28.07.2017

Хванаха шофьор от русенско с фалшива книжка от Гърция

Лек автомобил "Опел Астра" е спрян за проверка около 14.30 часа на 1 декември в град Цар Калоян – съобщават от ОДМВР - Разград. В хода на проверката е установено, че 30-годишният водач И.Р. от село Бъзовец шофира с неистински официален...

Още

Кредиторите на Гърция са постигнали „обща позиция“ за Гърция

Гръцките кредитори от Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ) са постигнали „обща позиция“ за Гърция, която ще им позволи да се върнат в Атина, за да разрешат въпроса с нейната спасителна програма.

Гърция обмисля първо излизане на дълговите пазари в близките месеци

С оглед на рязкото възходящо движение на цените на гръцките финансови активи, дължащо се на настоящия оптимизъм за постигане на сделка по преструктуриране на огромния държавен дълг, властите в Атина планират да емитират нови гръцки облигации възможно най-скоро - през септември или дори още през юли, като това би представлявало първото излизане на страна на външните пазари от три години насам, съобщава "Уолстрийт Джърнъл". По-рано този месец Гърция постигна споразумение с международните си кредитори за нови мерки за строги икономии, което да отключи предоставянето на следващ транш от спасителната програма в размер на 86 млрд. евро. По-голямата цел на властите в Атина обаче е да се стигне до сделка за преструктуриране на огромния гръцки дълг в размер на 315 млрд. евро, вероятно чрез удължаване на падежа на настоящите облигации, намаляване на лихвените проценти по тези книжа и отлагане във времето на плащанията на тези лихви по обслужване на дълга. Комбинацията от постигане на сделка за дълга, включването на Гърция в програмата на ЕЦБ за закупуване на облигации, известна като "количествени улеснения" и евентуалното успешно повторно излизане на капиталовите пазари биха могли да означават повратна точка за икономиката на страната, намиращата в рецесия през последните двете години. Споразумение между Гърция и нейните кредитори - и по-специално Германия и Международния валутен фонд - е от ключово значение за облекчаването на държавния ѝ дълг. Според лица, запознати с водените разговори, изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард и германският канцлер Ангела Меркел са се договорили по принцип на среща през февруари да намерят решение за облекчаване на гръцката дългова тежест. В четвъртък еврокомисарят комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси заяви, че евентуално споразумение за облекчаване на дълга би трябвало да бъде факт на срещата на финансовите министри от еврозоната на 22-ри май. Гръцки и европейски представители обаче посочват, че средата на юни изглежда по-реалистичен краен срок. В изявление също в четвъртък германското министерство на финансите отбеляза, че понастоящем няма подготовка за облекчаване на гръцкия дълг. Подобно споразумение ще изисква да бъде намерен компромис между настояването на МВФ за поемането на конкретен ангажимент по преструктурирането на дълга от страна на европейските кредитори и искането на Германия детайлите по този въпрос да бъдат оставени за края на настоящата спасителна програма, изтичаща през лятото на 2018-а година, посочва "Уолстрийт Джърнъл", цитирайки представители на Гърция и на нейните кредитори. Германия желае тазгодишното споразумение да бъде достатъчно неясно, за да се предотврати вътрешнополитическа реакция преди изборите във водещата европейска икономика през септември. Представители на МВФ пък заявяват, че споразумението трябва да бъде достатъчно конкретно, за да може бордът на фонда да одобри нова програма за отпускане на гръцки заем. Властите в Атина също така се надяват, че скоро след окончателното одобрение на споразумението от Еврогрупата, ЕЦБ ще даде сигнал - дори само вербален, че ще включи гръцките дългови книжа в мащабната си програма за изкупуване на облигации. Дори само едно изявление от страна на Марио Драги, подкрепящо включването на Гърция в програмата за закупуване на облигации, ще бъде достатъчно, за да изпрати силен сигнал на финансовите пазари, посочва неназован официален гръцки представител. Трябва да се има предвид, че Гърция се намира извън програмата на ЕЦБ за "количествени улеснения" откакто тази програма стартира през март 2015-а година. В същото време длъжностни лица на ЕЦБ заявяват, че те искат да бъдат убедени, че дългът на Атина ще стане устойчив, преди централната банка да започне да купува гръцки държавни облигации. Според източник на "Уолстрийт Джърнъл", ЕЦБ би могла да започне да купува гръцки облигации още през юли, ако сметне, че договорените нови средносрочни мерки са правилни. Въпреки че ЕЦБ вероятно ще закупи гръцки дългови книжа за едва между 3 и 4 млрд. евро, според анализатори на пазара подобен ход ще стигне доста по-далеч, допринасяйки за възстановяване на доверието на инвеститорите в устойчивостта на гръцкия дълг. Много мениджъри на фондове са предпазливи да инвестират в гръцки активи без да има такъв сигнал от ЕЦБ, добави източникът на финансовото издание. Висши държави служители в Атина пък твърдят, че ако това нещо се случи в скоро време, Гърция може да излезе на международния дългов пазар през септември или още дори през юли. Настоящата спасителна програма за Гърция приключва през юли 2018-а година, като след това страната трябва да може да се финансира от капиталовите пазари или в противен случай ще се нуждае от нов спасителен план, за да остане платежоспособна. Според официални европейски представители, Европейският съюз, включително и Германия, би искали да бъде сложен край на тези спасителни програми, които предизвикаха през последните години голямо политическо безпокойство в рамките на единния валутен блок. Гърция се появи за кратко на капиталовите пазари преди три години, емитирайки нови петгодишни и тригодишни облигации, съответно през април и юли 2014-а година. Трябва да се има предвид, че резултатите от проведения тогава първи аукцион надхвърли очакванията, като емисионната стойност беше надвишена седемкратно и бяха пласирани книжа за 3 млрд. евро, но при следващата продажба (през юли 2014-а) бяха закупени гръцки книжа за 1,5 млрд. евро. Оптимизмът, че скорошно официално постигане на сделка може да сложи край на седемгодишния икономически, политически и социален катаклизъм в Гърция, допринася в последно време до силен ръст на цените на гръцките финансови активи. Междувременно Европейската комисия представи в четвъртък своя "пролетен" икономически доклад, в който очаква БВП на Гърция да нарасне с 2,1% тази година и с 2,5% през 2018-а година, след като от 2008-а година насам гръцката икономика се сви с цели 27 на сто. В четвъртък гръцкият основен борсов пазар поскъпна за 13-ата поредна сесия, като това е най-продължителният растеж на борсата в Атина от 1991-а година насам. Само в рамките на миналия месец атинският борсов индекс се повиши с 16%, заличавайки почти изцяло загубите, които понесе от турбулентното лято на 2015-а година насам, когато Гърция изпадна в просрочие по свои задължения към МВФ и когато в страната беше наложен контрол на движението на капитали, а фондовата борса в Атина остана затворена за пет седмици. По-рано тази седмица (в сряда) беше проведен аукцион за тримесечни гръцки съкровищни ​​бонове, като интересът към краткосрочните книжа достигна 1,1 млрд. евро, включително и от страна на някои чуждестранни фондове - първият подобен интерес от международни инвеститори от 2015-а година насам. През последните седмици гръцките облигации поскъпнаха рязко на фона на перспективите за нова сделка с международните кредитори, като доходността на двугодишните гръцки държавни облигации спадна до 5,2%, понижавайки се почти наполовина от нивата ѝ от средата на февруари.

Как ЕС потъпка и унищожи Гърция

 Един милиард и триста милиона долара е спечелила през изминалата година Германия за сметка на разоряването на Гърция, купувайки гръцки държавни облигации и давайки на Атина кредити. Поредният транш на „солидарност“ в размер на 7,7 милиарда евро Гърция получи миналата седмица от постоянно действащия фонд за финансова стабилизация за страните от Еврозоната. И това, оказва се, е добър бизнес. Въпросът е за кого. Както съобщи Deutsche Welle, кредитът за Атина чрез държавната банка KfW е донесъл на Берлин лихви от 393 милиона евро.  Печалбите, които Германия е получила от 2015 година в рамките на програмата на Европейската централна банка при покупката на гръцки облигации, възлизат на 952 милиона евро. Би било хубаво да вярваме, че не само европейските заемодатели получават печалба, спасявайки Гърция от дефолт, но статистиката е упорито нещо. Станалата член на Европейския съюз през 1981 година Гърция пострада най-много от световната финансова криза, принесена в Европа откъм океана през 2007 година. Аграрната по своята същност страна, чиято икономика бе с единия крак в областта на туризма, се оказа беззащитна. Това я накара да се обърне към Брюксел за финансова подкрепа, тъй като кризата навреди най-вече на гръцките банки, притежаващи основната част от гръцките държавни облигации. След това американската агенция Standard & Poor’s свали рейтинга на държавните облигации на Гърция до най-ниски нива, което веднага вдигна процентите, при които европейските банки се съгласяваха да купуват тези облигации. А по-нататък курсът на еврото започна да пада и последва крах на пазара на ценни книжа в целия свят. Не е наша задача да съдим кой е виновен повече – Гърция с нейната някогашна висока степен на социална защита на гражданите или алчността на банкерите от ЕС, но през март 2012 година страната получи 72,8 милиарда евро от общо одобрените 107,3 милиарда. После още 34,5 милиарда евро, после още 34 милиарда… В средата на 2015 година гръцкият дълг достигна сумата от 312,7 милиарда евро – сега към него трябва да добавим последните 7,7 милиарда. Остава само да видим как тези милиарди послужиха за финансовото възраждане на Елада. До влизането на Гърция в ЕС нейният брутен вътрешен продукт нарастваше с, примерно, 5 процента годишно. През първата половина на 90-те – вече само с 1,6 процента. До присъединяването на страната към Европейския съюз промишлените стоки в Гърция се увеличаваха ежегодно с 10,6 процента, селскостопанската продукция – с 3,5 на сто. След встъпването на страната в Евросъюза аграрният сектор на нейната икономика намаля два пъти … Днес Гърция отстъпва по всички показатели на своите европейски партньори. Тя бе смазана от американския, френския, германския, италианския и швейцарския капитал. Крупната промишленост вече е в ръцете на чужденците. Бизнесът обаче, си е бизнес и може чудесно да работи в условията на унищожаване на националната икономика. А ако националният суверенитет се превръща във фикция, това няма абсолютно никакво значение за „единна Европа“. Както отбелязва BBC, за първото тримесечие на текущата година БВП на Гърция е паднал с още 0,1 процента. Страната не се вдига на крака, както ѝ обеща Брюксел преди пет години, а лети към самото дъно на рецесията. Новият заем от 7,7 милиарда евро ще спре ли това сгромолясване? 6,9 милиарда от тях ще отидат за плащания по взетите вече кредити, 800 милиона – за дълговете към частни кредитори. Колко ще остане за Гърция? Източник: fondsk.ru http://www.gudelnews.com/2017/07/blog-post_624.html  http://www.budnaera.com/

Гърция и кредиторите не постигнаха прогрес за по-нататъшното изпълнение на спасителната програма

Гърция и нейните кредитори не успяха да изгладят съществуващите различия по време на разговорите в четвъртък, проведени с надеждата за намиране на решение на застоя в спасителната програма на страната преди предстоящия изборен сезон в Европа, който през следващите месеци ще доминира дневния ред на стария континент. Според "Уолстрийт Джърнъл", на проведената снощи среща на финансовите министри от еврозоната не се стигна до пробив, който да разчисти пътя за приключване на настоящите преговори за преразглеждане на гръцката помощ в размер до 86 млрд. евро. Има обаче натиск за постигане на окончателно споразумение до февруари, тъй като след това серията избори в Холандия, Франция, Германия и вероятно Италия биха могли да отклонят вниманието и да намалят интереса на европейските правителства относно предприемането на каквито и да са непопулярни отстъпки по отношение на Гърция. Има ясна разбиране, че бързото финализиране на втория преглед на спасителната програма е в интерес на всички, заяви след срещата шефът на Еврогрупата Йерун Дейселблум. Той препоръча на техническият екип да ускори работата си с гръцкото правителство относно необходимите реформи, което да позволи бързо завръщане на мисията на кредиторите в Атина и постигането на споразумение на технически ниво възможно най-скоро. След срещата в четвъртък Дейселблум и европейският комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси казаха, че няколкото спорни въпроси по отношение на реформите трябва да намерят решение, преди преговарящите екипи да могат да се завърнат в гръцката столица. Ще продължим нашите контакти и подготвянето на почвата за връщане на нашите екипи в Атина, като се надявам това да стане възможно най-бързо, отбеляза Московиси. Заключението на втория преглед по настоящата спасителна програма за Гърция се отлага повече от година и това забавяне води до притеснения, че преговорите могат да станат по-трудни, или дори невъзможни веднага, след като стартира изборния цикъл в Европа към средата на март. Шефът на Еврогрупата също така не даде индикации, дали може да бъде прокаран мост по отношение на разногласията между ЕС и МВФ относно фискалните цели за Гърция, но заяви, че присъствието на Фонда в гръцкия спасителен план "не подлежи на коментар" за редица страни от еврозоната. Трябва да се има предвид, че Гърция се нуждае от милиарди евро свежи спасителни заеми най-късно до юли, когато страната предстои да изплати падежи на големи по размер заеми. В продължение на месеци правителство в Атина беше приклещено между исканията на Международния валутен фонд за по-строги мерки на икономии и отказът на Германия да бъде обсъдено ново голямо облекчаване на гръцкия дълг. Атина настоява водената от Германия еврозона, която е основен кредитор за страната, да преструктурира своите спасителни заеми така, че Европейската централна банка да може да включи Гърция в нейната програма за покупки на държавни облигации, известна като "количествени улеснения". Гърция вярва, че това би довело до сериозна подкрепа за нейната слаба икономика, но от своя страна ЕЦБ посочи многократно, че няма да започне да купува гръцки облигации, докато не бъдат разсеяни съмненията относно платежоспособността на Гърция. Преди това обаче, Германия настоява Атина да приеме исканията на МВФ за допълнителни мерки на строги икономии. Успехът на текущите преговори е единствено в ръцете на  Гърция, заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле преди началото на вчерашната среща на Еврогрупата. Редица официални представители на еврозоната продължават да твърдят, че Гърция не може да избегне приемането на законодателство, включващо някои болезнени мерки, тъй като ключовите европейски кредитори не биха предоставили повече средства на Атина, ако МВФ не е доволен и не се присъедини официално към трета спасителна програма.

Гърция и нейните кредитори постигнаха споразумение относно бъдещото изпълнение на третата спасителна програма

В ранните часове на вторник Гърция и нейните международни кредитори постигнаха споразумение относно мерки за строги икономии и икономически реформи, които страната трябва да осъществи, за да продължи изпълнението на третата спасителна програма, павирайки по този начин пътя за отпускане на поредния транш от международната финансова помощ, както и преговорите за облекчаване на гръцкия дълг. Имаме бял пушек...Преговорите по всички въпроси са завършени, заяви след маратонската среща с делегацията на кредиторите гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос, съобщава "Уолстрийт Джърнъл", цитирайки гръцката държавна агенция ANA. Сигурен съм, че ще има преговори за дълга, тъй като вече няма каквото и да е било извинение, допълни той. Цакалотос посочи, че вече е постигнато споразумение на техническо ниво преди срещата на Еврогрупата на 22-ри май, на която финансовите министри от еврозоната трябва да одобрят договорената сделка. Той изрази увереност, че споразумението ще позволи на Гърция да си осигури мерки за облекчаване на държавния дълг от своите кредитори, като според него това ще е от жизненоважно значение за възстановяване на проблемната икономика на страната. Постигнатото в ранните часове във вторник споразумение ще доведе до отпускането на следващ транш от финансовата помощ, от който се нуждае Гърция, за да може да погаси предстоящ през юли падеж на дълг в размер на 7,5 млрд. евро. По-важното е обаче, че това би трябвало да позволи на МВФ и на водените от Германия кредитори да започнат да обсъждат начините за облекчаване на нарастващия дълг на страната. Съгласно споразумението Гърция се ангажира с по-нататъшни фискални съкращения, които да бъдат факт след края на настоящата спасителна програма към средата на 2018-а година. Тези съкращения включват реформи в пазара на труда и в енергийния сектор, намаляване на пенсиите, равняващо се на около 1% от брутния вътрешен продукт през 2019 година,  както и средства в подобен размер през 2020-а година в резултат на намаляването на прага за плащане на данъка върху доходите на физическите лица. По-рано този месец гръцкото правителство се съгласи на настояването от страна на ЕС, ЕЦБ и МВФ за допълнителни съкращения в размер на 3,6 млрд. евро през 2019-а и 2020-а година. Атина се съгласи на по-нататъшни съкращения на пенсиите и на данъчните облекчения в замяна на разрешение за изразходване на еквивалентна по размер сума под формата на мерки за облекчаване на бедността. Според правителствен източник пенсиите трябва да бъдат намалени средно с 9%, отбеляза агенция ANA. Новите мерки на икономии трябва да бъдат одобрени от парламента на страната до средата на май, след което и на срещата на Еврогрупата на 22-ри май. Премиерът на Гърция Алексис Ципрас обаче заяви, че тези нови съкращения няма да бъдат приложени без да има ясен ангажимент по-късно този месец относно мерките за облекчаване на дълговете на страната. Властите в Атина също така се надяват да получат достъп до програмата за закупуване на активи на ЕЦБ, известна като "количествени улеснения", което да помогне за завръщането на Гърция на европейския пазар на облигации. Трябва да се има предвид, че досега МВФ отказваше да участва в настоящата спасителна програма в размер до 86 млрд. евро, която беше договорена през лятото на 2015-а година, тъй като фондът настояваше, че фискалните ѝ цели са нереалистични, а огромният гръцки дълг е неустойчив. В същото време допълнителното облекчение на дълговете на Гърция се оказа спорен въпрос за много от европейските й кредитори, включително за Германия, където настояванията на Атина за допълнителни отстъпки по отношение на дълга са доста непопулярни на фона на предстоящите през септември парламентарни избори. Агенция Ройтерс пък цитира проекто документ в който МВФ посочва, че Гърция може да постигне "първичен" бюджетен излишък (изключвайки разходите за обслужване на дълга) в размер на 2,2% от БВП през 2018-а година и годишен излишък за около 3,5% през периода между 2019-а и 2021-а година, ако властите в Атина приложат договорените с кредиторите нови мерки на икономии. Фондът също така очаква целта за "първичния" бюджетен излишък да бъде понижена до 1,5% от БВП след този период. От своя страна кредиторите от еврозоната вярват, че Гърция може да постигне устойчив първичен бюджетен излишък в размер на 3,5% в по-дългосрочен план.

И. Йотова: България и Гърция трябва да имат ключови позиции по въпросите за бежанците

 България и Гърция са външни граници на Европейския съюз (ЕС) и са изправени пред общо предизвикателство да опазят сигурността на всички европейски граждани. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на среща с Григориос Василоконстандакис, посланик на Република Гърция у нас, става ясно от съобщение на сайта на президентството. „Моето убеждение е, че солидарността по важните теми трябва да е между всички държави в Европейския съюз“, допълни вицепрезидентът. По нейни думи България и Гърция трябва да имат ключови позиции по въпросите за бежанците и миграцията и Турция. „Нашият глас от южната външна граница на ЕС трябва да бъде чут и да имаме координирани действия“, посочи Илияна Йотова. „Страни като България и Гърция могат да дадат заявка за дълбока промяна на Дъблинското споразумение“, отбеляза вицепрезидентът и благодари на гръцкия посланик за последователната подкрепа на Гърция за приемането на България в Шенген. Посланикът на Гърция също изрази становището си, че споразумението от Дъблин трябва да работи по по-добър начин. „Бихме искали в рамките на Европейския съюз да се установи солидарност, както към Гърция, така и към България, защото няма солидарност под условие“, посочи Григориос Василоконстандакис. "Сътрудничеството между двете страни е изключително добро и би могло да бъде пример и на останалите в ЕС", каза той. „Нашата цел е да има честни и справедливи избори и всички българи да изразят правото си на глас, включително българите, намиращи се в Гърция, като им бъде осигурен достъп до секциите за гласуване“, каза вицепрезидентът. Григориос Василоконстандакис изрази увереност, че гръцките власти ще окажат съдействие за това. Перспективите пред България и Гърция за усвояване на средства по Плана за инвестиции за Европа („Юнкер“) ще бъде тема на следваща работна среща между вицепрезидента и гръцкия посланик. По статията работи: Веселина Василева

ЕК пак сочи България, че приема малко мигранти от Гърция и Италия

Европейската комисия днес за пореден път спомена България сред страните, които са приели малко мигранти, подлежащи на преместване от Гърция и Италия. Заедно със Словакия и Гърция страната ни е посочена сред държавите членки, осъществяващи т.нар. релокация "съвсем ограничено“. До днес България е приела всичко на всичко 29 мигранти от Гърция и никакви от Италия, се посочва в публикувания днес 11-и доклад на Комисията за преместването на мигранти с право на международна закрила от Италия и Гърция и на презаселване в ЕС на бежанци от лагери извън ЕС. Същото беше положението в предишния доклад по темата. Българската квота за прием от цитираните две държави е 1 302 души. Властите ни досега са обявили готовност да приемат 400 и обясняват неизпълнението на квотата с това, че няма желаещи да бъдат изпратени от Италия и Гърция у нас. Унгария и Полша не са приели нито един човек по решенията на Съвета на министрите от 2015 г. за релокация на общо 160 000 мигранти от Италия и Гърция в други 23 страни на ЕС в рамките на две години. Словакия е приела 16 души от Гърция и в същото време оспорва законността на тези две решения в Съда на ЕС. Австрия, която досега се ползваше от временно изключение от квотите за релокация заради миграционния натиск, на който беше подложена през 2015 г., е обявила, че ще започне да приема мигранти от Гърция и Италия, но до момента не е отчела нито един такъв случай. Финландия и Малта са единствените от общо 28 държави членки, които изпълняват навреме задълженията си за релокация, приемайки съответно 1 340 и 112 души. Като цяло ЕС е изпълнил малко над една десета от ангажимента си с общо 16 340 до 10 април т.г., съобщава Комисията. България е една от девет държави членки, които досега не са и започнали да приемат доброволно бежанци за презаселване от лагери извън ЕС. Тук обаче ЕС е по-близо до двегодишната си цел от 22 504 души. Страните му досега са приели 15 492 мигранти.

Шойбле очаква постигане на споразумение за Гърция в рамките на следващите няколко дни

В рамките на следващите няколко дни Гърция и нейните кредитори вероятно ще постигнат споразумение за необходимите реформи в замяна на нови кредити, обяви германският финансов министър Волфганг Шойбле, допълвайки, че Еврогрупата може да постигне още днес съгласие относно икономическите прогнози за Атина, съобщава агенция Ройтерс. Трябва да се има предвид, че разминаванията във вижданията на кредитори по отношение на нивата на т.нар. "първичен излишък" на Гърция след 2018-а година представляваха една от основните причини, забавящи постигането на окончателно споразумение за реформите, които Атина трябва да осъществи, за да получи нови евтини заеми от нейните европейски кредитори. Институциите, представляващи правителствата на еврозоната, смятат, че Гърция трябва да запази първичен излишък в размер на 3,5% от БВП и през 2019-а година, докато Международният валутен фонд, за който от Европа продължават да настояват да се присъедини към спасителния план, остава скептичен по този въпрос. Вярно е, че МВФ винаги е бил малко по-песимистичен през последните години в сравнение с реалността, посочи Шойбле пред репортери преди началото на днешната среща на финансовите министри от еврозоната, визирайки първичният излишък на Гърция и свързаните с него икономически прогнози. Най-голямата част от пътя, който извървяхме, е вече зад гърба ни, но експертите са винаги много прецизни, така че преговорите могат да отнемат още няколко дни, заяви немският финансов министър. Понастоящем Гърция се намира в третата спасителна програма на еврозоната, но за да получи пореден транш от помощта, страната трябва да премине през редовен преглед по изпълнение на необходимите реформи, които бяха договорени в замяна на свежо финансиране. Прегледът по изпълнение на спасителната програма вече се влачи от средата на миналата година, като се очаква финансовите министри от еврозоната да обсъдят най-новия напредък по време на тяхна днешна среща в Малта. Повод за оптимизъм дава и изказване на официален европейски представител, близък до водените разговори, който посочи, че международните кредитори на Гърция вероятно ще се договорят на срещата в петък да изпратят екипа с експерти обратно в Атина, за да бъде финализирано споразумението за реформи, отключващо представянето на нови заеми. На днешната среща на Еврогрупата ще има споразумение за връщане на мисията обратно в Атина с оглед на постигнатия съществен напредък, заяви пред Ройтерс висш представител на еврозоната. Шефът на Еврогрупата Йерун Дейселблум също заяви, че Гърция и нейните кредитори са постигнали конкретни резултати по отношение на реформите, които са необходими за предоставяне на пореден транш от финансовата помощ, но и той не смята, че на днешната среща в Малта ще бъде постигнато окончателно споразумение. Ние постигнахме конкретни резултати, заяви пред репортери Дейселблум на влизане на срещата на финансовите министри от еврозоната, посветена на Гърция, но в същото време добави, че днес няма да бъде постигната окончателна политическа сделка.