11.12.2016

25 горски коли охраняват границата с Турция

25 коли горски със смесен състав полицаи и горски в момента охраняват границата около Турция и опазват и гората. Това каза зам.-министърът на земеделието и храните в оставка инж. Георги Костов в ефира на БТВ във връзка с разследване на медията, според което три джипа, купени през декември 2015 г. от три държавни горски стопанства, се ползват от НСО. Той допълни, че техника от държавните горски предприятия са предоставени и на други институции, защото са държавни и посочи, че е предоставена техника на пожарната и на манастира на в Атон, която е на стойност над 300 хил. лв. На въпрос дали са се възстановили разходите направени за джиповете за горските стопанства инж. Косотов отговори: "Искам специално да обърнете внимание на разликата от 2014, 2015 и 2016, в която се вижда, че инвестицията, направена през 2015 вие казахте, че струва над 500 хил. лв., разликата в приходите от организиран ловен туризъм за 2016 г. е над 500 хил. лв., т.е. тази инвестиция се е покрила".  Зам.-министърът на земеделието и храните обясни, че средствата са харчени целесъобразно.

Още

Може ли Турция без ЕС и ЕС без Турция

Турция отдавна има желание да стане член на Европейския съюз. Аз като преподавател и журналист също искам това да се случи, но все пак не мога да прогнозирам как политическите събития ще повлияят на този процес. Това заяви в интервю за предаването "Събота 150" по програма "Хоризонт" журналистът Джихан Йозтурк. Тя коментира реакциите в Турция след приемането на резолюцията на ЕП за замразяване на преговорите за членство в ЕС: Трябва да признаем, че ЕС е важна цел за Турция и се надявам на положителен резултат по темата. Мисля, че тази резолюция по някакъв начин ще се отрази на преговорния процес, но аз смятам, че Турция и има своето място в Европейския съюз. Много европейски страни и сега вземат пример от нас, защото ние сме голяма страна. Може би за това сме и тема на обсъждане в Съединените щати, Русия и Европа. Макар, че съм от хората, които искат страната ни да е част от Европейския съюз, мисля, че страната ни може и без него. Притежаваме възможностите, които Съюзът предлага и в случая не е от голямо значение дали сме или не сме член на общността, допълни още Йозтурк: Не преставам обаче да си задавам въпроса - защо отношението към страната ни по присъединяването ни към ЕС продължава да е такова. Личното ми мнение е, че Турция може без Европейския съюз, а дали Евросъюза може без Турция по този въпрос може да се дискутира. Като гражданин на Турция искам да засегна този въпрос от друга гледна точка. Във всички нас живее духа на свободната република. Ето защо може да имаме различна гледна точка от въпроса за дисциплината, а основният принцип на ЕС изисква подчиняване на дисциплината. Цялото интервю с Джихан Йозтурк можете да чуете от звуковия файл.

В Турция продължават да издирват военни, участвали в опита за преврат в Турция

Силите за сигурност в Турция продължават да издирват военнослужещи, които имат връзка с опита за преврат в страната. По данни на представители на силовите структури все още продължава търсенето на въоръжени войници в различни турски градове и околоградските райони. В същото време се съобщава за най-малко 99 души, които са арестувани в Анкара за връзки с преврата, съобщава турския новинарски портал „Хаберлер“. Според изданието сред задържаните в столицата е и бригадният генерал от турските ВВС Хакин Еврин. По-рано днес телевизионният канал „Хабер Тюрк“ съобщи за ареста на 12 генерали и адмирали. Те са обвинени в „опит за военен преврат“, „покушение срещу президента“ и „умишлено убийство на хора“. Съобщава се също така, че някои военнослужещи са избягали зад граница. Вчера държавният глава Реджеп Ердоган нареди военни самолети на армията да патрулират в небето над Турция, съобщава Анадолската агенция. Това е с цел по-голяма безопасност и повече контрол на въздушното пространство. По време на опита за преврат в Турция в нощта на петък срещу събота загинаха 290 души, а около 1440 бяха ранените.

Управление и опозиция в Турция се обявиха против попита за преврат в Турция

Турският премиер Бинали Йълдъръм и лидерът на турската опозиция Кемал Кълъчдароглу днес огласиха обща декларация срещу опита за преврат в петък срещу събота. Двамата лидери призоваха обществеността да не се поддава на провокации и желанието за отмъщение. Това е и първа с

Накъде отива Турция?

 Президентът Тръмп спечели изборите в САЩ и светът се обърка за пореден път през последните десетилетия. Сред първите лидери, които побързаха да се обадят по телефона с поздравления за успеха, бе турският президент Ердоган. Проправителствените медии в Анкара предварително бяха информирали, че предстои разговор, но по отношение на посещение обяснението бе, че "ще се уточнява през януари или февруари". Без да се пропуска, че една от темите ще бъде исканата от Турция екстрадиция на обвинявания за автор на опита за преврат от 15 юни проповедник Фетулах Гюлен. Ако съветник на президента Тръмп е убеден, че в името на стратегически съюзнически връзки между двете страни това искане на Ердоган би било възможно за одобрение от страна на Вашингтон, то решението определено няма да е веднага след встъпването в длъжност на новия "господар в Белия дом". Ердоган вече обясни в поредна реч, че "започва нов период в САЩ" и че се надява с този избор американският народ да направи "хаирлия крачки било по отношение на развитието на обстановката в региона ни, било по отношение на основните права и свободи в света". Другото са стандартни пожелания за "успешно бъдеще на този избор".  Редица официални наблюдатели в Турция обаче незабавно намериха общи черти между двамата президенти, като акцентираха върху извода, че те познавали добре страната и народа си, че "знаят пътя за достигане до избирателя" и че "ако Тръмп действа съобразно профила на страната си, ще има съдбата на Ердоган, който знае как да се обръща към избирателя, знае какво той иска". А Ердоган допълни, че "победата на Тръмп трябва да е урок за опозицията", която трябва "добре да прочете развитието на Тръмп". Тези думи са само дни след реч на Ердоган в истанбулски Университет за здравни науки, където е получил титлата "доктор хонорис кауза" за принос. И това по време на появили се съмнения в американската преса за истинността на дипломата му за висше образование. Там Ердоган казва "аз не съм чирак в политиката, не съм и калфа" и прави разбор на политическите си стъпки като премиер и президент в една сложна и за Турция геополитическа обстановка. Струва си европейските анализатори да са информирани за разбиранията на Ердоган и оценките му за собствената му политика и идеи. Защото все повече от тях се убеждават, че "в момента едва ли нещо в отношенията на Европа със САЩ и Турция изглежда нормално" и че "настоящите събития в Турция с или без Тръмп вероятно са проблем щ1 в ЕС". Кой ще направи първата "крачка назад"? Въпросите, които се задават в тази връзка, започват с "как би трябвало да реагира ЕС на това, че Турция прави крачки назад в цивилизационното си развитие" и че "Анкара заплашва да тръгне по пътя на диктатурата". Дори се допусна Турция да играе ключова роля за сигурността на Европа чрез миграционните потоци на фона на случващото се в Сирия и Ирак и сега тя си позволява да заплашва ЕС, да го рекетира, да оспорва лошите оценки в доклада на ЕК за напредъка й по пътя към членство, да обвинява Брюксел в лъжа заради превеждането на 270 млн. (според Анкара), а не обещаните 3 млрд. за намиращите се на нейна територия бежанци. Както и да настоява за незабавно отпадане на визите за турски граждани, независимо от неизпълнението на изискващите се за целта 72 условия, и накрая да изпраща войски на територията на съседните Сирия и Ирак, защото следва свои интереси и търси да си осигури стратегически позиции там след приключване на битките. Което включва и намеса във вътрешна политика и осигуряване на влияние в конфликтите при съседите, за да не се допусне в крайна сметка създаване на независим Кюрдистан. Независимо дали на територията на Ирак или Сирия. Старата практика (станала достояние благодарение на турски наблюдатели) да се заплащат достатъчно средства на Барзани, кюрдският лидер в Иракски Кюрдистан, за да не се реализират подобни намерения, и да се използва чрез преминаващи през Турция тръби добиваният петрол от контролираните от Ербил кладенци в кюрдските територии в рамките на Ирак, явно вече не може да се прилага. Не и след ИД, след битките за отвоюване на Мосул от тази страховита крайна ислямистка групировка, където пешмергите (военен отряд на кюрдите) заедно с официална армия на Багдад, шиитски милиции (подкрепяни от Иран) под егидата на САЩ и съюзници водят битки за всеки квартал или улица в опустошения от ислямистите град. Турски военни части също са там, независимо че правителството на Ирак многократно изрази становище за незабавното им оттегляне и дори заплаши с възможност за избухване на регионална война в тази връзка.  Последваха нелицеприятни изказвания на турски политици по отношение на иракския премиер Хайдер ал Абади и това за пореден път постави въпроса "всичко ли е в ръцете на Ердоган" и       "всесилен ли е Ердоган"?               Да, той не е чирак или калфа в политиката. 14 години на власт в страна като Турция са опит, който дава увереност и знания как да се лавира в сложните международни отношения, как да се приласкават избирателите или как да се организират избори. Информациите, че Анкара е започнала преговори за подписването на споразумение за свободна търговия с историческия съюзник Великобритания (винаги заставала зад турските каузи в минали събития), която след "Брекзит"-а търси своя собствен път към развитие в променящия се свят, са ново доказателство как се отстояват национални интереси в несигурна обстановка при неясни перспективи за световния ред. Но са и сигнал, че няма нищо случайно в протичащите напоследък политически процеси по света. Спомнете си как президентът Тръмп бе в Шотландия по време на очакване на "Брекзит"-а, какво каза тогава, как и защо спечели невероятната битка за Белия дом и какви идеи сподели с поддръжниците си, докато медии и социологически агенции величаеха Хилъри Клинтън. Сега Ердоган ще подписва споразумение с широк обхват с Кралството, "колкото този на споразумението за митнически съюз между Турция и ЕС". Разединеният ЕС няма единно становище не само по споразумението с Турция за бежанците, не само за визите, но и за самото членство на Анкара в ЕС. Не е само външният министър на Австрия, Курц, който убедено посочва, че Турция не е готова за такова членство и споразумението няма бъдеще. "Трябва да се търсят други пътища за изход от кризата", допълва Курц, който дава и конкретика на вижданията си. Звучи логично Ердоган при тези обстоятелства да се обръща към Лондон, но този път без унизителни за него извинения, които трябваше да преглътне, за да нормализира отношенията с Русия. Защото отношенията му със стратегическия съюзник САЩ зациклиха в един момент, и то най-вече по отношение на събитията в Близкия изток, ролята на кюрдите там и явното споразумение Москва и Вашингтон сами да решават съдбата на региона, като съгласуват действия. Каквото и друго да се говори. Това винаги става за сметка на малките играчи. И без значение е дали Сирия ще се федерализира, разпадне на части или Асад ще го има за още дълъг период. С амбициите за регионален играч, Анкара няма как да се примири с отрежданата й роля. И тук започват дилемите Защото с Русия се споразумяват за енергийни проекти и възстановяване на отношения, но тези дни Министерството на земеделието в Москва настоява забраната за внос на турски домати да се удължи с още 3 години. Едва ли става дума само за притеснения относно вредни вещества в отглежданите поне по 2 реколти на година домати в Турция. Същите заливат и нашия пазар, но никой не се интересува какво консумираме всъщност. А доматите са традиционно основно перо в износа на селскостопански продукти от Турция. Още повече, че турската икономика през последните 2 години не може да се похвали с постижения. Не само турската лира пада, инфлацията е 8%, безработицата бележи ръст, цените растат, БВП е 3% (2015 г. 4%), туризмът е в упадък, което тревожи управляващите, но повече турските граждани. Това като капак на страховете им от терор и насилия след опита за преврат. Част от тези граждани на 10 ноември отбелязаха 78 години от смъртта на Ататюрк по начин, който може да се приеме като противовес на водената от Ердоган политика за принизяване историческата роля на "бащата на нацията" за изграждане на модерна Турция. Не може да има двама велики лидери в Турция. Отдавна потретите на Ататюрк са свалени от магазини, ресторанти, обществени места, а сега в Измир гражданите на хилядно шествие са ги носели с покрити с черни чаршафи глави. Известно е, че Измир е крепост на кемализма и там винаги гласуват в полза на опозиционната НРП, кемалисти, при всеки избор. Покритите глави може и да са от страх, защото събитията във връзка с отбелязване на годишнината от кончината на Ататюрк са били официално отменени в Анкара поради опасения за сигурността. Което не е попречило и там хиляди да поднесат цветя на паметника му. Няма спор, че това са предимно светски настроените турци.  В крайна сметка е видно, че събитията, които напоследък се случват в Турция, са в пряка връзка с изявите й и извън границите, но са и доказателство, че Ердоган няма и не може да бъде променен. Той си има своята политическа програма, следва я последователно и тя винаги е насочена в личен план, за оцеляване и реализация като президент с разширени правомощия. Той е убеден, че промяната на конституцията с цел въвеждане на президентска система в страната "ще ускори прогреса на Турция". Всъщност каквото и да се коментира на Запад, Ердоган едва ли е проводник на налудничави идеи, например за пълна ислямизация на страната или пълно унищожение на малцинства като кюрдите (15-20 млн. в страната). Да, Турция стъпка по стъпка се ислямизира, но за него религията е само средство да държи консервативните маси в подчинение, да го следват, особено по време на избори, и да спазват онези правила, които няма да им позволят друг кръгозор и стремежи. Затова има промени и в образователната система, а учителите са сред най-често уволняваните служители. Да се пеят приспивни песни не за да пораснат децата, а за да се изправят, т.е. старите идеи за османското величие сега могат да служат за обединение и мисли в друга посока, а не например за високите цени.  В същото време кюрдите са приемливи само ако не настояват за права, независимост или автономия. С тънки политически сметки Ердоган постигна поставени цели. Първо унищожи армията и висшите й офицери, стожери на кемализма, светското начало и коректив на всяка власт. После започна мирен процес с кюрдите, защото му бяха необходими гласовете им по време на предстоящи избори, и то за да спечели срещу НРП и националистите. По традиция кюрдите гласуваха предимно за опозиционната НРП или малки леви партии. Когато обаче те влязоха в Меджлиса чрез прокюрдската ДПН (със съпредседател "турския Обама", Демирташ) и станаха заплаха за едноличната му власт поради искания за повече демокрация и права, той смени подхода и се започна гражданската война в Югоизточна Турция  срещу ПКК. ДПН и лидерът й Демирташ не си позволиха категорично да се дистанцират от ПКК, или поне в това ги обвинява Ердоган. Все пак те всички са кюрди и мечтите им са едни и същи. Пътищата за постигането им определено са различни. Междувременно се случи онзи "Дар от Аллах" (според Ердоган), опитът за преврат, който му позволи да си разчисти сметките с противници, включително с бившия съюзник, проповедника Фетулах Гюлен, и неговото движение "Хизмет", наричани вече ФЕТО. Неотдавна забраниха, уж временно, интернет, т.е. дадени социални мрежи, арестуваха журналисти (опозиционният лидер Калъчдароолу казва, че са 142-ма), отнеха първо имунитета на 130 депутати, а после арестуваха 11 от тях, които са от прокюрдската ДПН, включително двамата съпредседатели, и ги обвиниха в тероризъм, подкопаване на основите на държавата и разпространение на терористична пропаганда. Ердоган открито обвинява ДПН в действия за злепоставяне на Турция в международен план и така да има възможността да даде гласност на идеите си. В допълнение той е убеден, че ще подпише връщане на смъртното наказание, ако Меджлисът го предложи. Всички лидери на Запад реагираха с "притеснителни действия" (Меркел), "силно безпокойство" (Ренц), "дълбоко безпокойство" (Държавен департамент), "недопускане на Турция в ЕС" (Кати Пери, отговаряща в ЕК за Турция), "Анкара да каже какво иска" (комисар Хан) и т.н.  И сега какво? Накъде отива Турция? Рекет над ЕС с цел чрез контрол на миграционните потоци да се признае правото да се разпорежда в Северна Сирия, т.е. да няма кюрдска автономия, а зона за сигурност, което трябвало да намали потока на бежанците към Европа. Отричане на Лозанския договор (1923 г.) като ощетяващ, за да вдъхне енергия на смиреното и уплашено турско общество, което е закърмено по принцип с великодържавни идеи. Из страната циркулират карти на Велика Турция, а министри говорят, че "границите на страната трябва да се изместят малко навън", което навежда на мисли, че става въпрос за анексиране на земи от съседи. В цялата суматоха става дума и за Кърджали. По-скоро обаче иде реч за разширяване на правомощия, а не за разширение на граници, което няма как да се получи без световна война. Един вид реторика с цел вътрешни сметки и обединение на нацията зад подобни "претоплени манджи", обосновани от проф. Давутоглу в неговата "Стратегическа дълбочина" и получили названието "неоосмански възгледи". На това му се казва национална кауза и стратегически политики! Зад тях обикновено стоят и националистите, а техният лидер Бахчели си остава единственият съюзник на управляващата ПСР за промяна на конституцията и битката с ПКК. Турция се управлява чрез решения на правителството, а то е на пряко подчинение на президента. "Наричат ме диктатор, не ми пука", казва Ердоган, и още "влиза ми от едното ухо и излиза през другото". "Ние твърдо влизаме в Сирия и заедно със свободната сирийска армия, обучена у нас, ще участваме в битките срещу ИД", твърди Ердоган. Очевидно е, че не е само срещу ИД. Той е срещу Асад, но зад Асад продължават да стоят 60-70% от сирийците, и то светски настроените. Позицията е изчаквателна, и то най-вече, за да се установи какво ще се разберат Путин и Тръмп. Но определено Ердоган не си губи времето, следва целите си. Тези дни на изложение в Истанбул бе представен за първи път турски танк, наречен "Алтай", собствено производство във фирми на Коч, за който се казва, че ще конкурира успешно използваните до момента подобни западни съоръжения. Твърди се, че има готовност за производство на 250 такива танкове. Защо ли? Къде се нареждаме ние?   Както обикновено, за нас остава да определим какво ни устройва, и ако може, бързо да преодолеем съществуващото сред българите чувство за зависимост на управляващите от Ердоган. Както и за наличие на намеса във вътрешните ни дела. Устройва ли ни "приятелството" между Русия и Турция? Ще съумеем ли да правим балансирана политика не като има различни изказвания на различните институции, а като се определи национална позиция, която защитава интересите ни, и тя да се отстоява от всички при всеки повод? Само единение на нацията ли е необходимо? Не, и у нас е необходима промяна като тази в САЩ, която да ни гарантира национално достойнство, друг път за отстояване на  интереси и ако може по-малко "сателитен синдром". Има шанс, защото големите вече са заети със своите дела и трябва да се използва моментът на глътката въздух.  "Който го може", както се казва. Като силен аргумент да се признае правото на Турция да не допусне кюрдска автономия Ердоган представи несанкционираното навлизане на тежковъоръжени армейски части в Северна Сирия

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Ердоган: Напрежението между Турция и ЕС ще се успокои с партньорство в Шанхайската петорка

Напрежението между Турция и ЕС ще се успокои с бъдещо партньорство и членство в Шанхайската петорка, Европа не видя нищо полезно от присъединяването на страната, заяви президентът Реджеп Ердоган. Идеята за пренасочването на Турция към членство в друг съюз Ердоган лансира за втори път в рамките на визитите си в Пакистан и Узбекистан пред придружаващите го журналисти. Според него е много добро съвпадение британският Брекзит и новата ера в отношенията между Турция и ЕС, а вече и в други европейски страни като Франция, Италия и др. се надигат подобни нагласи за напускане на съюза, информира БГНЕС. „Ситуацията е следната – Турция в крайна сметка трябва да почувства спокойствие. Стига вече сме повтаряли ЕС, та ЕС. Някои могат и да ме критикуват, но аз питам какво пречи Турция да бъде част от Шанхай-5 и казах това на Путин, на Назарбаев. Тази организация за сътрудничество в началото е основана от 5 държави, после се присъединяват Узбекистан, Пакистан, Индия, а сега и Иран иска това. Уважаемият Путин изрази готовност желанието ни да бъде разгледано. Надявам се, че ако има положително развитие и Турция стане член на Шанхай-5, това ще бъде много добре за нас“, посочи Ердоган. Той призова за търпение до края на тази година и изрази възмущение от факта, че ЕС блокира пътя на страната цели 53 г., че преговорните глави само се отварят, но не следва затваряне. „Като няма приключване на преговорните глави, какъв е смисълът изобщо да се отварят? За страните в Латинска Америка има свободен визов режим, но за Турция не. Разбрахме се да изчакаме до края на годината и тогава ще решим дали да отменим сделката за реадмисията на мигрантите. През юни трябваше да получим 3 млрд. евро за тях, за бежанците, не за нас, има един протокол за това, но на хартия, има договорен и втори транш от 3 млрд. евро, и чакаме да видим какво ще направят. А после и ние ще решим как да постъпим. Невъзможно е да разбереш поведението на ЕС, какви ги върши, какво говори, но никога не видя нещо полезно и добро в Турция, и няма подобно намерение“, коментира Ердоган. Той припомни, че Европа често оклеветява името му, изнася неверни, според него, твърдения за липса на свобода на изразяването и словото, и за нарушаване на човешките права. В. "Хюрриет“ съобщава, че Русия и Китай, които са доминиращи в Шанхайската петорка, са дали бърз и благоприятен отговор на идеята за включването на Турция в организацията. Това ще бъде логична стъпка на Ердоган, Шанхай-5 е много различна от ЕС организация и членовете й са напълно независими, смята членът на горната камара на руския парламент и на съвета за отбраната Дмитрий Пушков. Говорителят на външното министерство на Китай Гинк Шуанг също реагира на изявленията на Ердоган и подчерта, че се отдава особено голямо значение на желанието му за задълбочено сътрудничество с Шанхай-5. „Турция е важна страна в Евразия и за Шанхай-5 са важни диалогът и партньорството с тази страна. Организацията се основава на консенсуса на всичките си членове и на правната си рамка, ще поискаме от институциите сериозна оценка на това желание“, каза Шуанг на редовната си пресконференция, цитиран от Анадолската агенция. Медиите в Турция бързо се заеха да публикуват детайли за това какво представлява Шанхай-5 и защо е полезно страната да стане член. Първите стъпки към учредяването й са направени през 1995 г. след разпада на СССР и военните споразумения между Русия и Китай с гаранции за края на враждебните им отношения. През 1996 г. Петорката е основана от Китай, Русия, Киргизстан, Таджикистан и Казахстан с цел повишаване на доверието между страните-членки, взето е решение за разоръжаване на граничния регион с цел насърчаване на регионалното сътрудничество. През 2001 г. Узбекистан се отказва да участва в този международен процес, а официалното учредяване на организацията е на 15 юни същата година. Тъй като церемонията и централата са в Шанхай, групата за сътрудничество приема името на китайския град. Според мненията на международните експерти по политика и геополитика, Русия цели увеличаване на влиянието си върху властта в Китай и в континентална Азия с мека политика. Тази организация има за цел да даде повече увереност в ненамесата на външни страни в независимостта и суверенитета на участващите в групата за икономически отношения. Въпреки това не може да се твърди, че Шанхай-5 не е и военен съюз, макар да няма обвързващо споразумение като в НАТО по схемата „ударът по страна-членка на пакта е удар по всички останали“. Веднъж годишно се провеждат срещи на Върха на Петорката, като се обсъжда ситуацията със сигурността в региона. На 24 юни 2016 г. на срещата в Ташкент бяха приети Индия и Пакистан, а след финала на предприсъединителния процес те ще станат редовни членове през 2017 г. в Астана. Общият брой на населението на страните-членки на Шанхай-5 е почти наполовина колкото е това в света – 3 млрд. и 40 млн. души. След Арабската пролет и други страни започнаха да чукат по вратите на Петорката. На този етап Монголия, Иран, Афганистан и Беларус очакват да получат статут на наблюдатели в организацията, възможно е през 2017 г. Иран да стане член. Към момента Турция е далеч от входната врата и има статута на партньорски диалог, което е една степен под този на наблюдател. На същото ниво са Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал и Шри Ланка. Руските медии обаче, цитирани от турския „Хюрриет“, не мислят, че е възможно Турция като член на НАТО да стане част от Шанхай-5 и това би могло да доведе до серия от правни казуси. Анкара действително обмисля членство в Петорката, но първо трябва да напусне НАТО, освен това Шанхай-5 не е предимно икономическа организация като ЕС така, че те не са еквивалентни. Шанхай-5 е организация за сигурност, акцентират руските публикации. За да стане Турция член, е необходимо останалите страни да подкрепят искането й. Дори Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан от Евразийския регион да гледат топло на това намерение, възможно е Китай да се отдръпне и да постави на първо място стария проблем с уйгурите. 

"Не можем просто така да хулим Турция с всички сили"

 Дойче Веле: Безразлично ли е федералното правителство по отношение на свободата на пресата в Турция? Флориан Хан: Естествено, че не. Както правителството, така и парламентът наблюдават с голяма загриженост какво се случва в Турция. Това важи и за натиска върху журналистите в страната, както и за засилващото се ограничаване на свободата на пресата. Дойче Веле: Преди време бившият главен редактор на "Джумхуриет" Джан Дюндар избяга в Германия. Сегашният главен редактор Мурат Сабунджу пък беше арестуван в началото на седмицата. Защо федералното правителство реагира толкова вяло? Флориан Хан: Именно тези арести показват, че ние сме в много трудна позиция. От една страна Турция е много важен партьор в борбата срещу т.нар. "Ислямска държава", а от друга страна - дори и само заради геостратегическото си положение - тя е и много важен съсед на ЕС. Не е толкова лесно да хулим с всички сили Турция. Защото винаги трябва да мислим и за собствените си интереси. Дойче Веле: Мери ли Германия с двоен аршин именно заради своите интереси? Флориан Хан: Както казах, ние трябва да мислим за собствените си интереси, но от друга страна пък нищо не бива да бъде замитано под килима. Честно казано, не вярвам, че при това състояние на нещата в Турция, ние ще премахнем визовия режим. Дойче Веле: Нека се върнем след малко към визовия режим. Сега ми се иска да Ви попитам дали германското правителство не стана силно зависимо от Турция във връзка със сделката за бежанците? Флориан Хан: Трябва да гледаме реалистично на нещата. В много сфери Турция оказва пряко влияние върху нашите интереси - независимо дали искаме, или не. А към това спада и ролята на Турция в бежанската криза. Дойче Веле: Част от сделката с бежанците включваше и премахването на визовия режим за турски граждани. Нима с тази тема вече е приключено? Флориан Хан: Премахването на визовия режим действително беше част от тази сделка, но то беше обвързано със списък от 72 условия, които Турция трябваше да изпълни. Страната е отдалечена на светлинни години от изпълнението на тези 72 условия - също и поради ограничаването на свободата на пресата. Мисля, че отмяната на визовия режим вече не е тема за разговор. Между другото ХСС винаги е застъпвало позицията, че при това състояние в Турция не може да има отмяна на визовия режим. Дойче Веле: Миналата седмица турското правителство уволни кметовете на Диарбекир. Сега предприема крути мерки срещу опозиционната преса - въпреки протестите от чужбина. Означава ли това, че в момента правителството в Анкара прави каквото си поиска?   Флориан Хан от ХСС Флориан Хан: За съжаление трябва да отбележим, че това развитие е много тревожно. Представете си само: след опита за преврат през юли в Турция бяха уволнени над 100.000 държавни служители, бяха закрити над десет унвиверситета. Всичко това напомня и за мрачните времена от нашата собствена история. Дойче Веле: Колко е ценна Турция като партньор? Флориан Хан: Човек не може винаги да си избира партньорите, също както не може да си избира и съседите. Турция е наш съсед. Тя лежи на Ахилесовата пета на европейската външна граница и по този начин и на външната граница на Германия. Именно в този контекст е важно да подхождаме към нея с нужното спокойствие и сериозност. Дойче Веле: В това ли се изразява реалната политика? Флориан Хан: В това отношение трябва да бъдем съвсем честни. Естествено, че турската ни политика е реална политика.   Флориан Хан е експертът по външнополитическите въпроси от Християнсоциалния съюз (ХСС) *** Вижте и едно от нашите видеа за Турция:

Боян Чуков: България не може да бъде посредник между ЕС и Турция

Посещението на нашия премиер в Турция ще бъде от изключително значение за България през следващите няколко месеца, това заяви в интервю за предаването "12+4" по програма "Хоризонт" анализаторът Боян Чуков: Аз мисля, че за нас е изключително важно да имаме много добри отношения с Турция. България е заинтересована да има като съсед просперираща и стабилна Турция, тъй като на територията на Турция се намират около два-три милиона бежанци и в тази мъртва схватка, в която са се вкопчили ЕС и Турция, където има преговори, където има включително и рекет, е важно да имаме добри отношения с Турция.Чуков допълни: България не може да бъде посредник между ЕС и Турция. Това бяха едни медийни балони, които се развиваха дълги години в България, че нашата страна ще бъде посредник на ЕС с Русия, на ЕС с Турция и т.н., но това са мощни геополитически, глобални и регионални играчи, които не се нуждаят от някакви дребни посредници. Турция като мощна държава си има своя стратегия, ние не можем да променяме стратегията на Турция, но чисто прагматичната политика на Турция е много адаптивна и тук България трябва да търси своя национален интерес и да търси компромиси с Турция, така че по отношение на нашата територия да запазим все пак приличното състояние, в което се намираме в момента. Цялото интервю с Боян Чуков можете да чуете в звуковия файл.