24.06.2017

Джордж Р.Р. Мартин още работи по „Ветровете на зимата“

Джордж Р.Р. Мартин все още работи по завършването на „Ветровете на зимата“. Сюжетната линия в сериала „Игра на тронове“, базиран на фантастичната поредица „Песен за огън и лед“, вече изпревари тази в The post Джордж Р.Р. Мартин още работи по „Ветровете на зимата“ appeared first on IDG.

Още

Дворецът на ветровете

Наричат индийския град Джайпур „Розовият град”, заради мазилката на сградите, която имитира розов пясъчник. Една от най-красивите сгради в този град е дворецът Хава Махал, в буквален превод „Дворецът на ветровете“. Проектирана е от архитекта Лал Чанд Устад като пететажна сграда с форма на пирамида, в която са разположени множество малки бастиони. Те са подредени така, че да придават едновременно усещане за хармония и пищност на двореца. Хава Махал разполага с цели 953 прозореца и балкона, откъдето принцесите можело да наблюдават празничните шествия в града, без да бъдат забелязвани. Защото жените на владетелите трябвало да бъдат изцяло скрити от света… Зад всеки прозорец е разположена голяма зала, изработена от различен по вид мрамор, а всички зали помежду си са свързани с безкрайно дълги коридори. През лятото, махараджата и семейството му използвали Хава Махал за своя резиденция, защото тук намирали прохлада. Благодарение на тези 953 прозореца, вятърът достига до вътрешността на стаите и подухва приятно през горещите дни. Прозорците са много фино и изящно изработени. Ако човек застане централно пред двореца, може да реши, че стои пред вътрешната страна на огромна пчелна пита с нейните малки килийки . Изграден изцяло от червени и розови пясъчникови скали, Дворецът на ветровете, е най-красив при изгрев слънце, когато лъчите падат върху фасадата и подчертават специфичната й красота. Още за приказния дворец – слушайте в поредния епизод на „История на изкуството за деца“ на 22 юни от 17.00 часа.

"Ветровете ни мраморни" - роман за изненадите

В случай, че ви се чете интересна книга и искате да научите неизвестни факти за известни личности, то романът "Ветровете ни мраморни" е напълно подходящ. Интересно четиво според Ваня Славова, която  разговаря с автора на книгата-писателят Николай Табаков: -  Първо трябва да предупредя читателите да не го изпуснат на краката си, за да не стане контузия. Всъщност стана дебела книга, както всеки път и този вътре се оказват две книги. Едната си е нормално повествование- в едно село работи склуптор, около него животът ври и кипи в страсти, въжделения, убийства, но вътре е втъкана една друга нишка: там са десетте най-големи европейци на 20 век, глава след глава, плюс трима от големите българи. -  Как избрахте точно тези фигури, тези личности: европейски и български? -  Беше много сложно. Лесно е да се направи за 14-15 век, където е класика, там е познато всичко, даже е скучно. На 20 век хората консултирах с професорите Георги Каприев и Иван Божилов, Бог да го прости, отиде си човека. Големи спорове бяха, кой да бъде, кой да не бъде. Така, струва ми се, че хванахме каймака. Самата консултация беше любопитна, беше безкрайно любопитна самата работа по тези хора. Много четене. Аз всъщност си направих за четири години малък университет, за да станат нещата. Много неща не ги знаех и аз, беше изключително любопитно. Даже сега, като книгата е готова и отива при читателите, някакси ми е празно. Няма какво да си правя с ръцете, с чувствата. -  Да споменем някои от героите: Мария Кюри, Майка Тереза, Борис Христов... Какво преоткрихте вие, нещо, което не сте знаели за тези личности, а сега ви е направило впечатление вследствие на целия труд по романа? -Във всяка една от главите за тези големи фигури се намери по нещо интересно и ново. Да кажем за Борис Христов, който започва да учи като баритон, той не е бас... Затова години наред хората се чудят на този мек глас, дълбок и силен, но глас, който не събаря керемидите на операта. Това е откритието, че той е баритон. За Алберт Айнщайн беше трудно да се работи, защото аз съм хуманитарист. -Да, Българска филология сте завършили. -Исках да намеря подходящ пример за теорията на относителността. Исках редовия читател да разбере горе долу за какво става дума. И изключително трудно, защото само да преди 60 години едва 12 човека в света са разбири тази теория за какво става дума. Сега разбира се е различно. Но пак трябва да се говори за нея. Ние си живеем на една планета, наречена Айнщайн така или иначе с тези нови физични закони. А не само това. Любопитно беше това, че Майка Тереза страшно прилича на Радичков. Странно е това, но това е балкански ген. -От къде възникна историята за сюжета, за този склуптор? Не знам. Това си е моя идея, натрупа се и стана. Склупторът работи на брега на реката. Пристига европейски проект, по който трябва да се направят въпросните 10 европейци плюс трима българи. Това се прави във всяка европейска страна. Голямо фукане пада. Човекът работи, той е най-добър на Балканите. Но искам да ви кажа, че тази книга не е апотеоз на Европа. Не и по този начин. Всички големи човешки обединения се разпрашават, заради унивелировката си. -Още повече, че Европа е толкова многолика и разнообразна, че е ако се съхрани нейната атентичност на отделните места е много по-интересна, отколкото ако е унифицирана. -Прекрасно го казахте. Винаги има как да се върви напред. Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:

Радев: Дълбок корен е нужен, за да устоиш на ветровете

В София завърши тържествената заря-проверка в чест на 3 март. Командващ на церемонията бе ген. Илко Йорданов. "На днешния ден възкръсна България! Едно ни свързва - паметта. Да помним. Дълбок корен е нужен, за да издържиш на ветровете. Да благодарим на лудите глави, които върнаха Българския въпрос в Европа! Да помним Батак! Да не забравяме селяните, които палеха домовете си, за да запазят вярата си, както пише Захарий Стоянов! Да помним шепата родни спартанци, които се сражаваха на Шипка. Руския...

Лидерът на атома „Росатом“ „ще опитомява“ ветровете

В края на януари дъщерната компания на руската държавна корпорация „Росатом“ – OTEK - Обединена топлоенергийна компания, и холандският производител на турбини Lagerwey подписаха споразумение за изграждане на вятърни паркове в Русия. „Росатом“ счита проектите за вятърна енергия за най-основната си неядрена линия на растеж. Това заяви първият заместник генерален директор на „Росатом“ Кирил Комаров в интервю за РБК. През 2016 г. „Росатом“ спечели търг за строителство на три вятърни парка в Русия с обща мощност от 610 мегавата. Това са 17% от общата мощност от вятърни паркове, които трябва да заработят в страната до 2024 г. Проектът цели изграждането на три вятърни парка в република Адигея и в Краснодарския край. „Става въпрос за създаване на съвършено нов отрасъл в Русия“, заяви Комаров. „Росатом“ поставя пред себе си задачата не само за строителство на вятърни електроцентрали, но и за създаване на система за техническо регулиране, подготовка на кадри, локализиране на...

За ветровете и бурите или опасностите от радикализацията

Факт: Установеният ред е под тежка атака. За да запазим нещо, наподобяващо цивилизован начин на живот, важно е да разберем: а) какъв е установеният ред; б) кой го атакува; в) кой и как го подкопава отвътре. Установеният ред наричаме "либерална демокрация". Демокрация – защото в крайна сметка държавният суверенитет е в народа. Либерална – защото в основата на реда е убеждението, че всички сме равни и равно-свободни; че никой от нас няма господар над себе си, комуто да...

Ветровете взеха своя дан: Изолация в Хасково

Пешеходка се размина на косъм от падащите парчета

Румен Радев с вълнуващо слово: Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете!

Зад нас е паметникът на Цар Освободител. Под знамената на Александър II руси и други народи положиха кости за нашата свобода. За всички тях е нашата признателност

Румен Радев: Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете

"Дори 5 века Османско иго не изтриват спомена за това кои сме", заяви българският президент