24.02.2017

Евакуират хората от българското дипломатическо представителство в Москва

Повече от 60 души са били евакуирани от горящата сграда на Центъра на промишлеността на България в Москва, няма сведения за пострадали, пише Агенция Фокус.  На мястото на инцидента са пристигнали служители от руското Министерство на извънредните ситуации, които са потушили пламъците.  „Пожарът гори в едно от помещенията на втория етаж, в сградата има много дим, усеща се високата температура. Евакуирани са над 60 души, няма информация за пострадали“, отбелязаха властите. 

Още

Една Москва ги събира, една Москва ги разделя

Малко са непреходните неща в българската политика и едно от тях е, че партиите, които претендират да обитават левия спектър, все ги влече към Русия. Независимо дали на власт в страната е социално-консервативна, олигархична партия като "Единна Русия" на президента Владимир Путин, която търси съюзници в Европа основно в крайнодесния политически спектър. Идейните различия (ако има такива всъщност) не попречиха на партията на бившия президент Георги Първанов АБВ и на "олевяващата" БСП на Корнелия...

Николай Злобин: Доверието между Москва и Вашингтон в момента е на опасно ниско ниво

Не очаквам рестарт на руско-американските отношения. В момента руско-американските отношения са в много лошо състояние и няма такъв вълшебен ключ, който да промени ситуацията. Това лошо състояние е обусловено от редица фактори. Не помня американският Конгрес да е бил настроен до такава степен антируски от разпадането на Съветския съюз, та дори и по време на студената война.Това е фактор, който на президента Тръмп ще му бъде много трудно да преодолее. Общественото мнение, политическите експерти също се отнасят силно негативно към Русия, а и военният елит откровено възприема Русия като потенциален противник. Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ руският и американски политолог, историк и публицист Николай Злобин, директор на Центъра за глобални интереси във Вашингтон. Макар да е очевидно че Тръмп иска да подобри отношенията си с Русия, ще му се наложи да преодолее много препятствия. Ще трябва да отговаря защо го прави и какво ще получи Америка в замяна. И това - на фона на множеството други сериозни проблеми, които стоят пред Тръмп. Затова смятам, че на този етап може да се очаква само промяна в реториката, която ще стане по-малко оскърбителна и агресивна, както от страна на Вашингтон, така и на Москва. Мисля, че ще се появят възможности за сътрудничество по отделни проблеми, например, по сирийския въпрос, ядреното разоръжаване, контролът над ядреното оръжие, които могат да положат основа за възстановяване на доверието. Доверието между двете страни в момента е на опасно ниско ниво и то трудно ще бъде възстановено. В САЩ ситуацията се усложнява и от факта, че повечето американци подозират Тръмп в някакви тайни лични или бизнес интереси, свързани с Москва. Затова и стъпките на Тръмп за подобряване на отношенията с Русия ще се възприемат крайно подозрително. На Тръмп ще му се наложи да похарчи много политически капитал, който той изразходва и по темата с миграцията. А рейтингът му, да го кажем директно, не е толкова висок. Евентуалното противопоставяне на елита, общественото мнение, политиците, военните, би било прекалено опасно за него.  Москва също би се съгласила на подобряване на отношенията само в свой интерес. Тя извлече много дивиденти от санкциите. Кремъл успя да сплоти руското общество, миналата година проведе доста успешни парламентарни и местни избори. Другата година ще има президентски избори, а Америка и Европа са добри инструменти за влияние върху общественото мнение. Да, Русия се нуждае от инвестиции, технологии, безопасност, но от друга страна тя безусловно не би координирала политиката си със САЩ. Има принципни неща, които Русия не би приела като предмет за преговори: Украйна, постсъветското пространство, обемът ядрено оръжие, който Кремъл контролира. Възможности за сътрудничество могат да се търсят по въпроса за Сирия. Там Тръмп би се решил на сътрудничество с Москва, ако тя вкара свои въоръжени сили в Сирия за борба с Ислямска държава. Дали обаче Москва би направила такава стъпка, за мен е голям въпрос. Иран и Китай също са теми, по които е трудно да се намерят компромиси между Русия и САЩ, и които могат да бъдат предмет на обсъждане между Путин и Тръмп. Но процесът на сближаване ще бъде дълъг, противоречив, тежък и ще изисква всекидневна работа. Дали Тръмп е готов на това в името на постепенното подобряване на отношенията с Москва, не мога да кажа. Санкциите, наложени на Русия заради Крим и списъкът „Магнитски“ са въведени от американския конгрес и президентът не може да ги отмени, отбеляза Злобин: Въпросът за смекчаване на санкциите дори не е внесен от Белия дом за разглеждане в Конгреса, предполагам, от презумпцията, че реакцията на Конгреса ще е негативна. Тръмп има възможност да смекчи или отмени санкции, въведени с президентски указ. Но за това той трябва да подготви общественото мнение, при това в посоката, характерна за изказването му при встъпването в длъжност - че ще води политика в интерес на Америка.  Но едва ли може да се очаква безусловна отмяна на санкциите, въведени с президентски указ. Това, което се случи на 2-ри февруари - корекцията, свързана с невъзможността на американските компании да плащат в Русия лицензи за продажба на телефони, компютри, е безусловно въпрос, който изискваше чисто техническо решение и няма нищо общо със санкциите. Според мен, руската преса просто не представи правилно този въпрос. Засега не виждам, какво може да предложи Русия на САЩ в замяна на смекчаването на санкциите. Съединените щати и президентът обаче имат още един механизъм, често използван в американската политика - игнорирането на санкциите. Този метод дълги години се прилагаше спрямо поправката Джексън-Веник по отношение на Съветския съюз, а след това и на Русия, която президентът замразяваше с укази. Според мен обаче такава идея не се обмисля. Както казах, Съединените щати биха поискали нещо в замяна, но Москва не излиза с такива инициативи и не мисля, че могат да се очакват в бъдеще. Путин казва: „Няма да обсъждаме санкциите, няма да предлагаме нищо в замяна. Не сме ги въвели ние“. Но, ако Русия не ги обсъжда, за какво да ги обсъжда Америка? Мисля, че на този етап няма перспективи за тяхната отмяна. По отношение на възможните сценарии за взаимоотношенията Русия – НАТО, Злобин коментира: Мисля, че Москва не изпитва огромно уважение към НАТО, към ЕС и Европа като цяло, смятайки че Европа, включително източната ѝ част, се е превърнала в територия политически и военно контролирана от САЩ. Затова през последните години Москва смяташе за безсмислени всякакви разговори с Европа, тъй като главният отговарящ за политиката й се намира във Вашингтон. Но, както е известно, на Москва не ѝ се удаваше особено диалогът с Вашингтон. След идването на Тръмп на власт, Москва смята, че ситуацията се променя, че Тръмп е безразличен към Европа. Но изявленията му след встъпването в длъжност не свидетелстват за такова безразличие. Мнозина искат да вярват, че Тръмп има по-хладно отношение и към НАТО. И Москва смята, че отслабнала Европа днес ще е по-способна да води преговори с Москва, включително за създаване на зони за сигурност в Европа. Според мен това е малко наивна позиция. Американско-европейското военно-политическо единство няма да бъде силно накърнено. Москва очаква резултатите от изборите в Германия, Франция. Тя разчита, че с новият европейски елит, който ще прилича на Тръмп и ще бъде по-национално ориентиран, тя по-леко ще води преговори. Но такъв елит все още не е дошъл на власт и не е сигурно, че ще дойде. Що се отнася до общата оценка на военната ситуация и безопасността в Европа, пример за това е източна Украйна, за чиято безопасност Русия и Европа не могат да се договорят. Няма общ подход, няма никакви концепции, които да се дискутират. Затова си мисля, че психологическата война в Европа и в местата на съприкосновение Русия - НАТО, наподобяваща времето на студената война, ще продължи: с военни учения и навлизания в чужди територии. Тя ще продължи, докато политиците не намерят общ език. Засега не виждам възможност за намиране на общ език. Русия ще се опита да се възползва от новата ситуация в отношенията си със САЩ, за да разшири влиянието си на Балканите, убеден е експертът: За Москва Балканите винаги са били „сърцето на Европа“. Има такова старо руско възприятие: ако Балканите са стабилни, стабилна е Европа, стабилна е и Русия. За САЩ този въпрос не е принципно важен. Според мен, повечето американски външнополитически анализатори не придават особено значение на Балканите в европейската политика. Затова, според мен, Русия ще се опита да се възползва от ситуацията в момента, на първо място, чрез икономически лостове и енергетиката. И мисля, че тя има всички шансове, ако Вашингтон заеме неутрална позиция. А каква ще е позицията на администрацията на Тръмп, според мен ще стане ясно до лятото. Днес той просто няма политика по отношение на Балканите.

В Москва се провежда среща за помирение на палестинските организиции ФАТАХ и ХАМАС

Срещата в Москва между водещи палестински политически организации показва амбицията на Русия да продължи да увеличава своето традиционно присъствие в процесите в Близкия изток и да участва в решаването на най-стария проблем в този регион между палестинци и изрелци. Същевременно Москва, която се ползва още от съветско време с добро име сред палестинските организации, се е насочила и към помирението между противоборстващите фракции ФАТАХ и ХАМАС. Напрежението между тях възникна през 2006 година, когато ХАМАС спечели парламентарните избори в Ивицата Газа. За решаването на проблема двете организации разглеждат възможността за провеждането на нови парламентарни избори, но така или иначе напредък по темата не е постигнат.  В продължение на три дни в неформална обстановка Институтът по изучаване на Близкия изток към Руската академия на науките е домакин на първата по рода си подобна среща в Москва. Всъщност тя е продължение на провелата се среща в ливанската столица Бейрут и постигнатите договорености между двете основни палестински организации. Вторият човек по влияние в Демократичния фронт за освобождение на Палестина Кайс Абдулкарим сподели, че по време на срещата в Москва участниците в нея ще обсъдят детайлите от постигнатото споразумение в Бейрут и ще работят върху неговото приложение и изглаждане на останалите открити въпроси. В навечерието на срещата в Москва влиятелният политик и водещ мирните преговори от страна на Палестина Саеб Ерекат на брифинг отговори на въпрос на БНР, че всъщност помирението във вътрешнопалестински план е много важен процес, като открои ролята на Русия в него. В допълващ въпрос на общественото ни радио,  влияе ли върху този процес и ролята на Турция, която има своите интереси, той отговори кратко и лаконично, че тя също работи за постигането на вътрешнополитическото помирение в палестинските редици.  На фона на мирната конференция в Париж, Москва още веднъж използва срещата на осемте палестински организации, за да повтори идеята си, че може да организира пряка лидерска среща между президента на Палестина и премиера на държавата Израел - Махмуд Абас и Бенямин Нетаняху в руската столица. През миналата година Нетаняху три пъти посети Москва и даде ясно да се разбере, че подкрепя провеждането на подобна среща. Русия смята настоящото положение на нещата около Палестина за неприемливо. Според президента Путин, политическият процес трябва да доведе до създаването на палестинска държава със столица Източен Ерусалим и до мирното съществуване със съседите им. Посещението на Ерекат в Москва бе свързано и с предаването на послание от страна на Махмуд Абас до президента Владимир Путин - да разговаря с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да не мести посолството от Тел Авив в Ерусалим, защото това би могло да напрегне допълнително палестинско-израелския конфликт.

Френският външен министър е в Москва, за да настоява за примирие в Сирия

Неочаквано. Така в Москва коментират посещението на френския първи дипломат Жан Марк Еро. То трябва да бъде възприемано като част от световните усилия по намирането на решение на сирийската криза въпреки усложнените отношения между Русия и САЩ. Затова никак не е случайно, че на посещението на френският външен министър се приписват посреднически възможности за връщането на диалога между Москва и Вашингтон, който през последните дни силно се обтегна. След Москва, министър Еро заминава за Вашингтон, където ще предаде посланията и на държавния секретар на САЩ Джон Кери. По време на разговорите днес в Москва, както и се очакваше, основната тема бе Сирия. Руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва ще направи всичко за  нормализиране на ситуацията в Сирия. Той каза, че Москва няма да допусне развитието на либийски сценарий за Сирия. Посещението на министър Еро е и част от търсенето на подкрепа за плана на Париж, който иска да стане част от мирното споразумение, което договориха Русия и САЩ. Лавров отбеляза, че Москва и Дамаск са готови да изпълнят договореностите с Вашингтон.  От своя страна френският външен министър Жан Марк Еро, заяви че Париж иска политическо решение на сирийската криза.  Двамата външни министри обсъдиха и другия сериозен проблем в международните отношения свързан с Украйна, където Париж играе важна роля в „Нормандската четворка“. Лавров настоя Париж да окаже натиск върху Киев за изпълнението на договореностите, постигнати от лидери на този формат във френската столица преди година.                                                          Срещата между Лавров и Еро отваря и пътя към реализирането на разговорите между руския и френския президенти Владимир Путин и Франсоа Оланд на 19 октомври, които трябва да се проведат в Париж.

Сближаването между Москва и Анкара - залози и перспективи

Изненадващият курс към подобряване на руско-турските отношения след кризата, породена от сваления преди месеци от турските ВВС-части руски бомбардировач, е повод за многобройни коментари и анализи. Основният въпрос е дали Москва и Анкара ще успеят да върнат двустранните си отношения на нивото, което бяха постигнали, превръщайки се в почти стратегически партньори. Според Наталия Улченко , която ръководи изследователския екип за Турция в Института по ориенталистика към Руската академия на науките, никой не може  да влезе два пъти в една и съща река : В Русия се смята, че икономическите контакти с Турция изпреварват политическите. Сега обаче според мен се откриват определени възможности в политическата област по отношение на Сирия. Ако се върна към икономическите контакти - ще мине известен инерционен период по отношение на това към кои проекти Москва и Анкара ще могат "да се върнат". Тези седем месеца показаха, че има неща, които не могат да бъдат преодолени заради общите интереси в определени области. Например в разгара на кризата турските плодове бяха достатъчно бързо изместени от руския пазар и мисля, че сега няма как да се върнат там толкова лесно.Главният редактор на списанието „Проблеми на националната стратегия" Аждар Куртов казва, че заради водените между Русия и Турция повече от 10 войни на Балканите и в Кавказ образът на Турция в руското общество съвсем не е приятелски:Но каквито и отношения да имаме, Турция е най-близкия съсед на Русия и със съседите е най-добре да бъдете приятели.Щом има възможност да се подобрят отношенията, грях би било да не се възползвате от тази ситуация.Русия много добре разбира, че Турция е неин конкурент в търговско-икономическите отношения и доказателство за това , е че Турция се бореше и се бори тръбопроводите да минават през нейната територия.Днес обаче според Аждар Куртов Русия трябва да преразгледа някои от икономическите проекти, които я свързват с Турция: Да, става въпрос за ядрената централа „Якую“, но и не само за нея. Например навремето, когато „Газпром“ подготвяше документите за газопровода „Син поток“, те не бяха подготвени качествено в юридически план, което дава основание сега Турция да иска намаляване на цената на синьото гориво. Тази „източна политика“ е много характерна за действията на Турция - всяко недоглеждане на партньора ти се използва максимално в негов ущърб. Също така не трябва да храните надежда, че „Турски поток“ ще бъде осъществен, защото за разлика от „Син поток“, който директно доставя газ за нуждите на Турция, в случая с „Турски поток“ това ще става за Южна Европа и за ЕС. И дали ще се появи  „Турски поток“ няма да зависи от Турция, а от ЕС.  Запитан кой ще направи по-голям компромис по въпроса със сирийските кюрди - Москва или Анкара, анализаторът отговори:Съдбата на народите не трябва да бъде тема, свързана с компромис. Ако сирийските кюрди смятат, че имат право на широко представителство пред властите в Сирия, за да могат да решават своите проблеми, не трябва предварително да бъдат осъждани. Федерализиране на Сирия? Защо не, ако всички искаме гражданската война там да приключи и да няма конфликти занапред, защо да не се постигне компромис в тази посока? Има разлика в политиката на Анкара и Москва относно кюрдите, защото е разбираемо, че Турция не иска след Иракски Кюрдистан и сирийските им събратя да тръгнат по този път - това може да бъде пример за кюрдите вътре в Турция, които през последните десетилетия се движат към постигането на административна и политическа автономия. Турция обаче не е готова за това и както изглежда още дълго няма да бъде готова. Явно е, че този въпрос дълго време ще разделя както Москва и Анкара, така и Вашингтон и Анкара. Целия репортаж от Москва чуйте от звуковия файл.

Верният слуга на Брюксел обвини Москва във всички смъртни грехове

 Интервюто, което държавният глава на България Росен Плевнелиев даде за германския национален ежедневник Die Frankfurter Allegemeine Zeitung, публикувано в изданието от 22 декември, получи широк отзвук в руските медии заради отправените към Москва обвинения в опити за дестабилизация на Европейския съюз. Това съобщава агенция "Фокус".  „Верният слуга на Брюксел: Плевнелиев размени приятелството с Русия, за да защити интересите на ЕС“, е озаглавена статия на Федеральное агентство новостей No.1 , в която четем, че „президентът на България Росен Плевнелиев обвини Русия във всички смъртни грехове“.  „Българският президент Росен Плевнелиев, чийто мандат изтича следващия месец, очевидно реши да затръшне вратата. По стара и все по-малко популярна в Стария свят традиция за всички европейски (и не само европейски) грехове, той реши да обвини Русия. Той, разбира се, има пред очите си "отличен" пример - напускащият Белия дом Барак Обама, който също сипе жупел и огън, за да развали максимално отношенията между Запада и Москва. Очевидно президентите на САЩ и България не разбират, че песента им вече е изпята, а новите лидери, без съмнение, ще имат свои хитове“, пишат в редакцията на вестник „Российская газета“.  „Росбалт“ на свой ред отбелязва, че „българският президент Росен Плевнелиев обвини Русия в опит да подкопае ЕС чрез ръцете на агенти за влияние“, каквито са ултранационалистическите движения и партии, подкрепяни от Москва в отделните страни от Общността.   По повод интервюто на българския президент за германския вестник, Rambler коментира, че „самият Плевнелиев следващия месец ще има по-малко възможности да се бори с руската пропаганда“, а по повод обвиненията му, че Москва се опитва да дестабилизира отвътре устоите на ЕС, финансирайки антиевропейски партии, агенцията е категорична, че „руското ръководство неведнъж показа, че вътрешните работи на Европа не го засягат и не им влияе по никакъв начин“.  Вестник „Известия“ акцентира върху твърдението на Плевнелиев, че Русия преследва тази цел, която някога преследваше и СССР – „отслабването на Европа и разпространяването на съмнения по повод ценностите на демокрацията и върховенството на закона“.  Плевнелиев предупреди, че гражданите на ЕС трябва да знаят „какво се случва“ и някъде е насочена „руската пропаганда“, но журналистите на вестник „Взгляд“ деликатно напомнят, че новоизбраният български президент ген. Румен Радев подчерава, че членството на България в ЕС и НАТО не означава непременно създаването на врагове извън тези структури.  „Отиващият си президент на България отново видя признаци за опити на Москва да подкопае отвъртре ЕС“, пише вестник „Ведомости“, привеждайки и примери за предишни подобни изказвания на Плевнелиев.  „Българският Обама реши да изрита Русия за последно“, злостно коментира медията „Ридус“, допълвайки, че подобен „маниер“ изглежда се е появил на „мода“ сред държавните глави, които напускат постовете си.

Руските медии осъдиха обвиненията на Плевнелиев срещу Москва

Интервюто, което държавният глава на България Росен Плевнелиев даде за германския национален ежедневник Die Frankfurter Allegemeine Zeitung, публикувано в изданието от 22 декември, получи широк отзвук в руските медии заради отправените към Москва обвинения в опити за дестабилизация на Европейския съюз, предаде 24 часа. „Верният слуга на Брюксел: Плевнелиев размени приятелството с Русия, за да защити интересите на ЕС“, е озаглавена статия на Федеральное агентство новостей No.1 , в която четем, че „президентът на България Росен Плевнелиев обвини Русия във всички смъртни грехове“. „Българският президент Росен Плевнелиев, чийто мандат изтича следващия месец, очевидно реши да затръшне вратата. По стара и все по-малко популярна в Стария свят традиция за всички европейски (и не само европейски) грехове, той реши да обвини Русия. Той, разбира се, има пред очите си "отличен" пример - напускащият Белия дом Барак Обама, който също сипе жупел и огън, за да развали максимално отношенията между Запада и Москва. Очевидно президентите на САЩ и България не разбират, че песента им вече е изпята, а новите лидери, без съмнение, ще имат свои хитове“, пишат в редакцията на вестник „Российская газета“. „Росбалт“ на свой ред отбелязва, че „българският президент Росен Плевнелиев обвини Русия в опит да подкопае ЕС чрез ръцете на агенти за влияние“, каквито са ултранационалистическите движения и партии, подкрепяни от Москва в отделните страни от Общността, предаде "Фокус". По повод интервюто на българския президент за германския вестник, Rambler коментира, че „самият Плевнелиев следващия месец ще има по-малко възможности да се бори с руската пропаганда“, а по повод обвиненията му, че Москва се опитва да дестабилизира отвътре устоите на ЕС, финансирайки антиевропейски партии, агенцията е категорична, че „руското ръководство не вендъж показа, че вътрешните работи на Европа не го засягат и не им влияе по никакъв начин“. Вестник „Известия“ акцентира върху твърдението на Плевнелиев, че Русия преследва тази цел, която някога преследваше и СССР – „отслабването на Европа и разпространяването на съмнения по повод ценностите на демокрацията и върховенството на закона“. Плевнелиев предупреди, че гражданите на ЕС трябва да знаят „какво се случва“ и някъде е насочена „руската пропаганда“, но журналистите на вестник „Взгляд“ деликатно напомнят, че новоизбраният български президент ген. Румен Радев подчерава, че членството на България в ЕС и НАТО не означава непременно създаването на врагове извън тези структури. „Отиващият си президент на България отново видя признаци за опити на Москва да подкопае отвъртре ЕС“, пише вестник „Ведомости“, привеждайки и примери за предишни подобни изказвания на Плевнелиев. „Българският Обама реши да изрита Русия за последно“, злостно коментира медията „Ридус“, допълвайки, че подобен „маниер“ изглежда се е появил на „мода“ сред държавните глави, които напускат постовете си.

Москва реагира остро на думите на хърватския президент Китарович за руска заплаха на Балканите

Руският външен министър Сергей Лавров реагира остро на думите на хърватския президент Колинда Грабар Китарович за руска заплаха на Балканите. По време на посещението му в Сърбия той коментира думите на президента на Хърватия  Китарович, която по-рано бе казала, че на Балканите могат да възникнат нови проблеми, и то особено ако се отчита участието на Русия в хибридните войни. Китарович допълни, че Загреб наблюдава затвърждаването на контактите между лидера на босненските сърби Милорад  Додик и властите в Москва, което според нея може да доведе до намеса на Русия посредством разполагането на оръжие, разузнавателни ресурси и провеждането на кампании по дезинформация. Лавров отговори, че той познава Колинда Грабар Китарович още от времето, когато тя е била външен министър на Хърватия, и добави, че между тях е имало нормални отношения. Ако президентът на Хърватия има конкретни факти, потвърждаващи думите й, то ние сме готови да ги обсъдим, заяви още руският първи дипломат. Освен това, както предават руските медии, по време на пресконференцията Лавров е съобщил, че Брюксел иска от Белград, Сърбия да закрие руско-сръбският хуманитарен център намиращ се в Ниш, ако страната иска да се присъедини към ЕС. Причината е, че въпросната структура се разглежда като шпионско гнездо и заплаха за сигурността. Ако Брюксел иска по този начин да си спечели нови приятели, то Русия ще сметне, че това е приятелство против някого. Москва винаги е изхождала от принципа, че трябва да бъдеш с някого приятел не против друг, а просто да развиваш отношенията си на принципна основа. Лавров каза, че Русия постъпва така и със своите балкански съседи. Всъщност в началото на годината, по време на посещението на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин в Белград, който е съпредседател на руско-сръбската междуправителствена комисия, каза, че Москва няма да изостави своя балкански съюзник и ще му даде ракети със среден обсег на действие и комплексите С 300, макар за последните още нещата да не са ясни, защото струват доста скъпо, а Русия колкото и да иска да предостави тези комплекси на Сърбия, все пак би желала да получи тяхната ценова равностойност. Това тогава напрегна сериозно отношенията между Белград и Загреб. Местни експерти отбелязват в руските медии, че Москва има в регионите около своите граници естествени интереси и Балканите са част от тях, които Москва дори ги определя като цивилизационни, като обхващат Босна и Херцеговина,Черна Гора, Сърбия, Македония и България, които са част от православния свят и славянството.