началото си от десетилетия насам и обхващат от пенсионни гаранции до многогодишни договори за ангажименти за финансиране на инфраструктурни проекти, които Брюксел ще настоява да бъдат зачетени от Великобритания. Самият размер на посочената по-горе оценка, която някои представители на останалите 27 членки смятат, че е твърде ниска, заплашва да затрудни сериозно предстоящия процес по Brexit и да доведе до провал на едно преходно търговско споразумение, посочват пред "Файненшъл Таймс" няколко висши европейски фигури, участващи в процеса. Оценката в размер до 20 млрд. евро обхваща британската част от продължаващи общи многогодишни задължения, включително неплатени бюджетни кредити в размер на 241 млрд. евро, пенсионни задължения за 63,8 млрд. евро, бъдещи договорености и други разходи на обща стойност около 32 млрд. евро, посочва финансовото издание. Британските евроскептични депутати са склонни да реагират зле на новината, че данъкоплатците във Великобритания ще се наложи да платят милиарди лири стерлинги на Европа като цената за Brexit. Министър от Обединеното кралство заяви пред "Файненшъл Таймс: Това ще трябва да бъде обяснено много внимателно. Трябва да се разясни това, което ние ще получим в замяна на нашия достъп до Единния европейски пазар. Анализът на "Файненшъл Таймс" е първи опит за цялостна оценка на наследените задължения на Великобритания към бюджета на ЕС, като се очаква именно това да се окаже "точката на запалване" при предстоящите официални преговори за напускане на Съюза. Към днешна дата икономическите анализи за Brexit, направени от официални органи като например британската държавна хазна, не взимат изцяло предвид разходите по разплитане на сложните бюджетни ангажименти към ЕС. Прецизна сметка по развода на Великобритания с ЕС е невъзможно да бъде направена и ще зависи до голяма степен от политическа сделка, която ще бъде постигната. Въпреки това, представители на четири от 27-те останали страни - членки на Съюза, които прегледаха оценките на "Файненшъл Таймс", заявиха, че представената сума изглежда разумна. Някои от тях дори изказаха предположения, че тази сума по развода изглежда занижена, аргументирайки се с факта, че Великобритания трябва да изпълни всички свои разходни обещания - не само до 2019-а година (когато на теория може да приключи процесът по Brexit), но и тези до края на дългосрочния бюджет на ЕС, изтичащ през 2020-а година. Това означава, че прогнозираната цена в размер до 20 млрд. евро за предстоящия Brexit ще покрие само вече одобрени разходи по проекти в рамките на ЕС, но не и бъдещ недостиг на средства след 2019-а година за останалите 27 страни - членки при изтеглянето на Великобритания от дългосрочния европейски бюджет.

Лукарски за "Файненшъл таймс": Полагаме много усилия за привличането на инвестиции и високи темпове на растеж

  „България се стреми да постигне по-високи и устойчиви темпове на растеж чрез увеличаване на инвестициите“. Така авторитетното британско издание "Файненшъл таймс" цитира министъра на икономиката Божидар Лукарски в четири страници инвестиционен обзор за страната ни, публикуван в последния брой под рубриката "Да инвестираш в България“, съобщиха от Министерството на икономиката, предаде БГНЕС. "Положихме много усилия да осигурим устойчива бизнес среда, да привлечем чуждестранни инвеститори и да намалим значително административната тежест", заявява министър Лукарски. Той посочва, че страната има амбициозна програма, с която цели да постигне икономически преход към иновативно производство. Министърът на икономиката отбелязва и засилващата се роля на България като технологичен хъб, чрез който може да задържи и върне в страната висококвалифицирани специалисти в областта на информационните технологии. „Производството на автомобилни части се е превърнало в един от водещите двигатели за националната продукция на България“, казва министър Лукарски в статия, посветена на автоиндустрията. В нея се посочва, че близо 100 предприятия в сектора на автомобилното производство работят с над 33,000 души персонал, произвеждайки части за над 20 марки коли като Пежо, БМВ и Мерцедес. „Автомобилното производство е един от приоритетните високотехнологични сектори за привличане на чуждестранни инвестиции“, споделя министърът пред „Файненшъл Таймс“. 

"Файненшъл таймс": Ю Би Ес, Дойче банк, Сантандер и Банк ъв Ню Йорк Мелън планират създаването на цифрова валута

Ю Би Ес (UBS), Дойче банк (Deutsche Bank), Сантандер (Santander), Банк ъв Ню Йорк Мелън (Bank of New York Mellon) обявиха намерението си да създадат нова цифрова валута, съобщава вестник "Файненшъл таймс", цитиран от ТАСС. В момента търговията между банките и другите финансови институции е проблематична, изискват се време и разходи, поради което всички ние разполагаме с големи бекофиси, заяви ръководителят на отдела изследвания и разработка на банка Сантандер Джулио Фаура. Както отбелязва "Файненшъл таймс", финансовите партньори очакват това да бъде новият отраслов стандарт за регулиране на сделките чрез технологията блокчейн (децентрализирана база данни за транзакциите по света). Швейцарската банка Ю Би Ес планира да започне да използва новата валута в началото на 2018 година. На основата на блокчейна работят криптовалутите, включително биткойнът. Главното свойство на блокчейна е неговата непроменливост. Ако веднъж в системата попаднат сведения за сделка, то те остават там завинаги. Те не могат да се премахват или редактират, тъй като даже незначителна поправка изисква огромни изчислителни ресурси. Информацията е на БТА.

Файненшъл Таймс: Български град преобръща съдбата си

 Вторият по големина град в България с 350 000 души население и богато културно наследство се радва на дългоочаквано оживление, констатира в днешния си брой „Файненшъл Таймс“. Авторът на статията Керин Хоуп /   Kerin Hope/, кореспондент за Балканите на   водещия световен бизнес ежедневник със съдействието на кореспондента за България Теодор Троев прави обстоен репортаж за Пловдив   като инвестиционна дестинация.   .   В началото цитира Георги Стоев от „Индъстри Уоч“, който оценява на 4 млрд. евро инвестициите на чужди и местни компании направени около Пловдив от 2011 година насам след дълъг период на икономически застой. „Голямата промяна е доказателство какво шепа предприемчиви местни бизнесмени и представители на местната власт могат да постигнат, когато имат повече увереност“, казва българският анализатор. Икономическият и културен подем на града показва каква динамика има в развитието на бизнеса, когато има доверие сред инвеститорите. Всичко това помага за заличаване на имиджа на България, като част от „дивия изток“, след влизането й в Европейския съюз и насърчава инвеститорите да разгърнат своя потенциал в различни региони в страната, пише Хоуп. Резултатите са ниво на безработицата в Пловдив от 4.9 %, осезаемо по-ниско от националното 8.1 %, както и развитието на сектори като логистика, производство на автомобилни части и софтуер, които се предлагат на световния пазар. Подемът на Пловдив е още по-впечатляващ при сравнение с тежкото положение на Гърция, южната съседка, която се бори с рецесията в своята икономика, констатира Хоуп. Въпреки, че гръцките инвеститори изтеглиха от България проектите си, свързани с банкиране и недвижимости, заради задълбочаването на кризата у дома, някои гръцки търговски компании преместиха своите централи в България, за да се възползват от най-ниските данъци в ЕС. „Пренебрегнахме Пловдив като ниско технологичен производствен център с малка възможност за модернизация“, казва бившият управител на гръцка компания за недвижими имоти, сега консултант в София. „Развоят на събитията се оказа доста по-различен.“ Стефан Стоянов, заместник-кмет на Пловдив, посочва, че катализаторът на растежа не е бил единствено приемането на България в ЕС през 2007, но и „един нов, кооперативен подход на местната администрация“. Девет общини в района отказват да се конкурират за интереса на инвеститорите и се обединяват с местните предприемачи, за да предложат производствени и складови пространства в шест индустриални зони – сега представяни като Тракия икономическа зона /ТИЗ/. Пламен Панчев, съосновател на „Сиенит Холдинг“, строителна компания, дивелъпър на ТИЗ, е първият двигател, така да се каже, за придобиване на големи парцели неизползвани терени около града и подпомагане на потенциалните инвеститори. „Когато започнахме, индустрията беше се сринала, хората не обработваха земята, младежите напускаха страната, за да търсят работа. Но моят партньор и аз бяхме убедени, че Пловдив има бъдеще“, казва той в разговор в офиса на компанията в Индустриална зона „Раковски“ /част от ТИЗ/, където на стените могат да бъдат видени снимки и проекти на фабрики и складове. „Привлякохме някои от водещите европейски компании, особено от Централна Европа“, подчертава г-н Панчев, цитирайки имената на АББ, Кауфланд, DB Schenker и др. “Тук има работен капацитет, имаме достъп до обучени инженери, експерти по контрол на качеството, специалисти в логистиката“, казва Томи Вер Елст, генерален мениджър за България на  Сенсата Технолоджис, компания от САЩ, която произвежда високо топлинни сензори за европейската автомобилна индустрия. „Но пазарът на труда става все по-конкурентен“. Заместник-кметът Стоянов е предприел търсене на квалифицирани работници от Украйна, дом на 250 000 етнически българи в южната част на страната. „Предвид ситуацията там, смятаме, че има добра възможност да привлечем хора, които да дойдат да работят в България“, казва той. Европейските фондове са помогнали да се подобри елегантния център на Пловдив от 19-ти век, построен върху богатия римски град Филипополис. Музеите и арт галериите се реновират  постоянно: през 2019-та градът ще постигне отдавнашната си амбиция да бъде Европейска столица на културата. Нещо повече, Павел Езекиев, съдружник в Neveq Capital, фонд за рисков капитал, предупреждава, че конкуренцията за привличане на високотехнологични инвеститори се увеличава в Югоизточна Европа. В България други регионални центрове като морската столица Варна и старопрестолният Велико Търново са се устремили към успеха на Пловдив. „Местната администрация заслужава похвала за своя агресивен и добър подход, тъй като не е лесно да привличаш висококачествени инвеститори“, казва той.