04.12.2016

Хванаха шофьор от русенско с фалшива книжка от Гърция

Лек автомобил "Опел Астра" е спрян за проверка около 14.30 часа на 1 декември в град Цар Калоян – съобщават от ОДМВР - Разград. В хода на проверката е установено, че 30-годишният водач И.Р. от село Бъзовец шофира с неистински официален...

Още

Гърция получава пореден транш в размер на 2,8 млрд. евро от помощта по третата спасителна програма

Очаква се международните кредитори да одобрят свеж заем от 2,8 млрд. евро за Гърция, след като страната приключи с набора от ключови икономически реформи, съобщават длъжностни лица от еврозоната, цитирани от агенция "Уолстрийт Джърнъл". Изплащането на следващата част от финансовата помощ ще бъде официално одобрено от Европейския спасителен механизъм (спасителния фонд на еврозоната - ЕСМ) във вторник, с което ще бъде сложен формален края на първия преглед по третата спасителна програма за Гърция в размер до 86 млрд. евро, която беше договоренa през август миналата година. Поредният отпуснат заем ще включва 1,1 млрд. евро, които да бъдат използвани за обслужване на гръцкия дълга и 1,7 млрд. евро за изплащане на просрочени задължения към местни доставчици. По-рано този месец fинансовите министри на еврозоната постигнаха споразумение, че Гърция е изпълнила необходимите икономически ремонти, за да получи 1,1 млрд. евро от първия транш от финансовата помощ, въпреки някои въпроси, повдигнати от Германия, че приватизационният фонд на страната се формира твърде бавно. Реформите включваха промени в енергийния сектор, в пенсионната система и създаването на приватизационен фонд, средствата от който ще бъдат частично използвани за погасяване на дълга на страната. Останалият транш от новия заем зависеше от способността на Гърция да изплати парите, които дължи на местни изпълнители. Официалните гръцки кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, се намират в Атина от миналата седмица насам, за да възобновят преговорите с гръцките си колеги. Първият кръг от преговорите по втория преглед на цялостната спасителна програма, който ще се фокусира основно върху политически трудната област на реформи в трудовия пазар, се очаква да приключи до края на настоящата седмица. Гръцките власти се надяват, че обсъжданията по втория преглед ще бъда завършени до началото на декември, за да проправят пътя за повече дискусии, свързани с преструктурирането на гръцкия дълг до края на годината. Редица страни от еврозоната обаче, водени от Германия, твърдят, че по-нататъшно обсъждане за опрощаване на гръцкия дълг не трябва да има до излизането на страната от нейната трета спасителна програма през 2018 година. Остава в сила и несигурността относно бъдещото участие на МВФ в последния спасителен план за Гърция, което ще трябва да се реши до края на втория преглед по неговото изпълнение и това може да натежи върху предстоящите преговори за дълга. МВФ многократно заяви, че иска по-подробно и амбициозно облекчаване на дълга, отколкото това, на което са съгласни европейските кредитори, преди фондът да участва с реални кредитни средства за Гърция. Междувременно управляващият директор на ЕСМ - Клаус Реглинг потвърди, че европейският спасителен фонд е отпуснал транш за 2,8 млрд. евро на Гърция. Днешното решение да отпуснем 2,8 млрд. евро е сигнал, че гръцкият народ бележи стабилен прогрес при реформирането на своята държава, посочи Реглинг. Ако гръцкото правителство продължава да прилага договорените по трета спасителна програма реформи, растежът на икономиката на Гърция може да се ускори през следващата година и правителството може би ще има възможност да започне отново да емитиран дълг на външните пазари през 2017-а година, допълни той.

Външното министерство: Пътуващите към Гърция, редовно да се информират за пътната обстановка

  През последните 24 часа част от Западна и Централна Гърция бе обхваната от проливни дъждове и бури като най-тежко бе положението в областите Пелопонес и Западна Гърция, пише БГНЕС. Регистрирани са наводнения и щети в населените места източно от Солун – Неа Миханьона, Епаноми, Агиа Триада и други, в област Западна Македония, в района на Волос, в крайбрежните райони, а в района на гр. Каламата, област Месиния, засега се съобщава за две жертви. Посолството на Република България в Атина и Генералното консулство в Солун следят ситуацията и поддържат контакт с местните власти, като до момента няма постъпили данни за пострадали или бедстващи български граждани, съобщават от МВнР. Предвид продължаващите валежи и метереологични прогнози за голям обем дъждове и силни бури в сряда и четвъртък (07-08 септември) в района на Солун и Пелопонес, рискът от нови, сериозни наводнения остава висок през следващите 48 часа, като се очаква най-тежко да бъде засегната Северна Гърция, области на Централна Гърция, Източна Македония и Тракия. В момента основните пътища са проходими, но поради усложнената метеорологична обстановка и повишен риск от наводнения през следващите дни, МВнР препоръчва българските граждани, пътуващи или пребиваващи в Република Гърция да се осведомяват редовно за пътната обстановка и да избягват пътуване в засегнатите райони. При необходимост българските граждани могат да се обръщат за съдействие към дипломатическите и консулски представителства на България в Гърция: Посолство на Република България в Атина, Република Гърция Адрес: Greece, 15452 Athens, 33-A Stratigou Kallari Str., Paleo Psychico Teл.: +30 2106748 106; +30 2106748 105 Факс: +30 2106748 130 Дежурен телефон в извънработно време: +30 6937 096 220 E-mail: Embassy.Athens@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/greecе Генерално консулство на Република България в Солун, Република Гърция Адрес: ул. Н. Ману N12, ул. Е. Абот N1, пощенски код: 54643 Солун Тел.: +30 2310 829210 Тел.: +30 2310 869 495 Дежурен телефон в извънработно време: +30 6973 550 133 Факс: +30 2310 854 004 E-Mail: Consulate.Thessaloniki@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/greecegk/БГНЕС

Външното министерство съветва пътуващите за Гърция, редовно да се информират за пътната обстановка там

  През последните 24 часа част от Западна и Централна Гърция бе обхваната от проливни дъждове и бури като най-тежко бе положението в областите Пелопонес и Западна Гърция, пише БГНЕС. Регистрирани са наводнения и щети в населените места източно от Солун – Неа Миханьона, Епаноми, Агиа Триада и други, в област Западна Македония, в района на Волос, в крайбрежните райони, а в района на гр. Каламата, област Месиния, засега се съобщава за две жертви. Посолството на Република България в Атина и Генералното консулство в Солун следят ситуацията и поддържат контакт с местните власти, като до момента няма постъпили данни за пострадали или бедстващи български граждани, съобщават от МВнР. Предвид продължаващите валежи и метереологични прогнози за голям обем дъждове и силни бури в сряда и четвъртък (07-08 септември) в района на Солун и Пелопонес, рискът от нови, сериозни наводнения остава висок през следващите 48 часа, като се очаква най-тежко да бъде засегната Северна Гърция, области на Централна Гърция, Източна Македония и Тракия. В момента основните пътища са проходими, но поради усложнената метеорологична обстановка и повишен риск от наводнения през следващите дни, МВнР препоръчва българските граждани, пътуващи или пребиваващи в Република Гърция да се осведомяват редовно за пътната обстановка и да избягват пътуване в засегнатите райони. При необходимост българските граждани могат да се обръщат за съдействие към дипломатическите и консулски представителства на България в Гърция: Посолство на Република България в Атина, Република Гърция Адрес: Greece, 15452 Athens, 33-A Stratigou Kallari Str., Paleo Psychico Teл.: +30 2106748 106; +30 2106748 105 Факс: +30 2106748 130 Дежурен телефон в извънработно време: +30 6937 096 220 E-mail: Embassy.Athens@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/greecе Генерално консулство на Република България в Солун, Република Гърция Адрес: ул. Н. Ману N12, ул. Е. Абот N1, пощенски код: 54643 Солун Тел.: +30 2310 829210 Тел.: +30 2310 869 495 Дежурен телефон в извънработно време: +30 6973 550 133 Факс: +30 2310 854 004 E-Mail: Consulate.Thessaloniki@mfa.bg Website: www.mfa.bg/embassies/greecegk/БГНЕС

Отказаха на "Евроинс Иншурънс Груп" да придобие Crеdit Agricole Life в Гърция

Гръцката централна банка отказа предложението на българския застраховател "Евроинс Иншурънс Груп" да придобие животозастрахователната компания Crédit Agricole Life, научи ИНСМАРКЕТ. Решението на банката е от петък, 17 юни, но се появи в гръцки медии едва вчера, съобщи застрахователният портал ИНСМАРКЕТ. Кирил Бошов, изпълнителен директор на "Евроинс Иншурънс Груп", потвърди информацията. Той посочи, че след обявеното решение холдингът ще продължи да разраства бизнеса си в Гърция самостоятелно, като от компанията планират да отворят собствен клон в страната, а също така се оглеждат и за други придобивания. ЕИГ развива дейност на гръцкия пазар чрез партньора си Global Insurance от 2014 г., като до момента това партньорство се ограничава предимно в продажбата на задължителната автомобилна застраховка "Гражданска отговорност". За да ускори растежа си, българската компания беше се договорила да придобие Crédit Agricole Life от френската банкова група "Креди Агрикол” през юли 2015 г. Сделката трябваше да бъде финализирана до края на годината след одобрение от регулаторните органи. В свое интервю от август 2015 г. Бошов посочи, че Гърция е приоритет за "Евроинс". "Неслучайно в средата на 2014 г. открихме офис там на база на Директивата за свободно предоставяне на услуги в рамките на ЕС. .... Считаме го за приоритет, като не крия, че самата криза направи Гърция по-интересен пазар за нас", каза тогава Бошов. Днес той потвърди, че решението на Гръцката централна банка за сделката с Crédit Agricole Life по никакъв начин не променя плановете за развитие на бизнеса в Гърция. "Считаме, че холдингът е добре капитализиран и това ще ни позволи да разширим дейността ни в Гърция органично. В същото време ще продължим да се оглеждаме за стратегически придобивания, които биха ни донесли ускорен растеж. Придобиванията са част от нашия бизнес и чрез тях диверсифицираме и подобряваме качеството на застрахователния ни портфейл", коментира още Кирил Бошов. Според ръководството на ЕИГ, проникването на застрахователните услуги в Гърция, по подобие на това в останалите страни в Централна и Източна Европа, е в пъти по-ниско от нивото в Западна Европа. Това предполага добри възможности за растеж на бизнеса през следващите години, когато се очаква гръцката икономика да започне да се възстановява. От "Евроинс" уточниха, че за първото полугодие на 2016 г. холдингът ще реализира над 6 млн. евро приходи от застраховки в Гърция. Очакванията за цялата 2016 г. са премийните приходи да достигнат 15 млн. евро. Към юни 2016 г. за "Евроинс Иншурънс Груп" в Гърция работят 20 служители, като екипът й ще продължи да се разраства. През първото тримесечие на годината ЕИГ увеличи капитала си със 195.6 млн. лв. до 483 млн. лв., което беше вписано в Търговския регистър в България на 01.04.2016 г. Основната цел на това увеличение беше да се осигури подкрепа за експанзията на бизнеса в Югоизточна Европа и за дейността на дъщерните дружества в региона. През последните няколко години ЕИГ придоби застрахователния бизнес на германската Talanx International в България – "ХДИ Застраховане", на холандската Achmea в България, които работеха с марка "Интерамерикан", както и на QBE в България и Румъния.        

Обама на визита в Гърция. Ще подкрепи каузата на Македония и членството й в НАТО

  Американският президент Барак Обама по време на визитата си в Гърция ще поиска от гръцкия премиер Алексис Ципрас да отмени „незаконното“ вето за влизането на Македония в НАТО, да гласува за нови антируски санкции и да затвори гръцките пристанище за руски военни кораби, предаде БГНЕС. Целите на внезапната визита в Гърция на отиващия си президент Обама са определени от Heritage Foundation, която е крепост на неоконсервативните ръководители на американската външна политика. Те настояват Обама да поиска три неща от Гърция. Първо – трябва да се подкрепи каузата на Македония. Упоритата позиция на Гърция за името поставя под заплаха политиката на отворени врати на НАТО. Гърция трябва да позволи на Македония да влезе в НАТО, което е предвидено от договорите, категорични са от Heritage Foundation Второ – да натисне Гърция да гласува за възобновяването на европейските санкции срещу Русия, когато през декември това предложение отново бъде поставено на гласуване в Европейския съюз. Трето – Гърция да се обяви срещу акостирането на руски военни кораби в гръцките пристанища. Докато Крим остава незаконно окупиран от Русия и Москва продължава да подкрепя сирийския диктатор Башар Асад, президентът Обама трябва ясно да подчертае, че гръцката подкрепа за руския флот е напълно неуместна за една страна-членка на НАТО. Той трябва да препоръча на гърците да последват примера на Испания и да се отменят бъдещите визити на руския флот. Визитата на Барак Обама в Гърция ще бъде на 15 и 16 ноември, правителството в Атина разчита на американската подкрепа за облекчаване на държавния дълг, който достига около 320 милиарда евро.

От третия спасителен пакет Гърция получи само 1,1 млрд. евро

  Министрите от еврозоната отпуснаха на Гърция 1,1 милиард евро от одобрената през август третата спасителна програма след изпълнението на Атина на обещаните строги реформи. „Гърция приключи с изпълнението на всички 15 реформи засега. Това открива пътя за изплащане на 1,1 млрд. евро”, съобщи председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум. Останалите 1,7 милиарда евро от първия транш, които ще помогнат за погасяването на просрочените задължени на Гърция, ще бъдат изплатени на 24 октомври, заяви гръцкият министър на финансите Евклид Цакалотос. Причина за изненадващото разкъсано плащане са съмненията на Германия относно постигнатите резултати на Гърция, съобщава БГНЕС. Към момента Гърция изпусна няколко крайни срока за провеждане на нови реформи, за да отключи достъпа си до спасителните заеми, и най-вече, да започне преговори за облекчаване на дълга по-късно тази година. След кризата през 2015 г. Гърция спечели спасителна програма на стойност до 86 млрд. евро, която е третата подред и която трябва да бъде реализирана през следващите три години. За да получи в момента жизненоважната сума, Гърция трябваше да въведе 15 на брой промени в закона, обвързани със създаването на приватизационен фонд и реформи в енергийния сектор. Миналата седмица Атина заяви, че дългът на Гърция ще нарасне до 315 милиарда евро или 178,9% от БВП. 

ЕЦБ няма да подкрепи разхлабване на фискалните цели на Гърция след 2018 година

Европейската централна банка не подкрепя идеята за по-ниски фискални цели за Гърция след 2018-а година, се посочва в официално изявление на ЕЦБ като реакция на коментари на управителят на Гръцката централна банка Стурнарас. Според третата спасителна програма, договорена преди година, Гърция се е съгласи да постигне т.нар. "първичен" бюджетен излишък (изключващ разходите за обслужване на дълга) от 3,5% от БВП през 2018-а година, от 2,5% през 2019-а и от 2,0% през 2020-а година. Във вторник обаче шефът на Централната банка на Гърция Стурнарас посочи, че предложението за намаляване на тези бюджетни цели се подкрепя от ЕЦБ. Европейската централна банка е на 100% зад нас, но това трябва да се реши от Еврогрупата, заяви той пред репортери. От ЕЦБ обаче направиха официално изявление, в което се посочва: Не е правилно да се каже, че банката поддържа идеята за по-ниски фискални цели за Гърция след 2018 година. Необходимо е първо да има дискусия сред четирите институции и Еврогрупата в рамките на настоящата рамка на трета спасителна програма, се казва в изявлението на централната банка, визирайки основните участници в спасителната програма в лицето на ЕЦБ, ЕК, МВФ и Европейския механизъм за стабилност. Съгласно условията на третия международен спасителен план, Атина трябва да постигне първичен бюджетен излишък в размер на 0,5% от БВП през 2017 година. Но неотдавна от ЕЦБ посочиха, че задържането на високи бюджетни излишъци в средносрочен и дългосрочен план изглежда нереалистично, подкрепяйки по този начин аналогичното мнение по въпроса, изразено от Международния валутен фонд. Междувременно гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че по-ниски фискални цели ще спомогнат за стимулиране на икономически растеж ще дадат на Атина финансова възможност да облекчи част от строгите мерки на икономии, които вредят на гръцките домакинства вече в продължение на шест години. Европейските кредитори на Гърция обаче призоваха властите в Атина да се придържа към условията на трета спасителна програма и дори призоваха за ускоряване на необходимите реформи. Това, което е важно за ЕЦБ в момента е, че Гърция изпълнява своите ангажименти в рамките на програмата, посочи официален представител на Европейската централна банка. От началото на седмицата чуждестранните кредитори на Гърция започнаха оценка на напредъка на страната по отношение на реформите, предписани в последната спасителна програма, като това представлява ключова стъпка преди предоставянето на 2,8 млрд. евро допълнителна финансова помощ. Гръцкото правителство обеща да предприеме мерки за либерализиране на енергийния си пазар, да намали пенсионните разходи, да ускори процеса на приватизация и да подобри банковото управление в замяна на свежи финансови средства, които да бъдат използвани за изплащане на държавни просрочия.

Гърция "пълни" дупки в бюджета си като конфискуват български автомобили

Българи, живеещи в Гърция се оплакаха от зачестили случаи на конфискувани автомобили с български регистрационни номера, съобщава ДАРИК нюз. Причината е, че в южната ни съседка има изискване за автомобили, които пребивават повече от 185 дни или шест месеца в страната, да се пререгистрират автомобилите си с гръцки регистрационни номера. Ако не бъде извършена пререгистрация, това се счита за митническо нарушение и са заплаща глоба, стига се до спиране на автомобила от движение или неговата конфискация. В последните месеци обаче са зачестили случаи на българи, дошли на почивка в Гърция, които са станали жертва на тези рестрикции, тъй като не успели да докажат пред властите, че са временно пребиваващи в страната. В резултат, след като не успяват да платят солените глоби и такси, автомобилите им се конфискуват. "В началото конфискуваха доказани автомобили. Хващат те, виждат че работиш в тази страна от 10 години, щом работиш тук и не си регистрирал колата, нямаш право на нея, конфискуват ти я", обясни Петър Анастасов, представител на българската общност в Гърция. По думите му сега автомобили вече се конфискуват наред и без проверка. Това довело и до случаи на конфискации на автомобили на туристи. Такъв е случаят от 17 април т.г., когато Васил Андреев идва на гости на брат си в Гърция. От април до деня на проверката - 30 юни, Васил е на гости при брат си. Той е спрян от гръцки полицаи, които му наредили да ги последва до управлението. Там той давал обяснения близо час, в който Андреев успял да покаже документи, удостоверяващи, че живее и работи в Германия. В резултат автомобилът му е задържан, за което обаче не бил издаден документ. "Тъй като преминаването през границата ни с Гърция e само с лични карти и никъде не се отбелязва датата, за българите става много трудно за доказване, че колата е пребивавала в страната по-малко от шест месеца. На чужденците се дава 10-дневен срок да докажат това пред митницата. В Гърция за един обикновен автомобил, който струва 1000 евро в България, митото, за да го регистрираш, струва 2000 евро", обясни за Анастасов. Според него случаите са зачестили през последните години и с тази схема няколко поред правителства "пълнят дупката в бюджета". По думите му особено фрапиращи са случаите на островите и дори да покажеш билет от ферибота, с което да докажеш, че си дошъл преди 20 дни, властите си намират друго оправдание и искат удостоверение от България, че работи там и му се внасят осигуровки през последните 6 месеца. Според българското посолство в Атина чуждестранни граждани могат да ползват лични превозни средства с чужда регистрация в Гърция временно като туристи или при професионални или родствено-семейни посещения за период от време ненадхвърлящ шест месеца (185 дни) в рамките на една календарна година.